Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Алиосман Имамов, Явор Хайтов

Секретари: Георги Търновалийски и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, едно съобщение.
С писмо, № 654-00-114, от вчерашния ден – 13 юли 2016 г. народните представители Румен Христов, Цвета Караянчева, Румен Йончев, Румен Желев, Живко Мартинов, Иван Станков, Никола Хаджийски и Георги Андонов ме уведомяват, че на основание чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглят внесения от тях на 12 май тази година Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-64.

Днес продължаваме със Законопроекта за независимия финансов одит – първо четене, продължение от вчерашното пленарно заседание.
Дебатите са открити.
Има едно изказване.
Народни представители, които желаят да участват в дебатите, моля да дадат знак.
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Със сигурност има нужда от Закона, който обсъждаме на първо четене. Аз съм сигурен, че ще го приемем, но имам няколко забележки, които се надявам да бъдат изчистени между първо и второ четене и сега ще ги спомена.
Виждам проблем в чл. 42, ал. 3, която предвижда необжалваемост на актовете пред съда, с които се публикува описание на нарушения на одитора в публичния регистър за една година. Съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека в Страсбург подобна мярка има наказателен характер – стигматизира извършителя, заради което според мен съдебното обжалване е задължително и трябва да дадем такава възможност.
Също така в чл. 43 трябва да се посочи, че се изпълняват принудително само влезли в сила решения за глоби – това нещо липсва в този член.
В чл. 64 – одиторите не могат да извършват други услуги за одитираното предприятие, освен данъчно консултиране, ако това няма да повлияе на одита, което е нормално.
Алинея 3 предвижда пълно изключване на забраната. Ако Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори бъде уведомена, с една дума уведомяваш Комисията и можеш да правиш всяка друга дейност, което противоречи на правото на Европейския съюз – чл. 5 от Регламент( ЕС), № 53/2014 г., така че трябва и това да бъде коригирано.
В чл. 111 – наказателните постановления се публикуват, освен когато това ще засегне физически лица, ще затрудни пазара или ще причини вреди. За мен няма нужда от изключения. Който е извършил нарушение на Закона за публичност на информацията, трябва да бъде ясен на обществото. Няма нужда да слагаме изключения, защото се губи идеята за това правило.
В чл. 66 се въвежда ограничение за допълнителните възнаграждения на одитора, който одитира едно и също предприятие в продължение на три години, като той е длъжен да съобщи размера на възнагражденията на одитния комитет. Според мен тези възнаграждения следва да се съобщят и на самата Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори не само на одитния комитет.
В членовете между 70 и 80 статутът и правомощията на Комисията за публичен надзор на независимите одитори са уредени както и досега – с две изключения. Притеснява ме второто изключение – при неизбиране на следващ състав на Комисията, предишният продължава да действа, което може да не стимулира да се избира нов състав.
В чл. 82 правилата за опазване на професионална тайна са регламентирани подробно, но притеснителна част е, че се предвижда професионалната тайна да може да се издава на полицейските органи. Според мен би трябвало тази тайна да бъде нарушена единствено от прокуратурата, само прокуратурата да може да изисква, когато е преценила да бъде нарушена тази тайна, не и полицейските органи.
В чл. 84 се въвежда правилото, въведено и при други регулатори, че участниците в тях носят отговорност само за умишлени действия. Това е начин да се ограничи всъщност неправомерно отговорността на самата администрация и там ще трябва да се направи някаква корекция.
В членовете между 85 и 90 – правилата за качествения контрол, извършен от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори не търпят никакви съществени промени, освен че правилата, по които се извършват проверките, ще се приемат само от Комисията, а не и от Института за дипломираните експерт-счетоводители. Не можах да разбера защо само от Комисията, а не и от двете.
В чл. 89 се въвежда правото на Комисията за публичен надзор да налага принудителни мерки на одиторите, които са съвместими с целите на контрола.
В чл. 89, ал. 2, т. 4 се предвижда оповестяване, че определен одиторски доклад не е редовен – може да предвиди, че Комисията има право да пише акта си в Търговския регистър.
В § 9 за Кодекса за застраховането, проблемен е чл. 101а – разпоредба, която по принцип отпадна от първоначалния текст за Кодекса за застраховането. Целта е застрахователят да получи одобрение от Комисията за финансов надзор (КФН) при избора си на одитор, тоест КФН ще има право да налага на застрахователите си къде да одитират. За мен това е притеснително.
След като имаме лицензирани одитори, би трябвало всеки да може да избере при кого да одитира, а не Комисията за финансов надзор да казва: при този може, при този не може, защото целият Закон си губи идеята.
Подобно и в Кодекса за социално осигуряване – в чл. 187а, където пак се предвижда КФН да одобрява одиторите. Тук, разбира се, на пенсионно осигурителните дружества, но пак същият въпрос: защо, след като имаме лицензирани одитори, трябва КФН да ги одобрява и по този начин може да натиска в една посока към един или друг одитор.
Също така в § 11 – Закон за кредитните институции, чл. 76: при банките също одиторът съгласува с БНБ всъщност кой да бъде одиторът. Пак абсолютно същото. Защо даваме… БНБ може да тласне към един или друг одитор. След като са спазили Закона и са лицензирани одитори, всеки би трябвало да може да си избере на конкурентен принцип своя одитор.
Това са част от забележките. Между първо и второ четене ще внесем корекции в тази насока, но има притеснителни неща измежду тях.
Като цяло Законът със сигурност трябва да бъде приет, защото имаме нужда от това ново законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ананиев? Няма.
Думата за изказване има господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, първо искам да заявя, че Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи на първо гласуване този Законопроект, който е изключително важен, освен това е свързан и с въвеждането както на Директивата от 2014 г., така и на прилагане на Регламент 537.
Все пак е важно да отбележим, че този Законопроект е тясно специализиран и ще се опитам на един по-достъпен език да акцентирам върху някои моменти, които според нас през първо и второ четене би следвало да имат едно по-особено внимание както върху комисиите, така и върху Народното събрание.
На първо място, мотивите, с които се внася Законопроекта, са разсейване на концентрация и повишаване качеството на независимия одит. Ако започнем обаче от тази гледна точка – на повишаване на качеството, би следвало, уважаеми колеги, веднага да обърнем внимание на чл. 86 от Закона, който обаче, за огромно съжаление, влиза в колизия, на първо място, с § 1 от същия Закон и по-точно с т. 16 и 23.
Тук е важно да отбележим, че в самия текст на чл. 86 почти механично е пренесен текста от Регламент 537, но в същото време в изискванията за инспекторите е вмъкната една думичка, която буди смущение в мен, и тя е възможността да бъдат назначавани хора за инспектори по контрол върху независимият финансов одит, които имат, забележете, тук е важно да се обърне внимание, счетоводен опит.
Хората, които са се занимавали със счетоводство, би следвало да знаят, а и в Регламента не е посочено такова изискване за инспекторите. Точно обратното, посочено е: „необходимо специализирано образование и съответен опит в одита“.
Тук обръщам внимание, защото това е важно. Един счетоводител може да е водил например цял живот една материална сметка като счетоводител по аналитична отчетност, но, повярвайте ми, това в никакъв случай не го прави счетоводител с някакъв сериозен счетоводен опит. Тоест, създавайки в Преходните и заключителните разпоредби на § 1, особено т. 23, ние даваме възможност в тези структури да влязат хора, които изобщо няма да разполагат както с потенциал, така и със знания за извършване на тази важна дейност и по контрола.
Сериозен момент в Законопроекта е и така нареченият „Съвместен одит“. Тук вече има много, много сериозна удивителна от гледна точка на това, че нямаме този важен опит и трябва да се подходи по-сериозно и внимателно. Тъй като нямаме извършен анализ, но си направих труда да се запозная с анализите, извършвани в по-големи държави, различни от Франция. Казвам „различни от Франция“, защото знаем, че във Франция е въведен споделеният опит, но пък, от друга страна, не бих казал, че Франция може да ни бъде критерий по отношение на одитите.
Възникват няколко важни въпроса. Ако при споделения одит двете независими одиторски дружества излязат с две различни становища, какво правим? Кое мнение, на кой одитор ще бъде меродавното? От друга страна пък е добре, ако наистина има две различни мнения, защото това показва, че нещо в предприятието, което е одитирано, не е толкова наред. Само че, давайки си ясна представа и сметка какво се случи само преди две години с КТБ и как всичко беше проспано от гледна точка на одитите, си задавам два важни въпроса, които касаят Комисията за надзор, на която освен всичко сега чрез Закона се вменяват и регулаторни функции. Тук също не е ясно какви точно ще бъдат тези регулаторни функции и трябва ли Комисията за надзор да се занимава и с регулация? Също трябва да бъде много добре и точно премислено и най-малкото регламентирано с ясни текстове.
Надявам се, че между първо и второ четене тези неща наистина ще бъдат уточнени.
Но въпросът е следният: всъщност кой носи отговорност за достоверността на публикуваните одитирани отчети на одитираните предприятия, тъй като знаем, че Комисията за надзор не носи такава отговорност? Оттам нататък остава отново открит този голям въпрос: Ние, въвеждайки тези колизии в текстовете на § 1 и в противоречие с чл. 26 на Регламента, всъщност ще постигнем ли желаното качество и по какъв начин?
Няма как да не Ви обърна внимание, колеги, на един много важен въпрос, който през годините така или иначе стоеше открит, но продължава да стои открит и в този Закон. Ще има ли Комисията за надзор достатъчният капацитет за цялостен надзор? Тук мисля, че е добре Комисията да се съсредоточи най-вече върху надзор на публичните предприятия от обществен интерес, защото в противен случай има опасност да се разсее този надзор и да не постигне това желано качество, което се цели чрез Закона и текстовете, и въвеждането на Директивата и на Регламент 537.
Естествено, може би един от най-спорните моменти е чл. 84, в който само с едно изречение е предвидено каква трябва да бъде отговорността на Комисията. Тук вече имаме горчивият опит с КТБ – банката фалира, държавата и българският народ платиха 3 млрд. 400 млн. лв., отговорни длъжностни лица и до ден-днешен няма. Всъщност имаме Комисия за финансов надзор, Комисия за надзор на независимите одитори, банков надзор, но банката фалира – 3 млрд. 400 млн. лв. ги няма, до ден-днешен нямаме яснота какво е възстановено, но по-важното е, че няма и виновници, което е най-интересното.
Тук искам да обърна внимание на нещо, което може би доста от колегите не знаят, а по-опитните са позабравили и това са свързаните промени в Наказателния кодекс през 2002 г., които бяха направени вече от един бивш шеф на БНБ, а тези промени бяха, че в Наказателния кодекс се премахна възможността банкери да носят наказателна отговорност за даване на необезпечени кредити. Както Ви е ясно, КТБ беше източена точно по тази формула – на първо място, раздаване на необезпечени кредити, на второ място, раздадени на свързани лица.
Отварям още една скоба, все още в нашето законодателство, както и в Кодекса за социално осигуряване, както и в Кодекса за застраховане и други закони, все още нямаме ясно разписани текстове що е това чудо „свързани лица“, което отново ще принизи действието на този Закон, който, пак казвам, ние ще подкрепим, защото той е важен.
Накрая искам да обърна внимание на още един спорен момент и това е въпросът с ротацията. По наше мнение и по мое мнение, ротацията на одиторските фирми и предприятия има както положителни, така и отрицателни страни. Най-съществените положителни страни според нас са, че ротацията води до намаляване на одиторския риск, ограничава фамилиарността между одиторите и служителите на клиента – нещо, което е изключително важно, и би следвало да подобри качеството на одиторските услуги – това, към което се стреми и самият Закон.
Като отрицателни черти обаче, не мога да не посоча това, което казах и по време на Комисията, че принципът на ротацията неминуемо ще увеличи разходите, които са свързани с одита. По наши разчети тези разходи ще бъдат увеличени поне с 20%. Тук вече възниква въпросът: когато одитираме пенсионните дружества, тези 20% кой ще ги плати? Ние искаме пенсионните дружества да отчитат доходност, а в същото време по този начин има опасност за увеличаване, пак казвам, по наши разчети, с около 20% на тези разходи.
Много важна отрицателна черта е и ограничаването на институционалната специализация и опит. Тук е редно тези, които разбират от тази материя, да знаят, че одитът е не просто одитиране и проверка на отчети, одитът е трупане на знания. Когато се съкращава срокът на ротация, всъщност Вие съкращавате и срока на трупане на знания. В тази дейност това е изключително важно. Един нов, ключов одитор обикновено трупа знанията за едно предприятие в рамките на две, три, че и четири години. Би следвало според мен тук да се придържаме към Регламент 537, който запазва 10-годишния период, но пак повтарям, това вероятно ще е дебат между първо и второ четене, който ще продължи и в работната група, за да се вземе най-правилното решение. Тук смятам да приключа.
Ние също ще направим предложения между първо и второ четене, които естествено предварително ще се опитаме да изговорим, да изкоментираме, за да можем да направим Закона максимално качествен и максимално добре работещ и най-вече в полза на обществото, качеството и повишаване на доверието към одита. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Търновалийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз се присъединявам към повечето неща, които бяха казани и няма да ги повтарям. Приемаме мотивите на вносителя, че с основен Закон за независимия финансов одит се цели постигане на хармонизация на българската нормативна уредба с изискванията на Директивата и на Регламента относно специфичните изисквания в дейността на независимия финансов одит. Транспонирането на европейските документи и изисквания обаче може да бъде и по-адекватно, и новият закон да отговори на очакванията за подобряване на пълнотата на финансовите отчети и на повишаване доверието в тях.
Законопроектът трябва да бъде подобрен в някои части, защото някои от разпоредбите в Закона могат да окажат неблагоприятно влияние, което да доведе до увеличаване на разходите, без съществени ползи от това. Такива са разпоредбите за задължителната ротация и съвместните одити.
По отношение на ротацията трябва да се обмисли и прецени срокът дали не е по-добре да бъде 10 години – каквато е възможността и по самия Регламент на Европейския съюз, със съответната възможност, този срок да бъде удължаван още с 10 години при проведена публична процедура, каквато е практиката в повечето страни – членки на Европейския съюз. Трябва ясно да се определи първият период на ротация след влизане на Закона в сила и да бъде предвиден преходен период за въвеждането на тази ротация, което е нормално разпоредбите на Закона в тази му част да влизат от лятото на 2017 г. Това най-вероятно ние ще направим като предложение между първо и второ четене.
По отношение на съвместните одити – европейската правна рамка не поставя като задължение на страните членки въвеждането на съвместния одит. Тази практика не е разпространена в страните и е приложена единствено и само във Франция – това беше казано и преди малко. Аз също смятам, че тази разпоредба по никакъв начин няма да подобри качеството на одита, нито ще ни предпази от цитираните проблеми с КТБ. Считам, че от аргументите и мотивите за въвеждането на задължителните съвместни одити няма да има полза, и това не е мотивирано и между първо и второ четене можем да направим предложение за подобряване в тази част на Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към господин Търновалийски? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение към обсъждания Законопроект?
Господин Цонев, държахте да бъдете последен, изчакахте достатъчно време. Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Закона на първо четене, въпреки че съзнаваме, че поставя повече въпроси, отколкото дава отговори, но така или иначе има нужда от промени в тази сфера – най-малкото продиктувани от събитията през последните няколко години, а и от европейските норми и регулации, с които трябва да синхронизираме нашето законодателство.
Преждеговорившите колеги изтъкнаха някои от проблемите, дори, струва ми се, че господин Байрактаров очерта почти целия кръг от проблеми, аз смятам обаче, че около едно трябва да се обединим – одитната дейност има нужда и от надзор, и от регулация. Одитната дейност има нужда от корекция – показа го практиката, а не вижданията на този или онзи експерт. Да, има спорни моменти в Законопроекта. Различните институции имат различно виждане по отделните норми, но аз смятам, че на първо четене Законопроектът трябва да бъде подкрепен и между първо и второ четене трябва да работим основно в посока правомощията на Комисията за обществен надзор да бъдат завишени, смятам, че Комисията трябва да има регулаторна функция и че изискванията към одиторите трябва да бъдат завишени, и принципът на ротация да трябва да влезе – това го показа практиката, независимо че не е чак толкова често срещано явление, и споделеният одит макар и да изисква някакви допълнителни отговори, също е нужна мярка, предвид обстоятелствата във финансовата сфера в България през последните години.
Ние ще подкрепим Законопроекта на първо четене и ще участваме в подобряването му за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към господин Цонев? Няма.
Други народни представители?
Госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще бъда много кратка, нямах намерение да взимам отношение по този Закон, но тъй като преди мен се изказаха от всички парламентарни групи, мисля, че е редно, в крайна сметка, че и нашата парламентарна група да заяви позицията си.
На първо място, искам да кажа, че категорично това е един добър Закон, който имплементира директивата в нашето законодателство, по който сериозна работна група работи повече от половин година, като искам да кажа, че в тази работна група участваха представители на всички заинтересовани страни и мисля, че Законът е максимално изчистен от проблеми. Независимо от това обаче, в изказванията на преждеговорившите, се изтъкнаха някои недостатъци от тяхна гледна точка, които нормално ще бъдат обсъдени между първо и второ четене, но аз смятам, че ние с този Закон трябва да се опитаме да постигнем няколко цели.
Знаете ли, задавах си въпроса защо такъв голям интерес към един закон, дето касае много малък сегмент от услугите в България, а именно услугите на експерт-счетоводителите или на одиторите? Ами – по две причини. Първата причина е КТБ и това, че одитът на КТБ беше една от причините да се случи КТБ. Оттогава на всички нас ни стана ясно колко е важен одитът и колко по-важен е надзорът върху този одит. Ние в този Закон трябва да дадем инструменти както на надзора, така и законови гаранции, че това няма да се получи при други организации от обществен интерес, чиито одити всъщност се надзирават от Комисията.
Втората причина, поради която имаше толкова голям интерес по този Закон, е сериозното лоби на поднадзорната организация ИДЕС и нейните членове. Забележете, те са под надзорния орган, те са тези, които трябва да бъдат контролирани, които трябва да бъдат проверявани и евентуално при нарушение да бъдат санкционирани, те са тези, които извършват одити на предприятия от обществен интерес – банки, застрахователи, пенсионни дружества, държавни предприятия, в енергетиката, и в други важни за държавата области, но те имат и много сериозно лоби, което е намерило своите пътища да стигне до много народни представители, за да защитят професионалния си интерес. В това няма нищо лошо.
Тук всеки един от нас, когато гласуваме Закона сега и по текстове между първо и второ четене, трябва да си даде сметка къде е балансът между интереса на една професионална гилдия и на държавата, и къде е мястото на народния представител и неговата позиция в търсенето на този баланс.
Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи Закона на първо четене. Призовавам и останалите парламентарни групи да го подкрепят и се надявам, че между първо и второ четене ще направим един задълбочен дебат по предложения, които евентуално ще бъдат внесени или бяха изказани тук, от тази трибуна, и ще вземем онова решение, което ще гарантира на българските граждани, че и там няма да има гафове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към госпожа Стоянова?
Заповядайте, господинСлавов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата под формата на реплика към госпожа Стоянова, за да подскажа една идея, над която от известно време размишляваме и мисля, че ще бъде полезна в контекста на този Закон, който сега приемаме на първо четене.
Предполагам, всички сте следили дебата през последните дни и седмици за така наречените „популярни каси“ – тези кооперации, при които се оказа, че има доста сериозни проблеми при някои от тях – да не ги цитирам, но всички си спомняме, че имаше фалирали такива и доста хора си изгубиха спестяванията там. Оказа се, че тези въпросни кооперации извършвали такава влогово-кредитна дейност, което е доста спорно доколко имат право да го извършват без разрешение на БНБ, но така или иначе извършва ли такава дейност, никоя институция не се чувства компетентна и отговорна да ги проверява, да ги одитира, да следи дейността им, да предприема действия и общо взето започва едно прехвърляне на топката.
Моето предложение, колеги, е да помислим между двете четения с едни адекватни промени да допълним предприятията от обществен интерес и с такива кооперации, които извършват влогово-кредитна дейност, тоест те да подлежат на задължителен финансов независим одит. В момента, ако отворите Търговския регистър, ще видите много такива кооперации. Между другото, някои от тях се именуват освен „популярни каси“, дори и „банки“, което за мен вече граничи с абсурда и със закононарушение. Така или иначе има такива факти и може да ги видите в Търговския регистър. Въвеждайки един такъв задължителен финансов одит за тях, ще може да се види, първо, с какво се занимават, второ, тези отчети, които те са представили в Търговския регистър, автентични ли са, отразяват ли реалното състояние на дейността им, отразяват ли, ако наистина са набирани публично средства от хора под формата на влогове и как е правено това, има ли нужните разрешения от БНБ, лицензии и така нататък. Да има орган, който следи за това нещо и ако се установяват закононарушения, да може да се реагира и да се сезира съответната компетентна институция – било то БНБ, било то Комисията за финансов надзор, било то Националната агенция по приходите, и така нататък. Ние ще направим такива предложения и можем да ги коментираме по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Стоянова, с Вас имаме кардинални разминавания. Аз съм готов да преглътна това, че има седем години ротация, макар че директивата казва до 10 години. Готов съм да преглътна и това, че тя може да има ретроспективно действие, макар че това означава, че някои банки трябва още 2017 г. да сменят, което за тях ще е проблем – и пенсионни, и застрахователни дружества. Ключовият проблем на този Закон обаче е така наречените „съвместни одити“, и това че аз защитавам позиция, която защитава Институтът за дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) и която защитава Българската народна банка, не означава, че аз съм лобист на ИДЕС и на БНБ. Казах Ви логиката – съвместният одит не означава паралелен одит на две одиторски дружества в една банка. Това означава, че те си разделят банката на две половини – едната си гледа нейната половина, другата си гледа нейната половина. Ако Вие направите съвместен одит, тоест ги задължите да има две одиторски дружества – два одита, това е друго нещо, но да си разделят работата, по никакъв начин според мен не увеличава качеството на одита – напротив, ще го влоши поради следните причини – имате различни екипи с различно качество, имате размита отговорност, имате евентуални сблъсъци между двата екипа – там, където са граничните зони на двата одита, имате неизяснена процедура как се изчистват тези сблъсъци. В крайна сметка и БНБ, и ИДЕС са Ви казали едно и също нещо – това ще доведе до влошаване на одита, а целта на Закона в крайна сметка е подобряване на качеството на одита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Кадиев, аз много кратко ще Ви отговоря – много е лесно да критикуваш, но много по-трудно е да предложиш и да намериш подход, който да гарантира, че няма да има обвързаност между одитора и съответната организация, която той одитира и ако такава обвързаност се случва във времето как законово да я предотвратим за в бъдеще. Разбирате, че говоря отново за КТБ. Това, че и ИДЕС, и БНБ са „против“ – те защитават професионалните си интереси, но и не дават алтернатива в тази посока, за да не се случва КТБ втори път.
Господин Славов, аз искам да направя една разлика – кооперации, които извършват влогово-кредитна дейност има и те са на специален регистрационен режим, и ги има в регистъра на БНБ. За тези кооперации бихме могли да помислим да бъдат включени на задължителен одит и евентуално на надзор на одиторите върху тях, но да включваме на задължителен одит всяка една нормална кооперация или дружество с нестопанска цел, което е самоорганизирало взаимоспомагателна каса, не смятам, че това е правилно, защото това е едно сдружение между свободни физически лица, които са подписали договор взаимно да се подпомагат и там влогово-кредитна дейност не трябва да има. Ако в някоя от тях има влогово-кредитна дейност, тя е забранена по Закона за кредитните институции и то трябва да бъде санкционирано или тази дейност да бъде заличена.
Нещо повече, Вие споменахте, че в Търговския регистър има кооперации, в чието наименование има „банка“, има и много повече кооперации, в чието наименование има „кредити“ и така нататък. Отново Ви казвам, че по Закона за кредитните институции това е много сериозно нарушение.
Ние от Бюджетната комисия сме отправили писмо до Търговския регистър, Агенцията по вписванията: кой разреши да бъде вписана кооперация, в чието наименование има думата „банка“ или друга дума, водеща до извода, че става дума за банка, когато за това има изрична забрана в закон? Чакаме отговора и ще Ви информираме за него. Пак казвам, може да търсим подобна регулация чрез задължителен одит и надзор над одиторите само за онези, които наистина са регламентирани и са вписани в регистъра на БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма желаещи.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за независимия финансов одит, вносител е Министерският съвет.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът на първо гласуване.
Процедура – госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля да подложите на гласуване процедурата срокът между първо и второ четене на Закона, който току-що приехме, да бъде удължен на 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Общо 14 дни?
МЕНДА СТОЯНОВА: Общо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение: срокът за предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за независимия финансов одит да бъде 14 дни.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя предложение по процедура за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за концесии, приет на 8 юли 2016 г., в максималната му продължителност, тоест удължаване с три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Гласуваме предложението – срокът да бъде максимално възможно продължителен, а това означава удължаване с три седмици по гласувания на първо четене Законопроект за концесиите.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Сега преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Доклад от Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, правя процедура за допуск в залата на господин Стилиян Митев – директор на Дирекция „Поземлени отношения и комасация”, господин Кирил Стоянов – началник отдел „Управление на държавни земи“, и госпожа Лили Стоянова – началник отдел „Поземлени отношения и комасация“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме това предложение.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите.
Госпожо Белова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 654-01-83, внесен от народния представител Цвета Караянчева на 4 юли 2016 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 6 юли 2016 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 654-01-83, внесен от народния представител Цвета Караянчева на 4 юли 2016 г.
В работата на Комисията взеха участие Стилиян Митев – директор на Дирекция „Поземлени отношения и комасация” в Министерството на земеделието и храните, и експерти в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от народния представител Цвета Караянчева.
Първата група промени касае промяната на предназначението на общинските пасища и мери. Отменят се текстовете, регламентиращи случаите, в които се допуска промяна на предназначението на тези земи за неземеделски нужди. Съответно с Преходните и заключителни разпоредби тези хипотези се регламентират в Закона за опазване на земеделските земи, където се предвижда промяна да се разрешава, когато това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната община, а когато няма такъв, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план за определени в Закона обекти. Промяната ще се извършва след решение за предварително съгласие на общинския съвет, при спазване на нормативите за поддържане на резерв от постоянно затревени площи и при условие, че не е налице недостиг от земи за нуждите на животновъдството.
Освен това, със Законопроекта се урежда процедурата за промяна на начина на трайно ползване на общинските пасища и мери за други земеделски нужди. Промяната ще се извършва с решение на общинския съвет, при условие че имотът е изключен от обхвата на специализирания слой „Постоянно затревени площи“ и за него е представен документ от Регионалната инспекция по околната среда и водите, че за имота няма въведени забрани или ограничения за промяна на начина на трайно ползване, произтичащи от Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии, или от планове за управление на защитени зони или защитени територии.
Предвидена е и разпоредба, определяща изпълнението на недовършените производства за промяна на предназначението на общински мери и пасища с влезли в сила решения за предварително съгласие за промяна на предназначението на общинския съвет.
Втората група промени е свързана с прецизиране на текста, позволяващ на лицата, придобили сгради и съоръжения от имуществото на прекратените организациите по § 12 от Преходните и заключителни разпоредби, да придобият собственост върху застроената и прилежащата им площ. Дава се възможност министърът на земеделието и храните да делегира правомощия на директорите на областните дирекции „Земеделие” да провеждат процедурата по продажбата на тези земи. За целта ще се назначава комисия, в която ще участват и длъжностни лица от Министерството на земеделието и храните.
При провеждането на търгове за продажба на свободни, негодни и неподлежащи на възстановяване имоти в бившите стопански дворове, както и на земеделските земи в границите на стопанските дворове, право на участие в първия търг ще имат собствениците на съседните имоти и едва при липса на интерес, на следващите търгове ще могат да кандидатстват всички заинтересовани лица.
Освен това министърът на земеделието и храните ще може да се разпорежда чрез търг с имоти, намиращи се в границите на бившите стопански дворове, които с парцеларни планове или с планове на новообразувани имоти са били определени като незастроени, негодни и неподлежащи на възстановяване или като свободни земеделски земи – частна държавна собственост до влизането на закона в сила, но впоследствие върху тях е извършено строителство на сгради или съоръжения.
Следващата група промени е свързана с ползването на земеделските земи.
Общинската служба по земеделие ще следва да регистрира споразуменията за продължаване срока на невписаните в службата по вписванията договори, когато между страните има сключени такива.
В масивите за ползване на земеделски земи няма да могат да се включват имоти с начин на трайно ползване – пасища, мери и ливади. Участниците в споразумение за създаване на масиви не следва да имат задължения към земите от държавния и общинския поземлен фонд.
Променя се редът, по който ще се изискват дължимите суми от ползвателите, които не са платили в законовия срок за ползваните от тях имоти, за които няма сключени договори за наем и аренда и не са подадени декларации, така наречените „бели петна”, като е предвидено това да става със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие”.
Предлага се да се разпределя завишена норма за площ на една животинска единица от минимум 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията на земята, на лицата, отглеждащи говеда, овце или кози и одобрени за подпомагане по дейностите от подмерките в направление биологично животновъдство.
Заявленията за участие в процедурата по отдаване на пасища, мери и ливади ще могат да се подават и по пощата, като отказите на съответната общинска администрация да ги регистрира ще подлежат на обжалване.
За довършване на реституционната процедура за възстановяване правото на собственост общинските съвети ще следва да предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19.
В петгодишен срок земите от остатъчния поземлен фонд, освен на собственици с признати права на възстановяване на собствеността, ще могат да се предоставят по решение на общинския съвет за изпълнение на проекти за уедряване на земеделските земи, както и при условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи, в случаите на промяна на предназначението им.
В Закона за арендата в земеделието се предвижда общинските служби по земеделие да регистрират прекратяването на договорите за аренда, след като то е вписано в службата по вписванията.
В Закона за подпомагане на земеделските производители към документите, доказващи правно основание за подпомагане на земеделските стопани, се добавят заповедите за имотите – полски пътища, издадени от директора на областната дирекция „Земеделие”, когато общинският съвет не е взел решение за сключване на договор с ползвателя в определения в закона срок.
В последвалата дискусия от парламентарната група на БСП лява България заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта. Изразиха резерви, свързани с разширяването на правомощията на общинските съвети да променят собствеността върху пасищата, мерите и ливадите от публична в частна общинска собственост. Припомниха, че Законът се променя твърде често и необмислено и заявиха, че ще настояват за максимално удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта.
От парламентарните групи на ГЕРБ и на Реформаторския блок се съгласиха с част от изразените опасения, но подчертаха, че правомощията на общинските съвети ще бъдат ограничени от хипотезите, предложени в Законопроекта. Обясниха, че промяната се прави по настояване на Националното сдружение на общините в Република България, предвид невъзможността на общините да осъществяват някои особено важни инвестиционни проекти. В заключение заявиха подкрепа за Законопроекта и намерение да поискат съкратен срок за предложения между първо и второ четене.
От АБВ се съгласиха както с изказаните опасения, така и с необходимостта от промени.
От Патриотичния фронт подкрепиха Законопроекта.
След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните с 12 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 654-01-83, внесен от народния представител Цвета Караянчева на 4 юли 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Белова.
Няма постъпили други доклади от комисии.
От името на вносителя – народният представител Цвета Караянчева.
Заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви прочета мотивите за промяна на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
С предложената промяна се цели случаите, в които се допуска промяна на предназначението на земеделски земи – пасища и мери от общинския поземлен фонд за неземеделски нужди, да са регламентирани в Закона за опазване на земеделските земи, където е систематичното им място. Предвидено е промяната на предназначението на земеделските земи с начина на трайно ползване – мери, пасища и ливади от общинския поземлен фонд за неземеделски нужди да се разрешава, когато това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната община, а когато няма такъв, промяната на предназначението на земеделските земи да се разрешава въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план за определени обекти.
Предложена е и уредба на процедурата за промяна на начина на трайно ползване на пасища и мери – общинска собственост, или на части от тях, за други земеделски нужди, по решение на общинския съвет.
Предвидена е също възможност за делегиране на правомощия на директорите на областните дирекции по земеделие да провеждат процедурата по придобиване право на собственост върху застроената и прилежащата площ на сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, така наречените „стопански дворове“, като в състава на комисията участват и длъжностни лица от Министерството на земеделието и храните, определени със заповед на министъра на земеделието и храните, с което ще се гарантира контролът по провеждането на процедурата.
В така внесения ЗИД е предвидена възможност министърът на земеделието и храните да може да се разпорежда чрез търг на имоти, находящи се в границите на бившите стопански дворове на организациите по § 19 от ПЗР от Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи, които след влизане на Закона от 1 март 1991 г. са определени с приети парцеларни планове или с планове на новообразуваните имоти, като незастроени, негодни и неподлежащи на възстановяване имоти или като свободни земеделски земи – частна държавна собственост, но впоследствие върху тях е извършено строителство на сгради или съоръжения, поради което този сграден фонд не представлява имущество на организациите по § 12.
Прецизирани са текстовете, регламентиращи процедурата за създаване на масиви за ползване на земеделски земи по чл. 37в, като е предвидено в масивите да не се включват имоти с начин на трайно ползване – пасища, мери и ливади, тъй като за същите е предвиден специален ред за тяхното ползване, а именно предоставянето им без търг по реда на чл. 37и от същия Закон за задоволяване нуждите на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ.
Предвидено е за лицата, които отглеждат говеда за мляко или месо, овце или кози, одобрени за подпомагане по дейностите по подмерки „Плащания“ за преминаване към биологично земеделие и плащания за поддържане на биологично земеделие, включени в направление биологично животновъдство, да се разпределят имоти приспазване на съотношението минимум 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията. Предвидената завишена норма за площ на една животинска единица е различна от определената норма за площ за останалите пасищни селскостопански животни.
С оглед постъпили възражения от общините във връзка с ограниченията в разпореждането за земите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи въведено в § 14 от ЗИД на Закона за опазването на земеделските земи е предвидено същият да бъде отменен.
Същевременно е предвидено в срок от 5 години от влизането в сила на този Закон да се даде възможност земите по чл. 19 да се предоставят от общинските съвети, освен при условията на § 27, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и за изпълнение на проекти за уедряване на земеделските земи в землището на територията на общината, както и в случаите при промяна на предназначението им при условията и по реда на Закона за опазване на земеделските земи.
С предложеното изменение в Закона за арендата в земеделието се цели общинските служби по земеделие да регистрират прекратяването на договорите за аренда, след като то е вписано в службата по вписванията, а не да извършват преценка на представените от страните основания и документи за прекратяване на договорите, каквато практика се налага в някои служби по вписванията.
Искам да взема думата за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Ще Ви дам думата за изказване, но в момента сме в процедура по становище на вносителя.
Това беше становището на вносителя.
Откривам дебата.
За изказване – проф. Иван Станков.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Господин Станков, може ли да Ви изпреваря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Професор Станков, госпожа Караянчева настоява да открие дебата, възразявате ли?
ИВАН СТАНКОВ (АБВ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Кавалерски постъпвате. Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, с промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се цели да се отстранят проблемите, които възникнаха в кампанията по директните плащания, която приключи на 28 юни. Там бяха установени някои пропуски. Предвид на това, че от 1 август предстои нова кампания и за да можем да отстраним всички нередности, затова е нашата експедитивна работа в тази посока.
Тук, в мотивите, имаше предложения, които изчетох, касаещи промяната на предназначението за трайно ползване на общинските земи – освен проблемите, които възникнаха по кампанията, също така са и предложенията за трайното ползване на общинските земи.
В дебата и в Комисията, а и след това, постъпиха някои разногласия и притеснения дали сме обхванали абсолютно всички хипотези.
Затова искам от трибуната да заявя в момента, след като направихме съответните разговори с всички парламентарни групи и с министър Танева – за протокола, искам да заявя, че оттеглям параграфи 1, 10, 11 и 12, касаещи тези поземлени отношения с общините. Взехме общо решение тези промени да бъдат предложени, да минат през Министерския съвет, през съгласувателни процедури и през обществено обсъждане, за да можем, както казах преди малко, да обхванем абсолютно всички хипотези.
За протокола – оттеглям параграфи 1, 10, 11 и 12. Това ще стане между първо и второ четене, както е по Правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Реплики? Няма желаещи.
За изказване – народният представител Иван Станков.
Заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В рамките на мандата на Четиридесет и третото народно събрание ние вече няколко пъти се занимаваме със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, което не може да се счита за сериозно. Но проблемите със земеделските земи са толкова много, че сигурно ще се наложи още няколко обсъждания по време на Четиридесет и третото народно събрание.
Може би щеше да бъде много по-добре да се изпълни това желание, предложено от ДПС, да се направи предварително едно много по-широко обсъждане и тогава да се излезе с предложение, с такъв Проектозакон. Но тъй като това не стана, по настояване на общините има няколко важни неща, които трябва да бъдат тук на вниманието на нашето Народно събрание, да вземем съответните решения, за да можем да работим по-нататък по-успешно.
Само седмица преди да бъде разгледан в Комисията Законопроекта аз бях в община Крушари, където поставиха почти същите въпроси, така че аз смятам, че някои от тях трябва непременно да бъдат разрешени.
Имах много сериозни критични бележки и благодаря на госпожа Караянчева за оттеглянето на тези параграфи, защото нашата критика е насочена основно към тях, тъй като те са трудно приемливи на този етап.
Ще си позволя да направя само няколко констатации тук по предложения Законопроект в останалата част.
Смятам, че с този Законопроект се постигат някои положителни промени. Първо, с него се решава един важен проблем, а именно възможността на лицата, придобили право на собственост върху сгради и съоръжения, да придобият застроените и прилежащи площи без провеждане на търг, което според мен е логично, но трябва да става много внимателно, защото тук също има някои опасности.
Второ, осигурява се така необходимата преференция на биопроизводителите, определени като такива и преминаващи към биологично земеделие, което е много добро решение за екстензивните и необлагодетелствани райони.
Трето, за мен най-важното в Законопроекта е делегирането на административни правомощия на регионалните структури, с което решително ще се намали административната тежест. Тази децентрализация е крайно необходима, защото досегашната практика – всичко да преминава през Министерството на земеделието и храните, прави системата много тромава, а има много неща, които могат да се решават на място и аз смятам, че това е едно положително предложение, които заслужава своето внимание.
Уважаеми колеги, както вече казах, може би това са една малка част от проблемите, свързани с българското аграрно производство, но има толкова натрупани проблеми във времето през този безкраен преходен период, така че аз искам да обърна внимание на някои от по-сериозните от тях. Ще спомена няколко смущаващи факта.
Първо, относителният дял на постоянно затревените площи е намален под критичния минимум и в момента те съставляват едва 9,5% от използваемите земеделски площи при средно 33% за страните от Европейския съюз. Това означава, че голяма част от площите са разорани и заети от зърнопроизводството, при положение че те са били над 20% в предшестващи периоди. Налице е опасността те да бъдат още намалени, така че това е нещо смущаващо, което трябва да се има предвид.
Второ, независимо от силно намаления брой на мерите, ливадите и пасищата плътността на животновъдството, изразена в животински единици на един хектар, е най-ниската в Европейския съюз – 0,4 животински единици на един хектар. Нямаме аналог сред другите страни, трябва да Ви кажа – това също е нещо много смущаващо.
Трето, в целия свят селскостопанските животни се пресмятат като брой животински единици на 100 хектара земеделски площи или 1000 декара, както ние измерваме. Статистиката, приключила за 2014 г., показва, че на 100 хектара използваема земеделска площ в България ние имаме едва 22 животински единици при средно 74,7 – за Европейския съюз; 86,3 – за старите европейски страни, и 46 – за новите европейски страни. По този показател нямаме аналог дори сред най-слабите. Така че това е нещо, което наистина буди много сериозна тревога и резултатите ние ги виждаме. Парадоксалното е това, че при годишна норма за консумация на месо от 85 кг на човек, в страните на Европейския съюз се осигуряват и консумират 90 кг, в България е 56,6 кг, от които 28,6 кг са внос отвън, а да не говорим какво е качеството.
Това, което най-много ме тревожи, е, че през този преходен период броят на чифтокопитните животни е намален с 14 млн. 582 хиляди. Вижте, цифрата е била 17 млн. 325 хиляди в началото на прехода, а сега сме на 2 млн. 743 хиляди. Това за мен е трагедия за българското земеделие. Птиците от 36 милиона са намалени на 14,5 милиона.
Всичко това, уважаеми колеги, говори за неефективно използване на земеделските земи, за ниска икономическа ефективност, загуба на брутна добавена стойност и работни места.
Тъжният извод е, че ние не осигуряваме прехраната на българските граждани в прекия и преносния смисъл. В прекия смисъл, ние не консумираме само хляб, а плодове, зеленчуци и всичко останало – нещо, което ние не можем да си осигурим. В преносния смисъл, ние губим работни места от тази нарушена структура на производството. Това означава, че ние не ползваме ефективно земеделските земи, а това разглеждаме в момента и това трябва да бъде обект на внимание по-нататък.
Това са силно обезпокоителни факти. За да възродим българското земеделие, трябва да постигнем национално съгласие по тези проблеми. Казвам всичко това, защото е крайно време да се направи много по-сериозен преглед на ползването на земеделските земи, неговата роля в българската икономика и най-важното – здравословното и пълноценно хранене на българските граждани.
Предлагам да подкрепим предлагания Законопроект, но в скоро време да организираме много сериозно обществено обсъждане на проблема със собствеността и ползването на земеделските земи и да излезем с така необходимите предложения за промени за устойчиво развитие на българското земеделие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Станков.
Реплики? Няма.
За изказване – проф. Светла Бъчварова.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че в рамките на 43-тото Народно събрание това е седмата промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В повечето случаи те бяха под надслов „много спешни“ и „решаваме проблемите на сектора“, в порядък, който не търпи отлагане.
В случая вносителите отново предлагат промяна в Закона с необходимостта да бъде приета до края на месеца, предвид на процедурите до края на тази стопанска година.
Предложенията могат да бъдат разделени на две групи.
Първата група промени подкрепяме. Смятаме, че са спешни и трябва да бъдат приети до края на този месец. Те са свързани с облекчаване на някои процедури по възстановяването или предлагането на покупка на стопанските дворове. Мисля, че процедурата по възстановяване собствеността на стопанските дворове се точи вече 12, 13 или 14 години с различни условия на придобиване на стопанските дворове – от областните управители към Министерството на земеделието, обратно и така нататък. Няма голям напредък, но се надявам с предлаганите промени – с делегиране на правомощията на областните служби по земеделие, освен това и с процедура, предвиждаща съседните имоти до стопанския двор да бъдат купени от тези, които вече са си уредили собствеността, имущество на ТКЗС – на ликвидирани трудово-кооперативни земеделски стопанства, да се създадат предпоставки процедурата да се приключи сравнително успешно. Наистина се надяваме, защото другото означава, че не можем да се справим с проблема.
От тази гледна точка подкрепяме предлаганите промени в Закона, но може би трябва да се прецизират текстовете, свързани с процедурата по така наречения „търг“, защото на практика това, което предлагате, не е търг!
Втората група промени, които също подкрепяме и смятаме, че трябва да случат в много кратък период от време, е промяната за придобиване и ползване на ливади и пасища от биологичните производители. Ние не се отнесохме достатъчно разумно към тях. Те имат проблем. Предлага се завишена норма. Лошо е, че няма максимална граница, която може да бъде предлагана на тези производители. Струва ми се, че между първо и второ четене отново трябва да се прецизират текстовете, но предвид на факта, че до края на месеца те трябва да се дадат своите предложения, е важно да приемем и тези промени.
Във връзка с биологичното производство, важно е да се обсъди, дано трите дни да са достатъчни като срок, за да можем да предложим и редица други промени в защита на биологичните производители, свързани с необходимостта ливадите и пасищата да влязат в така наречените „бели петна“, тоест при разпределението, защото на този етап те са изключени – говорим за тези, които са частна собственост, а не пасища и ливади – собственост на общините или държавата, публична държавна собственост.
Доколкото разбрах от вносителите, те оттеглят или ще оттеглят между първо и второ четене предложенията, предвиждащи промяна в режима за либерализиране на публичната собственост на ливади и пасища – държавна и общинска собственост, към частна. Колеги, трябва да Ви кажа, че това е разумно Ваше решение, защото въпросът изисква много по-сериозен дебат и информация какво е действителното състояние към момента. Освен това нарушаването на принципи в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където философията е, че това е публична собственост и трябва да се защити публичният интерес, промените трябва да бъдат правени внимателно, от гледна точка защитата именно на този интерес. Професор Станков изнесе доста информация, свързана именно със състоянието на този фонд, важен за развитието на животновъдството в страната, и не само, но решава и редица други екологични проблеми.
Надявам се в Комисията, ако има въобще предложения в тази насока – за промяна на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, да имаме възможност за дискусия, за да се решат въпросите по начин, по който няма да има проблеми нито за общините, нито за обществото като цяло. Благодаря Ви за вниманието.
Ние на практика ще подкрепим тези промени, за които изразих своето съгласие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Доктор Султанка Петрова, заповядайте.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА (ПФ): Господин Председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям това, което казаха моите колеги на трибуната преди мен.
Искам да кажа още само няколко неща.
Първо, да благодаря на Цвета Караянчева, че оттегли тези предложения, защото наистина се създаде напрежение в Комисията. Те ще бъдат обсъдени допълнително и предполагам, че в Комисията по земеделието и храните ще стигнем до обща позиция.
Промените, предложени в Законопроекта за собствеността и ползването на земеделските земи, според мен са адекватни и навременни. Те се налагат най-вече поради настояването на Националното сдружение на общините в България.
С всички тях се цели, когато някаква община има инвестиционни предложения, да може да вземе самостоятелно решение, да могат да се създават работни места и да се развива съответният район.
Промените, направени през последните години в законодателството, свързано със земеделието и храните, наистина са изключително много, но са важни, бързи и динамични и трябваше да се случат, защото в Министерството на земеделието и храните трябваше да се направят много реформи. Министърът на земеделието и храните предприе добри и спешни мерки за предоставяне на пасища, мери и ливади за животновъдството, което е от ключово значение за сектора в страната.
За съжаление, сега наистина се налагат доста промени, но според мен ние, като народни представители, сме длъжни да дадем адекватно законодателство на българските граждани, че да бъдат защитени, сигурни и да им дадем шанс и възможност да развиват земеделие и селско стопанство в нашата страна.
Именно затова, уважаеми колеги, ние от Патриотичния фронт ще подкрепим Законопроекта и ще направим свои предложения между първо и второ четене. Имаме малки забележки, но ще ги направим между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Петрова.
Реплики? Няма.
За изказване – госпожа Ферихан Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Стана традиция гледането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи винаги да става на пожар, но това е продиктувано както от обективни, така и от субективни предпоставки. Обективните са, че тази тематика се развива динамично. Субективните причини произхождат от това, че не може да се намери консенсус, при който да се работи предварително по тематиката.
Нашите предложения да се работи задълбочено по темата и предложенията да са устойчиви в годините напред, а не на пожар да спасяваме всяка кампания поотделно, мисля, че в крайна сметка трябва да се приемат след гласуването на този Закон. Всеки трябва да е на нивото на отговорностите си, че го правим в интерес на земеделците, а не в интерес на която и да е политическа формация.
Във връзка с обсъждания конкретен Законопроект – в първия си вариант той беше микс от много спешни и важни предложения, събран с така наречените „брадясали“ проблеми от много години, в които се усещат и лобистки елементи.
След като вносителите оттеглиха частта, в която са спорни и не толкова спешни, останаха предложенията, които наистина трябва да се подкрепят днес. И не само това – може би ще трябва да се съкрати срокът за предложения между първо и второ четене, за да може до края но този месец законово да стане факт и новата кампания да тръгне по реда, предвиден в този Законопроект, защото той е в интерес на земеделците.
Предложенията, които касаят стопанските дворове, наистина са от много години и в крайна сметка, ако Министерството на земеделието към днешна дата няма експертенкапацитет да разреши този проблем и решава да прехвърли тази отговорност на областните служби „Земеделие“, ние нямаме нищо против и подкрепяме това, защото така ще се облекчат процедурите, а всичко, което облекчава процедурите и е в интерес на земеделците, ние го подкрепяме.
Новата кампания с измененията, които се предвиждат, до известна степен облекчава арендаторите, ползвателите на земеделските земи. Тези изменения са продиктувани по-скоро от практиката. Необяснимо за мен е защо чак в края на кампанията се разбира, че трябва да има промяна. Че трябва да има промяна в част от нещата, които не вървят, се знае още от началото на кампанията. Ако тези предложения се обмислят и се правят по-рано, и се мине не по реда, по който отделен народен представител внася законопроект, а Министерството внася законопроект и се върви по съгласувателна процедура в Министерския съвет и се огледа и анализира целияобхват, който Законопроектът предвижда в цялост, и ефектите, които той евентуално би предизвикал, тогава наистина всичко ще бъде обмислено. Може би тромавата административна система на което и да е министерство води до това как да се случва спасяване на парче.
С една дума, ние ще подкрепим безспорните и належащи промени след оттеглянето от вносителите на частта, която е спорна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по обсъждания Законопроект? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата, тъй като минаваме в режим на гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 654-01-83, внесен от народния представител Цвета Караянчева на 4 юни 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Мартинов.
ЖИВКО МАРТИНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, колеги, моля срокът на Законопроекта между първо и второ четене да бъде намален на три дни, предвид кампанията, която предстои от 1 август.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение за намаляване срока между първо и второ четене на три дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги!

Следващата точка от седмичната ни програма е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КРЕДИТИТЕ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ НА ПОТРЕБИТЕЛИ.
Има думата председателя на Водещата комисия да представи доклада.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Председател, първо да гласуваме процедура в залата да бъдат допуснати заместник-министъра на финансите Фейзи Бекир, Цветанка Михайлова – директор дирекция „Регулация на финансовите пазари“, Снежина Колева – експерт в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Гласуваме предложението за допускане до залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте по доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Доклад относно Законопроект за кредитите на недвижимите имоти на потребители, № 602-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2016 г. и приет на първо гласуване на 24 март 2016 г.
„Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Глава първа – Общи разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по направените текстове? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона, на Глава първа и чл. 1 от Законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 2:
„Чл. 2. Законът има за цел да:
1. осигури защита на потребителите чрез създаване на условия за вземане на информирано решение при получаване на кредити за недвижими имоти на потребители;
2. осигури условия за отговорно поведение на кредиторите и кредитните посредници при предоставяне на кредити за недвижими имоти на потребители;
3. насърчи отговорно поведение на потребителите при получаване на кредити за недвижими имоти с цел предотвратяване на прекомерната им задлъжнялост.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3, като предлага в т. 5 думите „в съда или пред друг установен орган в съответствие“ да се заменят с „пред съд или друг орган, установен“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, като предлага думата „кредити“ да се замени с „договори за кредит“, а думата „задължени” с „длъжни“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по представените Ви текстове на чл. 2, 3 и 4? Няма.
Гласуваме чл. 2, 3 и 4 от Законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава втора и Раздел І.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 5 има предложение от народния представител Менда Стоянова, което Комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 5:
„Чл. 5. (1) Кредиторите осигуряват на разположение на потребителя обща информация за договора за кредит за недвижим имот, наричан по нататък „договор за кредит“ с цел да се дадат основни насоки на потребителя за вземане на информирано решение при получаване на кредит за недвижим имот, наричан по-нататък „кредита“.
(2) Кредиторът, съответно обвързаният кредитен посредник, осигурява на разположение на потребителя по всяко време обща информация за предлаганите кредити, която съдържа:
1. данни, идентифициращи кредитора, съответно обвързания кредитен посредник, включително постоянен адрес, съответно седалище и адрес на управление;
2. целите, за които може да се използва кредитът;
3. видовете обезпечения, включително, когато е приложимо, възможността тези обезпечения да са на територията на друга държава членка;
4. възможния срок на договора за кредит;
5. текст, че потребителят разполага със срок не по-малко от 14 дни от получаването на проекта на договор за кредит, за да вземе решение за сключване на договора за кредит;
6. вида на лихвения процент – фиксиран и/или променлив, приложим към кредита, заедно с кратко описание на характеристиките на фиксирания и/или на променливия лихвен процент, включително и свързаните с тях последици за потребителя;
7. чуждестранната валута или валути, когато е приложимо за кредита, включително разяснения на рисковете от възможни движения в обменния курс на чуждестранната валута или валути, които може да се отразят върху размера на общата сума дължима от потребителя; изискването не се прилага за кредити, предлагани в евро на потребител, чийто доход е в левове и за кредити, предлагани в левове на потребител, чийто доход е в евро;
8. представителен пример за общия размер на кредита, общите разходи по кредита за потребителя, общата сума, дължима от потребителя и ГПР по кредита;
9. възможните допълнителни разходи по кредита, които не са включени в общите разходи по кредита за потребителя, дължими по договора за кредит;
10. начините за изплащане на кредита, включително пример за броя, периодичността и размера на погасителните вноски;
11. при кредити с плащане само на дължимата лихва – ясен и точен текст, че спазването на сроковете и условията на договора за кредит не води до изплащането на общия размер на кредита;
12. условията, пряко свързани с предсрочно погасяване на кредита;
13. когато е необходима оценка на имота – кой осигурява извършването на оценката и дали възникват разходи за потребителя;
14. допълнителните услуги, които потребителят е длъжен да ползва, за да получи кредита или за да получи кредита при предлаганите условия, и, когато е приложимо, разяснение, че потребителят има право да ползва допълнителните услуги от друго лице, различно от кредитора;
15. предупреждение за възможните последици при неизпълнение на задълженията, свързани с договора за кредит.
(3) Информацията по ал. 1 и 2 се предоставя на потребителя на хартиен или на друг траен носител по ясен и разбираем начин или до нея се осигурява достъп в електронна форма, като всички елементи на информацията се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
По § 6 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 6:
„Чл. 6. (1) Кредиторът или кредитният посредник предоставя на потребителя персонализирана информация за предлагания кредит, необходима за сравняване с други предлагани на пазара кредити, както и за оценка на възможните последици за потребителя и за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на потребителя:
1. без неоснователно забавяне, след като кредиторът или кредитният посредник е получил необходимата информация за потребностите, финансовото състояние и предпочитанията му и в достатъчен срок преди потребителят да е получил обвързващо предложение или преди да е обвързан от договор за кредит;
2. на хартиен или на друг траен носител;
3. в стандартизиран европейски формуляр по Приложение № 2;
4. на български език или на друг език, ако е уговорено между страните.
(3) Кредиторът попълва цялата приложима информация в стандартизирания европейски формуляр по Приложение № 2.
(4) При предоставяне на кредит от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние кредиторът или кредитният посредник предоставят на потребителя преди сключване на договора за кредит стандартизирания европейски формуляр по Приложение № 2.
(5) Всяка допълнителна информация, която кредиторът или кредитният посредник предоставя на потребителя, се представя в отделен документ, който се прилага към стандартизирания европейски формуляр по Приложение № 2.
(6) Кредиторът е длъжен да постави на видно място в помещенията за обслужване на клиенти и на интернет страницата си достъпна информация в писмена форма относно общите условия и тарифите, при които предоставя кредитите.
(7) При използването на телефон или на друго средство за гласова комуникация от разстояние кредиторът предоставя на потребителя освен информацията по чл. 9 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и информацията, посочена в част А, т. 2-5 на Приложение № 2.
(8) Когато договор за кредит е сключен чрез средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, чл. 10, ал. 2 от същия закон не се прилага. В този случай кредиторът или кредитният посредник предоставят на потребителя стандартизирания европейски формуляр по Приложение № 2 по реда на този закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Изказвания по представените текстове на чл. 5, наименованието на Раздел ІІ и чл. 6? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 5 в редакция на Комисията, наименованието на Раздел ІІ и чл. 6 в редакция на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, като предлага в ал. 1, т. 3 думата „имената” да се замени с „наименованията”, а думите „кредитен посредник” да се заменят със „съветник” и в т. 7 думите „№ 1“ да се заменят с „№ 2“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8, като предлага т. 3 да се измени така:
„3. специфичните последици, които предлаганите кредити и допълнителните услуги може да имат за потребителя, включително последиците в случай на просрочени плащания от потребителя;“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9, като предлага в ал. 1 думите „чл. 6, ал. 2, т. 3“ да се заменят с „Приложение № 2“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по представените Ви текстове? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на Раздел ІІІ, чл. 7 в редакция на Комисията, наименованието на Раздел ІV, чл. 8 в редакция на Комисията, наименованието на Раздел V, чл. 9 в редакция на Комисията и чл. 10 по вносител.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
По чл. 11 има предложение на народния представител Менда Стоянова, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 11:
„Чл. 11. (1) Всяка реклама, включително всяко търговско съобщение за кредити за недвижими имоти на потребители, трябва да е ясна, разбираема и четлива.
(2) Рекламата не може да съдържа невярна или заблуждаваща информация. Забранява се използването на текстове, които може да въведат потребителя в заблуждение относно предлагането на даден кредит или разходите по него.
(3) Всяка реклама на кредити за недвижими имоти, която посочва лихвен процент или друго число, свързано с разходите по кредита, трябва да съдържа кратко, ясно и разбираемо:
1. наименованието на кредитора, а когато е приложимо за съответния вид кредит, и името или наименованието на кредитния посредник;
2. указание, че рекламата се отнася за кредит, който се обезпечава с ипотека върху недвижим имот или друго сравнимо обезпечение, когато е приложимо за съответния вид кредит;
3. лихвения процент, приложим към кредита, с изрично посочване дали е фиксиран, или променлив, или комбинация от двата, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя;
4. общия размер на кредита;
5. годишния процент на разходите по кредита;
6. срока на договора за кредит;
7. размера на погасителните вноски;
8. общата сума, дължима от потребителя;
9. броя на погасителните вноски;
10. предупреждение, че възможните движения в обменния курс на чуждестранна валута може да се отразят върху размера на общата сума, дължима от потребителя; изискването не се прилага за кредити, предлагани в евро на потребител, чийто доход е в левове и за кредити, предлагани в левове на потребител, чийто доход е в евро.
(4) Информацията по ал. 3, т. 3 – 9 се посочва чрез представителен пример.
(5) Информацията по ал. 3 се предоставя на потребителя с еднакъв по размер, вид и формат шрифт с информацията за приложимия по договора за кредит лихвен процент.
(6) Когато сключването на договор за предоставяне на допълнителна услуга е задължително условие за получаването на кредита или за получаването му при предлаганите условия и стойността на която не може да бъде определена предварително, рекламата посочва по ясен, разбираем и лесен за отличаване начин необходимостта от сключването на договор за предоставяне на тази допълнителна услуга заедно с ГПР по кредита.
(7) Информацията по ал. 3 и 6 трябва да бъде разбираема, четлива и/или ясно произнесена съобразно използваното средство за реклама.
(8) За рекламата се прилагат и разпоредбите на чл. 68б – 68м от Закона за защита на потребителите.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по представените Ви текстове? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава трета, чл. 11 в редакция на Комисията, наименованието на Глава четвърта и чл. 12 по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, като предлага думата „отпуснатия” да се замени с „предоставения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, като предлага в ал. 1 думите „по чл. 13” да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, като предлага в ал. 2 накрая да се добави „на кредитоспособността”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, като предлага в ал. 2 думите „подправени или неистински” да се заменят с „неистински или преправени”, а думата „затаил” да се замени с „укрил”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, като предлага в ал. 2 думата „отпуснат” да се замени с „предоставен”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, като предлага думите „на Европейския съюз” да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания, уважаеми колеги, по тези текстове? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава пета, чл. 13 по вносител, чл. 14 по вносител, чл. 15 в редакция на Комисията, чл. 16 в редакция на Комисията, членове 17, 18, 19 и 20 в редакция на Комисията, и чл. 21 по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
По чл. 22 има предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което Комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 22:
„Чл. 22. Договорът за кредит за недвижим имот е договор за кредит, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит по смисъла на чл. 1, ал. 2 под формата на заем, разсрочено плащане или друга форма на улеснение за плащане.“
По чл. 23 има предложение на народните представители Димитър Байрактаров, Христиан Митев, Валери Симеонов, Петър Петров и Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 23:
„Чл. 23. (1) Договорът за кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
(2) Договорът за кредит може да бъде сключен и чрез средства за комуникация от разстояние при спазване разпоредбите на този закон.
(3) Кредиторът не може да изисква от потребителя заплащане на суми, включително на лихви, такси, комисиони или други видове разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за кредит.
(4) Алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор за кредит, които се подписват от двете страни по договора.
(5) При договори за кредит с общи условия, общите условия са неразделна част от договора. Общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, или чрез средствата за комуникация от разстояние в случаите по ал. 2, по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.“
По чл. 24 има предложение на народния представител Георги Търновалийски.
Комисията подкрепя предложението, което систематично е отразено в чл. 25.
Предложение на народните представители Димитър Байрактаров, Христиан Митев, Валери Симеонов, Петър Петров и Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
„Чл. 24. (1) Договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:
„1. наименование на кредитора, неговото седалище и адрес на управление, телефонен номер и електронен адрес, както и името на потребителя, неговия единен граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянен и настоящ адрес;
2. име/наименование на кредитния посредник, неговия постоянен адрес, съответно седалище и адрес на управление, телефонен номер и електронен адрес;
3. дата и място на сключване на договора;
4. вида на предоставения кредит;
5. срока на договора;
6. общия размер на кредита и условията за усвояването му;
7. условията за погасяване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;
8. лихвения процент по кредита, с изрично посочване дали е фиксиран или променлив, или комбинация от двата, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
9. годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя;
10. информация за правото на потребителя, ипотекарния длъжник, поръчителя и другите солидарни длъжници да получат при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора, копия от него и анексите към него, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
11. обща сума, дължима от потребителя по кредита;
12. изисквани обезпечения;
13. разходи, дължими при предсрочно погасяване на кредита;
14. предупреждение за последиците и разходите за потребителя при просрочени плащания;
15. нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит, когато има такива;
16. допълнителни задължения, които възникват по договора за кредит, когато са предвидени такива (задължително сключване на договор за застраховка или на друг договор за допълнителна услуга, задължение за откриване на сметка по кредита и др.);
17. подписи на страните.
(2) Кредиторът е длъжен да предостави на потребителя право на избор да:
1. сключи договор за кредит, при който кредиторът се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението по договора след принудително изпълнение върху обезпечението по съдебен ред или след продажба от потребителя със съгласието на кредитора, или
2. сключи договор за кредит, при който при принудително изпълнение потребителят носи отговорност по чл. 133 от Закона за задълженията и договорите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги, за представените текстове от Законопроекта? Няма.
Гласуваме наименование на Глава 6, членове 22, 23 и 24 в редакцията на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Георги Търновалийски:
„В чл. 25, ал. 3 думите „се описва в договора за кредит и“ отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Търновалийски, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25 като предлага в ал. 1 думите „за недвижим имот“ да се заличат, а в ал. 3 думата „описва“ да се замени с „включва“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Нека да спрем до тук. Има неприето предложение. Ще вземете ли думата, господин Търновалийски?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегляте ли това, което не е прието? Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Първото Ви предложение не е прието, второто е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Оттегля го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Оттегляте предложението? Добре.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Първото, което не е прието, го оттегляте. Нали така? Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ясно. Няма да го гласуваме.
Гласуваме само чл. 25 в редакцията на Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 26 има предложение на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 5, което е отразено на систематичното му място в § 7, а предложението по ал. 4 е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, като предлага в ал. 3 след думата „върне“ да се добави „на потребителя“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27, като предлага в ал. 1 думите „за недвижим имот“ да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, като предлага в ал. 2 навсякъде думата „вноските“ да се замени с „погасителните вноски“, а в ал. 4 след думата „месечни“ да се добави „погасителни“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: До тук.
Изказвания? Няма.
Гласуваме членове 26, 27 и 28 в редакция на Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Глава седма – Годишен процент на разходите по кредита”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
По чл. 29 има предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 29:
„Чл. 29. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит.
(2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
(3) Разходите за откриване и поддържане на конкретна сметка, разходите за използване на платежни средства за плащанията, свързани както с погасяването, така и с усвояването на кредита по тази сметка, и други разходи, свързани с платежни операции, се включват в общите разходи по кредита за потребителя, винаги когато откриването или поддържането на сметка е задължително, за да бъде получен кредитът или за да бъде получен при предлаганите условия.
(4) Изчисляването на ГПР по кредита се извършва при допускането, че договорът за кредит ще остане в сила за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по него.
(5) При договори за кредит, които съдържат клаузи, позволяващи изменение на лихвения процент и, където е приложимо, на размера на разходите, включени в ГПР по кредита, които не може да получат конкретно стойностно изражение към момента на неговото изчисляване, ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвеният процент и другите разходи остават фиксирани спрямо техния първоначален размер, определен при сключването на договора.
(6) При договори за кредит, за които е договорен фиксиран лихвен процент за първоначален период най-малко 5 години, в края на който се договаря нов фиксиран лихвен процент за следващ конкретен период, изчисляването на допълнителния, илюстративен ГПР по кредита, оповестен в стандартизирания европейски формуляр по приложение № 2, включва само първоначалния период на фиксирания лихвен процент и се основава на допускането, че в края на периода, за който лихвеният процент е бил фиксиран, оставащата част от главницата е погасена.“
(7) Когато договорът за кредит позволява промени в лихвения процент, кредиторът информира потребителя най-малко чрез стандартизирания европейски формуляр по Приложение № 2, за възможните последици от промените върху дължимите суми и върху ГПР по кредита. При тези договори за кредит кредиторът предоставя допълнителен ГПР, който илюстрира възможните рискове, свързани със значително покачване на лихвения процент по кредита. Когато няма горна граница за размера на лихвения процент по кредита, тази информация се придружава от предупреждение, че общите разходи по кредита за потребителя, показани от ГПР, може да се променят.
(8) При договори за кредит, при които са договорени както периоди с фиксиран, така и периоди с променлив лихвен процент, изчисляването на допълнителния, илюстративен ГПР по кредита се извършва съгласно ал. 7.
(9) Годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с постановление на Министерския съвет.
(10) Клаузи в договора за кредит, надвишаващи определения по ал. 9 размер на ГПР по кредита, се смятат за нищожни.
(11) При извършени плащания по договори за кредит, съдържащи клаузи по ал. 10, които са обявени за нищожни, надвзетите суми над прага по ал. 9 се удържат при последващи плащания по кредита.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря. Дотук.
Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на Глава седма и текста на чл. 29 в редакция на Комисията.
Режим на гласуване.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Глава осма – Изисквания за предоставяне на съвет“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
Член 30 – предложение на народния представител Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 30:
„Чл. 30. (1) Кредиторът, съответно кредитният посредник, изрично уведомява потребителя дали предлага услуга по предоставяне на съвет за конкретен договор за кредит.
(2) Лица, които не са кредитори или кредитни посредници, нямат право да извършват услуги по предоставяне на съвет по смисъла на този закон.
(3) Преди предоставяне на съвет от кредитор или от кредитен посредник, съответно преди сключване на договор за предоставяне на съвет, на потребителя се предоставя на хартиен или на друг траен носител по ясен и разбираем за потребителя начин следната допълнителна преддоговорна информация:
1. дали препоръката се основава на предлаганите договори за кредит, в съответствие с чл. 31, ал. 2 или 3;
2. за размера на дължимата от потребителя такса, ако се предвижда такава, а когато размерът й не може да бъде определен - методът, използван за нейното изчисляване.“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31 като предлага в алинеи 2 и 3 думата „продукти“ да се заличи, а в ал. 5 накрая да се добави „по ясен и разбираем за потребителя начин“.
По чл. 32 – предложение на народния представител Менда Стоянова, което Комисията подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 32:
„Чл. 32. Кредиторите и кредитните посредници, които предлагат услуги по предоставяне на съвет, използват наименованието „независим съвет“ или „независим съветник“, когато са изпълнени следните условия:
1. разглеждат достатъчно голям брой договори за кредит от предлаганите на пазара, и
2. не получават възнаграждение за предоставянето на съвет или получават възнаграждение от мнозинството кредитори на пазара“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на Глава осма, членове 30, 31 и 32 в редакция на Комисията.
Режим на гласуване.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Глава девета – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, като предлага в ал. 1 в текста преди т. 1 думата „кредит“ да се замени с „договор за кредит“, а в ал. 2 думите „вид кредити“ да се заменят с „договор за кредит“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, като предлага в ал. 1 думите „при кредит“ да се заменят с „при договор за кредит“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, като предлага думите „чл. 6, ал. 2, т. 3“ се заменят с „Приложение № 2“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по текстовете, които Ви бяха представени? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава девета, членове 33, 34 и 35 в редакция на Комисията.
Режим на гласуване.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Глава десета – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, като предлага в ал. 2 думите „за договор“ да се заличат.
По чл. 38 – предложение от народния представител Георги Търновалийски.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Байрактаров, Митев, Симеонов, Петров и Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 38:
„Чл. 38. Когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5-9 и 11 и чл. 25, ал. 3 договорът за кредит е нищожен.“
По чл. 39 – предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 39:
„Чл. 39. Когато договорът за кредит е обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 40:
„Чл. 40. За договора за кредит се прилагат и чл. 143-148а от Закона за защита на потребителите“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава десета, чл. 36 по вносител, членове 37, 38, 39 и 40 в редакция на Комисията.
Режим на гласуване.
Гласували 84 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Глава единадесета – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, като предлага в ал. 6 думите „оставащия кредит“ да се заменят с „оставащата част от общия размер на кредита“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Дотук.
Изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на Глава единадесета, чл. 41 в редакция на Комисията.
Режим на гласуване.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I, като думата „отпускане“ се заменя с „предоставяне“.
Член 42 – предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 42:
„Чл. 42. (1) Кредиторът и кредитният посредник изпълняват задълженията си почтено, добросъвестно, прозрачно и професионално, като отчитат правата и интересите на потребителя при определяне условията на предлаганите кредити, предоставянето на кредит, извършването на посредничество за предоставяне на кредит или предоставянето на съвет по предлаган кредит и, когато е приложимо, при предоставянето на допълнителни услуги на потребителите, както и при изпълнението на договора за кредит.
(2) При предоставянето на кредит, при извършването на посредничество за предоставяне на кредит или при предоставянето на съвет по предлаган кредит и, когато е приложимо, при предоставянето на допълнителни услуги на потребителя, кредиторът и кредитният посредник извършват своята дейност въз основа на информация, свързана с потребителя, и на изисквания на потребителя, за които той е предоставил информация, както и въз основа на основателни допускания за рисковете, свързвани с потребителя, за срока на действие на договора за кредит.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, като предлага в ал. 1 думите „неплатената в срок сума“ да се заменят с „размера на просрочената сума“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, като предлага думата „отпускане“ да се замени с „предоставяне“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава дванадесета по вносител; наименованието на Раздел І в редакция на Комисията; членове 42 и 43 в редакция на Комисията; чл. 44 по вносител; и чл. 45 в редакция на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Член 46 – предложение на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 46:
„Чл. 46. (1) Кредиторите приемат и прилагат правила за работа с потребители със затруднения при погасяване на кредити, които включват и ранни показатели, че е възможно потребителят да изпадне в затруднение при погасяване на кредита.
(2) Когато кредитор установи, че потребител има затруднения при погасяване на кредита, той предприема своевременно действия да се свърже с потребителя, ипотекарния длъжник, поръчителя и солидарния длъжник и да установи характера на затрудненията.
(3) Кредиторът предоставя на потребителя, ипотекарния длъжник, поръчителя и солидарния длъжник своевременно информация за:
1. броя на плащанията, които са просрочени или частично погасени, и общия размер на просрочената сума;
2. общия размер на непогасената част от общата сума, дължима от потребителя;
3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания;
4. последиците за потребителя при просрочие на вноските.
(4) Преди пристъпване към принудително изпълнение в разумен срок, като вземат предвид конкретните обстоятелства, довели до просрочие на вноските, кредиторът и потребителят може да договорят:
1. пълно или частично рефинансиране на договора за кредит;
2. промяна на сроковете и условията на договора за кредит;
3. други подходящи действия.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Член 44 – предложение на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 47:
„Чл. 47. (1) Кредиторът и кредитният посредник приемат и прилагат политики за възнагражденията на своите служители, съгласно които възнагражденията не зависят преимуществено от броя или вида на сключените договори за кредит.
(2) Кредиторът приема и прилага политики за възнагражденията на кредитните посредници, с които е обвързан.
(3) При приемане на политиките по ал. 1 и 2 кредиторът и кредитният посредник вземат предвид изискванията на чл. 42.
(4) По отношение на възнагражденията на служителите, които отговарят за оценката на кредитоспособността, кредиторът разработва политики в зависимост от големината, вътрешната си организация и естеството, обхвата и сложността на своята дейност, които:
1. насърчават надеждното и ефективно управление на риска и не стимулират поемането на риск, надвишаващ приемливото за кредитора ниво;
2. са съобразени с бизнес стратегията, целите, ценностите и дългосрочните интереси на кредитора и предвиждат мерки за избягване конфликт на интереси, включително изискването възнаграждението да не зависи от броя или от процента на одобрените искания за кредит.
(5) Когато кредиторът и кредитният посредник предлагат услугата по предоставяне на съвет, структурата на възнагражденията на извършващите тази дейност служители не трябва да се отразява на задължението им да действат в интерес на потребителя и не зависи от целите по отношение на продажбите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Има ли изказвания по направените предложения? Няма.
Подлагам на гласуване Раздел ІІ по вносител; чл. 46 по вносител с направената редакция; наименованието на Раздел ІІІ по вносител; и чл. 47 със съответната редакция.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Член 48 – предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 48:
„Чл. 48. (1) Кредиторът или кредитният посредник е длъжен да гарантира, че всеки негов служител притежава и поддържа подходящи познания и финансова и икономическа компетентност съобразно функциите, които изпълнява, при определяне условията на предлаганите кредити, предлагането и предоставянето на кредити, извършване на кредитно посредничество, както и при предоставянето на съвет по предлаган кредит.
(2) Познанията по ал. 1 се отнасят за предлаганите от кредитора или кредитния посредник кредити за недвижими имоти, за законодателството в областта на кредитирането на потребители, за процеса по закупуване на недвижими имоти, за оценяването на обезпеченията, за организацията и функционирането на кадастъра и имотния регистър, за пазара на кредити за недвижими имоти, за етичните стандарти при извършване на търговска дейност и за процеса по оценка на кредитоспособността на потребителя.
(3) Когато сключването на договор за кредит включва допълнителна услуга, служителите по ал. 1 трябва да притежават подходящи познания и компетентност за тази допълнителна услуга.
(4) Лицата, които управляват и представляват кредитора или кредитния посредник, трябва да имат висше образование и професионален опит в областта на кредитирането или финансовите услуги, освен ако друго е предвидено в закон.
(5) Професионален опит по ал. 4 е най-малко две последователни години работа на ръководна длъжност в предприятия от банковия и финансовия сектор или на длъжност, непосредствено свързана със сключването и изпълнението на договори за кредит или за предоставяне на други финансови услуги.
(6) Служителите по ал. 1, непосредствено заети с дейността по кредитиране, съответно с извършването на кредитно посредничество, трябва да имат най-малко средно образование.
(7) Кредиторът и кредитният посредник осигуряват професионално обучение на служителите си.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, като предлага:
„1. В ал. 3 думата „членка“ се заличава.
2. В ал. 4 думите „приемащата държава членка“ се заменят с „приемащата държава”, а думите „съответната държава членка“ се заменят с „приемащата държава“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел IV по вносител, чл. 48 по вносител със съответната редакция, чл. 49 по вносител с редакцията, наименованието на Раздел V по вносител и чл. 50 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Глава 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тринадесета.
Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Предложение на народния представител Байрактаров и група народни представители – оттеглено.
По чл. 51 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51:
„Чл. 51. (1) За извършването на дейност като кредитен посредник се изисква вписване в регистър на Българската народна банка.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписва лице, което възнамерява да извършва дейност като кредитен посредник, ако са изпълнени едновременно следните изисквания:
1. има търговска регистрация в Република България – за юридическо лице или едноличен търговец;
2. има постоянен адрес в Република България – за физическо лице;
3. физическото лице, съответно лицата, които управляват и представляват лице по т. 1 – имат добра репутация, включително не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са обявени в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, освен ако са с възстановени права;
4. физическото лице, съответно лицата, които управляват и представляват лице по т. 1 – притежават подходящите познания и компетентност в областта на кредитирането съгласно чл. 48;
5. има едногодишна застраховка „Професионална отговорност” валидна в Република България и/или на територията на другата държава членка, в която възнамерява да извършва дейност, и цялата премия по застраховката е платена; застраховката се сключва от лицето или кредитора или кредиторите, от чието име ще действа като обвързан кредитен посредник.
(3) Редът за вписване и заличаване на кредитните посредници от регистъра по ал. 1, необходимите документи и информация, редът за тяхното предоставяне и изискванията за застраховка „Професионална отговорност” се определят с наредба на БНБ.
(4) Кредитният посредник е длъжен по всяко време да спазва изискванията по ал. 2.
(5) Когато кредитен посредник извършва дейност от името и за сметка само на един кредитор, кредиторът е длъжен да осъществява наблюдение и контрол върху дейността му за спазване изискванията на този закон.
(6) Лице, което не е вписано в регистъра по ал. 1, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думи на български или чужд език, означаващи извършване на кредитно посредничество.
(7) Изискванията на ал. 2 не се прилагат за банките, лицензирани по Закона за кредитните институции, платежните институции и дружествата за електронни пари по Закона за платежните услуги и платежните системи. Когато тези лица възнамеряват да извършват дейност като кредитен посредник по смисъла на този закон, те уведомяват БНБ с цел вписване на това обстоятелство в регистъра по ал. 1.
(8) Кредитният посредник не може да възлага на други лица извършването на дейностите, за които е регистриран в регистъра по ал. 1.“
По чл. 52 Комисията подкрепя текста на вносителя, като в ал. 1 след думата „регистъра“ се добавя „по чл. 51“.
По чл. 53 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53:
„Чл. 53. (1) В регистъра по чл. 51 се вписват следните обстоятелства:
1. данни, идентифициращи кредитния посредник, включително неговия постоянен адрес, съответно седалище и адрес на управление;
2. дали кредитният посредник предлага услугата по предоставяне на съвет;
3. данни за лицата, които управляват и представляват кредитния посредник;
4. държавите членки, в които кредитният посредник извършва дейност директно или чрез клон в съответствие с чл. 57;
5. ако кредитният посредник е обвързан – кредиторът или кредиторите, с които е обвързан;
6. заличаване на кредитния посредник от регистъра и основанието за това.
(2) Вписаните в регистъра по чл. 51 кредитни посредници уведомяват БНБ за всяка промяна в обстоятелствата по ал. 1, като представят съответните документи и информация.
(3) Регистърът по чл. 51 е публично достъпен по електронен път и подлежи на актуализиране.“
По чл. 54 Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага в ал. 1, в текста преди т. 1 и в ал. 2 след думата „регистъра“ да се добави „по чл. 51“.
По чл. 55 има предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 55:
„Чл. 55. (1) Българската народна банка заличава кредитния посредник физическо лице от регистъра по чл. 51:
1. по негово писмено искане;
2. при смърт – по заявление на наследниците;
3. при поставянето му под запрещение – по заявление на настойника или попечителя.
(2) Българската народна банка заличава кредитния посредник – едноличен търговец или юридическо лице от регистъра по чл. 51, по негово искане, когато е взето решение за прекратяване на:
1. дейността по кредитно посредничество;
2. дейността на едноличния търговец;
3. юридическото лице.
(3) Българската народна банка има право да заличи кредитен посредник от регистъра по чл. 51 когато:
1. не започне да извършва дейност в срок 6 месеца от регистрацията;
2. е преустановил извършването на дейност за срок повече от 6 месеца;
3. регистрацията и промените по нея са извършени въз основа на представени неверни данни или чрез използване на други неправомерни действия;
4. престане да отговаря на изискванията за вписване в регистъра;
5. не изпълнява други изисквания на този закон и на наредбата по чл. 51, ал. 3;
6. срещу него бъде открито производство по обявяване в несъстоятелност или ликвидация.
(4) Българската народна банка заличава от регистъра по чл. 51 лице по чл. 51, ал. 7, ако е отнет лицензът му.
(5) Българската народна банка задължително заличава кредитен посредник от регистъра по чл. 51 по мотивирано предложение на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
(6) При заличаване от регистъра по чл. 51 на кредитен посредник, който извършва дейност директно или чрез клон в друга държава членка, БНБ уведомява за това компетентния орган на приемащата държава в 14 -дневен срок по подходящ начин.
(7) Българската народна банка отразява заличаването в регистъра по чл. 51 непосредствено след влизане в сила на акта за заличаване.
(8) Когато БНБ получи уведомление от друг компетентен орган, че е отнет лицензът, съответно че е заличена регистрацията на кредитен посредник, който извършва дейност директно или чрез клон на територията на Република България, БНБ го заличава от регистъра по чл. 51.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава тринадесета, Раздел I – наименованието по вносител, чл. 51 по вносител в редакцията на Комисията, чл. 52 по вносител с редакцията на Комисията, чл. 53 по вносител с редакцията на Комисията, чл. 54 по вносител с редакцията на Комисията и чл. 55 по вносител с редакцията на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Уважаеми колеги, на балкона се намира група от Девня на посещение в Народното събрание заедно с кмета, общински съветници и младежи. (Народните представители ги приветстват с ръкопляскания.)
И едно съобщение, преди да обявя 30 минути почивка.
Уважаеми народни представители, днес в 11,30 ч. в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на художника Владимир Пенев. Експозицията представя 18 живописни табла, посветени на творческия дух на българина.
Изложбата е по инициатива на парламентарната Комисия по култура и медии. Всички народни представители са поканени на откриване на изложбата.
Тридесет минути почивка.
Продължаваме точно в 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля, квесторите, поканете народните представители да заемат местата си и приоритетно към госпожа Менда Стоянова, ако може да се обърнете.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Член 56 – предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 56:
„Чл. 56. (1) Кредитен посредник, лицензиран, съответно регистриран, в друга държава членка може да извършва дейностите по кредитно посредничество и по предоставяне на съвет, директно или чрез клон на територията на Република България, ако те са включени в лиценза му, съответно ако те са вписани в съответния регистър и след като БНБ бъде уведомена за това от компетентния орган на изпращащата държава.
(2) Българската народна банка вписва в регистъра по чл. 51 кредитния посредник, за който е получено уведомление по ал. 1.
(3) Комисията за защита на потребителите, съответно БНБ, предприема необходимите действия за осъществяване на контрол върху клона в срок до два месеца от получаване на уведомлението по ал. 1 или преди клона да започне да извършва дейност. В срока по изречение първо КЗП, съответно БНБ, може да посочи условията, при които кредитният посредник трябва да извършва дейността си на територията на Република България.
(4) Кредитен посредник, за когото е получено уведомление по ал. 1, няма право да възлага на други лица извършването на дейностите, за които е вписан в регистъра по чл. 51.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
Член 57 – предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 57:
„Чл. 57. (1) Кредитен посредник, регистриран в Република България, може да извършва дейностите по кредитно посредничество и по предоставяне на съвет директно или чрез клон на територията на друга държава членка, ако дейностите са вписани в регистъра по чл. 51.
(2) Кредитният посредник няма право да извършва дейност по кредитно посредничество и по предоставяне на съвет за кредити на финансови институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции в държави членки, в които институции, различни от банки, нямат право да извършват дейност по кредитиране.
(3) В случаите по ал. 1 кредитният посредник уведомява писмено БНБ, че възнамерява да извършва дейности по кредитно посредничество и по предоставяне на съвет в друга държава членка при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 51, ал. 3.
(4) В срок до един месец от получаване на уведомлението по ал. 3 БНБ уведомява компетентните органи на приемащата държава за намерението на кредитния посредник да извършва дейност на нейна територия и за кредиторите, с които кредитният посредник е обвързан. В същия срок БНБ информира и кредитния посредник, че е уведомил компетентните органи на приемащата държава.
(5) Кредитният посредник може да започне да извършва дейност на територията на приемащата държава след изтичане на един месец от информирането му по ал. 4, изречение второ.
(6) След получаване на уведомление от приемащата държава, че регистриран от БНБ кредитен посредник е вписан в регистъра на приемащата държава, БНБ включва тази информация в регистъра по чл. 51.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: До тук предлагам, госпожо Стоянова.
Глава четиринадесета да остане при следващото гласуване.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, все пак да продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Искам да помоля секретарите на групите и председателите да помолят народните представители да заемат местата си.
Продължете с Глава четиринадесета.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58, като предлага в ал. 7 думата „националните“ да се замени с „другите“, а думите „от държавите членки“ да се заличат.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60, като предлага:
1. в ал. 1 думата „националните“ да се замени с „другите“, а думите „от държавите членки“ да се заличат;
2. в ал. 4 думите „компетентният орган от другата държава членка“ да се заменят с „другият компетентен орган“;
3. в ал. 6, в текста преди т. 1 думите „компетентен орган от друга държава членка“ да се заменят с „друг компетентен орган“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, като предлага думите „компетентния орган на държава членка“ да се заменят с „друг компетентен орган“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шестнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, като предлага в ал. 1 думите „предоставящи кредити за недвижими имоти по смисъла на този закон, както и“ да се заменят със „съответно“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
Предложение на народния представител Димитър Байрактаров и група – предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, като предлага думите „държавите членки на Европейския съюз“ да се заменят с „другите държави членки“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Откривам дебата.
Има ли желаещи за изказване по докладваните от председателя текстове? Няма.
Закривам дебата.
Процедура – заповядайте, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Във връзка с предстоящото гласуване моля за процедура за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля, списъците за поименна проверка.
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Христов Методиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Ана Георгиева Баракова - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Петров Атанасов - отсъства
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - отсъства
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - отсъства
Венка Константинова Стоянова - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - отсъства
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - отсъства
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - тук
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Данаил Кирилов е тук.
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Йорданова Панайотова - отсъства
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева – отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - отсъства
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - отсъства
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - отсъства
Ерджан Себайтин Ебатин - тук
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димитров Стойнов - тук
Иван Кирилов Иванов - отсъства
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Николов Миховски - отсъства
Иван Пенков Иванов - отсъства
Иван Славов Иванов - отсъства
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - отсъства
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Методи Борисов Андреев - отсъства
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - отсъства
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - отсъства
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Николай Веселинов Александров - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Димитров Христов - отсъства
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза – отсъства
Салиха Хакиф Емин - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - отсъства
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - тук
Станислав Димитров Анастасов - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Стефан Георгиев Кенов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Стайнов Желев - тук
Стефани Михнева Михайлова - отсъства
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - тук
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - отсъства
Христо Георгиев Тодоров - тук
Христо Грудев Грудев - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - тук
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Илиев Хайтов - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Янко Александров Янков - отсъства

Допълнително влезли: Алиосман Имамов, Алтимир Адамов, Ахмед Ахмедов, Георги Свиленски, Борислав Миланов, Атанас Ташков, Георг Георгиев, Гюнай Хюсмен, Александър Ненков, Даниела Дариткова, Димитър Шишков, Емил Райнов, Бойка Маринска, Кирил Николаев Добрев, Красимир Велчев, Емил Димитров Симеонов, Камен Костадинов, Антони Тренчев, Настимир Ананиев, Пламен Нунев.
Налице е кворум. Продължаваме.
Колеги, дебатите са закрити.
Гласуваме от наименованието на Раздел II по вносител, Раздел III до чл. 64, включително. (Реплики.)
И чл. 65. (Шум.)
Всичко от Раздел II до Глава седемнадесета е докладвано.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Продължете с „Глава седемнадесета – Контрол“, на 65 страница.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Глава седемнадесета – Контрол“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седемнадесета.
„Раздел I – Общи правила“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, като предлага думите „по чл. 47-49 и по глави пета и” да се заменят с „на Глава пета, чл. 47-49 и глава”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, като предлага в ал. 3 думите „ал. 2” да се заменят с „ал. 1” и в ал. 4, т. 3 след думата „наложени” да се добави „административни”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, като предлага в ал. 1 думите „по чл. 47-49 и по глави пета и” да се заменят с „на Глава пета, чл. 47-49 и глава”, а в ал. 2, т. 3 накрая да се добави „и проверки на място”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, като предлага в текста преди т. 1 думите „чл. 67, ал. 2 и по чл. 68, ал. 2” да се заменят с „чл. 67, ал. 1 и по чл. 68, ал. 1”, в т. 2 думата „проверката” да се замени с „проверките”, думите „чл. 68, ал. 1” да се заменят с „чл. 68, ал. 2, т. 3”, а думите „провеждането й” да се заменят с „провеждането им”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по Глава седемнадесет с наименование „Контрол“, ведно с докладвания Раздел I с членове от 66 до 69 включително, има ли? Няма.
Анблок гласуваме наименованието на Глава седемнадесета, Раздел I, подкрепен изцяло от Комисията и членове с номера от 66 до 69 включително, съгласно предложението на Комисията по доклада й.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, на балкона наши гости са граждани от община Ботевград, да ги приветстваме с добре дошли! (Ръкопляскания.)
Продължете с Раздел II.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Раздел II – Принудителни административни мерки“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70.
Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като ал. 2-4 са отразени на систематичното им място в чл. 74 и предлага следната редакция за чл. 71:
„Чл. 71. Когато БНБ установи, че са налице обстоятелствата по чл. 55, ал. 3, т. 4 и 5 или са нарушени изискванията за предоставяне на информация, определени с наредбата по чл. 51, ал. 3, БНБ, издава разпореждане за преустановяване на нарушението.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в нов чл. 76.
„Раздел III – Особени правила за контрола върху кредитни посредници от Република България, извършващи дейност в други държави членки“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
Член 73 – предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 73, който става чл. 72:
„Чл. 72. (1) Когато кредитен посредник, регистриран от БНБ, извършва дейност чрез клон на територията на други държави членки, КЗП, съответно БНБ, има право да извършва проверки на място в клона след уведомяване на компетентните органи на приемащата държава. Когато проверката на КЗП е за спазване изискванията на чл. 5-11, 29-32, 42 и 63, БНБ своевременно уведомява компетентния орган на приемащата държава след получаване на уведомление от КЗП.
(2) Когато компетентните органи на приемаща държава са приложили подходящи мерки за преустановяване на нарушения по чл. 5-11, 16-19, 29-32, 42, 48-49 и 63 на кредитен посредник, регистриран от БНБ, извършващ дейност чрез клон на нейна територия, включително са забранили извършването на дейност на нейна територия, и БНБ, съответно КЗП, не е съгласна с приложените мерки, БНБ може да отнесе въпроса за разглеждане от Европейския банков орган съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по Раздел II и Раздел III – наименования и включваните в тях текстове, които бяха докладвани, колеги? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел II с чл. 70, изцяло подкрепен от Комисията, чл. 71 в редакция на Комисията; пропускаме чл. 72, който отива на нов чл. 76 – там ще бъде систематичното му място. Гласуваме Раздел III – наименование, с чл. 73, който става чл. 72 в редакция на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Раздел ІV – Особени правила за контрола върху кредитни посредници от друга държава членка, извършващи дейност на територията на Република България“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
По чл. 74 има предложение от народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 74, който става чл. 73:
„Чл. 73. (1) Когато кредитен посредник, лицензиран, съответно регистриран, в друга държава членка, извършва дейност чрез клон на територията на Република България, КЗП има право да извършва проверки в клона на приетите правила и прилаганите процедури, да изисква приемане на необходимите промени и да подпомага компетентните органи на изпращащата държава при упражняване на контрол за спазване изискванията на чл. 5-11, 29-32, 42 и 63 при осъществяване на дейността на клона, а БНБ – за спазване на изискванията по чл. 16-19, 48 и 49.
(2) Компетентните органи на изпращащата държава може да извършват проверки на място в клона на кредитния посредник по ал. 1 след уведомяване на БНБ. Когато проверката е за спазване изискванията на чл. 5-11, 29-32, 42 и 63, БНБ своевременно уведомява КЗП.
(3) Когато КЗП установи, че кредитен посредник по ал. 1 нарушава изискванията на чл. 5-11, 29-32, 42 и 63, КЗП разпорежда да се преустанови нарушението.
(4) Ако кредитният посредник по ал. 1 не предприеме необходимите действия в съответствие с разпореждането по ал. 3, КЗП публично оповестява информация за нарушението и посочва нарушителя, за което се уведомяват компетентните органи на изпращащата държава.
(5) Ако кредитният посредник по ал. 1 не преустанови нарушението, КЗП може след уведомяване на компетентните органи на изпращащата държава да му забрани да извършва дейност на територията на Република България, за което своевременно уведомява Европейската комисия.
(6) Българската народна банка има правомощията по ал. 3-5, когато установи нарушение на чл. 16-19, 48 и 49.
(7) Българската народна банка уведомява компетентните органи на изпращащата държава, когато КЗП, съответно БНБ, разполага с достатъчни данни, че:
1. кредитен посредник, който извършва дейност директно на територията на Република България, нарушава изискванията на този закон;
2. кредитен посредник, който извършва дейност чрез клон на територията на Република България, нарушава други изисквания на този закон, различни от тези по ал. 3 и 6.
(8) В случай че компетентните органи на изпращащата държава не предприемат действия в срок един месец от получаването на уведомлението по ал. 7 или ако въпреки предприетите действия от компетентните органи на изпращащата държава кредитният посредник не преустанови дейност във вреда на интересите на потребителите на Република България или правилното функциониране на пазарите, КЗП, съответно БНБ, след уведомяване на компетентните органи на изпращащата държава предприема подходящи мерки, включително забранява на кредитния посредник да извършва дейност на територията на Република България. Българската народна банка уведомява своевременно Европейската комисия за приложените мерки.
(9) В случаите по ал. 8 БНБ може да отнесе въпроса за разглеждане от Европейския банков орган съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
(10) Уведомленията по ал. 4, 5 и ал. 8 се извършват от БНБ.“
Комисията предлага да се създаде Раздел V с наименование: „Издаване и обжалване на индивидуални административни актове“.
По чл. 75 има предложение от народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като ал. 2 е отразена на систематичното й място в нов чл. 76 и предлага следната редакция за чл. 75, който става чл. 74:
„Чл. 74. (1) Индивидуалните административни актове по чл. 71 и 73, ал. 6 се издават от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор”, или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Актовете по ал. 1 се мотивират и подлежат на незабавно изпълнение.
(3) Актовете по ал. 1 могат да се оспорват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност. Съдът не може да спре изпълнението на акта до окончателното произнасяне по жалбата.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 75.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 76:
„Чл. 76. (1) Индивидуалните административни актове по чл. 73, ал. 3-5 се издават от председателя на КЗП.
(2) Актовете по чл. 70, 71 и по ал. 1 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До тук.
Изказвания по докладваните текстове?
Колеги, имам въпрос по новия чл. 76.
Създавате нов Раздел V с наименование „Издаване и обжалване на индивидуални административни актове“.
Член 76, ал. 1 казва:
(1) Индивидуалните административни актове по чл. 73, ал. 3-5 се издават от председателя на КЗП.
(2) Актовете по чл. 70, 71 – те са различни от актовете по ал. 1 – подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Кой издава актовете по реда на чл. 70 и 71?
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Председателят на Комисията. Може би трябва да добавим „индивидуални административни актове“ за по-голяма яснота?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Те в коя алинея са уредени? В чл. 74 има „индивидуалните административни актове по чл. 71 и 73“, но чл. 70 не го виждам никъде.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, встрани от микрофона): Председателят на КЗП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре, дано сте го огледали.
Няма изказвания.
Поставям на гласуване наименованието на Раздел ІV с чл. 73 по доклада на Комисията, членове 74, 75, който е изцяло подкрепеният чл. 76 по вносител, и новият чл. 76 в редакция на Комисията, който по принцип е в подкрепа на чл. 72 по вносител.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„Глава осемнадесета – Административнонаказателни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осемнадесета.
По чл. 77 има предложение от народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 77:
„Чл. 77. (1) За нарушение на чл. 4, 5, 7, 8, 10, 17, 19, 30-32, 45 и 47 на физическите лица се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридически лица – имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция – от 10 000 до 20 000 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава осемнадесета с чл. 77 в редакцията на Комисията.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Член 78.
Предложение на народните представители Димитър Байрактаров, Христиан Митев, Валери Симеонов, Петър Петров и Искрен Веселинов.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 78:
„Чл. 78. (1) За нарушение на чл. 6, 9, 12, 18, 23, 24, 28, 46, 48, 49, 50 и 63 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 4000 до 10 000 лв., а имуществената санкция – от 20 000 до 40 000 лв.“
Член 79.
Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 79:
„Чл. 79. (1) За нарушение на чл. 11, 13 – 16, 29, 33 – 35 и 44 на физическите лица се налага глоба в размер от 3000 до 6000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 6000 до 12 000 лв., а имуществената санкция – от 30 000 до 60 000 лв.“
Член 80.
Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 80:
„Чл. 80. (1) За нарушение на чл. 25 – 27, 41, 43, 51, 57 и 69 на физическите лица се налага глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 20 000 до 40 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 10 000 до 20 000 лв., а имуществената санкция – от 40 000 до 80 000 лв.“
Член 81.
Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 81:
„Чл. 81. За неизпълнение на разпореждане на председателя на КЗП по чл. 67, ал. 4, т. 1 на физическите лица се налага глоба в размер от 3000 до 8000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, като предлага в ал. 1 думите „чл. 13 – 21 и 47 – 49 и по глави пета и“ се заменят с „Глава пета, чл. 47 – 49 и глава“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83, като предлага в ал. 1 думите „чл. 13 – 21 и 47 – 49 и по глави пета и“ се заменят с „Глава пета, чл. 47 – 49 и глава“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи с номера от 78 до 84 включително? Няма.
Гласуваме параграфи от 78 до 84 – първите в редакция на Комисията, последния – изцяло подкрепен по вносител.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Допълнителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Предложение на народните представители Димитър Байрактаров, Христиан Митев, Валери Симеонов, Петър Петров и Искрен Веселинов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като предлага:
1. Да се създаде нова т. 4:
„4. „Държава членка“ е държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.“
2. Точка 4 – 9 стават съответно т. 5 – 10.
3. Точка 10 става т. 11 и се изменя така:
„11. „Лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа от общия размер на кредита.“
4. Точки 11 – 21 стават съответно т. 12 – 22.
5. В т. 22 и 23, които стават т. 23 и 24, думите „по кредита” се заличават.
7. Точки 24 – 28 стават съответно т. 25 – 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по наименованието на разпоредбата и по § 1? Няма.
Гласуваме наименованието „Допълнителни разпоредби“ и § 1 по доклада на Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като предлага думите „По отношение на кредиторите и органите, които упражняват контрол по този закон, се” да се заменят с „Кредиторите и органите, които упражняват контрол по този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи 2 и 3? Няма.
Гласуваме двата параграфа.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Двата параграфа са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4:
„§ 4. Този закон не се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41.“
Параграф 5.
Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5:
„§ 5. (1) Лицата, които до влизането в сила на този закон извършват дейности по § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби, може до 21 март 2017 г. да продължат да извършват тези дейности в Република България при спазване изискванията на този закон.
(2) За извършване на дейности по § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби след 21 март 2017 г. лицата по ал. 1 трябва да подадат заявление за вписване в регистъра по чл. 51 в срок до 21 януари 2017 г.
(3) Лицата по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби привеждат дейността си в съответствие с този закон в двумесечен срок от влизането му в сила.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 58 ал. 5 се изменя така:
„(5) Този член не се прилага за кредити по Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.“
2. В чл. 60:
а) в ал. 2 се създава изречение второ: „Извлечението от счетоводните книги съдържа най-малко информация за:
1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума;
2. общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва;
3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.“;
б) в ал. 5 думите „чл. 11, ал. 5, т. 1 от Закона за потребителския кредит“ се заменят с „чл. 24, ал. 2, т. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ и параграфи с номера от 4 до 7 включително в редакция на Комисията? Няма.
Гласуваме наименованието и параграфи от 4 до 7 включително в редакция на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Единодушно са подкрепени и тези текстове.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 8 има предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 3 се създава ал. 4:
„(4) Разпоредбите на Закона се прилагат за договори за потребителски кредити, които не са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот и които се предоставят за ремонт на недвижим имот, с общ размер на кредита, по-голям от 147 000 лв. или равностойността им в друга валута по курса на Българската народна банка към датата на сключване на договора.“
2. В чл. 4, ал. 1:
а) в т. 2 думите „за този вид договори се прилагат съответно разпоредбите на чл. 5, 6, чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 10, 10а, чл. 11, ал. 1,т. 1-7, 9-20 и 22-27 и ал. 2, 3 и 4, чл. 14, 16, 17, 18, 25, чл. 32, ал. 1, 2, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 5-8, чл. 33, 33а и § 1 от допълнителните разпоредби“ се заличават;
б) в т. 3 думите „за този вид договори се прилагат съответно разпоредбите на чл. 5, 6, чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 10, 10а, чл. 11, ал. 1,т. 1-7, 9-20 и 22-27 и ал. 2, 3 и 4, чл. 14, 16, 17, 18, 25, чл. 32, ал. 1, 2, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 5-8, чл. 33, 33а и § 1 от допълнителните разпоредби“ се заличават.
3. В чл. 5:
а) алинея 3 се отменя;
б) в ал. 4 цифрата „3“ се заличава;
в) в ал. 5 думите „и 3” се заличават.
4. В чл. 11 ал. 5 се отменя.
5. В чл. 32 ал. 8 се отменя.
6. В чл. 40:
а) в ал. 1 думите „помирителните комисии, създадени“ се заменят със „секторна помирителна комисия, разглеждаща спорове в областта на финансовите услуги, създадена“.
б) в ал. 2 думите „от съответния извънсъдебен орган“ се заменят с „до орган за алтернативно решаване на спорове“ и се създава изречение второ: „Кредиторът, съответно кредитният посредник, информира потребителя за наличието на такава възможност.“
в) алинея 3 се изменя така:
„(3) При разглеждане на трансгранични спорове по предоставяне на потребителски кредити секторната помирителна комисия, разглеждаща спорове в областта на финансовите услуги, си сътрудничи със съответните компетентни органи за алтернативно решаване на спорове на държавите - членки на Европейския съюз, като обменя информация и становища с тях.”
7. В чл. 45, ал. 1 думите „чл. 19, ал. 2 и 3“ се заменят с „чл. 19, ал. 2“.
8. Приложение 4 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 8? Няма.
Гласуваме § 8 в редакцията на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народните представители Димитър Байрактаров, Христиан Митев, Валери Симеонов, Петър Петров и Искрен Веселинов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, като предлага думата „закона“ да се замени с „този закон“.
Предложение на народните представители Димитър Байрактаров, Христиан Митев, Валери Симеонов, Петър Петров и Искрен Веселинов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 11:
„§ 11. Управителният съвет на Българската народна банка издава наредбата по чл. 51, ал. 3.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи 9, 10, 11 по доклада на Комисията и предложението на същата § 12по вносител да бъде отхвърлен.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Параграфи от 9 до 11 включително по доклада на Комисията са приети.
Следват приложения.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, т. 3 – Европейски стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ)”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1, като предлага думите „Приложение № 1“ да се заменят с „Приложение № 2“, а в наименованието на Част Б думите „Приложение № 1“ да се заменят с „Приложение № 2“.
„Приложение № 2 към чл. 29, ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2, като предлага думите „Приложение № 2“ да се заменят с „Приложение № 1“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за Приложение № 1, подкрепено от Комисията с предложение думите „Приложение № 1“ да се заменят „Приложение № 2“, а в наименованието на Част 2 думите „Приложение № 1“ също да се замени с „Приложение № 2“, както и текста на вносителя за Приложение № 2, както предлага Комисията, след подкрепа текста на вносителя, думите „Приложение № 2“ да се заменят с „Приложение № 1“.
Гласуваме.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Приложения № 1 и № 2 по доклада на Комисията са приети, а с това и Законопроектът на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОБОБЩЕН ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2013 г.;
ОБОБЩЕН ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2014 г.;
ОБОБЩЕН ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2015 г.
Вносител е Висшият съдебен съвет на 15 декември 2014 г., 27 май 2016 г. и 7 юни 2016 г.
Процедура?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Ще помоля да ми простите, че ще наруша съвсем леко Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но току-що беше приет един изключително важен Закон, уважаеми колеги, Законът за ипотечните кредити.
Искам специално да благодаря на хората, които вложиха много труд между първо и второ четене, на работната група, на председателите на Бюджетната комисия, на Правната комисия.
Виждате, когато един закон е направен качествено и е вложена много работа и труд, как се приема без никакви проблеми, включително е подкрепен и от опозиционните сили. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Становище на Комисията по правни въпроси – с него ще ни запознае заместник-председателят на Комисията народният представител Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2014 г., № 611-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 27 май 2016 г., и Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2015 г., № 630-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 7 юни 2016 г.
На свое заседание, проведено на 22 юни 2016 г., Комисията по правни въпроси разгледа Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
На заседанието присъстваха: от Висшия съдебен съвет – господин Димитър Узунов, представляващ ВСС; господин Михаил Кожарев и госпожа Юлиана Колева – членове на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет: госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, и госпожа Лидия Стоянова – инспектор.
Докладите за дейността на Висшия съдебен съвет за 2014 г. и 2015 г. бяха представени от госпожа Юлиана Колева, а в частта относно дейността на Инспектората към ВСС бяха представени от госпожа Теодора Точкова.
Докладът за 2014 г. посочва, че ВСС работи по очертаните през 2012 г. основни цели, въпреки забавянето на предвидените законодателни промени, а докладът за 2015 г. отбелязва, че Народното събрание одобрява Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система с хоризонт до 2020 г. Посочват се усилията при изработване на предложенията за изменение в Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт. В резултат от приетите конституционни и законови промени, са създадени две колегии – съдийска и прокурорска, а гласуването на всички решения на пленума и комисиите се извършва явно и поименно с електронна система.
Докладите съдържат отделни структурно обособени части относно управлението на човешките ресурси в съдебната система, кадровата дейност, управлението на бюджета на съдебната власт, електронното правосъдие, професионалната квалификация, професионалната етика и превенцията на корупцията, предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, дисциплинарната дейност и взаимодействието с Инспектората към ВСС, публичната комуникация, международната дейност и отчета на Инспектората към ВСС.
Към доклада за 2014 г. са приложени приетите през годината актове: Правила за измерване на натовареността на прокуратурите и индивидуалната натовареност на прокурор и следовател; Методика за атестиране на съдии, прокурори, следователи, административни ръководители; Единна методика по приложение на принципа за случайното разпределение на делата в съдилищата; Правила за формирането, организацията и дейността на комисиите по професионална етика в органите на съдебната власт; Правила за дисциплинарната дейност на ВСС.
Към доклада за 2015 г. са приложени приетите от ВСС Правила за оценка на натовареността на съдиите, три доклада: Доклад „Социално-икономически фактори и натовареност на районните съдилища“; Доклад за значението на районните съдилища в структурата на съдебната система, Критерии за промяна в съдебната карта на районните съдилища; Доклад за значението на районните прокуратури в структурата на съдебната система и Критериите за промяна в териториалната структура на районните прокуратури, както и две справки за преразпределение на щата в съдилищата и прокуратурите и натовареността в периода 3 октомври 2012 г. - 17 май 2016 г.
През 2014 г. ВСС продължава активната си дейност, свързана със създаването на механизъм за обективно измерване на действителната натовареност на магистратите и органите, като основа за регулиране на неравномерната натовареност. Докладът отчита, че напредъкът се изразява в продължаване на процеса на изработване на норма на натовареност на съдиите и съдилищата и финализиране на този процес по отношение на прокурорите и прокуратурите. От юни до декември 2014 г. ВСС провежда цялостно изследване на натовареността на всички съдии сред административните и районните съдилища. Докладът посочва, че това изследване следва да продължи и през 2015 г. сред съдиите от окръжните и апелативните съдилища.
В доклада на ВСС за 2015 г. се отбелязва, че в резултат от работата по изработване на методология за определяне и отчитане на натовареността на съдилищата на 15 декември 2015 г. ВСС приема с решение Правила за оценка на натовареността на съдията, заедно с актуализирани статистически форми за отчет на апелативните, окръжните, районните, административните, военните и специализираните съдилища. Решението предвижда новите механизми да се прилагат в съдилищата от 1 април 2016 г., като през цялата 2016 г. ще се поддържат и двата вида отчетност.
В резултат от изследване на натовареността на прокурорите и следователите през 2014 г. е направен анализ и е изработен идеен проект на Правила за измерване на натовареността на прокуратурите и индивидуалната натовареност на прокурор и следовател, които ВСС приема с решение в края на годината и възлага на Главния прокурор да извърши необходимите организационни действия за въвеждането в действие на правилата и на формуляра с утежняващите показатели, Приложение към Раздел VI от Правилата, считано от 1 януари 2015 г. Докладът за 2015 г. отчита, че от 1 януари 2015 г. натовареността на прокурорите, следователите и прокуратури се измервана по качествените показатели, установени от приетите правила.
В доклада за 2015 г. ВСС отбелязва, че правилното измерване на натовареността на органите на съдебната власт и на всеки съдия, прокурор и следовател според сложността, а не според количеството дела ще доведе до продължаване на работата по прекрояване на съдебните райони; преосмисляне на правилата за процесуалната подсъдност на делата; разработването на средносрочната стратегия за човешките ресурси в органите на съдебната власт; преразпределяне на магистратските длъжности и съдебната администрация от ненатоварени в натоварени органи; въвеждане на коректив при случайното разпределяне на дела и преписки в случаи на пренатовареност на съдия, прокурор или следовател; осмисляне на ролята на критерия за натовареност при атестирането на магистратите и при дисциплинарни производства срещу тях.
През 2014 г. продължава преразпределянето на свободни щатове за съдии и прокурори от ненатоварени органи в най-натоварените, с цел намаляване на неравномерното натоварване. В резултат от преместването на щатни длъжности „съдия“ в Районен съд- София, натовареността по щат е намаляла от 95,67 брой дела на съдия месечно на 79,56 в края на отчетната година; в Софийски градски съд намалението е от 36, 10 броя дела на 26,69 броя дела. Общо в страната са преместени 60 щатни длъжности „съдия“ и „младши съдия“. В прокуратурата са преместени общо 73 длъжности.
В резултат на направени анализи за натовареността на органите на съдебната власт, които Висшия съдебен съвет изготвя през 2013 г. и 2014 г., през 2014 г. общо 127 свободни длъжности са съкратени в по-ниско натоварените органи на съдебната власт и са разкрити в по-високо натоварените такива. През 2014 г. в органите на съдебната власт са назначени, преместени и повишени в длъжност общо 272 съдии, прокурори и следователи.
През 2015 г. във всички органи на съдебната власт са преразпределени чрез съкращаване и откриването им в други органи общо 100 длъжности - 44 в съдилищата и 56 в прокуратурите.
В доклада за 2015 г. се посочва, че за целия период на действие на този състав на Висшия съдебен съвет, от 3 октомври 2012 г. до 31 декември 2015 г., в съдилищата и прокуратурите са „преместени“ общо 436 свободни длъжности.
В резултат от тези действия натовареността е чувствително регулирана,като свръхнатоварените органи са облекчени, а слабо натоварените са с повишена натовареност. По този начин броят на съдиите в Софийски районен съд е увеличен от 139 на 175, с което броят на делата за разглеждане на един съдия е намалял от 108,29 на 76,77 месечно; в Районен съд - Варна броят на съдиите е увеличен от 40 на 53, а натовареността с брой дела за разглеждане месечно от един съдия е намаляла от 80,12 на 53,24; в Районен съд - Пловдив броят на съдиите е увеличен от 53 на 59, а натовареността с брой дела за разглеждане месечно е спаднала от 62,35 на 43. Съдиите в Софийски градски съд са увеличени от 136 на 159, а натовареността е намаляла от 39,95 броя дела за разглеждане месечно на 25,70.
На 24 юли 2014 г. ВСС открива процедура за избор на председател на Върховния касационен съд. Издигнати са две кандидатури – на съдиите Павлина Панова и Таня Райковска. След проведеното изслушване на кандидатите и тайно електронно гласуване нито една от двете кандидатури не събира необходимото мнозинство гласове. На 21 ноември 2014 г. изтича мандатът на проф. д-р Лазар Груев и ВСС предлага на Президента на Република България да го освободи от длъжността „председател на Върховния касационен съд“. С решение на ВСС от 20 ноември 2014 г. е открита нова процедура за избор на председател на ВКС, която приключва с избора на Лозан Панов за председател през 2015 г.
През отчетните периоди приоритетна дейност на ВСС е незабавното образуване и разглеждане на всички съобщения, свързани с нарушаване на етичните правила или случаи на корупция. Постъпилите жалби и сигнали по традиционните механизми през 2014 г. са общо 1506, но от тях 764 са извън правомощията на Висшия съдебен съвет, като съдържат основно оплаквания срещу конкретни актове на съдии или прокурори, които подлежат на контрол от по-висш орган на съдебната власт. По компетентност на други органи са изпратени 209 сигнала. ВСС е извършил проверки по 481 сигнала, а местните етични комисии – по 78 сигнала. В доклада се посочва, че на 392 сигнала не е отговорено, тъй като те са подадени повторно или многократно, като по тях са извършени проверки и ВСС не е открил те да съдържат нови данни или обстоятелства по оплаквания.
През 2015 г. са подадени 803 броя, съдържащи оплаквания и недоволство от постановени актове на съдии и прокурори и молби за преразглеждане и решаване на конкретни казуси, и 52 броя сигнали, съдържащи данни за нарушения на етичните правила на магистрати. През 2015 г. са постъпили 13 броя сигнали, съдържащи оплаквания по образуването, движението и спазването на сроковете по преписки и дела. Тези сигнали са изпратени на Инспектората към ВСС или на съответния административен ръководител за проверка, като се следи спазването на срока, в който следва да се извършват разпоредените проверки. През 2015 г. има един сигнал, съдържащ конкретни данни за корупция. Чрез антикорупционните кутии, поставени в сградите на съдебната власт, са получени 22 сигнала. Чрез въведената Унифицирана система за приемане и обработване на жалби и сигнали за корупция в съдебната система са постъпили 40 броя жалби. През отчетния период на 151 жалбоподатели са изпратени уведомителни писма, че исканията им са извън правомощията на Комисията по професионална етика и противодействие на корупцията на ВСС, а на 217 е отговорено след извършена проверка.
За проверка до органите на съдебната власт с отговор до Комисията са изпратени 110 броя преписки, а до комисиите по професионална етика към органите на съдебната власт – 52 броя. От изпратените по компетентност на други органи 124 броя преписки 28 са до Инспектората към ВСС, 96 до други органи на съдебната власт (Главен прокурор, ИВКП, Инспектората към министъра на правосъдието, съдилища, прокуратури и постоянни комисии към ВСС). За отчетния период 1624 броя преписки не са разглеждани в заседания на Комисията, тъй като поставените въпроси са напълно извън правомощията на ВСС, а много често и на органите на съдебната власт. Във всички случаи обаче жалбоподателите са били уведомени.
Образуваните дисциплинарни производства през 2014 г. са общо 33, като 22 от предложенията за налагане на дисциплинарно наказание са направени от административен ръководител, 4 – от Инспектората към ВСС, и 7 – от членове на ВСС. Посочените от вносителите основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност са за нарушения, свързани със системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, както и действия или бездействия, неоправдано забавящи производството.
На следващо място според вносителите, посочените магистрати са извършили нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и/или действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Приключените дисциплинарни производства по чл. 316 от Закона за съдебната власт през 2014 г. са общо 25, образувани в настоящия и през предходни периоди, като ВСС се е произнесъл по тях както следва: наложено наказание „забележка“ – 2 дисциплинарни производства; наложено наказание „порицание“ – 5 дисциплинарни производства; наложено наказание „намаляване на трудовото възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от шест месеца до две години“ – 4 дисциплинарни производства; наложено наказание „понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години“ – 3 дисциплинарни производства; наложено наказание „освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административния ръководител“ – 2 дисциплинарни производства; наложено наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ – 2 дисциплинарни производства; отхвърлени предложения за налагане на дисциплинарно наказание – 1 дисциплинарно производство; прекратени дисциплинирани производства – 1; приключени дисциплинарни производства, по които ВСС не е наложил дисциплинарно наказание – 5.
През 2015 г. са образувани общо 55 дисциплинарни производства, като предложенията за налагане на дисциплинарно наказание са направени както следва: 17 от съответния административен ръководител; 20 от висшестоящ административен ръководител; 10 от Инспектората към ВСС; 3 от членове на ВСС; 3 от министъра на правосъдието, 2 съвместно от министъра на правосъдието и председателя на Върховния касационен съд.
Посочените от вносителите основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност могат да бъдат обобщени както следва: преобладават визирани нарушения, свързани със системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, както и действия или бездействия, неоправдано забавящи производството (около 58%) .
На следващо място според вносителите, посочените магистрати са извършили нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и/или действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт.
През 2015 г. приключените дисциплинарни производства по чл. 316 от Закона за съдебната власт са общо 31, образувани и през предходни периоди, като ВСС се е произнесъл по тях както следва: наложено наказание „забележка“ – 5 дисциплинарни производства; наложено наказание „порицание“ – 7 дисциплинарни производства; наложено наказание „намаляване на трудовото възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от шест месеца до две години“ – 4 дисциплинарни производства; наложено наказание „освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административния ръководител“ – 2 дисциплинарни производства; наложено наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ – 4 дисциплинарни производства; приключени дисциплинарни производства, по които ВСС не е наложил дисциплинарно наказание – 9.
Отчетът за дейността на Инспектората към ВСС за 2014 г. и 2015 г. съдържа информация относно изпълнението на задачите, свързани с неговите основни и постоянни приоритети, определени в съответствие със законовите му правомощия. Информацията е структурирана в отделни обособени части относно: комплексните планови проверки; тематичните проверки; контролните проверки; инцидентните проверки (въз основа на самосезиране и по постъпили сигнали); инцидентните проверки, възложени от ВСС извън годишната програма на ИВСС; преписките, образувани по сигнали, жалби и молби; отправените сигнали и предложения от ИВСС до други държавни органи; дейността на ИВСС във връзка със сигнализиране на съответните органи при установена противоречива съдебна практика; дейността на ИВСС по установяване на нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок; дисциплинарната практика; взаимодействието с ВСС и международното сътрудничество на ИВСС.
През отчетната 2014 г. Инспекторатът към ВСС е осъществил комплексни планови проверки във всички съдебни органи от Варненския апелативен район, с изключение на Административен съд – Варна, които включват общо 32 съдилища, 27 прокуратури и 6 окръжни следствени отдела. След направено изменение на годишната програма на Инспектората към ВСС поради липса на средства, са извършени комплексни планови проверки по граждански, търговски и наказателни дела, както и на прокурорски преписки и дела в Софийски районен съд, Софийски градски съд, Софийска районна прокуратура, Софийска градска прокуратура и следствения отдел към нея. Към края на 2014 г. тези проверки не са били приключени.
През 2015 г. Инспекторатът към ВСС е извършил 86 комплексни планови проверки, от които 30 в съдилищата – по граждански, търговски и административни дела, 30 в съдилищата – по наказателни дела, и 26 в прокуратурите, от които пет окръжни, ведно с окръжните следствени отдели към тях. През 2015 г. са приключили и започналите през второто полугодие на 2014 г. проверки в най-големите и натоварени съдилища и прокуратури в страната – Софийски районен съд и Софийска районна прокуратура, както и Софийски градски съд и Софийска градска прокуратура.
Както през 2014 г., така и през 2015 г. анализирани и проверени са организацията на административната дейност, организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването им в определените срокове, и делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокуратурите и следствените органи за констатиране на противоречива практика. В резултат на анализа са обобщени положителните констатации, добрите практики и тенденции, както и установените нарушения и пропуски и са направени препоръки.
През 2014 г. Инспекторатът към ВСС е осъществил шест тематични проверки – три по граждански, две по наказателни дела и една в прокуратурата. Съгласно годишната му програма за 2015 година в съдилищата са извършени шест тематични проверки, от които три по граждански дела, две по наказателни дела и една тематична проверка е извършена в прокуратурите.
В отчета за 2014 г. се посочва, че е извършена 1 самостоятелна контролна проверка в Окръжен съд – Бургас. През 2015 година са извършени общо 27 контролни проверки, от които в съдилищата са извършени 10 контролни проверки по граждански дела и 4 по наказателни дела, а в прокуратурите са извършени 13 контролни проверки.
През 2014 г. са извършени 4 инцидентни проверки по сигнали и 4 проверки, възложени от ВСС, всички от които са приключили с актове, препоръки и предложения, а през 2015 г. в органите на съдебната власт Инспекторатът към ВСС е извършил една инцидентна проверка по сигнал срещу действията на съдилищата и две инцидентни проверки на органи от системата на прокуратурата.
За периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014г. в Инспектората към ВСС са постъпили общо 1 854 оплаквания за допуснати нарушения от съдебните органи. От тях 1155 са нови жалби (1116 от граждани и 39 от институции). Постъпили са 592 допълнения по сигнали от предходни години и 107 възражения по приключили преписки, на които е отговорено. За посочения период е приключена работата по 1508 преписки, като със становища е отговорено на 994 сигнала, актове са изготвени по 8 преписки, а 80 са изпратени по компетентност до други институции. Без разглеждане са оставени 426 преписки. Отговорено е на 138 допълнения по преписки от предишни години. По актове и становища на Инспектората са отправени 212 препоръки до административни ръководители.
За периода 1 януари 2015 г. – 31 декември 2015 г. в Инспектората към ВСС са постъпили общо 2205 сигнала, съдържащи оплаквания за допуснати нарушения от съдебните органи. От постъпилите през 2015 г. сигнали, жалби и молби, 1385 са нови жалби (1338 от граждани и 47 от институции). Постъпили са 820 допълнения по сигнали от предходни години и 127 възражения по приключили преписки. За посочения период е приключено разглеждането на оплакванията по 1649 преписки, като по 1206 производството е приключило със становище във фазата на предварителното проучване, по 4 сигнала е извършена проверка по реда на чл. 56 - чл. 58 от Закона за съдебната власт и са изготвени актове, а 138 сигнала са изпратени по компетентност до други институции, 88 преписки са оставени без движение. Инспекторатът към ВСС е отговорил на 213 допълнения по преписки от предишни години. По актове и становища на Инспектората са отправени 115 препоръки до административни ръководители.
По отношение на произнасянето по заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок през 2014 г. в Инспектората са постъпили 581 заявления, а през 2015 г. – 469 по Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. По информация на Министерството на правосъдието изплатената сума за бавно правосъдие през 2015 г. е двойно по-голяма в сравнение с 2014 г.
По отношение на сезирането на компетентните органи за ангажиране на дисциплинарна отговорност на съдии, прокурори и следователи при установени нарушения в тяхната дейност, Инспекторатът към ВСС отчита, че през 2014 г. е отправил 4 предложения за налагане на дисциплинарни наказания във Висшия съдебен съвет, а за 2015 г. – 10, като по всички от тях са образувани дисциплинарни производства. Също така през 2014 г. Инспекторатът е отправил 29 предложения до административни ръководители за налагане на дисциплинарни наказания – по-леките дисциплинарни наказания и дисциплиниращи мерки, а през 2015 г. – 68.
След проведените разисквания, Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ подкрепи внесените Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2014 г., № 611-00-1, внесен от Висшия съдебен съвет на 27 май 2016 г. и Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2015 г., № 630-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 7 юни 2016 г. и предлага на Народното събрание да приеме проекти за решения по тях със следната редакция…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо Атанасова, моля Ви да прочетете само Становището по доклада за 2013 г. и после ще ни запознаете с проектите на решения.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., внесен от Висшия съдебен съвет
На свои заседания Комисията по правни въпроси разгледа Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г.
Докладът съдържа отделни структурно обособени части относно управлението на човешките ресурси в съдебната система, кадровата дейност, професионалната етика и превенцията на корупцията, дисциплинарната дейност и взаимодействието с Инспектората към ВСС, управлението на бюджета на съдебната власт, публичната комуникация, международната дейност, професионалната квалификация, обобщен доклад за дейността на звената за вътрешен одит на ВСС и отчета на Инспектората към ВСС.
Към доклада са приложени приетите през 2013 г. актове: Правила за избор на административни ръководители на органите на съдебна власт по чл. 167, ал. 1, т. 2 – 4 от Закона за съдебната власт; Правила за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи; Правила за преместване по реда на чл. 194 от Закона за съдебната власт; Правила за командироване на съдии, прокурори и следователи; Стратегия за превенция и противодействие на корупцията в съдебната система. Приложени са и изготвените анализи: Анализ на натовареността и кадровото обезпечаване на органите на съдебната власт и предложения за оптимизиране на незаети щатни длъжности и Анализ на натовареността и кадровото обезпечаване и предложения за оптимизиране на щатовете в районните прокуратури, приети съответно на 25 февруари 2013 г. и на 04 март 2013 г. с решения на Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт; Анализ на натовареността на органите на съдебната власт през 2013 г., приет на 17 април 2014 г. с решение на ВСС и Преглед на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет, който обхваща периода 2009 – 2013 г.
През 2013 г. ВСС осъществява активна дейност, свързана с изготвянето на средносрочна стратегия за човешките ресурси и със създаването на механизъм за обективно измерване на действителната натовареност, което е основа за регулиране на неравномерната натовареност. Изготвени са необходимите анализи и е приета методология за измерване натовареността на всеки съдия и на всеки съд. Резултатите от емпиричното изследване ще бъдат взети предвид при реформата на границите на съдебните райони. С цел решаване на проблема с неравномерната натовареност, въз основа на извършените през първата половина на 2013 г. над 10 анализа, през отчетния период са закрити 141 свободни щата от ненатоварените съдилища, прокуратури и следствени органи и са разкрити съответно 88 нови щата за съдии и 53 за прокурори в натоварените съдилища и прокуратури. С цел решаване на същия проблем в административните съдилища са проведени съответните процедури за преместване, след приемането на правилата по чл. 194 от Закона за съдебната власт. Сред мерките за оптимизирането на кадровия ресурс са предприетите след обстоен анализ намаляване на броя на военните съдилища и прокуратури и съответно прерайониране на тяхната дейност.
Предстои решаването на въпросите, свързани с материалната база, включително работни места и финансово осигуряване, необходими за попълване на увеличения щатен състав на най-натоварения Софийски районен съд. С оглед ограничаване на заобикалянето на законовия механизъм за кариерно развитие са приети правила за командироване на магистрати. Въз основа на анализи, отчитащи натовареността и съотношението между броя на магистратите и броя на съдебните служители, през 2013 г. са закрити 112 щата за съдебни служители, като в други, по-натоварени органи, са открити 134 щата. Към 31 декември 2013 г. в съдебната система 282 щата за съдебни служители са незаети, въпреки необходимостта от тях, поради липса на финансови средства.
Отчетът за дейността на Инспектората към ВСС за 2013 г. съдържа информация относно изпълнението на задачите, свързани с неговите основни и постоянни приоритети, определени в съответствие със законовите му правомощия. Информацията е структурирана в отделни обособени части относно: комплексните планови проверки; тематичните проверки; инцидентните проверки; инцидентните проверки, възложени от ВСС извън годишната програма на Инспектората; преписките, образувани по сигнали, жалби и молби; отправените сигнали и предложения от Инспектората до други държавни органи; дейността на Инспектората във връзка със сигнализиране на съответните органи при установена противоречива съдебна практика; дейността на Инспектората по установяване на нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок; дисциплинарната практика; поощренията; взаимодействието с ВСС и международното сътрудничество на Инспектората при ВСС.
През отчетната 2013 г. Инспекторатът към ВСС е осъществил комплексна планова проверка на Бургаския и Великотърновския апелативни райони, които включват общо 48 съдилища, 44 прокуратури и 8 окръжни следствени отдела. Анализирани и оценени са организацията на административната дейност, организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването им в определените срокове. В резултат на анализа са обобщени положителните констатации, добрите практики и тенденции, както и установените нарушения и пропуски.
Докладът за дейността на Висшия съдебен съвет за 2013 г. беше представен от госпожа Соня Найденова и госпожа Юлиана Колева, а в частта относно дейността на Инспектората към ВСС – от госпожа Ана Караиванова.
Госпожа Юлиана Колева изтъкна, че за първи път Висшият съдебен съвет е приел годишна програма за дейността си за 2013 г. Посочи също така, че основните задачи на ВСС са били свързани с кадровото попълване на свободните места в органите на съдебната власт чрез бързо обявяване на конкурси за заемане, преместване и повишаване в длъжност на магистрати в органите на съдебната власт. Наред с това се акцентира на по-дългосрочната задача, стояща пред Висшия съдебен съвет, а именно изработване на методика за нормата на натовареност. Подчерта се, че работата на ВСС е била изключително натоварена с изработването на атестации на над 1300 магистрати и се отбеляза необходимостта от прецизиране на законодателната уредба на критерии за атестиране на магистрати.
Госпожа Соня Найденова подчерта, че Годишният доклад на ВСС е съобразен с отправените от Народното събрание препоръки към неговото съдържание и структура. Тя отбеляза също така, че с доклада са отправени и някои предложения за законодателни промени, внесени за разглеждане в Министерството на правосъдието. Посочи се, че е актуализирана Стратегията за превенция и противодействие на корупцията в съдебната система и, че е положено началото за проучване и създаване на методология за измерване на работната натовареност на магистратите.
Госпожа Ана Караиванова заяви, че докладът на Инспектората на ВСС е приложен изцяло към Годишния доклад за дейността на ВСС, поради което акцентира на извършените проверки от Инспектората по съхранението и предаването на веществени доказателства. Подчертаха се констатациите от тези проверки през годините, че не са довели до реално подобрение в тази насока и, че съдилищата, както и прокуратурите не изготвят протоколи за приемане на веществени доказателства и следователно не се носи никаква отговорност, а нарушенията продължават. Главният инспектор посочи, че са се увеличили сумите за изплатени обезщетения за забавено правосъдие.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси формулира следните препоръки по отношение на следващия Обобщен годишен доклад и дейността на Висшия съдебен съвет:
1. Да продължи утвърждаването на аналитичен подход при предоставяне на информацията за дейността на самия Висш съдебен съвет, включително относно разходването на бюджета по отделните му пера.
2. Да се въведат гаранции за обективност и еднакво третиране на магистратите в дисциплинарните производства и процедурите по атестации.
След проведените разисквания, Комисията по правни въпроси с 8 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ подкрепи внесения Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., № 411-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 15 декември 2014 г. и предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение по него със следната редакция.“
Ще Ви запозная с проектите на решение, изготвени от Правната комисия.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал.1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
1. Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектора към Висшия съдебен съвет за 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
1. Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2014 г.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
1. Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2015 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Заповядайте за процедура, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предлагам процедура за допускане в пленарната зала при разглеждане на представените Ви годишни доклади за дейността на Висшия съдебен съвет, както и за дейността за Инспектората за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. на госпожа Юлиана Колева – член на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте предложението.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Поканете госпожа Колева в залата.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители.
Няма желаещи за изказване.
Закривам дебатите и гласуваме.
Още веднъж да Ви прочета проектите за решение:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
1. Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г.
2. Предлага на вниманието на Висшия съдебен съвет препоръките, които се съдържат в становището на Комисията по правни въпроси.
Комисията по правни въпроси с 8 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ подкрепя внесения Обобщен годишен доклад и предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение.“
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 4.
Обобщеният годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2013 г., № 411-00-8“, внесен от Висшия съдебен съвет в Народното събрание на 15 декември 2014 г., е приет.
Следващият
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2014 г.“
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Обобщеният Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2014 г., внесен от Висшия съдебен съвет на 27 май 2016 г. под № 611-00-1 в Деловодството на Народното събрание, е приет.
Последният
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт.
РЕШИ:
Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвети за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2015 г.“
Моля, гласувайте, уважаеми колеги народни представители.
Гласували 74 народни представители: за 72, против 1, въздържал се 1.
Обобщеният годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2015 г., който е внесен под № 630-00-5 в Деловодството на Народното събрание от Висшия съдебен съвет на 7 юни 2016 г. е приет.
Съобщение за парламентарен контрол:
1. Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева ще отговори на три въпроса от народните представители Кристиан Вигенин и Стоян Мирчев; Димитър Дъбов и Иван Валентинов Иванов, както и от Станислав Станилов.
2. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на 10 въпроса от народните представители Явор Хайтов, който има два въпроса; Румен Гечев, който също има два въпроса; Станислав Станилов; Георги Ковачев; Вили Лилков; Манол Генов; Иван Валентинов Иванов; и Георги Търновалийски и на едно питане от народните представители Валери Жаблянов и Жельо Бойчев.
3. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на седем въпроса от народните представители Георги Недев; Велизар Енчев; Красимир Янков; Кристиан Вигенин; Димитър Танев; Иван Пенков Иванов; и Васил Антонов, както и на едно питане от народните представители Красимир Каракачанов и Искрен Веселинов.
4. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на пет въпроса от народните представители Кирил Добрев и Радослав Стойчев; Вили Лилков; Георги Свиленски и Емил Райнов; Явор Хайтов; и Димитър Дъбов.
5. Министърът на външните работи Даниел Митов ще отговори на 4 въпроса от народните представители Атанас Зафиров; и Кристиан Вигенин, който има три въпроса,и на две питания от народните представители Георги Кючуков; и Кристиан Вигенин.
6. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на два въпроса от народните представители Петър Христов Петров; и Иван Пенков Иванов и на едно питане от народния представител Вили Лилков.
7. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на пет въпроса от народните представители Велизар Енчев; Румен Гечев; Иван Валентинов Иванов и Георги Свиленски;Георги Свиленски има още един въпрос; и Георги Търновалийски.
8. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на три въпроса от народните представители Димитър Делчев; Гюнай Хюсмен; и Джейхан Ибрямов.
9. Министърът на правосъдието Екатерина Захариева ще отговори на два въпроса от народните представители Димитър Делчев; и Джейхан Ибрямов.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Димитър Танев; и Вили Лилков; Мартин Димитров; Петър Славов и Методи Андреев;
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на въпрос с писмен отговор от народните представители Вили Лилков; Мартин Димитров; Петър Славов и Методи Андреев и на едно питане с писмен отговор от народния представител Слави Бинев;
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева – на два въпроса от народните представители Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев; и Станислав Станилов; и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Вили Лилков – два въпроса; Мартин Димитров; Петър Славов и Методи Андреев;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на въпрос от народния представител Николай Александров; и един въпрос с писмен отговор от народните представители Вили Лилков; Мартин Димитров; Петър Славов и Методи Андреев;
- министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова – на въпрос с писмен отговор от народните представители Вили Лилков; Мартин Димитров; Петър Славов и Методи Андреев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Настимир Ананиев; Светла Бъчварова и Добрин Данев, както и Петър Славов;
- министърът на външните работи Даниел Митов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Вили Лилков; Мартин Димитров; Петър Славов и Методи Андреев;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – на един въпрос от народния представител Иван Станков; на един въпрос с писмен отговор от народните представители Вили Лилков; Мартин Димитров; Петър Славов и Методи Андреев;
- министърът на културата Вежди Рашидов – на въпрос с писмен отговор от народните представители Вили Лилков; Мартин Димитров; Петър Славов и Методи Андреев;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Слави Бинев; и Вили Лилков; Мартин Димитров; Петър Славов и Методи Андреев;
- министърът на туризма Николина Ангелкова – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Вили Лилков; Мартин Димитров; Петър Славов и Методи Андреев;
- министърът на младежта и спорта Красен Кралев – на въпрос с писмен отговор от народните представители Вили Лилков; Мартин Димитров; Петър Славов и Методи Андреев;
- министърът на здравеопазването Петър Москов – на въпрос от народния представител Явор Хайтов; и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Бойка Маринска; и Вили Лилков; Мартин Димитров; Петър Славов и Методи Андреев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Никола Хаджийски – към министъра на финансите Владислав Горанов;
- един въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов – към министъра на енергетиката Теменужка Петкова;
- един въпрос от народния представител Петър Славов – към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски;
- два въпроса от народния представител Слави Бинев – към министъра на външните работи Даниел Митов;
- един въпрос от народния представител Иван Ибришимов – към министъра на здравеопазването Петър Москов;
- един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров– към министъра на здравеопазването Петър Москов.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова;
- министърът на туризма Николина Ангелкова.
Поради предварително поети ангажименти, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
Поради участие в среща от международен характер, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев.
Поради участие в международното военно учение „Бриз 2016“, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва и министърът на отбраната Николай Ненчев.
Изчерпахме дневния ред за днес. Утре продължаваме с Проект за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването накандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Това е т. 1, както сме гласували по нашата Програма – ще се случи в 9,00 ч.
Утре е дата 15 юли 2016 г.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито 13,56 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Алиосман Имамов
Явор Хайтов

Секретари:
Георги Търновалийски
Калина Балабанова