Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов и Кирил Цочев

Секретари: Георги Търновалийски и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, предлагам Ви Проект на:
„ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за времето от 8 до 10 юни 2016 г.
1. Второ гласуване на Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Валентин Радев и група народни представители. Приет на първо гласуване на 20 април 2016 г.
2. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители – Настимир Ананиев и Димитър Делчев; вторият Законопроект е с вносители Станислав Иванов, Иван Вълков, Вили Лилков и Христо Грудев.
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители – Делян Добрев и Валентин Николов. Приет на първо гласуване на 26 май 2016 г.
4. Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г. Вносител – Комисията за енергийно и водно регулиране.
5. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет. Предвижда се това да бъде точка първа за четвъртък, 9 юни 2016 г.
6. Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет, 19 май 2016 г. Предлагам това да бъде точка втора за четвъртък, 9 юни 2016 г.
Точка трета за четвъртък и седма в Програмата – Доклад за дейността на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. и Проект за решение по доклада. Вносител – Временната анкетна комисия.
8. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г. Вносител – Министерският съвет.
9. Проект за решение за предложение до Президента на Република България за награждаване с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен. Вносители – Даниела Дариткова и група народни представители.
10. Проекти за решения за промени в постоянни комисии.
11. Парламентарен контрол по членове 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“
Моля да гласуваме.
Гласували 142 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 19.
Предложението е прието.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпило предложение от госпожа Бъчварова – народен представител от групата на БСП лява България, която предлага като точка в седмичната Програма да бъде включено Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието, № 554-01-52 от 13 март 2015 г.
Госпожо Бъчварова, слушаме Ви.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагаме Законопроектът за промяна на Закона за арендата в земеделието да бъде включен в Програмата на парламента за тази седмица. Това сигурно е прецедент в Народното събрание, защото Законопроектът е внесен преди година и три месеца.
Беше направено според нас експертно, добро обсъждане в Комисията по земеделието и храните на проблемите в сектора най-вече по отношение на сключването на договорите за аренда и оттук нататък този Законопроект не влиза за обсъждане в Народното събрание. Това, че се неглижират въпросите на собствениците на земеделска земя, това, че не се обръща внимание на проблемите, които съществуват при сключването на арендните договори, според нас показва, че Народното събрание не желае да се обърне с лице към тези жизненоважни въпроси.
През 1998 г. е създаден, или е внесен в парламента, и оттогава действа Законът за арендата в земеделието. През това време се промениха много от практиките при сключването на арендни договори. Самият Закон е една рамка и има изключително много своеволия при сключването на арендни договори. Собствениците на земеделска земя по никакъв начин не са защитени. Има населени места, в които се наблюдава пълно феодализиране на арендаторите и принуждаване на собствениците да сключват договори.
За тези, които са фенове на статистиката, трябва да кажа, че над 2 милиона са собствениците на земя. Годишно се сключват над 100 хиляди арендни договора в нарушение не само на Закона за арендата в земеделието, но и в нарушение на Закона за собствеността.
С нашето предложение искаме да обърнем внимание върху въпросите, свързани със собствеността на земеделските земи и нейната защита, защото другото означава, че подкрепяме най-вече едрите земеделски стопани, които на мястото, където работят, създават изключително много проблеми (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и условия за нерешаването на тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, подлагам на гласуване предложението за включване в седмичната програма на представения от госпожа Бъчварова Законопроект.
Гласували 148 народни представители: за 61, против 27, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Няколко съобщения.
Уважаеми народни представители, с писмо № 654-00-85 от 7 юни 2016 г., постъпило в Деловодството на Народното събрание в 17,24 ч., народният представител Борислав Сабинов Иглев заявява, че оттегля подаденото от него на 3 юни 2016 г. – петък, заявление за напускане на Парламентарната група на БДЦ.
С писмо № 654-00-86 от 7 юни 2016 г. – 17,25 ч., народният представител Явор Илиев Хайтов заявява, че оттегля подаденото от него на 3 юни 2016 г. – петък, заявление за напускане на Парламентарната група на БДЦ.
С писмо № 654-00-87 от 7 юни 2016 г. – 17,27 ч., народният представител Светлин Димитров Танчев заявява, че оттегля подаденото от него на 3 юни 2016 г. – петък, заявление за напускане на Парламентарната група на БДЦ.
С писмо № 654-00-88 от 7 юни 2016 г. Румен Маринов Йончев ме уведомява, че оттегля подаденото от него на 3 юни 2016 г. – петък, заявление за напускане на Парламентарната група на БДЦ.
С писмо № 654-00-89 от 7 юни 2016 г. – 17,29 ч., Георги Александров Ковачев оттегля подаденото от него на 3 юни 2016 г. – петък, заявление за напускане на Парламентарната група на БДЦ.
С писмо № 652-25-1 от 7 юни 2016 г., подадено в 17,32 ч., съм уведомена за следното:
„Уважаема госпожо Председател, молим на основание чл. 13, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат внесени изменения в Специалния регистър на Народното събрание, както следва:
1. Изменение на името на Парламентарната група „Български демократичен център”, като името бъде променено поради преименуване на парламентарната група в „Парламентарна група Български демократичен център – Народен съюз”.
2. Да бъде вписана в регистъра промяната в ръководството на парламентарната група поради освобождаването на Светлин Димитров Танчев като съпредседател на парламентарната група и избирането на Румен Маринов Йончев като съпредседател на парламентарната група.”.
Към това писмо е приложено извлечение от Протокол № 34 от 7 юни 2016 г. на заседание на Парламентарната група на Български демократичен център с две точки в дневния ред – промяна на името, промяна в ръководството и съответно решенията, които колегите, съгласно Правилника, искат да бъдат вписани в Специалния регистър на Народното събрание.
След обявяването им в пленарна зала това вече е факт.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 1 до 7 юни 2016 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносител Явор Хайтов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносител Четин Казак и Хамид Хамид. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител Димитър Делчев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Ще се гледа още от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
- Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител – Янаки Стоилов и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Ще се гледа от Комисията по правни въпроси.
- Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2015 г. заедно с Годишния доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2015 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Водеща комисия – предстои разпределение.
- Доклад за прилагане на Закона за дейността на прокуратурата на Република България и на разследващите органи за 2015 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Водеща комисия – предстои разпределение.
- Доклад за прилагане на Закона за дейността на съдилищата през 2015 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Водеща комисия – предстои разпределение.
- Проект за решение за промяна в състава на Комисията по външна политика. Вносител – Светлин Танчев и група народни представители.
- Проект за решение за промяна в състава на Комисията по вероизповедания и правата на човека. Вносител – Светлин Танчев и група народни представители.
- Проект за решение за промяна в състава на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. Вносител – Светлин Танчев и група народни представител.
- Проект за решение за промяна в състава на Комисията по образованието и науката. Вносител – Светлин Танчев и група народни представители.
На 3 юни 2016 г. с писмо от председателя на Комисията за финансов надзор в Народното събрание са постъпили повторно Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2015 г. и негово резюме. Съгласно писмото, към което те са приложени, същите се изпращат отново поради допусната техническа грешка, тъй като внесените в Народното събрание на 30 май 2016 г. са били неокончателно приети от Комисията.
С мое писмо отчетът и резюмето са предоставени на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по труда, социалната и демографската политика, на които те са разпределени за разглеждане с разпореждане на председателя на Народното събрание от 31 май тази година. Материалите са изпратени на народните представители по електронен път, както и са на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
На 7 юни 2016 г. с мое разпореждане е разпределено предложение за произвеждане на Национален референдум с въпроси:
1. Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горивата, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?
2. Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от четири аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?
3. Подкрепяте ли да отпадне напълно държавната субсидия за финансиране на политическите партии и коалиции?
4. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален от 240 на 120?
5. Подкрепяте ли да отпадне имунитетът на народните представители?
Това е предложение за произвеждане на Национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 3 февруари 2016 г., и е разпределен на следните комисии: водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстващи са: Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, Комисията по икономически политика и туризъм, Комисията по енергетиката и Комисията по здравеопазване.
Предложението, заедно с протоколи от 7 април 2016 г. и 2 юни 2016 г. за проверка на подписката на граждани, които го подкрепят, извършена от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и останалите документи са изпратени на народните представители по електронен път. За сведение след едномесечния срок, който беше даден на Инициативния комитет да представи подписи, които да съответстват на писаното правно основание в документацията за инициативата, общият брой валидни подписи е под 400 хиляди, но така или иначе следва пленарната зала да се произнесе по направеното предложение за произвеждане на Национален референдум.
На 6 юни 2016 г. с вх. № 611-00-3 в Народното събрание е постъпил доклад за финансовото управление и контрол и вътрешен одит във Висшия съдебен съвет за 2015 г. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на всички народни представители в Библиотеката на парламента.
На 6 юли 2016 г. с вх. № 639-00-9 в Народното събрание е постъпил отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за едномесечния период от 25 април 2016 г. до 24 май 2016 г. и Протокол № 25 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Изпратила съм го с писмо на Комисията по бюджет и финанси. Всеки народен представител може да се запознае в Библиотеката с материалите.
В Народното събрание е постъпил доклад с резултатите и анализ на данните от проведеното в Националния център за изучаване на общественото мнение „Национално изследване на правното съзнание в България”. Материалът е предоставен на народните представители и парламентарните групи по електронен път.
От Националния статистически институт е постъпила информация за брутен вътрешен продукт през първото тримесечие на 2016 г., предварителни данни – „Производителност на труда, заети лица и отработено време за първото тримесечие на 2016 г.”. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към същинската ни законодателна програма,
точка първа:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители – Валентин Радев и група народни представители. Приет е на първо гласуване на 20 април 2016 г.
Доклад за второ четене на Комисията по правни въпроси – господин Кирилов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„Доклад относно Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-44, внесен от народния представител Валентин Радев и група народни представители на 25 март 2016 г., приет на първо гласуване на 20 април 2016 г.
Наименование: „Закон за допълнение на Наказателния кодекс”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона, подкрепено изцяло от Комисията.
Гласували 117 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 1 има предложение от народния представител Валентин Радев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а предложението по т. 2 е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 337, ал. 1 след думата „изделия” се добавя „или унищожава касетъчни боеприпаси, противопехотни мини и други изделия по смисъла на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 1, която не подкрепя текста на вносителя.
Подлагам на гласуване § 1 по доклада на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Параграф 1 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
„Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така:
„Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 2, 3 и 4 по вносител, подкрепени изцяло от Комисията, както и редактираното наименование за подразделението „Заключителна разпоредба” от Комисията.
Подлагам на гласуване параграфи 2, 3 и 4 по доклада на Комисията, както и наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба” по същия доклад.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 2, 3 и 4 и наименованието „Заключителна разпоредба” са приети, а с това и Законопроектът на второ четене.
Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Вносители – на единия законопроект е Настимир Ананиев и Димитър Делчев, на 18 юни 2015 г., а на другия – Станислав Иванов, Иван Вълков, Вили Лилков, Христо Грудев, на 27 май 2016 г.
С доклада на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае заместник-председателят на Комисията Силвия Хубенова.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Уважаеми господин Председател, ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и Димитър Андреев Делчев на 18 юни 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 юли 2015 г., Комисията по околната среда и водите, разгледа на първо четене Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и Димитър Андреев Делчев на 18 юни 2015 г.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: господин Павел Гуджеров – заместник-министър; от страна на вносителите – народният представител Настимир Ананиев, както и негов експерт-съветник – господин Йордан Господинов.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Настимир Ананиев, който посочи, че всички титуляри на разрешителни по чл. 46 от Закона за водите трябва да инсталират измервателна апаратура и да отчитат количеството отнети води. Според вносителите, това задължение е изключително обременяващо при отглеждане на аквакултури и не се наблюдава техническа необходимост от измерването на постъпили води, които почти веднага се връщат в естествения воден обект, без съществено замърсяване.
Посочва се още, че замърсяването е от естествен произход и монтирането на измервателната апаратура, особено когато става въпрос за водно количество на значителна част от речното течение създава неоправдана тежест за бизнеса. Предвижда се отмяната на монтиране на измервателна апаратура за неголеми предприятия за отглеждане на аквакултури да не се прилага при използване на изкуствени химически вещества. Предлаганата мярка ще облекчи административната тежест и разходи за малкия и среден бизнес в тази сфера.
Не се очакват разходи за държавния бюджет и мярката според вносителите не засяга правото на Европейския съюз.
Отношение по внесения Законопроект взеха: заместник-министър Павел Гуджеров, който обоснова изискванията за измерване и особено за замърсяване на водите, анализира понятията малки и средни предприятия относно ползването и замърсяването на водите; народният представител Чавдар Георгиев, подкрепяйки мотивите на господин Гуджеров относно необходимостта от измерване; народният представител Георги Божинов – давайки пример за ползваните води от АЕЦ; народният представител Борислав Великов, подкрепяйки Законопроекта и господин Господинов, който допълни мотивите на вносителя.
Председателят прикани към други изказвания, след което прекрати дискусиите и обяви процедура по гласуване, при което Комисията по околната среда и водите с 2 гласа „за”, без ”против” и 12 ”въздържали се” не подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев Ананиев и Димитър Андреев Делчев на 18 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Хубенова.
С доклада по втория Законопроект ще ни запознае господин Мартинов.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО МАРТИНОВ:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-71, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 май 2016 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 31 май 2016 г., Комисията по околната среда и водите, ръководена от председателя на Комисията господин Станислав Иванов, разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-71, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 май 2016 г.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: Атанаска Николова – заместник-министър; Асен Личев – директор „Управление на водите”; Цветослава Тодорова – главен юрисконсулт, и Ивайло Петков – парламентарен секретар.
Заседанието беше открито от председателя, който представи гостите и обяви дневния ред, приет от членовете на Комисията.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Станислав Иванов, който подчерта, че областните управители имат задължения да организират и координират дейностите по почистване на речните легла извън границите на урбанизираните територии. Предвид обществената значимост на дейностите, свързани с осигуряване на проводимостта на речните легла, когато за поддържане на проводимостта на речното легло е необходимо и изземване на наносни отложения, областният управител да може да организира и отстраняване на натрупаните наносни отложения, които възпрепятстват осигуряване на нормална проводимост на реката. Басейновите дирекции ще издават разрешителни за дейностите, които ще се предприемат за осигуряване на нормална проводимост на реката, което ще гарантира, че предвидените мероприятия няма да доведат до извършване на дейности под нивото на активното дъно на реката, няма да се извършва добив и да се нарушава хидроморфологията на реката и ще има възможност да контролира процеса.
Със Законопроекта ще се осигури прилагането на единен и ясен подход при изпълнение на задълженията на областните управители и във връзка с компетенциите им по стопанисване и управление на публична държавна собственост, тъй като съгласно Закона за водите (чл. 11, т. 1) прилежащите земи на реките са публична държавна собственост. Образувалите се наноси също са публична държавна собственост.
Предложеното изменение на чл. 140, ал. 6 и свързаните с дейността разпоредби на Закона за водите е с цел облекчаване на процедурата по почистване на реките, когато при огледа се установи, че е необходимо и отстраняване на натрупани наносни отложения, като областните управители могат да предприемат законосъобразни действия по ЗОП и Правилника за прилагането му, по Закона за държавната собственост и правилника за прилагане и други законови и подзаконови нормативни актове, като с отпадането на текста за възлагане и продажба се предполага, че всеки областен управител в рамките на оперативната самостоятелност може да избере от законосъобразните решения за действие това, което счита за най-целесъобразно.
Отношение по внесения Законопроект взеха: Станислав Иванов, който прочете положително становище на Националното сдружение на общините в Република България, с една препоръка; Атанаска Николова, изразявайки подкрепа на Законопроекта от Министерството на околната среда и водите; народният представител Борислав Великов, относно компетентния орган и контрола, получил отговор от заместник-министър Николова; народният представител Генов относно възможността за заобикаляне на ЗОП и опасност от нарушаване на речните корита, получил отговор от госпожа Николова и Личев; народният представител Георгиев относно собствеността на иззетия материал и възможното внасяне на предложение между двете гласувания; народният представител Грудев, изразявайки подкрепа на навременно предложения Законопроект и давайки пример за реализацията на такава процедура по почистване на речно корито; народният представител Божинов, относно подреждане на конкретен текст, който може да се усъвършенства; народният представител Станислав Иванов относно средствата за тази дейност и Атанаска Николова, която обясни, че на предвижданото следващо заседание на КОСВ е включено подробно представяне на плановете за управление на риска от наводнения, което е свързано с този Законопроект.
Председателят прикани към други изказвания, след което прекрати дискусията и обяви процедура по гласуване, при което, Комисията по околната среда и водите с 8 гласа „за”, без ”против” и 3 ”въздържали се” подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-71, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 май 2016 г. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мартинов.
Доклад на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте, госпожо Белова.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Представям Ви
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за допълнение на Закона за за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев на 18 юни 2015 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 23 септември 2015 г., на което обсъди Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев на 18 юни 2015 г.
В работата на комисията взеха участие: от Министерството на земеделието и храните – Ивайло Симеонов, директор на Дирекция „Морско дело и рибарство”, Михаела Велинова – началник на отдел, и Пламен Петков – държавен експерт в същата дирекция. От Министерството на околната среда и водите: Борил Заднепровски – старши експерт в дирекция „Управление на водите”.
Законопроектът беше представен от Румен Христов.
Със Законопроекта се предлага задължението за измерване и отчитане на количествата изземвани и използвани води и на замърсяващите вещества да не се прилага за малки и средни предприятия, получили разрешителни за отглеждане на аквакултури, освен в случаите, когато в използваните води се влагат антропогенни химични вещества.
Министерството на околната среда и водите е категорично против предложената промяна. Намира за неоснователен аргумента на вносителите, че замърсяването при отглеждане на аквакултури е незначително и не се отразява на естествения режим и състояние на водите. Според Министерството, независимо от своя размер, стопанствата за аквакултури могат както да черпят значителни количества води, така и да използват нискокачествени фуражи, които да предизвикват замърсяване. Това налага тези стопанства да извършват собствен мониторинг по отношение на използваните водни количества и на емитираните от съответните дейности замърсяващи вещества.
Министерството на земеделието и храните подкрепя Законопроекта и подчертава, че водата се явява естественото местообитание на рибата и на водните организми, а не суровина за тяхното производство. Количествата вода, които се използват при производството на аквакултури, преминават през басейните и съоръженията на стопанствата и се връщат обратно в същия обем и затова е необосновано изискването за монтиране на измервателни уреди. Освен това от Министерството предлагат да отпадне таксата за водовземане при производството на аквакултури.
В последвалата дискусия народните представители от парламентарните групи на АБВ, Патриотичния фронт и БСП лява България заявиха, че са съгласни с аргументите на вносителите и на Министерството на земеделието и храните и ще подкрепят Законопроекта. Също така подчертаха, че Министерството на околната среда и водите има възможност да контролира и съответно да наказва водоползватели, които предизвикват замърсяване, включително с отнемане на разрешителното.
След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните с 16 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев на 18 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Белова.
От името на вносителите?
Заповядайте, господин Ананиев, по първия Законопроект.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което направихме с колегата Делчев, е свързано с една недомислица в самото законодателство, което задължава рибарниците и производителите на аквакултури, които ги отглеждат на реки, да поставят водомери, за да разберат каква вода влиза всъщност в рибарника. Сега представете си го това – една голяма река, отбита една част, за да влезе в рибарника, и ние трябва да поставим водомер. Това не е водомерът, който е у вас, вкъщи.
В момента в България няма сертифицирана служба и няма такъв водомер, който да бъде поставен. Имаме 240 такива предприятия, няма нито едно, което може да го постави. Това ги поставя в задължение, което трябва да правят. Те не могат да го изпълнят и биват глобявани, биват изнудвани. Абсолютно всички актове в последните няколко години на тази тема падат в съда, просто нямат целесъобразност.
Има и друг момент. Когато си решил да направиш рибарник на река, на теб ти казват: „Сложи водомер да мерим какво ползваш.” Но когато си решил да го направиш в язовир – 3200, няма такса, нищо не ти се иска. Разбира се, няма как и в язовира да сложим такъв измервателен уред.
Затова нашето предложение, за да се подпомогне малкият и среден бизнес, защото това изискване го спира, е да отпадне предложението, което го има в Закона, като слагаме едно много специфично изключение. Това беше във всичките доклади – доводът, който се изказва да има такъв измервателен уред, а по-конкретно замърсяването на водата, като правим изрично изключение в Законопроекта: „Това изключение не се прилага, когато във водите се влагат антропогенни химични вещества”. Този вариант, че някой може би замърсява водата – не казваме, че не трябва да се слага уред, който да измерва такова замърсяване. Казваме: не трябва да слагаме на реката водомер, защото, първо, няма как да стане, второ – не е практично. Представете си реката през месец септември, представете си реката през месец април – една непълноводна река, на която си сложил уреда, и една пълноводна, когато почнат валежите и се стопи снегът, отнася всички уреди. То няма какви уреди да се поставят, на първо място.
Самото предложение не е доизмислено, когато е вкарано в Закона, падат всички актове в съда. Според мен е важно да се подкрепи малкият и среден бизнес и да отпадне това изискване за тях, с подкрепа на нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев. Има подобни задачи по математика.
По втория Законопроект? Няма желаещ да представи втория Законопроект.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители.
Няма желаещи за изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев на 18 юни 2015 г.
Становището на водещата Комисия е да не се подкрепя на първо гласуване Законопроектът, на Комисията по земеделието и храните е да се подкрепи.
Водещата Комисия не подкрепя Законопроекта, Комисията по земеделието и храните го подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 63, против 1, въздържали се 18.
Законопроектът не е приет.
Прегласуване – заповядайте, господин Ананиев.
Да, влизат още колеги в залата.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Процедура по прегласуване, тъй като не можаха всички да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Прегласуване.
Гласували 91 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 654-01-71, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 май 2016 г.
Водещата Комисия, и единствена по този Законопроект, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Вносители са Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016 г.
Законопроектът е приет на първо гласуване на 26 май 2016 г.
Има доклад на Комисията по енергетиката.
Заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо искам да взема думата по процедура за допуск. Моля да бъдат допуснати в залата Николай Николов – заместник-министър на енергетиката, Гергана Пенева – юрисконсулт в Министерството на енергетиката, и Росица Башлиева – държавен експерт „Законодателна дейност и европейско право”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, гласуваме за допуск в залата.
Гласували 98 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министъра Николов и експертите.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя, подкрепено от Комисията, за наименование на Закона.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2.
Предложение на народния представител Таско Ерменков, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 30 се създава ал. 4:
„(4) Комисията не регулира цените за продажба на топлинна енергия и не определя цени по чл. 33, ал. 1 на производители, които съгласно одитираните годишни финансови отчети за някои от предходните три календарни години имат общи годишни приходи над 5 млн. лв. и приходите им от продажба на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия надвишават 35 на сто от общите им годишни приходи, освен ако тези производители осъществяват пренос и снабдяване с топлинна енергия на битови клиенти или използват произведената топлинна енергия за производство за растителна земеделска продукция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, относно текста, който ни предлагат вносителите, ще помоля да разяснят пред колегите как са сметнали границите от приходи от 5 млн. лв., и производството на топлинна и електрическа енергия, което надвишава 35 на сто от общите им приходи. Ако това може да се разясни, тогава можем да помолим колегите да подкрепят това предложение.
Какво имам предвид? Сега в Закона имаме текст, който казва, че само високоефективното производство на електрическа енергия подлежи на регулиране и на преференциални цени. Ако прочетете определението за високоефективна енергия, ще видите, че нямате никакво основание да предложите каквато и да е граница – 5, 10 или 15 млн. лв. Само високоефективната енергия е онази, която ще подлежи на преференциални цени.
Очакваме от много време изпълнителната власт да сертифицира и да предложи пред българското общество и пред Народното събрание онези високоефективни производства, на които наистина трябва да се плати преференциална цена. Ако не можете да обясните по какъв начин сте направили границата от 5 млн. лв., в мен възниква съмнението, че казвате, че определени производители могат да отклонят парични средства до 5 млн. лв., макар че високоефективното им производство е само до 1 милион или 500 хил. лв.
Колеги, неясно е Вашето предложение с тези граници. Искам да чуя това, за да можем да вземем решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплики?
Заповядайте, господин Николов.;
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Аталай, когато беше предложен текстът, идеята беше да можем да изключим производителите на топлинна и електрическа енергия, които произвеждат земеделска продукция. Такава беше идеята. По тази причина са заложени границите от 5 млн. лв. Имаме справка от Комисията за енергийно и водно регулиране – на всички когенерации, които предлагат такова производство. Фактически пределът от 5 млн. лв. и средна стойност от 17,43% излиза относителен дял на приходите от електрическа енергия от общите им приходи. Ние просто сме умножили по две, за всеки случай, защото има години, в които варират в повече, има години, в които варират по-малко, та да изключим тях.
Господин Ерменков в Комисията предложи текст, който окончателно да може да ги извади от тази рестрикция, та да не убием техния бизнес. Поради тази причина са заложени тези граници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Николов.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Господин Николов, не можахте да ми обясните по каква причина сте определили точно 5 милиона. Да вземем „Видахим”. Производството им на топлинна енергия за производство на гуми е в рамките на 100 хиляди или 500 хил. лв. Останалите 40 млн. лв., които вземаха досега, се смятаха като високоефективно производство и им се плащаше.
Вие сега казвате на „Видахим”: „Не, Вие няма да вземете 40 милиона като печалба от преференциални цени, а ще вземете само 5 милиона, макар че произвеждате топлинна енергия за производство на гуми от 100 хил. лв.“
Колеги, нямате критерии. Критерият е високоефективното производство, сертифицирането. Това е общото, което би трябвало да се направи. Ако са направили за 15 млн. лв. високоефективно производство, ние според директивите нямаме никакво основание да ги ограничим. Но не можем да дадем и повече пари. Сега аз споменавам само „Видахим”. Да не споменавам други, които вземаха по 130, по 150 милиона. Радвам се, че това предложение за производство на растителна земеделска продукция е влязло като предложение и има решение.
Но решението за петте милиона в момента е „гледане на тавана”. Както казахте преди малко – „умножихме по два пъти според приходите, които са получавали през последните две години“. Текстът не е прецизен, да не кажа, че е лобистки, защото звучи лошо. За мен не е прецизен. Не че Вие нямате желание и не искате да ограничите оттук нататък изтичането на средства. Текстът не е обсъден така, както би трябвало да бъде. Ако го приемате по този начин, ще се наложи може би след време наново да го разгледаме.
Моето предложение е или да оттеглите този текст, или да спрем разглеждането на Закона. Това трябва да се обсъди още веднъж, за да може след това да вземем реално онова решение, което е необходимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Аталай.
Процедура – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Предлагам сроковете за внасяне на предложение между първо и второ четене по Закона за водите, който мина като втора точка от дневния ред, да се съкрати на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме предложението на господин Иванов за срок – три дни. (Уточнения на народния представител Станислав Иванов с председателя.)
Отменете гласуването.
Трябва да има общ доклад и едва тогава да гласуваме. Коректно техническият секретар помогна в случая.
Втора процедура – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Моята процедура е по начина на водене. Законът за енергетиката е изключително важен, касаещ страшно много икономически интереси. Искам да Ви помоля да приложите изискването на чл. 143 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – тоест всеки от изказващите се да декларира конфликт на интереси.
Аз веднага декларирам, че нямам никакъв конфликт на интереси. Нека всеки, който се изказва, да бъде така добър да го прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Има думата за изказване народният представител Мартин Димитров, който ще направи също деклариране дали има конфликт на интереси, или не.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Следвайки призива на колегата Байрактаров, искам да декларирам, че нямам никакъв конфликт на интереси по тази тема.
А сега по същество. Идеята на заводската централа като концепция е да бъде нещо, което подпомага работата на един завод. Общите приходи от продажба на електроенергия на преференциални цени при тази концепция не би трябвало да заемат основна част от приходите. Тоест приходът от продажба на електроенергия на преференциални цени спрямо общите приходи на тези предприятия не би трябвало да бъде по-висок от 35%. Това сме казали в нашия Законопроект. Тоест основният бизнес на тези хора не би трябвало да бъде продажбата на електроенергия на преференциални цени, а подпомагайки конкретния завод и реализирайки дадена продукция, би трябвало продажбата на ток на преференциални цени да бъде малка част от общите приходи.
За да бъда по-точен, поисках справка от Комисията за енергийно и водно регулиране. Те ми казаха, че средно за тези предприятия в България, които според КЕВР са 21, приходите от продажба на електроенергия на преференциални цени са около 18,85% от всички приходи. Това е средно за България.
При това положение решихме да не допускаме аномалии. Нашата цел е простичка – да няма изтичане в енергетиката. През последната година преследваме това под различна форма. Колегите, които казват, че може да се постигне по-висока степен на прецизност, нека предложат. Ако имат по-добро предложение от нас, може и такова да има, нека да го направят. Целта в случая е да не се допуска изтичане на средства от енергетиката, което е предпоставка за повишаване цените на тока оттук нататък – нещо, което никой от тази зала, вярвам, не иска да допуска. Вярвам, че всички ние искаме държавната компания НЕК да бъде с все по добри финансови резултати.
Какво предлага този текст? Той казва, че ако средно за тези 21 предприятия приходите от продажба на ток на преференциални цени са 18,85%, то нека сложим праг два пъти по-висок, тоест това средно число се умножава по 2, получава се 35% и казваме: „До тук, до тази граница приемаме, че има преференциални цени. Над това вече според нас като законодатели това започва да прилича на някакъв вид изкривяване на пазара.“ Предложили сме тази логика.
Какъв ще бъде ефектът? Той ще бъде по посока на спестяване на разходи за Националната електрическа компания. Мен ако ме питате, има елемент на справедливост. Логиката на заводската централа е да подпомага завода. Тя затова се казва „заводска”. Подпомагайки завода, не би трябвало приходите от продажба на електроенергия да бъдат основната, огромната част от общите приходи.
Уважаеми дами и господа, в този текст виждам продължение на реформата, която заедно започнахме и в голямата си част този парламент подкрепи за оптимизиране разходите в българската енергетика.
Приемам дебата по конкретните текстове. Ако някой смята, че дадено предложение или дадена част от текста може да бъде направена по по-добър начин, нека предложи. Но не приемам хората, които казват: „Хайде да оттеглим всичко, да махнем всичко, за да остане досегашният ред”.
Иначе доказването на високоефективно производство е нещо важно. Затова предложихме монтирането на измервателни уреди във всички производители. Те би трябвало вече да са действащи. Дори и въведохме глоби. Скоро ще имам парламентарен въпрос и ще питам министъра на енергетиката и КЕВР дали предприятията, които не са монтирали своите уреди, било то заводски централи или тецове, са понесли необходимите санкции. Защото волята на Народното събрание беше да има контрол навсякъде.
Уважаеми колеги, доказването на високоефективно производство е единият въпрос.
Следващият въпрос е недопускането на прекомерни аномалии, изкривявания на пазара, при които продажбата на ток на преференциални цени се превръща в основен бизнес за дадено предприятие.
Така че ще подкрепя това предложение и препоръчвам на всички колеги, които искат продължаване на реформата в енергетиката, също да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Реплики?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Колега Димитров, Вие сте един от вносителите и продължавате да потвърждавате, че гледайки тавана, сте сметнали и умножили 18-те процента по 2, за да направите 35%. А защо не го умножихте не по 2, а по 1,5? Вие преценявате, че допускате от енергетиката да изтичат 18%, а слагате отгоре още 18%.
Аз съм на мнение, че тези хора, които произвеждат високоефективна енергия, не би трябвало да получават нито стотинка повече от енергетиката, освен от това, което са произвели.
Но същевременно не можете да ни предложите тук, гледайки едни разчети от Комисията по енергийно и водно регулиране, защото Комисията е задължена въз основа на всички данни, които получава, че това производство е високоефективно, да им определи точно тази цена, колкото е необходимо. Това не е реформа, господин Димитров – гледайки тавана, да определяте определени цифри. Защо 35%? Защо пет милиона – Ви питам. И пак казвам – защо когато един производител може да вземе само 1 млн. лв. от високопроизводствената енергия, Вие казвате: „Не, ще им дадете 35 милиона!” Защо когато той достига 18%, Вие му умножавате два пъти и казвате: „Не, ще вземете 35%”?
Не съм на мнение, на принципа да се оттегли това, за да могат да се източват пари от енергетиката. В никакъв случай. Не ни обвинявайте в това. Но Вашето предложение ме води на мисълта, че Вие в момента регулирате определен паричен поток да изтича на определени места! Това ми е притеснението!
За декларация на конфликт на интереси – не се притеснявайте, много пъти съм проверяван, осем години наред. Нямам конфликт на интереси! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Аталай.
Уважаеми господин Миков, заповядайте за втора реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Нямам никакъв конфликт на интереси, но трябва да е ясно какво приема Народното събрание като имитация на някаква реформа. Ще бъде нанесен удар на две предприятия. Всъщност той беше нанесен с политиката на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Само във „Видахим“ бяха съкратени 600 работници, 500 работници в последните 6-7 месеца. Сега само се легализира това, а всъщност се довършва ликвидация на индустриални производства, защото с оглед на тази политика никога повече в Свищов няма да се произвеждат влакна и никога повече в България – автомобилни гуми. Това се прави като политика чрез Закона за енергетиката.
Всъщност няма никакъв проблем. Работниците вече са съкратени и са регистрирани в бюрата по труда. Защото, когато се удари възловата инфраструктура, тоест тецът на тези предприятия, там никога повече няма да има индустриално производство. С този Закон се затвърждава още нещо – че България ще бъде земеделска страна, ще произвежда царевица, краставици, домати и ще предоставя туристически и други услуги. Ето затова става въпрос и аз също съм учуден, че правителството няма мнение по въпроса. Защото от „ТЕЦ 1” и „ТЕЦ 3” може да се купува електроенергия по 170 лв., а тук пренебрежимо малки генериращи мощности с 0,05 от цялостните 400 милиарда годишно ще бъдат ударени с този Закон. Разбира се, има други, които ще се уредят и ще останат в кръга на тези, на които изкупуват преференциално електроенергията. Това е истината и трябва да се каже, господин Димитров. Всичко друго са някакви общи приказки, които няма защо да заблуждават публиката. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Миков.
Трета реплика? Не виждам.
Дуплика, господин Димитров. Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, искам да започна с господин Миков и да му кажа, че на Парламентарна група на БСП трябва да си говорите повече, господин Миков, защото текстът, който касае дейността в земеделското стопанство, е внесен от колегата Ви Таско Ерменков. Той даже често стои там до Вас. Така че като седнете там… (Вижда господин Ерменков.) А, ето го, разберете се сега това хубаво ли е или лошо. Трябва да сте на една позиция. Не е хубаво единият да го предлага, а другият да казва, че това е много лошо. Не е добре, все пак сте от една партия, заедно работите и в областта на енергетиката трябва да имате обща позиция по темата, че изглежда странно – единият го предложил на Комисия, другият става тук, в залата, за да каже, че това е най-голямата грешка и България ставала земеделска страна. Така казахте. Някак си не звучи достоверно.
По отношение на репликата на господин Рамадан Аталай. Колеги, не гледайте на това, което сега гласуваме, като на някакво освобождаващо условие. Това е допълнително рестриктивно условие. Рестриктивните условия, които преди това сме приели, продължават да действат. Ние не отменяме нито едно досегашно рестриктивно условие, не отменяме това, че те трябва да доказват високоефективно производство, не отменяме измервателните уреди, не отменяме нито една рестрикция, която досега сме въвели, а въвеждаме допълнителни рестрикции. Това правим в момента. Така че безпокойството на колегата Аталай, че едва ли не тези, които били под 5 милиона приходи, щели да получат някаква полза и нещо им се отменяло от досегашния рестриктивен режим, това не е вярно. Условията действат кумулативно, тоест заедно, и никой няма да бъде освободен от досегашните рестриктивни и контролни, по-скоро думата е „контролни” мерки, които заедно всички с Вас, колеги, въведохме с огромно мнозинство.
Знаете ли, по тази тема парламентът ще се раздели на две групи – на тези, които искат по-сериозен контрол върху разходите. Защото какво ни казва и колегата Миков? Никой не спира тези заводски централи да продават ток на пазарни цени. Могат да продават колкото искат, но той казва така: „Ако НЕК не им изкупува тока по високите преференциални цени, те не можели да оцелеят”. Това ни го казват всички производители. Това ни го казват и различни ВЕИ-та, това ни го казват, извинявайте, и американските централи. Всички това твърдят. Казват: „Ако държавата не купува по най-високите преференциални цени, ние не можем да се справим”. Но точно така НЕК имаше 700 млн. лв. дефицит. Точно защото навсякъде цените бяха високи.
Ние имаме последователна политика. Тя е и към ВЕИ-тата, тя е и към заводските централи, тя е и към ТЕЦ-те, в случая тя вече се пренесе и към американските централи с предоговарянето на цените. Тоест навсякъде търсим повече контрол и спестяване. Подходът ни е еднакъв към всички.
Да, нормално е да бъдат недоволни, защото ние оптимизираме разходите, но това води до оздравяване малко по малко на българската енергетика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров. (Народният представител Таско Ерменков иска думата.)
Лично обяснение или изказване?
Заповядайте за лично обяснение, господин Ерменков, бяхте споменат.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Обяснете на колегата, че не съм правил реплика, за да може в дупликата да ме споменава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, взимам процедура по лично обяснение, защото господин Димитров ме спомена тук във връзка с някакво раздвоение в Парламентарната група на Българската социалистическа партия.
Господин Димитров, раздвоение няма. Ние винаги сме поддържали всякакви мерки, които са свързани със съкращаване на разходите в енергийната система. Това обаче не означава, че нашите народни представители от съответните избирателни райони, в които има засегнати предприятия, не могат да проявяват своята социална чувствителност към тези хора. Това не означава, че тези наши народни представители заради общата политика трябва да зарежат интересите на собствените си избиратели и на собствените си представители и да спомагат за получаването като резултат на една по-голяма безработица в техния регион. Така че това е съвсем нормална, последователна политика и Вие тук по никакъв начин не може да вкарате някакъв разкол, който така или иначе го няма. Не се опитвайте поне това да правите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Духът, принципът и целта на предложения Законопроект са разбираеми и оправдани от гледна точка на тежкото състояние, в което продължава да се намира българската енергетика чрез задълженията, които до момента са натрупани от Националната електрическа компания. Но аз ще изразя несъгласие, каквото изразиха и други колеги до момента, с начина, по който се извършва опит за, така да се каже, облекчаване на положението или за намаляване на скоростта на потъване на потъващия кораб.
Ние в момента сме в положение, в което НЕК е в дефицит с няколко милиарда лева – не се опитвам да конкретизирам цифрата точно, и в такова положение, в което едва успяваме да задържим цената на електроенергията за бита на същото непроменено ниво за сметка на посягане на приходите на няколко държавни предприятия, както ще видите по-късно.
В случая смятам, че трябва да се предприемат доста по-сериозни, драстични мерки за ограничаването на източването на българската енергетика, чрез заплащане на електрическа енергия на двойна и тройна цена от пазарната цена. Това се прави в направление, както беше споменато, на американските централи в смисъла, по силата на сключени договори отпреди десетилетия, това се прави в посока на възобновяемите източници, където също има много сериозни нарушения, които бяха установени от нашата Комисия, това се прави и в посока на заводските централи, и на топлофикациите най-вече.
Положението в момента е такова, че стотици милиони левове изтичат точно по посока на заплащане на висока цена на електроенергия, на производство, което е определено като високоефективно, но всъщност не е такова.
С тези промени в Закона, както беше споменато, всъщност се нанася удар само върху две предприятия – това са „Видахим” и „ТЕЦ – Свищов”. Това е истината. Вярно, те утежняват състоянието, тъй като имат стойност на електроенергията, която съответно получават по-силата на действащите разпоредби и закони, сега в размер на десетки милиони левове, но необяснимо защо вносителите забравят, че по посока на топлофикациите и на заводските централи също се извършва едно такова източване. Оправданието е, че едва ли не топлофикациите извършват една обществено полезна дейност, свързана с осигуряването на топла вода и отопление през зимния период. Истината е, че всички те продават електрическа енергия и получават приходи над тези въпросни 35%, които са заложени в текста на Законопроекта.
Въпросът е такъв: защо тези топлофикации трябва да бъдат изключени от ограничителните мерки за продажба на скъп ток, след като те в много по-голяма степен утежняват положението, отколкото споменатите две предприятия? Не мога да се примиря и да приема отговора, че тъй като те осигурявали топла вода и топло през зимата. Това не може да бъде отговор.
За Ваша информация искам да Ви запозная с фактите, които установи Комисията през лятото на миналата 2015 г. През най-горещия – юли месец, някой оранжерии продължаваха да продават същите количества електрическа енергия на висока цена на НЕК, каквато продаваха и през зимата. Какво означава това? Означава, че оранжериите са се отоплявали при температура на околната среда 40 градуса. Смятате ли, че това е нормално и че не е злоупотреба? (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Да, може да са пускали климатици за охлаждане на растенията – да. Добра идея – в кръга на иронията.
Втори такъв случай мога да Ви дам с топлофикации, които продават същите количества електроенергия през лятото, каквито продават и през зимата. Аз задавам въпроса: топлофикациите пак същото количество пара и топла вода ли произвеждат както през зимата, съответно, за да продават на НЕК същите количества ток на висока цена? Отговорът, естествено, че е не. С други думи, тези два примера показват, че там се извършват злоупотреби, на които ние трябва да сложим край, ние трябва да ги пресечем тези злоупотреби. Това, за съжаление, не се прави с този Законопроект. В тази връзка са основателни въпросите: защо е заложена граница на приходи от електрическа енергия 5 милиона, а не 2 милиона, а не 500 хиляди например? Аз бих предложил такава цифра.
Вторият въпрос, който също беше зададен от трибуната: защо 35%, а не 5%, а не 15%, а не 45%? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В тази връзка, няма да се аргументирам повече, естествено, че тази цифра не е добре аргументирана, не може да бъде два пъти над 18% в средното, нека да бъде 18%.
Правя предложение за промяна в текста – вместо „5 милиона” да бъде заменена цифрата с „500 хиляди” и вместо „35%”, да бъде с „18%”. Благодаря Ви. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Има ли реплики на изказването на господин Симеонов? Не виждам.
Думата за изказване има народният представител Валентин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, абсолютно съм съгласен със всички, които се изказаха досега, че това не е най-добрият текст. Разбира се, това не са най-добре мотивираните числа.
Безспорно е, че ефектът от тях ще бъде 40 мил. лв. разходи, които спестяваме на Националната електрическа компания. Аз съм с ясното съзнание, подписвайки се под текстовете, че това е временен текст. Това не е текст, който решава проблема в дългосрочен период. Именно с този текст, който виждате, форсмажорно го вкарахме и вече го разглеждаме на второ четене в залата, ние се опитваме да решим някои проблеми, които се пораждат в ценовото образуване на Комисията за енергийно и водно регулиране. С целия Закон ние успяваме да постигнем не повишаване на цените, дори намаляване в частта „задължение към обществото”, което неминуемо рефлектира на малкия и на средния бизнес, които няма да могат да се възползват от Наредбата, която чакаме за одобрение от Европейската комисия за големите енергопотребители.
Защо казвам, че това е временен текст? Защото, когато приемаме текстовете, след консултация с експертите от Световната банка, които правят в момента окончателен доклад за състоянието на енергетиката и начина, по който да минем към пълна либерализация, при всички случаи всички производители на електрическа енергия ще се конкурират на пазара, а Фондът за енергийна сигурност, който заедно направихме ще компенсира разликите в цените както на тези дългосрочни договори, съответно и на високоефективните производства.
Проблемът е, че в момента Законът за енергетиката не насърчава повечето хора да отидат към високоефективни производства. Това е истината. По някакъв начин ние трябва да ги провокираме да инвестират и да минат към такива високоефективни производства, които да бъдат насърчавани – абсолютен факт. Поради тази причина ще бъдат предложени текстове, които съответно да изпълнят и европейската Директива за пряко насърчаване на това високоефективно производство. Ще бъдат предложени текстове, които да ги насърчават и съответно да излизат от преференциални цени такива, които не инвестират в такова високоефективно производство.
Разберете, че този Закон, който в момента предлагаме, решава един проблем, който може да възникне и в цената на крайните потребители, и на малкия и средния бизнес. Аз мисля, че това е добър Закон към настоящия момент. В момента никой не е готов да понесе социалните последствия, ако изкараме примерно когенерациите във връзка със задоволяване на селищата с топлинна енергия. Кой ще реши екологичните последици? Социалните последици от уволнението на хиляди хора, на косвените производства, които доставят въглища за тях? Кой ще ги реши? Те ще паднат като Дамоклев меч върху Народното събрание. Аз мисля, че това е един добър компромис, именно това ще реши проблема към настоящия момент.
Забравих да кажа, че нямам конфликт на интереси със Закона за енергетиката.
В един бъдещ момент – говоря след няколко месеца, ние вече ще бъдем готови за нови текстове, които ще унифицират именно тези проблеми, които поставихте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Заповядайте, господин Миков за първа реплика.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Николов: казвате кой плаща социалната цена? Петстотин работници в най-бедния град на България и Европа, техните семейства, те плащат социалната цена за такъв тип решения. Разбира се, тези 40 милиона, които икономисвате, защото има една приказка: „На брашното евтини, на триците скъпи” – на „ТЕЦ-1” и „ТЕЦ-3” по 170 лв. изкупувате, а тук икономисвате пренебрежимо малки... Аз говоря за едната генерираща мощност, защото не съм така добре запознат и с другата, но сигурно е същата работа. Петстотин работници, рязък спад на приходите, които обикновено – по спомен ще Ви кажа, са 6 – 7 милиона от акцизи и ДДС в местните данъчни и митнически служби от вноса на въглища. Тези 40 милиона, съм сигурен, че като ги сметнете, ще излезе точно това. Затова Ви казвам, че това е едно абсолютно имитационно упражнение. То няма да реши тежките дефицити на Националната електрическа компания по никакъв начин, но ще създаде, ще разбие ... ето само във Видин – 500 семейства, които се хранеха от това.
И понеже се говори за конфликт на интереси, ами нека държавата да го одържави. Защото е много лесно тези индустриални производства, от които България се отказва – от два отрасъла, производство на полиамидни влакна. Преди 9 септември България е произвеждала автомобилни гуми. Сега с това става така, че България повече няма възможност да прави велосипедни, карни, тракторни и никакви автомобилни гуми, а ще внася. Преди 9 септември в София е имало фабрика за автомобилни гуми. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Модерната ни държава приключва с възможността да произвежда автомобилни гуми. Ето това е истината, различна от общите приказки тук в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Аталай.
Трета реплика – господин Валери Симеонов.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Господин Николов, първо, няма да мога да се съглася с това, което предложихте, че е временен текст и временно решаваме нещата. Народното събрание не е пожарникарска институция, за да може да гаси пожари. Всяко предложение трябва да бъде обосновано и точно аргументирано от тук, включително и от вносителите – не сте само Вие, и от господин Мартин Димитров.
Въпросът, който и Вие повдигнахте тук – за кръстосаното субсидиране и за възможността как и по какъв начин да осигурим на софиянци и на онези, които живеят в по-големи градове, да получават по-евтино топлинната енергия – това е друга тема, колеги, не е дебат за днешния ден. Ако искате, в енергетиката този дебат може да се води много сериозно, в тази зала може да се вземе много сериозно решение, но това, което предлагате в момента, не третира въпроса за кръстосаното субсидиране – третира въпроса за високоефективните производства.
Още веднъж Ви казвам: високоефективно производство – всеки, който е инвестирал в тази сфера, трябва да получи точно толкова средства, за колкото е произвел онази топлинна енергия за производство на следващата продукция – нито повече, нито по-малко.
С това, господин Мартин Димитров, спираме изтичането на парите от енергетиката, а не да се превърнем в счетоводители тук и гледайки, да кажем, че – да, те получават 5 лв., ще умножим по две, ще им дадем 10 лв. Ама, защо 10 лв.? Има закон, моля да спазваме този закон! Ако това, което предлагате в момента, не е обмислено, нека да спрем разглеждането на Закона, защото то е предложено с добра идея, но нали знаете, че пътят към ада беше покрит само с добри идеи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова, колеги, всичко онова, което е необходимо, за да се направи, за да се спре течът от енергетиката – няма народен представител тук, който да не е „за”. Всичко онова, което трябва да се реши с кръстосаното субсидиране, за да се осигурят работни места и комфорт на определени лица, е отделна тема и може да се води дебат в тази зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Трета реплика – уважаемият господин Валери Симеонов.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Николов, още веднъж искам да заявя, че подкрепям целта, идеята на Вашето предложение, но имам много сериозно притеснение, че то ще даде положителен резултат за много кратко време. Това ме притеснява, защото, въвеждайки един параметър, приходите на всяка централа за комбинирано производство – хайде, високоефективно, каквото невинаги е, не могат да надвишават за електрическа енергия над 35%, аз съм притеснен, че това ще стимулира и тези, които сега са около десет, петнадесет, средно осемнадесет процента приходи от продажба на електрическа енергия. След няколко месеца те ще направят необходимото, за да постигнат 35-те процента, които Законът им разрешава. Ето това много ме притеснява, че ще доведе до обратния резултат.
Освен това, отново поставям въпроса: защо не се опитахме – хайде, да не вкарваме всички топлофикации, но поне тези, които са най-големите, които работят явно неефективно? Защото с този Закон не стимулираме топлофикациите да усъвършенстват своето производство, да въвеждат новите технически въведения, с които да повишат своята ефективност реално като производство, а напротив, точно обратното, ние ги оставяме да продължават да работят неефективно или да продължават да товарят всички нас с цената на електроенергията.
Във връзка с това в заключение искам да Ви обърна внимание само на един факт. Има една фабрика „Брикел” – не знам доколко е топлофикация и доколко е производствено предприятие, която не влиза в тази категория и за която нямаше данни, предоставени в таблицата на Комисията по енергетика, с която ни запознахте. Аз имам данни и от производството на „Брикел”. Искам да Ви информирам, че при тях стойността на приходите от електроенергия е 64,51%. Шестдесет и четири процента! Всъщност този „Брикел” работи само, за да продава скъп ток и да прави, може би, брикети. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Не знам, благодаря Ви. Мисля, че с малките поправки, които предложих, Законът ще стане по-ефективен, но трябва да се продължи в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Симеонов.
Заповядайте за дуплика, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, нека да спрем спекулациите, че умножавайки по две, едва ли не, позволяваме всички комбинирани производства – високоефективни, да вземат повече от Националната електрическа компания. Това не е вярно.
С промените в Закона за енергетиката, които направихме, с контролните уреди, които трябва да се поставят на входа и на изхода, Комисията за енергийно и водно регулиране има достатъчно инструментариум, за да следи тези неща. Тоест ние не механично им даваме възможност да се увеличат приходите от продажба на електрическа енергия, за да могат да достигнат тези 35%. Това не е така, не е вярно.
Всяка година – ние сме го направили ежемесечно вече, те уведомяват Комисията за енергийно и водно регулиране, има съответните уреди, които са свързани онлайн с електросистемния оператор, където се следят абсолютно всички параметри. Тоест не можеш да произвеждаш пара, която да вкарваш във въздуха. Това беше, наистина беше, но с промените в Закона за енергетиката ние ограничихме това.
Защо вкарахме тези текстове? Защото повечето решения на Комисията за енергийно и водно регулиране фактически се обжалват в съда. Има опасност решенията на Комисията, които ограничават именно такива безобразия, да не могат да бъдат ограничени и да влязат в ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране в следващия период.
Освен това, искам да кажа на господин Миков за тези 500 семейства – абсолютно съм съгласен, точно така е. Проблемът е, че много фирми ощетяваха „Видахим”, трупаха едни огромни печалби на гърба на всички граждани. Иначе съм съгласен за тези 500 семейства – трябва да се направят социалните програми. Не е необходимо, извинявам се, един завод да получава 90% от продажба на ток и 10% примерно от производство на гуми само и само, за да можем да издържаме тези 500 семейства. Държавата наистина трябва да се намеси там. Но, извинявам се, на тази хранилка забогатяха много хора. И Вие го знаете, няма смисъл аз да Ви го казвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Николов.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, уважаеми господин Миков, имате думата за изказване.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа, този Закон е повод само за едно: къде е държавата в икономиката? Защото държавата и в момента може да одържави „Видахим”, само че на държавата, на правителството, на министъра на икономиката му е много удобно – има задължения към резерва, има много задължения, на които държавата може да стъпи, ако иска да запази това като част от енергетиката. Само че на държавата й е много удобно да вкарва регулации, включително и една от тези е такава, и да се оправдава с частниците. Защо не влезе държавата там, за да запази производството на автомобилни гуми в България? В Румъния се произвеждат автомобилни гуми, в Сърбия се произвеждат автомобилни гуми. Те какви са – по-индустриално развити, по-богати?! Какви страни са те? (Реплики.)
За „Свилоза” не знам как е, но предполагам, че е същото.
Ето това е един типичен пример на категорична политика на деиндустриализация на България, на оставане в България на производства с ниска добавена стойност. И това се прокарва през законодателството, през политиката на правителството с някакви смешни оправдания – със смешното оправдание, че дефицитите в НЕК ще се решат от тези два чекръка, на фона на четиристотинте милиарда годишно производство на България! Това е пренебрежимо малко и не решава никакъв проблем.
Аз правя своето изказване само за да е ясно, защото често под тези политкоректни думички „балансиране” и прочие, и прочие – няма да ги изброявам, хората се заблуждават за реалните неща от живота. Реалните неща от живота са тези – приключва възможността за производство на автомобилни гуми в България, на полиамидни влакна!
Тази работа започна когато „Нефтохим” беше продаден и от Комбинат за дълбоко извличане на ферони се превърна в обикновена рафинерия, беше унищожено производството на капролактан в Стара Загора и сега, уважаеми госпожи и господа, садете краставици, домати, отглеждайте овце и се чудете защо българските граждани отиват в страни, в които има много по-висока добавена стойност, която се получава в икономика, свързана с индустриите! И това е само част от въпроса: кой въведе тези непазарни цени на ТЕЦ 1 и ТЕЦ-3, защо в годините трябваше българските граждани да ги покриват? Ето така се съсипва държава, не се прави, а се съсипва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Миков.
Искате реплика ли, господин Кънев? Заповядайте.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Миков, тъй като споделям голяма част от изразените от Вас тревоги... Не мога обаче да приема логиката, която търсите и повода в този Закон, който подхващате, за да изразите страховете на голяма част от българските граждани. Наистина ли трябва да приемем, че индустрия в България е възможна само през фактическа пряка дотация, произхождаща от джоба на всеки гражданин, доколкото всеки гражданин е потребител на електроенергия? Това ли е символ на индустрия? Наистина ли трябва да разглеждаме като символ на възможността за индустриализация на страната, за възраждане на индустрията или за съхраняване на тази индустрия предприятие от типа на „Видахим”, които са легендарни със своята пазарна неефективност? Които от години, всъщност абсолютно всеки знае, че произвеждат ограничено количество гуми, които нямат никаква пазарна реализация, в името на това няколко олигарха да се облажат с огромни сметки от един непропорционално скъп ток. Извинявайте, но производство на гуми във „Видахим” няма и Вие го знаете много по-добре от мен, защото сте от този избирателен район! Там има производство на ток с единствена цел печалби от ток!
Не може да даваме този пример за индустриализация, защото излиза, че това е индустрията в България.
Да не говорим, че липсата на модерно производство на гуми във Видин се дължи на нещо съвсем различно и то е на няколко нагли опита при различни управления, едно от които е на Българската социалистическа партия, но само едното, за безобразен върху потенциални инвеститори във „Видахим”, изразяващ се в искане на милиони евро подкуп, за да се започне инвестиция и модернизация. Защо не дадете като пример за успешна индустрия и „Брикел“ например? Поздравявам господин Симеонов, че се осмели да го каже. Ясно е, че там мълчим само заради хилядите работници, затваряме си очите за безобразни, чудовищни кражби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Кънев.
Други реплики има ли? Няма.
Господин Миков има думата за дуплика.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Кънев, хубаво, че поставяте този въпрос.
През 1998 г. имам три въпроса – един към Иван Костов, тогава премиер, два към Муравей Радев и ако ги прочетете, ще видите кой уби „Видахим”, след като не бяха продължени антидъмпинговите мерки от правителството на Жан Виденов, когато изтекоха. Умишлено, целенасочено думите на „Барум“ в Чехия, в заводския магазин, бяха по-скъпи от гумите, които се продаваха в България. Не само със субсидии се поддържа индустрия! С държавна икономическа политика! Извадете стенограмите, пише – всичко което става днес, е част от онова, което беше заложено през 1998 г. съзнателно! Има го тук в стенограмите на Народното събрание! Иван Костов и Муравей Радев, които не продължиха антидъмпинговите мита, българският пазар беше превзет от вносно производство и това беше първият удар по „Видахим”. Докато има правителство, което толерира България само като пазар, а не като възможности за индустриално производство и износ, така ще бъде.
И това е българската десница през целия преход. Ако имате данни за някакви корупционни изисквания, извадете ги, знаете къде е прокуратурата. Защото с такива спекулации се убиваше допълнително българското производство. Мога да Ви извадя не само за „Видахим”, и за други случаи, когато правителство не мислеше като българско правителство, а като търговска фирма – как да закърпи положението, от къде какви пари ще влязат и прочие. Това много българи ги изпрати на работа в чужбина и все повече ще заминават. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Господин Ерменков има думата за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Диспутът, който водим тук днес, наистина е изключително сериозен, макар че излиза до голяма степен от рамките на конкретните предложения, които са внесени за обсъждане. Но няма как да не излезе от тези рамки, защото, в крайна сметка, енергетиката е част от икономиката на държавата и няма възможност част от тази икономика да ти е добре, а останалата част да ти е зле. Няма как днес да решим всички проблеми, които 25 години са се трупали в областта и на икономика, и на индустриализация, тоест, на деиндустриализация, за да бъда по-точен с термина какво се случва в България, деикономизация на България, ако мога така да се изразя, превръщането й в един голям магазин на вносни стоки. Това е така и това е наистина един сериозен разговор и е може би една тема, която трябва да бъде обсъдена не само в парламента, а в много по-широк кръг на заинтересовани, ако щете го направете като кръгла маса от рода на 90-те години, защото това наистина трябва да бъде основополагащото и определящото за бъдещето на България.
Няма как днес да решим всички проблеми в енергетиката, свързани с наистина изкривената дебалансирана система в полза на частниците. След малко това ще се докаже още един път със следващия член на този Закон, който ще обсъждаме, но като му дойде времето ще говоря за него.
Наистина в момента ние се опитваме да запушваме дупки с една черджица, която, като я дръпнем от единия край да запушим една от дупките, я късаме в другия край. И това е така, защото продължаваме да търсим вариантите на балансиране на системата чрез бирнически, мисля че господин Аталай го спомена на една от комисиите, методи на събиране на пари чрез такси, а не чрез пазарни методи и стимулиране на ефективност.
Продължаваме да търсим начин как да запушим дупките в НЕК, без да се интересуваме какво става в самия НЕК, какви са разходите там, дали е правилно управлението, дали това днешно управление на НЕК отговаря на изискванията и дали прави съответните реформи. Но, за съжаление, сме в ситуация, в която ни притиска и времето. Престои ценови период. В крайна сметка наистина, ако гледаме, колкото и да звучи жестоко, общите интереси на българския народ, хубаво е да търсим вариантите, в които да не се вдига цената на електроенергията. Един от тези варианти в момента е предлаганото от вносителите. Защото наистина дори с 10 стотинки, дори с 20 стотинки да вдигнеш електроенергията на хората, това няма да е никак добре на фона на тази бедност, до която е докаран българският народ. Пак казвам, в резултат на деиндустриализация, в резултат на всички действия, което са довели до тази деикономизация на България.
Затова Ви призовавам: нека днес да подкрепим тези, които смятате, че може да се подкрепи като временно решение, наистина е временно. Имайте предвид, че господин Симеонов е внесъл един допълнителен Законопроект, който вече е разпределен за гледане, а именно в областта на когенерациите. Нека тогава да влезем в един по-голям диспут какво е това високоефективно производство, защото има и Наредба 16-267, ако не се лъжа, от 2008 г., която го определя като параметри и която дава и съответните закони.
Но днес наистина сме изправени на границата, когато времето изисква да вземем това решение, за да можем все пак, до голяма степен, донякъде макар и бирнически, напълно отричам този подход в енергетиката, но засега единственият възможен, да дадем възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране да формира цени, които няма да доведат до допълнително утежняване на българските граждани. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 1 и на предложенията към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, първо ще гласуваме предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков и Мартин Димитров по т. 2, което не е подкрепено от Комисията – по т. 1 е прието, по т. 2 е отхвърлено, гласуваме неподкрепено от Комисията предложение.
Гласували 106 народни представители: за 58, против 25, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакционно предложение, направено в пленарната зала, на народния представител Валери Симеонов – в § 1, в чл. 30 се създава ал. 4, чета за яснота:
„(4) Комисията не регулира цените за продажба на топлинна енергия и не определя цени по чл. 33, ал. 1 на производители, които съгласно одитираните годишни финансови отчети за някои от предходните три календарни години имат общи годишни приходи над 5 милиона…”
Предложението на господин Симеонов е „500 хиляди”. Нали така?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ, от място): Може ли поотделно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Точно, поотделно ги гласуваме – цифрата „5 000 000” да се замени с цифрата „500 000”.
Гласуваме!
Гласували 120 народни представители: за 43, против 14, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
След „5 000 000” изречението продължава: „и приходите им от продажба на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия надвишават 35 на сто от общите им годишни приходи” – предложението на уважаемия господин Симеонов е цифрата „35” да бъде заменена с цифрата „18”. Нали така, господин Симеонов? Да.
Режим на гласуване, уважаеми колеги. Има ли колеги, които не са гласували? Не виждам вдигната ръка.
Гласували 127 народни представители: за 57, против 4, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Баналната причина да поискам прегласуване е, че някой не е гласувал. Да, има такива. Но молбата ми е да се опитаме наистина да помогнем на българската енергетика. Тук само с това решение ще икономисаме стотици-милиони. Бъдете патриоти! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Симеонов – вярно, че е банална причината, тъй като попитах дали има човек, който да не е гласувал.
РЕПЛИКА ОТ ПФ: Да, има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Уважаеми колеги, режим на прегласуване – цифрата „35” се заменя с цифрата „18” по предложение на народния представител Валери Симеонов.
(Шум и реплики. Резултатът от гласуването на таблото е обявен. Народни представители влизат в пленарната зала.)
Извинявайте, не приемам реплики – 33 секунди съм чакал. Това, че има хора, които блуждаят навън, в коридорите, не е причина. (Шум и реплики от ДПС.)
Гласували 126 народни представители: за 62, против 8, въздържали се 56.
Предложението не е прието. (Реплики от БСП ЛБ.)
Уважаеми колеги, моля за тишина в залата.
Гласуваме предложението за създаване на нов § 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 112, против 4, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Уважаеми господин Николов, продължете – § 1.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Предложение от народните представители Таско Ерменков, Жельо Бойчев и Драгомир Стойнев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания, уважаеми колеги?
Господин Таско Ерменков – заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Точно в предишното си изказване дадох пример как продължаваме политиката на стабилизиране на НЕК чрез натоварване на държавните предприятия в енергийния сектор.
Имайки предвид, че Фондът за сигурност на електроенергийната система се пълни на две трети от държавните енергогенериращи предприятия, сега добавяме и останалите две държавни предприятия, пропуснати в системата – това са ЕСО и Булгартрансгаз, които също ще облагаме с 5%. Като прибавим към това, че американските централи като частни инвеститори би трябвало да плащат 5% допълнително в този Фонд, но по силата на съществуващите договори НЕК им плаща тези 5%, Вие разбирате, че надбавката – задължение към обществото, всъщност се превръща в надбавка на обществото към частните инвеститори, които в момента реализират – думата „неприлична“ мисля, че е меко казана, но е донякъде по-възпитана – печалба в областта на енергетиката.
Ние предлагаме, понеже е много трудно да обясняваме на правителството и управляващото мнозинство, че с бирнически методи няма как да се решават проблемите в енергетиката, но поне бихме могли да поставим на справедлива база, както в Конституцията са равнопоставени държавната и частната собственост и вместо да облагаме само електропреносните, енергопреносните предприятия, да обложим и тези, които се занимават с разпределение. Разликата не е в нищо друго – и двете са транспортни услуги на енергия или енергоносител – в случая с газа. Разликата е, че в случая с електроенергията става въпрос за различно напрежение, а в случая с природния газ става дума за различно налягане. Няма никаква друга разлика – транспортна услуга, която се извършва от предприятията. Другата разлика, която Ви казах, е, че едното е частно, а другото е държавно. Облагаме държавното, а пропускаме частното.
Тук сигурно ще излязат с аргументите, че ако обложим и частните инвеститори, тоест електроразпределителните и газоразпределителните предприятия с тази такса, ще бръкнем във възможността им да правят инвестиции. Тогава питам: защо това не се отнася за ЕСО и за „Булгартрансгаз”, там какво, няма да бръкнем в инвестициите ли, или там има свръхпечалби?! Сигурно това ще се получи накрая: понеже ЕСО имат много пари, можем да вземем от тях. Тогава питам: защо, след като ЕСО събира толкова много пари, не намалим такса пренос, с което ще намалим цената на електроенергията и ще постигнем същия ефект за цената на крайната сумарна електроенергия – електроенергия плюс пренос на електроенергия, с което ще постигнем същия ефект, както сега, когато ги облагаме с 5%. Тогава това ще бъде на пазарен принцип. Ще дадем възможност на предприятията в малкия и средния сектор да работят с електроенергия с по-ниска цена, с което ще развиваме икономиката, което е пазарен принцип. Защо не го правим?! Може би е по-лесно да кажем, че държавните предприятия са послушни на държавната политика и каквото им каже парламентът и нареди правителството, те ще го правят, няма да се жалват никъде, защото в крайна сметка, ако вземат да се жалват, ще уволним директорите им, че не са предприели нормалните стъпки. Това е причината ние всъщност да облагаме само държавните предприятия, защото се притесняваме, че ако обложим и частните разпределителни предприятия, ще стигнем до положение, при което частниците, понеже държавата не може да им разпорежда да се жалват или да не се жалват, ще се жалват в Европейската комисия и таксата ще падне както за тях, така и за държавните, защото тя по принцип е незаконосъобразна!
Затова, колеги, много Ви моля, ако ще подкрепяме текста по принцип, нека го подкрепим във вида, в който го предлагаме ние от Коалиция „Българска социалистическа партия лява България” – с равнопоставеност в облагането на частната и държавната собственост. В противен случай започват да прозират интереси, които не са никак приятни и карат българите да смятат, че ние сме най-глупавата държава, която взема от себе си, за да дава на частни фирми, които между другото дори не плащат данъци в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Николов.
Ще Ви помоля преди репликата, за стенографския запис, пропуснахте да прочетете от текста неподкрепеното предложение на БСП ЛБ. То стана ясно от изказването на господин Ерменков. Прочетете го, след което имате право на реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ:
„В § 1, т. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В създаваната нова т. 3 думите „операторът на електропреносната мрежа” се заменят с „операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи”.
2. В създаваната нова т. 4 след думата „газопреносни” се добавя „и газоразпределителни”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Сега имате право на реплика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Ерменков, искам да Ви припомня, че през месец юни миналата година Вие направихте подобно предложение, с което още тогава бях съгласен – да обложим с 5% именно тези две дружества. Бих бил съгласен и с това Ваше предложение. Казах го и при първо четене, сега пак ще го повторя: единственият голям проблем, който виждам, за да се съглася с това, е Законът за насърчаване на инвестициите, първо. Второ, споразуменията, които сме сключили с Република Чехия и с държавата Австрия за насърчаване на инвестициите. Знаете, че вече има заведено арбитражно дело във Вашингтон. Съдят ни за немалка сума. Моите опасения са, че делата ще се увеличат, ако приемем този текст. Понеже не можем да гарантираме, че това няма да се случи, не искам да рискуваме да натоварваме българския данъкоплатец с доста по-голяма сума.
Мисля, че Вашето предложение от месец юни миналата година сега намира приложение в този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Николов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Ерменков.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Николов, това, което ние тогава предложихме, е същото, което и сега предлагаме – да бъдат обложени електроразпределителните и преносните предприятия. Не сме отделяли преносните от разпределителните предприятия. Това, което Вие правите, е да приемете половината от нашето предложение.
Трябва да Ви кажа, че логиката дали и по какъв начин нарушаваме Закона за защита на инвестициите, е доста спорна, защото пак казвам: двете собствености са равнопоставени пред Закона, независимо дали е частна или държавна. Няма никакво основание едните да се облагат с данъци, такси или каквото да било, а другите да не се облагат, защото в дадения случай поставяте в преференциално положение едни предприятия пред други предприятия, които изпълняват една и съща дейност. Не съм съгласен с това, което казвате като довод.
Единствено признавам притесненията Ви, че това ще падне в Европейската комисия, защото по принцип този начин на събиране на пари едва ли отговаря на европейското законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да внеса яснота на предложенията, направени по § 1.
Колеги, тук има сблъсък на две философии.
Първата е това, което Движението за права и свободи предлагаше – за диференциран подход на събиране на средства към Фонда. Онези предприятия, независимо дали са частни, или държавни, тук отварям скоба за колегите от БСП, защото те непрекъснато повтарят, че ние постоянно атакуваме държавните предприятия, а не атакуваме частните, което не е вярно, но не е това темата, онези, които имат високи преференциални цени, трябваше да внесат по-висок процент във Фонда. Онези, които построиха фотоволтаици, вецове на ниски инвестиционни цени, а получиха високи преференциални цени, трябваше да внесат много по-висок процент във Фонда.
Предложението на колегите от ГЕРБ беше от всички вкупом, в един кюп да съберем 5%, независимо дали участват в оформянето на дефицита към Фонда, или дефицита в плащането на зелената и кафявата енергия, да плащат 5%.
В сблъсъка днес се вижда, че ние се опитваме да съберем недостига във Фонда не само от предприятията, които произвеждат електроенергия, но и от предприятията, които пренасят – преносните предприятия.
И затова сега, когато колегите предлагат и други питат защо не се включват и електроразпределителните дружества, идеята е не защото са частни, а защото са преносно предприятие. Вместо от електроснабдителното предприятие ЕСО да съберем 5% в момента, трябваше да пристъпим към друго действие, колеги, а именно – да намалим таксата на пренос към ЕСО, за да може по този начин да осигурим цена на електроенергията, която е справедлива за обществото.
Не казвам ниска цена, не казвам цена, която да не покрива себестойността, но онази цена, която е определена от Комисията по енергийно и водно регулиране и създава висока събираемост, много приходи и на ЕСО. За да не дадем възможност ЕСО в момента да разполага със 100 или 200 милиона печалба и да ги харчат така, както намерят за добре, по-добре, колеги, нищо че е временно, да подкрепим това, което предлагат в момента колегите за 5-те процента за ЕСО и „Булгартрансгаз”.
Следващата крачка, която трябва да направим, колеги, е да се обърнем към този Фонд като към онази институция, която трябва да покрива онзи недостиг от зелената и кафявата енергия или този Фонд да бъде като Здравната каса, откъдето да могат да се осигурят и заплатят всички приходи, които не са покрити, а не от Националната електрическа компания. Ако не направим това нещо, НЕК ще бъде винаги ощетена, ще бъде винаги онова предприятие, което по един или друг начин ще трябва да бърка в онези средства, които ги няма, за да плати.
Затова предлагам да подкрепим засега този текст, за да можем да дадем възможност и на Националната електрическа компания, и на Комисията по енергийно и водно регулиране да минем към следваща крачка, за да видим какво правим с Фонда и по какъв начин ще го структурираме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Реплики към изказването на господин Аталай? Не виждам.
Други желаещи за изказване? Няма.
Уважаеми колеги, първо гласуваме предложението от народните представители Таско Ерменков, Жельо Бойчев и Добромир Стойнев, което Комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 29, против 23, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, бих изчел следващия текст, но той беше свързан с гласуването на този, затова пак ще го изчета, тъй като трябва да го подложим на гласуване.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме това, което прочете току-що Валентин Николов – предложението на вносителя за § 1, който става § 2, подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието:
„Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, подкрепено от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Предложението за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията предлага да се създаде § 3:
„§ 3. Започнатите до влизането в сила на този Закон производства за регулиране на цените за продажба на топлинна енергия за определяне на цени по чл. 33, ал. 1 се прекратяват при наличие на условията по чл. 30, ал. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 3.
Моля, гласувайте, колеги.
Гласували 112, народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Има ли изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Гласуваме предложението на вносителя за § 2, който става § 4 подкрепено от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Александър Ненков и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 5:
„§ 5. В Закона за ограничаване изменението на климата (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 57, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „71 на сто от” се заличават”.
2. Чл. 58 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-66, внесен от Делян Добрев и Валентин Николов на 17 май 2016 г., е приет и на второ гласуване.
Преди да дам думата за декларация от името на Парламентарната група на БСП лява България, едно съобщение, уважаеми колеги: от 11,30 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита документална изложба „Александър Стамболийски – живот и дело”. Експозицията е подготвена съвместно от Политическа партия „Народен съюз” и Държавна агенция „Архиви” и представя живота и дейността на бележития държавник и политик в преломни за страната ни години.
Всички народни представители са поканени на откриването.
След декларацията – почивка до 12,00 ч.
От името на Парламентарната група – заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): „Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! За съжаление на цялото българско общество, на родители и на учители, постоянната криза, в която се намира средното образование, няма изгледи да приключи, независимо от това приети ли са нови закони, сменени ли са министрите и колко зам.-министри има на брой.
Напротив, новостите следват една след друга – нов Закон, ново ръководство на Министерството на образованието и науката, засилен, почти летищен контрол за преписване върху клетите ученици, вменени полицейски функции на директорите и учителите по време на матурите.
Външното оценяване след VІІ клас през последните години се превърна в обществена мъка и тежко изпитание за ръководния състав на Министерството на образованието. Тази година не прави изключение, независимо от лакираните обещания на госпожа Кунева. Външното оценяване, вместо да изпълни главната си насоченост, а именно да даде общ национален критерий за оценка на знанията на учениците, се превръща в постоянен източник на стрес за учениците и родителите, за цялото ни общество и за остра обществена реакция и недоверие срещу цялата система на образованието.
Основният въпрос, който ни вълнува днес, е: кога ще спре свличането по нанадолнището на българското училище? Колко декларации трябва да бъдат прочетени от тази трибуна и колко пъти БСП трябва да каже, че приетият Закон, практиките в Министерството на образованието, начинът, по който се приемат стандартите, форсираното вкарване на Закона в сила, липсата на учебници за V клас, всичко това създаде безпрецедентен хаос в системата на средното образование, който само ще се засилва.
Предупреждавам партиите, които подкрепят управляващото мнозинство – бъдете взискателни към Министерството на образованието, защото вероятността там да бъде разклатено доверието, остатъчното доверие към Вашето правителство е огромна!
Резултатите от изпита тази година са обществено известни – те са по-лоши от тези през миналата година. Кратката оценка е, че 4189 деца, или почти 9%, не знаят български език, тъй като имат двойки на външното оценяване! Около 16 000 – цифра, която ние не можахме да научим в крайна сметка колко е, от учениците, от явилите се 53 212 на външно оценяване имат двойки по математика, което прави повече от 31%!
Уважаеми колеги, 31% имат двойки на външното оценяване по математика!
Няма нужда да казваме, че резултатите от външното оценяване са в пълен разрез с всички стратегически планове и клетви на министър-председателя, на неговите стратези, на невероятните заместник-министри за бъдещото технологично развитие на България; в пълен разрез с представите на господин Плевнелиев, който щял да направи от България царство на информатиката и информационните технологии! Пълен балон на този фон!
За съжаление, приетият нов Закон за средното образование не премахва основните недостатъци, които водят до тези резултати. Променена беше структурата на образованието и основното образование вече ще се завършва след VІІ клас. Учениците от І до ІV клас не получават оценки и преминават автоматично от клас в клас – до ІV, докато три години след завършването на ІV клас ги ударят по главата от Министерството с така нареченото „външно оценяване” и с модули, които дори и самите те не разбират!
Новата структура на образованието предвижда завършване на основното образование след VІІ клас. Тоест след тези оценки на външното оценяване над 31% от учениците, които са получили двойки, няма да могат да завършат основно образование!
Всичките тези неща мисля, че ги казахме неколкократно по време на приемането на Закона. Обяснихме какво означава новата структура на средното образование. Разговорът беше като между глухи. Резултатът в момента е катастрофален!
Другият вариант е да им напишат някаква оценка в училище, за да завършат VІІ клас! Нали разбирате до каква абсурдна ситуация достигаме? А може би това е и причината нашият Проект на закон, който беше озаглавен „Закон за просветата” да бъде отхвърлен, защото целта не е просветата на нацията, а целта е да се четат статистики от Министерството на образованието, които дори самите те не разбират, както показа разследването на Националната телевизия. Заместник-министърът Диян Стаматов не знае оценките във външното оценяване по математика за кой модул са написани, в кой модул колко са слабите оценки и как накрая те да бъдат изчислени! Ситуацията е фрапантна!
Начело на Министерството на образованието има неграмотно политическо ръководство. Мисля, че това е поантата.
И тук искам да спра на поредния хаос с огласяването на резултатите от матурите, сътворен от ръководството на Министерството. Не стана ясна причината, поради която заместник-министърът Диян Стаматов се опита да скрие напълно нескопосано резултатите от матурата по математика, като съобщи за 3800 двойки, след като се оказа, че те са 16 000! Националната телевизия проведе собствено разследване по случая и, струва ми се, ако тази информация не беше обществено огласена, днес Министерството на образованието и науката щеше да ни убеждава как двойките са намалели няколко пъти в сравнение с миналата година. Е, точно това не можа да стане. И тук искам да подчертая, че независимо от възможностите на съвременната политическа реклама, ръководството на Министерството на образованието лъсна.
Истината е жестока и безкомпромисна, вижда я цяла България – не я виждат само управляващото мнозинство, кабинетът и министър-председателят.
В крайна сметка какъв е отговорът на простия въпрос: защо Стаматов лъже нагло и безцеремонно? Защото, уважаеми народни представители, уважаема българска общественост, уважаеми журналисти, на 19 юни в зала „Армеец” е насрочен гигантски Учителски събор, мегасъбитие с неясна цел, но с ясни разходи! Петнадесет хиляди учители ще бъдат събрани, за да им чете министърът на образованието новия Закон за образованието! Абсурдно политическо мероприятие!
Системата на образованието се превърна в поредното поле за реализация на пиар на един или двама български политици, на които качествата отдавна са добре познати на българската общественост! Такова чудо, като този събор, нашата учителска общност не помни! Събор, на който да се разяснява прилагане на закон! Може би по тази логика след всеки закон, който приемаме в тази зала, трябва да събираме миньорите, химиците, лекарите в зала „Армеец”, за да им обясняваме закона. Надявам се министър-председателят да спре това безумно мероприятие.
И по-точно – нека да си изясним какво в крайна сметка става.
Как учениците от пети клас ще започнат да учат без учебници? Кой ще им преподава, след като ударно бяха пенсионирани 123 директори? За учителите да не говорим. Как трябва да бъде тълкуван учебникът по история в едното училище или как ще бъде преподавано в съседното по друг учебник, който няма нищо общо с учебника на това съседно училище?
Това е резултатът, уважаеми колеги, от общите реформаторски усилия за средното образование, които се превърнаха в издевателство върху родителите, учениците и образователната система като цяло!
Качеството пада, уважаеми колеги! Образованието се свлича по нанадолнището. Мотивацията на учителите изчезва, родителите и българското общество са в недоумение.
Очакваме Министерството на образованието да направи анализ на резултатите и причините за постоянно влошаващите се резултати във външното оценяване, да променим приетия уж нов Закон за средното образование, така че да се върне доверието на българските граждани към системата на образованието.
И най-накрая, господин Министър-председател, това става във Вашия двор! Даже не в задния двор на Вашето правителство, а в предния двор, училищния двор на Вашето правителство.
Кой ще понесе отговорност за всичко това, което се случва – министърът на просветата госпожа Кунева, господин министър-председателят, като си подаде оставката или заместник-министърът Диян Стаматов, който беше накаран да лъже безочливо по Националната телевизия?“ Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
В 12,00 ч. продължаваме с Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г.
Половин час почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми народни представители, моля заемете места в пленарната зала.
Продължаваме по обявения дневен ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ ЗА 2015 Г.
Първо трябва да бъде представен докладът на Комисията по енергетика.
Господин Николов, заповядайте да представите Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
по Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31 март 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 април 2016 г., Комисията по енергетика разгледа Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., вх. № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31 март 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Комисията за енергийно и водно регулиране – доц. д-р Иван Иванов, председател; госпожа Евгения Харитонова, госпожа Светла Тодорова, господин Георги Златев, господин Ремзи Осман, господин Александър Йорданов, господин Владко Владимиров, господин Димитър Кочков и господин Валентин Петков – членове.
От името на вносителя докладът беше представен от господин Иванов. В изложението беше посочено, че това е първи доклад, след избиране на Комисията за енергийно и водно регулиране пряко от Народното събрание, а една от най-важните цели е била повишаване на доверието в работата й.
Бяха дадени конкретни данни за проведени заседания на Комисията по направления, както и за трудностите, предизвикани от ограничените финансови ресурси през годината.
Господин Иванов отбеляза основните направления, по които Комисията за енергийно и водно регулиране е работила през изминалата година. На първо място е финансовото стабилизиране на енергийния сектор. На второ място е създаването на подзаконовата нормативна база за либерализация на пазара на електроенергия у нас. В това отношение през август месец са приети промените в правилата за търговия с електрическа енергия. Третото направление е създаването на подзаконови нормативни актове в рамките на реформата, която се провежда във сектор „ВиК”. С помощта на Световната банка Комисията разработва две наредби, като едната е за качеството на питейната вода, а другата – за цените на питейната вода. По отношение на контрола и решаването на жалбите са извършени структурни промени.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 гласа, без „против” и „въздържали се”.
В резултат на проведеното обсъждане и последвало гласуване Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31 март 2016 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Следващото становище е от Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата, предстои гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ СТОЕВ:
„СТАНОВИЩЕ
по Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31 март 2016 г.
На свое заседание, проведено на 21 април 2016 г., Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР обсъди Доклада за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател.
От името на вносителя докладът бе представен от господин Иванов.
В изложението беше посочено, че това е първи доклад след избиране на Комисията за енергийно и водно регулиране пряко от Народното събрание, а една от най-важните цели е била повишаване на доверието в работата й.
Чрез последователна работа както при изпълнение на дейностите по ценово регулиране, работа с лицензиантите и работа с гражданите, Комисията е успяла да постигне значителен напредък в прилагане на законовите и нормативните изисквания, а ценовата политика е довела до значително подобряване в състоянието на Националната електрическа компания.
Бяха дадени конкретни данни за проведени заседания на Комисията по направления, както и за трудностите, предизвикани от ограничените финансови ресурси през годината.
В последвалата дискусия бяха поставени въпроси от народните представители Искрен Веселинов, Таско Ерменков, Георги Недев и Драгомир Стойнов. В рамките на дискусията по зададените въпроси беше отбелязано, че е необходимо да се засили дейността по вътрешен контрол при подготовка на решенията на Комисията. Беше обърнато внимание на необходимостта от по-активна позиция при промяна на формите за финансова подкрепа на производителите на зелена енергия и топлофикационните дружества. Беше подчертана необходимостта от прилагане на административни и наказателни мерки към лицензиантите, които не изпълняват законово регламентирани задължения, като например това за изкупуване на енергийни съоръжения (трафопостове).
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 гласа, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията за наблюдение на дейността на ДКЕВР предлага на Народното събрание да приеме:
Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г., № 620-00-9, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 31 март 2016 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Стоев.
Представен е и Проектът за решение.
Процедура – заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за допуск в залата на господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, както и на членовете Валентин Петков, Светла Тодорова, Александър Йорданов, Владко Владимиров, Димитър Кочков, Ремзи Осман и Георги Златев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми народни представители, гласувайте за допускане в залата на председателя и членове на Комисията.
Гласували 68 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 2.
Моля, поканете членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране в залата.
Ще предоставя думата на председателя господин Иванов.
Господин Иванов, имате думата да представите доклада на Комисията. Досега бяха чути становищата на специализираните комисии. Вие имате възможност в рамките до 10 минути да направите резюме на доклада, който сте представили в Народното събрание.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, пред Вас е първият Годишен доклад на сегашния състав на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). По стечение на обстоятелствата неговото представяне съвпада с датата, когато беше избран този състав на Комисията. Когато Комисията встъпи в длъжност, състоянието на българската енергетика беше изключително тежко. За да обоснова това твърдение, ще заявя, че само в Националната електрическа компания (НЕК) натрупаните стари задължения бяха от порядъка на 3 млрд. 700 млн. лв., от които един милиард и 300 милиона – за Проекта „Белене”; един милиард за Проекта „Цанков камък”; към тогавашния момент над 900 милиона към двете американски централи за изкупуване на количество електроенергия, както и допълнително между 300 и 400 милиона към други производители на електрическа енергия, на които НЕК дължеше съответните суми. Освен това за последната година преди нашето встъпване в длъжност НЕК отчете текущ дефицит от порядъка на 586 милиона.
Благодарение на Вашето решение, което влезе в сила на 2 април миналата година, Комисията встъпи в длъжност с ясно разписани свои правомощия. Преди всичко Комисията, съгласно Закона, вече беше политически независим орган, защото се избираше именно от законодателния върховен орган на държавата – Народното събрание.
Искам да Ви уверя, че в рамките на изминалата година и два месеца няма случай, когато Комисията да е била подложена под политически натиск. Освен това Комисията в своите действия действа по един професионален и независим начин и от корпоративни интереси. Няма нищо по-важно от обществения интерес и никой корпоративен не може да пробие Комисията дотогава, докато това е нашият основен принцип на действие. Уверявам Ви, че така ще бъде и в бъдеще.
Какви действия предприе Комисията за енергийно и водно регулиране, които са разписани изцяло в Доклада, който е пред Вас?
На първо място трябваше финансово да бъде стабилизирана енергийната система. Това беше постигнато, първо, благодарение на законовите промени, които минаха през миналата година, съответно на 6 март и на 24 юли, и влязоха в действие, и съответно Комисията адекватно ги отрази в своите ценови решения.
В съответствие с тези законови промени ние успяхме да намалим в края на годината финансовия дефицит на НЕК от 586 милиона на малко под 200 млн. лв., а за първото тримесечие на 2016 г. НЕК е на печалба от порядъка на 39 млн. лв. Това е наистина един важен резултат, който показва, че енергийната система при тези действия и ценови решения от нашата страна се стабилизира финансово.
На следващо място, Комисията приложи по един наистина адекватен начин Закона за енергетиката, който изискваше справедливо да бъдат разпределени тежестите от преференциалните цени, които се дават за три сегмента от производителите на електроенергия – това е за двете централи в Маришкия басейн, за когенерациите и за ВЕИ централите. Беше установена една и съща стойност на добавката „Задължение към обществото” за всички потребители на електрическа енергия. Макар това да срещна отпор от страна на българската индустрия, в крайна сметка, след тежки и продължителни разговори, те наистина разбраха, че това е справедливия подход и трябва да се търсят други резерви. Такива други резерви Народното събрание намери в промените в Закона, които бяха гласувани на 24 юли с въвеждането на Фонда „Сигурност на електроенергийната система”. Постъпленията във Фонда, които са от две основни направления, преди всичко от продажбата на квоти на въглеродни емисии, както и от пет процентова вноска на всички производители на електрическа енергия, независимо от характера на първичния им източник, позволи да се съберат достатъчно средства, които да компенсират преразхода на НЕК, който се прави за изкупуването на електроенергия по преференциални цени.
Към всичко това ще добавя, че чрез наши решения беше постигнато сериозно намаляване на количеството високоефективна електроенергия и на нейната цена, която се изкупува от когенерациите в страната както за топлофикационни, така и заводски централи. От 650 млн. лв., които НЕК харчеше като разходи за изкупуване на такава енергия, с последното ни ценово решение от 1 април тя намаля само на 415 млн. лв., а с новото ценово решение ще падне и от порядъка на 370 милиона. Разходите на НЕК бяха съкратени приблизително на 50%. Бяха съкратени и разходите, които НЕК дава за възообновяема енергия, по причина, че, първо, беше въведено определението „нетно специфично производство” като потреблението за собствени нужди на централите беше отчетено и намалено по отношение на количеството, което се изкупува от тях. Заедно с това извън нормативно определените часове за изкупуване на електроенергия на преференциални цени централите трябваше да реализират енергията като излишък на свободния пазар или директно да излязат на пазара и да продадат по свободно договорени цени електроенергията.
В заключение мога да кажа, че през цялото време Комисията освен с тези важни действия, с които беше важен елемент от провеждащата се реформа в енергийния сектор – казвам „важен елемент”, защото реално реформата се осъществява от три стълба:
Българският парламент и специално Комисията по енергетика, чрез която бяха инициирани и съответно гласувани промените в Закона в рамките на миналата година, както и преди малко последната промяна.
Вторият стълб – Министерството на енергетиката, чиито министър Теменужка Петкова във всеки един момент с правилни действия подкрепяше решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране и в нейно лице виждахме един абсолютно коректен и професионално действащ партньор.
Третият стълб е самата Комисия за енергийно и водно регулиране, която със своите ценови решения трябва да осъществи и промените в Закона, и политиката, която следва Министерството.
Енергетиката е като трикрако столче – ако го няма единият от трите стълба, това е все едно да няма едно от трите крачета и съответно столчето става нестабилно и който седи на него, а това са българските битови потребители и българската индустрия, съответно падат на земята.
Господин Председател, без да се впускам в подробности, искам все пак да отбележа, че през този период Комисията работеше с българските потребители в много по-голям мащаб отпреди. Действително броят на жалбите, които бяха отправени към Комисията, беше значително по-голям – това, от една страна, показва, че действително се налага участието на Комисията в разрешаването на такива спорове, но и елемент на възвръщащо се доверие към Комисията като орган, който може да решава справедливо жалбите на потребителите.
В своите съдебни спорове, преди всичко, с трите електроразпределителни дружества, по които Комисията за електронно и водно регулиране е страна, а тези съдебни дела са 825 на брой, до момента Комисията е спечелила 263 дела, със съответните влезли в сила наказателни постановления и в по-голямата част от останалите дела продължава процедурата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви за вниманието и за подкрепата, която оказа българският парламент за провеждане на реформата в българската енергетика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Вече няколко народни представители дадоха заявка за изказвания. В поредността на парламентарните групи това са: господин Валентин Николов от ГЕРБ, господин Борислав Великов от Реформаторския блок, господин Георги Недев от Български демократичен център – Народен съюз, господин Таско Ерменков от БСП лява България. Ако има и други, могат да се включат.
Думата има господин Николов. Ако дискусията наложи представители на Комисията ще могат след това да отговорят, преди да се пристъпи към гласуване на решението.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Наистина това е първи доклад на Комисията в този състав. Искам да започна малко преди самото избиране на Комисията. За да стане възможно това и да заработят трите стълба, за които господин Иванов говори, трябваше да намалим политическото говорене, именно в Сектор „Енергетика“, което безкрайно много вредеше – и в Четиридесет и в Четиридесет и второто Народно събрание. За да могат да се вземат конструктивни решения диалогът трябваше да бъде по-технократски и по-експертен, и да се намалят съответно политическите обвинения на тази или друга парламентарни групи за предишни управления. Аз мисля, че именно това постигнахме с Четиридесет и третото Народно събрание – седнахме на една маса всички, никой не си преписа заслугата за това, което в момента се случва в сектор „Енергетика“ и успяхме заедно да направим много добри неща.
Самият факт, че предният Закон, който приехме, диалогът се получи много добре, много експертно и нямаше взаимно обвинение в това или онова. Мисля, че постигнахме много неща.
Първото, разбира се, което постигнахме, е независимостта на тази Комисия, която успяхме да изберем в това Четиридесет и трето Народно събрание. Най-малкото, с избирането ние успяхме да повишим доверието на потребителите към Комисията, което е един от най-големите проблеми въобще на нашата държавност, защото имаме липса на доверие към конкретни институции. Аз мисля, че доверието към Комисията вече достигна нужните нива, така че решенията, които взема, да могат да бъдат оценявани от обществото подобаващо.
Второто нещо – Народното събрание в целостта си, във всички групи, и с добрите изказвания и предложения, които се правят, успяхме така-щото да не вдигнем цената на тока, но да постигнем баланс, за да не се повишават дефицитите в Националната електрическа компания, а даже съответно и да намаляват някои от дълговете, които са натрупани през годините.
Аз мисля, че именно трите стълба, за които говори Иван Иванов, ние трябва да ги поддържаме в симбиоза, в добро партньорско сътрудничество, така че енергетиката да намери своето отражение както в цените, така и в инвестициите. Нещото, което липсва в нашата енергетика, това са инвестиции в нови технологии, в нови производства и съответно трябва да работим и за визията на нашата енергетика. Преди това, за да мислим за такива неща, за натрупване на конкретен капитал за инвестиции, ние съответно трябва да излекуваме нашата енергетика от стари болежки. Трябва да я модернизираме, да я вкараме в нова конкурентна среда. Тази конкурентна среда, разбира се, ще се отрази негативно на някои производства. Разбира се, ще трябва да вземем някои форсмажорни изменения в Закона, както направихме с предното Решение за изменение на Закона за енергетиката, но това е правилният път и аз искам да дам висока оценка на цялата Комисия за енергийно и водно регулиране. С дейността си досега тя не наруши това доверие, което й гласува и Народното събрание, и което очакваха потребителите към тях. Искам да ги поздравя и съответно всички, които в Народното събрание взимат активна позиция по тези наболели въпроси, защото по този начин ние ще съхраним нашата енергетика и ще намерим бъдещата визия за продължаването на инвестиции за нови мощности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Има ли реплики на изказването на господин Николов? Не виждам.
За изказване думата има народният представител от Реформаторския блок – Борислав Великов.
Заповядайте, уважаеми господин Великов, за Вашето изказване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми доц. Иванов, представители на Комисията за енергийно и водно регулиране! Действително от доклада, който ни е представен, от представянето на доц. Иванов, се вижда, че Народното ни събрание направи преди година правилен ход, като избра една Комисия, която действително е по-независима в своите подходи, има по-експертен подход, също така, нещо, което е безспорно ценно и очаквам почти единодушно да подкрепим и Доклада за дейността на Комисията по енергийно и водно регулиране за 2015 г.
Моята теза, която и преди година развих, и в други случаи – лично с доц. Иванов съм развивал, и пред другите колеги от Комисията е, че отново се наблюдава подценяване на ВиК сектора. В крайна сметка Комисията е за енергийно и водно регулиране, а ние бяхме свидетели, вероятно поради липсата на време, че и днес в изложението на доц. Иванов – председателят на Комисията, за ВиК сектора нямаше нито дума. Разбира се, това подценяване вероятно се дължи и на някои обективни причини. Може би Комисията за енергийно и водно регулиране се нуждае от по-голям човешки или експертен потенциал, капацитет, ако трябва и ресурс. Ако това е така, нека в отговора на въпросите доц. Иванов да се спре и на този въпрос, и дали не трябва нещо да подпомогнем и Народното събрание да подпомогне, в този смисъл, това подобряване на експертния ресурс на Комисията.
Няколко примери, които частично се виждат и от доклада, а пък от друга страна, тези от нас, които следим, макар и отдалечено работата на Комисията, бихме могли да отбележим. Например цените, свързани с електроснабдителните дружества се разглеждат редовно на шест месеца, доколкото ми е известно, докато цените на ВиК услугите се разглеждат доста по-нередовно – при поискване, при една по-тромава процедура. Едни ВиК оператори получиха междинна актуализация на цените, преди очакваната в началото на 2017 г., а други не, а пък знаем, че за някои ВиК дружества, които предимно черпят вода от подземни води с помпи, цените на тази помпажна вода безспорно би трябвало да бъде актуализирана, когато се актуализира, разбира и повишава цената на електроенергията.
Това донякъде пасивно отношение като че ли, за което се създава впечатление към въпросите, които се повдигат и от Българската асоциация по водите и от синдикални организации, действително трябва да се обърне внимание на това, тъй като актуализирането на цените и на ВиК услугите, е с оглед на необходими инвестиции и подобряване на услугите, кариерното развитие в отрасъла и така нататък.
В доклада е отбелязано, че някои от тези бележки вероятно ще се решат с приемането и прилагането на нови нормативни документи, подзаконовни нормативни актове и напредъка на ВиК-реформите.
Това, което ни е известно, е, че навреме бяха приети две наредби – за регулиране на цените на водните услуги и за регулиране на качеството на ВиК-услугите. На мен лично ми прави добро впечатление и това, което е отбелязано в доклада, извършеният сравнителен анализ на работата на ВиК-сектора в нашата страна. „Сравнителен анализ” – по моему е по-точното понятие за това, което в други части на доклада се отбелязва като „бенчмаркинг”, но това е нещо, което е добро и трябва да се продължи.
Дали между подготовката на доклада и настоящия момент има движение по отношение на наредбата за определяне на изискванията и критериите за ВиК-операторите, не ми е известно. Бих помолил за отговор след това: защо се бави, ако това действително все още е факт, липсата на тази наредба или единната информационна система за ВиК-услугите, регистъра на асоциациите и ВиК-операторите и някои други подзаконови нормативни актове, които се изискват и по приети изменения в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги?
Накратко още една последна тема. В доклада се отбелязва, което е вярно, че прагът на социална поносимост на цените на ВиК-услугите бе намален от 4% на 2,5%. Това наистина ограничава възможностите за нарастване на цените на ВиК-услугите, но то ограничава и възможностите за инвестиции на ВиК-операторите за подобряване на водопреносната мрежа, на отвеждащите колектори и така нататък. Струва ми се, че в дългосрочен план това не е правилно.
Бих помолил за отношение и по този въпрос доцент Иванов, или някой тук от колегите, тъй като – ето в случаите, когато някой общински съвет не желае да присъедини ВиК-дружеството си към единен ВиК-оператор на областта, в случая в област Монтана е с ВиК-Берковица, да кажем, тъй като те смятат, че цената на водата ще се повиши, независимо че ще остане под прага на поносимост, то тогава, ако ние бихме имали този инструмент, така наречените „водни помощи”, за които тук неведнъж е ставало дума, това безспорно би могло да бъде инструмент за убеждаване, а не за някакво насилствено принуждаване на тези общински съвети да се присъединят към асоциацията, която би гарантирала повече инвестиции в цялата ни област? А пък там, ето сега и напоследък, примерно в Ломската община, има съществени проблеми и с довеждащия, напорния водопровод от Добри дол и с много други такива технически въпроси, по които явно няма да има добро придвижване, вследствие и на отношението на Общинския съвет на община Берковица. Но, ако ние бихме имали „водни помощи”, тогава не би трябвало да се намалява повече прагът на социална поносимост, а бихме дали възможност на ВиК-дружествата да инвестират повече в необходимите усъвършенствания на съответните мрежи и системи.
Така че по тези няколко въпроса, ако е възможно, господин Председател, след това, ако има и други въпроси, разбира се, да се даде отговор от председателя на Комисията.
Не ми се струва, че е правилно да се подценява ВиК-секторът, включително, когато се прави кратко изложение по доклада, а дори и в доклада на Комисията по енергетика като че ли също имаше известно подценяване. Там аз, може би неправилно чух, беше казано за Наредба за регулиране на качеството на питейната вода, или нещо такова, а то става дума за качеството на ВиК-услугите, но това е някаква дреболия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Великов.
Реплика на изказването? Няма.
За изказване думата има народният представител от БСП лява България Таско Ерменков. (Шум и реплики.)
По реда на записването Вие сте преди Искрен Веселинов. Така поне е записано, но, ако си отстъпвате реда… (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това наистина е първият доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране от момента, в който тя е избрана.
Това, което искам да напомня на всички Вас, които сме тук в тази зала, е, че когато беше избрана тази Комисия, ние гарантирахме, че тя ще работи независимо. Гарантирахме, че ще й създадем всички условия тя да работи независимо и успяхме още в тази година да нарушим тези гаранции. Колкото и да изглежда неприятно това, което Ви казвам, ние наистина обещахме независимост, а независимостта се постига с осигуряване на необходимите финансови средства – необходимите финансови средства не само, за да функционират в рамките на сградата на Комисията за енергийно и водно регулиране, а и да изпълняват всички свои вътрешнодържавни и международни функции.
От тази гледна точка ние като парламент сме длъжници на тази Комисия и се надявам за следващия бюджетен период, когато ще обсъждаме и процедурата – ще обсъждаме бюджета на Република България, да си вземем бележка, защото претенциите ни към Комисията са много големи, а в същото време, когато става въпрос да им отпуснем необходимите средства, сме нещо като скъперници. Това исках да кажа от гледна точка на нашите ангажименти.
Това, което ме учуди в представянето на доклада, а не в самия доклад беше, след като заявих с какъв дефицит е заварил НЕК – защо трябваше и поради каква причина, без да влизаме в обяснения, започнахме с АЕЦ „Белене” и с „Цанков камък”, като на всички ни е ясно, че няма как един инвестиционен проект, който е спрян по средата, без да има каквито и да било основания за това, да ни виси като воденичен камък на онзи, който е бил съинвеститор от българска страна, и няма как той наистина да не се отразява върху финансовото състояние? Но тук вината не е нито на „Цанков камък”, тук вината е на политиците, които спряха проекта, защото той наистина беше спрян по политически причини.
Няма как един такъв завършен инвестиционен проект като „Цанков камък” да не виси на шията на НЕК, при условие че 800 млн. лв. от тези пари трябва да отидат в АПИ, защото те са на АПИ – те са път, това е тунел. Аз очаквах тук в доклада, който беше от КЕВР, когато наистина обсъждаме финансовото състояние на НЕК и мерките, по които трябва да бъде стабилизирано, да бъде споменато това – най-малкото, че тези активи трябва да бъдат прехвърлени там, където им е мястото, а не да висят на шията на НЕК.
Няколко забележки, които бих казал, че се наблюдават в дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране, ако, разбира се, не ги разсейват там и искат да ме чуят какво говоря. (Шум.)
Господин Иванов!
Много Ви моля, господин Лазаров, ако искате, после си довършете, но в момента искам да ме чуят от Комисията – какви са препоръките ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Спокойно, господин Ерменков. Аз им правя забележка.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря.
Извинявайте, господин Цочев. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Спокойно, спокойно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Казах, няколко малки забележки по отношение на дейността на Комисията, които искам да бъдат чути от Комисията.
Първо, според моето скромно мнение Комисията се явяваше по-скоро регистратор на някои недомислици или някои несъвършенства в законите, вместо да ни сигнализира навреме за това какво би трябвало да обсъдим в парламента, чисто приятелски, както се казва, чисто експертно, за да можем да не достигаме до последствия, които после да поправяме, а да можем да имаме превантивни и законодателни мерки, с които да облекчим и тяхната работа. Няма да се спирам на конкретни примери. Господин Иванов знае за някои от тях, за които говоря. Така че това им е препоръка, която трябва да вземат предвид за следващите периоди.
Второто нещо, което искам да спомена, е, че Комисията някакси започна работа все едно, че от нея започва всичко. Да, вярно, беше преименувана в Комисия за енергийно и водно регулирано от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, но тази Комисия имаше история и така и не стана ясно какво се случи с актовете за установяване на административни нарушения и наказателните постановления, които бяха издадени в периода преди Комисията да встъпи в дейност – нещо, което беше унаследено и би трябвало Комисията да вземе мерки и в това отношение.
И последното нещо, което искам да спомена, е, че Комисията наистина се опита да се справи с ценовите проблеми на системата и да балансира до голяма степен задълженията, независимо дали са към битови или индустриални потребители, успя да направи това нещо - но, както и обсъждайки преди малко Закона за изменение и допълнение в Закона за енергетиката, до голяма степен въз основа на наши законодателни решения, които бяха далеч от пазарните принципи – нещо, което противоречи на стремежа, който беше споменат от самата Комисия за това, че ще се опитаме да либерализираме енергийния пазар напълно.
Поради тази причина и аз искам да задам един въпрос, който тук не намери своето отражение. Аз горе-долу знам какъв ще е отговорът, но нека тук да го чуят всички колеги. Защо се допуска примерно в ЕСО да има такива големи приходи, които след това да се чудим как да ги вземем от ЕСО, за да ги вкараме в енергийната система, вместо да се търсят варианти чрез ценови решения по преноса да се регулират както такса пренос, така и крайните цени на енергия плюс пренос и разпределение за потребителите?
Още един път искам да изразя нашата подкрепа – на Парламентарната ни група, към това, което беше прието в началото за това Комисията да бъде избрана по начина, по който я избрахме.
Вие знаете, че в голяма степен реформата, която беше осъществявана в рамките на ценовото балансиране на пазара, беше също подкрепено от Българската социалистическа партия – Коалиция лява България, ние ще подкрепим този доклад, но още един път моля: препоръките, които направихме към Комисията, да бъдат взети предвид, защото тя не е само регистратор и да констатира нещата, а би трябвало да бъде малко по-активен участник във формирането на правилата на играта – на енергетиката.
Колеги, към нас се обръщам: да не забравяме какви обещания сме давали, когато създадохме тази Комисия и в следващия бюджетен период наистина да осигурим средствата, които са необходими за нейната работа. В противен случай ще имаме проблеми. Проблеми ще имаме даже с тяхното представителство по време на делата, които се водят в държавата, защото така променихме административното право, че започнаха да ходят по места да отговарят на мястото на ищеца, което изисква и разходи, и персонал, и което, в крайна сметка, затормозява тяхната и друга по-важна работа. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплика на изказването на господин Ерменков? Не виждам.
За изказване са записани Георги Недев и Искрен Веселинов. Сега се записа и Мартин Димитров.
Господин Веселинов, аз Ви моля: нека да чуем господин Недев, след това сте Вие. Да чуем членовете на Комисията, а Вие като председател накрая да обобщите, ако не възразявате.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ НС): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми членове на Комисията за енергийно и водно регулиране! Признаваме или не, 2015 г. беше година на промени в енергетиката, при това извършени без много шум и коментари, последователно и неотклонно. Някои се стъписаха от този факт, други са недоволни от него. Но всички съобразяват своите действия с променените и променящи се условия, в които са принудени да работят.
За да се случва всичко това, присъединявам се към много от ораторите преди, естествено, определящите субекти са три: парламент, правителство чрез Министерството на енергетиката и независимия енергиен регулатор, чийто доклад за дейността през този период разглеждаме днес.
Докладът е достатъчно обстоен и аз няма да се спирам на отделните елементи от него. За мен най-важното предимство на сегашния регулатор се състои във факта, че той успя да съхрани своята независимост и принципно отстояваше своята аргументирана позиция във всичките си решения. Последните се отличават със своята адекватност и принципност, следвайки целите на планираните промени.
По мое мнение основна роля за това има председателят Иван Иванов, който естествено решително застана в центъра на събитията и аргументираше всяко решение и действие на регулатора през този период.
Многократно съм имал възможност в комисиите, на които съм член, да изразя мнение, че от Комисията за енергийно и водно регулиране през отчетния период се търсеше отговорност за всичко, което се случва в енергетиката и водния сектор, даже за това, което е задължение на другите субекти на промените.
Работейки в съответствие с европейското и българското законодателство, регулаторът успя да постави правилните условия на своята дейност в това време на промени и да придобие качеството на непреодолим принципен участник в промените. Защото без адекватните действия на регулатора по създаване на подзаконова нормативна база и без правилните му решения за регулиране на дейностите в енергетиката и водния сектор, нямаше да е възможна либерализацията на енергийния пазар, „укротяването“ на балансиращия пазар на електроенергия в България и началото на изпълнение на новата Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 – 2023 г. Постигнатото е факт, то не може да бъде отречено. Но за доверието трябва непрекъснато да се работи.
Факт е, че случващите се реформи в българската енергетика и българския сектор са съпроводени от някои слабости и несъвършенства, които трябва спешно да бъдат отстранявани. Така например, сега налични конкретни пропуски в организацията на свободния пазар на електроенергия могат да доведат до изкривявания, нанасящи вреди на участниците в него.
Отстраняването на съществуващите пропуски е изцяло във възможностите на регулатора, затова не трябва да се чакат законодателни промени. Достатъчни са промените в подзаконовата нормативна уредба, които регулаторът може спокойно да извърши сам.
Аз лично очаквам в много скоро време Комисията за енергийно и водно регулиране да направи промени в правилата за търговия с електроенергия, осигуряващи усъвършенстването на пазара в посока на равнопоставеност на участниците в него. Очаквам също и по-голяма активност от Комисията за осъществяване на предстоящите реформи във ВиК сектора, изразяващи се в иницииране на нормативни промени, гарантиращи провеждането на реформите.
Въпреки че в началото изразих теза, че през 2015 г. се случват промени в българската енергетика, аз съм далеч от идеята за напълно свършена работа. За всеки е ясно, че е поставено само началото и тази мащабна реформа, която трябва да стабилизира енергийния сектор, все още предстои. Този извод в пълна степен се отнася и до участието на енергийния регулатор в процеса.
Комисията за енергийно и водно регулиране създаде през годината усещането, че се реформира. Сега предстои да продължи участието си в справянето с тежките проблеми в енергетиката. Наличието на тези проблеми се потвърждава и от съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет, Комитета на Европейската инвестиционна банка за състоянието на енергийния съюз през 2015 г.
В този документ, в приложението, касаещо България, са направени изводи за състоянието на електроенергийния газов пазар, които налагат следните практически действия на регулатора като субект на реформите в енергетиката.
На първо място, и през 2016 г. Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да покаже, че не е – и тук ще цитирам какво е записано в това приложени: „слаб и политически зависим енергиен регулатор“. Тоест, казвам обратното: Комисията показа, че не е слаб и политически зависим орган, но през 2016 г. това трябва да се затвърди, тоест, да се укрепи създаденото доверие.
На второ място, регулаторът трябва да продължи да съдейства за прозрачност и конкуренция на българския електроенергиен пазар с цел усъвършенстване на платформата „Ден напред”, която вече е въведена, и развитие на пазар в рамките на деня, както и дългосрочните сделки. Така няма да има извод за България, че например пазар в рамките на деня не е въведен.
Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да продължи да работи по премахване на модела „Единствен купувач” и квотния принцип за разпределение на участието на производителите в регулирания пазар.
Съществена задача е и създаването на нов механизъм или модел за компенсиране на инвестициите във ВЕИ-сектора и стимулиране на комбинираното производство на електро- и топлоенергия в съответствие с насоките за държавна помощ за екология и енергетика „2014 – 2020 г.”.
Трябва и е крайно време да се направи нещо и по развитието на пазара на природен газ в България. И не на последно място, действително, за да бъдем коректни, все още по отношение на ВЕИ-сектора има много какво да се направи, за да бъде поставено поне началото на Стратегия „2014 – 2020 г.“, която всъщност трябваше да действа от 2014 г., но тя не е напълно в ход.
В заключение, искам да заявя, че Парламентарната група на Български демократичен център – Народен съюз, ще гласува за приемане на доклада на Комисията за 2015 г., като по този начин изразяваме нашата положителна оценка за дейността.
Освен това присъединявам се наистина към това, което преди мен казаха някой от ораторите, че всички парламентарни групи трябва да изразим практическа подкрепа за Комисията, гласувайки необходимия бюджет за следващата година, естествено, когато дойде времето за гласуването й. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Недев.
Реплики към изказването на господин Недев? Не виждам.
Първо, господин Искрен Веселинов, след него – Мартин Димитров, след него – Рамадан Аталай.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изказванията на колегите преди мен до голяма степен облекчават и моето изказване, тъй като много от изводите и анализите вече бяха направени.
Действително 2015 г., макар и без много шум, беше годината на най-сериозна реформа в Сектора на енергетиката – сектор, който по принцип се свързваше с кълбо от проблеми, с кълбо от дефицити, и като цяло – липса на решения.
Мисля, че ние излязохме от ситуацията, в която в енергетиката се търсеше виновника и сме в ситуацията, в която се търсят решенията, като немалък принос затова има новият състав на Комисията за енергийно и водно регулиране. Действително тук трябва да се отбележи и ролята на Министерството на енергетиката, трябва да се отбележи и ролята на парламента, които не се впуснаха по инерцията, създавана от години, при която всеки дефицит и всеки проблем се стоварва върху гърба на потребителя и той трябва да го плати, защото преди това тези проблеми вече са генерирани.
Ние всъщност подходихме, смятам, достатъчно отговорно към гражданите на България и към бизнеса и успяхме да гласуваме няколко изменения на Закона за енергетиката, които най-после въведоха нормативно възможност за разработване на нов балансиран ценови модел, който Комисията за енергийно и водно регулиране не се поколеба да направи и който в края на краищата отчита едни обективни реалности и позволява вече година цените на електрическата енергия да не бъдат завишавани. Напротив, търсят се резерви в системата. Разбира се, би могло да се желае още много. Разбира се, има договори, които тепърва ще подлежат на преоценка в сферата на енергетиката, които съм сигурен, че ще създадат допълнителни възможности. Всъщност това беше първо голямо предизвикателство пред Комисията за енергийно и водно регулиране, а именно този нов ценови модел.
Второто голямо предизвикателство беше либерализацията. Смятам, че с него Комисията за енергийно и водно регулиране също се справи на високо ниво.
Говорейки за независимостта на Комисията за енергийно и водно регулиране, трябва да отбележим, че има Парламентарна комисия, която наблюдава дейността й. Трябва да отбележим, че Парламентарната комисия, въпреки неудовлетворението на голяма част от неправителствените организации, никога не си е позволявала да се меси в решенията или да оказва някакъв натиск. Целта ни винаги е била, на базата на конструктивен диалог, да се покажат онези проблеми, които смятаме, че са важни за съгражданите и изобщо са важни в нормативно и функционално отношение. Мисля, че в това отношение балансът никога не е бил нарушаван. Като пример нашата Парламентарна комисия предприе стъпки за детайлно обсъждане на проблемите в сектор „Топлоенергетика”, който сега намира отражение в предложенията за изменение на общите условия на топлофикационните дружества. Специално внимание беше отделено на практиката за осигуряване на буфери за тези дружества при междинното ценообразуване, при промяната на цените на природния газ. Беше инициирано обсъждане на проблемите за присъединяването на клиенти към мрежата на електроразпределителните дружества. Тук имахме и специално заседание, защото се оказа, че един от изключително сериозните проблеми пред бизнеса е това присъединяване към енергодружествата. Бяха показани случаи, в които по две години, по две години и половина определен предприемач чака присъединяване от определено ЕРП и това не се случва. Смятам, че тук Комисията в известен смисъл продължава да е длъжник, въпреки че има известно дисциплиниране на енергодружествата. Ние имаме съседни държави, в които срокът за присъединяване примерно е две седмици. Действително се надяваме да вървим в тази посока, защото рекетът на монопола е нещо, което трябва да бъде овладявано, и то систематично.
В същата посока бяха и дискусиите за изкупуването на трафопостовете, които са собственост на трети лица, което спи в Закона за енергетиката от години и продължава да не бъде изпълнявано от енергодружествата. Има предложения за законодателна инициатива, съответно за санкции за дружествата, които не правят това.
Като цяло, отчитайки генерално подобряването на средата в сектор „Енергетика”, аз не мога да направя друго освен да призова колегите в залата да подкрепят този първи доклад. Същото ще направи и Парламентарната група на Патриотичния фронт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Веселинов? Няма.
Има думата за изказване господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами господа! Докладът на Комисията за енергийно и водно регулиране е повод, първо, за обща оценка. Тя няма как да не е положителна.
Веднага искам да започна с това, че постигнатите добри резултати през първата година не трябва да ни успокояват, защото проблемите на енергетиката са от такъв порядък, че бъдещи грешки могат отново да преобърнат каруцата. Така че препоръката ми към колегата от КЕВР е да се държат по същия независим и отговорен начин от тук нататък и да продължим заедно реформата.
Но предизвикателствата, колеги, няма да стават по-малко.
Искам да започна със старите задължения, отбелязани в доклада на КЕВР, за които беше казано, че там не им било мястото. Точно там им е мястото, защото това са стари задължения на НЕК: 1,3 милиарда – „Белене”, 1 млрд. лв. – „Цанков камък”, и така нататък. Тези грешки трябва да бъдат помнени и повтаряни, за да не се случват вбъдеще и да знаем, че не трябва да се мисли за мегаломански проекти без оценка на въздействието и без осигурено финансиране от тук нататък, а трябва да се разсъждава прагматично и отговорно, когато се поемат подобни ангажименти, защото те тежат после като воденичен камък.
Няма как оценката на Комисията за енергийно и водно регулиране да не започне с промяната на дефицита на НЕК. Фактите показват следното: през 2014 г. дефицитът на НЕК е 586 млн. лв. и това дори не е тарифният дефицит. Това е крайната стойност на дефицита – 586 млн. лв. В началото на тази година за първото тримесечие резултатът е положителен. Пак казвам, това не трябва да ни успокоява, а трябва да означава за нас само, че мерките, предприети досега, са правилни – те бяха предприети с голямо мнозинство в парламента и че трябва да бъдат продължени.
Най-важното, което искам да кажа към Комисията като препоръка е следното: уважаеми колеги, Вие, разбира се, сте независим орган, сами взимате своите решения, но лично аз смятам, че е важно да чуете и препоръките на Народното събрание.
Искам да започна със следното: важно е да развиете от тук нататък Вашите контролни функции. Продължаваме да получаваме информация, че въпреки законодателните текстове на Народното събрание, въпреки глобите, които бяха гласувани наскоро, не всички тецове и заводски централи, например, са монтирали контролно измервателните уреди. Така че е важно това, което започна като съвместни проверки между КЕВР и Агенцията за държавна финансова инспекция да бъде развивано във времето. Представата за КЕВР не трябва да бъде просто като един орган, който определя цени, а като орган, който контролира, който праща хора да проверяват дали се изпълняват разпоредбите, които преди това са издадени, дали се изпълнява българското законодателство.
Така че това, което Ви пожелавам, съзнавайки че българският парламент не отговори на Вашето искане за увеличаване на бюджета и тук колегите от всички партии са прави – българският парламент не постъпи правилно и ще се опитаме догодина, живот и здраве, да коригираме тази несправедливост, но трябва да бъде направено всичко възможно, въпреки свития бюджет КЕВР да развие своите контролни функции. Предприятията от енергетиката да знаят, че ако не са монтирали контролни уреди, какъвто пример Ви дадох, или не спазват други части от българското законодателство, представители на КЕВР и АДФИ ще ги проверят и ще има санкции. Много е важно да има санкционирани предприятия за неизпълнение на българското законодателство.
Приемете това като първите ми въпроси към Вас в тази насока. Вече имате и възможност за налагане на глоби, които КЕВР ще налага. Ще се радваме и в Специалната комисия, и в българския парламент да се намери начин и форма да ни информирате как се развиват тези процедури.
Така че най-важната препоръка, която Ви отправям, и надежда е: справяте се добре…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искате ли да удължите времето, господин Димитров? Имате възможност.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, моля, госпожо Председател, да бъде удължено времето на Реформаторския блок.
Справяте се добре, но развийте своите контролни функции от тук нататък. Най-голямата слабост на българската енергетика в последните години е в това, че тези контролни функции издишат. Вземат се добри решения от парламента и от Министерството на енергетиката, и от КЕВР, сега е важно изпълнението. Да заложим от тук нататък на контрол върху изпълнението – за това настоявам аз и вярвам, че за това заедно ще работим всеки на своето място от тук нататък. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Димитров? Няма.
Има думата за изказване господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес като че ли даваме повече оценка на самите комисари, отколкото на доклада, който ни е представила Комисията по енергийно и водно регулиране. Като слушам колегите, всички, които се изказаха от тук с тези суперлативи, с тези похвали, господин Иванов, да не се вземете много на сериозно и следващият доклад да не бъде такъв, какъвто ни представяте в момента, защото този доклад наистина е една добра оценка за Вашата дейност.
Уважаеми колеги, този доклад е оценка и за дейността на Народното събрание, или оценка за всеки политически орган от гледна точка на това точно какъв комисар е предложил и дали тези комисари си изпълняват съвестно задълженията в интерес на обществото. Аз смятам, че досега от гледна точка на това дали тази Комисия възвърна доверието в обществото – онова доверие, което липсваше в момента, е добра оценка и за самите тях, и за Народното събрание. Наистина политическите партии вече можем да говорим, че доверието в една институция – Комисията по енергийно и водно регулиране е възвърнато. Обществото има доверие и възприема решенията на тази Комисия. Тези решения досега, уважаеми колеги, са били винаги в интерес на обществото, донякъде в ущърб на бизнеса, но когато Комисията взима независими решения, не са подвластни на една или друга политическа сила или на една или друга неправителствена организация, тогава доверието в обществото се възвръща и към тези комисари.
Колеги, досегашните решения, които взимаше Комисията, са били направени така, че цената на определената енергия винаги се е задържала или се е намалявала цената на електроенергията. Не знам ако дойде моментът, когато е необходимо, за да покриете разходите на себестойността на определени предприятия и се наложи да повишите цената на съответната електроенергия, тогава при Вас ще настъпи време разделно – времето, когато ще трябва да видим дали обществото все още има онова доверие към тази Комисия, която в момента изграждате.
Ние от Движението за права и свободи, колеги, предлагахме друг състав на Комисията. Философията на Движението за права и свободи беше освен бюджета на Комисията и съставът на Комисията да бъде в такъв размер, че да имате и контролните функции. Пожеланията на господин Мартин Димитров в момента, че Вие може да контролирате, не е вярно. Вие нямате физическата възможност да контролирате всички предприятия и затова, забележете, само преди един час Народното събрание свърши част от Вашата работа – приехме един Законопроект, за да дадем във Вашите ръце да отнемете възможността някои хора да източват определени средства от енергетиката, но същевременно дадохме възможност на други, които да могат да трупат печалби и то неопределени.
Уважаеми колеги, в този състав експертите самостоятелно, без бюджет няма да можете да извършите онова, за което сте назначени, нищо че в момента получавате похвали. Затова ще тежи на Народното събрание, ако ние не променим философията на Комисията по енергийно и водно регулиране – освен регулаторен орган, да Ви натоварим със задача за контрол от входа на предприятието до изхода на всички енергии, които ползват, да им проверите и приходите, за да можете да определите реалната цена на ползваната енергия, рано или късно ще загубите доверието в обществото.
Когато взимате независими решения, и то в интерес на обществото, Ви приветстваме. Когато нямате възможност да контролирате, Ви казах, че ще изчезне доверието. Тогава всички политически сили тук ще очакваме протестите, които могат да се появят и пред парламента, и пред Вас. Защото аз, колеги, ще се спра само на едно перо – в цените, които Вие определяте, господин Иванов, иновациите и инвестиционните процеси, които определяте в тези цени, са минимални, даже в някои предприятия Вие им отнемате възможността да се развиват. Рано или късно в енергетиката неинвестираните средства ще дадат лош резултат за дейността на производствените предприятия.
Колеги, оценката ни за Доклада – за това, което се случи през тази една година, е положителна и ще я подкрепим. Приветстваме Вашите усилия, Вашите възможности и квалификация, за да създадете самочувствието на независимия орган. Но Ви светвам лампичката – онези политически сили, които смятат да бъдат полезни за енергетиката, да помислим, да изградим системата така, че Вашата контролна дейност да бъде от входа до изхода, за да сме спокойни, когато Ви приемаме докладите.
Преди малко един колега каза: „Умря циганката, която да ни хвали, сега започнахме сами да се хвалим“, което никак не е добре.
Пожелавам Ви все така да бъдете независими, упорити, да не се поддавате на която и да е организация, още повече на изпълнителната власт. Дръжте далече министър-председателя при определянето цената на която и да е енергия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Аталай? Няма.
Колеги, има ли други народни представители за изказвания?
Бяха поставени въпроси към господин Иванов.
Имате възможност да им отговорите, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди всичко искам да благодаря на народните представители, които взеха участие в дебатите; да благодаря за положителната оценка, която беше дадена за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране през изтеклата година и два месеца.
С още по-голяма благодарност искам да кажа, че забележките, препоръките и критиките бяха много внимателно чути както от мен, така и от членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране. Ще се запознаем подробно с тях, след като се появи стенограмата от днешното заседание.
Няма да се спирам на всички изказани препоръки или отправени въпроси, но на няколко искам да обърна внимание.
Преди всичко ще отбележа, че ВиК секторът по никакъв начин не е подценен в дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Това се вижда и от самия Доклад.
По отношение на това, което беше заявено от господин Борислав Великов като препоръка, а именно цените на ВиК услугите да бъдат актуализирани периодично, искам да отбележа, че към момента, преди влизането в сила на новите наредби, цените се актуализират и такива заявления се разглеждат, когато постъпят от ВиК операторите.
С новите наредби, които ще бъдат нашата отправна точка за периода от 2017 до 2021 г., всеки ВиК оператор, заедно със своя бизнес план, отправя и заявление за цени. По такъв начин забавяне и неритмично актуализиране на цените няма да се получи, но то е вече нормативно заложено, докато до момента трябваше да дойде по предложение на самите ВиК оператори.
Свързано с новите наредби, ние проведохме обучителни семинари с представителите на ВиК дружествата, от което те са много доволни, защото трябва да прилагат новите нормативни изисквания и по определен начин ние да контролираме това тяхно прилагане.
Относно заложения праг на поносимост – това е съгласно Закона и ние можем само да се съобразяваме с него. Мога само да отбележа, че за две области – Търговище и Монтана, има леко надвишаване на този праг, а три са на ръба – Добрич, Силистра и Хасково. Може би в областта на ВиК услугите също трябва да се въведе понятието „уязвими потребители на ВиК услуги”, които да бъдат защитени така, както с активното участие на енергийния регулатор се въведе това понятие и се набелязаха мерки за защита на енергийно уязвимите потребители.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ, от място): Това е правилно!
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Що се касае до необходимостта да се премахне обектът, това всъщност е единственият купувач в лицето на НЕК, което предложи господин Георги Недев – трябва да стане с промяна в Закона и аз се надявам, че Законът за енергетиката ще получи своята следваща промяна още през месец септември. Това ще бъде един важен въпрос. Ние сме готови по определен начин с модела за компенсиране на разходите при официалните цени, но очакваме Доклада и Пътната карта, които трябва да бъдат представени от консултанта на Министерството на енергетиката – това е екипът на Световната банка.
Относно нашето участие в пазара на природен газ.
Господин Недев, вчера участвах в срещата, която трябва да финализира Споразумението за междусистемна свързаност между българския и гръцкия газопреносен оператор. Това ще позволи през съществуващия интерконектор Кулата – Сидирокастро поне в началото да се извършва виртуална, а впоследствие – физическа търговия на природен газ. И ще бъде първият случай, когато България ще може да има и друг доставчик на природен газ, освен монополния към момента „Газпромекспорт”. Тогава вече ще може да се работи по Проекта за създаване на борса за търговия с природен газ.
Това, с което ще завърша, е относно контрола върху измервателните съоръжения на топлофикациите. Въпрос, който повдигна господин Мартин Димитров, но беше често разискван и на заседания на Комисията за наблюдение на дейността на КЕВР, както и на Енергийната комисия.
Благодарение на енергичните ни усилия – не само наши, но и изискванията, които бяха заложени в Закона, в момента има само шест топлофикационни дружества, които все още не подават в реално време данни за произведената полезна топлинна и съответна електрическа енергия – високоефективна електроенергия. Всъщност те подават сведения само за електроенергия, произведена по комбиниран начин, но впоследствие тези данни, получени на месечна база в Комисията за енергийно и водно регулиране, позволяват Комисията със съответните коефициенти и формули да изчисли кое е количеството високоефективна електроенергия, което е позволено да бъде изкупено. Ако това количество е надхвърлено в съответния месец, надхвърлената стойност се приспада за следващия месец. Съществува много добра основа за пълно обхващане на всичките когенерации от този процес.
Още веднъж благодаря за всичко във Вашите изказвания, което ще допринесе за по-доброто функциониране на Комисията за енергийно и водно регулиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, други желаещи да участват в разискванията? Не виждам.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
В доклада на Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е приложен Проект за решение, в основанието на който следва да се допълни съответният текст от Закона за енергетиката, както и диспозитивът да се прецизира.
Проект на:
„РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 10, ал. 3 от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2015 г.”
Моля да гласуваме.
Гласували 118 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 3.
Решението е прието.
Да благодарим на господин Иван Иванов и членовете на КЕВР за участието им в днешното пленарно заседание.

Уважаеми народни представители, точки пета, шеста и седма по Програмата ни са с фиксирано време, съответно за утрешното пленарно заседание, като точки от първа до трета включително, поради което сега преминаваме към точка осма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 102 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ (МИНИМАЛНИ СТАНДАРТИ), 1952 г.
Вносител – Министерският съвет.
Ще чуем доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Преди това ми позволете да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Деница Сачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министърката.
Слушаме Ви, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г., № 602-02-18, внесен от Министерския съвет на 11 май 2016 г.
Комисията по труда, социалната и демографска политика на редовно заседание, проведено на 25 май 2016 г. разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г., № 602-02-18, внесен от Министерски съвет на 11 май 2016 г.
В заседанието участваха: от Министерството на труда и социалната политика – госпожа Иванка Христова, директор на Дирекция „Европейски въпроси и международно сътрудничество”, и госпожа Петя Малакова, началник отдел в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”.
Законопроектът беше представен от госпожа Иванка Христова.
Според мотивите на внесения Законопроект Конвенция № 102 на Международната организация на труда е ратифицирана със Закон на 13.06.2008 г.
Към тази ратификация е приложена Декларация, с която Република България поема задълженията, произтичащи от разделите II, III, V, VI, VII, VIII и X. Това са главите, свързани с покриване на стандартите за медицински грижи, обезщетения за болест, обезщетения за старост, обезщетения за трудова злополука, семейно обезщетение, обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за преживели лица.
Ние не се присъединяваме към Раздел IV, понеже към онзи момент експертните анализи показват, че нямаме готовност за това, тоест остават непокрити само два стандарта, единият е за обезщетение при безработица, другият – за обезщетение за инвалидност. По същество става дума за това, че към 2008 г. нивата на обезщетенията ни при безработица не достигат минималния стандарт на Конвенцията за този вид обезщетения.
През 2013 г. е стартирана подготовка за ратифициране на Раздел ІV от Конвенцията, с оглед на поети ангажименти на Международната организация на труда през 2012 г.
Министерството на труда и социалната политика, заедно с Националния осигурителен институт събира и анализира статистически данни, съотносими със стандарта на този Раздел и ги представят на Международната организация на труда. Експертите на организацията извършват предварителна оценка на съотносимостта на стандарта с националните ни нива на този вид обезщетения и оценка на формулата за тяхното определяне.
Според Конвенция № 102 покритият риск включва определеното в националното законодателство спиране на доходите, дължащо се на невъзможността защитеното лице да получи подходяща работа, която е способно и готово да изпълни. Посоченото обезщетение се осигурява поне на лицата, които имат завършен правопораждащ период, считан за необходим, с оглед предотвратяване на злоупотреби.
Така очертаният риск, условията за предоставяне на обезщетението и неговите характеристики съответстват на условията за отпускане на обезщетение за безработица по Кодекса за социално осигуряване – според чл. 54а, ал. 1: право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този Кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава.
Видно от хипотезата на националната ни норма, условията за придобиване на право на обезщетение при безработица са: лицето да е безработно, който статут се потвърждава от регистрация в Агенцията по заетостта; да е било осигурявано за законодателно определен период срещу риска безработица и да няма други доходи, произтичащи пряко или посредствено от трудова дейност.
Регистрацията в Агенцията по заетостта като безработно лице - съгласно чл. 18 във връзка с чл. 17 от Закона за насърчаване на заетостта, изпълнява предпоставките на Конвенцията за това кои лица могат да са бенефициенти на обезщетения за безработица: всеки български гражданин, както и всеки гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, който търси работа, може да се регистрира в териториалното поделение на Агенцията по заетостта.
Съгласно чл. 18, ал. 3 от същия Закон правата като лица, които търсят работа, могат да упражняват и: чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; лицата, на които е предоставено право на убежище; лицата, на които е предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут; лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна; лицата – граждани на трети държави, които са членове на семейство на български граждани или на граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; членовете на семейството на чужденци, получили разрешение за дългосрочно пребиваване; притежателите на синя карта на Европейския съюз, останали без работа в рамките на три месеца или желаещи да сменят работодателя си.
Търсещите работа лица се регистрират в различни групи, една от които е безработни. Лицата, които са регистрирани като безработни, са длъжни да изпълняват препоръките на трудовия посредник, както и предвидените действия, срокове и график за посещения.
Регистрацията на безработните лица се прекратява, освен на други основания, и в случаите, когато:
1. не изпълнят препоръките на трудовия посредник или действията, сроковете и графика за посещения, включени в плана за действие;
2. не се явят на посочените дата и час в писмената покана от поделението на Агенцията по заетостта или в срок три работни дни след тази дата;
3. откажат да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по този Закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.
Понятието за подходяща работа е пояснено в § 1, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта и е базирано на тълкуването на понятието, дадено от Комитета на експертите по социална сигурност към Съвета на Европа.
Второто изискване по националното ни законодателство – лицето да е осигурявано за определен период срещу риска безработица – съответства на допускането на Конвенцията обезщетение да се осигурява поне на лицата, които имат завършен правопораждащ период, считан за необходим с оглед предотвратяване на злоупотреби.
Третото изискване на националната ни норма – липса на доходи, свързани с трудова дейност – съответства на условието на Конвенцията за спиране на доходите, дължащо се на невъзможността защитеното лице да получи подходяща работа, която е способно и готово да изпълни.
Член 65, параграф 1 от Конвенцията предвижда, че при периодичните плащания размерът на обезщетението, увеличен с размера на всякакви семейни помощи, платими за времетраенето на обхванатия случай, следва да бъде такъв, че по отношение на въпросния период за типичния (стандартния) бенефициент, посочен в таблицата, приложена към настоящия раздел, да се получи най малко посоченият в тази таблица процент от общия размер на предишните трудови доходи на бенефициента или на лицето, осигурявало издръжката на семейството, и от размера на всякакви семейни помощи, платими на защитеното лице със същите семейни задължения, както типичния (стандартния) бенефициент. Съгласно приложената таблица в Конвенцията минималният размер при безработица трябва да е 45 на сто от предишните доходи, изчислени съгласно изискванията на Конвенцията.
Поемането на ангажименти и по този Раздел на Конвенция № 102 на Международната организация на труда не би довело до допълнителни разходи за бюджета, тъй като видно от горните предвиждания и при настоящите нива на обезщетения, а следователно – и на осигурителни вноски, минималният стандарт би бил покрит. По същата причина присъединяването и към тази част няма да изисква промени във вътрешното ни законодателство.
В Комисията бяха получени становища на Конфедерацията на труда „Подкрепа” и КНСБ. И двете становища се положителни, като в това на КНСБ се изразява позицията, че България покрива на ръба минималния стандарт по Раздел IV от Конвенцията, което далеч не означава, че адекватността на размера на минималното обезщетение за безработица у нас е на висота, която да гарантира достойно съществуване на лицата, останали без работа.
В обсъждането народните представители изразиха становището, че приемането на Раздел IV от Конвенция № 102 е добра крачка на правителството към по-амбициозни мерки за повишаване качеството на осигурителната защита на българските работници и служители. Но и изразиха опасения, свързани с това, че хората, които взимат минималното обезщетение за безработица у нас, са се увеличили през последната година. Всеки четвърти от регистрираните безработни лица взема минималното обезщетение от 154 лв. Това означава, че е осигуряван на минималната работна заплата и взема по 7,20 лв. на ден. Обезщетението не е променяно през последните пет години. Размерът остава същият и за 2016 г. Миналата година делът на хората, получаващи минимално обезщетение, е бил 23%, а 12% вземат между 150 и 200 лв. месечно. Грубите разчети показват, че срещу 7,20 лв. на ден и 154 лв. на месец се получава 36,67% от минималната работна заплата. Това означава, че по отношение на националните минимални стандарти има още какво да се направи, така че да се доближат напълно до минималните стандарти по Раздел ІV на Конвенцията.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 11 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г., № 602-02-18, внесен от Министерския съвет на 11 май 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
От вносителите? Не.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Народният представител Драгомир Стойнев – заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ние от БСП лява България ще подкрепим ратификацията на този основополагащ международен акт в областта на социалната сигурност, каквато е Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти). Считаме, че тази Конвенция може да се нарече флагман на всички конвенции на Международната организация на труда и установява минималните стандарти и норми за всички девет посоки за социално обезпечаване.
Ще подкрепим тази Конвенция, защото живеем в ХХІ век и имаме претенции да сме цивилизована и социална държава – членка на Европейския съюз, и е недопустимо да не се присъединим в пълна степен към един такъв важен документ.
Доктор Адемов в своя доклад подчерта, че именно тази Конвенция е приета през 2008 г., юни месец, по време на тройната коалиция. Поели сме задължения в разделите ІІ, ІІІ, V, VІ, VІІ, VІІІ и Х, и единствено не сме поели ангажимент, касаещ обезщетението за безработица и обезщетението за инвалидност. Тогава, през 2008 г., се е считало, че нивата на обезщетение при безработица не достигат минималния стандарт на Конвенцията за този вид обезщетение. Голямото предизвикателство е сега, още повече че през 2012 г., когато е започнал този анализ, едва ли не ни се предоставя документ, в който се казва, че ние покриваме тези изисквания.
Уважаеми дами и господа, в България минималният среднодневен размер на обезщетението за безработица е 7,20 лв., който е определен и с бюджета за 2016 г. Както се каза и в доклада на д-р Адемов, той не е променян последните пет години и това прави средно обезщетение, цитирам от доклада: всеки четвърти получава минимално обезщетение от 154 лв.
Тук големият въпрос е, уважаеми дами и господа народни представители, дали това обезщетение от 154 лв. де факто е адекватно, защото именно от КНСБ заявяват, че сме на ръба? Тоест трябва да мислим за едно конкретно увеличение, защото 154 лв. на месец, съгласете се, наистина не е достойно обезщетение, което да позволява на хората, които са изгубили правото си да работят, да живеят достойно.
Добре, аз разбирам, че от ГЕРБ не е така – според тях 154 лв. е достатъчно да се живее достойно. Госпожа Светлана Ангелова да излезе и да обясни как точно хората могат да живеят с едно такова обезщетение, но истината е, че тук всички ние трябва просто да помислим – не трябва ли това обезщетение да се увеличи, защото в крайна сметка хората трябва да бъдат стимулирани да се осигуряват. А за да бъдат стимулирани да се осигуряват, те трябва да получават и съответно обезщетение, когато именно настъпи този риск. Затова, пак казвам, ние подкрепяме ратификацията на Конвенцията, разбира се, че ще гласуваме „за”, но някак си, като погледнем и статистиката, 154 лв. за месец това са 36,67% от минималната работна заплата, а за миналата година е приблизително 40% от минималната работна заплата. Крайно недостатъчно, уважаеми дами и господа!
Хубаво е, че ратифицираме именно тази Конвенция в този Раздел, за да мислим от следващата година за по високо средно увеличение – говоря за минималното, което е 7,20 лв. Затова ще предложим: както има горна граница, защо да няма и долна граница и тя да бъде определена, примерно казвам, като 60% от минималната работна заплата, което означава, уважаеми дами и господа, минимум 12 лв. на ден, или 252 лв. на месец. Съгласете се, че 252 лв. е много по-добре от 154 лв., но това зависи от нашата воля и дали наистина сме готови да изпълним тези критерии, защото и КНСБ казват, че ние сме на ръба.
Няма да влизам в анализа на Министерството, който е изготвен. Вярвам в експертизата на хората, които работят, вярвам и на социалните партньори. Виждам, че вече и в новото ръководство на Министерството на труда и социалната политика може би това ще е едно от първите предизвикателства и в лицето на госпожа Деница Цачева да помислят за следващата година наистина да имаме едно увеличение на това обезщетение. Съвсем нормално е хората, когато се осигуряват и когато настъпи този риск, да имат поне едно минимално достойно съществуване. Според нас, може би 252 лв. е много по-добре от сегашните 154 лв. Това не означава, че всеки един, който е изпаднал в този риск, го получава, но според доклада на д-р Адемов една четвърт от безработните получават именно това обезщетение.
Силно се надявам, че като днес всички заедно ратифицираме тази Конвенция в този Раздел, ще ни принуди за следващия бюджет за 2017 г. да преразгледаме това минимално обезщетение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Стойнев, взимам думата за реплика, защото ме предизвикахте във Вашето изказване по отношение на минималния размер на средно дневното обезщетение от 7,20 лв. което се изплаща при безработица. Искам да кажа, че размерът на обезщетението при безработица, за да не заблуждавате аудиторията, е 60% от средно месечното възнаграждение, върху което се плащани осигурителни вноски за 24 месеца назад преди датата на освобождаване. Вие говорите за това, минималното, от 7,20 лв. на ден. То се плаща в два случая: първо, при взаимно освобождаване от работа и вторият случай е при дисциплинарно уволнение от работа. Така че това са едни минимални стандарти, под които не може да пада и не може да бъде база за лицата, които са безработни.
Още повече един важен аргумент, който трябва да добавя – целта на лицата, които са регистрирани в Бюрата по труда и получават обезщетение, е не да получават по-дълъг период обезщетение, а бюрата по труда да им намират работа. Тоест те да бъдат включени отново на пазара на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Други реплики? Няма.
Ще ползвате ли дуплика? Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Ангелова, съгласен съм с Вас, но тук става въпрос, че средно дневният размер за обезщетение при безработица е 7,20 лв. и по доклада всеки четвърти от регистрираните взема минимално обезщетение от 154 лв. Всеки четвърти!
Тук е въпросът: Наистина ние, народните представители, готови ли сме да вдигнем това обезщетение, за да бъде наистина за едно достойно съществуване, като разбирам и Вашата теза? Това не означава да го вдигнем прекомерно, така че хората да не си търсят работа. Да, те трябва да продължават да си търсят работа и аз съм „за”. Наистина, трябва! Но, ако искате, може да го направите и 50 лв. Тогава пък съвсем ще бъде скандално.
Въпросът е следният, че както и синдикатите казват, ние сме на ръба. Оттук нататък, ратифицирайки тази Конвенция, трябва да мислим за едно по-високо обезщетение, така че хората на труда, когато изпаднат в този риск, да живеят един, два, три, четири месеца достойно, докато си намерят работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Други изказвания?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Много накратко, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, нашата парламентарна група ще подкрепи внесеният Законопроект за ратифициране на Конвенция 102 на Международната организация на труда.
Уважаеми колеги, искам да направя няколко разяснения по това, което чухме преди малко в изказванията и репликите. Когато става въпрос за определяне на размера на обезщетението за безработица по българското законодателство, размерът на обезщетението за безработица се определя като средно дневното парично обезщетение за безработица е 60 на сто от средно дневното възнаграждение или средно дневният осигурителен. Това е размера на обезщетението.
Що се отнася до минималния размер на обезщетението, той се определя всяка година с бюджета на държавното обществено осигуряване, което означава, че когато обсъждаме и приемаме Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, всеки може да направи своите предложения и ако Народното събрание има волята, този текст може да бъде подкрепен.
Иначе сега идеята е Народното събрание и държавата България, като член на Международната организация на труда, да направи всичко възможно да въведе и този Раздел IV от Конвенция 102 на Международната организация на труда, съгласно който се определят минимални стандарти по този от осигурителните рискове – в случая говорим за осигурителния риск „Обезщетение при безработица”.
Иначе големият въпрос, свързан с размера на минималното обезщетение за безработица, с правопораждащия период девет месеца осигуряване през последните петнадесет месеца, а що се отнася до размера на обезщетението, което каза госпожа Ангелова – 24 месеца назад от прекратяване на дохода, това е тема за друг разговор и в рамките на обсъждането на бюджета на държавното обществено осигуряване и Закона за държавния бюджет.
Повярвайте ми, Международната организация на труда има достатъчно сериозни експерти, които в рамките на периодичните мониторингови доклади съблюдават изпълнението на тези стандарти. След като сме приели да ратифицираме тази Конвенция, този Раздел IV, това означава, че Министерството на труда и социалната политика, Националният осигурителен институт, Националният статистически институт на базата на Методика на Международната организация на труда са стигнали до извода, че България покрива този стандарт. Затова неслучайно в Комисията по труда, социалната и демографската политика всички народни представители подкрепиха предложения Законопроект.
Призовавам и пленарната зала да подкрепи предложеният Законопроект за ратифициране на Законопроекта за изменение и допълнение на Конвенция 102 на Международната организация на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Имате ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност – минимални стандарти, от 1952 г.
Законопроектът е с № 602-02-18 и е внесен от Министерския съвет на 11 май 2016 г. в Деловодството на Народното събрание.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура – д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Правя процедурно предложение Законопроектът да бъде приет на второ четене в рамките на днешното заседание, тъй като беше приет с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Хасан Адемов.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Доктор Адемов, имате думата да докладвате Законопроекта на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г. (ДВ, бр. 54 от 2008 г.)
Параграф единствен. Декларацията към член единствен се изменя така:
„Република България заявява, че поема задълженията, произтичащи от раздели II, III, IV, V, VI, VII, VIII и Х, във връзка с чл. 2, буква „а” от Конвенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Имате думата за изказвания. Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), 1952 г., № 602-02-18, внесен от Министерския съвет на 11 май 2016 г.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно и на второ гласуване, и се превръща в закон.

Продължаваме със следваща точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЕ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА НАГРАЖДАВАНЕ С ОРДЕН „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” ПЪРВА СТЕПЕН.
Вносители са Даниела Дариткова и група народни представители, на 11 май 2016 г.
Със становището на Комисията по здравеопазване ще ни запознае народният представител Кирил Добрев.
Имате думата, уважаеми господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за предложение до Президента на Република България за награждаване с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен, № 654-02-36, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11 май 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 май 2016 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди проект за решение за предложение до Президента на Република България за награждаване с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен, № 654-02-36, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11.05.2016 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването – д-р Адам Персенски, председателят на Отделението по медицински науки към Българската академия на науките – академик Богдан Петрунов, представители на съсловни организации в сферата на здравеопазването и на пациентски организации.
Съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 и ал. 3, т. 2 от Закона за ордените и медалите на Република България, Президентът на Република България награждава с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен български граждани, които имат значим принос – големи заслуги, за развитието на културата, изкуството, образованието и науката, по предложение, прието с решение на Народното събрание или Министерския съвет въз основа на мотивирано предложение от съответните министри, от Българската академия на науките, от висшите училища, от Българския Червен кръст, от творчески съюзи, сдружения и други организации с нестопанска цел, както и от инициативни комитети на граждани. В Народното събрание постъпи доклад-предложение от ректора на Медицинския университет – Пловдив за награждаване с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен на академик чл.-кор. проф. д-р Николай Иванов Попов, д.м.н. за големите му заслуги към Република България в областта на денталната медицина.
Предложения за награждаване на академик Попов с високото държавно отличие са били отправени до Президента и до министъра на здравеопазването от името на: Българската академия на науките, Академичното ръководство и ректора на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна, Българска асоциация по орална имплантология, Сдружение на българските зъболекари, началника на ВМА, ген-майор, чл.-кор. проф. д-р Николай Петров, д.м.н., и от инициативен комитет.
Академик Богдан Петрунов запозна членовете на комисията с дейността на академик Николай Иванов Попов в сферата на денталната медицина. Академик Николай Попов е изтъкнат учен в областта на денталната медицина. Автор е на над 130 публикации у нас и в чужбина и на 14 учебника, основоположник е на денталната имплантология в България, с негова помощ е сформирана нова, модерна специалност в денталната медицина – дентална имплантология. Академик Попов е създател на оригинални методи за зъбопротезиране, както и инструменти, уреди и пособия за денталната практика. Беше акцентирано, че акад. Попов е обучил стотици дентални лекари в сферата на зъбопротезирането и имплантологията.
В хода на обсъждането, заместник-министърът на здравеопазването, д-р Адам Персенски, изрази подкрепа за предложения проект за решение. Заместник-председателят на Българския зъболекарски съюз, д-р Светослав Гачев, посочи, че акад. Попов е почетен член на съсловната организация от 2003 г. и подчерта приноса му за сформирането на новата специалност – дентална имплантология.
Членове на Комисията по здравеопазването обединиха позициите си и изразиха подкрепа за предлагания проект за решение.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 12, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за предложение до Президента на Република България за награждаване с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен, № 654-02-36, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 11.05.2016 г.
Председател на Комисията по здравеопазването: д-р Даниела Дариткова”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате ли Проекта за решение, уважаеми господин Добрев?
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ДОБРЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви да го представите на уважаемите колеги.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ДОБРЕВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за предложение до Президента на Република България за награждаване с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 и ал. 3, т. 2 от Закона за ордените и медалите на Република България
РЕШИ:
Предлага на Президента на Република България да награди чл.-кор. проф. д-р Николай Иванов Попов, д.м.н., с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен, за големите му заслуги към Република България в областта на денталната медицина.
Вносители: д-р Даниела Дариткова и група народни представители”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Първото основание е чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване представения Ви Проект за решение от народния представител Кирил Добрев.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Проектът за решение единодушно е приет.
Часът е 14,01. Поради изчерпване на времето, предвидено за днешното пленарно заседание, го закривам.
Утре продължаваме с точка пета от дневния ред: Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение, Проект за укрепване на гарантиране на влоговете между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет на 18 май 2016 г.
Закривам пленарното заседание.
Следващото пленарно заседание е утре – 9 юни 2016 г., от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)





Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Кирил Цочев

Секретари:
Георги Търновалийски
Калина Балабанова