Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Александър Ненков и Чавдар Пейчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, предлагам на Вашето внимание следния Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 13 до 15 юли 2016 г.:
1. Проект за решение във връзка с лятната ваканция на Народното събрание за 2016 г. Вносители: Красимир Велчев, Найден Зеленогорски, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители: Цветан Цветанов и група народни представители. Приет е на първо гласуване на 17 юни 2016 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител е Министерският съвет. Продължение от пленарното заседание през миналата седмица.
4. Първо гласуване на Законопроекта за независимия финансов одит. Вносител е Министерският съвет.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител: Цвета Караянчева.
6. Второ гласуване на Законопроекта за кредитите за недвижими имоти на потребители. Вносител е Министерският съвет.
7. Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание. Предвижда се това да бъде точка първа за петък, 15 юли 2016 г.
8. Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2014 г. и Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2015 г. Вносител е Висшият съдебен съвет.
9. Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2014 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2015 г. Вносител е Висшият съдебен съвет.
10. Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2014 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2015 г. Вносител е Висшият съдебен съвет.
11. Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2014 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2015 г. Вносител е Висшият съдебен съвет.
12. Парламентарен контрол по чл. чл. 91-103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, петък, начален час 11,00 ч.
Моля да гласуваме.
Гласували 165 народни представители: за 123, против 14, въздържали се 28.
Предложението е прието, а с това и седмичната ни програма.
Постъпили са две предложения по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника.
Първото е на господин Велизар Енчев, който предлага в седмичната програма да бъде включен Проект за декларация на Четиридесет и третото Народно събрание за отказ от враждебни действия между Република България и Руската федерация. Към този момент съответните комисии не са се произнесли по декларацията. Сроковете обаче са изтекли. Предложението е допустимо.
Господин Енчев вече е заел мястото си на трибуната. Слушаме Ви, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги, тъй като е очевидно, че в Черноморския басейн рязко се засилва напрежението между НАТО и Руската федерация, отчитайки горчивите исторически уроци за нашата страна и за да избегнем фатални политически грешки на този парламент като тази през 1941 г., когато това Народно събрание обяви война на Съединените американски щати и Великобритания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това Народно събрание не е съществувало тогава, но в тази сграда…
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Предлагам Декларация на Четиридесет и третото народно събрание за отказ от враждебни действия между Република България и Руската федерация.
Декларацията е кратка и гласи:
„Територията, въздушното пространство и териториалните води на Република България нямат да бъдат използвани като плацдарм за извършване на враждебни действия или въоръжени акции срещу територията на Руската федерация, както и срещу руски самолети, кораби и други обекти, намиращи се извън българските сухоземни, въздушни и морски граници. Този ангажимент от наша страна ще бъде в сила, докато Руската федерация не предприеме или не обяви, че предприема такива действия срещу Република България.“
Това е декларацията. Тя отчита следните тревожни факти в последните седмици и месеци – засиленото присъствие на НАТО в Черно море, разполагането на елементи на противоракетната отбрана на територията на Румъния, противоракетна отбрана, която може да бъде използвана за изстрелване както на балистични ракети, така и на крилати ракети, намерението на военния министър, което не е одобрено от парламента, за приемането на до 5 хиляди военни от американска бронирана бригада и изпращането до 400 военни в стационарна военна база в Румъния.
Аз смятам, че ние можем и трябва да гласуваме тази Декларация, още повече, за успокоение на големите привърженици на членството ни в НАТО – има такъв прецедент през 2003 г., когато Меджлисът – парламентът на Република Турция, отказа да даде разрешение натовската авиация да използва военната база „Инджирлик“ срещу агресията на независимата и суверенна държава Ирак.
Благодаря. Надявам се на Вашето положително отношение към тази Декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме за включване на точката в седмичната програма.
Гласували 146 народни представители: за 33, против 72, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Второто предложение по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника е от господин Васил Антонов – народен представител от БСП лява България, който ни предлага в седмичната програма да бъде включено първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 654-01-32, внесен на 14 март 2016 г. от господин Антонов и група народни представители. (Народният представител Васил Антонов застава зад трибуната.)
Застанахте си на трибуната, говорете, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В изпълнение на чл. 50, ал. 3 Парламентарната група на БСП лява България предлага в програмата за работната седмица на Народното събрание да бъде включен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
Настоящият Закон за вероизповеданията е приет през 2002 г. и действа от 2003 г. Той урежда въпроса за личните и групови права на вероизповеданията – както регистрацията, така и много други въпроси.
От тази трибуна трябва да заявя, че в Закона за вероизповеданията има големи сиви петна. Доказателство за това е регистрацията към момента на 150 вероизповедания, които впоследствие след своята регистрация в голяма степен са безотчетни и не могат да отчитат своята дейност.
Моля Ви, по тези причини, с обща воля днес да гласуваме за включване в дневния ред на допълнението на Закона за вероизповеданията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги, това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 37, против 58, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! През изминалата седмица по различни поводи коментирахме 25 годишнината от приемането на съвременната демократична българска Конституция. Законът за вероизповеданията е един от основните Закони, който…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване се иска, ако някой не е успял да гласува, а не две минути допълнително време за представяне по същество, господин Антонов, защото Вие не сте успели да гласувате.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Именно в тази връзка моля отново да прегласуваме и Ви призовавам с общата воля да подкрепите предложения от нас Закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 155 народни представители: за 40, против 68, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Господин Анастасов – процедура.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагам Ви да гласуваме отпадане на точка пета от програмата – първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността на земеделските земи.
Колеги, аргументите ни са няколко и моля да ги изслушате внимателно.
Първо, този Законопроект засяга цели групи от българското общество, без съмнение стотици хиляди. Освен това засяга и цели сектори и секторни политики, като Законът, забележете, е внесен от народен представител. Не е минал през обществено обсъждане, не е минал през междуведомствено съгласуване и по никакъв начин не са отразени оценките нито на българското общество, нито на съответните ресорни министри какъв ефект ще има този Закон. Съдържанието му е, меко казано, спорно.
Прави лошо впечатление и бързият начин, по който се придвижва този Законопроект – внесен е на 4 юли и едва на 13-и, само за девет дни той вече е в пленарната зала.
Колеги, така или иначе сме в края на парламентарния сезон, да си спестим още един скандал, да не разбунваме българското общество поне с този Законопроект.
Моля да гласувате за отпадането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение – госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам точка пет да остане в програмата на дневния ред.
Няма нищо скандално, всичко е съгласувано с Националното сдружение на общините. Това се прави, за да може всички неща, които са видени като пропуски в изминалата кампания, която приключи на 26 юни, всичко това е отразено в този Законопроект. Така че всичко е съгласувано с тях, не мисля, че ще има спорни точки. Още повече, разбрах, че министър Танева днес в 11,00 ч. ще дойде в групата на Движението за права и свободи, за да обясни. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)
Предлагам точката да остане в дневния ред като пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме предложението на господин Анастасов за отпадане на точката от дневния ред.
Гласували 146 народни представители: за 56, против 65, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване – някои от колегите не успяха да гласуват, тъй като явно не разбраха, че става дума наистина за лобистки закон, който трябва да отпадне от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 147 народни представители: за 55, против 74, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 6 до 12 юли тази година:
Проект за решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент на Република България. Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители.
Законопроект за противодействие на тероризма. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Разпределен е и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по отбрана и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносители: Красимир Каракачанов и група народни представители. Водеща е Комисията по отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България. Вносител: Красимир Каракачанов и група народни представители. Водеща е Комисията по отбрана. Разпределен е и на Комисията по образованието и науката.
Законопроект за допълнение на Кодекса за застраховането. Вносители: Делян Добрев и група народни представители. Водеща е Комисията икономическа политика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс. Вносители: Данаил Кирилов, Петър Славов, Филип Попов, Чавдар Георгиев, Емил Димитров, Кирил Цочев, Мариана Тодорова, Лъчезар Никифоров, Янко Янков, Станислав Анастасов – изчитам всички колеги, за да се види, че предложението е с представители от всички парламентарни групи. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на „Летище София“ ЕАД. Вносител: Румен Гечев и група народни представители. Разпределен е Комисията по бюджет и финанси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово самоунищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба за 2015 г. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител: Румен Христов и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разпределен е и на Комисията по земеделието и храните.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за решение за приемане на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е и на Комисията по здравеопазване.
Проект за решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията. Вносител: Министерският съвет. Комисията по културата и медиите ще ни изготви доклад за това.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители – Менда Стоянова, Диана Йорданова, Петър Петров, Емил Димитров, Румен Христов и Корман Исмаилов. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за декларация на Народното събрание за срещата на върха на НАТО във Варшава. Вносител: Велизар Енчев. Разпределен е на Комисията по външна политика и на Комисията по отбрана;
Проект за решение във връзка с лятната ваканция на Народното събрание за 2016 г. Вносители: Красимир Велчев, Найден Зеленогорски, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов.
Във връзка с постъпилото искане от главния прокурор на Република България господин Сотир Цацаров за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Александър Христов Методиев, същият със заявление от 11 юли тази година ме информира, че дава съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу него по постъпилото искане.
С мое писмо съм уведомила главният прокурор на Република България за даденото от народния представител Александър Методиев писмено съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу него по направеното искане, като е приложен заверен препис от постъпилото заявление на народния представител.
Последно съобщение: от Националния статистически институт са постъпили материали, съдържащи резултати от статистически изследвания относно:
- индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ през май 2016 г.;
- индекси на промишленото производство през май 2016 г.;
- индекси на строителната продукция през май 2016 г. и
- информация за индексите на потребителските цени за юни 2016 г.
Материалите традиционно са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – Декларация. След това – Декларация от името на Парламентарната група на БСП лява България.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, изминаха двадесет и пет години от приемането на Конституцията на Република България. Новата Конституция, която е продукт на неукрепналата, млада демокрация след промените на 10 ноември 1989 г., е далеч от съвършенството и мечтите на борците за демокрация, но днес можем да признаем, че тя осигури пътя на прехода и създаде основите на демократичния градеж.
Възприемайки принципът на политическия плурализъм в обществения живот, Конституцията предвиди и създаването на редица нови държавни органи както пряко избрана от народа президент, Конституционен съд, Висш съдебен съвет, уреди местното самоуправление, принципите на пазарната икономика, установи формите на собственост. В съответствие с етапа на развитие на България Конституцията от 1991 г. създаде предпоставки за утвърждаване и развитие на гражданското общество и правовата държава, постави човека високо в йерархията от ценности, създаде необходимите юридически предпоставки за защита законните интереси, права и свободи.
В основата на устройството на гражданското общество стои демократичният статус на гражданина, стои личността с нейните гарантирани права и законни интереси. Гражданско е онова общество, в което основната функция на държавата е да служи на гражданите. Гражданското общество е възможно само, ако то е гарантирано в правова държава.
Още в преамбюла на Конституцията е деклариран стремежът за създаване и утвърждаване на правова и социална държава, в която правата на личността, нейната свобода, достойнство и сигурност са въздигнати във върховен принцип. Този стремеж може да се осъществи само в държава, която се управлява според Конституцията и законите.
Точното спазване на правата и свободите на гражданите се гарантира чрез създаването на съответните юридически механизми и това е основно задължение и отговорност на народните представители.
Нашата Конституция предоставя широки права и свободи на личността, но те са само предпоставка. Не могат и не са реална мяра за демократизма на обществото. Те стават безпредметни, ако не са създадени необходимите икономически и политически предпоставки за тяхното осъществяване. Иначе просто остават декларации.
Новата ни Конституция създаде принципно нова по същност, съдържание и форма държава, но се оказа, че ние, гражданите на тази държава, останахме оковани в старите вериги на собствените си предразсъдъци.
С приемането на Конституцията в България се установи парламентарното управление, основано на принципа на народния суверенитет. Парламентарното управление гарантира на народните представители свободно да изразяват различни мнения, но и изисква по неписани правила същите тези народни представители да проявяват търпимост и нужната коректност към останалите, към различните.
През последната година сме свидетели и на това как се погазват не само духът и философията на основния закон и конкретни нейни норми, свидетели сме на трайно очертаваща се тенденция за отдалечаване и отстъпление от постиженията на демокрацията в нашата страна. Вместо законите да доразвиват заложените демократични принципи и да създават стабилни гаранции за тяхното проявление, законодателният орган ги превръща в лишени от съдържание декларации.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, демокрацията не е даденост, правата и свободите не са даденост. Всички ние сме длъжни да се борим и твърдо да ги отстояваме. Има много проблеми пред нас, има много въпроси и то трудни, но в името на демокрацията трябва да се борим, понякога да правим и компромиси, за да се справяме с проблемите, да преодоляваме различията, за да продължаваме да живеем заедно, за да намираме вдъхновение за изграждане на по-добро общо бъдеще. И, ако сме крайни в исканията си, в решенията си, в изказа си, то нека да бъде свързано с това вдъхновение, още повече като се има предвид, че ни предстоят много важни избори. Повтарям: много важни избори!
Опитът за неглижиране на изборите и на институцията Президент са неудачен начин за подмяна на конституционната идея за президент на Република България като държавен глава. Тези опити не могат да променят фактите и да омаловажат изборите. Всички ние трябва да имаме ясното съзнание за важността на тази институция и оттам – на акта на избора.
Президентът се избира пряко от избирателите и неговите правомощия, посочени в Конституцията, са от изключително значение като главнокомандващ на армията, по отношение на външната политика на държавата, по отношение и на трите власти на страната, включително самостоятелно или заедно с други органи и институции да участва във формирането на държавни органи в страната. Президентът олицетворява единството на нацията, той има изключително важна роля за нормалното функциониране на политическата система и особено при парламентарни кризи.
Крайно време е да осъзнаем присъствието си на политическата сцена като част от нашата мисия на водачи на държавата и да престанем с политическите експерименти. Политическото време изисква ясно да очертаем образа на бъдещия президент, да посочим неговите основни характеристики, да набележим целите и пътя, по който да върви, и това трябва да стане много скоро в името на българските интереси, в името на общото ни бъдеще.
Най-лесно мога да кажа, че бъдещият президент трябва да бъде това, което сегашният президент не е и не можа да бъде. Няма да го направя по този начин, дори само защото този президент беше защитник на евроатлантическата ориентация на България, макар и не винаги по най-добрия начин. С това обаче се изчерпва положителната ми оценка за него, защото той не беше обединител на нацията, а по-скоро разединител; не отстояваше Конституцията и законите на страната, правата и свободите с еднакъв аршин; не защитаваше достойнството на българските граждани; остави ярки примери на подчиненост на партийни пристрастия и групови интереси.
За да не давам повод за търсене на пряка зависимост с обезличаването на институцията и снижаването на критериите към кандидатите – поне известните досега, ще представя нашата визия и ще бъда кратък.
Президентът трябва да осъзнава своята мисия, да бъде убеден демократ, евроатлантик, да има волята да отстоява и да развива демократичните достижения, да работи за утвърждаване на правова и социална държава, да бъде чувствителен към правата и свободите на човека, да бъде обединител на нацията, да работи за международния авторитет на страната ни и да отстоява твърдо и непреклонно нейните интереси като страна – членка на Европейския съюз и на НАТО. Като национално отговорни партии ние трябва да сме единни в своята воля по отношение на изискванията към кандидатите, трябва да ги представим достатъчно навреме, за да чуе обществото техните платформи и да направи информиран избор. Трябва да осигурим и гарантираме честни и прозрачни избори, за да се установи необходимото доверие в избрания президент. Изпълним ли тези условия, можем да очакваме успешно реализиране на президентската мисия и просперитет на страната.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи призовавам всички национално отговорни партии да бъдем отговорни, да изберем президент на всички български граждани! Призовавам всички народни представители в името на Република България да спазваме Конституцията и да приемаме законите в интерес на гражданите, ръководейки се от буквата и духа на Конституцията! Благодаря Ви за вниманието! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
От името на Парламентарната група на БСП лява България – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На днешният ден преди 25 години влиза в сила новата българска Конституция. След четвърт век четвъртата българска Конституция вече е втората по продължителност на действие след Търновската. Това се дължи на факта, че тя е сплав от модерния конституционен опит и от традициите на първата ни Конституция.
Драматични процеси и събития съпътстват дейността на Великото народно събрание. Това е парламентът, избран с най голямо мнозинство след политическите промени през 1989 г. и съпроводен с най-големи очаквания. Във време на остро политическо противопоставяне Конституцията допринесе за запазване на гражданския мир и за създаване на новите държавни институции. Днес трябва да благодарим на тези 313 народни представители от БСП, СДС, БЗНС и други, които подписаха основния закон, да отбележим, че има политици и държавници, които през годините последователно отстояват разпоредбите и особено духа на Конституцията.
Българската социалистическа партия е републиканска партия, която е за парламентарно управление. Ние носим изстрадан исторически опит, който ни задължава да се противопоставяме срещу едноличната власт, срещу принизяването на парламента и срещу подчиняване на държавата на частни и корпоративни интереси. Затова ние сме политически защитници на конституционализма и демокрацията.
Конституцията на Република България е проектът за демократична, правова и социална държава, който сме длъжни да следваме и утвърждаваме. За съжаление, действителността в значителна степен се разминава с тези конституционни повели. Ние носим част от отговорността, че в законодателството и в текущата политика допуснахме отклонения от началата на модерната социална държава. През 90-те години мнозинството от българската десница критикуваше и дори отричаше Конституцията. Водещата дясна партия днес не се противопоставя на Конституцията. Тя дори се легитимира чрез нея и работи на принципа „Конституцията не ни пречи, ние управляваме както ни е удобно и изгодно“.
Доказателство за достойнствата на Конституцията е това, че Движението за права и свободи, което тогава не подписа Конституцията, днес отбелязва нейните положителни качества.
Днес Конституцията е изправена пред няколко национални и европейски изпитания. Основните права все повече се принизяват до публичните или частни услуги – в редица случаи с ниско качество и значително доплащане. Най-красноречивият пример е с правото на здравно осигуряване. Демокрацията се запазва като форма, но като състояние на обществото е в упадък в Европа и особено у нас. Казано накратко, глобалният капитализъм победи демокрацията. Равенството пред закона е в основата на демокрацията, а социалната поляризация е нейно отрицание. Дори основни права като правото на избор, за които десетилетия наред са се водили борби за тяхното признаване и разширяване, днес се представят като задължения. Докато създателите на Конституцията не позволиха отклонение от класическия признак на давността за наказателно преследване, то сегашни „реформатори и демократи“ предлагат давността да не се отнася за деяния, извършени по време на предишната политическа система.
В съвременния свят на изпитания са поставени както сигурността, така и свободата. Не бива заради сигурността да жертваме свободата, нито да си представяме, че можем да сме свободни, без да сме сигурни. Този сложен баланс следва да е нашият ориентир, когато обсъждаме законодателни инициативи за борба срещу тероризма. Конституцията е определила юридическите форми за ползване на най-важните природни и икономически блага. Законодателната уредба и особено практиките на концесиониране и приватизация не отговарят на заложените конституционни стандарти.
Как да постигне просперитет нацията, когато мнозина гледат на европейските фондове и на присвояването от държавата като на главни приходоизточници? Разкъсването на връзките между политическия елит и гражданите, деполитизирането на партиите, постоянните акции, в които на критичен прицел е преди всичко парламентът, ни отдалечават от ценностите и принципите на Конституцията. В тези условия прогласеното парламентарно управление у нас функционира като авторитарна власт. Има партии и политици, които са готови да узаконят това състояние, но с друг адресат – като лансират идеи за полупрезидентско управление.
Не по-малки са европейските изпитания, на които е подложена Конституцията. В това отношение като нормативен текст тя се оказа на ниво. Тя бе използвана от други страни от Източна Европа, които по-късно приеха нови конституции. С незначителни изменения българската Конституция се вписа в европейското правно пространство. Член 1 от нея прогласява, че цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. А според Закона решенията, приети на национален референдум, са задължителни. Тези категорични и ясни постановки не позволяват у нас да се застъпва теза, каквато тези дни развиват хиляда британски адвокати по повод резултатите от Брекзит. Те твърдят: „В нашата демокрация парламентът е суверен. Ние няма как да бъдем управлявани чрез референдуми или плебисцити.“
Нашата Конституция признава приоритета на международните договори, които България е ратифицирала, пред нормите на националното законодателство, когато те им противоречат. Това налага участието на България в такива договори, каквито са военни споразумения, Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции и други да бъдат задълбочено обсъждани и внимателно решавани, да не се превръщат те в неравностойна разменна монета, какъвто е сега случаят с присъединяването към Споразумението между Европейския съюз и Канада, за да отпаднат визите за българските граждани.
Остро актуален е въпросът кой и как формира българската външна политика и политиката на сигурност.
Едни изявления, често провокативни, чуваме от официалните ни представители на международни форуми – президент и министри. И други – успокоително миролюбиви, казани от премиера, но предназначени само за вътрешна консумация от широката публика.
Демокрацията не изключва различните позиции от различните държавни институции, но трябва да е ясно кой от техните представители какво наистина отстоява и последователно, за да се придържа към направените изявления.
Ако днес много неща в България не са наред, то не е заради Конституцията, а въпреки нея. Вместо да посочим политиката и лицата, заради които мнозинството от хората са разочаровани, по-лесно и по-удобно е да се обяви, че причината за това е Конституцията. Така недостатъците на управлението и злоупотребите с властта дискредитират самата Конституция.
Днес с увереност можем да кажем, че Конституцията на Република България съдържа принципи и правила, които я правят актуална и сега. Тя позволява да се формира нова, следпреходна политика чрез държава, която е активен регулатор – собственик и инвеститор, чрез насърчаване на кооперации, стопански и граждански сдружения.
Конституцията има потенциал за развитие и може да допринесе за развитието на България – на Република България като суверенна, справедлива и просветена държава.
Честит конституционен юбилей! Благодаря! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.

Преминаваме към първа точка от дневния ни ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ЛЯТНАТА ВАКАНЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2016 г.
Уважаеми народни представители, припомням, че съгласно чл. 43, ал. 2 от Правилника, Народното събрание е във ваканция от 1 до 31 август ежегодно. С оглед на това как датите съответстват с дните, отредени по нашия Правилник за пленарни заседания, група народни представители – господин Красимир Велчев, Найден Зеленогорски, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, са внесли Проект на решение във връзка с лятната ваканция, с която се променя фиксираният срок от 1 до 31 август. Това може да стане с решение на Народното събрание.
От вносителите тук е господин Зеленогорски, не виждам Красимир Велчев.
Ще ни предложите ли Проекта за решение или да го изчета аз?
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението ни е във връзка с чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Нашето предложение е Решението да бъде:
1. Лятната ваканция на Народното събрание за 2016 г. е от 1 до 28 август, включително.
2. Първото редовно пленарно заседание на Народното събрание след ваканцията по т. 1 е на 31 август 2016 г., сряда, от 9,00 ч.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
По същество съкращаваме с няколко дни ваканцията, за да имаме допълнителен пленарен ден на 31 август 2016 г. – нещо, което е коментирано на Председателския съвет и се подкрепи от всички парламентарни групи.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с лятната ваканция на Народното събрание
за 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Лятната ваканция на Народното събрание за 2016 г. е от 1 до 28 август, включително.
2. Първото редовно пленарно заседание на Народното събрание след ваканцията по т. 1, е на 31 август 2016 г., сряда, от 9,00 ч.“
Изказвания има ли? Няма.
Гласуваме.
Гласували 121 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Следваща точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС.
Вносители са Цветан Цветанов и група народни представители, приет на първо гласуване на 17 юни 2016 г.
Постъпил е доклад от Комисията по правни въпроси с проект за второ четене.
Господин Кирилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-68, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 26 май 2016 г., приет на първо гласуване на 17 юни 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс (обн., ДВ, бр…)“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 109 народни представители: за 101, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Георги Кадиев за създаване нов § 1 по отношение на чл. 3.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от ПОДНС, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народните представител Мустафа Карадайъ и Четин Казак за създава се нов § 1 по отношение на чл. 3.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от ПОДНС, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Георги Кадиев за създава се нов § 2 по отношение на чл. 7.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от ПОДНС, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Георги Кадиев за създава се нов § 3 по отношение на чл. 11:
„Създава се нов § 3:
„§ 3. В чл. 11 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така: „Определяне на условията и реда за образуване на секции“.
2. Алинея 2 се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители:
„Създава се нов § 1:
„§ 1. В чл. 11 ал. 2 се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по предложението за промени в чл. 11 от Изборния кодекс – всъщност за отмяна на ал. 2?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко чухме две декларации от името на парламентарната група, които бяха по повод 25-годишнината от приемането на българската Конституция. Само поради този факт Ви предлагам да се съобразим с духа и с буквата на българската Конституция и да не допускаме веднага след тази знаменателна дата, още на следващия ден, да приемаме изменения в Изборния кодекс, които са в крещящо противоречие с българската Конституция! Такова нарушение на Конституцията представлява и наскоро приетият от този парламент текст, с който едно основно конституционно право, а именно правото на глас, беше преобразувано в задължение.
Този акт на българския парламент е достоен наистина за съжаление, защото Вие го направихте с ясното съзнание, че нарушавате Конституцията. Сега имате шанс за поправителен, уважаеми колеги! Сега имаме възможност да коригираме тази грешка, преди Конституционният съд да се е произнесъл и да е посочил дефинитивно, че Конституцията не може да бъде потъпквана по такъв драстичен начин.
Ние затова сме предложили да отпадне последното изречение на чл. 3, ал. 1, която Вие въведохте с последните изменения, за да се възстанови онова, което Конституцията е провъзгласила преди 25 години, а именно, че избирателното право е право; то не може да се преобразува в задължение, още по-малко в обикновен закон!
Никакви аргументи, че видите ли, това било извън обхвата, извън принципите, не могат да надделеят над аргумента, че когато има ясно, очевадно нарушение на Конституцията, този аргумент трябва да надделее над всякакви други, свързани с нарушението на тази или онази буква от Правилника.
Конституцията е над всичко и аз Ви призовавам да се съобразите с нея! Имате последен шанс, преди това да бъде направено от Конституционния съд и той да Ви принуди да се съобразите с Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Конституцията действа, определя върховенството на закона заедно с останалите закони, в това число и Закона за нормативните актове.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Това реплика ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, това не е реплика, тъй като дебатът е във връзка с предложенията на народните представители Георги Кадиев, Радан Кънев и група народни представители за промени в чл. 11. За това е дебатът в момента.
Има ли изказвания по тези предложения, които не се подкрепят от Комисията? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Георги Кадиев по т. 1 – в чл. 11 заглавието да се измени така: „Определяне на условията и реда за образуване на секции“.
Гласуваме това предложение, неподкрепено от Комисията.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): А нашите предложения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Те са извън предмета на гласувания на първо гласуване Законопроект и в доклада само се споменават. Върви гласуване в момента. (Реплики от народния представител Четин Казак.)
Гласуваме предложението на Георги Кадиев за промяна на наименованието на чл. 11. Той предлага да бъде „Определяне на условията и реда за образуване на секции“.
Комисията не го подкрепя.
Гласуваме неговото предложение.
Гласували 121 народни представители: за 14, против 74, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Георги Кадиев, което е идентично с предложението на господин Радан Кънев и група народни представители – в чл. 11 ал. 2 да бъде отменена.
Комисията не го подкрепя.
Гласуваме.
Гласували 122 народни представители: за 25, против 66, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Господин Казак – процедура по начина на водене.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
По начина на водене. Вие знаете много добре, че постоянните комисии са помощни органи на Народното събрание. Основният законодателен орган на Народното събрание е пленарната зала. Тя гласува законите на първо и на второ четене. Без решение на пленарната зала всяко решение на съответна постоянна комисия е само препоръка към пленарната зала, тоест към народните представители в тяхната съвкупност. Без решение на пленарната зала дали дадено предложение, направено между първо и второ четене, е или не е извън обхвата или нарушава принципите на приетия на първо гласуване законопроект, не може да се предопределя от нито една комисия дали това е така, или не е така.
От тази гледна точка аз Ви призовавам да се съобразите наистина с Правилника, с правомощията на Народното събрание в неговия пленарен състав и да подложите на гласуване всяко едно от тези предложения – дали е, или не е в извън обхвата. Народното събрание в своя пленарен състав трябва да направи тази преценка, а не която и да е комисия, която може само да прецени и да препоръча. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Казак, имаше няколко законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. На първо гласуване пленарната зала подкрепи един от тях.
Процедурата за второ гласуване съгласно Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание продължава само по отношение на подкрепения на първо гласуване законопроект.
Правото на водещата комисия при преценка на предложенията, постъпили между първо и второ гласуване, е да съобрази това. Комисията го е направила, видно от доклада – дали конкретни предложения са в предмета и в обсега на подкрепения на първо гласуване законопроект.
При това положение, след като липсват конкретни предложения в доклада на Правната комисия, който е обвързващ за ръководството на заседанието и за пленарната зала на второ четене, не виждам как бих могла да подлагам на гласуване текстове без предложения на постоянната комисия. Обезсмисля се ролята и работата на постоянната комисия, която стриктно трябва да следи за съответствието между подкрепения на първо четене законопроект и предложенията за второ гласуване.
Тъй като обаче, обсъждайки Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията, сме приели, че този въпрос е процедурен – тогава по аналогично предложение от Парламентарната група на Реформаторския блок, с оглед на начина, по който се развиват процедурните предложения, в момента поставям въпрос: има ли обратно становище?
Ще го подложа на гласуване – пленарната зала с гласуване да реши текстовете на Комисията и нейното заключение – дали едно предложение е в, или извън обсега на Законопроекта, дали по същество ще се дебатират в пленарната зала.
Обратно предложение на предложението на господин Казак?
Вие, господин Хамид, искате да направите обратно предложение на това, което направи господин Казак?
Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, предложението не е точно обратното, но не е същото, което предлага господин Казак или всъщност това, което Вие обобщихте във Вашето изказване.
Предложението ми е всяко предложение поотделно да се преценява от залата дали е в обхвата, защото има такива, които излизат извън обхвата, но всички тези предложения са в принципите на приетия на първо четене Законопроект. И в този смисъл всички предложения трябва да бъдат разгледани.
Затова аз предлагам всяко недопуснато от Правна комисия предложение поотделно, текст по текст да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество това предложение е идентично с направеното предложение от господин Казак. Аз дадох думата за обратно предложение.
Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Казак, подкрепено по същество от господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Доуточняващо – параграф по параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма как при него да бъде по друг начин, освен текст по текст. Или приемаме становището на Комисията, или предложението на господин Казак. Аз трети вариант не виждам.
Гласували 119 народни представители: за 30, против 71, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Слушаме Ви, господин Кирилов – предложението на господин Георги Кадиев за нов параграф.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„Създава се нов § 4:
„§ 4. В чл. 12 след думата „място” се добавя „въз основа на обобщените данни по чл. 14.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители:
„Създава се нов § 2:
„§ 2. В чл. 12 след думата „място” се добавя „въз основа на обобщените данни по чл. 14.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложенията са идентични по същество.
Изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кадиев и предложението на господин Радан Кънев и група народни представители – идентични предложения, неподкрепени от Комисията.
Гласуваме.
Гласували 130 народни представители: за 30, против 71, въздържали се 29.
Предложенията не са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 1 има предложение от народния представител Георги Кадиев:
„Параграф 1 се преномерира на § 5“.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Свилен Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 13 се създават нови ал. 2, 3 и 4:
„(2) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства определят местоположението на избирателните секции извън страната въз основа на териториалното разпределение на българската общност в съответното място.
(3) Организациите на българските граждани в съответното място може да правят предложение за местоположението на избирателните секции извън страната до ръководителите на дипломатическите и консулските представителства. Предложението се прави не по-късно от 25 дни преди изборния ден и се публикува незабавно на интернет страницата на съответните дипломатически и консулски представителства.
(4) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства може да определят местоположението на избирателните секции извън страната въз основа на предложенията по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 1? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 104, против 3, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 2 има предложение от народния представител Георги Кадиев:
„Параграф 2 се преномерира на § 6 и се изменя така:
„§ 6. Член 14 се изменя така:
„Образуване на избирателни секции извън страната
Чл. 14. Избирателните секции извън страната се образуват:
1. където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1;
2. извън т. 1 – при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави – членки на Европейския съюз;
3. в местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели; списъкът на местата и прогнозният брой секции във всяко място се обявява от Централната избирателна комисия не по-късно от 50 дни преди изборния ден; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави -членки на Европейския съюз;
4. извън местата по т. 1 – 3 по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на общия брой подадени заявления или на общия брой на гласувалите на предходни избори, включително и когато броят на подадените заявления за определено място е по-малък от 40; ръководителите на дипломатическите или консулските представителства на Република България изпращат мотивирано предложение до Централната избирателна комисия не по-късно от 22 дни преди изборния ден; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави – членки на Европейския съюз.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева:
„В § 2 от ал. 3 на чл. 14 изразът „и изискването на ал. 5” да отпадне.
Създава се ал. 4 „а” със следното съдържание:
„ал. 4 „а” – Общият брой на разкритите секции е частно на общия брой подадени заявления за гласуване в съответната държава – кратно на числото 500.
В § 2, ал. 4 на член 14 се преномерира на ал. 5.
В § 2, ал. 5 на чл. 14 да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров:
„В § 2 чл. 14 се изменя така:
„Образуване на избирателни секции извън страната
Чл. 14. (1) Избирателните секции извън страната се образуват с решение на Централната избирателна комисия по предложение на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1.
(2) Избирателни секции извън страната могат да се образуват и с решение на Централната избирателна комисия по мотивирано предложение на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства и без наличието на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1.
(3) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства, въз основа на териториалното разпределение на българската общност, отдалечеността от избирателните секции, изпращат предложението по предходните алинеи за броя и местоположението на избирателните секции до Централната избирателна комисия не по-късно от 25 дни преди изборния ден.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители:
„Параграф 2 става § 4 и се изменя така:
„§ 4. Член 14 се изменя така:
„Образуване на избирателни секции извън страната
Чл. 14. Избирателните секции извън страната се образуват:
1. където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1;
2. извън т. 1 – при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави – членки на Европейския съюз;
3. в местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели; списъкът на местата и прогнозният брой секции във всяко място се обявяват от Централната избирателна комисия не по-късно от 55 дни преди изборния ден; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави –членки на Европейския съюз;
4. извън местата по т. 1 – 3 по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на общия брой подадени заявления или на общия брой на гласувалите на предходни избори, включително и когато броят на подадените заявления за определено място е по-малък от 40; ръководителите на дипломатическите или консулските представителства на Република България изпращат мотивирано предложение до Централната избирателна комисия не по-късно от 22 дни преди изборния ден; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави – членки на Европейския съюз.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мустафа Карадайъ и Четин Казак:
„В § 2, чл. 14, ал. 2 и в ал. 3 числото „60” се заменя с числото „40”.
В § 2, чл. 14 ал. 4 и ал. 5 да отпаднат.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители.
Господин Никифоров, господин Местан и господин Казак.
Заповядайте, господин Никифоров.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ (АБВ): Господин Председател, уважаеми колеги! Ще бъда много кратък. Нашето предложение е по отношение на критерия за разкриване на избирателни секции извън страната. Предлагаме да се въведе общ критерий, валиден за всички държави и всички български граждани по света, без да се ограничават броят и местоположението на избирателните секции, включително да се предвиди възможност за образуване на секции, без да са изпълнени критериите за това – без да са подадени не по-малко от 40 заявления, по мотивирано предложение на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство, но при спазване на съответните процедури и срокове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Никифоров.
Реплики? Няма.
Народният представител Лютви Местан има думата за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Този Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс ни беше представен като опит да се поправят текстове в приетите наскоро изменения, които събудиха сериозна протестна енергия на българските граждани в чужбина. Законопроектът е заявен като опит да се поправи всичко това. Целта беше да се избегне и сезирането на Конституционния съд от държавния глава.
Само че този Законопроект постига точно обратните цели! Преодолява част от препятствията пред българските граждани в чужбина, които живеят във всички останали държави, извън Република Турция, защото ал. 5 на вносителя, с която се ограничава броят на избирателните секции, които се образуват в една държава, до максимум 35, всъщност не засяга гражданите от нито една друга държава. По справка, която успях да Ви представя и за първо четене, няма нито една държава, в която да са разкрити повече от 35, има едно изключение – 36 секции, при действието на либералния режим за разкриване на секции. Единствено българските граждани в Република Турция са тежко засегнати, защото броят на секциите там се намалява близо четири пъти!
Какво казвате с това предложение, господин Цветанов и подписалите текста? Казвате на българските граждани в чужбина, на етническите българи: „Братя българи, спокойно, Вашето не се губи – на Вас Ви даваме максимума. Ще ударим само българските граждани – етнически турци в Република България“. Така дискриминацията придобива възможно най-уродливата си изява – става дискриминация на етническа основа!
Ще влезете в историята с този срамен акт – разделяте нацията на етнически българи, на етнически турци! Нарушавате основния конституционен принцип за еднаква приложимост на Конституция и закони!
Уважаеми колеги, това наистина е тежко престъпление, антидемократична цена, която плащате на крайните националисти, с които сте в съюз.
Господин Председател, тук искам да кажа, че няма по-жалък аргумент от този, че постигате равенство при третирането на държавите. Равенство! За всички важи принципът „до 35 секции“, само че субектът на конституционното право на глас не е територията, не е държавата, а българският гражданин и затова броят на секциите ще се определя спрямо волята на субекта на конституционното право! Всичко друго е измислица! Всичко друго е опит да замажете едно фашистко, етнонацистко изстъпление, което българският парламент днес ще финализира!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Местан, правя Ви забележка за думите, които използвате.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Казвам го с абсолютна убеденост.
Боли Ви истината ли, господин Председател? За какво ми правите бележка? Как се нарича дискриминирането на граждани на етническа основа? Как? Науката борави с легални термини за това нещо и терминът е „етнонацизъм“. Историята ще Ви осъди за този акт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Реплики?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, искам да Ви обърна внимание, понеже виждам, че почти всички сте в залата – тримата съвносители на тези предложения. Искрено се надявам да е плод на недоглеждане от Ваша страна, защото не искам да си помисля, че е съзнателно допусната грешка.
Вие сте предложили в § 2, ал. 4 на чл. 14 да се преномерира на ал. 5.
Видяхте ли какво гласи ал. 4, която предлагате да се преномерира на ал. 5? Тя гласи, че ал. 3, която позволява да се разкриват секции извън дипломатическите и консулските представителства, не се прилага при избори за членове на Европейския парламент.
Какво означава това, уважаеми колеги? Означава, че Вие не само че не предлагате да отпадне този текст, а сте коректни да предложите неговото преномериране. Тоест Вие сте съгласни по същество да не се разкриват секции в страни – членки извън Европейския съюз, в избори за Европейски парламент. Не знам дали осъзнавате какво предлагате.
Дали ще бъдат съгласни нашите изселнически организации – „Балгьоч“ и другите, с това предложение, което ги лишава от правото им да гласуват извън дипломатическите и консулските представителства в избори за Европейски парламент? Това предложение реално ги превръща в граждани втора ръка, неевропейски граждани, наред с принципа за уседналост, който Вие също не предложихте да отпадне – нито в първия стадий на предложенията за изменение в Изборния кодекс, нито сега. Нима не подкрепяте нашето предложение да отпаднат тези текстове…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: …и нашите сънародници в Турция също да се чувстват равноправни европейски граждани?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Втора реплика – народният представител Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Местан, ще опитам без емоции и без квалификации да прочета част от една справка, която е по запитването до Европейския център за парламентарно изследване и документация, което парламентарната дирекция „Законодателство“ направи по този международен способ.
Ще прочета само справката за Великобритания и отговорите на въпросите от Великобритания.
На първия въпрос: „Съгласно Вашето законодателство гражданите на страната Ви, живеещи в чужбина, могат ли да гласуват на изборите, провеждани във Вашата страна?“, отговорът е: „Да, британски граждани, живеещи в чужбина до 15 години, имат право да се регистрират, за да гласуват в британски парламентарни избори и в тези за членове на Европейския парламент в района, в който са били регистрирани, преди да напуснат Великобритания. Нямат право да гласуват в местните избори“.
Отделно правило за служещите във въоръжените сили. Въпрос втори: „Какви са условията и редът за формиране на избирателни секции за гласуване в чужбина и дали те са идентични за всички видове избори?“. Отговорът от Великобритания е: „Гражданите, живеещи в чужбина, могат да гласуват по пощата или чрез пълномощник, или лично в тяхната определена избирателна секция, ако те са във Великобритания по време на изборите. Не е възможно лично гласуване на всяко място в чужбина“.
Въпрос трети: „Има ли изискване за физическите лица, които гласуват в чужбина, да се регистрират предварително в избирателните списъци?“ От Великобритания отговорът е: „Да, всички британски граждани, които са живели в чужбина не по-малко от 15 години, трябва да се регистрират, за да гласуват в избирателния си район, в който те са живели, преди да напуснат Великобритания“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моля да вземете становище по фашизма във Великобритания. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Местан, заповядайте за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Кирилов, ние сме наясно, че има различна практика за гласуване в чужбина в различните държави. Само че Вие, като юрист, председател на Правната комисия, знаете, че винаги е грамаден проблем да отнемеш веднъж дадени права. Дължите отговор на въпроса: защо този либерален режим, който действаше толкова години, точно в този парламент…
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Две години.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Нека да са две, но е дадено право. Защо го отнемате? Защото в противен случай ще си загубите властта. Защото сте на ченгела на крайните националисти, които Ви казват: „Ще ни слушкате, ще налагате ограничения, ще отнемате дадени права – в противен случай губите властта!“
Властта се оказа по-сладка от правата на човека! Това е истината за това управление, за това управляващо мнозинство!
Що се отнася до другата реплика. Вие изглежда се чувствате задължен да ми правите реплика всеки път, няма лошо в тази всеотдайност, за което поведение има дума с пейоративно значение, което обаче ще Ви спестя.
Положих много усилия заедно да се опитаме да вникнем в дълбоката мъдрост, която е закодирана в приказката, че умно куче в мъгла не лае, но изглежда трябват още усилия, за да се вникне в дълбочината на тази народна мъдрост.
В нашето предложение не третираме наистина гласуването извън страните – членки на Европейския съюз, по време на избори за Европейски парламент, защото водихме много дълги дебати за това и не успяхме заедно с Вас да спестим на България онова изменение в Конституцията. За разлика от всеобщия принцип, че с обикновен закон не може да се ограничи конституционното право на българските граждани при избирането на своите национални парламенти, за съжаление, се въведе едно право в специален закон да се наложи подобно ограничение (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), което не означава обаче, че сме съгласни с ограничението.
Затова ще подкрепим Вашето предложение за отпадане на ал. 4. Това е позицията на колегите, за които казахте, че всички са тук – пропуснахте да кажете, че са от ДОСТ. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от нечленуващи в ПГ народни представители.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Имате думата за изказване, уважаеми господин Казак.
След него – народният представител Радан Кънев.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Не знам дали Вие се чувствате в мъгла, но за нас ситуацията е пределно ясна и прозрачна. Когато един субект все още не съществува в правния мир, за нас сте колеги, бивши наши колеги. За мъглата, както казах, ако Вие се чувствате в някаква идейна мъгла, това си е Ваш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Казак, моля Ви да престанем с метеорологията и да се концентрираме в текста.
ЧЕТИН КАЗАК: За нас ситуацията е пределно ясна. Законопроектът, казах го и на първо четене, не е плод на ГЕРБ, а е Законопроектът на Патриотичния фронт, който ГЕРБ подкрепя, защото имат договорка – това е условието за подкрепа на кабинета Борисов. Не е предложението Цветан Цветанов и група народни представители, а е предложението Валери Симеонов и група народни представители. Това е чистата и ясна истина, без никаква мъгла тук.
И неслучайно ние сме предложили да отпаднат тези текстове. Това са текстове, с които се цели да се угоди именно на крайните националисти, на ксенофобите, които делят дори и собствените си граждани на такива, които живеят в страната, и такива, които живеят в чужбина, на такива, които живеят в определени държави – явно угодни, приемливи за патриотите, и такива, които живеят в други държави, които явно не са много приятни и любими на патриотите, та се налага да ограничават техните права за сметка на останалите български граждани.
Въвеждането на ал. 5 с крайно число 35 цели именно да ощети и уязви най-вече нашите сънародници в Република Турция, за които е ясно през всичките тези години, че са гласували масово, че за тях 35 секции е крайно недостатъчно като число, че са гласували в над 130 секции и са ги запълвали с достатъчно брой гласували, така че никоя от тези секции не се е оказвала излишна и в тежест на държавата и на държавния бюджет, за разлика от много други секции, разкривани в други държави, в които са гласували може би дори едноцифрено число избиратели. Никога досега тези наши сънародници в Република Турция – честни и достойни български граждани, не са представлявали и не са давали основание за ни най-малкото съмнение, че представляват опасност за националната сигурност, та видите ли, да дадат аргумент на патриотите да извиват ръцете на управляващите, че видите ли, националната сигурност била над всичко! Каква заплаха за националната сигурност са нашите сънародници в Република Турция? Кога са станали заплаха за националната сигурност, че Вие сте тръгнали да ограничавате възможността да гласуват?
Това е абсурдно, уважаеми колеги! Сега имате редкия шанс, последен, да се коригирате, да направите така, че съзнанието, разумът, ако щете и достойнството, да вземат връх над тънките, угоднически политически сметки и желанието на всяка цена да се укрепите във властта и да гласувате текста, който да изпълни духа на българската Конституция, да гарантира равноправието на българските граждани и да направи така, че всеки един български гражданин да чувства, че неговата родина държи и милее за него, както той изпълнява своите задължения към нея и гражданския си дълг да участва на избори.
Уважаеми колеги, гласувайте за премахването на ал. 5, ако искате наистина да се числите към европейските партии! Иначе Вашето място ще бъде много по на изток – някъде в Азия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Казак.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Радан Кънев. След него Станислав Анастасов.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да говоря съвсем кратко, защото твърде много говорихме по този Закон и при разглеждането на президентското вето, и при предишното четене.
Нека с гласуването си по този параграф да дадем отговор на един прост въпрос: каква е политиката на мнозинството в този парламент по отношение на българите в чужбина и тяхното участие в българския политически живот? Влошаваме ли тяхното положение или го подобряваме? Каква е политическата тенденция? Те не може да са две едновременно. Или става по-лесно да гласуваш в чужбина и българският парламент дава ясен знак, че българите в чужбина са национален приоритет, че единството на нацията ни във и отвъд границите на страната е важно за управляващите в България, или правим обратното – влошаваме, затрудняваме, даваме ясен знак, че такъв приоритет няма и че за това управление българите, живеещи в чужбина, не са важна част от българската нация. Отново казвам: тук става дума за тенденции, а не за сравнение с това какъв е британският закон и какъв е българският закон. Те очевидно са различни, съвсем очевидно е, че и националният профил е доста различен. Икономическите емигранти от Великобритания към чужбина са малък процент от населението, икономическите емигранти от България към чужбина са много, много голям процент от населението.
В крайна сметка, за да решим одобряваме или влошаваме шансовете на българите зад граница да гласуват, трябва да отговорим на простия въпрос: „Какви са целите?”. Целта на този Изборен кодекс според нас трябва да улесни българите в чужбина да гласуват, както и всяко българско законодателство трябва да държи сметка за географското разделение на нацията и да улеснява българите в чужбина да бъдат част от българската национална, политическа, социална, икономическа общност по всякакъв начин. Но доколкото е Изборен кодекс, въпросът е в гласуването. Не трябва да допускаме тук да става просто дебат за гласуването на българите в Република Турция. То безспорно е част от дебата, но ако целта ни е да насърчим максимално голям брой българи, живеещи в чужбина, на множество избори поред да увеличават активността си, да гласуват все повече и повече, тогава трябва да приемем, че господин Местан изобщо не е прав и ограничението от 35 секции съвсем не засяга само Турция. То засяга само Турция, ама миналата година. Само че никой не може да Ви каже какво засяга догодина, защото никой не може да предвиди динамиката, разселването на българите, желанието им да се включат в политическия процес. Аз твърдя, че има много държави, към които още най-вероятно на следващите избори, 35 секции ще се окажат недостатъчни. По този повод отбелязвам, че едно от най-големите отстъпления на този Законопроект е премахването на така наречената „автоматична секция“. Вярвайте ми, ако автоматичната секция я имаше и там щяха да гласуват повече от 100 души, както са гласували на последните избори, и щеше да е много по-голямо насърчението да се откриват допълнителни нови секции, тъй като българите, които го правят, които харчат собствени пари и губят собствено време, за да откриват тези секции, виждат, че от това нещо има смисъл.
И на последно място, не знам дали по времето на безкрайните дебати по този Изборен кодекс и дългото време от внасянето на този проект, който в момента гласуваме на второ четене, през гласуването му на първо четене, разглеждането му в Комисията и гласуването му на второ четене, усетихте една доста сериозна ирония към текста. Той предвижда различно третиране на българите, живеещи в границите на Европейския съюз и извън границите на Европейския съюз. А междувременно, докато си чешем езиците за дребнотемия, се оказва, че 200 хиляди българи май ще сменят статута. От живеещи в границите на Европейския съюз те ще се окажат живеещи извън границите на Европейския съюз по волята на тяхната страна-домакин Великобритания. За това нещо някой въобще сети ли се, че докато гласуваме същия текст, светът се променя? Благодаря Ви?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Реплики?
Заповядайте, господин Местан. И Данаил Кирилов – втора реплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кънев, позицията ни е в предложението. И сме абсолютно прави в това предложение, защото, ако се приеме нашето предложение, както, ако се приеме и Вашето предложение, ще трябва да е възможно след време в Англия например да се разкрият не 35, а 350 секции, както и в Съединените щати. Аз не съм свел проблема само до Република Турция. Дешифрирах същинския мотив на вносителите. Конкретно с тази промяна в Закона те казват точно това – за ограничение взимат максимума като брой секции в всички останали държави извън Турция, за да кажат на своите избиратели с пронационалистически профил: „Ето, видяхте ли – успяхме да влияем на ГЕРБ, затова наричаме и премиера Борисов „назначен от нас”. Той ни слуша и наложихме волята си. Ударихме българските граждани в Република Турция.“.
Това е същинският мотив на вносителите и, за съжаление, жалко е, господин Кирилов, че сте се хванали на тази игра. Толкова ли наистина е сладка властта? (Оживление, подвиквания.)
Следва да е възможно, повтарям, господин Кънев, във всяка една страна извън България, броят на секциите да е функция на волята на субекта на конституционното право – българският гражданин с равни конституционни права, и в Англия, и в Германия, и в Белгия, и в Съединените американски щати. Това е същинската ни теза. Всичко друго е опит да се дешифрира порочният модел на властта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Втора реплика – народният представител Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кънев, аз вземам реплика не защото ме провокирате с конкретния пример. Вземам реплика, за да споделя следното: не е иронично, мъчно ми става, когато някой се опитва да манипулира истината, когато някой се опитва да подведе нашите съграждани извън България, опитва се да им внушава едни или други идеи.
За българите в чужбина, господин Кънев, нищо не се променя. И това, което Вие лансирахте в комуникации с такива общности, това е отпадане на механизми, които са доказали порочността си. Нима Вие отказвате да подобрим, да премахнем режими, които са създавали очевиден проблем? Какво искате – пак да гласуват в Полша 200 инцидентно пребиваващи там българи, които вече ги няма? Това ли е голямото оплакване? С нищо не се влошават правата на българите в чужбина.
И за примера с Англия – режимът е същият, без значение дали Англия ще е в Европейския съюз, или извън Европейския съюз. Има една-единствена подробност, която е от формално процедурна страна. Това е механизмът на представяне на предложението от ръководителя на дипломатическото и консулско представителство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте, господин Кънев. Няма да се възползвате...
Народният представител Станислав Анастасов.
Докато той идва към трибуната, нека да поздравим гостите ни от Пловдив! (Ръкопляскания.)
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Господин Председател, уважаеми вносители! В този, меко казано, странен Законопроект, не знам кой подред, за промяна на Изборния кодекс – само няколко месеца преди самите избори, картинката е доста пълна. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, по предложенията. На всичкото отгоре нямате и такова, но, съгласен съм, да говорите само по предложенията. На второ четене сме.
Извинявам се, че Ви прекъсвам.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: По предложенията ще говоря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Чакам Ви. Благодаря Ви.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Ако имате възможност да предвиждате бъдещето, няма проблем.
Само едно нещо ми липсва, колеги, за да разбера напълно текста, който ни е представен, и предложенията, които са ни представени, а то е, без да се обиждате, господин Председател, госпожа Цачева и нейната гостоприемност, и нейните стенограми, как се обсъждат тези предложения и как стигаме до цифри като 35.
Определено прозрачността при първото разглеждане на Изборния кодекс беше много по-голяма: как един предлага 50 секции – господин Зеленогорски, друг от вносителите предлага 15. Това е едно от възможните обяснения как сте стигнали до 35. Дали е било просто един пазарлък или нещо по средата? Дали пък няма друг сценарий?
Господин Кирилов, за съжаление, Вие сте тук, не сте от вносителите, но сте от групата, която го е внесла – дали не сте сметнали колко души максимално могат да гласуват? Имаше едни такива, уж експерименти, от 2013 г., които Европейският съд за правата на човека отхвърли. Да, и се произнесе върху Конституционния съд, и осъди България, за съжаление.
Направили сме една обратна сметка колко души максимално могат да гласуват, разделяме и получаваме броя на секциите.
Сега малко по-сериозно – определено това, което се случва, е срамно. Правото на българите в чужбина да гласуват, уважаеми вносители, е един от аспектите на универсалното право за гласуване, тоест, от еволюцията на правото на глас, когато е станало за всички мъже първо, когато след това е позволено и на жените да гласуват, след това и на определени групи от обществото, Вие имахте предложение в тази посока, и на българите в чужбина.
Сега аз имам един въпрос: тъй като очевидно сте под влияние на коалиционните си партньори, които, господин Председател, Съветът на Европа ги определя като „фашистки организации“. Съжалявам, не са мои думи. (Реплики.)
Докъде мислите да стигнете с отнемането на универсалното право на глас? Започваме от българите в чужбина – ще ги лимитираме. Смятаме ли да го отнемем напълно? Смятаме ли да продължим? Моля да излезете, репликирайте ме и кажете къде мислите да спрете.
Утре-вдругиден Вашите партньори са изявявали не един път притеснения кой им пречи, кой „им се мота из краката в собствената им държава“, да не решим да отнемем правото на глас и на други по признак „пол“, по признак „етнос“? Или пък смятаме да ограничаваме правата на българите в чужбина, които ние сме декларирали, че са ни приоритет?
Защо въобще водим политика за българите в чужбина, щом ще им ограничаваме правото на глас, уважаеми вносители? Обяснете ми. Не е ли това шизофрения в политиката? Или планираме да отнемем някои други аспекти на българите в чужбина от техните права като, примерно, правото на гражданство, което те все още са запазили?
Искрено се надявам да се осъзнаете и да оправдаете народната поговорка, че „с какъвто се събереш, такъв ставаш“. Това не е еволюция. Напротив, това е връщане назад, връщане в предренесансовата епоха в изборните права и се надявам наистина по-бързо да приключи този процес и тази тегоба за Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Анастасов. Сериозно се замислям дали нямам ясновидски способности. (Оживление.)
Реплика ли? Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, процедура по начина на водене – господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, много Ви моля не позволявайте от трибуната на Народното събрание хора, които говорят за фашистка идеология, да използват фашистките прийоми на Гьобелс. От тази трибуна и този господин, и други нему подобни, многократно твърдят една лъжа, че някъде в Съвета на Европа някои от партньорите на ГЕРБ били определени като фашистки партии и организации.
Много моля, не позволявайте с фашистки методи, с Гьобелсови средства да се манипулира българското обществено мнение. Това е недопустимо. Няма да говоря за хора, които наричат себе си „либерали“, защото колко са либерали, един Бог знае, така че това не може да продължава в българското Народно събрание!
Ако някой смята, че в България има фашистки партии или организации, които са забранени според българското законодателство, да бъде така добър да внесе съответните искания в прокуратурата и да иска тяхното закриване. Благодаря. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Каракачанов.
Извинявам се, но нямам опит в Гьобелсовите практики и сигурно заради това пропускам.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Лъжа, повтаряна хиляди пъти, става истина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте по начина на водене.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, не позволявайте такива забележки да Ви се правят, защото това, което каза господин Каракачанов, е лъжа.
Вижте (показва), вижте: доклад на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността от 19 юни 2014 г., публикуван на 16 септември 2014 г.
Осемнадесета страница, десети ред, вижте какво пише: „В България функционират няколко други по-малки ултранационалистически, фашистки политически партии и групи, сред които Национален фронт за спасение на България (шум и възгласи: „А?!“ от ДПС), ВМРО (шум и възгласи: „А?!“ от ДПС), БНС (възгласи: „А?!“ от ДПС), Националистическа партия на България“.
И вижте още какво пише. Това не е твърдение на Български хелзинкски комитет, не е на Главно мюфтийство, не е и на ДПС, това е на Комитета срещу нетолерантността и расизма в Съвета на Европа, продължавам по-надолу: „Комисията настоятелно препоръчва на властите да продължават да следят и да предприемат бързи действия срещу всички престъпни дейности, в които тези партии участват.“ Това са фактите! (Смях, ръкопляскания и възгласи: „А!“ от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кърджалиев.
Има ли други изказвания?
Думата има народният представител Станислав Станилов.
Имате думата, уважаеми проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги, само няколко изречения по дискусията, която тече.
Писмата на каквито и да било организации към Съвета на Европа имат само съвещателен характер. Напомням на всички, които говорят от тази трибуна, че България има Конституция, има законодателство, има прокуратура. (Реплики от ДПС.) И ако тези партии, за които се говори, са наистина такива – имат такива действия, имат такава характеристика, Главна прокуратура – внасяте сигнал до прокурора, той води следствие, дава ги под съд и така нататък. А такова нещо няма, не се е случило и няма как да се случи, защото означенията за фашизъм и всякакви други подобни изпълнения на фона на българския политически живот нямат никаква стойност. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станилов. Приемаме, че това е било по начина на водене. (Шум и реплики.)
Други изказвания има ли? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване предложението от народния представител Георги Кадиев. Комисията не го подкрепя.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Закривате, но гледайте и в другата част на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Цонев, думата се иска от място, съжалявам. Знаете го много добре.
Гласували 131 народни представители: за 27, против 69, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева. Комисията не го подкрепя.
Гласували 133 народни представители: за 25, против 80, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Лъчезар Никифоров. Комисията не го подкрепя.
Гласували 130 народни представители: за 24, против 81, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Радан Кънев и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласували 137 народни представители: за 34, против 80, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Мустафа Карадайъ и Четин Казак. Комисията не го подкрепя.
Гласували 130 народни представители: за 22, против 88, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване, тъй като по време на дебатите някои колеги от последния ред заявиха, че ще подкрепят тези предложения, пък не ги виждам в залата. Може би ще влязат, затова да им дадем възможност наистина да подкрепят тези предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Колко време предлагате да им дадем?
Процедура по прегласуване.
Квесторите, има ли движение по кулоарите на парламента, за да знам дали да прекратя?
Гласували 131 народни представители: за 23, против 88, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, изцяло подкрепен от Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 100, против 25, въздържали се 8.
Параграф 2 по доклада на Комисията е приет.
Първи отрицателен вот – народният представител Хамид Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против“, защото с текста, който току-що приехте, колеги, извършихте поредното грубо посегателство върху българската Конституция.
Много странен начин, уважаеми колеги от мнозинството, сте избрали да отпразнувате 25-годишната дата от влизането в сила на българската Конституция. Това, скъпи колеги от мнозинството, се нарича грубо, поредно изнасилване на българската Конституция. Това, колеги, в наказателното право, се нарича вече рецидив. Това Ви е трети, дано да е последен път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Втори отрицателен вот – заповядайте, господин Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа! Аз също гласувах „против“. Това решение на ГЕРБ премина онзи праг на премерена опозиционност на Движението за права и свободи, който праг се съобразяваше с безспорния вот на избирателя през
2014 г., а именно вотът на избирателя по презумпция не се оспорва.
На втората година допуснахте нов изстрел срещу демокрацията – те са три поредни в този Изборен закон, като включим и забраната за агитиране на друг език, и за ограничаването в чужбина.
Подчинихте демокрацията на управленските амбиции и бляновете на ултранационалисти с цел да минимизирате тежестта на една демократична, либерална, толерантна партия, каквато е Движението за права и свободи.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, Вие ни подарихте кауза. Нали не се съмнявате, че навсякъде, където ходим особено в предизборни срещи, ние напоително ще обясним на хората, които са вече таргет за Вас – и в Дулово, и в Ябланово, и в Котел, и в Исперих, и в Подайва – от тази сутрин вземам предвид репортажа, че забранихте на пълноправни български граждани да гласуват на каквито и да е избори. Ограничихте правата им!
И още нещо персонално и задочно към господин Цветанов, с което приключвам. (Шум, реплики и възгласи от ГЕРБ.) В политиката съм забелязал нещо. Когато се навеждаш и ти, и гръбначният ти стълб губят част от благородството си. Вие направихте точно това по време на гласуването на Изборния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Има ли друг отрицателен вот? Няма.
Преминаваме към следващите параграфи.
Заповядайте, господин Кирилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Свилен Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 18, ал. 1 изречение второ се изменя така: „Органите на изпълнителната власт и другите институции осъществяват дейности от организационен и технически характер по осигуряването на избирателните комисии, включително с бюлетини, изборни книжа, техника, консумативи и други материали“, а в изречение трето думата „Осигуряването“ се заменя с „Отпечатването“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 3, със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 97, против 17, въздържали се 4.
Параграф 3 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „заседанията на Централната избирателна комисия” се заменят с „всички заседания на Централната избирателна комисия, включително работните заседания“, а след думaта „излъчват“ се добавя „в цялост със звук и картина“.
2. В ал. 2, изречение първо след думите „заседанията си“ се добавя „включително от работните заседания”, създава се ново изречение второ: „От деня на насрочване на съответния вид избор до един месец след обявяването на резултатите от изборите Централната избирателна комисия публикува пълните стенографски протоколи не по-късно от 24 часа от приключване на съответното заседание.“, а досегашното изречение второ става изречение трето.
3. В ал. 3 след думата „комисията“ се добавя „включително от работните заседания“, а накрая се добавя „както и дневният ред, по който е протекло заседанието, в това число и времеви индекс, позволяващ визуализирането на видеозаписа от заседанието по части съобразно точките от дневния ред“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания?
Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 4 със съответното му съдържание по доклада на Комисията.
Гласуваме § 4 по доклада на Комисията.
Гласували 117 народни представители: за 99, против 15, въздържали се 3.
Параграф 4 по доклада на Комисията е приет.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гласувах „против“ предложения текст, защото този текст олицетворява демагогията, на която сме свидетели по приемането и на тези предложения.
Уважаеми дами и господа народни представители, съвсем скоро приехме Изборен кодекс. Скоростта, с която се наложиха промените, които днес разглеждаме, е необяснима от юридическа гледна точка, но от популистка гледна точка е обяснимо всичко, включително и това, което се предложи в
§ 4.
Уважаеми дами и господа народни представители, в ситуация, в която и с тези предложения се ограничават правата на българските граждани да избират и да бъдат избирани, ние условно, с цел популизъм, абсолютно в стила на демагогията, предлагаме някаква прозрачност на някаква си институция Централна избирателна комисия. То просто няма нужда от такава, когато има забранени права, които са демократичните устои.
От тази гледна точка, уважаеми дами и господа, считам, че всяко отстъпление от принципите на демокрацията, всяко отстъпление от демокрацията създава условия за полето на популизма, в което явно ГЕРБ изпада, включително и днес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.
Заповядайте по начина на водене.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, моля да приканите народните представители, да им припомните, че по Правилник имат възможност да вземат подробно становище по текстовете и да развият теза в изказване, съобразно Правилника, за да дадат респективно такава възможност и на опонентите си да им отговорят.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Забранявате отрицателен вот, така ли?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не го забранихме, но злоупотребявате с отрицателния вот. Това са аргументи, които са по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Как да взема изказване и по коя процедура, уважаеми колеги, за да обясня на колегата…
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Кажете кой текст е нарушил господин Главчев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …да обясня на колегата защо се наложи приемането на тези текстове? По искане на българите в чужбина, господин Карадайъ, не по наш популизъм. Мога да покажа и писма, и кореспонденция с българите в чужбина, които се оплакваха от това, че не могат да гледат заседанията и наистина не могат да ги гледат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. (Шум и реплики от ДПС.)
Няма как да отнемам права на народните представители.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но моите ги отнехте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А дали има злоупотреба с права, все още преценява водещият заседанието.
Има ли други изказвания и отрицателни вотове? Няма.
Заповядайте, господин Кирилов, сега имате правото да продължите с доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Георги Кадиев за създаване на нов § 7 по отношение на чл. 59.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева за създаване на нов § 3а по отношение на член 181.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията не го е разглеждала. Няма смисъл да го четете.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народните представители Мустафа Карадайъ и Четин Казак.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народните представители Мустафа Карадайъ и Четин Казак.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Георги Кадиев.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Георги Кадиев
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Георги Кадиев.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Георги Кадиев.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Георги Кадиев.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от Комисията.
Комисията предлага да се създадат § 5 и 6:
„§ 5. В чл. 325, ал. 5 думите „и 4” се заменят с „4 и 5”.
§ 6. В чл. 371, ал. 6 думите „и 4” се заменят с „4 и 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания по предложението на Комисията за създаване на параграфи 5 и 6 със съответното им съдържание.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз и моите колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи сме убедени, че всички наши предложения са в рамките на принципите, на целите, на обхвата на Проекта за Изборен кодекс и затова поддържаме нашите предложения, свързани с премахването на забраната за агитация на език, различен от официалния, тъй като това е в унисон с неколкократни препоръки и на Венецианската комисия, и на наблюдателните мисии на ОССЕ, и на ПАСЕ, които многократно са отправяли задължителни препоръки към България да премахне тази забрана в изборното си законодателство.
Знаете, че и съдът отмени голяма част от наложените санкции за нарушение по този текст. Очакваме и съдът в Страсбург да се произнесе в тази насока. Така че, за да спрем серията от дела, за да спрем унижението и срама, които ще понесе страната ни за това, че ще бъде осъдена за нарушаване на основни конституционни и човешки права, гарантирани в европейските документи за защита правата на човека, сега е моментът да премахнем тази забрана от Изборния кодекс. Тя не носи нищо добро. Напротив, само, както казах, дава възможност България да бъде сочена с пръст като страна, която нарушава основни права на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, взимам думата да се изкажа по съдържанието и по формалното отхвърляне на съответните параграфи, които бяха изчетени от господин Кирилов, за който явно не само Конституцията няма никакво значение, не само…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, без такива квалификации! Правя Ви забележка.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Уважаеми господин Председател, благодаря Ви за забележката. Взимам думата, за да дам възможност на господин Кирилов да вземе думата и да се изкаже, каквато забележка преди малко се направи на Вас от негова страна. В момента аргументирам, уважаеми дами и господа народни представители, че предложенията, които сме направили в съответните параграфи, изключително попадат в полето на приетия на първо четене Законопроект, а именно в този Законопроект се разглеждат редът, начинът и условията за гласуването на българските граждани – основно конституционно право на българските граждани.
От тази гледна точка, всеки един от текстовете, които са предложени от нас на формално основание, които са отхвърлени, че не са в обхвата на приетия на първо четене Законопроект, са пълна демагогия.
От тази гледна точка, господин Председател, аз искам да кажа, че в момента с тези текстове, с тези актове на Народното събрание, които се гласуват сега, се нарушава и българската Конституция, нарушават се и законите, а преди малко господин Кирилов претендираше Вие да нарушавате Правилника на Народното събрание и да не давате думата по конкретни и ясни текстове, които дават права на народни представители, и взимам повод – явно неговата лична нагласа е такава и той няма правото, уважаеми дами и господа, днес да застава тук, от тази трибуна, като председател на Правната комисия, най-вече да докладва Изборен кодекс, защото само преди един-два месеца, при разглеждането на промени в Изборния кодекс (Реплики от ПФ: „По същество!“), господин Данаил Кирилов си позволи в нарушение на всякакви –и юридически, и етични норми и правила, да внесе в Народното събрание доклад от несъществуващо заседание на комисия и да постави Народното събрание в деликатна ситуация да търси изходи от неговото неправомерно поведение. В момента прави същото. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.
Очаквам процедури и по начина на водене.
Заповядайте за реплика, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, взимам реплика точно, за да се опитам да демонстрирам на колегата Карадайъ спазване на Правилника. Не че не се засегнах лично, можеше да поискам и лично обяснение, за да нямате възможност да ми отговорите повторно, но усещам, че с прекалено лично отношение ме коментирате, затова ще се въздържа.
Искам само да припомня следното – всички тези разпоредби, господин Карадайъ, бяха предложени във Вашия законопроект, който с гласуване в тази зала беше отхвърлен на първо четене. Отхвърлен на първо четене! Те бяха отхвърлени само преди няколко седмици.
По отношение на личните нападки и твърдението за някакви процедурни нарушения, господин Карадайъ, аз и тогава бях честен пред Вас, и направих невъзможното в рамките на няколко минути да снабдя всички народни представители с текст за четене, за да могат да участват максимално подготвени в дебата, да не кажат: „Някой ни чете от трибуната едни текстове и ние няма как да ги видим, да ги съобразим, и да ги отнесем съответно.“ Подготвихме Ви текстове, за да се убедите във волята на хората, които подписахме тогава въпросните текстове, повторихме въпросното заседание на Правната комисия. От тук нататък подобно твърдение ще го смятам – лично за себе си, не че ще подвеждам някой под каквато и да е отговорност, но лично за себе си, ще го смятам за изключително клеветническо и най-вероятно политически манипулативно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Заповядайте за втора реплика.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители. Взимам реплика, тъй като в Правната комисия аз направих предложението тези текстове да не бъдат гледани, тъй като не отговарят на Правилника.
От доста време насам слушаме как Правилникът и Конституцията, Правилникът и Конституцията, и не мога да разбера, когато е в полза на ДПС, веднага Конституцията става на първо място, а Правилникът изчезва като нормативен акт, а то много ясно си е написано вътре, че от седемте законопроекта мина само един, всъщност ние гледаме промените в него. Не мога да разбера откъде накъде трябва да гледаме предложения, които нямат нищо общо с обхвата. Когато ми подари господин Карадайъ Конституцията, а сега аз трябва ли да отида да му дам един Правилник да го прочете и да знае какво пише в чл. 81, ал. 2, изречение три?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Карадайъ, заповядайте за дуплика.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Кирилов, ако приемате лично или като лични нападки посочването на нарушаването на Конституцията на Република България, законите на страната и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, то от тази гледна точка, Вашите декларации нито ги приемаме, нито ги слушаме, нито имат каквато и да е тежест, защото Вие си позволявате да си нарушавате и клетвата като народен представител, и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и законите на страната, и Конституцията на Република България, а те като нямат никакво значение за Вас, какво означават Вашите декларации пък за нас?!
На втората реплика няма какво да отговоря. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Други изказвания? Няма.
Други процедури? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване предложенията на Комисията за създаване на нови параграфи 5 и 6 със съответното им съдържание съгласно нейния доклад.
Гласували 117 народни представители: за 89, против 20, въздържали се 8.
Параграфи 5 и 6 по доклада на Комисията са приети.
Правим 30-минутно прекъсване и продължаваме в 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието. Моля, квесторите, поканете колегите в залата.
Уважаеми господин Кирилов, заповядайте – имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Има предложение от народния представител Георги Кадиев:
„Създава се нов § 12:
„§ 12. В чл. 375 думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „т. 2
до 4.“
Комисията не подкрепя предложението.
Абсолютно аналогичното предложение е направил и народният представител Радан Кънев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания има ли? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
За процедура – господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Предвид важното гласуване, което предстои, от името на група, моля за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искането е резонно с оглед присъствието на народните представители в залата.
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - отсъства
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - тук
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - отсъства
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Велизар Пенков Енчев - тук
Венка Константинова Стоянова - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - отсъства
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Йорданова Панайотова - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Танев Танев - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - тук
Живко Иванов Мартинов - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димитров Стойнов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов - отсъства
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - тук
Камен Костов Костадинов - тук
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - тук
Милен Василев Михов - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Николай Веселинов Александров - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - тук
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - отсъства
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Димитров Христов - отсъства
Румен Динев Желев - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - тук
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - отсъства
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Стефан Георгиев Кенов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Стайнов Желев - тук
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - тук
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук
Хамид Бари Хамид - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - отсъства
Христо Грудев Грудев - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - отсъства
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - тук
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - тук
Явор Илиев Хайтов - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Янко Александров Янков - тук

Господин Търновалийски тук ли е? Отбелязах го като присъстващ. Тук е – от допълнително влезлите колеги е.
Колеги, налице е кворум.
Допълнително влезли: Александър Методиев, Алиосман Имамов, Атанас Мерджанов, Атанас Зафиров, Ангел Найденов, Бойка Маринска, Ана Баракова, Добрин Данев, Ахмед Ахмедов, Борис Ячев, Атанас Ташков, Магдалена Ташева, Георги Търновалийски, Корман Исмаилов, Александър Ненков, Десислава Атанасова, Искрен Веселинов, Милен Михов, Цвета Караянчева и господин Каракачанов.
Колеги, продължаваме.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Кадиев, идентично с предложението на народните представители Радан Кънев и група народни представители. Тези предложения не се подкрепят от Комисията.
Гласуваме неподкрепени предложения.
Гласували 118 народни представители: за 8, против 81, въздържали се 29.
Предложенията не са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Георги Кадиев.
Комисията не подкрепя предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народните представители Мустафа Карадайъ и Четин Казак.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народните представители Мустафа Карадайъ и Четин Казак.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Георги Кадиев, което Комисията не разгледа на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Георги Кадиев, което Комисията не разгледа на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Георги Кадиев, което Комисията не разгледа на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Георги Кадиев, което Комисията не разгледа на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Георги Кадиев, което Комисията не разгледа на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Георги Кадиев, което Комисията не разгледа на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
„Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по наименованието на подразделението? Няма.
Гласуваме предложението по вносител, изцяло подкрепено от Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 107, против 8, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 3 има предложение от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров:
„В § 3 числото „350“ се заменя с „250“ и Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България придобива следния вид:
„Наличие на население над 250 души общо в населените места, образуващи кметството.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров:
„В § 3 в Закона за административно-териториалното устройство на Република България в чл. 16 думите „400 души“ се заменят с „250 души“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да апелирам за подкрепа на предложението, което сме внесли от Реформаторския блок за намаляване на тази цифра от 400 на 250. Става дума за възможността за местно самоуправление – по-малките населени места да могат да си избират кметове, както всички много добре знаете. Действително имаше проблеми при действащия режим при предишните промени, когато ограничението беше само 100 души население и се стигна до някои странни ситуации.
Но това увеличение, което беше направено на 400, определено е в другата крайност. Наистина по този начин отнемаме на една голяма част от малките населени места възможността ефективно да се самоуправляват, те да си избират кмета, а не някой да им го назначава, да си избират кмет, който познава проблемите на населеното място, който наистина иска да работи за това той да се развива, а не хората от него да отидат в големия град.
Виждам, че и други колеги са внесли подобно предложение от сегашните 400 да се отиде на разумния компромис от 250 души население, за да може да се образува кметство и да се избира пряко кметът на такова населено място. Мисля, че включително и вносителите, които предлагат намаление от сегашните 400 на 350, също осъзнават този проблем, но ми се струва, че това намаление само с 50 души на практика е по-скоро символично и няма да породи някакъв съществен ефект.
Така че, ако наистина искаме да променим това нещо и да бъде работещо, Ви призовавам наистина да го подкрепим да бъде на 250 души и да могат да си образуват съответно кметства и да избират пряко кметовете си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Славов? Няма.
Реплики към други народни представители?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Искам да подкрепя направените предложения от народните представители Петър Славов, Мартин Димитров и Лъчезар Никифоров, които предлагат 250 души. Знаете, че БСП винаги е настоявала за минимален праг при възможността да се издигат пряко кандидати за избори на кметове на кметства на 100, на 150 души. Сега за да не затрудняваме дискусията и предвид стартовата позиция, която предлага мнозинството, няма да задавам други предложения под формата на редакция да бъдат 200 или 150 като минимум живеещите в населените места. Но наистина смятам, че трябва да приемем това, което едновременно дава възможност за подбор на хора, които са в състояние реално да упражняват местната власт и в същото време да дадем възможност на повече български граждани пряко да излъчват тези, на които разчитат, и тези, които осъществяват част от местното самоуправление и местната администрация.
Забележете, че България е в много тежка депресивна тенденция. Ако тя се запази, само след три години живеещите в България ще паднат под седем милиона.
Освен това, в малките населени места най-трудно се намира поминък извън земеделието, а там преобладават възрастните хора. Поради тази причина трябва да се дават всички възможни сигнали към тези хора, че те не са втора категория, че те трябва да бъдат мотивирани да живеят там, където се намират, и да се чувстват равностойни на останалите български граждани. Поради тази причина апелирам към народните представители да занижат допълнително тази граница.
Освен това, ако се направи статистика, ще се окаже, че в България най-голям е броят на населените места с жители между 200 – 300 души, тоест вече това е, за съжаление, масовото българско село при големия брой живеещи в градовете. Така че нека да се съобразим с тези реалности в страната и да не се отклоняваме драстично от сегашната уредба, която е най-демократична и затова да се приемат допълнителните предложения, а не това, което предлага Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към господин Стоилов? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров, което е идентично с предложението на народния представител Лъчезар Никифоров: В § 3 в Закона за административното и териториално устройство на Република България, в чл. 16 думите „400 души“ да се заменят „250 души“.
Гласуваме идентичните предложения, неподкрепени от Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 44, против 54, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 3 по вносител, който става § 7 по доклада на Комисията, изцяло подкрепен от Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 100, против 12, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 4.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от ПОДНС, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители.
Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от ПОДНС, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 4 по вносител?
Заповядайте, господин Хамид – дебатираме момента на влизане на Закона в сила, нали така?
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Аз вземам думата по текста на вносителя. Струва ми се, че тук или референтите са допуснали печатна грешка, или просто са пропуснали – не вярвам да е умишлено, изтървано е едно „не“ между първата и втората дума.
Текстът трябва да бъде, като правя това предложение: „Законът не влиза в сила“.
Защото, госпожо Председател, не може това престъпление срещу българите в чужбина да го наричате „закон“ и то да влиза в сила! Не мислете, че Конституционният съд ще пусне такава глупост да влезе в сила. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Хамид, за да се произнесе Конституционният съд, условието е да има влязъл в сила закон. Приемам закачката Ви, но по нея няма да има възможност за реплики.
Има ли изказвания от страна на народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията в подкрепа текста на вносителя за § 4, който става § 8.
Гласували 119 народни представители: за 104, против 11, въздържали се 4.
Предложението е прието, а с това и промените в Изборния кодекс – надявам се последни за неопределено време напред.

Преминаваме към следваща точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ – продължение от пленарното заседание на 7 юли 2016 г., четвъртък.
На второ гласуване са приети заглавието и от § 1 до § 51 включително, който става § 52.
Предстои докладването на § 52 по вносител.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Параграф 52.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 52, но поради това, че не съответства на чл. 50, ал. 1 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага да се оформи като § 53 и § 54:
„§ 53. Член 189 се отменя.
§ 54. Член 190 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за параграфи 53 и 54 по доклада й.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 53, 54, 55, 56 и 57, които стават съответно параграфи 55, 56, 57, 58 и 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме докладваните параграфи.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Приети са тези предложения.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Параграф 58.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 58, но поради това, че не съответства на чл. 50, ал. 1 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага да се оформи като § 60, § 61 и § 62:
„§ 60. Член 196 се отменя.
§ 61. Член 197 се отменя.
§ 62. Член 198 се отменя.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 59, 60, 61, 62 и предлага те да станат съответно от § 63 до § 66 включително.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 67:
„§ 67. Глава двадесет и седма с чл. 212, 212а и 213 се отменя.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 68.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 65 до 72 включително, които съответно се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване параграфи с номера от 60 до 76 включително по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 73, който става § 77:
„§ 77. В чл. 234 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 1 думите „митните сборове“ се заменят с „митата“.
2. В ал. 2, т. 2 след думата „стоките“ се добавя „или при износ – стойността на стоките“.
3. В ал. 3:
а) в текста преди т. 1 думите „стоки, за които се дължи акциз“ се заменят с „акцизни стоки“;
б) в т. 2 след думата „стоките" се добавя „или при износ – стойността на стоките“.
4. В ал. 4 след думите „митническата им стойност“ се поставя запетая и се добавя „или при износ – стойността на стоките“, думите „митни сборове“ се заменят с „мита“ и накрая се добавя „или при износ – стойността на стоките“.“
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 74, § 75 и § 76 и съответно ги преномерира и стават § 78, § 79 и § 80.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77, който става § 81:
„§ 81. Създава се чл. 238д:
„Чл. 238д. Лице, което не изпълни задължение за деклариране на референтния номер на решение за обвързваща тарифна информация, се наказва с глоба от 300 до 1500 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.“
Комисията подкрепя текста на вносител, за § 78, който става § 82.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи с номера от 77 до 82 включително по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 79, който става § 83:
„§ 83. Създава се част десета с чл. 241 – 266:
„Част десета
Разпоредби, свързани със специфичен контрол

Раздел I
Контрол на кораби
Чл. 241. (1) Митническият контрол в пристанищата на Република България на кораб се състои в проверяване на корабните документи за превозваните стоки, на пренасяните парични средства, на корабните помещения и имущество, на багажите на пътниците, както и на вещите на екипажа и на други лица, намиращи се на кораба.
(2) За извършените проверки на кораби по ал. 1 митническите органи съставят протокол в два екземпляра, който се подписва и от капитана на кораба или от друго оторизирано лице – корабен агент, съответно от корабния мениджър, на когото се предава екземпляр от протокола.
Чл. 242. Корабите, пристигащи от и за пристанища на Република България, могат да спират само на пристанища, в които има митнически учреждения, или в други пристанища след разрешение на митническите органи. Тези кораби се намират под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол през цялото време на престоя им.
Чл. 243. (1) Без разрешение на митническите органи, до кораби, осъществяващи международен рейс, намиращи се под митнически надзор и контрол, не могат да се доближават или да застават други плавателни средства.
(2) Без разрешение на митническите органи, от кораби под митнически надзор не могат да се приемат или да се предават на брега или на друг кораб и обратно всякакви стоки, левове и парични средства в наличност, и благородни метали, и скъпоценни камъни и изделия със и от тях. Тази разпоредба не се прилага за приспособления за товарене, разтоварване или предпазване на кораба от повреди.
Чл. 244. (1) Митническият контрол на багажите на пътниците и на екипажите на корабите се извършва на кораба или на определени от митническите органи места в района на пристанището във възможно най-кратък срок.
(2) Преди започване на митническия контрол капитанът на кораба лично или чрез друго оторизирано лице – корабен агент, съответно корабният мениджър, представя на митническите органи:
1. данни чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт, формуляри IMO FAL от Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване, съставена в Лондон на 9 април 1965 г. (ратифицирана със Закон – ДВ, бр. 59 от 1998 г.), в сила за Република България от 21 юни 1999 г. (ДВ, бр. 56 от 1999 г.);
2. товарния корабен манифест;
3. превозните документи за стоките;
4. други корабни документи, които се изискват от митническите органи за осъществяване на контрола.
(3) Митническият контрол обхваща всички помещения на плавателното средство, включително каютите на пътниците и на екипажа, и се осъществява във възможно най-кратък срок.
(4) Митническите органи могат да поставят митнически пломби или други обезпечителни знаци на отделни помещения на кораба за осигуряване на митническия контрол.
(5) След приключване на входящата контрола митническите органи вписват поставените пломби или други обезпечителни знаци в декларацията за корабните провизии (IMO FAL Form 3). Превозните документи и другите документи по ал. 2, т. 4 се връщат на капитана на кораба или на друго оторизирано лице – корабен агент, съответно на корабния мениджър.
Чл. 245. Извършените проверки по чл. 241 се регистрират в митническото учреждение в определен за тази цел регистър в митническа информационна система. В досие се съхраняват екземплярите за митническото учреждение от съставените протоколи, представените декларации, товарни корабни манифести, списъци на екипажи и на пътници.
Чл. 246. (1) За разрешаване разтоварването на стоки от кораба в митническото учреждение се представя нареждане за разтоварване. Митническите органи разрешават разтоварването, като регистрират в определен за целта регистър нареждането за разтоварване и го връщат на подателя за представяне на пристанищния оператор.
(2) Разтоварването на стоки от кораба може да започне след представяне пред митническото учреждение на регистрирано от пристанищния оператор нареждане по ал. 1.
(3) След приключване на разтоварването нареждането за разтоварване се прилага към декларацията за временно складиране.
Чл. 247. (1) При установяване на разтоварени по-малко или повече колети, повреди на опаковката на стоките, различия в теглото на колетите и партидите и при друга нередовност пристанищният оператор съставя акт – известие, който се подписва от капитана на кораба и от митническия служител.
(2) Един екземпляр от акта известие по ал. 1 се предава на митническото учреждение и се съхранява към декларацията за временно складиране.
Чл. 248. (1) След окончателното разтоварване на кораба пристанищният оператор съставя генерален акт за действително разтоварените от кораба стоки, който се подписва от капитана на кораба и от митническия служител. Един екземпляр от генералния акт се предава на митническото учреждение и се съхранява към декларацията за временно складиране.
(2) Установените при разтоварването стоки в повече следва да се впишат в декларацията за временно складиране, ако не са предмет на митническо нарушение.
(3) Установените при разтоварването стоки в по-малко се отразяват в декларацията за временно складиране в съответствие с констатираните с генералния акт и с приложените към него акт известие действително разтоварени стоки.
Чл. 249. Не по-късно от 24 часа преди започване на товаренето на стоки на кораб, който напуска митническата територия на Съюза, на митническото учреждение се представя нареждане за товарене. При разрешаване на товаренето на стоките нареждането се регистрира в определен за целта дневник и се заверява с подпис на митнически служител и с личен печат. Единият екземпляр от нареждането се задържа за митническото учреждение, а останалите се връщат на пристанищния оператор.
Чл. 250. (1) След натоварване на кораба пристанищният оператор за всяка отделна партида стоки предава на митническото учреждение копие от подписания от капитана на кораба товарен ордер.
(2) Товарните ордери по ал. 1 се въвеждат в митническото учреждение в определен за тази цел регистър и се прилагат към нареждането за товарене.
Чл. 251. След приключване на митническия контрол митническите органи снемат поставените пломби или други обезпечителни знаци, заверяват втория екземпляр на декларацията за корабните провизии (IMO FAL Form 3) и предават на капитана писмено съгласие, че корабът може да напусне пристанището.
Чл. 252. Органите на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ разрешават да напусне кораб с издаване на свидетелство за отплаване, след като митническото учреждение разреши освобождаването на кораба от митнически контрол чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.
Чл. 253. Изпълнителна агенция „Морска администрация" или пристанищният оператор, или корабният агент, съответно корабният мениджър, са длъжни да превозват митническите органи до корабите за извършване на контролната дейност.
Чл. 254. Ползвателите на цели или технологично обособени части от пристанищата са длъжни да предоставят безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения и приспособления за осъществяване на митнически контрол.
Раздел II
Контрол на влаковете
Чл. 255. (1) Влакове, пристигащи на и напускащи митническата територия на Съюза, спират в граничните жп гари на определени места и веднага се представят от лицензирания железопътен превозвач на митническите органи за извършване на митнически контрол.
(2) Контролът на влаковете и на превозваните с тях стоки, пътници и багажи се извършва в определеното време за престоя на влака на граничната жп гара. Митническите органи имат право да извършват проверки и на локомотивите, вагоните, багажните фургони и на пощенските вагони, както и на обслужващия персонал на влака.
(3) Редът, по който се извършва митническият контрол на общите гранични гари и/или по време на движение на пътническите влакове, се определя в сключените международни договори.
(4) Митническите органи имат право да осъществяват контрол на пътнически влакове и на превозваните с тях пътници и багажи и по време на движението на тези влакове.
(5) При изпълнение на служебните си задължения по ал. 4 митническите органи пътуват безплатно, за което се легитимират пред превозната бригада на железопътния превозвач със служебна карта, издадена от Агенция „Митници“.
(6) Времето за престоя на влаковете в граничните жп гари се определя от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ съгласувано с Централното митническо управление.
Чл. 256. (1) За влаковете, пристигащи на и напускащи митническата територия на Съюза след определеното в разписанията време, граничната жп гара съобщава на митническото учреждение на въвеждане или на напускане незабавно след получаване на известието за закъснението им, а за движещите се без разписание влакове – след получаване на известието за определеното движение на тези влакове.
(2) Влаковете, пристигнали на и напускащи митническата територия на Съюза, могат да тръгват от граничните гари, след като митническите органи са дали съгласие за това.
(3) Граничните гари във водените от тях регистри за пристигащите и напускащите влакове определят колона, в която митническите органи вписват датата, часа и минутата на освобождаването на тези влакове от митнически контрол, подписват се и поставят личния си печат.
(4) При извършване на митнически контрол на пристигналите на митническата територия на Съюза пътнически влакове по време на движението им освобождаването по ал. 3 се вписва и се заверява след започване на митническия контрол на влака.
Чл. 257 (1) Митническите учреждения на въвеждане или на напускане, осъществяващи надзор и контрол в граничните жп гари, водят регистър за влаковете, пристигнали на и напускащи митническата територия на Съюза.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват данните за влака, броят на включените в състава на влака вагони, превозващи стоки, празните вагони и номерата на представените за всеки влак предавателни и транзитни ведомости за предадени и приети пратки от лицензираните железопътни превозвачи.
Чл. 258. (1) За всеки пристигнал на митническата територия на Съюза влак в граничната жп гара лицензираният железопътен превозвач представя на митническото учреждение на въвеждане:
1. предавателната и/или транзитната ведомост, в които са описани въведените на митническата територия на Съюза жп пратки и превозващите ги вагони;
2. за всяка описана във ведомостите жп пратка - копие на екземпляр 2 на товарителница CIM или СМГС.
(2) Предавателните и транзитните ведомости се регистрират в митническото учреждение на въвеждане в определен за тази цел регистър.
Чл. 259. (1) За всеки влак, напускащ митническата територия на Съюза, лицензираният жп превозвач представя на митническото учреждение на напускане:
1. предавателната и/или транзитната ведомост, в които са описани изведените от митническата територия на Съюза жп пратки и превозващите ги вагони;
2. за всяка описана във ведомостите жп пратка - копие на екземпляр 2 на товарителница CIM или СМГС.
(2) Предавателните и транзитните ведомости се регистрират в митническото учреждение на напускане в определен за тази цел регистър.
Чл. 260. Когато се установи, че поставените пломби или други обезпечителни знаци на намиращи се под митнически надзор жп вагони са с нарушена цялост или има видими следи за неразрешен достъп до стоките, лицензираният железопътен превозвач съставя констативен протокол, който се подписва и от митническия служител, участвал при съставянето му. Два екземпляра от протокола се предават на митническото учреждение.
Чл. 261. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е длъжна да предостави безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения и приспособления за осъществяване на контролната им дейност.
Чл. 262. Митническите органи имат право да задържат за проверка пътнически влакове, пристигащи на и напускащи митническата територия на Съюза, и след определеното по разписание време за тръгването им.
Раздел III
Контрол на въздухоплавателни средства
Чл. 263. (1) Митническите органи извършват митнически контрол на въздухоплавателните средства, на техните екипажи, на превозваните пътници и на техните багажи, на разтоварваните от и на натоварваните на тези средства стоки, когато пристигат от или заминават за несъюзно летище.
(2) Митническите органи имат право да извършат митнически контрол и всякакъв друг контрол, възложен им по силата на друго законодателство, на багажите на превозваните пътници, на разтоварваните от и на натоварваните на тези средства стоки, когато извършват вътресъюзни полети.
Чл. 264. Митническите органи имат право да задържат за проверка въздухоплавателни средства и след определеното по разписанието време за излитането им.
Чл. 265. Летищните администрации, управляващи летищата, одобрени за международен въздушен транспорт за граждански цели, са длъжни да предоставят безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения, приспособления и контролни салони за извършване на митническия контрол.
Раздел IV
Проверка на пътници и багаж
Чл. 266. (1) Митническа проверка на стоките и на парични средства, и на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях съгласно Валутния закон се извършва чрез проверка на декларираните от пътника данни, а по преценка на митническите органи – чрез проверка на багажите и чрез личен преглед на пътника.
(2) Проверка на багажите се извършва в присъствието на пътника или на упълномощено от него лице.
(3) Личен преглед се извършва:
1. на места или в определени помещения, забранени за влизане, които са осветени и отоплени, обзаведени са със закачалки и шкафове за облеклото и вещите на лицето, на което се извършва прегледът, и са снабдени със санитарен възел за измиване преди и след провеждане на личния преглед;
2. от митнически служител от същия пол като проверяваното лице;
3. като започва с оглед на главата, обувките и частите на горното облекло; когато митническият служител има сериозни съмнения, че укриваната стока се намира в конкретна част на облеклото или в обувките, най-напред се извършва проверка на тези части на облеклото или на обувките;
4. като продължава с преглед на съблеченото бельо след проверката на главата, обувките и частите на горното облекло;
5. на някои телесни кухини и места, закрити с превръзка, само от лекар, извикан от митническото учреждение, в присъствието на митнически служител;
6. на непълнолетно лице и на лице, поставено под ограничено или пълно запрещение, може да се извърши само в присъствието на законния представител или в присъствието на лице, което го придружава.
(4) За извършения личен преглед се съставя протокол.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по докладвания § 83 от доклада на Комисията? Няма.
Гласуваме § 83.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 80, който става § 84.
„§ 84. Създава се част единадесета с чл. 267 – 270 :
„Част единадесета
Международни пощенски пратки
Чл. 267. (1) Митническите органи извършват контрол на международните пощенски пратки относно спазването на митническото, акцизното и валутното законодателство, както и на забраните и ограниченията. Контролът се извършва чрез използване на техники за анализ на риска.
(2) При внасяне или изнасяне на стоки, съдържащи се в международни пощенски пратки, въведените забрани или ограничения във връзка с опазване на обществения морал, обществения ред и обществената сигурност, с опазване на здравето на хората и животните, със защитата на растенията, с опазване на околната среда и на културното наследство, със защитата на национални богатства, имащи художествена, историческа или археологическа стойност, или със защитата на правата върху интелектуалната собственост се прилагат при спазване на съответното законодателство.“
Чл. 268. (1) Пристигащите на територията на Република България международни пощенски пратки се превозват до Българския разменно-сортировъчен център, (БРСЦ) с „Бордеро за предаване“ CN37/CN38 под отговорността на пощенския оператор.
(2) Пратките, представени на митническите органи с бордерото по ал. 1, в зависимост от държавата на изпращане се разпределят в БРСЦ на:
1. стоки в пощенски пратки, с презумпция за съюзен статус, изпратени от държави членки;
2. пощенски пратки, обозначени с етикет по приложение 72 – 01 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
3. други.
(3) Когато пощенска пратка съдържа едновременно съюзни и несъюзни стоки, тази пратка и всички придружаващи документи трябва да са обозначени с етикета, предвиден в приложение 72 – 01 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
(4) Пощенските пратки, които следва да бъдат препратени за митническо оформяне до други места, се превозват под режим транзит. Като транзитна декларация може да се използва документ „Опис 271“.
(5) За съюзните стоки, съдържащи се в пратка по ал. 3, се изисква отделно доказателство за митническия им статус. Доказателството за митническия статус може да се постави или в самата пратка, като това ясно се обозначи на външната страна на опаковката, или се изпраща отделно, като в този случай се предоставя на получаващото митническо учреждение заедно с пратката от пощенския оператор.
(6) Всички пощенски пратки могат да бъдат отваряни за проверка на съдържанието им в присъствието на митнически служител без изискване за уведомяване на получателя на пратката. За резултатите от извършената съвместна проверка се изготвя протокол от пощенските и митническите служители.
Чл. 269. (1) Стоките в пощенска пратка, предназначени за трети страни, чиято стойност не надвишава 1000 EUR и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за декларирани за износ чрез извеждането им от митническата територия на Съюза. Съдържанието на пратката следва да бъде описано от изпращача в CN22 и/или в CN23.
(2) Стоките в пощенска пратка, за които не са изпълнени изискванията на ал. 1, се декларират по електронен път за поставяне под режим износ.
(3) Превозването на международни пощенски пратки от пощенския оператор чрез пощенската система в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз се счита за транзит.
Чл. 270. Пощенският оператор е длъжен да предостави безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения и приспособления за целите на извършване на контрола.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване, подкрепен от Комисията по предложение на вносителя § 80, който става § 84.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 81, който става § 85:
„§ 85. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точки 1 - 8 се отменят.
2. В т. 9 съюзът „и“ се заменя с „и/или извършват“.
3. Точки 10 - 20 се отменят.
4. Точки 22 и 23 се отменят.
5. Точки 26 и 27 се отменят.
6. Точки 29 и 30 се отменят.
7. Точка 32 се отменя.
8. Създават се т. 37 и 38:
„37. „Кораби“ са плавателните съдове и плавателните съоръжения.
38. „Стойност на стоки при износ“ за целите на административнонаказателната отговорност е цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други разходи, пряко свързани с доставката до българска граница.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 86.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 87:
„§ 87. (1) Националният комитет за мониторинг на разрешенията за достъп до процедура ТИР по чл. 19, ал. 3 се създава в срок до една година от влизането в сила на този закон.
(2) До създаването на Националния комитет за мониторинг на разрешенията за достъп до процедура ТИР по чл. 19, ал. 3, контролът на разрешенията за достъп до процедура ТИР се осъществява по досегашния ред от Комисията, включваща упълномощени представители на Агенция ”Митници”, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътници.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 83, който става § 88:
„§ 88. До 1 октомври 2018 г., с влизането в експлоатация на Националната система „Уведомление за пристигане, уведомление за представяне и временно складиране“, съгласно приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578 на Комисията от 11 април 2016 г. за създаване на работна програма относно разработването и въвеждането на електронните системи, предвидени в Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 99/6 от 15 април 2016 г.), наричано по-нататък „Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578“, декларацията за временно складиране за целите на представяне на стоки, както и за съхраняване на стоки в съоръжения за временно складиране се подава по приложение № 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 84, който става § 89:
„§ 89. До 2 октомври 2017 г. с влизането в експлоатация на Системата „Митнически решения“, съгласно приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578, заявлението за управление на съоръжения за временно складиране се подава по приложение № 4, а разрешението се издава по приложение
№ 5.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 85, който става § 90:
„§ 90. До 2 март 2020 г. с подобрение на новата компютризирана система за транзита, съгласно Приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/578, директорът на Агенция „Митници“ издава разрешения за:
1. използване на режим съюзен транзит за стоки, превозвани с железопътен, с въздушен или с морски транспорт, въз основа на документи на хартиен носител;
2. използване на режим съюзен транзит за стоки, превозвани с въздушен транспорт или с морски транспорт, въз основа на електронен манифест.”
Предложение от народните представители Румен Гечев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 91, като навсякъде думите „ към § 83” се заменят с „ към § 88”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87, който става § 92, като навсякъде думите „ към § 84” се заменят с „ към § 89”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 93.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Нека да изгласуваме до тук, след това ще продължите.
Подлагам на гласуване текстовете съответно по вносител от § 81, който става § 85, до подкрепения от Комисията по вносител § 88, който става § 93.
Изказвания? Няма.
Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 94:
„§ 94. Неприключените до влизането в сила на този закон производства по реда на чл. 3, ал. 1, т. 13 от Закона за Националната агенция за приходите, свързани с действия по приемане, съхранение, управление, продажба, бракуване и унищожаване на отнети и изоставени в полза на държавата стоки, водени от митническите органи, включително завършили със съдебен акт, се довършват по досегашния ред“.
По § 89 – предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 89, който става § 95:
§ 95. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4:
а) в т. 6 думите „митни сборове” се заменят с „мита”;
б) в т. 30 думите „митни сборове” се заменят с „мита”;
в) точка 37 се изменя така:
„37. „Енергиен продукт за отопление“ е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение:
а) за цели по т. 10 и 33;
б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.“;
г) точка 47 и 48 се изменят така:
„47. „Митническа процедура“ е специален режим, предвиден в чл. 210 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 952/2013“, относно митническия надзор, който се прилага към несъюзните стоки при тяхното въвеждане на митническата територия на Съюза и временното складиране, с изключение на режим специфична употреба и режим пасивно усъвършенстване.
48. „Внасяне на акцизни стоки“ е въвеждането на акцизни стоки на територията на Европейския съюз, освен ако при въвеждането им са поставени под митническа процедура по смисъла на т. 47, а също така и тяхното освобождаване от този режим.“
2. В чл. 21, ал. 4 думите „митни сборове„ се заменят с „мита”.
3. В чл. 29, ал. 3, т. 4 се изменя така:
„4. регистрираната по установения ред към момента на поставяне на стоките под митническа процедура;“.
4. В чл. 57а, ал. 1:
a) точка 3 се изменя така:
„3. които потребяват собствена електрическа енергия произведена от централа с обща инсталирана мощност над 5 MW или добиват природен газ и го потребяват за свои собствени нужди, както и лицата получили лиценз по Закона за енергетиката за производство на електрическа енергия, за пренос или разпределение на електрическа енергия или природен газ, за търговия с електрическа енергия, за обществена доставка на електрическа енергия или природен газ или за снабдяване от крайни снабдители на електрическа енергия или природен газ, когато потребяват електрическа енергия или природен газ за свои собствени нужди.”;
б) в т. 6 думите ”компресиран или” се заличават.
5. В чл. 73б:
a) в ал. 11 думите „митни сборове” се заменят с „мита”;
б) алинея 13 се изменя така:
„(13) Лицензираният складодържател, от чийто данъчен склад са изведени акцизните стоки, поставени под режим износ, е задължен за дължимия акциз за изнасяните стоки, посочени в единния административен документ, с изключение на случаите, когато съгласно разпоредбите от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 343/558 от 29 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447“, митническото учреждение на напускане е информирало митническото учреждение на износ или предоставеното доказателство по чл. 335, параграф 4 от същия регламент, е достатъчно.“
6. В чл. 73в ал. 5 се изменя така:
„(5) Когато акцизните стоки са предназначени за износ, митническите органи изпращат електронния административен документ на компетентните органи на държавата членка, в която се подава декларацията за износ, в митническото учреждение на износ, определено в чл. 1, т. 16 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 343/1 от 29 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446“.“
7. В чл. 73з ал. 1 се изменя така:
„(1) В случаите по чл. 73а, ал. 1, т. 3 компетентното митническо учреждение попълва съобщение за износ въз основа на заверката от митническото учреждение на напускане, посочено в чл. 329 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, или от учреждението, удостоверяващо, че акцизните стоки са напуснали митническата територия на Съюза.“
8. В Глава пета наименованието на Раздел II се изменя така: „Обезпечения, предоставяни при митнически процедури или при получаване на бандероли“.
9. Член 82 се изменя така:
„Чл. 82. (1) При поставяне на стоки под митническа процедура пълният размер на дължимия акциз се обезпечава с депозит в пари или с банкова гаранция по определения с митническото законодателство ред за обезпечаване на митата.
(2) При транзит на стоки акцизът се обезпечава в размерите и по реда за обезпечаване на митата.
(3) Лицето, получило разрешение за откриване и управление на съоръжения за митническо складиране (складодържател) по смисъла на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия акциз при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхраняване в склада, както и при отклоняване на стоките от временно складиране.“
10. В чл. 93 ал. 10 се изменя така:
„(10) Алинея 6 не се прилага за акцизните стоки по чл. 33, ал. 1, т. 2, превозвани на територията на страната под режим отложено плащане на акциз или под митническа процедура.“
11. В чл. 99, ал. 5 т. 2 се изменя така:
„2. които са под митнически надзор по смисъла на Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с извършване на митническите формалности;“.
12. В чл. 123 ал. 7 се изменя така:
„(7) Алинея 6 не се прилага, когато акцизните стоки са под митнически надзор по смисъла на Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с извършване на митническите формалности, или са под режим отложено плащане на акциз, или попадат под нормативно определените количествени прагове, или се държат, предлагат и продават в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, или когато за акцизните стоки е заплатен дължимият акциз.“
13. В чл. 123б ал. 3 се изменя така:
„(3) Алинея 2 не се прилага, когато отпадъци по чл. 12, ал. 4 са под митнически надзор по смисъла на Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с извършване на митническите формалности, или са под режим отложено плащане на акциз, или се държат или транспортират от лицата по чл. 12, ал. 4, т. 1 и ал. 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Откривам дебата по предложението на Комисията за създаване на нов § 94 и подкрепени от Комисията § 89, който става § 95.
Има ли желание за изказване? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 94 и подкрепения от Комисията текст по вносител на § 89, който става § 95.
Режим на гласуване.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова за създаване на нов § 89а.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 96 със следната редакция:
„§ 96. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон, лицата, които потребяват собствена електрическа енергия произведена от централа с обща инсталирана мощност над 5 MW и нямат регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове, подават искане за регистрация по чл. 57б, ал. 1 от същия закон.
(2) До влизането в сила на акта за издаване на удостоверението за регистрация или на отказа за неговото издаване, лицата по ал. 1 продължават дейността си и имат всички права и задължения на регистрирани лица по Закона за акцизите и данъчните складове.
(3) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон, лицата, получили удостоверение за регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове за осъществяване на дейности с компресиран природен газ, се пререгистрират служебно по чл. 57а, ал. 1, т. 2 от същия закон.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 90, който става § 97:
„§ 97. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр…) се правят следните изменения:
1. В чл. 13, ал. 4, т. 10, буква „а“ думите „митни сборове“ се заменят с „мита“.
2. В чл. 16:
а) в ал. 1 думата „необщностни“ се заменя с „несъюзни“;
б) в ал. 3 думата „общностни“ се заменя със „съюзни“;
в) алинея 5 се изменя така:
„(5) Алинеи 1, 2, 3 и 4 не се прилагат, когато при въвеждане на територията на страната стоките са със статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от вносни мита, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да са под съответния режим на територията на страната.“
3. В чл. 54 навсякъде думите „митни сборове“ се заменят с „мита“.
4. В чл. 55, ал. 1, т. 1 думите „митни сборове“ се заменят с „мита“.
5. В чл. 58, ал. 1:
а) в т. 2, буква „а” думите „митни сборове“ се заменят с „мита“;
б) в т. 17 думата „сборове“ се заменя с „мита“;
в) в т. 18 думите „митни сборове“ се заменят с „мита“.
6. В чл. 59:
а) в ал. 1 навсякъде думите „митните сборове“ се заменят с „митата“;
б) в ал. 3 думите „откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател)“ се заменят с „управление на съоръжения за митническо складиране“.
7. В чл. 60:
а) в ал. 1 думите „митните сборове“ се заменят с „вносните мита“;
б) в ал. 3 думите „митни сборове“ се заменят с „вносни мита“.
8. В чл. 83, ал. 2 думите „митни сборове“ се заменят с „вносни мита“.
9. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) в т. 36 думите „свободен склад“ и „режим с отложено плащане“ се заличават, а думата „необщностни“ се заменя с „несъюзни“;
б) в т. 38 думите „митни сборове“ се заменят с „мита“;
в) в т. 63 думите „митнически сборове“ се заменят с „мита“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91, който става § 98.
Параграфи 92 и 93 по вносител – Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага преномерация на параграфите, съответно параграфи 99 и 100.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 94, който става § 101:
„§ 101. В Закона за промишления дизайн (обн., ДВ, бр…) се правят следните изменения:
1. В чл. 63, ал. 5 думите „даване на митническо направление“ се заменят с „поставяне под митнически режим или за реекспорт“.
2. В чл. 63а, ал. 4 думите „даване на митническо направление“ се заменят с „поставяне под митнически режим или за реекспорт“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 95, който става § 102:
„§ 102. В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр…) се правят следните изменения:
1. В чл. 79, ал. 5 думите „даване на митническо направление“ се заменят с „поставяне под митнически режим или за реекспорт“.
2. В чл. 79а, ал. 4 думите „даване на митническо направление“ се заменят с „поставяне под митнически режим или за реекспорт“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Нека дотук, понеже доста текстове минаха.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията текст по вносител за създаването на нов § 96; § 90, който става § 97; подкрепения от Комисията текст по вносител за § 91, който става § 98; § 92, който става § 99; § 93, който става § 100; § 94, който става § 101; и текста на § 95, който става § 102.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 96, който става § 103; § 97, § 98, § 99, § 100, § 101, § 102, § 103, § 104 и § 105, които стават съответно параграфи от 103 до 112.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 106, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 94.
Параграф 107.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 107 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията текст на вносител по § 96, който става § 103; § 106, който на съответното систематично място е като нов § 94; до § 107.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети, а с това и точка трета от нашата седмична програма.

Преминаваме към точка четвърта:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ.
Има постъпил доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Стоянова, виждам, че сте готова с доклада.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, моля за процедура – в залата да бъдат допуснати господин Бекир – заместник-министър на финансите, госпожа Ваня Донева – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите, и Генко Николов – експерт в Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля, гласуваме допуск на посочените лица от госпожа Стоянова.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Моля, квесторите, поканете експертите да заемат определените им места.
Госпожо Стоянова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.
На заседание, проведено на 23 юни 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите, на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, на Института на дипломираните експерт счетоводители, на Асоциация на банките в България.
Законопроектът беше представен от господин Ананиев.
Със Законопроекта за независимия финансов одит се постига хармонизиране на българската нормативна уредба, регламентираща дейността на регистрираните одитори при изпълнението на финансов одит и свързаните с одита услуги, с изискванията, произтичащи от Директива 2006/43/ЕС относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и на консолидираните отчети, изменена с Директива 2014/56/ЕС, както и Регламент (ЕС) № 537/2014 относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит в предприятия от обществен интерес.
Предложението за приемане на нов закон е продиктувано от обстоятелството, че структурата на действащия Закон не е съобразена в пълнота със спецификата на правната материя, която урежда. Структурата на сегашния допълнително е усложнена от 19 изменения и допълнения за периода от обнародването на Закона от 2001 г.
Със Законопроекта не се предвиждат изисквания, които да оказват пряко въздействие върху размера на разходната база за бизнеса и бюджета.
С новия закон се цели засилване защитата на инвеститорите чрез:
1. укрепване на публичния надзор над дейността на регистрираните одитори и повишаване на независимостта му;
2. повишаване ролята на одитните комитети в предприятията от обществен интерес за постигане на високо качество на задължителния одит чрез допълнително докладване пред одитния комитет и подобряване на комуникацията с регистрирания одитор;
3. гарантиране в по-висока степен независимостта на регистрираните одитори като се забрани предоставянето на определени услуги извън одита на клиенти;
4. установяване на максимална продължителност на одитния ангажимент по отношение на дадено одитирано предприятие от обществен интерес;
5. наблюдение от надзорния орган на развитието на пазара на одиторски услуги по-специално по отношение на рисковете, произтичащи от високата пазарна концентрация.
С цел подобряване спазването на изискванията на Директива 2014/56/ЕС и въвеждане на мерки за прилагането на Регламент (ЕС) № 537/2014 се предвиждат нови разпоредби относно прилагането на надзорни мерки и налагането на административни парични санкции за регистрираните одитори. Надзорните мерки са насочени главно към оценка на качеството на дейността на регистрираните одитори, осигуряване публичност на констатирани нарушения от страна на регистрираните одитори, както и временно отнемане или лишаване от право да се упражнява одиторска дейност. Предвижда се и възможност за уведомяване на орган, упражняващ надзор върху дейността на предприятие от обществен интерес да наложи забрана на член на негов управителен орган за срок до три години да упражнява своите функции. В проекта изчерпателно са изброени административните нарушения, за които се налага глоба или имуществена санкция в размер до 10 на сто от приходите на регистрирания одитор.
С цел намаляване рисковете за независимостта на одиторите на предприятия от обществен интерес, проектът предвижда допълнителни мерки, наред с изискванията на регламента, като определя следното:
1. допуска при определени условия предоставянето на данъчни консултации на одитираното предприятие от страна на регистрирания одитор;
2. минимален срок на договора за задължителен одит от една година;
3. максимален срок за одиторско дружество за одит на предприятие от обществен интерес до 7 години, като за отговорния одитор, изпълняващ одита от името на одиторско дружество, максималният срок е 4 години;
4. ограничения по отношение на приходите от услуги, извън одита, на одитираното предприятие от обществен интерес, както и на дела на приходите от това предприятие в общата сума на приходите от одит за регистрирания одитор;
5. изисквания за докладване на констатирани нередности в дейността на одитираното предприятие.
Със Законопроектът се предвиждат и изисквания към членовете и състава на одитните комитети.
Със Законопроекта се предлагат изменения в Закона за счетоводството, свързани с публикуване на годишни финансови отчети, както и стесняване обхвата на предприятията от обществен интерес, като бъдат изключени малките предприятия ВиК оператори с цел намаляване на административната тежест.
Със Законопроекта се предвиждат изменения и допълнения на Кодекса за застраховането, Кодекса за социалното осигуряване и Закона за кредитните институции, чрез които се въвежда задължение по отношение на съответните предприятия от обществен интерес за съвместен одит на годишните им финансови отчети от две одиторски дружества.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за независимия одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Преминаваме към следващия доклад от Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Петър Кънев – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 29 юни 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – Карина Караиванова – заместник-министър и Наталия Черньова – началник отдел в дирекция „Данъчна политика; от Комисията за финансов надзор – Веселина Мандаджиева – началник отдел „Нормативна дейност“ в Дирекция „Правна“ и Николай Петков – началник отдел „Надзорна политика и анализи“ в Дирекция „Регулаторни режими на застрахователния надзор“; от Българска народна банка – Пламен Атанасов и Боряна Борисова – дирекция „Надзорна политика“; Ваня Донева – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори; от Института на дипломираните експерт-счетоводители в България – Бойко Костов – председател, Валя Йорданова и Велин Филипов – заместник-председатели.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Караиванова.
Според вносителя целта на предложения Законопроект е постигане на хармонизация на българската нормативна уредба, регламентираща дейността на регистрираните одитори с изискванията, произтичащи от Директиви 2006/43/ЕС и 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета.
Приемането на нов закон и отмяната на действащия до момента се налага и от факта, че структурата на последния не е съобразена със спецификата на правната материя, която урежда. Усложненията идват и от 19-те изменения и допълнения на закона в периода 2001 – 2015 г.
С новия закон се цели засилване защитата на инвеститорите чрез:
- укрепване на публичния надзор над дейността на регистрираните одитори чрез повишаване независимостта му, като се предоставят адекватни правомощия;
- повишаване ролята на одитните комитети в предприятията от обществен интерес за постигане на високо качество;
- гарантиране в по-висока степен независимостта на регистрираните одитори, като се забрани предоставянето на определени услуги извън одита на одит клиенти;
- установяване на максимална продължителност на одитния ангажимент по отношение на дадено одитирано предприятие;
- наблюдение от надзорния орган развитието на пазара на одиторски услуги по-специално по отношение на рисковете, произтичащи от високата пазарна концентрация.
С цел синхронизация на разпоредби се предлагат изменения и допълнения в Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване, Закона за счетоводството и в още 11 закона.
Според вносителя със Законопроекта не се въвеждат изисквания, които да оказват пряко въздействие върху размера на разходите за бизнеса и бюджета на държавата.
В своето становище Българската народна банка изразява несъгласие с предложеното съдържание на членове 45, 51, 65 и 107 от Законопроекта, като се счита, че отделни текстове от тях противоречат на Регламент (ЕС) 537/2014, Директива 2014/56/ЕС и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета.
Като участник в работната група по изготвения нов Законопроект за независимия финансов одит Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори подкрепя изцяло Законопроекта.
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) подкрепя по принцип предложения Законопроект и изразява следните съображения: отнемането на делегираните функции на ИДЕС следва да става по закон, а не от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
В становището си Комисията за финансов надзор (КФН) прави редица бележки и предложения и поставя въпроси: при несъгласие на одиторите как ще се регулира такава ситуация и какви са последиците за одиторите и одитираните лица; недопустимо е одитори, които са заверявали неверни отчети, да заверяват повторно отчети на публични предприятия; критериите за съгласуване на избора на одитори следва да се регламентират със закона, а не да се определят от КФН; следва да се отчете статута на Гаранционния фонд, който съгласно действащото законодателство подлежи на одит от „международно специализирано одиторско предприятие”.
Асоциацията на индустриалния капитал в България изрази несъгласие с увеличаване разходите на бизнеса за одиторски заверки.
В последвалата дискусия въпроси зададе народният представител Димитър Байрактаров относно различията между заинтересуваните институции.
Ваня Донева отговори на поставените въпроси като изрази мнение, че изготвеният Законопроект е в обществен интерес.
След приключване на обсъждането и гласуване с 12 народни представители „за”, 3 народни представители „въздържали се” и без „против” Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Следващият доклад е от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожо Хубенова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за независим финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.
На свое заседание, проведено на 22 юни 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за независим финансов одит, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на финансите: господин Фейзи Бекир – заместник-министър, госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“, както и госпожа Наталия Чернева – началник на отдел в същата дирекция; от Комисията за публичен надзор: госпожа Ваня Донева – председател, и от Института на дипломираните експерт-счетоводители /ИДЕС/: господин Велин Филипов – заместник-председател.
Проектът на нов Закон за независимия финансов одит цели синхронизиране на българската нормативна уредба, регламентираща дейността на регистрираните одитори при изпълнението на финансов одит, с изискванията на Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г., с която се изменя Директива 2006/43/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и на консолидираните отчети. В допълнение, със Законопроекта се транспонират и някои изисквания на Директива 2013/34/ЕС относно съдържанието на одиторския доклад за резултатите от задължителния одит. Необходимостта от приемането на горепосочения закон е породена от факта, че структурата на сега действащия закон не е изцяло съобразена със спецификата, която урежда.
Европейското законодателство, свързано с настоящия Законопроект в областта на задължителния финансов одит, е насочено към осигуряване на по-добра защита на инвеститорите посредством: укрепване на публичния надзор над регистрираните одитори, чрез повишаване независимостта на публичните органи за надзор на Европейския съюз; засилване на ролята на одитните комитети в предприятията от обществен интерес; гарантиране на по-голяма независимост на регистрираните одитори; установяване на максимална продължителност на одитния ангажимент в предприятията от обществен интерес; осигуряване на наблюдение от надзорния орган на развитието на пазара на одиторски услуги. В проекта на закон се предвиждат допълнителни текстове във връзка с обхвата на финансовия одит, както и отговорностите на регистрираните одитори и на ръководството на одитираните предприятия.
Във връзка с разпоредбите на Директива 2014/56/ЕС, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори носи крайната отговорност по отношение на: надзора върху придобиване на право да се упражнява дейност като регистриран одитор, регистрирането на одитори, включително на одиторите от други страни – членки на ЕС, и от трети държави; приемането и спазването на стандарти за професионална етика, вътрешен контрол на качеството в дейността на регистрираните одитори и извършването на финансов одит и свързаните с него услуги; по-нататъшното професионално развитие на одиторите.
Отново във връзка с горепосочената Директива, както и с цел въвеждането на прилагащи мерки по Регламент (ЕС) № 537/2014, чрез Законопроекта се предлагат разпоредби относно прилагането на надзорни мерки и налагането на административни санкции за регистрираните одитори. Надзорните мерки целят чрез административна принуда прекратяването и отстраняването на констатирани при инспекции и разследвания пропуски и несъответствия в дейността на регистрираните одитори, включително чрез временно отнемане или лишаване от право да се упражнява одиторска дейност, публичност на установените нарушения и др.
Следва да се има предвид, че на регистрираните одитори е поверена по закон функцията да извършват задължителен финансов одит в предприятията от обществен интерес, с цел постигане на по-голямо обществено доверие в годишните и консолидираните финансови отчети на тези предприятия. Във връзка с това, със Законопроекта се въвеждат допълнителни разпоредби, които регламентират извършването на задължителен финансов одит на финансовите отчети на тези предприятия, като се прилагат пряко и разпоредбите на Регламент (ЕС) № 537/2014. Те са насочени към съдържанието на одиторския доклад, допълнителните доклади до компетентния орган и/или до одитния му комитет, съдържанието на доклада – за прозрачност, както и допълнителната информация, предоставяна на Комисията за публичен надзор над регистрираните потребители.
В допълнение, с цел снижаване на рисковете за независимостта на одиторите на предприятия от обществен интерес, проектът предвижда допълнителни мерки, наред с изискванията на регламента, като ограничава предоставянето на други услуги на одит клиенти и допуска само предоставянето на данъчни консултации, максимални срокове за ротация на одиторите, ограничения относно приходите от тези клиенти, както и изисквания за докладване на нередности.
Не на последно място, предвиждат се изменения и допълнения на Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване и на Закона за кредитните институции, чрез които се въвежда задължение по отношение на съответните предприятия от обществен интерес за съвместен одит на годишните им финансови отчети от две одиторски дружества.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание с 10 гласа „за” и 1 глас „въздържал се“ да приеме на първо гласуване Законопроект за независим финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Следващият доклад е от Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 08 юни 2016 г., разгледа Законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.
Проектът на нов Закон за независимия одит беше представен от господин Фейзи Бекир, заместник-министър на финансите. Той информира, че с него се цели хармонизиране на нормативната уредба, регламентираща дейността на регистрираните одитори при извършването на финансов одит и свързаните с одита услуги с изискванията, произтичащи от правото на Европейския съюз.
В Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се предвиждат изменения и допълнения на Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване и Закона за кредитните институции, с които се въвежда задължение за извършване на съвместен одит на годишните финансови отчети на съответните предприятия от обществен интерес от две одиторски дружества. При осъществяването на съвместен одит дружествата ще си поделят дейностите по задължителния одит и ще изготвят съвместен доклад. Вносителите считат, че с въвеждането на модела на съвместния одит ще се постигне по-висока гаранция за независимостта на одитора, ще се стимулира конкурентоспособността и динамиката на пазара, и ще се повиши качеството на извършения одит.
С предложената промяна в чл. 187 на Кодекса за социално осигуряване, годишните финансови отчети на пенсионносигурителните дружества и управляваните от тях пенсионни фондове ще подлежат на задължителен финансов одит, извършван съвместно от две одиторски дружества, които са регистрирани одитори. Предвижда се и въвеждането на нова разпоредба, съгласно която пенсионноосигурителните дружества ще избират одиторите след предварително съгласуване на избора с Комисията за финансов надзор, която ще приема и критериите за съгласуване на този избор.
В хода на проведената дискусия беше поставен въпросът относно бъдещия ефект от възприемането на модела на съвместния финансов одит по отношение на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове. Беше изразено мнение, че оценката на този модел е противоречива и с неговото въвеждане не биха могли да се гарантират нито по-голяма независимост на одита, нито намаляване на риска от срив на пазара поради висока концентрация на услугите. Според представителите на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, задължението за извършване на съвместен одит от две одиторски дружества ще доведе до допълнителни разходи за пенсионноосигурителните дружества. Друг въпрос, който беше поставен на обсъждане се отнася до необходимостта критериите за избор на одитор на пенсионноосигурителните дружества да бъдат предварително съгласувани с Комисията за финансов надзор и дали това няма да доведе до допълнителна административна и финансова тежест за дружествата.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 10, без „против“ и „въздържал се“ – 1, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за независимия финансов одит, № 602 01 28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Това беше последният доклад по разглеждания Законопроект.
Уважаеми господин Заместник-министър, като представител на Министерския съвет и от името на вносителя имате право да вземете отношение, за да представите разглеждания Законопроект. Имате ли желание от името на вносителя? Има две минути до края на работния пленарен ден, след което, разбира се, продължаваме с комисии.
Не Ви разбрах, господин заместник-министър, ще вземете ли отношение? Не желаете.
Откривам дебата.
Има ли желаещи за изказвание?
Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Колеги, ще Ви отнема една минута, защото е важно и не искам този Законопроект да минава просто ей така в края на работния ден. Аз ще го подкрепя, защото професията наистина има нужда от този нов Законопроект. Има един текст в него, който е смущаващ и за който аз на второ четене няма да гласувам. Това са така наречените „съвместни одити“ на банки, застрахователни и пенсионни дружества. Съвместни одити не означава паралелни одити. Съвместни одити означава, че влизат две одиторски дружества, разделят си работата и всеки си гледа неговия параметър. Това според мен по никакъв начин не води до увеличаване на качеството на работата, а в крайна сметка, смисълът на този Закон е да увеличим качеството на одита. Това означава, че може да имате екипи с различно качество, различни експерти. Това означава, че след това може да има сблъсък между двата екипа кой за какво е отговорен. В случая, нямате и процедура как да изчистите тези сблъсъци. Това нещо не е задължително, Директивата го дава като опция и ние, ако искаме, го приемаме или не го приемаме. Неслучайно становището и на Централната банка, и на Института на дипломираните експерт-счетоводители, е категорично против това поради една проста причина, че то не води до увеличаване качеството на одита.
Моля Ви, на второ четене да премислим този текст, защото той наистина не е добър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Има ли желаещи за реплика? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Виждам, че вдигате ръка, господин Ананиев, но часът е вече 14,00, така че предстои да закрия заседанието. След като има дебат, ще продължим през утрешния ден.
Следващо редовно пленарно заседание на 14 юли 2016 г., четвъртък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)





Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов


Секретари:
Александър Ненков
Чавдар Пейчев