Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов и Красимир Каракачанов

Секретари: Юлиан Ангелов и Иван П. Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден! Моля да се регистрираме.
Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, с оглед темпото, с което върви Програмата за тази седмица и тъй като очаквахме от постоянни комисии представянето на доклади по няколко законопроекта, което вече е факт, предлагам на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат включени в Седмичната програма за работата на Народното събрание за 21 и 22 юли 2016 г., следните допълнителни точки:
Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма. Вносител – Министерският съвет. Представени са докладите на трите комисии, на които е разпределен.
Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Представен е доклад за второ гласуване, тази сутрин Ви е изпратен на мейлите, консенсусни са текстовете – § 1, спорният, е отпаднал.
Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за радиото и телевизията – за петък, като точка първа, 22 юли. Вносители са Славчо Атанасов, Валери Симеонов, Найден Зеленогорски, Димитър Главчев и Росен Петров.
Моля да гласуваме.
Гласували 132 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 18.
Предложението е прието.
От дебатите по първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане във вчерашното пленарно заседание, обявих на основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че гласуването на първо четене на Законопроекта ще се състои днес, както е по Правилник, в началото на пленарното заседание.
Затова подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Гласуваме, колеги.
Гласували 132 народни представители: за 91, против 5, въздържали се 36.
Предложението е прието.

Следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Първият, № 654-01-72, е внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 31 май тази година.
Вторият, № 654-01-88, е внесен от Румен Христов и група народни представители на 8 юни тази година.
Постъпили са доклади на Комисията по труда, социалната и демографската политика, с които ще ни запознае господин Адемов, както и доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта по отношение първия Законопроект на госпожа Нинова и група народни представители.
Слушаме Ви, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-72, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 13 юли 2016 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
В заседанието взе участие госпожа Калина Петкова, директор на Дирекция „Трудово право, осигурителни отношения и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от народния представител Георги Гьоков. В изложението си той посочи, че това изменение на Кодекса на труда може да се смята за стъпка в социалната защита на семействата с малки деца. Законопроектът предлага мерки точно в тази посока. С него младите хора ще бъдат насърчени да създават семейства и да планират раждането на деца, като определящ фактор в тази насока е отглеждането и възпитанието на децата. За целта е необходима защита на упражняване правото на труд не само на майката на дете или деца до 3-годишна възраст, както е по сега действащото законодателство, но също така защита правото на труд и на бащата на дете или деца до 3-годишна възраст, като по този начин, ще се гарантира осигуряване на парични средства за отглеждане и възпитание на децата в ранна детска възраст. Този период е особено важен за детето, тъй като през него се сформира неговият характер и се проявяват първите индивидуални способности, които през годините на своя растеж детето развива, за да го изградят като личност.
В тази връзка вносителите на Законопроекта предлагат бащите на деца до тригодишна възраст и съпрузите на бременни жени да получат същата социална защита срещу уволнение, каквато ползват майките според българското законодателство. Така ще се осигури пълна социална защита на младите семейства по отношение на трудовите им права. Най-важният резултат от тази промяна ще бъде осигуряването на спокойствие и финансова сигурност на българските семейства в най-важния период за отглеждането на деца.
За да стане възможно това, вносителите предлагат да се промени чл. 333 от Кодекса на труда. В него се допълват няколко нови текста, с които според вносителите се гарантира, че работник или служител, който е баща и живее заедно с дете до три годишна възраст в едно домакинство или баща който живее на съпружески начала с майка на дете до три годишна възраст и полага грижи за него в общото домакинство, или съпруг на бременна жена, не може да бъде уволняван от своя работодател, като за него се приложи същата процедура, която се прилага за бременните жени и майките с деца до три годишна възраст. Тази защита е алтернативна по отношение на майката и се прилага в случаите, когато тя не получава доходи до три годишна възраст на детето.
Според мотивите на Законопроекта България е в тежка демографска криза. Според данните на националната статистика, населението устойчиво застарява и намалява.
Държавата няма концепция за справяне с този изключително важен проблем. Той може да бъде решен единствено с насърчаване на раждаемостта в страната.
В Комисията бяха получени и предоставени на вносителя на Законопроекта и членовете на Комисията становища на Министерството на труда и социалната политика, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, КТ „Подкрепа“ и КНСБ.
В становището на Министерството на труда и социалната политика се казва, че трябва да се има предвид, че Кодекса на труда урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Заради това не може да бъде възприето предложение за изменение на неговите текстове, единствено с оглед осигуряване на пълна социална защита на младите семейства и живеещите на семейни начала. Закрилата по действащия чл. 333 от Кодекса на труда се отнася за случаите при прекратяване на трудовото правоотношение за категории работници и служители по личен признак – уязвими групи като трудоустроени, боледуващи от определена болест, представители на работниците и служителите и други. Би могло да се каже, че с предложенията в законопроекта се уреждат права на лица, произтичащи от правото на неговия носител – майката на дете до 3-годишна възраст, бременна работничка или служителка, работничка или служителка в напреднал етап на лечение инвитро, тоест това не са права, произтичащи от изпълнението на трудовите правоотношения на тези лица. Поради тези основания от Министерството на труда и социалната политика не подкрепят Законопроекта.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България се въздържат от подкрепа, от Българската стопанска камара споделят мотивите на Законопроекта, но възразяват категорично срещу разширяването на кръга на лицата, попадащи под особена закрила при уволнение по чл. 333 от Кодекса на труда.
КНСБ подкрепя предложените промени, като счита, че те са крачка напред в осигуряването на повече социална защита на семействата с малки деца в България, но трябва да им се намери по точна редакция на предложените текстове. Конфедерация на труда „Подкрепа“ подкрепя Законопроекта и счита, че с разширяване на категориите работници или служители, с оглед на които се прилага закрилата, ще бъде гарантирана определена финансова сигурност и спокойствие на семействата, отглеждащи малки деца.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Димитър Байрактаров, д-р Венка Стоянова, д-р Хасан Адемов.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 3 гласа „за“, без „против“ и 11 гласа „въздържали се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 31 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Може би и следващия доклад за следващия Законопроект, предложен от господин Христов и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-88, внесен от Румен Димитров Христов и група народни представители
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 13 юли 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Румен Димитров Христов.
В заседанието взеха участие Румяна Михайлова, Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Калина Петкова, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика, Радостка Савова, началник отдел в дирекция „Държавни помощи и регулации“ в Министерството на земеделието и храните, Величка Микова, експерт в Конфедерацията на независимите синдикати в България и други.
Законопроектът беше представен от народния представител Димитър Гечев от Парламентарната група на ГЕРБ.
Според мотивите на Законопроекта измененията на чл. 114а от Кодекса на труда са насочени към облекчаване на процедурите за сключване, регистриране и отчитане на еднодневните трудови договори. Предлага се удължаване на срока за сключване и отчитане на еднодневните трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, възложена от регистриран земеделски стопанин. Предвижда се еднодневният трудов договор да може да се сключва на по-късен етап, а именно – в последния ден на съответния месец. Предвижда се предоставянето на талони, отрязък от които да се предава на сезонния работник, а другата част ще следва да се съхранява от работодателя. Трудовото възнаграждение ще се изплаща ежедневно, в края на работния ден, срещу разписка.
Условията и редът за документиране и отчитане на отработеното време по трудовото правоотношение за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, видът на талоните, протоколът и образецът по трудов договор, както и редът за получаването и отчитането им пред инспекцията по труда, ще се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Отпадането на задължението за изготвяне на договора в деня на наемането на работника ще облекчи земеделските стопани, особено тези, които имат по-малки оперативни и административни възможности.
Законопроектът няма да има отрицателни финансови последици върху бюджета. Очакванията на вносителите са да се повиши ефективността в сектора.
В Комисията бяха получени и предоставени на вносителите на Законопроекта и членовете на Комисията становища на МТСП, Министерството на земеделието и храните, АИКБ, КТ „Подкрепа“ и КНСБ.
МТСП, Министерството на земеделието и храните, и АИКБ подкрепят Законопроекта. Според техните становища предложените изменения на чл.114а доразвиват и прецизират действащия текст на Закона. КТ „Подкрепа“ и КНСБ намират направеното предложение за крайно неприемливо. Според тях с него не се постига обявената цел, а именно – изсветляване на сектора, както и облекчаването на земеделските стопани. Те също така оспорват вида, съдържанието и характера на така наречения „еднодневен трудов договор“.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Димитър Байрактаров, Светлана Ангелова, Хасан Адемов и Георги Гьоков.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 8 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-88, внесен от Румен Димитров Христов и група народни представители на 08 юли 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Следва доклад от Комисията по въпросите на децата, младежка и спорта.
Господин Иван Чолаков – заместник-председател на Комисията, ще го представи. Той визира Законопроекта, внесен от госпожа Нинова и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям Ви
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-72, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 31 май 2016 г.
Законопроектът беше представен от народния представител Радослав Стойчев. В своето изложение вносителят определя предложените изменения и допълнения като мерки за социална защита на семействата с малки деца. В тази връзка с измененията и допълненията в чл. 333 от Кодекса на труда вносителите на Законопроекта предлагат бащите на децата до тригодишна възраст, както и съпрузи на бременни да получат същата социална защита при уволнение, каквато ползват майките според българското законодателство.
Министерството на труда, както и двете работодателски организации не подкрепят Законопроекта, като представят следните аргументи: Кодекса на труда урежда трудовите отношения между работника и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
На второ място: разширяване на кръга на лицата с предварителна трудова закрила засилва административната тежест на работодателя и особено за малките предприятия с 9 до 50 наети лица.
В хода на дискусията беше подчертано, че така предложените изменения и допълнения нямат пряко отношение към решаване на демографската криза.
Освен това имайки предвид, че Кодексът на труда урежда трудовите отношение между работника и служителя и работодателя, мястото на подобни нормативни текстове, целящи пълна социална защита, е социалното законодателство или други нормативни инструменти.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за“ 6 гласа, „против“ 5, „въздържали се“ 4, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 654-01-72, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 31 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Чолаков.
Това са всъщност трите доклада по двата законопроекта.
От името на вносител – господин Гьоков, Вие ще представите Законопроекта, който сте внесъл.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! От името на вносителите искам да Ви представя Проекта за Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда и мотивите, с които сме го внесли. Предполагам, че всички сте запознати с текстовете на Законопроекта и мотивите към него и едва ли е необходимо да го представям в детайли, защото този Законопроект придоби доста медийна популярност. Въпреки това ще си позволя да кажа няколко думи по него.
Защитната процедура по чл. 333 на Кодекса на труда представлява едно предварително условие, което работодателят е задължен да спази, когато извършва уволнение на категории работници и служители, посочени в нормата на самия чл. 333. Съгласно разпоредбите на този член някои категории работници и служители се ползват с предварителна закрила при уволнение, а самата закрила се изразява в предварително искане на разрешение от Инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато лицето, което подлежи на уволнение, попада в някои от групите категории. Например, когато работодателят иска да уволни работничка или служителка, която е майка на дете до тригодишна възраст, тя подлежи на така наречената „предварителна закрила от уволнение“.
С предложения от нас Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда предлагаме изменения на въпросния чл. 333 от Кодекса на труда, които да гарантират, че работник или служител, който е родител или осиновител на дете до тригодишна възраст, когато живее в едно домакинство, и работник или служител, който живее на съпружески начала с майка на дете до три години, когато живеят в едно домакинство, ще се ползва от същата закрила при уволнение, която се прилага за майки с деца до тригодишна възраст.
Предлагаме и промяна и на чл. 333, ал. 5, изречение първо от Кодекса, съгласно която бременни работнички или служителки, работнички или служителки в напреднал етап на лечение ин витро, както и съпрузите или живеещи на съпружески начала с бременна или в напреднал етап на лечение ин витро жена, могат да бъдат уволнявани само с предварително разрешение на Инспекцията по труда. Това е по същество Законопроектът ни, а мотивите ни са, че с него целим да осигурим пълна социална защита на младите семейства по отношение на трудовите им права.
България е в тежка демографска криза.
Според данните на националната статистика населението устойчиво застарява и намалява. Няма да Ви цитирам цифри, защото си мисля, че всички в тази зала сме прекрасно наясно с демографския проблем на страната ни. Държавата няма концепция за справяне с този изключително важен проблем, а младите семейства трябва по всякакъв начин да бъдат насърчавани да планират, създават и отглеждат деца, а държавата от своя страна да им гарантира прилагането на сериозни мерки за социална защита.
Най-важно в тази посока е да се гарантира сигурност на работното място и на двамата родители или осиновители на деца до тригодишна възраст, на бременните, на работнички или служителки в напреднал етап ин витро лечение и на съпрузите, живеещи с тях на съпружески начала.
Няма по-важно нещо от това децата в ранна детска възраст да се отглеждат и възпитават от двамата родители, с които имат гарантирани трудови доходи, получени в резултат на защитено право на труд.
Мотиви за разпростиране на закрилата върху бащите е и фактът, че в повечето български семейства бащата е основният фактор, който осигурява финансова стабилност при отглеждане на децата. Рискът от уволнението му в периода до навършване на тригодишна възраст на децата предизвиква несигурност в българските семейства и ги демотивира да създават ново поколение. Според нас наред с финансовата нестабилност в страната това е един от факторите да расте броят на семействата само с едно дете и раждаемостта като цяло да бъде ниска.
Друг мотив е и че сега съществува закрила при уволнение на работничка и служителка, която е майка или бременна, но не действа при съпрузите им, а те са равноправни родители. Тоест, имаме някакви елементи на дискриминация. Мога да говоря още по Законопроекта и по мотивите ми за неговото приемане, но едва ли е нужно.
Искам само да отбележа, че в постъпилите становища принципно несъгласие няма и няма категорично отхвърляне на нашето предложение. Като че ли такова бе и становището на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Синдикатите подкрепиха Законопроекта, а работодателските организации изразиха притеснения и като цяло неодобрение. Може да се говори за промени на текстовете между първо и второ гласуване, защото при обсъждането в Комисията по труда и социалната политика и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, пък и в някои от становищата по Законопроекта е изразено притеснение от двусмислие при тълкуване на текстовете и възможност за злоупотреби с тази защита.
Едно друго притеснение ще си позволя да споделя с Вас. Това е, че в становищата на работодателските организации, въпреки че няма нищо общо с внесения Законопроект, не са пропуснали този път да говорят и да се произнасят по чл. 163 на Кодекса на труда, в който се говори за отпуска поради бременност, раждане и осиновяване и да искат преразглеждането му в посока намаляване на този отпуск.
Още веднъж казвам: въпреки че няма нищо общо с темата на внесения Законопроект.
Не смятам за състоятелни твърденията, че по някакъв начин сме нарушили Закона за нормативните актове, защото липсвали финансови и други разчети на средствата, необходими за прилагането на новата уредба.
Също и очакваните резултати от прилагането и анализ на съответствие с правото на Европейския съюз.
Смятам, че това са неоснователни твърдения, защото за този Законопроект са най-малко приложими изискванията на разпоредбите на Закона за нормативните актове. Много по-приложими са например за другия Законопроект, за чл. 114а от Кодекса на труда, където липсваха каквито и да било разчети още при приемането, липсват и сега при промените му.
Уважаеми народни представители, в заключение ще отбележа, че отхвърлянето на този Законопроект от Народното събрание, както беше отхвърлен от Комисията по труда и социалната политика, няма да е трагично, но ще бъде един ясен знак, че не се съзнават в дълбочина проблемите на младите хора и на младите семейства, че и днес продължаваме да не разбираме какво кара младите хора да бягат от България и че това е именно липсата на гаранция за социална сигурност.
Спирам до тук. Решението е Ваше, но смятайте, че това ще бъде знак на внимание към проблемите на младите хора и на младите семейства и един знак от страна на Народното събрание иска ли да решава проблемите на тези млади хора или не.
Подкрепете, моля, Законопроекта! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков, че спряхте в рамките на позволените десет минути.
Госпожо Ангелова, Вие ще мотивирате предложението на другия Законопроект. Вие сте част от вносителите. Имате пълното право. Слушаме Ви с интерес.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда е насочен към намаляване на административната процедура за сключване, регистриране и отчитане на еднодневните трудови договори по чл. 114а от Кодекса на труда.
С изменението и допълнението на Кодекса на труда през месец юли миналата година беше приета разпоредбата на чл. 114а, регламентираща еднодневните трудови договори за краткотрайна сезонна работа. По този начин в българското законодателство се създаде един нов вид краткосрочен трудов договор, даващ възможност за наемане на неквалифицирана работна ръка за ръчна обработка и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. Работодателите, които могат да сключват тези трудови договори, са също ограничени. Те трябва задължително да са регистрирани земеделски стопани.
Като цяло прилагането на тези договори се отрази благоприятно на заетостта в сектора. В подкрепа на това е фактът и информацията, която беше изнесена от Главна инспекция по труда, че за една година регистрираните еднодневни трудови договори са близо 200 хиляди.
През месец април в Народното събрание имаше среща с браншовите асоциации на земеделските стопани, които се възползват от този нов вид трудов договор, с членовете на двете комисии: Комисията по труда и социалната политика и Комисията по земеделие. На тази среща те изтъкнаха своите проблеми по отношение на прилагането на еднодневните трудови договори. Като най-важен проблем, който изтъкнаха, това е необходимото време за попълването и регистрацията на тези договори.
В разгара на една кампания за прибиране на реколтата в един ден се наемат по 200 – 300 човека и е невъзможно за един ден да се попълнят 200 – 300 договора и същите да бъдат регистрирани в същия ден. Това отнема 3 – 4 часа или работодателят трябва да наеме допълнително срещу заплащане хора, които специално да се занимават в тази кампания с попълването и регистрацията на тези трудови договори.
Всички тези проблеми породиха законодателната инициатива, която днес е Вашето внимание, с цел да се опростят процедурите по наемане на работници на такива договори.
С настоящия Законопроект предлагаме удължаване на срока за сключване и регистрация на еднодневните трудови договори, като регистрираният земеделски стопанин е длъжен да сключи еднодневния трудов договор със сезонния работник най-късно в последния ден от съответния месец. Отпадане на задължението за изготвяне на договора в деня на наемане на работника ще облекчи значително земеделските стопани, по-голяма част от които имат и по-малък административен капацитет.
Предвижда се в началото на работния ден работодателят да предостави на работника отрязък по образец, издаден от Главна инспекция по труда, а другата част от отрязъка да се съхранява в самия работодател, след което отрязъците ще бъдат прикрепени към трудовия договор.
В началото на работния ден работодателят или определено от него длъжностно лице е длъжен да изготви протокол по образец, който съдържа датата на полагане на труд и броя на наетите работници за съответния ден. Работодателят е длъжен да отчита, да води отчет за изработените часове и за платените възнаграждения за всеки работник, като се предвижда трудовото възнаграждение да може да се изплаща в края на работния ден или еднократно за отработените през съответния календарен месец дни, но не по-късно от последния ден на съответния месец.
Ако бъдат приети всички тези предложения в Кодекса на труда, ще улесним и облекчим значително земеделските стопани, които наемат работници на еднодневни трудови договори и ще повишим активността и заетостта в земеделския сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Уважаеми колеги, припомням само преди да открия дебатите, че те могат да бъдат и по двата законопроекта успоредно.
Господин Янаки Стоилов пръв поиска думата, след това да се готви народният представител Димитър Байрактаров.
Уважаеми колега Стоилов, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Ще кажа няколко изречения по двата законопроекта.
Ще започна със Законопроекта, внесен от госпожа Корнелия Нинова и група народни представители. Аз подкрепям този Законопроект. Той е напълно в духа на приетия неотдавна Закон за равнопоставеност на половете. Вносителите вече направиха обосновка на Законопроекта. Дори ако Ви се струва много, че тази защита едновременно ще се разпростира и върху двамата родители, може да се обмисли, ако Законопроектът бъде подкрепен на първо четене, най-малкото да се избира кой от родителите да се ползва от тази защита, ако на работодателите се струва твърде много тя двойно да увеличи своя обхват. Защото в някои случаи родителите могат да сметнат, че този, който има по-добра работа, по-добро възнаграждение, ще трябва да се ползва с допълнителна закрила. Затова Ви призовавам наистина да се прояви необходимата социална чувствителност и дискусията по този Законопроект да продължи.
Освен това, когато се приемат закони-лозунги, какъвто е самият Закон за равнопоставеност на половете – и тогава говорих, но когато такива добре звучащи лозунги се предлагат, няма особено значение дали те идват от управляващите или от опозицията. Създава се едно приповдигнато настроение, а в същото време като че ли едно притеснение да се говори сериозно по тези теми, все едно че не става дума за законодателство, а за някакви политически директиви, които в рамките на политически коректния тон трябва задължително да бъдат подкрепяни от всички. Така че много по-реални са дискусиите върху такива законопроекти, които засягат конкретни социални и трудови права, а не приемането на рамкови закони-лозунги, които при всички други случаи като че ли не възпроизвеждат реален нормативен ефект. Толкова по първия Законопроект.
По втория Законопроект – за промените в Кодекса на труда, внесени от редица народни представители, трябва да Ви кажа, че когато се направи една стъпка, обикновено тя окуражава вносителите да направят следващата. А когато се тръгне по един погрешен път, обикновено той задълбочава и проблемите, които са създадени. Тогава също бях един от малцината, които оспориха еднодневните трудови договори, поне във вида, в който се предлагат. Виждаме, че „апетитът идва с яденето“ и сега се предлага нещо нечувано в нашето трудово законодателство, при това обосновавано и от хора от Социалната комисия. Защото когато идват законопроекти от Комисията по земеделието, аз винаги вече съм почти нащрек, защото в повечето случаи тези законопроекти уреждат интересите на определени групи или фирми и те са много далеко от това, което наистина урежда по един балансиран и универсален начин обществените отношения в съответната област. И пак казвам, ако това просто беше инициатива на лобистите на определени работодатели в земеделието, можеше някак да бъде обяснено. Някаква странна конструкция е да се сключва трудов договор не в момента на възникване на полагането на труда, а след приключването – някаква фикция, която ще изчака да бъде положен трудът, казва се, че това ще мотивира и дисциплинира допълнително работещите. Аз дори Ви предлагам да обмислите да се дадат права на работодателите да ползват камшици, остени и други (смях от БСП ЛБ), за да могат така да действат и наетите да работят, да работят колкото им се каже, за колкото пари и за колкото дни е необходимо.
В никой случай не подценявам факта, че в България нивото на организацията и на дисциплината в трудовия процес спада, което затруднява ефективността и което наистина е пречка пред добросъвестните работодатели. Но това е една цялостна тема за състоянието в българското общество и за уважението към труда.
Аз Ви предлагам друго. Ако Вие искате да има такива договори, нищо не пречи да се сключат договорите в началото на изпълняването на дейността. Това с отрязъците е добра идея и спокойно може да се включи в условията на труда, че всички полагащи се права ще бъдат реализирани в края на месеца в зависимост от количеството и качеството на положения труд. Тоест не е необходимо в сключения договор да се уреди твърдото възнаграждение на работника. Това възнаграждение ще бъде изчислено след допълнителното прилагане на тези отрязъци, но вече върху един съществуващ договор. Така ще остане основен само единият елемент, който ще стимулира работника да положи труда, за който той е поел ангажимент. Освен това няма никаква пречка, ако той не проявява изпълнение на задълженията, работодателят едностранно да прекрати този договор и тогава да не му плати за оставащите дни.
Това са решения, които могат да бъдат постигнати, но понеже не се търси уравновесяване на интересите на двете страни, а както е най-лесно за някой – за да свърши работата, която е планирал, то това са и резултатите от подобна законодателна дейност.
Затова ние няма как да подкрепим такъв Законопроект, който се отклонява от основни принципи на трудовото право. Когато едната страна работи без договор, могат да възникнат и някакви усложнения или вреди в процеса на полагането на труда, за което ще има още повече затруднения после да бъдат предявени исканията, след като става дума само за изплащане на еднодневни възнаграждения, а не за уреждане на трудови правоотношения.
Това е практиката, която аз нарекох „Господин за един ден“, защото с този Законопроект Вие самите доказвате, че тези хора реално няма да бъдат наемани за един ден, те ще бъдат наемани за седмици или за месец, но вместо това да се регламентира и да се получат възнагражденията според броя на изработените дни, се получава този ерзац, който подравя устоите на трудовото законодателство в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Стоилов – бяхте достатъчно образен в изказването си.
Реплики? Няма.
Господин Байрактаров, Вие сте вторият записал се за изказване – имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще Ви помоля наистина сега да проявите малко повече внимание, ще говоря само по Законопроекта, касаещ еднодневните трудови договори, в частност чл. 114а.
Информацията, която ще получите сега, е изключително притеснителна и обезпокояваща, но за да Ви стане ясно, ще прочета ал. 3 от действащия в момента чл. 114а, която гласи следното: „Трудовият договор по ал. 1 може да се сключва за професии, неизискващи специална квалификация в основна икономическа дейност „Растениевъдство“, само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула“. Точка! Текстът е ясен и категоричен.
Миналата година точно по това време, уважаеми колеги, приехме чл. 114а за еднодневните трудови договори с добрите намерения да бъде изсветлен сектор „Земеделие“. Предоставената ни тогава информация беше, че текстът ще обхване между 80 и 100 хил. души, които по този начин ще бъдат включени в сферата на социалното осигуряване и трудовото законодателство.
Последните няколко дни положих доста усилия и искам да благодаря на официалните институции, които помогнаха да съберем и тази информация днес ще стане Ваше достояние. Пред мен е справка, която мога да предоставя на всички колеги, за работодателите по икономически дейности, сключвали еднодневни трудови договори. Вие сами преценете дали тези работодатели са в сектор „Земеделие“ и по-точно в сектор „Растениевъдство“. Започвам да ги чета: счетоводни и одиторски дейности, управление на недвижими имоти, дейност на агенции за недвижими имоти, товарен автомобилен транспорт, търговия на дребно с други нехранителни стоки, некласифицирани другаде, търговия на дребно с други хранителни стоки, търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива – типично земеделска дейност, строителство на други съоръжения, производство и обработване на други изделия от дърво, производство на други изделия от стъкло и така нататък – 70% от тези работодатели нямат нищо общо със сектор „Земеделие“, камо ли със сектор „Растениевъдство“.
Продължавам по-нататък, уважаеми колеги. Направихме си труда и мога да Ви прочета как са сключвани еднодневните трудови договори по области, за което пак искам да благодаря на всички колеги държавни служители, които помогнаха да съберем тази информация. Информацията е много интересна. Между другото, ако не знаете къде се намира меката на растениевъдството в България, д р Адемов вече знае, защото вчера го информирах като председател на Комисията по труда…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Да не е София?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, не просто е София, защото има София област, а София-град! (Смях, оживление.) София-град е меката на растениевъдството, като през месец май 2224 лица са сключили еднодневни договори. Колеги, какъв е броят на тези еднодневни договори в момента не мога да Ви кажа, защото не можах да получа тази информация. До късно снощи я получавах. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, не влизайте в дебат със залата
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаеми колеги, тук е редно да Ви припомня, че въвеждането на чл. 114а стана със законопроект, който предвиждаше членът да важи до 31 декември 2015 г. Внезапно миналата година по време на второ четене двама колеги народни представители, които, за съжаление, днес не виждам в залата, предложиха текстът да важи постоянно. Направих всичко възможно той да остане до 31 декември, за което има стенограми, да имаме възможност да направим задълбочен анализ. За съжаление, това не беше прието.
По-тъжното обаче днес е друго, уважаеми колеги.
Пред мен стои още една справка за броя регистрирани земеделски производители, която е още по-притеснителна, ако я прегледате обстойно. Ще Ви дам сравнителен анализ, който все още завършвам и не мога да бъда категоричен, че е точен.
През месец юни 2015 г. има регистрирани 36 487 земеделски производители. През месец юни 2016 г. 9320 земеделски производители внасят осигуровки, тоест почти 27 хил. земеделски производители по-малко!
Със съответни специалисти експерти установяваме и имаме основателни съмнения да считаме, че е създадена схема за източване на социалните фондове на Република България. Схемата е създадена чрез въвеждане на изключително порочни поправки още миналата година чрез въвеждане на ал. 10 в чл. 4 на Кодекса за социално осигуряване. Чета Ви я дословно:
„Лицата по чл. 114, ал. 1 от Кодекса на труда подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.“
Първите основания, които ми казаха снощи и колегите експерти в тази област, са, че се наблюдава източване по линия на инвалидни пенсии и по линия на болнични за трудова злополука. Надяваме се да получим още по-детайлна и аналитична информация.
Уважаеми колеги, въведена е и друга порочна практика – чрез промени в Преходните и заключителни разпоредби в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за социално подпомагане – порочни практики да нарушиш основния принцип, залегнал в чл. 3 на Кодекса за социално осигуряване, а именно принципът на равнопоставеност. Не може огромната част от българските граждани, когато сключат трудов договор, да се спира всяко изплащане на помощи и обезщетения, а на друга категория, само защото са неграмотни и нискообразовани, със специални промени в Закона тази привилегия да се запазва! Това е в противоречие и в пълен нонсенс със световното трудово законодателство!
Уважаеми колеги, мисля, че Ви изнесох достатъчно информация, която наистина е изключително притеснителна.
Затова в моето изказване, уважаема госпожо Председател, ще направя и процедурно предложение, което моля колегите да подкрепят.
Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е да прекратим разискванията по този Законопроект, касаещ еднодневните трудови договори…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма как да подкрепим на първо четене прекратяване, можем само да отлагаме.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да отложим разискванията, тъй като е необходимо да съберем цялата информация и да преценим как ще процедираме по-нататък. Моето мнение е, че чл. 114а трябва да бъде отменен от Кодекса на труда. Съществува чл. 68, който дава всички възможности и е много по-облекчен.
Пак повтарям, госпожо Председател, правя процедурно предложение да отложим разискванията по Законопроекта, касаещ промени в чл. 114а от Кодекса на труда, тъй като информацията е изключително притеснителна и не бива да се вземат прибързани решения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, в процедура сме на дебат по първо гласуване на два законопроекта: първия – с вносители госпожа Нинова и група народни представители, втория – с вносители господин Румен Христов и група народни представители.
Има направено процедурно предложение за отлагане на разискванията.
Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за отлагане на разискванията.
Гласували 112 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 17.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2014 Г. И ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2015 Г.
Постъпило е Становище от Комисията по правни въпроси с проекти за решения по двата доклада, съответно за 2014 и 2015 г.
Госпожа Александрова ще ни представи докладите.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
относно Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2014 г., № 611-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 27 май 2016 г. и Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2015 г., № 630-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 7 юни 2016 г.
На свое заседание, проведено на 22 юни 2016 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2014 г., № 611-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 27 май 2016 г. и Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2015 г., № 630-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 7 юни 2016 г.
На заседанието присъства председателят на Върховния касационен съд – господин Лозан Панов, който представи докладите за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2014 г. и 2015 г.
Докладите са изготвени на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт.
Господин Панов изрази необходимостта от спешни мерки за оптимизиране на работата на съдебната власт, като акцентира върху натовареността на съдиите, нуждата от съдебни сгради, обучение и повишаване на квалификацията на съдиите, съдебната администрация и информационното и техническо обезпечаване.
Като причина за бавното правосъдие и общественото недоверие и съмнение в ефективността на съдебната власт, той посочи неравномерната натовареност на съдилищата и съобщи, че през 2014 г. и 2015 г. средната натовареност за апелативните съдилища е била 8,45, съответно 8,71 дела на месец, като същевременно натовареността на съдиите в Софийски апелативен съд е съответно 11,51 и 12,29 дела на месец. Той обърна внимание, че Апелативният специализиран съд и Военно-апелативният съд са имали съответно средно по 2,45 и 1,28 дела на месец за 2014 г. и 2,06 и 1,47 дела на месец за 2015 г.
В регионален аспект натовареността на Окръжните съдилища също е много различна, като средната месечна натовареност на Софийски градски съд е 46,67 дела за 2014 г. и 32,66 дела за 2015 г. като в райони като Кърджали, Монтана, Търговище и Ямбол месечната натовареност е съответно между 5-6,7 дела месечно.
Господин Панов посочи, че най-голяма разлика в натовареността на съдиите има в работата на районните съдии. В Софийския районен съд средномесечното натоварване е съответно 124,35 дела за 2014 г. и 117,25 дела за 2015 г., като в районните съдилища като Трън, Ардино, Крумовград, Ивайловград и Тополовград съдиите имат под 20 дела на месец.
Като решение за справянето с неравномерното натоварване на съдиите той определи прекрояването на съдебната карта, като отбеляза, че конкретни действия в тази посока са предприети през 2014 г. и са свързани с преструктуриране на част от военните съдилища и оптимизация на районните съдилища. В резултат на това с решение на ВСС от 6 февруари 2014 г. са закрити Военен съд – град Плевен, и Военен съд – град Варна, както и съответните им прокуратури. Стремежът при оптимизация на работата на съдилищата, според господин Панов, е да се изработи такава методика за определяне на натовареността на съдилищата, която да отчете освен броя на делата й тяхната правна и фактическа сложност.
Като положителни при решаване на въпроса за неравномерната натовареност на съдилищата бяха отчетени законодателните предложения, направени през 2014 г., за изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния и в Гражданско-процесуалния кодекс, приети през 2015 г. и които през 2015 г. доведоха до намаляването на броя на постъпилите дела във Върховния касационен съд и съсредоточаване на работата на Върховния съд върху уеднаквяване на практиката на съдилищата и неговата същинска тълкувателна дейност.
Той посочи, че въпреки усилията през 2014 г. и 2015 г. продължава да е налице недостиг на съдебни зали и стаи, като този недостиг имат в гр. София, гр. Варна, гр. Пловдив, гр. Велико Търново, гр. Благоевград, гр. Оряхово, гр. Етрополе и гр. Сливница. Поради липса на средства и забавени процедури през 2015 г. не са извършвани наложителни ремонти и реконструкции в сградите на редица съдилища, като в гр. Карлово, гр. Панагюрище, гр. Монтана и гр. Ямбол, където са необходими неотложни ремонти. Като съществен проблем беше отчетено и неосигуряването на достъп на хора с увреждания до сградите на органите на съдебната власт.
Положителна оценка в доклада за 2014 г. е дадена на модела на обучение на Националния институт по правосъдие, като се сочи, че в различни форми на обучение са се включили 2499 съдии, 101 съдебни помощници и 1983 съдебни служители. Като важни акценти в обученията през 2014 г. е отчетено повишаването на квалификацията на магистратите в областта на бежанското право, допълнителните обучения на тема „Видове корупционни престъпления – разследване и борба с корупцията“ и „Инструменти за правно сътрудничество – международна правна помощ в досъдебното производство“.
Като приоритет за подобряване на работата на съдилищата през 2014 г. и 2015 г. е посочена необходимостта от определяне на броя на служителите в съдилищата спрямо натовареността на съответния съд, като се отчита спецификата на отделните звена.
Общото съотношение на служителите към броя на магистратите е 1,33 през 2014 г. и 1,31 през 2015 г. Най-голяма необходимост от служители се наблюдава в Софийски апелативен съд, където съотношението магистрат – служител е 1,11 през 2014 г. съответно 1,06 през 2015 г., като същевременно това отношение в Военно-апелативния съд е съответно за двете години 2,00 и 2,17 служителя на един магистрат.
През 2014 г. е интегрирана успешно Единна информационна система на отделните съдилища, като стремежът в периода 2014 г. и 2015 г. е въвеждането на електронното правосъдие и създаването на електронно досие на всяко дело, електронен обмен на документи и връчването на електронни призовки, като и през 2015 г. остава отворен въпроса за въвеждане на минимални стандарти относно интернет страницата на различните съдилища.
Видно от изложените данни в доклада за 2014 г. броят на всички дела за разглеждане, без тези във Върховния касационен съд, е 655 297, от които 465 437 дела са приключили със съдебен акт по същество, 81 025 дела са прекратени и 108 835 дела са неприключили в края на годината.
За 2015 г. броят на разгледаните дела е 623 680, от които 448 123 са приключилите дела със съдебен акт по същество, 77 895 са прекратените дела и 97 664 са неприключилите дела в края на годината.
Същевременно броят на съдиите на щат в окръжните съдилища през 2014 г. е 777 съдии, като те са имали за разглеждане 115 230 дела, а през 2015 г. техният брой е 781 съдии с общ брой дела за разглеждане 114 550 дела. Данните показват, че през 2014 – 2015 г. се наблюдава тенденцията към намаляване на новопостъпващите дела в окръжните съдилища.
В районните съдилища към областните центрове броят на съдиите през 2014 г. е 631, като общият брой на делата за разглеждане е 343 720. За 2015 г. съдийският щат на районните съдилища към областните центрове е 639, като на тях са разпределени 359 543 дела. В останалите районни съдилища броят на съдиите е съответно 361 съдии за 2014 г. и 356 съдии за 2015 г. като обшият брой дела, които са разглеждали, е 125 961 за 2014 г. и 132 670 дела за 2015 г.
Средната натовареност на съдиите във всички съдилища е съответно 30,17 дела месечно за 2014 г. и 32,1 дела за 2015 г.
За районните съдилища в областните центрове данните показват месечна натовареност от 59,20 дела за 2014 г. и 61,32 дела за 2015 г.
В окръжните съдилища натовареността на месец е 15,49 дела за 2014 г. и 14,69 дела за 2015 г., като в апелативните съдилища натовареността е съответно 8,45 дела за 2014 г. и 8,71 дела за 2015 г.
Данните показват неравномерно натоварване на съдиите от апелативните и окръжните съдилища, като за двете години се запазва тенденцията за много ниска натовареност във военните и специализираните наказателни съдилища.
Заповедните производства са 51%, съответно 54% от делата през 2014 и 2015 г., което сочи, че действителната натовареност на районните съдилища се е увеличила.
При наказателните дела най-голям брой дела през 2014 г. са разгледаните за престъпления против собствеността, следвани от общоопасните престъпления и престъпленията против стопанството и личността. През 2015 г. най-голям е броят на разгледаните дела за общоопасни престъпления, следвани от престъпления против собствеността, стопанството и личността.
Общо през 2014 г. във ВКС са постъпили 13 349 дела, от които 2032 дела в Наказателна колегия, 7519 дела в Гражданска колегия и 3808 дела в Търговска колегия.
През 2015 г. постъпилите дела са 11 748, от които 1669 в Наказателна колегия, 6367 в Гражданска колегия и 3712 в Търговска колегия.
Анализът показва, че общият брой на делата за разглеждане, заедно с неприключилите до 1 януари 2015 г., е 16 193, като през 2015 г. са решени 12 113 дела, а през 2014 г. техният брой е 13 377.
През 2014 г. за касационна проверка са постъпили 682 наказателни акта, постановени от апелативните съдилища, а през 2015 г. техният брой е 743. Същевременно през 2014 г. една четвърт от постъпилите наказателни дела са отменени и върнати за ново разглеждане на апелативните съдилища, като за 2015 г. делът на отменените и върнати дела е 14%.
Актовете на Софийския градски съд и на окръжните съдилища, по които е извършен касационен контрол, са 720 дела за 2014 г. и 640 дела за 2015 г., като най-малко дела са постъпили от окръжните съдилища в градовете Силистра, Смолян, Търговище и Перник.
С най-добри показатели съобразно упражнените правомощия на ВКС през 2014 г. са постановените наказателни актове на: СГС, Окръжен съд – Хасково, Окръжен съд – Благоевград, Окръжен съд – Пловдив, и Окръжен съд – Пазарджик, а през текущата 2015 г. данните сочат за най-малко върнати дела на: Окръжен съд – Благоевград, СГС, Окръжен съд – Пловдив, и Окръжен съд – Пазарджик.
През 2014 г. Наказателната колегия на ВКС е разгледала 550 дела на районни съдилища, от които 365 по частни производства, като данните за 2015 г. са: 478 дела, от които 332 от частен характер.
Анализът на причините за отмяна на съдебните актове показва, че най-честото основание за отмяна е съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на акта.
Предмет на проверка пред Гражданската колегия на ВКС през 2014 г. са 1402 съдебни акта, постановени от апелативни съдилища, като отменени изцяло и върнати са 100 дела – 7,13%, обезсилени са 23 – 1,63%, пререшени са 74 дела – 5,28%, и оставени в сила 217 решения – 15,48%.
Броят на апелативните актове в производството по допустимост на касационно обжалване е 999, от които 299 – 30%, са допуснати до касация.
За 2015 г. са били предмет на проверка общо 1380 акта на апелативните съдилища, като отменени изцяло и върнати са 92 дела – 6,67%, обезсилени са 34 акта – 2,45%, и са пререшени 24 – 1,74%, от тях.
Недопуснатите до касационно обжалване са 813 акта или 59% от общия брой актове.
Предмет на касационна проверка на окръжните съдилища през 2014 г. са 5122 дела, от които предмет на производството по допускане на касационно обжалване са 3188, като недопуснатите до касация са 2452 дела – 77%.
За 2015 г. предмет на касационна проверка на постановени от окръжните съдилища са били 4450 дела, като недопуснатите до касация са 2653 дела, или 60% от всички актове.
Предмет на молби за отмяна на влязло в сила решение и отмяна на актове за връщане на молбите за отмяна са 453 акта за 2014 г. и 392 акта за 2015 г.
В дискусията взеха участие народните представители Петър Славов и Димитър Делчев.
Господин Славов постави въпроса за свръхнатовареността на районните съдилища и за възможността за преразпределение на заповедните производства сред останалите районни съдилища в страната.
Господин Панов отбеляза, че електронното правораздаване е приоритет в съдебната система, но по повод възможността за преразпределение на заповедните производства между останалите районни съдилища следва да се отчете и съобрази принципът на случайно разпределение на делата, както и че заявителят подава заявлението за издаване на заповед за изпълнение в удобен за него съд и следва да получи съдебния акт от същия съд, където е депозирал заявлението.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ прие Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2014 г., № 611-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 27 май 2016 г., и Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2015 г., № 630-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 7 юни 2016 г., и предлага на Народното събрание проекти на решения за приемането им.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Дебатът е открит.
Колеги, които желаят да се изкажат?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Искам думата по процедура, уважаеми господин Председател. Предлагам допуск на председателя на Върховния административен съд господин Георги Колев по този и следващите доклади. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Данаил Кирилов – разрешение за допуск.
Гласували 84 народни представители: за 82, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Желаещи колеги за изказвания? Не виждам.
Прекратявам дебата.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за прилагането на Закона и за дейността на съдилища през 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклада за прилагането на Закона и за дейността на съдилища през 2014 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Ще има две гласувания, тъй като докладите са два.
Подлагам на гласуване така предложеното решение на Правна комисия.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Докладът за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2014 г. е приет.
Моля, прочетете другото решение.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
„Проект !
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклада за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, гласуваме предложения доклад от Правна комисия.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Докладът за прилагане на Закона и за дейността на съдилищата през 2015 г. е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА ПРЕЗ 2014 Г. И ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА ПРЕЗ 2015 Г.
Докладът ще представи господин Данаил Кирилов от Правната комисия. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, представям на Вашето внимание становище.
„СТАНОВИЩЕ
относно Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2014 г., № 511-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 5 август 2015 г., и Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2015 г., № 611-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 13 юни 2016 г.
На свое заседание, проведено на 22 юни 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за прилагането на Закона и дейността на административните съдилища през 2014 г., № 511-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 5 август 2015 г., и Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2015 г., № 611-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 13 юни 2016 г.
На заседанието присъства председателят на Върховния административен съд господин Георги Колев.
Докладът беше представен от господин Георги Колев. Той подчерта, че в докладите е отчетена правораздавателната, тълкувателната и международната дейност на Върховния административен съд. Подробно са описани всички статистически данни на двете колегии на Върховния административен съд /ВАС/. Очертани са приоритетите и основните цели за неговото развитие, които са насочени към повишаване на квалификацията на съдиите и съдебните служители, подобряване на основните сфери от управлението на съда, усъвършенстване процеса на управление на човешките ресурси, въвеждане на единна деловодно-информационна система, свързана с електронното правосъдие, с оглед качественото и ефективно правосъдие.
Господин Колев отбеляза, че основното задължение и правомощие на съда е съсредоточено в уеднаквяването на правораздаването в системата на административното правоприлагане, който основен инструмент в дейността на ВАС е приемането на тълкувателни решения със задължителна сила за административните съдилища. През 2014 г. във ВАС са образувани шест дела за произнасяне с тълкувателни решения, които са инициирани от председателя на Върховния административен съд, от главния прокурор на Република България и от омбудсмана на Република България. Общото събрание на колегиите във ВАС се е произнесло с четири тълкувателни решения при неправилна и противоречива съдебна практика. Регламентирана е процедурата и са приети правила за приемане на съвместни тълкувателни постановления от общите събрания на съдиите от Наказателната, Гражданската и Търговската колегия във Върховния касационен съд и Първа и Втора Колегия във ВАС, в резултат на което са приети първите две в историята на двете върховни съдилища тълкувателни постановления.
През 2015 г. във ВАС са образувани осем дела по искания за тълкувателни решения, които са инициирани от председателя на Върховния административен съд, от главния прокурор на Република България, от председателя на Висшия адвокатски съвет, от омбудсмана на Република България и от министъра на правосъдието. Общото събрание на колегиите във ВАС се е произнесло с осем тълкувателни решения и едно определение.
Наблюдава се тенденция с промените в законодателството, касаещи подсъдността на делата, разглеждани от ВАС, същият да се превърне в касационна инстанция на делата, разглеждани от административните съдилища. Това довежда до неравномерното разпределение на делата в отделенията на съда, което налага да се предприемат допълнителни мерки, като увеличаване броя на съдиите. Ето защо господин Колев отбеляза, че е необходимо промени в законодателството относно подсъдността, които биха довели до разтоварване на Върховния административен съд и Административен съд София-град, които съдилища са най-силно натоварени.
През 2015 г. във Върховния административен съд са постъпили 14 931 дела, като за сравнение през 2014 г. те са 16 149 бр., през 2013 г. – 17 181 бр., през 2012 г. – 15 718 бр., а през 2011 г. – 16 970 бр. Общият брой на делата за разглеждане през 2015 г. е бил 20 521, а през 2014 г. 20 937. Видно е намаляване на броя на постъпилите дела за разлика от предходните отчетни периоди. Броят на решените по същество административни дела във ВАС за 2015 г. е 14 301, а за 2014 г. е 15 351 бр., като се запазва тенденцията и през двата отчетни периода броят на изготвените съдебни актове в едномесечен срок да е над 80% от общия брой свършени дела.
Видно от изложената статистика се запазва тенденцията и съотношението за изготвянето на съдебни актове в срок, като е налице трайна ефективност и стабилитет в правораздавателната дейност на ВАС, което се дължи както на организацията на правораздавателния процес, така и на високата лична мотивираност и професионализъм на магистратите. Следва да се отбележи и сравнителният анализ в информационно табло, за състоянието на правосъдието на Европейския съюз, където по отношение на показател „бързина на правосъдие“ вече втора поредна година българските административни съдилища заемат трета позиция.
В отчетния период – 2014 г., по щатно разписание във ВАС са работили 86 съдии за първото шестмесечие и 88 съдии през второто, като напуснали и пенсионирани са общо четирима съдии. С оглед значителния обем на работата през 2014 г. са били командировани през различни периоди от време общо 13 съдии. През 2015 г. във Върховния административен съд са работили 88 съдии и въпреки предприети мерки за балансиране на натовареността между отделните съдии, са разкрити 5 нови щатни бройки.
В доклада е представена обобщена информация за дейността на административни съдилища през 2014 г., която включва данни за постъпилите и свършени дела през годината за всеки един административен съд, за качеството на съдебните актове и срочността за решаване на споровете. (Шум и реплики.) Следва да се отбележи, че както във ВАС и в административните съдилища има намаляване на броя на постъпилите дела за разлика от предходния отчетен период. Най-голяма е средната месечна натовареност на административните съдии в Административен съд – Перник (29,38 бр. дела месечно); Административен съд – Бургас (27,69 бр. дела месечно); Административен съд – София-град (24,65 бр. дела месечно); Административен съд – Благоевград (22,3 бр. дела месечно); Административен съд – Хасково (22,2 бр. дела месечно); Административен съд – Пазарджик (19,83 бр. дела месечно); и Административен съд – Пловдив (17,65 бр. дела месечно). С най-малка натовареност са: Административен съд – Търговище (7,33 бр. дела месечно); Административен съд – Сливен (8,36 бр. дела месечно); Административен съд – Добрич (8,42 бр. дела месечно). (Шум и реплики.) Дейността на административните съдилища през 2015 г. е обобщена чрез подробни данни за всеки един административен съд, включващи…“
Господин Председател, моля да направите бележка на колегите от първия ред телефонните разговори да са извън залата и да не тропат по банката, като говорят по телефона. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви. Правя забележка на всички колеги, не само на първия ред – телефонните разговори не са за залата.
Обръщам се към колегите да следят внимателно доклада на господин Кирилов, защото ще предстои дебат след това.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Дейността на административните съдилища през 2015 г. е обобщена чрез подробни данни за всеки един административен съд, включващи броя на образуваните дела, тяхното движение и разпределение на първоинстанционни и касационни, натовареността на съдиите и кадровата обезпеченост.
В отделна структурно обособена част на докладите са направени редица предложения за законодателни промени в Административнопроцесуалния кодекс и други специални закони, които да доведат до по-ефективно и бързо правосъдие. Целта им е да се разтовари Върховният административен съд като първоинстанционен съд, за да може да се утвърди като касационна инстанция и да засили своята конституционно определена дейност за издаване на тълкувателни решения. Тези промени ще натоварят допълнително административните съдилища и те ще заработят с пълен капацитет, като се предлага да се извършат и промени в местната подсъдност, за да се избегне неравномерното натоварване на съдилищата. Направени са конкретни предложения относно призоваването, участието на заинтересованите страни, срока за произнасяне на административния орган, съдебното производство, регламентиране на държавните такси и промяна на подсъдността по някои административни дела. С предложенията за промяната в родовата подсъдност на делата се цели да се уреди възможността по жалби срещу административни актове, издадени от регулаторни органи, агенции и комисии, да са компетентни административните съдилища като първа инстанция и с това да се разтовари Върховният административен съд от разглеждането на дела като първа инстанция. Господин Колев подчерта, че е необходимо да се промени правната уредба относно подсъдността й по данъчни дела, като разглеждането им се възложи на всички административни съдилища, а не само на пет от тях, каквато е уредбата в момента.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2014 г., № 511-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 5 август 2015 г., и Доклад за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища през 2015 г., № 611-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 13 юни 2016 г., и предлага на Народното събрание проекти на решение за приемането им.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Момент, господин Кирилов, трябва да има дебат. Колегите могат да искат да се изкажат.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да представя проектите и тогава да се изкажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Добре, представете проектите.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да не го правим разкъсано.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища за 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклада за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища за 2014 г.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища за 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища за 2015 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Кирилов.
След като след Вашата забележка колегите активно слушаха доклада на Правната комисия, сега дебатът е открит.
Има ли желаещи за изказвания?
Засега не виждам някой да вдига ръка.
Моля колегите да заемат местата си, тъй като предстои гласуване.
Все още не виждам никой да изявява желание за изказване.
Закривам дебата и подлагам на гласуване двете предложения за решение на Правната комисия.
Първо ще бъде гласуван Докладът за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища за 2014 г.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Докладът за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища за 2014 г. е приет.
Сега подлагам на гласуване решението за приемане на Доклада за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища за 2015 г.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Докладът за прилагането на Закона и за дейността на административните съдилища за 2015 г. е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2014 Г. И ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА РАЗСЛЕДВАЩИТЕ ОРГАНИ ПРЕЗ 2015 Г.
Вносител е Висшият съдебен съвет на 27 май 2015 г. и на 7 юни 2016 г.
Комисията по правни въпроси се е подготвила с доклад.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Доклад за прилагането на Закона и за дейността на прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2014 г., № 511-00-5, постъпил на 27 май 2015 г., и Доклад за прилагането на Закона и за дейността на прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2015 г., № 630-00-3, постъпил на 7 юни 2016 г.
На свое заседание, проведено на 22 юни 2016 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2014 г., № 511-00-5, постъпил на 27 май 2015 г., и Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2015 г., № 630-00-3, постъпил на 7 юни 2016 г.
Докладите бяха представени от господин Сотир Цацаров - главен прокурор.
И двата доклада съдържат обобщени данни от докладите за дейността на Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, Върховната административна прокуратура, апелативните прокуратури, Военноапелативна прокуратура, окръжните прокуратури, Софийска градска прокуратура, военноокръжните прокуратури, в състава на които са: окръжните следствени отдели, районните прокуратури, както и на разследващите полицаи при Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. В докладите, са включени и данните за дейността на специализираната прокуратура, административната специализирана прокуратура и на разследващите органи от Министерството на финансите.
И двата доклада са структуриран в раздели със съответните приложения, като е направен сравнителен анализ на данните с тези от предходни години по унифицираните показатели за отчетност на прокуратурата и разследващите органи. Докладите отбелязват тенденция на намаляване на регистрираната и разкрита престъпност. Изложени са анализи на основните показатели, съпоставени по териториалните структури и са изведени причини за констатирани положителни и отрицателни резултати.
В докладите са посочени продължаване действията в изпълнение на препоръките от докладите на Европейската комисия, относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка, и изпълнение на мерките, съдържащи се в приетия План за действие за периода 1 септември 2013 г. – 1 март 2015 г., и Комуникационната стратегия на съдебната власт 2014 – 2020 г., приета с решение на ВСС по Протокол № 10/5 март 2015 г., включително и утвърдените със заповед на главния прокурор Пакет от мерки за засилено противодействие на корупцията и организираната престъпност. Въведен е единен стандарт за наблюдение и отчитане на делата от тази категория, утвърден е каталог за корупционните престъпления и е създаден регламент за ежемесечна отчетност и специален прокурорски надзор.
Прокуратурата е осъществила проучване и обсъждане мненията на прокурорите и следователите по Актуализираната стратегия за съдебна реформа, като е изразила публично препоръките и позицията си.
За повишаване ефективността в наказателния процес, прокуратурата е внесла в Народното събрание мотивирани предложения за промени в Наказателно процесуалния кодекс и Наказателния кодекс.
През 2014 – 2015 г. е активирана дейността по уеднаквяване на съдебната практика, като главният прокурор в изпълнение на правомощията си по чл. 125 от Закона за съдебната власт е сезирал председателите на върховните съдилища с искания за приемане на тълкувателни решения .
Отчетено е намаляване за 2014 г. с 10% на общата регистрирана престъпност в страната (тенденция през последните три години)., а за 2015 г с 5,4 %. Регистрирани за 2014 /2015 г са били 109 799 престъпления, от които около почти 10% икономически.
Увеличило се е нивото на разкриваемост с 2.6 пункта спрямо 2013 г. и 4,4 пункта спрямо 2014 г. Разкритите престъпления са 43 874, респективно 45 281, което съставлява около 40% от регистрираните. Извършен е анализ по видове престъпления, посочено е запазване тенденцията на ниска разкриваемост на икономическите престъпления. Изведени са прогнози за запазване интензивността на криминогенната обстановка по отношение на битовата престъпност и престъпленията против данъчната и кредитна система, с акцент измами и контрабанда на акцизни стоки.
Анализирана е структурата на регистрираната, разкритата и наказаната престъпност. Обобщени са данните за дейността на прокуратурата и на разследващите органи. Прокурорите са работили общо по 318 507, респективно 302 541 за 2015 г. преписки и по 222 839, респективно 201 181 за 2015 г. досъдебни производства (несъществено намаление спрямо предходните две години). Делът на решените преписки е бил 96% и за двете години и е нараснал спрямо предходната година 2013 г. С образуване на досъдебно производство са приключили 51 060, респективно 52 532 за 2015 г. преписки, като е нараснал броят на постановените откази за образуване на досъдебно производство – 122 185, респективно 115 120 за 2015 г.
Новообразуваните дела са били 123 751 за 2014 и 121 541 за 2015 г., от които 97.18% са тези разследвани от разследващи полицаи в МВР и МО, с дял 1.78% образувани от следователи, и с по 0.5% образувани от митнически инспектор и агент на ДАНС средно и за двете години. Разследването е провеждано в законоустановените срокове с някои изключения, като са изброени прокуратурите с най-много забавени производства.
Отчетена е тенденция на намаление броя на внесените в съда прокурорски актове – обвинителни актове, предложения за споразумения и постановления с предложения за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказания. Намалял е абсолютният брой на върнатите от съда на прокуратурата дела, съразмерно на по-малко внесените актове. Запазва се тенденцията през годините на около 5% върнати от съда дела. За 2014 г. те са 1864 , а за 2015 г. – 1710.
С 6% е намалял броя на осъдените лица, но трайно висок остава делът им спрямо всички лица с постановен съдебен акт – 97%. Оправданите лица са с траен дял от 3% за последните три години. Извършено е сравнение по окръжни и районни прокуратури. Отчетено е увеличение броят на образуваните дела от особен обществен интерес – организирана престъпност, корупция, изпиране на пари, данъчни и други финансови престъпления, незаконен трафик на хора и наркотици.
През 2014/2015 г. е нараснал броят на лицата, осъдили прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – 308 лица за 2015 г , 298 лица за 2014 г. , при 280 лица за 2013 г. и 213 лица за 2012 г. Констатирана е необходимост административните ръководители на прокуратурите да предприемат ефективни мерки за спазване законните срокове на делата.
Разделът съдържа основни тенденции и изводи, необходими мерки от компетентност на прокуратурата, законодателни промени в НК и НПК и др., съдържащи конкретни предложения на прокуратурата.
Делът на решените прокурорски преписки е около 95% за последните три години. Най-висок е делът на постановленията за отказ да се образува досъдебно производство – 115 120 за 2015 г., 122 185 броя за 2014 г, а постановленията за образуване на досъдебно производство са били 52 532 за 2015 г., 51 060 броя за 2014 г., последните съставляват 18% от общия брой преписки.
Подробни данни са представени по видове разследващи органи, по видове досъдебни производства. Намалял е броят на спрените досъдебни производства срещу неизвестен извършител. Запазена е тенденцията на нивото на прекратените досъдебни производства, съставляващи 23% от приключилите.
Броят на лицата, по отношение на които са били изготвени искания за СРС, е бил 1200 лица за 2014 и съответно 1287 за 2015 г. Неуважени от съда са били 2.5% ,съответно 10.5 % за 2015 г.
Анализирана е дейността на прокуратурата в съдебната фаза. Отчетено е увеличение на относителния дял на постановените осъдителни присъди спрямо решенията по внесените обвинителни актове. Осъдени са били през последните три години над 96.6% от лицата, спрямо които са постановени съдебни актове през годината. Направен е анализ по видове престъпления.
Анализирани са данните по прокуратури относно върнатите от съда дела и постановени оправдателни присъди, изведени са причини, довели до това.
Делът на оправдателните присъди и решения за двете години е около 3%. Запазена e тенденцията за последните три години.
В раздела е отчетена дейността на прокуратурата по гражданско-съдебен надзор, подробно са анализирани решенията на съда по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – 308 за 2015 г., и през 2014 г. – 306 решения срещу прокуратурата по този Закон, с най-голям брой искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Изложени са съображения за проблеми по приложението на Закона.
Анализирана е дейността по изпълнение на наказанията и другите принудителни мерки. Общо 22 739 за 2014 г и 20 960 съдебни акта за 2015 г. са получили изпълнение, които съставляват над 93%.
Наблюдаваните от Европейската комисия са 137 наказателни производства, от които неприключили в началото на 2015 г. са 67 на брой.
В този раздел е извършен подробен анализ на досъдебните производства, образувани за някои категории тежки престъпления и такива от обществен интерес; изброени са видовете наложени наказания, както и статистическите данни по окръжни прокуратури. Най-голям е обемът на делата от особен обществен интерес в района на СГП и СРП, които наблюдават една трета от всички такива дела в страната. Тенденцията сочи на увеличение на новообразуваните такива дела през последните три години и намаляване на внесените обвинителни актове.
Извършен е анализ на наказателните производства, образувани за престъпления, извършени от непълнолетни лица. Отчетено е запазване тенденцията на намаляването им.
Анализирана е дейността на прокуратурите по Международно правно сътрудничество. За 2014 г. изпратени за изпълнение са били 898 молби за правна помощ, а получените за изпълнение са били 1203. За 2015 г. молбите за правна помощ са съответно – 1078 изпратени и 1944 получени за изпълнение от българските власти. Получени за изпълнение Европейска заповед за арест – 235, за 2014 г и за 2015 – 311 заповеди за арест.
В Раздел II е анализирана административната и контролно-ревизионна дейност на прокуратурата. Към 1 януари 2014 г. утвърденият щат на прокуратурата на Република България за магистрати е бил 2 304, а 331 длъжности са били незаети. Към 1 януари 2015 г. броят магистрати е 2 300, а 352 щатни бройки са останали незаети. Констатирана е добра кадрова обезпеченост както за прокурорите, така и за служителите.
Образувани са били за 2014 г. общо 19 дисциплинарни производства срещу прокурори при 14 за 2015 г. и 14 заповеди от главния прокурор и административните ръководители за налагане на дисциплинарно наказание, като за 2015 г. са 11 такива.
В този раздел е отчетена и анализирана диференцирано натовареността на прокурорите и следователите в системата, съобразно степента им и видовете дейност, които осъществяват.
В Раздел III от доклада на главния прокурор е отчетена дейността на Върховната касационна прокуратура по наказателно-съдебен надзор, гражданско-съдебен надзор, изпълнение на наказанията и други принудителни мерки, международноправна помощ и сътрудничество.
В Раздел V от доклада на главния прокурор са изведени приоритетите в дейността на прокуратурата и разследващите органи.
В средносрочен и дългосрочен план, на база досегашните анализи и доклади на партньорски институции, Прокуратурата на Република България си поставя следните приоритети в работата: съблюдаване на правата на гражданите в процеса на правоприлагането; отстояване независимостта на прокуратурата като част от съдебната власт; утвърждаване надзора за законност като инструмент за преодоляване с правни средства на важни за обществото проблеми; ефективно управление чрез повишаване взискателността към административните ръководители, а те – към прокурорите и следователите за професионално и срочно изпълнение на задълженията им; засилване методическата роля на главния прокурор; подобряване качеството и срочността на разследването; проактивен подход на прокуратурата в противодействието и с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност; усъвършенстване взаимодействието с компетентните в държавата институции както и подобряване на международното и междуинстанционното взаимодействие с насоченост към обезпечаването и отнемането на облагите, придобити от престъпна дейност.
И двата доклада отчитат продължаващата тенденция за ангажиране на прокуратурата с въпроси извън нейната компетентност по сигнали на граждани и организации. Това фактическо положение допълнително увеличава натовареността на прокурорите поради необходимостта от произнасяне по тях с постановление или с резолюция. Като продължаваща тенденция се констатира и недостатъчността на конкретни данни в сигналите на контролните органи, което налага допълнително възлагане на проверки или извършване на такава от прокурор и също се отразява на натовареността.
В последвалото обсъждане на докладите участие взеха народните представители Петър Славов и Данаил Кирилов
Те обърнаха внимание, че докладите съществено улесняват ориентацията в съдържанието им и дават възможност за проследяване в необходимите детайли на дейността на прокуратурата и разследващите органи. И двата доклада са с балансирано представяне на статистически данни и аналитични части, включително и предложения за законодателни промени.
Като положителни се оценяват и стъпките, които са предприети за преодоляване на различната натовареност на прокурорите чрез прилагане на вътрешноорганизационни мерки. Прилагането им обаче позволява само в известна степен да се ограничат мащабите на проблема, като преодоляването му е от компетентността на Висшия съдебен съвет да продължат инициативите за своевременно обявяване на конкурси за заемане на непопълнените щатове в прокуратурата и тези за промяна в щатовете на отделните прокуратури съобразно обема работа в тях.
След проведените разисквания, Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ прие Доклад за прилагането на Закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2014 г., № 511 00-5, постъпил на 27 май 2016 г. и Доклад за прилагането на Закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2015 г., № 630-00-3, постъпил на 7 юни 2016 г. и предлага на Народното събрание Проект за решение за приемането им.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Това е докладът на Комисията.
Решенията ще прочетем преди гласуване.
Откривам дебатите.
Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На всички доклади, които на няколко пъти тук трябваше да бъдат гласувани, аз гласувах „въздържал се“, включително за Висшия съдебен съвет, за Върховния касационен съд, включително и за Върховния административен съд. Ще запазя това, което съм правил и по отношение на докладите за прокуратурата, защото аз съм български народен представител и мен са ме избирали българските граждани. В България отношението към правосъдната система е изключително отрицателно. Доверието е по-ниско от 10% – движи се между 6% и 8%.
Като изразител именно на тази тенденция и като народен представител, за който са гласували точно тези български граждани, които така оценяват работата на цялостната съдебна система, аз нямам право да подкрепя тези доклади. Може би голяма част от тези доклади съдържат автентична и точна информация, включително и двата доклада на прокуратурата.
На фона на всички скандали, на които се нагледахме през последните години, на фона на случващото се с КТБ, спомняте си костинбродския случай и така нататък, аз не мога да си пречупя волята и по някаква илюзорна политическа целесъобразност да подкрепя тези доклади. Затова както и на предишните доклади, изразявайки волята на моите избиратели, аз ще гласувам „въздържал се“ и за тези два доклада на прокуратурата, като ще поясня защо не „против“. Защото отчитам факта, че в тези системи – съд, прокуратура, следствие има и много честни хора, които не могат да носят отговорност за това, което има като имидж тази правосъдна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Андреев.
Някой желае ли реплика? Мълчание в залата.
Следващо изказване?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, не се учудвам на това безразличие в пленарната зала към темите, касаещи съдебната власт. Не се учудвам, защото декември месец видях 204 гласа, които гласуваха за статуквото в съдебната система. Но трябва да бъдат посочени определени обстоятелства, защото, според мен, както каза и преждеговорившият колега, има кой да ги чуе и от хората, с оглед на отношението на обществото към нашата правосъдна система. Между другото, рейтингът на съставните части на правосъдната система долу-горе е същият какъвто е рейтингът на Народното събрание – едноцифрено число, ние не си даваме сметка за тези неща. Но нека… едно по едно.
Първо, разглеждат се годишните доклади на съдилищата и прокуратурата. Не знам дали това е организационен проблем, но да не дойде днес никой да седне тук, отзад, да чуе какво ще кажат народните представители за работата на тези институции, това показва отношение, ако са поканени и не са дошли. (Реплики от народни представители от ГЕРБ.) Няма да влизам в реплики с…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Надявам се, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Сега е моментът да бъдат чути мненията на народните представители, а не когато се чете доклада, който са си писали. Това е част от пейзажа, свързан с подкрепата на статуквото в съдебната система.
Миналата седмица имаше един изключително грозен скандал във Висшия съдебен съвет. Изключително грозен скандал, който показа отношенията вътре в този орган, незачитането дори на човешкото достойнство между колегите, които работят в един колегиален орган. Той не получи кой знае какъв отзвук, защото медийната среда е такава. Само че искам да кажа и да обърна внимание на тези, които миналата година, при промяната на Конституцията, внесоха изричен текст в Конституцията, че този Висш съдебен съвет ще си изкара мандата. Виждате ли какъв срам е всичко това? Още тогава беше ясно, че този орган не може да работи в екип, че там има непреодолими противоречия, които са в резултат на определени задкулисни връзки и договорки. Този възел трябваше да бъде разсечен от Народното събрание. (Реплики.) Да, запазихме статуквото.
Сега по отношение на прокуратурата. Уважаеми колеги, през 1989 г. в българската прокуратура работеха 800 прокурора. Днес в нея работят 1800 прокурора. Ако погледнете статистическите данни, ще видите, че към онзи и към този период числото на обвинителните актове, които са внесени от тази институция са долу-горе еднакви. Питам аз: какво… (Реплики от ГЕРБ.)
Вижте, критерият за работата на тази институция е броят на внесените обвинителни актове. Това е критерият! Другото е ширпотреб в тяхната работа. Така че питам аз: след като сега имаме повече от два пъти по-голям брой в прокуратурата, защо обвинителните актове са същите и какво работи тази институция? Но това е въпрос на статистика.
Иначе бих поставил тук въпроса и затова питам: защо няма никой представител на прокуратурата да чуе? Бих поставил няколко конкретни въпроса за работата на прокуратурата. Тъй като гледаме докладите и за 2014 г., и за 2015 г. – няма да поставям въпроса защо гледаме двата наведнъж? Това е друга тема.
Стана публично известно в България, че прокуратурата е водила разследване срещу държавния глава, което е пряко нарушение на Конституцията на Република България, защото съгласно конституционния текст – да не сбъркам точно номера, който касае регламентацията за държавния глава, там е записано изрично, че срещу държавния глава не може да се образува и да се води разследване под каквато и да е форма.
Питам аз: на какво основание прокуратурата е провеждала разследване срещу държавния глава? Отговорите могат да бъдат два. Единият отговор да бъде в това, че прокурорът, който е започнал тези действия, не познава Конституцията, което не е изключено да е така.
Вторият отговор обаче за мен е много притеснителен. Това означава, че има злоупотреба от прокуратурата с правомощия с политическа цел. След известно време, след като това обстоятелство получи публичност, това разследване беше прекратено набързо и беше съобщено, че главният прокурор се е извинил на президента и той приел неговите извинения. Не ме интересува какво си говорят двамата. Аз искам да знам кой злоупотреби с конституционно правомощие и потърси ли се отговорност на този прокурор? Искам да Ви кажа, че прокурорът, който е образувал това разследване, впоследствие получи повишение и сега вече е във Касационна прокуратура. Това не означава ли, че той е бил възнаграден за тази своя лоялност към този, който му е възложил това? Това е един изключително важен, скандален случай, който беше потулен, защото не се говори по него. Защото ако прокуратурата си позволява да нарушава абсолютния имунитет на държавния глава…
Уважаеми дами и господа, Вие очаквате да се прилага законът еднакво спрямо всички граждани? Това е абсурд!
Добре, няколко други казуса, които касаят колегите от ГЕРБ и те мълчат. „Костинброд“ – в деня за размисъл висши прокурори, заедно с днешния омбудсман на държавата дадоха пресконференция, което беше тежко нарушение на законодателството и тежка политическа провокация. Мина, замина, това го заметохме под чергата. Някой ще потърси ли отговорност на тези прокурори, които дадоха тази пресконференция, не изпълниха ли политическа поръчка? Тук отиваме между другото и до един много тежък дефект на Наказателно-процесуалния кодекс, който е заемка още от социалистическо време – че по досъдебните производства информация може да дава само прокуратурата. Откъде накъде, нали страните са равнопоставени?
Това дава възможност за злоупотреба с това правомощие, уважаеми колеги, което, между другото, ежедневно сега се възпроизвежда и всички ние си мълчим за това обстоятелство. Но аз се обръщам, колеги от центъра, за скандала „Костинброд“: Защо го забравихте? Не трябваше ли да се потърси отговорност, включително и наказателна, защото има злоупотреба с власт? Защото според мен Костинбродската афера оказа влияние върху изборните резултати тогава. И това го премълчаваме.
Тъй като става въпрос за публични изказвания от прокуратурата, които са целенасочени и целят определен ефект за промяна и създаване на определени обществени нагласи, искам да питам: защо забравихме КТБ? Две години или колко се води досъдебно производство за това, че Цветан Василев присвоил или, казано на обикновен език, откраднал 205 млн. лв., което сигурно е така. Нямам представа. Да, обаче всички знаем, че там липсват 4 милиарда, уважаеми колеги. За останалата щета, която беше нанесена, ще се води ли разследване?
Колегите от нашата парламентарна група написаха любезно писмо на господин главния прокурор да го поканят, възползвайки се от новото изменение в Конституцията, да дойде тук, пред Народното събрание, и да каже какво става с разследването по КТБ. Той ни каза в същия ден: „Гледайте си работа! Когато вземете решение в Народното събрание, ще дойда“.
Как да вземем решение, като 204 народни представители гласуваха „за“ Цацаров през декември месец? Как да стане тази работа? Но да оставим това настрани.
Искам да обърна Вашето внимание върху един друг фрагмент по скандала КТБ. Сриването на тази банка започна с една публична акция на прокуратурата – 14 юли ли беше, коя дата, когато се влезе в офисите на КТБ, направи се публичен скандал и започнаха тегленията на вложенията на вложителите. Банката беше срината с операция, организирана от прокуратурата, без да е имало преди това никакви обстоятелства в службите. Неслучайно не е имало оперативни дела и не е имало данни от оперативните служби, които да послужат като основание на прокуратурата да предприеме тази акция. И мълчание. Защо, уважаеми колеги? Защото днес българската държава се управлява по един своеобразен начин – имаме премиерско-прокурорска държава.
Виждаме, че господин министър-председателят страшно много харесва главния прокурор, а може би това не е случайно, след като знаем там онази реплика на Кокинов: „Ти си го избра“. Те са се избрали заедно и по много специфичен начин управляват България, само че това не е полезно нито за българското общество, нито за българската държава.
Ето, поради тази причина, не се учудвам, че в тази зала няма реакции по докладите на прокуратурата, няма изказвания, няма позиции за това, защото това статукво е страшно удобно на управляващите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Данаил Кирилов. (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата! Господин Атанасов, моля за тишина в залата, имаме оратор на трибуната.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата във връзка с поставения въпрос за присъствието на ръководителите на върховните институции и на прокуратурата. Искам да припомня на колегите, че тези четири доклада за трета седмица са в седмичните ни програми. В предходните седмици, особено през първата седмица, тук бяха представителите и от Висшия съдебен съвет, както и представителите на върховните съдилища.
В момента тече заседание на Висшия съдебен съвет и се председателства от председателя на Върховния касационен съд господин Лозан Панов. Поради тази причина той не дойде за първия доклад.
За втория доклад бяхте свидетели, че поканихме председателя на Върховния административен съд господин Георги Колев. Предполагам, че и главният прокурор в момента е на заседанието на Висшия съдебен съвет, доколкото не може да се знае и да се предполага в кой точно момент, кой точно доклад ще разгледаме и ще обсъдим.
Тук поемам отговорността, че в тази седмица – признавам, спрях да звъня постоянно и непрекъснато на ръководителите на институциите, които докладват, просто защото това вече се оказа крайно нецелесъобразно.
В Комисията по правни въпроси – тук ще дам едно обяснение, по намека на предходния оратор, специално искахме и обединихме всички доклади и ги гледахме едновременно и заедно с първото четене на Закона за съдебната власт като смисъла на това организационно решение беше следният. Всички институции, които по Конституция и по законодателство докладват на Народното събрание, да могат едновременно да сторят това и на база на възприятието на народните представители ние пък да продължим с първата си обща дискусия, която е по първото четене на Закона за съдебната власт.
Аз като председател на Комисията по правни въпроси, не мога да отправя укор към нито един от тримата големи – те се явиха на заседанията на Комисията, докладваха подробно, отговориха на всички въпроси и дебатът се състоя, така както Ви представихме докладите от заседанията на Комисията.
Няма да влизам в политически констатации и интерпретации, но ще кажа следното. Целта и смисълът на тези доклади е да се покажат обективните факти – обективните факти за движението на делата, за тенденциите при образуването и преразпределението, за проблемите в динамиката и в бързината, и в своевременността при насрочване на делата, включително, виждате и проблемите по отношение на съдебната карта.
Използвам случая, разбирам позицията и на колегата Методи Андреев, но тук бих казал, че подходът трябва да е обратен – не ние да доразвиваме скандали в съдебната система, а да се концентрираме по фактите и да се опитаме да бъдем максимално обективни и с тези факти да съградим и да подкрепим доверието в правосъдието и в съдебната система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплики?
Господин Атанасов – първа реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Кирилов, съгласно чл. 1 от Конституцията на Република България – България е република с парламентарно управление. Висшият орган на управление в тази страна е Народното събрание, независимо от това към този момент какъв рейтинг има и каква подкрепа от обществото, това е висшият орган на държавна власт. Когато се разглежда твоята работа във висшия орган на държавна власт – да не се явиш на това заседание, това е неуважение. Не ме интересува какво заседание е имало днеска. Четем в медиите какви заседания провеждат и какво говорят на тях. Днес се е състояло, защото миналият ден не е могло да се състои – ами такъв е дневният ред на Народното събрание, ще го следиш и когато се разглежда твоята работа, ще дойдеш да чуеш какво ще кажат за твоята работа народните представители, които, както казва колегата Методи Андреев, са изпратени тук от народа, да задават и въпросите на тази институция. Иначе, извинявайте, ама не искам да смятам, че сте Даниел Матросов – извинявайте! След като я няма институцията, Вие излизате тук да давате отговори от Ваша страна.
Между другото, използвам репликата да кажа един изключително голям дефект в законодателството, който изисква обаче много сериозна политическа воля за промяна, за да може да се рационализира работата в досъдебното производство, господин Стоилов. С този НПК, когато се въведе в досъдебното производство фигурата на наблюдаващия прокурор и се ликвидира принципът на състезателност, това даде изключително тежки отражения на процеса изобщо. Днес прокурорът решава в досъдебното производство кое доказателство ще събере и кое не, не го интересува становището на защитата и отива в съдебната фаза. Затова делата се влачат в съдебната фаза с години, защото в досъдебното производство прокурорите своеволничат.
Извинявайте, аз да Ви кажа днес, (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че в Наказателнопроцесуалния кодекс от 1974 г. този принцип на състезателност беше по-добре развит, ми е неудобно.
ПРЕДСЕАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Времето Ви изтече, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Само да информирам, че времето и за дуплика, и на групата изтече, ако желаете удължаване, желаете ли удължаване? Не желаете.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Времето за реплика е извън времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: За втора реплика – господин Стоилов.
Моля удължете времето пропорционално.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, ще ползвам заявената от мен реплика и няма да се възползвам от правото на лично обяснение. Въпросите, които постави господин Атанасов имат основание. Може би е парадоксално, върху това трябва да се замисли целият парламент, че режимът на законност в България преди няколко десетилетия е бил на много по-високо ниво, отколкото е в момента, независимо че тогава не се водехме правова държава, а сега е записано, че България е демократична и правова държава.
Усмивките от залата са излишни, тази констатация направи представител от дясно, аз просто само я свеждам допълнително за Ваша информация.
Господин Кирилов направи повече организационно-процедурно изказване и затова в тази посока е моята реплика. Аз оценявам неговите усилия и това, което е станало в Комисията по правни въпроси. Обръщам внимание, че независимо от ангажиментите на отделни ръководители в рамките на съдебната власт, все още има представляващ Висшия съдебен съвет и това не е никакво оправдание, когато се отправят въпроси по отношение на който и да е от докладите, а и представляващият, мисля, че би могъл да вземе компетентно отношение, особено към дейността на прокуратурата и разследващите органи, така аз също призовавам тези доклади, ако не са чисто формални, ако парламентът ги възприема по този начин, той обезсилва себе си, обезсилва и текста на Конституцията. Колкото маневри да се правят за реформиране на съдебната власт само на конституционно ниво, виждаме че тези промени не са довели до нещо съществено в изминалите години.
Аз тук няма да навлизам в оценки за дейността на отделните институции и за различните проблеми по досъдебното производство. Те заслужават внимание, но точно сега на дневен ред е и Законът за съдебната власт, по-нататък може би отново Наказателнопроцесуалният кодекс, така че част от повдигнатите въпроси могат да намерят своите конкретни отговори. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това, с което завършвам, е, че няма никакво основание представляващ Висшия съдебен съвет да не води тук диалог с народните представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Трета реплика желае ли някой? (Шум и реплики.)
Господин Кирилов – дуплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С извинение към Вас взимам думата за дуплика. Действително колегата Янаки Стоилов правилно характеризира изказването ми, то беше изцяло процедурно-организационно. Благодаря за направените реплики.
Искам само по тази процедурно-организационна линия да кажа следното. Във вчерашния ден беше четвъртото поредно заседание по Закона за съдебната власт и беше поредното осемчасово. Ние имаме и едно предходно пето, което беше миналия вторник, по Закона за съдебната власт. Пак ще посоча, че на тези заседания присъстваха и председателите на върховните съдилища, и двамата заместник-главни прокурори до снощи 10,30 ч.
По представляващия Висшия съдебен съвет ще дам следното обяснение: първата седмица той дойде, беше тук и седя повече от час и половина, изчаквайки да дойде времето за доклада. Това време не дойде първата седмица.
Втората седмица, миналата седмица, когато много бързо по хода на заседанието доведе до точката за доклада за Висшия съдебен съвет, веднага тръгна представител на Висшия съдебен съвет – госпожа Колева, в момента, в който тръгна заседанието тук. Уви и за съжаление, тя пристигна в момента, в който докладът беше вече гласуван. Това имах предвид под организационните трудности за съгласуване на времето.
Мога да кажа, че никой от докладчиците не е отказвал съдействие във връзка с докладването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Господин Байрактаров, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, добре е, че по тези доклади има дебат. Всеки дебат е полезен. Лошо е обаче нещо друго, че всъщност хората, които са с по-дългогодишен стаж като народни представители, би трябвало да им направи впечатление, че не само докладът на прокуратурата, а въобще всички доклади имат една статистическа форма, която представлява в общи линии за огромно съжаление, това е мое лично мнение, тип вестникарска форма на информация. Това е лошо. Лошо, защо? Казвал съм го не един и два пъти по повод на други доклади. Тези доклади са полезни, когато в тях се извличат и се показват, на първо място, положителни и отрицателни тенденции. Ако повечето колеги са си направили труда да изчетат двата основни доклада, би следвало да им направи впечатление първата тенденция.
Първата тенденция, уважаеми колеги, е огромният брой откази на прокуратурата от образуване на досъдебни дела. Тук възниква и основният проблем, който терзае българското общество: всъщност прокуратурата като първа стъпка дава ли възможност на българския гражданин за бърз и справедлив процес? Елементът „справедливост“ още в тази форма е буквално заличен.
Следва и друга неприятна тенденция – отказът на прокуратурата да образува досъдебни производства и насочвайки гражданина към форма на решаване на съдебния спор по гражданско-правен път. Тук вече влизаме в големия, същински въпрос – нов отказ от правосъдие по различни причини, високи такси по определени форми дела, високи изисквания на адвокати от гледна точка на хонорар и поради сложност на различни дела, особено наказателните дела, свързани със сериозни престъпления, а обществото точно това желае.
Нещо повече, аз очаквах в докладите да видя интересна информация, която е вече информацията, представляваща висок обществен интерес. Бих Ви попитал, колеги, бихте ли ми посочили в доклада например, къде е записано? Аз не желая прокуратурата да ми изнася информацията от разследването, защото знам, че тя няма право, но прокуратурата например би могла да напише, че по случая КТБ са образувани сто, двеста, триста досъдебни производства, от тях шестдесет са например вече с внесен обвинителен акт. Такава информация липсва! Тоест един случай, едно огромно престъпление, което коства на българската държава и на българския народ над 3 млрд. лв., за него няма и една написана буква в тези доклади. Големият въпрос е: защо няма? И когато тук се изправят уважавани юристи, аз очаквах от тях вниманието да бъде насочено точно в тази посока – работа на прокуратурата по случаи с висок обществен интерес и случаи от които обществото очаква реални действия, реални осъдени лица, връщане на пари. Няма нищо!
Така че ние трябва от тук нататък да заложим може би и чисто законодателни критерии за изготвяне на тези доклади – не само на прокуратурата, казвам. Казвам: всяка година тук чисто процедурно, постфактум ние гласуваме и приемаме доклади, които коректно са отразени като статистика, но същинската информация, тенденциите в тях липсват. Липсват анализите, които трябва да се направят, които трябва да бъдат представени на най-високата форма на управление – законодателната власт, за да бъде всичко направено и да има положителен ефект.
И до ден-днешен остава неразрешен например въпросът: всъщност защо в България един от основните мотиви е бил, видите ли, високата натовареност? Ами, ако искате да закрием прокуратурата и съдилищата и няма да има никаква натовареност. Това обаче Ви е ясно, че няма да решава проблемите. Но това не е мотив, че поради висока натовареност ние не трябва да търсим формите на справедливост и възможността за достигане на справедлив процес, който да е подчинен на изключително добре мотивиран и обективиран обвинителен акт.
Другата тенденция, за която никъде не се пише, колко от обвинителните актове са били отхвърлени и тоест не се е стигнало до справедлив съдебен процес точно поради тази причина.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Пише го. Как да не го пише?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не го пише и не се обаждайте, ако обичате! Вие сте възпитан човек, можете…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, не ми изземвайте функциите, моля Ви.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Вие си влезте във функциите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Вие сте много бърз, аз не мога да реагирам.
Продължете, моля! (Оживление.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Лошо. (Смях.) Ние мислим бързо и аналитично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако обичате, продължете.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това са основните моменти, които, за съжаление, така и не бяха поставени на дискусия, а още повече липсват и в самите доклади. Благодаря за вниманието.
Сега колегата Лазаров може да стане и да репликира, ако иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за подсказката, господин Байрактаров.
Реплики?
Заповядайте, господин Славов. (Шум и реплики.)
Удължихме го, да, на всички групи пропорционално.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Байрактаров, взимам реплика, защото поставихте един много резонен въпрос и съжалявам, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, слушайте моля! Има към Вас реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Поставихте много резонен въпрос за това кои актове на прокуратурата, всъщност единствените актове, които не подлежат на съдебен контрол, това е отказът за образуване на наказателно преследване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Е, как да не подлежат?!
ПЕТЪР СЛАВОВ: Съжалявам, че вчера не бяхте на Правна комисия, където съм направил подобно предложение по Закона за съдебната власт и което, за съжаление, остана без подкрепа от Вашите колеги – членове на Правна комисия. Така че използвам случая, за да Ви обърна внимание да говорите с тях и да им обясните важността на проблема и колко е важно да има съдебен контрол върху тези актове, защото както и Вие обърнахте внимание, е напълно възможно чисто субективно, по субективната преценка на даден прокурор в дадена ситуация да се приеме, че няма извършено престъпление и да не бъде образувано наказателно производство.
За да разберат всички колеги колко сериозен е въпросът, ще Ви дам един много болезнен пример от последните дни. Това е примерът с това детенце, което, както всички видяхте по медиите, съобразно посоченото в официалните документи, се е блъснало, разбирате ли, в един джип, пострадало и така нататък.
Тази абсурдна ситуация не ми се струва да е минала без проверка от страна на прокурор. Много се опасявам, че ако там се извърши проверка – между другото тук призовавам представители на прокуратурата, ако има, да я извършат. Ако не, ако ни слушат, нека да проверят дали няма да се окаже, че всъщност там прокурор е приел, че няма данни за извършено престъпление и е отказал да образува наказателно престъпление срещу виновния водач на автомобила. Убеден съм, че ако можеше да се обжалва пред съд от майката на пострадалото дете, това нещо никога нямаше да се случи по начина, по който сега медиите го разнасят. Ситуацията е изключително срамна и хората пак казват: „Няма държава!“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Славов.
Някой желае ли втора реплика? Не.
Господин Байрактаров, заповядайте за дуплика. (Реплики между народните представители Петър Славов и Димитър Лазаров.)
Моля Ви, неформалните словесни дебати – в кулоарите.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги Славов, не споделям изцяло Вашата реплика. Казвам – изцяло не я споделям, защото формално подлежат на контрол…
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, от място): Съдебен, съдебен!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: …така наречените „откази от образуване на досъдебно производство“.
Но проблемът е по-друг. Вие го засегнахте, но не дадохте точния пример. Ще Ви дам други точни примери, за да стане ясно на Вас и на колегите.
Давам Ви пример от собствената си практика. Сезирам Бургаска районна прокуратура за извършени длъжностни престъпления, прикрепени с видеоматериали и факти. Прокуратурата излиза с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, след което три дни по-късно столичен сайт излиза с възмутителна статия на техен колега журналист, станал свидетел на това. Столичен прокурор, видите ли – „Браво на него!“, казвам, образува досъдебно производство тук, в София, за да бъде изчистено престъплението, което засягаше живота и здравето на стотици хиляди български граждани.
Ето, това е големият проблем. Единият несъвестно и бездействено казва – няма престъпление, отказвам Ви, гледайте си работата. Радващото тук е, че все пак по някаква случайност се е намерил един съвестен столичен прокурор, който да разреши случая. Благодарение на него днес в Морската градина няма опасни кабели с високо напрежение, които да убият някое дете. Ето, благодарение на това. Мога да Ви казвам стотици такива примери.
Когато говорим за тези неща, аз ги засягам неслучайно, защото едно е какво пише в Наказателния кодекс и в НПК, а друго е какво решава съответният прокурор като физическа единица. А тази тенденция я няма.
Тук, когато си говорим за някакви измислени атестации, трябва да погледнем чисто практично и прагматично на неща, защото хората това ги интересува. Защото когато убият детенцето му, да не дава Господ на никого да се случва, само този човек знае след това какво изживява, когато се сблъсква с цялата тази стена и протакане на делата с години. Ето, за това става дума. И то в досъдебна фаза, говоря – там, където едноличният господар е прокурорът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Байрактаров.
Други желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Госпожо Александрова, заповядайте да ни представите решенията, които трябва да гласуваме.
Първо е Проектът за решение за 2014 г.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2014 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, моля гласувайте предложения Проект за решение.
Гласували 110 народни представители: за 90, против 8, въздържали се 12.
Решението е прието.
Госпожо Александрова, вторият Проект за решение.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2015 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, режим на гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 95, против 5, въздържали се 10.
Решението е прието.
Преди да обявя почивка, господин Белемезов иска да обяви информация за стенограмата.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Поради допусната грешка при моето гласуване по първия Проект на решение, информирам за стенограмата, че гласувам „за“. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Обявявам 30 минути почивка.
В 12,00 ч. продължаваме със следващата точка от дневния ред.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, днешното заседание продължава.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ЛИТВА, МИНИСТЪРА НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ПОЛША, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РУМЪНИЯ И ВЪРХОВНИЯ ЩАБ НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ СИЛИ В ЕВРОПА (SHAPE) ОТНОСНО ЩАБНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА СИЛИТЕ НА НАТО (NFIU), ПОДПИСАН НА 30 МАРТ 2016 Г. В МОНС, КРАЛСТВО БЕЛГИЯ.
Предстоят доклади от три комисии.
Основният доклад е от Комисията по отбрана.
Да се готвят и Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Генерал Михов, заповядайте да представите доклада на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Представям Ви:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на отбраната на Република Литва, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на 30 март 2016 г. в Монс, Кралство Белгия, № 602-02-24, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.
На заседание на Комисията по отбрана, проведено на 23 юни 2016 г., беше обсъден Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на 30 март 2016 г. в Монс, Кралство Белгия, № 602-02-24, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха 12 народни представители.
Министърът на отбраната Николай Ненчев представи мотивите на Законопроекта.
Меморандумът между шестте държави домакини на Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU) и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) е подписан от наша страна на 30 март 2016 г. в Монс, въз основа на Решение на Министерския съвет на 2 март 2016 г. и е резултат от решение на Северноатлантическия съвет за изграждане на Щабни елементи за интегриране на силите на НАТО на териториите на България, Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния.
Целта на този Меморандум е да се определят конкретните условия и договорености, по които щабните елементи за интегриране на силите на НАТО ще бъдат установени, ще оперират и ще бъдат поддържани в мирно време, криза, конфликти и война.
Меморандумът и последващите го документи са предвидени да послужат като рамка, позволяваща създаването, функционирането и поддръжката на щабните елементи.
В него се определят правните, финансовите и други аспекти по установяването на щабните елементи в страните домакини.
Като цяло, Меморандумът формулира ръководните принципи, основните положения и отговорностите на страните, като отразява минималните изисквания за поддръжка от страната-домакин.
В него е посочено, че елементите ще бъдат структурирани с обща и широка функционалност, която надхвърля регионалните изисквания или специфични особености на страната-домакин. Те ще осигуряват рутинна интеграция на способностите на Алианса.
Записано е, че страната домакин осигурява инфраструктурата, поддръжката и защитата на личния състав на щабните елементи. Цялостната координация и поддържането на еднакви стандарти в щабните елементи ще се упражнява от оперативно командване на НАТО.
Отговорността по установяването, поддръжката и функционирането на щабните елементи се осигурява финансово от страната-домакин и от общо финансиране на НАТО по решение на Северноатлантическия съвет.
На проведеното гласуване Комисията по отбрана единодушно с 12 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на 30 март 2016 г. в Монс, Кралство Белгия, № 602-02-24, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Следва докладът от Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на
30 март 2016 г. в Монс, Кралство Белгия, № 602-02-24, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 13 юли 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта.
Документът с вносител Министерски съвет бе представен от госпожа Десислава Йосифова – заместник-министър на отбраната.
Меморандумът формулира необходимостта от създаване на НАТО (NFIU), ръководните принципи, основните положения и отговорностите на страните и отразява минималните изисквания за поддръжка от страните домакини на NFIU. Той създава специален режим за предоставяне на поддръжка от страната домакин на NFIU и всички дейности, свързани с изпълнение на задачите на Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО.
Предвиждат се задължения за Република България като страна домакин по отношение на цялостното осигуряване на NFIU за времето на неговото разполагане в страната, което по същество се явява поемане на траен финансов ангажимент от българската страна. Поради това е необходимо Меморандумът да бъде ратифициран на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 18 гласа „за”, 1 „против” и без „въздържал се”, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на 30 март 2016 г. в Монс, Кралство Белгия, № 602-02-24, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Следва доклад от Комисията по външна политика. Ще ни го представи госпожа Грозданова.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, преди да представя доклада моля за процедура за допускане в залата на заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов и по тази точка, и по следващата точка 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Която е за техническо споразумение между министъра на отбраната и определен брой държави.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, осигурете допуск в залата.
Продължете, госпожо Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), № 602-02-24, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 29 юни 2016 година, Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от Николай Ненчев – министър на отбраната на Република България.“
Няма да повтарям текста от доклада, който беше изчетен от водещата комисия. Ще го представя в резюме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ваше право е.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: „Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО ще бъдат структурирани, за да се даде възможност за рутинна интеграция на способностите на Алианса, свързани с военните дейности на НАТО, включително мерки за гарантиране на сигурността на съюзниците.
Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО ще улеснят координацията на планирането и предоставянето на експертен съвет, както и предоставяне на детайлизирана подкрепа, за да се осъществяват дейностите на Плана за готовност за действие.
Персоналът ще варира между индивидуалните Щабни елементи за интегриране на силите на НАТО и ще бъде съобразен, за да отговори на специфичните изисквания на всяка страна домакин. Комплектоването с личен състав на постоянната структура на всеки Щабен елемент за интегриране на силите на НАТО ще отразява споделената задача с около петдесет процента съотношение между съответната страна домакин и други контрибутиращи държави, като комбинирана структура, гарантираща принципите на един напълно интегриран, последователен и свързан субект.
Меморандумът предвижда задължения за Република България като страна домакин по отношение на цялостното осигуряване на Щабен елемент за интегриране на силите на НАТО за времето на неговото разполагане в страната, което по същество се явява поемане на траен финансов ангажимент от българската страна. Поради това е необходимо меморандумът да бъде ратифициран на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 11 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Меморандумa за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова.
Уважаеми колеги, откривам дебатите.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебатите по предложения Законопроект.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме на първо четене на Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО, № 602-02-24, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 97, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, генерал Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Заместник-министър, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по отбраната, като водеща, предлага да бъде приет и на второ гласуване гласувания Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за направеното предложение.
Обратно становище? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за разглеждане на Законопроекта и на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 97, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Михов, докладвайте, моля, Законопроекта за второ четене.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на 30 март 2016 г. в Монс, Кралство Белгия
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на 30 март 2016 г. в Монс, Кралство Белгия.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания, уважаеми колеги, по заглавието, член единствен и Заключителната разпоредба с параграф единствен? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване анблок наименованието на Закона, член единствен и Заключителната разпоредба, заедно с параграф единствен.
Гласували 105 народни представители: за 98, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ФЕДЕРАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА И МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО ИСПАНИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОГРАМА ЗА ТАКТИЧЕСКИ ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ И УСТАНОВЯВАНЕТО В ИСПАНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕНТЪР ЗА ТАКТИЧЕСКИ ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ (ЕПТВТ И ЕЦТВТ ТС).
Законопроектът е разпределен на Комисията по отбрана като водеща, на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика.
Заповядайте да ни представите основния доклад на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Чешката република, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Великото херцогство Люксембург, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Португалската република и министъра на отбраната на Кралство Испания относно Европейската програма за тактически въздушен транспорт и установяването в Испания на Европейски център за тактически въздушен транспорт (ЕПТВТ и ЕЦТВТ ТС), № 602-02-25, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 7 юли 2016 година, Комисията по отбрана обсъди Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Чешката република, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Великото херцогство Люксембург, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Португалската република и министъра на отбраната на Кралство Испания относно Европейската програма за тактически въздушен транспорт и установяването в Испания на Европейски център за тактически въздушен транспорт (ЕПТВТ и ЕЦТВТ ТС), № 602-02-25, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2016 г.
В заседанието участваха 15 народни представители.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов и парламентарният секретар Лора Кендова.
Заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов запозна народните представители със Законопроекта и мотивите към него.
Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Техническото споразумение между 11 държави относно Европейската програма за тактически въздушен транспорт и създаването в Сарагоса, Испания, на Европейски център за тактически въздушен транспорт. Проектът на Техническото споразумение беше подписан от българска страна на 22 февруари 2016 г. от министъра на отбраната.
Предмет на документа е регламентирането на бъдещото организиране, финансиране и провеждане на тактически тренировки, курсове и симпозиуми по направлението „Операции и подготовка“ на програмата за Европейски флот за въздушен транспорт. Изпълнението му се предвижда в периода 2016 – 2025 г.
В Техническото споразумение е записано, че за българската страна същото влиза в сила от датата на финализиране на необходимите вътрешноправни процедури, за което Министерството на външните работи на Република България ще уведоми писмено Кралство Испания.
Поради факта, че България поема финансово задължение за дългосрочен период, се налага Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Техническото споразумение.
Изказване по Законопроекта направи народният представител Михо Михов. Той подчерта, че Споразумението е в изпълнение на програмата за Европейски флот за въздушен транспорт, която е инициирана от Европейската агенция за отбрана, в съответствие с инициативата на Европейския съюз за обединяване и споделяне и Инициативата за интелигентна отбрана.
Описани са целите и обхватът на Споразумението, правилата за участие и оттегляне от него, финансовите разпоредби, сътрудничеството с трети страни, исковете и отговорностите, решаването на споровете, както и прекратяването на неговото действие.
Споразумението е за дългосрочен период – финансовите задължения за страната по години не могат да се изчислят предварително и да се фиксират като предполагаема сума, но е от полза за развитието на военнотранспортната ни авиация.
След проведените дебати по Законопроекта се проведе гласуване. С 15 гласа „за“ Комисията по отбрана единодушно прие следното решение:
Предлага на Народното събрание на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Чешката република, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Великото херцогство Люксембург, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Португалската република и министъра на отбраната на Кралство Испания относно Европейската програма за тактически въздушен транспорт и установяването в Испания на Европейски център за тактически въздушен транспорт (ЕПТВТ и ЕЦТВТ ТС), № 602-02-25, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михов.
Сега ще чуем Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Чешката република, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Великото херцогство Люксембург, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Португалската република и министъра на отбраната на Кралство Испания относно Европейската програма за тактически въздушен транспорт и установяването в Испания на Европейски център за тактически въздушен транспорт (ЕПТВТ и ЕЦТВТ ТС), № 602-02-25, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 юли 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Техническото споразумение между изброените по-горе страни.
Документът, с вносител Министерския съвет, бе представен от госпожа Десислава Йосифова – заместник-министър на отбраната.
Предмет на подписаното Техническо споразумение е регламентирането на бъдещото организиране, финансиране и провеждане на тактически тренировки, курсове и симпозиуми по направление „Операции и подготовка“ на програмата за Европейския флот за въздушен транспорт. Техническото споразумение конкретизира общите процедури и мерки, необходими за ефективно изпълнение на мероприятията, отговорностите на участниците в тях, включително процедурите за възстановяване на разходите при осигуряване на поддръжка от страната домакин. Изпълнението му се предвижда в периода 2016 – 2025 г.
За българската страна то влиза в сила от датата на финализиране на необходимите вътрешноправни процедури, за което Министерството на външните работи на Република България ще уведоми писмено Кралство Испания.
Причините, които налагат ратифицирането на споразумението от Народното събрание, са тези, че Република България поема финансово задължение за дългосрочен период, чиято стойност по години не може да се изчисли предварително и да се фиксира като предполагаема сума. Това налага ратифициране на споразумението на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 18 гласа „за”, без „против” и 1„въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Чешката република, министъра на отбраната на Френската република, федералното министерство на отбраната на федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Великото херцогство Люксембург, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Португалската република и министъра на отбраната на Кралство Испания относно Европейската програма за тактически въздушен транспорт и установяването в Испания на Европейски център за тактически въздушен транспорт, № 602–02-25, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Има още един доклад – на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Гаджев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Чешката република, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Великото херцогство Люксембург, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Португалската република и министъра на отбраната на Кралство Испания относно Европейската програма за тактически въздушен транспорт и установяването в Испания на Европейски център за тактически въздушен транспорт, № 602-02-25, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 20 юли 2016 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от Десислава Йосифова – заместник-министър на отбраната на Република България, както следва:
Техническото споразумение е подписано от българска страна на 22 февруари 2016 г. Предмет на подписаното Техническо споразумение е регламентирането на бъдещото организиране, финансиране и провеждане на тактически тренировки, курсове и симпозиуми по направление „Операции и подготовка” на програмата за Европейския флот за въздушен транспорт.
Техническото споразумение конкретизира общите процедури и мерки, необходими за ефективно изпълнение на мероприятията, отговорностите на участниците в тях, включително процедурите за възстановяване на разходите при осигуряване на поддръжка от страната домакин. Изпълнението му се предвижда в периода 2016-2025 г.
В Техническото споразумение е записано, че за българската страна същото влиза в сила от датата на финализиране на необходимите вътрешноправни процедури, за което Министерството на външните работи на Република България ще уведоми писмено Кралство Испания.
Причините, които налагат ратифицирането на Техническото споразумение от Народното събрание, са следните: по силата на споразумението Република България поема финансово задължение за дългосрочен период, чиято стойност по години не може да се изчисли предварително и да се фиксира като предполагаема сума. Това обстоятелство налага ратифициране на Техническото споразумение на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Чешката република, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Великото херцогство Люксембург, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Португалската република и министъра на отбраната на Кралство Испания относно Европейската програма за тактически въздушен транспорт и установяването в Испания на Европейски център за тактически въздушен транспорт.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да изразят становище, позиция? Не виждам.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Чешката република, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Великото херцогство Люксембург, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Португалската република и министъра на отбраната на Кралство Испания относно Европейската програма за тактически въздушен транспорт и установяването в Испания на Европейски център за тактически въздушен транспорт, № 602-02-25, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 92, против 2, въздържал се 1.
На първо гласуване Законът за ратификация е приет.
Заповядайте, господин Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър на отбраната! Предвид факта, че по време на обсъжданията не са заявени намерения за промени и изменения в Законопроекта, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде приет в рамките на това заседание на второ гласуване приетият на първо гласуване Законопроект, № 602-02-25, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 97 народни представители: за 94, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Доклад за второ четене.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Чешката република, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Великото херцогство Люксембург, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Португалската република и министъра на отбраната на Кралство Испания относно Европейската програма за тактически въздушен транспорт и установяването в Испания на Европейски център за тактически въздушен транспорт (ЕПТВТ и ЕЦТВТ ТС)
Член единствен. Ратифицира Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Чешката република, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Великото херцогство Люксембург, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Португалската република и министъра на отбраната на Кралство Испания относно Европейската програма за тактически въздушен транспорт и установяването в Испания на Европейски център за тактически въздушен транспорт (ЕПТВТ и ЕЦТВТ ТС), подписано от българска страна на 22 февруари 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михов.
Колеги, изказвания за второ гласуване? Няма.
Подлагам на второ гласуване обсъждания Законопроект за ратификация.
Гласували 96 народни представители: за 94, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следваща точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЕРНА ГОРА ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ.
Вносител – Министерският съвет на 20 юни 2016 г.
Постъпили са доклади на комисиите, на които е разпределен, а те не са малко.
Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, господин Байрактаров, в резюме.
ДОКЛАДАЧИК ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, № 602-02-23, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 29 юни 2016 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност.
В заседанието участваха господин Ивайло Иванов – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Петя Малакова – началник отдел в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Мария Касърова – директор на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ в Националния осигурителен институт.
В Спогодбата се предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете държави, като при необходимост те се сумират за преценяване на правото и определяне на продължителността на обезщетенията, включени в материалния обхват на Спогодбата.
Изрично е посочено, че в отношенията между Република България и Черна гора Конвенцията за социално осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия, сключена на 18 декември 1957 г. в Белград, престава да бъде валидна от датата на влизане в сила на тази Спогодба.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 13 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържали се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, № 602-02-23, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз Ви благодаря, господин Байрактаров.
Процедура – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моля за процедура по допуск в залата на заместник-министъра на труда и социалната политика Ивайло Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, гласуваме това предложение.
Да се готви член на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 74 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, № 602-02-23, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 13 юли 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, № 602-02-23, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.
Документът с вносител Министерски съвет бе представен от госпожа Деница Сачева – заместник-министър на труда и социалната политика.
Спогодбата е разработена от двете страни при предварителни консултации, въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност, както и на правото на Европейския съюз в тази област – Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, и е подписана на 1 февруари 2016 г. в София.
По отношение на Република България Спогодбата се отнася към законодателството относно медицинските услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, инвалидност, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, безработица, както и за месечните семейни помощи за деца.
По отношение на Черна гора Спогодбата обхваща законодателството за здравно осигуряване, здравеопазване и майчинство, пенсии и осигуряване за инвалидност, трудови злополуки и професионални болести, обезщетения при безработица, както и детски помощи.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете държави, като при необходимост те се сумират за преценяване на правото и определяне на продължителността на обезщетенията, включени в материалния обхват на Спогодбата.
Във връзка с определяне на пенсионните права по Спогодбата се допуска възможност компетентната институция да сумира и осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на трета държава, с която тази договаряща държава е сключила Спогодба за социална сигурност, в която се предвижда сумирането на осигурителни периоди.
Споразумението съдържа финансови ангажименти за държавата, поради което и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България подлежи на ратификация в Народното събрание със закон.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: с 18 гласа „за“, без „против“ и 1 „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, № 602-02-23, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
Сега ще чуем доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, № 602-02-23, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.
На заседание, проведено на 29 юни 2016 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, подписана в София на 1 февруари 2016 г.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на труда и социалната политика Ивайло Иванов.
Спогодбата е разработена от двете страни при предварителни консултации, въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност.
Спогодбата се основава на принципите за еднакво третиране на лицата, износ на обезщетения, приложимост само на едно законодателство по отношение на задължението за осигуряване и сумиране на периодите на осигуряване.
По отношение на Република България Спогодбата се отнася към законодателството относно медицинските услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, инвалидност, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, безработица, както и за месечните семейни помощи за деца.
По отношение на Черна гора Спогодбата обхваща законодателството за здравно осигуряване, здравеопазване и майчинство, пенсии и осигуряване за инвалидност, трудови злополуки и професионални болести, обезщетения при безработица, както и детски помощи.
Членовете на дипломатическите представителства и консулства, членовете на техните семейства, както и лицата, наети като персонал в частните домове на членовете на тези представителствата и консулства, които са изпратени на територията на другата договаряща държава, остават подчинени на законодателството на договарящата държава, която ги изпраща.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете държави, като при необходимост те се сумират за преценяване на правото и определяне на продължителността на обезщетенията, включени в материалния обхват на Спогодбата.
В Спогодбата се съдържат стандартни разпоредби относно сключването на административно споразумение, процедурни правила за подаване на искания, определяне и изплащане на обезщетенията, влизане в сила и действие и др.
Спогодбата влиза в сила от първия ден след изтичането на месеца, в който страните взаимно се уведомят в писмен вид чрез дипломатически средства, че са изпълнени всички вътрешни процедури, необходими за влизането й в сила.
В отношенията между Република България и Черна гора Конвенцията за социално осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия, сключена на 18 декември 1957 г. в Белград, престава да бъде валидна от датата на влизане в сила на тази Спогодба.
Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 6 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание, да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, № 602-02-23, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остана да чуем и доклада на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, № 602-02-23, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 21 юли 2016 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата.
На заседанието присъстваха госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика, представители на неправителствени организации, на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Калина Петкова. Тя информира народните представители, че Спогодбата подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, тъй като в нея се съдържат финансови задължения за нашата страна.
Спогодбата е разработена от двете страни при предварителни консултации, въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право в областта на социалната сигурност, както и на правото на Европейския съюз в тази област – Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, и е подписана на 1 февруари 2016 г. в град София.
Документът се основава на принципите за еднакво третиране на лицата, износ на обезщетения, приложимост само на едно законодателство по отношение на задължението за осигуряване и сумиране на периодите на осигуряване.
По отношение на Република България, Спогодбата се отнася към законодателството относно медицинските услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, медицинската помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, държавното обществено осигуряване за временна неработоспособност, майчинство, инвалидност, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, безработица, както и за месечните семейни помощи за деца.
По отношение на Черна гора Спогодбата обхваща законодателството за здравно осигуряване, здравеопазване и майчинство, пенсии и осигуряване за инвалидност, трудови злополуки и професионални болести, обезщетения при безработица, както и детски помощи.
Като основно правило в Спогодбата се предвижда лицата, които упражняват трудова дейност като наети или самостоятелно заети лица на територията на една от договарящите страни, дори и когато пребиваването на тези лица или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща страна, да са подчинени на законодателството в областта на социалната сигурност на държавата, в която работят.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете държави, като при необходимост те се сумират за преценяване на правото и определяне на продължителността на обезщетенията, включени в материалния обхват на Спогодбата.
Предлагат се и стандартни разпоредби относно сключването на административно споразумение, процедурни правила за подаване на искания, определяне и изплащане на обезщетенията и други.
Спогодбата влиза в сила от първия ден след изтичането на месеца, в който страните взаимно се уведомят в писмен вид чрез дипломатически средства, че са изпълнени всички вътрешни процедури, необходими за влизането и в сила.
Конвенцията за социално осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия, сключена на 18 декември 1957 г. в град Белград, престава да бъде валидна от датата на влизане в сила на тази Спогодба.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 14, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, № 602-02-23, внесен от Министерския съвет на 20 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит. Има ли желаещи народни представители, които желаят да споделят мисли по тази ратификация? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Процедура – госпожа Джема Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, моля приетият Закон за ратификация да бъде разгледан и на второ гласуване в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Моля, гласуваме направеното предложение.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, представете доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Черна гора за социална сигурност, подписана в град София на 1 февруари 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Единодушно е подкрепен и на второ гласуване Законопроектът за ратификация.

Следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
Доклад на водещата Комисия по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 юни 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
На заседанието присъстваха министъра на туризма – Николина Ангелкова, представители на Министерство на вътрешните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Българската асоциация на туристическите агенции, Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции и Българската стопанска камара.
Със Законопроекта се предвиждат изменения в действащата уредба на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) като всички лица, извършващи хотелиерство, включително тези, които са започнали производство по категоризация, трябва да водят регистър за настанените туристи със състав на данните, утвърден от министъра на туризма и публикуван на интернет страницата на Министерството на туризма. Това задължение обвързва лицата, извършващи хотелиерство в места за настаняване, спадащи както към клас „А“, така и към клас „Б“ – семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги, включително в туристически хижи, туристически информационни центрове, туристически спални, ротели, ботели и флотели.
Въвежда се ново изискване за лицата, извършващи хотелиерство в места за настаняване от клас „А“, да водят регистър чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп или чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронно управление.
Предвид по-голямата финансова тежест за хотелиерите, упражняващи дейност в обектите от клас „Б“ е предвидено те да могат да водят регистъра на хартиен носител по образец, утвърден от министъра на туризма.
Предвижда се улеснена процедура за обмен и обработка на данните от регистрите на настанените лица. Създава се директен канал за връзка между хотелиерите и ЕСТИ, без да е необходимо тази информация да се предава първо на общината и после повторно да се въвежда в ЕСТИ, което прави значително по-бърза процедурата по нейното предоставяне и намалява риска от грешки.
За местата за настаняване от клас „Б“, които не водят регистър в електронна форма, обменът на данни се осъществява чрез ежедневното им вписване в Единната система за туристическа информация посредством публично достъпен уеб или друг интерфейс. За тази цел лицата ще ползват публично достъпен интерфейс на централизираната система на ЕСТИ за директно вписване в нея. Изключение се предвижда за обектите, намиращи се в райони, за които липсва комуникационна свързаност, като за тях вписването може да се извършва веднъж седмично. Тези райони се определят от министъра на туризма и се публикуват на интернет страницата на Министерството на туризма въз основа на данни от Комисията за регулиране на съобщенията.
Информацията в регистрите за настанените туристи, постъпваща в ЕСТИ е разделена на две групи. Първата група включва данни за туристи от Република България и други държави –членки на Европейския съюз, държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и Конфедерация Швейцария.
Втората група включва данни за туристите – граждани на трети държави. По отношение на първата група туристи хотелиерите са длъжни да обменят информация единствено за броя им, датата на регистрация и датата на отпътуване. За втората група се предвижда предоставяне и запазване на данни, включващи както техния брой, така и идентифициращи данни в обем съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България – име, дата на раждане, гражданство, номер и серия на документа за самоличност.
Данните за настанените туристи в единния регистър на ЕСТИ не са публични. Достъпът на общините, НАП и министъра на вътрешните работи е отдалечен, като обхватът на данните е ограничен съобразно установеното в закона за съответната категория лица. При технологична готовност и в условията на оперативна съвместимост може да се осигури автоматизиран достъп като вътрешна електронна административна услуга или чрез пряка свързаност по реда на Закона за електронното управление. Предвижда се осигуряване на достъп до системата и на председателя на Националния статистически институт.
Националният туристически регистър ще се разработва, изгражда и поддържа от министъра на туризма като Единната система за туристическа информация е част от Националния туристически регистър.
Предвидени са изменения в реда на водене на регистрите на туристическите обекти, категоризирани на територията на съответната община като регистрите стават неразделна част от електронния Национален туристически регистър. Променя се и режима на воденето им. Въвежда се възможност таксата за промяна на вписани обстоятелства в Националния туристически регистър да се плаща и по електронен път.
При неизпълнение на задълженията, свързани с регистрите за настанените туристи, са предвидени административни наказания. Размерът на санкциите цели да има превантивен и възпиращ ефект върху задължените лица, като се цели да бъде защитен общественият интерес, да се засилят мерките за сигурност и да се подпомогне борбата с тероризма.
В хода на дискусията заместник-председателят на Комисията Димитър Байрактаров попита какви са очакванията от въвеждането на Единната система за туристическа информация. В отговор министърът на туризма Николина Ангелкова изрази увереност за ръст от най-малко 20 на сто от постъпленията, отчитани до момента.
Председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин изрази подкрепата си за Законопроекта като подчерта, че приемането му ще доведе до намаляване на сивия сектор в туризма. Той изрази убеждението си, че държавата трябва да увеличи дела на средствата за реклама на страната ни в чужбина с поне 1 на сто от отчитаните в ЕСТИ постъпления.
Даниела Стоева – член на Управителния съвет на Асоциация на българските туроператори и туристически агенции изрази мнение, че не трябва туристите да бъдат разделяни на две групи, а информацията подавана в ЕСТИ да бъде еднаква за всички.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 15 народни представители, без “против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г.“ (Ръкопляскания от ГЕРБ. Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изчаквам затихването на аплодисментите.
Благодаря, госпожо Георгиева.
Следва доклад от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Господин Зеленогорски, ще видим дали Вие ще съберете аплодисменти.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Председател, госпожо Министър, колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 7 юли 2016 г. Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г.
В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Ирена Георгиева – заместник министър на туризма, и госпожа Албена Михайлова – главен секретар на Министерството на туризма.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от заместник министър Ирена Георгиева.
С предложения Законопроект се въвеждат съществени изменения в действащата уредба на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Законопроектът предвижда, че всички лица, извършващи хотелиерство, включително тези, които са започнали производство по категоризация, трябва да водят регистър за настанените туристи със състав на данните, утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на Министерството на туризма.
Въвежда се ново изискване за лицата, извършващи хотелиерство в места за настаняване от клас „А“, а именно да водят регистър чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп или чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронно управление.
Предвид по-голямата финансова тежест за хотелиерите, упражняващи дейност в обектите от клас „Б“, а именно (в туристическите хижи, туристическите информационни центрове, туристическите спални, ротелите, ботелите и флотелите), е предвидено те да могат да водят регистъра на хартиен носител по образец, утвърден от министъра на туризма. За местата за настаняване от клас „Б“ (туристическите хижи, туристическите информационни центрове, туристическите спални, които не водят регистър в електронна форма, обменът на данни се осъществява чрез ежедневното им вписване в Единната система за туристическа информация посредством публично достъпен уеб или друг интерфейс, чрез сигурна комуникационна сесия за свързаност. За тази цел лицата са облекчени да не въвеждат собствени информационни системи, а ще ползват публично достъпен интерфейс на централизираната система на ЕСТИ за директно вписване в нея. Изключение се предвижда за обектите, намиращи се в труднодостъпни и/или отдалечени райони, и за които липсва комуникационна свързаност, вписването да се извършва веднъж седмично. Тези райони се определят от министъра на туризма и се публикуват на интернет страницата на Министерството на туризма въз основа на данни от Комисията за регулиране на съобщенията.
Законът създава яснота и относно информацията в регистрите за настанените туристи, постъпваща в ЕСТИ. Първата група включва данни за български туристи и туристи от Европейския съюз, от държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и от Конфедерация Швейцария. Втората категория данни се отнася до другите чуждестранни туристи.
Предвидени са изменения в реда на водене на регистрите на туристическите обекти, категоризирани на територията на съответната община. С промените тези регистри стават неразделна част от електронния Национален туристически регистър, като се променя и режимът на воденето им.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха необходимостта от приемане на предложените промени.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ (Единични ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Зеленогорски. Справихте се чудесно.
Да видим какви реакции ще събере докладчикът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. (Весело оживление.)
Заповядайте, господин Иванов, може и накратко. Аплодисментите обикновено зависят не от дължината на изказването, а от съдържанието.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 13 юли 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на туризма: Ирена Георгиева – заместник-министър, и Десислава Кръстева – юрисконсулт.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Ирена Георгиева.
Съгласно предложените изменения и допълнения министърът на туризма разработва, изгражда и поддържа Национален туристически регистър като Единна информационна система, а Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) като част от Националния туристически регистър ще свърже в реално време регистрите на хотелите с Министерството на туризма, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите, Националният статистически институт и общините. В информационната система ще се отразяват само изискваните от Закона данни.
Данните се въвеждат в единната система ежедневно, чрез публично достъпен уеб или друг интерфейс, чрез сигурна комуникационна сесия на свързаност. Когато обектът се намира в труднодостъпен или отдалечен район, за който липсва комуникационна свързаност, вписването се извършва веднъж седмично, като тези райони се определят от министъра на туризма и се публикуват на интернет страницата на Министерството въз основа на данни от Комисията за регулиране на съобщенията.
Достъпът на общините, НАП, МВР и Националния статистически институт ще е отдалечен, като обхватът на данните е ограничен съобразно установеното в Закона за съответната категория субекти.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за туризма в частта „Единна система за туристическа информация“ предвижда и административни наказания при неизпълнение на задълженията.
Считаме, че предложената реформа ще допринесе за по–ефикасната и бърза обработка на туристическата информация и създаде по-добър контрол от страна на МВР върху адресната регистрация на чуждестранните граждани в България, ще засили мерките за сигурност и ще укрепи доверието на гражданите в институциите.
Предвидените изменения в този смисъл са насочени към изпълнение на целите на приетите от Министерския съвет Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма и План за изпълнение на Стратегията и кореспондират пряко с предвидените мерки за превенция и противодействие спрямо заплахите към обществения ред и сигурността. Създават и условия за подобряване на организацията и дейността на специализираните структури, като същевременно всички данни ще бъдат обработвани съобразно изискванията на Закона за защита на личните данни и действащото европейско законодателство.
В разискванията взеха участие народните представители Красимир Янков, Димитър Делчев, Валентин Радев и Атанас Мерджанов.
Красимир Янков изрази позицията, че туристическият бранш има претенции по отношение на предвидените имуществени санкции, които са в необосновано висок размер и са непосилни за хотелиерите. Те настояват да се предвиди и възможност при първо констатиране на нарушение да се съставя констативен протокол и да се издават предписания, а не директно да се преминава към санкции. Мотивите са им във връзка с проблема, който имат по отношение на персонала.
След проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следва доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Виждам, че господин Ананиев не е в залата.
Някой друг представител на комисията? Ще докладва заместник-председателят.
Господин Вълков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 29 юни 2016 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи и, господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от госпожа Георгиева.
С този Законопроект се въвеждат изменения в действащата уредба на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Реформата обхваща нормативната рамка за регулиране на няколко групи обществени отношения. Реформата ще допринесе за по ефикасната и бърза обработка на туристическа информация. Автоматизираният обмен на данни в средата на Единната система за туристическа информация не само ще улесни хотелиерите, но и ще осигури незабавен достъп на заинтересованите институции до търсената от тях актуална туристическа информация. Данните за настанените туристи в единния регистър на ЕСТИ не са публични. До тях имат достъп само определени от закона субекти.
Досегашният режим предвижда да се водят регистри за настанените туристи от лицата, извършващи хотелиерство, на хартиен носител, като месечно информацията трябва да се изпраща на общините. Този ред не осигурява достатъчна проследимост и отчетност на поднадзорните лица и не дава възможност за адекватно регистриране на чуждестранните туристи, в съответствие с изисквания на чл. 28 от Закона за чужденците в Република България.
С развитието на технологиите и изграждането на съвременна електронна Единна система за туристическа информация и предвид наличието на действащ Закон за електронното управление, този ред на водене на регистри от задължените лица следва да се промени. Законопроектът уточнява, че всички лица, извършващи хотелиерство, включително тези, които са започнали производство по категоризация, трябва да водят регистър за настанените туристи със състав на данните, утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на Министерството на туризма.
Въвежда се ново изискване за лицата, извършващи хотелиерство в места за настаняване от клас „А“, да водят регистър чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп или чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронно управление. Предвид по голямата финансова тежест за хотелиерите, упражняващи дейност в обектите от клас „Б“ (в туристическите хижи, туристическите информационни центрове, туристическите спални, ротелите, ботелите и флотелите), е предвидено те да могат да водят регистъра на хартиен носител по образец, утвърден от министъра на туризма.
Съгласно предложените изменения е предвидена улеснена процедура за обмен и обработка на данните от регистрите на настанените лица. Създава се директен канал за връзка между хотелиерите и ЕСТИ, без да е необходимо тази информация да се предава първо на общината и после вторично да се въвежда в ЕСТИ. Информацията от регистрите директно постъпва в централизираната база данни на ЕСТИ, което прави значително по-бърза, евтина и ефективна процедурата по нейното предоставяне, както и намалява риска от грешки и непълноти. На практика данните ще постъпват в ЕСТИ в реално време.
За местата за настаняване от клас „Б“ (туристическите хижи, туристическите информационни центрове, туристическите спални, ротелите, ботелите и флотелите), които не водят регистър в електронна форма, обменът на данни се осъществява чрез ежедневното им вписване в Единната система за туристическа информация посредством публично достъпен уеб или друг интерфейс, чрез сигурна комуникационна сесия за свързаност. За тази цел лицата са облекчени да не въвеждат собствени информационни системи, а ще ползват публично достъпен интерфейс на централизираната система на ЕСТИ за директно вписване в нея. Изключение се предвижда за обектите, намиращи се в труднодостъпни и/или отдалечени райони, и за които липсва комуникационна свързаност, вписването да се извършва веднъж седмично. Тези райони се определят от министъра на туризма и се публикуват на интернет страницата на Министерството на туризма въз основа на данни от Комисията за регулиране на съобщенията.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма прави още една крачка напред в интегрирането на новите технологии в администрацията. Въвежда се възможност таксата за промяна на вписани обстоятелства в НТР да се плаща и по електронен път.
В хода на дебата бяха поставени въпроси относно наличие на финансова обосновка към Законопроекта и отрицателно въздействие върху бюджета. В отговор от страна на вносителите беше изтъкнато, че изграждането на тази система, особено в нейния първи етап, ще стане чрез бюджета на Министерството на туризма в Програмата „Устойчиво развитие на туристическия продукт“ и няма да бъдат необходими допълнителни средства от бюджета. Създаването на тази система няма да тежи и върху бюджета на общините, защото ЕСТИ ще може да бъде изградена така, че те да ползват системата, която е избрана с обществена поръчка.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: С това бяха представени всички доклади по настоящия Законопроект.
Уважаеми колеги, откривам дебатите на първо четене по реда, описан в нашия Правилник.
Моля, желаещи за изказване.
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Взимам думата за изказване, за да имат възможност колегите от Политическа партия ГЕРБ да дойдат в залата. Тъй като Законопроектът е консенсусен, естествено заявявам, че Парламентарната група на Патриотичния фронт дава своята категорична и пълна подкрепа на Закона за туризма, така че ние ще го подкрепим. Надявам се Законът да бъде подкрепен с добро мнозинство, защото наистина е добър и възможно по-бързо да го приемем на второ четене. Можем да преминем и към гласуване, даже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Байрактаров, днес сте ми определено в помощ.
Някой желае ли да репликира изказването на господин Байрактаров? Не.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебатите.
Преди гласуването, министър Ангелкова, заповядайте да чуем Вашата дума по Законопроекта.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първо, бих искала да благодаря на всички за това, че подкрепяте този Законопроект, защото той е изключително важен в областта на туризма както и за изсветляване на голяма част от сектора, така и изцяло кореспондира с мерките в борбата с тероризма и заплахите срещу обществения ред и сигурност.
Благодаря на всички за подкрепата и се надявам максимално бързо да мине и на второ четене, за да може още от следващата година да демонстрираме как ще работи регистърът ЕСТИ за свързване на системите на хотелите с НАП, МВР и общините по онлайн връзка и защитени канали. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, министър Ангелкова.
Уважаеми колеги, гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, с което и Законопроектът на първо четене.

Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Вносител – госпожа Цвета Караянчева, на 4 юли 2016 г. Приет на първо гласуване – 14 юли 2016 г.
Госпожо Караянчева, моля да започнете с доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 654-01-83, внесен от народния представител Цвета Вълчева Караянчева на 4 юли 2016 г., приет на първо гласуване на 14 юли 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 1 има предложение на народния представител Цвета Караянчева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – § 1 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 1 по вносител.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 по вносител е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи 2, 3, 4 и 5 по вносител, изцяло подкрепени и с нова номерация? Няма.
Гласуваме от 2 до 5 параграф по вносител, които стават съответно параграфи от 1 до 4, изцяло подкрепени по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 7.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 6 има предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Мария Белова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. В чл. 37и се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, изречение първо думите „10 дка“ се заменят с „15 дка“, след думата „категория“ съюзът „и“ се заменя с „и/или“, думите „20 дка“ се заменят с „30 дка“, в изречение второ след думите „месо и“ се добавя „животни“, думите „15 дка“ се заменят с „20 дка“, думите „30 дка“ се заменят с „40 дка“ и се създава изречение трето: „На правоимащите лица, отглеждащи говеда за мляко или месо, овце и/или кози, одобрени за подпомагане по дейностите от подмерки „Плащания за преминаване към биологично земеделие“ и „Плащания за поддържане на биологично земеделие“, включени в направление биологично животновъдство, се разпределят имоти до 0,15 животинска единица на хектар, независимо от категорията на имотите.“.
2. В ал. 5 накрая се добавя „определени в правилника за прилагането на закона“ и се създават изречения второ и трето: „Заявленията се подават лично или по пощата, и се регистрират в общинската администрация. Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред областния управител по местонахождението на имота.“.
3. В ал. 13, изречение първо след думата „наем“ думите „или аренда“ се заличават.
4. В ал. 15 думите „една стопанска година“ се заменят с „две стопански години“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по докладвания параграф? Няма.
Гласуваме § 5 в редакцията и номерацията по доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по параграфи 7, 8 и 9, ведно с наименованието на подразделението, на които само променяме номерацията? Няма.
Гласуваме анблок параграфи 7, 8 и 9 по вносител, които стават съответно параграфи с номера от 6 до 8 включително, ведно с наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф 10 – предложение на народния представител Цвета Караянчева, направено по реда на чл. 80, ал. 4. т. 2 от ПОДНС – § 10 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
Параграф 11 – предложение на народния представител Цвета Караянчева, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС – § 11 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по предложенията на Комисията за отхвърлянето на двата параграфа - § 10 и § 11, по вносител? Няма.
Анблок гласуваме предложенията на Комисията за отхвърлянето на § 10 и § 11 по вносител.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф 12 – предложение на народния представител Цвета Караянчева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 9:
„§ 9. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр...) § 6а от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
„§ 6а. Промяна на предназначението на земеделски земи с начин на трайно ползване – пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, се разрешава, когато е:
1. предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината;
2. предвидено за изграждане на обекти с национално значение, национални обекти по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, както и на общински обекти от първостепенно значение;
3. предвидено за изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията, на археологически обекти по смисъла на Закона за културното наследство и на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната;
4. предоставена концесия с решение на Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 9 в редакция на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф 13.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Предложението по т. 1, буква ,,а“ е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Иван Станков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 10:
„§ 10. В Закона за арендата в земеделието (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 1 думите „нотариалните книги“ се заменят със „службите по вписванията“.
2. В чл. 6 ал. 5 се отменя.
3. В чл. 11:
а) в ал. 1 накрая се добавя „като в тези случаи арендаторът е длъжен незабавно да уведоми писмено арендодателя за всяко преарендуване, залагане или прехвърляне на права“;
б) в ал. 2 накрая се добавя „включително и за арендното плащане“;
в) създава се ал. 4:
„(4) При неспазване на ал. 1 – 3 арендодателят може да прекрати едностранно договора за аренда с двумесечно писмено предизвестие. Предизвестието се отправя до арендатора в срок до една година от узнаване на преарендуването, залагането или прехвърлянето на права.“.
4. В чл. 18, ал. 1 думите „нотариалните книги" се заменят със „службите по вписванията".
5. В чл. 27 ал. 2 се изменя така:
„(2) Прекратяването на договора за аренда на земя се вписва в службата по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие.“
Параграф 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 11.
Предложение на народния представител Румен Желев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. …) § 48, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (ДВ, бр. 60 от 2015 г.) в текста преди т. 1 думата „прилежащата“ се заменя със „застроената и прилежащата към сградите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по параграфи 10, 11, 12 и 13 от Доклада? Няма.
Анблок гласуваме тези параграфи.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно, а с това и на второ четене и Законопроектът.
Колеги, от седмичната ни програма извън Контрола за утре остана само предвидената точка, тъй като няма 24 часа от момента на представяне на доклада – Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за радиото и телевизията, вносители: Славчо Атанасов, Валери Симеонов, Найден Зеленогорски, Димитър Главчев и Росен Петров.
Очаквам дебатът по тази точка да приключи преди 11,00 ч., когато традиционно е насрочен нашият Парламентарен контрол, поради което Ви предлагам да гласуваме и приемем процедурно решение той да започне веднага след гласуването на този Законопроект, тъй като е добре министрите, които имат готовност да докладват, да имат възможност да отговорят на повече въпроси и питания на народните представители. (Реплики от БСП ЛБ.) Няма да съкращаваме, говоря за до 14,00 ч.
Целта е да изтеглим по-напред Парламентарния контрол. За мен би било необяснимо да приключим около 10,00 ч. и един час да чакаме, за да започне Парламентарният контрол.
Има ли обратно становище?
Господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз не съм съгласен с това предложение. Мисля, че има възможност да се разгледат и някои други законопроекти, минали през комисии. Призовавам Ви да не подкрепяте това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма ги в програмата, в дневния ред. (Уточнения между председателя Цецка Цачева и народния представител Валери Симеонов.)
Направено е процедурно предложение, по което чухме обратно становище – парламентарният контрол да започне непосредствено след изчерпване на законодателната ни програма, гласувана до момента.
Колеги, гласуваме.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Съобщение за парламентарен контрол на 22 юли 2016 г., с начален час след приключване на законодателната програма на Народното събрание:
1. Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев ще отговори на два въпроса от народните представители Айхан Етем и Михаил Миков.
2. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на пет въпроса от народните представители Красимир Янков, Мартин Димитров и Петър Славов, Кристиан Вигенин, Димитър Танев, Васил Антонов.
3. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на три въпроса от народните представители Димитър Делчев, Гюнай Хюсмен и Джейхан Ибрямов.
4. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на седем въпроса от народните представители Михо Михов – два въпроса, Явор Хайтов, Атанас Зафиров, Велизар Енчев, Ангел Найденов и Манол Генов и на едно питане от народния представител Ангел Найденов.
5. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на три въпроса от народните представители Иван Пенков Иванов, Иван Станков, Георги Ковачев и на едно питане от народния представител Вили Лилков.
6. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на пет въпроса от народните представители Мартин Димитров, Велизар Енчев, Румен Гечев, Иван Валентинов Иванов и Георги Свиленски и самостоятелен въпрос на Георги Свиленски.
7. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на пет въпроса от народните представители Николай Александров, Салиха Емин, Чавдар Георгиев, Иван Кирилов Иванов и Джейхан Ибрямов.
8. Министърът на правосъдието Екатерина Захариева ще отговори на два въпроса от народните представители Димитър Делчев и Джейхан Ибрямов.
9. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на два въпроса от народните представители Дора Янкова, Георги Кючуков и Петър Кадиев – общ въпрос.
10. Министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова ще отговори на два въпроса от народния представител Иван Ибришимов.
11. Министърът на икономиката Божидар Лукарски ще отговори на един въпрос от народния представител Борислав Миланов и на едно питане от народния представител Слави Бинев.
12. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на три въпроса от народните представители Никола Хаджийски, Николай Александров и Дора Янкова.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на един въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Слави Бинев;
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Методи Андреев и Стефан Желев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на шест въпроса с писмен отговор от народните представители Настимир Ананиев, Петър Славов, Михаил Миков, Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев, Мариана Бояджиева, Петър Славов и Мартин Димитров.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, министърът на външните работи Даниел Митов и министърът на здравеопазването Петър Москов.
Поради предварително поети ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева.
Поради изчерпване на законодателната програма за днес прекратявам заседанието.
Утре – редовно пленарно заседание с начален час 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Иван К. Иванов
Красимир Каракачанов

Секретари:
Юлиан Ангелов
Иван П. Иванов