Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Айхан Етем и Иван П. Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в Седмичната ни програма да включим две допълнителни точки.
Като първа точка за днес – Проект на решение за промени в ръководството на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.
Спешният порядък на приемане на подобно решение се налага от факта, че с напускането на госпожа Карастоянова от Парламентарната група на Патриотичния фронт и гласуваните вече решения за промени в комисиите и състава на делегациите е вакантно мястото за ръководител на постоянната делегация. Те имат пленарна сесия с пълния състав на ПАЧИС през следващата седмица, което налага днешния ден да гласуваме нов ръководител. Има постъпило предложение.
Второто ми предложение е като последна точка в Седмичната ни програма за тази седмица да включим второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия. Докладът за второ четене е постъпил своевременно в 17,20 ч. във вторник. Там по нов начин се уреждат координацията между местните власти и областната администрация. Това е свързано с метеорологичните условия и проблеми, които ни създава климатът този сезон, поради което е важно в спешен порядък да гласуваме и този Законопроект.
Затова Ви предлагам включване на Проекта за решение като първа точка за днес, а второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия като последна точка от Седмичната ни програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 9.
Предложенията са приети.
С писмо вх. № 654-02-62 от 15 юни 2016 г. госпожа Корнелия Нинова – председател на Парламентарната група на БСП лява България, е внесла:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промени в ръководството на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Петър Георгиев Кънев за ръководител на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.”
Желаете ли да представите кандидатурата?
Колеги, господин Кънев и до момента е член на тази делегация – дългогодишен неин член от различни състави на Народното събрание. Добре е запознат с работата на тази Асамблея.
Дебатът е открит. Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Закривам дебата.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Две съобщения.
На 14 юни 2016 г. в Народното събрание е простъпил Отчет за изпълнението на плана за подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. за периода февруари – април 2016 г., приет с решение № 470 на Министерския съвет от 2016 г. С мое писмо Отчетът е предоставен на председателите и съпредседателите на парламентарните групи и на постоянните комисии. Материалът е на разположение на всички Вас в Библиотеката на Народното събрание.
На 15 юни 2016 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за индексите на потребителските цени за май 2016 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към следващата точка от Седмичната програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Ананиев – председател на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, ще ни представи доклада за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, преди доклада искам процедура за допуск в залата на Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 123, против няма въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра в залата.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по наименованието на Закона и § 1?
Имате думата, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Вземам думата по заглавието, но не за да коментирам заглавието, а за да не отнемаме време в останалата част по текстовете. Нашата парламентарна група ще се въздържи по всички текстове на този Закон по една много проста причина алармирахме още в Комисията, че чисто процедурно има определени нарушения по начина, по който се приемаха всички текстове. Министерствата, които практически трябва да дадат своето становище дали одобряват и дали подкрепят текстовете в Закона, в по-голямата си част са дали отрицателни становище по отношение на всички текстове в Закона.
Същевременно вносителят е Министерски съвет.
Между първо и второ четене беше сформирана работна група, която практически е вносителят между първо и второ четене.
След забележките, които направихме с колегите в Комисията, видях, че колеги са започнали да припознават текстовете в Закона като свои предложения. За нас твърдо това не може да бъде устойчиво законодателство.
Поради тази причина ние ще се въздържим по всички текстове в този Законопроект. Така че не по заглавието имам предложение, а по Законопроекта, но за да не отнемаме време по всеки от текстовете да обясняваме защо и какви са процедурните проблеми, затова в началото изказвам нашето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Горов.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, тъй като съм един от хората с най-много внесени предложения за промените между четенията – ще гледам да не взимам думата прекалено често, искам и аз да кажа някои принципни съображения и някои неща като въведение. След това ще се опитам възможно най-рядко да Ви досаждам.
За последните 10 години българската държава дава за електронно управление средно по 200 милиона на година. Това значи, че за последните десетина години сме изхарчили над 2 млрд. лв. за електронно управление. Може да си го обърнете в магистрали, да си го обърнете в киловатчаса – поглеждам вляво, не Ви препоръчвам обаче да обръщате в някаква друга валута, тип здравеопазване или потенциални инвестиции в образованието, защото нещата стават наистина трагични.
Лошо нямаше да има да бяхме изхарчили тези пари, ако имахме нещо работещо. Фактът е, че до ден-днешен за най елементарни административни услуги продължаваме да ходим до някакви прашлясали гишета, които обикновено между 14,00 ч. и 16,00 ч. почиват за най-обикновени административни услуги, които в XXI век би трябвало да са даденост на българското общество онлайн.
Добрата новина днес е, че ако приемем текстовете, както са предложени от водещата комисия и одобрени там, ще сложим край на новогодишното крадене. На път сме да направим наистина нещо смислено и по възможно най-добрия начин.
Не съм съгласен с преждеговорившия, който каза, че имало някакви проблеми по отношение на законотворчеството, касаещо този текст. Това е един от най-широко дискутираните, обществено обсъдени текстове, които някога или поне в близкото минало сме приемали в Народното събрание.
Най-важното е, че най-накрая ще имаме яснота кой носи отговорност за случващото и неслучващото се в електронното управление в България. Ще създадем Държавна агенция за електронно управление, чийто председател еднозначно ще носи отговорността за това, което се случва. Това е много важно, това е прецедент по отношение на електронното управление.
Ще централизираме усилията, така че най-накрая всичките системи, които досега се правеха на парче, да започнат да говорят помежду си. Най-накрая ще влезем в XXI век.
Толкова сме горди с нашите IT – специалисти, толкова сме щастливи, че България е една от топ аутсорсинг дестинациите не само в Европа, а и в света, а инфраструктурата на електронното ни управление дори не е прохождаща – два милиарда по-късно, буквално не е зачената още.
Тук имаме исторически шанс да направим това, за което хората са ни призовали, за това, което част от нас са избрали и то по безспорен и добър начин. Текстовете са много добре изработени, прецизно обсъдени. Наистина, ако ги приемем както сме ги замислили и както са одобрени от Комисията, ще направим нещо, с което можем да се гордеем, а и в някакъв момент, надявам се, и хората да оценят това наше усилие, когато започнат все повече и повече електронно да си комуникират с държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Тренчев? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам анблок на гласуване наименованието на Законопроекта и § 1 по вносител, изцяло подкрепени от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 17.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Параграф 2 – Предложение от Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Като вътрешна електронна административна услуга се извършва и друг обмен на електронни документи, с които се предоставя информация между административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „При липса на технологична възможност за автоматично подаване и” се заличават.
3. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Първичен администратор на данни няма право да поставя допълнителни изисквания или да предвижда друг ред за обмена на данни, различни от уредените в Закона.
(5) Историята за обмена на данни по ал. 1 се съхранява за срок десет години. Лицата имат право на безплатен достъп до историята за данните, отнасящи се до тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги, по § 2? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 16.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам анблок на гласуване § 3 и § 4 по вносител, подкрепени изцяло от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 12.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Параграф 5 – предложение от народния представител Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Вълков по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
„§ 5. След чл. 7 се създава Глава първа „а” с чл. 7а-7р:
„Глава първа „а”
Управление на дейностите в областта на електронното управление
Раздел I
Държавна агенция „Електронно управление”
Статут
Чл. 7а. (1) Към Министерския съвет се създава Държавна агенция „Електронно управление”, наричана по-нататък „агенцията”.
(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София.
(3) Дейността, структурата и организацията на Агенцията се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.
(4) Агенцията осъществява сътрудничество и взаимодействие по въпросите на електронното управление с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, с институциите на Европейския съюз и с други международни организации.
Председател на Държавна агенция „Електронно управление”
Чл. 7б. (1) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя за срок 5 години.
(2) За председател на Агенцията може да бъде назначено лице, което има завършено висше образование с образователно квалификационна степен „магистър” и най-малко петгодишен опит в управлението и координирането на проекти в сферата на информационните технологии или електронното управление.
(3) Председателят на Агенцията е първостепенен разпоредител с бюджет.
(4) При осъществяване на своите функции председателят на Агенцията се подпомага от заместник-председатели, които се определят с решение на Министерския съвет по предложение на председателя на Агенцията и отговарят на условията по ал. 2.
(5) Председателят на Агенцията може да бъде освободен преди изтичане на мандата:
1. по негово искане;
2. при несъвместимост;
3. при смърт или поставяне под запрещение;
4. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;
5. когато е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда;
6. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;
7. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(6) При смърт или предсрочно освобождаване на председателя на агенцията Министерският съвет в срок до един месец определя нов председател, който довършва мандата.
(7) Председателят и заместник-председателите на агенцията не могат да заемат длъжност или да извършват дейност по чл. 19. ал. 6 от Закона за администрацията.
(8) В 10-дневен срок след назначаването си председателят на агенцията публикува на интернет страницата на агенцията и прави публично представяне на концепцията си за развитие на електронното управление и за осигуряване на приемственост и устойчивост на държавната политика в тази сфера.
Правомощия на председателя на агенцията
Чл. 7в. Председателят на агенцията:
1. провежда държавната политика в следните области:
а) електронното управление;
б) електронните удостоверителни услуги;
в) електронната идентификация;
г) мрежовата и информационната сигурност;
д) инфраструктурата за пространствена информация;
е) информацията от обществения сектор в машинночетим отворен формат;
2. разработва и предлага за приемане от Министерския съвет проекти на нормативни актове в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии в дейността на административните органи и техните администрации;
3. разработва и предлага за приемане от Министерския съвет Стратегия за развитие на електронното управление в Република България;
4. одобрява секторните стратегии за развитие на електронното управление и утвърждава и контролира изпълнението на плановете за реализацията им;
5. разработва и предлага за приемане от Министерския съвет единна политика за информационните ресурси, издава методически указания и координира нейното изпълнение;
6. издава методически указания и координира изпълнението на политиките за мрежова и информационна сигурност, свързани с функционирането на електронното управление;
7. осъществява методическо ръководство, координация и контрол върху дейностите за прилагане на изискванията за вътрешния оборот на електронни документи и тяхното последващо архивиране, както и на документи на хартиен носител в администрациите;
8. осъществява координация между административните органи, лицата по чл. 1, ал. 2 и други лица относно електронното управление;
9. осъществява преглед на съответствието с утвърдените политики, стратегически документи и програми и дава насоки и съгласува документите по чл. 7г, ал. 2, т. 1 и 2 в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии на всички администрации по ред, определен с наредбата по чл. 7г, ал. 6;
10. участва в приоритизирането, координира и контролира реализирането и поддържането на електронни административни услуги и информационни системи в администрациите;
11. подпомага разработването и утвърждава проектни предложения, координира и контролира изпълнението на проектите за електронно управление, информационни и комуникационни технологии в администрациите, финансирани със средства от държавния бюджет, от структурните и инвестиционните фондове на Европейския съюз и от други източници;
12. удостоверява съответствието на информационните системи с изискванията за оперативна съвместимост, мрежова и информационна сигурност и осъществява контрол върху администрациите за спазване на тези изисквания;
13. координира и подпомага интеграцията на информационните системи за електронно управление на административните органи с тези на държавите – членки на Европейския съюз;
14. реализира проекти за електронно управление със значение за всички администрации;
15. изгражда, развива и поддържа споделените ресурси на електронното управление;
16. изгражда, води и поддържа регистрите по този закон;
17. изгражда и поддържа единен портал за достъп до електронни административни услуги;
18. реализира и поддържа публично национално хранилище и система за контрол на версиите на изходния програмен код и техническата документация на информационните системи в администрациите;
19. издава методически указания и подпомага администрациите в дефинирането на структурата и съдържанието на наборите от данни за публикуване в интегрираната платформа за отворени данни по Закона за достъп до обществена информация;
20. осъществява методическо ръководство, координация и контрол върху дейностите по изграждането, поддържането и използването на национална инфраструктура за пространствена информация и осъществява правомощията по Закона за достъп до пространствени данни;
21. изгражда и поддържа национален Център за електронна идентификация и осъществява функции във връзка с електронната идентификация по ред, определен със Закона за електронната идентификация;
22. осъществява правомощия по Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 910/2014 г.“
23. осъществява правомощия по Закона за електронните съобщения;
24. приема програма за привличане на висококвалифицирани експерти в сферата на информационните и комуникационните технологии с цел подпомагане развитието на електронното управление;
25. осъществява контрол върху изпълнението на задълженията на първичните администратори на данни по чл. 3;
26. контролира изпълнението на изискванията по чл. 58б.
Контрол в рамките на бюджетния процес
Чл. 7г. (1) Председателят на агенцията създава, води и поддържа информационна система за предварителен, текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии в дейността на административните органи и техните администрации.
(2) В рамките на бюджетния процес всички административни органи са длъжни предварително да съгласуват с председателя на агенцията разходите в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии, като предоставят информация за:
1. тригодишните бюджетни прогнози;
2. проектобюджетите за следващата година;
3. утвърдените годишни бюджети и извършените промени по бюджетите си в тази област;
4. текущите и годишните отчети.
(3) Информацията по ал. 2 задължително включва разбивка по Единната бюджетна класификация (ЕБК) и по общия терминологичен речник (CPV).
(4) Информацията по ал. 2 се подава по електронен път от служители, определени от административния орган. Служителите отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното й въвеждане.
(5) Достъпът до данните от информационната система по ал. 1 е свободен и безплатен.
(6) Условията и редът за представянето на информацията по ал. 2, както и процесите по съгласуване по чл. 7в, т. 9 се определят с наредба, приета от Министерския съвет.
Регистър на проекти и дейности
Чл. 7д. (1) Председателят на агенцията създава, води и поддържа публичен електронен регистър на проектите и дейностите в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии в администрациите, който съдържа информация за:
1. предложения за проекти и дейности, становища на агенцията, утвърдени и отхвърлени проекти и дейности;
2. общите и специфичните цели на проектите и дейностите, очакваните резултати и измерими индикатори за резултат;
3. основните дейности с индикативни бюджети и план-график за изпълнение;
4. техническите задания на проектите;
5. изпълнението на проектите и дейностите и постигнатите резултати, включително финансов ефект и оценка на качеството на изпълнение.
(2) Информацията по ал. 1 задължително включва разбивка по Единната бюджетна класификация (ЕБК) и по общия терминологичен речник (CPV).
(3) Регистърът по ал. 1 се поддържа като електронна информационна система, в която служители, определени от административния орган, вписват информацията. Служителите отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното й въвеждане.
(4) Достъпът до данните от регистъра по ал. 1 е свободен и безплатен.
(5) Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на регистъра по ал. 1 се определят с наредбата но чл. 7г, ал. 6.
Регистър на информационните ресурси
Чл. 7е. (1) Председателят на агенцията създава, води и поддържа регистър на информационните ресурси, който съдържа информация за:
1. информационните ресурси, с които разполагат административните органи, с изключение на тези, чието предназначение е за работа и съхранение на класифицирана информация;
2. информационните ресурси на единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност;
3. годишни планове за обновяване на информационните ресурси на администрациите.
(2) Информацията по ал. 1 задължително включва разбивка по Единната бюджетна класификация (ЕБК) и по общия терминологичен речник (CPV).
(3) Регистърът по ал. 1 се поддържа като електронна информационна система, в която служители, определени от административния орган, вписват информацията. Служителите отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното й въвеждане.
(4) Административните органи са длъжни да вписват в регистъра по ал. 1 данните за информационните ресурси в едномесечен срок от въвеждането, съответно от извеждането им от експлоатация.
(5) Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на регистъра по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 7г, ал. 6.
Механизъм на планиране на информационните ресурси в администрациите
Чл. 7ж. (1) Всеки административен орган в рамките на одобрения му бюджет изготвя и въвежда в информационната система по чл. 7е, ал. 3 годишен план за обновяването на информационните ресурси в своята администрация, индикативните стойности и сроковете, в които да бъдат реализирани.
(2) Председателят на агенцията издава методически указания на органите по ал. 1 относно съответствието на плана с изискванията на закона, ефективното използване на съществуващите информационни ресурси, вписани в регистъра на информационните ресурси в администрацията, стратегиите и програмите в областта на електронното управление.
(3) Председателят на агенцията ежегодно изготвя и в срок до 30 август внася в Министерския съвет за одобрение отчет за състоянието и годишен план за развитието и обновяването на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност. Отчетът и годишният план се публикуват на интернет страницата на агенцията.
Съгласуване на проекти на нормативни актове
Чл. 7з. (1) Всички проекти на нормативни актове, които регулират отношения, свързани с електронното управление се съгласуват задължително с агенцията.
(2) Агенцията координира приемането и прилагането на държавни стандарти в областта на електронното управление.
Задължителност на разпорежданията
Чл. 7и. Председателят на агенцията издава задължителни разпореждания до административните органи и лицата по чл. 1, ал. 2 относно спазването на изискванията на този закон.
Раздел II
Държавно предприятие „Единен системен оператор”
Статут
Чл. 7к. (1) Образува се държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон с наименование Държавно предприятие „Единен системен оператор” (ДП „ЕСО”). Държавното предприятие „Единен системен оператор” е юридическо лице със седалище в гр. София.
(2) Държавното предприятие „Единен системен оператор” е лице, осъществяващо публични функции. Държавното предприятие „Единен системен оператор” подпомага председателя на агенцията, като:
1. информационен контактен център за обслужване на гражданите и бизнеса в областта на електронно управление;
2. помощен контактен център за обслужване на държавните органи, използващи споделените информационни ресурси на електронното управление;
3. национален център за действие при инциденти относно информационната сигурност;
4. изгражда и поддържа Национален портал за пространствени данни, чрез който се осъществява връзката с геопортала на инфраструктурата за пространствена информация на Европейската общност (INSPIRE);
(3) За подпомагане на администрациите при осъществяване на функциите им ДП „ЕСО” им предоставя при поискване следните вътрешни услуги:
1. непрекъснат мониторинг, регистриране на инциденти, диагностициране на проблеми и управление на поддръжката на споделените информационни ресурси на електронното управление;
2. регистриране на инциденти, диагностициране на проблеми, управление на поддръжката и контрол на промените на системния и приложния софтуер, информационните системи и електронните услуги, разположени върху споделените информационни ресурси на електронното управление;
3. управление на капацитета и разпределението на ресурсите между всички държавни органи, използващи споделените информационни ресурси на електронното управление;
4. първоначално конфигуриране и въвеждане на нови услуги върху споделените информационни ресурси на електронното управление;
5. изграждане, развитие и поддръжка на среда за тестване на електронни административни услуги върху споделените информационни ресурси на електронното управление;
6. контрол на изпълнението на договори по развитие и поддръжка на споделените информационни ресурси на електронното управление;
7. извършване на специализирани одити и анализи в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии, както и на мрежовата и информационната сигурност;
8. консултации и разработване на проекти на системни и приложни архитектури за информационни системи и електронни услуги;
9. изготвяне на технически спецификации по програми, проекти и поръчки на всички административни органи в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии при стойност за възлагане на обществена поръчка за доставки и услуги над праговете по чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „б” и ал. 2, т. 2 от Закона за обществените поръчки;
10. управление на изпълнението на проекти за електронно управление, информационни и комуникационни технологии;
11. контрол и участие при приемане на изпълнението на работата на изпълнители по договори за възлагане на обществени поръчки за доставки и услуги в областта на електронното управление, информационните и комуникационните технологии;
12. управление и контрол на оперативната съвместимост и подпомагане на процеси и осъществяване на дейности по интеграция на информационни системи и електронни административни услуги.
(4) Освен функциите по ал. 2 и 3 ДП „ЕСО” осъществява следния предмет на дейност само на територията на Република България:
1. предоставяне на услуги в областта на електронното управление и информационните и комуникационните технологии;
2. предоставяне на услуги по анализ на бизнес и технологични процеси, управление на проекти и контрол на качеството;
3. предоставяне на услуги в областта на оперативната съвместимост;
4. предоставяне на услуги в областта на мрежовата и информационната сигурност;
5. извършване на други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност.
(5) Държавното предприятие „Единен системен оператор” може да бъде изпълнител по договори за обществени поръчки, чиито предмет включва осъществявани от него дейности по ал. 4 с изключение на обществените поръчки, по отношение на които изпълнява функции по ал. 3, т. 9, 10, 11 или 12.
Имущество и финансиране на Държавното предприятие „Единен системен оператор”
Чл. 7л. (1) Имуществото на ДП „ЕСО” се състои от имуществото, предоставено му от Министерския съвет и от агенцията, както и от имущество, придобито от ДП „ЕСО” в резултат на дейността му.
(2) Имуществото на ДП „ЕСО” не може да служи за обезпечаване на задължения на трети лица.
(3) За Държавното предприятие „Единен системен оператор” не може да се открива производство по несъстоятелност.
(4) Срещу имуществото на ДП „ЕСО” не може да се насочва принудително изпълнение.
(5) Дейността на ДП „ЕСО” за изпълнение на задачите, свързани с основния предмет на дейност, се финансира с:
1. приходи от дейности по чл. 7к, ал. 3 и 4;
2. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
3. постъпления от лихви по депозити;
4. средства от международни програми и финансови инструменти.
(6) Приходите по чл. 7к, ал. 4 трябва да са под двадесет на сто от общия размер на приходите на предприятието на годишна база.
(7) За дейностите по чл. 7к, ал. 3 се води отделна аналитична счетоводна отчетност от тази за дейностите по чл. 7к, ал. 4 в съответствие със счетоводното законодателство.
(8) Средствата по ал. 5 се разходват за:
1. осъществяване предмета на дейност и функциите на ДП „ЕСО”;
2. издръжка на ДП „ЕСО”;
3. инвестиционни разходи, свързани с предмета на дейност и функциите на ДП „ЕСО”.
Органи на управление
Чл. 7м. (1) Органи на управление на ДП „ЕСО” са:
1. председателят на агенцията;
2. управителният съвет;
3. генералният директор.
(2) Председателят на агенцията:
1. упражнява правата на собственост на държавата в ДП „ЕСО”;
2. предлага за приемане от Министерския съвет правилник за дейността, структурата и организацията на ДП „ЕСО”;
3. предлага за приемане от Министерския съвет програма за развитие на ДП „ЕСО”;
4. предлага на Министерския съвет назначаването и освобождаването на членовете на управителния съвет на ДП „ЕСО”;
5. назначава и освобождава генералния директор, който по право е член на управителния съвет на ДП „ЕСО”;
6. утвърждава решенията на управителния съвет за участието на ДП „ЕСО” в граждански и в търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел;
7. утвърждава решенията на управителния съвет за участие на ДП „ЕСО” в международни организации и проекти;
8. утвърждава решенията на управителния съвет за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти - собственост на ДП „ЕСО”;
9. изготвя класификатор за дейностите и услугите на ДП „ЕСО” по чл. 7к, ал. 2 и 3 и методика за определяне на тяхната себестойност на база анализ на допустимите и присъщи разходи за всяка дейност и услуга;
10. ежегодно изготвя оценка на себестойностите на дейностите и услугите на ДП „ЕСО” по чл. 7к, ал. 2 и 3, вписани в класификатора, и съгласно методиката по т. 9;
11. ежегодно изготвя анализ на обичайните пазарни норми на печалба за услугите, предоставяни от ДП „ЕСО” по чл. 7к, ал. 3, вписани в класификатора по т. 9;
12. ежегодно изготвя тарифа за крайните цени на услугите, предоставяни от ДП „ЕСО” по чл. 7к, ал. 3, които се формират на разходоориентиран принцип, на база себестойностите съгласно оценката по т. 10 и печалба, която не може да бъде повече от половината от обичайната печалба за съответната услуга, установена чрез анализа по т. 11;
13. предлага за приемане от Министерския съвет класификатора, методиките и тарифите по т. 9 и 12.
Управителен съвет
Чл. 7н. (1) Управителният съвет се състои от трима членове, включително генералният директор, които се назначават от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията за срок пет години.
(2) Председателят на агенцията сключва договор за управление с всеки член на управителния съвет.
(3) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което:
1. е осъждано за престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;
2. е съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет;
3. заема длъжност в ръководни органи на друго предприятие, дружество или сдружение, което извършва конкурентна дейност на ДП „ЕСО”;
4. има договорни отношения с друго предприятие, дружество или сдружение, което извършва конкурентна дейност на ДП „ЕСО”;
5. е съдружник в събирателно, командитно дружество или в дружество с ограничена отговорност, което извършва дейност, сходна с дейността на ДП „ЕСО”;
6. от свое или от чуждо име извършва търговски сделки, които са сходни с дейността на ДП „ЕСО”;
7. е държавен служител.
(4) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на два месеца.
(5) Решенията на управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство.
(6) Контролът по изпълнението на решенията на управителния съвет се осъществява от председателя на управителния съвет.
(7) Председателят на агенцията предлага на Министерския съвет за освобождаване преди изтичането на срока на договора за управление член на управителния съвет, който:
1. не отговаря на изискванията по ал. 3;
2. нарушава задълженията си, предвидени в договора за управление;
3. е подал писмено заявление за освобождаване.
(8) Управителният съвет:
1. избира измежду членовете си председател;
2. изготвя проект на правилник за дейността, структурата и организацията на ДП „ЕСО”;
3. изготвя проект на програма за развитие на ДП „ЕСО”;
4. приема годишния финансов план на ДП „ЕСО”;
5. приема структурата, щата и средствата за работна заплата на ДП „ЕСО” в съответствие с годишния финансов план;
6. приема годишния финансов отчет на ДП „ЕСО”;
7. взема решения за разпореждане, бракуване или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на недвижими имоти – собственост на ДП „ЕСО”.
(9) Управителният съвет заседава, ако присъстват най-малко двама от членовете му. Всеки член на съвета може да упълномощи друг член на съвета с изрично пълномощно за всеки конкретен случай. Присъстващ член не може да представлява повече от един отсъстващ.
(10) Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.

Генерален директор
Чл. 7о. Генералният директор на ДП „ЕСО”:
1. представлява ДП „ЕСО” пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;
2. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на ДП „ЕСО”;
3. сключва договори за дейностите, извършвани от ДП „ЕСО”;
4. сключва и прекратява трудовите правоотношения с работниците и служителите в ДП „ЕСО”;
5. отчита своята дейност пред управителния съвет.
„Раздел III
Отворено управление
Задължение на Държавна агенция „Електронно управление за публикуване на информация”
Чл. 7п. (1) Агенцията публикува ежемесечно актуална информация за своята дейност в машинночетим отворен формат, включително чрез интегрираната платформа за отворени данни, с изключение на данните по т. 1, които се публикуват ежедневно, по реда на Закона за достъп до обществена информация. Информацията съдържа най-малко следните данни:
1. данните от регистъра по чл. 7д, ал. 1;
2. обобщени статистически данни от регистъра по чл. 7е, ал. 1;
3. данни за актовете по чл. 63 и 64;
4. други набори от данни, определени с наредбата по чл. 7г, ал. 6.
Задължение на Държавно предприятие „Единен системен
оператор” за публикуване на информация
Чл. 7р. Държавно предприятие „Единен системен оператор” ежемесечно публикува актуална информация за своята дейност в машинночетим отворен формат, включително чрез интегрираната платформа за отворени данни, по реда на Закона за достъп до обществена информация. Информацията съдържа най-малко следните данни:
1. статистики за дейностите и услугите по чл. 7к;
2. обемите извършени услуги и приходите от тях с разбивка по възложители и услуги по класификатора на услугите по чл. 7м, ал. 2, т. 9;
3. разходите по икономически елементи с разбивка по изпълнители и доставчици.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Тренчев
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Редица редакционни предложения – в чл. 7в, т. 19 думите „интегрираната платформа” да се заменят с „портал”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това на коя страница е?
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: На 21 страница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Точка 19 започва с: „Издава методически указания и подпомага администрациите в дефинирането…”. Това ли е?
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: „Интегрираната платформа” да се замени с думата „портал”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вместо „интегрирана платформа” – „портал”.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да се замени целият израз „интегрирана платформа”.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Изразът „интегрирана платформа” да се замени с „портал”. Това важи и за чл. 7п, ал. 1q и в чл. 7р.
От тук нататък в текстовете ще се появи отново този израз „интегрирана платформа”. Ако може, навсякъде да го заменим с „портал”. Идеята е навсякъде да имаме един термин в съответствие със Закона за достъп до обществена информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие предлагате и нататък да го заменим.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Да, имам и по чл. 7н, ал. 3, в т. 2 и т. 3 – да се допълни след Държавно предприятие „Единен системен оператор” – запетайка, и да се сложи: „с изключение на търговските дружества с преобладаващо държавно участие или други държавни предприятия”.
Това е идея да има приемственост между институциите и този…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Къде е това в 7н, извинявайте?
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: В 7н, ал. 3, т. 2 и т. 3 – след края на изречението да се сложи запетайка и да се запише: „с изключение на търговски дружества с преобладаващо държавно участие или други държавни предприятия”.
Това е с оглед приемствеността на работата на агенциите и създаването на новото държавно предприятие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики?
Заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Тренчев, предложението, което правите в чл. 7н, е смислено. Само една забележка: това, което изчетохте, трябва да е в т. 3 и т. 4, а не в т. 2 и 3, тъй като в доклада има добавена т. 2, касаеща роднинските връзки, съответно т. 2 е станала т. 3 и т. 4. Затова предложението Ви трябва да е там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Става въпрос за търговските дружества с преобладаващо държавно участие или други държавни предприятия? Това ли имате предвид? Да бъде в т. 3 и 4, а не в 2 и 3? Това е реплика.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Тренчев, заповядайте за дуплика.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да, колегата е прав. Моля да бъде отразено както той го предложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тренчев.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложенията на народния представител Антони Тренчев за заменяне на израза „интегрираната платформа“ с думата „портал“. Той предложи това да стане на три места, както беше представено от парламентарната трибуна.
Гласували 94 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
С оглед приемането на това положение, то е прието навсякъде в текста, където има по-нататък в Законопроекта, да се замени „интегрирана платформа“ с „портал“.
Отменете това гласуване.
Направено още едно предложение в чл. 7н в ал. 3, т. 3 и 4 изреченията и на двете места да бъдат продължени със „с изключение на търговски дружества с преобладаващо държавно участие или други държавни предприятия“.
Моля, гласувайте и това предложение.
Гласували 91 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 5 по вносител, подкрепен по принцип от Комисията, редактиран от същата, съгласно текста по доклад, заедно с току-що приетите предложения, направени от народния представител Антони Тренчев.
Гласували 98 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 16.
Параграф 5 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: По § 6 има предложение от народния представител Иван Вълков по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6:
„§ 6. Чл. 11 се изменя така:
„Задължение за приемане и издаване на
електронни документи
Чл. 11. Доставчиците на електронни административни услуги не могат да отказват приемането на електронни документи, изявления, издадени и подписани като електронни документи съгласно изискванията на Закона, както и да отказват издаването на електронни документи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 6, редактиран от Комисията и предложен на Вашето внимание съгласно нейния доклад.
Гласували 89 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 13.
Параграф 6 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: По § 7 има предложение от Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „председателят на Държавна агенция „Електронно управление“.
2. В ал. 2 думите „и в удобен за потребителите диалогов режим“ се заличават.
3. Създава се ал. 6:
„(6) Министерският съвет има право да използва наименованието на домейн „gov.bg“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграфи 8 и 9 са подкрепени.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Комисията подкрепя текста по вносител по § 8.
Комисията подкрепя текста по вносител за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 7, 8 и 9 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 10.
Параграфи 7, 8 и 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: По § 10 има предложение от народния представител Павел Христов по чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 17, ал. 2 след думите „се публикуват“ се поставя запетая, добавя се „включително в машинночетим отворен формат“ и се поставя запетая, а думите „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „Държавната агенция „Електронно управление“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 10, редактиран от Комисията съгласно нейния доклад.
Гласували 93 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 12.
Параграф 10 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: По § 11 – предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 19 след думите „електронен път“ се добавя „при спазване на изискванията, определени със закон” и думите „ако подаваните документи са издадени и подписани съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис и са спазени изискванията на този закон“ се заличават.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 11 и 12 съгласно доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 15.
Параграфи 11 и 12 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: По § 13 – предложение от народния представител Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.)“ се заличават.
2. В ал. 3 думите „създаден съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис и“ се заличават.
3. Създава се ал. 5:
„(5) При подаване на заявления за електронни административни услуги от физически лица, които са се идентифицирали електронно по реда на Закона за електронната идентификация, електронните изявления могат да се подписват с усъвършенстван електронен подпис.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 13, редактиран от Комисията и представен в нейния доклад току-що.
Гласуваме § 13 по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 10.
Параграф 13 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от народния представител Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 14:
„§ 14. Създава се чл. 24а:
„Посредник при заявяване на електронни
административни услуги
Чл. 24а. Гражданите могат да заявяват електронни административни услуги и чрез посредник. Дейността на посредниците се урежда с наредбата по чл. 12, ал. 4.“
Предложение от народния представител Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 15:
„§ 15. Създава се чл. 24б:
„Автоматично установяване на законна
представителна власт
Чл. 24б. Първичните администратори на данни предоставят на всички административни органи и лицата по чл. 1, ал. 2 вътрешна електронна административна услуга за проверка на представителна власт, когато такава произтича или може да се установи от вписвания в поддържани от тях регистри или бази данни.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи със съответното им съдържание по доклада с номерация 14 и 15.
Гласували 90 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 13.
Предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 14 и 15 със съответното им съдържание по доклада на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16:
„§ 16. Член 26 се изменя така:
„Връчване на електронни документи
Чл. 26. (1) Получателят на електронната административна услуга е длъжен да посочи електронен адрес за уведомяване съгласно изискванията, определени в наредбата по чл. 12, ал. 4.
(2) Връчването на електронните изявления от доставчиците на електронни административни услуги може да се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за сигурно връчване или от единния портал по чл. 12, ал. 1. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им.
(3) Когато получателят не е изтеглил документ в 7 дневен срок от изпращане на съобщението по ал. 2, документът се връчва по ред, определен със закон.
(4) Връчването на документи по електронен път се удостоверява с копие от електронния запис за изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в информационна система за сигурно връчване или в единния портал по чл. 12, ал. 1. Връчването може да се удостоверява и от доставчик на квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 14, който става § 16 в доклада на Комисията след редакция от нейна страна.
Гласуваме § 16 по доклада на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 10.
Параграф 16 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 19:
„§ 19. В чл. 32, ал. 1 думите „единната среда за обмен на документи“ се заменят с „друга система по ред, определен с наредбата по чл. 12, ал. 4“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи 15, 16 и 17 по вносител, които в доклада на Комисията стават параграфи 17, 18 и 19 след подкрепа и редакция от страна на Комисията.
Гласуваме параграфи 17, 18 и 19 по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 7.
Параграфи 17, 18 и 19 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 20:
„§ 20. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. В ал. 2:
а) т. 1 се изменя така:
„1. уникален регистров идентификатор на получения документ”;
б) в т. 3 думите „и при изразено желание на заявителя се изпраща и самият електронен документ заедно с приложените документи” се заличават.
2. В ал. 4 думите „електронната поща” се заменят с „електронния адрес”, а думите „чрез единната среда за обмен на документи или” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип и редактиран от Комисията текст на вносителя за § 18, който става § 20; както и изцяло подкрепения от Комисията текст на вносителя за § 19, който става § 21.
Гласували 90 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 12.
Параграфи 20 и 21 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 22:
„§ 22. Член 37 се изменя така:
„Правила за използване на електронните подписи
Чл. 37. Правилата за придобиване, използване, подновяване и прекратяване на удостоверения за електронни подписи, удостоверения за електронни печати, удостоверения за електронни времеви печати и удостоверения за автентичност на интернет страници на администрациите се определят с наредба на Министерския съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип и редактиран от Комисията текст на вносителя за § 20, който в доклада става § 22; както и параграфи 21 и 22 по вносител, които след подкрепа от страна на Комисията стават параграфи 23 и 24 в нейния доклад.
Гласували 83 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 8.
Параграфи 22, 23 и 24 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 25:
„§ 25. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата „оперативна” се добавя „и мрежова”.
2. В ал. 3 думите „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията” се заменят с „Председателят на Държавна агенция „Електронно управление”, думите „националните информационни” се заменят с „информационните”, а след думата „системи” се добавя „на административните органи”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип и редактиран от Комисията текст на вносителя за § 23, който става § 25; както и текста на вносителя за § 24, изцяло подкрепен от Комисията, който става § 26 в нейния доклад.
Гласували 79 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 8.
Параграфи 25 и 26 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от Павел Христов по чл. 80, ал. 2, т. 4 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 27:
„§ 27. Член 49 се изменя така:
„Вписване в регистъра на информационните обекти
Чл. 49. Председателят на агенцията осигурява извършването на техническото описание и вписването в регистъра на всеки информационен обект по ред, определен с наредбата по чл. 43, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме подкрепения по принцип и редактиран от Комисията текст на вносителя за § 25, който става § 27 в нейния доклад.
Гласували 77 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 11.
Параграф 27 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 28:
„§ 28. Член 50 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 26 по вносител, подкрепен по принцип и редактиран от Комисията, който става § 28 в нейния доклад.
Гласували 79 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 12.
Параграф 28 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 29:
„§ 29. Член 51 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 29 със съответното му съдържание.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 29 със съответното му съдържание е прието.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 32:
„§ 32. В чл. 54 се правят следните допълнения:
1. В заглавието след думите „осигуряване на” се добавя „мрежова и”.
2. В текста след думата „осигуряват” се добавя „мрежовата и”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи 27 и 28 по вносител, които стават параграфи 30 и 31, изцяло подкрепени от Комисията; както и подкрепения по принцип и редактиран от Комисията текст на вносителя за § 29, който става § 32.
Гласували 78 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 10.
Параграфи 30, 31 и 32 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 33.
Предложение от Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 34:
„§ 34. Създава се чл. 55а:
„Приемане на сигнали за проблеми с информационната сигурност
Чл. 55а. С наредбата по чл. 43, ал. 2 се определят правила за приемането на сигнали от страна на гражданите и организациите за проблеми с информационната сигурност, в съответствие с препоръките на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Редакционно предложение – отново „интегрираната платформа” да се замени с „портал”. Става въпрос за § 34 – в чл. 58а, ал. 1, т. 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Тренчев, още не сме стигнали до този параграф. Това е в § 34 по вносител, нали? Още не сме стигнали, не е докладван.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 30 по вносител, подкрепен изцяло от Комисията, предложение на Комисията за създаване на нов § 34 със съответното му съдържание по доклада на Комисията, параграфи 31 и 32 по вносител, които са подкрепи от Комисията.
Гласуваме параграфи 33, 34, 35 и 36 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 6.
Параграфи 33, 34, 35 и 36 по доклада на Комисията са приети.
С § 33 по вносител продължаваме.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 37:
„§ 37. В чл. 57, ал. 1 след думите „съвместимост и” се добавя „мрежова и”, а думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията” се заменят с „председателя на Държавната агенция „Електронно управление”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме подкрепения по принцип текст на вносителя за § 33, който след редакция от страна на Комисията става § 37 в нейния доклад.
Гласуваме § 37 по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 11.
Параграф 37 по доклада на Комисията е приет.
Продължаваме с § 34 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Предложение от Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 38:
„§ 38. В Глава четвърта след чл. 58 се създава Раздел V с чл. 58а и 58б:
„Раздел V
Изисквания към проектите и дейностите в областта на електронно управление
Задължителни изисквания при изготвяне на задания
Чл. 58а. (1) При изготвяне на технически и функционални задания за провеждане на обществени поръчки за разработка, надграждане или внедряване на информационни системи или електронни услуги, административните органи задължително включват в заданията следните изисквания:
1. в случаите, когато предметът на поръчката включва разработване на компютърни програми:
а) компютърните програми трябва да отговарят на критериите за софтуер с отворен код;
б) всички авторски и сродни права върху съответните компютърни програми, техният изходен програмен код, дизайнът на интерфейсите и базите данни, чиято разработка е предмет на поръчката, трябва да възникват за възложителя в пълен обем, без ограничения в използването, изменението и разпространението им;
в) за разработка трябва да се използват хранилището и системата за контрол на версиите, поддържани от агенцията съгласно чл. 7в, т. 18;
2. да се реализират автоматизирани интерфейси за осигуряване на свободен публичен достъп до електронните документи, информацията и данните в машинно четим отворен формат, включително чрез публикуване в интегрираната платформа за отворени данни, по реда на Закона за достъп до обществена информация;
3. да се реализират технологични и архитектурни решения за осигуряване на недискриминационно инсталиране, опериране и поддръжка, както и работоспособност и отказоустойчивост на информационната система в продуктивен режим върху споделените ресурси на електронното управление;
4. да се реализират служебен интерфейс за автоматизиран онлайн обмен на данни и предоставяне на вътрешни електронни административни услуги съгласно изискванията на този закон;
5. да се реализират служебен интерфейс за автоматизиран онлайн обмен на данни за историята на изпълнените трансакции по предоставените електронни услуги, извършените автоматизирани обмени на данни, и начислените такси към информационни системи на други публични институции и доставчици на обществени услуги с оглед предоставяне на комплексно административно обслужване съгласно действащите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност;
6. в случай че повече от една администрация е потенциален потребител на системата, да се реализира техническа възможност за едновременно използване на системата от повече от една администрация, съгласно действащите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност;
7. да се реализират функционалност за електронно удостоверяване на авторство, интегритет, време, връчване и други, чрез електронни удостоверителни услуги по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/ 2014, както и да се осигури непрекъсната поддръжка на актуалните стандарти за информационна сигурност;
8. да бъде реализирано периодично създаване на резервни копия и архивиране на данните, по ред определен с наредбата по чл. 43, ал.2;
9. да се реализират функционалности за електронна идентификация съгласно Закона за електронната идентификация;
10. да отговорят на други специфични изисквания, определени с наредбата по чл. 12, ал. 4.
Чл. 58б. Съответствието на внедряваните от административните органи информационни системи с установените нормативни изисквания по чл. 58а се удостоверява от председателя на агенцията.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Изказвания?
Господин Тренчев, по т. 2 Ви е предложението?
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Ако позволите, аз ще повторя предложението: в ал. 1, т. 2 предложението е думите „интегрираната платформа” да се заменят с „портала”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от парламентарната трибуна в чл. 58а, ал. 1, т. 2 изразът „интегрираната платформа” да се замени с думата „портал”.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 80 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 34, който след редакция от страна на Комисията става § 38 в нейния доклад, заедно с току-що приетото предложение, направено от парламентарната трибуна.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 9.
Параграф 38 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 39:
„§ 39. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието след думите „съвместимост и” се добавя „мрежова и”.
2. В ал. 1 думите „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията” се заменят с „Председателят на Държавната агенция „Електронно управление”, а след думите „изискванията за” се добавя „мрежова и”.
3. В ал. 2 думите „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията” се заменят с „Председателят на Държавната агенция „Електронно управление”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 35 по вносител, който е подкрепен по принцип от Комисията, редактиран е от същата и става § 39 в нейния доклад.
Гласуваме § 39 по доклада на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 11.
Параграф 39 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Предложение от народния представител Иван Вълков по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 40:
„§ 40. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „чл. 5, ал. 2” се поставя запетая и се добавя „чл. 7д-7р, 8”, думите „и 56” се заменят с „56 и 58а”, а числата „50” и „250” се заменят съответно със „150” и „750”.
2. В ал. 2 числата „150” и „750” се заменят съответно с „300” и „1500”.
3. В ал. 3 числата „300” и „3000” се заменят съответно с „1500” и „15 000”.
4. В ал. 4 числата „2000” и „7000” се заменят съответно с „4500” и „45 000”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 36, който е редактиран от Комисията и става § 40 в нейния доклад, както и изцяло подкрепения текст на вносителя за § 37, който става § 41 в доклада на Комисията.
Гласуваме параграфи 40 и 41 по доклада на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 7.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Параграф 38.
Предложение от народния представител Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 42:
„§ 42. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 5 се изменя така:
„5. „Електронен документ” е електронен документ по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.”
2. Точка 7 се отменя.
3. В т. 10 думата „Информационна” се заменя с „Мрежова и информационна”.
4. В т. 12 след думата „пощенски” се поставя запетая и се добавя „банкови, финансови и удостоверителни по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014”.
5. В т. 14 думите „т. 2” се заменят с „т. 12”.
6. Създават се т. 23-35:
„23. „Електронен адрес” е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления.
24. „Информационен ресурс” е информационно-комуникационна среда или неин компонент, осигуряващ изпълнението на националната стратегия за електронно управление.
25. „Електронен печат” е електронен печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014.
26. „Държавен хибриден частен облак” е централизирана държавна информационна инфраструктура (сървъри, средства за съхранение на данни, комуникационно оборудване, съпътстващо оборудване и системен софтуер), разпределена в няколко локации в помещения, отговарящи на критериите за изграждане на защитени информационни центрове, която предоставя физически и виртуални ресурси за ползване и администриране от държавните органи, при гарантиране на високо ниво на сигурност, надеждност, изолация на отделните ползватели и невъзможност от намеса в работоспособността на информационните им системи или неоторизиран достъп до информационните им ресурси. Изолацията на ресурсите и мрежите на отделните секторни ползватели се гарантира с мерки за разделяне на физическо и логическо ниво.
27. „Споделени информационни ресурси на електронното управление” са техническата инфраструктура, единната електронна съобщителна мрежа, информационните центрове и държавния хибриден частен облак, които се създават и развиват от агенцията и се използват споделено от всички държавни органи.
28. „Политика за информационните ресурси” е набор от правила и стандарти, определящи допустимите типови изисквания към техническите и функционалните характеристики при закупуване или наемане на дълготрайни материални и нематериални активи, както и правила за използването и управлението на жизнения цикъл на активите, в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии в дейността на административните органи и техните администрации.
29. „Изходен програмен код” е набор от инструкции и коментари, написани на разбираем за човека език за програмиране, които формират компютърна програма.
30. „Софтуер с отворен код” е компютърна програма, чийто изходен програмен код е публично достъпен за безплатно ползване, с право на преглед и с право за редактиране при условия, определени от носителя на авторските права.
31. „Система за сигурно връчване” е електронна препоръчана поща по смисъла на регламента.
32. „Единен портал” е единна точка за достъп до електронните административни услуги на всички администрации, реализирана с актуални технологични средства и интерфейси.
33. „Вътрешна услуга” е услуга, която се предоставя на администрациите от ДП „ЕСО” за подпомагане на нормативно определените им функции, по реда за изключенията приложими за публични възложители, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Закона за обществените поръчки.
34. „Отказоустойчивост” е способността на информационните системи и техническата инфраструктура да изпълняват функциите си въпреки неработоспособност или липса на осъществен резултат от част от елементите им.
35. „Посредник при заявяване на електронни административни услуги” е лице, което представлява по пълномощно получател на електронни административни услуги за заявяване и получаване на съответната услуга.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 38, който е редактиран от Комисията и става § 42 в нейния доклад.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Параграф 42 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 43:
„§ 43. В останалите текстове на закона думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията“, „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят съответно с „председателят на Държавна агенция „Електронно управление“, „председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ и „Държавна агенция „Електронно управление“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 43 със съответното му съдържание по доклада.
Моля, гласувайте § 43 по предложение на Комисията.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 43 със съответното му съдържание по доклада е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: По § 39 Комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага § 39 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 39, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 43, който току-що гласувахме.
Моля, гласувайте предложението на Комисията.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 44:
„§ 44. В срок 3 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 7г, ал. 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 40 по вносител, подкрепен по принцип от Комисията, редактиран от същата и ставащ § 44 в нейния доклад.
Моля, гласувайте § 44 по доклада на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Параграф 44 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: По § 45 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 45:
„§ 45. Министерският съвет и министрите привеждат приетите, съответно издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с този закон в срок 6 месеца от влизането му в сила.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 41 по вносител, който е приет по принцип от Комисията, редактиран е от нея и става § 45 в доклада й.
Моля, гласувайте § 45 по доклада на Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Параграф 45 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 46:
„§ 46. (1) Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се закрива.
(2) Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на закритата Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” преминават към Държавна агенция „Електронно управление”.
(3) Министерският съвет приема правилника за дейността, структурата и организацията на Държавна агенция „Електронно управление“ и правилника за дейността, структурата и организацията на Държавно предприятие „Единен системен оператор” и урежда правоотношенията във връзка със закриването на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ по ал. 1 и прехвърлянето по ал. 2, в срок 3 месеца от влизането в сила на този закон.
(4) Трудовите и служебните правоотношения със служителите от закритата Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”, които обслужват функции в областта на електронното управление, преминават към Държавна агенция „Електронно управление“ при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител и в съответствие с определените с правилника за дейността, структурата и организацията на Държавна агенция „Електронно управление“ структура и числен състав.
(5) Трудовите и служебните правоотношенията със служителите от закритата Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”, извън тези по ал. 4, се уреждат при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и съответно чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 46 със съответното му съдържание съгласно доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 5.
Предложението за създаване на нов § 46 в съответното му съдържание по доклада на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 47:
„§ 47. Председателят на Държавната агенция „Електронно управление“ извършва инвентаризация и одит на всички информационни ресурси в администрациите в срок 6 месеца от влизането в сила на този закон.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 42 по вносител, подкрепен по принцип от Комисията, редактиран от същата и ставащ § 47 в нейния доклад, както и текста на вносителя за § 43, който е изцяло подкрепен от Комисията и става § 48 в нейния доклад.
Гласуваме параграфи 47 и 48 по доклада на Комисията.
Гласували 71 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 5.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 49:
„§ 49. В Закона за достъп до пространствени данни (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 12, ал. 4 думите „Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията” се заменят с „Държавна агенция „Електронно управление”.
2. В чл. 14 навсякъде думите „Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” се заменят с „Държавна агенция „Електронно управление”.
3. В чл. 23:
а) в текста преди т. 1 думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията” се заменят с „председателят на Държавна агенция „Електронно управление”;
б) точка 1 се изменя така:
„1. Държавно предприятие „Единен системен оператор”;”
4. Навсякъде в закона думите „министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията” се заменят съответно с „председателят на Държавна агенция „Електронно управление”, „председателя на Държавна агенция „Електронно управление” и „Държавна агенция „Електронно управление”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 44, който в редакция на Комисията става § 49, както и текста на вносителя за § 45, изцяло подкрепен от Комисията и ставащ § 50.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 49 и 50 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 51:
„§ 51. В Закона за особените залози (обн., ДВ, бр. ... ) в чл. 25 се създава ал. 4:
„(4) Държавните органи не дължат държавна такса по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме подкрепения по принцип текст на вносителя за § 46, който след редакция от Комисията става § 51.
Гласували 75 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 4.
Параграф 51 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 52:
„§ 52. В Закона за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. ...) чл. 142 се изменя така:
„Чл. 142. (1) Министърът на вътрешните работи определя ред за служебно предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на заинтересованите лица. Службата за регистриране е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на справката и целите, за които се искат данните.
(2) Право на безплатен достъп в реално време имат всички държавни органи, организации и юридически лица, които обработват данните по силата на закон или акт на министъра на вътрешните работи.
(3) Министърът на вътрешните работи публикува ежемесечно данни за регистрираните пътни превозни средства в интегрираната платформа за отворени данни по реда на Закона за достъп до обществена информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, имам едно редакционно предложение – в ал. 3 думите „интегрираната платформа” да се заменят с „портала”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Павел Христов в чл. 142, ал. 3 изразът „интегрираната платформа” да се замени с думата „портала”.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 47, който след редакция от Комисията става § 52, и току-що приетото предложение, направено от парламентарната трибуна.
Гласували 79 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 7.
Параграф 52 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 53:
„§ 53. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. …) в чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея т. 2 и 3 се отменят.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Председателят на Държавната агенция „Електронно управление” съгласувано с министъра на отбраната:
1. организира изграждането и поддържането на специални обекти за нуждите на отбраната и инсталираните за нуждите на отбраната мощности за военно време;
2. създава, експлоатира, поддържа и развива електронна съобщителна мрежа и пунктове за управление във връзка с националната сигурност и отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип от Комисията текст на вносителя за § 48, който по нейния доклад става § 53.
Гласували 84 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 5.
Параграф 53 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 54.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 55.
Предложение от Антони Тренчев и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 56:
„§ 56. В Закона за Националния архивен фонд (обн., ДВ, бр. …) в чл. 9, ал. 2 думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията” се заменят с „председателя на Държавна агенция „Електронно управление”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване изцяло подкрепените текстове на вносителя за параграфи 49 и 50, които стават параграфи 54 и 55 в доклада на Комисията, както и предложението на Комисията за създаване на нов § 56 със съответното му съдържание.
Гласували 84 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 6.
Параграфи 54, 55 и 56 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Предложение от народния представител Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 57:
„§ 57. В Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15б, ал. 3 след думата „ежегодно” се добавя „по предложение на председателя на Държавна агенция „Електронно управление”.
2. В чл. 15г, ал. 1 думите „Администрацията на Министерския съвет” се заменят с „Държавната агенция „Електронно управление”.
3. В чл. 16а, ал. 1 думите „Администрацията на Министерския съвет” се заменят с „Държавната агенция „Електронно управление”.
4. В чл. 42:
а) в ал. 3 след думите „чл. 14, 15, 15а” се поставя запетая и се добавя „ал. 3, 15г, ал. 2”;
б) в ал. 5 след думата „непредставянето” се добавя „от субектите по чл. 3, ал. 2”.
5. В чл. 43:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „Нарушенията по чл. 15г, ал. 2 се установяват от длъжностните лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция „Електронно управление”.”;
б) в ал. 2:
аа) в т. 3 след думите „чл. 42, ал. 3” се добавя „относно чл. 14, 15, 15а, 15б, 15в, ал. 3 и чл. 31, ал. 3”;
бб) създава се нова т. 4:
„4. по чл. 42, ал. 3 относно чл. 15г, ал. 2 – от председателя на Държавна агенция „Електронно управление” или от оправомощени от него длъжностни лица”;
вв) досегашната т. 4 става т. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 57 със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Моля гласувайте предложението на Комисията за създаване на нов § 57.
Гласували 76 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 6.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 57 е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Предложение от народния представител Павел Христов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 58:
„§ 58. В Закона за електронната идентификация (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията”, „Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията” и „министерството” се заменят съответно с „председателя на Държавна агенция „Електронно управление”, „Държавна агенция „Електронно управление” и „агенцията”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 58 със съдържанието, представено Ви в нейния Доклад.
Гласуваме § 58 по доклада на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Новият § 58 по доклада на Комисията е приет.
Параграф 51.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 51 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 51 по вносител.
Моля, гласувайте – гласуваме предложение на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 7.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 51 по вносител е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Предложение от народния представител Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място като нов § 46.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 52 да бъде отхвърлен:
„§ 52. Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и дирекция „Електронно управление” на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се преобразуват чрез сливане в Държавна агенция „Електронно управление” към Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 52 по вносител.
Гласували 81 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 9.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 52 по вносител е прието.
Параграф 53.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 53 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 53, тъй като е отразен на систематично място в нов § 46. Гласуваме предложение на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 10.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 53 е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Предложение от Антони Тренчев и група народни представители:
„В § 54, ал. 1 думите „функции в областта на електронното управление” се заменят с „функции по § 52, ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 54 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Антони Тренчев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 15, против 21, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя от страна на Комисията, който се предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 46.
Гласуваме предложение на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 7.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 54 по вносител е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 55 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов §46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте предложението на Комисията за отхвърляне на § 55.
Гласували 85 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 8.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 55 по вносител е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Предложение от Антони Тренчев и група народни представители:
„Създава се § 55а със следния текст:
„§ 55а. В едномесечен срок от влизането в сила на устройствения правилник на Държавна агенция „Електронно управление“ председателят на агенцията утвърждава длъжностно разписание на агенцията и урежда правоотношенията със служителите по § 54. ал. 1 и 2.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложение от народния представител Антони Тренчев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 17, против 12, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Предложение от Антони Тренчев и група народни представители:
„Създава се § 55б със следния текст:
„§ 55б. До приемане на устройствения правилник на Държавна агенция „Електронно управление“ служителите на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ и дирекция „Електронно управление“ на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията изпълняват служебните си задължения съгласно устройствените правилници на ведомствата“.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване предложението от народния представител Антони Тренчев и група народни представители, което не се подкрепят от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 17, против 13, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ:
„§ 56. (1) Бюджетът на Държавна агенция „Електронно управление“ за 2016 г. се определя на базата на двустранен протокол за прехвърляне на бюджетни кредити между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Министерския съвет.
(2) Министърът на финансите да извърши произтичащите от ал. 1 промени по съответните бюджети.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 56 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 56 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 7.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 56 по вносител е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 57 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте подкрепения по принцип текст на вносителя, но предложен за отхвърляне, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 45.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Предложението на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 58 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 58, поради факта, че е отразен на систематичното му място като нов § 44.
Гласували 74 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 7.
Предложението на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60:
„§ 60. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на разпоредбите на:
1. параграф 15, който влиза в сила от 1 януари 2018 г.;
2. параграф 18, т. 2 и 3, който влиза в сила от 1 юни 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения изцяло текст на вносителя за § 59 и подкрепен по принцип текст на вносителя за § 60, редактиран от Комисията съгласно нейния доклад.
Гласували 76 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 7.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 61 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 60, т. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми колеги, зная, че това е последният параграф на този дълъг Закон, но исках да кажа само няколко думи преди изцяло да бъде приет.
Във вторник с госпожа Цачева се върнахме от Естония, където имахме двудневна много интензивна визита, с много срещи и с много интересни неща, които научихме там и към които трябва да се стремим.
В Естония например всичко може да се направи онлайн, с изключение на брак, развод и да си продадеш имота. Абсолютно всички услуги могат да бъдат направени онлайн, което трябва да бъде и нашата цел!
Мисля, че ако България се фокусира върху дигитална икономика, върху електронно управление, това ще ни даде конкурентно предимство като страна пред чуждите инвеститори, но и обърнато към нашите съграждани да използват тези услуги.
Ще Ви дам няколко данни. 99% от хората попълват данъчните си декларации онлайн, по интернет. 99% от всички услуги, които предлага държавата – това включва държавата и общините, се предлагат по интернет. Както повечето знаете, 30% от гласуването става по електронен път. Всички медицински рецепти – 98% от тях, също става по електронен път. Мисля, че това е един много добър пример, към който трябва да се стремим.
Със създаването на тази Агенция даваме тласък на електронното управление не само в държавата, но и в общините. Това трябва да бъде приоритет и за Народното събрание, и за Министерския съвет – колкото се може по-бързо да заработи цялата система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Колеги, други изказвания? Няма.
Гласуваме подкрепения по принцип текст на вносителя за § 61, но предложен от Комисията за отхвърляне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 60, т. 2.
Гласуваме предложение на Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 9.
Предложението не е прието. (Липсва кворум.)
Заповядайте за прегласуване.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като се видя движение на определени колеги в залата. Мисля, че някои от тях не можаха да гласуват. Затова моля да подложите предложението на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, прегласуване – процедура.
Гласували 80 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 8.
Предложението на Комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Предложение от народния представител Антони Тренчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 60, т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това беше за сведение.
Законопроектът е приет на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Господин Председател, ще изкажа благодарност, че приехме днес този Законопроект. Няма да правя политически изказвания, тъй като темата за електронното управление е тема за упражняване на политическа риторика от почти всички партии на прехода.
Днес създадохме реални условия за успешното му въвеждане в държавата, затова още веднъж благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
След прекъсване от 30 минути продължаваме с много важен Законопроект за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси, справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване към Конвенцията за биологичното разнообразие.
Има доклади на Комисията по околната среда и водите и на Комисията по външна политика.
Тридесет минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме пленарното заседание със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ НАГОЯ ЗА ДОСТЪП ДО ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ И СПРАВЕДЛИВО И РАВНОПРАВНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОЛЗИТЕ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ, КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ.
Моля, квесторите, поканете в залата колегите народни представители.
Има доклад на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Грудев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие, № 602-02-16, внесен от Министерския съвет на 4 май 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 юни 2016 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие, № 602-02-16, внесен от Министерския съвет на 4 май 2016 г.
На заседанието от страна на Министерството на околната среда и водите присъстваха: Бойко Малинов – заместник-министър, Мирослав Калугеров – директор на „Национална служба за защита на природата”, Ваня Димитрова – началник-отдел в дирекция „Политики по околна среда”, и Цветослава Тодорова – главен юрисконсулт, както и Ивайло Петков – парламентарен секретар.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Бойко Малинов.
Протоколът от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, е Допълнително споразумение към Конвенцията за биологичното разнообразие, която е ратифицирана от Република България със Закон, приет от Народното събрание през 1996 г.
Този Протокол предоставя правна рамка за ефективно изпълнение на една от целите на Конвенцията – справедливото и равноправно разпределение на ползите при използването на генетичните ресурси. На страни, смятащи да регулират своите генетични ресурси, документът предоставя рамка за правила и процедури за достъп до тях и дава насоки за контрол на ползвателите на тези ресурси. Очаква се Протоколът да допринесе за намаляване загубите на биологично разнообразие и преустановяване на незаконното използване на тези ресурси в световен мащаб.
Документът е приет в Нагоя, Япония на 29 октомври 2010 г. по време на Десетата конференция на страните по Конвенцията и влиза в сила на 12 октомври 2014 г., като страната ни го е подписала през юни 2011 г.
Протоколът е ратифициран от 72 държави и е одобрен от Европейския съюз с Решение на Съвета от 14 април 2014 г.
С богатото си биоразнообразие България ще бъде източник на разнообразни генетични ресурси, а опазването на уникалното разнообразие на българската природа и устойчивото използване на природните ресурси са водещи приоритети на правителството.
Прилагането на Протокола от Нагоя няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Наредбите на Протокола са въведени в законодателството на Европейския съюз чрез Регламент (ЕС) № 511/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г.
Република България предприема необходимите законодателни и административни мерки за прилагане разпоредбите на Протокола от Нагоя.
След откриване на дебата отношение взеха:
народният представител Георги Божинов – относно националния компетентен орган, издаването на разрешения и научните изследвания;
народният представител Борислав Великов – относно гаранциите по прилагането и необходимостта от допълнителни законодателни промени;
господин Бойко Малинов – с отговори за компетенциите на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните и Министерството на икономиката, допълнени от експерти на Министерството.
Въз основа на проведената дискусия и изказани мнения Комисията по околната среда и водите, с 14 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие, № 602-02-16, внесен от Министерския съвет на 4 май 2016 г.” Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Грудев.
Следва доклад на Комисията по външна политика.
Народният представител Пламен Манушев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие, № 602-02-16, внесен от Министерски съвет на 4 май 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 8 юни 2016 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на околната среда и водите Бойко Малинов.
Протоколът от Нагоя е международен договор, сключен на 29 октомври 2010 г., който цели да създаде правна сигурност и яснота за ползването на генетичните ресурси. Той развива и формализира приетите през 2002 г. от страните по Конвенцията за биологичното разнообразие „Насоки от Бон”, за достъп до генетичните ресурси и равноправно и справедливо разпределение на ползите от тяхното използване във връзка с прилагането на чл. 15 от Конвенцията за биологичното разнообразиe.
Освен това Протоколът от Нагоя създава правен механизъм за защита на традиционните знания, притежавани от коренни и местни общности за използването на тези ресурси и насърчава отглеждането и запазването на култивирани местни сортове, растения и породи животни.
България е подписала Протокола на 23 юни 2011 г. Европейският съюз се е присъединил към Протокола в съответствие със своето Решение 2014/283/ЕС на Съвета. На основата на това е приет от страните и Регламент (ЕС) № 511/2014 на Европейския парламент и на Съвета, относно мерките, които ползвателите трябва да спазват, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване от Съюза.
При присъединяването си към Протокола, Европейският съюз е направил декларация, както и държавите Белгия и Сирия, а Дания е посочила част от своята територия, където няма да прилага разпоредбите на Протокола. Съгласно чл. 34, т. 3 от Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие всяка от договарящите страни по самата Конвенция или по някой от протоколите по нея декларира степента на компетенциите си по отношение на проблемите засегнати в Конвенцията или съответния протокол.
В случая България пристъпва към ратификация на Протокола от Нагоя без изрична декларация. При това положение след влизането в сила на Протокола за България, би следвало да се имат предвид няколко специфични обстоятелства, които се отнасят до неговото прилагане.
В България няма обособени коренни общности, които се визират в Протокола от Нагоя, които чрез свои законно упълномощени представители да се явяват правоимащи по отношение на предоставянето на познания за традиционно използване на местните генетични ресурси.
Съгласно чл. 136 от Конституцията на Република България, общината е основната административно териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление.
От това обстоятелство произтича и правомощието на тези три министерства да предоставят в зоната на своята компетентност разрешенията, визирани в Протокола от Нагоя за ползване на генетични ресурси. Принципът за правна сигурност изисква разпоредбите на Протокола от Нагоя да се прилагат само за генетични ресурси, върху които държавата има суверенни права.
От друга стана, остават отворени въпроси, които трябва да бъдат решени, за да се прилагат ефективно разпоредбите на този Протокол.
Протоколът от Нагоя не предвижда ретроактивност на своите разпоредби, което означава, че за известен период ще има различно третиране на ползвателите на генетични ресурси и знания за тях, които вече са ги получили спрямо тези, които кандидатстват и ги придобиват по новия ред.
В случай, че две държави имат еднакъв генетичен ресурс – обект на интерес от евентуален ползвател, те съгласно чл. 11 от Протокола са призовани да си сътрудничат. Ако не бъде постигнато разбирателство, Секретариатът на Конвенцията по биоразнообразие, съгласно чл. 27 от Конвенцията, извършва арбитраж и съответно помирение между страните, освен ако те не са се споразумели за друго.
Остава отворен въпросът как ще се процедира, ако определени действия по прилагането на Протокола са законни, съгласно законодателството на Европейския съюз, но не са законни спрямо законодателството на другата държава, в случай че тя не е от Европейския съюз.
С цел да се улесни развитието на българската наука е допустимо, съгласно чл. 66, ал. 4 от Закона за биоразнообразието да се създават улеснения за достъпа на български и други научни институти до генетични ресурси безвъзмездно, когато те са предназначени за нетърговски цели. Протоколът от Нагоя не противоречи на тази разпоредба.
Протоколът от Нагоя не урежда изключенията при извънредни ситуации, като възникване на епидемии и други, когато трябва да се гарантира улеснена процедура за достъп до генетичния ресурс, с цел проучване. Това е въпрос, който за България е решен, чрез т. 16 от Регламент (EC) 511/2014, който има пряко действие и третира случаите на реална и непосредствена опасност за здравето на хора и животни или растения, включително при грипни епидемии, обмяна на ваксини и прочие. Тъй като Протоколът от Нагоя не изисква промяната на съществуващо законодателство, за България въпросът би бил решен по този начин.
Предстои нормативно определяне на начина на подялба на ползите, размера, вида на материални и нематериални ползи, получавани от използването на генетичните ресурси.
След ратификацията на Протокола от Нагоя, България следва да създаде ефективен и действащ механизъм, чрез който да се прилагат разпоредбите му, както и за осъществяване на контрол върху тази дейност.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие, № 602-02-16, внесен от Министерски съвет на 4 май 2016 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Манушев.
Откривам дебата.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представителите на БСП лява България са подкрепили Законопроекта и ние ще го подкрепим в залата.
Аз само съжалявам, че този Законопроект не е бил разпределен и в Комисията по земеделието и храните поради факта, че една значителна част от ратифицирания Протокол от Нагоя касае генетичните ресурси както растителните генетични ресурси, така също и тези в областта на животновъдството. Има доста проблеми и въпроси, които няма да се решат само с ратификацията на Протокола от Нагоя.
Ние подкрепяме ратифицирането най-малко поради това, че се обръща внимание върху значимостта на генетичните ресурси. Те са в основата на развитието на модерно земеделие и за устойчивост на това земеделие, защото те са в основата и на създаването на бъдещи сортове.
Всичко това, което се случва с промяната в климата, това, което е поставено като предизвикателство във всяка една страна на Европейския съюз, не само в България, за да бъде решено в някакъв период от време и да се намерят решения на въпросите, е необходимо да се използват тези генетични ресурси, която всяка една страна има.
В Европейския съюз е създадена от скоро експертна група за разработването на мерките за приложението на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равностойно разпределение на ползите от тях. България също има представител в тази организация и в тази работна група, като една от целите на работната група е да координира дейността на Европейската комисия по околната среда във връзка с приложението на Протокола от Нагоя, достъпа до генетични ресурси и да се улесни сътрудничеството между отделните страни.
По същество Протоколът от Нагоя предоставя само една правна рамка, която позволява на държавите да регулират достъпа до генетичните им ресурси и в същото време да решават при какви условия ще се проведе този достъп, както и най-важното – какви ползи ще получат.
Получените ползи в замяна на достъп до генетичните ресурси могат да бъдат различно измерени. Могат да бъдат парични, могат да бъдат и непарични. Това е въпрос, който тепърва ще се изяснява, както и това какво означава „полза от ползването на определен генетичен ресурс“.
Протоколът от Нагоя се счита за първия международен документ, който признава, че местното население, местните общности имат право на обезщетения от ресурсите, придобити на техните земи и познания, които имат относно тяхното използване.
Един от начините, чрез който се постига тази цел, е прозрачност и информираност на всяка една от страните по отношение на това какви са възможностите на всяка отделна страна и как съхранява генетичните си ресурси. Това на този етап се постига с онлайн платформа за обмен на информация, която е положителна стъпка по отношение на прилагането на Протокола от Нагоя.
Искам да обърна внимание в Протокола на чл. 10, където се третират въпросите за ползите от генетичните ресурси. Към момента, за съжаление, все още няма разработен механизъм, който да определя как тези ползи ще бъдат оценени. Дава право на всяка държава членка да разработи свои правила и да ги прилага на своята територия. Например една държава като Норвегия има такива правила, въпреки че почти няма генетични ресурси, но тя финансира изключително много обмена на генетични ресурси между отделните държави с цел да запълни своята генбанка.
В България единствената официална структура, която съхранява генетични ресурси, е Институтът за развитие на генетичните ресурси в Садово. Това е Институт със 120-годишна история, който има генбанка, който има 60 хиляди образци, от които 57 хиляди са дълготрайно поддържани в колекцията на Института в Садово, а към този момент 3000 са в ситуация да бъдат обменяни между държавите членки. Само че искам да Ви обърна внимание, че след 2009 г. Институтът в Садово не получава абсолютно никакви средства за поддържането на тази богата колекция – една от най богатите в Европа, като се има предвид и разположението на България, където има възможност тези генетични ресурси да се увеличават.
Затова според нас за България нещата са предстоящи и трябва все пак да се реши, първо, въпросът с финансирането на възможността и необходимостта тези ресурси да се увеличават и да се запазят за бъдещите поколения, но в същото време в тази връзка е необходимо да се създадат повече възможности за координация и сътрудничество между институциите. На този етап ратифицирането на Протокола от Нагоя няма да ни даде тази увереност. Тепърва предстои изключително огромна работа, която българската страна, българското правителство трябва да свърши, за да може ратификацията на този Протокол да бъде ефективен механизъм за запазването на генетичните ресурси в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме в режим на гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие, № 602-02-16, внесен от Министерския съвет на 4 май 2016 г.
Прекратете гласуването, в залата няма кворум.
Поименна проверка.
Айдоан Муталиб Али- тук
Айхан Ахмед Етем- отсъства
Александър Руменов Ненков- отсъства
Александър Христов Методиев- отсъства
Алиосман Ибраим Имамов- тук
Алтимир Емилов Адамов- тук
Ана Георгиева Баракова- тук
Ангел Петров Найденов- тук
Анна Василева Александрова- отсъства
Антон Ангелов Долапчиев- тук
Антони Антониев Тренчев- отсъства
Атанас Зафиров Зафиров- отсъства
Атанас Иванов Ташков- тук
Атанас Петров Атанасов- отсъства
Атанас Славчев Стоянов- тук
Атанас Тодоров Мерджанов- отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов- тук
Бойка Грозева Маринска- тук
Борис Борисов Станимиров- отсъства
Борис Янков Ячев- тук
Борислав Любенов Великов- тук
Борислав Михайлов Борисов- отсъства
Борислав Райчов Миланов- отсъства
Борислав Сабинов Иглев- отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан- отсъства
Валентин Алексиев Николов- отсъства
Валентин Иванов Радев- тук
Валентин Кирилов Касабов- тук
Валентин Любенов Павлов- отсъства
Валентин Николов Иванов- тук
Валери Мирчев Жаблянов- отсъства
Валери Симеонов Симеонов- отсъства
Васил Миланов Антонов- отсъства
Велизар Пенков Енчев- тук
Венка Константинова Стоянова- тук
Венцислав Йорданов Каймаканов- отсъства
Вили Младенов Лилков- отсъства
Владимир Цветанов Тошев- тук
Владислав Тошков Николов- тук
Волен Николов Сидеров- отсъства
Галя Енева Захариева- тук
Галя Симеонова Георгиева- тук
Георг Даниелов Георгиев- отсъства
Георги Александров Ковачев- отсъства
Георги Иванов Андонов- отсъства
Георги Недков Кючуков- отсъства
Георги Николов Недев- тук
Георги Стоянов Кадиев- отсъства
Георги Страхилов Свиленски- тук
Георги Тодоров Божинов- отсъства
Георги Чавдаров Анастасов- отсъства
Георги Ченков Търновалийски- отсъства
Георги Янчев Гьоков- тук
Гроздан Спасов Караджов- тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен- отсъства
Данаил Димитров Кирилов- отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова- тук
Даниела Владимирова Савеклиева- тук
Даниела Йорданова Панайотова- тук
Делян Александров Добрев- тук
Делян Славчев Пеевски- отсъства
Десислав Славов Чуколов- отсъства
Десислава Вълчева Атанасова- отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева- тук
Джевдет Ибрям Чакъров- тук
Джейхан Хасанов Ибрямов- отсъства
Джема Маринова Грозданова- отсъства
Диана Иванова Йорданова- тук
Димитър Ангелов Горов- отсъства
Димитър Андреев Делчев- тук
Димитър Бойчев Петров- отсъства
Димитър Борисов Главчев- тук
Димитър Григоров Шишков- отсъства
Димитър Иванов Гечев- тук
Димитър Кирилов Байрактаров- тук
Димитър Крумов Танев- тук
Димитър Николов Лазаров- тук
Димитър Спасов Димитров- отсъства
Димитър Стоянов Дъбов- отсъства
Димитър Танев Танев- отсъства
Добрин Ненов Данев- тук
Добромир Проданов Проданов- тук
Дончо Спасов Баксанов- тук
Дора Илиева Янкова- тук
Драгомир Велков Стойнев- отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа- отсъства
Евгени Димитров Стоев- тук
Евгения Бисерова Алексиева- тук
Евгения Даниелова Ангелова- тук
Емил Димитров Райнов- тук
Емил Димитров Симеонов- тук
Ерджан Себайтин Ебатин- отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула- отсъства
Жельо Иванов Бойчев- отсъства
Живко Иванов Мартинов- тук
Иван Валентинов Иванов- тук
Иван Димитров Стойнов- тук
Иван Кирилов Иванов- тук
Иван Костадинов Станков- тук
Иван Николов Миховски- тук
Иван Пенков Иванов- отсъства
Иван Славов Иванов- тук
Иван Стефанов Вълков- отсъства
Иван Стоев Чолаков- тук
Иван Тодоров Димитров- тук
Иван Тодоров Ибришимов- тук
Илиан Сашов Тодоров- тук
Илия Янков Илиев- тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов- тук
Йордан Георгиев Андонов - отсъства
Йордан Кирилов Цонев- отсъства
Калина Петрова Балабанова- отсъства
Камен Костов Костадинов- отсъства
Катя Николаева Попова- тук
Кирил Боянов Калфин- отсъства
Кирил Добрев Добрев- тук
Кирил Николаев Добрев- отсъства
Кирил Петров Цочев- тук
Кирчо Георгиев Карагьозов- тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева- тук
Корман Якубов Исмаилов- отсъства
Корнелия Петрова Нинова- отсъства
Костадин Иванов Марков- тук
Красен Георгиев Кръстев- тук
Красимир Дончев Каракачанов- отсъства
Красимир Илиев Богданов- тук
Красимир Любомиров Велчев- тук
Красимир Петров Петров- отсъства
Красимир Христов Янков- отсъства
Красимира Арангелова Ковачка- тук
Кристиан Иванов Вигенин- отсъства
Кънчо Янев Филипов- тук
Лъчезар Богомилов Иванов- тук
Лъчезар Стаменов Никифоров- тук
Любомир Владимиров Владимиров- отсъства
Лютви Ахмед Местан- отсъства
Магдалена Ламбова Ташева- отсъства
Маноил Минчев Манев- отсъства
Манол Трифонов Генов- отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева- тук
Мариана Георгиева Тодорова- отсъства
Мариана Радева Бояджиева- тук
Мария Щерева Белова- тук
Мартин Димитров Димитров- отсъства
Мартин Стоянов Иванов- тук
Менда Кирилова Стоянова- отсъства
Методи Борисов Андреев- тук
Мехмед Юмер Атаман- тук
Миглена Дойкова Александрова- тук
Милен Василев Михов- тук
Милена Цветанова Дамянова- тук
Митхат Сабри Метин- отсъства
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков- отсъства
Михо Димитров Михов- отсъства
Муса Джемал Палев- тук
Мустафа Сали Карадайъ- отсъства
Мустафа Фахри Ахмед- отсъства
Найден Маринов Зеленогорски- отсъства
Настимир Ананиев Ананиев- отсъства
Невин Халил Хасан- отсъства
Нели Рускова Петрова- тук
Нено Христов Влайков- тук
Никола Пейчев Хаджийски- тук
Николай Веселинов Александров- тук
Павел Алексеев Христов- тук
Петър Владиславов Славов- отсъства
Петър Георгиев Кадиев- тук
Петър Георгиев Кънев- тук
Петър Иванов Петров- тук
Петър Костадинов Петров- тук
Петър Пандушев Чобанов- отсъства
Петър Христов Беков- тук
Петър Христов Петров- отсъства
Петя Цветанова Аврамова- тук
Пламен Веселинов Йорданов- тук
Пламен Дулчев Нунев- отсъства
Пламен Иванов Манушев- тук
Пламен Тачев Петров- тук
Полина Кръстева Карастоянова- отсъства
Радан Миленов Кънев- отсъства
Радослав Любчов Стойчев- тук
Ралица Тодорова Ангелова- тук
Рамадан Байрам Аталай- отсъства
Росен Петров Петров- тук
Румен Василев Гечев- отсъства
Румен Димитров Христов- тук
Румен Динев Желев- отсъства
Румен Иванов Иванов- тук
Румен Маринов Йончев- отсъства
Руслан Здравков Тошев- тук
Рушен Мехмед Риза- отсъства
Салиха Хакиф Емин- отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова- тук
Светлана Ангелова Найденова- отсъства
Светлин Димитров Танчев- отсъства
Светослав Димитров Белемезов- тук
Свилен Филипов Иванов- тук
Семир Хусеин Абу Мелих- отсъства
Силвия Анастасова Хубенова- тук
Слави Пенчев Бинев- отсъства
Славчо Стоев Атанасов- тук
Снежана Георгиева Дукова- тук
Станислав Георгиев Иванов- тук
Станислав Димитров Анастасов- отсъства
Станислав Стоянов Иванов- тук
Станислав Тодоров Станилов- отсъства
Стефан Георгиев Кенов- тук
Стефан Иванов Дедев- тук
Стефан Ламбов Данаилов- тук
Стефан Стайнов Желев- тук
Стефани Михнева Михайлова- тук
Стоян Михайлов Мирчев- тук
Султанка Димитрова Петрова- тук
Таско Михайлов Ерменков- тук
Теодора Радкова Георгиева- отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев- тук
Ферихан Илиязова Ахмедова- тук
Филип Стефанов Попов- тук
Хамид Бари Хамид- отсъства
Хасан Ахмед Адемов- тук
Христиан Радев Митев- тук
Христо Георгиев Гаджев- отсъства
Христо Георгиев Тодоров- отсъства
Христо Грудев Грудев- тук
Хюсеин Хасан Хафъзов- отсъства
Цвета Вълчева Караянчева- отсъства
Цветан Генчев Цветанов- отсъства
Цветомир Цвятков Михов- тук
Цецка Цачева Данговска- тук
Чавдар Георгиев Георгиев- тук
Чавдар Славчев Пейчев- тук
Четин Хюсеин Казак- отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш- отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов- отсъства
Явор Божилов Нотев- тук
Явор Илиев Хайтов- тук
Янаки Боянов Стоилов- отсъства
Янко Александров Янков- отсъства

Допълнително влезли и записали се народни представители, които са в залата: Атанас Зафиров, Валери Симеонов, Александър Методиев, Гюнай Хюсмен, Борислав Миланов, Волен Сидеров, Джейхан Ибрямов, Георги Кючуков, Мануил Манев, Мариана Тодорова, Любомир Владимиров, Димитър Бойчев, Анна Александрова, Красимир Янков, Менда Стоянова и Цветан Цветанов.
Кворум има, можем да продължим.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие, № 602-02-16, внесен от Министерския съвет на 4 май 2016 г., подкрепен от комисиите.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, правя процедура за второ гласуване на Протокола от Нагоя, тъй като нямаше мнения „против“, нямаше предложения за промяна, а и не може да има, защото това е международен договор, това е ратификация.
Поради тази причина предлагам да се гласува и на второ четене в днешното заседание Протокола от Нагоя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за гласуване на второ четене.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие
Член единствен. Ратифицира Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие, подписан от името на Република България на 23 юни 2011 г.”
Заключителна разпоредба
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Откривам дебата.
Има ли желаещи народни представители за изказване? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване на второ четене Закона за ратифициране на Протокола от Нагоя.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ЗА 2015 г.
Водеща е Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
С нейния доклад ще ни запознае председателят й господин Красимир Велчев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Първо искам да направя процедура за допускане в залата на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на госпожа доц. д-р Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане в пленарната зала на председателя на Комисията за защита от дискриминация.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Моля, квесторите, поканете доц. Джумалиева да заеме мястото за гости.
Заповядайте, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2015 г., № 620-00-8, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31 март 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 12 май 2016 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа и обсъди Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2015 г., № 620-00-8, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31 март 2016 г.
На заседанието присъстваха доц. д-р Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация, господин Баки Хюсеинов – заместник-председател на Комисията, и представители на неправителствени организации.
Отчетът за дейността на комисията за 2015 г. беше представен от председателя на Комисията за защита от дискриминация – доц. д-р Ана Джумалиева, която представи в резюме най-важните акценти в него.
Отчетът представя постигнатите резултати в работата на комисията през годината, като традиционно акцентира върху работата на заседателните състави, отчита дейността на специализираната и общата администрация и посочва някои от най-важните цели.
Общият брой на подадените жалби, сигнали и запитвания за 2015 г. е 995. Преобладаващите жалби и сигнали през отчетния период са свързани с дискриминация по различни признаци в социалната сфера – заетост, увреждания, възраст. Сериозен е броят и на жалбите по лично и обществено положение, по етническа принадлежност и вяра.
През изминалата година по жалби и сигнали на физически и юридически лица са образувани 474 броя преписки, по реда на чл. 50 от Закона за защита от дискриминация. В отчета на Комисията, съгласно чл. 40, ал. 5 от закона, е включена информация за дейността на всеки от постоянните й специализирани състави. Едни от най-важните функции на Комисията са възможността за самосезиране и превантивната й функция.
Госпожа Джумалиева сподели, че все още не са успели да разкрият 26-те регионални представителства на Комисията, поради липса на достатъчно финансови средства. Към настоящия момент са разкрити 24 регионални офиса на комисията, като в три от тях не са назначени служители, поради недостиг на финансови средства за издръжката им.
Комисията за защита от дискриминация е засилила сътрудничеството и съвместната си дейност с Министерския съвет, министерствата и неправителствените организации. Членове на Комисията и нейни служители участват в изключително много работни групи на национално и международно ниво.
В хода на дискусията, народни представители изразиха мнения по отчета и зададоха въпроси към председателя на Комисията
Госпожа Евгения Алексиева – заместник-председател на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, попита дали увеличението на бюджета на Комисията за 2016 г. ще окаже положителен ефект и ще реши проблема с регионалните офиси на Комисията през настоящата година.
Господин Юлиан Ангелов изрази мнение, че отчетът не трябва да се приема, тъй като според парламентарната група на Патриотичния фронт, Комисията е неефективен орган и решенията й се отхвърлят от съда. В отчета липсва прозрачност за финансовите разходи на Комисията.
Господин Джейхан Ибрямов заяви, че в отчета на Комисията не е отделено специално внимание и не е намерил място проблемът със самосезирането й. Той цитира конкретни случаи, в които се накърняват сериозно правата на български граждани и изрази мнение, че Комисията трябва да се самосезира по такива случаи и да представи информация за тях.
На поставените въпроси и изразени мнения отговориха доц. Ана Джумалиева и господин Баки Хюсеинов.
На въпроса за регионалните представителства, госпожа Джумалиева отговори, че за тях като институция, съществуването на регионалните представителства е от изключителна важност. Това е едно от нещата, с които Комисията е уникална в цяла Европа в сравнение с други сродни институции. Тя сподели, че увеличението на бюджета им за 2016 г. до известна степен ще помогне, но голяма част от тези средства не са заложени в параграф фонд „Работна заплата”, а в параграф „Издръжка” и това води до невъзможност да се осигурят работните заплати за регионалните представители.
На въпроса за финансовия отчет и непрозрачността на разходите на Комисията, тя заяви, че отчетът им съдържа финансова част. В сайта на Комисията, винаги се качват отчетите и проверките, които са направени, както и заверените протоколи от Сметната палата. Комисията като бюджетна организация – първостепенен разпоредител с финансови средства, подлежи всяка година на финансова проверка от страна на Сметната палата и финансовите отчети са заверени без забележки. На въпроса колко са отменените решения на Комисията, които са обжалвани пред административните съдилища, председателят на Комисията заяви, че в процентно отношение 60% са потвърдени, а само 40% са отхвърлени или върнати за ново доразглеждане.
По изразеното мнение на народния представител Юлиан Ангелов, че Комисията е неефективен държавен орган, тя отговори че Комисията за защита от дискриминация е акредитирана като национален орган по правата на човека и страната ни трябва да се гордее, че има такава Комисия.
На поставения въпрос за самосезирането на Комисията, отговори господин Баки Хюсеинов. Той заяви, че членовете на Комисията се самосезират постоянно по различни случаи, нарушаващи правата на българските граждани. Отчете като грешка, че една от най-важните функции на Комисията не е намерила място в отчета й, поради обемността му, но пое ангажимент в следващите отчети да се отдели специално място на самосезирането на Комисията и резултатите от него.
След проведените дебати, Комисията по вероизповеданията и правата на човека единодушно с 15 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация, № 620-00-8, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31 март 2016 г.
Комисията предлага и Проект за решение, което трябва да бъде разисквано и прието от Народното събрание.”
Затова, господин Председател, разрешете ми да прочета и Проекторешението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Да, за което Ви моля.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев.
Преди да открия дебата, уважаема доц. Джумалиева, според нашия Правилник Вие имате право да вземете думата. Ако желаете, моля с вдигане на ръка да дадете знак.
Откривам дебата по точката от дневния ред.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
От своя страна, желаете ли да заявите нещо? Не.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2015 г., № 620-00-8, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 31 март 2016 г. Отчетът за дейността на Комисията е подкрепен от Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ОТЧЕТ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОЦЕСА НА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ ПРЕЗ 2014 Г. И ОТЧЕТ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОЦЕСА НА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 30 ЮНИ 2015 Г.
Първият доклад е от Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Кънев, заповядайте, за да ни запознаете с доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм. (Реплика от народния представител Петър Кънев.)
Направете процедурата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, на основание чл. 46, ал. 2, моля да гласуваме за допускане в залата на Митко Симеонов – заместник-изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, и на Михаил Владов – член на Надзорния съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Има ли обратно становище? Няма.
Режим на гласуване за допуск в залата. (Шум и реплики.)
Прекратете гласуването, обявете резултат. (Реплики: „Няма кворум. Прегласуване!“)
Прегласуване.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Има ли обратно становище по направеното предложение за прегласуване? Няма.
Моля Ви, режим на гласуване за допуск в залата на заместник-председателя на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол и членът на Надзорния съвет, както беше отправено предложението от господин Кънев.
Гласували 77 народни представители: за 75, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите да заемат определените им места.
Господин Кънев, заповядайте за доклада по първия период на отчетност.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г., № 504-00-17, внесен от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 25 март 2015 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 1 юни 2016 г., разгледа и обсъди Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г., № 504-00-17, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
На заседанието присъстваха: Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и представители на неправителствени организации.
Отчетът бе представен от Емил Караниколов.
През 2014 г. дейността на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (Агенцията), се осъществяваше в сложна обстановка, както за самото ведомство, така и за страната. Министерски съвет прие две решения, с които намали числеността на персонала с 40 души и премести администрацията на нов адрес. Структурирането на ведомството чрез преразпределение на някои от дейностите, съобразно приетите изменения в Устройствения правилник на Агенцията, както и процеса по настаняване в новата сграда, се отразиха на резултатите от дейностите по приватизация и следприватизационен контрол през годината. Външни фактори, които рефлектираха върху крайния резултат от работата на Агенцията през годината, бяха провеждането на парламентарните избори и свързаното с това отлагане или забавяне на някои приватизационни процедури по искане на ресорните министерства.
В резултат от съвкупното отражение на изброените по-горе фактори Агенцията отчита забавяне на дейностите по приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г.
През същата са извършени всички подготвителни дейности, свързани с продажбата на 76 обекта за приватизация. Приети са 34бр. правни анализи, информационни меморандуми и приватизационни оценки за обекти от приватизационния ресурс.
Подготвени и предложени за приватизационна продажба през публични търгове са 43 обекта, като са осъществени 7 приватизационни сделки – 18,9% от планираните.
Проведени са два централизирани публични търга, на които са предложени за продажба пакети от акции на 31 дружества, по които са осъществени 2 сделки с приходи в размер на 2 488 лв. Паралелно с това Агенцията е осъществила маркетингови мероприятия във връзка с приватизационните процедури на други 27 обекта.
Агенцията отчита договорени плащания в размер на 1 522 488 лв., в т.ч. компенсаторни инструменти в размер на 2 488 лева по номинална стойност.
Основни причини за малкия брой приватизационни продажби остават: липсата на инвеститорски интерес; тенденцията за намалена инвестиционна активност в страната; отлагане или забавяне на приватизационни процедури по искане на ресорните ведомства; характерните особености и влошеното финансово-икономическо състояние на предлаганите обекти.
Ресурсът от обекти, подлежащи за приватизация към 31 декември 2014 г., е съставен от: 17 дружества с над 50 на сто държавно участие, 5 бр. обособени части и 70 миноритарни пакета акции/дялове, собственост на държавата в капитала на търговски дружества. В ресурса се включват още и 83 имота – частна държавна собственост, предложени за продажба от различни областни управители, и 5 обекта, представляващи дялове/акции, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие. Други 27 пакета с миноритарно държавно участие в капитала са от търговски дружества, които не са пререгистрирани към 1 януари 2012 г., съгласно Закона за търговския регистър.
Дейността по контрол върху изпълнението на параметрите по сключените приватизационни договори се конкретизира с анализирани 123 отчета по 79 приватизационни договора и изготвени 102 бр. уведомления до купувачите по приватизационните договори за представяне на всички отчетни документи, необходими за доказване на изпълнението на поетите с договорите задължения за предишната година.
През 2014 г. беше осъществено процесуално представителство по 248 броя изпълнителни дела. По сметка на Агенцията са постъпили плащания по влезли в сила осъдителни решения по 20 бр. изпълнителни дела.
В резултат на осъществената дейност по следприватизационен контрол, през 2014 г. в Агенцията са приети плащания по цена и неустойки, както и по съдебни разноски, в размер на 1 381 424 лв. Тази сума включва възстановените разноски по дела, които са в размер на 66 449 лв., и които не участват в сумата на общите приходи на Агенцията.
Към 31 декември 2014 г. подлежащи на контрол по отношение на изплащането на цената са 198 приватизационни договора. Общият брой на договорите, подлежащи на контрол по отношение на различни социални ангажименти и други задължения, в това число изпълнението на инвестиционни програми, е 105.
За 2014 г. Агенцията отчита приходи от дейностите по приватизация и следприватизационен контрол в размер на 2 853 572 лева, представляващи парични постъпления и непаричните средства, получени от продажби.
Отчетените разходи за 2014 г. са в размер на 3 926 453 лева или 97,52 % от утвърдения разходен таван. Средствата са използвани за заплати на персонала, с дължимите осигуровки върху тях, в това число изплатените обезщетения на съкратените служители, и за материално-техническо осигуряване и финансиране на дейностите по приватизация и следприватизационен контрол.
За отчетния период Надзорният съвет на Агенцията е провел 15 заседания и е приел 574 решения.
След гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да вземе следното решение:
Проект!
РЕШЕНИЕ
по отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема отчета…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Кънев, искам да направим едно уточнение: „Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 22д, ал. 1, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол“ да го допълним като абзац преди „реши“.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Не възразявам.
„РЕШИ:
Приема отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Това е по първия доклад за 2014 г.
Моля Ви да изчетете и доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм по отношение на второто решение, което е за периода 1 януари – 30 юни 2015 г.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: И вторият доклад, който касае периода 1 януари – 30 юни 2015 г.
„СТАНОВИЩЕ
относно Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г., № 504-00-23, внесен от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол на 19 ноември 2015 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 юни 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г.
На заседанието присъстваха Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и представители на граждански организации.
Отчетът беше представен от Емил Караниколов, който отбеляза, че през отчетния период са открити 8 процедури за продажба, от които 6 имота частна държавна собственост, една обособена част от търговско дружество и едно дялово участие. Поради установяване на съсобственост за някои от имотите частна държавна собственост и след оттегляне от областните управители на предложения за продажба, са закрити процедурите за 4 имота частна държавна собственост. От подлежащите на приватизация обекти отпадат три дружества, тъй като в приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол са включени „Аудиовидео Орфей“ ЕАД, гр. София, Национална агенция „Музика“ ЕООД, гр. София и „Агенция за дипломатически имоти в страната“ ЕООД, гр. София.
В съответствие с чл. 11, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол агенцията изготвя проект за изменение и допълнение на списъка на търговски дружества с държавно участие в капитала, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства. Проектът е одобрен от Надзорния съвет на агенцията и предвижда от списъка да се заличат 8 дружества, поради сключени вече приватизационни сделки или заличаване, след проведени процедури по несъстоятелност или ликвидация. За 9 дружества е направена промяна на наименования, на абревиатури и местоположение, както и актуализация на размера на държавното участие за продажба с непарични платежни средства, поради приключил процес на удовлетворяване на реституционни претенции и промени в капитала на търговски дружества. Увеличава се размерът на държавното участие, за което се допуска плащане с непарични платежни средства от 10 на сто на 30 на сто от държавното участие в капитала на три дружества от списъка. Прави се предложение и за включване в списъка на пакети акции или дялове от капитала на 7 нови търговски дружества, с цел привличане на инвеститорски интерес към закупуването им.
Към 30 юни 2015 г. Агенцията е работила по ресурс от 15 мажоритарни пакета акции/дялове, представляващи дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и 6 пакета от дялове/акции, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества. Ресурсът включва още и 62 търговски дружества с под 50 на сто държавно участие в капитала, за 23 от които съществуват проблеми, затрудняващи приватизацията им.
Поради реституционни претенции и заведените по този повод съдебни дела, остава блокирана продажбата на миноритарното държавно участие в капитала на 34 дружества. От обособените части, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала, подготвени за продажба са 6. Агенцията работи по ресурс от 92 имота – частна държавна собственост, предложени за продажба от областни управители и ръководители на държавни ведомства, от които 66 са вече с открити приватизационни процедури. През първото полугодие на 2015 г. са предприети действия по подготовката за продажба на 64 обекта – 14 мажоритарни пакета и дялови участия, 30 имота – частна държавна собственост, 3 обособени части и 17 миноритарни пакета, собственост на държавата в капитала на търговски дружества.
Съгласно приетия План за работа през 2015 г. Агенцията предвижда да реализира продажбата на 30 обекта.
През полугодието се подготвят и предлагат за продажба 34 обекта. За продажбата на 16 имота – частна държавна собственост и обособени части от капитала на търговски дружества, са обявени публични търгове с явно наддаване.
Общо договорените плащания по осъществените две приватизационни продажби през отчетния период са в размер на 112 800 лв.
По отношение на следприватизационния контрол са анализирани и приключени с констатации 46 отчета по 36 приватизационни договора.
В резултат на осъществената дейност по следприватизационен контрол през първото шестмесечие на 2015 г., в Агенцията са приети плащания по цена и неустойки в размер на 2 913 668 лв.
Общият брой на приватизационните договори с неизпълнени задължения по отношение на изплащането на цена към 30 юни 2015 г. е 189. Общият размер на задълженията по цена е 122 957 612 лв. и 60 562 563 USD, включващи просрочени вноски и дължими лихви и неустойки.
Към 30 юни 2015 г. договорите с останали неизпълнени задължения по инвестиционни програми са два, като очакваните инвестиции са в общ размер на 445 431 430 лв. и 100 500 USD.
Общият брой на договорите, подлежащи на контрол по отношение на различни социални ангажименти и други задължения, включително и задължения за извършване на инвестиции е 101.
Осъществено е процесуално представителство по 205 дела, от които 174 изпълнителни дела и 31 искови производства. Общо вземанията на Агенцията по изпълнителни дела и искови производства, по които тя е ищец, са в размер на приблизително 97 млн.лева (главници, разноски и лихви). С оглед характеристиките на обезпеченията, вписани в полза на Агенцията, реално събираеми са до 30 на сто от посочената сума на вземанията.
Постъпленията от дейността на Агенцията през отчетния период са в размер на 3 млн. 50 хил. лв. На основание чл. 9 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол разходите за приватизация и следприватизационен контрол се извършват чрез бюджета на Агенцията. Отчетените разходи за периода са в размер на 1 млн. 316 хил. лв., представляващи 37% от утвърдения разходен таван. Средствата са използвани за заплати на персонала, с дължимите осигуровки върху тях и за материално-техническо осигуряване и финансиране на дейностите по приватизация и следприватизационен контрол.
След представяне на Отчета се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11 народни представители, без „против“ и „въздържали се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме следното:
Проект
РЕШЕНИЕ
по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
РЕШИ:
Приема Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кънев.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да участват в него?
Господин Славов, заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на АБВ пожела да изрази своето отношение към представените отчети за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г. и първото полугодие на 2015 г. Според нас те са добре подготвени, информиращи, обхватни, богати на фактически и числови данни.
От изнесеното в тях обаче, както и от приложенията към отчетите, можем да направим и съответните изводи за нашата национално-икономическа и за стопанисващата материален национален капитал политика. От тези изводи обаче не можем да сме спокойни, уважаеми колеги!
Отчетът за 2014 г. третира значими теми, но и съдържа озадачаващи данни. Вносителят открито показва, че 2014 г. е най-слабата по отношение на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за последните шест години. За нас обаче изтъкнатите причини са твърде любопитни, защото ги намираме за изключително субективни. Техен преносител е човешкият фактор, което означава, че биха могли да бъдат и предотвратени.
Според Отчета една от основните причини за слабата равносметка по направеното от Агенцията е решението на Министерския съвет в края на 2013 г. за преместване на администрацията й в друга сграда. Точно то довежда до дезорганизация, намаляване на числеността на служителите с 40%, конкретно с 40 бройки, защото се установява, че новата сграда разполага с по-малко пространство, а не защото са наложителни структурни промени в администрацията.
И днес стои въпросът: тези съкратени заради материалните обстоятелства 40 служители нужни ли са били, или не са били нужни за устройването и функционалността на Агенцията по приватизация? Фактът е абсурден: става дума за държавна структура, която се създава със съответен държавен нормативен акт.
Програмата за приватизация е приета от Надзорния съвет, внесена е в Министерския съвет и гласувана в Народното събрание с приемането на Закона за държавния бюджет за 2014 г. Но въпросът държавна политика ли е приватизационната програма на Агенцията, утвърдена от Народното събрание на Република България, продължава да виси, защото през следващите месеци Програмата де факто спира, защото предстоят избори, а служебното правителство не е мотивирано да се заеме с отговорната процедура, която по Конституция е негов дълг. Редица министри от кабинета отказват да се наемат с участие и спират с нарочни писма над 95% от ресурса за приватизация – факти, които не бива да бъдат подминавани!
Приватизационният процес се възстановява след ноември 2014 г. – ясно защо тогава. Следва нова ревизия на иначе приетата като закон Програма за приватизация, от която отпадат отделни обекти. Все пак от Отчета се разбира, че през годината са подготвени 76 обекта. Ако се аргументираме с последващи числа, през иначе трудните месеци на 2014 г. са били предложени за приватизация 43 обекта, като след успешни търгове са осъществени само седем приватизационни процедури – за три имота, две обособени части и два миноритарни пакета, донесли на Агенцията 1,5 млн. лв.
Тъй като броят на обектите, по които е работила Агенцията за приватизация, е относително голям, а броят на завършилите със сделка процедури е твърде малък, неизбежно се налага изводът за удивително ниска ефективност на държавния приватизационен орган. Приходите от дейността през първата отчетна година значително отстъпват на разходите за издръжка на Агенцията, а през 2015 г. малко ги надвишават. Едва ли обаче и те са достатъчни за удовлетворението на самите участници в приватизационния процес.
Не носят оптимизъм за функционалния потенциал на Агенцията и отчетните данни за следприватизационния контрол. Изготвени са 102 писма. Тук обаче по приватизационни договори за получаване на информация по изпълнение на задълженията чрез писма от новите собственици каква ли информация се получава?! Деветдесет и три писма са изпратени до компетентните държавни органи за изисквания на документи, които да докажат изпълнение на поети ангажименти по договорите за приватизация. Това е източникът на информация как приватизаторите изпълняват задълженията си по договорите – информация от тях самите!
Впечатляващи са в Отчета числата за вида на приходите от дейността на Агенцията за 2014 г. От приватизационни процедури – 1 млн. 370 хил. лв., от следприватизационен контрол – около 1,5 млн. лв. Преразходи за осигуряване дейността на Агенцията – само на нея, от 3 млн. 900 хил. лв.
В изложеното по Отчета за 2014 г. се оглежда националната ни приватизационна политика – тази, която предостави, но не успя да възстанови работещата и успяваща българска индустрия, икономиката ни. Коментираните по-горе негативни резултати са функция не на поведението на „новите“ собственици, а на дейността на длъжностни лица, служители и политици, работили или работещи по законите на държавата, за нейния интерес вече над 20 години.
Отчетът за 2015 г. ни информира за подготвени предложения за продажба на 34 пакета, за капитала на търговски дружества, в това число имоти, частна държавна собственост, и миноритарни пакети.
Проведени са 34 присъствени търга и 19 неприсъствени, като се налага обобщението на вносителя, че следприватизационният контрол е по-силен от приватизацията.
При приходи за шестте месеца от 2 млн. 900 хил. лв. 1 млн. 700 са доброволно внесени за нарушения по приватизационния договор от Електроразпределително предприятие ЧЕЗ.
Равносметката за установени 189 приватизационни договора с неизплатени по цени 122 милиона и 101 договора с неизпълнени задължения по трудова заетост само потвърждават направени по-горе изводи за целите и възможностите на държавата, представляващите я и новите собственици.
И за да допълним с още един факт скептичната си оценка за приватизационния процес, не искаме да подминем интересен текст в Приложение № 7 към Отчета, последно изречение:
„Прекратен договор за изготвяне на правен анализ и приватизационна оценка за „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя“ АД – поради непредоставяне на информация от страна на изпълнителния директор на дружеството е прекратен договорът с оценителския екип“.
И това бих попитал: сериозно ли е, господа от Надзорния съвет на Агенцията? Очаквах да прочета, че сте подготвили поне прекратяване на договора за управление на самия директор.
Работодателят на изпълнителния директор известен ли е с какви довереници провежда политиката на страната си? Или ще кажем: какво от това?
За нас от Парламентарната група на АБВ няма съмнение, че Отчетът за процеса на приватизация повдига важни въпроси и заедно с това, възбужда тревога за съществуващите сериозни проблеми по защита интересите на държавата и народа ни чрез провеждането на системен и отговорен следприватизационен контрол.
Скептици сме относно възможностите за съществуващите и незащитили убедително мисията си органи – Агенцията и Надзорния съвет, да се подобри ефективността на работата тук и в материално, и в политическо изражение.
Както Отчетът за 2015 г. ни информира, Агенцията сама прехвърля делата си с ЧЕЗ на Министерството на финансите, което ние оценяваме като рационално решение, но и като решение, подсказващо ни за необходимостта Народното събрание, с участието на правителството, да предприеме законодателна инициатива за качествено ново състояние на работата с остатъчния приватизационен фонд, за създаване на системен, работещ, отговорен и резултатен следприватизационен контрол. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Иванов? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Квесторите, поканете народните представители в залата.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
РЕШИ:
Приема Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2014 г.“
Гласуваме, колеги.
Гласували 80 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
РЕШИ:
Приема Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2015 г.“
Гласуваме.
Гласували 84 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Уважаеми народни представители, предлагам да се върнем към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ НАГОЯ ЗА ДОСТЪП ДО ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ И СПРАВЕДЛИВО И РАВНОПРАВНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОЛЗИТЕ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ТЯХНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ, КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ.
В доклада за гласуване на второ четене в пленарната зала предложеният текст се разминава от Проекта на Министерския съвет, като по предложение на Комисията е включена една Заключителна разпоредба с „Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Няма възможност за подобно допълнение, след като то не е направено по съответния ред между първо и второ четене и гласуването на първо и второ се състои в едно пленарно заседание.
Затова предлагам на Вашето внимание Законопроекта по вносител за второ гласуване, който гласи:
„ЗАКОН
за ратифициране на Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие
Член единствен. Ратифицира Протокола от Нагоя за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхното използване, към Конвенцията за биологичното разнообразие, подписан от името на Република България на 23 юни 2011 г.“ (Реплика.)
В доклада Комисията е сложила една заключителна разпоредба, която не съответства на Проекта на Министерския съвет, а при текстове, които се гласуват в едно пленарно заседание – едновременно на първо и второ, трябва Законопроектът да е подкрепен изцяло по вносител, без творческа инициатива от народните представители – да посочват различен момент за влизане в сила на Закона, в случая за ратификация.
Гласуваме.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Колеги, правя процедурно предложение. Наред е точка 9 от седмичната ни програма – Административен мониторингов доклад за 2014 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), с вносител – Министерския съвет. В момента Мониторинговият доклад за 2015 г. е разпределен и се обсъжда от постоянните комисии. Считам, че е целесъобразно да проведем общ дебат, както и по току-що приключилата точка за следприватизационния контрол – едновременно отчетите за 2014 и 2015 г., поради което предлагам да отложим тази точка от седмичната програма, за да гледаме в общ дебат двата отчета идната седмица.
Гласуваме.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Тъй като т. 10 е фиксирана като точка първа за утре – петък, 17 юни, сега ще продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за второ гласуване.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, позволете ми да направя предложение за допускане в залата във връзка с разглеждането на предстоящия Законопроект на следните лица от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов – заместник-министър, главен комисар Николай Николов – директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, Александър Джартов – директор на дирекция „Критична инфраструктура, превенция и контрол” в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, и Петър Тошков – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, режим на гласуване за допускане в залата на гости от Министерството на вътрешните работи.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 1 и 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам анблок на гласуване наименованието на Закона, параграфи 1 и 2 по вносител, изцяло подкрепени от Комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: По § 3 има направено предложение от Иван Валентинов и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 3.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: По § 4 – има направено предложение от народните представители Иван Валентинов Иванов, Манол Генов и Дора Янкова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Светослав Белемезов, неподкрепено от Комисията.
Комисията предлага то да бъде отхвърлено.
Предложението е следното:
„В § 4 създават се нови чл.6а-чл.6е:
„Добавя се нов чл.6е със следното съдържание:
„Чл.6е. (Нов) (1). Всички други видове рискове и специфични рискове, извън споменатите в Наредбата по чл. 6, ал. 2, тяхното изследване, обследване, анализ, оценка и картографиране се извършва с експертизи по директивите на Европейския съюз и чрез съществуващи методики.
(2) С годишните планове за изпълнение на Националната програма за намаляване риска от бедствия се определят юридическите лица, които възлагат извършването на експертизите по ал. 1.”
Предложение от Румен Иванов и група народни представители по § 4.
Предложението се подкрепя от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. Създават се чл. 6а-6д:
„Чл. 6а. (1) Планирането на намаляването на риска от бедствия се извършва на национално, областно и общинско ниво.
(2) Планирането обхваща разработването и актуализацията на:
1. национална стратегия за намаляване на риска от бедствия;
2. национална програма за намаляване на риска от бедствия;
3. секторни и регионални програми, свързани с намаляване на риска от бедствия;
4. областни програми за намаляване на риска от бедствия;
5. общински програми за намаляване на риска от бедствия.
(3) Съветът по чл. 62, ал. 3 дава указания за разработването и изпълнението на програмите по ал. 2, т. 4 и 5.”
Чл. 6б. (1) Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия определя:
1. анализ на средата;
2. анализ на силните страни, слабите страни, възможностите и заплахите;
3. стратегическите цели за намаляване на риска от бедствия на територията на Република България;
4. набелязване на мерки за постигане на зададените цели;
5. измерими индикатори за изпълнение на мерките по т. 4;
6. план за действие;
7. механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението на националната стратегия.
(2) Проектът на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерския съвет за срок един месец.
(3) В едномесечен срок след изтичането на срока по ал. 2 министърът на вътрешните работи внася Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия за приемане от Министерския съвет.
(4) Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия е със срок за изпълнение, не по-малък от 10 години.
(5) По предложение на министъра на вътрешните работи с решение на Министерския съвет може да се измени или отмени Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия, като се спазва процедурата по ал. 2 и ал. 3.
Чл. 6в. (1) За изпълнение на целите на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия се разработва Национална програма за намаляване на риска от бедствия със срок на действие пет години, която съдържа:
1. стратегическите цели;
2. оперативните цели;
3. дейности за реализиране на оперативните цели.
(2) Проектът на Националната програма за намаляване на риска от бедствия се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерския съвет за срок един месец.
(3) В едномесечен срок след изтичането на срока по ал. 2 министърът на вътрешните работи внася Националната програма за намаляване на риска от бедствия за приемане от Министерския съвет.
(4) По предложение на министъра на вътрешните работи с решение на Министерския съвет може да се измени или отмени Националната програма за намаляване на риска от бедствия, като се спазва процедурата по ал. 2 и 3.
(5) За изпълнение на Националната програма за намаляване на риска от бедствия се приемат годишни планове.
(6) Плановете по ал. 5 задължително съдържат:
1. оперативни цели;
2. дейности;
3. бюджет;
4. срок за реализация;
5. очаквани резултати;
6. индикатори за изпълнение;
7. отговорни институции.
(7) Финансирането на дейностите по ал. 6, т. 2 се осъществява в рамките на одобрения бюджет на компетентните органи и от други източници за финансиране.
(8) Министърът на вътрешните работи ежегодно до месец юни внася в Министерския съвет доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година.
Чл. 6г. (1) За изпълнение на целите на Националната програма за намаляване на риска от бедствия и във връзка с намаляване на рисковете, определени с областния план за защита при бедствия, се разработват областни програми за намаляване на риска от бедствия, които съдържат:
1. оперативните цели;
2. дейности за реализиране на оперативните цели.
(2) Проектът на областна програма за намаляване на риска от бедствия се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на съответната областна администрация за срок един месец.
(3) В едномесечен срок след изтичането на срока по ал. 2 областният управител внася областната програма за намаляване на риска от бедствия за приемане от съвета по чл. 62, ал. 3.
(4) По предложение на областния управител може да се измени или отмени областната програма за намаляване на риска от бедствия, като се спазва процедурата по ал. 2 и 3.
(5) За изпълнение на областната програма за намаляване на риска от бедствия се приемат годишни планове.
(6) Плановете по ал. 5 задължително съдържат:
1. оперативни цели;
2. дейности;
3. бюджет;
4. срок за реализация;
5. очаквани резултати;
6. индикатори за изпълнение;
7. отговорни институции.
(7) Финансирането на дейностите по ал. 6, т. 2 се осъществява в рамките на одобрения бюджет на компетентните органи и от други източници за финансиране.
(8) Председателят на съвета по чл. 64а, ал. 1 ежегодно до месец май внася в съвета по чл. 62, ал. 3 доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година.
Чл. 6д. (1) За изпълнение на целите на областната програма за намаляване на риска от бедствия и във връзка с намаляване на рисковете, определени с общинския план за защита при бедствия, се разработват общински програми за намаляване на риска от бедствия, които съдържат:
1. оперативните цели;
2. дейностите за реализиране на оперативните цели.
(2) Проектът на общинската програма за намаляване на риска от бедствия се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на съответната общинска администрация за срок един месец.
(3) В едномесечен срок след изтичането на срока по ал. 2 кметът на общината внася общинската програма за намаляване на риска от бедствия за съгласуване от съвета по чл. 64а, ал. 1, след което я предлага за приемане от общинския съвет.
(4) По предложение на кмета на общината може да се измени или отмени общинската програма за намаляване на риска от бедствия, като се спазва процедурата по ал. 2 и 3.
(5) За изпълнение на общинската програма за намаляване на риска от бедствия се приемат годишни планове.
(6) Плановете по ал. 5 задължително съдържат:
1. оперативни цели;
2. дейности;
3. бюджет;
4. срок за реализация;
5. очаквани резултати;
6. индикатори за изпълнение;
7. отговорни институции.
(7) Финансирането на дейностите по ал. 6, т. 2 се осъществява в рамките на одобрения бюджет на компетентните органи и от други източници за финансиране.
(8) Председателят на съвета по чл. 65а, ал. 1 ежегодно до месец април внася в съвета по чл. 64а, ал. 1 доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат по § 4 за създаването на членове от 6а до 6д? Не виждам.
Господин Белемезов, имате Ваше предложение. Ще го защитите ли?
Няма желаещи за участие в дебата, закрит е.
Първо съм длъжна да подложа на гласуване предложението на господин Светослав Белемезов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 75 народни представители: за 13, против 14, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок подлагам на гласуване параграфи с номера от 5 до 8 включително, подкрепени от Комисията, изцяло по вносител.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: По § 8 има направено предложение от народния представител Десислава Атанасова и група, което е оттеглено.
Предложение от народните представители Пламен Манушев, Христо Гаджев и Валентин Радев.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В чл. 14, ал. 2 думите „на изпълнителната власт” се заменят с „по ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаването на нов § 9 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно!
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
По § 16 има направено предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за а§ 15, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по изцяло подкрепените от Комисията текстове по вносител? Няма.
Гласуваме анблок параграфи с номера от 9 до 15 по вносител включително, които стават съответно с нова номерация, иначе изцяло подкрепени в редакцията им – от 10 до 16 включително по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Уважаеми колеги, остават по-малко от три минути до края на предвидената ни работа за днес. Тъй като следващият текст по § 17 е по-дълъг, тук ще прекъснем второто четене на Законопроекта.
Утре – редовно пленарно заседание с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)




Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов

Секретари:
Айхан Етем
Иван П. Иванов