Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Иван К. Иванов


Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, предлагам на Вашето внимание Проекта на програма за работата на Народното събрание от 15 до 17 юни 2016 г.:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици. Вносител: Министерският съвет.
2. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносители: Румен Йончев, и два законопроекта на Министерския съвет.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност. Вносители: Румен Иванов и група народни представители, приет на първо гласуване на 25 май 2016 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Вносители: Красимир Каракачанов и група народни представители.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление. Вносител: Министерският съвет, приет на първо гласуване на 15 април тази година.
6. Законопроект за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие. Вносител: Министерският съвет.
7. Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2015 г. Вносител: Комисията за защита от дискриминация.
8. Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г. и Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г. Вносител: Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
9. Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите. Вносител: Министерският съвет.
10. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Според времето на внасяне на законопроектите е последователността на вносителите. Първият е с вносител Цветан Цветанов и група народни представители; следва Законопроект на Мариана Тодорова и група народни представители; третият Законопроект е на Корнелия Нинова и група народни представители; четвърти – на Георги Кадиев; пети – Радан Кънев и група народни представители; шести – Явор Хайтов и група народни представители; седми – Четин Казак и Хамид Хамид.
Предвижда се това да бъде точка първа за петък, 17 юни
2016 г.
Моля да гласуваме.
Гласували 140 народни представители: за 115, против 22, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение по реда на чл. 50, ал. 3 от господин Горов, който предлага от името на Парламентарната група на “БСП лява България” в седмичната ни програма да бъде включено първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 654-01-36 от 17 март 2016 г., с вносител Михаил Миков и група народни представители.
Слушаме Ви, господин Горов, да защитите предложението си.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това предложение го внасяме не за първи път. Какви са основните цели, които си поставяме с този Законопроект?
На първо място, премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивно подоходно облагане. Това е най-общата цел, която се поставя пред Законопроекта.
Другите цели, които си поставяме, са: устойчиво социално-икономическо развитие, като се прилага диференцирана ставка на облагането на физическите лица в държавата.
Защо предлагаме това нещо? Видимо е, че в България голяма част от българските граждани изпадат в огромни различия от социално-икономическо естество и се задълбочават противоречията на тази база в обществото. Това социално неравенство е основен фактор както за социалното напрежение, така и за демографския срив в България. От една страна, хората с ниски доходи нямат възможност да посрещат основните си нужди, като по този начин, разбира се, се отлагат и възможностите за увеличаване на раждаемостта. От друга страна, този тип облагане е основен фактор за имиграцията в България и от тази гледна точка имаме категоричното становище, че това оказва влияние върху демографския срив в държавата.
Целта е тези, които получават по-високи доходи, в края на краищата да получават и по-голямата тежест при попълване на фиска в държавата. Основният ефект, който се цели, е по-голяма социална справедливост и повече възможности на най-нискодоходната част от българското население, като основното предложение е минималната работна заплата да не бъде облагана с данъци, а от там нататък те да нарастват прогресивно.
Тук искам да успокоя част от колегите, които казват, че тези, които получават повече, трябва да получават и по-малки данъци. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само секунда, извинявам се – едно изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Едно изречение – да довършите мисълта си.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Успокоението, което искам да направя, е, че тук става дума за хора, които са с доходи над 1840 лв., а същевременно, имайки предвид че повече пари ще останат за харчене от населението, фискът няма да пострада от гледна точка на това, че ще постъпят повече приходи през ДДС и през корпоративен данък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря. Изреченията станаха повече от три.
ДИМИТЪР ГОРОВ: Именно поради тази причина Ви приканвам да подкрепите този Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да гласуваме така предложеното включване на тази точка в седмичната ни програма.
Гласували 147 народни представители: за 64, против 59, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Колеги, нямаме възможност да направим революция в облагането в момента за България, още повече, че голяма част от европейските държави се облагат именно по този начин. Ние правим едно от малките изключения в Европейския съюз. Именно от тази гледна точка, отчитайки и факта, че по-голямата част от парламентарните групи отчитат себе си като проевропейски, мисля, че трябва да подкрепим този Законопроект.
В личностен план, за последната седмица в Ловеч 16 момчета и момичета заминаха да работят в Англия, имайки предвид, че там възнаграждението е по-високо, а доходите в България приканват тези хора да заминават в Европа. Поради тази причина нека дадем възможност по-голяма част от българските граждани да получават по-високи доходи и да остават в България, а не да стимулират икономиките на Европейския съюз. Напоследък изключително модерна е Англия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 149 народни представители: за 62, против 65, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Господин Попов – за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ние преди всичко сме държава с парламентарно управление и като такава парламентът би следвало да е пример за постоянство, последователност, върховенство на закона. Трябва ни устойчиво законодателство. За съжаление не това е изводът от предложената ни седмична програма. От нея прозира желанието на управляващите да приемат изменения в Изборния кодекс за сметка на парламентарния контрол.
Върху Вашия Изборен кодекс и по-специално върху чл. 14 от него господин президентът наложи вето. Вие преодоляхте ветото, което води до извода, че харесвате този чл. 14 и поддържате творението си. Въпреки това веднага след ветото заваляха предложения от Вас за промяна именно на чл. 14 в една или друга посока. Този динамизъм, това непостоянство в отношението Ви към законите води до нестабилност и липса на доверие не само към Вас като законотворци, а и към целия законодателен процес, както и към Народното събрание.
Знаете, че макар и не по същата тема, но с допирни точки, ще се произнесе и Конституционният съд във връзка с референдума.
Тук ще спомена и начина, по който бяха приети измененията и допълненията на Изборния кодекс – без обществено обсъждане, след безспирни слова на няколко четения…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква е процедурата, господин Попов? Опасявам се, че няма да Ви остане време да направите предложението.
ФИЛИП ПОПОВ: Сега ще кажа процедурата.
Предлагахме Ви разумни и смислени законодателни инициативи, правим го и сега, но очевидно няма разбиране у Вас за тези наши инициативи, а само непремереното „това са инициативи на опозицията и ние няма да ги приемем като такива”.
Ние не желаем да бъдем част от този законодателен хаос. Ето защо правя предложение – т. 10 от седмичната програма да отпадне от нея. Не сривайте малкото останало доверие в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурно предложение на господин Попов за отлагане на т. 10 – първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс от седмичната ни програма. Предложението е за отпадане на тази точка от програмата, съответно за отлагането й.
Гласуваме.
Гласували 146 народни представители: за 47, против 74, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Има думата за процедура господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След като с такава упоритост и инат искате да разглеждаме за пореден път, почти достойно за рекорда на Гинес, един член в един закон, в един Изборен кодекс, поне дайте да го направим като хората.
Предлагам две неща, които според мен трябва да се случат днес.
Първо, нека да имаме парламентарен контрол в петък, както е прието в това Народно събрание. Разбирам колегите от ГЕРБ, че искат да си крият министрите, че им е неудобно, че има въпроси, които сигурно ги карат да се изчервяват тук, нервят се, жестикулират, но това е работата, която те трябва да вършат и да ни отговарят. (Силен шум в ГЕРБ.) Затова първото ми предложение е да има парламентарен контрол в петък.
Второто ми предложение е, след като толкова много настоявате да обсъждаме Избирателния кодекс, това да бъде точка първа в четвъртък, за да може да се работи спокойно, да има време за обсъждане и ако трябва, даже да продължим работата до по-късно, за да можем да чуем всички, които искат да се изказват по този смешен чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Те са две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбирам, че държите да ги гласуваме поотделно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първото предложение, което направи по време господин Ерменков, е в петък да има парламентарен контрол, което означава отпадане на гласуваната вече точка – за първо четене на седемте законопроекта.
Гласуваме предложението на господин Ерменков – в петък да има парламентарен контрол.
Гласували 154 народни представители: за 62, против 60, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Второто предложение е на господин Ерменков е за разместване поредността на точките в програмата. Той предлага т. 10 – законопроектите по Изборния кодекс, да се гледат като точка първа в четвъртък.
Гласуваме второто процедурно предложение на господин Ерменков.
Гласували 150 народни представители: за 57, против 71, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Правя процедура т. 5 – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, от така гласуваната седмична програма, да отпадне. Аргументите ми са следните.
Уважаема госпожо Председател, Вие като опитен парламентарист и добър юрист би трябвало да подкрепите предложението ми, тъй като ситуацията е следната.
Когато в Комисията беше предложено да се гласува на второ четене докладът на този Законопроект, се оказа, че предложенията, направени между първо и второ гласуване, не са направени от народни представители, не са припознати от народни представители. Правени са от работна група. Да, има такава практика в българския парламент – да се съставя работна група, която да обобщава предложенията. В тази работна група винаги са участвали народни представители или след това тези предложения са били припознавани от народни представители.
Сега сме в хипотеза, в която ще гледаме на второ гласуване предложения, които не са гледани на първо гласуване, не са припознати от народни представители и които ще трябва да подкрепим, без да имаме това право, тъй като Правилникът не ни позволява между първо и второ гласуване да приемаме предложения, извън тези на народни представители в определените срокове.
Предложението ми е тази точка да бъде оттеглена. Не знам от там нататък какво позволява Правилникът – да бъде върната в Комисията, или да бъде внесен нов законопроект. Не знам от тук нататък какъв е изходът. Това, което ще направим, е грубо погазване на парламентаризма.
Този Закон е важен за българската държава. Всички искаме да има електронно управление и го правим по най-опорочения начин.
Уважаеми колеги, между другото, причината за това е, че Законопроектът е съгласуван с всички министерства, тоест през всички министерства, през които е минал, е получил отрицателно становище след първо гласуване и поради тази причина са се наложили промените. Те обаче не са редакционни, те са фактически и няма как да бъдат прокарани под тезата, че са редакционни предложения.
Предложението ми е за отпадане на т. 5 от седмичната програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище – господин Ананиев, председателят на Комисията по транспорт и съобщения, която е водеща по този Законопроект.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, изразявам обратно становище. Не съм съгласен с констатациите на колегата Свиленски.
По принцип, както е по Правилник, ако има предложения по чл. 80 от ПОДНС, те се припознават от народни представители. Спазили сме си процедурата.
Законът е приет в Комисията, както е по Правилник. Законопроектът е много важен и трябва да го разгледаме час по-скоро.
Първо, много е обемен и голям, така че ще ни трябва време. Имайки предвид, че сме заявили електронното управление, електронното гласуване и по принцип така нареченият „e-government” като приоритет на правителството, трябва да приемем този Закон час по-скоро. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на господин Свиленски за отпадане от седмичната ни програма второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление.
Гласували 145 народни представители: за 50, против 66, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Свиленски.
Молбата ми е да не влизате по същество, а само да си направите процедурата за прегласуване.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Разбира се, госпожо Председател, ще направя процедурата за прегласуване, но няма как да не отговоря на председателя на Комисията, тъй като това, което каза от тази трибуна, не е вярно. Нито един от текстовете, гласувани на второ четене, предложени от работната група, не е припознат от народни представители. (Реплики, шум и възгласи от ГЕРБ.) Тук има колеги, които участват в Комисията.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това е откровена лъжа.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Кое е откровена... Добре, ще четем доклада и ще четем стенограмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кажете какво предлагате по процедурата, защото явно по същността на това, което твърдите, има спорове в залата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Предлагам прегласуване и отпадане на точката от програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Прегласуване, колеги.
Гласували 149 народни представители: за 55, против 77, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 8 – 14 юни 2016 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Вносители: Вили Лилков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Вносители: Манол Генов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;
- Законопроект за концесиите. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по културата и медиите, Комисията по околната среда и водите, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по енергетика;
- Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2015 г. Вносител: Надзорният съвет на Агенцията за приватизация. Водеща е Комисията по икономическата политика и туризъм;
- Отчет за дейността на Българската телеграфска агенция, включително и финансов отчет за месеците януари – декември 2015 г. Вносител: генералният директор на БТА. Разпределен е на Комисията по културата и медиите;
- Проект на решение за отправяне на покана към главния прокурор на Република България за представяне пред Народното събрание на доклад за дейността на прокуратурата по прилагането на Закона по казуса КТБ. Вносители: Валери Симеонов, Мартин Димитров, Методи Андреев и Петър Славов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по енергетика.
Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2015 г. Вносител: Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по бюджет и финанси.
На 10 юни тази година в Народното събрание на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор е постъпил консолидиран Годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за периода 1 януари – 31 декември 2015 г., внесен от министър-председателя на Република България.
С мое писмо Докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси. Докладът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Господин Стойнев – декларация от името на парламентарна група.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, ето го писмото. (Показва писмо.) Ето го писмото от Брюксел, което го нямало, което не било истина, което разбуни толкова много духовете и, както винаги ГЕРБ, които управляваха, за последните седем години пет години и половина се опитват отново да прехвърлят вината върху някой друг. Нека бъдем реалисти, уважаеми дами и господа, и да видим какво точно пише в това писмо.
„Европейската комисия не вярва на сертифициращия орган. Европейската комисия не признава проверките, извършени от сертифициращия орган”.
От писмото става ясно, че системите във фонд „Земеделие” не работят. Не вярват на представените документи, защото съществуват несъответствия.
В писмото се декларира, че по време на одитната мисия на Главна дирекция „Земеделие” на Европейската комисия през месец януари тази година е било обърнато внимание на недостатъци в работата на българските власти. Още тогава сме били предупредени за последствията, но за четири месеца не са предприети адекватни мерки. В Приложение 4, повтарям, в Приложение 4 на това писмо се дава следната оценка: „Европейската комисия изцяло не приема заключенията от Доклада на сертифициращия орган.
Държавен фонд „Земеделие” не е изпълнил коректно изискванията на европейското законодателство и поради тази причина Главна дирекция „Земеделие” не признава разплатените средства през 2015 г.”. Това означава, че засега тези средства остават за сметка на държавния бюджет.
Уважаеми дами и господа, защо се крие това писмо? Защо един заместник-министър плаши българските медии със съдебни дела, ако пишат по тази тема? Или вече е забранено да се отразява и мнението на опозицията? Защо правителството се страхува от свободата на словото?
В писмото от Европа буквално Ви казват, че Европейската комисия не може да получи достатъчно увереност, че разходите са направени по правилата на Европейския съюз. То не е само бюрократичен документ, а официален знак от Европа. Рухна най ефективният Ви, най-успешният Ви рекламен трик – че Европейската комисия подкрепя ГЕРБ в усвояването на европейски средства.
Но как да Ви подкрепят, уважаеми дами и господа от управляващите? Давам Ви един пример: вижте ремонтът на НДК! Тринадесет милиона лева за какво? Плочките по земята са същите от далечната 1982 г. Дадохте 13 млн. лв. за дръвчета и храсти. От къде взехте тези дръвчета и храсти – от Латинска Америка ли, от Азия ли?! Нека медиите проверят. Още повече че има и допълнителни анекси за допълнителни разходи по този проект.
„Северната тангента” – толкова много бързахте да отрежете лентата, че оставихте хората без достъп до домовете им. Всяка вечер сме свидетели на протести. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Магистрала „Марица” – след като прерязахте лентата, тя пропадна и я затворихте. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Така ли е? – Така е!
Имам едно голямо опасение, уважаеми дами и господа – дано само от догодина не започне да пада и стиропорът, който залепихте по апартаментите на хората, че тогава пак ще теглим заем за една и съща работа.
Съветвате ни да се разходим из страната, за да видим реалността. Ние сме част от реалността и не се срещаме с хората само, когато трябва да се режат лентички, но не това е важното. (Реплика от народния представител Снежана Дукова.) Основното, полезното е: какво се случва с държавата ни – нашата, Вашата, на всички българи? Време е да прогледнете и да проумеете, че поставяте държавата пред огромни рискове! Време е да забравите партийния си егоизъм и да мислите не за власт, а за българския народ и, ако не можете, време е да си тръгнете, защото ще последва ефектът на доминото и в други сфери. Така или иначе, ще се сринете, защо трябва да повлечете с Вас и държавата?
Въпросът сега дами и господа управляващи, е: не къде са парите? Обществото е наясно къде са парите. За съжаление, сега страшният въпрос е: с какви пари ще покриете непредвидимите разходи – с нови заеми, с нов дълг над вече натрупаните 17 милиарда, със затягане на данъчната примка и административния рекет над бизнеса? Всичко това ще повлече икономиката, ще унищожи перспективите пред държавата ни, ще задължи поколения българи.
Обвинявате ни, че атаката ни е предизборна. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Грешите! БСП не е ГЕРБ, тя не живее в късия хоризонт от избори до избори, тя не се храни с мандати. Вдигаме темата, защото е важна за държавата, за българите, защото трябва да бъдат намерени най-отговорното решение и реакция. А за изборите – на следващите подкрепа ще има този, който не лъже.
Вашата некомпетентност ще струва прекалено скъпо на българския народ. Вашата стабилност, имам предвид стабилността на правителството, да не се окаже нестабилност и допълнителни лишения за поколения българи след Вас.
Уважаеми дами и господа, време е за предсрочни избори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на ГЕРБ – госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Кампанията за президент започна преди един месец, когато госпожа Нинова стана председател на тази партия. (Шум и реплики в БСП ЛБ.) От трибуната на парламента и не само, от медиите се сипят лъжи, откровени лъжи от една провалила се партия. Една партия, която за да бъде на власт (ръкопляскания от ГЕРБ), търпя година и половина протести. (Шум и реплики в БСП ЛБ.)
Затворен парламент – всички ние си спомняме как минавахме през загражденията. Спомняме си, само вчера беше три години откакто белият автобус беше тук и ги спасяваше. (Възгласи: „Браво! Браво!”, ръкопляскания от ГЕРБ.)
За какво говорите, господа лицемери? Та Вие сключихте сделка с дявола, за да останете на власт. Нима не си спомняте какво се случваше тук и как не давахте възможност на опозицията да говори? Само ще Ви кажа, че когато ние дойдохме на власт, Програмата на селските райони беше върната за доработване с 426 забележки и въпреки всичко Министерството на земеделието направи чудеса, за да може тази Програма да тръгне, да почне и вече да се разплаща. Всичко това, което говорите, са пълни лъжи, защото сте некомпетентни.
Господинът, който говореше тук, от тази трибуна, не е виждал европейски комисар в очите, защото това беше човекът, който пращаше писма, и Вас никой не Ви искаше в Брюксел. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Всичко това, което говорите, е смешно. Хората виждат.
На сайта на Земеделското министерство го има изкарано това писмо и само хора, които го разбират, могат да говорят. За съжаление, при Вас всичко е наопаки – Вие всичко разбирате и затова сте на това дередже. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие се разпознахте в изказването си, защото поименно... (Председателят се обръща се към народния представител Драгомир Стойнев. Ръкопляскания от ГЕРБ.) Поименно не Ви е споменала, но той се е разпознал. Така пише в Правилника – когато някой се разпознае, трябва да му дам думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател. Щом се казва „човекът, който е говорил” – „господинът преди това”, съм аз.
Уважаеми дами и господа от ГЕРБ, напротив, преговорите с господин Йотингер бяха много тежки и ожесточени. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Жалкото е, че след нас Вие ходехте по кабинетите и клеветяхте България в Брюксел и говорихте против националния интерес. Така ли беше? Така беше на срещите, които имахте! (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Второ, за прословутите забележки за Програмата по селските райони. Уважаеми дами и господа, това не бяха забележки. Това беше дебат по политики, защото се отстояваше тогава националният интерес – каква политика трябва да се води в Сектор „Земеделие”. Дойдохте Вие от ГЕРБ и приехте всичко, каквото Ви каже Европейската комисия. Това е разликата между нас и Вас. Ние винаги сме били за отстояването на държавните интереси. За БСП държавният интерес е над всичко, дори и над европейския. Благодаря Ви. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Нинова иска лично обяснение. Само тя поименно бе спомената от госпожа Караянчева. Всички останали, които са се разпознали, ще имат възможност за лично обяснение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Дами и господа народни представители, повторихте думите на министър-председателя от преди една седмица, отправени към Пламен Орешарски, и те бяха: „Не сме толкова късопаметни да не помним, че народът ги изгони през еди-коя си година. Не сме толкова късопаметни да знаем, че той си прекъсна мандата предсрочно. Какво ми говорите за човек, който е изгонен от народа?”
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Кой? Кой? Кой?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Кой ли? Имам чувството, че господин Борисов говореше за себе си. (Шум и реплики от ГЕРБ.) През 2013 г., февруари – да припомним протестите, с които народът се вдигна срещу увеличението на цените и свали правителството на Борисов.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Колко дни продължиха протестите?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да припомним, че това е единственият кабинет и единственият министър-председател заради когото 20 българи се самозапалиха. (Шум, реплики и възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.) Това е единственият кабинет, който проля кръв в последните години – ето тук отпред! Когато говорите за „белия рейс” и затова, че народът е изгонил някого, не мислете, че ние и народът сме толкова късопаметни, за да не помним 2013 г. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е що се отнася до историята и до навика Ви винаги да прехвърляте отговорността назад – на Орешарски, на Станишев, на Жан Виденов и на хан Аспарух. Добре! Това си Ви е навик – правете го.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Вие не лъжете!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Дами и господа народни представители, това не е ползотворно за България, господин Цветанов. Всички тези противопоставяния, всички тези прехвърляния на отговорности не решават проблема. В момента проблемът на България се казва – правителството на Бойко Борисов и ГЕРБ. Тези милиард и сто милиона ще трябва някой да ги връща – ще ги връща българският народ. От тях ще ги вземете! Това е големият проблем, защото ще вземете заем да ги покриете! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защото влизаме в дългова спирала. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Защото от тази работа няма излизане, колкото и да връщате назад, бъдещето е черно, докато Вие сте начело на държавата. (Шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Посочен с пръст – господин Делян Добрев за лично обяснение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Според мен в нашия Правилник за соченето с пръст трябва да се направи забележка.
Вземам повод за лично обяснение, за да обясня на господин Стойнев и нека не спекулира, и си спомним какво направи той по неговото време.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Пощальонът.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Някои го наричаха пощальонът.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Аз го наричам така.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По Ваше време, господин Стойнев, беше спрян и „Южен поток”. По Ваше време направихте процедура, която обявихте на Коледа и я приключихте на Нова година, и увеличихте цената с 1 млрд. евро, без да дадете възможност на никой да участва в тази процедура. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ, от място): Не е вярно!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодарение на Вашите действия България няма „Южен поток” днес, защото Вие се опитвахте да заобиколите всички европейски правила. (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.) По Ваше време ни изпратиха писмо адвокатите по „Белене”, че държавата не съдейства за защита на държавния интерес в процедурата по „Белене” – в арбитража по „Белене”.
Що се касае до госпожа Нинова, аз разбирам в последния месец, че тя като нов председател се опитва да бъде много активна. В началото чухме едни хвърковати чети, които ще обикалят страната, предполагам, че към тях ще се създаде един комитет по пропаганда, който ще им казва: „Ето тези опорни точки, с които да лъжете хората…”, защото това, което правите тези дни, е да лъжете и много се излагате.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Кажете нещо по същество.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вместо да млъкнете в един момент, Вие продължавате да мажете. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) От вчера още стана ясно, че такива милиард и сто милиона няма спрени – точно обратното – парите са преведени. Спрете да говорите, че има милиард и половина или милиард и сто милиона спрени, защото парите са преведени.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Не, няма да спрем да говорим.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Излагате се! Това не Ви върши работа! Опитвате се да бъдете много активна, обаче в крайна сметка се получава така, че парата отива в свирката. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ето тук адмиралът ще Ви обясни, че парата вместо да отиде в парната машина, отива в свирката и няма никакъв ефект от тая работа, освен че се излагате прекалено много пред цялото българско общество. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Българското общество помни на кой спират парите и на кой ги отпускат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цветанов – поименно споменат.
Колеги, предлагам да приключим и да започнем – 45 минути в нищото.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Смятам, че когато гласуваме седмичната програма, трябва да се стремим да реализираме това, което сме заложили да гласуваме в пленарната зала. Разбирам Вашия ентусиазъм да обърнете нещата в друга посока, но ние видяхме какво направихте в края на мандата си през 2005 г. Ние знаем какво направихте в края на мандата си при Пламен Орешарски. Българските избиратели са тези, които казаха кой трябва да управлява и кой трябва да повтори управленски мандат, и това е премиерът Бойко Борисов! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Заради Вашата политика местната власт беше пред невъзможност да приключи стария финансов програмен период.
Госпожо Нинова, когато говорите за европейски пари, за спрени пари, нека да припомним, че 2013 г. трябваше да се подпише споразумението с Европейската комисия по новия Финансов програмен период, който, забележете, започна от 1 януари 2014 г. Два пъти беше връщано това споразумение на Пламен Орешарски заради не-ком-пе-тент-ност и невъзможност да се реализират тези управленски програми! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Само да Ви кажа, е това Споразумение беше подписано септември месец от служебния кабинет през 2014 г.
Госпожо Нинова, 2014-а и реално 2015 г. Да, ние сме в забава по новия Финансов програмен период, но това е благодарение на Вас и това, което правим в момента, е действително да започнат реалните политики и да има видими резултати за България, които хората видяха през 2015 г. и гласуваха за ГЕРБ, и спечелихме изборите! От 265 общини – 130 са на ГЕРБ и населението, което живее в тези общини, е над пет милиона и половина! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Госпожо Нинова, идват избори, Вие имате Вашето право, Вие имате Вашата стратегия. Нашата стратегия е да работим, да работим, за да има видими резултати за България…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цветанов, времето.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: …и да бъдем действително силна страна на Европейския съюз, и да бъде чут силният глас на България чрез министър-председателя Бойко Борисов! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров – процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Взимам процедура по начина на водене. В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ясно и точно е разписано в кои случаи се дава думата за лично обяснение – Вие нарушихте три пъти Правилника. За да не се нарушава, тъй като гледам, че пак има хора, които искат да се обясняват, ако искат да се обясняват – да излязат в кулоарите да се обясняват. Петдесет минути харчим пари на българския данъкоплатец в, с извинение, „мерене на его” –„политическо его”.
Хайде, колеги, наистина и аз подкрепям Вашия призив (обръща се към председателя Цецка Цачева) – да започнем да работим, защото 50 минути са изхарчени пари на българския данъкоплатец. Като искате да си ги мерите, пак казвам, излезте и си ги мерете там в кулоарите. Очаквам сега някой да излезе и да започне да скандира и „българи юнаци”, за да стане още по-интересно. Благодаря за вниманието. Надявам се наистина на конструктивно и отговорно поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, можем ли да започнем да работим по програмата?
По начина на водене – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Цачева, изразявам несъгласие с Вашата оценка, която, първо, е недопустима по Правилник, но това е технически въпрос. Не можете да кажете – 45 минути нищо, защото отричате правото на една парламентарна група да излезе с декларация по въпрос, който не е нищо. Въпросът е много нещо! Въпросът е спрени пари и 16 милиарда заеми! Въпросът е много нещо за всеки българин. Ако за Вас тук е нищо и така определяте тази тема, само тази думичка „нищо”, най-много говори за това кои сте, за какво сте тук и какво правите! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, искам да Ви направя остра забележка за това, че дадохте право на Парламентарната група на БСП два пъти за декларация от името на парламентарна група – един път на господин Драгомир Стойнев и втори път на госпожа Нинова, която взе процедура по начина на водене, но всъщност говори по същество и Вие не я прекъснахте. Благодаря Ви.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): За лично обяснение взех думата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към първата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ С ДРУЖЕСТВА, РЕГИСТРИРАНИ В ЮРИСДИКЦИИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ДАНЪЧЕН РЕЖИМ, СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ЛИЦА И ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНИ СОБСТВЕНИЦИ.
Доклад за второ гласуване на Комисията по бюджет и финанси по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансови отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.
Госпожа Менда Стоянова ще започне доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, моля първо за процедура в залата да бъдат допуснати представители на Министерството на финансите, а именно: господин Фейзи Бекир – заместник-министър, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и госпожа Ирина Христова – началник на отдел в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 112 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансови отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и свързаните с тях лица и техните действителни собственици, № 502-01-92, внесен от Министерския съвет на 18 ноември
2015 г. – проект за второ гласуване
„Закон за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансови отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В наименованието на закона думите „свързаните с” се заменят с „контролираните от”.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 1 думите „свързаните с” се заменят с „контролираните от“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 2 думите „свързаните с” се заменят с „контролираните от“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Думата има народния представител Антони Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложенията, които предстои сега да гласуваме, може да изглеждат много важни, но никак не са.
От една страна, имаме препоръки на Европейската комисия да отпадне малко Законът, тъй като някои от текстовете представляват дискриминационно законодателство.
Моят въпрос обаче е към вносителя, ще помоля да внесат малко разяснения. От една страна, ще допуснем офшорно участие в дружества, извършващи редица дейности – банки, застрахователи, пенсионно осигуряващи дружества, стига участието да не надхвърля 10%.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това е по § 5.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Съжалявам, след малко ще...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли реплики? Явно няма да има.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименование на Закона, както и параграфи 1, 2 и 3 в редакцията на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Наименованието на Закона и § 1, 2 и 3 по Доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и Диана Йорданова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „свързаните с“ се заменят с „контролираните от“, а думите „или косвено“ се заменят с „и/или косвено“.
2. В т. 1 думите „независимо от процента на участие и броя на акциите, които желае да придобие“ се заменят с „когато процентът на участие представлява квалифицирано дялово участие по смисъла на същия закон“.
3. Точки 2 и 3 се изменят така:
„2. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност по застраховане или презастраховане по Кодекса за застраховането или участие в дружество, което извършва такава дейност, когато процентът на участие представлява квалифицирано участие по смисъла на Кодекса за застраховането;
3. участие в процедура за получаване на лиценз за извършване на дейност като дружество за допълнително социално осигуряване по Кодекса за социално осигуряване или участие в такова дружество, когато процентът на участие представлява 10 или над 10 на сто от капитала на дружеството;“.
4. В т. 4 думите „независимо от процента на участие или броя на акциите или дяловете, които желае да придобие“ се заменят с „когато процентът на участие представлява квалифицирано участие по смисъла на същия закон“.
5. Точка 5 се изменя така:
„5. участие в процедура за получаване на лиценз, разрешение или в процедура по регистрация по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране или участие в дружество, което притежава лиценз, разрешение или е регистрирано по същия закон, когато процентът на участие представлява квалифицирано участие по смисъла на същия закон“.
6. В т. 6 думите „независимо от процента на участие или броя на акциите или дяловете“ се заменят с „когато процентът на участие представлява квалифицирано дялово участие по смисъла на същия закон“.
7. Точка 7 се изменя така:
„7. участие в процедура за предоставяне на концесия на обекти и имоти, публична държавна собственост, включително концесия за добив, разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства, концесия на крайбрежна плажна ивица, републикански пътища, когато участието в кандидата за концесия или разрешение е 10 или над 10 на сто“ .
8. В т. 12 накрая се добавя „когато процентът на участие предоставя 10 или над 10 на сто от правото на глас в общото събрание на юридическото лице“.
9. В т. 13 след думите „кандидатстване за“ се добавя „сертификат за инвестиция клас А, клас Б, клас В или“.
10. Точка 17 се изменя така:
„17. участие в процедура за предоставяне на разрешение на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по Закона за електронните съобщения, съответно придобиване на участие в такова предприятие, когато процентът на участие предоставя 10 или над 10 на сто от правото на глас в общото събрание на юридическото лице;”.
11. Точка 19 се изменя така:
„19. участие в процедура за предоставяне на концесия или възлагане на договор за извършване на дейност за сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци, обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения или за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване;”.
12. В т. 20 думата „лиценз“ се заменя с „лицензия“, а накрая се добавя „както и в дружества, които измерват радио и телевизионни рейтинги, когато процентът на участие предоставя 10 или над 10 на сто от правото на глас в общото събрание на юридическото лице“.
13. В т. 21 накрая се добавя „когато процентът на участие предоставя 10 или над 10 на сто от правото на глас в общото събрание на юридическото лице“.
14. В т. 22 накрая се добавя „когато процентът на участие на частния партньор в публично-частното партньорство е 10 или над 10 на сто“.
15. В т. 23 накрая се добавя „когато процентът на участие предоставя 10 или над 10 на сто от правото на глас в общото събрание на юридическото лице“.
16. В т. 27 накрая се добавя „когато процентът на участие на държавата или общината в търговското дружество е 33 или над 33 на сто“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Изказвания?
Заповядайте, господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както се опитвах преди малко да кажа, намираме се в хипотеза, която, от една страна, трябва да отхлабим част от забраните за икономическа дейност, тъй като действително текстовете, които са действащи към днешна дата, са доста рестриктивни, и тук с право Европейската комисия има конкретни предложения да поправим някои от текстовете. Същевременно, когато става въпрос за структуроопределящи за икономиката дружества, е много важно да си съблюдаваме и националния интерес, така че тук сме в една сложна ситуация, която изисква известно балансиране.
Моят въпрос към вносителя, и ще ги помоля тук да внесат малко разяснения, е – от една страна, се допуска офшорно участие в дружество, извършващо редица дейности, примерно банки, застрахователи, пенсионноосигурителни дружества, управляващи отпадъци дружества и така нататък, стига участието да не надхвърля 10%. Това си е логично, тъй като го изисква правото на Европейския съюз. Същевременно обаче не се променят правилата за редица дружества, като участия в обществени поръчки, участия в приватизация, пряко договаряне с държавен орган и така нататък. В тези случаи дори 1% офшорно участие означава забрана да се участва в конкурса.
Моят въпрос към вносителя е: не смятате ли, че това представлява дискриминация – за едни таванът да е 10%, а за други – да е 0,001%? Как ще обясните тази привидна дискриминация към дружествата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тренчев.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Стоянова
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Тренчев, когато са правени промените в така наречения „Закон за офшорните дружества“, всъщност са правени само промени, които са ни препоръчани от Европейската комисия в резултат на едногодишни, година и половина кореспонденция с нея и които на практика ние се опитваме да възприемем и да влезем в съответствие с правото на Европейския съюз, като максимално, каквото е възможно, да остане като рестрикция спрямо участието на офшорни компании в редица, важни за обществото, проекти или публични компании.
Това е била причината да не се прави промяна в другите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Както знаете, действащият закон, който обсъждаме, беше приет в миналия парламент. Мисля, че това е едно от достиженията на България. Тя е една от страните, която въведоха ограничения за дружества, регистрирани в зони със специален режим, да бъдат до голяма степен изолирани от българската икономика, специално да нямат досег с публични средства. Защото това е напълно здравословно – дружества, които ползват по-благоприятен данъчен режим, и дружества, които се опитват да укрият действителните собственици, да не могат да работят там, където държавата или общините финансират определени дейности или те са със значителен обществен интерес.
Промените, които се предлагат сега, са стъпка в обратната посока. Стана ясно, че те се правят под давление на Европейската комисия, защото съществува по-либерален режим в рамките на Европейския съюз. Но аз смятам, че България трябва да започне да говори с един по-категоричен глас с европейските институции, особено след като съвсем наскоро възникнаха скандали – те не са първите, но този път бяха с доста широк размах за информацията за подобни дружества, които функционират в различни райони и в които са намесени доста хора, които оказват влияние върху вземането на важни за държавите решения. Дори в Европейския парламент се заговори как ще започнат да се обсъждат и предлагат ограничения, които имат за цел да изсветлят икономиката, да ограничат бягството на капитали от страните, да намалят прането на пари и различните финансови лостове, които въздействат нездравословно върху управлението на държавите, а даже и върху световните финанси.
Ако тази дискусия в Европа ще продължава твърде дълго, според мен страни като България могат да я ускорят, без да реагират на подобни препоръки. Защото ние не сме заплашени от такава фаза на задействане на санкционни процедури, които могат да ни изправят пред тежки решения, които имат финансови последици. Защото в момента финансовият капитал упражнява много по-мощно въздействие, отколкото гражданите на европейските страни върху решенията на Европейския съюз. Виждате последиците от този факт, че в момента недоверието към Европейския съюз в 10-те страни – излезе тези дни едно проучване, варира от много високи стойности, като най-ниските са около половината от гражданите. По този път виждате до какви проблеми ще се изправи Европейският съюз и ако ние искаме да участваме в организация, която отговаря на действителните икономически интереси на страните, на интересите на множеството от граждани, трябва да бъдем много по-критични и България да задава стандартите, да иска те да бъдат разпространявани и възприемани, а не да правим отстъпление.
Какво значат тези 10%? Ако искат тези компании да участват и да получават пари от държавите, ще преструктурират капитала си. След като са решили те да допуснат такъв капитал да навлиза в тях, ще стоят настрани – те имат конкурентни предимства и без това, и ще могат да работят на свободния пазар. Нали много сте загрижени за свободния пазар? Какъв е този свободен пазар, в който едните ползват привилегировани финансови условия, които крият действителните си собственици, а междупрочем това се отнася за голяма част от съвременните глобални компании? Затова именно се разрушава държавността, затова икономиката действа по начин, който вместо да укрепва компаниите и производството, всъщност финансовият капитал главно навлиза, за да купува, преструктурира компании и да ги продава, а често всъщност да ги експроприира чрез въздействия, които водят до бързи печалби, но до срутване на големи производства, загуба на работни места и прочие.
Това са големи теми и затова аз Ви призовавам да гласувате срещу този текст. По ядрото на закона той създава тази либерализация, както се каза по отношение на банки, застрахователни дружества, пенсионни дружества, концесии, обществени поръчки, публично-частни партньорства. Така че там е големият проблем и мисля, че там България не трябва да отстъпва. Защото това, че Европейската комисия ни казва нещо, ние го превръщаме в закон Божи, по който не се опитваме да въздействаме и да променяме тази политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплики?
Заповядайте за реплика – народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Стоилов, след Вашето 5-минутно изказване мислех, че сте прочели внимателно, на първо място, Закона за публично предлагане на ценни книжа. Произнесохте една много интересна реплика, че компаниите трябвало да преструктурират капитала си.
Господин Стоилов, ако една компания е публична и съгласно този Закон за публично предлагане на ценни книжа тя е получила правото да листва, тоест да предлага, акции на фондовата борса, Вие и аз ако регистрираме една такава компания и сме получили правото да предлагаме своите акции на борсата, тоест да даваме правото на определени субекти да стават собственици на част от капитала, притежавайки акции, кажете ми по какъв начин можем да кажем на кого да си купи и на кого да не си купи от нашите акции? Питам Ви: как ще стане това нещо?
Второто нещо, в периода 2005 – 2007 г. правителството на тройната коалиция тогава затваряше в ускорен ход главите от преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз. Само че Договорът от 1957 г. в Рим е заложил функционирането на Европейския съюз върху три основни стълба. Един от тях е свободното движение на капитали. Тук ние трябва да се съобразяваме с това решение на Римския договор от далечната 1957 г. В останалата част бих изразил съгласие с Вас и даже бих Ви подкрепил, като прибавя и Препоръка 204 на Международната организация на труда за справяне за неформалната икономика не само в България, но и на територията на целия Европейски съюз.
В тази част обаче няма как да не Ви репликирам, защото това е действие невъзможно, за съжаление, и всъщност блокира именно икономическите процеси в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Други реплики?
Заповядайте, господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, аз бих бил по-предпазлив, когато правя анонси за грандиозни постижения в законодателните инициативи на предишното правителство, тъй като от това изказване става единствено ясно, че не сте добре запознат с текстовете, които сте приели.
Действително в чл. 30 се изреждат доста рестриктивни мерки –къде може да участва едно офшорно дружество, но е хубаво да се чете също така и следващият чл. 4, който регулира изключенията. Ако имате малко представа от пазарна икономика и как функционира отвореният пазар, ще видите, че в тези три изключения попадат почти всички важни структуроопределящи дружества. Така привидно имаме един много рестриктивен закон, който забранява на офшорните дружества да участват в структуроопределящи за икономиката ни фирми, но де факто почти всички големи и значими за българската икономика фирми попадат в изключенията на чл. 4, така че по-полека с фундаменталните постижения.
Генерално по принцип сте прав, че трябва да зачитаме националния си интерес, който е ясна собственост на големите работодатели, големите данъкоплатци. Закона, който имаме в момента, обаче е като швейцарско сирене – надупчено, с прекалено много изключения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тренчев.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Стоилов, заповядайте за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители!
Господин Байрактаров, аз също възприемам отчасти Вашата реплика, но където претендирате за един от основните принципи на Европейския съюз – за свободното движение на капитали, мисля, че трябва да бъде разглеждан с известно ограничение, защото действат няколко принципа и те не могат да доминират еднозначно над другите. Според мен не е ограничение на принципа на свободното движение на капитали това, че те няма да имат абсолютно свободен достъп до публичните средства. Ако те искат да имат достъп до парите, които събират гражданите и които харчи държавата, ще трябва да се съобразяват с допълнителни изисквания, за да може това да бъде в интерес на държавите и гражданите. Ако така разбираме Римския договор, той може да действа.
Ако има спорове по това разбиране, тази дискусия трябва да се пренесе на европейско ниво, защото според мен не можем да говорим за реална и равностойна конкуренция, ако едни от дружествата имат привилегирован достъп до тези средства.
По отношение на другата част от Вашата реплика, съм съгласен, че казусът е много трудно решим за тези публични дружества, които предлагат свои акции, защото тогава наистина, ако решат да пуснат определен дял от акциите си, не могат да контролират в кого ще попаднат. Предлагам обаче да обсъждаме тези въпроси, защото, първо, са сложни; а второ, вероятно могат да намерят някакво решение. Такова решение днес няма и трябва да преценим как да се действа в този процес, а не да използваме сложните проблеми като оправдание, за да използваме по-широко вратите, както каза и господин Тренчев – Законът, който действал, бил надупчен като швейцарско сирене. Затова дайте да го надупчим още, че да не остане нищо пълно в нещо! Това е възражението срещу моите предложения.
Вие обаче не предлагате в тези три области, за които говорите, да ги включим в ограничителния списък, а казвате, че са пропуснати в предишния Закон. Когато той е приеман, и то не по инициатива на правителството, а инициативата е от парламента и е приет в парламента; ако чакахме правителството, нито това, нито вероятно предишните щяха да предложат такъв закон, там предлагах и има записани текстове за подобни ограничения по отношение на дружества, които купуват земя, които контролират медиите, и прочие. Следователно трябва да направите Вашите предложения за попълване на списъка, а не да казвате, че понеже има пропуски, да направим още по-свободен режима. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
За изказване – народният представител Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, господин Председател! Искам да направя ретроспекция на това какво и как се случи, за да стигнем днес до корекция и промяна в Закона.
След приемането на Закона още през лятото на 2014 г. България получи подробно писмо от Европейската комисия, в което се казва ясно и категорично кои са текстовете в приетия Закон, които противоречат на правото и на Договора за функционирането на Европейския съюз. По-нататък българското правителство със свои писма нееднократно отправя отговори на въпросите, както и се отправят мотиви, които защитават в една или друга степен приетите от нас текстове. Кореспонденцията от юли 2014-а продължава цялата година, включително до декември 2015 г., когато е и последното писмо на Комисията, с което те са приели някои наши аргументи, а с други категорично не са съгласни. Ние правим корекции в онези текстове, които категорично противоречат на правото на Европейския съюз.
Искам да кажа, че със започването на кореспонденцията с Европейския съюз всъщност е открита официална процедура по нарушение правото на Европейския съюз. Ако тази официална процедура завърши с неприемане от наша страна и непромяна на онези текстове в Закона, които са спорни в Комисията, това означава, че следващата стъпка ще бъде иск до Съда на Европейския съюз. Знаете, че такъв иск най-често завършва с голяма глоба, която в крайна сметка ще понесе държавата.
Не по-малко важно, дори по-страшно е, че освен евентуална глоба от Европейския съюз, това дава основания на всички компании, засегнати от по-рестриктивния режим в тези текстове, да заведат искове за отговорност на българската държава, които многократно ще надвишат тази глоба. Това са финансовите заплахи, ако не предприемем тези действия.
Смятам, че наистина правото на Европейския съюз в тази посока трябва да стане по-рестриктивно. Затова дебатът трябва да се пренесе в Европейския парламент и да настъпят онези промени в правото на Европейския съюз, които да дадат право и на други държави да бъдат по-рестриктивни.
Независимо от корекциите, които правим, трябва да е ясно, че нашият Закон остава максимално възможно рестриктивният и създава условия да са ясни в максимална степен дружествата и техните действителни собственици, дружествата, които ще участват в една или друга важна сфера на нашия икономически живот.
Искам да Ви кажа, че Вие явно не сте се запознали подробно със Закона, не сте и член на нашата Комисия. Ние доста време водихме дискусия в Комисията по тези текстове. Те са предоставени, цялата кореспонденция е предоставена на депутатите, участващи в Бюджетната комисия. Дискусия е водена и резултатът от тази дискусия е днешното предложение.
Искам да обърна внимание на народните представители, че в чл. 6 от Закона, който сега променяме, е записано, че в Търговския регистър задължително се вписват обстоятелствата и данните на дружествата, регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим, които пряко или косвено, осъществяват или ще осъществяват дейности по чл. 3 – това са описаните дейности, и забележете, „както и данни за техните действителни собственици”. Така че гарантираме с текстовете на този Закон, че всички офшорни компании, които участват в дружества по един или друг начин, дружества, които ще извършват дейности, описани в чл. 3, а те никак не са малко, публично ще са ясни техните действителни собственици. Така че това не бива да го считаме като обстоятелство, че изобщо не знаем кой и защо идва тук.
Това е ретроспекцията. Смятам, че корекциите, които правим, правят Закона по-малко рестриктивен, но смятам, че ние, като държава-инициатор за въвеждане на по-рестриктивни текстове, по-рестриктивни правила в Европейския съюз, трябва да започнем този дебат именно в структурите на Европейската комисия и Европейския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на подкрепения по принцип текст на вносителя за § 4 от Комисията, който е редактиран от същата, и е намерил място в нейния доклад.
Гласуваме § 4 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 68, против 11, въздържали се 12.
Параграф 4 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
По § 5 Комисията има Допълнителен доклад, № 653-02-21, от 18 март 2016 г. за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикцията и преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.
По § 5 има предложение на народните представители Димитър Делчев, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Димитър Танев, Антони Тренчев и Найден Зеленогорски.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Създава се чл. 3а:
„Правило за борба със злоупотреби
Чл. 3а. В случаите на участие на две или повече дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и/или на контролирани от тях лица в процедурите по чл. 3, праговете, въведени в чл. 3, т. 1-7, 12, 17, 20-23 се прилагат общо и не може да бъдат превишавани. Праговете се определят и прилагат общо, когато две или повече дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са под общ контрол или едното от тях контролира другото/другите дружества.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители.
Заповядайте, господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук фундаментално става въпрос за следното: когато имаме важно за икономиката дружество – банка, пенсионно дружество или някакъв вид фонд, искаме ли да знаем чии са собствениците, или не искаме да знаем чии са собствениците? Едно от изключенията, което в момента е валидно, е, че когато имаме една офшорка, тя може да притежава до 10% – примерно 9,99%, и ние с 11 дружества да притежаваме едно структуроопределящо дружество, напълно анонимно с 11 фирми по 9,99%. Нашето предложение беше, без значение колко на брой са фирмите, сумарно да не може да надхвърля 10%.
Това е важно, защото, очевидно когато става въпрос за дружества, които набират средства от българските граждани, искаме да знаем, чия собственост са те. Основният проблем е, че тук се предлага рестрикцията да важи, когато между офшорните дружества има някакъв вид връзка. Проблемът, естеството, смисълът и генералният замисъл на офшорното дружество е Вие да не можете да знаете точно кой му е собственикът. За по-навлезлите в материята е пределно ясно, че има такива услуги от тези офшорни зони, като поставен директор, дори поставен акционер. Така че ние много лесно можем да сложим някое лице, което е кухо по същество, да изглежда все едно е ясно кой е собственикът и да притежаваме това дружество, тъй като привидно няма нищо общо между тези „N” на брой дружества. Това е проблемът, който тук се опитваме да адресираме, и ако не успеем да го направим посредством тези промени, то ще се наложи да изготвим изцяло нов Закон за офшорките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тренчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване на § 5 по вносител, който е подкрепен по принцип от Комисията и редактиран от същата.
Гласуваме § 5 по Допълнителния доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 17.
Параграф 5 по Допълнителния доклад на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 6 от Допълнителния доклад има предложение на народния представител Менда Стоянова и Диана Йорданова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Йордан Цонев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Членове 3 и 3а не се прилагат, когато:”
2. Точка 1 изменя така:
„1. Акциите на дружеството, в което пряко или косвено участва дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, се търгуват на регулиран пазар или многостранна система за търговия в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на еквивалентен регулиран пазар, определен с наредба на Комисията за финансов надзор, и за дружеството се прилагат изискванията на правото на Европейския съюз за прозрачност по отношение на информацията за емитентите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар или на многостранна система за търговия, или еквивалентни международни стандарти и действителните собственици – физически лица, са разкрити по реда на съответния специален закон.”;
3. В т. 2 накрая се добавя „и неговите действителни собственици - физически лица, са вписани в регистъра по
чл. 6”.
4. В т. 3 думата „известни“ се заменя с „вписани в регистъра по чл. 6”, а след думата „пазар“ се добавя „или многостранна система за търговия“.
5. Създават се т. 5 – 8:
„5. дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е местно лице за данъчни цели на държава – страна по Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация, както и на държава, с която Европейският съюз има сключено двустранно споразумение, гарантиращо достъпа до пазара на обществени поръчки в Европейския съюз, и неговите действителни собственици –физически лица, са вписани в регистъра по чл. 6 – за дейностите, за които се прилага споразумението;
6. дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е местно лице за данъчни цели на отвъдморска страна или територия, съгласно Решение на Съвета 2013/755/ЕС от 25 ноември 2013 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз и неговите действителни собственици – физически лица, са вписани в регистъра по чл. 6 – за дейностите, за които се прилага решението;
7. дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е местно лице за данъчни цели на държава, с която Република България има сключено международно търговско и/или икономическо споразумение, включително и задължения по Общото споразумение по търговията с услуги на Световната търговска организация и неговите действителни собственици – физически лица, са вписани в регистъра по
чл. 6;
8. дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, е част от икономическа група, чието дружество майка е местно лице за данъчни цели на държава, с която Република България има сключено международно търговско и/или икономическо споразумение, включително и задължения по Общото споразумение по търговията с услуги на Световната търговска организация и неговите действителни собственици – физически лица, са вписани в регистъра по
чл. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Изказвания?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване е свързано даже с това, което каза и господин Тренчев, за предишния параграф.
В този параграф, всъщност те са два, има предложения, които, ако ги приемем, според мен малко ще се обезсмисли целият Закон.
Приемаме едни правила в закони, които няма да се прилагат за дружества, свързани с държави от Европейския съюз. По-точно говоря за точки 7 и 8, които създават едни изключения, които България, ако няма тесни връзки или възможност за обмяна на данъчна информация, а само договореност в сферата на услугите, по принцип обезсмислят целия Закон.
Аз мисля, че точки 7 и 8 просто трябва да отпаднат и правя такова редакционно предложение.
Просто не мога да разбера защо са вкарани и ако ги има вътре, се обезсмисля Законът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Ананиев, точки от 5 до 8 са изрично искане на Европейската комисия. Това е и същността на тяхната процедура за несъответствие на този Закон с европейското право.
Все пак не бива да забравяме, и аз го прочетох няколко пъти във всяка една точка, че в крайна сметка става дума за дружества, чиито действителни собственици – физически лица, това означава до края, до действителния собственик са ясни и са вписани в публичния Търговски регистър като такива. Това всъщност е и защитата, и нашата гаранция, че ние ще знаем кои са тези, които стоят зад тези дружества и участват, и ползват това изключение, което Европейския съюз настоява и всъщност това е основното му искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Стоянова, имайте предвид, че при тази хипотеза ние нямаме тесни връзки и възможност за обмяна на данъчна информация, а само договореност в сферата на услугите. Аз не виждам – първо, не е изрично написано за тези сценарии. Те са разработени тук, при нас.
Това, което искат от Европа, са няколко конкретни случая, но точно тези, които са за точки 7 и 8, леко обезсмислят целия Закон просто, като има тези варианти за офшорките-дружества и затова аз лично мисля, че трябва да отпадне тази възможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Настимир Ананиев за отпадане на точки 7 и 8 от така предложения Ви текст, приет от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласуваме предложение, направено от народния представител Настимир Ананиев.
Гласували 116 народни представители: за 25, против 40, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване подкрепения по принцип от Комисията текст на вносителя и редактиран от същата.
Гласуваме § 6 от допълнителния доклад на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 90, против 15, въздържали се 14.
Параграф 6 от допълнителния доклад на Комисията е приет.
Параграф 7 по основния доклад.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 7 – предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) точка 1 се изменя така:
„1. член 3, т. 1 – 6 – отказва се издаване на лиценз, разрешение или регистрация, съответно лицето, за което се отнася забраната, не може да упражнява правата по притежаваните от него пряко или непряко акции, дялове или друга форма за участие в съответното дружество или институции до отстраняване на нарушението”;
б) в т. 2 думите „на полезни изкопаеми“ се заменят с „или за проучване на подземни богатства“;
в) точка 8 се изменя така:
„8. член 3, т. 13 – отказва се издаването на сертификат за инвестиция клас А, клас Б, клас В или за приоритетен инвестиционен проект по Закона за насърчаване на инвестициите, съответно се отнема, когато такъв е издаден;”
г) в т. 9 след думата „лиценз“ се добавя „или разрешение“, а думите „се отнема в случаите, когато е издаден“ се заменят с „се отнемат, когато са издадени“;
д) в т. 11 думата „лиценз“ се заменя с „лицензия“, а думите „лицензът, когато е издаден” с „лицензията, когато е издадена“;
е) т. 13 се изменя така:
„13. член 3, т. 27 – отказва се сключването на договори, съответно се обявява недействителност на сключените договори; при обявяване на сделката за недействителна държавата или общината, съответно търговското дружество с 33 или над 33 на сто държавно или общинско участие в капитала не дължат връщане на полученото по сделката, както и компенсации и обезщетения.”
2. Създава се ал. 2:
„(2) В случаите по ал. 1 когато въз основа на изключение по чл. 4 е сключен договор и несъответствието в данните е отстранено в тримесечен срок от датата на установяване на несъответствието по начин, който позволява прилагането на изключение по чл. 4, договорът не се прекратява, съответно не се обявява за недействителен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нека още веднъж да Ви прочета предложението за чл. 3, т. 27, и се опитайте да го слушате все пак:
„Отказва се сключването на договори, съответно се обявява недействителност на сключените договори; при обявяване на сделката за недействителна държавата или общината, съответно търговското дружество с 33 или над 33 на сто държавно или общинско участие в капитала, не дължат връщане на полученото по сделката, както и компенсации и обезщетения.”
Аз не съм юрист, но за мен това предложение е противоконституционно, тъй като то създава неравенство. Оказва се, че ако се прекрати действието на договор, държавата и общината не връщат полученото, а всички други лица трябва да го направят. Защо всъщност се прави това нещо?!
Правя редакционно предложение тази точка да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коя точка точно?
НАСТИМИР АНАНИЕВ: По чл. 33, т. 27 – т. 13 от доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Буква „е” от § 7 за промени в т. 13, където се изменя чл. 3, т. 27?
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики на господин Ананиев? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване първо предложението за отпадане, което направи господин Ананиев – в § 7 по доклада на вносителя буква „е” да отпадне.
Гласуваме предложението на господин Ананиев.
Гласували 115 народни представители: за 11, против 19, въздържали се 85.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 7 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 26.
Предложението е прието.
Думата иска министър Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да поднеса извинение за това, че ще забавя приемането на Законопроекта, който тече в момента в залата. Аз съм била народен представител и знам, че всеки си гони законопроекта и плана, но се чувствам длъжна пред Вас – законодателния орган на Република България, да покажа документи, да Ви информирам с цифри, които почиват на документи, за да разсея всякакви притеснения, тъй като това касае земеделската общност, касае и гражданите на Република България, че има спрени или изискани 1 млрд. или 1 млрд. 100 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони.
Уважаеми дами и господа народни представители, Програмата за развитие на селските райони нито е спряна, нито имаме изискани 1 млрд. или 1 млрд. и 100 млн. лв. За доказателство най-елементарно, ето (показва) платежните от тази сутрин (възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ), с които бяха възстановени поредните над 100 млн. лв., разплатени по Програмата за развитие на селските райони. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Тази сутрин, казвам. Пак повтарям: тази сутрин.
Вчера, когато за първи път се появи тази информация, междувременно при съобщението, че има спряна програма, ние разплатихме нови 56 млн. лв. само вчера. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Когато бе съобщено, че от датата на писмото, което нося и ще съобщя сега, от тази дата на писмото, от април месец до днешна дата по Програмата за развитие на селските райони – новата, са разплатени близо 200 млн. лв. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Аз питам: можеха ли тези плащания да бъдат извършени? Можеше ли тази сутрин да бъдат възстановени от Комисията пари, платени по Програмата, ако тя беше спряна? Не може!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Може, може!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Връщам се към писмото, което стана причина да се направят изводи, които виждате, че не кореспондират по никакъв начин с реалността. Какво е това писмо? Само че, за да го четем, разбира се, трябва да го разбираме. Става въпрос за писмо, което в превод на български пристигна на 9 юни 2016 г. Това писмо го нося. (Показва.) (Реплики от БСП ЛБ.)
Да, от април месец беше на английски език. Това е официалният превод, от който започват да текат срокове. Това писмо е със съответни допълнения и касае доклада на сертифициращия орган за разплащанията през миналата година. По този доклад, представен от сертифициращия орган, който до тази година се избираше по процедура, а за последната година е „Грант торнтон“. От тази година взехме решение – Вие също го гласувахте, и то беше по повод критиките на проф. Бъчварова за процедурите, които са системни, благодарение именно на проф. Бъчварова от “БСП лява България” взех решение да направя държавен орган и Ви го предложих. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Това писмо касае доклада на сертифициращия орган. Писмото казва, че сметките няма да бъдат уравнени към 31 май, но това означава приемането на доклада на сертифициращия орган. Сметките от 2015 г. са възстановени, но по процедурите, които са много подробни, и тъй като разполагам с 10 минути, след това ще поканя всеки заинтересован и ще помоля Парламентарната група на “БСП лява България” да приемете заместник-министър Грудев, който ще Ви предостави всичко това, което показвам. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Както на България, така на още три страни – Франция и Италия, тези доклади към 31 май не се приемат. Това го има на страницата на Европейската комисия. Документът е публичен и всеки може да се запознае с него. Към сертифициращия орган са направени допълнителни изисквания на документи и процедури, които следва да проведат, на практика направят допълнителни проверки, за да може докладът на сертифициращия орган да се приеме от Комисията.
В доклада, който е представен и по който на практика Комисията поставя допълнителни въпроси и изисква допълнителни документи, се казва, че грешката в направените разплащания е под 2%. Пак казвам, това са правила, които могат да Ви бъдат разяснени много по подробно. Когато тази грешка е под 2%, санкция няма.
По повод на друга извадка – когато грешката е била над 2%, тогава за частта над 2% има санкция, и има разминавания, по които Комисията иска допълнителни проверки. Примерно давам –извадката за проверката на парцелите е за 1200 парцела. Комисията е изискала да се проверят още 500 парцела. В момента сертифициращият орган за 2015 г., по указанията, които има и допълнителните изисквания, е изпратил част от документите и извършва част от проверките.
Разбира се, ние сме част от тази комуникация, но всичко, което следва да се извърши, трябва да го извърши сертифициращият орган за този период от време. В най-лошия вариант, дори и след всички допълнителни искания, които бъдат представени от сертифициращия орган, и Комисията не получи тази увереност, хипотезата на действие е, че тя сама ще направи одит. Но дори и тогава някои суми от милиардите, които се цитират, няма да бъдат изискуеми. Те са възстановени от Комисията и приспаднат аванс от 2008 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, уважаеми колеги от опозицията! Аз като отговорник за земеделската политика, когато бях опозиция на кабинета Орешарски, не си позволих от тази трибуна никога да говоря неща, които не са свързани с реалността. Съжалявам, че министърът, който тогава беше проф. Греков, в момента не е депутат, но тук виждам госпожа Ахмедова и проф. Бъчварова. Включително на заседание на Комисията по земеделие ние сме търсили реалните решения и дори решения, предложени от кабинета на Орешарски, които сега забавят прилагането на хидромелиорациите. Аз съм гласувала и предложила на ГЕРБ да ги подкрепим. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото земеделието е национална политика. Земеделието не е политика на тази или онази партия. Подобни сигнали създават не само колебание, притеснение на земеделската общност. Те създават усещане, колебание и питане: „Какво става в държавата и в самите служби?“
На последния Съвет на министрите, на който бях и проведох работна среща по повод нотификации, които са по Програмата с екип на Главна дирекция „Агри“, знаете ли какъв въпрос ми бе зададен? „Госпожо Министър, ние тук получаваме запитвания от сайтове за наложени санкции на някакви фантастични суми. Откъде излизат тези информации в България?“ Как се чувствах аз, представляваща държавата, да трябва да обяснявам, че в нашата държава навсякъде може да излезе всичко за всяко нещо, за всеки, без всякакви последствия и санкции?!
И вчера от една медия, впрочем снощи, няма да цитирам медията, са се обадили на ресорния заместник-министър Грудев. В интерес на истината аз се радвам, че все още има такива хора, които са казали, без за нищо да го питат. Казали са: „Да, ние питахме в Комисията. Няма такава санкция. Изобщо няма да Ви питаме, няма да взимаме интервю или допълнителна информация.“
Уважаеми народни представители, ние сме българи! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Трябва ли дребните политически амбиции да стават повод да бъде компрометирано доверието към българската земеделска общност?!
Аз моля. Така съм го правила, когато бях опозиция. Аз подкрепих и Парламентарната група на ГЕРБ. Сегашният премиер Бойко Борисов, който ни беше ръководител, е приел моята позиция – подкрепихме сключването на Консултантския договор със Световната банка за Стратегия в хидромелиорациите. Поради тази Стратегия, която се прие в края на декември, ние сега правим промени в Закона за сдруженията за напояване, правим втора нотификация по Програмата.
Допустимостта на инвестициите в хидромелиорациите още не е възможна точно поради процедурите, които съм подкрепила като опозиция по време на Вашия мандат, защото съм осъзнавала отговорността за това, че тези актове носят след себе си политики за начин на функциониране на сектора, политики, нищо че тогава са били предложени от правителството на Орешарски. Когато сме в Общността и сме поели задължение, ние следваме пътища, по които няма как да се изкривяваме, независимо дали един е от БСП, от ГЕРБ или от ДПС. Трябва да осъзнаем това, защото в обратния случай, уважаеми народни представители, вредим на държавата си.
И не трябва да се учудваме от ниската избирателна активност на нормалните интелигентни хора. Не трябва да се учудваме, че манипулираният и контролиран вот става повече, ако нашият манталитет на политици е да говорим лъжи, за да вземем краткосрочния политически дивидент. Нека да се обединим и да говорим експертно, в посоката на националния интерес.
Аз какво друго политически можех да кажа? Можех да кажа: „Уважаеми граждани, уважаеми народни представители, от 2007 г. до 2016 г. сектор „Земеделие“ се е управлявал общо девет години и половина, в които имаме възможност за програми, но от тези девет години и половина само три са на БСП, но в тези три години първите – 2007-а и 2008 г., Програмата още не беше тръгнала. Де факто са управлявали само една, и то винаги ДПС е управлявало сектор „Земеделие“ във формата, в който са били коалиционните кабинети, които не са били на ГЕРБ. Ама нали това да го говоря, е да си говорим пак в политически формат?!
Европейските програми не са за усвояване на пари. Те са инструмент, който трябва да подкрепи реализирането на политиките за който и да е сектор. Аз ще изтърпя всяка критика и ще отговорим на нея, ако тя е свързана с промените в националните политики, които съм направила заедно с моя екип в сегашния мандат. Обратната теза може да има основание, ако Вашата визия е различна. И аз ще я приема. Това е политиката – да се борим между различните политически платформи за начина на функциониране, в моя случай – в земеделието. Аз ще защитя моите тези – какви промени сме направили и защо, какъв начин на развитие предполагаме. Това е политическият дебат. Той обаче не може да бъде гръмки лозунги и фрази, които не кореспондират с фактите. И второ, които на практика вредят на функционирането на системата.
Какви са моите впечатления от другите страни членки? Когато стане въпрос за процедури, когато стане въпрос за защита на национален интерес, тъй като сега има много коалиционни кабинети от другите страни членки, няма такова политическо противоборство, което по никакъв начин не кореспондира с реалността. С колеги от ПЕС работя в много добри комуникации, имаме много общи позиции. Но има общ интерес. Земеделието е национален интерес. И аз съм готова да приема всяка критика за политики, които сме променили, защото ние направихме доста промени. Но всичко това само вреди на държавата ни. Трябва да се придържаме към истинността, към фактите, и преди всичко – към националния интерес на нашата страна. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Няма успял общественик, записал се в нашата българска история, чието управление, чието мото, чийто манталитет е бил основан на отрицанието и на лошата енергия. Това го казвам чистосърдечно – не като министър, а като гражданин. Надявам се всичко това да бъде разбрано. Всички документи – писма и декларации, заместник-министър Грудев ще чака пред Парламентарната група на БСП, за да им ги предостави, та да се убедят във връщането на парите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Аз бих останала лично, но имам среща със земеделския министър на Русия и трябва да тръгна за самолета, затова ще тръгна, но съм извикала заместник-министъра. Пожелавам Ви успешна законодателна дейност! (Ръкопляскания от ГЕРБ и възгласи: „Браво, браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение от госпожа Бъчварова. (Силен шум в ГЕРБ.)
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! След това емоционално изказване искам все пак да се приземим на сферата и на терена на експертността, защото министърът с това започна – че трябва да сме на експертно ниво, за да можем да коментираме каквото и да било.
По няколко въпроса. Уважаеми колеги, има проблем. Седем страници…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие с какво сте засегната лично? Вие сте в процедура за лично обяснение. (Реплика от народния представител Добромир Стойнев.)
Господин Стойнев, цял ден сте на ръба на Правилника!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Проблем има. Министър Танева каза: „Изборът на сертифициращ орган като нова структура в Министерството на земеделието е благодарение на въпросите, които сме задавали, че има проблем с избора на сертифициращ орган. Тепърва предстои да се създава структура.“ В писмото на седем страници обяснява, че сертифициращият орган е този, който не си е свършил работата поради това, че са провалени три или четири процедури по неговия избор.“
Санкции има. Те са на страницата на Министерството. А че предстоят такива – можете да видите, че се очакват две одитни мисии. Едната е по общинските проекти, другата е по агроекология. (Шум, реплики.)
Тези санкции, уважаеми колеги, са точно това, което пише в писмото. Тези санкции ще бъдат на Ваш гръб, защото не искате да видите проблема, който сега съществува – че средствата се усвояваха, а не се изпълняваха проекти. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене, защото Вие се отнасяте неравнопоставено към представителите на различните парламентарни групи.
В момента, в който господин Цветанов и господин Добрев бяха излезли за лично обяснение, не им направихте забележка и не ги попитахте с какво точно лично са били засегнати, макар че те правеха политически изказвания, а нищо, което лично ги е засегнало, не беше казано от тук. Позволихте си да прекъснете госпожа Бъчварова, когато взе същата процедура за лично обяснение.
Много Ви моля, разбирам, че имате колегиални чувства към Вашата парламентарна група. Недопустимо е обаче да има разделение и различно отношение към народните представители, които имат еднакви права в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Имам колегиално чувство към всички народни представители от всички парламентарни групи.
Ако Вие оспорвате процедурите по лични обяснения, в началото на днешния пленарен ден освен народни представители от групата на ГЕРБ такива процедури взеха и представители от Вашата парламентарна група – Вашият председател на групата, където наистина оставих да се продължи с декларациите, което беше моя грешка. Господин Байрактаров правилно ми обърна внимание.
След обръщението и вниманието от господин Байрактаров се поправих, поради което по-стриктно следя процедурите по лични обяснения в момента.
Продължаваме със Закона.
Госпожо Стоянова, върнете ни обратно във Вашата тема.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 8 – предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. Член 6 се изменя така:
„Вписване в търговския регистър на обстоятелства и данни за дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим
Чл. 6. (1) В търговския регистър по чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския регистър се вписват обстоятелства и данни за дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, които пряко и/или косвено осъществяват или ще осъществяват дейност по чл. 3, както и данни за техните действителни собственици.
(2) Вписването се извършва по делото/партидата на дружеството, контролирано от дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, което осъществява или ще осъществява дейност по чл. 3. Когато дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, осъществява или ще осъществява дейност по чл. 3 пряко или чрез нерегистрирано в търговския регистър лице, наличието на обстоятелство по чл. 4, т. 2, 3, 5-8, е основание за самостоятелното му вписване в регистъра по
ал. 1.
(3) В регистъра по ал. 1 се вписват обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5-8, както и:
1. данните за дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление, представляващи лица – техните имена, гражданство и дата на раждане;
2. идентифициращите данни за действителните собственици – физически лица, съгласно нотариално заверена декларация по образец, утвърден от министъра на правосъдието;
3. данните за лицата, контролирани от дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, които пряко или непряко участват в капитала на съответното дружество по чл. 3, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление, представляващи лица – техните имена, гражданство и дата на раждане, съгласно декларацията по т. 2;
4. всяка промяна в обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5-8, и данните по т. 1-3.
(4) Обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5-8, и данните по ал. 3 се вписват в регистъра по ал. 1 преди участие в процедура по чл. 3, съответно в 30-дневен срок от настъпване на промяната по ал. 3, т. 4.
(5) Органът на съответната администрация, компетентна в процедурите по чл. 3, извършва проверка за наличието на вписване на обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5-8, и данните по ал. 3 в регистъра по ал. 1.
(6) При неспазване на изискванията на ал. 3 и 4 се прилагат съответно чл. 3, 5 или 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 8 и редактиран от Комисията съгласно нейния доклад.
Подлагам на гласуване § 8 по доклада на Комисията.
Гласували 70 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 4.
Параграф 8 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя теста на вносителя за § 9.
Параграф 10 – предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова по реда на чл. 90, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „свързано с” се заменят с „контролирано от”.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Който не подаде заявление за вписване на промяна в обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5-8 и на данните по чл. 6, ал. 3 или подаде заявлението след срока по чл. 6, ал. 4, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 10 000 лв. до 50 000 лв.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 100 000 лв. до 200 000 лв., по ал. 3 глобата е в размер от 20 000 лв.до 100 000 лв., съответно при повторно нарушение по ал. 2 имуществената санкция е в размер от 500 000 лв. до 1 000 000 лв.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграф 11 също е подкрепен.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 11 е подкрепен от Комисията, но в доклада, господин Председател, е пропуснато заглавието на чл. 8, което гласи:
„Установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Текстовете на § 10 касаят голямата ножица при налагането на глобите. Мисля, че на всеки народен представител вече му е ясно, че колкото е по-голяма ножицата от – до, толкова е и по-голяма вероятността за създаване на корупционни практики. В крайна сметка като резултат – неналагане на глоби.
Бих попитал вносителите: по кой критерий например ще ми обясните за налагане на глоба на 11 000, 15 000? Кои са тези субективни фактори, които ще дадат възможност да се определи размерът на глобата в порядъка примерно от 10 до 50 000 лв., или пък в порядъка от 100 000 до 200 000 лв.? Такива няма. Тоест в текста са заложени нива на налагане на глоба, което освен довеждане до корупционни практики, до нищо друго няма да доведе.
След „наказва се с глоба в размер от 10 000 до 50 000 лв.“ да се заличи и глобата да бъде с точно определен размер – 30 000 лв. Това – първо.
Такова предложение правя и в ал. 4, където след думите „по ал. 1 глобата е в размер от 100 до 200 хил. лв.” се заличава, глобата да бъде с точно определен размер, в случая „150 хил. лв.”, след това числата „от 20 до 100 хил. лв.” се заличават и глобата да бъде в точно определен размер, в случая „60 хил. лв.”, както и накрая числата „от 500 хиляди до 1 млн. лв.” също да бъдат заличени и да бъде конкретно определен размер на глобата с числото
„750 хил. лв.”.
Защото считам, че така трябва да се процедира по този Закон – да няма мнения, които да поставят под съмнение действията на този Закон в стила, в който направи изказване и колега Янаки Стоилов. Мисля, че това е справедливо и така трябва да се подхожда в тези случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, уважаеми колеги, принцип в правото е в крайна сметка, когато се налагат глоби за определени нарушения, те да бъдат съобразени с тежестта на нарушението и последиците от него. Затова е и възприет във всички закони – в административнонаказателните разпоредби са възприети граници, „от”-„до” размер на глобите, като административнонаказващият орган е в правото си и в задължението си да прецени размера на тази глоба, съобразно тежестта на нарушението, големината на фирмата, която е извършила нарушението, или последиците от това нарушение.
Смятам, че прилагането на една твърда глоба, каквато предлага преждеговорившият, не е подходящо по следната причина. Вие самите виждате, че предложението беше в долната граница на глобите. Възможно е една такава глоба в долната граница всъщност да се окаже нищожна за една голяма компания и тя да предпочита да плати глобата вместо да изпълни задължението си. Това е и смисълът на диапазона.
Ако ние считаме, че административнонаказващият орган, в случая това е ръководителят на съответната администрация, не можем да кажем в момента кой е той точно, по презумпция е корумпиран и по презумпция има намерение да рекетира чрез налагането на по-големи глоби, тогава трябва да възприемем този подход в абсолютно всички закони, където има администртивнонаказателни разпоредби. Не може в Закона да се опишат критериите, по които да се налага един или друг размер на глобата. Тези критерии са обект на преценка от всеки ръководител и от всяко ведомство или неговите служители изпълняват функциите на констатиращ и административнонаказаващ орган.
Така че, ако приемем предложението на преждеговорившия, бихме могли да стигнем до ситуация, в която тези глоби да се окажат нищожни за големи компании и биха стимулирали някои големи компании да не спазват законодателството. Просто ще им е по-евтино.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.
Предложението е точно в средата на диапазона.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Стоянова, първо, предложението, което правя, не е на минимума, а е над средата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да, не е на минимума.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Така.
Второ, говорим за пореден път за поправки за определен вид юридически лица, в случая става въпрос за така наречените „офшорки”. Тоест, един път променяме Закона, за да не могат да вредят на останалите с възможността си да участват на пазара и да придобиват капитали, след това, видите ли, административният орган – в този случай той е един и се нарича Комисия за финансов надзор.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: А, не, не!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Така е! Точно той е административният орган.
Между другото, нееднократно сме поставяли тези въпроси, защото тук не става въпрос за наказателно право, а става въпрос за административнонаказателно право, което е нещо съвсем различно, и деянието, административното нарушение, няма никакво значение дали го е извършила малка или голяма фирма. Ако считате, че наказанието може да бъде недостатъчно, дайте да сложим тогава максималният размер на глобата, но да няма възможност за извиване на ръце. Защото тук е възможността – ще използвам даже точно Вашите думи „за рекетиране на определени юридически лица, извършващи определен бизнес” точно по този начин. Това се знае, публично известен факт е, както се казва, на всички вече в тази държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Още две реплики – Димитър Лазаров и Настимир Ананиев.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател!
Уважаема госпожо Стоянова, въпросът е принципен. Вие сте права, че подходът при налагането на санкции – според мен, това е юридически правилният термин, защото те могат да бъдат и имуществени санкции, що се касае до юридически лица или глоби, що се касае до физически лица, в нашето законодателство наистина да има долна и горна граница и това е правилният подход, както казахте. Това се прави, за да се отчита степента на обществена опасност на административното нарушение. Ни най-малко не може да става въпрос за рекет тук, защото ако ние говорим за рекет, то административнонаказващият орган и констатиращият нарушението, който обикновено е различен от административнонаказващия, може да прецени маловажност на случая – Законът го допуска, и изобщо да не наложи санкция.
Напоследък се чуват доводи и при други закони – санкцията или глобата трябва да бъде един размер, просто са несъстоятелни, защото при тях се отчита степента на обществената опасност, засегнатите обществени нарушения, които са обявени за административни такива, поради което има и административно наказание. И в Закона за административните наказания и нарушения е казано каква аналогия се прилага, и в Наказателнопроцесуалния кодекс, където също се отчита – принципът е един същ, степента на обществената опасност на деянието, в съответния случай, конкретният – нарушението и на дееца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Репликата би трябвло да бъде към госпожа Стоянова.
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Стоянова, подкрепям идеята за фиксирана глоба, тъй като, съгласете се, разликата от 10 до 50 хиляди е 5 пъти. Не говорим от 100 до 200, където е 100%. Нека да въведем при първо нарушение, при второ, при трето – да наказваме рецидивизма. Защо трябва да отваряме тази ножица при първото нарушение? Това създава корупционни практики. Дали да бъде 10 или 50 хиляди, във всички случаи, след като някой ще взима това решение субективно по някакъв начин, дава такава предпоставка.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): …по Закона за движение по пътищата.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Да, да и там трябва да се промени по същия начин. Съгласен съм с Вас.
Нека да се борим с рецидивистите! На всеки може например да му се случи да изпусне срока, за да подаде заявлението или глобите, които са, но по-късно да го направи. Нека фиксираме една глоба – например рецидивизъм в това действие. Ако се повтаря втори, трети и четвърти път, тогава глобите да са фиксирани и с по-висока стойност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Заповядайте за дуплика, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Първо, уважаеми колеги, аз продължавам да пледирам да има диапазон, защото това е справедливото и това е правилното, когато се налага една санкция. Обясних вече, няма да го повтарям – тежестта на нарушението, последиците от това нарушение, в крайна сметка превенцията, която трябва да се осъществи чрез налагането на тази санкция.
Не съм съгласна с това, което репликира господин Байрактаров, че Комисията за финансов надзор нали щяла да налага санкции – това не е вярно. По чл. 3 санкции ще налагат ръководителите на всички органи. В чл. 3 имаме 28 точки и това са 28 различни органа. По Закона за кредитните институции е ясно, че ще го налага БНБ; по Закона за обществените поръчки – ще го налага всеки, обявил обществена поръчка; по Закона за акцизите и данъчните складове – знаете кой ги налага; по Закона за енергетиката, по Закона за хазарта, по Закона за електронните съобщения, по Закона за радиото и телевизията, по Закона за енергията от възобновяеми източници – това са множество административнонаказателни органи и множество процедури, които могат да бъдат големи, малки, средни и в този смисъл уеднаквяването на санкцията, без преценката от административно наказателния орган за последиците от това нарушение, от възможността нарушителят да плати тази санкция, защото целта е превенция, а не да фалираш един нарушител. Мисля, че правилният подход е да има диапазон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване направените предложения от народния представител Димитър Байрактаров в § 10. Той предложи конкретни размери на административното наказание, както беше представено от трибуната.
Гласували 83 народни представители: за 22, против 12, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване параграфи 9, 10 и 11 – 9 и 11 са изцяло подкрепени от Комисията, а 10 е подкрепен с редакция от нейна страна.
Гласували 78 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 9.
Параграфи 9, 10 и 11 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 12 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова, направени по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепа предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 накрая се добавя „с изключение на Гибралтар (брит.) и държавите – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.”
2. Точка 3 се отменя.
3. Създават се т. 5-10:
„5. „Контрол” е понятие по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон. Контрол по смисъла на този Закон е налице и когато дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, участват пряко или косвено в управлението или капитала на друго лице или лица и между тях се уговарят условия различни от обичайните.
6. „Действителен собственик” е физическо лице:
а) което пряко или косвено притежава повече от 25 на сто от дяловете или акциите на юридическо лице или на друг правен субект, или пряко или непряко ги контролира;
б) в полза на което се управлява или разпределя 25 на сто или повече от имуществото на лице – фондация, организация и сдружение с нестопанска цел или друго лице, което осъществява доверително управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трети лица;
в) което извън случаите по букви „а” и „б” изпълнява длъжността на висш ръководен служител – ако, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи лице по букви „а” и „б” или ако съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик; задължените субекти водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по букви „а” и „б”.
7. „Издател на периодични печатни издания” е лице, което организира и финансира възпроизвеждането на вестници и списания, излизащи в последователна поредица с интервал между отделните броеве, не по-голям от 6 месеца.
8. „Регулиран пазар” е понятие по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
9. „Многостранна система за търговия” е понятие по смисъла на § 1, т. 19 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти.
10. „Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за същото по вид нарушение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя от Комисията и редактиран от същата за § 12, съгласно доклада на Комисията.
Гласували 70 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 5.
Параграф 12 по доклада на Комисията е приет.
Моля, докладвайте изцяло раздела „Преходни и заключителни разпоредби”.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр...) в чл. 38б, ал. 1 думите „свързаните с” се заменят с „контролираните от”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14 и предлага в ал. 2 след думите „чл. 5” да се добави „или 7”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, като предлага думата „образците” да се замени с „образец”, а думите „заявление и” се заличават.
Има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника:
„Да се създаде нов § 16.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. В шестмесечен срок от влизането в сила на този Закон Комисията за финансов надзор приема наредбата по чл. 4,
т. 1.”
Има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 17:
„§ 17. Законът влиза в сила от 1 юли 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”, подкрепен от Комисията, както и параграфи от 13 до 17 включително, по доклада на Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Параграфи от 13 до 17 включително и наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби” са приети, с това и Законопроектът на второ гласуване.
Тридесет минути почивка, след това продължаваме със следващата ни точка от дневния ред.
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме пленарното заседание с втора точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Единият е с № 554-01-117, внесен от Румен Йончев и два законопроекта на Министерския съвет.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Явор Хайтов.
ДОКЛАДЧИК ЯВОР ХАЙТОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 554-01-117, внесен от Румен Йончев на 16-и юни 2015 г.
На редовно заседание, проведено на 22 юли 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 554-01-117, внесен от Румен Йончев на 16 юни 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи – Николай Николов, директор на дирекция „Миграция” и Росица Грудева, главен юрисконсулт в Дирекция „Миграция“; от Министерство на външните работи – Раковски Лашев, директор на дирекция „Консулски отношения” и Борис Вангелов, председател на Държавна агенция за българите в чужбина.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България беше представен от вносителя народният представител Румен Йончев. Господин Йончев изтъкна, че актуалната миграционна обстановка е свързана и с искането на чужди граждани от български произход от кризисни райони да се установят за постоянно в страната. Наблюдава се увеличаване броя на наши сънародници от Донецка и Луганска област в Украйна, които идват в България, без да имат възможност да осигурят необходимия набор от документи за получаване на статут на постоянно пребиваване. Населените места, от които идват, са в зоната на конфликта и администрацията е дезорганизирана и не изпълнява функциите си. Това принуждава нашите сънародници да идват с визи за краткосрочно пребиваване. След изтичането на тези визи оставането им на наша територия ги превръща в закононарушители.
Предложеното със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България дава възможност десетки наши сънародници да получат статут на постоянно пребиваване в страната. Това е решителна стъпка за осъществяване на държавната политика за привличане на представители от български исторически общности за трайно завръщане и заселване в България.
Представителите на Министерството на вътрешните работи и Държавната агенцията за българите в чужбина изразиха подкрепа за законопроекта. Представителят на Министерството на външните работи поясни, че е изготвен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, който е внесен в Министерски съвет за съгласувателна процедура. Създадена е и работна група по проблемите на миграцията и убежището. Подчерта се, че приемането на предложената норма е спорно, тъй като е в противоречие с разпоредбите от Конституцията на Република България.
В разискванията взеха участие народните представители Красимир Каракачанов, Атанас Мерджанов, Стефан Дедев, господин Цветан Цветанов, господин Мустафа Карадайъ, Светослав Белемезов и Атанас Атанасов. Изрази се подкрепа за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Изказалите се народни представители направиха и предложения от правно-техническо естество за усъвършенстване на внесеното предложение между първо и второ гласуване.
След проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 15 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект на Закон за чужденците в Република България, № 554-01-117, внесен от Румен Йончев на 16 юни 2015 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Хайтов.
По другите два законопроекта?
Заповядайте, господин Цветанов – председател на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Преди да прочета двата доклада, бих подложил на гласуване допуск до пленарна зала във връзка с чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните лица:
Първо, във връзка със Законопроекта за изменение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-15, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г., от Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията – Валери Борисов – заместник-министър, Михаил Захариев – главен секретар от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Второ, във връзка със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 28 април
2016 г., от Министерството на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър, Росица Грудева – директор на дирекция „Правно нормативна дейност“, Николай Нанков – директор на Дирекция „Миграция“.
От Министерството на външните работи – Василий Такев, постоянен секретар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте, уважаеми колеги, предложението, направено от народния представител Цветан Цветанов.
Гласували 65 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 3.
Поканете лицата в залата.
Имате думата, уважаеми господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-15, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-15, внесен от Министерски съвет на 31 март 2016 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: заместник-министър Антон Гинев и Гергана Зафирова – отдел „Правен“, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Антон Гинев, който информира, че законопроектът е резултат от работата на междуведомствена група, в която са участвали представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, Министерство на правосъдието, Държавна агенция „Национална сигурност“, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и от Асоциацията на българските авиокомпании.
Изготвянето на Законопроекта е свързано с прилагането на чл. 4, параграф 1, буква „а“ от Директива 2001/51/ЕО на Съвета от 28 юни 2001 г. за допълнение на разпоредбата на чл. 26 от Конвенцията за прилагане Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. Взета е предвид практиката по прилагане на посочения текст на Директивата в други държави членки на Европейския съюз, и по-конкретно във Федерална република Германия.
Във връзка с това и с оглед икономическите реалности в Република България със законопроекта се предлага и минимален праг на санкцията по чл. 4, параграф 1, буква „а“ от Директива 2001/51/ЕО, въведен в чл. 51 от Закона за чужденците в Република България да е в размер на 2000 лева, вместо досегашната санкция в размер на 6000 лева.
С друга промяна се предлага превозвач, който превозва по суша и вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, да е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване, а също така и визата, ако се изисква такава.
Прецизира се разпоредбата по чл. 20, ал. 1, т. 1, отнасяща се до замяна на думите „българска виза“ с „ виза“ с цел да се избегнат различията в тълкуването и да се обхванат случаите на признаване от страна на Република България на визи, равностойни на националните.
В хода на дискусията взеха участие народните представители Стефан Дедев и Димитър Делчев, които подкрепиха по принцип законопроекта като част от ефективната борба с незаконната емиграция и поставиха въпроси за по-подробно мотивиране на внесените изменения.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, без „против” и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-15, внесен от Министерски съвет на 31 март 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Цветанов.
И сега следващият доклад.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерски съвет на 28 април 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 28 април 2016 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на вътрешните работи - Красимир Ципов, заместник-министър; Росица Грудева, директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност”; Николай Никоров, директор Дирекция „Миграция”; Владислава Радонова, експерт в отдел „Законна миграция, българско гражданство”; Ахмед Муртеджи, началник на сектор „Визи и разрешения за пребиваване” и от Представителството на Върховния комисар на ООН за бежанци – Петя Караянева.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от заместник-министър Красимир Ципов. В изложението си той отбеляза, че Законопроектът е изготвен от междуведомствена работна група и предвижда няколко групи промени.
Първата важна промяна е свързана с въвеждането на процедура за предоставяне на статут „лице без гражданство”, съгласно Конвенцията за статута на лицата без гражданство. Регламентира се понятието „апартит” за лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с действащото законодателство и се урежда правният статут на това лице. Поясни, че статутът на лице без гражданство е предвидено да се предоставя от Дирекция „Миграция” на Министерство на вътрешните работи.
На следващо място са регламентирани норми, които уреждат снемането на биометрични данни и издаването на карти на членовете на персонала на дипломатическо или консулско представителство, или на представителство на международна организация в Република България, както и на членовете на техните семейства.
Предвидено е създаването на електронен регистър в Министерството на вътрешните работи на издадените документи за самоличност на членовете на персонала на дипломатическо или консулско представителство, на представителство на международна организация в Република България, както и на членовете на техните семейства.
Създава се и изрична правна уредба по отношение на представяните пред службите за контрол на чужденците документи, съставени в чужбина и удостоверяващи семейни връзки, като се въвежда изискването те да се признават или допускат за изпълнение по българското право.
С промяната в чл. 9б, ал. 1 българското законодателство се привежда в синхрон с решението на Съда на Европейския съюз по дело С-575 от 2012 г., според което гражданите на трети държави могат да влизат на територията на Съюза с валиден документ за пътуване и валидна виза, положена в обявен за невалиден паспорт.
Спрямо лицата, кандидатстващи за визи за дългосрочно пребиваване се въвежда изискване да са разкрили 10 работни места с пълно работно време. По този начин право на продължително или постоянно пребиваване ще получат само лица, действително осъществяващи търговска дейност, а не тези, които са регистрирали само търговско дружество.
С цел ограничаване злоупотребата с права се въвежда допълнително изискване спрямо лицата, които кандидатстват за дългосрочно пребиваване в качеството им на представители на чуждестранни търговски дружества. За тях се предвижда предварителна проверка и оценка на документите относно активността и данъчната изрядност на дружеството, както и планираните дейности на представителството.
Друга група промени са насочени към уеднаквяване на терминологията с тази на европейското право, като вместо „принудително отвеждане” се заменя с „връщане”.
Със Законопроекта се въвежда и нова обезпечителна мярка с временен характер, а именно „краткосрочно настаняване” в специален дом за настаняване на чужденци, където ще се осъществява първоначална идентификация и преценка на последващите административни мерки.
Петя Караянева от Представителството на Върховния комисар на ООН за бежанци изрази подкрепа за Законопроекта и подчерта, че следва да се прави разграничаване между незаконните или нелегалните мигранти и лицата, които са потърсили закрила. По отношение на тези, които търсят и имат нужда от закрила, да бъдат приложени всички изисквания, които гарантират техните права в съответствие с Директивата по условията за прием, която Република България е транспонирала в Закона за убежището и бежанците.
В разискванията взеха участие народните представители Иван Иванов, Красимир Янков, които повдигнаха въпроси свързани с придобиване статут на продължително пребиваване чрез инвестиция в недвижим имот.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерски съвет на 28 април 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Преминаваме към докладите на Комисията за политиките за българите в чужбина.
Господин Кенов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН КЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 554-01-117 от 16 юни 2015 г., внесен Румен Йончев на 16 юни 2015 г.
На свое заседание, проведено на 30 септември 2015 г., Комисията по политиките за българите в чужбина обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 554-01-117 от 16 юни 2015 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи - госпожа Розалина Тодорова, от Министерството на външните работи - господин Бойко Хаджийски – главен експерт в отдел „Консулско-правни въпроси, Европейски съюз и Шенген“, госпожа Милена Узунова – началник отдел „Процесуално представителство“, дирекция „Правна“.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 554-01-117 от 16 юни 2015 г., внесен от Румен Маринов Йончев на 16 юни 2015 г., беше представен от господин Йончев, който изрази своята подкрепа към внесения Законопроект, като посочи, че той е продиктуван от една от бежанските вълни, породена от конфликта в Украйна, който поражда движение на украински граждани от български произход към България. Много от тях влизат в страната с краткосрочна виза, която е най-често със срок 90 дни, след което трябва да се върнат обратно, да кандидатстват за виза „Д“, която служи за разрешаване на постоянно пребиваване, за да оформят по-нататъшното си пребиваване в страната.
С предлагания Законопроект се създава правна възможност лица от български произход, идващи от кризисни райони, които са влезли законно на територията на Република България, да могат да получат статут на постоянно пребиваване без наличието на виза „Д“ и без да им се изисква свидетелство за съдимост.
В Комисията по политиките за българите в чужбина са постъпили положителни становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието.
В хода на дискусията господин Бойко Хаджийски посочи, че Министерството на външните работи подкрепя принципно Законопроекта, както и че текст с подобно съдържание на предлаганото изменение е бил включен в техен проект.
Председателят на Комисията господин Румен Йончев подчерта, че не става дума просто за чужди граждани, а за лица с удостоверен български произход, които към момента пребивават законно на територията на страната, и изтъкна, че от тази промяна могат да се възползват лица от български произход, които идват от райони, в които има криза от хуманитарен или друг характер.
След проведената дискусия Комисията по политиките за българите в чужбина с 9 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 554-01-117 от 16 юни 2015 г., внесен от Румен Йончев на 16 юни 2015 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз, господин Кенов.
Следва доклад на Комисията по транспорт, организационни технологии и съобщенията.
Господин Ананиев не го виждам, но има думата господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-15, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 11 май 2016 г., бе обсъден Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-15, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Михаил Захариев – главен секретар на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, експерти от Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи, както и представители на Асоциацията на българските авиокомпании.
Законопроектът беше представен от Михаил Захариев.
Проектът на Закон за изменение на Закона за чужденците в Република България e свързан с прилагането на чл. 4, § 1, буква „а” от Директива 2001/51/ЕО на Съвета от 28 юни
2001 г. за допълнение на разпоредбите на чл. 26 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година.
При представянето на Законопроекта бе заявено, че е взета в предвид практиката по прилагане на посочения текст на Директивата в други държави – членки на Европейския съюз. Във връзка с това и с оглед икономическите реалности в Република България със Законопроекта се предлага в българското законодателство минималният праг на санкцията по чл. 4, § 1, буква „а” от Директива 2001/51/ЕО, въведен в чл. 51 от Закона за чужденците в Република България, да е в размер на 2000 лв., вместо досегашните 6000 лв. С друга промяна се предлага превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, да е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя.
Прецизирането на разпоредбата на чл. 20, ал.1, т. 1, отнасящо се до замяната на думите „българска виза”, с „виза”, има за цел да се избегнат различия в тълкуването и да се обхванат случаите на признаване от страна на Република България на визи, равностойни на националните съгласно Решение № 459 на Министерския съвет от 2014 г. за одобряване прилагането на Решение № 565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. и Решение № 48 на Министерския съвет от 2012 г. за прилагане на безвизов режим към притежателите на валидни единни (шенгенски) визи, валидни визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване, издавани от държавите членки, които изцяло прилагат достиженията на правото от Шенген, както и от Швейцария и Лихтенщайн.
В хода на дискусията вносителите заявиха, че Законопроектът е подготвен от междуведомствена работна група, в която са участвали представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Държавна агенция „Национална сигурност”, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и Асоциацията на българските авиокомпании.
След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 9 гласа „за” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-15, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Продължаваме с докладите от Комисията по външна политика.
Два доклада са представени.
Госпожо Грозданова, моля да ни ги представите.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, колеги! Ще представя докладите в резюме, ще прочета само текстовете, които не съвпадат с другите доклади и с доклада на водещата Комисия.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-15, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.
На заседание, проведено на 18 май 2016 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България, одобрен с Решение № 224 на Министерския съвет.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от Антон Гинев –заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Проектът на Закон e свързан с прилагането на чл. 4, § 1, буква „а” от Директива 2001/51/ЕО на Съвета от 28 юни 2001 г. за допълнение на разпоредбите на чл. 26 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 година.
В т. 1 от ал. 1 на чл. 20 думите „българска виза” са заменени с „виза“, като по този начин разпоредбата е прецизирана и е съобразена с термина в чл. 8, ал. 1 от Закона. Целта е да се избегнат различия в тълкуването и да се обхванат случаите на признаване от страна на Република България на визи, равностойни на националните съгласно Решение № 459 на Министерския съвет от 2014 г. за одобряване прилагането на Решение № 565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. и Решение № 48 на Министерския съвет от 2012 г. за прилагане на безвизов режим към притежателите на валидни единни (шенгенски) визи, валидни визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване, издавани от държавите членки, които изцяло прилагат достиженията на правото от Шенген, както и от Швейцария и Лихтенщайн.
Предложението по ал. 2 на чл. 20 е свързано с факта, че отговорността на превозвача да върне обратно чужденеца не отпада, независимо че превозвачът няма да бъде наказван в случаите, когато органите на граничен контрол установят подправени и/или неистински документи за пътуване на чужденците или визи.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-15, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.”
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 28 април 2016 г.
На заседание, проведено на 18 май 2016 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, одобрен с Решение № 319 на Министерски съвет.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов и от постоянния секретар на Министерството на външните работи Василий Такев.
Със Законопроекта се предвиждат няколко групи съществени промени в Закона за чужденците в Република България.
Със законопроекта се възстановяват разпоредбите, които уреждат снемането на биометрични данни и издаването на карти на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, или на представителство на международна организация в Република България, както и на членовете на техните семейства.
Предвидено е създаването на електронен регистър в Министерството на външните работи на издадените карти на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, на представителство на международна организация в Република България, както и на членовете на техните семейства. За регистрацията ще бъдат уведомявани Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите (с оглед освобождаването от данъчни задължения) и Държавна агенция „Национална сигурност”.
Създава се изрична правна уредба по отношение на представяните пред службите за контрол на чужденците документи, съставени в чужбина и удостоверяващи семейни връзки, като се въвежда изискването те да са признати или допуснати за изпълнение по българското право.
Привежда се синхронизиране с решението на Съда на Европейския съюз по дело С-575/12, според което гражданите на трети държави могат да влизат на територията на Съюза с валиден документ за пътуване и валидна виза, положена в обявен за невалиден паспорт.
Създава се яснота по отношение на пределите на компетентност на съдилищата в случаите, в които е налице обжалване на откази за издаване на визи.
Въвеждат се по-строги изисквания и по отношение на лицата, които кандидатстват за виза за дългосрочно пребиваване в качеството си на представители на чуждестранни търговски дружества.
Възстановява се и законовата възможност за продължаване срока на пребиваване на чужденец, който вече се намира на територията на страната, но не може да я напусне поради причини, за които той не носи отговорност.
Прецизирани са определения, като „държавен интерес” и „хуманитарни причини”, за да бъдат избегнати възможностите за разширителното им тълкуване.
Друга група промени са насочени към уеднаквяване на терминологията с европейската.
Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта предвиждат изменения и допълнения в Закона за българските лични документи и в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
Предлаганите промени в Закона за българските лични документи ще създадат по-детайлна уредба на случаите и условията, при които се издават временни паспорти на български граждани.
В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства се прецизира основанието за обжалване на отказа за издаване на виза на член на семейството на гражданин на Европейския съюз. По този начин се уточняват правомощията на съда в случаите на обжалване, като ще се намали възможността за създаване на разнородна съдебна практика.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание, да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерски съвет на 28 април 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Последният доклад от Комисията по правни въпроси – госпожо Атанасова, Вие сте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 28 април 2016 г.
Законопроектът беше представен от господин Красимир Ципов.
С предложения Законопроект се предвиждат широк кръг от изменения, с които се цели преодоляване на възникнали в практиката проблеми при прилагането на Закона. По-специално, въвежда се възможност за обжалване на отказа за издаване на виза по реда на Административнопроцесуалния кодекс относно неговата законосъобразност. Също така се предвиждат няколко изменения по отношение на чужденците, кандидатстващи за дългосрочно пребиваване – за представителите на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата, се създава изискване за предварителна проверка и оценка на документите относно данъчна изрядност на дружеството и планираните дейности на представителството; търговците, които кандидатстват на основание разкриване на 10 работни места, се задължават да бъдат на пълно работно време, като това изискване се прилага за всеки съдружник, съответно акционер, поотделно; по отношение на чужденците, които придобиват собственост върху недвижими имоти в България размерът на сумата, която влагат се намалява от 600 000 лв. на 100 000 лв. Останалите изменения са свързани с въвеждане на процедура по определяне на статута на лицата без гражданство, създаване на възможност чужденци да влизат на територията на Европейския съюз с валиден документ за пътуване и валидна виза, положена в обявен за невалиден паспорт, създаване на електронен регистър в Министерство на външните работи на издадените карти на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, на представителство на международна организация в България, както и на членове на техните семейства и други.
В хода на дискусията народният представител Четин Казак изрази подкрепата си за Законопроекта като посочи, че с него допълнително ще се хармонизира законодателството ни с това на Европейския съюз, както и с конвенциите на Организацията на обединените нации относно статута на лицата без гражданство. Той постави въпрос относно възможността дипломатическите и консулските представителства да сътрудничат с търговски посредници за приемане и обработка на заявления за визи, извън случаите на чл. 9г, ал. 3 от Закона, като изрази опасение, че тези взаимоотношения не са lege artis и следва да се търсят начини и механизми възлагането по ал. 4 да бъде ограничено максимално. В отговор господин Такев отбеляза, че тези механизми са важни, защото служителите в консулските представителства нямат необходимата подготовка и липсва технологична възможност да се поеме тази функция.
Господин Попов изрази подкрепата си към законопроекта и постави въпроса – дали в Закона е дадена легална дефиниция на предвидения в § 2 термин „разумен срок” и по отношение на кръга лица, които са освободени от изискването за снемане на пръстови отпечатъци.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 10 „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 28 април 2016 г.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
От името на вносителите, някой желае ли да мотивира предложението?
Заповядайте, господин Хайтов, да развиете предложението на господин Румен Йончев.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
На първо място, искам да благодаря на членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по политики за българите в чужбина, които с пълно единодушие, без нито един глас „против” и „въздържал се”, подкрепиха Законопроекта, който е внесен от народния представител господин Румен Йончев.
Уважаеми колеги, става въпрос за десетки български граждани, които живеят на територията на районите Луганск и Донецк, които по един категоричен и безспорен начин се установява, че същите са от български произход. Но, за съжаление, поради военните действия, които се развиват на територията на Република Украйна, а именно в Луганска и Донецка област, администрацията на място не работи и тези наши сънародници не са в състояние да извадят съответните документи, които са необходими, за да получат виза – „D”, на база на която да престояват на територията на Република България на законно правно основание. С тази промяна, отново казвам, която касае около няколко десетки български граждани, на първо място, българската държава се отнася като майка към тези наши сънародници, защото в този труден за техния живот момент получават подкрепа от своята държава и могат да престоят на територията на страната законно и без това да предизвиква у тях притеснения.
Не на последно място, Ви моля да отчетете и факта, че тяхното желание за пребиваване на територията на Република България не е само временно да преминат през България и да потърсят своя реализация на територията на някоя по-развита страна, а тяхното желание поради съвпадане и познаване на българския дух, традиции, бит, е трайно да се установят тук и да потърсят развитие в своя живот. Това законово предложение е базирано на проведени множество срещи, множество разговори, множество дискусии.
Позволявам си от трибуната на Народното събрание да благодаря и на ръководството на Държавната агенция за чужденците, която се потруди доста да даде едни компетентни становища, за да стане факт този Законопроект.
Моля Ви да подкрепим Законопроекта. Това ще бъде един сигнал към всички наши сънародници, които се намират извън пределите на Република България, за това, че българската държава е тяхната държава, че тя ги обича и мисли за тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Хайтов.
Други вносители? Не виждам да изявяват желание.
Уважаеми колеги, откривам дебатите. Припомням Ви, че те се случват успоредно по трите законопроекта.
Заповядайте, господин Мерджанов. Имате думата за изказване.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости, представители на вносителите! Моето изказване ще бъде кратко, тъй като по два от законите аз и моите колеги от Парламентарната група на “БСП лява България” нямаме никакви забележки. Това са Законът на господин Румен Йончев и Законът на Министерския съвет, внесен на 31 март.
Не така стои въпросът обаче за Закона на Министерския съвет от 28 април. За какво става дума, колеги? Става дума за откровена лобистка поправка, която въпреки стойностните предложения, е намерила своето място. Това не са голословни твърдения, защото на Портала за обществени консултации беше публикуван Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците, в който, обръщам внимание, на страница 11 предложенията стигат до точките „г”. Изведнъж в Проекта на Министерския съвет, който се появява на заседание на Вътрешната комисия, е добавена нова точка „д”, според която в т. 19 числото „600 000“ се заменя със „100 000“. Става дума за възможността за продължително пребиваване след инвестиция, която от 600 000 лв. да бъде намалена на 100 000 лв., или на 50 000 евро.
Искам да обърна внимание, че подобни дебати имахме и в по предишното, и в предишното Народно събрание и винаги когато става въпрос за промяна в Закона за чужденците, специалистите от Министерството на външните работи, от Вътрешното министерство, от Правосъдното министерство, от ДАНС, от Държавната агенция за бежанците, за чужденците, особено в условия на усилена бежанска вълна, винаги имат своите притеснения.
По същия начин стои и въпросът с отношението на служителите в специалните служби, каквито са Държавна агенция „Разузнаване“ и Служба „Военна информация“ към Министерството на отбраната. Всички те с нежелание и особена прецизност гледат всяка една от предложените промени.
Очевидно, пак искам да повторя, тук става въпрос за откровен лобизъм, който си е намерил мястото между проекта, който е публикуван за обществени консултации, и истинския вариант.
Въпросът ми към заместник-министър Ципов, който иначе е един, според мен изключително прецизен висш държавен служител, е: как тази поправка си е намерила мястото? Дали тя е обсъдена във варианта, който Министерският съвет е гледал на заседанието, или си е намерила мястото между Министерския съвет и заседанието на Вътрешната комисия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма желаещи.
Господин Ципов не е длъжен да Ви отговаря. Може би в края на дебата, ако той иска, ще му дам думата.
Следващо изказване – господин Байрактаров.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Аз също ще бъда кратък.
Лично аз ще подкрепя и трите законопроекта, защото мисля, че философията и посоката, в която са предложени на народните представители, е правилната.
Тук само искам да обърна внимание по отношение на Законопроекта на колегата Румен Йончев, като там моята молба към колегите е между първо и второ четене да бъде прецизиран текстът, тъй като така написан, той дава възможност за тълкуване. Хубавата идея може да бъде опорочена и от нея да се възползват, така да се каже, друг вид чужди граждани, а идеята е да се създадат тези условия за чужди граждани, които са с български произход, което подкрепям с две ръце. Но така предложен текстът, пак повтарям, дава възможност за тълкуване и е предпоставка, че се разглеждат с него две хипотези – едната е по чл. 25, ал. 1, т. 1, тоест чужди граждани в България, които са с български произход.
Другата обаче сякаш навява на мисълта, че се дава възможност и за всички останали чужди граждани, затова молбата ми е да се прецизира и точно, конкретно даже може да се запише, че тази алинея предполага точно този вид чужди граждани, касаещи хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 1, иначе ще подкрепя Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Аз ще взема отношение по Закона, внесен от Министерския съвет на 28 април, в частта § 26, измененията в чл. 24, точка „д“, където числото „600 хиляди“ се заменя с „100 хиляди“.
Уважаеми колеги, без да има нито ред в мотивацията, която придружава предложенията за изменение на Закона за чужденците, срамежливо се променя числото „600 хиляди“ със „100 хиляди“. Какво точно се случва обаче с тази поправка?
Това е по отношение на статута за продължително пребиваване на чуждестранни граждани в България и даваме възможност, давате възможност – вносителите, а и както практиката е показала, подкрепящите изпълнителната власт – ще гласувате тази поправка също, чуждестранни граждани, придобивайки имот за 100 хиляди, да получат този статут.
Уважаеми колеги, странното е, че това не се предлага от Министерството на икономиката, а се предлага като първи вносител – от Министерския съвет, от Министерството на вътрешните работи.
Политическото ръководство едва ли си дава сметка, че има миграционен натиск, че минават бежанци. То обяви, че не може да охранява българската граница. Дава се възможност на чуждестранни граждани вместо да са бежанци, нелегално преминаващи, то легално да имат статут на постоянно пребиваващи.
Тези дни започна и кампания. Между медийните послания от управляващите някъде се прокрадна и една информация, че има възможност обезлюдени села да бъдат заселени с бежанци, най-вероятно се предвижда със статут на постоянно пребиваващи чуждестранни граждани.
Парламентарна делегация в Швеция установи, че това е възможно. Обяви се, че 160 села в Република България са обезлюдени и се променя Законът за чужденците, без да има мотивация, някак си така, между другите текстове, и се питаме: защо? Каква е причината?
Колеги, какво правите на българския народ? Какво се опитвате да направите с тази промяна – срамежлива, но уличена от нас? (Реплики и провиквания от ГЕРБ: „Браво на Вас!“.)
Опитвате се в бъдеще да Ви е законово регламентирано да има продажба на имоти, да има далавера. Отговорете!
За всички други предложения намираме аргументация, но точно това, учудващо за всички, не е получило отговор от изпълнителната власт, от тези, които го подкрепихте в комисиите, така както управлявате, не подценявайте българските граждани. Те знаят защо го правите. И Вие ще разберете, когато дойде време да се отчитате.
Парламентарната група на “БСП лява България” ще се въздържи на първо четене по внесения Законопроект, ще внесе предложение за промяна, за отпадане на този текст, а Вие имате време да помислите, да размислите дали ще причините това на българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Янков.
Реплики? Няма желаещи.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първите два закона, за които стана дума, решават едни от проблемите, които са дискутирани близо седем или осем години. Възникнаха преди седем-осем години, в начало с гражданите от Украйна, които постоянно ги връщахме, напред-назад ги разигравахме, най-сетне намериха своето място.
Аз в тази връзка искам да кажа, че ние не само сме „за“ и ще гласуваме този Закон и на първо, и на второ четене, но си мисля, че ако в Народното събрание…
Българското общество и държава имат нужда от още подобни поправки в Закона, защото членовете на Комисията за българите в чужбина знаят много добре какви проблеми имаме в тази връзка и с Външно министерство и особено с Министерството на правосъдието, които членове на тази специална Комисия в Министерството на правосъдието постоянно нарушават Закона, постоянно имаме разправии със заместник-министри, с чиновници, които са в тази Комисия, и този въпрос също ще трябва да го решаваме.
Що се отнася до последния Закон и до този праг от 200 хиляди, който има пад от 600 хиляди, когато се въведе този праг от 600 хил. лв., ние бяхме също против. Той мисля, че падна. Беше 1 милион и стана на 600 хиляди или нещо подобно.
Ние също тогава говорихме за характера на инвестицията. Една инвестиция от 100 хиляди или 200 хиляди лева не може да открие работни места, не може да направи производство. Това е – купуваш си три-четири апартамента някъде, и те са инвестирани вече, счита се за инвестиция, което е просто, както каза един колега тук, далавера. Това не биваше да става.
Даже, ако зависеше от нас, можем да го внесем, ама няма да го приемете – тази инвестиция трябва да стане милион и половина-два милиона и да има допълнителни изисквания, иначе всичко останало, пак ще кажа, завършвайки, че от такива закони има нужда и трябва да се сложи една рамка, в която българите, които живеят в чужбина, да получат малко по-висок статус при приемането им за български граждани или за постоянно живеене на българска територия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Станилов? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Приканвам народните представители в залата.
Преди това обаче ми казва господин Иванов, че е имало въпроси към господин Ципов – заместник-министър на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, ще бъда съвсем кратък.
Първо, искам да направя уточнението, че става дума за продължително пребиваване, което е със срок една година, тоест за всяка една година трябва да се даде разрешение за пребиваване. Основанието, за което говореха преждеговорившите народни представители, е инвестиция в недвижим имот. Отново искам да обърна внимание – става дума за разрешение, уважаеми народни представители, за една година.
По отношение на въпроса на господин Мерджанов, искам да уточня, че предложението е обсъждано на междуведомствена работна група, в която е имало представители на всички служби за сигурност. (Реплика от БСП ЛБ.) Всички служби за сигурност, ДАНС са участвали в тази междуведомствена работна група. Искам да обърна внимание на народните представители, че това се е случило в момента, в който е вървяло общественото обсъждане по смисъла на Закона за нормативните актове. Тоест, уважаеми господин Мерджанов, това няма как да стане между Министерския съвет и внасянето на Законопроекта в Народното събрание. Разбира се, готови сме да обсъждаме всякакви разумни предложения.
Искам да обърна внимание, и с това ще завърша, че за последните три години на основание т. 19 по инвестицията от 600 хил. лв. има подадени заявления и е одобрено, разрешено пребиваване за срок до една година на двама чужденци. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение иска господин Мерджанов, поименно споменат от господин Ципов. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): По-спокойно от ГЕРБ. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Колеги народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Спокойствие към всичките колеги!
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Уважаеми господин Ципов, не съм и очаквал друг, различен отговор от този, който Вие дадохте. Големият проблем, колеги, е, че за пореден път с мнозинството на ГЕРБ се допуска лобистка поправка – така, както беше с поправката „Мери Джейн” и някои други поправки, на които Вие бяхте автори.
Няма как ние да разберем от кого е постъпило това предложение. Да, сигурно междуведомствена комисия е гледала въпросните предложения, но на сайта, на който е публикуван първоначалният Проект на Министерския съвет, такава поправка липсва, такова предложение няма.
От кого е постъпило, господин Ципов? Кажете, коя лобистка група направи подобно предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, дебатът е закрит, в режим на гласуване сме.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 554-01-117, внесен от Румен Йончев. Водещата Комисия ни предлага да подкрепим на първо гласуване този Законопроект.
Гласуваме, колеги.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-15, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ни предлага да го приемем на първо гласуване.
Гласуваме.
Гласували 111 народни представители: за 110, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 28 април
2016 г., подкрепен от водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, с предложение това да стори и пленарната зала.
Гласуваме.
Гласували 113 народни представители: за 92, против 12, въздържали се 9.
Предложението е прието.
С това и трите законопроекта са приети на първо гласуване. Очакваме общ доклад от Комисията, в изпълнение на процедурите на нашия Правилник.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.
Вносители: Румен Иванов и група народни представители.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Цветанов.
Законопроектът е кратък, за сметка на това съдържателен.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да, абсолютно.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да започнем обсъждането по доклада за второ четене, във връзка с чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание нека да бъде осигурен допуск в пленарната зала на следните лица от Министерството на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и старши комисар Тодор Гребенаров – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция”.
Във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, внесен от Румен Иванов и група народни представители, приет на първо гласуване, моля да подложим на гласуване за допуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, да гласуваме предложението за допускане на гости до пленарната зала, с възможност за участие в дебата на второ четене.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 654-01-62, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 26 април 2016 г., приет на първо гласуване на 25 май 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията в подкрепа на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 1 има предложение на народните представители Красимир Янков, Атанас Мерджанов и Иван Валентинов Иванов:
„В § 1 т. 2 се правят следните изменения и допълнения:
След израза „физически лица” се поставя запетая и се добавя следното: „която съдържа само:
1. реда и условията за уведомяване относно поемане на охраната на физическото лице към органите на МВР;
2. реда и условията за оказване партньорство на охранителите с органите на МВР по време на изпълнение на дейността;
3. реда и условията за оказване на съдействие от страна на органите на МВР на охранителите на физическото лице;
4. ред, начин и обхват за издаване на предписания към лицата по чл. 2, ал. 2 и 3, касаещи охраната и охранителите на физическото лице.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1 В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Министърът на вътрешните работи определя с наредба
условията и реда за извършване на лична охрана на физически лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С предложените допълнения се цели уточняване обхвата на Наредбата, която министърът на вътрешните работи ще издаде. Във вида по вносител разпоредбата не е достатъчно прецизна при определяне съдържанието на наредбата. Тя определя твърде широки граници и твърде широки възможности на министъра за уреждане на подзаконово ниво на отношения, свързани с охранителите на физически лица. Допълнението на разпоредбата ще даде възможност за точно определяне на това кои отношения следва да се уредят чрез тази наредба, ще допринесе за по-голямото качество на наредбата и по професионалното уреждане на тези въпроси, каквато цел първоначално вносителят е посочил в мотивите на Законопроекта.
Допълненията касаят сътрудничеството между МВР и частните охранители във връзка с опазване живота на охраняваното лице, реда и начина за взаимодействие между охранителните фирми и МВР, както и издаването на задължителни предписания във връзка с охраната на физическо лице.
По т. 1 от предложението – реда и условията за уведомяваме относно поемане на охраната физическото лице към органите на МВР. Факт е, че понякога се налага да се поеме охраната на определено физическо лице в много кратки срокове или при извънредни обстоятелства. С това предложение предлагаме да се разпишат редът и условията за уведомяване, като се има предвид, че се съобразяват естествено с изискванията на Закона за частната охранителна дейност.
По т. 2 – реда и условията за оказване партньорство на охранителите с органите на МВР по време на изпълнение на дейността. Тук е резонно да се разпишат принципните условия и редът за оказването на партньорство от страна на МВР с частните охранители по време на изпълнение на специфичната дейност, като са съобразени с изискванията на законодателството и Закона за частната охранителна дейност, и като се вземе предвид фактът, че на практика към момента МВР няма такива разработени по отношение на партньорството.
Точка 3 – реда и условията за оказване на съдействие от страна на органите на МВР на охранителите на физическото лице. Тук трябва да се разпише по какъв ред и при какви условия МВР може и ще оказва съдействие на охранителите на физическото лице. Съгласно изискванията на Закона за частна охранителна дейност към момента има само един недостатъчен кратък абзац за спецификата на дейността.
По т. 4 – начин и обхват за издаване на предписания към лицата по чл. 2, ал. 2 и 3, касаещи охраната и охранителите на физическото лице. Предвид чувствителността и спецификата на дейността трябва да се разпише редът, по който ще се правят предписанията.
Уважаеми колеги народни представители, обръщам се и към вносителите и техните представители в залата. Не е създаден, не функционира предвиденият в чл. 40, ал. 11 от Закона за частната охранителна дейност регистър, а именно в МВР да бъде изграден и да се поддържа единен автоматизиран, централизиран регистър на лицензиите за дейностите по този Закон.
Законът за частната охранителна дейност има достатъчно критерии и изисквания към основните дейности и изпълнителите, но липсват развити тезите за партньорство и обмяна на информация, както и предвиденият контрол и резултатите от него. Има достатъчно изисквания, никъде обаче няма резултат от проверките от страна на МВР. Има само реакция в определени моменти.
Обръщам внимание - Законът за частната охранителна дейност няма правилник за прилагането. Уважаеми колеги, подкрепящи правителството на Бойко Борисов, управлявате и искате промяна в Закон, за който не сте разбрали, че няма правилник за прилагането му. В същото време за обществено обсъждане е предложен нов Закон за частната охранителна дейност. Какво налага тази извънредна поправка сега? Опитът да внушите, че сте загрижени и ще осъществявате контрол ли? Частната охранителна дейност се ръководи от МВР. Очаквате, че българските граждани ще повярват и ще можете да прехвърлите охраната на обекти, осъществявана от МВР, на частни охранителни фирми? Затова ли променяте Закона за МВР и обяснявате, че ще има 500 полицаи на улицата допълнително?! Затова ли Бойко Борисов подхвърля небрежно, че в борбата за битовата престъпност е готов да включи и охраняващите полицаи на АЕЦ „Козлодуй”?
Опитвате се с кампания и тази кампания в момента е точно такава – целева кампания, за да подготвите общественото мнение да приеме намеренията Ви за прехвърляне на дейности на МВР в частни ръце.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Кои обекти?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Няма да допуснем да работите в частен интерес, колеги! Заявявам го най-отговорно от името на своите колеги.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това беше на Йовчев.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Не си го помисляйте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други изказвания? (Разговори в залата между народни представители от ГЕРБ и БСП ЛБ.)
Колеги, дебатът се води по някакви правила!
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, много ми се иска – казах го на първо четене, сега ще го повторя, та дано някой ме чуе – когато се обсъждат толкова важни, наистина важни за обществото, за гражданите неща и законопроекти, нека да говорим професионално. Явно днес на Видов ден не е нормално да се говори професионално, а трябва да се правят само политически изказвания, от тази трибуна трябва да се говорят само неща, подчинени на някакви въжделения на хора, намиращи се в тази зала.
Смея да Ви уверя, че това, с което се заигравате в момента, без да вниквате в неговата същност, е нещо много важно. Да взема опора за изказването си, че днес от тази трибуна прозвуча една реплика – „Трябва да се работи”. Само че в тази област, колеги, трябва да се работи не само с разбиране, но и с кураж.
Сега ще обясня каква е промяната и какво всъщност искаме, внасяйки това предложение за промяна в Закона.
Искаме да спрат безконтролните кортежи по улиците. Да спрат побоищата по улици, магистрали и след това някой да излиза и да обяснява, че това са временно назначени, на изпитателен срок хорица, които, евентуално можели да станат охранители, лична охрана.
Искаме да има ясен, точен стандарт – как, с какви средства, с колко и как обучени хора да се извършва тази лична охрана; какъв да представлява кортежът, ако има такъв и ако има необходимост от това.
Да, ние възлагаме на министъра на вътрешните работи и на Министерството да изготвят най-накрая, след толкова години, ясни правила за тази дейност – не за охрана на обекти, колега. Охраната на обекти е нещо съвсем различно. Охраната на физически лица, наречена „лична охрана”, е нещо много специфично и много по-различно от охраната на обекти. Ако сега не вкараме стандарти, когато е безкрайно необходимо, дошъл е моментът, в който търпимостта на гражданите е на предела си. Ние събрахме кураж – ГЕРБ събра кураж, да възложи на министъра на вътрешните работи и на Министерството на вътрешните работи, на това Министерство и на този Министерски съвет да се изправят срещу незаконните кортежи, да се изправят срещу хората, които си правят частни армийки.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Чуваш ли се какво говориш?!
МАНОИЛ МАНЕВ: Чувам се какво говоря! Идва най-важният момент. Предложението, което сте внесли Вие – разширявало. Нищо не разширява, колеги. Вътре с една запетайчица е написано „да направят само система за комуникация”. Ами системата за комуникация между МВР и частните охранителни фирми е в Закона за частната охранителна дейност. Ясно и точно е разписана. Това да сложиш в тази наредба, в това предложение ограничението „само да изготвят средства за комуникация и начин за комуникация” означава, не само че нямаш кураж да спреш тези, които ходят по улиците с безбройна охрана – нерегламентирана, и няма как да бъде поставен стандарт, ако не бъде изготвена такава наредба, ами на всичкото отгоре явно се боиш да го направиш.
Колеги, обръщам се към Вас: подкрепете тази наредба. Да, възлагаме големи изисквания на министъра и на Министерството. Да, разчитаме, че най-накрая те ще изготвят професионална наредба с правила как да се върши това. Ако не го направим сега, търпимостта на гражданите по улиците ще продължава да минава предела и няма как да го търпят, защото наистина трябва да влезе в рамките на някакви правила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Манев?
Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Манев, не слушате какво Ви говоря! Не сте прочели Закона – всичко е регламентирано! Това, което се опитвате да внушите, е популизъм – кои кортежи са законни и кои незаконни.
Променяте Закона и давате възможност да се направи наредба. Каква наредба, господин Манев? Каква точно – знаете ли? Защо има нов Закон за обществено обсъждане – защо не ги разписахте в Закона, за да знаем всички какво точно ще прави МВР? Защо Законът няма правилник за прилагане? (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) В този правилник можеше да регламентирате всички Ваши намерения, с които да удовлетворите българските граждани – да са факт, публично да ги обсъждаме.
Скрити зад наредба, която не е ясно какви текстове ще има! И кого ще контролирате? Сектора?! Защо не го контролирате сега? Какви проверки се правят от страна на МВР? Има ли регистър? Нищо не се прави! Популизъм и голи изявления!
Тези 60 хиляди охранители, които са в частната охранителна дейност, прекрасно го знаят. Служителите – около 50 хиляди, в Министерството на вътрешните работи също го знаят.
Кого заблуждавате? Себе си?! Тези, които не знаят какво сте предложили и ги призовавате да подкрепят – какво? Някаква наредба, която министърът, който – да Ви припомня ли, че е социолог, ще напише и ще изпълнява?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Най-вероятно голяма част от аргументите, които бяха изложени от трибуната, са основателни. Повече от необходима е регламентацията на дейността в частния охранителен сектор и в това няма никакво съмнение, след всичко което виждаме напоследък.
Тя е свързана също така с регламентите за носене на оръжие от частни лица, свързана е с ефективността на контрола върху носенето на оръжие от частни лица. Да не говорим, че голяма част от частните лица, които притежават оръжие и в момента имат право да го използват и да се занимават с частна охранителна дейност, формално са с чисти досиета, но в същото време нещата не изглеждат по този начин. Тоест ефективността на контрола е нулева.
Вторият въпрос, който възниква, е въпросът за понятието „частен кортеж“. Извинявайте, колеги! Това е абсурдна работа! Каква европейска практика е това?! Колко частни кортежи има в Дания? В Холандия? Всички пътувате по различни поводи – къде са частните кортежи там? Какво значи частен кортеж? От колко автомобила се състои частният кортеж? Какви са тези хора, че да имат частни кортежи?!
Ако има охранителна фирма и тя има договор с определено лице за физическа, техническа или някаква друга охрана, на обектова охрана и така нататък, нека всичките тези изисквания – те са записани в Закона – да бъдат регламентирани. Но частният кортеж или така наречената „охрана по време на движение със специализирани автомобили“ означава осигуряване на трасета и какво ли не. Това означава ограничаване правата на гражданите от частни охранителни компании. Това означава!
От къде накъде лицето „Х” с Очите или без Очите и не знам си кой там още ще ми затвори пътя и аз няма да мога да мина през кръстовището или защото е решил да пие в кръчмата на „Симеоновско шосе” – с извинение за израза, е затворил пътя между гара „Пионер“ и Зоологическата градина. Това са абсурдни неща!
Тази поправка в момента е необходима – може би трябва да се приеме, но нека след това да се прецизират нещата и да приключи тази азиатска практика, с извинение!
ПРЕДСЕДТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги! По първата част от репликите, отправени ми оттук.
Колко съм компетентен да говоря по тази тема или не съм компетентен, е тема, която няма да обсъждам с Вас. Утре ще Ви направя личен подарък. (Реплика от народния представител Красимир Янков.) Пак ще коментираме.
Колега, да се направи регламентация на това как, по какъв начин и с какви сили и средства ще се охранява едно физическо лице – слушайте ме внимателно сега – когато то е преценило, че неговият живот или здравето му, или имиджът му в някои случаи изисква той да си наеме лична, частна охрана, не кореспондира с това дали действителността го е заплашила наистина. Преценил е човекът, решил е да си наеме лична охрана, взел, че си платил и си я наел. Само че там трябва да има ясни и точни правила. Това е част от отговора и на втората реплика.
Напротив, не сега някой да прави кортежи, а тези, които сега се ползват без никакви правни основания, без никакви регламентации, да бъдат поставени под строг контрол с тази наредба. Не с наредба за комуникации, не с разпределение на това кой, с кого, как ще си говори, когато се осъществява такава охрана, а как ще се осъществява, от кого – дали само от лицензираните фирми... (Реплики от ГЕРБ.)
Един момент, изслушайте ме да Ви кажа!
…дали само от фирмите, или всеки ще може да си я прави. Това изисква наредбата! Наредбата това ще направи. И ако не Ви е ясно… (Реплики от БСП ЛБ.)
Частни уроци по лична охрана мога и да водя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители ще участват ли в дебата? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Янков, Мерджанов и Иван Валентинов Иванов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 19, против 68, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 1 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 94, против 6, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба”.
Гласували 103 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В двумесечен срок от влизане в сила на този Закон министърът на вътрешните работи издава наредба по чл. 6, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието, а с това Законът е приет и на второ четене от Народното събрание.

Следваща точка в нашата програма е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НОСЕНЕТО НА ОБЛЕКЛО, ПРИКРИВАЩО ИЛИ СКРИВАЩО ЛИЦЕТО.
Вносители са Красимир Каракачанов и група народни представители.
Заповядайте за процедура.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, предлагам отлагане на дебатите и гласуването на този Законопроект и приканвам вносителите да го оттеглят със следните аргументи.
На първо място, чл. 3 от Закона за нормативните актове – един Закон, който урежда, и то трайно, обществени отношения в дадена сфера.
Ние от ДПС смятаме, че няма налице обществени отношения, които трябва да уредени по този начин. В България липсват предпоставки, въобще това явление е чуждо за нашето общество и няколко изолирани случая в Пазарджик не могат да бъдат основание за уреждане на тези отношения със закон.
Следващият ми аргумент, госпожо Председател, е, че в момента на обществено обсъждане и на сайта на МВР е качен Законът за противодействие на тероризма.
Ние от ДПС уважаваме мотивите, с които се внася Законопроектът, в смисъл защита на националната сигурност, и смятаме, че ако вносителите преценят да внесат своето предложение към този Законопроект. Защото в борбата срещу тероризма, в противодействието против тероризма няма как да има политика, политически партии. Там всички сме обединени.
На практика можем да си създадем много сериозен проблем, мислейки си, че с отделен законопроект, решаваме някакъв проблем, който го няма.
Обръщам се към всички демократично мислещи народни представители да не участват в създаване на предпоставки и насаждане на омраза в българското общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище на предложението на господин Хамид за отлагане на тази точка от дневния ред?
Господин Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа, ние сме на противното становище – не смятаме, че трябва да се отлага точката, тя трябва да бъде разгледана. Това предложение отговаря на обществените интереси, на националните интереси на България, както и на светския характер на българската държава.
Ние държим тази точка да остане в Програмата и да бъде гледана, за да можем да гарантираме наистина светският характер на българската държава, а не както ДПС – един път говорят как са светски ориентирана партия, а в другия момент защитават хора, които изповядват и пропагандират радикален ислям, както имамите в Пазарджик.
Не смятаме, че това дали има 20, 50 или 100 жени, които носят бурки в България, не било толкова важно. Ами нека да изчакаме да станат 100 хиляди, 200 хиляди и тогава българският законодател да вземе мерки. Не, този път българската държава и българският парламент ще вземат мерки предварително, за да бъде спрян този процес на подмяна на идентичността на българската държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Хамид за отлагане от седмичната програма на тази точка от дневния ред.
Гласували 117 народни представители: за 17, против 59, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека ще ни представи нейният председател господин Красимир Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 20 април
2016 г.
На редовно заседание, проведено на 26 май 2016 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа и обсъди Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 20 април
2016 г.
На заседанието присъстваха господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, господин Олег Петков – заместник-председател на Държавната агенция за национална сигурност, господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството” в Министерството на правосъдието, експерти и представители на неправителствени организации.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Искрен Веселинов.
Господин Веселинов подчерта, че за основа на Законопроекта е послужил френският закон. Основният принцип при създаването на Законопроекта е преди всичко да се запазят правата на свободно вероизповедание и същевременно да се гарантират националните интереси, като се ограничи носенето на нетрадиционни за България и символизиращи други тенденции облекла.
Законопроектът е алтернатива на инициативите в различни общински съвети да се регламентира тази материя като отговор най-вече на една изключително негативна световна тенденция за налагане на радикалния ислям като една религия, като идеология, антагонистична на светската държава, принципите на демократизма и равенството на половете.
През последните три години водещо място в световния тероризъм взема именно този тип идеология, която е причина за две трети от смъртта, която тероризмът причинява в света.
В България има едва няколко прецедентни случаи, на които трябва да се реагира навреме, с оглед непозволяване на задълбочаването на тази тенденция.
В тази връзка се смята, че в религиозни институции, в дома си всеки е свободен да носи облекло каквото му харесва, но на обществени места, елементите от градската инфраструктура и учрежденията, би следвало човек да може да бъде идентифициран и да не се позволява манифестиране на убеждения, които са антагонистични към основните принципи на нашата страна.
Господин Веселинов заяви, че в шест държави в Европа има наложени подобни ограничения. Някои са национални, в други те са в части от територията на страните. Това са демократични държави като Франция, Белгия, Германия, Швейцария, Италия, Холандия. С този Законопроект страната ни ще се включи към една тенденция, която е общоевропейска, и която цели запазване на светските устои на държавите в Европейския съюз.
Господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, заяви, че в предоставеното на Комисията становище от Министерството се изразява принципна подкрепа на Законопроекта. Дадени са и някои конкретни бележки по текстовете с аргументите, че по този начин би трябвало да се въведат определени изисквания, които да дадат възможност за идентификация на лицата. Такива текстове в момента има в действащото българско законодателство – в Закона за българските лични документи и Правилника за прилагането му.
Господин Александър Стефанов – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателството” в Министерството на правосъдието, изрази принципната подкрепа на Законопроекта, защото той осигурява една правна защита срещу посегателство върху равенството и достойнството на гражданите и на техните човешки взаимоотношения.
Законопроектът не влиза в противоречие с установените изисквания и ограничения в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Конституцията на Република България.
Предложените текстове в Преходните и заключителни разпоредби, с които се предлагат изменения в Наказателния кодекс, се считат също за уместни – наказателна отговорност за лицата, които оказват въздействие върху жени да носят символи на радикалния ислям.
Господин Олег Петков – заместник-председател на ДАНС, също заяви, че в предоставеното становище подкрепят инициативата за уреждане на отношенията в регламентираната от Законопроекта област, като вид мярка за защита на националната сигурност и обществения ред, и в частност като мярка за борба с тероризма. Безспорно носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето на даден човек, препятства възможността за неговата идентификация, което би могло да доведе до невъзможност за ефективно осъществяване работата на компетентните органи. Предложеният Законопроект отчита промените в средата за сигурност както в Европа, така и в целия свят.
При проведените дебати взеха участие народните представители Красимир Велчев, Манол Генов, Тунчер Кърджалиев, Джейхан Ибрямов, Никола Хаджийски, Росен Петров и Ирена Соколова.
В хода на дискусията голяма част от народните представители – членове на Комисията, заявиха подкрепа на становищата на министерствата и Държавната агенция за национална сигурност, с които са запознати предварително.
Изразени бяха мнения в подкрепа на Законопроекта, както и такива, с които се изказаха съмнения дали е необходим този Законопроект за страната ни. Беше изказано становище, че текстовете на Законопроекта могат да залегнат в друг закон –например в Закона за вероизповеданията. Някои народни представители – членове на Комисията, изразиха опасенията си, че подобен Законопроект може да отприщи тенденция за дискриминация на религиозна основа.
Бе дадена възможност на господин Бирали Мюмюн – заместник-главен мюфтия, да представи становището на „Мюсюлманско изповедание”. Той изрази принципната подкрепа за Законопроекта, но сподели опасенията на мюсюлманската общност в България, която е притеснена да не се прибегне до забрана за носене на облекло, традиционно за жените в мюсюлманската религия. В тази връзка той предложи редакционни промени относно частичното закриване на лицето.
В края на дискусията народните представители се обединиха около мнението, че Законопроектът трябва да бъде усъвършенстван и се посочиха конкретни текстове, които трябва да се прецизират между първото и второто му гласуване.
След проведените разисквания Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 11 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 20 април 2016 г.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев.
Следва доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 20 април
2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 20 април
2016 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър, и Мария Рангелова – началник Сектор „Правно осигуряване”, Дирекция „ЕС и международно сътрудничество”.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от народния представител Красимир Каракачанов.
В изложението си той отбеляза, че Законопроектът е изготвен във връзка с наблюдаваната опасна тенденция, свързана с опитите на някои ядра на радикалния ислям, финансирани от външни фактори, да разделят българското общество. Първа цел е да се раздели мюсюлманското общество на правоверни – такива, които носят бурки, бради и прочее, и на неправоверни. Това е тенденция за разделяне и противопоставяне на обществото. Процесите, които наблюдаваме в България, са характерни за някои западноевропейски държави през последните 20 години, но едва преди 4 – 5 години те са приели подобно законодателство, разбирайки сложността на заплахата.
Идеята на Законопроекта е да улесни правоохранителните органи да преследват проявите на радикален ислямизъм, защото това се отнася пряко към стабилността и националната сигурност на държавата. В Законопроекта е направено ясно разграничение, че тази забрана не касае спортни или културни мероприятия, не се отнася и за хора, които по медицински причини са принудени да закриват лицата си и др.
Със Законопроекта вносителите са обобщили опита, който има в европейските държави, приели подобно законодателство, и основно практиката във Франция и Белгия. Предвидени са и санкции за лицата, които принуждават носенето на подобно облекло.
Заместник-министър Красимир Ципов заяви, че принципно подкрепя Законопроекта като мярка, насочена към опазването на обществения ред и защита на националната сигурност в съответствие с чл. 37, ал. 2 от Конституцията на Република България. Решението да се приемат предложените със Законопроекта мерки е въпрос на законодателна целесъобразност, като при реализирането й трябва да се постигне оптимален баланс между свободата на вероизповеданията и респективно свързаното с нея, носене на облекло, като част от религиозните ритуали и традиции и осигуряване защита на националната сигурност и опазването на обществения ред, които представляват конституционно закрепени ценности. За гарантиране на тези ценности в действащата нормативна уредба са въведени някои ограничения, осигуряващи възможност за идентификация на лицата. Такива текстове се съдържат в Закона за българските лични документи и Правилникът за издаване на български лични документи.
От направена справка чрез сравнително-правен анализ е констатирано, че подобно законодателство е прието във Франция, Белгия, Германия и Нидерландия.
Министерството на правосъдието е представило писмено становище, с което също принципно подкрепя Законопроекта.
Председателят на Комисията, Цветан Цветанов подчерта, че приемането на подобно законодателство би могло да бъде решение на много въпроси, които възникват и се решават от органите на местната власт. В много общински съвети има подобни предложения и е полезно да се ограничи и предотврати възможността за създаване на проблеми от друго естество чрез приемането на законодателни норми и установяване на единна практика.
Народният представител Димитър Делчев също подкрепи Законопроекта с мотиви за защита на обществения ред и съхраняване на културните ценности на Европейския съюз, към които принадлежим.
След проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 20 април
2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ АВРАМОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за носене на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 12 май 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за носене на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители.
От името на вносителите Законопроекта бе представен от господин Искрен Веселинов.
Със Законопроекта се предлага уреждане на условията за носене на облекло, скриващо напълно или частично лицето на гражданите, населяващи територията на Република България. Целта на Законопроекта е въвеждане на правна регулация на обществените отношения, свързани с агресивно налагане на територията на страната на ограничения на личната свобода и човешкото достойнство на лица от женски пол, като се налага маниера на постоянно носене на бурки и други разновидности на изцяло покриващо лицето облекло, идващо като подражание на общности, където е налице радикален ислямизъм.
В Законопроекта се предлага забраната за носене на облекло, скриващо напълно или частично лицето да важи за официалните институции и обекти на урбанизираната територия, свързани с предоставянето на административни, образователни или обществени услуги, местата за обществен отдих, спорт, култура и комуникации – тоест на места, където носенето на подобен тип облекло обективно е в състояние да улесни извършването на терористични актове с потенциално голям брой жертви. Забраната не се отнася за домовете на съответните граждани или до официалните места за молитва на съответното вероизповедание.
Носенето на религиозни облекла следва да е съобразено със съществуващите в страната конституционна и законова уредба. Ето защо в Законопроекта се въвежда задължение за чуждите граждани или мигранти за представяне на снимка на личните документи и на документите за временно или постоянно пребиваване в съответствие с изискванията на Закона за българските лични документи, тъй като това е необходимо за идентификация на лицето.
С преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се предлага и допълнение на Наказателния кодекс, като е предвидено да се създаде разпоредба, криминализираща действията на лица, които чрез използването на заплаха, насилие, принуда или власт, или посредством обещание за даване на материална облага налагат носенето на облекло, скриващо напълно или частично лицето на места, в които това е забранено от Законопроекта.
В Комисията е постъпило становище в подкрепа на Законопроекта от страна на Министерството на вътрешните работи, като са направени и конкретни предложения за прецизиране на отделни разпоредби.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха по принцип предложения Законопроект, като същевременно бе обърнато внимание на необходимостта от прецизиране на част от разпоредбите в съответствие с направените бележки и предложения от страна на Министерството на вътрешните работи.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 13 гласа „за“, без гласа „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за носене на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
Има думата народният представител Десислава Атанасова – заместник-председател на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Каракачанов
На свое заседание, проведено на 26 май 2016 г, Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта.
На заседанието присъстваха: Красимир Ципов – заместник-министър и госпожа Мария Рангелова – началник сектор „Правно осигуряване“ от Министерството на вътрешните работи, госпожа Елена Арапклюлиева от Министерството на правосъдието.
Законопроектът беше представен от господин Емил Димитров. Той подчерта, че с него се цели да се отговори на възникналата необходимост от изрична правна регулация на обществените отношения, свързани с ограниченията на личната свобода и човешкото достойнство.
Със Законопроекта се въвежда задължение за чуждите граждани или мигранти за представяне на снимка на личните документи и на документите за временно или постоянно пребиваване в съответствие с изискванията на Закона за българските лични документи, тъй като това е необходимо за идентификация на лицето.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 20 април 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Заповядайте за процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура за удължаване на времето до приключване на разискванията и гласуването на настоящия Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Станислав Иванов.
Гласували 93 народни представители: за 59, против 32, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура за прегласуване на направеното от мен предложение за удължаване на времето на днешното заседание до приключване на разискванията и гласуване на настоящия Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по прегласуване.
Гласували 108 народни представители: за 66, против 36, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Продължаваме!
От името на вносителя за становище? Няма.
Имате думата за изказвания, откривам разискванията.
Заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Може да е изненадващо за мнозина, но идеята, особено някои мотиви на Закона, не ни дават основание остро да възразяваме. Казвам „изненадващо”, защото, както всички знаят, ако между политическите партии ГЕРБ и Патриотичен фронт има светове разлика, то между ДПС и Патриотичния фронт разликите са вселени. Но няма да политизирам.
Част от аргументите, особено допълнени и с придадения им акцент от страна на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и най-вече на ДАНС, а после и на Главно мюфтийство, заслужават внимание, а именно – налице са пречки за идентифициране на определено лице при закриването му. Това, макар и неубедително, е свързано с теми, като „национална сигурност”, като „риск от терористични атентати”, „осигуряване на спокойствие и сигурност за българските граждани”, търсенето на баланс чрез законотворчество между свободата на вероизповеданията, от една страна, и неуязвимостта на националната сигурност, редът, здравето, моралът, правата и свободите на други неизповядващи тази религия, от друга страна, а също приемането на подобен закон от Франция, Белгия и някои немски провинции – това е по данни на Министерството на вътрешните работи, трябва да отбележим и решението на Европейския съд по правата на човека от 1 юли 2014 г., че този Закон не нарушава правото на зачитане на личния и семейния живот и свободата на мисълта, съвестта и религията.
И още един, по-личен аргумент, към който някои проявяваме особена чувствителност, а именно опитите за ограничение на личната свобода и достойнството на лица от женски пол със светски мироглед, тоест факторът „равнопоставеност” и недискриминиране на половете. Според европейски културни традиции закритото лице е дори израз на брутално посегателство, обезличаващо жената дори като човешко същество.
Въпреки това този Законопроект не е стойностен и не решава –това го казвам категорично – нито един съществен смислен проблем, да не говорим за екзистенциален проблем на българското общество. Затова и не трябва да се подкрепя.
Има причини, и то в няколко посоки.
На първо място, искам да изтъкна техническите несъвършенства и некомпетентно предложени текстове и интерпретации. Френският закон е пред мен и е само седем изречения, а тук имаме цели три страници. Известно е, че съвършенството е в семплия изказ. Една от причините е тромавият текст, а също и неточните дефиниции в този текст.
Аз няма да се спирам на забележките от страна на министерствата и на ДАНС по отношение на мигрантите, по отношение на гражданите – дефинициите, които говорят за граждани, населяващи Република България, да не е забранено само на участници, а на посетители на обществени мероприятия да се закриват и така нататък. Но ще се спра, и то подробно, на друг дефект, а именно ако приемем, че забраната за пълно закриване на лицето е сравнително добре дефинирана постановка в Закона, то тази за частично закриване е неточна с много сериозни, ама много сериозни анатомофизиологични противоречия и по много дилетантски начин дефиниран.
В чл. 2 се казва, че за частично скрито лице се считат случаите на закриване на главата и лицето, включително уста, очи, коса и уши, независимо от наименованието на съответната дреха. Тоест какво излиза? Ако се позоваваме на анатомична дефиниция за лица и глава, стигаме до нелепи, дори до комични констатации. Глава е част от тялото на човек, в която се намира, знаем всички, мозъкът, органите на зрението, слухът, вкусът, обонянието и така нататък. А лицето е част от тази глава. Лицето не е обособен друг орган от тялото на човек. Лицето включва чело, вежди, слепоочия, нос, бузи, уста и брадичка. Ако се осланяме и вярваме на текста на вносителя, разбираме, че на нивото над шията на човек има два анатомически органа, а именно глава и лице, което е нелепо, което е глупаво, което е смешно.
Липсата на дефинитивна яснота за тези структури от човека води до тези смешни изводи и неприложимост на желанието за забрана и ползването на тази забрана в Закона. Косата и ушите неправилно се включват като част от лицето и объркването оттам е неизбежно.
Адекватното в случая предложение е това на Главно мюфтийство, а именно те предлагат – това е съобразено и с ислямските канони: „частично скрито е лицето при закриването на която и да е една от частите на лицето уста, нос, очи, но в това число не трябва да се включват коса, шия и уши”. Тоест те могат да се закриват и това не бива да се наказва, но не и устата, носът и очите. Това ще има практическо приложение.
Сегашният текст прави уязвими фотографиите с бутафорните придружители розови пантери, Мики Маус и така нататък, но също и мотоциклетисти, рокери, а също фини дами с шалове, с бонета, с пелерини. А също с този Закон трябва да наказваме и рибари, ловци, скиори, пчелари и така нататък. Това са техническите проблеми.
Втората причина, поради която ние не можем да подкрепим Закона, е опасността според нас за отприщване на тенденции за дискриминация на религиозна основа. Със Закона се инициират ограничения на вече утвърдени и изконни религиозни права, а също приемане на противоконституционни текстове и наредби. Имаме опасения, че това може да бъде последвано от пълна забрана за носене на религиозно облекло според представите на мюсюлманската религия.
Освен това вече някои общински съвети приеха неправомерни забрани, които практически са ограничения на конституционните права на действие и прилагане на различни вероизповедания. Например в Стара Загора се прие да има забрана за публични религиозни прояви, за религиозна агитация и рекламни материали по улицитe, забрана за религиозна пропаганда по домовете – забележете, за прекланяне пред чудотворни икони. Засегнати са всички тук, не само мюсюлманското вероизповедание, но също и протестанти, евангелисти, Свидетели на Йехова и така нататък.
Улисани в тези забрани, в един момент може да се окаже, че забравяме аксиоматичен факт, а именно, че религиите по презумпция са моралният, нравственият кодекс на българското общество и на всяко общество и посегателства от този характер са в състояние да засегнат духовната опора на вярващите, а дори и ценностната им система. (Шум и реплики от дъното на залата.)
На трето място, този Закон може да се приеме от страна на девиантни интерпретатори на мюсюлманската религия, от фундаменталисти с психо-патологичен профил, които неправилно обобщаваме в рубриката „радикални ислямисти”, като провокация към ортодоксалния ислям. Какво имам предвид? Със законодателството ние като законотворци трябва да протектираме българското общество от действия на потенциални зложелатели с назидателни и реваншистки мотиви. Нищо не налага, уважаеми колеги, да сме едва четвъртата държава в Европа, тук включвам и немските провинции, в която се приема такъв Закон. Според мен влизаме в полезрението на нездрави религиозни общности, на доктрини, на мракобесие с рамкиран, догматичен мироглед. За съжаление, историята изобилства от примери, доказващи, че е вярна тезата „насилието ражда насилие”, в случая – забраната, че понякога предубедено общество със свръхчувствителни политици в стремежа си да предотврати агресия и терор, напротив, по парадоксален начин дори ги провокира.
И четвърта причина, поради която не можем да подкрепим този Закон, е, че той се създава цифром и словом, забележете, за 30-40 жени, които живеят в Пазарджик. (Реплики от дъното на залата: „Не са толкова”.) Във Франция наистина има закон, но е установено, че там живеят над 40 хиляди такива жени.
Каква е дефиницията на думата „закон”? Вижте какво пише в Български тълковен речник: „Нормативен акт, постановление, наредба на държавната власт за уреждане на обществено-правовите отношения между гражданите в една страна”. Същото се сочи и в Закона за нормативните актове. Подобна е и дефиницията в Уикипедия.
Какви обществени отношения ние ще уредим с този Закон? Как и дали ще прехвърлим онзи нищожен сегментен обхват на субективността на тази норма? Има ли други закони в България, които касаят 30 – 40 човека?! Има ли нужда от тях?! Други са според нас – от Политическа партия „Движение за парва и свободи”, екзистенциалните, насъщните проблеми на българското общество, респективно на религиозните общности.
Добре, забраняваме бурки, никави, хиджаби. Какво решаваме с това?! С нещо ще допринесем ли за по-добро общество?! (Шум и реплики от дъното на залата.) Това не е ли бутафорен, измислен, несъществуващ проблем?! Изключването и сегрегацията на голяма общност от хора от икономическия, културния и дори обществения живот наистина е проблем, но генезисът е на друго място. Той е в необразоваността! Това води до манипулируемо общество.
Това, което се предлага от Патриотичния фронт, е чист популизъм. Както е известно, популизмът не храни. Той може да носи удовлетвореност, да прави шоу, но популизмът не храни. В едно модерно, съвременно демократично, европейско общество забраните трябва да се прилагат като последен, дори като краен възможен вариант при интерпретацията на такъв тип проблеми.
Други са според нас истинските, други са автентичните аргументи на вносителя. Ако се познава платформата на Патриотичния фронт от парламентарни избори 2014 г., няма как да не направим съответната асоциация. Там се предлага например да се изградят, цитирам: „на пустеещи земи в България официални лагери, гета, където да се изолира определен моноетнически контингент от хора, а това да е туристическа атракция – забележете, за другите”! „Да се ограничи раждаемостта в средите на този контингент – забележете, с безплатна контрацепция. Да нямат право на социални помощи след трето дете” и така нататък, и така нататък. В този план на анализ трябва да търсим аргументите на Патриотичния фронт.
Идеята с този Закон не е нищо повече от арогантна проява на досаден популизъм, но и на ксенофобия! Националистите имат уникалното качество да използват по-глобални, световни геополитически проблеми, за да извършат ритуалното си дефиниране на кауза, а именно: идентифициране на враг. След като един враг е идентифициран, стереотипът на действие, поведението на националистите винаги е едно и също. С този Закон те показват ново плашило сред политическите инструменти, с които боравят, а именно: омраза, страх, идентичност, държавност, териториална цялост, американски военни бази, турска държава, радикален ислям и така нататък. (Реплики от дъното на залата: „Времето!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Желаете ли удължаване на времето, господин Кърджалиев?
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Завършвам, последно изречение, господин Председател. (Продължаващи възгласи: „Времето!”)
На Балканите и в България знаете, че е имало исторически преломи, които създават много предубеждения и куп предразсъдъци. Тези теми водят до тревоги. Тревожността пък, когато се насажда такъв нов страх, е със силата на обществен архетип и съществен обществен дразнител. А това вече може да се превърне дори в значим движещ фактор на едно общество в една или друга посока. Благодаря.
Моля да удължите времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кърджалиев.
Реплики?
Има ли реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който разглеждаме, е поредната цена, която уж системните партии като ГЕРБ и Реформаторския блок, плащат на Патриотичния фронт като отплата за властта си, за подкрепата за властта си.
Нищо не налага обсъждането и приемането на този Закон от 43-ото народно събрание. А че става въпрос за политическа сделка за сметка на ценности, го доказва и комичната ситуация, в която изпаднахте преди няколко минути. Не мина предложението на колегата за удължаване на времето до приемането на Закона, поискахте прегласуване и настъпи суматоха, спринт – спринт към пултовете за гласуване, защото ще развалите сделката с патриотите. Комично и жалко, както комичен и жалък е целият Законопроект.
Няколко неща.
Първо, категорично не е вярно, че Законът засяга 30-40 жени от Пазарджик. Много елегантен нюанс, който допуска обсъждането на подобен Закон. Засяга 30-40 жени само в чл. 2, ал. 1, алинеята която засяга напълно скритото лице. Алинея 2 засяга десетки, да не кажа стотици хиляди жени, засяга изконни традиции и на мюсюлманите в България, и на християните. „Че беше горещо, горещо беше, но Моканина знаеше, че когато жените тъй отпуснат забрадките си, не жегата, а нещо друго ги мъчи” – началото на гениалния разказ на гениалния сърцевед Йовков „По жицата”.
За забрадката става въпрос, а не за бурката! Ето това е сърцевината на този закон. И точно от тази гледна точка не само че не засяга 30-40 жени, а засяга десетки хиляди, засяга паметта на майка ми, моята представа за нея като забрадена жена, чието лице обаче се вижда. (Шум и реплики.)
Уважаеми госпожи и господа, България няма проблем, българската традиция не познава бурките. Вие обаче дори не уреждате обществени отношения, свързани с бурките. Вие посягате на изконни традиции, които никога никого не са смущавали. Аз ще кажа, бихме подкрепили друг закон, вместо този забранителен, текст, който да гласи: „На никакво основание, на никакво основание на религиозно убеждение и на религиозни убеждения никой български гражданин или пребиваващ в страната гражданин няма право да откаже да се идентифицира чрез показване на лицето си”.
Ето това, ако е проблемът, трябва да има изрично, изрично задължение! Ще го подкрепим. Затова и решенията на съда в Страсбург трябва да се четат в цялост. Съдът в Страсбург не прави възможни подобни дискриминационни закони. Съдът в Страсбург отхвърля подобни закони, но казва: „Националните парламенти, националните законодателства могат да налагат ограничения, защото те са необходими от гледна точка на върховенството на закона, а именно да ограничат гражданите да си показват лицата, за да бъдат идентифицирани”. Могат да бъдат задължени, ще гласуваме с две ръце за това задължение, но не и за това абсолютно недопустимо ограничение.
Препоръчвам решенията на Съда в Страсбург да се четат в тяхната цялост и приложното поле на Закона да се види също в неговата цялост. Не 30 – 40 жени от Пазарджик, а десетки и стотици, хиляди жени. Става въпрос за традиции, за български традиции, които ще бъдат отречени и забранени.
Ще гласуваме категорично „против”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да Ви върна една седмица назад, когато в тази зала, съгласно Правилника на Народното събрание, Парламентарната група на „Българската социалистическа партия лява България” предложи Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
В голяма степен въпросът, който разглеждаме днес, Законопроектът, който предлагат група народни представители, считаме, че можеше нормално да влезе в нашия Проект за закон не само защото Законът, който се предлага, е внесен на 20 април, а нашият Законопроект беше внесен още месец и половина преди това.
Считаме въпроса за вероизповеданието като един от фундаменталните въпроси на България, който кореспондира директно с българската Конституция, и в тази връзка смятаме, че въпросите по вероизповеданията трябва да не ги разглеждаме политически, а да бъдем много деликатни и много внимателни.
В тази връзка предметът, който поставя сегашният Законопроект, изцяло включва в себе си носенето на дрехи и аксесоари, закриващи лицето, или директно кореспондира със Закона за вероизповеданията. Така, както е предложен този Закон, действително можем да кажем, че той касае мюсюлманското вероизповедание, но той не касае само мюсюлманското вероизповедание. И тук съм съгласен с преждеговорившите, че трябва да бъдем деликатни и много внимателно, при приемането на Закона на второ четене, деликатно да изчистим тези възможности в него. Чувството, че един закон наказва, не трябва да бъде водещо, още повече по отношение на Закона за вероизповеданията. Още повече, че всички ние тук заедно преди два месеца приехме един друг Закон за равнопоставеност на половете! Ето и в тази връзка трябва да размишляваме и трябва да коментираме. Беше изнесено както от вносителите, така и от комисиите, че този Закон е копи-пейст донякъде на френския закон не толкова заради европейските закони, но това вече е европейска практика и не бива да крием, че ще продължим да се занимаваме с тези закони и директно казано с бурките и в бъдеще време, не само днес. Трябва да си даваме обаче и ясна сметка, че Законът идва навреме, защото в голяма степен в различните общини започнаха, и това също беше изнесено, по своя начин да вкарват и да приемат свои решения, които поставят в различните населени места в разнопоставеност отделните български граждани.
Не бива да забравяме, а и донякъде ме изненадва, че водим диспут през 2016 г., когато, ако се обърнем назад в историята в началото на XX век, искам да спомена, че през 1925 г. още април месец, баща на този Закон, или част от него, фрагмент от него, който разглеждаме, е Мустафа Кемал Ататюрк, не тези шест европейски страни. А ние сега коментираме нещо, което се е случило – тази революция в Турция реално, която започна, и тази светска Турция, за която всички се гордеем като наши съседи, а днес, вече повече от 90 години след това, трябва да коментираме тези въпроси.
Така че, по принцип ще подкрепим този Закон, но с тези две основни забележки: първо, Законът трябва да дава повод всички български жени да се гордеят и да показват своята осанка, своето лице, и, второ, управляващото мнозинство да се опита да изтегли Закона и да го вкара в един общ Закон с нашия, за да не създаваме прецеденти – по определени теми да създаваме втори, трети и така нататък закони, а да се опитаме цялата тази материя да я съберем в един закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Антонов.
Реплики?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): По-скоро ще помоля за едно допълнение, господин Антонов, защото от това всичко, което досега го чувахме от трибуната, господин Председател, уважаеми колеги, е свързано и не знам защо се концентрира само върху религиозния аспект на тази част от Закона. Никой не обръща внимание на аспекта национална сигурност. Част от нещата, за които говорим, са свързани именно с националната сигурност, именно с възможността за прикриване на самоличността на хора, които имат намерение за изпълнение на терористични актове.
Да не забравяме футболните хулигани, които също до голяма степен слагат маски по лицата си.
Аз участвах в протестите на 17 февруари 2013 г. и там също имаше група провокатори, които стояха с маски и се опитваха да окървавят тези мирни шествия и протести на хората.
Така че, господин Антонов, много Ви моля, във Вашето изказване, когато вземате думата... Аз разбирам, че като заместник-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, там е тежестта на Вашето изказване, но не забравяйте и аспекта национална сигурност, още повече в светлината на вече настъпили събития, свързани с терористични актове, свързани с кръвопролития и в Париж, и в други държави. Дай Боже, никога да не станат в България, но е хубаво да имаме все пак и превантивни мерки, а не да тичаме след събитията, така че мисля, че освен религиозния аспект, за който Вие казахте, трябваше да обърнете внимание в изказването си и на аспекта национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Благодаря за допълнението на колегата.
Искам да спомена, че ще имаме възможност, разбира се, да коментираме въпросите и на националната сигурност, и не само това.
Законопроектът, който предлагаме с моите колеги народни представители, точно в голяма степен застъпва и въпросите, които коментираме днес, в голяма степен в него са залегнали съдебните практики, които съществуват от времето от 2003 г. досега.
Трябва да си даваме сметка още веднъж обаче, че Законът за вероизповеданията е приет в 2002 г., започва да действа в 2003 г. Знам, че ще се събудят много спорове, когато влезе в парламентарната зала, но ясно е, че само един факт ще кажа – при положение че имаме за толкова кратко време около 150 регистрирани вероизповедания, при които се оформя един сериозен либерален режим.
И не само това. Изключително усилията се спрягат до момента, в който бъде регистрирано самото вероизповедание, след това настъпва едно време, в което са възможни много други процеси да се развиват във вероизповеданието и никой не може да каже потърпевшите докъде достигат.
Все пак да не забравяме, че ще имаме възможност да коментираме този Закон.
Надявам се, че удовлетворих с отговора си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Антонов.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 20 април 2016 г.
Моля, уважаеми колеги, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 108, против 8, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания от дясно.)
Уважаеми колеги, часът е 14,31.
Изчерпахме времето, определено за днешния парламентарен ден.
Утре продължаваме с Второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, вносител – Министерският съвет, на 23 ноември 2015 г., приет е на първо гласуване на 15 април 2016 г.
Следващото заседание е утре в 9,00 ч. Датата е 16 юни
2016 г.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,32 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов


Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов