Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов, Алиосман Имамов и Кирил Цочев

Секретари: Георги Търновалийски и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Уважаеми дами и господа, съгласно приетата ни във вчерашния ден седмична програма, днес като точка първа предстои да обсъдим и гласуваме:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Вносители са Делян Добрев и група народни представители.
Представен е докладът на Комисията по енергетиката.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Жечо Станков – заместник-министър и госпожа Гергана Пенева – главен юристконсулт в Министерството на енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме това предложение.
Гласували 137 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят гостите.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-66, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 май 2016 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен на 17 май 2016 г. от Делян Добрев и Валентин Николов.
На заседанието присъстваха от Министерството на енергетика – господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката; госпожа Гергана Пенева и госпожа Лучия Балакчиева – главни юрисконсулти; от Комисията за енергийно и водно регулиране – доц. Иван Иванов – председател.
От страна на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Делян Добрев, като той изказа мотивите за необходимостта от приемането му. Беше посочено, че Фонд „Сигурност на електроенергийната система” е доказал ключовото си значение за подобрението на финансовото състояние на НЕК – обществения доставчик на електроенергия, а оттам и на целия енергиен сектор. Предложението предвижда въвеждането на 5% вноска във Фонд „Сигурност на електроенергийната система” от приходите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и Булгартрансгаз. Такова предложение е било дискутирано още при създаването на Фонда през 2015 година, но е било оставено за по-късен етап. Вноската се въвежда с цел да се разшири приходната база на Фонда с оглед либерализацията на пазара.
В последната година се наблюдава намаляване на цената на свободния пазар на електроенергия, което налага по-високи разходи за Фонда с цел покриване на разликите между пазарната и преференциалните цени и цените по дългосрочните договори. Електроенергийният системен оператор и Булгартрансгаз са в добро финансово състояние и това няма да окаже съществено влияние върху финансовите им резултати. Изчисленията показват, че очакваните допълнителни приходи във Фонда са в размер на 17 млн. лв. от Електроенергийния системен оператор и 13 млн. лв. от Булгартрансгаз. Въведената вноска няма да окаже негативно влияние върху инвестициите на операторите в модернизация и развитие на мрежата. С промяната в чл. 36е, ал. 2 се подобрява начина на подаване на информация за месечните приходи от страна на задължените лица към Фонда. Действащият текст към момента не позволява да бъдат отразени окончателните резултати за месечните приходи, тъй като данните подлежат на корекция спрямо сетълмента, който към 5-о число на месеца не е готов.
Подкрепа по отношение на Законопроекта изказаха присъстващите представители на Министерството на енергетиката и на Комисията за енергийно и водно регулиране.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване, Комисията по енергетика, с 11 гласа „за”, 1 „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-66, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителите – господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, в голяма степен мотивите бяха изложени в доклада, който прочетох току-що. Логиката на предложението е да се разшири приходната база във Фонд „Сигурност на електроенергийната система”, причината за това е, че през последната една година забелязахме намаляване на цената на електроенергията на свободния пазар от средно около 73 лв. до 70 лв., изчислено от Комисията за енергийно и водно регулиране. Тези 3 лв. разлика в пазарната цена на електроенергията означават, че Фондът трябва да компенсира с 3 лв. повече за всеки мегават час произведена електроенергия от дългосрочни договори и договори с преференциални цени. Това, разбира се, означава по-големи разходи за Фонда и ако те бъдат калкулирани през консумацията в страната, която е около 33 терават часа, умножени по 3 лв., означава допълнителни разходи на Фонда около 100 млн. лв.
Разбира се, благодарение на всички промени, направени от Народното събрание през последната една година, както и предоговарянето на дългосрочните договори, подписването на споразумения, които вече влязоха в сила, благодарение на плащания в пълен размер от страна на НЕК от страна на американските централи, има спестявания, които също са отчетени в посока по-ниски приходи за Фонда за енергийна сигурност.
С въвеждането на тази 5%-на вноска върху две от дружествата, които до момента нямаха такова задължение, ще се генерират допълнително около 30 млн. лв. Както вече бе посочено и прочетено от мен в доклада – 17 млн. лв. от Електроенергийния системен оператор и 13 млн. лв. от Булгартрансгаз. Това са дружества, които в последните години, особено в последната, генерират значителни печалби, дружества, които са в завидно финансово състояние. В този смисъл вноската от 5% няма да се отрази върху размера на техните инвестиции и в модернизация и развитие на мрежата. Единствено тази вноска ще има несъществен, негативен ефект върху техния финансов резултат.
Така предложените от нас промени са подкрепени както от Министерството на енергетика, така и от Комисията за енергийно и водно регулиране. Тяхното приемане е спешно с оглед на това, че Комисията по енергийно и водно регулиране определя цени за новия регулаторен период от 1 юли. Ние трябва да направим всичко възможно в Народното събрание да приемем или отхвърлим тези текстове в срок до 1 юли, за да може регулаторът да ги вземе под внимание.
Това предложение освен че ще увеличи приходите във Фонда, ще позволи те да бъдат използвани вместо алтернативния вариант – увеличение цената на задълженията на обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес за пореден път сме свидетели на пукането на още един балон в управлението на ГЕРБ в областта на енергетиката. Още веднъж се сбъдват нашите предупреждения отпреди една година, че този начин на управление няма да има достатъчно устойчивост, че събирането на пари от едни предприятия в енергетиката и то предимно държавни, за разплащане с други предприятия в енергетиката и то само частни, не може да донесе стабилност в системата. Мантрата „либерализация на електроенергийния пазар е панацея за системата и гаранция за по-ниски цени” се оказва поредния опит за заблуждаване на българския народ, защото ако тя беше вярна, нямаше да се налага сега да правим поредните спешни извънредни законодателни промени. Защото днес, когато цените на електроенергия на свободния пазар падат, парадоксално ни обясняват как те щели да се вдигнат за крайния потребител в България.
Нещо повече, не знам как да характеризирам нещо, което ми се струва поредното отново парадоксално решение в една държава, в която управляващото дясно мнозинство трябва да провежда десни политики, които либерализират даден пазар, а не налагат допълнителни данъци върху него. И ми е наистина чудно как могат да се предлагат неща в последния момент, при това неща, които бяха ясни от дълго време – казвам, преди една година сме Ви предупредили за това.
Нещо повече, как могат да се предлагат неща, които са в съмнително съответствие с Конституцията за равнопоставеност между частната и държавната собственост? Ще се опитам да се аргументирам.
Във Вашето предложение, господа вносители, говорите само за оператора на електропреносната мрежа, което означава, че говорите само за ЕСО. А мисля, че Вие, колеги тук, сте наясно, че разликата между преноса и разпределение не е в нещо друго, освен това какво напрежение се транспортира или дали е високо, дали е средно и ниско. И когато ще говорим за налагане на 5 процентна такса върху преноса, задавам въпроса какво става с разпределението? Защо него го забравяме? Той е същият процес, същата услуга, която се осъществява от търговски предприятия, само че в единия случай става въпрос за пренос на енергия високо напрежение, а в другия случай се нарича разпределение, защото това е същото транспортиране на електроенергия, но вече на средно и ниско напрежение. Няма разлика между двете! Същото се отнася и за транспортирането на газ. Тук разликата не е в напрежението, разликата е в налягането.
Искам да задам въпроса защо и поради каква причина пак налагаме допълнителни плащания върху държавните дружества и забравяме, че имаме и електроразпределителни дружества, които по същия начин трябва да бъдат обложени, ако ще облагаме държавните – имаме газоразпределителни дружества, които по същия начин трябва да бъдат обложени, както ще бъде обложен и държавният оператор. Тоест, ако ще слагаме 5 процента върху преноса, ще трябва да сложим и 5 процента и върху разпределението. Друга логика не виждам. И ако логиката наистина е да съберем малко повече пари от държавата, за да се разплатим с частниците, нямам нищо против, но го кажете, изрично го кажете, че става въпрос за ЕСО и за „Булгартрансгаз”. В Закона го запишете, не в мотивите. Тогава ще стане ясно, че сме тръгнали срещу тези дружества, че за пореден път се отнасяме с държавната собственост като с брашнен чувал. Говорим за това, че ТЕЦ „Марица Изток 1” и ТЕЦ „Марица Изток 3” не се натоварват. На тях им е все едно дали ще се натоварват или няма, защото студения резерв така или иначе им го плащаме в обем и цени, които не допускат нещо при тях да бъде пропуснато.
Освен всичко друго изтеглихме един заем за разплащане с тези централи и обещахме, че ще имаме 60 млн. икономии годишно от предоговарянето с тях, но пропуснахте да ни информирате, че лихвите, които ще плащаме годишно, почти са равни на тези икономии. Облагаме с 5% генерирането на енергията, от които някъде около две трети са постъпленията от държавните предприятия – АЕЦ, ТЕЦ „Марица Изток 2”, от вецовете на НЕК. И, извинете, петте процента, които трябва да плащат „Марица Изток 1” и „Марица Изток 3”, пак ги плаща НЕК! Тоест, пак държавата.
Сега се опитваме да направим така, че държавните предприятия, които се занимават с транспортиране, да не използвам думите пренос и разпределение, защото става дума за транспортиране в различните му качества, ги облагаме с 5% от приходите за тази услуга и за достъп, а в същото време за електроразпределителните предприятия, които извършват също такава транспортна дейност, не се предвижда подобно облагане. И газоразпределителните, разбира се, имам предвид.
Питам Ви: защо го правим това нещо? И ако трябва поименно да споменаваме за кои предприятия става въпрос, тук става въпрос от гледна точка на енергетиката, електроенергетиката, за държавната ЕСО за пренос и за ЕРП-тата чрез ЕVN Енерго-ПРО, „Слънчев бряг” за разпределение. За газопреносните мрежи става въпрос за „Булгартрансгаз” за пренос и за онези всички допълнителни газови дружества, които са полуобщински, получастни – „Овергаз” и така нататък, които се занимават с разпределение на газ. Питам, къде е конституционността на това решение при разделянето на собствеността? Тоест, тук нямаме никаква друга разлика в това, което Ви казвам, освен точно вида на собствеността – дали е държавна или е частна. Облагаме държавната, пропускаме частната. И докога ще продължаваме това? Докога ще превръщаме държавната енергетика в дойна крава?
Колеги, разбирам, че цената на електроенергията е нещо, което притеснява всички. Разбирам, че над Вас и Вашия лидер продължава да витае призракът от 17 февруари 2013 г., когато стотици хиляди хора излязоха по улиците, за да изразят горещата си любов към Вас и към Вашето управлението. Разбирам, че във всички тези провали, които в момента има – и в икономика, и в здравеопазване, и образованието, и така нататък, едно повишаване на цената на електроенергията ще Ви дойде в повече и може би ще се превърне в онова перце, което ще строши гърба на камилата и през ръка на хилядите, стотиците хиляди по улиците отново ще стане реалност. Но недейте да се упражнявате на гърба на държавата и държавната енергетика. Тя не може да издържи всичко! В крайна сметка последиците, които ще се получат, няма да бъдат точно толкова розови, колкото ни ги говорите и в мотивите. Даже тук председателят на Комисията, четейки мотивите, пропусна да каже, че няма да окаже съществено негативно влияние. Пропусна думата негативно, но после го каза като вносител.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Казах го!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Много внимателно слушаме, много внимателно слушаме!
Та искам да попитам: къде е границата между съществено и несъществено негативно влияние, за да можем да говорим, че всичко е наред и е розово? Колеги, много Ви моля, смятам, че ако тръгнем да приемаме тази промяна на Закона за енергетиката, бихме могли компромисно да го направим, защото също и ние навремето, когато обсъждахме петте процента, Ви бяхме предложили още по-широка скала на облагане, за да има наистина средства в този фонд и да има равнопоставеност между всички енергийни предприятия в сектора – и електро, и газосектора. А не всеки път да го докърпваме и закърпваме, както правим в момента, защото точно това правим в момента – кърпим фонда. Бихме могли да направим един компромис и да подкрепим на второ четене този Законопроект при следното условие. Ние ще направим писмено предложение между първо и второ четене и, макар че не е моментът тук, искам само да Ви предупредя и да Ви информирам как точно ще изглеждат нещата.
В т. 3 от Вашето предложение ще добавим: „операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи”, в т. 4 ще добавим „операторите на газопреносни и газоразпределителни мрежи”, нататък по текста. Това е единственият компромис, който можем да направим. В противен случай не виждаме основания да се разделят държавната от частна собственост, освен това, че ще се опитаме пак да се качим на гърба на държавата, да се опитаме пак да изтръскаме като брашнен чувал, както вече казах, а държавата, колеги, в крайна сметка, това сме всички ние и онези, които ние представляваме в този парламент.
Поради тази причина Парламентарната група на БСП лява България ще се въздържи при гласуването на този Законопроект. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Реплика на емоционалното изказване на господин Ерменков има ли? Не виждам.
За изказване има думата народния представител Мартин Димитров от Реформаторския блок.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Това, което не ми харесва в започналия дебат, и простете гласа ми, тъй като има някакъв грип явно, но както и да е – е отричането на реформата в енергетиката. Разбирам, че човек трябва да бъде критичен, но когато си критичен към мерки, които дават добри резултати засега, просто не е честно и не е справедливо.
Това, което трябва да отчетем до момента, е, че Комисията по енергетиката в конструктивен тон, включително с колегите от БСП, за моя голяма изненада, успяхме заедно да направим важни мерки в енергетиката. А сега да излизат колеги тук и да казват, че нищо не е свършено, просто не е честно, най-малкото защото се решават проблеми, завещани от миналото, включително най-вече, бих казал, от мандата на тройната коалиция.
Какви са фактите? Много простичко. През 2014 г., и това трябва да го знаете, колеги, дефицитът на НЕК е 586 млн. лв. Такъв дефицит ни остави кабинетът Орешарски – 586 млн. лв. дефицит на НЕК. Това дори не е тарифният дефицит, който е по-висок. През 2015 г. е налице сериозно редуциране – от 586 млн. лв. на 216 млн. лв. дефицит. Това е повече от два пъти намаляване на дефицита в системата. За първото тримесечие на 2016 г. НЕК е на печалба от 39 млн. лв.
Между другото, е рано да се говори и да се казва, че НЕК от тук нататък ще бъде на печалба, но най-малкото можем да отчетем до момента, че дефицитът на НЕК беше решително намален. Това не е постигано досега от нито едно правителство до момента и от нито един парламент, бих казал, най-вече.
Как успяхме да направим това? На първо място, решихме този път за разнообразие начело на Комисията на енергийно и водно регулиране да стане честен човек, да видим какво ще стане. Резултатите до момента са силно положителни. За шефа, за председателя на КЕВР дори БСП и ДПС признават, че е честен човек. Не че честните хора не допускат грешки, разбира се, но имат правилния подход към решаване на проблемите.
На следващо място, беше въведено нетно специфично производство на ВЕИ, с което беше приспаднато потреблението за собствени нужди на ВЕИ-централата. Това е пряка мярка за намаление на разходите. Казвам Ви го неслучайно, защото стратегът Овчаров скоро говори по медиите и каза, че няма мерки за намаляване на разходите в енергетиката.
Между другото, стратегът Овчаров явно високо е оценен от партия ГЕРБ, защото продължава да бъде представителят на държавата в „Лукойл”. Затова по тази причина трябва да бъде цитиран, тъй като е високо оценен от собствената си партия, на първо място, а и от други партии. Това означава, че е редно да бъде цитиран по важни ключови въпроси. Та, стратегът Овчаров е казал, че няма намаление на разходите в българската енергетика, което очевидно не е вярно и продължавам да го доказвам с факти.
Заедно затворихме вратата за нови ВЕИ-та, което много хора твърдяха, че било очевидно, но никой не искаше да го направи, никой нямаше желание да свърши тази работа. Този парламент го направи – да, беше трудно, с някои въпроси и детайли, поставихме единствено да има преференциални цени за малките покривни инсталации до 30 киловата.
Вратата за нови ВЕИ-та беше затворена от този парламент, което беше ключово, изключително важно решение, тъй като европейските цели са достигнати.
На следващо място, въведохме изискването произведената над нормираното количество енергия от ВЕИ на преференциални цени да се изкупува по цена за излишък или производителите да го реализират на свободния пазар – пак мярка, която ние за първи път направихме заедно и която нито едно предишно правителство не е правило, само се говореше по тази тема.
Намалихме разходите на НЕК за изкупуване на високоефективна електроенергия от топлофикациите и заводските централи, като включително монтирахме – и трябва да са монтирани контролни уреди, като скоро ще бъдат въведени глоби за тези дружества, които не са го направили.
Между другото, използвайки множественото число, признавам в случая приноса на Министерството на енергетиката, на КЕВР, и най-вече на Комисията по енергетика в парламента.
Както вече стана ясно, финализирано е и кредитното споразумение на НЕК чрез БЕХ за двете американски централи, което доведе до намаляване на разходите.
И така, колеги, мога да продължа с изброяването. Искам да завърша с това, че въведохме по-добър контрол в българската енергетика, въвеждайки възможността АДФИ – Финансовата инспекция, да проверява енергийни дружества, което съвсем целенасочено досега не беше правено.
Комбинираният ефект на всички тези мерки заедно е решително намаляване на дефицита. Именно затова, колеги, се обръщам към Вас като човек, който също често критикува. Ние имаме правото и трябва да критикуваме. Трябва да бъдем самокритични, трябва да бъдем и критични към другите, само че истината е следната. За разлика от други реформи, които не ги виждаме, реформата в енергетиката стартира и дава своите първи положителни резултати.
Затова се обръщам към всички колеги в парламента! Хайде, колеги, да ценим собствените си усилия, защото зад тази реформа застана 90%, да не кажа 100% от Комисията по енергетиката. Ние заедно застанахме зад тези мерки и вече виждаме първите положителни резултати. Разбира се, критикувайте, но нека да оценим по достойнство собствените си усилия и първите положителни резултати в енергетиката, за които много хора смятаха, че няма как да се случат, че няма как да настъпят.
Искам да завърша с това. Всяка добра идея, всяка добра реформа може да бъде компрометирана. Добрите резултати, които виждаме засега, няма да означават нищо, ако бъдат направени сериозни грешки от тук нататък. Например, чувам и виждам, че се възроди идеята за VII блок на Козлодуй. При спадналия износ на ток, при намаленото потребление, виждам, че има хора, които пак мислят в тази посока. Виждам, че има хора, които не са спрели с идеята за „Белене” нито за момент. Едно от тези неща да се реализира без необходимите прогнози за потреблението, едно от тези неща може сериозно да разклати сигурността на енергийната система и да компрометира добрите резултати до момента.
Колеги, ще подкрепя предложения Законопроект и ще бъда изключително критичен към всяка мярка от тук нататък, която ще бъде в противоположна посока на предприетите до момента реформи. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Реплика на изказването на народния представител Димитров?
Заповядайте, господин Ананиев – първа реплика.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, да, направи се много за затваряне на дупката в енергетиката, взеха се адекватни мерки. Единственото, което ме провокира да Ви репликирам, е Вашето споменаване за малките ВЕИ-та.
Миналата седмица имаше около 40-50 собственици на такива малки ВЕИ-та, които бяха пред парламента, тук, тъй като с промените, които приехме в Закона за енергетиката миналата година - § 18, който всички знаем, ограничава правото на бизнес за тях. Говорим за микропредприятия, за малки предприемачи – 273 са, които в момента по някакъв начин ние ги тласкаме към фалит. Те поискаха или отмяна на § 18, или поне да бъдат пренасочени към КЕВР, който е регулаторът, който всъщност може да каже за всеки един инвеститор какво е направил, каква да му бъде цената, както е и за другите предприятия.
Така че аз лично като чух, че ще има промяна в Закона за енергетиката, се надявах да има и такава насока и ние като десни политици трябва да се борим за малкия и среден бизнес, за повече предприемачи. Защото това не са хора, които по някакъв начин разчитат на социалната система или на друго, те създават работни места – говорим за 1000 човека директно засегнати, около 3-4 хиляди индиректно засегнати, за които трябва да намерим някакъв начин да бъдат подпомогнати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Ананиев.
Втора реплика – господин Атанасов, заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Димитров, пропуснахте в изреждането на успехите един изключително важен успех, а това е, че това правителство в момента преодоля трима посредника на доставките за газ за България. Повтарям, трима посредника! Над 300 млн. долара годишно са спестените средства за държавата от тези посредници. Аз мисля, че това беше много важно да го кажем, защото нито едно правителство досега, независимо какво е било – нито на СДС едно време, нито на НДСВ, нито на БСП четирите правителства, не успяха да постигнат този успех. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Трета реплика? Не виждам.
Право на дуплика – господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Започвам с колегата Настимир Ананиев. За малките ВЕИ-та, колеги, имахме следната ситуация. Дружества, получили европейска субсидия, получавайки едновременно с това висока преференциална цена. Това просто не беше справедливо и не беше честно. Не може хем да си получил висока европейска субсидия и после да получаваш и висока преференциална цена. Затова Комисията взе решение, което да балансира или да търси балансиране на този въпрос.
Сега разбирам, че има сериозно недоволство, има протести, но когато тези хора идват при мен, им казвам следното нещо – дайте ми сметките; дайте ми сметките, с които да ни убедите, че решението на Комисията не е правилно; и ако ни убедите, ние сме разумни хора, и ще сме склонни да си го преразгледаме. Само че им казвам така – когато искате да оцените Вашата възвръщаемост, извадете настрани европейската субсидия, не я броите два пъти; искате едновременно да са получили европейска субсидия и после да си върнете тези пари от амортизацията, при положение че тези разходи не сте ги правили. Тоест дайте ни честни сметки за извършените разходи и ни убедете, че решението на Комисията, което беше взето почти с пълно единодушие, не е справедливо.
Защото ние трябва да правим това, колеги – трябва да взимаме справедливи решения. Не е редно да допускаме в даден сектор да има фирми, които са получили едновременно хем висока европейска субсидия, и след това висока преференциална цена. Защото просто не е честно! Другите биха ни попитали – защо за тези така, а за другите – друго? Просто, защото не е справедливо!
По въпроса на господин Атанасов, бих казал следното. Да, премахването на посредниците в енергетиката, в някои сегменти на енергетиката беше добър ход. Бих казал, че още по-добър ход е търсенето на собствени източници на нефт и газ в Черно море, съзнавайки, че това е дълъг процес, че няма да бъде решен за една-две години, а ще отнеме повече години. Въпреки това, това е правилната посока – посоката на диверсификация от тук нататък.
Затова ние днес нямаме нужда от отричане на цялата тази реформа, имаме нужда от нейното продължаване и задълбочаване. А там, където – има достатъчно други сектори, където реформите ги няма, там с основание трябва да бъдат отправени всички критични бележки. Но тук, както вече Ви казах, виждайки конкретните резултати, виждайки намаляването на дефицита на НЕК в пъти, макар че е рано да се говори за печалба на НЕК – съгласен съм, но виждайки намаляването на дефицита на НЕК в пъти, нека да оценим собствените си усилия и да продължим напред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Във връзка с дебата, който се води за малките електроцентрали – ВЕИ-та от Програмата за развитие на селските региони, ще кажа само няколко думи.
Европейският съюз предприе наказателна процедура спрямо България. Тя беше за 29 млн. евро на базата на изчисленията за надбавката, която ще получат тези електроцентрали за един по-дълъг период от време. След дълги преговори и коригиране от пленарната зала на цените за малките електроцентрали – ВЕИ-електроцентрали, изградени със средства от Програмата за развитие на селските региони, наказателната процедура беше свалена до 4,5 милиона. Ако сега направим стъпка в тази посока, аз се опасявам, господин Ананиев, че ще имаме отново наказателна процедура от Брюксел, така че липсата на предложение за увеличаване на цените при промяната на Закона в момента е правилна. Нека да не забравяме, че тези електроцентрали получиха субсидия, както каза и господин Мартин Димитров, в размер на 80% от осъществените инвестиционни разходи за изграждането им.
Нека да се съобразяваме с правилата на Европейския съюз, да вземем под внимание наказателната процедура, която може да последва за България и в този смисъл да обясним по един нормален и разбираем начин на собствениците на тези 273 централи, че правилата са такива и няма как те да очакват увеличаване на цената на електроенергията, която произвеждат и продават. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Реплики?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря.
Уважаеми господин Христов, какво правим, когато фалират тези фирми? Колко пари ще трябва да връща българската държава към Европейския съюз? Предполагам, че това също е изчислено, защото в момента вече няколко дружества са тръгнали към несъстоятелност и бавно, но славно, те ще фалират.
Самите малки и средни предприятия и предприемачите, които са решили да предприемат някакви стъпки, не са извършили абсолютно нищо незаконно. При тях имаше проверка, бяха проверени и за всички до момента няма нито един случай, в който да е излязъл и да се каже – тук има по някакъв начин нарушение, някой е излъгал, някой е измамил. Който е излъгал и измамил, да си носи последствията. Защо трябва да наказваме честните предприемачи, които са използвали каквито възможности е предоставила държавата и да ограничаваме всъщност начина, по който те правят бизнес?
Ако ние даваме такъв сигнал към бизнеса, как ще стимулираме нови предприемачи? За мен малките и средни предприятия и хората, които създават собствен бизнес, които създават собствени работни места, трябва да бъдат стимулирани, държавата трябва да им помага всячески, защото те дават добавена стойност към самата икономика. Това са хора, които подпомагат икономиката на страната.
В момента ние ги ограничаваме с фиксирана цена. Що не дадем регулаторът да определя цената за всеки един от тях в зависимост от… Ето, даже господин Димитров спомена изчисленията и сметките – те ще трябва да ги покажат през този регулатор. Не е въпросът да им вдигнем цената, а да им дадем възможност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Времето, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: …а да им дадем възможност да бъдат оценени точно тези инвестиции, разходи и приходи. Но ако те фалират българската държава ще плати много и Вие го знаете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Христов, въпреки че дебатът въобще не е по темата, ще си позволя и аз една реплика. Пропуснахте да кажете, че тези производители, освен че са финансирани по Селската програма и че ни заплашваше наказателна процедура за това, че ги финансираме от два източника, за да възвърнем една и съща инвестиция, както и господин Мартин Димитров каза, те в продължение на три години ползваха преференциалната цена в пълния й размер. Тоест те получаваха 699 лв. вместо да получават само тази част, която отговаря на техните реални инвестиции без помощта от Европейския съюз. В продължение на три години те вместо да получават 200 лв. на мегаватчас получаваха 699 лв. и сега да твърдят, че за тези три години, когато са получавали три пъти по-голяма цена, отколкото е трябвало да получават, не са успели да си върнат кредитите, които са обикновено 5-6-годишни и едва ли не са пред фалит, извинявайте, звучи много несериозно.
В тази посока трябва да се отбележи, че едва ли ще има процедура от Европейската комисия за фалирани такива фирми. Твърди се, че около 1200 души работят в тези около 200 предприятия, а в същото време има 200 такива инвестиции във фотоволтаици. Едновременно с това има същите такива 400-500 малки предприятия, които са направили инвестициите изцяло със собствени средства. Моля, когато говорим по темата, да бъдем изцяло откровени и да показваме фактите.
Дали могат да имат избор? Ние не сме против те да имат избор и да не са на фиксирана цена. Сега те са на фиксирана цена два пъти по-висока, отколкото пазарната цена, въпреки че са инвестирали само 25% от средствата и са на около 113 лв., при положение че пазарната цена е около 60 лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Щом искат избор, могат да отидат на свободния пазар и да продават енергията си на 60 лв. Никой не им забранява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Преди да дам трета реплика, ще помоля уважаемите народни представители за следното: излизаме от темата на Законопроекта, който гледаме, а именно изменение на Законопроекта, свързано с увеличаване на фонд „Енергийна сигурност” с облагане на 5% на двете държавни предприятия. Тук започваме да третираме въпроса с малките ВЕИ-та (възобновяеми енергийни източници). Темата „Енергетика” е много интересна, но днес дебатът не е по цялата тема „Енергетика”.
Трета реплика? Няма.
Дуплика.
Нямате време, искате ли удължаване на времето? Да.
Моля, удължете времето.
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Няма да се съглася с някои от нещата, казани от господин Ананиев.
Мониторинговият период на тези предприятия, изградени по Програмата за развитие на селските региони, е пет години. При повече от 90 на сто от тях той приключва тази година, така че санкции не чакаме.
От друга страна, изградени предприятия, но по една или друга причина не работят, не се санкционират, при положение че не са демонтирани инсталациите и не е продадено имуществото. Има разбиране от страна на Държавен фонд „Земеделие”. Водил съм многократни разговори. Те са били на дискусии и изслушвания в Комисията по земеделието и храните и от там имаме твърдо обещание, че няма да има санкции и няма да има връщане на получените средства нито от страна на бенефициентите, нито от страна на държавата към Европейския съюз. Следователно тези опасения не стоят пред нас.
По отношение на разкритите работни места. Познавам горе-долу добре структурата на тези предприятия. Там няма работни места, а човек, който в края на месеца къса една фактура, така че не лишаваме нашата икономика от работни места, които разкриват тези малки предприятия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Думата има народният представител Магдалена Ташева от Парламентарната група на „Атака”.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): От римско време важи правилото, че закон за едно лице не може да се приема, независимо дали лицето е физическо или юридическо. В случая имаме пример на токсично лобистко законодателство, което нарушава Закона за нормативните актове. Това е Закон, с който парламентът решава да ограбва милиони от две държавни предприятия и да ги налива в две частни чужди офшорки. Това е целта и тя е заявена съвсем откровено!
Казано е, че ЕСО и „Булгаргаз” са в добро финансово състояние и това, че вземаме от една 17 млн. лв., а от другата – „Булгартрансгаз” – 13 млн. лв., нямало много съществено да влоши техните финансови показатели и перспективите им за инвестиции и модернизация. Тези пари ще се вземат и ще се налеят в двете американски топлоелектрически централи в Източномаришкия басейн. Онзи ден им платихме 1 милиард, който поколения българи ще изплащат, сега ще даваме още милиони, защото тук се предвиждат по 30 милиона, тъй като са американци и са се изхитрили да платят големи подкупи през 2000 г., за да си осигурят тези дългосрочни договори за задължително изкупуване на електроенергия!
Между другото, до кога министър-председателят ще използва парламента като бърсалка?! Нека той да поеме отговорност и да каже: „Аз реших да грабя от моите предприятия – ЕСО и „Булгартрансгаз” и да го наливам в сметките на американците. Ще се сетите колко съм прибрал като комисиона”, защото тези неща се уреждат по този начин!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще Ви помоля без квалификации, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Възмутена съм от твърдението, че това токсично законодателство е било прието с почти пълно единодушие! Нищо подобно! В Комисията по енергетика имаше бурни дебати и би трябвало, господин Добрев, те да бъдат отразени във Вашия доклад. Това не е доклад на комисия. Тук сте повторили Вашите мотиви, но те са, как да кажа, невалидни. Няма закон, няма правило, няма логика да вземаш от собствените си държавни предприятия и да изсипваш в сметките на две чужди офшорки!
Вие тогава не можахте да обясните и нещо друго много важно: защо услугата електропренос, тоест ЕСО, трябва да бъде обложена с 5%, а услугата електроразпределение – не! Ами, много просто, защото трябва да вземете пари от електроразпределителните предприятия по 5%. А пък ЕРП-тата са чужди, пак се водят частни, въпреки че ЧЕЗ е държавна. Затова Вие не смеете да пипнете техните интереси, но виж, двете държавни компании, които въпреки неблагоприятната конюнктура печелят, те могат да бъдат ограбвани! Това е Вашата логика! Затова Партия „Атака” гласува „против”.
Между другото, аз съм единствената, която е гласувала „против”. Има и трима гласували в Комисията „въздържали се” от БСП, което също е „не”. И 11 гласа „за”, включително и големият „борец” срещу американските централи Валери Симеонов – и той е „за”! И той е „за” да грабим от „Булгартрансгаз” и от ЕСО милиони и да ги наливаме в сметките на двете чужди офшорки в Източномаришкия басейн. Затова ние сме „против”, но смятам, че да си „против” в случая е твърде недостатъчно!
Този Законопроект трябва да бъде хвърлен в коша, защото е типичен пример за лобизъм и поръчково законодателство, в резултат на което някои от Вас много забогатяха!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви за емоционалното изказване, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака, встрани от микрофоните): Не е емоционално! Не ме характеризирайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ако обичате! Много емоционално е. Дори Ви напомних и Ви казах да не квалифицирате.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака, встрани от микрофоните): Не ми казвайте какво да правя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ако бяхте продължили, щях да Ви отнема думата.
Реплика ли искате, господин Добрев?
Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Ташева, ще си позволя да Ви направя реплика въпреки риска да Ви провокирам и развълнувам повече от това, което чухме.
Искам да обясня нещо съвсем професионално. Средствата, които ще отиват във фонда за енергийна сигурност, не са средства, с които ще се плати на американски централи или каквито и да било други дружества. Тези средства са, за да не се увеличи задължение към обществото с един лев. Този, който ще спечели от тези средства, е българският бизнес и българските малки и средни предприятия, които не могат да се възползват от наредбата, която намалява тежестта на индустрията с 85%.
Вариантите са два: ако не се приеме това законодателство, за целия бизнес в България вдигаме с 1 лев задължението към обществото.
Другият вариант е: приемаме това законодателство и не вдигаме с един лев задължението на българския бизнес към обществото. Този един лев или трябва да го платим през това законодателство – тези 5% от двете държавни дружества, или трябва да ги плати българският бизнес.
А сметките към американските централи, към този и към онзи, Вие много правилно казахте, че тя е подписана още през 2001 г. месец юни. Още тогава е подписана тази сметка и ние ще я плащаме още десетина години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Втора реплика? Не виждам.
Госпожо Ташева, имате правото на дуплика.
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Пак не можахме да разберем.
Господин Добрев, защо трябва да вдигате цената? Ами, влезте в преговори с въпросните американски, съответно Каймански, Сейшелски и така нататък ТЕЦ-ове, и договорете по-справедлива цена.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Договорили сме.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Това трябва да се направи, а не да плашите народа, че ако не ограбите неговите предприятия – „Булгартрансгаз” и „Електроенергиен системен оператор” (ЕСО), ще грабите самите домакинства или бизнеси.
Обяснете докога, докога ще продължаваме да робуваме на тези два енергийни вампира? Кога ще бъде заведено дело да бъдат разследвани тези корупционни договори? Знае се кой ги е подписал.
Второ, нека да кажем все пак на българските данъкоплатци, че този фонд не беше замислен така. Нека българските граждани да знаят, че формално двата ТЕЦ-а – ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово” – ТЕЦ „Марица изток 1”, и „Контурглобъл” – ТЕЦ „Марица изток 3”, дават 5%, след което тихомълком Националната електрическа компания е задължена да им ги върне. Да изглежда сякаш и те са поставени на равни начала с останалите енергийни дружества, но всъщност да не са.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Пак за едни дългосрочни договори.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Значи, или трябва да се промени изобщо регламентът на този фонд и абсолютно всички дружества да плащат по 5%, или това, което тук се прави, е истинско престъпление спрямо интересите на българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Думата за изказване има народният представител от Парламентарната група на ГЕРБ уважаемият господин Валентин Николов.
Заповядайте, господин Николов.
След него господин Рамадан Аталай.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Искам да припомня, че не вносителите са подписали дългосрочните договори с ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3”, не вносителите на този Закон са подписали такива клаузи, че всички бъдещи разходи ще се поемат от Националната електрическа компания и не вносителите на този Закон са заложили всички сметки на потребителите в това, че ако има претенции към Националната електрическа компания, тези сметки ще отидат в една нова Ескроу сметка, където ще се набират до решаването на евентуално арбитражно дело. Така че не можем да бъдем обвинявани в лобизъм, защото не сме страна по тези договори, не сме ги писали ние, нито сме ги защитавали.
В момента се опитваме да решим един проблем. Откъде идва проблемът всъщност? Понеже на европейския пазар цените на електрическата енергия в момента са много ниски. Защо са ниски?
Първо, защото Украйна, на база Споразумението с Европейския съюз и предстоящото асоцииране може да продава електрическа енергия на европейския пазар. Тя в момента има пет ядрени централи, които са от сорта на АЕЦ „Козлодуй”. Тоест те в момента имат достатъчно ниска себестойност на електрическата енергия, така че да могат да влияят върху цената на тока.
Второ, цената на въглеводородите. Знаем, че тя е достатъчно ниска и в момента газови и дизелови централи в Италия, Гърция, в Турция – тези страни, които най-много потребяват и наш ток, най-вече наш ток, в момента работят. Тоест те запълват своите дефицити със собствени енергийни производства. Това неминуемо оказва натиск на цялата електрическа енергия и тя е с над 30% по-ниска, отколкото същият период на миналата година. Това веднага се отразява върху нашия износ. В момента нашият износ е драстично по-малко като количество, отколкото в миналата година. Оттам се получава следният ефект: този фонд за енергийна сигурност, който заедно, целият парламент гласува август месец миналата година, реално погледнато не може да запълни дефицита в Националната електрическа компания. Именно точно това се опитваме да направим и да създадем този буфер за новия ценови период, защото, ако продължат тези цени на електрическата енергия, продължи този проблем пред нашите енергийни предприятия да могат да изнасят, то при всички случаи това ще рефлектира върху цената на електрическата енергия както върху потребителите, така на малкия и средния бизнес.
Всъщност какво правим ние? Може би някакъв вид кейнсианска логика. Миналата година тези предприятия натрупаха печалби, тоест създадоха някакъв буфер – ние в момента го ползваме, за да не вдигаме цената на електрическата енергия. Знаем, че нашето общество е достатъчно чувствително в тази връзка и аз мисля, че усилията, общите усилия затова дадоха достатъчно резултат в промените в Закона за енергетиката, които направихме миналата година. Това е непосилно за една партия. Именно обединението в конкретни цели миналата година дадоха и конкретни резултати.
Да, наистина Министерството на енергетиката миналата година, тоест тази година беше подписано вече предоговаряне с ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3”. Тоест калкулацията горе-долу възлиза на около 100 млн. лв. спестени на Националната електрическа компания. Нещо повече, има клауза, която е отворена, че Министерството на енергетиката може да предоговори договорите при пълно либерализиране на пазара. Тоест, когато се либерализира пазарът, тогава ще влезем в нови преговори така, щото двете централи да участват в този либерализиран пазар и тяхната компенсация във връзка с дългосрочните им договори. Надяваме се тогава да излезем от хомота на егото, в което всички ние сме заложени – именно сметките на всички наши потребители в българската енергетика.
Направихме много добри неща миналата година. Те се отразиха благоприятно върху всички дружества в енергетиката, имам предвид държавните, чийто принципал е Българският енергиен холдинг. Видяхме, че единствено ТЕЦ „Марица изток 2” не можа да излезе на печалба, а и Националната електрическа компания. Всички дружества обаче направиха положителни резултати спрямо очакванията, които имаше в началото на годината, и то с над 500 млн. лв. Именно това беше усилие на целия парламент и промените в Закона за енергетиката, които направихме.
Мисля, че това, което предлагаме с господин Добрев, е добър начин да не позволим повишаването на електрическата енергия за потребителите и за малкия и средния бизнес.
Надявам се да го подкрепите, защото това е лобизъм именно към тях, именно към потребителите. Иначе през това време ще се стремим да либерализираме изцяло пазара и да предоговорим отново тези договори с ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3”.
Ако някой има по-добро решение, нека го каже. Винаги ще подкрепим едно добро решение. Благодаря и надявам се да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Реплики? Заповядайте, госпожо Ташева.
Ще помоля уважаемите народни представители да се концентрираме върху предложението за изменение на Закона за енергетика в тази му част, която са внесли вносителите, и да не говорим за американските централи и за това кой ги е подписал, как ги е подписал или за ВЕИ-тата, защото излизаме извън темата, ако обичате.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Primus inter pares! Вие вероятно се чувствате задължен да правите забележки върху стила на народните представители, защото сам гласувахте „за” този проект.
Цялата работа е в една неолиберална величина, която е измислена, тя реално не съществува, няма физически смисъл, в епохата на дивия неолиберализъм, на вакханалията през 90-те години, тя се нарича „stranded costs” – преведено на български като „невъзстановяеми разходи”. Няма физически смисъл, защото няма никакъв смисъл да твърдиш, че правиш разходи, които не можеш да си възстановиш на пазара. Тя се оспорва, включително и от теоретици в икономиката, но това е друга тема.
Нека тук да кажем, че от миналия понеделник двата американски ТЕЦ-а не работят, просто защото поради непрекъснатото повишаване на цените на електроенергията и поради това, че Вашите реформи ликвидираха българската индустрия, в България няма потребление. Останахме, дето се вика, на едни голи домакинства. И нека да не плашим домакинствата или бизнесите, че ще им вдигнем тока. Ха, посмейте да го вдигнете! Много бързо забравихте февруари 2013 г.!
Абсолютно необосновано е облагането с 5-процентен данък, американски данък, мога да кажа, на двете български предприятия.
Законопроектът не отговаря на Закона за нормативните актове, тъй като се прави закон за грабеж на две конкретни български държавни предприятия.
Освен това, ако искате въпреки всичко това, въпреки тежката конюнктура, въпреки липсата на потребление в България, все пак да изнасяте тока – ами, свалете тази такса, която едно Ваше правителство наложи, от 7,5 лв. такса износ.
Искам да попитам: този, който направи неконкурентен българския износ на електроенергия и остави ниша за Унгария, Румъния, Италия, той колко получи? Защото тези „услуги” се плащат скъпо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Преди да дам думата за втора реплика на Вашето обръщение към мен: аз съм представител на парламентарна група, която е разумна опозиция. И тъй като предложението на вносителите е разумно, затова гласувах за него със съответните допълнителни мотивации, които казах, при второ четене какво ще гласувам, така че не приемам от трибуната на Народното събрание да отправяте директни бележки по начина, по който го направихте.
Втора реплика? Не виждам.
За дуплика – заповядайте, имате право на дуплика.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Ташева, за да може да се задържи цената на електрическата енергия, аз казах, че цената на въглеводородите са по-ниски…
Искам да припомня нещо, което може би забравяте – в момента България плаща една от най-ниските цени на газ в Европа. Знаете ли по какъв начин се направи това? Това се направи тогава, когато министър Добрев подписа споразумението с „Газпром” и премахнахме тримата посредници. Именно затова цената на газа в момента в България е една от най-ниските в Европа, а беше една от най-високите. Да припомня, че точно тогава беше около 500 долара. И това в момента даде възможност на задължение към обществото да може да се намали няколко пъти, фактически на няколко пъти и фактически цената на парното също да падне.
Аз искам това да припомня, че нашето правителство е подписало добри договори, но също ние сме задължени да изпълняваме договорите, които предишни правителства – добри или лоши, са направили. Това е един от начините, по които успяваме, чрез този буфер да задържим цената на електрическата енергия, така че няма смисъл да се плашим взаимно, а да намерим решение. Това мисля, че е по-добрият и конструктивен вариант. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
За изказване думата има народният представител от Парламентарната група на Движението за права и свободи уважаемият господин Рамадан Аталай.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, Движението за права и свободи ще подкрепи изменението и допълнението на Закона за енергетиката, защото тази идея за стабилизиране на енергийната система не е идея само на ГЕРБ, не е идея на колегите – вносители на измененията и допълненията, а тя е една идея откакто изпълнителната власт, независимо от това коя е тя, от 2008 г. насам, допусна определени грешки и тези грешки трябваше с едни рестриктивни мерки, които трябваше да се вземат, за да се въведе стабилността в енергийната система. Това е цялостната идея.
Когато по времето на управлението на Орешарски ние предложихме диференцирания подход и всеки – кой, по колко и по какъв начин е нанесъл вреда в енергийната среда, по толкова да плаща, тогава ГЕРБ и другите политически сили бяха против този подход. Очакваха правителството да падне, за да седнем най-после да вземем това решение и да направим така, че енергийната система да бъде стабилна.
Има ли колеги отляво, отдясно или от центъра днес, които да не са съгласни със стабилитета, със стабилността на енергийната система? Аз не виждам такива колеги. Тук въпросът е обаче в еднаквостта на изказванията на десните политици и левите политици.
И, господин Председател, няма как да не излезем от дебата, защото обвинението от страна на левите, че едва ли не налагаме 5% събиране на приходите от държавните предприятия и е отнесено само за държавните предприятия, не е вярно, така както и използвайки думата „реформаторите”, „реформаторите”, господин Димитров, вече се чудят какво е реформа. Биха ли ми казали какво са реформирали в енергетиката, освен че съсипаха малкия и среден бизнес – десните политици? И се чудя защо днес на гърба на енергетиката се опитваме да правим определени политики, с които да впечатляваме обществото.
Дори господин Николов преди малко излиза и говори: за да задържим цената на електроенергията правим тези постъпки. Не, господин Николов, не за да задържим цената, а за да съберем онези приходи, които са ни необходими за плащане на задълженията към обществото.
Колеги, през последните години Комисията по енергийно и водно регулиране наистина нанесе определени щети и се учудвам днес, господин Димитров когато хвали господин Иванов, че наистина Комисията по енергийно и водно регулиране е предприела определени мерки към бизнеса, когато той беше председател не виждаше ли председателят на предишната Държавна комисия по енергийно и водно регулиране, е правил съответните безобразия. Тогава защо не реформираше тази система? Той беше председател на Комисията по енергетика в този парламент.
Притеснено ни е, колеги, от следното. Притеснителното е, че въвеждаме 5-процентния данък, защото на свободния пазар пада цената, като мотиви, което аз не го приемам.
Ами, ако утре цената на свободния пазар от 70 лв., от 73 лв. падне на 70 или стане 85? Тогава ще върнем ли петте процента? Или въвеждайки онези 2500 часа работа на водните електроцентрали, когато писахме в Закона, че те ще работят като водноелектрически централи, или пък зелената енергия от фотоволтаиците ще им приспаднем само онази енергия, която ползват за собствени нужди и това ще бъде нетното производство, и в момента, приемайки този Закон, ние дадохме възможност на Комисията по енергийно и водно регулиране да съсипе и онези малки водноелектрически централи.
И тук му е мястото, колеги, по най-бързия начин да си поправим грешката в Закона. Ако трябва да работят 2500 часа малките водноелектрически централи, и оттам нататък трябва да им дадем на тях зелените сертификати, да излязат и да си търгуват.
Народните представители не сме хората, господин Димитров, които да искаме разчета им, възвръщаемостта им, приходите, разходите. Това са търговски дружества. Там си има Комисия по енергийно и водно регулиране, която ще ги контролира и регулира.
Прекрачваме си, според мен, възможностите като народни представители, изисквайки от хората по какъв начин и как печелят, а особено пък десен политик днес да излезе и да каже, че е направил реформа в енергетиката?! А каква е била реформата в енергетиката? Съсипване на бизнеса.
Каква реформа направихте в Националната електрическа компания? Каква реформа направихте в електро-системния оператор? За каква печалба говорим, колеги, когато сме намалили само с 256 милиона онези загуби, които бяха от тарифния разчет или пък от задълженията към обществото?
Нали знаете, че Националната електрическа компания има много пари, които би трябвало по някакъв начин да бъдат върнати, или поне да видим от Националната електрическа компания програма, стратегия, въз основа на която през какъв период от време ще си възстанови и ще си върне всички онези загуби, които бяха натрупани през последните години от управлението на всеки един от нас, на всяко едно управление.
Да не се засегнат сега ГЕРБ, че ще скочат тук на трибуната и ще започнем да се обвиняваме. (Оживление.)
Уважаеми колеги, ако искаме стабилна енергетика, трябва да предприемем тези мерки. Ако искаме по някакъв начин да имаме предвидимост и развитие на енергийната ни система, трябва да предприемем определени решения.
Колеги, освен намаляване на загубите в енергийната ни система, трябва да създадем възможност и за инвестиции. Именно там аз не виждам и няма никакви реформи, господин Димитров. Мощностите, които все още ги има в България, трябва да бъдат реновирани. Трябва да има нови мощности, трябва да има инвестиции в „зелена енергия”, трябва да има стратегия, за която говорим постоянно.
Или, господин Председател, връщайки се на темата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, че все пак се върнахте на темата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: ...според мен предложението е правилно, защото иначе, представете си, в Електросистемния оператор има определени сили, които в последната година особено незнайно кой ги назначи, за какво ги назначи и почнаха да харчат онези средства, които се събират там. По-добре да бъдат върнати за стабилността на енергетиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Преди да дам думата за процедура на господин Димитров, реплики има ли?
Заповядайте, господин Николов.
Да завършим, господин Димитров, това изказване и ще Ви дам думата за процедура.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, с голяма част от Вашето изказване съм съгласен, но искам само да Ви напомня, че ако беше същата конюнктура както миналата година и се заложат параметрите в ценовия модел на КЕВР, тогава, без да приемаме Закона, който предлагаме, щеше да се намали задължението на обществото с три лева. Тоест тогава нямаше да има и нужда да вкарваме този Закон. Но мисля, че той е добър, защото това, пак казвам, е вид буфер. Има и някакъв вид кейнсианска логика тук, тоест тези пари ще се натрупват във Фонда за енергийна сигурност и винаги могат да бъдат използвани за стабилизиране на цените, което ще даде голяма предвидимост и на бизнеса.
Мисля, че това, което предлагате във връзка с водните централи – а не само, защо само на водните централи, нека се даде възможност, когато вече търгуват на свободния пазар и когато са минали определените от КЕВР часове, да използват тези зелени гаранции, така че да могат да ги реализират и да могат да си покриват загубите, или пък фактически да могат да реализират електрическата енергия на по-добра цена. Мисля, че те са и техни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Ненков. (Реплика от народния представител Александър Ненков.)
Не виждам ръката на господин Димитров вдигната, а той има право и на лично обяснение.
Аз мисля, господин Димитров, че не е необходимо, нали?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Аталай, не мога да се съглася с Вас, че едва ли не през тази година и половина не са се направили съществени реформи. Да, може би Вие до голяма степен имате право за някои от дружествата, но като цяло смятам, че се направи най голямата може би крачка в цялата реформа, в цялата електроенергийна система, а именно тръгването по трудния път на либерализирането на пазара, тъй като за много предишни правителства, за много предишни регулатори най-големият проблем винаги е бил – разбира се, и от гледна точка на политическата конюнктура, дали цената на електроенергията отговаря на пазарната такава. Имам предвид тази, която регулаторът определя за следващия регулаторен период.
Това, което се опитваме да направим в момента през последната година и половина, което със сигурност ще отнеме и в бъдеще доста усилия, доста време, доста ресурс от следващите правителства също така, е именно да се направи либерализиран пазар, в който цената на електроенергията да бъде такава, каквато е реална, а не такава, каквато на политиците им се иска да бъде. Така че само с това не съм съгласен, защото тази крачка напред, тази стъпка, пътят, по който сме тръгнали, е най-яркото отражение на това, че сме тръгнали по правилния път на реформата. Мисля, че това е най-основната част, която трябва да свършим, а след това предстоят, разбира се, и други важни мерки, които трябва да бъдат изпълнени. Наистина съм съгласен, че има и допълнителни неща, които могат да се направят относно дружествата. Затова не мога да се съглася с Вас, че не са предприети достатъчно стъпки към реформа в сектор „Електроенергетика”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ненков.
Трета реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, този Законопроект трябва да бъде подкрепен. Това е изменение, трябва да бъде подкрепено. Но искам да кажа няколко думи на колегите: бирническият подход не е реформа. Не ме дърпайте за езика!
Реформата в енергетиката и либерализираният пазар не е нещо, което сте започнали Вие. Либерализирането на енергийния пазар си има определена история и тя ще си върви с тези крачки. Бъдете убедени, че мерките, които Комисията за енергийно и водно регулиране взема в момента, са все още правилни. Те не са приети от голяма част и от производителите, и от преносните предприятия, и от разпределителните предприятия, включително и от бизнеса. Когато Комисията за енергийно и водно регулиране започне да изпълнява своите задължения, а не поставените задължителни мерки от народните представители или от това Народно събрание, за да може все още да стабилизираме енергетиката, когато Комисията остане да регулира само онази част, която е необходима към крайния потребител, тогава вече можем да започнем да говорим за нормална работа и на Комисията. Тогава, ако евентуално достигне до онази стабилизация на енергийната ни система и Националната електрическа компания работи не на загуба, а плюс – да събере необходимите средства за инвестиции в собствените си предприятия, тогава вече можем спокойно да кажем, че сме направили нещо, което е било необходимо за енергетиката.
Засега, колеги, все още, пак Ви казвам, този подход е бирнически. Благодарете се на господин Делян Добрев, че все още се изживява в тази роля и намира начин как и какво да предлага в тези законопроекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Заповядайте, господин Димитров – правото на процедура.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Виждате, че така предложеният Законопроект е изключително важен и за бизнеса, и за икономиката, за цялата ни страна. Страстите се разгоряха твърде много.
От името на Парламентарната група на Патриотичния фронт искам 30 минути почивка, за да може всяка парламентарна група допълнително да обсъди и да вземе своето информирано решение предвид предстоящото гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Тридесет минути почивка.
В 10,50 ч. започваме с изказване на народния представител от БСП лява България господин Драгомир Стойнев.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми народни представители, думата за изказване има народният представител Драгомир Стойнев от БСП лява България.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Моля да удължите времето на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Имате увеличено време – близо 15 минути.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С интерес слушах изказванията на всички народни представители. Разбира се, с някои не мога да се съглася. Това са най-вече представителите на Реформаторския блок. Това, че стигнахме дотук, не означава, че преди това не е вършена съществена работа. Ако това състояние на енергетиката и усилията да стигнем дотук бяха подкрепени от всички политически сили и ние в Комисията по енергетика заставахме заедно най-вече за ограничаване на високоефективното комбинирано производство, ако предишните усилия на предишни правителства са погрешни, то тогава ги отменете. Отменете например създаването на балансиращия пазар, който намалява значително разходите на НЕК. Отменете намалението с 50% на задължителното изкупуване на студен резерв, отменете разделянето на ЕСО и НЕК, където България бе заплашена да плаща по 8 хил. евро на ден, или примерно създаването на Държавната енергийна борса. Вярно е, че на сегашното правителство сега му дойде времето да се организира и да закупи необходимата платформа.
Считам, че до момента действията, които бяха предприети, са в правилната посока. Затова не мога да се съглася, че едва ли от година и половина всичко започна отначало, а преди това нищо не е вършено. Защото първите действия по ограничаване на високоефективното комбинирано производство бяха от преди приблизително три години. Нека не забравяме, че досега е имало само една година, която е била обявявана за нулева година за присъединяване на ВЕИ-мощности. Това бе по време на правителството на Орешарски.
Бих коментирал възхваляваната Национална електрическа компания. Уважаеми дами и господа, ако през 2014 г. не бяха признати разходите за емисии на ТЕЦ–1 и ТЕЦ–3, надали дефицитът щеше да бъде толкова голям. Или ако не бяха тези допълнителни 186 млн. лв., то тогава 2015 г. резултатът щеше да бъде абсолютно същият. Но в крайна сметка това са действия в правилна посока, защото на времето имахме намерение да създадем подобен фонд, който в момента съществува, при една съществена разлика, че сегашният президент – отварям скоба: радвам се, че той няма да се кандидатира за втори мандат – не бе наложил вето и не е сезирал Конституционния съд. Така че действията са в правилна посока, което показва прагматичен характер, но в същото време знам, че когато има победа, тя има много майки, а при загубата е само един.
Постигнатото преди Вас, няма начин да не го признаете, за да надграждате онова, което се случва в момента. Пак казвам – заедно всички политически сили.
Големият въпрос, уважаеми дами и господа, относно този Законопроект, е налаганата допълнителна такса върху ЕСО и „Булгартрансгаз”. За мое голямо учудване – заявих го и в Комисията по енергетика, ние нямаме никакъв анализ, нито оценка на въздействието, каквато е необходима, и как това предложение ще се отрази на финансовото състояние на ЕСО и на „Булгартрансгаз”. Считам, че доводът „бързаме, за да не се увеличава цената на домакинствата” не е правилен, защото всички знаем, или поне тези, които са в Комисията по енергетика, откога започва регулаторният период. Тази промяна можеше да бъде вкарана преди около два месеца, да бъде дебатирана със съответните разчети и да се вземе правилното решение.
Големият въпрос е как и докога ще подпомагаме този фонд. Уважаеми дами и господа, когато се създаваше този фонд, се обясняваше, че той ще реши всички натрупани проблеми в енергетиката. Оказа се, че не е така. Да не стане така, че през следващи периоди, дай Боже да не се случва, ние ще натоварваме и ВиК дружествата с допълнителна такса, за да се събират пари в този фонд. Или защо да не натоварим и мобилните оператори, за да има още повече средства, та този фонд да работи на спокойствие?! Затова ние призовахме, но не ни беше представено становище нито на Министерството на енергетиката, нито на Комисията по енергийно и водно регулиране.
Големият въпрос в този Законопроект е защо облагаме единствено държавните предприятия? Защо не се облагат електроразпределителните и газоразпределителните оператори? Техните цени също са регулирани. Считаме, че е съвсем нормално и те да бъдат съпричастни, тъй като и те оперират в сферата на енергетиката. Както налагаме допълнителен данък върху държавните дружества, така да налагаме данък и върху частните дружества.
Искам да попитам Реформаторския блок, които подкрепят правителството – как така се подкрепя дясно правителство, което увеличава данъците – няма да се връщам за увеличаване на дълговете – правителство, което налага нови данъци? Явно когато се облагат държавните предприятия – може, а когато се облагат частните предприятия – за тях не може.
Слушах внимателно и хвалбите към Комисията по енергийно и водно регулиране. Само ЕСО и „Булгартрансгаз” работят при регулирани цени, които се определят от регулатора въз основа на обосновани разходи и необходимост от инвестиции. Спомняме си тежката зима по-миналата година. Тогава ЕСО се оплакваха от липса на средства. Ето, сега те имат нужните средства, за да направят капиталовите разходи, та да нямаме поредната изненада от тежка зима и от прекъсване на снабдяването с електроенергия, но в момента ние взимаме тези натрупани техни средства и едва ли не ги класифицираме като излишни приходи. Тук е работата на Комисията по енергийно и водно регулиране, защото е определила прекалено високи цени за пренос и достъп и за съхранение, които всички потребители плащат. Тоест Комисията по енергийно и водно регулиране не си е свършила работата. Това трябва да си го признаем, щом определяме, че тези допълнителни приходи са излишни и трябва да им ги вземем.
Но големият въпрос в този Законопроект е какво следва от него. До момента нито един народен представител може би не обърна внимание.
Уважаеми дами и господа, ако приемем онова, което се предлага с този Законопроект, ще излезе, че потребителят плаща два пъти за едно и също нещо. Повтарям, ние ще накараме българския потребител да плати два пъти за едно и също нещо. Какво имам предвид? Въпреки че се плаща такса „задължение към обществото”, която отива във Фонда за покриване на дефицитите в НЕК, се плаща и цена за пренос. От това предложение излиза, че част от цената за пренос ще бъде предназначена за фонда, тоест отново за покриване на дефицити. Считам, че това е неприемливо и трябва да се замислим.
Другото, което произтича от този Законопроект – нарушава се независимостта на операторите. А това е европейско изискване от Третия енергиен пакет. След като държавата само с една промяна в Закона може да отнеме част от печалбата на тези дружества, то тези дружества въобще не са независими. По какъв начин ще гарантираме бъдещата тяхна независимост, на мен лично не ми е ясно.
Четвъртото, което произтича от този Законопроект, е, че и двете държавни предприятия ползват европейски грантове за инфраструктурни проекти, в което няма нищо лошо. Ние го подкрепяме. Но Европейската комисия предоставя тези средства, тъй като предприятията нямат нужните средства и сами не могат да си ги изработят, за да се построят тези инфраструктурни проекти. Сега ние им казваме: „Вие имате излишна печалба”, защото в мотивите се казва, че „няма да има съществено негативно влияние”, цитирам, но това си е изцяло негативно влияние, уважаеми дами и господа, защото тези предприятия могат да изградят проектите със собствени средства. Да не се окаже така, че Европейската комисия да поиска в един момент тези свои средства и да каже: „Вместо да ги използвате за инфраструктурните проекти, Вие де факто ги прибирате с един законопроект”, което според нас, повтарям, противоречи на Третия енергиен пакет.
Затова когато казваме „да” и всички го подкрепяме, макар че ние от БСП лява България ще се въздържим на първо четене, Законопроектът ще бъде подкрепен от нас на второ четене, ако мнозинството се съгласи тази такса да не бъде единствено и само върху държавните предприятия, а както е по Конституция – да има равнопоставеност между частната и държавната собственост, тази такса да бъде наложена и върху електроразпределителните и газоразпределителните дружества. Тогава този Законопроект ще бъде подкрепен и от нас. Но ние, както с Вас, рискуваме. Рискуваме, защото може да има наказателна процедура от Европейската комисия заради нарушение на изискванията на Третия енергиен пакет, а също така и отнемане на грантове, като се наложи тези дружества да върнат вече получени средства.
Пак казвам: трябва да бъдем изключително внимателни и не трябва да гледаме с розови очила на свършеното до момента – то е в правилна посока, но е крайно недостатъчно. Хвалбите, че едва ли не за година и половина сме решили всички проблемиq ясно показват с този Законопроект, че не е така, защото ако всичко беше решено, обяснете ми тогава, уважаеми дами и господа, защо се налага тази допълнителна такса? Или може би се иска да се влоши финансовото състояние на тези дружества, така че десницата да скочи и да каже: държавата е лош стопанин, тези дружества трябва да бъдат приватизирани, което е мечта на някои хора от Европейската комисия – не го крия, на което аз категорично съм се противопоставял и ще продължавам да се противопоставям. Затова трябва да бъдем изключително внимателни.
Затова казвам, въпреки рисковете, които има, ние ще се въздържим на първо четене. Ако се приемат нашите предложения да има равнопоставеност между частните и държавните предприятия, единствено и само тогава този Законопроект ще бъде подкрепен и от българската левица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Първа реплика – заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Стойнев! Понеже лайтмотивът във Вашето изказване беше изравняване на държавната с частната енергетика, тоест облагане на държавните и частните дружества – да има равнопоставеност, искам да Ви припомня, че през 2004 г. е сключен приватизационен договор с тези три електроразпределителни дружества. Там си има цяла част задължения на продавача. Ние също имаме Закон за насърчаване на инвестициите, имаме споразумение със съответната държава за насърчаване на тези инвестиции.
Вие знаете, че вече има арбитражно дело, и не едно, очертават се малко повече. Не знам Вие ли ще поемете отговорността българската държава да бъде осъдена и да плаща на тези дружества именно за нарушаване на нормативните актове, за които говоря, и тези договори? Аз лично не бих поел тази отговорност.
Иначе с удоволствие бих подкрепил всяко Ваше предложение. Звучи доста добре, но мисля, че носи голям риск. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Николов.
Втора реплика – господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви.
Не можах да разбера как крайният потребител плаща два пъти за цената на електроенергията, за тези разходи? Плаща 10 лв. в момента и сега пак ще плати 10 лв. Досега разходите, които електросистемният оператор прави, част от тях – 5%, ще отидат във Фонда за сигурност на електроенергийната система, нали така?!
Тук ми е въпросът, господин Министър: Вие против Фонда ли сте, защото с Вас имахме много сериозна борба да създадем този Фонд? Грешката ни беше, че Вашият политически лидер наложи да бъдат 20% общо, на кюп и те после отпаднаха в съда. Това ми е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Аталай.
Заповядайте, господин Ненков – трета реплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Стойнев, с едно нещо не мога да се съглася с Вас. Казахте, че дружествата „Булгартрансгаз” и ЕСО няма как със собствени приходи да изпълняват своята инвестиционна програма и че всъщност Европейската комисия отпуска пари, за да може да се изгради необходимата инфраструктура за пренос на електроенергия или на газ, защото самите дружества не могат. Хубаво е да поясним и да знаят народните представители и гражданите на Република България, че всъщност грантовете, за които Вие споменахте, не са само защото ЕСО или „Булгартрансгаз” не могат да си изпълняват своята инвестиционна програма и да подобряват своята инфраструктура. Голяма част от парите отиват, поради това че Европейската комисия и Европейският съюз са предприели подход да има по-добра свързаност както на електроенергийната система, така и на газовата такава, да има по-добра свързаност, различна диверсификация на източниците и на доставките, и сигурност на тези доставки. Така че Европейската комисия отпуска пари и от чисто гледна точка на стратегическия интерес на целия Европейски съюз, а не защото ЕСО или „Булгартрансгаз” не могат да си изпълняват или да направят нови инвестиции. Това са дружества, които генерират милиони приходи на година и Вие много добре го знаете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Дуплика – господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Николов, в 2004 г. – Вие трябва много добре да сте запознат, кой именно дава големите обещания на електроразпределителните дружества. Същият този човек в момента се намира в Комисията по енергийно и водно регулиране и е подкрепян от Вас. На база на неговите показания и на неговите обещания се сключиха приватизационните договори и същият този човек отказва да помага на България в момента в арбитражното дело – това, първо.
Второ, уважаеми господин Рамадан Аталай, ние първо плащаме задължение към обществото, нали така? Тези пари отиват във Фонда за покриване на дефицитите в НЕК. Също така се плаща и цена „пренос”. Сега обаче с този Законопроект става така, че цена „пренос” – част от нея, не казвам цялата, ще отиде отново в този Фонд. Тоест в този Фонд ние отиваме по два пътя. (Реплика.) Точно така е! Защото тези пари в момента, в който ние ги обложим с 5%, ще отидат именно за този Фонд. Ние откъде ги взимаме? – От преноса на електроенергия или на газ. Така е – два пъти ги облагаме!
На господин Ненков, разбира се, с цялото ми уважение – да, съгласен съм, че това е европейска инициатива и тя се подкрепя. Уверявам Ви, Европейската комисия с удоволствие не би изразходвала пари за дружества, които са на свръхпечалба. Ние отиваме и казваме на Европейската комисия, че нямаме пари и поради тази причина те наистина правят нужни стъпки, които, пак казвам, са крайно недостатъчни, ако искаме наистина да развием както газовата, така и електро инфраструктурата ни.
В момента с този Законопроект ние казваме на Европейската комисия: на тези дружества, на които им давате грантове, те в момента имат едва ли не свръхпечалба. Няма да има негативен ефект върху тези дружества, ако им вземем общо 31 млн. лв. и затова Вие продължавайте да давате пари, а ние ще използваме тези пари във фонда, който покрива дефицита в НЕК. Затова казвам – дано да не се случи.
Ние не сме от хората, които ще ходят и ще плачат на Европейската комисия, както беше при друго управление – да се срещаме с комисари и да говорим против страната си, но тази опасност съществува и аз съм длъжен да я кажа. Ако не се случи, толкова по-добре за страната.
Пак казвам: докога ще има допълнителни данъци и такси, така че докато не излязат сметките? Ами ако утре цената на свободния пазар се вдигне, ние ще върнем ли тези 30 милиона на ЕСО и НЕК, както каза господин Аталай? Няма да ги върнем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Стойнев.
Желаещи за изказвания?
Господин Ненков – заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, с изключение на политическата част и политическите изказвания на преждеговорившите с голяма част от обективните аргументи, които се дадоха „за” или „против”, до голяма степен мога да се съглася с така внесения Законопроект.
Но аз искам да върнем темата наистина на важността за създаването на Фонда за електроенергийна сигурност, както и допълнителното включване на „Булгартрансгаз” и ЕСО в набирането на средства в този фонд.
Какво обуславя така внесеният Законопроект? Без да съм съвносител смея да твърдя, че две са основните причини, а именно – за да се натрупат повече средства в този Фонд и да се потърси именно този буфер от „Булгартрансгаз” и електросистемния оператор. Със сигурност причината е обективна.
Още когато създавахме фонда, това беше не с цел, тъй като някои от преждеговорившите казаха, че едва ли не сме искали да разрешим проблемите в енергетиката – няма такова нещо, фондът беше създаден поради две причини и все още смятам, че той трябва да продължи да съществува и да се опитаме максимално да го окомплектоваме.
Първата причина е, че в момента минаваме – преди малко го казах в реплика, че минаваме в ново развитие на електроенергийния пазар, а либерализиран пазар, където цената на електроенергията ще се определя от пазарния принцип на търсенето и предлагането. Тогава регулаторът няма да има възможност да влияе дори и политически – в годините, знаете, върху регулирането на цената на електроенергията. Фондът беше създаден именно с идея да обере и да бъде буфер, да се покрият евентуални рискове от варирането на цената. В момента, дори в ден днешен нямаме на сто процента яснота какво ще се случи в етапите на пълната либерализация.
Без да казвам кой е започнал, кой не е започнал либерализацията, има направени стъпки в тази посока, има създаден такъв Фонд. То е изискване и на международни експерти, които казаха, че трябва да има такъв фонд, за да може да покрие рисковете в евентуалния скок или спад на цената на електроенергията. В случая ние сме изправени пред тази хипотеза, в която цената на електроенергията, както господин Николов мисля, че преди малко много точно обясни поради какви обективни обстоятелства, не субективни, по обективни обстоятелства на международните пазари спадна твърде много, което, разбира се, носи риск за дружествата, които произвеждат електроенергия. Всъщност създаването на този Фонд не беше с цел да реши проблемите в енергетиката, защото той не може, но със сигурност той е този, който е буферът, който трябва да осигури достатъчно необходима ликвидност за дружествата да работят. Смятам, че създаването му беше много правилна крачка. Даже още тогава имаше – не си спомням даже предложения да се включат и тогава „Трансгаз” и Електроенергийния системен оператор (ЕСО), но тогава всъщност нямаше такава необходимост – цената на електроенергията в международен план беше различна и не предразполагаше да се включат тези две дружества.
Не си мислете, че ние – хайде по-скоро да не говоря от името на вносителите, имаме голямо желание примерно сега да вземем тези пари на „Трансгаз” и ЕСО. Безспорно!
Така или иначе в момента те изпълняват своите инвестиционни програми на 100% – говоря на този етап, така че не виждам някакъв проблем. Тези приходи, тези остатъчни средства в тези дружества в крайна сметка са като буфер и не виждам нищо лошо да използваме този буфер, за да можем да дадем наистина на регулатора възможност да не вдига цената на електроенергията.
Тук идва вторият важен въпрос. Първият според мен беше именно това да има ликвидност в системата и да покрие рисковете именно от либерализирането на пазара и рисковете, пред които сега сме изправени, а именно намаляване цената на електроенергията и загубата на дружествата при продажба на електричество на свободен пазар.
Вторият съществен аргумент е именно защото при тези обективни обстоятелства ние трябва или да оставим нещата така, както са в момента, и регулаторът на 1 юли да издаде цени, които със сигурност ще са по-високи, а именно ще се покрият от таксата „Задължения към обществото”, реално ще натоварим бизнеса и гражданите. С колко? – Регулаторът ще каже. Или да му дадем възможност чрез тези законодателни промени да не се повдига цената на електроенергията и цената на електроенергията като стойност не би трябвало да ни е цел. Нямаме такава цел – цената просто да не се задържа, защото някой го е страх от 2013 г. и някакви такива апокалиптични сценарии, а има много по-важен мотив да не правим това.
В момента икономиката на страната тръгва да се възражда с бавни темпове, така да кажем. Виждате, че в последните месеци има ръст и на намаляване, първо, на безработицата; има ръст на икономиката; ЕВРОСТАТ, Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие дават по-добри показатели на държавата за 2016 г. Ако в момента ние допуснем, при положение че имаме възможността да не го правим, като законодателен орган, да дадем възможност на регулатора да не повишава цената на електроенергията и таксата „Задължения към обществото”, то реално тези пари ще останат в бизнеса, което е голямо желание на бизнеса, и в потребление на хората, тъй като ще отиват по-малко средства за плащане на техните сметки за електричество на месец. Може да звучи популистки малко или не, но в крайна сметка истината е такава. Ние сме изправени пред избора дали да дадем възможност на регулатора да задържи цената на електроенергията, да има повече пари в бизнеса и потреблението, за да може наистина икономиката да тръгне, да продължи да се развива в този възходящ план, или да направим една спирачка и да кажем: не, ние не можем, нямаме воля и ще оставим нещата така, както са, регулаторът да вземе своето ценово решение и по този начин да вземе повече средства от бизнеса и от гражданите”.
Така че, когато гласуваме, трябва да си дадем тази равносметка и да направим своя избор. Смятам, че дружествата, специално по Законопроекта, са достатъчно добре ликвидни, изпълняват своята инвестиционна програма и на този етап не би трябвало да имаме каквото и да било притеснение за това, че няма да могат да изпълняват своите ангажименти към обществото.
Затова Ви моля да подкрепим така внесения Законопроект с ясната идея, че няма да разреши, разбира се, всички рискове оттук нататък, но със сигурност ще е крачка в правилната посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Реплики? Не виждам.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Бойчев, имате 1,20 мин. с удълженото време.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, няма как, когато се обсъжда Закон за енергетиката, да не стане дума и за цялостното състояние в сектора. Разбира се, в духа на коректността искам да припомня, че всички тези решения, които бяха цитирани като реформа в енергетиката, малко претенциозно в голямата си степен и като носещи отговорността за управлението на сектора и сега, като опозиция, са получавали подкрепа от Българската социалистическа партия. Същевременно няма как обаче да си затваряме очите и пред редица въпроси, които сме поставяли.
Държа днес, в рамките на този дебат, преди приемането на Законопроекта, да изясним още един въпрос. В Комисията, поне на мен не ми стана ясно, ще стане близо година от приемането на промените в Закона за енергетиката и въвеждането на този Фонд за енергийна сигурност, с който обложихме 5% приходите на производителите на електрическа енергия.
Въпросът ми е: Този Фонд нотифициран ли е от Европейската комисия? Има ли риск да изпаднем в ситуацията на пар екселанс държавна помощ? Бих искал да чуя и от председателя на Комисията по енергетика, и от представителя на Министерството на енергетиката относно състоянието на тази процедура, тъй като рисковете пред страната са огромни. Този Фонд работи близо една година. Ако се окаже, че ние сме нарушили европейските регламенти и правила, а всички тук в тази зала нееднократно се кълнем, че спазваме тези процедури на общността, знаете, че ще изпаднем в една изключително тежка ситуация.
Използвам възможността да припомня и големия дебат, който правихме миналата година, когато удължихте влизането на новия регулаторен период. Тогава обещахте на бизнеса тази наредба, която трябваше да облекчи големите потребители на електрическа енергия във връзка с уеднаквяването на такса „Задължения към обществото”.
Искам да припомня на залата и на тези, които ни слушат, че тази Наредба продължава да няма нотификация от Европейската комисия – един ангажимент, който поехте към бизнеса, който трябваше да бъде насочен към нашите експортно ориентиращи предприятия, ползващи електрическа енергия в големи обеми, и така да насърчава тяхната конкурентоспособност. И там към момента сме с неизпълнен ангажимент.
Моята молба към вносителите и към Министерството на енергетиката е да информират парламента преди приемането на тези поправки в Закона, докъде е тази процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
Реплики към изказването на господин Бойчев? Не виждам.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Добрев.
Надявам се, че това е последното изказване.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Радвам се, че днес, в тази зала, направихме един конструктивен дебат. Върнахме се отново към професионалния тон в енергетиката и въпреки частичните отклонения с цел правене на политики отляво и отдясно, се придържахме към добрия тон.
Аз мотивирах нашето предложение още в началото на днешния ден, при стартирането на точката. Искам да направя няколко коментара по темите, които засегнаха колегите.
Спомена се, че стабилизирането в енергетиката е някаква мантра, която непрекъснато се повтаря. Всъщност това не е мантра – това са фактите и те се доказват както от финансовите резултати на дружествата, така и по най-разбираемия за хората факт.
В началото на мандата на втория кабинет „Борисов”, в сметките на дружествата в енергетиката, всички дружества имаше около 300 млн. лв. В момента има 1,3 млрд. лв. За тази година и половина паричната наличност в дружествата в енергетиката се е увеличила с 1 млрд. лв. Това са факти, тези числа доказват, че това, за което говорим, не е мантра, а това е нещо, което вече се е случило и то се е случило не благодарение на ГЕРБ или на мен, или на някои от моите колеги, или на Реформаторския блок, които подкрепят правителството, а се е случило благодарение на усилията на всички нас – на Енергийната комисия и на парламента, защото ако не бяха законодателните промени, които на два пъти ние предприехме през миналата година, нищо от това нямаше да се случи.
Също така не искам да изземам всички позитиви за 43-ото Народно събрание, имаше добри неща, които започнаха и се случиха още по време и на 42-рото Народно събрание, и на 41-вото Народно събрание. Това е правилната посока, в която ние трябва да вървим и да не се отклоняваме.
Господин Ерменков спомена, че сме изтупвали брашнения чувал, за което не съм съгласен с това твърдение, защото бихме изтупвали брашнения чувал, ако тези сметки на дружества в енергетиката бяха празни – но в тях имаме 1 млрд. 300 млн., тоест брашненият чувал е пълен и ние щипваме от него, за да дадем във Фонда за електроенергийна сигурност, с една-единствена цел – не нещо друго, лишаваме се от част от печалбите на държавните дружества – част, и ще Ви кажа каква част – 2% от наличността по тези сметки или малко над 2%, нали така?! При 1,3 млрд. лв. по сметките на енергийните дружества, 30 милиона за едногодишния период са малко над 2%, тоест щипваме от брашнения чувал, за да облекчим бизнеса в България. Защо облекчаваме бизнеса? Те са бенефициентите на тези 30 милиона.
Господин Стойнев, не ги облагаме два пъти, защото от Фонда не се покриват такси пренос, разпределение и така нататък. Такси пренос – разпределение се плащат от потребителите. Фондът плаща разликите между пазарната цена на електроенергията и преференциалните цени, които във времето са обещавани. Та, щипваме от печалбите на държавната енергетика и ги даваме на предприятията чрез по-ниската евентуално такса задължение към обществото, която ще определи регулаторът и той ще каже точно колко трябва да бъде. Нашата калкулация показва, че при 33 терават/ часа консумация – 30 млн. лв. означават едно левче върху тази цена задължение към обществото. Малките и средните предприятия са тези, които осигуряват работните места, плащат данъците, плащат осигуровките и ако ние имаме начин да се лишим от част от печалбата на държавните дружества – отново повтарям много малка част от печалбата и наличностите по сметките на държавните дружества, в полза на тези малки и средни предприятия, ефектът от тази наша политика ще се мултиплицира, защото, ако ние се отказваме от 30 милиона печалба на държавните дружества, това ще доведе до 300 милиона печалба в частния сектор, ще доведе до по-високи данъци, ще доведе до повече работни места, до по-висок размер и общ обем на осигуровките, които се плащат.
Господин Ерменков, направихте грешка и само за протокола да я коригирам – четвъртото ЕРП не е „Слънчев бряг”, а „Златни пясъци”. Близо е, но „Златни пясъци” – все пак за коректност на дебата.
По отношение на оценката на въздействието, която господин Стойнев поиска, „Булгартрансгаз” – това е публична информация и можете да я проверите в регистрите, а съм сигурен, че част от тези данни ги знаете. „Булгартрансгаз” за 2013 г. е на печалба 85 милиона; за 2014 г. – 76 милиона; за 2015 г. – 93 милиона.
Електроенергийният системен оператор за 2015 г., тъй като това е годината, в която той изготви самостоятелен отчет за цялата година, е на печалба 63 милиона. Толкова по отношение на оценката на въздействието. Ние вземаме общо от двете дружества с 5% такса, общите приходи ще бъдат 30 милиона – от едното дружество 17 милиона, а от другото дружество 13 милиона.
По отношение на Директивата – нарушение на Директивата би било, ако ние вземаме от средствата на дружествата за ремонтна програма и развитие на мрежата – в случая не е така. Щеше да е така, ако тези дружества са на нула, не генерират никаква печалба, и ние им вземаме пари, тоест те не могат да изпълнят инвестиционната си и ремонтна програма в своята цялост. В случая, те са изпълнили инвестиционната и ремонтната си програма в своята цялост, имат печалби в размер 60-80-90 милиона – прочетох ви ги печалбите, и с част от тези печалби ние ги вземаме и отново казвам – бенефициенти са малките и средните предприятия в България, тъй като те няма да могат да се възползват от Наредбата за облекчаване на индустрията, където знаете големите индустриални предприятия – около стотина на брой в България, ще получат 85% отстъпка от зелената компонента, в задължение към обществото.
Нарушение на Директивата би могло да бъде, ако, тъй като въпросът се повдигна многократно тук: защо не се включат разпределителните дружества, а само преносните оператори? Финансовите резултати на разпределителните дружества показват и изчислението на 5% вноска, че ако бъдат включени и разпределителните дружества, то това ще бъде за сметка на техните инвестиции и тогава ние няма да можем да обясним, че инвестиционната и ремонтната програми са извършени в своята цялост, но въпреки всичко, ние сме ги обложили с 5%. Ние, облагайки ги с 5% такса, ще нарушим техните ремонтни и инвестиционни програми.
Имаме становище от няколко от тези ЕРП-та. Например ЧЕЗ казва, че 5% ще означава нулева ремонтна програма и 59% по-малко инвестиции в мрежата за тяхното дружество.
Господин Бойчев зададе много коректни въпроси. Аз предлагам тези въпроси, тъй като не са към законодателната власт, а към изпълнителната власт, да използваме първата възможност в Комисията по енергетика на блиц контрол да зададем въпросите към министър Петкова, дори може да се използва и процедурата в сряда, в пленарната зала на блиц контрол, тъй като въпросите са наистина важни. Ще ги повторя още веднъж: Нотифициран ли е Фондът? Въпросът е към изпълнителната власт, тъй като Народното събрание не нотифицира такъв тип документи. Доколкото аз знам такава нотификация не е необходима, има някаква комуникация с Европейската комисия, но е хубаво всички да чуем това по време на Комисията или в пленарната зала.
Същото касае и наредбата: Защо се бави нотифицирането на наредбата? То стартира преди повече от 9 месеца, а това, което аз знам по темата, е, че преди да бъде нотифицирана наредбата, следва да се нотифицира помощта за зелените централи. Законопроектът е още от 2007 г. – 2008 г., да се види, че първо там няма нерегламентирана държавна помощ и едва след това да се нотифицира подкрепата към малките и средните предприятия.
В заключение искам още веднъж да повторя и, ползвайки, виждам, че и господин Ерменков иска да вземе думата – за реплика, надявам се. Ползвайки неговия пример с изтупването на брашнения чувал да кажа, че всъщност се щипва от чувала и се дава на малките и средните предприятия в България, които ще генерират много по големи печалби, от които ние в момента се лишаваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев. (Народният представител Таско Ерменков иска думата за лично обяснение.)
Ще Ви дам думата за лично обяснение, тъй като нямате възможност за реплика – нямате време, но в коректния тон, ще Ви дам.
Първо, има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Ерменков, бяхте споменат два пъти – лично обяснение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Вземам процедура по лично обяснение, защото видимо колегата не ме е разбрал какво съм казал. Казах, че изтупваме държавната енергетика като брашнен чувал, а в същото време за частната енергетика не правим абсолютно нищо. И тук тези обяснения, които ги чух, само потвърждават моята теза, че, видите ли, ако вземем 5% от ЕРП-та, няма да има възможности да правят инвестиционна програма, но ако вземем 5% от ЕСО, те ще могат да правят инвестиционна програма.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Дай по същество – как си засегнат?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Много ми е интересно защо тогава като правим такива предложения, не вземете да предложите вместо да си играем с 5%, които сега може да са много, утре може да са малко, да предложите точка за допълнение...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Къде е личното обяснение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Без диалог със залата! Господин Иванов, ако обичате, без диалог.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Защо, след като не сте го разбрали или сте го разбрали по погрешен начин, не вземете да предложите примерно средства за попълване на този Фонд от дивидента на държавата по решение на принципала? И тогава вече принципалът ще решава колко пари да дава, дали да ги дава, дали има нужда или няма нужда, а не ние да се превръщаме в изтривалка на правителството и да приемаме 5% или 7% и то само върху част от предприятията. И това наистина си е изтупване на държавната собственост, а не друго нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Процедура по начина на водене.
Ще приема Вашата забележка по начина на водене.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, позволявам си да Ви обърна внимание, че това не беше лично обяснение, а бяха аргументи по същество. Тези аргументи по същество доказаха моята теза. БСП не е против да се вземе от държавната енергетика, но те казват: „направете го скришно през дивидентите на държавните дружества и ги дайте във Фонда.”. Не искаме да го правим скришно. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи настоящия Законопроект на първо четене, преди всичко защото той е продължение на една устойчива линия за стабилизиране на държавната ни енергетика и за изпълнение на една от основните наши цели, а именно за задържане цените на електрическата енергия на поносими за потребителите цели.
Същевременно тя е и в духа на едни поправки, които предлагахме между първо и второ четене на предишното разглеждане на този Закон, когато предлагахме точно това, което колегите от левицата споменаха, а именно в Закона да запишем, че 50% от печалбата на държавните дружества вместо дивидент влиза директно в Фонда за стабилизиране на енергетиката. Тогава това предложение не срещна подкрепа. В настоящия момент колегите от ГЕРБ правят нещо подобно като краен ефект. В този дух ние ще ги подкрепим, като, разбира се, си запазваме правото между първо и второ четене да разгледаме доколко принципно е ЕРП-та да останат извън сферата на предприятията, които трябва да дадат своя дан към стабилността на енергийната система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-66, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016 г.
Гласували 128 народни представители: за 104, против 13, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА ПО ХРАНИТЕЛНА ВЕРИГА – продължение.
Вносител е Министерският съвет на 1 февруари 2016 г. Приет на първо гласуване на 9 март 2016 г.
Вчера стигнахме до чл. 7, който и приехме. Сега продължаваме с чл. 8.
Но преди това процедура – заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, Законопроектът, който аз и колегата Валентин Николов сме внесли, е само от няколко параграфа. Чухме какви предложения могат да се появят между първо и второ четене. Те ще бъдат в рамките на няколко думи или едно изречение. В този смисъл предлагам съкращаване на срока между първо и второ четене на три дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Делян Добрев.
Гласували 84 народни представители: за 74, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Работата на Народното събрание вчера стигна до чл. 8
Комисията предлага да се създаде нов чл. 8:
„Чл. 8. (1) Центърът за оценка на риска по хранителната верига извършва оценка с доклад за оценка съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 за:
1. продукти за растителна защита при разрешаването им за пускане на пазара и употреба, подновяване, изменение и отнемане на разрешение за пускане на пазара и употреба, за разширяване на обхвата на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита за минимална употреба и при взаимно признаване на разрешенията на продуктите;
2. идентичност на продукти за растителна защита при разрешаването им за паралелна търговия;
3. продукти за растителна защита, които съдържат вещества – кандидати за замяна.
(2) Центърът за оценка на риска по хранителната верига извършва и други оценки съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 и наредбата по чл. 45, ал. 1 от Закона за защита на растенията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов чл. 8 заедно със съответното му съдържание по доклада на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 72, против 3, въздържали се 3.
Член 8 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 9:
„Чл. 9. (1) Оценките по чл. 8 обхващат:
1. идентичност, еквивалентност, физични, химични и технически свойства и аналитични методи на активни вещества и продукти за растителна защита;
2. токсикологични характеристики на активни вещества и продукти за растителна защита;
3. остатъчни вещества от продукти за растителна защита;
4. съществуване и поведение в околната среда на активни вещества и продукти за растителна защита;
5. екотоксикологични характеристики на активни вещества и продукти за растителна защита;
6. биологични характеристики на продукти за растителна защита.
(2) За извършването на оценките по ал. 1 се прилага и наредбата по чл. 45, ал. 1 от Закона за защита на растенията.
(3) Лицата, които извършват оценки по ал. 1, подписват декларация за конфиденциалност по образец, одобрен от директора на ЦОРХВ, с която се задължават да не разпространяват представената им информация и да не я използват в своя полза или в полза на трети лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за чл. 8, редактиран от Комисията и става чл. 9 в нейния доклад.
Гласуваме чл. 9 по доклада на Комисията.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Член 9 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По чл. 9 – предложение от народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 9 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на чл. 9 по вносител.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
Член 9 по вносител е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) Оценките с докладите за оценки се предават на БАБХ в следните срокове:
1. при разрешаване и изменение на разрешението за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита – не по-късно от 45 дни преди изтичането на срока за приключване на съответната процедура;
2. при подновяване на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита – не по-късно от 45 дни преди изтичането на срока за приключване на процедурата;
3. при разширяване на обхвата на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита за минимална употреба – не по-късно от 45 дни преди изтичането на срока за приключване на процедурата;
4. при разрешаване за пускане на пазара и употреба на продукт за растителна защита за паралелна търговия – не по-късно от 10 дни преди изтичането на срока за приключване на процедурата;
5. при взаимно признаване на разрешения за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита – не по-късно от 45 дни преди изтичането на срока за приключване на процедурата;
6. извън случаите по т. 1-5 – не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока за приключване на съответната процедура.
(2) За извършване на оценката с доклада за оценка се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 6, ал. 4.
(3) Сроковете по ал. 1 започват да текат от получаването на документа за платена такса и екземпляра от необходимите документи по чл. 46, ал. 4 от Закона за защита на растенията.
(4) Когато таксата не е платена в срок, процедурата се прекратява и ЦОРХВ писмено уведомява БАБХ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 10 по вносител, подкрепен по принцип от Комисията и редактиран от същата.
Гласуваме чл. 10 по доклада на Комисията.
Гласували 68 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 2.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Когато за извършване на оценката с доклада за оценка е необходима допълнителна информация, ЦОРХВ писмено уведомява лицето и определя срок за представянето й, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.
(2) До представянето на информацията по ал. 1 срокът за извършване на оценката спира да тече.
(3) За обстоятелствата по ал. 1 и 2 и при непредставяне на информацията в срока по ал. 1, ЦОРХВ писмено уведомява БАБХ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 11, подкрепен от Комисията и редактиран от нея.
Гласуваме чл. 11 по доклада на Комисията.
Гласували 68 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 3.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията предлага да се създаде нов чл. 12:
„Чл. 12. При необходимост ЦОРХВ може да възлага извършването на оценки с доклади за оценки по чл. 7 и 8 и на външни експерти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов чл. 12 със съответното му съдържание съгласно доклада на Комисията.
Моля, гласувайте чл. 12 от доклада на Комисията.
Гласували 66 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 2.
Предложението на Комисията за създаване на нов чл. 12 заедно със съответното му съдържание по доклада на същата е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 12 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 7, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на чл. 12 по вносител.
Моля, гласувайте предложението на Комисията.
Гласували 66 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията предлага да се създаде нов Раздел III.
„Раздел III – Обучение”
Чл. 13 – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. Институциите и органите по чл. 3, ал. 1, т. 4 изготвят съгласно приложение ІІ от Регламент (ЕО) № 882/2004 и Приложение I, Раздел III, Глава IV от Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация, годишни програми за обучение на:
1. служителите, извършващи официален контрол; тези служители се обучават и по администриране на дейностите по официалния контрол в съответствие с нивото на тяхната компетентност;
2. лицата, на които са делегирани задачи, свързани с официалния контрол – в съответствие със спецификата на дейностите, които извършват;
3. служителите от институциите, които провеждат държавната политика в областта на хранителната верига – в съответствие със спецификата на дейностите, които извършват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов „Раздел III – Обучение” и текста на вносителя за чл. 13, подкрепен по принцип от Комисията и редактиран от същата, съгласно нейния доклад.
Гласуваме създаване на нов „Раздел III – Обучение” и чл. 13 по доклада на Комисията.
Гласували 71 народни представители:за 68, против няма, въздържали се 3.
Създаването на „Раздел III – Обучение” и чл. 13 по доклада на Комисията са приети.
Часът е 11,58 – прекъсваме за почивка.
В 12,30 ч. продължаваме.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме заседанието.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател!
По чл. 14 – предложение от народния представител Светла Бъчварова, народния представител Добрин Данев и народния представител Радослав Стойчев.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението, което са направили те е:
„В чл. 14, ал. 2 да отпадне”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. (1) В едномесечен срок от изготвянето на програмите по чл. 13 институциите и органите по чл. 3, ал. 1, т. 4 ги изпращат в ЦОРХВ.
(2) Центърът за оценка на риска по хранителната верига в едномесечен срок от получаване на програмите по ал. 1 може да прави предложения и препоръки за изменение или допълнение на програмите за обучение. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Заповядайте за процедура.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Правя процедура преди гласуването да бъде направена поименна проверка, тъй като очевидно в залата няма необходимия кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Моля Ви за списъка.

Айдоан Муталиб Али- отсъства
Айхан Ахмед Етем- отсъства
Александър Руменов Ненков- тук
Александър Христов Методиев- отсъства
Алиосман Ибраим Имамов- отсъства
Алтимир Емилов Адамов- отсъства
Ана Георгиева Баракова- тук
Ангел Петров Найденов- отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев- отсъства
Антони Антониев Тренчев- отсъства
Атанас Зафиров Зафиров- тук
Атанас Иванов Ташков- тук
Атанас Петров Атанасов- отсъства
Атанас Славчев Стоянов- отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов- отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов- тук
Бойка Грозева Маринска- отсъства
Борис Борисов Станимиров- отсъства
Борис Янков Ячев- отсъства
Борислав Любенов Великов- тук
Борислав Михайлов Борисов- отсъства
Борислав Райчов Миланов- тук
Борислав Сабинов Иглев- отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан- тук
Валентин Алексиев Николов- тук
Валентин Иванов Радев- тук
Валентин Кирилов Касабов- отсъства
Валентин Любенов Павлов- отсъства
Валентин Николов Иванов- тук
Валери Мирчев Жаблянов- тук
Валери Симеонов Симеонов- отсъства
Васил Миланов Антонов- отсъства
Велизар Пенков Енчев- отсъства
Венка Константинова Стоянова- тук
Венцислав Йорданов Каймаканов- отсъства
Вили Младенов Лилков- тук
Владимир Цветанов Тошев- тук
Владислав Тошков Николов- отсъства
Волен Николов Сидеров- отсъства
Галя Енева Захариева- тук
Галя Симеонова Георгиева- тук
Георг Даниелов Георгиев- тук
Георги Александров Ковачев- тук
Георги Иванов Андонов- отсъства
Георги Недков Кючуков- отсъства
Георги Николов Недев- тук
Георги Стоянов Кадиев- отсъства
Георги Страхилов Свиленски- тук
Георги Тодоров Божинов- тук
Георги Чавдаров Анастасов- тук
Георги Ченков Търновалийски- отсъства
Георги Янчев Гьоков- тук
Гроздан Спасов Караджов- отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен- отсъства
Данаил Димитров Кирилов- отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова- тук
Даниела Владимирова Савеклиева- отсъства
Даниела Йорданова Панайотова- тук
Делян Александров Добрев- отсъства
Делян Славчев Пеевски- отсъства
Десислав Славов Чуколов- отсъства
Десислава Вълчева Атанасова- отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева- тук
Джевдет Ибрям Чакъров- отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов- тук
Джема Маринова Грозданова- тук
Диана Иванова Йорданова- отсъства
Димитър Ангелов Горов- отсъства
Димитър Андреев Делчев- отсъства
Димитър Бойчев Петров- отсъства
Димитър Борисов Главчев- тук
Димитър Григоров Шишков- отсъства
Димитър Иванов Гечев- отсъства
Димитър Кирилов Байрактаров- отсъства
Димитър Крумов Танев- отсъства
Димитър Николов Лазаров- тук
Димитър Спасов Димитров- тук
Димитър Стоянов Дъбов- отсъства
Димитър Танев Танев- отсъства
Добрин Ненов Данев- отсъства
Добромир Проданов Проданов- тук
Дончо Спасов Баксанов- тук
Дора Илиева Янкова- отсъства
Драгомир Велков Стойнев- отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа- отсъства
Евгени Димитров Стоев- тук
Евгения Бисерова Алексиева- отсъства
Евгения Даниелова Ангелова- тук
Емил Димитров Райнов- тук
Емил Димитров Симеонов- отсъства
Ерджан Себайтин Ебатин- отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула- тук
Жельо Иванов Бойчев- отсъства
Живко Иванов Мартинов- тук
Иван Валентинов Иванов- тук
Иван Димитров Стойнов- тук
Иван Кирилов Иванов- отсъства
Иван Костадинов Станков- тук
Иван Николов Миховски- тук
Иван Пенков Иванов- отсъства
Иван Славов Иванов- отсъства
Иван Стефанов Вълков- тук
Иван Стоев Чолаков- тук
Иван Тодоров Димитров- отсъства
Иван Тодоров Ибришимов- тук
Илиан Сашов Тодоров- отсъства
Илия Янков Илиев- отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов- тук
Йордан Георгиев Андонов - отсъства
Йордан Кирилов Цонев- отсъства
Калина Петрова Балабанова- отсъства
Камен Костов Костадинов- отсъства
Катя Николаева Попова- отсъства
Кирил Боянов Калфин- тук
Кирил Добрев Добрев- тук
Кирил Николаев Добрев- отсъства
Кирил Петров Цочев- тук
Кирчо Георгиев Карагьозов- тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева- тук
Корман Якубов Исмаилов- отсъства
Корнелия Петрова Нинова- тук
Костадин Иванов Марков- тук
Красен Георгиев Кръстев- тук
Красимир Дончев Каракачанов- тук
Красимир Илиев Богданов- отсъства
Красимир Любомиров Велчев- тук
Красимир Петров Петров- отсъства
Красимир Христов Янков- отсъства
Красимира Арангелова Ковачка- тук
Кристиан Иванов Вигенин- отсъства
Кънчо Янев Филипов- тук
Лъчезар Богомилов Иванов- тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров- отсъства
Лютви Ахмед Местан- отсъства
Магдалена Ламбова Ташева- отсъства
Маноил Минчев Манев- тук
Манол Трифонов Генов- тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева- отсъства
Мариана Георгиева Тодорова- отсъства
Мариана Радева Бояджиева- тук
Мария Щерева Белова- тук
Мартин Димитров Димитров- тук
Мартин Стоянов Иванов- тук
Менда Кирилова Стоянова- тук
Методи Борисов Андреев- тук
Мехмед Юмер Атаман- тук
Миглена Дойкова Александрова- отсъства
Милен Василев Михов- тук
Милена Цветанова Дамянова- тук
Митхат Сабри Метин- тук
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков- отсъства
Михо Димитров Михов- отсъства
Муса Джемал Палев- отсъства
Мустафа Сали Карадайъ- тук
Мустафа Фахри Ахмед- отсъства
Найден Маринов Зеленогорски- тук
Настимир Ананиев Ананиев- тук
Невин Халил Хасан- отсъства
Нели Рускова Петрова- тук
Нено Христов Влайков- тук
Никола Пейчев Хаджийски- тук
Николай Веселинов Александров- отсъства
Павел Алексеев Христов- отсъства
Петър Владиславов Славов- тук
Петър Георгиев Кадиев- тук
Петър Георгиев Кънев- отсъства
Петър Иванов Петров- тук
Петър Костадинов Петров- тук
Петър Пандушев Чобанов- отсъства
Петър Христов Беков- тук
Петър Христов Петров- тук
Петя Цветанова Аврамова- тук
Пламен Веселинов Йорданов- тук
Пламен Дулчев Нунев- отсъства
Пламен Иванов Манушев- тук
Пламен Тачев Петров- тук
Полина Кръстева Карастоянова- тук
Радан Миленов Кънев- тук
Радослав Любчов Стойчев- тук
Ралица Тодорова Ангелова- тук
Рамадан Байрам Аталай- отсъства
Росен Петров Петров- тук
Румен Василев Гечев- отсъства
Румен Димитров Христов- тук
Румен Динев Желев- тук
Румен Иванов Иванов- отсъства
Румен Маринов Йончев- отсъства
Руслан Здравков Тошев- тук
Рушен Мехмед Риза- отсъства
Салиха Хакиф Емин- тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова- тук
Светлана Ангелова Найденова- тук
Светлин Димитров Танчев- отсъства
Светослав Димитров Белемезов- отсъства
Свилен Филипов Иванов- тук
Семир Хусеин Абу Мелих- отсъства
Силвия Анастасова Хубенова- тук
Слави Пенчев Бинев- отсъства
Славчо Стоев Атанасов- тук
Снежана Георгиева Дукова- тук
Станислав Георгиев Иванов- отсъства
Станислав Димитров Анастасов- тук
Станислав Стоянов Иванов- тук
Станислав Тодоров Станилов- тук
Стефан Георгиев Кенов- отсъства
Стефан Иванов Дедев- тук
Стефан Ламбов Данаилов- тук
Стефан Стайнов Желев- тук
Стефани Михнева Михайлова- отсъства
Стоян Михайлов Мирчев- отсъства
Султанка Димитрова Петрова- тук
Таско Михайлов Ерменков- тук
Теодора Радкова Георгиева- тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев- отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова- отсъства
Филип Стефанов Попов- тук
Хамид Бари Хамид- отсъства
Хасан Ахмед Адемов- тук
Христиан Радев Митев- отсъства
Христо Георгиев Гаджев- тук
Христо Георгиев Тодоров- отсъства
Христо Грудев Грудев- тук
Хюсеин Хасан Хафъзов- отсъства
Цвета Вълчева Караянчева- отсъства
Цветан Генчев Цветанов- отсъства
Цветомир Цвятков Михов- тук
Цецка Цачева Данговска- отсъства
Чавдар Георгиев Георгиев- тук
Чавдар Славчев Пейчев- тук
Четин Хюсеин Казак- тук
Шабанали Ахмед Дурмуш- отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов- тук
Явор Божилов Нотев- отсъства
Явор Илиев Хайтов- тук
Янаки Боянов Стоилов- тук
Янко Александров Янков- отсъства.
Допълнително записани: Антон Долапчиев, Борис Ячев, Атанас Стоянов, Владислав Николов, Диана Йорданова, Антони Тренчев, Димитър Делчев, Иван Кирилов Иванов, Емил Димитров, Димитър Шишков, Данаил Кирилов, Йордан Андонов, Димитър Бойчев, Магдалена Ташева, Борислав Великов, Делян Добрев, Гроздан Караджов, Добрин Данев, Драгомир Стойнев, Румен Гечев и Жельо Бойчев.
Имаме кворум, можем да продължим.
Заповядайте, господин Христов, да продължим с доклада.
Преди това имаме гласуване.
Гласуваме предложението на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 117 народни представители: за 40, против 43, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 14, подкрепен от Комисията и редактиран от същата.
Гласуваме чл. 14 по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 81, против 6, въздържали се 11.
Член 14 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. (1) Обучаващите лица по чл. 16, т. 1 изпращат информация на ЦОРХВ за всяко проведено обучение в едномесечен срок след провеждането му.
(2) В тримесечен срок след провеждането на съответното обучение институциите и органите по чл. 3, ал. 1, т. 4 извършват проверка на резултатите от него съгласно инструкция, издадена от съответния орган и изпращат информация в ЦОРХВ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Моля, гласувайте текста по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 10.
Приет е.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. Центърът за оценка на риска по хранителната верига поддържа база данни за:
1. висшите училища, институти и други организации и лица, които имат право да обучават служителите и лицата по чл. 13;
2. проведените обучения;
3. проведените обучения, организирани от структурите на Европейския съюз, в международни организации и в трети държави;
4. обученията за съответната календарна година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Изказвания има ли?
Само преди да гласуваме, виждам, че тук е изписано изцяло наименованието на Центъра, а в предходния чл. 15 с абревиатура е съкратено. Няма проблеми в това отношение? (Уточнения с експерта на Комисията.) Добре.
Моля, гласувайте чл. 16.
Гласували 88 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 10.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 17 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 15, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Гласуваме за отпадане на чл. 17 по вносител.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: „Раздел ІІ – Органи на управление”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието, а именно: „Глава трета – Органи на управление”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, който става чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте Раздел ІІ – „Органи на управление”, и чл. 18, както е предложен.
Гласували 91 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 12.
Текстът на вносителя за чл. 18, който става чл. 17, е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 18:
„Чл. 18. (1) Директорът на ЦОРХВ се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на земеделието и храните.
(2) За директор на ЦОРХВ се назначава хабилитирано лице с професионален опит не по-малко от 10 години в областта на безопасността по хранителната верига.
(3) Директорът:
1. представлява ЦОРХВ;
2. е разпоредител с бюджет и със сметки за средства от Европейския съюз;
3. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на ЦОРХВ;
4. изпълнява и други функции, свързани с дейността на ЦОРХВ.
(4) При осъществяване на правомощията си директорът на ЦОРХВ се подпомага от заместник-директор.
(5) Заместник-директорът на ЦОРХВ се назначава от министъра на земеделието и храните по предложение на директора на ЦОРХВ. За заместник-директор се назначава лице с професионален опит не по-малко от 8 години в областта на безопасността по хранителната верига.”
Комисията предлага да се създаде нов чл. 19:
„Чл. 19. (1) Дейността на ЦОРХВ се осъществява от администрация, в която работят лица по служебно и по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.
(2) За администрацията на ЦОРХВ се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.
(3) Структурата, съставът и числеността на ЦОРХВ, както и функциите на неговите звена се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания по чл. 18 и чл. 19. Няма.
Моля да бъдат гласувани двата текста.
Гласували 84 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 9.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По чл. 20 има предложение от народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Чл. 20. (1) Управителният съвет на ЦОРХВ се състои от 5 членове – директора на ЦОРХВ, който е член по право, и по двама заместник-министри на земеделието и храните и на здравеопазването, определени от министъра на земеделието и храните, съответно от министъра на здравеопазването.
(2) Членовете на управителния съвет се назначават и освобождават с решение на Министерския съвет. При освобождаване от длъжност на член на управителния съвет съответният министър по ал. 1 предлага да се назначи друг представител до изтичането на мандата.
(3) Управителният съвет е с мандат три години.
(4) Управителният съвет:
1. приема годишна програма за работата на ЦОРХВ и отчет за нейното изпълнение, както и отчет за изпълнението на бюджета;
2. взема решения за осигуряване на изпълнението на дейностите на ЦОРХВ и начините за изпълнението им;
3.ежегодно представя отчет за изпълнението на годишната програма и бюджета на ЦОРХВ на министъра на земеделието и храните.
(5) Управителният съвет заседава не по-малко от два пъти годишно. Заседанията са редовни, ако на тях присъстват трима от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 20 в предложената от Комисията редакция.
Гласували 85 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 9.
Тестът е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев – създава се чл. 20а:
„Чл. 20а. (1) В структурата на Центъра за оценка на риска по хранителната верига се създава Научно-консултативен съвет.
(2) Научно-консултативният съвет се състои от 15 утвърдени висококвалифицирани научни специалисти, в това число председател, определяни със заповед на министъра на земеделието и храните за срок от 4 години.
(3) Научно-консултативният съвет:
1. отговаря за общата координация и необходимата последователност за процедурата по изготвяне на научните становища;
2. разработва методиките за оценки на риска по хранителната верига;
3. дава становище, а при необходимост – и извършва оценки на риска, които имат многоотраслов характер.
(4) За случаите, които изискват тясно специализирана компетентност, директорът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, по предложение на Научно-консултативния съвет привлича външни експерти.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Бъчварова, заповядайте за изказване.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние сме на Главата, свързана с органите за управление. Предлага се органите за управление на Центъра да бъдат изпълнителен директор и управителен съвет. Прие се, че той ще се събира най-много два пъти в годината, или най-малко, няма значение. Предполагам, че ще се събира два пъти в годината. Тъй като тази много малка структура от двадесет и няколко човека според нас няма капацитет да изпълнява своите задължения от гледна точка да предотвратява риска, ние предлагаме в структурата на управление на бъде включен Научно-консултативен съвет, който да включва 15 видни учени от различни полета и сфери на действия на науката, за да могат да бъдат в помощ при определяне на политиката в тази област и да предотвратяват риска, да правят анализ, а освен това и да го управляват.
В Комисията не бе прието това наше становище, може би със страха, че тези 15 човека, които ще бъдат назначени със заповед на министъра, едва ли не могат да объркат политиката за безопасност на храните. Уверявам Ви, че без тях тази структура е изпразнена изцяло от съдържание. Толкова малка структура с такъв голям Закон и с толкова много ангажименти според мен няма да може да свърши работата, за която е предназначена. Тъй като вчера в една от репликите ми казаха: „Само ти си разбираш какво си говориш по отношение на този Център за риска”, ще кажа, че всеки от Вас е потребител, всеки от Вас иска хранителната верига да има контрол, за да може да консумира безопасни храни.
Давам няколко примера. Какво трябва да изпълнява този Център за риска?
Първо, преди няколко месеца учени на БАН установиха, че Е-тата, които се влагат в хранителните продукти при преработка, са вредни. Те не можаха да го докажат с достатъчно научни изследвания, тъй като това беше по проект, беше ограничен, но Министерството на земеделието и храните изпрати в ЕФСА своите анализи и коментари, за да се установи тези Е-та наистина ли са вредни и съответно какви мерки трябва да се вземат, за да се предотврати по-нататъшното им използване, ако те са вредни за тези, които ги потребяват и влагат като суровина.
Или заболяването „нодуларен дерматит”. Ами ако Центърът за риска не каже каква е методиката, какви мерки трябва да се вземат и съответно да бъдат използвани на територията на цялата страна, няма друга структура, която да може да го направи. Това е нейна задача. Но съгласете се, че с 13-14 човека, които ще бъдат заети с оценката на риска, това няма как да се случи, ако няма кой да помага, кой да дава становище и кой да разработва методи.
Затова ние предлагаме да се създаде такъв консултативен съвет, а той е в съответствие и със структурата на ЕФСА. Казахме, че ЕФСА е европейската структура, независимият орган, който осъществява дейностите по безопасност на храните. В структурата на ЕФСА съществуват научни комитети и групи от научни експерти, които осъществяват тази дейност. Защо да не направим и ние при нас подобен консултативен съвет? Той няма да бъде на щат, няма да бъде със задължение да им се плащат заплати, тъй като това са учени, които са ангажирани на други места, но имат капацитет да управляват процесите по отношение на хранителната верига. Благодаря. Предполагам, че сте ме разбрали за какво става въпрос и какво представлява тази структура, която трябва да бъде подпомагана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Ако не са разбрали или има възражения, сега ще чуем реплики.
Има ли реплики? Няма. Значи всичко е ясно.
Някои от вносителите искат ли да реагират на това предложение? Не.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев, и Радослав Стойчев, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 18, против 48, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
„Чл. 21. (1) Структурата на ЦОРХВ включва и контактен център на ЕОБХ за комуникация и обмен на научна информация с ЕОБХ и с други международни и национални организации по оценка на риска по хранителната верига.
(2) Контактният център по ал. 1:
1. поддържа национална база данни за експерти по различните области на хранителната верига;
2. осъществява научно сътрудничество чрез координация на дейностите, разработване и изпълнение на съвместни проекти, обмяна на опит и най-добрите практики в областите от компетентност на ЕОБХ съгласно чл. 36 от Регламент (ЕО) № 178/2002.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тези закони са като кодове някакви.
По-нататък.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. Държавните и местните органи, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни при поискване да предоставят необходимата информация и да оказват съдействие на ЦОРХВ за изпълнение на дейността му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Изказвания има ли по чл. 21 и чл. 22? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 9.
Приети са чл. 21 и чл. 22.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По чл. 23 има предложение на народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев – чл. 23 отпада.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 23 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме за отпадане на чл. 23 по вносител.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Прието е предложението.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Една корекция, господин Председател.
Комисията подкрепя предложението на народните представители, а във втория текст – Комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, за да се отрази в стенограмата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: За стенограмата: Комисията не подкрепя.
„Раздел III – Финансиране и имущество”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието:
„Глава четвърта – Финансиране и имущество”.
Чл. 24 – предложение от народните представители Светла Бъчварова, Добрин Данев и Радослав Стойчев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 23:
„Чл. 23. (1) Центърът за оценка на риска по хранителната верига се финансира от:
1. бюджетна субсидия;
2. международни програми, проекти и договори;
3. приходи, събирани съгласно чл. 3, ал. 4, чл. 6, ал. 4, чл. 7, ал. 2 и чл. 10, ал. 2;
4. дарения и помощи;
5. други приходи.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:
1. обезпечаване дейността на ЦОРХВ;
2. разработване и изпълнение на научноизследователски проекти;
3. членство на ЦОРХВ в международни организации и участие в международни дейности;
4. участие и изпълнение на международни проекти, програми и договори;
5. възнаграждения на външни експерти;
6. издателска дейност;
7. организиране и участие в научни мероприятия;
8. други разходи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания?
От тук не е удобно аз да питам: по т. 4 каква е разликата между дарение и помощи? След като има точка „други приходи”, значи всякакви средства и от всякакви източници могат да се получават.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Беше воден дебат, господин Председател, в Комисията, но вносителите държат да остане този текст и ние го подкрепихме. Иначе до голяма степен сте прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Добре, не е редно да се включвам в дискусията.
Щом няма от залата изказвания и въпроси, преминаваме към гласуване на Раздел ІІІ и Глава четвърта „Финансиране и имущество” и докладвания от Комисията чл. 23.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 10.
Заглавието и чл. 23 са приети.
Чл. 25 по вносител.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 25 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте за отпадане на чл. 25 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 8.
Предложението за отпадане е прието.
Преминаваме към подразделение „Допълнителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: „Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. За целите на този закон се прилагат определенията по чл. 2 и 3 на Регламент (ЕО) № 178/2002, чл. 2 на Регламент (ЕО) № 882/2004, чл. 3 на Регламент (ЕО) № 1107/2009, чл. 2 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. относно торовете и по § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на растенията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте подразделението „Допълнителни разпоредби” и § 1 в редакцията на Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 9.
Приети са – преминаваме към § 2.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 2 – предложение на народния представител Иван Станков:
„В § 2 от Допълнителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. създава се т. 1:
„1. „Кариерно развитие” е придобиване на научна степен „доктор” и научна степен „доктор на науките”, както и заемане на академични длъжности – „асистент”, „главен асистент”, „доцент” или „професор”.”
2. Предвиденият в законопроекта текст на § 2 става т. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това предложение всъщност няма връзка с докладвания § 2. Това е предложение за промяна на § 2 или предложение ново.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на проф. Станков за промяна в § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Докладвайте и текста на Комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Този закон предвижда мерки по прилагане на:
1. Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните;
2. Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Станков, заповядайте за изказване по Вашето предложение.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, оттеглям предложението си по § 2 от Допълнителните разпоредби. Направих това предложение най добронамерено и с пълната убеденост, че щом по ал. 3 Центърът дава научни оценки, дава научни предложения, това трябва да се прави от научни работници, от хора с необходимият образователен и квалификационен ценз. След като не се приеха предният ден моите предложения и тези на проф. Бъчварова, това предложение вече се обезсмисля.
Затова го оттеглям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Можем направо да преминем към гласуване на предложената от Комисията редакция за § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 8.
Параграф 2 от Допълнителните разпоредби е приет.
Преминаваме към „Преходни и заключителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. (1) Центърът за оценка на риска по хранителната верига е правоприемник на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Центъра за оценка на риска, създаден със Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
(2) Трудовите и служебните правоотношения на служителите в Центъра за оценка на риска се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител.
(3) До влизането в сила на актовете по § 5, т. 1 и 2 Центърът за оценка на риска по хранителната верига осъществява дейността си по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте заглавието „Преходни и заключителни разпоредби” и § 3.
Гласували 74 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 8.
Заглавието на подразделението и § 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В тримесечен срок от влизането в сила на този Закон Министерският съвет:
1. приема Устройствен правилник на Центъра за оценка на риска по хранителната верига;
2. привежда Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните в съответствие с този Закон;
3. одобрява тарифата по чл. 6, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли изказвания по § 4 и § 5? Няма.
Моля, гласувайте двата параграфа.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Параграфи 4 и 5 са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В тримесечен срок от влизането в сила на този Закон директорът на ЦОРХВ утвърждава ценоразписа по чл. 3, ал. 4.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. (1) До влизането в сила на актовете по § 5, т. 1 и 2 БАБХ продължава по досегашния ред да осъществява функциите си по одобряване, подновяване и преразглеждане на одобрението на активни вещества, антидоти и синергисти и да извършва оценка на продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009.
(2) Трудовите и служебните правоотношения на служителите на БАБХ, осъществяващи функциите по ал. 1, се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител в съответствие с определените функции и численост на персонала в Устройствения правилник на Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
(3) Започнатите производства по одобряване, подновяване и преразглеждане на одобрението на активни вещества, антидоти и синергисти се довършват от БАБХ по досегашния ред, а по извършване на оценка с доклад за оценка при разрешаване, подновяване, изменение и отнемане на разрешение за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита – от ЦОРХВ по реда на този Закон.
(4) В тримесечен срок от влизането в сила на актовете по § 5, т. 1 и 2 БАБХ предава на ЦОРХВ с предавателно-приемателен протокол екземпляр на документите за разрешаване, подновяване, изменение и отнемане на разрешения за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита. Документите на заявените до 14 юни 2011 г. за разрешаване, подновяване, изменение и отнемане на разрешения за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита се предават на ЦОРХВ в едногодишен срок от влизането в сила на актовете по § 5, т. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма.
Моля, гласувайте § 6 и 7 в редакция на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 8.
Параграфи 6 и 7 са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 3, ал. 2 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига”.
2. В чл. 37, ал. 1 след думата „преразглеждат” се добавя „от Центъра за оценка на риска по хранителната верига”.
3. Член 38 се отменя.
4. В чл. 41, ал. 3 думите „наредбата по чл. 38, ал. 1” се заменят с „наредба на министъра на земеделието и храните”.
5. В чл. 42, ал. 1 думите „чл. 38, ал. 1” се заменят с „чл. 41, ал. 3”.
6. В чл. 45, ал. 2 след думата „защита” се добавя „с изключение на извършването на оценки с доклади за оценки за продукти за растителна защита”.
7. В чл. 46:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Съответствието на продукт за растителна защита с изискванията по ал. 1 се установява с извършване на оценка на продукта.”;
б) в ал. 3 думите „оценките по ал. 2, т. 1” се заменят с „оценката по ал. 2”;
в) алинея 4 се изменя така:
„(4) Оценката по ал. 2 се извършва от ЦОРХВ, след получаване на екземпляр от необходимите документи.”;
г) алинея 5 се отменя.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. § 11. В Закона за храните (обн., ДВ, бр...) в чл. 17, ал. 4, в текста преди т. 1 след думата „риска” се добавя „по хранителната верига”.
§ 12. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания по докладваните параграфи? Всичко е готово, от утре ще започнат да създават центъра, тъй като Законът ще влезе в сила веднага след обнародването му. Няма изказвания.
Гласуваме параграфи 8 и 9 по вносител, параграфи 10 и 11 в редакция на Комисията, § 12 по вносител.
Гласували 84 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 9.
С това са приети текстовете на второ гласуване от Законопроекта за оценка на риска по хранителната верига.

Следващата точка е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СДРУЖЕНИЯТА ЗА НАПОЯВАНЕ.
Преминаваме към становището на Комисията по земеделието и храните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Слушаме доклада на Комисията по земеделието и храните.
Госпожо Белова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, правя процедура за допуск в залата на заместник-министър Цветан Димитров, чл. 46, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля за тишина в залата.
Гласуваме направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване, № 602-01-27, внесен от Министерския съвет на 13 май 2016 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 18 май 2016 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване, № 602-01-27, внесен от Министерския съвет на 13 май 2016 г.
В работата на Комисията участие взеха от Министерството на земеделието и храните – доц. Георги Костов – заместник-министър; Панайот Господинов – директор на Дирекция „Хидромелиорации, инвестиционна политика и концесии”; Магдалена Дакова – директор на Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки”; и Соня Симеонова – главен експерт в Дирекция „Развитие на селските райони”.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Костов, който подчерта, че промените целят облекчаване на процедурата по учредяването на сдруженията за напояване, както и привеждане на неговите норми в съответствие с правилата за държавните помощи и с европейските изисквания по отношение на формирането на цената на водата.
Със Законопроекта се правят три основни групи промени.
Първата е свързана с разпоредбите, регламентиращи дейностите по създаването и функционирането на сдруженията за напояване. Броят на учредителите на сдружение за напояване е намален от 50 на сто на 30 на сто от собствениците и ползвателите, притежаващи и ползващи повече от 50 на сто от земеделските земи на територията на сдружението. Намалява се и броят на членовете на учредителния комитет от пет на три лица.
Втората група промени е свързана с отмяна на редица текстове, регламентиращи предоставянето на преференции на сдруженията за напояване, като: възможността безвъзмездно да придобиват право на ползване и право на собственост върху обекти на хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника; възможността да получават финансово подпомагане от държавата и от международни финансови институции за проектиране, ремонт и реконструкция на хидромелиоративната инфраструктура.
Заличава се текстът, според който при отчуждаване на земи за държавни нужди за изграждане на обекти и съоръжения за напояване, на сдруженията за напояване да се предоставя безвъзмездно право на строеж за изграждане на хидромелиоративни съоръжения.
Отпадат също безвъзмездното предоставяне на графична и текстова информация на сдруженията на напояване и тяхното освобождаване от такси по учредяване, преобразуване, прекратяване и ликвидация.
Последната група промени касае дейността по доставяне на вода за напояване, което ще се извършва от доставчиците на вода срещу заплащане. Цените ще се определят по методика, приета от Министерския съвет. Въвеждат се съответните понятия.
От Министерството на земеделието и храните подкрепят Законопроекта.
От Националния съюз на водоползвателите се обявиха категорично против всички предложения, свързани с отпадането на преференциите за сдруженията. Изтъкнаха, че сдруженията за напояване извършват дейност в обществен интерес, работят без да разпределят печалба между членовете си и предоставят своите услуги по себестойност. Освен това, дейностите, които извършват, са от местен характер, не влияят върху свободната конкуренция и не оказват влияние върху търговията между държавите-членки на Европейския съюз. В този смисъл опасенията, че тези преференции могат да бъдат определени като нерегламентирана държавна помощ са несъстоятелни.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители: проф. Иван Станков, Румен Христов, проф. Светла Бъчварова и Султанка Петрова.
От парламентарната група на БСП лява България заявиха, че ще се въздържат от подкрепа на законопроекта. Изразиха резерви, свързани с намаляването на броя на учредителите на сдружение за напояване. Подчертаха, че има неяснота по отношение на методиката за определяне на цените за доставяне на вода за напояване и на реда за предоставяне на държавна собственост на сдруженията.
От парламентарните групи на АБВ и на Патриотичния фронт оцениха като добри предложените промени и заявиха, че ще подкрепят законопроекта.
В хода на дискусията беше припомнено, че приемането на промените ще позволи земеделските стопани да бъдат подпомагани по линия на Мярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ за инвестиции в съоръжения и оборудване за напояване, включващи изграждането на нови и подобряване на съществуващи мрежи в стопанствата.
След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните с 12 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване, № 602-01-27, внесен от Министерския съвет на 13 май 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Някой желае ли да представи Законопроекта от името на вносителя? Не.
Откривам дебатите, който желае, да вземе отношение.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложените промени в Закона за сдруженията за напояване се разминават в значителна степен, първо от очакванията на самите земеделски производители за това да имат осигурен достъп до поливна вода и оттук нататък да развиват своите стопанства от гледна точка на конкурентоспособност и от гледна точка на това да имат устойчиви доходи от земеделието. Разминава се в значителна степен и от предложенията, които са направени в Стратегията, разработена от Световната банка. Както Вие си спомняте, l миналия парламент и в този беше удължен срокът, в който трябваше да бъде разработена Стратегия за водите в България за напояването. Тази Стратегия е до 2030 г. Предложенията, които се правят в тази Стратегия, значително се разминават от това, което в момента ни се предлага като Законопроект.
Искам да Ви припомня, че неотдавна министърът на земеделието и храните съобщи, че българските плодове и зеленчуци на пазара са нe повече от 10% и причината за това е една единствена, а именно липсата на възможност да произвеждаме конкурентни плодове и зеленчуци на цени, които да бъдат в съответствие със страните от Европейския съюз. Само искам да припомня, че в повечето страни от Европейския съюз, включително и Гърция, където е най-големият поток, водата за напояване е безплатна за земеделските производители, докато при нас с промените в Закона се случва точно обратното.
Стратегията, която аз лично подкрепям и приемам като една добра предпоставка за надграждане и развитие на напоителните съоръжения на страната, дава една много отчайваща картина за състоянието на сектора към настоящия момент. От 12 милиона декара поливни площи през деветдесетте години в момента Държавното предприятие „Напоителни системи” се грижи за 235 напоителни съоръжения, които са проектирани за 7,4 милиона декара поливни площи. Но тъй като водата за напояване е изключително скъпа, поддръжката – неефективна, годишно се напояват между 200 и 300 хиляди декара земя. Като прибавим към това, че „Напоителни системи” за да поддържа своя персонал и издръжките, които съответно главоломно растат, и да изпълнява своите задължения, от 2011 г. непрекъснато сме свидели как една голяма част от съоръженията бяха бракувани за скрап – поне в медиите тогава изтече, че се бракуваха 15 хиляди тона тръби. Вчера Министерският съвет прие, че се продават активи на „Напоителни системи” и пак отново за да бъдат съответно покрити задълженията. И на този фон, с това състояние на „Напоителни системи”, с предлаганите промени в Закона за сдруженията за напояване казваме, че тези сдружения няма да могат да работят оттук нататък, защото промените водят именно до невъзможността те да изпълняват своите задължения, въпреки че, пак казвам, в Стратегията на Световната банка на тях се възлагат изключително големи надежди. В Програмата за развитие на селските райони са предвидени 99 млн. евро за усвояване от сдруженията за напояване при определени условия, които съответно казват, че трябва да се допуска първо справедлива цена на водата, тоест инвестициите, които се правят от сдруженията, трябва да водят до намаление на цената на водата и тя да бъде достъпна като ресурс за земеделските производители.
Фигурира и изискването за бюджетна подкрепа в Стратегията в защита срещу вредното въздействие на водите като дял от общия размер на разходите, които трябва да бъдат преодолявани по отношение на тези вреди. Вместо тези препоръки да бъдат съответно анализирани и добре осмислени чрез предлаганите промени в Закона, ние сме свидетели на точно обратната посока в предложенията.
Първо, важното е да се подчертае, че държавата се оттегля от каквато и да е било подкрепа на сдруженията за напояване. Като се започне от невъзможността да се получи графична и текстова информация за земеделските земи, до таксите за тяхното учредяване, преобразуване, прекратяване и ликвидация. Тези възможности са премахнати в Закона, като все пак не става ясно как сдруженията, които са учреди в обществен интерес, би следвало да се подпомагат от държавата, защото всички текстове в Закона, които касаят някаква степен на подпомагане, се изчезнали и са отхвърлени в действащия Закон.
Второ, в досега действащия Закон хидромелиоративните съоръжения се предоставят на съоръженията за напояване, като те имат правото да ги стопанисват, предоставят услугата и поддържат тези съоръжения.
Искам да подчертая, че в действащия Закон и при пет години поддържане на съоръженията и инвестиции, те се прехвърлят безвъзмездно съответно на тези сдружения.
Сега какво ни казват? Че инфраструктурата, която ще бъде предоставена на сдруженията, ще бъде в резултат на наредба, напълно неясно как ще бъде прехвърлена тази собственост, но, според нас, активите ще бъдат прехвърлени и то на пазарни цени, защото се промъква един текст, че, видите ли, тези сдружения ползват нерегламентирана държавна помощ.
Освен това се изисква активите, които се прехвърлят, задължително да бъдат застраховани в пълния обем от сдруженията за напояване.
Към настоящия момент в България има около 107 сдружения. Тридесет и едно сдружения ползват активи на „Напоителни системи” и малко над 70 – активи на общините, които също притежават като хидромелиоративни съоръжения.
Искам да обърна внимание, че досега не са предоставени абсолютно никакви доказателства, че предоставянето на активите и инвестициите представляват държавна помощ. Въпросът е защо досега, ако Министерството на земеделието считаше, че това е държавна помощ, не направи официално запитване към компетентните институции в Европейската комисия, за да може да се отговори императивно – държавна помощ ли е или не? Ние тук само гадаем, но предполагаме, че това е държавна помощ. Защото предвидените промени възпрепятстват въобще съществуването на сдружения за напояване и лишават от гаранция каквито и да е било инвестиции, които се правят в тях. Сдруженията за напояване са субекти, предоставящи условията от общ икономически интерес. Те работят без да разпределят печалба между членовете си, но и предоставят своите услуги на възможно най-ниска цена, тоест по себестойност. Те са субекти, извършващи дейност от чисто местен характер и по никакъв начин не оказват влияние върху търговията между държавите – членки на Европейския съюз. Те са организация на имотите и функционират върху инфраструктура, обслужваща конкретен имот, респективно водоползватели и по никакъв начин не влияят на свободната конкуренция, изхождайки от факта, че инфраструктурата не може да бъде преместена и ползвана на друго място. Поради това всякакви предложения за възможна държавна помощ според нас са несъстоятелни и необосновани.
Трето, в Проекта на Закона се предвижда налагане на единна цена за водоползване като услуга. В досега действащия Закон се казва, че сдруженията за напояване калкулират своите разходи, издръжки и инвестиции и предлагат цена за напояване, която съответно се утвърждава от министъра на земеделието и Министерския съвет. Сега се казва, че ще има една единна методика, която ще каже каква да бъде цената за напояване. Но тази методика, за мое огромно учудване, въобще не е готова и въобще не се работи по нея, защото в Законопроекта се предвиди три месеца по-късно да имаме нещо като методика. И на каква цена ще бъде представената услуга, никой не може да каже. Но факт е, че в България цената на напояване е невъзможно висока за което и да билозает в сектора „Земеделие” и затова резултатите са такива, тоест напояваме 200 хиляди декара, вместо 7 милиона.
В заключение искам да Ви кажа, че бъдещето е на страни, които имат огромни водни ресурси и умеят да ги използват. Даже аз, като човек, който работи в сферата на земеделието, който наблюдава климатичните промени – даже нефтът няма да бъде толкова ценен, колкото водата, която има всяка една страна. И ако ние не направим необходимото да запазим този ресурс, да го вкараме в икономиката по начин, който да осигурява конкурентно земеделие, повярвайте ми, нямаме никакво бъдеще като страна. Всичко останало, което правим, трябва да бъде подчинено на този интерес, на този обществен интерес – водата за напояване, питейната вода да бъде максимално използвана за нашата икономика и за нашата държава. Благодаря.
Няма да подкрепим Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бъчварова, не съм съгласен с повечето от нещата, които казахте.
От изказването Ви излиза, че ние сме едни коравосърдечни ликвидатори на „Напоителни системи” и на сдруженията, което въобще не е вярно!
Говорихте преди малко и казахте каква е заделената сума по Програмата за развитие на селските райони за ползване от страна на фермерите за изграждане на иригационни съоръжения. Тази възможност обаче се дава под условие. Условията ги знаете не по-зле от мен. Първото условие беше приемането на доклада на Световната банка и Стратегията за развитието на сектора „Иригация и мелиорация”, най-общо казано.
Второто условие е да заявим по категоричен начин пред Брюксел, че тук не става дума за нерегламентирана държавна помощ. Има направени сондажи от Министерството на земеделието и храните към Брюксел. Те категорично са казали, че всичко, което коментираме досега в Законопроекта и се даваше като възможност и опция на водните синдикати, се счита за нерегламентирана помощ.
Третото условие е да получим окончателно, не мога да кажа точното наименование, картиране или нещо от този род на подземните води, които притежава България и по-точно четирите басейнови дирекции. Зная, че двете са готови, другите две още не са готови с окончателното си становище.
След изпълнение на тези три изисквания, ще стартираме Програмата за развитие на селските райони.
Да, права сте, водата е много ценна и важна за българското земеделие и най-вече за развитие на зеленчукопроизводството и овощарството.
Нека не се връщаме с години назад – 12 милиона декара. Знаете тогава какви средства се наливаха. Имаше специален фонд „Мелиорации”. Нека не правим изчисления колко ефективно беше напояването и дали водеше до икономическия ефект, за който днес говорим, защото сме пазарна икономика, или просто се покриваха изисквания за пред света.
Тези 12 милиона декара вече ги няма и реалността е съвсем друга. Ние говорим за запазване на наличните мощности и даване на възможност на земеделските производители да се възползват от Програмата за развитие на селските райони.
Между първо и второ гласуване ще обсъдим това, което представителите на водните синдикати повдигнаха като въпроси при обсъждането в Комисията по земеделието. Уверявам Ви, че всичко това се прави, пак казвам, с цел да покрием изискванията, за да може да стартира Програмата час по-скоро. Очакванията там на земеделските производители наистина са много големи.
Що се отнася до методиката за осреднена цена, може би тук сте права – трудно ще бъде изработена такава методика. Надявам се Министерството на земеделието с експертния потенциал, който има, да продължи да работи в тази посока и още преди стартирането на Програмата да е ясно каква ще бъде цената на водата, поне ориентировъчно, за да могат да се ориентират земеделските производители и да знаят дали да осъществяват тези скъпи инвестиции, защото инвестициите в иригационни съоръжения са нещо много скъпо.
По отношение на спекулациите, че с този Закон едва ли не се опитваме да приватизираме „Напоителни системи”, няма такова нещо! „Напоителни системи” от много години, включително по време на Вашето управление, е в тежка финансова криза. Това се получава, защото част от средствата, които получава като държавна издръжка, отиват за така наречените, ако мога така да се изразя, „общественополезни мероприятия”, като отводняване, опазване от заливане на площи и населени места по поречието на реките, корекция на диги, брегове и така нататък. В този смисъл приходите от стопанска дейност трудно покриват направените разходи. Многократно сме повдигали този въпрос пред Министерството на финансите. Няма решение и сега.
Тези хора обаче са без заплати от дълго време – както при Вас, така и при сегашното управление. Търси се начин да бъдат изплатени техните заплати, защото не можеш да издържаш семейство, без да си получавал заплата три, четири месеца или половин година!
Не гледайте на Законопроекта като на някакъв опит за ликвидиране на полезна структура. Тя беше създадена по предложение на Световната банка и трябва да бъде междинно звено между държавата, като притежател на водата, на подземните богатства, и ползвателите на водата. Идеята е да отпушим час по-скоро процеса на стартирането на проектите в областта на хидромелиорациите. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Реплики?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Христов!
Отзад напред по темата „Напоителни системи”.
„Напоителни системи” целенасочено се води към фалит. Факт е, че при първото управление на ГЕРБ бяха бракувани изключително много съоръжения. Сега всяка седмица се предлагат имоти за продажба, което означава, че „Напоителни системи” е в системна криза и не може да изпълни изискванията за участие, включително в Програмата за развитие на селските райони.
Не сте прав по отношение на това, че държавата се е отдръпнала от „Напоителни системи”, защото през 2014 г. с промяна в Закона за водите беше предвидена възможност бюджетът да финансира дейности, свързани с рискови ситуации по отношение на отводняване и други, които „Напоителни системи” изпълнява всяка година, включително и тази година – по определена методика се плаща по 15-20 милиона за „Напоителни системи” за сдруженията за напояване. Те са създадени пак по препоръка на Световната банка.
Когато в момента променяме драстично правилата и те не са съобразени със сегашната Стратегия, разработена пак от Световната банка, единственият икономически извод, който може да се направи, е, че те ще престанат да съществуват. Отнемате им абсолютно всичко, което досега имаха като преимущества, защото те са в обществен интерес. Те не формират печалба, работят за своите членове, за да могат да изпълняват производствената си дейност и да предоставят услугата. Затова Законопроектът е прибързан и не изпълнява нито една от възможностите да се похвалим поне с това, което досега имаме като напояване в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Бъчварова, по-добре е може би да водим тези спорове в Комисията по земеделие, а не да занимаваме цялата аудитория в момента, защото предстои гласуване на този Законопроект.
В никакъв случай не съм съгласен, че водим умишлено „Напоителни системи” към ликвидация! Какво печели, без значение кой управлява България, ако фалира дружество, необходимо на страната?! Какъв е смисълът да фалираме дружество, което така или иначе се ползва, има активи, занимава се с такава дейност?!
Обвиненията Ви са чисто опозиционерски. Разбира се, това е Ваше право, но не виждам умисъл в сегашното ръководство на Министерството на земеделието и храните, нито пък в правителството, да води едно предприятие умишлено към фалит, защото от това няма да спечели нито управляващото мнозинство, нито обществото като цяло!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Темата за „Напоителни системи” е изключително стара, не е от днешна дата. Нашата парламентарна група е доста изненадана защо именно в този момент и така прибързано се вкарват промените.
Ще направя ретроспекция. Веднага след демокрацията тази държавна политика беше захвърлена в ъгъла и съоръжения, изграждани с години, бяха бракувани и не се използват. Редица площи, използвани по максимално полезен начин за различни култури, вече не са в списъка за напояваните. Когато вадим примерно удостоверение от „Напоителни системи” за напояване на определена категория земя, вписват „Земята е неизползваема”.
Сега с това нещо аз лично имам опасение, че правим следващата крачка за да унищожаваме напоителните системи в България. Защото само по себе си дружеството вече няма капацитета, няма възможности да поддържа тези радиационни системи, а земеделските стопани всяка година имат изключителна нужда да получават качествена стока, тоест при тях да бъде докарвана вода, без да имат някакви затруднения и то да бъде регулярно, когато има необходимост.
Сдруженията за напояване, по мои наблюдения, в голямата си част използват тази форма на сдружаване само и само да могат да ползват язовири и то за търговска дейност.
Имам още едно опасение, че тази промяна, която сега се вкарва, е един вид опит за скрита приватизация на тези язовири със сигурност след подобно действие аз не очаквам да се получи така, че да се подобри напояването на земеделските земи, да се изградят нови съоръжения. Напротив, язовирите ще се затворят да се ползват само за рибовъдство и ще бъдат лишени други земеделски стопани от възможността да получават вода за напояване.
По никакъв начин този въпрос не трябва да го отминаваме с лекота. Напротив, трябва да потърсим начин как тази система да бъде възстановявана. Очевидно е, че са необходими изключително много средства, които държавата трудно може да си позволи в този момент. И трябва да намерим някоя друга форма, в която да стимулираме самите земеделски стопани да поддържат тези регационни съоръжения. Факт е, че над 50 – 60% от съществуващите съоръжения вече ги няма – самите канали, дюкери, тръбите, които бяха под земята, тези пръскателни станции вече не съществуват – едни откраднати, други нарязани за скрап. Нищо в тези текстове, които ни се предлагат в момента, не показва една крачка напред, най-малкото да прекратим този процес за в бъдеще.
Опасенията ми са, че наистина ще влизаме в един режим на скрита приватизация, който допълнително ще затрудни процеса на напояване на земеделските земи. Земеделските стопани ще влязат в още едно по-голямо затруднено положение. Вие сами знаете, че не навсякъде съществуват сдружения за напояване и колко хора влизат в тези сдружения за напояване. Примерно в землището на едно населено място, където има язовир, колко земеделски стопани влизат в едно дружество за напояване – една малка част, другите не влизат. (Реплики от ГЕРБ.)
Ако обичате, да не ме репликирате в залата.
По тази причина аз моля народните представители да обмислят още веднъж тези текстове и те да не бъдат подкрепени, за да се намери една по-оптимална форма да може да се подобри системата за напояване в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите и насрочвам гласуване за утре в 9,00 ч.
Съобщение за парламентарен контрол за 27 май 2016 г., петък, от 11,00 ч.:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на един въпрос от народния представител Корнелия Нинова.
2. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на два въпроса от народните Светослав Белемезов; и Филип Попов и Георги Свиленски.
3. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на 5 въпроса от народните представители Слави Бинев - два въпроса; Петър Кадиев; Чавдар Пейчев; и Станислав Станилов, и на едно питане от народния представител Слави Бинев.
4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 20 въпроса от народните представители Искрен Веселинов – два въпроса; Дурхфан Мустафа; Драгомир Стойнев и Георги Гьоков – два въпроса; Емил Райнов; Милен Михов; Иван Валентинов Иванов; Иван Кирилов Иванов; Георги Кадиев – два въпроса; Вили Лилков; Атанас Зафиров; Гроздан Караджов; Петър Христов Петров; Славчо Атанасов; Светла Бъчварова; Манол Генов; и Васил Антонов – два въпроса) и на едно питане от народния представител Искрен Веселинов.
5. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на шест въпроса от народните представители Георги Кадиев; Жельо Бойчев; Магдалена Ташева – два въпроса; Васил Антонов; и Настимир Ананиев и Димитър Танев.
6. Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на 6 въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса; Велизар Енчев – два въпроса; Атанас Зафиров; Станислав Станилов.
7. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на 11 въпроса от народните представители Джевдет Чакъров – два въпроса; Настимир Ананиев – два въпроса; Иван Валентинов Иванов; Кирил Добрев и Радослав Стойчев; Филип Попов; Васил Антонов; Емил Райнов; Слави Бинев; и Николай Александров и на едно питане от народния представител Настимир Ананиев.
8. Министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова ще отговори на четири въпроса от народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов, Вили Лилков, Димитър Байрактаров, и Дурхан Мустафа.
9. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на седем въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса; Антони Тренчев; Мартин Димитров, Валери Симеонов, Методи Андреев и Петър Славов; Румен Гечев; Станислав Ставилов; и Никола Хаджийски и на три питания от народните представители Слави Бинев; Антони Тренчев; Валери Жаблянов и Жельо Бойчев.
10. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на един въпрос от народния представител Васил Антонов.
11. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на два въпроса от народните представители Слави Бинев, и Станислав Станилов.
12. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на 1 въпрос от народния представител Вили Лилков.
13. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на два въпроса и на едно питане от народния представител Вили Лилков.
14. Министърът на правосъдието Екатерина Захариева ще отговори на един въпрос от народния представител Методи Андреев.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на въпрос с писмен отговор от народните представители Милена Дамянова и Георг Георгиев;
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров; и Петър Славов;
- министърът на младежта и спорта Красен Кралев – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Свиленски; и Петър Славов и Мартин Димитров;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Настимир Ананиев;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос с писмен отговор от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министърът на културата Вежди Рашидов – на пет въпроса с писмен отговор от народните представители Вили Лилков и Петър Славов; Георги Свиленски; Стоян Мирчев – два въпроса, и Петър Славов;
- министърът на външните работи Даниел Митов – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров; и Станислав Станилов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- три въпроса от народния представител Явор Хайтов към министър-председателя на Република България Бойко Борисов; заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева; и министъра на финансите Владислав Горанов.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева.
Поради ползване на отпуск, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Поради предварително поети ангажименти, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
Закривам пленарното заседание. ???
Утре редовно пленарно заседание, начален час 9,00 ч. (Звъни.)?

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Алиосман Имамов
Кирил Цочев

Секретари:
Георги Търновалийски
Калина Балабанова