Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Алиосман Имамов, Явор Хайтов и Кирил Цочев

Секретари: Айхан Етем и Иван Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, с дълбока покруса посрещнахме новината за варварската терористична атака в Ница в деня на националния празник на Франция, при която загинаха десетки невинни граждани. Това е поредното грубо и недопустимо насилие, несъвместимо с ценностите на съвременния свят. В този тежък момент изразяваме своята солидарност към приятелския френски народ, скърбим за жертвите и сме съпричастни към мъката на техните семейства и близки.
Днес ние за пореден път остро осъждаме всяка форма на тероризъм и заявяваме своята решителност за безкомпромисна борба с всички актове на насилие срещу невинни граждани. Сигурни сме, че световната демократична общност ще бъде все по-обединена за справяне с най-голяма заплаха за съвременния свят.
Нека сведем глави и с минута мълчание да почетем паметта на загиналите в трагедията. (Всички стават за едноминутно мълчание.)
Мир на праха им!
Започваме заседанието с точката, предвидена като първа за днес, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае нейният председател народният представител Менда Стоянова.
Имате думата, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
На заседание, проведено на 13 юли 2016 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на председател на Комисията за финансов надзор.
Приемането на Процедурните правила е необходимо във връзка с избирането на нов председател на Комисията за финансов надзор с оглед изтичането на мандата на настоящия председател – господин Стоян Мавродиев, на 18 юни 2016 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, Народното събрание трябва да избере председател на Комисията за финансов надзор.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси, с 9 гласа „за”, 3 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание:
I. Предлагане на кандидати за председател на Комисията за финансов надзор и представяне на документите им.
1. Предложение за кандидат за председател на Комисията за финансов надзор се прави от народни представители или от парламентарни групи. Предложението се внася в писмена форма до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 5-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание.
2. Предложението за кандидат за председател на Комисията за финансов надзор се придружава с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата. Към предложението се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – Приложение № 1 към Решението;
б) декларация по чл. 4, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор – Приложение № 2 към Решението;
в) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – Приложение №3 към Решението;
г) подробна автобиография;
д) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше юридическо или икономическо образование;
е) свидетелство за съдимост;
ж) документи, удостоверяващи, че предложеният кандидат притежава добра професионална репутация, професионален опит и отговаря на изискването за трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малко от пет години в сферата на правото, икономиката или финансите през последните 10 години.
II. Публично оповестяване на документите.
Предложението заедно с приложените към него документи се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 5 дни преди изслушването.
Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени.
Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес:
гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по бюджет и финанси, или по електронен път на e-mail: budget@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Изслушване на кандидатите
1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатите се представят по азбучен ред на собствените им имена от вносителите на предложенията – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Кандидатите представят тяхната концепция за дейността на Комисията за финансов надзор – до 20 минути на кандидат.
5. Комисията по бюджет и финанси провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за председател по азбучен ред на собствените им имена – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути.
6. Председателят на Комисията по бюджет и финанси представя в резюме становищата и въпросите на лицата по чл. 89, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко.
7. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути.
8. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията изготвя по смисъла на чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването на кандидатите по азбучен ред на собствените им имена и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага Проект на решение за избор на всеки кандидат за председател на Комисията за финансов надзор.
11. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата.
V. Избор на председател на Комисията за финансов надзор от Народното събрание.
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване.
Ако има няколко кандидата за председател на Комисията за финансов надзор гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
Приложение 1 към Решението – Декларация.
Приложение 2 към Решението – Декларация.
Приложение 3 към Решението – Декларация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
За изказване думата има народният представител Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи на свое заседание реши да не подкрепя предложените процедурни правила и процедурата за избор на председател на Комисията за финансов надзор по следните причини:
Първо, тази процедура трябваше да бъде открита по закон преди около три месеца. Нямаме никакъв ясен отговор защо през тези три месеца тази процедура не беше открита, още повече, че тогава щеше да има възможност новият екип да подготви и екипите и правилата, и всичко за провеждане на прегледа на активите на застрахователните и пенсионните дружества, както и стрес тестовете, които са предвидени за тях.
Второ, онова, което не се казва, но ние имаме информация, че до последния момент решението е било – решението на мнозинството имам предвид, не претендирам за достоверност на това, което казвам, но и фактите сочат натам, че решението е било този състав на Комисията да проведе стрес тестовете и прегледа на активите, и след това да бъде направен избор на нов състав на Комисията, защото повечето от мандатите са изтекли, освен на председателя и на двама от заместниците.
Трето, кое налага сега, две седмици преди приключването на парламентарната сесия, това бързане? Бързане, в което нека да кажа, че се нарушават обичайните срокове. Това е чисто формалната страна на въпроса, заради която Движението за права и свободи няма да подкрепи тази процедура – пет дни, вместо обичайните 14 за предложения, оттам нататък са съкратени всички останали срокове. Това не кореспондира с отговорността, която трябва да имаме при избора на този изключително важен орган, а още по-важен предвид това, което предстои в сектора и още по-важен предвид на приключващата процедура в банковия финансов сектор. Ние не разбираме това бързане.
Нека да кажа, че ако това бързане е предизвикано от едно писмо на Европейската комисия, което е носило гриф „Конфиденциално“ и е било адресирано до премиера, до Комисията за финансов надзор, и се появи на страниците на един ежедневник – колко конфиденциално е било то, първо?
Второ, в това писмо няма нищо, което да ни кара да бързаме. В това писмо се казва, че Комисията бави процедурата и избора на оценители и че взема непрозрачни решения. Ако това беше вярно, това е самообвинение към самата Комисия, към европейския регулатор на пенсионното и застрахователно дело EIOPA и към европейския регулатор по ценни книжа ESMA, защото тези организации имат представители в стилинг комитета, който извършва всички тези дейности.
Нека кажа на колегите, които не са специалисти по материята, че за разлика от прегледа на активите на банковия финансов сектор, където всичко това се извършва от БНБ, в този сектор – не банковия финансов сектор има комитет, в който има участници:
1.от Министерството на финансите;
2.от БНБ;
3.от въпросната EIOPA;
4.от въпросната ESMA;
5.Комисията за финансов надзор.
Всички тези лица са се подписвали под всички решения. Има протоколи за това. Къде е порокът? Къде е порокът, който ни кара да бързаме?! В дейността. Непрозрачност с подписани протоколи, с взети решения с пълно мнозинство на стилинг комитета. Питам: къде е порокът?
От тази гледна точка Движението за права и свободи и Парламентарната група няма да подкрепи тази процедура. Тя не способства за компетентен и отговорен избор на председател, първо.
Второ, ще внесе допълнителен смут в самата Комисия и в самата дейност, която й предстои.
Трето, продължава да стои открит въпросът към управляващото мнозинство и към ГЕРБ, защо три месеца това не беше направено, по кои причини? Сега да бързаме?! Може да бързате, но без Движението за права и свободи. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплики? Няма.
За изказване думата има народният представител Румен Гечев.
Имате думата, уважаеми проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на БСП лява България съм упълномощен да заявя следното.
Приемането на Процедурни правила за условията и реда на предлагането и избор на кандидати за органи от Народното събрание се прилага чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Правилникът е нормативен акт, следователно определените от него срокове са нормативно установени и тяхното спазване е абсолютно задължително, с оглед законосъобразното провеждане на изборната процедура. Всички решения на Народното събрание, включително решения от организационен, технически и процедурен характер, не могат да противоречат на обнародвания и влязъл в сила нормативен акт, какъвто е Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.
Принципи при провеждане на изборната процедура – законност и публичност. Съгласно чл. 89 от Правилника на Народното събрание, изборът, изцяло или частично, на органи става съгласно действащото законодателство и след проведена публична процедура. Народното събрание приема отделни процедурни правила за избора на съответния орган при стриктно съобразяване с всички нормативни изисквания както относно специалните изисквания за съответната длъжност, така и относно всеки етап от процедурата за избор, съгласно този Правилник.
Уважаеми колеги, съгласно Определение № 1 от 19 януари
2016 г., по Конституционно дело № 5/2015 г., Конституционният съд на Република България е приел, че, цитирам, решението за избора е индивидуален правен акт. До приемането на този акт се следва процедура, която се осъществява при условие и ред, определен в Процедурни правила. Тези правила представляват прилагане на разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Тези правила отразяват виждането на Народното събрание за целесъобразност и оперативност и осигуряване на организационните и технически условия, за да се стигне до избора, който трябва да се извърши, съгласно установената компетентност от Конституцията. Тяхната последователност и тяхното съдържание се определят от самото Народно събрание по целесъобразност и съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приключвам цитата.
Процедурните правила трябва да отразяват специфичните изисквания в специалните закони по отношение на изборната длъжност и да са в съответствие с чл. 89 от Правилника и така ще се гарантира спазването на принципа на законност, доколкото този Правилник при определяне на правилата, относно изборната процедура, включва изискване за предоставяне на информация на обществеността относно направените кандидатури и възможност за участие на заинтересовани лица в процедурата. Единствено законосъобразното и стриктно прилагане на Правилника ще осигури и спазване принципа на публичност.
Смисълът на 14-дневния срок за публикуване на предложенията за избор и документите на кандидатите е даване на публичност на кандидатурите и възможност за отправяне на въпроси и изразяване на становища от трети лица – юридически лица, медии и така нататък. Спазването на 14-дневния срок, вместо незаконосъобразното му съкращаване, дава възможност за по-продължително и пълноценно обществено обсъждане, повече становища, въпроси към кандидатите и така нататък, с оглед избиране на най-подходящия кандидат при максимално участие на обществеността.
Срокът на общественото обсъждане по чл. 89, колеги, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е аналогичен на предвидения срок за обществено обсъждане в чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и чл. 77, и чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс.
Какви са нарушенията на производствените правила? Неспазването на нормативен акт от органа, чиято дейност същият регламентира, е не просто лоша практика или процедурно нарушение, а издаване на незаконосъобразен акт на самия законодателен орган и по-конкретно при съществено нарушение на производствените правила.
В чл. 89 от Правилника са посочени и сроковете за етапното провеждане на изборната процедура.
Уважаеми колеги, първо, за публикуване на предложенията за избор на кандидатите, цитирам Правилника – не по-късно от 14 дни преди изслушването. Това е чл. 89, ал. 2. За представяне на становища и въпроси към кандидатите от юридически лица с нестопанска цел – не по-късно от 3 дни преди изслушването – чл. 89, ал. 3. За представяне на доклада на съответната Постоянна комисия на народните представители – не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието на Народното събрание.
В Правилника не е предвидена разпоредба, изключваща прилагането на тези срокове или тяхното съкращаване, при наличие на особени обстоятелства. Нещо повече, прилагането на различни срокове може да бъде направено само когато законодателят е предвидил изключения в определени хипотези, които трябва да са регламентирани на законово ниво. Такива хипотези-изключения не са предвидени нито в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, нито в други закони.
Съдържанието на процедурните правила следва да осигури, цитирам, постигането на бързина и ефективност, да определи какви ще са елементите на процедурата, как те ще се разположат, какво ще е тяхното съдържание и релевантност, включително съобразяването с изискванията за откритост и яснота, редът, по който се постига съгласие. Това е Определение на Конституционния съд № 1 от 19 януари 2016 г. по Конституционно дело № 5.
И по-нататък, производството по избор приключва с Решение на Народното събрание за избор на председател на КФН. Цитирам: „Именно този акт подлежи на контрол за конституционосъобразност по смисъла на чл. 149, ал. 2 от Конституцията, когато той определя, че освен по конституционността на законите Конституционният съд се произнася и по искане за установяване на противоконституционност, и на другите актове на Народното събрание. На конституционен контрол подлежат актовете, решенията за избор по чл. 84, т. 8 от Конституцията и невинаги решенията от организационен и технически характер, които Народното събрание и неговите органи приемат за създаване на Процедурни правила за фазата на обсъждане и подготовка на правния акт за избор.“
Решението за избор на председател на КФН е прието съгласно Процедурни правила, чието съдържание противоречи на разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ще бъде опорочено поради допуснато нарушение на производствените правила и ще е налице основание за сезиране на Конституционния съд на Република България, с искане да се обяви неговата противоконституционност.
Уважаеми колеги, стана практика на управляващите да не спазват Конституцията, законите и сроковете. Имахме забавяне с повече от шест месеца за КЗК.
Уважаеми колеги, вече повече от две години е изтекъл мандатът на НОИ. Не знам кога предвиждате да протекат процедурите, може би около Нова година? Така че Вие сте нарушили Закона. Ние, уважаеми колеги, в момента не правим никакви кадрови коментари, никакви оценки. Ние спазваме принципите на демокрацията и приемаме, че след като имате мнозинство, Вие сте в правото си да предложите председател на КФН, но, уважаеми колеги, над нас е Конституцията на Република България и законите. БСП лява България не иска нищо повече от това стриктно да се спазва Конституцията, законите на Република България и Правилникът, който ние сме приели, а след като Вие искате да нарушите Правилника и Конституцията, ние сме категорично против. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Гечев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Народният представител Жельо Бойчев.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки опита да бъде неглижирано приемането на тези процедурни правила и да няма изказвания от мнозинството, бих искал да споделя моята гледна точка. Струва ми се, че като Народно събрание трябва да бъдем последователни в избора на такива важни регулаторни институции.
Преди няколко седмици приключихме процедурата по избор на Комисията за защита на конкуренцията. Тогава „моралните стожери“ от Реформаторския блок излизаха тук, от тази трибуна. Един път прекратихме процедурата, тъй като, видите ли, имало един кандидат и нямало време, преправихме правилата, увеличихме срока за предложения на 21 дни, което не беше лошо, дадохме възможност и неправителственият сектор да прави предложения с аргументите, че е необходимо повече прозрачност и публичност при избора на членове на такъв тип важни регулаторни органи. Това е добре. Но какво се случва в момента? В момента обратно, ние намаляваме сроковете. Но когато става въпрос за един предрешен избор, когато става въпрос за избор на наш човек, разбира се, сроковете, принципите нямат никакво значение за Вас. Затова ми се иска днес да станат ясни няколко неща.
Днес ще гласуваме правила, с които ще опорочим процедурата за избор на председателя на Комисията за финансов надзор. Днес ще гласуваме правила, с които ще стане ясно, че това е един предрешен вот за бъдещия избор за председател на Комисията за финансов надзор. Когато журналистите ми задават въпроса: Вие ще правите ли предложения, аз им казвам, че това е подигравка с Народното събрание? Как да направиш предложение, след като днес, гласувайки правилата, започват да текат пет дни, от които събота и неделя са първите два? Каквито и документи да трябва да набави кандидатът и да направиш разговори, разбирате, че просто е невъзможно да се справиш с тези срокове.
Защо според мен обаче се прави всичко това? Това е големият въпрос. Защото ПП ГЕРБ иска да избяга от своята отговорност за досегашната работа на Комисията за финансов надзор. Искам да припомня, че досегашният председател на Комисията господин Мавродиев е един от основателите, от учредителите на Политическа Партия ГЕРБ, едно от водещите лица в политическия екип на тази партия. Смачквайки дебата, смачквайки сроковете Вие се опитвате да избягате от разговора за резултата от дейността на Комисията за финансов надзор, а той е много ясен: смачкан капиталов пазар, обезличена българска финансова борса. А знаете, че капиталовият пазар е един от източниците за финансиране на бизнеса. От там това пряко пречи на стимулиране на растежа в страната. От този разговор Вие бягате в момента и показвате, че не се учите от грешките си, защото по начина, по който избрахте господин Мавродиев, по същия начин се опитвате да изберете отново Ваш човек.
По-притеснителното е, че ние торпилираме възможността Комисията за финансов надзор наистина да бъде един независим орган.
Искам да припомня, че Вашето правителство няколко пъти се опитва да сложи ръка на едни около осем милиарда лева, които се намират в пенсионно-осигурителните фондове. Е, вече ще успеете. С избора си на заместник-министърката на финансите смятайте, че ще подчините и този сектор и ще успеете да сложите ръка и на тези средства. И за това по същество става въпрос в момента с този избор.
Премахнахме възможността да направим една публична, прозрачна процедура, да дадем достатъчно време на всеки, който иска, да се запознае с кандидатите, да има възможност да зададе въпроси, да провери техните качества и в крайна сметка на направим една стъпка в посока увеличение на доверието към българското Народно събрание. Явно Вие нямате нужда от това. Вие имате нужда от регулаторни органи, от институции, които да бъдат подчинени и да бъдат управлявани по телефона чрез Вас. Не очаквайте да споделяме тази отговорност.
Надявам се този път да не чуя отново, че за досегашната работа и състояние на капиталовия пазар в България и за дейността на КФН е виновна БСП или Орешарски, защото само това може да извадите в момента. Цялата работа на тази Комисия е следствие от Вашите назначения, от Вашите кадри, които сте предлагали в момента. Искате за пет дни да изберем председател на органа, който трябва да контролира целия сектор извън банковата дейност в България. Целия сектор! Да го изберем за пет дни! В момента! Мисля, че това е срамно за българското Народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Реплики?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Удължаване на времето, за всеки случай.
Господин Бойчев, Вие направихте един добър анализ как бързат, защо бързат и как това е един от начините непрозрачно да назначим своя човек. Но може би пропуснахте в своето изказване един друг момент, който от вчера е доста актуален. Това е моментът, в който самият премиер Ви призна, че ще прави промени в правителството, а след като загуби изборите въобще, ще направи предварителни… (Силен шум и реплики от ГЕРБ: „Това не е реплика!“)
Реплика е, колеги! Имайте малко търпение.
Че ще прави предсрочни избори. Да, може би, ГЕРБ усеща, че им изтича политическото време и затова бързат. Много Ви моля, помислете дали това не сте го пропуснали в своето изказване – изтичане на политическото време на ГЕРБ и бързането да овладее важни контролни органи в държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики?
Заповядайте, господин Бойчев, да кажете това, което сте пропуснали във връзка с процедурните правила.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): За съжаление сте прав, господин Ерменков. Нормално е, падайки от власт, да има стремеж да бъдат осигурени основните кадри на управление на политическата партия. За съжаление се гледа на Комисията за финансов надзор като един пристан за изкарване на няколко години мандат, но, все пак, мисля, че водещото тук е друго. Когато трябва да анализирате действията на ГЕРБ, винаги се водете от парите. Както се казва, следвайте парите. Говорим за милиарди активи, които този регулатор има отговорност да управлява. Това е техният стремеж. И това, което със сигурност искат да постигнат, е да имат един независим надзор и регулатор, който да работи в страната, извън указанията, които ще получава от премиера и от министъра на финансите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
За следващо изказване – народният представител Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Слушах много внимателно изказванията, репликите и дупликите на колегите от опозицията. Те по своето същество формализираха изказванията си само за процедурните правила, членове, вътрешен правилник, Конституция и така нататък.
Много по-важната тема обаче е капиталовият пазар сам по себе си и това е една от причините да настояваме изборът на нов състав на Комисията по финансов надзор да се извърши по най-бързия възможен начин. Знаете, че сроковете за този избор изтекоха. Ако не приключим тази процедура до края на юли, означава, че ще продължи вероятно още няколко месеца, защото Народното събрание, за добро или зло, през август месец почива. Тоест, нашите критики – на господин Бойчев, че Комисията по финансов надзор не си върши добре работата и капиталовият пазар в България го няма, малко си противоречи с първата част на неговото изказване за това, че не трябва да се бърза.
Говорите за разлика между седем и пет дни – дали е седем, или пет дни, този избор на председател на Комисията за финансов надзор трябваше да се състои преди няколко месеца и Вие би трябвало да имате готовност за това.
Не само това, а и председателят трябва да се избере по най-бързия възможен начин, защото двамата от заместник-председателите, знаете, че също са с изтекъл мандат и това не е по вина на Народното събрание, а по вина на председателя, защото председателят на Комисията за финансов надзор предлага на Народното събрание избор на заместник-председатели. Господин Ангел Джалъзов, който отговаря за пенсионните фондове и пенсионния надзор, е с изтекъл мандат от две години, а от една година имаме изпълняващ длъжността на Инвестиционния надзор.
Ако ние успеем до края на месеца да изберем председател на Комисията за финансов надзор, в началото на септември той ще може да ни предложи заместник-председатели, които, знаете, че по закон имат самостоятелности, които са поне толкова важни, колкото председателят.
Защо трябва да се бърза? Трябва да се бърза, защото както Вие казахте, капиталовият пазар е изключително важен за развитието на икономиката, изключително важен за това ние да имаме по-висок икономически растеж, отколкото имаме в момента. Отлагайки с няколко месеца, единственото, което ще постигнем, е да забавим този процес на възстановяване на капиталовия пазар.
Защо казвам „възстановяване“ на капиталовия пазар? Ще Ви посоча само някои данни. През 2007 г. оборотът на Българската фондова борса е бил 8 млрд. 310 млн. лв., през 2015 г. оборотът е 410 млн. лв. Това е 20 пъти разлика. Двадесет пъти разлика, колеги!
През 2007 г. капитализацията на Българската фондова борса като процент от брутния вътрешен продукт е била около 50% - 51,29%. За 2015 г. тя е 10,19%, в момента е под 8%.
Защо са важни тези данни и защо ги казвам? По данни на Световната банка от 2013 г. ръстът на пазарната капитализация спрямо брутния вътрешен продукт с всеки 10-процентни пункта води до нарастване приблизително с 2500 евро на брутния вътрешен продукт на глава от населението. В момента капитализацията на Българската фондова борса, както вече казах, е под 8%, а в различните европейски държави тя е между 60 и 100%. В Щатите и Великобритания е 120% от брутния вътрешен продукт. Дори румънската борса е с капитализация почти двойно по-голяма от капитализацията на Българската фондова борса, сравнено с брутния вътрешен продукт на страната.
От друга страна, след финансовата криза през 2007 г. световните пазари се възстановиха. Те достигнаха стойности на индексите отпреди кризата. SOFIX – 2008 г., спадна с 85% от своя връх, а в момента е на цели три четвърти от върха си, тоест българският капиталов пазар не се е възстановил.
Знаете, че без капиталов пазар не можем да имаме висок икономически растеж. Знаете, че правителството прави опити да стимулира капиталовия пазар, включително с различни програми за финансиране на българските предприятия да излязат на капиталовия пазар през Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Първата схема вече стартира – 15 август е нейният краен срок, през месец октомври – ноември се надяваме да успеем с европейски средства да подкрепим Българската фондова борса, Българският депозитар и българските компании, за да наберат капитал през Борсата.
Така че темата е далече по-важна от дребните заяждания за процедурни правила, за седем дни, за пет дни, дали ще имаме време, събота или неделя са първите два дни, или не са, за да неглижираме всички тези факти и да отложим избора на председател на Комисията за финансов надзор за края на месец септември.
Парламентарната група на ГЕРБ, а се надявам и други групи в Народното събрание ще гласуват за процедурните правила, защото не виждаме проблем в тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Първа реплика – народният представител Йордан Цонев, след него народният представител Димитър Байрактаров, и трета реплика – народният представител Филип Попов.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Добрев, правя реплика, не за да оспорвам Вашата компетентност и изказването Ви, тъй като изпитвам уважение към Вас, но в интерес на истината пред колегите народни представители.
Оборотът на капиталовия пазар няма голяма връзка с регулатора, обаче чистотата на този оборот има много голяма връзка. Спазването на правилата на капиталовия пазар има много голяма връзка.
В тази връзка, господин Добрев, обръщам се и към колегите, изключителна заслуга е на този състав на Комисията за финансов надзор и на този председател усилията му да изчисти капиталовия пазар от капиталови манипулации, от злоупотреба с информация и от редица други негативни явления, които бяха станали трайна практика на българския капиталов пазар. Свидетелство за това са десетките преписки, заведени в прокуратурата по тази тема, а именно злоупотреба, ощетяване на държавата, ощетяване на миноритарни собственици и така нататък.
Така че капиталовият пазар е важен. Той трябва наистина да вдигне оборота, но това зависи от икономиката, зависи от редица други фактори. Разбира се, зависи от регулатора. Но от регулатора най-вече зависят чистотата на операциите там, спазването на правилата, а точно тук Мавродиев не е укорим и Вие всички го знаете. Причината три месеца този избор да се забави се крие и в това – в тези му усилия да изчисти пазара от пазарни манипулации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Господин Байрактаров, имате думата за втора реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега Добрев, ще доразвия това, което започна колегата Йордан Цонев, за да стане ясно на народните представители как се прави капиталов пазар, спекулации и манипулации.
Може би на малко хора е известен един факт, който цъфна през 2012 г. като сигнал на Комисията за финансов надзор до Държавна агенция „Национална сигурност“. Двата милиарда оборот, за които Вие говорите, всъщност представляват една огромна манипулация в енергийния сектор. Една фирма, уважаеми колеги, просто регистрира патент за изграждане, забележете, на ветроенергийни паркове по високите била на планините, които и до ден-днешен ги няма. Този патент беше регистриран на стойност 30 – 40 хил. лв. Изведнъж, след съмнително оценяване, този патент стана на стойност 500 млн. лв., а само два месеца по-късно започнаха да се емитират акции на Фондовата борса на стойност 2,5 млрд. лв. Ето, това е капиталът! След като беше сезирана Държавната агенция за финансов надзор изведнъж рязко спаднаха оборотите и рязко се обезцениха тези акции.
Така че примерът Ви беше крайно неудачен от тази гледна точка, защото наистина в тази посока все пак трябва да отбележим, че Комисията за финансов надзор наистина положи в този период сериозни усилия за изчистване на капиталовите пазари, за една реалност на тези обороти и най-важното – за неманипулиране на този пазар, което е изключително важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Трета реплика – народният представител Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Добрев, първо да Ви припомня, че тук става дума за Вашия председател в крайна сметка. Вие сте имали цялото време, което Ви е било осигурено, съгласно Конституцията, съгласно законите и Правилника на Народното събрание, да стартирате тази процедура. Сега имало ваканция, да не формализираме?! Изобщо, оттук, от тази трибуна да се говори за формализиране, за Конституция и Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, който има силата на закон в едно изречение, е абсурдно. Именно затова е тази Конституция, затова е този Правилник, за да се формализира. Затова са дадени тези срокове и ако Народното събрание не спазва Конституцията и собствените си правила, какво искаме за останалите институции в държавата, които следва да пазят и бранят именно Конституцията и законите на страната?
Да, има ваканция, предстои ваканция, а защо не стартирахте процедурата по-рано? Ние не оспорваме това Ваше право! Имате го – както се казва, във Вас е ножът, във Вас е хлябът в момента, да сте го стартирали. Моля Ви, недейте да използвате думата „формализиране“. Формализиране не е равно на закон, но законът го изисква и ние трябва да го спазваме. Нищо повече, нищо по-малко! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Господин Добрев, заповядайте за дуплика.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Цонев, ще Ви кажа каква е връзката между оборота и Комисията за финансов надзор. Тя е пряка и може да се опише само с една дума – доверие! Ще Ви дам пример дали е имало доверие, или не го е имало.
2007 – 2008 г., вярно, преди кризата, има нови емисии на борсата: 2007 г. – 39; 2008 г. – 41. През 2015 г. емисиите са три, 2014 г. емисиите са две. Това е заради липсата на доверие в Комисията по финансов надзор!
Не оспорвам качествата на господин Стоян Мавродиев, не съм го критикувал в неговата работа, не го правя и в момента. Прав сте, че една от най-важните задачи на регулатора е да следи за пазарни манипулации в страната, така че не разбирайте това като критика.
Не зная и защо се опитвате да защитавате господин Мавродиев, при положение че никой не спира която и да е от групите в следващите пет дни, след като приемем предложенията, ако харесва господин Стоян Мавродиев, да го предложи. Той отново може да бъде предложен за председател на Комисията, така че не ме разбирайте грешно. Тук говорим за проблеми в капиталовия пазар, които трябва да се опитаме да решим!
По отношение на репликата на господин Байрактаров за въпросния патент за 2 млрд. лв., доколкото си спомням, казусът беше от 2010 г. Няма такъв оборот от 2 млрд. лв., господин Байрактаров, защото за цялата 2010 г. оборотът е 680 милиона. Няма как оборотът за цяла година да е 680 милиона, а от тях 2 милиарда да са само с една емисия. Имаше опит за регистрация на патент на завишени цени и Комисията за финансов надзор си свърши работата.
По отношение репликата на господин Филипов. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Филип Попов, извинявам се, ще Ви купя риза. (Смях, оживление.) По отношение на Вашата реплика, от една страна, Вие не сте съгласни с правилата, от друга страна, не харесвате и господин Мавродиев. Получава се ситуация, в която хем искате смяна, хем не искате смяната сега. Това е по темата за формализирането.
А иначе, подкрепям Ви в това, че трябва да се спазват правилата на Народното събрание и най-вече Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Дебатът отиде за капиталови пазари, за пенсионни фондове, за застрахователи. Предлагам да се върнем на темата днес, а тя е много простичка – приемане на Правила за избор на председател на Комисията за финансов надзор.
Мандатът на сегашния председател на Комисията за финансов надзор е изтекъл на 18 юни 2016 г. Народното събрание по Закон трябваше да избере нов председател на Комисията до 18 май.
И сега, когато това се случва, много странно – всички са против – поне тези, които се изказаха до момента. Задавам си въпроса защо са против тези Правила. Правилата са такива, каквито са били правилата за всички други регулаторни органи, които ние тук, в това Народно събрание, сме избирали.
Защо е тази яростна съпротива срещу Правилата?! Ами, ясно е, че съпротивата не е срещу тях, а явно е срещу това, че започва процедура, която може да доведе до смяна. Аз не виждам друга причина.
За мен е много чудно преждеговорившите от лявата страна да казват, че видите ли, сроковете, предложени в процедурата, няма да им бъдат достатъчни, за да могат да предложат свой кандидат или да се запознаят с качествата на предложените кандидати.
Не искам да Ви напомням как в тази зала за една сутрин избрахте шеф на ДАНС! С какви правила и за колко време избрахте шефа на Националната здравноосигурителна каса! (Единични ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ГЕРБ.) Той разплаща и отговаря за над 3,5 млрд. лв., а тук говорите, видите ли, че не можете да работите събота и неделя, още повече, понеделник и вторник. Може би профсъюзите забраняват?! (Смях, оживление.)
Нека обаче да се върнем на Правилата. Правилата са абсолютно законни. Ако Народното събрание ги приеме с решение, така, както е, те стават равни на закон. Това означава, че всякакви опити тези Правила да бъдат изкарани противоконституционни просто са опит тук да ни се обясни една необяснима позиция на лявата половина, че са против въобще да спазим Закона и да изберем председател на КФН. Аз няма да коментирам изказването в тази посока.
Колеги, моля Ви – всички Вас, които все пак искате днес Народното събрание да не даде сигнал: „Не ме интересува Закона. Няма да избираме председател, независимо че неговият мандат е изтекъл, независимо че два мандата на ресорните заместник-председатели на Комисията са изтекли. Ние решаваме против Закона, ние решаваме против Правилата!“, надявам се, че днес няма да дадем такъв сигнал! Затова Ви моля: гласувайте „за“ Правилата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Първа реплика – народният представител Петър Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, може би допуснахте неволна грешка на езика, като казахте, че това са процедурни правила за смяна? Те са Процедурни правила за избор, което личи и от заглавието им. Правилата за смяна бяха, когато преди шест години сменихте Закона, да ме смените мен. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Бойчев заповядайте за втора реплика.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Стоянова! Правя реплика, защото нас именно Законът ни интересува и държим да бъде спазван. Вие, като председател на Комисията по бюджет и финанси в българското Народно събрание, имате пряка отговорност да спазите сроковете в Закона! Отговорността тази процедура да се провежда сега, отговорността тази процедура да бъде смачкана по най-неугледния начин, е изцяло Ваша като председател на Финансовата комисия.
Аз обаче излязох за нещо друго. Госпожо Стоянова, все пак бих искал да чуя Вашата оценка за досегашната работа на Комисията за финансов надзор и на нейния председател господин Мавродиев, на Вашия съратник!
Не „ние искаме да си остане на поста“, а напротив, искахме Законът да бъде спазен и да има смяна в Комисията за финансов надзор.
Държа обаче да чуя Вашата оценка за Вашия досегашен съратник господин Мавродиев, за постиженията, които имаше в рамките на тези шест години в Комисията за финансов надзор!
Моите опасения са, че не се учите от грешките си: така, както избрахте господин Мавродиев и виждате резултата, предлагате подобна процедура, искате да смачкаме този дебат, искате да избягаме от разговора за начина на работа на Комисията за финансов надзор и да ни предложите поредното Ваше протеже в нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли трета реплика? Няма.
Госпожо Стоянова, заповядайте за дуплика.
Моля Ви дупликата да е в рамките на процедурата, а не да отговаряте на имагинерни въпроси.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Аз ще отговоря на въпросите, които ми зададе господин Бойчев.
Първо, трябва да кажа, че наистина като председател на Комисията имам вина за това, че досега тази процедура не е стартирана. Но затова настоявам днес да си свършим работа и ако сме в закъснение да не сме в закъснение година, две, както сме в закъснение с избора на заместник-председателите на Комисията за финансов надзор.
Второ, господин Бойчев, Вие или Ваши съпартийци от тази трибуна нееднократно сте призовавали за това. И за мен е учудващо, че когато се предлагат правилата за стартиране на процедурата за избор на председател, Вие сте „против“.
Колкото до оценката за работата на Комисията за финансов надзор, не за нейния председател, а за Комисията, защото, ако Вие имате познания в това какво пише в Закона за КФН, знаете, че всъщност заместник-председателите имат ресори, в които те са абсолютно компетентни. Абсолютно. И председателят на Комисията няма компетентност в тези ресори. Неговата роля е по-скоро организационна, неговата роля е по-скоро координираща и Вие много добре го знаете. Така че не манипулирайте Народното събрание.
Ако говорим за оценка на работата на Комисията, тя се дава тогава, когато се дава отчетът за работата на съответния орган тук, в това Народно събрание, както се гледат отчетите на други органи. Така че в процедурата за приемане на Процедурните правила дебат за оценка за отчета на работата на КФН няма как да се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Други изказвания? Няма.
Има още едно изказване – народният представител Мартин Димитров. (Оживление.)
Моля Ви, наистина реагирайте по-бързо на въпрос дали има други изказвания.
Имате думата, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, за съжаление България започва да става популярна с това, че има редица регулатори с изтекъл мандат и това вече не прави впечатление. Даже журналисти като разговаряха с мен през тази седмица ми казаха: „Добре де, то само с един месец е изтекъл мандатът на Мавродиев, какъв е проблемът?“ Проблемът е много сериозен. Проблемът е, че изтичат мандати, не се избират навреме нови регулаторни органи и това се превърна в практика в България. Именно по тази причина, за да не стигнем дотук, колеги от Реформаторския блок преди повече от месец внесохме предложение към Бюджетната комисия за избор на нов председател на Комисията за финансов надзор. И ако ни бяхте послушали преди месец, нямаше да стигнем дотук. Щеше да има време, щеше да има нова процедура, щеше да има дълъг срок за номинации, всичко щеше да се направи по правилата.
Реалността е следната. В момента в тази зала има много хора, те взеха и думата и се знаят кои са, които искат този изтекъл мандат да продължи. И хората с изтекъл мандат да продължат да си бъдат в Комисията за финансов надзор, да продължат да работят, да не бъдат сменяни. Това е целта. Те, разбира се, не могат да го кажат по този начин и не го казват по този начин, но всъщност това е тяхната цел – искат председателят на КФН с изтекъл мандат да си стои там, ако може до края на годината, а защо не и след това. Това е, което искат хората от БСП и ДПС да кажа, за да е ясно. (Реплики от БСП ЛБ и ДПС.)
А това, което трябва да направим, въпреки закъснението, въпреки ясната грешка на колегите от ГЕРБ, които не видяха, не чуха и не се вслушаха в нашето предложение, въпреки това редното, правилното е да постъпим, както трябва, а именно: да подкрепим процедурата по избор и да има нов легитимен състав на КФН, най-малкото защото стрес тестовете, оценката на активите трябва да се прави от легитимно ръководство.
И, господин Председател, все пак от мое име и от името на колегите от Реформаторския блок, предлагам в Правилата да включим един текст, какъвто имаше в Правилата за избор на КЗК, и неправителствени организации да могат да предлагат номинации. Нека да го има като възможност. Това е част от демократичния избор. Нека да има и такива предложения. Те, разбира се, да бъдат внасяни от депутати в крайна сметка. Нека да го има като възможност, за да може да има повече конкуренция и възможност да бъдат избрани по-качествени кандидатури. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Няма никаква забрана това да бъде направено от народни представители.
Заповядайте за реплика, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Мартин Димитров, правите нееднократно предложения и тези правила, които всеки път променяме, обрастват с все повече и повече Ваши предложения. Само че сегашното предложение е абсолютно безсмислено.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ, от място): Защо?
МЕНДА СТОЯНОВА: Защото единствено и само народни представители и парламентарни групи могат да правят предложения и номинации, които да влязат и да бъдат изслушвани. А това, че неправителствените организации имат правото да правят подобни предложения пред народните представители – това не е нужно да се записва в правила. Това е нормалното взаимоотношение. И аз трябва да Ви кажа примерно, че в нашата Комисия, а и при мен лично има три такива предложения от неправителствени организации. Може би по Вашата логика, тъй като няма член в Правилата, аз трябва да ги хвърля в коша и въобще да не информирам народните представители от Парламентарната група за тези предложения и те да бъдат обсъдени?
Аз мисля, че трябва да престанете с това да предлагате неща, които са абсолютно безсмислени с цел от тази трибуна да кажете какъв голям борец за прозрачност сте. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика – народният представител Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Димитров, щях да отмина думите Ви без реплика, ако не засягаха Движението за права и свободи. За пореден път Ви моля от тази трибуна Вие там, от дясната част на залата, да не се изказвате от името на Движението за права и свободи – какво мисли Движението за права и свободи, какво иска да каже и какво прави. Защото ние го правим много ясно, много прозрачно и много точно.
В изказването си Ви информирах за нашето решение и за неговите мотиви. И там беше казано, че ние сме за спазване на процедурите, че процедурата трябваше да бъде отворена още преди три месеца, че щяхме да участваме и ще участваме в избор на ново ръководство, че е правилно да бъде сменено това ръководство, защото му е изтекъл мандатът или да бъде преизбрано. Но да вменявате на Движението за права и свободи думи, които ние не сме казали, е некоректно. Защото това означава, ако трябва да вляза във Вашия тон, да подчертая изключително силния Ви интерес към регулаторите от началото на този мандат. Не, разбира се, с цел да подобрите работата им, а с цел да направите така, че един икономически кръг, около който гравитирате, да получи удобни за бизнеса си регулатори. Понеже ме дърпате за езика – ето, казвам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Трета реплика – народният представител Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Димитров, с интерес очаквах Вашето изказване. Вие бяхте най-големият радетел да имаме повече време, повече прозрачност в процедурата за КЗК. Сега, в момента, на Вас Ви се предлага точно обратното и ми е много интересно Вие как ще гласувате.
Искам да Ви кажа, че за Българската социалистическа партия няма никакво значение дали председателят на тази Комисия ще се казва Стоян Мавродиев, или дали след това ще бъде съответният заместник-министър на финансите, защото те ще получават нареждането си от едно и също място. Така че не ни слагайте нас в тази група, която пази еди-кой си в този регулатор.
Но отсега мога да Ви кажа, господин Димитров, че Вие и Вашата група много усилено ще подкрепите предложението на ГЕРБ за председател на Комисията за финансов надзор и това ще бъде една много странна метаморфоза на всичките претенции, които сте имали тук, от тази трибуна, когато е ставало въпрос за тези процедури. Защото не става въпрос да бъдат избрани истински и независими регулатори, става въпрос кой ще ги контролира и кой ще им дава нареждания за тях, а Вие в момента сте се пакетирали с ГЕРБ в тази игра. Носете си тази отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Госпожо Стоянова, от трибуната трябваше да признаете своята грешка, а не да влизате в безпринципна атака.
Преди повече от месец Ви предложихме тази процедура да започне. Защо не го направихте? Внесохме предложение процедурата да започне преди повече от месец, за да има време, за да има конкуренция, за да има прозрачност!
И вместо да кажете: „Ние от ГЕРБ сгрешихме, проспахме го този месец, не можахме да се договорим“ или „Имахме спорове вътре“, трябваше да си признаете, Вие търсите вина в Реформаторския блок. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не беше честно.
По отношение на номинациите от граждански организации – госпожо Стоянова, сигурен съм, че Вие сте чели Изборния кодекс. Там защо пише – по отношение на ЦИК, че неправителствени организации могат да предлагат? (Реплики от ГЕРБ.) Защо го пише това? Защо написахме това и по отношение на правилата за КЗК? Написахме го, защото е важно, когато депутатът внася конкретното предложение, да каже кой му го е направил, коя неправителствена организация е била инициатор, а той е формалният вносител! Така е по-честно и по-прозрачно.
Когато Вие, госпожо Стоянова, дойдете тук или внесете предложение по отношение на КФН, но не кажете коя неправителствена организация е основният инициатор, самата процедура е много по-непрозрачна и нечестна. Ако не разбирате разликата между двете, няма как да бъда по-ясен.
Освен това, неправителственият сектор трябва да бъде поканен. Трябва да е ясно, че искаме да има техни номинации, те да бъдат активни и да предлагат свои представители.
Затова държа на своето предложение, господин Председател, и смятам, че в тази зала има хора, които разбират значението и смисъла на такова предложение.
Колкото до колегите от БСП и ДПС, зад многото думи и зад многото празни приказки се крие следното – че те искат регулатор с изтекъл мандат, да продължи да работи в условията на изтекъл мандат, докато минат стрес тестовете! Това е болката и желанието на БСП и ДПС. Нищо повече, нищо по-малко. Думите са много, изявленията са много, но смисълът е само един.
Разберете, няма друга страна в Европейския съюз, в която толкова често да се случва да изтичат мандатите на регулаторите и парламентът или други отговорни органи да не правят процедури и да не избират нови. Това е ужасяваща, вредна практика и трябва да бъде прекратена! Почти няма регулатор или контролен орган, който да бъде преизбран навреме, почти не се случва!
Госпожо Стоянова, именно за да не стигнете до днешния ден, за да не изпаднете в това положение, ние, колегите от Реформаторския блок, преди повече от месец внесохме предложение за старт на процедурата за избор на председател на КФН, за да започне тогава, когато му е времето, за да спазим правилата, но не ни послушахте! (Реплики от ДПС: „Времето!“.) Всяка грешка има цена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Къде предлагате да се разположи Вашето предложение? (Уточнения между председателя Димитър Главчев и народния представител Мартин Димитров.)
Следващото изказване е на народния представител Радан Кънев. (Оживление. Шум и реплики.)
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Чух забележката и ще й отговоря.
Първият въпрос е: защо бързаме изведнъж с избора на нов председател и съответно нов състав на Комисията за финансов надзор? Защото много дълго време не бързахме. И е много прав колегата Димитров, като казва, че отдавна има предложение. Бих припомнил, че много пό отдавна има предложения за промяна в този регулатор.
Бързаме по една много проста причина – защото дойде писмо от Европейската комисия, което казва това, което всички ние знаем! Само че по традиция в България трябва да дойде писмо от Европейската комисия, за да се сетим какво знаем за българското държавно управление. Чакаме доклад от Европа да ни каже, че ни е корумпирано правосъдието, при положение че всеки български гражданин го казва и всеки в тази зала го знае, често пъти от личен горчив опит – тук половината сме практикуващи юристи в някакъв период от живота си.
Бърза се по една-единствена причина, че Еврокомисията няма да признае стрес тестове, извършени от проваленото и нефункциониращо ръководство на КФН! Тази Комисия от две години не работи и всички в тази зала го знаем. Неслучайно сме предлагали законодателно да се реши този проблем, защото тя има, освен персонални, и структурни проблеми и те ще се проявят отново.
В момента се бърза, защото е ясно, че провеждането на стрес тестове от този състав на Комисията за финансов надзор е катастрофа, те няма да бъдат признати от Европа, няма да внесат доверие в българската финансова общност и в международната инвестиционна общност! Всички знаем, че Мавродиев не работи от години, че няма екип, че няма заместник-председатели! Това на всички е абсолютно ясно.
Въпросът е: защо стана така, защо стана по този начин? Защото, колеги, Мавродиев го избрахте по този начин, по който днес предлагате! Никой не разбра кога, никой не разбра какво и никой не разбра Мавродиев! (Реплика от залата: „Говори за себе си!“.)
Не искам да цитирам името на член на най-голямата партия в България, който ми каза: „Този го избрахме, за да го разкараме от парламентарната група, защото му нямахме доверие (реплика от ГЕРБ: „Я не говори глупости!“), което показва пълно непознаване на ролята и функциите на Комисията за финансов надзор, на важността на тази институция, на този регулатор за управлението на държавата.
Така че кошмарът с управлението на Мавродиев в тази Комисия и кризата, пред която сме изправени сега и заради която се бърза, се дължи на предишно подобно бързане и на предишно подобно недоглеждане.
Подкрепям предложението на господин Мартин Димитров за редакция, макар то да е много малка част от решението на проблема.
На колегите от ДПС, понеже първо помолиха да не говорим от тяхно име, а после говориха от наше име – много некоректно, искам да кажа, че днес заради писмото на Европейската комисия и заради очевидната нужда легитимен състав на КФН да извърши стрес тестовете, ако бъде прието редакционното ни предложение, направено от Мартин Димитров, ще подкрепим тази процедура.
Но в рамките на процедурата забравете да гласуваме за председател на КФН. Който си го е надробил, той ще си го сърба! Не ни приписвайте как ще гласуваме ние и кой ни бил казал как да гласуваме – глупости са това!
И към колегите от БСП – точно по същата причина няма да успеете да изчистите петното от жалката договорка, която направихте за КЗК в интерес на „Лукойл“. Няма да Ви дадем тази възможност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Първа реплика – народният представител Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, почитаеми господин Кънев!
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Почитаеми?! (Смее се.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Почитаеми господин Кънев! Да, към Вас е репликата ми. Ние от Движението за права и свободи сме съгласни и го казахме, че изборът на регулатор трябваше да стартира в законния срок – по-рано. И щяхме да го подкрепим – казвали сме го неведнъж. Избран в срок, легитимно избран орган прави по-добре стрес тестовете. Не ни разбирайте грешно.
Но ако бяхте тук в началото, когато се изказвах, щяхте да чуете…
Впрочем аз Ви благодаря, защото казахте, че е заради писмото – сега стана ясно откъде идва това писмо.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Кой на кого е звънял!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: В изказването си Ви казах – в писмото се съдържат два аргумента, и двата са несъстоятелни! Двата аргумента са непрозрачност във вземането на решения, а в стилинг комитета присъстват същите представители на същите тези органи, които са се подписали, и има протокол за всяко решение – значи има прозрачност!
Второто е, че бил забавен процесът. Но тези същите хора са го забавили, които сега протестират!
Тоест писмото не може да бъде основание за забързване на процедурата – за пет дни да я правим. Съгласни сме, че трябва да има избор.
Дайте да направим избора в законоустановените срокове, дайте, ако трябва, да го направим и по средата на стрес тестовете, но не ни размахвайте едно писмо на Еврокомисията като бухалка, защото още повече засилвате съмненията ни, че тази бухалка е изваяна в един икономически кръг, с неговите връзки в Брюксел и с неговите връзки в дясната част на залата, където стоите Вие! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И Вие, и господин Димитров ни потвърждавате тези подозрения – не го правете поне!
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Те са на ведомост там!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Имате думата, уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колега Кънев, нека все пак да информираме Народното събрание за нещо изключително важно, а то е – и Вие отлично знаете, че стрес тестове на пенсионни фондове се правят за първи път в Европейския съюз. Нали така? Така че Европейската комисия няма как да ми праща писмо как да правим тестове, които нито една страна членка от 28-те, не е правила. Това е важна информация. (Шум и реплики.)
Имате много поздрави! Влезте в интернет и си проверете! Първите текстове ще бъдат направени в България.
Ако Народното събрание е забавило този избор и сега ще прави нов избор, означава осуетяването на стрес тестовете. Освен това стрес тестовете на фондовете не се правят от Комисията за финансов надзор (КФН) – да, тя носи отговорност за тяхната организация, а се правят от други институции. Всички ние искаме да знаем каква е истината за пенсионните фондове. Даже и управляващите да завършат процедурата по присвояването на едни 7 - 8 млрд. лв., ние сме в правото си и сме задължени като народни представители да знаем какво става там.
Следователно от БСП лява България смятаме, че тази инициатива за проверка на пенсионните фондове е правилна и настояваме да бъде проведена, нищо че е пионерна в Европейския съюз. Абсолютно безсмислен е, колеги, тук спорът, кой кога е предложил, тъй като, господин Кънев, Бюджетна комисия – ето тук е и председателката госпожа Стоянова, повече от преди два месеца сме протоколирали същото предложение, не защото сме по-умни от другите колеги, а защото искаме да се спазват процедурите. Крайно време е парламентът да започне да спазва тези процедури.
Завършвам.
Добре е да се направят стрес тестове. Никой преди България не е правил тези стрес тестове, което е добре.
В заключение – прав сте, че трябва да се съобразяваме с мнения на нашите партньори в Европейския съюз, но не съм съгласен да използваме писма от когото и да било до една суверенна държава, за да се оправдаваме, че ние не сме си свършили работата тук в България. Нали така? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Гечев.
Трета реплика – народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, само допреди няколко дни през всички постоянни парламентарни комисии премина и беше приет един изключително важен доклад – Докладът за националната сигурност. Интересно е колко от Вас са го прочели този доклад, но аз ще акцентирам, за да обърна внимание на бойкото комсомолско слово на колегата Димитров и на колегата Кънев.
Страница 13: „НПО организации прокарват чужди интереси и застрашават националната сигурност“. Дословно това е написано, по памет го цитирам, на стр. 13 в този доклад.
Всъщност питам Ви, уважаеми колеги, Вие чий интерес искате да прокарате и кои НПО-та, като има един друг интересен анализ, който казва, че едни и същи НПО-та са навсякъде, едни и същи НПО-та организират някакви странни протести, защитавайки чужди интереси, и опитвайки да формират вътрешнополитическо мнение в държавата?
РЕПЛИКА: С едни и същи пари.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Няма как… А вероятно и с едни и същи пари. Това е другият въпрос – откъде идва финансирането към тези така наречени „НПО-та“? Няма да отварям скобата, че едни други НПО-та, именувайки се „Еколози“, са се превърнали в чисти рекетьори и рекетират както държавата, така и бизнеса, и едва ли не ние трябва да се съобразяваме тук с мненията на тези…
Припомням Ви, че има Закон за нормативните актове, в който Закон всеки български гражданин има право на такава инициатива и предложение. Бъдете по-внимателни, когато се правите на правозащитници на граждански права. И да припомня, както казах в предишната си реплика, че не НПО-та, а Комисията за финансов надзор през 2012 г. изчисти манипулациите от финансовия пазар, сезирайки Държавна агенция „Национална сигурност“. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Други изказвания? Няма. (Шум и реплики.)
Закривам разискванията. (Силен шум и реплики.)
В реплика беше това. Няма никакво лично обяснение.
Моля Ви за ред в залата! Няма лично обяснение на реплика. (Силен шум и реплики.)
РАДАН КЪНЕВ (РБ): За дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За дуплика, извинявайте, господин Кънев. Заповядайте.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Напълно разбираемо е да пропуснете да ми дадете думата за дуплика, поради липсата на каквото и да е политическо съдържание в репликите, които бяха отправени към мен. (Шум и реплики.) Така че, ако не беше този пропуск, нямаше и да я взема, защото не мога да коментирам тези от типа на това, че благодарение на мен от Европейската комисия е пристигнало писмо до българската държава. Не е такъв случаят за голямо съжаление.
РЕПЛИКА: На шефа Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от място.
РАДАН КЪНЕВ: Много, много, много далече от политическия ни ресурс е подобно нещо. По същия начин, по-скоро трябва да се съглася с господин Гечев, че не трябва писма от Европейската комисия да диктуват управленски решения на суверенни български органи. Само че господин Гечев с репликата си опроверга господин Цонев, който каза, че писмото няма основание. Проблемът е, че писмото има основание, че хората в България, които носят отговорност за властта, знаят че има основание и по тази причина работата, която не свършиха навреме, сега бързат да свършат в последния момент.
Въпросът не е откъде идва писмото – ясно е, че идва от Европейската комисия, ясно е, че не българи диктуват на Европейската комисия какво да пише, ясно е, че писмото е твърде сериозно и по тази причина в българския парламент управляващите са принудени да подкрепят.
Последно – към господин Байрактаров.
Господин Байрактаров, България е свободна държава. В нея всеки има свобода на сдружаванията. В Конституцията го пише. Всеки при изпълнение на определени условия може да направи и неправителствена организация, може да направи и политическа партия и оттам нататък трябва да спазва законите на държавата.
Нямам никакво съмнение, че в България има и неправителствени организации, и политически партии, и регистрирани вероизповедания, които много често обслужват чужд национален интерес. И то може би значително повече от един чужд национален интерес, но това не може да бъде аргумент срещу неправителствения сектор или срещу политическите партии, които, бих казал, са по-продажни в български условия. Не може да бъде аргумент, защото България има външно разузнаване и контраразузнаване, България има разследваща полиция и прокуратура. Не може провалът на институциите, които се грижат за българската сигурност, да се превръща в аргумент срещу свободата на сдружаване. Това е важен политически въпрос! Благодаря Ви.
РЕПЛИКИ: Изтече времето.
РАДАН КЪНЕВ: Изтече времето, да. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
След справка се оказа, че народният представител Радан Кънев е споменал името на Мартин Димитров.
Имате думата за лично обяснение, но само в обхвата на засегнатост от Радан Кънев. Ако излезете от този обхват, ще Ви отнема думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Кънев, всяко обобщаване на всички неправителствени организации под един кюп, е лош сигнал, който се дава от Народното събрание.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Това не беше засегнато. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това казал ли го е народният представител?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Обръщам се и към Вас, господин Председател, моля да прекъсвате депутатите, които казват и поставят под един кюп всички неправителствени организации и казват, че те служат на външни интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за лично обяснение към Радан Кънев.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Обръщам се към Вас да прекъсвате, защото това е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е друга процедура. (Шум и реплики.) Това е друга процедура!
МАРТИН ДИМИТРОВ: …много лош сигнал, който се дава от страна на Народното събрание. Това искам да кажа – единствено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, благодаря Ви.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да уважаваме неправителствените организации, в които има от най-добрите до най-лошите хора. Тоест трябва да дадем такава възможност, хората които желаят да участват, да могат да участват.
Между другото – това е хубав тест за парламента. Хайде да видим днес как българският парламент ще оцени възможността неправителствени организации да предлагат номинации.
Хубав тест!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Мартин Димитров, което гласи следното:
„I. 1. Предложение за кандидат за председател на Комисията за финансов надзор се прави от народни представители или от парламентарни групи.
Неправителствени организации могат да правят“ – това е всъщност предложението – „номинации чрез народен представител или парламентарна група. Когато е налице това, народният представител или парламентарната група го оповестява.“
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Не, не! Това не го приемаме! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 40, против 30, въздържали се 107.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, така както Ви беше представен в доклада от председателя на Бюджетната комисия – народния представител Менда Стоянова, ведно с приложения № 1, 2 и 3 към същия Проект.
Гласуваме Проекта за решение.
Гласували 175 народни представители: за 108, против 39, въздържали се 28.
Проектът за решение е приет.
Изчерпахме времето за законодателна дейност за днес.
Обявявам почивка.
От 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги,
продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 8 юли 2016 г. до 14 юли 2016 г.
Постъпило е питане от народния представител Румен Гечев към Даниел Митов – министър на външните работи, относно отношенията с Република Куба. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 юли 2016 г.
Постъпило е питане от народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов към Петър Москов – министър на здравеопазването, относно проблеми при приложение на Наредба № 1 от 21 януари 2015 г. на Министерството на здравеопазването за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 юли 2016 г.
Постъпило е питане от народния представител Слави Бинев към Божидар Лукарски – министър на икономиката, относно политиката за привличане на преки чуждестранни инвестиции в Република България след Брекзит. Следва да се отговори в пленарното заседание на 22 юли 2016 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- министъра на културата Вежди Рашидов на два въпроса от народния представител Настимир Ананиев;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Даниела Панайотова;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народните представители Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов;
- министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Петър Славов, Методи Андреев и Мартин Димитров;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Кирил Добрев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Димитър Танев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Димитър Танев;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народния представител Димитър Танев;
- министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Димитър Танев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Делян Добрев и Мартин Димитров;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народните представители Ахмед Ахмедов и Хасан Адемов;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- министъра на културата на въпрос от народния представител Георги Кадиев.
Продължаваме с предвидените въпроси за днешния парламентарен контрол.
Първа ще отговоря Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката. Тя ще отговори на въпрос от народните представители Кристиан Вигенин и Стоян Мирчев относно структурни промени във връзка с влизането в сила на Закона за училищното и предучилищното възпитание.
Заповядайте, господин Мирчев, да развиете въпроса си.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема министър Кунева, уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Госпожо Министър, както знаете, с Вас имаме различие относно новия Закон за предучилищното и училищното образование. Аз осъзнавам, че вината за този Закон не е Ваша, тъй като е внесен от парламентарна група, а не от Министерството на образованието, но Вие тогава не бяхте и министър на образованието. Няколко пъти съм изказвал мнението, че Вие сте човекът, който може да се справи с част от негативите, които поражда този Закон.
В случая ще говоря за конкретен пример от Благоевград. С колегата Вигенин искаме да Ви обърнем внимание, защото става въпрос за съдбите на трудещи се хора, които остават в безтегловно състояние. Точно Вие и институцията, която представлявате, сте човекът, който може да помогне в конкретната ситуация.
Със свое решение Общинският съвет на община Благоевград взе решение да закрие Центъра по изкуства и Младежкия дом, както бе обявено, и за предстоящото им сливане с Обединен детски комплекс в ново звено – Център за личностно развитие. Това преструктуриране е заложено в новия Закон за предучилищното и училищното образование. Като оставим настрана целесъобразността на това преструктуриране, за нас буди недоумение фактът, че двете звена се закриват. Хората са изпратени на борсата и са в неведение за бъдещето си. Не е ясно кой ще носи отговорността на материалната база. И всичко това – два месеца преди Законът да е влязъл в сила и да е определена структурата на новото звено! Тоест хората и материалната база остават да висят във въздуха.
В тази връзка бихме желали да Ви попитаме: имате ли намерение спешно да изпратите инструкции, с които да се разяснят необходимите стъпки и да се предотвратят подобни недвусмислени действия от страна на местната власт? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Мирчев.
Уважаема госпожо Кунева, заповядайте за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Мирчев и господин Вигенин, които сте задали въпроса за закриване, както Вие сте казали, на Центъра по изкуствата и Младежкия дом в Благоевград!
Първо, искам да подчертая, че ние сме на разположение да правим всякакви изяснявания както спрямо местната власт, така и за всеки, който се интересува от приложението на новия закон, разбира се.
Все пак нека да дадем няколко много важни отправни точки, когато изясняваме каква е ролята на институциите. По сега действащия Закон за народната просвета съществуват така наречените „общински обслужващи звена“. Те са общо пет вида, като два от тях са извънучилищни педагогически учреждения и звена за организиран отдих и спорт.
След влизане на новия закон, който – да, много пъти сте ме уверявали, че не харесвате, продължават да осъществяват дейността си като центрове за подкрепа на личностно развитие.
Обединеният детски комплекс в Благоевград е извънучилищно педагогическо учреждение, тоест той е вид общинско обслужващо звено в системата на народната просвета. Това означава, че по силата на Закона за предучилищното и училищното образование ще продължи да осъществява дейността си и като Център за подкрепа на личностното развитие. По този начин съдбата му се изяснява, нали така?
Центърът по изкуствата, за който Вие говорите, и Младежкият дом също са звена към община Благоевград, само че те не са в системата на народната просвета и Министерството на образованието и науката няма правомощия спрямо тях. Давам и двете правни основания за тяхното съществуване, преобразуване и така нататък, за да може да направим разликата между едното и другото. Повтарям, Центърът по изкуствата и Младежкият дом са звена, само че към община Благоевград и не са в системата на народната просвета, и МОН няма правомощие спрямо тях.
Искам да направя и следното уточнение: по сега действащия закон общинските обслужващи звена в системата на народната просвета се закриват със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на общинския съвет. От трите институции, които споменахте, само една от тях е в системата на народната просвета – Обединеният детски комплекс. Не съм издала заповед за нейното закриване – това е важно! Нито съм получила предложение от общинския съвет, което също е важно. Тя продължава и ще продължи да функционира, като дори има право да запази наименованието си „Обединен детски комплекс“ – Благоевград, и след влизане в сила на новия закон, когато ще стане Център за подкрепа на личностното развитие.
Това, което мога да направя в рамките на моите правомощия, господин Мирчев, господин Вигенин, за запазването на тази институция, аз съм го направила. Смятам, че с помощта и на общинския съвет това състояние ще продължи. Това мога да кажа като министър на образованието и науката.
По другия въпрос, за който Вие ме питате, просто не е в моите правомощия. Мога обаче да изяснявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Кунева.
Правото на реплика – заповядайте, уважаеми господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, благодаря за предоставената информация.
Всъщност идеята на този въпрос беше не да критикуваме Вас за извършени или неизвършени действия, а да дадем публичност на проблем, който вероятно възниква или ще възникне и в други общини, които, използвайки случая и възможността от влизането в сила от 1 август на Закона за предучилищното и училищното образование да извършат преструктуриране на звена, които както правилно отбелязахте – в случая Центърът по изкуства и Младежкият дом, са изцяло на общинско подчинение, разпореждане и финансиране, обяснявайки тези преструктурирания с възможността тези дейности да станат част от бъдещия Център за подкрепа на личностното развитие.
Въпросът е, че закриването на тези две звена на практика се извършва близо два месеца преди влизането на Закона в сила. Хората, работещи там, на практика вече са на борсата. Макар да имаме уверенията на общинското ръководство, че всеки един от тях ще получи ново работно място в новото звено – Обединения детски комплекс, който ще бъде Център за подкрепа на личностно развитие, считаме, че такъв тип действия са най-малкото несъобразени с реалностите. Би следвало, когато се закриват звена, да се прилага директно и новата структура, така че тези хора – близо 30, да не остават в безтегловност.
Като даваме публичност за тези действия на община Благоевград, надяваме се чрез Вашите възможности, включително и чрез отговора, който дадохте днес, да стане ясно, че подобни действия са неприемливи, че не е редно със закона да се обясняват подобни действия на общинско равнище и, че всички бъдещи действия по този въпрос трябва да отчетат необходимостта хората, които в момента са на работа, да могат да продължат своята дейност по съответните функции, които са имали досега в новите звена, които предвижда законът.
Още веднъж благодаря за отговора и се надявам Вашият отговор и коментарът, който беше направен, да послужи като допълнителна информация и за община Благоевград, и за тези, които имат намерение да извършват подобни действия оттук нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Правото на дуплика – госпожо Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Председател, господа народни представители, господин Вигенин, господин Мирчев! Искам все пак да дам много ясен знак, че не може да отговарям за неща, които не са в моята компетентност. Фактът, че Вие използвате като повод въпрос към ресорен министър, не ме оставя спокойна. Мога да дам тази информация, с която Вие разполагате и да говорите с Вашите представители в общинския съвет, но това общо взето е да ме питате защо някъде се случва нещо с болница, която може би също има отношение към децата и към образованието, защото децата трябва да са здрави, за да бъдат образовани, но някак си твърде далечен е изстрелът.
Взех дупликата не за да изкажа тези свои опасения, а за нещо друго. Ние имаме голяма нужда от учители в нашата образователна система. Искам да приканя всички хора, не знам какво ще направи общината, но искам да приканя всички хора, които имат необходимия педагогически стаж и желание да продължат да се занимават с тази благородна професия, да се чувстват спокойни и добре дошли; че рамките, в които ние търсим и стимулираме учителите – нещо, с което аз лично съм се ангажирала като основна политическа цел – са много широки, и те са добре дошли. Имаме възможности и през националните програми, и през менторството на младите учители да използваме тези, които са с по-голям опит.
Нека да обърнем в позитив Вашия въпрос с тази моя допълнителна реплика. Нямаме право и нямаме никакво желание да губим подготвени учители. Нашата система е отворена към тях и ще закрепва техния професионален статут. Имаме нужда от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кунева.
Следващият въпрос е от народния представител Станислав Станилов относно политиката в областта на научните изследвания, която е в разрез с изискванията на Европейския съюз.
Заповядайте, проф. Станилов, да развиете Вашият въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Международният обединен институт за ядрени изследвания в Дубна е създаден през 1956 г. и до момента в него са работили стотици български учени от водещи университети и от Българската академия на науките.
За първи път от създаването на института България не е платила вноската за настоящата година. Българските учени, работещи по съвременни научни проекти там, са били предупредени, че руската страна ще им разреши да работят в Дубна само до края на годината, ако страната ни не плати задълженията си.
Традиционно членският внос за България е плащан чрез бюджета на ядрения ни регулатор – Агенцията за ядрено регулиране. Не са предвидени обаче в бюджета на Агенцията за 2016 г. такива средства поради искането на финансовия министър всички средства, свързани с научна дейност, да бъдат разплащани чрез Министерството на образованието и науката.
Вече седми месец административно не е уредено кой ще плати тези пари. Според председателя на Агенцията – доц. Лъчезар Костов, са били водени разговори прехвърлянето да стане чрез постановление, което трябва да изготви МОН, но такова досега няма. Доцент Костов Ви е уведомил писмено за пропуснатите срокове и за предупреждението от Дубна.
Във връзка с това моля да ми отговорите: какви мерки ще предприемете, за да не се допусне прекъсване работата на българските учени в Международния институт за ядрени изследвания в Дубна? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станилов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Станилов, действително ние сме в малко странна ситуация, в която не точно Министерството на образованието и науката излъчва, така да се каже, представител и не през нашето участие се осъществява присъствието в този действително толкова реномиран център, какъвто е Дубна.
Наясно съм с въпроса. Действително нещата са заварени така. Не бих искала да изпадам в ситуация, в която обвинявам предишен екип на Министерството, но ще ни трябва време, защото в момента сме едно Министерство, което прави реформа във всяка една област – свързана е и с предучилищното и училищно, и с висшето образование, и с науката.
Това, в което моите колеги ме убедиха и увериха, и ми дадоха доказателства за това, е, че участието ни в Дубна е един необходим инструмент и не може примерно да бъде заместено от участието на България в СЕRN. Търсим начин, знаем българските учени колко много се интересуват от това.
Предложението ми би било: тогава, когато става въпрос за средства и след като точно Агенцията представлява там България, по-добре е тези пари да отиват в техния бюджет, но това е разговор за следващата година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Кунева.
Професор Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Аз нищо не разбрах…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз мисля, че и Вашият въпрос не е по въпроса, който е дефиниран в рамките на питането. Вашият въпрос е относно политика в областта на научните изследвания, което е в разрез с изискване на европейски… А този въпрос от Секретариата…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Това е оттеглено.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не, не съм го оттеглял.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Но не е тук мястото на въпроса.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Разменили са заглавията на двата въпроса, вероятно в… (Реплика от заместник министър-председателя Меглена Кунева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Но, както виждам компетенцията на госпожа Кунева, тя ще отговори и на този въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Понеже госпожа Кунева каза, че е наясно по въпроса. Моят въпрос е: ще се платят ли пари до края на годината, за да могат да работят учените в Дубна, или няма да могат да се платят? Защото от това, което казахте, не ми стана много ясно.
Извинявайте, ако нещо съм сбъркал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми проф. Станилов, добре че следя всичките Ви въпроси, защото въпросът, който Вие сте задали и на който публично трябваше да отговоря сега, според моята програма е свързан с научните изследвания и аз съм готова там за интересен дебат с Вас. Но по въпроса, по който Вие попитахте – за Дубна, аз Ви казах какво е политическото намерение. Политическото намерение трябва да се покрива с възможностите на бюджета. Наясно сме с това и в момента, в който мога да дам бюджетен отговор, ще Ви го дам. На този етап приемете политическия ми отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Кунева.
Следващият въпрос от народните представители Димитър Дъбов и Иван Иванов относно закриване на Професионалната гимназия по машиностроене в гр. Шумен.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашия въпрос.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Госпожо Кунева, този въпрос касае до известна степен и прилагането на Вашата политика по отношение на професионалното образование и в частност касае едно училище с професионална насоченост в гр. Шумен.
Може би сте запозната, че в последните години Шумен е известен град с разширяващо се изграждане на нови производствени мощности и в същото време Регионалния инспекторат по образованието – гр. Шумен, предлага, доколкото разбрахме от публикации в медиите, Професионалната гимназия по машиностроене да бъде закрита от новата учебна 2016 - 2017 г.
Училището има дълга история. Открито е още през 1962 г., като през своето съществуване професионалното образование там преминава през различни етапи на развитие, като преминава и към през ПТУ, и СПТУ, и достига до нивото на съвременна Професионална гимназия.
Нас ни интересува какви са намеренията на ръководеното от Вас ведомство по направеното от Регионалния инспекторат по образованието предложение и отговаря ли то действително на Вашата политика по отношение на професионалното образование и на фона на новоприетият Закон за професионалното образование в България? Ако Вие одобрите подобен ход, това ще допринесе ли за това развитие, специално на територията на гр. Шумен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте за Вашият отговор, уважаема госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Дъбов, виждам, че и господин Иван Иванов ми е задал също този въпрос. Няма как да го зададете по навреме, защото аз края на миналата седмица бях в Шумен, видях се там с учители и с областните инспекторати на три области. Един от въпросите, който разглеждахме, беше точно този. Срещата беше с около 300 - 400 човека. Наистина много впечатляващ учителски състав има в Шумен. Дискутирахме професионално и точно тази гимназия, даже знам нейният прякор в Шумен. Предполагам, че Вие – също?
Ето какво е становището на Регионалния инспекторат по образованието – Шумен. Стават ясни някои притеснителни констатации, които искам да споделя и с Вас.
Обучението в Професионалната гимназия по машиностроене се осъществява с остаряла и амортизирана материално-техническа база по теория и практика. Учителите го потвърдиха. През последните три години учебните резултати на учениците в дневна форма на обучение показват ниска ефективност от обучението. Само 41% от общия брой на завършилите успешно XII клас са факт и са придобили средно образование или втора степен на професионална квалификация. Само 41%! Това е под половината. От 316 ученика към месец април 2016 г. по-малко от половината всъщност са в дневна форма на обучение, а по-голямата част са във вечерна, задочна и самостоятелна. Във всеки по-горен клас учениците стават все по-малко, като в последния XII клас бройката е наполовина на тези, които постъпват в IX клас. Това не е здравословна среда за обучение – съгласиха се всички присъствали на срещата.
Ето какво ще се случи след закриването и аз искам да го кажа първо на Вас тук. Учениците ще бъдат насочени за обучение към Професионална гимназия по механотехника, електроника, телекомуникации и транспорт „Христо Ботев“, тоест няма да имаме загуба на ученици, която разполага със съвременна материално-техническа база и по общообразователна подготовка, и по предметите от професионална подготовка: модернизирани пет компютърни кабинета; лаборатории; работилници, снабдени със съвременно оборудване. Освен материалната база има и друг важен момент – училището-приемник разполага с педагогически кадри с по-висока образователна, квалификационна и професионално-квалификационна степен.
Аз съм във връзка с Инспектората там и смятам, тъй като сега, с новата образователна система и в общообразователните училища обучаваме в професионално направление, че няма да има учители, които искат да продължат работата си в своето поприще, да не можем да използваме техния капацитет.
В заключение искам да кажа, че се стремим да отговорим и на качеството, и предприемаме такива стъпки само и единствено, ако Инспекторатът ги е предложил и само и единствено, ако не виждаме други данни. За това бях в Шумен, заедно с още много други теми дискутирахме и тази, и ще продължа да следя много внимателно случая. Благодаря Ви за интереса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник министър-председател.
Думата за реплика има народният представител Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Госпожо Кунева, темата не само в Шумен, но и навсякъде, за закриването на училища е много деликатна и разбирате обществения интерес, който се надигна там и хората не приемат еднозначно подобно решение.
Аз съм убеден, че това не е Ваше лично решение и молбата ми е действително, ако можете да направите една по-детайлна проверка относно дейността на Инспектората, да видите всички факти, защото това, което ми изнесохте, ми говори за нехайство през годините – и по отношение на Инспектората, и по отношение на тези, които работят в училището, тоест занижен контрол. Това, което Вие споделихте тук, е в резултат на един занижен контрол. Може би трябва да се направи преоценка именно на дейността на Инспектората, защо се е стигнало до там и ако наистина, приемете го като апел от наша страна – и от моя, и от гражданите, и от учителите, и от учениците, до началото на учебната година да се намери вариант да се запази това училище, защото, вярвайте ми, градът се развива, откриват се нови производствени мощности. До края на тази година и началото на следващата ще бъдат открити два нови завода, които ще имат нужда именно от такива кадри. Мен ме притеснява прехвърлянето им в друг тип училище дали ще запази развитието на тези специалности. За мен това, че една част от учениците и половината не са в редовна форма означава, че това са хора, които работят и търсят начин в извънработно време да подобрят своята квалификация.
Аз вярвам във възможностите на Вашето министерство и съм убеден, че след детайлен преглед, може би, ще преосмислите това решение и ще намерите начин да се завиши контрола и качеството на обучение в това училище.
Ако все пак е неизбежно закриването, поне да ни дадете някаква информация, някаква убеденост, че това нещо няма да се репликира в новото училище, тоест Инспекторатът ще върши своята дейност и няма да чуваме такива данни тук, че училището нямало ученици, завършвали по-малко и така нататък. Моля Ви да влезете в ролята си на министър и да упражните максималния контрол това нещо повече да не се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Кунева, за правото на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Напълно наясно съм, че всеки случай е специален, когато става дума за хора, за живи хора, всеки случай е специален – затова бях там. Затова откакто поех министерството вече имам среща с повече от 4 хиляди учители и ще продължа.
Пак ще кажа, през последните три учебни години резултатите са такива – не е взето това решение с лека ръка. Аз ще се грижа за следните неща: за учениците, за учителите и да не отпадат повече деца от училище.
Колкото до самата сграда и до нейното оборудване, за съжаление, трябва да приемем фактите. Трябва да дадем качество – това е полезно и за учителите, и за учениците. За учителите, защото се състезават и се сравняват с по-добри и най-добри колеги, а учениците, защото, когато средата е по-взискателна, наистина дърпат напред. Разбирам много добре притеснението Ви. Ако човек гледа съвестно работата си като народен представител, е длъжен да изясни тези опасения, но, повярвайте ми, за мен като министър на образованието, са още по-големи и напрежението, и желанието да търся най-доброто решение. За съжаление и демографската криза е проблем, и промененият демографски състав, и деца, които много рано отпадат от училище. Това са неща, с които трябва заедно да се борим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционални въпроси и министър на образованието и науката, за участието в днешния парламентарен контрол.
На едно питане и десет въпроса ще отговаря господин Владислав Горанов – министър на финансите. Питането е от народните представители Валери Жаблянов и Жельо Бойчев относно политиката за финансово обезпечаване на проектите за превъоръжаване и модернизация на Българската армия.
Заповядайте, господин Бойчев, да развиете Вашето питане.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! С решение на Народното събрание бяха приети и одобрени проекти за инвестиционни разходи за модернизация на Въоръжените сили на Република България, а именно придобиване на многофункционален модулен кораб за Военноморските сили и придобиването на нов тип боен самолет.
Уважаеми господин Министър, посочената цена за придобиване на бойния самолет е в размер 2,6 млрд. лв. – цитирам официалните доклади, които са разглеждани в Комисията на Народното събрание и са били част от това решение – 2,6 млрд. лв. за закупуването на една ескадрила от 16 самолета. Предвижда се това да стане на два етапа и първо да бъдат осигурени 8 самолета, стойността на един е 1,5 млрд. лв., бюджетната тежест ще бъде средно по около 200 млн. лв. до 2019 – 2020 г.
Същевременно обаче докато бъдат частично оперативно съвместими новите изтребители и влезнат в бойно дежурство, знаете, че ние трябва да поддържаме досегашната изтребителна авиация на страната, а именно МиГ-29. В най-песимистичния вариант съм взел не 16 МиГ-29, а имаме само 8 окомплектовани, годни да носят бойно дежурство. За ремонт, възстановяване и поддръжка на тях в най-песимистичния вариант Министерството на отбраната дава сумата около 100 млн. лв., които трябва да бъдат платени до 2020 г. Текущата издръжка също трябва да бъде предвидена, която е част от проекта за модернизация и която е около 35-40 милиона за година. Общо само за Военновъздушните сили на Република България се очертава една финансова тежест от порядъка на 330-370 милиона годишно до 2019 г., а след това сумата нараства от 480 до 590 милиона годишно.
Другият проект, който беше одобрен с решение на Народното събрание, е многофункционалният патрулен кораб – два на брой, сумата е 820 милиона, пак взимам песимистичния вариант, който е пет години разсрочено плащане. Това означава от 114 до 171 милиона всяка година, пак отново трябва да сложим средства за модернизация на досегашните фрегати, които са от порядъка на 70 до 100 милиона годишно до 2020 г. Тук имаме едно натоварване от 250-300 милиона годишно за военноморския флот или общо за двата проекта 550-600 милиона годишно оттук нататък, господин Министър, от бюджета на Министерството на отбраната. Знаете, че бюджетът е 1 милиард, знаете, че 75% от него отиват за фонд „Работна заплата“ и само около 5% за капиталови разходи. Тук не се предвижда третият вид въоръжени сили, а те са основните от Българската армия – сухопътните, за техния проект.
В тази връзка моето питане е: каква е политиката на българското правителство относно осигуряването на финансов ресурс за обезпечаване на предстоящата модернизация на Българската армия? Какъв е размерът на необходимите средства в средносрочна и дългосрочна перспектива? Какъв ще бъде източникът на финансиране и за сметка на какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Бойчев, това може би в уточняващите въпроси.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Давам пример с близка Гърция, където знаете, че не малка част от това голямо дългово време беше именно за превъоръжаване на тяхната армия. Изключително важен въпрос е с оглед на бюджетната позиция, в която се намира Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
Заповядайте, министър Горанов, имате право на отговор в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Бойчев, преди да започна изложението, от така поставения въпрос, не става ясно дали Вие сте „против“ тези проекти или „за“, но числовата информация, която представихте, е твърде обемна и твърде много се различава от оценките, с които борави българското правителство, изготвени от Министерството на отбраната и Министерството на финансите.
На срещите, свързани с Проекта за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ бяха обсъждани три варианта за закупуване на самолети. По предварителни данни ценовите предложения за придобиването на 8 броя самолети варират от един милиард до милиард и половина – реалната стойност на разходите за придобиването на самолети ще бъде известна след изпращане на запитване за искане за предложение – Request for proposal за съответните държави, получаване на отговори от тях и последващите преговори за подготовката на договора.
Коректно цитирахте и предвидената в проекта стойност, свързана с придобиването на два многофункционални модулни патрулни кораба, които да заменят бойните кораби руско производство, които не са оперативно съвместими и не подлежат на модернизация. Коректно цитирахте, че стойността на проекта е 820 милиона.
В общата стойност, в която оценяваме двата проекта, предложени от страна на правителството, свързани с придобиване нов тип боен самолет и придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за нуждите на Военноморските сили, се оценяват за периода до 2022 г. на 2 млрд. 320 милиона е сборът на тези проекти, които коментирах досега.
Разчетите за периода 2016 – 2019 г., с които е планирана тригодишната бюджетна прогноза на правителството, включват в себе си съответно по години: 124 милиона за 2016 г.; 371 милиона за 2017 г.; 371 милиона за 2018 г.; 297 милиона за 2019 г.
Искам да Ви уверя, че и сега в бюджета на Министерството на отбраната се отделя ресурс за Военноморските сили и Военновъздушните сили. Нещо повече, ако се стигне, и когато се стигне, до реализацията на Проекта за Военноморски сили, се очаква значително икономия от ресурс, свързан с поддръжката и окомплектовката на сегашните средства, които Военноморските сили използват.
Уверенията и ангажиментите, които българското правителство има за увеличаване на военния бюджет, се реализират поетапно на база на Стратегията за развитие на Въоръжените сили и Програмата 2020, приети от Министерския съвет. Не споделям Вашите притеснения, че това би оказало непоносима тежест за българския бюджет, дотолкова, доколкото съм участвал в разработването им и сме ги съобразили с прогнозите и възможностите за следващите години.
Източникът на тези средства е българският бюджет, в този смисъл финансирането е за сметка на източниците, с които се финансира българският бюджет, това са данъчните и неданъчни приходи, а в случай на превишение на приходите над разходите при липса на друг ресурс, това става за сметка на заемни средства. Но, трайната тенденция на подобряване на бюджетното салдо и намаляването на дефицита, така както вървят нашите прогнози, показва, че източник за финансиране на това превъоръжаване ще бъдат приходите по българския бюджет. Така най-общо бих могъл да отговоря на въпросите, които сте поставили.
Безспорно целта, поставена в рамките на НАТО, е достигане на 2% от брутния вътрешен продукт. Тя ще бъде преследвана поетапно, като в следващите години ще има увеличение на относителния дял на разходите за отбрана в брутния вътрешен продукт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Горанов.
Думата има народният представител Валери Жаблянов, за да зададе два уточняващи въпроса.
Заповядайте, уважаеми господин Жаблянов, да развиете двата доуточняващи въпроса.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател! Господин Министър, Вашият отговор, така както го представихте, е неудовлетворителен за нас по няколко причини.
Първо, цифрите, които изложи моят колега господин Жельо Бойчев, са абсолютно точни и са взети от двата проекта, които минаха през Министерския съвет и през Народното събрание. Разчетите, макар и прогнозни – за закупуването на бойна техника в авиацията, за строителството на двете фрегати във Военноморския флот, са приблизителните разходи на двата проекта за модернизация на двата рода войски. Разходите възлизат на колосална за българския бюджет сума и за сегашните бюджетни възможности. И това Вие го знаете.
Освен разходите, които цитира моят колега господин Бойчев, около 40 до 140 млн. лв. годишно е предвидената прогноза за увеличаване на възнагражденията на военнослужещите в Българската армия. От всички източници на информация, които имаме, включително и от министъра от парламентарни питания, стана ясно, че основен проблем на армията в момента е мотивацията на личния състав в армията.
В прогнозите, които Вие ни представихте, става въпрос за финансирането само на двата проекта, които минаха през Народното събрание. Освен източниците на финансиране нас ни интересуват критериите, по които Вие сте одобрили два от проектите и не сте одобрили Проекта на Сухопътни войски, който е на стойност милиард и триста до два милиарда лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: С молба за двата уточняващи въпроса.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: По каква причина одобрихте само два проекта, а не одобрихте Проекта на Сухопътни войски? Какви бяха критериите за това Ваше действие и защо основният род войски в Българската армия не получава един лев финансиране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Министър Горанов, заповядайте в рамките на три минути да отговорите на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател! Господин Жаблянов, въпросът Ви малко надхвърля първоначално поставения такъв и вкарва дебата за приоритетите на отделни сектори, който се води всеки път, когато се съставя годишният държавен бюджет.
По какъв критерий правителството изведе като приоритет два от трите изготвени в Министерството на отбраната проекта? Знаете проблемите в различните родове въоръжени сили, в случая се прецени в съответствие с възможностите на бюджета и тежестта, която той може да поеме през годините, че това са двата приоритета. Не съм специалист по военно дело, за да мога конкретно да Ви отговоря какво е състоянието на отделните родове войски и дали точно това трябва да бъдат приоритетите, но с дебат в рамките на правителството изведохме тези два. Те могат да се вместят в рамките на българския бюджет.
Що се касае до отношението към други части от бюджета на Министерството на отбраната, това ще бъде дебат, който ще се води в хода на съставянето на бюджета за 2017 г. и е въпрос на приоритети. До Вас седи проф. Гечев, който като контрапункт на темата за увеличение на разходите, може да постави темата за нарастваща необходимост от поемане на нов дълг, ако безконтролно нарастват разходите.
В този смисъл е много интересен и задълбочен дебатът, който трябва да проведем в следващите няколко месеца, във връзка с бюджета за 2017 и следващите години като прогноза. Ако се прецени от народното представителство, че не образованието, не здравеопазването, а точно това е приоритетът, няма пречка за сметка на едни разходи да бъдат приоритизирани други. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Горанов.
Отношение към отговора?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Министър, оценяваме Вашите отговори като неубедителни, защото по никакъв начин не разсеяхте съмненията за това, че няма ясно виждане в Министерството на финансите и в правителството за предстоящите плащания по години относно модернизацията на Българската армия.
Вие не разсеяхте съмненията, че двата проекта са подбрани произволно, не можахте да споменете нито един критерии защо са подбрани два проекта за модернизация на Военноморския флот и на Военновъздушните войски, а без нито един лев са оставени Сухопътните войски на Републиката. Нито един аргумент не можахте да дадете! Тук не става въпрос за политическите аргументи, за които Вие говорите, а става въпрос за финансови аргументи.
Освен че разчетите, които ни предложихте, се основават на основен приходоизточник данъчните приходи и данъчните постъпления, Вие много добре знаете, че бюджетната рамка на България за следващите няколко години не може да понесе такъв разход. Това означава, че това са два – или кухи проекта, които не им е обезпечено финансирането и с които занимавахте два месеца Народното събрание и общественото мнение, или че по някакъв начин Вие смятате да осигурите финансиране, за което не искате да предупредите българските граждани, тоест неизгодни за българската държава кредити.
Искам да Ви кажа, че без цялостен проект за модернизация на Българската армия всяка стъпка на правителството ще бъде разглеждана от Българската социалистическа партия като опит да бъдат задоволени определени користни интереси на продавачите на оръжие в областта на отбраната, без да бъдат постигнати общите цели за реформиране на Въоръжените сили и за по-добро ниво на сигурност на Република България в днешните размирни времена. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Следващият въпрос е от народния представител Явор Хайтов относно мерки от страна на Министерството на финансите за ДДС измамите.
Заповядайте, господин Хайтов, да развиете Вашия въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ НС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Колегите преди мен говориха за разходи. Мен също ме вълнуват разходите, но преди да има такива, разбира се, че трябва да има и приходи. Затова моят въпрос е по отношение на приходите в бюджета. А за разходите, които ме вълнуват, ще Ви кажа в дупликата. Но, господин Министър, събираемостта на данъци и приходи като цяло в републиканския бюджет е една от най-важните функции на Министерството, което Вие ръководите.
Разбира се, българските граждани са особено доволни и когато сте в състояние да отпуснете допълнително средства, било то за определени дейности, било то за общини за решаване на проблеми от местно значение.
През последните години един от „бичовете“ за събираемостта на данъците са измамите с данък добавена стойност. Многократно на различни форуми – публични, а и когато говорим за специалните служби не толкова публично, този въпрос е бил дискутиран, обсъждан и е търсено неговото решение.
Моят въпрос към Вас е: какво прави Министерството на финансите с подопечните му агенции за предотвратяване и намаляване на измамите с данък добавена стойност? И Ви моля да направите един анализ в рамките на краткото време, с което разполагаме, за последните няколко години какви са резултатите от борбата с това престъпление, по какъв начин се осъществяват взаимодействието и сътрудничеството със специалните служби, в това число и с правоохранителните и правораздавателните служби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Хайтов, през последните три години – подчертавам три, тъй като включвам и период преди стартирането на мандата на сегашното правителство, Министерството на финансите предприе множество законодателни и административни мерки за превенция и борба с ДДС-измамите, както и мерки за междуинституционално сътрудничество и координация за борба със същите.
От 1 януари 2014 г. в Закона за данъка върху добавената стойност е въведен механизма за обратно начисляване при доставка на зърнени и технически култури с цел защита на фискалната позиция, и превенция и борба с ДДС измамите. Механизмът се доказа като ефективен инструмент за предотвратяване на организираните ДДС измами, свързани със зърнени и технически култури с участието на несъществуващи икономически оператори.
Данните за 2014 г. показват, че липсата на ДДС при доставки на зърно е намаляло със 79 милиона, а нетният положителен ефект за бюджета е в размер на 207 милиона и се изразява като намаление на декларирания ДДС за внасяне със 122 милиона и намаляване на декларирани ДДС за възстановяване с 329 милиона.
За 2015 и 2016 г. ефектът от въведения механизъм продължава да се проявява и оценява в размер на около 200 милиона.
Предвид положителните ефекти върху бюджетните приходи от прилагането на тази мярка срокът за прилагането със съгласие на Европейската комисия е удължен до 31 декември 2018 г. От 1 януари 2014 г. е въведен фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България с цел защита на фискалната позиция и предотвратяване откриването невнасянето на данъци, корпоративни данъци и данъци върху доходите на физически лица. Списъкът на стоките с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите – заповед, която периодично се актуализира на база на наблюдението върху подобен тип стоки.
По данни от справките декларации по Закона за ДДС, подадени в периода януари – декември 2015 г., съпоставени с данните за 2014 г., се наблюдава значителен ръст на декларираната данъчна основа на сделки в страната, който е в размер на 605,5 млн. лв. или 16,5% както на декларираните вътрешни общностни придобивания, който е в размер на 17,4%.
За 2015 г. при сделки в страната се наблюдава увеличение на декларираната данъчна основа в размер на 7,326 милиарда или 4%.
От началото на 2013 г. е въведен контрол върху целия процес, свързан с доставки и движение на течни горива от производител и вносител до краен потребител и обмен на информация между информационните системи на Агенция „Митници“ и НАП.
От 1 януари 2015 г. мярката е допълнена, като са включени лица, които извършват зареждане за собствени нужди с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения и оборудване.
Следва да отбележим мерките от приетата през 2015 г. Единна национална стратегия за повишаване на събираемостта на данъците, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на законодателството, която съдържа ясна визия и план за действие за периода 2015 – 2017 г. с набелязани конкретни законодателни и административни мерки. В Стратегията са включени мерки за превенция в борба с ДДС измамите, по две от които се очаква най-голям ефект.
В края на 2015 г. е създаден Междуведомствен координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари. Центърът е разположен в сградата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към МВР и в него работят служители от МВР, ДАНС, Агенция „Митници“, НАП, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. От създаването на Центъра са извършени над 24 хиляди проверки на стоки и товари с висок фискален риск.
През 2016 г. е предвидено въвеждането на нова контролна мярка върху целия процес, свързан с движението и доставките на стоки на територията на страната. Мярката представлява въвеждане на електронна система, в която всички данъчно задължени лица да декларират информация за движението на стоките.
В заключение следва да се отбележи, че постъпленията от данъчни приходи през 2015 г. спрямо 2014 г. са в размер на милиард и 828 милиона по консолидираната фискална програма, което е 7,9 на сто в номинален ръст. Към месец юни имаме милиард и 400 милиона данъчни и неданъчни приходи без помощи в повече спрямо същия период на 2015 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, министър Горанов.
Право на реплика, господин Хайтов – заповядайте.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ НС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Всъщност изводът е, че с годините данъчната администрация се стабилизира, успява да намали измамите с ДДС и по този начин да увеличи приходната част и на бюджета.
Искам обаче като адвокат, който се е занимавал и с наказателно право, да Ви кажа, че все още резултатите не са такива, каквото е цялостното очакване и все още има хора, които считат, че могат да живеят по този начин и да извършват такива престъпления планомерно, систематично, бих казал и много често. Така че мобилизацията на данъчната администрация зависи до голяма степен и от Вас.
Убеден съм, че ще направите всичко по силите Ви, за да се съберат повече приходи в бюджета, защото когато развивах своя въпрос, Ви обещах, че в репликата ще Ви кажа и нещо за разходите за това, за което говориха колегите преди мен.
Ще започна може би с един риторичен въпрос: спомняте ли си къде бяхте на 22 юни тази година? Едва ли по памет може да отговорите, но аз ще Ви припомня. Вие бяхте на посещение в Северозападна България. Бяхте в Димово, Монтана и Враца – регионите, които се нуждаят от повече инвестиции и инвестиции, които българското правителство обещава, които, бих казал, се случват много бавно. Много често оправданието е липса и недостиг на достатъчно средства в бюджета и като цяло.
Няма да скрия, че преди около година – година и няколко месеца бях при Вас в кабинета Ви, за да помоля за помощ и подкрепа от страна на Министерството именно за региона, в който съм избран за народен представител – това е врачанският регион. Това е регион, който през годините все е доведеното дете на правителството и за който все не се намират достатъчно средства за инвестиция в сферата на инфраструктурата, във всички тези компоненти, които са необходими за по-доброто развитие и по-добрия живот на хората там.
Убеден съм, че от резултатите, които посочихте, рано или късно, и ние – хората, които живеем и работим за Северозапада, ще успеем да се възползваме по един или друг начин и разчитаме на това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Ще ползвате ли правото на дуплика, господин Горанов? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Румен Гечев относно неутвърдената тригодишна програма на Българската банка за развитие.
Заповядайте, проф. Гечев, да развиете Вашия въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Горанов! Съгласно Закона за Българската банка за развитие – Глава трета, чл. 4, ал. 4, изменено и допълнено в „Държавен вестник“, брой 82 от 2009 г., в сила от 16 октомври 2009 г., Министерският съвет по предложение на министъра на финансите и министъра на икономиката, енергетиката и туризма одобрява тригодишна стратегия за дейността на Банката в съответствие с националната икономическа политика.
Моят въпрос е: защо Министерството на финансите като принципал и Министерският съвет не изпълняват разпоредбите на Закона и не са утвърдили такава стратегия за текущия период?
Българската банка за развитие работи без утвърдена Стратегия вече – беше пет месеца към подаването на този въпрос, а към днешна дата е седем месеца.
В тази връзка как Банката изпълнява чл. 44, ал. 1 от Закона за МВР, където изрично се посочва, че: „Приоритетите в дейността на Банката са съобразени с политиката на правителството на Република България по отношение на малките и средните предприятия“? В периода януари 2015 – април 2016 г. какъв е делът на кредитите, отпуснати на малки и средни предприятия? В кои сектори на икономиката и каква е степента на обвързване на това кредитиране с икономическата програма на правителството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Гечев.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, въпросът Ви е уместен.
Обяснението е следното. В рамките на предходната 2015 г. по надлежния ред и в изпълнение на закона беше разработена и приета Стратегия на Българската банка за развитие и формираната от нея банкова група.
Междувременно настъпиха обстоятелства, чиято динамика и интензитет оказаха значително влияние върху пазарната среда и поведението на икономическите субекти, а именно: значителни турболенции в средата, в това число свръхликвидност за банковия сектор, въвеждането на отрицателна лихва от страна на Българската народна банка, продължаващото влияние върху сектора вследствие обявената несъстоятелност на КТБ, ангажименти по линия на провеждания преглед на качеството на активите в банковата система, усложняващи оперативната политика и стратегия на банките, възложеният на Българската банка за развитие мандат по повод на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и свързаните с това мероприятия с осигуряването на необходимото финансово обезпечаване, номиниране на Българската банка за развитие като промотираща национална банка по Плана Юнкер, осъщественият проект по преструктурирането на фондовете и дефиниране на набор от предлаганите финансови инструменти с цел пряко влияние върху една от основните продуктови линии на групата на ББР.
Мотивирано от горното е уместно приетата от компетентните органи на Банката Стратегия да бъде преосмислена и доразработена в съответствие с изменените пазарни реалности. От началото на 2015 г. дейността на групата на Българската банка за развитие бележи чувствително активизиране на дейността си по основните й продуктови линии, а именно индиректно кредитиране чрез търговските банки в подкрепа на бизнеса.
За пръв път от четири години беше лансирана нова он-лендинг програма „Напред“ с обем около 150 милиона с възможност за увеличаване до 300 милиона и с опция за споделяне на риска. Стартирани са две нови програми за индиректно кредитиране чрез небанкови финансови посредници, земеделски кредитни кооперации в подкрепа на земеделски производители и лизингови компании в подкрепа на малки и средни предприятия.
Успешна, по наша оценка, е лансирана програма с индикирано кредитиране съвместно с търговските банки, целяща стимулиране на тяхната кредитна активност. Организирани са и успешно осъществени програми за изкупуване на вземания по оперативни програми и от публични субекти. Чрез Националния гаранционен фонд е организирана и е в действие нова програма за облекчаване достъпа до финансиране на малки и средни предприятия с обем от около 650 млн. лв., като за целта са сключени договори с 10 търговски банки. Чрез микрофинансиращата институция от групата на Българската банка за развитие са предоставени 126 броя микрокредити и лизинги на стойност над 8 млн. лв. Разкрити са две представителства на Българската банка за развитие в градовете Монтана и Враца.
Горните мерки са намерили отражение и в отчетените към края на 2015 г. добри, много добри всъщност, финансови резултати на групата на ББР, приети на общото събрание на акционерите, проведено през месец април от настоящата година, както и в потвърдения кредитен рейтинг на банката от Агенция „Фич Рейтинг“.
За да завърша отговора, бих допълнил, че ще приемем окончателно Стратегията, макар това да не е оправдание за неизпълнението на чл. 4 от Закона след окончателното приключване и обявяване на резултатите от провеждането на проверката за качеството на активите и стрес тестовете, което предстои в следващите няколко седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми министър Горанов.
Проф. Гечев, заповядайте – имате право на реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател. Уважаеми колега Горанов, въобще не Ви завиждам, че трябваше да отговорите на този въпрос, тъй като стана ясно, че: не знам кой Ви е казал, господин Министър, че можете да се оправдавате с международното положение, че не изпълнявате закона.
Има закон, дами и господа управляващи от ГЕРБ! Законите се изпълняват. За Вас Конституция, срокове за избор на регулаторни органи, закони, касаещи Банката за развитие, на която разчита малкият и средният бизнес – Вие ми казвате, че международното положение и вътрешното…
КТБ е от 2014 г., за Плана Юнкер се коментира от три години, приет е миналата година и Вие отлично знаете, уважаеми колега, Вие сте достатъчно квалифициран и опитен, че такова обяснение не може да бъде прието. По-скоро трябва да отговорите: кога ще изпълните закона? Кажете тук пред Народното събрание и пред българските зрители – до две седмици, до три седмици, кога ще направите корекция? Иначе не може да Ви е криво международното положение.
Втората страна на въпроса е, че правителството на Република България няма завършена икономическа програма и няма икономическа политика като система. Това всъщност е основният въпрос. Ако аз съм на мястото на Надзора, управителното и изпълнителното тяло на Банката за развитие, ще Ви кажа: „Господин Министър, Вашето правителство няма никъде разписана икономическа програма, как ние да съгласуваме стратегията на Банката за развитие?“. Тоест към момента Република България – Министерският съвет няма такава програма, която да дадете на Банката за развитие и тя да синхронизира своите действия. В резултат на това в момента цари анархия. На практика Банката за развитие работи на принципа само на пазарното търсене – който дойде, одобряват или неодобряват по определени правила. Но няма проактивно кредитиране, провеждане на политика кои фирми – малки и средни, в кои сектори на икономиката, при какви условия, при какви преференции. С една дума, Банката за развитие без утвърдена програма и без програма на правителството работи на самотек. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така че, господин Министър, отговорете кога ще спазите закона! Без други заобикалки! Дайте срок, конкретен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Право на дуплика – министър Горанов, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Гечев, отговорих Ви, но може би не ме чухте – в следващите няколко седмици стратегия ще бъде разгледана, като резултат и на базата и на преминалите стрес тестове и оценката на качеството на активите, през което минава и Българската банка за развитие.
Данните, които Ви цитирах – впоследствие ще можете да видите от стенограмата, за да не губим време да ги повтаряме, не означават, че през цялото време, за което говорим, Банката не е извършила значителна по обем като стойност и като отделни операции дейности, свързани с мандата на Банката и със статута, заради който тя е създадена и съществува.
Погрешен и неточен е изводът, че Банката не изпълнява своите функции, независимо че формална разписана стратегия, одобрена от правителство, липсва.
В заключение искам да Ви уверя, че 30 милиона печалба, каквато тя регистрира през предходната 2015 г., не е постигана никога в нейната дейност, а подобна печалба се отчита на базата на реален бизнес и реални операции, които Банката извършва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Станислав Станилов относно абсурди в режима на данъчно третиране на наградите в националните ученически състезания.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Българската общественост беше възмутена от една новината, че талантливи деца, наградени за успехите си на национални ученически състезания, са обложени с данък върху наградите си. Случаят показа колко абсурден е режимът на данъчни облекчения.
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица наградите в национални ученически състезания се приравняват на непаричен доход, за който родителят дължи данък, въпреки че детето е непълнолетно и не е данъкоплатец. В същото време Законът освобождава от плащане на данък предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти. Не се облагат и наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани от Национален фонд „Култура“, както и предоставените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията. Така излиза, че в областта на културата и спорта държавата е преценила, че не следва да събира данък, а при учениците, изявени на официално организирани от Министерство на образованието и науката национални състезания, родителите трябва да плащат. Изискването е странно и на фона на факта, че стипендиите на учениците, част от които също се дават за висок успех, са освободени от данък. От тази година са освободени от данък и стипендиите, давани по линия на Програмата „Еразъм плюс“.
Създала се е практиката Министерство на образованието и науката да прибавя към предметните награди и определена сума, с която да се изплати дължимия данък. Още по-нелепо е, че към нея се добавя и размерът на данъка върху паричната надбавка. От едно перо в държавния бюджет се прехвърлят средства към друго перо в държавния бюджет. За бюджета се реализира пренебрежимо малък доход, но ефектът върху детската психика според мен е огромен.
В тази връзка, моля да ми отговорите: ще подкрепите ли предложение за освобождаване от данък на наградите от националните ученически състезания? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господи Станилов.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, готов съм да обсъдим и да променим законодателството, така че точно този тип приходи, по-скоро доходи, които Вие коментирате, да са извън обхвата на облагане, тъй като съм съгласен с голяма част от изводите, които направихте, с изключението на извода, че плащането на данъци стресира хората. То вероятно не е приятно като упражнение, но в името на държавността трябва да си плащаме данъците!
Фактическата обстановка. Наградите, получени за участие в национални ученически състезания, не са визирани като отделен вид доход в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, поради което при данъчното им третиране приложение намират общите правила и принципи на Закона, а именно – чл. 10, ал. 2: „в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични или непарични“; чл. 12, ал. 1: „облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задължено лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на този Закон“.
Предвид цитираните разпоредби, тъй като към настоящия момент наградите, получени за участие и класиране на призови места в национални ученически състезания, не са освободени от облагане, същите формално – по силата на действащия Закон, представляват облагаем доход, независимо от формата им на плащане – пари или в натура.
Целта на всяко данъчно облекчение, каквото безспорно е освобождаването от облагане на конкретния вид доход, е да защити определен обществен или социален интерес. Този извод е валиден за всички предвидени в действащото законодателство данъчни облекчения, включително и за доходите, изброени в поставения въпрос – стипендии за обучение в страната и в чужбина, предоставени държавни национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Фонд „Култура“, както и предоставени държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нация, средствата, получени по Програма „Еразъм плюс“ на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, които са освободени от облагане към настоящия момент.
За да завърша отговора на този въпрос, много прецизно трябва да боравим с данъчните облекчения, но като политическа позиция мога да заявя, че точно този вид доходи, за които Вие говорите, има логика да излезе извън обхвата на облагане доходите на физическите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Професор Станилов – реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Този път като че ли между властта и опозицията има пълно съгласие?!
Що се отнася до стресирането – говоря за детската психика, за деца, а дали те са облагаеми или необлагаеми членове на обществото и граждани на тази държава, е въпрос на Конституция според мен – дали децата могат да бъдат облагани с данък – техните приходи конкретно. Доколкото знам, в Закона няма категорична постановка за това. По въпроса и Конституцията нищо не казва.
Благодаря Ви за вниманието, господин Министър. Удовлетворен съм от отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Министър, желаете ли дуплика? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Георги Александров Ковачев относно данъчно-осигурително третиране при ползване на фирмени активи за лични цели, така нареченият „данък уикенд“.
Заповядайте, господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ (БДЦ НС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! Въпросът ми касае приспадането на данъчен кредит върху придобити активи на фирми, регистрирани по ДДС, по-точно в частта им, когато се ползват за лични цели. В медиите и в обществото този данък е известен като данък уикенд.
Беше повдигната доста голяма обществена дискусия как ще се изчислява точната сума, която трябва да заплати данъкоплатецът. Националната агенция за приходите излезе с твърде детайлни и объркващи указания по темата, вследствие на което не стана ясно колко е общата дължима данъчно-осигурителна тежест върху това лично ползване. Нямаше и пълна яснота за параметрите при извършване на корекциите за ползване на данъчен кредит за активи, придобити преди 2016 г., и ползвани за лични нужди през този преходен период.
Седем месеца след влизането на тези указания, тази сряда в Комисията по бюджет и финанси приехме на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, които елиминират част от бюрокрацията и в известна степен възстановяват справедливостта, макар че въпросът с осигуровките не се решава автоматично, а според вносителите – с последващ подзаконов нормативен акт.
Промените влизат със задна дата от 1 януари 2016 г., срещат принципно подкрепа от страна на браншовите организации, от счетоводните одиторски компании най-вече с облекченията от страна на бизнеса.
Така на практика получих задочно отговор на един от моите два въпроса, зададени преди почти два месеца, а именно защо администрацията не излиза с цялостни указания за облагане на личното ползване на фирмени активи по реда на всички данъчни и осигурителни нормативни актове.
В навечерието на 2016 г. във Ваше телевизионно участие Вие заявихте, че това не е данък уикенд, а е данък всеки ден, което впрочем е по-вярно, и че целта на Закона е да хванете големите неща. Във връзка с това изказване тогава направихте изявление, че се очаква най-малко 100 милиона да влязат в държавната хазна.
С оглед на днешната ситуация въпросите ми са следните: какви са приходите, постъпили от така наречения „данък уикенд“ за всеки един от месеците на 2016 г. до настоящия момент? Оправда ли се прогнозата на Министерството на финансите за приходи от този ред на облагане? Ще коригирате ли прогнозата си за 2016 г., предвид очакваното влизане на новия режим на облагане? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Ковачев, формалният отговор на първия въпрос – ще обясня защо е формалният, е следният. Начисленият данък за доставки на стоки или услуги за лични нужди от февруари до края на месец юни е в размер на 5,2 млн. лв. Когато обаче вместо да се начисли данък при ползването на актив, за който е ползван данъчен кредит, или за лични нужди данъчно задълженото лице е извършило корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79 от Закона за ДДС, тази информация не се посочва индивидуално в документите, подавани в Националната агенция за приходите и поради това не би могло тази информация да бъде еднозначно извлечена от информационните системи и анализирана по отношение намаляването на ползвания данъчен кредит.
За съжаление, няма възможност да се предостави информация относно размера на неупражненото право на приспадане на данъчен кредит, в случаи когато регистрирано по ДДС лице е решило да запази активите изцяло в личния си патримониум, като ги изключи от системата на данък добавена стойност или да включи активи в своята стопанска дейност само до степен, до която те са използвани за целите на стопанската дейност, защото тези данни изобщо не се декларират пред приходната администрация именно с цел на административна икономия.
Данъчният ефект от изменението на Закона за данъка върху добавената стойност във връзка с личното ползване на стопански активи се формира както от начисления данък, така и от неупражнен или намален данъчен кредит и тъй като няма възможност да се предостави информация относно размера на неупражнения или намален данъчен кредит, то посоченият по-горе размер на начисления данък във връзка с личното ползване няма как да отразява коректно ефекта за бюджета в резултат на изменението на Закона за ДДС.
Важно е да се отбележи, че в резултат на дискусиите около така наречения „данък уикенд“, който аз продължавам да смятам, че трябва да се прилага всеки ден, доведе до два ясно изразени ефекта.
Първо, значително се подобри разбирането, че наличието на регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност на едно лице не означава автоматично наличие на право на покупки за трайно лично потребление с 20% по-евтино спрямо всички останали нерегистрирани лица.
Публичният дебат доведе до масово прехвърляне на дружествени активи, особено на недвижими имоти и превозни средства от техните номинални собственици, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност юридически лица, на реалните им ползватели – физически лица. Този процес започна от началото на година и освен прекият фискален ефект от облагането с ДДС на тези доставки, трябва да се отчете и общият ръст на постъпленията от данък върху добавената стойност, достигащ спрямо първите шест месеца от миналата година ръст от 27,9 на сто.
В отговор на втория въпрос искам да Ви информирам, че направените допълнения в разпоредбите на Закона за ДДС, относими към данъчното третиране на използването и отделянето на стоки, които са стопански активи за лични нужди по своята същност, не внася изменения в данъчното третиране на тези хипотези. С тях се внася по-голяма яснота относно определянето на датата на данъчното събитие и на данъчната основа в тези случаи. Поради това акцентът в издаденото на 22 януари 2016 г. указание е върху критериите за определяне и разграничаване между „доставка на стока“ и „доставка на услуга“ в тези случаи, както и върху правилното определяне на данъчната основа в случаите на предоставяне за ползване на стока с характеристиките на дълготраен актив, което се третира като доставка на услуга.
Още секунди, за да бъде пълен отговорът.
Знаете, че на проведеното тази седмица заседание на Комисията по бюджет и финанси народните представители приеха на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от народни представители от няколко парламентарни групи, съгласуван с голяма част от работодателските организации. С него се облекчава механизмът за облагане на личното ползване под формата на разходи в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи, или персонал, предоставени за лично потребление от гледна точка на Закона за корпоративното подоходно облагане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Ковачев – реплика.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ (БДЦ НС): Благодаря, господин Председател.
Този път ще бъде съвсем кратък. Аз Ви благодаря за отговора. Всичко това е, което казахте, е вярно. Наистина се стигна до екстремно продаване и препродаване на активи, но основната вина, уважаеми господин Министър, за тези действия на бизнеса, бяха предизвикани именно заради тази суматоха, която направиха НАП. Защо? Защото след като излязоха указанията на практика те продължиха да получават три декларации – първата за колите, втората за имотите и третата за нискостойностните активи, които знаем, че по директива не могат да имат праг на същественост, но негласно той беше 250 лв.
Колкото до приходната част, 5,2 милиона – директен ефект върху фиска е далеч по-малко, но ако се позоваваме на близо 30% подобрение на приходите от ДДС, то това е една добра новина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Ковачев.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Ковачев, на едно мнение сме, че администрирането на данъка върху добавената стойност е относително сложно. Пропускът на уреждането на личното ползване, освен пропуск за фиска, е и пропуск, дългогодишно стоящ в нормативната уредба по ДДС, но с измененията в 2015 г. не се промени механизмът за облагане и философията на данъка добавена стойност, а само се създадоха правила за това.
Ние ще продължаваме да работим за облекчаване на механизма на облагане с данък върху добавената стойност на личното ползване. Знаете, не съм докладвал пред парламента, но вероятно сте прочели, че изпратихме искане за дерогация до Европейската комисия и очакваме положително становище, тъй като нашето искане за дерогация по отношение на леките автомобили е аналогично на дадени подобни разрешения по отношение на доста държави – членки на Европейския съюз. В този смисъл ще продължим да работим за облекчаване на механизма при облагане с данък добавена стойност и с преки данъци на личното ползване на фирмени активи. Най-лесно за българския бизнес, ако не иска да е в хипотеза, при която се затруднява неговата отчетност, е да не ползва за лични нужди фирмени активи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Следващият въпрос към министър Горанов е от народния представител Явор Илиев Хайтов относно събиране на налози от интернет компании в България.
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ НС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, и вторият мой въпрос в парламентарния контрол отново е по отношение на повишаване на приходите и е той е следният:
Господин Министър, в дните около 24 май в българските средства за масова информация се появиха съобщения, че над 100 следователи под ръководството на прокурори са провели мащабна акция в Централата на Гугъл в Париж. Повод за това е търсенето на доказателства за укриване на данъци от страна на този интернет гигант. Също така стана ясно, че Франция претендира за над 1 млрд. 600 евро данъци, които Гугъл й дължи. Ясно е, че тази Компания се е съгласила да плати 130 млн. паунда на Великобритания – и отново това е информация от средствата за масова информация – за да уреди спора си за неплатени данъци. Няколко месеца преди това подобна сделка е имало с Италия за 319 млн. евро.
Много критики в тази посока, а именно за неплащане на данъци на територията, на която оперират, получават и компании като Фейсбук, Амазон и Яху.
Воден от желанието си за повече инвестиции в районите в България, аз съм с ясното съзнание, че всеки трябва да плаща данъците си там, където работи, където генерира печалба и моят въпрос към Вас е: какви данъци са платили компании като Гугъл, Фейсбук, Амазон, Яху и други интернет компании на територията на страната ни?
Надявам се, че ръководената от Вас данъчна администрация е предприела всички необходими действия за коректност към фиска както от малките стопански субекти, от едноличните търговци, от земеделските стопани, от малките фирми с по един, двама, трима, петима служители, така и от такива световни компании, които съм убеден, че са пример на подражание не само като стопански субекти, а и като коректност към данъчните власти.
Това е моят въпрос към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Хайтов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Хайтов, информация по посочения от Вас случай за извършеното разследване от френските данъчни власти официално не е постъпвала в Министерството на финансите и Националната агенция за приходите и ние сме запознати на база на публикации в българските и чуждестранни издания – френските данъчни власти разследват дейността на Гугъл, тъй като подозират, че компанията не декларира коректно приходите от дейността си на територията на Франция. Според информацията в медиите, приходите се пренасочват към регистрираното в Ирландия дружество Google Ireland Ltd., като целта е печалбата да се облага с по-нисък корпоративен данък. В Ирландия ставката на корпоративен данък е 12,5%, а във Франция – 34,4%. Това всъщност е и причината компанията да бъде разследвана и в други европейски държави – Великобритания, Италия и други.
По отношение на дейността на Гугъл в България Ви информирам, че през март 2015 г. е регистрирано дружеството „Гугъл България“ ЕООД, което е 100% собственост на Гугъл Интернешънъл САЩ. Дружеството е регистрирано по ДДС на 8 май 2015 г. и от този момент са извършени две проверки по прихващане и възстановяване на данък за периодите септември – ноември 2015 г. и декември 2015 г. – февруари 2016 г. В резултат на проверките са издадени актове за прихващане и възстановяване и е възстановен данък добавена стойност. Към настоящия момент се извършва проверка на дружеството, която е възложена във връзка с установено несъответствие на данните в системата VIES – това е системата за обмен на информация по ДДС в рамките на ЕС – за периода от месец юли 2015 г. до месец декември 2015 г. Проверката приключи в края на месец юни без констатации за установени нарушения. Уточнени са несъответствията в данните, подадени от дружествата на Гугъл в Ирландия, Великобритания относно тристранни операции с участието на Гугъл България.
По отношение облагането на услугите, предоставени от Гугъл, Фейсбук, Амазон, Яху и други, следва да се отбележи, че съгласно българското законодателство облагането с ДДС на услуги, предоставени от тези компании, е в зависимост от това дали услугите се предоставят на регистрираните по ДДС лица или не. Когато услугите се оказват на регистрирани по ДДС лица, те са с място на изпълнение на територията на България и българските задължени лица трябва да начислят дължимия ДДС с протокол, който се включва в дневниците за покупки и продажби за съответния период. Информация за филиали на цитираните компании се обменят чрез системата VIES и НАП разполага с необходимата информация за осъществяване на контрол в случай на необходимост.
В случаите, когато услугите се оказват на нерегистрирани по ДДС лица, става въпрос за предоставяне на услуги по електронен път на данъчно незадължени лица и се прилага специалната схема за облагане с ДДС в рамките на ЕС, известна като MOSS или обслужване на едно гише. Схемата влезе в сила в началото на 2015 г. и предполага компанията, която оказва такива услуги, да се регистрира в държавата членка, където е установена. Когато дружеството предоставя услуги по електронен път на нерегистрирани по ДДС лица, установени в други държави членки, същото начислява данъка по ставката на съответната държава членка, събира го от купувача на услугата и го превежда на държавата членка по своята регистрация. Тази държава от своя страна го прежда на държавата членка по регистрация на лицето, което не е регистрирано по ДДС.
От началото на 2015 г. до настоящия момент по тази схема дъщерните компании на Гугъл, Фейсбук, Амазон, Яху, И-бей и други, регистрирани в други държавни членки, които са декларирали оказани услуги на български данъчно задължени лица са: Facebook Payments International Limited, Amazon Media EU, Amazon Services Europе, Amazon Instant Video Germany, YAHOO EMEA LIMITED, eBay съответно немско, шведско и eBay Europe люксембургско дружество.
Общата сума на получения от България по ДДС по схемата MOSS от изброените дружества е в размер на 1 млн. 712 хил. 613 евро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Хайтов, заповядайте за реплика.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ НС): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Всъщност стана ясно, че благодарение на поведението на данъчните власти – от проверката на тези гиганти, през изминалата година в бюджета на България са влезли 1 млн. 700 хил. евро. Дали са малко, или много специалистите в данъчното облагане ще кажат.
За мен обаче е по-важно, че тези гиганти не са оставени, както се казва на достъпен език, на самотек, че и те по някакъв начин подлежат на контрол – данъчните власти ги съдят, за да си платят данъците тук, на нашата територия, и парите да влязат в българския бюджет. Считам, отново казвам – това е въпрос на подробна справка, на задълбочен анализ и работа, че посочената сума е незначителна, малка.
Повтарям, аз съм доволен от Вашия отговор и най-вече заради това, че тези компании се следят, както впрочем се следят и малките компании, както казах в началото на своя въпрос, дружествата, които имат ангажирани по няколко души, едноличните търговци. Така трябва да бъде за всички – всички подлежат на контрол и респективно задължение да си плащат данъците. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Желаете ли дуплика, господин Министър? – Не.
Следващият въпрос към министър Горанов е от народния представител Вили Лилков – относно становище на Министерството на финансите за „Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слаборазвити райони“.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министър Горанов! В Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за мандата 2014 – 2018 г. е предвиден Приоритет 13.1, който предвижда, ще прочета точно: „преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната“.
Във връзка с това от месец май 2015 г. започна разработване на „Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични, планински и полупланински райони“.
Тук отварям скоба и ще кажа, че точно тази Програма беше основанието за 2015 г. в националния бюджет да не бъдат включвани целеви средства за конкретни проекти и програми за Северозапада. Тогава ние, народните представители, проявихме разбиране, защото очаквахме, че през 2015 г. ще бъде готова цялостна, разработена програма за целенасочено подпомагане на Северозапада и регионите, които изброих.
Тази Програма, която започна през май 2015 г., беше приключена през 2015 г. и представена, приета от Министерството на регионалното развитие и благоустройство, но, за съжаление, вече стават осем или девет месеца, Програмата не е представена в Министерския съвет, не е финансирана.
На мой въпрос, който зададох преди два месеца на министър Лиляна Павлова: защо Програмата все още се бави и не е приета, получих отговор, че тя е в Министерството на финансите и се чака становище на Министерството за нейното финансово обезпечаване.
Притеснен съм от факта, че Програмата се бави и, освен това, няма да започне нейното изпълнение през 2016 г. – вероятно най-рано тя може да започне да се прилага през 2017 г. (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), когато трябва да бъде финансово обезпечена.
Моят въпрос към Вас е: защо „Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични, планински и полупланински райони“ не получава мнение от повереното Ви Министерство и какво ще предприемете, за да започне нейното изпълнение още от настоящата 2016 г.?
Искам само да отбележа, че зададох този въпрос на 30 май 2016 г. и много ще се радвам, ако междувременно Програмата е получила Вашето положително становище. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, няколко неща бих могъл да кажа по повод на така наречената „Програма за развитие на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слаборазвити райони“.
Не мога да се съглася с това, че Програмата не е стартирала, доколкото голяма част от инвестиционните разходи, които правителството прави, приоритетно се насочват именно към тези краища на България. Неслучайно се цитира мое посещение в Северозападна България именно по повод наблюдение на процеса на реализация на тези инвестиции.
От екипа на Министерството на финансите лесно можем да изразим становище по предложената Програма в рамките на едни или други дискреции на държавния бюджет. За съжаление обаче, не съм убеден, и то на база на моите посещения в Северозападна България, че конвенционалните мерки, изливане на едни пари в инфраструктура, ще доведат до положителен резултат, необходим за съживяването на тези краища на България.
Проблемът за икономическото преструктуриране на България от последните 25 – 26 години е свързан с движение на човешките ресурси както по отношение на миграция извън държавата, така и по отношение на концентрация в рамките на държавата от по-слабо към по-силно развити райони. Според мен подходът за икономическо възстановяване трябва да бъде насочен с приоритетни специфични, а не хоризонтални мерки по отношение на въздействието върху човешкия капитал в тези райони. Много често, дори в тези икономически изостанали райони, се чуват реплики от страна на едва кретащ, но съществуващ малък и среден бизнес, че няма възможност да се осигури необходимият човешки ресурс за уплътняване или за развитие на един бизнес в тези региони.
Дебатът в правителството не е приключил, защото според оценката на Министерството на финансите не са изведени точно тези мерки, които да доведат до решаването на основния според нашето разбиране проблем – качеството на работната сила и качеството на човешките ресурси. Тук не говоря само за човешките ресурси в период, в който те могат да отдават работна сила, а говоря за образование, социална закрила, задържане в училище. Всички тези мерки за нас са приоритетни и все още не сме ги видели в така наречения „План за развитие“. Работим интензивно с Министерството на труда и социалната политика по приоритизирането им, защото хоризонталните мерки за заетост, които се прилагат от МТСП, няма да дадат и не дават нужния резултат в тези райони, за които говорим.
Обобщаващо, тъй като времето е кратко: разходите, които правителството прави и които са предвидени по европейските програми, дори да бъдат извършени, това е задължително недостатъчно условие, че този регион ще бъде развит. Ние трябва да продължим нашата работа, докато намерим тези мерки, извън конвенционалните – да полагаме асфалт и да изграждаме социална инфраструктура, които ще повишат качеството на човешкия капитал и които подобряват начина на живот в тези сектори. Затова все още не е приключил дебатът.
Иначе онова, което е предвидено в Програмата – инвестиции, това, което е разчетено в оперативните програми – също за инвестиции, се реализира, независимо че такъв документ формално не е одобрен от правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Лилков, имате думата за реплика.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаеми министър Горанов, ще се опитам да преведа това, което казахте, на хората от Северозападна България, Странджа, Родопите, полупланинските и планинските региони.
Вие казвате така: конвенционалните мерки, които се прилагат в такива случаи, няма да дадат резултат, първо.
Второ, хоризонталните мерки, които Министерството на труда и социалната политика прилага, също са неефективни.
Трето, Вие казвате: там няма потенциал – специалисти, работещи, знаещи хора, които да могат да пресрещнат тези инвестиции, които Вие ще направите в различните типове инфраструктура.
Четвърто, Вие казвате: тази Програма, която е разработвана в продължение на шест месеца от специалисти, дискутирана на всички нива, обсъждана по общините от Северозапада и другите региони, по която има положително становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за чието изпълнение са дадени не знам колко, но стотици хиляди левове, тази Програма Вие поставяте под съмнение, че предвижда най-адекватните мерки.
И пето, де факто Вие казвате на хората там: от Министерството на финансите, изобщо се съмняваме, че тези региони могат да бъдат развити с такива методи и по тази Програма, но ние самите не знаем как да стане. Това ли да разбирам?
Искам да Ви кажа, че десетилетията занемаряване на проблемите на Северозапада и всички останали региони, които изредих преди малко, са причината там да се появят тези проблеми в момента, които Вие, доколкото разбирам, наричате „нерешими“.
Много Ви моля, пояснете: какво точно ще направите, ще предприемете, защото вече преполовяваме мандата? Всички обещания, с които дойде това управление по отношение на хората от тези региони, трябва да бъдат изпълнени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Лилков.
Господин Министър, сигурно ще искате дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател!
Господин Лилков, нормално е като представител на опозицията да не приемате моята позиция. Но аз наистина не виждам в предложената програма като икономист, заедно с екипа, с който разполагам от добри специалисти в Министерството, че той ще даде лесен отговор на въпросите, които Вие поставяте.
Това, което трябва да се направи, и го казах в моето изказване, е, че трябва да се намерят тези мерки на Образователното и Социалното министерства, които да въздействат върху човешките ресурси в тези райони: да създадат атрактивност за преподаватели, да създадат атрактивност за задържане на децата в училище, да създадат атрактивност за инвеститори.
Изграждането на инфраструктурата е безспорно. И ако Вие ме питате колко пари ще налеем по европейски фондове и от националния бюджет – и в момента се извършват огромни инвестиции в тези райони. Но повярвайте ми, убеден съм – и не се притеснявам да го кажа и от тази трибуна, тъй като тук често се спестяват нелицеприятните истини, ако направим хубав път в онзи край, просто по-бързо ще минат по този път тези, които преминават транзит, а няма да се извърши и да нарасне икономическият потенциал на този район. Аз продължавам да настоявам и да смятам, че приоритет за целенасочено въздействие в тези райони трябва да бъдат мерки, свързани с образование, социална закрила и социална интеграция, а не толкова нещо, което така или иначе правим и ще правим – инвестиция в инфраструктурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос към господин Горанов – министър на финансите, е от народния представител Румен Гечев относно капиталовите разходи.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колега Горанов, моят въпрос е кратък и ясен. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г., публикуван в „Държавен вестник“ бр. 93 от 5 декември 2015 г., в Раздел II „Разходи“, т. 2 е посочено, че „Капиталовите разходи през 2016 г. трябва да достигнат 2 млрд. 511 млн. 887 хил. 900 лв.“.
Каква част от тази сума е изразходвана досега и каква е структурата на направените капиталови разходи? В тази връзка как капиталовите разходи са обвързани с програмата на правителството за икономическо развитие? Тъй като искам да направя обвързване и да продължа моя въпрос, колега Горанов, Вие сте абсолютно прав, че структурата, размерът на тези разходи, зависи в какво са реализирани и как те са обвързани с икономиката. Абсолютно сте прав, че ако парите се изливат под всякаква форма, в това число и под капиталови разходи за инфраструктура, наистина е важно кой ще се движи по тези магистрали. Не само транзитно преминаващи.
Нашият икономически въпрос, колега, е дали по тези магистрали ще се движат само вносни стоки – 80 на сто от хранителните стоки са вносни в България, или ще се движат и български стоки? Тук съм съгласен Вас. Но то е свързано с отговор на въпроса за капиталовите разходи. И за да улесним зрителите, тази година Вие включихте колосални капиталови разходи, което на пръв поглед е отлично – два милиарда и половина срещу петстотин-шестстотин милиона в предходните две-три години. Така че след като ние Ви предупредихме, че тази амбициозна програма явно има други цели, а не за капиталови разходи, кажете: от два милиарда и половина към днешна дата колко сте изразходвали, за какво и какво смятате да правите до края на годината с тези два милиарда и половина? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Гечев.
Господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Надявам се не зрители!
На 30 юни 2016 г. на вниманието на Комисията по бюджет и финанси е предоставена подробна информация за разходваните средства в частта на капиталовите разходи по държавния бюджет за първите пет месеца на настоящата година, в съответствие с решението на Народното събрание от по-раншен дебат. Въпреки това и предвид ограниченото време, с което разполагам, накратко ще предоставя информация за изразходваните суми по държавния бюджет в частта на капиталовите разходи по отчетни данни от месечните отчети към месец май по окрупнени показатели.
Извършените капиталови разходи по държавния бюджет, подчертавам, който е само част от консолидираната фискална програма, към месец май 2016 г. са в размер на 207,5 милиона. Следва да се отбележи, че административните процедури и календарът при инвестиционните проекти концентрират по-голяма част от капиталовите разходи във втората половина на годината и по-специално в последното тримесечие. Поради тези причини усвояването през първите месеци на годината е традиционно ниско.
За първите пет месеца на годината основната част от капиталовите разходи са разходвани в следните направления: 30 млн. лв. са предоставените капиталови трансфери за Български държавни железници „Пътнически превози“ ЕООД във връзка с планираните в държавния бюджет средства по приоритет от Програмата на правителството за подобряването на техническото и финансово състояние на търговските дружества и държавните предприятия от системата на транспорта; 55,7 милиона са предоставени на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ по проекти за ремонт на железния път и съоръженията за поддържане на достигнатите скорости, модернизация, възстановяване и преустройство на жп-линии и възлови гари, както и за съфинансиране на инфраструктурни проекти по Оперативна програма „Транспорт“; 41,1 милиона са изразходвани за изграждането на временно възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница от областите Бургас, Хасково и Ямбол; 34,6 милиона са целево възстановени разходи на оператори за извършени от тях инвестиции в националната и енергийна инфраструктура за изпълнение на националния план за инвестиции; 13,8 млн. лв. са усвоени за реконструкция, изграждане и доизграждане на ВиК инфраструктурата, за реконструкция и изграждане на републиканска пътна мрежа и за изплащане на обезщетения по отчуждителни процедури; 32,3 милиона са усвоени главно за подобряване на материално-техническата база, за закупуване на дълготрайни материални активи и други от разпоредителите с бюджет по държавния бюджет.
И ние забелязваме с неудовлетворение, че степента на изпълнение на публичните инвестиции изостава. Искам да Ви уверя, че това не е, първо, нито целенасочена политика на правителството, нито мерки на Финансовото министерство за фискални рестрикции. Имам увереност от колегите, които управляват оперативните програми, че темпото на усвояване на европейските фондове, част от които представляват и капиталовите разходи по консолидираната фискална програма, ще се ускори значително през второто полугодие, но това, което в заключение мога да Ви уверя, е, че намалелите инвестиции, свързани със стартирането на новия програмен период, са компенсирани и ще бъдат компенсирани, доколкото е възможно, в рамките на Инвестиционната програма на правителството. За съжаление на този етап по процедурни причини част от тези инвестиции изостават. Надявам се, следващият път когато отговарям на този въпрос, да докладвам доста по-големи номинални числа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика, господин Гечев?
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Горанов! Днес е тежък ден за управлението на Министерството на финансите, макар че не то основно носи отговорност за капиталовите разходи – господин министър Горанов носи отговорност основно за приходите, а за разходите носят отговорност и неговите колеги.
Винаги сме се стремели да бъдем обективни по отношение на приходите и искам да Ви поздравя, колега Горанов, че Вие имате увеличение на приходите по определени пера. Благодарение на мерки и преди това, и сега, но факт е, че такова увеличение има, и това е лична Ваша заслуга и на Вашия екип. Но истината! Искам да обърна внимание – от два милиарда и половина капиталови разходи, които звучаха добре, нечувано в бюджета на България за стимулиране на икономиката, Вие ни казвате, че към днешна дата сте похарчили 207 милиона.
Това е икономическо престъпление срещу българската икономика, дами и господа!
Вие лишавате българския бизнес чрез публично-частно партньорство от два милиарда и нещо! Това дали е грешка в аритметиката – залагаш два милиарда и половина, а харчиш 207 милиона, или е нещо друго? Ние Ви предупредихме, че е нещо друго! Очевидно Вие пазите тези пари не за инвестиции в българската реална икономика, а за нещо друго! Защото, ако Вие имате положителни резултати за някои от перата на бюджетните приходи, въобще недейте да се хвалите с балансите. Защото, даже и непредубеденият като види…
Вчера публикувате, колега Горанов, данни, че имате три процента и половина бюджетен излишък. Нали така? Ама, то това е трагедия! То е три и половина излишък, защото Вие не сте похарчили два милиарда и сто милиона! То не е плюс! Това Ви е десет минуса в програмата на ГЕРБ.
Вие държите парите и лишавате българските фирми чрез публично-частно партньорство да изразходват тези пари.
Освен това, да Ви кажа, ефектът от два милиарда и половина, колега Горанов, е по-голям, отколкото европейските фондове. Три милиарда Ви влизат в бюджета тази година, нали така? Около един милиард е нашата вноска – нетно два милиарда. Само че чрез публично-частно партньорство има елементарни сметки: при коефициент 3 – 4 тези 2 милиарда, които не сте вложили, щяха да докарат поне между 4 и 6 милиарда допълнително на българската икономика, в това число и чрез частни инвестиции. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че новините са трагични – няма как Вие следващите месеци да похарчите два милиарда и нещо, освен ако не ги раздавате на лотария. Това е голям фал на правителството, но поне се съберете с колегите си и опитайте част от тези огромни средства да върнете на българския бизнес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Гечев.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Гечев, инвестиционният процес не е публично-частно партньорство, а той е изразходване на обществен ресурс. В този смисъл приемам упрека, че сме изостанали, но информацията, която Ви предоставям, е само на база на изплатени средства. Ако Вашият въпрос включваше какви са по обем сключените договори със стартирала реализация, отговорът щеше да е много различен. Това мога да Ви го предоставя в допълнение, и то съществено се различава от номиналната информация за отчетените разходи.
Затова, пак подчертавам, очакванията и ако отворите, а Вие добре работите със статистика, предходни години, ще видите, че действително, за съжаление, и заради сложността на процеса по структуриране на инвестициите, и заради сложния процес по възлагането по най-добър и прозрачен начин на разходването на средствата има струпване на изплащане на инвестиционни разходи във втората част на годината. Данните, които Ви представих, са за първите пет месеца. Аз съм сигурен, че след полугодието, на което предстои да излезе отчетът, резултатите ще са значително по-големи.
Съгласен съм с едно, и никога не съм спекулирал с размера на превишението на приходите над разходите в първото полугодие, винаги съм бил пестелив в оптимизма си, коментирайки, че имаме значително изоставане в разходите. Смятам, че до края на годината то ще бъде относително компенсирано, но в сумата, която цитирате, трябва да си припомним от дебата за Бюджета за 2016 г., стоят едни условни разходи, обвързани с потенциален приход от концесиониране на летище София. Ако ги извадим, констатациите Ви няма съществено да се променят, но 600 милиона от тази сметка, за която говорим, е условно свързана с реализацията на концесионирането на летище София, респективно впоследствие погасяване на задължения на железопътния сектор – нещо, което няма гаранции, че ще успее да се вмести в календарната година. Но ако махнем тази сума, изводите Ви остават валидни.
Ние ще продължим да полагаме усилия за реализация на инвестиционната програма на правителството до края на годината, без да ги ограничаваме по фискални съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Манол Генов относно финансирането на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е относно финансиране на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Съгласно постановление на Министерския съвет Министерството на финансите е отговорно за методическото ръководство по отношение на бюджетните аспекти на същата Програма. То ръководи действията по издаването на държавни гаранции съгласно Закона за държавния бюджет на Република България. Българската банка за развитие осигурява финансово ресурсите за изпълнение на Програмата, сключва договори като страна за целево финансиране и разплаща извършените строително-монтажни работи.
Съгласно Програмата и утвърдената методика Банката поддържа публичен регистър на подадените искания за сключване на договори за целево финансиране със страни сдруженията на собствениците и общините, както и регистър на сключените договори, които подлежат на финансиране.
До настоящия момент колко и на каква стойност са сключените договори за целево финансиране и колко средства са разплатени към 31 май 2016 г.?
За разлика от колегата Гечев, виждате, че съм Ви поискал информация и за сключените, и за платените договори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Генов.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, ще започна с уточнението, че съгласно Постановление № 18 на Министерския съвет от 2015 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е отговорният орган за реализация на Националната програма. Във връзка с това МРРБ оказва подкрепа на общините при реализирането на Програмата, наблюдава процеса по изпълнение и координира процеса по предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. Същото Министерство предоставя регулярна информация към Министерството на финансите и Българската банка за развитие относно сключените договори за целево финансиране по Програмата, информация за броя на откритите обществени поръчки, тяхната индикативна стойност, както и информация за сключените договори на база проведените обществени поръчки.
Информацията, с която разполагаме от МРРБ, актуална към 14 юли 2016 г., е за сключени 1947 броя договори, обхващащи разгърната застроена площ 9 млн. 699 хил. 912,77 квадратни метра – приблизително 10 млн. квадратни метра. Стойността на сключените договори за изпълнение на отделните дейности по обновяване на сградите към момента е за 258 млн. 381 хил. 327 лв. Разплатените средства по сключените договори за целево финансиране са приблизително 68,9 милиона. Към момента се обработва подадената от 162 общини информация за обявените обществени поръчки през месец юни. Данните ще бъдат готови към 20 юли 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Това е добра информация, господин Горанов, но все пак къде е обещаният милиард? 256 милиона не са онзи милиард, който широко бе прокламиран на българската публика, желаеща да се включи в санирането. Разплатени са 68 милиона до момента – това е добре. Но мисля, че като министър на финансите Вие сте принципал на Българската банка за развитие, а отговорността Министерството на регионалното развитие и благоустройството я хвърли още в самото начало на общините – те да си организират плащанията, контрола по изпълнение, сключване на договорите и така нататък.
Понеже ще последвам Вашия призив да не си спестяваме и лоши новини от тази трибуна, ще Ви кажа няколко неща. Банката поддържа такъв регистър, където човек, влизайки в сайта, може да види на каква стойност, коя община, с кое сдружение е сключен договорът. Бих Ви посъветвал да кажете на Вашите експерти да видят един недостатък там – няма колонка, където да се вижда кога е приключен обектът, който е започнат. Има сума, която е платена, която е обещана.
Имам непрекъснато сигнали от фирми-изпълнители, извършили своята работа, които, между другото, имат сключени договори с общините и със сдруженията. Обикновено общините се застраховат с едни 30 дни. Има декларация към Приложение № 3, където има 5 дни деклариран срок – че Банката трябва да плати именно след 5 дни, когато всички документи, придружени с декларацията, която се подава… За съжаление, фактите са други.
Може би сега не можете да ми отговорите на въпроса: знаете ли какъв е средностатистическият срок от подаване на документите по завършените обекти от общините… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тридесет секунди, да си довърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Петнадесет.
МАНОЛ ГЕНОВ: Какъв е този средностатистически срок в сравнение с постъпилото плащане?
Първо, по този начин има забавяне с два, с три месеца. Общините се поставят в конфузно положение за отговорности, които трябва да носят, а всъщност трябва да го свърши банката.
И второ, административната корупция може да се развие много добре, за което имам подобни сигнали от фирми, защото служителите на банката стоят в положение, където могат да изнудват тези фирми. Ако им сложите една колонка, за да се записва датата, на която са постъпили документите, служителите, вкарвайки информацията за свършената от тях работа, ще бъдат притискани от тази публична информация, за да не си позволяват такива волности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Генов.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Генов, за нас е изключително неприемливо, ако има обосновани предположения или реални данни за административна корупция в Банката за развитие. Уверявам Ви, че ако ни предоставите данни, максимално бързо ще вземем отношение по тях.
Като общ коментар мога да заявя, че освен административни, не съществуват никакви други проблеми, свързани с изпълнението на програмата от гледна точка на възможността Банката за развитие максимално бързо да изпълнява насочени към нея искания за плащане. В този смисъл аз бях информиран и съм информиран за някои проблеми, особено в Благоевградска област, които бяха преодолени. Не мога да твърдя, че проблемът беше в Банката за развитие, но не този е форматът, в който мога с Вас спокойно да коментирам. Вие вероятно сте запознат какъв беше проблемът с Благоевградска област и специално с проектите на територията на град Благоевград.
Искам да Ви уверя, че ще разгледаме внимателно препоръката относно публичността на работа по тези проекти.
В заключение, понеже формулировката на Вашия въпрос съдържаше нюанси, ако трябва да допълня отговора с нюанси, на база на тези договори, които имаме между Банката, сдруженията и общината, но сдруженията са бенефициенти, ангажиментът на Банката надхвърля милиард. Сумите, които коментирах като договори, са по договори между фактически изпълнители на физически дейности, общината и сдруженията, а всъщност в момента продължава да се търгува в рамките на тези проекти. Ако говорим на база поети ангажименти от Банката спрямо сдружения и общини, размерът на ангажимента вече надхвърля милиард.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Иван Иванов относно дейност на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ извършва одитна дейност в съответствие с международно приетите одитни стандарти, които представят обективна оценка относно ефективността на системите за финансово управление и контрол на средствата от Европейския съюз и верността на предоставените на Европейската комисия декларации за разходи, както и вследствие от това – разумна гаранция, че основните транзакции са законосъобразни и редовни.
Въпросът ми е породен от получен сигнал до Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на която аз съм член. Той стана достояние на членовете с доста голямо закъснение. От него се пораждат съмнения, че се прилага информационно затъмнение относно нередности в управляващи еврофондовете институции, а именно спрямо одитния орган на България в лицето на Изпълнителната агенция ОСЕС. Получени са сигнали за директен конфликт на интереси на Изпълнителна агенция ОСЕС като проверяващ орган и едновременно с това като бенефициент по Оперативна програма „Техническа помощ“ за целия стар програмен период 2007 г. – 2013 г., както и за новия. Надявам се, че сте се запознали. Ако не, моля да проявите инициатива за това.
Във връзка с гореизложеното моля да ми отговорите: има ли данни, произтекли от текущия контрол върху дейността на Агенцията, за нарушения при изпълнение на контролните й функции и какви мерки са взети за отстраняването? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! И ние се запознахме с частния случай, за който Вие говорите. По него имаше административна процедура и проверка от страна на Инспектората на министъра на финансите. Данните, изнесени от лицето, което е сезирало и Вас, не се потвърждават. Общ коментар – одитните органи в държавите – членки на Европейския съюз, са специално създадени органи по съответните регламенти. Няма да ги изреждам. Изпълнителната агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ е български одитен орган. Както всички одитни органи в Европейския съюз, при осъществяването на одитната дейност, Агенцията прилага европейски и национални правила и издадената от службите на Европейската комисия Методология. Нейната дейност е силно регулирана и контролирана от Европейската комисия, на която одитният орган докладва всички резултати от одитната си работа. Проверките по всеки проект се извършват на базата на статистическа извадка, като се прилагат единни стандартни контролни листове и система за контрол на качеството на одитната дейност. Всички те са проверени и одобрени от одиторите на Европейската комисия.
В контролните листове се документират извършените проверки за допустимост на разходите, физическото изпълнение и устойчивост на проектите. За да осигури съответствие на одитната работа с международно признатите одитни стандарти и указания на Европейската комисия, одитният орган прилага цялостна система от мерки за контрол на качеството на работата на всеки одит.
Резултатите от проверките се преглеждат от две нива на контрол – ръководител на одиторския екип и директор на дирекция. Определени проверки се извършват повторно, преглежда се всяко установено отклонение и размерът на финансовото му влияние в сертифицираните през годината засегнати разходи. Цялата одиторска работа, детайлно документирана съгласно изискванията, е обект на стриктен контрол от страна на одиторите на Европейската комисия, които проверяват всички параметри на статистическите извадки и следят за обективността им.
Одитният орган докладва на Европейската комисия всички резултати от своята работа, в това число установени нередности, тяхното индивидуално финансово влияние, екстраполирана грешка по програмата, ниво на кумулативен остатъчен риск и други.
През 2015 г. одитният орган е проверил 222 проекта в статистическите си извадки по оперативните програми. В тях са проверени 394 поръчки, като за 171 от тях, за съжаление, са предложени финансови корекции. Всичко изброено се проверява детайлно от одиторите на три главни дирекции в Европейската комисия – регионална и урбанистична политика; заетост, социални въпроси и приобщаване; морско дело и рибарство. От 2014 г. до май 2016 г. одиторите от Европейската комисия от трите дирекции са извършили общо 15 проверки на място в одитния орган. Работата на Изпълнителната агенция ОСЕС е била винаги високо оценена като институция, която работи най-добре в Националната система за управление и контрол на европейските средства.
През годините националните контролни органи също многократно са извършили проверка на Изпълнителната агенция ОСЕС – Сметната палата, АДФИ, дирекция „Вътрешен контрол на Инспектората“ на Министерството на финансите. Резултатът от проверките както от страна на Европейската комисия, така и от националните органи, показват, че Агенцията осъществява дейността си при стриктно спазване на регламентите на българското законодателство и утвърдените Вътрешни правила. Доказателство за високото качество на нейната работа са и отправените специални покани за участия на одитори от Агенцията в съвместни проверки с ОЛАФ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, господин Министър, госпожо Министър, уважаеми колеги! Господин Горанов, цитираната Агенция, за която се отнася въпросът, е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Вашето Министерство. Тя би трябвало да бъде проверявана редовно от Инспектората на Министерството, а изпълнителният директор на Агенцията – също така.
Притеснявам се от общата трактовка на Вашия отговор. Очаквах малко по-голяма конкретика, защото сигналите включват сигнала, който беше пристигнал в ключовата информация за лоша организация на работата и неефективност при изпълнение на функциите на Агенцията и нейното ръководство за периода 2010 г. до настоящия момент, което съчетано с различни кадрови чистки, назначения на лица без ценз, одитът на евросредствата е назначаван без конкурс, има индикация за манипулация на одити и така нататък. Това е важно, защото не на последно място Агенцията отговаря за акредитацията на всички оперативни и други програми за новия програмен период 2014 г. – 2020 г. Опасяваме се и има постъпили данни, че това се възлага на нови служители без опит – нито в еврофондовете, нито при извършването на одитна дейност.
Във Вашия отговор не чух опровергаване на тези неща. Молбата ми е, ако наистина сте направили проверка и има доклад в тази посока, това да бъде предоставено на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, за да можем детайлно да се запознаем с него, защото обвиненията са достатъчно сериозни. Мен ме притеснява по-скоро, че те са изпратени до други институции, а в крайна сметка е от интерес на всички ни, включително на Вас и на народните представители, България да направи максималното по усвояването на тези средства и да няма загуби.
Във Вашия отговор не чух опровергаване на тези неща. Молбата ми е, ако действително сте направили проверка и има доклад в тази посока, да бъде предоставена на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, за да можем детайлно да се запознаем с нея, защото обвиненията са достатъчно сериозни. Притеснява ме, че те са изпратени до други институции. В крайна сметка е от интерес за всички, включително и на Вас, и на народните представители България да направи максималното в усвояването на тези средства и да няма загуби. Разбирате, че ако се потвърди истинността на подобна информация, това би довело и до санкции. Надявам се, и пред нас тук, и пред Комисията убедително да ни представите информация за достоверността или недостоверността на тези данни.
Въпросът е изключително сериозен и се надявам да получим по-детайлен отговор, отколкото обща информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Отговорът ми щеше да бъде друг, ако Вашият въпрос беше друг. Вашият въпрос не третира и не разглежда един сигнал на едно физическо лице, бивш служител на Агенцията, който вероятно има някаква лична вендета със сегашните служители в Агенцията.
Вашият въпрос беше: има ли данни, произтекли от текущия контрол върху дейността на Агенцията за нарушения при изпълнение на контролните й функции и какви мерки са взети за отстраняването им?
По повод на постъпилия конкретен сигнал има извършена проверка от Инспектората, която не потвърждава изнесените в сигнала данни.
Отделно Ви докладвах резултатите от работата на одитния орган.
Завършвам с извода, че одитният орган е най-доброто не само по преценка на министъра на финансите, и не само защото сега аз съм министър на финансите, най-добре работещото звено от всички звена, свързани с управлението на европейските фондове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос – 11, от програмата за парламентарния контрол към Вас от народния представител Георги Търновалийски относно дейността на Българската банка за развитие.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, господин Министър, колеги! Приоритет и основен фокус в дейността на Българската банка за развитие (ББР) е подкрепата на малките и средни предприятия. В изпълнение на една от основните си цели – улеснен достъп до финансиране на микро и малки предприятия, земеделски производители, самонаети лица, занаятчии и други, които развиват или стартират бизнес на територията на страната, Българската банка за развитие създаде Микрофинансираща институция „Джобс“ и Национален гаранционен фонд. За да са по-ефективни въведените модели и практики чрез двете дъщерни дружества, трябва да са близо до потребителите. Съгласно разпоредбите на Закона за Българската банка за развитие, Банката може да открива представителства и клонове.
Въпросът ми към Вас е следният: с цел улесняване достъпа до продуктите на Банката на микро и малки предприятия, земеделски производители, самонаети лица, занаятчии и други, ще бъде ли изградена клонова мрежа на Българската банка за развитие в страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Търновалийски! Продуктовата политика на Българската банка за развитие е съсредоточена върху предоставянето на директни финансирания за малки и средни предприятия с размер над 300 хил. лв. и на индиректно финансиране на малки и средни предприятия по силата на договори с търговските банки в България.
При индиректното финансиране е важно да се отбележи, че Българската банка за развитие е въвела максимален размер на финансиране за краен клиент, различен от отделните програми, но ненадхвърлящ 3 млн. лв.
Продуктите на банката се дистрибутират чрез търговските банки и директно чрез централния офис в София и петте й представителства в страната. Общата експозиция на Банката към реалния сектор – директно и индиректно финансиране, възлиза на 875,3 млн. лв., а активите й възлизат на 1 млрд. 615 милиона.
Този обем дейност се осъществява с персонал от около 150 служители, като по показателя кредити и активи, управлявани от един служител на Българската банка за развитие, е значително по-ефективно от търговските банки.
От самото си създаване ББР, както и дъщерните й дружества, разработват политиките и плановете си при съблюдаване на принципа за допълване на пазара, съгласно който дейността на Националната банка за развитие е спомагателна за пазара и не бива да създава предпоставки за изместване на търговските банки. Предоставените от групата на ББР продукти и услуги имат специфичен за пазара характер и нямат за цел да изземват бизнес възможности от останалите търговски банки.
Микрофинансиращата институция „Джобс“ ЕАД е самостоятелно юридическо лице, което реализира задачите по предоставяне на микрофинансирания под формата на кредит и лизинг. За целта е определен максимален праг на единична сделка в размер до 300 хил. лв., а приоритетни за дружеството са финансиране в размер до 50 хил. лв. Цитираните лимити подлежат на текущо наблюдение и анализ с цел съгласуването им с условията на средата.
Необходимо уточнение е, че продуктите и услугите на дружеството се предлагат чрез трите му офиса в страната – представителствата на ББР и по линия на Споразумение за сътрудничество с 14 местни посредници на Микрофинансираща институция „Джобс“ ЕАД, които подпомагат намирането на подходящи клиенти за предлаганите финансови продукти.
Към настоящия момент дружеството е предоставило финансиране на стойност 9 млн. 219 хил. лв., като са сключени 321 лизингови и кредитни сделки. Националният гаранционен фонд – дружество от групата на ББР, с основна роля да подпомага сектора на малки и средни предприятия чрез осигуряване на допълнително обезпечение за проекти, които се считат за рискови, без гаранция на фонда не биха представлявали интерес за търговските банки. Клиентите на Гаранционния фонд са търговските банки в страната, като в резултат от осигуряване от Фонда „Кредитна защита“, те финансират проекти, които иначе не биха получили финансиране.
От създаването на Фонда, досега е подкрепил 3900 малки и средни предприятия с общ обем 940 милиона. Към днешна дата с подкрепата на Фонда е предоставено финансиране в обем, възлизащ на 173 млн. 963 хил. лв.
С оглед изложеното в анализа на ББР, както и прегледът на добрите европейски практики на сродни банки и финансови институции, от Европейския съюз ни мотивират да се въздържим от изграждане на клонова мрежа на този етап и свързаните с нея неминуемо значителни допълнителни разходи и инвестиции. В същото време Българската банка за развитие е последователна в политиката си на изграждане на представителства с минимален персонал, чиято функция да представя продуктите на групата в съответните региони, а обработката на сделките се осъществява в централата.
По тази линия Банката успешно фокусира дейността си, отчитайки нивото на развитие на регионалните икономики. Пример в това отношение са последните разкрити представителства в Северозападния регион на страната – градовете Монтана и Враца.
Обобщено и в заключение не смятаме, че все още, при този обем на дейност и активи, е целесъобразно вместо да ползваме инфраструктурата на останалите търговски банки и по линия он-лендинг да предоставяме ресурса, да изграждаме клонова мрежа на банката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Горанов, за отговора благодаря, но той няма да успокои и да зарадва малкия и средния ни бизнес в страната, който очаква изграждане на такава клонова мрежа. Посредничеството на другите търговски банки оскъпяват ресурса и увеличават възможностите за кредитиране на тези предприятия, и съответно влияят върху обема и размера на ресурса, който се предоставя по този начин.
Българската банка за развитие повече прилича на посредник между финансови институции отколкото на банка, като работи по този начин. Очакванията на малкия и средния бизнес са наистина да има клонова мрежа и да има достъп до предлаганите услуги. Това е залегнало в Закона за Българската банка за развитие.
Също така по този начин трябва да опровергаем и притесненията на бизнеса от това, че голяма част от ресурса отива не в малки и средни предприятия, в големия бизнес – това беше изнесено като информация в медиите – че 70% от кредитния портфейл на банката, е в 20 големи дружества. Само едно беше изнесено кое е – не знам защо, след това интересът към това намаля може би защото някои от тези, които много се интересуваха от този проблем. Смятам, че дължим това на обществото и трябва, като кажем нещо, да стигнем докрай. Кои са всички тези дружества и това ли ще бъде политиката на банката? В свое изказване и оправдание точно Банката казва, че законът не ограничава Банката да финансира големи корпоративни клиенти.
Всичко това притеснява малкия и средния бизнес и в тази връзка беше въпросът ми, но доколкото разбирам, това няма да се случи. Българският малък и среден бизнес и микропредприятията ще останат далеч от това финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
За дуплика министърът на финансите господин Горанов. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Досега, господин Търновалийски, цитирах до какво се е докоснал българският малък и среден бизнес, за да направите накрая обобщението, че той няма никакъв достъп. Ще анализираме и сме правили този анализ и при решението за откриване на представителство в отделните райони.
Като обща концепция Банката има за цел да финансира или да интервенира там, където има пазарен недостиг, бил той пазарен недостиг за финансиране на малки и средни или не толкова малки и средни предприятия. Знаем примерно, че има пазарен недостиг и при финансиране на дружества от Военно-промишления комплекс и Банката има добра традиция за работа в това отношение.
Ако се прецени, че икономически е по-изгодно не само за Банката, тъй като това не трябва да е водещо, а и за малкия и среден бизнес, който и сега има достъп до нейния ресурс, но опосредстван, че откриването на подобна мрежа би се рентирало и не би довело до натрупването на излишни загуби в сектора, може да се стигне и до такова решение.
Моят общ коментар беше, че на този етап анализът не ни дава усещането, че това е добро решение. Това не означава, че с развитието на пазара и на потребностите няма да се стигне и до такова решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше последният въпрос, предвиден в днешния парламентарен контрол, на който отговорихте.
Пожелаваме Ви приятна работа!
Преминаваме към отговори на актуални въпроси от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова.
Първият е от двама народни представители господин Красимир Каракачанов и господин Искрен Веселинов относно финансовото и икономическо състояние на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Питането ще развие народният представител Искрен Веселинов.
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, питането ни, разбира се, е провокирано от твърде сложната тема за финансовото състояние на Българския енергиен холдинг и Националната електрическа компания (НЕК). Благодарение на системните усилия на настоящото мнозинство и на Министерския съвет, разбира се, през миналата година наблюдавахме една стабилизация на НЕК, благодарение на променената като цяло политика в сектора. Стабилизация, която, за съжаление, е твърде крехка с оглед на много наследени проблеми и много проблеми, които се случват през последните дни.
В тази връзка и с оглед на това, че не всички факти около последни договори, които са сключвани, заеми, които са поемани от дружества в холдинга, отправяме настоящото питане с идеята тази информация да стане публична.
Бихме желали на първо място да разберем какъв е размерът на плащанията за лихви на годишна база по синдикирания заем на БЕХ за разплащане с така наречените „американски централи“? Каква е наказателната лихва и какъв е интегрирания икономически резултат от този ход за енергетиката?
Какви са плановете за компенсиране на новите повишени разходи на НЕК за индексиране на цените на енергията от тези централи, заложени в търговските им договори?
На второ място, в медиите излезе информация за опрощаване на някаква сериозна част от дълга на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“. Бихме искали да знаем дали това е факт и дали е съгласуване с Комисията за енергийно и водно регулиране, тъй като в последните промени в цените на „Топлофикация София“ беше предвидено да има един резерв, един буфер с оглед на плащания по този дълг?
През 2018 г. предстои падежът на облигационен заем от 500 млн. евро, който БЕХ емитира през 2013 г. на ирландската борса. Този заем, заедно с току-що изтеглените кредити, формират едно огромно дългово време, към което, за съжаление, трябва вече да добавим и тези 550 милиона от АЕЦ „Белене“ от делото с „Росатом“.
В тази връзка, каква е стратегията на политическото ръководство на енергетиката за решаване на този тежък икономически проблем и какви алтернативни сценарии се разглеждат за стабилизиране на Българския енергиен холдинг?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
За отговор министърът на енергетиката госпожа Петкова.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Веселинов, уважаеми господин Каракачанов, в началото на 2015 г. българското правителство започна интензивни преговори за промяна на заложените условия от сключените през 2001 г. дългосрочни споразумения за изкупуване на електрическа енергия от така наречените „американски централи“ в Маришкия басейн. В тази връзка на 14 август 2015 г. бяха подписани споразумения за изменения на Споразумението за изкупуване на енергия, като цената на разполагаемост е намалена с 14% за „Ей и Ес-3С Марица-изток 1“ до края на договора – 2024 г., и с 15% отново до края на договора – 2026 г., за „Контур Глобъл Марица-изток 3“. В числово изражение ефектът от така договореното намаление на цената за разполагаемост по двете споразумения за изкупуване на енергия ще е над 96 милиона на година или близо 1 милиард за оставащия период на действие на споразуменията.
И в двете споразумения за изменение на споразуменията за изкупуване на електрическа енергия са предвидени условия за влизането им в сила, едното от които е заплащане от страна на Националната електрическа компания на просрочените плащания на НЕК към ТЕЦ „Ей и Ес Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Контур Глобъл Марица-изток 3“.
В тази връзка през месец септември 2015 г. Българският енергиен холдинг стартира процедура за избор на финансиращи институции, които да осигурят финансиране за разплащане на дълговете на НЕК към двете централи.
След успешно приключване на преговорите за изпълнител беше избран консорциум от банки, с който БЕХ подписа договор за мостово финансиране в размер на 535 млн. евро. Заемът е предоставен без държавни гаранции и без обезпечение. Това е заем за мостово финансиране, който е обвързан с издаване на облигации в същия или по-голям размер. Облигациите следва да бъдат пласирани до 12 месеца от усвояване на заема, респективно БЕХ трябва да издаде облигационна емисия и с приходите от нея да погаси задължението към избрания кредитор.
Важно е да се уточни, че като разход Националната електрическа компания ще отчете единствено и само размера на лихвата от заема, но не и размера на главницата по кредита.
По отношение на Вашето питане за размера на лихвата, бих искала да уточня, че в сключения договор за финансиране са заложени клаузи за конфиденциалност, които ограничават публичното оповестяване на тази информация. Това, което бих могла да кажа, е, че средната лихва за максималния период на мостовото финансиране е приблизително 3,8%, а средната наказателна лихва при неплащане за максималния период на мостовото финансиране е около 1% над основната.
В допълнение бих искала да добавя, че годишното спестяване за НЕК, вследствие на предоговаряне на условията по дългосрочните договори с американските централи, е по-голямо от годишните разходи за лихва по отпуснатия заем, които НЕК би платил. Средното спестяване за Националната електрическо компания на година ще е над 96 млн. лв., докато плащанията по лихвата ще са в размер около 58 млн. лв. Тоест годишното спестяване ще е в размер приблизително около 40 млн. лв. и не по-малко от 300 милиона до оставащия период до изтичане срока на дългосрочните договори.
Важно е да кажем и какви биха били финансовите последици от обратния сценарий, а те са, че българската страна, Националната електрическа компания, щеше да дължи приблизително 3 млрд. лв. неустойки в случай на неплащане на просрочените задължения по дългосрочните договори с двете централи. Разбира се, не бива да се забравят и учредените особени залози за вземанията на Националната електрическа компания, които биха могли да се активират при неизпълнение на ангажиментите, които НЕК има по тези договори.
По отношение на Вашия въпрос за задължението на „Топлофикация София“ следва да се има предвид, че през 2015 г., както и до момента, „Булгаргаз“ не е опрощавал вземания от „Топлофикация София“. Към 31 декември 2015 г. вземанията на „Булгаргаз“ от „Топлофикация София“ са в размер на 146 млн. 863 хил. лв., като спрямо стойността им към 31 декември 2014 г. от 189 млн. 491 хил. лв. са намалени с 42 милиона или 22,5%.
През годините, с цел осигуряване на ликвидност на „Булгаргаз“, между Българския енергиен холдинг и „Булгаргаз“ са сключвани договори за продажба на вземанията на „Булгаргаз“ от „Топлофикация“, като по силата на тези договори крайният получател на вземанията на практика е Българският енергиен холдинг.
През 2015 г. беше подписано споразумение между Българският енергиен холдинг и „Топлофикация София“, по силата на което е уреден реда и начина за погасяване на задълженията на „Топлофикация София“ към Българския енергиен холдинг, които са в размер на 500 млн. лв. В споразумението е заложена и клауза, съгласно която при сключване на концесионен договор между Столична община и трето лице, то последната следва да извърши частично погасяване на задълженията на Топлофикацията към БЕХ в размер не по-малък от 200 млн. лв.
В заключение ще добавя, че по своята същност Българският енергиен холдинг представлява финансов холдинг, обединяващ активите на големи държавни енергийни предприятия. Една от основните цели на подобен тип дружества е насочена към диверсифициране на източниците на финансиране посредством използването на външни капитали. Участието на капиталовите пазари посредством емитиране на дългови и финансови инструменти е стандартна практика, която допринася за осигуряване на свеж паричен ресурс както в балансите на съответните дружества, така и в икономиката на съответната страна.
Посредством дълговите емисии привлеченият синдикиран банков заем се постигна разсрочване на финансовата тежест в сектор „Енергетика“ на конкурентни лихвени нива, която при равни други условия трябваше своевременно да бъде понесена от държавата.
Стратегията на Министерството на енергетиката, свързана с решаването на един от най-наболелите и дълго отлагани проблеми в сектора, а именно финансовият дисбаланс, е заложен в правителствената програма и тя е свързана с въвеждането на пълната либерализация на електроенергийния пазар, което ще даде възможност за развитие на сектора на пазарна основа и респективно ще елиминира възможността за трупане на финансови дефицити в системата. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
На два уточняващи допълнителни въпроса имате право. Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря за отговора, госпожо Министър. Разбира се, аз съм далеч от мисълта да оспорвам ползите от този заем, защото действително в енергетиката нещата трябваше да се отпушат по някакъв начин и това беше едно добро решение. Въпросът беше, че поне до настоящия момент, аз, а предполагам и голяма част от обществото, нямахме информация за цената на този заем, което с оглед изнесените от Вас данни, е удовлетворително.
Допълнителните въпроси към Вас са свързани основно в две посоки. Първо, днес от медиите се запознахме за стартиращото „роуд шоу“ за набиране на новия заем на територията на Британските острови. Питането ми е: какви са индикациите за интерес в тази посока, имате ли такива предварителни виждания и не се ли нуждаем от някакъв резервен вариант, с оглед на решението на Великобритания да напусне Европейския съюз?
Вторият ми уточняващ въпрос е свързан с оборудването на АЕЦ „Белене“, тъй като през последните дни чухме много варианти от приватизация на Проекта до продължаване на реализацията на Проекта, продажба на оборудване – много неща се говориха, и то едновременно. Питането ми е: има ли вече избистрена концепция, по кой от вариантите се върви, има ли на ниво политическо ръководство или на корпоративно ниво комуникация между българската и руската страна, в която ние сме изложили вариантите, които са удовлетворителни за нас и евентуално някакви насрещни становища по нашите варианти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Заповядайте за отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Веселинов, действително както беше оповестено в медиите от понеделник, от 18 юли всъщност ще стартира „роуд шоуто“, свързано с пласирането на облигацията във връзка с мостовото финансиране, което Българският енергиен холдинг изтегли. Както знаете, ние имаме консултанти по отношение на тази облигация. Те са направили необходимия анализ по отношение на пазарите и считат, че сега е удобен моментът, на лице е и инвеститорски интерес, така че се надяваме това „роуд шоу“ да бъде успешно на този етап. Разбира се, всичко предстои. В рамките на следващата седмица ще имаме информация във връзка с този въпрос и, разбира се, своевременно ще Ви информираме.
По отношение на втория уточняващ въпрос, свързан с АЕЦ „Белене“ и това какви са евентуалните варианти, във връзка с решението на арбитража. Както вече няколкократно имахме възможност да споменем, вариантите не са много, те са няколко. Ние работим и анализираме всеки един от тези варианти. Самият Арбитраж в своето решение ясно е посочил, че единият вариант е Националната електрическа компания да заплати сумата в размер на 550 млн. евро и съответно да придобие това оборудване, другият вариант е заедно „Атомстройекспорт“ и Националната електрическа компания да продадат оборудването на трета страна. И другият вариант, който ние разглеждаме, и който не отхвърляме като възможна опция, то това е възможността този проект да бъде отделен в отделна проектна компания, и да бъде продаден чрез Агенцията за приватизация.
Разбира се, към настоящия момент все още нямаме финален вариант по отношение на това кой от тези варианти би бил най добрият. Правим анализи, правим необходимите сондажи с други експерти в тази област, и се надявам с общи усилия на всички да изберем наистина най-добрия и най-щадящия за България и за Националната електрическа компания вариант.
В тази връзка, бих искала да кажа, че ще разчитам изключително много на българските депутати за това защото това е тема, която касае абсолютно всички нас. Това е тема, която ангажира, ако се тръгне в посока да се рестартира този проект, ангажира поколения напред. Ние трябва да имаме ясна визия, трябва да знаем какво следва оттук нататък, трябва да има предвидимост и такова решение трябва да бъде взето с консенсус. Когато имаме яснота по отношение на такова едно решение, ще дойдем в парламента, ще го обявим и ще искаме подкрепата и мнението на всички, на всяка една политическа партия, която е парламентарно представена.
По отношение на комуникацията с нашите партньори от „Атомстройекспорт“ – да, ние имаме необходимата комуникация, водим разговори, имаше среща съвсем скоро – преди два дни се върна изпълнителният директор на НЕК, беше в Москва, там бяха проведени разговори. Аз също съм в комуникация и с министър Новак поддържаме контакти с „Росатом“. Имаме необходимата комуникация, надявам се наистина в рамките на един конструктивен диалог да стигнем до решение, което да е взаимноизгодно и за двете страни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
За отношение до две минути, заповядайте господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Аз се надявам да бъда и по-кратък. Удовлетворява ме отговора на госпожа министъра, тъй като действително трябва да се търси рационален подход към едни проблеми, които, за съжаление, са натрупвани, може би десетилетия. Късата сламка е изтеглена от този екип, защото в края на краищата твърде много плащания се случват именно в рамките на последните месеци, буквално. Във всеки случай българската енергетика има нужда от сериозно осмисляне на нейните ресурси, на нейните потенциали, така че тя да бъде това, което винаги е била, основата за съвременното икономическо развитие на страната. В този дух, аз смятам, че независимо дали ще се тръгне към изграждането на новата ядрена мощност в „Белене“, дали в Козлодуй, във всеки случай при една икономически обоснована логика в изграждането на такъв проект, той би бил подкрепен от всички в тази зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Преминаваме към въпрос от народния представител Георги Недев относно доклад на Световната банка относно пълна либерализация на електроенергийния пазар в България.
Господин Недев, заповядайте.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ НС): Уважаема госпожо Министър, колеги! През изминалата 2015 г. бе година на законодателни изменения и на действия от страна на изпълнителната власт, пряко ангажираните в управлението на енергетиката, които гарантираха намалението на дефицита в енергийната система на Република България.
Едно от големите достижения на реформата бе стартът на либерализирания енергиен пазар в края на 2015 г. Другото важно достижение, това беше стартът на независимата енергийна борса, което даде основание да считаме, че основите вече са положени.
Във връзка с това, либерализирането на пазара да стане по правилния начин, през август 2015 г., бе сключен консултантски договор между Българския енергиен холдинг и Световната банка. Предметът на договора беше изготвяне на модел за либерализация, анализ на финансовото състояние и нормативната база в енергийния отрасъл за преминаване към пълна либерализация на електроенергийния пазар в България.
Искам да отбележа, че по информацията, която имахме тогава, срокът за изпълнение на този договор беше шест месеца. Всички очаквахме в края на месец февруари договорът да бъде изпълнен и окончателният доклад на Световната банка да бъде предоставен на обществеността за широко обсъждане през пролетта на 2016 г. Това е Ваша инициатива, между другото, и аз Ви поздравявам за това. В същото време обаче буди недоумение фактът, че до настоящия момент окончателният доклад не е на разположение на народните представители поне. Ето защо въпросът ми към Вас, госпожо Министър, е: съществуват ли непреодолими пречки пред Световната банка за изготвяне на окончателния доклад и можете ли да се ангажирате с краен срок, в който докладът ще бъде на разположение на народните представители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Недев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Недев, въпросът, който поставяте, е много важен и много актуален. Действително един от най-важните приоритети на правителството в сектор „Енергетика“ е свързан с въвеждането на пълна либерализация на електроенергийния пазар. С приключването на този процес на практика ще бъде преодолян един от основните проблеми в българския енергиен сектор, именно финансовият дисбаланс и възможностите за трупане на финансов дефицит в системата.
Поради тази причина, тъй като осъзнаваме, че това е един много сложен процес и трябва да бъде регулиран по такъв начин, че крайният резултат наистина да бъде успешен, защото е изключително важен за развитието на сектора, а пък като имаме предвид важността на сектора за цялата икономика, то това би могло, ако ние направим грешка някъде в този процес по пълна либерализация, да даде отражение и върху сериозни отрасли от българската икономика.
Ето защо, както и Вие споменахте, ние подписахме договор със Световната банка. Българският енергиен холдинг подписа консултантски договор със Световната банка, която има ангажимент да изготви финансовия модел за пълна либерализация на електроенергийния пазар, както и да набележи конкретните стъпки – да изготви подробна пътна и времева карта, която да даде яснота на кой етап от време какво точно трябва да бъде предприето като действие.
Световната банка представи предварителен доклад през месец декември 2015 г. Този доклад беше анализиран от наша страна и съответно имахме сериозни коментари, имахме и сериозни различия по отношение на един от най-важните въпроси, който беше свързан именно с определянето на размера на тарифния дефицит. Знаете, че това е същността на проблема, свързан с либерализацията. Това наложи известно забавяне, защото трябваше да се актуализира този финансов модел, трябваше да се нанесат корекциите, които ние бяхме направили, тъй като имаше известна неяснота по отношение на определени процеси, по отношение на определени изходни данни, които беше ползвала Световната банка и тези, с които ние на практика разполагахме и с които боравехме. Така че от там всъщност тръгна и първото закъснение по отношение на този процес.
Към настоящия момент Световната банка е представила проект на окончателен доклад. По този окончателен доклад Българският енергиен холдинг и Министерството на енергетиката изразихме отново становище по него. Надявам се сега това становище да бъде отразено във финалния доклад на доклада и много се надявам някъде до другия петък, до края на другата седмица, ние да разполагаме с този вече финален доклад.
Наред с това, тъй като Световната банка има клаузи за конфиденциалност и докладът може да бъде, така да се каже, огласен при определени условия, които Световната банка поставя, ние сме изискали да бъде предоставено резюме с всички параметри на финансовия модел и подробна пътна карта, която ние, след като бъде предоставена, веднага ще искаме тя да бъде обсъдена, на първо място, в Енергийна комисия и след това да я представим за широко обсъждане с всички парламентарно представени партии. Това е един изключително важен и отговорен процес.
Бих искала да уверя българските депутати, че ние ще направим необходимото, за да може този модел да бъде обсъден от всички, да имаме консенсус по отношение на това какъв да бъде финансовият модел, какви са параметрите на този модел, защото това трябва да бъде един устойчив модел, който ще гарантира наистина предвидимост на сектора и финансова стабилност. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Министър.
Просрочихте времето, но това е изключително важна тема.
Господин Недев, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ НЕДЕВ (БДЦ НС): Уважаема госпожо Министър, зададох този въпрос, тъй като питанията по него бяха вече достатъчно много, тоест общественият интерес към това нещо стана много голям. Всички ние, които в една или друга степен се занимаваме с темата енергетика, знаем, че е изключително важно предоставянето на окончателния вариант на доклада, защото след него всички ще имаме много работа – там предстоят законодателни изменения, предстоят изменения, вероятно в подзаконовата нормативна база, предстоят много действия и от страна на тези, които пряко ръководят енергийния сектор. Така че от тук нататък имаме работа, поне аз си мисля, най-малко една година. Тоест нашите надежди бяха, че за този регулаторен период ние ще можем да въведем резултата от този доклад, така да се каже, в пряката си дейност. Това не се случи и аз считам, че най-рано от следващия регулаторен период в пълна степен можем да въведем всички изменения, които касаят българската енергетика, либерализираният пазар и работата на Комисията за енергийно и водно регулиране, а и работата на всички субекти в този процес, който, естествено, ще продължи години, но основите му бихме могли да реализираме, по моя преценка, не по-рано от новия регулаторен период догодина. Предстои ни много работа.
Вторият мотив, за да Ви задам този въпрос, е, че започна да се формира в обществото мнение, че някой не си е свършил работата. Когато има такъв договор, и особено консултантски, има две страни по този договор – забавянето или е по вина на едната страна, която в случая е Световната банка, или е по вина на Министерството, понеже някой не е дал съответните препоръки навреме и Банката не знае как да продължи своята работа. Радвам се, действително, че Вие дадохте уверение, че до края на този месец ще имаме варианта на доклада. Това е добре и от там нататък ни предстои много работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Недев.
За дуплика – заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Недев, на първо място, искам да благодаря за разбирането, което проявявате, и да изразя пълното си съгласие с изразеното от Вас становище, че от тук нататък ни предстои наистина много работа.
Факт е, че има известно забавяне по отношение на доклада на Световната банка, но, повярвайте ми, много по-важно е, ако трябва да се забавим с месец, два, три, но просто моделът трябва да бъде наистина огледан и много обоснован, защото това на практика е предпоставка за развитието на сектора от тук нататък. Така че ние предпочетохме да осигурим комфорта Световната банка да работи и в по-дълъг период от време, тъй като наистина през целия ход на изпълнение на договора имахме непрекъснат диалог с тях – изпращахме информация, те анализираха, връщаха, след което ние отново прецизирахме тази информация, но всяка цифра е важна, всяко нещо е важно.
Давам Ви само един пример. Последното изменение на Закона за енергетиката, което беше свързано с Фонда за сигурност на електроенергийната система и включването допълнително на електроенергийния системен оператор и на „Булгартрансгаз“, също повлия и промени модела. Така че това наложи допълнително да бъде преработен моделът, вече с оглед новите законодателни промени. Като представим, надявам се, съвсем скоро моделът, първо, на Комисията по енергетика, а след това, разбира се, на всички колеги от българския парламент, наистина ще видите, че става въпрос за един много сериозен труд. Надявам се и законодателните промени, които заедно ще подготвим, наистина да бъдат успешни и да продължим със стабилизирането на Сектора в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към въпроси от народните представители Велизар Енчев и Иван Иванов. Те са по една и съща тема, поради което са с общ отговор. Първи ще зададе въпросът си народният представител господин Велизар Енчев относно порочни практики в завод „Видахим“.
Господин Енчев, заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Министър, в завод „Видахим“ – Видин, са установени порочни практики, които водят до източване на десетки милиони левове от Националната електрическа компания. Въпреки че основната дейност на приватизираната фирма „Видахим“ АД е производство на гуми, всъщност заводът произвежда ток, купуван от държавата на преференциални цени. През последните девет години това не е никаква тайна. Приходите от продадената електроенергия са близо 370 млн. лв., което представлява 95% от приходите от продажба на продукция на дружеството общо около 391 млн. лв.
След като, госпожо Министър, четирите най-големи работодателски организации в България осъдиха тази порочна практика на „Видахим“, не смятате ли, че дружеството, което по документи, както казах, произвежда гуми, има неестествено голям дял произведена електроенергия от заводска централа?
Още по-смущаващото е, госпожо Министър, че за последните две години НЕК е изплатила на „Видахим“ повече от 180 млн. лв., а в същото време за заплати на работниците са дадени само 4 млн. лв.
Какви мерки, госпожо Министър, ще предприеме Вашето ведомство, за да се прекрати тази практика на „Видахим“? Планирате ли, което е много важно, да анулирате договорите за изкупуване на електроенергия от дружеството?
И още по-важно, планирате ли ревизия на приватизационна сделка, включително и отнемане на собствеността от нарушителите на закона? Имам предвид, разбира се, стартиране на такава процедура за ревизия на приватизационната сделка, което би било един много добър прецедент в порочната българска икономическа система, където в резултат на тази приватизация бяха унищожени, в буквалния смисъл на думата, жизнено определящи отрасли в българската икономика и най-вече „Видахим“ в Северна България – фирма, която даваше хляб на стотици български граждани? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Въпрос от народния представител Иван Иванов относно нарушение от дружеството „Видахим“ АД при продажбата на електроенергия.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН П. ИВАНОВ (АВБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно нарушения от дружеството „Видахим“ АД при продажбата на електроенергия.
Уважаема госпожо Министър, през месец март тази година в публичното пространство се оповестиха конкретни данни за порочни практики във „Видахим“, свързани с дългогодишната продажба на електроенергия на почти двойна цена чрез така нареченoтo „високоефективнo комбинирано производство“. За справка искам да припомня, че дружеството е приватизирано през 2002 г. за сумата от 1 долар срещу задължения за конкретни инвестиционни ангажименти. От своето приватизиране до настоящия момент дружеството не стартира масово и целогодишно производство на гуми, а единствено насочи усилия в производство и продажба на електрическа енергия.
Оборотите на „Видахим“ за последните години – 2012-а и 2013-а, са около 170 млн. лв., основно от производството на скъп ток. Срещу тази порочна практика се противопоставиха четирите национално представени работодателски организации. От страна на работодателските организации бяха цитирани конкретни цифри за последните девет години след приватизацията на дружеството, oт които е видно, че приходите от продажба на електроенергия са близо 370 млн. лв. или почти 95% от приходите от продажба на продукция на дружеството за този период.
Конкретният ми въпрос към Вас, госпожо Министър, е: има ли данни за допуснати закононарушения от страна на дружеството „Видахим“ АД при модела на ценообразуване, свързани с продажбата на електроенергия чрез високоефективно комбинирано производство? Какви действия би предприела държавата, за да защити своите интереси в случаи като тези, когато е доказана една порочна схема, ощетила бюджета на Националната електрическа компания с милиони левове за последните години? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за общ отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Енчев, уважаеми господин Иванов! „Видахим“ АД е част от търговско дружество, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, като в предмета му на дейност – производство на електрическа и топлоенергия, е вписано на второ място след производството на полиамидни влакна и смоли, и технически тъкани, гуми за транспортни средства. ТЕЦ „Видахим“ е заводска централа, която задоволява нуждите от топлоенергия за производството на пневматични гуми, съответно топлинната енергия е за собствено потребление, а електрическата енергия се продава на Националната електрическа компания.
Дейността на Видахим по производство на електрическа и топлинна енергия е лицензирана с издадена от бившата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране лицензия от 27 ноември 2002 г. за срок от десет години. С решение от 21 февруари 2012 г. на ДКЕВР срокът на издадената лицензия на дружеството е продължен с още 10 години. Съгласно чл. 162, ал. 1 от Закона за енергетиката общественият доставчик и крайните снабдители са длъжни да изкупят от производители, присъединени към съответната мрежа, количеството електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход по преференциални цени до размера на количествата, определени с решението на КЕВР за определяне на индивидуална цена на инсталациите.
С оглед регулиране на дейността в енергетиката Комисията за енергийно и водно регулиране със свои ценови решения определя за всеки производител с комбинирано производство преференциални индивидуални цени на електрическата енергия, както и пределни цени на топлинната енергия. Цените са определени при ценообразуващи елементи, посочени в същото решение.
Също така на основание на Наредбата за издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, КЕВР издава на производителите с комбинирано производство сертификати за произход на електрическата енергия. Тоест, това са процеси, които по силата на Закона за енергетиката и по законовата нормативна уредба подлежат на регулиране от КЕВР, респективно Министерството на енергетиката не може да влияе върху тях.
По силата на законово задължение, вменено с чл. 162 от Закона за енергетиката и Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, Националната електрическата компания в качеството си на обществен доставчик има сключен договор за изкупуване на нетна активна електрическа енергия от високоефективно производство на топлинна и електрическа енергия с Видахим със срок периода на действие на Решение № 25 от 30 юни 2015 г. за регулаторен ценови период от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г. С това Решение КЕВР е определила размера на количеството високоефективна електрическа енергия, подлежаща на изкупуването от обществения доставчик.
Отчетните данни за последните две години показват, че Националната електрическа компания по силата на своите задължения като обществен доставчик е изплатила на „Видахим“ за закупена електрическа енергия суми в общ размер 58 млн. 80 хил. 739 лв. с включен ДДС, в това число през 2014 г. 35 млн. 83 хил. 169 лв. и през 2015 г. 22 млн. 997 хил. 570 лв.
Тук бих искала да допълня, че през последните две години се приеха редица мерки, които да ограничат подкрепата за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия само до инсталациите и количествата, когато тази подкрепа отговаря на обществения интерес.
В допълнение следва да се отбележи, че през 2015 г. бяха извършени промени в чл. 162 на Закона за енергетиката, с които се ограничават разходите на обществения доставчик за изкупуване на електрическа енергия, която не е доказано високоефективна. Впоследствие Министерството на енергетиката прие съответните промени и в подзаконовите нормативни актове, за които отговаря, включително изработи изцяло нова наредба за условията и начина на изпълнение на задълженията на производителите на електрическа енергия от топлоелектрически централи с комбинирано производство на топлинна електрическа енергия. В резултат на изменения режим ценовият период 2015 – 2016 г. топлоелектрическата централа към Видахим е доставила електроенергия за обществения доставчик само в рамките на определената от КЕВР квота от 25 600 мегават часа, която е изпълнена до 11 август 2015 г. След тази дата Националната електрическа компания не е закупувала електроенергия по регулирани цени от „Видахим“.
Както знаете, съвсем скоро бяха направени законодателни промени по отношение на условията, на които следва да отговарят производителите, чиято дейност подлежи на регулиране от Комисията за енергийно и водно регулиране. В тази връзка ако „Видахим“, както и което и да е друго дружество попада в обхвата на последните промени в Закона за енергетиката, то тогава от датата на влизане в силата на изменението Националната електрическа компания в качеството си на обществен доставчик не следва да изкупува произведената от тях електрическа енергия по чл. 162, ал. 1 от Закона за енергетиката.
А по отношение на Вашия въпрос за ревизия на приватизационната сделка, включително и отнемане на собствеността от нарушителите на Закона, то тази компетентност е изцяло на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Сделката за приватизация на „Видахим“ е приключила през месец юли 2002 г., като продажбата е извършена от Агенцията за приватизация и е публикувана в публичния регистър за процеса на приватизацията на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
За реплика народният представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Министър, частично съм доволен от Вашия отговор. Защо частично? Тъй като във „Видахим“ е налице добре обмислена приватизация, която е извършена, без да се платят на държавата дължимите суми по договора. И това, че тази проверка е показала, че всичко е наред, не означава, че не може да се стартира нова процедура по ревизия на договора за приватизация.
Тази афера, госпожо Министър, започва със самото производство на електрическа енергия и ДКЕВР утвърждава всеки месец преференциални цени на изкупуване на произведената енергия и, което е най-смущаващото, това става само с представени документи и то неверни, за производството на електроенергия. Така са източени от нея, както казах преди малко, над 180 млн. лв., което е скандален факт без последици за виновните лица. Тук е моментът да кажа пред тази голяма аудитория, че преди време група специалисти в бранша, начело с бившия генерален директор на държавната фирма „Каучукови изделия“ преди години, инж. Тошо Тошев сезираха първо Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Министерството на икономиката, Вашето Министерство на енергетиката, ДАНС, МВР за тези нарушения, но резултатът бе почти нулев. Тоест, за пет години въпросът е разглеждан два пъти в Комисията за корупцията на Народното събрание за което Народно събрание уведоми и главния прокурор, но тук в момента няма никакво развитие.
Затова продължавам да твърдя, че е крайно време законотворците в наше лице и Вие като изпълнителна власт, и като Министър на енергетиката, да сложим край на една схема, която продължава да ограбва българския бизнес, българските данъкоплатци, Националната електрическа компания и ако това не се случи, в противен случай ще излезе, че една частна фирма е по-силна от държавата и един порочен приватизационен договор стои над законите и над морала в това общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Втора реплика – народният представител Иван Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Госпожо Министър, „Видахим“ е типичен пример за една очевидно неуспешна приватизационна сделка, защото моментното състояние на целия комбинат е повече от шокиращо. Там, върху покривите, буквално има израснали цели дървета. Не знам последно кога през тази година сте посещавали района, но това е така.
В момента освен че не произвежда автомобилни гуми и електроенергия, „Видахим“ направи и огромни съкращения на хората, които работеха там. Това се отрази по изключително тежък начин на един от най-бедните региони в страната, каквато е Видинска област.
Задоволен съм от това, че в Закона за енергетиката се приеха изменения, с които тази порочна схема беше прекратена, но не ме удовлетворява, че в годините назад една очевидна порочна схема ще остане без последици и аз отправям към Вас апел да бъде потърсена отговорност за всички тези години, в които е изкупувана електроенергия на тази почти двойна цена. Защото това е довело до този огромен дефицит в НЕК, който сега на практика българските граждани трябва да заплатят. Така че очаквам от Вас превантивни действия за времето назад, в което е работил моделът на ценообразуване на изкупуване на електрическата енергия във „Видахим“ за времето, в което са изплатени тези прекомерно високи суми и затова да може занапред чрез възмездие за подобни сделки да бъде сложен край на ощетяване на Националната електрическа компания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Енчев, уважаеми господин Иванов! Не ми остава нищо друго освен да се присъединя към това, което Вие изразихте като становище. Наистина смятам, че порочните практики, които съществуват в българската енергетика години наред и които на практика са една от причините за довеждането на енергетиката до това състояние, трябва наистина да бъдат преустановени. Неслучайно едно от първите действия на правителството и разбира се на Вас – българските депутати, беше именно да направим няколко много важни промени в Закона за енергетиката през миналата 2015 г.
Спомняте си, че една от първите мерки и една от първите законодателни промени, които предприехме още през месец март 2015 г., беше насочена именно към това от енергийния микс да бъдат изключени тези топлоелектрически компании, които не произвеждат по високоефективен и комбиниран начин. Нали, за съжаление, „Видахим“ беше един от тези примери? Аз лично имах възможността да отида там, на място, да видя и да се убедя за какво става въпрос. Всички тези промени, които бяха направени в Закона за енергетиката, включително последната промяна в Закона за енергетиката, мисля, че дават вече своя резултат.
Що се отнася до преразглеждането на приватизационната сделка, това наистина е въпрос, който изцяло е в компетентността на друг орган, и Министерството на енергетиката не би могло да вземе конкретно отношение във връзка с него. Но смятам, че ако има някаква несправедливост и порочна практика, във всичките й форми тя трябва да бъде прекратена и всички ние трябва да обединим усилията си това повече да не се повтаря. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Това беше последният отговор на актуален въпрос в днешния парламентарен контрол.
Преди да закрия заседанието, обявявам следващо редовно пленарно заседание на 20 юли 2016 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)




Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Алиосман Имамов
Явор Хайтов
Кирил Цочев


Секретари:
Айхан Етем
Иван Иванов