Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов, Иван К. Иванов, Красимир Каракачанов и Явор Нотев

Секретари: Александър Ненков и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден! Моля да се регистрирате.
Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители! Предлагам Народното събрание да приеме решение на основание чл. 45, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за провеждане на извънредно пленарно заседание на 26 юли 2016 г., вторник, от 11,00 ч. при следния дневен ред:
Точка единствена: Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо гласуване на 29 юни 2016 г.
Правната комисия приключи работата си по второто гласуване на Законопроекта. Всеки момент ще бъде внесен и предоставен на народните представители докладът за второ четене, поради което моля да подкрепите това предложение за извънредното пленарно заседание съгласно и разговорите, които сме имали на Председателския съвет по този въпрос.
Режим на гласуване.
Гласували 131 народни представители: за 106, против 10, въздържали се 15.
Предложението е прието.

Съгласно седмичната ни програма като точка първа за днес е предвидено:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА. Вносители са Славчо Атанасов, Валери Симеонов, Найден Зеленогорски, Димитър Главчев и Росен Петров.
Доклад на Комисията по културата и медиите за първо гласуване.
Господин Атанасов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-93, внесен от Славчо Атанасов, Валери Симеонов, Найден Зеленогорски, Димитър Главчев и Росен Петров на 19 юли 2016 г.
На извънредно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 20 юли 2015 г., беше обсъден Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-93, внесен от Славчо Атанасов, Валери Симеонов, Найден Зеленогорски, Димитър Главчев и Росен Петров.
Законопроектът беше представен от един от вносителите – Славчо Атанасов.
Съгласно чл. 55 от Закона за радиото и телевизията органите на управление на Българското национално радио, съответно Българската национална телевизия са техните управителни съвети и генерални директори. Генералните директори се избират от Съвета за електронни медии с мандат от три години. Управителните съвети на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия се състоят от петима членове и се утвърждават от Съвета за електронни медии по предложение на техните генерални директори. Мандатът на членовете на управителните съвети също е тригодишен.
С разпоредбата на чл. 66, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията се урежда случаят, когато е изтекъл мандатът на генералния директор на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия и в законоустановения срок не е избран нов генерален директор, той да продължи да изпълнява правомощията си до избора на нов генерален директор.
С предлагания Законопроект се предвижда, че при изтичане мандата на генералния директор на Българското национално радио, съответно на Българската национална телевизия и не е осъществен избор на нов генерален директор да се удължи мандатът и на действащите членове на управителните съвети до утвърждаването на новите управителни съвети от Съвета за електронни медии по реда на този Закон. По този начин се дава възможност управителните съвети да изпълняват правомощията си до встъпването в длъжност на новите генерални директори, които да предложат нов състав на съответния управителен съвет. Така се гарантира функционална устойчивост и стабилност в управлението на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с чл. 55 от Закона за радиото и телевизията.
След направеното обсъждане и проведеното гласуване Комисията по културата и медиите единодушно, с 16 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 654-01-93, внесен от Славчо Атанасов, Валери Симеонов, Найден Зеленогорски, Димитър Главчев и Росен Петров на 19 юли 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
От името на вносителите желаете ли да представите Законопроекта? В доклада възпроизведохте мотивите на Законопроекта.
Дебатът е открит, колеги.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията № 654-01-93, внесен от Славчо Атанасов, Валери Симеонов, Найден Зеленогорски, Димитър Главчев и Росен Петров.
Гласували 128 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение на това заседание Законопроектът да се подложи на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 125 народни представители: за 110, против 6, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ЗАКОН
за допълнение на Закона за радиото и телевизията (обн. ДВ, бр. …)
§ 1. В чл. 60 се създава ал. 4:
„(4) В случай, че при изтичане на мандата на генералните директори на БНР, съответно на БНТ изборът по чл. 66, ал. 1 не е осъществен и се прилага разпоредбата на чл. 66, ал. 4, членовете на управителните съвети на БНР, съответно на БНТ изпълняват своите правомощия до утвърждаването на новите управителни съвети от Съвета за електронни медии.
Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от 5 август 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания при второто гласуване? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за радиото и телевизията ведно с неговите § 1 и 2 и наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“.
Гласували 130 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, колеги.
С това избегнахме една възможност на 9 август от Националната телевизия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Атанасов, тези изявления – по време на разискванията и на дебатите. Нямаме процедурна възможност след гласуването на Закона да се правят подобни волеизявления.

Съгласно приетото във вчерашния ден решение, непосредствено след приключване на законодателната програма на парламента, която приключи току-що с гласувания на второ четене Законопроект, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Всеки момент очакваме господин Дончев в пленарната зала, а до тогава ще изпълним рутинните процедури.
Новопостъпили питания за периода 15 – 21 юли 2016 г.:
Питане от народните представители Георги Свиленски и Стоян Мирчев към Вежди Рашидов – министър на културата, относно политиката на Министерството на културата за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 юли 2016 г.
Питане от народния представител Румен Гечев към Владислав Горанов – министър на финансите, относно еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 юли 2016 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Атанас Атанасов;
- от министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Димитър Танев;
- от министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народни представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Вили Лилков;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Вили Лилков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- от министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- от министъра на туризма Николина Ангелкова на пет въпроса от народния представител Настимир Ананиев;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на три въпроса от народния представител Невин Хасан;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев;
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Слави Бинев;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Михо Михов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народните представители Димитър Танев, Йордан Андонов и Даниела Савеклиева;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Георги Търновалийски;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Манол Генов;
- писмен отговор от министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Филип Попов;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Методи Андреев;
- от министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова на въпрос от народния представител Димитър Танев Танев;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на 11 въпроса от народния представител Дора Янкова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Мариана Бояджиева;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Петър Христов Петров;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Георги Свиленски.
Настоящият Парламентарен контрол започва с въпросите към Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика.
Първи ще развие своя въпрос народният представител Айхан Етем относно намаляване на финансирането от европейските фондове поради очакваното напускане на Европейския съюз от страна на Великобритания.
Слушаме Ви, господин Етем.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател! Гражданите на Великобритания дадоха своя вот в подкрепа на излизането на страната от Европейския съюз. Безспорно излизането на Великобритания от Евросъюза няма да остане без последици както за нея, така и за обединена Европа. Тепърва ще се отчитат и валидират ефектите, които подобен акт ще има върху европейските и световните икономически и финансови процеси.
България, като член на Европейския съюз, също вероятно ще изпита върху себе си ефектите от така наречения „Брекзит“.
В тази връзка моите въпроси към Вас са: ще се отрази ли на еврофинансирането на България излизането на Великобритания от Европейския съюз? Има ли европрограма, която да е най-силно застрашена? Очаква ли се и с колко да бъде завишен членският внос на България в общия бюджет заради така наречения „Брекзит“? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Етем.
Уважаеми господин Дончев, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Етем, въпросът, който задавате, безспорно е актуален, но ще ми позволите едно отклонение в рамките на няколко секунди.
Безспорно важен, той обаче не е фокусиран върху най-големия проблем или най-голямото предизвикателство, свързано с евентуалното излизане на Великобритания от Съюза, доколкото най-голямото предизвикателство са икономическите и политическите последици от този акт.
Когато един от най-силните членове на Съюза от икономическа гледна точка напуска Съюза, не можем да не очакваме неблагоприятни последици по отношение на Общия пазар. В крайна сметка Великобритания и като население, и като икономика е 15 16% от това, което има в Европейския съюз – на първо място.
На второ място, политическите последици могат да бъдат дори по-тежки от икономическите.
Въпросът Ви очаквано е фокусиран върху ефекта за европейското финансиране. В този смисъл искам да Ви уведомя следното.
Напомням, че към момента все още няма формално стартирана процедура по чл. 50. Има резултат от референдума, има редица политически заявления, но стартирана процедура няма.
Напомням само, че евентуалното задвижване на подобна процедура може да трае в период от две години, тоест ако евентуално напускането на Великобритания се случи, това няма как да даде ефект по-рано от 2018 г.
Какъв би бил ефектът? Факт е, че Великобритания е от големите страни донори в Европейския съюз. Конкретно, като числа, нейната вноска варира през годините, но в общи линии се движи между 15 и малко над 16 млрд. евро. Ако трябва да бъдем докрай точни, нетният принос е по-малък, защото данните показват, че поне 45% от тази сума се връща обратно в самата Великобритания. Само 3,5 милиарда са средствата, които тя получава за директни плащания. Това означава, че Великобритания има дял, който зависи от годината, около 10-12% от общия бюджет.
Не бива обаче информацията, която предоставям, автоматично да се прехвърля върху цялото финансиране. Добре знаете, че кохезионната политика и общата селскостопанска политика не е целият европейски бюджет, има и други разходи за други политики, включително и разходи за администрация.
Към момента дебат по темата все още не се води. Дали при евентуално излизане на Великобритания ще се редуцира бюджетът на Европейския съюз, дали като алтернатива ще се стигне до увеличаване на вноските на страните членки е много рано да се каже, както впрочем е много рано да се каже дали наистина ще имаме Брекзит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Етем, желаете ли реплика?
Имате думата.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник министър-председател, госпожи и господа народни представители! Да, господин заместник министър-председател, Вие сте прав, все още процедурата не е започнала на европейско ниво, все още се очакват реално стъпките на Великобритания към този акт. Всички белези обаче и действия на новоизбраното правителство в Обединеното кралство сочат, че това ще бъде факт, то предстои и най-вероятно на България ще и се наложи да изведе Великобритания извън Европейския съюз.
Надявам се ние, като страна, на която предстои да председателства Европейския съюз точно в периода, когато това ще се случи, да имаме адекватна политика както за политическите процеси и последствия от акта, така и за икономическите такива.
Вярвам, че ръководената от Вас администрация в частта за еврофондовете ще намери оптималния баланс за защита на българските интереси, тъй като България е една от най-бедните страни – членки на Евросъюза.Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Етем.
Дуплика, уважаеми господин Дончев?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Етем, както казах евентуалното излизане на Великобритания е свързано с множество различни неблагоприятни последици не само по отношение на европейското финансиране. Разбира се, конкретно по тази тема моят екип, самият аз сме работили изключително усърдно в последните седмици и сме готови с различни алтернативни сценарии в зависимост от това кой от тях ще се активира.
Нека да допълня предоставената преди малко информация с още един детайл. Ключов момент при едно евентуално напускане на Великобритания е отношението й с общия пазар и от икономическа гледна точка няма нищо по-важно от това. Великобритания има огромна икономика, експортно ориентирана, с основен акцент – не мислете само за производството на автомобили и износ на нефт и нефтени продукти – основен акцент в британската икономика са финансови услуги и бизнес услуги. Това са бизнеси за десетки милиарди, които тя има експорт по отношение на общия пазар. И ключовият въпрос е как ще се уредят отношенията при евентуален Брекзит между Великобритания и общия пазар, доколкото общият пазар е само за държавите членки?
Да, ние имаме две изключения. Те са малко повече, но хайде да се фокусираме върху Швейцария и Норвегия – две държави, които имат частичен достъп до общия пазар с много изключения. Норвегия има достъп до общия пазар, но с изключение на рибни продукти. Швейцария има достъп до общия пазар, но с изключение на бизнес услуги. И най-важното – двете държави като част от сделката за достъп до общия пазар, първо, приемат свободното движение на хора; и второ, плащат. Впрочем това е причината за съществуването на норвежката и на швейцарската програма, в които само бюджетът им за България на норвежката съответно е 126,6 млн. евро, на швейцарската – 85 млн. швейцарски франка. Това е само по отношение на България.
В този смисъл ако Великобритания държи да запази пълен или частичен достъп до общия пазар, трябва да прави принос към кохезионната политика. В този смисъл нетният ефект може да се окаже нулев. Разбира се, ние сме готови за най-тежкия сценарий, който дълбоко не вярвам, че ще се реализира – примерно, редуцирането на кохезионната политика с 10%. Но предвид факта, че това няма да се случи в следващата година, предвид факта, че имаме интензивни процеси на бюджетна консолидация, съм абсолютно убеден, че дори и този сценарий да се материализира, ние сме готови за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Преминаваме към следващия въпрос към Вас. Той е от народния представител Михаил Миков и е относно вземания на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ от „Видахим“ АД – град Видин.
Уважаеми господин Миков, имате възможност да развиете Вашия въпрос.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер! Уважаема госпожо Министър, хубаво е, че и Вие сте тук, защото е свързано и с Вашия ресор.
Политиката, която се провежда в областта на енергетиката, несъмнено ще доведе до закриването на „Видахим“. Оттук насетне възниква въпросът с кредиторите на „Видахим“. Уважаемият господин вицепремиер беше добър да ми отговори, че става дума за 70 милиона само задължения към „Държавен резерв“. Разбира се и община Видин има вземания, сигурно и други публични кредитори като Националната агенция по приходите.
Така че въпросът ми, уважаеми господин Вицепремиер, е: предприемате ли действия за събиране на вземанията на най-големия кредитор на „Видахим“. През 2007 г. бяха събрани около 17 милиона задължения към Националната агенция за приходите. Да видим оттук насетне как държавата ще си събере вземанията и каква е идеята на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Миков. Ясен и точен въпрос.
Уважаеми господин Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, само две уточнения преди да отговоря.
Първо, целта на водената политика не е удар или щета по отношение на което и да е предприятие. Това е ограничаване на свръхсубсидираните производства, особено когато те са ефективни. Защото повече плащания по отношение на някой неефективен производител означава по-висока цена и за бизнеса, и за домакинствата.
На второ място, искам да Ви благодаря за въпроса и го казвам без капка ирония. Всеки интерес, особено тук – в Народното събрание, по отношение на това как работи държавната машина, гонейки публичния интерес, е от полза. А този случай, ако не е емблематичен, той до голяма степен е любопитен и заслужава допълнително внимание.
Както коректно отбелязахте на база справката, която Ви предоставих, става дума за вземане от почти 69 млн. лв. Аз не обичам да чета в тази зала, но понеже става дума за много детайли, ще си позволя да зачета информация за цялата най-вече съдебна история на случая.
По отношение на образуваните срещу дружеството, става дума за „Видахим“, изпълнителни дела е допуснато определение от 31 август 2007 г. на Видинския районен съд, обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, поради заведени от „Видахим“ АД – Видин срещу „Държавен резерв и военновременни запаси“ обективно и кумулативно съединени отрицателни искове. Заведените искови производства са отхвърлени като неоснователни с решение съответно на Софийския градски съд, потвърдено с решение на Софийския апелативен съд и определение на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване решението на Софийския апелативен съд.
С молба от 10 март 2016 г. „Държавен резерв и военновременни запаси“ на основание чл. 402 от ГПК, е поискана отмяна на определението, с което е допусната обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по двете изпълнителни дела, тъй като причината, поради която същата е допусната, вече е отпаднала.
С Определение № 743 по описа на Районен съд – град Видин, молбата ни е отхвърлена като неоснователна поради подадена частична жалба до ВКС от страна на „Видахим“. Посочената част на жалба съответно е оставена без разглеждане като недопустима, съгласно Определение № 121 на ВКС.
Срещу Определение № 143, което цитирах преди малко от 6 април 2106 г. по описа на Районен съд – град Видин, е подадена частна жалба до Окръжен съд в град Видин, но към настоящия момент няма произнасяне.
За да може да ползвате адекватна информация, ще оставя цялата справка. Като юрист подозирам, че ще Ви е любопитно.
Допълнително с оглед моя преценка необоснованото и неправилно определение на Районния съд в град Видин от страна на „Държавен резерв и военновременни запаси“ е подаден сигнал до Инспектората на Висшия съдебен съвет с молба за извършване на проверка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В отговор, получен от Инспектората на Висшия съдебен съвет, е постъпило становище, че извършването на проверка не се налага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми господин Дончев, ако желаете в дупликата можете да доразвиете историята на делата.
Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Министър! Съдебната сага сигурно ще я проследим, но сега, когато е очевидно, че „Видахим“ повече няма да може да реализира производство, аз само ще вметна, както и Вие в началото: да, държавата няма за цел да субсидира, само че софийската топлофикация я субсидира. И то добре я субсидира. Държавата е решила, че България няма нужда да произвежда гуми. Този въпрос сме коментирали с госпожа министъра. „Бакиш“ е правил автомобилни гуми в България преди 9-и, днешната държава няма нужда от автомобилни гуми, ще внася. Утре ще внася вилици, вдругиден лъжици – всичко ще внася, докато един ден се разбере, че тази политика не е добра, но, така е. Това е само в първата част, защото има други производства, при които има субсидиране, има чужди инвеститори като ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3, при които има държавно финансиране. Но гуми или полиамидни влакна в „Свилоза“, защото случаят е аналогичен, няма нужда България да има. Нека да гледат краставици и домати.
Молбата ми, уважаеми господин Министър, е да се предприемат всички действия в тази посока, така че държавата да защити в случая своя интерес. Защото в съдебния лабиринт и тези решения и определения, които ми четете, можем да стигнем дотам, че в един момент да се окаже, че държавният интерес, а става въпрос за сериозни държавни интереси в случая, е сериозно накърнен. Ясно е за всички, че перспективите пред „Видахим“ вече не съществуват. Ясно е, че при тези задължения е в практическа несъстоятелност. Както е в практическа несъстоятелност – да върви към процедура към несъстоятелност, а не в този съдебен лабиринт, инспекторати, районен съд, окръжен съд, апелативен, върховен… Да си минава към несъстоятелност. Това е най-добрият начин държавата да си защити интереса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Уважаеми вицепремиер Дончев, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Миков, като допълнение към това, което Ви казах преди малко, защото случаят безспорно представлява интерес, допълнително е уведомена и Държавна агенция „Национална сигурност“, която според мен има какво да проверява при всичко свързано с този случай.
Понеже Вие разширихте полето на въпроса, ще си позволя няколко коментара. Ако „Видахим“ произвеждаше повече автомобилни гуми, отколкото електроенергия, нямаше да има проблем с големия проблем, че специално в последните години не прави друга продукция, освен производство на електроенергия и в този смисъл необосновано получава субсидирани цени за ефективно заводско производство.
Колкото до по-широкия Ви коментар, моля да обърнете внимание на данните на статистиката – България има ръст на експорта и ръст на производството, може би не на автомобилни гуми, но на други артикули. Това е факт, не е мое твърдение. Радвам се и се гордея с всяка нова инсталирана индустриална мощност, само че когато тя е ефективна и когато почива на пазарните правила.
И последно уточнение. Когато имаме случаи, където държавата или потребителят – или едното, или другото, губи поради неефективни договори, по един или друг начин, държавата не се е поколебала да си гони интереса, както и този на потребителите, без значение кой е от другата страна и каква националност е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за дупликата, господин Дончев. Това беше Вашият последен отговор. Въпросите към Вас за днес са изчерпани. Успешен работен ден нататък, той тепърва предстои.
Следват серия от въпроси към министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова.
Първият въпрос е от народния представител Красимир Янков – относно охраната на АЕЦ „Козлодуй“.
Заповядайте, уважаеми господин Янков, да развиете въпроса за охраната на АЕЦ „Козлодуй“.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! АЕЦ „Козлодуй“ е в списъка със стратегическите обекти от значение за националната сигурност, които се охраняват от Министерството на вътрешните работи.
Госпожо Министър, има издаден лиценз за звено за самоохрана на АЕЦ „Козлодуй“ с № 2174 от 31 юли 2012 г.
В тази връзка е въпросът ми: кой охранява АЕЦ „Козлодуй“, какви са разходите за охрана и каква дейност извършва звеното за самоохрана? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Уважаема госпожо Петкова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков! АЕЦ „Козлодуй“ изпълнява ключова функция за осигуряване на икономическата стабилност както в региона, така и в национален план, поради което през годините от страна на българската държава са предприемани редица действия за гарантиране сигурността на Централата, като обект със специален статут по отношение на охраната.
В хронологичен план с решение№ 629 на Министерския съвет от 4 юли 2005 г. ядрените съоръжения, разположени на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, са определени за особено важни по отношение физическата им защита, а впоследствие, както и Вие сте отбелязали във въпроса си, площадката на Дружеството е включена в списъка със стратегически обекти и дейности от значение за националната сигурност, съгласно Постановление № 181 на Министерския съвет от 20 юли 2009 г. Следва обаче да се подчертае, че осигуряването на физическа охрана и пропускателен режим на обособените защитени зони и изградените ядрени съоръжения, разположени на работната площадка на АЕЦ „Козлодуй“, са законно регламентирани както в Закона за безопасно използване на ядрената енергия, така и в Закона за Министерството на вътрешните работи, и се изпълняват от служители на Министерството на вътрешните работи.
Към настоящия момент физическата защита на Дружеството се осъществява от служители на Областната дирекция на МВР – град Враца, на база сключен договор от 5 юни 2012 г. за срок от пет години, който предстои да бъде подновен при спазване, разбира се, на условията на Закона за обществените поръчки. Естеството на работа на полицейските органи включва оперативни дейности, физическа охрана и пропускателен режим и обхваща зони за физическа защита на съоръжения, помещения, площадки и транспорт. Месечната цена на услугата включва месечните възнаграждения на реално назначените служители в Районното управление на Атомната електроцентрала, обезпечаване на материалната база, необходимия брой моторни превозни средства и горивно-смазочни материали.
Съгласно договора Районното управление осигурява необходимия брой постоянни постове, автопатрул, групи за реагиране, временни постове с обходни двойки и постове за подсилване в извънредни ситуации. Численият състав на Районното управление е 316 служители, като реално заетият щат на МВР към момента е 283. Средномесечният разход при реално зает щат на МВР за АЕЦ „Козлодуй“ е приблизително 700 хил. лв., като извършените разходи за охрана са съгласно щатната таблица на МВР за реално назначени служители по щат.
Следва също така да се отбележи, че АЕЦ „Козлодуй“ разполага с издаден лиценз за извършване на дейности по самоохрана на имуществото си от 31 юли 2012 г. Лицензът е издаден от Главна дирекция „Национална полиция на МВР“ и отговаря на изискванията и условията за издаване на подобен лиценз, заложени в чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност. На това основание в АЕЦ „Козлодуй“ е създадено звено за самоохрана в състав от четирима служители, които охраняват имуществото и придружават пратки, собственост на Дружеството, извън територията на защитената зона. Към обема на дейностите на служителите от звеното се включва и ежедневно придружаване на външни лица до административните сгради на предприятието при техни посещения.
По отношение на усложнената международна обстановка в сферата на сигурността трябва да се подчертае, че от страна на АЕЦ „Козлодуй“ са предприети всички необходими мерки по линия на физическата защита и охраната на обектите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми господин Янков, имате думата за реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, уважаема госпожо Министър! В Районното управление на АЕЦ „Козлодуй“ по щат са 316, работят 283. Всички обекти, намиращи се в защитената зона на АЕЦ „Козлодуй“, се охраняват единствено от Районното управление наАЕЦ „Козлодуй“. Реагирането на сигнали от сигнално-охранителните системи на територията на защитената зона се извършва единствено от служители на Районното управление на АЕЦ „Козлодуй“. При възникване на кризисни ситуации за осигуряване на физическата защита на обектите допълнително могат да бъдат привлечени сили и средства от Главна дирекция „Национална полиция“ и други сили и средства на Министерството на вътрешните работи. Обектите, намиращи се извън защитената зона на АЕЦ „Козлодуй“, се охраняват от охранителна фирма по договор.
Кажете ми: защо е необходимо в АЕЦ „Козлодуй“ да има, по моя информация, звено за самоохрана – група „Персонална защита“? Да, тя се състои от четирима души – ръководител на групата, един главен специалист и двама специалисти „Персонална защита“.
Вие сама току-що казахте, че това звено се използва и за придружаване на посетители. Знаете ли, че това звено е поискало лиценз за лична охрана на физически лица и той му е отказан? В момента, за да съществува то, се обосновава с персонално участие в охрана на транспорта на ядрения материал. Лицата разполагат с късо нарезно оръжие и помощни средства – палки и белезници. Нямат лиценз за охрана на ценни пратки и товари, и лиценз за охрана на мероприятия.
Вие поискахте ли длъжностната характеристика на тези лица от звеното за самоохрана? Знаете ли какви функционални задължения им се вменяват? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Дуплика, уважаема госпожо Министър на енергетиката. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Янков, разбира се, че съм се запознала с длъжностните характеристики на тези лица.
Първо, важно е да уточним, че няма нищо незаконно и нищо нетипично в това АЕЦ „Козлодуй“ да разполага с такова звено.
Пратките, които се придружават, това не са ценни пратки по смисъла на закона, така че това са пратки и те всъщност имат и ангажимент да осигуряват охраната на външни лица, когато те влизат в съответните зони в АЕЦ „Козлодуй“.
Тези четирима служители изпълняват тези функции, които са им възложени. Те имат лиценз, който е съобразно закона. Те имат лиценз, който е съобразно закона и този лиценз е издаден през 2012 г. Той е в съответствие със законовите изисквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз за дупликата. С нея въпросът на господин Янков е изчерпан.
Преминаваме към следващия въпрос към Вас. Той е от двама народни представители – Мартин Димитров и Петър Славов, и е относно търсене на имуществена отговорност от длъжностните лица, отговорни за осъдителното решение срещу НЕК ЕАД за 550 млн. евро по казуса „АЕЦ „Белене“.
Уважаеми господин Славов, заповядайте, за да развиете своя въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Нашият въпрос наистина касае търсенето на имуществена отговорност от длъжностните лица, отговорни за осъдителното решение срещу НЕК ЕАД за 550 млн. евро, а то се оказа всъщност, че е било за повече – над 600 млн. евро, по казуса с АЕЦ „Белене“. Иначе казано, госпожо Министър, както и много хора, така и ние си задаваме въпроса: за пореден път ли това чудовищно прахосване на публични средства ще остане без последици или както се пееше в една популярна песен някога, че „за милиони няма да има закони“?
Госпожо Министър, ние питаме следното: уважаема госпожо Министър, съгласно публично обявеното решение на Арбитражния съд по казуса „АЕЦ „Белене“ държавата в лицето на „Национална електрическа компания“ ще трябва да плати на „Атомстройекспорт“ над 1 млрд. лв.
Исковата претенция на руската страна се базира на поръчано и незаплатено оборудване за атомната централа от тогавашното ръководство на НЕК ЕАД, без за изграждането на АЕЦ „Белене“ да е бил сключен договор, без да е било осигурено финансиране на такъв проект и при силно негативните обществени нагласи за изграждане на скъп и опасен проект в една от сеизмично най-активните зони в страната.
В Четиридесет и първото народно събрание беше сформирана анкетна комисия за изясняване на фактите и обстоятелствата относно похарчените към онзи момент близо 2 млрд. лв. „инвестиции“ в несъстоялата се АЕЦ „Белене“.
Агенцията за държавна финансова инспекция изготви доклади, съдържащи подробна информация за незаконосъобразни, неизгодни и нецелесъобразни действия на редица длъжностни лица.
След осъдителното решение на Арбитражния съд срещу българската страна към тези 2 милиарда похабени пари на данъкоплатеца следва да добавим нови над 600 млн. евро.
Уважаема госпожо Министър, считаме, че е редно да се потърси отговорност от виновните длъжностни лица, отговорни за това чудовищно прахосване на публични средства и в тази връзка моля да отговорите на следния въпрос: ще предприеме ли Министерството на енергетиката, като принципал на българския енергиен холдинг и НЕК ЕАД, действия и какви за търсене на имуществена отговорност срещу ръководните към онзи момент длъжностни лица, отговорни за поръчване на оборудването, предмет на иска на руската страна, без за изграждането на АЕЦ „Белене“ да е бил сключен договор, нито да е било осигурено финансиране на проекта? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Госпожо министър Петкова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Славов, уважаеми господин Димитров!
Въпросът, който поставяте е много актуален и е много важен, много съществен, но това, което трябва да поясним е, че на 14 юли тази година Арбитражът излезе с решение. Това решение е осъдително за „Национална електрическа компания“ като Арбитражът при предявен иск от страна на „Атомстройекспорт“ в размер на 1 млрд. 200 млн. евро присъжда 550 млн. евро, които „Национална електрическа компания“ трябва да заплати на „Атомстройекспорт“.
Виждате, че една доста съществена част от този иск не е удовлетворен. До какво всъщност е удовлетворено от страна на Арбитража във връзка с претенцията на „Атомстройекспорт“? Удовлетворени са исканията на „Атомстройекспорт“ по отношение на тези седем иска – три от исковете са удовлетворени. Тези искове са свързани единствено и само с поръчаното с Допълнение № 5 от 5 ноември 2008 г. оборудване с дълъг цикъл на производство.
Само да припомним, че това Допълнение № 5 е подписано на фона на липсата на договор за инженеринг, доставка и строителство. В това Допълнение № 5 е определена и стойността на оборудването – 673 млн. евро. Сами можем да направим аналогията с това, което Арбитражът на практика присъжда. Платен е и аванс веднага след това в размер на 84 млн. евро. По този начин на практика арбитражът става необратим по отношение на тази част.
По отношение на останалите четири иска, които са свързани с претенцията за ескалация на цената, с претенция за пропуснати ползи, с претенция за извършена работа извън предмета на договора, Арбитражът категорично казва, че тези искове са неоснователни. Той ги отхвърля с аргумента, че тези параметри никога не са били договорени между страните, тъй като никога те не са сключили договор за инженеринг, доставка и строителство, в който трябва да бъдат определени точно тези параметри.
Това е фактическата обстановка.
Какво се случи през годините? Както и Вие във Вашия въпрос споменавате – за периода от 2009 г. до 2013 г. бяха извършени поредица от проверки от Агенцията за държавна финансова инспекция във връзка с проекта „АЕЦ „Белене“. Бяха извършени финансови инспекции както в „Националната електрическа компания“, така и в Българския енергиен холдинг, така и в бившото Министерство на икономиката, енергетиката и туризма по отношение на отпусканите целеви средства и тяхното разходване – 300 милиона, помним, че в края на 2008 г. бяха отпуснати във връзка с този проект.
При тези проверки бяха установени поредица от нарушения – нарушения в областта на обществените поръчки, много тежки, много груби нарушения, нарушения по отношение на бюджетната дисциплина. Всички тези доклади са предоставени и са изпратени на компетентните органи в прокуратурата.
За целите на отговора изисках информация от Агенцията за държавна финансова инспекция във връзка с развитието на този процес. Какво всъщност е установено към настоящия момент?
Още през месец май 2012 г. Софийска градска прокуратура, специализираното звено за противодействие с финансови и данъчни измами уведомява Агенцията за държавна финансова инспекция, че е образувано досъдебно производство във връзка с престъпления и вреди в особено големи размери по повод на този проект.
Впоследствие обаче, миналата година през месец март 2015 г., дойде постановление на прокуратурата и в „Националната електрическа компания“, че производството е прекратено поради липса на престъпление по съответните разпоредби. Тогава веднага „Националната електрическа компания“, Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг обжалвахме това решение на прокуратурата и през месец април 2015 г. то беше отменено и към настоящия момент се води ново разследване, така че всичко е в ръцете на прокуратурата. Аз се надявам колегите наистина да анализират цялата фактическа обстановка, защото това е наистина много важно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова.
Господин Димитров, Вие навярно ще направите репликата.
Имате възможност, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа! Как може да получиш оборудване за ядрена централа без да имаш договор, без да имаш финансиране, без да имаш одобрен проект? Това е абсолютно недопустимо по всички правила! И неслучайно докладите на Финансовата инспекция разкриват много сериозни нарушения.
Аз бих Ви призовал, госпожо Министър, не може за тези 2 млрд. лв. да не се носи отговорност, които са похарчени до момента, и са резултат от това арбитражно решение, макар че всички ние съзнаваме, че България е била добре защитена в тези условия и резултатът от арбитража е благоприятен за нас, но въпросът е друг: защо въобще го има този арбитраж? Кой е поръчал тези реактори и на политическо ниво кой е одобрил тази поръчка?
Вие като председател на Финансовата инспекция си свършихме добре работата. Докладите, които бяха подготвени тогава са много сериозни. Сега като министър аз настоявам пред Вас да проверите на политическо ниво кой е оторизирал поръчването на тези реактори без да има осигурено финансиране, без да има договор, без да има одобрен проект? Това трябва да бъде проверено и да бъде добавено към делото в прокуратурата. Няма как да се поръчат реактори и на политическо ниво това да не е било одобрено от тогавашното управление. Трябва да се направи една сериозна проверка сега кой го е оторизирал, кой го е разрешил. Трябва да има съвсем конкретни хора зад това действие, зад това деяние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Дуплика – уважаема госпожо Петкова, министър на енергетиката.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Димитров, аз съм радетел по принцип на това всеки който е нарушил закона или който е причинил вреди на държавата, на дружеството, да понесе своята отговорност. Смятам, че няма нищо по-справедливо от това.
Това, което Вие поставяте като въпрос, свързан с оторизацията на тези лица, е изследван още в докладите на Агенцията за държавна финансова инспекция и там се съдържа цялата информация.
Контролните органи тогава установиха, че всъщност няма решение на Съвета на директорите за подписването на това Допълнение № 5, тоест липсва отговорността на Съвета на директорите. Оказва се така, че двамата изпълнителни директори тогава сами са решили и са предприели тази много сериозна стъпка.
Иначе, за други далеч по-незначителни неща се иска разрешение на Съвета на директорите, тъй като това е много важен въпрос. Това е въпрос, който е свързан с разходването на много сериозен публичен ресурс и такива решения трябва да се вземат с ясното съзнание и с отговорността на органите за управление, но, така или иначе, такова решение липсва и лицата, които са подписали това Допълнение № 5, са бившите двама изпълнителни директори на Националната електрическа компания.
Всичко това, което е събрано като доказателства и е събрано като информация в хода на финансовите инспекции, е предоставено на органите на прокуратурата и аз се надявам, че те наистина ще погледнат изключително сериозно и отговорно на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова.
Преминаваме към следващ въпрос към Вас. Той е от народния представител Кристиан Вигенин и е относно разрешение за проучване на строителни материали в землището на село Логодаж, община Благоевград.
Заповядайте, господин Вигенин, да зададете Вашия въпрос.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, по Ваше предложение с решение на Министерския съвет от 30 март 2016 г. е одобрено разрешение за проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства, в площта „Логодаж“, разположена в землището на село Логодаж, община Благоевград, област Благоевград. На 15 април Вие сте издали и крайния акт.
В землището на село Логодаж вече има две действащи кариери. Заедно с това потенциалната нова кариера е разположена на по-малко от 1000 м от центъра на селото и на 500 м от махала „Бакалска“, в грубо нарушение на изискванията на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. В непосредствена близост, на около 500 м, се намират два основни водоизточника на село Логодаж – Църковният кладенец и река Клисурска, която се влива в намиращия се на не повече от 1000 м язовир „Стойковци“, което пък е в нарушение на Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни цели. Не е съобразен и фактът, че основната пътна връзка на кариерата с автомагистрала „Струма“ минава през населените места Логодаж, Селище, Зелен дол, а други три села ползват същата връзка за пътуване до Благоевград, което само по себе си създава сериозни рискове и затруднения за населението.
Във връзка с това бих желал да Ви попитам: какви са мотивите, с които, в нарушение на изискванията и против волята на населението, е дадено разрешение за проучване? Разполагам с подписка на практика от всички жители на селото, което се обявява против това разрешение.
Готова ли сте, отчитайки нарушенията и проблемите, както и категоричната воля на жителите на селото, да инициирате отмяна на даденото разрешение и да разпоредите спиране на всякакви проучвателни дейности до неговата отмяна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Уважаема министър Петкова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, визираната площ „Логодаж“ е съгласувана с положителни становища от компетентните министри по чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства, отговарящи за опазване на националната сигурност и отбраната на страната със защитените със закон територии, обекти и културни ценности. Проведено е съгласуване с кмета на община Благоевград, в чието становище се посочва, че не са налице обстоятелства по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства.
В землището на село Логодаж няма предоставени концесии за добив на подземни богатства. На 4 км северозападно от посоченото село е предоставена концесия за добив на строителни материали от находище „Лучище“, разположено в землищата на село Клисура и село Дренково, с концесионер „Агромах“ ЕООД. На около 3 км, на юг от село Логодаж, е ситуирано находище „Пещерата“, разположено в землището на село Обел, с концесионер „Пиринстройинженеринг“ ЕАД.
На основание чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация и чл. 53, ал. 3 от Закона за подземните богатства е извършено съгласуване с членовете на Министерския съвет. При съгласувателната процедура Министерството на здравеопазването съгласува, при условие че при опитно-добивните работи не се допуска наднормено натоварване със замърсители на околната среда при обектите, подлежащи на здравна защита, както и дейностите да са съобразени със забраните и ограниченията, и да не се нарушава режимът на експлоатация на санитарно-охранителните зони съгласно Наредба № 3 от 2000 г ., при положение че площта за проучване попада в такива зони. Поставените условия от компетентните ведомства са приети и отразени със забележка, че същите ще бъдат включени в договора за проучване като задължение за титуляра на разрешение. Визираното условие е изпълнимо след влизане в сила на разрешението за проучване, което към настоящия момент е обжалвано в законоустановения срок.
Срещу визирания акт е депозирана жалба от кметовете на селата Логодаж, Селище и Зелен дол. С молба до Върховния административен съд от 21 юни 2016 г. жалбата е оттеглена и на това основание същата е оставена без разглеждане. В нормативния срок за обжалване е постъпила и жалба, подписана от посочените кметове и пет физически лица, която е оставена без движение поради незаплащане на държавна такса от жалбоподателите.
Посочените във Вашия въпрос водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване се намират в близост до заявените за проучване площи, но не попадат в тях. Следва да се има предвид, че Наредба № 3 въвежда ограничителен и забранителен режим за дейности по добив на подземни богатства и изграждане на хидрогеоложки и инженерногеоложки проучвателни съоръжения, в това число и водоземни съоръжения за подземни води в подземния воден обект. Видно от работната програма за проучване на кандидат-концесионера са предвидени дейности като канави, сондажи, шурфи, които са маркирани в количествено и стойностно отношение.
Следва да се има предвид, че към момента на издаване на разрешението от титуляра не е изискуемо предоставянето на цялостен и годишен работен проект за проучване. Това задължение е условие за влизане в сила на договора за проучване, какъвто към настоящия момент не е сключен. Следва да се вземе предвид, че конкретните технически решения за дейностите по проучване се съдържат именно в посочените проекти, в това число и точното местоположение и координация на проучвателните изработки и съоръжения. Предвид това, че Наредба № 3 задава конкретни ограничения за отстояние от санитарно-охранителните зони в метричните стойности, съобразяване с нея може да бъде извършено след предоставяне на цялостен годишен работен проект. Наред с горното, този цялостен работен проект за проучване се подлага на оценка за съвместимост пред компетентните органи по опазване на околната среда и правото да се проучва се поражда единствено и само след влизане в сила на положителен акт по оценка за съвместимост на цялостния работен проект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, нямам никакви съмнения, че са извървени всички необходими административни стъпки, както нямам и никакви съмнения, че при липсата на чувствителност към проблемите на хората там, те ще бъдат смачкани, при положение че собствената им община Благоевград ги е предала.
В същото време, при положение че има такова напрежение и притеснение у хората, мисля, че няма нищо по-естествено от това – дори Вие самата лично да отидете, да се срещнете с тези хора. Мисля, че ще се отрази добре на всеки един министър малко да излезе от кабинета и да се срещне с обикновени хора – да види по какъв начин решенията, които се вземат зад затворените врати и прозорци на кабинетите, въздействат върху прекия живот на хората.
Аз съм сигурен, че ако ставаше въпрос да издадете разрешение за постоянни взривове на 500 м от Вашия апартамент, сигурно щяхте да се замислите дали това да се случи. Естествено, пътят не е извървян, тепърва има стъпки, които ще се направят, но финалният резултат ще бъде това – ще тръгнат камионите от населеното място към автомагистрала „Струма“, и това ще представлява риск за всички, които ще ползват този път, за да пътуват до центъра на общината, а именно Благоевград.
Аз се обръщам и към фирмата, която е получила това разрешение, целенасочено не я споменавам, също да отиде да се срещне с хората и да им обясни за какво става дума, какви ангажименти те самите биха могли да поемат към хората. В края на краищата, когато има подобни съмнения, когато хората реагират, няма нищо по-естествено от това да се проведат срещи, да бъдат успокоени, ако могат да бъдат успокоени, и да се вземат предвид техните притеснения.
Разбирам, че има подадена жалба във Върховния административен съд. От Вас разбирам, че може би тя е оставена без последствия, защото очевидно тези хора не са могли да се организират, да си наемат адвокат и да работят по адекватен начин за отмяната на това разрешение.
Но аз се обръщам към Вас, освен че сте министър, Вие сте и човек, и гражданин, и жена, и ми се струва, че трябва да подходите с необходимото внимание към този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Може би и майка.
Благодаря, господин Вигенин.
Дуплика, уважаема госпожо Министър. Може би и от други качества, които бяха описани, също да отговорите.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вигенин, и човек съм, и жена, и майка, и министър, така че с най-голямо удоволствие ще отида и ще се срещна с тези хора. В Министерството на енергетиката е практика да правим срещи и да реагираме на всяко притеснение на хората, когато става въпрос за концесия, за добив, за разрешение за проучване, защото разбираме притесненията на хората. Ако има и най-малкото съмнение за някакъв проблем, който би могъл да възникне, повярвайте, ще направим всичко необходимо, така че да не се стига до излишно напрежение.
Важно е да уточним, че на практика няма нарушение на Закона, няма опасност за хората, които живеят в този район, няма опасност от проблеми във вододайната зона във връзка с проучвателните дейности, които трябва да бъдат направени, тъй като се намират на доста сериозно разстояние от зоната, която ще подлежи на проучване.
Нещо повече, дори да има сключен договор, той няма да влезе в сила преди компетентният орган – Министерството на околната среда и водите, в рамките на решението по ОВОС да е казало може или не може да се проучва в тази област. Ако решението по ОВОС каже, че това не може да се случи, този договор няма да влезе в сила.
Аз задължително ще отида на място и ще се срещна с хората, за да ги успокоя и да им кажа, че държавата наистина е там, където са те и където са проблемите на хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Петкова.
Следва пореден въпрос към Вас. Той е от народния представител Димитър Танев Танев и е относно Наредба за публично оповестяване и оптимизиране разходите на търговските дружества с 50 и над 50% държавно или общинско участие в капитала.
Не виждам раздвижване в залата. Колегата го няма.
Ще продължим със следващия въпрос. Ако той се появи, след това ще му дам възможност да зададе въпроса.
Преминаваме към въпрос от народния представител Васил Антонов относно бъдещето на проекта „АЕЦ „Белене“ след решението на Арбитражния съд.
Заповядайте, уважаеми господин Антонов, да формулирате Вашия въпрос.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, от началото на мандата на Четиридесет и третото народно събрание, което съвпада и с Вашия мандат като министър, поставих многократно въпроса за перспективите пред българската атомна енергетика и в конкретност – перспективите пред завършване на Атомната електроцентрала „Белене“. На всички мои въпроси Вие отговаряхте конкретно с призиви за мълчание, което в голяма степен приех, че подготвяте Вашата стратегия и работите по въпроса за реализиране на централата в Белене. На призивите Ви за мълчание фактически до минаване на арбитража нищо друго не се случи, освен онова, което очаквахме – България бе осъдена от „Атомстройремонт“ за 550 млн. евро или 620 млн. евро по различни данни, с което де факто стигнахме до едно критично положение, поради което трябва сега да решаваме въпроса адхок.
Искам да Ви напомня, че санкцията от 550 млн. евро не е за първия енергоблок, защото такъв вече ние продавахме. Имахме такава ситуация със спирането на „Белене“. Един блок продадохме за 100 млн. долара. Това е реално за втория и третия енергоблок, които са предвидени за тази централа.
Всичко това ни изправя до ситуация, при която нямаме яснота какво ще се случи. Непоследователността в политиката в сектор „Енергетика“ от страна на най-високо държавно ниво ни изправи до непредвидими последици.
Моят въпрос към Вас е: какво бъдеще на проекта „АЕЦ „Белене“ предвиждате и смятате ли да се намесите сериозно по тази тема?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Антонов.
Госпожо Министър, отново ще трябва да отговаряте за ситуацията около АЕЦ „Белене“. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, това е поредният важен и актуален въпрос във връзка с АЕЦ „Белене“. Тъй като Вашият въпрос е формулиран „Каква е визията за бъдещето на този проект?“, аз ще си позволя да кажа следното. Визията за бъдещето на проекта „АЕЦ „Белене“ е в ръцете на всички нас.
Тъй като миналото на този проект е свързано с действия, намеси и решения, вземани назад във времето, в далечните 2004, 2005 и 2006 г., тези решения доведоха до днешното състояние, от което всички трябва да търсим изход.
В тази връзка искам да отправя апел към всички Вас, към всички политически партии – да мобилизираме своя експертен потенциал, да се консолидираме, да работим и да изберем най-доброто решение за България, което ще защити в максимална степен нашите интереси.
Ако се върнем назад във времето, ще видим какви са причините, за да се стигне до този арбитраж. Ще видим, че са вземани решения за поръчването на това оборудване с дълъг цикъл на производство, което всъщност прави възможен арбитража – въпросното допълнение № 5 от 2008 г., и онова, което арбитражът присъжда, е точно стойността на оборудването, което сме си поръчали, нещо повече, платили сме и аванс през 2008 г. в размер на 84 млн. евро и процесът е станал необратим.
Това са нещата в миналото. Ние трябва да вземаме решения днес и сега.
Както многократно беше артикулирано в общественото пространство, вариантите във връзка с бъдещето на проекта „АЕЦ „Белене“ не са много. Те са няколко. Някои от вариантите самият арбитраж е развил в своето решение.
Първото възможно решение е Националната електрическа компания да плати тези 550 млн. евро с лихвите, които текат всеки ден – те са в размер на 167 хил. евро на ден, до окончателното изплащане на съответната сума. Разбира се, те ще станат още повече. Тогава Националната електрическа компания ще стане собственик на това оборудване.
Другият вариант, посочен в арбитражното решение, е възможността „Атомстройекспорт“ и Националната електрическа компания заедно да търсят продажба на оборудването на трета страна. Тъй като към настоящия момент „Атомстройекспорт“ е собственик на това оборудване, докато то не бъде изплатено, те са собственици на това оборудване.
Това са двата варианта, развити в арбитражното решение.
Ние разглеждаме и друг вариант, който да даде възможност за реализацията на този проект, но като частен, с участието на инвеститори, като се обособят активите на проект АЕЦ „Белене“, извадят се в отделна компания, отделно търговско дружество, съответно с пасивите. Това ще бъде предоставено на Агенцията за приватизацията за реализацията на този проект чрез неговата приватизация и довършването му като частен проект. Това е вариантът, който в момента анализираме.
Най-лошият вариант за всички нас и според мен би бил да се плати оборудването, да се отпишат разходите 1,4 милиарда за площадката и да не се случи нищо. Това е най-лошият вариант.
Това са възможните варианти. Те не се много, но всички ние трябва да изберем най-добрия вариант, за да защитим в максимална степен интересите на страната. Сигурна съм, че това ще бъде така. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Реплика – господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Като цяло се потвърждава това, което казах – че липсва стратегия. Фактически имаме една-единствена възможност – изграждане на централата „Белене“. Не виждам друга възможност, която да съществува пред Вас като министър на енергетиката, но не само пред Вас, а и пред всички нас. Всички други варианти са загуба за държавата.
Някак си не приемам примирението, че след като имаме реактори, това е някаква загуба за нас.
Първо, искам да напомня, че имаме реално лицензирана площадка. Това Вие го заявявате на няколко пъти в интервютата, които даваме. В света и в Европа в момента няма лицензирана площадка, която да няма перспектива за изграждане, както няма и атомна централа, която да е на загуба и да не печели. А ние стигаме до някаква презумпция, едва ли не, че е голямо бедствие гдето имаме два реактора. Тези два реактора днес по информация на енергийните експерти, ако се поръча само един реактор, неговата стойност е 1 млрд. евро. А ние имаме два, които вече са инвестирани.
Моля в тази посока стратегията да бъде заложена за изпълнение на централата, а не да гледаме с примиренчество. Освен това имаме ОВОС, който е изпълнен. Вярно е, че имаме изтекло право на строеж, но това е поправимо, може лесно да се постигне.
Имайте предвид, че по площадката всичко е изпълнено, с всички възглавници надолу, които се строят на десетки метри под нивото на земята, както и всичко друго съпътстващо и необходимо. Имаме изградено пристанище с два терминала, огромни складове – открити и покрити, необходими за монтажа, монтажна база на стотици декари.
Цялата инфраструктура – жп инфраструктура и социална, е изградена. Има системи за сеизмология и метрология. Посоката трябва да бъде една, а не да продаваме суверенитета си на който дойде с 1 млрд. лв., а да завършим централата.
За сведение – за тези 37 дни, след като изтече арбитражът, това е равно на повече от 12 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Колегите задаваха въпрос, съответно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Антонов, наистина министърът е човекът, с който сте задължен да комуникирате в момента.
Заповядайте за дуплика, госпожо Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Антонов, когато става дума за липса на стратегия, трябва да се върнем малко назад във времето. Стратегия очевидно не е имало и през 2006 г., защото няма договор. Нали знаете кой е основният проблем?
Основният проблем, за да няма договор, е това, че не е постигната яснота по отношение цената на проекта. Не са договорени основни параметри от него. Най-важният параметър, свързан с ескалацията на цената, тоест колко ще струва този проект на финала, е причината, за да няма договор. И когато говорим от тази висока трибуна, трябва да си даваме сметка за това, че стойността на този проект съгласно документите, които се съдържат в Националната електрическа компания и в Министерството на енергетиката съгласно тръжната процедура за избор на стратегически инвеститор, ясно е посочен анализът, ясно е посочена крайната цена на проекта – и тя е 10 млрд. 45 млн. евро. Смятате ли, че в момента имаме такъв ресурс? Защото такъв ресурс не е имало и в 2006 г., такъв ресурс няма и към настоящия момент.
Държавата, не може да си позволи, НЕК не може да си позволи да влезе в такава инвестиция. Затова искаме това, което проектът притежава и то е наистина ценно – абсолютно съгласна съм с Вас, това е площадката с цялата инфраструктура. Тя е лицензирана. Наистина в момента в света са много малко площадките, които са лицензирани. Имаме ОВОС, имаме всички необходими документи. Затова ние искаме да обособим активите, които са изключително ценни и да бъдат подложени на търг – ясен, публичен, открит, чрез Агенцията за приватизация. Да се появи инвеститор, който да довърши този проект, но като частен, тъй като това би бил много сериозен ангажимент – чисто финансов, за Националната електрическа компания, изобщо за публичните финанси на страната.
Смятам, че това е предизвикателство, което ние трябва много внимателно да анализираме и да разгледаме. Не бива да допускаме грешки и с продажбата на оборудването на трета страна на всяка цена, защото това означава отново да генерираме загуба както през далечните 2007 г. и 2008 г. Това също не бива да го допускаме и това не бива да бъде единственият вариант.
Разчитам изключително много на всички Вас, на Вашата отговорна позиция и на Вашата експертиза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър на енергетиката.
Въпросът, който преди малко колегата Танев не можа да зададе – Вие вече сте тук, е относно Наредба за публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и над 50% държавно или общинско участие в капитала.
Уважаеми господин Танев, имате думата.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът ми е свързан с причините за забавяне на Наредбата за публично оповестяване и оптимизиране на разходите в търговски дружества с 50 и над 50% държавно и общинско участие.
Госпожо Министър, Вие знаете, че на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за енергетиката до 24 октомври 2015 г. трябваше да бъде издадена такава наредба, с която да изпълним ангажимента, който Вие поехте, и ние подкрепихме, за намаляване на разходите в енергетиката в размер на 10 на сто от техните административни разходи. Именно затова тази наредба трябваше да създаде условия не само за еднократно, а въобще за поетапно такова намаляване, както и най-вече за повече прозрачност в сектора. Съгласно тази наредба ние трябваше да имаме информация какви са разходите на държавните дружества, бих казал, някои чувствителни разходи – било за реклама, било за дълготрайни активи и така нататък. Обществото се вълнува за това как се харчат парите, които всички ние плащаме през сметките за електроенергия.
На 11 февруари аз внесох въпрос към Вас, защото дотогава тази наредба не е издадена. Вие казахте, че има проект, който се обсъжда и обяснихте забавянето с обсъждането, което има със съответните принципали.
До този момент все още такава наредба няма, а минаха десет месеца. Наредбата, която Вие предложихте – вижте (показва я), става дума за един лист. Не мисля, че има някакъв проблем и какво толкова се консултира за един лист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако може конкретно въпроса, понеже времето изтече.
ДИМИТЪР ТАНЕВ: Въпросът ми е: какви са причините, довели до невъзможността да издадете тази наредба? Кога ще бъде издадена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Танев.
Госпожо Министър на енергетиката, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Танев! Във връзка с приетото със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката от 24 юли 2015 г. задължение на министъра на енергетиката да издаде наредба за публично оповестяване и оптимизиране на разходите на търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала съвместно с принципала на дружествата, извършващи дейност по този закон, Министерството на енергетиката изготви Проект на наредба и го подложи на обществено обсъждане през месец януари.
Част от получените в резултат на обсъждането становища засягаха законосъобразността на обхвата на наредбата, тъй като записът в Закона – търговските дружества с 50 и над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, се тълкува само като пряко притежаваните от държавата дружества, докато мотивите към Законопроекта за въвеждане на тази норма реферират към държавните енергийни предприятия по принцип. В тази връзка Министерството продължи да търси подходяща формулировка, която да бъде без правни рискове и да гарантира, че наредбата ще бъде относима към всички енергийни предприятия под държавен контрол. Ще бъде направено и предложение за адаптиране на чл. 4, ал. 2, т. 22 от Закона за енергетиката, така че наредбата да е в съответствие с нормативните изисквания.
Допълнително се наложи да преработим приложенията за оповестяване на разходите, така че да бъде постигнат пълен баланс между целта за оповестяване на разходите на дружествата без същевременно да се блокира нормалната търговска дейност на предприятията, попадащи в обхвата на наредбата, и да се създава възможност за злоупотреби и нелоялна конкуренция, каквито опасения изразиха държавните дружества от сектора.
Предвид посоченото беше изготвен нов Проект на наредба, който премина отново през процедурата на обществено обсъждане. Към момента наредбата е утвърдена с моя заповед и предстои всеки момент обнародването й в „Държавен вестник“.
Използвам случая, за да Ви благодаря наистина за изразената позиция от Ваша страна и за комуникацията, която имахме, за да подобрим наредбата и да стане възможна тя във вида, в който е към настоящия момент. Искам да Ви уверя, че в тази наредба са намерили отражение всички разходи, свързвани както с придобиването на дълготрайни материални активи, така и с разходите за персонал, разходи за дарения, всичко което е пряко свързано със себестойността на продукцията, която произвеждат тези енергийни предприятия.
Основната причина за забавянето беше свързана с възраженията и становищата, които постъпиха от енергийните предприятия, по отношение тълкуването на разпоредбата и кои точно дружества трябва да попаднат в обхвата на тази наредба. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за отговора.
Реплика, желаете ли, господин Танев?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Министър. От Вашия отговор стана ясно, че такава наредба вече има и очакваме да я видим, за което Ви благодаря.
Надявам се през този документ да сме уверени, че в енергетиката нещата ще бъдат по-прозрачни и разходите, към които и обществото е чувствително, и ние всеки ден си задаваме въпроса дали се правят възможно най-икономично, надявам се да намерят своя отговор, за което Ви благодаря.
С интерес ще очаквам да видя новия документ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Танев.
Дуплика? Не желаете.
С това въпросите към Вас за днешния парламентарен контрол са изчерпани.
Пожелаваме Ви успешен ден нататък.
Преминаваме към серия от въпроси към министъра на културата – уважаемия господин Рашидов.
Първият въпрос ще бъде зададен от народния представител Димитър Делчев – относно държавната политика за популяризиране на културата чрез осигуряване на безплатен вход в музеите и галериите.
Интересна идея, господин Делчев. Да чуем Вашите аргументи.
Имате думата.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! При срещите ми с граждани в страната често ми поставят въпроси, свързани с държавната политика за безплатен достъп до културни институти, а именно музеи, галерии, тъй като съществуват хора, които искат да посетят тези места, за да обогатят своята култура и познания, но не могат да си го позволят.
При моя среща с граждани в Петрич бе отправено предложение за въвеждане на единни национални правила по отношение на дните, в които входът в музеите и галериите да бъде безплатен. И в момента част от тези културни институти предоставят свободен вход за гражданите по време на големи национални празници, но за да имат повече хора достъп до техните експозиции, е необходимо тази практика да се въведе еднакво и навсякъде.
В тази връзка, господин Министър, искам да Ви задам следните въпроси:
Обсъждано ли е в Министерството на културата въвеждането на свободен ден за посещения на музеи и галерии в страната веднъж седмично или месечно, каквато практика съществува в други европейски държави, и обсъждано ли е в Министерството на културата създаването на маршрути с посещения на музеи, галерии, културни забележителности при използването на преференциални цени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Делчев.
Уважаеми господин Рашидов, министър на културата, с интерес очакваме да чуем Вашия отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Делчев, във връзка с Вашия въпрос Ви информирам следното. Дейността на музеите е свързана с представянето на културни ценности с цел разкриване и популяризиране на тяхната културна и научна стойност пред обществото. Музеите са самостоятелни юридически лица и приходите от билети са един от основните им източници за собствени приходи, които се използват за дейности, свързани с опазването и представянето на културното наследство.
Член 187, ал. 4 от Закона за културното наследство регламентира задължението на всички музеи да осигуряват безплатен вход за посещение в един от дните на седмицата. Деца, учащи се, хора с увреждания ползват преференциални цени или се освобождават от заплащане на входен билет.
Практиката на Европейския съюз е различна, съобразно спецификата на финансирането и политиката на съответния музей. Безплатният вход за посещение е не по-често от веднъж месечно. Музеите са държавни, общински, частни и със смесено участие. По форма на собственост и национални, регионални, местни и по териториален обхват различните форми на собственост и териториален обхват не позволяват създаването на маршрути за посещение на музеи, галерии и културни забележителности с преференциални цени. Това е въпрос на договореност между отделните културни институти в качеството им на самостоятелни юридически лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.
Заповядайте за реплика, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви за отговоря, уважаеми господин Рашидов. Като юрист добре разбирам, че разликата в собствеността изключва възможността държавата да наложи, да кажем, на частни културни институции или на музеи в определен ден да организират безплатен вход, но все пак си мисля, че ако се направи едно обсъждане с всички представители на културни институции, било то частни или държавни в България, и има консенсус един ден в месеца, да кажем, някоя неделя, някоя събота или някой вторник, който не е такъв активен ден за посещения в музеите и в галериите, входът да бъде безплатен. Това, първо, би бил един жест от страна на държавата и на всички културни институции към гражданите и към хората за стимулиране на обогатяването на общата култура.
На второ място, това би бил един добър начин в музеите и в културните институции да бъдат поканени хора, които до този момент, поради това че са прекалено възрастни, нямат достатъчно разполагаем доход или нямат работа и не могат да си позволят, или за тях това е прекалено голям разход, защото има и такива хора – дори и билетчето от 2,50 или 3 лв. е голям разход, да могат да бъдат поканени в музеите и да се запознаят с културно-историческото ни богатство, с миналото ни и с величието на българската държава, която, вярвам, е между стените на тези културни институции.
Моето предложение е, ако може да се направи някакво такова обсъждане и да има консенсус между повечето, така да се каже, собственици или управители на такива културни институти. Аз ще приветствам и с радост ще участвам в такава дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Делчев.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Господин Делчев, само искам да Ви отговоря, тъй като в това, което прочетох в текста имаше едно, че ние сме малко по-различни от практиките на европейските музеи.
Господин Делчев, ние сме по-различни точно за това, че при нас има повече свободен достъп и дни за безплатно посещение. Така че това, което казвате, ние и сега го правим. Разбира се, че предстоят много важни неща, които на Запад са направени, а тук не са. Това е да направим с Министерството на образованието, с чисто образователна цел достъп на децата до изкуството.
Ние направихме едно нещо, което е много добро за българските музеи – това е полуделегирания бюджет, който дава възможност да имат собствени приходи за дейности. Разбира се, музеите винаги имат нужда от средства за изложби, за гостуващи, пътуващи български и така нататък. Така че това, от една страна, също става с възможностите, които билетчетата дават. Навсякъде по света културата се финансира по един или друг начин.
Бих казал, че донякъде е популизъм да говорим, че едва ли не за бедните хора трябва да отворим всичко. Разбира се, за бедните хора има редуцирани билети, за децата има редуцирани билети – по-ниски, разбира се, възможно ниските, както и за инвалидите. Така има месечни билети, които са по-скъпички. Човек може да прекъсне гледането в един момент и да се върне в месеца някой ден, когато му е възможно и удобно. Това са все европейски практики. А иначе, когато можем да пестим за един телевизор, защо да не спестим, ако толкова желаем, и за култура? Не го приемайте като нещо, но нека да не е от пълна самодейност. Ние и сега имаме свободни дни за достъп, особено на национални празници, в месеца два пъти могат да посещават деца с родители. Така че не виждам особена драма в момента. Разбира се, с удоволствие ще дискутираме това, което желаете, да го подобрим още, в смисъл в интерес на българските музеи. Отворени са врати, вече… Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз, уважаеми господин министър Рашидов.
Следва втори въпрос към Вас от народния представител Гюнай Хюсмен относно реконструкция на покривната конструкция и цялостната фасада на джамията „Ибрахим паша“ в град Разград.
Уважаеми господин Хюсмен, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ГЮНАЙ ХЮСМЕН (ДПС): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, джамията „Ибрахим паша“ в Разград е построена през 1616 г. Тя е включена в списъка на паметниците на културата и е обявена за народна старина в „Държавен вестник“, бр. 69 от 1927 г. Джамията „Ибрахим паша“ – Разград, е третата по големина на Балканския полуостров и втора по големина в България след „Томбул джамия“ в град Шумен. Към настоящия момент обаче джамията, която е обявена за паметник на културата и е включена в каталога на ЮНЕСКО, е затворена за посетители и вярващи. От години сградата е в много лошо състояние – художествените орнаменти по фасадата на сградата са разрушени, а покривната конструкция е обрасла с дървета и храсти, които разрушават и правят опасен купола на храма. Към момента не са предприети никакви реставрационни дейности и мерки, свързани със съхранението, опазването и поддръжката на този обект, включен в паметниците на културата на Република България.
Във връзка с това, като гражданин и народен представител, отправям към Вас следните въпроси:
Първо, има ли намерение Министерството на културата да направи реставрация и ремонт на джамията „Ибрахим паша“ – Разград, и в какви срокове?
Второ, ако в момента не е възможно да започнат тези дейности, то е необходимо да се предприемат спешни мерки за премахване на затревените участъци от покривната конструкция на храма. В какви срокове е възможно това да се случи?
Господин Министър, наясно съм, че към този момент една част от въпроса вече е разрешен – за почистването на храстите, но все пак бях длъжен да го зачета. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Хюсмен.
Уважаеми министър Рашидов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Хюсмен, джамията „Макбул Век Ибрахим паша“ е обявена за народна старина през 1927 г. и за паметник на културата с категория „Национално значение“ – от 1971 г. Разкритите в интериора на сградата археологически останки от по-ранна джамия са декларирани през 2001 г., като археологически паметник на културата с предварителна категория „Национално значение“.
На 20 март 2012 г. е подписана Програма за сътрудничество в областта на опазване на недвижимото културно наследство между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата и туризма на Република Турция. За периода 2012 – 2016 г. в тази Програма е включена джамията „Макбул Ибрахим паша“ в град Разград. Ангажиментът за финансиране на специализираните дейности по опазване, проектиране и изпълнение на консервация, реставрация, адаптация е на турската страна. Тази програма обаче не е влязла в сила, тъй като турската страна не е изпълнила задължителните си национални процедури.
В момента се финализират обсъжданията на новата Програма за сътрудничество в областта на недвижимото културно наследство между двете страни. Независимо от проблемите, свързани с влизането в сила на действието на Програмата през годините, българската страна се е отнасяла отговорно към опазването на джамията като недвижима културна ценност. Предвид значимостта и тежкото й състояние, бяха предприети редица действия от страна на Министерството на културата в областта на администрацията, общината и Националния институт за недвижимо културно наследство.
Във връзка с подадени сигнали в Министерството на културата от Регионалния исторически музей – град Разград, и от районния мюфтия – град Разград, беше извършена проверка на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерството на културата. В констативен протокол от 2015 г. са посочени указания за последващи действия, които определят като крайно необходимо предприемане на незабавни действия по предоставяне на стопанисване и управление на недвижимата културна ценност на община Разград – почистването на покрива от растителност, земна маса, обезопасяване на обекта, както и назначаването от кмета на община Разград на комисия по чл. 73 от Закона за културното наследство за установяване състоянието на недвижимата културна ценност, вида, обема и необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни работи. През 2016 г. областната администрация в Разград е заявила готовност, и то април месец, за финансиране на дейности по подмяна на счупени и липсващи стъкла, орязване на израснали храсти по купола.
Считам, че възможните подходи за бъдещи действия по опазване на джамията са турската страна да даде съгласие за реализация на съществуващия проект, като потвърди осигуряването на финансиране или представи друг проект, който да е съобразен с режими за опазване на недвижимата културна ценност.
Министерството на културата ще съдейства, в рамките на своите правомощия, за опазване на този ценен паметник на османската архитектура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Министър.
Господин Хюсмен, заповядайте за реплика.
ГЮНАЙ ХЮСМЕН (ДПС): Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора, но репликирам, че съм български народен представител в българския парламент и не мога да чакам и да се надявам турската страна да почне да прави нещо в България. Затова най-учтиво Ви моля от името на гражданите на област Разград, ако е възможно Министерството на културата да задели в следващия бюджет необходимия ресурс поне да започнат неотложните ремонти вътре в сградата. Ако нямате възможност за ресурс, тогава Ви предлагам да разкриете една специална сметка, в която да се събират средства от дарения за такива дейности на тази джамия, като от тази трибуна Ви заявявам, че съм готов и ще дам една от заплатите си като народен представител в тази сметка, за да почнат най-после ремонтни дейности в този храм или по-точно този културен паметник на България, а не на Турция.
Много Ви благодаря за втората част на отговора, защото наистина се видя и жителите на област Разград са изключително доволни от това, че Вие почистихте тази гора, която беше на покрива, по-точно на купола на джамията. Това не е правено от 20 години, господин Министър. Затова особено Ви благодаря. Да сте жив и здрав! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Хюсмен, за добрия тон.
Уважаеми господин Министър, ще чуем Вашата дуплика.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само няколко думи.
Господин Председател! Господин Хюсмен, ще направя само две разяснения, за да не остане безпогрешно. Всеки български паметник – няма за какво да декларираме, всичко, което по българската земя, е наш паметник и наше богатство. В това отношение няма какво да го декларираме. Това касае всички нас като държава, това касае богатството на българската държава.
Относно Споразумението с Турция, което лично аз подписах с министъра на културата Ертугрул Гюнай преди, трябва да Ви уведомя, че от българска страна всички корекции - и текста, и съгласуване с Външно министерство беше направено навреме. Разбира се, получихме няколко пъти извиненията на посланика на Турция, че по тяхна вина този документ не беше потвърден от турска страна и продължаваме отново да чакаме. Всичко това е в техни ръце. В момента, когато бъдат готови, разбира се, много бързо ще започнем ремонта на джамията, тъй като тя е една изключително хубава джамия и е архитектура на архитект Синан, който е исторически архитект. Не се съмнявайте в това отношение.
Ресурсът ни е много малък и дори по закон нямаме възможност да финансираме всичко, каквото е паметник на културата. Ние даваме статут – нека колегите да чуят и това за пореден път, защото хората често бъркат статут със задължение. Въпреки всичко обаче не сме абдикирали от нищо. Даже помните, че скоро спряхме наливането на бетон много близко до самата джамия, тъй като тя има защитена зона и никой не може да си позволи в зона, която е защитена като паметник на културата, да налива бетон. И това сме спрели.
Полагаме максимални усилия. Разбира се, ако много аварийно нещата се влошат, повярвайте ми, аз ще бъда първият човек, който ще поискам от „Бедствия и аварии“ средства, за да спасим тази уникална джамия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.
Следва почти идентичен въпрос, касаещ друг обект. Той е от народния представител Джейхан Ибрямов относно реконструкция на покривната конструкция и опазване целостта на джамията „Баня Баши“, този път в град София.
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председателстващ, господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! „Баня Баши“ джамия – София, е построена през 1566-1567 г. и е особено интересно архитектурно творение. Включена е в списъка на паметниците на културата от национално значение. Към настоящия момент в петъчните дни в джамията „Баня Баши“ имат възможност да извършват молитва около 700 души, но и в религиозните празнични дни се побират около 1200 мюсюлмани. Капацитетът на джамията е до 700 души. За сведение, в София живеят приблизително 90 хиляди мюсюлмани, тоест тя не може да побере дори и един на сто от тези хора, а друга такава няма. С годините храмът все повече се руши, художествените орнаменти по фасадата на сградата са повредени, а покривната конструкция е с дълбоки пукнатини. Всичко това прави храмът опасен за посетителите. Разрушенията са предизвикани от различни природни явления – например земетресението от месец май през 2012 г. Голямо влияние оказват и разкопните дейности около метрото.
По Ваши изявления, цитирам: „Трябва много спешно да се вземат мерки, защото може да стане голяма беля. Има опасност при още едно леко клатене да изложим хората в джамията на опасност, както и ако куполът падне – няма храм“. Към момента са предприети реставрационни дейности и мерки, свързани със съхранението, опазването и поддръжката на този обект, благодарение изключително на дарители от страната и извън нея, но без участието на нашата държава.
В тази връзка моят въпрос към Вас, уважаеми господин Министър, е: какви действия, дейности и стъпки е предприело Министерството на културата за възстановяването, съхранението и опазването цялостта на „Баня Баши“ джамия – София, и в какви срокове? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря за въпроса. Той е почти идентичен на първия. Очакваме с интерес отговора на господин Рашидов, дали ще има нещо различно.
Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Ибрямов, господин председателят е прав, че това е много близък въпрос, затова ще си позволя, без да чета, да Ви кажа и за „Баня Баши“, с пълната отговорност, разбира се, за този паметник на културата – както Вие казахте, той е с национално значение.
Когато стана земетресението в Перник, аз обходих всички читалища, църкви, джамии – всички паметници на културата, за да проверя какви са пораженията след него. За съжаление, точно след земетресението се появи една тежка пукнатина по купола на джамията, който, разбира се, Вие точно определихте, че това е една опасност при едно срутване долу да похлупим хора. Бяха направени всички предписания и се направиха първичните укрепвания – направихме вътре скелета и на всичко това, Вие бяхте свидетел.
Тук трябва да споменем, преди малко казах неслучайно за първата джамия, която по едно съвпадение и тя е произведение на архитект Синан, тя е собственост на мюфтийството. Когато даваме статут, това не означава, че можем да финансираме, защото всяко финансиране от Министерството на културата с държавни пари, са конкретни програми и пера. Не е сега в една кофа да бръкнем и „Ето ви пари“ и го правим, разбира се, но това не означава, че ние не трябва да вземем отношение по въпроса. Мюфтийското трябва да се ангажира много сериозно с ангажимента си към собствеността, защото наистина, както казвате, всички сме обезпокоени, че тази джамия може да рухне – за съжаление, куполът не е в добро състояние.
Ще направя проверка. Благодаря Ви, че подавате въпроса, за да може отново прожекторът да падне там, защото за мен също е интересно да видя какво се е подобрило от това време, когато направихме предписание. Отново ще изпратя инспектората, за да можем наистина да установим какви са конкретните поражения и, разбира се, ако собственикът не намери програми и средства, по които да възстановим джамията, ще поставя въпроса пред правителството. Дай Боже, при един бюджет, ако правителството намери възможности и сили да финансира, да, нямаме нищо напротив, ще го направим. Благодаря Ви за въпроса. Лично аз ще проверя още веднъж джамията, защото е една прекрасна сграда и един прекрасен паметник на културата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.
Заповядайте за реплика, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председателстващ, господин Министър, госпожи и господа! Ако Ви кажа, че очаквах подобен отговор, няма да е изненада за никой от нас.
Господин Министър, не мога да разбера едно, когато става дума за подпомагане на мюсюлманското вероизповедание – на джамиите, тогава няма финансиране. От тази трибуна премиер-министърът господин Бойко Борисов каза следното: „Ние като държава трябва да полагаме усилия за вероизповеданията в Република България.“ „Баня Баши“ джамия е национален паметник на културата. Вие с министър-председателя наскоро бяхте на посещение в Република Турция и посетихте българска църква там, която е финансирана и реставрирана с пари от Република Турция. Защо българската държава не може да полага същите усилия и грижи за национален паметник на културата с историческо значение в Република България? Мога да вляза и в още по-дълбока конкретика, но не желая да изпадам в улични разговори. Само ще дам още един пример.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, господин Ибрямов, въобще не си го и помисляйте, на трибуната сте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Джамията в Кюстендил е в окаяно състояние, руши се, дори, доколкото знам, е заградена. Тридесет години държавата не полага никакви усилия, защото отново е паметник на културата. Вие сам казахте – не аз, Вие сам казахте, че тази джамия застрашава молещите се в нея и ако куполът падне, това ще е опасно за всички нас. Не държавата е сложила тези скелета, които подпират, а това е станало с дарение на хора, които са от Република България и външни, които имат грижата за тази джамия.
Моля Ви, направете всичко възможно държавата да има отношение към паметниците на културата, независимо от кое вероизповедание са.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибрямов.
За дуплика – министър Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Господин Ибрямов, нямаше да Ви отговоря, но ме предизвикахте. Току-що влязохте в политически начин на говорене, а особено, когато става въпрос за култура и за паметници, този номер трябва да отпадне, защото не е най-добрият.
Ще Ви прочета само едно, да го запомните: „Джамията е собственост на мюсюлманското настоятелство в град София. Съгласно разпоредбите в Закона за културното наследство и Закона за устройството на територията задължението за поддържане на сградите в добро състояние е на техните собственици“, господин Ибрямов. Начинът, по който говорите, когато казвате, че ние не искаме да грижим за паметниците.
Тогава би трябвало и аз глупаво да Ви попитам: защо в България през последните 10 години се построиха повече джамии, отколкото църкви? Това харесва ли Ви? Не е добре. Не е така, не бива за културата да говорим по този начин. И аз мога така, но не съм политик. Моля Ви. Нека да има, духовните храмове точно за това са духовни, за да бъдат уважавани от всички български граждани. Аз, като духовен човек, безкрайно ценя всяка вяра, всяка религия – от Буда до Шива, до исляма и до Христос, моите уважения. Това е надеждата и вярата на хората. Нека да не правим политика от тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов. Това беше финалното Ви изречение за участието днес в парламентарния контрол. Благодаря. Успех Ви желая нататък.
Преминаваме към поредица от въпроси към друг министър, който днес е на парламентарен контрол в Народното събрание. Това е министърът на отбраната господин Николай Ненчев.
Първо, към него ще има питане, отправено от народния представител Ангел Найденов, и то е относно политиката на Министерството на отбраната за повишаване на мотивацията и интереса за служба в Българската армия.
Уважаеми господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Повод да направя това питане е тревогата, която изпитвам и която съм сигурен, господин Министър, че и Вие споделяте относно сегашното състояние и още повече относно тенденциите за окомплектоването на видовете и родовете войски с личен състав.
Ще ползвам данни, които вече се появиха в средствата за масова информация, но които са достатъчно стряскащи – става дума за некомплект от порядъка на 17 до 27%, посочват се данни за некомплект на подразделение – 40 до 50%. Това е едната страна на темата, която ще разискваме.
Другата страна е, според интервюто на генерал Боцев – командирът на Сухопътни войски, че има напускащи между 600 и 700 човека всяка година от Сухопътни войски. Към това ако прибавим факта, че при обявения прием за свободните длъжности и щатове в армията се оказва, че са по-малко кандидатите, отколкото обявените места, ставаме свидетели на изключително опасна комбинация.
Каква е комбинацията?
От една страна, няма мотивация за военнослужещите да останат до, да кажем, навършване на пределна възраст. Те напускат при първа възможност редовете на Българската армия.
От друга страна, няма и интерес, за да бъдат попълвани длъжностите и щатовете в Българската армия. Тоест нямаме създадени необходимите условия, които да предизвикат при сегашния пазар на труда, младите хора да изберат военната професия, независимо дали става дума за офицери, сержанти или съответно войници.
Моето питане, господин Министър, е: каква е политиката на Министерството? Задавам това питане с разбирането, че имаше проведени вече заседания на Съвета по отбрана, съответно има набелязани мерки и те в някаква степен бяха предмет на обсъждане в Комисията по отбрана. Но съм убеден, че освен присъстващите народни представители, освен експертния професионален интерес към тази тема, със сигурност ще има и очакване в една много широка част от българското общество за Вашия отговор, защото очевидно, че това има пряка връзка с начина, по който Българската армия изпълнява своите отговорности и своите задачи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Найденов.
Господин Министър, процедура по питане – имате право на пет минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, разбирам добре, че отговорът на този въпрос вероятно касае много хора и те съвсем разбираемо проявяват интерес към него неведнъж, включително и с Вас сме дискутирали тази тема и в Комисията по отбрана.
Заради необходимостта от неотложни мерки за преодоляване на некомплекта от личен състав, както Вие добре споменахте, свиках две поредни заседания на Съвета по отбрана, на които бяха поставени проблеми и обсъждани възможности за решението.
Основните изводи са, че системното недофинансиране през последните години има преки и косвени последици върху социалния статус на военнослужещите, подготовката на личния състав, модернизацията на въоръжението и техниката, включително и на инфраструктурата на въоръжените сили.
От друга страна, липсата на ресурси води до претоварване на хората, до силно напрежение и чувство за несигурност. Загубата на хора с ценен опит, знания, специална подготовка и обучение, в които са били вложени значителни инвестиции, е на път да ни изправи действително пред проблеми по изпълнение на основните мисии и задачи на въоръжените сили.
В Министерството на отбраната, както и Вие споменахте, се разработи план за преодоляване на некомплекта от личен състав на въоръжените сили, с който и подробно Ви запознах по време на заседание на Комисията по отбрана. В този план са залегнали вътрешноведомствени и външноведомствени мерки, които да задържат отлива от военнослужещи и да повишат мотивацията за изпълнение на военна служба.
Предложените вътрешноведомствени мерки включват промяна в начина на заплащане на войнския труд, подобряване на условията на труд и повишаване качеството на подготовка, адаптиране на условията за прием и обучение на военнослужещите във висшите военни училища към съвременните потребности, разширяване на правомощията на командирите за преназначение на военнослужещите, подобряване на договорния процес за изпълнение на военна служба, подобряване на системата за асистиране, прецизиране на критериите за прием на военна служба, повишаване на възможностите за попълване чрез стипендианти, усилване на рекламно-информационните и мотивационни кампании за повишаване на рейтинга и атрактивността на военната служба.
Сред външноведомствените мерки са актуализиране на заплащането на военнослужещите, от които ще имаме нужда от Вашата помощ и от помощта на всички народни представители. Съобразно заплащането в обществения сектор, трябва да направим всичко възможно заплащането и на военнослужещите да бъде конкурентно.
Набелязаните мерки бяха изпратени на президента на Република България, на министър-председателя и включително на Комисията по отбрана в Народното събрание. Очакването на военното и политическото ръководство на Министерството на отбраната е чрез адекватни действия на всички нива от държавното управление да се постигне желаният резултат.
Целта на провежданата от Министерството на отбраната политика е въоръжените сили на Република България да се превърнат в привлекателна институция, която да е в състояние да изпълнява конституционните си задължения и да бъде стабилен представител на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Министър.
Господин Найденов, два уточняващи въпроса – две минути.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, разбираемо, че говорите за комплекс от условия, които трябва да бъдат приложени, за да се създаде и мотив, и съответно да се предизвика интерес за служба в Българската армия. Споменахте за актуализиране на заплащането. То, разбира се, е част от тези условия, които трябва да бъдат създадени. Само че включително и в промените, които се предлагат в Закона за отбраната и въоръжените сили, едно добро Ваше намерение, свързано с актуализиране на коефициентите за военнослужещите, на практика не се осъществява. Казвам го не толкова като критика към Вас, колкото като поредния аргумент, който ми дава основание за безпокойство доколко тези добри намерения, които споделяте като част от политиката на Министерството, биха се реализирали като конкретни мерки.
В тази връзка, искам да Ви помоля да ми дадете стойността на този комплекс от вътрешно и външноведомствени мерки, които сте набелязали, включително, разбира се, като оценка на необходимите средства за повишаване на заплати, за актуализиране допълнителните възнаграждения, всичко, което е свързано с подобряване и модернизиране на условията за реализиране на военната служба, например в казармените райони. Всички останали мерки, които сте набелязали по отношение на семействата на военнослужещите, за да знаем сега в периода на подготовката на бюджета какво е необходимо да бъде предявено като претенция, в това число и от народните представители към Министерството на финансите за бюджета на Министерството на отбраната за следващата година – сумата, която е необходима да се реализира този комплекс от мерки.
Второ, моля Ви да посочите конкретна дата, след която военнослужещите ще знаят, че тези мерки ще бъдат прилагани като реална политика по отношение на военнослужещите в армията и по отношение на хората, които биха се заинтересували от постъпване на служба в Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Господин Министър, три минути за двата въпроса, които Ви зададе господин Найденов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, аз вече Ви запознах, че мерките са разделени на две. Едните са такива, които зависят от Министерството на отбраната, другите са такива, които не зависят от нас. Тоест всички мерки, които зависят от Министерството на отбраната, ще бъдат предприети и ще бъдат взети в рамките на няколко седмици. Издал съм необходимата заповед след като беше разработен планът, набелязани са конкретните мерки и са поставени конкретните срокове.
Що се касае за останалите, една част от тях ще бъдат решени, разбира се, с промяната в Закона за отбраната и въоръжените сили, който вече е внесен в Народното събрание и очаквам в много кратки срокове, още в рамките на месец септември, той да бъде приет. Тук мога да спомена, че Вие, народните представители имате възможност да изравните индексите с конкретни предложения и разчитам на Вашата воля, защото от разговорите и консултациите, които проведох с почти всички парламентарни групи, включително и с Парламентарната група на БСП, получих подкрепа за тази инициатива. Надявам се да подкрепите и в зала тази възможност. Ако искате, бих могъл да Ви кажа и други мерки, които са предприети.
На първо място, политиката на Министерството е насочена към запазване на компенсаторния механизъм за военнослужещите при освобождаване от военна служба. Това означава 20 брутни заплати и размерът на годишния полагаем отпуск от 40 работни дни. Увеличаване на заявката на прием на курсанти е изключително важно и то е залегнало в нашия План. Минимизиране на ограниченията и облекчение на процедурите по кариерно развитие на военнослужещите, тоест премахване на ротацията, на максималния брой звания и други.
На второ място, разширяване на възможностите на командирите, началниците за по-гъвкави решения при управление на кариерата на подчинените му, военнослужещите. И това също е заложено в Плана.
На следващо място, разширяват се възможностите войнишкият състав да се обучава за сержанти и офицери. И това е залегнало също в Закона, който сме Ви предложили.
На следващо място, повишаване на пределната възраст за пенсиониране на сержантския и офицерския състав, тъй като там имаме най-голям недостиг, с отчитане измененията в Кодекса за социално осигуряване.
На следващо място, замяна на некачественото облекло – оборудване с нови качествени образци, камуфлажни облекла и други имущества за различните видове въоръжени сили.
От тази година започва и подмяната на облеклото ще се извърши по график. Взели сме конкретните решения и в този смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Найденов, имате две минути, за да изразите отношение към отговорите на министър Ненчев.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, разбира се, че ще кажа, че благодаря за отговора, който давате не само на мен, на народните представители в пленарната зала, а и за всички, които проявяват интерес, и естествено, за военнослужещите и за членовете на техните семейства. Само че, откровено казано, изпитвам известно смущение доколко тези добри намерения, които включвате, включително и в отговора на уточняващите въпроси, биха намерили отговора във финансовите институции? Ако не се стигне до постигане на съгласие между Вас в рамките на правителството и съответно Вашия колега финансов министър, трудно може да се очаква, включително и в пленарната зала корекция на тази политика, която ще бъде заложена за 2017 г. Аз, разбира се, поемам ангажимента да направя съответните предложения и се надявам, че това ще срещне и подкрепата на колегите, например по отношение на индексите, става дума за индексите, служещи като основа за формиране на брутните възнаграждения в българската армия, изравняване със съответно служителите в Министерството на вътрешните работи – една очевидна несправедливост.
Ще си позволя да добавя защо този въпрос – не става дума само по отношение на индексите, а по отношение на политиката за мотивация и интерес, е толкова важен. Защото очевидно е, че когато има некомплект, това се отразява включително на процеса на подготовка и обучение, отразява се на боеспособността, отразява се на степента и начина, по който се изпълняват отговорностите и задачите от българската армия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
А това е в пряка връзка със сигурността на гражданите и на държавата. Затова е необходимо да имаме степен на яснота и съответно пълната отговорност тогава, когато разискваме този въпрос, включително в комисии и в пленарна зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Продължаваме с парламентарния контрол – въпроси към министъра на отбраната господин Ненчев.
Следващият въпрос е от народния представител Михо Михов – относно неизпълнение на разпоредбите на Закона за гражданското въздухоплаване от упълномощените за това министри.
Заповядайте, господин генерал, да развиете въпроса към министър Ненчев.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър на отбраната, дами и господа народни представители! През последните десетилетия настъпиха радикални промени в използването на въздушното пространство на Република България и това на съюзните държави. Както във военно технически, така и в икономически план се наложи необходимостта от хармонизиране на използването му от гражданската, военната и така наречената „малка“ авиация. Поради сложността в управлението на въздушния трафик, динамичната промяна в метеорологичната обстановка, възможните откази на летателните апарати в полет и поради производствено икономически проблеми – специално наблягаме на този въпрос, е наложително използването на летищната мрежа у нас от всички родове авиация. По тази причина законодателят е предвидил в Глава четвърта – „Летища“, чл. 43, ал. 6 от Закона за гражданското въздухоплаване разширяването на този проблем и решаването му с подзаконов нормативен акт.
За моя изненада и огорчение министрите на вече четири правителства на Република България не изпълняват разпоредбите на този Закон.
Моят въпрос към Вас, уважаеми господин Министър, е: коя двойка министри на отбраната и транспорта, информационните технологии и съобщенията ще изпълни цитирания по-горе член от Закона, който гласи: министърът на транспорта, информационните технологии и съобщения и министърът на отбраната определят условията и реда за съвместно използване на гражданските летища за обществено ползване и на военните летища, както и за извършване на полети на граждански и въздухоплавателни средства до и от военните летища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Михов. Точен сте, точно във времето.
Господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михов! Иска ми се да Ви отговоря кратко, че заедно с министър Московски ще завършим този процес. Разпоредбата, за която споменахте, а именно чл. 43, ал. 6 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че министрите на отбраната, транспорта и информационните технологии и съобщенията определят условията и реда за съвместно използване на гражданските летища за обществено ползване и на военните летища, както и за извършване на полети на граждански въздухоплавателни средства до и от военни летища. Със заповеди на ресорните министри са създадени и няколко междуведомствени експертни групи със задача да създадат проект на такъв акт. Към този момент все още този акт не е издаден и Вие сте прав.
Като основен проблем при работната група се очертава несъответствието на военните летища с изискванията на Чикагската конвенция, Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и регламентите на Международната организация за гражданско въздухоплаване. Съгласно изискванията гражданските въздухоплавателни средства могат да кацат само на сертифицирани за прием летища. Тъй като военните летища не разполагат с такъв сертификат, следва да бъдат сертифицирани от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Това обаче ще ангажира непосилен за бюджета на Министерството на отбраната разход.
В допълнение европейските стандарти изискват наличие на национален надзорен орган, който да осъществява независим контрол и лицензиране на всички летища на територията на страната. В тази връзка бих искал да Ви уведомя, че с моя заповед е създадена междуведомствена експертна група за подготовка на промени в регулаторната рамка и нормативната база, регламентиращи въздухоплаването с държавни въздухоплавателни средства. Работната група е предоставила доклад и към момента в Министерството на отбраната тече процедура по съгласуване със съответните дирекции. Когато тези процедури приключат, резултатите ще бъдат анализирани, ще бъде преценена целесъобразността на предложенията и ще бъде взето политическо решение.
В заключение трябва да подчертая, че създаването на модерно, безопасно и съвременно въздухоплаване може да бъде постигнато единствено чрез тясното сътрудничество между институциите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Министър.
Господин Михов, имате думата за реплика.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Благодаря за тази гаранция, господин Министър, че тази двойка министри ще довърши или ще изпълни Закона за гражданското въздухоплаване по уточнения член. Не бих си позволил да подмина въпроса лесно, тъй като тук не става въпрос за използване на летищата от гражданска авиация с пътници, но има случаи на аварийна ситуация, когато граждански самолет би могъл да кацне не на Пловдив, когато посред нощ нямаше кой да го ръководи, а на „Граф Игнатиево“, където денонощно се ръководят полетите.
Второ, на това летище се намира завод „Авионамс“, който произвежда и ремонтира авиационна техника. На него няма как транспортен самолет да експедира готова техника и да докара ремонтен фонд. Затова този член е наистина наложителен, а да припомня и други според мен нарушения. Българската военна авиация, колкото и да е, миналата и по-миналата година и тази беше базирана на летище София, за да изпълнява въздушен парад. Ако се беше случила аварийна ситуация – авария или катастрофа, този член е силно ангажиран към Вас като министър и другия Ви колега. Това не беше закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Господин Министър, дуплика?
Тогава преминаваме към следващия въпрос към министъра на отбраната господин Ненчев. Той е от народния представител Велизар Енчев относно изпращане на български войници в дислоцирана в Румъния сухопътна бригада на НАТО без решение на Народното събрание.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, по време на среща на военните министри на страните – членки на НАТО, Вие заявихте, че България е готова да участва с до 400 военни в сухопътна бригада на Пакта на територията на Румъния. Както по-късно стана известно, в тази бригада се планира да има и подразделения на Полша, Румъния, Литва, Латвия и Естония.
Въпросът ми към Вас, господин Министър, е следният: има ли правителствено решение за изпращане на българска рота във въпросната бригада на НАТО?
Тъй като България е парламентарна република, защо поемате такъв ангажимент към партньорите ни в НАТО, след като Народното събрание нито е обсъждало, нито е гласувало подобно решение, първо в парламентарната Комисия по отбрана, второ, в пленарната зала?
Веднага правя уточнението, че към момента на внасянето на този въпрос в Деловодството на Народното събрание такова решение на Министерския съвет, да не говоря за парламента, нямаше. Затова смятам, че Вие нямате право да поемате каквито и да са ангажименти за изпращане на български военни в чужбина без решение на Министерския съвет и без санкцията на Народното събрание.
Понеже ще ми отговорите, че става дума за ротация, нека да кажа, че ротационният принцип на изпращане на български войници в чужбина не изключва санкция на Народното събрание и веднага Ви давам доказателство. В Афганистан Българската армия също е на ротационен принцип със свои контингенти, но това става с еднократно съгласие, санкция на Народното събрание.
С две думи, господин Министър, Вие превишавате своите права като военен министър, като демонстрирате неглижиране на Народното събрание, забравяйки, че България е парламентарна Република и парламентът решава, а министрите изпълняват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, същността на румънската инициатива е създаване на многонационална бригада с цел обучение, подчертавам, и тренировки на участващите формирования по единните стандарти на Алианса. Тя беше подкрепена от министрите на отбраната на НАТО от приноса на тази бригада от всяка страна членка на доброволен принцип.
На настоящия етап се извършва оценка на възможността за присъединяване на един батальон, както Вие споменахте – до 400 военнослужещи от състава на въоръжените сили на Република България, на ротационен принцип, за участие и обучение в посочената бригада.
Имайте предвид, че батальонът остава постоянно дислоциран в България и под пълно национално командване във формированията на въоръжените ни сили. Неговото участие не е свързано с никакви допълнителни финансови разходи. Румъния, като рамкова държава, осигурява финансовите разходи на всички нейни бойни формирования и тези за бойна и логистична поддръжка.
В рамките на НАТО присъединяването се разглежда като мирновременно споразумение за провеждане на съвместна подготовка с цел повишаване на оперативната съвместимост. Процесът на мирновременното присъединяване следва да се разгледа отделно и независимо от процеса на генериране на сили за конкретна операция на НАТО.
Във връзка Вашия въпрос за решение на Министерския съвет и Народното събрание, следва да се има предвид, че съгласно чл. 63 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България при изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер, изпращането и използването на въоръжени сили извън територията на Република България се разрешава от Министерския съвет. Това означава, че във всеки конкретен случай на участие на батальона в посочената многонационална бригада извън територията на Република България ще бъде необходимо приемането на акт на Министерския съвет.
Видно от изложеното дотук Министерството на отбраната стриктно е спазило изискванията на българското законодателство, касаещи участието на военни формирования от Въоръжените ни сили във военни дейности на НАТО. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Министър.
Господин Енчев – реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, продължавам да стоя на своето мнение, че Народното събрание трябва да има последната дума както за изпращане на български войски в чужбина, така и за приемането на наша територия на американски войници. Казвам това, защото Вие заявихте при същото си посещение във Варшава и поехте ангажимент, че България ще приема на българска територия до 5000 военни от американска бронирана дивизия у нас, на две части – по 2500 души.
По тази причина, тъй като се позовавам на чл. 84 от Конституцията, който гласи, че Народното събрание разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, преди една седмица внесох в Деловодството на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически чужди въоръжени сили, с които промени предлагам изключително и само Народното събрание да разрешава изпращането на български контингенти в чужбина и приемането на чужди войски, като елиминирах т. 2 и т. 3 – пълномощията на Министерския съвет и на Министерството на отбраната, които сега, по този Закон, имат право – и Министерският съвет, и Министерството на отбраната, да вземат такива решения.
Все пак продължавам да твърдя, че България е парламентарна Република и в условията, в които живеем в момента, на изключително напрежение на територията на Република Турция с военното положение, на изключително напрежение по така наречения „Южен и Източен фланг“ на НАТО и в Черно море – напрежение, за което изключителна отговорност носи Северноатлантическия пакт, а не други страни, аз смятам, че в момента България и Народното събрание трябва да има последната дума и да взема всякакво решение за изпращане на български военни в чужбина – дори един човек, и за приемане на чужди контингенти в България – дори и десет души или една рота, защото става дума за сигурността на българските граждани, за мира и сигурността в нашия регион на Балканите и на Черноморието.
Така че се надявам Народното събрание съвсем наскоро да разгледа моя Законопроект за промяна в Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на чужди войски, за да не може министрите да стоят над парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: И аз Ви благодаря, но трябваше да се придържате към въпроса, а не да разказвате законопроекти, които са по Ваша инициатива.
Господин Министър, заповядайте, имате дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, нека още веднъж съвсем ясно да кажа. Това е смисълът на Северноатлантическия пакт – да провежда общи тренировки и учения на териториите на различни държави. Така както ние приемаме на територията на България румънски, американски, английски и полски военнослужещи, така и наши военнослужещи посещават различни държави.
Нека още веднъж обаче да отбележа, че това е идея, която ще се реализира вероятно през следващата година. Всички инициативи, тренировки и общи учения се планират до края на предходната година. Тоест в края на тази година ние ще знаем къде точно и с колко военнослужещи ще участваме. След това за всеки конкретен случай, когато изпращаме – дали ще бъдат 10, 15, 20 или 100 военнослужещи, трябва да вземем санкция и решение от Министерския съвет. Поне на този етап действащото законодателство регламентира нещата по този начин. Оттам насетне Вашите инициативи, разбира се, ще обсъдите в Народното събрание, а ако получите подкрепа, ние ще се съобразим с това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Министър.
Следващият въпрос към министъра на отбраната е от народния представител Михо Михов – относно състояние на офицерския корпус в системата на отбраната и неговото кадрово развитие.
Заповядайте, господин Михов, да развиете Вашия въпрос.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър на отбраната, дами и господа народни представители! Господин Министър, едва ли в момента има по-отговорен човек от правителството за осигуряване потенциала от кадри за сектора по отбраната и оттам за системата за национална сигурност.
Без да съм назидателен ще кажа, че през последните години, да, правителството предприема и организационни, и функционални мерки за стабилизиране на сектора в това отношение. Заедно с това, поради промяната на стратегическата среда и в регионален план, функциите и задачите на Българската армия непрекъснато се увеличават, неизменно се увеличават. Вие, заедно с правителството, сте готов да подпомогнете и Министерството на вътрешните работи, и съюзниците ни по различни идеи, касаещи колективната отбрана.
Но ние се безпокоим от факта, че през последните години в Националния военен университет драстично намалява потока от кадри за професията „офицер“. И тази година, въпреки желанието на Министерството на отбраната да увеличи броя на 260, кандидатстват 400 души. След предварителните промени и приеми остават 230 души. Отиваме към парадокса, че за едно място за офицер-курсант ще се кандидатства с един по-малко надолу, което е недопустимо за тази професия, която ние сме упражнявали и която е наша чест и гордост.
Моят въпрос към Вас е: запознато ли са правителството и Президентът на Република България, като върховен главнокомандващ на въоръжените сили, с негативната тенденция и фактическото състояние на офицерския корпус в системата за отбрана и неговото кадрово развитие, и ако отговорът е „да“, какви мерки ще бъдат предприети по отношение на бъдещето на офицерската професия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Михов, вече отговорих на този въпрос при отговора на въпроса на господин Найденов.
Да, с цялата документация, която приехме по времето на Съвета по отбрана, са запознати както президентът на републиката, така и министър-председателят, както и цялата Комисия по отбрана. Вие също получихте доклада и съответния план за действие.
Изцяло споделям Вашето безпокойство, уважаеми господин Михов. Правим всичко възможно за преодоляването на тази негативна тенденция.
Най-напред бих искал да Ви благодаря за въпроса, защото съм сигурен, че колкото повече говорим за хората в отбраната и обсъждаме проблемите, толкова по-голяма е грижата ни за тях и вероятността да намерим адекватни решения.
Към момента проблемите с окомплектоването на личния състав на въоръжените сили касаят основно длъжностите за военнослужещите, главно офицери, където попълването е на 84%. Данните показват, че по-високият недокомплект на военнослужещи е със звания подполковник и капитан III ранг.
На проведената на 14 март 2016 г. Кръгла маса на тема „Образователната политика на Министерството на отбраната и отговорностите към националната сигурност“ бяха разгледани въпроси, свързани с военно-образователната система. С утвърдена от мен докладна записка бяха обявени резултатите от Кръглата маса и се утвърдиха допълнителни варианти за комплектоването на въоръжените сили с офицери, както следва.
От офицерски кандидати, сержантски, старшински, войнишки или от матроския състав, имащи висше гражданско образование, образователно квалификационна степен „бакалавър“ и по-висока –чрез подготовка по учебен план със срок за обучение 1500 часа и придобиване на професионална квалификация „офицер от вида въоръжени сили“. Предвижда се тези военнослужещи да продължат обучението си на пò следващ етап до достигане на изискванията за регулираната професия „офицер за тактически нива на управление“.
За комплектоването на резерва с офицери от студенти, обучаващи се във висшите военни училища – по учебен план със срок на обучение до 1000 часа и придобиване на професионално квалификационна степен „офицер от резерва“.
На следващо място, от граждани, придобили висше образование, образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или по-висока по специалности, за които не се провежда обучение във висшите военни училища – по учебен план със срок на обучение до 800 часа за офицери от кариерното професионално поле.
Чрез допълнителни варианти се очаква с минимални финансови средства да се подобри състоянието по недокомплекта с офицери за въоръжените сили поради използване на вече притежавано от лицата или военнослужещите гражданско образование и квалификация.
Както вече споменах, въпросите по некомплекта се поставиха и обсъдиха на две заседания на Съвета по отбрана, проведени през месец юни тази година, на които се разгледа доклад-анализ за проблемите по окомплектоването на въоръжените сили с личен състав и беше приет План за преодоляване на проблемите по окомплектоването на личния състав на въоръжените сили.
Считам, че предприетите мерки по Плана и по предварително приетата програма ще дадат конкретни резултати и в скоро време ще намерим поне частично решение на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря и аз, господин Министър.
Господин Михов, имате думата за реплика.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Аз задавам този въпрос не за общото състояние на армията, който действително беше разискван в отговора към господин Найденов, а за генезиса на проблема.
Днес ми е известно, че във Велико Търново се произвежда поредният випуск курсанти, както се казва: „Добре дошли в българската армия!“. Те обаче са една шепа.
Това, което казах: от следващата година едва ли ще имаме 260 кандидати, защото ще се появят по-малко на брой годни.
Въпросът е, че когато днес приемаме и разискваме Закона за отбраната и въоръжените сили, се вземат палиативни мерки. Статусът на курсантите беше подобрен, но при така нареченото „гражданско“ обсъждане на Законопроекта поставихме въпроса, че курсантите вече нямат така нареченото „безплатно пътуване“, няма требвания. Естествено, аз ще поставя този въпрос между двете гласувания.
Въпросът не е да ни успокояват, че връщаме в армията бащите, уволнили се преди 10 – 15 години, а че трябва да докараме синовете с призвание и с гордост, че ще бъдат офицери от българската армия. Това е истинският модел, който трябва да усвоим в Министерството на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Михов, няма как да не изразя своето удовлетворение – от Вашата загриженост, от загрижеността на депутатите в Комисията по отбрана, някои от които са тук. Вярвам, че с общи усилия ще успеем!
Нашият ангажимент – поставянето на въпроса по време на парламентарен контрол, е изключително ясен и силен знак към българските военнослужещи, към българските младежи, които биха решили да се ангажират с професията на военнослужещ. Считам, че с този ангажимент и със знаците, които даваме, само ще допринесем. Колкото по-често говорим за проблемите на въоръжените сили, за проблемите, свързани с българските военнослужещи, толкова по лесно, надявам се, ще намерим начин и път за тяхното решаване. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Ненчев.
Това беше последният въпрос към министъра на отбраната.
Ще продължим с въпроси към госпожа Ивелина Василева – министър на околната среда и водите, но то ще стане след почивката.
Обявявам 30 минути почивка до 12,07 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Продължаваме заседанието с отговори на въпроси от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева.
Следва питане от народния представител Вили Лилков относно системата за управление, в това число събиране и разходване, на продуктови такси и лицензионни възнаграждения за рециклиране на излезли от употреба моторни превозни средства в България.
Заповядайте да поставите Вашия въпрос.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Стоилов.
Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители, моето питане се отнася за така наречената „продуктова такса“ или „екотакса“, както е по-известно, по отношение на излезлите от употреба автомобили и се отнася до цялата система за управление на този ресор.
За какво става въпрос? При всяка регистрация на автомобил се заплаща екологична такса в размер от около 135 до около 275 лв. в зависимост от това каква е възрастта и вида на автомобила, която такса е предвидена за това автомобилът да бъде рециклиран, когато излезе от употреба.
След 2012 г. обаче с въвеждането на тези екотакси се получи една ситуация, която според мен е доста тревожна и това е поводът за моето питане. Всъщност тази екотакса се предоставя, за съжаление, само на три фирми, които са получили така наречения лиценз от Министерството на околната среда и водите, едната от които, забележете, няма дейност, които реално държат около 80% от пазара. Тоест на тези фирми им се дава тази екотакса за дейности по рециклиране на автомобилите, които възлагат от своя страна на други фирми тези дейности и става въпрос за около 60 млн. лв. годишно. Тези фирми, от една страна, владеят от около 80% от пазара и много малки фирми не могат реално да имат достъп до този пазар. От друга страна се получава един парадокс – на пазара има много други фирми, десетки, които работят без да получават тази екотакса и работят на печалба.
И възниква въпросът: как така и защо сме допуснали, защо допускаме едни фирми да работят на чисто пазарни принципи – да изкупуват автомобили, да ги рециклират и да имат печалба, а други фирми, които държат монопола в този бизнес, да получават тези пари, подчертавам – 60 млн. лв. средно годишно, от потребителите.
От друга страна, доколкото ми е известно около 15 фирми са поискали лиценз от Министерството на околната среда и водите да могат и те да получават тази продуктова такса, независимо че Министерството е въвело гаранция от около 1 млн. лв., което на практика прави така, че най-малките фирми изобщо да не могат да се докоснат до този пазар. Министерството е отказало на 15 такива искания. Нещо повече – няколко фирми вече са осъдили Министерството на екологията дори пред Върховния административен съд на втора инстанция.
Във връзка с това са моите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Задайте направо питането.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Защо за четири години са издадени разрешителни за рециклиране на излезли от употреба автомобили само на три фирми?
И второ, как гражданите и фирмите могат да получат информация за изразходваните средства от продуктовата такса, при положение че Законът казва така: „Информацията служи само за целите на този Закон, като се предприемат необходимите организационни и технически мерки за това“. До работа с такава информация допускат само лицата, подписали клетвена декларация за опазване на тайната в случаите, когато това се изисква със закон. Тоест дори информация за това как се изразходват публичните пари реално ние – гражданите, не можем да получим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Лилков.
Оставих Ви около една минута повече, защото темата е важна, но ще Ви помоля после допълнителните въпроси да ги формулирате по-кратко.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, започвам с това, че самият Вие неколкократно се позовахте на Закона за управление на отпадъците. Това е Закон, който регламентира дейностите, които са свързани със събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространените отпадъци. Към момента в България има изградена система за разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масовото разпространение отпадъци, в това число: опаковки излезли от употреба, моторни превозни средства, негодни за употреба батерии и акумулатори, излязло от употреба електричество и електронно оборудване.
Изпълняват се целите по събиране, рециклиране и оползотворяване на всички потоци масово разпространени отпадъци. Лицата, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, могат да изпълнят задължението си за разделно събиране и третиране, съгласно принципа „замърсителят плаща“, по три начина – като членуват в организации по оползотворяване на отпадъци или чрез заплащане на продуктова такса в ПУДООС. Към момента ри организации за оползотворяване работят с разрешителни, както Вие споменахте, както и един субект има разрешение за индивидуална работа в този сектор.
Участниците на пазара имат право да избират в коя система да се включат. Държавно определените продуктови такси, които и Вие цитирахте и се заплащат към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, са заложени в Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса. В случаите, когато задължените лица членуват в организации по оползотворяване, заплащат възнаграждения, които се определят на пазарен принцип.
По отношение на организациите по оползотворяване са въведени завишени изисквания предвид на това, че тези организации изпълняват задълженията не на едно, а на много задължени лица и това влияе на изпълнението на националните цели за събиране и рециклиране, и е налице риск от значителни санкции за държавата при евентуалното им неизпълнение.
По първия Ви въпрос – издаването на разрешението на субектите зависи изцяло от изпълнението на изискванията, които са изчерпателно изброени в нормите на чл. 16, 17, 81 и 82 от Закона за управление на отпадъците. И в момента се разглеждат подадени заявления, съгласно разпоредбите на Закона.
В постановените откази са изложени мотиви за неизпълнението на тези изисквания, като дадените решения за отказ са публично достъпни на интернет страницата на Министерството. Седем от тези откази са влезли в сила като необжалвани или потвърдени от съда. По четири от постановените откази съдебните производства не са приключили. По приключилите дела с отмяна на отказите указанията на съда за ново произнасяне са надлежно изпълнени. В случаите на последвал отказ съдът изрично се е произнесъл, че не е налице неизпълнение на съдебно решение.
От влизането в сила на нормативната уредба за излезлите от употреба моторни превозни средства е имало периоди, в които са работили различни организации, и различни на брой организации. Нормално е след въвеждане на нови и по-високи изисквания в законодателството, особено тези които бяха въведени през 2012 г., някои от организациите да не са успели да постигнат съответствие с тези изисквания.
Министерството на околната среда и водите е ангажирано с преценката по отношение законосъобразното извършване на дейностите от съответните заявители и последващия контрол. В това си качество Министерството осъществява правомощията си. Налице са дружества с издадени разрешения, с издадени откази, със заповеди за изпълнение на целите и такива, които са със заповеди за неизпълнение на целите със съответните законови последици за това. Преглед за прилагането на разширена отговорност на производителя на европейско ниво показва, че в държавите членки работят от една до три колективни системи, което показва, че практиката и пазарното разпределение са аналогични на тези в България.
Относно пуснатите на пазара събрани и рециклирани количества отпадъци, изразходваните средства за дейностите с отпадъци за излезлите от употреба моторни превозни средства и за всички останали масово разпространени отпадъци, информацията е публично достъпна, съгласно Закона за управление на отпадъците, съгласно ежегодните доклади на Изпълнителната агенция по околна среда, проверява се изпълнението на целите, знаете и Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства – има разпоредби за осигуряване на достъп до обобщената информация. И не само това. Може би тук е редно да спомена, че отново с цел постигане повече публичност и прозрачност от началото на годината беше въведена новата информационна система в Изпълнителната агенция по околна среда за отпадъците. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тя се въвежда поетапно. Нейната работа стартира от 3 май, като до края на тази година ще има специален модул за излезлите от употреба моторни превозни средства, където цялата информация ще бъде налична. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата, господин Лилков, да зададете два уточняващи въпроса.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, Вие се позовахте на европейско законодателство и на европейска практика. Ще Ви кажа по отношение на практиката. В европейските страни екотаксата, на първо място, е много по-ниска от тази в България. България е една от страните с най-висока екотакса. И на второ място, в много страни от Европейския съюз няма такава екотакса, а там където е въведена, е въведена основно за постигане за така нареченото „шредиране“ и за погребване на опасния отпадък. В България такава процедура няма.
Въпросът ми е следният: смятате ли, че в България продуктовата такса е разходно ориентирана, тъй като това трябва да бъде такса в смисъла на Закона? Аз твърдя, че продуктовата такса в България не е разходно ориентирана по следния факт: на пазара в момента има фирми, които заплащат дори на гражданите, когато те предават своя автомобил, рециклират автомобила и съответно са на печалба, а от друга страна, ние всички – граждани, фирми и държавата, даваме 60 млн. лв. годишно на фирми, за да извършват същата дейност, без да заплащат на хората, които си предават автомобилите. Така че, моят въпрос е следният: има ли точни изчисления, които доказват, че тази такса е разходно ориентирана при съобразяване с това, че на пазара работят и други фирми, които не получават тази продуктова такса? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте за отговор на допълнителния въпрос.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лилков! По така поставените от Вас въпроси преди всичко е хубаво да изясним, че продуктовата такса така, както е заложена в Наредбата за продуктовите такси, важи за всички видове масово разпространени отпадъци. Това са таксите, платими в предприетото за определяне дейностите по опазване на околната среда в два случая: когато някой субект реши директно да заплати тази екотакса в ПУДООС, или в случаите, когато някой не изпълни задълженията си, е длъжен да заплати размера на тази екотакса. Иначе субектите работят на пазара, възнагражденията са заплащани на организациите от членовете им. Според мен погрешно се наричат „продуктови такси“. Тези възнаграждения се договарят на пазарен принцип. Министерството на околната среда и водите не може да влияе на техния размер, защото те се формират на базата на договорни взаимоотношения. Същевременно с нормата на Закон за управление на отпадъците е въведена забрана по отношение на организацията по оползотворяване на отпадъци за разпределяне на печалба. Тоест техните разходи трябва да бъдат изцяло разходо ориентирани, което се проверява от одитори. Знаете, техните отчети трябва да бъдат придружени с одиторски доклади, проследява се изпълнението на целите и съответно се докладват целите. При неизпълнение се стига и до отнемане на разрешителни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата, господин Лилков, да изразите отношение към отговора на министъра.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, като цяло мога да кажа, че съм неудовлетворен от дебата, който проведохме, защото аз считам, и то на база на цялата експертиза, която съм събрал, че продуктовата такса, или така наречената „екотакса“ за рециклиране на автомобили, не е разходно ориентирана, дори няма нужда от нея – при положение, че в много европейски страни такава такса няма, няма нужда и в България.
Моля Ви да обърнете внимание на тази препоръка, която е изпратена от националния омбудсман госпожа Мая Манолова и до министър-председателя Бойко Борисов, и до председателя на Народното събрание във връзка именно с тази екотакса, да обърнете внимание и на писмото, което ще Ви предоставя от Министерството на икономиката отпреди една година, което също се произнася по темата. Надявам се, мога да кажа, че съм сигурен, че ще продължа да работя в тази област, да постигнем единомислие по отношение на необходимите промени в Закона. Още повече по отношение на информираността на гражданите за това как се изразходват 60 милиона публични пари годишно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Лилков.
Думата има да постави своя въпрос Иван Иванов относно изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води на град Видин.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН П. ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно изграждане на пречиствателна станция за отпадъчни води на град Видин.
Уважаема госпожо Министър, през 2013 г. стартира процедурата по проектиране и строителство на пречиствателна станция за отпадъчни води в град Видин. Проектът се изпълнява в рамките на проект „Рехабилитиране и разширяване на водоснабдителната и канализационна система в град Видин“, който е финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2007 –2013 г.”, със сключен договор за безвъзмездна финансова помощ. Този проект е изключително важен и е част от общ проект за воден цикъл на град Видин. Пречиствателната станция за отпадъчни води ще обслужва около 56 хиляди еквивалент жители. С реализацията на проекта се очаква значително да се подобри качеството на живот на хората, а също така и инфраструктурата в района, в който се изпълнява проектът.
Във връзка с гореизложеното, моля да ми отговорите на следния въпрос: на какъв етап от изпълнение се намира проектът, кога се очаква да бъде приключено неговото строителство и въвеждането в експлоатация на пречиствателната станция за отпадъчни води в град Видин? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, община Видин е бенефициент по Проект за рехабилитиране и разширяване на водоснабдителната и канализационната система във Видин, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“.
За реализацията на Проекта на 26 ноември 2012 г. бе сключен договор за безвъзмездна финансова помощ между Министерството на околната среда и водите и община Видин, като стойността на Проекта е 39,7 млн. лв.
В обхвата на Проекта са включени два инфраструктурни компонента: изграждане на нова пречиствателна станция за отпадъчни води и реконструкция и разширение на водоснабдителната и канализационната мрежа на град Видин.
Ползите от реализацията на Проекта са свързани с изпълнение на изискванията на Директивата за пречистване на градски отпадъчни води в чувствителни зони и намаляване замърсяването в трансграничните райони. Разбира се, и подобряване качеството на живот на населението и опазване на общественото здраве.
В рамките на първия програмен период единият от компонентите – Договорът за реконструкция и разширение на водоснабдителната и канализационната мрежа на град Видин, беше изпълнен, като обектът беше въведен в експлоатация в края на миналата година. Положена бе ВиК мрежа с обща дължина 25 км.
За съжаление обаче трябва да отбележа, че обектът „Пречиствателна станция за отпадъчни води – Видин“ не беше изпълнен в рамките на миналия програмен период. Отчете се около 30% физическо изпълнение от обхвата на Договора.
Причините за това са: закъснение при сключване на договор с изпълнител, както и недостатъчен административен капацитет и слаб контрол от страна на общината. Основната и съществена причина обаче беше натрупаното непреодолимо закъснение в изпълнението на строителните и монтажни работи по работната програма на строителя.
Към днешна дата договорът за проектиране и строителство на пречиствателната станция е прекратен от възложителя. За обекта е подписан Акт – Образец 10, за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. За да продължи изпълнението на обекта общината планира провеждане на обществена поръчка за избор на нов изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки.
Знаете, че за да спасим рисковите проекти след активна комуникация с отговорните служби в Европейската комисия, Министерството успя да получи зелена светлина и одобрение за фазиране на осем проекта, стартирали в стария програмен период. Един от тях е Проектът за община Видин.
Чрез фазирането на Проекта на общината се предоставят средства за завършването му, които в противен случай следваше да бъдат осигурени от общинския бюджет, а всички добре разбираме, че това е непосилна финансова тежест за бенефициента.
За тази цел община Видин подаде проектно предложение. То беше оценено. Има решение на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 17,9 млн. лв. за изпълнение на втората фаза от Проекта, а именно довършване на пречиствателна станция за отпадъчни води.
Имаме пълна готовност за подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ с общината.
Според индикативния график, представен от община Видин към проектното предложение, срокът за завършване на пречиствателната станция за отпадъчни води – Видин, е 20 месеца. За това се надявам на мобилизацията на общината, защото и аз Ви подкрепям в становището, че това е изключително важен и стратегически, бих казала, проект за региона, имайки предвид, че се намира и по протежението на река Дунав – чувствителна зона. Изключително важно е да приключим този Проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Иванов, заповядайте за реплика към отговора.
ИВАН П. ИВАНОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги!
Госпожо Министър, удовлетворен съм от отговора, който дадохте. Силно се надявам, че новият Проект ще бъде изпълнен и за по-къс срок от 20 месеца.
Наистина пречиствателната станция е част от общ проект за воден цикъл на град Видин и има нужда колкото си може по-бързо да стартира неговото изпълнение, защото Видин е град с високи подпочвени води и всяка пролет там се създават едни изключително големи проблеми, породени от липсата на едно такова пречиствателно съоръжение.
В тази връзка аз отправям един апел към Вас: Вие, Вашето министерство, Вашите служители методически, административно да подпомагате община Видин в реализацията на този важен за община Видин Проект, който обслужва една голяма част от жителите на град Видин, за да може качествено, в срок да бъде изпълнен и Видин да има пречиствателна станция за пречистване на отпадни води – нещо, което дълги години не се беше случвало там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дуплика желаете ли, госпожо Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Бъдете уверен, че екипът на Министерството на околната среда и водите и управляващият орган на Оперативна програма „Околна среда“ ще продължават да работят и с община Видин така както винаги досега сме работили с бенефициентите – в режим на непрекъсната комуникация, диалог, добро партньорство. Ще съдействаме в максимална степен общината бързо да приключи този Проект.
През изминалите дни се видях с кмета на общината, който ме уведоми, че имат и готовност да стартират обществената поръчка, което дава възможност, разбира се, ако няма обжалвания, забавяния и така нататък, бързо да се започнат и строителните дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Преминаваме към въпрос от народния представител Иван Станков относно обезпечаване на безусловен публичен достъп до информация за изразходване на средствата, натрупани от отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, които общините ежемесечно са длъжни да превеждат по сметка на районната инспекция за опазване на околната среда при депониране на отпадъци за обезвреждане на регионално или общинско депо.
Много дълъг въпрос, но Вие ще го допълните още, заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Начинът и размерът на отчисленията при депониране на отпадъци за обезвреждане са определени в специално издадена от Министерството на околната среда и водите за целта Наредба № 7 от 19 декември 2013 г.
В чл. 20 на Наредбата е определен дължимият размер на отчисленията за всеки депониран тон отпадъци за периода до 2020 г. и за всяка следваща година, както и случаите, когато отчисленията се заплащат в двоен размер.
Дължимите отчисления при депониране на отпадъци общините акумулират чрез ежегодно отделяната такса смет, заплащана от населението, публичните и частните субекти на територията на общината.
В чл. 29 на същата Наредба директорът на РИОСВ се задължава да публикува информация на интернет страницата на регионалната инспекция за събраните, дължимите, изразходвани обезпечени отчисления на всеки три месеца по определен образец. Няма обаче предвидени разпоредби, обезпечаващи публичен достъп до решенията на съответния РИОСВ, за предоставяне на средствата от натрупаните отчисления по чл. 64.
Липсва и обществен достъп до решенията на РИОСВ за намаляване на размера на отчисленията при частично изпълнение в съответния регион за целите за намаляване на количествата депонирани отпадъци за обезвреждане, съгласно чл. 64, ал. 5 от Закона за управление на отпадъците.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприеме Министерството на околната среда и водите, за да може нормативно да се гарантира безусловен публичен достъп до информацията за изразходване на средствата, натрупани от отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците за всеки даден данъчен субект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Станков.
Госпожо Министър, имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Станков, достъпът до информация по отношение изразходване на средствата, натрупани от отчисленията се осъществява в съответствие с разпоредбите на Закона за управление на отпадъците и подзаконовите актове по неговото прилагане, Закона за опазване на околната среда и Закона за достъп до обществена информация.
Както и Вие цитирахте Закона, съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се дължат отчисления в размер и по ред, определени с Наредба № 7 за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изискани при депониране на отпадъци.
Публичният достъп до информацията за изразходване на средствата по отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците е обезпечен чрез нормата на чл. 29 от Наредбата, според която директорът на регионалната инспекция публикува информация на интернет страницата на регионалната инспекция за събрани, дължими и изразходвани отчисления на всеки три месеца. Тази информация е налична на страниците на регионалните инспекции по околна среда и води и всеки има достъп до нея.
Що се отнася до реда за достъп до информацията и решенията, с които директорът на съответната регионална инспекция по околна среда и води дава съгласие или отказва предоставянето на средства от отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, съответно дава съгласие или отказва намаляване на дължимите отчисления или определя техния размер за отчетната година, то той е регламентиран в Глава втора – „Информация за околната среда“, на Закона за опазване на околната среда, по който съгласно чл. 17 всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес. Към момента информацията, съдържаща се в горепосочените решения, се класифицира като официална обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществената информация.
Не само това, точно за целите на повече прозрачност и оповестяване на решенията на компетентните органи, в момента е в процес на изменение Наредба № 7, като в Проекта на наредбата, разработен от работната група, е предвидено да се вмени задължение на директорите на регионалните инспекции по околна среда и води да публикуват на интернет страницата на регионалната инспекция мотивираното решение, с което дават съгласие или отказват предоставянето на средствата от отчисленията. Очаквам в средата на месец август да бъде прието изменението на Наредбата.
Що се отнася до самите решения на общините, тоест заявленията за ползване на отчисленията, Вие знаете, че те са предмет на решение на общинските съвети, съответно сдруженията за управление на отпадъците, и имат публичен характер. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Станков, имате възможност за реплика в рамките на две минути. Заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Вие дадохте изчерпателен отговор на поставения от мен въпрос.
Въпросът беше провокиран от срещите, които провеждаме с граждани, с общините, и най-вече с неправителствените организации – те поставят сериозно този проблем.
Също въпросът за достъпа до информация се поставя и от представители на Българската стопанска камара. Те считат, че наистина има ограничения, и това, което се прави примерно в Пловдивска област – там се дава много подробна информация, препоръчват да стане популярна практика за цяла България. Смятам, че хората трябва да бъдат информирани, и Вие сте убедена в това. Трябва да се прави максималното наистина, особено когато се плаща, когато хората изразходват средства, те да знаят какво става с тези средства.
Благодаря Ви за това, което направихте. Вие дадохте подробна информация за отпадъците, които пристигат от Италия, за смъртта на делфините. Нека по-често да се представя публична информация, за да бъдат информирани хората и да знаят какво става в държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Станков.
Имате възможност за отношение. Две минути за дуплика, госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Станков, благодаря за препоръките. Безспорно споделям Вашето разбиране, че е необходима максимална публичност и прозрачност. Точно в тази посока работим включително и с измененията, които ще бъдат въведени в Наредбата, за която споменах. Наредбата за отчисленията очаквам да бъде изцяло готова, представена в доклад от работната група в началото на месец август, след което предстои нейното публикуване за обществено обсъждане. В този смисъл, ако има и допълнителни предложения, разбира се, сме готови да ги отразим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Продължаваме със следващия въпрос към министър Василева. Той е от народния представител Георги Ковачев и е относно издаване на разрешения на организации по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства.
Заповядайте, господин Ковачев.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ (БДЦ-НС): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Ще доразширя темата, която подхвана колегата Вили Лилков, относно издаването на разрешения на организации по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства.
Накратко, за да може едно дружество да получи разрешение като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства, то трябва да отговаря на редица критерии, заложени в Раздел ІІІ от Закона. Прави впечатление обаче, че към днешна дата назад, на пазара има само три такива организации – „Българска рециклираща компания“ АД, „Ауторек“ ЕАД и „Българска организация за автомобили“ АД, между които, освен всичко останало, има и тясна връзка и се явяват по много показатели свързани лица.
От справката на електронната страница на повереното Ви ведомство се вижда, че на 13 дружества е направен отказ за издаване на разрешение. Нямаше да има съмнения, ако тези откази бяха обаче законосъобразни или бяха потвърдени от компетентен за това Върховен административен съд. Нещо съвсем различно обаче дава справката от посочения съд. В случаи на приключени дела, той е отменил Вашите откази, като в мотивите си е посочил обстойни доводи относно незаконосъобразността на Вашите административни актове. Решенията на съда влизат в законна сила веднага след тяхното потвърждение на последна инстанция, а преписката се връща на Вас с указания за произнасяне.
Във връзка с това въпросите ми са следните:
Първо, защо се допуска такъв монопол в сектора по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства, като се допускат само три фирми да извършват подобна дейност?
Вторият ми въпрос е: защо не се изпълняват влезли в сила законни съдебни решения и не се издават разрешителни за организации по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства на тези дружества, които са спечелили делата в съда срещу издадените от Върховния административен съд откази? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ковачев.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ковачев, както и Вие споменахте, въпросът допълва или има отношение към зададения по-рано въпрос, така че голяма част от информацията, която представих, може би ще бъде полезна и за Вас.
Управлението на излезлите от употреба моторни превозни средства е регламентирано в Закона за управление на отпадъците и Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, в които е транспонирана Директивата за излезлите от употреба превозни средства. Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, могат да изпълнят задълженията си по трите цитирани от мен начини, тоест индивидуално, като членуват в организация по оползотворяване, или чрез заплащане на продуктовата си такса.
Що се отнася до въпроса, касаещ процедурите, да, те са детайлно разписани в Закона за управление на отпадъците. Разбира се, визира се периодът от 2012 г. След изменението на Закона за управление на отпадъците, Вие сам знаете, че доста тежки изисквания бяха заложени към организациите, които желаят да получат разрешение, за да оперират като организации за оползотворяване на отпадъците. Спазването на всички тези условия е абсолютно императивно и причината за отказите, когато са били давани такива, е неспазването на едно или повече от тези условия. Обратният случай – именно произнасяне с решение за издаване на разрешение при наличие на неизпълнение на някои от поставените условия, би било нарушение на задължението на административния орган.
Относно твърдението Ви за тясна връзка и свързани лица между действащите организации, няма посочване на конкретни факти, нито конкретни доказателства за това. Ние не разполагаме с информация, но в случай, че разполагате с такава, не се колебайте да ни я предоставите, така също и на другите компетентни институции.
По отношение на законовите изисквания, всеки, който отговаря на тях, може да получи разрешение да извършва съответната дейност, което е характерно за всички видове разрешителни режими. Дейността на организациите за оползотворяване не е с цел икономическа изгода. Има стриктни разпоредби какъв тип организации са това. Те са заложени в чл. 16, т. 2 от Закона за управление на отпадъците, който залага стриктни изисквания какво трябва да съдържа учредителният акт на организацията за оползотворяване. Като условие безусловно и императивно е заложено, че това са организации, които не могат да разпределят печалба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте, господин Ковачев, за реплика.
ГЕОРГИ КОВАЧЕВ (БДЦ-НС): Уважаема госпожо Министър, аз ще Ви предоставя информация за свързаност. Не казвам, че това е забранено, но случаят е много специфичен – три фирми, които имат наистина свързаност. Ще Ви предоставя тази информация в Министерството.
Въпросът ми беше съвсем конкретен – да, фирма е кандидатствала, получила е отказ.
Аз съм запознат с половината от преписките. Мога да Ви цитирам решения, но ще направя това документално.
Въпросът ми беше: процедурата, която сте отказали, още веднъж е минала през Върховния административен съд. След като са Ви я върнали обратно с решение на съда, което отменя отказа Ви, оттук нататък Вие какво ще направите? Какво следва? Ако не вземете решение, нататък фирмата вече отива на съд в Страсбург. Това е конкретният ми въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Госпожо Министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, мисля, че въпросът има ясен отговор – в правова държава трябва да бъдат изпълнявани решенията на съда. Ако съдът се произнесе с решение, че административният орган трябва да се произнесе, то той трябва да се произнесе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Към доклада ми е представен допълнителен въпрос. Госпожо Министър, имате ли готовност за отговор? Информирана сте. Добре.
Продължавам с въпрос на народния представител Иван Валентинов Иванов относно замърсяване на въздуха в квартал „Дивдядово“, град Шумен.
Заповядайте да развиете въпроса си.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Надявам се да не създаваме объркване, понеже разбрахме, че е станало преформатиране на въпроса от един вид в друг. Щом има готовност, надявам се това да бъде добре и за двете страни – и за питащия, и за отговарящия.
Уважаема госпожо Министър, на 1 юли 2016 г. се самозапалва регионалното депо за битови отпадъци край квартал „Дивдядово“, град Шумен. В резултат на пожара се образува сериозно задимяване, което засяга предимно квартал „Дивдядово“ и няколко участъци от град Шумен, където е усетено. Приключва концесионният договор на депото на досегашния оператор, влиза друг. Общината трябва да се занимава. Може би ще има известни трудности. Надявам се това да не се случва. Имаме съмнение, че горенето продължава.
Във връзка с това моля да ми отговорите: какви мерки е взела РИОСВ – Шумен, за установяване степента на замърсяване на въздуха? По какъв начин? Имало ли е опасност за здравето на жителите на квартал „Дивдядово“? После в дупликата ще настоявам да се отговори защо цитирам точно квартал „Дивдядово“ за периода 1 юли 2016 г. – 7 юли 2016 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, регионалното депо за неопасни отпадъци – Шумен, обслужва общините Шумен, Смядово, Велики Преслав, Хитрино, Каолиново, Каспичан, Венец, Нови пазар и е собственост на община Шумен. Съгласно договор за концесия на общината от месец юли 2001 г., сключен между община Шумен и „Титан БКС“ ООД – град Шумен, както и анекс към него от 12 април 2010 г., оператор на депото е „Титан БКС“ ООД – град Шумен.
Относно предприетите действия от Регионалната инспекция по околната среда и водите в град Шумен по възникналата аварийна ситуация – на 2 юли тази година след регистриран сигнал в Регионалната инспекция, подаден от телефон 112 за наличие на задушлива миризма и дим от квартал „Дивдядово“, незабавно е организиран екип от експерти и служители от инспекцията и е извършена проверка на място. При проверката е констатирано наличие на бял дим с източник депото, локални огнища в клетки 1 и 2 на площ около 200 квадратни метра. Не са установени видими пламъци от изгаряне на депонирани отпадъци. Органолептично не е констатирана остра и задушлива миризма. Констатираната вероятно причина за пожара е дълбочинно самозапалване в тялото на депото вследствие на естествени процеси и високи температури. Настъпилото самозапалване е в резултат на неспазване от страна на оператора на изискването за запръстяване. От РИОСВ са дадени предписания на „Титан БКС“ ООД – град Шумен, за осигуряване на достатъчно техника за овладяване на пожара, за осигуряване на непрекъснато 24-часово дежурство на обекта и за уведомяване на регионалната инспекция за планираните мерки за отстраняване и недопускане на нови подобни самозапалвания.
След извършен стриктен последващ контрол чрез ежедневни проверки в периода от 2 до 20 юли 2016 г. за изпълнение на дадените предписания е констатирано, че от „Титан БКС“ ООД – град Шумен, са предприети мерки за потушаване на пожара. Осигурена е допълнителна техника за запръстяване тялото на депото и гасене на огнището със специализирани противопожарни автомобили на районната инспекция „Противопожарна безопасност и защита на населението“. Пожарът изцяло е локализиран и силно намален.
На 20 юли 2016 г. от РИОСВ – Шумен, е констатирано, че е преустановено тлеенето от депото и екипите на „Пожарна безопасност и защита на населението“ са напуснали района на депото.
За установеното нарушение в резултат на неправилна експлоатация, от РИОСВ е съставен акт на „Титан БКС“ ООД. Предстои издаване на наказателно постановление в кратък срок за налагане на имуществена санкция на дружеството в размер на 10 хил. лв.
Относно предприетите действия за установяване качествата на атмосферния въздух, от регионалната инспекция е осигурена публичност на информацията за състоянието на депото и констатациите от извършените измервания на качеството на атмосферния въздух чрез публикувани прессъобщения на интернет страницата на инспекцията.
В допълнителните минути ще имам възможност да Ви дам повече информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Колега Иванов, разполагате с две минути за отношение към дадения отговор.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, информацията, която ни изнесохте, изглежда доста по обем и сериозна, но предвид факта, че източник за нея е РИОСВ – Шумен, аз изпитвам известно съмнение, че ръководството и хората от районната инспекция Ви подвеждат в тази информация. Какво имам предвид?
Лично си направих труда да посетя сметището в деня, когато беше най-силният разгар на пожара. Имаше силен дим. За огън не мога да кажа, но димът беше изключително силен, а миризмата, която се усещаше, беше силна и задушлива.
Изпитвам съмнение относно ефективността на действията, които те са предприели по отношение на измерване качеството на въздуха при това замърсяване. Какво имам предвид?
Пожарът възниква на 1 юли. В периода от 1 юли до 7 юли единствено замервания са правени от автоматична станция, която е базирана в град Шумен. Поради особеностите на релефа в Шумен и Шуменското плато тази автоматична станция не би могла да направи необходимите замервания, за да установи действителното качество на въздуха в квартал „Дивдядово“. Прави впечатление закъснението от близо една седмица за изпращането на мобилната станция, която да измери качеството на въздуха в квартал „Дивдядово“ който е отдалечен от град Шумен.
На тези въпроси може би Вие лично трябва да потърсите отговор от директора на РИОСВ, тъй като съмненията – не само моите, но на жителите на квартала и медиите в град Шумен са, че в този период замърсяването на въздуха е било над допустимите норми. Усеща се елемент на бездействие от страна на местното ръководство на РИОСВ по отношение на ситуацията със запаленото сметище. Имам информация – не само от медиите, но и от разговори с хората, че не се осъществява достатъчен контрол по отношение на замърсяванията на депото.
Ще Ви помоля да направите сериозна проверка от страна на Министерството на случващото се в момента на сметището, защото имаме съмнение, че мембраната, която е под запръстяването, е нарушена и имаме опасения, че инфилтрат от депонираните отпадъци там влиза в почвата.
Молбата ни е да направите сериозна проверка, за да може да се избегне по-нататъшна екологична катастрофа. Знаете, че това е регионално депо, там се изхвърлят много отпадъци и опасността за жителите не само на този квартал, но и на други е доста сериозна. Трябва да се направи по-сериозна оценка от страна на местния инспекторат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Госпожо Министър, разполагате с две минути, за да допълнителните отговора си и да вземете отношение към репликата.
МИНИСТЪР ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, разбира се, ще организираме проверка. Уверена съм, че колегите от Регионалната инспекция ще организират максимално бързо проверка на място, ако е необходимо, и експерти от Министерството могат да бъдат ангажирани.
Що се отнася за запръстяването, аз упоменах, че причината за възникването на пожара – естествени процеси, но при положение че не се прави редовно и достатъчно запръстяване, тоест се създават предпоставки за това.
Информацията, с която разполагам, е, че договорът на този оператор, на концесионера „Титан БКС“ ООД и анексът към него са в сила до 22 юли, тоест до днес. Считано от 23 юли 2016 г. управлението на регионалното депо за твърди битови отпадъци – Шумен, ще се осъществява от общинското предприятие „Чистота“, така че ангажимент на новия оператор ще бъде наистина стриктно да изпълнява тези задължения.
Относно качествата на атмосферния въздух. Данните, които мога да предоставя, са съгласно измерванията, направени от разположената автоматична измервателна станция за качеството на атмосферния въздух на територията на Шумен, която извършва мониторинг за качеството, регистрираните данни за дните на неорганизираното изпускане на емисии от тялото на депото от 2 до 7 юли показват регистрирано превишение по показател „фини прахови частици“, на 2 юли при норма от 30 милиграма са отчетени 36. По останалите контролирани основни показатели за качеството на атмосферния въздух не са констатирани превишения.
При извършване на ежедневните проверки на 7 юли е констатирано, че депото продължава да поддържа горивен процес – тлеене на отпадъците, и от регионалната лаборатория в Шумен е извършено допълнително измерване на качеството на атмосферния въздух на 7 и 8 юли. Резултатите от измерванията показват минимално превишение на стойностите метил меркаптан, на 7 юли концентрацията на останалите измерени показатели са с нива под минималните гранични стойности.
В заключение Ви уверявам, че Министерството на околната среда и водите ще продължава стриктно да спазва принципите, заложените в екологичното законодателство и да упражнява строг контрол върху дейностите, защото те са пряко свързани и със състоянието на околната среда, и с човешкото здраве. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
С този отговор участието на госпожа Василева – министър на околната среда и водите, в днешния парламентарен контрол приключи. Благодаря за това. Няма повече въпроси към Вас.
По програма парламентарният контрол продължава с въпроси към господин Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който ще отговаря, първо, на въпрос на народния представител Велизар Енчев относно кадровата политика и работата с учебните центрове на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Заповядайте, господин Енчев, да развиете въпроса.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, този въпрос е отлаган вече втори месец. Внесен е на 1 юни тази година, но той е все още актуален, бих казал, повече от актуален.
На 28 февруари тази година, по-точно 2015 г., Ви зададох въпрос за корупцията в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, заради която по пътищата на страната се убиват, нараняват и осакатяват стотици български граждани. Тогава Ви напомних, че този въпрос и Вие сте задавали година по-рано на бившия министър на транспорта Папазов – Вие, в качеството си на представител на българската опозиция.
Тогава в пленарната зала отговорихте, че не сте убеден във вината на посочените от мен служебни лица, а година по-късно арестувахте назначения от Вас изпълнителен директор на Агенцията Цветелин Цветанов и в него бяха открити над 500 хил. лв.
Оттук възникват следните въпроси. Вие три пъти уволнихте Димитър Ганев: първия път на 16 юни 2011 г. в качеството му на заместник-директор на Агенцията; втория път – 2014 г. и третия път – на 13 януари 2015 г., когато назначихте Цветелин Цветанов.
Въпросът ми е: с какви мотиви освободихте три пъти Димитър Ганев и защо на 20 май 2016 г. отново го назначихте за заместник-директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация?“ Както разбираме, след това пак го освободихте.
Особено активен в борбата с корупцията в Агенцията, искам да Ви кажа, е собственикът на Учебен център за подготовка на водачи „Родео“ от Стара Загора Митко Трайков. Въпросът ми, свързан с господин Трайков, е следният: на какво основание в продължение на повече от месец на този учебен център се отказват дати за изпит, а на други учебни центрове в Стара Загора се осигуряват по две дати на седмица и то точно в определени дни? Не е ли това корупционна схема, в конкретния случай, на локално ниво, но с национални измерения? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Господин Министър, можете да започнете днешното участие с отговор на зададения Ви въпрос.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, има известна неточност в зададения от Вас въпрос, тъй като лицето господин Димитър Ганев никога не е било назначавано от мен и респективно в прерогативите е да бъде освобождаван единствено и само на изпълнителния директор на „Автомобилна администрация“.
Един-единствен път се е наложило аз да освободя Димитър Ганев, когато го заварих, създавайки този кабинет като втори мандат – той беше във функциите си на изпълнителен директор. Тогава той подаде молба поради навършване на пенсионна възраст и тя беше одобрена.
Във всички други случаи на освобождаване и назначаване – това е от 100% прерогативи на ниво изпълнителен директор, не се прави от министъра, така че и последният казус, който засегнахте, касае такова действие. Господин Димитър Ганев е бил поканен да започне работа отново в „Автомобилна администрация“ с конкретни функции и работа по конкретни законопроекти. След създаденото напрежение около неговото име, отново сам е взел решението да напусне.
По темата с Автошколата. Във връзка с подадения от господин Трайков сигнал е извършена проверка вече. Резултатите от проверката показват с висока степен на вероятност неправомерно използване на автоматизирани скриптове за резервиране на изпитна комисия и при записване на кандидат за изпит. Използването на скрипт не е измама или манипулация. Практиката от други информационни системи показва, че това е възможност за улесняване на потребителя при въвеждането на голямо количество информация. При цитираната информационна система тази възможност създава напрежение и ще бъде блокирана.
Считано от 3 юни 2016 г. при резервиране на изпитна комисия при записване на кандидати за изпит в протоколи за провеждане на изпити за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство ще бъде въведен защитен механизъм – captcha. Въвеждането на цитирания защитен механизъм е с цел гарантиране на правомерен и равнопоставен достъп до услугата в информационната система.
Със Заповед № РД-01381 от 26 февруари 2016 г. е определен конкретен час за публикуване на седмичен график за провеждане на теоретични практически изпити, както и за публикуване на промените в графиците за всяко регионално звено.
Във връзка с наблюдаването на нереалистично натоварване на информационната система е предвидено въвеждането на нов ред за публикуване на графика за провеждане на теоретични и практически изпити, и промените в публикуваните графици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Енчев, имате възможност за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, възникват естествени въпроси, които остават без отговор: защо директорът на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ господин Калайджиев назначава Димитър Ганев и след по-малко от месец го освобождава? Въпросът ми е: съгласувал ли е с Вас неговото назначение и последвалото уволнение? Означава ли това, че субординацията в Министерството не съществува? В края на краищата, господин Министър, нали Вие сте надзорникът, който наблюдава и санкционира дирекциите и отделите в Министерството. Затова Ви питам: санкционирахте ли Вие директор Калайджиев за това, което стана там с назначаването и скоростното освобождаване на Димитър Ганев?
Да припомня защо Ганев е скоростно освободен, но деветнадесетте уличени в продажба на изпити и книжки от Регионална дирекция в София, което до голяма степен се дължи и на разкритията на господин Николай Колев – Босия, тези 19, уличени в продажба на изпити и книжки, продължават да работят там – в софийската дирекция.
Означава ли това, че Вие хем уволнявате, хем назначавате отново тези хора? Това силно управление ли е, или допускате външни влияния и външна намеса при работа в повереното Ви Министерство? В същото време хора, като уважаемите госпожа Славка Андреева и господин Венцислав Георгиев, продължават да работят в Агенцията, въпреки установени сериозни нарушения в тяхната работа.
Накрая, най-важният въпрос: Вие може ли да гарантирате, господин Министър, че изцяло са преустановени корупционните практики с продажбите на изпити и изпитни дати, което е най-големият бич, когато става дума за движението по българските пътища. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Господин Министър, по правилник разполагате с две минути за дуплика.
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Енчев, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мога да гарантирам, че на ниво политически кабинет и правителство правим всичко възможно и не толерираме по никакъв начин, опитваме се да се борим по всякакъв начин с всякакъв вид корупционни практики. За голямо съжаление, ние не разполагаме с разследващи функции, които да доведат до ниво на разследване на самото Министерство. Тук разчитаме изцяло на съдействието на органите на специализираните такива институции и за конкретните случаи, които бяха и в миналото, Ви уверявам, че съм оказал пълно съдействие.
Вероятно голяма част от сигналите, които, както цитирате и от Николай Колев и от други източници, са идвали при нас, били са препращани към компетентни органи. Предполагам, че на база на тях до голяма степен са станали реализациите. Правим всичко възможно ... как да Ви кажа … Ако има човек, който може да излезе и да каже, разбира се, в ресора са му и други контролни органи – в едната част са при транспорта, но има и други министерства, където имат контролни органи, може да заяви на сто процента, че гарантира, че там няма корупционни практики, е нереално.
Правим всичко възможно, с всички сили се борим срещу тези практики. За голямо съжаление на ниво път, на ниво проверки на транспортни средства, е изключително трудно да се предотвратят или… Казах Ви идеята – моята и на колегите, с които работим, е, да се направи, да подходим към създаване на по-окрупнен контролен орган за работа на пътя, да включва различни институции този орган, там вече мотивацията на служителите да допринесе до намаляване на корупционния натиск върху тях, тъй като те са с изключително ниски заплати и се надявам да се реализира нещо такова, за да продължим с борбата срещу корупцията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва въпрос от народния представител Румен Гечев.
Заповядайте, господин Гечев. Вашият въпрос към министър Московски е относно назначаване на ръководителя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми, господин Председател! Уважаеми господин Министър, през втората половина на месец март тази година по време на съвместна акция на ГДБОП и ДАНС и под ръководството на специализираната прокуратура бяха арестувани 18 души – служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в това число директорът на агенцията Цветелин Цветанов. По публикувани данни на разследващите органи, действието на групата се е разпростирало в няколко насоки – от събиране на такса „Спокойствие“ от различни автомобилни превозвачи, до нерегламентирано издаване на разрешения за управление на моторни превозни средства. По този начин са били издавани разрешения за всички категории, включително и такива за превоз на опасни товари, чиято цена на лиценза е била 3 хил. лв. Били са назначавани и служители на Агенцията срещу подкуп.
За ръководител на схемата от прокуратурата бе посочен изпълнителният директор на Агенцията Цветелин Цветанов. Престъпната схема била функционирала, според разследващите органи, чрез добре изградена мрежа от посредници. По време на претърсванията разследващите органи са открили равностойността на 175 хил. лв. в различна валута в дома на Цветанов, както и значителна сума пари в дома на неговия тъст. Общият размер на откритите средства е около 400 хил. лв.
В редица интервюта в медиите Вие, господин Министър, казахте, че Вашата номинация на поста „директор“ на тази Агенция е била за господин Фролов, но поради неизяснени от Вас някакви неидентифицирани досега свръхестествени фактори – едва ли не, Ви е бил наложен Цветелин Цветанов. Назначаването на този пост става по решение и със заповед на ресорния министър – тоест от Вас, така е според Конституцията. Ваша е цялата отговорност по назначаването на това лице, оказало се, според разследващите държавни органи – ръководител на престъпна група за рекет и трупане на подкупи в огромни размери. В тази връзка възникват следните взаимосвързани въпроси, чиито отговор дължите на обществото.
Първо, като имам предвид обществената значимост на случая, мащабността на корупцията и не на последно място фактът, че тази престъпна група носи отговорност за това, че по пътищата сега шофират потенциални убийци, които са закупили документите си за водачи на моторни превозни средства, Ви задавам тези въпроси. Щом като според Вас господин Цветелин Цветанов е чужд избор, то тогава кой точно, кое лице облечено във власт, над Вашата като министър на ресорното ведомство, е отнел по същество Вашите правомощия като министър, и нарушихте клетвата, която сте дали тук, в парламента? Защо Вие сте преотстъпили тези правомощия на това лице? Обсъждана ли е тази номинация в Министерския съвет и ако да, Вие ли внесохте предложението и с каква мотивация?
Второ, Вие сте длъжен да проверите кадровата справка, преди назначаването на когото и да било на този отговорен пост (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), от който зависи сигурността на движението по пътищата на страната? Проверихте ли тази кадрова справка? Беше ли тя заверена от Партия ГЕРБ в град Плевен и как изпълнихте това решение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин професор. Просрочихме времето, за да бъдете изчерпателен и ясен във Вашия въпрос.
Господин Министър, имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, извън статистическите данни, които изчетохте, абсолютно всичко друго граничи с фантазиите, които изговорихте, абсолютно неистини.
Първо, никога не съм заявявал, че някаква чужда сила или неземна сила ми го е давала като предложение.
Второ, никога не сме минавали на тип съгласувателни процедури, партийни и така нататък.
Хронологията на събитията е такава: първото ми предложение действително беше господин Флоров, а не Фролов, както Вие казахте. Такъв човек сигурно има, но не е този, за който говоря аз. Мотивите и желанието ми да го номинирам бяха продиктувани единствено от това, че той, работейки и изпълнявайки задълженията си към ГДБОП в предишния мандат, разполагаше с достатъчно подготвена и готова информация, и желание, и мотивация именно да се осъществи борба спрямо корупционните практики.
Към този момент и по Конституция, както ми казвате, моите задължения са следните – аз да предложа, а министър-председателят да одобри или неодобри подобно назначение. И тук пак нещо не сте прочели както трябва в критериите и изискванията за назначения.
По конкретния случай. В случая не беше одобрено това предложение, тъй като все още не бяха приключили проверките към господин Флоров към този момент. След това имахме няколко други идеи, включително бившият директор на Русе, който се оказа, че ще бъде партиен кандидат, номинация за кмет на район в Русе, съответно по райони гледахме колеги от Благоевград и други региони. Номинацията на Цветелин Цветанов си е моя, дал съм предложението на министър-председателя и така е назначен.
Искам да уточня само, че това, което Вие коментирате, че имало сериозни съмнения за корупция, към момента на назначаване и номиниране, такива официални данни не са съществували. Когато той е освобождаван от директор на „Автомобилна администрация“ – Плевен през 2013 г., служебните му правоотношения са прекратени единствено и само поради закриване на заеманата от него длъжност, вследствие на цялостно преструктуриране на Агенцията, така че пак са спекулации това, което твърдите, че някога е бил уволняван за корупция. Разбира се, всичко това, което се случи впоследствие, действително е изключително шокиращо и за системата на транспорта, и в момента върви следствие, вървят си процесите на съдебната практика към този случай и в крайна сметка каквото докаже съда, каквото отсъди съда, ще бъде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Гечев, реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, аз се учудвам на Вашия тон – назначен от Вас човек скандализира цяла България. От трикрилния му гардероб в Долни Дъбник излизат стотици хиляди левове, а Вие тук каканижете някакви неща кой го бил предложил и къде го е предложил. След като Вие носите отговорност и Вие сте го предложил, тогава трябваше да си подадете оставката. Няма такъв случай в Европа с такъв крупен корупционен скандал и Вие да не носите политическа отговорност.
Вие току-що казахте, че не Ви е прието предложението от министър-председателя за Флоров, понеже, казвате Вие, не са му приключили проверките. Ами браво бе, господин Министър, той обикаля от прокурор на прокурор, Вие го предлагате за шеф на ДАИ. Откъде знаете, че той е невинен. Неговите обвинения бяха много тежки.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вече е невинен.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Второ, Вие предлагате Цветелин Цветанов. Къде е той в момента? Той се намира при държавните органи, където се провеждат следствени действия и е хванат със стотици хиляди левове. Ваше предложение! Вие тук не обяснихте как го намерихте този човек, за какво е уволнен той през 2013 г., как от безработен от Партия ГЕРБ в Плевен го назначавате за шеф на „Инжстрой“? Как след това го намирате? Ни чул, ни видял – не сте го видели в Плевен, после от медиите разбираме, че може би сте били и близки, го назначавате. Намирате го може би на ъгъла на улица „Московска“ и го назначавате за шеф на ДАИ?!
Освен това, уважаеми колега, преразгледайте си цялата кадрова политика. Вие сте назначили и Валентин Божков, който също е обект на разследване от прокуратурата – предният директор, 2011 г. Така ли е? Какво излиза, че Вие два пъти назначавате шефове на ключови държавни агенции, с които след това се занимава ДАНС, ГДБОП, цялата държавна машина?!
Ами третият, като го назначите, направо му кажете да си вдигне ръцете и да тръгне към най-близкото поделение на МВР. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гечев.
Господин Министър, две минути за дуплика по отношение на въпроса на господин Гечев.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Първо, да уточня, че за да се стигне до тази реализация, която в момента създава условия да се проведе това разследване, съм оказал пълно съдействие и това е отговорността, която нося.
Господин Гечев, даже не ми е удобно да говоря за отговорност, защото точно Вие да ми давате морал, който сте лично от хората, който...
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Отговорете на въпроса!
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Ще отговоря, ще отговоря. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Там има кой да си отговаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Отговорете на въпроса на депутат!
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Господин Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да, да.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Просто исках да кажа, че ми е чудно човек с морал, който лично е участвал в съсипването на държавата, който направи пенсиите на хората по три долара, излиза от тази трибуна да говори за морал.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Лъжеш, никога не са били…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля за ред в залата! Моля, господин Гечев.
Господин Министър, по въпроса, не се отклонявайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Не мога да отговоря. Прекъсва ме господин Гечев и не мога да отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще взема мерки и за това. Моля Ви и Вие да се съсредоточите върху отговора.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Това, което исках да репликирам господин Гечев, е, че действително никога не съм казвал, че е лесно да се работи по корупционния натиск, който е в контролните органи, но, повярвайте ми, правим всичко възможно и особено по този конкретен случай, пак повтарям, сме оказали максимално и пълно съдействие. Тоест хипотезата, че сме опитвали някой да прикриваме или да пречим да бъде разследван, е точно обратната – оказали сме пълно съдействие и при първите сериозни сигнали, които е имало, помогнали сме, за да се стигне до тази реализация. Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): Тоест назначавате крадци и после помагате да ги хващат, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Това изчерпва процедурната възможност да се коментира по въпроса, господин Гечев. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Не. Точно това Ви казах, че по Правилник вече приключихме с Вашия въпрос.
Следващият въпрос по програма е този на народните представители Иван Валентинов Иванов и Георги Страхилов Свиленски. Той е към министър Московски и се отнася за неприключили до 31 декември 2015 г. проекти по Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г.
Заповядайте да развиете въпроса, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Първо, господин Министър, надявам се след задаването на въпроса да запазите спокойствие и самообладание, защото в предишния такъв въпрос, отправен към министър-председателя, от колегата Иванов под формата и на декларация, и на въпрос, той си изпусна нервите и си позволи да се държи невъзпитано, меко казано, от този стол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Свиленски, времето Ви тече. Моля Ви да не провокираме…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Затова молбата ми е действително да отговорите на въпроса без излишни емоции.
Господин Министър, нашият въпрос с колегата Иван Иванов е във връзка с неприключили до 31 декември проекти по Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013. На 31 декември 2015 г. окончателно приключи Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013. Съгласно националните правила неприключилите и неразплатените до този срок проекти следва да се довършат със средства на бенефициентите.
Във връзка с горното молим да ни отговорите на следния въпрос: кои проекти по Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013, не са завършени в цитирания срок и на каква стойност са дейностите, които следва да се извършат за сметка на бенефициента? Какви са причините за неспазването на срока за тези проекти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Министър, Вашият отговор по въпроса за проектите, както е формулиран от двамата народни представители.
Имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Свиленски, уважаеми господин Иванов, господа народни представители! В отговор на зададените от Вас въпроси относно изпълнението на Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013, бих искал да Ви информирам следното.
Оперативната програма финансира 118 проекта, от които 25 инвестиционни, 11 големи. Реализираните до 31 декември 2015 г. проекти изпълняват целите на Оперативна програма „Транспорт“. Постигнати са заложените резултати и са създадени условия и благоприятна среда за развитието на бизнеса, икономиката и подобряването на качеството на човешкия живот.
Последните две години бяха положени всички възможни усилия в посока съществено приключване на проектите в необходимото качество и инвестиране на целия бюджет на Програмата. В резултат на активната работа на всички страни, включени в процеса на изпълнението на Програмата, рискът от загуба на безвъзмездни средства бе сведен до минимум. Изпълнението на Оперативна програма „Транспорт“ приключи с 97% усвояване на европейските средства.
Въпреки постигнатите резултати бенефициентите не успяха да инвестират целия предвиден ресурс за техническа помощ, за модернизация например на жп гари и строителство на интермодален терминал в срока за допустимост на разходите и не бяха завършени изцяло следните шест инвестиционни проекта: с бенефициент Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – става въпрос за рехабилитация на гарови комплекси по TEN-T мрежата; реконструкция на жп линията Първомай – Свиленград; рехабилитация на участъци от жп линията Пловдив – Бургас; модернизация на жп участъка Септември – Пловдив; интермодален терминал – Пловдив, с бенефициент Агенция „Пътна инфраструктура“; обход на Габрово.
Към настоящия момент вече са приключили част от тези проекти, които изброих току-що и остават броени месеци, за да бъдат доприключени изцяло изброените от мен проекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Времето за реплика ще се използва ли от някой от задалите въпроса? Да.
Господин Иванов, заповядайте, имате думата.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Московски, въпросът беше изключително конкретен и очаквахме от Вас наистина по-конкретен отговор, защото на предишен писмен отговор на Вашия колега Томислав Дончев имаме информация, че всички оперативни програми за този период за подобни проекти, които не са завършени в срок, от държавния или общинския бюджети ще трябва да се разплатят 406,57 млн. лв.
Въпросът ми беше: конкретно от Вашето Министерство какъв е делът, който ще трябва да се изплати, естествено, от държавния бюджет, тъй като Вие сте първостепенен разпоредител? Мисля, че пропуснахте някои проекти, които тук са посочени от господин Дончев. Най-важният въпрос, който не засегнахте, е: чия е отговорността, на кой служител от Вашето Министерство и кой, разбира се, ще понесе отговорността за подобна загуба? Защото в крайна сметка това са пари на българските данъкоплатци. Много е важно, когато цитираме процентите на усвояване, да видим и крайния резултат от тези пари, които са договорени и какво в крайна сметка е разплатено, какво е получено от Министерството и каква сума не е усвоена, тъй като Вие сам признахте за шест обекта, но аз тук ги броя малко повече, които не са завършени в срок и съответно трябва да бъдат за сметка на бенефициентите.
Вие като министър може би не сте запознат в детайли, но все пак някои от Вашите служители да е наясно с тази ситуация. Ако действително откриете отговорност в действията му, да я потърсите, за да има после конкретно име и конкретни действия, които Вие сте предприели. Ако наистина имате готовност, да ни отговорите на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, имате възможност за дуплика в рамките на две минути, заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Веднага ще обясня.
Господин Иванов, господин Председател, дами и господа народни представители! Тук не става въпрос за загуба на средства. Става въпрос за… Чисто технически ще се опитам да Ви го обясня.
Специално за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ разпределението на финансирането никога не е било 80 европейско към 20 национално съфинансиране, тъй като бенефициентът Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е държавно предприятие, което само събира таксите от инфраструктура. Неговите проекти са приходогенериращи. Това означава, че когато се подготвя кост бенефит анализът или анализът разходи – ползи, който е част от апликационната форма, когато се кандидатства в Брюксел за финансиране, процентът на европейско финансиране никога не е 80%. Той е в зависимост от приходогенериращите фактори към компанията и е 62 към 38, или 64 към 36, или 65 към 35%. Двадесетте процента фиксирано национално съфинансиране си стои. Тази разлика, която се получава от европейското и фиксираното национално съфинансиране в различните случаи, била тя 18, 16 или 15% … Още при стартирането на проектите бяха недофинансирани с тази сума. Тази сума имаше тогава, когато се стартираха проектите, ПМС на Министерския съвет, което гарантираше, че държавния бюджет ще я осигури, когато стане време. И проектите до края на програмния период всъщност харчиха за своето изпълнение именно европейската част от финансирането, фиксираните 20%, осигурени от бюджета. Когато стигнахме края на периода, направихме 97% усвояване по проектите, тези – в различните случаи 15, 16, 18%, като общата сума са 208 милиона, дойде време да се използват, за да могат да бъдат довършени проектите. Трябвало е още в самото начало да бъдат осигурени. Имаше ПМС. Въпросът е, че до тогава можехме да харчим това, което беше фиксирано вече в Закона.
От тази гледна точка няма щета за никого – няма щета за държавния бюджет, няма щета и за нещо недоусвоено. Просто тези пари се осигуриха тогава, когато вече бяха изчерпани всички останали. За конкретния случай и за проекта за Пътната агенция си върви 80 на 20 финансирането, тъй като приходите от винетки не влизат в АПИ, а директно в държавния бюджет и там се подготвя ПМС за осигуряване на 56 милиона за обхода на Габрово. Но аз не считам, че това е някаква загуба. Така или иначе ще трябва да се дадат тези пари, дали ще е като съфинансиране или като основно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
За процедура – проф. Гечев. Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, по начина на водене. Моите уважения, но Вие не можете да допускате министри, които са отчетни на Народното събрание, вместо да отговарят на въпроси от обществен интерес, да отправят лични нападки. И министър Московски трябваше да обясни защо е назначил партиен активист от Плевен на позиция и е заловен от органите на държавата със стотици хиляди левове рушвети. Ние, българските граждани, всеки ден треперим по пътищата, защото Вашите служители продават свидетелства за управление! Така че недейте да бягате от отговора на въпросите, кажете как сте допуснали това, а не да нападате депутатите!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Коя е процедурата по начина на водене?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Професор Гечев! Струва ми се, че разменихме реплики по отношение на същото възражение, което Вие отправихте от място. Действително процедурата по Вашия въпрос се изчерпи докрай. Нямаме възможност да продължим по същество. Моля Ви да съобразите това, защото това е разпоредбата на Правилника, който сме приели.
Продължаваме с въпроси към министър Московски. Това е последният въпрос към него от народния представител Георги Свиленски. Той е относно оказване на натиск върху служители на „Летище София“ ЕАД – така е формулиран въпросът. Очакваме той да бъде развит от народния представител Георги Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Въпросът ми към Вас, господин Министър, е в посока предприетите действия на концесиониране на най-голямото българско летище – летище с национално значение както за националната сигурност, така и за икономиката на държавата.
Господин Министър, на всички българи вече стана ясно, че водената политика от Вашето правителство е в посока летище София да бъде концесионирано, тоест, да бъде дадено в чужди ръце. Само че там работят едни 2200 служители, които не са съгласни с това нещо. Не са съгласни не само тези 2200 служители, не са съгласни много милиони български граждани. Вие казвате, че правителството Ви е дясно, политиката, която водите, е дясна, концесионирането е десен метод за водене на политика и поради тази причина можете да си правите каквото искате в посока на това дясно управление. Само че не знам кое Ви дава основание да мислите, че 35 г. България ще има дясно управление, за да предприемате действия за 35 г. напред.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Народът! След като ни е избрал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Много Ви моля…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Иванов, Вие не участвате в парламентарния контрол. Моля Ви, или минете на последния ред или, господин Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Направих забележка вече.
Моля, господин Иванов, за тишина.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: В тази връзка, господин Министър, работещите на летище София имаха желанието да организират протестни действия във връзка с това решение на правителството.
Въпросът ми към Вас е: оказан ли е натиск върху ръководния състав на дружеството за възпрепятстване на служители на летището да участват в стачни действия против концесията и ограничавани ли са им правата на синдикална и гражданска дейност? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Това беше Вашият въпрос. Благодаря Ви, господин Свиленски.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Господа народни представители, уважаеми господин Свиленски! По принцип действително считам, че концесията е правилен метод за привличане и реализиране на публично частно партньорство за управление на транспортна инфраструктура, особено когато се изисква държавата да прави тези инвестиции, а би могло да се направи от частни икономически субекти.
Между другото, да Ви кажа честно, не знам дали е дясна политика. Считам, че реално дясната политика е тогава, когато държавата все по-малко участва в управлението на тази инфраструктура, но по принцип ми се струва, че концесията е универсална процедура, защото по времето на управлението на БСП я реализирахте много успешно с летищата във Варна и Бургас. Така че не знам дали трябва да си изговаряме темата с концесиите. Както имаме желание и имаме концесионна стратегия, така сте имали и Вие по време на Вашето управление и сте я реализирали доста… Между другото, според мен концесиите са успешни.
По конкретния казус. Никога Министерството не е давало указания към когото и да е в летище София, за да се възпрепятстват служителите на дружеството да участват в някакви шествия, митинги, протести и каквото и да е. Самото ръководство на летището не само не възпрепятства организирането и провеждането на конкретното митинг шествие, за което говорите и по предложение на синдикалния лидер Тодор Митов е осигурило присъствие на служители от дирекция „Сигурност“, които да подпомогнат органите на реда с оглед на факта, че летище София е обект от национална сигурност, както и да се осигури безпрепятственото преминаване на хора и автомобили. При проведените на 23 юни 2016 г. протестни действия от служители на летище София по реда на Закона за събранията, митингите и манифестациите, ръководството на дружеството е оказало съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи за обезпечаване на безопасното протичане и организиране, събиране на работещите в дружеството, с оглед да не бъдат възпрепятствани пътниците на авиокомпаниите и да бъде избегнато нарушаване на графика на полетите на въздухоплавателните средства, кацащи и излитащи от летище София. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа министри, колеги народни представители! Господин Московски, не съм доволен от отговора, защото на практика казахте и потвърдихте тезата, която имах като притеснение, че е оказван натиск. Ръководството на летище София е оказало съдействие на дирекция „Сигурност“ и на органите на МВР да осигурят шествието, а те трябваше да окажат съдействие на служителите на отидат на това шествие, а не на дирекция „Сигурност“ да проверяват кой и защо е отишъл на това шествие. Така че, вероятно натиск е имало.
Аз разполагам с конкретни данни и факти, които ще Ви предоставя, защото вероятно са Ви подвели с тези неща.
А относно това, понеже Вие казахте и аз няма начин в репликата да не кажа за концесиите на летище Варна и летище Бургас, че разликата между летище Варна, летище Бургас и летище София е, че там трябваше да се инвестират много пари, и Вие това го знаете много добре, докато летище София е завършен обект с извършени абсолютно всички инвестиции, които трябват и по пистите, и по терминалите. Както знаете много добре, метрото беше направено там. Изобщо каквото трябва, държавата е направила и сега, когато трябва да съберат плодовете, Вие решавате да го дадете. А това, че е дясна политика, Вие го казахте, не съм го казал аз. Това Ви беше аргументът за това, че концесията трябва да се случи.
Още веднъж Ви призовавам – има време, не е късно, преосмислете това Ваше действие, не мисля, че е най-правилното за стопанисването на това държавно дружество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Това беше последният въпрос към министър Московски. Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме с въпроси към госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, която вече е в залата.
Първият въпрос към нея е от народния представител Николай Веселинов Александров.
Господин Александров, имате въпрос относно ремонт и реконструкция на Републикански път ІІІ – 5102 и моста между селата Буховци и Острец.
Заповядайте да развиете въпроса си.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! В началото на този месец на пощата си тук, в Народното събрание, получих подписка от кметовете на няколко села, по-точно на седем, както и от кметските наместници, с искане и въпрос. Тя е изпратена до Вас и до министър-председателя за ремонт и реконструкция на Републикански път ІІІ – 5102 и мостът между селата Буховци и Острец. Това е пътят от Велики Преслав до Търговище.
Във връзка с това Ви отправям въпроса: кога ще бъде ремонтиран пътят, съответно и мостът – евентуално, ако е предвиден, между селата Буховци и Острец? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Александров.
Госпожо Министър, заповядайте!
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Александров! Да, наясно съм, за съжаление, с много лошото състояние на този път, на това пътно направление от Велики Преслав до Търговище през всички населени места и селата, които минават в това направление.
За съжаление, този пътен участък има, бих казала, неприятна във времето хронология на историята на развитието. Именно поради лошото му състояние той беше включен като лот 22 в проектите, които бяхме предвидили за финансиране в Оперативна програма „Регионално развитие“. Малшанс на това е, че избраният изпълнител през 2011 г. за ремонт на този 30-километров участък се оказа крайно недобросъвестен, да го кажа по най-мекия начин, който получи авансово плащане, започна работа и всъщност преустанови своята работа без ясна особена причина и повече от една година взе аванса, фрезова, общо взето частично, пътя и го заряза във вида, в който е.
След като изтече целият срок, след като давахме хиляди пъти шанс и опит този изпълнител да се върне на обекта, се наложи да прекратим договора през 2012 г. със сдружението „Път понс строй“, тъй като физическото му изпълнение беше 7% и очевидно нещата бяха в много критична ситуация.
Водихме дълги дела с този изпълнител, защото не стига наглостта, че взе пари, взе аванса, а не работи, трябваше обратно да си вземем изплатения аванс, трябваше общо взето да го изгоним от обекта, за да можем да проведем наново тръжната процедура, но докато той обжалваше прекратяването, не бяхме в състояние да проведем тръжна процедура и да изберем нов изпълнител. Всички тези дела се точеха до 2014 г., едва през 2015 г., когато изтече програмният период, когато свърши наличното европейско финансиране за този период можехме да обявим търга, но вече нямахме европейско финансиране. Това е причината наистина състоянието да е лошо и пътят да е във вида, в който е.
Това, което направихме миналата година, отговарях на въпрос за този път – направихме частично изкърпване, като нашето желание беше да се опитаме да включим този участък поне в Програмата за транзитни пътища. При преговорите с Европейската инвестиционна банка обаче се видя, че няма как да го включим там, тъй като и тази Програма свърши – довършваме последните обекти тази година.
Това, което предвиждаме, за съжаление, не е чак толкова много, колкото би ми се искало докъдето е възможно, да се направи изкърпване на този път на най-компрометираните участъци през тази година. Вие знаете, в рамките на приоритета за повече инвестиции в пътища в Северна България от следващата година е да предприемем вече съвсем по-трайни мерки за основен ремонт.
Този участък е дълъг – 30 км, необходимите средства са над 9 млн. лв., с които би следвало да ремонтираме целия участък, но тъй като ги нямаме едновременно, ще ги разделим на подучастъци, за да започнем за трайно основно ремонтиране от следващата година, а тази година – с изкърпване на най-тежките участъци. Това е, за съжаление, което можем да направим към момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Ще ползвате ли реплика?
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, с Вас даже за втори път водим този дебат за същия път, за съжаление.
Моят втори въпрос е: ако имате готовност, да дадете отговор съответно за моста, който е Буховци и Острец – дали и него също бихте планирали за реконструкция? Само по себе си самото съоръжение е изключително важно като транспортна връзка. Действително искрено се надявам поне за следващата година, отчасти – ако даже на части тръгне да се прави, но да има някакво движение по този проект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Заповядайте, госпожо Министър, имате две минути допълнително време.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Александров, да, прав сте – пропуснах да допълня за моста.
Мостът е в лошо състояние. Именно затова по направлението на моста сме забранили преминаването на тежкотоварни превозни средства над 10 тона.
Институтът по пътища и мостове към АПИ прави обследване на този мост и до края на месеца, буквално през следващата седмица, очакваме резултатите с доклада какви са конкретните мерки, които трябва да изпълним. Ще започнем частичното изпълнение на тези мерки веднага, още от месец август. А вече в зависимост от вида на необходимите мерки и техният финансов размер ще видим до каква степен ще можем да ги направим през тази година, а ако можем и в пълнота, да оправим поне мостовото съоръжение, защото наистина знаем, че то е в лошо състояние. Но по-конкретна информация ще мога да Ви дам в края на месеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Това беше отговор на въпроса на народния представител Николай Александров.
Следва въпросът от народния представител Иван Кирилов Иванов.
Господин Иванов, заповядайте да развиете въпроса си относно изработване на алтернативно проучване за участъка от трансевропейския транспортен коридор № 9: Велико Търново – Свищов – Зимнич – Александрия – Букурещ.
ИВАН К. ИВАНОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Ще задам отново въпрос, свързан с инвестиционни проекти по отношение Централна северна България, тъй като всички знаем, че това е регион, който от гледна точка най-вече на своята транспортна инфраструктура има доста дефицити.
От националната Стратегията за развитие на пътната инфраструктура в Република България за периода 2016 – 2022 г., става ясно че българското правителство си поставя като приоритетна задача разработването на трасето на бившия европейски транспортен коридор № 9 със средства на националния бюджет, защото Европейската комисия промени стратегията си през 2013 г. и в новата схема на трансевропейските транспортни коридори този коридор № 9 вече не съществува. За сметка на това значително се подчертава коридор № 8, а именно трасето по поречието на р. Дунав, тъй като знаем, че р. Дунав, особено в своята долна част, е изключително неразработена от гледна точка на транспорт.
Един от важните приоритети в Стратегията на българското правителство е реализирането на трасето на бившия транспортен коридор № 9, а именно Капитан Андреево – Русе, в това число и тунелът под Шипка. Тепърва предстои разработването, всъщност вече се разработват идейни проекти за участъка от Велико Търново до Русе.
Тъй като при изработването на проекти по принцип в идейна фаза винаги се изработват и алтернативни варианти и решения, моля да ми отговорите на въпроса: предвиждате ли да бъде проучено на този етап и алтернативно решение за коридор № 9, а именно Велико Търново – Свищов – Зимнич – Александрия – Букурещ, който би благоприятствало и икономическото развитие на региона? Смятате ли, че подобно трасе с ново съоръжение над река Дунав – мост,транспортенлифт,фериботнавръзка или нещо друго има реална перспектива за реализация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, както коректно цитирате, българското правителство, подпомагано от съответните експерти и анализатори, разработихме дългосрочна Стратегия за развитие на стратегическата пътна инфраструктура, както и за инвестициите в националната пътна инфраструктура, включвайки не само европейските транзитни коридори, които минават през страната, но и останалата пътна мрежа.
По отношение на новоформираните коридори, да, коридор 9 вече в този си вид не съществува, но направлението е важно за икономическото развитие и за провеждане на тежкотоварния транзитен трафик, който минава през нашата страна от Близкия изток в две основни направления: от Капитан Андреево по магистрала „Марица“, „Тракия“, през София и през Калотина, за Европа – съответно първо приоритетно направление; второто направление на сериозния транзитен трафик, който навлиза в нашата страна през Гърция, Кулата, по магистрала „Струма“, София, който после търси или Калотина към Сърбия, или към втория мост на река Дунав при Видин; и третото изключително важно, тежко и натоварено направление е вход и изход през Русе, през моста на Русе – също изключително сериозен трафик.
По тази причина, както виждате, в Стратегията не сме наблягали на по-задълбочени анализи на останалите алтернативни възможни коридори например Велико Търново – Свищов – Зимнич – Александрия, тъй като за там няма естествено търсене от страна на бизнеса, на тежкотоварния трафик, на превозвачите като алтернативен маршрут поради неразвитата инфраструктура не само от българска, но и от румънска страна, поради липса на мостово съоръжение, поради неналичие на промишлени зони, на предприятия, които биха могли да бъдат обслужвани от такова направление.
Затова нашите усилия и приоритети за доразвиване на вертикалните и хоризонталните връзки на транзитните коридори са насочени към направленията: довършване на „Струма“, довършването на София – Калотина, София – Видин. Основен фокус е направлението Русе – Търново по две причини. Първо, защото има изключително сериозен и натоварен транзитен тежкотоварен трафик през „Дунав мост“ при Русе. Второ, защото от чисто национална гледна точка преминаването през Бяла е едно от най-тежките места, с най-сериознии пътнотраспортни произшествия и с най-много загуби на човешки живот. Това се случва именно при направлението през Бяла.
Затова усилията ни насочени към анализа на трафика, на трасето, на социалните-икономическите ефекти и пред предпроектното проучване, идейния проект, който завършихме. В момента сме в процедура за довършване на парцеларни планове, оценка на въздействието върху околната среда, за да може за това трасе от следващата година да възложим и да изработим и техническото проектиране, и в крайна сметка да имаме добре подготвен и обоснован проект за изграждане на магистрално трасе Русе – Търново от 100 километра. Това е инвестиция от почти1 млрд. лв., необходими да бъдат вложени, за да бъде изграден, тъй като теренът е тежък, особено преминаването през Бяла е тежко. Това всъщност е нашият приоритет.
Да, река Дунав, като част от България, долен Дунав, Дунавската стратегия е важен приоритет за нас, развитието и подобряването на плаваемостта по реката – също. Израждането освен на съществуващите два моста, на фериботен комплекс и отдаването на концесия на съществуващите пристанища също е приоритет на правителство, но ние като Министерство, отговорно за развитието на пътната инфраструктура, сме насочили именно към този транспортен пътен коридор своите усилия в момента като най-приоритетен и най-важен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз, госпожо Министър.
Господин Иванов, имате възможност за реплика – коментар на дадения отговор.
ИВАН К. ИВАНОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодаря и за отговора.
Като цяло трябва да кажа, че от гледна точка на фокуса на моя въпрос не съм достатъчно удовлетворен. Зная за приоритетното трасе Русе – Велико Търново, което действително ще реши доста проблеми, свързани с транспортната натовареност. обсъждал съм с икономисти, специалисти по транспорт в региона идейно проучване на трасето. Действително се смята, че идейното проучване на алтернативното трасе би било възможност в бъдеще да се създаде допълнителен ресурс, допълнителна и доста развита пътна артерия, която в голяма степен да облекчи, включително трафика, който минава включително през Велико Търново и Русе.
На второ място, смятам, мисленето за изграждане на мостово съоръжение около община Свищов или някаква друга алтернатива би бил добър вариант, защото действително в момента по долното поречие на Дунав има най-малко мостове в сравнение с горното и средното течение на реката. Дори ще Ви дам статистика.
В горното течение на реката има 88 моста, тоест на всеки 7,1 километра има мост.
По средното поречие на река Дунав има 32 моста, тоест на всеки 27 километра има мост.
В долното течение, където се визира частта от Сърбия надолу, има средно разстояние между мостовете от 155 километра!
Доколкото чувам, Вашата идея да е да се изгради втори успореден мост на Русе, тоест да се дублира мостът на Русе, според мен не е добро решение в сравнение с възможността да се изгради друг втори мост на различна локация, което със сигурност би оживило доста територията на Северна България, особено Северния централен район. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Госпожо Министър, възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Първо, да, разбира се, няма нищо лошо в бъдеще да се направи идейно проучване и това да се анализира като алтернатива. Все пак в условията на ограничени бюджети се стараем да прецизираме и приоритизираме разходите, защото такова проучване не е евтино да бъде направено. По принцип обаче – да, съгласна съм, че бихме могли да помислим и в бъдеще да планираме такова проучване.
По отношение на втория Ви коментар за броя на мостовете, да, всички знаем, че по долен Дунав броят на свързващите мостови съоръжения е крайно по-малък. Ние 50 години чакахме да има втори мост с Румъния. Реката ни делеше, а не ни свързваше, така че със сигурност ще трябва да развиваме мостова или друга инфраструктура. Дано не чакаме още 50 години за трети, четвърти или пети мост, но може и така да се окаже.
Това, което мога да кажа, е, че за изграждането, особено при условията на трансгранично сътрудничество, а Дунав е трансгранична река, не можем сами да определяме точките, градовете и населените места, където може да има изградено мостово съоръжение. Това представлява дълги преговори между двете държави. В годините назад след такива дълги преговори, които бяха много тежки, предполагам знаете, България успя да договори, тъй като се оказа, че за българската и румънската страна приоритетите къде да има мост са на различни места, постигнатото съгласие като компромис беше, че когато преговаряме за цялата територия – дължина на границата между България и Румъния по протежението на река Дунав, може да има две места и те да вървят винаги в пакет и комплект: Оряхово – Бекет и Силистра – Кълъраш, винаги в комплект. Това са и двата проекта, за които има подписани меморандуми между двете министерства на транспорта. По тях в момента работим и финансираме предпроектните проучвания по линия на Програмата ни за трансгранично сътрудничество България – Румъния, за да доанализираме поне тези две нови мостови съоръжения.
Ако ще говорим за трето такова, каквото предлагате при Свищов, а не за тези, за които има подписани споразумения, това означава тепърва да се водят преговори за постигане на пресечни точки, съгласие на двете страни и чак тогава бихме могли да обсъждаме този трети вариант на мост, за който тепърва да се търси финансиране по линия може би на трансграничното сътрудничество. Такива преговори обаче поне за момента не съм запозната Министерството на транспорта да е водило.
От гледна точка на пътната инфраструктура, ако закараме тези тирове в Свищов, няма как да ги прекараме през ферибота. Тъй като отговаряме за пътната инфраструктура, сме насочили усилията тези тирове да стигнат успешно, безконфликтно, безпроблемно до Русе и да ги прекараме по пътната инфраструктура. Дай боже, ако компетентните ресорни министерства стигнат до преговори и за трети нов мост, тогава ще мислим за идейното проектиране, планиране, за да развием и този тип инфраструктура. „Колкото повече, толкова повече!“, както е казал Мечо Пух! Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Аплодисментите са красноречиви.
Уважаеми колеги, в залата вече са министърът на правосъдието, както и министърът на туризма госпожа Ангелкова. Наближава краят на работното време на днешното заседание. Предлагам, спазвайки духа на коректност и взаимно уважение, да изчерпим въпросите към министъра на правосъдието, разбира се, след като завършим с министър Павлова.
Що се отнася обаче до въпросите, зададени към министър Ангелкова, не виждам народните представители, които са ги задали. Не е коректно след изтичане на работното време да пристъпим към тази процедура в тяхно отсъствие.
Правя съобщението най-вече за да уведомя министър Ангелкова, да й благодаря за отзивчивостта и готовността да отговаря на въпросите, но ще приключим с отговорите на министър Захариева, разбира се, и поради изтичане на времето.
Последният въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Павлова е от народния представител Джейхан Ибрямов относно новоприети промени в Закона за кадастъра и имотния регистър.
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, наскоро бяха приети промени в Закона за кадастъра и имотния регистър, целящи осъществяването на така наречената „реформа“ в кадастъра. Несъмнено започналият още с приемането на първия Закон за кадастъра през 2000 г. процес трябва да бъде доведен до край, тъй като, за съжаление, към момента информацията за имотите е в различни институции като Служба по земеделие, Общинска администрация, Служба по кадастъра и така нататък. Тази разпокъсаност на информацията в различните служби обърква и затруднява гражданите и бизнеса при получаването на услуги, пречещи на инвестиционните процеси.
Промените в Закона за кадастъра и имотния регистър са стъпка в правилна посока. Измененията обхващат значителни части от Закона и са свързани както с кадастъра, така и с имотния регистър. Създаването на тези нови норми е провокирано от главната цел на Закона за кадастъра и имотния регистър, а именно създаването на цялостна и единна информационна системна за недвижимите имоти на територията на Република България, съдържаща както графични, така и семантични данни. Новите текстове съответстват на променените обстоятелства, на необходимостта от решително ускорение на реформите в кадастъра и в този смисъл трябва да се приемат като отговор на новите нараснали потребности от все по-добра защита на собствеността и все по-активните пазари на недвижимите имоти у нас. Това се отнася както за урбанизираните територии, така и за неурбанизираните. От друга страна обаче с тяхното приемане се създава една усложнена ситуация по отношение на данните в кадастъра, тяхното управление и експлоатация.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: ще има ли най-после страната ни единен кадастър? Очаквате ли чрез приетите промени да се постигне създаването на такава система от данни, която да бъде налична в една администрация, за да могат гражданите, съответно и бизнесът, да получават необходимата им информация на едно гише? И чрез какви мерки ще подобрите качеството на картата, както и нивото на обслужването на гражданите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор. Имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ибрямов, благодаря за въпроса. Той наистина е много актуален предвид и последните промени, които бяха приети от Народното събрание в Закона за кадастъра и имотния регистър, както и от факта, че всъщност самата реформа в обединяването на регистрите и създаването на единен регистър и кадастрална карта започва още 2000 г.
През 2016 г. напредъкът за тези 16 години не е забележителен. Към днешна дата кадастралното покритие на страната е едва 22%. В същия момент в годините от 1989 г., в годините от прехода по различните комисии за възстановяване на земеделската собственост картите на възстановена земеделска собственост, които са правили, съдържат крайно много неточности, не са дигитални всичките карти и информация. Това наистина води до това и гражданите, и бизнесът да имат проблем с получаването на актуални скици, които са важни за тях, както и за получаването включително на директни плащания и субсидии от европейските фондове за площ, а това са над 12 милиона имота, които потенциално получават такива субсидии, така, разбира се, и за управлението на собствеността, независимата, неприкосновена частна собственост на гражданите при продажби и сделки с имоти, което, за съжаление, понякога води до множество злоупотреби.
Създаването и приемането на този Закон сега ни дава една добра възможност всички карти на възстановената земеделска собственост, които в момента се управляват и предоставят като услуга от общинските служби по земеделие, да можем поетапно плавно да ги дигитализираме, да ги направим в цифров вид и да ги налеем в единен орган, единната Агенция по кадастъра, която да съдържа цялата тази информация. Този процес по нашите изчисления ще отнеме около две години. За него е необходим значителен ресурс, тъй като картите на възстановена собственост много често съдържат множество грешки. Знаете случаи реката или пътят да са на място различно от това, на което те са в реалността, различно от картата. Така че изчистването на тези грешки до създаването на кадастрална карта ще ни отнеме две години. Кандидатствахме, имаме одобрен проект по Оперативна програма „Добро управление“ на стойност 12 млн. лв., с който всъщност да направим целия този процес, това обединение. Обединим ли тези регистри на картите на възстановена земеделска собственост с наличната кадастрална информация и покритие 22%, ние можем да постигнем 90% кадастрално покритие и всъщност да не сме, както се казва, като банановите държави, и най-края да имаме пълно покритие с кадастрална информация.
Другото, което предвиждаме всъщност през това наливане и обединяване на данните, е да преминем от поименна към поимотна система. Това всъщност е много важно и за гражданите на бизнеса. Така ще имаме имотно ЕГН, най-общо казано, всеки имот ще има своето имотно ЕГН, ще може да се проследи във времето кой е бил собственикът на имота, как се е продавал във времето, какви са неговите характеристики. Това ще помогне включително за избягване злоупотребата с имоти.
По отношение на другия въпрос – да, трябва да облекчим обслужването на гражданите и бизнеса. Наливайки двата регистъра вече общинските служби по земеделие ще работят към Агенцията по кадастъра. Това означава, че всеки гражданин, всеки представител на бизнеса ще може и в общинската служба по земеделие, и в общинската дирекция, и в Агенцията по кадастъра да получа тази информация – на три места, което означава над 650 служители ще могат да обслужват всички граждани.
Може вече цялата информация да се получава електронно и няма да се налага ако имате имот във Видин, а живеете, да кажем, в Бургас, да пътувате до Видин, за да получите скица или информация. Когато се завърши целият този цикъл на обединение още по-доброто ще бъде, че вече нито държавната администрация, нито общините нямат да имат право да изискват от гражданите и бизнеса скица, ако трябва да им предоставят някаква услуга. Те ще бъдат длъжни по служебен път да влезнат в кадастъра, да разпечатат наличната скица за съответния имот, да си я подпечатат и да не трябва гражданите да обикалят от гише на гише или да ходят по други инстанции. Това също е част от нашата стратегия за електронно управление и подобряване обслужването на бизнеса.
Надявам се, че този процес, благодарение на тези промени, вече започва сега. С европейското финансиране да изчистим множеството грешки. Поставили сме си амбициозната задача за тези две до три години време да налеем регистрите и да предоставим този нов вид различна и подобрена услуга за гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Ще има ли реплика?
Заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, госпожо Министър! Благодаря за изчерпателния отговор. Казахте много важни неща – единният регистър, да се спрат така наречените „злоупотреби“, които се правят при прехвърлянето на имотите от един собственик на друг. Ако държавата в лицето на Регионалното министерство съумее в рамките на две-три години тези грешки да бъдат изчистени и се въведе тази единна информационна система, обхващаща кадастъра, говоря за всякакъв вид карта на възстановената собственост, това наистина ще облекчи работата както на гражданите на гише, така и работата на бизнеса, така и на инвестиционните процеси.
Може би трябва да се обърне внимание, приемете го като един малък съвет, защото Агенцията по кадастъра има и други служебни ангажименти, които са свързани най-вече с така важните високотехнологични държавни дела, да не изостават. Мисля, че с общи усилия това може да се постигне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Дуплика ще има ли, госпожо Министър?
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: С това Вашето участие приключи в днешния ден на парламентарен контрол. Благодаря за дадените отговори.
Както обявих, продължаваме с въпроси към госпожа Захариева, доколкото е възможно да направим това, тъй като задалите въпроси – господата Делчев и Ибрямов, са в залата. Министър Захариева е също на разположение.
Ще дам възможност на господин Делчев да зададе своя въпрос относно информация и процедура за получаване на българско гражданство от лица, родени в България.
Господин Делчев, имате думата да развиете въпроса.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Наскоро в репортажи по медиите беше разказана историята на момче на име Кирил Головин, който все още не е получил българско гражданство, макар че е роден и през целия си живот е бил в България. Нито той, нито семейството му са напускали страната в продължение на 18 години вече. На него му предстои да навърши пълнолетие и да кандидатства за висше образование. За жалост обаче, поради липсата на гражданство той не може да подаде документи и да кандидатства за такова.
Родителите твърдят, че многократно са им давани съвети да изчакат синът им да навърши пълнолетие, за да мине гражданството по пό облекчена процедура. Те твърдят, че са били насочвани от представители на Министерството на правосъдието. Вследствие на тези съвети досега този млад човек с българско самосъзнание не е получил гражданство – ще трябва да изчака няколко години, за да може да уреди статута си и да започне да следва или да работи. Същевременно е бил посъветван да напусне страната, докато се уреди въпросът с гражданството му.
Подобна политика и административните усложнения, свързани с нея, не водят до условия за повишаване на прираста на населението и задържане на талантливи млади хора, които са с българско самосъзнание. Трябва да се има предвид, че казусът касае човек с такова българско самосъзнание и солидна връзка с държавата, докато в същото време системата на натурализация е задръстена с искания за гражданство от хора, които нямат нищо общо с българската държава.
В тази връзка въпросите ми са следните: получавали ли са служителите в повереното Ви Министерство инструкции как да процедират и какво да съветват лица, родени и живели през целия си живот в България, включително как да кандидатстват за гражданство?
Съществува ли особена политика по отношение на натурализацията на малолетни и непълнолетни и предвидено ли е консултиране на родителите?
Предвижда ли се молбите за натурализация на лицата, които са родени и през целия си живот са пребивавали в България, да се разглеждат с предимство?
Предвиждате ли законодателна инициатива за облекчаване на реда за получаване на гражданство от деца, родени и завършили образованието си в България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Госпожо Министър, заповядайте – три минути за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Делчев, дами и господа народни представители! Запознах се с част от медийните публикации, които разказват историята на Кирил Головин. Не за първи път се поставя въпросът за придобиване на българско гражданство от лица, родени на територията на Република България, с родители чуждестранни граждани. Тези деца по Закон придобиват гражданството на родителите си.
Редът и условията за придобиване на българско гражданство по натурализация са регламентирани в Закона за българското гражданство. Важно условие за кандидатстване е лицето да е навършило пълнолетие. Той е чужд гражданин, неговите родители – също. Такива са основанията в Закона. Производство по придобиване на българско гражданство е допустимо за лица от небългарски произход само при разрешен статут за пребиваване в Република България. Контролът върху придобиване от чужденци в България се осъществява от дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи.
Относно коментара Ви, че системата за натурализация е задръстена с искания за българско гражданство, които се правят само с цел придобиване на лични документи за пътуване в чужбина, Ви обръщам внимание, че Министерството на правосъдието образува производство по натурализация по предвидените в Закона основания. Законът не изисква мотивите на кандидатите, поради което Министерството не може да отказва образуване на производство за придобиване на българско гражданство на лица, които са приложили нормативно определените документи.
Служителите на дирекция „Българско гражданство“ се ръководят от разпоредбите на Закона и не им се дава инструкция как да се отнасят с различните кандидати, освен да обясняват Закона, такъв какъвто е. Малолетни и непълнолетни лица не могат да кандидатстват за българско гражданство на основание обща натурализация, поради което не е предвидено да се предоставят консултации на техните родители. Молбите на лицата, които са родени и пребивават на територията на Република България, се разглеждат с предимство. Да, това е отговорът на Вашия въпрос.
След извършената проверка в дирекция „Българско гражданство“ се установи, че към момента не е подадена молба за придобиване на българско гражданство от Кирил Головин. В случай, че желае да придобие такова, следва да подаде молба, към която да приложи необходимите документи.
По отношение на въпроса Ви за законодателни инициативи във връзка със Закона за българското гражданство, многократно сме обсъждали с компетентните институции, че може би има необходимост от промяна в Закона. Даже имаме план да създадем работна група, защото Министерството на правосъдието съвсем не е единственото компетентно ведомство. Както казах, разрешението за пребиваване не се предоставя от Министерството на правосъдието, което е една от основните предпоставки за придобиване на гражданство по натурализация, тоест пет години постоянно пребиваване, и повече.
Не мога да говоря от името на всички служители в дирекцията, но силно се съмнявам някой да ги е посъветвал да напуснат България, за да придобият по-лесно българско гражданство, защото по-скоро това би ги затруднило.
Така че имаме план за работна група, която да обхване Агенцията за българите в чужбина, Министерството на правосъдието, ДАНС, МВР и вицепремиера Кунева, която е компетентна – отговаря за Агенцията за българите в чужбина и за цялостния преглед на нормативната база, свързана с гражданството. Факт е, че само за миналата година има постъпили 22 хиляди молби. Само за една година – огромен брой постъпили молби. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Ще има ли реплика?
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да изкажа благодарност на министър Захариева за отговора. Аз се спрях на случая Кирил Головин като пример, защото той наистина през целия си живот е живял в България. Момчето е талантливо, изпълнява български народни песни, химна. Доколкото знам, иска да кандидатства в Консерваторията. Освен това, е доказал в рамките на своето образование, че е дете с потенциал, получавайки добри оценки през цялото време. Като самосъзнание на практика той е български гражданин, без да е такъв по документи.
Не знам неговите родители по какъв начин ще процедират с документите, но ако правилно съм разбрал, при подаване на документи, дори без той да излиза, те ще бъдат разгледани приоритетно, тъй като връзката на момчето с държавата, с българските нрави и обичаи може много лесно и много бързо да бъде установена, което е добре, за да може, от друга страна, да използва даденото му гражданство, за да кандидатства за висше образование и да продължи да се развива като добър български гражданин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Ще ползвате ли възможността за дуплика? Няма.
Да преминем към въпроса от народния представител Джейхан Ибрямов – относно изтърпяване на наказание на лишени от свобода, водени на отчет по картотека и разпределени по затворите в страната.
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председателстващ, госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! След излъчен обстоен материал по една от националните телевизии за затвор в България, където изтърпяват наказания хора, извършили тежки престъпления, всички станахме преки свидетели на брутални сцени, нечовешки издевателства и отношения между излежаващите присъди затворници. Видяхме, че самите условия в затвора – килиите, санитарните възли и прилежащите площи, са в състояние, което не отговаря на изискванията на Европейския съюз. Потресен съм от факта как затворниците успяват да внесат в затвора телефони, цигари, смартфони и други забранени предмети.
Всичко това навежда на мисълта за слаб контрол и занижен пропускателен режим. Може би дори трябва да мислим за определен тип корупция. По този начин всичките криминално проявени лица още повече усъвършенстват своите криминални навици, което е в противовес на целта, заради която са влезли в затвора.
По информация от 1 юни 2016 г. във връзка с мое проучване, от общо 7477 водени на отчет по картотека лишени от свобода и разпределени по затворите 3600 са рецидивисти, тоест приблизително 50% от затворниците. Тъй като нямам основание да се съмнявам в достоверността на получената информация, от данните е видно, че изтърпяването на първата присъда не е оказало роля на превенция. Това, без съмнение, е резултат от начина на изтърпяване на присъдата.
В тази връзка моят въпрос към Вас, уважаема госпожо Министър, е: какви мерки прилага Министерството на правосъдието, което е отговорно за начина на изтърпяване на наказанията, за намаляване броя на рецидивистите с оглед начина на изтърпяване на самата присъда, и най-вече какви са методите на превенция от страна на Министерството на правосъдието? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Заповядайте, госпожо Министър. Имате думата да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин Председател, господин Ибрямов, дами и господа народни представители! Миналата седмица отговарях относно обстойния материал по една от националните телевизии за затвор в България. Тогава имах възможност да подчертая, че точно кадрите, които се показаха, са разкрити в резултат на дейността на служителите в затвора, иззети са и са сигнализирали компетентната прокуратура, в резултат на което тези лица са осъдени – които са извършили тези брутални действия, недопустими не само в затвора, а където и да било, на четири години ефективно лишаване от свобода. Това са кадри от края на 2013 г. Не приемам внушението, че това се извършва пред погледите на надзирателите, защото точно надзирателите са тези, които са разкрили действията, и то не по оплакване на потърпевшите лица. Подчертавам!
Със сигурност, за съжаление, има насилие в затворите. Има го не само в България. Недопустимо е! Министерството предприема всички действия, за да ограничи максимално тези случаи. Като цяло в затворническата общност са създадени принудително социални групи, въз основа на законоустановените условия и ред, чиито обединяващ фактор е извършено престъпление. В тях осъдените лица взаимодействат помежду си, формират очаквания и приемат задължения, удовлетворяват потребности от сигурност, принадлежност, признание, подкрепа и реализират всички дейности.
Върху механизмите на структуриране и динамика в затворническата общност влияние оказват принудителното съжителство и общуване, липсата на възможност за взимане на самостоятелни решения, на свободен достъп до различни материални и социални аспекти, характерни за живота на свобода.
Действително, абсолютно сте прав – осъдените лица, които пребивават преобладаващо в затворите в България, са от категорията рецидивисти, предимно неграмотни или с вторична неграмотност, без професионална квалификация, осъдени основно за рецидиви за кражби, грабежи и други подобни престъпления. Бих казала и без никакви трудови навици. Не само неграмотни и без професии. И тъй като съставляват основна част от общността в затвора, а съжителството, общуването, обкръжението са принудителни, те налагат своята субкултура над останалите лишени от свобода. По този начин се създават условия за по-интензивен процес на вторичната им криминализация. Снишава се ефективността на поправителното действие, което е едно от основните цели на наказанието – не е само да наказва, но да превъзпитава основно, и съответно превенция. Многократно съм излагала реализираните в местата за лишаване от свобода социални дейности и образователни програми за формиране на законосъобразен модел и поведение от страна на лишените от свобода. За съжаление, участието в тях е доброволно и немалък процент от лишените от свобода изобщо не проявяват никакъв интерес. Във всеки един от затворите има училище и около 30% горе-долу се образоват и завършват гимназия в местата за лишаване от свобода.
Именно за да бъде по-ефективно изтърпяването на първата присъда и да се ограничи рецидивизма, Министерството на правосъдието е разработило пакет от мерки, свързани с начина на изтърпяване на присъдата. Те са заложени в Проект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанието „Задържане под стража”, който вече е обявен на публично обсъждане и предстои внасянето му в началото на септември в Народното събрание. С промените създаваме възможност за разширяване на приложното поле за определяне на първоначален общ режим, който да се налага и на осъдени, които са рецидивисти по смисъла на наказателното право, но са с по-ниска степен на обществена опасност – извършили са престъпление, имат влязла в сила присъда, но не са търпели ефективно наказание, тоест това ще бъде първото им ефективно наказание. Каква е целта? Ако попаднат при строг режим, те попадат при рецидивисти, които създават криминогенна среда, и по-скоро вместо да се превъзпитават те биха могли да задълбочат техните криминогенни фактори.
Надявам се този законопроект да получи Вашата подкрепа.
Отдава се повече дискреция на съда при определяне на първоначалния режим, когато от материалите по делото съдът установява, че осъденият не е с висока степен на обществена опасност и може да му се определи първоначален общ режим. Следва да се има предвид, че ефективността на всяко едно средство за преодоляване негативното отношение между изтърпяващите присъди затворници зависи от материалните условия и пренаселеността на местата за лишаване от свобода.
Да, абсолютно сте прав – голяма част от нашите места за лишаване от свобода не отговарят на европейските норми и стандарти. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Неслучайно през изминалата година, през тази даже по-скоро, основно, инвестиционната програма на Министерството – от Норвежкия финансов механизъм обаче, не от държавния бюджет, е била около 7 млн. евро, които са усвоени абсолютно ефективно. Предстои до два месеца откриване и на ново затворническо общежитие в град Дебелт до Бургас, което ще реши проблема с пренаселеността, тъй като там ще са около 400 новите места за лишаване от свобода. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В заключение искам да обърна внимание, че каквито и законодателни инициативи да предприеме Министерството, каквито и социални и образователни програми да преминат лишените от свобода, тяхната реинтеграция в обществото би била изключително трудна без осигуряване на последваща грижа след излизане от затвора. Ние създаваме програми, имаме доста социални програми с помощта на Норвежкия финансов механизъм, с неправителствени организации, с Швейцарската програма, но съм в разговори с Министерството на труда и социалната политика и благодаря за разбирането, което срещам от министър Русинова. Имаме план за специална програма, която да поема лишените от свобода след излизането им от местата за лишаване от свобода. Така че, надявам се в скоро време да представим и тази програма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Просрочихме много времето. Формално ще Ви дадем възможност още сега, след репликата, имате още две минути на разположение. С интерес ще изслушаме допълнението към Вашия отговор.
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря.
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Благодаря за откровеността, която вложихте във Вашия отговор. Наистина нито условията, нито начинът на превъзпитаване, ако има такъв в затворите, е най-правилният в момента.
Бих казал следното.
Свидетели сме, както и в тези дни, на една улична престъпност, хулиганство от страна на млади хора, които без никакъв свян, със студено оръжие наръгаха свой приятел. Нали си представяте тези непълнолетни хора, млади хора, да попаднат в тези затвори и да са сред тези рецидивисти!
Именно за това беше моят въпрос към Вас: каква е ролята на Министерството и какви мерки ще предложи за превенция? Казахте, че тези хора, които са вътре в затворите, нямат никакви трудови навици. Според мен именно това е разковничето – да придобият трудови навици, което ще доведе до тяхната по-добра социализация в обществото, след като изтърпят наказанието си. Не говоря естествено за насилствен труд. Напротив. Свидетели сме, че когато тези хора мислят какво ще правят като придобият трудови навици и по-добра социализация, не мислят за глупости, а и това също довежда до намаляване на тяхната присъда.
Според мен, и според мнението на парламентарната ни група, би било редно, ако е необходимо, Министерството да инициира законодателни промени, като по този начин ще имате, предполагам, и подкрепата на всички останали парламентарни групи, да се наложи тези изтърпяващи, особено с тежки престъпления затворници, час по-скоро да започнат да придобиват трудови навици. По този начин ще облекчим и работата в затворите, и тяхната социализация в обществото.
Колкото до това, че именно служителите на затвора са подали тези сигнали, това не ги оневинява. Те трябва да изпълняват много по-добре задълженията, за които отговарят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Госпожо Министър, имате тези две минути, които не Ви достигнаха. Заповядайте да доразвиете отговора си.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви.
Няколко са въпросите. Едва ли ще успея да се събера в рамките на две минути, но винаги съм готова да отговарям.
На първо място, разбира се, на сила няма как да бъде, но сте прав, че те имат интерес от това да работят, защото по този начин им се намалява присъдата. Всеки затвор не може да поддържа фабрика. Имаме няколко места и те са абсолютно заети. Тоест там се придобива и професия, не само трудови навици. Имаме и мебелен цех, имаме и селскостопански… В момента държавното предприятие кандидатства и по проект по земеделската оперативна програма, така че да се създаде и мандра, тъй като и самите работодатели понякога имат нужда да наемат лишени от свобода. Имаме вече такива разговори и практика във Варненския затвор – по инициатива на работодателя.
Така че аз съм провеждала разговори с тези организации, стимулирам да се наемат и лишени от свобода още докато са в местата за лишаване от свобода. Това ще стимулира, ако се справят добре, и тяхната заетост след излизането от местата за лишаване от свобода.
Имам предвид за образованието – към образованието не проявяват кой знае какъв интерес, което е и другата основна предпоставка за по-добър живот след излизането от местата за лишаване от свобода.
Към работата имат интерес, но не и към образованието, за съжаление.
Във всички места за лишаване от свобода има възможност, има осигурено обучение – начално, основно и гимназиално. Съответно има и библиотеки. Аз вече съм във връзка с издатели и благодаря на някои от тях, които откликнаха и предоставиха безплатно литература, книги, за да се занимават с четене, а не с нещата, които видяхме по кадрите.
Знаете ли, по отношение на надзирателите – разбира се, че има случаи на корупция. Ние ги разкриваме и почти ежемесечно подаваме сигнали. Даже скоро имаше един такъв надзирател в Стара Загора, разкрит от ръководството на затвора. Нонстоп се извършват проверки на забранени вещества.
Тази година съм осигурила средства от нашия си бюджет. За мен е възможно било да се осигурят и ще закупим и технически средства, които ще подпомагат надзирателите за откриване на забранени вещи.Предстои процедура и всеки момент – откриване на обществена поръчка.
Що се отнася до факта, че те не са си вършили работата, тези действия са извършени през нощта. Няма как да поставим камери в килиите, защото това е нарушение на Конвенцията за човешките права.
Точно с тези лица по същото време са били представители на Съвета на Европа от Комитета за изтезанията. Провеждали са разговор с всички лишени от свобода. Нито един от тях не е сигнализирал за тези издевателства, дори и с външни хора. Тоест, да кажем, че нямат доверие на ръководството на затвора и надзирателите и не са посмели да се идентифицират фактът, че точно по същото време е имало проверка и от Съвета на Европа, от Съвета за изтезанията. И аз по-скоро бих казала, че тук добрата работа на надзирателите е спомогнала за разкриване на това престъпление. При един от обиските за претърсване и изземване, които те изненадващо правят в килиите, са иззети тези мобилни телефони.
Не казвам, че няма какво да се желае от работата на надзирателите. Разбира се, че има. Работата обаче е изключително трудна и почти никакви желаещи няма да заемат тази позиция, затова работата на ръководството е преди всичко да разкрива там, където има корупция, да подобрява, да превентира корупция сред надзирателите, имам предвид тогава, когато способстват за внасяне на забранени вещи в затворите, но и да осигури техническа възможност на самите надзиратели да разкриват тези неща.
В голяма част от затворите до момента не е имало металотърсачи. Това е процедурата, която предстои да открием.
Отделно от това една голяма част от проекта за добро управление е приоритет и аз там съм дала голяма част от средства, с които разполага Министерството, за подобряване на условията и то най-вече видеонаблюдението – там, където липсва в местата, за които е позволено.
От Норвежкия механизъм тази година, също и от държавния бюджет, са отпуснати средства. Истината обаче е, че едва от година и половина се влагат средства в местата за лишаване от свобода. Някакви средства за подобряване на условията. Стигна се дотам, че да трябва да имаме пилотно решение на Европейския съд по правата на човека, за да започнем да отпускаме средства, така че ние имаме план. Убедена съм, че в рамките на две години ще подобрим условията.
Убедена съм, че с помощта и на бизнеса – те проявяват разбиране и интерес, ще създадем условия за работа и заетост в местата за лишаване от свобода. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз, госпожо Министър.
С изчерпателния отговор на министър Захариева приключи днешният парламентарен контрол.
Следващото заседание на парламента ще бъде на 26 юли 2016 г., вторник, от 11,00 ч. – извънредно заседание в съответствие с взетото днес решение на парламента.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,28 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов
Красимир Каракачанов
Явор Нотев

Секретари:
Александър Ненков
Чавдар Пейчев