Председателствали: председателят ЦЕЦКА ЦАЧЕВА и заместник-председателят Иван К. Иванов

Секретари: Александър Ненков и Иван Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Колеги, добър ден!
Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, днес е първата сряда за месец юни, поради което Програмата за работата на Народното събрание за днешния ден се формира по правилата на чл. 50, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
С оглед ротацията на парламентарните групи първи за този месец са народните представители от Парламентарната група на “БСП лява България”. Те са предложили, съответно това става т. 1 – Проект за решение за необходимостта от насърчаване на междупарламентарния диалог и сътрудничество между Европейския съюз и Руската федерация. Вносители са Михаил Миков и група народни представители, продължение от предходно пленарно заседание. Проектът на решение е докладван от вносителя, предстои дебат.
Предложение от Парламентарната група на Движението за права и свободи, това става т. 2 – Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносители са Лютви Местан и група народни представители, от 27 октомври 2014 г.
Няма предложения от Парламентарната група на Реформаторския блок.
Парламентарната група на Патриотичния фронт предлага, това е т. 3 – Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са Валери Симеонов и група народни представители.
От останалите парламентарни групи няма постъпили предложения.
4. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител е Министерският съвет, приет на първо гласуване на 19 май 2016 г.
5. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, предвиден като т. 1 за четвъртък. Вносители са Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Петър Кадиев, Борислав Миланов, Росен Петров, Мариана Бояджиева, Станислав Станилов и Ерджан Ебатин.
6. Проекти за решения за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет” и за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили”. Вносител е Министерският съвет.
7. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители са Манол Генов и група народни представители – първи законопроект от 13 април 2016 г., и на Министерския съвет – от 9 май 2016 г.
8. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Вносител е Министерският съвет.
9. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител е Министерският съвет. Предвижда се това да бъде т. 1 за петък, 3 юни 2016 г.
10. Проекти за решения за промени в постоянни комисии. Вносители са Красимира Ковачка и група народни представители; Красимир Велчев. Ще има и от Парламентарната група на “БСП лява България”. Това ще бъде т. 2 за петък, 3 юни 2016 г.
11. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), Конвенцията е от 1952 г. Вносител е Министерският съвет.
12. Проект за решение за предложение до Президента на Република България за награждаване с орден „Св. св. Кирил и Методий”, първа степен. Вносители са Даниела Дариткова и група народни представители от Комисията по здравеопазването.
13. Парламентарен контрол по реда на чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предвиден е за днес, сряда, начален час 12.00 ч.
Обичайният Парламентарен контрол по чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е в петък, начален час 11,00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 150 народни представители: за 120, против 8, въздържали се 22.
Предложението е прието.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника са постъпили две предложения.
Първото предложение по време е на народния представител Васил Антонов от Парламентарната група на “БСП лява България”. Той предлага като точка от седмичната ни програма да бъде включено Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 654-01-32, от 14 март 2016 г. Вносители са Васил Антонов и група народни представители.
Господин Антонов, имате думата да защитите предложението си.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Нашето предложение – на Парламентарната група на “БСП лява България”, е за включване в дневния ред за седмицата на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
В този си вид Законът за вероизповеданията е приет през 2002 г. и влиза в действие през 2003 г. с малки изменения през следващите години. До този момент по Закона в страната са регистрирани повече от 147 вероизповедания, което само по себе си говори за прилагането и правата за вероизповедание на българските граждани.
Динамиката на процесите, които се развиват в Европа и в България през последните години, и най-вече потоците от имигранти през последните две години доведоха до Европа повече от три милиона имигранти. В същото време това се случва на външната граница на България в южните ни съседки –в Турция, където в момента чакат своята съдба повече от 2 2,5 милиона имигранти, чакат своя път към Европа. Нека да напомним, че само от началото на тази година през така наречения „средиземноморски” или „италиански път”, както е известен, броят на мигрантите, които влязоха в Европа, е повече от 200-220 хиляди. Недобро е положението и в съседна Гърция, където броят на имигрантите е стотици хиляди. Те очакват решение на своите въпроси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам.
Отчитайки обстоятелството, че правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано, предлагаме съответно промени в Закона за вероизповеданията, с които правим Закона по-приложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Днес предлагате процедура по включване на този Законопроект в дневния ред.
ВАСИЛ АНТОНОВ: В същото време с този Закон укрепваме прилагането на Закона и Конституцията на страната в чл. 37 и чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Антонов. Четиридесет секунди отгоре имахте.
Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение за включване на този Законопроект в седмичната ни програма.
Гласували 137 народни представители: за 55, против 36, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уверявам Ви, че Законът, предложението, което правим с колегите народни представители – вносители, е единствено в защита на националните интереси.
Моля Ви да потвърдите с гласуване „за“ вкарването на Законопроекта в дневния ред, а при последващо разглеждане на първо и второ гласуване ще можем съответно да разгледаме и спорните моменти, както и да приемем други предложения, ако има такива по Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 145 народни представители: за 55, против 44, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Постъпило е предложение от народния представител господин Велизар Енчев, който предлага в седмичната програма да бъде включен Проект за декларация по повод 13-ата годишнина от въвличането на Република България във войната срещу Ирак с мотиви към нея. Проектът за декларация е внесен от господин Енчев на 25 март 2016 г. със сигнатура 554-03-1.
Господин Енчев, имате възможност да защитите предложението си.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! На 29 май тази година – само преди два дни, се навършиха 13 години от решението на 39-ото народно събрание за изпращане на български военен контингент в Ирак. Тъй като това решение се оказа сериозна политическа грешка, която на фона на терористичните актове в Брюксел и в Париж се видя още повече, се налага преоценка и съответно реакция на българското Народно събрание от сегашния му състав. Още повече във Великобритания и САЩ, и на практика във всички държави от така наречената „Коалиция на желаещите” бивши и настоящи държавници се разграничиха от войната в Ирак и я оцениха като тежка политическа и военна грешка, аз смятам, че ние трябва да подложим на политическа, а също така и на морална оценка действията на законодателната и на изпълнителната власт през 2003 г.
Ще Ви прочета основното в Декларацията, която предлагам Вие да приемете:
„Четиридесет и третото народно събрание декларира, че взетото на 29 май 2003 г. решение на Тридесет и деветото народно събрание за изпращане на български военен контингент в Ирак е базирано на невярна информация, подадена от правителството на Национално движение „Симеон Втори”. Този акт на законодателната и изпълнителната власт е тежка политическа грешка, която погази международното право и въвлече страната ни в несправедлива война.
Интервенцията срещу Ирак разпали верския фанатизъм и отключи разрушителни процеси в Близкия изток, които тежко засегнаха Сирия, Либия, Йемен, където в момента се води кървава гражданска война, а съществуващата днес „Ислямска държава”, заела територията на Сирия и Ирак, е най-тежкият рецидив от военната намеса в Ирак през 2003 г.“
Предлагам 43-ото народно събрание да декларира, че в своите външнополитически действия стриктно ще спазва принципите на международното право, няма да допуска действия на изпълнителната власт, погазващи суверенитета на независимите държави и решително ще се противопоставя на международния тероризъм.
Смятам, народните представители от партия ГЕРБ имат най-голямо основание да подкрепят тази Декларация, тъй като те единствени не присъстваха в състава на 39-ото народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Енчев.
Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение от господин Енчев за включване на Проекта за декларация в седмичната ни програма.
Гласували 140 народни представители: за 31, против 46, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, моля за прегласуване, тъй като или народните представители не разбраха, или аз не се изразих много добре, но да припомня, че за тази декларация или за подобен текст вече гласуваха и по-точно се изказаха бившият американски държавен глава Джордж Буш, бившият държавен секретар на Съединените американски щати Колин Пауъл, бившият военен министър Доналд Ръмсфелд. Струва ми се, че аргументите са повече от сериозни, за да подкрепите тази декларация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги.
Гласували 132 народни представители: за 31, против 48, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 21 до 31 май 2016 г.:
Проект за решение за откриване на процедура за избор на председател на Комисията за финансов надзор. Вносители – Петър Славов и Мартин Димитров. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за декларация на Четиридесет и третото народно събрание по повод Тридесетата годишнина от произнасянето на оправдателната присъда на Сергей Антонов – несправедливо обвинен за атентата срещу папа Йоан Павел ІІ. Вносител – Велизар Енчев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносител – Цветан Цветанов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект на декларация за създаване на Регионален енергиен съюз в Централна и Югоизточна Европа. Вносител – Красимир Каракачанов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по енергетика.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители – Мариана Тодорова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители – Станислав Иванов, Иван Вълков, Вили Лилков и Христо Грудев. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2014 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2015 г. Вносител – Комисията за защита на конкуренцията. Ще се гледа от Комисията по икономическа политика и туризъм.
Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г. Вносител – Министерският съвет на 27 май 2016 г. Разпределен е на следните комисии: Комисията по бюджет и финанси, Комисия по икономическа политика и туризъм, Комисия по правни въпроси, Комисия по труда, социалната и демографската политика, Комисия по енергетиката, Комисия по образованието и науката, Комисия по здравеопазването, Комисията околната среда и водите, Комисия по културата и медиите, Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика, Комисия по отбраната и Комисията по контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2014 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад“, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификата за принос на донорите, част от Приложение II от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад“, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика, ще се гледа и от съпътстващи Комисия по бюджет и финанси, Комисия по правни въпроси, Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2015 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2015 г., Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2015 г. и Одитен доклад № 04-00-104416 на Сметната палата и становище за заверка на Годишния финансов отчет за 2015 г. на КФН, неразделна част от него. Вносител – Комисията по финансов надзор. Ще се обсъди от Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисия по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. Вносителите – Светлин Танчев и Георги Ковачев. Водеща е Комисията по енергетиката.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографска политика. Ще се гледа още и от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители – Радан Кънев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Изборния кодекс. Вносител – Георги Кадиев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2015 г. Вносител – Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Предстои разпределение.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по енергетика, Комисията по образованието и науката, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Вносител – Красимир Велчев.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения; Проект за решение за промяна в състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред; Проект за решение за промяна в състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Вносители: Красимира Ковачка и група народни представители.
Доклад на Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данни по Закона за електронните съобщения относно прилагането и използване на специални разузнавателни средства и достъп до данните по Закона за електронните съобщения през 2015 г. Вносител – Димитър Лазаров.
Проект за решение за промени в състава и ръководството на Комисията по политиката за българите в чужбина, Проект за решение за промяна в състава на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Проект за решение за промяна в състава на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Вносители – Красимира Ковачка и група народни представители.
На 31 май тази година с писмо от председателя на Комисията за защита на личните данни в Народното събрание е постъпила обобщена информация по чл. 261а от Закона за електронните съобщения за времето от януари до декември 2015 г.
С мое писмо информацията е предоставена на Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Информацията е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
И последно съобщение: от Националния статистически институт е постъпила информация за бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите през май 2016 г., общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния и международния пазар за април 2016 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към приетия дневен ред за днешното пленарно заседание – първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАСЪРЧАВАНЕ НА МЕЖДУПАРЛАМЕНТАРНИЯ ДИАЛОГ И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ, № 554-02-102 ОТ 8 ДЕКЕМВРИ 2015 г. – продължение.
Вносители – Михаил Миков и група народни представители.
Няма доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Проекторешението беше включено в дневния ред. Представени са докладите. Проекторешението е представено от името на вносителите. Предстои откриването на дебата по този Проект за решение.
Заповядайте, имате думата, господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Българската социалистическа партия лява България няколко пъти внася този Проект за решение. Последният път даже успяхме да еволюираме до това да влезе в дневния ред и даже да чуете какво беше казал вносителят, но, използвайки някои парламентарни прийоми, не стигнахме до обсъждане и гласуване. Ние тогава Ви обещахме, че пак ще вкараме тази точка в дневния ред и, както виждате, съвсем последователно го правим.
Вие и днес имате възможност да използвате някои парламентарни прийоми, в които да не изразите своето мнение, било неприсъствайки в залата по време на гласуването, било въздържайки се от гласуване или неучастие в гласуването, но имайки предвид, че процесът за нормализиране на междупарламентарните отношения между Европейския съюз и Руската федерация е нещо, което е закономерно, нещо, което вече се случва, нещо, което е минало и през парламентите на други европейски държави, аз ще се опитам да Ви мотивирам все пак да участвате в това гласуване и да изразите своето мнение, за да покажете дали парламентаризмът има някаква основа в България, дали парламентаризмът е нещо, което ние поставяме начело на управлението не само в нашата Родина, но и като основополагащ принцип в Европейския съюз.
Тези ограничения, които са наложени, не са наложени от някой друг, те са наложени от изпълнителната власт, те са наложени върху един диалог, който няма как да се състои, ако забраниш на опонента си или на партньора си, или на този, с когото искаш да разговаряш, да може да се среща с тебе. Защото това, което в момента съществува като обстановка в света с нарастваща опасност от терористични вълни, с все по-голям, засилващ се емигрантски натиск, изисква диалог, изисква взаимно разбиране, изисква поставяне на проблемите, които са глобални, на масата и обсъждането им най-вече на парламентарно ниво.
И в тази връзка всякакви ограничения на пътуване на парламентаристи, било от Руската федерация към европейските държави и вече взетите реципрочни мерки от Руската федерация на европейски парламентаристи за Русия, са неконструктивни, бих казал контрапродуктивни, те само водят до изолация на отделните парламенти, не могат да допринесат за решаване на тези глобални въпроси, те пречат за нормализиране на обстановката в света, защото само една глобална коалиция може да постави началото на една успешна антитерористична борба, само една глобална коалиция, включваща възможно най-широк кръг демократични държави, може да реши проблема с бежанците там, където той възниква, а не да се борим с техните последствия.
В тази връзка, колеги, много Ви моля, нека днес да последваме примера и на други европейски парламенти, аз ще Ви спомена само френския, Вие се сещате за останалите, и да подкрепим решението, с което да накараме министър-председателя и министъра на външните работи да направи мотивирано предложение пред Европейския съюз и Съвета за външните работи за изваждане на всички парламентаристи от санкционните списъци на Европейския съюз и едновременно с това да се започнат преговори за реципрочното изваждане и действия от страна на Руската федерация. Само по този начин ние ще можем да отговорим на изискванията на нашите народи за спокоен, мирен, нормален живот – живот без заплаха от терористични акции, живот без уплах и поглеждане към границата кога ще дойде следващата вълна мигранти.
Много Ви моля – бъдете парламентаристи и гласувайте за това решение, с което ние ще отворим пътя на диалога. Още един път казвам – диалог се води от двама. Не можеш да водиш диалог, ако си забранил на отсрещната страна да се среща с теб и да разговаря с теб. Благодаря Ви. Надявам се този път да проявите разум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ерменков? Няма.
Думата за изказване има господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги, правя веднага, в началото на моето изказване едно уточнение. Преди да гласувате, искам да Ви напомня, че днес няма да гласуваме решение за падане на санкциите срещу Руската федерация, което толкова много Ви плаши да не би да разгневи Вашия нов голям брат, а гласуваме само едно решение за насърчаване на интерпарламентарния диалог между Европейския съюз, от една страна, и Руската федерация – от друга. Тоест спокойно можете да натиснете копчето „за”, защото става дума българският парламент да не бъде последен, когато взимаме правилни решения заедно с останалите парламенти на Европейския съюз, а да бъдем първи, както преди 13 г. бяхме първи в коалицията на така наречените „желаещи държави“, които погазиха международното право.
Господин Ерменков много добре даде анонс за това какво се случва в Европейския съюз в тези последни няколко месеца, в навечерието, надявам се, на отпадането на санкциите срещу Руската федерация. Парламентът на Франция, уважаеми колеги, преди месец и половина гласува за отпадането на санкциите с 55 гласа „за”. Вярно е, че това Решение на френския парламент, няма императивна функция, няма задължително значение за изпълнителната власт, но то е показателно за настроението сред френската общественост, тъй като Франция губи, понасят огромни загуби най-вече нейните селскостопански производители, от наложените търговски и икономически санкции срещу Руската федерация.
Вчера в Москва бе германският външен министър Валтер Щайнмайер, който заяви: „Настояваме в Германия за поетапно отпускане на санкциите срещу Русия и засилване на диалога с Москва“. При това без да се съобразява с моралните норми, Федерална република Германия, въпреки че настоява останалите държави от Европейския съюз стриктно да спазват санкциите срещу Русия, продължава преговорите и работата по „Северен поток” № 2, което показва, че прагматизмът, когато става дума за интересите на големите, стои над морала, за който твърде много ни говори Ангела Меркел.
А какво да кажа за позицията на Унгария и Италия? Унгария официално заяви, че няма да подкрепи автоматичното продължаване на санкциите срещу Руската федерация. Това го заяви и унгарският министър-председател, и унгарският външен министър по време на последния си разговор с външния министър на Русия Сергей Лавров. Подобна е позицията, дори още по-силна и радикална, на Италия, където министър-председателят Ренци е категоричен, че санкциите срещу Руската федерация са повече във вреда на Европейския съюз и на определени държави от Европейския съюз, отколкото на Руската федерация.
А да припомням ли – само преди четири дни на официално посещение в Гърция бе руският държавен глава Владимир Путин, който сключи ред изгодни и най-вече за Гърция, член на Европейския съюз, търговско-икономически споразумения. Тук дори изобщо не говоря за Проекта „Южен поток”, около който има доста въпросителни.
Така че само държавите, които Ви изброих – Гърция, Италия, Кипър, Унгария, Федералната република Германия и на първо място Франция, трябва да са достатъчни мотиви, за да Ви убедя и аз, разбира се и вносителят Българската социалистическа партия, че днес Вие трябва да гласувате едно решение за засилване на интерпарламентарния диалог между Русия и Европейския съюз, което е изцяло и предимно в интерес на гражданите на Европейския съюз, а след това на Руската федерация.
Може би само след час и половина ще разискваме въпроса за преоборудването на армията с нови изтребители и нови кораби за военноморския флот. Тогава, по време на този дебат, ще стане дума за отношенията ни с Руската федерация и с нашите западни партньори. Затова нека да не допускаме тези грешки, които допуснахме, както казах в началото, преди 13 години – първи се включваме, когато става дума за несправедливи каузи, в такива порочни коалиции в противоречие на международното право и последни ще се включим в групата на държавите, които ще поискат да отпаднат санкциите на Европейския съюз срещу Руската федерация. При това, за кой ли път казвам от тази трибуна, става дума за решение не за отпадане на санкциите, а за засилване на интерпарламентарния диалог между Русия и Европейския съюз – диалог, от който ще имат полза гражданите на Европейския съюз и гражданите на Руската федерация. Надявам се на Вашия прагматизъм и след това, разбира се, на Вашия разум. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Енчев? Няма.
Господин Жаблянов има думата за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! С моето изказване, подкрепяйки предложението на нашата партия за отпадане на санкциите срещу руските парламентаристи, искам да се обърна към управляващото мнозинство и да го предпазя от една системна грешка, която прави в продължение на няколко месеца. Тази системна грешка е следната. Българската общественост не подкрепя санкциите срещу Руската федерация от момента на тяхното налагане! Не днес, не отпреди няколко месеца – от момента на налагането на санкциите българската общественост е против тях! Българската общественост е против изострянето на отношенията с Руската федерация!
Заради подобна политика настоящият държавен глава се отказа да претендира за следващ мандат и ми се струва, че това би следвало да бъде ясно на всички! Шансовете на настоящия държавен глава да бъде преизбран бяха сведени до 10% заради агресивната му лексика срещу Руската федерация!
Затова – на базата на тези аргументи, а и на базата на аргументите, които бяха приведени от колегите преди мен; на базата на Декларацията, приета на януарската сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където бяха приети за водещи принципите за насърчаване на междупарламентарния диалог между Руската федерация и Европейския съюз; на базата на променената политическа и геополитическа обстановка в Европа; на базата на стагнацията на икономиките на големите европейски държави и засилващите се социални сътресения и конфликти вътре в тях – не считам, че ние трябва да демонстрираме характерната за определени моменти наша безволева позиция, следваща чужди интереси, които даже в момента не са съвсем ясно изразени!
Затова предлагаме на българското Народно събрание днес, на базата на това наше предложение, да отмени ограниченията върху пътуването на руски депутати, защото в същото време контактите между други политически институции и техните представители на най-високо ниво продължават! Няма логика да бъде ограничено пътуването на руските депутати и те не могат по нито един международен акт и документ да бъдат поставяни в каквито и да били списъци заради техни гласувания или изразени позиции!
Призовавам Ви да подкрепим тази първа стъпка с едно днешно гласуване към подобряване, включително на българо-руските отношения, която ще бъде чута и видяна и която ще помогне на нашата държава, на външната ни политика и лично на министър-председателя да има малко по-различна позиция в балканските и в европейските отношения. Считам, че моментът е подходящ и е назрял. Ако го пропуснете днес, след няколко седмици мисля, че ще бъдем последни и тогава няма да има никакъв резултат от нашето гласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Жаблянов? Няма.
Господин Кючуков, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще бъда кратък. Напълно подкрепям мотивите на вносителите и на изказалите се преди мен колеги. Ще се опитам от чисто прагматична гледна точка да кажа защо аз и Парламентарната група на АБВ ще подкрепим този Проект. Очевидно съществува проблем между Европейския съюз и Руската федерация. Очевидно е, че на този проблем се отговори с ембарго – отначало от Европейския съюз към Руската федерация, след което реципрочно – от Руската федерация към определени представители на Европейския съюз. Ембаргото може да допринесе само за едно нещо – да посочи виновника, и то според мнението на тези, които го налагат. Ембаргото не допринася с нищо за разрешаване на конфликта. Конфликтът се разрешава само и единствено чрез диалог. Не искам да говоря за другите по-твърди средства за разрешаване на конфликтите. След като единственото разумно средство за разрешаване на конфликта, на проблемите е диалогът, най-нелогичното е хората, които би трябвало да провеждат този диалог, да бъдат лишени от възможността да контактуват помежду си.
Това касае не само руските парламентаристи. Вие много добре знаете, че в контрамерките на Руската федерация се включиха ограничения на част от европейските дипломати и парламентаристи. Освен това, Руската федерация неофициално заяви, че ще блокира във всички международни организации, където има блокираща квота, представителите на тези страни, всъщност хората, допринесли за включването на ембаргото. От това изостряне на напрежението между двете страни – в момента в спор или в конфликт, никой няма полза. Смятам, че най-прекият път за разрешаване на нерешените проблеми са контактът между парламентите и обмяната на мнения.
Призовавам също да бъде гласувано в полза на предложението на колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Кючуков? Няма.
Господин Миков има думата за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): И удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължете времето на групите.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, не бих взел думата, ако не прозвуча дефицит на един аспект, който е твърде съществен – мястото на парламентите в отношенията между страните.
За какво се наложи това решение? За гласуване, уважаеми народни представители, а модерната демокрация изключва народните представители да носят отговорност за гласуване! Самото решение беше грешка и днес все повече хора в света разбират, че то трябва да бъде отменено. Неслучайно в него беше заложена възможността за дерогация, но това също е в ръцете на изпълнителната власт! Това е потискане на модерния парламентаризъм и едно глупаво решение на Европа! Смятам, че все повече хора го съзнават.
Изпълнителните власти – министри, президенти, контактуват. Те посещават страните, а в същото време по отношение на представителите на народа, на парламентаристите, е наложена такава забрана. Това е глупаво и абсурдно, защото контактите на най-високо равнище между Кери и Лавров, между Путин и неговите колеги, между министрите от Европейския съюз продължават, а парламентите са ограничени, депутатите са ограничени. Едно такова решение е акт на доминация на изпълнителната власт над парламентите, което смятам, че всеки разумен и осъзнал себе си като представител на народа парламентарист, трябва да разбере. Ето този аспект на проблема трябва да бъде ясен сигнал, който ние, като парламент, да подадем към изпълнителната власт, а тя да отстоява тази позиция в Европа. Дано никога повече в Европа да няма такива европейски политици или чиновници, които да санкционират парламентаристи за начина, по който са гласували по даден въпрос. Иначе развитието на една такава тенденция може да доведе до ескалация на потискане на парламентаризма.
Смятам, че този аспект е също важен и трябва да прозвучи поне в нашия парламент, ако европейските бюрократи поставят техните дребни сметки за отношенията между страните над нормалните правила на демокрацията. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Миков? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Струва ми се, че мълчанието от дясно също е позиция и то много показателна. Имам чувството, че просто не сте получили необходимите инструкции. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Сигурен съм, че ако днес следобед германският канцлер каже: „да, вървим към това решение”, всички ще го подкрепите. Тъй като тя не се е изказала и съответно големият началник не е дал инструкции на по-малкия, поради тази причина от дясно мълчите и дори не считате за необходимо да кажете какво е Вашето мнение. Повечето няма да гласувате – една част ще се въздържите, една част ще бъдете „против”. Тази схема я знаем. Обаче дали тя е полезна за България?
Искам да припомня, че към момента 20 руски парламентаристи са в тези забранителни списъци, водещите руски парламентаристи, които имат отношение към външната политика, към взаимоотношенията на руския парламент, Съвета на федерацията и съответно Руската дума в международните контакти. Разбира се, някои ще кажат: „никой не им забранява, посещения са възможни на международни форуми при съответните изключения”, но това е логика, която просто не работи.
През тези две години се убедихме, че вкарването на парламентаристи в забранителните списъци е грешка. То ограничи възможността за адекватен, нормален парламентарен диалог и от там ограничи възможността за търсене на взаимно приемливи решения по отношение както на ситуацията в Източна Украйна, така и по отношение на Крим. Фактите са факти, ние не ги измисляме тук, предлагайки нашите решения.
За щастие, нито едно от тези предложения не е тръгнало от България, но и България в нито един момент, дори тогава когато беше ясно, че тези санкции вече наистина не работят, по никакъв начин не се възпротиви. Искам да добавя, че повече от половината от хората в списъците са включени през втората половина на 2014 г., през 2015 г., включително през есента на 2015 г. – смятам, период, в който беше абсурдно да се продължава с тази политика.
Нашето предложение е направено още през месец декември. Сега сме вече първи юни. То беше достатъчно актуално тогава, към днешна дата е още по-актуално, защото до края на юли предстои Европейският съюз да вземе решение дали като цяло санкциите, икономическите санкции включително, по отношение към Руската федерация, ще останат в сила.
Редица лидери се изказаха, че автоматично продължаване не може да бъде възможно този път. Не един и двама президенти и премиери се изказаха, че санкциите на практика не работят. Тук ще уточня, че те работят от гледна точка на това, че нанасят икономически щети както на Руската федерация, така и на страните – членки на Европейския съюз, но тези санкции не постигат и няма да постигнат политическата цел, заради която бяха въведени. Всякакво залъгване в тази посока вече е напълно безсмислено. Ще има дискусии, ще има предложения и съм убеден, че един от възможните компромиси, които могат да бъдат постигнати сега, през юли, е да се тръгне към поетапна отмяна на тези санкции. Разбира се, реципрочна, договорена, и първата, и съвсем адекватна и логична стъпка би било точно това, което предлагаме днес. То няма да постави България в неизгодна позиция, точно обратното.
Даваме шанс на българския парламент, съответно на българското правителство да бъдат инициатори на политика, която е неизбежна. Санкциите ще паднат, ще падат поетапно, и първият етап може да бъде точно това. Мисля, че политически и по отношение на Руската федерация, и по отношение на позицията ни в Европейския съюз, ако днес това предложение бъде подкрепено, то ще бъде от полза за България. Ние сме всичко друго, но не и безотговорни.
Правим тези предложения, защото смятаме, че те са важни за България, защото те са важни и за Европейския съюз. Мълчанието по този въпрос, пак подчертавам, тук отдясно, мълчанието по този въпрос от страна на българското правителство за нас е неразбираемо.
Ако е вярно това, което коментира премиерът Борисов неведнъж впрочем, че той персонално е против тези санкции, че те не дават резултат, нека да има смелостта при това положение, заедно с другите премиери, които вече се изказаха в тази посока, да се съберат и да направят адекватните предложения.
За мен е обидно България да продължава да стои в едно подчинено положение и да чака какво ще кажат големите началници. Ние сме страна, която има своите интереси, ние сме страна, която е равноправна в Европейския съюз и смятам за напълно логично както българското Народно събрание, така и българският парламент да имат позиция по тези въпроси.
Предлагам да подкрепите нашето предложение, което е мотивирано, в него няма политика, няма партизация, има единствено логика и тази логика ще даде резултати за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата има господин Чуколов, след него – господин Янаки Стоилов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Партия „Атака” ще подкрепи решението, което е внесено от колегите от БСП. Ще подкрепим това решение, защото още от преди две години, както каза преждеговорившият, ние внасяме всякакви декларации и решения, и промени в Закони, с които искаме да нормализираме отношенията ни с Русия.
Какво се случва в момента? Управляващите в България – казвам „управляващи”, без да визирам политически партии, първо, защото са много, и, второ, защото дори и други управляващи да дойдат, които сега са в опозиция, може би политиката ще бъде същата, но управляващите в момента правят така, че отношенията ни с Русия да бъдат замразени.
На всички е ясно, доста от Вас в тази зала също го знаят прекрасно, българският народ традиционно има добри отношения към Русия. Добро отношение за това, че са ни освободили, за това, че сме братя по вяра и така нататък.
В момента обаче отношението, на Русия към България, е много отрицателно. Те смятат всички нас за предатели, за хора, които просто сме неблагодарни. Това е жестоката истина. Не трябва да я крием!
С подобен тип решения естествено, че това би се променило, естествено, че и руският народ, и руските управляващи кръгове ще си кажат: „Ето, виж, братя християни по вяра, освободили сме ги, те правят нещо да променят политиката на Европейския съюз като цяло”.
Ако вземем такова решение, наистина това ще бъде прецедент и ще стане достояние на широките маси в Русия, ще бъде погледнато положително на България. Ако вземем такова решение! Ако вземем решение за отмяна на санкциите, също!
Но помните тук, преди няколко месеца, на блиц парламентарен контрол, господин Борисов беше тук, господин Сидеров тогава го попита: „На предстоящия пореден Съвет в Европа Вие как ще гласувате за тези санкции, какво ще направите?” Господин Борисов каза: „Ще гласувам за продължаване на санкциите.”
Тук говорихме за министър-председатели на Франция, на Италия, господин Енчев посочи и други международни фактори, които казват как трябва да се подобрят отношенията, които говорят в техните си държави как трябва да отпаднат санкции, как държавите им губят от тези санкции. Но както и господин Борисов каза, когато отидат в Европа, не вдигат ръчичките да кажат „Аз съм против!”
Тук е време вече да си зададем въпроса: всъщност държава – член на Европейския съюз, какъв тип суверенитет има – може ли една държава да води национална политика спрямо нейните интереси, в това положение, в което сме, с това съобразяване, което трябва да имаме спрямо структурите в Европейския съюз? Видно е, че не можем. И дори тук, в тази зала, да искаме да нормализираме отношенията с руските парламентаристи, както се казва, от Европа няма да ни дадат, и тук ще има „въздържали се”, ще има хора „против”, естествено, които са от дясно.
Четох становището, което е постъпило в Комисията, когато е разглеждано това решение, и ето какво: дошъл е господин Валентин Порязов от Министерството на външните работи и просто е казал как не трябва да се приема подобно решение.
Господин Вигенин, когато Вие бяхте министър на външните работи, сигурно този господин Порязов пак е работил там. Сигурно ще работи и със следващия министър, сигурно на следващи подобни идеи за решения и декларации на Народното събрание той пак ще изрази подобна позиция, понеже Русия анексирала Крим и Севастопол. Пак ще изрази тази позиция и пак по този начин ще настоява да гласуваме. Но пак призовавам, апелът ми към Вас е: да си отворим очите!
Господин Вигенин, когато Вие бяхте в Киев, ние от „Атака” бяхме в Крим и в Севастопол. Там, ако се говори за анекс, посрещат подобен тип говорене с усмивка. Там се проведе референдум с огромна избирателна активност, без никакви нарушения. Пропагандните клишета, които са под дулото на калашниците и така нататък, просто не са верни. Просто не са верни! Който не вярва, да отиде да попита, или да покани тук руски парламентаристи, които да Ви го кажат в очите, защото наистина е така – бяхме там и знаем за какво става въпрос.
Моят апел към Вас, уважаеми колеги, е да подкрепим това решение на Българската социалистическа партия. Да подкрепим и бъдещи такива решения, които в крайна сметка не искат нещо кой знае какво – искат нормализация на отношенията с Русия. За това трябва да работим, с тази мисъл трябва да работим, защото избирателите на всички политически партии искат това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Чуколов? Няма.
Думата има господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Към края сме на дискусията по предложения Проект за решение за необходимостта от насърчаване на междупарламентарния диалог и сътрудничество между Европейския съюз и Руската федерация. Това не може да се нарече парламентарна дискусия, защото в нея не се заявяват позиции, освен от страна на народни представители, които вече се изказаха в подкрепа на Проекта за решение.
За разлика от мои колеги, които апелираха към мнозинството за подкрепа на Решението, аз се отказвам от такъв призив, защото знам, че мнозинството няма да го подкрепи. То може да има своите аргументи, които изразяват резерви към този Проект за решение, но мълчанието показва, че те самите не са убедени в правилността на позицията, която ще изразят чрез своето гласуване. Нека да се опитаме да поставим критерия при определяне на позицията на народните представители и парламентарните групи – дали от гледна точка на българския национален интерес е добре това Решение да бъде подкрепено, или не? Давам си сметка, че тук аргументите не могат да бъдат поставени само в едната страна, но смятам, че ако наистина осъзнаваме нашия национален интерес, имаме воля да застанем зад него, то надделяват аргументите за подкрепа на Решението – на това Решение точно от парламента, защото той е институцията, която изразява в най-голяма степен, или поне би трябвало да бъде така, настроенията на българските граждани и оценява какви са ефектите от прилагането на тези ограничения, на този санкционен режим. Той е във вреда и на българската икономика, той препятства и политическите отношение между двете държави, така че с този Проект ние сега не оценяваме конкретно събитията в Крим, политиката на Русия или Европейския съюз по всички въпроси. Да, това е фонът и той няма как да бъде подменен в този момент. Но ако държим на това, което вече беше изтъкнато – че народните представители в националните парламенти, в Европейския парламент изразяват позиции, които те споделят, които отразяват общественото мнение в техните страни, не можем да отидем към санкциониране на изразяване на позиции и гласуване на решения, дори поради това, че тези санкции не се отнасят за другите клонове на властта.
Участвах в подобна дискусия на Януарската сесия в Парламентарната сесия на Съвета на Европа. Там беше приета резолюция по отношение налагане на санкции на парламентаристи. В нея се съдържат различни постановки. Тя също така проявява както ясни позиции в някои точки, по-колебливи в други, но моето становище беше, че е недопустимо, когато със своето поведение народните представители, парламентаристите, не са нарушили нито законите, нито някакви международни разпоредби, върху тях да бъдат налагани колективни санкции. И поради тази причина, и поради факта, че в самия Съвет на Европа тези санкции не засягат другите клонове на организацията, би трябвало ние да се въздържаме и санкциите да имат само такъв характер, когато те са основани на виновно поведение на съответните представители, така както то е предвидено в различните национални и международни правни актове.
Заедно с това вече беше изтъкнато, че има примери в Европа на членове от Европейския съюз, които, както Националното събрание във Франция, са изразили своята позиция. Актът на парламентаристите във Франция няма официално значение, защото външната политика се формира от други институции основно. Мисля, че точно сега, преди средата на годината, когато в Европейския съюз – и в Европейската комисия, и в Съвета на Европа, предстои обсъждане дали да бъдат продължени санкциите и в икономически аспект, и в политически, това Решение на българския парламент ще е навременно, защото България ще покаже, че е една от държавите, която поставя този въпрос и търси снемането на санкциите, или най-малкото – поетапното ревизиране на тези санкции.
Имайте предвид, че самото руско правителство, ако съдим от вчерашното заявление на министъра на външните работи Лавров, вече променя своята тактика и каза: ние засега няма да проявяваме настоятелност в предложенията за отмяна на санкциите, защото може би тези санкции, освен отрицателния ефект, водят до допълнителна мобилизация на ресурсите в Русия, на това че страната трябва да заложи на собствените си сили за подобряване на икономиката, за осигуряване на своята икономическа независимост и да отговори на различните проблеми и предизвикателства, които стоят пред нея. Крайно време е според мен българският парламент не само да се произнесе по този въпрос, но да подкрепи предлаганото Решение. То е стъпка в дискусията, която Европейският съюз трябва да проведе.
Накрая трябва да изтъкнем и обстоятелството от позицията на тези, които искат да се противопоставят на Русия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо Председател.
Извлечете необходимите уроци от историята. Обикновено когато Русия е била обграждана и притискана, тя е засилвала своите позиции и след това го е доказвала. Така че и тези, които са „за” развитието на отношенията с Русия и „против”, имат мотиви да гласуват „за”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Джема Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Бих искала да кажа, че не опозицията ме е накарала да кажа моята позиция и позицията на партия ГЕРБ. Не смятам, че ние не ставаме да говорим, защото нямаме позиция. Позиция имаме и тя е последователна, изказвана е във времето многократно. Вярно е, че ситуацията се променя. Санкциите са наложени през 2014 г. Продължават да бъдат препотвърждавани в своя обхват през тези две години и половина. Вярно е, че предстои дебат по въпроса дали те ще бъдат намалявани, но факт е, че в крайна сметка нито една държава досега въпреки заявените позиции и гласовете, които чуваме, не е наложила вето върху тях до този момент. Причина за това според мен е, че Европейският съюз е съюз, който върви в обща външна политика и политика за сигурност. Въпросът днес е дали ние искаме да поставим тази политика пред националното решение, тоест дали искаме да направим така, че националното решение да бъде по-силно от това на общата политика.
Тук не мога да не направя паралел с това какво предстои на 23 юни във Великобритания. Независимо какво ще бъде решението на UK, ефектът на доминото ще започне, доколкото четем достатъчно въпросите, които предстоят в момента в Европейския съюз.
В крайна сметка по същество искам да Ви кажа, че междупарламентарният диалог не е нарушен и може да бъде провеждан, ако има желание от двете страни – в смисъл от страна на Руската федерация и от страна на всички държави – членки на Европейския съюз.
Вярно е – отново повтарям – че е възможно да бъде обсъждана промяна на санкциите на реципрочна и договорена основа. Въпросът е накъде искаме да вървим по принцип. Смятам, че не може от Ваша страна да бъдат изказвани такива твърдения, с такава сигурност, с каквато говорите, че българската общественост е против санкциите. Нека направим такова проучване, за да видим кой и колко е против санкциите. Много неприятно е да се чуе, че нашият президент в момента е оттеглил своята бъдеща кандидатура заради това, защото има постоянна и ясна позиция по този въпрос.
Стана ясно, че има възможност за дерогация на забраната за достъп до територията на Европейския съюз на включените в списъка физически лица от Руската федерация. Няма да повтарям условията, при които важи тази дерогация.
Искам да припомня накрая, че през месец януари в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, където членува Руската федерация, самите те отказаха да препотвърдят своите възможности за участие там, защото отново очакваха санкциите, които са наложени срещу тях, да бъдат препотвърдени.
Има възможност през октомврийската сесия на Парламентарната асамблея те отново да заявят желание за подновяване на техните правомощия след техните парламентарни избори. Така че очакваме тяхното решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за необходимостта от насърчаване на междупарламентарния диалог и сътрудничество между Европейския съюз и Руската федерация
Народно събрание,
- като се обявява за засилване на междупарламентарните контакти и диалог между Европейския съюз и Руската федерация с цел поетапно нормализиране на отношенията и изграждане на единодействие срещу международния тероризъм;
- като смята въвеждането на забрани за свободното движение на парламентаристи от страна на изпълнителната власт на национално и европейско равнище за нецелесъобразно и в разрез с правилата на демокрацията и настоява подобни мерки да не бъдат прилагани в бъдеще при каквито и да е обстоятелства;
- на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
Министър-председателят и министърът на външните работи да представят пред Европейския съвет и пред Съвет Външни работи на Европейския съюз мотивирано предложение за изваждане на всички парламентаристи от санкционните списъци на Европейския съюз и договаряне на едновременно и реципрочно действие от страна на Руската федерация.”
Колеги, режим на гласуване!
Гласували 124 народни представители: за 53, против 21, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Чуха се достатъчно аргументи в двете посоки на гласуването, но ми се струва, че сега е възможността българското Народно събрание да демонстрира, че е независим национален орган и да заслужи уважението, което ни се полага.
Не искам да правя кой знае какви бомбастични прогнози, но искам да Ви кажа, че по друг начин ще гледат българския народ след такова решение. На никой няма да пострада авторитетът. (Силен шум в ГЕРБ.) Напротив, само ще Ви се повиши авторитетът! Няма да стане със задължителното гласуване. Това искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, прегласуване.
Гласували 127 народни представители: за 49, против 39, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
От името на ДПС – декларация.
Има думата господин Карадайъ – председател на групата.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 29 май се навършиха 27 години от извънредното включване на Тодор Живков по БНТ и БНР с основна цел – силово депортиране от страната на турци и мюсюлмани, останало известно като „голямата екскурзия”. Повече от 360 хил. души са принудени набързо да изоставят домовете си, имуществото си и да потърсят убежище в съседна Турция и в Европа. Партийната пропаганда, слуховете за крайни решения и явният и скрит натиск раздухват масова психоза и античовешки настроения в обществото. Това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г. Нагнетяват се тревога, националистически страсти и ксенофобия в цялото общество.
На 7 юни на среща с политическия елит Тодор Живков не оставя никакво съмнение за смисъла на очертаващото се масово изселване, като заявява: „Бунтовете в страната спряха след това изложение – от 29 май. Ние сме на прага на голяма психоза за изселване. Как трябва да оценим тази психоза? Такава психоза на нас ни е необходима, тя е добре дошла. Аз ще кажа нещо, което пазим в тайна…“. А тайната е, че трябва да бъдат изведени 200 – 300 хил. души от това население.
Независимо от всички усилия на турската държава, която е готова да даде подслон на пострадалите от държавната политика български граждани, на 21 август 1989 г. преминаването на превозни средства и хора на българо-турската граница е спряно. В България се появяват икономически и социални проблеми, тъй като цели села и области се обезлюдяват напълно или частично.
Още в самото начало на насилственото преименуване, като един античовешки акт, предизвиква вътрешна съпротива на всички засегнати. Тази съпротива в някои случаи и на места получава външни проявления и прераства в открити демонстрации, бунтове и сблъсъци.
Този процес на отпор има своето начало далеч в миналото, но мнозина от нас сме свидетели на събитията през 70-те години на миналия век и помним периода 1970 – 1973 г., 1975 – 1976 г., с бунтовете, демонстрациите и свидните жертви в областите Благоевград, Смолян и Пазарджик.
При насилствената смяна на имената в края на месец декември 1984 г. има демонстрации в Източните Родопи, в резултат на които има и убити, като за потушаването на тези бунтове в държавата е сформиран специален кризисен щаб.
В средата на месец януари 1985 г. са бунтовете в Ябланово, област Сливен, които са потушени след намесата на танкове на Българската армия.
В протестите в периода 1984 – 1985 г. има десетки загинали, включително 17-месечно бебе, стотици са бити и задържани, а повече от 500 души са изпратени в лагера „Белене“.
След 1985 г. съпротивата добива организирани форми, главно в Североизточна България, и тя има значителна роля за оформянето на открито гражданско противопоставяне на комунистическия режим в последните му години.
През месец май 1989 г., независимо че организаторите начело с Ахмед Доган се намират в затворите, успяват да организират масови митинги, гладни стачки, протести, които заливат цяла Североизточна България. Срещу демонстрантите са хвърлени въоръжени сили, на много места се стига до сблъсъци, има десетки загинали, стотици са ранени.
Майските събития от 1989 г. пряко кореспондират със събития, свързани с оформянето на открито гражданско противопоставяне и падането на тоталитарния режим на 10 ноември 1989 г. Повечето от формиращите се дисидентски групи се обявяват срещу възродителния процес.
Исканията за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност основно чрез изявления в западни радиостанции.
С акта на 29 май 1989 г. се слага началото на края на така наречения „възродителен процес”, с което и началото на края на тоталитарния режим в България.
Така решението на ЦК на БКП за изпълнението на програма за насилствена смяна на имената на българските турци и мюсюлмани претърпява своя категоричен неуспех. Тази програма, останала в историята като възродителен процес, при който на повече от един милион мюсюлмани принудително са сменени имената, включително на починалите, който процес забранява език, религиозни традиции, общност и ритуали – процес, който цели подмяна на идентичността. Със своята античовешка същност катализира протестните актове и движение на българските турци и мюсюлмани и на всички демократично мислещи хора в страната.
В международен аспект събитията в България имат връзка и с конференцията на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа – сега ОССЕ, посветена на проблемите на човешките права и свободното движение на хора през границите, проведено в Париж от 30 май до 23 юни 1989 г. Както на тази конференция, така и на последвалата конференция по човешките измерения в Копенхаген от 5 до 29 юни 1990 г. е отбелязано, че спазването на правата и свободите е в основата на демокрацията.
За всичко това обществото знае много малко.
За престъпленията няма наказани.
Посочените процеси са в основата за създаването на Движението за права и свободи от доктор Ахмед Доган и вече 27 години ДПС води последователна политика за утвърждаване на демокрацията в нашата родина, за защита на основните права и свободи на всички български граждани, за справедливост, за сигурност и стабилност в страната, в Европа и в света.
От ДПС искаме събитията, свързани с така наречения „възродителен процес”, с майските събития и събитията от месец декември 1989 г. да получат своята историческа оценка. Убедени сме, че такава оценка ще има и тя ще обяви всички жертви за герои на българската демокрация, свързаните лица с процесите – за пионери на най-новата ни демократична история.
Независимо от това през последните години отново сме свидетели на езика на омразата, който в последните две години стана основен език на комуникация дори и от трибуната на Народното събрание.
И днес се намират някои, дори и в тази зала, които пак ни отпращат нанякъде. Може би отново искат да ни изгонят от родните домове, от родината?! И днес се нарушават конституционни права на български граждани – правото на глас, правото на език.
На всички искаме да заявим категорично: това няма да се случи! Гарант за това е Движението за права и свободи. Ние ще продължим да се борим за правата и свободите на всички български граждани, защото те не се дават даром, те се отстояват чрез ежедневна борба и изискват пълно себеотдаване.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Накрая, предвид днешния Международен ден на детето, ще завърша с призив в името на децата, които са нашето бъдеще: нека направим така, че вместо в лъжа и омраза, нашите деца да живеят с истината, в толерантност и заедност. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.

Преминаваме към точка втора от програмата ни:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Вносители – Лютви Местан и група народни представители на 27 октомври 2014 г., № 454-01-27.
Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси. Няма представен доклад.
От името на вносителя, слушаме Ви, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Да, наистина това е един от най-старите законопроекти, внесени в Четиридесет и третото народно събрание от Парламентарната група на Движението за права и свободи в самото начало на този мандат.
Този Законопроект е част от поредица законопроекти, които внесохме в началото и целят да коригират някои остатъци от нашето трагично минало, остатъци от най-големите извращения на комунистическия режим, едно от които е и така нареченият „възродителен процес“, за които преди малко чухте и нашата декларация.
За съжаление, все още, толкова години след края, след падането на комунистическия режим, след като бяха възстановени насилствено променените имена на стотици хиляди български граждани по време на така наречения „възродителен процес“, все още в много бюра за съдимост към районните съдилища, когато определена група български граждани, които са били жертва на този възродителен процес, в момента, в който подават заявления за издаване на удостоверение за съдимост, много често служителите в тези бюра се обръщат към тях с изричното искане да посочат в заявлението освен истинското, настоящото им име – трите имена, с които са в момента по документа за самоличност, от тях се изисква да посочат и насилствено наложените им български имена по време на възродителния процес.
През всичките тези години, като политическа партия, ние сме ставали обект, на жалби, на оплаквания от страна на наши избиратели, че тези недопустими практики продължават да съществуват. Въпреки нашите неколкократни искания през всичките тези години, настоявания пред различни ръководства – и на Министерството на правосъдието, и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за изчистване, за премахване на тези практики, за премахване заличаването в съответните регистри на тези насилствено наложени имена на тези български граждани, все още тези практики продължават. Продължават явно заради, първо, нежеланието на съответните ведомства най-после да заличат тези имена от регистрите, специално заради нежеланието на системата „Бюра по съдимост” да изградят такава база данни, при която за служителя да е ясно, когато се изготвя това удостоверение, че даденото лице, за неговите деяния, за неговото съдебно минало, включително и в този период, без да е необходимо служителят да иска от съответния гражданин изрично да посочва това насилствено наложено негово име в този период.
Въпреки наличието на Наредба № 8 от 2008 г. и Наредба № 14 от 2009 г., които уж уреждат пълната интегрираност на двете национални бази данни, а именно – Националната база данни „Население” към ЕСГРАОН и Националната база данни на „Бюрата по съдимост”, явно все още тази интегрираност не е постигната, щом тези практики продължават.
Ние внасяме този Законопроект с едничката цел – от една страна, най-после да принудим съответните ведомства да си свършат работата и да интегрират действително по такъв начин двете системи бази данни, че да не се налага повече на никого да отправя подобни недопустими искания към съответния български гражданин, който прави постъпки за издаване на удостоверение за съдимост.
От друга страна, искаме да принудим чрез под угрозата за сериозни санкции служителите в „Бюрата за съдимост” да престанат с тези недопустими практики, тоест изрично да се въведе забрана към тези служители да искат, да изискват от съответния молител – български гражданин, да посочва освен истинските си имена, с които фигурира и, които са в неговите документи за самоличност, и в акта му за раждане, да декларира и друго име, което навремето му е било насилствено наложено.
Мислим, че 27 години след края на комунистическия режим, е крайно време тези недопустими практики, които навяват спомените за онези мракобесни времена да бъдат преустановени веднъж завинаги.
Надяваме се всички народни представители да подкрепят нашия Законопроект, тъй като той цели това – да заличи последните остатъци от едно престъпление на комунистическия режим, което начерта една тъмна страница в най-новата история на България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Казак.
Уважаеми колеги, откривам дебатите по Законопроекта.
Има ли желаещи за изказвания? Няма желаещи. Разбираемо е – вече имаше дебат по този Законопроект.
Закривам дебатите.
Ще преминем към гласуване. Моля квесторите да поканят колегите, които са в кулоарите и ги ориентирайте в правилната посока.
Уважаеми колеги, гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 454-01-27, внесен от Лютви Местан и група народни представители на 27 октомври 2014 г.
Гласували 96 народни представители: за 25, против 25, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Господин Казак – прегласуване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като явно след предишните дебати някои от колегите не бяха в залата и не успяха да гласуват, а и ми се струва, че специално онези политически сили, които претендират, че изповядват демократичните ценности (шум и реплики), които претендират, че трябва наистина България да бъде истинска европейска държава, да скъса изцяло със своето...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, без аргументи.
ЧЕТИН КАЗАК: ...своето тоталитарно комунистическо минало, да гласуват, да подкрепят един такъв Законопроект. (Шум и реплики: „Каква е процедурата? Каква е процедурата?“) Мисля, че сега е моментът да се покаже кои са истинските демократи – реалните, истинските, не само на думи и кои са само демократи тогава, когато трябва да печелят гласове от тази група български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрахме Ви, господин Казак.
Уважаеми колеги, прегласуване.
Гласували 103 народни представители: за 25, против 30, въздържали се 48.
Предложението не е прието.

Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносители са народният представител Валери Симеонов и група народни представители.
Законопроектът е докладван и разглеждан от две комисии. Комисията по труда, социалната и демографската политика е водещата комисия.
Доклад ще ни представи народният представител д-р Хасан Адемов.
Имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Кодекса
за социално осигуряване, № 654-01-5, внесен от Валери Симеонов
и група народни представители на 20 януари 2016 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 17 февруари 2016 г., разгледа и обсъди Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с вносител Валери Симеонов и група народни представители.
В заседанието участваха господин Бисер Петков и госпожа Весела Караиванова – управител и подуправител на Националния осигурителен институт, господин Живко Петров – директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, госпожа Калина Петкова – директор на дирекция, и госпожа Петя Малакова – началник на отдел в Министерството на труда и социалната политика, и представители на синдикалните и работодателските организации.
Законопроектът беше представен от народния представител господин Димитър Байрактаров. Преди представянето на Законопроекта той представи данни, свързани с броя на пенсионираните моряци в периода 2000 – 2015 г., брой на непенсионирали се за периода след 2010 г., размери на заплати и др.
Според мотивите на Законопроекта предлаганите промени са свързани с въвеждане на специален режим за пенсиониране на моряците, в съответствие с императивните изисквания на Конвенция № 71 на Международната организация на труда, относно пенсиите на моряците. Вносителите се позовават още и на Решение № 8417 от 8 юли 2015 г. на Върховния административен съд, в което се приема, че по отношение на пенсионирането на моряците в българското законодателство не е предвиден преференциален режим за лицата, изпълняващи професия „моряк” на борда на кораби, плаващи по море, които да отговарят на изискванията на Конвенция № 71 на Международната организация на труда.
Според вносителите на Законопроекта сега действащата разпоредба на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване води до практиката моряците да не могат да се пенсионират, поради невъзможност да изпълнят нейните изисквания.
Вносителите намират, че промяната, която предлагат, а именно с нов член 69г и промяна на чл. 104 от Кодекса за социално осигуряване, ще се въведе специален режим за пенсиониране на моряците, плавали под български флаг и така ще се отговори на изискванията на Конвенция № 71 на Международната организация на труда и Решение № 8417 на Върховния административен съд.
В Комисията бяха получени и представени на вносителите на Законопроекта и членовете на Комисията становища на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, КТ „Подкрепа”, КНСБ.
В проведената дискусия взеха участие народни представители Хасан Адемов и Димитър Байрактаров, представители на институциите и представители на две от работодателските организации. В направените изказвания и в писмените становища преобладаваше разбирането, че § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, в който са записани условията за пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, както и чл. 168, ал. 1, чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 не влизат в колизия с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, буква „а” от Конвенция № 71 на Международната организация на труда. Беше отбелязано, че в този текст на Конвенцията се изисква пенсиите на моряците да се отпускат, когато са прослужили определен период на работа по море, при навършване на 55- и 60-годишна възраст, съобразно предвиденото в пенсионния режим на националното законодателство. От същия текст е видно, че освен пределната пенсионна възраст не се въвеждат други условия за пенсиониране, като например продължителност на осигурителния стаж за придобиване право на пенсия или определен сбор от стажа и възрастта за пенсиониране. В българското законодателство са уредени по-благоприятни условия по отношение на лицата, изпълнявали професия „моряк” относно придобиването на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, значително по-ниска от установената в Конвенцията. Според повечето от становищата не е необходимо условията за пенсиониране на моряците да бъдат регламентирани отделно от тези за всички останали лица, работили при вредни и тежки условия на труд.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати – 6 гласа „за”, без гласове „против” и 8 гласа „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-5, внесен от Валери Симеонов и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Следва доклад от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-5, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 20 януари 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 6 април 2016 г., бе обсъден Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-5, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 20 януари 2016 г.
На заседанието присъстваха госпожа Петя Малакова – началник на отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Павлина Ковачева – експерт в Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
Законопроектът бе представен от народния представител Димитър Байрактаров.
Господин Байрактаров отбеляза, че Република България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. е ратифицирала Конвенция № 71 относно пенсиите на моряците от 1946 г., в сила за нашата страна от 10 октомври 1962 г. Конвенцията задължава държавите, които са я ратифицирали да въведат специален режим за пенсиониране на моряците, наети на борда или за обслужване на всеки морски търговски кораб над 200 тона бруто тонаж, регистриран на територията на държавата – страна по Конвенцията.
Според вносителите към настоящия момент Република България все още не е изпълнила този ангажимент. В подкрепа на това твърдение народният представител посочи, че видно от мотивите на Решение № 8471 от 8 юли 2015 г. Върховният административен съд е приел, че по отношение на пенсионирането на моряците в българското законодателство не е предвиден преференциален режим за лицата, изпълняващи професия „моряк” на борда на кораби, плаващи по море, които да отговарят на изискванията на Конвенция № 71.
В тази връзка се предлага в Кодекса за социалното осигуряване да се създаде нов чл. 69г, регламентиращ специален режим за пенсиониране на моряците в съответствие с изискванията на горецитираната конвенция.
По Законопроекта са представени становища от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Българската морска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа”.
След представянето на Законопроекта се проведе дискусия. Госпожа Петя Малакова заяви, че Министерството на труда и социалната политика не подкрепя предложения Законопроект. Становището, което поддържат е, че Кодексът за социално осигуряване урежда по-благоприятните условия за пенсиониране на моряците, както до 31 декември 2015 г., когато се е прилагала разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, така и след 1 януари 2016 г. с въведените промени в условията за пенсиониране за всички категории лица. Министерството не подкрепя обособяването на моряците в самостоятелна група лица извън тази, в която те попадат, а именно работещи при условията на първа и втора категория труд.
Госпожа Павлина Ковачева отбеляза, че към настоящия момент в българското законодателство няма механизъм за точното изпълнение на задълженията, които произтичат от Конвенция № 71 на Международната организация на труда, поради което Изпълнителна агенция „Морска администрация” подкрепя Законопроекта.
В дискусията взе участие и народният представител Искрен Веселинов, който изрази своята подкрепа на предложеното допълнение на Кодекса за социалното осигуряване.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 4 гласа „за”, без „против” и 9 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме първо гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 654-01-5, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 20 януари 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
От името на вносителите господин Байрактаров ще представи Законопроекта.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, днес ще се опитам да Ви представя този Законопроект по възможно най-достъпен начин, тъй като материята е наистина специфична. За да може човек да я разбере, трябва да се изчете страшно много материал. Поради тази причина ще се опитам да Ви спестя тези неудобства, ако някой не си е направил труда да изчете цялата тази сложна материя.
За какво иде реч, уважаеми колеги? На първо място, през 1946 г. или преди точно 70 години, България е ратифицирала Конвенция № 71 на Международната организация на труда, която е задължителна за изпълнение относно преференциален режим за пенсиониране на моряците. В тази Конвенция е предвиден следният режим. Първото условие и първото изискване е моряците да имат съответен брой години трудов стаж за първа и втора категория. За първа категория стажът трябва да бъде минимум 10 години, за втора категория трябва да бъде 15 години, както и съответна възраст. В нашето законодателство е предвидена възраст 55 години и 60 години.
Нашият законодател обаче в лицето на бившия вицепремиер, тъй като това бяха негови предложения, въведе един трети критерий, който чисто математически превръща Конвенция 71 в неизпълнима, а именно моряците да имат общ сбор от точки равен на 100.
И тъй като тук бяха изречени доста неистини и от двете комисии, една от тези неистини беше, че българското законодателство предвиждало по-благоприятен режим за пенсиониране. Аз ще помоля да стане колега, след като направя изложение по Законопроекта, и да посочи точно и ясно текстовете, които дават тази възможност. Категорично заявявам, че такива текстове няма.
И за да не бъда само аз заявителят, ще Ви прочета решение на Върховния административен съд № 8417 от 8 юли 2015 г. Първото становище с което излиза съдът, е, че Конвенция 71 не е приложена в българското законодателство, тоест, ние сме нарушили Закона за международните договори на Република България.
Освен всичко, както казва съдът, посоченият преференциален режим, за който се твърди по § 4, по никакъв начин не прилага Конвенция 71. Този преференциален режим единствено и само е приложен по отношение на лица, които са работили в мините и това е режимът по чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Искам, колеги, да Ви кажа и няколко други интересни неща, които тук не бяха съобщени. Министерството на транспорта изрази своята категорична подкрепа на този Законопроект, тъй като чрез него ние ще дадем възможност на над 30 хиляди български офицери, моряци, които се осигуряват и внасят своите осигуровки не в България, а в чужбина, да започнат да се осигуряват в България и то на максимален осигурителен праг, който в момента е 2600 лв. Тоест, ние ще внесем едни не малко пари в бюджета на НОИ, който и без това към този момент е почти вече над 5 милиарда дефицит. Тоест, аз питам: тези, които не искат да подкрепят този Законопроект, всъщност какво искат? Искат дефицитът на НОИ да става по-голям? Българските висококвалифицирани офицери да не се осигуряват в България, а да се осигуряват и да пълнят чужди осигурителни пенсионни каси?
И на трето място, което е най-неприятното, всеки момент, тъй като не е изпълнен Законът за международните договори, към България могат да бъдат отправени много сериозни претенции за нанесени вреди на близо 80 хиляди български моряци. За съжаление някои от тях живеят като клошари поради тази причина, че не могат да се пенсионират. Български достойни моряци! Една голяма част от хората, които са работили в „Океански риболов”, просто не могат да се пенсионират заради този трети елемент, който е въведен – за общ сбор от 100 точки.
А няма да Ви кажа, че в момента този Закон влиза в колизия на новоприетия Закон за равнопоставеност между жените и мъжете. Защото, както Ви го казаха и колегите от „Морска администрация”, къде е предвиден режимът за жените моряци? Никъде.
Така че ще Ви моля, колеги, да подкрепите този Законопроект, защото той е съобразен с изпълнение на ангажиментите на България, поети преди 70 години, със Закона за международните договори и, най-важното, за възтържествуване на една справедливост, която най-после Четиридесет и третото народно събрание трябва да създаде с приемането на тези предложения в Кодекса за социално осигуряване, а именно режимът за пенсиониране на българските моряци. Благодаря Ви за вниманието.
Ако някой не е разбрал, готов съм да дообясня, да предоставя официални документи, за да може да Ви бъде по-лесно да се ориентирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този Законопроект? Има ли желаещи народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Приканвам народните представители в зала. Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 654-01-5, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 20 януари 2016 г.
Гласували 88 народни представители: за 35, против няма, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Първо, искам процедура по прегласуване – господин Йончев пред очите ми не успя да гласува, може да го потвърди.
Второ, колеги от ГЕРБ най-вече! Подкрепете Законопроекта. Добър е Законопроектът. Това искам да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, прегласуване.
Гласували 91 народни представители: за 35, против няма, въздържали се 56.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ, № 602-01-26, внесен от Министерския съвет на 12 май 2016 г.
Слушаме Ви, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Предлагам на Вашето внимание Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 602-01-26, внесен от Министерския съвет на 12 май 2016 г., приет на първо гласуване на 19 май 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. …)“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, подкрепено от Комисията по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 1 – 6:
„§ 1. В чл. 2а се правят следните изменения:
1. В ал. 2 т. 2 се отменя.
2. Алинея 3 се отменя.
§ 2. В чл. 2в се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Министърът на земеделието и храните контролира дейността на Разплащателната агенция чрез специализирано звено в Министерството на земеделието и храните.”
2. В ал. 2 думите „т. 2” се заличават.
§ 3. В чл. 28а, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите „т. 2” се заличават.
2. В т. 3 накрая се добавя „по чл. 28б, ал. 1”.
§ 4. Член 28б се изменя така:
„Чл. 28б. (1) Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове” е сертифициращ орган по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 за извършване на сертификационен одит за верността на финансовите отчети и изградената система за контрол в Разплащателната агенция.
(2) При осъществяване на своята дейност агенцията по ал. 1 е оперативно независима от Разплащателната агенция и от органа, който е акредитирал Разплащателната агенция, и дейността й се осъществява въз основа на независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност.
(3) Изпълнителният директор на агенцията по ал. 1 се избира и освобождава с решение на Министерския съвет и се назначава и освобождава със заповед на министър-председателя.
(4) Бюджетът на агенцията се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.”
§ 5. В чл. 38б, ал. 3, т. 1 накрая се добавя „които е получило от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за която са налични такива доказателства”.
§ 6. В чл. 43а, ал. 4 думите „§ 5” се заменят с „§ 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги, по предложението на Комисията са създаване на нови параграфи 1 – 6? Няма.
Гласуваме тези параграфи, съгласно доклада на Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 2.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Мария Белова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, но поради това, че не съответства на чл. 50, ал. 1 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове, предлага да се оформи в нови параграфи 8 – 16:
„§ 8. Член 47а се изменя така:
„Чл. 47а. (1) Администратор на схемата за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство, е министърът на земеделието и храните.
(2) Схемата за държавна помощ се прилага до 31 декември 2020 г. при спазване на условията на Глава І и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (OВ, L 187/1 от 26 юни 2014 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕС) № 651/2014”.
(3) Механизмът по схемата за държавна помощ се прилага за календарните години от 2015 до 2020 г. включително и при спазване на чл. 58, параграф 4, изречение първо от Регламент (ЕС) № 651/2014.
(4) Министърът на земеделието и храните утвърждава със заповед указания за прилагане на схемата за държавна помощ, включително на механизма по схемата.”
§ 9. Член 47б се изменя така:
„Чл. 47б. (1) Общият размер на държавната помощ се определя със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната финансова година и се разпределя на земеделските стопани въз основа на определената по чл. 47г, ал. 3 индивидуална годишна квота.
(2) Държавната помощ се предоставя за закупен газьол по чл. 32, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове, използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство.
(3) Брутният еквивалент на държавната помощ е паричният еквивалент на отстъпката, определена по реда на чл. 47е, ал. 1.
(4) Индивидуалният размер на държавната помощ е произведението между отстъпката, определена по реда на чл. 47е, ал. 1, и индивидуалната годишна квота, определена по чл. 47г, ал. 3.
(5) Министърът на земеделието и храните издава заповед за утвърждаване на уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ. Уведомлението съдържа:
1. идентификационни данни за земеделските стопани (пълно наименование/трите имена, ЕИК от ТР/ЕИК по Булстат/ЕГН/ЛНЧ);
2. индивидуалния размер на държавната помощ за всеки земеделски стопанин;
3. данни за банковите сметки, по които ще бъдат възстановени сумите по т. 2, и техния титуляр;
4. постоянен адрес на физическите лица или едноличните търговци или адрес на управление на юридическите лица.
(6) Дата на предоставяне на държавната помощ е датата на издаване на заповедта на министъра на земеделието и храните за утвърждаване на уведомлението по ал. 5, която подлежи на предварително изпълнение.”
§ 10. Член 47в се изменя така:
„Чл. 47в. (1) Право на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство, имат земеделските стопани, вписани в регистъра по чл. 7, които:
1. нямат изискуеми публични задължения;
2. не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност или не са обявени в несъстоятелност;
3. не са в производство по ликвидация;
4. не са предприятия в затруднено положение;
5. не са получили друго публично финансиране за същите разходи;
6. имат валидно заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ; земеделските стопани, отглеждащи видове и категории животни, които не попадат в обхвата на схемите за обвързано подпомагане за животни, трябва да имат регистриран животновъден обект по Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(2) Земеделските стопани подават заявление за държавна помощ по образец, формат и ред, утвърдени със заповед на министъра на земеделието и храните.
(3) Заявлението се подава в общинската служба по земеделие към областната дирекция „Земеделие“ по постоянен адрес на физическите лица или едноличните търговци или по адрес на управление на юридическите лица в срок, определен със заповед на министъра на земеделието и храните. Към заявлението се прилагат копия от и опис на фактурите за закупен газьол, както и други документи, посочени в указанията по чл. 47а, ал. 4.
(4) Земеделски стопани, за които е установено, че са нарушили схемата за държавна помощ, нямат право да подават заявление за получаване на същата помощ за срок две години от установяването на нарушението.”
§ 11. Член 47г се изменя така:
„Чл. 47г. (1) Максимално допустимото количество газьол в литри, за което може да се възстанови част от стойността на акциза, се изчислява съобразно Методика за определяне на индивидуалните годишни квоти във връзка с прилагане на схема за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство” въз основа на допустимите за подпомагане площи и/или установените животни.
(2) Методиката по ал. 1 се утвърждава със заповед на министъра на земеделието и храните.
(3) За всеки земеделски стопанин се определя индивидуална годишна квота в литри, която е по-ниската от:
1. максимално допустимото количество газьол по ал. 1, и
2. количеството закупен газьол по фактури.
(4) На земеделския стопанин се възстановява частта от стойността на акциза, представляваща индивидуалния размер на държавната помощ, определен по чл. 47б, ал. 4. На възстановяване не подлежи заплатената от земеделският стопанин минимална данъчна ставка за газьол за моторно гориво, определена в Таблица Б на Приложение І на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, наричана по-нататък „Директива 2003/96/ЕО”.
(5) Фактурите за закупения газьол се съхраняват от земеделските стопани в срок 10 години считано от 1 януари на годината, следваща годината на издаване на фактурите.”
§ 12. Член 47д се изменя така:
„Чл. 47д. Редът за извършване на проверки на фактурите за закупения газьол се определя със съвместна инструкция на министъра на финансите и на министъра на земеделието и храните.”
§ 13. Член 47е се изменя така:
„Чл. 47е. (1) Отстъпката от стойността на акциза за литър закупен газьол се определя в левове по следната формула:
ОСА=ОРП/∑ИГКи,
където:
ОСА е отстъпката от стойността на акциза за литър закупен газьол;
ОРП е общият размер на държавната помощ по чл. 47б, ал. 1;
ИГКи са индивидуалните годишни квоти на земеделските стопани за съответната година в литри.
(2) Министърът на земеделието и храните определя със заповед отстъпката по ал. 1 за съответната година. При необходимост министърът на земеделието и храните намалява отстъпката до разликата по ал. 3.
(3) Отстъпката по ал. 1 не може да надвишава разликата между размера на акцизната ставка за литър закупен газьол по чл. 32, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове, и минималната данъчна ставка за газьол за моторно гориво, определена в Таблица Б на Приложение І на Директива 2003/96/ЕО.”
§ 14. Член 47ж се изменя така:
„Чл. 47ж. (1) Агенция „Митници” възстановява частта от стойността на акциза, представляваща индивидуалните размери на държавната помощ, въз основа на заповедта и уведомлението на министъра на земеделието и храните по чл. 47б, ал. 5.
(2) Общият размер на сумите по ал. 1 не може да надвишава общия размер на държавната помощ по чл. 47б,
ал. 1.
(3) Възстановяването се извършва по реда на чл. 45д от Закона за акцизите и данъчните складове в годината, следваща годината, през която е платен дължимият акциз за изразходвания газьол в първичното селскостопанско производство.”
§ 15. Член 47з се изменя така:
„Чл. 47з. Държавна помощ по реда на тази глава не се предоставя на земеделски стопанин, който не е изпълнил решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не е възстановил изцяло помощта.”
§ 16. Член 47и се изменя така:
„Чл. 47и. За целите на контрола по тази глава се използват проверките, извършени от Разплащателната агенция по реда на чл. 37.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Христов.
Уважаеми колеги, предложени са ни девет параграфа по същество, от 8 до 16 включително.
Има ли изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя за § 2, който Комисията предлага да се оформи в нови параграфи от 8 до 16 включително.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 17:
„§ 17. Членове 47к – 47о се отменят.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 18:
„§ 18. Член 52 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Гласуваме текстовете на вносителя, редактирани от Комисията, за параграфи 3 и 4, които се преномерират съответно на параграфи 17 и 18.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 5.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 19:
„§ 19. Създава се чл. 53:
„Чл. 53. (1) На земеделски стопанин, който наруши разпоредбите на Глава четвърта „а”, се налага глоба от 2000 до 5000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) Актовете за нарушения по ал. 1 се съставят от длъжностните лица от съответната областна дирекция „Земеделие”, на които е възложено да извършват проверките.
(3) Наказателните постановления се издават от директора на съответната областна дирекция „Земеделие” или от оправомощени от него длъжностни лица.
(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, текста на вносителя за § 5, редактиран от Комисията, който става § 19.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 6.
Предложение на народния представител Мария Белова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 20:
„§ 20. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 14 думите „да отнеме акредитацията на Разплащателната агенция и да определи сертифициращ орган” се заменят с „и да отнеме акредитацията на Разплащателната агенция.”
2. Точка 46 се отменя.
3. Точка 47 се изменя така:
„47. „Предприятие в затруднено положение” е понятие по смисъла на чл. 2, параграф 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014.”
4. Точка 51 се отменя.
5. Създава се т. 56:
„56. „Валидно заявление за подпомагане” е заявление, което съдържа всички задължителни данни за кандидатстване по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни и след обработка и контрол от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, е получило уникален идентификационен номер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията, за § 20.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 21:
„§ 21. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В Глава трета Раздел VI с чл. 45а-45г се отменя.
2. В Глава трета се създава Раздел VII с чл. 45д и 45е:
„Раздел VII
Специален ред за възстановяване на акциз върху закупен газьол, използван в първично селскостопанско производство
Чл. 45д. (1) Агенция „Митници” възстановява частта от стойността на акциза, представляваща индивидуалните размери на държавната помощ, определени по реда на Глава четвърта „а” от Закона за подпомагане на земеделските производители. Възстановяването се извършва въз основа на заповедта и уведомлението на министъра на земеделието и храните по чл. 47б, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
(2) Възстановяването се извършва в 45-дневен срок от получаване на документите по ал. 1.
(3) Директорът на Агенция „Митници” издава вътрешни правила за определяне на реда за възстановяване на сумите, определени в уведомлението чл. 47б, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
(4) Редът и начинът за обмен на информация между Министерството на земеделието и храните и Агенция „Митници” се определят със съвместна инструкция на министъра на земеделието и храните и на директора на Агенция „Митници”.
Чл. 45е. Когато се установи, че неправомерно е възстановен акциз на земеделски стопанин, същият се възстановява от земеделския стопанин заедно със законната лихва от датата на получаването на държавната помощ до датата на внасянето по сметка на Агенция „Митници”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма. (Уточнения между докладчика Румен Христов и сътрудника на Комисията по земеделието и храните.)
Моля, вижте какво не сте докладвали и го изчетете на микрофона, преди да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: В ал. 3 след „определени в уведомлението” добавяме „по” – „по чл. 47б”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Пропуснато е „по”, което се вмъква в ал. 3 преди текста „чл. 47б”.
Гласуваме, уважаеми колеги, текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за наименованието на подразделението, както и редакцията на § 7 по вносител, който по предложение на Комисията става § 21, заедно с направената редакция.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
Преди да прекъснем за почивка, да уведомя уважаемите колеги, че фолклорен състав „Капитанчета” към Народно читалище „Сергей Румянцев” от село Капитан Димитриево, община Пещера ще представи кратка програма в Клуба на народния представител от 11,30 ч. по случай 1 юни – Празника на детето. Каним всички народни представители.
Обявявам почивка до 12,00 ч. Ще продължим с блицконтрола. Ако блицконтролът приключи преди 14,00 ч., продължаваме с докладването на Законопроекта.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Приканвам народните представители в залата!
Заседанието ще продължи с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО РЕДА НА ЧЛ. 104 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Както информирах по-рано тази сутрин участниците в Председателския съвет, министър-председателят господин Бойко Борисов няма възможност да участва, тъй като има международен ангажимент, свързан със срещата на върха по повод Председателството на България на Процеса за югоизточно сътрудничество. В блицконтрола ще участват тримата вицепремиери. Всеки момент очакваме към тук присъстващите госпожа Бъчварова и господин Дончев да се присъедини и госпожа Кунева.
Припомням процедурата за блицконтрола.
Всяка парламентарна група има възможност да зададе по два въпроса в рамките на две минути за развиване на всеки един от въпросите, съответният вицепремиер отговаря до три минути – възможност за реплика и съответно дуплика. Право на въпроси имат във всеки един кръг, общо два въпроса, и народните представители, нечленуващи в парламентарна група.
Поредността е според числеността на парламентарните групи.
Първа е Парламентарната група на ГЕРБ.
Има ли въпроси от страна на Парламентарната група на ГЕРБ?
Пропускат първия кръг от въпроси.
От Парламентарната група на “БСП лява България” първият въпрос ще бъде зададен от господин Румен Гечев. Заповядайте.
Госпожа Кунева се присъединява към вицепремиерите.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми вицепремиери! Моят въпрос е към господин вицепремиера Дончев.
Господин Дончев, вчера България влезе в негативната страна на новините в Европа с това, че според ОЛАФ, Европейската служба за борба с измамите с еврофондовете, България се намира в първите три страни по нарушения на законодателството и по корупция при усвояването на фондовете.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ, от място): Не го прочетохте този доклад!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Даден е пример с програмите по усвояването на фондовете, в резултат на които се оказва, че примерът, който е даден, е за измама в проект за 1,3 млн. евро за предприятия за замразени зеленчуци. Става дума за завод за замразени зеленчуци в България, която не само че е най-бедната страна в Европейския съюз и с най-ниска конкурентоспособност, но страна, която се класира като водеща в Европа по корупция.
В тази връзка същият доклад на ОЛАФ казва, че през последните години от 54 сигнала, които са подадени от частни източници, само 5 сигнала са подадени от обществени институции във връзка с нарушения на европейското законодателство по усвояване на фондовете.
В тази връзка въпросът е: поради какви причини България се нарежда в първите три на тази срамна класация на Европа по корупция при усвояването на еврофондовете; защо изпълнителната власт допуска да се нареждаме в първите три страни – на второ място по корупция в Европейския съюз; и в тази връзка какво сте направили Вие, за да не допускате в бъдеще подобни нарушения и злоупотреби с европейски фондове? Какви мерки са взети в конкретните български институции, за които Вие носите отговорност, и които са допуснали такива измами? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
За отговор – вицепремиерът Томислав Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Гечев, точно на Вас като академичен човек едва ли е необходимо да давам съвета, че човек преди да говори, особено преди да пита нещо, е хубаво да прочете, а от начина, по който ми задавате въпроса, си давам сметка, че едва ли сте чели въпросния доклад. Той не е толкова дълъг – 48 страници и не отнема чак толкова време и такова интелектуално усилие да се прочете.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ, от място): Да, ама е на английски.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако бяхте прочели доклада между другото, едва ли щяхте да ми зададете такъв въпрос.
Колкото до въпросния доклад, никъде не присъства която и да е от констатациите, които направихте преди малко – нито че България е най-корумпираната държава, нито че е в първата двойка, тройка или каквато и да било класация. Ако бяхте прочели доклада, щяхте да знаете, че броят сигнали, които са подадени от страна на България, са не петдесет и няколко, както споменахте, а са 34, от които 32 са подадени от частни източници, а два са подадени от държавата. Ако бяхте прочели доклада, щяхте да разберете, че сравнително по-големият брой разследвания, които се правят в България, се дължат, от една страна, на по-големия брой сигнали, и, както е уточнено изрично в доклада, се дължат и на старите незатворени случаи по Програма САПАРД, които все още текат и като проверки, и като производства на съдебна фаза. Ако бяхте прочели по-внимателно доклада, щяхте да забележите, това е едно от последните таблични приложения, че огромният брой случаи, свързани с irregularities, което означава „с грешки или с нередности”, са идентифицирани от българските институции. Тези въпросни 513 случаи, по които всички държавни контролни органи – и одитори, и управляващи органи, както и службите на МВР работят, изобщо не са дошли като резултат на сезиране от Европейската служба за борба с измамите. Броят случаи, по които тече подобно производство от страна на ОЛАФ, е значително по-малък – 304, което означава, че националните институции са си свършили работата.
И последно – редно е да уточня, че българските институции, особено дирекция АФКОС в Министерството на вътрешните работи, работи тясно с Европейската служба за борба с измамите. Голяма част от проверките, които се правят, се правят не само с участието на експертите от АФКОС, но се правят изцяло от тях, което е знак за високото доверие, което имат по отношение на българските институции, което между другото, неведнъж е било потвърждавано от официални представители на службите.
И последно.
Във всяка държава членка има опити за злоупотреба със средства от Европейския съюз. Това е видно и от самия доклад. Това само по себе си не е най-страшното. Най страшното е, когато държавните контролни органи не си вършат работата, когато се опитват да покриват и да замазват случаи. Като историческа отметка България имаше подобен опит в периода 2008 - 2009 г. Подобен подход в последните години е абсолютно недопустим! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ние не се опитваме нито да замазваме, нито да покриваме всеки проблемен случай. Напротив, абсолютно всеки сигнал се проверява, разследва от българските отговорни институции или съвместно с Европейската служба за борба с измамите. Много благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дончев. (Ръкопляскания.)
Реплика?
Господин Гечев има възможност за реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Господин Дончев, много внимателно сме прочели доклада и то в оригинал, така че не се притеснявайте за прочитането на доклада (шум и реплики от ГЕРБ), но Вие не отговорихте на моя въпрос.
В конкретния случай не Ви питам какво е поведението на българските правораздавателни органи, тъй като има разделение на властите. Вие не отговорихте. След като Ви стана ясно много отдавна, и се води следствие от българските институции заедно с европейските по този скандален случай с 1,3 млн. евро, какво направихте Вие в съответните български институции, които са одобрили този скандален проект, където една фирма продава сама на себе си оборудване от Италия на цени завишени няколко пъти? Отговорете на въпроса как е станало това и какво предприехте Вие, след като Ви стана ясен този случай? Уволнени ли са тези хора? Подменени ли са тези хора? Променен ли е контролът в тези институции, тъй като става дума за недопускане на подобни кражби и за това България да излезе от тази срамна класация. ОЛАФ казва, че ние сме в първата тройка по корупция. Не “БСП лява България”, а специализираната служба на Европейския съюз! Така че, моля, отговорете на въпроса! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Дончев?
Колеги, общият шум и подвикването от място не допринасят за качеството на дебата в залата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми проф. Гечев, ще Ви бъда изключително благодарен, ако ми посочите, дори подчертаете пасажа, където ОЛАФ казва нещо подобно в този доклад, че България е в топ три на страните по корупция. Искам да видя пасажа.
В конкретния случай става дума за фирма, която е собственост на италиански гражданин, с управител също италиански гражданин, финансирана по Програма за развитие на селските райони, който си е позволил при доставка хладилното оборудване също да бъде доставено от фирма, която отново е негова собственост. Това е абсолютно недопустимо. С основание е подаден сигнал…
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): От кого е подаден сигнал?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: …и с основание тече проверка от Европейската служба за борба с измамите.
Както във всички подобни случаи…
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): От кого е подаден сигналът?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ако бяхте прочели доклада, щяхте да разберете от кого е подаден сигналът. Ако бяхте прочели доклада!
Както във всички подобни случаи, при констатиране на подобна нередност, се налага финансова корекция – в конкретния случай тя трябва да бъде 100%. Каква ще бъде съдбата на всички останали лица, зависи от действията на съдебната система. Много благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви. Следва въпрос от Парламентарната група на Движението за права и свободи. Няма представител в залата. (Шум и реплики.)
Господин Михов, искате думата ли?
Сега следва Парламентарната група на Реформаторския блок. Господин Атанасов ще зададе първия въпрос.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моят въпрос е към вицепремиера госпожа Кунева.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Кунева, задавам Ви въпроса във връзка с това, че Вие като заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси имате отношение и към наблюдение на Министерството на правосъдието в тази връзка. През изминалата седмица беше публикувана информация, че за пореден път е отложен независимият анализ на българската прокуратура, който трябваше да бъде проведен с европейски експерти. Знаем, че този независим анализ беше една от основните препоръки в последния Доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка на българската правосъдна система.
Българското правителство се ангажира да се осигури сътрудничество на страните – членки на Европейския съюз, в процеса на организиране на този независим анализ и така беше признато от българските власти, че това е ключов, държавен приоритет в политиката по съдебната реформа и борбата с корупцията. Това беше добра новина за българското общество и за българската държава. Въпросът е: защо сега за пореден път се отлага този Механизъм?
Беше публично съобщено, че отлагането е с оглед на доуточняване на голяма част от техническите подробности в методиката на работата на Мисията, както и работните срещи на експертите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Затова Ви моля да ми отговорите на въпроса: кои са истинските причини за поредното отлагане на тази Мисия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Господин народен представител, поредно отлагане няма, защото това беше ангажимент, който е приет преди около година, и всъщност това е първият път, когато такава Мисия –специална, е предвидена да се случи. Няма никаква теория на конспирацията зад това и някакви специални мотиви. Поради продължаващата работа по техническото задание на експертно ниво, посещението на четирима магистрати, които трябва да извършат независим анализ на прокуратурата, се отлага с няколко седмици. Прокурорите са от Великобритания, Германия, Испания и Холандия. Трябваше да пристигнат на 30 май 2016 г., за да започнат интервютата, прегледа на нормативната уредба. Задачата на експертите е да съберат мнение за структурния и функционалния модел на държавното обвинение. Знаете какви са задачите им: йерархия, специализирани структури, интегритет, прозрачност и натовареност. Мисията трябва да направи оценка на въздействието на промените на Закона за съдебната власт и на промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс, както и на новия антикорупционен закон. Експертите трябва да разгледат и работата на прокуратурата по няколко конкретни дела. Всичко това ще се случи.
Бяха преведени на английски език голям обем актове, но тъй като остават за доуточняване голяма част от техническите подробности в методиката на работа на Мисията, както и работните срещи на експертите, партньорите ни от Европейската комисия прецениха, че е по-добре Мисията да бъде отложена с няколко седмици.
Сега обаче имаме друга Мисия – на 30 май започна редовната експертна мисия на Механизма за сътрудничество и оценка, водена от заместник-генералния секретар на Европейската комисия госпожа Параскевия Миху. След приключване на блицконтрола аз ще имам среща с нея. Провеждат се срещи с представители на всички институции, които имат отношение към Механизма.
Уверявам Ви, че Европейската комисия ще си свърши работата професионално и сериозно, след като е поела ангажимент. И ако мога да се пошегувам: Европейската комисия може и да забави, но никога няма да забрави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
И аз се надявам, че Европейската комисия няма да забрави. Само че аз Ви моля да уточните: в какво се състоят тези технически подробности в методиката? Европейската комисия или представителите, които ще бъдат изпратени от нея, поискаха това отлагане, или от българска страна са поставени такива условия, които са неизпълними? Кой е причината за отлагане на тази Мисия, защото тя е изключително важна?
Искам да припомня на народното представителство, че съвсем наскоро – и то не къде да е, а в София, високопоставен представител на Венецианската комисия, самият председател на Венецианската комисия посочи, че българската прокуратура работи по съветски модел и че се налага радикална промяна в работата на тази институция. Българското общество разчита именно на тази проверка от европейските експерти да бъдат посочени недъзите в работата на българската прокуратура, за да може тя да стане по-ефективна, за да се търси реална наказателна отговорност за тежките престъпления в страната и борбата с корупцията.
Кой е причината да се отложи тази Мисия и дали в случая не сме изправени пред ситуация на саботаж от страна на български институции? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Атанасов, от моя опит с Европейската комисия от 2001 г. насам не знам някой да е успял да ги саботира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Господин Валери Симеонов ще зададе първия въпрос от групата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Имам въпрос към госпожа Бъчварова в качеството й на вицепремиер и министър на вътрешните работи. Въпросът ми е свързан със сигурността на нашата южна граница и включва два подвъпроса, естествено, насочени към двете наши съседни държави Турция и Гърция.
По отношение на Споразумението за реадмисия, за което приветствам министър Бъчварова, което беше подписано, моят въпрос е: действа ли то, има ли сила, в случай че не се сключи споразумение между Европейския съюз и Турция? Доколко това Споразумение има сила на двустранно между двете държави и дали има такава клауза, която да го прави зависима от развитието на отношенията между Европейския съюз и Турция?
И вторият подвъпрос е свързан с положението по границата ни с Гърция. Всички сме свидетели на двете групи, които преминаха преди няколко дни южната граница – едната пешком, а другата чрез опит за влизане с влакова композиция. Въпросът ми е: доколко тези групи са проследени като придвижване до българската граница; действително ли някои от тях са от лагера „Идомени”, или не; имаме ли данни, факти дали те не са транспортирани с влакове, организирано, със съдействие, извинете, на гръцката държава? Така, както се транспортират всички потоци през Гърция – със съдействието на гръцката държава до момента. Той е така наречен „Западнобалкански път”. Доколко има реална заплаха от формирането на такъв поток? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Цачева, дами и господа народни представители! Господин Симеонов, по отношение на сигурността на границата ни с Турция мога да кажа, че от днес влиза в сила приложението на Протокола, който беше подписан с турската страна. Предстои да се уверим как ще се работи по него и как турската страна ще се отнася. Ние ще следваме процедурите, които са разписани в този Протокол.
Споразумението за реадмисия не е в зависимост с Декларацията между Европейския съюз и Турция, така че няма логика да има зависимост между тези два документа, освен ако няма такова политическо решение от турската страна.
Към момента нямам индикации, които да ме карат да се съмнявам, че съществува такава опасност, но в нито един момент ние не я изключваме. Следващите дни ще следим какъв е потокът на нелегално преминаващите, ако има такъв, и ще реагираме, като се обърнем към турската страна.
Що се отнася до сигурността на българо-гръцката граница, искам да информирам Вас и всички народни представители, че за по-малко от 24 часа, на практика за около 20 часа успяхме със съдействието на гръцките колеги да върнем първата група, която беше качена в товарна жп композиция. Към днешна дата спрямо понеделник, не повече от 72 часа, е върната и втората група, която премина пеша през зелена граница. Това е група, която имах възможност да видя и да разговарям с тях. Наистина те са били в Идомени и са се опитали да не се подчинят на гръцките власти, а сами да потърсят път през България. Имах разговор с министър Тоскас. Той ме увери, че те ще бъдат приети обратно. Вземат всички мерки, за да не се допусне от гръцка територия да се оформи маршрут през България.
Информацията, която имам и от други източници, е, че бежанците, които се намират на територията на Турция, не предпочитат, по-скоро избягват да мислят за маршрут през България. Това очевидно се знае от трафикантите, които предлагайки им да ги транспортират към Централна Европа, са им казали, че ще минат през Македония. Не са ги информирали, че този път ще мине през България.
Полагаме всички усилия. Имам уверението и на гръцката страна, че те също полагат такива усилия, и там, където има по-големи групи от 100 на територията на Гърция, се охраняват от жандармерия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Бъчварова.
Нямате реплика, господин Симеонов.
От името на Парламентарната група на Български демократичен център – няма да има въпрос.
Следва групата на „Атака“.
Госпожа Ташева ще зададе първия въпрос.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Моят въпрос е към вицепремиера Томислав Дончев.
Господин Вицепремиер, разбираме от медиите, че днес в България отново пребивава загадъчна китайска делегация, която оглежда площадката на АЕЦ „Козлодуй”. Ще дам малко бекграунд.
На 16 декември миналата година, около три седмици след посещението на Вашето правителство в Китай, тук пристигна някаква делегация – не знаем дали е същата или друга, дали е правителствена или корпоративна – да оглежда площадката на АЕЦ „Козлодуй”, за да строи там седми блок на АЕЦ. Вие тогава казахте в Министерския съвет, че технологията ще бъде базирана на технологията „Ей Пи” на „Уестингхаус”. Казахте също така, че българската страна обмисля миноритарно участие, тъй като тя ще даде площадката. Като имаме предвид, че изискването е да се инвестира без държавни гаранции и че участието на нашата страна ще бъде миноритарно, тоест то ще намалява или може да бъде направено така, че да намалява, това означава, че Вие имате стратегия да строите частна АЕЦ на площадка, на която работят вече отдавна изплатени, рентабилни, евтини два реактора – пети и шести.
Моят въпрос. Тогава през декември Вие казахте, че до 3-4 месеца китайците ще предоставят икономически модел. Четирите месеца изтекоха на 16 – 17 април. Бихте ли казали какво включва този икономически модел? Бихте ли го предоставили на Народното събрание?
И второ, дайте информация – тъй като АЕЦ „Козлодуй” е изцяло държавна компания, тя трябва да бъде напълно „публик рилейтид”, както се казва на английски, там всичко трябва да бъде прозрачно – коя е китайската компания? Какви са нейните връзки с „Уестингхаус” и защо „Уестингхаус” предпочита да влезе в България в китайски „одежди“, а не инвестира директно? Каква е тази мистика? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Ташева.
Напомням на народните представители, че въпросите, които се задават в блиц контрола, трябва да се отнасят до общата политика на правителството, а не до конкретни въпроси, изискващи много конкретна информация.
Господин Дончев, ако разполагате с тази информация, споделете я с народните представители.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ташева, няма защо да натоварваме с излишен мистицизъм всички разговори, които се водят по икономически и енергийни теми, каквито са всички разговори с различни китайски представители.
По повод предложението, което получихме от китайска страна за изграждане на нова ядрена мощност в България. За съжаление няма как да Ви предоставя конкретна оферта или предложение, доколкото не разполагаме с такова. Само да отбележа, че на този етап дори не се водят обвързващи преговори. Водят се само разговори. Няма какво да добавя, различно от това, което казах преди няколко месеца. Изходната позиция на българската страна по отношение на подобно предложение е то да бъде базирано на основни принципи, тоест то да разчита на естественото търсене на електроенергия на пазарна цена в България или в региона, а не на държавна гаранция, или то да бъде изградено с разход от държавния бюджет, или от държавно дружество. Впрочем поради изискванията за държавна помощ на европейско ниво подобен разход от държавния бюджет е много труден, почти невъзможен.
До момента няма развитие, което предполага да Ви съобщя нещо ново. Водят се разговори. В това няма нищо лошо. Всяка оферта, която идва от сериозна компания, особено подкрепена от държавата, заслужава внимание, заслужава да бъде разгледана и обмислена. Не сме стигнали до фаза, където да се разглежда някакъв по-конкретен вариант.
Поради значимостта на темата, без значение, че изходната идея беше тя да не предполага сериозни разходи от страна на държавата, но щом става дума за нещо подобно, влизайки в зряла фаза, обезателно ще бъде консултирано и информирано Народното събрание. Нима допускате, че по такава сериозна тема някой министър, заместник-министър или Министерския съвет би си позволил да действа без санкция на Народното събрание?! Подобно нещо е недопустимо.
Нека да имаме нещо сериозно на масата, което да заслужава коментар или сериозна дискусия, и тогава...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин Вицепремиер, от Вашия отговор аз разбрах, че група скучаещи китайци са дошли на екскурзия в България. Нищо, че според една от медиите в България, цитирам: „Обсъждат следния въпрос: сред условията на българската страна е подобен проект да се развива само ако е икономически обоснован, ако не се изисква държавна гаранция, както и ако не се изисква миксиране на цената на пети и шести блок с цената на бъдещите седми и осми блок, както и да е налице стратегически инвеститор.” Това са думи на министър Теменужка Петкова, цитирани от едно издание с днешна дата.
Освен това Ви попитах да кажете какво става с икономическия модел? Той трябваше да бъде готов някъде през месец април – има ли, представен ли е? Ако не е представен, защо не е представен? Ако пък е представен – какво съдържа, кога ще го предоставите на Народното събрание? Това ми беше въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Ташева, и да са дошли в България няколко „скучаещи”, както казахте Вие – китайски предприемачи, в това няма нищо лошо. Това насърчава българския туризъм. Абсолютно нищо лошо няма в това! Разбира се, случаят не е такъв.
Защо нямаме представено детайлно икономическо предложение? Вероятно разговорите са по-сложни, отколкото се е очаквало и това е фактът, че не се е случило в рамките на трите месеца, за които споменах в предишното си изказване.
Потвърждавам позицията си – ако се стигне до конкретна оферта, предложение, нещо различно от разговорите, Народното събрание ще бъде информирано веднага. Не само информирано, ще участва в процеса на вземане на решения.
Потвърждавам, че от моя страна, като инструктаж по отношение на контактната група от представители на Министерството на енергетиката, които водят разговорите, съм дал задачи и инструкции да се мисли, да се разговаря за сценарий, който не включва държавна гаранция, не включва миксиране на цената със съществуващите блокове на АЕЦ „Козлодуй”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Следва въпрос от името на Парламентарната група на АБВ. Господин Кирил Цочев ще зададе първия въпрос.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги заместник-председатели на Народното събрание, уважаеми дами и господа вицепремиери!
Въпросът ми е към уважавания от мен вицепремиер Томислав Дончев. Тези дни отново стана актуална темата за руски газопровод през Черно море след спрения в края на 2014 г. „Южен поток” и наследилия го и също спрян впоследствие „Турски поток”.
Изграждането на газопровод по дъното на Черно море, който да заобиколи Украйна, отдавна е приоритет на Русия. Че газопровод през Черно море за Гърция и Италия може да мине през България беше официално съобщено преди визитата на президента Путин в Гърция.
Уважаеми господин Дончев, бихте ли казали как българското правителство гледа на подобна идея? Смятате ли, че ако Русия спази принципите на европейското законодателство, изискващи разделянето на собствеността върху инфраструктурата и търговията и осигуряването на достъп до преносния капацитет на трети страни, България може да се включи в новия газов проект? Има ли перспектива Европейската комисия да одобри такова решение след изявлението на еврокомисаря по климата и енергетиката, че сигурността на доставките е основен политически приоритет, а новите големи проекти не изпълняват тази цел?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цочев, на първо място, на база миналия ни не особено добър опит считам, че българското правителство трябва да избягва спонтанните, бързи, ако щете, емоционални реакции при всяко анонсиране на нов енергиен проект. Предвид факта че съвременният енергиен, особено газов сектор, се регулира от изключително сложна, прецизна нормативна база, ние трябва да бъдем сигурни, че всяка нова проектна идея попада в съответствие с изискванията и на националното, разбира се, и на европейското законодателство. Имам предвид предишния ни не особено добър опит с проекта „Южен поток”, който имаше определени конфликти с европейското законодателство.
Конкретно на въпроса Ви. Разбира се, ние следим изключително внимателно всички анонси за нова газова инфраструктура, за която се предполага да включва и България. Дали подобен газопровод с една или две плюс тръби, минаващи през Черно море, директно съвпадащи с морската част на „Южен поток”, минаващ през България, минаващ през Гърция и захранващ Италия – между другото, разчитайки на свободните капацитети от порядъка на 25 млрд. куб. м в посока от Южна към Северна Италия – дали подобен газопровод е възможен? Краткият отговор е – да, по простата причина: той чудесно се вписва в българската амбициозна инициатива за създаването на газов разпределителен център.
Още нещо – подобен газов разпределителен център не би бил възможен, ако ние нямаме концентрация на различни, достатъчни по обем източници на газ. Такива би било трудно да имаме, без достатъчен собствен добив или без достатъчни количества от руска тръба в Черно море.
Държа да уточня обаче, че следвайки европейската директива всяка страна да разполага с поне три независими източника на газ, газоразпределителният център включва отваряне и към нови източници на газ. Тук, на първо място, трябва да се спомене газът, който ще бъде снабдяван през интерконектора с Гърция, произхождащ или от LNG-терминал, или от газопровода „Тараб” с произход Каспийски регион.
Не бива да се подценява възможността за експорт на румънски газ – знаете добре, че Румъния е държава, която има сериозен добив. Аз обаче най-много се надявам в бъдеще, освен всички споменати източници, ние да можем да ползваме и като източник собствен добив в Черно море. Тогава, комбинирайки повече от два, повече от три източника на газ, има достатъчно обеми, за да може да бъде задоволявана не само сигурността на газовия пазар, не само да бъде гарантирана ролята на България като страна, която транзитира газ, което е въпрос не само на икономически ползи, това е въпрос и на стратегически приоритети.
Разбира се, отделен въпрос е в подобен сценарий какво се случва с така наречения „Трансбалкански газопровод” с капацитет над 23 до 25 млрд. куб. м., но това е тема на отделен разговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Дончев! На практика приемам това, което казвате, само че трите източника, които най-малко трябва да има България, не считам, че газопроводът с Гърция – интерконекторът, осигурява необходимите количества. Той е 1 млрд. куб. м и е от гледна точка на енергийна сигурност.
Колкото до дълбокото Черно море, най-малко след седем години ние ще можем евентуално, ако се намерят тези количества – 80 до 100 млрд. куб. м, едва тогава можем да говорим за някакви количества, които България да ползва.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): И на каква цена?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да, зависи на каква цена. Жаблянов хубаво ме репликира. Да.
Понеже казвате „поне две тръби”, аз моля българското правителство да бъде по-активно. Тези две тръби са ни необходими в пълен капацитет и 63 милиарда куб. метра – две тръби са 32. Абсолютно достатъчно, за да задоволят както нуждите на България, така и да транзитираме в съседните страни.
Нека българското правителство да не чака, да бъде малко по-активно и да има твърда позиция. Затова и Ви зададох този въпрос. Да не ни заобиколи пак газопроводът, да мине южен газов коридор и въобще да не ни закачи нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Цочев, бързам да Ви уверя, че всеки опит България да бъде заобикаляна от газовите трасета има всички основания да ме карат да бъда подозрителен не само от икономическа, а и от геополитическа гледна точка.
Едно важно уточнение: капацитетът на интерконектора с Гърция е между и 3 и 5 с опция да бъде увеличаван до 10.
България в никакъв случай не е пасивна. Напротив, от няколко месеца работи смесена работна група между представители на българското правителство и Европейската комисия, което е прецедент – Европейската комисия изключително рядко прави смесена работна група с държава членка, която изчиства абсолютно всички параметри и технически като трасета. С това сме готови. И икономически. Най-сложното – юридически, свързани с инициативата за газов разпределителен център, като част от тези сценарии, обект на всички анализи е била именно хипотезата една, две или две плюс руски тръби в Черно море. Съвсем скоро ще бъдем готови с окончателните анализи. Може би месец по-късно отколкото планирахме, вероятно в началото на месец юли, ще имаме възможност да ги предоставим и представим на всички заинтересовани. Това включва всички големи играчи в газовия сектор и това няма как да изключва и „Газпром”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от името на народни представители, неучастващи в парламентарни групи.
Колеги, има ли заявка за такъв въпрос? Не.
Връщаме се на Парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Георг Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами вицепремиери, господин Дончев! Госпожо Кунева, моят въпрос е към Вас и той касае сферата на образованието и по-специално на висшето образование. Ще бъде кратък, но за сметка на това пък смятам – важен и съдържателен.
Моля да кажете и да изнесете информация дали Министерството на образованието и науката има намерение да въвежда фигура, която да осъществява комуникацията между ведомството и органите на студентско представителство? Ако има такова намерение, моля да го обясните. Смятам, че е важно по какъв начин ние комуникираме със студентските съвети, с Националното представителство на студентските съвети и по какъв начин и на какво място поставяме тези органи за студентско представителство в работата си и като институция? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин народен представител, аз си мислих, че било добре, ако Ви дам за пример това, което се развива в Министерството след диалога със студентите по така наречените „евростипендии” по приоритетните професионални направления. Това обяснява до голяма степен с какво желание и с каква интензивност водим този диалог.
Ако трябва да Ви отговоря съвсем кратко, дали е институционализирана нашата работа със студентите – не точно. Когато направихме срещата с тях, ние бяхме освен аз, освен господин Дончев, който също беше поканен на срещата, двамата ми заместник-министри, които са по оперативната програма и по наука и висше образование, директори, главния секретар, тоест цялото ръководство на Министерството.
Аз съм определила човек в моя политически кабинет – съветник, който да поддържа връзка и който да бъде нещо като контактна точка. Проблемите са много различни. Една част от проблемите, например, са свързани със студентските общежития и не само за студенти, но и за млади научни работници. Един от сериозните проблеми, аз често отговарям и на Ваши въпроси по този повод. Друг тип въпроси са защитените специалности, приоритетните специалности, обсъждането на Закона за висшето образование. Моето желание е да задълбочаваме този диалог и да направим правила, по които диалогът се случва. Засега това и в други области в България, структуриране на такъв диалог с определени правила, както, да речем, Европейската комисия има, когато обсъжда определен документ, такова нещо засега няма. Аз имам амбицията да го въведа през нашето Министерство. Всички сме на разположение. Лично аз се ангажирам с всеки разговор със студентите, считам го за много важно.
Самият факт, че намерихме добро разбирателство и добро решение на този въпрос, който е свързан със стипендиите и имаме ясна визия как това при бюджетни възможности може да се отрази изобщо на стипендиите за успех това, че разбрахме отлично и едната, и другата страна, в какво се състоят възможностите и ограниченията, разбира се, говори, че диалогът върви.
Ако Вие имате някаква идея как може да се институционализира, аз засега не виждам друг начин, освен през политическия ми кабинет. Ще се радвам да чуя Вие какво мислите. Ако имате такова предложение – заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви за отговора, уважаема госпожо Кунева.
Реплика?
Господин Георгиев, имате желание и възможност – заповядайте.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Кунева, аз по-скоро нямах предвид да бъде институционализиран диалогът, а дали действително се набелязва фигура, която да осъществява комуникацията, тъй като това малко ми напомня един изминал мандат в Министерството на образованието и науката, когато имаше заповед, касаеща комуникацията между народните представители и Министерството да минава само през парламентарния секретар. В този смисъл аз мисля една фигура, която трябва да бъде натоварена с комуникацията, че не е по-скоро правилно, от гледна точка на това, че самите органи на студентско представителство и техните представители, трябва да имат възможността сами да избират лицата за комуникация в институциите. Те могат да бъдат – както Вие в качеството Ви на министър, така и ние като народни представители и членове на Комисията, за да могат те да имат увереността, че въпросите, които поставят, ще могат да стигнат до своите адресати, които да могат да вземат съответните мерки.
Що се касае до това, което и Вие сама споменахте като проблем с европейските стипендии, които се породиха преди известно време, ние тогава зададохме с народния представител Милена Дамянова един въпрос по отношение на начина, по който ще бъде структурирана тази политика и ще бъдат обвързани евростипендиите с така наречените „приоритетни специалности”, между другото мисля, че още не съм получил отговор на този въпрос, а това е нещо, което вълнува.
Отново, връщайки се към органите на студентско представителство – аз мисля, че ние трябва по всякакъв начин да бъдем в пълноценна комуникация с тях, която да им осигурява достатъчната увереност, че ние като институции сме ангажирани с техните проблеми. Мисля, че това е, което всички студенти искат. По никакъв начин нямам предвид и не целя тясно институционализиране на диалога.
Със сигурност тази работна група, която беше проведена, беше проведена и среща с господин Дончев, това беше добър пример за това по какъв начин българското правителство, българските институции откликват на желанията на студентите, на учещите се по принцип и мисля, че това е практика, която със сигурност трябва да задълбочаваме и да разширяваме. От това се поражда и моят въпрос дали предвиждате да има една фигура, която да комуникира или тази комуникация отново ще бъде оставена достатъчно широка и достатъчно достъпна за всички. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата.
Уважаема госпожо Вицепремиер, имате възможност за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, сега Ви разбрах по-добре и аз се изненадах на това предложение. Смятам по същия начин, че трябва да бъде максимално отворено.
Само да Ви кажа по повод на така наречените „европейски стипендии“ – това всъщност е начинът Европейската комисия да ни подпомогне през оперативната програма като даде средства там, където категорично, бързо и спешно трябва да се осигурят пари за реформи, тоест за тези специалности, които са в истински проблем. Ако аз сега предлагам Закона, никога нямаше да ги нарека „приоритетни”, щях да ги нарека „проблемни”.
За да Ви кажа как се развиват нещата – ние не само, че се видяхме на политическо ниво, което беше сигнал за единство от страна на правителството, а, разбира се, и с председателя на Комисията по образованието, но и от тогава в повереното ми Министерство се провеждат редовно работни групи със студентите. Утре е последната такава работна група. След тази финална среща с Националното представителство на студентските съвети ние ще излезем с наше общо заключение, така че въпросът не е подценен нито за секунда. Аз лично смятам и споделям с Вас, че за мен българският бюджет да отдели средства за студенти, които са с добри резултати, е наистина отлична национална политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Следва възможност за задаване на въпрос от Парламентарната група на “БСП лява България”.
Заповядайте, господин Божинов, имате възможност да зададете въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа вицепремиери, моят въпрос е към госпожа Кунева относно усложняващите се преговори между Европа и Съединените щати по трансатлантическото Споразумение за търговия и инвестиции, позицията на България в тази променена обстановка.
Уважаема госпожо Вицепремиер, заставам на тази трибуна пред Вас с тревога и самочувствие. Тревога, защото става дума за преговори, чиито резултати могат да имат тежки, непоправими и далеч отиващи последствия за поколения българи. Самочувствие, защото Българската социалистическа партия е първата и единствената политическа партия, която има категорична политическия позиция и сериозно аргументирано експертно мнение по този въпрос.
Преди два дни – на 30 май, изтече информация за документи, разменени между Европейската комисия и Съединените щати. Четем, че безопасността на храните не ни интересува, безопасността на храните не е критерий, на който се залага. Това е отговорът на правителството на Съединените щати относно едно от изискванията на Европейския съюз за качеството на млякото, което предстои, при подписване на опасното търговско споразумение, да поеме от американските ферми към пазарите у нас и навсякъде в Европа.
Второ, четем, че изискванията на Европейския съюз за обозначаване на ГМО върху етикетите на храните, закрепено категорично в българското законодателство, се определя като техническа пречка за търговията – какъв циничен прагматизъм.
Трето, що се отнася до нуждата от буферни зони за предотвратяване на ГМО-заразата на почвите, закрепено категорично в българското законодателство, четем, че това е ненужно обременяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, задайте конкретния въпрос.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: И последно. Казват ни, че европейските стандарти за пестициди в храните са неразумно ниски. Европейската комисия е притисната от тези сложни различия в преговорите и вероятно, госпожо Министър, ще се обърне към правителствата за препотвърждаване на техните начални позиции. Какво ще бъде мнението на нашето правителство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов – сложихте точка на това дълго изречение.
Заповядайте за отговор, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Божинов, нека да Ви дам фактите и Вие ще можете, разбира се, да направите своите заключения.
През средата на месец юли ни предстои четиринадесетият кръг от преговорите между Европейския съюз и САЩ – това е след повече от месец. В края на месец септември на неформалния Съвет „Външни работи/Търговия” се очаква да се направи и цялостна оценка на ситуацията по преговорите. Става въпрос за месец септември 2016 г.
Тази седмица говорителят на Комисията по въпросите на търговията Даниел Росарио заяви, че председателят Юнкер ще поиска на следващия Европейски съюз през месец юни лидерите на Европейския съюз да препотвърдят мандата на Европейската комисия за преговорите по ТТИП. С този ход се цели да се провери политическата подкрепа от държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз и да се достигне решителна фаза в преговорите между Европейския съюз и САЩ за Споразумението – да ни е ясно какво правим.
Позицията на държавите членки и Европейската комисия е, че се цели амбициозно и балансирано споразумение по трите стълба – пазарен достъп, регулаторно сътрудничество и правила, както и потребителските, трудовите и екологичните стандарти, които не подлежат на преговори, както се казва в нашата позиция. Споразумението трябва да съответства на ХХІ век – с високи стандарти, насочени към създаване на растеж и работни места, то трябва да подобрява достъпа до американския пазар на стоки, услуги и обществени поръчки и европейския достъп до техния пазар. От страна на Европейския съюз е ясно, че бързото приключване на преговорите не може да означава резултат на всяка цена. Това се отнася и за нас. Остава много работа в преговорите, редица важни въпроси остават отворени.
Наскоро се случи масирано изтичане на информация, разпространена само в читалните в столиците на държавите членки и в публичното пространство чрез „Грийнпийс”. Този факт е тревожен и вреди на преговорите. След изтичането на информацията френският президент Оланд коментира ТТИП и сериозните трудности в преговорния процес. Той заяви, че Франция не би приела ТТИП на този етап.
България. България подкрепя сключването на Споразумение за трансатлантическо партньорство и търговия като един от инструментите за развитие на икономиката на страната. Ние сме равноправен участник на преговорите и няма да ни бъдат наложени клаузи, с които не сме запознати и не сме съгласни. Важно е преговорите по ТТИП да се водят на принципа на открития диалог и да се знае, че нито България, нито Европейския съюз ще допуснат компромис с високите си стандарти за безопасността, здравето, екозащитата и защитата на потребителите.
През месец май 2015 г. към Работна група 25 „Търговска и външноикономическа политика” в Съвета по европейски въпроси, който аз председателствам, беше създадена Работна група „Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство между ЕС и САЩ”.
Споразумението има отделна глава за малките и средни предприятия. ТТИП следва да намали административната тежест върху малкия бизнес, да освободи ресурс за иновации. Това са нещата, които ние искаме и считаме, че ако се случат имаме основания да го подкрепим.
Споразумението трябва да подобри и икономическите възможности, да отвори нови работни места. Това е всъщност ориентирът, който ни казва дали е добре за нас, или не заслужава да се концентрираме повече върху тази възможност. Трябва да се открият възможности за разрастване на търговията на малки и средни предприятия от двете страни, публично-частно партньорство, трансфер на технологии и осигуряване на финансиране. Предполагам, че след месец, включително и министър-председателят, ще може да Ви каже каква е нагласата, когато на Европейски съвет се разглежда въпросът за ТТИП. Приключва и мандата на американския президент. Така че, предполагам, ще има доста интензивни разговори на тази страна. Това са фактите, които в момента мога да споделя отговорно с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Кунева.
Реплика – господин Божинов.
Имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер, наистина Ви Благодаря.
Конкретни реплики на казаното от Вас – Вие оценявате тревожно изтичането на информация. За разлика от Вас, ще кажа, че първият теч на информация направи един достоен французин – евродепутат, директор на издателство „Юманите диманш”, публикувал книгата „Демонът срещу народите”, в която публикува факсимиле на забраната да се публикува, и той написа: „Щом това засяга живота, съдбата и бъдещето на моята страна, на моя народ, аз ще наруша тази тайна.” Така че аз съм по-скоро на неговата позиция.
Второ, Вие подчертахте, че преговарящите имат мандат от страна на Европейския съюз. Когато ние социалистите предложихме в този парламент да направим обсъждане по въпроси, които ще бъдат разглеждани в Европейския парламент – неговата Годишна програма, и да имате мандат от името на парламента, мнозинството отказа.
И последно. Госпожо Министър, всичко това, което казахте е логически обосновано, за да има една позиция, която отстоява нашия интерес. Тревожно е, че вече Съединените щати са постигнали съгласие с Канада и ако ние ратифицираме споразумението с Канада, всичко това, което се опасявате и смятате как да го възпрепятствате, ще бъде отворено към българския пазар чрез ратифициране на Споразумението между Съединените щати и Канада. Затова по този въпрос не може да има никаква политическа инфантилност и трябва много сериозно да се работи. Но аз Ви благодаря за това, което казахте по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Божинов.
Желаете ли дуплика, госпожо Вицепремиер?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Божинов, разбира се, ще продължим и ще следим какво се случва с тези толкова чувствителни за нас въпроси, свързани с околната среда, със защитата на потребителя.
Все пак само нека да Ви кажа, че това „изтичане на информация” – точно така с тези думи, не е моя квалификация, а квалификация на Франсоа Оланд. Той не счита, че трябва по този начин – през изтичане на документи, да се коментира ТТИП, защото пък друг ще даде друг аргумент. Трябва, ако е книга, ако е наистина добре структурирана съпротива дори срещу ТТИП, това е в рамките на диалога.
Друго, което искам да Ви кажа, е, че все пак Европейският съюз няма как да спре търговските споразумения на Съединените щати нито с Канада, нито с Мексико, нито с Япония и те ще се случат. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля не влизайте в диалог с оратора.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Няма как да кажем на Съединените щати, че не могат да сключват тези търговски споразумения.
Така че Ви предлагам да гледаме наистина цялата картина. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Те са факт и това дава друга перспектива към глобализацията. Дали Европа ще се опита – аз лично смятам, че е по-добре ние да се опитаме да направим така, че това Споразумение, което сключваме със Съединените щати, да бъде в интерес на европейците, отколкото да се страхуваме и да пречим да има такива търговски споразумения между Съединените щати и други нации. Дайте да се концентрираме върху качеството на търговското споразумение с Европейския съюз. Мисля, че това е добра задача.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер.
Преминаваме към следващата парламентарна група – на ДПС. Навярно въпрос няма да има, по видими причини.
От парламентарната група на Реформаторския блок – народният представител Димитър Делчев, имате възможност да формулирате Вашия въпрос.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги!
Въпросът ми е към госпожа Бъчварова. Той е свързан с изказването Ви в Ямбол, в което Вие отчетохте, че битовата престъпност е голям проблем за България и аз напълно се солидаризирам с това Ваше мнение. Битовата престъпност наистина е тежък проблем, особено за малките населени места, където хората по някой път остават без надзор и без защита в лицето на държавните органи. И тъй като миналата седмица бях в Област Враца, получих множество сигнали за престъпления на ниско ниво, дребни кражби за хората там. Обаче, както Вие добре знаете, колкото и дребно да е едно престъпление като стойност, за обикновения човек то е голям проблем. Получих сигнали, че в Община Хайредин в най-малките населени места няма служители на реда, които да покрият и да осигурят реда и спазването на закона, така че да няма дребни кражби, да няма нарушения, да няма побои. Въпреки че село Галиче стана доста известно с местния кмет, който по интересен начин управлява общината, меко казано, има много други такива места, които създават лош имидж на България.
Моят въпрос към Вас e, тъй като Вие казахте, че предвиждате 113 мерки за борба с битовата престъпност, ако може да ни кажете част от тях, да ни запознаете с идеи на Министерството на вътрешните работи, за да знаем и ние в каква посока вървите Вие и да информираме нашите избиратели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Делчев.
Отговор от страна на вицепремиера Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Делчев! Няма какво да добавя по констатациите, които направихте относно битовата престъпност. Това е тема, която вълнува всички нас и е основен приоритет в работата ни.
Всички са наясно с възможностите, с които разполага МВР, за да осигури по-засилено присъствие в населените места, особено в малките. Те са ограничени, за наше съжаление. Затова се опитваме успоредно с усилията да компенсираме недостига, да обявяваме конкурси, да обучаваме служители, да сменим подхода в работата по отношение на битовата престъпност. Затова провеждаме срещите. В Ямбол беше първата. Предстоят още шест такива срещи.
Подходът, който възприехме е отражение на този подход. Първото отражение в този план със 113 мерки, които предлагаме, е да активираме така работата на всички институции на местно ниво, че да постигнем по-силен ефект, отколкото ако МВР остане само в тези усилия. Има много социални проблеми, има много мерки, които местната власт трябва да предприеме. Оказва се, че половината от общините не са активирали местните си комисии за сигурност и обществен ред.
Искаме в целия този процес да включим местната власт, представителите на териториалните структури на отделните ведомства, да активираме обществеността, също областните управители, неправителствените организации там, където могат да се случат, училищата, социалните служби. Всеки да изпълни своите задължения в рамките на своите правомощия, всички заедно да работим в тази посока. Затова провеждаме тези срещи и на тях обсъждаме как да бъдат направени регионалните и общинските планове за сигурност – реалистични, с няколко мерки до края на годината, които да започнат да дават резултат и да ангажират всички ни – примерно, кметовете да прегледат наредбите за обществения ред, нивото на шума, училищата да се активират в наблюдение и организационна дейност, да се види там, където може да се подобри осветлението на населените места, да активираме също и дейността по линия на изграждане на системи за видеонаблюдение. Има изключително добри примери, които на тези срещи представяме и ще представяме, да интегрираме цялата информация, с която разполагаме, през видеонаблюдението, така че да снижим до минимум необходимостта от присъствие на наши служители навсякъде, където има нужда от това.
Това е подходът, който искаме да променим – да ангажираме всички институции. Затова ги активираме. МВР не се отказва от собствените си отговорности. МВР поема и още един допълнителен ангажимент – да работи с всички останали институции.
Що се отнася до нашите задължения – работата с криминалния контингент, работата с извършителите на престъпления е изключително важна. Слагаме фокуса там, за да предприемем мерки, които надхвърлят това, което сме правили до момента. Друг подход и по отношение на извършителите, защото около 60% от извършителите на тези престъпления всъщност са рецидивисти, рецидивират. Системата е направена по този начин, механизмите за рехабилитация след изтърпяване на наказанието са неефективни. С Министерството на правосъдието обсъждаме как да подобрим...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ще помоля да се ориентирате към завършване.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: … социалните функции, които да им предоставят възможност за връщане на пазара на труда.
Също поредица от мерки – активизиране на работата на нашите служители с извършителите на престъпления, така че всички в много широк фронт да започнем да работим в тази посока. Това е подходът и същността на новото, което предлагаме като политика в тази сфера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Господин Делчев, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря за отговора. Без никакво съмнение ангажиментът към реда и сигурността на територията на местните общности е ангажимент не само на МВР и пожелавам успешна работа в координацията, в убеждаването и на другите институции да се включат активно и да сигнализират когато забелязват проблем още в неговия зародиш. В крайна сметка това е и превенцията.
И все пак смятам, че присъствието на служители на МВР в населените места също е част от тази превенция. Демонстрирането на сила от страна на държавата, без да демонстрира реална сила, без да се стига до задържане, има своя превантивен ефект по отношение на всички онези, които биха искали да извършат престъпление. Затова Ви моля: не подценявайте присъствието на служители на МВР, особено в малките населени места – там, където няма.
В тази връзка нещо като добавка към първия въпрос. Планирате ли през Закона за МВР и през бъдещия бюджет в средносрочен план увеличаване на присъствието в малките населени места с цел справяне с битовата престъпност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Делчев.
Вицепремиер Бъчварова, заповядайте за финална дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Да, обсъждаме непрекъснато възможностите, за да осигурим такова присъствие и за да гарантирам на колегите необходимата численост. Но е много труден процес. От обявяването на конкурс за нови служители до тяхното пълноценно обучение преминава една година. Затова и мерките, които предлагаме за оптимизация, и мерките, които са в предложението за новия Закон, ни дават възможност да действаме и в тази посока.
Що се отнася до бюджета, нека да стигнем до новия бюджет. Наистина в тази посока работим изключително много и отново на всички нива: и с Академията на МВР, и с останалите висши учебни заведения, които обучават в сродни специалности. Имаме предложения да им дадем възможност да обучават своите студенти и на полицейски правомощия, за да можем в следващите една или две години вече да компенсираме този дефицит, който в момента съществува е натрупан през последните доста години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Следва възможност за въпрос от Патриотичния фронт от народния представител Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господин вицепремиери! Моят въпрос е към господин Дончев.
Както е известно, и за Патриотичния фронт, и за правителството един от основните въпроси е за диверсификацията. Това е една от основните цели с оглед повишаване цените на енергоносителите и благоприятно въздействие върху бизнеса и потребителите.
В тази връзка последният месец беше богат на събития. Бих искал господин Дончев да сподели някои от възникналите нови аспекти в тази сфера.
За нас, естествено, най-важният момент е записаният в Програмата на правителството – нашето желание България да стане производител, да започне собствен добив на газ. Знаем, че тържествено беше докарана платформа.
Питането ми е: има ли започнали сондажи? Какъв е графикът? Какви са прогнозите? Кога можем да очакваме резултати в тази посока?
И по втория аспект от газовата диверсификация – изграждането на газовата инфраструктура, тук стана дума по друг въпрос – специално относно „Южен поток”. Аз бих разширил темата: изграждането на газов пъб е свързано с допълнителни входящи потоци и най-вече с допълнителна политическа подкрепа и консенсус от страна на нашите съседи България да бъде такъв тип енергиен център.
Има ли такива външнополитически усилия на правителството? Имаме ли подкрепата на нашите съседи, въобще на страните от Югоизточна Европа? Имаме ли същевременно административната и законодателната готовност за тази роля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Вицепремиер Дончев, имате възможност да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Веселинов, парламентарната процедура е твърде кратка като време, за да направя задълбочен анализ на целия газов сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Само 3 мин. имате в случая.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Това предполага въпросът Ви. Затова ще се опитам да бъда максимално пунктуален и конкретен.
Първо, по отношение на започналите сондажи. Да, имаме старт, доколкото спецификата на въпросния сондаж е, че се преминава 2 км вода, докато се стигне до дъното. В момента сондата е на дълбочина поне 2000 м, ако не ме лъже паметта, тоест реално е започнал сондаж както за газ, така и за нефт.
Кога можем да очакваме резултати? Ние имаме едни планове, но в крайна сметка, доколкото всичко зависи от геологията и това, което има под земята, човешките планове невинаги са на първо място.
Прав сте, че ключов фактор и за енергийната диверсификация, и за сигурността на доставките са новите връзки, които се планират и изграждат с нашите съседи. Съвсем накратко тук ще маркирам всяка една от връзките към момента.
Най-напреднала е връзката с Гърция IGB. Имаме прието окончателно инвестиционно решение. Добре знаете, че първата необвързваща фаза на пазарния тест мина изключително добре. Бяха заявени капацитети дори по-големи, отколкото е обемът на връзката. Техническата готовност е на много високо ниво. Това, което трябва да се довърши, за да започне строителството, са отчуждителните процедури, които са готови на около една трета.
Втори, не по-приоритетност, е интерконекторът с Румъния. Той е изцяло готов като сухопътна част. Трябва да се изгради връзката под р. Дунав. Има избран изпълнител. Искрено се надявам до края на годината този интерконектор да е изцяло готов, включително и връзката под р. Дунав.
По отношение на интерконектора със Сърбия, там вече има високо ниво на техническа готовност, доколкото това тече през последните няколко години. Има осигурено финансиране по една от оперативните програми.
На по-ранна фаза е интерконекторът с Турция, доколкото там в момента текат подготвителните процедури.
Дали се водят разговори с нашите съседи? Предвид амбицията ни България да запази и да разшири ролята си като ключов участник в газовия пазар и да осъществи проекта за газов разпределителен център – да, не само с всички съседи, но това включва и всички държави членки или поне тези, с които имаме пряка връзка с ролята им като доставчици и купувачи, както и с големите играчи в газовия сектор.
По-скоро неформално, но на този етап използваме факта, че подготовката на проекта тече заедно с Европейската комисия, която дава първостепенни гаранции, че предложеното като сценарий и технически, и икономически, и юридически ще бъде абсолютно устойчиво във времето. Следователно опасността утре някой да каже, че по отношение на проекта има някакви забележки, е нищожна, защото всичко е разработено заедно с Комисията.
В този смисъл чисто репутационно проектът стои изключително добре. Ние правим предварителни сондажи с абсолютно всички – и със страни, и с ключови играчи в газовия сектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Господин Веселинов, заповядайте за реплика.
Имате думата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Дончев, вземам думата, за да благодаря за предоставената информация и да изразя подкрепата на нашата парламентарна група за усилията за газовата независимост на България.
Действително не трябва да жалим сили в тази посока, защото това, което е било винаги дефект и е спъвало икономическото ни развитие, е зависимостта от конкретни доставчици и съответно възможността тези доставчици да предлагат цени, които не са добри за българската икономика. Това е нещо, което трябва да бъде преодоляно.
В този дух изразявам удовлетвореността си от отговора.
Вие имате нашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Следва възможност за въпрос от Парламентарната група на БДЦ. Няма въпрос.
От Парламентарната група на партия „Атака”?
Господин Александров се запътва към трибуната.
Имате възможност да формулирате Вашия въпрос.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господин вицепремиери!
Госпожо Кунева, въпросът ми е насочен към Вас. Колегите ми от „БСП лява България” вече питаха за TTTI. Вие казахте, че решението там ще бъде и е в интерес на народа, защото демокрацията е именно това.
Моят въпрос е насочен към други преговори, които ни предстоят. Днес дори гласувахме по тази тема. Към края на юни началото на юли са санкциите срещу Русия.
Тъй като към момента Европа няма единно мнение или поне се вижда, че няма единно мнение по въпроса, ми е интересно да питам какъв ще бъде нашият интерес и какъв интерес ще преследваме?
Постарах се да намеря проучване, според което общественият интерес показва, че 65% от обществото не подкрепя санкциите.
Моля да формулирате кой интерес ще бъде спазен – общественият или политическият? Каква ще бъде българската позиция на тези преговори? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Госпожо Вицепремиер, имате възможност да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Александров, вероятно, ако зададете въпроса на широк кръг български граждани – дали подкрепят анексирането на територия, те ще Ви отговорят „не”. Имайте предвид и този случай, заради който се наложиха санкциите спрямо Русия.
Това не е желанието на Европейския съюз. Ние бихме искали да живеем, да търгуваме, да има добра среда, защото имаме много въпроси, по които трябва да си сътрудничим и да се справяме. Няма да отида по-далеч от това да спомена, да речем, терористичните атаки, борбата с „Ислямска държава” и изобщо стабилизирането в тази част на света, бежанците.
По въпроса за санкциите, аз смятам, че премиерът го каза достатъчно ясно в един от неговите отговори. Подкрепянето на санкциите не е самоцелно желание или по инициатива на българската страна. Ние виждаме, и то го виждаме много ясно, че ако не подкрепяме демократичните ценности, тогава цялата конструкция на Европейския съюз се обръща, остава без основа, пропада.
Желанието не е да се правят самоцелни санкции, а по пътя на санкциите да може да се каже на един от европейските партньори, какъвто в случая е Русия, че има граница, която не може да прекрачва. Когато се прекрачи границата, да й се даде изключително ясен сигнал, че това е напълно неприемливо за всички страни.
Затова, когато говорим за санкциите, виждате, че макар едни или други страни да търпят, включително икономически загуби, целият Европейски съюз е единен. България е част от този Съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Господин Александров, заповядайте за реплика.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Кунева, не мисля, че целият Европейски съюз е единен или това е в разрез с изказването на външния министър на Федерална република Германия, в разрез с изказването на министър-председателя на Унгария. Аз също подкрепям демокрацията, демократичните ценности, но не може с подкрепата на демокрацията и лишаването от демокрация, от демократични ценности на едни да афишираме, че защитаваме други.
По същия начин трябваше да седнем и да съблюдаваме за спазването на определени критерии, но тези критерии трябва да се изпълняват и от двете страни. Не може да обявяваме, че големият враг е Русия. Ако не се лъжа, по времето на Втората световна война по същия начин е постъпвал Хитлер – сатанизирал е Русия. В момента правим абсолютно същото. Разберете, че това в един прекрасен момент ще ни се върне и на нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Александров, нито немският канцлер, нито унгарският премиер, нито българският сатанизират когото и да било. Колкото до това какво е становището на Германия, когато беше прието решението за санкциите, Германия гласува „за” санкциите. Тоест става въпрос да се даде, подчертавам, сигнал в какво вярваме и на какво държим, за да не се задълбочава конфликтът. По-добре е да се даде този сигнал и да е ясно какво правим сега, отколкото в следващи години да стигнем до по-сериозен разрив. Подчертавам, няма държава, която да иска налагане на санкции заради самите санкции. Силно се надявам, че това ще бъде разрешено, тези недоразумения ще бъдат изгладени политически, дипломатически, вътрешно – за отношенията между Русия и Европейския съюз, и това ще остане в историята. Надявам се да се случи така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Следващ въпрос има възможност да зададе колега от Парламентарната група на АБВ. Няма желаещи.
Последно, колегите, нечленуващи в парламентарни групи? Също няма желаещи.
Уважаеми госпожи и господа вицепремиери, с това парламентарният контрол по чл. 104 от Правилника завърши. Благодаря Ви за участието и Ви желая успешен ден нататък.
Уважаеми колеги, преди да продължим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, виждам, че има желание за декларация от името на Парламентарната група на Реформаторския блок.
Заповядайте, господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): „Уважаеми господин Председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми колеги! Свидетели сме на поредната провокация към паметта и единството на българския народ. Българската социалистическа партия, начело със своя новоизбран лидер, показно чества живота и делото на последния комунистически диктатор в родния му град. Български парламентаристи нямаха срам да позират пред паметника на сатрапа, който два пъти пожела България да стане част от Съветския съюз. Паметник, който, между другото, „се радва на почит“ далеч не само от носталгичната десница, което буди недоумение.
По същото време на остров Персин край Белене оцелелите концлагеристи и техните семейства честваха паметта на десетките хиляди зверски избити, измъчвани, затваряни и репресирани българи от същия този диктаторски режим.
БСП се поклони пред Живков в годишнината от деня, в който същият този диктатор изгони от родината им десетки хиляди български турци – български граждани и деца на български граждани, израсли и родени в България.
Едва ли тази демонстрация случайно съвпада с двете зловещи годишнини. Въпреки сериозните разделения в българската политика известно време имахме усещането, че за принадлежността на България към Европейския политически и ценностен съюз има базово съгласие сред политическите партии и в обществото. Онзи ден наследницата на Българската комунистическа партия свали европейската си маска и ни показа най-ретроградното си лице. Европейките ценности са напълно несъвместими с почитта към диктатор, довел до смъртта и репресията на хиляди хора.
Уважаеми колеги, България ще продължи напред по-силна единствено ако прочете смирено и разумно травматичните страници от миналото. Единството на нацията трябва да бъде водещ принцип на всеки почтен политик.
Демонстративното превъзнасяне на диктатора в момент, в който жертвите на неговия режим припомнят за репресиите, на които са подложени, е цинична провокация, която разделя българския народ и злепоставя европейска България. Подобно поведение обслужва онези външни и вътрешни сили, които целят страната ни да бъде слаба и разединена.
Призоваваме всички наши колеги от ляво и от дясно да осъзнаем важността на случващото се и заедно да не позволяваме на мрачните сенки от миналото да изплуват отново.
Реформаторският блок ще защитава европейския избор на българския народ и ще продължава да работи за единството на нацията под върховенството на закона – закон, справедлив и еднакъв за всички граждани навсякъде по света. Няма да позволим подмяна на историческата истина и оскверняване на паметта на жертвите.” (Ръкопляскания от РБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Станимиров.

Уважаеми колеги, продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Господин Христов, заповядайте на трибуната да продължим с доклада.
Моля междувременно квесторите да поканят колегите в залата по-настойчиво, защото скоро ще предстои гласуване.
Страница 20 – предложение на народния представител Мария Белова.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, продължаваме със ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Предложение на народния представител Мария Белова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 22:
„§ 22. Земеделските стопани, които са получили ваучери за гориво по съществуващата до 31 декември 2014 г. схема на държавна помощ „Намалена акцизна ставка за газьол, използван в първичното селскостопанско производство, чрез система от ваучери за гориво”, може да ги използват за покупка на газьол по чл. 32, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове до 30 септември 2016 г.”
По § 8 има предложение на народния представител Мария Белова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 23:
„§ 23. (1) Задължените по Закона за акцизите и данъчните складове лица, които са приели ваучери за гориво по съществуващата до 31 декември 2014 г. схема на държавна помощ „Намалена акцизна ставка за газьол, използван в първичното селскостопанско производство, чрез система от ваучери за гориво”, имат право да приспаднат от дължимия акциз по акцизната декларация по чл. 87, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове номиналната стойност на ваучерите. Не се приемат ваучери за гориво с нарушена цялост и с повредени защити.
(2) Събраните ваучери се предават на компетентното митническо учреждение по местонахождение на данъчно задълженото лице не по-късно от 5 дни преди подаване на акцизната декларация по ал. 1. При предаване на ваучерите се съставя приемо предавателен протокол по образец, определен с Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. …). С протокола не се удостоверява автентичността на предадените ваучери за гориво. В акцизната декларация по ал. 1 се вписва номера на протокола.
(3) Агенция „Митници” извършва проверка за автентичност на получените ваучери и ги съхранява по ред и начин, определени с Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.
(4) При установяване на неистински или подправени ваучери, приспаднатият акциз по акцизната декларация по ал. 1 от данъчно задължените лица по тези ваучери подлежи на внасяне заедно със законната лихва от датата, на която акцизът е трябвало да бъде платен в съответствие с чл. 44 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(5) На земеделски стопанин, който използва не по предназначение:
1. ваучери за гориво;
2. газьол, който е закупен с ваучери за гориво, се налага глоба от 2000 до 5000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(6) В случаите по ал. 5 земеделският стопанин е длъжен да възстанови номиналната стойност на получените ваучери, заедно със законната лихва от датата на получаването им.
(7) Актовете за нарушения по ал. 5 се съставят от длъжностните лица от съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие”, на които е възложено да извършват проверките. Наказателните постановления се издават от директора на съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” или от оправомощени от него длъжностни лица.
(8) За целите на този параграф „ваучер за гориво” е държавна ценна книга, която може да се използва като непарично платежно средство за размера на акциза, посочен в него, само от земеделски стопанин, регистриран по този закон, и от лица, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обекти, включително лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по предложените два параграфа има ли? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 22 и редакция от Комисията на § 8 по вносител, който става § 23.
Гласуваме, уважаеми колеги, предложените два параграфа.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение от народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 24:
„§ 24. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове”.”
Редакционното предложение, уважаеми господин Председател, е в началото на изречението: „в двумесечен срок от влизането в сила на този Закон” в § 24 думите „влизането в сила” се заменят с „обнародването”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Предложение за § 24 – думите „влизането в сила” се заменят с „обнародването”, тоест става: „в двумесечен срок от обнародването на този Закон” – нали така е коректно?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрах. Благодаря.
Вие докладвахте предложението за § 24 на Комисията.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, първо, ще гласуваме редакционното предложение, направено от господин Христов, което преди малко прочетох.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Сега ще изгласуваме предложението на Комисията за създаването на § 24 заедно с приетата редакционна поправка.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: По § 9 има предложение от народния представител Мария Белова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 25:
„§ 25. Законът влиза в сила от датата на получаване на окончателен номер на схемата за държавна помощ в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия, с изключение на § 1, 2, 3, 4, 5, 6, 18, § 20, т. 1 и 2, § 21, т. 1, § 22 и 23, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания?
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Имаме редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: В § 25 думите „параграфи 22 и 23” се заменят с „параграфи 22, 23 и 24”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрах. Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, направеното редакционно предложение от господин Румен Христов.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието, с което и Законопроектът на второ четене.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Само редакционното предложение, а не целия текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Извинявайте, да, благодаря за помощта.
Забравихме да гласуваме всъщност параграфа, заедно с редакционната поправка.
Гласуваме, уважаеми колеги, редакцията на § 9, който става § 25, ведно с направената редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това вече на второ гласуване и Законопроектът окончателно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Мога ли да благодаря на колегите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете, разбира се.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, искам да Ви благодаря за конструктивното отношение към Законопроекта, който се чака дълго време от земеделските производители, и специално да благодаря на всички членове на Комисията по земеделието и храните, независимо дали са от управляващото мнозинство или от опозицията, които единодушно подкрепиха Законопроекта. Благодаря Ви, и това ще го кажем на нашите земеделски производители, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, съгласно Програмата ни първото гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за радиото и телевизията е предвидено като точка първа за четвъртък.
Следващата точка са проектите за решения за приемане на инвестиционни разходи за отбраната, но тъй като министърът на отбраната няма възможност в момента да присъства, това ще остане за утре.
Затова правя процедурно предложение сега да преминем към следващата точка: Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители: Манол Генов и група народни представители – първи законопроект; и Министерският съвет – втори законопроект.
Ще имаме време до 14,00 ч. да чуем докладите на комисиите и да започнем с дебата.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да преминем към точка седма от седмичната ни програма.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, на Вашето внимание представям:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от народния представител Манол Генов и група народни представители, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката: Любен Петров – заместник-министър, Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие”, и Лъчезар Борисов – началник на отдел в същата дирекция; и от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Емил Караниколов – изпълнителен директор.
Законопроектът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Манол Генов и група народни представители, е изготвен във връзка с включването в списъка – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол на НИТИ – ЕАД, Казанлък, ВМЗ – ЕАД, Сопот и „Кинтекс” – ЕАД, София.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет, е изготвен във връзка с включването на ВМЗ – ЕАД, Сопот и „Кинтекс” – ЕАД, София в списъка – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и едновременно с това изключването на „Кинтекс” – ЕАД, София от списъка – Приложение № 2 към чл. 35а, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Вносителите и на двата законопроекта отбелязаха, че посочените от тях дружества са в добро финансово състояние, бележат значителен ръст в приходите от продажба, погасяват натрупаните през годините задължения, работят на пълен капацитет с ръст в заплащането на труда. Наред с това ВМЗ – ЕАД, Сопот и „Кинтекс” – ЕАД, София са структуроопределящи за военнопромишления комплекс предприятия и са важен елемент в националната сигурност и икономиката на страната, а запазването на изцяло държавното им участие ще гарантира присъствието на държавата на стратегически пазари. В този смисъл приватизацията на тези дружества на този етап не е подходяща и е целесъобразно включването им в списъка – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
В свои писмени становища подкрепа за законопроектите са изразили от Министерството на отбраната и Министерството на икономиката.
След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
- по Законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 13 април 2016 г.: „за” 12, без „против” и „въздържал се” 1 народен представител;
- по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г.: „за” 13 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
От името на вносителите – господин Генов, слушаме Ви.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, военнопромишленият комплекс е важен елемент от националната сигурност на страната и присъствието на държавата в него определя нейната роля и присъствието й на стратегически пазари. Мажоритарните дялове на държавата винаги дават в управлението на тези дружества силен елемент на влияние на правителството и могат да влияят чрез присъствието на външни пазари на отделни вътрешни и международни конфликти по света.
През настоящата и миналата година оръжейната индустрия отчита изключително добри резултати. Производителите – ВМЗ и НИТИ, регистрират стабилни ръстове както на обороти, така и на генерирана печалба. Единствено изоставане има държавното търговско дружество „Кинтекс”, но до края на годината на него му предстои да бъдат сключени договори за продажба на специална продукция за около 130 млн. евро.
Ние от Парламентарната група на “БСП лява България” сме изключително удовлетворени, че правителството в лицето на Министерския съвет остана изключително последователно в реакциите си, веднага след като нашата парламентарна група остро се противопостави на включването на тези две дружества в средносрочната бюджетна прогноза на Агенцията за приватизация, която бе предвидила продажбата на тези две предприятия. Ние недоумявахме как това може да се случи и как такива две „едри кокошки“ на българска оръжейна индустрия, „снасящи златни яйца“ за държавата, с опции и възможности да променят бюджета, могат да бъдат продадени.
Мога да Ви посоча някои конкретни примери. Впечатляващи са резултатите на Вазовските машиностроителни заводи. Към месец март компанията има ръст над 300%, излиза на печалба с малко под 40 млн. лв., реализирала е продажби, изплатила е просрочени задължения над 20 млн. лв., издължава се към общините, на чиято територия тя извършва дейността си. Същото важи в по-малък мащаб и по-малки размери за НИТИ – Казанлък. Това е развойно предприятие, което инвестира в нови производства и успява през последните месеци и година да вдигне своите обороти и своята печалба. За „Кинтекс” споменахме също, че е едно от стратегическите търговски предприятия не само в нашата страна, а в Европа и в света.
Затова призовавам да подкрепите нашето предложение и се надявам това да го изразите чрез Вашето гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Генов.
Дебатът е открит.
Има ли желаещи народни представители, които желаят да участват в него? Няма желаещи.
Закривам дебата.
Уважаеми колеги, на основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определям ден и час, а именно 2 юни, утре, 9,00 ч. за гласуване на първо четене на двата законопроекта, които обсъждахме до момента.
Преди да закрия редовното пленарно заседание днес, утре пленарното заседание е с начален час 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)




Председател:
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА


Заместник-председател:
Иван К. Иванов


Секретари:
Александър Ненков
Иван Иванов