Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Иван К. Иванов

Секретари: Георги Търновалийски и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден! Моля да се регистрираме.
Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, преди началото на днешното пленарно заседание нека поздравим нашите сънародници мюсюлмани по повод големия им празник Рамазан Байрам. Да им пожелаем здраве, мир и разбирателство в техните семейства. Нека не само празничните, но и делничните дни бъдат изпълнени с много радост, късмет и благоденствие!
Честит празник! (Ръкопляскания.)
Днес – 6 юли, е първата сряда за месеца и седмичната ни програма се формира по специален ред с оглед разпоредбите на Правилника. Това се случва по предложение на парламентарните групи с оглед ротацията, възприета от нас.
Този месец първа, имаща право да предложи точка по чл. 50, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, е групата на Движението за права и свободи. Колегите не са предложили включване на точка в дневния ред на седмичната програма.
След тях е Парламентарната група на Реформаторския блок. Те предлагат, и съответно това става точка първа за днес: Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител – Общ проект, изготвен от Комисията по правни въпроси въз основа на приетите на първо гласуване на 10 февруари 2016 г. и 6 април 2016 г. законопроекти с вносители: Димитър Танев и група народни представители; Мая Манолова и група народни представители; Петър Славов и група народни представители и два законопроекта на Министерския съвет.
Предложението от Парламентарната група на Патриотичния фронт е оттеглено.
Предложение от Парламентарната група на Български демократичен център – Народен съюз няма.
Няма постъпили предложения и от групите на „Атака“, АБВ и ГЕРБ.
От Парламентарната група на БСП лява България предлагат, и това става точка втора за днес: Законопроект за изменение на Закона за предучилищното и училищното образование с вносители Михаил Миков и група народни представители.
Уважаеми колеги, тъй като има връзка второто гласуване и предложенията, които водещата Комисия по правни въпроси прави, в доклада по общия Закон за държавния служител с промените в Законопроекта на Закона за администрацията, предлагам точка трета, и това е и мнението на Председателския съвет, да бъде: Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията – Общ проект, изготвен от Комисията по правни въпроси въз основа на приетите на първо гласуване на 17 март 2016 г. законопроекти с вносители: Бойка Маринска и група народни представители; Светлин Танчев и група народни представители.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Вносител е Министерският съвет.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител е Министерският съвет.
6. Първо гласуване на Законопроекта за концесиите. Вносител е Министерският съвет.
7. Първо гласуване на Законопроекта за независимия финансов одит. Вносител е Министерският съвет.
8. Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2014 г. и Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2015 г. Вносител е Висшият съдебен съвет. Докладите са от съответните години.
9. Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2014 г. и Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2015 г. Вносител е Висшият съдебен съвет.
10. Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2014 г. и Доклад за прилагането на Закона за дейността на административните съдилища през 2015 г. Вносител е Висшият съдебен съвет на.
11. Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2014 г., и Доклад за прилагането на Закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2015 г. Вносител е Висшият съдебен съвет.
12. Парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание така нареченият „блицконтрол”, предвиден за днес – сряда, от 12.00 ч., с участието на министър-председателя господин Бойко Борисов и вицепремиерите госпожа Меглена Кунева и господин Томислав Дончев.
13. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – обичайният му ден петък и с начален час 11,00 ч.
Моля да гласуваме точките от 3 до 13 – първа и втора влизат по право в програмата ни.
Гласуваме, колеги.
Гласували 141 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Постъпили са две предложения по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото по време е на господин Велизар Енчев, който казва следното: „На 22 юни 2016 г. внесох Проект за декларация на Четиридесет и третото народно събрание за отказ от враждебни действия между Република България и Руската федерация. Към този момент съответната комисия не се е произнесла по Проекта за декларация и сроковете по чл. 75, ал. 3 и чл. 85, ал. 4 са изтекли. Моля Проектът да бъде предоставен за разглеждане и гласуване.“
Вярно е, че няма произнасяне от страна на съответната комисия. Това не е пречка да се включи в дневния ред, ако бяха изтекли сроковете. Днес, включително изтича 15-дневният срок, в който комисиите имат възможност да реагират. Искането е преждевременно. Не може да бъде допуснато до гласуване тази седмица.
Следващата седмица, господин Енчев, можете да го предложите.
Второто предложение е на госпожа Корнелия Нинова, Филип Попов и Георги Гьоков, които предлагат като точка от седмичната ни програма да бъде включен Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-60, от 22 април 2016 г., с вносители Корнелия Нинова и група народни представители.
Слушаме Ви, господин Гьоков.
Сроковете са изтекли, няма доклад на Комисията.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Предлагам Ви да влезе в седмичната програма на Народното събрание едно допълнение в Гражданския процесуален кодекс, продиктувано от протестите на родителите на деца с увреждания, които животът е белязал с огромна трагедия.
За родителите или осиновителите на дете с увреждане искането и производството за поставяне под запрещение е действие, което стои извън тяхната воля, извън тяхното желание или нежелание. Най-късно към момента на навършване на пълнолетие на детето те са принудени да инициират и да предприемат производство по поставянето му под запрещение, за да могат да продължат своята отговорност, закрила и грижа за него.
Това, което предлагаме като законопроект, е допълнение към ГПК в посока родителите на деца с увреждания да бъдат освободени от такси и разноски, които плащат, когато минават през фазата на съдебно попечителство. Когато детето с увреждания навърши 18 години, за да станат родителите негови представители, те трябва да минат през съда. За да получат попечителство трябва да платят съдебни такси и разноски от около 1500 - 2000 лв.
Ще Ви припомня и факта, че благодарение на Вас – от мнозинството, помощта, която държавата плаща на тези родители, е 240 лв., а за да гледат децата си, те не могат пълноценно да работят и затова нямат пари да водят подобни дела.
Затова се обръщам към Вас и към Вашата социална чувствителност и отговорност и Ви призовавам всички – и управляващото мнозинство, и опозицията, да се обединим в това, че тези деца и родителите им имат нужда от нашата подкрепа. Очаквам пълна подкрепа – първо, да влезе Законопроектът в следващата програма, и после пълна подкрепа за предлаганите промени, защото това е една малка трошичка от това, което дължим като общество на тези хора.
Ако не подкрепите предложението, ще е трагично, че не осъзнавате дълбочината на проблемите, които съпътстват живота на тези хора. Трагично, че и днес продължаваме да не разбираме какво разгневява родителите на децата с увреждания и какво ги изкарва на улицата.
Оставам с надежда за подкрепа. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме това предложение.
Гласували 128 народни представители: за 54, против 20, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Господин Гьоков, прегласуване. (Шум и реплики.)
Има ред. Искането е от колегите… (Реплики.)
Предложението за включване в дневния ред е от БСП лява България. Вие имате ли предложение, господин Иванов? (Силен шум и реплики.)
Ами, той иска прегласуване.
Имате думата, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, госпожо Председател! Формалният повод за исканото от мен прегласуване е, че, първо, някои колеги не успяха да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И това е единственият повод, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И вторият формален повод е, че голяма част от народните представители не разбраха какво точно гласуваме. (Силен шум и реплики, провиквания от дясно: „Еее!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много добре разбрахме. Благодаря Ви.
Прегласуване, колеги.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Затова, моля, госпожо Председател, да обясня…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, не може! Казахте, че някои народни представители не са успели да гласуват. Наистина имаше движение. Много добре разбрах.
В искането за прегласуване нямате възможност аргументи по същество да излагате. Благодаря Ви. (Народният представител Георги Гьоков говори на изключени микрофони.)
Прегласуване, колеги. (Шум и реплики.)
Върви процедура по прегласуване.
Гласували 128 народни представители: за 53, против 34, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Съобщения относно постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 29 юни до 5 юли 2016 г.:
- Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Чешката република, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Великото херцогство Люксембург, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Португалската република и министъра на отбраната на Кралство Испания относно Европейската програма за тактически въздушен транспорт и установяването в Испания на Европейски център за тактически въздушен транспорт. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбрана. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбрана. Разпределен е още на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по правни въпроси;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбрана;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбрана;
- Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ-ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССI 2014ТС16I5СВ005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Ще се гледа още от Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител е Цвета Караянчева. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Ще се гледа и от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;
- Законопроект за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Ще се гледа и от Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Проект за декларация на Народното събрание за необходимостта от национална ратификация на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада. Вносител е Велизар Енчев. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по външна политика.
На 30 юни тази година в Народното събрание е постъпило становище на Сметната палата по Доклада за финансовото управление и контрол и вътрешния одит във Висшия съдебен съвет. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на всеки един от Вас, колеги, в Библиотеката на Народното събрание.
На 30 юни 2016 г. с вх. № 602-00-5 и вх. № 624-00-6 в Народното събрание са постъпили – първо, Становище на Сметната палата по консолидирания Годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за 2015 г., и, второ, Годишен доклад за състоянието на финансовото управление и контрол и вътрешния одит на Сметната палата на Република България за 2015 г.
Материалите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси и на Подкомисията по отчетност на публичния сектор и са на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
На 4 юли тази година на Народното събрание са предоставени разработените и приети от Икономически и социален съвет два акта: Резолюция на тема „Институционални механизми за включване на социалните партньори с другите организации на гражданското общество в Европейския семестър“ и Резолюция на тема „Препоръка на Съвета относно Националната програма за реформи на България за 2016 г.“ и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за 2016 г.
Приетите документи са част от дейността на Икономическия и социален съвет по Европейския семестър – 2016 г., и Стратегията „Европа 2020“.
Материалите са изпратени на Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по икономическата политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по образованието и науката, Комисията по здравеопазването, Комисията по правни въпроси, Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и материалите са на разположение в Библиотеката за народни представители, които желаят да се запознаят с тях извън колегите от тези комисии.
На 5 юли 2016 г. с вх. № 639-00-11 в Народното събрание е постъпил Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 май 2016 – 24 юни 2016 г. и Протокол № 28 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и също е на разположение на народните представители в Библиотеката.
И последни две съобщения:
На 5 юли тази година от Сметната палата в Народното събрание е внесена актуализираната Годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2016 г. Актуализираната годишна програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката.
В Народното събрание са постъпили материали от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно Общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния и международния пазар за месец май 2016 г.; бизнес климатът в промишлеността, строителството, търговията и услугите през месец юни 2016 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката.

Преминаваме към точка първа, предложена ни от Парламентарната група на Реформаторския блок, а именно:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ.
Общ доклад по приетите на първо четене няколко законопроекта.
Докладът е на Комисията по правни въпроси.
Господин Кирилов, очаквам Ви да ни представите предложенията на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „Доклад относно Общ законопроект на приетите на 10 февруари 2016 г. и 6 април 2016 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-60, внесен от Димитър Танев Танев и група народни представители на 26 март 2015 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 554-01-94, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 15 май 2015 г.; Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 554-01-148, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 31 юли 2015 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 502-01-76, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2015 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 602-01-11, внесен от Министерския съвет на 21 март 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) За прилагането на класификатора по ал. 2 Министерският съвет издава наредба. С наредбата се определят:
1. видовете длъжности и основните им функции;
2. правилата за изготвяне, утвърждаване и изменение на длъжностното разписание;
3. правилата за създаване на административни звена;
4. нормативите за численост на администрацията.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по наименованието на Законопроекта и предложението на Комисията за нов § 1, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието и § 1.
Гласували 105 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 7 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 6 след думите „отговаря на“ се добавя „минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на“.
2. В ал. 2 се създава т. 7:
„7. работи по друго служебно правоотношение, освен при условията на чл. 16а“ – тук в текста е изписано „ал. 3“, госпожо Председател, но правя предложение да се коригира правилно на – „ал. 4 или чл. 81б.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, вземам думата за изказване, защото имам чувството, че с председателя на Комисията четем различни доклади.
В т. 1 текстът в доклада е следният: „В ал. 1, т. 6 след думите „отговаря на“ се добавя „минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит...“.
Това, което беше прочетено от председателя, беше: „степен на завършено образование, както и на“. Тоест думите „и ранг или професионален опит“ бяха изпуснати.
Мисля, че коректно трябва да се изчита докладът, защото и „ранг или професионален опит“ са много важни понятия в този Закон. Може да проверите стенограмата. Може би неволно е станало, не Ви обвинявам в нищо, господин Кирилов, но така го изчетохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, получи се едно заглъхване на озвучителната система…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Възможно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: …и точно тези думи наистина не се чуха.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Възможно е, не обвинявам колегата Кирилов в някакви умишлени действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Но в Правилника имаме текст и когато има някакъв лапсус или несъответствие между това, което докладчикът предлага, верен е текстът по доклада, така както той е заведен с номер в деловодната система. Но Вие сте прав и благодаря за това, че внимателно следите доклада и работата на парламента.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: И аз благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 в редакцията по доклада и уточнението, което направи господин Кирилов, че на последния ред е: чл. 16а, ал. 4 – техническа е грешката в доклада – или чл. 81б.
Гласували 98 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 9а, ал. 2 след думите „провеждане на“ се добавя „централизиран“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 2 по вносител – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 4:
„§ 4. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „който включва централизиран етап и децентрализиран етап“.
2. В ал. 3 думите „81а и 81б“ се заменят с „81а, 81б и 84а“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Имам притеснение, свързано с ал. 4 на чл. 10, където повтаряме същата грешка, която направихме в Закона за МВР – ограничаваме конкурсното начало при повишаване. Ако приемем този член, отваряме за цялата администрация повишаването вътре в администрацията да става без конкурс, което за мен е неприемливо. Ако ще имаме централизиран конкурс за влизане в администрацията, след това трябва и за различните нива в нея, когато някой трябва да бъде повишен, също да има конкурс. Приемем ли в момента това предложение по начина, по който е записано, освен в Закона за МВР, където имаше специален статут или така беше обяснено, тук го отваряме за цялата администрация и няма да знаем вътре повишенията на какъв принцип стават. Шефът те харесва – повишава те, не те харесва – не те повишава. За мен това е неприемливо и трябва да не го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ананиев? Няма.
Други народни представители? Не виждам желаещи.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване § 2 по вносител, който става § 4 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 3 е в два варианта.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант I.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант II и предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
„§ 5. В чл. 10а, ал. 2, изречение първо думите „един централен или местен ежедневник и“ се заменят със „специализиран сайт или портал за търсене на работа и на интернет страницата на съответната администрация, а при липса на такава“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва да ни прочетете неподкрепения вариант. Текстовете, които не са подкрепени, задължително се четат.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ето вариант I, който не е подкрепен:
„§ 3. В чл. 10а, ал. 2 след думата „ежедневник“ се добавя „както и на специално обособено място на официалната интернет страница на съответната администрация“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията, която не подкрепя вариант I по вносител.
Гласуваме предложението на Комисията. (Силен шум в залата.)
Колеги, подложила съм на гласуване предложението на Комисията. (Силен шум в залата.)
Отменете гласуването.
Припомням думите на докладчика: „Има предложение на Комисията за отхвърляне на вариант I“. На гласуване се подлага предложението на Комисията.
Гласуваме. (Силен шум в залата.)
Отменете гласуването.
Колеги, по доклада, тъй като имаме няколко подкрепени законопроекта на първо четене, по чл. 10а, ал. 2 има различни предложения по вносител. За мен в доклада коректно би следвало да се изпише кои са тези вносители, защото когато се гласуват неподкрепените предложения, се представят в доклада с вносителите си. В момента нямаме записани вносителите на вариант I.
Моля, докладчикът да информира кои са вносителите на този вариант.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, чета вариант I с вносител Димитър Танев:
„§ 3. В чл. 10а, ал. 2 след думата „ежедневник“ се добавя „както и на специално обособено място на официалната интернет страница на съответната администрация“.“
Комисията не подкрепя вариант I.
Комисията подкрепя вариант II с вносител Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението с вносител господин Танев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 16, против 6, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 5 в редакцията и номерацията по доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6:
„§ 6. В чл. 10в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение трето: „Не се допускат и кандидати, които нямат право да участват в централизирания етап на конкурса поради ограничението в чл. 10д, ал. 5.”
Тук правя техническа редакция – вместо „ал. 5” трябва да е „ал. 4”.
„2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Конкурсната комисия изготвя списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които обявява на интернет страницата на администрацията, а при липса на такава – на общодостъпното място по чл. 10а, ал. 1, т. 5, на седмия ден от крайната дата за подаване на документите. Не по-късно от 5 работни дни след обявяването на допуснатите и недопуснатите кандидати комисията информира по реда на изречение първо за датите, часа и мястото на провеждане на централизирания етап. Датите на провеждане на централизирания етап не може да бъдат по-рано от 7 дни след информирането.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията за § 4, който става § 6, заедно с предложената техническа редакция – вместо „ал. 5” в т. 1 да се чете „ал. 4”.
Гласували 96 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 5 има предложение от народния представител Илия Илиев, което Комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7:
„§ 7. В чл. 10д се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 1-6:
„(1) Централизираният етап на конкурса се организира от Института по публична администрация и се провежда чрез тестове за определяне нивото на общите компетентности и на основните познания, необходими за заемането на държавна служба.
(2) Когато длъжността, за която се провежда конкурс, е ръководна, централизираният етап включва тест за определяне нивото на общата компетентност и познания, необходими за заемането на ръководни длъжности.
(3) Когато тестовете по ал. 1 и 2 са успешно издържани, резултатите от тях са валидни за срок три години от датата на обявяването им.
(4) Кандидатите не може да се явят на тест по ал. 1 или по ал. 2 повече от два пъти в рамките на една година.
(5) Децентрализираният етап на конкурса се провежда от конкурсната комисия по чл. 10б и има за цел да определи нивото на специфичните компетентности, професионалните и деловите качества на кандидатите, необходими за заемане на конкретната длъжност.
(6) До участие в децентрализирания етап на конкурса се допускат само кандидати, които са издържали успешно централизирания етап или са с признати за валидни резултати по ал. 3. Датата, часът и мястото на провеждането се обявяват на интернет страницата на администрацията, а при липса на такава – на общодостъпното място по чл. 10а, ал. 1, т. 5. Датата за провеждане на децентрализирания етап не може да бъде по-рано от 5 работни дни след обявяване на резултатите от централизирания етап.”
2. Досегашната ал. 1 става ал. 7 и в нея в изречение трето думите „10-дневен” се заменя с „5-дневен”, а след думите „провеждането на” се добавя „децентрализирания етап на” и се създава изречение четвърто: „Класирането на кандидатите от първо до трето място се обявява в същия срок на интернет страницата на администрацията, а при липса на такава – на общодостъпното място по чл. 10а, ал. 1, т. 5.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 8.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 9 и в нея в изречение първо след думите „Участвалите в” се добавя „децентрализирания етап на”, а думите „получаването на протокола на комисията” се заменят с „публикуването на класирането по ал. 7”.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 10 и в нея думите „ал. 1” се заменят с „ал. 7”.
6. Досегашната ал. 5 става ал. 11.
7. Досегашната ал. 6 става ал. 12 и в нея думите „Алинея 5” се заменят с „Алинея 11”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Моето изказване е във връзка с направеното предложение от народния представител Илия Илиев, което е прието от Комисията, и промяна на изначално приетия текст още в § 2.
За какво иде реч, уважаеми колеги? В предложения текст от народния представител Илия Илиев, който Комисията е приела по принцип и е включила в ал. 5, се предвижда децентрализираният етап на конкурса да определи нивото на специфичните компетентности. Сега обръщам внимание: „професионалните и деловите качества на кандидатите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Говорите за т. 5?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Говоря за ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Точно така.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ако обичате, не ме прекъсвайте, защото ми нарушавате последователността на мисълта, а тя е важна.
Уважаеми колеги, както и обръщам внимание на колегите от Правната комисия, бих искал да ми дадете формулировка по какъв начин въпросната Комисия ще определи деловите качества? На мен ми е интересно кои делови качества на кандидатите за заемане на пост в държавната администрация – тези, които са свързани с корупционни практики и уменията по тези делови качества, или някакъв друг род и тип делови качества? Защото е много интересен този елемент, който е въведен тук. Отделно, че никъде в нито един закон няма формулировка за определяне на „делови качества”. Много ми е интересно как така изтъкнати юристи са пропуснали този важен и тънък момент.
Поради това правя предложение за редакционна поправка в ал. 5 на чл. 10д от § 7 – думите „и деловите качества” да отпаднат, а на тяхно място да бъде включено „професионалният опит на кандидатите”. Професионалният опит! Тъй като професионалният опит на кандидатите може да бъде доказан, на първо място, със съответното професионално образование и, на второ място, със съответния стаж по заеманата професия, отговаряща на изискванията за кандидатстване на заеманата длъжност.
Ако трябва да повторя пак, уважаеми господин Председател,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрах Ви, уважаеми господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Тези думи трябва да отпаднат. Те са опасни, защото водят до субективизъм и до изопачаване въобще още на първия етап възможността за правилна преценка на съответния кандидат и неговото назначаване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля само да проследите внимателно как става редакцията и да потвърдите – „определи нивото на специфичните компетентности и професионалният опит на кандидатите, необходими за заемане на конкретната длъжност”.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Точно така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Байрактаров, реагирам на Вашия призив, за да взема отношение, становище по Вашите бележки във връзка с ал. 5, като категорично не съм съгласен с Вашите констатации по отношение понятието „деловите качества“. Смятам, че изтъкнат специалист и познавач в икономиката и в бизнеса като Вас, няма никакъв проблем с дефиницията „делови качества“ – това е общоприложимо, стандартно понятие. Ние не можем във всеки законопроект да създаваме понятие за всяка дума, която има ясно и точно значение.
Моля да обърнете внимание, че в конкретния случай иде ред за втория етап – за децентрализирания конкурс. Тук напълно уместно е предмет на изследване да бъдат и деловите качества.
Второ, по какъв начин би могло да се изследват? Ами по всички начини могат да се изследват. Могат да се изследват както и с тестове, могат да се изследват и с решаване на конкретни задачи. Смятам, че в областта на оценка на качествата – и в управлението на човешките ресурси, и в психологията, и другите сходни науки има толкова много тестове и задачи, които дават прекрасна методика и много точни отговори за наличието или отсъствието на този вид качества.
Мисля, че правилно е употребено това понятие тук, мястото му е тук, затова предлагам на колегите да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика? Не виждам.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кирилов, аз уважавам изключително Вашите юридически познания и опит, но все пак, когато говорим за определяне на качеството, е добре и Вие като юрист да си припомните – на първо място, „Основи на правото“, че качеството се определя по съответни признаци. Повтарям: „Качеството се определя по съответни признаци“. Питам Ви, уважаеми колега, Кирилов: по какви признаци Вие ще определите качеството по професионализъм? По кои признаци? Питам Ви по кои признаци Вие ще определите деловите качества? Няма такива заложени стандартизации, дори няма такива заложени тестове. Това мога да Ви го гарантирам, тъй като преди 20 години съм един от хората, които изработваха тестовете за определяне на нивото на професионалния опит. Нивото на професионалния опит се определя по съвсем друг начин.
Между другото, този тънък момент, и тази вратичка, когато разглеждаме Закона за независимия одит, ще Ви го покажа как също е влезнало в колизия с Регламент 537, също е влезнало с чл. 26, и затова реагирам тук, защото по този начин се създават едни субективни правомощия на съответната конкурсна комисия, която… Аз не съм сигурен дали вносителите и комисията са имали такова нещо предвид, но това е възможност за отсяване на неудобни кандидати, например – точно по тези субективни признаци.
Затова още в § 2, когато станах и реагирах, че са изпуснати думите „ранг“ и „професионален опит“, неслучайно съм станал да реагирам, макар че… (председателят дава сигнал, че времето е изтекло)
Приключвам, господин Председател.
…както разбрах, е имало глъхнене на микрофона и Вие нямате вина.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз не съм виновен.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз казвам, че нямате вина. Затова обръщам внимание и моля народните представители да приемат моето предложение, защото то е по-правилното и по-издържаното дори юридически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрахме Ви.
Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на параграфа.
Първо, гласуваме направеното редакционно предложение от господин Байрактаров: в чл. 10д, ал. 5 изразът „професионалните и делови качества“ да се замени с „и професионалния опит“.
Моля, гласуваме редакционното предложение на господин Байрактаров.
Гласували 94 народни представители: за 29, против 15, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на текста на вносителя, редактиран от Комисията за § 5, който става § 7.
Гласували 90 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Продължете с § 6, уважаеми господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. В чл. 10е, ал. 1 думите „младши експерти“ се заменят с „длъжности за държавни служители, за заемането на които няма изисквания за професионален опит“, а накрая се добавя „ал. 1“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, прочетете и параграф 7.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
„§ 9. В чл. 10ж се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата „конкурсите” се добавя „включително на тестовете по чл. 10д, ал. 1 и 2 и мястото на провеждане на централизирания етап”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) С наредбата по ал. 1 се определят и минималните нива на общите компетентности и основните познания, които кандидатите трябва да покажат, за да са тестовете по чл. 10д, ал. 1 и ал. 2 успешно издържани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, има ли изказвания по двата предложени и редактирани от Комисията параграфа? Няма.
Гласуваме анблок текста на вносителя за параграфи 6 и 7, които след редакция стават съответно параграфи 8 и 9.
Гласували 87 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 7.
Предложенията са приети.
Господин Кирилов, моля продължете с § 8.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
„§ 10. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 6 се изменя така:
„6. длъжностното ниво, нивото на основната месечна заплата и размера на индивидуалната основната месечна заплата;”.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) В акта за назначаване на хора с трайни увреждания, може да се определят и допълнителни условия за работата от разстояние съгласно Глава пета, Раздел VIIIб от Кодекса на труда.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по § 10 по доклада на Комисията?
Имате думата за изказване, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, моля да бъде поставено на гласуване следното редакционно предложение: изразът „индивидуалната основната месечна заплата“ да стане „индивидуалната основна месечна заплата“. Това е в т. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да не се членува „основната“.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да не е с двойно членуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И трябва да стане: „6. длъжностното ниво, нивото на основната месечна заплата и размера на индивидуалната основна месечна заплата;“.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: То е чисто техническо.
Има ли изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов т. 1 за промени в ал. 2, т. 6 – текстът е: „основната“ е членувано, да отпадне членът и остане само „индивидуалната основна месечна заплата“.
Гласуваме това предложение.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Гласуваме § 10 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11:
„§ 11. В чл. 12 се създава ал. 4:
„(4) При прекратяване на служебното правоотношение в срока за изпитване, държавният служител не запазва присъдения ранг.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12:
„§ 12. В чл. 13 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато в специален закон за заемане на определена длъжност, за която няма изискване за професионален опит, е предвидено провеждане на предварителен стаж в същата администрация, се определят стажантски длъжности.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по предложенията на Комисията за параграфи 11 и 12 от доклада? Няма.
Гласуваме заедно двата параграфа.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 11 – предложение от народния представител Илия Илиев:
„В § 11, чл. 13а, ал. 4, т. 3 се правят следните изменения:
„т. 3 срокът, за който лицето се задължава да работи за подпомагащата го администрация, който не може да е по-кратък от две години.“
В § 11, чл. 13а, ал. 7 се правят следните изменения:
„(7) В случай на неуспешно издържан тест по чл. 10д, ал. 1 на стипендианта се предоставя възможност в рамките на шест месеца да се яви още два пъти в предварително определените дати от изпитващата комисия. В случай че стипендианта не покрие успешно теста съгласно предоставените му три възможности, тогава възстановява 1/3 от изплатените стипендии заедно със законната лихва. Вземанията на държавата в този случай са частни държавни вземания и се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„§ 13. Създава се чл. 13а:
„Стипендиантска програма
Чл. 13а. (1) Министерският съвет може да определя списък на специалности, за които в отделните администрации има недостиг на експерти и за които могат да се предоставят стипендии през следващата календарна година. В решението се определят броят и размерът на стипендиите за всяка от включените в списъка специалности.
(2) Стипендия може да се предоставя на студенти в български или в чуждестранни висши училища, завършили трети курс на обучението.
(3) Подборът на кандидатите за стипендия се извършва от комисия, определена от органа по назначаването на съответната администрация.
(4) Органът по назначаването и стипендиантът сключват споразумение, в което се определят:
1. размерът на месечната стипендия;
2. срокът, в който стипендиантът трябва да придобие съответната образователно-квалификационна степен;
3. срокът, за който стипендиантът се задължава да работи в съответната администрация, който не може да е по-кратък от три години.
(5) Органът по назначаването определя наставник на стипендианта между служителите в администрацията при спазване на ограниченията по чл. 7, ал. 2, т. 1. Наставникът осъществява контакт със стипендианта, координира провеждането на периодични стажове и участието му в дейността на администрацията. Задълженията на наставника се включват в длъжностната му характеристика.
(6) След приключване на висшето образование, успешно преминаване на теста по чл. 10д, ал. 1 и проведено от органа по назначаване събеседване за установяване на специфичните познания за заемане на конкретната длъжност, стипендиантът се назначава по служебно правоотношение.
(7) При неспазване на сроковете по ал. 4, т. 2 и 3, както и когато тестът по чл. 10д, ал. 1 не е успешно издържан, стипендиантът възстановява изплатените стипендии в пълен размер заедно със законната лихва. Вземанията на държавата в този случай са частни държавни вземания и се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) За прилагането на ал. 1-7 Министерският съвет издава наредба.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, искам да кажа своите мотиви за предложението, което направихме, а те са именно че минималният срок, по който могат да бъдат назначени стипендиантите, както e дадено в предложенoтo от Комисията и действащия Закон, минималният срок, за който моля да бъдат назначени, е три години. Нашето предложение е този срок да бъде намален на две години. Защо? Защото всички знаем колко е важно за нас в държавната администрация да работят млади и кадърни хора. Светът се променя, ежедневно, ежечасно се модернизира все повече и повече и знаем колко е важно за нас в държавната администрация да работят млади хора. Знаем също така колко млади хора напускат нашата Родина и отиват да работят в чужбина.
На един стипендиант, когато му поставим ултиматум, че минималният срок, за който трябва да работи, е три години, а в противен случай, ако наруши договора и ако включително не издържи изпита по чл. 10а, след това трябва да възстанови цялата сума от стипендията за цялото време, през което е вземал, според нас това е един много стегнат обръч, който би уплашил страшно много хора. Знаем колко млади хора имат качества и биха били полезни за държавната администрация, но, колеги, три години е прекалено дълъг срок. Той знае, че през тези три години ще бъде вързан и не може да мърда. Представете си, че този стипендиант получи предложение благодарение на неговите качества и специалността, която примерно е придобил или знанията му, има предложение от някоя световноизвестна банка, организация, НАТО, Европейския съюз или нещо подобно, който с неговите знания може да прослави България много добре и може да се гордеем с него, защо да връзваме такъв човек три години и да стои на едно място, където някой друг след него да продължи това, което той прави?
Така че мотивите ни за това изменение и за промяната са съвсем според мен основателни и в интерес на това да може да приобщаваме и да привличаме повече млади и кадърни хора, а не да им поставяме ултиматуми и обръч, който ги плаши и който би ги дистанцирал от определената позиция, която могат да заемат.
Така че бих Ви помолил да се замислите сериозно по тази точка и да подкрепите предложението, което съм направил в Комисията.
Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Илиев.
Реплики към господин Илиев, колеги? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи за изказване.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Илиев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 76 народни представители: за 13, против 35, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 13 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 72 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14:
„§ 14. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Служебното правоотношение по ал. 1 може да възникне без провеждане на децентрализирания етап на конкурса при спазване на условията за назначаване и след като успешно е издържан тестът по чл. 10д, ал. 1 или 2.”
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Държавен служител, назначен по заместване, може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация при условията на чл. 82, ако по отношение на него е изтекъл срокът за изпитване и има годишна оценка от последното оценяване в същата администрация, според която изпълнението на длъжността напълно отговаря на изискванията или ги надвишава.”
3. Досегашната ал. 3 става нова ал. 4.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 14? Няма.
Гласуваме, колеги.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 15:
„§ 15. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „може“ се добавя „еднократно“, след думите „държавен служител“ се добавя „който отговаря на минималните и специфичните изисквания, предвидени за незаетата длъжност“, а накрая се добавя „но за не повече от 6 месеца.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Органът по назначаването не може да предлага втори път на един и същ служител да изпълнява по вътрешно съвместителство същата длъжност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 15 по доклада на Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 14.
Предложение на народния представител Илия Илиев.
Комисията не подкрепя предложението:
„В § 14. Член 16а се изменя така:
„Служебно правоотношение при непълно работно време
Чл. 16а. (1) Държавният служител може да бъде назначен по служебно правоотношение при непълно работно време само на експертна длъжност. Длъжностите, които могат да се заемат при непълно работно време, се определят в длъжностното разписание на съответната администрация. Дневната продължителност на непълното работно време не може да е по-кратка от два часа и по-дълга от шест часа.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя на Вариант I – вносител Димитър Танев и група народни представители:
„§ 14. Член 16а се изменя така:
„Чл. 16а. (1) При обоснована необходимост държавният служител може да бъде назначаван на длъжност в администрацията по служебно правоотношение при непълно работно време, но за не повече от 3 месеца.
(2) Необходимостта от заемане на длъжността при непълно работно време се мотивира писмено от органа по назначаването.
(3) Назначеният по реда на ал. 1 държавен служител не може да бъде преназначаван на друга длъжност в същата или друга администрацията без провеждане на конкурс.
(4) Ръководни длъжности в администрацията не може да се заемат при непълно работно време.
(5) Когато длъжността на държавния служител по ал. 1 бъде определена за заемане при пълно работно време, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие и обявява конкурс по реда на чл. 10а.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант ІІ и предлага следната редакция на § 14, който става § 16:
„§ 16. Член 16а се изменя така:
„Служебно правоотношение при непълно работно време
Чл. 16а. (1) Държавният служител може да бъде назначен при непълно работно време само на експертна длъжност. В общинските администрации може да бъдат назначавани държавни служители на длъжност „главен архитект” при непълно работно време.
(2) Длъжностите, които могат да се заемат при непълно работно време, се определят в длъжностното разписание на съответната администрация. Дневната продължителност на непълното работно време не може да е по-кратка от 4 часа и по дълга от 6 часа.
(3) В случаите на ал. 1 не се допуска преназначаване на друга длъжност на пълно работно време, както и на същата длъжност, ако тя бъде определена за заемане на пълно работно време.
(4) Държавният служител може да бъде назначен в две администрации по служебни правоотношения при непълно работно време след сключване на писмено споразумение между него и органите по назначаването в тях. В споразумението се определя разпределението на работното време по изпълнението на длъжностите в двете администрации, като се осигури минималният размер на междудневната почивка по чл. 53.
(5) Органът по назначаването може по искане на служител, който заема длъжност при пълно работно време, да го преназначи за определен период, не по-кратък от три месеца, на същата длъжност при непълно работно време. В този случай ал. 3 не се прилага.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги?
Господин Илиев, заповядайте.
ИЛИЯ ИЛИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение в § 14 за чл. 16а е именно минималният срок за служебно правоотношение при непълно работно време само на експертна длъжност да бъде два часа вместо четири часа. Защо? Мотивите за това са основно да бъдат спестени пари на държавния бюджет.
Аз съм работил в чужбина, навсякъде в Европа се плаща на час. Мога да дам пример за това. Ако определен отдел на една държавна администрация се нуждае от служител при непълно работно време, който да дойде и да му преведе нещо от китайски примерно, което би отнело половин или един час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той няма да е на служебно правоотношение, господин Илиев.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Служебно правоотношение при непълно работно време имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявам се.
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Защо трябва да плащаме четири часа, ако тази работа ще отнеме само час и половина или два? Това ще спести пари.
Разбира се, ще пипнем малко Кодекса на труда, защото в досега действащия Кодекс минималният срок е четири часа. Но аз бих се ангажирал, уважаеми колеги, да предложа промени и в Кодекса на труда, така че да не затрудняваме никой от Вас да си губи времето с това. Считам, че с това основно бихме спестили пари на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Илия Илиев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 10, против 28, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Вариант І от вносители господин Димитър Танев и група народни представители, Комисията не подкрепя този вариант – гласуваме предложението на народните представители.
Гласували 74 народни представители: за 10, против 17, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 16 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 18:
„§ 18. В чл. 21 се създава ал. 4:
„(4) На държавния служител, с негово съгласие и срещу допълнително възнаграждение, може със заповед на органа по назначаването да се възлагат допълнителни задължения във връзка с изпълнението и/или управлението на:
1. проекти, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по които съответната администрация е бенефициент, при условията на чл. 49, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
2. проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори, по които съответната администрация е бенефициент.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги, по двата параграфа 17 и 18? Няма.
Гласуваме анблок двата параграфа.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 17, който става § 19:
„§ 19. В чл. 29, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Декларирането по ал. 1 и 2 се извършва по образци, утвърдени с наредбата по чл. 8, ал. 2.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) Когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране, служителят не подава декларация по ал. 2, за което уведомява писмено органа по назначаването в срок до 30 април на текущата година.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по докладвания параграф? Няма.
Дебатът е закрит.
Гласуваме § 19 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 20:
„§ 20. В чл. 30, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в предвидените в закона случаи“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 20.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 21:
„§ 21. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Право на обучение“.
2. В ал. 1 думите „повишаване на професионалната квалификация и преквалификация“ се заменят с „обучение за професионално и служебно развитие“.
3. В ал. 2 думите „повишаване на професионалната квалификация и преквалификация“ се заменят с „обучение за професионално развитие“.
4. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Държавният служител, изпратен на обучения с обща продължителност повече от 20 календарни дни в една календарна година, се задължава да работи в съответната администрация за период, не по-кратък от една година след приключване на обученията. Условията и конкретният срок се уговарят в писмена форма между органа по назначаването и държавния служител в зависимост от общата продължителност на обученията и размера на изразходваните средства от администрацията.“
5. Създават се нови ал. 4 и 5:
„(4) За отделни обучения с продължителност до 20 календарни дни органът по назначаването може предварително да определи като задължение за държавния служител да работи в съответната администрация определен срок.
(5) При прекратяване на правоотношението на основанията по чл. 103, ал. 1, т. 5, чл. 105 и чл. 107, ал. 1, т. 1-4 и 8 или ал. 2 държавният служител възстановява разходите по обучението.“
6. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея накрая се добавя „въз основа на установените потребности от обучение“.
7. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и се изменя така:
„(7) Въз основа на утвърдените годишни планове и заявки за обучение изпълнителният директор на Института по публична администрация утвърждава план-график за обученията, провеждани от Института по публична администрация.“
8. Досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея думите „повишаване на професионалната квалификация и преквалификация“ се заменят с „обучение за професионално и служебно развитие“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по § 21? Няма.
Гласуваме.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 22:
„§ 22. Член 35а се изменя така:
„Институт по публична администрация
Чл. 35а. (1) Обучението за професионално и служебно развитие на служителите в държавната администрация се провежда от Института по публична администрация, който е юридическо лице към Министерския съвет със седалище в София.
(2) Институтът по публична администрация се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава и освобождава от министър-председателя.
(3) Изпълнителният директор упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в института.
(4) Изпълнителният директор може да създава съвети като експертни консултативни звена за решаване на проблеми от неговата компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи. Съветите могат да включват представители на държавната администрация, на неправителствени организации и на висши училища.
(5) Осигуряването на съгласуваност между политиката за развитие на държавната администрация и дейността на Института по публична администрация се осъществява от програмен съвет.
(6) Програмният съвет се състои от 5 членове – председателя на Съвета за административна реформа или определен от него представител, главния секретар на Министерския съвет или определен от него представител, изпълнителния директор на Института по публична администрация и двама представители на научно-експертната общност.
(7) Програмният съвет по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява програмите за обучения на института и ежегодните цели за дейността на института.
(8) Функциите на програмния съвет и правилата за неговата работа се определят с устройствения правилник на Института по публична администрация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, гласуваме предложението на вносителя, редактирано от Комисията, за § 20, който става § 22.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 23:
„§ 23. Член 35б се изменя така:
„Провеждане на обучение
Чл. 35б. (1) Институтът по публична администрация провежда:
1. задължителното обучение за служебно развитие на постъпилите за първи път на държавна служба;
2. задължителното обучение за служебно развитие на назначените за първи път на ръководна длъжност държавни служители;
3. обучение за професионално развитие на служителите в държавната администрация.
(2) Органът по назначаването е длъжен да представи в Института по публична администрация списък на лицата по ал. 1, т. 1 и 2 в едномесечен срок от встъпването им в длъжност.
(3) Органът по назначаването е длъжен да осигури обучението на лицата по ал. 1, т. 1 и 2 в тримесечен срок от встъпването им в длъжност.
(4) Висшите държавни служители преминават обучение, провеждано или организирано от Института по публична администрация, поне веднъж годишно.
(5) Финансирането на обучението се осигурява от средствата по чл. 35, ал. 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията, за § 23.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, продължете с § 22.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен:
„§ 22. В чл. 45 ал. 1 се изменя така:
„(1) Синдикалните организации на държавните служители придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел, или по реда на чл. 49, ал. 2 от Кодекса на труда.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24:
„§ 24. Създава се чл. 46а:
„Сътрудничество със синдикалните организации
Чл. 46а. (1) Със споразумение между синдикалните организации на държавните служители и Министерския съвет се уреждат структурата, обхватът и формите на сътрудничество.
(2) Процедурата за сключването на споразумението и критериите към синдикалните организации се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) Всички проекти на нормативни актове, свързани със служебните правоотношения, се съгласуват със синдикалните организации на държавните служители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Байрактаров. По предложението за отхвърляне на § 22 или по § 24?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, встрани от микрофоните): По § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Аз няма да подкрепя предложението на Комисията § 22 да бъде отхвърлен. Съображенията са няколко и те са изключително важни.
Уважаеми колеги, както знаете, в България съществува Национален съвет за тристранно сътрудничество по различни проблеми, така наречената „Тристранка“. В тази Тристранка обаче случайно по никакъв начин не са представени служителите от държавната администрация – едно много важно перо.
Ако тук трябва да отворя скоба, всъщност какви са мотивите да бъде отхвърлен § 22? – Да се обособят синдикални организации, които представляват и защитават правата и интересите точно на този сектор.
Уважаеми колеги, когато дойдат избори, в даден момент започва голямата битка – държавните служители, администрациите за кого да гласуват. Естествено, те винаги гласуват за този, който държи властта в ръцете си. Тоест това е първата форма на един контролиран вот. Защо съществува този контролиран вот? Защото държавните служители, независимо дали са назначени по трудово или по служебно правоотношение, нямат организирани такива синдикални организации, които да защитават техните интереси и служителят наистина да бъде защитен!
Тук вече възниква въпросът – искам да чуя представители на Комисията, които са ни предложили да отхвърлим този текст: какви са мотивите той да бъде отхвърлен? Да не би да са, че държавните служители трябва да бъдат партийно подчинени? Защото когато един министър поеме някакво министерство, изведнъж се оказва, че по партиен признак половината държавни служители са освободени и са назначени партийни функционери! Защо тогава да не е необходимо да има синдикална организация, която да защитава точно интересите в този проблемен случай?!
Затова настоявам, държа представител или представители на Комисията да ни дадат разяснение защо трябва да бъде отхвърлен този текст – какво, кое ги притеснява. Означава ли това, че забраняваме правото на сдружаване по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, каквито са всички синдикални организации?! Всички те са регистрирани по този Закон. Има обаче една малка подробност, че част от тези синдикални организации са регистрирани не в обществена, както би следвало да бъде, а забележете, в частна полза! Интересно: чия частна полза защитават тези синдикални организации?! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Байрактаров? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията, която не подкрепя текста на вносителя, за отхвърляне на § 22.
Гласували 82 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване докладвания § 24 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25:
„§ 25. Член 47 се изменя така:
„Право на стачка
Чл. 47. Държавните служители, с изключение на тези по чл. 5, ал. 2, имат право на стачка при условията и по реда на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 25.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.
Комисията предлага да се създадат нови § 27 и 28:
„§ 27. В чл. 50, ал. 1 след думите „работното време“ се добавя „в работни дни“.“
„§ 28. Създава се чл. 50a:
„Извънреден труд
Чл. 50а. (1) Извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.
(2) Относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по трите параграфи – 26, 27 и 28? Няма желаещи.
Гласуваме анблок… (Шум и реплики.)
Извинявайте, господин Байрактаров.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Ще бъда съвсем кратък. Пак ще се обърна към Комисията с молба за разяснение.
Уважаеми колеги, извънредният труд според българския Кодекс на труда е забранен. Искам сега да ми обясните за кои видове държавни служители важи понятието „извънреден труд“ –тези, които са по трудов договор, или тези, които са по служебно правоотношение? И кои са нормите на Кодекса на труда, които ще приложите? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване § 26, § 27 и § 28 по доклада на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, има ли изказвания по двата изцяло подкрепени по вносител от Комисията параграфи? Няма.
Гласуваме параграфи 29 и 30.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 31:
„§ 31. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 4 се изменя така:
„4. когато е призован от съд или други държавни органи като страна, свидетел или вещо лице;“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Органът по назначаването е длъжен да освобождава от изпълнение на задълженията бременна служителка, както и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „т. 1-3“ се заменят с „ал. 1, т. 1-3 и в случаите по ал. 2“.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 32:
„§ 32. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „повишаване на квалификацията и за преквалификация“ се заменят с „обучение за професионално и служебно развитие“ и се създава изречение второ: „В този случай размерът на отпуска може да се определи в часове.“
2. В ал. 2 думите „неплатен служебен отпуск, който се признава за служебен стаж“ се заменят с „отпуск при условията и по реда на Изборния кодекс“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги, по докладваните параграфи с номера 31 и 32? Няма.
Гласуваме тези текстове.
Гласували 94 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 33:
„§ 33. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите „допълнителните възнаграждения“ се добавя „по ал. 7, т. 1-5“.
2. В ал. 5, т. 2 думите „и раждане“ се заменят с „раждане и осиновяване“, а накрая се добавя „по чл. 163-164а от Кодекса на труда”.
3. В ал. 7 се създава т. 6:
„6. допълнително възнаграждение за изпълнение и/или управление на проекти или програми по чл. 21, ал. 4.”
4. В ал. 9 след думите „възнаграждения по ал. 7” се поставя запетая и се добавя „т. 1-5“.
5. Създава се нова ал. 11:
„(11) Размерът на допълнителното възнаграждение по ал. 7, т. 6, както и условията и редът за получаването му се определят с нормативен акт на Министерския съвет.“
6. Досегашната ал. 11 става ал. 12.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 33.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 34:
„§ 34. Член 81а се изменя така:
„Преминаване на държавна служба в друга администрация
Чл. 81а. (1) Държавен служител, който работи в една администрация и едногодишният срок за изпитване е изтекъл, може да бъде назначен в друга администрация без провеждане на конкурс за длъжността, ако отговаря на условията за нейното заемане.
(2) Всички длъжности, които се заемат по реда на ал. 1, се обявяват в Информационния портал за мобилност на служителите в държавната администрация въз основа на заповед на органа по назначаването или на определено от него длъжностно лице, в която се посочват длъжността, минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за нейното заемане, необходимите документи, мястото и срокът за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни.
(3) При наличие на повече от един кандидат за заемане на обявена по реда на ал. 2 длъжност, органът по назначаването извършва подбор по ред, определен в наредбата по чл. 10ж, ал. 1.
(4) Назначаването се извършва след сключване на писмено споразумение между определения да заеме длъжността служител и органите по назначаването на двете администрации. Ако органът по назначаването на администрацията, в която работи държавният служител, откаже да подпише споразумението, служителят може да бъде назначен след сключване на споразумение между него и другата администрация и след подаването на едномесечно предизвестие до администрацията, в която работи.
(5) Преминаването по реда на ал. 1-4 се извършва след успешно издържан тест по чл. 10д, ал. 2, ако служителят се назначава за първи път на ръководна длъжност.
(6) Алинеи 1-5 се прилагат и за служители, назначени по заместване, ако отговарят на условията по чл. 15, ал. 3.
(7) Служители, назначени при непълно работно време, не може да преминават на държавна служба в друга администрация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги, по § 34?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За съжаление, както в чл. 10, и в този член, ние пак премахваме конкурсното начало. Заменяме го с един подбор, в който всъщност няма никакви описани ясни критерии, по какъв начин става този подбор и също много притеснително е, че той не е отворен за външни лица и ще доведе до едно капсулиране в администрацията.
Също така не е ясно подлежи ли на обжалване в съда.
Не мога да разбера защо бягаме от конкурсното начало, което бяхме заявили като приоритет и въвеждаме едни такива термини, които са вързани сега с чл. 10, който приехме, където повишаването ще става по субективното решение на самия ръководещ, без никакви ясни критерии. Горе-долу вътре в администрацията ще стават едни процеси, които не само не могат да бъдат контролирани, но ще бъдат и законни.
Аз мисля, че по този начин ние няма как да го приемем този член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ананиев?
Заповядайте, господин Байрактаров – първа реплика.
Втора – господин Кирилов.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Ананиев, аз не споделям Вашите виждания, че чрез тези текстове се игнорира конкурсното начало.
Между другото, лично аз, а предполагам и моите колеги, ще подкрепим тези текстове, защото чрез тези текстове в крайна сметка се дава една възможност държавният служител да почувства, че държавата наистина не е вложила парите си напразно по неговото обучение, по неговото професионално развитие и като служител, който е придобил съответния опит, да може по един облекчен режим да премине на съответната длъжност, включително и ръководна, само че конкурсното начало се запазва, защото неговото място остава свободно и то вече е обект на това конкурсно начало.
Това е правилен подход, чрез който ние, така или иначе, трябва да се грижим за администрацията.
Неправилен беше подходът за узаконяване на извънредния труд, защото сега едни служители ще получават по 15 – 20 хил. лв. заплати за извънреден труд и ще се окаже, че те реален труд не осъществяват, както вече има такива примери. Ето там беше големият проблем. Там трябваше да реагират всичките, защото едва ли не сега народните представители се превърнаха в някакви узаконители на нещо, което не трябваше да се случва.
Питам Ви: на народния представител, който също заема висша държавна длъжност, някой плаща ли му извънреден труд? Допълнително материално стимулиране някой плаща ли му? Не, не му плаща, само че узаконихте сега по 15 – 20 хил. лв. възнаграждение от извънреден труд. Това направихте, колеги, преди малко. Ето там беше разковничето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ананиев, аз с притеснение вземам реплика, защото ми се струва, че не сте влезли в същината на конкретния текст.
Тук иде реч за така наречения „механизъм на тристранното споразумение“. И това е случаят, в който, когато има вакантна длъжност в друга администрация и има служител, да кажем, в някоя от съседните администрации, ръководителите на двете администрации със съгласието на служителя могат да сключат така нареченото „тристранно споразумение“ и служителят да премине от едната в другата администрация. Това досега е утвърден механизъм, господин Ананиев. Той има традиции в този, да кажем, начин на преназначаване. И общо взето така в администрацията се движат качествени ценни кадри, тогава когато има някакви субективни или други някакви си причини.
Моля да забележите, дори в този класически, традиционен, бих казал, и полезен институт на административно или на, да го нарека, мигрантство на държавния служител между администрациите вече слагаме критерии и вече го затрудняваме.
Първо, обявяваме свободното място, тоест всички да виждат, че в тази администрация има свободно място.
Второ, ако постъпи повече от едно заявление, тогава механизмът на тристранното прехвърляне или споразумяване не може да се задейства, а се прави подбор. Подборът също е вид конкурс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка с това, което каза господин Байрактаров – мисля, че съвсем ясно е написано, че става без провеждане на конкурс, така че няма как. Да, избягва се конкурсното начало. Да, това е проблем. Записано е изрично в ал. 1.
Не мога да разбера. Казва: имаме такава практика в момента. Добре, хубаво е, че има такава практика, но защо, когато тези, цитирам: „качествени и ценни държавни служители“ не се явят на един конкурс, не се конкурират с други, може би също качествени и ценни хора, да докажат, че те са по-качествени и по-ценни, да спечелят конкурс и да бъдат назначени? Защо с тези всъщност хватки се избягва това конкурсно начало? Аз мисля, че няма проблем да се явят на конкурс, да покажат, че са по-добрите.
А защо го затваряме за външни лица? Нека да влязат външни. Ние обявяваме, че има такава позиция, но всъщност не даваме възможност някой да отиде и да се бори за нея.
И последното, което аз го коментирах, но мислех, че уважаемият колега Кирилов ще го коментира, със самото обжалване. Имаме нещо, което се е случило, но нямаме механизъм да го обжалваме. Как е станало? Дали е законно – дали не е законно? Дали е правилно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да вземат отношение в дебата? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване § 34 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласуваме.
Гласували 100 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 35.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 36:
„§ 36. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Преназначаването на ръководна длъжност, когато е за първи път за съответния служител, се извършва след успешно преминаване на теста по чл. 10д, ал. 2.”
2. В ал. 2 думите „длъжност до началник на отдел включително“ се заменят с „експертна длъжност“, а думите „ранг и“ се заменят с „ранг или“.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Заемането на по-висока длъжност, включително чрез трансформиране на заета експертна длъжност в по-висока експертна длъжност, както и на длъжност, определена за ключова в администрацията, се извършва чрез подбор при условия и по ред определени с наредба на Министерския съвет. Критериите за трансформиране на длъжност и за определяне на ключовите длъжности се определят с наредбата по чл. 2, ал. 4“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, има ли изказвания по § 35 и § 36? Няма.
Подлагам на гласуване двата параграфа.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 37:
„§ 37. Създава се чл. 82а:
„Временно преназначаване в същата администрация
Чл. 82а. (1) С писмено съгласие на държавния служител, той може да бъде преназначен за срок не по-дълъг от 4 години на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на минималните и специфичните изисквания за нейното заемане.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 държавният служител заема предишната си длъжност. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат за служители, назначени по заместване, ако:
1. по отношение на тях е изтекъл едногодишният срок за изпитване;
2. имат годишна оценка от последното оценяване в същата администрация, според която изпълнението на длъжността напълно отговаря на или надвишава изискванията;
3. срокът на преместването е не по-дълъг от срока на отсъствие на замествания служител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 37.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Уважаеми колеги народни представители, гост на Народното събрание е председателят на Националния съвет на парламента на Конфедерация Швейцария госпожа Криста Марквалдер (ръкопляскания), която е на тридневно официално посещение в България. (Народните представители стават прави. Продължителни ръкопляскания.)
Благодаря Ви, че вече приветствате госпожа Марквалдер с „Добре дошла“ в българския парламент!
Искам да Ви информирам, че в 11,30 ч., по време на почивката в Клуба на народния представител госпожа Марквалдер ще присъства на представянето на книгата на проф. Венелин Цачевски – „България и Швейцария заедно в историята“. Всички народни представители сме поканени да присъстваме на това представяне на книгата.
А сега да продължим с второто гласуване по общия доклад на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 34 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 38:
„§ 38. В чл. 83 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думата „назначаването“ се добавя „в същото населено място“.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Със съгласието на държавния служител, изразено в писмена форма, той може да бъде преместен на по-ниска длъжност или в друго населено място.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване § 38 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 35 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант 1 и 2 на § 35 и предлага следната редакция на параграфа, който става § 39:
„§ 39. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ: “Заместването не може да е с продължителност повече от 6 месеца за един заместващ.”
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Когато отсъствието е над 30 дни, се изисква писменото съгласие на заместника и със заповедта по ал. 2 се определя допълнителна заплата в размер 50 на сто от минималния размер на основната заплата за длъжността.“
По § 36 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 40:
§ 40. Създава се чл. 84а:
„Споделено изпълнение на длъжност
Чл. 84а. (1) Длъжност, определена за ключова в администрацията, може да бъде изпълнявана за срок, не по-дълъг от 6 месеца, при условията на споделено изпълнение едновременно от:
1. държавен служител, който е заемал същата длъжност до прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 или 5а;
2. служител, определен чрез подбор по чл. 82, ал. 3 да заеме длъжността и изразил предварително писмено съгласие да участва в споделеното изпълнение на длъжността.
(2) По време на споделеното изпълнение на длъжността служителят по ал. 1, т. 2 изпълнява досегашната си длъжност и длъжността по ал. 1 при условията на вътрешно съвместителство. След прекратяването на споделеното изпълнение служителят се преназначава на длъжността по ал. 1.
(3) Органът по назначаването определя със заповед срока на споделеното изпълнение.
(4) По време на споделеното изпълнение служителят по ал. 1, т. 1:
1. носи отговорността за изпълнението на длъжността по ал. 1;
2. има задължението да предаде знанията и уменията, необходими за изпълнението на длъжността, на служителя по ал. 1, т. 2.
(5) За срока на споделеното изпълнение служителят по ал. 1, т. 1 получава 50 на сто от заплатата за длъжността, определена по реда на чл. 67, ал. 4. Служителят по ал. 1, т. 2 получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за длъжността, която се изпълнява споделено.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Режим на гласуване за редакцията на Комисията за § 35, който става § 39, ведно с редакцията на § 36, който става
§ 40.
Моля, гласувайте предложението на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 37 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 41:
§ 41. В Глава четвърта се създава чл. 87б:
„Изменение на служебното правоотношение на държавен
служител с трайни увреждания
Чл. 87б. Служебното правоотношение на държавен служител с трайни увреждания може да бъде изменяно при условията и по реда на Глава пета, Раздел VIIIб от Кодекса на труда.”
Комисията предлага да се създаде нов § 42:
„§ 42. В чл. 100, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думата „когато“ се заличава.
2. Създава се нова т. 1:
„1. по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;“.
3. В т. 2 и 3 в началото се добавя „когатo”.“
В § 38 Комисията не подкрепя текста на вносителя относно вариант І:
„§ 38 (вариант I). В чл. 106, ал. 1 т. 6 се изменя така:
„6. когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант ІІ относно § 38, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по трите предложени параграфа?
Господин Байрактаров? Нямате изказване.
Други? Благодаря.
Уважаеми колеги, първо гласуваме неподкрепения текст на вносителя за Вариант I по § 38, предложен от вносителя.
Гласуваме неподкрепен от Комисията текст.
Гласували 75 народни представители: за 6, против 11, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Гласуваме анблок предложените от Комисията и редактирани от нея параграфи 41, 42 и 43.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и II и предлага следната редакция на § 39, който става § 44:
„§ 44. В чл. 107, ал. 1 се създават т. 9 и 10:
„9. държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително;
10. длъжността по чл. 16а, ал. 1 бъде определена за заемане при пълно работно време.”
Комисията предлага да се създадат нови § 45, 46 и 47:
„§ 45. В чл. 108, ал. 2 след думите „случаите по” се добавя „чл. 12, ал. 4 и”.
§ 46. В чл. 118, т. 5 навсякъде след думата „орган” се добавя „на власт”, а думите „по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, кмет на община или заместник-кмет на община” се заличават.
§ 47. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Орган по назначаването, който е назначил държавен служител без конкурс, когато провеждането му е задължително, се наказва с глоба от 3000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 5000 лв.“
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме анблок текстовете на вносителя, редактирани от Комисията за § 44, 45, 46 и 47.
Гласували 72 народни представители: за 66, против 1, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 48.
Комисията предлага да се създаде нов § 49:
„§ 49. В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби думите „за орган по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията” се заменят с „бъде избран или назначен за едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт”.”
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
„§ 41. В срок до три месеца от влизането в сила на този Закон органите по назначаването обявяват конкурси за незаетите длъжности в съответната администрация.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 41 да бъде отхвърлен.
„§ 42. Заварените към влизането в сила на този Закон държавни служители, назначени на длъжност по заместване, продължават да изпълняват длъжността при условията и по реда на този Закон.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 42 да бъде отхвърлен.
„§ 43. (1) Заварените към влизането в сила на този Закон държавни служители, назначени по реда на чл. 16а, продължават да изпълняват длъжността при непълно работно време, но за не повече от три месеца.
(2) До изтичане на тримесечния срок по ал. 1 органът по назначаването определя съответната длъжност за изпълняване при пълно работно време и обявява конкурс по реда на чл. 10а или закрива щата.
(3) С изтичане на тримесечния срок служебните правоотношения на лицата по ал. 1 се прекратяват.
(4) С влизането в сила на този Закон служебните правоотношения на заварените на ръководни длъжности в администрацията държавни служители, назначени по реда на чл. 16а, се прекратяват и органът по назначаването в 30-дневен срок обявява конкурс по реда на чл. 10а.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 43 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, първо гласуваме текстът на вносителя за § 40, който става § 48, заедно с предложение на Комисията за създаване на нов § 49, както и с предложение на Комисията за наименование на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Гласуваме трите неподкрепени от Комисията текстове на вносителя и съответно предложенията за отхвърляне на § 41, 42 и 43. (Уточнение между председателя и докладчика.)
Отменете гласуването!
Уважаеми колеги, това са неподкрепени от Комисията текстове, но ние гласуваме предложението на Комисията § 41, 42 и 43 да бъдат отхвърлени.
Гласуваме предложение на Комисията за отхвърляне на параграфи.
Гласували 70 народни представители: за 64, против 4, въздържали се 2.
Предложенията на Комисията са приети.
С това излизаме на заслужен обяд. Почивка до 12,05 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги народни представители, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В парламентарния контрол ще участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, заместник министър-председателят по координация на европейските политики, институционалните въпроси и министър на образованието и науката госпожа Меглена Кунева, и заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика господин Томислав Дончев.
Поради отсъствие от страната няма възможност да участва заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова.
Припомням процедурата, мисля, че е ясна за всички: по два актуални въпроса от всяка парламентарна група по поредността на групите, с оглед числеността им; две минути за задаване на въпроси; три минути за отговор; две минути реплика и още две минути за дуплика.
Припомням, че парламентарните групи не могат да се възползват от правото си на декларации и изявления съгласно чл. 51, ал. 6 във времето на парламентарния контрол, както и че въпросите не трябва да изискват конкретни отговори в числа и факти, а да се отнасят до общи политики на правителството и съответните ресори на вицепремиерите.
Първа е Парламентарната група на ГЕРБ.
Има ли въпроси? Не виждам.
От Парламентарната гура на БСП лява България – господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Моят първи въпрос от името на Парламентарната група на БСП е към министър-председателя Борисов.
Уважаеми господин Борисов, България се оказа в центъра на поредния мащабен скандал. След като „Уикилийкс“ публикува над 1200 имейла на госпожа Клинтън от времето, когато тя беше държавен секретар на Съединените щати, стана ясно, че тя живо се интересува от България и по-специално от енергийната политика на нашата страна. В имейла от Ричард Морнингстар – по това време специален представител на държавния секретар Хилари Клинтън по евразийските енергийни въпроси, до самата госпожа Клинтън той пише, цитирам: „Искам да Ви уведомя, че преди малко ми се обади българският външен министър Младенов, който ме уведоми, че България е обявила решението си да спре ядрения Проект „Белене“ с Русия.“ Това беше голяма тема при посещението й в София. Факт е, че госпожа Хилари Клинтън е по покана на тогавашния външен министър Николай Младенов на посещение в София. Визитата се осъществява на 5 февруари 2012 г. Искам да припомня, че март месец беше взето решението на Министерския съвет, с което беше спрян Проектът „Белене“.
Тази кореспонденция показва причините за пълния обрат във Вашата лична позиция и в позицията на българското правителство. Аз много добре си спомням и цяла България помни Вашата вдъхновена и аргументирана защита за реализацията на Проекта „Белене“. Имаше едно Ваше много добро участие в предаването „Панорама“ по това време. Всичко това ни кара да задам в момента следните въпроси…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Един въпрос.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Един въпрос по тази тема, госпожо Председател.
Има ли пряко отношение посещението на госпожа Хилари Клинтън в качеството й на държавен секретар на Съединените щати, обратът във Вашата лична позиция и решението на правителството за спирането на този Проект? Кой и къде реално формира българската политика в областта на икономиката, енергетиката и външната сигурност? (Шум и реплики от ГЕРБ: „Много въпроси станаха!“.) Кога сте искрен, господин Борисов – когато твърдите, че правите всичко възможно за реализацията на големите енергийни проекти (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) или когато Вашите министри се надпреварват да ги саботират? Защо министър Младенов…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето Ви изтече.
Няма в правителството такъв министър днес. Контролът е към правителството, към Министерския съвет днес!
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Темата е изключително важна, госпожо Председател. Бих искал да знам министър Младенов бил ли е упълномощен от премиера за това му докладване до държавния секретар? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Бойчев, въпросът Ви е изцяло недопустим, въпреки че съм сигурна, че премиерът ще отговори, но не можете да задавате въпроси и да търсите отговорност от премиера за други състави на кабинети, които са назад в историята. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Той може да бъде министър-председател на още няколко кабинета – това не означава, че по този ред на блицконтрола може да се търси отговорност и да задавате въпроси за лица, които днес не са членове на министерския кабинет.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ако може да отговоря, все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев! Действително формално госпожа Цачева, изобщо не искам да споря с нея дали е правилно или не, в случая е достатъчно важно и мисля, че си заслужава да се говори на тези теми, и то точно в парламента.
За съжаление, съм известен с това, че каквото прогнозирам, се случва, визирайки това предаване в „Панорама“. През
2006 г. започва Проектът – истински се надявах през
2009 г., вече да се строи, когато ние дойдохме на власт. Да се връщаме обратно кой, как и защо е виновен – няма никакво значение. Вече е минало.
Действително съм считал и считам, че ако този Проект беше оформен правилно с необходимите ескалации, с необходимите неща и RWE нямаше да си тръгне, и щеше да бъде граден. Сега имаме нова хипотеза, на която вече имаме осъдително решение и трябва да се излезе от ситуацията и затова имаме няколко варианта, по които мислим. Ако, разбира се, имате желание, преди да се спрем, на който и да е било от вариантите, можем в Енергийната комисия да ги разгледаме, защото това е нещо много дългосрочно и ако се строи, то е за 60 – 70 години, ако не се строи, са живи пари, които трябва да се дават или трябва да се търси вариант с производителя съгласно нормативните актове, да се продава в трети страни, или самият Проект, ако се продаде на частен инвеститор, как би се разглеждал. Няколко са вариантите. Бих бил много по-спокоен и според мен много по-правилно би било да вземем всички едно решение, което да устройства държавата като такава. Нямам никакво желание и привилегията да вземаме самостоятелно такова решение, то е достатъчно скъпо или достатъчно уязвимо, ако не е с голяма подкрепа.
Що се касае за имейла, ние информираме всички партньори за това, което се случва в България по различните министерства – в случая Външно министерство. Ние така сме уведомили нашите партньори в Щатите и това, че спряхме и договорката с „Уестингхаус“ по същия начин, защото по същия начин нямахме пари, за които да я заложим. Това е един голям пробив в американската дипломация – да излизат съобщения, които не са по дипломатичен път и не са официални като становища. Факт е, че го има, факт е, че са уведомени, факт е, че ние сме разговаряли и разговаряме с нашите партньори от Европейския съюз, НАТО, Съединените щати по много различни теми – информираме ги, но ако това може да се ползва и за аналог, по същия начин сме ги информирали, че за „Уестингхаус“ няма да имаме такова решение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Първо, да се извиня на госпожа Цачева за неудобството, което й причиних. За съжаление, дали ще е първият формат на правителството на Борисов, дали ще е вторият формат – политиката продължава да бъде една и съща.
За да отговоря на Правилника и процедурата в него, госпожо Цачева, ще цитирам вицепремиера на сегашното правителство госпожа Румяна Бъчварова. Цитирам: „Нека да не забравяме, че Борисов е премиер, който спря три големи енергийни проекта – на газопровод, нефтопровод и ядрен проект. Това е силно политическо действие, което няма как да не бъде оценено от нашите партньори. В световно отношение това е изключително важно решение. До този момент на България се гледаше като евентуален скрит партньор на Русия. Сега се видя, че нашата позиция е действително последователна“ – край на цитата. Тогава е пред едно друго посещение на тогавашния вече секретар Джон Кери и министъра на външните работи Филип Хамънд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз очаквах реплика на премиера да отправите, господин Бойчев, реплика на неговото изказване. Губите минутите си, за това се притеснявам.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Искам да отговоря на процедурата и да кажа, че, за съжаление, различният формат на правителството не променя отношението към големите енергийни проекти. По същество не получих отговор на въпроса дали е имал мандат министър Младенов от Вас.
В крайна сметка се радвам, че чувам от трибуната на Народното събрание, в лицето на министър-председателя ангажимент за търсене на изход от тежката ситуация, в която се намира нашата страна след арбитражното решение за АЕЦ „Белене“, тъй като много Ваши министри и деятели на Политическа партия ГЕРБ се надпреварват да зачертават този проект и да го квалифицират по какъв ли не начин. (Реплики от ГЕРБ.)
Тук ще получите подкрепа, ако предложите отговорно решение към бъдещото поколение на страната, което дава възможност България най-после да реализира някои от големите стратегически енергийни проекти за страната, господин Борисов. Надявам се по много категоричен начин този ангажимент да бъде поет лично от Вас и да бъде следван. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин Премиер. То по същество нямаше реплика, а пожелание и очаквания. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.)
Добре. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
По начина на водене – господин Ерменков, отдавна Ви чакам. (Шум и реплики от ГЕРБ. Оживление. Смях.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, процедурата по блицконтрол е наистина за задаване на актуални въпроси, свързани с важни за страната ни актуални проблеми.
И днес няма нищо по-актуално от това, когато в медиите излиза информация за неща, които са се случили в България и които поставят под съмнение факта кой определя правителството на България – дали всичките министри се определят от премиера, или някой му налага някои други министри, които докладват не на премиера, а на други сили? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
От тази гледна точка няма как да не се зададе този въпрос, защото това е въпрос, свързан с държавното управление. Дали премиерът ще отговаря за поведението на всички свои министри, независимо от това от кой кабинет са, или не отговаря за тях? Това беше въпросът.
Не виждам нищо лошо в това един такъв въпрос да бъде зададен, да се получи адекватен отговор, който, между другото, не се получи, и ние накрая да разберем – българското правителство дали се номинира от премиера и се гласува в парламента, или част от българското правителство се номинира от други сили, които ги налагат на премиера, след това той ни ги предлага за гласуване? Това беше въпросът, но ние не получихме отговор на него. Благодаря.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Въобще не беше това въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Ерменков, мислех въпроса за изчерпан откъм процедурна гледна точка, след като премиерът по недопустим въпрос изрази желание и отговори на него.
Припомням Ви редакцията на чл. 104, ал. 1, че блицконтролът се отнася до актуални устни въпроси, които са до общата политика на правителството. Ако колегата, който зададе въпроса, беше се консултирал например с господин Янаки Стоилов как по темата да се зададе актуален въпрос, той щеше да бъде допустим.
Така или иначе, има отговор, има реплика, а след Вашето изказване разбирам, че премиерът желае да направи и дуплика.
Имате думата, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев, господин Ерменков! Кабинетите, които редим и след това Вие приемате като Народно събрание, ги определям аз и в сегашния вариант заедно с нашите коалиционни партньори. Повтарям, външните министри комуникират със своите партньори. Както преди една седмица все едно да обвиним господин Митов, че е бил при Лавров в Сочи, или че госпожа Нинова се среща и с американския посланик. Това са нормалните неща от политиката – всички трябва да си говорят. И аз не виждам, след като има акт на Народното събрание, тогава и на Министерския съвет, че са информирани по такава важна тема нашите партньори, за да понесем упрека, че някой ни предлага тези хора за министри.
Уверявам Ви, че това не е така и политиката, която водим, се води само от нашите интереси. Неслучайно дадох пример и в едната, и в другата посока – когато нещо по начина, по който е подготвено и изградено не е изгодно за държавата, никой не е в състояние да ни го наложи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва групата на Движението за права и свободи. (Реплика от народния представител Станислав Анастасов.)
Нямате въпрос към премиера.
Колеги, молбата е, първо, въпросите към премиера, които са, тъй като той след това има ангажимент.
Наред е групата на Реформаторския блок, заповядайте.
КОСТАДИН МАРКОВ (РБ): Уважаеми господин Министър-председател, позволявам си да задам въпрос, тъй като той касае дейността на поне четири министерства.
Въпросът ми се формулира след срещи в Бургаския избирателен район и най-вече с хора, които си вадят хляба в Слънчев бряг. В момента сме свидетели на изключително демонстративно и показно присъствие на държавата, пак казвам, в лицето на четири министерства в курорта. Има реална опасност това да се отрази върху финансовите резултати накрая на годината. В момента се проверяват всички скъпи автомобили и докато стигнат до центъра на курорта се спират поне три пъти. Ако целта на това нещо е антитероризъм, защо не се проверяват евтините автомобили? Ако пък целта е да се разкрият хора с незаконни доходи, които карат такива автомобили, там ли е мястото и времето да се извършват такива проверки?
В момента загубихме най-добрите, така наречени „уикенд туристи“ – това са хора от провинцията, най-вече от София, които идват лятото там, притежават апартаменти. (Смях. Оживление. Шум и реплики.)
Хемингуей, Хемингуей, не съм го измислил аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колега, струва ми се, че Вие от Бургас май сте започнали отпускарския сезон. (Смях.)
КОСТАДИН МАРКОВ: Това само по отношение на действията на полицията.
Загубихме най-добрите „уикенд туристи“, които отидоха в Гърция. Не знам защо тези хора се притесняват да бъдат спирани за проверки, да бъдат снимани с приятелките им, когато влизат в поредната хитова дискотека и когато пред децата им се отваря багажникът и се казва: „Къде са наркотиците, къде е оръжието?“. Нали има някаква дискретност?! (Шум и реплики.)
Въпросът ми ще бъде формулиран – един-единствен, госпожо Цачева, няма да си позволя няколко – точно в тази посока.
Служителите на НАП също са се държали като барети – нахлуват, едва ли не: „Стани, легни!“, дърпат бележките от туриста в мига, в който получи касова бележка. (Силен шум и реплики.)
Не искам да използвам... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Да, времето изтече.
Формулирам въпроса си: ще разпоредите ли проверките в Слънчев бряг да се извършват далеч по-дискретно, защото все още има вариант да се спаси сезонът? Убеден съм, че това е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Марков.
За отговор – министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Марков! Има една българска поговорка: „Няма угодия в нищо“. Ако държавата не ползва репресивните си функции, пита се къде е държавата или ще кажат няма държава. В обратния случай пак същото. Затова, с цялото ми уважение към Вас, ще кажа какво ми е докладвано днес сутринта като официални данни.
За юни месец миналата година приходите са били 800 милиона, към днешна дата за юни с 200 милиона повече – 1 милиард. С една дума, тревогата Ви, че ще се провали туризмът или сезонът… за 15 дни разликата е 200 милиона плюс в бюджета.
От 130 коли, които Вие цитирате, от 30% направени проверки досега през НАП и всички останали служби, един милион приходи са събрани от такива, които не са си платили я ДДС, я акциз, не са доказали произход. Само на 30% от тези 150 коли. С една дума, проявяваме… От днес даже има и конна полиция в Албена, за да е атрактивно, да е красиво. Полицейското присъствие е такова, заедно с НАП и митниците. Трябва да Ви кажа, че в координационните ни центрове, които от вчера или онзи ден функционират на Северното Черноморие, има и анализатори, които обобщават всички данни, които постъпват от фискалните апарати, и следим именно повишените приходи.
Да, пратихме и тестове за наркотици. Но нима и тук, в това Народно събрание, не са задавани въпроси, че в тези дискотеки или в подобни се ползват? Какъв е вариантът? Внезапни проверки или след излизане от дискотеката. Ако Вие предложите по-добри варианти, ще ги приложа тях или ще настоя министерствата да ги приложат. Сиреч, благодаря за въпроса, но към този момент данните, които имаме, дават възможност да считаме, че трябва не само да продължим през сезона, след това отиваме и на зимните курорти, а и по-големите ресторанти и заведения в градовете.
На практика с тези звена от данъчни, полицаи, митничари на камерите какво наблюдаваме? Идва микробус, в момента, в който види проверката, обръща и се връща. След половин час се връща вече с фактура. До този момент единственото, което още не съм сигурен, че може да влиза като контрабандни стоки, е откъм морето, но и там сме изпратили патрулните катери да наблюдават движението. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ (РБ): Уважаеми господин Министър-председател, далеч съм от мисълта, че проверки не трябва да се правят и не трябва да се увеличават приходите в хазната. Само че тези проверки за мен трябва да се правят възможно най-дискретно, така че да се опази имиджът на курорта. Защото тези резултати, които ги казвате, може би в момента са такива, но ефектът върху изграждането на подобен имидж на курорта ще си проличи в следващите сезони, когато тези туристи споделят какво виждат и какво се случва в „Слънчев бряг“ и може да не дойдат толкова туристи в следващите години.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Ти да нямаш конфликт на интереси?
КОСТАДИН МАРКОВ: Не, нямам конфликт на интереси, колега.
Така че още един път молбата ми е да проверите това, което се случва там и, ако е възможно, съществуващите проверки да се извършват далеч по-дискретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Марков! За тазгодишния сезон 18% повече туристи имаме в Бургаска област. Това са данните – 18%. А тепърва почват юли и август. Изкушавате ме да кажа, че хитови заведения, които имате предвид, че ни създават имиджа на страната, може би, не мисля, че това е имиджът, който всички ние искаме да имаме, сървърите им към данъчните не отиват при данъчните, а първо в Лос Анджелис. Сиреч сервитьорката като чука на апарата, първо отива в Лос Анджелис, там им е сървърът, преправят го и накрая идва в данъчното. Не мога да допусна, че Вие искате да защитим подобен имидж и подобни хора. И не казвам, че го правите. Но, повдигайки по този начин въпроса, ме изкушавате да кажа, че това е било много години по този начин. Надявам се повече да не бъде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от името на Патриотичния фронт.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми заместник-министър председатели! С оглед на миграционния натиск, който продължава над Европа, в частност и в България, ние сме силно притеснени от това, че Споразумението за реадмисия с Република Турция не се спазва от тяхна страна. Интересно ни е да разберем какви действия е предприело българското правителството с оглед на това да може това Споразумение наистина да се изпълнява и от Република Турция, дали нашите европейски партньори са запознати с този проблем, дали оказват съдействие на българското правителство, за да се разреши този проблем, защото, да не забравяме, че все пак имаме две споразумения с Република Турция и се предвижда доста голяма сума от Европа, в която и България ще даде, естествено, пари. За нас е интересно наистина да разберем, господин Премиер, какви са стъпките и докъде сме стигнали с изпълнението на това Споразумение с Република Турция за реадмисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Ангелов! По миграционния натиск и подписаното с Турция споразумение за реадмисия имахме притеснения в началото, но към момента няма нищо обезпокоително, защото нито натискът е голям – вчера имахме един човек, мисля, че днес са три или четири. След като проведохме разговори на ниво министри, на ниво Европейския съюз на Европейския съвет повдигнах този въпрос и господин Туск си го записа и е разговарял – към момента няма нещо, което да ни обезпокоява по тази линия. Спазва се и не усещаме точно като в онзи критичен ден, когато бяхме обезпокоени и веднага изказахме своето безпокойство. Вследствие на всички тези мерки и реакции нещата се поуспокоиха.
Понеже днес получих една справка, която предполагам, че ще Ви интересува и е важна: за миналата година имаме 7000 задържани вътре в страната имигранти. Седем хиляди! А 400 – трафиканти, включително и вчера или днес в Поморие една група от 20 и няколко афганистанци, заедно с каналджиите са задържани. Над 400 трафиканти са задържани от службите през този период. Така че полагаме усилия, те се оценяват. Госпожа Бъчварова затова я няма, тя е на съвет в Брюксел. Там има среща освен с всички вътрешни министри и индивидуални срещи с министъра на Холандия, защото знаете, че през нощта и вчера задържаха в доматено пюре над 160 кг хероин за Холандия, ще Ви ги покажа следобед, искаме да видим докъде стига целият канал в Холандия. Така че полагаме усилия и се надявам, че така ще продължим и занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Факт е, че напоследък има по-малък брой лица, преминаващи нелегално българската граница, но това не трябва да ни успокоява, защото вчера може да е бил един, онзи ден – двама, преди това – трима, но въпросът е, че утре може да са 1000, 5000 или 10 000. С оглед на това е интересно по това Споразумение с Турция всъщност има ли върнати лица и има ли одобрени от страна на Турция лица, които да бъдат върнати обратно в самата Република Турция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Премиер!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Цачева, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ангелов! Вие помните деня, в който имаше натиск и ние веднага изпратихме там армията включително. Към момента няма нищо обезпокоително. Но това не значи, че сме спокойни, не значи, че не сме тревожни, не значи, че не отчитаме факта, че във всеки момент може да се случи. Затова, знаете, десетки и милиони се изсипаха в загражденията, които имах честта заедно с господин Симеонов да покажем и продължава мощно строителство там.
Така че нашата бдителност не сме я намалили. Към днешна дата това мога да Ви кажа и да Ви уверя, че всички сме на щрек и по всички линии – на Вътрешно, Външно министерство, се стараем да поддържаме в Европейската комисия и в Съвета темата, защото реадмисията е не само от България към Турция, а от целия Европейски съюз към Турция. Не мога да Ви кажа колко сме върнали. Това, което знам, е, че нямаме проблеми – може би да са ги иззели, но не искам от трибуната на парламента да кажа нещо, което към момента не знам. Ще се поинтересувам и ще Ви кажа по-късно, ако приемете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От групата на Български демократичен център – Народен съюз, първият въпрос ще го зададе господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми заместник министър-председатели, уважаеми колеги! Господин Министър-председател, на 22 юни имахте едно много важно за мен посещение и то беше в Северозападна България, в Димово, в Монтана, минахте и покрай Враца. Това посещение е в духа на правителствената програма, която ние много пъти сме дискутирали. Тъй като ден след ден вече сме на почти половината от мандата, на който сме избрани в това Народно събрание, моят въпрос към Вас е: при посещенията си и при срещите си там, а и в духа на правителствената програма, какви ангажименти поехте за неща, които би следвало да се случват? Ние и друг път сме говорили, че в Северозападна България стратегически изостават много от нещата, за които сме говорили. Аз съм убеден, че Вашето посещение, а именно с едно планиране, защото планирането винаги е важно, затова моят въпрос е: какво планирате да се случи в Северозападна България до края на мандата в управлението на настоящото правителство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Борисов.
Господин Хайтов, с неудобство Ви припомням текста на този контрол – актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика! Не сме тук, за да си разказваме посещения, кои обекти са посетени и какво ще обещаваме!
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС, от място): Точно така.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Цачева, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! Въпросното минаване оттам с няколко министри беше, за да видим как текат ремонтите на места, където имаше протести, имаше хора, които не бяха доволни. За радост, нещата са добре и продължаваме в тази посока.
Там милиарди да ти изсипят, няма да е грешно. Затова, понеже много неща се поставят като теми, сме възложили и правим да актуализираме една програма, с която освен чисто инфраструктурно, и социално искаме да защитим този регион. Действително съм притеснен за него, защото тези региони доста са намалели откъм хора. В момента има много инвеститори, много хора, които искат да развиват икономика. Знаете, че има няколко места, където просто не може да се намери работна ръка. Затова си мисля, че ако успеем да направим инфраструктурата такава, че да е лесен достъпът, няма да се насочват само по „Тракия“, „Марица“ и към Благоевград, защото е лесно да отидат инвеститорите, затова полагаме първо усилия там. Действително възложил съм на Лили Павлова, на Горанов и на Дончев да се занимаят, да видим къде най-точно, ако се вложат пари, най-бързо ще дадат резултат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Уважаема госпожо Председател, съгласен съм с бележката Ви, но събрах кураж от факта, че дадохте възможността на колегата Марков да зададе въпроса си, но, разбира се, Бургаският регион е нещо по-различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За общата политика в туризма беше неговият въпрос, визирайки няколко институции, които имат отношение към туристическия сезон. Изненадайте ни с нов въпрос, а не само за Северозападна България.
ЯВОР ХАЙТОВ: Там е изключително важно, Вие знаете колко е тежко положението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, така е.
ЯВОР ХАЙТОВ: Аз ще се въздържа, няма да направя подробна и обстойна реплика.
Уважаеми господин Министър-председател, държа в ръката си документ, депозиран в Министерския съвет, вх. № 01-01-33. Подписан е от народни представители от много парламентарни групи: колегата Владимир Тошев от ГЕРБ, Десислава Атанасова, колегата Аврамова, Красен Кръстев, колегата Красимир Богданов, доц. Борислав Великов, Иван Иванов от АБВ. Позволявам си да Ви го предам и да Ви благодаря за отговора. (Народният представител Явор Хайтов предоставя документа на министър-председателя Бойко Борисов.)
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: А знаете ли защо някои колеги не се подписват под такива документи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, взимам процедура по начина на водене, тъй като този парламентарен контрол започва да се превръща в цирк. Правилникът беше нарушен от колегата Бойчев, сега Правилникът продължава да се нарушава от колегата Хайтов.
Много се извинявам, уважаема госпожо Председател, хубаво е, че правите забележки, но знаете, че след като въпросът не е по Правилника и съгласно чл. 104, той просто не се допуска за задаване.
Господин Хайтов, като иска да си предава документи, може да ги предава по друг начин, а не тук да ни занимавате с Ваши лични казуси и с Ваши лични въпроси.
От тук нататък Ви моля, госпожо Председател, спазвайте стриктно Правилника и не допускайте въпроси, некасаещи общата политика на правителството и текста на чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров – изцяло споделям Вашата позиция.
Наред е Парламентарната група на „Атака“ – няма да има въпрос.
Парламентарната група на АБВ – заповядайте, д-р Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа вицепремиери! През 2007 г. беше създадена Смесената българо-турска комисия по нерешените въпроси за двете страни. Две години имаше спорове по дневния ред и първото заседание се състоя през 2009 г. От тогава, по мое сведение, е имало още три заседания, последното – през 2013 г. Мисля, че никой не се съмнява, че има полза от диалога с нашите съседи. Най-яркият пример в това отношение са преговорите, които доведоха до анулиране на Споразумението „Ток срещу инфраструктура“, от там отпадна и искът на Джейлан към България за 150 млн. лв.
Въпреки всичко все още съществуват редица нерешени проблеми между двете страни, най-важните от които са:
Имотите на тракийските бежанци. През 2008 г. при посещението на господин Ердоган те престанаха да се смятат за изселници и проблемите отново възникнаха, като се постигна договорка да има преговори по този въпрос.
Епархийските имоти. През 2008 г. са върнали пет от 58. От тогава има върнати още няколко. Но този въпрос стои с голяма сила.
Като специфичен случай, това е българската болница „Евлоги Георгиев“ в Истанбул.
Все още не е осъществен съвместен инженерингов проект за разчистване коритото и устието на Резовска река, като Споразумението е подписано през 1998 г.
Не е решен въпросът с трансграничните радиосмущения от страна на Турция.
Всичко това показва, че имаме нужда от дейността на тази Комисия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпросът Ви?!
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Затова моят въпрос е следният.
Какви са Вашите виждания за дейността на Комисията по нерешените въпроси между Република Турция и Република България? Има ли срещи след 2013 г.? Ако има такива, какви са резултатите от тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кючуков.
За отговор – министър-председателят Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Кючуков! В диалога с нашите съседи Турция винаги сме се старали да бъдем максимално добронамерени, защото имаме много обща граница.
Сега, на 1 август, ако не ме лъже паметта, има смесено междуправителствено заседание с Гърция. Те ще бъдат в София.
Веднага след това организираме да направим и с Турция.
Комисиите работят, но Вие сам казахте: Споразумението е подписано през 1998 г. 1998 г.! Аз още съм марширувал по плаца на Пожарната, а Вие ме питате защо днес не е изпълнено. През това време сигурно са минали три правителства, доминирани от Вас. Знаете какви тежки са преговорите в тези няколко направления.
Комисиите работят. Ако има някакво решение, ще Ви запознаем, ще го чуете или ще разберете.
Как да решим неща, които десетилетия не са решени?! Мога да Ви уверя, че на ниво комисии се водят непрекъснати преговори.
Аз забавих общото междуправителствено заседание с Турция по простата причина, че не искаме да правим само заседание, ако няма поне една-две теми, по които да се разберем.
Това е отговорът ми. 1998 г. Кога е 1998 г.?! 2008 г. Сега ще стане 2018 г. С уважението го казвам, но има неща, които знаете в дипломацията колко трудно се постигат при коренно, диаметрално различни позиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаеми господин Министър-председател, аз не Ви попитах защо не е свършено това, което е уговорено през 1998 г. Много е ясно, че има сериозни проблеми.
Моят въпрос беше свързан с дейността на тази Комисия, поправете ме, ако греша, но от 2013 г. не се е събирала.
Нещо повече – създава се впечатление, че турската страна препоръчва и се стреми да преобърне формàта на разговорите от експертен в политически. Това и Вие казахте – за междуправителствените споразумения.
Освен това в моя въпрос се съдържаше, ако щете, призив, ако щете, тревога, че тази Комисия от експерти не се е събирала от доста отдавна и се създава впечатление, че динамиката и дневният й ред се определят преди всичко от турската страна. Това беше моят въпрос, а не защо от 1998 г. досега не е свършено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Цачева, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кючуков, абсолютно правилно сте усетили с опита си на дипломат това, което се случва. (Шум и реплики от ляво: „Брат му е дипломат“.) Не сте ли дипломат, брат Ви е? (Продължаващи шум и реплики от ляво.) Добре, все пак имате роднинска връзка – не съм толкова далеч от истината. Прощавайте, не съм Ви обидил с нищо. (Смях, оживление.)
Действително на ниво Комисия от 1998 г., от 2000-а или от 2008 г. – няма значение, има няколко теми, които не търпят развитие като решение, защото са изключително не само сложни, но и трудно решими, да не кажа, че в някои случаи са и невъзможни за решение от едната или другата страна…
Направиха се доста компромиси. Помните, ние ремонтирахме джамията в Стара Загора. Те ремонтират в момента българската църква на Златния рог. Помогнаха в метоха. Станаха хубави неща.
Затова именно турската страна търси да излезе от ниво комисии на ниво, защото знаете, при тях лесно се решават нещата – може да се поеме от техния президент или премиер ангажимент, който доста по-лесно се изпълнява. При нас знаете, има върховенство на парламента, как ще предложим, как ще го направим. На политическо ниво те лесно биха го решили, а ние по-трудно бихме го решили на ниво експерти.
Затова задържаме междуправителственото заседание във времето, за да може, пак казвам, ако може по една-две теми да се разберем и ще ги изложим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на нечленуващите в парламентарна група колеги господин Велизар Енчев ще зададе въпрос. (Оживление и възгласи „Ееее!“ от ГЕРБ.)
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, господин Премиер, госпожо Вицепремиер, господин Вицепремиер, уважаеми колеги!
Господин Премиер, вчера на заседание на Съвета по сигурност към Министерския съвет бяха обсъдени промени в така наречения „Антитерористичен закон“. По думите на военния министър господин Ненчев, цитирам негово изявление: „Законът предвижда армията да участва в антитерористични операции с право да използва оръжие, да обискира гражданите и да арестува“.
По същество – вменяват се полицейски функции на Въоръжените сили!
Както стана известно официално, ако парламентът приеме това, се ограничават редица права на гражданите: да разполагат със своето имущество, включително със своите автомобили, а също така ще им се отказва достъп до комуникации, по-точно – прекъсване на интернет и отнемане на задгранични паспорти.
Моите въпросите към Вас са следните.
Не смятате ли, че става дума за антиконституционно действие, тъй като има член в Конституцията, който гласи, че всеки гражданин има право на свобода и неприкосновеност и никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед и обиск или друго посегателство върху неговата лична неприкосновеност.
Второ, антиконституционно поведение в конкретния случай е вчерашното нареждане на военния министър, който е наредил да започне незабавна подготовка на съответните военни подразделения, които ще изпълняват полицейски функции, без да има решение на Народното събрание. Все пак ние сме парламентарна република, а не министерска република.
Това е моят конкретен въпрос към Вас и се надявам да разсеете съмненията, че с тези поправки, със Закона по същество не само армията придобива незаконно антиконституционно полицейски функции, но се посяга на основни права и свободи на българските граждани. Има опасност страната ни да се превърне в полицейска държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, аз наистина изпитвам вече огромно неудобство…
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Защо?! Това е актуална политика, моля Ви?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: …от начина, по който се задават въпроси в блицконтрола. Бъдещи законодателни инициативи на народни представители или на Министерския съвет не са предмет на блицконтрола!
Моля Ви: това е един член с няколко алинеи. Само от четенето в пленарна зала трябва да го знаете вече наизуст! (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Позволете ми да отговоря на господин Енчев – не само от уважение към парламентарната демокрация. Мисля, че темата, която повдига, е действително важна.
Вчера имахме Съвет по национална сигурност. Бяхме поканили депутати, прокурори и съдии, защото тези терористични актове вече къде ли не стават – от Москва до Лондон, от Мадрид до Брюксел, от Париж до Истанбул. Ако не предложим подобно законодателство, което, повтарям…
Това, на което съм се съгласил, когато сме мислили по тази тема – то да е при реална заплаха или, пази Боже, да действат и тези сили, които имат военните.
Използвам случая да поздравя всички български мюсюлмани, не само в парламента, с празника им.
Така или иначе Вие променихте Закона. Виждате, че даде ефект на границата, когато армията подпомага полицията.
Надявам се, че на първо и на второ четене ще се дебатира всяко наше предложение, ще имате възможност да го промените, ако не Ви харесва, и да защитите всичко, което искате, но то е в бъдеще време.
Онова, което предлагаме към момента, не дава полицейски функции на армията, а дава възможност, когато участва в подобна операция.
Видяхте снимките от Истанбул, ако там, казано по европейски, „го бяха привели в невъзможност да живее“, на наш език – убит, нямаше да се взриви. (Весело оживление.)
Представете си, ако армията участва в подобно събитие и не би могла да го задържи, а каже: „Ние нямахме правомощия и той избяга“. Говорим за екстремна ситуация. Затова е специален Закон – само за ситуация на подготовка, извършване или каквото и да било на терористичен акт.
Освен това, когато говорим за правата и свободите, те са безспорно наша най-голяма ценност. Вие видяхте, че много от терористите, извършители на атентати, които включително са осъждани, лежали в затвора, но след това понеже нямат законодателни възможности да ги следят, са подготвили и извършили тези убийствени атентати. От това искаме да се предпазим. Има хора, чието поведение постоянно трябва да се контролира в една или друга посока – тук изобщо не визирам религии.
Опитахме се да Ви дадем обмислен, консултиран Законопроект, а Вие тук, в парламента, с всичките си права, които имате като парламентарни сили, ще прецените дали да дадете възможности на службите, на армията и на полицията (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) в една, пази Боже, подобна ситуация да действат с повече правомощия.
Я си представете, че има заподозрян – ще готви терористичен акт. Докато отидат службите да вземат разрешение от съда, да го включат на контрол – тук господин Атанасов може да Ви каже като време какво изисква. Но както прецените.
Моят отговор е – с нашето предложение считаме, че парламентът може да прояви максимална гъвкавост, така че да реши в една или в друга посока. Говорим за подготовка и в условията на терористичен акт или веднага след него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Цачева, длъжен съм да реагирам на Вашата забележка. Тя е некоректна – в контекста на коментара на изявлението на министъра на отбраната вчера – актуално изявление на министър Ненчев, споменах какво би следвало, тъй като той си позволява да прави изявления, без парламентът да го е легитимирал, да му е дал правото да дава нареждане на армията да се подготвя за изпълнение на такива мисии. Парламентът решава, а след това министър Ненчев може да прави такива изявления.
Господин Премиер, ще реагирам съвсем кратко на това, което казахте. В края на миналата година дадохме изключителни полицейски и жандармерийски функции на Националната служба за охрана. Тя има право да спира граждани, да ги обискира, да ги арестува, да спира коли с метални шипове, да поврежда автомобилните средства.
Сега ще дадем същите права, както разбирам, на въоръжените сили на Републиката. Ние не сме в състояние на война, не сме Република Турция. Имам чувството, че тези антитерористични законопроекти, които се предлагат в България, твърде много ми приличат на методите на Ердоган в Турция. (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“.) Всяко сравняване на обстановката в Република Турция с тази в Република България е некоректно.
На Вашата реакция, уважаеми колеги от ГЕРБ – виждам, че реагирате остро, ще цитирам една мисъл на Бенджамин Франклин, която е особено актуална…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съжалявам, господин Енчев, парламентарният контрол не е, за да цитираме мисли и да изказваме съображения по бъдещи законопроекти, които не са влезли в Народното събрание! (Народният представител Велизар Енчев продължава да говори при изключени микрофони.)
Имам право да Ви прекъсна, когато се отклонявате от процедурата на чл. 104 от Правилника. (Ръкопляскания от ГЕРБ за прекъсване на изказването.)
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Това е диктатура, абсолютно мога да кажа, полицейска диктатура! (Весело оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, доколкото знам, няма нито един случай – Вие сте дали тези правомощия на НСО, но аз не съм чул нито веднъж до този момент да са се възползвали от което и да е от тях.
Второ, много преди да станат атентатите в Турция и тези в Париж, в Париж приеха извънредни закони за не повече от седмица. В Белгия – като бях последния път в Брюксел на Съвет, военни камиони с тежки картечници стоят отпред и пазят институциите, и това ме стресира! И мен ме стресира! Те в състояние на война ли са, в какво са?
В същото време съм убеден, че ако сега кажа: „Изтегляме го този Законопроект, за да не ни обвинявате в подобни неща“…
Тук не става въпрос за „полицейщина“, а за „военщина“ според Вас, ако правилно Ви цитирам, защото министърът назначил учения. И сега в нашите бригади има антитерористични групи, сили, които тренират. И това им е работата, за това се готвят. Така че не виждам лошо министърът, разтревожен от всичко, което се случва в Европа, в света, да подготвя своите хора.
Упреците или страховете Ви в случая, че военните ще преминат към полицейщина, според мен са неоснователни и Ви гарантирам, че няма да е така. Просто искаме да дадем възможност, а не да тичаме след вятъра, ако, пази Боже, повтарям, да не призоваваме злите сили, да сме подготвени по някакъв начин.
Няма държава, която да излезе и да каже: „Ние сме абсолютно сигурни, че това няма да се случи“ – нито Москва, нито Вашингтон, нито Берлин, нито Париж, хем с къде-къде по-мощни от нашите служби. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Просто да се подготвим, пък дано ни заобиколи. Но ние да сме подготвени! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с втория кръг въпроси от името на парламентарните групи към премиера Борисов.
Групата на БСП лява България.
Заповядайте, госпожо Нинова. (Оживление.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Цачева, можете да бъдете спокойна – въпросът ми е по Правилника и за политиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Убедена съм, че сте го прочели…
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Борисов може да не е спокоен, защото ще го питам за несвършена работа.
Господин Борисов, резултатите от референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз поставиха началото на сериозни трусове и в политическата, и в икономическата система на Европейския съюз. Решението е на британските граждани и то трябва да се уважава.
Но нашата тревога е за отражението му върху българските граждани тук и тези, които живеят, работят и учат там, върху българската икономика, върху българския бюджет.
Правим срещи с хората в страната и чуваме мнение: „Това не е важно, случва се някъде далеч от нас. Това е европейска работа, европейците ще си решат въпроса“, но не е така. Решението ще има тежко отражение върху икономиката, бюджета на България, върху такива ежедневни въпроси, като работни места, заплати, обезщетения за социални помощи и така нататък.
Защо? Искам да се аргументирам защо това е така.
Първо, Великобритания внася 11 млрд. евро в европейския бюджет. Ако тези средства вече не бъдат внасяни там, бюджетът намалява. С колко ще намалеят средствата за България по оперативните програми? За съжаление, много от българските фирми разчитат само на тези средства, за да има някакъв оборот и икономика в страната.
Второ, търговията ни с Великобритания е 243 милиона годишно. Изнасяме текстил, вино, медикаменти, мед, царевица, слънчоглед, керамика и така нататък в общия пазар без мита, без такси. Ако те излязат, какво ще стане с този износ и с тези фирми? Вече с мита, с такси, оскъпена стока тези фирми ще свият оборотите си, ще освободят хора от работа. Това ще се отрази на икономиката на България.
Трето – инвестициите.
Българската народна банка ни даде информация, че инвестициите годишно от Великобритания са 352 млн. лв. Ако те секнат или се променят, как това ще се отрази на българската икономика? Ако използвам Вашия език, господин Премиер, ще бъде приведена в невъзможност да живее очевидно, след тези икономически данни.
Четвърто – работещите българи там. Ако се върнат в България, готова ли е социалната система да ги поеме като безработни? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И пето – учещите студенти. Ако се върнат, как ще се отрази това на семействата им, на таксите, които плащат? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Премиер, направихте ли този анализ, взехте ли мерки, набелязахте ли мерки, с които да компенсирате загубите за България и за ежедневния живот на българските граждани от това решение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И това ако е въпрос за актуална обща политика?!
Слушаме Ви, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Цачева, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Тревогите, които имате Вие, са тревоги на всички европейци, включително и наши. Проблем е, че всички, които забъркаха тази каша във Великобритания, си подадоха оставките. Всички! (Шум и реплики.) Това за мен е една безотговорна позиция на тези лидери, защото едни защитаваха Брекзита, другите оставането, а сега оставиха нещата да се случват във времето.
ВАЛЕРИ ЖАЛБЯНОВ (БСП ЛБ, от място): И Дейвид Камерън …
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: И Дейвид е единият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Жаблянов, ще имате възможност за следващия блицконтрол да зададете въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Надявам се, не ме имате вече за великобританец или за англичанин, нали? Начинът, по който ми казвате…
Моето усещане и моето мнение от участието ми в Съвета е, че самата Великобритания не знае какво точно ще направи сега.
Член 50 трябваше да се активира.
Първо, това тяхно решение трябва да мине през техния парламент. С лидери в оставки, какво ще се случи и как ще се нотифицира в техния парламент, все още не знаем. Ако се нотифицира и изберат след избори нов премиер, той тогава ще преговаря със Съвета, кога ще задейства чл. 50. Имат право две години да не го задействат. През това време те са длъжни обаче да изпълняват всичките свои ангажименти.
С една дума, това е процес, който към днешна дата, освен че е тревожен и в никакъв случай не може да се счете, че е добър – между другото, стокооборотът ни с Великобритания е 3% – около 250 милиона, с Германия – около 6 милиарда, повтарям, не е хубаво това което се случи, но много вероятно е и много инвеститори от Великобритания да дойдат в страни от Европейския съюз, каквато е и България. Още повече хилядите британци, които са в България, правят изключително добра реклама на България там. Така че този негатив в един момент може да излезе позитив. Първите реални действия според мен ще настъпят някъде към 2019 г. Така мисля.
Ако не съм достатъчно точен и ясен, приемете, че надали някой в Европа може да отговори на Вашия въпрос. Ако се намери такъв, ще е пророк. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Нинова?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Борисов, не сте нито точен, нито ясен. (Шум и реплики.) Освен това и на тази тема прехвърляте българския си навик да търсите вината все някъде другаде. Тези, които били забъркали кашата, си подали оставки! (Шум и реплики.) Това е решение на британския народ и не е наша и Ваша работа да го коментираме. Вашата работа е, и нашата е, да направим анализ какво ще се случи в България в резултат на това решение. Вие нямате позиция за българската страна какво ще правите от тук нататък, тоест имате… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не е завършена процедурата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Единственото, което имате като позиция, е, че сте загрижен за обирането на аспержите във Великобритания, но не и за царевицата, слънчогледа и износа на България натам. Единственото, което казвате, е, че след пиянство има махмурлук.
На Съвета в Брюксел не сте дали българска позиция какво се случва. Ами, това не е сериозно! Толкова тежки ще бъдат последиците за България през 2018 г. най-рано, че ако отсега не вземем мерки…
Бюджет ще приемате през 2017 г.! На каква прогноза ще правите растежа на брутния вътрешен продукт? Ще предвидите ли падане на брутния вътрешен продукт, падане в икономиката, по-малко средства по европейски програми? Това е смисленият разговор между нас, а не какво са решили британците и кой е виновен, кой подал оставка и кой не.
Затова Ви апелирам: отсега Вие седнете, защото Вие сте изпълнителната власт, мнозинството в парламента, ние сме готови, казахме още първия ден след референдума, с каквото можем, заедно да седнем и да видим какви ще са последиците за България и да набележите мерки отсега тези последици да се преодолеят.
Ако станете да правите дуплика, ето тук Ви оставям един материал, който представлява такова нещо: договорни отношения с Великобритания, стокообмен, инвестиции, хора във Великобритания – какво да се прави от тук нататък. Ако приемате това от опозицията като част от Вашата работа и желание да свършим тази работа, заповядайте. Ако не, очакваме Вие да дадете решения на тези въпроси. (Ръкопляскания от БСП ЛБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Цачева, дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Нинова, да ме обвините и за Брекзита, това вече го приемам за голям комплимент. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) За голям комплимент! Щом мога и там да ги разбъркам, значи… (Реплики от БСП ЛБ). Това казвате Вие.
В края на краищата това си го направиха лидерите на управляващите и опозиционни партии във Великобритания. Вие ме питате какви са – че са тежки последствията и какви мерки да вземем ние. И аз Ви казах каква е моята позиция: когато тръгваш на такъв референдум, трябва да знаеш и плюсовете, и минусите.
Второ, казах Ви, че към днешна дата няма кой да Ви даде решение по принцип как ще се развият нещата във Великобритания – дали, първо, парламентът им ще нотифицира това решение.
Второ, при преговорите някога – след половин, една година с Европейския съюз, когато реши новият им премиер, какъв статут ще им даде Европейският съюз. Тук вече с Вашия лидер на ПЕС, и аз, може и Вие да сте тогава управляващи, можем да имаме позиция. Да им дадем ли статут – ние, защото там ще се реши, от 27-те на Съвета, какъв статут да се даде – дали да е като на Швейцария, дали да е като на Норвегия. Сиреч, може всичките тези страхове, които имаме, при новия статут на Великобритания, ние, когато си ги защитим, за да защитим българските граждани там, това да ни е позицията, и да кажем: ние ще защитаваме тази позиция да не бъде изхвърлена, или да бъде третирана като страна-членка извън Европейския съюз, а да се запазят някои от възможностите, които да гарантират българските граждани. И тогава, ако ние имаме тази позиция заедно с Вас, и ПЕС, и ЕНП я защитят, тя ще мине. Тогава тези страхове няма да ни се сбъднат.
Какво конкретно да Ви кажа? Какво искате конкретно? Тези хора, които работят, да им посочим и работните места ли сега? Ами, те ще се върнат след 2-3 години, ако се върнат изобщо. След всичките тези преговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва групата на Движението за права и свободи.
Въпроси към Премиера? Нямате.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, в самото начало искам дебело да подчертая, че съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България, Министерският съвет отговаря за осигуряването на обществения ред и сигурността в страната, а не Бъчварова, Ненчев или който и да е, а Министерският съвет. Още повече, че съгласно Ваша заповед Вие отговаряте пряко за дейността на ДАНС.
В тази връзка искам да Ви посоча, че съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за ДАНС тази Агенция самостоятелно или съвместно с други органи извършва контраразузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на – забележете – замисляни, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, касаещи дейността на групи или лица, които подпомагат чужди сили или служби.
Посочвам този текст не заради друго, а защото напоследък има определени публични прояви в България, които очевидно обслужват чужди интереси и аз не виждам никакви действия на българските институции за предотвратяване, пресичане или противодействие, каквото и да било, на това поведение.
Миналата седмица някакви „вълци“, за които всички писаха, че са близки на Путин. Путин – дългогодишен служител на КГБ и последната му дейност преди да бъде президент беше шеф на ФСБ (Федерална служба за сигурност). Всичко това го знаем. Те развяваха тук съветски знамена, включително на този площад до Народното събрание. Никой не им противодейства. Излязоха някакви граждани да протестират. Полицията ги наби и ги прибра.
Днес четем в медиите, че някакъв германец и някакъв холандец щели да ловят мигранти на българската граница.
Кой ще противодейства на това поведение, което обслужва чужди интереси на територията на страната?
Задавам този въпрос към Вас, защото Вие сте глава на изпълнителната власт, министър-председател, отговаряте за цялостната дейност на всички институции, включително пряко ръководите институциите, които отговарят за сигурността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Цачева, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, действително сте прав в твърденията, че министър-председателят носи отговорност за ДАНС. Той носи отговорност по принцип, иначе за самите операции – как преценяват и какво да правят, мисля, че прекрасно знаете, като бивш ръководител на НСС, че това се решава от оперативното ръководство, което е там.
Освен това цитирахте, че има заплахи. Ние под „граждани с шенгенски визи“ не сме имали предвид и че ще садят дърво, за да можем да говорим за някакви заплахи.
Аз повече се притеснявах за тези „вълци“ да не ги срещне господин Местан (оживление), с неговия точен мерник (смее се), така че в това отношение може... (Шум и реплики, частични ръкопляскания, оживление.)
Не искам да забиваме в посоки за това колко мотористи са минали и заминали с шенгенски визи. И какво? Ако ги бяхме спрели – имаше и такъв вариант, и по-точно, решението действително да се вземе на експертно ниво, във Вътрешно министерство се събраха и ДАНС, и МВР, и всички служби и прецениха кой от двата варианта ще бъде по-добър.
Действително можеше да стане един скандал, защото с шенгенски визи да не ги допуснем – единият вариант, да им сложим забрана – също го имаше като вариант. Прецениха колегите, повтарям – професионалното ръководство, че така ще бъде по-добре. Защото аз съм виждал и на Бузлуджа да се веят знамена от по-старо време, но ние не ходим да… (Реплики и провиквания.) Моля? Ние не ходим да ги арестуваме! Ако тръгнем да се арестуваме за всяка една проява, не ми се вижда правилно.
Разбира се, намирам и основание във въпроса Ви, защото не самите „вълци“ с поведението си или, както се казват, а посрещачите около тях са по-големият проблем и неслучайно те бяха прибрани, глобени.
Миналата или по-миналата седмица ръководството на ДАНС беше в парламента. Надълго и нашироко е обяснило за всички тези формирования какво имаме като данни. Ако трябва, мога да ги изпратя още веднъж да го обяснят, защото доста мерки и доста неща се правят в момента, за да се наблюдават тези групи. Дали ще дойде германец и не знам кой германец ще дойде да лови мигранти, не съм го чел, но при 7 хиляди задържани мигранти от българските власти и 400 каналджии, аз съм готов да се съревноваваме с всяка държава в Европа за това колко са задържали и са с повдигнати обвинения, включително.
Моля повече за Вашето разбиране, че службите бяха в деликатна ситуация – или да действат много круто и да се добави един черен нюанс в отношенията ни с Русия, достатъчно в черни краски са ни отношенията, или със засилено полицейско присъствие да минат и да си заминат. Аз мисля, че ако не им се беше обърнало толкова внимание, и много хора нямаше да чуят за тях.
Това ми е отговорът към Вас. Ако искате още информация – ръководителят на ДАНС или цялото ръководство в удобно за Вас време ще дойдат и ще Ви докладват материалите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Господин Премиер, правилно – не е проблемът във „вълците“, макар че в Полша и в Германия не ги пуснаха, а са членове на НАТО. Нали така?
Посрещачите, въпросните формирования, паравоенни и всякакви такива, които ги обучавали в Русия пък имали тук инструктори. Кои са тези инструктори? Кой ги пуска в България? С какво се занимават?
Аз затова казвам, че няма видими действия от българските институции.
Отделно от това нека да сме наясно, че цялата тази акция е провеждане на външната политика на Русия на Балканите, лъч на обединението на славянския свят и всичките тези неща. Всички сме наясно за какво става въпрос. Няма противодействие на българската държава.
Искам да Ви кажа, че от историята е известно например, че Борис III казваше: „Винаги с Германия, никога срещу Русия“, но това не го доведе до добър край.
Значи трябва да имаме категорична позиция по отношение на всяка една намеса във вътрешната политика на България на който и да било и тези български граждани, които се поставят в услуга на чужди сили и средства, трябва да получат заслуженото си. Не виждаме такива действия, затова поставям толкова остро този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Цачева, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, с всичко съм съгласен, с едно – не!
Ние, като натовска страна, пуснахме тези четири или пет „вълка“, Германия не ги е пуснала, но Германия пусна „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ (шум и реплики), а ние като най-лоялни членове на НАТО и Европейския съюз още водим процедури, да не се връщам пак, че ще ме погледнат от тази страна на залата… (Шум и реплики.)
Аз цял ден съм принуден да балансирам между двете крайни позиции, което действително уморява.
Мисля, че случаят, примерът Ви с Германия не беше удачен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Патриотичния фронт – господин Байрактаров, въпрос към премиера.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, господин Министър-председател, уважаеми вицепремиери! Уважаеми господин Борисов, разбирам, че днес сте в трудната позиция да бъдете и ясновидец.
И, между другото, съм спокоен, защото очаквах в репликата на госпожа Кунева да получите реплика от типа: ако си подаде кралицата оставка, готов ли сте да поемете нейния пост?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Корнелия Нинова имате предвид.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожа Кунева не е правила реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Корнелия Нинова – извинявайте. (Смях, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров, трябва да Ви напомня Вашият призив към мен за стриктно придържане към чл. 104 от Правилника.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, уважаема госпожо, стриктно се придържам.
И тъй като въпросите, които бяха зададени, не засягат един важен въпрос относно политиката на Министерския съвет относно зловредни практики, които се наблюдават в последно време в българския обществен живот. Тези зловредни практики трябва да бъдат и плод на една стройна политика от страна на Министерския съвет.
Какво имам предвид, уважаеми господин Министър-председател?
През последните няколко седмици българското общество се залива със зловредни слухове от типа: ще бъдат спрени детските помощи на всички българи, и тук забележете тънкия момент, но ще бъдат давани на ромското население. Първият момент.
Втори момент, всяване на умишлена паника в българската икономика от типа на ясновидските въпроси на предходната колежка. Неслучайно тръгнах от тази позиция.
Моят въпрос е: каква е политиката на Министерския съвет относно точна и ясна информация на българското население, на българския народ от гледна точка на всичките зловредни слухове, които са много по-опасни от всякакви гадаения какво ще предприеме парламентът на Великобритания, кога ще бъде задействан чл. 50 по Лисабонския договор и така нататък? Тоест очаквам от Вас отговор каква политика ще предприеме Министерският съвет, защото тези въпроси са много по-опасни – когато всяваш умишлено паника, и разследват ли се в крайна сметка съответни медии, които разпространяват тези зловредни въпроси? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, припомням само, че освен министър-председател, има и вицепремиери, които със заповед на премиера са с разпределени ресори, за които отговарят, и биха могли и те да бъдат питани в този блицконтрол. Иначе ще го направим блицконтрол само към премиера.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да, то така излезе, между другото.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Байрактаров! Тук може да смените мокета, направих пътека вече. (Смях и оживление.) Навремето беше измислено – срещу Орешарски имаше право на две питания от ГЕРБ, сега са – бройте ги.
Но, господин Байрактаров, пази Боже, да се занимава някой с контрол на медиите. Много пъти съм казвал, че българските медии откъм страна на държавата, включително и националните, са не независими, абсолютно независими. Няма никакъв възможен и не може да има контрол! Всичко, което прави дадена медия, е плод на нейния собственик или главен редактор. За съжаление, особено и в сайтове, и в медии минават и много неверни неща, но това е демокрацията – имаш възможност да ги четеш. Да, създава се паника по някой път.
На това дори като въпрос няма как да отговоря – ще спрем на едните социалните, да ги дадем на друга общност. Просто това не изисква коментар, обаче така се подхранват страховете на хората.
Колко години трябваше да минат, за да се уверят примерно и българските мюсюлмани, че имат празник, че никой няма да им взима имената, че ще ги изселват, че ще им бутнат джамиите? Колко години?! Но времето доказа всяка една истина. Разбирам Ви, и мен ме тревожи, и аз се ядосвам, като слушам ама видни неистини. Това е положението. Безсилен съм в това отношение, не можем да защитим по никакъв начин чистотата на медиите към днешна дата, точно обратното – тези, които най-… Ще си спестя коментара, ако искате, между нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Байрактаров. (Звъни мобилен телефон.)
Колега, цял ден телефонът Ви звъни. (Смях и оживление.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Член 151, уважаема госпожо Председател.
Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър-председател, в никакъв случай и съм далеч от мисълта и идеята да се налага контрол върху медиите. Въпросът беше: каква политика ще предприеме правителството? Пак казвам, и се радвам, че Вие го осъзнавате, че тези зловредни, вероятно целенасочени действия са наистина изключително опасни. Например изключително опасно е отсега, и то през парламентарната трибуна да показваш, че има анализ за 2018 г. какви щели да бъдат вредите върху българската икономика от Брекзита, който въобще не е задействан като процедура по чл. 50 от Лисабонския договор. Тоест според мен, и затова зададох този въпрос, правителството трябва да има ясна политика, с която да бъдат информирани и инвеститори, и играчите в българската икономика, и самият български народ за такива зловредни действия, защото това са зловредни действия.
А що се касае до контрола на медиите, мисля, че там имаме абсолютно единомислие с Вас по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Премиер? Няма да ползвате.
БДЦ-Народен съюз – въпрос към премиера? Не.
„Атака“? Нямат.
АБВ? Нямат.
Господин Кадиев – от името на неучастващи в парламентарни групи народни представители.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Премиер, преди около месец и половина в офиса на Партия „Нормална държава“ постъпи един пакет документи…
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Коя партия? Коя партия?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: …за потенциални корупционни сделки в АЕЦ „Козлодуй“, офшорна компания на Сейшелите, собственост на изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“, договори, с които той като физическо лице е давал кредити на лица, с които АЕЦ-ът има отношения. Всичко това го предоставих на Вас лично.
Месец и половина по-късно разбрах, че преди мен за това са знаели поне няколко народни представители от ГЕРБ, поне един министър, поне един синдикален лидер, със сигурност и доста служители на АЕЦ „Козлодуй“.
Също така месец и половина по-късно на мен ми е известно за служители на НАП, служители на правоохранителни органи, служители на Инспектората на Министерството на енергетиката, които вършат проверка по този случай, и нищо –нула! За мен това е класически пример за политически чадър.
За капак на всичко това, вчера Българският енергиен холдинг освободи изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“ с аргумента, че му е изтекъл мандатът. Пито-платено! (Шум и реплики.) От тук нататък вече никой не се интересува има ли офшорка, няма ли офшорка, за какво му е тя, раздавал ли е кредити, не е ли раздавал, какви договори са сключвали и така нататък.
Въпросът ми е за политиката на правителството по отношение на корупцията. И когато говорим, че корупцията води до бедност в определени сектори, в други сектори тя убива буквално. Тук говорим за АЕЦ „Козлодуй“. Един от тези сигнали например е за така наречената „Система за контрол на неутронния поток“, където пак са правени някакви договорки, така че да спечели точно определена фирма, където има действия на съответните служби, където е прекратена обществената поръчка. Аз когато запитах: „Добре, и какво следва от тук нататък?“, „Нищо не можем да направим, защото не е консумирано престъплението.“ Но ето там има работна група, която е подписала препоръка да се сключи договор с една точно определена фирма. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Има хора, които са тласкали в тази посока. Какви са мерките, които се вземат? (Реплики от ГЕРБ: „Времето!“.) Днес е спряна обществената поръчка, ами утре?
Затова, господин Борисов, моля, въпросът ми е съвсем принципен, и аз постъпих коректно към Вас – месец и половина Ви дадох време да вземете мерки (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), каква всъщност е политиката на правителството по отношение борбата с корупцията? Колкото и закона да направите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Надявам се на коректност и в момента, господин Кадиев. От 28 секунди Ви звъня за времето. Чухме въпроса, много ясно и точно го формулирахте. Нека да дадем възможност за отговор.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Добре, благодаря.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Не чухме декларацията по чл. 143. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има искане – когато се задават въпроси и народните представители са в конфликт на интереси, да го обявяват от пленарната трибуна. (Шум и реплики.)
Слушаме Ви, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Цачева, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, неколкократно вече се случва, и аз благодаря за това, което тогава ми предоставихте. Надявам се, че коректно ще потвърдите, че още в същия ден ДАНС се занима със случая. Всичко това е докладвано на главния прокурор. От тук нататък мога само да Ви уверя, че са направени всички необходими стъпки, ако това престъпление се докаже, да бъде потърсена и съдебна отговорност.
Факт е, че вчера беше сменен директорът. Дори си направих труда, изхождайки от изключително важната тема, звъннах и на господин Румен Овчаров да го питам, понеже той ги познава повече от мен, кои са тези, които могат максимално професионално да се справят с този проблем – може да го питате. Той каза, че сегашният заместник е възможно най-добрият вариант, който пък и министърът на енергетиката си беше избрал да го смени.
Това мога да Ви кажа по темата.
Благодаря за всеки сигнал, който давате. Отнасям се с максимална отговорност. Веднага се разпределя на службите. На мига! Доколкото знам, Вие сте разговаряли с тях. Поне така ми твърдяха от ДАНС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, госпожо Председател.
Първо, наистина да обява съгласно този член на Правилника конфликт на интереси, който е съвсем косвен. Но това няма значение. Формално изпълнявам това нещо.
Уважаеми господин Премиер, аз наистина разговарях с тези служби. Не исках да го споменавам в залата, тъй като не зная дали е редно.
Онова, което ме притеснява, е, че това е вторият кадър на ГЕРБ след ДАИ, който някак си минава между капките. За мен при такива факти, при толкова разследване той да си тръгне, просто защото му е изтекъл мандатът, е изключително лош сигнал за борбата с корупцията.
Когато говорите с този човек, не знам дали сте говорили, и го питате как работи, той казва: „Аз работя по устав“. Проблемът е, че тези хора работят не по устава на държавата, а по устава на ГЕРБ! (Силен шум и възгласи в ГЕРБ.) Трябва да им кажете какво значи всъщност устав. Тези неща, които Ви дадох, са част от този устав. И докато не се вземат бързи мерки, каквито и закони да направим, каквито и звена за антикорупция, каквито и сигнали да подаваме, тези хора просто си минават между капките. Това се случва в момента.
Единствено, което искаме, е да ги наказвате бързо, ефективно, защото те са пример за всеки следващ. По никакъв начин не се меся в кадровата политика. Нямам желание да знам дали сте питали Румен Овчаров или някой друг. Това си е Ваша отговорност. Моята задача като опозиция е когато директорът на следващо, трето, четвърто предприятие направи подобно нещо, аз да го изкарам публично и да кажа: „Ето, вземете мерки.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Цачева, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, аз не знам този човек да сме го назначавали ние и той да е член на ГЕРБ.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ, от място): Шефът на ДАИ – със сигурност. (Силен шум и реплики в ГЕРБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Второ. Да лежиш месеци вече в ареста – шефът на ДАИ е още в ареста, и ние сме го разкрили! Ние сме провели всичките тези операции. Според мен това е похвално. Така се ликвидира корупцията. Аз не мога да си спомня Вие по Ваше време да сте направили подобно нещо. Поне нямам спомен. Когато не си спомням нещо, не обичам да го твърдя. С една дума – нетърпимостта към корупцията е факт. Този човек лежи сега там на нара.
Другият, защото са направили питания... Никой не може да обвини някой, докато не се получат обратните документи за тези офшорни компании. Знаете редът какъв е – бавен. Дотогава той просто не е на поста си. Дойдат ли документите, ще видите каква е реакцията.
Кое Ви дава основание да обвините партията? А той и не е член на партията, доколкото знам. А и надали някой го е виждал.
Предлагам, правейки всеки своята политика, да запазим своята коректност и уважение, защото в противен случай нападките в такъв аспект връщат темата към миналото. Нямаме полза в този тежък свят да го правим.
Дали сте ми два сигнала. И по двата се работеше преди това. И в двата случая Ви казах: „Изчакай няколко дни“, защото знаех какво се планира. Единият е зад решетките.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ, от място): Освободиха го, защото му е изтекъл мандатът. (Силен шум и възгласи в ГЕРБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Повярвайте ми, имаме си взаимно уважението, изчакайте малко. Това мога да Ви кажа по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Борисов за участието му в настоящия блиц контрол.
Да дадем възможност за въпроси и отговори към вицепремиерите.
От групата на ГЕРБ – господин Желев.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми заместник-премиери! Въпросът ми е към заместник-премиера по европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката.
Уважаема госпожо Вицепремиер, въпросът за качеството на висшето образование е много актуален и буди широк обществен интерес. Съществена част от висшето образование е научноизследователската дейност и художествено-творческата дейност, която се извършва от висшите държавни училища. Тази дейност се подпомага от правителството чрез Министерството на образованието и науката и е регламентирана в Наредба № 9. В същата тази Наредба са указани сроковете, в които университетите би трябвало да получат държавната субсидия. Тези срокове конкретно са: до 30 март – 50%, до 30 септември – 30%, и в края на годината – още 20%. За съжаление сега е месец юли, а към университетите тази субсидия не е постъпила. Те се безпокоят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако обичате да формулирате въпроса!
СТЕФАН ЖЕЛЕВ: Въпросът ми към Вас е: какво е Вашето виждане като ресорен вицепремиер и министър на образованието и науката за насърчаване на научните изследвания в държавните висши училища? Каква е политиката на Министерството на образованието и науката към цялостното управление на този процес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Желев.
Заповядайте, госпожо Кунева, да отговорите на поставения въпрос. Не е задължително да давате конкретни цифри, а по-скоро – политики.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Желев, въпросът Ви е стратегически и ще Ви дам по-общ отговор, който покрива няколко направления. Сърцевината на въпроса Ви е свързана с изследователски институти, ако правилно съм Ви разбрала, които са свързани с висшите училища. До голяма част в тази посока разчитаме на стимула, който ще даде оперативната програма. Тук имаме съвместна работа с вицепремиера Дончев. Тъй като тази програма вече е акредитирана и в момента се правят критериите към насоките за кандидатстване, те са обявени на страниците на Министерството на образованието и науката. Отворени са за коментари и за допълнения. Аз удължих срока, за да можем да направим такива насоки за кандидатстване, които да са ясни за всички и да стимулират точно тези изследователски институти.
Тъй като ми задавате въпрос от моя ресор, ще Ви отговоря по-конкретно. (Силен шум в блока на БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Извинете, че Ви прекъсвам.
Колеги, моля за тишина в залата! Не чуваме вицепремиера, който отговаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Постъпили са искания за откриване на изследователски институти в структурите на три висши училища – Института по информация и сигурност в структурата на Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, Научноизследователския институт в структурата на Медицинския университет – Плевен, и Института за научни изследвания в структурата на Стопанската академия „Димитър Ценов“ в Свищов. Подготвят се пакети от документи за междуведомствено съгласуване и те ще бъдат разгледани в момента, в който получим информация и от другите министерства.
Във връзка с това, което питате, смятам, че е съотносимо като политика и защитените специалности, и приоритетните професионални направления, защото те също подпомагат университетите, както смятам, че Вие се насочвате в тази посока, и кандидатстудентската кампания за българите в чужбина. Съзнавам, че това не е свързано директно с изследователските институти, но всичко по този въпрос, което можех да Ви кажа конкретно, Ви казах.
Последната политика, която Министерството задвижи, тук изпреварващо искам да Ви кажа, че стипендиите към студентите се разширяват и за задочниците, е в това да укрепим висшите училища, да защитим тези специалности, които са поставени в опасност, да дадем приоритет на тези, от които се нуждае нашата икономика, и когато имаме силни висши училища, тогава и изследователските институти ще бъдат с по-голяма сила.
Отново Ви приканвам да видите всичко, което насоките за кандидатстване могат да Ви подскажат и да очакваме обратна връзка от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
Господин Желев, желаете ли реплика? Заповядайте.
СТЕФАН ЖЕЛЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, може би не бях достатъчно точен, но ще си позволя да Ви задам писмен въпрос – по-конкретен. Предполагам тогава ще ми отговорите. По-важното е да успокоим академичната общност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Дуплика? Не желаете.
Следва въпрос от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Господин Анастасов, заповядайте да формулирате въпрос към някой от вицепремиерите.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Кунева, въпросът ми е насочен към Вас като вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси.
Премиерът Борисов преди заседание на Европейския съвет на 28 юни тази година прави заявление и е дал мнение, че промени в Европейския съюз са необходими и е добре да бъде намалена администрацията в Брюксел – несъмнено правилна теза. Все пак, като отговарящ за европейските въпроси, искам да Ви попитам какви предложения са разработвани от Вас и Вашия екип и евентуално какви виждания имате за реформите в Европейския съюз? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Анастасов, бих разделила въпроса Ви на две. Едната посока, когато говорим за бюрокрация и за административна тежест, това е свързано с тежестта, която налага законодателството, която се налага при различните разрешителни, уведомителни и други режими. Другата посока е администрацията в собствения смисъл на думата. Тоест служителите, случването на една административна реформа вътре в рамките на самите европейски институции. Предимно това е Европейската комисия, разбира се.
Аз мисля, че можем да говорим и по двата въпроса. Единият, дотолкова доколкото, разбира се, това е предмет на разглеждане от Съвета, защото като министър аз имам намеса и мога да отговарям единствено, когато въпросът стигне до Съвета – съответният формат и общата позиция, която изготвяме в България.
Ние сме абсолютно последователни привърженици на това, което се нарича да свалиш нивото на така наречения „Ред Тейп“, тоест на онази граница, от която нататък изискванията, които минават през директивите, стават нецелесъобразни. Това означава всяка една директива да бъде обсъждана много внимателно, включително и в България, за да видим дали нейната оценка на въздействие, а всяка директива разполага с такава, дали нейната оценка на въздействие върху бизнес средата може да ни подтикне към това да я подкрепим.
Трябва да кажем, че това е в основата на портфолиото на първия вицепрезидент на Европейската комисия господин Тимерманс, който най-често всъщност е и представител от страна на Комисията в Съвета, в който участвам – Съвет „Общи въпроси”.
До тук Комисията е намалила действително така наречените „режими”, които задържат бизнеса.
Другият много важен въпрос, това е да не се създават и да се следи Европейската комисия да създава такива условия, че страните да не си пречат вътрешно. Тоест, ако една страна, противно на европейските изисквания налага по-тежки условия за останалите европейски страни. Това впрочем са и случаи, в които се намесва и Европейският съд. За България, за съжаление, такъв случай беше блокадата по границата с Гърция. Това е нещо, което нарушава търговията и налага ограничения. Разбира се, тук не можем да виним Европейската комисия за това, но ако не се вземат мерки, за да може това да не се повтаря, то тогава ние имаме съвсем нормално правото да реагираме и да бъдем недоволни.
Колкото за самата вътрешна уредба на администрацията в Европейската комисия, сигурна съм, сте наясно, че българският еврокомисар госпожа Георгиева отговаря точно за човешките ресурси. Увеличаването броя на служителите на Комисията е спряно, всичко минава през конкурси, които се надявам да бъдат принос и за нашата национална практика. Те се провеждат наистина при добри условия.
Въпросът може да продължи и още. Готова съм в дупликата да Ви доотговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер.
Господин Анастасов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Госпожо Кунева, благодаря Ви за широкия обзор. Със сигурност беше полезен за залата.
Няма как да огранича контекста на питането ми от контекста, в който премиерът Борисов е поставил въпроса, а именно Брекзит. Предполагам, че споменавайки промени в Европейския съюз, със сигурност не е имал предвид административни реформи, които са си работа на Комисията, а по-скоро – по-задълбочени реформи, които минават и през съответните държави-членки. Все пак господин Борисов е държавен глава и форматът, в който той участва, могат да се поставят основни въпроси дори за Европейския съюз.
Ще си повторя въпроса, без да се интересувам от административните подробности и плана за административна реформа. Аз следя и този на правителството, и този на Комисията.
Имате ли предложения за по-дълбоки промени в Европейския съюз, за по-дълбоки реформи? Това е въпросът ми, кратък е – да или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, уважаема госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Малко уточнение тогава, с което да започнем – все пак господин Борисов, при цялото ми уважение, е министър-председател, а не държавен глава.
Нататък: какви са нашите виждания за това как ще се… (Реплика от народния представител Станислав Атанасов.)
Да, така е… как ще се движат промените в Европейския съюз? Това е непрестанно, това не е веднъж завинаги и са въпроси, които се дискутират в почти всеки формат на Европейски съвет.
Ето например кохезионната политика. По това мога да Ви кажа, че България настоява тази кохезионна политика, въпреки трудностите за сравнително малкото на брой страни, които са кохезионни донори, да се запази. И господин Дончев може да Ви каже как той е защитавал тази позиция в Съвета. Ето това е една посока, по която ние работим и ще продължим да работим.
Втората посока например, по която също има изразено мнение, това е така наречената „Европа на две скорости”. Тоест да се затворят страните, които са в еврото, които са в Шенген, и да няма достатъчен достъп до политиките за страни, които са извън Европейския съюз, извън тези европейски формати Шенген и еврозоната. Това е особено актуален въпрос, защото с Брекзит, с референдума във Великобритания, загубихме една страна, която е с много силен глас от групата на страните, които са извън Шенген и извън еврозоната.
Още една политика. Това е политиката на по-широко оправомощаване на гражданите, за което аз в Съвета „Общи въпроси“ винаги съм настоявала. Тази политика например налага да се приемат и разглеждат всички предложения, които са минали през така наречената „европейска гражданска инициатива”. Дотук има две такива предложения – едното от тях е за чиста питейна вода например. Да, това все още е проблем в Европа и това ще продължи.
Четвъртата политика, това е съгласуването на работната програма – това е в момента, което тече, и също е въпрос на усъвършенстване на работата в Съюза между трите институции. Оставям настрана големия въпрос дали да се върви към по-силно федерализиране на Европа, или да се засилят националните правомощия. Това е въпрос, който към момента не е поставен на равнище държавни глави. Когато това се случи и ако това се случи, непременно ще обсъдим с парламента позицията на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Кунева, за дупликата.
Следващият въпрос е от Българския демократичен център.
Заповядайте, господин Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ-НС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Кунева, към Вас ще отправя своя въпрос. Наближава българското председателство на Европейския съюз и въпреки че съм съгласен с това, което каза министър-председателят, че процедурата не е извървяна, не се знае какво ще стане с Великобритания и последиците от взетия от тях референдум, все пак и в медийното пространство, и част от анализаторите започнаха да коментират по отношение на изтегляне на срокове за председателства и така нататък. Дори и да се абстрахираме от тези разговори и анализи, искам да задам въпроса: каква е нашата готовност в момента за поемане на председателството, как върви подготовката и в каква степен е готово правителството на Република България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кенов.
Уважаема госпожо вицепремиер Кунева, заповядайте да отговорите на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми, господин Кенов!
Виждам, че имаме и гости на балкона – вероятно са млади хора, които се интересуват от това какво ще се случи през 2018 г. и как България ще се представи на председателството, поне аз искрено се надявам на това.
Всичките ни разчети във времето са за втората половина на 2018 г. Признавам пред Вас, че аз бях един от хората, които се надяваше и вярваше, че макар и с малко референдумът ще направи така, ще даде такива резултати, че Великобритания ще остане. Не просто времето ще се съкрати с шест месеца, освен ако Европейският съвет не реши друго и не замести с някоя друга страна. Има нещо по-важно – ние сме в тройка, заедно с Великобритания, тоест ние решаваме общо как започваме приоритетите си и как ги предаваме като щафета от председателство на председателство.
Освен това Великобритания е една от страните с най-добра администрация, с най-добра дипломация, така да се каже, загубата на такъв силен партньор в тройката, е наистина много недобре за нас.
Докато Великобритания не подаде молбата за напускане – прочутият чл. 50, въпросът не се коментира, което ни оставя в много неясна ситуация. Ако поне е ясно, че те няма да бъдат в председателство, тогава можем да направим някакви планове. За да се разместят местата на поредността на председателството, е необходимо 2/3 от страните членки да подкрепят. Не е ясно дали Великобритания до тогава ще е излязла от Европейския съюз, изобщо не е ясно кога ще подаде, така че обещанието е от октомври нататък, до края на годината, тя ще е още в процес на излизане, и дали би могла да си започне, и да си довърши председателството, и с каква сила ще бъде то.
На Вас мога да Ви кажа, че бяхме планирали среща веднага след референдума – тройката, която така и не се случи. В момента моите колеги са на посещение в Брюксел, за да говорим с генералния секретариат, за да можем все пак да задвижим по-бързо обученията – те вървят, но трябва да ги сгъстим изключително много, имаме обществени поръчки, почти всяка сграда, която е предвидена да се използва за председателството, минава през ремонт, трябва да се поръча техника, трябва да се поръча оборудване, всичко това е свързано с обществени поръчки, те отнемат време.
Към този момент, без да е ясно какво се случва с Великобритания, ние все още сме в стария план – втората половина на 2018 г., с готовност да сгъстим сроковете. Може би най-притеснителното е тези, които са свързани с обществени поръчки, как ще успеем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Кунева.
Реплика желаете ли, господин Кенов? Не.
Следва възможност за въпрос от Партия „Атака“. Не виждам желаещи.
Следва въпрос от Партия АБВ. (Реплика от народния представител Велизар Енчев.)
Господин Енчев, нечленуващите в парламентарна група нямате право, тъй като вече зададохте два въпроса.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, от място): Един въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Кадиев също зададе въпрос, така че съобразете се с Правилника.
Заповядайте, имате думата, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Вицепремиер!
Въпросът ми е към господин Томислав Дончев, съвсем оперативно и бързо ще го задам, с оглед на това, че времето свърши.
По повод изказването на председателя на Еврокомисията Жан Клод Юнкер, че трябва възможно най-бързо да се въведе еврото от страните, които не са част от еврозоната, и в България започна този дебат. В тази връзка въпросът ми е следният: има ли правителството целенасочена стратегия за приемане на еврото, какви срокове са заложени, взето ли е мнението на БНБ, тъй като Централната банка официално заявява инициативата и, ако може, по-подробно да обясните мотивите за желанието това да се отложи във времето? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Уважаеми господин вицепремиер Дончев, имате думата. (Реплика от народния представител Велизар Енчев.)
Господин Енчев – чл. 104, ал. 2...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Аз неведнъж съм отговарял на подобен въпрос може би ще трябва да преповторя отговора предвид въпросното политическо изказване на господин Юнкер, което е нормална реакция след Брекзита и опита да се търси повече интеграция в Европа.
Какви са плюсовете и минусите от въвеждането на еврото е известно отдавна, както е известно, че плюсовете са многократно повече от минусите. Освен това, още с приемането си в Европейския съюз България като държава-членка е поела ангажимента в един момент да приеме единната валута – това също е факт.
Обръщам внимание, че въпросът с приемането на еврозоната нито е кратък като процедура, нито е толкова прост. Освен това, след неособено приятния ни опит с Шенген, не бива да забравяме, че едно подобно решение, освен техническа процедура, е свързано и с политическо решение, което може да се базира, както в случая с Шенген, може и да не се базира на изпълнените технически критерии.
Един срок, колкото и да говорим за ускорено присъединяване, няма как да бъде по-кратък от две или три години оттук нататък по простата причина, че практиката досега показва, че няма държава, която е приета в еврозоната, без да престои в ERM 2 две или три години. Най-екстремно краткият срок, който може да си представим, е с подобни времеви параметри. Рано е да се коментира доколкото мигновените политически настроения точно в настоящия момент не могат да бъдат приемани за ориентир.
Ако наблюдавате и коментарите на Европейската комисия, няма нито един признак, белег или индикатор, който да показва, че това ще доведе до някакъв сериозен трус в икономиката на България. Напротив, и покачването на доверието, и по-добрите позиции по отношение на инвеститорите, ще донесат допълнителни плюсове на българската икономика. Коментирам това, това не е само позиция на правителството, ако тя е консолидирана, консолидирана е с всички институции, включително и с БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
Заповядайте, госпожо Тодорова, за реплика.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Благодаря Ви, господин Дончев.
Съгласявайки се изцяло с Вашата теза, аз улавям леко противоречие, тъй като миналата седмица премиерът се изказа за това да отложим влизането и просто исках да разбера повече яснота, но мисля, че като цяло е необходимо да има разясняване и сред обществото какви са ползите, защото на фона на нарастващия евроскептицизъм, има опасения, че ще бъдат увеличени цените, че ще се индуцира инфлация в страната, че няма да се отрази добре на нашия експорт и така нататък – неща, които Вие добре знаете, така че мисля, че е хубаво да се води този дебат и да има ясни и единни послания от страна на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Дуплика? Желаете.
Заповядайте, уважаеми господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Благодаря.
Не се наемам да бъда тълкувател на думите на господин премиера, но допускам, че е имал предвид това, което казах и аз преди малко. По процедура няма как да се случи това за период по-кратък от две години или дори три. Това показва практиката. А иначе, като посока, освен че е ангажимент на страната ни след присъединяването – това не подлежи на съмнение, доколкото опасността Европа да се движи на две скорости е факт и ако подобна опасност съществува и ние не можем да я преодолеем, нашият приоритет – би трябвало да сме в клуба на най-интегрираните държави, които са близко до ядрото на Европа не само в географския, а и в икономическия смисъл.
Слухове, спекулации и коментари има всякакви. Говорят се често, както и често се говорят абсолютни глупости. Практиката показва, че при въвеждане на еврото – защото имаме опит със страни, които са го въвеждали последните години, и да има някакви флуктуации на цените те са временни и в никакъв случай не променят сериозно общата ценова конюнктура, сравнено с всички останали предимства – повишеното доверие към държавата, всички стабилизационни механизми, които предполагат това да си в Еврозоната, не може да бъде сравнявано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Следващ въпрос от Партия ГЕРБ – няма, от Партия ДПС – няма, както и от Партия „Атака“.
Уважаеми колеги, поради изтичане и на времето за днешния парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, закривам заседанието.
Редовно заседание – утре от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,06 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Иван к. Иванов


Секретари:
Георги Търновалийски
Юлиан Ангелов