Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Иван К. Иванов и Явор Нотев

Секретари: Георги Търновалийски и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.

Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно приетата от нас седмична програма точка първа за днес – петък, 17 юни, която следва да обсъдим и гласуваме, е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС.
Няколко са законопроектите.
Първият по време е с вносители Цветан Цветанов и група народни представители, вторият – Мариана Тодорова и група народни представители, третият – Корнелия Нинова и група народни представители, четвъртият Законопроект е на господин Георги Кадиев, петият – на Радан Кънев и група народни представители, шестият – Явор Хайтов и група народни представители, седмият е на Четин Казак и Хамид Хамид.
Процедура – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Днес предстои да гледаме в пленарната зала изключително важна точка. Важността й се подкрепя и от това, че заради тази точка няма да има парламентарен контрол.
Във връзка с това правя предложение дебатите и гласуването по тази точка от днешната програма да бъдат пряко излъчвани по БНТ и БНР. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 149 народни представители: за 55, против 56, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Доклад на Комисията по правни въпроси – общ доклад по седемте законопроекта.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
на първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-68, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 26 май 2016 г., Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-69, внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители на 27 май 2016 г., Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-70, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 27 май 2016 г., Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-73, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 31 май 2016 г., Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-75, внесен от Радан Миленов Кънев и група народни представители на 31 май 2016 г., Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-76, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 1 юни 2016 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-77, внесен от Четин Хюсеин Казак и Хамид Бари Хамид на 1 юни 2016 г.
На свое заседание, проведено на 1 юни 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди горепосочените законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
На заседанието присъстваха: от президентството на Република България – госпожа Наталия Киселова и господин Пламен Конов – съветници по правни въпроси на президента на Република България; от Министерството на външните работи – господин Иларион Иларионов – политически съветник на министъра на външните работи и госпожа Милена Узунова – началник отдел „Процесуално представителство” в дирекция „Правна”, както и представители на инициативни комитети и неправителствени организации.
Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-68, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители, беше представен от Данаил Кирилов. Той подчерта, че с изменението на чл. 14 се цели да се усъвършенства режимът на гласуването извън страната при национални избори, като се осигури упражняването на активното избирателно право от българските граждани извън страната въз основа на обективни и ясни критерии за образуване на избирателните секции.
Със Законопроекта се цели постигането на равнопоставеност по териториален принцип и гарантирането на еднаквост на изискването за определен брой заявления за откриване на секция – във всички случаи този брой е 60 избиратели, подали предварително заявления, и общ максимален брой на всички секции, образувани по всички способи – за всички държави по света – не повече от 35 секции.
По отношение на държавите извън Европейския съюз, в които могат да се образуват секции, се изисква преценка и предложение от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, като решението се взема от Централната избирателна комисия (ЦИК). Решението подлежи на обжалване и съдебен контрол по общия ред в Изборния кодекс.
С изменението на чл. 13 се възстановява възможността за участие на организациите на българските граждани в съответното място при образуването на избирателните секции.
Цели се и намаляване на прага за образуване на кметство в Закона за административно-териториалното устройство на Република България, въз основа на който се насрочват избори за кмет на кметство от 400 на 350 души.
Господин Лъчезар Никифоров представи мотивите на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-69, внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители.
Със Законопроекта се предлага въвеждането на общ критерий за всички държави и всички български граждани по света, без да се ограничава броят и местоположението на избирателните секции. Цели се и предоставянето на възможност за образуване на секции, без да са изпълнени критериите за това, по мотивирано предложение на ръководителя на дипломатическото или консулско представителство, но при спазване на съответната процедура и срокове. Въвежда се възможността съдопроизводството по изборните дела да се реализира пред административните съдилища и се предлага изменение в Закона за административно-териториалното устройство, като критерият за разкриване на кметство да бъде 250 избиратели.
Господин Чавдар Георгиев представи Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-70, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители. Той подчерта, че с него се цели преуреждане на принципни регулации за произвеждането на избори като: задължителното гласуване; съвместяването на избори и гласуване по национален референдум; организацията и подготовката на изборите и разпределение на отговорностите и задълженията между избирателните комисии и органите на изпълнителната власт; законодателно закрепване и уреждане на публичността на данните за активността на избирателите в изборния ден, както и промяна в критериите за образуване на кметство.
Със законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-73, внесен от Георги Стоянов Кадиев, и № 654 01 75, внесен от Радан Миленов Кънев и група народни представители, се предвижда възстановяването на отменените правила за гласуване на българските граждани в чужбина, с въвеждането на възможността за откриване на автоматични секции зад граница в зависимост от предходната избирателна активност. При провеждане на избори за народни представители се предвижда създаването на Тридесет и втори изборен район извън страната, като се предоставя възможност избирателите извън страната да гласуват за кандидатски листи и с преференция, а не единствено за партия и коалиции. Въвежда се мандатите извън страната да се определят адхок въз основа на броя на гласувалите в изборния ден.
Господин Явор Хайтов представи Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-76, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители. Със Законопроекта се предлага създаване на избирателен район в чужбина, с цел повишаване на мотивацията за гласуване на българските граждани извън страната и увеличаване на общата избирателна активност. Въвежда се обявяването на кандидатите за президент и вицепрезидент от страна на партиите, коалициите и инициативните комитети да се извършва не по-късно от 60 дни преди изборния ден, за да се предостави по-информиран избор на българските граждани, както и промяна в критериите за образуване на кметство.
Господин Четин Казак представи мотивите на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-77, като подчерта, че с него се цели възстановяването на предходните правила за образуване на секции в чужбина, които са действали преди последните изменения в Изборния кодекс. Въвежда се възможността предизборната кампания да се води и на друг език, като се предвижда осигуряването на превод на български език. Цели се и отпадането на изискването за уседналост на изборите за общински съветници и кметове и избори за членове на Европейския парламент.
В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Петър Славов, Чавдар Георгиев, Свилен Иванов, Димитър Делчев, Филип Попов, Четин Казак и Хамид Хамид.
Кирилов изказа становище в подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители, и посочи причините, поради които няма да подкрепи останалите законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс, за да не се стига до разширяване или пререшаване на въпросите, които вече са били предмет на обсъждане и гласуване.
Господин Славов посочи, че няма да подкрепи законопроектите с вносители Корнелия Нинова и група народни представители и с вносители Четин Казак и Хамид Хамид. Той подчерта, че не приема предлаганото отхвърляне на дистанционното електронно гласуване, за което са положени големи усилия.
Господин Делчев изрази своята подкрепа за Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители, като отбеляза, че с него се предоставя възможност на дипломатическите и консулските представителства да имат право на преценка къде да бъдат открити секциите, като накрая решението се взема от ЦИК.
Господин Попов изрази резервите си по отношение на правомощията на ЦИК във връзка с вменените ѝ задължения по действащия Изборен кодекс, като посочи, че тя няма необходимия административен, финансов и човешки ресурс, за да се справи с тези нови функции и задължения.
В отговор на изразеното становище на Централната избирателна комисия по отношение на предложение за изменение в чл. 18, Кирилов предложи да внесе текстът между първо и второ четене така, както е приет от ЦИК.
Господин Казак се изказа против въвеждането на горна граница на общия брой на избирателните секции.
След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси:
- с 12 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-68, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 26 май 2016 г.;
- с 5 гласа „за”, 1 глас „против” и 10 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-69, внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители на 27 май 2016 г.;
- с 2 гласа „за”, 4 гласа „против” и 10 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-70, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 27 май 2016 г.;
- с 3 гласа „за”, 4 гласа „против” и 9 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-73, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 31 май 2016 г.;
- с 4 гласа „за”, 1 глас „против” и 10 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-75, внесен от Радан Миленов Кънев и група народни представители на 31 май 2016 г.;
- с 2 гласа „за”, 1 глас „против” и 10 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-76, внесен от Явор Илиев Хайтов и група народни представители на 1 юни 2016 г.;
- с 3 гласа „за”, 3 гласа „против” и 11 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-77, внесен от Четин Хюсеин Казак и Хамид Бари Хамид на 1 юни 2016 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Преминаваме към представяне на законопроектите от името на техните вносители.
Първи по време е Законопроектът с вносители Цветан Цветанов и група народни представители. Той ще ни бъде представен от господин Кирилов.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, накратко ще представя нашия Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който основно е концентриран към ревизията на чл. 14, уреждащ режима на откриване на изборни секции в чужбина за гласуване на българските избиратели в чужбина.
След окончателното приемане на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, а и по време на дебатите бяха коментирани с ескалационна острота някои от детайлите и аспектите във връзка с организационно-техническата работа по образуване и откриване на избирателни секции в чужбина. Беше наложено и вето от президента на Република България, което беше обсъдено изключително задълбочено, внимателно както в Правната комисия, така и в пленарната зала, така и в коалицията от парламентарни групи, която формира управляващото мнозинство.
Бяха взети предвид включително и становищата на българите в чужбина, които активно участваха в процеса на обществено обсъждане на този режим.
Стремейки се да се постигне максимален баланс по отношение на всички искания, настоявания, претенции, аргументи, съображения – технически, правни и организационни становища, по отношение на режима на откриване на избирателни секции в чужбина, вносителите – 47 на брой народни представители, постигнахме съгласие и представяме на Вашето внимание настоящия Законопроект, пак казвам, който цели да създаде общ стандарт, общи критерии за откриването на избирателни секции в чужди държави, в които да гласуват български граждани.
Ние многократно поставяхме акцента на това, че имаме два универсални общи критерия с общо действие, с действие в абсолютно всички държави в света, без оглед на тяхната териториална или географска формация.
Единият критерий е еднаквият брой за заявления за откриване на секции по инициатива на избирателите. Този брой е 60 заявления. Тук посочваме, че още от първия Изборен кодекс – този, който е бил приет от Четиридесет и първото народно събрание, заявлението за откриване на тези секции се подава в електронен формат, като не се изисква специално неговата верификация чрез писмен носител или чрез удостоверен подпис от заявителя. При положение че българската общност в чужбина е добре организирана и че има организации на българите в чужбина, този процес и сега, ако отворите интернет, ще видите, че има сайтове, които уведомяват българите в чужбина и им предлагат тази организационна помощ да спазват сроковете и да се подготвят за подаване на такива заявления. Посочваме, че тези заявления са чисто индикативни. Те целят да покажат актуалния статус на разпределението на българите в чужбина и тяхната предварителна готовност и желание да се включат в изборния процес.
Разбира се, тук чрез заявленията действително биха могли и вероятно в някои от случаите се извършват тактически манипулации, с цел пренасочване на вота и неговата организация на определени места, но пак казвам, това не е основание ние да се откажем от предложението за един такъв режим.
По-нататък, ако имам възможност и в изказванията, ще посоча и практика на други европейски държави, които вероятно много по-рационално, много по-прагматично, много по-справедливо са решили този режим така, че да не може да се злоупотребява с него.
Вторият критерий, е критерият за максимален брой на избирателни секции в която и да е държава в света, без значение дали е член на Европейския съюз или е извън Европейския съюз. Предложили сме този максимален брой на избирателни секции да бъде 35.
Много се дебатираше как и по какъв начин е било определено това число за 35 секции. Посочвам, че това число има своята логика и своето обяснение от досегашната практика и данни на максималната избирателна активност в държавите, в които е имало най-голям интерес от българите да гласуват. Такива държави посочваме – Англия, Испания, Съединените американски щати, тоест този таван е съобразен с пределната, максимална активност в тези държави. Затова смятаме, че чрез този таван не би следвало по какъвто и да е начин да се създадат трудности за българите в чужбина, включително в тези държави, в които имаме максимална концентрация на българи в чужбина, не би следвало да се създаде проблем в гласуването.
По отношение на формирането на секциите имаме два технически режима – един, който касае държавите в Европа, и другият, който касае държавите извън Европа.
По отношение на държавите в Европа режимът се запазва така, както е бил установен и осъществяван назад във времето.
По отношение на държавите извън Европа се предвижда следната процедура. Основната инициатива в тази процедура е за конкретизацията, за първоначалното предлагане, да бъде от страна на представителя на дипломатическото или консулското представителство (ДКП), който да направи мотивирано предложение до Централната избирателна комисия. Подчертаваме, че това предложение трябва да е мотивирано. Дали сме илюстративно критериите, с които да се мотивира, но всеки един представител, съобразно конкретиката в конкретната държава, може да излага съображения, каквито смята за уместни. Решението се взема от Централната избирателна комисия и подлежи на съдебен контрол по общите правила, установени за всички спорове в Изборния кодекс.
Смятаме, че по този начин ще се обезпечи гъвкавост, съобразяване, контрол на обществото, включително и контрол от съда, по отношение на конкретните решения за конкретните видове избори за всяка една от държавите. Смятаме, че в този случай ние сме постигнали един критерий и предлагаме да се установи критерий с общо универсално действие.
Искам да посоча, че също така възстановяваме правомощията на представителите в ДКП-та по отношение на комуникацията с организациите на българите в чужбина. Смятаме, че този режим е напълно адекватен и може в себе си да съдържа и да осъществи ефекта на така нареченото „автоматично формиране на секции”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Смятаме, че автоматичното формиране е формално, а тук е обективно, с множество форми на контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
От името на Парламентарната група на “БСП лява България” – декларация.
Господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми български избиратели, високоуважаеми български народе! От вчера всички ние сме по-бедни с 1 млрд. 200 млн. лв. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева осъди България да плаща тези пари заради недалновидната, непрофесионалната, безотговорната политика, която провеждаше и провежда правителството на Бойко Борисов, независимо от това дали носи номер едно или две. Безотговорна политика, на която, за съжаление, пригласяха и мнозинствата в Четиридесет и първото народно събрание и Четиридесет и третото такова. Още по-лошата новина е, че Арбитражът е постановил ежедневна лихва от 350 хил. лв., считано от вземане на решението до изплащане на сумата. Повтарям, за да го чуете добре – 350 хил. лв. всеки ден до изплащане на цялата сума и днес!
Днес за първи и единствен път министър-председателят на България има основание да търси отговорност, в това число и наказателна, от свой предшественик, взел решение, довело до огромни щети в страната. Предшественик, управлявал държавата от 2009 г. до 2013 г. – Бойко Борисов, председател на правителството Борисов 2, от Бойко Борисов – председател на правителството на Борисов 1.
Днес всички, които бяха съпричастни към необоснованото от каквито и да е било икономически или технологични причини решение за прекратяване на проекта за строителството на АЕЦ Белене през 2012 година, би трябвало да бъдат задължени да заплатят този огромен дълг. Но, естествено, те няма да го направят. Нещо повече, ние от БСП сме убедени, че те отново ще започнат традиционно да търсят вината там, където тя никак не може да бъде намерена, ще почнат да вадят от девет кладенеца вода, за да обясняват колко вреден би бил този проект, ако би се осъществил, ще ни плашат с руска зависимост, ще търсят корупционни практики там, където нито съд, нито прокуратура ги намират. Но каквото и да говорят, истината е само една и звучи така: Бойко Борисов, заедно с ГЕРБ и присъдружните им партии, освен че загробиха българите с 18 милиарден заем, допълнен с още над милиард за саниране на сгради, разширен с още едно милиардно гаранционно споразумение, обогатен с милиард и двеста хиляди лева облигационен заем, емитиран от БЕХ, и изправили България пред риска да връща пари по оперативни програми, риск, измерим отново с милиарди левове, та още ни ощастливиха и с този удовлетворен от арбитража иск за над 1 милиард лева. Както се казва – работят хората с размах: милиардните дългове ги нямат за нищо, важното е да се създава илюзията, че всичко е в реда на нещата, а опозицията се занимава с национално безотговорна пропаганда и лъжи.
Може ли това безочие, граничещо с наглост – на Борисов и управляващите – да скрие истината? Вероятно те си мислят, че сто пъти повторената лъжа става истина, която ще се превърне в димната завеса, зад която да размият собствената си безотговорност за състоянието на България. Историята знае как са завършвали такива опити.
Но Вие и днес продължавате да лъжете, твърдейки, че сме сполучили с решението на арбитража, защото е само за милиард и двеста милиона лева. Господа – решението е за милиард и двеста милиона и ни дава право да се възползваме само от един реактор с целия му първи контур. Да Ви напомня – цената на двата реактора с напълно окомплектован първи контур и система за безопасност по първоначално подписаните договори с руския партньор беше точно толкова – един милиард и двеста милиона лева. Ние вече сме платили около двеста милиона лева за тях. Вашият успех, господа е удвояване на първоначалната цена на един реактор, и Ви питам: кой Ви излъга, че това е успех?
Ние, за разлика от вас, колеги от управляващото мнозинство, се отнасяме с огромна отговорност към бъдещето на България и нейния народ. Ние не живеем от ден за ден. Нееднократно предупреждавахме, че Вашата политика няма да ни доведе до нищо добро. Проведохме референдум по въпросите на ядрената енергетика и АЕЦ Белене и макар че Вие подменихте въпроса, референдумът беше първият успешен такъв и хората дадоха положителен отговор. Но Вие не се съобразихте с него, игнорирахте мнението на народа, не ни послушахте. Сега решението на арбитража е още едно доказателство за нашата правота.
Елементарната сметка показва, че ако днес вие не бяхте спрели този проект, нямаше да се налага да плащаме тези над 1 милиард, нямаше да говорите за площадката на АЕЦ Белене като за загробени пари - всъщност тук сте прави: загробени са, но от Вас, от Вашето правителство начело с Бойко Борисов…
А щяхме да имаме една от най-модерните атомни централи, щяхме в условията на световна криза със смачкани инвестиции да сме една от малкото страни, развиваща толкова мащабен проект. Щяхме да сме ангажирали повече от 50 000 работещи и в централата, и около нея, щяхме да обучаваме наши и чужди специалисти, щяхме да сме далеч по-напред и в енергийната си сигурност, и в икономическото си развитие, и в по-екологична енергетика и в по-големи възможности за социална политика.
За съжаление заради Вашите безотговорни действия, господа управляващи, днес наклонението е условно, а общите ни дългове вече надхвърлят 20 млрд. лева.
И за да няма спекулации кой всъщност е виновен за спирането на този проект, ще Ви цитирам едно изказване на вашата госпожа вицепремиер Бъчварова:
„Нека да не забравяме, че Борисов е премиер, който спря три големи енергийни проекта – на газопровод, нефтопровод и ядрен проект, това е силно политическо действие, което няма как да не бъде оценено от нашите партньори. В световно отношение това е изключително важно решение. До този момент на България се гледаше като евентуален скрит партньор на Русия.“
По-нататък в същото изявление тя заявява: „Сега се видя, че нашата позиция е действително последователна.“
Видя се, госпожо Бъчварова, видя се – видя се последователната позиция за трупане на дълг след дълг и унищожаване на България, видя се последователната позиция в готовността да Ви потупат по рамото, жест, който Вие предпочитате пред интересите на България.
Да не пропусна и лъжите на министъра на енергетиката от 2012-а и 2013 година и изпълнителната директорка на Агенцията за финансов контрол от същото време, че били липсвали договори и че нямало основание да се притесняваме от санкции, нищо нямало да плащаме, всичко било прекрасно, розово и щастливо. Не ние, фактите днес ги опровергават и ако те имат поне грам достойнство, редно би било да напуснат политическата сцена на България!
Господа от ГЕРБ, господа от управляващото мнозинство! Вашата политика, действията на Вашето правителство вече стават опасни за самото съществуване на България, а управлението Ви се е превърнало в унищожително природно бедствие! Време е това правителство да си ходи по живо, по здраво, защото иначе рискува февруари 2013 година да му се строи розов детски сън! („Реплики от ГЕРБ: Еее!“) Време е за една нова политика, национално отговорна, справедлива, солидарна, с грижа за обикновения човек! Време е за предсрочни избори, ако искаме да запазим поне малкото останало неунищожено в България! (Бурни и продължителни ръкопляскания от БСП ЛБ. Викове „Ууу!“ от ГЕРБ, частични викове „Ууу!“ от РБ. Скандиране „БКП, БКП“ отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, след тези аплаузи ще се разсъним, а ни пожелаха розови сънища. (Смях.)
От името на парламентарната група – господин Добрев. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предварително се извинявам, че вероятно няма да постигна градуса на напрежение, който постигна колегата Ерменков, но искам да Ви кажа какво значи недалновидна политика, защото от тази трибуна се говори за недалновидна политика.
Недалновидна политика е 2000-та година да си измислиш един проект, който да потвърдиш 2007 г., от който нямаш нужда, но се опитваш да задоволиш някои геостратегически мераци на някои държави (ръкопляскания от ГЕРБ), да стартираш проекта, а през 2008 г. да разбереш, че този проект е обречен на неуспех и ще Ви обясня подробно защо, какво се случва през годините.
През 2007 г. имаме стратегически инвеститор RWE. През
2008 г. RWE пише редица писма на българската Национална електрическа компания и казва: Добре, ние ще осигурим половината от парите за Белене. Къде са Вашата половина от парите, защото този проект струва 10 млрд. евро? Този проект струва 10,35 млрд. евро! Откъде ще вземете Вие 5 млрд. евро, за да дадете Вашата част?
Националната електрическа компания не отговаря. Случва се нещо друго. Изпълнителният директор – тогава на тройната коалиция, пише писмо на тогавашния министър на енергетиката и му казва: РВ се отказват от проекта, защото ние не можем да осигурим парите. Ние не сме платили аванс, но сме подписали Споразумение 5. Най-добре ние да не плащаме аванс по това Споразумение 5, защото то ще стартира изпълнението на Споразумението. Изпълнителният директор на тройната коалиция предупреждава министъра на тройната коалиция, че това е провал, че това ще поведе държавата към дъното. И знаете ли какво прави тогавашният министър на енергетиката? Двадесет дни по-късно внася решение на Министерския съвет, с което от държавния бюджет вади 300 млн. лв., за да ги даде на Българския енергиен холдинг, за да платят същите тези пари, които не е трябвало да бъдат плащани!
И ако се върнем на тези 300 млн. евро, ако 300-та млн. лв. не бяха платени от правителството, от бюджета на Българския енергиен холдинг, който впоследствие да ги плати на НЕК, който да плати аванса по Споразумение 5, днес нямаше да имаме арбитраж. Не само днес, нямаше да го имаме и 2009 г. Въпреки че сте знаели, че няма стратегически инвеститор (силен шум и реплики от БСП ЛБ), въпреки че сте знаели, че този проект не може да бъде финансиран от страна нито на Националната електрическа компания, нито на България, Вие сте превели аванса и с това сте обрекли държавата да плаща парите, които плати в следващите няколко години. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
И знаете ли къде е това писмо от Националната електрическа компания до тогавашния министър на енергетиката? В Министерството на енергетиката е унищожено. Такова писмо няма! Има входящ номер, но писмо – няма! Деловодната електронна система е от десет години. Писмото е унищожено, затова беше уволнен и главният секретар на Министерството по мое време.
Но копие от писмото имаме, копие от писмото пазим. Такова писмо има в НЕК (реплики от ГЕРБ) и можем да Ви го покажем (ръкопляскания от ГЕРБ), защото несъобразяването на министъра с това писмо доведе до ситуацията днес.
А за Арбитража не ни говорете, защото Арбитражът повтаря позицията на българското правителство от 2012 г. – 2012 г., когато изтече споразумението. Забележете, не говорете повече за договори и за IPC-контракт, защото Арбитражът казва, че такъв няма. Такъв няма, такъв не сте подписали. Подписали сте едно споразумение. Договор за „Белене“ няма, договор за централа няма! (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплики от БСП ЛБ. Изказването на народния представител Делян Добрев е съпътствано от постоянен шум, реплики, подвиквания от БСП ЛБ.)
Решили сте да си купите кола, поръчали сте си двигателя, обаче нямате пари дори двигателя да платите. (Възгласи от ГЕРБ: „Браво!“, реплики от БСП ЛБ.)
Решението на Арбитража казва: „На претенцията на руската страна за 260 млн. евро неустойки, присъждаме нула“. На претенцията на руската страна за непоръчано оборудване от България в размер на 170 млн. евро, Арбитражът казва: „Присъждаме нула!“ (Реплики от БСП ЛБ.) Ескалация от 80 млн. евро. Арбитражът казва: „Българската и руската страна не са се разбрали за ескалация, затова не се дължат 80 милиона ескалация, а се дължи нула“. (Реплики от БСП ЛБ.)
Петстотин и петдесетте милиона са неплатени фактури в периода 2010 – 2012 г. и 550-те милиона са произведено оборудване към изтичане на срока на споразумението. Когато говорите за недалновидна политика в енергетиката, Белене не е единственият пример.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Защо платихте тогава, като няма? Нали няма?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Белене“ не е единственият пример.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Нали няма договор?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да си припомним ли договора с „Газпром“?
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Нали няма договор?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да си припомним ли договора с „Газпром“? (Силен шум и реплика от БСП ЛБ.) За договора с „Газпром“ имахме трима посредници, само 5% от…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Гечев, моля да се успокоите! Господин Гечев, моля да се успокоите! (Реплики на народния представител Румен Гечев.)
Речи – на трибуната, по начина, по който трябва да бъдат взети.
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Вън, вън!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Никой не пречеше на господин Ерменков, докато той изнасяше своята реч.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Договорът с „Газпром“, при който Вие купувахте газа от посредници с 300 млн. долара на година по-висока цена, спомняте ли си го? Спомняте ли си го? До края на 2012 г. купувахте газ през посредници с 300 млн. долара повече на година! (Шум и реплики от БСП ЛБ.) От месец януари 2013 г. такъв договор няма.
Когато говорим за недалновидна политика, господа от БСП (реплики от ГЕРБ и БСП ЛБ), това е недалновидна политика. Това е недалновидна политика!
Да си припомним и за американските централи. Най-виновни за тези американски централи и за високата цена на тока сте от БСП, а не Костов. (Силен шум, възгласи и ръкопляскания от ГЕРБ. Викове от БСП ЛБ: „Еее!“.) Най-виновни сте от БСП! Знаете ли защо? Знаете ли защо?! Защото през 2001 г. са подписани споразуменията, но до 2007 г. централи няма. Защо няма централи? Защото онези офшорни фирми не могат да изтеглят заеми. И знаете ли какво правите Вие – господин Румен Овчаров, дето сутринта упреква правителството за какво ли не? (Реплики от БСП ЛБ.) Подписва особен залог. Знаете ли какво прави? Подписва особен залог и залага сметките на хората! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Залага 14 млрд. лв. сметки на хората (ръкопляскания от ГЕРБ), за да могат тези офшорни фирми да построят двете централи. Ако го нямаше този особен залог, нямаше да има и централи. Така че за тези централи Вие сте много по-виновни отколкото тези, които подписаха дългосрочните договори. (Реплики от БСП ЛБ.)
Когато говорим за далновидна и недалновидна политика в сферата на енергетиката, може да видите това, което прави това правителство. Защото за тази държава са важни проектите за енергийна ефективност. За тази държава е важно тя да проучи българското Черно море, да добие собствен газ. Защото, първо, този газ ще бъде много по-евтин. Второ, в бюджета ще влизат огромни концесионни възнаграждения. Така че точно Вие не ни говорете за недалновидна политика в енергетиката. Благодарение на Вас е тази сметка в момента и ние плащаме Вашата сметка. Още веднъж ще Ви припомня – през 2008 г… (Ръкопляскания и викове: „Браво, браво!“ от ГЕРБ. Реплика отляво: „Без договор сте плащали!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги!
Извинявайте, господин Добрев! Извинявайте, че Ви прекъсвам!
В момента сме в процедура на декларация от името на парламентарна група. Такова хорово репликиране от място никога не е било. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Моля за ред в залата. Моля за ред в залата! (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Аз разбирам, че някаква неестествена възбуда Ви е обзела, колеги вляво, но моля за някакви елементарни правила за ред и дисциплина.
Продължете, господин Добрев. (Реплики на народния представител Янаки Стоилов.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Още веднъж ще Ви припомня. През 2008 г. Вашият директор на Националната електрическа компания пише писмо до Вашия министър и му казва: „С RWE сме до кривата круша, ние не можем да докажем откъде ще вземем нашите пари. Споразумение 5 не е стартирало, защото не сме платили аванса. Нямаме пари да платим аванса и по-добре да не го плащаме, докато не осигурим финансирането“.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място) : Приемам. А Вие кажете защо Вие сте плащали…
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И вместо министърът да каже: „Докато не осигурим финансирането, няма да стартираме плащанията“, какво прави тогава министърът? Внася решение в Министерския съвет и превеждат от бюджета 300 млн. лв., само и само да се стартира този проект, после ще му мислим какво ще правим, въпреки становището и официалното писмо на Вашия директор на Националната електрическа компания, а не на някой друг! Благодаря Ви. (Реплика от БСП ЛБ: „Защо не спряхте плащането?“. Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ: „Браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, да се върнем на Изборния кодекс. (Народният представител Таско Ерменков се приближава към трибуната и иска думата.)
По начина на водене ли, господин Ерменков?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Лично обяснение!
Спомена ме, че съм вдигал температурата. Имам право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Момент! Момент! (Народните представители Таско Ерменков и Делян Добрев са при трибуната до банката на председателя Цецка Цачева.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Не съм споменавал господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Спомена ме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Името…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Споменахте ме: „Господин Ерменков вдигна температурата на залата…“ (Реплика на народния представител Делян Добрев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги! Буквално господин Делян Добрев спомена името на господин Ерменков във връзка на факта, който мисля за безспорен, че преди това Вие представихте декларацията от името на парламентарната група.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Ако беше споменал БСП, нямам нищо против. Но аз не съм чел от мое име декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕКА ЦАЧЕВА: Добре, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Така че много Ви моля да ми бъде дадена възможност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие се почувствахте обиден…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, за това, че той…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За това, че сте прочели декларация от името на БСП, така ли, господин Ерменков? (Силен шум, ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика на народния представител Таско Ерменков.)
Имате думата!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това, което каза господин говорещ преди мен, беше във връзка с вдигането на температурата на залата.
Да, разбира се, когато сте болни, ми се вдига температурата. Аз да не съм виновен за това, че Вие правите глупости в енергетиката? (Силен шум, викове от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение. Господин Делян Добрев лично се разпозна в заявлението на господин... (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Искате по начина на водене.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Само да уточним – вземам процедура по начина на водене. (Реплики и шум в БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене! (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, никой от групата на ГЕРБ не се разпозна при личното обяснение на господин Ерменков. Може би тяхната група се разпознава в качеството на болни (реплики от БСП ЛБ) със Стратегията в енергетиката.
Искам да Ви обърна внимание обаче по начина на водене, че не може да давате думата на народни представители, които да говорят по същество и да обиждат народните представители кой е болен и кой не е. Имаме лекар тук, той може да ни прегледа всички, ако решим. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Добрев, приемам Вашата забележка, но не мога да забраня на народни представители да споделят и здравословното си състояние от парламентарната трибуна. (Силен шум и възгласи от ГЕРБ.)
По начина на водене, предполагам, господин Байрактаров.
Заповядайте! (Реплики и оживление в ГЕРБ.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Взимам процедура по начина на водене. И вчера направих такава процедура – точно и ясно са разписани в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание случаите, в които може да бъде поискано лично обяснение. Надявам се, и Вие се съгласихте вчера, да не се допуска такова нарушаване на Правилника и говорилня…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Оставка!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Всеки, който се бил почувствал засегнат – и аз съм засегнат, господа отляво…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Оставка на председателя!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Надянахте ни един голям енергиен шлем, сега ни го нахлузихте за пореден път този енергиен шлем. (Оживление и смях в ГЕРБ.)
Така че много съм засегнат и много съм обиден. Направих и документален филм по този повод: „Големият енергиен шлем“. Дадох Ви го, пак ще Ви го дам, за да си го изгледате и да видите какво сте направили на българския народ.
Сметката не е 550 милиона, а е три милиарда и петстотин милиона!? Това е сметката, която българският народ плаща заради Вас. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Байрактаров.
От името на вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс госпожа Тодорова и група народни представители – госпожа Тодорова ще ни представи Законопроекта.
Заповядайте!
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще представя на Вашето внимание предложенията на Алтернатива за Българско Възраждане за изменение на Изборния кодекс.
Госпожо Председател, ... (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата и взаимно уважение към нашите колеги, които представят свой Законопроект в момента.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Ще се опитам чрез консервативно говорене малко да укротя страстите – надявам се да успея.
Безспорно в крайъгълен камък на дебатите по промените в Изборния кодекс се превърна чл. 14, затова първата промяна, на която ще акцентирам, е именно върху този член. Ние предлагаме да се въведе общ критерий, валиден за всички държави, за всички български граждани по света, без да се ограничават броят и местоположението на избирателните секции, ако има 40 подадени заявления. Свеждаме критериите до един, общовалиден за всички български граждани, тъй като през последните месеци българите в чужбина се показаха като най-активното и будно гражданско общество, като лидери на мнение. Във всяко българско семейство има такъв представител, който е зад граница. Считаме, че тези права трябва да бъдат уважени и да се създаде общовалиден критерий.
Всичко друго смятаме за някаква форма на дискриминация. Даже предлагаме и облекчаване на тази норма. Ако няма 40 заявления, секции биха могли да се открият, ако има мотивирано предложение на ръководителите на дипломатически и консулски мисии. Мисля, че това е една от най-либералните норми, които се предлагат във всички внесени законопроекти, включително в тези, които ни предлагат връщане на нормите, действащи допреди няколко седмици, от стария Изборен кодекс. Там има регламентиране за 40 заявления, ако няма консулско или дипломатическо представителство, и за 20, ако има. Считаме, че това допълнително усложнява ситуацията и трябва да има един критерий.
С приетия Изборен кодекс от 2011 г. и 2014 г. е предвидено жалбите от решенията на Централната избирателна комисия по решение на Общинска и Районна избирателна комисия да се гледат във Върховния административен съд. Ние предлагаме те да се гледат в Областен административен съд с оглед на по-бързото правораздаване, съкратените срокове, по-ясните и справедливи процеси, защото към този момент законодателството се затруднява, ако по произнасяне на Общинска или Районна избирателна комисия – Русе, например, страната по делото трябва да се яви пред Върховния административен съд. Така че предлагаме тази норма да се облекчи и да се гледа пред Областния административен съд.
Действащият Изборен кодекс регламентира, че неподписването на протокола от член на съответната комисия не води до неговата недействителност. Проведените избори напоследък показват, че масово сме свидетели на протоколи без подпис. Затова предлагаме неподписването на протоколите, извън няколко предвидени случая, които сме описали в нашия Законопроект, да води до тяхната недействителност. Така ще се гарантира честен и справедлив изборен процес и отразяване на обективните резултати.
Последните изменения, които касаят промени в чл. 242а за дерегистрацията, за нас са дискриминиращи и усложняват връщането на изборните права. Ние считаме, че трябва да се помисли за друга форма на поощрения или санкции, но не отнемане на изборни права, затова предлагаме този член да отпадне.
Другите промени, които предлагаме – да се уеднаквят праговете за влизане в националния и Европейския парламент. Към момента в България прагът за влизане в Европейския парламент е един от най-високите, около 5,8 – 5,9%. Ползваме опита на другите страни, в които се уеднаквява прагът за национален и Европейски парламент, и едва след това се преразпределят мандатите.
Очакваме подкрепа от по-малките партии, тъй като това ще води до по-широко представителство именно от тях.
Предлагаме критерият за разкриване на кметство да бъде 250 избиратели, тъй като 100 е прекалено малко и това води до много административни разходи за малките села – да имат кметове. Но пък има множество населени места, в които жителите са около 250 – 300, и считаме, че те трябва да бъдат представени.
Накратко това са нашите предложения. Надявам се да бъдат подкрепени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Тодорова.
По времева хронологичност следва Законопроектът, внесен от госпожа Корнелия Нинова и група народни представители.
Заповядайте от името на вносителя.
Господин Чавдар Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание Законопроекта, внесен от народни представители на “БСП лява България”, № 654-01-70. Нека припомня първо, че преди около месец и половина управляващото мнозинство прие многобройни изменения в Изборния кодекс, а сега се налага повторно да правим промени на вече приетите изменения – оставям настрана с какви разправии и как точно бяха приети. С оглед духа на конструктивност и разумност нека се съсредоточим върху това, което днес може да се направи.
От “БСП лява България” винаги сме отстоявали конституционно установените начала на избирателния процес. Винаги сме били за демократични, свободни и честни избори. Нашите предложения и по време на предходните промени, и сега се основават на тази позиция.
От общо десетте параграфа, които съдържа нашият Законопроект, пет-шест са принципни регулации, свързани с основните, принципни законови текстове на Изборния кодекс.
По-конкретно, какво предлагаме ние? Първо, дефинираме упражняването на избирателното право на всеки гражданин като негов обществен дълг. С това сме съгласни – мисля, че не може да има спор. Не е необходимо да го регулираме като административно задължение. При упражняването на избирателното право то трябва да е пряко, лично и на принципа „един гласоподавател – един глас”. Това е нашето предложение. По този въпрос предполагам, че ще намерим необходимия консенсус.
Второ, предлагаме Ви гъвкава регулация за съчетаването на национални избори и национални референдуми. Това са два различни акта на пряката демокрация, две различни действия от страна на суверена и те трябва да се провеждат едновременно само ако има наложителни и изключителни причини за това. Нормално е, както например в Швейцария, всички сочим тази страна като пример за провеждане на пряката демокрация – именно в нея тези две волеизявления на суверена са различни и никога не се допуска смесването им в един изборен ден. Повтарям, това, което предлагаме като регулация, е гъвкаво, не изключва при важни причини да се съвместяват двата акта на суверена, но нека принципът да е двете волеизявления да са в различни дни.
Между другото, в Швейцария са се отказали от задължителното гласуване – само да спомена това, още от времето след Втората световна война. Счели са, че това не може да бъде задължение. Приели са, че избирателят трябва да има и свободата да не гласува.
Третото ни принципно предложение за нова законова регулация е свързано с отговорностите и участието на различните органи при провеждането на избори.
Изпълнителната власт не може да бяга от отговорност и от пряко участие при извършване на дейностите с организационно-технически характер. В тези дейности тя не трябва да е само подпомагащо лице, а трябва да е пряк изпълнител и да е задължена да осъществява такива дейности, разбира се, по указанията на избирателните комисии.
Естествено е, че министрите, областните управители, кметовете няма лично да изпълняват организационно-технически дейности. Те трябва да са задължени да определят отговорни длъжностни лица, които пряко да изпълняват такива дейности и пряко да отговарят за резултата от това изпълнение.
Мисля, че една такава принципна регулация също би трябвало да намери консенсус в тази зала и да бъде подкрепена. Това е нещо, което е основано на досегашната практика.
Защо ние с измененията приехме, че изпълнителната власт ще има само подпомагащи функции и стоварихме цялата отговорност върху избирателните комисии? Те нямат нито административния капацитет, нито персонала, нито бюджета за това изпълнение.
Четвъртото ни принципно законодателно предложение е по посока на разширяване публичността на данните за гласуването с цел активизиране на избирателя и постигане на по-голяма представителност. Съобщаването на данни за избирателната активност е една положителна практика, установена от години у нас, и тя би следвало да има своето по-подробно законодателно уреждане. Тези данни трябва да се съобщават не само от Централната избирателна комисия, а и всяка социологическа агенция следва да може свободно да разпространява данни за избирателната активност – такива, каквито тя установява по време на изборния ден.
Нещо повече, Централната избирателна комисия следва да е задължена както да обяви края на изборния ден, а така също и до един час след това да обяви данните за избирателната активност – да е ясно колко избиратели са участвали в съответния избор, а не да се чудим и да чакаме десет дни след това някой да каже: „Ами, толкова бяхаˮ.
Пето – разбира се, ние предлагаме да се отмени електронното дистанционно гласуване. Това е наша последователна позиция. Ние считаме, че то е противоконституционно и е несъвместимо с доброволността, автентичността и тайната на вота. Това за нас е категорично.
Очевидно тази позиция вече се споделя и от президента, защото той поиска от Конституционния съд да обяви противоконституционност на зададен въпрос в националния референдум и аз мисля, че Конституционният съд ясно ще се произнесе.
И шесто, уважаеми колеги, ние предлагаме да се върнем на онази по-разширена пряка демокрация, изразяваща се във възможността хората от малките населени места, които представляват самостоятелно кметство, да избират своите кметове. Не е ясно защо увеличихте четири пъти количествения критерий – четири пъти, от 100 скочихте на 400. И тук всякакви аргументи, че, видите ли, заради незначителен брой населени места, където нямало достатъчно живеещи в тях и така нататък, са несъотносими.
Ако решите, можем да включим определени условия например за брой гласували, процент гласували и по този начин да изчистим изключенията, а ние какво направихме? Ние ограничихме принципа и лишихме хората пряко да избират кметове, заради някакви изключения. Това е погрешен подход. Не трябва заради изключенията да се накърняват принципите! Можеше да се въведе по-удобна регулация на преференциите и тогава всякакви изключения, които са свързани с неточно отчитане на реално живеещите в населените места, щяха да бъдат преодолени.
И в заключение, уважаеми колеги, мисля, че всички ще се съгласим и обединим около становището, че Изборният кодекс наистина е този Закон, който е натоварен с най-голям политически заряд. Той в най-пряка степен отразява политическите интереси на партиите и коалициите. Това е Законът, който предпоставя функционирането на държавните органи и на демокрацията у нас и затова ние трябва да имаме много сериозно, отговорно, принципно отношение към неговите изменения. Това, което ние от “БСП лява България” Ви предлагаме е един разумен, отговорен подход.
Алтернативно са възможни два подхода: да търсим технологията на демокрацията или, както ми се струва – някои колеги, предимно от десницата, да залитнем към другия подход и да търсим технологията на изборната манипулация с цел през Изборния кодекс да си осигурим някакви преимущества за бъдещите избори. Това е принципно неразумно, принципно неправилно.
Нека да бъдем отговорни и да търсим най-разумните от технологична гледна точка решения, свързани с функциониране на демокрацията. Мисля, че точно това чака от нас избирателят и само по този начин ние ще върнем общественото доверие.
Ние от “БСП лява България” правим всичко възможно законовата регулация за изборите да се подобри. Надявам се, че и Вие, колеги от другите политически партии, ще направите същото и ще подкрепите тези принципни регулации, които преди малко обясних и които ние предлагаме повторно. Това ще е в полза на демокрацията и държавността. Това ще е принципно важно и не се основава на разни неясни сметки за гласовете в чужбина. По-важните са гласовете в България и да осигурим свободни и честни избори за българските граждани.
Бъдете и Вие с нас в това усилие. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев. Наистина, времето Ви изтече.
Следва следващият Законопроект по време, внесен от господин Георги Кадиев.
Господин Кадиев, имате възможност да аргументирате като вносител Вашето законодателно предложение.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, първо да заявя, че действителният автор на текстовете е Администрацията на омбудсмана на България. (Реплики от ГЕРБ.)
След среща с представители на българската общност аз съм просто преносител на тези текстове, тъй като ги припознах и изцяло споделям философията им. Доколкото виждам, след това и колеги от друга парламентарна група, са направили същото нещо.
Причината да споделя тази философия е много ясна и това е разбирането ми, че българските граждани зад граница трябва да бъдат улеснени да гласуват. Те трябва да бъдат стимулирани да гласуват.
За съжаление, последните промени в Изборния кодекс направиха това гласуване много трудно и всъщност аз се опитвам да възстановя текстовете и начина, по който бяха изграждани изборните секции и беше гласувано през последните три избора: на изборите на Европарламент 2014 г., на парламентарните избори 2014 г. и на референдума в 2015 г.
Това означава – първо, възстановяване на правото за автоматични секции, което изключително много улесни самата администрация, защото доведе до предвидимост. Външно министерство, МВР и ЦИК можеха да програмират два месеца преди изборите къде зад граница ще има секции.
На второ място, улеснено е създаването и на нови секции при наличие на 40 декларации.
И на трето място, изключително важно е - създаването на многомандатен избирателен район в чужбина, който, както си спомняте, премина в Правна комисия като гласуване и след това изведнъж в залата изчезна.
Причината за създаване на многомандатен избирателен район в чужбина е просто за да избегнем конфузните ситуации на разпределяне на гласове в България по непрозрачен начин и колеги в парламента, които са влезли примерно със 700 – 800 гласа. Мисля, че създаването на такъв многомандатен избирателен район, какъвто има в няколко държави – в Хърватска, във Франция, в ред други държави, е правилна стъпка като предложението, което правим, е за основа на броя народни представители в този многомандатен избирателен район да бъде резултатът от последните два парламентарна избора, усредненото тяхно количество.
Призовавам Ви да гласувате за тези промени, защото в крайна сметка всеки от нас трябва да си даде сметка ние искаме ли българите зад граница да бъдат привързани към България, искаме ли те да гласуват в България или гледаме на тях просто като на някакво пушечно месо, което праща пари на роднините си от там нататък не трябва да се интересуват.
Тъй като моето разбиране е, че те са национален капитал, и след като държавата не прави кой знае колко за тях – нито финансира кой знае колко училищата зад граница, нито пък някакви особени културни прояви, поне това да им дадем.
Няма никаква причина да се опасяваме от секциите в Турция, тъй като разбирам, че това е основният аргумент да се затруднява гласуването зад граница. Практиката показва друго нещо – 2013 г. гласуваха 66 хиляди души в Турция, 2014 г., при улеснени условия, гласуваха 62 хиляди. Начинът да се увеличи гласуването зад граница - не в Турция, а в Западна Европа, в Америка, са именно тези улеснени условия. И го показа 2014 г. – 67% ръст на гласувалите. Какво по-добро от това?!
Затова, колеги, призовавам Ви – улеснено гласуване зад граница е от полза на всички нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Следва Законопроект, внесен от Радан Кънев и група народни представители.
Господин Станимиров, Вие ще развиете предложението, което сте внесли.
Заповядайте.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на обществените съвети на българите в чужбина, които ни гледат по интернет! Накратко, предлагаме Ви да върнем правилата за сформиране на секции за гласуване в чужбина, които действаха на изборите през 2014 г. и
2015 г.
Второто нещо, което предлагаме, е въвеждането на 32 МИР в чужбина, както и правила, по които да се определи тежестта на мандатите.
Миналата седмица всички ние гледахме в комисиите Доклада за състоянието на националната сигурност. В тези 100 страници имаше много важни неща, но съм сигурен, че онова, което е хванало всеки от нас за гърлото, е състоянието на демографията на българите. То е потресаващо!
На 24 май Българската академия на науките изнесе данни за българския език по света. Според тези данни 15 милиона души по земята говорят български език. Това е над два пъти повече, отколкото сме ние на територията на страната.
Неведнъж тук, от трибуната, сме коментирали недопустимото влияние на чужди държави в българската политика и обществен живот, говорили сме за Турция, за Русия, за други страни. Всъщност това, което отличава тези държави, е, че те имат много ясен национален дневен ред, имат държавни цели, които преследват последователно. На този фон България изглежда държава без национални цели, без мечти и без дългосрочни идеи за бъдещето. Нашите политици продължават да повтарят мантрата от предприсъединителния период и целта им е да бъдат лоялни съюзници на техните съюзници. Това не може да бъде висока цел, която да мотивира единството и просперитета на една нация, други трябва да са националните цели. Няма по-висока национална цел от тази – България да бъде родина на всички българи по земята, на всичките тези 15 милиона. Всеки един българин навсякъде по света да чувства, че неговата страна стои зад него и той да се чувства съпричастен към нея, към своята нация през участието в демократичния процес на изборите.
Изборният кодекс е закон от много висок порядък. Той стои много по-високо от Закона за пчеларството или от Закона за хазарта, или земеделските закони, които всеки ден гласуваме. Той засяга фундаментите на демокрацията. Точно затова, когато гласуваме Изборен кодекс, не можем да си позволим да се водим от партийни интереси.
Напълно споделям опасенията и притесненията на много колеги от злоупотребите, които се вършат и са възможни да се извършат в чужда държава от нейните институции при секции на нейна територия. Това са основателни опасения, които трябва да пресечем, но начинът да се ограничат тези злоупотреби е като изпратим български държавни служители и представители на нашите партии, които да осигурят истински демократичен процес. Не може начинът да бъде ограничаване на правото на всички българи зад граница да гласуват. Не може да превръщаме всичките милиони българи по света в жив щит срещу тези злоупотреби – това издава управленска, административна и политическа безпомощност, което не е допустимо.
Правото на избор е върховна демократична ценност. Има държави по света, които са осигурили възможността да гласуват включително на космонавтите, които се намират в околоземна орбита, и на моряците в подводниците в отрито море. На този фон Вие искате да ограничим секциите за гласуване до 35 за всяка държава – 35 за „джуджето” Люксембург и 35 секции за целите Съединени щати, където има стотици хиляди българи. Стотици хиляди български граждани, гласуващи в 35 секции – това искате да ни предложите днес.
Уважаеми колеги, на път сме да приемем поредното тесногръдо решение, което ще отврати хората от парламента и ще ги отдалечи от изборния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станимиров, представете Вашия Законопроект. Коментарите, дебатът по останалите след малко, като се открие дебатът. Сега сте в режим на представяне на Вашия Законопроект.
ДОКЛАДЧИК БОРИС СТАНИМИРОВ: Имаме време да спестим позора на Четиридесет и третото народно събрание. Нашето предложение е да върнем правилата от 2014 г. и 2015 г. за формиране на секции в чужбина и да въведем 32 МИР „Чужбина”. Основанието ни в нашето дълбоко убеждение е, че България не е пълноценна демокрация, ако дори и един българин по света няма възможност да участва в тази демокрация, и парламентът не е напълно представителен, докато милионите българи по света нямат свой представител в тази зала. (Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Станимиров.
Следващият Законопроект е с вносител Явор Хайтов и група народни представители.
Слушаме Ви, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, ще се спра накратко по предложенията за промени в Изборния кодекс, така както сме ги внесли ние, народните представители от „Народен съюз”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма такава парламентарна група. Групата се казва БДЦ-Народен съюз.
ДОКЛАДЧИК ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви за уточнението.
Те са групирани общо в пет пункта. Това, което е по-различно от заявеното от ораторите преди мен, е, че ние обръщаме и особено внимание на съдебните производства, които се развиват в хода на изборното законодателство, и решенията на различните изборни комисии. Нека да сме наясно, уважаеми колеги, че в голямата си част решенията на Централната избирателна комисия се вземат с мнозинство от две трети. Към настоящия момент законодателят е предвидил една фикция – когато не е налице такова мнозинство, решението се счита за законосъобразно, но то по същество не е прието и подлежи на съдебно обжалване. В съдебната практика съществуват случаи, когато едни такива обжалвания се случват, забележете, не един, не два пъти, а четири пъти. Казвам това нещо и в духа на съдебната ни реформа, която цели, и нашата обща цел е да има по-ясно, по-кратко, по-точно и по-бързо съдопроизводство. Това е нещото, което отличава нашия Законопроект от отбелязаните до този момент.
Другото, което сме си направили труда да внесем, е създаването на район в чужбина и това се дължи на проведените няколко срещи, в това число и при омбудсмана на Републиката, така че Ви моля да подкрепите и тази част от това наше предложение.
Последните две точки, преди да завърша, уважаемо госпожо Председател, са за създаването на специален регистър в Централната избирателна комисия, в която политическите партии, коалиции и инициативни комитети 60 дни преди датата на провеждане на изборите да заявят своите кандидатури за президент и вицепрезидент. Мотивите ни за това предложение са, че българските граждани трябва да бъдат достатъчно добре информирани кой има самочувствието, настроението и авторитета да се кандидатира за държавен глава.
Не на последно място моля да отбележите, че това е достатъчно дълъг период от време, в който всички български граждани, във всички областни градове, във всички по-малки общини биха имали възможност да се срещнат с кандидатите за президент.
Последно, преди да завърша, наша законодателна инициатива е населените места с 250 и над 250 жители да имат възможността да избират свои кметове за кметствата. Считам това за справедливо и отговорно към българските избиратели, защото по никакъв начин не бива жителите на малко населено място да бъдат поставени едва ли не като втора категория граждани и да бъдат лишени от правото си сами да избират своя кмет на кметството.
Моля да съобразите и факта, че всъщност това е част от активизирането на гражданското общество, защото кметовете на кметства, които много често игнорираме, са най-близо до хората, до техните ежедневни болки, проблеми и грижи.
Това е накратко по нашия Законопроект. Още веднъж Ви моля за подкрепа и най-вече в частта му за съдопроизводството, което, вярвайте ми, има нужда от промени! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Хайтов.
Последният законопроект е с вносители Четин Казак и Хамид Хамид. Той ще ни бъде представен от господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, от името на Парламентарната група на ДПС Ви представям внесения от нас Законопроект, който цели да възстанови до голяма степен текстовете, касаещи условията за разкриване на секции в чужбина, каквито бяха по време на досега действащия Изборен кодекс, тъй като ни се струва, че те в сравнение с всички останали законопроекти, с всички идеи, които се лансират тук, тези текстове са най-демократични и в най-голяма степен позволяват на нашите сънародници в чужбина да упражнят своето основно конституционно право – правото на глас, разбира се, с малки изключения.
Ние считаме, че когато един текст е доказал, че работи добре, когато е доказал, че благодарение на него всеки български гражданин или максимален брой български граждани в чужбина имат възможност да упражнят своето право на глас, този текст не трябва да се променя. Затова ние яростно се бяхме противопоставили на всички предложения и в крайна сметка на гласувания текст на последния Изборен кодекс, който беше гласуван, който президентът върна, който беше прегласуван, който предизвика огромното недоволство на нашите сънародници в чужбина заради драстичния начин, по който ограничаваше техните конституционни права и в крайна сметка беше прокаран силово от управляващото мнозинство.
Ето защо ние предлагаме да се възстанови текстът, който действаше досега, да се даде възможност на дипломатическите и консулските ни представителства да преценяват съобразно конкретната ситуация, съобразно това колко български граждани са упражнявали своето право на глас на минали избори, да предлагат без някакви ограничения разкриването на толкова на брой избирателни секции, колкото са необходими за съответната държава, те да бъдат разпределени по начин, който максимално да улесни българската общност в съответната държава да упражни своето право на глас.
Също така ние искаме да използваме този повод да заявим – така или иначе се отваря темата за изменения в Изборния кодекс – неотдавна приключи поредната проучвателна мисия на ОССЕ, която предшества решението им дали да изпратят и под каква форма да изпратят евентуално наблюдателна мисия за предстоящите президентски избори. По време на тази проучвателна мисия представителите на ОССЕ се срещнаха с всички парламентарни групи. На нашата среща с представителите на ОССЕ ние специално обърнахме внимание, че българският парламент упорито, години наред отказва да се съобрази с една от основните препоръки на ОССЕ, касаещи изборното ни законодателство, а именно недопустимото ограничаване на правото на предизборна агитация на език, различен от официалния. Въпреки факта, че не само ОССЕ, но и Венецианската комисия неколкократно са поставяли като основна своя препоръка, че такова ограничение е в разрез с основни демократични принципи, с достиженията на европейското право, българският законодател отказва да премахне тази забрана в Изборния кодекс.
Ние от Движението за права и свободи се надяваме този път – така или иначе българският парламент се е заел със задачата да коригира своите грешки в миналото – сега е моментът, колеги, да коригирате и тази грешка, и най-после да докажете, че сте европейскомислещи политици и че неслучайно се числите, или поне част от Вас се числят към европейските политически семейства, като припознаете и това основно демократично европейско право, дадено на европейските граждани, а именно правото да получават информация, включително по време на предизборната кампания на майчиния език или на език, разбираем за тях, пък бил той и различен от официалния.
На последно място, но не по значимост, ние предлагаме отново да се възползваме от тази златна възможност да се премахне от Изборния кодекс и едно друго крайно недемократично ограничение на основни конституционни права на българските граждани, а именно въведеният преди години тъй наречен „принцип на уседналост“, който по дефинитивен начин лишава стотици хиляди български граждани от правото им да гласуват. Когато президентът върна последните изменения в Изборния кодекс, той надълго и нашироко разви в мотивите си, че не могат да се ограничават основни конституционни права на българските граждани, че те не могат да бъдат лишавани било чрез въвеждането на недопустими условия от легален характер, било чрез въвеждането на практически затруднения на правото им за гласуване.
Ние, приемайки тези аргументи, считаме, че те са толкова по-значими и биха могли да бъдат използвани в подкрепа на тезата, че когато се въвежда принципът за уседналост, той по не по-малко недопустим и драстичен начин лишава стотици хиляди български граждани по необратим начин от правото им въобще да упражнят конституционното си право на глас на местни и на европейски избори.
Независимо че Конституционният съд отказа да го обяви за противоконституционен – нещо, което ние не можем да приемем, Конституционният съд доказа неведнъж, че в името на други съображения понякога е готов да загърби духа и буквата на Конституцията, някога не иска да се съобрази с международните норми и стандарти за защита на основни човешки права. В този случай Конституционният съд не беше на висотата на позицията, която заема в българската институционална система. Затова българският парламент трябва да коригира дори и тази допусната от Конституционния съд грешка, като веднъж завинаги премахне този принцип на уседналост, за да може да докаже, че е над теснопартийните интереси, че сме загърбили предразсъдъците и стереотипите на мислене от миналото, че не сме подвластни на ксенофобски, националистически и антидемократични влияния и идеологии, независимо от това дали произлизат от наши коалиционни партньори, или не.
Уважаеми дами и господа, надяваме се да подкрепите нашия Законопроект, ако искате да претендирате, че сте демократично мислещи политици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Дебатът е открит.
Давам думата за изказване на господин Лютви Местан.
Моля народните представители, които желаят да участват в разискванията, също да дадат заявка за изказване.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Официалните, писани мотиви на Законопроекта, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители – отварям скоба, коментирам този Законопроект, защото явно той ще бъде приет от новото управляващо мнозинство: ГЕРБ, части от Реформаторския блок, Патриотичен фронт и БДЦ-НС – е брутален израз на политическа демагогия и още по-брутална гавра с интелекта на българското общество.
В мотивите четем, че с този Законопроект се цели усъвършенстване на режима на гласуване извън страната и осигуряване на активното избирателно право на българските граждани в чужбина.
Ефектът от приложението на Закона обаче ще бъде абсолютно противоположен на декларираните цели и мотиви, защото ако наскоро приетите изменения в Изборния кодекс дискриминират всички български граждани в чужбина, то предложените нови текстове ще решат частично проблема на част от тях и ще сведат дискриминацията само до българските граждани в Република Турция, тоест до турците. Това означава, че Законът цели възможно най-грозната дискриминация – тази на етно-религиозна основа. Така проектът Ви грубо погазва чл. 6, ал. 2 от Конституцията.
Какво всъщност ни казвате с предложението „броят на секциите в определени държави да се ограничи до максимум 35“? Държа в ръката си една графика. (Показва я.) Тук във възходящ ред се дава максималният брой секции, открити досега в страните, извън България, без Турция. Максималният брой на разкрити секции, без Република Турция, е точно толкова, колкото предлагате днес – 35. Тази синя линия на ограничението (показва я) оставя извън възможността да се разкриват толкова секции, колкото е имало досега, само в Република Турция – минус 104.
РЕПЛИКА ОТ ПФ: Даже са малко!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Точно така – даже са малко! Това обаче означава, че посланието Ви е абсолютно ясно.
Казвате следното, уважаеми госпожи и господа: братя българи, спокойно! На Вас Ви даваме максимума досега, Вашето не се губи. Ще ударим само турците, като ще намалим секциите четири пъти.
Никакви демагогски измишльотини, като „целим равнопоставеност“, няма да снемат тази жестоко правдива оценка, защото обектът на Закона, както и субектът на избирателното право, не са териториите, а гражданите.
Второ, защото този Ви Законопроект е продължение на една фашистка линия в управлението на страната, която в сряда прие и закон за забрана на облекло, прикриващо или скриващо лицето.
Дискриминирането на части от българската нация заради етно-религиозното им различие вече е не просто краен национализъм, а нацизъм, откровен етнонацизъм.
Законопроектът на Цветан Цветанов и група народни представители е поредната фашистка цена, която днешната власт плаща на Патриотичния фронт в името на оцеляването си.
Този Законопроект е нов, не по-малко грозен възродителен процес, който цели да откъсне завинаги от родината прогонените през месец май 1989 г. близо половин милион български граждани от комунистическия диктатор, на чийто паметник днешните му наследници преди по-малко от месец поднесоха цветя и венци в знак на ретроградна признателност.
Случайно или не, този акт съвпадна с годишнината от прогонването. Как да четем този Законопроект, освен като законодателно продължение на нацисткото намерение за изчегъртване на турците от обществено-политическия живот?
Днес пишете най-мракобесната страница в съвременната история на България, като с един замах заличавате определението „демократична“. Ние, разбира се, ще бъдем „против“.
От седемте законопроекта ще подкрепим три.
На първо място, Законопроекта на Радан Кънев, защото колегите от ДСБ останаха докрай верни на принципа да се съхрани либералният режим за разкриване на секции в чужбина, за да се осигури безусловно правото на всеки български гражданин да участва в национални избори като израз на пряката му духовна връзка с България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам.
Не можем да кажем същото за Законопроекта на ДПС. Ще го подкрепим, разбира се, но едно казват думите Ви, друго – действията.
Днешните дискриминационни разпоредби са следствие на отхвърленото предложение на колегите от ДСБ и гражданската квота за обособяване на специален Тридесет и втори многомандатен избирателен район в чужбина, което стана точно по инициатива на ДПС в съюз с крайните националисти, левите сили и ГЕРБ.
Този Законопроект поставя на изпитание демократичната легитимност и на ГЕРБ, и на Реформаторския блок. Поставя на изпитание демократичната зрялост на българската общност зад граница, без Република Турция, след като техният проблем се решава частично – дали ще проявят солидарност със своите братя съграждани от Република Турция.
Не на последно място – понеже приемането на Закона ще наруши чл. 6, ал. 2 от Конституцията, това е сериозно демократично изпитание и за държавния глава – дали ще сезира Конституционния съд.
Аз изпитвам истински срам заради Вас, господин Цветанов и тези, които бихте подкрепили този Законопроект. Вас Ви оставям на съда на историята, който съд обаче не познава обжалването.
Историята ще Ви осъди за този престъпен акт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Местан, чувствително просрочихте времето.
Реплики към господин Местан? (Народен представител от ГЕРБ иска думата за процедура по начина на водене.)
Има процедура за реплики. Ще Ви дам възможност по начина на водене.
Първа реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, наистина се учудвам, че във Вашата своеобразна градация, която не успяхте да продължите, Вие поставихте на първо място Законопроекта на Радан Кънев. Чух ли добре?! На Радан Кънев пред Законопроекта на Движението за права и свободи! (Оживление.)
Какво друго има в Законопроекта на Радан Кънев освен преповтарянето на текстовете от предишния Изборен кодекс, едно към едно съвпадащи с нашите предложения.
В Законопроекта на Радан Кънев няма нито думичка за възстановяването на правото да се агитира на език, различен от официалния, каквото ние предлагаме.
В Законопроекта на Радан Кънев няма нито думичка за премахването на противоконституционния принцип на уседналост, който лишава стотици хиляди български граждани, именно в Република Турция, да гласуват на местни и европейски избори.
В Законопроектът на Радан Кънев има единствено и само създаването на секции в чужбина, както те се създаваха по действащия и към момента Изборен кодекс.
Не мога да разбера защо поставихте във Вашата градация Законопроекта на Радан Кънев на първо място?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, колеги народни представители. Господин Местан! Тезата, че демокрацията е толкова по-истинска, колкото по-безконтролна е тя, и че едни избори са толкова истински, колкото повече хора участват в тях, може да бъде оспорена не само от тази трибуна.
Напротив! Няма теоретик на демокрацията, който да приеме Вашето изказване. Позата, от която Вие обвинявате в липса на демократичност българския парламент, българските политически партии на широка основа, няма основание, няма да бъде и разбрана.
Българското общество е толерантно и по отношение на това ще Ви дам само един факт. Редица от държавите от така наречените „развити демокрации” нямат двойно гражданство, господин Местан, но това не ги прави недемократични. Вие бъркате фундаментално въпроса за гражданският статут и демокрацията и тук имате съществени пропуски.
Въпросът за Вашата лична позиция. Тя би била много автентична, ако от тази трибуна бихте оттеглил кафето си с господин Борисов.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: И целувката със Станишев.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Но при условие, че то вече е изпито, няма начин...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: И целувката със Станишев.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Разбира се, и целувката.
...няма начин, господин Местан, след изпитото кафе нещата да се върнат преди него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Местан, благодаря за графиката, която показахте, благодаря и за това, че в този дебат все пак проявяваме известен стремеж да се придържаме към фактите. Те са важни. В този дебат, за да не изтъквам факти и да не говоря за числа, моите опоненти ме наричаха лъжец и не знам как. Но нека се върнем към езика на числата.
Моят въпрос е следният. Ако приемем Вашето твърдение, че секциите в Република Турция са минус 104, аз ще Ви помоля да отговорите: а защо е имало 104 секции плюс досега? Логиката и аргументът ми са следните: на едни от последните избори гласовете на българите, гласували в Република Турция, са 64-65 хиляди – почти толкова, колкото е, да кажем, българското присъствие в Лондон - говоря за българската общност. Колко от тях са гласували?! Сигурно българите от Лондон казват: да, ние гласувахме 20 хиляди, ама другите не можахме да се наредим на опашка. Също толкова българи, а вече много повече българи има в Испания. Впрочем в Испания има много българи от турски произход. Много българи от турски произход има в Испания. Не смея да казвам какво е числото на българите в Съединените американски щати, защото там са стотици хиляди българи, но виждате, че тях не можем да привлечем. Моето питане е такова: защо секциите досега за Република Турция бяха със 104 повече? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Кирилов, не сте ме чули. Субектът на избирателното право не са териториите, а гражданите. Повече са били секциите, защото е имало повече граждани. Не може на териториален принцип да лишавате от право субекта на избирателното право. Затова Ви казвам: тази синя линия е фашистката разделителна линия на българската нация на мнозинство и на етнорелигиозни различия. Това наистина е престъпно и историята ще Ви осъди затова.
Що се отнася до майчиния език, аз тази битка вече е водя в Съда за правата на човека в Страсбург. (Реплики от ДПС.) Така че толкова по тази Ви забележка. Започнал съм я отдавна и ще я доведа до успешен край.
Но изнервената Ви реакция показва нещо друго – че Вие сте изработили онзи рефлекс, характерен за тоталитарните системи – нетърпимост към алтернативното мнение. Думата „алтернатива” Ви плаши, но е добре да чуете гласа на алтернативата. (Реплики от ДПС.) На алтернативата! Мъдро е да чуете алтернативата. В противен случай рискувате отново да загубите село Мъдрево например, при това още на първи тур.
Алтернативата е факт, казва се „Демократи за отговорност, свобода и толерантност” и времето е на алтернативата. Дали Ви харесва или не, това е реалността, която Ви плаши, а страхът е Ваш проблем. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от народни представители, нечленуващи в ПГ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Славчо Атанасов – процедура по начина на говорене.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Цачева, с огромното ми уважение към Вас ще Ви помоля да правите забележка на всеки един народен представител, който от тази трибуна използва и вменява на други народни представители, на политически сили обвинения във фашистка и нацистка идеология. Това е обявено от цял свят за престъпление и тези идеологии са забранени. Ако някои народни представители имат данни за фашистки прояви на който и да е от нас тук и на която и да е политическа сила, мястото не е в парламента да се обявяват и да се заклиняват такива народни представители, мястото е веднага да се подават данни в българската прокуратура.
Затова, госпожо Цачева, моля Ви, когато който и да е използва такива думи като „фашизъм” и „нацизъм”, да го прекъсвате и да му правите забележка. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Думата за изказване иска господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги, днес българският парламент се явява на поправителен изпит. Поправителен изпит, тъй като промените в Избирателния кодекс, които бяха направени преди около три седмици, се оказаха не особено сполучливи, но една грешка, уважаеми колеги, не се поправя с друга.
Какво имам предвид? Тези промени – това е публична тайна, бяха приети заради искането на една парламентарна група да се ограничи вотът в Република Турция. Тъй като Правната комисия е приела и одобрила само предложенията, внесени от господин Цветан Цветанов, тоест на партия ГЕРБ, повече от ясно е, че след малко гласуването ще одобри само тези промени.
Но, уважаеми колеги, защо забравяте най-важното, след малко, когато гласувате тези промени и предложения на Партия ГЕРБ, внушени от една друга парламентарна група?
Само след година и половина – от 1 януари 2018 г. се въвежда електронното гласуване. При въвеждане на електронното гласуване в Република Турция ще може да гласува всеки гражданин с българско гражданство, където си иска, когато си поиска, както си поиска – дали от компютъра на Министерството на външните работи на Турция, дали от компютъра на турското разузнаване даже или от компютъра на областната управа. Тогава се питам: след година и половина отново ли ще правим промени в Избирателния кодекс, тъй като електронното гласуване дава 100% възможност на всеки човек с българско гражданство в чужбина да гласува, пак казвам, независимо къде, как, по какъв начин?
Затова пак ще повторя моята теза: една грешка не се поправя с друга.
По тази причина правя едно конкретно предложение, което вече беше направено от колегите от Българската социалистическа партия. От тази трибуна предлагам още веднъж да се наложи мораториум от Народното събрание върху промените в Избирателния кодекс, докато Конституционният съд не се произнесе по ветото на държавния глава господин Росен Плевнелиев и докато не премине Референдумът, иницииран от Слави Трифонов и одобрен от този парламент. Едва след това предлагам Народното събрание да се занимава с тези поправки, но, пак повтарям: какъв смисъл има от поправки, след като само след 18 месеца в Република Турция, откъдето толкова много се плашим, че ще дойдат много гласове, а те може би наистина ще дойдат, ще дойдат по десет пъти повече гласове след въвеждането на електронното гласуване, което този парламент прие, въпреки факта, че в Европейския съюз само в една държава има електронно гласуване. Това е Естония, където наскоро, ако не греша, госпожа Цачева беше на официално посещение с делегация, и частично във Франция и Белгия. Това новаторство, с извинение, ще ни изяде главата само след година и половина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Енчев. Вашето предложение е под формата на силно желание. Разбирам.
Реплики?
Заповядайте, господин Филип Попов. (Шум и реплики.) Реплика, а не изказване.
Сега е реплика, но той заяви и изказване и е записан за след това.
Имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Енчев, в общи линии съм съгласен с изказаното от Вас от тази трибуна. Само че Вие не обърнахте внимание на едно нещо: предстои и септември месец, а така, както сме я подкарали – управляващите, най-вероятно и септември месец – възможност, последно повикване за нови промени в Изборния кодекс. Отчитайте и това във Вашето изказване, защото толкова промени в Изборния кодекс за такъв период от време не е било и сигурно няма да бъде. Та така, септември месец, предполагаме, наново пак промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Втора реплика?
Народният представител Корман Исмаилов, заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожи и господа народни представители! Много късогледо изказване и твърдение. Електронното гласуване, ако даде възможност в Турция да гласуват десетки хиляди, то ще даде възможност и на стотици хиляди извън Турция да могат да гласуват. Аз въобще не мога да разбера какво е това мислене?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Трета реплика?
Господин Енчев – заповядайте за дуплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Обръщам се към господин Корман Исмаилов веднага. Да, наистина електронното гласуване ще даде възможност на всички български граждани в чужбина, а не само в Република Турция, да упражнят своето право на вот, но точно това обезсмисля всички тези поправки в момента, тъй като в основата, фундаментът на тези поправки е вотът в Република Турция. И пак повтарям своята теза – само след 18 месеца, след година и половина, ако тогава са редовните парламентарни избори, ние в тази зала може би ще бъдем изправени пред същия проблем. Ако вотът в Турция наистина е масивен и гласуват десет пъти повече – тогава какво ще правим? Нови промени в Избирателния кодекс ли ще правим?! Не е ли по-добре и по-разумно предложението на Българската социалистическа партия – официално предложение, да се наложи от този парламент мораториум върху изборните промени, докато се произнесе Конституционният съд и докато видим резултатите от Референдума на господин Слави Трифонов.
Най-важното, което пропуснах да кажа в първото си изказване, уважаеми колеги! Вместо този парламент да се занимава с тумора на българската избирателна система, а това е начинът на гласуване, това, че се купуват вече цели избирателни секции. Определени политически сили не си играят да купуват вече отделни гласове, а купуват цели избирателни секции. Само преди три седмици бях в Търговищка област, в община Попово, където двама души ми заявиха, че техни братовчеди са признали пред тях, че в отделни селищни системи цели комисии са били купувани срещу 500 лв. на член на комисия. Как ще се преборим с този проблем, с това туморно образование на българската избирателна система? Това е много по-важно, отколкото вотът в Турция, тъй като манипулациите на вота в България – това е големият проблем на българската демокрация.
Затова за трети път заявявам: защо да не приемем това предложение – мораториум на Народното събрание, докато се види каква ще бъде реакцията на Конституционния съд по всички тези забележки на държавния глава? Въпреки че според мен държавният глава допусна една голяма грешка. Той не сезира Конституционния съд за задължителното гласуване, което поне според мен противоречи на българската Конституция, където е казано, че гласуването е право, а не задължение. Аз се изненадвам, че до момента опозиционната БСП и опозиционната „Движение за права и свободи” още не са внесли до Конституционния съд подобно искане да се обяви за противоконституционно решението на Народното събрание за задължителното гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
За сведение – времето на народните представители, нечленуващи в парламентарни групи, изтече.
Народният представител Димитър Делчев е заявил желание за изказване.
Имате думата.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, ние от Реформаторския блок ще подкрепим Законопроекта, внесен от Реформаторския блок. Аз ще подкрепя заедно с част от колегите и Законопроекта, внесен от партиите Реформаторски блок – част от него, ГЕРБ, Патриотичен фронт и БДЦ – част от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбираемо е, господин Делчев. (Реплики. Оживление.)
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: След като съм се подписал под този Законопроект – виждам защо ме разбирате, господин Заместник-председател, не само защото сме от една и съща парламентарна група, но това, което исках да кажа, е друго.
Приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс е много важно, изключително важно, бих казал, съществено, защото над предишния Изборен кодекс, който приехме само преди няколко седмици, остана да тегне една дебела сянка. Остана да тегне сянката на възможността на българските граждани в чужбина да гласуват в удобни за тях секции. Остана да тегне сянката за това, че българските граждани могат да гласуват само в дипломатическите и консулските представителства с няколко изключения, които бяха определени в тогавашния текст. Така на практика не се видяха другите положителни моменти в гласувания преди няколко седмици Изборен кодекс. Хората не разбраха, че ние въведохме електронното гласуване, или поне това не се чу толкова силно. Не се чу толкова силно, че ние увеличихме възможността за машинно гласуване в секциите, което ще даде повече демократичност на вота, ще отстрани и много от неговите пороци, които наблюдаваме сега с хартиените бюлетини. Не се разбра, че въведохме възможност за по-добри и по-експертни обучения на членовете на общинските и районните избирателни комисии. Не се разбра, че увеличихме състава на Общинската избирателна комисия в София и във Варна, така че според мен да няма драмата с „Арена Армеец”, която наблюдавахме на предишните местни избори.
Затова ние днес ще подкрепим Законопроекта, който предвижда либерализиране на начина, по който се откриват секции в чужбина. Той предвижда във всяка една държава в Европейския съюз или извън Европейския съюз да могат да се откриват секции, където се прецени, от дипломатическите и консулските представителства по предложение на българските организации в чужбина. Аз питам: кой по-добре знае къде са концентрациите на български избиратели в чужбина, къде са хората, които могат да гласуват в близки до тях секции и искат да гласуват, за да предложат на дипломатическите и консулските представителства, които от своя страна да предложат на ЦИК, да открият именно там секция? Отговорът е ясен. Отговорът е, че това е една добра система, при която секциите ще бъдат така оптимизирани, че да могат да покрият повече хора, а не да наблюдаваме, както на изборите и през 2015 г. – на референдума, и през 2014 г. на парламентарните избори, секции, в които са гласували под 100 човека.
Законопроектът, въпреки внушенията, които тук се опитват да правят от ДПС, се прилага равно. Той се прилага независимо от това къде се намира българският гражданин, защото предвижда една и съща процедура за откриване на секции в чужбина.
На мой въпрос в Правната комисия към колегите от ДПС къде точно е дискриминацията в Законопроекта, защото те твърдят това нещо, по кой признак се дискриминират българските граждани, отговор нямаше. Няма и да има, защото новият вариант на изменението се прилага еднакво по отношение на всички.
Да, в Законопроекта има ограничение – има ограничение от 35 секции на държава. Факт е, колеги, че всяка свобода има насрещно ограничение, всяко право има насрещно ограничение. Защото, когато една свобода е неограничена, тя може да избие в нещо друго. Тя може да избие в слободия и така, както наблюдавахме на минали избори, да се получат нарушения и незаконни практики в определени държави, поради причината че българската държава не може да осигури достатъчен потенциал и достатъчен ресурс да покрие всички засегнати секции.
Колеги, при 139 секции в Република Турция няма как да очакваме българската държава да изхарчи един неограничен брой ресурс, само и само за да се опита да гони лошите. Затова ограничението от 35 секции на държава е разумно, особено в контекста на това, че при добре преценено откриване на секции на ключови места, където има концентрация на български граждани, няма да бъдат затруднени да гласуват.
В Законопроекта, който е подкрепен от нас и от колегите от ГЕРБ, Патриотичния фронт и част от БДЦ, се предвижда намаляването на броя на жители, необходими за пряк избор на кмет. В момента те са 400, ние предлагаме да паднат на 350, с което 200 нови населени места ще избират свой кмет. Аз считам, че това е една добра промяна, въпреки че е много по-малко, отколкото ние се надявахме. Това е една добра промяна, защото демократичността, прекият избор от хората на кметове е изключително важно, особено що се касае до местната власт, която е най-близка до хората.
И последно, няма как да не коментирам предложението на БСП. БСП предлагат референдуми и избори да се гласуват задължително отделно. Дори когато хипотетично един референдум съвпада с неделята, в която ще се провеждат избори, техният Законопроект казва „не може”. Те трябва да се проведат в два последователни дни. Техният Законопроект казва: нека да изхарчим между 20 и 40 милиона и за двете мероприятия, но не могат да се проведат едновременно. Зад това предложение, колеги, не личи нищо друго, освен един страх. (Реплики от БСП ЛБ.) Това е страхът от мнението на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Попов, след малко ще имате думата, моля!
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Това е страхът от личната позиция на хората по отношение на нещата, които се случват в България, по отношение на най-високата политика в България, висшите решения. И този страх е разбираем, да. Хората Ви свалиха от власт през 2013 г. и хората Ви наказаха няколко пъти на избори, разбираем е страхът.
Но само да Ви кажа: страхът е най-лошият мотиватор. Страхът е най-лошият мотиватор! Той е по-лош мотиватор дори от глупостта.
Така че, колеги, ние сме за гласуване на разумните промени в Изборния кодекс, които предвиждат либерализиране на начина на откриване на секции, за да могат повече граждани на следващите и на по-следващите избори да се включат в изборния процес, така че, дай боже, да имаме едни по-демократични избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Реплики?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми колеги, очевидно толкова Ви е страх, че объркахте и годините. През 2013 г. свалиха Вашия коалиционен партньор господин Борисов, а не нас. Говорим за хората, да.
По отношение на Вашите тези за „Арена Армеец”. Уважаеми колега Делчев, в Изборния кодекс категорично и ясно беше записано чия е отговорността за произвеждането на изборите. Тя беше на изпълнителната власт. Очевидно, че Вие не се справихте с тази отговорност и сега прехвърлихте на Централната избирателна комисия всички тези правомощия, с които самата ЦИК заяви, че не може да се справи, защото нито има финансов ресурс, нито кадрови потенциал, изобщо няма възможност да се справи с тази цялата подготовка на предстоящите избори, което ще доведе до хаос, категорично.
Вие се опитвате да върнете на практика с 350-те жители на населените места – това беше в Кодекса „Фидосова”, ако не помните, да Ви го припомня. Вие казахте, че сте увеличили с 200 населени места хората да могат да избират, но кажете с колко на практика лишихте от тази възможност, въвеждайки 400 или 350, или 300? Защото тези българи, които живеят в малките населени места, това са над 1000 населени места, ще бъдат лишени от възможност да изразят своята воля и да изберат своята местна управа – кмета на населеното място. А това са голям процент от българските граждани.
Но аз знам, че Вие споделяте политиката на господин Борисов, който заяви, че не прави политика за чичо от Койнаре. Вие току-що заявихте същото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Попов.
Народният представител Чавдар Георгиев – втора реплика.
След това ще има и трета, господин Делчев, и следвате Вие.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги отдясно, не само че Ви е страх да има нормален референдум и да се види колко струват въпросите, които Вие провокирате, по които да се произнесе народът, ами сте пропити от демагогия! На черното казвате бяло и не Ви пука от това. Вие ни налагате един американски модел и американски практики, където в хода на президентските избори задължително правят и референдуми с въпрос от порядъка дали да се разрешат гейбраковете, или да ходят гейовете в казармата. Това ни предлагате.
България си има собствена парламентарна и изборна традиция. Не я обърквайте!
И, второ, не се гордейте с това, че успяхте да прокарате отново електронното гласуване. То е абсолютно противоконституционно. Няма как, когато сме установили в Конституцията, че има тайно гласуване, Вие да твърдите, че електронното гласуване е някакво постижение. Изменете Конституцията и тогава.
Такива форми на дистанционно гласуване има само в държави, където това е позволено, защото там не се изисква тайна на гласуването.
А според нас тайната на гласуването е гаранция за свободния избор. Вие сте против свободния избор и затова настоявате за всички тези законодателни нововъведения, а всъщност аз Ви казах: Вие сте заложили на технологията на изборната манипулация. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Делчев! Във Вашето изказване Вие питахте къде ДПС вижда ограничения и дискриминация. А аз в реплика искам да Ви попитам: Вие ако сте демократ, как не съумявате да видите тези ограничения и тази дискриминация?
Ще Ви дам два довода. Единият принципен, другият конкретен.
Принципният довод: ограничение е, когато Конституцията ти дава право да гласуваш, Изборният кодекс да направи така, че това право да се ограничи в 35 секции. Ако има хора, които искат да гласуват, но е изтекъл изборният ден и те останат пред секцията и не могат да гласуват поради това, че Изборният кодекс ги ограничава, това не е ли ограничение на правото им да гласуват и въпреки Конституцията, която е дала правото да гласуват, да не могат да упражнят своето си право? Това не е ли ограничение, не е ли дискриминация? Това е принципният довод.
Конкретният повод. По Вашия Законопроект, който казвате, че ще подкрепите. Ако откриете 35 секции по технология, която е описана в Изборния кодекс, който все още е проект, където се казва, че тези секции ще се открият по предложение на организациите на българските граждани, ако постъпят в Република Турция 100 предложения от 100 места, как дипломатическото представителство ще реши в кои точно 35 секции да бъдат открити тези секции? Как? Ако има подадени на 100 места по 60 заявления, ако има 100 предложения, как ще реши дипломатическото представителство точно в кои 35 да бъдат? Това е ограничение, това е дискриминация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Отзад напред. Много моля, госпожо Ахмедова, да правите разлика между ограничаване на право и ограничаване на възможност. С този Законопроект никой не ограничава правото на българските граждани да гласуват. Да, Вие сте права – може на края на изборния ден да се окаже, че пред изборните секции има опашки от хора. Тук е ред да споделим идеята, че в една изборна секция може да има повече от една урна, в която да се гласува. Въпрос на организация. Така че, има ли добро желание, всички български граждани, които желаят да гласуват, ще могат да гласуват.
А моето изказване не беше за ограничаване на право, а за дискриминация. И аз Ви попитах: на какъв признак се дискриминират българските граждани в чужбина и отново не чух отговор.
По отношение на господин Чавдар Георгиев. Господин Георгиев, в Естония също е анонимно гласуването. Направо не Ви разбирам как можете да ги твърдите тези неща от трибуната на Народното събрание, при положение че в света има и други държави, които прилагат електронно гласуване? И в нашия Закон е записано, че електронното гласуване трябва да гарантира анонимността. То ако не я гарантира, няма да бъде електронно гласуване. Вече Вашето недоверие от нафталина в това, че технологиите не могат да го гарантират, си е Ваш проблем. А това, че технологиите могат да го гарантират, е доказано и ако бяхте идвали на дискусиите, щяхте да го чуете.
Господин Попов, абсолютно сте прав! Българските граждани, хората са сваляли правителства и са вдигали правителства – сваляли са ги и през 2013 г., и през 2014 г., и през
1997 г. Само да кажа, че БСП са рекордьор по сваляне на правителства. Вашите правителства са сваляни от българските граждани толкова пъти, колкото друга партия не може си представи. (Реплики от БСП ЛБ.) И Вас затова Ви е страх!
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Вие къде сте били?
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Вас затова Ви е страх.
А нас, да Ви кажа, хич не ни е страх. Ние се борим за по-демократичен вот, за по-добър вот, за премахване на манипулациите.
Изборният кодекс, след като бъдат приети тези изменения, ще бъде много по-добър от Изборния кодекс на Мая Манолова, който Вие тук толкова жестоко защитавате. (Реплики от БСП ЛБ.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Филип Попов, след него да се готви Николай Александров.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Позицията на “БСП лява България” винаги е била, че Изборният кодекс и изборната практика следва да гарантират и осигуряват свободното волеизявление на избирателя и честна предизборна кампания, гарантираща максимална информираност във връзка с избора.
Ние винаги сме отстоявали конституционните принципи на избирателното право – общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване.
България като конституционна и законова уредба на изборния процес отдавна е възприела всички модерни общоевропейски избирателни принципи и стандарти. За съжаление обаче, изборната практика на последните проведени избори за местна власт, чиято организационно-техническа подготовка бе отговорност на сегашното правителство, преминаха като изключително лошо организирани при повсеместни безредици при отчитане на изборните резултати и при неспазване на самия Изборен кодекс.
Ще посоча само известния факт, че всеки девет от десет протокола на секционни избирателни комисии бяха поправяни, включително и по отношение на данните за установяване на изборните резултати.
Предвид лошата изборна практика “БСП лява България” предложи над 60 изменения и допълнения на Изборния кодекс, които бяха насочени най-общо към опростяване и рационализиране на изборния процес, гарантиране на честността на изборите и свободата на волеизявление, гарантиране на публичността при отчитане на изборния резултат. Нито едно предложение не бе прието.
Проблемите на изменения Изборен кодекс са свързани с противоконституционност на основни принципи и правила, като задължителност на гласуването. Според българската Конституция то е право и не може да бъде задължение.
По отношение на дистанционното електронно гласуване, за което имаме и решение на Конституционния съд, в което ясно е мотивирано, че този начин на гласуване не гарантира автентичността, тайната и доброволността на вота. Според българската практика, гласуването може да се извършва само в избирателните секции и не може да става и да се извършва извън тях.
В държавите, в които е въведено електронно дистанционно гласуване – казвам го и за колегата Делчев, ако иска да вземе и лично обяснение – няма двойно гражданство, и става с електронен идентификатор през карта с чип в автономна мрежа извън интернет. Това е в допълнение, че не може да се извършва съгласно нашата практика, нашата действителност – извън секционните избирателни комисии, защото това категорично ще стимулира купения вот, ще дискредитира тайната на вота. Никой не може да гарантира, че в неконтролирана среда на практика няма да се окаже натиск върху волята на избирателя за кого и как да гласува.
Абдикиране на изпълнителната власт от организационно-техническата подготовка на изборите. Избирателните комисии нямат нито бюджет, нито административен капацитет самостоятелно да поемат изцяло организационно-техническата подготовка. Вие на практика точно това направихте. Вменихте на Централната избирателна комисия тези правомощия, а тя няма капацитета – аз го казах в репликата, сега го повтарям – и няма как да се справи с всички тези правомощия. Ще настъпи един хаос в предстоящите избори и основателни съмнения за самия изборен резултат.
Създаване на предпоставки за манипулиране на изборите. Например във връзка със съставяне на избирателните списъци досега всеки можеше да иска отстраняване на грешки в списъците и това право е свързано както със защитата на публичния интерес от свободни и честни избори, така и с лоши практики, като известния „изборен туризъм“ и формалната регистрация на десетки граждани на един и същи адрес. Така е и с така наречените „мъртви души“ – хора, които не съществуват, но са описани в списъците. Според наложените от Вас изменения в Изборния кодекс само починалият на практика ще може да подаде жалба за отстраняването му от списъка, но не и друго лице. Вие това направихте с избирателните списъци. Говорихме го, казахме го, повтаряхме го, но така и не възприехте нашите доводи.
В заключение бих изразил становище, че направените значителни промени в Изборния кодекс от десните партии и преди всичко от ГЕРБ и от Реформаторския блок не гарантират, дори ограничават свободното волеизявление. Ще доведат до още по-лоша организация на изборите и ще способстват за още по-лоши изборни практики.
Ние оставаме с основателното предположение, че всъщност управляващото мнозинство прие изменения в изборното законодателство с цел да си осигури служебно предимство при следващите избори.
А по отношение на прословутия чл. 14 – секциите в чужбина, защо трябваше да променяте нещо, което работеше? Това не можахме да разберем!
Нормата на чл. 14 беше обсъждана и дебатирана широко в продължение на половин година и нямаше възражение по нея. Вие я променихте без каквито и да било обществени обсъждания. Преодоляхте ветото на президента, което по същество означава, че си харесвате творението и сте съгласни с нормата на чл. 14. Но против всякаква логика веднага с ветото заваляха нови предложения за промяна на чл. 14. Целият изборен процес, целият процес на предложения всъщност бяха лишени от логика. Знаете как ставаха самите предложения на първо, на второ, на трето четене по някой път, извън рамките на нашия Правилник.
Затова тези предложения, които дори сега правите, не са нищо по-съществено от това, което вече съществуваше. Но Вие така или иначе решихте да го промените, защото било под егидата на госпожа Мая Манолова. Оплюхте този лош Кодекс на Мая Манолова и решихте да направите нещо по-добро. Само че не се получи. Не се получи, защото всички видяхме, че на практика поправяте за N-ти път това, което сътворихте. Това е доказателство, че не успяхте и не съумяхте като добри законотворци, като добри законодатели да изпълните вмененото Ви от Конституцията – едно добро законодателство. Не успяхте да го направите и продължавате в същия дух.
Аз презюмирах тук, може би оборимо, че и през септември месец сигурно пак ще предлагате някакви изменения в Изборния кодекс. Той стана като символ на Вашето управление – промяна в Изборния кодекс! Като че ли други проблеми няма в държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Попов?
Заповядайте, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Попов, тъй като във Вашето изказване не чух теза защо предлагате избори и референдуми да се провеждат в два последователни дни, ползвам репликата като въпрос, тъй като мотивите, които Вие сте представили, не ми се струват много целесъобразни.
В АБВ винаги сме имали принципна позиция. Считали сме, че не е необходимо изборите и референдумите непременно да са в един и същи ден, но не и непременно да се разделят. Ако в годината има избори, нека референдумите и изборите да са заедно. Но ако няма, по целесъобразност трябва да са отделно.
Мотивите на господин Георгиев, който по-рано каза, че така ще проличи тежестта на референдума, също не звучат убедително, защото те са съотнесени към един конкретен референдум, който сега ни се предлага. Ние в законодателството трябва да гледаме принципно на референдумите. Трябва ясно да си дадете сметка, че така наистина се убиват референдумите, защото няма как да се стимулира избирателна активност в два последователни дни. А също това наврежда и на избирателната активност на самите избори. А ако пък хората искат да упражнят вота си по референдума, те няма да имат стимули предния ден да ходят да гласуват. На фона на това, което всички ние твърдим, че искаме по-висока представителност, по-висока избирателна активност, аз съзирам сериозно противоречие и бих искала специално по този въпрос да чуя повече аргументи.
Що се отнася до електронното гласуване, освен че ние сме предпоставили то да бъде въведено само когато има тайна на вота, трябва ясно да си даваме сметка, че проблемът не е в начина и вида на гласуване, а в самите хора. Ако те са склонни да си продадат гласа и ако има хора, които биха ги изкушавали и искат да купят гласа им, това ще става и по двата начина. Нека да не отричаме бъдещето и да не бъркаме проблемите на технологията с проблемите на изборите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Попов, няма как да оставя без коментар Вашата закачка с електронното гласуване, защото я приемам като закачка.
Да сте по принцип против електронното гласуване е разбираемо, но когато изказвате тези от трибуната на Народното събрание, които не почиват на текста, който беше приет, това се нуждае от корекция.
Господин Попов, електронното гласуване ще влезе в сила, ще се употребява само след като има електронен идентификатор в България. Това е текст, който присъства в Закона и Вие можете да го прочетете, преди да твърдите, че в други държави се гласува с електронен идентификатор, а пък в България нямало да се гласува.
Така са записани текстовете за електронното гласуване, че да се изключват всякакви манипулации, свързани с кражба на чужда идентичност, което в момента впрочем не е факт по отношение на гласуването с хартиени бюлетини. И точно поради това, че Вие не пожелахте да гласуваме заедно да се приеме активната регистрация и да се изчистят списъците от мъртви души, ще продължава да има хора от Австралия, които не са се връщали в държавата 12 години, обаче гласуват на последните четири избора.
И Вие ми твърдите, че това щяло да стане с електронното гласуване?! Точно обратното – всеки ще има електронна лична карта и само тогава ще може да гласува.
По отношение купуването на гласове и контролирания вот не Ви разбрах, тъй като излиза, че нашият „прекрасен изборен процес“, който досега се осъществява, изведнъж ще бъде замъглен от електронното гласуване, което ще доведе до купен вот.
Ако ми кажете, че сега не се купува вот, значи се самозалъгвате.
Моля Ви, недейте да заставате против волята на два милиона души. Дръжте сметка, че когато говорите против електронното гласуване, което може да бъде осъществено, и е доказано от други държави, Вие говорите против хората, които дадоха мнението си на референдума и казаха: „Искаме електронно гласуване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Филипов! (Реплики от БСП: „Попов! Риза!“.) Попов, Филип Попов.
Ще Ви купя и костюм. (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля номерът да се обсъжда в кулоарите, а не в пленарната зала.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: През миналия мандат на Вашето управление година и половина правихте Изборен кодекс и се оказа, че той е Ваша лична вендета, защото с този Изборен кодекс ние Ви бихме. Винаги, когато правите Изборен кодекс, Ви бием. (Оживление в БСП ЛБ.)
Когато отворихме сега Изборния кодекс за ремонт, всъщност трябваше единствено и само да включим частта за електронното гласуване, което беше следствие от референдума. Нямаше абсолютно никакви други сигнали.
В един момент, знаете, като се отвори Изборният кодекс, започват да валят предложения и всеки се опитва по някакъв начин да се упражнява.
Само ще Ви кажа, че по Вашия хубав Изборен кодекс – на госпожа Манолова, имаше села, когато смъкнахте населените места да бъдат до 100 човека, в област Кърджали, в които двама човека са гласували, единият от които е кметът. Ето това е Вашият хубав Изборен кодекс. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Попов. (Народният представител Филип Попов се връща до мястото си за картата.)
Елате, ще Ви засечем времето – да не губим минути.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Сменихме костюма и съм я забравил в другия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По-грижовно отношение към картата за гласуване. (Весело оживление.)
ФИЛИП ПОПОВ: Забравих я в личния, във Вашия я нямаше. (Весело оживление.)
По реда на репликите.
По отношение на първата реплика. Съвсем накратко ще кажа: „Две дини под една мишница не могат да се носят“ – стара българска поговорка. Тук се бърка волеизявлението на суверена. И двата пъти имаме волеизявление на суверена – единият път е за избор на органи, а другият – за нещо друго.
Ако ще стимулираме референдума през избори, значи, че самият референдум не е достатъчно общественозначим. Няма нужда да стимулираме референдума през избори.
Нещо повече, Вие видяхте на последните, на местните избори какво се случи на практика с този референдум. Той беше изтласкан от кампанията по местните избори. Хората нямаха тази информираност, която би следвало да има на един национален референдум. Затова беше и нашето предложение.
Господин Делчев, тези промени ще влязат в сила през 2018 г. по Изборния кодекс. Дотогава ще изхарчим едни пари за пилотни проекти за въвеждане на електронното дистанционно гласуване. Аз съм го казвал – една скъпоструваща електронна игра.
Вие ограничихте на практика възможността за изчистване на избирателните списъци и аз Ви казах защо го направихте. Защо го направихте? Очевидно е: с единствената цел – манипулация на изборните резултати.
По отношение на третата реплика – всъщност казахте, че Изборният кодекс е добър. Вие сте спечелили, били сте в опозиция – значи Изборният кодекс е добър. Ако пък е лош и е давал възможности за манипулации, значи ли, че Вие сте правили такива, за да спечелите изборите?
Тук имате два варианта – или Изборният кодекс е бил добър, или е бил лош, обаче Ви е дал възможност за манипулации и Вие сте ги извършили.
Още една дума по отношение на електронното дистанционно гласуване – никой не твърди, че в момента в България няма купен вот. Напротив, това е огромен, страшен проблем за България, това е престъпление. Но защо трябва да отваряме вратите за още по-голяма възможност за манипулация на резултата, за още по-голямо, грандиозно престъпление?
Повтарям не знам вече за кой път, няма гаранции за тайната и автентичността на вота, когато изборът не се извършва в контролирана среда, извън секционната избирателна комисия. И тук не говоря за преноса на данни. Тук говоря, че хипотетично в едно малко населено място или в една община, където има местни велможи, от които редица хора са зависими по икономически или някакви други причини (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – приключвам, госпожо Председател, какво ще гарантира, че няма да бъде оказан натиск върху свободната воля на този човек – за кого и как да гласува? Независимо колко пъти ще гласува – два, три, пет, десет ако искате ги направете, няма как да го гарантирате и това отваря вратата за манипулации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Попов, технологията ще гарантира.
Колеги, има записани за изказване още четирима народни представители. Тъй като няма други желаещи, предлагам да не прекъсваме за почивка и да продължим с дебата в залата.
Думата за изказване има господин Николай Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, по същество ние не разглеждаме седем законопроекта, а четири и половина, защото практически три от тях се припокриват, като изключим този на ДПС, който само отчасти припокрива другите.
Може би трябва да започнем с този, за който поне се носи слухът, че ще мине – на Цветан Цветанов и група народни представители. Първо ще започна с Вашите аргументи, с аргумента на Венецианската комисия, която винаги е казвала, че никога преди избори, поне шест месеца преди тях, не е хубаво да се правят каквито и да били промени в изборните правила. Именно от тази гледна точка някак си не е нормално три месеца преди каквито и да са избори, повтарям, да правим промени в изборните правила с оглед на това да бъдем максимално прозрачни.
Ако е имало референдум, който е трябвало да бъде преекспониран в законодателството, да, той беше преекспониран. Неговата експозиция можеше да дойде още в началото на годината, а не към средата й.
В момента, при положение че преди по-малко от три седмици бяха приети последните промени, да правите нови промени означава, че тези промени, които са направени, или не са били добре обсъдени, или не са били добре обмислени, което повдига отново въпроса до каква степен ние си вършим тук работата.
Това се свежда и до въпроса как ние да повишим избирателната активност. Големият проблем на нашата демокрация е, че избирателната активност е към средата на броя имащи право на глас. Ние се чудим всеки път в тази зала как да можем да увеличим доверието на хората в нас.
По този начин няма да го увеличим! Увеличава се, когато има стабилна политика, последователна политика и можеш да следваш тезите, които си изложил, да ги превръщаш вече в практика. Когато ти казваш едно, на следващия ден – друго, и се завърташ всяка седмица, няма как да го направиш.
Впечатление прави в Законопроекта на ГЕРБ „35“. Тук имаше изказване даже какво означава точно 35 като брой на секции.
Аз го разглеждам и на базата на другите законопроекти, разглеждам ограничаването на тези секции, които съществуват, по друг начин. Трябва да има равенство за абсолютно всички български граждани независимо от това къде се намират.
В Турция имаше прекомерно като количество, като брой секции, което не регулира именно това равенство, което трябва да бъде получено, защото в други страни, било то членки на Европейския съюз или където и да е било по света, имаше значително по-малко на брой секции и гласуването на българите в чужбина беше доста по-възпрепятствано.
Аз не си спомням даже при стария Кодекс колегите, които сега в момента вървят и се бият в гърдите как е ограничено гласуването в чужбина, да вървяха и да казваха как е лошо гласуването в чужбина, как то е ограничено, как примерно в Италия се налага да пропътуваш 800 км в двете посоки, за да можеш да гласуваш.
Сега ще минем по различните законопроекти на другите колеги, като съответно ще кажа защо ние няма да подкрепим нито един от тях.
Първото, аз го казах, най-основното е, че не е нормално след като са минали две седмици и половина да се правят отново промени.
Относно колегите от “БСП лява България”, които са предложили промени – първо, техният текст, в частност за провеждането на референдум и на избор в един и същи ден, е така написан, че е голяма обърквация.
Ние видяхме на последните местни избори провеждането на избори и референдум в един и същи ден. Вместо тук да се повдигне въпросът: удачно ли е Централната избирателна комисия да задължава хората да гласуват задължително на референдум, или то е право и волеизлеяние на всеки? Ако ти откажеш да гласуваш на референдум, ние трябва да си спомним, че на местните избори бяха задължавали хората, бяха задължителни и бяха пробутвани бюлетините. Ние не дебатираме върху това, а може би това трябва да бъде фокусът.
Не е и фокусът това, което се случва в секциите. Тук всеки се опитва да си прокара неговата идея, за да може след време да излезе и да обяснява колко добре той си е защитил идеята и тя колко е по-популистична и колко по-добре ще звучи на неговите избиратели.
В крайна сметка, на базата на този Изборен кодекс се избира цялата представителна демокрация в страната и нашата цел е не толкова да си набутаме нашите предложения, поне моята логика е такава, а да можем да го направим максимално добър и да бъде в услуга на избирателите.
От 2018 г. влиза експериментално електронно гласуване, срещу което има изключително много възражения. Повдигнаха се и въпросите за това какво се случва в секциите и там смятаме, че машинното гласуване е много по-добър вариант.
За пример мога да дам едни скорошни избори в Австрия, където едно дистанционно гласуване посредством пощите бе склонно в последния момент, макар и предварителните резултати да сочеха друго, просто да обърне резултатите. Така че тези промени, които ние правим в момента, аз няма да се учудя действително, като подкрепям някои колеги, които го казаха, към края на годината да видим нови промени. Но така не става!
Когато подписахте всичките тези законопроекти, тези предложения, загледайте, вгледайте се в горната част на проекта, където е описано колко пъти е сменен даденият Законопроект през годините, колко предложения са правени. И трябва да Ви направи впечатление, че има държави, които правят изборите си по закони, които не са пипани години наред, а ние постоянно пипаме с цел да бъде в изгода на някой.
Такова беше положението преди 2009 г., когато БСП се опитаха да направят един насочен кодекс, който накрая даде властта на ГЕРБ. БСП я даде на ГЕРБ с повече от 28 мандата, 28 мажоритарни мандата, ако не се лъжа.
Проблемът, който съществува, и това, което се опитват да уредят някои колеги в Преходните и заключителните разпоредби на техните законопроекти, а именно намаляването за избора на кмет на малки населени места, тук госпожа Караянчева беше права, има такова село в Кърджалийско – с двама души и избран кмет, но това е поради простата причина, че тези, които работят в ГРАО, и тези, които имат политическата отговорност да управляват държавата, нямат политическата воля да го променят.
Ако разгледате Кърджали – Кърджали по изборни списъци е 298 хиляди души, като област. Хайде, ако искате всички да се съберем и да отидем в Кърджали да видим дали има 298 хиляди жители с право на глас, които реално трябва да бъдат максимално близко до Велико Търново. Във Велико Търново са 307 хиляди. В Кърджали се избират пет мандата, във Велико Търново се избират осем мандата, но това е проблем на системата и това е проблем на ГРАО и този проблем не се решава от години наред.
Разберете, че през всичките години с избори, с различни изборни кодекси, те са станали до такава степен в изгода на тези, които управляват, че те вместо да решават проблеми, създават нови или просто забатачват още повече, казано на жаргон, старите такива, съществуващите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Реплики към изказването на господин Александров има ли? Не виждам желаещи за реплики.
За следващо изказване е записан господин Казак.
Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, да – отново обсъждаме за пореден път промените в Изборния кодекс, след недоносчето, което беше гласувано съвсем наскоро тук под натиска на Патриотичния фронт, което недоносче, естествено, беше върнато от президента и, за да се угоди отново на ината на патриотите, беше прегласувано. (Провиквания от ПФ: „Еее!“)
Беше прегласувано с ясното съзнание, че е погрешно, че недостойно се ограничават основни права и свободи на българските граждани и със заявката, че ще бъде коригирано след това. Това се казва: „Ти гласуваш на инат!“
Сега, противно на препоръките и на Венецианската комисия, която отдавна препоръчва не шест месеца, а една година преди избори да не се правят сериозни промени в изборното законодателство, ние отново сме се заели да ги променяме, отново за да угодим на теснопартийните интереси и щения на този или онзи малък коалиционен партньор, който просто иска да си запише една червена точка в предизборната си платформа като изпълнен ангажимент, а именно: да се ограничат правата на стотици хиляди български граждани в Република Турция да гласуват, независимо от факта, че те са равноправни български граждани, независимо от факта, че през всичките тези години тяхното гласуване по никакъв начин не е навредило на демократичните процеси в България, а напротив, ги е стимулирало, независимо от факта, че именно един предходен опит да бъдат лишени десетки хиляди от тях от ефективно упражняване на своя глас чрез анулирането на техните гласове от Конституционния съд беше осъден от Европейския съд по правата на човека и България беше осъдена за това, че ги е лишила тези наши сънародници в Република Турция от правото им на глас, ние отново се упражняваме върху Изборния ни кодекс в посока да се ограничат тези права.
Отново се размахват мантрите на някаква потенциална заплаха, видите ли, някой друг щял да решава съдбините на България. Отново се изтъкват аргументи, свързани с националната сигурност.
Бога ми, 26 години с какво застрашиха националната сигурност тези наши сънародници, които участваха съвсем добросъвестно във всички видове избори? С нищо! Те са пълноправни български граждани и дори много депутати от други политически сили, специално от ГЕРБ, се опитваха да създават структури в Република Турция именно за да ги привлекат да гласуват за тях. И сега изведнъж се оказа, че те са заплаха за националната сигурност, когато ние се опитваме, от една страна, да ги привлечем да гласуват за нас, сега се опитваме да ограничим техните права.
Уважаеми колеги, този Законопроект съвсем погрешно е озаглавен „Законопроект на Цветан Цветанов и група народни представители“. Не, това е законопроект на Патриотичния фронт. Това ограничение от 35 секции е именно, единствено и само насочено спрямо нашите сънародници в Република Турция и срещу никого другиго.
След като нашите сънародници в другите държави надигнаха глас и заплашиха, че повече няма да гласуват за партиите от управляващото мнозинство, след като стана ясно, че специално Патриотичният фронт въобще не го интересуват нашите сънародници в чужбина, извън тези в страната, сега изведнъж намериха този начин – чрез намирането на числото „35”, да ограничат, да решат въпроса. От една страна, да позволят на всички сънародници в другите държави да могат да гласуват, но да ограничат възможността на нашите сънародници в Република Турция.
Уважаеми колеги, за пореден път чрез подобен дискриминационен текст Вие доказвате, че управляващите сте заложници на ксенофобията, на национализма и популизма. Чрез подобни текстове Вие се отдалечавате от европейските стандарти, все повече се доближавате до едни други, азиатски или южноамерикански механизми на изборно законодателство, които нямат нищо общо с демократичните традиции.
Аз и ние от Парламентарната група на ДПС категорично няма да подкрепим подобни текстове. Надяваме се Президентът на Република България отново да упражни правото си на вето, ако този текст мине в този си вид. Ако иска да бъде наистина президент на всички български граждани, ако иска да бъде последователен в своите позиции, той трябва да упражни вето върху този Закон и в крайна сметка Конституционният съд да го отмени.
Тук се изказаха аргументи, едва ли не имало разлика между ограничения и забрани, между ограничаване на права и ограничаване на възможности. Когато ограничиш възможността на някой да упражни конституционното си право, ти де факто го лишаваш от това конституционно право. Така че, уважаеми колеги, не се скривайте зад смокиновия лист на ограничаването на практическите възможности. Вие ограничавате конституционни права на българските граждани и това няма да остане незабелязано нито от Конституционния съд, нито от другите институции над него на европейско ниво, които евентуално биха се занимали с подобен текст, ако той влезе в сила. А най-вече българските граждани ще бъдат окончателно убедени, че подобно управление няма нищо общо с европейската ориентация на България и ще Ви отрекат на едни следващи избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Казак.
Има ли реплики към изказването? Не виждам желаещи да репликират изказването на господин Казак.
Следващо изказване е записано и заявено от името на господин Радан Кънев.
Заповядайте, господин Кънев, имате думата за заявеното изказване.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На първо място, искам да заявя, че народните представители от „Демократи за силна България” и гражданската квота на Реформаторския блок ще подкрепят единствено законопроектите на Радан Кънев и група народни представители и на независимия народен представител Георги Кадиев. Ще подкрепим само тези законопроекти, тъй като не приемаме тезата, че в общия Законопроект на мнозинството има либерализация на режима. Фактът, че се оправя един никога не прилаган гаф с току-що променения Изборен кодекс, не означава, че режимът се либерализира. Не, режимът се затяга и се затруднява, може би по-малко отколкото по Закона, който ще се окаже, че е действал само броени дни.
Защо не приемаме тези варианти на затягане на законодателството? Защото според нас тук става дума за същностен национален въпрос, който не може да се реши по начина на пазарлъка и на стигането на компромис, смесващ водата и олиото. Или българският парламент ще възприеме рестриктивна политика към гласуването на българите в чужбина, или ще възприеме политика по насърчаване на гласуването на българите в чужбина. Не е възможно да се провеждат двете политики едновременно. Ние сме убедени, че българският парламент трябва да заеме позиция и да провежда политика по насърчаване – категорично насърчаване, на гласуването на българите в чужбина. Ние смятаме, че българската национална общност в границите на страната и българите, живеещи в чужбина, трябва да бъде разглеждана като единна национална общност, че това е ключов национален интерес, че това е основен въпрос за бъдещето на българската нация.
Българската нация в момента живее на различни места. Изключително важно е съхраняването й като общност и прилагането на досегашния Закон, с либералния му режим, в голяма степен допринесе за създаването на тази общност. Усилията на хората да създават секции създадоха ядра на българската диаспора, каквито до момента тя нямаше. Десетилетия наред сме се оплаквали, че, за разлика от гърци, италианци, ирландци, албанци, други нации с огромни диаспори, ние нямаме хора, които се събират, хора, които работят заедно, хора, които представляват българския национален интерес там, където живеят. Ето, ние вече ги имаме и в момента се опитваме да им зашием звучен шамар.
С тези цели подкрепяме запазване на досегашния либерален режим и особено запазване на тъй наречената „автоматична секция”, тоест там, където българската общност си е свършила работата по създаване на нова секция и по привличане на достатъчно хора, които да гласуват в нея – над 100 души в секция, да не е необходимо да извървяват цялата процедура отново. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Кънев, искате ли удължаване на времето? Изтече времето на групата.
РАДАН КЪНЕВ: Искам удължаване на времето, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, удължете времето.
РАДАН КЪНЕВ: Така че не можем в момента да им отнемем това, което е вече свършено. Това наистина е обида към тази много важна част на българската нация.
На второ място, искаме разширяване на правата на българските граждани в чужбина чрез реално представителство в 32 Многомандатен избирателен район „Чужбина”. За решаване на проблема от къде идват депутатите за този район предлагаме въвеждане на така наречения „динамичен мандат”, тоест броят на народните представители от един район да зависи от броя гласували в него, а не от записаните в бездруго фалшивите списъци на българския ЕСГРАОН. Това е и мощен инструмент за увеличаване на активността, защото, ако в един район се гласува повече, той ще има повече народни представители. Много по-мощен инструмент от фалшивото задължително гласуване, което, за съжаление, вече е в сила.
И на последно място, по отношение на правилото за 35-те секции, което се продава едновременно като запазване на либералния режим, но ограничаване на гласуването в Република Турция.
Уважаеми колеги, ние не искаме толкова хора, колкото са гласували през 2013 г. и 2014 г. в чужбина, да гласуват. Искаме много повече български граждани да гласуват. Не искаме да лимитираме досегашното положение. Няма отговор на въпроса: какво става със заявленията за 36-ата секция?
Няма отговор и на един много важен въпрос: как така въвеждаме едновременно рестрикции за Република Турция и електронно гласуване? Аз ще Ви кажа как. Това ясно означава, че мнозинството няма да приложи електронното гласуване. Щом са му важни рестрикциите, значи електронното гласуване, ако не днес по предложението на БСП, то някой друг ден – по нечие друго или пак на БСП предложение, отново ще има неочаквано мнозинство в залата и ще се окаже, че електронното гласуване се отлага, отлага и отлага отново, както се отлагат повечето хубави неща в българската политика.
И последно, за прочутия аргумент за българските граждани в Република Турция, които гласували под командата на господин Ердоган. Никой не оспорва факта, че в Република Турция се извършват нарушения. Усещам някакъв разум в изказванията, тоест, че никой не оспорва факта, че това е проблем на българските партии и българската държава. Но стига с този господин Ердоган!
Българските граждани, които живеят в Република Турция, които в голямата си част са прокудени от един тоталитарен режим – от България в Република Турция, не гласуват за господин Ердоган на турските избори. Очевидно е, че няма как господин Ердоган да ги накара да гласуват по определен начин на българските избори, при положение че няма никакъв ресурс да ги накара да гласуват по определен начин на турските избори. Смятам, че те, поради собствената си родова съдба, имат много ясен имунитет срещу пълзящия тоталитаризъм, който се налага в южната ни съседка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кънев, слушах Ви внимателно и съм впечатлен от факта, че застъпвате така подробно тезата за електронното гласуване, което по принцип е правилно, застъпихте тезата и възможността за гласуване в чужда държава на български граждани, но като председател на градска дясна партия очаквах да чуя Вашето отношение и за гласуването в по-малките населени места. Нима Вие от „Демократи за силна България” игнорирате избора на кметове на населени места и по този начин не подкрепяте възможността всички български граждани да избират своя кмет?! За нас това е изключително важно.
Много Ви моля, при гласуване имайте предвид, че гласуването на всички български граждани – и за кметове на кметства, е основополагащо демократично право на избор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Хайтов.
Втора реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега Кънев, както винаги аз съм поразен от Вашето изказване. Поразен съм и от Вашите ясновидски способности. Вие ясно и категорично заявихте от тази трибуна, че знаете как гласуват българските граждани в Република Турция.
От тук веднага възниква въпросът, а евентуално и отговорът към него, че Вие знаете или евентуално ще знаете как ще гласуват и останалите български граждани в други страни, извън територията на Европа, например, други страни извън територията на Република България. Тоест Вие сам ни казахте, че знаете и можете да предопределите избора на българите в чужбина. Това се тълкува от Вашите думи, което за мен е поразително.
Има обаче и нещо друго, уважаеми господин Кънев. Вие много говорихте за изборен район „чужбина“, но когато говорихте за този изборен район, трябва да си припомните един интересен текст в Конституцията на Република България, който гласи, че народният представител представлява целия народ, тоест той представлява и българите в чужбина, които също са част от нашия български народ.
Само че да се сещате някъде в бюджета да са отредени средства на български народен представител да отиде пет или шест пъти до САЩ, за да се срещне с българската диаспора? Да сте предвидили облекчен режим по издаване на визи на български народен представител? Говорим за това, когато българският гражданин вече е избран за народен представители. А я ми обяснете как кандидат-народният представител ще обиколи примерно 260 страни, за да проведе предизборната си кампания в чужбина, в този изборен район, наречен от Вас „изборен район „чужбина“?! Как ще се случи това? Или то се случва в сънищата на някои хора, които мислят за някои неща, но не могат и в сънищата да ги обяснят?!
По този въпрос има още много какво да се променя в българското законодателство, да не кажа и в българската Конституция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Хайтов, нашите предложения сега изцяло са свързани с правото и възможността за гласуване на българите, които живеят зад граница. Това е пакет промени в Закона, свързан единствено с тази тема.
Когато се гласуваше ограничаването на правото на хората, които живеят в населени места между 100 и 400 жители, да избират своя кмет, ние гласувахме „против“. При следващото гласуване на следващия законодателен пакет, на второ четене ние ще поддържаме тази позиция. Не виждаме никаква причина да бъде ограничавано правото на гласуване, на избор на собствен кмет от хората в малките населени места. На едно мнение сме. Това предложение не е наше.
Има и други много важни въпроси, например вдигането правото на преференцията за местни избори. Докато нашата позиция винаги е била за нулева преференция на местни и на национални избори, съвсем очевидно е, че мнозинство за такова решение в Четиридесет и третия парламент няма. Ще бъде празен популизъм да правим такова предложение, за което да гласуваме само шепа хора. Настроенията са за премахване на преференцията. Слава Богу, има достатъчно обществени преференции, които да я защитят.
Господин Байрактаров, като се абстрахираме от моите ясновидски способности, за съжаление ги нямам, аз не мога да Ви кажа кой къде ще гласува. Но мога да Ви кажа със сигурност на база не на ясновидство, а на факти, които можем да анализираме, че колкото повече са секциите, толкова повече са гласовете. Рязкото увеличаване на секциите в Западна Европа и в Америка рязко увеличи гласовете в Западна Европа и Америка.
Обратно, в Турция има съвсем очевидно насищане и там увеличаването на секциите не доведе до увеличаване на гласовете между изборите през 2013 г. и изборите през 2014 г. Така че не боравя с ясновидство, а единствено с факти.
Малко повече за Тридесет и втори район „чужбина“. Важно е, когато една нация има огромна диаспора и иска да поддържа контакт с нея, тази общност да бъде адекватно обезпечена с реално политическо представителство. Да, всеки от нас представлява целия народ, но всеки от нас има изборен район и полага по-големи грижи за него.
По отношение на методите на комуникация. Живеем в свят, който допуска най-разнообразни методи на комуникации. Вярвайте ми, и моята, и на много други колеги – тук съвсем не изтъквам себе си – комуникацията с българите, живеещи в чужбина, е постоянна.
По отношение на пътуването – тук ще говоря за себе си. Мога да кажа, че съм пътувал много за срещи с българи в чужбина. Нито стотинка не е платена от бюджета на Народното събрание.
В периода, в който нашата партия нямаше държавна субсидия, съм плащал със собствени средства, за да върша тази политическа работа. Така че начини има, въпросът е дали има политическа воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кънев.
Господин Джейхан Ибрямов има думата.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Нормално е, когато народни представители, принадлежащи към различни политически групи, се изказват, за да защитават своя законопроект. Не е нормално народни представители, принадлежащи към системни партии, да се изказват по начин, по който, освен че дискриминират, а и не защитават правата на българските граждани в чужбина, те отнемат тези права!
Казвам го във връзка с новоизмененията и допълненията към Изборния кодекс, внесени от управляващото мнозинство. Преждеговорившите попитаха къде са дискриминационните елементи? Ще се опитам да им помогна да видят къде са.
Как е възможно в страни – членки на Европейския съюз, да даваме възможност на български граждани да се самоорганизират, да подадат заявления и след това Централната избирателна комисия да открие N брой избирателни секции? Защо в страни извън Европейския съюз трябва дипломатическите и консулските представителства да определят мястото на избирателните секции и да дадем възможност на организациите на българските граждани също да предлагат възможността къде да се откриват тези избирателни секции?
Уважаеми колеги, това е дискриминационен Закон! Това е калпаво законодателство! Това е като панталон на просяк! Това е кръпка върху кръпка! По този начин Избирателният кодекс се обезличава. Това е дискриминация по местоживеене. Който не знае – в България има Закон за защита от дискриминация, и може да го прочете много внимателно и ще разбере къде се крие този дискриминационен момент.
Навремето имаше един министър-председател, който отиде и се извини на над 300 хиляди насилствено прокудени от Република България български граждани.
Наскоро в едно предаване чухме и министър-председателят на Република България да казва, че ако се налага да избира между това дали да бъдат дискриминирани правата на гражданите, той ще избере именно правата на гражданите.
Питам: кой защитава правата на тези граждани? Къде е държавата? За едните ще решава Централната избирателна комисия, за другите – дипломатическите и консулските представителства.
Уважаеми колеги, да Ви напомня: има и почетни консули, които дори не знаят български език. Когато изтъкваме, че трябва да ограничим правото на българските граждани в Република Турция да гласуват информирано, основната причина се изтъква: видите ли, там се говорело на турски език.
Направихте ли си труда да се информирате как се говори в избирателни секции в Република Испания, как се говори в Лондон, в Америка? Там се говори на език, различен от българския. Това говори за застаряваща българска емиграция, чиито деца не владеят български език. Това е проблем на българската държава, не е на Избирателния кодекс, не е на комисиите, не е на тези хора, които политическите формации, държавата изпраща в различни страни. По този начин дори и така наречените „патриоти”, „псевдопатриоти” ограничават възможността на собствените си приятели, български граждани в Република Македония да имат възможността за информиран избор. Ще кажа, че може би истинските патриоти са в Македония, а не в България.
Уважаеми колеги, ще повторя това, което казах преди около месец: не престъпвайте, не потъпквайте Конституцията! Непротивоконституционствувателствайте!
Имайте предвид, че именно от Република Турция, колкото и да се опитвате да ограничите правата на информиран избор на нашите братя и сестри – български граждани, толкова техният вот ще бъде още по-мощен.
Ако сравним двата избирателни кодекса – предишния и сегашния, ясно и видимо е с кой Избирателен кодекс от досега действащите е имало най-много български граждани, гласували извън страната с подаден вот.
Накрая ще кажа, че това законодателство е калпаво! По този начин този Изборен кодекс се обезличава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ибрямов?
Думата за изказване има господин Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа! Ще бъда съвсем кратък. Искам да изразя мнението, че съм щастлив, че толкова много правозащитници на българите зад граница се появиха напоследък, които липсваха 26 години. Не знам къде бяха?! Къде бяха тези хора, когато и преди, и сега продължават да се нарушават правата на българите в Македония, в Западните покрайнини? Това, че се иска да бъде отнета културната автономия на българите в Молдова, това, че Българите в Бесарабия, в Украйна са смазани от военния конфликт там – къде бяхте Вие? Защо не ги защитихте?! Изведнъж, дори единият от вносителите на законопроект, гласува „въздържал се” за законопроекта, който е подписан от почти всички парламентарни групи, за промените в Закона за българите, живеещи извън Република България. И той се е загрижил, въпреки че е гласувал „въздържал се”, забележете!
Най-интересното е, че ДПС никога при никакви обстоятелства не подкрепя нито на комисии, нито в залата нещо, свързано с правата на българите зад граница и улесняването на техния живот. Това е факт! Никога! Вие тук говорите как защитавате правата на българите, говорите за Македония. Срам и лъжа! Това сте Вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Ангелов! Грижата за българите в чужбина я видяхме – Вашата грижа – в този Изборен кодекс, на който Вие сте вносители и основни подкрепящи.
Вие ограничавате правата на българите в чужбина. Вие сте хората, които не се грижите за българите в чужбина. (Реплики от Патриотичния фронт.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Хамид – втора реплика. Отказвате се.
Дуплика – господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, дами и господа.
Пълна лъжа е, че на българите зад граница, на българските граждани зад границата им се ограничават правата на гласуване.
Всеки, който иска, може да си направи справка и ще разбере, че българите зад граница имат поне три права повече при гласуване, отколкото българските граждани, живеещи в България. Това е лесно да го направите.
Първо, българите зад граница имат право да образуват секции, а на територията на България българските граждани нямат право да организират секции.
Друго – българите в България трябва да гласуват по постоянен или по настоящ адрес, докато за българите зад граница няма такова изискване.
Ето, казах Ви две неща, с които те са улеснени именно за да може повече българи зад граница да гласуват.
Това, което казах, че ДПС никога не подкрепя нищо, свързано с българските общности зад граница, е вярно. Всеки може да направи справка от комисиите и в залата кога ДПС подкрепи българите в Македония, Западните покрайнини или в други държави? Никога!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказване?
Господин Рамадан Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, вече близо два часа слушаме изказванията на уважаемите колеги народни представители, които са се ангажирали с този проблем – Изборния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Аталай, имате две минути.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Оказа се, че нищо ново под слънцето. Наново правим един Изборен кодекс против Движението за права и свободи, правим един Изборен кодекс, в който налагаме ограничение на всички български граждани в чужбина – дали са в Македония, дали са в Америка или в Лондон, обаче се концентрираме най-много за българските граждани, които са в Република Турция.
Още веднъж Ви казвам: уважаеми колеги, това ограничение, тази забрана, която правите за български граждани, изгонени от родните им места, е най-малко неуместно.
Защитата от страна на ДСБ със сълзи в очите за тези български граждани в Турция, ограничаването на техните права също е нечестно, неискрено до толкова, доколкото Конституцията на Република България казва, че трябва да създадем най-прекрасни, най-лесни условия за всеки български гражданин да упражнява правото си на глас, с този Кодекс и днес не можахме да постигнем това желание, това очакване на избирателите ни.
Въпросът е за алтернативата. Имаме ли алтернатива да създадем онези условия да може гражданите да гласуват? Уважаеми колеги, не всяка алтернатива е с положително въздействие. Примерно, аз не възприемам алтернативното гласуване, което въвеждаше един бивш назначен председател на Движението за права и свободи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Именно с такова алтернативно гласуване, което той налагаше, Движението за права и свободи стигна до това положение, а Вие искате да потвърдите същото алтернативно гласуване, или с този Кодекс въвеждате пак финикийските знаци като основа за гласуване в избирателните секции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Няма други народни представители заявили желание да участват в дебата.
Закривам дебата, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-68, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители.
Гласували 167 народни представители: за 111, против 35, въздържали се 21.
Предложението е прието.
За първи отрицателен вот – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, гласувах „против”, защото с това гласуване българският парламент направи поредната крачка към лишаване и отнемане на основни права на български граждани. С това гласуване, колеги, отново нарушихте Конституцията. То не само че няма да помогне на България за излизане от постмониторинговия механизъм на Съвета на Европа, това гласуване е крачка към пълен мониторинг от страна на Съвета на Европа по отношение на правата на човека. Можете да сте сигурни, че ДПС ще поиска това от Съвета на Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гласувах „против”, защото този Изборен кодекс постигна най-лошото от това, което можехме да постигнем – настрои българи в България срещу българи в чужбина, настрои българи в България срещу турци, живеещи в чужбина и живеещи в България, настрои хора, които искат да гласуват и да имат правото да гласуват навсякъде по света по лесен и удобен за тях начин, срещу хора, които искат да манипулират техния вот и да се възползват от него.
Няма никакво съмнение, че с тези решения днес всъщност омерзихме българите и с целия процес на Изборния кодекс, който веднъж приехме с фалшиви доклади, със задължително гласуване на хората като овце, с тези ограничения на тези в чужбина, които са си тръгнали от България, не защото много са искали, а защото не сме им създали условията и сега по всякакъв начин се опитваме да ги омерзим.
Затова, уважаеми колеги, аз съм абсолютно убеден, че този Изборен кодекс ще има нова редакция, ще има нова поправка, ще дойдат други хора, друго правителство, друг парламент, които ще направят нещо в пъти по-добро от сегашното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кърджалиев – трети отрицателен вот.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа, гласувах „против”, защото този Законопроект всъщност е поредното изстъпление срещу демократична България и реда и посоката, които се стремим да следваме. Разбира се, тук включвам системните партии.
Уважаеми госпожи и господа от ГЕРБ, не подкрепих Вашия Закон, защото това е най-силният Ви грях към демокрацията и към принципите на европейско развитие на Република България. Този Закон е в ущърб на онзи път, който сме почнали да извървяваме още преди 26 години.
За съжаление, това е най-силният грях, както казах в началото, в процеса на извиването на ръце от една несистемна политическа формация. Чрез този Закон се стигна до този етап, че извиването на ръце може да стигне и до счупване на тези ръце. Имайки предвид факта, че системните партии не харесват недъгави партньори, имайте предвид това при по-нататъшната си комуникация с другите системни партии – тук включвам и Движението за права и свободи.
Не вярвам от тук нататък премиерът Бойко Борисов да казва реплики от типа: „Благодаря на Движението за права и свободи задето съхрани нашето правителство”. Това едва ли ще се случи при приемането на този Закон.
А иначе ДПС е обиграна партия и съм сигурен, че тук Вие ни подарихте кауза. Не забравяйте това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-69, внесен от Мариана Тодорова и група народни представители.
Гласуваме.
Гласували 170 народни представители: за 30, против 57, въздържали се 83.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-70, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 172 народни представители: за 24, против 112, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-73, внесен от Георги Кадиев.
Гласуваме.
Гласували 164 народни представители: за 8, против 105, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-75, внесен от Радан Кънев и група народни представители.
Гласували 168 народни представители: за 22, против 110, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Следващият Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс е с № 654-01-76, внесен от Явор Хайтов и група народни представители.
Гласуваме.
Гласували 166 народни представители: за 2, против 48, въздържали се 116.
Предложението не е прието.
Следващият Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс е с № 654-01-77, внесен от народните представители Четин Казак и Хамид Хамид.
Гласуваме.
Гласували 165 народни представители: за 24, против 94, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Първи отрицателен вот – господин Каракачанов. (Силен шум и реплики.)
Колеги, продължаваме с второ четене. (Силен шум.)
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах убедено „против”, защото ми омръзна една политическа партия да си измива ръцете с Патриотичния фронт, обвинявайки ни в какви ли не грехове. Ама Патриотичният фронт не бил системна партия, той извивал ръце. Аз не помня някой да е извивал ръце. Ръце извиват ДПС 26 години на българското общество, заплашвайки го с етническия мир. Това е извиване на ръце. (Реплики от ДПС.)
Гласувах убедено „против”. Защо? Защото под формата да защитим правата на гражданите, това е една стъпка към дезинтеграция на Република България. Да премахнем принципа за уседналост означава да дадем възможност на ордите, които командва Ердоган, да дойдат в България и да гласуват, както си искат и когато си искат. Да въведем майчин език означава да нарушим Конституцията и да дадем възможност на същия този сатрап, който преди няколко дни се опита да ни вкара в поредния проблем…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, по отношение на политически и държавни фигури да си мерим думите.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: …да се бърка във вътрешните работи на България и да претендира за автономии, федерализации и така нататък.
Благодаря на всички останали колеги, които гласуваха „против”, защото по този начин защитихме националния интерес на България против едни попълзновения, които наблюдаваме 26 години и които са насочени към това да бъде разбита държавата, а същите тези хора, които ни управляваха 25 години, сега ми говорят – и с тези предложения искаха да го направят, как българите напускали.
Уважаеми колеги, българите напускаха заради Вас, заради целия този грабеж, който се случи и заради цялото това безотговорно и антинационално поведение, което беше практика досега. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от ПФ. Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Искам специално да Ви обърна внимание – трябваше да прекъснете и да направите остра забележка на преждеговорившия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А Вие от първия ред не чухте ли, като направих забележка?
ЧЕТИН КАЗАК: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Запознайте се със стенограмата.
ЧЕТИН КАЗАК: Вие направихте забележка за една обида, която беше отправена към президента на една съседна нам държава – съюзник на България в НАТО, но Вие пропуснахте една друга още по-сериозна обида, която преждеговорившият отправи към десетки, стотици хиляди български граждани, които живеят в Република Турция не по своя воля. Той ги нарече „орди”. „Ордите” щели да дойдат под команда и да гласуват, ако бил премахнат принципът на уседналост.
Може ли подобно отношение – да се наричат „орди” български граждани, свободни и достойни, които упражняват своето конституционно право на глас?! Това показва отношение, показва възпитание, това показва всичко друго, което не е европейско и което не е цивилизовано. Затова трябваше да го прекъснете и да му направите забележка. Благодаря. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Казак, споделям мнението Ви, че не може български граждани, без значение къде трайно пребивават и са устроили живота си – в границите на страната ни, или извън нея, да се наричат по начин, който е нецивилизован и е извън принципите на демократичното ни развитие.
Колеги, предлагам 15 минути да прекъснем – да починем малко, защото след това ни предстои второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия.
Петнадесет минути!
Моля Ви, след това да не започваме с поименна проверка. (Шум и реплики.)
(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Квесторите, моля, поканете колегите в залата. Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ.
Досега сме приели първите 15 параграфа и предстои докладване на § 16.
Имате думата, уважаеми господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 17:
„§ 17. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „Ръководителят на място“ се заменят с „Ръководителят на операциите“.
2. В т. 1 думите „мястото на намеса“ се заменят с „района на бедствието“.
3. В т. 2 думите „мястото на намеса“ се заменят с „района на бедствието“.
4. Точка 3 се изменя така:
„3. разпореди незабавно извършване или спиране на строителни работи, теренни преустройства или разрушаване на строежи или части от тях с цел предотвратяване или намаляване на негативните последици от бедствието;“.
5. В т. 4 думите „лична или материална“ се заличават и след думата „помощ“ се добавя „в съответствие с възможностите им“.
6. В т. 5 думите „ръководителя на място“ се заменят с „ръководителя на операциите”.
7. В т. 6 думите „мястото на намеса“ се заменят с „района на бедствието“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 18:
„§ 18. В чл. 34, т. 4 думите „или материална помощ“ се заличават, а думите „ръководителя на място“ се заменят с „ръководителя на операциите“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23:
§ 23. В глава четвърта, раздел II се създава чл. 38а:
„Чл. 38а. Всяко юридическо лице е длъжно:
1. да понесе ограниченията във връзка с обявено бедствено положение, произтичащи от мерките, приложени от компетентните служби при провеждане на дейностите по защитата;
2. да окаже съдействие в съответствие с възможностите си по искане на кмета на община или на ръководителя на операциите;
3. да допусне при необходимост от провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи влизането на спасителни екипи и техника, извършване на теренни преустройства, изграждане на съоръжения за защита от рискови фактори, разчистване на поземлен имот и отстраняване на сгради или техни части, съоръжения и насаждения, когато е собственик, ползвател или управител на недвижимия имот;
4. да допусне безвъзмездно разполагането на съоръжения на системите за ранно предупреждение и оповестяване в недвижимите имоти, които са негова собственост, и да осигури достъп до тях за експлоатацията им;
5. да не възпрепятства достъпа на оправомощени длъжностни лица до колективните средства за защита за контрол, профилактика и ремонт;
6. да вземе мерки за предпазване на имуществото си от вреди и за ограничаване на вредите от бедствието, както и да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги!
Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване параграфи по вносител 16, по принцип подкрепен от Комисията и редактиран от същата съгласно текста по доклад, който става § 17 в същия доклад, § 17 по вносител, който е подкрепен по принцип от Комисията, редактиран е от нея и става § 18 в нейния доклад, § 18, 19, 20 и 21, които са изцяло подкрепени от Комисията и съответно стават § 19, 20, 21 и 22, и § 22, който е подкрепен по принцип от Комисията, редактиран е от нея и става § 23 в нейния доклад.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Господин Председател, преди да продължа, към допуснатите вчера в залата лица моля да направя още едно предложение за допуск на Катя Хаджиева от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте направеното предложение за допуск.
Гласували 67 народни представители: за 62, против 1, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Моля, искане за прегласуване. (Реплики: „Поименна проверка!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум, каква поименна проверка?
Моля, прекратете гласуването. Дайте ми списъка за поименна проверка!
Започвам поименна проверка:
Янко Александров Янков - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Явор Илиев Хайтов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Чавдар Славчев Пейчев - отсъства
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства
Цецка Цачева Данговска - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Христо Грудев Грудев - тук
Христо Георгиев Тодоров - отсъства
Христо Георгиев Гаджев - отсъства
Христиан Радев Митев - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Султанка Димитрова Петрова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стефан Стайнов Желев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Георгиев Кенов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Димитров Анастасов - отсъства
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Снежана Георгиева Дукова - тук
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Свилен Филипов Иванов - тук
Светослав Димитров Белемезов - отсъства
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Рушен Мехмед Риза - тук
Руслан Здравков Тошев - отсъства
Румен Маринов Йончев - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Динев Желев - отсъства
Румен Димитров Христов - тук
Румен Василев Гечев - тук
Росен Петров Петров - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Радан Миленов Кънев - тук
Полина Кръстева Карастоянова - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Петър Христов Петров - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Иванов Петров - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Владиславов Славов - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Нено Христов Влайков - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Невин Халил Хасан - отсъства
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Найден Маринов Зеленогорски - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Михо Димитров Михов - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Миглена Дойкова Александрова - тук
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Мартин Стоянов Иванов - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мария Щерева Белова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Манол Трифонов Генов - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимир Христов Янков - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Костадин Иванов Марков - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Корман Якубов Исмаилов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Кирил Петров Цочев - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Георгиев Андонов - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ирена Любенова Соколова - отсъства
Илия Янков Илиев - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Славов Иванов - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Николов Миховски - отсъства
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Димитров Стойнов - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дончо Спасов Баксанов - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Димитър Танев Танев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Спасов Димитров - тук
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Делян Александров Добрев - тук
Даниела Йорданова Панайотова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Гроздан Спасов Караджов - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Николов Недев - отсъства
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георг Даниелов Георгиев - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Галя Енева Захариева - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Владислав Тошков Николов - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Вили Младенов Лилков - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Венка Константинова Стоянова - тук
Велизар Пенков Енчев - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Валентин Николов Иванов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Бюнямин Хюсеин Хасан - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - тук
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борис Янков Ячев - отсъства
Борис Борисов Станимиров - тук
Бойка Грозева Маринска - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Антони Антониев Тренчев - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Анна Василева Александрова - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Ана Георгиева Баракова - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Допълнително записали се: Янко Янков, Юлиан Ангелов, Чавдар Пейчев, Цецка Цачева, Цветан Цветанов, Нено Влайков, Крисимир Каракачанов, Найден Зеленогорски, Димитър Байрактаров, Четин Казак, Красимир Лазаров, Станислав Станилов и Христо Гаджев.
Имаме кворум, продължаваме с § 23.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 23, който става § 24:
„§ 24. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) В общини с население до 20 000 души задължително се създават доброволни формирования по реда на ал. 1.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Създава се ал. 4:
„(4) Юридически лица може да създават за своя сметка доброволни формирования по реда на наредбата по чл. 44,
ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате ли изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване § 23 по вносител, подкрепен по принцип и редактиран от Комисията, който става § 24 в нейния доклад.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Параграф 24 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Параграф 24.
Предложение от народния представител Румен Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 24, който става § 25:
„§ 25. В чл. 42 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 4 се отменя.
2. В ал. 2 думата „републиканския” се заменя с „държавния”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 24 по вносител, подкрепен по принцип и редактиран от Комисията, който става § 25 в нейния доклад.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграф 25 по доклада на Комисията е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Параграф 25.
Предложение от народния представител Румен Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 25, който става § 26:
„§ 26. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „се смята в неплатен отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения, който му се признава за служебен или трудов стаж” се заменят със „се освобождава от работодателя или органа по назначаването за изпълнение на граждански, обществени и други задължения”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) За времето на участие в мероприятията по ал. 1 лицето получава възнаграждение за сметка на държавния бюджет при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет, като това време се признава за служебен или трудов стаж.”
3. Създава се ал. 3:
„(3) Доброволците се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване, като осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване са изцяло за сметка на държавния бюджет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип и редактиран от Комисията текст на вносителя за § 25, който става § 26 съгласно нейния доклад; както и параграфи 26, 27 и 28, изцяло подкрепени от Комисията, които стават параграфи 27, 28 и 29 в нейния доклад.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Параграфи от 26 до 29 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Параграф 29.
Има направено предложение от народния представител Светослав Белемезов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 29, който става § 30:
„§ 30. В чл. 52, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „домашни и селскостопански” се заличават.
2. Създава се т. 7:
„7. временно настаняване на лица, пострадали (засегнати) от бедствието, в сгради с друго предназначение за срок до 6 месеца.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме подкрепения по принцип и редактиран от Комисията текст на вносителя за § 29, който става § 30 в нейния доклад; както и § 30, който става § 31 в доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Двата параграфа са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: По § 31 – предложениe от народните представители Иван Валентинов Иванов, Манол Генов и Дора Янкова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Румен Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 31, който става § 32:
„§ 32. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1 след думата „пострадалите” се добавя „(засегнатите)”.
2. В ал. 2:
а) точка 1 се изменя така:
„1. изхранване и временно настаняване на пострадалите (засегнатите) лица и животни;”.
б) в т. 2 след думата „пострадалите” се добавя „(засегнатите)”.
3. В ал. 4, т. 2 думите „чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, поради природно явление с геологичен (геофизичен, геоложки)” се заменят с „чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, които поради природно явление с геоложки”.
4. Създава се ал. 6:
„(6) Временното настаняване по ал. 2, т. 1 се извършва в резервните жилища по чл. 45 от Закона за общинската собственост, в други имоти, във фургони за живеене, сглобяеми къщи или палатки, предоставени от централните и териториалните органи на изпълнителната власт, юридически и физически лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 32 по доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Параграф 32 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: По § 32 – предложение от народния представител Румен Иванов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 32, който става § 33:
„§ 33. В чл. 56 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
„а) в текста преди т. 1 се създава ново изречение второ: „Решението на комисията се одобрява от Министерския съвет”, а досегашното изречение второ става изречение трето;
б) точка 1 се изменя така:
„1. превантивни дейности и дейности по подготовка за реагиране от програмите по чл. 6а, ал. 2, т. 2, 4 и 5 като допълващо финансиране към одобрения бюджет на съответния компетентен орган и/или към осигурените средства от други източници;”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Министерският съвет определя лимит, не по-малък от 15 на сто от средствата по ал. 1, за финансиране на дейностите по ал. 1, т. 1.”
3. Създава се ал. 3:
„(3) Редът и условията за финансиране на дейностите по ал. 1, т. 1 се определят с правилника по чл. 54, ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване § 33 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Параграф 33 по доклада на Комисията единодушно е приет.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: По § 33 – предложение на народния представител Румен Иванов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 33, който става § 34:
„§ 34. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „само след решение на Комисията” се заличават, а след думите „изпълнителната власт” се добавя „след решение на комисията, одобрено с акт на Министерския съвет”.
2. В ал. 3 думите „с указанията на министъра на финансите и решенията на комисията” се заменят със „със Закона за публичните финанси и правилника по чл. 54, ал. 6”.
3. В ал. 4 думите „на неотложни възстановителни работи” се заличават.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 33, който подкрепен и редактиран от Комисията, става § 34 в нейния доклад, както и параграфи 34 и 35 по вносител, които изцяло са подкрепени от Комисията и стават параграфи 35 и 36 в нейния доклад.
Подлагам на гласуване параграфи от 34 до 36 включително по доклада на Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 34, 35 и 36 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 36, който става § 37:
„§ 37. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1 след думата „формира“ се добавя „и осъществява”.
2. В ал. 2:
а) в т. 2 след думата „приема” се добавя „Национална”;
б) точка 3 се изменя така:
„3. приема Национална програма за намаляване на риска от бедствия и годишни планове по чл. 6в, ал. 5”;
в) в т. 6 думата „предвижда” се заменя с „планира”.
3. В ал. 3 думите „подпомагане на дейността” се заменят с „подпомагане изпълнението на дейностите”, а думите „Консултативен съвет” се заменят със „Съвет за намаляване на риска от бедствия”.
4. В ал. 4 думите „Консултативният съвет” се заменят със „Съветът за намаляване на риска от бедствия”, пред думата „министерствата” се добавя „ръководствата на”, след думите „Националното сдружение на общините в Република България” се поставя запетая и се добавя „Българския Червен кръст”, а думите „имащи отношение към защитата от бедствия” се заменят с „включително юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия”.
5. В ал. 5 думите „Консултативния съвет” се заменят със „съвета”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване § 36 по вносител, редактиран от Комисията и ставащ § 37 в нейния доклад, както и § 37 по вносител, който става § 38 след пълна подкрепа от страна на Комисията.
Гласуваме параграфи 37 и 38 по доклада на Комисията.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Параграфи 37 и 38 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 38, който става § 39:
„§ 39. Създава се чл. 62б:
„Чл. 62б. (1) Съветът за намаляване на риска от бедствия:
1. разработва и предлага на Министерския съвет Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия;
2. разработва и предлага на Министерския съвет Национална програма за намаляване на риска от бедствия и годишни планове по чл. 6в, ал. 5;
3. разработва и предлага на Министерския съвет Национален план за защита при бедствия;
4. преразглежда и актуализира планиращите документи по т. 1 – 3;
5. подпомага разработването и прилагането на закони и подзаконови нормативни актове, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия; предлага изготвянето и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с провеждането на държавната политика за намаляване на риска от бедствия;
6. координира изпълнението на планиращите документи по т. 1 – 3;
7. подпомага формирането и изпълнението на секторните политики, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия;
8. прави преглед и изготвя годишен доклад до Министерския съвет за състоянието на защитата при бедствия;
9. осъществява комуникация със Секретариата на Международната стратегия за намаляване на бедствията на Организацията на обединените нации (United Nations International Strategy for Disaster Reduction - UNISDR);
10. разработва насоки, свързани със защитата при бедствия.
(2) Съветът по чл. 62, ал. 3 се председателства от министъра на вътрешните работи и се представлява от него.
(3) За подпомагане изпълнението на функциите по ал. 1 към съвета по чл. 62, ал. 3 се създава постоянна Национална координационна група, която включва заемащи ръководна длъжност представители на министерствата, ведомствата, Българската академия на науките, висши училища, научно-изследователски институти, Националното сдружение на общините в Република България и юридически лица, включително представители на юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия.
(4) Поименният състав на групата по ал. 3 се определя със заповед на председателя на съвета по ал. 2.
(5) В работата на групата по ал. 3 могат да бъдат включвани експерти по реда на ал. 4.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 38 по вносител, редактиран и подкрепен от Комисията и ставащ § 39 в нейния доклад; параграфи 39 и 40 по вносител, изцяло подкрепени от Комисията и ставащи параграфи 40 и 41 в доклада й.
Гласуваме параграфи от 39 до 41 включително по доклада на Комисията.
Няма кворум.
Дайте ми листа за поименна проверка. (Смях и оживление. Шум и реплики.)
Чакаме лист за поименна проверка, затова не я започвам. (Шум и реплики.)
Прекратявам заседанието.
Следващо заседание – в сряда, в 9,00 ч.

(Закрито в 13,35 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов
Явор Нотев


Секретари:
Георги Търновалийски

Калина Балабанова