Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Явор Хайтов, Кирил Цочев и Явор Нотев

Секретари: Айхан Етем и Димитър Делчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Няколко съобщения преди да започнем със законодателната част от Програмата ни.
С писмо № 654-00-81 от 2 юни 2016 г. господин Мустафа Карадайъ е подал заявление, в което се казва следното:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 22, ал. 3, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание подавам заявление за предсрочното ми освобождаване като член на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Във връзка с чл. 22, ал. 4 моля освобождаването ми да бъде обявено на следващото пленарно заседание.“
Току-що го сторих.
Вчера, на 2 юни 2016 г., е постъпил и раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, приети на първо гласуване на 27 май 2016 г. Проектът е изготвен от Комисията по транспорта, информационни технологии и съобщения на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника.
Настоящото съобщение се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.
С писмо № 654-00-79 от 2 юни 2016 г., съм уведомена от народните представители Димитър Танев, Димитър Делчев, Настимир Ананиев, Борислав Любенов Великов, че на основание чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглят внесения на 24 юни 2015 г. от тях Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката.
И последно съобщение: на 1 юни 2016 г. с писмо от председателя на Сметната палата в Народното събрание е постъпил окончателен одитен доклад № 02-001-01515 за извършен одит за съответствие при финансовото управление на Народното събрание за периода от 1 юли 2013 г. до 31 декември 2014 г.
С мое писмо Докладът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси.
Докладът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Съгласно Седмичната ни програма днес като първа точка следва да обсъдим:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен Законопроектът.
Първо ще чуем доклада на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Цветанов, слушаме доклада Ви.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започна с доклада, нека да осигурим допуска на заместник-министрите на вътрешните работи във връзка с гледания Законопроект за Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, Филип Гунев и Цвятко Георгиев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля гласувайте, колеги.
Гласували 140 народни представители: за 138, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министрите в залата.
Слушаме Ви, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 6 април 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2016 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на вътрешните работи: Румяна Бъчварова – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, Красимир Ципов – заместник-министър, Филип Гунев – заместник-министър, главен комисар Георги Арабаджиев – заместник-главен секретар, главен комисар Христо Терзийски – директор на Главна дирекция „Национална полиция”, Николай Николов – директор на Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, главен комисар Стоян Иванов – заместник-директор на Главна дирекция „Гранична полиция”, и старши комисар Стефан Джолев – заместник-директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи бе представен от министър Бъчварова. Със Законопроекта се предлагат промени, с които да се подпомогне професионалния състав на МВР с по-ясни и по-добри условия за работа, по-добра услуга за гражданите и в крайна сметка модернизиране дейността на МВР като съвременна и действаща институция.
Предвиждат се структурни промени за изваждане на нетипичните спомагателни дейности от МВР с оглед повишаване ефективността на основните дейности, които са в правомощията на министерството. Структурните промени обхващат преминаването на Дирекция „Специална куриерска служба” към Държавната комисия по сигурността на информацията, създаването на Агенция „Пожарна безопасност”, създаването на „Център за предоставяне на услуги” със статут на държавно предприятие и учредяване на Изпълнителна агенция „Управление на собствеността и социални дейности”.
Освен това се предвиждат и промени, свързани със статута на държавните служители, намаляване на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение от 20 на 12 заплати за държавни служители постъпили на работа след 1 януари 2017 г. Намалява се размерът на платения годишен отпуск на държавните служители от 30 на 25 дни. Създават се предпоставки за стабилност на служителите от сектор „Сигурност” при преминаване без конкурс на по-висши длъжности. Предвижда се възможност органът по назначаването да възлага свои правомощия по служебно правоотношение с лицата от администрацията на Главния секретар или съответни на него длъжности в администрацията. Предлага се и изрична регламентация за провеждане на тестове, с помощта на които да се установява нивото на изпълнение на задълженията, както и провеждането на годишни проверки за нивото на квалификацията и изготвяне на оценка за качеството на изпълнение на задълженията за съответната длъжност, както и уреждане на последиците в случай, че тя е негативна.
Предвидените промени разширяват обхвата на дейност на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” за противодействие на незаконно превеждане на отделни или групи лица през границата. Регламентира се и възможността Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” да работи по противодействие на корупционните престъпления в органите на държавната власт, без да се касае за организирана престъпна група.
Законопроектът предвижда и промени в текстовете, регламентиращи оперативно-издирвателната дейност, осъществявана от органите на МВР.
С предложенията в най-пълна степен се постигат принципите, съдържащи се в Препоръка 2005/10 на Комитета на министрите на Съвета на Европа по отношение на специалните техники на разследване. Предлага се и създаването на Централна комисия, която да преценява законосъобразността и целесъобразността на предлаганите договори за дарения.
Министър Бъчварова обясни, че успоредно с тези промени се предлагат и много други мерки, с които се цели да се постигне синтетичен ефект за реформиране на системата. В заключение тя сподели, че основното е да се постигне по-гъвкава система на организация, да се преструктурират дейностите, за да се оптимизира разходът на средства и в рамките на вътрешните си възможности бързо и ефективно да се подпомогне обновяването на ресурсите на МВР.
В подкрепа на предлаганите изменения и допълнения в Закона за МВР се изказаха и заместник-министъра Красимир Ципов и директора на Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, Николай Николов.
В обсъждането участие взеха народните представители Атанас Мерджанов, Явор Хайтов, Хамид Хамид, Светослав Белемезов, Валентин Радев, Атанас Атанасов и Цветан Цветанов.
В хода на разискванията народните представители, изразиха критично отношение в няколко аспекта и отбелязаха, че е необходимо прецизиране на текстовете, свързани със структурните промени, намаляване на обезщетенията, конкурсното начало, делегирането на кадрови правомощия от министъра като орган по назначаването на главния секретар, промените в правоотношенията на служителите в Академията на МВР. Председателят на Комисията, Цветан Цветанов, посочи че между първо и второ гласуване следва да бъдат внесени някои корекции с цел постигане на по-голяма стабилност и устойчивост на служителите в МВР и в системата като цяло, както и за подобряване на мотивацията за постигане на по-високи резултати в дейността им.
След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 6 гласа „за”, 3 гласа „против” и 7 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2016 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Сега предстои да чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2016 г.
На свое заседание, проведено на 13 април 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2016 г.
На заседанието присъстваха:
от Министерството на вътрешните работи: госпожа Румяна Бъчварова – министър, господин Красимир Ципов – заместник-министър, господин Цвятко Георгиев – заместник-министър, и
господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Румяна Бъчварова. Тя посочи, че той включва три групи промени: първо, структурни; второ, промени, свързани със статута на служителите в Министерството, и трето, промени, с които се прецизират и усъвършенстват разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Със структурните промени се цели, от една страна, фокусиране на дейността на МВР върху изпълнението на основните дейности за защита правата на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, а от друга страна, повишаване на качеството на предоставяните административни услуги.
Предложенията за конкретни структурни промени включват преминаване на дирекция „Специална куриерска служба“ в МВР към Държавната комисия по сигурността на информацията; преобразуване на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Агенция „Пожарна безопасност и защита на населението“; създаване на Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“ със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон; преструктуриране на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ в Изпълнителна агенция „Управление на собствеността и социални дейности“.
Промените относно статута на служителите включват уредба на начина, по който става преминаването от една категория служители в друга. Със Законопроекта се предлага намаляване на обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител със статут по Закона за Министерството на вътрешните работи от 20 заплати на 12. Предвижда се предложената промяна да се прилага по отношение на държавни служители, постъпили на работа в Министерството след 1 януари 2017 г.
По отношение на действащите държавни служители се предвижда запазване на размера на обезщетението. Предлага се и намаляване на размера на платения годишен отпуск за държавните служители от 30 на 25 дни.
Със Законопроекта се създават условия за мобилност между структурите в сектора „Сигурност“ чрез прецизиране на отделни разпоредби в Част трета „Държавна служба“ на Закона за МВР.
Създава се изрична регламентация за провеждане на тестове, с помощта на които да се установява нивото на изпълнение на служебните задължения от държавните служители.
Създава се възможност за държавните служители на МВР да получават възнаграждение въз основа на сключен граждански договор при изпълнение на проекти, финансирани по програми или механизми на Европейския съюз или по други международни програми и договори. Регламентира се задължение за държавните служители в МВР да поддържат и повишават професионалната си квалификация, като се предвижда и провеждане на годишни проверки за нивото на квалификацията.
Предвижда се възможност с изрично съгласие на служителя да се полага извънреден труд над допустимото по чл. 187, който съответно да бъде заплатен, като с това се избягва съществуващата практика за полагане на извънреден труд, който остава некомпенсиран.
С цел установяване на ефективно административно управление се предлага въвеждане на фигурата на административния директор. Предвижда се и прецизиране на редица разпоредби в Закона.
В обсъждането взеха участие народните представители Филип Попов, Димитър Делчев и Данаил Кирилов.
Господин Филип Попов посочи, че предлаганият Законопроект е спорен по отношение на пенсионирането и намаляването на обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение, както и намаляването на размера на платения годишен отпуск на държавните служители, и поради тези причини няма да го подкрепи.
Господин Димитър Делчев приветства идеята за оптимизация на разходите в МВР, но обърна внимание, че липсва достатъчна финансова обосновка за ефекта върху бюджета от изваждането на несвойствените дейности на Министерството на вътрешните работи и че е необходимо прецизиране на отделните разпоредби между първо и второ гласуване.
Господин Данаил Кирилов изрази становище в подкрепа на Законопроекта, тъй като има нужда от съществена промяна в системата и отбеляза, че има възможност за прецизиране между първо и второ гласуване на Законопроекта.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Предстои да изслушаме още един доклад – този на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2016 г.
На свое заседание, проведено на 14 април 2016 г., Комисията за контрол над службите за сигурност обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2016 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Румяна Бъчварова – министър на вътрешните работи, господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, господин Цвятко Георгиев – заместник-министър на вътрешните работи, и господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от госпожа Румяна Бъчварова. Тя посочи, че той включва три групи промени: първо, структурни; второ, промени, свързани със статута на служителите в Министерството; и трето, други, с които се прецизират и доразвиват разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Общата логика на структурните промени е да бъдат изведени извън Министерството нетипичните за него дейности, за да се фокусира то върху изпълнението на основните си дейности по защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. За целта се предлага:
- преминаването на дейностите, осъществявани към момента от дирекция „Специална куриерска служба“, към Държавната комисия по сигурността на информацията;
- преобразуването на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Агенция „Пожарна безопасност и защита на населението“; (Силен шум в залата.)
- създаването на Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“, на което да бъдат възложени функции във връзка с предоставяне на определени административни услуги на гражданите;“ (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Лазаров, само за момент.
Уважаеми колеги, не се чува докладчикът. Много Ви моля. (Силен шум в залата.)
Моля за тишина в залата!
Продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„- преструктурирането на съществуващата дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ на МВР в Изпълнителна агенция „Управление на собствеността и социални дейности“.
Промените относно статута на служителите се изразяват основно в преминаването на служители, заемащи административни длъжности, в такива, упражняващи III категория труд. Първа категория труд се запазва за служителите с полицейски правомощия.
Третата група промени включва разширяване на правомощията на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, ограничаване на обектите, които се охраняват от МВР, прецизиране на правната уредба относно даренията.
Очакванията са в резултат от предлаганите промени Министерството да реализира икономии по перо „Персонал“ в размер на 60 млн. лв. годишно, което, от своя страна, да позволи отделянето на средства за подобряване условията на работа, за екипираността на служителите, подобряването на информационните системи и като краен резултат да се постигне по-голяма мотивираност и удовлетвореност на служителите.
В проведената дискусия участие взеха народните представители Филип Попов, Атанас Мерджанов, Камен Костадинов, Цветан Цветанов, Методи Андреев, Валентин Касабов, Димитър Лазаров и Манол Манев.
Предмет на обсъждане бяха няколко основни проблема: първо, ограничаването на социалните придобивки на служителите; второ, статутът на преподавателите в Академията на МВР; трето, изваждането на досегашни структури на МВР извън Министерството и прехвърляне на правомощия от министъра на други длъжностни лица.
В отговор на поставени въпроси министър Бъчварова заяви готовността си за обсъждане на всякакви предложения по Законопроекта между първото и второто му гласуване, стига те да не противоречат на принципните му положения, а именно структурното и функционално оптимизиране на системата и въвеждането на възможности за делегиране на част от функциите и отговорностите на по-ниските нива на управление.
След проведеното обсъждане и гласуване с 9 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Уважаеми народни представители, следва от името на вносителя да чуем госпожа Бъчварова, вицепремиер и министър на вътрешните работи.
Заповядайте, госпожо Бъчварова, да представите обсъждания Законопроект.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Нотев, уважаеми дами и господа народни представители! Възползвам се от възможността да представя смисъла на промените, които правим в Законопроекта, който е обект на Вашето внимание, защото той предизвика обществен интерес, обществени дискусии, и голяма част от коментарите, които бяха направени, показаха, че или не се разбира добре, или няма достатъчно информация за смисъла и същността на предложенията, които ние правим с този Законопроект.
Текстовете, които предлагаме на Вашето внимание, целят реализиране на планираната реформа в МВР, както и мерки за нейното осъществяване. Сред тях са тези, които трябва да уредят статута на служителите в системата на МВР, да дадат дългосрочна перспектива за трудовите им правоотношения, както и да постигнат кадрово и техническо укрепване на полицейските структури за по добро изпълнение на техните функции.
Други важни цели, които искаме да постигнем с реформата, са:
Първо, съвременен модел на управление чрез разграничаване на административните от професионалните и политическите функции.
Второ, структурно преструктуриране, което да има ефект върху финансовото стабилизиране и оздравяване на системата с цел по-добро ресурсно обезпечаване на основните дейности и подобряване качеството на спомагателните дейности, чрез които се предоставят услуги на гражданите.
Първата група промени в Законопроекта обхващат:
Първо, преобразуването на служебните правоотношения на служителите по § 86 „Правоотношения по Закона за държавния служител”.
Искам да обърна внимание, че разпределението на служителите в структурите на Министерството, работещи по Закона за МВР и Закона за държавния служител, е факт и в сега действащия Закон. Предложената промяна в Законопроекта цели да завърши този процес. Към момента в административната дирекция работят близо 150 служители по Закона за държавния служител. Предлагаме преобразуването на трудовите им правоотношения, тъй като за тези служители не възниква за първи път служебно правоотношение. Понастоящем те изпълняват държавни служебни правоотношения с МВР. При преобразуване служебните правоотношения продължават да съществуват, но правата и задълженията на тези служители ще се уреждат със Закона за държавния служител вместо със Закона за МВР. По този начин се създава стабилност и се гарантира запазването на служебните правоотношения на лицата.
В законодателната практика съществуват и други случаи на преобразуване на трудови в служебни правоотношения, както и на служебни правоотношения по един закон в служебни правоотношения по друг закон. Избраният подход гарантира запазване на сегашните позиции на служителите и не засяга вече договорените им права. Те ще остават на сегашните си позиции като ще запазят натрупаните до този момент от стажа им обезщетения и върху тях ще започнат да се начисляват дължимите им като служители в държавната администрация. Общият сбор обаче няма да може да надхвърля 20 работни заплати, толкова, колкото са договорени при тяхното встъпване на работа в МВР.
Елиминират се възможностите след прекратяване на служебните правоотношения служителите да не бъдат назначени на работа, каквито недобри практики са възникнали в предходни години по отношение на други ведомства. Това ще даде стабилност на системата.
Второ, предлагат се нови функции на ГДБОП в съответствие с препоръките от последния доклад на Европейската комисия от месец януари тази година по Механизма за сътрудничество и проверка. Те се изразяват в разширяване обхвата на дейността на ГДБОП към противодействие на незаконно превеждане на отделни лица или групи хора през границата. Регламентира се и възможността на ГДБОП да работи по противодействие на корупционни престъпления в органите на държавната власт и по изпирането на пари самостоятелно или съвместно с други държавни органи в процеса на доказване на ОПГ.
Трето, предлага се възможност на бивши служители, които са имали полицейски правомощия, но са с вече прекратени отношения с МВР, да оказват съдействие при охрана на обекти на МВР. Така на лица, работещи по трудово правоотношение, ще се предоставят конкретни правомощия по осъществяване на охрана и/или пропускателен режим в района на охраняван обект на МВР, или осъществяване съдействие при наблюдение на държавната граница. Това ще даде също възможност над 500 полицаи, които в момента охраняват сградите на Министерството, да се включат в патрулно постовата охранителна дейност и с това ще можем да компенсираме много бързо част от кадровите дефицити в системата.
Промени, отнасящи се до оперативно-издирвателната дейност:
Предложенията в най-пълна степен се постигат в дефинираните принципи, съдържащи Препоръка 2005/10 на Комитета на министрите на Съвета на Европа по отношение специалните техники на разследване. Това са законоустановеност на способите и основанията за тяхното прилагане, пропорционалност и контрол при използването им. Подходът в действащите разпоредби е противоречив и непоследователен. Предложенията, които правим, имат за цел прецизиране на действащите разпоредби и синхронизирането на основни понятия с теорията и практиката на оперативно-издирвателната дейност.
С цел противодействие на корупцията в системата на МВР предлагаме създаване на възможност за проверка на обстоятелствата, които служителите декларират ежегодно в декларацията за имуществото и доходите си. Създава се изричен регламент, по който да се извършва тази проверка и съответно да се ползват резултатите от нея.
Регламентираме задълженията на държавните служители в МВР да поддържат и повишават професионалната си квалификация. Предвиждаме извършването на годишни проверки за нивото на квалификацията, като при две поредни незадоволителни оценки предлагаме да се пристъпи към изготвяне на оценка за изпълнение на длъжността, която от своя страна може да бъде основание за преназначаване на друга длъжност или за прекратяване на служебното правоотношение. С това ще отговорим на обществените очаквания служителите на МВР да бъдат в добра физическа и професионална форма.
Прецизирали сме разпоредбите по отношение на даренията, които можем да получаваме само от държавни и международни институции, с цел повишаване на прозрачността, изрично предвиждаме публикуване на информация за сключените договори в публичен регистър.
Предлагаме създаването на постоянна централна комисия, която да преценява законосъобразността и целесъобразността на съответните договори за дарения.
Създаваме възможност с изричното съгласие на служителя същият да полага извънреден труд над допустимото по чл. 187, който да му бъде заплатен. Така ще избегнем съществуващата практика за полагане на извънреден труд, който остава некомпенсиран. Това е допустимо, съгласно Директива 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г.
В Преходните и заключителните разпоредби се предвиждат изменения в група закони, чрез които за по-голяма оперативност и спазване на срокове, предвидени в законодателството, се създава възможността министърът по своя преценка, а не автоматично, да делегира свои функции по управление на заместник-министри или други ръководни служители, които да отговарят и контролират административната дейност в главните и областните дирекции на Министерството. С това ще оптимизираме и децентрализираме отговорностите в управлението и ще повишим управленския капацитет.
Освен това е предвидено като правна възможност министърът да предоставя свои правомощия във връзка с държавните служби по Закона за МВР на главния секретар. Министърът решава дали да делегира правомощия и кои от тях, като целта тук е да се приложи изцяло принципът на конкурсното начало и министърът, който е политическо лица, да не подписва всяко едно назначение на полицай или пожарникар.
Това ще бъде по отношение на длъжностите с по-ниска йерархична степен и до ниво среден ръководен състав. Същевременно, дори да делегира свои правомощия по служебните правоотношения на служителите със статут по Закона за МВР, министърът може винаги сам да ги упражни.
Обръщам толкова детайлно внимание на тази част от предложенията, защото по тях имаше коментари. Всъщност такава е логиката и на моето изложение.
Предложението е аналогично на съществуващата в Закона за държавния служител възможност за органа по назначаването да възложи на главния секретар на съответното ведомство всички или част от правомощията по служебното правоотношение с лицата. Такива възможности и права има дори и министър-председателят.
Сега в МВР такава възможност съществува по отношение на административния секретар на МВР. Министърът на вътрешните работи може да му делегира правомощия спрямо държавните служители със статут по Закона за държавния служител. Административният секретар на МВР е висшият държавен служител със статут по Закона за държавния служител и отговаря за спомагателните, административните дейности в Министерството, а главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност със статут по Закона за МВР и отговаря за основните дейности на МВР. В тази връзка и с оглед осигуряване на по-добра вертикална координация на административната дейност в системата предлагаме регламентиране на фигурата на административния отговорник във всяка главна и териториална дирекция на МВР. Това ще разтовари от странични отговорности и функции полицейските ръководители и ще доведе до повишаване качеството и ефективността при изпълнение на преките им полицейски функции.
Предвиждаме и промени в списъка по Приложение № 1 към чл. 92, ал. 2 от Закона за МВР относно обектите, които се охраняват от МВР. Предложените промени касаят отпадането на обекти от списъка, които не са собственост или не се стопанисват от бюджетни организации. За тези обекти ще се прилага редът по чл. 92, ал. 1, а именно с договор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Има време на изказването ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Времето за представяне на Законопроекта изтече. Имате възможност да продължите под формата на изказване по представения Законопроект.
Заповядайте, продължете, без да прекъсваме. Ако предпочитате, разбира се. Това Ви предлагам.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Да, да. Има важни неща, на които искам да Ви обърна внимание.
С оптимизирането на списъка ще могат част от ангажираните с тази дейност служители да се пренасочат към патрулно-постовата охранителна дейност на полицейските структури. Въвеждането на възмездни договори ще оптимизира приходите на Министерството.
Структурните промени, които предлагаме:
Първо, преминаване на дирекция „Специална куриерска служба” към Държавната комисия по сигурността на информацията. Логиката е ясна, нямаше коментари по това.
Второ, преобразуване на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” в Агенция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Целта на тази промяна е да се даде повече административна самостоятелност при осъществяването на политиката и дейностите по пожарна безопасност и защита на населението. Като второстепенен разпоредител с бюджетни средства Агенцията ще може да бъде по-адекватна на динамиката на външната среда и да осъществява съвместни дейности с други структури във и извън Министерството, които да гарантират бързата реакция. Повтарям, обръщам внимание, че тя остава под шапката на Министерството на вътрешните работи, а само е второстепенен разпоредител.
Трето, създаване на Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги”, със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. На държавното предприятие ще бъдат възложени функции по предоставяне на административни услуги от МВР на гражданите. Това са дейностите, свързани с регистрацията на моторни превозни средства, проектиране, разработване, поддържане и развиване на програмни продукти, необходими за предоставяне на административни услуги от МВР, както и предпечатна подготовка и отпечатване на бланки, образци и други документи на МВР. Предвижда се финансирането на дейността на държавното предприятие да се осъществява от събиране на такси на извършваните услуги. Така ще може да се определи и адекватно заплащане на служителите в него, които не са нито полицейски, нито държавни служители, и ще може по-оптимално да се използват средствата. С цел създаване на яснота по отношение на служителите в МВР, изпълняващи дейности, които би трябвало да преминат към държавното предприятие, са предложени няколко разпоредби, които да уредят прекратяването на техните служебни правоотношения и преминаването на трудови такива и даване възможност за постъпване на работа в държавното предприятие.
Преструктуриране на съществуващата дирекция „Управление на собствеността и социални дейности” в Изпълнителна агенция „Управление на собствеността и социални дейности”. И тази мярка е с цел структурно разграничаване на основните функции на МВР по опазване на обществения ред и гарантиране на националната сигурност от спомагателните дейности. Така материално-техническото осигуряване на структурите на МВР и социалното обслужване ще се извършват от оперативно самостоятелната Изпълнителна агенция, но при запазване на прекия контрол на Министерството върху нея. По този начин се постига фокусиране върху тази дейност, което ще помогне за осъществяване и подобряване на получените дейности.
Третата група промени са най-силно социално чувствителни. Тук искам да обясня логиката на тяхното предложение. Те предизвикаха дебати, но искам да знаете, че сме имали предвид следното: те ще имат широк и осезаем ефект върху бюджета на МВР с оглед на неговото стабилизиране и премахване натрупаните с години хронични дефицити на финансови и материални ресурси. При сегашното положение служителите в МВР получават основния стимул при излизане от системата. Необходимо е да реорганизираме бюджета и работата в Министерството така, че стимулите да могат да бъдат получавани по време на изпълнение на функциите, а не тогава, когато служителят излиза. По този начин стимулираме излизането от системата и на практика я дестабилизираме и създаваме кадровите дефицити. Предлагаме обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители със статут по Закона за МВР, назначени след началото на 2017 г., да се промени от 20 на 12 броя заплати. Толкова са заплатите, които са били 1995 г., преди сегашните промени, толкова са и обезщетенията, които получават служителите в ДАНС.
По отношение на действащите в момента държавни служители се предвижда запазване на размера на обезщетението – нещо много важно. Нито един, който в момента е назначен и вече има трудови правоотношения, няма да бъде засегнат от тази мярка. Тя се въвежда по целта... (Реплика от БСП ЛБ.)
Сега ли водим дебат?!
...която представих, стабилизирането на системата да даде възможност да намерим стимули за работещите в системата – в процеса, в който те работят.
Предлага се и намаляване на размера на платения годишен отпуск за държавните служители от 30 на 25 дни. Това за Министерството означава да се намалят годишните разходи за изплащане на платен отпуск с над 10 млн. лв., или да се създаде възможност допълнително да бъдат назначени над 600 полицаи и пожарникари, без да има промяна в сегашния бюджет. На базата на анализа на използваните отпуски от служители, считаме, че тази мярка няма да засегне съществено техните права, имайки предвид, че законодателят гласува размер от 20 работни дни за държавните служители. Ние предлагаме 25, които са пет дни допълнително за служителите в МВР, които изпълняват специфични функции.
Предвиждаме също така и създаване на условия за мобилност на служителите от структурата в сектора „Сигурност” след приемането на промените в законодателството в началото на тази година. Тези, които имат полицейски правомощия, или са имали, но в момента са на административни позиции, ще могат да се върнат на работа в структурите с полицейски функции.
Темата за преподавателите в Академията на МВР беше широко дискутирана. Нашето предложение следва логиката на Закона, така както е приет през 2015 г. Всяко едно изключение от нея е правило на законодателя, разбира се, но ще означава, че ще запишем и прецедент, защото формата на регулиране на трудовите правоотношения е много ясно разписана по каква логика се осъществява.
В заключение, искам да благодаря на всички народни представители за коментарите, за интереса, за възможностите. Надявам се, да дадем шанс на МВР да започне да работи по-добре и да изискваме още по-настоятелно това от служителите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Вицепремиер.
Уважаеми колеги, това беше представянето от името на вносител.
Пристъпваме към дебати по внесения Законопроект.
Пръв заяви желание господин Янков.
Заповядайте, господин Янков, дебатите са открити.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, уважаеми колеги народни представители! Със Закона Бъчварова окончателно се заличава институционалната приемственост в МВР. Реформата или трансформацията, която се предлага със Закона на социоложката Бъчварова, има една-единствена цел, поне така е обявена – икономия на финансов ресурс. Не се предвижда нищо, което да подобрява организацията на дейността, управлението и условието за работа в Министерството, работата с човешките ресурси, подготовката и преподготовката на полицаите, развитието в кариерата и като резултат да имаме по-ефективна и силна полиция.
Какво се предлага? Намаляване на обезщетенията на полицаите, намаляване на отпуските, замразяване заплатите на държавните служители в МВР, извеждане от МВР на „Пожарна и аварийна безопасност”, създаване на агенции с цел самоуправление, но парите за издръжката ще бъдат същите, ако не и повече заради издръжката на отделните административни ръководители в агенциите. Успокоително е, че в предприятието са включени само услуги, които е предоставило Министерството на вътрешните работи.
Основните въпроси от тъй нареченото „предприятие” остават. Притеснително е, че ще има възможност след приемането на Законопроекта да се тръгне към приватизация на дейността по издаване на всички документи, администриране и развитие на IT-системите като услуги.
В Законопроекта става ясно кой ще издава личните документи – фирмата, която ще изработва лични документи. В сега действащия Закон това е дирекция „Български документи за самоличност”, чл. 43а, т. 5. Според Закона Бъчварова приватизираме тази дейност и не става ясно, тъй като не се вижда ще има ли специализирана структура н МВР, която ще издава документите.
Не личи в Закона каква е целта на прехвърлянето на Специална куриерска служба от ведомство във ведомство. Тези служители на държавата не случиха на началници – от Пощите, през министър Николай Василев, в МВР, сега в Държавната комисия за сигурността на информацията. Считам, че ДКСИ е надзорен орган по системата за защита на класифицираната информация, но това не означава, че трябва да станат и пощальони. На Специална куриерска служба не й е там мястото. Отново скоростно и безидейно махаме структура от МВР с така наречената цел – да се освободи от несвойствени дейности.
Интересно е, ако се прочетат мотивите при прехвърлянето на Специална куриерска служба в МВР през 2009 г. С какво е аргументирано? Със същата логика трябва да се махне от МВР и АФКОС – Дирекция за защита на финансовите интереси на Европейския съюз, службата партньор на ОЛАФ. Преместете я в Министерството на финансите. Сигурно там й е мястото.
Законопроектът затвърждава мнението, че вносителите са навлезли в коловоз и продължават да задълбават в него. Ясно е, че връщане назад считат за невъзможно. Да, могат да наложат Закона силово, но резултатът няма да бъде позитивен. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи обявява улесняване на управлението на МВР, като за целта максимално се разгражда. Това било алтернатива на развитие, защото трудно се управлявало сегашното Министерство. Да, така е. Управлението на системата за сигурност, осигуряването на живота, здравето и имуществото на българските граждани е труден и отговорен процес и е призвание. Не е за всеки. Работещите в този сектор му се посвещават. Това разбрахте ли го, госпожо Бъчварова?
Продължават да се представя пред обществото, че ще се правят икономии, които ще подобрят дейността на полицията. Добре е обаче да се обяснява защо служителите на МВР имат такъв социален статус според Закона на МВР. Те имат най-сериозните ограничения и не са само тези, че не могат да съвместяват с работа на друго място. Двадесет и четири часа са на разположение на Министерството, гражданите и държавата. В случай че излизат зад граница, уведомяват ръководителя според задълженията от Закона за защита на класифицираната информация и много други ограничения. Искаме служителите на МВР да имат знания и умения, за да изпълняват задълженията си, да служат на обществото. Така че подходът „Имаме много безработица, имаме банка „Кадри” и ако на някой не му е изгодно да работи при новите условия, да си тръгва, ще назначим от чакащите безработни” е неприложим, колеги. Как МВР ще привлича качествени човешки ресурси, след като не може да се конкурира с частния сектор, в който заплатите за квалифицираните кадри са по-високи? След като няма финанси, държавата преди 20 години – 1996 г., госпожо Бъчварова, въвежда сегашните условия за служителите и по този начин се привличат компетентни кадри, които да се борят с престъпността. Няма възможност за по-високи заплати, както в частния сектор, но има социален пакет и обезщетения, компенсиращи ограниченията, при които се работи в МВР, има специализирано медицинско и социално обслужване.
Служителите, а и обществото не разбраха по какъв критерий се определи кой е администрация в МВР. След като имаш полицейски функции, тоест работиш на терен на улицата, ще получаваш по-голяма заплата. И обратното – останалите са чантаджии и стават държавни служители по Закона за държавния служител, и губят част от социалния си статус. Въпросът е: защо? Как тогава ще имаме квалифицирани и образовани кадри в МВР, знаещи чужди езици, експерти, анализатори, IT-специалисти и така нататък?! Трябва да се изостави този подход и да се приложи друг, при който служителите с полицейски функции имат такива не за да вземат по-високи заплати, а да могат да прилагат държавната сила в противодействие на престъпността, да патрулират, задържат, да провеждат оперативно-издирвателни дейности, да разследват, да употребяват оръжие, помощни средства при необходимост и така нататък.
Въпросът за заплащането и другите компесаторни обезщетения да са свързани с качеството и степента на експертност на дейността, а не с това дали имат или не полицейски функции и дали са на улицата. Възможно е да се получи тогава анализатор и IT-експертите например да вземат по-големи заплати, но ще има експерти в системата. В момента МВР не разполага с такива, тъй като в резултат на реформите тези експерти напуснаха. Няма как да се реализират оперативно-издирвателни дейности без обработване, анализ и оценка и без нейното разширяване по предложение на анализатора. Това е част от разузнавателния цикъл и само така полицията ще осъществява изпреварващи, проактивни действия в борбата с престъпността. Иначе наглите въоръжени грабежи посред бял ден ще ни залеят.
От една страна министърът казва: „Решение на проблемите минава през развитие на информационните технологии на Министерството”, а от друга страна управляващите – и министър Бъчварова, и Бойко Борисов обявяват, че IT-специалистите са чантаджии. Не е необходимо да подкрепяме с примери – минималната заплата на IT-сектора в другите частни структури е 2000 лв. Когато анализаторите се смятат за чантаджии в МВР, госпожо Министър, как трябва да бъде променен техният социален статут и да се намалят заплати, отпуски и обезщетения, как ще бъдат привлечени за работа експерти с възможности да анализират процесите в конкретен сектор и ще предложат варианти за проактивни дейности, за да не се допускат престъпления? Жалко.
Жалко, че в редиците на управляващите има хора, които се смятат за професионалисти, а не разбират или не желаят да разберат, че трудът в МВР е колективен – пеши полицаи, районен инспектор, оперативен работник, разследващи полицаи, анализатори – екип, който е равен на ефективен резултат. Много е просто. Всъщност не ми е ясно кой е трета категория, госпожо Министър, от този екип?!
Опит на реформата или трансформацията включва промени по върха на пирамидата. Възможност за делегиране на правомощия – така пламенно обяснявахте – от министъра на други длъжностни лица. Може би защото е трудно по Ваше признание да ръководите системата за сигурност на гражданите. Тази възможност за делегиране, без да се посочва лимитативно в Закона, е спорна. МВР е йерархична управленска система и трябва да има ясни правила – както по хоризонталата, така и по вертикалата на управлението. От една страна говорите, че съкращавате административни длъжности, а от друга – погледнете § 12 и § 14 от Законопроекта. Създавате нова фигура на началник администрация в главните дирекции и в областните дирекции на МВР.
Създаване по същество на търговски структури, свързани със социално обслужване, предприятия за услуги, Изпълнителна агенция за социални дейности и така нататък - § 8, който създава ал. 6. В чл. 55в – образува се държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги със статут на държавно предприятие по Търговския закон”.
Дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Министерството на вътрешните работи има три вида функционални задължения: сигурност на гражданите, информация с цел противодействие на престъпността и услуга на гражданите. Това е подготовка за приватизиране на част от тези услуги – може би има такава практика в други страни, знам ли?!
Според мен реформата трябва да започне там, където гражданите се обръщат към полицията – в районните управления. Сбъркана е философията на това, което предлагате. За да има ефективна полиция, трябва да се работи за подобряване на дейността в районните управления на полицията. Органите на централно ниво, главните дирекции трябва да имат малочислен и висококвалифициран състав, като работата се базира на изградените териториални структури, които са най-близо до гражданите и проблемите по борбата с престъпността. Между другото, за Министерството също важи по-малко персонал. Работата по престъпления и тежки нарушения на обществения ред с най-голямо отражение върху сигурността и обществения ред, тежките престъпления, престъпленията, извършвани от организирани престъпни групи на територията на повече от една област трябва да се извършва от полицейски звена с високо ниво на професионална компетентност и ефективност. Новият полицейски модел следва да дава възможност да се изпълняват задълженията на полицейските органи в двете съществено важни сфери на вътрешната сигурност: от една страна, полицията трябва да реагира на ежедневните проблеми, които засягат отделните граждани, а от друга страна – на сериозните проблеми, които засягат основите на сигурността и обществения ред – организираната престъпност, трафика на наркотици, тероризъм, различните видове трансгранична престъпност, компютърна престъпност, трафик на хора и сексуална експлоатация и всеки друг вид криминална дейност, която изисква противодействие с високоспециализирани полицейски мерки, ново съдържание на взаимодействието между полицията на територията и органите на местната власт и самоуправление.
Какво обаче предлагате Вие с Вашата реформа?
За постигане на по-ефективно използване на полицейските органи основната дейност на Министерството, а и допълнителната дейност – охрана на обектите на МВР, ще се възложи на лица, работещи по трудово правоотношение. С посочените правомощия ще се подпомогнат полицейските органи при осъществяване на техните функции, а на местата, където е необходимо да действат полицейски органи, функциите ще се осъществяват от лица, работещи по трудово правоотношение, а именно охраната на обекти на МВР. И това го аргументирате с мотив: обектите на МВР да се охраняват от пазачи, като се очаква, че около 500 души ще излязат на улицата да охраняват обществения ред. Не е ясно обаче как ще се охранява оръжието, което се съхранява в обектите на МВР, как ще се обезпечи сигурността при охрана на бланките за паспорти и чиповете за биометрични данни, които ще са вече в складовете на предприятието, класифицираните документи на полицията и документите по полицейските производства и така нататък Не е необходимо да се дават примери с въоръжените грабежи посред бял ден в центъра на София, нали, госпожо Министър?!
Нагоре по пирамидата Министерството трябва да делегира на ръководителите на полицията работата с човешките ресурси и финансовото осигуряване. Чуваме някои доводи – поне така е записано в мотивите – че главните полицейски дирекции нямали капацитет. Това не е вярно! Решението е просто – сегашните структури от сградата на МВР отиват при полицейските началници в главните дирекции. В противен случай, министърът си противоречи с мотивите към Закона, като сочи, че Агенция „Пожарна и аварийна безопасност” ще се управлява по-добре и ще управлява по-добре парите си, ако е отделна агенция, а главните полицейски дирекции нямат капацитет.
По реформата на държавната служба в МВР – в нейната основа лежи също намаляване. Не виждам с какво ще се подобри ефективността на системата на МВР след тези чисто финансови мерки.
Господин Председател, искам удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля удължете времето.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Работата в МВР е колективен труд, както казах. Вносителите ни убеждават, че рестрикциите в статуса на служителите важат за в бъдеще, тоест за започващите работа в МВР. Да, но нали тези нови служители ще работят в екип със старите, които са с привилегиите. Двамата ще си пазят гърба при престрелка с бандитите например, като на практика ще имат различни плащания, отпуски и обезщетения, различен социален статут в полицията. Как ще се изграждат полицейските екипи, когато ще има разлика в условията на държавната служба на двама служители с една и съща длъжност?
На обсъждането в Народното събрание Вие обявихте, че нямало ред при ползване на отпуските и служителите си ги пазят, за да им ги платят накрая. Идва си на мястото и въпросът: кой трябва да организира дейността в Министерството и кой по закон отговаря за управлението на човешките ресурси? Редовият полицай под пагон има началници, които трябва да си организират работата, за да може полицаите да вземат полагащия им се отпуск и да се възстановят. Началник, който не може да създава такава организация и да се грижи за подчинените си, явно не е за началник.
В Законопроекта, с който се обещава реформа в МВР, няма нищо по отношение подобряване политиката по човешките ресурси. Реформата в областта на човешките ресурси в МВР трябва да съдържа много неща. Нищо такова обаче не се предвижда. Дори в Законопроекта има атрактивното предложение „държавните служители са длъжни сами да си повишат квалификацията“, обърнете внимание – § 47.
В същото време по сега действащия Закон за МВР:
„Чл. 33: „Министерството на вътрешните работи се ръководи от министъра, който:
7. управлява човешките ресурси”.
Колеги, прокарва се идеята за приватизиране на услугата „сигурност за гражданите”. Такъв модел не се използва в страните – членки на Европейския съюз. Дори в една от стратегиите за вътрешна сигурност на Европейския съюз е посочено, че сигурността на гражданите е ценност. Дано българските граждани не започнат да плащат тези услуги, както здравните.
По-честно би било управляващите да кажат на българските граждани: „Уважаеми сънародници, правителството няма пари да обезпечава Вашата сигурност, живота и имуществото Ви. Наши приоритети засега са строителството и санирането. За целта ни трябват пари и съкращаваме полицията”.
От друга страна, има едно-единствено полезно нещо, което прозира в Закона. След като се разгражда Министерството, за по-лесно управление то няма нужда от фигурата главен секретар. Той няма функции в модела на МВР, който предлагате да приемем, госпожо Министър.
Колеги, не Ви ли е срам с това, което предлагате?! Призовавам тези, които ще подкрепят Закона: когато излезете от сградата и срещнете униформен полицай, да му се извините. Да му се извините, че не уважавате труда му, тъй като той приема професията за призвание и е готов да защити държавата и българските граждани с гърдите си. (Оживление и възгласи.) Разберете го това! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Янков.
Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Янков? Не виждам желаещи за реплика.
Парламентарната група на БСП лява България има време три минути и четиридесет и пет секунди –за информация на желаещите да се изказват.
Думата има министър Бъчварова, която пожела да отговори.
Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Дами и господа! Изключително благодаря за програмната реч на господин Янков. (Реплика от народния представител Красимир Янков.) Тя показа защо ние сме в различни политически партии, показа колко различни са принципите на мисленето ни, административната култура и морала да спекулираш с истината, което, мисля, че Ви е изключително присъщо.
Никъде в предложенията, които сме направили, не става въпрос за замразяване на заплатите. Напротив! Бяхте на презентацията, когато казахме, че всички мерки и извън тези, които са в Закона за МВР, защото много от темите, които споменахте, могат да бъдат решени не само през Закона, могат да бъдат решени с правомощията на министъра.
Не става въпрос за замразяване на заплати, а става въпрос за генериране на ресурс, който да бъде насочен към подобряване на условията и допълнително стимулиране на работещите. Не може служителите в МВР да се стимулират на излизане от системата, те трябва да се стимулират по време на своята работа.
Вторият въпрос – приватизацията, господин Янков, очевидно не Ви е ясна на Вашата политическа партия. Приватизацията се извършва тогава, когато преминава в частни ръце една или друга дейност или ресурс. Това направи Вашето правителство с дружеството БМВ по време на предишния управленски мандат. Ние коригирахме това и всички структурни промени, които предлагаме, са свързани с това държавата да има повече възможност да контролира процесите по осигуряване, осъществяване на услугите за гражданите, за да нямаме тези сътресения, които имахме само преди няколко месеца. Ако погледнете определението за приватизация, ще Ви стане ясно, че наистина имаме коренно различни мнения по този въпрос.
Що се отнася до работата на полицаите. Моите уважения към тях, всичките ми усилия са в тази посока и затова предложенията в Закона са насочени към осигуряването на тези условия, които ще позволят да започнем работата по промяна на условията и начина, по който ще се осъществява функциите. Ако нещо го няма в Закона, това не означава, че не може да се случи в рамките на правомощията на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
За следващо изказване думата има народният представител господин Белемезов.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, дами и господа народни представители! Ние от АБВ категорично и последователно изразяваме своята позиция, че не одобряваме и не подкрепяме настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР. В същностен порядък причините ги обособяваме в три основни направления.
Първо, чисто принципни причини. Отчитаме като негативна тенденция факта, че от 2014 г. до момента, са приети 7 броя Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за МВР и всяка една последваща промяна е изключително чувствителна за състава и служителите. Сами разбирате тревожността от този факт. Отчитаме, че технологията на обсъждане и приемане на предложенията не отговоря на необходимата широкообхватност.
Според нас брутален пропуск направи вносителят, тъй като не осигури необходимото обществено разискване на Законопроекта, а това беше инициирано от председателя на Вътрешната комисия в парламента.
Отчитаме, че не се взема предвид адекватността на експертните мнения, а също и становищата на водеща синдикална организация в структурата на МВР.
Не на последно място, отчитаме, че липсва адекватна финансова обезпеченост на проекта.
Втора категория причини, е свързана с това, че сме свидетели на прокламирани неефективни структурни промени, лишени от адекватен предварителен анализ, по-скоро водещи до подмяна на табели в МВР, отколкото създаване на условия и способстването на благоприятна работна среда. Преобразуването на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” в агенция към МВР и създаването на държавно предприятие „Център за предоставянето на услуги”, и промяната на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности”, са предложения, които твърдя, че са лишени от разум, издържан анализ и аргументация.
Третата категория причини са обществено-политическите.
Този ЗИД на Закона за МВР смятаме, че е вреден, защото задълбочава гражданското, политическото и професионалното доверие към системата на МВР. Този Законопроект излиза извън фокуса на злободневните проблеми на деня, разделя обществото и политическия елит, и всява тревожност, стрес и напрежение сред професионалния състав на МВР.
Този Законопроект отправя послание към служителите: „Вие не сте важни! Вие не сте вече необходимият гръбнак на стабилност в българското общество!” Казвам го защото понастоящем над 90% от българските граждани нямат доверие в правоохранителните органи и това беше заявено и от президента на Република България господин Плевнелиев именно от тази трибуна.
От друга страна, внесеният от Министерския съвет Законопроект, би следвало да се ползва с максимална политическа подкрепа и консенсус, а де факто, видно и от заседанията, проведени в ресорните комисии, имаме наличие на политическа конфронтация и колизия.
Крайно време е всички ние да осъзнаем, че с подобно политическо разделение не можем да осигурим дългосрочен хоризонт от над 10 – 15 г. за реформирането на МВР, а осигуряваме, както Вие днес го правите, уважаема госпожо Бъчварова, хоризонт от едва три-четири години, какъвто е мандатът на всяко едно правителство.
С този Законопроект се принизява системата за сигурност, в частност вътрешната сигурност и МВР, до нивото на един абсурден парадокс – МВР като системата, която е призвана да гарантира стабилност за служителите, за гражданите на Република България, практически се оказва една от най-нестабилните и най-малкото защото сме свидетели на постоянно реформиране и то на парче.
Отчетливо поставяме въпроса: тези промени до какъв резултат ще доведат? Кои от проблемите на МВР ще бъдат решени? Ако ние условно си представим, че имаме един празен лист – бял лист (показва бял лист), и го разделим на две колони, ако в лявата колона запишем пет от най-съществените, от основните, от генералните, от непреодолимите на този етап промени, тоест проблеми за МВР, бих искал да попитам дали Вие, госпожо Бъчварова, и колегите, които днес ще гласуват „за“ настоящия Законопроект, срещу всеки един от тази проблеми в дясната колона биха могли да напишат поне по едно решение, произтичащо именно от настоящия Законопроект. Аз дълбоко се съмнявам в това нещо.
В духа на обсъжданията по философията на Законопроекта, ние от АБВ питаме: първо, дали този Законопроект ще спре вълната от напускащи полицаи – професионалисти? Дори напротив, смятаме, че съзнателно катализирате и задълбочавате този процес. Позовавам се на официални данни, които оповестихте в отговор до мен и АБВ, че напусналите за последното тримесечие на 2015 г., са значително увеличени спрямо предходен период. Кратката статистика е следната: от 4 208 служители, напуснали за 2015 г., с прекратени правоотношения за септември месец са 246; октомври – 676; ноември – 744; и забележете, декември – 1173. Това е като реактивно следствие от прокламираните реформи.
Второ, питаме дали този Законопроект ще увеличи разкриваемостта на престъпленията? Отново, чрез поставен от мен и АБВ въпрос във Ваш отговор става ясно, че за 2015 г., МВР е заловило „колосалното” количество от 49 грама кокаин за цяла една година. Апропо, в тази връзка, не видяхме представител на Министерството на вътрешните работи, който да обясни на българските граждани, на българските медии и произтичащият нестихващ интерес към тези тревожни данни:
1. Какви са причините за тази неефективност?
2. Какъв последващ анализ е направен?
3. Какви са мерките, които следва да бъдат предприети с цел по-ефективно противодействие на престъпността и превенция по недопускането й?
Трето, питаме дали този Законопроект ни защитава по-добре от ескалиращата миграционна криза и повишените рискови заплахи от радикален ислям и тероризъм?
Четвърто, питаме дали този Законопроект подобрява работната среда на разследващите полицаи в областните дирекции на МВР?
Пето, питаме дали този Законопроект решава проблемите с битовата престъпност и липсата на достатъчен брой полицаи в малките населени места, общини и села?
Шесто, питаме дали този Законопроект подобрява капацитета и възможностите на антитерористичните ни групи? Пример – Специализираният отряд за борба с тероризма, отново на Ваш отговор при поставен от мен и АБВ въпрос става ясно, госпожо Бъчварова, че има сериозен недокомплект на баретите и липса на адекватно техническо оборудване и обезпечение.
Седмо, питаме дали този Законопроект въвежда механизъм за подобряването на социалния диалог и за по-ясната регламентация и прецизиране работата на полицейските синдикални организации?
Нещо повече, крайно време е и Вие, и всички ние в тази зала, да обръщаме адекватно внимание на експертизата, опитът, уменията и ценните съвети, които ни дават професионалистите в лицето на синдикалните организации.
Осмо, питаме дали този Законопроект и по кой точно начин е обърнат към най-важния актив, ресурс, с който разполага МВР, а именно служителите? Как той подобрява вътрешните мотивационни механизми, например?
Това, което се предвижда и това, което се предлага, е орязване на компенсациите при напускане от 20 на 12 работни заплати и орязването с 5 дни на платения годишен отпуск.
Веднага искам да уточните по отношение намаляването на компенсациите: какво липсва на ръководството на МВР да запази достойнството и авторитета на българския полицай? Защо останалите структури от националната ни сигурност, правоохранителните и правораздавателните органи, запазиха нивата за своите служители, а в Министерството на вътрешните работи не успяваме и не съумяваме да го направим? И защо точно 12, а не 11 или 13 например? В сектор „Сигурност” компенсации се изплащат до 20 заплати – Министерство на отбрана, Държавна агенция „Разузнаване”, Национална служба охрана, съдебна власт, включая съдии, прокурори, следователи – до 20 заплати, или това е регламентирано в чл. 225 от Закона за съдебната власт?
Това, което си позволявате да направите Вие, е форма на волунтаризъм. Залагате бъдещи проблеми – за един и същи труд, различно обезщетение. Ние не можем и не бива да ограничаваме полицаите в тези напълно заслужени компенсации. Нека припомним, че ако на Коледа и на Нова година всеки един от нас е със семействата си вкъщи, те са навън, те са на улицата и гарантират нашата стабилност и сигурност.
При каква база и вследствие на какъв анализ решихме, че трябва да намалим годишния отпуск на полицаите с пет дни? Защо преди това не направихме анализ какви са причините понастоящем в МВР да има натрупани, забележете, над 600 хиляди дни неизползвана отпуска? Това отново са данни на госпожа Бъчварова в отговор на въпрос, поставен от мен и от АБВ. Защо МВР не създава подходящи условия служителите да ползват правото на платен годишен отпуск? Хората напускат, ние не можем в краткосрочен период да назначим нови, тъй като самата процедура по назначаване отнема година, година и половина.
В допълнение, Законопроектът всява висока степен на тревожност сред професионалния състав на Министерството. Редица изследвания, включително и на Института по психология към МВР, сочат, че професионалния стрес при служителите, които работят в пограничните територии, е приравнен на този във военновременно положение. Сами разбираме особеното значение и тревожността от този факт. Именно с оглед на това, следва да бъдем особено внимателни и прецизни в стремежа си за оптимизации на процесите в МВР.
Преди заключението ще си позволя да кажа, че се създава впечатлението, че напълно съзнателно се отдава МВР на концесия, защото всеки управлява тази система според собствените си разбирания и никой не проумява, че това съсипва системата, че по този начин ерозира общественото доверие към МВР и че всичко това се случва единствено и само за сметка на българския полицай.
В заключение – ние от АБВ поддържаме идеята за реформиране на МВР, но не и по начина, на който сме свидетели днес. Ние сме за прозрачна и последователна програма и политика, целяща да превърне системата на МВР в солиден партньор на българското общество, превръщането на сектор „Сигурност” в силен гръбнак за обществото и демократичните ценности. Реформа – да, но не и на всяка цена. Реформа – да, но не и проведена за сметка на редовия полицай и отделен гражданин, а по-скоро проведена в тяхна полза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Белемезов, аз ви слушах внимателно, както Ви слушам и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, включително и някои цифри, които изнесохте. Аз наистина съм впечатлен – дали не става въпрос за печатна грешка, затова, че българското Министерство на вътрешните работи за миналата година, забележете, е заловило, господин Цветанов, колосалната цифра от 40 грама кокаин?
Госпожо Министър, ако това е така, ами то да вървим към закриване на този...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие сте в процедура на реплика към народен представител, господин Хайтов. Ако искате, вземете изказване и тогава ще задавате въпроси на министъра.
ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Председател, благодаря Ви.
Именно по този повод се обръщам към колегата Белемезов, дали не става въпрос за печатна грешка? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Хайтов, благодаря Ви за направената реплика.
Аз също бих се надявал това да е печатна грешка, тъй като след обявяването на тези данни от наш въпрос в отговор на министър Бъчварова, общественият интерес към тревожността на тези данни породи ние да имаме възможността, включително и от тази трибуна, да поставим и да изискваме от Министерството на вътрешните работи допълнителна информация по този въпрос. Защото, ако наистина в рамките на една календарна година Министерството на вътрешните работи е заловило само 49 грама кокаин, то би следвало да бъдат направени съществени анализи за тези причини и да бъдат начертани конкретни мерки, с които да повишим тази ефективност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор на поставените въпроси – министър Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви.
Използвам възможността да направя някои уточнения, които съществено се разминават с фактическите цифри. Да, 49 грама кокаин, но през 2014 г. Така е зададен въпросът. Това са резултатите от работата на ГДБОП тогава, когато беше в ДАНС и чакаше да бъде преместен и структурата да премине на естественото си място в МВР. Тогава ГДБОП не работеше. Това са резултатите.
Сегашните резултати. Само за един ден през миналата седмица – 101,5 килограма амфетамини, всеки ден, всяка седмица по две операции на ден, която прави ГДБОП – килограми, стотици килограми, тонове задържани наркотици.
Цифрите са верни, но са за 2014 г., трябва да го имате предвид.
Още една спекулация с цифрите. Това, което споменахте като брой на напусналите през миналата година, е вярно. Толкова са напусналите и през предишните две години, въпреки че тогава нямаше този род дебати и този вид вълнения, които имаше в края на миналата година. Законопроектът, който в момента разглеждаме, беше внесен четири месеца след края на миналата година, така че няма как това да е реакция на сегашния Законопроект, който разглеждаме. След представянето на Законопроекта няма вълна от напускащи, всичко върви по графика на възрастта.
Освен това конкурсите, които сме обявили в момента, имат по девет кандидати за едно място. Затова не спекулирайте. Ако наистина имате интерес от стабилност на системата, от самочувствието на служителите – не спекулирайте с цифри, не политизирайте. Всички имаме интерес от това и най-много, най-силен е интересът на министъра. Затова всичко, което е в рамките на моите правомощия, е насочено към стабилизиране на системата и повече самочувствие на служителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, министър Бъчварова.
За изказване думата има господин Борис Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Искам да заявя, че Реформаторският блок в своята цялост ще подкрепи предложения Закон. Ние неведнъж сме заявили, че подкрепяме всяка една реформаторска политика и насърчаваме всяко реформаторско поведение на българското правителство. Така ще постъпим и сега. Така, между другото, подкрепихме и преминаването на ГДБОП от ДАНС в МВР.
Много ще се каже дали това са точните промени в МВР, дали това са достатъчните промени. Със сигурност ще има и корекции между първо и второ четене, но едно е напълно сигурно и никой няма да го отрече, че Министерството на вътрешните работи се нуждае от сериозни промени и реформи. При изключително големия човешки ресурс, с който разполага, и изключително сериозния бюджетен ресурс резултатите не са това, което обществото очаква. Това е най-видимо на най-ниското битово ниво – битовата престъпност и нейния тормоз над обикновените граждани. Затова хората очакват от нас и от ръководството на МВР сериозни промени, за да може това нещо повече да не бъде така.
Ще подкрепим Закона. Всеки от нас, разбира се, има някакви свои аргументи или забележки. За мен примерно е непонятна идеята преподавателите в Школата на МВР да преминат на обикновен трудов договор. Смятам, че това са стратегически служители, които подготвят кадрите на системата и те трябва да имат по-високо ниво на защитеност и мотивация. Но това са неща, които, пак казвам, могат да бъдат изчистени по-нататък.
Като философия на реформата ние ще я подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станимиров.
Реплики? Няма.
Процедура – господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение до изчерпване на т. 1 и т. 2 от днешния дневен ред да имаме удължаване на работното време, до приемането на тези две точки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище?
Господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Цветанов! Правя обратно процедурно предложение, тъй като е пределно ясно, още в самото начало и замисъла на провеждане на днешното пленарно заседание, че времето нямаше да стигне. Вие желаете дебата да бъде за сметка на парламентарния контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Днес ще има парламентарен контрол трите часа след това.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Може и да има, но вероятно няма да участва министър-председателят, който е предвиден за участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще участва.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Така че правя обратно процедурно предложение да прекратим дискусията до 10,30 и да продължим в сряда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение законодателната част на настоящото пленарно заседание да приключи след дебати и гласуване по предвидените съответно като точки първа и втора от програмата ни за днес, след което да продължим с парламентарен контрол по реда на членовете на кабинета така, както са обявени, със спазване на уговорката, че минимум три часа следва да бъде този парламентарен контрол. Може да бъде удължен с времето на декларациите, ако има такива.
Гласуваме, колеги.
Гласували 126 народни представители: за 101, против 17, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Думата за изказване има народният представител господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги!
Мисля, че когато разговаряме по темата за промени в Закона за МВР, всъщност не трябва да подхождаме по въпроса като който и да е друг обикновен закон. По всеки един друг закон е позволено или, да кажем, приемливо да има политически оценки, да има политическо използване на ситуацията в името на търсене на политически дивиденти.
Аз обаче искам да призова всички колеги, включително и министъра на вътрешните работи, когато говорим по Закона за МВР, да се придържаме към нещата, които касаят системата на Министерството на вътрешните работи и по-малко да политизираме, защото от това полза няма да има изработването на един закон, който може да свърши работа и който всъщност голяма част от обществото очаква – един работещ Закон за Министерството на вътрешните работи.
Страната е залята от битова престъпност. Цели региони на България буквално са под контрола на местни развилнели се личности и групички, които тероризират възрастното население, грабят, бият, изнасилват. Хората очакват Министерството на вътрешните работи да бъде адекватно при вземането на необходимите мерки.
Освен да говорим политически по темата за битовата престъпност и необходимостта от силна структура на Министерството на вътрешните работи, в момента гледаме един Закон, по който има доста критични бележки. Истината е обаче, че по този Закон трябва да подходим прагматично и държавнически, а не емоционално едната част обявявайки го за реформи, без които системата не може, а другите обявявайки го за Закон, който не е необходимо въобще да бъде разглеждан.
От тази гледна точка няма да влизам в риториката на преждеговоривши колеги...
Може ли, госпожо Председател, да въведете малко ред в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, шумът, който се разнася в пленарната зала, е недопустим.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Продължавам. Ще направя три бележки по промените в Закона за Министерството на вътрешните работи, изхождайки от разговори, които сме водили и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и в разговори, които сме водили с министъра на вътрешните работи в Парламентарната група на Патриотичния фронт, и със синдикалните организации в системата на Министерството на вътрешните работи. Ще си запазя правото между двете четения да направя съответните предложения.
Първата бележка касае намаляването на годишния платен отпуск с пет дни – от 30 на 25 дни. Честно казано, един от аргументите, които чухме от страна на Министерството на вътрешните работи, е, че по този начин ще бъдат спестени едни 15 милиона, с които ще можем да назначим 500 нови служители.
Уважаеми колеги, при незаети около три хиляди места по щат в Министерството на вътрешните работи, да се стремим да направим икономия от отпуските на служителите на терен, за да назначим някакви нови 500 човека, ми изглежда несериозно. Имаме три хиляди празни места. За какви 500 говорим? Какво целим и какво ще постигнем с това? Неслучайно когато е предвиждан в предишните закони платеният отпуск на служителите – това са служителите на терен, да бъде 30 дни, се има предвид тяхното натоварване. Тези хора са на терен. Тези хора са подложени на постоянен стрес, психологически тормоз и, в същото време, нека да бъдем откровени, последните 25 години редовият полицейски служител е жертва на всякакви посегателства и, от друга страна, и жертва на пожертване от страна на ръководството на Министерството на вътрешните работи. Не говоря за сегашния министър, а говоря по принцип.
Помните онзи граничен полицай, който възпрепятства турски контрабандисти с една гемия, употреби сила, беше уволнен и съден. За навлязъл в територията на Република България чужд съд с бракониери или контрабандисти съдиш полицая, който е употребил сила!
В едно предишно правителство имаше следния парадоксален случай: полицейски служител възпрепятствал петима пияни граждани – няма да казвам от какъв етнически произход, които късат националното знаме и употребил сила – сам срещу петима, беше уволнен също от работа. Такива случаи има десетки. Този полицай, всъщност полицаят в България, има дълбокото съмнение, че системата ще го защити, ако използва сила, за да защити обществения ред, здравето, имота, честта и живота на българските граждани.
От друга страна, е подложен на постоянен стрес. Това е работа на терен. Ние му намаляване отпуската с пет дни и го приравняваме всъщност действително с чистачката, деловодителката и други служители в Министерството, които нямат подобни трудови натоварвания.
Пак подчертавам: неслучайно са предвидени тези 30 дни отпуска с идеята да има възможност един служител да се възстанови напълно от задачите, които му се поставят.
Не приемам аргумента, който битува или който се лансираше още миналата есен: ама ние не сме доволни от полицията, какво ще им даваме 20 заплати, какво ще им даваме 30 дни отпуска?! Дайте, ако трябва, дори да няма полиция. Това, че има полицаи, които не си вършат работата, не означава, че трябва да ги режим по отношение на отпуски, социални и други придобивки. Това означава, че трябва, може би, да затегнем контрола в самото Министерство на вътрешните работи, за да могат те да си вършат съвестно задълженията.
Това е една от точките, които ще засегна и по които между двете четения ще направя предложение да отпадне предложеният текст.
Вторият касае намаляването на обезщетенията от 20 на 12 брутни заплати при пенсиониране. Тук също се говори за икономически ефект, но, уважаеми колеги, това касае служителите, които ще постъпват на работа след 1 януари 2017 г. Ако ние очакваме такъв ефект, който ще бъде постигнат частично след около не по-рано от 13 – 15 години, а най-вероятно след около 30 – 25 години. Тоест ние залагаме напрежение в системата, като очакваме някакъв ефект като икономии след около 30 – 35 години. А дотогава „я камилата – я камиларят”.
Другото е, че има неравнопоставеност. Служител, постъпил на 1 декември 2016 г., ще бъде пенсиониран с обезщетение 20 брутни заплати, а постъпилият един месец по-късно – ще бъде с 12. Тук също може да се намери необходимият компромис. Може на служителите, постъпили след 1 януари 2017 г., да се направи стъпаловидно, според годините, които са служили, да се определи обезщетението, което получават. Това е въпрос обаче също на разговор, който сме водили и в Комисията – поне два пъти, и в парламентарната група заедно с министъра на вътрешните работи. Това е проблем, по който не трябва да се създаваме проблем в системата.
Чувството, че едни служители са пренебрегнати – тоест бъдещи новопостъпили, създава усещането, аз съм говорил и с полицай: „Те, първо го правят за тези, които ще постъпят от 1 януари, но може би след някой друг месец или някоя друга година ще искат да изравнят и нас с тях”, това ще предизвика стрес в системата, а може да доведе и до напускане. Така че е по-добре да го фиксираме в стъпаловиден график, ако се приеме, разбира се, и от Комисията по вътрешна сигурност и от залата.
По отношение на едно от изказванията на министър Бъчварова, тя преди малко в залата каза така: „Стимулирането трябва да бъде по време на службата, а не на излизане”. Аз бих добавил – така е, по време на службата трябва да бъде стимулиран служителят, но аз бих добавил, че той трябва да бъде стимулиран и при самото постъпване, за да може когато един полицейски служител в перспектива знае, че има добър пакет от социални възможности, още преди да постъпи, да бъде мотивиран и по този начин. Това е. Едното не пречи на другото. Това че ще го стимулираш по време на службата да си изпълнява задълженията и може би ще му определиш някакви бонуси, не означава, че след като е минал срокът на неговата служба, как да кажа – ще го пренебрегнеш, за сметка на служителите, постъпили преди него.
Третата, по която вече се говори – няма да бъда многословен по нея, е темата с Академията на Министерството на вътрешните работи. Тук се създават или по-точно има опасенията, че като се промени статутът на преподавателите, може да падне нивото на самото преподаване, тъй като логиката, която се изразява и от синдикатите, е, че всъщност по този начин специалисти в системата на вътрешните работи ще бъдат принудени да я напуснат. Ако привлечеш хора, които не са в системата, се предполага – казвам, че се предполага – че те няма да имат необходимия практически опит, освен като теоретични преподаватели, да имат практически опит като хора от системата и са го работили – дали ще бъде пожарна безопасност, дали ще са полицейски и други функции. Така че това са трите неща.
Разбира се, има и много други дребни неща, по които можем да си говорим. Истината обаче е, че дебатът за Министерството на вътрешните работи не е само един политически дебат между партии, които са в опозиция, и такива, които са в управление. Тук не приемам декларацията на един от колегите преди малко – понеже сме за реформи, ще подкрепим всякакви реформи. Аз не приемам тази философия за правило. Но не приемам и другата философия, че щом сме опозиция, трябва да сме против всичко.
В края на краищата, структури като армията, като полицията, те не са нито на властта, нито на опозицията. Днес си на власт, утре си в опозиция, и обратно. Те са на цялата държава и са призвани да служат на държавата, да защитават сигурността и интересите на българските граждани. Затова няма да влизам в по-дребни детайли, за които също може да се говори.
Призовавам и колегите към един конструктивен дебат по темата, защото, пак казвам, не е тема, по която можем да си мерим политическите аргументи, а трябва да си говорим по-професионално.
Явно е, че Законът ще мине на първо четене, въпреки че не беше приет от Комисията по вътрешна сигурност. Между първо и второ четене е хубаво да се даде един по-нормален срок, за да могат предложенията не само да бъдат направени, а да бъдат обмислени и дискутирани в Комисията и да бъдат предложени на пленарната зала, за да можем най-накрая след второ четене на Закона да излезем с Закон, който няма да стресира системата отвътре, което всъщност да даде възможност за по-добра работа на системата на вътрешните работи. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Каракачанов.
Реплики?
Господин Мерджанов – първа реплика, господин Таско Ерменков – втора реплика.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Каракачанов, всъщност Вашата политическа пластичност не е изненада за нас от парламентарната група. Истината е доста по-различна. Тези промени, изменението и допълнението на новия Закон за МВР, всъщност датират от година и половина насам. Те преминаха през година и половина неспокойствие на системата, което продължава и до днес. Те преминаха през категоричното несъгласие на всички синдикати. Стигна се до ситуация, в която министър Бъчварова обяви, че всеки, който се обяви срещу реформата и поиска нейната оставка, е заплаха за националната сигурност. Стигна се до унизителната ситуация, в която министър-председател, министър на финансите и министър Бъчварова трябваше да се откажат от първоначално внесения проект. Вие самият на Вътрешна комисия гласувахте срещу този Закон, след което се наложи министър-председателят да извива ръцете на собствената си парламентарна група и на Вас, коалиционните партньори, за да си промените позицията. Това не е конструктивен дебат, господин Каракачанов. Така не се работи за националната сигурност – да Ви натиснат и на принципа на „моркова и на тоягата” Вие да си променяте позицията. Интересно е как ще водите разговори със синдикатите и с полицаите, когато излезете вън от тази сграда? (Реплика от народния представител Красимир Каракачанов.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Таско Ерменков – втора реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаеми господин Каракачанов, не Ви ли е ясно, че след като вчера решихме да натоварим държавата с 2,2 млрд. лв., тези пари трябва да бъдат взети от някъде? Най-лесният начин да вземеш тези пари е да натовариш обикновения служещ да си плати за това, което му предстои – да го превъоръжиш, да го дооборудваш. Така че това е цялостна политика на това правителство – да прехвърля разходите за техника върху онези, които ще я ползват. Мисля, че е толкова ясно, че няма нужда да се учудвате защо това е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Не разбрах къде е репликата, ама въобще не разбрах!
В Комисията по вътрешна сигурност съм гласувал „въздържал се”, тоест не съм подкрепил тези промени.
Второ, току-що изказах съображенията – не с този патос и опозиционен плам, който Вие бихте желали, без да искам оставка на министъра, разбира се, но казах къде мен ме притесняват тези неща.
Тук не става въпрос за политическа пластичност, а Ви призовах да няма политика в тази работа. Да няма политика! Да има меко и културно… Но аз казах много ясно къде са нещата. Вероятно тук не става въпрос за политическа пластичност, а за колегите от БСП става въпрос за политическа глухота, вероятно от тътена на преминалия преди две седмици конгрес все още, но за съжаление аз нямам вина затова.
Казах моите забележки, ще ги повторя. Те са по отношение на намаляване на отпуските, по отношение намаляване на обезщетенията и по проблемите, които ще се създадат в Академията. Как да Ви го кажа по-ясно? Може би Вие желаете да чуете ругатни по отношение на министъра, но не е в моя стил. Дори когато Вие сте били на власт, апропо, напомням, че и в двата случая за уволнени полицаи, за които споменах, бяха по време на Ваши правителства.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Не е така.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Как да не е вярно? Специално за полицая, който беше пред уволнение – тогава съм отправил въпрос пред тогавашния министър на вътрешните работи, който спаси знамето, респектирайки четирима мургави пияници. Но той беше пред уволнение, защото една псевдоправозащитна организация веднага атакува Министерството и понеже е по-лесно да ошамарим полицая вместо Министерството да излезе и да каже – всеки полицай, който защитава честта и достойнството на България, ние сме зад него! Така че много Ви моля! Затова казах, не ме връщайте в примери. Не ме връщайте в примери! Затова казах – нека по този Закон да говорим прагматично и ясно, без политическа патетика, защото от това нещо нямат интерес служителите в МВР.
Нещата, които казах, ще ги направя и като предложения между първо и второ четене. Казах го и на Комисия, аз съм гласувал „против” тези промени. Казах го много ясно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за изказване господин Айхан Етем.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, госпожи и господа народни представители!
Уважаема госпожо министър Бъчварова, ще започна своето изказване с една коректна забележка с цел да Ви предпазя като министър на вътрешните работи: изказвайки се от трибуната на Народното събрание, може би трябва да го правите по-информирано. Споделихте преди малко, че в периода 2013 – 2014 г. ГДБОП не е работила и за определени резултати от работата на МВР. Да, но Ви напомням, че тогава ГДБОП беше в структурата на Държавна агенция „Национална сигурност”. Да не се окаже, че резултатите на ГДБОП в структурата на ДАНС са по-добри от резултатите й, когато е извън нея. Моля да направите такава справка и тогава да се изказвате относно заловените наркотични вещества.
Да се върнем по същество.
Уважаеми госпожи и господа, това е поредният етап или поредната серия от законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който ни се предлага под предлог реформи.
Реформите се характеризират с два поделемента: едните въпроси са структурни; другите въпроси, които се цели да бъдат решени, са кадрови.
Наред с критичните забележки, които имам към така предложения Законопроект, не мога да не кажа, че има и положителни моменти, които ще споделя с Вас.
Лично аз подкрепям изваждането на Специалната куриерска служба и прехвърлянето й към Държавната комисия за сигурност на информацията. Може би този път службата ще намери своето правилно място и това да бъде последното й преместване след поредицата премествания, които претърпя през годините.
Недоумявам обаче и е неразбираемо за мен обособяването на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” в отделна агенция в рамките на структурата на Министерството. Така или иначе министърът на вътрешните работи изпълнява своите правомощия за контрол и управление над тази служба. Не разбирам защо под предлог реформа ще се увеличава щатът на дадена структура с допълнителна администрация. Защото реда допълнителни функции, които ще възложите, е свързан с назначаване на обща администрация към тази служба. Ако кажете, че няма да бъдат назначавани такива служители, тогава какъв е смисълът в обособяването на отделна агенция? Може би някой търси друг ефект?!
Друга нотка в така предлаганите структурни промени в Законопроекта е обособяването и преобразуването на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности” в отделна Изпълнителна агенция. Може би Изпълнителната агенция ще бъде поредната в структурата на държавното управление, която ще се занимава със социални дейности за определена категория държавни служители. Може би има такива и в структурата на Министерството на отбраната, Министерството на труда и социалната политика, има и ред други такива.
Иска ми се в това си качество дирекцията да запази своята автономност с оглед гарантирането на социалните придобивки на служителите на МВР, защото те реално използват така създадената възможност. Базата, изградена през годините при редица правителства, е на добро ниво. Бих казал, че е може би най-доброто, съпоставено с такива структури в рамките на други министерства.
Колкото до промените, свързани със статута на служителите в МВР, адмирирам създаването на условия за мобилност в сектор „сигурност”, чиито основи положихме заедно в края на 2015 г. и в началото на 2016 г. С този Закон това се удължава и заслужава признанието, че промените са положителни.
Колкото до темата за промяната на статута на държавните служители от така наречените „административни длъжности”, бих Ви препоръчал, а и на управляващото мнозинство, да се възползвате не само от гледната точка на управляващата коалиция, но и от експертизата на опозицията. Между първо и второ четене ще споделя с Вас нашето виждане в кои текстове и как да се прецизират тези административни длъжности. И преждеговорившите споменаха, че компютърните специалисти, хората, които се занимават с анализи, може би не трябва да бъдат окачествени като такива.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, колкото до намаляването на обезщетението при напускане и прекратяване на правоотношението, тук темата и проблемът не са служителите, които напускат с 20 заплати при пенсиониране. Основният проблем и тежест за структурата на Министерството на вътрешните работи са служителите, които придобиват правото на заплати след 5, 6 или 10 години служба. Затова нашето мнение и експертиза, които ще направя впоследствие като предложения, са, че МВР и българската държава достатъчно дълго време инвестират във всеки един от служителите и полицаите. Не е редно те да получават обезщетение за напускане след първата, след втората или след третата, а трябва да се рамкират и категоризират по плавен начин самите категории, възможностите и бонификацията при напускане на системата на МВР. Така предложеният Законопроект дава възможност дори след една година, може би само след преминаване на някакво обучение, ти да бъдеш обезщетен под някаква форма, затова че държавата е инвестирала и време, и средства за развитието на даден кадър в тази насока.
Притеснен съм от факта, че Министерството възлага задължение на всеки един свой служител за професионална квалификация, а всъщност самата промяна в длъжностните характеристики и структурата на държавните служители рискува да обезкости гръбнака от преподаватели от Академията на МВР.
Друг неразбираем факт е в § 12 – в чл. 41 се създават, цитирам дословно: „при изпълнение на функциите директорите на главните дирекции се подпомагат от длъжностно лице, което изпълнява функциите по чл. 34б, ал. 1 в главните дирекции, както и други функции, възложени му със заповед на директора”. Защо се налага това и кому е необходимо? Или някой иска да контролира точно тези специфични функции в различните дирекции и представителства на МВР?
Завършвайки своето изказване, според Парламентарната група на Движението за права и свободи този Законопроект е хаотичен, крие известни рискове за самото функциониране на МВР. Предлагам Ви в лично качество да се концентрирате върху по-ефективно управление на единица ресурс и повишаване на чувството за сигурност на българските граждани.
Моля да има възможност за по-дълъг срок за предложения между първо и второ четене, за да може Законопроектът да се приеме в максимално широк кръг с консенсус, за да не гледаме след една или след две години поредното издание на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Етем? Няма.
Думата за изказване има народният представител господин Настимир Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, уважаеми колеги! От Реформаторския блок ще подкрепим Законопроекта. Аз мисля, че той е една правилна крачка в така необходимата реформа в МВР. Разбира се, може и повече, но първата стъпка е направена. Надявам се и следващите да последват.
Имам няколко конкретни неща, които ме притесняват в самия Законопроект и по които най-вероятно ще внесем някакви промени или предложения за промени с колегите, като започнем от § 13, чл. 41а и 41б, който казва, че Пожарната ще бъде в отделна изпълнителна агенция, което като цяло е доста положително, тъй като ще дава възможност районите на дирекциите и отделите на Пожарната да не съвпадат с тези на управленията на МВР, което позволява по-голяма гъвкавост. Но лично мен ме притеснява, че всъщност тази агенция ще бъде подчинена на главния секретар на МВР, което като решение е странно и не съм сигурен, че е най-правилното.
Друго предложение, което е в чл. 43 – предлага се областните дирекции да имат шеф на администрацията, но някои от тях са твърде малки и аз мисля, може би няма нужда във всяка една да има такъв шеф на администрацията, тъй като те са малки. Има такива малки управления.
В чл. 55д се описват източниците на приходи на държавното предприятие, каквото ще има, като вътре се включват даренията като такъв източник, без да се уточнява от кого са тези дарения. Знаете, че миналата година беше доста голяма темата за даренията и аз се опасявам да не се върне практиката на дарения към МВР, но през държавното предприятие. Може би в тази насока също трябва да има прецизиране.
В чл. 95а се отменят правомощията за настаняване на скитащи лица в домовете за настаняването им. Лично не можах да разбера мотивите за това нещо, което се прави от 2015 г. и ми е интересно защо се прави, с каква цел.
Друго предложение, към което имаме забележки, е чл. 135, че Пожарната няма да съгласува аварийните планове и да прави проверки на средствата за групова защита. Според мен това са нужни правомощия, които не мога да разбера защо се предлага да отпаднат.
Друго предложение имаме в чл. 140а и 140б, мисля, че и други колеги говореха за него, което предвижда лица, които работят за МВР по трудов договор, да имат такива правомощия като на полицейски служители и органи. За мен е странно човек на трудов договор да има такива правомощия.
В § 34, чл. 152а се говори за тестове за качеството на работата в МВР, но е странно, че ал. 3 предвижда, че служител, подложен на тест, не носи административна отговорност за действията си по време на теста, което за мен има нужда от някакво разясняване.
В чл. 156 се казва, че държавни служители от администрацията на МВР ще могат да бъдат назначавани за полицаи без конкурс, което противоречи на заявената идея от самото управляващо мнозинство за конкурсно начало. Всъщност и чл. 156а пак по някакъв начин отслабва това конкурсно начало, тъй като дава възможности на служители от други служби за сигурност да бъдат назначавани в МВР без конкурс. Лично бих казал да се обърне внимание на това, тъй като Вие като вицепремиер отговаряте и за самата административна реформа.
В чл. 187 се определят 24-часовите смени като изключения, но не се определя кога се прилага това изключение, по какъв начин се възразява, така че според мен там има нужда от малко повече информация по какъв начин да се прави това.
В § 84 има доста интересно и всъщност странно предложение – производствата за търсене на дисциплинарна отговорност на преназначени служители се прекратява. Това значи, че ако има производство срещу един служител и той бъде преназначен някъде другаде, неговото производство се прекратява, което заличава тази дисциплинарна отговорност за тези служители.
В § 89 се разширява кръгът на лицата от МВР и ДАНС, които ще могат да искат използване на СРС-а срещу магистрати. За мен е добавяне на допълнително хора към този кръг увеличава риска за изтичане на информацията, че срещу даден магистрат има такова СРС.
Друго предложение, мисля че беше пак споменато от колеги, е за служителите, които пренасят кореспонденцията, че всъщност те запазват правата си като държавни служители и пак ползват всички привилегии по Закона за МВР. Аз лично очаквах това да не бъде така, да бъдат третирани като администрация.
В § 99 пак не могат да разбера, поне от мотивите не става ясно защо отпадат изискванията към директора на Болницата на МВР. Не става ясно от мотивите защо отпадат тези изисквания.
Това са част от забележките, които имаме, сигурно с колегите ще обсъдим по какъв начин бихме подходили към предложения, но по някои от тях се изисква и повече разяснявания каква е идеята на самото предложение. Като цяло, както заявих, Законът е много правилна стъпка от така нужната реформа, която се очаква от толкова време. Вие я предприехте, тази първа стъпка е направена, но трябва да продължим стъпките, а не да спрем дотук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря на господин Ананиев.
Има ли желаещи за реплики към оратора? Няма.
За изказване се е записал нечленуващият в парламентарна група народен представител Велизар Енчев.
Господин Енчев, докато идвате към трибуната, искам само да Ви обърна внимание – имате до пет минути парламентарно време за изказване.
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Този Закон, колкото и силно да прозвучи, се гради на една лъжа, а когато нещо се гради на една лъжа, то не е стабилно и не е морално. Имам предвид следния факт: по време на полицейските протести миналата година и тази година, в разгара на протестите ръководството на Министерството на вътрешните работи, ако не греша и самият министър-председател господин Борисов, отстъпихте и дадохте гаранции, че няма да посягате на тези социални придобивки на българските полицаи. Става дума за заплатите след пенсиониране и платения годишен отпуск. Обаче след като полицейските протести утихнаха, след като синдикатите бяха упоени, да кажа – приспани, Вие променихте своето мнение и не удържахте на дадената дума.
Струва ми се, че с приемането на този Закон ще се получи дискриминация по две линии – в рамките на Министерството на вътрешните работи ще има неравнопоставеност и две категории служители: първа категория, които се пенсионират с 20 заплати и ще ползват през цялото време на своята служба 30 дни платен отпуск, и втора категория, бих казал втора ръка полицаи, които ще получат след пенсиониране 12 заплати и платеният им годишен отпуск ще бъде не 30, а 25 дни. Тези две категории, образно казано, на патриции – първа категория, и плебс – втора категория, как си представяте Вие, уважаеми колеги, Вие, госпожо Министър, когато работят на терен и знаят много добре, че са неравнопоставени? Това е първата неравнопоставеност.
Втората неравнопоставеност е между две системи – системата на Министерството на вътрешните работи и системата на Министерството на отбраната. Не пледирам за прилагането на този подход и към служителите на Министерството на отбраната, но всъщност аз се питам: защо синдикатите към Министерството на отбраната не проявиха социална солидарност да се присъединят към синдиката на Министерството на вътрешните работи и да подкрепят техните искания?
Вие много добре направихте репликата, защото такива синдикати, за съжаление, в Министерството и в системата на отбраната няма.
Тук се получава неравнопоставеност – полицаите ще бъдат ударени след 1 януари 2017 г. със социалните придобивки, а в същото време служителите на Министерството на отбраната, на Националната разузнавателна служба, Служба „Военна информация” и Националната служба за охрана остават в привилегировано положение спрямо тази категория служители. Да не забравя и магистратите, които успяха да съхранят своите социални придобивки. Ето това са двете линии на социално противопоставяне както в рамките на системата на МВР, така и между двете системи – системата на Министерството на вътрешните работи и тази на Министерството на отбраната.
Освен това, много странно е Вашето решение, което, за съжаление, може би ще бъде подкрепено от пленарната зала, преподавателите в Академията на МВР да бъдат лишени от досегашните си – не бих казал „привилегии”, а социални придобивки и ще се получи следният парадокс: тези, които обучават офицерите от полицията, висшите кадри на полицията, няма да имат този статут, който имат техните възпитаници.
Между другото, същото дискриминационно отношение, но с позитивен знак е към служителите на Инспектората към Министерството на вътрешните работи. Техните интереси по никакъв начин, доколкото разбирам, няма да се засегнат.
Накрая, за да бъда убедителен, тъй като числата са най убедителни, когато говорим за българския полицай – много тежка, изморителна професия, едва ли трябва да го казвам точно на Вас, човек, който работи ден и нощ, в студ и в пек, какви са техните заплати – няма да ги сравнявам с тези в Европейския съюз, а спрямо заплатите в съседните балкански държави? Осемстотин лева получава българският полицай, но след всички удръжки – 650 или около 340 евро.
В Сърбия, която знаем през каква война премина, полицаят получава 520 евро средна работна заплата плюс ред привилегии, за които нашите полицаи могат да мечтаят.
В Албания, с която не обичаме да се сравняваме, средната заплата на полицая е 440 евро, с точно 100 евро по-висока заплата, отколкото в България.
В Македония – втората българска държава, 800 евро средна работна заплата за български полицай в Македония!
Правя тези сравнения, за да изразя своята солидарност с българския полицай – напълно влизам в положението на хората, които, както казах, заслужават нашето уважение.
Надявам се между първо и второ четене всички да проявим разум и да направим промени, които да оценят по достойнство труда на българския полицай. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев – коректно и точно в рамките на пет минути завършихте своето изказване.
Има ли желаещи за реплика? Няма.
Има ли други желаещи, които искат да вземат думата по отношение на дебатирания Законопроект?
Господин Байрактаров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък. Патриотичният фронт ще подкрепи Законопроекта.
Само искам да обърна внимание на няколко небивалици, които бяха казани тук. Особено от преждеговорившия – ако не разбрахте, има синдикат в Министерството на отбраната. Ако може да посочи къде се намира синдикатът в отбраната, да го посочи.
Второто нещо, което е важно да се знае и аз поздравявам министър Бъчварова – така както оправдахте моите думи при Вашето назначение, че жените са по-смели, за първи път в Министерството на вътрешните работи чрез този Законопроект се създава възможност за ефективна деловодна система. Нещо, което никой от преждеговорившите не посмя да каже. Тоест за да имаме ефективна борба с битовата престъпност, трябва да имаме и ефективно регистриране на тези сигнали от гражданите, за да може да се работи по тях. Това нещо, за съжаление, никой не го каза.
Моите поздравления, госпожо Бъчварова, и за това, което никой не посмя да каже, че всъщност българската полиция е два пъти по-многочислена от Българската армия. Беше крайно време да се започне – няма да използвам думата „реформа”, а българските думи „ефективна промяна” в тази посока, за което Вие получавате моите лични поздравления. Такава промяна беше необходима, необходимо е модернизиране и на българската полиция, както вчера се взе решение за модернизиране на Българската армия. Никой не направи това нещо през последните 25 години. Никой не посмя да размърда тази вече скърцаща и ръждясала машина, наречена „МВР”. Моите поздравления! Вие правите този опит, който не посмяха да направят много Ваши предшественици. Затова ние ще подкрепим Законопроекта.
Естествено, между първо и второ четене има неща, които могат да бъдат подобрени с общи усилия – на всички колеги. Смятам, че те ще бъдат направени. Няма да посочвам конкретни членове, тъй като на първо гласуване ние приемаме Законопроекта по философия, а философията определя и посоката. Според мен и според моите колеги тя е правилна. Ние ще подкрепим Законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Цветанов, заповядайте за изказване.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи! Колеги, знаете, че дебатът по Проекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи предизвика сериозно политическо противопоставяне. В тази връзка Вътрешната комисия направи изнесено заседание във Велинград преди месец и половина. Имахме възможност с колегите народни представители от всички парламентарни групи да обсъждаме по същество внесения Законопроект и въпреки различията, смятам, че има добри предложения, които се правят по Закона за Министерството на вътрешните работи. (Реплика.)
Господин Янков, веднага Ви казвам – разширяването правомощията на ГДБОП. Преминаването на Специалната куриерска служба към ДКСИ е правилно решение, защото Вие дадохте мотив, че през 2009 г. преминава в структурите, в системата на Министерството на вътрешните работи. Тя винаги е била в структурите на МВР, само в управлението на тройната коалиция беше преместена в новосъздаденото Министерство за държавна администрация – при Николай Василев. Когато бяха предложени структурата и персоналният състав през 2009 г. от тогавашния министър-председател Бойко Борисов, знаете, че това Министерство беше закрито и съвсем закономерно тази дейност беше прехвърлена в структурата на Министерството на вътрешните работи.
Във връзка с бъдещото Председателство на България през 2018 г. знаете, че това е важната стъпка, която ще даде възможност ДКСИ да се занимава персонално и функциите да бъдат прехвърлени към нея.
Смятам, че предложението, което се прави – за възможността полицейски служители, които имат полицейски правомощия и в момента охраняват обектите на Министерството на вътрешните работи, е допълнителен ресурс, който МВР може да използва в борбата срещу битовата престъпност – с по-сериозното полицейско присъствие, което може да се организира, в страната. Знаете, че бройките, направени като разчет от Министерството на вътрешните работи, говорим за около 500 полицейски служители, които ще могат веднага да влязат в реално изпълнение на тези функционални задължения по населените места, ще дадат глътка въздух.
Знаете, че действително има недостиг на полицейски служители, за да има повече полицейско присъствие в населените места.
От това, което вчера беше обявено в новините, знаете, че в момента се предприемат допълнителни мерки, чисто организационни, с командироването на над 700 служители. Практика в летния сезон е винаги да бъдат подсилвани летните курорти с повече полицейско присъствие, за да може гостите, които идват в България, да се чувстват в по-сигурна среда.
Също така се предприемат допълнителни извънредни мерки, които са във връзка с потенциалните терористични заплахи в страните от Европейския съюз, и в тази посока се работи превантивно, което отново е с необходимост от повече полицейско присъствие.
Разбира се, има различия. Смятам, че експозето, което направи вицепремиерът и министър на вътрешните работи, много ясно и категорично заяви, че се съобразяват с направените предложения при дебата, който беше воден във Вътрешната комисия. Убеден съм, че при един конструктивен диалог между първо и второ четене действително ще можем да намерим оптималния вариант за тази устойчивост в системата, която всички ние желаем.
За нас е изключително важно това, което беше направено като предложение от съответните народни представители, за запазване капацитета на Академията на Министерството на вътрешните работи и също така центровете, които обучават новопостъпващите полицейски служители, защото в момента съм убеден, че Министерството на вътрешните работи обяви конкурси, но това е тенденцията, която ще бъде направена и в предстоящите месеци и години, което ще води до повече оптимизиране на преподавателския състав. Разбира се, и създаване на възможност обучението да бъде пълноценно, и тези служители да могат да получат съответния капацитет, с който да изпълняват своите полицейски функции.
Искам да заявя също така, че имаше дебат относно създаването на Агенция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Смятам, че дебатът, който беше воден, и това, което има като повече мнения във Вътрешната комисия, мисля, че може да не бъде взето предвид, да се направят съответни предложения между първо и второ четене и Дирекцията „Пожарна безопасност и защита на населението” да си остане в структурата на Министерството на вътрешните работи и да се запази сегашният вертикален стил на управление. В тази посока има добри предложения.
Има неща, които провокират политическо противопоставяне, но аз съм убеден, че с общите усилия, и на ръководството на Министерството на вътрешните работи, можем да постигнем този консенсус. Нека все пак да заявим, че януари месец 2015 г. беше направена пътната карта за продължаващите реформи в сектора за сигурност и по-специално в Министерството на вътрешните работи. Знаете, че със законодателните промени, които влязоха в сила от февруари месец 2015 г., от 1 април вече има новопостъпващи служители, които се назначават в административните дирекции по новите условия на Закона на Министерството на вътрешните работи. Те са държавни служители, но са трета категория. Смятам, че това е правилният стил, за да може действително да спрем с тези спекулации, че страната ни има най-много полицаи на глава от населението. С тези промени, които в момента се предлагат, което съм убеден, че ще направим всички заедно в обсъжданията между първо и второ четене, ще може действително служителите, които имат полицейски функции, и служителите, които са в „Пожарна безопасност и защита на населението”, да бъдат първа категория, всички останали да бъдат трета категория, и по този начин да могат да се възползват от правото си като служители по Закона за държавния служител.
Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи Законопроекта.
Искам да призова останалите парламентарни групи да направят същото, защото, уверявам Ви, че между първо и второ четене, заедно с ръководството на Министерството на вътрешните работи, ще направим необходимия компромис, който да бъде за оптимизиране на системата на Министерството на вътрешните работи, и, разбира се, за по-голяма услуга на обществото с цел сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Реплики?
Заповядайте, господин Мерджанов, в рамките на 1 мин. И 30 сек.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Цветанов, след като е толкова успешно действието на ГЕРБ и на тогавашния министър Вучков през януари 2015 г., защо трябваше да бъде сменен той, след като тогава направихте пътната карта за кадровото развитие? Та, бяха необходими година и още няколко месеца да се балтавим в несъгласието на синдикати, брожението на различните служители в Министерството на вътрешните работи, бламирането във Вашата комисия, под Вашето председателство, на Закона, да стигнем до днешна дата. Пределно ясно е на всички, че управляващата коалиция е опитомила несъгласните с този Закон. Това го демонстрираха и господин Каракачанов, а господин Байрактаров даже и надмина по словесност господин Каракачанов, благодарейки на министър Бъчварова.
Има нещо много странно в това да се примиряват тези страсти и да се представя всичко като едно добро начало. Не е така в Министерството и Вие самият много добре го знаете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи!
Господин Мерджанов, пътната карта и в момента в законодателните промени, които се предлагат, това е изпълнение на представеното от януари месец 2015 г. Разбира се, има и нови предложения, които предизвикаха съответния дебат, и точно заради това призовах, че между първо и второ четене ще направим съответните предложения, разбира се, заедно, в синхрон с ръководството на Министерството на вътрешните работи, за да може да имаме текстове, които обединяват всички, и създаваме една устойчивост за системата, а не да провокираме напрежение. Тук можем да говорим и по темата за отпуските, тук можем да говорим и по темата за обезщетението, но трябва, при всички положения, да дадем устойчивост на системата и това става след гласуване на съответните законодателни промени в Закона за МВР.
Що се касае до министър Вучков, мога да кажа, че той направи свое волеизявление в тази посока и не смятам, че трябва да коментираме един личен акт на един достоен човек, какъвто е министър Вучков. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Аз няма да подкрепя този Законопроект и искам да Ви кажа, че позицията ми не е поза на опозиционност, а дълбоко несъгласие с водената политика в сектора за сигурност като цяло, и в частност в Министерството на вътрешните работи. Този Законопроект не решава, а задълбочава проблемите в системата за сигурност.
Искам да Ви кажа, че вчера тук, всички заедно, или по-голямата част от нас, гласувахме една програма за превъоръжаването на славната Българска армия и това беше правилно решение. Системата в Министерството на вътрешните работи е дълбоко нефинансирана, недофинансирана, и това е големият проблем. След като намерихме сили да подкрепим тази част от системата за сигурност, която трябва да гарантира външната ни сигурност – Българската армия, трябва да намерим сили, да намерим средства за финансиране на вътрешната сигурност на страната, защото недофинансираната вътрешна система води до тежка демотивация на състава и липса на резултати. Не може да се търсят финансови резерви и това да бъде за сметка на социалния статус на полицаите. В основата на този Законопроект – 36 – 37 страници, е точно това – да намерим някакви финансови резерви. За сметка на кое? Не искам да повтарям някои от преждеговорившите какъв дисбаланс се получава в системата, защото една част от нейните структурни звена ще останат с определен социален статус, а МВР – най-голямата система, отива надолу.
Искам да Ви кажа, че два от основните проблеми на Министерството на вътрешните работи не са намерили никакво отражение в този Законопроект. Никакво!
Първият проблем е нискоефективното разследване на Министерството на вътрешните работи. В този Законопроект няма нито един текст, който да касае каквато и да е промяна по отношение на организацията, системата за разследване за събиране на доказателства за досъдебното производство. Защото ефективността на тази система трябва да се изразява в крайна сметка до образуване досъдебни производства, внесени обвинителни актове с годни доказателства.
Ако погледнете статистиката в това отношение, ще видите на колко ниско ниво е разследването от Министерството на вътрешните работи, защото имаме слаба квалификация на разследващите полицаи и по този въпрос нищо не се прави. Отделно от това, не е гарантирана независимостта на разследващите полицаи. Ще Ви дам пример от последните дни със скандала, станал известен в публичното пространство, че една дама разследващ полицай от ГДБОП, за да защити честта си, е завела гражданско дело срещу заместник-главния прокурор на Републиката. Нека там да си решават въпроса в съда, но това показва, че има големи дефицити. Не искам да отивам по-нататък. Аз вече го споменах някъде публично, че по принцип има дебалансиране между правомощията на изпълнителната и съдебната власт именно по отношение на воденето на досъдебните производства, но това е друга тема, не искам да Ви занимавам с нея.
Другият, втори проблем, изключително тежък за Министерството на вътрешните работи, е свързан с кариерното развитие на служителите в системата. Служителите са демотивирани, защото огромният състав на това Министерство са честни и почтени хора и искат да работят за държавата, но те са тежко демотивирани, защото в Министерството на вътрешните работи не се води кадрова политика, а се води кадрова търговия. За да израснеш в тази система към днешен ден, трябва да имаш връзки със Златев, Домусчиев, Арабаджиев и така нататък, или със сарайско-библиотекарската групировка.
Миналата година, когато променяхме Закона, основното начало, което въведохме в кадровата политика, беше конкурсното начало. Днес, уважаеми дами и господа, в МВР няма конкурсно начало и това е в основата на тежката демотивация на служителите, защото те не виждат перспектива в своето развитие, ако си изпълняват съвестно задълженията, а трябва да търсят съответното покровителство, за да могат да получат израстване в кариерата, което е… Не искам да казвам по-тежки думи.
Покрай всички тези текстове – не искам да се спирам тук върху необяснимото желание пожарната да стане някаква по-особена структура, това никой не може да го разбере за какво се прави, надявам се, че няма и да се случи, разбира се.
Между другото, с няколко текста се предвижда министърът на вътрешните работи да делегира изключително важни правомощия на главния секретар на МВР, основно в кадровата политика. Всички в Министерството на вътрешните работи днес знаят, че фактическият кадровик е главният секретар на МВР. Затова се докарахме дотам – на възлови позиции в системата за началници да бъдат назначени хора с прякори, като Радо Схемата, някой си с не знам си какво и така нататък. И сега през Закона ще се официализира тази кадрова позиция, което е недопустимо. В основните начала на Закона е записано, че министърът на вътрешните работи ръководи и отговаря за кадровата политика и така нататък, и така нататък.
Отново искам да Ви кажа, че основният проблем на Министерството е липса на ефективност в събирането на доказателства и на разследването, и по тази тема няма нищо в този Законопроект. Така че виждам този сговор тук, който се е състоял, да се подкрепи този Законопроект, защото политиката в областта на сигурността се ръководи пряко от министър-председателя и трябва да бъде подкрепена. Подкрепете я! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Реплика на изказването на господин Атанасов? Няма.
Други изказвания? Няма.
Госпожо Министър, Вие вече се изказахте. (Реплика от заместник министър-председателя Румяна Бъчварова.) Няма.
Закривам дебата.
Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, гласуваме след една минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2016 г.
Гласуваме, колеги.
Гласували 158 народни представители: за 116, против 30, въздържали се 12.
Предложението е прието, а с това на първо гласуване и Законопроектът.

Преминаваме към втора точка, предвидена за днес съгласно гласуваното по-рано тази сутрин решение за удължаване на законодателната част от настоящото пленарно заседание до приключване на дебатите и гласуването:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Постъпили са с писмо № 654-02-41 до 51 предложения за промени в съставите на постоянните комисии, съгласно разпределението по парламентарни групи. Тъй като има връзка между решенията, ще изчета всички проекти за решения, след което ще направим дебата и съответно поотделно ще бъдат подложени на гласуване.
Първата група предложения за промени в състава на постоянни комисии са от госпожа Красимира Ковачка и група народни представители, по поредността на внасянето им в Деловодството на Народното събрание:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Росен Петров Петров като член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
2. Избира Румен Маринов Йончев за член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.”
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Явор Илиев Хайтов като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
2. Избира Росен Петров Петров за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Чавдар Славчев Пейчев като член на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
2. Избира Петър Иванов Петров за член на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.”
„Проект”!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Георги Александров Ковачев като член на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
2. Избира Чавдар Славчев Пейчев за член на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.”
„Проект”!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по труда, социалната и демографската политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Стефан Георгиев Кенов като член на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
2. Избира Красимира Арангелова Ковачка за член на Комисията по труда, социалната и демографската политика.”
„Проект”!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава и ръководството на Комисията по политиките за българите в чужбина
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Румен Маринов Йончев като член и председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.
2. Избира Стефан Георгиев Кенов за член и председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.“
С писмо № 654-02-48 от господин Красимир Велчев от името на Парламентарната група на ГЕРБ е внесъл следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по образованието и науката
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Венка Константинова Стоянова за член на Комисията по образование и науката.”
„Проект”!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по енергетика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Иван Димитров Стойнов за член на Комисията по енергетика.”
Вносител е господин Красимир Велчев. Това е относно колегата, който последен положи клетва като народен представител.
Предложение от ръководството на Парламентарната група на БСП лява България. Господин Ангел Найденов е подписал:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по културата и медиите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 и чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1.Освобождава Михаил Райков Миков като член на Комисията по културата и медиите.”
Втори Проект за решение от господин Ангел Найденов:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава и ръководството на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Михаил Райков Миков за член и заместник-председател на Комисията по правни въпроси на Народното събрание.”
Постъпилите предложения са съобразени с разпределението между парламентарните групи на квотите в съответните комисии и произтичат от решение на парламентарните групи.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 20, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Христо Грудев Грудев за член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.”
Вносител: Красимир Велчев.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо дължа извинение на пленарната зала и целия състав на Народното събрание, че ще занимаваме всички Вас с проблемите на Парламентарната група на БДЦ, но мисля, че когато се вземат решения, те трябва да бъдат информирани, трябва да бъдат обосновани, особено когато гласува пленарната зала. Така че ще ми позволите да Ви запозная накратко с това, което се случва, а решението, разбира се, е на пленарната зала.
Първо, по процедурата. Заседание на Парламентарната група на БДЦ, на което да е решаван този въпрос, не е провеждано. Това обикновено се случва във всяка парламентарна група, когато се предприемат такива промени, защото сигурно всеки се пита защо е това голямо пренареждане в групата на БДЦ. Такова заседание не е провеждано.
Проектът за решение, който е съвсем правомерен – всеки народен представител може да внесе проект за решение, е подписан от членовете на парламентарната група, които са членове и на партията на д-р Ковачка. Толкова по въпроса за процедурата. С други думи, не оставайте с впечатлението, че това е плод на преразпределение на местата в рамките на парламентарната група, взето със съответните решения.
Второ, малко и по същината. Мисля, че е редно да се говори затова, когато избираме членове на една или на няколко парламентарни комисии.
На първо място – за Комисията по борба с корупцията и конфликт на интереси. Както знаете, тази Комисия е паритетна, тоест всяка парламентарната група разполага с по две места в Комисията. В рамките на БДЦ по един представител имаха партиите БДЦ и Народен съюз. В момента се предлага и двете места да бъдат заети от партията БДЦ. Аз трудно мога да обясня този нездрав интерес към тази Комисия.
Второ, промени в Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред. Изважда се бивш заместник-министър на вътрешните работи – човек с изключителен опит в тази сфера и предлагаме може би бъдещия министър на вътрешните работи – не знам, поне имаше такива предложения, знаете, от предишен лидер на една политическа сила.
По трета тема няма да говоря, защото тя касае лично мен. Не мисля, че трябва да вземам отношение по това.
Нека пленарната зала не остава с впечатление, че тук става дума за регулярен процес на вземане на решение и за рутинна промяна в комисиите, каквато правят повечето парламентарни групи.
Изводите оставям на Вас. Те налагат определени заключения – защо сега, защо д-р Ковачка точно в този момент е решила да прави това голямо пренареждане, кое я мотивира и кое обяснява нейния устрем към институциите в Народното събрание, още повече, че през последните няколко месеца бяха избрани и няколко представители на нейната партия в различни институции. Изводите, както казах, оставам на Вас.
Мисля, че решението днес също ще покаже отношението на всяка парламентарна група към този въпрос, към това кой, как и по какъв начин трябва да работи в Народното събрание, в отделните комисии. Това беше информацията, която дължа на пленарната зала. Благодаря и очаквам с нетърпение Вашето гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата за изказване д-р Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА (БДЦ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Първо се извинявам, че в напрегнатия ден ще губим време с дейност на парламентарната група, но мисля, че демокрацията трябва да е подкрепена.
Вътрешните размествания на нашите представители в парламентарните комисии принципно не са основание за особен интерес и не могат да предизвикат каквото и да е сътресение в работата на тези комисии. Обратно – ние ги предприемаме единствено с идеята да се оптимизира работата в тези комисии, да има повече прозрачност и да се вземат колективни решения на нашите позиции по важни въпроси. Самото решение за тях е прието при спазване на всички правила и принципи на парламентарната практика и с необходимото болшинство в групата. Всички решения на Парламентарната група на БДЦ се вземат съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, респективно на парламентарната група. Разговорите за промени в състава на комисиите се водят в парламентарната група от няколко месеца и са обсъждани на десетки заседания.
След отказ за постигане на консенсус от страна на колегите ни беше проведено заседание и бяха подложени на гласуване и приети съгласно изискванията на нашия Правилник решенията, които предлагаме на Вашето внимание. Според Правилника за работата на парламентарната група това е достатъчно основание те да бъдат внесени за гласуване в пленарната зала.
Нежеланието на по-малката част от групата, каквато е Народен съюз, да не подпише протокола от заседанието не е основание това да не се случи. Възражението, че решението е юридически неиздържано, е абсурдно. Ако това беше така, то нямаше да бъде допуснато за гласуване в пленарната зала.
Въпреки че е мнозинство в парламентарната група, Партия Български демократичен център до момента има по-малко присъствие в комисиите, докато колегите от Народен съюз имат: двама председатели на парламентарни комисии в лицето на господин Румен Йончев, който е председател на Комисията по политика за българите в чужбина, член на Комисията по земеделие и храни, член на делегацията в Парламентарната асамблея на НАТО и председател на групата за приятелство с Южна Африка.
Господин Светлин Танчев е председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заместник-председателят на Народното събрание господин Явор Хайтов е член на две комисии: Комисията по правни въпроси, член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и председател на групата за приятелство с Виетнам.
Желанието ни за промени в комисиите е продиктувано единствено от желанието ни да спазим основния принцип на демокрацията. Мнозинството може да провежда своите политики чрез механизмите, които му предоставя за това парламентарната република.
Учудваме ме реакцията на колегите от Народен съюз, които смятат, че решаването на въпросите в групата трябва да става чрез медиите, вместо на заседание и чрез гласуване, както е по Правилника. За мен това е белег на ниска политическа хигиена.
Заплахите за напускане и разтуряне на групата от страна на Народен съюз са опит за извиване на ръце не само на БДЦ, но и на парламентаризма като цяло, на което от Партия БДЦ няма да бъдем заложници.
Уважаеми колеги, позволих си да направя и справка за работата на народните представители от нашата парламентарна група – от Български демократичен център има 8 народни представители. От първия ден на Четиридесет и третото Народно събрание досега съм се постарала да видя позицията на всеки един народен представител от парламентарната група по всеки закон и по всяка точка. Мисля, че всички Вие ще видите тези резултати.
Съжалявам, ако Ви загубих времето! Мисля, че парламентаризмът е над нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Ковачка?
Господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Първо, благодаря и на госпожа Ковачка, че ни прочете изказването си от ПИК от вчера – ние вече го бяхме чели.
Що се отнася до процедурата, пак държа това да бъде ясно – такова заседание на парламентарната група не е провеждано, защото иначе би трябвало да съм на това заседание или най-малкото – да бъда поканен на него. Така че гласуване може да има само, когато има парламентарна група и когато има заседание.
Що се отнася до останалите твърдения на госпожа Ковачка – не съм си написал списък, но мисля, всички Вие знаете, че от последните три избора в Народното събрание – на член на КЕВР, на член на СЕМ и на член на Фискалния борд, представителите, които бяха избрани от БДЦ, са от партията на госпожа Ковачка. Не мисля, че е необходимо тук да си броим позициите. Не знам дали това е най-редното.
Отново се извинявам на пленарната зала, че това трябва да бъде част от дебата тук. С това приключвам и наистина нямам какво повече да добавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, колеги народни представители! Ще бъда много кратък. Виждам, че не само колегите от нашата парламентарна група, но и много други, понякога забравяме що е демокрация.
Искам да Ви припомня, че демокрацията не означава да се съберат три вълка и едно агне и да решат какво ядат за вечеря. Само това исках да Ви кажа. Благодаря. (Оживление. Възгласи от БДЦ: „Браво!”. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това беше втора реплика. Трета няма.
Дуплика ще ползвате ли, доктор Ковачка? Не.
Други народни представители за изказване?
Господин Радан Кънев. (Оживление, шум, възгласи, частични ръкопляскания.)
Залата Ви посреща с овации, господин Кънев.
Колеги, моля Ви! (Оживление.) Моля ви, колеги!
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Госпожо Председател, колеги, благодаря за вниманието.
Не знам тази странна точка от дневния ред на какво се дължи. Не бих коментирал този доста недостоен прецедент, на който сме свидетели – една парламентарна група да се разправя от трибуната. Ние поне го правим през медиите, както сега се шегувахме, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И в кулоарите на Народното събрание.
РАДАН КЪНЕВ: … което все пак е някак си по-уважително към останалите колеги в парламента. Не бих се изказал, ако не се вижда много ясно в залата този така обичаен за Четиридесет и третия парламент тих консенсус, това безумие да бъде подкрепено. Всички, които сме тук, знаем всъщност, че това предложение се прави, за да мине, а не за да ни правят шоу господин Йончев и госпожа Ковачка от трибуната.
В момента, в който мине, Четиридесет и третият парламент ще е реализирал прецедент, който – в продължение на четвърт век какви ли не простотии и безумия са извършвани, за съжаление, в тази зала, но това не е правено – други парламентарни групи да се намесят в разправиите на една парламентарна група, да заместят с гласовете на парламентарното мнозинство неспособността на една от групите да взима собствените си политически решения. Това е драстично нарушаване на четвъртвековна парламентарна традиция по дребен конюнктурен повод, нарушаване, което на всичкото отгоре ще има своето действие за няколко дни, както мнозина от Вас може би се досещат. То дори няма да има продължение във времето, само че прецедентът ще остане.
Колеги от ГЕРБ, за пореден път го казвам: този тип неща рано или късно ще се обърнат срещу Вас и ще бъдат използвани от политически противници, които по всяка вероятност ще бъдат по-антипатични и по-безскрупулни, ще го направят и по по-гаден начин, след като днес Вие им давате възможността чрез този политически прецедент. Много неправилно е това решение. Много неправилно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към господин Кънев? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Кадиев. (Шум и реплики: „Е-е-е!“.)
Уважаеми колеги, моля Ви, не чувам господин Кадиев!
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Не съм започнал да говоря още, госпожо Председател, как да ме чувате?! (Смях.)
Уважаеми колеги от ГЕРБ, това изказване е специално за Вас. (Шум и реплики.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Какво общо имаме ние?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Аз прекрасно си спомням изказванията на господин Бойко Борисов, който казва: „Аз не се бъркам в чужди партии и Вие не се бъркайте в моята”.
Това, което правите днес, е форма на политически инженеринг. Вие си отглеждате опозиция. Успяхте да разбиете Реформаторския блок, успяхте да създадете проблеми в ДПС (шум и реплики от ПГ на ГЕРБ), успяхте да създадете проблеми сега и в БДЦ (шум и реплики от ГЕРБ), на път са и останалите политически партии с една-единствена цел – да си отгледате удобна опозиция.
Ако някой тук трябва да отговаря днес, това е господин Цветан Цветанов (шум и реплики от ПГ на ГЕРБ), защото той беше човекът, който стана и каза: „Искаме удължаване на времето до първа и втора точка”. Защото първа и втора точка е много важна за нашата парламентарна практика? Не, защото той стои в основата на това, което се случва.
Първо, това е наказание към тази група от БДЦ, която отиде на някакви срещи и преговори с АБВ за обща бъдеща президентска кандидатура. Затова ли ги наказвате? Това ли Ви е проблемът? Не може да има такава парламентарна практика! Утре тези колеги ще напуснат парламентарната група, тогава ще останат осем души, които ще трябва да се разпаднат, тогава какво ще правят? Ще отидат при Ана Баракова да търсят нейния глас, за да направят 10 гласа и да има парламентарна група на БДЦ?! (Шум и реплики от ПГ на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такава възможност.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Влизаме в една спирала от купуване и продаване на гласове само и единствено, за да се запазят парламентарни групи и да има коалиционни партньори на ГЕРБ. Ето това правите в момента! Една политическа партия не може да се меси в други политически партии! Точно това правите, господин Цветанов. Това е резултатът от Вашите усилия. Ще видите, когато дойде гласуването, кой ще подкрепи тези неща. Това не е защото е имало решение на парламентарната група, а защото колегата Йончев каза: „Няма решение на парламентарната група”. Това е наказателна акция, в която Вие участвате! Благодаря. (Ръкопляскания от нечленуващи в ПГ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
За първа реплика – Радан Кънев. (Шум и реплики.)
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Кадиев – две несъгласия имам с Вас. Първо, не обиждайте Реформаторския блок – не му е виновен ГЕРБ, не ни е виновен ГЕРБ. Каквото сме си направили, си го правим сами.
Второ, по отношение на групата на Български демократичен център нещата са по-сериозни, отколкото ги казвате, и може би трябва да се казват по-директно. Предстои да се обслужи прекият политически интерес на най-големия български енергиен олигарх с гласовете на демократичното мнозинство в българския парламент. Това е драмата, която предстои. (Реплики от ПГ на ГЕРБ.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Как го измисли това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Кадиев, ще ползвате ли дуплика? Не.
Господин Цветанов иска думата за лично обяснение.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, не Ви прави чест да говорите по този начин, защото само да кажа, че когато Вие напуснахте БСП лява България, те ме обвиниха, че аз съм допринесъл за Вашето излизане. (Ръкопляскания от ПГ на ГЕРБ.) По същия начин и на господин Радан Кънев за това, че се отдели от общата политика на правителството и не застана зад стабилността на държавата, а предприе да задоволява свои лични амбиции с излизането от Реформаторския блок, повярвайте, че Парламентарната група на ГЕРБ не се меси в политическия живот на която и да било друга политическа формация в българския парламент.
Вие, господин Кадиев, сте имали лично решение, за да напуснете БСП лява България. Всяка една парламентарна група има своите политически решения, които се внасят в Деловодството на парламента и минават на гласуване в пленарната зала. Смятам, че това е несериозно и може би задоволява отново Вашите лични амбиции в някаква посока, но те не кореспондират с реалността.
Нека да си припомним, че когато положихме клетва като народни представители в Четиридесет и третия парламент, знаете, че ГЕРБ и Парламентарната група на ГЕРБ беше тази, която предложи на Председателски съвет всичките парламентарни групи да имат своето представителство в ръководните позиции на съответните специализирани комисии в парламента. Смятам, че това беше правилно, защото всяка една парламентарна група има своята представителност от българските избиратели и те трябва да имат достойното представителство в съответните комисии, а не да бъде така, както беше в Четиридесет и втория парламент, когато ГЕРБ не участваше в нито едно ръководство на нито една комисия.
Парламентаризмът и парламентът са извадка от българските избиратели, които представляват съответните гласове, които са дали за подкрепа на дадена политическа формация. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В тази посока ще застанем с решение за гласуване зад всяко едно предложение за промени в комисиите, които са дадени на съответните парламентарни групи. Моля Ви, не намесвайте ГЕРБ или мен персонално в някакви подобни неща.
Що се касае до...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Цветанов. Времето изтече.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПГ на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други народни представители, желаещи да участват? (Реплика от народния представител Георги Кадиев.)
Вие се изказахте, споменахте го поименно и във връзка с това той взе думата за лично обяснение.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека
1. Освобождава Росен Петров Петров като член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
2. Избира Румен Маринов Йончев за член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.”
Гласували 122 народни представители: за 94, против 13, въздържали се 15.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
1. Освобождава Явор Илиев Хайтов като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
2. Избира Росен Петров Петров за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
Гласували 121 народни представители: за 94, против 13, въздържали се 14.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъп до данните по Закона за електронните съобщения
1. Освобождава Чавдар Славчев Пейчев като член на Комисията.
2. Избира Петър Иванов Петров за член на Комисията.”
Гласували 117 народни представители: за 92, против 11, въздържали се 14.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна Комисията по парламентарна етика
1. Освобождава Георги Александров Ковачев като член на Комисията.
2. Избира Чавдар Славчев Пейчев за член на Комисията.”
Гласували 120 народни представители: за 93, против 13, въздържали се 14.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по труда, социалната и демографската политика
1. Освобождава Стефан Георгиев Кенов като член на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
2. Избира Красимира Арангелова Ковачка за член на Комисията по труда, социалната и демографската политика.”
Гласували 120 народни представители: за 93, против 12, въздържали се 15.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промени в състава и ръководството на Комисията по политиките за българите в чужбина
1. Освобождава Румен Маринов Йончев.
2. Избира Стефан Георгиев Кенов за член и председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.”
Гласували 118 народни представители: за 91 против 12, въздържали се 15.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Народното събрание избира Христо Грудев Грудев за член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.”
Гласували 126 народни представители: за 124, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието. (Реплика от ПГ на БСП ЛБ.)
Изчетох ги, има три предложения на ГЕРБ – Христо Грудев Грудев, Венка Константинова Стоянова и Иван Димитров Стойнов – след малко.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по образованието и науката
Народното събрание избира Венка Константинова Стоянова за член на Комисията по образованието и науката. ”
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по енергетика
Народното събрание избира Иван Димитров Стойнов за член на Комисията по енергетика.”
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Следват двата проекта за решение за промени в състава на комисии от квотата на Парламентарната група на БСП лява България.
„РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по културата и медиите
Народното събрание освобождава Михаил Райков Миков като член на Комисията по културата и медиите.”
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
„РЕШЕНИЕ
относно попълване състава и ръководството на Комисията по правни Комисията по въпросите на държавната администрация
Народното събрание избира Михаил Райков Миков за член и заместник-председател на Комисията по правни въпроси на Народното събрание.”
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това и първа, и втора точка.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
РУМЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване с три седмици срока за предложения между първо и второ четене на приетия днес Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 602-01-9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Поставям на гласуване процедурното предложение за максимално удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Колеги, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Премиерът, вицепремиерите и министрите чакат повече от 40 минути. (Силен шум и реплики.)
Новопостъпили питания за периода от 27 май до 2 юни 2016 г. от:
- народния представител Вили Лилков към Вежди Рашидов – министър на културата, относно състоянието на Алботинския манастир и намеренията на Министерството на културата за неговото опазване и развитие. Следва да се отговори писмено до 13 юни 2016 г.;
- народния представител Радан Кънев към Бойко Борисов – министър-председател, относно политиката на правителството за изпълнение на препоръките на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка относно цялостен независим анализ на дейността на българската прокуратура и продължаване на съдебната реформа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 юни 2016 г.;
- народните представители Петър Славов, Иван Иванов и Мартин Димитров към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за развитие на Дунавските общини. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 юни 2016 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Чавдар Георгиев;
- министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народните представители Филип Попов и Чавдар Георгиев;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Петър Славов;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев;
- министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова на два въпроса от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от Георги Гьоков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на питане от народния представител Султанка Петрова;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на два въпроса от народния представител Султанка Петрова;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Чавдар Пейчев;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Стефани Михайлова;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на два въпроса от народния представител Янаки Стоилов;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от Георги Свиленски;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на два въпроса от народния представител Настимир Ананиев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на три въпроса от народния представител Настимир Ананиев;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народните представители Георг Георгиев и Милена Дамянова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Светла Бъчварова.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Защо ги четете, като ги няма в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защото няма как да разбера дали са тук, преди да съм ги прочела. Затова съм длъжна да ги изчета всички, а Вие сте прав, че ги няма, господин Лазаров. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
От името на парламентарна група – декларация. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Ееее!”)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Министър-председател, господин Вицепремиер, колеги народни представители! Ще представя позиция на Българската социалистическа партия лява България по двата нови заема, които правителството на Бойко Борисов внесе вчера в Народното събрание. Два нови заема в размер на милиард и двеста милиона лева, които са допълнителни към онези шестнадесет милиарда – различни от онези шестнадесет милиарда, и представляват нова задлъжнялост на българските граждани.
Господин Борисов, сигурно ще се изкушите след това да ми кажете, че за всичко това, което ще говоря, е виновен Пламен Орешарски. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Не го правете, моля, тъй като съм подготвена с числа и факти да Ви кажа, че сте поели КТБ с 2 млрд. лв., а по Ваше време са станали седем. (Реплики от ГЕРБ.)
Затова обърнете внимание на темата, която повдигаме, без да прехвърляте отговорност на предишни управления. Защото имаме проблем, уважаеми народни представители! България има проблем! (Реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Вие имате проблем!”)
Правителството на Бойко Борисов има проблем и го прехвърля на народа, а той е следният: когато стана проблемът с КТБ, правителството отпусна 1 млрд. 700 млн. лв. заем на Гаранционния фонд, за да изплати дължимото. Правителството на Бойко Борисов гръмко обеща, че ще събере откраднатото, ще намери фирма, която ще върне парите в КТБ, ще ги върне в Гаранционния фонд и Фондът ще ги възстанови на бюджета. Вие не успяхте да се справите с това. (Реплика от народния представител Георг Георгиев.)
Реторичен въпрос: защо не искате да съберете тези пари и да върнете откраднатото от КТБ? И понеже не се справяте с това, вчера внесохте предложение в Бюджетната комисия да вземете нов заем от 1 млрд. 200 млн. лв. – единият от Световната банка, единият от Европейската банка за развитие, Гаранционният фонд да вземе тези заеми, държавата дава абсолютни държавни гаранции за тях и Фондът да върне тези пари в бюджета. Пак казвам, вместо да съберете откраднатото от КТБ, задлъжнявате българите с още милиард и двеста.
Как се случва това?
Първо, в абсолютен разрез с всички закони в държавата новият заем е внесен в Бюджетна комисия без никаква финансова обосновка и обяснение как това ще се отрази на състоянието на държавата и на стандарта на хората, колко пари още ще трябва да връщат.
Между другото, уважаеми българи, в момента всеки от вас дължи 30% от това, което е изработил. Толкова е дългът на България. Ако сте изкарали сто лева, тридесет вече не са ваши. С този нов заем правителството на Бойко Борисов Ви натоварва с още дълг над тези тридесет, без да има финансова обосновка защо и как се прави това.
Второ, твърди се, че има преизпълнение в бюджета от два милиарда, шестнадесетте милиарда мнозинството Ви ги разреши.
Къде са тези пари, че взимате нов дълг?! Къде изхарчихте и преизпълненото, и шестнадесетте милиарда дълг, който мнозинството си разреши само на себе си?
Трето, защо, ако ви се налага това и кажете някой ден защо го правите: защо го правите с външни банки, а не с българската банкова система, в която за миналата година имат над 800 млн. лв. печалба, а за тази година се очертава още повече?
Четвърто, защо в Комисията нямаше нито един представител на БНБ, нито един представител на Фонда за гарантиране на вземания? Тихомълком министърът на финансите го внася вчера в Бюджетна комисия – да мине така незабелязано, между другото. Няма становище нито от БНБ, нито от българските банки, нито от Гаранционния фонд.

Затова нашата категорична позиция: осъждаме продължаващите опити на това правителство да увеличава дълга на България всеки ден! Господин Министър-председател, мислете в перспектива, а не от днес за утре! Някой ден тези пари ще трябва да се връщат. Мисълта и управлението на принципа „след нас и потоп” е пагубно за България и бъдещите поколения. Освен това, нали знаете кой го е казал това? (Ръкопляскания, оживление в ГЕРБ. Влиза министър Горанов.)
Много бързо го извикахте. (Смях и оживление.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ще ти обясни, че това не е държавен дълг.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Това е дълг на Гаранционния фонд, за което Вие давате държавна гаранция.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не е държавен дълг.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Но давате държавна гаранция, което означава (силен шум от ГЕРБ), че тези милиард и 200 ги блокирате в бюджета като държавна гаранция за този заем.
Приключвам със следното. На принципа „след нас и потоп” не се управлява държава. Знаете кой го е казал.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Ние това го видяхме!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Отворете всяка енциклопедия да видите какво се казва за този управник и за неговото управление: прахосничество и популизъм.
БСП лява България категорично ще се противопостави на това, че вкарвате България в дългова спирала, че обременявате три четири бъдещи поколения да Ви връщат заемите, че всичко харчите без това да дава ефект нито в икономика, нито в доходи, нито в социална политика. Затова всеки ден на това управление е пагубен за държавата.
Изходът от тази работа: предсрочни избори! (Викове от ГЕРБ: „Еее!” от ГЕРБ. Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на парламентарна група – госпожа Цвета Караянчева.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не може ли министър Горанов да обясни...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, госпожа Караянчева си има правото.
Да, министърът би могъл да обясни, че чака да започне контролът от един час насам, а не е извикан спешно. Ще му дадем възможност да обясни.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Премиер, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Ясно е, че БСП е тръгнала на рейд да сваля правителството. Само че с лъжи и манипулации това няма как да стане. И след миналия петък, когато чухме декларацията тук, аз реших, че... Всички се изсмяхме на това, което прочетоха от БСП...
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: На кое се смяхте?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Но мисля, че днес трябва да кажем истината и тя е следната. Както казва народът, ако е вярно, че късата памет гарантира дълъг живот, Вие, колеги от БСП, сте си гарантирали безсмъртие! (Оживление в ГЕРБ.) Как иначе да си обясним крокодилските Ви сълзи за усвоени и неусвоени европари при положение, че историческата заслуга за замразяването на фондовете през 2008 г. беше точно Ваша? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Разбирам амбициите на госпожа Нинова да поведе социалистите на кръстоносен поход срещу управляващото мнозинство, въпреки видимо неравното съотношение на силите. Но от това не печелят нито гражданите, нито бенефициентите на европроекти, които безотговорно наричате крадци, некадърници и още по-малко имиджа на България пред евроинституциите, които всички ние в тази зала сме заинтересовани да поддържаме, вместо лукаво да потриваме ръце.
Недоумявам и тази псевдозагриженост на БСП за похарчените евросредства. След като правителството на Орешарски раздаде на калпак милиони пари за стадиони, където нямаше млади хора и единствената прерязана лента от него беше на българския ресторант в Пекин... (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.)
Дето има една дума...
Е, то Пекин е във Виетнам. (Смях.)
Дето има една дума, тези, които искат най-много похвали, са най-бедни на дела.
Не използвате агресивната партийна риторика като смокинов лист, което да прикрива експертната и електоралната Ви немощ, господа от БСП! Това, което ГЕРБ е построил, прокарал, санирал, няма аналог в 25-годишната история на България. То може да се види и да се пипне, то е реално, използваемо е и носи принадена стойност, и по-високо качество на живот.
А сарказмът Ви за калпаво строителство е неуместен и фалшив, защото нямате по Вашия мандат, по времето на Орешарски, камък върху камък сложен, нямате една лопата асфалт хвърлен! (Възгласи „Ехехе!” от БСП ЛБ.)
Преди да надувате балоните с извадките от ОЛАФ само да Ви кажа: отворете и прочетете какво пише точно там, вместо да четете по диагонал и ще видите, че България нито е единственият клиент на ОЛАФ, нито е рекордьор по измами с евросредства. А производствата, образувани след направени проверки, са три пъти по малко от тези на Румъния и два пъти по-малко от тези на Белгия и Италия. Но не в това е въпросът, а в отговорността на правителството и на държавата да разобличават измамите и да упражняват контрол, а не да ги замитат под килима. Нека си припомним скандалите „Батко и братко”, аферата „Хохегер”, случаите САПАРД – точно тези случаи, които в момента са отворени и се разследват в ОЛАФ.
Не се хабете, колеги социалисти! Има кой да се погрижи за българския данъкоплатец.
Що се касае до инвестициите в общините, както казахте преди няколко дни, то на Вас такива не Ви останаха. Така че не се налага да менажирате парите им. Така че успокойте топката и ни спестете комсомолско-бригадирския план! Държавата нито е на автопилот, нито е на ръчна спирачка. Икономиката е в растеж и това не са голословни твърдения, а факти. Справка – Евростат. Колкото и на Вас да не Ви се нрави, че нямате принос в това.
Въпреки раздвижването в партийните редици и ентусиазма, с който се каните да щурмувате властта, сега нито му е времето за преврат, нито пък ще Ви стигнат силите да го направите.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: От Вас ли зависи?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Още дълго ще трябва да марширувате по плаца, колеги. И няма смисъл да мерите дали държавната машина се движи бързо или бавно, защото на Вас няма да Ви се наложи да я управлявате! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от БСП ЛБ: „По начина на водене!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене, господин Гечев. (Реплики между народни представители от БСП ЛБ и Цвета Караянчева.)
Моля, без реплики от място.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Категорично възразяваме по начина на водене, защото Вие, госпожо Председател, не се намесихте! Всичко това, което каза колежката Караянчева, е толкова вярно, колкото нейното изумително твърдение, че Пекин е столица Виетнам. Добро утро! Имаме нова география.
А колкото за спирането на фондовете – това също е изумително. Имало е единствено спиране на програма във връзка с нарушение на процедурите на Европа от кмета на Бургас, от кметството.
Второ, по отношение на възобновяването на европейските фондове, категорично пише в доклада на ОЛАФ, че сме в тройката на Европа, на второ място по открити процедури за нарушаване на закона! (Шум и реплики от ГЕРБ.) За това става дума – за ускоряване на усвояването на еврофондовете от котараци, агромахи и други знайни и незнайни герои.
Така че отговаряйте на днешната ни декларация, а не ни връщайте към Виетнам и Китай, и кажете защо държавният дълг е удвоен, за няколко години гоните 30% и ни вкарвате в дългова спирала? Какво управлявате Вие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене към мен, а не към парламентарната група!
РУМЕН ГЕЧЕВ: 16 милиарда, госпожо Председател! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това не е предмет на…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Всяка седмица идвате тук с нови милиарди!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не позволявайте да се лъже! Спрете да крадете! (Възгласи „Еее!” от ГЕРБ. Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ти колко обра?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
Господин Гечев, ако започна да се намесвам, трябва да говоря само аз от тази трибуна, по начина, по който Вие го искате. Не мисля, че това ще е принос към парламентарната демокрация.
Има ли други декларации от други парламентарни групи? Няма.
Господин Горанов, искахте думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): На кой въпрос ще отговаря?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, господин Дончев...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: На декларацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Четете Правилника, господин Янков! Четете Правилника! Всеки министър и член на правителството може по всяко време в пленарното заседание, когато поиска, да вземе думата. Единствено пропускът е мой, че не му лимитирах времето. Десет минути, господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Мисля да се вместя в по-малко. Благодаря Ви за възможността да разсеем традиционните спекулации по темата, свързана с финансирането на държавата.
Това, което цитират колегите, щеше да е притеснително, ако беше вярно.
Двете гаранционни споразумения, които правителството е предложило, са съгласувани и голяма част от преговорите са водени именно от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Каква е идеята на тази финансираща операция, която безспорно с изключение на задбалансовия ангажимент да бъде гарантиран от държавата този заем на Фонда, за да се получи по-добра от гледна тока на държавата доходност, с която Фондът се финансира, е изцяло в подкрепа на Стратегията за стабилизиране на финансовата система, която рухна в предходния мандат. (Реплики от БСП ЛБ.)
Факт! Статистически факт! (Реплики от БСП ЛБ.) Кога се разклати финансовата система на държавата – това може да се види и хронологично да се проследи.
Когато поехме управлението – предния път, когато говорих по тази тема, говорих 45 минути – във фискалния резерв имаше суми, които не позволяваха държавата да се финансира нормално. Когато поехме управлението, минимумът на фискалния резерв беше около 5 милиарда – през месец ноември 2014 г. Към 31 май фискалният резерв на държавата е 11,5 милиарда. Така нареченото „многогодишно споразумение “, за което Вие коментирате – прословутата опорна точка за 16 милиарда, много далече сме от достигането на това число и с работата, която в момента вършим (реплики от БСП ЛБ) се отдалечаваме все повече и повече. Защото мога да Ви цитирам статистика на международните компании, които се занимават с търговия на тютюневи изделия. Много ясно ще се види периодът, в който държавата липсваше. Можете да видите нивата на контрабандните тютюневи изделия в България през 2013 и 2014 г.. Тя е в пъти по-голяма отсега.
Предполагам, че министър-председателят може да цитира още по-коректни данни в това отношение, тъй като справката е в него. (Реплики на народния представител Филип Попов.)
Това, на което исках да обърна внимание – не ми е работа като финансов министър да се изказвам политически, но не видях дотук, за съжаление, колеги в нито едно Ваше изказване от последния месец-два, когато се опитвате с популизъм да надигнете силите във Вашата партия и да ги настроите революционно – не видях, за съжаление, нито едно по-добро предложение от това, което сега ние правим. Нито едно по-добро решение за икономиката, нито едно по-добро решение за обществения живот!
В този смисъл докато дебатът се води с такива методи, ние нямаме особен интерес да участваме в него. А в момента, в който предложите по-добро решение от решенията, които ние предлагаме, сме готови да водим дебати за тях.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Тридесет милиарда, така ли е? Вместо шестнадесет – тридесет?!
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Гечев, така – пред студентите! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Това, което исках да Ви кажа, е, че съм готов да водя с Вас професионално този дебат, но с истинските категории, а не така, както Вие го правите, подменяйки истината. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Народният представител Румен Гечев тръгва към трибуната. Реплики от БСП ЛБ и от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, както върви днес няма да има парламентарен контрол!
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Имам право, имам право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате думата, две минути за лично обяснение.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Горанов, благодаря Ви за чудесната възможност –студентите в момента слушат и гледат какво става, а това, което става, господин Министър, извън опитите да завоалирате това, което става, е, че Вие гласувахте 16 милиарда за три години и ги усвоявате на сто процента. Нито една стотинка по-малко! Заложили сте 5 милиарда и 300 милиона, теглите като за световно, сега искате още 1 млрд. и 200 милиона, така че студентите слушат и са много критични. Вие вкарвате, загробвате България във финансова спирала всеки ден. Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изявление от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт – има думата господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, господин Министър-председател, уважаеми заместник министър-председатели, дами и господа! Преди месец от трибуната на Народното събрание алармирахме за голям проблем, свързан с българите зад граница, а именно това, че в дирекция „Българско гражданство” в Министерството на правосъдието се отрича правото на българите от Македония и други държави да бъдат българи.
За нас това е учудващ факт, при положение че от началото на мандата на това правителство и на Народното събрание всички режими, съгласувани между различни институции, бяха направени и процедурата течеше нормално. В един момент политиката в Министерството на правосъдието, а и в нашите служби явно, се промени спрямо българите в Македония. Това за нас е необяснимо. Отрича се правото на хората от Македония, при все че имат дори включително документи и роднини от български произход, които са български граждани, да получат българско гражданство, което им е отредено и от Конституцията, и от Закона за българското гражданство. Там ясно е казано, че българите по произход получават българско гражданство по облекчен режим.
Сега какво се получава? В Дирекцията по гражданство от Министерството на правосъдието се предлагат десетки и десетки хора от Македония, на които се отказва правото да бъдат българи и български граждани, но за сметка на това на десетки и десетки граждани на Република Турция, лишени от българско гражданство – забележете, по спогодби, им се възстановява. За нас е учудващо кое застрашава националната сигурност повече – българите от Македония да получават българско гражданство, при все че са българи, или турски граждани, които вече неясно доколко са повлияни от неоосманистката политика на Ердоган, им се възстановява българското гражданство? Това е необясним факт.
Ние от Патриотичния фронт държим този проблем да бъде решен в най-скоро време. Недопустимо е българската държава да отрича българите в чужбина. Недопустимо е потомците на българските революционери от Македония, потомците на българските възрожденци от Македония в днешно време да им се отказва правото да бъдат българи, при все че има специален Закон, който показва какъв е българският произход на тези лица, който не се спазва, при все че има документи, издадени от държавен орган, че са българи по произход – това също не се признава от Министерството на правосъдието.
Затова ние настоявахме директорът на дирекция „Българско гражданство” в Министерството на правосъдието да бъде отстранен. Това е човек, който работи против националните интереси на българската държава. Не може в свободна и демократична България законите и Конституцията да се погазват. Това е недопустимо!
Ние искаме в най-скоро време този проблем и този казус да бъде решен и всички тези преписки на българите зад граница, които са били прекратени от 2013 г. насам, да бъдат разгледани наново и да има справедливост за тези хора. Ние сме длъжни да го направим за паметта на всички, загинали за свободата на тези територии. Голяма част от Народното събрание и от правителството са потомци именно на такива хора, които са бежанци от различни краища българските земи. Затова призоваваме и българското правителство. Имахме няколко срещи с министрите на правосъдието и заместник-министрите на правосъдието, но, за съжаление, този казус не се реши.
Призоваваме и министър-председателя да разреши този проблем, защото вече виждаме как българите зад граница и техните организации започнаха да реагират масово на това, че им се отказва правото да бъдат българи и им се отказва правото да бъдат български граждани.
Затова призоваваме наистина да бъдат взети мерки и този проблем да бъде решен. За нас е необяснимо как за едни хора е възможно да получат гражданство, при все че нямат документи и основание да го получат, а други хора, които имат основание и са българи по произход, им се отказва.
Затова ние от Патриотичния фронт настояваме наистина този казус да се реши по-бързо и да има справедливост за нашите сънародници зад граница. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към отговорите на господин Бойко Борисов – министър-председател. Първо ще отговори на въпрос от народния представител Явор Хайтов относно Главния инспекторат към Министерския съвет.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожо и господин заместник министър-председатели! Моят въпрос е следният.
Господин Министър-председател, съгласно Устройствения правилник на Министерския съвет, под Ваше пряко подчинение се намира Главеният инспекторат към Министерски съвет.
Какви и колко сигнали за корупция на органи на изпълнителната власт и държавни служители на ръководна длъжност от администрацията на Министерски съвет е разгледал и извършил проверка ръководената от Вас структура, а именно Главен инспекторат?
Съгласно функциите от посочения по-горе правилник на Министерски съвет, в т. 12 е посочено, че Главният инспекторат се отчита ежегодно за дейността си на министър-председателя. Запознайте ни в рамките на допустимото време за парламентарен контрол с дейността на Инспектората през 2015 г. какви дейности е провеждал по отношение на антикорупционна политика?
Задавам този въпрос в духа на дебатирания и евентуално гласуван Закон за борба с корупцията по високите етажи на властта и функциите като цяло на държавната администрация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов!
Преди отговора искам само да прочета, сега извадих данни от официалната статистика, от Националния статистически институт за 2013 г. Господин Гечев, можете веднага да проверите.
2013 г. – 17,1% дълг спрямо брутния вътрешен продукт.
2014 г . – 27% дълг спрямо брутния вътрешен продукт.
2015 г. – 26,7%, сиреч 0,3% по-малък дълг в момента. Това можете да го видите веднага. Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Това е след служебното правителство.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): 2014 г. е след служебното правителство!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря.
Статистиката говори. Ако тръгнем да се връщаме назад във времето, ще стигнем до данни, които няма да са Ви приятни. Не искам, разбира се, да си загубя и времето с това.
Госпожо Караянчева, не влизайте в тези дебати, те не са продуктивни. Хората са ги научили, знаят ги, няма да ги забравят. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Господин Хайтов, периодът 1 януари – 31 декември 2015 г. ... (Продължаващ шум и реплики от БСП ЛБ.)
Какво искате да направим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля Ви, започва отговорът към господин Хайтов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Добре, от следващия път, когато започнете да четете декларации, ще излизам. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Има възможност за процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков, моля Ви.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря. (Продължаващ шум и реплики от БСП ЛБ.)
В периода 1 януари – 31 декември 2015 г. в Главния инспекторат на Министерския съвет са постъпили общо 105 сигнала, от които 78 са препратени по компетентност към институции, имащи отношение по тях, а 34 са разгледани от Главния инспекторат. В 18 от сигналите липсва информация за лицата, срещу които са подадени, както и данни за извършени нарушения, поради което по тях не са извършени проверки.
За 16 от сигналите с мои заповеди са възложени проверки. В 12 сигнала се съдържа информация за действия или бездействия на служителите, заемащи експертни длъжности, а в 4 са изнесени данни за корупция на органи на изпълнителната власт и на държавни служители на ръководни длъжности, а именно:
Първо, сигнал за допуснати нарушения в Министерството на здравеопазването при провеждане на конкурс за възлагане на управлението на „Специализирани болници за рехабилитация, Национален комплекс” ЕАД, гр. София и последвалите действия за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на търговското дружество в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. В резултат на проверката е сигнализирана Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Държавната комисия за защита на личните данни и Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Второ, сигнал за допуснати нарушения за служители в администрацията на Министерския съвет по повод извършена продажба на златни и сребърни монети „120 години Министерски съвет”. За резултатите от проверката са сигнализирани Софийската градска прокуратура и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Трето, сигнал за допуснати нарушения от Инспектората към министъра на финансите. За резултатите от проверката е уведомен министърът на финансите.
Четвърто, сигнал за нарушения в Агенцията по вписванията при вписването или обявяването на актове по партиди на търговски дружества. За резултатите от проверката е уведомен министърът на правосъдието.
Контролът върху дейността на администрацията е изключително важен както за установяване на ефективност в работата, така и за противодействие и превенция на корупционните прояви.
Създаването и въвеждането на ефективни механизми за административен контрол върху дейността на администрацията е една от основните цели на процеса за модернизиране на българската администрация.
В изпълнение на нормативно определените функции Главният инспекторат извършва планови и извънпланови проверки. През 2015 г. от Главния инспекторат са извършени общо 25 проверки, от които девет са планови и 16 – извънпланови.
При плановите проверки е проследена дейността на конкретни дирекции от администрацията на Министерския съвет, на областни администрации, на държавни агенции към Министерския съвет и на инспектори към министри.
При извънплановите проверки са проверени данните, съдържащи се в сигнали срещу лица, заемащи публични длъжности, чийто орган по избора или по назначението им е Министерският съвет и министър-председателят, за използване на служебно положение или оказване на влияние в частен интерес.
При обобщаване на информацията от постъпилите през 2015 г. сигнали в Главния инспекторат е установено, че има увеличаване на броя на сигналите за незаконни действия или бездействия на служители от администрацията, сравнено с предходните две години, съответно намаляване на броя на сигналите за корупция в сравнение с предходните две години.
За подобряване на работата на администрацията и превенция на корупционните прояви в хода на проверките от Главния инспекторат са дадени и конкретни предложения: актуализиране на нормативната уредба, специализирано обучение за превенция на корупцията за служители, стриктно спазване на законовите и подзаконовите актове, рекламиращи дейността по управление на човешките ресурси, и други.
Годишният доклад за дейността на Главния инспекторат за 2015 г. и обобщеният доклад за резултатите от проверките на Инспектората е публикуван в интернет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Всъщност от цифрите, които изнесохте, господин министър-председател, стана ясно, че Инспекторатът е разгледал само 34 преписки, което за общия брой на служителите – 12 на брой, прави по-малко от 3 преписки на година. Мисля, че това е много малка натовареност на този административен отдел, а той е важен, защото борбата с корупцията е нещо актуално. Знаете, че дебатираме това и по предстоящия Законопроект, който предстои да се разглежда.
Стана ми интересно, че сигналите не са анонимни – нещо, което ми се струва важно.
Ще продължа да следя работата на тази административна единица и работата на инспекторатите във всички министерства, защото когато говорим за борба с корупцията, много лесно и с лека ръка прехвърляме топката, както се казва на футболен жаргон, в полето на прокуратурата. Административните единици във ведомствата обаче имат силата и административното задължение да се борят и да предотвратяват както корупционни практики, така и да действат превантивно, което за мен е по-важно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Премиер? Няма да ползвате.
Следва питане от народните представители Мустафа Карадайъ, Хамид Хамид и Айхан Етем относно цялостната кадрова политика на правителството в сектор „Сигурност”.
Питането ще бъде развито от господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа заместник министър-председатели, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Министър-председател, още от самото избиране на настоящото правителство се наблюдават тревожни тенденции в кадровата политика в сектор „Сигурност”, като се извършват назначения при грубо нарушаване на действащото законодателство, несъвместимост и конфликт на интереси, както и преобладават тясно политически зависимости и интереси от конкретна политическа сила, които не могат да се самоопределят дали са на власт, или са в опозиция, или се определят като опозиция на власт, или са на власт като опозиция, особено от един от представителите й.
В Министерството на вътрешните работи и в Държавна агенция „Национална сигурност” се е оформил приятелски кръг около въпросния народен представител, който кадрува по тясно партиен и приятелски критерий, без оглед на нуждите на структурите и в разрез със законодателството.
Оказва се, че представител на една скромна по представителство политическа сила и маломерна по своя състав в парламента е окупирал ключови звена в сектор „Сигурност” и независимо че вече декларира своя опозиционен характер, продължава да уволнява и назначава свои другари на възлови места.
Така например бързото израстване на Олег Петков от Деловодството на ДАНС до заместник-председател на Службата се дължи изцяло на протекции на бившия председател на Комисията по вътрешна сигурност господин Атанас Атанасов.
Сред състава на Държавната агенция цари сериозно възмущение и недоумение защо съпругата на заместник-председателя Петков – Екатерина Петкова, е назначена в дирекция „Противодействие на корупцията” в нарушение на чл. 50, ал. 3, т. 1 от Закона за ДАНС, поради това че съпрузи се явяват в йерархическа служебна връзка. Всички назначения в ДАНС минават по съпружеска линия, вместо по предвидения в Закона ред. По тази съпружеска линия са назначени също и Орлин Якимов – директор „Технически операции” в ДАНС, която дирекция прилага СРС-та, като съпругата му също е служител на ДАНС. Също така лицата Теодосий Ковачев в софийската дирекция, Галатея Попова, която е служител по миграцията и се хвали, че е племенница на генерал Атанасов.
Към този личен приятелско-съпружески кръг следва да добавим и заместник-министрите на Министерство на вътрешните работи Филип Гунев и Цвятко Георгиев, като последният е дългогодишен сътрудник на господин Атанасов в парламента и извън него.
От тези няколко примера от иначе дългия семеен списък… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задайте въпроса.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: …може да се направи извод, че ДАНС се е превърнала в лична и семейна структура, където всички кадрови въпроси се решават по съпружеска линия.
И в тази връзка нашето питане към Вас, господин Министър-председател, е: каква е кадровата политика на правителството на Република България в сектор „Сигурност” като цяло, както и в контекста на посочените по-горе примери? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – премиерът на Републиката господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Карадайъ, уважаеми господин Хамид, господин Етем, политиката на правителството в сектор „Сигурност”, засягаща назначаването на професионални кадри, изцяло се основа на следните принципи: прозрачност, публичност, обективност, конкурентно начало, забрана за дискриминиране, планиране и управление на подбора и развитието на кариерата.
Назначенията в Политическия кабинет на министъра на вътрешните работи се извършват въз основа на утвърдена практика, нормативно учредена в чл. 108, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 19, ал. 1 и чл. 23, ал. 6 от Закона за администрацията. Заповедите за назначаване на заместник-министри от Политическия кабинет се утвърждават и подписват от мен по предложение на съответния министър.
По повод посочените от Вас назначения в ДАНС и цитираните конкретни служители във връзка с определянето на заместник-председател, господин Олег Милчев Петков, е подал декларация по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, т. 5 в която е посочил, че има частен интерес към дейността на свързани с него лица по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона, за Екатерина Атанасова Петкова – негова съпруга.
По повод декларираното от господин Петков до Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси е изпратено запитване с регистрационен № РД-48 от 20 април 2015 г., на което е получен отговор с вх. № РД-2341 от 30 април 2015 г. Същият е уведомен, че като лице, заемащо публична длъжност има задължение да подава декларация по чл. 12 от Закона при наличие на предпоставки за това, в това число и да посочи свързани с него лица и роднински връзки, което господин Петков е направил.
Защо така е уведомен, че съгласно чл. 16 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, следва да се подава декларация по чл. 12, т. 4 винаги, когато трябва да се упражняват правомощия или задължения по служба от лицето, заемащо публична длъжност в свой интерес или на свързано с него лице и да си направи самоотвод. Съгласно чл. 10, ал. 2 на Закона заместник-председателите осъществяват и правомощия в обем, определен им със заповед на председателя на ДАНС. В тази връзка на господин Петков не са възлагани правомощия по методическо ръководство и контрол на основното структурно звено, в което служи съпругата му по смисъла на чл. 10, ал. 2 от Закона.
Що се отнася до втория цитиран от Вас случай – Орлин Якимов и Анита Якимова са служители в различни основни структурни звена на Агенцията и не се намират в йерархическа зависимост.
И накрая, при назначението на посочените от Вас Галатея Попова, Теодосий Ковачев не е установена несъвместимост със службата им. На Теодосий Ковачев през 2015 г. служебното му правоотношение с ДАНС е прекратено, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения – отказ за издаване на поредното разрешение за достъп до класифицирана информация.
В заключение, както при осъществяване на законните им правомощия, така и при прилагането на кадровата им политика в МВР и ДАНС, стриктно се спазват изискванията на нормативните актове, включително и изискванията за установяване на несъвместимост с държавна служба и конфликт на интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, Вие носите отговорността за сектор „Сигурност”. Конкретните примери в нашия въпрос бяха посочени, във връзка с това е и уточняващият ми въпрос, не толкова за конкретните примери, те бяха само примери. Уточняващият ми въпрос е: колко още ще търпите, господин Министър-председател, приятелско-съпружеските кадровици в сектора? Защото тук не става дума само за авторитета на правителството и българските институции, а най-вече за защита на националната сигурност на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Министър-председателят на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Уважаеми господин Карадайъ, с предишния мандат един от големия упрек към нас беше, че в сектор „Сигурност” има полицейщина.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Вие го казахте. Вие си признахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков, ако още веднъж се обадите нерегламентирано, ще Ви санкционирам по най-тежкия начин. (Оживление, реплики от ГЕРБ и БСП ЛБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Сега в две поредни питания – от господин Атанасов и от Вас, аз разбирам, че всъщност или библиотекаро-сарайският, или приятелско-съпружески кръг, или еди-какво си, се намесват в управлението на службите. При цялото си уважение към Вас, искам да кажа следното.
Това, от една страна, ако е вярно и в едната, и в другата посока, би било максимално добре за опозицията, че така добре са представени в този сектор и Вие, и колегите от ДСБ. И сте спокойни, че правителството и службите за сигурност действително работят, за да спазват законите и да се грижат за националната сигурност.
Освен това днес излязоха резултати от проучването на пазара чрез събиране и анализ на празните кутии на цигари. Ще Ви покажа резултатите, защото те са много фрапантни и мисля, че целият парламент може да се гордее с това. Те са по години и се правят от най-големите компании в света, но не по статистически метод, а отиват в градовете, от кофите за боклук изваждат наличните кутии от цигари. Броят колко са с бандерол, колко не са. Ето пак се движи контрабандата и ето резултата (показва графика) – най-добър за всички времена – 8,3. Заварили сме над 20.
С една дума политически виждате колко лесно се говори. В момента прокурори, ДАНС, служители на полицията, на БОП, на данъчните, на митниците полагат огромни усилия да съберат и видно е, че се събират повече пари в бюджета. И видно е, че резултатите, съжалявам, че тук няма статистика да Ви покажа, но беше отчетено днес на това съвещание, проведено от тези компании в София, колко по-добре сме от много държави в Европа. И това се забелязва от всички. Ако Вашата енергия и усилия – и на Вашата партия, и на колегите от ДСБ се концентрират да подпомогнете не мен, не правителството, а службите, ще бъде само успех за страната. Аз Ви гарантирам, че нито допускам хора от библиотекаро-сарайския, защото, когато се използват такива епитети „приятелско-съпружески кръг“ – това само унижава служителите, унижава хората, които в действителност много работят.
Обръщам се към двете партии. Има достатъчно политически теми за атака. Бъдете спокойни – няма вмешателство, влияние или нерегламентиран, какъвто и да е контакт в тази сфера.
И на колегата Атанасов го казвам, и на Вас – нека ги подкрепяме да работят. Мисля, че когато дават резултати, те са видими, можем спокойно да си го позволим. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
За отношение – господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, до някаква степен бих се съгласил с отговора, който получих тук, в тази зала, но, господин Министър-председател, не мога да се съглася, когато се подхожда с ирония, когато става въпрос за националната сигурност на страната. (Оживление и реплики в залата.) Независимо кой каква терминология ползва, кой какви внушения се опитва да прави, в конкретния случай дадохме само няколко примера с оглед на това да се види как и кои хора ползват инструментите на внушенията, за да си прокарват личните интереси в някои сфери.
Наистина, господин Премиер, сектор „Сигурност” е важен. Кадровата политика в сектор „Сигурност” е много важна и евентуално следващият ми въпрос, още отсега искам да го заявя, най-вероятно ще бъде за присъствието, представителството, относителният дял на малцинствата в сектора в различните нива на управление и присъствие в сектора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Борисов, благодаря Ви за участието в настоящия парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на въпросите, поставени към господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по Европейските фондове и икономическата политика. Той ще отговори на въпрос от народния представител Мартин Димитров относно привличането на инвеститор с опит, който да придобие акционерно участие и развитие в Българската фондова борса.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, госпожо Вицепремиер! Ако погледнете капитализацията на фондовата борса в България и я сравните с тази от други страни от Централна и Източна Европа, е видно, че има изоставане. За 2014 г. капитализацията, която по идея на Уорън Бъфет се мери като пазарната стойност на всички акции, които се търгуват, отнесена към брутния вътрешен продукт, за България е около 12%, за съседни страни като Румъния, Македония и дори Сърбия е над 18. Няма да правя сравнение с Хърватска и Полша, където разликата вече е пет и повече пъти.
Защо казвам всичко това? Търсим висок икономически растеж. Един от факторите за повишаване на икономическия растеж, който е в основата на нарастването на доходите, на създаването на нови работни места е развитието на фондовия пазар и фондовата борса.
Аз знам, господин Вицепремиер, че са водени разговори и са проведени срещи и се търси вариант развита европейска фондова борса да участва под някаква форма, да придобие дял в Българската фондова борса.
Въпросът ми към Вас е да ни запознаете като български парламент какъв е напредъкът и дали е реалистично да очакваме в 2016 г. да има нещо по-конкретно. Ако тази стъпка не бъде извървяна, не се намира на този етап решение на казуса, който е, че чрез спестяванията на българите не се превръщат в инвестиции. Натрупват се депозити, депозитната база расте, няма пропорционално нарастване на инвестиционната база.
Господин Вицепремиер, скоро разглеждах данни за общите инвестиции и видях, че общите инвестиции в Румъния растат по-бързо от тези в България. Разликата е в инвестициите на домакинствата. Развитието на фондов пазар дава и тази възможност.
Моят въпрос към Вас е: какъв напредък очаквате? И освен епизодични разговори можете ли да ни кажете нещо конкретно за 2016 г., което, отсега казвам, бих подкрепил идеята голяма Европейска фондова борса да участва да придобие част от Българската фондова борса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми господин Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Хубав въпрос. Аз съм напълно съгласен, че наличието на ликвиден, надежден, ефективен капиталов пазар, управляван спрямо най-високите международни стандарти и практика е изключително важен фактор за развитие на икономиката и изключително важен фактор за растежа, част от тази икономическа среда, която може да стимулира растежа. Тук нямаме абсолютно никакво разминаване във вижданията си.
Просто казано – като мажоритарен акционер в „Българска фондова борса“ АД държавата потвърждава позицията си за привличане на стратегически инвеститор с цел интегриране на борсата в международните европейски пазари, като изключително важна стъпка за развитие на българския капиталов пазар. Факт е, че това ще доведе до повишаване на ликвидността и ефективността на целият капиталов пазар, най-важното – нов достъп до финансиране. С Вас сме единодушни, че този модел за осигуряване на финансиране за нови бизнес начинания се използва изключително слабо и данните, които цитирахте, ако погледнете оборотите, които има на Българската фондова борса, те са изключително ниски. Изцяло банковото финансиране и финансирането от еврофондовете не са целият спектър. Всички знаем, че в един добре развит пазар листването на борсата е един от основните инструменти поне за редица категории компании.
Следва да се има предвид, че Българската фондова борса реално е в процедура по приватизация, която се осъществява, напомням, от Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, като част от изпълнението на одобрената с протоколно решение на Министерския съвет още от 2011 г. Концепция за интеграция на Българската фондова борса и Централния депозитар в европейските и световните финансови пазари.
И тук в полза на конкретиката – приватизационната продажба на държавното участие в капитала на Българската фондова борса, е обявена за приоритет в дейността на Агенцията през 2016 г. и аз искрено се надявам това да се случи.
Отвъд процедурата, факт е, че са водени множество разговори. И тук е важно едно уточнение. Когато говорим за евентуална приватизация, защо не още тази година, дай Боже да се случи, на Българската фондова борса, основната и последната полза трябва да е приходът от една такава сделка. За нас е важно друго. За нас е важно, ако се появи първокласен, защото ние нужда от друг партньор нямаме, първокласен играч, който да доведе не само следването на високите стандарти и принципи, цялата екосистема от свързани борси в Европа, да доведе до нова репутация. Аз бих мислил в малко по-широка перспектива – ако се появи първокласен играч, аз мисля, че има потенциал не само за капитализирането на българския капиталов пазар, ние би следвало да мислим по-амбициозно, защо не да мислим примерно на ниво Балканите?
В този смисъл критичен фактор за случването на тази сделка е интересът на големите първокласни играчи в Европа, който правим всичко възможно да провокираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Реплика, господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Дончев, първо се радвам, че сме на едно и също мнение по тази тема, но имайте предвид, че капацитетът на Агенцията за приватизация не стига за реализацията на такава сделка. Ако Вие не се ангажирате пряко и не участвате в преговорния процес, представете си техния опит в сделки досега, който, между другото, не е лош, но изключва сделки от подобен вид и характер. Тоест, ако чакаме само те да свършат тази работа, по-вероятно ще продължат преговорите, за които пет години вече е дълъг период от време.
Представете си въпроса, който много икономисти си задаваме и той е: без развитие на фондовата борса и капиталовия пазар дали въобще може да настъпи по-висок растеж на българската икономика? Дали ако фирмите продължат да разчитат само на банково финансиране, дали в този модел на намалели чужди инвестиции след финансовата криза от 2008 г., можем да постигнем по-високи резултати?
След 2008 г. Полша и Румъния, знаете, предприемат конкретни мерки за развитие на фондовия пазар – липсвайки миноритарни дялове от големи компании, предприемат този подход. Но аз смятам, че първото, което ни е необходимо, е първокласен международен играч, който да дойде на Фондовата борса, да стане собственик и да създаде така необходимото доверие, че на този пазар е дошъл някой, който знае как се прави бизнес, знае как да привлича компании, знае как да привлича интерес и доверие, че бизнесът е прозрачен, отчетен и че няма да има злоупотреби, че е на световно ниво.
Бих Ви препоръчал това да бъде поставено като съвместен изключителен приоритет, защото твърде много време мина. Знам, че не зависи само от Вас или от Агенцията за приватизация, или, ако искате, от българския парламент, а зависи от мотивацията на така наречените „първокласни играчи”. Много ми се иска до края на тази година поне да имаме напредък и яснота. Аз си спомням, когато за първи път Симеон Дянков поиска от нас промяна в законодателството, което да разреши този процес. Ние почти единодушно го направихме.
Виждайки растежа, който не е достатъчен и който като тенденция трудно ще бъде повишен, много ми се иска през 2016 г. да бъде постигнат напредък, а той няма да дойде от Агенцията за приватизация. Задавам Ви този въпрос, за да разберете, че очакванията са включително и към Вас.
Надявам се следващия път, като обсъждаме тази тема, да има добра новина, а именно, че голям, първокласен, световен или европейски играч, който е управлявал подобна Фондова борса, желае да дойде в България, да помогне за развитието, да направи този бизнес първокласен, да привлече нови компании. Трябва ни вътрешен двигател на растежа. Досега разчитахме само на външните двигатели на растежа – на инвестициите, на притока на капитали от компаниите майки към българските банки.
Трябва ни вътрешен двигател на растежа, господин Дончев. Така че приемете този добронамерен въпрос към Вас като молба тази работа да бъде свършена и ако Ви трябва помощ, просто кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: От уважение към Вас Ви оставих една минута и четиридесет секунди. Благодаря Ви.
Право на дуплика, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Димитров, започвам с последната Ви констатация. Съгласен съм, че експортът и преките чуждестранни инвестиции не могат да са единственият мотор на растежа. Тук като много солидна основа на растежа примерно можем да коментираме и вътрешното търсене. В този смисъл данните от няколкото изтекли месеца от тази година са напълно окуражаващи.
Но да се върнем на темата. Понеже става дума за процедурата, тя би могла да бъде и конкурентна процедура – не е редно представител на политическото ръководство пряко да се меси в нея. Наред с това, не само осъзнавам отговорността си, че понякога този процес е въпрос на политически сигнали, но искам да Ви уверя, че лично съм обикалял и съм разговарял с ръководствата на някои от най-големите борси в Европа в опит да привлека вниманието им. За съжаление, времената в Европа са в голяма степен смутни и не бих казал, че към момента можем да се похвалим с някакъв зрял интерес, но усилията в тази посока няма да спрат.
И още едно важно уточнение. Това не е единствената мярка за развитие на капиталов пазар, има и други. Вие споменахте за листване на борсата на част от държавни дружества. Добре знаете, че държавните дружества, останали в България, са в изключително чувствителни сектори. Това в никакъв случай не е лесен разговор.
Нека да Ви съобщя например, че обсъждаме с някои колеги, включително и народни представители, включително и с финансовия министър, и други мерки. Примерно защо да не се опитаме да стимулираме, включително чрез Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, асистенцията, помощта на компании, които искат да излязат на борсата, и да окажем пряка подкрепа в тази посока? Това е, малко или много, екзотична стъпка, но ние не трябва да се плашим от иновациите, включително от управленските иновации. Искам да Ви уверя, че още в следващите месеци ще видите реални стъпки в тази посока, които се надявам да дадат резултат.
С няколко конкретни стъпки, като част от цялостна стратегия, съм убеден, че можем да видим по-зрял капиталов пазар в следващите години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател. С този въпрос Вашето участие в парламентарния контрол се изчерпва. Изпълнихте конституционните си задължения. Пожелавам Ви приятен ден!
Преминаваме към отговори на актуални въпроси от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката госпожа Меглена Кунева.
Първият въпрос, на който тя ще отговори, е на народния представител Айхан Етем – относно състоянието и поддръжката на язовир „Рогозен”, община Хайредин, област Враца.
Заповядайте, господин Етем.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, всички заедно – и ние, и Вие, станахме свидетели на поредното преливане на язовир и превръщането му в потенциална заплаха за живота на гражданите в страната. След падналите обилни валежи язовир „Рогозен” в община Хайредин преля вследствие на разрушен преливник и създаде предпоставка за бедствие, поради което се наложи евакуация на жителите на няколко населени места в подножието на язовира. За повредата на съоръжението се знае от години, но въпреки това не са взети необходимите за безопасната му експлоатация мерки.
В тази връзка моля да ми отговорите: в какво състояние е бил язовирът, преди да прелее и да разруши преливника, и защо не са предприети необходимите мерки за ремонт? Отпуснати ли са необходимите средства за поддържането и безопасната му експлоатация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Етем. Актуален въпрос за жителите на цяла област Враца.
Заповядайте за отговор, госпожо Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин народен представител, благодаря Ви за въпроса. Смятам, че е много важно през парламентарния контрол да имаме дискусия по темата за състоянието на язовирите не само защото въпросът е актуален през пролетта заради обилните валежи. Важен е най-вече защото е задължение на институциите да информират хората и да им осигурят спокойствие за тяхната безопасност.
Искам да уточня няколко неща. От 1 януари 2016 г. контролът на състоянието на язовирните стени и съоръженията към тях беше възложен на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която попада в ресора ми на заместник министър-председател. Повтарям, 1 януари 2016 г. Правомощията на Агенцията са уредени в Закона за водите и включват даване на задължителни предписания на собствениците на язовирни стени, определяне на срок за тяхното изпълнение, съставяне на актове за установяване на административните нарушения. Съобразно това мерим ефективността на Агенцията.
Важно е да се знае, че съгласно Закона за водите поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на язовири, хидротехнически и защитни съоръжения се осигуряват от собствениците.
Сега по въпроса – язовир „Рогозен”, община Хайредин. Информацията от Агенцията е следната. Още на 3 февруари 2016 г., месеци преди язовирът да прелее, експерти на Агенцията извършват проверка на място, вършат си работата. Предвид констатираното техническо състояние на язовирната стена и съоръженията към нея, на собственика на язовирната стена, община Хайредин, са направени следните предписания: контролирано източване на язовира, свикване на експертен съвет за техническото състояние на язовира до 18 март – има и срок, изготвяне на проект за ремонтни работи, ревизия на основния изпускател, денонощно наблюдение при висока вълна.
Допълнително с писмо на Агенцията до областния управител на област Враца и със заповед от него до всички собственици на язовирни стени е указано да освободят необходимия ретензионен обем на язовирите, намиращи се в пределите на областта.
В Агенцията не е постъпило писмено уведомление от собственика на язовира за изпълнение на направените предписания, с което не е спазено изискването на Закона за водите. Че не са изпълнени предписанията е установено и с повторна проверка на място. В момента тече процедура по издаване на акт за установяване за административно нарушение по реда на Закона за административните нарушения и наказания на собственика на язовира за неизпълнение на задълженията по Закона за водите. Размерът на санкциите на собственика е от 1000 до 10 000 лв.
По отношение на втората част на въпроса Ви, искам да Ви информирам, че Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) няма задължения по закон да финансира собствениците на язовирните стени. Разбирам практическата насоченост на Вашето предложение, но няма такава възможност и за осигуряване на изправното им техническо състояние, и на безопасната експлоатация.
Имам освен това и допълнителна информация изобщо за дейността на Агенцията, която ще Ви предоставя, и ще разчитам Вие да продължите през въпросите си да контролирате. Много е важно всеки да си носи отговорността. Ако просто разпръснем препоръките и не знаем, че Законът е решил, че отговорността се носи от собственика, и собственикът трябва да направи необходимото, ако прехвърляме и очакваме някой друг да свърши работата, това може да завърши в прекия смисъл на думата катастрофално, защото говорим все пак за природни стихии. Още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник министър-председател.
Заповядайте, господин Етем, за реплика.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател! Разбирам, че от много скоро техническият надзор и наблюдението над тези съоръжения са във Вашия ресор. Същественият проблем тук е следният. За съжаление, в последните години се превърна в тенденция държавата да прехвърля отговорността и преките задължения на българските общини, без да прехвърля към тях необходимото финансиране, което е необходимо за безопасното поддържане на тези технически съоръжения.
В тази връзка мога да Ви предам уверението на общинското ръководство на община Хайредин, защото този язовир през годините не е бил техен, впоследствие е прехвърлено от страна на държавата към общината задължението той да се стопанисва. Общината не разполага с необходимите финансови средства, за да поддържа в безопасност техническото съоръжение и изразява готовност да го подари на държавата. Като по-добър стопанин може би държавата ще се грижи по-добре за това техническо съоръжение, защото както общинското ръководство, така и жителите не желаят този язовир да съществува, защото той представлява пряка опасност за техния живот.
Разчитам на съдействие от Ваша страна да разрешим този казус, защото, първо, язовирната стена е в окаяно състояние, второ, община Хайредин, като една от най-малките общини, не разполага с необходимите финансови средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Етем.
Правото на дуплика – заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Етем, нека да се уточним. Аз отговарям като ресорен вицепремиер за дейността на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, не по въпросите за собствеността. Тоест, ако Вие искате да адресирате, да препрeдадете, така да се каже, желанието на общината, моля Ви, направете го към този министър, който отговаря за държавната собственост. Това не съм аз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Вторият въпрос е от народния представител Станислав Тодоров Станилов относно отсъствието на разбиране за корупционния потенциал на плагиатството.
Заповядайте, проф. Станилов, да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! Корупцията е сериозен проблем на съвременния свят и активното й противодействие е един от най-сигурните знаци за зрелостта на едно общество.
Вашата амбиция, госпожо Вицепремиер, в това отношение буди адмирации и очаквания, че принципната позиция за неприемане на корупцията ще бъде съпроводена с ефективни мерки във всяка конкретна област от обществения живот. Това е моето очакване към Вас.
Изненадан съм, че не прилагате антикорупционния подход в сферата на висшето образование и науката. В какъв смисъл? Както навсякъде другаде, и тук има управление на публично имущество и обществени поръчки, но има и специфичен проблем, който генерира най-масовите корупционни нагласи. Това е проблемът с плагиатството.
Досегашната практика на Министерството на образованието и науката показва, че чиновниците не разбират връзката между плагиатството и корупцията.
В Комисията по образованието и науката към Народното събрание се получи писмо № 01-01-95 от 27 април 2014 г. То коментира един конкретен случай, но поставя принципния въпрос за политиката на правителството към доказаните плагиати. В писмото от Ваше име се застъпва тезата, че доказан плагиат, който е уволнен от едно висше училище, без проблем може да бъде назначен в друго училище. Подобна позиция е несъвместима с принципите на последователната борба с корупцията в сферата на висшето образование и науката. Веднъж установено, плагиатството следва да води до лишаване от академични права. Това е европейската академична традиция и европейският актуален подход, който беше коментиран многократно в последните години след скандални случаи в Германия и Унгария. България не може да стои встрани от европейския модел.
В тази връзка, моля да ми отговорите, приемате ли за политика на Министерството на образованието и науката, че доказан плагиат, който е уволнен от висше училище за плагиатство, може да преподава в друго висше училище? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Заповядайте, госпожо Заместник министър-председател и министър на образованието, да отговорите на този интересен въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Наистина въпросът е интересен, въпрос за етиката в правото. Въпросът е докъде може да стигне правото.
Уважаеми господин Станилов, становището на Министерството на образованието и науката по повод на постъпилия в Комисията по образованието и науката сигнал за плагиатство в трудовете на Светла Цонева Радева, което Вие цитирате, е изготвено съобразно принципното положение в правото, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също провинение – Non bis in idem.
Светла Радева е била санкционирана към момента на уличаването й в плагиатство по реда на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование. Трудовият й договор с Университета по архитектура, строителство и геодезия е прекратен със заповед на ректора от 11 май 2009 г.
В действащия Закон за развитието на академичния състав в Република България не съществува текст, който аз да мога да приложа, според който лице, за което е доказано плагиатство в научните му трудове, да не може да заема академична длъжност във Висше училище или научна организация. Дали това е пропуск на правото, или е съзнателно решение на законодателя, който тук, от тази зала твори законите, това оставям Вие да прецените.
Напомням Ви, господин Станилов, че Министерството като всяка друга българска институция и като всеки български гражданин, е обвързано от Закона. В становището си, което Вие цитирате, ние сме обяснили съвсем ясно, позовавайки се единствено на действащото българско законодателство, защо в конкретния случай Министерството на образованието и науката не може да упражни контрол върху това назначение, тоест на Светла Радева за професор в Колежа по телекомуникации и пощи.
Това, което аз мога да направя, е да прилагам Закона. Останалото би било волунтаризъм. Искам да Ви кажа, че моите актове подлежат на санкция от Върховния административен съд и такъв акт може да падне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Заповядайте, проф. Станилов, за Вашата реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Много добър отговор, госпожо Министър. Благодаря Ви за този отговор. Вие сте съвършено права. Наистина в съществуващия Закон за академичния състав, предложен и приет в Четиридесет и първото народно събрание с големи спорове и големи дискусии, няма клауза за борба срещу плагиатството. Това беше пропуск на законодателя, на инициатора, на този, който имаше законодателната инициатива, респективно министър Сергей Игнатов, и Народното събрание, въпреки протестите на част от опозицията, прие този Закон.
В Народното събрание, в Комисията по образованието и науката, са внесени три проектозакона за развитие на академичния състав, един от които е на Министерството на образованието и науката, единият е мой, и единият е на колегите от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). В тези три закона – само в моя Закон има две клаузи срещу плагиатството по смисъла на европейското законодателство, че учен или преподавател, който е хванат в плагиатство, губи академичните си права, и в този смисъл беше моят въпрос.
Когато Законопроектът на Министерството на образованието и науката е работен, Вие не бяхте министър. Не носите отговорност за този Проект. Проблемът е, че сега, вече трета седмица, ще стане месец, този Закон не се движи в Комисията, и то по причина неучастието на Министерството на образованието и науката.
На опита да съберем работна група с участието на представители на Министерството на образованието и науката, Вие изпратихте заместник-министър проф. Димов, заедно с един юрист, който ми се струва, че се казваше Йосифов. Те заявиха, че не искат да работят за синхронизирането на трите закона, а ще държат изключително на Законопроекта на Министерството на образованието и науката, в който такава клауза няма. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, господин Председател.
Вие склонна ли сте, госпожо Министър, да приемете, че такива клаузи трябва да има и че плагиатството в науката и висшето образование трябва да се наказват по европейската система, по европейските принципи? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми проф. Станилов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Професор Станилов, искам да Ви кажа, че Вие започвате един много по-голям и по-широк разговор от просто разговор за образованието. Докъде ще спрем? Не може да заема длъжността си в съответното висше учебно заведение, в което е работила, както с лицето, което Вие имате предвид, се е случило и тя е била отстранена от длъжност, или на практика я лишаваме от правото изобщо да изпълнява професията си. Това са много, много сериозни крачки.
Имаме и други поводи, по които можем да си зададем същия въпрос. Дали един учител може да бъде лишен от правото да упражнява професията си при определени обстоятелства, дали някоя друга професия – свързана? Дори може да се стигне до въпроса за лустрацията, защото, знаете, че тези въпроси са били обсъждани също в този парламент. Ние не можем да решаваме на парче такъв, как да кажа, граничен въпрос между правото и етиката.
Разбирам сериозността на това, за което Вие говорите. Ако питате за моето лично мнение – фактът, че името на човека е споменато тук, от тази зала, на практика с достъп до неограничен брой слушатели и зрители, е достатъчно сериозно наказание. Още повече, казвам отново, че тя е с прекратен договор при установяване на това наистина тежко нарушение, което е направила.
Разбирам, че всъщност Вие искате аз да се ангажирам публично пред Вас, че ще променя внесения от Министерството на образованието и науката Закон.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Не, не искам. Питам Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Не, няма да го направя, господин Станилов, защото смятам, че трябва да работим в някакви условия на стабилност и приемственост, но съм готова, естествено, да обсъждам с Вас всеки такъв елемент, както го правим и сега, и Вие в парламента, на основата на конкуренция помежду Ви, между различните мнения, различните парламентарни групи, да дадете онзи разум на Закона и онези разпоредби, които хората очакват от Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Кунева.
На два въпроса от народния представител от БСП лява България Михаил Райков Миков ще отговори госпожа Кунева.
Първият въпрос е относно осигуряване стипендиите на студентите по медицина.
Заповядайте, уважаеми господин Миков, да развиете първия въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председателю.
Уважаема госпожо Кунева, този проблем стана публичен и създаде обществено напрежение преди около две седмици. Бяха заявени протести от студентите по медицина във връзка с отпадането на възможността да получават стипендии, предвидени досега с европейски средства.
По какъв начин ще се осигурят стипендиите на тези студенти, защото имаше разделяне на специалностите – на такива, които са приоритетни, и на такива, които не са приоритетни? Какво мислите Вие, какво мисли правителството по този въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Миков.
Уважаема госпожо Кунева, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, от вчера мога да бъда съвсем конкретна в моя отговор към Вас, защото вчера се проведе последната среща с представителите на студентските съюзи, заедно с Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката, представители на вицепремиера Дончев и стигнахме до следните взаимни съгласия. Стипендии на студенти и докторанти действително се отпускат в изпълнение на ПМС № 90, което е точно Постановлението за стипендиите. Те се финансират от държавния бюджет. Всички български студенти, които отговарят на изискванията на това Постановление, без значение дали се обучават в професионално направление, обявено като приоритетно или не, в това число и студентите по медицина, имат право да кандидатстват за стипендии, финансирани от държавния бюджет.
Тук не само че няма никаква причина за тревога, но след пет срещи, които направихме със студентите – пропуснах и Съвета на ректорите, които участваха в тези разговори, ние вече имаме съгласие. Беше постигнато 20% увеличение на бюджетите на висшите училища за студентски стипендии още в началото на академичната 2016 – 2017 г., като средствата – близо 1 млн. лв., ще се осигурят от резерви на МОН. Разбира се, в духа на академичната автономия висшите училища запазват правото си да решават как да разпределят тези средства – дали по-голям брой студенти да получават стипендии в по-нисък размер, дали стипендии да се дават на по-малко студенти, но в по-висок размер, или да ги насочат към професионалните направления, извън списъка на така наречените „приоритети”. Това впрочем засяга и юридическите факултети. Това не е всичко.
От втория семестър на академичната 2016 – 2017 г. се увеличават праговете на стипендиите: от 50 на 120 лв., както е сега, става 70 – 150, съответно средствата ще бъдат планирани за цялата бюджетна 2017 г.
Увеличават се и средствата за награди. Сега са до 200 лв., а от втория семестър – 300. За следващите години ще се търсят възможности и за допълнителни увеличения на стипендиите, финансирани от държавния бюджет. Поели сме ангажимент да продължаваме да провеждаме срещи в същия формат, който, както се вижда, дава добри резултати.
Работихме текст по текст със студентите по Постановление № 90 и мога да кажа, че растат много добри юристи и много разумни хора. Не мисля, че от МОН можем да дадем по-ясен сигнал за това, че чуваме и се съобразяваме с мнението на всички участници в процеса и се стремим да защитим в максимална степен интересите на всички студенти, като същевременно провеждаме държавна политика в сферата на висшето образование, която е съобразена със Стратегията за развитие на висшето образование, приета впрочем единодушно и от действащото Народно събрание.
Така наречените „Европейски стипендии” всъщност не са в собствения смисъл стипендии. По новата Оперативна програма те целят да изправят икономиката ни, която има недостиг от определени специалности, и ако ние започнем сега да предоговаряме Оперативната програма, много преди аз да стана министър, която е факт, това означава да се забавим поне с 6 – 7 месеца, без никакви стипендии, а и по всяка вероятност да ни откажат – това сочат предварителните проучвания.
Смятам да установим следното като политика: грижата за българските студенти е грижа на българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Вашата реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, хубаво е да приемем, че и медицината, и правото са приоритети, защото знаем какво е състоянието и застаряването в болниците, а механизмите, по които да се спре трудовата миграция, са нещо съвсем различно.
Това че се намира решение, е добре. Това че общественото напрежение по този въпрос беше свалено, защото очевидно имаше такова напрежение, неслучайно пет срещи сте провели, ако нямаше напрежение, нямаше да има срещи, ще видим до какъв реален резултат ще доведе. Но имайте предвид, че голяма част от висшите учебни заведения са финансово затруднени. Да не стане така, че ангажиментът, който условно е поет, да не може да бъде изпълнен в рамките на бюджетите на съответните висши учебни заведения, защото пак ще има напрежение. Аз апелирам към Вас специално да следите този въпрос, за да не се стига пак до такива напрежения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Миков.
Право на дуплика – госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Миков, не е точно в собствения смисъл на думата като част от спор с Вас. Ни най-малко. Бих искала да Ви кажа, че има 65% повече желаещи да следват медицина, отколкото предишни години. Тоест, там недостиг като пазар на образование, който ние трябва да стимулираме, няма.
Това, което се опитваме да направим през тъй наречените „европейски стипендии”, които не са стипендии в собствения смисъл на думата – те са помощ за икономиката ни, е там, където пазарът на образованието и пазарът на труда абсолютно се разминават. Пазарът на труда има нужда от инженери, но пазарът на образование не е добър за тези специалности. Не искат да кандидатстват това децата. Вероятно ако кажем, че през следващите години ще има такива стипендии, това ще даде аргументи на колебаещи се студенти, примерно между икономика и инженерство, да направят тази крачка.
По отношение на правото нещата стоят по същия начин. Образователен пазар за право има. Впрочем студентите бяха изключително зрели. Един от випускниците на Юридическия факултет на Софийския университет каза: „Аз съм готов тези хора, които учат инженерство, да получат с приоритет средства, защото икономиката има нужда от тях.”
Подчертавам, че тези разговори бяха изключително зрели. Няма да има празнота в бюджета. Ние ще осигурим 1 млн. лв. от резерви на Министерството. Разчитам, че висшите училища ще изразходват тези пари по най-добрия и най-мъдър начин, имайки предвид кое е най-важното за съответното висше училище и как точно да разпределят стипендиите – дали по-малко на повече хора или по друг начин.
Искам да споделя с Вас моето убеждение, господин Миков, че за мен отличните студенти и студентите с високи постижения трябва да бъдат стимулирани. Надявам се, че това са утре хората, които ще поемат отговорност да бъдат лидери всеки в своята област. Мисля, че от това държавата ще спечели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Кунева.
Вторият въпрос на господин Михаил Миков е относно закриване на училища.
Заповядайте, уважаеми господин Миков, да развиете Вашия втори въпрос в днешното питане.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кунева, госпожо Министър, уважаеми народни представители! С приемането на новия Закон се нанася поредният удар на българското образование. Очевидно е, че през следващата година ще има закриване на училища. Очевидно е, че правителството ще се опита да прехвърли тази отговорност на общините. Това е очевидно заради промените, което се прокарва – скъси се тази степен на образованието от 8 на 7 клас. И то при условие, че има такъв висок процент отпадащи, при условие че има много ниска раждаемост.
За сведение, днес сутринта направих справка в регистъра за ражданията в сайта на Министерството на здравеопазването – 6% са по-малко новородените деца тази година отколкото през миналата година за същия период. И когато в едно предишно правителство, в което сме били и Вие, и аз, и когато прокарахме един принцип – „парите следват ученика”, ние явно не сме си давали сметка какви тежки и пагубни последици за българската образователна система ще има всичко това.
Имате ли представа в Министерството, анализирате ли процесите? Защото ако през 2021 г. с въвеждането на 7 клас като задължителен децата са влезли в училищата, то сега със свалянето на тази степен на 7 клас много от тези, които отпадат, ще се възползват от възможността да отпаднат от училище. Парите няма да следват учениците, общините ще закриват училищата. Родителите ще следват учениците и парите в големите градове. Това ще унищожи допълнително образователната система на България. Имате ли представа какво ще се случи?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Миков.
Вашият отговор, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, по причина, че сме завършили един и същи факултет, аз искам да Ви кажа, че когато става въпрос за закони, те не се прокарват, а се гласуват. Както тези, за които Вие споменахте, когато се въведе правилото „парите следват ученика”, така и този Закон, за който сега говорим. Гласували сте го Вие тук в тази зала. Каквото и да мислите за Закона, той е такъв, какъвто е, и трябва да се спазва.
Аз ще Ви дам фактите, а Вие сте дали вече правото.
Ето какви са фактите.
Процедурата за промени в училищната мрежа е регламентирана в Правилника за приложение на все още действащия Закон за народната просвета. През 2015 г. са закрити 8 училища, от които 5 общински, 3 държавни и едно обслужващо звено. Към момента за учебната 2016/2017 г. има издадена Заповед от 26 април 2016 г. за закриване на училище в област Шумен, община Върбица, основно училище „Христо Ботев” село Ловец. Заповедта е обнародвана на 13 май, 14-дневният срок за обжалване е изтекъл и заповедта е влязла в сила. Не е обжалван. Срокът за подаване на предложения в МОН за оптимизиране на училищната мрежа в страната изтича на 31 май. Срокът е законов. Аз не мога да го променя.
Постъпили са общо 127 предложения за закриване, преобразуване и промяна на финансиране и статута на държавни и общински училища в страната. Процедурата е следната. Назначава се експертна комисия, която в двумесечен срок да направи оценка на предложенията, и въз основа на критериите в Правилника за приложение на Закона за народната просвета да изготви експертно становище с предложение до министъра на образованието и науката за откриване, преобразуване, закриване или промяна в статута. Тъй като нормативно определеният срок за внасяне на предложения вече изтече преди няколко дни, на този етап Министерството няма как да се ангажира с прогнози. Ще изчакаме да получим експертни становища и ще Ви държим в течение по въпроса. По всяко време сте добре дошли, за да мога да Ви информирам своевременно в оперативен порядък за тази информация.
Текстовете на Закона ги знаете. Ето с какво е свързана обаче логиката на закона – с осигуряване на равен достъп и качествено образователно-възпитателен процес за всички ученици в страната, активно партньорство между всички ангажирани с провеждането на образователната политика държавни институции, учители, родители, работодатели, синдикати, неправителствени организации, отвореност и гъвкавост на образователната система към развитието на икономиката и пазара на труда в Европейския съюз.
Не може всеки път, когато ни е трудно, да се опитваме да сменяме курса. Този курс, който е гласуван за оптимизиране на училищната мрежа, трябва да го направим по най-добрия възможен начин. И аз Ви каня в диалог да направим това, когато разглеждаме предложенията, постъпили до 31 май. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Кунева.
Право на реплика – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър! Госпожо Кунева, разбрах, че има 127 предложения. А за колко от тях ще дадете разрешение, ще се види по-късно. Тоест процесът по унищожаване на българското образование, на българското училище, на българската просвета върви с бързи темпове. Аз Ви благодаря, че ме запознахте с текстовете на Закона и с тези перфидни, но никой не вярващ в тях думи като партньорство, диалог, обяснения, срещи, семинари, евроработи и прочие. Вие разбирате ли, че ние убиваме бъдещето на нацията? И да ми отговорите, че нямате представа, че експертите ще решат и аз да идвам в диалог да решаваме кое училище да се закрие – това е просто несериозно.
Не искам да участвам в тази екзекуторска дейност. В 1921 г. след въвеждането на онези промени са се увеличили с над 1100 българските училища – така ми подсказва госпожа Бояджиева. А сега темпото, с което ние унищожаваме инфраструктурата на българското образование и съсипваме възможността за достъп, особено при този беден народ, особено на малките училища, и ще се струпат в големите градове, където парите ще следват учениците, родителите от малките населени места ще следват учениците, защото техните деца нямат възможност и достъп до образование – това е убийство на бъдещото на нацията. Моля Ви този въпрос да го отнесете до Министерския съвет. Няма цена, няма пари, няма бюджетна цена, която да струва убийството на българската нация и на образованието на българските деца!
Знам, че по този начин ще се създадат временно, ще има поток към големите градове, но като цяло българският народ ще става все по-неграмотен. Иначе думите, които ми четете, нямат никакво значение за хората, когато децата им нямат достъп до образование. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Миков.
Право на дуплика – заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Миков, искам да Ви предпазя, както и да предпазя слушателите, зрителите ни, народните представители от заблуда, затова ще Ви отговоря.
Ще Ви отговоря с няколко примера. Изглежда много силно и патетично това, което Вие казвате, но то просто не е вярно. Ще Ви дам няколко примера какво означава предложение, което е пристигнало до Министерството. Разбира се, експертна група ще прецени, за да видим всяко едно предложение дали отговаря на истината и дали е написано както трябва. Аз съм принципен противник на това да харесваме едни закони, когато сме на власт, и да не ги харесваме, когато сме в опозиция. Подчертавам, че това е Закон, който Вие добре познавате.
Примерно закрива се оздравително училище „Д-р Никола Димитров” в гр. Варна, считано от 15 септември 2015 г. Според мотивирано предложение на кмета на общината в доклада се констатира липсата на екзистенц минимум и нарушаване на нормативните изисквания, гарантиращи правата и интересите на учениците.
Дирекция „Социално подпомагане” с докладна информира, че семействата на част от посочените деца, спрямо които има предприети мерки за закрила, могат да отглеждат децата си в домашни условия. Другата част от децата са настанени в Дом за деца, лишени от родителска грижа „Княгиня Надежда“ и в приют за деца „Гаврош”, две деца са настанени в Център за настаняване от семеен тип и така нататък. Къде виждате тук застрашаване интересите на децата и убийство на българското образование?
Област Кърджали, община Черноочене: закриване на училище „Йордан Йовков” в село Житница. Според мотивирано предложение на кмета, повтарям, на кмета на общината и становище на РИО – Кърджали, в училището няма ученици и не се провежда образователно-възпитателен процес. Всички ученици са подали заявления да бъдат приети и записани в СОУ „Христо Смирненски” – село Черноочене, същото село.
Закриване на ОУ „Йордан Йовков” в село Житница се налага поради липса на ученици за учебната 2015 – 2016 г.
Област Плевен, община Пордим – „Кирил и Методий”, село Тотлебен. Според мотивирано предложение на кмета на общината и становище на РИО в училището се обучават 18 ученици, разпределени в класове в две слети паралелки. Това хубаво ли е? Към момента на проверката учениците са 17, както следва и така нататък.
Ето това представлява предложение за закриване. Моля Ви, нека да не правим проблем там, където… Виждате, че ние решаваме проблема. Случай по случай ще бъдат разгледани всички тези неща. Уверявам Ви, че ще си гледам работата много сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря за тези уверения, госпожо Кунева.
Следващият въпрос е от народния представител Явор Хайтов относно проведени зрелостни изпити.
Заповядайте, уважаеми господин Хайтов, да развиете Вашия въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми колеги! Въпреки мерките, които Министерството на образованието и науката ни увери, че взима за провеждането на държавните зрелостни изпити за завършващите средно образование, резултатът, да си кажем честно, не беше добър. Това е така, защото отговорите от теста по български език и литература изтекоха, станаха публично достояние още преди да е завършил самият изпит на 18 май, сряда.
Нещо повече, журналисти от Българската национална телевизия успяха да си „купят” срещу сумата от 40 лв., с обещанието да „доплатят“ още 40 лв. за резултатите от теста.
Ясно е, че Министерството не успя да се справи съвсем добре по отношение на провеждането на зрелостните изпити и може би с действията си журналистите от БНТ поставиха и оценка на ръководството на Министерството, която не е от най-добрите.
Във връзка с това въпросът ми е: кога държавата в лицето на Министерството и министъра на образованието ще успее да гарантира сигурност при провеждане на държавните зрелостни изпити? Моля да ни отговорите: кой допусна това изтичане и всъщност кой се провали и кой е отговорен за този факт – че резултатите станаха известни много преди да е завършил самият зрелостен изпит? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Хайтов.
Заповядайте, уважаема госпожо Заместник министър председател да отговорите на интересния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители!
Господин Хайтов, въпросът щеше да бъде сериозен, ако журналистите се явяваха на зрелостен изпит, но те не се явяват. Те не са вътре в залата, не са на местата, където се провеждат изпитите и следователно информацията, която те са получили, ако тя изобщо е вярна, разбира се, няма как да доведе до нечестен резултат на изпита.
Какво е направено? Не мога да се съглася, че Министерството не е взело всички необходими мерки, напротив – направихме го. Взетите тази година мерки надхвърлят всичко правено досега и резултатът е налице. Боя се, че той ще се отрази и в оценките, които се поставят най-накрая, защото не мога да кажа, че преписване въобще е нямало – такова твърдение би било прекалено арогантно. Беше обаче така направено, че всички подстъпи към крепостта, където се провежда изпитът, бяха отрязани. Това е, което мога да направя, господин Хайтов.
Не съм в състояние, както вероятно и никой в съвременния свят да Ви даде сто процента гаранция срещу хакерите, както и не съм сигурна, че резултатът, който са си „купили” журналистите, е истинският резултат.
Въпросът е – и това беше наш съзнателен избор – не ние да се опитваме в рамките на два-три месеца откакто аз съм министър заедно с моя екип в Министерството на образованието и науката да направим свръх системи за защита – скъпи, пробвани и така нататък, а да отрежем всички възможни подстъпи да влиза информация към училището от външната среда. Затова бяха камерите, а те ще останат и по-нататък за сигурността в училището, затова бяха квесторите, затова беше забраната квесторите изобщо да сядат – през цялото време те трябваше непрекъснато да наблюдават учениците, затова беше и участието на родителите като наблюдаващи процеса. Тоест всички възможности, за да направим от училището място, ще кажа условно – крепост, за да не влиза отвън информация, бяха взети.
От 8,01 ч. нататък вече може би 10 000 души разполагат с тестовете. Съхраняването на изпитните варианти допреди момента на теглене не беше пробито. Тоест за разлика от други години, когато предишния ден се появяваха отговорите на теста или каква тема ще бъде дадена за български, тази година това не се случи. В момента, в който един от вариантите бъде изтеглен, той се изпраща на над 600 училища, господин Хайтов, където става достояние – колегите ми са написали, до 15 000 души, значи с 5 повече отколкото аз предполагах – директори, квестори, персонал, както и на учениците в класните стаи, въпросите вече не са тайна. Ние дори мислим да ги публикуваме в момента, както се правят други текстове, да има предварително като конспект какви са текстовете, които ще решават. Въпросът е да няма преписване вътре в класната стая.
Стремежът ни е, ако евентуално, след като е попаднал в ръцете на десетки хиляди хора в страната, тестът да бъде решен отвън – вярно или не, е отделен въпрос – отговорите да не могат да бъдат върнати обратно в класните стаи.
Колкото до верните отговори – официалните верни отговори от Министерството, така нареченият „ключ за теста” не са изтекли от МОН. Всяка проверка, която ми беше предложена да направя, я правя и ще продължавам да я правя. В момента тече проверка във Варна, защото никой няма право до 15,00 ч. да обявява какви са верните отговори на теста. Ако наистина има такъв и както се твърди, учител е направил това нещо, ще действам с цялата строгост на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Кунева.
Поради обществения интерес към този въпрос Ви оставих минута и пет секунди повече да отговорите.
Заповядайте, господин Хайтов – Вашата реплика.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Най-напред, този отговор, това обяснение Вие го дължахте и го дължите пред зрелостниците, техните родители и цялата българска общественост, защото единият зрелостен изпит мина, но следващият, както се казва, наближава и подготовката за него би следвало да започне още от момента на завършване на предходния изпит.
Няколко пъти споменахте думата „крепост”, че превръщате училищата в „крепост”. Нека те да са крепост на българщината, на българския дух, на българското образование. На мен ми е малко непонятно какво и защо налага чисто технологично, а и с физическа охрана българските средища за образование да бъдат превръщани в крепости.
От най-високата трибуна в Републиката бих могъл да кажа едно мое мнение и то е към зрелостниците – настоящи и бъдещи. По-добре, млади приятели, четете и се гответе, отколкото да разсъждавате с какви технически средства да излъжете системата! Това в утрешния ден ще бъде по-добре за Вас!
Също така е добре и Министерството да си свърши работата и наистина да не се допускат такива изтичания на информация. Това, което споменахте, че правите проверки на няколко места – споменахте и Варна, е важно, защото никоя система не действа безупречно, вероятно и контролът по отношение на провеждане на зрелостните изпити също има своите пробойни.
На мен ми беше неприятно, честно да Ви кажа, когато се отваряха въпросите – имаше представители на икономическа полиция и какво ли още не, това го видях по медиите. В края на краищата образованието трябва да е със самочувствие, настроение и с дух, че правим нещо полезно за бъдещото българско поколение, за нашите деца, а пък и за нас самите, а не че се занимаваме с някаква, опазил ни Бог, криминална дейност. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Хайтов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Хайтов, вземам думата, за да кажа, че това, с което Вие завършихте, е моето намерение, абсолютно в съзвучие с политиката на Министерството. Просто искам децата да играят честно и да знаят, че когато учиш честно, накрая печелиш. Изпитите не бяха трудни, тестовете не бяха трудни и спокойно можеха да се подготвят и без да правят тези, както в някой случаи гласи фолклорът, толкова сложни опити да получават отвън отговорите.
Колкото до думата „крепост” има една книга, която се казва „Цифрова крепост” или „Дигитална крепост”, тоест да не се дава възможност по дигитален път – било чрез специални устройства, било по някакъв друг път, да се получава информация вътре в училището, така че това повлия образът, който се опитах да създам пред Вас.
Да, искам да направим така, че тестовете да са ясни какви ще бъдат, да се тегли един вариант. Отговорите се знаят, просто те трябва да се научат, а не трябва да се препишат. Ние работим вече по това, за да може или да го направим на модули, за да няма излизане от залата, или да го направим по някакъв друг начин, какъвто знаем, че има в света – с предварително дадени тестове. Просто трябва да знаеш отговорите и да не се страхуваш какво ще ти се падне. Мисля, че това е много силен сигнал, че ние искаме да подкрепим тези, които играят честно. Затова беше направено всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Кунева.
Последният въпрос към заместник министър-председателя Кунева е въпрос от народния представител Станислав Тодоров Станилов относно забавянето на новия Правилник на Фонда „Научни изследвания”.
Заповядайте проф. Станилов, за да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Проблемите във Фонд „Научни изследвания”, са сред най-обсъжданите теми, свързани с Министерството на образованието и науката през последните години и дори предизвикаха оставката на един министър. Фондът беше обект на редица скандали, които нанесоха сериозни щети на идеята за програмно финансиране на българската наука. Няколко конкурси сесии бяха провалени, което създаде сериозни затруднения във висшите училища и научните организации, защото ритмичността и устойчивостта са най-важно условие за успеха на всяко научно изследване.
Народното събрание направи опит да реши най-острите проблеми във Фонда с промените в Закона за насърчаване на научните изследвания, публикувани на 26 февруари 2016 г.
Министерството получи едномесечен срок след влизането в сила на Закона, в който да актуализира Правилника на Фонд „Научни изследвания”. Срокът не беше спазен и проектът за актуализиран Правилник беше публикуван със закъснение за обществено обсъждане като становищата на академичната общност трябваше да бъдат внесени до 19 април. Повече от месец по-късно Правилникът не е публикуван в „Държавен вестник”.
Тук прекъсвам писаното си слово, за да обърна внимание, че сега вече този Правилник е публикуван.
Моят въпрос към госпожа министърката беше: какво ще предприемете за спешно публикуване на Правилника на Фонд „Научни изследвания” и стартиране на всички последващи процедури за провеждане на научните конкурси на Фонда?
Аз го модифицирам по следния начин: какво ще предприемете за стартирането на всички последващи процедури за провеждане на научните конкурси във Фонда, защото самото публикуване не решава окончателно нещата, след него стои дълга процедура? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станилов.
Заповядайте, госпожо Кунева, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми проф. Станилов, аз нямам нищо против, че модифицирахте въпроса си. Наистина се радвам да Ви кажа, че Правилникът е обнародван вече. Това е „Държавен вестник” от 31 май, бр. 41, така че днес вече имаме действащ Правилник.
Благодаря Ви за Вашата загриженост и затова, че настойчиво следите за спазването на сроковете на Министерството. Имате пълно право.
Той се променя успоредно с обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания, както Вие казахте, и в съответствие с приеманите промени в него. С оглед осигуряването на рамка, която да гарантира провеждането на прозрачни, обективни, честни и приети от научната общност конкурси, след приемането на Закона той бе предоставен за повторно публично обсъждане. Отразихме коментари и предложения на научната общност. Наистина направихме едно сериозно усилие този Правилник да бъда добре направен. Това беше и причината спрямо определените в ЗИД срокове да стане по-бавно, отколкото трябваше, но е факт.
Приемане на Годишната програма е следващо нещо, което трябва да направим за 2016 г. Тя също вече е факт и се радвам да го споделя с Вас, проф. Станилов. След утвърждаването на нов Правилник, утвърждаването на Годишната оперативна програма е втора крачка към възстановяване нормалната работа на Фонда и доверието към него, чрез провеждане на конкурси с помощта на прозрачна, отворена, основана на качество конкуренция.
Програмата е изготвена в рамите на утвърдения бюджет на Фонда за 2016 г. – 15 млн. 193 хил. лв. В нея са предвидени средства за очакваните плащания на втори етап на проекти по конкурси за фундаментални научни изследвания от 2014 г., по договори за двустранно сътрудничество, ЦЕРН, както и нови конкурси. Разпределянето на тези средства е направено на основата на баланс между възможността за финансиране на повече проекти и стимулиране участието на повече учени в тях.
Обявяване на нови конкурси е втората крачка. Новите конкурси ще бъдат обявени последователно до средата на месец юли. За тях са определени 6 млн. 447 хил. лв. и вече има разработени насоки за кандидатстване. Предстои те да бъдат съгласувани с Министерството на финансите през следващите две седмици.
Трето, обновяване на всички вътрешни правила и на органите за управление на Фонда, като подготовката на процедурите вече е стартирала. Вярвам, че извървеният път, макар дълъг и труден, ще даде нов импулс на научните изследвания.
Искам да Ви кажа още нещо. Ние направихме първо представяне на Проекта. Той подлежи на обсъждане на Стратегията за научни изследвания и Ви каня най-сърдечно, проф. Станилов, на 13-ти да присъствате на кръгла маса за Стратегията за научни изследвания.
Така че в рамките на една седмица Министерството представи Стратегията за научните изследване, публикува се вече Правилникът на Фонда за научните изследвания, междувременно проведохме матурите и издадохме още два стандарта по Закона за предучилищно и училищно образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Кунева.
Професор Станилов – за реплика, имате две минути.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Вицепремиер, Вашият отговор звучеше много оптимистично, но аз в тази връзка ще забележа само следното. Закъснението от два месеца на Наредбата се оказва фатално за сесията 2016 по простата причина, че сроковете за процедурите, ако бъдат изпълнени в пълния си обем, ще нарушат Закона за държавния бюджет, а според него средствата за Фонд „Научни изследвания” трябва да бъдат приети от репициентите до 5 декември тази година. Ако Вашите специалисти и експерти в Министерството седнат и изчислят сроковете на процедурите, сроковете за лицензи и прочие, ще видите, че сесията за тази година не може да се вмести в тези рамки. Това е резултатът от закъснението, колкото и да е добра Наредбата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, проф. Станилов.
Госпожо Вицепремиер, имате възможност за дуплика. Няма да я ползвате.
Това беше последният въпрос към Вас.
Благодаря за участието.
Преминаваме към въпроси, които са зададени към Теменужка Петкова – министър на енергетиката.
Първо ще отговори на въпрос от народния представител Георги Кадиев относно проучване и добив на нефт и газ в находищата „Хан Аспарух”, „Терес” и „Силистар”.
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е относно изказване на премиера Бойко Борисов по отношение проучване и добив на нефт и газ в находищата „Хан Аспарух”, „Терес” и „Силистар”.
Уважаема госпожо Министър, на форум на Политическа Партия ГЕРБ на 26 март 2016 г. министър-председателят господин Бойко Борисов заяви, че на 19 април 2016 г. започват сондажи за добиване на собствен нефт и газ от находища в Черно море, като определи проучванията на черноморското дъно в находищата „Хан Аспарух”, „Терес” и „Силистар” като приоритет. С оглед на изключителната значимост на тези проучвания, моля да направите публично достояние договора с фирмата, която ще извършва сондажите, за да гарантираме прозрачност и информираност на обществото за конкретните параметри и условия, при които се предоставя крайбрежието ни за офшорни сондажи.
Моля също така да отговорите на следните въпроси: кои фирми вече са започнали сондажите за всяко от находищата „Хан Аспарух”, „Терес” и „Силистар”? Уточнявам, че въпросът ми е от 30 март 2016 г., тоест, преди началото на 19 април вече би трябвало да имаме начало на тези проучвания.
Второ, каква е концесионната такса, която е предвидена по договора за всяко от тези находища?
Трето, на каква цена България ще купува нефта и газа, добити от тези находища? Сключени ли са договори за добив, освен договорите за проучвания за нефт и газ за трите находища? Какъв е срокът на тези договори и какви клаузи са предвидени за защита на потенциалните екологични рискове при сондажите за нефт и газ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кадиев.
Госпожо Министър, заповядайте. Това ще е Вашият пръв отговор от общо шестте, които ще трябва да дадете на днешното заседание.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кадиев!
Правителството отдава ключово значение на развитието на местния добив на енергийни ресурси и неслучайно едно от първите решения на този кабинет беше именно свързано с това да стартира процедурата за търсене и проучване на дълбоко Черно море по отношение на блоковете „Силистар” и „Терес”.
Както знаете, с Решение от 2012 г. Министерският съвет на Република България даде разрешение за избор на титуляр за търсене и проучване в блок 1-21 „Хан Аспарух”. Благодарение на тази важна стъпка днес България може да се похвали с това, че проучването в блок „Хан Аспарух” вече стартира. Проучвателният сондаж се извършва в консорциум от доказани енергийни компании – това са „Тотал”, „Рeпсол” и OMW.
През следващите четири до пет месеца ще бъдат обследвани две геоложки структури. След приключване на първите сондажни дейности ще бъде извършен анализ на резултатите и ще бъде оценена перспективността на блока, а през следващата година предстои да бъде прокаран и вторият проучвателен сондаж. Имайки предвид предварителните геоложки проучвания и фактът, че в единия блок в съседна Румъния вече са открити 84 млрд. куб. м. газ, се надяваме че и в блок „Хан Аспарух” проучванията ще бъдат успешни.
Както знаете, за блок „Силистар” с Решение № 814 от 16 октомври 2015 г. Министерският съвет даде разрешение за избор на титуляр за търсене и проучване на компанията „Шел” и на 23 февруари 2016 г. беше сключен договорът за търсене и проучване с тази компания.
Тази компания, между другото, е един от световните лидери в бранша в дълбоководното проучване и добив и е една от най големите международни петролни и газови компании в света. Разрешението е за срок от пет години съгласно чл. 31, ал. 3 от Закона за подземните богатства, като предоставянето на цялостен работен проект за търсене и проучване предстои. С Решение на Министерския съвет № 807 от 4 декември 2014 г. бе открито производство за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в блок 1-22 „Терес” и за уведомление за предоставяне на разрешение чрез конкурс. Решението е обнародвано в „Държавен вестник” бр. 103 от 2014 г. и в „Официален вестник” на Европейския съюз. В посоченото Решение на Министерския съвет e срокът за подаване на заявления от кандидати за участие в конкурса. В този срок такива заявления не са постъпили. В тази връзка предстои приемане на решение за прекратяване на конкурсната процедура и впоследствие възможност за нейното повторно стартиране.
По отношение на Вашия въпрос за концесионните такси следва да се отбележи, че за визираните площи и за изключителната икономическа зона на Република България в Черно море няма предоставени концесии за добив. Размерът на концесионните възнаграждения се определя при сключване на концесионните договори по съответната методика за определяне на концесионните възнаграждения.
По отношение на поставения от Вас въпрос на каква цена България ще купува нефта и газа, добит от тези находища, следва да се отбележи, че реализирането на добитата продукция е право на титуляра. Концедентът не определя цената и съответно няма задължението да изкупува добитите количества. По отношение на това дали са предвидени клаузи за защита от потенциални екологични рискове, следва да се има предвид, че съгласно чл. 6, ал. 2, т. 26 от договора титулярът на разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ в блок 1-21 „Хан Аспарух” е задължен да проведе процедура по Глава шест от Закона за опазване на околната среда за всеки един от двата планирани сондажа, а именно екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда. В Министерството на енергетиката е внесен и е съгласуван проект за сондажни операции и за сондаж по „Полшков-1”. Този проект е допълнен с работен проект за ликвидация и консервация на геолого-проучвателните обекти и за рекултивация на засегнатите земи за първия проучвателен сондаж в блок 1-21 „Хан Аспарух”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Изработен е, разбира се, в съответствие с Наредбата за изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене, проучване, добив и първична преработка на подземните богатства. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Петкова.
Заповядайте за реплика, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Петкова, Вие отговорихте на всички въпроси с изключение на един и това беше въпросът сключени ли са договори за добив освен договорите за проучване за нефт и газ? Това, което аз разбрах от Вашия отговор, е, че все още няма концесионни такси, тъй като няма сключени концесии. Имате фирми, които правят сондажи в две от находищата. В третото предстои да бъде обявена нова процедура. Собствеността на евентуалния добиван бъдещ нефт и газ е на компанията, която го разработва. България няма задължения да изкупува този нефт и газ. Единственото, което не разбрах, е тези компании, които в момента повеждат сондажите, ако открият нефт и газ, това означава ли автоматично, че Вие вече сте сключили и договори за добив с тях или предстои бъдеща процедура за намиране на следващи компании и съответно концесиониране на тези находища? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря и аз.
Имате две минути, за да допълните отговора си.
Заповядайте, госпожо Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кадиев!
Ще си позволя да не се съглася с Вас. Дадох отговор на този въпрос и той се изразява в следното. Към настоящия момент договорите, които са сключвани, са договори за търсене и проучване. Едва след като са налице резултатите от това търсене и проучване, тогава ще се пристъпи към сключване на концесионен договор. Този концесионер съответно ще заплаща концесионно възнаграждение, което ще се определя съгласно методиката за определяне на концесионните възнаграждения и то зависи най-общо казано от два основни фактора. На първо място това е добивът като цяло, на второ място са приходите, които са свързани с тези дейности, които ще се извършват по концесията.
Концедентът – в случая държавата, има право да избере по кой от тези методи може да определи размера на концесионното възнаграждение.
По отношение на ангажиментите за изкупуване на добива – да, това е така. Българската държава няма такива ангажименти. Но това безспорно ще даде възможност на България да има реална диверсификация на източниците на съответно природен газ или петрол, тъй като Вие знаете, че една голяма част от цената на тези продукти, всъщност представляват разходи, свързани с транспорт, такси за пренос. Ако ние реализираме – дано това да се случи, този местен добив, то това означава, че приблизително 30 процента от цената, която се плаща към настоящия момент, ще бъде спестена, тъй като тя представлява точно тези такси и транспортни разходи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос към министър Петкова е от народния представител Жельо Бойчев относно издадено Разрешение № 444 от 3 февруари 2016 г. от министъра на енергетиката за проучване на строителни материали, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства в площ „Кората”, разположена в землището на село Лозен, Столична община, област София.
Заповядайте, господин Бойчев, да развиете въпроса към министър Петкова.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е в качеството ми на народен представител от 23. Многомандатен избирателен район в София, в чийто район се намира с. Лозен.
Там хората, госпожо Министър, излязоха на протест. Той беше отразен доста от средствата за масова информация относно едно Ваше решение и заповед за започване и разрешение за проучване на възможност за добив на инертни материали, буквално на границата на населеното място.
Това, което ме озадачи, запознавайки се целия ход на преписката и цялата документация, е, че не са спазени нито един от необходимите изисквания и разпоредби на Закона за подземните богатства. Там изрично е казано, че такъв тип инвестиционно намерение трябва да бъде съгласувано със съответното населено място. Нито хората знаят, нито кметът на кметството, нито кметът на района, нито, се оказа, и госпожа Фандъкова в качеството й на кмет на София. Това е видно от писмата, които ми бяха предоставени от тях до Вас и се вижда от жалбата, която има самата Столична община до Върховния административен съд, където се оспорва издадената от Вас заповед.
Искам да Ви кажа, че територията, която е дадена за проучване, освен че е държавна собственост, има много земи от Земеделски фонд – с такова предназначение, има и много земи, собственост на частни лица. Определена част от тази територия попада в границите на защитена територия „Натура“. Ако погледнете картата и отидете на място, ще видите, че е в границите на самата вилна зона на населеното място, буквално граничи с къщите на хората. Те са доста притеснени от това.
Затова молбата ми е от тази висока трибуна, първо, да информирате и да кажете как се стига до там една преписка да мине през Министерския съвет и да й се даде ход без да са изпълнени всички стъпки? Какви стъпки сте предприемете за да бъде прекратена тази процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, преди да дам конкретен отговор на поставения от Вас въпрос, на първо място, уважаеми господин Председател, бих искала да се извиня, ако просроча времето, което е отредено, но тъй като въпросът е наистина важен и е с много голямо обществено значение, просто ще помоля да ме извините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще проявим търпимост, но побързайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: На първо място, искам да отбележа, че е спазена цялата законова процедура.
Сега в рамките на отговора, който ще Ви дам, ще чуете как е протекъл целият този процес.
Производството по предоставя на разрешение за проучване на подземни богатства, строителни материали в площ „Гората”, област София, е открито по заявление на „Каменни фракции” ЕООД – София. В рамките на съгласувателната процедура по чл. 26 от Закона за подземните богатства са постъпили становища от компетентните министри по чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства, отговарящи за опазване на националната сигурност и отбраната на страната за защитените със закон територии, обекти и културни ценности. Площта е съгласувана също така и от страна на Столична община от името на главния архитект на София и от Агенция „Пътна инфраструктура”.
Видно от становищата на главния архитект на Столична община, площта не попада в урбанизирана територия с граници, определени с влязъл в сила подробен устройствен план. Територията, в чиито граници има влязъл в сила устройствен план за изграждане на национален обект или на обект на социална или техническа инфраструктура – публична общинска собственост, територия за обществено предназначение, която е включена в приетата от Общинския съвет програма или план за развитие на общината по чл. 21, ал. 1, т. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства, предоставянето на концесия за добив се отказва мотивирано, когато съществува опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за земните недра и околната среда, за безопасността и здравето на работещите и за защитените със закон територии, обекти и културни ценности. Следва да се отбележи, че наличието на тези обстоятелства се установява от компетентните органи.
Както вече споменах, в рамките на съгласувателната процедура по чл. 26 от Закона за подземните богатства, компетентните органи са съгласували откриването на производство по предоставяне на разрешение за проучване в площ „Гората”. Предвид положителните съгласувателни становища по чл. 26 от Закона за подземните богатства се премина към съгласуване по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, а именно с всички министерства от структурата на Министерския съвет. Постъпилите бележки и предложения са приети. Едва след цялостното приключване на законовата процедура Министерският съвет пристъпи към издаване на разрешението за проучване на местни богатства в площ „Гората”, област София.
По отношение на Вашия въпрос за това как е доказана управленската и финансова възможност на кандидата, следва да се уточни следното. В Разпоредбата на чл. 51 от Закона за подземните богатства са посочени изискуемите документи, които следва да бъдат приложени към заявлението. Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 предвижда, че към заявлението в запечатан плик се прилага работна програма с кратко описание на целите, сроковете за започването, вида, обемът, методите, продължителността и стойността на предвидените дейности, както и мерките за опазване на подземните недра и околната среда, човешкото здраве и културните ценности. В конкретния случай заявителят е изпълнил тези изисквания, като е представил изискуемите документи, в това число и работна програма, включваща проектиране и изпълнение на проучвателните работи. Кандидатът също така декларира, че ще финансира изпълнението на проекта със собствени средства, като минималният очакван размер на инвестицията е 115 хил. 450 лв., стойността на мероприятието по опазване на околната среда за срока на договора е 15 хил. лв.
По отношение на Вашия въпрос дали ще бъдат предприети действия за промяна в Закона за подземните богатства в посока разширяване на обхвата на съгласувателната процедура, считам, че с оглед на това, че една такава дейност, каквато е търсеното и проучването на подземни богатства, касае пряко жителите на съответното населено място, Министерството на енергетиката би подкрепило промяна в законодателството, която да дава възможност за съгласуване както с кметовете на общини, така и с кметовете на населени места, на териториите, на които се намира площта. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В тази връзка искам само да отбележа, че направихме няколко срещи с жителите на с. Лозен, държим непрекъсната комуникация с тях. Подадена е жалба съответно до съда и от Столична община, и от Инициативния комитет. Тази жалба е постъпила в Министерството, ние сме я окомплектовали и препратили на Върховния административен съд.
До произнасянето на съда са преустановени всякакви действия, свързани с продължаване на процеса по предоставяне на разрешение за търсене и проучване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър – въпросът е важен и отговорът е обемен, съвсем оправдано надвишихме времето. Ще имате възможност за дуплика.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Аз благодаря също за разбирането, господин Председател.
За съжаление, госпожо Министър, не съм удовлетворен от това, което заявихте от трибуната. Исках да чуя много ясно Вашето мнение и Вашия ангажимент относно този случай и тази процедура.
Първо, няма да влизам в това дали процедурите са спазени, след като има открито производство във Върховния административен съд, но се запознах с възраженията и на Столичната община, и на Инициативния комитет.
И там, моля Ви, обърнете внимание, се твърди, че процедурата по чл. 26, която налага такъв тип съгласуване, не е спазена. Вие твърдите и на Вас в отговора Ви са написали, че е спазена, обаче цитирате съгласувателно писмо – забележете – от главния архитект, не от кмета на района, не от кмета на Столична община, не от кмета на кметството, а от главния архитект на София, което аз също имам. Но това е някакъв много хитър подход, който се използва, струва ми се, не само за тази процедура за концесиониране, а въобще за такъв тип процедури, в който се твърди, че има съгласуване, но както и да четеш това, то не изглежда на съгласуване. Тук се казва, че тази зона, съгласно Общия устройствен план на София и съгласно Закона за устройство и застрояване на Столична община, попада в територия, която е за рекреационни гори и земи – зелена зона, и не се допуска стопанска дейност. Това е освен санитарна, и ландшафтна сеч. Няма как да развием добив на инертни материали при такъв тип становище, така че ми се струва, че това са едни много хитри начини за заобикаляне на процедурите и да се твърди, че са изпълнени разпоредбите на Закона.
По-важното е, че имаме едно напрежение там. Това е едно от най-екологичните и чисти места на София. Искам да Ви кажа, че моето мнение е, че откриването на тази кариера ще окаже съществено негативно влияние върху територията и ще застраши здравето и живота на тези хора, а да не говорим, че ще доведе до изсичане на много гора и въобще цялото биоразнообразие в територията, така че очаквам от Вас мнение за прекратяване на тази процедура. Има откъде да добиваме инертни материали, оставете тази територия в София да се развива като една от най-добрите места за живеене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Госпожо Министър, имате Вашите две минути, за да допълните отговора си.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Бойчев, аз се радвам, че успях да разсея Вашите съмнения за това, че не е спазена процедурата и че на практика Министерският съвет е взел незаконосъобразно решение. (Реплика от народния представител Жельо Бойчев.) Да. Това мисля, че успяхме да разсеем като съмнение.
И в отговора си имах възможност да кажа какво е мнението – и моето лично, и на Министерството на енергетиката. Министерството на енергетиката би подкрепило и ще подкрепи такава промяна в Закона за подземните богатства. Напълно съгласна съм с Вас, че не е логично в територии в пряка близост с населени места, паркове, гори и така нататък да се предоставя такава възможност.
Искам обаче да бъде ясно, че към настоящия момент законодателят постановява това. Министерството ще подкрепи такава промяна в Закона.
Пак казвам: ние много добре разбираме жителите на Лозен. Имаме добър диалог с тях. Държим непрекъсната комуникация. До произнасянето на съда са преустановени всякакви действия. Нека съдът да се произнесе, след което ще вървим напред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Магдалена Ташева относно заведени дела – така е обявен в програмата.
Госпожо Ташева, заповядайте да развиете въпроса.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаема госпожо Министър, моля, отговорете на какъв етап са арбитражните дела срещу България, заведени от компаниите ЕНЕРГО-ПРО и регистрирани в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове на Световната банка във Вашингтон, съответно и ЕVN е регистрирала жалба на 19 юли 2013 г., дело ERB-1317, а делото на ЕНЕРГО-ПРО е с № ERB-1519, регистрирано на 26 май 2015 г. Какви са претенциите към България?
Разбирам, че ги защитава една и съща кантора.
Какви инвестиции на двете ЕРП-та не са били защитени от българската държава – това, първо.
Второ, можете да добавите има ли и други дела, освен тези. Самите ЕРП-та тиражират в българските медии различни информации. Например тук четем, че делото на ЕНЕРГО-ПРО е заведено през май 2015 г., а имаме информации от медиите и от 2014 г., че ЕРП-то води дела срещу страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Ташева.
Министър Петкова, заповядайте.
Бих искал да внеса известно пояснение. Два са въпросите за днешния парламентарен контрол от госпожа Ташева. Както обявих въпроса, той по-скоро се отнася до първия по ред, госпожо Ташева, а Вие развихте втория въпрос – за арбитражните дела. Това са отделни въпроси. Да не стане объркване.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Това са дела, които НЕК води срещу енергийните предприятия, за EVN.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Предположих, че ще стане такова объркване, тъй като въпросите са сходни.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака, от място): Аз питам за арбитражните дела, заведени от ЕРП-тата във Вашингтон.
Вторият ми въпрос е за делата, които води НЕК. Това са два въпроса.
Да задам ли и втория въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Разделени са в програмата, нека да спазим процедурата.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Ще отговоря за арбитража.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Ташева! В отговор на постъпилия от Вас въпрос бих искала да уточня, че защитата на българската държава по международни арбитражни дела се организира, координира и ръководи от Министерството на финансите. Съгласно чл. 36, т. 1 и 3 от Устройствения правилник на Министерството на финансите, на същото е възложено и процесуалното представителство на българската държава пред чужди юрисдикции, включително в международните арбитражни производства.
Конкретно по двете арбитражни дела, заведени от енергийните дружества ЕНЕРГО-ПРО и EVN, Министерството на енергетиката оказва необходимото съдействие на Министерството на финансите чрез предоставяне на различни документи, които са от значение за осъществяване на защитата по делото.
В тази връзка за целите на изчерпателен отговор, ако прецените, разбира се, следва да изискате информация от Министерството на финансите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Госпожо Ташева, ще зададете ли уточняващ въпрос по този, който приключи току-що?
Ще ползвате ли реплика, или ще пристъпите към следващия въпрос?
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Ще направя само реплика.
Госпожо Министър, това, че Министерството на финансите е конституирано като ответник, означава ли, че Вие нямате представа и не можете да отговорите примерно на въпроса за размера на иска, или за аргументите, мотивите за подаване на исковете срещу страната ни?! Това ме интересува.
Обяснете какви инвестиции според претенциите на ЕРП-тата не са защитени в българската държава.
Вие сте министър на енергетиката. Предполагам това влиза пряко във Вашата длъжностна характеристика и във Вашите компетенции?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Ташева, въпросът, който поставяте, е изключително важен и много съществен за българското общество, за българския енергиен сектор като цяло и за България.
Тъй като, както и Вие споменахте, Министерството на финансите на практика осъществява процесуалното представителство на държавата, то води целия съдебен процес, не е уместно друг министър да се намесва в хода на този процес. В интерес на защита на българските интереси е този въпрос и отговорите, свързани с този процес, да бъдат давани от ведомството, което осъществява процесуалното представителство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Госпожо Ташева, следващият въпрос също е от Вас. Той също е лаконично определен – относно заведени дела. Моля да го развиете, за да стане ясен.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Благодаря Ви, госпожо Министър. Ние слушаме това оправдание – че понеже все още се водят прения и арбитражният процес все още не е приключил, затова правителството не може да даде на българското общество никаква информация защо и къде се водят арбитражни дела срещу България. Не са само ЕРП-тата. Има арбитражно дело на „Атомстройекспорт” срещу НЕК; има арбитражно дело пред международни арбитражни съдилища на Оманския фонд и така нататък. Ние обаче сме държани в пълен мрак, защото, видите ли, ако обществото получи някаква информация, това някак си ще попречи на интересите на България! Твърде генерична, разлята и нищо незначеща формулировка!
Аз ще пренасоча моя въпрос към министъра на финансите.
Сега се спирам на втория въпрос.
Отговорете колко и какви дела, срещу кои енергийни дружества води Националната електрическа компания през последните десет години? На какъв етап са те? Ако можете да кажете сумата на исковете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ташева, за целите на настоящия отговор беше изискана информация от Националната електрическа компания, с която ще Ви запозная накратко.
Към момента Националната електрическа компания е страна по четири арбитражни дела с цена на исковете на обща стойност 111 млн. 174 хил. лв. Ответната страна по тези дела са: ЧЕЗ Електро България АД, EVN България Електроснабдяване ЕАД, ЕНЕРГО-ПРО Продажби.
Предметът на исковите претенции е свързан с дължими суми за цена на активна електрическа енергия, както и с неплатени фактури. Към момента и четирите дела са висящи. Има и едно приключило арбитражно дело, което е с ответна страна ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД и е за неплатени фактури за периода от август 2013 до януари 2014 г. Имало е и предявен насрещен иск.
Делото е решено, като са уважени и двата иска: на НЕК ЕАД, и на ЕНЕРГО-ПРО. Извършено е прихващане между присъдените суми.
По отношение на търговските дела, Националната електрическа компания е страна по шест търговски дела. Към момента три от тях са висящи и са с обща цена на исковете 7 млн. 380 хил. 255 лв. Ответната страна по делата са: „Енемона Ютилитис” АД, EVN България Електроснабдяване ЕАД и ЧЕЗ Електро България.
Предметът на исковите претенции е свързан с неизплатени задължения по договор, дължими суми за цена на активна електрическа енергия и дължими суми по фактури. Три от водените от Националната електрическа компания търговски дела са приключили. Ответна страна по делото са „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи”, „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” и „EVN България Електроразпределение”.
Предметът на исковите претенции е свързан с дължими суми за цена пренос, за добавка „зелена енергия”, за добавка „високоефективно комбинирано производство”, дължими суми за цена на активна електрическа енергия. Исковете са на обща стойност 13 млн. 502 хил. 154 лв. и са отхвърлени.
С определение на съда едно търговско дело е преминало към Електроенергийния системен оператор. Делото е с ответна страна „ЧЕЗ Разпределение България” и е с цена на иска 5 млн. 833 хил. 64 лв. за дължими суми за цена пренос, за добавка „зелена енергия”, за добавка „високоефективно комбинирано производство” и добавка „невъзстановяеми разходи”. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Госпожо Ташева, ще вземете ли правна реплика? Заповядайте, очевидно ще ползвате тази възможност.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожо Министър, едно доуточнение, ако е възможно, да внесете. Първо благодаря за подробната справка.
Ние знаем някъде от есента, от ноември 2013 г., че НЕК заведе дела срещу трите ЕРП-та за вземанията си за периода от септември 2012 г. до юни 2013 г. за пренесена и фактурирана енергия.
Бихте ли уточнили тези дела приключили ли са и в чия полза? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Заповядайте, госпожо Министър – имате две минути.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Ташева, отговорът на Вашия въпрос се съдържа в първата част на отговора, който предоставих и той е свързан с четирите арбитражни дела, с общата цена на иска – 111 млн. 174 хил. 651 лв. Както вече споменах, делата са висящи към момента, така че Националната електрическа компания продължава да е в съдебен спор с тези компании. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Продължаваме с въпрос от народния представител Васил Антонов.
Заповядайте, господин Антонов. Вашият въпрос се отнася до договор за мостови заем в размер на 535 млн. евро. По Правилник имате две минути, за да го развиете.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! На 21 април 2016 г. беше подписан договор между Българския енергиен холдинг и консорциум, воден от „Джей Пи Морган Секюрити”, за мостови заем в размер на 535 млн. евро, чрез който да бъдат покрити задълженията на Националната електрическа компания към американските централи в Маришкия басейн.
Вие, госпожо Петкова, обявихте публично, че ако заемът не бъде взет, за да се покрият натрупаните задължения към американските централи, НЕК ще трябва да заплати неустойки към тях в размер на 3 млрд. лв. За сравнение искам да спомена само, че за завършването на АЕЦ „Белене” при това положение, което е в момента, са необходими 1 млрд. лв., за да имаме един работещ енергоблок.
От всичко казано от Вас не става ясно как този заем ще се отрази на българската енергетика, както и на всички домакинства.
А именно: ще доведе ли той до повишаване цената на електроенергията за крайния потребител още в следващите месеци?
Отсъства и всякаква яснота по отношение на конкретните параметри на заема, никой не разбра каква е заложената лихва за него.
Витае и въпросът: има ли комисионна за „Джей Пи Морган” и ако да, в какъв размер е тя?
Уважаема госпожо Министър, всичко казано дотук създава впечатление за непрозрачност при сключването на гореспоменатия договор.
Моят въпрос към Вас е: какви са конкретните параметри на сключения договор по отношение на дължимата лихва и ще създаде ли той предпоставки за повишаване цената на електроенергията през следващите месеци? Благодаря Ви. Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Министър, това беше въпросът на народния представител Васил Антонов. Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, много важен и много актуален въпрос. Съвсем логично възникват подобни въпроси.
Преди да пристъпя към конкретния отговор, ще направя следната бележка – още в началото на 2015 г. българското правителство започна интензивни преговори с така наречените „две американски централи”. Знаем, че тези договори са сключени в далечната 2001 г. при други условия. Впоследствие – от 2005 до 2009 г., са сключени голяма част от допълнителните споразумения и всъщност с анекси към тези договори са договорени допълнителни условия, свързани с учредяване на особен залог, с издаване на държавни гаранции. Така че това е наистина сложен процес.
В тази връзка на 20 февруари 2015 г., след като стартирахме преговорите с двете американски централи, бяха подписани меморандуми за разбирателство между Националната електрическа компания и „Ей И Ес ЗС Марица-изток 1” и съответно „Контур Глобал Марица-изток 3”. Впоследствие, на 14 август 2015 г., бяха подписани споразумения за изменение на споразуменията за изкупуване на енергия, като цената за разполагаемост е намалена с 14% за „Ей И Ес ЗС Марица-изток 1” до края на срока на договора – 2024 г., и с 15% отново до края на договора – 2026 г., за „Контур Глобал Марица-изток 3”.
В числово изражение ефектът от така договореното намаление на цените за разполагаемост по двете споразумения за изкупуване на енергия ще е над 96 млн. лв. в рамките на годината или над 900 млн. лв. за оставащия период на действие на споразуменията.
Друга много важна и съществена част от подписаните през април 2015 г. така наречени „Основни условия” е възможността след въвеждането на пълна либерализация на електроенергийния пазар страните да обсъдят допълнително изменение на споразуменията за изкупуване на енергия с оглед привеждането им в съответствие с новия пазарен модел.
И в двете споразумения за изменение са предвидени условия за влизането им в сила, едно от които е заплащане от страна на НЕК на просрочените задължения на Националната електрическа компания към двете централи, намалени с всички просрочени плащания, дължими от двете централи към „Мини Марица-изток”.
В тази връзка през септември 2015 г. Българският енергиен холдинг стартира процедура за избор на финансиращи институции, които да осигурят финансиране за разплащане на просрочените задължения на НЕК към двете централи.
След успешното приключване на преговорите за изпълнител беше избран консорциум от банки, с който БЕХ подписа договор за мостово финансиране в размер на 535 млн. евро.
По отношение параметрите на мостовия заем следва да се подчертае, че той е предоставен без държавни гаранции и без обезпечение. Това е заем за мостово финансиране, който е обвързан с издаване на облигации в същия или по-голям размер. Облигациите следва да бъдат пласирани до 12 месеца от усвояването на заема, респективно Българският енергиен холдинг трябва да издаде облигационна емисия и с приходите от нея да погаси задължението към избрания кредитор. Важно е да се уточни, че като разход Националната електрическа компания ще отчете единствено размера на лихвата от заема, а не размера на главницата по кредита.
Годишното спестяване за НЕК вследствие на предоговаряне на условията по споразуменията за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия с двете американски централи е по-голямо от годишните разходи за лихви по отпуснатия заем, които Компанията би платила.
По отношение на Вашия въпрос за това дали така сключеният договор за заем ще създаде предпоставки за повишаване цената на електрическата енергия – припомням, че цената на електрическата енергия в България за регулирания сегмент се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране, а на свободния пазар – на база двустранно договаряне или борсова търговия.
Както вече споменах, целта на привлеченото финансиране бе разплащането на просрочените задължения на Националната електрическа компания към двете топлоелектрически централи с цел влизане в сила на постигнатите договорености за намаляване на цените за разполагаемост, с което ще се намалят съответно и разходите на НЕК, в качеството й на обществен доставчик. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Следователно наличието на сключен договор за мостово финансиране от Българския енергиен холдинг за разплащане на старите дългове на Националната електрическа компания към двете американски централи не е предпоставка за повишаване цената на електрическата енергия.
В заключение, по отношение на Вашето питане за размера на лихвата бих искала да уточня, че в сключения договор, както във всеки такъв договор, са налице клаузи за конфиденциалност. Това, което бих могла да Ви кажа, като параметър на лихвата, е, че максималният период на мостовото финансиране, както вече споменах, е 12 месеца, средната лихва е приблизително 3,8% и е по-ниска от тази, която е постигната при листването на предишната облигация, която е 4,25. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
По отношение на това дали има възнаграждение за „Джей Пи Морган” – такова възнаграждение няма. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Ще има реплика и вероятна възможност за Вас да допълните своите отговори.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Едва в края отговорихте на въпроса ми, и то частично. Не мога да бъда доволен и удовлетворен от този отговор.
Първо, лихвата, която споменахте, е изключително висока лихва в момента. Лихвите, които са европейски, а ние говорим тук за световна компания, която работи по кредита, европейските банкови лихви в момента клонят към нула. Тези лихви, които Вие коментирате, са за малките жилищни кредити и така нататък.
Не сме убедени, че това, което казвате, няма да повлияе на цените, особено пък, че регулативният орган определя цената на електроенергията, защото е ясно, че по този начин тази висока лихва ще влезе в цената. Тя няма къде да влезе. Самият НЕК (Националната електрическа компания), неговата дейност е такава, че продава електроенергия, съответно и преноса й.
Така че смятам да изясните с колко в резултат на тези лихви ще нарасне цената, или пък за сметка на кого ще бъде? Защото, ако не е за сметка на лихва и не влезе в директната стопанска дейност на НЕК, по другата ситуация трябва да бъде държавна помощ. А ние знаем, че в момента много от ТЕЦ-овете… Както НЕК има да събира много средства, по същия начин има и да разплаща много средства, включително на миньорите, на много от ТЕЦ-овете в страната, а това са предимно български производители.
Бихте ли направили подобен кредит, за да разплатим на българските компании, към които сте длъжници? В тази посока е моят въпрос. Основното е да преценим и да ни дадете ясен отговор с колко ще оскъпим електроенергията, и по какъв начин ще покрием… Пък, ако не я оскъпим тази цена, със съществуващата лихва... Благодаря Ви предварително за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Антонов.
Заповядайте, госпожо Министър. Имате две минути за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Антонов, много важен въпрос безспорно и много интересен, но ще си позволя да не се съглася с Вас. Както е известно 2013 г. Българският енергиен холдинг проведе същата операция – изтегли кредит „мостови заем”, след което пласира облигация в размер отново на 1 млрд. лв. Само за сравнение – лихвата по тази облигация е 4,25%. Тази лихва плащаме и към настоящия момент и ежегодно Националната електрическа компания плаща лихва в размер на 44 милиона в рамките на годината. Към края на месец ноември Националната електрическа компания плаща лихва в размер на 44 млн. лв.! Не виждам да са настъпили някакви драматични ситуации от тези плащания. Сами знаете как се стигна до този кредит.
До този кредит се стигна, затова защото Националната електрическа компания имаше просрочени задължения към двете американски централи. Ще си позволя да Ви върна малко назад във времето.
През ноември 2013 г., когато с едно ценово решение на бившата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране се направи едно изкуствено административно намаление на цената на двете американски централи – съответно с 20 и 30%, в резултат на което, със същото това ценово решение, бившата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране задължи Националната електрическа компания да продължи да изкупува цената от двете американски централи по високите цени. Сами разбирате какво означава това. Само за шест месеца НЕК натрупа дефицит в размер на 400 млн. лв. Само от това нещо!
Така че, уважаеми господин Антонов, повярвайте, искам да Ви уверя от тази висока трибуна, че и Министерството на енергетиката, и правителството, и Българският енергиен холдинг сме вложили всичките си усилия и умения, за да постигнем наистина едни добри параметри.
Ако българската страна, ако не се бяхме разплатили с двете американски централи, имаше много сериозни рискове. Колегите, които са работили в този сектор и преди това, знаят какво е предвидено, ако има виновно неизпълнение от наша страна. Това означава, че в тези договори са предвидени неустойки, които трябваше да платим. Общо те възлизат в размер на 3 милиарда. Така че наред с това има и учреден особен залог през 2005 г. Този особен залог, ако бъде активиран, това означава да бъде блокирана цялата енергийна система.
Още веднъж казвам, ние сме направили всичко онова, което е най-добро за българския енергиен сектор в този момент, и съм сигурна, че това е така. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Петкова.
Следващият въпрос към министър Петкова е от народните представители Настимир Ананиев и Димитър Танев. Той се отнася за дейността на „Южен поток – България” АД.
Заповядайте, господин Ананиев, да развиете въпроса към министър Петкова.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! В началото на април месец поставих въпрос до министъра на енергетиката във връзка с информация, която достигна до мен, че все още в „Южен поток – България” АД има работещи хора на заплата, а пък информацията, която беше публично известна, особено след изказването на руския президент Путин декември 2014 г., който заяви, че се прекратява самият проект, се изненадах, че година и повече по-късно там има все още хора, които работят.
Получих отговор на тази информация, макар че той не беше пълен, не беше отговорено на всичките ми въпроси. Знам, че Министерството на енергетиката ги праща към Българския енергиен холдинг, Българският енергиен холдинг отговарят на Вас, а Вие ги препращате към нас, но бях поискал информация до 2016 г., включително и месеците януари, февруари и март, а това не беше включено. Също така бях поискал информация за разбивката на месечните разходи, а те бяха дадени като средно претеглени.
Информацията, която получих от Вас тогава, ме провокира всъщност да задам този устен въпрос, по-точно въпрос с устен отговор, а също така съм пуснал и писмен въпрос във връзка с месеците, които бяха пропуснати, като съм включил и април, който изтече междувременно.
В медиите Вие обявихте по темата, че всъщност към момента, към 2016 г., има само шест човека, които са наети в това предприятие. Бях учуден за тази информация, тъй като една най-обикновена справка в АПИС показва, че за месец януари има 22 социално осигурени, за февруари – 22 социално осигурени, за месец март – 20 социално осигурени. Така че надявам се, не когато аз съм задал въпроса април месец, те всъщност да са свалени до шест, защото така излиза, но може би Вие ще ме опровергаете във Вашия отговор.
Конкретните ни въпроси са: защо дружеството, което не развива дейност, генерира годишен разход за 2015 г. в размер на 4,5 млн. лв. и какъв е планът за прекратяване на дружеството и излизане на държавата от него? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ананиев, уважаеми господин Танев! Както е известно „Южен поток – България” АД е учредено през 2010 г. с цел реализацията на Проекта „Южен поток”. Акционерите в дружеството са Българският енергиен холдинг и „Газпром”. Всеки един от тези участници в това дружество разполагат с 50% дялов капитал.
Съгласно отчета за приходите и разходите на „Южен поток – България” и предоставената от него информация за направените записвания по счетоводните сметки, отчитащи разходите на дружеството за 2015 г., показва, че през изминалата 2015 г. са извършени плащания за дейности, изпълнени по договори, сключени в предходни отчетни периоди. Например през 2015 г. е извършено плащане по отношение изпълненията по оценка на въздействие на околната среда, която е изцяло завършена още през 2013 г., като на 30 август 2013 г. е издадено положително решение по ОВОС. На изпълнителя на ОВОС е заплатено за извършената работа едва през 2015 г., тъй като се е изчаквало приключването на всички съдебни обжалвания на решението по ОВОС, които са завършили на 11 август 2015 г., с което решението окончателно е влязло в сила, и за дружеството е настъпило задължение за разплащане.
През 2015 г. е завършена и работата с избрания през 2012 г. изпълнител за изготвяне и приемане на подробен устройствен план и технически проект. През 2015 г., освен съдебното оспорване на решението по ОВОС в полза на дружеството, приключи и разрешението за строеж на Компресорна станция – Варна и приемателен терминал.
От началото на 2015 г. бяха предприети действия за привеждане дейността на дружеството в съответствие със статуса на проекта като към януари 2015 г. служителите в „Южен поток – България” на трудови договори са 34 души, към септември 2015 г. персоналът е сведен до 19 души, а към днешна дата служителите са общо шест на брой – от българска и от руска страна, в това число двама изпълнителни директори съответно по един от българска и един от руска страна, двама технически сътрудници, един счетоводител и един шофьор.
По отношение на Вашия въпрос за това какъв е планът за прекратяване на дружеството, съответно излизането на държавата от него, следва да се отчете обстоятелството, че „Южен поток - България”, е акционерно дружество, в което решенията, свързани с неговата дейност се вземат с единодушието на двамата акционери.
В заключение следва да отбележа, че проектната компания притежава много ценни активи и тези ценни активи са точно тези документи, които преди малко споменах. Това е оценката за въздействие върху околната среда, това е техническият проект, който предстои съвсем скоро да бъде завършен, това е подробният устройствен план, с който разполага компанията.
Искам само да отворя една скоба и да кажа, че всички тези документи, всички тези активи са изключително важни. Те биха могли да бъдат много ценни за България с оглед нашата концепция за диверсификация на източните маршрути за доставка на природен газ и концепцията ни за изграждане на газоразпределителния център на територията на България, така че трябва да подходим прагматично и наистина да защитим в максимална степен българските интереси в тази ситуация.
А що се отнася до броя хора в компанията, както вече споменах, още в началото на 2015 г. ние започнахме този процес по редуциране съответно на състава, но искам да бъде ясно, че няма как това да се случи изведнъж. Това е дружество, което има активи. Дори и да се върви към неговото закриване е необходимо да се извърши цялата процедура, която законът предвижда по отношение на продажба на активи, по отношение на изготвяне на баланс – заключителен и така нататък. Това са процеси, които няма как просто така да бъдат изоставени и някой да ги извърши, без да е на работа в дружеството.
Виждате, че сме предприели необходимото. Числеността е сведена до минимум. Това са шест човека, които ще имат и тази задача – да се финализира, така да се каже, този процес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Реплика ще има ли, господин Ананиев? Заповядайте.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, благодаря за отговора.
С повечето от информацията, която дадохте, аз съм запознат, имайки предвид че БЕХ е 100% собственост на държавата и всъщност е държавно дружество. Аз мисля, че ако българската държава реши да прекрати своето участие, тя може да го направи.
Сред активите, за които говорихте, не споменахте нищо от капитала от 200 млн. лв. Аз исках още в началото – в изложението да го включа, но не ми стигна времето. От този капитал 200 милиона, 100 милиона са дадени от руска страна, а 100 милиона са взети като заем от българската страна от „Газпром”.
Аз не знам защо държим все пак този капитал още на такава голяма сума. Защо не се намали капитала и тези 100 милиона, които ние сме взели назаем, поне да бъде затворен този заем и да не се дължи? Според мен това също е добра управленска практика, която може да се предприеме.
Знам и всички знаем, които следим темата, че правителството предприе доста мерки за затваряне на дефицита в енергетиката, който е затворен наполовина. Фактите са си факти, но аз мисля, че можем да насочим усилията си и в още оптимизиране на самите разходи, за да се затвори напълно тази дупка и след това да мислим по какъв начин самият дефицит като сума, как ще се справяме с него, защото и той седи там като един воденичен камък.
Единственото, което ме притеснява са тези 20 – през март месец са били социално осигурени 20 човека. Вие казвате, че са шест. Може би това е станало сега – май или април, но ще Ви помоля да го проверите това нещо, защото просто се разминава. Може и Вас да са Ви подвели като информация, но в АПИС всеки може да влезе. Аз ползвам информацията от АПИС, така че ще Ви помоля, тъй като винаги сме заявявали, че искаме повече прозрачност в самата енергетика, да се оптимизират самите разходи, за да може парите да се насочват и да се харчат там, където трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ананиев.
Заповядайте, госпожо Министър, за да допълните Вашия отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ананиев, аз съм съгласна са Вас, че българската енергетика има нужда от оптимизиране на разходите. Ние работим в тази посока. Повярвайте ми, никак не е лесно, но цялото правителство сме мобилизирали усилията си и с Ваша помощ, с помощта на българския парламент, смятам че в рамките на последната една година имаме доста добри резултати, но, разбира се, има още много какво да се желае и ние ще продължим да работим в тази посока. Ще разчитаме, разбира се, много и на Вас.
Във връзка с Вашето притеснение по отношение на „Южен поток” и на финализиране на този процес, този въпрос, свързан с капитала и със заема, който Българският енергиен холдинг е взел съответно през юли 2014 г. – разбира се, това е една от темите, която предстои да бъде решена или в бъдеще от двамата акционери, така че и това е една от причините дружеството да трябва да функционира, трябва да има счетоводител, трябва да има изпълнителни директори, органи на управление, които съответно да вземат тези наистина важни решения.
Аз поемам ангажимента да проверя това, което Вие посочихте като информация съответно от АПИС и информацията, с която аз разполагам, но мисля, че тази информация, която аз Ви предоставих, съответно и колегите от БЕХ, от „Южен поток” е достоверната информация. Може би става въпрос за някакво недоразумение в системата, но аз поемам ангажимента да проверя и да Ви информирам. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Това беше последният въпрос, отправен в рамките на днешния парламентарен контрол, към госпожа Теменужка Петкова, министър на енергетиката.
Благодаря за Вашето участие днес.
Продължаваме с въпроси, отправени до Владислав Горанов, министър на финансите, който ще отговаря на питане от народния представител Антони Тренчев, относно политиката на Република България по отношение на така наречените „офшорни дружества”.
Заповядайте, господин Тренчев.
Господин Министър, за да Ви ориентирам – има въпроси, които са оттеглени. Включваме се от т. 5 от Програмата – питане за офшорните дружества.
Господин Тренчев, имате думата, за да го развиете. Заповядайте.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! От години е известно, че много от най-големите търговски дружества, извършващи дейност в Република България, и то най-вече в сферата със засилен обществен интерес, са притежание на дружества с неизвестен собственик, регистриран в юрисдикция с преференциален данъчен режим и строго спазвана банкова и данъчна тайна, тъй наречените „офшорни дружества”.
Тъй като дружества, притежавани от подобни субекти с неясна собственост работят в сектор с повишен фискален риск и засягащ икономическите интереси на големи групи граждани, през 2014 г. беше приет Закон за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и действителните собственици.
Както и в медиите, така и в официалните документи на повереното ви Министерство липсват точни данни от ефекта от прилагането на Закона. Има ли намаляване на дружествата с офшорна собственост, опериращи в България, приложени ли са въобще забраните по чл. 3 от цитирания Закон? Например, има ли отстранени участници в обществени поръчки? Колко са регистрираните в Търговския регистър действителни собственици по Закона?
Няма никакви публични данни за оценката на въздействието от прилагането на Наредбата. В същото време няма данни дали има фактори в българската правна уредба, които да принуждават определени инвеститори да ползват офшорни дружества, за да държат средствата си там? Няма данни дали бизнесът не се страхува от нестабилност в банковата система, възможност за изтичане на поверителна информация и така нататък.
Следва да бъде направен и пълен анализ дали част от прехвърлените в офшорни дружества средства могат да бъдат върнати в страната и по какъв начин.
Не е обсъждан и въпросът дали може да бъде извършена данъчна амнистия при прехвърляне на средства от офшорни дружества на български граждани в България, като постъпленията бъдат обложени с еднократен данък в определен размер, както това беше направено в Германия през 2009 г. или например в Русия през 2014 г.
Във връзка с това бих искал да получа отговор на следните въпроси: първо – какви са резултатите от прилагането на Закона по-известен в обществото като Закона за офшорките? Колко са регистрираните действителни собственици?
Второ, произвеждан ли е в повереното Ви Министерство анализ за изтеклите от България в офшорни дружества капитали? Има ли прогноза за размерите им и за данъчния ефект на изтичането им?
Изготвяни ли са анализи на причините, поради които българските граждани отказват да държат парите си в страната и има ли предложения за законодателни инициативи в тази насока?
Придвижено ли е извършване на данъчна амнистия за лица, които са прехвърлили средства на офшорни дружества в България? Има ли прогнози за данъчния ефект от подобна стъпка при прилагането на извънреден данък в определен размер с примерни ставки от 15-30-45%, каквито имаше в редица страни в Европейския съюз? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тренчев.
Господин Министър, процедурата предвижда пет минути, за да отговорите на зададения въпрос.
Имате думата. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожи няма. Законът за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, наричан за кратко „Закон за офшорните дружества”, има за цел защита на обществения интерес чрез въвеждане на забрана за дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и свързани с тях лица, да осъществяват дейности в най-значимите сфери на икономиката, или да придобиват дружества, осъществяващи дейност в подобни сфери, които са особено чувствителни от гледна точка на обществото. Смея да твърдя, че България в световен план е една от най-адекватните от гледна точка на регулаторните рамки на тези режими.
В отговор на първия Ви въпрос следва да се отбележи, че Министерството на финансите не е събирало и не разполага с информация относно практическото прилагане на чл. 3 от Закона, и веднага бързам да Ви отговоря защо. Проверката дали данните и обстоятелствата за дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим и неговите действителни собственици са вписани в Търговския регистър, се осъществява от съответните компетентни органи, които издават лиценз или обявяват процедура за обществена поръчка, концесия, приватизационна сделка и други, които са в ограничителния обхват на Закона. Съгласно Разпоредбата на чл. 8 от Закона, административните нарушения се установяват от органите на съответната компетентна администрация, административните наказания се налагат от ръководителя на администрацията или оправомощено от него длъжностно лице.
По втория Ви въпрос мога да Ви уверя, че предвид изключително високия риск от използването на офшорни дружества за отклонение от данъчно облагане през последните две години инициирахме редица мерки за предотвратяване на възможности за укриване и невнасяне на данъци от тези дружества. Такива са например приетата Разпоредба в Данъчно осигурителния процесуален кодекс, съгласно която по презумпция е налице свързаност между собствениците на капитала на местно юридическо лице и офшорното дружество, промяната в годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, според която данъчно задължените лица са длъжни да декларират информация, свързана със сделки, осъществени с лица от юрисдикции с преференциален данъчен режим – приходи, разходи, вземания и задължения.
Друга не малка мярка е промяната в критериите за юрисдикциите с преференциален данъчен режим, в сила от началото на 2016 г., както и утвърденият със заповед на финансовия министър от 21 декември 2015 г. нов списък на юрисдикциите с преференциален данъчен режим, включващ 50 държави територии.
В отговор на третия Ви въпрос, световната практика показва, че дружества, установени в офшорни зони, не се използват само за укриване и невнасяне на данъци, но в тези дружества се инвестират капитали с неясен произход и придобити от престъпна дейност, или същите се използват за изпиране на пари и финансиране на тероризъм от международни престъпни и терористични организации. За противодействие на данъчните измами и отклонението от данъчно облагане, в които се използват офшорни дружества, правителствата на държавите – членки от Г-20, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейският съюз стартираха съвместна мащабна Програма за стимулиране обмена на информация за данъчни цели между държавите, насърчаване разкриването на информация от юрисдикции с преференциален данъчен режим и блокиране на възможностите на данъкоплатците за избягване плащането на данъци.
През месец октомври 2015 г. Република България се присъедини към международните инициативи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели – Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки и Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация.
През месец март 2016 г. страната ни се присъедини и към Проекта БЕПС на ОИСР. До края на 2016 г. България ще се присъедини към новата инициатива на ОИСР – Многостранното споразумение между компетентните органи за обмен на информация държава по държава. Присъединяването към Споразумението ще позволи да се обменя финансова информация за структурата и дейността на многонационалните компании, дъщерните им дружества и техните места на стопанска дейност, приходи, печалби, начислени и внесени данъци, капитал, материални и нематериални финансови активи, брой заети лица и други.
По четвъртия въпрос искам да Ви уверя, че Министерството на финансите не предвижда въвеждането на данъчна амнистия за лица, които са прехвърлили средства от България в офшорните си дружества, и не разработва предложения за промени в нормативната уредба. Подобна мярка е крайна от наша гледна точка, която се използва изключително рядко, тъй като, от една страна, подкопава основите на данъчната система и данъчната култура, а от друга страна, може да създаде чувство за несправедливост за данъчно задължените лица. Следва да се има предвид, че в обхвата на данъчната амнистия не се включват доходи, печалби и имущества, които са придобити в резултат на престъпна дейност.
Със сигурност мислим в една посока и смятаме, че лицата, които осъществяват своята търговска дейност, използвайки подобни юрисдикции за това, имат някаква причина, имат нещо, което да крият, за това и всяка информация, която достига до данъчната администрация и до правителството за български граждани, които извършват своята стопанска дейност по този начин, стават автоматично обект на специално отношение от страна на приходната администрация, разбирайте проверки и ревизии, за да се установи доколко организирането на бизнеса, стопанската дейност чрез подобни офшорни компании не е довело и не води до отклоняване от плащането на данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Тренчев, имате възможност за два уточняващи въпроса към министър Горанов.
Заповядайте.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Аз съзнавам, че усилието за предотвратяване на негативните практики, осъществявани посредством използването на офшорни дружества, трудно би могло да бъде само българска инициатива и че може да се реши единствено от нашата държава. То очевидно трябва да е едно сериозно интернационално усилие, което без ясната воля на Европейския съюз и на нашите международни партньори, а очевидно и без най-големия икономически фактор в света – САЩ, е просто в сферата на фантазиите, но все пак има редица неща, които можем да си урегулираме посредством нашите закони.
Вие споменахте чл. 3 на Закона за офшорните дружества, където доста детайлно са изброени икономическите дейности, в които не би следвало да участват офшорни дружества. Но, за съжаление, от моите наблюдения и от разговорите ми с експертите, те казват – то е видно, като се задълбочи малко човек в тематиката, че в чл. 4, където са изключенията, те съвсем не са толкова малко и това предоставя съответно на икономическите играчи възможности, не искам да използвам думата „да заобикалят”, но не ми идва по подходяща, забраните от чл. 3. Така че може би трябва да се помисли действително в насока на изчистване на ограниченията. Някои от тях не са дотам безспорни.
По отношение на първия въпрос, който Ви зададох – дали Вашето Министерство е събрало данни, Вие казахте: „Няма!”. Ако има някаква възможност, ще Ви помоля да съберем данни по този въпрос, струва ми се съвсем важен.
Това, което казахте за причината определени граждани да държат парите си в офшорни дружества. Ясно е, то и данъчните амнистии не обхващат, когато това са капитали, придобити от престъпна дейност, но през годините е имало доста мракобесни времена, когато много хора са изнесли парите си офшорно, чисто от страх от репресии, от икономическата стабилност, от липсата на банкова тайна. Като човек, който е работил в банка, искам да Ви кажа, че много доскоро сред големите банки в България беше възможно Вие да погледнете авоарите на всяко едно физическо и икономическо лице и да видите абсолютно наличията им с най елементарен компютър. Според мен има какво да се направи тук по отношение на урегулиране на нашата законова база. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И последното, което искам да попитам, е по отношение на амнистията: защо го направиха толкова много държави? Защо го направи Германия, защо го направи Италия, ако смятате, че резултатите са по-негативни от положителни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви. Просрочихте малко времето, господин Тренчев, но бяха интересни въпросите.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Тренчев, въпросите, които поставяте, са съвсем резонни. Това, което искам да Ви уверя, или поне да разсъждавам от тази трибуна по отношение на амнистията, е – ако някой е действал добросъвестно, предпазвайки икономическите си интереси и е мигрирал ресурси от България в посока на външни дестинации – били те офшорни или не, и за тях е платил данъци, държавата няма проблем с това.
Връщането на подобни авоари насам не следва да се регулира чрез данъчно облагане. Ако някой е укрил данъци и по този начин е получил сравнително предимство, не е безспорно дали държавата трябва да амнистира подобно поведение, стимулирайки връщането на подобни капитали, най-често формирани от, ако не престъпна, то със сигурност незаконна дейност.
Затова поемам ангажимент да се свържем с държавните органи, които издават лицензи, свързани с основните забрани от приложното поле на Закона – чл. 3, който Вие цитирахте, и да обобщим подобна информация.
Това, което засега мога да Ви цитирам, е, че доколкото на мен ми е известно, Законът се спазва. В този смисъл нито една от забраните на чл. 3 не е нарушена или няма данни да е нарушена на база на анализа, който е извършен от регулаторите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Тренчев, имате възможност по процедура да вземете отношение. Отказвате се.
Уважаеми господа, с отчитане на удълженото работно време до приемането на първите две точки от днешния дневен ред и времето, което беше употребено за декларации от името на парламентарни групи, чистото време за парламентарен контрол изтича в 15,35 ч.
Има въпрос от господин Тренчев към господин министъра. Вероятно това ще бъде последната възможност. Този въпрос до голяма степен се покрива с предмета на питането.
Заповядайте, господин Тренчев.
Както е обявен по програма, въпросът се отнася за предполагаемо изтичане на данъци от Република България към държавите и териториите, които са с юрисдикция с преференциален данъчен режим.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, днес сме на офшорна тематика. В началото на месец април Международният консорциум на разследващите журналисти публикува огромно количество документи, които разкриват офшорни компании в Панама на фирми от цял свят, в това число и България, които са укривали данъци от правителствата. Редица държави успяха да възстановят стотици милиарди евро през последните десет години след мащабни изтичания на информация за укрити данъци в офшорни дружества.
В тази връзка искам да Ви попитам: какви мерки ще предприеме българското Министерство на финансите, за да бъде разследвано евентуално укриване на данъци от български фирми в офшорни зони и по-конкретно в Панама, но не само?
Второ, какви са щетите, нанесени на българския бюджет и българската икономика от укриване на данъците от български фирми в офшорни зони през последните три години? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Тренчев.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Тренчев, уважаеми народни представители! От началото на процеса по оповестяване на имената на документите от Панама, Националната агенция за приходите започна да изследва наличната информация за българските лица, които имат офшорни дружества, сметки или операции.
Вие цитирахте – на 9 май Международният консорциум на разследващите журналисти даде достъп до всички данни, известни като „Документите от Панама”. Информацията в тях се анализира подробно, а от НАП вече се предприемат значителни по обем контролни действия.
В контекста на отговора на въпроса Ви по отношение на така наречените „офшорни дружества”, искам да Ви уверя, че всички международни инструменти за борба срещу трансграничното укриване на данъци, отклоненото данъчно облагане и данъчните измами, които посочих, ще бъдат използвани, за да се провери информацията, получена по линия на „Досиетата от Панама”, както и за събирането на допълнителна информация и данни от значение за данъчното облагане на лицата.
По отношение на втория Ви въпрос искам да Ви информирам, че през 2015 г. от НАП е изготвен анализ и оценка на риска по отношение на трансферните печалби и доходи от местни юридически лица към лица, установени в държави – членки на Европейския съюз, или трети страни, които са част от многонационални компании. Анализът обхваща периода от 2008 до 2013 г. с прогнозна оценка за 2014 и 2015 г. и включва изследване на поведението на местни лица, участващи в многонационални групи от предприятия.
Загубите за държавния бюджет от корпоративен данък вследствие на реализираните трансфери на печалби и доходи, както към юрисдикции с преференциален данъчен режим, така и към други държави, са оценени в общ размер, поради което не могат да бъдат предоставени конкретни данни за размера на загубата, формирана в резултат на трансфери на печалби и доходи към офшорни дружества.
Обобщените резултати показват, че рискът е висок. Загубата от корпоративен данък се оценява на около 260 млн. лв. средногодишно за анализирания период. Рискът се проявява при 26% от местните юридически лица, които са част от многонационална група от предприятия и представляват около 5000 компании.
В тази връзка в утвърдената от НАП Програма за спазване на законодателството и намаляване нивата на риск за периода 2016 – 2017 г. е планирано да бъде разработена дългосрочна стратегия за третиране на риска, която да включва комплекс от мерки, обосновано позиционирани във времето на изпълнението им с цел ограничаване на появата на риска в бъдеще.
През февруари 2016 г. се сформира група от експерти в НАП, която до края на месец юли тази година трябва да разработи Стратегия за противодействие на риска, свързана с трансферите на печалби и доходи в чужбина – въпрос, една идея по-широк от този, който Вие поставяте, свързан само с офшорните компании.
В допълнение мога да Ви информирам, че за 2013 г., която е част от анализирания период, е направен опит за експериментално изследване на разпределението на големите местни юридически лица от гледна точка на географско разположение на чуждестранните дружества, към които са насочени трансферите на печалби и доходи. Резултатът от изследванията показва, че 70% от големите компании, идентифицирани като компании, които трансферират печалбите си към дружества от държави – членки на Европейския съюз, по географски принцип 70% са Австрия, Германия, Гърция, Италия, Кипър и Холандия, 24% от големите компании преразпределят формираните в страната печалби основно към САЩ, Турция, Швейцария и Русия, 6% пренасочват печалбите си към юрисдикции с преференциален данъчен режим на облагане, основно към Британски вирджински острови, Сейшелски острови, Лихтенщайн и Белиз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Има ли реплика? Няма.
Очевидно ще успеем по този начин да включим и въпроса на народните представители Мартин Димитров, Валери Симеонов, Методи Андреев и Петър Славов към министър Горанов.
Той е относно предмет на договор за Международна разследваща компания за КТБ АД, международният й опит, наличието на клаузи за неустойки и срокове за изпълнение, предвидени в този договор.
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, господин Министър! На 14 април Народното събрание прие окончателно промени в Закона за банковата несъстоятелност, съгласно които на международното разследване за източването на КТБ АД се дава публичност.
Наред със самия доклад от разследването бяха приети текстове, според които следва да бъдат обявени предметът на договора, тоест какво е заданието към разследващата компания, данни за нейния международен опит, срокът за изпълнение на договора и евентуалното наличие на неустойки и анекси към договора.
В тази връзка, господин Министър, моля да ми отговорите на следния въпрос, като отговорът бъде съобразен с момента на влизане в сила на горецитираните промени в Закона за банковата несъстоятелност: какъв е предметът в заданието на договора с Международната разследваща компания за КТБ АД? Има ли подписани анекси и допълнения към него и по отношение на какво? На колко възлиза прекият международен опит на разследващата компания като държави, в които е работила, период на практиката, както и какъв е срокът за изпълнение и налице ли са клаузи за неустойки за изпълнение – както на компанията към нас, така и на нас към нея?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Господин Министър, имате думата за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, господин Димитров, Славов, Андреев, липсва господин Симеонов! Независимо от публикуването на информацията относно договора с Международната разследваща компания изпратихме Вашите въпроси до Фонда за гарантиране на влоговете. Информацията, предоставена ни от синдиците на КТБ, вече е качена на страницата на банката в несъстоятелност в изпълнение на изискванията на допълнената т. 17 на чл. 31.
Конкретно на въпроса. Синдиците посочват, че предметът на договора е съобразен с изискванията на чл. 31 от Закона за банковата несъстоятелност, който им предписва да възложат на международна разследваща компания да извърши действия по проследяване и да препоръча на синдика действия за запазване и връщане на активи в имуществото на банката. Към договора не са сключвани анекси.
Срокът на изготвяне на Проекта на окончателен доклад е 14 седмици от началната дата на договора. Окончателният вариант на договора е приет от синдика на 7 декември 2015 г.
С договора са уговорени лихви за забава на плащането в размер на 4% над основния лихвен процент на Банк ъф Ингланд. Няма уговорени други неустойки при неизпълнение от КТБ, включително не е уговорена неустойка в полза на Аликс Партнърс Ю Кей Ел Пи при публикуване на доклада.
Имуществената отговорност на КТБ обаче може да бъде ангажирана за вреди, загуби, разходи, искове или други разноски на Аликс Партнърс Сървисиз Ю Кей Ел Пи, възникнали от или във връзка с договора, включително претенции от трети страни в резултат от разкриване на предоставени консултации или на доклада.
Реципрочно – имуществената отговорност на Аликс Партнърс Сървисиз Ю Кей Ел Ел Пи, може да бъде ангажирана за загуби на КТБ по вина на компанията или нейни служители.
Претенциите за неустойка и/или ограничена имуществена отговорност не ангажират Фонда за гарантиране на влоговете в България и/или Република България.
По втория въпрос – относно международния опит на Аликс Партнърс Сървисиз Ю Кей Ел Ел Пи, на страницата на КТБ е публикувана подробна информация. Бих искал само да посоча, че същественото при преценка на опита на изпълнителя по договора не е конкретната му юридическа форма, а опитът и квалификацията на екипа, което е и основният актив на компаниите, които работят в сферата на консултантските услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Има ли реплика към дадения отговор?
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Не става ясен един според нас важен въпрос – какъв е предметът на договора с компанията за международно разследване? Вижте, господин Министър, през цялото време ние искахме не просто да имаме доклад от такава компания. Тези компании за международно разследване се наемат, за да проследят парите и да върнат част от тях. Те са известни с това и в редица случаи са успели да върнат не малка част от средствата, с които е било злоупотребено, които са били източени.
Нашето недоумение и затова ще продължаваме да задаваме въпроси: не можем да разберем защо синдиците се отказаха от това „Аликс Партнърс“ да участва във връщането на парите и дали това въобще е било част от предмета на договора? Имало ли е такава клауза и те явно не са я активирали? Имало ли е, нямало ли е? Това не можахме да го разберем.
Какъв е смисълът да имаме компания за международно разследване, която просто да напише един доклад. Както се казва, и други хора можеха да го напишат. Не че докладът е лош, напротив.
Въпросът е, че тази компания е специализирана да проследи парите и после заедно със синдиците, разбира се, че не може сама, да участва във възстановяването на парите и в разкриване на замесените лица.
За цялото това време ние не можахме да разберем защо синдиците и Фондът за гарантиране на влоговете не са активирали тази клауза, ако я е имало, и защо не са поискали от тази международна компания или по някаква причина, ако не я харесват, друга международна компания, да бъде ангажирана с реалното проследяване и връщане на парите.
Вместо това от Ваш друг отговор разбираме, че те са насочили към три конкретни адвокатски кантори в други страни. Тоест защо първоначалният подход е сменен с друг подход. Тъй като не знаем кои са тези адвокатски кантори, сигурно са добри, нямаме съмнение, но представете си какъв е опитът на една каквато и да било адвокатска кантора на фона на фирма за международни разследвания, която вече в подобни случаи с фалирали банки, с източени банки са успявали да върнат част от парите, да реализират положителен резултат. Защо настъпи тази смяна на подхода и дали е имало клауза в договора „Аликс Партнърс“ или друга компания да бъде използвана в реалното възстановяване, връщане на парите и защо тя не е активирана? Това не можахме да разберем.
Въпросът е дали Вие имате тази информация от Фонда за гарантиране на влоговете или от синдиците?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Министър, да чуем отговора.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател! Господин Димитров, най-ценното нещо на дейността, извършена от разследващата компания, е докладът, от който по категоричен начин се разбира, че фалиралата компания не е била управлявана по банковите стандарти.
Другият съществен извод, който може да се направи, четейки доклада, е, че пряка връзка с този фалит може да се направи с начина, по който е управлявана не само от оперативното й ръководство, но и ролята на нейните мажоритарни акционери.
Това, което мога да допълня по отношение на мерките, свързани със събирането на масата на несъстоятелността, в много отговори към Вас – поздравявам Ви за интереса към темата, дано да е рационален, съм посочил всички мерки, които са предприети от синдика като обезпечителни мерки, свързани с баланса на КТБ в несъстоятелност с оглед връщането в масата на несъстоятелността на откраднатото от там.
Имаме разговори с „Аликс Партнърс“ и ще ги използваме за конкретни дейности, където те могат да бъдат най-полезни, свързани с международното разследване. Голяма част от активите, свързани с натрупаните липси в банката и със загубите на капитал, са свързани и териториално с Република България, в случая ние сме ангажирали огромен обем адвокатски компании, които помагат на синдика на банката да свърже разкъсаната връзка между получените необезпечени кредити от страна на КТБ в несъстоятелност с конкретни активи. По-голямата част от тези активи продължават и са на територията на България. В този смисъл ползата от международната компания ще бъде за дейности, които са ни необходими на територията на други държави, където откриваме или където виждаме връзка между активите на банката или имуществото на банката, което е загубено и други активи, които могат да бъдат свързани с банката в несъстоятелност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми господа, часът е 15,41 ч.
Поради изтичане на времето за днешния парламентарен ден, съм принуден да закрия заседанието.
Господин Министър, имаше още въпроси, отговорите ще бъдат отложени за друго заседание. Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.
Следващото редовно заседание на българския парламент е в сряда, 8 юни от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 15,42 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Явор Нотев
Кирил Цочев
Явор Хайтов

Секретари:
Айхан Етем
Димитър Делчев