Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Димитър Главчев

Секретари: Димитър Делчев и Иван Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден. Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Господин Мерджанов – процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, взимам думата, за да направя процедурно предложение към председателя на Народното събрание да бъде поканена госпожа Румяна Бъчварова, вицепремиер и министър на вътрешните работи, не само защото има поредно убийство или обир, а за това, че откриваме туристическия сезон, към който бяха отправени толкова очаквания, с поредното начало на гангстерска война. Бяха провеждани множество срещи, инструктивни съвещания по българското Черноморие, а се случва нещо необяснимо.
Моля да поканите госпожа Бъчварова да обясни какви са мерките и какво е направило Министерство на вътрешните работи, както и Областната дирекция на МВР в Бургас по въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Мерджанов. Ще го направя своевременно, само да направя съобщенията за началото на пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, с писмо № 654-00-95 от 8 юни 2016 г. народният представител Полина Карастоянова е отправила заявление към мен, с което, на основание чл. 14, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявява, че напуска Парламентарната група „Патриотичен фронт”. Във връзка с заявлението на госпожа Карастоянова Ви информирам, че съгласно чл. 22, ал. 2 от Правилника председателите и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани.
Съгласно чл. 22, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание освобождаването се обявява, което правя в момента, без да се обсъжда и гласува.
На тези основания обявявам освобождаването на народния представител Полина Карастоянова като председател на Комисията по културата и медиите и заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Вчера, на 8 юни, е постъпил и раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приети на първо гласуване на 2 юни тази година. Проектът е изготвен от Комисията по икономическа политика и туризъм на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Това съобщение се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.
От Националния статистически институт е постъпила информация за индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети, през април 2016 г., индекси на промишленото производство през април 2016 г. и индекси на строителната продукция през април 2016 г.
Материалът е на разположение на всички народни представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към предвидената като точка първа за днешното пленарно заседание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ (ПРОЕКТ ЗА УКРЕПВАНЕ НА ГАРАНТИРАНЕТО НА ВЛОГОВЕТЕ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Докладът на Комисията по бюджет и финанси ще ни бъде представен от госпожа Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Първо, моля за процедура по допуск на господин Радослав Миленков, председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-19, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 юни 2016 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-19, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Карина Караиванова – заместник-министър на финансите.
С протоколно решение по т. 14 от Протокол № 6 от заседанието на Министерския съвет на 10 февруари 2016 г. е одобрен Проект на Гаранционно споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) по Заемно споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между МБВР и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) в размер на 300 милиона евро. Решението е в допълнение към проведени преговори за държавна гаранция по заем за ФГВБ със същия размер от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Държавно гарантираният заем от МБВР за ФГВБ е в размер на 300 млн. евро. Целта на заема е попълване на резервите на ФГВБ. Чрез получаването на заемните средства ФГВБ ще постигне по голяма финансова независимост и устойчивост за изпълнение на задълженията си по гарантиране на влоговете и преструктуриране на кредитни институции. Заемното споразумение предвижда средствата по заема да се отпускат на траншове след изпълнението на описани в него показатели, свързани с усвояването, насочени към засилване на финансовия и институционален капацитет на ФГВБ за изпълнение на неговия мандат. Предвижда се погасяването на главницата по заема да се извършва на годишни вноски по схема - с първа вноска на 15 юни 2022 г. и последна вноска на 15 юни 2026 г. Заемът е договорен при стандартните такси на МБВР (първоначална и такса ангажимент) и лихвен процент на базата на 6-месечен EURIBOR и фиксиран спред. Лихвите и таксата ангажимент подлежат на плащане два пъти годишно, а първоначалната такса се финансира от заемополучателя със собствени средства.
Държавната гаранция по посочения заем е в съответствие с предвиденото в законовата рамка, в това число в Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. Средствата за покриване на риска от активиране на държавната гаранция за следващи години ще бъдат провизирани в рамките на Закона за държавния бюджет на Република България за съответните години.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България Гаранционното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие подлежи на ратификация от Народното събрание със закон.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: С 10 гласа „за”, 3 „против” и 1 „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-19, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще Ви запознае нейният председател Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-19, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.
На свое заседание, проведено на 26 май 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-19, внесен от Министерски съвет на 18 май 2016 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: господин Фейзи Бекир – заместник-министър, госпожа Десислава Лазова и госпожа Цветана Атанасова – държавни експерти в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”.
Законопроектът беше представен от господин Фейзи Бекир, който посочи, че с Решение на Министерския съвет от 10 февруари 2016 г. министърът на финансите е упълномощен да проведе преговорите с Международната банка за възстановяване и развитие и да подпише от името на Република България Гаранционно споразумение по проект за укрепване на гарантирането на влоговете при условие на последваща ратификация.
Гаранционното споразумение между Международната банка за възстановяване и развитие и Република България предвижда обезпечаването на заем в размер 300 млн. евро.
Господин Бекир посочи, че с усвояване на заема се цели попълване на резервите на Фонда и постигането на по-голяма финансова независимост и устойчивост при изпълнение на задълженията му по гарантиране на влоговете и преструктуриране на кредитните институции.
Средствата по заема ще се отпускат на траншове след изпълнението на описаните в заемното споразумение показатели, свързани с усвояването му, които имат за цел засилване на финансовия му и институционален капацитет.
Предвидено е погасяването на главницата по заема да се извършва на годишни вноски, като първата вноска е с падеж 15 юни 2022 г., а последната вноска на 15 юни 2026 г. Заемът е договорен при стандартните такси на банката и лихвен процент на базата на 6-месечен EURIBOR и фиксиран спред, платими два пъти годишно.
Ратификацията на Гаранционното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие се извършва в съответствие с изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България.
В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Чавдар Георгиев, Емил Димитров и Петър Славов.
Народният представител Чавдар Георгиев изрази резерви по отношение на необходимостта от това споразумение и заяви, че няма да го подкрепи. В отговор на поставения от него въпрос господин Бекир и госпожа Атанасова посочиха, че в момента се провежда мониторинг на българската банкова система, който проверява капиталовата адекватност на банките и поемането на заем гарантира по-голямата стабилност и финансова независимост на банковия сектор, като по този начин ще бъде обезпечено неговото по-стабилно развитие.
На поставения от народния представител Петър Славов въпрос господин Бекир и госпожа Атанасова съобщиха, че няма законови механизми българската държава да упражнява контрол върху разходването или използването на тези средства от Фонда, но Европейската банка за възстановяване и развитие ще изплаща заема на траншове едва след изпълнението от страна на Фонда на показатели, свързани с усвояването на заема и по този начин ще може да се контролира разходването на средствата, неговата работа и финансово състояние.
Народните представители Данаил Кирилов и Емил Димитров изразиха подкрепата си към Законопроекта, като посочиха, че заемът цели да обезпечи работата на Фонда за гарантиране на влоговете и възможността да реагира при всяко настъпило предизвикателство.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-19, внесен от Министерски съвет на 18 май 2016 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
От вносителя?
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Горанов, уважаеми колеги!
Искам да Ви запозная с четири-пет основни факта, които трябва да имаме предвид, преди да пристъпим към гласуване.
Първо, уважаеми колеги, следва да се има предвид, че не става дума за какво да е поръчителство или гаранция, а става дума за това, че българското правителство, разбирайте – данъкоплатците чрез бюджета, стават длъжници по този заем от 300 милиона, както и по следващата точка – от 300 милиона.
Какви са фактите? Цитирам, уважаеми колеги, чл. 1 „Общи условия и дефиниции”, чл. 2 е „Гаранция”, Раздел 2.0.1. Дословно цитирам: „Гарантът декларира своето съгласие с целите на проекта. За тази цел без ограничение на което и да е от другите си задължения по гаранционното споразумение с настоящото гарантът” – аз отварям скоба, разбирайте – правителството, продължавам цитата: „безусловно гарантира като основен длъжник, а не просто като поръчител”, повтарям цитата: „като основен длъжник, а не просто като поръчител надлежното и своевременно плащане на всички плащания по заема, дължими от заемополучателя по заемното споразумение”.
Тоест митът, че тук става дума за някакво поръчителство и гаранция, която може би в бъдеще ще бъде реализирана, не е вярна. Истината е в договора, който е представен за ратифициране и който е подписал министърът на финансите, респективно българското правителство.
Ние сме длъжник, дами и господа, а не поръчител, е казано в договора.
Второ, отворете, уважаеми колеги, мотивите. Имах възможност неформално, колегиално и спокойно да разискваме този въпрос с колегата Горанов. Отворете мотивите на правителството – две странички и за двата законопроекта за 600 млн. евро общо. В тези две странички, колеги, няма нищо, нито едно число. Единственото число е в първия проект, че заемът е от 300 милиона и във втория проект – за 300 милиона.
Аз добре познавам състава на Министерството на финансите. Там работят висококвалифицирани колеги, които имат възможност да предоставят подробни, детайлни разчети как ще се отразят тези заеми и тяхното плащане върху бюджета на Република България в годините, когато плащаме лихва, и в годината, когато настъпват падежите. (Реплики от ГЕРБ.)
Такива разчети няма. Няма нито една таблица, нямо нито едно число, няма нито едно изчисление какво въздействие би имало върху бюджета на Република България, тоест вторият аргумент, уважаеми колеги, е, че са нарушени процедурите за приемането на законопроекти и закони в Народното събрание. Ние сме задължени да покажем какво е въздействието от приемането на даден закон. В случая се иска от нас да подпишем празен чек за 300 плюс 300 милиона евро без Министерството на финансите да ни даде абсолютно никакъв разчет за какво става дума. (Реплики от ГЕРБ.)
Освен това, уважаеми колеги, такъв разчет е крайно необходим, защото ако се запознаете с детайлите на договора ще видите, че основните плащания са за периода след 2022 г. до 2026 г. В таблиците по погасяването на главницата на дълга ще видите, че в последната година се плащат 46% от главницата.
Става дума за изключителен натиск върху бюджета на България през тези години. Следователно, на нас не са ни представени данни и разчети как българската държава ще съумее да посрещне евентуално тези плащания, при положение че – искам да припомня, това са годините, когато излиза и падежът по главницата на 16-милиардния дълг, точно след 2020 г. Тежко и горко на министъра на финансите, който ще трябва да прави разчетите как ще бъдат правени плащанията по 16-те милиарда и евентуално по този 1 млрд. 200 милиона.
На трето място, третият аргумент, който изтъкваме в пледоарията за нашето несъгласие с подкрепата на тази ратификация са целите, които са посочени на тези две странички мотиви също за този огромен дълг.
Цитирам отново, колеги. Правителството се основава на две взаимно изключващи се цели. Защо?
Първа цел, цитирам: „попълване на резервите на Гаранционния фонд и подпомагане на структурите му на финансиране”. Това е първа цел.
Втората: „Същевременно използването на заемните средства за частично или цялостно погасяване на заема, предоставен на този Фонд за сметка на Бюджет 2014 г. в размер на 1,7 млрд. лв.”
Този текст е заложен в мотивите и по двата проектозакона – 300 плюс 300 милиона евро.
Уважаеми колеги вносители, аз предполагам, че министърът на финансите ще отговори на въпроса: коя от двете цели преследвате, тъй като едната изключва другата? Вие твърдите в първата цел, че ще укрепвате Фонда. Звучи много добре. Втората цел – че няма да укрепвате Фонда, а просто ще използвате Фонда за касичка. Тоест, това е скрит заем на правителството от милиард и 200 милиона.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ, от място): Е, стига де!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Точно така е!
Вие сте го заложили в мотивите. Вие сте го заложили, аз цитирам, че Фондът може да върне тези 1 млрд. 700 млн. лв., които дадохме на Фонда в края на 2014 г., за да се разплатим по Закона за обезпечаване на задължителните депозити до 100 хил. евро. Нали така?
Следователно отговорете! В мотивите няма никакви разчети – 1,00 лв. ли ще върнат в бюджета, другите 600 милиона ще останат евро или 1 милиард и 200 милиона във Фонда, 5,00 лв. ли ще върнат в бюджета, колко?! Тук става дума за 1 млрд. 200 млн. лв. без нито една сричка къде и как ще отидат тези пари. Ние подозираме, че тези 1 млрд. 200 млн. лв. е твърде вероятно да са свързани с втората цел – тоест да влязат в бюджета, да се отчете по-голям приход и парите да бъдат похарчени във връзка с предстоящите президентски избори.
Освен това имайте предвид, че това илюстрира един изключително егоистичен подход на правителството – сегашното. Значи, то първо влошава резултатите за 2014 г., тъй като тези 1 милиард 700 милиона, които сме длъжни да платим, отидоха за бюджетен дефицит на 2014 г., в резултат на което 2015 г. изглежда като че ли по-добре – с нула цяло и колко там… Тук господин премиерът онзи ден ни запознава – било по-добре от 2014 г. А сега, 2016 г., в бюджета могат да влязат 1 млрд. 200 млн. лв., така, излишък в бюджета, който министърът на финансите може да похарчи. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Михов, ще имате възможност за реплика. Моля Ви, не от залата!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Освен това следващият елемент – четвърти. Остава открит въпросът защо Гаранционният фонд не тегли заем от търговските банки в България? В крайна сметка Гаранционният фонд не е поделение на правителството и на Министерството на финансите. Това е независимо юридическо лице. Неговата задача е да гарантира стабилност на банковата система, заедно с другите институции на банковата система – Националната банка. Какво пречи на този Фонд, питам: защо той не тегли същия заем от българските търговски банки, които се чудят какво да правят депозити от над 60 млрд. лв.? Инвестициите са замразени – и вътрешните, чуждите също, свива се външнотърговският оборот от началото на годината с почти 2%, тоест те са чудят какво да правят парите.
Тук възниква въпросът: да, обаче този заем може да бъде малко по-скъп евентуално от заема от Международната банка за възстановяване и развитие и Европейската банка за възстановяване и развитие. Но, първо, къде пише, че е по-скъпо? Ние, уважаеми колеги, нямаме никакви разчети колко би струвал заемът от българските търговски банки и колко струва заемът от тези институции. Тук е посочен механизмът, че лихвата се определя на пазарна основа плюс фиксирана част. Тук също така пише, че лихвата може да бъде плаваща, може да бъде фиксирана и правителството, респективно Фондът, по желание може да променя този механизъм, но никъде не видях никакво число. Ако обичате, кажете каква е лихвата – 2,25; 0,23? Водили ли сте преговори с нашите търговски банки, защо са загърбени те? Защо, след като България има над 60 млрд. лв. депозити, отиваме да попадаме под външна зависимост?
Преди няколко години Международният валутен фонд и Световната банка на практика излязоха от полето на България, тъй като имаме нисък държавен дълг, стабилни финанси имахме доскоро и нямахме нужда от тяхната помощ. Сега пращаме сигнал на целия свят, загърбвайки българските банки, че отново увисваме на международните финансови институции. Поради каква причина?! Няма отговор на въпроса: защо не се ползват тези заеми от българските търговски банки?
Освен това, не на последно място по значение, след като сме принудени да прибягваме до такива заеми от международните финансови институции, възниква един елементарен въпрос: вярно ли е, че ние разполагаме до края на годината с фискален резерв от 11 милиарда, който е на сравнително рекордни нива, много добър резерв? Ако това е вярно, защо не използваме този фискален резерв – свръхрезерв, ами отиваме на външни заеми? Ще Ви кажа защо. Защото този резерв е виртуален. Фактически, дами и господа, сме на санитарния минимум във фискалния резерв от 4,5 милиарда. Знаете ли защо? Защото в тези 11 милиарда, нали, господин министър на финансите, е новият заем, който изтеглихме, за 4 милиарда, той е във фискалния резерв. Нали във фискалния резерв са тези пари, с които се разплати Първа инвестиционна банка, което значи, че тя е укрепнала и си върна заема на правителството, който е в същия резерв, той не е генериран от българската икономика? Нали в същия резерв влизат и другите заеми, извън тези 16 милиарда, по закон? Тоест нямаме никакви резерви от 11 милиарда. Ние сме към санитарния минимум и това развенчава и последния мит, защото, ако имахме тези пари, нямаше да ходим да се молим на международните финансови институции.
Следователно, четейки договора, ние считаме, че заробването на българската държава като длъжник, пише тук, извън 16 милиарда, дами и господа, Вие крачите към 20 милиарда дълг. Ние ще гласуваме категорично „против”. Благодаря Ви. (Реплики от народния представител Цветомир Михов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Гечев. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
Моля Ви за ред в залата!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Гечев, уважаеми колеги! Господин Гечев, не знам с каква сила се изправяте тук, от трибуната, да говорите, но на това ще се спра малко по-късно.
Значи, нито са виртуални 2,7 милиарда приходи в бюджета от контрабанда, нито са...
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Къде са контрабандистите?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Контрабандистите къде са, не е моя, не е и Ваша работа. Има институции, които могат да кажат къде са и какво се случва с тях.
Но не знам с каква сила се изправяте да говорите тук за икономиката и финансите на държавата, след като, господин Гечев, по Ваше време – 1996 г., фалирахте българските банки! Слава Богу, тогава ГЕРБ ги нямаше. Така че, господин Гечев, малко по-умерено в изказванията си, малко по-умерено в хвърлянето на кухи фрази тук, от тази трибуна, за да не стане така да се изпокараме и да не свършим никаква работа. Призовавам Ви към това нещо. Надявам се да ме послушате, въпреки че досега никога не сте го правили, но все пак всяко нещо си има начало.
Умолявам Ви: по-умерено, за да можем да свършим нещо хубаво за тази държава! Иначе кухите фрази за дупка в бюджета, за липса на финанси, за виртуални финанси и такива неща всички ги знаем, но няма нужда да ги използваме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега, няма да се впускам във Вашите странни сравнения, тъй като тук не сме се събрали да обсъждаме квалификации. Моята квалификация е определена от други органи и институции в България и извън нея.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не съм говорил за Вашата квалификация.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, благодаря Ви. Вие се изказахте учтиво.
Но тук не сме се събрали за това. Искам да чуя от колегите контрааргументи. Изнесох факти от договорите, които сключваме, за мащаба на договора. Казах Ви, че няма никакви разчети, и се вижда в мотивите на правителството – няма такива разчети, в нарушение на закона. Казах Ви, че ако е вярно, че имаме такъв фискален резерв, е странно защо тичаме за помощ от международни финансови институции. Нали така? Така че отговорете на конкретните ми въпроси, а не се занимавайте с минали периоди, които Вие тълкувате по различен начин. Вие отговорете защо се движим към 20 милиарда дълг – това е въпросът? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само да Ви припомня, уважаеми господин Гечев, че народният представител Иванов Ви отправи реплика, а не Ви отговаряше на въпроси.
Заповядайте, господин Славов, за изказване.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Очертава се един сериозен дебат. Аз се надявам да бъде и полезен. Радвам се, че присъства и министърът на финансите, и председателят на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете, защото, когато коментирахме тези две ратификации в Правната комисия, нямаше никакъв представител на Фонда. Това беше доста неприятно, тъй като много въпроси останаха без отговор, така че ще ги поставя сега. Ще се радвам, ако господин Миленков вземе думата в един момент и отговори.
Но, колеги, преди всичко наистина си мисля да започна оттам – защо въобще водим този разговор и той щеше ли да се води на практика, ако КТБ не беше фалирала? Очевиден е отговорът, очевидно е и в чий мандат фалира КТБ. Струва ми се, че колегите от БСП тук могат да бъдат малко по-премерени и малко по-отговорни в изказванията си, защото носят голямата отговорност за всичко, което се случи след този фалит.
Тези две ратификации поставят няколко сериозни въпроса, като първият въпрос, който всеки човек си задава, когато трябва да поръчителства за кредит на свой близък – в случая както чухме, става дума да бъде дори основен длъжник, което означава, че на практика сумата може да се претендира наравно от него, както и от длъжника – не е нужно да се иска първо от длъжника и едва след това от него като поръчител. Когато се поема такава сериозна отговорност, нормално е човек да попита: „След като поръчителствам за теб, добросъвестно ще изпълняваш ли този договор, ще плащаш ли дължимите вноски, ще имаш ли ресурса да направиш това, ще имаш ли средства в годините занапред, за да ги връщаш и да не пострадаме ние, респективно държавата като поръчител?” Отговорите на тези въпроси обикновено се дават чрез регулярна отчетност и контрол, който в случая не виждам как ще упражняваме по отношение на Фонда за гарантиране на влоговете. Веднага ще Ви кажа защо.
Донесъл съм един документ, който е представен по едно от делата, които водим срещу Фонда в Административния съд. В документа, изходящ от Фонда за гарантиране на влоговете, подписан от пълномощник на председателя, много ясно е написано, че Фондът не е държавен орган и не е субект на Закона за достъп до обществена информация.
И аз питам, колеги: при това положение ние как ще получаваме информация за какво се харчат тези средства? Неведнъж сме питали по линия на парламентарния контрол чрез министъра на финансите. Той обикновено ни изпраща отговорите в пълнота, в които се казва, било то от синдиците на КТБ или от Фонда, че тази информация била конфиденциална, поради което очевидно не е възможно да има пълноценен контрол и отчетност, за да можем като народни представители да бъдем спокойни, че гарантираме държавния интерес.
Ако действително Фондът беше държавен орган, за мен нямаше да има нищо необичайно държавата да гарантира този заем към един държавен орган или държавно предприятие за целите на обществения интерес.
Ето, пак казвам – тук черно на бяло е написано, че Фондът не е държавен орган. Те сами са си го написали и считат, че не са държавен орган и не дължат информация. По Закона за достъп до информация също не отговарят.
Неведнъж сме ги питали по отношение на разследващата компания „Аликс партнърс“ и договора, който беше сключен с тази компания, за който, както си спомняте, впоследствие с промени в Закона заедно взехме решение да стане публичен и така нататък. До този момент неведнъж ги бяхме питали за този договор и ето какво са ни отговорили: „Договорът, сключен между „Аликс партнърс“ и КТБ в несъстоятелност урежда частно-правни взаимоотношения.” И като урежда частно-правни взаимоотношения, сещате се, отговори не ни се дължат.
Много се надявам тук да не получим подобен отговор в даден момент, като питаме за тези два заема – дали не са пак частно правни взаимоотношения. За мен очевидно не са.
Има доста въпроси и се надявам господин Миленков да вземе отношение и да каже категорично, че подобни практики няма да се допускат. Става дума за сериозни суми, с които държавата се задължава безусловно.
Още един аргумент, който е много притеснителен. Както си спомняте, когато разсекретихме разследването на „Аликс партнърс“, ние взехме решение, за да стане ясно по отношение на тези неустойки какво точно пише във въпросния договор с тази разследваща компания. Какво научихме впоследствие от Фонда за гарантиране на влоговете чрез парламентарен въпрос, отправен чрез министъра на финансите? Разбрахме, че тези неустойки, които са подписали синдиците, били съгласувани във вида, в който са подписани, с Фонда за гарантиране на влоговете. Тоест това, което е настоявала разследващата компания да фигурира в договора, е, че ако трета страна в резултат на това разследване и неговото публично оповестяване реши да съди разследващата компания, то тогава отговаря масата на несъстоятелността, респективно КТБ. А знаете кой е най-големият кредитор на КТБ и на нас не може да ни е безразлично, ако подобни гаранции са поемани към разследващата компания, ако са поемани подобни ангажименти за неустойки, и както тук са написали синдиците – това било съгласувано с Фонда за гарантиране на влоговете. Обаче ние не знаем за това, а го разбираме сега.
Ще завърша с това, че предвид тези проблемни въпроси сме внесли предложения за изменения в Закона за гарантиране на влоговете в банките.
Впрочем, господин Гечев, така се казва Законът, а не Закон за гарантиране на минималните защитени депозити или нещо подобно. Казва се Закон за гарантиране на влоговете в банките. Предложили сме изменения в този Закон по отношение на Фонда за гарантиране на влоговете, но първо, за да стане публично правна организация и да дължи отговори по Закона за достъп до обществена информация; и на второ място, да стане отчетен орган и ние да можем да получаваме отговори по такива важни въпроси.
Надявам се скоро да гледаме този Законопроект, даже възможно най-скоро, и да го подкрепите всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Славов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Ние от АБВ категорично заявяваме своята позиция, че няма да подкрепим сключването на Споразумение за нов заем от 300 млн. евро, тъй като сме на мнение, че цялата процедура по фалита на КТБ е пример какво не трябва да се случва в българската банкова система. Още повече, че няма подобен пример в Европа. Въпреки че по-големите банки от КТБ изпитваха сериозни финансови затруднения, към подобни процедури не бе се стигало в предишен етап.
Освен сериозните дефекти в надзора и одита на КТБ, в Европейския съюз банки с финансови затруднения се преструктурират, докато в България КТБ беше затворена и все още се водят битки за собствеността на апетитните активи, които доскоро бяха нейно притежание.
Близо две години след фалита на КТБ днес е ясно, че вместо за защита на средствата на вложителите и кредиторите, значителна част от активите на банката се преразпределят към нови собственици, докато сметката се плаща от българските данъкоплатци. Ние неведнъж правихме предложения, които можеха да променят ситуацията и да опазят средствата на държавата и данъкоплатците. Едно от тях беше в посока на това да се въведе ново, качествено и надеждно тяло на БНБ, и то изградено от доказани специалисти. Вместо това беше запазен обликът на предишния Управителен съвет.
АБВ настояваше за привличане на европейски банков орган, който да анализира всички процедури за банков надзор и касаещи дейността на Комисията за финансов надзор, на одиторите и на други органи, които позволиха банката да продължи с порочните си практики и не реагирахте превантивно. Вместо това БНБ нае фирма, която да обясни очевидното – лошите банкови практики в КТБ, и предприе някои малки кадрови и регулационни промени, което позволи фалита на КТБ. Така няма гаранции, че историята няма да се повтори отново.
Поради всички тези причини АБВ няма да подкрепи вземането на нови заеми, свързани с КТБ, докато партиите в парламента не се съгласят да създадат гаранции, че общественият интерес и обществените средства ще имат приоритет пред частните и корпоративни интереси.
В заключение използвам случая да напомня, че АБВ настоява България да въведе данък върху инвестиционните операции на банките, както се подготвят да го направят девет от най-големите страни в Европейския съюз. Така банките ще са по-съпричастни към цената на лошото управление и няма да я прехвърлят към хората, които си плащат данъците и които не се облагодетелстват от огромните банкови печалби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Белемезов.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Зад кулисите на този заем от 1 млрд. 200 млн. лв. или 300 плюс 300 млн. евро. прозира един много тревожен факт – че всъщност кабинетът иска спешно да запълни дупки в бюджета, като това се прикрива с Фонда за гарантиране на депозитите в банките.
Уважаеми колеги от партия ГЕРБ и от управляващото дясно мнозинство, след като поехте колосалния дълг от 16 млрд. лв. за три години и държавата влезе в една ужасна дългова спирала, сега искате да поемете нов дълг от 1,2 млрд. лв., и което е най смущаващото – Вие смятате това за нормално, убеждавайки ни в противното.
Когато министър-председателят Пламен Орешарски преди две години пое дълг от 1 млрд. лв., тогавашната опозиция надигна вой до небето, че държавата ще фалира. Каква е Вашата финансова логика? Когато се поема дълг от 1 млрд. лв. от ляво правителство, това е национална катастрофа, а когато се поема дълг от дясно, от дясно коалиционно правителство – първо 16 млрд. лв., а сега 1,2 млрд. лв., това означава, че държавата цъфти и процъфтява.
Погледнем ли действията на Финансовото министерство и на уважаемия финансов министър Горанов, след като миналата година бе изтеглен този заем от 16 млрд. лв., ще видим, че правителството през два-три месеца тегли нов заем. Затова предлагам този заем да се гласува поименно (реплики в залата), за да знаят българските избиратели кой как е гласувал за поемането на този заем.
Уважаеми колеги, новият заем официално се тегли за Фонда за гарантиране на влоговете в банките, но неофициално се знае – и това господин Гечев го заяви много сполучливо, че този заем ще отиде в портфейла на финансовия министър.
Нека да направим следната равносметка. Първо, взехте заем от 16 млрд. лв., от които се смята, че вече са изтеглени 10 милиарда, а днес искате нов заем от милиард и двеста милиона лева, който през Гаранционния фонд ще отиде директно в портфейла на финансовия министър, за да се разплащате и да давате нисколихвени заеми на общините, които са управлявани от ГЕРБ. При това е ясно, че падежите по плащането и на двата заема, господин Министър – този от 16 милиарда и днешният, са през 2022 г., тоест те няма да се плащат от сегашното правителство, надявам се, а от следващи правителства.
Вчера премиерът Борисов беше на пролетния бал на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и това ми дава повод да попитам: не трябва ли министър-председателят така да стимулира българската икономика – и държавната, и частната, че тя да генерира средствата, необходими за нашата икономика и финансова система, а не държавата непрекъснато да затъва с нови заеми, и то милиардни.
Когато господин финансовият министър отговаря на тези въпроси, нека да не забравя, че плащанията по лихвите на държавния дълг се удвояват и през следващата година държавата ще получи много сериозен удар, тъй като ще трябва да бъдат осигурени допълнително 1 млрд. лв.
Господин Румен Гечев го каза, но аз ще го отбележа още веднъж, защото това е много важно – днес със заем попълваме Фонда за гарантиране на влоговете в банките вместо самите търговски банки да осигурят заем от печалбата, която имат, печалба, която за миналата година е 900 млн. лв. – почти милиард лева, още повече че Гаранционният фонд не е правителствена институция, а е в банковата система.
Тъй като говорим за пари, за теглене на нов заем, за държавния дълг на страната, бих искал да цитирам какво заяви вчера анатемосаният Пламен Орешарски по повод заявлението на Бойко Борисов. Господин Борисов заяви, че „държавният дълг в момента е по-нисък отколкото беше при Орешарски“. Справка в Министерството на финансите показва следното: държавният дълг към 30 април 2016 г. е 13 млрд. 300 млн. евро, а на 31 юли 2014 г. този дълг е 9 млрд. 400 млн. евро. Премиерът Борисов също заяви, че е получил, цитирам „фискален резерв от Орешарски 3 милиарда и нещо“. Справка в същия сайт, както отбеляза много сполучливо господин Орешарски, показва, че към 31 юли 2014 г. фискалният резерв е възлизал на почти 9 млрд. лв., тоест три пъти повече.
Уважаеми колеги от управляващото мнозинство, как ще Ви вярвам, че днес говорите истината, когато защитавате необходимостта от поемането на нов дълг за Фонда за гарантиране на влоговете в банките, след като самият премиер изнася тотално невярна информация както за дълга, така и за фискалния резерв. Да си припомним кой източи Здравната каса, при кой финансов министър – не беше ли при Симеон Дянков, и не върна тези пари? Мисля, че бяха милиард и половина. Да не забравяме, тъй като имаше реплики към господин Гечев, кое правителство напълни с пари от държавните фирми касата на КТБ? Кое беше това правителство? Това беше правителството на Партия ГЕРБ.
При управлението на Партия ГЕРБ бяха напълнени трезорите на КТБ с пари от държавните дружества, затова повтарям своето предложение: при гласуването на този заем да се гласува поименно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Реплики? Няма.
С риск да поискате процедура по начина на водене, няма как да не се изкуша да кажа, че изтеглените дългове, както ги нарече господин Енчев, не са в размер на 16 милиарда, а всяка година се определя конкретно число в Закона за държавния бюджет. Ако въобще можем да използваме израза „изтеглени дългове”.
За следващо изказване думата има народният представител Николай Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! Ще започна по малко по-различен начин. Ние малко обърнахме дебата. Може би беше редно първо да изслушаме управителя на Фонда, който е дошъл тук. Така или иначе в двете комисии няма достатъчно информация относно това – колеги излизат и пледират, че няма повече информация. Може би беше редно предварително да придобием тази информация, след това да водим дебата, а не обратното, включително и с министъра на финансите.
Отделно на ръка, не мога да разбера как ще питаме министъра на финансите за управлението на Фонда, защото имаше и такива призиви. Може да го питаме относно гаранцията, която ще поеме държавата, тъй като нещата са малко различни.
Аз няма да говоря като за нов заем, защото практически това не е нов заем, а може да стане нов заем в бъдещ момент в зависимост от това как е разписано и ако четем правилно това, което ни е дадено.
Повече бих желал и може би ще го направя като процедура, господин Председател, ако управителят на Фонда и министърът на финансите имат желание да вземат отношение, да ни запознаят с повече информация и колегите, които след това ще участват в дебата, да имат повече информация.
От друга страна, ще кажа, че ние няма да го подкрепим, както и в Комисията се въздържах, по същия начин най-вероятно ще се въздържим със следното съображение. За нас възниква положение на форма на риск тук. Става следното: държавата е дала едни пари на Фонда, за да може да се изплатят влоговете в КТБ и в момента, посредством гаранцията за тези два заема, тя може би ще си върне част от тази сума. Получава се така, че в единия случай си й дал и след това й гарантираш за същата сума, която ти самият ще си получиш. Именно поради тази причина за нас възниква съществена форма на риск, да не говорим, че ако са правдиви изказванията за големи финансови резерви, които да съществуват в нашата система, такива плащания не биха били възможни.
Понеже съществуват няколко ако-та, това е едното възможно ако. Ако-то е, че ако в тези два случая се вземат 600 млн. евро, като, разбирайте, че едната сума не е на 100% за взимане. Едното споразумение, което ще гледаме второ като точка, е „овърдрафт“ – така да го нарека, за да бъде ясно на повечето хора – или то става възможно само ако се изпратят заявления, с които се поиска да бъде изтеглена тази сума. Тоест тя е оставена на разположение на Фонда и ако Фондът има нужда от нея, да я използва и да я заяви. Но понеже не сме чули Фондът за какво би изразходвал тези средства – и едните, и другите, ние говорим тук само с предположения, и аз ще продължа с тези предположения.
Основното ми предположение е, че голяма част от тези пари ще бъдат върнати на държавата. Тук възниква риск. Ако министър-председателят излиза и казва, че ние разполагаме с 11,5 милиарда лева като резерви, което също е форма на дебат, но ако разполагаме с такива резерви, защо трябва да гоним 300 млн. евра или приблизително 600 млн. лева? Защо да очакваме Фондът да ни ги върне?
Защо пришпорваме толкова много юздите на коня и на този впряг, който бяга, при положение че в 2014 г. взехме мостов заем, за да се изплати, след това преструктурирахме заема. Така или иначе търговските банки плащат на Фонда, като Фондът вече връща парите към държавата и към бюджета. Именно поради тази причина ние няма да го подкрепим.
Отново ще направя призив към финансовия министър господин Горанов и към управителя на Фонда да излязат и да ни кажат, тъй като – разберете, това са две различни институции. Да ги сливаме, не е правдиво, при положение че не се разбира по какъв начин се управлява Фондът. Фондът е създаден с цел да пази парите на депозантите, които са около 80% от парите в банковата система. Това е идеята на фонда. Поради тази причина това беше най-редният начин: първо да се изкаже единият, после – другият, и след това да дебатираме. В момента говорим за нероден Петко и после какво ще излезе реално е различно. Не знаем всъщност какви са лихвите, които трябва да се плащат, какво възнамерява да направи Фондът, защото това е основното. Разберете, че държавата е гарант и тя евентуално няма по-различни задължения, освен ако Фондът в един прекрасен момент не реши да спре да плаща, което смятам, че няма как да се случи. Благодаря Ви.
ПРЕСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Реплики? Няма.
За изказване думата има народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Факт е предложението за гласуване на нови 600 млн. евро, които трябва да обслужат Фонда за гарантиране на влоговете. Аз също имам въпроси, на които очаквам отговор от министъра на финансите, а в по-голямата си част, даже те са към председателя на Фонда за гарантиране на влоговете.
Няма да се впускам в анализ на самото Гаранционно споразумение и това беше до голяма степен вече коментирано. Ще Ви припомня изискванията в Закона за гарантиране на влоговете и ще очаквам отговор, особено от неговия председател: как са изпълнени задълженията по Закон, за да установим има ли нужда от този заем и ако има, в какъв реален размер той трябва да бъде? Кои са източниците за набиране на средствата във Фонда? Това са годишни извънредни премийни вноски на банките, доходи от инвестиране на набраните във Фонда средства – може би ще кажете: „Тъй като той трябваше да се разплати, няма как в момента да инвестира средства.” Получените от Фонда суми от имуществото на банките в случаите на суброгация. За да не използваме този по-сложен за част от хората юридически термин, въпросът, който си задават хората, е: „какви средства бяха събрани от Фонда, след като той встъпи в правата при фалирането на КТБ?” Затова бяха привлечени и чуждестранни консултанти. Очаквам тук, преди да приключи дебатът и да се проведе гласуването, да ни кажете в резултат на усилията колко милиона са върнати в банката, за да знаем колко от тях могат да попълнят Фонда за гарантиране на влоговете.
По-нататък. До 1 май на текущата година Фондът определя годишната премийна вноска за всяка банка, като отчита рисковия профил и сумата на гарантираните влогове в банките за предходната. Вие би трябвало да имате списък, чиято градация да се ръководи от тези два критерия: рискове на банката и обем на привлечените средства. След като ние сме в началото на юни, много интересно е, че Вие подписване споразумението, господин Министър, преди да са изтекли тези срокове, а би трябвало да знаем към 31 май на тази година колко средства е набрал Фондът за гарантиране на влогове от търговските банки, как те са определяни, по какви критерии и дали всички банки са се издължили по изискването на Закона? Излиза, че ние вместо да пренасяме основната тежест към търговските банки за попълване на Фонда, както изисква Законът, че държавата, вместо в ролята на последен гарант, се явява длъжник, според промяната, извършена през 2015 г., когато се даде възможност други източници като заеми, включително и помощи, и така нататък, да бъдат привличани, за да се попълнят средствата за Фонда. Тази последна възможност я нямаше при приемането на Закона. Тя стана в резултат на фалита на КТБ и трябва да се разглежда не просто като една от поредните, а като последната възможност, с която трябва да се попълнят средствата, за да може да функционира Фондът.
Друго изискване на Закона е, ако наличните средства във Фонда не са достатъчни, безспорно такъв е случаят за покриване на неговите задължения, когато влоговете са станали неналични, по решение на Управителния съвет на Фонда, банките превеждат извънредни премийни вноски в размер до 0,5 на сто от гарантираните влогове за една календарна година. Беше ли извършено това действие? Възползва ли се Фондът? Приложи ли това задължение на Закона, за да знаем колко средства са преведени и с оглед на тази извънредна мярка в разполагаемите средства на Фонда? Дори не говоря за още една възможност, която вече е факултативна. Фондът с изричното съгласие на БНБ може да изисква и по-големи вноски при извънредни обстоятелства. Тук вече беше коментирано, че отчетените печалби на търговските банки за миналата година достигат почти 900 млн. лв.
Сега няма да повдигам и другата тема: какво е съотношението в тези печалби между приходите от лихви и приходите от такси на търговските банки? Основната функция на търговските банки е да печелят от лихви, защото те търгуват с кредити. Кредитната активност в България е ниска. Спомняте си, че в резултат на инициативи в парламента, на които ние бяхме инициатори, се намалиха нивата на лихвените плащания, тоест натискът към бизнеса и към гражданите беше намален, но банките започнаха да си компенсират това нещо чрез увеличаване на таксите. Ако ние проследим за последните тримесечия ръста на приходите от таксите, ще видим, че банките започват да изкривяват кредитния пазар, вместо да се концентрират главно как да оперират с кредити, те всъщност се занимават как да привличат такси, тоест чрез едни административни операции. Това е друга тема, която мисля, че ще се наложи да разискваме с финансовия министър. Тя съответства в духа и на европейските регулации, които напоследък се обсъждат и приемат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Желаете ли удължаване на времето?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, благодаря, господин Председател, нека се удължи времето.
Спомена се, че държавният дълг на България надхвърля 13 милиарда. Това са рекордни нива за цялата история на България. При това тук не се изчислява частният дълг, когато икономиката е предимно частна. Какво би станало, ако ние сумираме тези величини? Наистина, ситуацията може да бъде определена като близка до критичната.
Тук, може би ние си разменяме ролите с господин Гечев – той говори в случая за български банки, което юридически има основание, но икономически няма особени аргументи, защото имаме малко български банки – говоря български банки, не просто като юридически лица, регистрирани по българското законодателство, а български банки, чиито основни акционери са български и които имат значителен пазарен дял. И по двата показателя нашата система е предимно небългарска. Тук не става дума дали ще подпомагаме някакви български банки, става дума за това да се оперира на пазара – тук вече съм съгласен, с тези допълнителни кредити от Фонда, да се раздвижат средствата на търговските банки, които оперират на българския пазар. Това е въпрос и за индустрията, и за самия финансов сектор.
С това завършвам моите въпроси. Мисля, че те самите са достатъчно сериозни като аргумент да не подкрепим тези споразумения, защото твърдя, че голяма част от необходимите средства във Фонда можеха да бъдат привлечени при една много по-активна политика от страна на Фонда, насочена към търговските банки, в изпълнение на всичко това, което предвижда Законът за гарантиране на влоговете.
Завършвайки изказването си, още веднъж настоятелно очаквам отговорите, защото те имат значение не само по повод на поредното увеличаване на държавния дълг, но защото имат значение да видим дали в България институциите, които са създадени, работят по предназначение или държавата се оказва лошата държава – винаги този инструмент, който трябва да реши всички натрупани проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Стоилов, дано министърът на финансите е слушал внимателно Вашето изказване, тъй като, по мое впечатление, в залата нямаше особена чуваемост.
Искам да Ви направя реплика за това, че в края, когато пояснихте отношението си към изказването на господин Гечев, Вие засегнахте структурата на капитала в българските банки, а смисълът за това, за което говореше Румен Гечев е, че може да се вземе заем от тези, наричайки ги български банки, за да раздвижи тяхната дейност, но Вие пропуснахте точно този момент за структурата на капитала в българските банки, когато анализирахте въпроса защо законово дадените възможности на Фонда да набере средства от този източник не се реализират. Тук по-същественият въпрос е: не се ли обслужва точно тази структура на капитала на българските банки, вместо да бъдат задължени да изпълнят своите задължения към Фонда, а това става за сметка на българския данъкоплатец? Добре засегнахте единия аспект, но другия, може би неволно го пропуснахте, залата отново е индиферентна, но дано господин финансовият министър следи внимателно този много съдържателен дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Божинов, правилно сте забелязали, че българският парламент започва да се оттегля от двете си основни функции. Парламентите са възникнали, за да решават политически и финансови въпроси, за да представляват гражданите и за да обсъждат набирането и разходването на държавните средства. Така че дано българският парламент със своята дейност не дава все повече аргументи на тези, които казват, че няма нужда от толкова голям парламент, или че почти няма нужда от парламент, ако той просто е едно средище, в което се одобряват вече взетите решения от правителството.
Аз Ви благодаря, защото има основание в допълнението, което направихте. Дори си давам сметка, че през тази година, когато се извършват стрес тестовете на българските банки, те трябва да могат да отговорят на изискванията и сигурно затова към тях не се предявяват големи изисквания по отношение попълването на средства във Фонда. Но това ме провокира да си задам още един въпрос, надявам се неговият отговор да е отрицателен, че целта на една от целите на този заем или на тези гаранции, които дава правителството, не е пак да се подсигурят средства, ако някоя от тези банки няма необходимата адекватност, в нея пак да попаднат няколкостотин милиона, за да казваме, че при нашето управление никога не фалират банки и че държавата, ако трябва, ще извади, за да даде на банките, вместо да дадат акционерите, или пък те да се разплащат както трябва със своите вложители.
Това са тези, които аз не поставих, за да не разколебаваме по някакъв начин стабилността и доверието в банковата система, но те са въпроси, които, така или иначе, стоят и аз затова очаквам отговорите тук на компетентните хора, които са получили държавните задължения, за да управляват Фонда за гарантиране на влоговете. Разбира се, че Министерството на финансите и правителството няма как да не бъдат във взаимодействие и както да работят в една посока, така и да предявяват също изискванията, съответстващи на държавните интереси. Пак казвам, има определена последователност и основните ангажименти към поддържане на Фонда за гарантиране на влоговете са на търговските банки, съгласно Закона, а не на държавата.
И тук колегите, които говориха от Реформаторския блок, че Фондът трябва да придобие държавен статут, може би има основание, но аз ги призовавам да говорят малко по-смело по тези въпроси, защото те наистина в известна степен се разминават с тяхната концепция за икономиката и финансите и не трябва така плахо да ги поставят и да изискват съответните действия от страна на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
На репликата, която направи преди известно време по време на дебата колегата Иванов, искам да обърна внимание, че политическата история на БСП и нейната политическа безпомощност в днешния дебат не означават, че проблем няма при вземането на това решение. Повече от очевидно е, че има проблем.
На първо място, противоречието в мотивите – дали става дума за попълване на резерва на Фонда за укрепване на Фонда, или става дума за предсрочно връщане на парите, които Фондът дължи на държавния бюджет. И в двата случая има голям проблем.
Ако става дума за предсрочно връщане на парите, които Фондът дължи на бюджета, и обръщам внимание, че това е публичната линия на защита на решението, което ни се предлага днес – така то се обяснява на българските граждани, има нещо много неясно.
По същество бюджетът, тоест всеки отделен данъкоплатец взима кредит, за да плати на този, който му дължи, за да може той да му се издължи, при това предсрочно. Тоест загробва себе си с лихви в името на това някой друг да не плаща лихви. Единственото възможно обяснение за такова решение е покриване на текущ дефицит в бюджета през тази година, след което някой да ни обясни, че е събрал повече пари от контрабанда, след като ги е събрал от българските данъкоплатци. И няма да е за първи път, между другото, ако стане така.
Ако обаче фискът, тоест всеки български данъкоплатец взима заем, за да се укрепи бюджетът на Фонда, за да се капитализира Фондът, възникват други въпроси.
На първо място, въпросът за моралния риск. Данъкоплатците взимат заем, извънреден кредит, в името на това да се подкрепи една частна структура с ограничен държавен контрол, която е призвана да покрива задължения на други частни структури, тоест на банките. Българският данъкоплатец финансира търговските банки без очевидна причина за това нещо.
При всяко положение нямаме отговор на тези въпроси. Дали е едното, дали е другото – и в двата случая, защо е необходимо? Но при всяко положение това решение поражда сериозна тревога.
Реално, какво може да стои зад него? Или стои провал в бюджетната политика за тази година, или стои провал на Фонда в дейността му по събиране на задълженията към КТБ, поради което се нуждае от извънредно захранване, извънредно капитализиране на бюджета си, или стои непосредствена заплаха за необходимост Фондът да покрива следващи задължения от типа на КТБ, или да участва в преструктуриране във връзка със стрес тестовете.
Във всеки един от тези случай, и с това приключвам, всъщност едно нещо е сигурно. Сигурно е, че е налице провал на мнозинството ГЕРБ – ДПС, което трайно стоеше зад политиката на министър Горанов, много често без подкрепата на Реформаторския блок, през цялата 2015 г., както в момента, в който беше осъществена груба политическа намеса в управлението на Фонда, така и в момента, в който бяха преизбрани старите подуправители на БНБ, и беше компрометирана възможността БНБ да упражнява качествен контрол. Така че тук трябва да е ясно чия е политическата отговорност както за днешното решение на парламента, така и за евентуалните причини за това решение, което не знаем.
В тази връзка не се учудвам на отсъствието на ДПС от залата, те са намерили следващия начин да улеснят взимането на това решение. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Думата има финансовият министър Владислав Горанов.
Преди това, позволете ми да Ви съобщя, че влязохме в контакт с министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Тя е на мястото на събитията. Имаме уверение, че утре сутринта ще дойде и ще Ви предостави исканата информация.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! За мен беше странно как в този дебат левицата и десницата успяха да се срещнат по особено убедителен начин. Независимо от тази странна колаборация, все пак е редно да представим мотивите, които не се коментираха с точните аргументи днес от трибуната. Безспорно без подобни гаранционни споразумения може да мине, но тогава трябва да дадем отговор на въпроса дали една от основните гаранции за стабилността на финансовата система и доверието в нея, а именно възможността безусловно да се изплащат гарантирани влогове на българските граждани в размера, определен като минимален по закон, да бъде гарантирана или не.
В българската банкова система има 46 милиарда гарантирани влогове. Това не е общата маса на влоговете, това е размерът на гарантираната част от масата на всички влогове. Срещу тези 46 милиарда, вследствие на фалита на Корпоративна търговска банка, в момента във Фонда за гарантиране на влоговете има малко под половин милиард лева. Банките са изпълнили своя ангажимент, като са трансферирали 150 милиона от това, но, първо, ако трябва, ще го повторя няколко пъти – в случая не говорим за държавен заем, в случая говорим за държавна гаранция за едно юридическо лице, изпълняващо обществени функции по силата на закон.
Това юридическо лице формира постъпленията си – Фондът в случая, основно от бизнеса на банките. Допуснати се изключения в Закона, при които правителството или държавата, отговорна за поддържането на стабилността, може заемообразно да участва в гарантирането на депозитите на служителите – нещо, което в 2014 г. се наложи да направим.
Идеята на подобно Гаранционно споразумение – повтарям пак, Гаранционно споразумение, а не поемането на дълг, е да даде възможност Фондът на доста ниски ценови равнища да се финансира, като по този начин се намали косвеният натиск върху банковата система, която ще обслужва този дълг.
На въпроса какви са рисковете за държавата – бих ги определил като пренебрежимо малки, защото несъбирането или непопълването на Фонда или неизпълнението на задълженията на Фонда означава, че финансовата система, банковата система не функционира. При подобна апокалиптична стратегия, ако, не дай Боже се случи, последната тема ще бъде къде е ролята на държавата. Естествено, примерът в Европа е такъв, и в света, за съжаление, когато финансовата система се провали, отново като част от инфраструктурата на обществото бива подкрепяна от същото това общество под една или друга форма. Примерите, за съжаление, са многобройни.
Подобно Гаранционно решение няма за цел да отговори веднага на една от двете алтернативи, които коректно, макар и с друг подтекст, бяха цитирани от колегите от ДСБ. Въпрос на стратегия е и няма нужда държавата да оказва подобен натиск, дали, ако Фондът за гарантиране на влоговете привлече този ресурс, тя да използва предоставения заем към него и да увеличи резервите си или да остави във Фонда тази сума и тя да служи като допълнителен буфер, ако се налага Фондът да изплаща гарантирани влогове.
Съгласете се обаче, че няма как да имаме 46 милиарда гарантирани влогове и да нямаме инструментариум, който да ги обслужва, да нямаме работещ механизъм. Ако имахме работещи механизми в законодателството, може би нямаше сега да водим този спор, когато фалира КТБ. Ако бяхме готови от гледна точка на ликвидност, нямаше да водим и тези дебати в края на 2014 г. за спешно, аварийно и може би на не най-добра цена осигуряване на финансиране на държавата, за да може да си посрещне ангажиментите. За мен е добро решение, с минимален риск за държавата като пряк длъжник, да дадем възможност на Фонда за гарантиране на влоговете като публичноправен субект, създаден за да обслужва и да гарантира стабилността на финансовата система, гарантирайки от своя страна до 100 хил. евро на всеки български вложител в банковата система, да укрепим възможността на Фонда да работи.
Не съм съгласен да се търси пряка корелация между фискалния резерв и Фонда. Неслучайно е създаден Фондът и той формира своите постъпления на база на депозитите в търговските банки и е откъснат, отвързан, разделен, несвързан по нито една методология с фиска. Заблуждаваме ли се обаче, че ако Фондът няма собствен ресурс, държавата трябва да се намеси? Видяхме какво се случи през 2014 г. и не виждам алтернатива на решението, което взехме тогава.
Гаранционните споразумения, които сме предложили да бъдат подкрепени от страна на правителството, са на лихва, която, според мен, българският пазар, дори българските търговски банки в момента не биха могли да осигурят, тъй като говорим за надбавка над Юрибор от порядъка на един и под 1%. Към 31 май котировката на Юрибор е 0,163 базисни точки, малко над една десета от процента. Сборуемо говорим за около 1 и малко над 1% цена на ресурса – нещо, което според мен, за съжаление, е непостижимо за нашия банков пазар. Независимо от това, продължавам да твърдя, че спекулацията, че в момента се поема нов държавен дълг, независимо че е удобна и популярна теза на колегите от БСП, които имат нужда не от интелектуалност, да не се обидят, а от идеологическо укрепване, затова си правят и селфита на странни места (ръкопляскания от ГЕРБ)… Да не го обръщаме в политически дебат. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
В случая не говорим за държавен дълг. Аритметичните внушения, които боравят с много странен икономически апарат, силно нехарактерен за професор по икономика от порядъка приходи, постъпления, разходи и операции по финансиране, предполагам, че ги използва погрешно само с цел засилване на политическата спекулация, а не защото не ги различава.
В случая обаче говорим за Гаранционно споразумение, което да помогне капиталът и способността на Фонда за гарантиране на влоговете да изпълнява своята основна функция. В противен случай, ако се наложи да изпълнява основната си функция, той няма да има възможност с какво да го направи. Тогава ще се реализира по негативният от моя гледна точка сценарий – Фондът да се обърне към правителството. Затова за мен това превантивно действие, което на българския данъкоплатец няма да струва абсолютно нищо, подчертавам, абсолютно нищо, е едно добро решение, което ще даде възможност финансовата система да бъде укрепена.
Чуха се тези, че нямаме сигурност и гаранции в начина, по който тя функционира – факт. Надзорът на банките се провали. Именно затова в момента текат и скоро ще приключат оценката на качеството на активите, впоследствие и стрес тестове на база на ревизираните баланси на търговските банки.
В същото време стартира и мисия на Международния валутен фонд и на Световната банка за оценка на финансовата система и нейното функциониране, известен като EFSAP. Всички действия, необходими за да се гарантира предкризисното доверие във финансовата система, са предприети и едва ли могат да бъдат оспорени.
Що се касае до спекулацията колко дълг е поет, това е статистически лесно установимо. А защо избързахме в 2016 г. да поемем този дълг, е лесно осъзнаемо. Знаете, че предстоят освен оценка на качеството на активите и потенциални сътресения в рамките на европейския пазар, свързани, няма да го крия, с неяснотата относно позицията на Великобритания за нейното оставане или не в Европейския съюз. В случай че се получат волатилности на пазара, свързани с южната ни съседка, както беше миналото лято, или евентуален Брекзит, състоянието на пазарите в краткосрочен план ще бъде такова, че ще е много трудно да се смята, че една малка и отворена икономика като българската ще може лесно и на добра цена да се финансира. Убеден съм, че българският банков бизнес е прочел поуките си от миналото и предизвикателството, което предстои пред него, ще излезе без щети за българската финансова система и българския бюджет. Със сигурност обаче предпочитам да бъдем подготвени както с фискални буфери, така и с буфери за останалата част на системата, непряко свързана с бюджета, така че да можем да минем без сътресения през изпитанията.
Апропо и като реплика, но понеже се цитираха главоломни и недостигани нива на държавен дълг, искам само да припомня, че след последното участие в изпълнителната власт на господин Гечев държавният дълг беше 97 на сто от брутния вътрешен продукт. Сега сме много далеч от това число, колеги.
Предлагам да подкрепим предложената ратификация. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за лично обяснение.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Горанов, Вие съобщавате подвеждащи факти, тъй като правителството, в което участвах, изплати 2 млрд. 250 млн. щатски долара външен дълг след мораториума от 1990-а до 1995 г.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Държавен дълг.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А Вие току-що се опитвате със странни аргументи да кажете, че 20 млрд. лв. или 15 млрд. долара правите за три години. Това е нечувано! Къде се сравнявате Вие? Ние изплатихме 2 млрд. 200 млн. долара, а Вие ни вкарвате в 15 милиарда. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Така че погледнете числата и тогава се изказвайте.
Освен това, уважаеми господин Горанов, вътрешният дълг, който беше изтеглен, беше с аргументите, които изтъкнахте – 17 разграбени български банки от 1990-а до 1996 г., покрихме депозитите на гражданите на 100% и на фирмите на 50%. (Силен шум и викове от ГЕРБ: „Еее!“.)
„Еее“, „ааа“ – това са решения на Министерския съвет и на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така че със същите мотиви бяха изплатени парите на хората.
Бъдете точен и не злоупотребявайте. (Реплики на народни представители от ГЕРБ и от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз чух, че финансовият министър каза, че размерът на дълга по Ваше време е бил 97%. Това беше числото, което чух. А Вие тръгвате в друга посока. (Реплики от БСП ЛБ.)
Съжалявам! Числото, което каза финансовият министър, беше 97% – размер на дълга по време на Вашето правителство. Това е. (Реплики от БСП ЛБ.)
Заповядайте за процедура по начина на водене, господин Ерменков. Това искате, нали? (Реплики от ГЕРБ.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, Вие се сещате защо излизам тук и защо вземам процедура по начина на водене. Защото си позволявате, седейки на председателското място, да правите изказвания и коментари по изказвания на депутати, които не се отнасят към Вас, а към министър Горанов. Той има възможност по всяко време да излезе и да отговори по Правилника на Народното събрание, ако се е почувствал засегнат от това, което е казал господин Гечев.
Вас той въобще не Ви спомена и Вие нямате никакво основание да коментирате изказвания на депутатите, явявайки се като адвокат на министъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Съжалявам! Извинявам се, но чувството ми за справедливост и уважение на истината не издържа. (Оживление в ГЕРБ.) Съжалявам, извинявам се наистина. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Няма ли изказване на председателя на Фонда? (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантиране...
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ, на пътеката към трибуната): Имаше предложение за начина на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за тишина в залата. (Шум и реплики.)
Прав сте, извинявайте!
Имаше предложение за начина на гласуване, направено от народния представител Велизар Енчев, съгласно чл. 63, ал. 2 – явното гласуване се извършва съгласно т. 3 със ставане от място при извикване по азбучен ред и отговаряне със „за“, „против“ и „въздържал се“.
Чета Ви чл. 64, тъй като много държите да отговоря на това предложение, а той гласи: „Предложения за гласуване по чл. 63, ал. 2, т. 3 – която току-що Ви прочетох и която беше предложена – може да бъде направено от една десета от всички народни представители и от една парламентарна група“. Нито една от двете хипотези не е изпълнена при народния представител Велизар Енчев.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение...
РЕПЛИКИ ОТЛЯВО: Процедура!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Стига с тези процедури!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: ...на Гаранционното споразумение... (Шум и реплики.)
След гласуването. В режим на гласуване сме.
...Проект за укрепване на гарантиране на влоговете между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-19…(Шум и реплики.)
Моля Ви за тишина в залата! (Шум и реплики.)
...внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 100, против 38, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ И БСП ЛБ: Процедура! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Първо, покажете резултатите по групи.
Колко процедури има?
Заповядайте, госпожо Йорданова, след като минат резултатите от гласуването.
Имате думата за процедура.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Тъй като по време на дебата не чухме никакви конкретни предложения за промяна на ратификацията освен спекулативно изнесени удобно, така поднесени за политическо говорене факти, предлагам съгласно чл. 77, ал. 2 от нашия Правилник да подложите на второ гласуване току-що гласуваната Ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, това е международен договор и трудно може да има промени.
Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Диана Йорданова.
Гласували 145 народни представители: за 102, против 36, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната Банка за възстановяване и развитие, сключено чрез размяна на писма на 1 април
2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Мисля, че не се налага да бъдат представени допълнителни аргументи по нашата позиция.
Възраженията от страна на Парламентарната група на ГЕРБ мисля, че са най-малко уместни, след като те не намериха за необходимо да посочат никакви аргументи извън тези, които представи поне накратко министърът на финансите.
Но, господин Председател, припомням, че в хода на дебата за първо четене отправих поне три-четири конкретни въпроса към председателя на Фонда за гарантиране на влоговете. Затова призовете го тук да отговори, защото всички тези въпроси се отнасят към прилагането на Закона и институцията, която той оглавява.
Вярно е, че неговата длъжност се дължи предимно на правителството, но мисля, че парламентът е мястото, в което ние трябва да чуем отговорите на тези въпроси и в крайна сметка да се ориентираме каква част от тези средства наистина биха отишли в укрепване на Фонда за гарантиране на влоговете или това е само някаква допълнителна стъпка, чрез която ще се прехвърлят и пари към правителството. Но има задължения по Закона за гарантиране на влоговете. Ако трябва, ще повторя въпросите – не пред залата, за да не губим време, за да чуем как Фондът е изпълнил своите задължения по закон. Иначе ние избираме десетки институции, без да знаем каква е тяхната реална дейност. Благодаря Ви, очаквам този отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплики? Няма.
Има друго изказване – от народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин финансов Министър, уважаеми дами и господа! Слушах внимателно дебата и искам да Ви представя още една гледна точка. Няма никакво съмнение, всички знаем и не трябва да забравяме кога се случи фалитът на КТБ и че това беше по време на мандата Орешарски и БСП. Това е ясно! Никой няма право да го забравя, няма право да спекулира.
Днес обаче възниква друг, много по-важен въпрос и той е следният. Вземането на заеми винаги е по-лесното решение. По-трудното решение е този Фонд за гарантиране на вземанията да бъде капитализиран и през възстановяване на част от източеното от КТБ. Там правят ли се необходимите усилия? Ние като парламент взели ли сме всички мерки? По-скоро органите, които имат пряко участие към връщането на тези пари, дали са си свършили работата? За мен това е ключовият въпрос, защото вземането на заеми винаги е лесното решение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): На второ четене сме.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, на второ четене сме, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И говорите по член единствен?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Точно така, по член единствен, който е заемът, господин Лазаров.
И аз питам: като вземаме заем, дали другата алтернатива по събиране на вземанията се случва? Ако има добра събираемост на източеното, тогава, господин Лазаров, понеже Вие направихте реплика, няма да се налага да се вземат заеми. Тази гледна точка за мен е по-важната.
Искам да попитам всички Вас: досега беше ли изяснено как така се освободиха толкова много обезпечения в КТБ? Кой е дал своето съгласие? Как това се е случило?
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ, от място): Дай конкретно по текста, на второ четене сме.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Моля да не ми противоречите, колеги, защото това са важни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Как така бяха освободени толкова обезпечения, как бяха допуснати толкова прихващания? До ден-днешен не знаем кой е дал своето съгласие това да се случи. Поради освобождаването на обезпечения потенциалът за възстановяване на средства обратно в масата по несъстоятелността силно намаля. Затова с колеги вчера поискахме изслушване, включително на прокуратурата, всъщност не изслушване, а доброволен доклад, който главният прокурор да представи пред българския парламент.
Освен това е важно сега от Фонда за гарантиране на влоговете господин Миленков да дойде на трибуната и да каже какви са мерките по събиране на парите от КТБ, по събиране на източеното. И по-важното: да каже колко е събрал до момента, макар и в краткия срок, и колко очаква да събере и да върне. Също така да каже защо няма фирма за международно разследване, която да участва във възстановяването на парите обратно в масата по несъстоятелността, а има само един доклад от тази фирма за международно разследване? Следователно това означава ли, че Фондът смята, че сами ще се справят и ще върнат повече пари от която и да е фирма за международно разследване? Ако това е така, да поеме такъв ангажимент тук, в парламента, за да може после да проследим колко пари са върнали обратно в масата по несъстоятелността синдиците и във Фонда, като орган, който има съществена роля в работата на синдиците, както и да можем да оценим постигнатото.
Пак Ви казвам, колеги: колкото по-малко пари се връщат от източеното в КТБ, толкова повече кредити ще бъдат вземани оттук нататък.
Обръщам се към господин Миленков, когото виждам за първи път в парламента, да ни отговори на тези въпроси, да каже какви мерки са предприети за връщане обратно на източените пари от Корпоративна търговска банка и да поеме конкретни ангажименти за резултати. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Гечев.
Уважаеми колеги, позволете да Ви припомня, че член единствен е: „Ратифицира Гаранционно споразумение”, което е различно от заем. Съжалявам, че трябва да Ви разясня, но Гаранционно споразумение не означава заем. Това е за частта от залата, която не прави разлика. Не е за Вас, господин Гечев. (Смях и оживление в ГЕРБ.)
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Гаранционното споразумение не е толкова заем, колкото Пекин е столица на Виетнам. (Смях.) В договора обаче пише и Ви прочетох: „основен длъжник”. Дайте да не спекулираме!
Първо, ние сме основен длъжник. Господин Главчев, уважаеми колега, освен „заем”, не знам каква друга интерпретация ще направите, след като Световната банка и Европейската банка правят такава интерпретация и ние трябва да се подпишем като държава. (Реплики от ГЕРБ.) Тук няма никакъв спор. Българското правителство, българските данъкоплатци остават „основен длъжник” – край на цитата.
Второ, по отношение на риска, господин Горанов, съгласен съм, че рискът е малък. Тук не съм твърдял, че той е голям. Той обаче не е нулев. Бъдещото правителство и българският народ може да се наложи да плащат. (Силен шум и реплики от народния представител Цветомир Михов.)
Ще Ви кажа един аргумент. Ако рискът беше пренебрежимо малък, както твърдите Вие, тогава Международната банка за възстановяване и развитие и Европейската банка не разбират нищо от финанси! Защо тогава искат 100-процентова гаранция от българския парламент? Ако рискът не е такъв, защо не си подпишат с Гаранционния фонд, а искат гаранция от правителството с подпис и печат, дата, ЕГН, искат и от парламента! Защото те – от Харвард и от Колумбийския университет – са сметнали, че има риск. Ние твърдим същото, така че този риск е реален.
На следващо място, към същите аргументи, тъй като двете точки са абсолютно еднакви, искам да подчертая и още един момент. Още веднъж ще кажа, ако трябва, ще повтарям: в мотивите няма никакви разчети. Освен това с две странички преписани текстове от договорите искате да прокарате тук 1 милиард 200 милиона.
Настоявам колегата, който управлява Фонда, да се изкаже.
В Комисията по бюджет и финанси, където стана дума за 1 милиард 200 милиона, нямаше представител на Фонда, нямаше и представител на БНБ, която отговаря за стабилността на банковата система! Защо ги няма на обсъжданията в парламента? Ние сме парламентарна република – защото не са поканени, или не искат?!
Ще каже ли управителят на Фонда, като го няма в мотивите, най-важния въпрос, уважаеми колеги? Колега, отговорете: от тези 1 милиард 200 милиона колко остават във Фонда при Вас, за да се стабилизирате? Какво сте договорили? Колко ще се върнат в бюджета на Република България? Ние искаме да се върнат, да се върнат при българските данъкоплатци, а не пак да плащаме за собствените си пари! Отговорете на този стратегически въпрос, моля, и министърът на финансите – какво сте се договорили? Един лев ли връщате в бюджета, един лев ли остава във Фонда и ни лъжете? Ние не знаем. Изказваме хипотези. Най-вероятната от тях е парите да отидат в бюджета, тъй като Вие имате проблеми: идват президентски избори, искате да харчите. Ние, като опозиция, не желаем да допуснем този механизъм.
Кажете колко са парите! Вие не казвате. Колеги, не може да искате парламентът да гласува с някакви идеологически комбинации и заклинания 1 милиард 200 милиона! Ама, извинявайте, господин Министър, в една община за поръчка от 100 хил. лв. се обявява конкурс и търг! Тук за 1 милиард 200 милиона не казвате каква е лихвата. Казвате, че лихвата в момента е ниска – била 0,1 и нещо. А Вие знаете ли каква ще е лихвата през 2022 г.? Никой не знае! (Шум и реплики от народния представител Цветомир Михов и групата народни представители около него.) Не знаете! Но, господин Министър, във Вашия договор пише, че лихвата е пазарна. Тя се променя или я превръщате във фиксирана. (Продължаващи шум и реплики от същите народни представители.) Вие не казвате каква е лихвата, която бихте постигнали с търговските банки, никъде не сте я написали, тоест искате да подпишем празен чек.
Не, българският парламент не трябва да подпише празен чек, защото сте нарушили всички процедури! Нямате никакви разчети за въздействието на това Споразумение върху икономиката на България и нейните финанси. Като си напишете това, което иска Законът, ще дойдете пак и ще искате ратификация на договорите. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Гечев, вземам реплика, за да бъде по-коректно от процедурна страна.
Всъщност искам да апелирам към Вас за следното. Нека да не профанизираме дебата. Не сме по телевизора. Нашите избиратели няма как да ни чуят. Няма как да ги манипулираме, че това е някакъв регулярен, обикновен ипотечен или потребителски кредит. Би следвало от мащаба, от който си позволявате да коментирате, да сте наясно с особеностите и спецификата на този кредит. Няма смисъл да повтаряме стократно дебата, който проведохме в Комисията. Ясно е, че заемът е обоснован и че гарантира последиците, които бяха предизвикани. Тук няма да политизирам кой и как ги е предизвикал и какви са точно последиците. Ние обаче трябва да обезпечим Фонда.
Втори час слушаме всякакви упражнения от всякакво естество. Какво ще Ви каже Фондът?! Фондът да не е синдик, да Ви каже как се събират вземанията в момента и кога се събират?
Защо пак манипулираме дебата, като добре знаем каква е спецификата на производството по несъстоятелност – кога ще сложим сметката „платено”, тоест „събрано” и кога ще направим конто коренто на това какво сме събрали и какво сме загубили?
Стига с тези дебати! Не сме на квартално партийно събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Кирилов, точно това е въпросът – Гаранционният фонд и правителство трябваше да ни дадат сметки по прогноза колко пари ще бъдат натрупани със сегашните вноски на банките във Фонда до 2022 – 2025 г. Не е ли логично това искане? По Ваши разчети при това темпо колко пари очаквате, че ще има Фонда, когато правителството в 2022 – 2025 г. ще плаща основната част от главницата? Това е въпросът, няма нищо идеологическо.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Правителството нищо няма да плаща.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма такива разчети. Няма разчети също, господин Кирилов, тези пари – един милиард и двеста милиона. Пет стотинки от бюджета да се харчат от община или централния бюджет се иска отчет къде отиват парите. Ние питаме, като задължаваме българския народ със 100-процентова гаранция като основен длъжник – пише в договора, къде ще отидат тези милиард и двеста? Шефът на Гаранционния фонд си стои там и не казва нищо, ние не знаем къде отиват. Министърът на финансите също ни разказва някакви басни, но той не ни казва никакви числа.
Преди да имаме числата с какво се задължава българският народ и как ще плаща, ние няма как да подкрепим празен чек. Това е толкова просто и ясно. Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Аз не правя изказване, а процедура. Предлагам предстоящото гласуване на второ четене да се извърши поименно. Нека да не сте анонимни, уважаеми управляващи, а всеки един да застане достойно и да каже защо и как подкрепя този заем и как българите в крайна сметка ще трябва да го връщат. Нека да защити позицията си. Мисля, че това е достойно, мисля, че е резонно.
Също така правя и предложение да се включат камерите на БНТ и БНР при самото гласуване, за да се видят лицата на тези, които ще подкрепят този заем. Поемете си отговорността, в крайна сметка. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Господин Попов, само едно уточнение: второто Ви предложение под условие ли е – ако се приеме да бъде поименно?
ФИЛИП ПОПОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тоест, ако не се приеме поименно, няма нужда да включваме камерите.
ФИЛИП ПОПОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбрах.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Обратно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, мисля, че няма смисъл да подлагате на гласуване предложението на господин Попов. Гласуването чрез системата е поименно и това те много добре го знаят. Ако имаше предвид поименно със ставане и заявяване – това е друга точка в Правилника. Но искането не беше такова. Искането беше да има поименно гласуване. Чрез системата гласуването е поименно. Всеки може след това да си направи разпечатка и справка. Няма смисъл да подлагате на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Приемаме, че господин Попов е направил такова предложение.
Господин финансовият министър поиска думата.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: След процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре, гласуваме веднага процедурата.
Гласуваме предложението, направено от народния представител Филип Попов.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 28, против 71, въздържали се 20.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Моля Ви за ред в залата! Господин Михов, моля Ви за ред в залата! (Реплики от народния представител Цветомир Михов.)
Има ли други изказвания? Няма.
Министър Горанов, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, правя последен опит да Ви представя какво всъщност се предлага за гласуване, тъй като изглежда, че не е разбрано.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Ние разбрахме.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Добре, тогава ще го кажа за журналистите. (Оживление.)
Гласува се предложение за ратификация на Гаранционно споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в едната точка, в другата – между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие. Целта на това Гаранционно споразумение е да завърши цикълът от съгласуване на сключване на заемно споразумение между Фонда за гарантиране на влоговете, който има функция да изплаща гарантираните влогове в банките, когато те бъдат обявени от Българската народна банка за неналични.
Размерът на двете гаранции, които българската държава ще издаде, е под лимита, гласуван от българското Народно събрание с годишния Закон за държавния бюджет за 2016 г. В този смисъл тази тема далеч не е нова. Този дебат, ако проф. Гечев искаше да го води със същата стръв, можеше да го проведе в края на 2015 г.
Не става въпрос за държавен дълг, става въпрос за държавна гаранция, която се активира при определени условия, свързани с рисковете, които тя покрива. Държавната гаранция, която в момента се предлага да бъде издадена, покрива риска българската банкова система да не е в състояние чрез отчисление към Фонда за гарантиране на влоговете да изпълни функциите си по гарантиране на обезпечените депозити на българските вложители.
Основният отговор, който трябва да дадем днес, е: искаме ли да увеличим капацитета на Фонда за гарантиране на влоговете да изпълнява функциите си, или не? Ако отговорът е „Не” е безотговорно по отношение на всички вложители в българската финансова система и това безспорно ще подкопае доверието в нея. Ако отговорът е „Възможни са други инструменти” – не ги чух.
Ще спомена още няколко числа, въпреки че те за начина, по който се използват от опозицията, са безсмислени. Но все пак ще Ви кажа, че спекулацията че 2022-а или 2025 г. българският бюджет ще трябва да връща нещо, е невярна, тъй като в момента говорим за банкова гаранция, която няма нищо общо с изтеглянето на държавен дълг. Нито 2022-а, нито 2025 г., освен ако банковата система не извършва вноски във Фонда за гарантиране на влоговете, няма да се налага българският бюджет да инвестира какъвто и да било ресурс.
Далеч неверен е и фактът, че 2022 г. ще падежират 16 милиарда дълг. Падежите в 2022 г. по българския дълг са доста по-ниски и са съобразени с графика на поемане на отделни траншове по различните емисии през годините и е много далеч от числата, които се споменават от говорилите преди мен.
Що касае това кой ще връща тези пари, тези пари ще ги връщат българските търговски банки чрез отчисления на база на привлечения ресурс в тях и процента, определен от Фонда за гарантиране на влоговете в съответствие със закона. Тази инфраструктура е създадена, за да може извън бюджета и извън прекия ангажимент на отделния данъкоплатец да се създаде работещ механизъм за гарантиране влоговете на българските граждани в банките. Всеки опит за поставянето му под съмнение не е в интерес на обществото. Нежеланието да се подкрепи подобно гаранционно споразумение показва липса на желание за укрепване на финансовата система на страната, безотговорно отношение към влоговете на българските граждани – нещо, което, между другото, не е новина по отношение на позицията на левицата.
За пореден път апелирам, независимо че не очаквам от колегите от ляво да започнат да говорят с реалните категории, да подкрепим Гаранционното споразумение, с което Фондът за гарантиране на влоговете, който се финансира от българските търговски банки, ще може да поеме дълг, за да се засили капацитетът на Фонда да посреща изплащането на гарантирани влогове.
Ако някой смята, че по-доброто решение е данъкоплатецът през фискалния резерв да се явява единственият гарант, аз не смятам така. Благодаря Ви.
Надявам се да подкрепите и на второ гласуване предложената ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Подлагам на второ гласуване:
„ЗАКОН
за ратифициране на Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение (Проект за укрепване на гарантирането на влоговете) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, сключено чрез размяна на писма на 1 април 2016 г.”
Гласували 140 народни представители: за 99, против 31, въздържали се 10.
Гаранционното споразумение е ратифицирано.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЗАЕМ ЗА ФОНДА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ В БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, № 602-02-20, внесен от Министерския съвет на 19 май 2016 г.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Народният представител Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
„На свое редовно заседание, проведено на 2 юни 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 602-02-20, внесен от Министерския съвет на 19 май 2016 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Карина Караиванова –заместник-министър на финансите.
С решение по т. 5 от Протокол № 5 от заседанието на 3 февруари 2016 г. Министерският съвет одобрява Проекта на Гаранционното споразумение като основа за водене на преговори и упълномощава министъра на финансите да проведе преговорите и да подпише Гаранционното споразумение от името на Република България при условие за последваща ратификация. Решението е в допълнение към проведени преговори за държавна гаранция със същия размер от Международната банка за възстановяване и развитие.
Заемното споразумение предвижда средствата по заема да се отпускат на траншове, като сумите могат да бъдат усвоявани максимално на три транша, с минимален размер на всеки транш 100 млн. евро. Изплащането на заема ще бъде на четири еднакви годишни вноски, започващи на 17 юни 2022 г. и приключващи на 17 юни 2025 г. Заемът е договорен при стандартна такса, ангажимент на ЕБВР, и намалена наполовина първоначална такса. Лихвеният процент е избран от заемополучателя на базата на фиксиран марж над приложимия 6-месечен пазарен лихвен процент, като заемополучателят може, като алтернатива за целия или за част от дължимия заем, да избере да плаща фиксирана лихва. Лихвите и таксата ангажимент подлежат на плащане два пъти годишно, а първоначалната такса се финансира от заемополучателя с негови средства или банката ще изтегли от името на заемополучателя и ще заплати на себе си сумата за първоначална такса от наличната сума на датата на влизане в сила на Заемното споразумение.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България Гаранционното споразумение между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие подлежи на ратификация от Народното събрание със закон.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 11 гласа „за”, 3 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 602-02-20, внесен от Министерския съвет на 19 май 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Анна Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 602-02-20, внесен от Министерския съвет на 19 май 2016 г.
На свое заседание, проведено на 26 май 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 602-02-20, внесен от Министерския съвет на 19 май 2016 г.
На заседанието присъстваха – от Министерството на финансите: господин Фейзи Бекир – заместник-министър, госпожа Десислава Лазова и госпожа Цветана Атанасова – държавни експерти в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”.
Законопроектът беше представен от господин Фейзи Бекир, който съобщи, че Европейската банка за възстановяване и развитие ще предостави на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (Фонда) кредит в размер на 300 млн. евро. В Споразумението е предвидено средствата по заема да се отпускат на траншове, като сумите могат да бъдат усвоявани максимално на три транша, с минимален размер на всеки транш 100 млн. евро.
С усвояването на заема се цели попълване на резервите на Фонда, което да доведе до по-голяма финансова независимост и устойчивост за изпълнение на задълженията му по гарантиране на влоговете и преструктуриране на кредитните институции. Предвидена е възможността част от финансовия ресурс по заема да може да бъде използвана за частично или цялостно погасяване на заема, предоставен на Фонда.
Споразумението предвижда погасяването на главницата по заема да се извършва на четири еднакви годишни вноски, като първата вноска е с падеж на 17 юни 2022 г., а последната вноска – на 17 юни 2025 г. Заемът е договорен при стандартните такси на банката и лихвен процент – на базата на фиксиран марж над приложимия 6-месечен пазарен лихвен процент, платими два пъти годишно. Предоставена е и възможността заемополучателят да избере фиксирана лихва за целия или за част от дължимия заем.
Условие за влизане в сила на Заемното споразумение е сключването на Гаранционно споразумение към него и неговата ратификация, засилването на финансовия и институционален капацитет на Фонда за изпълнение на неговия мандат, както и сключването на Меморандум за разбирателство между Фонда и БНБ за обмен на информация относно банковия сектор.
Ратификацията на Гаранционното споразумение за заем за Фонда между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие се извършва в съответствие с изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 602-02-20, внесен от Министерския съвет на 19 май 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
От вносителите? Няма.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата за изказвания.
Господин Търновалийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги!
Успокоих малко залата и отново трябва да коментираме подкрепата на тези две споразумения, които днес – едното вече е подкрепено...
Според мотивите към Законопроекта за ратифициране на Гаранционното споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие чрез получаване на заема във Фонда за гарантиране на влоговете в България, ще се постигне по-голяма финансова независимост, а според представителите на тези банкови институции, заемите ще поставят Фонда за гарантиране на влоговете на солидна финансова основа и това ще има положително въздействие върху, забележете, „запазване на доверието на вложителите”.
Смятам, че това щеше да е така и доверието на вложителите щеше наистина да бъде по-голямо, ако резервите на Фонда бяха попълнени със събраната маса на несъстоятелността от Корпоративна търговска банка – и доверието щеше да бъде по-голямо, и стабилността на Фонда щеше да е, а не да се попълва с кредити. Защото големите размери на кредитите по външния дълг и въобще големите публични кредити, поставят държавите в зависимост от своите кредитори. Същият пример имаме тук и с Фонда.
По данни на Евростат България е страната с най-бързо нарастващия публичен дълг от страните в Европейския съюз. Принос за това има, разбира се, и фалитът на Корпоративна търговска банка, която започна да процъфтява след 2009 г. В периода до 2014 г. се надуваше балонът КТБ и от 2014 г., в края на годината, от този парламент и това мнозинство, беше поискан и решен фалитът на Корпоративна търговска банка. В резултат на това, вместо да имаме оздравителен план, се наложи в края на 2014 г. да бъде поет дълг, за да могат да бъдат покрити плащанията към българските граждани – вложители в Корпоративна търговска банка. И ние днес трябва да вземем решение по тези гаранционни споразумения.
Казахме, че ще гласуваме против, защото не получихме отговори нито за самото споразумение, нито от Бюджетна комисия, не получихме конкретни отговори и тук, в залата, включително и от представителите на Фонда за гарантиране на влоговете.
Въпросите не са толкова сложни, но са много важни, за да вземем правилното решение. Трябва да е ясно в крайна сметка какъв е разчетът на Фонда за средствата, които евентуално ще постъпят от масата на несъстоятелността от фалита на КТБ. Ще има ли такива средства, какви са очакванията, или вече се отказахме от това? Трябва да е ясно как ще се управляват тези заемни средства.
Ясно е в споразуменията, че тези заемни средства ще служат за предсрочно погасяване на заема, както и за попълване ресурса на Фонда за гарантиране на влоговете. В крайна сметка как ще бъдат управлявани тези средства, които ще останат като ресурс във Фонда за гарантиране на влоговете? Защото споразуменията са в подкрепа, но подкрепата не е безплатна. В крайна сметка Фондът за гарантиране на влоговете ще плаща разходи, такси – ежегодни и начални, и лихви. Също така не е ясно, и никъде не беше казано, какви са постъпленията във Фонда за гарантиране на влоговете от търговските банки? Чухме тук министъра, който заяви, че във Фонда имало около 500 млн. лв. Ако средногодишно във Фонда постъпват около 260 милиона от търговските банки, това означава, че към падежната 2022 г. във Фонда трябва да има над 2 млрд. лв.
На следващо място, Фондът за гарантиране на влоговете е създаден, за да покрива депозитите до 196 хил. лв. при фалит на някоя от българските банки. Но отскоро този Фонд има и други задължения, а те са именно по Закона за възстановяване и преструктуриране на банките. Там, когато специално създаденият Фонд не може да отговори на очакванията, трябва да се включи и Фондът за гарантиране на влоговете. Има ли разчет какви средства трябва да бъдат заделяни и това има ли отношение към поемането на тези дългове?
Не на последно място, трябваше да се даде отговор защо се поемат два заема – единият от Европейската банка, другият от Международната банка, след като условията при Международната банка за възстановяване и развитие са по-добри, ясни? Имаме споразумение, в което ясно се вижда, че таксите на Международната банка за възстановяване и развитие са 0,25%, а таксите в Европейската банка са 0,5%. При този голям размер сумите са доста сериозни.
Колеги, ние няма да подкрепим и това споразумение, защото в 2014 г. гръмко обещавахте, че ще съберете парите от фалиралата КТБ, където те ще бъдат върнати във Фонда, а Фондът ще върне парите на бюджета. Явно не се справяте с това и днес е факт, че поемаме този дълг, за да могат да бъдат върнати парите в българския бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Търновалийски, какво не разбрахте от изказването на господин Горанов по предишната точка? Че няма заем – това, надявам се, го разбрахте, че има гаранционно споразумение – това също се надявам, че го разбрахте; надявам се, че разбрахте, че няма падеж 2022 г., няма падеж 2025 г., защото няма заеми, господин Търновалийски. Гаранционното споразумение ще се използва под условие, в случай на необходимост. Така че не можах да разбера какво не разбрахте! Надявам се, че поне мен сега ме разбрахте в това, което казах. Ако не е така, съжалявам! Не знам какво образование имате, но не се изказвайте в противен случай, ако и мен не сте ме разбрали. (Шум, реплики и слаби ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Иванов, не ограничавайте изявите на народните представители!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ще повторя това, което каза господин Горанов: няма заем – има гаранционно споразумение, гаранционното споразумение е с под условие – ще се използва в определени случаи, 2022 – 2025 г. – няма падежи. Точка по въпроса! Всичко останало са спекулации, помпане на мускули на „БСП лява България”. Преди конгреса помпаха мускули, за да сменят председателя, сега помпат мускули на председателя, за да може той да се развива. (Слаби ръкопляскания от ГЕРБ.) И се занимаваме с някакви техни дребни теснопартийни истории. Извинявам се много, но мисля, че трябва да се прекрати с това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма как да се прекрати. Всеки народен представител има правото да разгърне потенциала си от парламентарната трибуна.
Заповядайте, господин Търновалийски, за дуплика.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Колега, не знам аз какво съм разбрал, но явно Вие нищо не разбирате. Това, което каза министърът, и ако чухте въпросите, които зададох – нямаше нито един отговор на тях. Те не са поставени само от мен, те бяха поставени като въпроси от дясно, бяха поставени като въпроси и от ляво. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това, че Вие сте в тази зала, за да натискате съответното копче, което Ви е казано, това е Ваш проблем. Не е мой.
По отношение на падежа – ами, седнете и прочетете! То е записано кога са падежите. И падежи има! И ако прочетете внимателно споразумението, там пише, че „държавата е основен длъжник”. Да, гарант – и основен длъжник!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Къде пише, че имаме падеж 2022 г.?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: В споразумението. Ако сте го чели!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Когато излизате тук неподготвен, за да говорите, а Вие само това правите, аз друго не съм Ви чул да говорите...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Къде го пише?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата.
Извинявайте, господин Търновалийски – не влизайте в диалог.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: В споразумението. Ще Ви го дам. Ако искате, и в рамка мога да Ви го направя.
Но, колеги, гласуваме много сериозно гаранционно споразумение.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Второ.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Второ, да, Вие ще си го приемете, но отговорността е изцяло Ваша и това българските граждани трябва да го чуят, затова говорим от тази трибуна.
А това, че не получавате отговори, а само натискате копчетата, е Ваш проблем, и това трябва да го знаят българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски. (Шум и реплики.)
Има ли други изказвания? (Реплики от ГЕРБ и БСП ЛБ.)
Няма други изказвания.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 602-02-20, внесен от Министерския съвет на 19 май 2016 г.
Гласуваме.
Гласували 104 народни представители: за 75, против 26, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля на основание чл. 77, ал. 2 да подложите на второ гласуване току-що приетия Закон за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище има ли, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Диана Йорданова.
Гласували 103 народни представители: за 81, против 20, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, госпожо Йорданова, представете Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
„ЗАКОН
за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 24 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания.
Закривам разискванията и поставям на второ гласуване Закон за ратифициране на Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие:
„Член единствен. Ратифицира Гаранционното споразумение за заем за Фонда за гарантиране на влоговете в банките в България между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 24 март 2016 г.”.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 81, против 23, въздържали се 4.
Законопроектът за ратифициране на Гаранционното споразумение е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ 31 ЯНУАРИ 2015 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА.
Вносител е Временната анкетна комисия, на 21 април 2016 г.
Заповядайте, господин Хамид, за процедура.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз предлагам да отложим дебатите по т. 7 от дневния ред. (Шум, смях и реплики.)
Чувам смехове от залата.
Колеги, много ще се смеете, ако всички погледнете какъв Проект за решение са ни подписали членовете на тази Комисия.
От този Проект се оказва, че цялата Комисия начело с председателя на Комисията са с особено мнение, тоест никой не харесва доклада, включително и председателят, който го е готвил.
Наличието на особено мнение в един доклад говори, че някой не е съгласен с този доклад. Какво става обаче? На нас ни се предлага да приемем този доклад.
Не става ясно дали в Комисията е проведено гласуване, колко са били „за”, колко са били „против”, колко са били „въздържали се”. Как са събрани тези подписи, защото тук виждам „О.М.” Всички ли се подписват под едно предложение по един и същи начин: „О.М.”?
Господин Главчев, този доклад прилича на един друг доклад, който във Вашия кабинет беше приет преди известно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Дайте по този да говорим! (Оживление, шум и реплики.)
ХАМИД ХАМИД: Ето, вижте го доклада.
Затова нека да отложим дебатите и гласуването по т. 7, докато Комисията не си свърши работата, а всъщност не знам как ще си свърши работата, тъй като срокът й е изтекъл.
Някой да излезе и да обясни дали тези подписи, явно събрани на коляно, не са събрани, след като Комисията е приключила своята дейност. И въобще тази Комисия дали е работила, дали е свършила нещо, или сме си правили година и половина PR? Временна комисия – година и половина, ми се струва малко несериозно, колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз Ви благодаря, господин Хамид.
Обратно становище?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колега Хамид, не беше почтено от Ваша страна по този начин да окачествите и да обругаете, бих казал, труда на тези хора, които работиха девет месеца плътно.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Не съм казал, че обругавам! Не съм казал!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не сте го казали, обаче вижте за какво става въпрос – ето за този доклад, който е публикуван още април месец. Най-малкото от уважение към всичките тези хора, които са положили усилия да направят един 180 страници доклад, да съберат изключително огромен обем материал, да го анализират и на края да изразят позицията си, препоръките си в него, най-малкото по тази причина не беше достойно Вашето поведение, Вашето изказване, а това, че имат особено мнение всички, това означава, че всички имат определени забележки, които те са приканени да ги изложат в писмен вид. Не са приложени, но голяма част от колегите заявиха желанието си да оповестят в залата причината за своето особено мнение.
И най-накрая по най-важния въпрос – въпросът за това дали е подписан на някаква поляна или не.
Господин Хамид, работата е свършена, трудът е положен, резултатът е налице. Докладът е приет на подпис след изтичането на срока за удължаване, което не прави доклада незаконен, а за Ваша информация мога да Ви уведомя, че...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не, той не е казал, че е незаконен докладът. Не, не.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да не се засилвам тогава! (Шум и реплики.)
Добре, да не се засилвам толкова, но не мога да скрия, че съм огорчен и уязвен от начина, по който се отнасяте към труда на тези хора, най-малкото.
Докладът е абсолютно редовен, подписите са редовни, хората са живи и те са около Вас. Това, че Вашият представител не пожела да се появи на нито едно заседание – първо, не му прави чест.
Второ, не прави чест на Вас като група за пореден път да се опитвате да вършите, извинявайте, своята саботажна дейност по инерция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Подлагам на гласуване предложението... (Силен шум в залата, реплики...)
На процедура предлагате лично обяснение? Как да Ви дам думата?
Подлагам на гласуване предложението, направено от народният представител Хамид Хамид, за отлагане на точката, която предстои да обсъждаме и гласуваме евентуално.
Гласуваме предложение на народния представител Хамид Хамид.
Гласували 109 народни представители: за 14, против 68, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Симеонов, имате думата да представите резюме на доклада, тъй като самият доклад е доста обемист – 180 страници. (Депутати от ДПС напускат пленарната зала.)
Заповядайте, господин Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
На 19 февруари 2015 г... (Силен шум в залата, реплики и провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявайте, господин Симеонов!
Моля Ви за ред в залата. Който иска – да напусне, който иска – да остане, но да спазва необходимия ред в залата! (Шум и реплики.)
Колеги от първия ред!
Имате думата, господин Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На 19 февруари 2015 г. Народното събрание на Република България взе решение за създаването на Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. Комисията беше нееднократно удължавана с решение на Народното събрание, като крайният срок на действието й беше 30 ноември 2015 г.
В състава на Комисията участваха 8 народни представители, избрани на паритетен принцип – по един от всяка парламентарна група, а именно, както следва: председател Валери Симеонов – Патриотичен фронт, членове: Валентин Николов – ГЕРБ, Таско Ерменков – БСП лява България, Рамадан Аталай – ДПС, Мартин Димитров – Реформаторски блок, Георги Недев – БДЦ, Лъчезар Никифоров – АБВ, както и госпожа Магдалена Ташева – от „Атака”.
Бяха проведени 27 заседания, на които се състояха срещи с ресорни министри, членове на регулаторни органи и ключови лицензирани дружества от сектора на енергетиката. Изискани и изследвани бяха редица доклади, договори, обяснения и друга информация, свързана с производството и продажбата на електрическа енергия и природен газ от гореспоменатите държавни органи и търговски дружества. Бяха проучени и секторните анализи, и регулаторни одити, приети от компетентни държавни органи, осъществяващи контрол и регулация в енергетиката, като Комисията за защита на конкуренцията, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и други, както и заключенията на експертите на Европейската комисия, направили проучване на българската енергетика през 2013 г.
Бих леко заменил реда на изложението, като на първо място бих желал да Ви запозная с констатациите и изводите, както и с препоръките, които отправяме към всички Вас, както и към институциите, тъй като в началото според мен трябва да бъде изнесена най-съществената част, пък и с оглед на евентуалното напредване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Както намерите за добре, спокойно си представяйте резюмето.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В резултат на извършената работа за решаване на констатираните проблеми Комисията прави следните предложения в доклада:
Първо, да се приложи европейското законодателство в областта на държавните помощи, а именно:
а) да се обсъди преразглеждане на дългосрочните договори за производство на електрическа енергия;
б) по отношение на държавните помощи да се обсъди възможността за промяна на механизма за подпомагане на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство, като се промени Законът за енергетиката, както и Законът за енергията от възстановяеми източници в контекста на насоките относно държавна помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г. на Европейската комисия, като се предвиди, че помощта се предоставя като допълнение – премия, в допълнение към пазарната среда, чрез която производителите продават своята електроенергия директно на пазара. Това е първото сериозно, съществено предложение.
Следващото е – променените разпоредби, по силата на които се предоставя държавна помощ, да се нотифицират пред Главна дирекция „Конкуренция” на Европейската комисия по реда на чл. 108, § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, преди да бъдат прилагани – нещо, което до момента е нарушено неколкократно.
Следващото изискване е да се обмисли законодателна промяна в Закона за енергетиката, с която да се въведат мерки по изпълнението на Регламент ЕС № 1227 от 2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия, специални контролни правомощия и санкции за извършилите нарушения лица.
Следващото ни предложение е да се допълни Законът за енергията от възстановяеми източници, като се предвиди разпоредба, съгласно която производител на възобновяеми източници, за който се установи от компетентните органи нарушение в процеса на присъединяване, да не може да ползва преференциална цена и задължително изкупуване – нещо, което в момента продължава да се извършва. Въпреки че има установени нарушения, продължава да се изкупува на висока цена електроенергията от производители от възобновяеми източници.
Следващата ни препоръка е да се въведе правната възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране да анализира констатираните разходи при проверките на АДФИ по чл. 80а от Закона за енергетиката и доколко те съответстват на разходите, утвърдени в съответните решения за цени – нещо, което също в момента не се извършва.
Следващата ни препоръка е да се осмисли възможността за определяне в Закона за енергетиката на процент от лицензионната дейност, която да може да се превъзлага така, че да не се превръща лицензиантът във формален носител на лицензията и посредник между клиентите и фирмата, която реално извършва лицензионна дейност. Това обстоятелство е налице в момента основно в ЕРП-тата, които превъзлагат до 60% от дейността си на сродни и свързани с тях фирми.
Следващата ни препоръка е Комисията за енергийно и водно регулиране да предложи актуализация на цената на мрежови услуги на ЕРП-тата, обвързана с реалните разходи, необходими за постигането на качество на предоставените услуги. КЕВР да осигури включването на показател за качеството „Удовлетвореност на потребителите”.
Следващата препоръка е КЕВР да обсъди и приеме решение за изкупуване на електросъоръжения по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката по години от електроразпределителните дружества. В Закона за енергетиката трябва да се засили статутът на регулатора като колегиален административен орган, като изрично се разпишат правата и задълженията на отделните негови членове, включително и правото, и задължението само членове на Комисията да внасят докладите, разглеждани на заседания на КЕВР.
Необходимо е Министерството на енергетиката да предприеме действия за оптимизация на разходите на държавните дружества, като приемане на правила за закупуване на квоти за въглеродни емисии и други. Да се разработи пакет от подходящи мерки за социална защита на крайните клиенти, и по-специално, да се осигурят адекватни гаранции за защита на уязвимите клиенти – нещо, което вече е предприето.
Комисията предлага на Министерския съвет да преразгледа държавното участие във всички смесени дружества в областта на енергетиката с цел избягване евентуален конфликт на интереси.
Следващата ни препоръка е да се обсъдят възможни промени в Закона за енергетиката, свързани с принудителните административни мерки и процедурата за отнемане на лицензия. С оглед обявения принцип на прозрачност в дейността на КЕВР би следвало всички ценови модели да бъдат достъпни на интернет страницата й. КЕВР да разработи и приеме нови показатели за качество, защото съгласно Методиката от 2010 г. такива целеви показатели има до
2013 г. В момента такива показатели няма.
За създаване на предпоставки за подобряване на работата и повишаване отговорността на дружествата в енергетиката, както и за отстраняване на констатираните системни нарушения от някои участници в сектора, да се обмисли въвеждането на корпоративна наказателна отговорност в Наказателния кодекс.
Следващата ни препоръка е всички констатирани в доклада данни за престъпления да се изпратят на прокуратурата за предприемане на действия по компетентност, в това число:
Първо, констатирани разминавания между отчетна и фактурирана електрическа енергия при „ЧЕЗ Разпределение България” АД и „ЧЕЗ Електро България” АД.
Второ, констатирани разминавания между отчетени и фактурирани количества, както и между дати на въвеждане в експлоатация и дати на първи отчети на енергия при „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване”.
Трето, констатирани разминавания между отчетени и фактурирани количества, както и между дати на въвеждане в експлоатация и дати на първи отчети при „Енерго Про Мрежи” АД, „Енерго Про Продажби”, както и констатираните случаи на централи с нулев отчет при 72-часовите проби.
Също така ще бъдат внесени и други конкретни данни за престъпления, които са свързани с конкретни фирми, които няма да упомена тук. Искам да Ви информирам, че до момента по две груби нарушения сме внесли сигнали до прокуратурата, а останалите няколкостотин, колеги, ще внесем, след като одобрите доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Симеонов, прекъсвам Ви с неудобство, но искам да поздравим нашите гости, тъй като времето много ни притиска и закъсняват в програмата. Вие ще продължите след това.
Уважаеми колеги, гости на Народното събрание днес са официална парламентарна делегация на Държавния сбор на Република Словения, водена от нейния председател д-р Бърглез, заедно с парламентаристи, представители на различните парламентарни групи. Те са на тридневно официално посещение в България.
Моля да ги приветстваме макар и в този оредял състав на Народното събрание. (Ръкопляскания.)
Можете да продължите, господин Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Искам да благодаря също и на залата за „огромния интерес“ към доклада.
Докладът изследва основно поотделно сектор „Електроенергетика“ и сектор „Природен газ“.
В сектор „Електроенергетика“. В съответствие с Директива 2009/82 ЕО и съгласно Закона за енергетиката в Република България е започнал процесът на либерализация на електроенергетиката от 1 юли 2007 г., като процесът е поетапен и към 2014 г. на свободния пазар на електрическа енергия участват клиентите, присъединени към електроенергийната система на високо и средно напрежение.
Понастоящем се извършва либерализация и на сектора в ниското напрежение, свързан с битовите клиенти и малки предприятия.
Делът на свободния пазар нараства в годините. Пазарът на едро на ел. енергията в България се характеризира с наличието на законови договорни задължения на обществения доставчик НЕК да изкупува електрическа енергия от производителя при преференциални цени, изразяващи се в задължения за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия между дванадесет и двадесет години, при цени на изкупуване, значително надвишаващи пазарните нива на цените на електрическа енергия.
Такива задължения представляват дългосрочните споразумения за изкупуване на електроенергия между НЕК ЕАД и „Ей И Ес Марица изток 1“ ЕООД и „Контур Глобъл Марица изток 3“ АД, така наричаните „американски ТЕЦ-ове“, както и наложените законови задължения за задължително изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство.
Съгласно Решение С 35 от 1 ноември 2015 г. на КЕВР в регулирания пазар „Контур Глобал Марица изток 3“ участва с 25% – това е за информация кой какъв дял има, а количествата, включени в цената на обществения доставчик на „Ей И Ес Марица изток 1“, са 20%, следват ВЕИ-тата с малки ВЕЦ-ове – 19%, и централите с комбинирано производство – 16%.
За съжаление, от целия обем изкупувана електроенергия от НЕК участието на най-евтините държавни производители, а именно АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“, е около 3% понастоящем.
Докладът изследва основните участници на енергийния пазар. На първо място, това е НЕК ЕАД. Като обществен доставчик той изпълнява основна роля в работата на електроенергийния пазар и електроенергийната система в България.
В резултат на поемане на целия търговски регулаторен риск в съчетание с вменените ангажименти за задължително изкупуване на електрическа енергия от производители по договори за дългосрочно изкупуване, на разполагаемо с електрическа енергия, както и тази, произведена от възобновяеми източници от високоефективно комбинирано производство на електрическа топлинна енергия, се констатира, че финансовото състояние на дружеството в годините е незавидно. Към настоящия момент НЕК е с дефицит от порядъка над 4 млрд. лв.
Осъществявайки дейността на обществен доставчик, финансовите резултати на НЕК са пряко обвързани с решенията на ДКЕВР или сега КЕВР, които определят параметрите, при които регулираният пазар функционира. Затова и финансовите резултати на компанията са силно повлияни от ценовите регулаторни решения.
През последните години НЕК се явява буфер за компенсиране на тежестите, произтичащи от промените в електроенергийния сектор, свързани с интензивно въвеждане на нови ВЕИ-та, намаляването на защитените потребители, либерализирането на пазара за електроенергия, разделянето на НЕК ЕАД и ЕСО ЕАД и не на последно място с намаляването, понижаването цената на електрическата енергия в региона и в Европа.
В повечето случаи НЕК остава некомпенсиран за направените разходи за изпълнение на основната си дейност. Увеличаването на задълженията на НЕК, без утвърдени задължителни защитни механизми, води до увеличаването на паричния дефицит и задлъжняването на дружеството. Допълнителна тежест върху финансовото състояние на НЕК ЕАД оказват и взетите в миналото чисто политически решения за реализация на мащабни инвестиционни проекти като хидровъзел „Цанков камък“ и АЕЦ „Белене“, които са допълнителна тежест и към настоящия момент в дефицита на НЕК.
Докладът изследва също така и акционерните участници на НЕК в смесени дружества като хидроенергиен комплекс „Горна Арда“, „Контур Глобъл Марица изток 3“ АД и свързаните с тях проблеми, като предлагаме тези участия да се преосмислят, като се оценят вредите и ползите с оглед финансовото състояние на дружеството към настоящия момент и констатираните правни проблеми.
Анализирани са включените в Закона за енергетиката изисквания за задължително изкупуване на различни производители, а именно дългосрочните договори за доставка на електрическа енергия, производителите на електроенергия от възобновяеми източници и централите, произвеждащи електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство, така наречените „когенерации“.
На първо място, дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия представляват комбинация от дългосрочно резервиране на капацитет, гарантирано минимално изкупуване на енергията, механизъм за определяне на цените, покриващ всички промени, основно постоянни и капиталови разходи, в това число въглеродни емисии, гарантиране на висока възвръщаемост на инвестициите и прехвърляне на всички рискове на НЕК към НЕК ЕАД. В момента става въпрос за двата договора с така наречените „американски централи“ ТЕЦ Марица изток 1 и 3.
Дори нещо повече, към настоящия момент след въвеждането на такса задължение към обществото, НЕК е длъжен и към момента заплаща петте процента, които са дължими към този фонд от двете американски централи. Дори и това заплаща пак НЕК.
Цената на електрическата енергия, произвеждана и заплащана на всяка една от двете централи, включва три основни компонента – няма смисъл да Ви занимавам с тези детайли, но това не съответства на стандартните договори за изкупуване на електрическа енергия, сключвани в европейските държави и на европейските пазари.
Условията по тези договори поставят „Ей И Ес Марица изток 1“ и „Контур Глобъл Марица изток 3“ в по-изгодни икономически условия спрямо другите производители на пазара, от друга страна, и спрямо евентуално нови потенциални участници в пазара.
Ето защо по своята същност тези дългосрочни договори несъмнено представляват предоставяне на държавна помощ по смисъла и в разрез с чл. 107, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който предвижда обща забрана на държавна помощ в рамките на Общността. По случая има внесена висяща процедура пред главна дирекция „Конкуренция на Европейската комисия“ по жалба на ДКЕВР, а също така, за Ваша информация – има внесен законопроект от групата на Патриотичния фронт за прекратяване на тези дългосрочни договори.
Причината Валери Симеонов да се подпише под доклада с особено мнение е точно несъгласие по отношение формулировката за държавната помощ, която според мен, е явна, доказана към тези централи, а според колегите – трябва да се изчака решението на Европейската комисия, за да се обяви. Използвам да отворя тази скоба, за да обясня от какъв характер са особените мнения както на мен, така и на колегите ми.
По отношение на схемата за стимулиране на производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници са изследвани причините, довели до прекомерно инвестиране в този сектор за изключително кратък период от време с крайна дата 30 юни 2012 г., като всичките тези инвестиции и разходи за изграждане на обекти в момента българската държава чрез НЕК е длъжна да възстановява с по-висока цена на електроенергията, която изплаща на тези производители.
Със Закона за изменение и допълнение на Закон за енергията от възобновяеми източници в сила от 17 юли 2012 г. е предоставена възможност на ДКЕВР да определя преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия от ВЕИ-тата не само веднъж годишно, както е било дотогава, но и когато е необходимо, при евентуално извършен анализ и резултатът показва съществено изменение от условията. Тази промяна идва, след като вече е изпълнена задължителната национална цел на Република България за 16% на сто от общия дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия по плана на Европейския съюз „Европа 2020“. С други думи, едно закъсняло изменение.
В много случаи се натъкваме точно на такива парадокси, когато законовата база се променя със закъснение и не може по никакъв начин да ограничи извършените вече според нас, меко казано, злоупотреби.
По отношение на схемата за стимулиране на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са извършвани от когенерации, и към момента имаме много сериозни от наша гледна точка преразходи, превишаване на заплащанията, които се дължат на квотите, от една страна, а от друга страна – на неправомерно високите цени, които не отговарят на първоначалните инвестиции в тези топлофикации и заводски централи.
За Ваша информация ще отворя още една скоба, за да Ви кажа, че имаме случаи, когато топлофикации са на възраст над 15 години дейност, а ние продължаваме да им плащаме амортизациите – нещо, което е - меко казано - немислимо.
Няколко по-конкретни данни. В случая европейското законодателство за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници е приложено избирателно и непълно, без да се приложат разпоредбите за държавните помощи, както и насоките на общността относно държавна помощ за защита на околната среда за периода 2008 – 2014 г. Механизмът за подпомагане на ВЕИ-тата е въведен, без да се изследват всички потенциални негативни ефекти от него, което е довело до описания резултат на прекомерност на помощта. В случая има внесена процедура в Главна дирекция „Конкуренция” по жалба на ДКЕВР от 2014 г., което преди два месеца Министерството на енергетиката нотифицира със Закона за енергията от възобновяеми източници. Очаква се произнасянето на Комисията по тези две производства. С други думи, внесена е жалба по отношение на прекомерна помощ към двете американски централи, внесена е също и жалба по отношение на прекомерна държавна помощ към ВЕИ-тата.
Проблемът с ВЕИ-производителите се засилва и от констатираните нарушения в процеса на присъединяване на тези централи към електроразпределителната мрежа, довели до неправомерно облагодетелстване на определени производители. В тази връзка в доклада са предоставени резултатите от извършените проверки по темата на ДКЕВР през 2014 г., както и констатации по представяните от електроразпределителните дружества данни. Констатирано е, че в проверявания период 2007 – 2013 г. към електроразпределителните мрежи са присъединени 1736 ВЕИ-та. Проблемите сме ги обобщили в няколко групи, които ще изредя, без да се впускам в детайли.
На първо място, нарушение на съгласувателната процедура с преносното предприятие в случаите на присъединяване на ВЕИ-та към разпределителната мрежа – 87 такива случая и само 2 случая от ЕРП-тата, а EVN не предоставя информация за присъединените към ЕVN ВЕИ-та.
За съжаление информацията се доставяше трудно от Комисията. На процедурните претенции на колеги, които напуснаха залата, мога да кажа, че на 27 май имаме отговор на последното писмо, което сме пратили на някои от институциите. Това създаваше много сериозни проблеми при изготвянето на окончателното мнение на членовете на Комисията по отделни въпроси, както и по съставянето на доклада.
Продължавам с нарушенията на ВЕИ-тата. Друго нарушение е задължението по чл. 30 на ЗВЕИ да се осигурява предаване на данни в реално време. С други думи ВЕИ-тата бяха длъжни да предоставят данни от произведената електроенергия в реално време със съответните телекомуникационни датчици. Това е нарушено от 345 ВЕИ-та!
Трето нарушение. Количества произведена енергия в първите 12 месеца след присъединяването показват, че някои производители са фактурирали произведена енергия близо месеци, а има и случаи на година, преди да бъдат включени – да продават електроенергия. Можете ли да си представите?! Включени са, а калкулират енергия година преди това.
Има и други случаи. Към Енергопром-мрежи тогава са били присъединени 53 броя фотоцентрали с обща инсталирана мощност еди-каква си, като документите за въвеждане в експлоатация са издадени през юни 2012 г., когато изтича срокът за регистрация за включване на ВЕИ-та, а първите фактури за произведена енергия са издадени с месеци и години по-късно.
Поставя се въпросът дали тези ВЕИ-та са били изградени и дали въобще са съществували. С наличните скромни възможности имаме фотоснимки на отделни обекти, които месец преди включването си – официално и документално, представляват суров и груб строеж.
Други нарушения, на които сме се натъкнали – например 63 ВЕИ-та, присъединени към ЕVN, са започнали производство в период, по-дълъг от шест месеца, 43 от тези 63 централи са получили разрешението си буквално в последните дни на юни – въпросното масово включване на ВЕИ-та, което можем да сравним със златната треска в Клондайк, описана от Джек Лондон.
Описаните проблеми, свързани с разминаванията между количествата произведена, платена и отчетена енергия, бяха допълнително изследвани от Комисията. Направихме си труда да проверим абсолютно всички ВЕИ-та, които са се присъединили, какви количества енергия са подавали. Оказа се, че има много сериозни разминавания в данните по електромер и данните, написани във фактурите, по които са изплащани сметките на такива производители. Можете ли да си представите? Става въпрос за няколкостотин такива случаи, изложени в нашия доклад, в отделни таблици, за които ще бъде сезирана прокуратурата. Описани са отделно по ЕРП-тата, към които са присъединени.
Оформя се общото впечатление, че ЕРП-тата са представлявали параван за ВЕИ-централите, зад който параван нито НЕК, нито ДКЕВР, нито която и да било държавна институция се е заинтересувала какво става. С други думи, имаме многократни случаи, описани в доклада, когато на НЕК е продавана повече енергия, отколкото е произведена от съответните ВЕИ-та. Как е ставало това чудо, което надвишава резултатите на едно перпетум мобиле? Надявам се да получим отговор от съответните служби и институции, от прокуратурата.
Други нарушения, на които сме се натъкнали, е двойното финансиране с инвестиционна помощ, с други думи ВЕИ-та, които са изградени със средства на европейски помощи, основно по Програма № 311 и 312 от земеделските помощи, които ВЕИ-та не са показали европейското си финансиране, а са произвеждали електроенергия и са получавали пълния обем заплащане на висока цена. Такива са 259 случая.
Друго нарушение – договори за достъп до мрежата по чл. 104 от Закона за енергетиката – 99 ВЕИ-та нямат такива договори.
За съжаление би трябвало да Ви запозная с многобройните наказателни постановления в тази връзка, наложени от КЕВР, но няма как да го направя, защото в тези случаи почти няма наложени наказания, което е много странно и показва парализа на тогавашния ДКЕВР. За съжаление тази практика се прехвърли към новия състав на КЕВР, но това отделно, когато стигнем до КЕВР.
В Законопроекта за промяна на Закона за енергетиката, гласуван за второ четене в Народното събрание, беше предвидено създаването на нов чл. 32, съгласно който въз основа на проверка, извършена от Агенцията за държавен финансов контрол, при установяване на несъответствие на инвестиционните разходи, КЕВР да има възможност да приема индивидуални цени със съответното ВЕИ от параметрите на включването. В окончателния текст на Закона обаче този член странно защо отпадна. Към настоящия момент Законът продължава да бъде несъвършен в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да се ориентирате към приключване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре. Прескачам данните, констатирани за големите държавни централи АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица изток”, прескачам електроенергийния системен оператор и Българския енергиен холдинг. Има достатъчно сериозен материал, изложен в доклада. По отношение на централите – произвеждат ли ел. енергия от комбинирано производство, тъй наречените „заводски топлофикации”, също споменах за нарушенията, но и там според нас съществува схема за подпомагане на този вид производство.
Още няколко думи, с които мисля да приключа. Това са констатациите по работата на ЕРП-тата. Там също станахме свидетели на редица нарушения. Основните нарушения са прехвърлянето и превъзлагането на задължения на лицензираното ЕРП на сродни близки и свързани дружества, на които първо са се увеличавали разходите, а голяма част от печалбите са се изнасяли извън България, за съжаление.
По отношение работата с потребителите, също установихме много сериозни пропуски в работата на ЕРП-тата. Реално силно закъснява изкупуването на съоръженията за присъединяване, които са изградени от съответния клиент, което е задължение на ЕРП-тата. Същото така нямаме показател за качеството, удовлетвореност на потребителите. Работата с потребителите е на много ниско ниво. Разглеждали сме и частни жалби – не една и две, натъкваме се на манипулация на измервателни уреди и така нататък, и така нататък, и така нататък.
Работата на Комисията за енергийно и водно регулиране, както споменах, търпи най-сериозна критика по отношение на това, че не са издадени над 1000 наказателни постановления от страна на председателя на Комисията, въпреки констатираните нарушения.
В заключение – подготвил съм един текст, мога да кажа, че констатациите в доклада съвпадат изцяло с тези в доклада на Европейската комисия за състоянието на енергийния съюз през 2015 г., публикуван на 18 ноември 2015 г. В същия, в частта за България е отбелязано, че в страната има комплексни проблеми, а именно: експанзия на производителя на електрическа енергия от ВЕИ-та, в основата на която са щедрите субсидии на соларните централи и когенерациите, дългосрочните договори, забава при извеждането от експлоатация на централите, които не отговарят на Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации.
Не на последно място, цитирам констатация точно на доклада на Енергийния съюз на Европейската комисия: „Слаб и политически зависим регулатор, както и неизвършване на реформи в енергийния сектор” – като слабости. Всичко това води до засилване на проблемите в сектора.
Позволете ми да благодаря на всички колеги, които взеха изключително съвестно участие в работата на Комисията. Не беше допуснато, бих казал, и половин заседание, на което да се водят политически разговори. Разговорите бяха изцяло технократски и смятам, че с това, което, уважаеми колеги, сме извършили, това, което предоставяме на Вашето внимание, можем да се гордеем с Комисията, която работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Уважаеми колеги, ще прекъснем своята работа. След почивката продължаваме с изказване на народните представители Таско Ерменков и Магдалена Ташева.
Почивка до 12,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме пленарното заседание.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. (Шум.)
Заповядайте, господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да мина по същество на изказването си, искам да Ви кажа, че може би наистина днес сме свидетели на първия случай в историята на Народното събрание, когато един доклад, който се внася за обсъждане в Народното събрание, е подписан от всички с особено мнение, в това число и от председателя на Комисията. Нещо, което предизвиква наистина недоумение и, бих казал, че може би ще влезе в аналите на българския парламентаризъм като уникално събитие. Надявам се наистина да остане уникално и да не се повтаря повече в нашата парламентарна история.
Този доклад нямаше как да бъде подписан по друг начин, защото в българската енергетика има натрупани доста проблеми, които имат своите политически причини, и когато в една комисия има представители на различни политически партии, които са участвали в управлението на държавата и по тяхно време са се вземали политически безотговорни решения –аз ще се спра на тях по-нататък кои са, те да са съгласни това да влезе в един доклад и този доклад след това да бъде обсъждан, защото това означава под някаква форма да си направят харакири.
Бих казал, че председателят на Комисията реши да постъпи малко по-колегиално към всички и да извади онези спорни проблеми, които трябваше да бъдат споменати вътре, в резултат на което даже и тези, които не са участвали в управлението на държавата, останаха недоволни и също подписаха с особено мнение този доклад, защото в него нямаше констатациите, които трябваше да има. Това беше причината и аз да подпиша доклада с особено мнение.
Ще се опитам тук да бъда малко по-аргументиран. Надявам се диспутът, който водим тук, да бъде изключително сериозен, макар че по принцип той би трябвало да излезе и от рамките на конкретния доклад, който е внесен за обсъждане, защото този доклад обхваща част от реалната действителност в България. Той няма как да реши всички проблеми на енергетиката, да ги посочи изцяло и да ги изброи, защото тези проблеми са се трупали 25 години. Имайки предвид, че енергетиката е част от икономиката на държавата, няма как да решиш проблемите и да посочиш какво се е случило в енергетиката, ако не се спреш и на икономиката, но това няма как да го направиш, след като имаш мандатна дейност в една комисия. В крайна сметка е много трудно да се опиташ на държавно ниво да търсиш и да дадеш някакви причини и отговори в една система, която е изключително само и изцяло, как да го нарека, дебалансирана от страна на предаване на държавния интерес в полза на частния. За съжаление, това е така.
В същото време обаче не може да подминем факта, че българското общество очакваше този доклад като едно доказателство за опита ни да извадим на светло проблемите в енергетиката, да посочим причините за незавидното й състояние. Това, което всички очакваха от нас, е да отговорим на онзи много популярен и вече станал нарицателен въпрос: „Кой?”. Кой вземаше решенията, които доведоха енергетиката до това състояние днес? В резултат на какви политически заигравания и не съвсем благовидни предлози бяха вземани тези решения, които доведоха до това състояние?
За съжаление, докладът ни не отговаря изцяло на всички тези очаквания на обществото. Вътре има много факти, които са посочени, но те са доста тематични, бих го казал така – подбрани тематично, не обхващат целостта на проблемите. А колкото, както вече казах, до политическата отговорност за вземани решения в доклада няма нито една дума.
Всъщност, четейки този доклад, онези, които сте си направили труда да го прочетете, искам да Ви попитам: научихте ли нещо ново, което да не битува в обществото в България, по отношение на това какво се случва в енергетиката? Може би единственото по-ново нещо, което сте научили, са наистина някои имена на нарушили правилата на играта, но тези имена и тези – нарушили правилата на играта, са хора, които са се възползвали от съществуващото положение. Те не са измислили тези правила, те просто са успели да бъдат достатъчно хитри, за да се нагодят към правилата и да се облагодетелстват от това, което им е дадено като възможност. Всъщност тези имена, за мен поне – аз може би не съм прав, но ще го кажа – бяха подбрани по един неизвестен критерий. Тези имена едва ли ще оформят и мнението на хората относно истинското положение на нещата.
Всъщност, ако мога така да се изразя, ние днес от дърветата не виждаме гората. От многото факти, ако го кажа по друг начин, написани в този доклад, не можем а видим проблематиката в цялост, а от това докладът се превръща в полуистина, а Вие знаете, че единственото нещо, което е по-страшно от лъжата, е полуистината. Не казвам, че има лъжливи неща в доклада, но казвам, че не са изказани изцяло и докрай. Всъщност това беше и основната причина да подпиша този доклад с особено мнение. В това мое изказване ще се опитам да посоча поне онези, които носят, според мен поне, политическа отговорност за решенията, довели до днешното състояние.
В доклада беше посочено, че към 2015 г. цените на електроенергия, с които ни се продава от „Марица изток 1” и от „Марица изток 3” – така наречените в публичното пространство и известни като „американски централи”, са съответно два и половина и един път и половина пъти по-скъпи от нормалните цени в България. Нещо повече. Беше посочено, че държавата чрез Националната енергийна компания е задължена да изкупува цялото количество енергия, произведена или непроизведена, защото така е подписан договорът. Понеже българското общество може би го знае, но аз искам от тази трибуна да посоча, че тези договори са подписани през 2001 г. от правителството на господин Иван Костов. Така че, ако ние днес плащаме цената на тази електроенергия, която е произведена от тези американски централи, и обществото, бизнесът и индустрията в България страдат от това. Виновното, безотговорното решение е взето от правителството на господин Иван Костов. Така че нека да се знаят тези неща и понеже не намериха отражение в доклада, затова го казвам от трибуната на Народното събрание. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Говорим за ЕРП-тата. Говорим, че те правят нарушения, че те също се облагодетелстват по незаконосъобразен начин. Напомням, електроразпределителните предприятия, които тогава бяха електроразпределителни дружества, бяха приватизирани по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски, когато Вашият, между другото, лидер беше главен секретар, а Вашият председател на парламентарната група – негов сътрудник. Видимо тази приватизация тогава страшно много му хареса, защото през 2012 г. – вече в неговото правителство, Вие ги доприватизирахте, като продадохте и 30-те процента остатъчен дял за всяко едно от тях и оставиха държавата без контрол вътре.
Така че, ако питате кой е виновен за това, че ЕРП-тата са се разпасали – две правителства, правителството на Симеон Сакскобургготски и първото правителство на господин Бойко Борисов. Комисията за енергийно и водно регулиране, тогава Държавна комисия за енергийно и водно регулиране – единственият състав на Комисия, която предприе мерки, за да може да се справят с тези изкривявания в енергетиката, и това е отразено също в доклада, но не е посочено, че е единственият случай, е съставът на Комисията от началото на 2014 г., когато повдигна и започна проверки на ЕРП-тата, когато започна проверки на възобновяемите енергийни източници на централите и когато бяха написани над 2000 актове за установени административни нарушения, които, както беше споменато в доклада, бяха смачкани наполовина. А да не говоря, че тези, които бяха пуснати, бяха пуснати по минималните възможности за наказание. Питам аз: каква е била мотивировката на тази държавна комисия след това, назначена от президента Плевнелиев по време на служебното правителство, за да смачка тези постановления, за да не се вземат необходимите мерки?
Комисията през 2014 г. беше единствената Комисия, която започна нотификация на Европейската комисия относно възможността за установяване на неправомерна или прекомерна държавна помощ по отношение на американските централи.
2014 г.! Днес сме 2016 г., все още нямаме отговор на този въпрос. Правителството ни се оправдава с това, че се правят кореспонденции и се пишат писма и така нататък, но всеки ден, в който се протакаме по този въпрос, ние плащаме тази цена! И аз, ако бях на мястото на министър-председателя, щях да съм всеки ден там и да искам отговор прекомерна ли е тази помощ, съществува ли, за да можем най-накрая този проблем да го решим.
Възобновяемите енергийни източници, които също са посочени като основни виновници – забележете, във всички случаи в доклада сме посочили последствията като виновници. Всъщност тези, които са се възползвали от правилата на играта, както казах, са виновните за това, че ние сме им дали възможността да се възползват или, както се казва, виновен е, обратно на поговорката, според доклада, не който дава баницата, а който я изяжда. Колеги, поговорката е обратно, да Ви напомня – не е луд който изяжда баницата, луд е, който му я дава.
Та за възобновяемите енергийни източници чухте в доклада. През 2012 г. общо 1114 броя въведени възобновяеми енергийни източници в България, 2012 г. по време на управлението на първото правителство на господин Бойко Борисов. През 2011 г. се променя Законът, който беше през 2008 г. През 2008 г. Законът – крив или лош, даваше възможност надбавката над пазарната цена, която КЕВР определя всяка година, да бъде коригирана с 5%, което означава, че за 20 години тази надбавка можеше да стане нула процента.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, от място): За 20 години?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, за 20 години нула процента, по пет като го умножите, ще видите колко се получава. Мисля, че математиката не е толкова сложна.
Вие въведохте с промените на Закона цената да важи за целия период, независимо колко е висока, без правото на корекция, и създадохте условията така, че само тази година 1072 централи в областта на фотоволтаичните централи да бъдат въведени в експлоатация, от които 60% само за 10 – 15 дни.
И питам аз: кой в България ще се оплаква от неефективността на работата на държавната администрация, която успя за 10 дни да издаде разрешителни на 60% от въведените в България фотоволтаични централи? И дали това е станало само защото е била доста енергична в своите действия, или е била и стимулирана по някакъв начин? При това, забележете, на всякакво ниво – като се започне от Министерството на енергетиката, където се определяха рамките на играта, мине се през ДНСК, където се издаваха разрешителните и се стигне до общините, които преотреждаха земята. Ето Ви още един съпътстващ факт на това каква администрация сме имали през 2012 г. и по какъв начин тя е обслужвала интересите на населението – със знак минус.
Нещо повече, тогава са въведени и най-високите цени за дълъг период от време. Ако питате кой е виновен, за да има толкова много фотоволтаични централи в България, ще го кажа и него. Виновно е първото правителство на господин Бойко Борисов. По негово време те бяха въведени в експлоатация. Днес плащаме тази цена! Защото, когато се говори че са били въвеждани, без да са правени съответните анализи... Господин Симеонов, правени са, но не са ползвани.
През 2005 г. е разработена от Агенцията за енергийна ефективност – тогава под мое ръководство, дългосрочна програма за въвеждане на възобновяеми енергийни източници в България, където е направен плътен анализ на това системата и потреблението в каква степен и до какви обеми, и какъв вид възообновяема енергия може да поеме без рискове. Там са описани прословутите не повече от 300 мегавата възобновяеми източници от слънце. И така нататък. Там е описано, че първите три години ще има преференциални цени, след което трябва да бъде въведено така нареченото стимулиране чрез зелени сертификати – нещо, за което едва днес започваме да говорим. Но никой не ги е чел. Защото там тази система и тази програма не даваха възможност за обогатяване на някои от чиновниците, които помагаха за развитието на възобновяемия енергиен сектор във вида, в който е днес.
Именно поради тази причина считам и тези пропуски, за които току-що споменах, поради това, че не е дадена политическа оценка, а ние сме все пак органът, който е висшият политически орган в държавата, не бих посъветвал Народното събрание да приеме доклада във вида, в който е. Защото, пак казвам, ние сме попаднали в една фактология, която, според мен, само затруднява изясняването на истината. Може да дава отделни примери за съответните нарушения, но не ни позволява да правим пълноценна оценка и да търсим отговорност от виновно безотговорно вземани решения в областта на енергетиката.
Тук искам дебело да подчертая, че едва ли има правителство, което може да се похвали, че е избегнало тези грешки.
Още един път искам да благодаря накрая и да избегнем спекулациите за това как сме работили. Комисията работеше доста упорито. Един огромен обем от материали беше обработен. Доста фактология беше прегледана, прочетена и отразена. Но, пак Ви казвам, по-скоро този доклад е регистрация и протокол на нашите заседания, отколкото да сме направили правилните политически изводи от това защо, кога, как и кой е вземал тези решения, за които плаща днес целият български народ. Надявам се с моето изказване поне до голяма степен да съм дал отговор на въпроса кой е виновен и за какво в енергетиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплики?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Ерменков! Направо ще Ви отговоря с едно изречение, на упреците към доклада и към липсата на политически елемент в този доклад. Ако този доклад имаше политически оценки, той никога нямаше да види бял свят.
В края на краищата Народното събрание нас ни избра да свършим – по моето виждане, една чисто техническа и технократска работа. И аз мисля, че тази работа я свършихме. Вие сте абсолютно в правото си да направите това изказване, да дадете Вашата политическа оценка и да настоявате тя да влезе. Но, според мен, този доклад трябва да бъде освободен от политически оценки. Не е необходимо да се споменават имената, но в доклада мога да Ви кажа, че всички тези неща, които маркирахте като пропуски, а именно, че липсват имената на Иван Костов и на не знам си още кой, са заложени. Ето, на двадесета страница: На основание Решение 327 от 11 май 2001 г. на Министерския съвет в резултат на проведени преговори с инвеститори са сключени дългосрочни договори за изкупуване на ел.енергия между НЕК и „КонтурГлобал Марица Изток 3” и AES „Марица Изток 1“. Всеки може да си направи сметка на 11 май 2001 г. кой е управлявал. Не мисля, че трябваше да се влезе в детайлно изброяване на имена, министър-председатели, министри на енергетиката и така нататък.
Същото се отнася и за фактологията около ВЕИ-тата. Тя е изнесена, има я в доклада. Отнася се и за проверките. Признати са проверките, които действително са започнали 2014 г. Голяма част от нашия доклад е построена точно върху тези резултати от проверките, започнати по времето на Боян Боев и завършили през 2015 г. месец февруари. Никой не отрича това. То е написано тук. Но мисля, че упоменаването на конкретни имена би направило доклада неприемаем, не неприемлив, но невъзможно да бъде гласуван и приет. Не само в парламента, и в Комисията нямаше да може да мине.
А иначе мисля, че в препоръките, които сме разписали всички, достатъчно ясно се указват нарушенията, които са извършвани в законите, в едни закъснели промени в законите, които са извършени реално от парламента, за нарушенията и пропуските, които извършва ДКЕВР, Министерството на енергетиката, ДНСК, издавайки фалшиви разрешителни за ползване, без да са построени обектите – всички тези неща ги има в доклада.
Така че искам да се обърна към Вас с молба – господин Ерменков, обръщам се към Вас с молба да преосмислите решението си и все пак да подкрепите доклада, да гласувате, макар и с особено мнение. Най-малко заради труда, който сме положили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Втора реплика – народният представител Александър Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Ерменков, слушайки Вашето изказване, останах с впечатлението, че Вие току-що сте кацнали в това Народно събрание, нямате отношение изобщо към последните 25 години управление на тази държава, днес за първи път сте се заклели като народен представител и някак си измихте ръцете, и казахте: „ГЕРБ е виновен!”, „Иван Костов е виновен”. Само че, ще Ви кажа две неща.
Първо, колегата Валери Симеонов беше много прав и днес всъщност направихте една грешка. Този доклад наистина трябваше да го разглеждаме от гледна точка на това колко е обективен, има ли полза за бъдещето на енергетиката, да бъде полезен за правителството, за парламента, за регулатора, ако щете, или ще го обърнем на политическа свада да си обясняваме кой е прав и кой е крив.
Понеже започнахте с този тон, аз ще Ви отговоря със същия – Вие бяхте прав само за едно нещо: „Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава”. Защото казахте, че първото правителство на Бойко Борисов е присъединило 1000 мегавата през 2012 г. Да, факт! А знаете ли колко бяха заявените тогава? Над 11 хил. мегавата и Вие много добре го знаете. Защото по времето на Вашето управление, по времето на едно заседание, господин Корнезов по повод едно извикване от залата, променяте в Закона за ВЕИ-тата да се изкупува на преференциални цени – от 20 на 25 години. Вие сте тези, които дадохте тези високи преференциални цени. Вие сте тези, които отворихте вратата на големи инвеститори, които направиха по 30 – 40 и повече мегавата мощности. Защото Вие много добре знаете, че един проект не се осъществява от 2012 г. след два или три месеца. Това са дългосрочни проекти, на които са необходими две-три-четири и повече години, за да бъдат реализирани, за да бъдат присъединени. Следователно, недейте да си измивате ръцете, защото Вие имате най-голямата вина.
Ако някой си е нарушил правото при присъединяване, това не е работа на Народното събрание. Но Вие сте дали законодателна възможност тези големи инвеститори да инвестират и да използват преференциалните цени. Така че елате тук и кажете наистина дали е така, или не, а не да хвърляте обвинения напразно. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Третата реплика – Славчо Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги народни представители! След 26 години на преход за първи път видяхме такъв доклад да види бял свят. Моите поздравления към Комисията – тя работят 13 месеца по този доклад. Трябва да видите, колеги, за колко папки става въпрос.
Аз ще бъда прекалено кратък. Бих казал, че от тук нататък последствията от този доклад са в ръцете на главния прокурор. Имайте предвид, че докладът е изключително конкретен, изключително ясен и аз мисля, че самият главен прокурор трябва да го изиска. А ако не го изиска той, предполагам, че Комисията ще го изпрати на неговото бюро. Защото в този доклад нещата са казани много ясно.
Иначе, що се отнася до тези 30%, за които уважаваният от мен господин Еременков каза, той много добре знае, че нещата там не седят точно така, както ги обясни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Господин Ерменков, заповядайте за дуплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, моля за удължаване времето на групата.
Господин Симеонов, нямаме кой знае колко големи разлики в това, което казахте, и това, което казах. Затова казах, че всички са го подписали „с особено мнение”. Вие просто доказахте защо е така. Защото наистина ако бяха влезли тези мои констатации, някои въобще нямаше да го подпишат. Някои! А някои щяха да го подпишат.
Господин Ненков, когато говорите за 11 гигавата заявки за присъединяване на възобновяеми източници (реплика на народния представител Александър Ненков), 11 хил. мегавата правят 11 гигавата – да го запомните така в бъдеще, да го знаете, като съответствие – когато говорите за тях, пропускате едно нещо. Всички договори и заявки бяха с двугодишна давност. Тоест даже да предположим, че през последните дни на правителството на господин Станишев през 2009 г. са били подписани, през 2011 г. те щяха да са изтекли. А Вашите присъединявания станаха през 2012 г., при това станаха по заявени и платени гаранции в края на
2011 г. Тоест, това са всички заявки, направени по Ваше време. Те не са от нашето време. Така че не ни го прехвърляйте. Поемете си тази вина, тя вече е ясна на хората и не е необходимо да се опитвате да дообяснявате, защото колкото повече влизате в това блато, толкова повече потъвате. Това Ви съветвам приятелски. Хората знаят, хората виждат. А особено тези, които са си платили, за да получат присъединяването си, така някак си Ви се смеят зад гърба и още повече им падате в очите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Има думата за изказване народният представител Магдалена Ташева. (Реплики от ГЕРБ.)
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм единственият член на Временната комисия, който отказа да подпише този доклад. Исках да го подпиша с „особено мнение”, но след като видях този уникален в историята случай (показва доклада), когато и председателят на Комисията, който поне номинално трябва да се води автор, е подписал собствения си доклад „с особено мнение” и всички останали са направили така, нямах друг начин да се разгранича освен въобще да не го подпиша. Защото, за съжаление, няма щампа, няма процедура „отрицателно мнение”, има „особено мнение”, каквото и да означава това.
Излизам на трибуната, за да Ви приканя да не приемете този доклад по следните съображения. Комисията, макар и твърде ограничена, тъй като два пъти по два месеца й се удължаваше времето на работа, фактически имаше възможност да работи общо шест месеца и тя свърши огромна работа. Констатира страшни неща, големи закононарушения, големи политически и икономически гешефти, които първо се замислят, а след това се прокарва законът, който да ги узакони.
Да, правилно казва господин Славчо Атанасов – огромна е пирамидата от папки. Хората, които дойдоха на изслушване, това са мениджърите на българската енергетика – бяха много добронамерени. Една голяма част от материалите представлява търговска тайна.
Тоест, ако мога да сравня работата на една комисия с научната работа, ние имаме огромен експериментален материал. Няма ги обаче изводите, не са изведени закономерностите.
Представен ни е един доклад, който може би в 60 – 70% от своя обем представлява литературна справка или библиография на стари доклади, констатирали тук-таме по нещо си – тук един кадър, там един кадър от ландшафта на българската енергетика.
Например правилно каза един критик, че неясно защо тук ни се изнася кратък курс по европейско право. На стр. 2 или стр. 3, извинете – на стр. 5, са изброени всички директиви в областта на енергетиката, които така или иначе се посочени и в Закона за енергетиката. Просто „copy-paste” от Закона и хоп – на стр. 5.
Цитира се обилно един доклад на Еврокомисията, който между другото е написан след двудневни консултации на представителите на генералните дирекции „Енергетика” и „Конкуренция”. Те са дошли тук, примерно на 25 – 26 април, и на 23 – 24 май – за тези два дни поразпитали някой, написали доклад и този доклад е цитиран почти целият. Това е станало през 2013 г. пролетта.
Нека да добавя друг доклад на Комисията за защита на конкуренцията, почти изцяло е преписан. Той е излязъл през 2014 г.
Този доклад се позовава на едно дело № 39816, което Европейската комисия е завела пред НЕК за господстващата роля на „Газпром“. И въпреки че делото още не е приключило, докладът поема върху себе си ангажимента да говори от името на Европейската комисия срещу „Газпром”. Тук има един политически пасквил на страница 158 до 160, всъщност почти десет страници са отделени на политически нападки срещу руския енергиен гигант. Не е вярно, че нямало политически елемент и тук. Напротив, отворете от страница 149 до края и ще видите единствено и само политически декларации. Например изключително позитивно отношение към някакъв доклад на „Кей Пи Ем Джи” от 2012 г., който се е занимавал с плюсовете и предимствата на шистовия газ. Комисията изобщо не се е занимавала с такива неща.
Защо Докладът не отразява това, с което се занимаваме, това, което констатирахме, например как държавните енергийни дружества, визирам ТЕЦ „Марица изток 2”, са умишлено, целенасочено фалирани чрез ценовите решения на така наречения „регулатор”? Тук дори не е споменат фактът, че изпълнителният директор на ТЕЦ „Марица изток 2” беше изслушван два пъти в Комисията. Само веднъж е споменато неговото име и то мимоходом, колкото да не е без хич. Той обясни как ценовите решения на КЕВР фалират ТЕЦ „Марица изток 2”, а оттук фалират и „Мини Марица изток”. Защо ги няма информациите, които министри от кабинета Борисов 2 изложиха пред нас, че всяка частна мина е офшорка, че всяко по-голямо ВЕИ е офшорка, че всички топлофикации са офшорки, те не плащат данък на българската държава? Защо това го няма?
В крайна сметка работата на Комисията логически стигна до извода, че българската енергетика, държавната енергетика е фалирана по закон. НЕК е фалирана по закон. Между другото, на 5 юни министър Теменужка Петкова даде пресконференция, в която призна това, че по Закона за енергетиката Националната електрическа компания трябва да обира, цитирам, негативните луфтове, да купува електроенергията на преференциални цени, а да ги продава на пазарни. Каква е разликата? Според последното ценово решение на КЕВР за тази година прогнозната пазарна цена на 1 мегаватчас е 73 лв. Да, прав е господин Ерменков, когато казва, че едната от Мариците продава енергията си два и половина по-скъпо, а другата – един път и половина. Но, извинявайте, има ВЕИ-та, които продават енергията си 7 пъти, 8 пъти по-скъпо от тази пазарна цена. И ние ги видяхме онзи ден – това са собствениците на малките ВЕИ-та, които в Комисията поискаха да им се изкупува фотоволтаичният, дали е фотоволтаичен или конвенционален, това не може да се определи, но да им се изкупува токът по, цитирам, 560 лв. на мегаватчас. И НЕК трябва да плаща тази енергия, а да я продават по 60-70 лв. Е, няма компания, която би могла да оцелее при такъв режим, който е наложен на НЕК чрез корупционния, лобистки, антибългарски, антидържавен Закон за енергетиката.
Нужен е нов Закон. Искам да призова още веднъж председателя на Временната комисия – няма стане с кърпене и с промени на Закона. Трябва нов Закон с нов дух, обърнат към българския национален интерес, защото Законът за енергетиката в момента обслужва изключително чуждия интерес в ущърб на българския.
Още нещо да добавя. Много се говори, че НЕК имала 3 милиарда, 4 милиарда, над 4 милиарда дефицит. Извинете, държавата възлага на НЕК да строи „Цанков камък” – пътища, тунели, стена и така нататък. Това струва 1 милиард. Може ли НЕК да не се подчини? Не може! Националната електрическа компания строи тези съоръжения, след което държавата казва, че няма да плати. Отново държавата поставя на НЕК задача да построи площадка в Белене плюс градче или квартал за работниците, които ще дойдат. Това струва още 1 милиард, ако не и повече. НЕК изпълнява повелята на държавата, държавата отказва да плати. Ами, извинете, в този момент, буквално утре правителството може да се издължи на НЕК. И без друго изтеглихте 16 милиарда. Платете 2 милиарда на НЕК и веднага нейният дефицит ще падне наполовина. Или, ако не искате да го направите, ако искате да унищожите тази компания, която бива изпразвана от активите си и вече е почти куха действително от Костово време насам, то тогава престанете да повтаряте, че НЕК имала 4 млрд. лв. дефицит. Вие направихте този дефицит, Вие й го причинихте. Вие сте държавата, Вие управлявате.
Продължавам с други слабости на доклада, поради които аз не го подписах.
Авторът на доклада, макар че отговорност носи председателят на Комисията, той е писан по-скоро от един негов съветник със спорна репутация, за да попълни този дефицит – дефицита на фактите, констатирани именно от Комисията, е избран един пълнеж от стари факти. Например, говори се, че прокуратурата трябва да бъде сезирана за случая „Дуванлии”. Какво означава това? Много малко хора знаят. Това е онова среднощно слънце, което греело 33 часа в денонощието. Става дума за верига от малки ВЕЦ на някоя си Барбара Паниц от Германия. Извинете, този случай беше разкрит от служебния министър на енергетиката Асен Василев 2013 г. Той няма място тук. Както нямат място и куп други разкрития за злоупотреби и закононарушения в енергетиката констатирани, както вече казах, в предишни години. Докладът се позовава на това, ако трябва да цитирам председателя, че ЕРП-тата са изнесли около 60% от своите услуги, за които са лицензирани, са ги превъзложили. Това беше констатирано още 2011 г. и ние публикувахме одитните доклади в нашия вестник „Атака” 2012 г. открай докрай.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не сме го чели.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не подвиквайте.
След това имаше следващ одитен цикъл, който констатира същите и по-големи нарушения. Тогавашният председател на Комисията, на регулатора, в кабинета Орешарски Боян Боев даже изчисли колко пари са били изнесени, източени от българската енергетика чрез фалшиви договори за външни услуги – 818 милиона. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че нямаме нужда от този доклад, за да знаем тези неща. Ние знаем какво е станало.
И последно, ако ми позволите още малко удължение на времето...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Единадесет секунди сте извън.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Вижте, няма невинни сред тези, които управляваха българската енергетика. Тук виждам, че си разменяте обвинения. Да, факт, че договорите с американските марици са сключени от Иван Костов. Всички помним скандала. Петър Жотев, вицепремиерът, беше против това и уволнен заради това, но пропускате, че същият Петър Жотев, а след него и онези, които наследиха стола му в Министерството, дадоха писма за подкрепа! Първото писмо за подкрепа на тези договори е подписано от Петър Жотев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Ташева, една минута сте извън времето. Ще Ви отнема думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Следват Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски, Петър Димитров.
Договорът за особения залог върху сметките на българските потребители на ток е подписан през 2001 г.! Но през 2010 г. тогавашните шефове на НЕК Михаил Андонов и Красимир Първанов го преподписват! Става дума за един протокол, в който те са съгласни със съдържанието на договора, и се съгласяват тази ЕСКРОУ сметка да се премести от една банка в друга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Тоест... (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви. Ще Ви отнема думата. Моля Ви, завършете си изречението.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Тоест невинни между Вас няма! За жалост, Комисията не изпълни своята иначе благородна мисия. Затова е необходим втори доклад – този не става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Заповядайте, господин Симеонов – първа реплика.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Ташева, вземам реплика с пълното съзнание, че ще Ви дам допълнително време, тъй като Вие изядохте Вашето – на групата, но лошо няма.
Чувствам се задължен да оспоря упреците и критиките, които отправихте към доклада, доколкото маркирах основните от тях.
Първо, това била библиографична справка от предишни проверки. Няма как да бъде нещо друго. В този Доклад не можем да цитираме проверки, които сме направили ние самите, защото нямаме такъв апарат, нямаме тези служители, нямаме тези правомощия. Като отидем да проверяваме някои ВЕИ, просто ще пуснат кучетата върху нас. Нали го знаете?
Освен тези проверки, сме направили доста констатации, самите ние, в резултат от анализ на документите и в резултат от разговорите, да не кажа – разпитите, които извършвахме.
Например – отварям скобата за Дуванлии. Не е това, което е казал заместник-министърът – друго сме открили. Открили сме, че там има около 20 обекта на един и същ район, които са показали инвестиции чак на втората година, след като са започнали да получават пари за продажба на електроенергия! С други думи, те са монтирали фотоволтаичните панели втората година – в балансите им така излиза. Разбирате ли? Това са наши разкрития, както и много други, но ние нямаме отделен апарат като Комисия, с който да се извършват отделни проверки.
Не съм съгласен, че докладът на Европейската комисия бил направен за два дни. Не знам как знаете откъде е направен, с какви възможности, документи и материали е създаден, но в общи линии съм цитирал това, което съвпада с нашите констатации. Да Ви го кажа направо, не съм голям фен на проверките на Европейската комисия.
Докладът на КЗК – господстващата роля на „Газпром”. Съжалявам, факт. Ако Вие го оспорите, ще бъдете може би единствената в тази зала. И в момента „Газпром” има господстваща роля в доставката на газ.
За шистовия газ сме дали фактологията, която е историческа хронология – какво е разглеждано, какво е констатирано и какви действия е имало правителството! Нищо друго не сме направили. Да не споменаваме думите „шистов газ” ли, какво? Просто сме длъжни да изложим всички обстоятелства около промените, нещата, които са се случвали в енергетиката.
Не съм съгласен и с това, че нямало заключение. Пише ги тези работи в заключението, че ТЕЦ „Марица изток 2” е водена към фалит от ценовите решения на регулатора. Това е написано. Не ни упреквайте.
„Цанков камък”, АЕЦ „Белене” – всички тези неща ги споменахме, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Втора реплика – народният представител Валентин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Ташева, харесвам Вашата критичност и уважавам Вашето мнение, но все пак трябва да се придържаме към фактите. Някои неща, които казахте, обобщавайки общата вина на всички, които са управлявали – имам чувството, че някъде спестявате, а другаде наблягате. Това, разбира се, е Ваше политическо решение.
Но когато говорите примерно за особения залог, който беше направен, и когато централите започнаха да действат, интересно, не споменавате имена. Тук споменавате имена, които нямат абсолютно нищо общо – нито господин Андонов, който стана председател на Българския енергиен холдинг през 2012 г. През 2012 г. министър Добрев обяви този особен залог и го даде на прокуратурата. Интересно, всички документи през 2014 г. казаха, че са загубени! Няма как той да бъде виновен за този особен залог.
Този особен залог е причината, за да могат ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3” да се обосноват пред своите банки кредитори, да вземат заемите си, да започнат да действат и да правят рехабилитация на 1 и 3. Именно този особен залог няма как да бъде направен през 2012 г.!
През 2012-а, че са преместили една ЕСКРОУ сметка от една банка в друга поради изискванията – знаете, че тогава излязоха проблемите с българските банки, че не трябва да има съсредоточаване на капитал в една-единствена банка, а трябва да се разпределят до 25%, това е съвсем друг случай. Няма как да обвинявате нито господин Андонов, нито когото и да било след 2007 г.! Даже 2005 мисля, че беше особеният залог. Така че дайте да не манипулираме фактите и данните.
Относно „Цанков камък” – добре казахте, че държавата по принцип е възложила, тя трябва да изкупи може би своите съоръжения. Но как изведнъж от 200 милиона този проект нарасна на 1 милиард?! Трябваше това да кажете, защото някой се облагодетелства там.
Националната електрическа компания, ако погледнете дълговата крива, има най-много натрупани задължения през 2005-а, 2006-а, 2007-а, 2008-а, след това дълговата крива се задържа и 2014 г. – с още един милиард! Кой е виновен тогава? Нека да го кажем с имената, ако ще говорим с имена, и да не изкривяваме фактите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Има ли трета реплика? Няма.
Госпожо Ташева, заповядайте за дуплика. Разполагате с три минути.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин Николов, цитирах Протокол № 7 от 23 февруари 2010 г. – не 2012-а, подписан от господин Ангелов, господин Михаил Андонов и господин Красимир Първанов. Можете да го видите – той се намира в архива на Народното събрание, в документите на онази Комисия срещу корупцията, тогава ръководена, мисля, от Яне Янев, който за първи път публикува и договорите с така наречените „американски марици”. Има го този Протокол, вижте го – те са го подписали. Не виждам за какво да се извинявам. Не е грешка – подписали са го.
Към господин Симеонов. Разбира се, Вие можете да направите литературна справка, екскурс назад във времето – кой какво е открил за разгрома, разрухата на българската енергетика. Но смятам, че в този Доклад трябваше да бъде отразена онази част от работата на нашата Комисия, която констатира, че корупцията, която руинира българската енергетика, е узаконена. Тя е руинирана по Закона за енергетиката и Закона за възобновяемите източници. Можем да посочим членовете, по които това става. Можем да посочим и онова, което заяви финансовият министър при изслушването. Можем да посочим имената на офшорките. Защо ги няма тук?
Тук има едни таблици, които са стотици, може би хиляди фирми, но не всеки има възможност да влиза в АПИС или в ДАКСИ и да търси имената, та да види кои са собствениците. Ние ги знаем кои са! Защо мълчим? Нали това беше високата мисия? Какво е заглавието на Комисията – „за проверка и оценка на състоянието на енергетиката”. Е, каква е нашата оценка? Няма я.
Искам да прочета – само за момент, още една минутка, последните изречения от заключенията на Комисията: „Препоръчва се да се предадат на прокуратурата и констатациите за проблемите в работата на КЕВР”.
От тук трябваше да започне докладът, а не тук да завърши. Тъкмо стигнахме до същината и там докладът приключва, а Комисията мълчи.
Още веднъж призовавам – не подкрепяйте този Доклад. Комисията свърши добра работа. Трябва да бъде написан нов доклад, който да отрази реално нейната работа. Нейната, а не работата на двама чиновници от Еврокомисията, които дошли за два дни през април 2013 г., защото техните мнения заемат голяма част от този свод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ташева.
За изказване думата има народният представител Кирил Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предварително казвам, че няма да правя политическо изказване.
Моля Вас, уважаеми колеги, да се приземим и от нивото на политическото говорене да минем на професионалното такова. Гледаме един от най-важните сектори на българската икономика, а това е „Енергетика”, който е част от националната сигурност, и е обидно да хвърляме имена и обвинения от ляво към центъра и от центъра в дясно, и да се връщат обратно реплики. Списъкът на министрите е списъкът на всички министри след 2000 г., а не само един, двама или трима.
Създаването на Временна анкетна комисия за проверка и оценка състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. беше инициатива на Парламентарната група на АБВ, към която се присъединиха и колеги от други парламентарни групи. Решението за създаването на Комисията беше подкрепено в залата от 140 от общо 142 гласували народни представители.
Подготвяйки се за това изказване, се върнах към мотивите, с които създадохме Комисията, с които постигнахме това завидно единодушие при гласуването, които обясняват целите ни, за да си дам отговор дали ги постигнахме.
През февруари миналата година се обединихме около, цитирам: „Необходимостта от стабилен консенсус по основните направления на енергийната политика и национална стратегия с приоритети, както и че в основата на всички програмни и законодателни инициативи трябва да бъдат ясната оценка и анализът на провежданата досега политика, постигнатите резултати и специфичните проблеми в енергийния сектор”. Край на цитата.
Това е от мотивите. Или, иначе казано, очаквахме докладът да даде обща оценка на актуалното състояние, която да бъде основа и отправна точка за енергийна стратегия на страната, и да предложи мерки за стабилизиране на отрасъла и конкретни законодателни инициативи. Въпреки положените усилия, след нееднократно удължаване срока за работа на Комисията и почти едногодишно забавяне, разглежданият днес доклад не отговаря на очакванията ни. Предложеният текст не представя реално състоянието на енергетиката, съответно препятства вземането на адекватни решения въз основа на доклада.
Целта да имаме оценка за състоянието на енергетиката не е постигната главно поради това, че докладът не обхваща целия национален отрасъл. Липсват структуроопределящи сектори с критично за националната енергийна сигурност значение, каквито са местният въгледобив и централизираното топлоснабдяване. Освен всичко друго подобен подход би могъл да ни заблуди, че в некоментираните в доклада сектори няма проблеми – извод, който не отговаря на реалното състояние.
Същевременно информацията за двата разгледани в доклада сектори – „Електроенергетика” и „Природен газ”, е откъслечна и непълна. Например в частта за електроенергетиката практически липсват ядрената електроенергетика и хидроенергетика. АЕЦ „Козлодуй” фигурира на две страници, едната от които е посветена на съмнителна за Комисията процедура по ЗОП. За сметка на това са изложени ненужно подробни данни от профила на отделни компании, определени процедури по ЗОП, проверки от компетентни органи, повечето от които вече завършени. Съществуващият проблем за дългосрочните договори между НЕК ЕАД и двете частни централи от комплекса „Марица изток” в доклада на Комисията е разгледан единствено от гледна точка на високите цени на произвежданата електроенергия, въпреки че не е описана ползата от тяхното съществуване, а тя е обективна, защото, първо, вложените инвестиции в централите са важен фактор за енергийната сигурност, тъй като чрез тях централите отговарят на Европейската Директива за големи горивни инсталации, за прах, азотен окис и серен диоксид. Второ, чрез тези договори е осигурено производство на електроенергия от местни лигнитни въглища и е гарантирано бъдещето на българския въгледобив. Трето, цените по дългосрочните договори не са еднозначна величина и те зависят и от това, доколко НЕК, в качеството на купувач на електроенергията, използва интензивно наличната разполагаемост, за да произвежда и продава енергия. Ако НЕК бъде търговски по-активен и увеличи натоварването на централите, то техните цени ще спаднат до много по-ниски нива. Цените по дългосрочните договори са съпоставими с цените за подобни технологии, което е лесно за установяване на база известни публични източници.
На последно място, но не и по значение, новият пазарен европейски модел, който е предмет на актуални дискусии, съдържа под една или друга форма плащания за разполагаемост, подобни на тези в коментираните дългосрочни договори, с оглед гарантиране на национална енергийна сигурност.
Като обобщение дългосрочните договори за изкупуване електрическа енергия са били необходимото условие за привличане на инвестиции към момента на тяхното сключване, така че да продължи да съществува комплексът „Марица изток”. В този смисъл към момента актуална тема е тяхното трансформиране за работа на централите, подчертавам, при пазарни условия, а не прекратяване на договорите или администриране на цените.
Докладът е фокусиран главно към представянето на обширна информация, подчертавам, за селективно подбрани действия, обществени поръчки, решения на мениджмънта на съответните компании или институции, които Комисията оценява като противозаконни, включително съставляващи престъпления и нуждаещи се от вниманието на прокуратурата, без да стават ясни критериите, съгласно които е направен подборът на разследваните случаи. Тази информация е важна, въпреки че преимуществено става дума за нарушения на енергийни дружества, които вече са установени по съответен ред от компетентните органи.
По-скоро фокусът трябваше да бъде в систематичното описание на състоянието на енергетика, с оглед вземането на правилни и прагматични решения въз основа на доклада. Сега той изобилства от преразказани процедури, цитати или пълните текстове на документи, нормативни актове, одитни доклади, решения, становища на институции, чието съдържание е публично или достъпно, но в него липсва, подчертавам, профил на националната енергетика, представен чрез стандартно приетите индикатори като енергийна интензивност, въглеродна интензивност, енергийна зависимост, съотношение между крайно и брутно енергийно потребление. Липсва последващо, подчертавам, дефиниране на проблемите пред всеки от секторите и свързването им с постигането на целите на Европейската енергийна политика до 2020 г. и дългосрочно до 2030 – 2050 г.
Ако състоянието и проблемите на националната енергетика бяха изведени от цитираните в доклада европейски оценки на отрасъла, каквито са тези на Европейската комисия от средата на 2013 г., доклада на Европейската комисия за състоянието на енергийния съюз от ноември 2015 г., работен документ на службите на Европейската комисия – Доклад за България за 2016 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, анализът щеше да бъде по-обективен, експертен и пълен. С това можеше да се постигне и хронологично проследяване на развитието, актуалност на изводите и повече убеденост в правилността и ефективността на отправените от Комисията препоръки.
Допълнителна полза е, че придържането към тези документи гарантира в по-голяма степен съответствие с европейските правни норми и политики, което само по себе си е стъпка в правилната посока от гледна точка избягване или преодоляване на проблеми в националната енергетика.
Както вече споменах, сроковете за работа на Комисията бяха удължавани няколко пъти. Този факт в съчетание с периода, който обхваща анализа на състоянието до 31 януари 2015 г., към днешна дата в голяма степен компрометира не само някой от изводите, но и смисъла от дейността като цяло.
Следва да се отбележи, че в настоящия момент средата – нормативна, политическа и регулаторна за функциониране на енергетиката, е съществено променена, което прави неактуални редица заключения. Така например в доклада се посочва, че цените на ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3” за периода юни 2014 – юни 2015 г. са съответно 201,71 лв. и 139,45 лв. на мегават часа. Стойностите им дават основание тези цени да се квалифицират като непазарни и високи.
Обаче съгласно действащото ценово решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 30 юли 2015 г. средните цени на двете централи са респективно 147,27 лв. и 108,64 лв. на мегават час и те са по-ниски от средните цени на възобновяемите източници и на високоефективната комбинирана електрическа енергия.
Уважаеми колеги, докладът се разглежда в специфичен за европейската и за националната енергетика момент. В ход е процедурата по обсъждане и приемане на нов пазарен модел на европейско ниво. Предстоят радикални промени в европейското законодателство – Директива за енергийна ефективност, Директива за насърчаване на енергията от ВЕИ, правилата за схема за търговия с емисии и други.
Същевременно на дневен ред в България е обсъждането, приемането и прилагането на нов пазарен модел, който се разработва съвместно със Световната банка. Очаква се подготвянето на пътна карта за пълна либерализация, постигане на повече прозрачност и ликвидност на пазара, структурни и корпоративни промени, приемане на механизми за защита на уязвимите потребители на енергия.
В този смисъл голяма част от предложенията, съдържащи се в доклада, са неподходящи както по същество, така и от гледна точка на време на предлагане.
Следва да признаем, че колегите от Временната комисия са положили огромни усилия, разгледали са и са обработили голяма по обем, специфична информация.
Докладът щеше да спечели, ако тя беше представена като аналитична част и рефериране към документи или приложения, с които при желание заинтересованите могат да се запознаят. Въпреки всичко той стана повод за поредната дискусия за състоянието на енергетиката в България в парламента, а лично за мен – и възможност за пореден път да настоявам за обсъждане и приемане на дългосрочна национална енергийна стратегия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цочев.
Реплики?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Цочев, ще изразя несъгласие със сериозните критики към доклада, защото според мен времето, което беше предоставено и в което работехме, няма как да е достатъчно, за да се опише една пълна картина на състоянието на енергетиката – един доста сложен и проблемен отрасъл в икономиката на България.
Капацитетът, с който разполагаше Комисията, беше използван, уверявам Ви, на 100%. Каквото можахме – сторихме.
Вероятно сте прав да отправяте упреци, че някои раздели, че някои части от енергетиката не са добре представени, не са добре анализирани, но времето, с което разполагахме, това можахме да направим.
Да, на въгледобива естествено, не сме обърнали много сериозно внимание, тъй като не смятаме, че там има някакви тежки и драматични проблеми. Така сме сметнали. Не сме го отразили подробно, макар че е засегнат. За централното топлоснабдяване – също е маркирано. Не сме се спирали подробно.
За ядрената и за хидроенергетиката вече не съм съгласен. Те имат своето място в доклада. Смея да твърдя, запознат съм достатъчно детайлно, вече тук в следващия момент ще изразя обаче несъгласие с констатациите Ви и упреците по отношение на нашето виждане за ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3” и дългосрочните договори, които са сключени с тях.
Малко са хората в тази зала, които ще изразят становище каквото Вие изразихте, че това са полезни договори, че не бива да се преустановяват. Интересно ми е какво ще е Вашето мнение, когато излезе докладът на Европейската комисия, в който съм сигурен, че тези договори ще бъдат обявени за държавна помощ и, дай Боже, да не плащаме санкции за това, че сме позволили държавна помощ?
Фокусът върху глобалното състояние, което Вие смятате, че трябваше да бъде направен и със съответни препратки – да, това е също форма на представяне на доклада. Документите са налице. Те са публични, така че всеки може да ги потърси.
Вярно е, не е направен като класьор докладът, в смисъл – отправка към този документ, отправка към този доклад, но мисля, че това не е голяма трагедия. Който желае, може да го установи.
Приключвам – в крайна сметка, за да се анализира тази информация, се изискваше доста време. Естествено, че нещата се променят в това време, но аз имам пък един друг упрек пък към Вас и бих желал да ми отговорите – Вие, като специалист в областта, лично аз съм Ви канил да присъствате на заседания на Комисията, не присъствахте, но Вие имахте представител на Вашата политическа сила. Можеше чрез него да изразите Вашите несъгласия или насоки, с които да променим своята работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Цочев, за дуплика.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Симеонов, очевидно не сте ме разбрали.
Вашият обяснителен режим ми заприлича на оправдателен режим, поради това, че се съгласявате с това, което правя като констатации.
Колкото до мариците, въобще не сте разбрали какво искам да кажа: защо са построени, няма да го повтарям и да Ви го прочитам, но когато внесете Законопроекта, аз ще изразя съгласие при положение, че чл. 107, не само този, който цитирахте, но и чл. 105 от Договора за функциониране на Европейския съюз позволяват понятието „държавна помощ”, иначе ще получим санкции от Европейската комисия.
В 2006 г., когато България влиза в Европейската комисия, е била длъжна да нотифицира тези договори. Тя не го е направила.
В момента аз разполагам с цялата преписка, която се води вътре в страната и с Европейската комисия. Присъствал съм на срещи с Марош Шефчович. Вярно е, че европейската бюрокрация действа бавно, но няма институция в България, която да определи дали това е държавна помощ или не. Ако ние едностранно в парламента прекратим тези договори, 3 милиарда неустойки ни чакат от двете централи. И затова аз подчертах в моето изказване, че не да се закрият, а да се мине на пазарен принцип.
Има голяма разлика между това, което казвам и което Вие считате, че съм поддръжник на американските централи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цочев.
За изказване думата има народният представител Валентин Николов, след него народния представител Мартин Димитров.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз лично искам да дам положителна, висока оценка за Комисията, защото тази Комисия заседаваше почти всяка седмица и то доста часове на ден.
Бяха изслушани много хора, много институции, много търговски дружества, държавни, частни, разпределителни дружества, преносни дружества.
Беше свършена наистина много работа. Беше събран огромен обем информация.
Разбира се, голям проблем е, че Комисията не разполагаше с достатъчно експерти, които могат да записват, които могат да обобщават това, което им подаваме и накрая ние фактически да успеем да дадем политическото си отношение към материала и препоръките към Народното събрание, които то трябва да вземе предвид. Тук наистина куцаше нашата работа.
Експертите – добри, лоши, които господин Симеонов предложи на Комисията, свършиха огромна по обем работа. С такива разполагахме. Ако може някой да предложи други експерти, да ги накара да работят безплатно – добре дошъл, но никой не предложи. Ние трябва да отдадем заслуженото.
Друг е въпросът всеки каква оценка ще даде на този доклад. Има неща, които наистина въобще не сме започвали да разискваме вътре, пак се появиха, като, примерно Горна Арда. Въобще не сме я разисквали и изведнъж се появи там. Аз не мога да дам оценка на това, което е изложено. Даже тук съм го дал на някои експерти, които се занимават с Горна Арда, и има доста забележки.
Не мога да бъда съгласен с констатации, които са направени в доклада за това какво е държавна помощ и кое – не, защото това не е работа на Комисията. Това е работа на Европейската комисия, знаем много добре, тоест ние трябва да изчакаме. Ние можем да се съмняваме, можем да подготвяме различни варианти, ако днес Европейската комисия каже, че това е държавна помощ.
Да, може би трябваше да направим някакви екшън планове, но в никакъв случай ние на трябва да се произнасяме кое е държавна помощ и кое не.
Примерно, за възобновяемите източници, очакваме също някакво решение, което знаем, че ДКЕВР тогава е пратила в Европейската комисия. Там може да бъде пък допустима държавна помощ, така че ние не можем да се изказваме в негативен план за тези възобновяеми източници.
Ето и днес за един час минахме през конференцията на „Gas infrastructure in Europe”. Там фактически беше наблегнато на това, че газът и възобновяемите източници довеждат до положителни промени, които Европа трябва да направи във връзка с климата, а това е едно от най-големите задължения на Европейския съюз, и тя е водеща в тези политики, и доведоха до подписите, които направиха в Париж миналата година. Така че този доклад поне е някаква основа на неща, които могат да се случат.
По времето на този доклад дори бяха предприети конкретни мерки в Закона миналата година, които приехме заедно в края на юли месец. Бяха предприети промени във връзка с тези възобновяеми източници, които бяха изградени по Мярка 311/312, която пък, разбира се, сега ще прегледаме да видим дали наистина не ги ощетяваме прекалено много да фалират всичките, но така или иначе там имаше злоупотреби. Имаше нотификация от Европейската комисия във връзка с прекомерна, може би държавна помощ, защото те, използвайки европейски средства, не изпълниха задължението си да дадат своите декларации за това и получиха големи преференциални цени.
Искам да дам моята лична оценка във връзка със състоянието на енергетиката от това, което съм чул, от това, което съм разбрал, от моя опит и в АЕЦ „Козлодуй”, и като председател на Борда на Българския енергиен холдинг. Аз лично смятам, че нашата енергетика не беше достатъчно подготвена за тези конкурентни условия, които ни предложи Европейският съюз, и съответно директивите, които трябваше да изпълним в тази пазарна обстановка.
Мисля, че ако България беше успяла да защити IV и V блок на АЕЦ „Козлодуй” да работят, както това направиха „Пакш”, в този случай нямаше да имаме такъв проблем дори с възобновяемите източници, дори с ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3”, защото себестойността на тока, който щяха да произвеждат, щеше да бъде 10 лв., а не както е на V и VI блок, която е най-ниската електроенергия, произведена на базов източник, и там в момента е между 45 и 52 лв. В III и IV блок щеше да бъде 10 лв. Щеше да компенсира абсолютно всички инвестиции, дори и лоши решения, ако щете, в българската енергетика и нямаше да имаме такъв проблем – да защитаваме и да казваме какво е състоянието на енергетиката и какво трябва да предприемем. Истината е, че когато конкурентната среда създаде такива условия, както примерно се създадоха в края на 2008 г. и 2009 г., както се създадоха 2013 г., както е в момента 2015 г. – цените да вървят надолу, то тогава остатъчната стойност в българската енергетика изведнъж изчезва, започват да се трупат големи загуби, като в ТЕЦ „Марица изток 2”, като в Националната електрическа компания и фактически тогава виждаме, че не сме достатъчно конкурентоспособни.
Истината е, че в Националната електрическа компания дълговете, както казах и в репликата, се натрупаха между 2005 г. и 2009 г. – най-много дългове и то на база, разбира се, инвестиционни дългове, в което няма лошо. Нека да има инвестиции, при условие че бизнес планът покаже, че те ще се възвърнат. Обаче 2009 г. синдикатът на банките, начело с „Париба”, какво се оказа? Вдигна почти два пъти лихвите по кредитите на Националната електрическа компания. Защо? Защото финансовото състояние на Националната електрическа компания 2009 г. беше страшно влошено, и тогава тя трябваше да плаща много по-големи лихви за заема, който е взела тогава.
Оказва се, че „Цанков камък”, който е разчетен за 200 милиона, изведнъж отиде на милиард за 80 мегавата. Наистина това, което е направено, е природно богатство, но тези 80 мегавата никога не могат да възвърнат инвестицията, която е вложена в тях. Няма да говорим, че това е много лоша геология, която е направена, и така нататък. Да не се връщаме на тези моменти.
Освен дълг от инвестиции, Националната електрическа компания натрупа дълг и от лоши решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – 2014 г. само 800 млн. лв. дълг от тарифен дефицит. Той е направен поради решенията на ДКЕВР, които знаеха много добре тогава, че техните решения ще се върнат като бумеранг, че някои от тях са противоконституционни, а други по принцип не могат да бъдат изпълнени. Те взеха от ТЕЦ „Марица изток 1” и ТЕЦ „Марица изток 3”, разделиха наполовина цената и казаха на Националната електрическа компания: „Вие ще си ги продавате на свободен пазар, а другите влизат в регулиран пазар”. Да, но как ще продават тези скъпи цени на свободен пазар, ако не ги миксира с някаква евтина енергия?! Няма как, и тя почна да трупа големи дефицити – 800 милиона, пак казвам, само за една година. Добре, натрупала ги е, лошо решение. Да, но следващото решение на ДКЕВР не компенсира тези загуби, която е длъжна да ги компенсира. Не ги компенсира! Защо? Защото ДКЕВР трябва да гледа и социалната страна на въпроса. Това значи, че трябва да вдигне електричеството на потребителите и на бизнеса.
Електроразпределителните дружества, понеже чух разни констатации как правителството на Борисов 1 било виновно. Не знам с какво е виновно?! Това е абсолютно груба манипулация. 2004 г. приватизирани дружествата, подписвани договори, дадена голяма възвръщаемост, много голяма, въобще за Европа нечувана. 2004 г.! Какво е виновно правителството на Борисов 1?!
2010 г. – тогава ДКЕВР влиза и прави дълбочинни проверки на тези дружества – докладът е тук, в Народното събрание, всеки може да види – и излизат много нелицеприятни неща: възлагане на свои фирми, така наречените „ин хаус”, които не бяха позволени тогава в Закона за обществените поръчки, възлагане на свои дружества, изнасяне на капитал. Само в едно от ЕРП-тата бяха намерени депозити за над 200 млн. лв. За над 200 млн. лв.! Бяха написани актове за милиони левове на тези дружества. За жалост, те май паднаха в съда. Така че не мога да разбера какво е виновно правителството на Борисов 1, че е констатирало и разкрило тези неща, които са се случвали от 2004 г. до 2010 г.? А даже продължават и сега, но многократно по-малко, които бяхме констатирали.
За възобновяемите източници да кажа, понеже имаше обвинения. Да, заварихме заявки за 12 000 мегавата, но тук не се каза, че 4500 мегавата бяха договорите, сключени с Националната електрическа компания за изграждането им, така наречените „предварителни договори”. Но в законодателството няма предварителни, те имат договори по принцип. Тези договори обвързват двете страни и трябваше в Закона за енергетиката по някакъв начин да решим този проблем. В основното тяло на Закона не се позволи нито един друг договор да бъде сключен. Големият проблем беше в Преходните и заключителните разпоредби на този Закон, защото той трябваше да реши как ще процедира именно с тези договори. Затова търсихме варианти – искахме от инвеститорите да внесат едни гаранции, опитвахме се цена да се дава на Акт 15. Знаете, че от Закона за алтернативните и възобновяеми източници на енергия, който беше 2007 г., цената не можеше да се мърда с повече от 5%. Абсолютно правилно – повече от 5%!
И какво щяхме да заварим през 2012 г.? Каква беше цената, наследена от този Закон? Сега ще Ви цитирам: 728,29 лв. – цена, която ДКЕВР можеше да приеме с тези 5%. Забележете след това, че 2010 – 2011 г. намалява на 689 лв., защото вече променихме Закона и даваме възможност на ДКЕВР да променя цените на възобновяемите източници. През 2010 – 2011 г. – 485 лв. Така ли щяха да се смъкват цените, ако бяха с 5% разлика? Абсолютно не. За периода от 2011 г. до 2011 г., защото тогава позволихме ДКЕВР да гледа цената на тримесечие, между март и юни, тогава цената вече е 237 лв., а 2011 – 2012 г. цената е още по-ниска.
Абсолютно не съм съгласен, че това е наследство на Борисов 1. Да, има вина и администрацията има вина. Всеки беше чувал за корупции, които се даваха във връзка с отреждането на земята, със свикването в един и същи час на комисии, които приемаха тези възобновяеми източници. За съжаление се създаде такава корупционна среда.
Може ли да поискам удължаване на времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате достатъчно време.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Имам да кажа още доста неща.
Искам процедура за удължаване на времето до гласуването на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Приключихте ли с изказването?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, не съм приключил. Правя процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: След изказването можете да направите процедура, но кажете.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам процедура за удължаване на времето до гласуването на доклада на Временната комисия за установяване състоянието на енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 89 народни представители: за 65, против 22, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Всъщност по какъв начин енергетиката в България успя да преодолее всички тези периоди, за които говоря – на конюнктура на пазара и на увеличаване на разходите на НЕК във връзка с дългосрочните договори? Националната енергетика има два спонсора – АЕЦ „Козлодуй“ и „Булгартрансгаз“. Това са най-големите спонсори, които даваха глътка въздух на енергетиката през тези години и продължават да я дават. Защото АЕЦ „Козлодуй“ на база технологията, която има, може да има много по-голяма добавена стойност. На регулирания пазар той е с много изкривена цена с цел да се постигне социалност. В момента даже дава на електропреносните и електроразпределителните дружества на 30 лв. – да купуват във връзка със загубите, които имат. Само че това за съжаление изкривява пазара. Оказа се, че има доста голяма злоупотреба и някои дружества, възползвайки се от тази енергия, изкривяват пазара и дават дъмпингови цени на нашия пазар. Това също трябва да се констатира и да залегне в бъдещите промени на Закона за енергетиката. Те трябва да бъдат пазарни цени, на които се купуват загубите на преносните и елекроразпределителните дружества.
Бих казал, че ДКЕВР е най-големият виновник за случващото се на енергийния пазар през годините, защото не успя по никакъв начин да овладее, преразпредели и балансира нашата енергийна система. През 2012 г. имаше лоши предложения, през 2013 г. и 2014 г. – също, които доведоха НЕК до големи загуби.
Мога да говоря още много, но ще отегча залата.
Мисля, че докладът може да бъде много по-добър, но понеже разполагаме с този, бих казал, че това е добра основа да се работи върху него и да се надгражда. Даже бих казала, че той може да се доразработи в Комисията по енергетика, която да се събере няколко пъти и да направи допълнения върху този доклад, което ще даде много по-добри основи и положения за развитието на енергетиката в България.
И последно, България се нуждае от нова стратегия. Тази стратегия приключва в 2020 г. Стратегията, която беше приета 2010 г., вече не е актуална. Виждаме, че не може да бъде изпълнена, защото не беше направена добре. Може би за 2010 г. е изглеждала така, но към днешните условия тя не е правилна.
Затова – една стратегия в дългосрочен план до 2050 г., на база приоритетите, които държавата иска, на база, че на България й е нужно да изгражда нови мощности, защото замени старите, които скоро ще излязат, дали поради конкурентност на пазара, или поради ниска ефективност, или поради изтичане на срока, но България се нуждае от нови мощности.
И ако след 10 години се питаме защо ги няма, ще сме виновни всички ние. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Заповядайте за реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, добре, че напомнихте за Трети и Четвърти блок. Само пропуснахте да кажете кой беше главният преговарящ тогава – госпожа Кунева, та да ни е ясно на всички за кого става въпрос.
Казахме си, че ще говорим с имена.
Колкото до ЕРП-тата, не сте ме разбрали. Аз казах, че 2004 г. бяха приватизирани 70%, но споменах, че правителството на Бойко Борисов 1 продаде останалите 30. Това имах предвид. Това всъщност е един от начините, по които държавата се лиши от възможност под някаква форма да влияе върху това действие.
Правилно сте разбрали за 2004 г., но не сте ме разбрали за 2010 г. И последно, Вие сте абсолютно прав по отношение на това, че АЕЦ „Козлодуй“ и „Булгартрансгаз“ са спонсорите. Пропуснахте да кажете, че вчера вкарахме още един държавен спонсор в играта да оправяме енергетиката на частника за сметка на държавата – „ЕСО“, когато обложихме приходите им с 5%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Други реплики? Няма.
Дуплика – господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Да, прав сте, но искам да кажа, че тези 30% така или иначе не влияеха. Знаете много добре, че договорите бяха направени по такъв начин, че нямаше блокираща квота. Бих казал, че близки до управляващите партии хора стояха в Надзорния и Управителния съвет. Тези 30% само това изпълняваха. Нищо друго. Държавата даже не получаваше дивиденти. Поне тук получи някакви пари. Не влияеше нито на решенията, нито върху контрола. Контролът трябва да бъде завишен. Надявам се, че новата Комисия за енергийно и водно регулиране ще повиши контрола – както върху ЕРП-тата, така и върху всички участници на електроенергийния и газовия пазар.
Съгласен съм с друго, което не беше казано сега от Вас, а в предишни изказвания – нека в този бюджет дадем възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране да е обезпечена с този финансов ресурс и този капитал, с който да осъществява онези дейности, които ние очакваме от нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Николов.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете колегите в залата – предстои гласуване.
Подлагам на гласуване
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г.”
Проектът на решение е внесен в Деловодството на Народното събрание с вх. № 653-65-1 на 22 април 2016 г.
Гласували 114 народни представители: за 85, против 5, въздържали се 24.
Докладът на Временната анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. е приет.
Съобщения за парламентарен контрол на 10 юни 2016 г.:
1. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на един въпрос от народния представител Красимир Янков.
2. Министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова ще отговори на пет въпроса от народните представители Вили Лилков, Дурхан Мустафа, Димитър Байрактаров, Светла Бъчварова и Петър Славов, и на едно питане от народния представител Михаил Миков.
3. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на 11 въпроса от народните представители: Джевдет Чакъров – два въпроса, Настимир Ананиев – два въпроса, Иван Иванов, Кирил Добрев и Радослав Стойчев, Филип Попов, Васил Антонов, Емил Райнов, Слави Бинев и Николай Александров, и на едно питане от народния представител Настимир Ананиев.
4. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на един въпрос от народния представител Васил Антонов.
5. Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на пет въпроса от народните представители: Слави Бинев – два въпроса, Велизар Енчев, Дора Янкова и Румен Гечев, и на две питания от народния представител Слави Бинев.
6. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на шест въпроса от народните представители Станислав Станилов, Слави Бинев, Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева и Емил Райнов, Димитър Делчев, Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев.
7. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на 11 въпроса от народните представители: Филип Попов, Димитър Делчев, Слави Бинев – два въпроса, Иван Станков – три въпроса, Петър Христов Петров, Светла Бъчварова, Светла Бъчварова и Добрин Данев – два въпроса.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на питане от народния представител Радан Кънев, и въпрос с писмен отговор от народния представител Методи Андреев;
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Търновалийски и Петър Славов, и на три въпроса от народните представители Десислав Чуколов, Георги Анастасов и Атанас Мерджанов;
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева – на въпрос с писмен отговор от народните представители Вили Лилков, Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров;
- заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев – на два въпроса от народните представители Васил Антонов и Румен Гечев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Владислав Николов и Иван Валентинов Иванов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на три въпроса с писмен отговор от народния представител Кирил Цочев;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на два въпроса – устен и писмен, от народния представител Георги Гьоков;
- министърът на правосъдието Екатерина Захариева – на въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Славов;
- министърът на земеделието и храните Десислава Танева – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Методи Андреев – два въпроса и Иван Валентинов Иванов, и на два въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос от народния представител Вили Лилков.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на въпрос от:
- народния представител Борислав Иглев към заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева;
- народния представител Георги Ковачев към министъра на финансите Владислав Горанов.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министърът на правосъдието Екатерина Захариева.
Поради предварително поети ангажименти, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева и министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.
Поради предварително поети ангажименти с международен характер, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, министърът на външните работи Даниел Митов, министърът на туризма Николина Ангелкова и министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Поради изтичане на предвиденото време за днешното пленарно заседание, го закривам.
Утре продължаваме с проекти за решения за промени в постоянните комисии и делегации на Народното събрание.
Следващото заседание е на 10 юни от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,12 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Димитър Главчев


Секретари:
Димитър Делчев
Иван Иванов