Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов и Алиосман Имамов

Секретари: Айхан Етем и Иван Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, постъпили са два проекта за решения, свързани с участието на госпожа Мариана Георгиева Тодорова в две постоянни комисии.
Предлагам на основание на чл. 50, ал. 5 от нашия Правилник да ги включим в програмата ни за днес като т. 1, за да може госпожа Тодорова да участва в заседанията на комисиите през следващата седмица.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 131 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преди разглеждането на проектите за решения обаче, във вчерашния ден е обявено, че в началото на днешното пленарно заседание ще се състои гласуването по първото гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сдруженията за напояване. Във вчерашния ден се състоя дебатът по този законопроект.
Затова подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сдруженията за напояване с вносител Министерският съвет.
Гласували 132 народни представители: за 88, против 25, въздържали се 19.
Законопроектът е приет на първо четене.
С писмо № 654-02-38 от 25 май 2016 г. господин Кирил Цочев –заместник-председател на Парламентарната група на АБВ, е предложил за разглеждане и гласуване две проекторешения.
Първото е Проект на решение за попълване състава на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Мариана Георгиева Тодорова за член на Комисията по труда, социалната и демографската политика.”
Колеги, припомням, че след напускането на господин Калфин на Министерския съвет и подаването му на молба за предсрочно прекратяване на пълномощията му, се наложи госпожа Тодорова за малко да напусне състава на 43-тото Народно събрание, след което отново беше обявена за избрана от Централната избирателна комисия, положи клетва и с гласуването на тези решения трябва формално отново да се върне в комисиите, в които е работила.
Има ли изказвания по Проекта за решение?
Гласуваме, колеги.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно.
И вторият Проект за решение за попълване на състава на Комисията по образованието и науката:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Мариана Георгиева Тодорова за член на Комисията по образованието и науката.”
Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ. Това са два законопроекта с вносител Министерският съвет, съответно на 12 април 2016 г. и на 15 април 2016 г.
Има доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Ананиев.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря.
Първо предлагам процедура за допуск в зала на Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщения, и Красимир Ципов – на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Господин Янков – за процедура.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Използвам възможността за процедура да отправя настоятелно искане да бъде поканен в залата министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Присъства заместник-министърът, току-що го допуснахме и него. Двама заместник-министри са.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Текстовете, които се предлагат, касаят дейността на Министерството на вътрешните работи за в бъдеще и в голяма степен има въпроси към Министерството на вътрешните работи, които са от компетенцията лично на министъра, които ще бъдат част от дебата в този Закон. Настоятелно отправям предложение да бъде поканен министърът на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Янков – ще поканя министъра на вътрешните работи.
Господин Ананиев, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 април 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 20 април 2016 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 април 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Неда Койчева – директор на дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване” в Комисията за регулиране на съобщенията, и представители на мобилните оператори.
Законопроектът бе представен от господин Валери Борисов.
В своето изложение господин Борисов подчерта, че Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (Регламент (ЕС) № 531/2012) и в съответствие с изискванията на чл. 3-6 от Регламент (ЕС) № 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (Регламент (ЕС) № 2015/2120).
Законопроектът предлага промени, свързани с предвиждане на мерки на национално ниво за прилагането на изискванията на чл. 18 „Санкции” от Регламент (ЕС) № 531/2012. В тази връзка в чл. 331 се създават две нови алинеи, предвиждащи санкции за предприятията за непредоставяне на информация, необходима за прилагането на регламента, както и за неизпълнение на решения, с които Комисията за регулиране на съобщенията изисква незабавното преустановяване на констатирани нарушения на регламента.
На следващо място Регламент (ЕС) № 531/2012 е изменен с Регламент (ЕС) № 2015/2120. Отменени са някои от разпоредбите на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) се предвиждат и санкции. Същевременно са предвидени нови разпоредби, за които в действащия ЗЕС не са предвидени санкции. Измененията в регламента за роуминга налагат изменение и допълнение на действащата норма на чл. 334б от Закона за електронните съобщения. Предложените изменения на нормата са съобразени с измененията на регламента, които влизат в сила на 30 април 2016 г.
Друга група промени са свързани с въвеждането на разпоредби на национално ниво за прилагането на изискванията на чл. 3-6 от Регламент (ЕС) № 2015/2120. Предвиждат се санкции за нарушения на разпоредбите на регламента, свързани с изискванията за гарантиране на достъп до отворен интернет.
В изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от констатирани несъответствия на правната рамка с актове на европейското право, в Проекта са включени и норми, с които се премахват ограниченията пред българските радио- и телевизионни оператори за участие в процедури за издаване на разрешения за мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване – отменят се чл. 47а и чл. 48, ал. 3 от Закона за електронните съобщения.
С Проекта на закон се въвеждат и промени, свързани с транспониране на Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г., за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия. Представителите на мобилните оператори заявиха, че подкрепят предложените промени, но считат, че размерът на санкциите е прекомерно завишен. В тази връзка госпожа Неда Койчева отбеляза, че Законопроектът е изцяло съобразен със съответните европейски актове. Тя подчерта, че в съответствие с изискванията на чл. 18 от Регламент (ЕС) № 531/2012 предвидените санкции са ефективни и възпиращи. Определените минимуми и максимуми на имуществените санкции дават достатъчни гаранции за спазване на принципа на пропорционалност и възможност за индивидуализация на наказанието в съответствие с общественото въздействие на конкретното нарушение. Също така е необходимо да се отчете и фактът, че предприятията имат финансова изгода да не спазват ограниченията, поради което размерът на евентуалната санкция следва да надвишава потенциалната печалба при неизпълнение.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 9 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерски съвет на 12 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И втория доклад.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 април 2016 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 18 май 2016 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 април 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, господин Георги Арабаджиев – заместник-главен секретар на Министерството на вътрешните работи, госпожа Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и представители на Комисията за регулиране на съобщенията.
При представянето на Законопроекта от вносителите бе заявено, че с Решение № 2 от 2015 г. по Конституционно дело № 8 от 2014 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни чл. 250а-250е, чл. 251 и чл. 251а от Закона за електронните съобщения, с което е отпаднала възможността за предоставяне на достъп до данните, съхранявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за издирване на лица.
Господин Ципов обърна внимание на членовете на Комисията, че с едно от последните изменения на Закона за електронните съобщения предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се задължават да съхраняват данните, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Така приетите редакции на съответните разпоредби от закона създават затруднения в дейността на органите, осъществяващи издирване на лица.
В хода на дебатите по Законопроекта представителите на Министерството на вътрешните работи подчертаха, че компетентните органи трябва да разполагат с възможност да ползват данните по чл. 251б, ал. 1 от Закона за целите на издирването, когато е налице обосновано предположение, че изчезналото лице е станало или може да стане жертва на тежко престъпление. Това от своя страна би им позволило да използват в оперативно-издирвателната дейност възможностите на съвременната съобщителна техниката и технологии, без да нарушават конституционно установените права на гражданите.
Вносителите отбелязаха, че необходимостта от ползване на данни от услуги, предоставени от обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, е от съществено значение за качеството и ефективността на провежданите оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с установяване на местонахождението на лица, обявени за общодържавно издирване. Предоставянето на информацията, съдържаща се в справките от операторите, е необходима и за установяване на времето и мястото на изчезване, лицата, с които е контактувал издирваният, лицата, които умишлено подават грешна или не подават информация, лицата, които имат информация по отношение на обстановката около изчезването, лицата, съпричастни при изчезването и други.
След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 15 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 април
2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ананиев.
Сега ще чуем доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Председателя го няма.
Госпожа Хубенова.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 април 2016 г.
На свое заседание, проведено на 11 май 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взе участие господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
С настоящия Законопроект се цели привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на редица европейски актове, сред които Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза, Регламент (ЕС) № 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет и за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Регламент (ЕС) № 531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза, както и Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за хармонизирането на законодателствата на държавите членки във връзка с предоставянето на пазара на радиосъоръжения и за отмяна на Директива 1999/5/ЕО.
Законопроектът предвижда няколко групи промени.
Първата група е свързана с прилагането на изискванията на чл. 18 „Санкции” от Регламент (ЕС) № 531/2012. Съгласно тази разпоредба държавите членки трябва да определят система от пропорционални и възпиращи санкции, приложими при нарушаването на Регламента, като гарантират, че те ще бъдат ефективно прилагани. Следва да се има предвид, че тези нарушения биха имали голяма степен на обществено въздействие, предвид техния трансграничен ефект и биха засегнали множество роуминг клиенти в рамките на вътрешния пазар. В тази връзка вносителят е предложил санкции, съобразени с оборотите на предприятията – адресати на задълженията. Предвидени са минимални и максимални размери на имуществените санкции, за да се гарантира пропорционалността на административното наказание. Същевременно високият размер на санкциите следва да способства за постигане на целите на Регламент (ЕС) № 531/2012 за установяване на единен вътрешен пазар на мобилните съобщителни услуги чрез премахване на разликите между националните цени и цените за роуминг и повишаване на конкуренцията на пазара. Всяко неизпълнение на разпоредбите на Регламента би засегнало пряко общоевропейските ценности, заложени в чл. 26 от Договора за функционирането на ЕС.
Втората група промени в Законопроекта е свързана с прилагането на изискванията на чл. 3 – 6 от Регламент (ЕС) № 2015/2120. Съгласно чл. 6 в срок до 30 април 2016 г. държавите членки трябва да уведомят Европейската комисия за определените от тях санкции, приложими в случай на нарушение на чл. 3, 4 и 5. Тези разпоредби на регламента целят осигуряването на свободен достъп до отворен интернет, в условията на еднакво и недискриминационно третиране на трафика и защита на правата на потребителите. Националните регулаторни органи следва да бъдат основният гарант за спазване на правилата, определени от Регламент (ЕС) № 2015/2120.
Не на последно място, Законопроектът предвижда и трета група промени, чрез които да се премахнат ограниченията пред българските радио- и телевизионни оператори за участие в процедури за издаване на разрешения за мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, в съответствие с изискванията на Директива 2014/53/ЕС.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага със 7 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Хубенова.
Становище на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Кънев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 април 2016 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 27 април 2016 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерски съвет на 12 април 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Антон Гинев – заместник-министър, и Калина Димитрова – директор на Дирекция „Съобщения”; от Министерство на икономиката: Ирина Станева – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от Калина Димитрова.
Целта на предложения Законопроект е синхронизация на българското законодателство с регламенти и директиви на Европейския парламент и на Съвета относно роуминга в обществените мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза; определяне на мерки относно достъпа до отворен интернет; правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи.
Предложените промени могат да се обособят в три групи:
- промени, свързани с предвиждане на мерки на национално ниво за прилагане на изискванията на чл. 18 „Санкции” от Регламент (ЕС) № 531/2012;
- промени, свързани с предвиждане на мерки на национално ниво за прилагането на изискванията на чл. 3-6 от Регламент (ЕС) № 2015/2120;
- в проекта са включени и норми, с които се премахват ограниченията пред българските радио- и телевизионни оператори за участие в процедури за издаване на разрешения за мрежи за наземно цифрово телевизионно разпръскване.
Законопроектът прави допълнения в Допълнителните разпоредби на действащия Закон с въвеждане на определения на нови понятия.
След гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, без „против” „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Кънев.
По другия Законопроект има становище от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Нека и то да ни бъде представено.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Позволете ми да Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 април 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 май 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 април 2016 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър, старши комисар Тодор Гребенаров – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция”; Ирена Дамянова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Камелия Кукева – инспектор от Главна дирекция „Национална полиция”.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от заместник-министър Красимир Ципов. В изложението си той подчерта, че извън приложното поле на Закона за електронните съобщения е останала важна житейска хипотеза, а именно съхраняване и използване на данни от обществените електронни съобщителни мрежи и/или услуги с цел издирване на лице. Необходимостта от използване на данни от услуги, предоставени от обществените електронни съобщителни мрежи е от съществено значение за повишаване качеството и ефективността на провеждани оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с установяване на местонахождението на лица, обявени за общодържавно издирване. Информацията, съдържаща се в справките на операторите, е необходима с оглед установяване на времето и мястото на изчезване, лицата, с които е контактувал издирваният, лица, които имат информация и прочее. По този начин може да се събере и информация за телефонните номера, които издирваното лице е набирало, за датата, часа и продължителността на проведените разговори и други.
С предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения се дава възможност на компетентните органи да използват в оперативно-издирвателната дейност, когато е налице обосновано предположение, че изчезналото лице е станало или може да стане жертва на престъпление, възможностите на съвременната съобщителна техника и технологии без да нарушават конституционно установените права на гражданите.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 април 2016 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Чухте становищата по законопроектите. Сега има възможност те да бъдат представени от вносителя. И двата законопроекта са внесени от Министерския съвет. Ясно е, че единият е иницииран от Министерството на транспорта, а другият от Министерството на вътрешните работи. Фактът, че те са приети и внесени от Министерския съвет съответно на 12 април и 15 април е твърде показателен за съгласуването на законодателната дейност в Министерския съвет.
Вносителите имат ли намерение да представят законопроектите? Не, те не желаят да ги представят.
Така ще преминем към дискусия. Разбира се, те могат да се включат в дискусията в отговор на поставените въпроси.
Господин Янков има думата за изказване.
Ако има други желаещи, нека също да дадат знак, за да ги отбележа.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, аз ще взема отношение по Законопроекта, внесен на 15 април. Показателно е действително, че в рамките на три дни има внесени две предложения за изменение и допълнение на един и същи закон. Това говори не само за координацията между отделните ведомства в Министерския съвет, но и за несъгласуваност и може би има и елемент на подвеждане на народните представители, тъй като и по двата законопроекта е предложено водеща комисия да бъде Комисията по транспорт и съобщения, а по този, който е внесен на 15 април, според мен водеща трябва да е Вътрешната комисия.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Защо?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Какво точно се предлага? В чл. 251б се предлага да се допълни самият текст, който гласи:
„Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за: проследяване и идентифициране на източника на връзката; идентифициране на направлението на връзката; идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; идентифициране на типа на връзката; идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство; установяване на идентификатор на ползваните клетки.
Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления.”
Предлага се да се допълни „както и за издирване на лица, за които може да се направи обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление”.
Уважаеми колеги, дори и в мотивите е записано, че предложените промени през 2010 г. с решение на Конституционния съд от 12 март 2015 г., в голяма част текстовете са обявени за противоконституционни и съгласно чл. 34, ал. 2 от Конституцията, която допуска като изключение установеното по силата на ал. 1 основно право на гражданите на неприкосновеност, на свободата и тайната на кореспонденцията и на други съобщения, само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Терминът „обосновано предположение”, се използва специално в процесуалното право, когато се преценяват основанията за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, основано на събрани до момента доказателства по досъдебното производство. В конкретния случай терминът е употребен в друг смисъл – като резултат от анализ, направен не само на база на процесуални действия, а е свързано и с изводи или информация най-вероятно от определени служби.
Колеги, предлага ни се от изпълнителната власт, от Министерския съвет това да не е обвързано с вече образувано досъдебно производство, с което да се знае, че се работи по тежко престъпление с наказание според НПК повече от пет години лишаване от свобода и има прокурорски надзор и съдебен контрол. Предлага се с промяна в законодателството да се създадат условия за полицейска злоупотреба, защото може да има данни от оперативен източник, който бил чул, че някой бил казал… С други думи казано – МВР и ДАНС могат да работят по всеки, предполагайки обосновано.
Предложените текстове са първа стъпка към ограничаване на свободата на гражданите и по тях със сигурност трябва да се произнесе отново Конституционният съд, защото има решение по други подобни текстове, за които с Решение № 2 от 2015 г. Конституционният съд се е произнесъл. Това сме го виждали в предходен мандат с министър-председател Бойко Борисов и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов – в днешния парламент председател на парламентарната група на управляващата партия ГЕРБ. Сега се въвежда законова регламентация.
Колеги, опомнете се. Забравихте ли, че 2013 г. по волята на българските граждани Вашият мандат тогава беше прекратен предсрочно?
Какво искате да постигнете с тази първа сводка?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): И какво от това? А Вашият след година и половина по волята на същите граждани.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Отново посягате на свободата на гражданите. И нашите притеснения са, че ще има отново елементи на полицейщина, полицейска злоупотреба, защото тази врата, като бъде отворена, Вие, ръководейки институциите и особено МВР, сте доказали на българските граждани, че злоупотребявате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Янков.
Реплики има ли?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук преди малко беше казано, че дебатираният в момента Законопроект трябвало да бъде разпределен на Вътрешната комисия като водеща комисия. Няма да оспорвам това твърдение, но е хубаво, когато някои колеги се изказват, да не четат отделни изречения или текстове от Закона, а да вземат да си прочетат целия Закон за електронните съобщения. В този Закон в следващи текстове е написан редът, по който се дават разрешения за ползване на данни от Закона за електронните съобщения.
Уважаеми колеги, миналата година по това време в тази зала единодушно гласувахме измененията в Закона, след цитираното Решение от 2015 г. на Конституционния съд, и там въведохме изцяло съдебен контрол. (Реплика.) Изразява се в даване на разрешение за ползване на данните по Закона за електронните съобщения, дори и за случаите на досъдебно производство, когато преди нямаше такова разрешение от съда.
За какво става въпрос в конкретния случай? Злоупотреба от говорившия – за, видите ли, полицейски произвол и така нататък. В мотивите е записано, че тук става въпрос наистина за издирване на лица, когато може да се направи обосновано предположение, че тези лица биха могли да станат жертва на престъпление, а престъплението би могло да бъде отвличане, би могло да бъде убийство.
Да, в измененията миналата година беше пропусната тази възможност, защото е нелогично да се образуват дела за убийства, както сега се образуват, и да се прекратяват, или дела за отвличания. Когато едно лице – обикновено това са младежи, изчезне, родителите, забележете, родителите сигнализират в Министерството на вътрешните работи, и тук се дава възможност с разрешение на съда – това е председателят или заместник-председателят на съответния районен съд, на когото се предоставят всички материали, данни, за да може да бъде ползвана тази възможност – да се установи последната локация на местоположението на лица. Да, когато е извършено престъпление, този ред върви от 2010 г., пак с разрешение на съда, сега вече и когато става въпрос за отвличане на лица.
Разбирам желанието за политически изказвания, но е хубаво законите да се четат, пък дори и от членовете на Вътрешната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Господин Иванов – втора реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Янков, уважаеми колеги! Господин Янков, Вие направихте политическо изказване по Законопроекта и поради тази причина ще Ви отговоря с реплика по същия начин.
Първо, споменахте, че нашето правителство е свалено с протести. Нашето правителство беше свалено след три години и десет месеца. Вашето беше свалено на първата година. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Второ, казахте, че е имало полицейщина и какви ли не други изказвания имаше в тази насока от Ваша страна. Когато говорим, трябва да внимаваме какво казваме.
По Ваше време какво направихте Вие с Министерството на вътрешните работи? Извадихте тила, съсипахте БМВ фирмата, дадохте я на Министерството на транспорта, за да може...
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): По Законопроекта.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да, ама Вашето изказване беше в същата насока, затова казах, че ще Ви отговоря по същия начин.
Съсипахте фирмата БМВ, дадохте я на Министерството на транспорта, оттам я дадохте на частна фирма, съсипахте тила и го дадохте на частна фирма. В продължение на повече от половин година имаше протестиращи тук, отвън, които бяха бити. За какъв произвол може да говорите Вие, при положение че има толкова факти, които подкрепят точно обратното становище?! Моля Ви, когато говорим тук, от тази зала, да говорим експертно, а не политически, защото, ако тръгнем да говорим политически, най-много да се скараме, което няма да доведе до нищо. Затова Ви моля да не прекрачвате прага, а ако имате да кажете нещо, то да бъде експертно, не да бъдат просто някакви приказки, които нямат нищо общо със Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Трета реплика има ли? Няма.
Господин Янков, имате думата за дуплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Дългото говорене невинаги е съдържателно. Нямахте основание нито за първата, нито за втората реплика, и Вие го знаете. (Смях и оживление от ГЕРБ.) Направихте участие, записахте участие в днешния парламентарен дебат.
Господин Лазаров, чели ли сте какво точно се предлага? Вие направихте реплика в стил „така е, но трябва да се работи”.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): А ти чел ли си следващите текстове?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Да, но нека да е обвързано с вече образувано досъдебно производство, защото в предложения от Вас текст предлагате нещо друго, и Вие сте наясно с това. Възможността за полицейска злоупотреба я има и ние като народни представители сме алармирани и от журналисти, и от будното гражданско общество. Вие сте наясно какво правите. Целта, която искате да постигнете, е със законодателна промяна да имате възможност за контрол върху български граждани по Ваша преценка, с обосновано предположение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Следващото изказване е на господин Петър Славов от Реформаторския блок.
Заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще взема отношение основно по Законопроекта от 15 април, на който вече така му излезе име и доста хора от гражданското общество го нарекоха Законопроект, който разширява възможностите за подслушване в интернет.
Това не е случайно, колеги. Съзирам в този параграф, в този изключително кратък Законопроект, но много съществен, всъщност тежко наследство, което кабинетът Орешарски остави върху службите на Министерството на вътрешните работи и което очевидно стига и до момента. Даже се учудвам тук от ляво на яростната критика, която отправиха – все едно това наследство не е създадено именно от тях.
Помните ли, колеги от ляво, разработката „Червей”? Аз да Ви я припомня – където едни 300 дни хора бяха подслушвани, неясно на какви правни основания, в нарушение на Закона и така нататък, и то бяха подслушвани протестиращите срещу това управление. Тогава подобни законодателни инициативи, в кавички законодателни, се прокраднаха и имаше огромно желание именно чрез комуникацията на тези хора, която осъществяват през интернет, те да бъдат следени, наблюдавани, и цялата терминология, която използват службите по въпроса.
Не ми допадат никак тези текстове. Не ми харесват, по начина по който сега се внасят от Министерския съвет, и много се надявам, колеги, да не правим неща, които се опитваха да правят в предишния мандат и предишното Народно събрание, и те да бъдат сериозно ревизирани, преди да бъдат приети. Веднага ще Ви дам експертна аргументация: погледнете текста, той говори освен за случаите когато има обосновано предположение, че е извършено престъпление, тоест, че лицата са станали жертва на престъпление, говори и за случаите, в които те можели да станат жертва на престъпление.
И аз Ви питам: в тази втора хипотеза, представете си, утре дойдат хора да протестират срещу някое неразумно решение на Народното събрание пред парламента, хвърлят яйца, домати и подобни неща, но някой хвърли камък – това може ли да се счита като обосновано предположение за жертва на тежко престъпление спрямо народните представители и всичките да ги сложим под един знаменател? И дайте сега – и тях ще следим. Ще следим протестиращи и народни представители – за всеки случай. Прекалено широки са рамките, които от тези законодателни текстове дават за тълкуване, за недопустимо тълкуване.
Предлагам тези текстове да ги върнем за сериозно ревизиране и коригиране, защото това, което чух от колеги от ГЕРБ като аргументи, мога да го приема като мотиви – за лица, станали жертва на отвличане, на трафик на хора и така нататък. По подобен начин да се установи тяхното последно местонахождение, по този начин те да бъдат открити по-бързо, да бъде предотвратено, включително и престъпление – посегателство спрямо тях.
Това е добре, но онова, което се предлага, може да послужи на користни цели, особено ако недобронамерено ръководство на Вътрешното министерство и на службите застане начело и се опита да възобнови и възроди отречените практики, които мисля, че всички отрекохме от предишния мандат на Орешарски – със следенето на протестиращи и така нататък.
Предлагам тези текстове да ги върнем на поправителен, те да бъдат коригирани и тогава в съответствие с мотивите на някои колеги да бъдат осмислени и чак тогава приети, но не и в този вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Славов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, уважаеми колеги! Аз имам два въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Към министрите или към депутатите?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Към вносителите. Тук е заместник министър Ципов. Ако вносителите дадат дефиниция на термина „обосновано предположение”, аз съм склонен да подкрепя изменението в Закона за електронните съобщения.
Второ, имам въпрос. Според изявление на заместник министър Ципов в медиите и от това, което чета, а и в момента по действащия Закон компетентният орган с мотивирано искане, който може да предложи използване на такива средства за следене на трафичните данни, са МВР, ДАНС и Министерството на отбраната. Въпросът ми е: защо отсъства прокуратурата?
Трети въпрос, по-скоро предложение. Предлагам в Закона за електронните съобщения да се включи специален текст, че лицата, за които има обосновано предположение, че могат да станат жертва на тежко престъпление, че техните трафични данни ще бъдат следени, да бъдат уведомявани. След като предполагаме, че някое лице може да бъде жертва на престъпление, но жертвата не е престъпник, а гражданин с всички човешки и граждански права, той трябва да бъде информиран по надлежния ред от съответните институции, че неговите трафични данни ще бъдат контролирани.
Към заместник-министър Ципов зададох два въпроса. Ще ги повторя: да даде дефиниция на термина „обосновано предположение”. Втори въпрос: защо отсъства прокуратурата като компетентен орган, който може да иска прилагането на тези средства. И третото е предложението ми лицата, за които има обосновано предположение, че могат да станат жертва на тежко престъпление, да бъдат информирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Енчев.
Реплики? Няма.
Господин Ципов, заповядайте да отговорите на зададените въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ключовите основни правни положения в този Закон са, че искането, което се подава от компетентните органи, е мотивирано и трябва да съдържа правното основание и целта, за която е необходим достъпът до тези данни, пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, обуславящи целта за искането на достъп до тези данни, които трябва да се отразят в тази справка, и периодът от време.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Къде го пише това?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин Янков, пише го в чл. 251в, ал. 2, а в чл. 251г пише, че достъпът до тези данни се осъществява след разрешение от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия.
Уважаеми народни представители, разпореждането за този достъп също трябва да бъде мотивирано и задължително да съдържа данните, които следва да се отразяват в справката, периода от време, който да обхваща справката.
Да отговоря и на въпроса от народния представител Велизар Енчев. За нуждите на наказателното производство, уважаеми господин Енчев, тези данни се предоставят на съда и разследващите органи – органите на досъдебното производство, по реда на НПК.
По отношение на компетентните органи, които могат да искат справка за предоставяне на такива данни, беше направено внушение от преждеговоривши, че това става само и единствено от министъра на вътрешните работи. Органите, които могат да искат от страна на Министерството на вътрешните работи, са Главна дирекция „Национална полиция”, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”, „Гранична полиция”, „Вътрешна сигурност”, Столичната дирекция и областните дирекции на МВР.
По отношение на другия въпрос на господин Енчев – става дума за Служба „Военна информация” и Служба „Военно разузнаване”, господин Енчев, на Министерството на отбраната.
Също така компетентен орган да оправя такива искания е и Държавна агенция „Разузнаване”.
Уважаеми дами и господа, искането за достъп е за издирване на лица, за които трябва да има постъпил сигнал и въз основа на него компетентният орган, който отправя искане, да посочи пълните факти и обстоятелства, обосноваващи целта на това искане. Въобще не трябва да се говори за полицейски произвол, след като става дума за мотивирано искане, за мотивирано разрешение от съда, уважаеми народни представители. Всичко се решава от съда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Ципов.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет на 12 април 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 88, против 4, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване следващия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, отново внесен от Министерския съвет, но на 15 април 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 84, против 16, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС ССІ 2014ТС16І5СВ006 МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ.
Вносител: Министерският съвет на 9 май 2016 г.
Моля да бъдат представени становищата на постоянните комисии.
Първо на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, която е водеща.
Господин Зеленогорски, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС ССІ 2014ТС16І5СВ006 между правителството на Република България и правителството на Република Македония, № 602-02-17, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 19 май 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС ССІ 2014ТС16І5СВ006 между правителството на Република България и правителството на Република Македония, внесен от Министерски съвет на 9 май 2016 г.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, която представи законопроекта от името на вносителя.
Програмата за трансгранично сътрудничество – ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС ССІ 2014ТС16І5СВ006 България – бивша Югославска република Македония за 2014 – 2020 г. е одобрена с Решение на Европейската комисия С(2015)5653 от 5 август 2015 г.
Меморандумът е подписан от българска страна на 20 януари 2016 г. С Меморандума се осигурява пълноправното участие на Република България в Програмата за трансгранично сътрудничество с Република Македония, като се определят правомощията на органите, отговорни за ефективното управление и изпълнение на Програмата, в съответствие с поетите ангажименти от страната ни.
Изказалите се народни представители подкрепиха предложения проект като изразиха увереност, че проектите, които ще бъдат реализирани в изпълнение на програмата, ще подпомогнат развитието и двустранните добросъседски отношения на общините от пограничните райони на двете страни.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 13 гласа – „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС ССІ 2014ТС16І5СВ006 между правителството на Република България и правителството на Република Македония, № 602-02-17, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Зеленогорски.
Обръщам внимание, че няма постъпили становища от Комисията по бюджет и финанси и от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, но има становище от Комисията по външна политика.
Госпожо Грозданова, ще представители ли становището на Комисията?
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС CCI 2014TC16I5CB006 между правителството на Република България и правителството на Република Македония, № 602-02-17, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г.
На заседание, проведено на 25 май 2016 г., Комисията по външна политика разгледа горепосочения Законопроект за ратификация, подписан за Република България на 20 януари 2016 г. и за Република Македония на 1 март 2016 г.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.
С Решение № 655 на Министерския съвет от 2014 г. Република България изрази съгласие със съдържанието на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС CCI 2014TC16I5CB006 България – бивша Югославска република Македония за 2014 – 2020 г. по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) преди представянето й в Европейската комисия за одобряване, както и с ангажиментите на Република България като държава – участник в програмата.
Програмата е одобрена с Решение на Европейската комисия C(2015)5653 от 5 август 2015 г. За програмния период 2014 – 2020 Програмата за трансгранично сътрудничество България – Македония 2014 – 2020 ще функционира чрез четири приоритетни оси: Околна среда; Туризъм; Конкурентоспособност и Техническа помощ.
Целевите групи и основните типове бенефициенти са национални, регионални и местни власти до публични организации, което е предпоставка за повишаване на знанията и усвояването на добри практики от българските партньори, с цел усъвършенстване на провежданите от тях регионални и местни политики за развитие.
Общият бюджет на Програмата е 19 461 687 евро, от които средствата от Европейския съюз са в размер на 16 542 434 евро.
С предложения за ратифициране със закон Меморандум се осигурява пълноправното участие на Република България в Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС CCI 2014TC16I5CB006 България – бивша Югославска република Македония за 2014 – 2020 г. по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II), като се определят правомощията на органите, отговорни за ефективното управление и изпълнение на Програмата, в съответствие с поетите ангажименти от Република България.
С Меморандума се договаря националното съфинансиране по приоритетните оси и участието между партньорите от всяка държава.
Меморандумът влиза в сила от датата на получаване по дипломатически път на втората от нотите, с която страните се уведомяват, че са изпълнени изискванията на съответните законодателства за влизането в сила. Всяко изменение на Меморандума ще се осъществява с допълнително споразумение.
Меморандумът за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС CCI 2014TC16I5CB006 между правителството на Република България и правителството на Република Македония подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание, да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС CCI 2014TC16I5CB006 между правителството на Република България и правителството на Република Македония, № 602-02-17, внесен от Министерски съвет на 9 май 2016 г”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания по Меморандума има ли? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ с последващото описание между правителството на Република България и правителството на Република Македония.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Приет е.
Господин Ненков, заповядайте за процедура.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, правя процедура да преминем към второ гласуване на така представения ни Меморандум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Подлагам на гласуване предложението.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Господин Ненков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ:
„ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС ССI 2014ТС16І5СВ006 между правителството на Република България и правителството на Република Македония
Член единствен: Ратифицира Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП ТГС ССI 2014ТС16І5СВ006 между правителството на Република България и правителството на Република Македония, подписан за Република България на 20 януари 2016 г. и за Република Македония – на 1 март 2016 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Изказвания има ли? Няма.
Подлагам изцяло докладвания Законопроект за гласуване на второ четене.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратифициране на разглеждания Меморандум е приет и на второ четене.

Следващата точка от Седмичната програма е:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ЗА ДЕЙНОСТТА Й ПРЕЗ 2015 Г.
Вносител е Комисията за защита на личните данни.
Заповядайте за процедура за допускане в залата, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагам да бъдат допуснати в залата госпожа Мария Матева – член на Комисията за защита на личните данни, и госпожа Десислава Тошкова – главен секретар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля, гласувайте допускането на споменатите лица в пленарната зала.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Моля да бъдат поканени представителите на Комисията за защита на личните данни.
Заповядайте да представите Становището на Комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ:
„ДОКЛАД
относно Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2015 г., № 620-00-1, внесен от Комисията за защита на личните данни на 28 януари 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 април 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2015 г., внесен от Комисията на 28 януари 2016 г.
На заседанието присъстваха представители от Комисията за защита на личните данни: Цветелин Софрониев – член на Комисията, и Катя Станимирова – директор на Дирекция „Правни производства и надзор”.
Отчетът бе представен от Цветелин Софрониев.
През 2015 г. са изградени нови функционални системи към електронния регистър на администраторите, които са улеснили и облекчили гражданите и бизнеса в комуникацията им с Комисията за защита на личните данни. Усъвършенствани са и административните електронни услуги, които вече се предоставят чрез сайта на електронното правителство. През 2015 г. са вписани 5347 нови администратори на лични данни. Комисията е разгледала 817 жалби, от който 545 са срещу политически субекти за участието им в Европейските избори. Общият размер на наложените наказания през отчетната година е за 760 200 лева, като този размер за 2014 г. е бил 585 100 лева. Комисията е предоставила над 200 писмени консултации на граждани и 92 становища.
През 2015 г. успешно са реализирани и два от проектите на Комисията, финансирани по Оперативна програма „Административен капацитет”. Накратко бяха представени целите и приоритетите през 2016 г. – въвеждане на новата Европейска правна рамка и синхронизиране на националното законодателство по отношение на публичния и частния сектор, също така и по отношение на секторите „Полиция” и „Правосъдие”, продължаване на усилията в областта на защита на личните данни за присъединяване към Шенген и др.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с единодушие подкрепи внесения Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2015 г., № 620-00-1, внесен от Комисията за защита на личните данни на 28 януари 2016 г. и предлага на Народното събрание следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2015 г.
Народното събрание на основание на чл.86, ал.1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Имат думата вносителите да представят накратко отчета на Комисията за предходната година.
Заповядайте.
МАРИЯ МАТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа и дами народни представители, отчетът ни за 2015 г. беше представен от заместник-председателя на Комисията. Това, на което мога да наблегна, са приоритетите на Комисията за настоящата 2016 г.
Част от приоритетите на Комисията включват активни действия по наблюдаване и подпомагане работата на системата за регистриране на бежанците и търсещи убежище „Евродак” във връзка с извънредно заситения бежански поток през страната ни.
Друг приоритет на Комисията е засилване на установеното вече добро сътрудничество с Министерството на вътрешните работи за осигуряване плавния преход към завишените изисквания на новия регламент за ЕВРОПОЛ, който ще влезе в сила през 2017 г.
Друг приоритет на Комисията е извършване на секторна проверка в Сектор „Образование”, съобразно приетата с решение на Комисията Методика за извършване на секторни проверки.
Приоритет на Комисията е и установяване на ясни правила при обработването на личните данни в хода на осъществяването на видеонаблюдение.
Естествено, един от основните приоритети на Комисията през следващите две години ще бъде подготовката на Република България за въвеждането на новата европейска правна рамка в национален план и синхронизирането на националното законодателство с нея.
Както Ви е известно, Европейският парламент гласува новия Регламент за защита на личните данни заедно с Директивата, която ще се прилага в Сектор „Полиция и правосъдие”, и във връзка с това, независимо, че Регламентът има пряко действие, ще се налага синхронизиране на националните закони с неговите разпоредби.
По отношение на Директивата, ще се налага директното й транспониране в националното законодателство.
Готови сме да отговорим на Вашите въпроси, ако има такива. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви за представянето.
Има ли въпроси или изказвания към Отчета на Комисията?
Можете да заемете мястото си, ако има въпроси, ще отговорите.
МАРИЯ МАТЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на Годишния отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2015 г.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Отчетът на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2015 г. е приет.
Следващата точка е Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г.
Мисля, че е по-добре този въпрос да не го започваме. Предполагам, че той ще изисква повече време и ще предизвика дискусия.
Обявявам почивка до 11,00 ч., когато ще започне Парламентарният контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 20 до 26 май 2016 г.:
Постъпило е питане от народния представител Михаил Миков към Зорница Русинова – министър на труда и социалната политика, относно мерки в областта на социалната политика, свързани с тежките демографски процеси. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 юни 2016 г.
Постъпило е питане от народните представители Красимир Каракачанов и Искрен Веселинов към Теменужка Петкова – министър на енергетиката, относно финансовото и икономическо състояние на Българския енергиен холдинг. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 юни
2016 г.
Постъпило е питане от народните представители Мустафа Карадайъ, Хамид Хамид и Айхан Етем към Бойко Борисов – министър-председател, относно цялостната кадрова политика на правителството в сектор „Сигурност”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 юни 2016 г.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев;
- писмен отговор – по-скоро допълнение към писмен отговор, от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на два въпроса от народния представител Петър Славов;
- от министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- от министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Вили Лилков;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на два въпроса от народния представител Чавдар Георгиев;
- от министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на три въпроса от народния представител Настимир Ананиев;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Станислав Георгиев Иванов;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Иван Иванов и Манол Генов;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Красимир Богданов.
Декларация от името на парламентарна група.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Разсеяни от ежедневните търкания в управляващата коалиция, напускането на коалиционни партньори и смяната на министри като носни кърпи, пропускаме един важен момент – усвояването на европейски средства по оперативните програми от двата периода 2007 – 2013 и новия 2014 – 2020 г.
Заливани ежедневно с информация за блестящите успехи на правителството в харченето на европейска пара, българските граждани в захлас следят рязането на ленти от уважаемия премиер Борисов.
Само че нещата не са толкова розови. На първо място, ударното харчене на пари – държавни, защото първо плаща бюджетът, после Европейската комисия евентуално ги възстановява, е увенчано със стотици некачествено изпълнени проекти. Медиите ни заливат с информация за пропаднали стадиони, калпаво изолирани сгради, и, не на последно място, превърналото се в практика тичане на министър-председателя от магистрала на магистрала за рязане на ленти, а след него те пропадат. Последно в сряда стана ясно, че асфалтът на магистрала „Марица” за пореден път е изчезнал и отново се преасфалтира. Да не забравяме и качеството на магистрали „Струма” и „Тракия”, които са в перманентен ремонт. Ние питаме: Къде са МВР и ДАНС и защо не се самосезира прокуратурата? (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.)
Данни от медиите, господин Премиер. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Но това е върхът на айсберга. Обществено не достига информацията, че всъщност усвоените 99% от програмния период 2007 – 2013 г. средства са всъщност пари на българския данъкоплатец. Самият заместник министър-председател по европейските въпроси Томислав Дончев признава, че окончателният размер на средствата, които ще бъдат възстановени от европейските фондове, зависи от много фактори, включително от проверките на национални контролни одитни органи, приключване на проверки по сигнали за нередности, а те никак не са малко, и други. Поради това на този етап не може да се посочи стойността на разходи, които окончателно ще бъдат заверени за възстановяването от Европейската комисия или да се прогнозира окончателния размер на усвоените средства. Досега на България бяха наложени две корекции: по Програма „Околна среда” и по Програма „Регионално развитие”. Корекцията по Оперативна програма „Околна среда” бе в размер на 152,9 млн. лв., по Оперативна програма „Регионално развитие” бе наложена корекция близо 133 млн. лв. И двете наказания ще бъдат платени от българските граждани, защото се приема, че нарушенията са със системен характер и бенефициентите не следва да носят вина.
А какво да кажем за Държавен фонд „Земеделие”? Преди месец там нахлу ДАНС след сигнали за мащабни злоупотреби и все още не си тръгва оттам. Проверяват се десетки проекти, чиято бъдеща съдба не е все още ясна. Поставени са под въпрос ефективността, законосъобразността и устойчивостта на резултатите на стотици изпълнени проекти за неземеделски дейности, което, от своя страна, е предпоставка за отрязване на средства от Европейската комисия. Информацията за наложена огромна санкция по Програма за развитие на селските райони за стария програмен период се върти в общественото пространство от месеци. Последна така е за предстоящо наказание в размер на 400 млн. евро заради своеволно променена наредба от страна на Министерството на земеделието и храните, касаеща пари за агроекология и впоследствие отменена от Върховния административен съд. Всички тези данни сочат, че парите на българските данъкоплатци са под риск. Време е да се каже истината, господа управляващи, а не срамежливо да се отричат фактите!
Не по-различно е в сектор „Транспорт”. Управляващият орган на Оперативната програма „Транспорт” 2007 – 2013 отчита 97% усвояване на бюджета. Това изглежда добре, но само на пръв поглед. От 11 големи инвестиционни проекта в обхвата на програмата 4 не са завършени в периода на относимост на разходите. Общата стойност на договорите по Оперативна програма „Транспорт”, в които са констатирани проблеми, е 480 млн. евро, финансовите корекции са на стойност 16,5 млн. евро.
Уважаеми дами и господа народни представители! Това разбива мита, че ГЕРБ усвоява много пари от еврофондовете. По последни данни на ЕВРОСТАТ страната ни е на 22 място в Европейския съюз по усвояване на средствата от 28 страни – членки.
Като прибавим и финансовите корекции и загубата на национални средства за незавършени в срок проекти, ще се окаже, че сме на последно място по тези показатели и през първия програмен период.
Последните години, особено във втория мандат на премиера Борисов, управляващите залагаха европейските средства като основен двигател на растежа на българската икономика, но, за съжаление, движението е на ръчна спирачка.
От предоставена от вицепремиера Дончев информация до Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове става ясно, че бюджетите по стартиращи европрограми за периода 2014 – 2020 г. на практика ще се намаляват с около 15% поради незавършени такива от стария програмен период. Вместо за изцяло нови проекти ще се наложи да се реализират плащания за недовършения в първия за страната програмен период на европейското финансиране.
Опирайки се пак на информация от вицепремиера – отличник, 406,57 млн. лв. трябва да бъдат осигурени от държавни и общински бюджети, защото едно от съществените условия по отношение на инвестициите в инфраструктура, финансирани от програмните обекти, е да бъдат приключени и въведени в експлоатация към момента на приключване на програмата, а именно 31 декември 2015 г. След тази дата бенефициентите следва да ги довършат със собствени средства. Откъде тази дума, господа управляващи? Разчетена ли е в бюджета? Кой ще плати сметката? Естествено, българските граждани.
Незавършени са в срок и за сметка на данъкоплатеца емблематични проекти за управляващите като интегриране на градския транспорт на София, Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Русе и редица жп линии. Господин премиерът смело реже ленти, вместо да накаже и да търси сметка за немарливо свършената работа.
Асфалтът се пропука, господин Премиер! (Оживление в ГЕРБ.) Този растеж не се постига, господа управляващи! Това е преливане от пусто в празно. Дотук сме сигурни, за сметка на бюджета ще бъдат 400 млн. лв., а до 2017 г. – Господ знае. Нека попитаме какво се случи с новите оперативни програми – вече втора година управлявате и нищо не тръгва. По всичко личи, че сме изправени пред поредната нулева година по отношение на усвояване на средствата. Статистиката говори, че усвояемостта е под 2%. Вие обричате държавната политика в работата с еврофондовете на провал.
В тази връзка какво ще се случи с икономическия растеж на България, чиято основа са европейските фондове, съгласно икономическата политика на ГЕРБ? Нищо, естествено! България ще остане закотвена на дъното на всички европейски класации и тема за негативни оценъчни годишни доклади. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Нека кажем как приключват нещата за българските общини. Голяма част от тях пострадаха от липсата на административен капацитет от страна на управляващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, оставете колегата спокойно да си прочете материала сега. (Смях и оживление в ГЕРБ.)
ИВАН ИВАНОВ: Лошата координация, уважаеми колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, моля Ви!
ИВАН ИВАНОВ: ...между различни контролни звена...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви!
ИВАН ИВАНОВ: ...и наличието на, меко казано, лоши практики доведоха до непосилни финансови корекции (реплики от ГЕРБ), които за дълъг период ще преустановят инвестиционния процес, особено за малките общини.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не го разбирам въобще.
ИВАН ИВАНОВ: Обезкръвяването на общините е почти пълно. А сега като венец на тази управленска немощ се явяват и последните промени в Закона за публичните финанси, където се дадоха непознати за европейската практика правомощия на финансовия министър да определя бюджетната съдба на местното самоуправление. Но ние сме сигурни, че и тук аршинът ще бъде двоен. Политическата целесъобразност...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това беше при Вас.
ИВАН ИВАНОВ: ...на управляващите ще надделее над икономическия и финансовия разум.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това беше при Вас!
ИВАН ИВАНОВ: Господа управляващи, вразумете се! Бъдете по-честни и коректни както с нашите европейски партньори, така и с българските бенефициенти. Формулата е ясна – по-малко крадене и по-коректно отношение с общините и бизнеса. В противен случай резултатът е ясен – тотално потъване в блатото на собственото безхаберие. Благодаря. (Бурни и продължителни ръкопляскания и възгласи от БСП ЛБ: „Браво, браво!”. Смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов. (Реплики между народни представители от БСП ЛБ и ГЕРБ.)
Колеги, можем ли да преминем към парламентарния контрол?
Първи днес ще отговаря министър-председателят господин Бойко Борисов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова относно внасяне от Министерския съвет в Народното събрание на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност.
Слушаме Ви, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Министър председателю, въпросите ми са следните:
Защо не спазвате законите на държавата? Защо не изпълнявате собствената си заповед? Защо излъгахте Народното събрание по една сериозна тема – националната сигурност?
Първо, защо не спазвате законите на страната? Става въпрос за решение на Народното събрание от 25 февруари 2011 г., с което се приема Стратегията за национална сигурност и на министър председателя се вменява до края на месец март да внесе в парламента доклад за националната сигурност. Сега сме края на май и такъв доклад не е внесен.
Защо не изпълнявате собствената си заповед – Заповед № КД 19 от 2016 г., с която разпределяте ресорите на вицепремиерите и на своя отговорност оставяте единствено тема „Национална сигурност”? С тази заповед Вие също сте длъжен да внесете доклада до края на месец март.
Защо излъгахте парламента? На 15 януари 2016 г. на въпрос от колегата Станилов по същата тема отговаряте следното, чета стенограмата: „В заключение, господин Станилов, създадена е организация и се подготвя Проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2015 г., който ще бъде внесен в Народното събрание до началото на месец март”. Сега сме края на месец май, доклад не е внесен.
Уважаеми колеги, Годишният доклад за националната сигурност, ако е направен професионално и обективно, а обикновено тези доклади са такива, защото се правят от експертите в държавата, е един сериозен анализ не само на външните заплахи, които през последната година се засилват, той е сериозен анализ на вътрешното състояние на държавата по сектори. Там се анализира състоянието на образованието, на икономиката, на финансите, на контрабандата и се правят сериозни изводи и препоръки какво да направи парламентът и Министерският съвет, за да се подобри състоянието в тези сектори. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И в предишни години на базата на тези анализи ние сме взимали информирани и разумни решения. В момента обаче, както казах, министър-председателят Борисов не изпълнява законите, собствената си заповед и обещанията си пред Народното събрание, и ние не разполагаме с този материал в един изключително критичен момент за България, не само от гледна на вътрешни заплахи, но и на външни такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, 40 секунди отгоре! (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Тридесет и пет секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тридесет и пет се закръглява на четиридесет. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от БСП ЛБ и ГЕРБ, реплика от ГЕРБ: „Много сте дребнави!”. Ръкопляскания)
Има думата за отговор министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! На Вашата декларация няма да отговарям, защото изборите за местна власт достатъчно ясно Ви отговориха кой какво е свършил, така че няма да падам на това ниво. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Принципът за редовно информиране на народните представители, а и на обществото за дейността на службите за разузнаване и сигурност и за цялостната система на националната сигурност е основополагащ за демократичната държава. В България за първи път той беше приложен с Концепцията за национална сигурност, приета от 38-ото народно събрание през 1998 г. Този принцип бе доразвит със Стратегията за национална сигурност, в която т. 157 определи 31 март като срок за внасяне от Министерския съвет в Народното събрание на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през предходната година.
Ново развитие прилагането на този принцип получи чрез Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, в Закона за военното разузнаване, в Закона за Националната агенция „Разузнаване” и в Закона за Националната служба за охрана. Припомням, че преди тези служби работеха без закон десетки години. Член 22 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност е изчерпателен в това отношение. Определен е и начинът за осъществяване на парламентарен контрол на Националната служба за охрана, а именно чрез постоянна Комисия на Народното събрание.
В специалния Закон за Националната служба за охрана са регламентирани общото ръководство и контрол, осъществявани от президента, и непосредственото ръководство и контрол, осъществявани от началника на Службата. За първи път с този Закон в чл. 22, ал. 5 се регламентира изготвянето от разузнавателните служби на некласифицирани доклади за тяхната дейност, които следва да се публикуват на интернет страницата на Министерския съвет и така да са достъпни за обществеността. В чл. 7, ал. 1, т. 3 от същия Закон е определено задължението на Министерския съвет да приема и внася в Народното събрание Годишен доклад за състоянието на националната сигурност. В Закона не е посочен срок, за разлика от Стратегията за национална сигурност.
В своя отговор на въпрос на проф. Станислав Станилов в парламентарен контрол от 15 януари 2016 г. посочих началото на март като възможен срок за внасяне на този вид доклад за 2015 г., тъй като докладите за дейността на разузнавателните служби и докладът за общото състояние на националната сигурност следва да бъдат представени на Народното събрание в разумен срок с оглед планирането на политиките за следващия период.
Работна група, създадена с моя заповед, подготви Проект на доклад в указания срок. Едновременно с това протича и процесът на подготовка на класифицираните и некласифицираните доклади от разузнавателните служби.
На всички са известни поредицата терористични актове, които наложиха насочване на вниманието и усилията на държавните институции за действия в кризисна обстановка – терористични актове и опасност от засилен миграционен натиск. Проведоха се редица съвещания на експертни и работни групи, специално създадени за противодействия на тероризма. Проведоха се и учения с участието на Министерството на вътрешните работи, Отбраната, разузнавателните служби и местните власти. Участието на тези формати на работа като правило са част от Съвета за сигурността при Министерския съвет, което, разбира се, оказва влияние върху периодичността на неговото събиране в пълен състав. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Заседанията на Съвета по сигурност за разглеждане на Проект на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност е проведен на 15 април. Проектът е преминал съгласувателната процедура по смисъла на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и бе одобрен от правителството на 25 май. Въпреки сложната обстановка правителството нито за момент не е спирало процеса на предоставяне на информация и доклади за състоянието на националната сигурност и обществения ред както към Народното събрание, така и към обществеността.
На 8 април с Решение № 247... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете да продължите в дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: ...и Решение № 248 бяха одобрени и изпратени в Народното събрание докладите за дейността на Държавна агенция „Разузнаване” и Държавна агенция „Национална сигурност”.
Имам и още, но сроковете са такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Министър-председател, Вие изглежда не разбрахте какво Ви питам. Аз не Ви питам какви закони са приети в резултат на Стратегията, защото ние ги знаем – ние приемаме тези закони.
Аз Ви питам какви са причините да няма доклад. Те могат да бъдат две: или екипът Ви е неспособен да го изготви, в което се съмнявам, защото в службите работят професионалисти, които могат да свършат тази работа; или нещо в съдържанието на доклада Ви притеснява и не го правите достояние на парламента, докато, как да кажа, не наместите тази информация, така че да бъде удобна за управлението.
И да, зная, че вчера на Министерския съвет сте приели този доклад, макар и с огромно закъснение.
Между другото сроковете не са пожелателни, те са изчерпателно казани.
Министерският съвет внася това в Народното събрание до края на март – изрично е казано в решението на парламента, но няма да спорим, защото не е толкова важен момент.
Важно е съдържанието на доклада. Както можете да допуснете, аз съм го и прочела предварително. Моля, не уволнявайте никого в Министерския съвет за тази работа!
Приемам, че сте нарушили закона и изискванията на стратегията за сроковете. Това е факт.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): В закона няма срокове.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Второ, втори месец отменяте въпроса ми, надявам се, за да си свършите през това време работата. Следователно приемам, че опозицията сме свършили нашата работа – да Ви притиснем да си изпълните задълженията. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Третото, което е най-важно: колеги, когато докладът дойде тук, ще видите, че съдържанието не е най-лицеприятното за управляващите, освен ако не го преработят през това време, разбира се, докато го бавят и крият.
Тук обаче стои големият държавнически въпрос пред министър-председателя, Министерския съвет и нас: ще вземем ли реални мерки по доклада и по описаното вътре? Извън външните заплахи за националната сигурност, констатациите по вътрешните проблеми в държавата са сериозни. Една от темите, от които министър-председателят също иска да избяга днес като разговор, са европейските фондове. Това също е държавнически въпрос, защото години наред прехвърляхте отговорността върху БСП, но нека да си кажем истината! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Спираните проекти при предишното управление са само за нарушения на кметове в общини на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То няма други.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Нека да се издигнем над това! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нека да погледнем на европейските фондове като на държавнически въпрос! (Продължаващи шум и реплики от ГЕРБ.) През 2020 г. европейските пари ще свършат, уважаеми народни представители, а ние нямаме национална икономика – това е големият проблем. Тези пари бяха, за да създадем национална икономика. Вие ги пропиляхте и през 2020 г. държавата ще осъмне без никакъв национален брутен вътрешен продукт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дуплика, господин Министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, на интернет страницата на Министерския съвет вече е публикуван некласифицираният вариант на доклада на Държавна агенция „Разузнаване”. След получаване на некласифицирани доклади от Държавна агенция „Национална сигурност” и Служба „Военна информация”, те също така ще бъдат направени достъпни за обществеността.
В изпълнение на чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на заседание на Министерския съвет от 4 април 2016 г. с Решение № 238 бе разгледан и одобрен Проект на доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2015 г. Проектът бе внесен същия ден в Народното събрание и се намира в процедура на разглеждане в постоянните комисии. На 14 април Комисията по отбрана е одобрила този Проект.
В изпълнение на законовите си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 22, ал. 2, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили Министерският съвет с Решение № 239 от 18 април 2016 г. одобри новата Отбранителна стратегия на страната. Правителството, министерствата и ведомствата, представени в Съвета по сигурността, осъществяват и редица дейности с цел повишаване на качеството и за навременна подготовка на годишните доклади за дейността на отделните структури и за общото състояние на националната сигурност, а също така и за подготовката на проекти на документи от стратегически характер.
Бих искал да завърша с тезата, че политиката за национална сигурност е въпрос с обща отговорност и усилия. Тази политика във всеки неин етап от определянето на основните насоки за осъществяване на конкретните дейности следва да бъде изключена от междупартийните спорове.
А Вие да говорите за еврофондове, коментарът ми пак е ненужен. Благодаря. (Силни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Борисов, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на Румяна Бъчварова – заместник-министър председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.
Тя ще отговори на въпрос от народния представител Светослав Белемезов относно проблеми на служителите на длъжности „младши разследващ полицай”, „разследващ полицай” и „старши разследващ полицай” в отдел „Разследване” на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи в страната.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! През изминалата 2015 г. в съответствие с утвърдените приоритети и програмни документи от ръководството на МВР основните усилия и ресурси бяха насочени в няколко направления, по-важните от които са следните:
- ограничаване на престъпленията против личността и собствеността на гражданите в малките населени места;
- противодействие на престъпността с приоритет върху корупцията и икономическата престъпност;
- повишаване на ефективността в дейността по разследване на полицейските органи;
- повишаване капацитета на разследващите полицаи. Като акцент в дейността им изпъкват проблеми, различно проявени в отделни областни дирекции на МВР в страната, както следва.
На първо място, увеличаващ се брой на досъдебни производства.
На второ място, нисък реално зает щат на разследващи полицаи.
Трето, напрегната обстановка във връзка с летния туристически сезон и засилен миграционен натиск от нелегално преминаващи чужденци през границата на Република България и продиктуваните от него изменения в Наказателния кодекс, които разшириха обхвата на престъпленията, свързани с незаконното преминаване и пребиваване и съответно увеличения брой на новообразувани производства по чл. 281 от Наказателния кодекс.
Четвърто, значително увеличен брой на бързите досъдебни производства.
Пето, постоянно текучество на разследващи полицаи.
Шесто, по-ниско възнаграждение, възможности за професионално и кариерно развитие.
Седмо, недобра работна среда на разследващите полицаи.
Осмо, невъзможност за ефективно възстановяване на служителите в среда извън служебните им среда и задължения и увеличен професионален стрес.
С оглед на това моят въпрос към Вас е следният: съобразно вътрешните приоритети на МВР и приетата правителствена Програма за периода 2014 – 2018 г. по Глава „Сигурност и обществен ред” има заложени цели за подобряване капацитета на разследващите полицаи в страната. На какъв етап от изпълнението на тези цели е Министерството на вътрешните работи? Кои са най-проблемните областни дирекции на МВР в страната? Какви конкретни мерки съответно са предприети за подобряване на общото състояние и професионалната дейност на разследващите полицаи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, първо, ако нямате нищо против, ще помоля да сверите статистическите си данни и тенденции с доклада на прокуратурата, публикуван на интернет страницата на Главна прокуратура. В него има и данни за противодействието на престъпността в национален мащаб и дейността на разследващите органи. Там е най-точната информация.
Искам да кажа, че в този доклад, а не само в справките на МВР, се отчита намаление на регистрираната обща престъпност и увеличение на разкритите престъпления. Тази тенденция се потвърждава и от началото на годината.
Повишени са по различните показатели и данните за повишаване на ефективността на разследващите органи в МВР, но това не може нито да ни успокоява, нито да ни удовлетворява. Ясни са проблемите, които съществуват. Опитваме се да ги решим. Искам да уточня няколко неща освен справката, която ще Ви предоставя след отговора.
Първо, освен служителите, назначени на длъжност „разследващ полицай”, други разследващи органи в МВР са полицейските органи в случаите, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3. В този смисъл обученията, които провеждаме, обхващат доста по-голям брой от полицейските служители и не са ограничени само до тези, назначени за разследващи полицаи.
Приоритетно и поетапно се реализират обучения с откъсване от работа и такива, свързани с обучение по месторабота. Голяма част от обученията се провеждат съвместно с Академията на МВР, с Прокуратурата на Република България, Националния институт по правосъдие и с други институции. По този въпрос мога да Ви предоставя справка. Това е приоритетна дейност. Дирекциите са разработили програма за тази година, която вече се изпълнява.
Направихме и анализ на състоянието на професионалната подготовка на разследващите полицаи. Бе установено, че от няколко години тази категория служители не подлежи на първоначална подготовка. Затова създадохме необходимата организация за този вид практическо обучение, което ще бъде проведено оттук нататък.
Като най-ефективна мярка мога да посоча намаляването натовареността на разследващите полицаи и в тази връзка през миналата година в рамките на проекта „Укрепване капацитета на разследващите органи в МВР и повишаване ефективността на разследването” по Оперативна програма „Административен капацитет”, бяха проведени 20 обучения. Обучени са 600 полицейски инспектори и разузнавачи, включително бе изготвен и предоставен на разследващи органи в МВР Наръчник за действие по разследвания, извършени при условията и по реда на чл. 212, ал. 2.
Освен това с разпоредително писмо на главния секретар на МВР от 23 март 2016 г. е въведен мониторинг на главните и областните дирекции на МВР относно използването на предоставената от НПК възможност полицейските органи в МВР, извън разследващите полицаи да извършват действие по разследване. Постъпващата информация от различните структури се обобщава от Главна дирекция „Национална полиция” и предстои да бъде извършен анализ от тях за конкретните проблеми и необходимите мерки, които следва да бъдат предприети.
С две думи: следим този процес и предприемаме действия в хода на самия процес, а не изчаквайки да мине време.
Към проблемите, които споменахте, мога да посоча и двойната подчиненост на разследващите полицаи в страната между МВР и прокуратурата. От една страна, те са служители на МВР. От друга страна, функционално са подчинени на прокуратурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Господин Белемезов, заповядайте за реплика.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря за отговора, уважаема госпожо Вицепремиер, но всъщност в рамките на три минути, в които Вие ми отговорихте, аз успях да разбера, че имате допълнителна справка, която ще ми предоставите, за което Ви благодаря, но през цялото време говорихте за провеждането на обучения и евентуално за въвеждането на мониторинг. Всъщност това са най-ефективните мерки.
Аз си позволих в своя въпрос да изброя поне осем направления, които минимизират ефективността на разследващите полицаи. И по всяко едно от тези направления ние би следвало да вземем необходимите адекватни мерки. С оглед на това, ще изразя своето недоволство от отговора на Вашия отговор, но с особено внимание ще се запозная със справката, която ми предоставяте.
Искам да изразя пред Вас, че очевидно дейността на разследващите полицаи е изправена пред най-различни проблеми. Ние успяхме да чуем в известен смисъл и някаква статистика. Това, което обаче най-много ме притеснява, е, че не чухме отделните решения, които би следвало Министерството на вътрешните работи да предложи за подобряването на работната среда при разследващите полицаи. Част от проблемите, пред които са изправени те, са аналогични и общо характерни, включително и за голяма част от останалите дирекции към МВР.
Аз съм убеден, че, за да подобрим общата ефективност в различните дирекции е необходим по-скоро системен подход. Тоест еднотипен подход, който да бъде приоритетно въведен, съобразно приоритетите пред вътрешната сигурност в различните дирекции на МВР. По този начин ние ще имаме възможност да подобрим и общото състояние в областните дирекции на МВР, що се касае до дейността на разследващите полицаи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Дуплика? Няма да се възползвате.
Следващият въпрос е от народните представители Филип Попов и Георги Свиленски относно неправомерни действия на служители на Министерството в град Димово.
Имате думата, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! На 16 април 2016 г. в град Димово се състоя протест на граждани, свързан с лошото състояние на пътната мрежа в Димово и пътя Димово – Ружинци. Един от участниците в протеста е носел шапка със символите на Българската социалистическа партия. След намеса на органите на полицията, участникът в протеста е бил принуден да свали шапката.
Уважаема госпожо Министър, членовете и симпатизантите на която и да е партия преди всичко също са граждани. На протеста е имало представители на различни политически сили и партии, носещи различно облекло. Само лицето, носещо шапка на Българската социалистическа партия, обаче е било извадено от протестиращите и му е било указано да свали шапката.
Носенето на шапки с каквато и да е абревиатура на нея, не е провокация, не е и агитация по смисъла на нашия Изборен кодекс.
В тази връзка е и нашият въпрос към Вас: въз основа на каква разпоредба органите на реда упражняват контрол върху облеклото на българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Филипов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема господин Главчев, дами и господа народни представители! Уважаеми господа Попов и Свиленски, въпросът Ви, ако трябва да го перифразирам, би звучал по начин: въз основа на каква разпоредба органите на реда опазват обществения ред? Предполагам, че сте наясно с обстоятелствата за този протест на 16 април.
Нашата проверка беше извършена и констатира, че няма нарушаване на права или неправомерни действия от страна на нашите служители, но тук използвам възможността да обясня на народните представители и да припомня на Вас, че става въпрос за един граждански протест, организиран от гражданите на Димово, към който са се присъединили граждани от други населени места, което е довело до известно изостряне на напрежението и изостряне на реакциите на законно протестиращите граждани на Димово.
Случаят с шапката на човека, към когото е имало настояване да бъде махната, първо, е извършено по молба на организаторите на протеста, които не са искали към тях да се присъединяват други хора, които нямат нищо общо с техните искания. Фактът, че е имало обозначение на абревиатурата на Вашата партия, допълнително е нажежило по този повод напрежението и затова организаторите са се обърнали към нашите служители да овладеят ситуацията и да не позволят нарастване на напрежението. Това е ситуацията и аз се надявам по конкретни случаи да не се използват справедливите граждански протести за допълнителни политически спекулации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
За реплика – народният представител Георги Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Няма как да бъдем доволни от отговора, защото въпросът беше точен и ясен – на базата на каква разпоредба Вашите служители свалят шапките или събличат хора, или каквото и да е? В случая е свалена шапка на гражданин, участващ в законен протест затова, че някой е помолил служителя на реда на този човек да му бъде свалена шапката.
Госпожо Вицепремиер, разбира се, че има желания от десни управляващи депутати да бъдат налагани санкции за забрана на някакви символи – дали комунистически, дали социалистически. Все още обаче такъв закон не е приет. Все още шапката с логото на БСП не се възприема като бурка, за да бъдат тези хора принуждавани да си свалят тези шапки. В България няма закон, който да казва, че български граждани не могат да носят каквито и да било шапки с каквито и да било абревиатури.
Относно това, че са се присъединили към протеста на други граждани – протестът е по повод състоянието на пътя, граждански протест и тези хора участват като граждани, те не участват като представители на БСП там. И ако шапката на БСП е била някаква провокация за служителите на МВР, то питам плакатът, иронизиращ премиера, провокация към кого е? Това не е партийна агитация, защото премиерът е виновен за състоянието на този път там. И когато тук се разтрепери, когато му говорим за магистралите „Струма” и „Марица”, нека да отиде до Димово да види в какви пътища е оставил хората там да пътуват, а не да им сваля шапките от главите, когато протестират.
Така че, госпожо Министър, моля Ви, повече не позволявайте Вашите служители под каквато и да е форма да упражняват такъв натиск, защото това е политически натиск върху участници в граждански протести. Ако Министерството на вътрешните работи няма средства за шапки, за колани, за екипировка, ние можем да дадем шапки на БСП колкото искате. Сложете на всички служители по една шапка, но не им ги вземайте, те имат нужда да изявяват гражданските си протести. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Никога не съм предполагала, че една шапка може да бъде предмет на парламентарен дебат. Това е Ваш принос към парламентарната практика и като няма какво друго да кажеш, използваш и шапката. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Няма насилствено сваляне на шапка, няма насилствено събличане, няма политическа репресия. Има обаче десет пъти повече спекулации около този случай. Целта на присъствието на нашите служители там е да охраняват обществения ред, и те са поканени от организаторите. Те се съобразяват с изискванията на организаторите и няма неправомерно действие към човека, който е бил с тази шапка, а има настояване той да я махне, за да не провокира допълнителна агресия върху себе си. (Реплики от БСП ЛБ.)
Надявам се, в следващото питане да имаме повече принципни теми за дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Следващият въпрос е към Николина Ангелкова – министър на туризма.
Тя ще отговаря на въпрос от народния представител Слави Бинев относно резултати от летен сезон 2015 г. и мерки за подобряване на туристическия сектор.
Имате думата, господин Бинев, за задаване на въпроса.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Господин Председателстващ, госпожо Министър, уважаеми колеги! Още преди официалното начало на летния сезон през 2015 г. се разпространи твърдението, че той ще бъде един от най-слабите за Република България досега. Подобно твърдение казахте и Вие нееднократно. Разбирам, че част от причините за това са свързани с усложнената международна обстановка, която доведе до драстичен отлив на определени групи туристи, но това се дължи и на проблеми, които съществуват в България от години и продължават да оказват неблагоприятно влияние върху развитието на туризма. Става въпрос за проблеми като свръхзастрояването, недостига на квалифициран персонал, високия дял на сивата икономика в туристическия сектор и много други.
Смятам, че е необходимо да се изготви детайлен анализ на изминалия летен сезон, който да се подложи на сериозен дебат. Трябва да се обърне сериозно внимание на трудностите, пред които са били изправени работещите в туристическия бранш, за да придобием цялостна представа за тази ситуация.
Какви са резултатите от изминалия летен сезон и какви мерки ще предприеме Министерството на туризма за справяне с набелязаните проблеми; кога най-сетне се очаква да се видят сериозни резултати? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор. Разполагате с три минути.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, във връзка с Вашия въпрос относно резултатите от изминалия летен сезон Ви информирам за следното. Действително летният сезон 2015 г. бе труден и изпълнен с предизвикателства, но предварително очертаните сценарии с апокалиптични картини не се сбъднаха. Факт е, че бе регистриран спад на традиционен пазар, какъвто е руският, вследствие на международната обстановка и значителна девалвация на стойността на рублата. Въпреки това той остава във фокуса на нашето внимание като основен целеви пазар.
В тази връзка Ви информирам, че интензивният и задълбочен диалог, който изградихме и поддържаме с представители на Руската федерация, вече дава своите конкретни резултати. След като в рамките на междуправителствено заседание на двете страни в края на месец януари бе подписан Протокол за сътрудничество в областта на туризма, месец по-късно получих възможността лично да представя България като атрактивна туристическа дестинация пред руската Държавна дума. Държа да отбележа, че подобна възможност български министър не е получавал последните 27 години. В този контекст като ясен политически сигнал прозвучаха и думите на председателя на Федералната агенция по туризъм господин Олег Сафонов, че България е на първо място сред дестинациите, подходящи да приемат руския туристопоток през 2016 г.
Конкретните данни, декларирани от председателя на Асоциацията на руските туроператори госпожа Майя Ломидзе, индикират между 20 и 30% ръст на ранните записвания към страната ни, както и новозаявената акредитация на 30 нови местни туроператори за работа с пазар България. Общият ръст в заявените чартърни полети към летищата Варна и Бургас е 35%, като ръстът само при руските чартъри е 86%.
Казвам всичко това, за да Ви обърна внимание, че Русия е ключов за нас пазар, по отношение на който полагаме изключително много усилия с цел преодоляване на миналогодишния спад. Успяхме да изградим прекрасна комуникация с нашите руски партньори и да възвърнем традиционно позитивното отношение от тяхна страна, още повече отчитайки динамиката на международната обстановка.
По отношение на пазарите от Централна и Източна Европа, както и пазар номер едно за лято 2015 г. – Германия, Ви информирам, че след проведена среща с ръководството на ТUI-Германия, с господин Оливър Дюрщук – главен изпълнителен директор, очакваните разчети на туроператора бяха за 35-процентно увеличение на чартърните полети. Към момента тези данни вече са надхвърлени, като конкретните цифри показват ръст на пазар Германия от 49%; ръст близо 60% на пазар Полша, както и пазар Чехия ръст от 27%.
В резултат на разговори с председателя на Асоциацията на френските туроператори Ви информирам, че за 2016 г. има чартърна линия на „Томас Кук” – Франция, до Бургас, а ръстът в ранните записвания при френските туристи е значителен.
В допълнение към отговора на Вашия въпрос по отношение Черноморския туристически продукт, най-вече в основната му част морски туризъм, политиката на правителството приоритизира изграждането на екологична инфраструктура. Конкретни примери с адресиране на проблематиката с чистотата на морската вода са изградените пречиствателни станции за отпадни води в общините Поморие и Созопол, както и Пречиствателната станция за отпадни води „Равда”, която ще покрива целия район на Несебър, „Слънчев бряг”, „Св. Влас” и „Елените”. Миналата седмица Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) отпусна на община Царево 746 хил. лв. за изграждане на съдържателен резервоар на Пречиствателна станция „Лозенец”.
Ще продължа в дупликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Имате думата за реплика, господин Бинев.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Вижте, госпожо Министър, всъщност проблемът не е само Русия. Проблемите с Русия не са заради това, че е натегната международната политическа обстановка. Там има, знаете, заповед по гарнизона да се ползват курортите на Русия. Много са нещата и те не са свързани с това дали тук има проблеми, или не. Туризмът в България е морално остарял и е на изключително ниско ниво. Трябва да се предприемат мерки за неговото стратегическо развитие. По някакъв начин трябва да представлява нещо ново, да представлява нов интерес за тези, които обичат туристическите услуги, и тези, които се ползват от тях. Трябва да се направи нещо, което не само да премахне бетонните крепости, които са изградени на нашето Черноморие. Трябва да се направи някаква стратегия, която да бъде обсъдена на обществено ниво. Да се реши в края на краищата какво правим ние: евтин туризъм, който ще ни дискредитира, независимо дали по БиБиСи или по някаква друга програма?!
Знаете много добре, че нивото на изхарчени пари на един турист в България и един турист във Франция е драстично голямо. Тоест трябва да направим нещо да променим тази стратегия и да не бъдем просто една пошла дестинация, каквато се опитват да ни изкарат, а да се опитаме да направим нещо по-добро, което да накара туристи, които са склонни да харчат доста по-сериозни средства, да идват в страната. Това става тогава, когато има стратегия, когато има институционална подкрепа и когато няма двойни стандарти. За жалост, има двойни стандарти, защото някои от нещата се премахват, други такива, абсолютно подобни, по подобен начин изградени, не се премахват – нещо, което създава настроението, че всъщност всичко се решава еднолично в Министерството по някакъв начин. Ще Ви запозная с някои примери, разбира се. Но бъдете сигурни, че трябва нещо да се направи, което да върне доверието на хората и ние да бъдем уникална дестинация, защото това са дестинациите в туристическия бранш, които могат да продават. Всичко останало е ширпотреба, в която няма пари, а има отчитане на дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Бинев, мога да Ви уверя, че основната цел на Министерството на туризма е превръщането на България в устойчива, целогодишна туристическа дестинация. В тази връзка вече е разработена актуализация на Стратегията за устойчиво развитие на туризма до 2030 г., която до края на годината ще бъде представена и за обществено обсъждане, за да може да бъде гласувана.
Разбира се, проблемите в туризма, за които Вие говорите, съществуват може би повече от 30 години. Министерството на туризма съществува от година и половина. В рамките на тази година и половина, в сравнение с трудния сезон, който имахме миналата година, за това лято от всички пазари – традиционни и нетрадиционни за България, ние регистрираме ръст. Това показва, че се връща доверието към българския туристически продукт. Факт е, че още изключително много работа има да бъде свършена както в сферата с кадровото обезпечаване, така и с облика на националните ни курорти. Но съгласете се, че това за година и половина не може да се случи само от Министерството на туризма, също няма как Министерството на туризма да има двоен стандарт по отношение на въпроси, които са затлачвани повече от 30 години.
Мога да Ви уверя в желанието и ролята на Министерството на туризма, във всички впрегнати усилия, които целият екип има, а и целият кабинет – за превръщането на туризма в устойчив отрасъл и превръщането на България в разпознаваема целогодишна туристическа дестинация във високия сегмент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към въпрос от народния представител Петър Кадиев относно оценка на потенциала за развитие на туризма в Смолянска област.
Заповядайте, господин Кадиев, да развиете Вашия въпрос.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Туризмът е една от основните дейности за препитание в област Смолян. При последното си посещение в региона на 14 януари 2016 г. Вие обяснихте подробно какви са възможностите за реклама на културно-историческите забележителности. Обсъдени бяха с Вас потенциалните възможности за развитието на балнеологията, но основният фокус остана леко встрани – а именно желанието на смолянчани градът им да се превърне в дестинация, конкурентна на Банско, Боровец, а защо не и на европейските зимни курорти. За целта е необходимо изграждането на кабинков лифт от Смолян до Пампорово, но средства за това още не са намерени. Огромните инвестиции, които трябва да се извършат, трудно могат да бъдат намерени.
В тази връзка бих желал да Ви отправя следния въпрос: как оценявате туристическия потенциал на град Смолян? Смятате ли, че държавата може да окаже съдействие за насърчаване на инвестиции в инфраструктурните проекти на региона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, област Смолян притежава разнообразен туристически потенциал и природно-културно наследство, което позволява развитие на различни видове туризъм – планински, еко и селски, културен, СПА и други, което напълно съответства на политиката на Министерството на туризма за развитие не само на традиционните туристически продукти, но и на специализираните.
По отношение на област Смолян и региона на Родопите аз лично споделям тезата за нуждата от разгръщане на мащабния потенциал за развитие на широк набор от туристически услуги. За постигане на тази цел изпълняваме политика за формиране на ясна диверсификация на страната ни като туристическа дестинация.
За Министерството на туризма от първостепенно значение е работата и партньорството с общините, с неправителствения и частния сектор, като посредством нея се цели обогатяване гамата от предлагани туристически продукти на базата на конкурентен потенциал и повишаване качеството на предлаганите услуги.
В този контекст се полагат целенасочени мерки чрез изготвянето на инвестиционна карта на България в областта на туризма. Така на практика създаваме възможност за целево проектиране на възможни инвестиционни проекти.
Най-заинтересован и същевременно най-компетентен наш партньор относно оползотворяване на тези възможности за развитие на локално ниво са местните власти. В този смисъл Министерството се нуждае от обратна връзка, за да избегнем централизирания подход и да постигнем оптимално ниво на баланс, следвайки заложения управленски принцип.
В тази връзка от област Смолян постъпиха инвестиционни предложения от общините Смолян, Златоград, Баните, Чепеларе и Мадан. Инвестиционната карта е част от интегрираната политика за въвеждане на модел за стимулиране на инвестициите в модернизиране на материалната база съобразно принципите за устойчиво развитие. Институционализирането на този механизъм ще бъде финализирано чрез стъпките за превръщане на Министерството на туризма в своего рода уан стоп шоп за стратегически инвеститори в сферата на туризма. Целта е единен комуникационен канал за изпълнение на административните процедури при заявен интерес от стратегически инвеститори. По този начин инкрементираме двупосочен модел на работа. От една страна – чрез по-активно маркетиране на вече селектирани инвестиционни предложения, а от друга – чрез редуциране на административната тежест на вече заявили интерес потенциални инвеститори.
По отношение на развитието на зимната туристическа инфраструктура Министерството винаги е декларирало позитивната си позиция при съблюдаване на екологичното законодателство. Смятам, че в режим на диалог е възможно да се постигне балансирано решение за опазване на околната среда и биоразнообразието, като паралелно се оползотворят възможностите и конкурентния потенциал за утвърждаване на България като съвременна туристическа дестинация от най-висок клас.
Именно за това инициирах създаването на работна група, която да обсъжда предложения за промени в Закона за туризма, които да насърчат планинския, в частност на ски туризма. Туризмът е хоризонтален сектор и успешното му развитие е пряко свързано с редица паралелни процеси. Аналогия съществува по отношение на мащабен инфраструктурен проект, какъвто е цитираният от Вас – на този етап само идеен проект за изграждане на кабинков лифт, който да свързва град Смолян с курортния комплекс Пампорово. Именно затова към момента мога да коментирам само принципната позиция на Министерството на туризма, но не и да проведем по-задълбочена и детайлна дискусия. При наличие на конкретни намерения, разчети и данни съм готова да инициирам обществено обсъждане с всички заинтересовани страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Кадиев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, Вие бяхте първият министър, който стъпи на територията на Смолян и направи отчет за туризма в Смолянския регион. Това много ни зарадва. Ние заедно с Вас обсъждахме какви са възможностите и перспективите за развитие на туризма. Всъщност това е половината от бизнеса в Смолянския регион. Другото е земеделие.
Аз неслучайно задавам този въпрос. Преди две години успях да намеря двама инвеститори, но в резултат на това, че КТБ фалира, инвеститорите се дръпнаха, уплашиха се.
В града виждаме бързо развитие на туристическата дестинация чрез създаването на кабинков лифт. Това ще даде възможности не само за развитие на балнеолечението, а изобщо за развитието на туристическия бранш, за развитието на региона.
Затова молбата ми е нещата да стават по-скоро. Видях как амбициозно насърчавате да се построят такива съоръжения в Банско, за което Ви адмирирам. Това е пътят.
Оттук нататък нещата зависят от всички нас – да намерим начин и форма, да търсим, ако трябва, инвеститори, но да се случи, защото Смолянският регион в момента е както Видинския регион. Молбата ми е колкото се може по-скоро да направим тази стъпка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Можем да преминем към следващия въпрос, отново от народния представител Слави Бинев – относно драстичен спад на туристическите нощувки през 2015 г.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, драги колеги! Според последните данни на Евростат България се нарежда на трето място по спад на туристически нощувки за Европейския съюз за 2015 г. Това едва ли ще учуди някого. Броят на нощувките е 21 млн. 500 хиляди, което е с над 1% по-малко спрямо предходната 2014 г.
За сравнение в Румъния броят на нощувките се е увеличил с 16%, което означава 23 млн. 600 хиляди. Страната дори се нарежда сред лидерите по ръст за 2015 г.
Данните са в разрез със заявените от Вас оптимистични очаквания за ръст на чуждестранните туристи и постигане на много по-добри резултати. Разликата в данните между двете държави ме навежда на мисълта, че у нас са налице редица проблеми в сферата на туризма и трябва да се предприемат мерки, за да се подобри това положение.
Какви мерки ще бъдат предприети от Министерството за постигане на ръст на туристическите нощувки и за справяне с най наболелите проблеми? Какво е Вашето становище относно разпространените от Евростат статистически данни?Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бинев, цитираните данни от Вас са по предварителна оценка на Евростат за цялата 2015 г. и са близки до окончателните данни, публикувани от Националния статистически институт. Основната причина за спада в общия брой на нощувки, реализирани от чужденци през 2015 г., е намалелият туристопоток от Русия вследствие на международната ситуация и девалвация в стойността на рублата.
Ако изключим руския пазар, общият брой на реализираните нощувки от чужденци в България, без да включваме руските туристи, е нараснал с 314 хиляди през 2015 г. спрямо 2014 г. Това дава основание да считаме, че България вече постига добри резултати на редица важни за нас пазари.
През 2015 г. броят на реализираните нощувки от туристи от Европейския съюз е нараснал с 428 хиляди в сравнение с предходната 2014 г., което е ръст над 5%.
Следва да се отбележи обаче, че изминалата година бе много успешна на вътрешния пазар, като броят на нощувките на български граждани нарасна с 5,6% и вече надхвърля 8 милиона, при среден ръст за Европейския съюз от 3%. Това нарежда България сред водещите 10 държави в Европейския съюз по ръст на нощувките от вътрешния пазар.
Ако се върнем на темата за спада на броя на руските туристи, трябва де се отбележи, че той се почувства във всички популярни дестинации за руски туристи в международен аспект. Нещо повече, по данни за първите девет месеца на 2015 г. България е на осмо място в класацията по брой пътувания на руски туристи, докато през същия – на 2014 г., сме били на десета позиция. Това показва, че България се представя значително по-добре на конкурентни дестинации на пазар Русия въпреки отчетения спад в броя на руските туристи. Интересът се запазва много висок и през настоящата година.
Според данни от руската система за търсене на почивка „Яндекс” България заема четвърто място по популярност в класацията на най-търсените за почивка дестинации през месец април 2016 г.
За сравнение, цитираната от Вас Румъния не попада дори във водещите петдесет дестинации за пазар Русия, което само по себе си означава, че спадът на руски туристи в глобален мащаб не се е отразил особено върху общия туристопоток към Румъния.
По отношение на конкретните статистически тенденции, към момента мога да Ви представя предварителни резултати от зимния туристически сезон. Отчитаме ръст в броя на туристите и то на фона на това, че миналата година имахме много силен зимен сезон. През периода декември 2015 – март 2016 г. България е посетена от над 1,2 милиона чуждестранни граждани без транзитно преминалите. Техният брой се е увеличил с 4,5% спрямо същия период на миналата година. Още по-обнадеждаващо е, че увеличението при посещенията с цел почивка и ваканция е 18,7%.
Мога да Ви предоставя конкретни данни от зимните ни курорти като и Банско, Боровец и Пампорово посрещнаха повече чуждестранни туристи през този зимен сезон. Например в курортен комплекс Боровец за периода декември 2015 – март 2016 г. общият брой на реализираните нощувки в местата за настаняване с над 10 легла е над 280 хиляди, което е със 17,3% повече спрямо миналия зимен сезон. Силен ръст се наблюдава и в броя на реализираните нощувки от български граждани – над 108 хиляди, или с 27 цяло повече.
Броят на пренощувалите лица през настоящия зимен сезон е над 80 хиляди, което е с близо 16,2% повече спрямо миналия зимен сезон.
По отношение на Банско, отново за същия период: декември 2015 – март 2016 г., общият брой на реализирани нощувки е над 467 хиляди – ръст от 11,4%; броят на пренощувалите лица е 144 хиляди – ръст 11%, а приходите от нощувки възлизат над 23,2 млн. лв. Всичко това показва, че предприетите мерки за 2016 г. вече действат, включително и днешните данни от Националния статистически институт показват 11% повече ръст на туристите за месец април 2016 г. в сравнение с месец април 2015 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Бинев, заповядайте за допълнителни аргументи по въпроса.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Госпожо Министър, не подозирайте само критика във въпросите ми, а опит да насоча вниманието Ви към наболелите проблеми. Проблеми има и тази статистика не е случайна. Може да цитираме отделни данни, които да повишат настроението ни и да смятаме, че всичко е прекрасно, но това няма да направи туризма по-добър в България и да реши проблемите.
Едно от първите неща, с които трябва да започне работата си едно министерство – Вие казвате, че вече сте министерство, а всъщност от момента, в който тази агенция е Министерство, резултатите са паднали, което на практика означава, че дали ще е министерство, или нещо друго, не решава въпроса. Въпросите се решават от хора, които наистина имат визия, стратегия, които знаят как да обсъдят тази стратегия и как да я изпълнят.
Трябва да спрем, стига вече с тази Русия! Тя не е единственият клиент на туристическия пазар нито в България, нито в света. Да, важни са руските туристи, но има страшно много туристи. Ако видим статистиката по света, ще разберем, че има прекалено много туристи и извън руснаците. Китайците са също едни от големите туристи в света, въпреки че на определени места не им дават визи или ги карат да плащат допълнително по някакъв начин.
Подготвил съм въпросите един след друг, така че всъщност трябва да направите забележка на Вашите асистенти, които явно подготвят тези въпроси, защото отговорите на тези въпроси дори се конфронтират по някакъв начин.
По първия въпрос Вие казахте, че всичко с руснаците вече е решено, че там са се случили неща, за които можем само да се радваме и да си мятаме шапките във въздуха, а в следващия въпрос се оказа, че всъщност руският пазар се е отразил толкова зле на цялостната система на преброяването и на статистиката в България.
Трябва да направим всичко възможно да приемаме критиките и забележките, а не да се опитваме да цитираме данни, които биха могли да звучат по-бойко. Няма нужда от това.
Според мен първата стъпка за решението на който и да било въпрос, е неговото признаване и осъзнаване. Няма как да решим проблемите, след като си самообясняваме, че проблеми не съществуват и че проблеми в работата на Министерството няма. Тогава сме обречени на това никога да не можем да ги решим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Бинев.
Заповядайте, госпожо Ангелкова, за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, господин Бинев! Мисля, че достатъчно ясно говоря с факти.
Няма объркване, защото единият Ви въпрос се отнася за очакванията за 2016 г., а другият – за 2015 г., по отношение спада на руски туристи.
В Министерството боравим с факти и цитираме факти и данни. Неколкократно заявих, че основната цел на Министерството е превръщането ни в устойчива туристическа дестинация и работим в тази посока. Също така проблемите в сектора, отново неколкократно заявени, не са от вчера и от днес. Изискват последователна политика, каквато Министерството на туризма води.
Ние не отричаме, че има или няма проблеми, ние готвим решения за тяхното решаване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Бинев, следващият Ви въпрос е относно политика по поддържане и опазване на морските плажове в Република България.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Госпожо Министър, виждам, че Вие сте доволна от своята работа. Между другото, досега не съм задавал въпрос на министър, който да не е доволен от своята работа и да не ме упреква в някакво неразбиране или в нечуване на нещо и така нататък.
Каквото и да си говорим, всички могат да се уверят със собствените си очи на какво дередже е туризмът в България и най-важното: не на какво дередже е, а, че няма визия за неговото преобразяване. Това е най-големият проблем.
Сега на въпроса. Всъщност, като чух всичко това, се чудя дали да не оттегля другите си въпроси, защото в края на краищата смисълът на задаването на тези въпроси е да обърна внимание на проблемите, а не да дам възможност на министър или на другиго да каже, че всичко е прекрасно и аз не съм прочел нещата както трябва. В нашата държава, за жалост, нещата не са както трябва.
През последните години страната ни поддържа имиджа на евтина дестинация, където се предлагат само нискокачествени туристически услуги и лошо обслужване. Нима такъв образ на България трябва да градим и да представяме?!
Една от мерките за подобряване на ситуацията е осигуряването на максимална поддръжка и опазване на морските плажове и да не допускаме нашето Черноморие да се превърне в бетонна джунгла. Наскоро заявихте, че забраната за къмпингуване е крачка към природосъобразен туризъм и осигуряване на максимална защита на плажовете Иракли, Корал и Кара дере.
На преден план излиза обаче въпросът за наличие на цялостна стратегия на Министерството на туризма за опазване на морските плажове – споменатите, и справяне с проблемите, срещу които сме изправени в настоящия момент.
Моля да представите набелязаните от Министерството на туризма мерки за поддържане и опазване на морските плажове в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядай, госпожо Министър за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Бинев, както знаете, съгласно промените в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, които бяха приети преди около два месеца, управлението на морските плажове премина от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към Министерството на туризма.
Напълно съгласна съм с Вас, че плажовете са определяща част от летния ни туризъм и водеща причина за хиляди туристи, които избират страната ни за своя почивка. Те формират над 70% от летния туристически продукт, а той определя основната част от приходите в сектора. Именно затова от създаването на самостоятелно Министерство на туризма работим последователно за разработването на концепция за промяна на начина за тяхното управление.
Предвиждаме морските плажове да бъдат групирани съобразно техните индивидуални характеристики. Също така при изготвянето на методиките за минимално концесионно възнаграждение, водеща да не бъде цената, а допълнителните услуги, които се предлагат. Крайната цел е да насърчим предлагането на повече услуги на по-приемливи цени, като същевременно дадем възможност на концесионера да развива плажа съобразно неговите природни и географски дадености.
В резултат вече сме разработили модел на Концепция за групиране, класифициране и категоризиране на морските плажове и изменението на Методиката за определяне на минималния размер на концесионното плащане.
Концепцията се основава на създаването на четири основни групи морски плажове, както следва: група едно – морски плажове в урбанизирани територии; група две – морски плажове в неурбанизирани територии, в близост до туристическа дестинация или къмпинги; група три – морски плажове в неурбанизирани територии, отдалечени от туристическа дестинация или къмпинги и група четири – морски плажове с ограничено ползване и определени за развиване на специален вид туризъм.
В рамките на всяка от първите три групи се предлага създаването на три отделни класа. За четвъртата група не се предвижда създаване на класове поради специфичните особености на морските плажове, които ще попаднат в нейния обхват.
В момента се обсъждат критериите, по които да се извърши обособяването на отделни класове и в самите групи. Работим и по обособяване на морските плажове, съобразно услугите, които се предлагат.
Към този момент документът е в работен вариант и предстои да бъде обсъден предварително с представителите на туристическия бранш и концесионерите. Целта е в оперативен порядък да се отразят мненията и препоръките на заетите в сектора, за да бъде публично представен за обществено обсъждане.
Описаният процес и сложността на материята изискват време, като реалистичният срок за прилагане на новия модел за управление е Летен сезон 2017 г. Именно затова сме съсредоточили усилията си за безпроблемно протичане на Летен сезон 2016 по сега действащата нормативна уредба.
За първи път заповедта за определяне на списъка с неохраняеми плажове бе издаден от мен до 31 март. Досега срокът бе 31 май, което значително намаляваше времето на областните управители и кметове да осигурят водно спасяване и почистване на тези плажове.
Паралелно стартирахме серия от процедури за отдаване под наем на плажове. Мога да Ви информирам, че към момента сме провели 41 процедури за отдаване под наем на морски плажове. Вследствие на тях вече имаме избрани наематели на 20 плажа, като където не се явяват кандидати, провеждаме нови процедури с 30% по-ниска цена, а при повторен кръг и с 50% по-ниска, при трети кръг, съгласно Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.
Лично съм провела и срещи по места с областни управители и кметове на Черноморски общини и с концесионери, като имам уверение, че нито един посещаван плаж няма да бъде оставен без водно спасяване и почистване през активния летен сезон. Сигурна съм, че с общи усилия ще посрещнем един добър сезон и ще положим основата на повишаване качеството на летния ни туристически продукт чрез повече и с по-достъпни услуги на българските плажове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Бинев, заповядайте за реплика.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Госпожо Министър, Вие като министър имате средства, които се отпускат за комуникационна стратегия. Дори и да нямате, Вие като Министерство винаги може да използвате средства, с които могат да бъдат представени на обществото максимално прозрачно, трансперантно всички Ваши действия и стратегии, които трябва да изпълните.
Аз специално смятам, че тези неща трябва да бъдат обяснени пред обществото, да бъде изложена цялата стратегия как ще изглежда нашето Черноморие – кои плажове ще останат девствени; кои ще останат с възможности за ползване по-лимитирано; как ще се направи така, че да се върнат наистина тези девствени плажове и девствената природа, които вече така или иначе са размазани на повечето места; кои места ще бъдат действително урбанизирани и как ще се върне начинът тези „люлински блокове” на едни от най-красивите места в България вече да не се допускат и да се намери начин от тук нататък да бъдат застроявани целесъобразно или по някакви стандарти, които да дадат възможност урбанизацията да бъде във връзка с екологията.
Това е решено на много места по света – почти всички хотели имат право да се строят на височината на палмите, нямат право над тях, с изключение на много малко места, които са допуснали грешка, поне чакат, за да могат в някакъв момент да се справят – примерно.
Тук трябва да се намери вариантът наистина да има места, където човек да се чувства не че е отишъл в собствения си квартал, само че на слънце и море, а че е отишъл наистина на почивка, където да се почувства и да се докосне до природата – нещо, което, за жалост, в момента липсва в много от плажовете на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, това бяха допълващи въпроси.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛАКОВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Бинев, съгласна съм с Вас и затова Ви уверявам, че цялостната Концепция, която вече е готова в работен вариант, обсъжда се с всички заинтересовани страни и ще бъде представена за най-широко обществено обсъждане. Идеята е наистина да имаме работеща Концепция за управление на морските плажове и да се съобразим с техните индивидуални характеристики, за да можем да привличаме все повече платежоспособни туристи и да вдигнем нивото на туристическия ни продукт.
Мога да Ви уверя в тези ангажименти от страна на Министерството на туризма, че ще бъдат спазени и всички заинтересовани страни – информирани и чути. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Имате възможност да изразите отношение към отговора.
СЛАВИ БИНЕВ (ПФ): Всъщност най-накрая стигнахме до вярната стъпка. Това е нещо, което трябваше да бъде направено и е трябвало да бъде направено, според мен, доста по-рано. Вие сте министър вече година и половина. Мисля, че тази година и половина – хайде примерно три-четири месеца човек да събере пъзела, да събере информацията, да подреди нещата, но трябваше да се започне наистина с някаква стратегия доста по-отдавана и доста по-рано, за да може тези, които в момента участваме в този пазар, да кажем своите забележки, за да може тя наистина вече да имаше вече един втори, трети прочит, да може да бъде преработена и съответно, когато абсолютно всички страни са задоволени и я посрещат с аплодисменти, да започне да бъде изпълнявана. Нещо, което, за жалост, Вашият четиригодишен мандат – да сте живи и здрави да си го изкарате докрай, няма да стигне, за да може една такава стратегия да бъде приета. Благодаря Ви и пожелавам приятен уикенд!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Последният въпрос към министър Ангелкова е от народния представител Чавдар Пейчев относно предстоящия туристически сезон Лято 2016, така че от разговора за 2015 г. започва подготовката.
Заповядайте.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ (БДЦ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители, тази година за летния сезон, благодарение на международната политическа конюнктура, се очаква повишение на туристическия поток с над 20%. Повишението на чуждестранни туристи създава предпоставки част от хотелиерите да си послужат с нерегламентирани прийоми, за да повишат печалбата си, както се е случвало в минали години. Тази година ще дойдат много чужди туристи за първи път в страната ни и некоректното поведение на малцина хотелиери би рефлектирало върху цялостния облик на българския туризъм и желанието на туристите да почиват следващ път по нашите курорти.
В тази връзка моля да ми отговорите с каква статистика разполагате за предходните три летни сезона относно дублирани резервации в хотелите по нашето Черноморие и какви мерки сте предприели, за да редуцирате това негативно за имиджа на българския туризъм явление? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Пейчев, на първо място бих искала да Ви информирам, че ние като администрация направихме всичко възможно да насърчим ранните записвания. Предприехме конкретни стъпки във всички важни туристически пазари и участвахме на всички големи международни туристически изложения и установихме директен контакт с големи туроператори. Към момента всички данни показват увеличение за Лято 2016 г.
По информация на водещи туроператори и хотелиери броят на резервациите значително надхвърля равнището от миналата година до момента. Значителен е ръстът на резервации от Полша, Чехия, Германия, Русия, Англия, Франция, Израел, Румъния, Гърция и други основни пазари. Факт е, че за сегашното положение своята роля има и геополитическата ситуация, но е важно да подчертаем извършеното за рекламата от страната и установените контакти на политическо ниво.
Използвам и Вашия въпрос като още една възможност да призова туристическия бранш за максимална мобилизация, за да се предостави необходимото качество на туристическия продукт. Защото искам да подчертая, че ако тези туристи, за които вече сме предпочетена дестинация през предстоящия туристически сезон и особено ако тези, които ни изберат за първи път, се сблъскат с недостатъчно високо ниво на обслужване, неквалифициран персонал или неподходящо отношение, то те няма да се върнат през 2017 г. и ние няма да сме в състояние да направим нищо.
Затова призовавам за отговорност от страна на бизнеса, каквато имаме декларирана. Имаме уникален шанс и от нас зависи да го използваме по най-добрия начин. Именно затова през последните седмици инициирах срещи по места във всички Черноморски общини, за да разговаряме на място с представителите на местната власт и туристическия бранш. Инициирани бяха срещи както с концесионери, така с хотелиери, ресторантьори, включително на областно ниво във Варна и Бургас и с представителите на всички контролни органи, за да координираме усилията на държавата и да гарантираме правата на потребителите и качеството на туристическия продукт.
Относно конкретният Ви въпрос за статистически данни и за дублиране на резервации, по официална информация на Комисията за защита на потребителите, като отговорна институция за защита на потребителските права и контрол за спазване изискванията на Закона за туризма, Ви информирам, че не са регистрирани жалби и сигнали за дублирани на резервации в рамките на предходните три сезона. Липсата на подадени жалби би могла да се тълкува и като израз на достатъчна степен на саморегулация в сектора, за да се неутрализират такива явления.
Съдейки по липсата на официални сигнали, явно браншовете успяват да използват достатъчно вътрешен компесаторен ресурс под формата на леглова база и услуги, без да редуцира качеството на предлагания продукт, като по този начин не се стига до желания за намеса от страна на държавните органи за нарушени потребителски права.
В допълнение, в договорните условия с големи туроператори… (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), макар частно-търговски отношения са силен гарант за превенция на такива събития.
В заключение Ви уверявам, че работим изключително тясно с Комисията за защита на потребителите с цел осъществяване на максимален контрол и гарантиране на правата на всички потребители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Пейчев.
ЧАВДАР ПЕЙЧЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Министър, ние от Български демократичен център нееднократно сме заявявали, че развитието на туризма в България е основен приоритет. Следим Вашата работа и не отричаме положителната Ви роля за подобряването на положението в туризма. Реално вкарвате на бранша всички желания и нужди, които имат, гледате да реагирате и административно да олекотите тяхната работа. Не отричаме и безбройните Ви срещи и посещения на туристически панаири в други държави. Въпросът е, че българският туризъм има нужда от стандартизиране, което не съм сигурен, че може да се осъществи единствено чрез саморегулация. Това, което ние апелираме към Вас, е да се увеличи административният натиск, да има повече регулация от страна на държавата и контрол на процесите, които се осъществяват в туристическия бранш. Също така апелираме за неутрализиране на зеления рекет, който е върху туризма в България. Както летният туризъм страда от безконтролното къмпингуване по плажовете, така и зимният туризъм има нужда от построяването на още много ски писти и лифтове.
В тази връзка поставих този въпрос, защото, според нас, е нужно не просто Министерството, което е гарант за нивото на туристическия продукт в България, да апелира, а реално да регулира, администрира и осъществява натиск. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Госпожо Министър, имате възможност за заключителна дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, господин Пейчев! Мога да Ви уверя, че желанието и посоката, в която Министерството на туризма работи, е именно за подобряване на туристическия продукт и превръщането му в устойчив такъв, за да гарантираме България като една привлекателна, устойчива дестинация. Всичко, което е необходимо с предлагането на различни регулации и изобщо промени, свързани в Закона за туризма, предстои да обсъдим и с Вас, както и с всички заинтересовани.
Знаете, че в момента тече общественото обсъждане по Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма и там голяма част от предложенията, които Вие правите, са отразени. Предстои задълбочено да ги обсъдим, за да можем да намерим максимално балансирано и работещо решение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, на които ще отговаря Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Започваме с тройна комбинация от питане от народния представител Искрен Веселинов относно финансирането на обекти от пътната инфраструктура по региони, заедно с неговия въпрос относно финансиране на обекти от пътната инфраструктура в Северна България, и въпрос от народния представител Иван Иванов относно доизграждането на автомагистрала „Хемус” до Велико Търново.
Господин Веселинов, Вие ще разполагате с пет минути, за да поставите Вашето питане и въпрос.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Господин Председател, ще се постарая да бъда и по-кратък, тъй като са обединени, но темата е достатъчно сходна.
Преди всичко, става дума за една тенденция продължаваща десетилетия за по-малко внимание и по-малко заделян финансов ресурс за Северна България, което е видно от всички възможни статистики. Същевременно след отмяната на търговете за автомагистрала „Хемус” и след едно друго мое питане до друг министър, във връзка с ОП „Транспорт”, стана ясно, че за големи инфраструктурни проекти по тази програма на север от Балкана се предвиждат от порядъка на 30 млн. лв., докато над 2 милиарда ще бъдат инвестирани на юг от Балкана.
Както е известно, средствата от европейските фондове трябва да бъдат използвани за заличаване на разликата в развитието на регионите – нещо, което в нашия случай не се получава. Нещо повече, в Закона за регионалното развитие ние също имаме такава цел – заличаване на разликите в развитието на регионите.
Очевидно е, че тази цел няма инструментариума, с който се изпълнява. Имаше предложения от страна на нашата група за законодателни промени, които да регламентират справедливото изразходване на публичните ресурси по региони, което, за съжаление, не получи подкрепа.
Факт е, че Северна България икономически изостава, стагнира, населението намалява. С 14% е намаляло за по-малко от десетилетие, докато темпът на намаляване на населението на юг от Балкана е повече от три пъти по-нисък. Би следвало държавата да има организирана, целенасочена политика за изграждане на инфраструктура за привличане на инвестиции на север от Балкана, което, пак казвам, за съжаление – аз поне нямам виждане това нещо да се случва. Има краткотрайни акции, които нямат сериозен ефект.
В тази връзка, бих искал да задам следните въпроси:
1. От влизането на България в Европейския съюз колко обекта от пътната инфраструктура и на каква стойност са били реализирани с европейски средства в Северна, и колко и на каква стойност в Южна България?
2. Същият въпрос, бих задал и относно финансиране с национални средства.
3. Третият въпрос, който искам да задам е: до края на настоящия планов период, съгласно предвижданията на Министерството, колко обекта на пътната инфраструктура и на каква стойност ще бъдат финансирани с европейски и национални средства в Северна, и колко и на каква стойност в Южна България?
С оглед драматичните различия в развитието на регионите, бих искал да запитам госпожа министъра дали смята за целесъобразно създаването на специален механизъм, който да осигури приоритетното финансиране на инфраструктурата в „забравяната” вече две десетилетия Северна България и дали има концепция за подобен механизъм.
Имам и няколко конкретни въпроса, които са свързани с промяната на проекта за автомагистрала „Струма” и отпадането на този скъп тунел, който е в Кресненското дефиле. Многократно бяха представяни виждания, че около 300 милиона ще бъдат икономисани, те ще се насочат към автомагистрала „Хемус”. Бих искал да знам дали това ще се случи и какви ще бъдат източниците на финансиране на знаковите инфраструктурни проекти в Северна България като автомагистрала „Хемус”, пътят Русе – Велико Търново, който също е предвиден да бъде автомагистрала, както и скоростният път Видин – София и тунелът под Шипка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Заповядайте, господин Иванов, да зададете и Вашия въпрос към министър Павлова.
ИВАН ИВАНОВ (РБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с магистрала „Хемус” – частта от Ябланица до Велико Търново или до връзката със скоростния път или магистралата от Русе до Свиленград. Бих казал, че това е въпрос, изключително важен за региона и е стар почти колкото крепостта „Царевец”.
В няколко последователни управленски мандата се говори за изграждането на магистрала „Хемус” и по-специално в частта около Велико Търново. Така или иначе, обещават се неща, поемат се ангажименти, и в момента, в който започне определен управленски мандат, се случва така, че строежът на магистрала „Хемус” точно там изостава.
Моят въпрос е свързан с това:
Първо, спряна ли е обществената поръчка за изграждането точно на тази част? Знаем, че министър-председателят обяви подобно нещо.
На второ място, на какъв етап е проектирането на този участък?
Третата част от моят въпрос е свързана с това – има идея и ангажимент магистралата да мине по-близо до самия град Велико Търново, тъй като по предишния проект, който аз знам, че Вие сте казвали, че беше и по-евтин, сега ще се оскъпи по някакъв начин, но идеята е да мине по-близо до град Велико Търново, тъй като, знаете, това е район доста развит – агломерация, туристически район, и продължаването на магистралата до Велико Търново всъщност ще даде доста по-голям и добър шанс на региона за икономическо развитие. Това е моят въпрос и Ви моля за конкретен отговор, включително за срокове, свързани с планиране, проектиране и поемане на ангажимент за това, че магистрала „Хемус” ще се строи във варианта, който е по-близък до самия град. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Министър Павлова, имате думата за отговор на питането и въпроса на господин Веселинов, както и на въпроса на господин Иванов.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Веселинов, уважаеми господин Иванов! Обобщихме отговора на въпроса, защото той касае основно и Северна България, и изграждането на магистрала „Хемус”, и инвестициите като цяло в Северна България, затова предложих неговото обединяване, но се надявам, че ще успея да дам изчерпателен отговор и на трите поставени въпроса.
За съжаление, ако погледнем назад статистиката, а и периода от 2007 г. – от присъединяването на България към Европейския съюз до момента, наистина можем да признаем една неприятна тенденция, която виждаме от реализираните проекти, а именно, че в проектите, изпълнени за рехабилитация, реконструкция или строителство на пътна инфраструктура, има превес в Южна България, което се дължи основно на изградената изцяло магистрала „Тракия” и магистрала „Марица”, с които всъщност основният дял, както Вие казахте, от финансирането, налично в програмния период 2007 – 2013 г. по Оперативна програма „Транспорт”, беше инвестирано именно там.
Ако все пак задълбочим този анализ, мога да кажа, че това не е направено по причина или с желание от всяко едно от правителствата, бих казала, за да се финансира само и Южна България за сметка на Северна, а една от основните причини, които намирам, това е добрата проектна готовност, която е била налице към онзи момент, а именно за проектите за доизграждане и на магистрала „Тракия”, и на магистрала „Марица”, и на останалите пътни участъци, така че – да. На първия въпрос мога да отговоря с „да“. Имаме сериозна разлика в съотношението на инвестирането и от европейските фондове, и от бюджета в рамките на изграждане на рехабилитация на пътната инфраструктура в Южна България спрямо Северна, което някъде едно към четири, а може и повече да е в зависимост как смятаме източниците.
Това, което обаче мога да кажа, е, че въпреки всичко не са малко инвестираните средства в Северна България. Ако погледнем периода, за който ме питате – от присъединяването 2007 до 2016 г. до 2015 г., нека да направим това като разделителна ивица, тогава приключи програмният период, в Северна България са реализирани 180 проекта на стойност 1 млрд. 300 милиона – малко над 1 млрд. 300 милиона. Така че инвестицията в Северна България също можем да кажем, че не е малка – 180 проекта – 1 млрд. 300 милиона. Най-важните от тях, бих казала, са по Оперативна програма „Регионално развитие” – около 50% от ресурса – почти над 550 километра, които са рехабилитирани по линия на Програмата за регионално развитие, са именно в Северна България. Така че от общия бюджет, с който разполагахме от над 500 млн. лв., около половината са инвестирани именно в Северна България. Така че тук също е търсен опит за баланс между Севера и Юга, ако мога да кажа така.
По програмите за трансгранично сътрудничество имаме реализирани три проекта на обща стойност около 20 милиона и по Оперативна програма „Транспорт” извън магистралите, които споменах, в Северна България са реализирани три проекта – обходът на Монтана, обходът на Враца и обходът на Габрово, които са една инвестиция, като европейската й част представлява около 90 милиона и като добавим европейското финансиране, също е един сериозен ресурс.
Немалка инвестиция в пътищата в Северна България имаме по линия на Програмата „Транзитни пътища 5”, съфинансирана от Европейската инвестиционна банка. Там инвестицията в пътища в Северна България е на стойност над 340 милиона, като това са над 813 километра пътища в Северна България като основни направления Шумен – Карнобат, Силистра – Търговище, все едни дълги пътни обекти, които бяха реализирани по линия на Програмата „Транзитни пътища”, която се надявам успешно да приключим през тази година, тъй като 2016 г. е последна година за тази програма.
А по линия на Програмата за ново строителство реализирахме с инвестиция от над 100 милиона довършването на участъка от магистрала „Хемус” откъм страната на Шумен целия участък в Шумен – Белокопитово – Каспичан и големия пътен възел на Белокопитово – това са 12 километра. Пътният възел на Белокопитово също е една инвестиция от над 100 милиона. Тук не споменавам, разбира се, и редиците инвестиции, които се правят на текущ ремонт. Но, пак казвам, факт е – дисбалансът го има и затова мога да потвърдя нашето не само намерение и воля, то вече е видно в приетите постановления на Министерския съвет, оттук нататък 2016 г. и напред до 2020 г. основен фокус на инвестициите да бъде Северна България в няколко ключови направления. Първо по отношение на Програмата „Региони в растеж”, която имаме с европейско финансиране за периода 2014 – 2020 г. Вече са одобрени 15 проекта за финансиране, 12 от които са именно в Северна България. Така че това именно е и фокусът на проектите, които бяха приоритетно предвидени за рехабилитация с европейско финансиране. Общата стойност на бюджета, с който разполагаме за целия програмен период от „Региони в растеж”, е 380 милиона, така че се надявам поне половината от него да бъдат инвестирани в Северна България, а и 12 проекта за Северна България, като например Варна, Добрич, Кардам, Разград, Кубрат, Тутракан, Плевен, Ловеч, Троян, Кърнаре, проходът Петрохан – проекти, които вече са включени за финансиране, както и други проекти – Враца – Леденика. Това са все проекти, които са одобрени за финансиране по линия на Програмата „Региони в растеж”.
Както казах, довършваме Програмата „Транзитни пътища” със съфинансиране от Европейската инвестиционна банка, довършваме 12 обекта тази година в Северна България. Стойността им е над 66 милиона като инвестиция, така че това също са важни пътни направления.
И най-важното е постановленията на Министерския съвет. Както знаете, от началото на годината бяха приети няколко постановления за целево финансиране на пътища, като тяхната обща стойност е 150 милиона, от които 120 милиона са директно целево финансиране от бюджета за пътища в Северна България със специален фокус върху Северозападна България, направлението не само през Димово – Видин, както и пътищата във Видин и Враца като целенасочено финансиране ремонтите и виадуктите на магистрала „Хемус”, които са в аварийно и критично състояние, както и ремонти на пътищата в Северен централен район и в региона на Разград и Исперих – също област и регион с третокласни пътища в незадоволително състояние.
Надявам се, че с тази целенасочена инвестиция от 120 милиона в бюджета, ще могат да бъдат ремонтирани около 250 километра пътища в Северна България. Това е значителен принос, бих казала, разбира се, спрямо нуждите е недостатъчно, но това е една стъпка в тази дългосрочна програма – инвестиция и воля всяка година да продължим усилията си именно в подобряване на състоянието на пътищата в Северна България.
По отношение на втория въпрос, даже може би и на третия, няколко думи за магистрала „Хемус”. Но, за да премина детайлно към магистрала „Хемус”, да кажа няколко думи за автомагистрала „Струма”.
Оперативна програма „Транспорт 2014 – 2020 г.” има общ бюджет за абсолютно всички пътни проекти, които бихме искали да финансираме поне едва 670 млн. евро, това е европейското и национално съфинансиране, с което разполагаме за целия програмен период по линия на Оперативна програма „Транспорт”. Крайно недостатъчно. Помните, в предишния програмен период имаше предоставени от европейско финансиране почти 2 млрд. лв. За съжаление, Европа вече почти не дава пари за пътища и за базисна инфраструктура и намалението видимо е драстично – почти на 50%.
С разполагаемия бюджет единственото, което можем да довършим, е изграждането на магистрала „Струма”. Няма как да не я довършим, тъй като тя е ангажимент, това е европейски коридор. Нейното строителство е започнато в предишния програмен период и ние сме длъжни да довършим инвестицията на тази автомагистрала.
Това, което правим, Вие знаете, имаме избран изпълнител за първия участък – това е лотът от Благоевград до Крупник, както и за последния участък от Кресна до Сандански, в момента сме в процедура по отчуждаване, и се надявам, че в следващите седмици и месеци ще можем реално да започнем строителството.
Стойността на тези два лота е около 730 милиона, така че инвестицията, която ще реализираме там, е значителна.
Най-важното усилие в момента е насочено в най-тежкия, най-сложния и най-критичен участък на Кресненското дефиле – тези 20 километра и начина на тяхното преминаване. Защото първоначално избраният през 2008 г., но към днешна дата анализиран като неприложим и рисков тунел, струва 1 милиард и би се изграждал седем години, а ние нямаме толкова. Ние разполагаме с около 350 млн. евро, с които можем да изградим участъка, и търсим най-доброто проекторешение. Имаме идеен проект. В момента в рамките на процедурата по ОВОС – оценка на въздействието върху околната среда, се анализират и други четири алтернативи, извън осемте първоначално анализирани за преминаваме през дефилето, в търсене на най-доброто проектно решение максимално да се възползваме от съществуващия път с минимална интервенция и риск за природата, която безспорно трябва да пазим, но пък и човешкият живот ни е още по-ценен. Трябва да намерим това проектно решение, надявам се до края на годината, и ако получим подкрепа от Европейската комисия и одобрение на ОВОС и изберем максимално оптимален вариант и от финансова, и от техническа гледна точка, това е нещото, което целим, и тогава ще имаме реална представа колко средства биха могли да бъдат спестени от това направление.
По отношение магистрала „Хемус”, тя остава наш безспорен приоритет. За нея европейско финансиране не можем да получим. Освен недостига на средства, освен намаления финансов ресурс за тази автомагистрала така или иначе Европейската комисия няма как да ни подкрепи, тъй като пак казвам, ресурсът е ограничен. Усилията ще бъдат със средства от бюджета. Ако трябва в бъдеще, за сметка на бъдещите увеличени приходи от толтакси, да можем да инвестираме и в доизграждането на тази автомагистрала, и в останалите участъци, за които Вие споменавате: и Русе – Търново, и Видин – София, тъй като трябва да отбележим, че за тези участъци необходимият финансов ресурс е огромен. Направлението Русе – Търново е 110 км, индикативната му стойност е 1 млрд. 100 милиона. Направлението Видин – София е около 105 км, индикативната му стойност е около 1 млрд. 100 милиона – 1 млрд. 200 милиона. Само за тези две направления около 2,5 милиарда са необходими, като добавим 2 милиарда за автомагистрала „Хемус”, това е почти 5-милиардна инвестиция само за тези три безспорно важни, ключови пътни артерии и транзитни коридори, които трябва да бъдат изградени. Именно затова ще разчитаме и на приходите от толтакси, и вече на приходите от бюджета, съпътстващо с увеличението и въвеждането на тази смесена толсистема.
Какво правим по отношение на автомагистрала „Хемус” конкретно? Препроектираме участъка, за първите 10 километра трябва да обявим търга, надявам се през месец юни. Тъй като все още имаме обжалване, за което чакаме решението на Върховния административен съд по него и ще обявим тръжната процедура за строителството на първите километри от Ябланица до Боаза през месец юни, а за всички останали участъци от магистралата ще обявим процедура за избор на проектанти за технически проект с варианти, именно за да направим и приближаването до Търново, да направим избор на нови трасета, за да можем да избегнем строителството на тунели, което би довело до драстично намаляване стойността на инвестицията. Само ако успеем да намалим трите тунела, това са поне около 150 милиона надолу от индикативната стойност. При намаляване на проектната стойност за 120 километра, което означава шофиране със 140 км, искам да уточня, но остава магистрала с габарит Г-29 – магистрала, която остава като приоритет, който трябва да бъде довършен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Веселинов, нека първо изчерпим процедурата по питане – имате думата за два уточняващи въпроса.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Министър, аз имам един конкретен и един общ въпрос.
В конкретния въпрос става дума за пътя Русе – Велико Търново, който мнозина в нашия регион наричат „Пътя на смъртта”, тъй като там буквално всяка седмица има катастрофа с жертви или тежка катастрофа с ранени хора – 500 човека са в рамките на последните три години, ако не ме лъже паметта.
Предвижда ли Министерството ремонт на съществуващото трасе, което е ремонтирано последно през 1999 г.? То е в ужасно техническо състояние и самото то е предпоставка за този риск от пътнотранспортни произшествия.
Същевременно, говорейки за пътищата, примерно в Североизточна България, те са в също такова трагично положение, както и тези в Северозападна България. Аз, разбира се, съм запознат с постановленията на Министерския съвет, но мисля, че би следвало да бъде разширен техният обхват, защото примерно в момента основното движение по направлението Русе – Варна, включително международният трафик, тежки коли и прочие, е насочен по един второкласен път Русе – Червена вода и след това един третокласен път – Червена вода – Вятово, като вторият специално не фигурира в никакви програми за ремонт, и след настоящата употреба като пътно трасе на така наречения „Писански мост” ще бъде в състояние, негодно за употреба дори на тези хора, обитаващи района.
Това е питането ми. То е свързано и с основния въпрос, на който не отговорихте – смятате ли, че е необходимо компенсационен механизъм, който да изравни тези исторически натрупани вече диспропорции между Севера и Юга през последното десетилетие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Министър Павлова, първо да свършим с питането – имате 3 минути за отговор на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Веселинов, ще започна отзад напред.
Мисля, че ясно и категорично заявих – да, разбира се, че са необходими целенасочени усилия. Именно затова, когато разработихме и приехме на Министерски съвет Стратегията за развитие на пътния сектор, в нейната актуализация в момента сме подчертали необходимостта кои са приоритетните пътни направления, които трябва да бъдат довършени. Така че ние имаме тази визия и тя е част от Стратегията до 2025 г. – кои пътни направления трябва да бъдат изградени. Там именно са приоритизирани и магистрала „Хемус”, и Русе – Търново, и София – Видин, като направление, и София – Калотина, заедно с тунела под „Шипка”.
Целенасочена програма – да, такава трябва да има и ние сме предложили такава индикативна, тя се казва „Европейски транзитни коридори”, като програма, в която именно са включени тези проекти и пътни направления, които изредих. Нейната стойност е 5 милиарда, така че за една такава програма много трудно едновременно бихме могли да насочим финансиране. Затова приоритизираме проектите и тяхната реализация поетапно.
Имайки предвид това, освен магистрала „Хемус”, която остава приоритетна и за която категорично се надявам да започнем още от юни месец процедурата, по отношение на участъка Русе – Търново, идейният проект е готов и той в момента подлежи на процедура по обсъждане, представяне, знаете, за одобрение на тези направления и населени места, през които преминава, като части от цялостната оценка за въздействието върху околната среда. Тази оценка трябва да се направи до края на годината, след което участъкът ще бъде разделен най-вероятно на четири лота, на четири участъка. Едното ще бъде обходът на Русе през промишлената зона, югозападен обход, оттам надолу спускането, вече участъкът от Русе до Бяла, обход на Бяла, оттам връзката на Бяла през Велико Търново – връзката с бъдещата магистрала „Хемус”, с един общ пътен възел. Това ни е най-критичната точка, защото за двата проектантски екипа – тези, които препроектират приближаването до Търново, и тези, които проектират участъка от Русе – Търново, трябва да намерим най-доброто решение за това приближаване и пътния възел и как да се съчетаят двете трасета. Вече последният участък е, на който да се направи връзката с Хаинбоаз, Проходът на Републиката, за да може това транзитно направление да бъде изведено.
Разбира се, както казах, инвестицията е огромна. Ние сме подредили инвестицията като приоритетна за тези подучастъци, като първи е именно обходът на Бяла. Каквото и да направим, наистина обходът на Бяла, както и няколко още критични направления, включително Кресненското дефиле, са най-критичните участъци с ежедневни пътнотранспортни произшествия и най-много брой жертви на тези пътни участъци. Затова обходът на Бяла и обходът на Димово и Кресненското дефиле, като най-критични, са ни най-приоритетни в тези пътни направления, за които казах. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
По отношение на транзитния трафик, отговорът е „да“. Навсякъде, където се ползват обходите, когато вече се възстанови и пътното направление, обходите са предвидени за ремонт – тези, които са компрометирани, поради това, че е използван съответния по-малък клас път като обходен маршрут. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Имате думата да вземете отношение по питането, господин Веселинов. След това господин Иванов – реплика по въпросите.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): С Ваше разрешение, господин Председател, ще слея двете си процедури без да се възползвам от сумарното време.
Всъщност аз получих отговор, който очаквах да получа, тъй като за всички е ясна тази диспропорция. Всъщност от това, което изнесе госпожа министърът, разликата в инвестициите от началото на 2007 г. до 2015 г. между Север и Юг е над 4 млрд. лв. Като добавим предстоящата диспропорция само по Оперативна програма „Транспорт” от 2 милиарда, се получава диспропорция от 6 милиарда, която би следвало да бъде компенсирана, така че Вие, горе-долу, точно изчислихте, че тези възлови за Северна България проекти до някаква степен биха възстановили справедливостта. За мен това ще продължи да бъде кауза и ще продължим да настояваме да има подобна справедливост при харченето на публичните ресурси, тъй като в края на краищата те са на всички граждани – и на север, и на юг от Балкана, те трябва да могат да се възползват от тях.
Относно останалото справедливо разпределение, което казвате, че правите, разбира се, това е добро, но докато не се намери механизъм, при който тези 5 милиарда да се намерят и да поправят голямата несправедливост, очевидно всички ние на север от Балкана няма да бъдем доволни, защото това означава по-ниски шансове за икономически растеж, за реализация на хората, съответно и по-нисък стандарт на живот. Така че в мое лице, разбира се, и в лицето на нашата парламентарна група ще имате подкрепа за политика, която заличава регионалните неравенства. Надяваме се това да бъде устойчива политика за в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, имате думата за реплика по Вашия въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (РБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Колеги! Уважаема госпожо Министър, аз благодаря за отговора. Той не ме изненадва. Това са общо взето отговори, които устойчиво давате специално за трасето Ябланица, връзката Русе – Свиленград.
Това, което всъщност не разбрах докрай и моля във Вашата дуплика за доуточнение, е следното. Има тръжна процедура за изпълнение на участъка Ябланица – Боаза. В момента тя се обжалва. Очакването е до месец юни да има решение. Оттам нататък евентуално ще започне ли строителството по този участък? Това е моят уточняващ въпрос.
Второто ми чудене е докъде стига проектирането на трасето, което ще минава около Велико Търново? Най-вероятно тази сложна система от връзки около село Поликраище ще се свързва с пътя Русе – Свиленград. Има ли в момента там стартиране на процедура по препроектиране, така че магистралата да минава не на 30, а на 15 км от Велико Търново? Ако има, можете ли да се ангажирате с конкретен срок кога ще приключи това препроектиране? След това евентуално и конкретен срок кога може да започне самата тръжна процедура за изпълнението?
Тъжно е това, че тази магистрала не е част от европейски коридор и не се прави с европейски средства. Все пак искам да напомня, че Северна България също е в Европа. Не бих казал, че това не е европейски проект в по-широкия социално-икономически смисъл на думата.
Надявам се чрез Вашето лоби да намерим средства за изграждането на тази магистрала от бюджета на Републиката. В наше лице – на народните представители от Търновския регион, имате съмишленици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Министър Павлова, имате четири минути за обща дуплика по двата въпроса.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Иванов, по първия въпрос – за магистрала „Хемус”, както знаете, имаше прекратена обществена поръчка. По решението за прекратяване имаше три жалби. И трите жалби бяха отсъдени в полза на държавата, че обществената поръчка е прекратена законосъобразно и правомерно.Отсъждането в полза на държавата беше на ниво Комисия за защита на конкуренцията –.
След това единия от тримата обжалващи обжалва постановлението на КЗК във Върховния административен съд. Делото се проведе преди няколко дни. Ние чакаме – затова казах „с убеденост”, защото ВАС има едномесечен срок, за да излезе със своето решение, така че се надявам до средата на месец юни най-късно той да излезе със свое окончателно решение по жалбата. Това ще ни даде възможност отново да обявим тръжната процедура.
Както споменах, участъкът преди беше в два лота. Ние го разделихме на повече лотове по няколко причини. Едната причина е, че първият участък е безспорен, тъй като няма тунели и виадукти. Намаляването на проектната скорост там беше много по-лесно реализуемо. То е направено и готово – от 140 се намалява на 120 км проектната скорост, магистрален габарит Г-29. Той е напълно готов, така че веднага имаме възможност директно да преминем към избор на изпълнител за този участък, още през месец юни.
За останалите участъци – до Велико Търново, изключвайки преместването до Велико Търново, за тях също през месец юни ще обявим процедура за избор на проектант за технически проект плюс варианти, за да намерим най-доброто обходно решение на трите тунела, които да бъдат заобиколени, за да можем да спестим ресурс, освен намаляването на проектната скорост. Не намаляваме габарита – остава магистрален, но намаляваме банкетите и разстоянието между платната. Най-важното – намаляваме височината на съоръженията, не широчината, и премахваме тунелите. Надявам се това също да можем да направим до края на месец юни.
По отношение на участъка Велико Търново, това е по-стар ангажимент. Там също сме в процедура на препроектиране, за избор на екип, който да направи препроектирането, но с това не завършва всичко. Знаете, че в момента, когато направим цялостното препроектиране, включително до Белокопитово, на всички тези 250 км, от които само 10 – 12 км са готови, оттам нататък за останалите километри процедурата е следната: нови парцеларни планове, обявяването им, процедура по ОВОС и промяна на решението, за голяма част от тях имаме положително решение по ОВОС, но сега ще ни трябва ново, обявяване по ОВОС – процедура, която трае между 6 и 9 месеца, надявам се да бъде успешна, включително с Ваша помощ да можем да я реализираме, за да минем към най-тежката фаза от процедурна гледна точка по Закона за държавната собственост, а именно отчуждаването на земите за тези километри от трасето. Тогава строителят ще може реално да започне своята работа.
След като сме готови с проектирането и то е утвърдено, имаме утвърдени парцеларни планове и ОВОС, докато избираме изпълнител, е добре да правим отчужденията, защото това ще ни даде възможност за паралелност на процесите. Конкретни срокове на този етап не мога да кажа, но се надявам, че ако изберем проектантите и те свършат работата си за около година, следващата година да имаме възможност да се заемем с конкретните действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Следващият въпрос към министър Павлова е от народните представители Драгомир Велков Стойнев и Георги Янчев Гьоков относно републикански път II-55 Дебелец – Свиленград, участъка гр. Гурково – с. Паничерево.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, преди да Ви задам въпроса си, ще направя важно уточнение. При предишен мой въпрос за ремонт на пътя Гълъбово – Опан, си позволихте да направите намек за някакви нездрави интереси от моя страна към ремонта на този път, затова сега ясно декларирам: нямам никакви интереси към ремонта на пътя Гълъбово – Опан; нямам интереси и към ремонта Гурково – Паничерево; нямам интереси към ремонтите на никой път в България и по света! Единствените интереси, които преследвам с въпросите си към Вас, са интересите на хората от избирателния ми район, които идват в приемните ми и поставят проблемите за разбитата пътна инфраструктура в районите, където живеят и работят.
Сега – по въпроса.
Знаете за изключително тежкото, ако мога да се изразя така аварийно състояние на пътя II-55 Дебелец – Гурково – Нова Загора – Свиленград, особено в границите на град Гурково и село Паничерево, както и между двете населени места, което е следствие и резултат на движението на тежкотоварни превозни средства по републиканската пътна мрежа в този регион. Състоянието на пътя наистина е аварийно. Съществуващата настилка и пътната основа под нея не са оразмерени за съвременните тежки камиони и пътят е опасен за преминаващите превозни средства. Оформени са коловози по цялото протежение на пътя, отворени са големи дупки, които са предпоставка за възникване на тежки пътнотранспортни произшествия.
Населението изразява силно недоволство от бездействието на институциите. Ще си позволя да кажа, че вече има и жертва на този участък на пътя – дете. Не искам да обвързвам това със сегашното състояние на пътя, но може би е част от причините.
Мога да продължа и нататък, за да Ви доказвам сериозността на проблема, но нямам време и надали е нужно.
Въпросът към Вас е: кога ще бъде извършен необходимият ремонт на път II-55 Дебелец – Гурково – Нова Загора – Свиленград, в границите на град Гурково и село Паничерево, както и между двете населени места? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, безспорно пътното направление на път ІІ-55 Велико Търново – Гурково през прохода на Републиката Хаинбоаз е сериозно транзитно направление, през което минават много тежкотоварни превозни средства. Като цяло състоянието на пътя извън участъците, които споменахте, е задоволително с изключение на тези два участъка. Тук трябва да припомним, че в участъка през Гурково, който е около километър и половина, и през село Паничерево, който е около километър и 700 метра, да, безспорно там състоянието на пътя е много лошо. То е лошо, тъй като през 2009 г. беше ремонтиран участъкът през Гурково и паважът е бил заменен с асфалтобетон. Въпреки това, заради некачественото изпълнение, предполагам Вие знаете, тогава има изпълнен от общината Проект за воден цикъл, за ВиК, който е изпълнен некачествено, без добра основа, тоест без добро уплътняване на земните маси, което довежда всъщност именно до това тежките камиони, преминавайки през този положен асфалтобетон, да образува тези коловози.
Дълга е сагата и преговорите между Пътната агенция, включително и общината, да се предяви към фирмата, която го е реализирала, в рамките на гаранцията да отремонтира компрометираните участъци, но това, за съжаление, не е факт. Анализът показва, че за ремонта на тези два критични участъка ни трябват около 3 млн. лв. И това, на което ще разчитаме, е целево финансиране, за да може те да бъдат възстановени. Това, което имаме предвидено за тази година, е, както и до момента, средства по линията на текущ ремонт в рамките на бюджета на АПИ, но те са недостатъчни, за да можем да решим цялостно и трайно проблема. Така че за момента го решаваме по линия на текущ ремонт и това, което планираме, ако не ги получим целево тази година, от следващата година за сметка на приходите от такси да можем да предвидим и този участък и най-вече тези две населени места за ремонт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Гьоков – за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, аз благодаря за отговора. Ще ми се да кажа, че съм удовлетворен от отговора, но няма как да го направя, защото не съм, а пък още повече неудовлетворени от мен ще са хората от община Гурково, защото за тях единственият отговор, който би ги удовлетворил, е: от утре започва ремонтът.
Ще си позволя за пореден път да Ви припомня Ваши думи, изречени като кандидат за народен представител от Двадесет и седми район – Стара Загора, когато казахте и аз, между другото, напълно се присъединявам към Вашите думи, казани тогава: „Важно е по-малките населени места да бъдат стимулирани, за да се намали миграцията от селата към големите градове. Начинът е само един – целенасочено финансиране за благоустрояване, здравеопазване, училища и работни места.” Наистина се присъединявам към тези думи. Ако търсим смисъл в това, което сте обещали, пък и аз смятам, че е нормално да се обещае, трябва да сте наясно, че за жителите на община Гурково благоустрояването започва с ремонта на техния път, по който си разбиват колите и живота им е в опасност в някаква степен, движейки се по този път, който не отговаря на критериите за път в ХХІ век.
Това може да са дребни проблеми за Министерството, но за тези хора са изключително важни, защото те я се качат на магистралите, които строите, я не, но по тези пътища ежедневно, дори по няколко пъти на ден пътуват за работа и си трошат колите. Неотложен е ремонтът, госпожо Министър. От отговора Ви разбрах, че тази година почти няма надежда този път да бъде ремонтиран, евентуално следващата година може би пак няма да стане, но там положението е критично и е въпрос на време хората да се дигнат на бунт. Може би бунт е силна дума, но е така.
Извинението с липсата на пари вече не върви. Особено на фона на хвалбите за увеличена събираемост на приходите, на фона на теглените заеми и на фона на всичко, което се случва в държавата, не върви това оправдание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, желаете дуплика? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Емил Димитров Райнов относно наводнен пътен участък и ограничаване движението по път II-81 Монтана – Берковица при моста на река Бързия в района на село Боровци.
Заповядайте, господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми Председателю.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос датира от 16 март и е много кратичък и много простичък на фона на останалите въпроси, които колегите зададоха, а той е следният: какви са причините, поради които реконструкцията на мост „Йончови ханове” на километър 80+128 и мост „Среден мост” на километър 83+569 по пътя Монтана – Берковица не е довършен в начално обявения срок от Агенция „Пътна инфраструктура”, а именно 28 февруари 2016 г.?
Второ, какви действия ще предприемете, за да гарантирате, че пътят Монтана – Берковица няма да бъде наводнен отново, предвид предстоящия период на снеготопене и възможността река Бързия отново да прелее?
Въпросът беше към 13 март, затова беше „снеготопене”, а аз към днешна дата добавям и дъждовете, които се изливат непрекъснато, дори и в този момент.
Излишно е да декларирам, че имам интерес от отговора на този въпрос. Все пак съм представител на гражданите от Берковица. Излишно е да казвам колко е важно това, защото това е едничкият път, който свързва Берковица с Монтана, по който ежедневно пътуват както работещи в двете населени места, така и линейки с пациенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Райнов, да, важен е този пътен участък. Той е част от проект, финансиран по линия на Програмата „Транзитни пътища 5” с една инвестиция от 40 млн. лв., с която ремонтираме прохода Петрохан – северната му част. Към този проект бяха добавени два подпроекта. Едното, знаете, е обходът на Берковица, за да извадим тежкотоварния трафик оттам. И бяха добавени двата моста – среден мост и моста „Йончови ханове”, за да бъдат също изградени, тъй като тяхното състояние беше изключително лошо и не можеше да поеме тежкотоварните превозни средства.
Срокът за изпълнение на този обект, без добавените обекти, е 13 месеца от датата на издаване на разрешение за строеж. За съжаление, разрешението за строеж е извадено едва на 24 юни 2015 г. Трябвало е да бъде издадено към 2014 г., но има редица причини, поради които то не е било издадено. Така че срокът 28 февруари е бил първоначалният срок, планиран при издаване разрешението за строеж на предходен етап. Именно затова срокът е удължен и не е 28 февруари, а е 13 месеца, считано от 24 юни 2015 г. Но по-важното е какво се прави.
Това, което установи проверката на Пътната агенция на място, че в момента и двете мостови съоръжения към днешна дата са завършени. По тях остава да бъдат монтирани дилатационните фуги и съответно довършителните работи по съоръженията, които трябва да бъдат направени и доасфалтирано, като срокът, който е поел като ангажимент строителят, до края на месец юни, ако няма дъждове и по-рано. Тези два мостови съоръжения и довършителните работи по обекта да приключат.
Това, което казахте по отношение тогава за топенето, сега за дъждовете, да, имаше проблем с изградените времеви бродове по време на строителството. За съжаление, по това направление на река Бързия, Вие знаете, има и два ВЕЦ-а. Изпускането на водите от тези два ВЕЦ-а при силните дъждове напоследък, допринесе за покачване нивото на реката и отнасянето на тези бродове. Това, което направихме допълнително – възложихме на строителя да бъдат направени допълнителни отвори и отдълбочаване на речното корито, за да може в при обилен валеж да не се стига до тези ситуации. Но, не дай Боже, ако имаме засилване на валежите преди окончателно да бъдат завършени мостовете, тъй като те имат своята добра завършеност, ние ще можем да качим временно трафика там, ако има проблем с нивото на реката и ако отново има изпускане на вода от вецовете, а, надявам се, целият проект да бъде успешно завършен до края на месец юни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Министър.
За реплика – господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Госпожо Министър, бързо ги сметнах, че от 26 юни миналата година 13 месеца са 26 юли тази година. Виждам, че срокът е удължен, но, разберете, ежеседмично поне по два пъти минавам от там. Ежеседмично картинката, която виждам – и това е през работно време, е спрялата техника, десет души гледат и пушат, двама се почесват, един държи лопатата. Признавам, че ми е трудно да повярвам дали и към 26 юли ще се случат нещата.
А иначе Вие много добре знаете, 23 ноември миналата година, 13 март тази година, още няколко пъти – то е един брод през реката, идва водата. Далеч съм от мисълта, че точно ВЕЦ-овете са виновни, просто трябва да се работи! Тук не става въпрос за това, което говориха колегите преди мен: осигурени проекти, осигурени пари. Има и проекти, има и пари, има и всичко, но някой не ще да си свърши работата, а пък и мисля, че няма нищо страшно, ако проектът завърши две седмици по-рано от предвидения пусков срок.
Моята молба към Вас е малко по-стриктен контрол при изпълнението на тези проекти, в името на жителите, които до ден-днешен се дразнят от това, което се случва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Райнов.
Желаете ли дуплика? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Милен Василев Михов относно изпълнението на Проект за енергийна ефективност на жилищен блок с адрес: град Велико Търново, улица „Димитър Буйнозов” № 2.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър! Моят въпрос е зададен в средата на месец март 2016 г. и може би не е актуален, но смятам, че има какво да се каже по него.
Става въпрос за извършване на изпълнение на Проект за енергийна ефективност на жилищен блок в град Велико Търново на улица „Димитър Буйнозов” № 2. Предисторията на кандидатстването на живеещите в този блок ще я пропусна, тя е в писмената част на въпроса, само ще отбележа, че те започват да работят по този проект още през месец април 2013 г. Подготвят всички необходими документи, разрешителни, обследване на сградата за енергийна ефективност. На този етап се изисква съфинансиране от живущите. Те осигуряват необходимите средства и ги внасят.
През 2014 г. се променят условията, върнати са им парите и на 1 септември 2015 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството избира фирма „ПСТ ГРУП” ЕАД – София, да извърши строителните дейности на въпросния блок, като определя срок за изпълнение от 55 календарни дни. На 23 септември 2015 г. община Велико Търново издава разрешение за строеж, а на 12 ноември 2015 г. фирма „Краси бизнес” ЕООД започва строителни дейности на блока, като същата е подизпълнител на фирма „ПСТ ГРУП” ЕАД.
Първоначалните планове предвиждат строителните дейности на блока да продължат до 25 декември 2015 г., а съгласно документацията – до 9 февруари 2016 г. трябва да приключи целият проект.
Към настоящия момент обектът не е завършен и, уважаема госпожо Министър, си позволявам да Ви задавам следните въпроси: кога ще приключат ремонтните дейности на блока? Как е контролирано качеството на строителните работи? Защо фирмата, спечелила поръчката, „ПСТ ГРУП” ЕАД е сключила договор с „Краси бизнес” ЕООД, след като този подизпълнител няма опит в изпълнението на такъв тип дейности? Как ще компенсирате собствениците за нанесените морални и материални щети? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Михов, проекта, който визирате, сградата във Велико Търново на улица „Димитър Буйнозов” № 2 е част от тези 156 сгради, които бяха реализирани по линия на Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.” в частта „Финансиране на енергийна ефективност на жилищни сгради”. Първоначално стартира със съфинансиране, но с обявяването на Националната програма взехме решение на 100% да предоставим, съфинансирайки от държавния бюджет ремонта на тези сгради.
Програмата, знаете, беше спряна през 2014 г. и ние я възобновихме през 2015 г., затова избраният изпълнител започна своите дейности с откриването на строителната площадка едва на 23 октомври 2015 г., със срок 55 дни, който трябваше да приключи през месец декември. Строителят закъсня в изпълнението на някои от работите, а за някои от дейностите му това закъснение беше прието, тъй като полагането на изолация и друг тип дейности са забранени при температури под 5°С. Това е причината срокът да бъде удължен и през първите месеци на 2016 г.
Мога да кажа, че наистина имаме некачествено изпълнение на част от дейностите, изпълнени от този изпълнител, от една страна. Имаме, и трябва да бъдем обективни, и некоректно изпълнение на част от собствениците на сградата, а именно всеки един от собствениците на сградата, кандидатствали за този проект, е подписал инвестиционния проект и начина, по който ще изглежда сградата и как тя ще бъде ремонтирана. След като са приели този проект, той включва определени дейности: където има остъклени балкони, съответно се прави подмяна на дограма на остъкления балкон и изолация на балкона; където няма, се прави само боядисване и изолация на съответния балкон. След като са подписали и приели проекта обаче, някои от собствениците междувременно са остъклили балкона, който е бил вече финансиран по Програмата, изолиран и саниран, след което са поискали и той да бъде включен допълнително – нещо, което е недопустимо. Това е, за да сме чисти и да погледнем нещата обективно.
Към днешна дата мога да кажа, че ремонтът на сградата е напълно завършен. Ние сме активирали обаче и сме усвоили банковата гаранция от този изпълнител, тъй като имаме закъснение. Имаме и некачествено изпълнение на някои от дейностите, така че сме усвоили банкова гаранция в размер на 183 хил. лв., с които да можем и да санкционираме изпълнителя за неговото закъснение, и да си гарантираме, че ако има някакво некачествено изпълнение, да може то да бъде отстранено.
Това, което съм уведомена, е, че имаме входирано искане от изпълнителя за възлагане и структуриране на приемателна комисия за приключването и приемането на строежа, а междувременно той има да довърши и отстрани две некачествени изпълнения – на едно подпокривно пространство и на една стена, ако не се лъжа. Той трябва да извърши това и приемателната комисия, разбира се, ще направи оглед и ще провери извършените дейности.
Питахте ме кой как контролира. Контролът е съгласно Закона за устройство на територията и нашият договор е възложен на Надзора. Ако пък Надзорът не си е изпълнил ангажиментите или е позволил на обекта да има подизпълнител, какъвто няма право изпълнителят да има по договор, той ще бъде също санкциониран по реда на Закона за устройство на територията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Михов, заповядайте за реплика.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Госпожо Министър, аз съм почти удовлетворен от Вашия отговор, най-вече в частта му, че Вие официално заявявате, че има и сте информирани за некачествено изпълнение, за което съм се убедил с очите си. И сега изпълнителят все още не е довършил определени дейности, свързани с довършване на някои от елементите. При самия ремонт, както Вие споменахте, имаме щети по покривната конструкция от самите строители и се надявам, че при приключване на проекта Вие ще се ангажирате със сериозен контрол, за да бъдат защитени интересите както на собствениците, така и на държавата при изпълнението на този проект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Михов.
Преди да Ви представя следващия въпрос, искам да Ви информирам, че съгласно чл. 92, ал. 7 от Правилника времето за парламентарен контрол днес ще бъде удължено със седем минути.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Валентинов Иванов относно обособяване на санитарно-охранителна зона около язовир „Тича”.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Днешният ми въпрос е относно обособяването на санитарно-охранителна зона около язовир Тича.
На 22 декември 2015 г. е издадена заповед на министъра на околната среда и водите, с която се обособява санитарно-охранителна зона около язовир Тича. По време на парламентарен контрол на 11 март 2016 г. на аналогичен въпрос министърът на околната среда и водите отговори, че във връзка с изпълнението на изискванията на Наредба № 3, ВиК операторът, в случая ВиК – Шумен, е възложил изготвянето на проект на санитарно-охранителна зона, към който е приложил заявление до министъра на околната среда и водите за учредяване на санитарно-охранителна зона около язовир Тича. Към проекта, приложен към заявлението на ВиК – Шумен, се съдържа рекапитулацията на количествено- стойностните сметки за мероприятията по изграждането на тези зони, както и да бъдат признати и възстановени тъй наречените „признати разходи” от Комисията по енергийно и водно регулиране.
Във връзка с изложеното моля да ми отговорите на следното: какъв е източникът за възстановяване на така наречените „признати разходи” на ВиК оператора по реализирането на предвиденото в Заповедта? Какъв е размерът на тези средства и чий ангажимент е изграждането на необходимата инфраструктура в околните населени места за недопускане замърсяване на водата, като от особена важност е отговорът на въпроса – за чия сметка ще бъдат тези разходи и кой ще възстанови тъй наречените „признати разходи”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Лиляна Павлова има възможност да отговори на поставения въпрос от господин Иванов.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, много важен е въпросът, свързан с обособяването и одобряването на санитарно-охранителните зони около всички язовири и всички източници за питейни нужди.
Преди да отговоря конкретно за язовир Тича, мога да кажа, че в по-голямата част от случаите или почти във всички случаи, за съжаление с изключение на язовир Тича, където ВиК дружествата стопанистват язовирите за питейни нужди, вече имат обособени санитарно-охранителни зони. Този въпрос е решен. Направили са го ВиК дружествата и санитарно-охранителните зони са обособени.
Какъв е проблемът с язовир Тича? Там има няколко конкретни казуса, за разрешаването на които все още търсим най-доброто решение.
Първо, язовир Тича не е собственост на ВиК, в смисъл на дружеството, което го стопанисва, по причина, че този язовир доскоро се ползваше за напояване. Негов собственик е Министерството на земеделието и храните, а негов стопанин е „Напоителни системи”.
Въпреки това язовирът вече се ползва за питейни нужди и се стопанисва от ВиК – Шумен, които имат договор и ангажимент за доставка на питейна вода. Това е причината съгласно Закона ВиК – Шумен, да възложи обособяването и очертаването на санитарно-охранителната зона. Язовирът е голям. Очертаната санитарно-охранителна зона включва голям размер територия. Трябва на тази територия да бъде изградена ограда и друг тип съоръжения в поясите 1, 2 и 3. Това обуславя и много високата цена, която трябва да бъде инвестирана, за да може тази санитарно-охранителна зона да бъде реализирана. Стойността на санитарно-охранителна зона е 18,9 млн. лв. от които 4 млн. лв. са задължителните мероприятия за обособяването на пояси 1, 2 и 3.
Защо е толкова висока цената? Първо, защото там говорим за частни имоти, които трябва да бъдат отчуждени. Най-голямата част от този ресурс трябва да бъде инвестирана за това. След това – и всички съпътстващи дейности, свързани с мероприятията за обособяване на пояси 1, 2 и 3.
Оттук нататък предстои да решим по най-добър начин въпроса как да инвестираме тези средства. Язовир Тича е изключение, защото струва много скъпо. За другите язовири и ВиК сме решили този въпрос. Ако го направи единствено и само ВиК дружеството, то трябва да го включи в своя бизнес-план. Това ще се отрази на цената на водата – нещо, което не ни се иска да правим. Дори ВиК да го направи, цената би минала прага на поносимост. Имаме праг на поносимост, от който не можем да излезем. Така че дори да се опита да направи тази инвестиция, това ще е до прага на поносимост като ценообразуване. Затова ще търсим възможности и ще преговаряме, за да може да се осигури поне частично по линия на Асоциацията по ВиК, през общините в региона, през областта и държавата да подпомогнем това финансиране, за да се намери най-добрият баланс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Вие частично очертахте проблема. Язовирът е собственост на „Напоителни системи” и се ползва от ВиК оператора. Оттам идват проблемите с експлоатацията на този язовир.
Една скоба – водата за напояване не се ползва само от гражданите на община Шумен, а от още няколко общини: Велики Преслав и Търговище. Въпросът е изключително комплексен.
Не получихме категоричен отговор за чия сметка ще бъдат тези разходи, защото сумата е изключително колосална – почти 19 млн. лв. Дали Вашето Министерство и държавата поемат като цяло ангажимент за намирането на тези средства като реализиран разход? Десетте общини в Шуменска област едва ли имат капацитета и възможността да извадят такава сума от бюджетите си. Те са общини, които в голямата си част имат задължения и трудно биха се справили с подобна задача.
Моето желание беше да чуя от Ваша страна ангажимент – държавата да влезе във функциите си и да извърши дейността по изграждането на санитарно-охранителната зона, защото включването в бизнес-плана на ВиК дружеството на подобни дейности ще увеличи и без това високата цена на водата в Шумен, която не отговаря по никакъв начин на качеството й. През голяма част от сезоните на годината, особено през есенно-зимния сезон, когато има снеговалежи и когато снегът се топи през пролетта, изключително се нарушава качеството на водата по-показателя „мътност” и хората протестират. Знаете, че до този момент се осъществяваха много протести по отношение на дейността на ВиК оператора, на качеството и цената на водата. Въпросът стои отворен.
Изразявам не само своето, но и притеснението на жителите на три общини. Какво ще се прави оттук нататък? По какъв начин ще се действа? Нека да чуем някакъв категоричен отговор. Молим Ви да намерите решение на този въпрос, защото той засяга не само община Шумен, а две области. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър. Няма да ползвате.
Следва въпрос на народния представител Георги Кадиев относно винетни и тол такси за автомобили за преминаване по републиканската пътна мрежа.
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуват в ПГ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, колкото и малко да сте – в залата виждам пет души! Уважаема госпожо Министър, радвам се че Ви виждам, тъй като въпросът ми буквално остаря за времето, докато се стигне до него.
Въпросът ми е относно изявление на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за винетни и тол такси за автомобили, съгласно което те ще се дължат по 17 хиляди километра от общата републиканска пътна мрежа от 19 хиляди 728 километра.
Обявеният от Вас очакван ръст на приходите от винетки с близо 60 млн. лв. на годишна база след вдигането на цената им, с въвеждането на новата система за тол такси се очаква сумата да се удвои или утрои – съответно до 120 млн. лв. или 180 млн. лв. годишно. Допълнително се въвеждат тол такси за тежкотоварни автомобили над 3,5 тона и смесен модел за плащане за преминаване на автомобилите по пътищата.
Очаква се обявяване на обществена поръчка за избор на изпълнител за изработка на софтуер и хардуер за внедряване на новата тол система за заплащане при преминаване на републиканските пътища за автомобилите над 3,5 тона.
В тази връзка моля да отговорите на следващите въпроси: Очаква ли се ново повишение на цената на винетките и тол такси за автомобили за преминаване по републиканската пътна мрежа, за да се достигне очакваният ръст на приходите? Как ще се определя системата на смесен модел за плащане на преминаването на автомобилите по пътищата? Каква е очакваната индикативна стойност на горепосочената обществена поръчка за разработка на софтуер и хардуер за системата на тол таксите? Как се очаква да се отрази въвеждането на тол таксите на тежкотоварните автомобили над 3,5 тона върху крайната потребителска цена на стоките? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кадиев.
За отговор – министър Лиляна Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, с изменение на Закона за пътищата през миналата година във връзка с процедура по инфриджмънт затова, че в българското законодателство все още не са въведени възможността и начините, по които се третират бъдещи оператори на тол система, в рамките на тази законодателна инициатива беше предвидено и дадена възможността в Закона за пътищата освен винетни стикери да бъде въведена впоследствие и тол система.
Всичко това е и в резултат на анализи, действията, и стратегията за развитието на пътищата и приетото от Министерския съвет решение за разработване на модел за въвеждане на смесен тип система – да остане винетната система за леките автомобили, за лекотоварните превозни средства до 3,5 тона, но да бъде електронна винетна система. Над 3,5 тона да бъде заплащана тол такса за изминато разстояние, която да се реализира и събира на принципа на GPS базирана система, която да бъде изградена на пътищата от републиканската пътна мрежа.
В резултат на това междуведомствена работна група разработи изискванията за документацията, за системата и за обхвата, за съдържанието на този вид система от гледна точка и на софтуер, и на хардуер.
През месец април обявихме тръжна процедура за избор на изпълнител, който да реализира тази система в няколко етапа. Общият срок за реализацията на бъдещия избран изпълнител е 19 месеца, индикативната стойност на обществената поръчка е 200 милиона без ДДС. Тази обществена поръчка е малко по-специфична, за да не плащаме отсега средства от бюджета, от една страна, и най-вече, за да си гарантираме, че такава наистина сложна и специфична система няма да я платим преди да заработи и наистина да функционира. Плащането по тази обществена поръчка е предвидено на принципа на отложеното плащане. Първо, изпълнителят за своя сметка трябва да разработи софтуера, да закупи и инсталира хардуера – рамките и камерите, които ще следят трафика, както и устройствата, от които ще може превозвачите да купуват бордни карти, ако нямат бордово устройство, което да отчита GPS изминатото разстояние. След като тази система бъде изпълнена за сметка на изпълнителя и заработи, влезе в експлоатация и започнем да събираме приходи от въведената система, чак тогава на принципа на разсроченото плащане да извършим изплащането на тази инвестиция.
За съжаление, мога да кажа, че имаме обжалване на обявената обществена поръчка от една фирма, което обжалване касае и специално искане за спиране на самата процедура. Това искане е отхвърлено от КЗК, а самото гледане на жалбата по същество предстои. Към момента процедурата е временно спряна, както предвиждат изискванията на закона.
Това, което мога да кажа, е, че след като приключат всички обжалвания и възобновим процедурата, надявам се да я довършим, да изберем изпълнител и той за 19 месеца да изпълни и реализира системата, която включва изграждането на общо 420 рамки с камери – 320 вече сме изградили с европейско финансиране, така че реално 100 са рамките и камерите, плюс 55 мобилни групи, които да реализират всъщност контрола по въвеждането на тази система. Все още не са определени тарифите и таксите за различните превозни средства – това предстои, отново с междуведомствената група, надявам се, до края на тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Павлова, не отговорихте на два от най-важните въпроса. Като Ви слушам, предстои поредното „дране”.
Миналата година увеличихте цената на винетката с 30 лв. Знаете ли с колко се увеличи майчинството в България? – От 35 лв. на 37 лв. С два лева на месец, в същото време винетката скочи с 30 лв. (Реплика.) Давам Ви го като сравнение, за да видите каква е социалната политика на правителството и каква е политиката за събиране на повече приходи.
Първият ми въпрос беше очакваме ли да се повиши отново цената на винетката? Говорим за винетките на леките автомобили. Не чух отговор и бих искал ангажимент от Ваша страна ще има ли ново увеличени, или не?
Следващият ми въпрос, на който Вие отговорихте, че все още не можете да дадете отговор, беше какви постъпления очаквате от новата система? Защото, забележете, новата система за тол такси за тежкотоварни автомобили ще покрива 17 хиляди километра от 19 728. Това са 86% от пътищата на България – първи клас, втори клас, трети клас. Единствените, които остават без тол система, са четвърти клас. Ако всички тези тежкотоварни автомобили с цел избягване на тол таксата се забият в четвърти клас, какво ще се случи?
Не знам друга европейска държава, в която 86% от пътищата са обхванати от тол такси. Нормалното е в порядъка на 20%.
Не знам каква е тази работна група, кой го е изработил, кой го е измислил. Разбирам, че искате да събирате пари, но това ли е начинът, и какви са последиците от това нещо? Наистина хората ще се опитат да избягат от нея и ще отидат в селските пътища – четвърти клас, тежкотоварни автомобили. Това ще стане в крайна сметка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател и уважаеми господин Кадиев!
Първо, няма как да Ви отговоря, защото в рамките на един въпрос Вие ми задавате четири. Ако ми зададете четири отделни и имаме времето, с удоволствие ще отговоря на всичките четири въпроса. Написах Ви писмо и апелирах в рамките на парламентарния контрол да зададете този въпрос в няколко поредни и ще имате изчерпателен отговор. Няма как за две минути да Ви отговоря на четири въпроса. Ако се опитам конкретно в малкото време, което имам …
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ, от място): Вие идвате на три месеца веднъж. Този въпрос е от месец март.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Госпожо Председател?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, колеги!
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: В малкото време, мога да кажа, че анализите показват, че при въвеждането на тол система за изминато разстояние от тол таксата за тежкотоварните превозни средства можем да очакваме двойно до тройно увеличение на приходите от тол такси за тежкотоварните превозни средства над 3,5 тона, които ще използват републиканските пътища.
Моля Ви, нека да не стресираме хората. Апелирам, защото това не е политическо, а именно да стресирате хората, подвеждайки ги, че въведената тол такса ще докара тировете при тях. Не, няма! Забрана за използване на двадесетте хиляди километра общински пътища, плюс тези почти 4 хиляди републикански пътища, които няма да бъдат таксувани и ще бъдат безплатни, не както сега – платени, това означава 24 хиляди километра пътища да не са платени, а тежкотоварните превозни средства ще бъдат регулирани по начин, по който приоритетно да ползват републиканските платени пътища като транзитно направление – говоря за транзитно преминаващия тежкотоварен трафик през страната. Това е и целта на системата – да увеличим приходите, и да качим тежкотоварния трафик по магистрали, първокласни и второкласни пътища или там, където такива няма, частично по третокласните пътища именно, за да не се окажем в ситуацията, за която говорим.
Мога да кажа, че от 20 хил. километра, 16 хил. километра са предвидени за таксуване с тол такса. Останалите почти 4 хил. километра да бъдат безплатни и от гледна точка за леките коли като винетни стикери или електронна винетка, както и за останалите превозни средства, но по тях ще бъде забранено да се движат тирове.
Това е идеята за тези 4 хиляди километра. Те ще са безплатни за леки коли и по тях ще е забранено да се движат тежкотоварни превозни средства, тъй като това са междуселски пътища, по които не се генерира стандартно тежкотоварен и транзитен трафик. Това е, което мога да кажа. За ценообразуването, както Ви казах, до края на годината ще го определим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народния представител Вили Лилков относно целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Въпросът ми е свързан с така наречената „Програма за подкрепа на Северозапада”.
Ще напомня няколко факта. През 2015 г., когато група народни представители се опитахме да предложим в бюджета да бъде предвидено финансирането на серия проекти за оживяването на Северозапада, беше отговорено и ние приехме този отговор, че те логично не се включват в бюджета, заради това че през 2015 г. предстои да се разработи специална програма, която да бъде напълно обвързана за подкрепа на Северозапада. След нейното приемане тези проекти ще бъдат финансирани от бюджета за 2016 г.
През 2015 г. започна работа специализирана група към Министерството на регионалното развитие за изготвянето на такава програма. Проведоха се множество обсъждания с кметове, областни управители, дори народни представители взехме участие в нейното разработване и през месец ноември тази програма беше внесена в Министерския съвет.
От тогава досега Министерският съвет не е приел програмата или по-точно до момента, в който аз подадох въпроса си към Вас, госпожо Министър. Случи се така, че през 2016 г. не сме предвидили финансиране в бюджета конкретно за изпълнението на тази програма.
Още нещо, тази програма така подготвена и внесена в Министерския съвет предвижда серия законодателни промени, които да насърчават развитието на Северозападния регион.
Моето впечатление е, че ние фатално изоставаме с нейното приемане. Ако тази програма и съответният пакет от законодателни промени не се внесат в Народното събрание в най-кратък срок, рискуваме и през 2017 г. да не можем да осигурим нейното финансиране и така един от приоритетите на правителството, който е заявен в Програмата за стабилно развитие на България 2014 – 2018 ще бъде неизпълнен, а това го дължим на гражданите от Северозападния регион, разбира се, и от региона на Странджа – Сакар и другите планински и полупланински райони.
В този смисъл въпросът ми е: какво ще предприемете,за да се ускори приемането на тази програма и съответно да се осигури нейното финансово обезпечаване за 2017 г., за да започне реално нейното изпълнение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, знаете, безспорно усилията ни през изминалата 2015 г. бяха за разработването на програма не само за Северозапада, както казахте, а програмата включва всъщност и още три подпрограми – за Северозападна България, Родопи, Странджа Сакар и полупланински, планински и погранични райони. Програмата беше разработена и премина съгласуване през всички съответно райони за планиране, през всички съвети, които я утвърдиха, включително на Съвет за развитие беше утвърдена през февруари 2016 г., след което програмата беше пусната за междуведомствено съгласуване през всички министерства, от които получихме съгласуване. Все още изчакваме позицията на Министерството на финансите, включително одобренията на финансовата обосновка. Това е причината да не можем да я внесем за окончателното й приемане на Министерски съвет.
Иначе това, което ще направим след нейното одобрение и приемане ще можем и ще трябва да направим, са две важни неща. От процедурна гледна точка вече сме разработили проектният фиш, с който общините да могат да кандидатстват със своите проекти. Общият размер на проектите, които са предвидени в тази програма до 2025 г. са на стойност 565 млн. лв., от които 240 милиона са за Северозападна България; 132 милиона – за Родопи; 45 милиона – за Странджа-Сакар, и 148 милиона – за планински, полупланински и погранични райони, разбира се, разпределени в периода до 2025 г. в един финансов план. Така че ще разчитам и на подкрепата на Вас, народните представители, в рамките на бюджетната процедура и утвърждаването на бюджета на Министерството за следващата година да утвърдим необходимите средства по разчет, съответно за 2017 г. и Тригодишната бюджетна рамка за Министерството, за да можем да реализираме конкретни проекти. До тогава имаме разработен проектният фиш. Ще дадем възможност на общините, областните управи или проектните инициатори да подадат своите проекти, да инвестираме времето в рамките на следващите месеци в подготовка на тези проекти, тяхната окомплектованост, техническа и всякаква готовност, за да може тяхната реализация и финансирането, когато бъде одобрено, да започне почти веднага.
Искам да Ви успокоя, че предложените законодателни промени не касаят възможността тези проекти да бъдат реализирани. Те по-скоро бяха допълващи дейности, които биха могли да облекчат, да насърчат инвестициите, така че едното не пречи и не е за сметка на другото. В самата програма няма предвидени задължителни законодателни промени, които биха блокирали нейната реализация, след като тя е утвърдена и бъде осигурено финансирането. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Аз твърдя, че са необходими законодателни промени, поради простият факт че са предвидени данъчни и финансови облекчения както за бизнеса, така и за гражданите в тези региони. Действително по отношение на Вашата част, както се казва, не са необходими, но по отношение на цялостната политика са необходими.
Обръщам внимание и на госпожа Цачева, че Народното събрание ще трябва да се заеме и с този въпрос, защото тези облекчения, които са предвидени в програмата, трябва да бъдат законодателно обезпечени.
Между другото, казвате, че в момента отговорността е във Финансовото министерство за съгласуване. Явно е, че следващият ми въпрос ще бъде отправен към финансовия министър, защото аз тръгнах по стълбицата: питах министър-председателя, отговорът беше отклонен към Вас; питах на блиц контрол и господин Томислав Дончев, който е ресорен заместник министър-председател, той не можа да ми отговори какво е положението с тази програма. Имам чувството, че действително фатално ще закъснеем, ако Министерският съвет в най-къси срокове не я приеме и до парламентарната ваканция не мине през одобрение, ако такава е процедурата – и през Народното събрание, защото все пак става въпрос и за сериозни финанси.
В заключение искам да напомня още нещо. На блицконтрол, когато на господин Борисов беше зададен въпрос именно за тази програма и за мерките за Северозапада, че фатално закъсняваме, той заяви от тази трибуна: „Готов съм още в момента да отделя 150 милиона за подкрепа на Северозапада”. Очаквам действително той да изпълни това обещание и да поиска от финансовия министър най-бързо съгласуване, защото явно, че парите са налице, за да стартира тази програма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър? Няма да ползвате.
Господин Лилков, като народен представител, след като считате, че има необходимост от законодателна инициатива, аз съм в очакване на такава. Можете да я реализирате Вие и съвместно с други колеги.
Въпрос от народния представител Атанас Зафиров относно наложени от Република Турция ограничения пред участието на български общини в изпълнението на проекти по Програма „ИНТЕРРЕГ” за трансгранично сътрудничество България - Турция 2014 – 2020 г.
Слушаме Ви, господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, Програма „ИНТЕРРЕГ” за трансгранично сътрудничество България - Турция 2014 – 2020 г. е с бюджет близо 30 млн. евро и е одобрена от Европейската комисия през месец юли 2015 г. Програмата е съфинансирана от Европейския съюз чрез Инструмента за предприсъединителна помощ 2, както и от двете партньорски страни – България и Турция. По нея допустими бенефициенти са институции и организации от три български области, а именно Бургас, Ямбол и Хасково, както и две провинции от Република Турция – Одрин и Къркларели. Проектите по програмата се реализират въз основа на партньорски споразумения между участници от двете страни, управляващ орган на програмата е Вашето министерство – Българското министерство на регионалното развитие и благоустройството.
През миналата година стана известно, че от страна на Министерството на външните работи на Република Турция е било забранено на турски общини да участват в партньорски проекти с редица български общини, включително Бургас, Хасково и Свиленград. Като причина за тази забрана се изтъква признаването от страна на съответните български общини на извършения геноцид срещу арменците в Османската империя. Информацията за такава забрана е потвърдена от кмета на град Одрин, както и от Вас самата.
Въвеждането на подобни ограничения представлява груб опит за вмешателство на турската държава във вътрешните работи на Република България и в частност на свободата на местно самоуправление. Това, разбира се, показва едно дълбоко неразбиране и неприемане на фундаментални ценности на Европейския съюз, включително и на свободата на мисълта и на изразяване на мнение. В действията си турската страна грубо пренебрегва Резолюцията на Европейския парламент по геноцида над арменците и то в момент, когато Турция твърди, че изпълнява критериите си за членство в Европейския съюз. Наличието на подобни критерии, независимо дали са формално изложени от турската страна или не, е в пряко нарушение на правата за управление на средствата от инструмента за предприсъединителна помощ, доколкото ограничава възможността за участие с проекти на посочените в програмата допустими бенефициенти. Още повече, че в случая са засегнати двете най големи общини, които участват от българска страна в трансграничното сътрудничество България-Турция.
Така създаденото по вина на турската страна положение поставя под риск както законосъобразността на изпълнената в момента първа покана за набиране на проекти и предложения... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) чиито краен срок беше 16 март 2016 г. така и цялата програма.
С оглед на гореизложеното моля да получа отговор на следните въпроси:
1. Какви действия са предприети от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за премахване на наложените от турската страна ограничения?
2. Сезирано ли е Министерството на външните работи на Република България?
3. Сезирана ли е към момента Европейската комисия и каква е нейната официална позиция по случая?
В състояние ли е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в качеството си на управляващ орган на програмата, да гарантира, че предвид незаконосъобразните ограничения пред участието на допустими кандидати и при последващ одит от страна на Европейската комисия няма да бъдат наложени финансови корекции по бъдещите договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и в крайна сметка съществува ли риск, госпожо Министър, Програма „ИНТЕРРЕГ” за трансгранично сътрудничество България-Турция 2014 – 2020 г. да бъде спряна от страна на Европейската комисия до намиране на решение за създадената ситуация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зафиров.
За отговор – министър Павлова, която има желание, ако тук са народните представители, които имат въпроси, да удължим времето, така че да отговори на колегите, които чакат.
Нямам нищо против, стига да има народни представители в залата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Зафиров! Наистина изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция е важна програма, част от общо 12-те такива програми, които Министерството и България е бенефициент или управлява.
По отношение на Програмата „България – Турция“ това, което мога да кажа е, че наистина имаме, бих казала, напрежение във взаимоотношенията и подготовката за кандидатстване на проекти между някои общини. От гледна точка на формални изисквания това, в което мога да Ви уверя, е, че към настоящия момент нито по дипломатически ред през Министерството на външните работи, нито към мен като министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на тази програма, няма официално постъпило запитване, забрана или ограничение по формален принцип за това определени общини да не бъдат бенефициенти по тази програма, защото те са приели въпросните декларации, с които осъждат арменския геноцид. От формална гледна точка такава забрана няма.
Факт е, обаче, че на Комитета за наблюдение, който е органът по Програмата, на който ние утвърждаваме насоките за кандидатстване, представителите на турския партниращ орган се опитаха да предложат такъв тип изисквания, критерии за недопускане на кандидати, които са приели декларации против интересите на друга държава. Ние категорично възразихме, отказахме и отхвърлихме това предложение, така че такъв тип изисквания и критерии не влязоха в критериите за кандидатстване. Уведомихме и Външно министерство и помолихме по дипломатически ред, независимо, че не влизат в програмата, още веднъж да се обърне внимание на турската страна, че е недопустимо да се ограничават бенефициенти.
Към днешна дата, това, което мога да кажа, е, че три са общините, които са приели такъв тип декларации от българска страна. Това са Бургас, Хасково и Свиленград. Това са общините, които срещат трудности при подготовката на своите проекти да намерят партньор от турска страна, когато той е представител на държавна институция, доколкото сме уведомени – неформално, също с неформален, няма официален документ, с който те са посъветвани да не партнират с тези три общини.
От друга страна, тъй като липсват формални ограничения – те са само устни и неформални, Европейската комисията също сме я уведомили. Тя участва с нас на комитетите, обсъждали сме с нея този въпрос, но на този етап поради липса на формални ограничения, няма основание за спиране на програмата. Програмата имаше обявени насоки за кандидатстване. По насоката за кандидатстване, чиито срок беше 16 март, имаме получени 195 проектни предложения, така че интересът към програмата е огромен. С бюджета, с който разполагаме, ние ще можем да одобрим едва 30 – 40 от тях, така че интересът е голям. Не е ограничена възможността да се кандидатства както от общини, така и от неправителствени организации за тази програма, но за съжаление остава въпроса, макар и в неформален порядък за тази неформална забрана за тези три общини и те наистина са трите, които не са подали проекти, тъй като не са намерили партньори, с които да го направят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Госпожо Министър, благодаря Ви за отговора.
Вие на практика преразказахте това, което казах и аз – нищо по-различно. Аз Ви питах и много се надявах да не ми отговаряте чиновнически, а да вкарате малко емоция и да ми кажете как реално ще защитите интересите, именно на тези общини, с които Вие накрая приключихте, чиито интерес е накърнен. Как, конкретно? Такъв отговор аз не чух. Вие преразказахте нещо, което се знае, което аз поставих и в моя въпрос. Аз също казах, че то не е формално, но е факт.
Смело мога да направя извод от Вашия отговор, че Вашето правителство не е в състояние да защити интересите на българските общини, а по-скоро, като че ли е склонно да приема безропотно прищевките на един режим, който все по-голяма част от демократичния свят започва да определя като авторитарен и диктаторски. Другият извод, е че не сте поставили достатъчно категорично въпроса пред Европейската комисия. Излиза, че Вие не можете да защитите интересите на тези общини, включително и общини, управлявани от ГЕРБ, което в крайна сметка е функция на Вашето министерство.
Да Ви попитам – премиерът само преди няколко дни беше в Турция: освен прегръдки и разговори на малки имена, този въпрос беше ли поставен? Този въпрос е сериозен, този въпрос ние ще продължим да го повдигаме, включително и в Европейския парламент. Интересите на хората в тези общини трябва да бъдат защитени, а една държава, когато си позволява по един абсолютно безпрецедентен начин да се меси във вътрешните работи на съседна държава, трябва да бъде даден достоен отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Следва въпрос на народния представител Искрен Веселинов относно рисковото състояние на мостово съоръжение „Дъговият мост” над долината на река Русенски Лом край град Русе.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Както каза госпожа председателят, става дума за „Дъговия мост” – една от емблемите на съвременното мостостроене в България. Той е изграден преди около 60 г. За съжаление, от онзи момент, до ден-днешен, не е бил подложен на основен ремонт. Подобен основен ремонт беше плануван и започна в рамките на „Транзитни пътища 4”.
За съжаление, с оглед финансовото състояние на „Мостстрой“ –изпълнителят, беше осъществен частично. Според пътни специалисти състоянието на моста е изключително проблематично от гледна точка на това, че съоръжението е проектирано при едни условия, които сега не са актуални, смятана е конструкцията при 8 тона осово натоварване, а сега изискванията са за 13 тона и половина. Същевременно има видими обрушвания на стоманобетонната конструкция, има проблеми и по фугите, и като цяло съоръжението според специалисти е проблематично.
В тази връзка Ви отправям следните въпроси: дали Агенция „Пътна инфраструктура” е правила скорошно обследване на въпросното съоръжение и гарантираме ли неговата безаварийна експлоатация? Вторият ми въпрос е: предвиждате ли и кога основен ремонт на това мостово съоръжение, което е изключително отговорно, с оглед на това, че не просто първокласен европейски път, а основния международен трафик в момента минава по него и съответно, изваждането му от строя би затруднило изключително транзитния трафик през Република България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Павлова, слушаме Вашия отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Веселинов! Дълга е сагата на Дъговия мост в Русе. Започвайки от 2006 г., когато Проектът по „Транзитни пътища”, в рамките на който е предвиден ремонтът на този мост, избраният изпълнител до един момент работи, но не довършва своята работа и през юни 2009 г. имаме изготвен доклад, който казва, че не може да бъде извършен и приет направеният ремонт, тъй като е направен непълно, със съществени пропуски, свързани с отводняването на платното и други, които са предявени по смисъла на сключения договор по ФИДИК, към изпълнителя.
Избраният изпълнител е Холдингово дружество „Пътища”, което впоследствие, ако си спомняте, беше преименувано в Холдинг „Пътища”, което фалира или по-скоро беше обявено в несъстоятелност, така че не само, че не изпълни издадените от нас задължителни предписания да направи ремонта на този мост, дружеството беше ликвидирано и вече не фигурира в Търговския регистър и въпреки предявените ангажименти към него, то за съжаление, просто се провали тотално.
Това, което мога да кажа, че ние имаме неразплатени задължения към дружеството – 2 милиона, но предвид неговата несъстоятелност, това за дружеството очевидно не беше от значение.
Състоянието му какво е в момента? Състоянието му е задоволително от гледна точка на преминаването. От гледна точка на изискванията и анализите на Института по пътища и мостове към Агенция „Пътища”, за него са необходими сериозни дейности, ако искаме да го приведем в условията на актуализираната наредба за проектиране и строителство на такъв тип съоръжения, включително на това съоръжение трябва да бъдат ремонтирани колоните, трябва да бъдат направени сериозни допълнителни дейности. Ежегодно се следи този мост от Института по пътища и мостове към АПИ. Очакваме поредния годишен доклад, който се прави към края на месец май, който отново ще ни даде описание на това какви са необходимите дейности. По предварителни разчети те са аналогични на миналогодишните и тяхната стойност за реализация е около 8 млн. лв. – наистина една сериозна инвестиция, ако искаме да го приведем напълно да отговаря на увеличените ни изисквания по наредба. С такъв ресурс в момента не разполагаме. Ще продължаваме дейностите за момента по линията на текущ ремонт и поддържане на моста, за да може той да бъде в състояние, в което да може безпроблемно да минава сериозният трафик през него. Надявам се в следващите години напред да търсим възможности за цялостния му ремонт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Министър! Това, което мога да кажа като коментар от чутото е, че действително специалистите, които ни сигнализираха, са били прави и очевидно трябва да намерим средства за ремонтирането на това отговорно съоръжение. Така че при определяне на приоритетите на Вашето Министерство за следващата година бих се радвал, ако Дъговият мост е включен и аз самият като народен представител бих направил подобно предложение при формирането на бюджета, ако не сте го предвидили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Следва въпрос на народния представител Гроздан Караджов относно строеж на плаж Иракли.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Въпросът ми към Вас е свързан с един репортаж, който беше излъчен в деня на отправянето на този въпрос към Вас, показвайки любителски кадри, заснети с безпилотен летателен апарат, които показват строеж върху дюните на плажа Иракли. Макар че впоследствие няколко дни по-късно стана ясно, че този плаж не е точно плажът Иракли, а съседен на него, все пак това, което направи впечатление от тези кадри, е, че се строи върху дюните и че се изгребва пясък от самия плаж, както и растящите върху дюните растения, в които, няма как да знаем, но е възможно да е имало и такива защитени растителни видове. Освен това, Вие знаете, че в Допълненията на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие морският плаж Иракли, наред с Корал и Бяла Карадере попаднаха в списъка на морските плажове за природосъобразен туризъм и че всъщност в духа на Закона беше върху такива плажове да не се допуска каквото и да е строителство. Затова бих искал да Ви попитам дали след този репортаж Вие като министър сте се заинтересували дали е законен строежът на плажа Иракли или, ако това не е плажът Иракли – на съседния на него плаж, и на какво основание е допуснат строеж върху част от самата плажна ивица, и по-скоро върху дюните?
Също така какви действия ще предприемете във връзка с този случай? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Караджов! Не само че съм се заинтересувала от репортажа, по този казус работим вече от няколко години.
Искам първо да уточня, че на територията на морски плаж Иракли, който се намира в землището на село Емона – община Несебър, има шест имота, за които има данни за наличие на дюни. За тези шест имота няма одобрен ПУП и няма започнати процедури нито по разрешаване или одобряване от такъв, нито за строителство, което е успокоително, че конкретно за плаж Иракли и дюните в него няма риск да бъдат застроени. Поне към днешна дата нямаме данни нито за ПУП, нито за разрешение за строеж.
Не е такъв случаят обаче на съседния плаж. Той също се намира в същата местност – село Емона, местност Клавири, където е в близост до плажа Иракли. Там е плаж „Река Вая“. На река Вая до плажа има изградена и локална пречиствателна станция, която е въведена в експлоатация през 2012 г., и която обслужва ваканционните селища, които се намират до плажа. За тези два поземлени имота, които се намират в близост до плажа на река Вая, има промяна на предназначението, а именно земеделската земя през 2006 г. и после през 2007 г. около плажа на река Вая е с променено предназначение и вече е за неземеделски нужди с възможност за застрояване. В резултат на това през 2011 г. РИОСВ – Бургас са съгласува инвестиционни намерения за изграждане на ваканционни обекти в двата имота, които се намират непосредствено до плажа.
През 2011 и 2012 г. от кмета на община Несебър има издадени заповеди за изменение на подробния устройствен план и тези два имота – вече бивши земеделски, са отредени за ваканционно селище единият, а другият за ваканционен клуб. Органите на МРРБ и ДНСК нямат правомощия и не могат да се сезират по проверка на одобрение на такива отреждания, тъй като те се контролират само по съдебен ред и са влезли в сила след съдебен контрол. След това впоследствие отново община Несебър, главният архитект на общината, на основание на тези приети и влезли в сила ПУП-ове за ваканционно селище, има издадени разрешения за строеж: през 2012 г. за пет къщи в един имот през март месец, през май месец за още девет къщи – рецепция, ресторант, СПА център и басейн, а впоследствие и през септември 2012 г. има издадено разрешение за вилно селище с 14 бунгала, три склада и басейни. Всички тези разрешения са издадени на името на две фирми: „Емона 2000” ЕООД и „Дарс инвест” ЕООД. Те са влезли в сила по реда на Закона. Въпреки това след проверка на органите на РДНСК – Бургас, е установено, че започналото строителство с тези разрешения за строеж е в нарушение на издаденото съгласуване и решението по ОВОС, тъй като е увеличен броят и размерът на сградите, които се изграждат на територията на тези ваканционни селища. Има издадени заповеди от РДНСК – Бургас за спиране на тези строежи през 2013 г. Тези заповеди са обжалвани от собствениците на двата имота и Административният съд в Бургас е постановил, че трябва да бъде възобновено строителството на тези два ваканционни комплекса. Много интересно, позицията не я тълкувам, само искам да я прочета: „Административният съд в Бургас отменя заповедите за спирането на строежите с мотив, че макар че одобрените инвестиционни разрешения за строеж страдат от пороци, същите не са нищожни.ˮ С това Административният съд, това е едноинстанционна процедура, потвърждава разрешението за строеж и възможността строителството да продължи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
По същия начин имаме съответно още едно обжалване на другите забрани, които сме наложили, тъй като няма време да ги кажа, и отново Административният съд в Бургас е постановил и отхвърлил нашите заповеди за спиране на строителството, така че оттук нататък нямаме правомощия да сезираме действията. Единствено община Несебър като възложител и като орган, разрешил това строителство, ако има възможност, желание и намерение, би могла да предприеме някакви действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, с голяма загриженост, донякъде и със задоволство, че органите, които са под Ваше ръководство, са действали именно в посока да се опази плажната ивица, но с огромно безпокойство виждам, че в правоприлагането отново, както хората казват, винаги се намира някаква вратичка, с която да се бетонират и последните остатъци от плажна ивица в България. Доколкото тук става дума за абсолютно подобен случай, Вие мислите ли –от Вашето министерство или агенциите, които са под Ваше ръководство, да излезете с изменение в Закона, което по ясно и точно да регламентира точно тези въпроси, така че да стане ясно вече и на съдебните органи, че строителство, което обхваща плажната ивица – нещо, което се виждаше на репортажа, как багери изгребват самите дюни, е недопустимо, независимо какъв орган, по какъв ред или през какви законови вратички е успял да се промуши. Тоест, възнамерявате ли да направите актуализация на законодателството, така че това нещо да стане по-ясно в Закона? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Следва въпрос от народния представител Георги Кадиев относно публична покана за доставка на лек автомобил за нуждите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, сега ще си говорим за корупция в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
На 17 март 2016 г. е публикувана обществена поръчка чрез публична покана с предмет „доставка, чрез покупка, на нов автомобил за нуждите на Агенция с възложител Агенция по геодезия, картография и кадастър”.
Поставените условия са така зададени, че на тях отговаря само един модел автомобил – Skoda Superb, което закономерно води до постъпването и само на една-единствена оферта от официален вносител на Skoda и избраният изпълнител за доставка на лек автомобил Skoda Superb с 5 врати на стойност 72 790 лв.
Това не е единствената поръчка чрез публична покана от Агенцията. На 20 ноември 2015 г. е възложена подобна обществена поръчка, проведена по същия начин – чрез публична покана, с предмет „доставка, чрез покупка, на нов лек автомобил за нуждите на Агенцията”. Абсолютно същия предмет на дейност, като сегашната поръчка, с прогнозна стойност 79 200 лв. с ДДС.
Там отново са зададени толкова детайлни условия, че да насочват към избора на определен модел автомобил – Volvo СХ60, поради което е получена една-единствена оферта от фирма – официален вносител, и съответно е закупена от Агенцията.
В тази връзка моля да отговорите на следните въпроси:
Първо, какво налага публикуването на публична покана за нов лек автомобил през март 2016 г., който е луксозен автомобил, очевидно за директора на Агенцията, след като само 4 месеца преди това е купен още по-луксозен автомобил?
Второ, какво налага да се публикуват две обществени поръчки с близки параметри през толкова кратък период от време?
Трето, защо са зададени толкова детайлно разписани критерии, които да елиминират останалите вносители на автомобили и да насочат към един точно определен автомобил?
И последният въпрос, който ще добавя от свое, лично име вече – на последните два въпроса дори можете да не отговорите, докога ще държите този директор на Агенцията?
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, благодаря Ви за въпроса, благодаря Ви и за сигнала, с който ме сигнализирахте да направим проверка на тези процедури.
Първо, да погледам от обща гледна точка обявяването на процедури с публична покана – стига да отговарят на изискванията за публична покана, не е забранено, не е незаконосъобразно. Така че от гледна точка на законосъобразност процедурите като такива, са проведени в рамките на Закона за обществените поръчки. А дали са целесъобразни, дали са правилни, това е въпрос и тук сте прав – трябва да се съглася с Вас, това е и причината, след като възложих проверка по Вашия въпрос и по Вашия сигнал, наистина да забраня на Агенцията по кадастъра, както и на останалите разпоредители, разбира се, и да променя реда, по който те, знаете, като самостоятелни агенции и самостоятелни органи, които възлагат обществени поръчки по ЗОП, имат възможност и реда, по който те възлагат такъв тип поръчки и възлагане.
Това, което мога да кажа, разбира се, възложила съм проверка, допълнителна проверка и на условията, които Вие цитирате. Изискала съм и обяснения от директора на Агенцията по кадастър за причините, мотивите, по които това е направено. Разбира се, това, което получих в бърз и устен порядък, е бързане, спешна необходимост от автомобили, остарял автомобилен парк и необходимостта да се обнови автомобилният парк.
Това, което мога да отговоря на конкретните Ви въпроси, това получих като отговор. Проверката тече, имам съответно комисия, която съответно ще се заеме с предприемането на действие, договорите са реализирани, автомобилите са доставени, ползват се от Агенцията – понеже попитахте кой използва, ползват се от службите на Агенцията, единият от които се ползва и от директора на Агенцията. Така че оттук нататък е въпрос по-скоро на санкции, включително беше санкциониран и главният секретар на Агенцията по кадастър, който има отговорността и ангажимента за провеждането, изпълнението и контрола на обществените поръчки, сключването на договори – и директорът, и главният секретар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря за отговора, госпожо Павлова.
Ще Ви насоча към няколко неща, с които да Ви покажа защо трябва да уволните този директор на Агенцията.
Първо, тази Агенция няма нужда от луксозни автомобили. Те не возят шейхове, както горските стопанства. Това не е просто джип, Volvo СХ60 е сериозна машина. Вижте прогнозната стойност – 79 200 лв. с ДДС. Това говори ли Ви нещо – 66 хил.лв. без ДДС? Това е максималният праг за обявяване на обществени поръчки чрез покана. Обществените поръчки чрез покана нямат право на обжалване. Затова е направено по този начин, за да не може никой да обжалва. Това, първо.
Второ, направени са такива условия, че да спечели една точно определена фирма с един точно определен модел. Аз получих информация кой ще е печелившият модел два дни преди обществената поръчка и го публикувах в „Фейсбук”. Вие можете да извадите от моя „Фейсбук”, да видите датата, че е два дни преди обявяването на победителя за този за Skoda Superb. Служители на Агенцията ми казаха – направено е нарочно за Skoda Superb и ще спечели Skoda Superb, и аз го публикувах съвсем умишлено, за да има след това времева следа, за да се знае, че два дни преди това съм го публикувал.
Значи правят обществената поръчка на 66 хил. лв., на максималния праг. През 2015 г., когато печели първият автомобил, печели при цена с 37 лв. под максимума. Максимумът е 79 200 лв., явява се един доставчик и дава цена 37 лв. надолу. Това не Ви ли мирише на корупция? То мирише, та дрънка. От това повече, здраве му кажете! Условията, направени за една кола, тази кола се продава почти на максимума, всичко е изпипано и четири месеца по-късно същият директор обявява нова обществена поръчка, пак за луксозен автомобил, която не е за служителите. Аз повече от това доказателство не знам какво да Ви дам! То е толкова ясно и очевидно, че дори не виждам какво толкова има да се проверява!?
Сега, главният секретар – много бързахме, нямахме време. Не е вярно! Пълни глупости! Къде са бързали? Да си купят Volvo и Skoda? Затова ли бързат. Уволнявайте ги тези хора, махайте ги от там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър? Няма да ползвате.
Следва въпрос на народния представител Петър Христов относно затворен участък от републикански път III – 488, Сливен – Ичера.
ПЕТЪР ХРИСТОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! За съжаление, трябва да поставя един и същи въпрос след една година. Той е за това защо не се предприемат никакви мерки за най-прекия път, който свързва областния град Сливен с община Котел и със селищата, прилежащи на общината, а също и път, който свързва Сливен с местността „Карандила”, която е основно място за отдих на сливенци и на туристи от по-далечни селища.
Искам да ви обърна внимание, че Сливен е град, който пред очите ми в рамките на последните 40 години се превърна от един от водещите икономически центрове на България в център на проституция, в център на мутренски сдружения, в център за износ и търговия на дрога. Градът запада. Не е вярно това, което се тръби в последно време, че Пловдив е с най-много цигани. Сливен е градът с най-много цигани в България спрямо цялото население на града, защото голяма част от циганите не се идентифицират като такива, а като турци.
Много е неприятно втори път да задавам този въпрос. Искам така както съм поставял въпроса, да кажете как ще се реши проблемът с най-пряката връзка Сливен – Котел? Обходният път в момента е 40 км. Спрени са микробуси, които обслужват селищата от другата страна на Балкана. Независимо от стойността на обекта, той трябва да бъде приведен в годно за експлоатация състояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Христов, след зададения от Вас въпрос мога да потвърдя, че през изминалите месеци Агенция „Пътища” проведе процедура по обществена поръчка, обявена през май миналата година, за избор на изпълнител, който да направи проучвателни и проектантски работи, за да се изготви цялостен проект за трайното решаване на това пропадане от около 90 метра от участъка на пътя Сливен – Ичера, при км 25-ти, което е с дълбочина над 100 метра. То наистина е много дълбоко и много сериозно нарушаване и компрометиране на настилката. Този проект вече е изготвен, предоставен е и предстои на заседание на Експертния съвет на Пътната агенция да бъде утвърден като проектно решение, с което да бъде укрепено свлачището и да бъде поправено пътното платно.
Проектът включва редица мерки за укрепване на пропадналия участък в дълбочина над 100 м и съответно неговото ремонтиране. Стойността е 2,7 млн. лв. – много сериозна инвестиция, макар и за толкова малък участък, защото е силно компрометиран. Мога да Ви успокоя, че заложихме тези средства и те са налични в бюджета на Пътната агенция. След утвърждаването на проекта и избор на изпълнител ще могат да бъде направена самата инвестиция по оправянето на участъка. Даваме си сметка колко е важен. Отне време на Агенцията да го направи – за това сте прав. Аз също бях критична към тях. Сега обаче е важно максимално бързо да изберат изпълнител, който да направи и поправи този участък с тази много голяма инвестиция – тези 90 м ще ни струват близо 3 милиона.
Съгласна съм с Вас, че трябва да оправим и този участък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
ПЕТЪР ХРИСТОВ (ПФ): Госпожо Министър, удовлетворен съм от отговора Ви. Единственото, което мога да поискам от Вас, е да настоявате. Аз също ще изчакам два – три месеца, след което ще включа отново всички активности, тъй като знам, че там има много проблеми. От всякъде се оплакват, че пътят пропада. Мислех, че сумата ще е много по-голяма и мисля, че тези пари по всяка вероятност няма да Ви стигнат.
Имайте предвид, че Сливен върви надолу като град. Той ми е скъп, защото съм от този район. Баба ми е от село Ичера от другата страна на прекъснатия път.
Затова моля да настоявате и да не прекъсвате работата. Предполагам, имате много задачи, но това е много важно за един от нашите затъващи и потъващи градове – Сливен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? (Обръща се към министър Лиляна Павлова.) Няма да ползвате.
И последен въпрос от днешния парламентарен контрол, отправен от народните представители Драгомир Стойнев и Георги Гьоков относно необходимост от рехабилитация на републикански път ІІІ – 608, третокласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, преминаващ изцяло на територията на област Стара Загора.
Слушаме въпроса, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Госпожо Министър, пак въпрос за ремонт на път и отново декларирам, че нямам никакъв интерес кой ще прави пътя, а просто той трябва да стане по някакъв начин.
Това е път ІІІ – 608, третокласен път, част от републиканската пътна мрежа на България и преминава изцяло през територията на област Стара Загора. Дължината му като цяло е 63,7 км. Предполагам знаете за изключително тежкото му състояние, особено в участък от километър 28 до километър 39. Дупките или по-скоро кратерите са незаобиколими и с такава дълбочина, че дори бавно да караш, се чупят предните брони на автомобилите и застрашават живота на пътуващите. Растителността около пътното платно намалява силно видимостта. Липсват каквато и да е маркировка и пътни знаци.
Трябва да знаете всичко това, защото до Вас са стигали нееднократно сигнали за това от кметските наместници от селата Съединение, Сърневец, Пъстрово, Малко Дряново, Найденово и Долно Ново село, от кмета на община Братя Даскалови, от областния управител на Стара Загора, от директора на областното пътно управление. Всички те са писали до Вас. Хората пишат от 2008-а, 2009 г. до всички институции, водят кореспонденция, защото пътят наистина е в невъзможно състояние. От време на време получават отговори, в които всички по принцип се съгласяват и проявяват разбиране по въпроса, но решение за ремонт на същия път няма. Той се нуждае поне от изкърпване на дупките, подрязване на растителността и полагане на някакъв асфалт, поне минимално количество, но да стане възможно движението по него.
Госпожо Министър, въпросът ми е: предвиждате ли и кога ще бъде извършен необходимият ремонт на републикански път ІІІ –608, третокласен път, част от републиканската пътна мрежа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, да, това също е един от пътищата от третокласната републиканска мрежа, който е в незадоволително състояние, особено в участък около 10 км от направлението на този път, който е в най-лошо състояние. Това е участъкът между Пъстрово и Съединение. Тези 10 км наистина не са ремонтирани от 25 години и това е причината да са в толкова лошо състояние.
Мога да кажа и сте прав, че дупките са толкова дълбоки, че вече и кръпките не помагат. Винаги съм казвала, че кръпка върху кръпка отваря следващата, съседната дупка и затова изкърпването не е ефективно като дейност за ремонт. В рамките на бюджета, с който разполагаме, това обаче е максималното, което за момента можем да си позволим.
От бюджета за текущ ремонт на Пътната агенция ще продължим да инвестираме, макар за момента само с частично изкърпване, почистване и изрязване на храсти.
Агенция „Пътища” възложи и изготви технически проект за основен ремонт и рехабилитация на този участък, тъй като осъзнаваме неговото незадоволително състояние. Той е направен. Изчисленията показват, че съответно за този път и по-малките участъци, които допълнително трябва да се реализират, са необходими над 8 млн. лв. Това е причината да не можем да възложим цялостната рехабилитация през тази година.
Както Ви отговорих и на предишния въпрос, надявам се, че за момента и до края на годината усилията и инвестициите ни са за големи рехабилитации в Северна България, а от следващата година, живот и здраве, благодарение на увеличение на приходите, да инвестираме малко повече в по-мащабни рехабилитации, поне едроплощно ремонтиране и изкърпване, за да има то своя ефект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Как да кажа? Влизам Ви в положението, защото положението с пътищата в цялата държава е страшно.
Няма как обаче да кажа, че съм удовлетворен от отговора, защото се срещам с тези хора и виждам някакво отчаяние в очите им – отчаяние, че са забравени от Вас, като правителство, от нас, като Народно събрание. Там те си плащат данъците, таксите, винетните стикери и се чудят второ или трето качество хора са, че не се вземат примерно мерки за ремонт на техния третокласен път, който не е ремонтиран повече от 20 – 30 години.
Този път е важен, жизненоважен за цялата община, защото за жителите на тези седем села от региона това е артерията им към областния град Стара Загора. Намират се и хора, които искат да инвестират по някакъв начин там или да купят къщи в този обезлюден район, колкото и странно да е това, но поради лошото състояние на пътя се отказват. В най-скоро време автобусният превоз към Стара Загора, ако не са го спрели, ще спре единственият автобус по пътя Стара Загора – село Найденово.
Всички фирми, които зареждат търговски обекти, най-вече хранителни стоки и продукти, протестират за състоянието на пътя и е въпрос на време да се откажат от тази си дейност и дори да оставят хората там без хляб.
Хората от все сърце се молят някой да им обърне внимание и да реши този проблем. Чудят се при тези бодряшки отчети на правителството за ръст на икономиката, за повишена събираемост на държавните вземания, при тези огромни заеми, които се вземат, не се ли намериха малко средства за ремонтиране на безкрайно лошия техен път?!
Аз разбирам, чухме за 328 млн. лв., ако не бъркам, за ремонти на третокласните пътища. Хората тайно се надяват част от тези пари да отидат и при тях. Не знам какво повече ще ми отговорите на това в дупликата.
Въпросът е един: кога ще бъде ремонтиран този път?
Надявам се силно, както и Вие казахте, да се случи нещо до края на годината, поне с участъка между двете села. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате, госпожо Министър.
С това въпросите към Вас за настоящия парламентарен контрол са изчерпани.
Следващото редовно пленарно заседание е идната сряда, на 1 юни 2016 г., с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,34 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Алиосман Имамов

Секретари:
Айхан Етем
Иван Иванов