Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Иван К. Иванов

Секретари: Георги Търновалийски и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, съгласно обявеното в края на вчерашното пленарно заседание, приключихме с дебатите по Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. На основание на нашия Правилник гласуването бе обявено за тази сутрин в 9,00 ч.
Затова подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносители Манол Генов и група народни представители, припомням, подкрепен от Комисията.
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносител Министерският съвет, също подкрепен от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Има постъпило искане за декларация от името на Парламентарната група на АБВ.
Заповядайте.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„Днес е 2 юни – Денят на Ботев, на загиналите за свободата и независимостта на България, израз на дълбокото преклонение и в същото време на множество въпроси за съдбата на България – такава, каквато я искаха и за която се бориха националните ни герои.
На Богоявление – 6 януари 1848 г., по нов стил, в деня на пречистване изгрява звездата на Христо Ботев. 168 години оттогава тази звезда осветява нашия път, по който трябва да вървим.
Роден е да бъде голям, роден е да бъде водач, роден е да обича своята родина повече от всичко, роден да загърби личното си щастие заради щастието и добруването на своя народ, на своята България. Вдъхнови много големи българи да закрачат, да бъдат в неговата крачка и да отдадат живота си за родината, заедно с него да светят на българския небосклон. Роден е да стане гениален поет само с 20 стихотворения, преведени на десетки езици в целия свят. Роден е да стане безпримерен национален герой, да стане истински патриот, безкрайно нужен и днес.
Неговите завети са непоклатими: „Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата”. „Както окото е потребно на светлината, ухото – на звука, разумът – за разбирането на най-простите истини, идеята за свобода е всесилна и любовта към нея всичко може да прави!”
Безсмъртен е примерът на Ботев. Неговият 2 юни е ден на стотици наши сънародници, загинали за честта и свободата на България, за достойното й място в света. Наследници сме на техния пример за вяра, родолюбие, човечност, демокрация. Именно затова, като народни избраници, имаме модел за подражание, стимул да се равняваме с идеалите на героите и да искаме да положим всички усилия, разум, воля, мъдрост за добрия ден на България, за сигурния живот утре, за бъдеще, което отговаря на идеалите на Ботев, Левски и хиляди пожертвали живота си за нас, за правда, за свобода, за демокрация и независимост.
2 юни е символ, че България не иска да бъде роб! Именно това ни кара всички да застанем мирно, мирно пред несломимия дух, мирно за поредна всенародна почит!
И когато избраниците на Ботевия народ можем да различаваме само едно – доброто и злото, да правим верния избор, когато сирените завият, когато камбаните забият, затаяваме дъх и за тях, и за нас! Никога да не сме предатели и неверници, никога да не предадем народа си, колкото и трудно да е понякога, да намерим в сърцето си онази светлина, дарена от Бог, която ни показва правилния път, да бъдем преди всичко човеци и патриоти, да бъдем благодарни за всичко, което сме наследили като дух и самочувствие, като вяра и смелост!
Днес е 2 юни. Сирените вият, камбаните бият, а ехото от Балкана припява: „Жив е той, жив е! Жив е той, жив е! Жив е той, жив е!”
Поклон пред светлата им памет! Да живее България!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кадиев.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Постъпил е доклад от Комисията по културата и медиите.
Заповядайте, госпожо Карастоянова.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, представям на Вашето любезно внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-67, внесен от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Петър Кадиев, Борислав Миланов, Росен Петров, Мариана Бояджиева, Станислав Станилов и Ерджан Ебатин на 20 май 2016 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 26 май 2016 г., беше разгледан Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-67, внесен от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Петър Кадиев, Борислав Миланов, Росен Петров, Мариана Бояджиева, Станислав Станилов и Ерджан Ебатин на 20 май 2016 г.
В заседанието участва господин Иво Атанасов – член на Съвета за електронни медии.
Законопроектът от името на вносителите беше представен от госпожа Полина Карастоянова.
Целта на Законопроекта е да предостави законова възможност на Съвета за електронни медии да изпълнява процедурата по избор на генералните директори на обществените медии чрез конкурс и да няма празнина в управлението на Българското национално радио и Българската национална телевизия.
От името на Съвета за електронни медии господин Иво Атанасов изрази подкрепа на Законопроекта.
След проведеното гласуване Комисията по културата и медиите единодушно с 16 „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-67, внесен от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Петър Кадиев, Борислав Миланов, Росен Петров, Мариана Бояджиева, Станислав Станилов и Ерджан Ебатин на 20 май 2016 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Карастоянова.
От името на вносителя Вие ли ще представите Законопроекта?
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА (ПФ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Мотивите са много кратки. Самият факт, че Проектът е подписан от всички колеги в Комисията, представители на парламентарните групи, напълно консенсусно, е израз на подкрепа на работата и на Съвета за електронните медии, и е своеобразна гаранция за работата на обществените медии и съответно тяхното ръководство и считам, че конкретно основната и единствена цел на така предлагания Законопроект е да предостави законова възможност на Съвета за електронни медии да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се явява празнина в управлението на БНТ и БНР, ако тригодишният мандат изтича по време на конкретната процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Карастоянова.
Колеги, дебатът е открит. Има ли народни представители, които желаят да се включат в него? Текстът е кратък, пределно ясен. Не виждам, дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-67, внесен от народните представители Полина Карастоянова, Ирена Соколова, Петър Кадиев, Борислав Миланов, Росен Петров, Мариана Бояджиева, Станислав Станилов и Ерджан Ебатин.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 12.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура, госпожо Карастоянова.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение Законопроектът да се приеме и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение на госпожа Карастоянова за провеждане едновременно в едно пленарно заседание на първо и второ гласуване по Законопроекта.
Гласуваме, колеги.
Гласували 116 народни представители: за 105, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Слушаме Ви за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„Закон за допълнение на Закона за радиото и телевизията
Параграф единствен. В чл. 66 се създава ал. 4:
„(4). В случай че при изтичане на мандата на генералния директор на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия изборът по ал. 1 не е осъществен, те продължават да изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите генерални директори.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Този текст изглежда рутинен и логичен – когато органът, който определя представителите в регулаторните институции, не е направил избора да се продължи мандатът на този, който заема длъжността. И този принцип не е специфичен само за ръководството на националното радио и телевизия, той би могъл да действа във всички случаи.
Ако погледнем какви са последиците от подобно удължаване на мандата, ще разберем, че това вече се превръща в практика, а не в изключение. То стана в Комисията за конкуренцията, вероятно ще стане с Комисията за финансов надзор и с други органи. И тук не е въпросът за оценка на работата за ръководството на Българската национална телевизия, дори мога да кажа, че ние трябва да дадем по силна подкрепа на обществените медии, защото в днешната действителност те могат да бъдат един от малкото острови на относително обективна и разностранна информация и възможности за провеждане на политическа дискусия. Така че аз оценявам тяхната роля в днешното време и пак казвам – те дори трябва да получат допълнителна подкрепа от парламента и от другите институции. Но това, че за неопределено време се удължават мандатите на ръководителите на важни регулатори, означава не че няма потенциални кандидати, които да се явят и да се проведе конкурс, за да започне нов мандат, а че много по-удобно е да въздействаш върху хора, които знаят, че вече е преминал техният мандат и вероятно докато приключат президентските избори или други важни събития, нещата ще трябва да бъдат такива, каквито са в момента.
Това е един стил на управление, който се прилага от сегашното мнозинство и аз дори съм изненадан, че това не среща възражение в Народното събрание, защото това вече е политически, а не просто технологичен въпрос как да се управляват различните институции, след като не е започнал техният нов мандат. Това е големият въпрос.
Затова аз се въздържах на първо четене, затова и няма да подкрепя предложението – именно поради тези причини, които остават замаскирани и те не са посочени нито в специализираната Комисия, щеше да се подмине в целия парламент така важен политически въпрос. Защото ролята на регулаторите е да бъдат независими, да осигуряват широко представителство и обективен контрол върху важни обществени сектори, а не да пригласят на всяко едно управление, или пък в тях хората да търсят удобни места, на които да заемат съответните длъжности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Стоилов? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Донякъде бих се съгласил със становището на господин Стоилов, който се изказа преди мен. Има и една друга точка, която той пропусна – какво правим при бездействие на СЕМ? Ако СЕМ реши да не избере директор, в момента по законодателството трябва да чакаме те да се организират и да го направят. Обаче ако не бъде предприета такава стъпка, нов директор на БНТ няма да бъде избран и по този начин няма да се спази сега действащият Закон.
Другото, което може би е редно и би трябвало да помислим – националните директори на телевизията и на БНР да бъдат избирани от Народното събрание, имайки предвид, че те разпределят бюджет от над 100 милиона, горе-долу колкото е бюджетът на едно министерство, а всички министри минават от тук и ги гласуваме. Защо този избор да не минава през Народното събрание? По този начин едно такова бездействие вече ще бъде политическа отговорност на партиите, които са в парламента, а не на хората, които са избрани в СЕМ, и да зависи изцяло от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ананиев? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, съображенията на колегите преди мен имат своето основание, но то подлежи на обсъждане, когато дойде моментът да обсъждаме изцяло Закона за радиото и телевизията. Да, той безспорно има несъвършенства. Безспорно материята там е уредена отчасти с добавките, които са правени хаотично, липсва дори системност в определени текстове.
Това, което правим днес, е именно с цел да се предотврати този момент на настъпване на криза, на каквато сме свидетели и при други предходни избори на директори на БНТ и БНР. Такава криза, бих Ви припомнила, имаше през 2001 г. Такава криза имаше по-късно с въвеждането на европейските стандарти и правила от Съвета на Европа и Европейската комисия. Това са факти, които искам да споделя, за да не оставате с впечатлението, че нуждата от поправка на Закона за радиото и телевизията не се усеща и не се разбира. Днешната поправка, която правим, се налага, за да можем да предпоставим един осъзнат и добър избор.
Не бих искала да влизам в реплика на колегата, за да предпоставяме тук несъстоятелността на Съвета за електронни медии. Ние сме го избрали и по този начин сме делегирали спрямо Закона за радиото и телевизията техните правомощия и, разбира се, по законосъобразност и по целесъобразност техните действия. Така че нека не предпоставяме сега тяхната несъстоятелност като орган, а по-скоро да дадем шанс да проведат смислен и добър избор. Това, което правим в момента, е да създадем буфер, който да даде възможност те да работят добре.
Може би преди месец протече изборът за генерален директор на БНР – знаете нарастващото напрежение, което имаше там. В същия месец се конституира и СЕМ – с попълването на тримата членове, които трябваше да бъдат преизбрани, видяхме какво голямо напрежение имаше. Нека не даваме възможност в рамките на следващия избор на директор на Българската национална телевизия този хаос да се повтори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Соколова? Няма.
Господин Росен Петров има думата за изказване.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Като човек, който известно време се е занимавал с телевизия, искам да Ви кажа, че тези преклузивни срокове, които са в сегашния Закон за радиото и телевизията, свързани с мандатите на генерален директор на БНТ или на БНР, винаги, вместо да създават сигурност, са създавали хаос в системата на функциониране на обществените медии. Така че това е изключително важна поправка, която ще създаде сигурност и спокойствие в обществените медии.
Знаете как трудно се конституира СЕМ, знаете как трудно СЕМ прави избори. Това, че беше избран по такъв начин директор на БНР, практически е изключение от българската практика. Затова трябва да благодарим на новото ръководство на СЕМ.
Накрая искам да споделя едно лично впечатление. Все пак в нашата Комисия бяха представени всички политически сили. Те имаха възможност да изкажат своите мнения по въпросната поправка и всички я подкрепиха. Тоест може би е редно, ако някой има някакви обструкции, да ги споделя в Комисията. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Петров? Няма.
Други народни представители, желаещи да участват в дебата?
Господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Не знам дали в Закона за радиото и телевизията по този повод съществува юридическа празнина. Не съм убеден, че колегите от Комисията по културата и медиите имат необходимия юридически капацитет, за да преценят дали съществува такава празнина – може би и да го имат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не всяко съмнение трябва да се изказва на глас, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз пък мога да ги изказвам и имам това право. Така че нека да не си правим реплики и дуплики, уважаема госпожо Председател.
Обаче има няколко интересни факта, които е редно да споменем. Питам: какво се случва в Комисията за финансов надзор, в която има членове, чийто мандат е изтекъл вече повече от две години? Тя престава ли да съществува? Тези членове престават ли да изпълняват своите функции и задължения или и до ден-днешен си ги изпълняват? Там текстовете са абсолютно аналогични.
Съгласен съм например с това, което каза колегата Янаки Стоилов, че по този начин фактически възниква въпросът: всъщност необходим ли е мандат, след като въвеждаме такава поправка, която може да превърне този мандат в безсрочен и вечен – пожизнен?
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, за да не се случи това нещо, правя предложение за редакционно допълнение на текста, което да завършва, след точката и кавичките на „генерални директори”, с „но не повече от три месеца”. Тоест този срок, първо, ще задължи и Народното събрание да изисква да бъде проведена тази процедура по избор. И второ, няма да се даде възможност за пожизнен мандат на когото и да било, без да имам нищо лично нито към директора на БНР, нито към този на БНТ.
Мисля, че това е правилният подход, който да създаде балансираност в предложения текст евентуално ако има такава юридическа празнина. И за да бъдете спокойна, аз също не съм убеден и също нямам тази компетенция, за да преценя дали има такава юридическа празнина – да не се чувства някой обиден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики, колеги?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Господин Байрактаров, вземам думата, за да подкрепя Вашето предложение. Ще помоля колегите също да вземат предвид Вашите аргументи, а те са доста състоятелни, бих казал.
Първо, с липсата на срок де факто казваме, че Съветът за електронните медии (СЕМ) е несъстоятелен или е в невъзможност да проведе, съобразно сегашния Закон, конкурса за нов генерален директор. Мисля обаче, че съставът на СЕМ, през избора на генералния директор на Българското национално радио, доказа, че може много професионално да свърши своята работа. Де факто чрез това предложение правим мандатите на генералните директори безсрочни и това е една действително, може би устойчива практика на това Народно събрание, която според мен не е добра от гледна точка на това съответните регулаторни органи професионално да си вършат работата.
Репликата ми е по-скоро в подкрепа, пак казвам, на това, което Вие предлагате – тримесечния срок. Слагането на тази граница ще покаже, че СЕМ може да си свърши професионално работата без да има нужда… Така или иначе, това ще бъде рамка, която ще мотивира СЕМ да направи конкурса професионално и в срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика ще ползвате ли, господин Байрактаров? Не.
Други колеги с желание да участват в разискванията?
Господин Атанасов!
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, не сме се събудили сутринта. Трябваше тази активност да я проявим при първото четене, за да може да се гледа на второ четене, тоест да не се приема в едно заседание изменението в Закона и да се направят съответните редакционни предложения между първо и второ четене.
Независимо от това вземам думата, за да подкрепя предложението на Байрактаров, именно защото, ако няма срок, това би дало възможност до безкрай да тече временното управление, така да го наречем. Така че давам си сметка, че може да има възражения тук дали това предложение е редакционно, или е по същество, но си мисля, че би било добре Народното събрание наистина да ограничи с определен срок тази невъзможност на регулаторния орган да вземе решение. Този срок от три месеца би бил много удачен.
Предлагам да подкрепим това редакционно предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има ли реплики?
Първа реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колега Атанасов! И какво ще стане, когато няма избор в тримесечния срок, или какъвто е срокът? Хей това е проблемът на настоящия текст, че той прекъсва мандата към един момент, без да държи сметка за това дали органът, който избира, е провел, може да проведе, има или няма такава висяща процедура. По-скоро, ако дирим някакъв такъв ангажимент, той трябва да е на съвсем друго място – не по отношение на мандата, а по отношение на органа, за да се каже: „този орган в такъв срок открива и осъществява въпросната процедура”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колега Кирилов, на първо място, съм малко притеснен от това абсолютно единодушие, с което е бил приет този текст в Комисията, но не искам да обсъждам какво се е случило там – не съм участвал в заседанието на тази Комисия. Въпросът, който Вие повдигате, би трябвало да бъде обсъден там, когато се е гледал този текст.
При условие че приехме на първо четене Законопроекта, нямаше възражения в залата и абсолютно основателно се предлага, тоест възможно е да се гледа на второ четене, нямаме друга възможност сега освен да определим срок, в който регулаторният орган да се организира и да се произнесе. Ако не се организира и не се произнесе регулаторният орган, толкова по зле за него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, няма съмнение, че този Законопроект поставя принципния въпрос за фигурата на мандатността, за правната фигура на мандатността. Трябва да си признаем, че тази фигура е абсолютно дискредитирана като практика и в двете посоки както по отношение на изменения в Законопроекта по целесъобразност, с които се прекъсват мандати, така и чрез угодно и удобно премълчаване с бездействие на изтичащи мандати, които продължават понякога наистина недопустимо отвъд уредените в Закона, че даже и в Конституцията срокове.
Във връзка обаче с предложението за редакция на второ четене, около което се оформя някакво съгласие, искам да припомня само на колегите, автори на предложението, че самият мандат определя срок. И след като определяме нов тримесечен срок, наистина нямаме отговор на въпроса: ами, ако поради същите обстоятелства и в следващите три месеца не се стигне до избор, какво правим? Какво свършва?
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Ще напуснем СЕМ.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ами, да свърши сега, ако това е възможно. Да свърши сега, ако това е възможно! Нали самата идея генералният директор да остане на длъжност до провеждане на конкурс е възможна и сега. Или ако не е възможно сега, как ще стане възможно след три месеца? Нямате отговор на този въпрос. По скоро трябва да се ориентираме към такива изменения, които да правят невъзможно удължаването на мандатите, както и на прекъсването им по политическа целесъобразност.
В противен случай, уважаеми колеги, с редакционното изменение по същество ще удължим мандата на генералните директори с три месеца, ще превърнем изключението в правило, а сега, в тази редакция на Комисията поне има усещането за изключителност на ситуацията. Когато обаче определите нов срок, създавате усещането за удължаване на мандата с три месеца. Трябва да се премисли много внимателно адхок направеното предложение за редакционно изменение. Аз мисля, че то вместо да реши проблема, може да го задълбочи и практически да има ефекта на удължаване мандата на генералния директор с цели три месеца. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Местан, а нима не е по-страшен прецедент да превърнеш мандата в пожизнен? Нима това е нещо по-хубаво? Аз пак ще повторя думите си от изказването, които като че ли бяха подкрепени от изказването на колегата Данаил Кирилов – че тук трябваше да има юридическа компетентност. Да, някой е решил неподготвен да прави това предложение, и ако използвам Вашата терминология – вероятно в угода на някой, не мога да бъда сигурен, но този тримесечен срок е в случай, пак повтарям, e в случай, но тук вече ролята на СЕМ трябва да бъде такава, че да не се стига да този случай. По-добре сега да сложим един тримесечен срок за провеждане на този избор, отколкото да го превърнем в пожизнен.
Иначе съм съгласен с казаното от колегата Кирилов, че тези промени трябваше да бъдат на друго място. Предложен ни е текст, който няма какво толкова да променяме, или другия вариант – да го отхвърлим. За мен той не е добър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Местан, в голяма степен съм съгласен с анализа, който направихте по отношение на мандатите. Смятам, че принципно е така. Във Вашето изказване обаче имаше намек какво е различното в Закона за радиото и телевизията. Затова си позволявам да поставя въпроса: какво е различното в този Закон? Това е единственият Закон, в който не се прилага общото правило на интервала, тоест когато нямаме назначаване и определяне, в този период тъй нареченото „старо ръководство” довършва, уплътнява интервала, докато встъпи новото ръководство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Кирилов, точно това е смисълът на изказването ми. Законът за радиото и телевизията правеше изключение да фиксира краен срок при изтичане на мандата, след което генералният директор вече не е на длъжност. Ако оставим всички други органи, за които важи мандатността, продължават да изпълняват функциите си до следващ легитимен избор. Затова по-добре е тази институция да влиза в общия режим. Ако създадем нов специален режим, с нови три месеца, то много по-коректно е да запишете: „мандатът на генералния директор е три години и три месеца”, а не три години, защото на практика ще се получи този ефект.
Що се отнася до това чия е отговорността до 30 май да не е проведен избор, това вече е много спорен въпрос. Дали пък тази отговорност не е наша, на институциите, които формират СЕМ?! Защото заради едни или други политически пазарлъци ние пропускаме всички срокове за провеждането на тези избори. Имаме отговорност – органите, които провеждат избора на генерален директор, да не са конституирани в съответните срокове и да се стигне до забавяне.
По-добре е да не решаваме собствени грешки с други грешки, този път в законодателството. Най-правилното решение е по отношение на фигурите на генералните директори на БНТ и БНР да важи общото правило – те изпълняват функциите си до избора на нови генерални директори, но както не бихме могли да бъдем в режим на безкрайни мандати, нямаше как да бъдем и по отношение на съдебните инспектори, на КФН, КЗК и други, въпросът тук е така да организираме работата на институциите, а ние – своята работа като парламент, че да прекратим тази порочна практика за безпринципно удължаване на мандатите като практика, а не като законов текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Господин Таско Ерменков – процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От всички изказвания, направени от тази трибуна, видимо се създава впечатлението, че малко прибързано решихме този Закона да минава на второ четене днес. Има направени съществени предложения, съмнения, възражения, в това число и онова, което каза господин Кирилов – че може би по-правилното място за такива ограничения, за да не се получават безсрочни мандати, е самият орган СЕМ.
В тази връзка нека да използваме възможността, която ни дава Правилникът – да отложим обсъжданията на второ четене за по-нататъшен етап, максимално бърз, за да може Комисията да се събере, за да може да разгледа още веднъж съмненията и възраженията и да приемем този Закони и тези изменения, когато имаме яснота, че правим нещо по-добро, а не по-лошо. Това е процедурното ми предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Ерменков, в момента сме в режим на дебат за второ гласуване. Това, което по процедура по нашия Правилник може да се отложи, е само за следващо заседание, но да продължим дебата. Нямаме възможност за връщане в Комисията, тъй като заседанието на Комисията предхожда дебата за второ гласуване в пленарната зала. Ако правите предложение за отлагане за следващо заседание разглеждането на второ гласуване на този Законопроект, то така ще подложа на гласуване Вашата процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (встрани от микрофона): Това е процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ерменков за отлагане на дебатите и гласуването на второ четене.
Гласували 117 народни представители: за 34, против 54, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Продължаваме с разискванията. Има ли други колеги, които желаят да участват в тях? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване направеното допълнение на господин Байрактаров – в параграф единствен за промяна в чл. 66, ал. 4, накрая след словосъчетанието „генерални директори“ вместо точка да се постави запетая и да се добави „но не по-късно от три месеца”.
Гласуваме предложението на господин Байрактаров.
Гласували 115 народни представители: за 36, против 14, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване изцяло Законопроекта за допълнение на Закона за радиото и телевизията с неговото наименование и Параграф единствен за промени в чл. 66, където се създава нова ал. 4, изцяло по вносител.
Подлагам на гласуване Законопроекта по вносител.
Гласували 121 народни представители: за 88, против 3, въздържали се 30.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД „ПРИДОБИВАНЕ НА НОВ ТИП БОЕН САМОЛЕТ” И ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД „ПРИДОБИВАНЕ НА МНОГОФУНКЦИОНАЛЕН МОДУЛЕН ПАТРУЛЕН КОРАБ ЗА ВМС” – два проекта за решение в обща точка с общ дебат.
Уважаеми народни представители, припомням, че съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в чл. 16, т. 7а е предвидено, че Народното събрание приема с решение програма и/или проекти за инвестиционни разходи за придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване за нуждите на Въоръжените сили, когато стойността на всеки от проектите надвишава 100 млн. лв., по предложение на Министерския съвет.
От Министерския съвет са постъпили проекти за решения съгласно тези законови основания. Следва Народното събрание да гласува решение по предложението на правителството.
Проектите за решения са разпределени на Комисията по отбрана, Комисията по бюджет и финанси.
Имаме представени доклади, които предстои да чуем.
Процедура – заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, преди докладите искам да направя процедура по допускане в залата на ген. Константин Попов – началник на отбраната, генерал-майор Румен Радев – командир на Военновъздушните сили, генерал-майор Андрей Боцев – командир на Сухопътни войски, и контраадмирал Митко Петев – командир на Военноморските сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме направеното предложение за допускане на гости в залата.
Гласували 72 народни представители: за 68, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Валентин Радев ще ни запознае с доклада на Комисията по отбрана за самолетите.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги и господин Министър!
„ДОКЛАД
относно разглеждане на Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”, № 602-03-4, внесен от Министерския съвет на 1 април 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 26 май 2016 г., Комисията по отбрана обсъди Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”, № 602-03-4, внесен от Министерския съвет на 1 април 2016 г.
На заседанието присъстваха 13 народни представители.
В заседанието участваха: министърът на отбраната Николай Ненчев, заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, началникът на отбраната генерал Константин Попов, командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев, командирът на ВМС контраадмирал Митко Петев, командирът на Сухопътни войски генерал-майор Андрей Боцев, народният представител Велизар Енчев и бившият министър на отбраната Бойко Ноев.
Изложение с мотивите към Проекта беше представено от министъра на отбраната Николай Ненчев. Той посочи, че одобряването на Проекта е стратегическо решение, което предвид принадлежността на България към колективната защита в рамките на НАТО, ще реши въпроса с оперативната съвместимост със съюзниците и хроничните проблеми с поддръжката на самолетите МиГ-29.
Присъствалият на заседанието народен представител Велизар Енчев се съгласи с министъра на отбраната за необходимостта от придобиването на нов боен самолет, но защити мнението си, че това следва да стане на по-късен етап предвид на възможността ресурсът на старите самолети МиГ-29 да бъде удължен до 2030 г., каквито гаранции според него дава производителят от руска страна.
Заедно с това беше посочена и практиката на страни като Словакия и Полша, които поддържат и използват максимално възможностите на самолетите МиГ-29, като първата страна – Словакия, е сключила споразумение за абонаментна поддръжка за следващия период до 2019 г.
В последвалата дискусия отношение взеха народните представители Владимир Тошев, Христо Гаджев, Атанас Зафиров, Пламен Манушев, Милен Михов, Красимир Каракачанов, Нено Влайков и Валентин Радев. Всички, с изключение на народния представител Атанас Зафиров, защитиха необходимостта от придобиването на нов тип боен самолет и използването на самолетите МиГ 29 в преходния период до доставката, обучението и въвеждането на въоръжение на новия тип боен самолет.
Беше посочено, че страната вече 12 години е член на НАТО и модернизацията на българските Военновъздушни сили е крайно належаща.
Отлагането на модернизацията за пореден път по финансови или други съображения ще постави на риск съществуването на Въоръжените сили като самостоятелен вид въоръжена сила, с което последиците за държавния суверенитет ще са необратими.
Народният представител Атанас Зафиров заяви, че не е убеден в изчерпването на възможностите на самолетите МиГ-29 на въоръжение в Българската армия. Според него модернизацията на този самолет ще даде възможност за финансиране на проекта за нова бойна машина на пехотата за Сухопътни войски, които са и с най-голям принос към колективната защита, но незнайно защо Сухопътни войски са подценявани и обяви, че ще гласува „въздържал се”.
На зададените въпроси подробни и обосновани отговори бяха дадени от началника на отбраната и от командира на Военновъздушните сили, които с военнотехнически аргументи защитиха Проекта за закупуване на нов тип боен самолет, с който България ще реши всички проблеми по съвместните оперативни действия с Въоръжените сили на страните-членки на НАТО, опазването на въздушния суверенитет и взаимодействието и поддръжката на Сухопътните войски и военноморският ни флот.
След приключилите дебати членовете на Комисията с 10 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” решиха, че Проектът за инвестиционен разход за придобиване на нов тип боен самолет може да бъде предложен за одобрение от Народното събрание.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме с решение Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”, № 602-03-4, внесен от Министерския съвет на 1 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Прочетете и решението.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН РАДЕВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Приема Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Следва доклад от Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”, № 602-03-4, внесен от Министерския съвет на 1 април 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 26 май 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет", № 602-03-4, внесен от Министерския съвет на 1 април 2016 г.
Документът с вносител Министерски съвет бе представен от господин Димитър Кюмюрджиев – заместник-министър на отбраната.
Съгласно Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г., приет с Постановление № 382 на Министерския съвет от
2015 г., и Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 за поддържане и развитие на отбранителните способности на Военновъздушните сили е необходимо изпълнението на инвестиционен проект „Придобиване на нов тип боен самолет”, който се явява Приоритет 1 за Военновъздушните сили на Република България (ВВС).
Остарелият самолетен парк допълнително възпрепятства и въвеждането на важни регламенти и директиви на Европейския съюз и национални планове и програми за реализирането на ключови инфраструктурни, транспортни и комуникационни проекти в Република България
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, Народното събрание следва да даде съгласие за извършване на инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”.
След представяне и обсъждане на Проекта за решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 13 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”, № 602-03-4, внесен от Министерския съвет на 1 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Искам да Ви помоля, така и така сте на трибуната, да изчетете и следващия доклад на Комисията по бюджет и финанси относно придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, господин Министър!
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС”, № 602-03-5, внесен от Министерския съвет на 1 април 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 26 май 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС”, № 602-03-5, внесен от Министерския съвет на 1 април 2016 г.
Документът с вносител Министерският съвет бе представен от господин Димитър Кюмюрджиев – заместник-министър на отбраната.
Съгласно Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020, приета с Решение на Народното събрание на 25 ноември
2015 г., (ДВ, бр. 93 от 2015 г.) и Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г., приет с Постановление № 382 на Министерския съвет от 2015 г., за поддържане и развитие на отбранителните способности на Военноморските сили е необходимо изпълнението на инвестиционен Проект „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб.”
Следва да се има предвид, че съгласно получените отговори на исканията за предоставяне на информация корабостроителната индустрия в Република България проявява значителен интерес и едно пълноценно нейно участие би довело до: по-малко финансови средства за закупуване, при условие че проектът се изпълнява от българска корабостроителна фирма; по-малко финансови средства за логистична поддръжка; улеснена процедура по логистичната поддръжка; по-кратко време за извършване на аварийните и плановите ремонти; разкриване на работни места на територията на страната; приходи от данъци и такси в републиканския бюджет и придобиване на „know how” във високите технологии.
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, Народното събрание следва да даде съгласие за извършване на инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС”.
След представяне и обсъждане на Проекта за решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС”, № 602-03-5, внесен от Министерския съвет на 1 април 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Сега докладът на основната Комисия – Комисията по отбрана относно Проекта за Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб на Военноморските сили, в едно с Проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, господин Генерал, господа адмирали и генерали!
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно разглеждане на Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на ногофункционален модулен патрулен кораб на ВМС”, № 602-03-5, внесен от Министерския съвет на 1 април 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 26 май 2016 г., Комисията по отбрана обсъди Проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб на ВМС”, № 602-03-5, внесен от Министерски съвет на 1 април 2016 г.
На заседанието присъстваха 13 народни представители.
В заседанието участваха министърът на отбраната Николай Ненчев, заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, началникът на отбраната генерал Константин Попов, командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев, командирът на ВМС контраадмирал Митко Петев, командирът на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев, народният представител Велизар Енчев и бившият министър на отбраната Бойко Ноев.
Министърът на отбраната представи Проекта и мотивите към него, като обоснова необходимостта от реализиране на Проекта предвид състоянието на наличните бойни кораби, техните възможности за изпълнение на задачите по морския суверенитет и важните национални и съюзнически ангажименти в акваторията на черноморския басейн.
В обсъждането на Проекта отношение взе народният представител Красимир Каракачанов, който отбеляза, че нуждите на Сухопътните войски от нова бойна техника са много по-големи от тези на ВМС и изрази резерви от целесъобразността на разходването на такъв значим финансов ресурс. В съгласие с изказаното мнение, народният представител Атанас Зафиров отбеляза, че сега не е време за реализиране на този Проект и с неговото отлагане могат да бъдат освободени средства за други неотложни неща.
Народният представител Пламен Манушев категорично обоснова целесъобразността на Проекта, като посочи, че неговото нереализиране ще доведе до колапс на способностите на флота, предвид невъзможността по никакъв начин да бъде осъществена модернизация на сега съществуващите фрегати.
Изказвания направиха министърът на отбраната, командирът на ВМС, народният представител Петър Славов и заместник- председателят на Комисията Валентин Радев, които с аргументи защитиха необходимостта от реализирането на инвестиционния разход за придобиването на корабите за ВМС. Отбелязано беше, че само навременното реализиране на този Проект и допълнителното ремонтиране и оборудване на наличните плавателни средства могат да гарантират изпълнението на задачите на ВМС.
След приключилите дебати, членовете на Комисията с 10 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” решиха, че Проектът за инвестиционен разход за Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб на ВМС може да бъде предложен за одобрение от Народното събрание.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по отбрана прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 4 от Правилника за организацията и работата на Народното събрание да приеме с решение Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб на ВМС”, № 602-03-5, внесен от Министерския съвет на 1 април 2016 г.
Заместник-председател на Комисията по отбрана – Валентин Радев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Манушев.
От името на вносителя, разбрах, че впоследствие по време на дебата, ако се наложи, министърът и нашите гости в залата ще могат да вземат думата.
Уважаеми колеги, откривам дебатите.
Напомням Ви, че дебатите са заедно по отношение на двете предложения за инвестиционни разходи. Вашите изказвания могат да бъдат както за придобиването на многофункционалния кораб, така и за новия изтребител.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Времето удвоено ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не, не, това е обща точка. Парламентарните групи си имат времето по принцип за изказване по една точка. Просто имаме два проекта за решение, които се гласуват отделно.
Откривам дебатите.
Има ли желаещи за изказвания?
Първият дал заявка е народният представите Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, уважаеми колеги! Днес ще вземем решение, което изключително ще натовари българския бюджет, бих казал – фатално, с най-малко 2 млрд. лв. По тази причина аз предлагам всеки от тук изказалите се след мен, които лобират, или по-точно застъпват тезата, че трябва да се купуват нови изтребители и че трябва да се строят два нови патрулни кораба, да декларират конфликт на интереси. Защото по време на заседанието на Комисията, на което аз присъствах и както бе казано, взех думата, един колега – представител на Партия ГЕРБ, заяви, че аз трябва да декларирам конфликт на интереси, тъй като съм защитавал интересите на чужд оръжеен концерн.
Точно обратното, аз не лобирам нито за закупуването на нов боен самолет, нито за закупуването на МиГ-29, нито за построяването на патрулни кораби от българска фирма. Така че аз лобирам – след малко ще кажа за какво, за оставане на стария ресурс както във военноморските сили, така и във военновъздушните сили. Предлагам и смятам, че е морално всеки от Вас, който смята, че трябва да придобием тези два нови патрулни кораба и ескадрила самолети, да декларира конфликт на интереси.
По въпроса за покупката на нов изтребител. Уважаеми колеги, коя държава си позволява лукса да се откаже от боен самолет, който има експлоатационен ресурс още 14 години? Има само два отговора: или много богата държава, която може да си позволи този лукс, или много корумпирана държава, тъй като нейните чиновници смятат, че от придобиването на нов боен изтребител могат да се вземат комисиони. Комисиони не могат да се вземат от продължаването на ресурса на сегашните изтребители МиГ-29, чийто експлоатационен ресурс, както казах, е до 2029 г. – още 14 години. Всъщност още 14–15 години е експлоатационният ресурс на трите фрегати на Българския военноморски флот.
По време на заседанието на Комисията заявих и отново ще го повторя: с какво сме по-лоши от Полша и Словакия? Словакия е член на НАТО, Полша е член на НАТО – Словакия, която има договор за поддръжката на МиГ-29 с абонаментно обслужване, и Полша, същият договорът – за доставка на двигатели и резервни части. При това двете държави се възползват от така наречения „Регламент на Европейската комисия № 512”, който позволява изключение от санкциите на Европейския съюз, наложени на Руската федерация. В този Регламент, ако трябва да го преведа по-елементарно, звучи следното: когато става дума за доставка на резервни части и за извършване на ремонти на бойна техника, производство от руски корпорации, държавите – членки на НАТО, които притежават такава техника, могат да се позоват на Регламент № 512, да извършат такива ремонти и да получат необходимите резервни части. След като Полша и Словакия могат да си позволят това, питам се: защо ние не си го позволяваме? И веднага отговарям: тъй като искаме да бъдем по-големи католици от Папата, но това е елементарният отговор. Има друг отговор – комисионните. (Реплики от ГЕРБ.)
Да.
И за да бъда още по-убедителен, ще Ви кажа, че Словакия си позволи да се обърне към две американски фирми – „Рокуел Колинс” и „Би Ей Ай Системс”, които всъщност изцяло обновиха, модернизираха словашките МиГ-29 и ги направиха съвместими с военновъздушните сили на останалите държави – членки на НАТО, които използват предимно самолети „Фантом”, „Грипен” или френско производство „Юрофайтър”.
Накрая, когато говоря по темата за авиацията, искам да кажа: по каква логика правителството преди два месеца реши да си откупи обратно завода „Авионамс” – това е бившият Ремонтен завод „Георги Бенковски” в Пловдив, след като този завод е лицензиран, има цялата документация и може да извършва ремонта на МиГ-29?
Преди два месеца ние откупуваме този завод със солиден финансов ресурс, а сега ще вземем решение да се откажем от самолетите МиГ-29, и по-точно, да закупим нова ескадрила самолети, което по същество приземява МиГ-29, независимо от това че те ще бъдат поддържани – защо взехте Завода „Авионамс”, откупихте го от държавата? Друг е въпросът: как по криминален начин беше приватизиран той, а сега се отказвате от МиГ-29? Това е много интересен въпрос, на който не знам дали може да се даде смислен отговор.
Сега да отида към другата тема – темата за военноморския флот. Отсега се обзалагам, господин Каракачанов много добре се изказа в Комисията по отбрана миналата седмица, че може да сложи в затворен плик името на един български олигарх и на една фирма, която със сигурност ще спечели този търг за производството на двата патрулни кораба. Аз мога да кажа, че това е виден български олигарх в сферата на фармацевтиката, който предвидливо успя да закупи този завод във Варна и сключи миналата година три много добри договора с три много сериозни военни концерна от военнопромишления комплекс на Западния свят, които по същество ще оборудват тези два патрулни кораба. Но защо ще купуваме нови два патрулни кораба – задавам същия въпрос, след като трите фрегати имат още експлоатационен срок 15 години? Вярно е, при правителството на НДСВ тези три фрегати бяха закупени без въоръжение – без ракети, без навигация, без модерни пултове за командване, а е пълна корупционна сделка, но да не се връщаме към нея, тя вече е факт. Ако искаме да поправим една грешка с нова грешка, струва ми се, че на държавния бюджет това ще струва точно 800 млн. лв., а бихме могли да се разминем само с 200 млн. лв., ако инвестираме в преоборудването на тези вече придобити три фрегати. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Същото важи и за военновъздушните сили. Вместо да даваме около милиард, милиард и половина – два, и то само на първия етап, за военновъздушните сили, ние можем да се задоволим с три пъти по-малка сума, тъй като преди малко получих една информация от Корпорацията „МиГ”, че от 2006 г. до 2016 г. – точно десет години, са дадени само около 14 млн. лв. за поддръжката на самолетите МиГ-29. Значи за десет години, уважаеми колеги, са били дадени само 14 млн. лв. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така че, ако си позволим сега отново за Военноморския флот да повторим упражнението за Българските военновъздушни сили, българският бюджет ще олекне с няколко милиарда без никаква сериозна финансова мотивация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Дадох Ви достатъчно възможност – минута и половина над времето. Надявам се да не сте, образно казано, изяли времето на други Ваши колеги, нечленуващи в парламентарни групи.
Реплики?
Господин Радев, имате думата.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Енчев, първо, ще декларирам, че нямам конфликт на интереси – щом искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: По-близо микрофоните само.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Декларирам, че нямам конфликт на интереси.
Вие очевидно сте застъпник на старите самолети МиГ-29. И ние бяхме. Аз от тази трибуна мога да кажа, предполагам, всички, които са ангажирани с темата, биха благодарили на тогавашния Съветски съюз, че ние имахме МиГ-29 – съвременен самолет тогава. Много добре знаят тези, които стоят на последните редици – и генерал Попов, и генерал Радев – лично от тях съм чувал суперлативи за този самолет. Да, всичко това обаче, господин Енчев, е в миналото.
И аз се питам: Вие четохте ли – това е репликата ми, целия проект? Там е написано, да не Ви посочвам страниците – мисля, че е обидно, но там е написано защо МиГ-29 е морално остарял и в момента не може да бъде използван. Тогава, да – аз казах добри думи. Шест, седем, девет са общо изброените причини, съгласно натовските стандарти, поради които не може да бъде използван днес този самолет.
Второ, обърнете внимание на парите. Става въпрос за 1,6 милиарда, ако продължаваме, както Вие казахте до 2030 г. – 40 години използваме МиГ-29, срещу това да придобием нов тип боен самолет срещу 1,5 милиарда, тоест и парите включително са по-малко. Да не говорим, отново казвам, за сравнимост на това какво представляват едните и съвременните многофункционални самолети, които се стремим да закупим.
Господин Енчев, завършвам с това, защото всъщност това ме провокира, слушайки Ви. Говорите за Словакия – там има експерти, говорите за Полша – там също има експерти, и ние се обърнахме към тях за помощ. Питам се, и в Комисията се питах, но тогава водех Комисията и не можех да Ви питам: Вие на кого всъщност вярвате – на експертите на Русия, на Словакия, на Полша и не вярвате на собствените ни професионални ръководства и експерти, които са написали този проект? Аз, господин Енчев, вярвам на тях. Струва ми се, че и Вие трябва да вярвате на нашите експерти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моята реплика е много кратка. Нямам нищо против наистина изказващите се да декларират конфликт на интереси или заинтересованост, или както там беше формулирано, но апелирам да декларират и принадлежност към бившата Държавна сигурност, към КГБ и сродни структури, защото очевидно, когато агитираш за постсъветско оборудване или за оборудване от времето на Съветския съюз, нищо чудно да има обвързаност между това, което са учили едни или други хора в школите на КГБ или на Държавна сигурност. Това също е вид конфликт на интереси и нека да бъде декларирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Господин Манушев – трета реплика.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Енчев, в това, което казахте за корабите, имаше много малко истина. Говорихме го надълго в Комисията по отбрана. Мисля, че се опитахме да дадем отговор. Не е вярно, че можем да се разминем с 200 милиона и да имаме кораби за следващите 15 години. Този проект ще даде възможност военноморските сили да имат четири-пет бойни кораба, а в документите, приети от това Народно събрание, пише, че трябва да имаме шест бойни кораба, с които да осигуряваме изпълнението на задачите, да осигуряваме морския суверенитет на България и с белгийските фрегати, които ще бъдат модернизирани, но не напълно, защото ако се сложи най-модерното въоръжение с живот 30 г., а корабите имат 10 или 15, няма как да похарчим тези пари, да ги сложим и след това ракетите и въоръжението да останат, а пък да няма кораби.
Така че проектът е даже изключително закъснял. Такъв подобен проект имаше през 2005 г., приет за четири корвети, беше направен такъв търг, той беше спечелен, но договорът така и не се подписа – от 2005-а до 2009 г. Тогава беше снет договорът, тъй като ги нямаше тези огромни финансови средства. От четири кораба за 700 милиона евро стана на 700 милиона евро за два кораба. Тази закъсняла грешка, която направихме, не изпълнихме задължението към Българската армия и към Българската авиация включително, да имаме бойни кораби, да имаме самолети, трябва да бъде поправена. Това усилие трябва да бъде направено. И да е трудно, трябва да бъде направено. То е инвестиция за близките 40 – 50 години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, колега Манушев.
Дуплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Аз не съм против закупуването на бойна техника и нови кораби и нови самолети за военновъздушните сили. Точно обратното – смятам, че трябва да закупим нова бойна техника – дали ще бъде „Фантом”, дали ще бъде „Грипен”, дали ще бъде „Юро файтър” – аз съм „за”. Но не в настоящия момент! При положение че тази техника има експлоатационен ресурс още 14 години – военновъздушните сили, и военноморският флот – точно още 15 години, не в този момент, господин адмирал, трябва да се правят тези два кораба, при положение че става дума за патрулни кораби, които са по-нисък клас от фрегатите. Не знам дали точно на Вас трябва да го казвам.
И пак заявявам: специално, когато говоря за сделката на военноморския флот, аз се опитвам да цитирам нашия коалиционен партньор господин Красимир Каракачанов, който направи едно чудесно изказване в Комисията по отбрана, но Вие тогава, адмирал Манушев, не му възразихте по същия начин, както възразявате на мен.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ, от място): Напротив, вижте протокола!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да, ако съм пропуснал – извинявам се.
Изцяло съм съгласен с тезата на господин Каракачанов, която изнесе, тъй като не казвам нищо ново, не казвам повече от това, което каза тогава господин Каракачанов. И, пак казвам: къде са 800 млн. лв., които трябва да дадем за тези два патрулни кораба от по-нисък клас, къде са 200 млн. лв.? Вие твърдите, че цифрите са съвсем различни.
Сега се обръщам към господин Радев. Господин Радев, вярвам на полската и на словашката статистики, и съм съгласен с Вас, но повече вярвам на проблемите с българския бюджет и българските финанси – дали този бюджет и тези финанси могат да понесат този многомилиарден разход.
Пак казвам: ние трябва да преоборудваме военноморския флот и военноморските сили, но не в настоящия момент, не сега и не с тези пари!
И накрая пак да поставя въпроса, на който никой не ми отговори: защо преди два месеца правителството взе експресното решение да откупи обратно от частника завода „Авионамс” – бившия завод „Георги Бенковски” в Пловдив, който е единствен в България, а не знам дали не и на Балканите, ако греша, ме поправете, господа генерали, може да ремонтира МиГ-29, тъй като има цялата документация и лиценз за това. А след като закупуваме този завод обратно и той става държавна собственост, ние казваме, че самолетите МиГ-29 повече няма да ни трябват и ги оставяме да доизкарат своя експлоатационен ресурс, като едновременно закупуваме и нова бойна техника, нова ескадрила самолети. Дали старите Ф-16 от Португалия, което ще бъде изключително скандално, дали новите „Грипен”, които, обаче, ако се закупят, както беше казано в Комисията, цялото въоръжение, навигация, или по-точно част от нея, ще трябва да бъде дадена, или както разбирам, да бъде съгласувана с американски компании, за да може да се работи по системата „свой – чужд”.
И освен това искам да завърша с едно друго мнение: самолетите МиГ-29 са напълно достатъчни за опазване на българското военновъздушно пространство. Те няма да ходят на мисии в чужбина нито в Ирак, нито в Афганистан, нито в Сирия. Така че на този етап – за следващите 10 години, те са напълно достатъчни за охрана на българското въздушно пространство и нищо повече! А това ни е достатъчно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
За следващо изказване – господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители, господа генерали и адмирали! Нямам конфликт на интереси, господин Енчев, освен ако не приемате, че е конфликт на интереси, че съм бил министър на отбраната.
Уважаеми дами и господа народни представители! Значимостта и вниманието, което се отделя на предложенията за решение, според мен се определят от три основни фактора, които имат значение и за нашето отношение.
Първият основен фактор е значимостта на тези проекти за боеспособността, капацитета, съвместимостта, диапазона за отбранителни способности за Българската армия, които се придобиват в резултат на реализирането или не на тези проекти.
Вторият основен фактор е размерът на публичния финансов ресурс, който би трябвало да бъде заделен, за да се реализират проектите.
И третият основен фактор е дали и до колко ще можем да преодолеем технологичната и техническата изостаналост, която в момента наблюдаваме по отношение на въоръжението и бойната техника на Българската армия с армиите на нашите партньори. Всъщност разлика, която, според мен, вече доближава размерите на пропаст. Тоест, ние така или иначе трябва да предприемем определени стъпки.
Бързам веднага да кажа, че ще подкрепя предложенията и „подкрепям” е моето отношение към предложенията за решения, които са направени. Трябва да уточня, че това е отношение, което е различно от позицията на моята парламентарна група, която не подкрепя предложението, но моите колеги ще изложат и имат своите аргументи, позицията от парламентарната трибуна.
Ще подкрепя предложенията с разбирането, първо, че днес ние даваме зелена светлина за стартиране на разговорите по конкретизиране на параметрите на бъдещите договори, които отново трябва да се върнат в Народното събрание, за да бъдат разгледани, евентуално одобрени или не от народните представители.
И второ, подкрепям предложението с разбирането, че това е едно закъсняло решение. Толкова закъсняло, че заедно с другите необходими проекти за превъоръжаване и модернизация, достига до една, нека да не кажа колосална, но респектираща сума, която надхвърля 5 млрд. лв. Но така е, когато няма последователност, няма и приемственост. В това отношение трябва да отбележа, колеги от ГЕРБ, че Вашите предишни четири години на управление бяха едно загубено време.
Същевременно нека да добавя, че ние четири години слушахме обяснения как били насадени договори, които Борисов и ГЕРБ плащали сякаш ако сега бъдат одобрени предложенията и се отиде на варианта договори, няма други правителства след Вашето да плащат тези колосални суми, за които става дума по отношение на самите дългове.
Но моят поглед днес е обърнат към придобиването на новия тип боен самолет и съответно на патрулните кораби – предмет на днешните предложения. И дори не толкова към придобиването на самите платформи, колкото към бойните способности, които те създават и развиват за Българската армия. А това, от своя страна, е част от държавната политика в областта отбраната и сигурността и е отговорност на всеки, който има отношение към управлението на страната.
Ние, според мен, днес трябва да си отговорим не толкова на въпроса имаме ли нужда от нови самолети и кораби, а на въпроса имаме ли нужда от нови бойни способности и оперативни възможности и постигаме ли по-високо ниво на съвместимост с нашите партньори. Моят отговор е „да”.
Какви конкретни способности и възможности носят новите бойни платформи, е предмет на толкова много анализи, оценки и публикации в последно време, че аз наистина не намирам за необходимо да се спирам на тази страна от проектите. Освен специалистите – истинските специалисти, в тази зала вероятно има още много хора, които имат усещането, че са специалисти по оценка на бойните способности.
Но дори и да не говорим за способностите на новия тип боен самолет за поразяване например на наземни и морски цели, достатъчно е да споменем възможността да действат при всякаква метеорологична обстановка и по всяко време на денонощието. Или дори и да не споменаваме за корабите способността да поразяват надводни и подводни брегови цели отвъд хоризонта за радиолокационно наблюдение, достатъчно е да споменем възможности и за електронно разузнаване, възможността за кацане на хеликоптери, възможностите, които има по отношение на търсене и спасяване, дори не толкова от гледна точка на бойни възможности.
Към целия този комплекс от въпроси, свързани с реализация на проектите, има още един въпрос, който, според мен, също може да бъде отнесен към резултатите със знак плюс, но, разбира се, при умело – ще използвам този израз „отиграване от страна на управляващите”. И това е възможността проектите да бъдат не само разход, а и инструмент за инвестиции и икономически и технологични ползи за България и то в размер директно и индиректно на стойност не по-малка от стойността на проектите, за които стана дума в този момент. Това също е една посока, в която трябва да търсим съответните ползи за страната.
И накрая един въпрос, който повдига най-много съмнения, опасения и резерви: цената и плащанията по тези проекти. Върху това си струва да разсъждаваме, защото, уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър, има несъответствие между прогнозите за процента на разходите за отбрана – 2% от брутния вътрешен продукт някъде към
2025 г., прогнозния бюджет на Министерството на отбраната според прогнозата на Министерството на финансите като съотношение между разходи за личен състав, за текуща издръжка и за капиталови разходи, дори и да забравим това съотношение 60 –20 – 20, и плащанията по двата проекта, които в период от пет години 2017 – 2021 г. включително, са по 450 млн. лв. на година. Ако към тях добавим и необходимите вероятно 100 – 150 милиона капиталови разходи за всичко останало, правим една сума от порядъка на около 600 млн. лв. на година само капиталови разходи на Министерството на отбраната.
Въпросът е: ако бъдат запазени всички плащания – заплати, допълнителни възнаграждения, осигуровки, текуща издръжка на личния състав на армията, включително и разходите за бойна подготовка и за учения в сегашния размер, без каквато и да е промяна, това е приблизително 1 млрд. лв. Повтарям: до 2021 г., без да ги променяме 1 млрд. лв. Към тях ако добавим тези 600 млн. лв., милиард и 600 млн. лв. правят 2% от брутния вътрешен продукт най-малко още през 2017 г. Тук няма никаква неяснота, няма ясни и категорични отговори и, повтарям още веднъж: без каквато и да е промяна на възнаграждения, на допълнителни възнаграждения и издръжка за Министерството на отбраната, които просто е невъзможно. Това просто няма как да се случи!
Още веднъж казвам: отговорът на този въпрос според мен липсва и аз в някаква степен запазвам своето съмнение и своите резерви, че сега ще дадем зелена светлина за старта на проектите и същевременно няма да стигнем отново до конкретна реализация и закупуване на новия тип боен самолет и съответно до строителството на новите патрулни кораби. Дано да не бъда прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Найденов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Преди това ще попитам за реплики.
Заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Найденов! В интерес на истината, ако не беше едната малка част със заяждането относно различните дейности на правителството, сигурно бих Ви аплодирал за личната позиция и за експертното изказване.
Колкото до разходите, които заварихме при първото правителство на ГЕРБ, те бяха в размер на повече от половин милиард, които трябваше да бъдат осигурени и до края на 2012 г. изплащахме тези разходи, което наистина затрудни провеждането на отбранителна политика през първия мандат. Това беше огромен проблем. Наистина, винаги бихме могли да кажем, че и по време на правителството Орешарски също имаше забавяне, също имаше актуализация на бюджета, която беше предвидена за модернизация на самолети, но също не се беше изпълнила. Но тук бих искал по-скоро да се спра на нещо, което е много важно, което казахте – относно възможностите за индустриално сътрудничество с производителите на кораби и на самолети. Тук е много важно да се помисли сериозно и много експертно как би могло да се случи, тъй като примерите с индиректните офсети, които бяха осъществени при сделките за покупка на транспортни хеликоптери и самолети, се оказа, че не са повлияли толкова за икономическото развитие, да не казвам даже, че има много драстични примери за точно обратното.
Прав сте, трябва да има такъв офсет, но много внимателно трябва да се обмисли как да бъде свързан със самата експлоатация на машините. Ако става въпрос за самолети, да е нещо, свързано с експлоатацията на самолетите, а не, както имаше пример с един от предишните договори, за фабрика за рози или за фабрика за биомаси, свързани със закупуване на самолети. Нека да бъде свързано с това, което наистина ще придобием. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Втора реплика – господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Найденов, аз не съм изненадан и приемам подкрепата Ви за двата проекта в смисъл, че правите директно буквално признание за правилната политика на правителството и Министерството на отбраната, на ГЕРБ и на управляващото мнозинство в момента, свързано с тези два проекта и политиката в сектор „Сигурност”, бих обобщил, защото това са най-големите средства, отделяни от 15 години насам или поне намерение да бъдат отделени.
Но с две неща не мога да се съглася. Първо, споменахте за закъсняло решение, изгубени 4 години от правителството през първия мандат на ГЕРБ. Не мога да се съглася. Да, закъсняло решение – какво значи закъсняло? Вие се опитахте да не го направите закъсняло, като започнахте да купувате други неща. То не бяха вертолети, транспортни самолети, после с мъка успяхме да ги намалим от 5 на 2, от 18 на 14, тоест Пантерите наполовина – с 3 по-малко и така нататък, поради кризата. Много пъти съм казвал, че има едно извинително условие за това, което сте правили тогава или причина – никой не е мислил, че ще има такава криза 2008 г. Но така да казвате, че е пропиляно времето... Нека да си припомним, че в края на 2012 г. ние бяхме готови с проекта и бяхме отишли буквално да договаряме Ф-16 от Португалия. Не ни стигна политическо време. Веднага ще Ви попитам: Вие след това бяхте министър…
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Ааа, Вие самолетите сте ги избрали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, не влизайте в нерегламентиран дебат със залата, господин Радев!
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Да, разбира се, тогава бяхме пред решаване да вземем.
Но Вие дойдохте, и говорехте тук – споменахте и тази дума, това също така ме възбуди и излязох на трибуната – няма приемственост. А защо Вие не продължихте тази политика? Нали всички тук в залата знаем, че не сме във Варшавския договор – няма вече такъв, и всички сме евроатлантици. Продължете тази пътека натам! Вие направихте точно обратното! Между другото, точно Вие сключихте договор за поддръжка на МиГ-29. Нищо лошо. Има една добра новина там, че все пак в момента успяваме с него да работим, но това беше завой в обратната посока и не е добре Вие да казвате това.
И още нещо, последно, разбира се – кой ще плаща тези пари? Много съм изненадан точно Вие да го казвате. Парите ги платихме първия път – 576 милиона, този малко над милиард в края на 2012 г. През целия мандат плащахме старите пари. А тези сега, които евентуално предстоят да бъдат изхарчени, пак ще ги плащаме ние. Аз съм почти убеден, че 5 – 10 години напред ще управлява дясно центристко правителство, а не Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Времето Ви изтече. Благодаря за репликата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Трета реплика? (Реплики от БСП ЛБ.)
Не се провиквайте от залата, моля Ви! (Реплики от БСП ЛБ.)
Достатъчно съм му направил забележка. Доколкото разбирам, след малко имате процедура по начина на водене.
Заповядайте за дуплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Гаджев и господин Радев, приемам Вашите реплики в порядъка на обичайните политически дрязги, защото не виждам нищо съществено в казаното от Вас.
Господин Гаджев, ще се съглася по отношение на офсета, че трябва да бъдем много внимателни и неслучайно потвърждавам и споменах, че трябва да бъдат умело отиграни. Факт е, разбира се, че всеки един размер на офсета влизаше в първоначалната цена, тоест чрез него донякъде се надуваше цената, на която се придобиваха съответните, нека да кажем, въоръжения и военна техника, което беше причината в крайна сметка той да бъде премахнат, донякъде забранен.
Аз говоря за индустриално сътрудничество. Говоря за възможността да ползваме, така както е във всяка една нормална държава, превъоръжаването и модернизацията на армията като инструмент за икономически ръст и икономическо оживление, включително в районите, в които примерно се предполага строителството или съответно разполагането на съответните бойни платформи. И тук си мисля, че има голям потенциал, огромен потенциал. Затова споменах „не по-малко от размера на стойността на двата проекта”. Или като цяло, не по-малко от размера на стойността на превъоръжаването и модернизацията като цяло.
Дали това е подкрепата за политиката на правителството, господин Радев? Не! Това е осъзната необходимост, дълбоко мое убеждение, което съм защитавал винаги, когато съм имал отговорността и съответно правото да коментирам темите, свързани с реформата в Българската армия. Така както е мое дълбоко убеждение, че идва момент, в който най-после от армията не просто трябва да се взема, а трябва да се дава, най-грубо казано. Защото ако има, и това е моето убеждение, реформирана система в България, това е системата на отбраната и Българската армия. Но в голямата част от времето тази реформа се изразяваше основно в съкращаване на личния състав на въоръжение и на техника, а не в развитие на способности, които днес можем да видим в предложенията, които са направени.
Дали сме купували хеликоптери и сме харчели ненужни средства, извинявайте, но Вие говорите за програмата и проектите от 2004 г. От 2004 г. по договори, които бяха сключени от правителство преди правителството на тройната коалиция! Така както Вие не се уморявате да твърдите неща, които не са верни, и аз няма да се уморя да Ви обяснявам (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че няма сключени договори по времето на премиера Сергей Станишев.
Що се отнася до избора, това е резултат на военната експертиза и на предложенията, които са направени тогава. А дали това е било грешно, аз в момента не коментирам. Но това е факт!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да завършите изречението си.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Иначе, завършвам, господин Председателю.
За МиГ-29 нямам никакви притеснения, даже с удовлетворение приемам думите, които сте казали, че съм сключил договор. Да, защото решихте един проблем – в рамките на рамково споразумение, което беше обаче унаследено от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за дупликата.
Господин Ерменков – процедура по начина на водене, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, вземам процедура по начина на водене, за да Ви обърна внимание, че още от самото начало господин Ангел Найденов заяви, че ще изкаже мнение, различно от мнението на парламентарната ни група и попадна в хипотезата на чл. 55, ал. 4 от Правилника, в която е записано, че се допускат до три изказвания на народни представители, които искат да изразят мнение, различно от това на парламентарната група, в която членуват. Времето за изказване на народен представител е до 3 минути.
Това че Вие допуснахте повече от 3 минути е Ваш проблем, но не наказвайте парламентарната ни група с това време. Затова Ви моля – възстановете времето на групата в първоначалния вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Ерменков, спазвам Правилника стриктно. Моля Ви, проблеми на Вашата парламентарна група не ги прехвърляйте в моето поле.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (встрани от микрофоните): Моля, прочетете! (Показва Правилника на председателстващия заседанието.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Формално господин Ангел Найденов е член на Вашата парламентарна група.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Той каза от самото начало, че ще изкаже мнение, различно от това на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Това е хипотеза, която няма нищо общо с формалния факт. Благодаря Ви, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (встрани от микрофоните): Написано е в Правилника, господин Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Моля – топката е във Вашето поле. (Реплики и оживление в ГЕРБ.)
Следващо изказване – господин Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изказването, което имам ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Колеги, има списък – първият по време е първи по право. Следвам заявките, както и миксирането на парламентарните групи.
Господин Славов, извинявайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, изказването, което ще направя, се споделя от колегите от Реформаторския блок, така че се надявам да няма изключване от нашата група, защото се опасявам, че в някои други групи могат да прибегнат и до подобни прийоми от по-далечното ни минало.
Но сега, по същество на дебата. Наистина, чуха се експертни изказвания и аз ще се опитам да бъда максимално експертен и не толкова емоционален.
На първо място, искам да Ви обърна внимание на един от основните въпроси – разходът и цената на така предложените проекти, и това, което щеше да плати, така или иначе, държавата до 2030 г., ако трябва да поддържа остарялото оборудване. Интересното тук е, че разходът, който ще направи България до 2030 г. за придобиване на нови самолети, ще бъде по-нисък на практика от това, което щяхме да платим до 2030 г., ако трябваше да разчитаме изцяло и само на съветските самолети МиГ.
Тук интересният момент всъщност е друг, както предполагам се досещате, и той е, че след 2030 г. ресурсът на МиГ-овете щеше да се изчерпи изцяло, тоест те вече не могат да бъдат използвани изцяло, докато придобивайки новото въоръжение, ние имаме един хоризонт от поне още 20 – 30 години, в който да го използваме и наистина да осигурим тези така необходими отбранителни способности и на ВВС, и на Българската армия.
Ако трябва с един прост пример да го онагледя, аз си го представям гору-долу така. Това е все едно човек да вземе на старата си жигула да сложи двигател на мерцедес. Но това няма да направи мерцедес, нали? Старата жигула ще си остана стара жигула и като минат 30 – 40 години, тя започва да гние и в един момент ще се разпадне.
Така че наистина нека да мислим за инвестиции в ново оборудване, а не в безсмислено наливане на средства във вече морално и физически остаряло постсъветско въоръжение, което в един момент неизбежно излиза от употреба и тогава пак трябва да се купи ново оборудване и ще трябва да се дадат още веднъж същите пари. Така че на това, на първо място, обръщам внимание като аргумент.
На второ място, предполагам знаете, че има проблеми с така наречената „авионика” и радионавигацията на съществуващите МиГ-ове. От няколко години Европейската комисия сериозно ни предупреждава, че може да има проблеми, включително със спиране на евросредства, санкциониране по Оперативна програма „Транспорт” и така нататък. Ние имаме задължение да освободим един радиочестотен спектър, а това до момента не се е случило. Иначе казано, напълно е възможно, поне от това, което съм чел като мнения, може някъде да е в рамките на шегата, но да не се получи следното: самолетите да чуят диспечера на железниците на кой коловоз да спрат, а един влак да чува авиодиспечера на кое летище да кацне. Това очевидно са абсурдни неща. Те очевидно трябва да се променят.
Сумите, които трябва да се дадат в момента за подмяна на радионавигацията при МиГ-овете, варират от 100 и повече милиона лева. Това са огромни суми, които ми се струва, че можем да си спестим, инвестирайки в ново въоръжение.
Не мога да не спомена и нещо, на което колеги от ГЕРБ обърнаха внимание, че през 2012 г. сме били много близо до реализиране на подобен инвестиционен проект за Военновъздушните сили, който, за съжаление, тогава не е реализиран. Мислил съм си, че ако тогава бяхме успели да реализираме сделката от междуправителствен договор за купуване на така наречените „португалски изтребители”, вероятно нямаше да водим този дебат. Проблемът щеше да е решен и можеше да мислим за останалите видове въоръжени сили, а именно Военноморския флот и Сухопътните войски, които също заслужават внимание. Колеги, дебатът не трябва да се концентрира единствено и само върху Военновъздушните сили и многофункционалния изтребител.
Предлагам Ви да подкрепим двете проекторешения. Да осигурим необходимите програми, осигуряващи ресурс за ВВС и Военноморския флот. Да мислим и за нашите Сухопътни войски. Те, за съжаление, разчитат пак на постсъветско силно амортизирано въоръжение, което също има нужда от подмяна и, разбира се, от допълнително финансиране. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Реплики? Няма.
Следващото изказване е от народния представител Владимир Тошев от Парламентарната група на партия ГЕРБ.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър, господа адмирали, генерали, офицери! Аз бих изказал своето задоволство от силния професионализъм и експертност в преобладаващата част от досегашните изказвания. Така беше и в Комисията по отбрана, когато гледахме предложенията на правителството за придобиване на нови изтребители и кораби.
Бих се обърнал и към моите колеги: да не политизираме дебата, а да се стремим да го връщаме в руслото на националната сигурност. Тук става въпрос за нещо изключително важно, което ще предопределя развитието на въоръжените сили, армията и съответно укрепване на националната ни сигурност за десетилетия напред.
Бих се съгласил с колегата Ангел Найденов, защото сме закъснели. Прекалено закъсняхме с дебатирането на този въпрос. Надявам се днес да приемем решение, което да стартира процеса.
На тези колеги, които не са навътре в темата, бих желал да кажа, че сега стартираме процеса, тоест не взимаме крайно решение. Започваме процедура, която ще продължи години и ще струва много пари на данъкоплатеца.
Нека да вникнем в това, което правим в момента. Радвам се, че тримата командири на видовете въоръжени сили са тук. Изказвам изключителното си съжаление, че гледаме само два проекта.
Преди 12 години, когато сме подписали Договора за членство в НАТО и сме станали реално партньори в Северноатлантическия пакт, и преди 8 години, когато влизаме в Европейския съюз, ГЕРБ не го е имало. Процедурите, които сега стартираме, фактически са предопределени много преди да съществува ГЕРБ на политическата карта на държавата. Зная колеги от Комисията, които ще се въздържат или ще гласуват „против”, но фактически те са подписали това, което ние сега вършим! В Договора ни за членство в НАТО са записани повече от 50 способности, които Българската армия трябва да има, и то трябваше да ги има преди години, а ние имаме едва една четвърт от тях.
Моето съжаление е, че да, наистина с придобиването на нови самолети и кораби ще отговорим на изискванията на НАТО за пълноправно и реално коопериране с въоръжените сили на натовските държави, но голяма част от способностите, които трябва да притежаваме и са вменени в дълг на Сухопътни войски, а за тях не предвиждаме пари за придобиване на ново въоръжение, особено за бойни машини на пехотата. Това е моето съжаление.
Иначе приказките за лобизъм и конфликт на интереси са празнословие. Ако трябва да декларирам нещо, от тази трибуна тук ще декларирам, че съм силен лобист за националните интереси на България и за българската национална сигурност. Ако някой може да ме обвини в нещо, нека да дойде тук и да го каже!
Малко хора сме тук, в залата, които можем да кажем: да, служили сме със съветско въоръжение. Обучавали сме се в съветски военни училища и академии, но такова е било времето. Сега обаче времето е друго – Варшавския договор и Съветския съюз ги няма. Имаше прекрасна техника. Служил съм на зенитно-ракетни комплекси, които нямаха аналог на времето си, но това беше едно време! Нека да живеем в настоящето и да мислим за бъдещето! Това, което се говори за МиГ-29, е вярно, но е вярно за минало време.
Колеги, бяха споменати няколко цифри, които искам да повторя, за да разберете за какво става въпрос.
Ако продължим да разчитаме основно на МиГ-29, 2029 г. няма да имаме самолети и ще сме похарчили около милиард и 700 – милиард и 800 млн. лв. за поддръжка на нещо, което тогава вече няма да го има. Това – първо.
Второ, абсолютно несъстоятелна е тезата, че те могат да изпълняват задачите си в кооперация с военновъздушните сили на НАТО. Казах го в Комисията, ще го кажа и тук. Ще се опитам да бъда малко популярен, за да ме разберете. За да лети нещо във въздуха, то трябва да бъде разпознато от земята и от другите във въздуха около него, за да не бъде считано за вражески обект и да бъде свалено, независимо дали е мирно, или военно време, независимо дали е мирна, или конфликтна зона. Това се нарича опознаване свой-чужд. Изучавал съм тази апаратура на руската, на съветската техника. Искам да кажа, че сме знаели всичко друго, включително дължината на вълната на излъчване на радиолокационните станции, но нищо не сме знаели как и на какъв принцип работи апаратурата свой-чужд – най-секретното нещо. Няма как някой да качи натовска апаратура на съветска бойна техника, която ще бъде ремонтирана в руски заводи! Няма как да се случи това нещо, разберете го! Това ще означава, че нашите МиГ-ове ще бъдат самостоятелни бойни единици, хвърчащи незнайно защо из въздуха.
Второ, за двигателите. Един нов руски двигател за МиГ-29 има 500 нальотни часа. Един ремонтиран има около 350 часа. Няма натовски самолет, без да предопределям какъв ще бъде – дали американски, френски, европейски, който да има по-малко от 2 хил. нальотни часа на двигател.
И следващото нещо: ако преодолеем всички неща, които казах досега, и тръгнем да летим във въздуха, трябва да си общуваме по някакъв начин с колегите от НАТО. Информационните системи на МиГ-29 и на натовските самолети – разузнавателни, навигационни или каквито и да са други, са напълно несъвместими и няма как да станат съвместими. Не е възможно блоково да се подмени апаратурата – да се извади едно блокче, да се сложи друго и да тръгне да работи.
Това, което ние бихме желали да направим сега, е да дадем възможност на сегашното правителство и на сегашното ръководство на Министерството на отбраната на базата на експертните оценки и доклади, които вече са направени, да стартира този процес.
И още нещо за колегите, които са извън темата и които не помнят поправките, които ние гласувахме тук в Четиридесет и първото събрание в Закона за отбраната и въоръжените сили: когато дойде време да се подписват договори за конкретен самолет или за конкретен кораб, те ще бъдат гласувани отново тук, в тази зала конкретно. Тоест ние сега стартираме процеса, а не разрешаваме пари. За да стигнат до залата, тези две инвестиционни предложения са обсъждани много внимателно в Министерския съвет. И ако някой може да обвинява министър Горанов в каквото и да е, най-малкото е, че дава лесно пари, или дава лесно съгласие за харчене на пари. Съгласувано е всичко, предвидено е всичко и за разлика от предишни проекти тези са осигурени във времето и в бъдещето.
Нека да си изпълним нашите политически ангажименти първо към България и към нашата национална сигурност, нека да не мислим, че е по-важно да се напълни хладилникът, без да сме си затворили вратата на апартамента, защото първо трябва да затворим вратата и след това да мислим с какво да напълним хладилника. И това го прави всеки вкъщи. Това Ви призовавам и Вас да направим сега. Нека да гласуваме това предложение.
Моля за удължаване времето на групата ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Моля, удължете времето.
Реплики? Не виждам желаещи.
Има думата народният представител Янко Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Началник на отбраната, господа генерали, уважаеми колеги народни представители! В началото на своето изказване искам да кажа, че единственият интерес, от който то ще бъде мотивирано, е интересът за националната сигурност на Република България. И първото нещо, което бих искал да кажа, уважаеми колеги, е, че Парламентарната група на Политическа партия „Движение за права и свободи” ще подкрепи и двете предложения за решение на Народното събрание единодушно.
Причините за това са следните. Първо, ние винаги сме декларирали неведнъж, и нашето политическо ръководство неведнъж, че ДПС е партия, която изключително и сериозно отстоява евроатлантическата интеграция на Република България като гарант за националната сигурност на страната и не на последно място като гарант за демокрацията в страната, което е свързано с права, начин на живот, качество на живот, свобода и така нататък.
Уважаеми колеги, въпреки че сме опозиция, ние трябва да кажем категорично, че прави чест на управляващите в момента – такъв финансов ресурс за модернизацията на Българската армия досега не е заделян. Това трябва да го кажем откровено. И този финансов ресурс, който се заделя сега, уважаеми колеги, няма да бъде изхарчен може би в рамките на мандата на едно управление. Затова тук, от тази трибуна, и нашите представители, командващите на Въоръжените сили, и всички военнослужещи, а и гражданите на Република България според мен биха искали да чуят и да видят едно желание за приемственост, един консенсус в крайна сметка, най-после, някога, който е свързан с националната сигурност и бъдещето на Република България и начина на живот на българските граждани. Защото, уважаеми колеги, високият професионализъм на българските военни, който неведнъж е получавал висока оценка в системата на НАТО, по никакъв начин не може да бъде достатъчен, ако няма необходимото оборудване, ако няма необходимата техника – високотехнологична, високоефективна. А ние в момента сме стигнали дотам, че понякога техниката, която използват, за да гарантират националната сигурност на страната, застрашава техния живот.
Въпросът тук има две страни и не знам защо по необясними причини ние се фокусираме само на втората страна. Първата страна е: необходима ли е тази модернизация и ние трябва ли да я подкрепим? И второто е как конкретно технически да бъде реализирана – какви самолети да бъдат осигурени, кой да ги достави?
Колеги, именно това говори за конфликт на интереси. Ние всъщност трябва да афишираме тук, че не сме най-големите експерти в Република България точно какъв самолет да бъде закупен, как точно да бъде ремонтиран и така нататък. Нашата експертиза е друга – политическа. Нашата отговорност е друга.
От тази гледна точка трябва да кажем, че модернизацията, закупуването на самолети за Въоръжените сили примерно за Република България, е изключителна необходимост. Изобщо не е вярно, уважаеми колеги, че самолетите, които имаме в момента, са достатъчни. За ерполисинга дори не са достатъчни и се вземат понякога екстремни мерки, за да се осигури необходимият потенциал от самолети, за да се гарантира ерполисинг. Затова се наложи да приемем такъв закон за съвместна охрана на въздушното пространство, ако не се лъжа. Ясно е, че за нуждите на Република България само за ерполисинга са необходими около 30 летци, което означава и съответни самолети. От тази гледна точка е необходимо ние да подкрепим решението за закупуване на самолети.
Какви ще бъдат тези самолети, колеги? Тук имаме изключително високи професионалисти. Те ще направят съответната експертиза, ще я внесат в Народното събрание и ние ще преценим. Не е нужно да предпоставяме определени неща. Но за нас трябва да е ясно нещо изключително важно – всички тези решения за модернизация в Българската армия трябва да гарантират ефективната и пълноценна интеграция на Българските въоръжени сили в системата на НАТО.
В момента, уважаеми колеги, примерно, нашите самолети използват честоти, които отдавна трябваше да бъдат в цивилния сектор. Имаше заведени дела в тази посока. Локационните системи на МиГ-овете, колеги, не са ремонтирани от 1990 г., когато са внасяни. Ремонтират се само определени възли от тях. Съответните комуникационни системи не могат да ни осигурят пълноценна интеграция при съвместни действия с нашите партньори от НАТО. Един от основните елементи на пълноценната ни интеграция в НАТО е осигуряване на независимост на Въоръжените сили на Република България, извън системата на НАТО. Затова от тази гледна точка ние не трябва да се бъркаме в експертизата, в професионалния елемент. Тук има изключително опитни хора. Те ще кажат как да постъпим.
По отношение на Военноморските сили – неведнъж стана ясно по различни поводи, че Черно море може да осигури изключително сериозна заплаха на България в условия на кризи, бежански потоци, конфликти, които се намират недалеч от нашите граници. Затова подсилването на Военноморските сили с многофункционални кораби е изключително важен момент. Ние сме граница на Европейския съюз, уважаеми колеги. Така че от тази гледна точка този въпрос е изключително важен и трябва да го подкрепим.
Има нещо, което искахме сериозно да поставим на вниманието на господин министъра.
Уважаеми господин Министър, ние подкрепяме тези решения с надеждата, че скоро тук ще влезе решение за модернизация и на Сухопътните войски на Република България. Това е изключително важен момент. Уважаеми колеги, всички товари по осигуряването на сигурността на Република България в динамиката на съвременните заплахи се стоварват върху Сухопътните войски на Република България. Аз лично като заместник-председател на Комисията по отбрана, бивш председател, съм наясно със състоянието на консумативите, на техниката и така нататък. Не искам да ги коментирам тук, но то, само образно мога да кажа, е доста тревожно, уважаеми колеги и не бива по никакъв начин да продължава така. Ако искаме да бъдем справедливи, качествени политици, ние трябва да настояваме и аз се обръщам към управляващите в тази посока наистина такъв проект за решение да влезе и за Сухопътните войски. Това би било изключително отговорно поведение от страна на българския парламент.
Уважаеми колеги, за да не бъда многословен, считам, че аргументите за подкрепа на това решение просто нямат алтернатива. Ние трябва да ги кажем ясно и точно, да подкрепим решението и с това ще изпълним нашите задължения на народни представители по отношение националната сигурност на хората, които са ни избрали и са ни изпратили тук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплики? Не виждам желаещи.
Следващото изказване е на народния представител Илиан Тодоров от Парламентарната група на партия „Атака”.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин Председателстващ, колеги, господа генерали! Господин Министър, ако искате, седнете отпред, защото отзад не се виждате – малко сте се скрили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, съсредоточете се в изказването. Слушам Ви внимателно.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Тук спорим има ли нужда от модернизация, имаме ли изобщо армия, нямаме ли. В крайна сметка всички трябва да се съгласим, че за да имаш силна армия, трябва да имаш силна икономика. Трябва да имаш работещ военно-промишлен комплекс – неща, които България днес, за съжаление, ги няма.
Когато говорим за армия, нека не се самозаблуждаваме – ние нямаме армия, имаме корпус. За съжаление, България е колонизирана държава; колонизирана от чужди държави, които днес наричаме „наши съюзници”; колонизирана от транснационални компании и всички те изсмукват по 28 млрд. лв. на година от държавата ни.
След това заставаме всички тук и си казваме: „Чакайте, говорим за проект за около 5 млрд. лв. Откъде да вземем пари, за да модернизираме така наречената ни „армия”?”
Ами защо оставихте тези така наречени „Ваши съюзници” да изнасят по 28 милиарда на година? Досега можехме да имаме една от най-силните армии в цяла Европа!
Чух ген. Радев, чух и господин Тошев, и господин Янков от ДПС – всички говорят, че ние сме били евроатлантици. Извинявайте, не ни слагайте в кюпа. Ние от „Атака” не сме евроатлантици.
Когато говорите за Вашия евроатлантизъм и Вашите съюзници от САЩ, ще Ви дам само една кратка справка. През 2014 г. по тяхната Програма за военна помощ за своите така наречени „съюзници” Щатите са похарчили 5,9 млрд. долара.
Колко Ви дадоха от тези 5,9 млрд. долара, бе, евроатлантици? Нали сте съюзници? Колко Ви дадоха на Вас? Ще Ви кажа колко.
3,1 млрд. долара са дали на бедния Израел – една от най-бързо развиващите се икономики в света, и 1,3 млрд. долара са дали на Египет.
Колко дадоха на България? Нали сме съюзници?
Когато говорим за Израел и за Египет, те не са част от НАТО, не са част и от Европейския съюз.
Десет години САЩ ползват напълно безплатно нашите четири военни бази. България изгуби над 2,5 млрд. лв. Казахте: „Те са евроатлантици, ние сме съюзници – трябва да седят тук”. Питам: ако бяха плащали 10 години, както настояваше „Атака”, 2,5 млрд. лв., сега щяхме ли да се чудим откъде да вземем пари за модернизация, за Военновъздушните ни сили, за Сухопътни войски, за Военноморските сили? Нямаше да се чудим.
От „Атака” вкарахме Проект, с който Ви казахме: нека да развалим този пагубен за страната ни Договор за сътрудничество в областта на отбраната, който освен че може да ни вкара във война, но и още 10 години да даваме безплатно на най-богатата държава в света четири бази, абсолютно без една стотинка, да ги ползва. Губим още 2,5 милиарда. Общо за целия 20-годишен период станаха 5 милиарда.
Когато говорим за Вашите евроатлантически съюзници от НАТО, само да Ви напомня, че съвсем скоро САЩ буквално подариха на държавата Египет осем изтребителя F-16. Защо не Ви подарят на Вас? Нали сте съюзници? Защо не Ви подарят на Вас, съюзниците, членовете на НАТО? (Реплика от народния представител Валентин Радев.)
След това Канада, друга държава – членка на НАТО, предложи да подари на Украйна, държава, която няма нищо общо с НАТО, 20 изтребителя F-18. Нали сме съюзници, колко предложиха на нас да ни подарят? Нула.
Така че, драги колеги, ние не сме никакви съюзници – просто сме техни лакеи, за съжаление, защото управляват евроатлантици като Вас.
Нека да минем на този Проект за решение, който сега ни се предлага от министъра на отбраната, внесен в Министерския съвет, респективно в Народното събрание.
Дами и господа, честно Ви казвам, без да искам да обидя никого, един осмокласник вероятно би се справил по-добре – да го напише. Тук има толкова несъответствия, толкова лъжи – аз ще Ви запозная с много малка част от тях. Чухме и господин Радев, виждам и в становищата по проекта за решение, че МиГ-29, които в момента са на разположение на българските Военновъздушни сили, били морално остарели. Тук се казва, че възможностите на новия многоцелеви самолет са двойно по-високи от тези на МиГ-29.
Продължавам с лъжите. Какво пише в това становище? „Дори при дълбока модернизация МиГ-29 остава със съществени технологични ограничения в сравнение със съвременните многоцелеви изтребители.”
Извинявайте, кои са тези съвременни многоцелеви изтребители? F-16, който е разработен през 70-те години – първият модел е направен през 1978 г.! Това ли е модерният изтребител? Съжалявам, но МиГ-29 е направен през 1982 г., ако не се лъжа – няколко години по-късно от модерния F-16, страхотния изтребител.
След това какво ни предлагате? Да дадем 1,5 млрд. лв., за да купим изтребителна авиация. Добре, защо ни докарахте дотук? Защо се направихте на по американци от американците и развалихте Договора за поддръжка на МиГ-29 с руската държава? По геополитически причини?!
Да, ние сме в НАТО, но и Полша е в НАТО – в Полша има на въоръжение МиГ-29. Румъния е в НАТО, в Румъния също има на въоръжение МиГ-29. Вие защо развалихте Договора? (Реплики от народния представител Валентин Радев.) Защото се направихте по каубойци от каубойците, затова го направихте.
Сега гледаме предложенията. Какви предложения ни давате? Да купуваме употребявания F-16 от Холандия. Употребявани, употребявани, но колко употребявани? Не знам.
След това ни давате предложение да купим от Германия „Юрофайтър” за 1,5 милиарда. (Реплика.)
Във Вашия Проект пише „Германия” – не знам каква Италия виждате. Тоест за периода 2016 – 2021 г. да купим осем изтребителя „Юрофайтър”.
Само да Ви кажа, драги колеги, че цената на един „Юрофайтър” към днешна дата е 61,5 млн. евро. Тоест за да купите осем изтребителя „Юрофайтър” от Германия, Ви трябват 500 млн. евро, тоест един милиард. Защо искате милиард и половина? Другите 500 милиона къде ще отидат? За джакузита, шампанско и сътруднички, регистрирани за проституция в ДАНС! Там ли ще отидат другите? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля малко да си смирите фантазиите и по същество. (Весело оживление.)
ИЛИАН ТОДОРОВ: Господин Председателстващ, и аз имам фантазии да седя в джакузи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Да, но все пак сте на трибуната и затова Ви моля – в рамките на нормалното.
ИЛИАН ТОДОРОВ: Това, което пише в Проекта за решение –„Основни варианти за реализация по смисъла на най-пълното отговаряне на изискванията са предложенията на Швеция, Италия и Португалия.”
Който от Вас ми покаже в този Проект за решение къде има предложение от Италия, ако някой ми го покаже, обявявам награда – еднодневна почивка във Венеция, за референдума да се свалят санкциите срещу Русия. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Покажете ми къде има такова нещо, което сега искате да го гласувате! Къде в този Проект за решение има предложение от Италия? Няма такова нещо.
След това минаваме на най-добрия вариант според мен лично – Швеция, за нови самолети „Грипен”. Да де, но един нов „Грипен” струва 50 млн. долара. Осем по 50 са 400 млн. долара. До милиард и петстотин другите пари къде отиват? (Смях и реплики от ГЕРБ.) На Варадеро, където беше Вашият министър Лукарски и Обама!
Всъщност ние повлякохме крак – да не се притесняват, и Лукарски да отиде, и Обама да отиде! Сега е Ваш момент, нали сте евроатлантици! (Смях и реплики от ГЕРБ.)
Да продължим натам. Ясно се вижда как с този Проект единственото, което предлагате, е да се купят самолети F-16, и то си е написано – Италия или Португалия. В Италия не го виждам, но Португалия това Ви предлага – употребявани F-16.
Хайде да се спрем сега какво представлява F-16. Казахме – самолет от края на 70-те години, супермодерен, трето поколение, ако не се лъжа. Американците дори развиват самолети шесто поколение – F-35, ако не се лъжа. Руснаците развиват пето поколение и така нататък, обаче ние ще вземем трето поколение за милиард и половина.
Цената на един изтребител F-16, драги колеги, към днешна дата е 18,8 млн. щатски долара. Запомнете много добре тази цифра! Осем изтребителя са равни на 150 млн. долара, или 265 млн. лв.
В Проекта на Министерството на отбраната министърът на отбраната иска 1,5 млрд. лв. от българския данъкоплатец за нещо, което реално струва 265 млн. лв.!
Сега аз Ви задавам въпроса: къде ще потънат останалите милиард и над 200 милиона лева? За обучение ли? За гориво ли? Къде ще потънат тези пари?
РЕПЛИКА: За джакузита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, не се обаждайте от залата!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Стига с тези джакузита!
ИЛИАН ТОДОРОВ: Защото, ако обучението е още 200 милиона, пак един милиард някъде изчезва. В комисиони ли ще са, в джакузита ли ще са? Не знам.
След това, когато... Искате сега, днес да гласуваме да купим тези консерви, защото това са консерви, извинявам се – самолети на по 30 – 40 години, трета, четвърта, пета употреба. Вие знаете ли после какво е въоръжението? Знаете ли колко струва една ракета за този F-16? Отделно, че ще трябва да изхарчим един огромен ресурс, за да ги поддържаме. Съгласете се, че самолет на 30 години ще има нужда от постоянен ремонт. Къде? При Вашите съюзници. Ама, там не е безплатно, както преди малко изказах своята теза. Хайде, наново ще плащаме! Само една ракета „въздух-земя” AGM-65 Maverick струва до 300 хил. долара. „Въздух-земя”! Това ли искате да натресете на българския данъкоплатец?
Колеги, ние от „Атака” няма как да подкрепим едно подобно безумие.
Проект се прави по друг начин: взимаш проект на решение, военното ръководство на Министерството на отбраната казва: „Такъв самолет искаме, това е най-оптималният вариант за нас спрямо възможностите”, дава се пълна характеристика, оферта на фирмата, гратисен период, каква ще е лихвата по изплащането, колко години ще има безплатен ремонт на тези самолети…
Така не се прави! Така го правят в VІІІ клас.
Съжалявам, ние от „Атака” ще гласуваме „против”. Когато се подготвите, разбира се, професионално, тогава можем да седнем и да говорим пак. Не казваме, че сме против закупуването на нови самолети. Не ме разбирайте погрешно! Ние от „Атака” от години казваме, че България трябва да има силни Военновъздушни сили, за да не се стигне до абсурда Турция да пази българското въздушно пространство, за което да си плащаме. Да, ние сме за това да имаме силна армия, но не по този начин, не по този непрозрачен начин, по който изчезват стотици милиарди. Не сме съгласни!
След това – защо има само проекти за Военноморски сили и за Военновъздушни сили, а за Сухопътни войски няма? Те не са ли хора там – Сухопътните войски? В крайна сметка сега с тази геополитическа обстановка и с този така наречен от Вас „бежански наплив” – ние сме ги нарекли тези хора, да не се повтарям, ами в крайна сметка не трябва ли да усилим способностите на Сухопътни войски, които сега на границата, на гръцката, на турската граница, трябва да спират това ислямско цунами. Да, но за там сме предвидили, както виждаме, нула лева!
Колеги, много Ви моля, подгответе се и ще говорим пак.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ, от място): За морето!
ИЛИАН ТОДОРОВ: Да, за морето. Адмирал Манушев ми напомни.
За съжаление, тук колегите от Реформаторския блок… А, да, виждам Ви. Вие нали сто години лъгахте народа, че държавата била лош собственик? Тези компании сега, които ще въоръжават патрулните корабчета – едно патрулно корабче е 400 млн. лв., евтинко, та тези компании, които ще доставят въоръжението и офертите, които са получени, са държавни. Тоест държавата не била лош собственик, ама в Испания, във Франция, във Финландия и в други държави. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Изказване, богато откъм възможности за реплики.
Има ли желаещи да репликират? Няма.
Продължаваме със следващото изказване. То е от народния представител Красимир Каракачанов, Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Имате думата, колега.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, уважаеми господа адмирали и генерали! Темата с армията е сериозна тема. Всички Вие чухте какво е било моето становище в Комисията по отбрана, най-вече по втория проект.
Искам да Ви уверя в едно нещо – аз не съм пацифист, точно обратното. Смятам, че българската армия трябва да бъде силна, боеспособна, а не само да си говорим за нея на Гергьовден и да се сещаме какво е било преди 100 или преди 103 години, по време на Балканската и Първата световна война. Истината е обаче, че много години много от нашите политици, да не кажа почти всичките, обясняваха, че, когато ние влезем в НАТО, едва ли не няма да имаме нужда от армия, защото ще има кой да ни пази, позовавайки се на прословутия чл. 5. Още тогава съм казвал, че преди чл. 5 има други членове, които изискват България като член на НАТО да има въоръжени сили в състояние да защитават суверенитета и териториалната цялост на държавата така, както е в нашата Конституция.
Именно поради това наивно разбиране за членството в НАТО години наред българската армия беше недофинансирана, хронично недофинансирана, рязана откъм състав, рязана и като възможност чрез наборната военна служба да подготвя младите български поколения за защита на отечеството.
И още нещо, което трябва да кажем – години наред българската армия беше грабена. Грабена чрез така наречения отдел „кражби и продажби” в Министерството – всички знаем за какво става дума. Разпродавана, въоръжения разпродавани на килограм метал пак с наивното усещане, може би в някои, че има кой да ни пази. И така, след години недофинансиране и брутално отношение към състоянието на българската армия, днес сме в положението да говорим за нейното състояние и в авиацията, и във флота, и в пехотата, и във всеки род войска като недостатъчно за изпълнение на войнските задължения на нашите сънародници, които служат в армията. Това е истинското положение!
Поради тази причина мисля, че вместо да правим проекти на парче… Защото истината е, че състоянието в авиацията е супер тревожно, но то е не по-малко тревожно и във флота, и в пехотата. Това е истината! Ние нямахме и не можахме да вземем самолети, поради желанието на едно или друго лоби да прибере едни комисионни. Това е истината! Затова в момента нашата авиация лети на честна дума и на своята клетва, не лети на самолети, които са в състояние да изпълняват функциите си като част от Военновъздушните сили. Да, там положението е трагично.
Същото до известна степен е и в другите родове войски. Лично моето мнение е, че основният проблем, който никой не разглежда в армията, е състоянието на личния състав. Тук също е необходимо финансиране. Около 4000 души, над 4000 души е недобора в армията, както се казва. Четири хиляди щата незаети! Факт ли е, че напускат офицери, напускат сержанти и войници? Факт е. Те напускат по две причини. Първата и основна причина сме ние, политиците, поради факта, че на армията се гледа на парче тогава, когато ножът опре в кокала. На армията се гледа като на нещо, без което може, а истината е, че без армия не може. Това е първият, чисто психологическият фактор.
Вторият е недостойното заплащане на нашите военнослужещи. С тези заплати, които даваме на войници, сержанти и офицери всъщност, първо, предопределяме като кадрови войници в Българската армия да се насочват хора, които не могат да намерят друга заплата на друго място, а не хора, които отиват, не казвам за всички – има и такива обаче, които отиват в армията, защото тук дават някакви социални привилегии, макар и недостатъчни, една заплатка, която е по-добра, отколкото можеш в дадено малко населено място, без особено образование, да вземеш. Само че вижте каква е тенденцията през последните няколко месеца. Масово желание за напускане, за да отидат да работят в някое от звената на Военно-промишления комплекс, защото там се работи на три смени и се изкарват добри заплати.
Факт ли е, господин Министър? Факт е. Това също е проблем.
Ние говорим за нови самолети, говорим за нови танкове, но хайде да поговорим за човешкия фактор. Тези самолети ги карат хора, тези кораби ще се управляват от матроси, армията всъщност е от живи хора. Пак казвам, преклон пред българската авиация. Видяхте на Гергьовденския парад имаше интервюта и с бивши военнослужещи. Хора, които служат в авиацията, защото обичат Българската армия, имат чувство на отговорност пред държавата си. Специално пилотите могат да си намерят изключително добре платена работа извън пределите на държавата във всевъзможни частни компании. Но не можем да гледаме на човешкия фактор като на нещо, което хей така, с едно щракване на пръстите, с магическа пръчка ще променим. Това е основният ни проблем, а това също означава пари – пари за по-добро заплащане, пари за повече социални придобивки. Само че за това никой не говори. Тук казваме: „Няма пари!”.
Имаме цели подразделения, уважаеми колеги, които не са в състояние на сто процента да изпълняват своите задължения точно поради липсата на кадри, незапълнени щатни бройки в тези подразделения. И това е факт.
Ние сега се хващаме като удавник за сламка за пред обществото – ето, сега ще купим нови самолети и ще построим два кораба. Това не решава проблема. Това е работа на парче. Казах го и в Комисията, ще го кажа и пред цялото Народно събрание.
Аз лично предпочитам да видим всички проекти във всички родове войски – в авиацията, във флота, в пехотата, и да видим какво правим с противовъздушната отбрана, какво правим със специалните сили, предприемаме ли мерки да увеличим възнагражденията на нашите военнослужещи, за да може службата да ги привлича и там да има наплив, а не да бягат оттам. Всичко това – събрано на едно място. Трябва да преценим какви са финансовите възможности на бюджета и кое приоритетно, подреждайки го, да извадим на първи план. А не да тичаме – ето, сега е предложено да строим два кораба, дайте да ги строим.
Аз съм съгласен с моряците. С това състояние на флота това не е достатъчно. Но и те трябва да се съгласят, че и пехотата има нужда. Аз не ги разделям. За мен няма любим род войски. Служил съм в ракетни войски, но нямам любим род войски. Българската армия е едно цяло. Не може едната ръка да ти е вързана, а да смяташ, че с другата ще можеш да си свършиш работата.
Поради тази причина се изказах против това да се бърза със строежа на двата патрулни кораба, излизайки с аргумента, че ако ремонтираме двете фрегати, на първо време можем да продължим да изпълняваме задължението си, впрочем флотът да продължи да изпълнява задълженията си. Разбирам, че флотът има нужда от нови кораби, но разсъждавам от друга гледна точка. Публична тайна е какво се говори, публична тайна е коя фирма се спряга, че ще спечели обществената поръчка. Само това съмнение би следвало да ни накара да не бързаме и да създаваме подобни, нека да ги наречем внушения, да станат убеждения в съзнанието на хората. Смятам, че трябва да помислим за нуждите на всички родове войски и тогава да преценим кое е по силите ни.
Пак казвам, да не забравяме човешкия фактор. Лично аз смятам, че ние можем да помислим за възстановяване под една или друга форма на наборната военна служба. Това също е пари. Ние говорим за армия, но с този състав на армията, при не дай си Боже нужда, ние няма как да изпълним конституционното си задължение. Защото противникът, който евентуално може да ни създаде проблеми, разполага с десетократно, да не кажа двадесетократно повече въоръжени сили и възможности от нас. Ние нямаме резерв. Смешно е положението в резерва. Нямаме подготвени млади хора, които при нужда да бъдат мобилизирани и да изпълняват задълженията си. Никой не мисли в тази посока сериозно. Това e комплекс от проблеми, за които трябва да се говори директно и да се мисли комплексно.
Колегата Манушев в Комисията може би не ме разбра правилно и може би ми се разсърди, че се изказах за строежа на тези два кораба. Аз го казвам публично – тук не е въпросът до двата кораба. Въпросът е за комплексния поглед върху състоянието на армията ни и за възможностите, които имаме като държава. Трябва да направим много добра сметка – кое е по силите ни да го направим на този етап, кое можем да отложим.
Това означава, уважаеми колеги, господин Министър и господа генерали, всички да имаме пред себе си нуждите на цялата армия, а не да делим нещата на парче, не да решаваме въпросите частично. Това, което се говори за тези самолети, не решава въпросите на българската авиация. Това е частично закърпване на положението. Това, което се говори за тези два кораба, и то не решава въпросите на Българския военноморски флот. Само че не чувам разговор за пехотата. Там има нужда от нова бойна машина. А защо не говорим и за това, че имаше предложение да се изгради подобно предприятие в България, от чужда фирма и от нас, което да произвежда. Ние нямаме визия за бъдещето. Дълбокото ми усещане, дано се лъжа, е, че работим на парче, запушваме дупки, без да мислим дали във времето тези разходи, които ще направим без да мислим, ще ни решат проблемите.
Ние имаме определен обем възможности. Нямаме неограничени възможности. Поради тази причина според мен трябва да се гледа комплексно. Лично аз смятам, че основното нещо, на което не се обръща внимание, е човешкият фактор в армията. Защото за да подготвиш един български офицер, въпросът не е да завърши военно училище и след една-две години служба да напусне, защото службата не му предлага нито възможности за развитие, нито нормални условия, нито нормално заплащане. Въпросът е как създавайки офицерски корпус, ти да го задържаш, да го развиваш правилно. Набирайки военнослужещи –какви хора събираме? Имаше мероприятия, на които съм присъствал в провинцията. Извинявайте, ама единият марширува с левия, другия – с десния крак, разговарят нечленоразделно на български език. За съжаление, това е положението на някои места. Но със заплатата, която се дава за военнослужещ, кого ще привлечем?! Една част отиват от гол патриотизъм, но докога с гол патриотизъм? Докога ще караме армията „на мускули“, докога ще ги държим в това унизително положение?! И когато им подадем сламката, че можем да похарчим едни пари, те се хващат като удавници за сламка. Не са виновни, защото преценяват, че утре може да нямат този шанс. Само че вината е в политиците, които не мислят стратегически, не мислят комплексно за проблемите на армията, а карат ден да мине, друг да дойде, пък може да ни се размине това нещо, заради което съществува армията. Тук е фундаменталният проблем, по който трябва да се замислим.
Поради тази причина предлагам този дебат да го продължим в тази посока в тази зала, а не да си говорим кой е за НАТО, кой е против НАТО, кой бил пръв натовец. Тук едни се изкараха гаранти за членството ни в НАТО. Хайде тези смешки да ги оставим за предизборните кампании, но когато говорим за Българската армия, да говорим сериозно, отговорно и да мислим за бъдещото на Българската армия в перспектива, а не към момента.
Призовавам Ви към сериозен дебат по въпроса. Казал съм моето мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Каракачанов.
Реплики? Няма.
Сега ще прекъснем дебата по Законопроекта.
Обявявам почивка до 12,10 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието.
В режим на изказвания сме по проектите за инвестиционен разход за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб и придобиване на нов тип боен самолет.
Следващият, записан за изказване, е народният представител господин Зафиров от Парламентарната група на Коалиция за България.
Заповядайте, господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): “БСП лява България”, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: На “БСП лява България”. Крайно време е да го науча.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Господин Председател, първо, да помоля да удължите времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Удължено е пропорционално на всички, така че сте в този режим.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Уважаеми господин Председател, отсъстващ министър господин Ненчев, уважаеми колеги, господа генерали и адмирали! Винаги съм се изумявал как това управление успява да продава илюзии и да го прави по начин, който е в състояние да заблуди и обръгналите и видели всичко в годините на прехода граждани на страната.
Днес Народното събрание е на път да продаде поредната илюзия, че бедна и ограбена България е в състояние да купува ескадрила самолети и да строи бойни кораби за милиарди. Готови сме от името на суверена да дадем поредната индулгенция на едно политическо ръководство на Министерството на отбраната, което след неминуемия провал на тази поредна авантюра, ще се покрие удобно под крилото на колективната безотговорност.
Как иначе, освен като безотговорност, бих могъл да определя намерението на отиващото си управление да даде 2,5 милиарда за покупката на самолети втора употреба, вместо да ремонтира и модернизира собствените ни такива МиГ-ове, годни да носят бойна служба до 2025 г., а разликата в средствата да насочи към други жизненоважни сектори като здравеопазване, образование и социално дело?!
Когато от тази трибуна, съжалявам, че го няма колегата от ДПС, говорим за единение около национални приоритети, добре е да погледнем и в секторите, които изброих.
Откъде ще вземете парите, след като прекрасно знаете, че само с пиарски приказки за борба с контрабандата и измислени растежи няма да стане? Или Ви се услади да взимате кредити, които други ще връщат?! Има нещо много съмнително в начина, по който се разбързахте да реализирате тези проекти и да натоварите следващото управление с непосилно бреме, което може да срине финансите на страната.
Кой ще плаща сметката, господин Ненчев? Приличате ми на оптимист, който без пукнат лев в джоба, влиза в скъп ресторант и поръчва порция след порция миди с надеждата в някои от тях да намери перлата, с която да плати сметката. (Оживление, възгласи. Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, за красивия език.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Кой Ви дава право днес да ни пробутвате проект за строеж на кораби, а да не обелвате и дума за плачевното състояние на сухопътните сили и крещящата нужда от средства за тях?! Или смятате, че всеки път, когато Ви задам този въпрос, Вие ще ми отговаряте: всеки момент ще стане.
Може би трябва да търсим другаде причината за това бързане, колеги – наближават избори, някой ще трябва да помага. Очаквам заместник-председателят на Народното събрание господин Красимир Каракачанов да ни каже коя е фирмата, която трябва да спечели тази поръчка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Извинявайте, ако обичате...
АТАНАС ЗАФИРОВ: Ако има сериозна информация, да сезира прокуратурата за тази подготвена схема. Стига с тази лицемерна загриженост и апокалиптичност.
Вие днес ли разбрахте на какъв хал е Българската армия и в частност Военновъздушните и Военноморските ни сили? Слава на Бога, че поне мен не можете да ме обвините за това състояние – оправданията с предишните управления взеха много да омръзват. Политиката, господа, е разговор за бъдещето – не за миналото.
За последните седем години Вие сте управлявали шест. Вече можехме да имаме първите нови самолети, ако наистина имахте това желание. Или си мислите, че като ни засипвате с цифри и експертиза, ще избягате от отговорност. От половин година слушам как нещо не можело да стане – не можело да се модернизират белгийските фрегати, не можело да се модернизират руските самолети, не можело да се купува друго въоръжение освен американско, не можело да се спести нито лев от заложеното и така нататък. Аз обаче имам други разчети, които показват точно обратното. Само дето никой не казва откъде все пак ще дойдат тези милиарди.
Всъщност казано е малко срамежливо, на половин ред – плащане, колеги, с държавен заем. Как се усъвършенствахте в тази материя – трупате заем след заем?! Посочена е формата: заем с държавна гаранция. Остава ли нещо, което да не сте заложили вече?
Очертава се огромно натоварване на бюджета – с около 500 – 600 милиона лева годишно целеви капиталови разходи само за Военновъздушните и Военноморските сили за поддържане на ударната авиация и многофункционалните кораби, които правителството няма решение на как ще бъдат покрити.
Рискът за тези два проекта опира основно до факта, че не се предлага максимално допустимото разсрочване на плащане по кредитите – за десет-петнадесет години, каквато е практиката по света, а се натоварва пределно бюджетът в рамките на 5 – 6 години, като се предвиждат и други допълнителни разходи по натоварване на бюджета на Министерството на отбраната – примерно с още около 150 милиона годишно за покриване на новите увеличения за възнагражденията на военнослужещите. Ако се приемат промените в Закона за въоръжените сили, допълнително се очаква натоварване на бюджета с по-високата цена от около 30 – 40% на облеклата, които са приети, и вече е обявена обществена поръчка за тях.
Тези социални разходи не могат да бъдат отказани, поради това че задържането на нарастването на възнагражденията, което продължава вече пет години, е основната причина за некомплекта от личен състав във формированията и средната заплата на основния състав – войнишкия и сержантския, изостава значително от средната такава за страната.
Трябваше ли един бивш министър да ми напише открито писмо, един друг бивш министър от тази трибуна, днес, и аз да Ви кажем, че само с едно отлагане на строежа на кораби и модернизация на фрегатите, за което, между другото, така или иначе са планирани едни 90 млн. лв., може да бъде спестен близо половин милиард, който да дадете, примерно, на мъжете и жените в униформа, които днес работят за мизерни възнаграждения. Ако се запази този тренд на некомплект и напускане на военнослужещи, след време, господин Ненчев, и космически кораби да им купите, няма да има кой да ги управлява.
Още нещо, не знам защо някои колеги упорито говорят, че ще купуваме 16 самолета за милиард и половина. Виждам, че и министър Ноев е допуснал такава грешка в откритото си писмо. Нищо подобно, сумата, колеги, е 2 млрд. 592 млн. лв., разпределена в два периода: 2016 – 2021 г. – осем самолета за милиард и половина и 2022 – 2023 г. – другите осем, за предполагаем един милиард и сто милиона като, забележете, посочено е, че стойността на този етап зависи от много променливи фактори и трудно може да бъде определена. За идея откъде да дойдат парите – въобще да не говорим.
Рискът 2020 г. да си останем с първите осем самолета е напълно реален. Пак казвам, това е, при условие че имаме 15 напълно годни за летене до 2029 г. МиГ-29.
Съжалявам, че от тази трибуна няма как в малкото парламентарно време, с което разполагаме, да навлезем в детайлите на предлаганите ни проекти, но искам да Ви уверя в едно – БСП напълно подкрепя справедливите очаквания на обществото и в частност на българските военнослужещи за изграждането на една модерна и боеспособна армия. Наясно сме, че това изисква бързи и неотложни реакции. Няма да приемам обаче това да става за сметка на други не по-малко бедстващи сектори и категории и да се прави от политици със съмнителна мотивация, и в крайна сметка да залага повече проблеми, отколкото решения. Предлаганият ни днес подход е точно такъв и ние няма как да го подкрепим.
В заключение, искам да успокоя професионалното ръководство и личния състав на армията. Скоро страната ни ще има ново по-добро управление, което веднага ще се захване с решаването на тези проблеми, но честно, с реализъм и не по мюнхаузенски. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и реплики от ПГ на БСП ЛБ: „Браво! Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Зафиров.
Реплики?
Първа реплика – господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Зафиров, Вие много хубаво ги казахте нещата, но ми се струва, че пропуснахте нещо много съществено. Когато говорим, че средствата не стигат, би трябвало да имаме една приоритизация даже в областта на отбраната – къде са първостепенните рискове, къде са онези тънки места, които могат да нарушат националната сигурност. Не чух с какво морската и въздушната граница на България са по-рискови от сухопътната. Защо във всички тези решения, които вземаме, нищо не се говори за Сухопътни войски, макар че в момента те са гръбнакът на нашата национална сигурност? Много Ви моля, ако можете да ми отговорите, ще Ви бъда много благодарен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Втора реплика, уважаеми колеги? Няма.
Имате възможност за дуплика, извън времето на групата.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Ерменков, колеги! Вие задавате много правилен въпрос. Той прозвуча в голяма част от ораторите преди мен, но надали аз съм човекът, който трябва да Ви отговори. Човекът, който трябва да отговори, стои вдясно от мен и се казва министър Ненчев. Това, което мога да Ви кажа, и надявам се, господин министърът няма да го отрече, че лично аз съм поставял този въпрос два пъти на блицконторл в ресорната Комисия и винаги получавам уклончив отговор – нещо от сорта: „В най-скоро време.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за дупликата.
За следващо изказване – ген. Михо Михов от Парламентарната група на АБВ.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър на отбраната, господин Началник на отбраната, господа командващи на трите вида Въоръжени сили, уважаеми дами и господа народни представители! Днешният дебат според мен е нещо много по-сериозно, отколкото, представям си, че досега в моето съзнание се деформираха възгледите, които слушам, или които ще развиваме за в бъдеще.
Задачата на нашето заседание днес според мен е ние да направим съответното послание и убеждение от изходната точка – Министерство на отбраната – правителство – към нашия народ, към хората, които са ни избрали, и хората, които плащат данъци. Нашето послание е към тях – защо приемаме или не приемаме тези два проекта.
Парламентарната група на АБВ и политическото й ръководство категорично подкрепят и двата проекта и с безпокойство очакваме третия Проект на Сухопътни войски.
Днес, 2 юни, ние обсъждаме изключително важен проблем според мен и в качеството ми на член на Комисията по отбрана, който е свързан със системата за национална сигурност и с основния стълб – отбраната. Отбраната ни не стои добре. Всички ние, които имаме експертизата, можем да го кажем откровено и затова го споделям пред Вас, а надявам, че хората в униформа, командващите и началникът на отбраната, това най-добре го чувстват днес. Това е един случай, който днес разглеждаме, за първи път толкова отговорно от последните 12 години – от 2004 г., когато бяхме приети за член на НАТО. Бяха изредени няколко плана, на няколко правителства и последният беше приет на 30 декември миналата година за изпълнение понастоящем.
Днес правим и една друга стъпка, според АБВ и според мен – ние правим една стъпка, която има стратегически характер, за да кажа дългосрочен и исторически – не толкова заради датата. Исторически, защото започва превъоръжаване на Въоръжените ни сили в съответствие с членството в Европейския съюз и в НАТО. Това превъоръжаване е отлагано десетилетие, което в края на краищата дойде до този момент, че подлагаме под съмнение съюзническите си задължения, за които ще кажа малко по-късно.
Днешният дебат, трябва да признаем, и поради присъствието на бившия министър на отбраната тук, се повлия и от едно открито писмо, което е адресирано до всички нас, до председателя на Народното събрание, с определени по-различни възгледи, които аз уважавам. На тях и навсякъде освен сметките, освен разчетите, които чухме и от друг бивш министър, и от други народни представители, влияят по-важни неща – парите не са най-важното и те не се вадят и плащат още утре от нашия народ. Това е предстояща задача – въпрос на преговори, въпрос на договори и въпрос на гласуване тук, в тази зала.
Нашата парламентарна група изхожда за това си решение да подкрепи проектите от убеждението, че държавата, нейният икономически и социален просперитет не може да се отделя от военната политика и от военната сигурност на държавата. Има ли някъде по света икономически силна държава, която да не е и военно силна, и респектираща?
Ние искаме Българската армия да стане респектираща, защото преките инвестиции в края на миналото десетилетие бяха над 3 млрд. евро, но бавно и сигурно те намаляват и по тази причина, защото България няма сигурна отбранителна система, няма реформирано Министерство на отбраната и полиция. Във всички случаи тогава, когато ние искаме силна армия, мислим за икономиката и за социалния просперитет, който ще дойде автоматично и с тази стъпка.
В порядък на удовлетвореност ще споделя, че няма нужда да дискутираме мотивите на правителството, мотивите на комисиите, които се произнесоха положително, но това във всички случаи е една добра оценка, че тази година най-после дойде време правителството да се ангажира с икономически и финансови стъпки по отношение на отбранителната ни система.
Аз не бих казал, че трябва да се съсредоточаваме върху откритото писмо или върху силните безпокойства, които някои народни представители, с пълното ми уважение, се отнасят по отношение на големите разходи, които предстоят. Така е. Те бяха и по-големи, те бяха свързани с присъствието на съюзни формирования и на бойна техника, но днес това, което присъства на територията на България, не гарантира нейната отбранителна способност и като външна граница на два съюза.
Това, което споделям, не може някак си да го пренебрегва Народното събрание. Не говорим само за Черноморския басейн като външна граница, за проблемите, които съществуват там и около бреговете му, не говорим само и за Близкия изток, а за Балканите. Вчера на срещата на върха на президентите прозвуча нещо много важно от президента на Косово. Той каза, че най-много бойци от нашия регион в Ислямска държава са от Косово. И Вие, и ние всички знаем, че Ислямска държава, с която се борят и великите сили, днес по някакъв начин се оценява като не толкова, че утре ще бъде унищожена, а от опасението тя да бъде ограничена и локализирана някъде – да не се разпростре в други региони, в това число и в нашия.
Тези неща изискват по-силна българска армия и по-способна, защото тя изпълнява задачи в комплекс, тъй като и боят е общовойскови и той не се осланя само на определени родове войски или на определени системи и платформи за воюване. Иска се респект и аз силно уважавам и приветствам най-после този кураж ние да се обърнем с лице към проблемите на трите вида въоръжени сили от Българската армия.
Не бива да крием, и тук прозвуча това, което аз споделям, че техническото състояние на българската армия е кризисно и дори ние тогава, когато провеждаме учение, изкарваме на терен няколко бойни единици, които обозначават десетки или стотици такива. От доклада, който разглеждахме тук, стана ясно, че много от ученията са платени не от нашия джоб, а от другите, които бяха партньори в учението, за които ние често се обръщаме с критични бележки, а в края на краищата те градиха и поддържат боеспособност на определени наши формирования.
В смисъл на сигурност в мирни дни, ще кажа, че не само ученията са проблем. Когато летците, моряците и пехотинците летят, плават или се движат с неизправна бойна техника, те рискуват своя живот, а това силно ги демотивира – не само че не е модерна, но и животоопасна техниката, на която провеждат учение и на която носят бойните дежурства. Тук ние сме задължени да кажем на българския народ, че това са наши синове и дъщери и трябва да ги опазим, защото скъпо струват за образование.
А какво бихме казали за военното образование? Как ще готвим курсантите и офицерите в нашите военноучебни заведения, когато не знаем, че утре ще има нова бойна техника, и то от съюзника? Какви лекции да им изнасяме? Да говорим за „атака на нож” – тази работа вече отмина. Военнообразователната система изисква от нас и от нашия народ да кажем с какво ще си въоръжим армията не утре, а за 10, 15, 20 години напред, когато готвим кадрите за това.
В този смисъл искам да споделя и узрялата необходимост в Министерството на отбраната, да се каже, че трябва да се поддържа самолет МиГ-29. Преди месец-два, когато разисквахме тук полските и други варианти, казахме: „Край, скъсваме с Русия, с военнотехническо, политическото и всякакво сътрудничество”. Най-после узряха, че трябва да има паралелен метод. МиГ-29 трябва да се използва паралелно. И колкото повече възгледите на министъра на отбраната и на външните работи са антируски, толкова по-бързо трябва да купуваме новата техника. Аз не твърдя това, защото тук става дума и за политическа отговорност. Самолетът трябва да се поддържа, да се плаща. Ще се плаща повече, ако връзката с производителя е скъсана през реекспорта, но аргумент е и това, че това налага купуването на новия самолет.
Самолетът е айсбергът на проблема в армията, защото той опира пряко до суверенитета, което ни е много чувствително. Ние с няколко договора се отказахме от част от суверенитета си, но когато съюзни сили поемат въздушната отбрана и охрана на България, тогава националното ни чувство ще заговори по друг начин. Ето защо ние подкрепяме тези проекти и в този генетичен усет, който така или иначе аз имам, че тези дни и месеци решаваме нещо много важно за суверенитета и териториалната цялост на нашата държава.
И накрая да споделя нещо, което често пъти изтъкваме като голяма гордост. Българската армия, Министерството на отбраната сертифицира много формирования по отношение на задълженията ни със съюзниците. Но как ги сертифицира? С техника – една и съща, или един и два пъти налична за шест или седем батальона, с разчета и мисълта тайничко, че няма да се наложи да задействаме шестте или десетте формирования, тъй като техниката няма да стигне за останалите.
Това състояние много хора не го знаят и го крият. Но кой е виновен за това? Най-малко военните. Виновни за това сме ние, политическото ръководство на Министерството на отбраната и цялата ни държавност, която днес взема друго решение – да окомплектова войските и те действително да отговорят на задълженията си, тъй като месец септември миналата година НАТО в нашите двустранни разговори заяви, че България е консуматор, а не генератор на сигурност. Е, как ще чакаш да задействаш чл. 5, когато за чл. 3 не правиш нищо, не провеждаш консултации по чл. 4 от Вашингтонския договор?
В завършек бих казал, че освен самолета, Военноморските сили не решават проблемите ден за ден с мощните и по-големи кораби, каквито са фрегатите. Те са за други дестинации, за други по-сериозни задачи. Ежедневните ни проблеми в Черно море – и за флота, и за авиацията, изискват по-мобилни и по-бързи кораби от типа корвети и тези, за които водим разговор днес – модулните кораби, не само за това, че те ще се произвеждат в България, ние също ги подкрепяме. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам със силното безпокойство, че очакваме в най-скоро време проекта на Сухопътните войски, които имат най-голям принос в колективната система за отбрана и решават най-много задачи по втората мисия на българската армия – участия в операции зад граница. (Председателя дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уважаеми народни представители, надявам се, че с днешното гласуване ще ускорим времето на закъснението от 12 години. Във всички случаи ние трябва да го сгъстим, но не да претоварим нашия бюджет и нашия данъкоплатец, да мислим за суверенитета с това си решение и най-важното – да не загубваме следващи родове войски, които изчезват, поради факта че нямат бойна техника. (Председателя дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Времето Ви изтече.
МИХО МИХОВ: Мотивацията на военнослужещите се гради и от факта, че ще имат бойна техника. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря.
Има ли желаещи за реплики?
Народният представител Борис Станимиров е следващият, дал заявка за изказване – Парламентарната група на Реформаторския блок.
Заповядайте.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, господа генерали и адмирали, уважаеми колеги! Искам да декларирам от трибуната, че по отношение на модернизацията на Въоръжените сили в Реформаторския блок няма управляващи и опозиция. Всички ние ще подкрепим единодушно тези два проекта. Демократи за силна България и депутатите от гражданската квота преди дни заявихме ясно, че по няколко стратегически проекта в областта на външната политика, отбраната и енергетиката даваме своята безрезервна подкрепа на настоящото управление – не само, а и настояваме то да ги изпълни докрай и до степен на необратимост. С това настояване заставам днес пред Вас, за да декларирам нашата подкрепа.
Нещо повече, аз съм много приятно изненадан от нивото на днешния дебат – много експертно, много разумно, няма с кого да се скараш днес в тази зала. (Оживление в „Атака”.)
Всъщност благодаря на колегите от „Атака”, защото ако и те бяха „за”, щеше да има нещо гнило очевидно в проекта.
Но да погледнем сериозно. Доволен съм и от споделеното мнение на експертите в областта, на хората с огромен опит и в политическото ръководство, и във военната сфера. Но съм доволен и от критиките към двата проекта. Смятам, че се казаха много разумни неща, които дават ясни сигнали на обществото и на политическото ръководство на Министерството, че тези два проекта са само един необходим минимум за развитието на Въоръжените сили; че всички очакваме с интерес и с нетърпение развитието и на Сухопътните сили, и стратегическо мислене по отношение на личния състав на Въоръжените сили; че има нужда от повече развитие в областта на флота, а не просто на тези два кораба, които в момента предстои да гласуваме.
Тези критики трябва да бъдат взети предвид и ние трябва да продължим да упражняваме натиск в тази посока. Казаха се много аргументи за сериозния бюджет, който ще се отдели през следващата година за модернизацията на армията. В съвременната среда, в която живеем, много отдавна инвестициите в армията и военният бюджет не е въпрос на лукс и просто на национално достойнство. Инвестицията в сигурност и в армия е пряка инвестиция в бизнес среда и в икономически растеж, защото никой не инвестира в държави, които не са способни да охраняват сами своята сигурност и да осигурят сигурна среда на своите граждани за живот и за бизнес. Така че разглеждайте тези разходи като пряка инвестиция в икономическото развитие на страната.
Сметките са ясни. Вместо да дадем 700 милиона, за да удължим живота на три фрегати с 10 или 15 години, ще дадем 800 милиона, за да придобием два нови кораба със срок 30 или 40 години. Съвсем ясно е.
По отношение на авиацията, искам да Ви припомня един друг дебат, който имахме тук – дебата за съвместния еър полисинг. Тогава се изказаха много сериозни аргументи, дали ще се стигне дотам чужди пилоти да управляват българското небе. За да изпълняват Българските военновъздушни сили качествено ролята по еър полисинг, трябва 24-часово дежурство на поне два самолета. Това означава, че трябва да имаме поне 30 подготвени сертифицирани пилоти. За да имат тези хора нужния нальот, нека да са 3 хил. часа, това означава, че те трябва да имат самолети, които да летят и да имат възможност да летят достатъчно често на тях. Това означава нова ескадрила – 12 – 16 самолета.
Считам, че целесъобразността – политическата, дългосрочната стратегия в тези проекти, е практически неоспорима. Ние не чухме никакви сериозни аргументи срещу тях, което е добра новина.
Всъщност дори и от лявата страна днес не говореше духът на Тодор Живков, въпреки че си общуват напоследък. (Смях в ГЕРБ.)
Ще заключа с това, че ще вземем днешното решение, аз съм убеден, че ще го вземем, не за да изпълним ангажиментите си, поети на срещата в Уелс, и не за да изпълним ангажимента си като съюзник в НАТО. Ще вземем днешното решение преди всичко, защото това е инвестиция в сигурността на българските граждани, а сигурността на българските граждани е наша работа като техни народни представители, на първо място.
Затова от името на Реформаторския блок – пълна подкрепа за тези два проекта, и внимателен и настойчив последващ контрол за тяхното изпълнение. Те не трябва да останат едни декларирани решения, с които на срещата във Варшава да отчетем, че сме направили законодателни стъпки, а те трябва да се превърнат в реални самолети, на които реални пилоти да летят максимално често и да имаме сигурно небе и сигурно море. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Станимиров.
Реплики, уважаеми колеги? Няма.
Народният представител Нено Влайков от Парламентарната група на ГЕРБ има думата за изказване.
НЕНО ВЛАЙКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз силно се вълнувам да застана на тази трибуна днес, тъй като съм длъжен да декларирам конфликт на интереси с 24-годишна давност – 24 години съм прекарал във Военновъздушните сили. От тази позиция искам да Ви кажа, че наистина сме закъснели с модернизацията на армията. Закъснели сме, но днес пред нас се разкрива икономическа перспектива за развитието на страната и за разлика от други хора, считам, че тази икономическа перспектива може да продължи през следващите 10 – 15 или 20 години, което ни дава възможност да приемем решение за модернизацията на армията и за такава сериозна инвестиция в придобиване на нови бойни способности.
Тук не става дума само за еър полисинг, а за придобиване на бойни способности за българската авиация, в случая за Черноморския ни флот. Ако погледнем малко по-сериозно на този въпрос, ще Ви стане ясно, че освен флотът и авиацията, има перспектива за придобиване на бойни способности и от Сухопътните ни войски. Такъв трети проект по моя информация се подготвя и има шанс той също да влезе и аз се надявам много силно, че такъв проект ние ще видим в тази зала и за Сухопътните ни войски.
Само по този начин, чрез успоредно придобиване на бойни способности от различните видове въоръжени сили, ние ще можем да постигнем ефект на синергичност в отбраната и в отбранителните способности на страната като цяло.
Колеги, аз Ви призовавам да гласувате „за” двата проекта. Това го правя като човек от военната професия, като човек, на когото е ясно за какво става дума. Не е възможно на старата бойна техника да качим и най-добрите авиатори, най-добрите моряци, най-добрите офицери и войници от Сухопътните войски – ако техниката е стара те няма да могат да си свършат работата и няма да могат да постигнат целите и задачите, които стоят пред тях.
Искам да припомня на някои от преждеговорившите, че не чух нищо съществено в дебата от някои от критикуващите двата проекта. Същественото бяха чисто политически призиви към публиката. Имаше много публичност, много разговори, свързани с популистки цели, за придобиване на популярност, бих казал.
Само ще повторя един простичък факт. Придобиването или поддържането на старата техника, поддържането на старите фрегати, поддържането на бойните самолети МиГ-29 ще струва, отново повтарям, по-скъпо, повече пари, отколкото придобиването на нов боен самолет. В този аспект придобиването на нов боен самолет, искам да припомня, че в тази сфера ще имаме потребност от реорганизация и на военнообразователната ни система. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Колегите тук ми ръкопляскат, защото знаят, че поддържам тази теза. Смятам, че е необходимо да се извърши реорганизация вътре във Военния университет. (Реплики от БСП ЛБ.)
Призовавам Ви, колеги, да гласувате „за” двата проекта, защото считам, че те ще повишат качеството на българската армия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Влайков.
Реплики?
Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Влайков, прекрасно разбирам емоцията Ви. Моят баща е бил 30 години във ВВС и вероятно би ме убил, ако разбере, че аз бих гласувал против проект, който предвижда нови самолети.
Само че това, което аз очаквах да чуя днес, беше убедителни отговори в няколко посоки.
Първо, това ли е най-важното нещо за армията ни днес, при положение че има неокомплектоване на състава, замразяване на заплатите, демотивация, липса на офицери, на военнослужещи – това ли е най-важното нещо?! Продължавам да не чувам този отговор. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Второ, можем ли да си го позволим? Днес тук трябваше да бъде министърът на финансите, защото годишен разход от 500 –600 млн. лв., колеги, е допълнителен дефицит за бюджета от порядъка на 0,8%. Може ли да си го позволи държавата, при положение че ще имаме такъв бюджетен дефицит?! Това ли е начинът – чрез дългове, които са държавно гарантирани и съответно минават като разход в бюджета, да финансираме купуването на нова техника за армията?
Трето, ние говорим само за цена на придобиването, а всички знаете, че цената на придобиване е не повече от 20% от реалната стойност за живота на тази техника, защото вътре има въоръжение, което в случая не влиза, вътре има човешки състав, оборудване, ремонти и всичко това през годините. Да не стане както с хеликоптерите?! Видяхме какво стана с хеликоптерите, имаме горчивия опит. Някой научи ли се от това нещо?!
И последно, в Стратегията за национална сигурност е записано, че има интегриран подход между различните министерства. В момента МВР е с една комуникационна техника, Министерството на отбраната – с друга комуникационна техника и на границата те не си говорят, понеже не са съвместими! Къде тук е интегрираният подход?! Къде са другите министерства? Очаквах тук да бъде и министърът на вътрешните работи, да се потвърди, че това се прави заедно, защото утре пак ще са на границата заедно, особено Военноморските ни сили и пак няма да могат да си комуникират.
И последно, голямата ми опасност е корупционният заряд на този Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Времето Ви изтече.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Той носи горчивото ми усещане, че всъщност се готвите да си купувате следващите избори чрез комисионите, които ще се вземат от тук. Убедете ме, че не е така. Тогава аз с най-голямо удоволствие ще гласувам за тези законопроекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кадиев.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Влайков, заповядайте за дуплика.
НЕНО ВЛАЙКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Кадиев, на първия Ви въпрос – това ли е най-важното, ще кажа, че това е едно от най-важните неща. На всички ни е ясно, че армията е политически инструмент, а авиацията е дългата ръка на този политически инструмент. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Политически е. Казвам Ви, че не е вътрешнополитически, но армията се използва в политиката. Ние не можем да не бъдем ангажирани!
Какво е НАТО? Нали е политически, военнополитически съюз? Ние, като членове на този военнополитически съюз, трябва да отговаряме на неговите изисквания. Затова смятам, че авиацията е едно от най важните места, където трябва да се вложат средства, за да се модернизира.
Не само авиацията, разбира се! Привърженик съм на интегрирания подход, който Вие споменахте, за да се получи синергия. Споменах думата „синергия”. Може би не съм я използвал съвсем точно и на място.
По отношение липсата на офицери и заплати. Във Военната комисия нашият представител Валентин Радев постави въпроса на Министерството на отбраната. Мисля, че в момента се работи по този въпрос. Министърът ще даде по-добър отговор на въпроса.
По отношение на финансовата осигуреност, и двата проекта са съгласувани с министъра и Министерството на финансите. Такава е моята информация и имам честта да я споделя тук с Вас.
Освен цена на придобиване, в договорите е предвидено придобиването да представлява 50% от цената, а останалата част – още 50%. Ще има и въоръжение, и необходимите средства за логистика, които придружават съответната бойна техника. Благодаря Ви за въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря за дупликата.
Продължаваме с изказване на народния представител Росен Петров от Парламентарната група на Българския демократичен център. (Шум и реплики.)
Има записани още четирима народни представители.
Имате думата, господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, господа адмирали и генерали, уважаеми колеги! Трудно се говори след човек като генерал Михов, който може би каза всичко за тази проблематика, но и аз ще се опитам да говоря.
Декларирам пред господин Ненчев, че нямам конфликт на интереси. Веднъж съм стрелял с Калашников – по-често, веднъж с РПГ – руски.
„Когато една страна е зле въоръжена, врагът винаги стои на портата й“ – казва една древна поговорка. В резултат на бурното ни 26-годишно развитие с всичките му плюсове и минуси българската армия изпадна в състояние на хронично недофинансиране и всъщност никога не е била в подобно състояние. Трябва да погледнем нещата реално, истински!
Дебатът тук не е за, как да кажа, МиГ-офилия и МиГ-офобия. Дебатът е за отношението на Народното събрание, държавата и обществото към армията, какво послание ще отправим днес към армията, към нейните военнослужещи.
Какво да кажем за Военновъздушните сили? Нима страната, родила хора като Асен Йорданов и Димитър Списаревски, може да продължи да държи Военновъздушните си сили в подобно състояние?! Ние скоро няма да имаме не само летящи самолети, няма да имаме бойни пилоти! Всеки полет в момента е геройство! Трябва да си даваме ясна сметка за това. Всеки български пилот, който в момента излита, е герой – с часовете, които има зад гърба си, и с техниката, на която лети!
Днес трябва да си зададем въпроса имаме ли въобще нужда от армия. Мисля, че това е въпросът, който обсъждаме днес. Има ли България нужда от армия? Да погледнем съседите, наши съюзници или не съюзници.
Република Турция – 659 000. Република Гърция – 90 000.
Ако тръгна да изброявам самолетите, танковете, флотата, къде отиваме?!
Да си зададем въпроса защо държава като Швейцария може да постави за 24 часа 600 000 души под знамената. Кой заплашва Швейцария – страната на банките, часовниците и шоколада? Кой иска да им изяде шоколада? Може би германците, италианците, австрийците? Кой?! Защо Швейцария има нужда от такава силна армия?! Защото армията, особено на Балканите, а и по целия свят винаги е била стълб на държавността! Защото без армия няма държава!
Да поговорим за флота – какво е реалното състояние? Ами, както ние сме я подкарали, скоро ще се върнем към учебниците по родинознание от времето на другаря Живков, който беше споменат тук, където пишеше, че прабългарите дошли на коне, а славяните ги посрещнали на еднодръвки. Как да не инвестираме във флота, във Военноморските сили?! Що за морска държава сме ние от 1300 и няколко години, без да имаме военноморски флот?! Скоро не само няма да имаме кораби, скоро няма да имаме военни моряци, ако продължаваме така.
И, разбира се, бих искал да поговоря за големия отсъстващ от този дебат – Сухопътните войски. При това състояние на Сухопътните войски аз се опасявам, че след 3, 4, 5 години няма да имаме Сухопътни войски, а ще имаме пехота. Сухопътните войски се състоят от бронетанкови части, армейска авиация за поддръжка, артилерия, ракетни системи. Пехота! Ние се връщаме към времената на Ярослав Вешин –„Атака” („На нож“). Вярно е, че в това сме били най-добри, но последните атаки на нож са били през Корейската война. До там ли опряхме?!
По време на Балканската война в обществото ни се издига такъв девиз: „Сега или никога!“. Мисля, че днешният момент като послание към армията е точно такъв: или днес ще го отправим, или директно можем да кажем на армията: Господа офицери, господа сержанти, военнослужещи, ние искаме от Вас да имате церемониални функции. Ще ви събираме веднъж на 6 май, ще минете на парада, самолети няма да имаме. Ще мине един селскостопански двуплощник с две хвърчила отстрани, може да ни поръси със светена вода за здраве. Ще ползваме само гвардейците. А ако и това ни е скъпо, можем да поканим швейцарските гвардейци от Ватикана, те да правят парада.
Призовавам Ви днес да подкрепим и двете предложения. Те са предложения, които отправят ясно послание към военнослужещите ни: Вие сте ценни, Вие сте важни! Държавата иска да има армия! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ, БДЦ, РБ и ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодарности, господин Петров.
Реплики? Няма.
Следващото изказване е на народния представител господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър, уважаеми генерали и адмирали, имаше много призиви да говорим по-професионално. Аз мисля, че ние достатъчно професионално говорим в Комисията по отбрана, тук е мястото и моето изказване ще бъде малко по-политическо.
Днес е хубав ден за Българската армия и Въоръжените сили – да перифразирам. Погледнах часовника, вече четири часа говорим за Въоръжените сили, за Българската армия. Тук е цветът на командването на Българската армия, начело с началника на отбраната. Това е добре. Днес говорим за много пари, които ще се дават по посока на Въоръжените сили. Днес за Военноморските сили, за Военновъздушните, утре за Сухопътните.
Като отговорна политическа сила в първото си правителство ГЕРБ, освен че плати сметката от тези пари – над милиард, за които казах, дадохме не добър тон по посока към новите ни съюзници. И това трябва да бъде признато. Трябва да признаем – във временна криза изплатихме онези огромни суми.
Второто правителство отново върна фокуса на общественото внимание върху, мога да кажа, и сектор „Сигурност”, но нека говоря само за Въоръжените сили и за Българската армия. И за министъра на финансите, разбира се. Бяха намерени само за тази година някъде над 400 милиона, част от тях сложени и в държавния бюджет, за сектор „Сигурност”, 160 милиона от които само за Въоръжените сили на Българската армия. Посоката е вярна.
Президентът господин Плевнелиев, главнокомандващ на Въоръжените сили – ярка англоезична риторика. Премиерът господин Борисов – адаптивен – смени се геополитическата обстановка, промени управленската програма и даде пари за сектор, който не е един от приоритетните по тази програма на правителството.
Нашият председател на Комисията по отбрана – господин Михов, моите колеги, всички ние работихме в тази посока. Според мен последователно, с европолитическа ориентация и, разбира се, с отговорност за националните интереси.
Ако трябва да обобщя – смятам, че това е работа в правилната посока. Това обаче не е достатъчно. Посоката е правилна, според мен правим добри неща, но трябва да бъдем максимално искрени и накрая в моето изказване, което ще е кратко, държа да подчертая две неща.
Пицата, която този път е достатъчно богата за Въоръжените сили, е леко недобре овкусена с две лъжици. Първата – Сухопътните войски. Ние от ГЕРБ първи посочихме пропуска и няколко пъти настояхме да бъде поканен и да бъде поставен на масата този проект, да влезе в Министерския съвет и след това в Народното събрание. Засега не успяхме. Надявам се в скоро време, други оратори преди мен говориха, това да стане. Тук го няма емблематичния български актьор, но разбрах, че господин Данаилов не е играл нито моряк, нито летец, обаче е изпълнил много майори и капитани от Сухопътните войски. Шегувам се, но с това искам да подчертая важността, за която не само аз, и господин Каракачанов дълго говори, и други колеги, включително от опозицията за важността на Сухопътните войски. Това е една лъжичка, заради която не е достатъчно вкусна тази пица.
И втората, отново искам да подчертая, посочена от ГЕРБ – това са хората в отбраната. Ние поставихме този въпрос. Благодаря на всички, които в Комисията се изказаха професионално и от тази трибуна го подкрепиха. Какво се случва с мотивацията в отбраната? Много важен въпрос.
Ако с тези две неща успеем в близко време да доовкусим пицата, аз мисля, че задачата на всички нас в парламента ще бъде добре решена и ние можем да се похвалим с това.
И накрая, позволете ми да призова всички – и тези, които уклончиво се изказаха, да постъпим както в Комисията – почти единодушно, с един „въздържал се” да подкрепим тези два проекта под погледа на генералите от нашето командване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Радев.
Реплики? Не виждам.
Следващото изказване е на господин Христо Гаджев.
Имате думата, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, господа генерали и адмирали, Уважаеми колеги! Първо, нека си спомним, че днес е 2 юни – ден, в който зачитаме Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Вечна им памет! И един добър ден, в който да обсъждаме проблемите на хората, които днес се грижат за свободата и независимостта на нашата страна. Чест прави на всички, които се изказаха и които участват в дебатите вече през целия ден по темата.
Какво всъщност е пред нас? Пред нас не е въпрос да изберем кой точно модел изтребител ще бъде, кой точно модел кораб ще бъде. Ние имаме да отговорим на един всъщност много прост въпрос – трябва ли ни модернизация на армията? Трябва ли да преминем към нови платформи? Трябват ли ни нови изтребители? Трябват ли ни нови кораби? И живот и здраве, дали ни трябват нови инвестиции в Сухопътни войски?
И второто, което е от компетентностите на Народното събрание – каква е финансовата рамка? Ние не сме чак толкова експерти, че да можем да определим техническите детайли.
Впрочем това е и хубавото на чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили, което ни позволява да дебатираме по тези проблеми и да имаме широк обществен дебат, който вече се случва повече от месец, за да може да се изяснят всички позиции – кои са за, кои са против и от тази гледна точка да избягваме полемика, която имахме през годините относно проекти, които са се случвали не толкова явно и не с толкова голяма прозрачност, каквато в момента можем да дебатираме, както и днес сторихме относно тяхната целесъобразност и как са изпълнени.
Второто нещо, което е много важно, е, че подобен подход позволява постигането на консенсус в Народното събрание. Правилно беше отбелязано – правителствата идват и се сменят. Кой ще бъде управляващ след четири години никой не знае, но хубавото е да постигнем консенсус относно бъдещето на армията, за да може независимо кой е следващият управляващ – аз смятам, че ние ще продължим да заслужаваме подкрепата на обществото – да имаме една постоянност и приемственост в проектите за армията и за развитието на армията. Затова бих помолил хората, които биха гласували „против” или „въздържал се”, да помислят дали това е правилната позиция.
Впрочем за проекта за боен самолет мисля, че се говори от 1999 г. насам, тоест темата не е от вчера. Даже много, много се забави реализацията на този проект. Но тук в момента трябва да отговорим имаме ли нужда да сменим бойната платформа от МиГ-29 и Су-25 със съвременни западни многоцелеви изтребители. Това е основното нещо, на което трябва да отговорим. И както стана ясно в Комисията от изказванията на генералите Попов и Радев, впрочем и двамата летци на МиГ-29, една подобна модернизация или по-скоро миграция на платформа е изключително належаща. Най-малкото говорим и за смяна на философията на ползването на изтребителната авиация, тъй като МиГ-29 е прихващач, а Су-25 всъщност се използва за поддръжка на Сухопътни войски и на Военноморските сили. Бидейки прихващач, и въобще съветската технология на използване на изтребителите е по-скоро за прихващане веднага на целта и веднага приземяване обратно на МиГ-овете, доколкото при западната и натовската система по-скоро самолетът се поддържа нонстоп във въздуха, за да може да каца единствено за презареждане на гориво и на превъоръжение, което би позволило и много по-голям ресурс за нашите пилоти, тъй като и междуремонтният ресурс на двигателите, както беше споменато, примерно на МиГ-29 е 350 часа, а на който и да е от останалите самолети, изброени в проекта, е средно около 2000 часа, което е близо шест пъти повече ресурс, който ще имат нашите пилоти за летене преди ремонтите на двигателите, а също така и като разходи на гориво нещата не са съпоставими. Това ще позволи със същия ресурс, който ние отделяме в момента за нальот и за поддръжка на самолетите, да имаме много по-голям резултат. И това е, което ние трябва да направим в рамките на този процес.
Нещо, което много пъти се спомена и днес, са системите за комуникация и за навигация на МиГ-29 – от една страна, са несъвместими с натовските стандарти; второ, както беше казано, от 1989 г. насам навигационните системи на самолетите не са осъвременявани.
Сравнявайки всичките неща – тук не говоря за анализ, който съм си правил аз или съм го получил по факс от дадена корпорация, а за анализ, който е направен от Военновъздушните сили, боеспособността на съвременните многоцелеви изтребители е много по-голяма, независимо от модернизацията на МиГ-29, която би следвало да бъде около 1 млрд. 700 млн. лв., което беше казано, при положение че в момента се готвим да отделим милиард и половина за нов многоцелеви изтребител.
Но тук никой не слага в сметката колко биха стрували поддръжката и модернизацията на Су-25, така че да можем да покрием и трите мисии – и поддръжката на Сухопътните и на Военноморските сили, и операциите по ерполисинг, които биха били без проблем да се изпълняват от един нов многоцелеви изтребител.
Новият изтребител не трябва да е просто самоцел и за тези средства да придобием само платформата, както бе казано. Обучението на пилотите, съхранението на новата техника, както и придобиването на въоръжение, на нови комуникационни системи и най-вече осигуряването на жизнения цикъл на новата платформа трябва да е заложено също така в тези средства и в този Проект. Вече сме имали лошия случай от предишни модернизации, от предишни придобивания, когато целият следгаранционен период въобще не беше предвиждан, което натовари допълнително бюджетите за отбрана.
В идеалния вариант тези средства, които в момента ще гласуваме, трябва да покрият възможностите сами да си осигуряваме поддръжката и ремонта на следващите самолети. Това ще осигури много по-голяма независимост на ВВС, а може да се разглежда и като оптимален вариант за индустриалното сътрудничество, което дебатирахме малко по-рано. Да си създадем било у нас, било в други ремонтни заводи, да имаме наш, собствен капацитет за ремонт на самолетите, което ще позволи развитие на нашите технологии, а не както споменах по-рано лошите примери с офсета, които имахме през годините.
Новият изтребител трябва да е съвместим и с натовските системи, да е доказал своите възможности. Още повече, да има възможност за съвместни обучения с нашите съюзници, които разполагат със същата техника, за да можем да летим не само ние, а да тренираме заедно с останалите страни, които са около нас. Най-вече би трябвало да си определим стратегическото партньорство в сферата на отбраната и високите технологии точно за да можем да си реализираме този индустриален трансфер.
Ръководството на отбраната трябва да вземе много важно решение как да оптимизира процеса на придобиване, така че цената наистина да бъде реалистичната и възможната. Да се анализира необходимостта от самолетите, от бройката за тях, какви средства са налични, така че да не се застраши цялостната модернизация на армията и да може да се освободят така необходимите средства за модернизация на Сухопътните войски, каквито гласове неведнъж се чуха днес. Това са само част от причините защо трябва да направим стъпката за модернизация на изтребителната ни авиация.
Пак ще кажа, че в момента не решаваме кой модел ще бъде – това ще бъде впоследствие допълнителна ратификация, но по Проекта е планирано да стане на базата на споразумение, което ще гледаме, живот и здраве, до края на годината.
Молбата ми е към всички – нека подкрепим този Проект, да дадем шанс както на флота, така и на авиацията да имат възможност да се развиват и да гарантираме тяхното бъдеще занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Реплики, колеги? Няма.
Според реда на заявките следва господин Красимир Янков – заявил е желание за изказване. (Реплики.)
След него е господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Съвсем накратко – времето наистина напредна. Първо искам да кажа, че съм изключително удовлетворен от дебата, който се провежда в тази зала. В продължение на няколко часа се говори изключително професионално, без дребни заяждания.
Говорейки за отбраната, говорейки за българската армия, за състоянието, в което се намира тя, мисля, че са виновни и Народното събрание, и правителствата през последните 25 години, така че не бива да се обвинява едно правителство. Проектите в този сектор винаги са дългосрочни, те обхващат няколко управления. Съгласен съм с голямата част от нещата, които бяха казани преди мен.
Ще се спра по-специално на корабите. Идеята за строителство на кораби е от 1992 г., имаше Национална корабостроителна програма. Тогава се бяхме засилили да дадем глътка въздух на българската индустрия – да построи военни кораби, но остана на книга. Наистина сериозни проекти.
През 2005 г. също бяха разработени проекти, проведе се процедура, беше спечелен търг за четири корвета, изключително модерни. И то остана само на книга.
Сега сме точно в момента, когато тези неща, които бяха само на книга, трябва да станат реалност. Или наистина не стартираме програмата, а даваме зелена светлина на Министерството на отбраната и на военното ръководство на Българската армия да започнат този процес.
Новите кораби са изключително нужни – много говорихме за това. Командващият флота ни убеждава – мина във всички парламентарни групи. Смятам, че това нещо задължително трябва да се случи. Тези кораби имат изключително много предимства. Най-малкото, че са по-икономични, решават много по-голям кръг от задачи. А задачите на Военноморските сили са десетки, не е една.
Състоянието на белгийските фрегати, клас „Вилинген” – и при тях се злоупотребява с това, че нямали противокорабни ракети и така нататък.
Това Ви казах и в Комисията: дами и господа, противокорабни ракети са използвани последно през 1980 г. във Фолкландската война. Оттогава кораби не са унищожавани с противокорабни ракети. А задачите оттогава досега във всички световни флотове са десетки, стотици – те се изпълняват от всички флотове. По-големият спектър от задачи се изпълняват и с тези кораби. С модернизацията, която ще им се направи, те ще продължат да ги изпълняват – и по патрулиране и контрол на морските пространства, и борба с подводници, и още десетки такива. Така че фрегатите „Вилинген” ще продължат да служат сигурно поне десетина години, най-малко.
Построявайки два кораба, ние ще имаме поне пет бойни кораба, които ще осигуряват националния суверенитет и изпълнението на задачите в морските пространства, съюзните ни задължения, приноса към международния мир, приноса във връзка с кризи от невоенен характер в мирно време.
Защо трябва да го направим? Защото руските ни кораби, съветските кораби… Наистина фрегатата „Смели” плава героично, тя е построена през 1975 г., още плава, вярно е, екипажът я поддържа, вижте колко години вече. Такива са и корветите – малко по-нови бойни кораби, но те излизат – не само морално, физически, всякак са остарели. Така че това усилие задължително трябва да го направим, да стартират тези проекти. Надявам се да доживеем да плаваме на тези кораби и авиацията да лети на нови самолети.
Искам да завърша с това, че вярвам в нашите генерали, вярвам в тяхната експертиза, в техния морал и във всичко, за което се съмняваха някои от изказващите се – за някакви корупционни схеми и сделки. Вярвам, че те ще направят най-добрия избор и им пожелавам попътен вятър и седем фута под кила и на двата проекта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Манушев? Няма.
Други народни представители? Няма.
От името на гостите – генерал Попов, имате възможност да вземете отношение, ако желаете, след което думата иска министърът на отбраната господин Ненчев.
ГЕНЕРАЛ КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, господа генерали и адмирали! Думата, която ми идва в съзнанието тук, от тази трибуна, днес, на 2 юни, е думата „започнахме”. Започнахме възраждането и модернизацията на българската армия.
Благодаря за това, че политическият елит четири часа днес обсъжда Българска армия и Въоръжени сили. Това е изключително важно послание. Това е послание към Въоръжените сили, към хората в Българската армия, това е послание и към българския народ, и към институциите.
Да, има какво да направим за в бъдеще. Има следващи стъпки. Надявам се в скоро време тук да бъде Проектът за Сухопътни войски, да има същия дебат и, надявам се, да се погрижим и за хората с униформи. Те заслужават това.
Благодаря Ви. Желая Ви успех! (Силни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, ген. Попов.
Господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин Началник на отбраната, уважаеми господа генерали, адмирали! Днес предстои Народното събрание да се произнесе по представените от правителството проекти за инвестиционни разходи, свързани с модернизацията на Военноморските сили и Военновъздушните сили на Република България. Моментът, бих казал, е исторически, защото Вашето решение ще осигури развитието на бойните способности на Въоръжените сили на страната поне за следващите 30 години.
Средата за сигурност в Югоизточна Европа е силно влошена. България не може да изглежда несигурна. Страната ни трябва да е способна да отрази всякакви заплахи. Силната българска армия винаги е била опора на българската държавност и неделима част от българската идентичност. България трябва да излъчва сигурност и стабилност. Забавянето на модернизационните процеси по бойните способности в армията продължава вече над 25 години и сме стигнали до положение, което изисква неотложни действия. Българската армия се задъхва от старо съветско въоръжение и има нужда от ново начало. Все още нямаме никаква оперативна съвместимост със съвременните технологии и въоръжения на съюзниците ни от НАТО. Чуха се мнения, че модернизацията ще бъде за сметка на грижата и възнагражденията на личния състав. И днес заставам зад хилядите професионалисти в нашата армия и ги уверявам, че ще направим всичко възможно, за да подобрим техния статус, условия на работа и мотивация за професионално развитие. В този дух са и предложенията ни за промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили, които подготвихме, защитихме и ще продължим да защитаваме – социалните придобивки на военнослужещите, като размера на отпуските, компенсациите за брой заплати при освобождаване от военна служба, изплащане на компенсационни суми и квартирни разходи.
Нова техника е необходима. Тя ще има огромен мотивиращ ефект върху личния състав. Хората в отбраната най-добре знаят, че състоянието на старата бойна техника е такава, че понякога е опасна за тяхното здраве. Затова най-искрено се надявам, че в скоро време и проектът за нова бойна машина на Сухопътните войски също ще получи подкрепата на правителството, за да изградим и третия стълб на въоръжените сили, както Военновъздушните и Военноморските сили.
За мен отбраната и сигурността са национални приоритети, които изискват максимален политически консенсус. Затова проведох и предварителни консултации с почти всички парламентарни групи и съм благодарен на всички, които изразиха подкрепа.
Убеден съм, че Вие, народните представители, ще погледнете отговорно към бъдещето на въоръжените сили на Република България. Вложените средства, модернизация, ще се възвърнат многократно. Придобиването на нови отбранителни способности не е само и единствено тежест на българските данъкоплатци. Ще положим максимални усилия за включване на българската отбранителна индустрия в реализацията на проектите. Така не само ще създадем нови работни места, но и ще стимулираме запазването и придобиването на технологични и производствени мощности.
Убеден съм, че приемането на проектите за инвестиционен разход за модернизацията на армията ще бъде един голям успех за Българската армия, и то не мой личен успех, и не само успех на правителството, а успех за България. С тяхното изпълнение ще допринесем за повишаване отбранителните способности на въоръжените сили да изпълнят конституционните си задължения, да гарантират независимостта и териториалната цялост на страната и да има предвидимост в отношенията със съюзниците. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Припомням проектите за решение:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Приема Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”.”
Приканвам народните представители в пленарната зала.
Подлагам на гласуване Проекта за решение.
Гласували 156 народни представители: за 123, против 29, въздържали се 4. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили”
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Приема Проект за инвестиционен разход и модернизация на въоръжените сили „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили”.”
Гласували 143 народни представители: за 111, против 30, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Благодаря на гостите. Благодаря на министъра.

Следващата точка от седмичната ни програма е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ.
Има доклад на водещата Комисия по околната среда и водите. С него ще ни запознае господин Танев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ТАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, моля преди да прочетем доклада, да гласуваме процедура за достъп в залата за господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите, и госпожа Славея Стоянова – директор на дирекция „Отпадъци”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ТАНЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 602-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 19 май 2016 г. и ръководено от господин Станислав Иванов, Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 602-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: Ивелина Василева – министър; Славея Стоянова –директор „Управление на отпадъците и опазване на почвите”; Румяна Ценова – началник отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци и трансграничен превоз”; Петя Пенева – държавен експерт в отдел „Управление и контрол на масово разпространени отпадъци”; Надежда Михова –старши експерт в отдел „Координация, комуникация и техническа помощ”, както и Ивайло Петков – парламентарен секретар; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Милка Гечева – началник на ДНСК; от Движение „Защита на гражданите и държавата” – Ирена Тодорова Борованска, Петър Викторов Ангелов и проф. Петьо Хаджиев; от Асоциацията на рециклиращата индустрия – Иво Георгиев, председател на Управителния съвет на АРИ, Явор Божанков, заместник-председател на Управителния съвет, и членове на Управителния съвет – Храйр Вахрам, Михаил Михайлов, Пенко Михайлов, Марина Узунова – юрист, Мирослав Евтимов – юрист, и Владимир Димитров – изпълнителен директор; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) – Десислава Латинова, Надя Александрова-Съботинова, експерт; от Българска стопанска камара – Димитър Бранков, заместник-председател, и Диана Проданова, експерт в БСК.
Заседанието беше открито от председателя, който представи гостите и обяви дневния ред, приет от членовете на Комисията. Народният представител Георги Божинов направи предложение да се даде възможност за становища на представителите на организации с експертен потенциал, прието от председателя, който обяви, че всеки представител може да се изкаже в рамките на три минути.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от министър Ивелина Василева.
На първо място с Проекта се въвеждат разпоредби по прилагане на новоприети нормативни актове на ниво Европейски съюз и се отразяват бележки на Европейската комисия относно транспонирането в българското законодателство на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви.
На второ място, промените отразяват и препоръките на Комисията за защита на конкуренцията относно високия размер на банковата гаранция за дейности с отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ), необходимостта от установяване на лимит на плащанията в брой с ОЧЦМ за определен период от време и преразглеждане на размера на санкциите за дейности с ОЧЦМ.
Със Законопроекта се премахва ненужната административна тежест, създават се условия за по-добро управление на отпадъците, а оттам и предотвратяване…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колега, отворете доклада на трета страница, където е отразен дебатът в Комисията. Иначе да се преписват мотивите на Законопроекта в доклада не е коректно.
Спрете се на това кои взеха отношение и какво коментирахте в Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ТАНЕВ: „Отношение по внесения Законопроект взеха: Милка Гечева, обявявайки подкрепата на МРРБ и предложение за мотивите за отмяна на ал. 2 в чл. 11 относно разрушаването на сгради под 100 кв. м.; господин Бранков относно становището на БСК, свързано с пазарната основа, прозрачността и продуктовите такси; Надя Съботинова, представяйки положителното становище на КРИБ и предложение за увеличаване прага на безкасовото плащане от 100 на 1000 лв.; Явор Божанков от Асоциацията на рециклиращата индустрия, който изрази подкрепа на становището на БСК и подчерта важността на разходването на така наречената еко такса, събирана от частни дружества, а не от държавата, и необходимостта от прозрачност и допълнително намаляване на банковите гаранции; народният представител Борислав Великов, изразявайки подкрепа на Законопроекта и поставяйки някои въпроси относно необходимостта от неговото усъвършенстване между първо и второ гласуване по отношение на контрола, системите за разделно събиране, определяне края на отпадъка и прочие; народният представител Манол Генов, който обяви принципната подкрепа на философията на Закона, но и виждането на много недостатъци, поради което представителите на “БСП лява България” ще се въздържат и вероятно ще направят предложения между двете гласувания; народният представител Вили Лилков, отправяйки въпрос относно продуктовата такса и информацията за това кой я получава и как се разходва, което ще определи начина му на гласуване; народният представител Иван Станков, който обяви подкрепа на Законопроекта и обяви, че АБВ няма да е опозиция „на всяка цена” и ще направи конструктивни предложения, например за отразяването на така наречената „кръгова икономика” и Парижката инициатива от декември 2015 г.; народният представител Атанас Стоянов, обявявайки подкрепата на Патриотичния фронт на първо гласуване и препоръка за приемане на конструктивни предложения от заинтересованите страни и организации; народният представител Чавдар Георгиев, подкрепяйки целите по прилагане на европейското законодателство и изразявайки становище по необходимостта от публичност и прозрачност, подчертавайки, че “БСП лява България” ще се въздържи при гласуването сега и ще направят предложения между двете гласувания; народният представител Георги Божинов, който посочи, че експертната опозиционност е добра за всеки управляващ и че има много нерешени от дълго време въпроси за начините за събиране, оползотворяването, прилагането на принципа „замърсителят плаща” и други; председателят, който прочете становището на народния представител Джевдет Чакъров в подкрепа на Законопроекта и намерения за предложение за прецизиране на текста между двете четения.
Министър Василева благодари за мненията и направените бележки от бизнеса, съсловните организации и народните представители, като даде отговор на много от въпросите и обяви възможността за отразяване на обосновани предложения между двете гласувания, както и готовността на Министерството за по детайлни дискусии по получените становища.
Председателстващият прикани към други изказвания, след което прекрати дискусиите и обяви процедура по гласуване, прието от Комисията.
След проведеното гласуване, Комисията по околната среда и водите с 12 гласа „за”, 1 „против” и 3 „въздържали се” подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 602-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Танев.
Сега ще чуем и доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Няма постъпили доклади от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Зеленогорски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 602-01-25, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 19 май 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 602-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г.
В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, експерти от Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и представители на граждански организации.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Ивелина Василева – министър на околната среда и водите.
Основната част от промените в Закона са свързани с хармонизиране на изискванията на националното законодателство с изискванията на Европейския съюз в областта на управление на отпадъците.
Наред с това са предложени и промени, насочени към преодоляване на идентифицирани проблеми в практиката по прилагане на Закона, облекчаване на административната тежест, ограничаване на рисковете за околната среда и ограничаване на сивия сектор в дейностите с третиране на отпадъци.
Предложени са и промени, с които се уреждат правните последици, възникнали в резултат на Решение № 11 на Конституционния съд от 2014 г. Предложени са също така и промени, които да приведат определени разпоредби от Закона в съответствие с препоръките от решения на Комисията за защита на конкуренцията.
В Комисията бе представено становище на Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява принципната подкрепа на Законопроекта.
Същевременно в становището се обръща внимание на необходимостта от допълнителни промени, чрез които да се насърчат организациите по оползотворяване на отпадъците да работят съвместно с общините, особено с малките общини, които не са задължени да изграждат системи за разделно събиране на отпадъците, но имат желание да въведат рециклирането в своите населени места. В тази посока са направени и конкретни предложения.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха необходимостта от приемане на предложените промени, тъй като в основната си част те са пряко свързани с привеждането на разпоредбите на Закона в съответствие с правото на Европейския съюз в тази област, решенията на Конституционния съд и на Комисията за защита на конкуренцията.
В края на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 „за”, без „против” и 4 „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 602-01-25, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
Дебатът е открит.
Първи думата иска господин Манол Генов. (Реплика от народния представител Джевдет Чакъров.)
След споразумение има промяна в поредността на взимане на думата.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците наистина се прави стъпка в правилната посока, макар че имаме и някои бележки, които ще представя.
Промените, продиктувани от транспонирането на европейското законодателство, са безспорни по своята същност и следва да бъдат подкрепени. Позитивни са и промените, свързани с намаляването на административната тежест в хода на производството по издаване на съответните разрешителни, както и промените, водещи до намаляване на предпоставките за административен произвол и корупционни практики.
Подкрепям разпоредбите, целящи да дадат по-големи възможности за контрол, и тези, въвеждащи нови състави на административни наказания, а също и промените, водещи до повишаване на ефективността на системата за разделно сметосъбиране и до еднакво третиране на дейностите с отделни видове отпадъци. Тук отварям скоба и казвам, че ефективността на системите за разделно събиране далеч не съответства на целите и възможностите, които ние имаме.
Положително е, че вносителят се е съобразил със заключението и принципната позиция на Комисията за защита на конкуренцията, изложени в Решение № 2020 от 11 март 2015 г. и е предложил намаляване на санкциите за някои нарушения, промяна в режима и размера на банковите гаранции, а също така е предвидил възможност за плащане в брой по сделки с отпадъците от черни и цветни метали с битов характер, предадени от физически лица, до определен лимит за определен период от време.
Имам бележки във връзка с начина, по който възложителят е имплеметирал Решение № 2020, както вече посочих, от съответната дата на КЗК в частта, касаеща площадките за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата.
Въпреки предложените три модела от Комисията за защита на конкуренцията вносителят е предложил свой модел, но той, подчертавам, генерира проблеми и създава предпоставки за нарушаване на конкурентната среда и, да го кажем директно, за корупционни практики. При него общественият интерес не само не е защитен, но накърняването му нормативно е почти гарантирано. То е така, защото се предвижда със средства на гражданите общината да изгради площадки, на които гражданите безвъзмездно да предават отпадъци, частен субект да експлоатира площадките и да се разпорежда с отпадъците, без да е указано, че дължи на общината каквито и да са плащания. Считам, че това е недопустимо и призовавам да бъде преосмислен предложеният модел за експлоатиране на тези площадки.
Надявам се между първо и второ четене да намерим най-добрия модел, като се съобразим изцяло със заключенията и препоръките на КЗК, за да защитим обществения интерес в най висока степен.
С оглед на гореизложените съображения и мотиви ще подкрепим на първо четене Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, но си запазвам правото между първо и второ четене да направя съответните предложения. Надяваме се да постигнем най-добия модел на функциониране на системите за управление на отпадъците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Чакъров? Няма.
Други народни представители ще участват ли в дебата?
Господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всеизвестно е, че настоящият Закон за управление на отпадъците беше обект на частичен контрол и последващи санкции от институции като Конституционния съд на Република България и Комисията за защита на конкуренцията.
Това стана факт, след като 51 народни представители от левицата депозираха конституционна жалба. Последва категорично и компетентно произнасяне от визираните органи. Именно те установиха при ревизията на въпросния проблемен Закон, че той откровено нарушава основни човешки права, които са конституционно гарантирани.
Не по-малко тревожна беше и другата им констатация – в този си вид Законът компрометира всякаква конкуренция на пазара на този вид дейност.
Логично беше настоящият Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците да приведе проблемния Закон в съответствие с решенията на Конституционния съд и на Комисията за защита на конкуренцията.
С огромно изумление от левицата констатираме, че някой напразно и безотговорно е пропилял времето си в повърхностно прекрояване членовете на този Закон.
Народните представители от „БСП лява България” няма как да си затворим очите и да приемем, че работата е уж свършена. Не е нужно да си експерт в материята или някоя фирма с опит в бранша, за да разбереш, че сега предлаганите промени са формални и козметични. Жалко е, че зад подобен Законопроект, при това след нива на компетентно произнасяне от Конституционния съд и Комисията за защита на конкуренцията, прозира несвършена работа, ниско ниво на компетентност и експертност и слабо познаване на порочните ниши в сектора на управление на отпадъците. Не искам да си мисля, че има и други подбуди.
Въпреки сериозните забележки отпреди време по този Закон, сега е повече от очевидно, че той по никакъв начин не дава индикации да изпълни своята цел. Нарушенията остават да битуват и в новите изменения, а превенцията е отложена грижа за неясно кога като време.
При така направените констатации, ние нямаме друг ход, освен да предприемем мерки той да бъде изпратен на Комисията за защита на конкуренцията, там да бъде обект на проверка и анализиране на съответствието му с правилата за защита на конкуренцията. Визирам и само някои от красноречивия нов списък пропуски и порочни механизми, които този вариант на Закона ни предлага в момента.
В предложените текстове, необяснимо защо не се ликвидират правните бариери за малките и средните предприятия в отрасъла. Така напълно недопустимо и без препятствие остават да действат предпоставките за нелоялна конкуренция. Още по-лош ефект произвежда продължаващото действие на откровено монополизиране на бранша, каквото е факт и до момента в лицето на съществуващите организации за оползотворяване. Тя оперира с отпадъците от опаковки, излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване, излезлите от употреба моторни превозни средства, негодните за употреба батерии, акумулатори, излезлите от употреба гуми и масла, при тотално сбъркани условия. Нима творците на настоящия Законопроект не успяха да видят как точно тези организации не разпределят дивидент, а в същото време акумулира стотици милиони левове от гражданите като данъкоплатци? Кой, ако не точно този Закон, трябва най-сетне да наложи адекватен механизъм за видим обществен контрол и категорични правила за разходване на посочените публични средства. Този пропуск е изключително опасен и обясненията за него са две, но и двете не са приятни – или има критичен дефицит на експертност при изготвянето на този Законопроект, или действа нескрит лобизъм в нечия полза.
В крайна сметка вносителят ни казва, че е съгласен умишлено да бъде деформирана пазарната среда в този бизнес – само един показател за оставащата абсурдност, която ни се предлага. Едно от изискванията към въпросните организации е да са в състояние да дадат банкова гаранция в размер на 1 млн. лв. в полза на Министерството на околната среда и водите, още по време на кандидатстване за разрешително. Никъде обаче в предложените разпоредби не става ясно каква и чия отговорност обезпечава тази гаранция, тъй като тя не е съобразена нито с пазарния дял на оползотворяващите организации, нито с размера на бъдещите щети, които могат да бъдат нанесени в резултат на нейната дейност. Повече от ясно е, че творецът на този вариант на Закона си няма и представа реално как работи бизнесът в този сектор, защото ефектът е неадекватен – влагане на изключително големи разходи, блокиране на фирмени средства, залагане на имущество, без да е ясно какъв механизъм се обслужва по този начин. Кой, ако не този Законопроект, трябваше най-сетне да ликвидира изключително големите административни пречки и процедури за отваряне на пазара за нови стопански субекти? Такъв механизъм отново липсва и каквото и да е обяснението за такъв пропуск, то не е извинително. Сигурно някой се страхува от навлизането на такива малки субекти на този пазар.
Стряскаща е и статистиката за това как реално действа въпросният пазар след такива нескопосано изработени нашенски норми. Нима е нормално в момента да има оползотворяващи организации с над 80% пазарен дял и над 60 млн. лв. годишно акумулирани средства за съответния поток отпадъци? Не е нормално, но е реалност и явно някой има изгода от това. Небрежният Законопроект отново позволява това безметежно да продължи.
Красноречив пример са организации по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства. Ясно е, че събраните средства от лицензи се употребяват за третиране на определен брой моторни превозни средства, необходими за постигане на заложените в европейското законодателство цели. Повод за размисъл и последващи мерки са данните, които ще Ви представя след малко, и те не са тайно издирени от политическия опонент, а са официално публикувани на сайта на Министерството на околната среда и водите. Точно от там става ясно как една от въпросните организации е събрала лицензионни възнаграждения за 190 400 бр., събраните и третирани и излезли от употреба моторни превозни средства са малко под 54 хиляди. Според финансовия отчет на организацията, публикуван в Търговския регистър, примерът е за 2014 г., приходите възлизат на 38 500 – малко по-малко от тях, а разходваните средства за събиране, транспортиране и оползотворяване са над 37 млн. лв. Задачата е за трети клас по аритметика – много проста. Оползотворява се една четвърт от тях, тоест с парите (реплика от народния представител Цвета Караянчева), събрани за четири автомобила, госпожо Караянчева, се рециклира един автомобил – средно рециклирането на едно МПС излиза 1000 лв.
Може би още трябва да се търкаляме с тези абсурдни механизми, действащи в сферата на оползотворяването на отпадъка, за да се стреснем всички, че това не е нормално, защото остава страховито да виси въпросът: откъде ще се осигури финансирането за рециклирането на другите останали три МПС-та, на които рано или късно са им платени лицензиите, но не са достигнали края на своя експлоатационен живот? За кого още е тайна как 90% от рециклиращите компании в страната не заплащат такси, докато извършват дейността и реализират печалба от нея? Колко още сериозни поправки и допълнения ще са нужни, за да изчистим и този проблем? Това законово допълнение не се намира и сега в предложения Закон за изменение и допълнение. Бизнесът пита: има ли нужда от заплащане на тези такси, след като приходите от рециклируеми и подлежащи на повторна употреба материали на излезлите от употреба моторни превозни средства надвишават разходите по събиране, транспортиране и оползотворяване на същото превозно средство?
Не може да се спести и абсурдът как в най-бедната държава в Европа – Република България, се заплащат най-високите екотакси при първоначална регистрация на моторни превозни средства и това не е публична тайна. Крайно неудовлетворяваща е законовата интерпретация на така наречените „продуктови такси”. Да, това са вид държавни такси, но съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за държавните такси, размерът им трябва да е разходоориентиран, а разумните очаквания са той да кореспондира с необходимите материално-технически и административни разходи при извършване на дадена услуга.
Отново дупка с надежда някой от вносителите да не я забележи. Липсата на икономическа обосновка, която да доказва съответствието на разходите с размерите на подуктовите такси прави последните изключително незаконосъобразни. За кой път засечка за незаконосъобразност?
Драстичен дефект във философията на този Закон е, че поставя частноправните субекти в неравностойно отношение с публичните субекти, които са оператори с отпадъци. Липсва и пазарна логика при определянето на лимит към физически лица за една календарна година. Този лимит е изключително малък и не е съобразен с обемите и цените на редица видове отпадъци от цветни метали. Едва ли е случайно, че практиката на законови лимити в други страни, за такъв вид сделки е далеч по-различна – в Италия е 1000 евро, в Испания е 2000 евро, в Гърция е 500 евро, ние я предлагаме за 100 лв. – в пъти по-малко.
Няма да спестим и още един сериозен порок в настоящия Законопроект – стар непреодолян до момента в приложените изменения е един порок и възприетата практика от администрацията на Министерството на околната среда и водите за целенасочено и настъпателно ограничаване на публичността на информацията на достъпа на обществото до данни за управлението на отпадъците. Тази погрешна практика поражда недвусмислени съмнения за укриване на нередности, подронва общественото доверие и блокира екосъобразното управление на отпадъците в България, още повече че в близко бъдеще предстои цялостна реформа на европейското законодателство в областта на управление на отпадъците с така наречения пакет „Кръгова икономика”, изготвен от Европейската комисия, чрез който държавите членки ще бъдат задължени да осигурят максимална публичност, информираност и прозрачност на управление на отпадъците.
С този пакет мерки е предвидено, първо, публично достояние на информацията относно режима на собственост и членството в организациите.
Второ, въвеждане на принципите на разходоориентираност и икономическа обоснованост на продуктовите такси.
Трето, създаване на подходяща нормативна уредба за мониторинг и правоприлагане.
Четвърто, създаване на платформа за гарантиране провеждането на редовен диалог между заинтересованите страни, включително частни или публични оператори, действащи в областта на отпадъците и местните органи, и ако е приложимо – признатите оператори, осъществяващи подготовка за повторна употреба.
Уважаеми колеги народни представители, ако случайно вносителите на този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците не виждат огромната пропаст между собственото си творение и европейските тенденции, това е наистина голям повод за тревога, но и най-яркото доказателство, че този Законопроект има критична маса недостатъци.
Ние от “БСП лява България” е невъзможно да станем съучастници за поредния безотговорно сътворен, недоносен Проектозакон. Затова и категорично заявяваме, че няма да го подкрепим на първо гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви. (Реплика от народния представители Станислав Иванов.)
Колеги, за процедура – 14,00 ч. мина.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Аз заявих преди 14,00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Хубаво сте го заявили… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Да Ви чуем процедурата, заповядайте.
Колко изказвания има още? (Реплики от ГЕРБ: „Няма.”)
Дайте си процедурата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, правя процедура за удължаване на времето до приключване и гласуване на Законопроекта, ако е възможно. Защото, госпожо Председател, направих заявка за процедура, преди да изтече 14,00 ч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 74 народни представители: за 65, против 8, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дебата? Не.
Дебатът е закрит, предстои гласуване.
Приканвам народните представители в залата – онези, които са извън нея. (Шум и реплики.)
Квесторите, поканете народните представители от кулоарите.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 602-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г.
Гласували 91 народни представители: за 80, против 4, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Съобщения за парламентарен контрол на 3 юни 2016 г., петък, 11,00 ч.:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на един въпрос от народния представител Явор Хайтов и на едно питане от народните представители Мустафа Карадайъ, Хамид Хамид и Айхан Етем.
2. Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще отговори на един въпрос от народния представител Мартин Димитров.
3. Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева ще отговори на седем въпроса от народните представители Айхан Етем; Михаил Миков – два въпроса; Станислав Станилов – два въпроса; Явор Хайтов и Борислав Иглев.
4. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на шест въпроса от народните представители Георги Кадиев; Жельо Бойчев; Магдалена Ташева – два въпроса; Васил Антонов, и общ въпрос на Наситимир Ананиев и Димитър Танев.
5. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на осем въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса; Явор Хайтов, Антони Тренчев, Мартин Димитров, Валери Симеонов, Методи Андреев и Петър Славов; Румен Гечев, Станислав Ставилов и Никола Хаджийски и на три питания от народните представители Слави Бинев, Антони Тренчев, и общо питане на Валери Жаблянов и Жельо Бойчев.
6. Министър на труда и социалната политика Зорница Русинова ще отговори на четири въпроса от народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адем; Вили Лилков, Дурхан Мустафа и Димитър Байрактаров.
7. Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на осем въпроса от народните представители Слави Бинев – два въпроса; Велизар Енчев – три въпроса; Атанас Зафиров, Станислав Станилов – два въпроса.
8. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на един въпрос от народния представител Васил Антонов.
9. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на четири въпроса от народните представители Вили Лилков – два въпроса; Светослав Белемезов и Велизар Енчев.
10. Министърът на правосъдието Екатерина Захариева ще отговори на един въпрос от народния представител Методи Андреев.
11. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на седем въпроса от народните представители Дурхан Мустафа, Славчо Атанасов, Манол Генов и Васил Антонов – два въпроса; Вили Лилков и Димитър Делчев.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, Мариана Бояджиева и Таско Ерменков;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на шест въпроса от народните представители Георги Ковачев, Методи Андреев, Явор Хайтов, Вили Лилков, Румен Гечев и Манол Генов;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров – общ, и Борислав Иглев;
- министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова – на въпрос с писмен отговор от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров; на въпрос от народния представител Светла Бъчварова; и на питане от народния представител Михаил Миков;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на въпрос от народния представител Георги Божинов; на питане от народните представители Красимир Каракачанов и Искрен Веселинов; и на въпрос с писмен отговор от народния представител Светла Бъчварова.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на културата Вежди Рашидов.
Поради ползване на отпуск, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Поради предварително поети ангажименти, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват – министърът на здравеопазването Петър Москов; министърът на околната среда и водите Ивелина Василева; министърът на туризма Николина Ангелкова; и министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
Утре редовно пленарно заседание – начален час 9,00 ч.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)


(Закрито в 14,09 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Иван К. Иванов


Секретари:
Георги Търновалийски
Чавдар Пейчев