Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов, Иван К. Иванов, Красимир Каракачанов и Явор Нотев


Секретари: Калина Балабанова и Димитър Делчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добро утро, колеги.
Моля да се регистрираме.
Прекратете регистрацията.
Втори опит – в 9,15 ч.

Открито в 9,16 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, опит за регистрация.
Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, на 7 юли 2016 г. в Народното събрание с вх. № АД 627-00-3 е постъпило искане от главния прокурор на Република България господин Сотир Цацаров за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Александър Христов Методиев. Същото е направено по преписка № 11572 от 2016 г. по описа на Софийска градска прокуратура за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс и престъпление по чл. 325, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс.
С писмо от 7 юли 2016 г. съм уведомила народния представител Александър Методиев за постъпилото искане и възможността да се запознае с него и приложените материали.
Народното събрание ще се произнесе по искането от главния прокурор при спазване на срока по чл. 134, ал. 5 от Правилника, ако дотогава не е постъпило писмено съгласие от народния представител.
И още едно съобщение.
На 6 юли 2016 г. от Националния статистически институт е постъпила информация за ключови показатели за развитието на икономиката в Република България към 6 юли 2016 г. Материалът е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.

Съгласно седмичната ни програма и нарочно приетото по този повод във вчерашното заседание решение, като точка първа за днес е поставено:

ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНЦЕСИИТЕ, № 602-01-29.
Внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен. Няма доклади на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на Комисията по културата и медиите и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Доклад на водещата Комисия по правни въпроси ще ни бъде представен от нейния председател господин Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
На свое заседание, проведено на 29 юни 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерския съвет: госпожа Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика“, госпожа Мариана Славкова и господин Георги Йончев – държавни експерти към същата дирекция; от КНСБ: господин Иван Сотиров – главен юрисконсулт, и господин Красимир Георгиев – юрист; от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България: госпожа Жана Величкова – изпълнителен директор, и господин Живко Антонов – юрисконсулт; от Американската търговска камара в България: госпожа Надя Лазарова – съветник по политики и законодателни въпроси, и господин Олег Темников – адвокат, и госпожа Таня Бузева – преподавател в Софийския университет.
Законопроектът беше представен от госпожа Мариета Немска и госпожа Мариана Славкова.
С предложения Законопроект се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия, по-нататък „Директивата за концесиите“, която е част от законодателния пакет на Европейския съюз за реформиране на правото в областта на обществените поръчки и концесиите, заедно с Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и Директива 2014/24 относно възлагането на поръчки от секторни възложители. С него се цели усъвършенстване на действащите разпоредби за концесиите и се предлага отмяната на Закона за концесиите поради големия брой изменения, както и на Закона за публично-частното партньорство, тъй като съществена част от материята, която е уредена с него, е предмет на уредбата на Директивата за концесиите.
Законопроектът предлага две основните форми на концесии – публично-частното партньорство, с което публичен партньор (публичен орган) възлага строителство или услуги на икономически оператор, и концесията за ползване, която е традиционната концесия в съответствие с действащия Закон за концесиите, която се предоставя за обекти, които са собственост на държавата и на общините, независимо дали тази собственост е публична или частна. Разширява се обхватът на концесиите, като в обхвата на концесиите за строителство и за услуги са включени и така наречените „несамофинансиращи се концесии“, „несамофинансиращи се договори“, които понастоящем са уредени като договори за публично-частно партньорство със Закона за публично-частното партньорство. При тези концесии за предоставяните от концесионера услуги не се дължат преки плащания от страна на потребителите, поради което публичният партньор извършва плащания към концесионера.
Директивата за концесиите въвежда праг от 5 225 000 евро, като концесиите, които са над този праг, са с трансграничен интерес, а съответно всички останали концесии за строителство и услуги, които са под този праг, както и концесиите за ползване, са дефинирани като концесии без трансграничен интерес.
Законопроектът предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като Министерският съвет и за общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения.
Предвижда се всяка концесия да е за определен срок, като конкретната му продължителност се определя в процедурата за определяне на концесионер и не може да бъде по-голяма от максималния срок, който се определя при откриването на процедурата с решението на концедента.
Законопроектът предвижда и допълнителни гаранции като разрешение от Народното събрание, когато определеният от концедента максимален срок надвишава 50 години. По отношение на общинските концесии, когато максималният срок е над 25 години, се предлага одобряването на стане с мнозинство 2/3 от общинските съветници, а когато срокът е над 50 години, освен разрешение от общинския съвет е необходимо и разрешение от Народното събрание.
Законопроектът предлага освен откритата процедура, да се допусне и въвеждането на процедурата състезателен диалог и състезателна процедура с договаряне.
С предложения Законопроект се създават предпоставки за извършване на по-качествен и ефективен контрол, като Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол се натоварва с функции за контрол по изпълнението на концесионните договори. Предлага се разширяване на публичността, като Националният концесионен регистър се надгражда с цел да се превърне в централизирана административна информационна система. В него ще се публикува както информация относно изпълнението на договорите, така и информация относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии. Също така се предвижда офертите и заявленията да се подават като електронни документи с цел по-плавно преминаване към електронни услуги.
В Комисията по правни въпроси са постъпили становища от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България и Националното сдружение на общините в Република България.
В хода на дискусията господин Делчев постави два въпроса на вносителите. Първият бе относно възможността за създаване на условия за манипулация в случаите, в които концедентът определя максималния срок на концесията, а вторият – по отношение на реда, по който ще се уреждат публично-частните партньорства след отмяната на Закона публично-частното партньорство.
В отговор на първия въпрос госпожа Немска посочи, че Директивата не предвижда срок, а предвиденото ограничение е по отношение на това, че концесията се предоставя с краен срок, т.е. винаги има краен срок и той е обвързан с икономическия баланс на интересите и с възвръщаемостта на инвестициите. Тя допълни, че Законопроектът предвижда когато максималният срок на концесията е над 50 години, определен въз основа на финансово-икономическия модел на концесията, да бъде получено разрешение от Народното събрание.
Госпожа Славкова разясни по отношение на втория въпрос, че публично-частното партньорство по действащия Закон за публично-частното партньорство попада в дефиницията за концесия за строителство и за услуга, която се въвежда с Директивата за концесиите и следователно няма необходимост да има два закона, които уреждат една и съща материя. Освен това действащият Закон препраща към процедурите по Закона за обществените поръчки, които са непригодни за сложни и дългосрочни договори, каквито са договорите за публично-частно партньорство.
В отговор на поставен от господин Георгиев въпрос относно това дали се запазва правилото този, който придобие търговско откритие, да получава концесията без конкурентна процедура, госпожа Немска уточни, че търговско откритие при проучване на подземни богатства не попада в обхвата на Закона за концесиите, тъй като от неговото приложното поле изрично са изключени подземните богатства, уредени в Закона за подземните богатства и подзаконовата нормативна уредба.
Господин Кирилов отбеляза, че предложеният Законопроект е сериозен, смислен и фундаментален. С него освен че се въвеждат изискванията на европейското законодателство, следва да бъдат решени голяма част от натрупаните проблеми в материята.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против“ и 5 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
По отношение на докладите на съпътстващите комисии – моля да се представят в резюме, без да се повтарят мотивите на Законопроекта. След като чухме обстойния доклад на водещата Комисия по правните въпроси, интерес за залата представляват дебатите в отделните комисии.
Следва доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за концесиите.
На заседанието присъстваха Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика“ към Министерския съвет, Мариана Славкова и Георги Йончев – държавни експерти в същата дирекция, Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, проф. Кръстьо Петков от Съюза на икономистите в България и Жана Величкова от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.
Със Законопроекта се предвижда отмяната на Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство поради възприетия подход за приемане на нов Закон за концесиите, който да въведе многобройните изисквания на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия и същевременно да бъде в съответствие със Закона за нормативните актове.
Основното разграничение на концесиите е според техния предмет: за строителство, за услуги, за ползване на държавна и общинска собственост.
Изискванията на Директивата за концесиите са приложими само за концесии за строителство и за концесии за услуги, които са на стойност, равна или по-висока от 5 225 000 евро.
Предвид предмета и спецификата на концесиите за добив на подземни богатства, те са изключени от приложното поле на Законопроекта.
На обжалване подлежи всяко решение на концедента по процедурата за определяне на концесионер, както и решенията на комисията за отстраняване на кандидати от участие в състезателна процедура с договаряне и в съответния диалог.
В Комисията по икономическа политика и туризъм са постъпили писмени становища по Законопроекта от Националното сдружение на общините и Американска търговска камара в България. От Националното сдружение на общините принципно подкрепят въвеждането на нов единен подход в уреждането на обществените отношения в областта на концесиите, но с цел гарантиране на публичния интерес настояват в Законопроекта по безусловен начин да се регламентират правомощията на всички компетентни органи, които имат функции по осъществяването на мониторинг и контрол на концесиите. От Американската търговска камара в България изразяват становище, че не е направена цялостна оценка на въздействие на Законопроекта, като правят конкретни предложения и коментари по него.
В хода на дискусията заместник-председателят на комисията Димитър Байрактаров зададе въпрос относно изменението, предвидено в Закона за местните данъци и такси, а именно общинският съвет с решение да може да определи кои местни такси, установени със закон, да се събират от концесионера, на когото е възложено предоставянето на услугите, за които се заплащат тези такси. Той изрази опасението, че концесионерите ще имат достъп до личните данни на населението, без да са администратори на лични данни, и предложи между първото и второто гласуване на Законопроекта текстът да се прецизира.
Народният представител Мартин Димитров възрази срещу това концеденти да са ресорни заместник-министри или кметове на общините с аргумента, че по този начин се занижава контролът по предоставянето на концесии. В отговор беше посочено, че не може да се открие процедура за определяне на концесионер, която не е включена в Плана за действие за държавните концесии, съответно в Плана за действие за общинските концесии, което е своеобразна гаранция.
Народният представител Чавдар Пейчев попита има ли направен анализ относно увеличаването на максималния срок за предоставянето на концесии от 35 на 50 повече години и не прави ли това концесията практически безсрочна. Беше отговорено, че срокът на подобни концесии се определя след съгласуване с министъра на финансите и компетентния орган и след предварителен анализ.
Принципно несъгласие със Законопроекта изразиха проф. Кръстьо Петков от името на Съюза на икономистите в България и Жана Величкова от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 7, без „против“ и „въздържали се“ – 8 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кънев.
Следва доклад от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Проданов.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 30 юни 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за концесиите.
Предложеният нов Закон е в съответствие с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесии.
Анализът на законодателството, свързано с концесиите, показа слабости, които до голяма степен произтичат от наложилата се практика на концесия да се предоставят или природни ресурси или съществуващи обекти на инфраструктурата. До момента не е представена нито една концесия за строителство за значим инфраструктурен обект, което означава, че институтът на концесията не се използва ефективно за основното си предназначение.
Законопроектът отменя досегашния закон за концесиите и Закона за публично-частното партньорство, тъй като преурежда уредените с тях обществени отношения.
В Комисията беше представено становище на Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява принципна подкрепа за въвеждането на нов, единен подход при регламентиране на обществените отношения, свързани с предоставянето на концесии.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Проданов.
Следва доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги, представям Ви:
„ДОКЛАД
по Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
На заседание, проведено на 30 юни 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за концесиите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители на дирекция „Икономическа и социална политика” към Министерския съвет: Мариета Немска – директор и Мариана Славкова – държавен експерт, както и доктор Таня Бузева – преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Мариана Славкова.
Със Законопроекта се определят три основни видове концесии: за строителство, за услуги и концесии за ползване. Законопроектът ясно определя обхвата на публично-частното партньорство и предотвратява възможността за отмяната на Закона за публично-частното партньорство, като публично-частно партньорство да се определят договори, които имат характеристики на концесии.
В обхвата на концесиите се включват и така наречените „несамофинансиращи се договори“, които понастоящем са уредени в Закона за публично-частното партньорство. Това са договори, при които няма потребители или потребителите не дължат цена и възнаграждение за услугите, които получават.
За да има интерес от такива концесии, Законопроектът предвижда заплащането на възнаграждение от страна на концедента към концесионера, за да покрие неговите разходи по изграждане и след това по експлоатация на строителството и/или на услугите.
Специално внимание в Законопроекта е отделено на финансово-икономическите елементи на концесията. Въвежда се понятието стойност на концесията. Това е общият оборот на концесионера за целия срок на договора.
Един от най-важните финансово-икономически елементи на концесията е оперативният риск. Оперативният риск представлява риск от излагане на колебанията на пазара относно търсенето и/или предлагането на строителството и на услугите предмет на договора. Оперативният риск се счита за поет тогава, когато при нормални условия на експлоатация на концесионера, не му е гарантирано, че ще възвърне инвестициите, както и оперативните разходи, които е извършил за изпълнение на строителството или на услугите предмет на договора.
Създават се предпоставки за изцяло преминаване към електронно възлагане на концесии, като се определя, че заявленията и офертите се представят под формата на електронни документи.
Предлагат се изменения в няколко закона, по-съществените от които са Законът за държавната собственост и Законът за общинската собственост, където предвид отмяната на Закона за публично-частното партньорство се създава възможност държавата и общините да участват в смесени дружества, тъй като досега това беше забранено. В тази връзка се въвеждат ограничения във всички случаи, когато държавата или общината участват с непарична вноска. Първо, непаричната вноска да може да бъде само под формата на срочни ограничени вещни права за срока на концесията, когато е при концесия. А във всички случаи, когато публично-частното партньорство е сключено извън концесионна процедура, изискването е да има блокираща квота на държавата и на общината относно вземането на най-важните решения, включително относно разпореждането с предмета на непаричната вноска.
След обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 10 народни представители, без „против“ и „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Следва доклад от Комисията по околната среда и водите.
Господин Свилен Иванов – заместник-председател на Комисията – имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на първо гласуване относно Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен
от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 юни 2016 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г. и разпределен на Комисията по правни въпроси като водеща.
На заседанието присъстваха: от Министерския съвет Мариета Немска – директор „Икономическа и социална политика”, Мариана Славкова и Георги Йончев – държавни експерти в същата дирекция; от Министерството на околната среда и водите – Атанаска Николова, заместник-министър и Ивайло Петков – парламентарен секретар; от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България – Жана Величкова и Живко Антонов.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Йончев, който посочи, че с Директивата за концесиите на ниво ЕС е приета нова регламентация на концесионните договори, като за пръв път същата е уредена в самостоятелен акт. С нея се „надгражда“ досегашната уредба на материята за концесиите по отменената Директива 2004/18/ЕО, което обуславя различията между действащата национална нормативна уредба и новия режим на концесиите на общностно ниво.
С предложения нов Закон за концесиите се цели привличане на частния капитал за изпълнение на строителство и услуги. Концесията е най-ефективната форма за осигуряване на недостигащите средства за публични инвестиции за строителство и за услуги, което е доказано в рамките на ЕС. С прилагането на новия Закон определените бюджетни средства за финансиране от държавата ще се изразходват значително по-ефективно чрез управлението им от икономически оператори при най-доброто съотношение качество-цена.
С възлагането на така наречените „самофинансиращи се концесии” ще се освободи значителен финансов ресурс от бюджета, който ще се пренасочи за финансиране на други неотложни публични нужди.
Отношение по внесения Законопроект взеха госпожа Жана Величкова, която представи становището на Асоциацията, народният представител Чавдар Георгиев, народният представител Борислав Великов, народният представител Георги Божинов, госпожа Николова, която изказа становището на Министерството на околната среда и водите и отговори на въпроси за концесии в защитени територии и концесии на минерални води; народните представители Вили Лилков, Станислав Иванов и Манол Генов. Заместник-председателят на Комисията Свилен Иванов обяви, че направените и дискутирани обосновани конкретни предложения могат да се предоставят на водещата комисия, която ще ги разгледа между първо и второ гласуване, като може да създаде и работна група за това.
След прекратяване на дискусиите и проведената процедура по гласуване Комисията по околната среда и водите с 10 гласа „за”, без ”против” и 7 гласа „въздържали се” подкрепи Законопроекта и изрази следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следва доклад от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Ананиев, ще Ви помоля накратко, само където става въпрос за специфични въпроси, свързани с темата на Вашата Комисия.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 6 юли 2016 г. бе обсъден Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.”
Гостите са почти същите, които са присъствали и на другите комисии.
„Законопроектът отменя досегашният Закон за концесиите и Закона за публично-частно партньорство, тъй като преурежда регламентираните с тях обществени отношения.”
Накратко, тъй като докладът е по-дълъг, ще прочета:
„В Комисията постъпи становище от Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ). То споделя необходимостта и принципно подкрепя въвеждането на нов, единен подход при регламентиране на обществените отношения, свързани с предоставянето, изпълнението изменението и прекратяването на концесиите с цел защита на публичния интерес. В становището са направени конкретни предложения за подобряване на разпоредби, които следва да бъдат взети предвид при разглеждане на законопроекта на второ четене.
Господин Ананиев постави следните въпроси на вносителите на Законопроекта, които да бъдат взети под внимание при подготвянето на законопроекта на второ четене.
Първият въпрос от тях е, че Законът предвижда нов модел на процедурите, който може да бъде оценен двояко – от една страна, новите процедури, които включват пряко договаряне между концедент и допуснати участници, дават възможност за гъвкаво определяне на условията по концесията. От друга страна обаче, се създава възможност за пряк контакт между администрация и участник и това е предпоставка за корупция или корупционни практики. Не се предвижда задължително записване на разменената между страните информация или друго средство за защита.
По същия начин рискове съществуват и при новото правило, че ако частно лице е разработило условията за концесия, то има право да получи пари, ако не е избрано за концесионер. От една страна, това е труд в полза на държавата, който трябва да бъде заплатен. От друга страна, така се създава възможност частни лица по свое усмотрение да създадат продукт в полза на държавата, но да го използват с користни цели.
Според господин Ананиев в предложения Законопроект проблемните места са основно при определяне на сроковете за концесия – не е въведен единен максимален срок, като вместо това е възприет различен режим. Например, при концесии за строителство и услуги срок няма.
Също така впечатление прави променянето на подхода за уреждане на документите, които са достатъчно доказателство за определени факти – така например сегашният Закон предвижда, че годишният финансов отчет доказва финансово състояние.
Законопроектът въвежда твърде общи критерии за отстраняване от процедурата, което може да доведе до административен произвол.
В чл. 69 например е въведен нов критерий за оценка на офертите – социална полза, без да има точни показатели, по които тя може да се установи.
Забелязват се и проблеми от технически характер – често еднакви по съдържание разпоредби от правото на ЕС са възприети различно в Проекта на Закона за концесиите и в новия Закон за обществените поръчки – би следвало да се предвиди известен паралелизъм.
Според господин Ананиев, основанията за обявяване на концесионния договор за недействителен са формулирани доста тясно – те следват Директивата и на практика предвиждат недействителност само при нарушения в обявяването на процедурата. Липсва субсидиарното основание, познато от Закона за обществените поръчки (ЗОП) – концесионният договор е недействителен, когато в процедурата е допуснато нарушение, което неправомерно е ощетило някой от кандидатите и не го е допуснало до участие, или пък участник е отстранен без причина. В чл. 45 е уредено, че не се допуска сключване на договор за концесия, която не е планирана, но нарушаването на това правило не е основание за обявяване на договора за недействителен – например
чл. 179.
В хода на дискусията се включиха народни представители и експерти, които подкрепиха предложения законопроект. Те оцениха положените усилия в посока разработване на предвидима, прозрачна и по-ефективна законодателна рамка, която да регламентира ключови за развитието на икономиката на страната ни области. Отбелязано бе, че с новите регламенти се създават по-добри предпоставки за предоставяне на концесии на важни за държавата и общините инфраструктурни проекти и тяхната реализация в условията на публично-частно партньорство.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев. Докладът беше кратък, но съдържателен.
Следва доклад от Комисията по енергетика. Всъщност това е последният доклад. С него ще ни запознае нейният председател господин Добрев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги,
„Д О К Л А Д
за първо гласуване на Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 юни 2016 г., Комисията по енергетика разгледа Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерския съвет: госпожа Мариета Немска – директор на Дирекция „Икономическа и социална политика”, и господин Николай Алексиев – от кабинета на вицепремиерa господин Томислав Дончев.
Законопроектът беше представен от госпожа Мариета Немска. Предложеният Законопроект въвежда изискванията на Директива 2014/23 на Европейския съюз и на Европейския парламент за възлагане на договори за концесия.
Законопроектът е разработен в съответствие с предварително приета от Междуведомствена работна група концепция за възможните законодателни решения в областта на концесиите и публично-частното партньорство. В работната група са участвали експерти от държавната администрация, от Националното сдружение на общините, от неправителствени организации и дружества с нестопанска цел.
В конкретния случай се предлага изцяло нов закон, който по същество обединява действащата уредба за концесиите и публично-частното партньорство. С новия Закон се отменя Закона за публично-частното партньорство (ЗПЧП), тъй като съществена част от материята, която е уредена с него, попада в характеристиките на концесиите.
Законопроектът е структуриран в девет глави без необходимост от допълнително приемане на Правилник за прилагането му, като единствено е предвидено приемането на две наредби с които да се доразвият финансово-икономическите елементи на концесията и редът за осъществяването на мониторинга, управлението и контрола. В него са дефинирани три основни вида концесии според техния предмет – концесия за строителство, концесия за услуги и концесия за ползване на държавна и общинска собственост.
Законопроектът въвежда понятието „Европейски праг”, който представлява сумата от 5 млн. 225 хил. евро, който е определен като разграничителен критерий. Концесиите, които са над този праг, са определени като концесии с трансграничен интерес. В концесиите с трансграничен интерес се прилагат изискванията за публикуване на обявление за тях в Официален вестник на Европейския съюз.
Запазва се понятието „Концедент” като му се влага друго съдържание. Концеденти ще са министрите и кметовете на общини. Решенията за откриване на процедурата и за определяне на концесионер ще бъдат одобрявани от Министерския съвет, съответно – от общинския съвет.
В Законопроекта е отделено внимание на финансово икономическите елементи на концесията: стойност на концесията, начин за определяне на прогнозната стойност на концесията, оперативен риск, срок на концесията, икономически баланс, плащания от концесионера към концедента и от концедента към концесионера. Важен белег на концесията е поемането на оперативния риск от концесионера. Той се носи винаги от него при концесия за строителство и при концесия за услуги и представлява риск от излагане на колебанията на пазара относно търсенето или предлагането на обекта на концесията или услугите. Оперативният риск се счита за поет, когато при нормални условия на експлоатация с концесионния договор не е гарантирано на концесионера, че ще възвърне направените инвестиции и разходите по експлоатацията и услугите, предмет на концесията. При концесия за строителство концесионерът също винаги поема и строителния риск. Всяка една концесия е с определен краен срок. Срокът на концесията ще се определя предварително с обявлението за процедурата и ще е въз основа на финансово-икономическия анализ, изготвен от концедента и това ще бъде максималният срок, върху който ще се състезават участниците в процедурата. Тоест този срок в самата процедура ще бъде намален, защото е предвидено да бъде задължителен критерий при определяне на спечелилия процедурата кандидат за концесионер.
Концесиите, при които финансово-икономическият анализ и концедентът докаже, че са със срок на възвръщаемост над 50 години, то тогава обявлението трябва да бъде одобрено от Народното събрание. За общинските концесии срокът за концесия над 25 години се одобрява от общинския съвет. Повишава се контролът на предоставените концесии, като се включва Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Тя ще осъществява независим контрол както върху концесионерите, така и върху концедентите. Създават се условия за много по-голяма публичност и прозрачност на процеса, като е предвидено всяка една стъпка с всички документи да бъдат качвани на Националния концесионен регистър. Той ще бъде надграден като една административна информационна система, която ще съдържа обявлението с цялата документация по концесията и всеки един ще има напълно безплатен достъп до цялата документация. Всяко едно решение на комисиите за провеждане на процедури ще бъде също публикувано на страницата на Националния концесионен регистър. В тази връзка всеки един заинтересован ще може да следи във всеки един момент процедурата по предоставяне на концесионни права. Законът за концесиите по никакъв начин не касае подземните богатства и предоставянето на права за подземни богатства не са предмет на уреждане от този Законопроект.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване, Комисията по енергетика, с 6 гласа „за”, 1 глас „против”, и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 602 01 29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
С това докладите на комисиите са изчерпани.
Уважаеми колеги, откривам дебата. Тъй като има доста желаещи, моля за предварителни заявки с вдигане на ръка или писмено на трибуната.
Пръв за изказване се е записал народният представител Янаки Стоилов.
Заповядайте, господин Стоилов, имате думата.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Заместник министър-председател, госпожи и господа народни представители! Пристъпваме към обсъждане на един от най-сложните и най-важните Законопроекти – този за концесиите. Има основание за приемане на нов Закон за концесиите, включително поради приемане на директивата на Европейския съюз. За да бъда обективен, трябва да отбележа, че Законопроектът предвижда редица необходими и сполучливи разрешения като например уреждане на оперативния и строителния риск, създаването на националния регистър за концесии и други.
Смятам, че нашата роля като опозиция е да изтъкнем преди всичко това, което Законопроектът пропуска или неурежда, за да се преодолеят множеството натрупани през годините проблеми. Стремежът да се създадат възможности за концесия за строителство като че ли включва само допълващо основните, да ги нарека, конституционни концесии. В този смисъл предлаганият Законопроект не тръгва и не следва логиката на Конституцията – на основния Закон, защото има обекти изключително държавна собственост, има суверенни права, които държавата упражнява, има монополни дейности. Това са концесиите, които трябва да бъдат уредени преди всички други. Те са споменати само в рубриката на видовете концесии за предоставяне на държавна или общинска собственост, или на обекти за ползване.
Този Законопроект трябва да бъде разглеждан в комплекса на редица други заедно със Закона за подземните богатства, Закона за водите, Закона за управление на Черноморското крайбрежие, Закона за приватизациите и други.
Преди да обсъждаме новите разпоредби, трябва да си отговорим на въпроса: ще помогне ли новоприетият Закон да бъдат преустановени или поне рязко ограничени досегашните злополучни практики в концесиите за последните две десетилетия? В това отношение и други организации, освен нас, са забелязали, че липсва цялостна оценка за въздействието. Само ще припомня пред какви проблеми сме изправени.
Предоставени без търг или конкурс – между 400 и 500 находища на подземни богатства; 67 концесии за добив по право по силата на приватизационни сделки. Това са разгромяващи данни, които показват защо в България винаги не достигат финансовите средства и защо доходите на хората са ниски. Договори за проучване на находища, чрез които в много случаи по същество, в течение на месеци и години се осъществява добив, който не се заплаща от този, който ползва изгодите. Нивата на концесиите в различни браншове не са публично представени на концесионните такси. Защо в мотивите на Законопроекта вносителите не са направили такъв преглед, за да ни кажат какви са тези нива по отделни дейности и как те стоят в сравнение с другите европейски държави? Защото тогава ще се окаже, че нивата на концесионните такси в редица случаи у нас, са по-ниски отколкото в редица африкански държави?! Извличане на ценни съставки, особено при рудните изкопаеми, за които не се заплаща и стотинка, защото има много такива съставки, които после се преработват и от които се извличат допълнителни приходи.
Липса на изискване за преработване на придобитите изкопаеми – кариерни, тази тема е обсъждахме при горите. Това вече не е въпрос на самия Закон, но е въпрос на изискване – при сключване на договора за концесия да се изисква поне един минимален дял да бъде подлаган на първична и вторична обработка или най-малкото, ако това не бъде извършвано от концесионера, да бъде изискване да се извършва на територията на страната, за да се получи по-голяма добавена стойност.
В резултат на всички тези практики, много от които няма да бъдат прекратени и след приемането на новия Закон, ние сме свидетели на присвояване на природни обществени богатства и на ограбване на българския народ. Аз дори си мисля, че ако има правителство, което рязко се противопоставя на тази вече утвърдила се практика, то едва ли ще може да се задържи дълго, но единственият начин да го направи е, ако съобщи тези проблеми пред парламента и поиска широка подкрепа, която мисля, че може да бъде получена. Опасявам се, че такова критично мнозинство не е формирано, което да може да изрази и защити българските национални интереси.
В Закона са посочени целите и принципите, които се следват при концесионирането. Там наистина са казани: равнопоставеност, откритост и прочее, но липсва най-важното – икономически ефективно използване на най-важните обекти на държавната собственост и постигане на максимална полза за повече хора. Това е върховният принцип, който трябва да бъде изведен преди всички други процедурни изисквания, затова как се обявяват концесиите, как се провеждат преговорите и как се сключват договорите. Дори до такава степен се разширява предметът на концесиите чрез тези за услуги, че вече ще бъде възможно аутсорсване на публични дейности, включително за събиране на общински такси и други дейности, които сега са били монопол на държавата.
Новият Закон отменя Закона за публично-частното партньорство и урежда публично-частните дружества. Поначало това е съвременна практика, която в редица европейски страни дава и положителни резултати. Как обаче е уреден този въпрос от вносителите? Член 22, ал. 3 гласи: „Публично-частното дружество се управлява от частния съдружник, а публичният съдружник също може да участва в управлението.“ Питам се: защо се вкарват тези текстове, които отново поставят държавата и публичните институции като втора категория? Най-нормалното е, когато има договор за публично частно дружество, партньорите в него да участват в управлението. Те, разбира се, могат да си отстъпят взаимно това управление както на публичния, така и на частния партньор. Освен това в света се използват доста широко инвестиционни дружества. В някои от случаите, те нямат никакъв интерес към прякото управление, освен че чрез съучастие в собствеността в гарантирано печеливши сектори и по този начин също извличат определени изгоди.
Подобни записи са едно ехо, с което отдавна трябваше да се разделим и да се разбере, че всеки един от партньорите в публично-частното дружество има равностойна тежест и е предмет на договаряне между тях как ще бъде осъществявано управлението.
Вярно е, че публичният съдружник, независимо от дела му в капитала, има блокираща квота при вземане на някои от най-важните решения. Между тях трябва да се включи и решението за разпределяне на печалба, защото другият проблем от нашите злополучни спомени, е, че много от дружествата, особено, които бяха приватизирани, с цел, за да разпределят приход между участниците, не формират печалба и оттам ощетяват редица от акционерите. Би трябвало и разпределянето на самата печалба да бъде между тези най-важни решения, в които участват партньорите.
От сега искам да предупредя, че създаване на публично частните дружества има опасност да се превърне в поредния механизъм за ощетяване на държавата. Как ще стане това, за да Ви предложа, тъй като много от юристите сигурно вече са го измислили?! Държавата или общината участва с незначителен дял в капитала на това дружество и в резултат на това тя после няма да получава съответно, полагащите се концесионни такси. Опасността да се плаща символична концесионна такса от незначителен дял на частния партньор ще направи така, че той може да бъде търсен главно поради това, за да могат да отидат големите средства към частния партньор. Затова са необходими специални текстове, които да гарантират начина, по който ще се разпределят както таксите, така и приходите от дейността.
По финансово-икономическите елементи на концесията. Казано е, че когато обект е собственост на държавата, забележете, може да се предвиди и задължение за плащане на концесионна такса, както е винаги при договорите за ползване. Аз се питам: кои са тези случаи, в които може да се оправдае, че държавата за десетилетия наред предоставя своя собственост и договаря да не получава концесионна такса, при това не при дейност за услуги, където наистина самите услуги трябва да бъдат издържани и там е обясним такъв подход?
Един от най-критичните моменти е в проблема за сроковете. Трябва да е ясно, че по същество този Законопроект допуска безсрочни концесии, защото тези срокове могат да бъдат от столетие и повече. Всъщност българското правителство ни предлага нещо като Хонконг, Макао, или някакви други територии, които за столетие или повече ще бъдат продадени, след което ние ще очакваме, ако българската нация изживее тези години, тя тържествено да си ги върне.
В комисиите се казва, че все пак има някакви гаранции, когато договорите са от 50 години нагоре за държавните обекти и от 25 години – за общинските, че тогава концесията може да се сключи след решение на Народното събрание, респективно на общинския съвет. Аз обаче питам: кому е необходима тази модалност? Какво значи „може“? Ще се намерят юристи, които ще докажат, че може и без решение. Ако вносителите искаха да създадат императивност, че концесията е допустима само след решение на публичните органи, те щяха да запишат, че концедентът предлага на тези органи да вземат решение, след което се сключва концесия.
Така че тези трикове, които забелязвам в Закона, които сигурно са изпипани добре от юристи, на които правителството е възложило подготовката му, създават много остри подводни камъни, с оглед на публичния интерес. Затова мисля, че когато се привличат различни специалисти или адвокатски кантори, които могат да подпомогнат при писането на закони, много важно е заданието, което се дава от възложителя, защото в противен случай, както и при много от договорите за приватизация и концесия, проектите се пишат не от концедента, от възложителя, а се пишат от този, който има интерес да се ползва от тях. Това вече в нашето законодателство също става значителен проблем.
По отношение на условията за недействителност. Тук някои от становищата на Комисията правилно засегнаха въпроса. Аз обаче го поставям и по-широко, защото в Законопроекта е казано, че споровете се разглеждат по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс, но много е важно какви са материалноправните основания за недействителност. Те не могат да се изчерпят само с нарушаване на процедурата. Дори беше отбелязано, че без концесията да е включена в плана за концесиите, тя няма да бъде недействителна, ако някой министър реши да пристъпи към подобно действие.
Освен това самият Закон за концесиите не може изчерпателно да съдържа основанията за недействителност. Затова той съответно трябва да препрати към главата на Търговския закон и към Закона за задълженията и договорите, защото там са описани основните основания за недействителност на договорите и те в голяма степен трябва да важат при договорите за концесия. Без такова препращане и обхващане на уредбата няма да бъдат защитени интересите на всяка една от двете страни в тези договори.
Накрая, уважаеми народни представители, господин Вицепремиер, трябва да се обърне внимание и на преходния режим. Ясно е, че с оглед на правната сигурност не могат с новия Закон да бъдат зачеркнати съществуващите договори за концесия, но мисля, че много по-добре щеше да бъде Вие да декларирате, ако не като законов запис, то като намерение на правителството по сектори да бъде възложено на всички министри да направят преглед на съществуващите концесии, да излязат с анализ, който да бъде предоставен по-нататък и на други институции и да се използва възможността, дадена в Закона, при определени условия да се иска предоговаряне на част от концесиите. Без такова усилие ние ще се движим в инерцията на сегашните лоши практики, макар и по силата на нов закон.
Поради тези мотиви и изтъкнатите от мен недостатъци, които сигурно ще бъдат развити и от моите колеги, Парламентарната група на БСП лява България няма да подкрепи Законопроекта в този вид. Аз Ви призовавам да продължите работата върху него, ако искате чрез него да бъдат защитени българските национални интереси в икономиката и да имаме един достатъчно солиден режим, по който да се извършва концесионната дейност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Оставихте около две минути, без удължаване на времето на Вашите колеги.
Реплики?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Стоилов, аз Ви слушах много внимателно. В около една трета във Вашето изказване Вие всъщност не говорихте по същината на Закона, защото говорихте за Закона за подземните богатства, който не е предмет на Закона за концесиите. Ясно е записано в текста на Закона за концесиите, че той не третира Закона за подземните богатства. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Предлагам Ви да не влизаме в детайлен спор по Закона за подземните богатства, въпреки че някои от изнесените данни от Вас не бяха достатъчно добре обяснени. Например Вие споменахте за 450, ако си спомням правилно, концесия по право. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Концесия по право без търг се получава, след като е минало проучване и този, който първоначално е спечелил търга за проучването и е инвестирал собствени средства, има право впоследствие по право да получи концесия. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
А при стартирането на процедурата, преди да бъдат доказани запаси за каквото и да било в тази страна, се подава заявление от този, който проявява интерес, публикува се обява, провежда се процедура, търси се дали има други заинтересовани и се прави съревнование между тях. Концесия по право се получава единствено след като този, който е спечелил първоначалната процедура за проучването – проучил е, доказал е, че има запаси, инвестирал е собствени средства и впоследствие получава по право концесията.
По отношение на средните концесионни възнаграждения. Тази тема се дискутира от много време. Тя по-скоро е свързана с концесиите, които са минали през приватизация, защото в останалите случаи след промените в Закона преди 7 - 8 години, концесионните възнаграждения на новите концесии са съобразени със средноевропейските равнища, но отново казвам, че това е съвсем различна тема.
Слушах и някои от другите Ви аргументи, които бяха по същество. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Не съм съгласен с повечето от тях, но можем да го дискутираме извън процедурата, тъй като ми свърши времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Втора реплика – господин Данаил Кирилов.
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер! Уважаеми господин Стоилов, аз не съм съгласен с Вашите разсъждения по отношение публично-частното партньорство и конкретно по създаване на публично-частно дружество. Трябва да говорим изцяло и обективно, така както е предложена евентуално бъдещата нормативна уредба. Забележете, че във всички тези случаи се гарантира и се задължава, без значение кои са участниците, но се задължава публичният партньор да има блокираща квота. Само ще дам за пример случаят, обратният на Общинска банка, където общината държеше 68%, а друг държеше блокиращата квота. Сега във всички тези случаи задължително публичният съдружник, публичният участник може да блокира всички най-важни решения.
Тук не стана ясна и връзката, която казвате, че под форма на дружество може да се облекчава или намалява заплащането на концесионна такса. Нищо подобно не може да се случи. Таксата си е такса. Няма връзка между нещата. Както и респективно разпределението след това на прихода от дейността. Това са гарантирани квоти, които Търговският закон гарантира като най-обща рамка.
По отношение на това задължително ли е да бъде управлението на публичния партньор – това е абсолютно излишно. Ако това дружество върви добре, нека публичният партньор само наблюдава. Тоест, дори само да участва в надзора, няма какво да участва в управлението. Защо да губим държавен общински ресурс за нещо, което върви добре? Въпросът е тогава, когато не върви добре, да имаме съответната гаранция.
Не съм съгласен и с Вашата интерпретация на сроковете, но за това смятам да говоря в подробното изложение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Моля само да се забележи, че тук сроковете са елемент на конкурентността в процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Трета реплика?
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Ще започна с репликата на господин Добрев. Да, Законът за подземните богатства действа паралелно със Закона за концесиите. За мен беше по-добре да се направи по-тясна кореспонденция между тях, за да се обхване в комплекс тази система от отношения. Когато Ви казах, че за всички тези години има сключени между 400 и 500 договора без търг или конкурс, това са данни на компетентни държавни органи. Това не са някакви мои проучвания или хрумвания. А само една част от тях, не мога да кажа каква, са поради проучванията, които са извършили и по право са придобили концесията. Но това е вероятно по-малката част от тази, за която говоря.
Освен това, ако се върнем и към самата система на възлагането на проучванията, трябва да припомним, че неслучайно още в първите години след промените сигурно беше ликвидиран Комитетът за геология, където се съхраняваше много точна информация. Как се търгуваше през тези години с информация, защото едно е да започнеш на чисто проучване, а друг е случаят, когато имаш данни, че много е висока вероятността то да бъде завършено успешно.
Така че това са реални проблеми. Трябва да попитаме вече не към миналото, а към сега ще се направят ли лаборатории, за да се прави проверка какви руди се изнасят или какви сплави, защото едно е концесията, която е дадена, други са ползите, които се извличат?
Така че аз предлагам да разсъждаваме върху Закона като текстове, но мисля, че на Вас като на икономисти Ви подхожда в още по-голяма степен да търсите какви са проблемите, които съществуват покрай Закона, защото може да пишем текстове, които са напълно европейски, а практиките ни да остават също така неблагоприятни.
По бележките на господин Кирилов. Да, има блокираща квота, оценявам това, което е дадено, но аз Ви казах: когато делът на частния партньор в публично-частното дружество е незначителен, а той има възможност изцяло да осъществява управлението, може да извлече несъразмерно големи ползи, включително и да му бъде приспадната тази част от концесионната такса, в която той казва, че държавата запазва едно голямо участие и по този начин той с незначителен дял ще осъществява практически ползите на управлението, а концесионната такса ще бъде сведена до минимум. Тази практика е напълно възможна и затова предупреждавам преди още тя да е започнала да се реализира.
Бих искал да чуя може би не от Вас, а от министър Дончев, да ни даде преглед какви са приходите от концесионни такси за изминалите години по браншове, как те варират, какви са тенденциите. Тогава ще разберем какво да търсим чрез текстовете на Закона. Така че Вашите бележки също имат основание, но мисля, че трябва да подхождаме непредубедено и да не се държите като хора, които просто трябва да прокарат едни текстове, а да променим тези неблагоприятни практики, в които участват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми доц. Великов, заповядайте за изказване.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаеми колеги! Действително би трябвало така непредубедено, както и доц. Стоилов предложи, да гледаме на този Законопроект за концесиите, тъй като мисля, че това е един доста сериозен Законопроект, доста прецизен от юридическа гледна точка и доста изчерпателен. Много вероятно е той да допринесе за привличане на частния капитал, както се отбелязва в мотивите, и за разширяване на възможностите за използване на концесионирането като една форма на публично-частното партньорство. По този начин нашето Народно събрание, с помощта на тези експерти и отлични юристи, които са помогнали да се изготвят текстовете, да допринесе за едно стабилно законодателство и в тази сфера, и по този начин да избегнем всякакви упреци, че в това Народно събрание не се създават сериозни законови текстове. Но, разбира се, може да се обърне внимание на някои въпроси, както беше споменато и от доц. Янаки Стоилов, така и в репликите.
Аз ще се спра по-специално на въпросите, свързани с концесиите, които засягат околната среда. Мисля, че тук има известно подценяване или във всеки случай задачите, които тук са поставени вероятно на колектива, който е разработвал, са били такива, че са решени в този смисъл, в който ги виждаме разработени.
Но когато става дума примерно за третия вид концесии, където са и тези, свързани с околната среда, още в чл. 1 и 2 биха могли да се посочат тези концесии от третия вид, а не чак в чл. 6 или пък още в предмета да се спомене, че една от целите е ефективното ползване и управление на обектите, които са държавна и общинска собственост, да се стопанисват добре, да носят доходи и така нататък, още повече, че вероятно в бъдеще този вид концесии ще се увеличават. Не е възможно държавата да създава структури за управление във всички свои обекти и да ги остави почти на самотек, вместо да използва механизмите на концесиониране.
В чл. 24 са изброени ограниченията, при които не може да се предостави концесия. Този текст е доста спорен, може би, защото е твърде общ като формулировка. Тук попадат всички случаи на заплаха за здравето и живота на хората, заплаха за околната среда, защитените територии. При такива общи формулировки има риск да започне оспорване на всяка концесия, да бъде обявявана за недопустима от гледна точка на тези ограничения и така нататък. По-добре е в този член да остане само националната сигурност и отбраната, а изискването за изключване на рискове за живота и здравето на хората, рискове за околната среда да се запише в чл. 49.
А да се упоменават изрично защитените територии като недопустими за концесиониране, изглежда не съвсем уместно, така да се изкажа – меко.
Когато става дума за околна среда, бих поставил въпроса и за концесиите за минерални води. Поставих го и в Комисията по околната среда и водите, вероятно и в други комисии е поставено, тъй като този ресурс е много важен, специфичен, изключително важни са определени технически изисквания, изисквания за квалификация на персонала и други, които в общите изисквания на този Законопроект, на този Закон, който ще бъде приет за всички концесии, липсват.
Подчиняването на концесионирането на водите на общите постановки на този Закон създава предпоставки за пропуски с непредвидими последици. Затова настоявам да помислим концесионирането на водите да си остане в Закона за водите, а в този Закон да има препратка към Закона за водите, както има препратка за подземните богатства, още повече, че минералните води очевидно са вид подземно богатство, макар и в течна форма и в много случаи това е едно подземно богатство, което е доста по-ценно от много други подземни богатства в твърда фаза.
Има и други неточности в текстовете, които могат да бъдат посочени между първо и второ четене.
Тук ще се съглася с Янаки Стоилов за чл. 22, тъй като да запишеш в една от алинеите, че концедентът също може да участва в управлението на обекта, а в следващия текст да изброиш случаите, в които има право да блокира решенията, очевидно означава, че в случаите на публично-частно партньорство концедентът участва в управлението, а не „също може да участва“.
При разглеждането на концесиите и концесионното възнаграждение също има текстове, които могат да бъдат подобрени. Ясно е, че това може да се каже за всички наши текстове.
В заключение, мисля, че можем да подкрепим на първо четене този Законопроект, тъй като това е един солиден нормотворчески акт, който ще извършим в това Народно събрание. След това между първо и второ гласуване да не се бърза, да не се претупва –непременно всичко да мине за две-три седмици, тъй като материята е много сложна и трябва да бъдем много точни докрай.
Нека да го подкрепим на първо и да внимаваме на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Следващ записал се за изказване е народният представител Иван Иванов от Парламентарната група на АБВ.
ИВАН П. ИВАНОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! За пореден път наблюдаваме как един закон от ключово за държавата значение се подминава набързо. Казвам това, защото срокът за обществено обсъждане за Закона за концесиите беше крайно недостатъчен за нормален и съдържателен обществен дебат. Опасяваме се, че късият срок не е дал възможност да бъдат направени становища и препоръки от неправителствения сектор и бизнеса, голяма част от които са добри и трябва да бъдат отразени.
В случая обаче не само краткият срок е притеснителен, защото запознавайки се със Законопроекта, отчитаме, че голяма част от текстовете в него не са добре аргументирани и създават предпоставки за ощетяване на държавния интерес. На мнение сме, че тези спорни и съмнителни текстове трябва да отпаднат, тъй като са неизгодни за държавата, бизнеса и преди всичко за обществото!
Мотивите ни за това искане са продиктувани от следните изменени текстове в Законопроекта, които имат за цел да се създадат условия за безсрочен и цялостен контрол на частни лица върху управлението на публичните ресурси и имоти. По този начин ще се облагодетелстват концесионерите чрез придобиване на собствеността. В резултат на това може:
- да бъдат създадени вечни концесии чрез премахване на нормативно определения максимален срок на концесиите за строителство и услуги, който в момента е 35 години;
- да се премахнат всякакви процедури за участие на обществото и българските граждани в процеса на вземане на решения по предоставянето на публичните ресурси под концесия;
- да се прехвърли отговорността за отдаване на концесиите от колективните органи върху отделни министри и кметове, с което процедурата губи своята прозрачност и поражда множество съмнения за евентуални злоупотреби;
- да се предоставят неограничени права на концесионера и върху прилежащите територии на публични мрежи от техническата инфраструктура;
- да се даде възможност концесионерът да е дружество с участие на държавата или общината, а това дружества да се разпорежда с публично имущество, което означава, че оперативният риск се прехвърля частично обратно върху публичния орган. Този текст е в противоречие с Директивата за концесиите, съгласно която концесионерите получават приходи от експлоатацията на обекта и концесионерите носят оперативния риск.
При евентуалното одобрение на така записаните текстове може да се насърчат условията за корупция в държавата.
Приемането на Закона ще продължи практиката на разграбването на държавните богатства за жълти стотинки.
Ние не сме против инвестицията в държавата, дори сме „за“ това да се случва, но при категорично спазване на правилата и при справедливо заплащане на пазарни цени за всички концесии.
Следва да се даде и един важен отговор, а той е дали вносителят – Министерският съвет, е взел под внимание задълбочения доклад от около 170 страници на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност за нормативните актове и процедурите при концесиониране в Република България.
Измененията, които се предвижда да бъдат въведени чрез Закона за концесиите, трябва да бъдат публично обсъждани и задължително за тази цел трябва да бъде максимално удължен срокът между първо и второ гласуване на предлагания Законопроект.
Поради тези мотиви Парламентарната група на АБВ ще се въздържи от подкрепа на първо гласуване на предлагания Законопроект. Изразяваме готовност да се включим в работните групи между първо и второ гласуване по предлагания Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики? Няма.
Народният представител Димитър Байрактаров – заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, днес разглеждаме един изключително важен и много сложен Законопроект за концесиите.
Естествено, трябва да дадем отговор и на един по-важен въпрос: нужен ли е на България модерен и добър Закон за концесиите, Закон, чрез който да бъде дадена възможност да бъдат привлечени инвестиции, Закон, чрез който да бъде дадена възможност за освобождаване на публичен ресурс, чрез който да се повиши жизненият стандарт на българския народ? Да, нужен е! Всъщност това са и мотивите на вносителя, но, както се казва в правото, дотук свършват хубавите намерения.
За да бъда максимално точен, уважаеми колеги, въпреки че по нашия Правилник днес трябва да коментираме философията на Законопроекта, за да бъде тя обоснована, днес ще си направя труда да сложа акценти по конкретни членове от този Закон, за да бъде ясно и на всички народни представители, а и на българските медии, които сякаш нямат интерес към този важен Закон.
Би било редно първо да започна с информация, че през изтеклите години в България има сключени 485 на брой концесионни договора, а приходите от тях са на „баснословните суми“ на стойност 87 млн. лв., тоест виждаме, че досега действащият Закон за концесиите и Закон за публично-частното партньорство не са удовлетворили очакванията, заложени в тях.
Дали обаче и предлаганият ни за обсъждане днес Законопроект ще удовлетвори тези очаквания на обществото, на българската държава? Дали интересите на държавата и на българския народ ще бъдат защитени в максимална степен?
Отварям една скоба в подкрепа на казаното от колегата Янаки Стоилов. Може би някои са забравили, че преди няколко години беше предоставена концесия на една фирма със скромния капитал от 2 лв. за проучване на находището в Силистар. Информацията за Силистар е ясна още от 1964 г., тъй като я имам лично от професора, който е провел проучванията. Там се знае, че има находище на газ. Знае се дори и какви са количествата. Но, забележете, на тази фирма с 2 лв. капитал й беше предоставена концесия и само под обществения натиск тя беше прекратена.
Продължаваме по-нататък, уважаеми колеги – отиваме на чл. 13. Тук имаме една много интересна постановка в ал. 2, която дава правата за запазени концесии. Само че, уважаеми колеги вносители, защо пък случайно никой не си направи труда да вкара и текст, с който да се противодейства срещу злоупотребата с тези права и с това право? Как така никой не се сети, а остави и тази врата отворена?
Продължаваме по-нататък, уважаеми колеги. Колегата Янаки Стоилов засегна чл. 22. Не засегнахте обаче, колега, една друга важна подробност в този чл. 23 – защо случайно не е уредена каква ще е отговорността на публичния съдружник в това публично дружество? Защо е засегната само отговорността на частния съдружник, а не на публичния? И тук мога да Ви дам драстични примери. Особен първенец в това отношение е община Бургас. Стадион „Черноморец“ – емблематичен, вследствие на такова публично-частно партньорство го няма, превърна се в нива от едно модерно съоръжение, благодарение на такова публично-частно партньорство.
Продължаваме по-нататък, отиваме на един много интересен чл. 30, чрез който текст, уважаеми колеги, трябва да се регулира балансът между концесиите, които са предоставени за услуги, и концесиите, които са предоставени за строителство. И тук случайно не е установено кой и как ще проследява този баланс. Тоест в самия текст е заложено, че такъв баланс просто няма да съществува, това е само едно добро пожелание в чл. 30.
Много интересен е и другият въпрос – по каква методология ще се изчислява прогнозната стойност и къде е уредена тази методология? Пак отговори, които не знам откъде и как ще намерим.
Интересен е чл. 32, в който, ако сте прочели т. 2, ал. 2, е отворена една също интересна врата. И то, забележете, чрез понятието „социално приемлива цена“. Тук има уважавани юристи, има уважавани икономисти – някой да може да ми отговори какво е това понятие „социално приемлива цена“? Кой го определя? По каква методология определя това понятие „социално приемлива цена“? Или тя ще е социално приемлива за евентуалния концесионер, който ще дойде бедняк в България и ще си тръгне милионер или милиардер? И за него наистина тази цена ще е социално приемлива. Само че аз не желая да участвам във филма „Беднякът милионер“ в България.
Продължаваме с чл. 34. На пръв поглед ще видите, че добре са уредени текстовете. Само че при внимателния прочит бих казал, че тук се отваря голямата Кутия на Пандора с този чл. 34. Защото практически през този чл. 34, уважаеми колеги, ако приемем този Закон, ние всъщност даваме възможност за безсрочно концесиониране. Без-сроч-но! Определено пак със закон. И някой ден, без да се усетим тук, в някои преходни и заключителни разпоредби на някои от законите, ще узаконим тази безсрочна концесия на някой, който ще я ползва със социално приемлива цена.
Естествено, в чл. 33 отново е засегната тази социално приемлива цена, която никой по никакъв начин не ни е казал.
За да не Ви отегчавам, ще обърна внимание на един момент в § 17, уважаеми колеги, който колегата Янаки Стоилов скромно определи като аутсорсване на събиране на такси. Само че аз не мога да прескоча този сериозен момент в § 17, защото, уважаеми колеги, в § 17 се въвежда нова ал. 6 в чл. 9а на Закона за местните данъци и такси. В чл. 6 на същия Закон за местни данъци и такси са определени всичките такси, които една община е длъжна да определя и да събира, съгласно ал. 1 на чл. 9а със закон. За да Ви стане ясно, ще прочета дословно текста, за да можете да го осмислите: Общинският съвет с решение може да определи кои местни такси, установени със закон, не се събират по реда на ал. 1 от същия този чл. 9а, а се събират от концесионер. И сега, тук вече става много интересно – уважаеми колеги, както казах, в чл. 6 са определени кои са таксите със закон. На първо място това е такса „битови отпадъци“. Но нещата не са толкова елементарни и не е просто аутсорсинг.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): То беше казано саркастично.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, аз разбрах, но го развивам, за да стане ясно на останалите колеги.
Представете си, че Вашата община, Вашият общински съвет… Дори не е предвидено с какво мнозинство трябва да се приеме това решение. За разлика от чл. 34, където предвидливо е казано „с две трети от гласовете на общинския съвет“. Тук случайно дори това е пропуснато. И общинският съвет отдава на концесия събирането на битовите отпадъци. В същото време тук се получава вече втора концесия – и събирането на такси. И следва тънкият момент: за да събира таксите, този концесионер трябва да получи пълен достъп до база данни „Население“. На всеки един от тук присъстващите и на още 7 млн. 200 хил. български граждани. Тоест той получава безплатен достъп до цялата информация на всеки български гражданин. За какво говорим тук? Къде са уважаемите вносители, на които зададох този въпрос в Комисия и не получих никакъв смислен отговор? Кой може да си позволи да допусне това нещо? Как и по какъв начин?
РЕПЛИКА: Времето!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Искам удължаване, ако е изтекло. (Оживление.)
Няма как ние да допуснем такова нещо. Няма да говоря, че такива такси са свързани и с една друга дейност по събиране на таксите за запазване на гробни места. Едва ли е нужно да Ви обяснявам за каква мафия става дума в тази посока.
Тоест този Законопроект има непоправими пороци, не отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, поради което Патриотичният фронт няма как да го подкрепи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Байрактаров?
Думата за изказване има господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Вицепремиер, радвам се, че сте тук – върнахте се в залата, за да започна с обръщение към Вас: искайте си обратно тези 85 хил. лв., които сте платили на адвокатската кантора „Бузева и Партньори“, за да Ви напишат този Законопроект.
Това са пари без ДДС. Сума, която може да стигне за няколко животоспасяващи операции например.
Трябва да си поискате тези пари, защото това, което са Ви написали „Бузева и Партньори“, е не само недоносче, но е вредно за България.
Няма да повтарям, тук имаше много добро изложение на пороците, грешките, заложени в този Проект. Само ще кажа по същество – преди малко чух словосъчетанието „модерен Закон за концесиите“, че това е оксиморон, абсолютно невъзможно съчетание, тъй като „модерност“ и „концесия“ се бият. Концесията е инструмент на колониалното завладяване на света главно от държави, като например тази, която стана известна наскоро с Брекзит. Концесията е ограбване, експлоатиране на суровините и богатствата на една държава от друга по време на така нареченото „завладяване на нецивилизования свят“.
България се числи към цивилизования свят от хиляди години и затова от тази трибуна аз и колегите ми вече 11 години пледираме за прекратяване на вече съществуващите концесии. Има такива и те са ужасни – нанесоха милиардни щети на нашата държава.
Тук беше направена забележка, че сега не ставало дума за концесии и подземни богатства. Не, ще стане дума и за това, защото няма как да ги прескочим. Ще стане дума и за подземните богатства, които са дадени от 1999 г., при правителството на Костов, по престъпен начин на една фирма, тя е фирма престъпник, но както е казал народът, „не е луд този, който яде зелника“. Тази фирма, водеща се австралийска, експлоатира българското злато и ценни метали – не само злато, вече повече от 10 години. Печалбите, които са изнесени от България, се изчисляват на близо 10 млрд. лв. Това, което е оставено като концесионна такса, са трохи, защото при господин Костов концесионната такса на тази фирма беше 1,5%, а при величайшото управление на Негово Величество цар Сакскобургготски таксата падна на 0,75%, стотни от процента!
Та златото на България, медта, среброто, ценните метали и стратегически суровини се изнасят, както казах, повече от 10 години на концесия.
Водата в София също е дадена – вече 16 години, първо на една английска, а сега на френска фирма. Знаете ли колко получава общината от тази концесия? Нула лева! Двадесет и пет милиона лева са декларирали чиста печалба, не приходи! Приходите на френската фирма за 2012-а и 2013 г. са 105 милиона, само за една година! От тези пари Софийската община не получава нищо! Това се нарича експлоатация на природни суровини – става дума за водата. Тази същата фирма, между другото, е изгонена от някои държави.
Онази пък, за която говоря, за добив на злато я изгониха от Киргизстан, представете си! Там вдигаха стачки, десетки хиляди хора правиха демонстрации и накрая правителството прекрати концесията с „Дънди Прешъс Металс“, хайде да й кажа името, и я изгониха. В България обаче всичко е позволено.
И сега правителството застава пред нас със Законопроект, написан от една адвокатска лобистка кантора, и ни предлага това, което е останало в България, да се раздаде под формата на концесии.
Какво предлага правителството да се раздаде?
Тук една скоба към уважаемия Янаки Стоилов, който преди малко изрази справедливо възмущение за ограбването на природните богатства.
Само ще Ви припомня, господин Стоилов, че през 2014 г. ние внесохме предложение да бъдат прекратени концесиите за злато и да бъде прекратен концесионният договор с „Дънди Прешъс Металс“.
Вашият министър тогава ни възрази, цитирам: „Не подкрепям направеното предложение за прекратяване на концесионните договори, в изпълнение на които на територията на страната се добива злато и сребро“.
Така че хубаво е тук да се говорят силни думи, но те трябва да се защитават и с действия. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
През 2015 г. предложихме отново да се прекрати. Забележете, едното е правителството на Орешарски, след това – правителството Борисов 2. През 2015-а, миналата година, точно преди една година от тази трибуна прозвуча отново предложението ни да бъде прекратена концесията за злато, сребро и мед. Беше отхвърлено от тази зала, от този състав на парламента. Дано сега да има някакво поумняване на тези, от които зависи текстът, който ще гласуваме след малко.
Искам да кажа – основно на народните представители от управляващата партия, че сега са на път „да подобрят“ този Закон и да направят нещо, от което после не само ще се срамуват, но ще им бъде търсена отговорност. Честно да Ви кажа, чисто политически даже бих желал той да се приеме сега, за да има какво да отменяме утре, когато властта е друга и наистина е власт в името на народа на България.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Утре е събота!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Така или иначе не е правилно, не е добре –„Атака“, естествено, е против този Законопроект и ще гласуваме „против“.
Призовавам депутатите от управляващата коалиция да го отхвърлят и по този начин да дадат един урок на правителството, защото правителството е в подчинение на Народното събрание. То трябва да си вземе урок и повече да не възлага на такива лобистки фирми с надеждата, че след това ще се раздават концесии, вместо суха пара за изборите. Явно това е замисълът: като дойдат изборите, я на теб една концесийка, вместо пари, защото все пак те намаляват малко в България. „Ето Ви концесия!“ – може би това се върти в главите на някои.
Казвам Ви, това е много, много опасна плоскост, по която тръгвате.
Какво предлага правителството, или по-точно господин Дончев и неговият колега Московски, на нашето внимание – вече да влиза в концесионната сфера?
Фиксирани са обществени услуги във връзка с пренос и разпределение на газ и топлинна енергия. Остана газопреносната мрежа да бъде раздадена, и то за вечни времена, концесия завинаги. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
„Булгартрансгаз“ не е раздадена още.
Обществени услуги – трамвайни, тролейбусни, добре, това е ясно.
Услуги, свързани със социалната защита. Може би раздаването на пенсии ще бъде дадено на концесия.
Услуги, предоставяни от синдикални и политически организации, младежки сдружения и други членски организации. Много интересно предложение.
Господин Дончев, предполагам, ще ни осветли: да не би да започнете да давате партии на концесия? Не знам. Политически организации.
Религиозни услуги? Представям си деня, в който някой ще дойде и ще каже: „Аз имам концесия да Ви кръщавам, венчая и опея, взел съм на концесия тези услуги. Сега, ако обичате, елате тук, тъй като свещеник в нашето село няма. Това нещо съм го взел на концесия“. Примерно Цонко Чеков или Чеко Цонков. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
Услуги на държавното управление за обществото като цяло! С две думи, няма услуга, няма инфраструктура, няма дейност, част от нашия живот, която да не се дава на концесия.
Тук вече се задава въпросът: тогава къде отива държавата, какво остава от държавата и от общините? Явно нищо. Явно това е много сериозна фаза към ликвидирането на България като държава и като общини, които имат своята самостоятелност все пак да решават нещо.
Да не говорим, че всичко онова, което е изредено тук – сгради, мостове, виадукти, тунели, далекосъобщителни линии, релсови пътища, водни канали, пристанища, е национална сигурност, поне така знам, че се води. Ако това се даде на концесии, без да е ясно кой ги взема, тъй като нещата ще се определят от съответния кмет или министър, можем да си представим: мигрантите, дето идват тук, могат да станат концесионери, някои от тях ще си извадят документи, ще основат фирми и ще станат концесионери на мостове. „Под мостовете съм сложил тротил“, както се пееше в една пародийна песен. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
Дами и господа, ще завърша моето кратко, но съдържателно изложение с призив да не подкрепяте Законопроекта, тъй като по този начин ще направите едно добро на своите близки, на народа, на нацията и ще останете в историята като парламент, който е отхвърлил един лош за България закон.
Не е лошо това да се обясни на медиите, защото, както беше отбелязано, те нещо нямат интерес към Законопроекта, а всъщност в момента се приема нещо, което може да ликвидира страната ни като самостоятелна, доколкото е останала самостоятелна държава. Благодаря за вниманието.
Разчитам на Вашия разум.
Господин Дончев, и на Вас също – оттеглете Законопроекта и си върнете тези 85 хил. лв. от „Бузева и Партньори“. Това ще бъде едно добро дело. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Сидеров? Няма.
Процедура, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя предложение и моля по процедура да бъде допуснато за удължаване на пленарната част от настоящото заседание до приключване на дебатите по настоящата точка заедно с гласуването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Приканвам народните представители в залата!
Подлагам на гласуване постъпилото процедурно предложение за удължаване законодателната част от днешното пленарно заседание до приключване на дебата и гласуване на обсъждания в момента Законопроект, след което времето за парламентарен контрол ще бъде спазено – то не може да бъде по-малко от три часа в петъчния ден.
Гласуваме, колеги!
Гласували 127 народни представители: за 77, против 37, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Думата за изказване има господин Румен Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Нашите колеги вече поставиха въпроса за адвокатската кантора, но аз ще разгледам този въпрос накратко от друг аспект.
Моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължено е времето на всички парламентарни групи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин Вицепремиер, в коя европейска държава кое правителство дава на концесия разработването на закони? Можете ли да дадете примери – Германия, Франция, Италия или друга страна? Това е изключително опасен прецедент да възлагате Закон за концесиите, където става дума за милиарди левове, на адвокатска кантора, която работи с водещи концесионери. Какво става с тази адвокатска кантора, която прави закон на българското правителство, след което започва да обслужва тези концесионери? И чии интереси ще защитава?
В Бюджетна комисия възразих категорично, наложи се да прекъснем процедурата, защото наглостта продължи с това адвокатската кантора, колеги, да представлява проекта на българското правителство.
Чудо невиждано в границите на Европейския съюз!
Така че ползвайте каквито искате услуги, но аз Ви задавам въпроса: какво означава това, че тези хора, които работят в правните отдели на Министерския съвет – 15 души, и другите правителствени институции, са неквалифицирани ли?
Знаете ли Вие, че има Институт по правото в Българската академия на науките с четири секции, в това число с проблемите на Търговското право? Чували ли сте за това нещо? Знаете ли, че има Юридически факултет на Софийския университет и Юридически факултет на Университета за национално и световно стопанство? Не е ли редно българската държава да финансира тези институции – държавни, в които работят висококвалифицирани експерти, част от които участват и в тази адвокатска кантора? Къде е интересът на българската държава?
Първият въпрос, че Вие сте дали на концесия разработването на Закон за концесиите, е скандален. Той не трябва да бъде практика на българското правителство, да ставаме за резил в Европейския съюз, че правителството не може да си направи един проектозакон. Първо.
Второ, госпожо Председател, не би следвало този Закон да се допуска в залата. Защо? Ами, защото няма никакъв анализ на въздействие.
Ама, господин Дончев, какво става в Република България? Вие внасяте Закон за концесиите без никакви числа! Конституцията, Законът и нормативите Ви задължават да имате разчети по този Закон. Тук става дума за милиарди левове, които ще отидат и би трябвало да се разделят между концесионера и българското правителство. Вие такъв анализ въобще нямате. Освен това беше казано: „Няма определение за концесия“. Няма определение и на следното: в Проектозакона е предвидено доплащане от страна на държавата или общината, цитирам: „За достигане на социално приемлива цена на услугите, предоставени от концесионера“.
Колегата вече постави въпроса какво значи социално приемлива цена? Кой ще я определи? Кметът или министърът ще водят разговори с концесионера коя е социално приемлива, в смисъл за кого – за обществото. И къде Ви е методиката? Къде Ви е законовото положение, кой ще определя тази социално приемлива цена?
Други спорни текстове.
Механизмите – състезателен диалог и състезателна процедура впрочем с договаряне, не са недостатък сами по себе си, но предвид посочените по-горе слабости на Проектозакона в контрола, вменяване на отговорност, сроковете, режимите на собственост, позоваване на определени и социално поносими цени и избирателно тълкуване на Европейската директива, оперативната свобода, която те осигуряват, лесно може да се използва, за да се улесни изборът от министри и кметове на свои концесионери. Тоест създават се възможности за корупция.
Уважаеми колеги, нямате анализ за въздействие върху българската икономика. Дали сте на концесия Закона за концесиите, тоест има жесток конфликт на интереси и възможности за корупция. Освен това не знам дали не Ви е направило впечатление, че Съюзът на икономистите, в който членуват стотици български икономисти – доктори, доценти, професори, са „против“, уважаеми колега. Съюзът на икономистите в Република България е против! Против е и Икономическата комисия на българския парламент – не знам дали забелязахте. Аз се учудвам, че този Закон е даден на водеща комисия Правна. Тук става дума за милиарди левове! Извинете! Икономическата комисия – повтарям, ще потретя, ако е необходимо, на нашия парламент, при Ваше мнозинство не е подкрепил Закона. Съюзът на икономистите и против, Икономическата комисия на българския парламент е против. Какво повече имаме да говорим по този въпрос?
Аз не обичам да разчитаме на външни оценители, но вижте, че и Американската камара в София е против. Написала Ви е пет унищожителни страници за този Закон.
В заключение: не отговаряте на изискванията – този Закон няма никакви разчети за въздействие, той е отдаден на концесия, поради което бъдете така добри и оттеглите Закона. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Гечев?
Господин Кирилов – първа реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми проф. Гечев! Ще продължа една линия в моите изказвания, която касае защитата на професионалистите и експертите, винаги когато нормата на атака и отрицателно говорене се превиши.
Първо, ще започна с това – изискването за оценки на въздействието по новите Правила за Закона за нормативните актове още не е влязла в сила. Там имаме половингодишен период, за да влезе тази норма в сила. Въпреки това смятам, че конкретно този Законопроект съдържа достатъчно аналитичен материал по отношение на приложението му.
Моля също така да забележите, че въпросният Законопроект е изработен в изпълнение на изискванията ни по една, плюс още две директиви, тоест ние тук сме в ситуацията, в която прилагаме изискването и в срок, а тук сме извън срока, в интерес на истината, да приложим конкретните директиви.
Странна е тази Ваша реакция, когато иде реч за прилагане на европейски директиви.
Ще се върна на Закона за нормативните актове, за да кажа и следното: от тези нови правила, които приехме, господин Гечев, за пръв път вече в Портала за публични обсъждания на законодателството има изискване да се сочи организацията или субектът, участвал в изработването на който и да е нормативен акт плюс възнаграждението, което е получил. Забележете – за пръв път!
Странно е защо във всички дебати досега – и в този, и в миналия парламент, аз за пръв път започнах да чувам едно име. Ами, другите нормативни актове? Ами, нормативните актове на предходното правителство? Ами, хонорарите, които бяха изплащани по нормативните актове, по проектите за нормативни актове на предходното правителство?
Прекъсвам с репликата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поради изтичане на определеното време за това. (Оживление.)
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кирилов! Никъде не съм критикувал или атакувал текстове на европейската директива. Никога, защото, като гражданин и депутат, ми е ясно, че директивите трябва да се прилагат. Няма такова нещо.
Въпросът е, че творчеството, което е развито около европейските директиви е притеснително.
Не съм против и ползването на консултантски услуги от високо квалифицирани колеги. Нищо не съм казал за квалификацията на собствениците и тези, които са в адвокатската колегия, но казвам на висок глас: не е нормално цял закон, и то за концесиите, да се разработва цялостно от адвокатска кантора, тъй като има конфликт на интереси и тъй като ние плащаме на десетки прависти, които би следвало да са високо квалифицирани. Ако правистите, а те не са такива, са калинки и ние за в бъдеще ще даваме стотици хиляди левове, за да наемаме адвокатски кантори, ами, тогава да ги уволним! Да съкратим този персонал, който не може да напише един закон. Това, че ще се консултира законът е нещо съвършено различно.
И на края – аз пропуснах да кажа нещо важно. Припомням: Съюзът на икономистите на България е против, Икономическата комисия е против, но Енергийната комисия с Ваш председател, уважаеми колеги, е против!
Аз не знам кой ще събере смелост да гласува такъв закон, след като ключови: Съюзът на икономистите на България, ключови комисии в парламента са категорично против! Така че, нека да проявим разум и да защитим интересите на страната ни, защото, колеги, ние сме дали на концесия подземните си богатства и то е свързано. И губим милиарди. И концесионните такси са в пъти по малко от тези на африканските страни. И всяко правителство изпитва затруднения да решава редица проблеми – и социални, при положение, че милиарди левове излизат от страната ни именно поради такова отношение и натискане на бутоните тук, в тази зала, от което нашият народ, нашите приятели, нашите семейства губят милиарди левове. Така че не подкрепяйте този Проектозакон. Няма нищо страшно. Ще се доработи. Ще го обсъдим и ще приемем закон, който да е в интерес на всички. Тук няма нищо политическо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата иска вицепремиерът господин Томислав Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз по-късно ще се опитам да отговоря на всички повдигнати въпроси, да дам яснота там, където има нужда от нея. А от коментарите, които чувам, очевидно има не само нужда от яснота, а има нужда от нагледни примери за това как работят концесионните режими.
Искам да направя едно чисто техническо уточнение.
По повод коментарите, че Законът бил разработен не от експертите в държавната администрация. Имаме примери за закони, които са писани не от експертите на държавната администрация в България. Имаме примери с предложения за закони или промени в закони, които са писани даже от други държави. Това като че ли не беше много отдавна. В газовия сектор ли беше? Може да ми го разясните в по-големи детайли, доколкото аз нямам участие в тази процедура, а Вие имате!
Това е лоша практика. Добра практика обаче е към експертите на администрацията да се добавят висококвалифицирани външни експерти, включително и преподаватели в Софийския университет. Това е добра практика. Лоша практика е, когато български закони се пишат от чужди държави! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Божинов. (Шум и реплики.)
Дадох ви думата за изказване. Записан сте за изказване. (Реплики отляво.)
Няма други записани, само Вие сте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! В оставащите ми две минути и половина трудно мога да изложа онова, което… (Силен шум в залата, реплики отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, вляво, моля, уважавайте колегата си! Аз чувам Вашите разговори, не чувам говорещия от трибуната. (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Не бе, Волен Сидеров се разправя с твоя шеф. Не ми давай на мен препоръки! (Оживление, смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Значи, не цитирайте поименно, защото ще изброя половината Ви група, господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Е, какво да направя аз?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да продължите с изказването.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер! Заданието, което сте направили към хората, които са писали Закона, е тясно скроено, затова и Законът не отговаря на своя предмет.
Вие сте възложили като Министерски съвет анализ, който да Ви даде отговор на два въпроса: защо няма концесиониране при строителството на магистрали с използване на ресурс, който да бъде възстановен от експлоатацията на обекти, и защо не работи Законът за публично-частното партньорство? Така зададеният анализ е предугадил и отговора – няма прилагане на Закона за публично частно партньорство, защото е рестриктивен режимът на избора на партньор. И няма строителство на магистрали на концесия, защото това не е регламентирано в закон.
И понеже директивата, която търсите как да я вкарате в българското законодателство, изисква регламентиране на този предмет, Вие цялата широка гама, регламентирана в чл. 18 на Конституцията, въвеждащ института на концесията, сте го вкарали в това как да транспонирате тази директива за строителство на магистрали на концесия, като отговор на цялата широка проблематика. Това Ви е методологическото грешно подхождане към този широк проблем и затова резултатът от това усилие предизвиква тези възражения днес в залата. (Шум и реплики.)
В оставащите секунди искам да кажа, че резултатите от концесионната дейност в България са негативни, защото винаги досега, както и сега, сме свидетели на неравностойно партньорство – от една страна са проработени в десетилетия и столетия напред работещи механизми на частни, групови, корпоративни и на чужди държави интереси. Те са нашият партньор на нашата държава при реализирането на концесиите.
От друга страна, в лицето на държавното управление и държавните институции, държавните чиновници има хора, които не са изпълнили конституционното изискване при реализирането на концесиите да се отстояват интересите на гражданите и българското общество, затова законите и практиките досега винаги са насочени към тези частни групови и корпоративни, чужди на България интереси, господин Вицепремиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Затова и Законът и това, което ще последва няма да е в интерес на българския народ, затова трябва да го оттеглите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Искате думата?
Заповядайте, господин Дончев. (Шум и реплики от БСП ЛБ и ГЕРБ.)
Моля, без подвиквания от място! (Смях и оживление.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, аз поех ангажимент да направя някои пояснения, и понеже никога не бягам от дебат, благодаря за възможността да го направя веднага. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Броят на действащите държавни и общински концесии към момента е 1233, като приходите от тях са в размер на 104 млн. 334 хил. лв., което е малко. (Шум и реплики от БСП ЛБ и ГЕРБ.) Аз оценявам реалните възможности на българската икономика и съществуващия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Дончев, извинявайте за момент.
Колеги, няма да продължим с подвиквания по този начин. Или овладейте емоциите си и спазвайте… И към дясната част на залата. Не е среда, в която може нормално да се работи.
Продължете, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Може да ме наречете наивник, но не мога да разбера защо колкото по-модерно и по-европейско законодателство се предлага в тази зала, толкова повече са острите реакции?! (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Този Закон не само транспонира приложимото европейско законодателство, не само отваря нови възможности в сферата на публично-частното партньорство, а то е важно, защото може да осигури икономически изгодно ползване на държавните активи, да доведе до по-качествени услуги на по-ниска цена, както и да доведе до нови инвестиции специално в публична инфраструктура, които държавата няма ресурс и възможност да изгради.
Когато коментираме с Вас нуждата от ново законодателство в сферата на концесиите, нека да не го коментираме само от гледна точка на транспонирането на приложимото европейско законодателство и нуждата от кодифициране на сега съществуващи текстове, а да си отговорим на въпроса: дали са изчерпани всички възможности за публично-частно партньорство, и например на подвъпроса: колко мостови съоръжения, колко тунели, колко сгради имаме, изградени като резултат от концесии за строителство? Отговорът е – нула. Колко добри и на справедлива цена обществени услуги имаме като концесия в резултат на концесия за услуга? Малко! Сред причините за това, наред с всичко останало, е включително и несъвършеното законодателство, което функционираше до момента. Претендирам, че този текст е в максимална степен близък до нуждите на институциите, които управляват публичен ресурс, и това личи от техните становища. Нещо повече, то е максимално близо до логиката на пазара.
Дочух много упреци – това е очаквано. Дочух много неверни и в някаква степен неадекватни твърдения – това също е очаквано. Впрочем повод за такива твърдения не е необходимо да бъде текст, може да бъде всичко друго. Ще използвам краткото време, което имам, да дам някои пояснения по повдигнатите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А то става все по-кратко.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Първо, по повод коментара, че Законът отварял възможности за – как беше – разграбване на богатството на държавата. Колеги, ако сте обърнали внимание, дори ако сте го сравнили със стария Закон, новият Закон не дава нови възможности за отдаване на концесия на нещо, което преди това е можело да бъде отдавано според стария Закон. Пълно разширяване на обхвата няма.
Имаше редица коментари, свързани с отношенията между публичния и частния съдружник. Няма нужда да изчитам текстовете в Закона, но специално на господин Стоилов искам да обърна внимание. Благодаря му, че е изчел внимателно текстовете, за разлика от някои от другите коментатори. Публичният съдружник няма за задача да управлява оперативно. Той има възможност да управлява оперативно актива, без да влиза в съдружие с частен инвеститор. Това не е основната функция и не е основната цел.
Имаше притеснения, свързани с възможността концесионер да събира публичен ресурс, примерно да събира такса – господин Байрактаров – по принцип основателно притеснение. Само да направя две уточнения. И в момента мобилният оператор, който ползвате, има достъп до определени Ваши лични данни. И в момента! Това не е проблем, стига да се спазват изискванията на приложимото законодателство специално в Закона за защита на личните данни. Това е уредено в друг закон. А когато говорим за възможността концесионерът да събира публичен ресурс, давам Ви конкретен пример: не е ли по-удобно, ако събирането на битови отпадъци бъде концесионирано – не казвам, че е задължително, ако бъде направено, концесионерът да има възможност да събира и таксата за това? Защо да се прави от администрация, това съкращава разходите?
Още един аргумент, защото на нас ни предстои, включително и спазвайки Закона, да въведем принципа „замърсителят плаща“, тоест колкото отпадък произвеждаш, колкото отпадък изхвърляш, толкова да плащаш, и именно тук се отварят нови възможности.
Имаше много притеснения, свързани със сроковете. Няма да губя времето на парламента, изчитайки постановките на чл. 34, където има достатъчно резервиращи механизми, че със срока няма да се злоупотребява. Но ще насоча вниманието Ви върху един текст специално в ал. 6, където е записано, че срокът на концесията винаги е отделен критерий за възлагане. Винаги е критерий за възлагане, което означава, че той е част от конкурентната борба между всички кандидати, и ще спечели включително този, който предлага най-кратък срок.
Когато се правят фриволни злоупотреби със срока, да обърна внимание, уважаеми колеги, че става дума преди всичко за концесиите за строителство, и Ви давам един прост и ясен пример. Имаме ли нужда от мост при Силистра над река Дунав? Определено имаме нужда. Имаме ли ресурс да го построим, доколкото цената му примерно възлиза на не по-малко от 200 или 300 милиона? Към момента не! Възможно ли е това да бъде направено от частен инвеститор като концесия за строителство? Да, възможно е – организираме процедура, написваме едни първоначални параметри и се явяват трима или четирима кандидати. Разбира се, концесионерът има право, след като построи за негова сметка съоръжението, тоест той вложи тези 250 или 300 милиона, изгради го, да събира таксата за преминаване. Имаме три оферти, като сме сложили максимален таван на таксата тя да бъде примерно пет или десет лева. В първата оферта кандидатът предлага да построи съоръжението, да събира таксата и твърди, че ще си възстанови разходите след 55 години; вторият кандидат твърди, че ще се случи след 65 години; третият твърди, че ще случи след 70 години. Ние избираме този, който е предложил най-кратък срок – това е логиката.
Само припомням, че в Закона за обществените поръчки нямаме ограничение колко може да струва километър магистрала, или колко може да струва километър път. И досега все пак не сме стигнали до това един километър магистрала да струва един милиард, по простата причина че винаги има конкурентен сблъсък включително и на цените. Същото е по отношението на срока.
Уважаеми колеги, не спекулирайте! Няма как чрез концесия да бъде продаден държавен актив. Специално юристите, пък и всички останали би следвало да знаят, че при концесия държавата не се разделя със собствеността. Тя дава другиму правото да я ползва, тя не се разделя със собствеността.
Уважаеми колеги, призовавам Ви да подкрепите този текст, защото той е добър, модерен, отваря нови възможности. Може би има технически детайли, които да бъдат изчистени, но това спокойно може да се случи в процедурата между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, дебатът беше закрит. Чухме отговорите на повдигнатите въпроси в изказванията на народните представители от вицепремиера господин Дончев.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2016 г.
Гласували 140 народни представители: за 75, против 38, въздържали се 27.
Предложението е прието.
С това приключихме Законодателната част от днешното пленарно заседание.

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 1 юли 2016 г. – 7 юли
2016 г.:
Постъпило е питане от народния представител Вили Илков към Теменужка Петкова – министър на енергетиката, относно напредъка по осъществяването на газовите връзки на Република България с Гърция, Турция, Румъния и Сърбия. Следва да се отговори писмено до 19 юли 2016 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Станков към Десислава Танева – министър на земеделието и храните, относно политиката на правителството за увеличаване броя на животните в България, осигуряване на достатъчно продукти от животински произход за задоволяване потребностите на вътрешния пазар и износа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 юли 2016 г.
Постъпило е питане от народния представител Слави Бинев към Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционната политика и държавната администрация и министър на вътрешните работи, относно политика по засилване на борбата срещу злоупотребата със средства и фондове на Европейския съюз. Следва да се отговори писмено до 20 юли 2016 г.
Постъпило е питане от Кристиан Вигенин към Даниел Митов – министър на външните работи, относно Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 юли 2016 г.
Писмени отговори за връчване. (Шум и реплики в залата.)
Колеги, върви пленарно заседание, което се излъчва пряко по Националната телевизия и Националното радио. Правостоящите депутати са повече от нормалния начин, по който трябва да бъдем по време на заседание!
Писмени отговори от:
- Румяна Бъчварова на три въпроса от народния представител Светослав Белемезов;
- Меглена Кунева на въпрос от народните представители Светослав Белемезов и Мариана Тодорова;
- Меглена Кунева на въпрос от Мариана Тодорова;
- Меглена Кунева на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- Николина Ангелкова на въпрос от Настимир Ананиев;
- Лиляна Палова на въпрос от Настимир Ананиев;
- Петър Москов на въпрос от Настимир Ананиев;
- Лиляна Павлова на въпрос от Слави Бинев;
- Лиляна Павлова на въпрос от Галя Георгиева и Петър Беков;
- Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Гроздан Караджов;
- Лиляна Павлова на въпрос на Клавдия Григорова – Ганчева;
- Лиляна Павлова на Дурхан Мустафа;
- Десислава Танева на въпрос от Слави Бинев – два въпроса;
- Десислава Танева на въпрос от Атанас Стоянов;
- Десислава Танева на въпрос от Чавдар Пейчев;
- Десислава Танева на въпрос от Методи Андреев;
- Зорница Русинова на въпрос от Методи Андреев;
- Зорница Русинова на въпрос от Дурхан Мустафа;
- Зорница Русинова на въпрос от Георги Гьоков;
- Зорница Русинова на въпрос от Иван Ибришимов;
- Даниел Митов на въпрос от Георги Кючуков и Иван Станков;
- Красен Кралев на въпрос от Петър Славов.
Декларация от името на Парламентарната група на АБВ.
Заповядайте, господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Декларацията от името на Парламентарната група на АБВ, която ще Ви прочета, имахме желание да бъде обсъдена в комисиите, на които е разпределена, и да бъде основа за Декларация на Народното събрание. За съжаление Комисията по външната политика не включи Декларацията в дневния си ред, а Комисията по отбрана отказа два пъти да я разглежда. Затова искам да Ви запозная с нейното съдържание тук, в залата.
ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на АБВ за неучастие на Република България в нови военни формирования и военни дейности в Югоизточна Европа и района на Черно море
Парламентарната група на АБВ и Политическа партия АБВ,
Като подчертават подкрепата си за пълноценното участие на страната в международните усилия за укрепване на мира и изграждането на колективната система за сигурност в Европа;
Като потвърждават решимостта да носят отговорностите и ползват правата, произтичащи от членството на България в Европейския съюз и НАТО,
Като се ръководят от необходимостта от стриктно следване на националните интереси в рамките на основните външнополитически приоритети на Република България;
Като подчертават ангажимента си към активна политика на правителството и парламента в Югоизточна Европа и Черноморския регион с цел укрепване на сигурността и стабилността, които да гарантират благоприятна среда за бизнес и инвестиции, за добросъседски връзки и контакти на всички равнища;
Като се ръководят от желанието за запазване на активни отношения със страните от региона на равноправна и взаимноизгодна основа, с акцент върху развитието на търговско-икономическите връзки и особено на отношенията в областта на енергийната сигурност,
ДЕКЛАРИРАТ:
Политическа партия АБВ ще продължи да дава своя принос за развитие и задълбочаване на сътрудничеството между държавите с цел намирането на общ подход и реализирането на ефективни съвместни действия за укрепване на сигурността в регионален и европейски мащаб.
Политическа партия АБВ потвърждава подкрепата си за всички действия, генериращи стабилност в Югоизточна Европа и Черноморския регион и допринасящи за намирането на общ подход в областта на сигурността и отбраната по пътя на диалога и преговорите.
Политическа партия АБВ подкрепя всички усилия за нормализиране и стабилизиране на обстановката в района на Черно море и е готова и способна да участва активно във формирането и провеждането на общи позиции и политики в областта на сигурността и отбраната, и в частност нейното регионално измерение като неотменна част от съюзническите ни права и задължения в рамките на Европейския съюз и НАТО.
Политическа партия АБВ се обявява против всякакви форми на военно противопоставяне в региона, включително чрез изграждането на нова военна инфраструктура и военни формирования и разполагането на оръжия и въоръжени сили и не приема територията й да бъде използвана за такива цели.
Политическа партия АБВ разглежда съвместното използване на български военни съоръжения и участието си в съвместни военни дейности единствено като средство за повишаване на отбранителната способност на страната и повишаването на оперативната съвместимост на българските въоръжени сили с въоръжените сили на съюзниците ни.
То би трябвало да се осъществява на основата на зачитане на интересите, суверенитета и законите на Република България и на целите и принципите на Устава на ООН и да не е насочено против други страни.
Политическа партия АБВ ще преценява подкрепата си за всяка инициатива за военно регионално сътрудничество в басейна на Черно море и Черноморския регион, както и в Югоизточна Европа като цяло, като отчита необходимостта от предотвратяване на напрежението и надпреварата във въоръжаването и съхраняване на стабилността и добросъседските отношения с държавите от региона.
Водена от горното, Политическа партия АБВ не подкрепя инициативата за създаване на общ Черноморски флот и настоява президентът и правителството да се придържат към изложените по-горе позиции на срещата на върха на НАТО във Варшава на 8 и 9 юли 2016 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кючуков.
Уважаеми колеги, продължаваме с парламентарния контрол.
Първи на въпроси ще отговаря господин Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика.
Питане ще му бъде отправено от народния представител Иван Славов Иванов относно процеса на приватизация и следприватизационен контрол.
Господин Иванов, заповядайте да формулирате Вашето питане.
ИВАН СЛ. ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наскоро Народното събрание прие Отчет за състоянието на процеса за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Надзорния съвет на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. Въпреки голямото мнозинство при приемането на отчета, безспорен факт е, че той съдържа обезпокояващи данни относно резултатите и ефективността в работата на приватизационните държавни органи.
От равносметката в доклада се разбира, че 2014 г. е най-слабата за последните 6 – 7 години, при това още по-смущаващо обстоятелство е, че причините за негативния баланс са изключително субективни, а това означава, че тези причини са били предотвратими. Няма как да се обясни, че структурни промени – да разбираме почти 50% намаляване на персонала в Агенцията, се предприемат, защото няма достатъчно стаи за настаняване в предоставеното ново местообитание на служителите на Агенцията. Служебното правителство пък на практика спира всички процедури, макар правомощията му в приватизационния сектор да са същите, каквито и на избираното от парламента правителство.
От отчета се разбира също, че броят на обектите, по които Агенцията е работила, е относително голям, но завършилите със сделка процедури са твърде малко, което пък налага извода за удивително ниска ефективност на държавния приватизационен орган. Приходите от дейността на Агенцията в първата отчетна година значително отстъпват на разходите за издръжката й – при близо три милиона приходи, близо четири милиона са разходите за нея. Втората отчетна година балансът е незначително по-благоприятен, но отново неокуражаващ за национален принос на Агенцията.
Уважаеми Заместник министър-председател, би трябвало и Вас да Ви смущава такава оценка за изпълнителен държавен орган, който разходва, а не създава национален доход.
Като си давам сметка, че приватизационният и следприватизационният процес, наред с процесите по възстановяване на собствеността, бяха и са все още базисни за преустройство на българската икономика в пазарните условия и заради субективните обстоятелства, които продължават да снижават индустриалното ни производство, националния ни доход и неговия принос, Ви моля да ми отговорите: какви мерки като вицепремиер с ресор икономическа политика ще предприемете, за да бъде следприватизационният контрол фактор за растеж на дела на националната индустриална мощност в икономиката на държавата ни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Времето просто го разцепихте, за което благодаря.
Уважаеми господин заместник министър-председател Дончев, имате думата да отговорите в рамките на пет минути.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Не можах да разбера нюанса на въпроса – дали трябва да отговарям за разполагаемите стаи в Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, за ролята на приватизационния контрол или за ефекта му за развитието на икономиката.
Понеже държа на тезата, че в парламента трябва да се водят по-скоро концептуални и съдържателни разговори, ще се опитам да се фокусирам върху третия нюанс – ролята на следприватизационния контрол по отношение на състоянието на икономиката.
Все пак като коментирате по-ниски приходи, нека да напомня, че приватизацията по-скоро приключи. Най-силните й фази бяха в предишни години. Факт е, че към момента са приватизирани 66% от всички дълготрайни държавни активи. От тях индустриалните такива са приватизирани на почти 100%, тоест няма останали държавни индустриални производствени активи, с изключение на тези, които попадат, разбира се, в забранителния списък.
Подобни резултати няма как да бъдат изненада.
Но по същество, защото не отричам – темата е важна, макар че основният акцент на следприватизационния контрол е спазването на обществения интерес. Ако някой е поел ангажимент в рамките на приватизационния договор, той да го изпълни.
По-сложен е въпросът каква е ролята и какъв е ефектът по отношение състоянието на икономиката. Напомням, че в приватизационните договори за продажба освен изплащане на покупната цена, обикновено са уговорени основно следните задължения: за извършване на инвестиции, за поддръжка на трудова заетост, за неразпореждане с придобитите акции и дялове или неразпореждане с активи, за запазване на основния предмет на дейност и свързани с екологичната обстановка. Някои от тези задължения като фактори в индустриалното производство оказват влияние върху производителността например инвестициите, квалификацията на работната сила, иновациите.
От друга страна, някои от изискванията по договорите за приватизация биха могли да окажат възпиращо влияние върху производителността на предприятията, като разходите за труд, включително и ограничението за неразпореждане с дълготрайни материални активи.
Увеличаването на инвестициите, както и инвестиции в дълготрайни активи са основен двигател на икономическия растеж. Чрез привличането на инвестиции, увеличаването стойността и качеството на закупеното имущество се подобрява производителността в българската индустрия.
В тази връзка в сключените приватизационни договори от началото на процеса на приватизация е договорено извършването на инвестиции в общ размер над 7 млрд. лв. Позволете да отбележа, че личното ми становище е, че те можеха да бъдат много повече.
Повишаването на производителността зависи и от човешкия капитал, и от качеството на работната сила, и от нейната квалификация. В тази връзка в приватизационни договори са заложени задължения за поддържането на трудова заетост и редица социални задължения, като Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол осъществява контрол върху така наречените „социални задължения“.
Иновативността на предприятията в следприватизационната фаза няма как да бъде контролирана в повечето случаи, защото много трудно можем да заложим в рамките на приватизационния договор ангажимент към едно предприятие колко иновационно да бъде и по какъв начин се измерва това. Все пак следприватизационният контрол представлява стремежът на държавата да запази контрол на ресурсите в дадено предприятие чрез стриктно следене изпълнението на залегналите в приватизационните договори задължения и в случай на неизпълнение, прилагане на договорените санкционни разпоредби. В тази връзка от влизането в сила на Закона за приватизация и следприватизационен контрол през 2002 г. към настоящия момент, в резултат на осъществен следприватизационен контрол, са постъпили суми в размер на близо половин милиард лева – 489 милиона.
Предвид изложената информация може да изведем следните тези: действията по следприватизационния контрол имат по-скоро положително въздействие. Производителността на индустрията е многокомпонентен параметър, измерващ, отразяващ конкретно параметрите на труда, техниката, организацията на процесите.
Следприватизационния процес не може да бъде насочен към гарантиране единствено растежа и производителността в индустрията. Позволете ми да повторя тезата си от началото, че основната функция на следприватизационния контрол е да гарантира спазването на договорите, защита на обществения интерес. Той трудно би могъл да действа като инструмент за насърчаване на икономическия растеж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Иванов, можете да зададете до два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ИВАН СЛ. ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, Уважаеми господин Председател.
Благодаря Ви за отговора, уважаеми господин Вицепремиер.
Обърнах се към Вас заради доверието, което имам към Вас като практичен и отговорен фактор в изпълнителната власт. Нямам съмнение в ролята на субективния фактор и поради това се спирам на несвършеното от изпълнителните органи за отчетния период. Целта ми беше да заостря вниманието Ви върху способностите да анализирате, оценявате и санкционирате видимо неефективни органи, които Народното събрание и правителството създават.
Оценявайки тези обстоятелства, разбира се, малко съм разтревожен от оценката Ви, че приватизационният процес е завършил, защото в отчета, който сме анализирали, се изтъкват факти, от които разбираме, че дори и управители на държавни дружества заявяват отказ от даване на необходимите документи, за да се проведе съдебната процедура. Дори само този факт е доказателство, че процесът не е завършил, напротив. Бих Ви препоръчал да обърнете наистина детайлно внимание върху отговорностите, които Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол и Надзорният съвет към нея подценяват и не разбират достатъчно отговорно.
На следващо място бих си позволил да попитам дали сезирате възможности в териториалните структури на държавата, които да дадат още по-ефективни предпоставки за осъществяването на приватизационен процес и следприватизационен контрол?
На следващо място, тъй като отчетът завършва с информация относно прехвърлянето на отговорности от Агенция „Приватизация” към Министерството на финансите, дали не откриваме по-голям потенциал в Министерството на финансите за събирането на приходи, които са дължими на държавата, отколкото структури, които доказват, че не реализират ефективно правомощията си? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Дончев, имате до 3 минути да отговорите на двата уточняващи въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Иванов, неслучайно в първата част на отговора казах, че темата е съществена. Може би не процедурата по парламентарен контрол е този формат, в който да проведем необходимия дебат, защото той има няколко ракурса: първият е исторически, или дали приватизацията в България протече по най-добрия начин. Отговорът е: „Категорично „Не!”. Не само като стойност, като пари, които държавата е добила, за да се раздели с активите си, особено индустриалните такива, а от гледна точка на намирането на най-добрия стопанин. Предполагам, че тук с Вас ще имаме консенсус, че това със сигурност не се случи по най-добрия начин и витални активи, предприятия, които можеха да намерят своя добър собственик, да работят, да атакуват международните пазари, както са го правили преди, бяха разрушени. За съжаление, това не е нещо, което можем да решим с магическа пръчка и не можем да върнем времето назад.
Аз коментирах, че приватизацията по-скоро приключва – в основната си част, особено по отношение на индустриални ефекти. Разбира се, все още има процедури, които са несравними като стойност на това, което е протекло към момента – това, което е приватизирано.
Тук има още две теми. Да, има и останали държавни дружества, и държавни дялове в редица дружества, които е редно да се приватизират, особено като гледате текущите им резултати. Това са сфери и сектори, където държавният мениджмънт може би не се справя по най-добрия начин. Подобна е и ситуацията с повечето от така наречените „остатъчни дялове”. Редно е там процесът на приватизация да бъде доведен докрай.
Да, прав сте, има съпротива. Има съпротива, в редица случаи принципалът на едно или друго дружество оказва системна съпротива, вадейки какви ли не аргументи защо въпросното дружество не може и не трябва да бъде приватизирано, като не виждам никаква логика държавата да се впуска в странни сектори като хотелиерството или недвижимите имоти например.
В същото време има активи, по които има дебат по темата „Приватизация”, по които личната ми позиция и не само личната, това е позицията на правителството, е, че там приватизация не може да бъде коментирана, включително и в газовата инфраструктура. Доколкото имаше предложения в преговорите с Европейската комисия, ключовите дружества в газовия сектор, специално „Булгартрансгаз”, една от мерките да се гарантира либерализацията на газовия пазар, е да се върви към приватизация. Отговорът на правителството беше: „Не!”. Работната група, която заседава в Брюксел тази седмица, българските представители получиха еднозначен инструктаж, че приватизацията не е опция. Това също е част от разговора, който примерно в Икономическата комисия с удоволствие бих провел, коментирайки всички тези теми и подтеми.
Опитвайки се да отговоря на един от конкретните Ви въпроси –дали виждам потенциал за включване на териториалните структури в държавата? Да, защото за разлика от централната власт, бидейки на мястото, имайки повече информация, съзнавайки ползата, която може да донесе приватизацията на един актив, е най-вече по отношение на подобряване на икономическата конюнктура, те биха действали много по-ангажирано, отколкото действат институциите на централната държавна власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Дончев.
Искате ли да вземете отношение? Заповядайте, господин Иванов, това е последната процедура.
ИВАН СЛ. ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, благодаря Ви за сериозния подход, който срещнах във Вашето разбиране по проблема. Задачата ми беше да обърна вниманието Ви към него и нося усещането, че ще имаме развитие, което би могло да се отрази и в законодателни промени, и в оперативни действия като ръководител. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Господин Дончев, процедурата по парламентарен контрол към политиката, която управлявате, за днес приключи. Желая Ви успешен ден нататък!
Сега, уважаеми колеги, преминаваме към въпроси, отправени към заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката госпожа Меглена Кунева.
Първо въпрос към нея ще отправи народният представител Кристиан Вигенин относно българското председателство на Съвета на Европейския съюз след референдума във Великобритания. Въпрос, обсъждан често последните дни.
Господин Вигенин, имате думата да развиете Вашия въпрос.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители, Великобритания, която е част от така наречената „Тройка на председателството на Съвета на Европейския съюз”, заедно с Естония и България, проведе референдум, резултат от който е факта, че Великобритания ще напусне Европейския съюз. Разбира се, отваряме една скоба, за да кажем, че все още не е задействан чл. 50 от Лисабонския договор, официалната процедура не е стартирала, но така или иначе вероятността това да се случи е много по-голяма отколкото да не се случи – поне такива са индикациите, които идват от Великобритания. Това определено поставя под риск като цяло Европейския съюз, конкретно България, редица политики, но и в конкретния случай председателството на България, което следва да се осъществи във втората половина на 2018 г.
Този риск, разбира се, можеше да бъде предвиден на по-ранен етап, тъй като в момента, който беше обявено провеждането на този референдум, можеше да се очаква и този изход, който имаме към днешна дата. Аз самият неведнъж съм поставял този въпрос преди провеждането на референдума. За съжаление, струва ми се, че в нито едно от официалните решения и документи, които бяха предложени и приети в този период, този риск не беше отчетен – за възможното излизане на Великобритания от Европейския съюз, и съответно крайно нелогичната възможна стъпка, Великобритания макар все още да не е излязла през 2017 г., да води председателство, което би трябвало да урежда въпросите по нейното напускане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Въпросът Ви, уважаеми господин Вигенин? Времето напредна.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ще стигна и до въпроса. Имам две минути, господин Председател, и ме прекъсвате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Имате точно две секунди.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, след като ме прекъснахте и не можах да стигна до въпроса. Моля да не прекъсвате народните представители преди да са изложили въпроса и в предвиденото в Правилника време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да спазвате времето.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля да не ме прекъсвате и да спазвате правомощията си също така.
Бих желал, госпожо Вицепремиер, да попитам какви са възможните решения пред Европейския съюз в тази ситуация и какви предложения смята да направи България пред партньорите в тази връзка, така че българското председателство да не бъде застрашено от технически и политически провал? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Отговор, уважаема госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, все още няма решение, което със сигурност да променя поредността на председателствата. Разбира се, обаче след референдума във Великобритания ситуацията е коренно променена. Европейският съюз никога не е изпитвал, а и Лисабонският договор е един все пак сравнително нов договор, никога не е изпитвал подобни сътресения и не е бил поставян в ситуация, в която е поставен сега. Така че разговорите, както знаете, минават и през Правната служба на Съвета, и през предложенията и обсъжданията с останалите две институции, каквито продължават да се водят и в момента.
Аз бях на Съвет „Общи въпроси” веднага след референдума. Референдумът беше на 23-и, нашият Съвет беше на 24-и, и в изказването, което направих, което съдържаше оценка на политическата ситуация, изобщо за развитието на Съюза, едно от нещата с настояване за повече яснота, беше въпросът с триото и с българското председателство като част от него. Впрочем в това трио има две страни – Естония и България, които ще бъдат за първи път председатели. Ако има нещо добро в тази ситуация, това е, че Естония, която е също за първи път, е преди нас и, както знаем, последните шест месеца са винаги най-интензивните за подготовката на едно председателство. Тоест ние имаме споделена тревога и споделено желание за изясняване на тази ситуация.
Веднага проведох консултации с Генералния Секретариат на Съвета, както и моите колеги – постоянният представител там, нашият посланик, както и на политическо ниво от моя кабинет.
Ето какво се очаква: до края на юли ще бъде внесен Проект на Решение за изменение за действащото решение за реда, по който ще се изпълняват ротационните председателства на Съвета на Европейския съюз до 2020 г. Това е Решение на Съвета 2007/5/ЕО, от 1 януари 2007 г. – това ще променяме. Предложението ще се внесе от Словашкото председателство и следва да се приеме с квалифицирано мнозинство. Поради малкото време искам да кажа, че според Лисабонския договор то трябва да бъде прието с единодушие, но ако мине през КОРЕПЕР – през постоянните представители във формат КОРЕПЕР 2, нашите постоянни представители, вземе се решение и се предложи като решение, което е безспорно, то може да мине като точка „А“ на всеки един от следващите съвети, тоест без дебат.
За нас, разбира се, по-благоприятна е ситуацията председателството ни да се запази в сега определената времева рамка. Имаше и такива идеи, че може да се удължат предходните председателства, но по всяка вероятност ще трябва да се адаптираме към новата ситуация. Ще излезем с позиция по отношение промените в периода на ротационното председателство. Приоритетите са ясни – политическите. Смятам обаче, че в Стратегическата програма на Европейския съюз за следващите пет години, както и Програмата на Европейската комисия, аз съм споделяла с Вас какви са приоритетите, тук ще имаме и много по-силни политически теми, които са свързани с бъдещето на Съюза. До края на месец юли ще можем да кажем как точно Европейският съюз ще реши – повтарям, с квалифицирано мнозинство поредността на председателствата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Вицепремиер.
Господин Вигенин, желаете ли реплика?
Заповядайте, до две минути е Вашето време.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Кунева, аз не мога да кажа, че съм удовлетворен от Вашия отговор, въпреки че, разбира се, съм наясно за неяснотите и несигурността, която владее Европейския съюз в момента, включително и по този въпрос. Струва ми се, че не можем просто да стоим и да чакаме някой друг да реши вместо нас как си представяме тази ситуация. Какво имам предвид? В края на краищата за мен е важно ние самите да направим нашия анализ дали изобщо ще бъдем в състояние да се подготвим адекватно за шест месеца по-рано, защото, ако вярваме на Ваши официални изявления, на работата, която е извършена до момента, определено още преди три месеца казахте, че има закъснение в подготовката, месец по-късно беше направена новата структура или така нареченият щаб. Като че ли малко повече усилия досега хвърляме в правенето на структури и по-малко в реална работа по председателството. Този механизъм тепърва предстои да видим дали и как ще заработи.
Струва ми се, че ако ние се подадем на инерцията и не си направим този анализ, оставим някой друг да реши вместо нас, че шест месеца по-рано трябва да сме готови, мисля че този щаб, който направихте сега, трябва наесен трябва да стане кризисен щаб, а догодина сигурно да въведем военно положение, за да се справим с техническата страна на въпроса, а да не говорим пък за съдържателната, тъй като очевидно всички водени до момента разговори по отношение на приоритетите в рамките на тройката, сега ще трябва да бъдат преосмислени от гледна точка на това с какво Естония и България по време на техните председателства ще се занимават. На практика, наново ще трябва да започнем да вършим немалка част от работата. Вместо да стоим и да чакаме, мисля, че е редно реално да си дадем сметка можем ли наистина да изтеглим с шест месеца това председателство и ако не можем, да търсим други варианти, защото след нас (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) например е Австрия, която вероятно би могла като вариант да замести Великобритания – такъв тип, по-гъвкави решения, които да не поставят под риск и провал първото председателство на България, което наистина се надявам да бъде успешно – това го иска всеки един от нас. Като отправяме тази – разбирайте го и като критика, и като насърчение, то е защото искаме да успеем, а не, за да правим празна партийна пропаганда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Дуплика, госпожо Вицепремиер Кунева – имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Разчитам на Вашата дума, господин Вигенин.
През есента ще предложа на парламента да се обедини около това българско председателство да не служи за нищо друго, освен за създаване на единство между различните парламентарни групи и изобщо в обществото. Думата „военна операция“, с цялото ми уважение, приемете го като шега, употребих аз, още в началото, когато поех този ресор и казах, че българското председателство е нещо като военна операция, затова и имаме щаб. Това продължава да бъде така, вероятно с още по-голяма интензивност. Аз смятам, че организацията на председателството е най-важното. По отношение на приоритетите аз нямам притеснения, че Финансовата рамка ще бъде в рамките на нашия интерес, че Енергийният съюз ще бъде в рамките на нашия интерес, все пак знаем, че ние избираме три приоритета от десет съществуващи – в това няма съмнение.
За Австрия – дали тя ще замести Великобритания или ще бъдат вдигнати просто с шест месеца всички председателства, между другото това ще съвпадне с избори в Австрия, така че може да има и друго развитие – давам Ви знак за това, затова ще се мисли.
Естония вече е изразила готовност да се справи с този въпрос. Как може да бъде компенсирано? Разбира се, с много сериозни вътрешни преструктурирания. Аз ще използвам администрацията на останалите министерства и на Външно министерство за щаба, тоест това ще бъдат запознати хора, за които няма да е трудно да навлязат бързо. Ще имаме вероятно проблем с бързината, с която трябва да се случат обществените поръчки, защото става въпрос за ремонт, за техника, за превод, за пропускателен режим, тоест за регистрацията, задвижваме по-бързо обучението на служителите, тоест те по-рано ще трябва да излязат от преките си задължения в съответните министерства, за да може да има много интензивен тренинг. Тъй като е обявена обществена поръчка, той ще започне масово по всяка вероятност от началото на следващата година, но преди това имаме вече запълнено от месец септември такива обучения, които започват с председатели и заместник-председатели на работните групи. Аз самата ще обиколя всички министерства следващата седмица, за да може колега по колега, на място, да говоря за тяхната готовност.
Господин Вигенин, аз наистина ще разчитам на подкрепа и искам да Ви кажа, че все пак председателството е състояние на духа и ако ние сме обединени и направим това, което Вие казвате – единен знак, като нация аз мисля, че ще успеем. Благодаря Ви за загрижеността и ще Ви държа информиран през цялото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Следва въпрос към Вас от народния представител Радан Кънев относно нов пропускателен режим в 9. Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“.
Заповядайте, господин Кънев, доколкото знам, Вие сте учил там. Имате думата.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на образованието! На сайта на 9. Френска езикова гимназия беше публикувана информация за въвеждане на нов пропускателен режим в училището с магнитни карти, като беше изпратено и писмо до родителите на учениците в това училище, като и от двата текста, особено от този на писмото произлизаше изводът, че допускът през новата система за влизане с магнитни карти ще се осъществява изключително с банкови дебитни карти на Първа инвестиционна банка, както и че по тези дебитни карти ще бъдат превеждани стипендиите на над 300 отличника, които учат към момента в 9. Френска гимназия.
Естествено, че няма данни подобно нещо да е незаконно, но то незабавно предизвика сериозни тревоги. На първо място, че е налице лобизъм всички стипендии да се изплащат чрез една определена банка, а не по избор на родителите и техните деца.
На второ място, че може би най-престижното софийско училище започва да извършва реклама на една определена финансова институция, тоест на частно търговско дружество. По-сериозното притеснение е, че по този начин всъщност пропускателният режим в училището се поставя в зависимост от едно частно търговско дружество, защото който издава дебитните карти, той и блокира дебитните карти, тоест може да се окаже, че ако някой родител примерно има неизплатен кредит към Първа инвестиционна банка, на следващия ден детето му не може да влезе в училище. Мисля, че е ясно и на символно ниво, това е един неприятен прецедент – да се влиза в училище с банкова карта.
В тази връзка моите въпроси са: дали подобни практики са допустими от гледна точка на Министерството на образованието и науката, дали е извършена проверка и какви са вследствие на тази проверка предприетите мерки? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Уважаема госпожо Кунева, имате възможност да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кънев, нека най-напред все пак за яснота да цитираме, което и Вие направихте, препратката към сайта на гимназията – от 30 юни, е написано накрая следното: „Желанието на ръководството на 9. Френска езикова гимназия не е да задължава родителите да бъдат клиенти на определена банка, а да им предостави допълнителна възможност“, и от 28 юни 2016 г. – същото е и съдържанието на писмото до родителите, е казано: „Ако някои родител категорично не е съгласен детето му да притежава такава дебитна карта, ученикът ще получи магнитна карта за достъп, себестойността на която ще се заплаща – 2 лв., със срок за ползване, докато детето е ученик в гимназията.“
Разбира се, обаче по конкретния случай, който е предизвикал и вниманието на парламента и на медиите, направихме веднага проверка. Нито информацията, публикувана на сайта на училището, нито писмото до родителите, както нарочно цитирах, съдържа текст, който да подвежда, че издаването на банкова карта е задължително. Два дни след публикуване на първоначалното съобщение излезе и това много важно уточнение.
Въпреки факта че няма директно нарушение на нормативните актове, действащи в системата на народната просвета, от страна на ръководството на 9. Френска гимназия, смятаме, че трябва да има пояснение, но първото пояснение на Вашия отговор на въпроса е за санкциите към 9. Френска езикова гимназия – моят отговор е отрицателен, санкции към гимназията няма и няма да има.
Въпреки това вземам повод от конкретния казус, за да изложа някои принципни позиции на Министерството. Дори да е похвално, че има инициатива да се повиши сигурността на живота и здравето на учениците в училищата, такова задължение произтича и от действащата законова уредба, а в конкретния случай има и писмо на Регионалния инспекторат по образованието София-град, относно необходимостта от предприемане и засилване на мерки за сигурност.
Второ, по принцип заслужава да бъде окуражена практиката училищата да се възползват от съвременни технологични възможности, които биха улеснили семействата на учениците, но това, което Министерството препоръчва, и моделът, който ние насърчаваме училищата да прилагат, е повече конкурентност и прозрачност. Редно е например да се даде информация как се избира точно тази банка, били ли са поканени други банки да дадат предложение, те отговорили ли са, това ли са били най-изгодните за родители и ученици условия?
Има други училища, с които може да се даде положителен пример, тъй като такава практика на коректност и откритост е установена, дори да няма формално законово изискване за това. Вие сте се видели с ръководството на гимназията и мисля, че Вашето изказване след това виждане бяха доста позитивни.
Смятам, че защитата на потребителите, дори и на малките потребители, трябва да бъде на много високо ниво. Правото на избор е свещено право за потребителя – преди това е била друга банка, тя също би трябвало да бъде подложена на подобен подход.
Изобщо, нека хората да знаят какво избират и това да бъде тяхно свещено право, независимо дали са ученици или става въпрос за вече пораснали потребители. Благодаря Ви, продължаваме да следим въпроса, уверявам Ви, че няма да пропуснем реакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
Желаете ли реплика, уважаеми господин Кънев? Да.
Имате думата за реплика.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Кунева, благодаря много за отговора.
Искам да уточня, че аз приветствам като родител – детето ми ще бъде в първи клас тази година, мерките за сигурност от този тип в българското училище и се надявам да стават все повече, защото всички знаем, че има и рискове, има и проблеми. Приветствам и начина, по който ръководството на 9. Френска гимназия реагира, след като въпросът стана публичен, излезе в медиите, чуха се притесненията на родители и ученици. Мисля, че реакцията им беше бърза, навременна, чрез максимално предоставяне на информация на родителите, на учениците и на медиите, както и чрез изчистване на очевидно проблемни текстове, както на сайта, така и в писмото на родителите. Включително и това, че ако в краен случай някой не иска с банкова карта, ще му се намери друг вариант, а вече е съвсем ясно, че наесен влизането в гимназията ще бъде, на първо място, с магнитна карта, издадена от училището. Тази магнитна карта ще бъде безплатна, тоест тези два лева са отпаднали, и всичко свързано с банковата карта е вече един резервен вариант, по желание на родителите, ако те предпочитат да става по този начин.
В този контекст много се радвам и че отговорът Ви е, че няма санкции. Очевидно става дума за случай, в който комуникацията е по-добрия модел за решаване на проблема, отколкото санкциите.
В заключение, ще изложа мнението си, че наличието на по-добри или по-лоши практики в различни училища може би трябва да ни наведе на мисълта, че не би трябвало банките да осигуряват сигурността на българското училище или достъпа до него. Нищо лошо няма, всички ние искаме някой ден, както в Естония, с един носител, с една магнитна карта да си решаваме всички проблеми, свързани с публични услуги, пък и с банкови услуги, но е добре тя да бъде държавна, а да не бъде частна. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тоест не всичко да бъде в ръцете на банковата ни карта, а банкова ни информация в личната ни карта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
Дуплика?
Заповядайте, уважаема госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Искам да бъда абсолютно ясна, че това, което са публикували на страницата на 9. Френска гимназия, е още преди въпросът да стане, така да се каже, масово обсъждан. Затова именно смятам, че санкции към ръководството на гимназията няма основание да наложим. А иначе, всеки опит да се направи така, че в гимназиите да има сигурност, да има повече от една техническа възможност, мисля, че е полезно, както и училищата да направят така, че да привлекат колкото се може повече подкрепа, ако родителите и учениците желаят това, което да не струва нищо на учениците. Това е тяхно право. Затова именно смятам, че директорката не е направила – аз впрочем съзнателно не съм се виждала лично с нея, защото не смятам, че трябва да стресирам по този начин директорката, но мисля, че тя е постъпила разумно, спокойно и при откритост.
Надявам се, че всеки един такъв добронамерен дебат ще даде предупредителен знак колко е чувствително обществото ни към това да гарантираме избор, но едновременно с това и да стимулираме самостоятелното и практичното мислене на всеки един директор, който иска училището му да е най-добро.
И понеже Вие сте завършили тази гимназия, господин Кънев, надявам се, че по отношение на това желание и тази амбиция на Френската гимназия, тя ще намира подкрепа и при положителни оценки на всеки един неин бивш ученик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
Следва последен въпрос към Вас. Той е от народния представител Велизар Енчев и е относно конкурсът за лектор по българистика в Виенския университет.
Заповядайте, да развиете Вашия въпрос, уважаеми господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, госпожо Министър, уважаеми колеги! Министерството на образованието и науката обяви конкурс за лектори по български език, литература и култура за академичната 2016 – 2017 г. в чуждестранни университети, сред които е и Виенският университет. До конкурса за лектор по български език, литература и култура във Виенския университет, редом с другите кандидати, е допуснат преподавател, госпожо Кунева, от Пловдивския университет, който не е доцент, а главен асистент, а още по-странно е, че на второ място в класирането се намира доцент, който би трябвало да заема първото място.
По силата на научните обстоятелства, които би трябвало да са определящи в подобен конкурс, кандидатурата на главния асистент изобщо не би трябвало да бъде допусната. Тя би трябвало да отпадне още при разглеждането на документите, тъй като не отговоря на първото и най-важно условие, при това поставено от Виенския университет, а то е кандидатът да е хабилитирано лице, за да може да води и да помага на докторанта. Тук искам да подчертая, че в света едва ли има университет, в който нехабилитирани лица ръководят докторанти, всъщност това не е прието и у нас.
Във Виенския университет, госпожо Кунева, който е сърцето на славистиката от момента на нейното зараждане, все още има – и слава Богу, лекторат по български език, по българистика, докато в много други университети той е закрит и на негово място бързо и безпроблемно се настанява македонистиката, чиято кауза, знаем, е откровено антибългарска.
Пренебрегвайки изискванията на приемащата страна, в случая Виенския университет, и провеждайки „конкурс“ по български, в лошия смисъл на думата, за свой човек, мисля, че доброволно абдикираме от трудно завоюваните позиции в европейските университети и сами се дискредитираме пред тях с този пример.
В този смисъл смятам, че българската страна би следвало стриктно да спазва условията, поставени от Виена.
Затова моят въпрос към Вас е следният. Какво ще предприемете като министър, за да се възстанови регламентът и конкурсът да излъчи кандидат напълно отговарящ на изискванията на Виенския университет, а и на българските правни норми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Заповядайте, госпожо Вицепремиер, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, господин Енчев! Специално ще се обърна и към господин Желев, защото това беше въпрос, който ми беше зададен от него на блицконтрола. Обещах, че ще бъда по-подробна днес, когато отговарям на Вас.
Прав сте, такъв конкурс е допуснат. Вярно е, че същият кандидат е получил най-много гласове от комисията и поради това е бил класиран на първо място. Но преди да бъдат изпратени предложенията до приемащата страна – чуждестранното висше училище, кандидатурата трябва да получи одобрение от мен като министър на образованието и науката.
Държа да отбележа също и че до приемащата страна се изпращат кандидатурите на класирания на първо място, както и следващите двама резерви. Но практиката показва, че често университетите не се влияят от подредбата, която им е предложена. В много случаи избират за лектор кандидат измежду така наречените резерви. За този конкретен случай не дадох одобрение – питате ме какво ще направя, не дадох одобрение и върнах случая в комисията за ново разглеждане, така че кандидатурата на човека, който не отговаря на специфичните изисквания на Виенския университет, няма да бъде изпратена на приемащата страна.
Защо се стигна обаче до това положение е по-важното да Ви кажа на Вас. Конкурсът за избор на лектори по български език и литература се провежда от специално назначена комисия с моя заповед. В състава на комисията за избор на лектори влизат преподаватели – доценти или професори по българистика и езикознание от водещи български университети. Правилата на комисията също се утвърждават със заповед на министъра на образованието и науката. В този случай искам да Ви кажа, че това не съм аз. Тези правила не са одобрени от мен, а от предишен колега. Правилата съдържат изисквания към кандидатите, които са изброени, но е упомената възможността приемащата страна да постави свои собствени специфични изисквания, само че е допуснат пропуск. Не е разписано, че още при разглеждането на документите отпада кандидат, който не отговаря и на двете категории изисквания кумулативно. Аз считам, че е пропуск и ще го променя.
След като вниманието ни беше привлечено от Вас, комисията не е нарушила формално правилата, кандидатурата на въпросния преподавател е отговаряла на условията, разписани в същите тези правила преди това. Но от там нататък всеки член на комисията гласува с таен вот по вътрешни убеждения. Не бих искала да презюмираме ние всички тук – в тази зала, че комисията, където са учени с много голям авторитет, нямаме чак толкова много българисти, са действали от користни подбуди. Всеки един от тях, като доказан специалист в областта си, е подкрепил кандидата, когото е сметнал за най достоен.
Държа да отбележа, че от протокола на заседанието на комисията е видно, че въпросът е бил дискутиран. Това, че кандидатът не отговаря на специфичните изисквания на Виенския университет и е бил дискутиран от мой представител – от представител на МОН…
При това положение мога да направя следното заключение: преразглеждам всеки един случай поотделно, тоест преразглеждам правилата, а не мога да преразгледам всеки един случай поотделно, но при възникнало и най-малко съмнение за нередност след получения сигнал, веднага разгледахме случая и предприехме мерки в следните насоки:
Първо, за конкретния случай беше взето решение по целесъобразност: повтарям, кандидатурата няма да бъде изпратена до Виенския университет.
Второ, комисията не е извършила формално нарушение и аз призовавам да проявим уважение към техния авторитет като хора с високи професионални качества.
Трето, в моите правила е да изменя правилата, по които действа комисията и ще го направя така, щото действително да бъде невъзможно да се получи такава ситуация отново.
Благодаря и на двамата народни представители, които ми обърнаха внимание на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Вицепремиер.
За реплика народният представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Да, госпожо Кунева, това е един от редките случаи, в които искам да Ви благодаря най искрено за Вашата позиция.
Първо, това, което съобщихте, че кандидатурата няма да бъде изпратена на Виенския университет, тъй като не отговаря на изискванията както на приемащата страна – Виенския университет, а така и на нашите правила, още повече, че гарантирате, че ще измените и правилата, което е още по-важно, тъй като тези правила, които до момента са били в сила, дават възможност за подобно нарушение.
Използвам повода да кажа, че наистина не би трябвало в бъдеще да се допускат подобни прецеденти, още повече, че в България доцентите и професорите не са се свършили, та един главен асистент да е по-ценен от тях.
Разбира се, тук ще изразя едно свое мнение за това решение, което е взето, тъй като се знае, че този кандидат, с цялото уважение към него, е бивш депутат, все пак това не е длъжност, не е позиция и не е достатъчно за хабилитация.
Така че още веднъж Ви поздравявам за Вашата категорична позиция да отмените, а по-точно да не изпратите неговата кандидатура във Виенския университет, но най-вече за Вашето намерение да измените правилата, които са довели до този неприятен прецедент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Енчев.
Ще ползвате ли право на дуплика? Не.
С това участието на вицепремиера Меглена Кунева в днешния парламентарен контрол завърши с отговорите на трите въпроса. Благодаря за Вашето участие.
Продължаваме с въпроси към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, която първо ще отговаря на въпрос от народния представител Славчо Атанасов.
Господин Атанасов, имате думата да развиете въпроса.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председателю, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Правителството на Република България отдели над 1 млрд. лв. за саниране на жилища на българските граждани. Програмата бе приета с огромен интерес от народа. В тази връзка искам да отправя следните въпроси към Вас: първо, до момента колко пари точно са усвоени за саниране?
Второ, какъв е точният брой на санираните жилища в Република България?
Трето, какъв е броят на жилищата, санирани в град Пловдив? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Както споменахте, от началото на Националната програма за енергийна ефективност и обновяване на жилищните сгради до момента бих казала, че наистина интересът към Програмата е доста висок, почти 4000 – 3800 са регистрираните сдружения на собственици с желанието да участват в Програмата. Одобрените за финансиране и сключени договори с общините са над 2400, почти 2500 сгради, които са одобрени за финансиране и в момента се изпълняват. Точната бройка е 1947 сгради на територията на цялата страна. От тях 25 са изцяло завършени и въведени в експлоатация, 102 сгради вече имат стартирали строително-монтажни дейности, а 1548 сгради са в процедура – едни са на етап избор на изпълнител, други са на етап техническо, енергийно обследване, конструктивно обследване. Всяка една от тези сгради е в някакъв етап на изпълнение и реализация на Програмата.
За въведените в експлоатация сгради и тези в изпълнение изпълнените средства са 63 милиона, 153 милиона са общо заявените за тези, които са в изпълнение. Очакваме в следващите месеци в резултат на тези около 700 тръжни процедури, които имаме в предстоящото сключване на договори, съответно тази сума да продължава да нараства.
По отношение конкретно на Пловдив. За Пловдив мога да кажа, че имаме 143 регистрирани сдружения на собствениците, имаме и сключени 84 договора с общината от тях, 84 са и подадените към Банката за развитие, а от тях са сключени 61 договора за целево финансиране. От тях за 54 сгради има започнати дейности, свързани с обследването – конструктивно и енергийно или стартиране на обществена поръчка за избор на изпълнител. Поръчката, която беше обявена, е открита процедура, обявена е на 4 юли за 54 сгради. Нейната индикативна стойност е 54 млн. лв. Срокът за подаване на документи е 9 август.
Надявам се, че общината максимално скоро ще направи необходимото набързо да проведе тази обществена поръчка, да избере изпълнител, за да може още в този строителен сезон да бъдат не само започнати, но и завършени сградите, защото опитът ни до момента показва, че в по-голяма част от случаите до два месеца, максимум до три успяват да бъдат изцяло завършени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, министър Павлова.
Заповядайте за реплика.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, по-скоро няма да е точно реплика, а ще кажа отношението си към отговора Ви.
Доволен съм от отговора Ви – точен, ясен, кратък и с абсолютно коректно посочени цифри. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Другото, което също искам да кажа, е следното. Радвам се, че от тази висока трибуна по такава важна програма цифрите чу целият народ. Всеки да си прави изводите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Госпожо Министър, преминаваме към следващия въпрос към Вас от народния представител Манол Генов относно финансиране от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което се предоставя на общините по разработена Програма за подобряване качеството на питейната вода.
Господин Генов, заповядайте да развиете въпроса.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос е относно финансиране от МРРБ, което се предоставя на общините по разработена Програма за подобряване качеството на питейната вода и намаляване загубите по водопроводната мрежа.
Преди броени дни, мисля в началото на май, при Ваше посещение в град Варна обявихте, че Министерството предоставя на община Варна 3 млн. лв. за реконструкция на водопровод, който е част от Програмата с проекти за подобряване качеството на питейната вода и намаляване на загубите по водопроводната мрежа.
От Вашите думи стана ясно, че Програмата е основен източник за инвестиции в отрасъла, а фондовете на Европейския съюз се превръщат в допълнително финансиране. Твърдите, че част от предвидените споразумения с общините, чрез които им се предоставят средства от бюджета на Министерството, вече са сключени.
Ето защо моля да ми отговорите: какъв е размерът на финансовите средства, предвидени за този род дейност или тази Програма, ако съществува такава? Какви са критериите за финансиране на тези проекти? Какви са начините, по които са набирани проектните предложения? Колко са сключените споразумения, с кои общини и с кои предстои да се сключат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, както знаете като човек с опит във ВиК бранша, всяка година съгласно Закона за държавния бюджет МРРБ има, макар и драстично недостатъчен за нуждите на ВиК сектора, бюджет за капиталови разходи за инвестиции в областта на водопровода, канализацията, пречиствателните съоръжения и подкрепа на населените места с проблемно водоподаване или населени места, в които водата съдържа манган или други опасни елементи.
Винаги като принцип европейското финансиране трябва да е допълващо към националното финансиране. Разбира се, в страни като нашата, където има недофинансирани сектори, какъвто е и секторът на ВиК инфраструктурата, европейските средства представляват голяма част от финансовия ресурс за сектора.
Секторът за ВиК инфраструктурата има три основни финансови източника.
Първо, това е Оперативна програма „Околна среда“, в рамките на която има възможност да инвестираме 2 млрд. лв., но както добре знаете, тя е с конкретни условия, които предварително трябва да бъдат изпълнени, за да насочим тези средства. Първото условие е да има окрупняване на ниво област на всички оператори в един оператор на една област. Второто условие е да има регионално прединвестиционно проучване и конкретни проекти. Третото условие е за населени места с еквивалент жители над 10 хиляди.
Вторият източник е Програмата за развитие на селските райони, по която също имаме възможност да инвестираме в селските райони във ВиК инфраструктурата. Условие отново е окрупнената и реформирана ВиК и управленска структура по места. Тя е за населени места с под 2 хил. еквивалент жители.
Между 2 и 10 хил. еквивалент жители няма европейско финансиране, а това е голяма част от населените места в страната, за които трябва да полагаме усилия със средства от бюджета, целево финансиране, със средства от бюджета на Министерството за капиталови разходи и по линия на фонд ПУДООС към Министерството на околната среда и водите, както и със заемни средства на общините или на ВиК дружествата.
Министерството в рамките на бюджета, с който разполага, а това са 23 млн. лв. за тази година, надявам се оттук нататък за всяка следваща година, както сме го предвидили и в тригодишната бюджетна прогноза – минимум с по 20, дори по 23 милиона годишно да подкрепяме инвестиции във ВиК сектора, приоритизирайки ги по три основни направления.
Първият основен приоритет са населените места, за които в момента има най-спешна нужда и най-големи проблеми с водоподаването; населени места, които имат проблем с качеството на питейната вода; довършване на стари, преходни проекти, започнати в предишни години; и защото винаги много важен критерий е броят население, което трябва да бъде обслужено – големи населени места, в които предстоят големи инфраструктурни проекти за ремонт и изграждане на улици, градска среда, градска или транспортна инфраструктура с европейско финансиране, каквито са 39-те големи града на територията на страната, за да можем успешно, качествено, ефективно и устойчиво да направим ремонтите на централната градска част в тези градове. Важно е да направим и подземната инфраструктура, за да не се окаже, че после заради аварии или неподменена подземна инфраструктура ще има аварии и ще унищожим тези реализирани проекти.
Общо сключените договори до момента са 20 с предоставени споразумения на общините в размер на 20 милиона. Останалите 3 млн. лв. са преходни проекти, на които Министерството е възложител и с тях то довършва инвестициите в този сектор от общия наличен за тази година бюджет от 23 млн. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Генов, ще вземете ли отношение?
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Госпожо Министър, не е сериозно да говорим, че основното финансиране са тези 23 милиона. Като ги съберем, за трите години ще станат 69 милиона. Можем ли да противопоставим 69 милиона на двата милиарда, както сама казахте?!
Може би основното инвестиране трябва да бъде от самите ВиК дружества, които генерират за тази цел приходи от населението.
Пред Вас съм поел ангажимент 100 дни да не Ви питам за ВиК реформата. Идва време и ще започне да питам.
Струва ми се, че ВиК реформата започваме да я удавяме и няма да я докараме доникъде. Поставяме под риск и средствата от Оперативна програма „Околна среда“.
Нека обаче оставим във времето да бъдат завършени трите стълба на реформата, да видим какво ще се случи и кога реално ще започнат да се усвояват средствата по тази Оперативна програма и по Програмата за селските райони, която цитирахте преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Имате възможност за дуплика, госпожо Министър. Няма да се възползвате.
Продължаваме с общ въпрос от народните представители Димитър Делчев и Настимир Ананиев за стартиране на строежа на лот 3 от автомагистрала „Струма“.
Въпросът ще развие господин Делчев.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Въпросът ми касае Благоевградска област и изграждането на автомагистрала „Струма“ в рамките на тази област.
На срещи с граждани често ми задават въпроса: докъде стигна отсечката. Завършването на отсечката между град Дупница и град Благоевград през миналата година доведе до значително облекчаване на трафика. В същото време оставащият участък от лот 3 на автомагистрала „Струма“ е един от пътните участъци в страната с най-голяма концентрация на ПТП и особено Кресненското дефиле. В частта от пътя от 17 км в Кресненското дефиле за три години има 182 катастрофи с 15 убити и 82 ранени според данни на Министерството на вътрешните работи. Тази година само за първите четири месеца има седем смъртни случая. Черната статистика е фрапираща, но, освен намаляването и доизграждането на автомагистрала „Струма“ ще подобри икономическите възможности на региона и аз дълбоко вярвам, че тя ще отклони трафик, който по принцип сега минава през Гърция и се качва на ферибота, ще го отклони през България, което ще доведе до повече транзитни такси и съответно печалба за региона от различни съпътстващи услуги.
Уважаема госпожо Министър, в свое интервю по време на предишното си посещение в Благоевград преди повече от месец заявихте, че до няколко месеца ще започне изграждането на две части от лот 3: Благоевград – Крупник и Кресна – Сандански и предстои обсъждане на проекта за трасето Крупник – Кресна.
В тази връзка искам да Ви попитам: кога е планирано да започне ефективното строителство на лот 3.1 и 3.3 от автомагистрала „Струма“ и тунела при Железница? Кога е планирано да приключи обсъждането на проекта за лот 3.2 и докога очаквате да получите отговора от Европейската комисия за финансирането на проекта?
Предварително Ви благодаря за отговора, защото гражданите в Благоевградска област наистина се надяват това да се случи бързо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Делчев.
За своя въпрос в очакване на общия отговор думата има господин Ананиев.
Заповядайте.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос е свързан главно с пътната безопасност на Кресненското дефиле сега, в момента. На 26 април, по моя инициатива, аз организирах кръгла маса в Благоевград, на която присъстваха областният управител, представители на АПИ, на Пътна полиция, доста добра представителност във връзка с черната отсечка, която е в Кресненското дефиле или по-конкретно тези 17 км на самото дефиле, в което ние установихме два така наречени „черни участъка“ – единият в началото на тези 17 км, а другите 5 км в края на дефилето, където има най-голяма концентрация на ПТП и загинали.
На самата дискусия обсъждахме, че трябва да се предприемат някакви действия точно сега, преди летния сезон, когато има най-много пътуващи, когато стават най-тежките катастрофи. Вашият колега Георги Златев пое ангажимент да се направи одитен доклад и да се предприемат конкретни мерки.
Знаете, че на 5 май имахме среща с Вас и с господин Златев. Една от темите, които пак обсъждахме, беше свързана точно с Кресненското дефиле. Там обсъдихме различни варианти, които могат да се направят. За мен е важно да разбера има ли предприети действия към момента, тъй като летният сезон вече е в разгара си, знаете че съвсем наскоро стана голяма катастрофа там с един камион. Надявам се да са се предприели някакви конкретни мерки, за да намалим тази черна статистика, даже това да ни коства забавяне на трафика, да забавим пропускателната възможност за преминаване през тези 17 км, но хората да стигнат живи до своя дестинация и да могат да имат една добра ваканция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ананиев.
Заповядайте, госпожо Министър, за общ отговор на поставените въпроси от народния представител Делчев и народния представител Ананиев.
Имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Делчев, уважаеми господин Ананиев, споделих въпроса, защото е важно, освен на момента да предприемем, както обсъждахме с Вас, господин Ананиев, спешни мерки за пътната безопасност. Както и господин Делчев каза, пътнотранспортните произшествия в района на Кресненското дефиле в тези 17 км, за съжаление, са ежедневие. Това е един от най-критичните рискови участъци, определен от нас, съвместно с органите на МВР като участъци с висока концентрация на пътнотранспортни произшествия. Затова ще започна отговора отзад напред.
Това, което приехме като спешни мерки, съвместно с колегите и екипите на МВР, това е съгласуването на нови знаци и съответно по преценка и по възможност на органите на Областна дирекция на полицията за живо патрулиране в района, защото респектирането също създава предпоставки. Най-големият проблем при преминаването в дефилето това е неправилното изпреварване при абсолютна липса на видимост. Това са проблемите. Освен възпитанието на всеки един от нас като шофьор, е колегиалността и спазването на закона. Явно имаме нужда от такъв тип съоръжения.
Второто, което обсъждахме, това, разбира се, е монтирането на камери за скорост – нещо, което също има дисциплиниращ ефект за пътуващите шофьори.
Паралелно с това проведохме процедура, както говорихме с Вас и бяхме поели ангажимент – избрахме изпълнител, лицензиран одитор, който да направи одит за пътна безопасност и да предпише конкретни мерки за пътна безопасност, които да бъдат направени допълнително в участъка на дефилето. Сключихме договора в края на миналия месец и в края на този месец ние ще имаме доклад. В резултат на доклада ще можем да монтираме, ако са препоръчани, други допълнителни обезопасяващи мерки, каквито бъдат предписани в този доклад.
Междувременно предприехме и се обезопасява целият участък на дефилето, тъй като той страда и от друг проблем – това са падащите камъни. Имаме специален проект, сключен договор с изпълнител, който прави обезопасяване с високоякостни мрежи именно в най-критичните участъци, тъй като те също са предпоставка за пътнотранспортни произшествия.
Беше изцяло подменено осветлението на тунела при Железница – също част от участъка, който създава пътнотранспортни произшествия, както бяха ремонтирани и компрометирани участъци по това направление, включително за по-добра видимост бяха допълнително изсечени и изрязани храсти и беше изчистен скалният материал.
Това са най-спешните мерки, които предприехме. По-големите мерки ще са с методика за пътна безопасност.
В останалото време нашият стратегически и голям приоритет е завършването на автомагистралата в този участък и оставащите километри от нея. Лот 3 е разделен на четири подобекта. Единият от тях е сключеният договор за доизграждане на магистралата от Благоевград до Крупник. Избраният изпълнител направи своя проект, тъй като проектът е на Инженеринг. Проектът е готов и върви процедурното му съгласуване. Но по-важното е, че на основата на готовия проект ние правим отчуждителните процедури – парцеларен план за отчуждаване на земите и аз се надявам, че до края на следващите месец до два ние ще можем да извършим тези отчуждителни процедури. Ако има обаче обжалвания, Вие знаете, че това ще спре процедурата по издаване на разрешението за строеж. Така че за тези части от имоти, за които няма да има обжалвания като част от процедурата, строителството ще може да започне още в началото на месец септември. Там, където има обжалвания, ще издаваме частични разрешения за строеж и ще започнем поетапното строителство на този участък.
По отношение на следващия участък, за който имаме избран изпълнител, това е Кресна – Сандански, там проектът също е готов. Отчужденията вече минаха на Министерски съвет. Връчени са над 5000 уведомления на собственици на имоти, вече има обжалвания. За съжаление, някои от обжалванията в съда са насрочени да бъдат гледани като дела за пролетта на следващата година. Но за тези участъци, за които ние нямаме обжалване или имаме съгласието на собствениците поне да ни разрешат да влезем в терена, строителството ще може да започне до края на месец август и да издадем частично разрешение за строеж. Отново сме в хипотезата на частично, но Вие знаете решението на Конституционния съд, с което трябва да изчакаме и обжалванията, не можем директно да започнем с предварително изпълнение. За наше голямо съжаление това бави всички проекти.
По отношение на третия подучастък – това е големият тунел на Железница, той е отново в направлението от Благоевград до Крупник. Тръжната процедура беше временно спряна поради жалба в КЗК и ВАС. Добрата новина е, че ВАС се произнесе в наша полза и продължаваме тръжната процедура. Търгът ще бъде възобновен в понеделник, 12 юли. Крайният срок за подаване на офертите трябва да бъде удължен със срока на спиране на търга, което означава средата на август. Това ще бъде крайният срок за подаване на оферти. Надявам се, че през месец септември, най-късно октомври, до есента ще има избран изпълнител и отново, ако няма обжалване, да започнем изграждането на тунела при Железница.
Остава най-важният участък – 20-те километра в Дефилето, от които 17 са на територията на Кресненското дефиле. Избраният изпълнител прави проектирането плюс оценка за въздействието върху околната среда на четири избрани терена, които включват стария тунел – това е комбинация от тунели, виадукти, преминаване, максимално използвайки съществуващото трасе, както и още няколко алтернативни варианта по трасето.
Знаете, има сериозни обжалвания от екологични и други организации по тази процедура – тя върви трудно. Убедена съм, че до края на годината бихме могли да се справим, да анализираме четирите трасета, да направим проучването и оценката за въздействието върху околната среда, да се направят и обществените обсъждания. Важно е в резултат на тях да намерим най-доброто компромисно решение от гледна точка на техническо изпълнение на проекта, от гледна точка на икономическите му елементи, най-вече от гледна точка на опазване на околната среда. И околната среда е важна, но човешкият живот е още по-важен – да направим безконфликтно преминаване през участъка на Дефилето.
Разглеждаме, повтарям, варианти: съществуващият път да бъде едната посока, а път, съответно с платна отгоре, до него, над него, встрани в ската, да бъде насрещното движение. По този начин в максимална степен да удовлетворим и екологичните нужди, и техническите параметри на този проект.
Проектът ще бъде подаден за одобрение следващата година, когато е готов, в Европейската комисия, така че самият участък на Дефилето като строителство няма как да започне преди края на 2017 и началото на 2018 г., като реални срокове за изпълнение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Надявам се, че дотогава поне останалите два подучастъка – от Благоевград до Крупник и от Кресна до Сандански, ще бъдат в ход и ще бъдат изградени до 2018 г. Ще ни останат само тези 17 километра. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Делчев вече е готов за отношение.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Аз Ви благодаря, госпожо Министър, на първо място, защото дадохте конкретни срокове, които са обнадеждаващи. Те показват, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството наистина се старае в бърз темп, доколкото зависи от него, да построи тази магистрала в нейната цялост.
На второ място, защото и аз, и Вие имаме еднаква загриженост за живота на хората, за бързината и икономическите ползи, които бихме имали от завършването на такава магистрала.
Два уточняващи въпроса имам. Единият: ако, както казвате, лот 3.1 започне да се строи през септември месец, в какъв срок горе-долу очаквате той да бъде завършен, за да си представим колко ще отнеме?
Вторият уточняващ въпрос по-скоро е констатация. След дадения отговор и увереността Ви, че ако минат отчуждителните процедури, обжалванията и всичко е наред, магистралата ще бъде построена, предполагам, няма колебания по отношение на финансирането, тоест финансирането на магистралата отдавна е осигурено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Господин Ананиев, заповядайте за реплика или отношение към получения отговор.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Благодаря за информацията, която предоставихте. Единственото ми притеснение е, че ако чакаме още един месец за доклада от одиторите, лятото почти ще свърши. Стискам палци и се надявам да няма някакви тежки катастрофи през това време. С Вас бяхме дискутирали настъргване на асфалт, евентуално разделяне на платната с твърди разделители. Надявам се този одитен доклад да излезе по-бързо. Ако имате някаква възможност да го ускорите, това ще бъде добре, тъй като, знаете, през лятото там е най-натоварено и стават най-много пътнотранспортни произшествия (ПТП).
Това е една от черните отсечки като цяло. Аз съм извадил още осем в цяла България. Надявам се по всички тях да си партнираме.
На 18 юли съм в Бургас – там правим кръгла маса пак за безопасността на движението Бургас – Варна. Отсечката е доста натоварена, има 187 ПТП, 7 загинали, 54 ранени.
Пловдив – Асеновград, Русе – Бяла, Прохода на Републиката – Гурково, Пловдив – Хасково, това са все черни отсечки с много тежки статистики, аз ги наричам „черни отсечки“, за които се надявам да можем да предприемем някакви конкретни действия.
Всички знаем, че проблемът с Кресненското дефиле ще бъде решен един път завинаги в момента, в който магистралата бъде готова. Но дотогава ако можем да спасим и един човешки живот с някакви мерки, си заслужава усилието. Надявам се и за другите черни отсечки също да можем да седнем на кръглите маси.
Ще Ви помоля да изпратите Ваш представител, за да видим всяка такава черна статистика как да я намалим, какви конкретни мерки да се предприемат като цяло, за да слезем от първото място в Европа по загинали, на което сме. Със съвместни усилия да се справим с този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Министър, заповядайте за обща дуплика към двамата народни представители.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Ананиев, уважаеми господин Делчев! Започвам с въпроса за сроковете и осигуреното финансиране. Да, категорично по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ имаме осигурено финансиране за цялото направление на доизграждането на автомагистралата – лот 3 на „Струма“, в четирите му подучастъка, като за два от тях, както казах, имаме сключени договори. Единият договор е на стойност 181 милиона, за участъка Благоевград – Крупник; 280 милиона е участъкът Сандански – Кресна. За тунела при Железница предстои да сключим договор – тогава ще имаме ясна стойност.
Останалите средства ще бъдат вложени в Дефилето, което, очаквано, е най-скъпият участък.
Така че с наличния ресурс общият ни бюджет, който имаме на разположение, е 673 млн. евро. Или 1 милиард 300 милиона са налични, на разположение, потвърдени и осигурени – нямаме притеснения от тази гледна точка.
Сключените два договора за строителство, които споменах, имат срок на изпълнение, в рамките на строителството имам предвид, две години. Така че ако започнем през август 2016, затова казах 2018 г. преди малко, тъй като ще започнем частично, а не едновременно целият участък, до края на 2018 г. Ако успеем по-бързо с отчужденията, поне през 2019 г. изцяло ще бъдат завършени тези два участъка и ще работим по Железница и по другия участък.
По отношение на съществуващото трасе и мерките за безопасност, които обсъждахме с господин Ананиев. Решихме да не слагаме каруцата пред магарето – първо да излезе одитът с препоръките и тогава да фрезоваме асфалта или да правим допълнителни мерки.
Още при разговора с наетите специалисти експерти по пътна безопасност ни предупредиха, че поставянето на твърди разделителни колчета по средата, на средната лента на платното ще създаде повече предпоставки за пътнотранспортни произшествия, отколкото ще предпази от такива. Да не говорим, че ако се случи авария или ПТП, няма да може нито линейка да мине по средата, нито да обърнем, макар и двупосочно, движението в другото платно. Не препоръчват специално за Дефилето такъв вид твърди ограничители, а се търсят друг тип мерки.
Надявам се, че най-късно на 25-и, погледнах срока, ние ще имаме този доклад. Това са две седмици, нека да имаме търпение – важно е да имаме професионално предложени мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващият въпрос е от народния представител Петър Кадиев – относно изграждане на трета лента на пътя Асеновград – Смолян.
Заповядайте, господин Кадиев, да развиете въпроса си.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! До средата на месец април трябваше да се приключи прединвестиционното проучване за изграждане на трета лента на път II-86 Асеновград – Бачково – Хвойна – Чепеларе – Соколовци – Смолян. Управляващият орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ е одобрил проекта за рехабилитация на път II-86 Пловдив – Асеновград, с обща дължина 10,3 километра.
Отсечката се намира в област Пловдив и е сред най-натоварените в региона. Общият размер на предвидената безвъзмездна финансова помощ за одобрения проект възлиза на 24,8 млн. лв. Проектът предвижда изграждане на второ платно за движение и рехабилитация на съществуващото дясно платно на отсечката.
В същото време областният управител на Смолян възложи изпълнението на работния проект на ГКПП Рудозем – Ксанти. За изграждането на пътя от гръцка страна, както и за трасето Средногорци – Рудозем от българския участък, е осигурено финансиране по Програма „Трансгранично сътрудничество: Гърция – България 2014 – 2020“, като се предвижда проектът да бъде завършен през 2017 г.
Реализирането на този проект ще увеличи драстично трафика в региона и нуждата от съответна адекватна инфраструктура от българска страна е повече от наложителна.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: кога ще започне изграждането на трета лента по одобрения проект по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ на път II-86, както и продължаването на Асеновград – Бачково – Хвойна – Чепеларе – Соколовци – Смолян?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър. За три минути можете да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Кадиев! Мога да потвърдя, че ремонтът, рехабилитацията и разширението на пътя Пловдив – Асеновград е проект, който не само е в добра проектна готовност, но беше одобрен за финансиране и има сключен договор за финансиране от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ в размер на почти 25 млн. лв. Много важно уточнение, което трябва да направим, е, че изготвеният проект като резултат от тази инвестиция, от тези 25 млн. лв., на почти 11-километровия – 10,3-километровия участък от направлението Пловдив – Асеновград, ще бъде изградено 4-лентово движение. То ще се осъществява в две ленти в посока плюс аварийна лента с разделителна ивица, именно за да предотвратим тежките пътнотранспортни произшествия, които се случват постоянно на този участък. Това ще бъде 4-лентов пътен участък с аварийна и разделителна ивица, за да осигурим максимално безопасно движение. Освен изграждането на съответно необходимия брой ленти, така че да станат четири ленти, предвиждаме рехабилитация на съществуващото и съответно доизграждането на ново трасе, както предвиждаме и ново кръгово движение при Крумово, и едно при отклонението за Куклен – елипсовидно кръстовище, с което да подпомогнем вливането и отливането към тези населени места на трафика. Тръжната процедура беше обявена паралелно с процедурата по одобрение на проекта, за да не губим време, защото наистина е спешно да започнем реализацията на този проект.
На 14 юли бяха отворени подадените оферти за всички 15 лота, които обявихме, включително Пловдив – Асеновград. Има голям интерес и към този лот. Оценителната комисия разглежда подадените оферти. Нейният срок за работа е 90 дни, ако не се наложи удължаване заради липсващи документи, така че се надявам ако няма проблеми, септември месец – най-късно октомври, да излезем с решение за избор на изпълнител, който да може веднага да започне своята работа, ако няма обжалване на процедурата по избора на този изпълнител. Срокът за изпълнение ще бъде до 15 месеца, но много често изпълнителите предлагат доста по-кратки срокове. През есента ще мога да Ви дам конкретно параметри, след като приключим тръжната процедура и избраният изпълнител започне своята работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Кадиев, заповядайте за реплика. Вие предлагате три ленти, но министърът даже Ви предлага четири ленти.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Министър. Доволен съм от отговора.
Мен също така ме вълнува и какво става с третото платно Асеновград – Пловдив. Доколкото разбрах, върви една такава процедура на предпроектни проучвания. Вие знаете, че в нашия регион основният поминък е туризмът. Има почти една седмица, до започването на големия събор на Рожен. Знаете какъв ще бъде трафикът там. Нашите управляващи в момента в Смолян правят най-различни възможни варианти за по-бързо преминаване, но в крайна сметка такова трето платно е страшно необходимо. Силно се надявам, че една мечта на смолянчани, която е дългогодишна… Това е нещото, което в момента спира основния поток от туристи към нашия регион.
Въпросът ми е: има ли възможност, с която в най-скоро, обозримо бъдеще, да се случи това трето платно Асеновград – Смолян? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Кадиев, Вие знаете, че довършваме рехабилитацията на съществуващия главен и основен път за връзка именно по направлението Пловдив – Смолян, съответно гръцка граница. Рехабилитацията на този участък, разбира се, не само поради високия трафик, но и поради това, че районът е със сериозни свличания и срутвания, беше разширен с анексиране на договора, в което предвидихме допълнително обрушване на скатовете, допълнително изграждане и ремонт на полутунелите, които имаме по това направление. Проектът се финансира със средства от Европейската инвестиционна банка. За неговата реализация допълнихме значителен финансов ресурс, за да може да бъде изпълнен. От тук нататък, съгласно правилата които имаме, след като направим една такава инвестиция трябва да покажем нейната устойчивост за следващите пет години. За момента трябва да сме щастливи и благодарни на това, че имахме възможност да вложим такава сериозна и значителна сума, да ремонтираме и вече да приключим по това направление.
Хубаво е да има и трета лента. Безспорно третата лента дава възможности, но на този етап трябва първо да изпълним този проект, да задържим неговата устойчивост и да осигурим максимално, безконфликтно, безпрепятствено движение в този участък, именно обезопасявайки го от всички тези свличания и срутища чрез тези берми, съоръжения, които изграждаме в момента и изградихме през изминалата година, а чак тогава ще можем да мислим и за трета лента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващият въпрос е от народния представител Георги Ковачев относно пътен участък Варна – Златни пясъци.
Заповядайте за Вашия въпрос.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ (БДЦ НС): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Малко на варненска тема.
Пътният участък Варна – Златни пясъци, който минава през спирка „Трифон Зарезан“, е проблемен, както знаете, тъй като е в район, в който от години има действащи свлачища. Миналата година беше обявена обществена поръчка за предварителни проучвания за възстановяване на пътя около района на свлачището. Преди месец областният управител на Варна господин Стоян Пасев направи изказване, в което твърди, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е дало съгласието си собственикът на имота в района на свлачището, нуждаещ се от укрепване, да бъде обезщетен, за да може да започне незабавно укрепване на района и движението на колите по пътя до спирка „Трифон Зарезан“ да бъде възстановено.
Господин Пасев уточнява, че ще са необходими много средства, с които в момента нито общината, нито държавата разполага. В годишната обществена поръчка за проучване на района е била вложена сума на стойност 100 хил. лв. Въпреки че участъкът е важна артерия, особено в разгара на туристическия сезон, изключително натоварена както за гражданите, така и за гостите на град Варна, факт е, че пътят към момента Варна – Златни пясъци, който минава до спирка „Трифон Зарезан“, отново е затворен.
В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: какви са резултатите от направената обществена поръчка и какви са предприетите от Вас мерки, за да заработи пътят от Варна до Златни пясъци, без да има опасност за използващите го и без да е необходимо ежегодно да се влагат средства в него? В какви срокове ще бъде въведена нормалната експлоатация на пътния участък? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Ковачев! Както знаете, в района на общинския път, който свързва Варна със Златни пясъци и специално при спирка „Спорт Палас“, е сериозен свлачищен район. Свлачище, което е регистрирано още 80-те години на миналия век. Преди 10 години, в резултат на активното движение на това свлачище, пътят беше тотално свлечен и всъщност това доведе до необходимостта за неговото пълно затваряне за движение, тъй като той е много опасен. Правим ежегодни замервания и тазгодишните потвърдиха, за съжаление, че след още толкова години свлачището все още е активно. Това налага и създаде необходимостта „Геозащита“ – Варна, да изгради специални съоръжения за измерване и следене на този активен свлачищен район. Паралелно с това, както бяхме поели ангажимент, през миналата година възложихме с обществена поръчка да бъде направено детайлно, прединвестиционно проучване на този обект за възстановяването на общинския път, както и детайлно геодезическо заснемане и инженерно-геоложко проучване, с което да видим какви са възможните действия, с които бихме могли да укрепим това активно и постоянно движещо се свлачище, и какви биха били възможните проектни решения за неговото възстановяване.
Работата на екипа приключи в края на месец юли. На 30 юли приключи работата на екипа и миналата седмица целият доклад и пакет документи е предложен на Министерството за разглеждане и одобрение. Експертите на Министерството, съвместно с „Геозащита“, анализират доклада. Ще дадат своите препоръки, ако има такива, за неговото подобряване и целият пакет документи ще бъде изпратен на община Варна.
Това, което предстои – община Варна да разгледа този доклад и да го приеме на Експертния общински съвет по устройство на територията и да го одобри. След което община Варна ще има възможност да обяви процедура за проектант, който да предложи най-доброто проектно решение за съоръжение, с което да бъде премостено, най-вероятно това свлачище, тъй като укрепването на съществуващия път, поради активността на свлачището, не е възможно. Единственият възможен вариант, който имаме към този етап, аз не съм инженер специалист, но, пак казвам, казано с думи прости – това е премостване на свлачището.
Много е важно, разбира се, инженерите да намерят добро решение, за да може на твърда основа да бъдат изградени основите на това премостване на това съоръжение. Така че се надявам, че до края на месеца на община Варна ще предоставим целия пакет с документи, за да може да се разгледа на експертен съвет и да се предприемат действия по проектиране на инвестиционния проект. Защо?
Защото имаме една възможност по линия на Оперативна програма „Околна среда“, където има предвиден бюджет от 56 млн. лв. за финансиране, за инвестиции в инфраструктура, свързана с преодоляване на свлачища, община Варна да кандидатства за финансиране по тази Програма.
Има индикативен списък с проекти, приоритизирани със Сдружение на общините, съгласно регистрираните критични свлачища. Община Варна с това свлачище, макар и в резервите, е в списъка с допустими за кандидатстване общини, така че когато изготви своя проект и когато от Министерството на околната среда и водите са готови да отворят своята процедура за кандидатстване, се надявам, че това ще даде една все пак възможност поне за частично финансиране. (Реплики отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Ковачев, имате думата за реплика, за да изясните въпросите си. (Шум и реплики.)
Ще има и дуплика след това.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ (БДЦ-НС): Аз Ви благодаря за отговора, госпожо Министър, тъй като все пак твърде малко има светлина. Много варненци живеят в този район.
Аз си направих труда миналата седмица да видя какво е състоянието дотолкова доколкото зоната в момента даже не е обезопасена. Сложена е една преграда от двете страни. Продължават да паркират коли, което е малко притеснително.
Имаме добра и лоша новина.
Лошата новина определено е, че свлачището е активно. Това означава, че доколкото разбирам, Вие сте заснели вече основния свлачищен циркус. Имате пълен анализ на обхвата на свлачището.
Това, че сме в резервния списък не е много добре. Аз се надявам тук по варненска линия, тъй като и двамата сме избрани в този район, да се опитате да ходатайствате, тъй като днес за варненци...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Не, тук няма ходатайства! Министърът отговаря за цялата страна. Тя ще изясни какво допълнително ще се направи.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ: Точно така. Понеже редовно Ви тормозят за Западна България, мисля, че е редно и ние – варненските депутати, да я тормозим за Варна.
Искам само един доуточняващ въпрос. Доколкото разбирам, идеята е да направите байпас на свлачището, тоест с някаква естакада да мъчите някаква такава идея. Донякъде поне стигнаха ли преговорите за обезщетенията на някакъв имот, тъй като чухме някакви фрапантни цифри, които се искат от няколко души там? Това е доуточняващият въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря за доуточняващия въпрос.
Първо, още веднъж трябва да кажем, че ние с Вас няма да определим какво да е съоръжението, с което да минем, дали е байпас, дали е съответно премостване, както казах, защото като говорим за премостване или както и да наречем съоръжението, идеята е, че съществуващото платно вече няма как да бъде укрепено.
Дали ще бъде с голям тип виадукт – мост, или ще бъде нисък мост, буквално на метър от съществуващото платно, здраво стъпил, на който основите му всъщност да служат и за укрепване на ската, това именно е целта на това инвестиционно инженерно проучване, което община Варна трябва да възложи и проектантите да дадат възможните проектни решения при такова сериозно активно свлачище.
На места ние имаме над 8 м дълбочина на свлачището. Всъщност тези 8 м са най-големият проблем за намирането на подходящото инженерно решение за това пътят да е стабилен и да не е опасен. Говоря в новото му съоръжение.
Това, което цитирате за някакви отчуждения и за някакви такива помпозни суми и изказвания, аз не мога да ги коментирам, тъй като на такива вестникарски изказвания на всякакви хора аз не вярвам, не вярвам в принципа „Една жена ми каза“.
Когато има готов инвестиционен проект и той даде своя подробен устройствен план заедно с парцеларен план, ще се определят терените – дали са общински или частни, ще се мине към процедура по отчуждаване. Всичко друго са кьорфишеци и популизъм, на който не трябва да се връзваме – не само ние, които отговаряме за това, но и гражданите на Варна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Да очакваме, че преди следващото лято премостването ще бъде завършено. (Оживление.)
Следващият въпрос е от народния представител Красимир Богданов относно лошото състояние на третокласната пътна мрежа на територията на община Хайредин.
Заповядайте, господин Богданов. Наистина състоянието е лошо и Вие сигурно ще попитате как да се промени. Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Поставям въпроса за състоянието на третокласната пътна мрежа на територията на община Хайредин.
До мен в качеството ми на народен представител от Шести врачански избирателен район постъпват многобройни сигнали до моменти от кмета на община Хайредин, от общински съветници, от кметове на населени места, както и от отделни граждани, с което ме уведомяват за лошото състояние на пътищата в общината.
С писмо с изх. № 404 от 24 юни 2016 г. на председателя на общинския съвет в Хайредин госпожа Светла Петрова отново съм информиран за проблема. Същата твърди в писмото, че подобни сигнали са изпращани нееднократно и до Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, но конкретни действия до момента не са предприети.
При моя оглед на място заявеното лошо състояние на пътищата се потвърди, а отделни участъци от въпросната третокласна пътна мрежа се оказаха почти непроходими за нормален лек автомобил.
Уважаема госпожо Павлова, предвид важността на проблема, засилващото се гражданско недоволство, както и декларираната нееднократно от правителството загриженост за Северозападна България настоятелно Ви моля за спешни действия – на Вас и на повереното Ви Министерство, и в тази връзка е и моят въпрос: предвижда ли МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“ ремонт – цялостен или частичен, на най-тежко повредените участъци от третокласната пътна мрежа в община Хайредин и ако се предвижда такъв ремонт, в какви срокове? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Богданов, да, както знаете, наистина усилията на правителството и чрез специалната програма, която разработихме от тази година, е с допълнителни средства от бюджета всяка година да инвестираме в подобряване на пътната мрежа в Северна България, разбира се и със специален фокус върху Северозападна България, но тъй като нуждите са в пъти по-големи от възможностите на бюджета, в рамките на една година нямаше как да се справим, затова програмата ще бъде многогодишна.
За тази година с осигурените допълнителни средства от 140 млн. лв. правителството ще ремонтира 250 км в Северозападна България и в Северна България като цяло.
На територията на Северозападна и специално на територията на Враца тази година бяха избрани по приоритетност – знаете, приоритетността се определя от трафика, който минава – транзитния трафик, тежкотоварните превозни средства, от една страна, и броя население и съответно превозни средства, които се обслужват. Поради тази причина започнахме с входа на Враца, от една страна, който знаете в какво състояние е, Враца – Криводол, и пътя за „Леденика“, той е с европейско финансиране, както и направлението от Враца до Видин – главният, основният път, особено през Димово, като това е все пак основният коридор, по който върви тежкотоварното движение.
Това е причината за тази година да не може да влезе основният ремонт на направлението, което имаме на територията на община Хайредин, в тези населени места. Иначе ние знаем за необходимостта. Състоянието на пътя е много лошо. От снимките, които имате Вие, и ние, аз бях и на място и го видях с очите си, за съжаление, пътят не подлежи да бъде ремонтиран по линията на текущ ремонт. Не подлежи, просто защото той е в толкова лошо състояние – от кръпка върху кръпка, вече няма върху какво да сложим устойчива, стабилна кръпка. Тя би издържала не повече от 24 часа.
Пътят се нуждае от основен ремонт. Той е разделен на два подучастъка. Единият е от Михайлово до Крива бара с дължина 12 км, индикативна стойност от около 5 млн. лв., а другият е от Бързина до Михайлово с дължина 16 км и индикативна стойност 6,3 млн. лв., за да можем да направим този превантивен ремонт, така че за тази година от обектите, които правим, остане финансиране, бихме могли частично да започнем нови. Ако не, от следващата година, от новия строителен сезон ще направим отново както и тазгодишната програма, по която поетапно да започнем, всъщност да продължим по-скоро, ремонта специално на третокласната пътна мрежа в Северна и Северозападна България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата, господин Богданов, за реплика.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Министър, констатациите, които направихте, са точно така. Безспорно доста от важните пътни артерии в Северозападния регион вече са или в изпълнение на ремонтни дейности, или са завършени, така че от гледна точка на това не съм изненадан от отговора на моя въпрос, който представихте пред Народното събрание. Мисля, че няма народен представител, който не може да си намери сам информацията относно календара и дейностите, които ще извършва Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“. Процедурата на парламентарния контрол е и за това – да обръща внимание на съответните министерства по отношение важността на дадени проблеми, на натрупано обществено напрежение и така нататък, и от гледна точка на това настоятелно моля за по-сериозна реакция.
Да, разбира се, бюджетните средства са разчетени за тази година и вероятно няма как да бъде финансирано до края на годината реконструкцията или изграждането на тези пътни участъци, които споменахме преди малко, но все пак в календарния план за дейности по ремонти за следващата година силно се надявам, че повереното Ви Министерство ще вземе отношение и ще обърне внимание на този, ако кажем, най-беден регион на България, то е ясно, че е така, но общини като Хайредин, Борован или други общини във Видинска и Монтанска област, които са селски общини, са още по-бедни и на фона на цялостната картина на Северозапада. Всяка една намеса там ще бъде полезна за живота на хората, живеещи в този район. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Желаете ли дуплика, госпожо Павлова? Не.
Преминаваме към последния въпрос, на който ще отговорите, от народния представител Вили Лилков относно необходимостта от спешен ремонт на пътен участък на територията на община Бойница, част от републиканската пътна мрежа.
Господин Лилков, заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Павлова, дами и господа народни представители! Моят въпрос се отнася до третокласен път, част от републиканската пътна мрежа, на територията на община Бойница, който свързва селата Шишенци, Градсковски Колиби, Бориловец, Периловец и Раброво. Част от този път е ремонтиран преди няколко години, но остана един участък, който повече от 40 години не е изобщо ремонтиран. Там мога да кажа, че реално няма път. Това е участъкът между Бориловец, Периловец и Раброво. Лично аз пропътувах този участък за около 35 минути. Става въпрос за 8 километров участък между Бориловец и Периловец. Както казах, там реално път няма и поради тази причина магазинът в село Периловец е затворен, линейката може да стигне от Видин до селото за около един час, а противопожарните коли пътуват поне час и половина, тъй като са доста по-тежки и не могат да пътуват нормално по този път.
Моят въпрос, госпожо Павлова, е следният: какво ще предприемете, за да се реши проблемът с този пътен участък, и въобще на какъв етап е проектирането и идеите на Министерството за неговото изграждане? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, наясно съм със състоянието на този път, както и на други пътища от третокласната мрежа на територията на цялата страна, и особено в Северна България. Както отговорих и на господин Богданов, абсолютно релевантен е отговорът и в момента.
Вие знаете програмата, с която започнахме целенасочени инвестиции именно в пътищата в Северозападна и Северна България. Приоритизирахме ги на принципа, както казах, на най големия трафик, на най-натоварените пътни артерии, затова през тази година с тези 250 км, които правим, правим пътищата, за които споменах преди малко в предишния отговор.
По отношение специално този път, който е на територията на община Бойница, да, Вие знаете, една част от този път успяхме да ремонтираме с европейските фондове, които имахме по линия на Оперативна програма „Регионално развитие“, така че един голям участък беше ремонтиран и той е в много добро състояние. Участъкът, който остава да бъде ремонтиран, е всъщност 11 км от това пътно направление, които са в изключително лошо състояние. Те също са от този тип пътища, за които вече наличните ни средства, които имаме за текущ ремонт и поддържане на пътищата на тази територия, няма да помогнат. От кръпка върху кръпка този път вече не е в състояние да бъде изкърпван, защото кърпежите издържат ден, до два, до три максимум, или до първия дъжд.
Необходим е наистина сериозен основен ремонт на това пътно направление. Той е и част от проектите, които останаха в списъка със следващите, върху които трябва да положим усилия в годините напред, за да може цялостната ни програма и целенасочените инвестиции, които правим, да бъдат направени. Надявам се, че от следващата година отново с политиката, с която продължаваме за допълнително целево финансиране за Северозападна България и пътищата там, да можем да включим и този пътен участък и да започнем неговите дейности. Имаме готовността да започнем веднага, защото това е на принципа по линия на текущ ремонт, превантивен ремонт, а именно както направихме, да кажем, участъка на Димово и други участъци, с които Вие също бяхте в региона и се запознахте. Въпросът е да достигнем до това допълнително целево финансиране, надявам се, от следващия строителен сезон на 2017 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата, господин Лилков, за реплика.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаема госпожо Павлова, зная за усилията, които се полагат сега за решаване на транспортните проблеми на Северозапада, но искам да Ви кажа следното. Аз не очаквам този път да бъде ремонтиран тази или следващата година, защото знам състоянието му и знам какво е необходимо, но поне да се започне проектиране от тази година, за да имаме проектна готовност.
Смятам, че не е никакъв проблем поне да се почисти от останалия асфалт този път, тъй като там е останал малко асфалт по пътя и много дупки. Ако се премахне тази останала настилка тук и там по пътя, ще бъде по-добре и нормално ще се придвижваме дори ако е черен пътят, защото в момента става въпрос за трапове. С малко усилия би могло да се направи едно почистване на този участък, за да могат поне нормално да минават колите.
Това, което искам да чуя от Вас – дали има готов проект за този път, дали се работи по изработването на проекта, тъй като и това отнема много време и изисква някакви финансови ресурси? Ясно е, че строителството предстои в следващите години, но поне да знам, че нещо се прави. В момента има опасност, както е затворен магазинът, така и постепенно отделни дейности в селото – говоря за село Периловец – да приключат, защото там реално не може да се достигне. Това е моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика – да отговорите на допълнително поставените въпроси.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Лилков, да, прав се. Както казах, наясно съм със състоянието на пътя. Това, което можем да направим с областно пътно управление, е да се види как може сравнително да се изравни, за да стане малко по-лесна проходимостта на пътя.
Относно проектирането, да, в програмата имаме възможност да възложим това проектиране. Аз Ви казах, когато говорим за превантивен ремонт, малко по-лесен и по-евтин е този тип проектиране, така че при осигуряване на финансов ресурс на нас ще ни трябва около месец, за да можем да окомплектоваме проекта по начин, по който да започне неговият ремонт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Завършиха въпросите към Вас, госпожо Павлова. Благодаря.
Сега преминаваме към въпрос, на който ще отговори министърът на културата Вежди Рашидов.
Той е от народния представител Станислав Станилов относно неспазване на указанията на Министерството на културата в община Нова Загора.
Заповядайте, господин Станилов, да поставите въпроса си.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Преди повече от година Ви алармирах, че Общинският музей в Нова Загора се ръководи от некомпетентно лице, което не отговаря на необходимите законови изисквания за заемане на длъжността. Вие се опитахте да ме убедите, че сте дали необходимите указания на кмета на общината. В резултат на предписанията на Комисията от Министерството на културата миналата година директорът вече не е изпълняващ длъжността, но не е изпълнено изискването за провеждането на конкурс. Според информацията, с която разполагам, временният директор, който няма необходимата компетентност, е блокирал дейността на музея, материалите са заключени, инвентарните книги са иззети и така просто не може да се работи. Недвижимите археологически паметници и туристически обекти се рушат. Находките се съхраняват при недобри условия, но мерки в това отношение може да вземе само директорът, който въпреки докладните записки до него за близо две години не е направил нищо. Музеят е създаден въз основа на сбирката на Археологическото дружество в града, а ще се окаже, че въпреки огромното богатство на районния музеен фонд няма хора, които да работят. Уволняват се професионални археолози. Напускането на музея се осъществява без предаване и приемане на материалите и поемане на съответна отговорност.
Същевременно до Министерството на културата са изпратени протоколи и описи от проверката на Археологическия фонд, въпреки че проверката не е завършена и описите са пълни с грешки, поради това че в състава на Комисията няма нито един специалист археолог.
Скандалът е придобил международни измерения. Между музея в Нова Загора и Римско-германския централен музей в Майнц беше сключен уникален договор за съвместна работа, финансиран само от германската страна. Тъй като не може да скрие своята компетентност от водещите световни учени в Майнц, изпълняващият длъжността директор на музея в Нова Загора е изпратил писмо до Германия за едностранно прекратяване на договора.
В тази връзка моля да ми отговорите: какво ще предприемете, за да опазите музея в Нова Загора, а и за международния престиж на България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Станилов, във връзка с Вашия въпрос Ви информирам следното. При подготовката за провеждане на конкурс за директор на Общинския регионален музей се спазват изискванията по чл. 8, ал. 5 от Закона за закрила и развитие на културата и чл. 28, ал. 6 от Закона за културното наследство. Кметът на съответната община представя в Министерството на културата документите с условията за провеждане на конкурса. При съответствие с изискванията на Закона същите се съгласуват. До момента в Министерството на културата не са постъпвали документи за съгласуване на условията за конкурс за директор на Общинския музей в Нова Загора.
Относно неспазването на указанията на Министерството на културата в община Нова Загора Ви информирам следното. В периода от 1 до 3 юни 2015 г. в Историческия музей в Нова Загора е извършена проверка от Главна дирекция „Инспекторат“ за опазване на културното наследство. Относно нарушение на Закона за културното наследство по съхранение и опазване на движими културни ценности и неправомерни назначения са констатирани нарушения и е съставен констативен протокол. На 6 юли
2015 г. инспекторите прилагат принудителна административна мярка на Николай Грозев – кмет на община Нова Загора, на основание чл. 192, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 31, т. 2 от Закона за културното наследство. На 23 ноември 2015 г. е извършена последната проверка и е изготвен констативен протокол. На 1 декември 2015 г. е съставен акт за административно нарушение на кмета на община Нова Загора по реда на Закона за административните нарушения и наказания поради неизпълнение на принудителна административна мярка съгласно чл. 228 от Закона за културното наследство.
С писмо от 30 март 2016 г. до директора на Историческия музей и до министъра на културата господин Веселин Игнатов – уредник в музея, оспорва законосъобразността на заповед, издадена от директора, отнасяща се до движими културни ценности в отдел „Археология“.
С писмо от 30 май 2016 г. директорът на Историческия музей в Нова Загора декларира наличие на техническа грешка в цитираната заповед и подробно информира за обстановката в процеса на извършване на инвентаризация в отдел „Археология“. С оглед на получената информация на основание чл. 15, ал. 2 и чл. 192, ал. 1 от Закона за културното наследство е издадена заповед от 17 юни 2016 г. на министъра на културата за извършване на проверка в Историческия музей в Нова Загора по спазване на Закона за културното наследство и подзаконовите нормативни документи. Проверката ще се извърши в периода 11-15 юли 2016 г. За резултатите от проверката следва да бъде съставен констативен протокол и при необходимост да бъдат предприети административно-наказателни мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Станилов, за реплика към представената информация в отговора на министър Рашидов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Министър, подробният Ви отговор показва, че Министерството на културата движи този въпрос. В това няма никакво съмнение. Проблемът е, че този въпрос се влачи вече втора година. Споменатият от Вас археолог е един от големите откриватели в България – преди няколко години той откри една уникална трако-римска колесница, която е предмет именно на този договор с музея в Майнц. На тази база трябва да му се потърси отговорност точно за провала на този международен договор, защото Римско-германският централен музей в Майнц е най-големият изследователски център в Европа за консервация, реставрация и технологични изследвания. Да се опозоряваме там е под всякаква критика.
Мисля, че нещата с този директор са стигнали до прокуратурата, но това ще зависи какво ще даде Вашата последна проверка. Според мен изпълняващият длъжността директор няма да се впечатли много от административно-наказателните мерки, а ще се впечатли от следствие и мерки от прокуратурата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Рашидов, за участието Ви в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, на които ще отговори министърът на правосъдието Екатерина Захариева.
Първият е от народния представител Явор Хайтов относно българските затвори.
Заповядайте, господин Хайтов, да поставите Вашия въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! За съжаление не са едно и две делата, по които България е осъдена от Европейския съд за правата на човека. За съжаление наказанието е парична санкция, която всички ние плащаме – и аз, и Вие, и всички български граждани.
Някои от делата – не говоря само за последния доклад, който сме получили, по кои дела България е осъдена от Европейския съд за правата на човека, но и в годините – са за състоянието на местата за лишаване от свобода. Стана ясно от публични изяви и журналистически разследвания, че в местата за лишаване от свобода теми като употреба на наркотици, телефонни измами, притежаване на средства за комуникации, сексуални насилия и посегателства, побоища едва ли не са ежедневие. Явно е, че администрацията не успява в генерален план да въведе порядки, които да приложат наказателното правораздаване в цялост, а именно изолирайки лицата, извършили престъпления, да им дадат възможност от една страна да се превъзпитат и от друга – това да въздейства възпиращо и превантивно на останали лица, които имат намерение да извършват престъпление.
Госпожо Министър, моля да ми отговорите: какво е състоянието по отношение на появилата се информация в средствата за осведомяване, че в затвора в град Белене употребата на наркотици, побоища, издевателства, телефонни измами са ежедневие и че това е масова практика и в останалите места за лишаване от свобода в страната ни? Какво предвиждате Вие като администрация за реализирането на реформа в затворното дело? Защото за съжаление правителствената Програма за стабилно управление на България през настоящия период по тази тема не говори нищо. Някак си проблемът се замита под килима, както сме свикнали да казваме, а в местата за лишаване от свобода има средно около 10 хиляди български граждани, които вместо да бъдат превъзпитани по един или друг начин, се сблъскват с най-уродливите форми на затворническо съжителство. Всичко това става достояние на цялата българска общественост, на цяла Европа и целия свят. Моля да ме информирате какви мерки предвиждате да бъдат взети, за да се преустановят тези порочни практики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Хайтов.
Замислих се, че за съжаление тези порочни практики ги има масово и извън затворите, но напълно основателно ги поставяте и за затворите.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Хайтов, дами и господа народни представители! От появилата се в публичното пространство информация, че в затвора в Белене се употребяват наркотични вещества, има насилие и издевателства и се извършват телефонни измами се създава впечатление, че в затвора в Белене и в останалите места за лишаване от свобода тези прояви са ежедневие и масова практика, а администрацията на затворите не е в състояние да се справи с проблемите.
Искам да заявя, че това категорично не е истина и тези практики не са ежедневие!
В края на месец май и през месец юни тази година Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е извършила четири проверки в затвора в град Белене – две от тях са преди изнасянето на информацията и две след това. Проверка е извършена и от Инспектората по Закона за администрацията при Министерството на правосъдието, и от Окръжна прокуратура – Плевен, преди излъчването на репортажа.
От извършените проверки се установи, че деянията от записите са извършени през есента на 2013 г. След разкриването им през месец април, и то от администрацията на затвора в Белене, а не по сигнал на самите потърпевши, администрацията на затвора в Белене е подала сигнал в Районна прокуратура – Левски. Проведено е наказателно производство, в резултат на което пет лица са осъдени на лишаване от свобода ефективно на четири години. Пострадалите лица не са търсили съдействие от надзорно-охранителния състав, нито са уведомили представителите на Комитета за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа, които по същото време са били на посещение в затвора.
При анализа на записите по време на проверките не са установени клипове, изображения, съдържащи насилие, които не са били предмет на проведеното наказателно производство през 2004 г., тоест това, което представиха от bТV на прокуратурата и анализът, извършен на записите, доказва, че това са записите, въз основа на които всъщност лицата са осъдени на ефективно наказание лишаване от свобода.
Лишените от свобода в затвора в Белене не са оставени без контрол и с тях се работи активно. С лицата са реализирани редица социални дейности. Съгласно заявеното желание и констатираните проблемни зони лишените от свобода са преминали през различни обучителни модули, които включват самопомощ, отговорно поведение, умения за овладяване на гнева, първоначална компютърна грамотност, имат възможност да изучават немски и румънски, както и да повишават образователното си ниво в училището към затвора и много други. Над 217 лишени от свобода са включени в трудовата дейност, като правим всичко необходимо техният брой на нарасне.
Липсата на трудова заетост се отразява негативно както върху правното положение на лишените от свобода, така и на възможността ефективно да се въздейства на тяхното поправяне и превъзпитание. Нещо, за което сте абсолютно прав, е, че една от основните функции на наказанието лишаване от свобода трябва да бъде превъзпитаването освен наказването.
За съжаление, посочените в медиите явления се случват в местата за лишаване от свобода. Въпреки че не са ежедневие те се случват и това е недопустимо. За съжаление, бих казала, че не се случват само в България. Неслучайно съществува и Комитетът към Съвета на Европа. Ако нямаше проблеми и проблеми имаше само в България, той нямаше да съществува за 47 държави, членове на Съвета на Европа. Появата им е обособена от следните фактори. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
На първо място ще посоча съществуващата пренаселеност и лошите условия в затворите – абсолютно сте прав. От над 50 или 60 години в тези места не се е инвестирало почти никакви средства. Има затвори, които както са построени преди 1938 г., бяха ремонтирани през миналата година – затворът в Стара Загора с основен ремонт.
Министерството на правосъдието предприе конкретни стъпки през последната година за преодоляване на проблемите, свързани с лошите материални условия в местата за лишаване от свобода в изпълнение на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Нешков и други срещу България“.
За подобряване на условията в местата за лишаване от свобода от началото на 2015 г. са извършени ремонти с бюджетни средства, така и с помощна основно, в интерес на истината, на външни донори – норвежкия финансов механизъм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо Министър, нека в дупликата, ако имате информация, ще я допълните.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Това е важно.
На второ място, изключително важно, искам да акцентирам върху недостатъчния брой служители от надзорно-охранителния състав. Средно за Европа един надзирател се пада на около 3,38 лишени от свобода, в България този процент е доста по-различен. През миналата година са съкратени 459 щатни бройки. Отделно от това работата е непривлекателна и въпреки че са по-малко и недостатъчно като бройки, за съжаление, има свободни места и рядко се явяват хора на конкурсите.
Ще приключа дотук. Знаете, че предложихме и Закон за изменение и допълнение на Закона за задържане под стража и лишаване от свобода, който предвижда редица стъпки. Нека да имам възможност в дупликата, защото изчерпах времето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Хайтов, имате думата за реплика.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Давам си сметка, че това наистина е много сериозна тема. Това е отделна дисциплина, която се изучава в юридическите факултети и наистина по този въпрос трябва да се работи, за съжаление, трябва да се и инвестира. bТV е сериозна медия и не само защото колегата Росен Петров е работил там, а наистина това е сериозна медия и всичко, което е изнесено и посочено в репортажите на тази медия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: С аргумент за противното – той вече не работи там, така че…
ЯВОР ХАЙТОВ: Затова казах: не само защото той е работил там. Това, което беше изнесено там, нали си давате сметка, че става достояние на целия свят и това е петно върху страната ни като цяло не само върху ръководенето от Вас министерство.
Въпросът ми е и в друга посока. В скоро време предстои да разгледаме тук, в залата, доклада по отношение на дела, по които България е осъдена от Европейския съд по правата на човека и много от тях са именно заради състоянието на местата за лишаване от свобода. Аз съм много чувствителен на тази тема, когато се разходва публичен ресурс. Както съм имал възможност да разговарям с Вас, избран съм от един от най-бедните райони в нашата страна – Врачанския избирателен район. По-добре, най-добре е тези средства да бъдат инвестирани там за инфраструктура, за реконструкция на училища, за образование и за всичко, от което се нуждаят хората там. Поради недобро администриране става така, че се харчи обществен, публичен ресурс за нещо, което с много малко усилия може да се подобри.
Не на последно място, какви са условията, при които работят надзирателите? Извинете, те наистина са много тежки и Вие сама казахте: има и свободни работни места, но това е тежък, непривлекателен труд. С възможностите, които дава републиканският бюджет, вероятно е необходимо да помислим заплатите на тези хора да бъдат повишени, подобрени, да имат малко повече време за отдих и въобще условията им да бъдат така направени, че да има хора, които да работят там и да бъдат от полза.
Последното, с което искам да завърша своята реплика, защото наистина с интерес очаквам отговора, който Вие ще довършите. Обещавам Ви, че в Комисията по правни въпроси ще го дебатираме. Програмата на настоящото българско правителство не предвижда нищо и не говори нищо на тема за подобряване състоянието на местата за лишаване от свобода. Това според мен е непълнота и Ви моля да обърнете внимание и на тази програма. Вие сте политическо лице, а програмата на правителството е основен политически документ, който сте длъжни да спазвате. Когато там не се говори нищо на тези тема, всъщност все едно проблемът го няма, а присъдите от Европа ден след ден се трупат и всички ние плащаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Хайтов.
Заповядайте, госпожо Министър, за дупликата – да допълните Вашия отговор.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Хайтов! Напълно сте прав, че е по-добре да се инвестират тези средства във всичко друго, отколкото в плащане на глоби, бих добавила – и в ремонт на затворите е по-добре, отколкото всяка година да плащаме тези санкции заради лошите материални условия в местата за лишаване от свобода. Разбира се, че е по-добре да се инвестират в детски градини, пътища или здравеопазване.
Неслучайно обърнах внимание, че наистина това е изключително нефинансирана дейност, тя е непопулярна. Много популярно е да се вложат средствата във всичко друго, но не и в подобряване на условията, но ние трябва да сме абсолютно наясно и Вие сте абсолютно прав, че това са пари, които не са много, а в същото време непредоставянето им удря върху репутацията на страната, на първо място, и върху факта, че всяка година ние наистина плащаме и сме длъжни да плащаме глобите, които ни налага Европейският съд по правата на човека.
Поради тази причина Министерството има план. Надявам се да бъдат осигурени средства.
Прав сте и за друго. Прав сте, че на първо място условията, в които изтърпяват осъдените на лишаване от свобода, са и условията, в които работят и надзирателите. Това е тяхното работно място.
Ниските заплати, лошите условия на труд, извънредния труд, който се налага да полагат, поради факта, че не са достатъчно на брой, със сигурност прави работата още по-непривлекателна.
Когато преди две години и половина предишното правителство увеличи заплатите в Министерство на вътрешните работи, без да осигури финансиране, всъщност това правителство ги осигури, тогава не бяха увеличени заплатите на надзирателите, които също са по Закона за МВР, те също са военизирани лица. През миналата година – края, е било осигурено увеличение с 5%, което обаче отново не наваксва тяхното възнаграждение.
На първо място считаме, че, да, за да се увеличи привлекателността на тази работа е добре да се помисли за увеличение на техните възнаграждения, така че да се намали поне техният извънреден труд и да се намерят резерви. Възложила съм анализ на структурата на цялата дирекция с идеята, ако може да намалим административния персонал за сметка на охранителната дейност на надзирателите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Към момента са 7311 лица, които изтърпяват наказание „лишаване от свобода”. Тоест намалява техният брой, но, изпълнявайки решението „Нешков срещу България“ за от 4 кв. метра ние разкриваме и съвсем скоро ще разкрием ново общежитие в Дебелт, за което също ще е необходим охранителен състав.
Съгласна съм с всичко, което казвате.
Не е вярно, че правителството няма план. Има план, но се надявам обаче да получи и финансиране, защото тази реформа не е с много средства, но все пак са необходими средства, за да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева. Темата се оказа като за питане. Сигурно и в Комисията по правни въпроси ще продължите.
Следващият въпрос към Вас е от народния представител Станислав Станилов относно наградата „Почетен магистрат”, под патронажа на министъра на правосъдието.
Заповядайте, господин Станилов, да поставите въпроса.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! В деня на българската Конституция – 16 април, който е и професионален празник на юристите, Вие, госпожо Министър, обявихте, че Министерството на правосъдието е учредило награда „Почтен магистрат”. Това бе направено в тържествена обстановка в сградата на Учредителното събрание на Велико Търново. Наградата трябва да се връчи на 13 юли при честването на годишнината от приемането на последната Конституция в
1991 г.
Като научих за наградата, първоначалната ми реакция като български гражданин бе, че става дума за лоша шега. „Почтен магистрат” трябва да е тавтология, а не награда. Нормалното очакване е, че само почтени професионалисти биват назначавани за съдии, прокурори и следователи и това е основополагащ стълб на модерното общество. Почтеността е основно морално изискване за всеки магистрат, освен моралното юридическо изискване. Според Закона за съдебната власт, Кодексът за етично поведение на българските магистрати е задължителна норма за всички, а последният съвсем детайлно описва обхвата на понятията „почтеност” и „благоприличие”. Те са издигнати в ранг на основни принципи, които налагат съответните правила за етично поведение.
Специалната процедура по издирване на почтен магистрат чрез номиниране и оценяване означава, че на почтеността в магистратската гилдия явно се гледа като на екзотично изключение, което заслужава да бъде отличено. Вие го потвърждавате с обяснението си: „Нека дадем самочувствие на българските магистрати и да разберем, че не всички са маскари, както някой обича да ни нарича напоследък”. Аз лично, госпожо Министър, никога не съм смятал, че магистратите са маскари.
Ако се отличават почтените, това не е ли признание, че мнозинството в системата са непочтени? Страница на Вашето министерство информира, че са издирени цели пет почтени магистрати. Ясно е, че идеята за тази обидна награда се е родила в главата на някой вдъхновен чиновник или PR специалист, но отговорността остава Ваша.
В тази връзка моят въпрос е: ще предприемете ли и какви мерки ще предприемете, за да прекратите тази подигравка с идеята за справедливост и правосъдие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Станилов. Аз явно съм споделял Вашите мотиви, защото погрешно обявих „почетен магистрат”. Мислех, че става дума за нещо над обичайното. Наистина е за „почтен магистрат”.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми проф. Станилов, дами и господа народни представители! Напълно сте прав, че на 16 април тази година, по идея на екипа на Министерството, беше обявено учредяването на такава награда, която беше планирано да се връчи тази година на 13 юли, когато се честват 25 години от обнародването на Конституцията на Република България от 1991 г.
Идеята беше наградата „Почтен магистрат” да няма финансово изражение и отличените магистрати ще получат просто диплом плакет от Министерството на правосъдието.
Екипът на Министерството предложи създаването на тази награда с цел да се провокира граждански дебат по темата. Преди два дни Българският институт за правни инициативи представи своето представително изследване сред над 600 магистрати, съдии и прокурори за нагласа на магистратите за реформа в съдебната система. От представителното допитване става ясно, че над две трети от прокурорите и повече от половината от съдиите не са съгласни с тезата, че в йерархията на съдебната система израстват хора с най-добри професионални и морални качества. 64,9% от съдиите и 40,4% от прокурорите определят ниското доверие като основен проблем в съдебната система – ниското доверие в нея. Близо една трета от магистратите изтъкват, че им липсва и мотивация поради тези факти. Въпреки че изследването излиза едва сега, в Министерството отдавна бяхме запознати с тази тенденция – ниската самооценка на съдебната система по отношение на морал, етика и почтеност. Затова и критериите за отличаване бяха формирани с цел да бъдат посочени магистрати, които са уважавани и достойни и допринасят с конкретните си действия – това е в критериите, действия за развиване и утвърждаване на конституционните права на гражданите, защитават правата на човека, утвърждават върховенството на правото, актовете им са обосновани и съобразени с достиженията на правната наука в съответната област.
Номинации за наградата се приемаха от 18 април до 5 юли 2016 г., подадени от български съдии, прокурори, следователи, съдебни служители, адвокати, юристи, студенти по право и журналисти. В рамките на този срок наистина постъпиха само пет предложения, за които гласуваха общо 7 души. Ролята на комисията, съставена от 7 изключително уважавани членове, беше да разгледа постъпилите предложения и да определи победител, който е събрал най-много гласове. С други думи, комисията не е жури, а защитник на правилата на конкурса, който да удостовери гласуването и резултатите от него. Именно заради това Министерството на правосъдието покани изтъкнати и безспорни авторитети в Комисията – съдия в Съда на Европейския съюз господин Александър Арабаджиев; конституционният съдия Румен Ненков; председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова; деканът на Юридическия факултет проф. Сашо Пенов; съдията в Софийския градски съд Атанас Атанасов; председателя на Асоциацията на прокурорите Евгени Иванов и журналистката от Българското национално радио Силвия Великова.
Признавам, че бях изненадана от липсата на активност от страна на правосъдната общност, от журналисти, които познават и активно отразяват процесите и промените в този сектор. Давам си сметка, че може би момента, в който обявихме тази инициатива, беше точно и момента, в който имаше изключително много дебати, стрес, напрежение в съдебната система, обсъждаше се мащабна съдебна реформа, приемаха се и се изпълняваха промени в Конституцията, касаещи съдебната власт, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) точно беше моментът за преструктуриране на Висшия съвет и така нататък, и така нататък.
В същото време си давах сметка, че липсата на доверие в съдебната система заради действията на малцина нейни представители да мотивират честните и почтени съдии, прокурори и следователи и беше време за дебат по тази тема. В България да търсиш позитивното и да мислиш положително днес явно се приема като изключение от нормалното, показва го и отношението към това отличие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Времето, госпожо Захариева.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Явно за всяка идея има критици, а и ние не сме искали да я ползваме за PR. Уверявам Ви, неслучайно не сме я и популяризирали през този период. Може би и това е причината за ниската активност. При тази слаба активност, съвместно с Комисията, решихме конкурсът да бъде прекратен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
След това ще имате дуплика и ще можете да доразвиете тезата.
Господин Станилов, заповядайте за реплика, виждам, че имате такава.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Правилно сте прекратили този конкурс. Критериите, които изброихте, госпожо Министър, не се отнасят за награда „Почтен магистрат”, а се отнасят за звание „Почетен магистрат”. Този магистрат, който най-добре е изпълнявал примерно в продължение на 5, на 10 години, евентуално може да бъде номиниран с едно такова звание, което да носи до края на живота си, ако, разбира се, не извърши по-нататък нарушение. То може и да има, може и да няма паричен израз, но би било логично при това положение, както Вие изброихте тези критерии, се отнасят за такава рамка, а не се отнасят за почтен, защото почтен – смисълът, семантиката на понятието „почтен” се блокира, се конфронтира, става бинарна опозиция на понятието „непочтен“. Значи всички са непочтени, дайте да извадим пет души и да станат почтенни. В това, госпожо Министър, няма логика и е смешно.
Затова Вие правилно сте постъпили, прекратявайки конкурса, и Ви моля да обърнете другата страница – да обявите например, може да го направите и по друг начин, но онези магистрати, които наистина, както избират върховните съдии в Америка, до девето коляно им търсят под вола теле, така да се направи, че като се каже: „Ей този е носител на званието „Почетен магистрат” да го знаят всички. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Станилов.
Госпожо Министър, можете да довършите. По процедура имате възможност.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Да, имаше дебат по темата за наименованието на наградата и фактът е, че в Етичния кодекс, както правилно споменахте, се изисква и това се проверява – дори е основание за дисциплинарно наказание, означава, че всъщност това морално етично понятие е едно от най-важните изисквания за магистратите. За съжаление, дълбоко се съмнявам, че и да беше „почетен“, щеше да има по-голяма активност, точно поради силната конфронтация към този момент към обществото. Мисля, че точно сега е време наистина и за позитивните примери в системата. Благодаря за идеята. Може да помислим какво да направим, евентуално, обявявайки някаква следваща награда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз госпожо Министър. Това беше последният въпрос към Вас. Пожелавам Ви приятна работа.
Преминаваме към следващите въпроси, които са към госпожа Николина Ангелкова – министър на туризма.
Господин Станилов днес е много активен. Следва отново негов въпрос относно посещението на български абитуриенти в Република Турция.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Така се случва, господин Председател, днес ми се падна върха на активността – с три въпроса. Причината за това е механизмът на парламентарния контрол, който позволява дълго време да се задържат въпроси, да се застояват. Моят въпрос е зададен на 11 май 2016 г. Минали са два месеца, той е загубил до известна степен своята актуалност, но въпреки това аз реших да не се отказвам от този въпрос, защото той ще възникне и следваща пролет.
Уважаема госпожо Министър, много български туроператори работят повече за интересите на турската държава, отколкото за българската и за сигурността на нейните граждани. Свидетели сме на поредна активна кампания, която представя Турция като добро място за почивка. Мои избиратели ме информираха, че при директно поставени въпроси за вътрешните проблеми на Турция, получават отговор, че такива не съществуват и Турция е сигурна страна. Подобни твърдения противоречат с информациите, които всяка седмица пристигат за провеждане на военни действия в Югоизточната част на страната, атентати и на други места в големи градове. Жертви на атентатите стават не само представители на турските силови структури, но и цивилни граждани, чуждестранни туристи.
Тук съм изброил такива инциденти, но няма да се спирам на тях. Ще продължа по същество.
Подобни призиви отправи дори и българското Външно министерство на 12 януари, 1 април и на 27 април. С оглед на гореизложеното, не можем да приемем по друг начин твърдението на българските туроператори освен като заблуждаващи. Особена загриженост предизвикват тогава предстоящите абитуриентски балове, които някои български деца планират да проведат в турските курорти. Обичайна практика е българските туроператори да създават затруднения на своите клиенти, които искат да отменят пътуванията си за Турция, като са заложени големи неустойки в договорите. Това е причината много български абитуриенти да не могат се откажат от посещението на Турция, което е договорено още през есента на миналата година. На везни са поставени печалбата на туроператорите срещу здравето и сигурността на българските деца.
В тази връзка моля да ми отговорите: какви мерки ще предприемете, за да принудите българските туроператорски фирми да представят обективно Турция като страна, която не може да гарантира сигурността на посещаващите я туристи? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Станилов.
Госпожо Ангелкова, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! Министерството на туризма е институция, изцяло ангажирана с воденето на държавната политика в сферата на туризма и за нас е от изключителен приоритет повишаване качеството на предлагания туристически продукт, в това число и предприемане на мерки за предотвратяване на нелоялна търговска практика, упражнявана от туроператори и туристически агенти на територията на страната.
Член 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите дава ясно определение на това какво е нелоялна търговска практика, а именно: „Търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако промени или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители“.
Подобно на цитираната в парламентарния въпрос практика може да бъде разгледана и като заблуждаваща такава, като чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите определя като заблуждаваща търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й предоставяне заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори ако представената информация е фактически точна от относно някой от обстоятелствата, посочени в чл. 68д, ал. 2 от ЗЗП и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на тази практика.
Преустановяването на такава практика компетентен орган е Комисията за защита на потребителите. Част от дейността на Комисията за защита на потребителите е насочена именно към осигуряване защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики в случаи, в които чрез своето поведение, включително реклама и маркетинг, търговецът предлага на потребителите стоки и услуги по начин, който противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, променя или е възможно да промени съществено икономическото им поведение.
Действията на Комисията за защита на потребителите по повод прилагането на Раздел „Нелоялни търговски практики“ от Закона за защита на потребителите се предприемат въз основа на постъпили жалби и сигнали на потребители, констатации от проверки или насрещни проверки въз основа на налична информация от предприети действия. В този смисъл, ако бъдат предоставени конкретни сигнали от Вас, Министерството на туризма е готово да съдейства пред Комисията за защита на потребителите за предприемане на мерки за предотвратяване на такива практики и санкциониране на нарушителите в рамките на закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Министър.
Господин Станилов, имате думата за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Министър, в правата и задълженията – и административни, и морални, на народния представител не влиза да изпраща сигнали в Министерството на туризма, пък и в което и да било министерство за нередности в работа на министерството. Тези сигнали идват от нашите избиратели, които по един или друг начин, ни сигнализират да се намесим за подобряване на работата на администрацията, за контрол върху нея, върху изпълнителната власт изцяло.
Аз мисля, че задължението на Министерството на туризма е да осигури безопасността на българските туристи в чужбина и да контролира туроператорските фирми как си вършат работата. Не е тайна за никого, че в дейността на тези туроператорски фирми, особено на онези, които изпращат на екскурзии в чужбина, безбройни са примерите, не си изпълняват задълженията, не изпълняват договорите, постоянно стават сривове в системата и по тази причина Вие не знам какъв контролен орган имате, Инспекторат имате ли – нямате ли, защото не съм проучвал. Това мога да го проуча и да извадя примери. Въпросът не е в това аз да Ви викам тук в Народното събрание да ми отговаряте на парламентарен въпрос, а регулярно да се вършат проверки и всички, които са нарушители, да се слагат на мястото им. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Станилов.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Професор Станилов, мога да Ви уверя, че Министерството на туризма изцяло спазва законодателството и упражнява своите контролни правомощия както върху туроператорите и турагентите, така и върху всички лица, които съобразно закона контролира. Конкретни сигнали ние можем да съдействаме да бъдат проверявани от контролния орган затова – Комисията за защита на потребителите, когато касае потребителите, в голяма част от нарушенията, свързани с туроператорската и турагентската дейност, се контролират от Комисията за защита потребителите при конкретни сигнали, когато Министерството на туризма бъде сезирано от съответния потребител или се самосезира чрез публикации, съответно, които дават основание за даденото нарушение, упражнява съответния контрол. Мога да Ви уверя, че това в Министерството се извършва регулярно и строго съблюдаваме работата както на туроператорите, така и на турагентите, за да гарантираме както безопасността на туристите, така и висококачествен туристически продукт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следващият въпрос към министъра на туризма Николина Ангелкова е от народния представител Красимир Христов Янков относно политика за развитие на туризма и действия на Министерството на вътрешните работи за профилактика на туристи по Черноморието.
Заповядайте, господин Янков да развиете Вашия въпрос.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Въпросът ми е относно политиката за развитие на туризма и действията на МВР. Обосновавайки се с инцидента на 8 юни 2016 г. в курортен комплекс „Слънчев бряг“, МВР започна комплексна специализирана акция за профилактика на туристи, посещаващи големите курортни комплекси на българското Черноморие.
Във връзка с това към Вас въпросът ми конкретно е: действията на Министерството на вътрешните работи адекватни ли са на политиката за развитие на туризма? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Янков.
Госпожо Ангелкова, заповядайте да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, господа народни представители! Уважаеми господин Янков, осигуряването на сигурността на туристите, които посещават дадена дестинация, е основен приоритет, още повече предвид цялостната международна обстановка. В този смисъл за нас е важно присъствието на служители и на МВР в курортите. Наличието им безспорно засилва чувството за сигурност и спокойствие у туристите.
Реализираните действия от страна на МВР се разполагат в две основни посоки: обезпечаване сигурността и безопасността на туристите по време на престоя им в България, включително чрез респектиране на криминалния контингент и предотвратяване извършване на престъпления, нанасящи вреда на държавния бюджет.
Във връзка с това на входно-изходните артерии в курорта „Слънчев бряг“ функционират осем контролно-пропускателни пункта. Представителите на МВР осъществяват постоянен контрол на база предварително изготвени рискови профили. Подчертавам това, за да разсея спекулативни внушения, че всеки един автомобил бива подлаган на щателна проверка и по този начин се възпрепятства движението на туристите. Тези твърдения не отговарят на истината.
На територията на ОД на МВР – Бургас, от началото на сезона са проведени специализирани полицейски операции като в екипите се включват и служители на НАП, ДАИ, КЗП, РИОКОЗ, „Митници“, „Пожарна безопасност“ и други. В ОД на МВР – Бургас, е създаден координационен център с участието на служители на областната дирекция и НАП, в който се планират, обезпечават и провеждат проверки на територията на цялото Южно Черноморие с цел фискален контрол.
Благодарение цитираните действия на Вътрешното министерство и контролните органи, с които работим в перфектна координация, се реализира съществено увеличение на постъпленията в държавния бюджет. Няма регистрирани постъпили оплаквания от страна на туристи, като улесняване процеса на комуникация с органите на реда е акцент в нашите общи усилия.
В тази връзка Ви информирам, че с цел облекчаване процедурата за регистриране на подавани от чуждестранни туристи сигнали за извършени престъпления в черноморските районни управления са въведени типови бланки за подаване на съобщения за престъпления. Бланките са преведени на три от официалните езици в европейската общност – немски, френски и английски, както и на руски език. По този начин се улеснява дейността по приемане на сигнали за извършени престъпления. Реализират се редица превантивни охранителни и оперативно-издирвателни мероприятия като част от тях са свързани с информационна обезпеченост на чуждите туристи, включително чрез назначаване на преводачи, безпрепятствен и бърз достъп на представители на консулските служби и чужди граждани и улесняване процедурата за заплащане на такса от чужди туристи, спазване на професионалните стандарти на етично поведение при работа с чужди граждани, съобразяване с пола на чуждите граждани при прилагане на полицейски правомощия, съгласно Закона за МВР.
За подпомагане на дейността на ОДМВР – Бургас, Варна и Добрич, са осигурени допълнително общо 732 полицейски служители от други областни дирекции на МВР. От тях 556 са командировани в курортните комплекси и селищата на област Бургас. На територията на РПУ – Несебър, от 16 юни 2016 г. са командировани допълнително 25 служители на жандармерията с цел опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. По този начин ще се улеснят още командированите в курорта „Слънчев бряг“ служители от други областни дирекции на МВР.
Сформирането на съвместните екипи между НАП, служителите на Икономическа и Охранителна полиция, които от 17 юни подпомагат работещите на територията на РПУ – Несебър, екипи за проверка на увеселителни и питейни заведения. Предвижда се в екипите да се включат и около 20 служители на НАП от вътрешността на страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Янков – реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър! Конкретният ми въпрос е дали Вие приемате за адекватни мерките на Министерството на вътрешните работи, съобразно политиката на Министерството? От отговора Ви разбирам, че приемате това, което се прави от органите на реда – съвместните акции, които са насочени основно към търговските обекти. Имате ли пример в друга страна отношението към туристическия бранш да е структурирано по същия начин?
Очаквах в отговора Ви да чуя, че грижата за туриста, неговата безопасност, осигуряване на спокойствието му е свързана с работата на службите и на МВР с туроператори, турагенти, хотелиери, за профила на този турист, за неговата застрашеност. МВР в момента прави проверки на входа на курортен комплекс – оказва в активната част на сезона натиск към тези, които осъществяват търговска дейност и за Вас това е нормално.
Водите ли диалог с бранша? Защото аз съм народен представител от Варненския район и имам диалог с бранша, те не са много доволни, че Вие не ги защитавате. Това ще се отрази на заявките за почивка в летните сезони за следващите години и сигурно сте наясно, но браните мерки, които предприе Министерството на вътрешните работи, постфактум.
На курортен комплекс се стреля, прави се възстановка с показно арестуване. Това приемате ли го?! Знаете ли, че хотелиерите обясняват на гостите си, че това е филм, в който участват актьори в униформа, за да дадат някакво обяснение, иначе как те ще предадат на своите близки какво се случва в България? Може ли това да се случи в един гръцки курорт?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Не разбирам Вашето отношение и че Вие не заемате позиция зад бранша – да се осигури спокойствието и безопасността на туристите, без да има натиск. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Янков.
Госпожо Ангелкова, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, господа народни представители, господин Янков! Както започнах, осигуряването на безопасността и сигурността на туристите в България е от съществен приоритет както за правителството, така и в частност за Министерството на туризма. Координацията, която имаме с всички министерства, основно с МВР по тази тема – ние стартираме и я водим непрекъснато, но особено за летния сезон още от април месец, и в нея участват абсолютно всички представители на бранша. С тях се провеждат регулярни срещи, така че да има координирани действия. Всички те приветстват мерките, свързани с осигуряването на безопасността и сигурността на туристите, защото това е от съществено значение за избор на дестинация.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Приветстват?!
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Към момента в рамките на периода месец януари – май месец, имаме ръст от 14% на туристите само за...
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Обещахте 40.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Не съм обещавала проценти.
Само за област Добрич имаме 34% ръст за първите пет месеца, за Бургас – 18% ръст за първите пет месеца на 2016 г.; за Варна – 23% ръст за първите пет месеца на 2016 г.
Всички записвания и резервации до момента показват очакван ръст на всичките ни водещи целеви пазари.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Това е заради мерките на МВР?!
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Това е заради мерките, които предприема Министерството на туризма, за да популяризира дестинацията. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
От своя страна обясних, че мерките, свързани със сигурността и безопасността на туристите, са от основно значение за избора на дестинация. Обясних, че от април месец сме в координация с абсолютно всички министерства. Регулярно се провеждат срещи за подготовка на сезона, в която участва целият бранш и споделя всички свои виждания и предложения по темата. Благодаря за вниманието. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Чух, че господин Янков каза: „Приветствам Ви!“, така че може да Ви освободим от парламентарния контрол. Това беше всичко към Вас.
Да преминем към въпроси, зададени към министъра на труда и социалната политика – госпожа Зорница Русинова.
Първият въпрос е от народния представител Мартин Димитров относно по-бавния ръст на заетостта през първото тримесечие на 2016 г.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Имаме нов министър на труда и социалната политика, което е повод за задаване на ключови въпроси относно новата политика, която ще бъде изпълнявана в тази сфера. Конкретното ми безпокойство в случая е свързано с по-бавния ръст на заетостта през първото тримесечие на 2016 г. В периода януари – април 2016 г. броят на заетите лица нараства с 25,3 хиляди души, което е най-ниското увеличение след възстановяването на пазара на труда от началото на 2014 г. Рано е да се каже дали това е тенденция, или зависи от конюнктурни обстоятелства.
Повече от половината безработни лица в момента са дългосрочно безработни. Това е обезпокоително. Паралелно с това спадът в безработицата сред младежите не се дължи на нарастване на заетостта, а на намаляване на тяхната икономическа активност. Това вече може да бъде оформено като обезпокоителна тенденция.
За второ поредно тримесечие единственият регион, за който заетостта намалява, е Северозападният – в този район се запазват най-съществените проблеми на пазара на труда.
В тази връзка моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е: какви мерки ще предприемете за насърчаване на заетостта, по специално какви действия обмисляте за подкрепа на заетостта сред младежите и в Северозападния регион? Задавам Ви този въпрос в малко по-общ вид, за да се информираме, имайки нов министър, каква промяна, каква нова политика очакваме, съответно какви резултати вследствие на тази нова политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Димитров.
Заповядайте за отговор на въпроса, госпожо Русинова.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, господин Димитров, колега Лукарски!
За пръв път в България през тази година по данни на „Евростат“ безработицата е 7,1 пункта при средно за Европа 8,7% и за първи път от 11 години насам имаме много по-реален спад на безработицата в България. По данни на Агенцията по заетостта от началото на годината за пръв път имаме намаляване на броя на регистрираните с около 45 000 човека, тоест, от много години насам имаме положителни тенденции на пазара на труда, свързани с по висока икономическа активност и нарастване на заетостта.
По отношение на младежката заетост и борбата с младежката безработица – това е един от основните приоритети в моята работа, свързан не само с по-целенасоченото инвестиране на средства от националния бюджет и от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, а и с по-добро насочване на средствата към определени райони с висока степен на безработица.
Няколко данни бих искал да посоча. От началото на годината само за младежи са осигурени и са започнали работа 15 000 младежи до 29 години, и то на несубсидирани работни места, тоест в реалната икономика. За тази година сме предвидили средства в размер на 23,7 млн. лв. за заетост на почти 6000 лица до 29 години и за обучение на над 2300. Вече около 3000 младежи от началото на годината са започнали вследствие на мерките работа, като 8% от тях са от Северозападния регион.
По линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ над 19 000 младежи са започнали работа по различните мерки и проекти. Десет процента от безработните младежи са също в Северозападна България. Средствата, които са предвидени за 2016 г. в Инициативата за младежка заетост, са в размер на над 209 млн. лв., с които ще се осигури подкрепа на близо 40 000 младежи.
Важно е да подчертаем комплексния и интегриран подход към всеки неактивен младеж, индивидуалната работа на психолози, кейс мениджъри, на специфични медиатори, които, особено с ромската общност, целят да активизират младите хора. Само за Северозападна България сме отделили 15 ромски медиатори, които да работят за активизирането на младежите.
Не на последно място с промени в Закона за насърчаване на заетостта през Съвета за насърчаване по заетостта като първи консултативен орган преди внасянето от Министерския съвет (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), предлагаме регионализация на програмите и силно участие на местните работодатели и на местните власти при формирането на политиките в заетостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Русинова.
Господин Димитров, имате право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Госпожо Министър, освен показателя „ниво на безработица“ е важно да се гледат новосъздадените работни места за даден период от време, защото, ако показателят според „Евростат“, който измерва безработицата, отчита хората, които активно търсят работа, си давате сметка, че е възможно той да намалява, а новосъздадените работни места да не са се увеличили. Такъв е казусът в началото на 2016 г., тоест, официалната безработица намалява като процент, но за първото тримесечие новосъздадените работни места са по-малко в сравнение с предишни тримесечия от началото на 2014 г.
Казах, че е рано да се говори за тенденция, но това, което мен ме притесни е, че моето очакване беше новосъздадените работни места да се увеличават, включително и през тази година и макар за едно тримесечие данни, които показват по-малък ръст от средния спрямо всичките месеци след 2014 г., е нещо, на което трябва да се обърне внимание.
Иначе това, че 209 млн. лв. са отделени за подкрепа на близо 40 000 младежи за 2016 г., е добра новина, ако говорим за устойчива заетост, а не за временна такава. Така че се надявам Вашите усилия да бъдат насочени към това тези хора да бъдат трайно задържани на пазара на труда, а не да им се осигури временно субсидирана заетост. Към края на годината ще си позволя да задам отново въпрос към вас, за да проследим дали този резултат и това усилие се е превърнало в устойчив резултат.
Иначе относно идеята за регионализация на програмите и силно участие на местната власт смятам, че това е правилният път, но отново е редно може би към края на годината да проследим в конкретни числа постигнатите резултати. Ако не се осигурят алтернативи за тези млади хора, включително за Северозападния район, има опасност да предпочетат да отидат да работят някъде другаде, а не да останат в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Министър, ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Бих искала да направя едно уточнение – че за 2016 г. имаме средно годишно с 20 000 ръст на годишна база по отношение на заетите лица на възраст между 15 и 64 години. Коефициентът за заетост към първото тримесечие на 2016 г. е 62,3% - 1,3 пункта ръст спрямо миналата година, така че освен намалената безработица имаме и повишаване на заетостта.
По отношение на инвестициите и от националния бюджет, и от европейските средства – те не водят до субсидирана заетост, а до повишаване на знанията, уменията и пригодността на хората да работят, тъй като министърът на труда и социалната политика не създава нови работни места. Нашата работа е да подпомогнем икономически активното население по-бързо и по-добре да си намира работа. Работните места се създават от живата икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Русинова.
Следващият въпрос към министъра на труда и социалната политика госпожа Русинова е от народния представител Георги Гьоков относно действия и мерки, които да създадат възможност на хора, работили по трудов договор, но учат в задочна или друга форма на обучение извън редовната, след освобождаването им от работа да получат обезщетение за безработица.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Министър!
Госпожо Министър, въпросът ми е продиктуван от това, че към мен се обърнаха много граждани, които са работили по трудови правоотношения, но не могат да получават обезщетение за безработица, след като са освободени от работа, тъй като учат в задочна форма на обучение. При регистрацията си в Бюрото по труда те попълват формуляр – то е Приложение 1 заявление декларация, с което се регистрират като търсещи работа. На втора страница подробно се отбелязва в каква степен на обучение са в момента. Разчитайки, че това е допълнителен плюс в техните знания и умения, те добросъвестно попълват факти около обучението си, но се оказва, че по този начин биват включени в регистъра като лица, които се обучават или са учещи, а не като безработни.
Това автоматично ги лишава от възможността да получават обезщетение за безработица по Кодекса за социално осигуряване, макар че са работили и са плащали всички осигуровки, включително за Фонд „Безработица“. Това е заради последните указания в системата на Агенцията по заетостта, които се базират на разширено тълкуване, което дава Международната организация на труда за случаите, когато едно лице е учащо или безработно.
Според разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване обаче само лицата, които са безработни, се регистрират като такива и имат право на обезщетения. Право на обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени дължими осигуровки във Фонд „Безработица“, най-малко девет месеца през последните 15, преди прекратяване на осигуряването им, имат регистрация като безработни – подчертавам – като безработни в Агенцията по заетостта. Лицето, което в момента е учащо, независимо че е изпълнявало трудова дейност, че е било заето на пълен или на непълен работен ден, в момента, в който учи задочно, дистанционно или в друга форма на обучение извън редовната, след освобождаване се регистрира в Бюрото по труда, не може да получава обезщетението си за безработица, предвидено в чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, защото в разпоредбата изрично е записано, че трябва да е безработно.
В тази връзка, госпожо Министър: какви мерки ще предприемете, за да могат да получават обезщетение за безработица хората, учащи в задочна и други форми на обучение извън редовната, след като са освободени от работа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители и само господа! Господин Гьоков, след встъпването ми в Министерството като министър на труда и социалната политика също получих информация от бюрата по труда по отношение на тази проблематика. Мерките вече са предприети. Инициирала съм промяна в Закона за насърчаване на заетостта, тъй като през 2015 г. с промяна на легалната дефиниция на „безработен“, впоследствие с промени в Кодекса за социално осигуряване е ограничено частично правото на учащите по отношение на паричното им обезщетение. Разбира се, тук встъпваме на възприетия подход в Кодекса за социално осигуряване на база на Конвенция № 44 на Международната организация на труда. В Конвенцията е разписано, че същата се прилага за всички лица, наети на работа срещу работна заплата или друго възнаграждение. Считам, че чрез прецизиране на нормативната база в Закона за насърчаване на заетостта ще можем да преодолеем този проблем.
Предложенията бяха обсъдени и подкрепени от Националния съвет за насърчаване на заетостта на заседание на 5 юли и ще бъдат внесени през следващата седмица в Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Гьоков – реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Министър, колеги! Госпожо Министър, аз Ви благодаря. Малко с нежелание зададох въпроса, защото знам за предприетите от Вас действия по този въпрос. Той стана вече неактуален, но въпреки всичко аз искам да Ви благодаря от името на всички засегнати, че взехте така спешно и бързо мерките.
Само ще Ви помоля да уточним нещо. Това, след като стане факт, нека и тези хора, които в този период от указанията в Агенцията по заетостта до влизане на новите указания в сила, също да не останат засегнати, защото в момента те наистина са засегнати и не получават такова обезщетение. Няма да бъде справедливо спрямо тях, ако ги оставим в сегашното положение. Не знам доколко е възможно това да се оправи със задна дата, но трябва да се намери решение на този въпрос, тъй като хората наистина очакват справедливост при тях, а Вие знаете, че не е нормално – работили са хората, внасяли са си съвестно осигуровките и да ги лишаваме от обезщетение впоследствие. Ще Ви моля и този въпрос да решим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Министър? Няма да ползвате.
Благодаря Ви за участието в този парламентарен контрол.
Преминаваме към отговорите на министър Лукарски – министър на икономиката. Към него има зададени два въпроса.
Първият въпрос е от народния представител Георги Гьоков относно управлението на „Летище Стара Загора“ ЕАД – партийни назначения и източване на дружеството.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Министър, господа народни представители! Господин Министър, „Летище Стара Загора“ ЕАД е изцяло държавна собственост, еднолично дружество със 100% държавно участие. Упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала сте Вие, господин Министър.
През месец януари 2015 г., малко след като станахте министър на икономиката, направихте промяна в Съвета на директорите, като освобождавате назначените със заповед от предишния председател на Съвета и единия от членовете и на тяхно място назначавате областния координатор на Движение „България на гражданите“ Димитър Чорбаджиев и активиста на СДС Тончо Тонев. Остава само изпълнителният директор Митко Георгиев. През месец февруари 2016 г. – нова смяна, и същевременно увеличаване на числеността на този Съвет от трима на пет души. Освободен е Димитър Чорбаджиев и са назначени трима души – бивш юрист на община Стара Загора, Боян Атанасов Хитров – бивш служител на Министерството на икономиката, и Георги Василев Георгиев – общински лидер на СДС в Дупница, все хора от партията, чийто национален лидер сте Вие, господин Министър.
Но въпросът не стои само в това, че назначавате на държавна хранилка свои партийни хора, а става дума за това защо е нужен Съвет на директорите от петима души, при трима служители на щат? Защото открай време на щат на летище Стара Загора има още трима души, а „Летище Стара Загора“ ЕАД дори не притежава лиценз за извършване на полети и е преустановило тази дейност. От тогава до момента единствените му приходи са от продажба на самолетни билети, от отдадени под наем терени за складиране на техника за селскостопански изложения.
Господин Министър, следват едни такива логични въпроси:
Първо, това ли е политиката Ви по отношение на управлението на държавните дружества от системата на Министерството на икономиката, да ги ползвате за партийни назначения?
Второ, какъв е мотивът Ви да увеличите числения състав на Съвета на директорите на дружеството, освен, разбира се, намиране на работа на по-голям брой съпартийци?
Трето, каква логика следвате при увеличаване на Съвета на директорите на едно еднолично дружество със 100% държавно участие на пет човека, при условие че служителите по щат са трима и какво печели държавата от всичко това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Лукарски.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, благодаря Ви за загрижеността за развитието на „Летище Стара Загора“ ЕАД и за интереса, който имате, поставяйки втори парламентарен въпрос по тази тема.
Прав сте абсолютно, че през 2007 г. е отнет лицензът за експедиционна годност на „Летище Стара Загора“ ЕАД и компанията не може да функционира като летище. През 2012 г. на „Летище Стара Загора“ ЕАД е било принципал министърът на транспорта, като основният актив на компанията, и то като съоръжение, е полосата за излитане и кацане. В същото време имотите са били на разпореждане на Министерството на отбраната, и то с отпаднала необходимост.
Безспорен е фактът, че съвкупността от тези активи има потенциал за развитие и за привличане на инвестиции, които да гарантират икономически растеж и социално-икономическото развитие на региона и страната. През 2012 г. търговското дружество и имотите са прехвърлени към бившето Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, като концепцията е била за изграждане на развитие на летище за товарни превози, карготерминал, който да обслужва Югоизточна Европа. Концепцията е била свързана и с търсенето на инвеститор, който да инвестира в изграждането на карготерминала. Анализите по проекта са посочили, че терените не са достатъчни за изграждането на карготерминал, а съседните терени са частни, и то с множество съсобственици.
През последните години проектът се промотира на всички инвестиционни форуми в България и в чужбина като летище, но липсва интерес за развитието му. Предвид на това и с оглед добрата локация на имотите настоящите усилия на Министерството на икономиката са насочени към възможността за изграждане индустриално-икономическа зона по подобие на икономическата зона „София – Божурище“, където да бъдат привличани инвеститори, които да подпомогнат социално-икономическото развитие на региона.
Идеята на Министерството е свързана и със запазване и разширяване на настоящата дейност на „Летище Стара Загора“ ЕАД.
Изхождайки от тези факти, Ви информирам, че промяната в състава на Съвета на директорите не е ключовата смяна на изпълнителния директор, който е такъв от времето на правителството Орешарски. Попълването на състава на Съвета на директорите до пет души не е провокирано от политически или други цели, а е свързано единствено и само с потенциала за бъдещо развитие на проекта. Нормално е, когато става въпрос за концептуално развитие, то да зависи от разгръщане на ръководния орган, а не от разгръщане на числеността на персонала, респективно щата на компанията. В този контекст Ви информирам, че членовете на Съвета на директорите имат опит в привличането на инвестиции, в управлението, финансите и финансовия контрол. Качеството на мениджмънта на компанията се потвърждава и от по-добрите финансови резултати за 2015 г. в сравнение с миналата 2014 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, първо, загрижеността ми за летище Стара Загора идва от това, че въпросът за него представлява голям обществен интерес за гражданите от Стара Загора, още повече се очаква решение за реализиране на сериозен инвестиционен проект – всички старозагорци се надяват на това, който да даде нов икономически облик на Стара Загора и района и да осигури стотици работни места. Това – за загрижеността ми за летището. За него, ако трябва, ще задам не два, а 10 въпроса, докато не уточним тези неща.
Сега – едно уточнение.
Директорът на летище Стара Загора не е назначен по времето на правителството на Орешарски, а откакто аз се помня в Стара Загора, сигурно от 15 години, този човек е там. Става въпрос за всички останали.
Вие представяте ли си как изглежда търговско дружество в очите на хората – на старозагорци, пък и на цялата държава, защото това е публично, за което дружество твърдите, че едва ли не е върхът на икономическите достижения, а на предишния въпрос отговаряте, че има печалба 25 хил. лв., подчертавам, и му назначавате Съвет на директорите от пет човека при щат от трима човека?! Каквото и да си говорим тук и да ми обяснявате какви инвестиции ще привлича, господин министър, знаете ли, че част от тези хора дори не са стъпвали в Стара Загора, да не говорим за летището?!
Загрижен съм не само за летище Стара Загора, а въобще за политиката за управление на държавните дружества. Смешно е да се обяснява, че ръководният състав на едно търговско дружество може да бъде по-голям от броя на фактическия състав на дружеството.
Не знам, ако това го има в друга държава, бих го приел и при нас, защото сигурно хората са измислили, че така трябва да бъде и е по-добре, но аз не виждам други такива дружества и не знам докъде ще стигнем, ако по такъв начин продължаваме да управляваме държавните дружества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, наистина може би не сте обърнали внимание съвсем детайлно на отговора ми. Сега действително развитието на летището е насочено към индустриалната зона и има интерес от чуждестранни инвеститори, в това число китайци. Логично е, че те няма да се срещнат с хората, които продават билети, с чистачките и метачките, а ще се срещат с мениджмънта на дружеството, който е необходимо да бъде в по-тежък състав.
По отношение на партийните назначения, Вие си противоречите, защото сам казвате, че откакто се помните, този изпълнителен директор е там, тоест партийна смяна не е имало и той продължава да работи като експерт.
Извинявам се за грешката, свързана с правителството на Орешарски. Тя е свързана с господин Хитров, член на Съвета на директорите, който е работил като главен секретар на Българската агенция за инвестиции, заемал е ръководни постове в органи на местната и централната власт и като главен секретар на Българската агенция за инвестиции е назначен именно по времето на Орешарски.
Мисля, че по този начин Ви отговарям за партийните назначения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва питане от народния представител Румен Гечев относно политиката за привличане на преки чужди инвестиции.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо председател Цачева, уважаеми колега Лукарски!
По последни данни на Българската национална банка от 17 юни тази година преките чужди инвестиции за първите четири месеца на годината възлизат на 429 млн. 100 хил. евро, или с 351 млн. 100 хил. евро по-малко от същия период на 2015 г., когато те възлизаха за цялата година на 782 млн. 200 хиляди за първото четиримесечие. Става дума за драматичен спад от над 50% в един от ключовите фактори за икономическия растеж, за подобряване на конкурентоспособността и увеличаване на експортния потенциал на страната.
В тази връзка, уважаеми колега, възникват няколко взаимосвързани въпроса.
Първо, какви са причините според Вас за този съществен спад на преките чужди инвестиции у нас, при положение че равнището на преки чужди инвестиции в Европа и световното стопанство бележат тенденция на постепенно възстановяване?
Второ, как оценявате ефективността на стратегията на повереното Ви Министерство за привличане на повече чужди инвестиции, особено като се има предвид свиването на инвестирането от Европейския съюз и депресивното състояние на вътрешните инвестиции?
Трето, как структурата на преките чужди инвестиции през 2016 г. съответства на намеренията на правителството за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика, при положение че през разглеждания период те са под 1% от брутния вътрешен продукт?
И накрая – не по значение, какви конкретни мерки ще предприемете за внасяне на обрат в негативните тенденции в областта на чуждите инвестиции? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на икономиката господин Лукарски.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми колега Гечев! Българската народна банка съставя и отчита преките чуждестранни инвестиции в страната по единна методология, публикувана на сайта на Банката. Към настоящия момент са публикувани предварителни данни за размера на преките инвестиции в страната за периода януари – април 2016 г., който действително възлиза на 429,1 млн. евро.
Съгласно методологията годишните данни се ревизират 15 месеца след изтичането на отчетния период, като се наблюдават значителни изменения в реализираните стойности. Така например предварителните данни за преките чуждестранни инвестиции в страната за януари – април 2015 г. първоначално бяха на стойност 523,5 млн. евро, след което бяха реализирани до 782,2 млн. евро, което показва нарастване с близо 50 на сто. В този смисъл коректно би било сравнението на окончателните данни.
Сравнявайки предварителните данни за преките чуждестранни инвестиции за януари – април 2016 г. с нереализираните данни за януари – април 2015 г., се отчита ръст на подстатиите „Дялов капитал“ от 61,8 млн. евро на 165,6 млн. евро и реинвестирана печалба от 53,7 млн. евро на 139 млн. евро. спрямо спад на инвестициите в дългови инструменти в същото време от 408 млн. евро на 124,5 млн. евро.
Реалната динамика на преките чуждестранни инвестиции може да се проследи при съпоставянето на отчетните годишни стойности на показателите. През 2015 г. преките чуждестранни инвестиции в страната възлизат на 1,593 млрд. евро. Това е най-високият отчетен размер на преки чуждестранни инвестиции след 2009 г., което съответства на тенденцията на постепенно възстановяване на равнището на преки чуждестранни инвестиции в европейски и в световен мащаб.
Според статистиката на ЕВРОСТАТ България е на първо място по приход на преки чуждестранни инвестиции като дял от брутния вътрешен продукт за 2015 г. сред всички страни от региона на Централна и Източна Европа, като у нас този дял е 3,6%, с което изпреварваме Словения, Чехия и Сърбия, както и Балтийските републики.
По данни на пролетната макроикономическа прогноза за
2016 г. на Министерството на финансите очакванията за 2016 –2018 г. са преките чуждестранни инвестиции да бъдат на нива от 3,7% от брутния вътрешен продукт, а през 2019 г. да достигнат до 3,8%.
По отношение на инвестициите – брутообразуване на основен капитал в периода 2018 – 2019 г. се очаква реален ръст от 2,7 – 3,5%.
По отношение на мерките.
От началото на 2016 г. по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени шест сертификата – пет за клас „А“ и един за приоритетен инвестиционен проект. Общо предвидените инвестиции възлизат на 104,2 млн. лв. и се очаква разкриването на повече от 2000 нови работни места.
Три от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги, като през 2015 г. са издадени 12 сертификата, за сведение: 9 за клас „А“, 2 – за клас „В“ и 1 за приоритетен инвестиционен проект за цялата година.
Общо предвидените инвестиции възлизат на 189,17 млн. лв. и предвиждат разкриването на 1265 нови работни места, тоест ще очакваме да има ръст при коригираните данни.
През 2015 г. бяха разработени и приети промени в специализираното законодателство за насърчаване на инвестициите – както в Закона, така и в Правилника за неговото прилагане, с които бяха облекчени административните изисквания към инвеститорите в процедурата по кандидатстване и издаване на сертификати за инвеститор. Направени са и промени, целящи яснота и предвидимост за инвеститорите по отношение размера на помощта, сроковете за прилагане на мерките; оптимизирани са и изискванията за предоставяне на насърчителните мерки, представляващи държавна помощ.
Друг важен инструмент за повишаване инвестиционната активност през конкретната година е изграждането и развиването на специализирани индустриални зони с изградена техническа инфраструктура, разположени в непосредствена близост до развита транспортна инфраструктура и европейски транспортни коридори, както и до големи градски центрове с наличен кадрови ресурс.
Национална компания „Индустриални зони“ стопанисва зоните във Видин, Русе и Свиленград и изгражда зоните в Божурище, Бургас, Варна, Карлово и Телиш, както и идеята за летище Стара Загора, за което стана дума в предишния въпрос, като предоставя както подходящи терени, така и административно обслужване на инвеститори. За пример зоната в Божурище осъществява 15 проекта, сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите, с общ размер на инвестициите 100,6 млн. лв., предвиждащи разкриването на 640 нови работни места през тази година.
През първата половина на 2016 г. продължава одобрението на проекти по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции, като до момента на стартиралия официално на 1 юни 2016 г. европейски портал за европейски проекти са публикувани пет български проекта в областта на енергетиката, транспортна и индустриална инфраструктура.
По линия на третия стълб на инвестиционния план за Европа, България е сред първите държави – членки в Европейския съюз, предприели самостоятелни действия на национално ниво за премахване на регулаторните пречки пред инвестициите. С Решение № 411 от месец май 2016 г. Министерският съвет прие План за действие с мерки, адресиращи основни проблемни области, възпрепятстващи нарастването на инвестициите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаеми колега, първо, уточняващият въпрос е по отношение на данните. Извинете, но БНБ работи с конкретни суми, които постъпват по сметките. Затова се отчитат в БНБ и ако има разлика, това е разликата между Националния статистически институт и БНБ. Така че числата, които е публикувала БНБ и които предоставям на Ваше внимание и на вниманието на зрителите, които ни гледат, са конкретни суми, които са постъпили или не са постъпили. Следователно няма как да се съмняваме в акуратността. Вие съмнявате ли се в акуратността на данните от Българската национална банка? Първо.
Вторият ми въпрос е по отношение на зоните. Бихте ли казали дали фирмите, които се настаняват, образно казано, в тези зони и развиват определени производства на стоки и услуги, отговарят ли в някаква степен на структурната политика на правителството? Има ли такава политика по сектори? Тоест ние чакаме да видим чужденците какво предпочитат да правят и произвеждат в тези индустриални зони или имаме политика да привличаме чужденци да развиват определени производства в тези зони? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Лукарски.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми колега Гечев, не се съмнявам в данните на БНБ, но Ви обръщам внимание на предварителните данни, публикувани за миналата година, и реализираните данни, за които стана въпрос, че са с повече от 50% спрямо предварителните за същия период през 2015 г. Така че пак съветвам да изчакаме ревизираните данни, за да можем да говорим съвсем конкретно за това какви са числата.
По отношение на това какви компании, преимуществено чуждестранни – обръщам внимание, насърчаване за инвестиции в индустриалните зони, зависи от индустриалните зони. Стратегически, например за Божурище, това са производства, най-вече свързани с автомобилостроене и мехатроника. Така че зависи от зоната, съответно има Стратегия за развитие на определени производства, които са свързани с конкретната зона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега Лукарски! Едва ли се съмнявате, че и аз бих искал да има колкото се може повече инвестиции и по-добре да се развива българската икономика. Но, колега, нещата не се развиват добре, защото в съседна Сърбия през 2015 г., по окончателни данни вече, инвестициите са над 2 млрд. евро. По население Сърбия е сравнима с България, както знаете, в момента. Сърбия не е член на Европейския съюз, тя не се възползва от програми на Европейския съюз, а привлича повече инвестиции отколкото България, което е тревожно.
Второ, още по-тревожно е, ако се сравняваме със страни – членки на Европейския съюз. Колега, Вие отлично знаете какви са инвестициите в Словакия. Те са четири-пет пъти по-високи, отколкото инвестициите в България, при положение че в Словакия населението е 5 млн. и 400 хил. души. Следователно по отношение на чуждите инвестиции ние сме даже четири-пет пъти под нивата от предкризисната 2008 г.
Затова, уважаеми колеги, очакваме от Министерството на икономическото развитие и от правителството по-сериозно да погледне на този въпрос и с колективни усилия да се помъчим да променим тенденцията, защото имаме проблеми с вътрешните инвестиции, а освен това фондовете от Европейския съюз, както и да се развият нещата с Брекзит, ще намалеят. Едва ли имаме различия по този въпрос. Така че усилията на българските институции трябва да се утроят, за да може да компенсираме негативните тенденции, за които стана дума. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лукарски, за участието в този контрол.
Уважаеми колеги, следващото редовно пленарно заседание е идната сряда.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)


(Закрито в 14,50 ч.)



Председател:
Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов
Красимир Каракачанов
Явор Нотев


Секретари:
Калина Балабанова
Димитър Делчев