Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Кирил Цочев и Алиосман Имамов

Секретари: Александър Ненков и Иван П. Иванов,


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в днешния ден, който след второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт считам, че няма да бъде уплътнен откъм законопроекти и актове на парламента, да включим като последна точка за днес Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за електронното управление с вносители Иван Вълков, Станислав Иванов и Павел Христов.
Пояснявам – две разпоредби са: едната Преходна за момента на влизане в сила, по-скоро Заключителна разпоредба и касае съществуването на една дирекция в Министерството на транспорта до изготвяне на Устройствения правилник. Нищо спорно и сложно няма по този Законопроект.
Гласуваме, колеги.
Гласували 143 народни представители: за 119, против 2, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Едно съобщение:
В Народното събрание е постъпил Анализ относно приложението на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за периода месец юни 2011 г. – месец юни 2016 г.
Анализът е постъпил на 28 юли 2016 г. с писмо № 620-00-18 от временно изпълняващия длъжността председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
С мое писмо материалът е изпратен на Комисията по правни въпроси, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точката, която следва от седмичната ни програма:
ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР.
Процедурата по избора е съгласно Правила, приети с решение на Народното събрание от 15 юли 2016 г.
Припомням т. V от нашето решение за Процедурните правила, обнародвано в „Държавен вестник“ на 19 юли 2016 г.:
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя до две минути.
4. Провеждат се разискванията по кандидатурите по реда на нашия Правилник.
5. Гласуването е явно чрез компютъризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за председател на Комисията, гласуването се извършва по азбучен ред. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината гласове. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
Предстои да чуем доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, моля, първо за процедура, госпожо Председател – да гласуваме в залата да бъде допусната госпожа Карина Димитрова Караиванова, номинирана за председател на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение от народния представител Менда Стоянова.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Поканете госпожа Караиванова в залата.
Имате думата, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, искам само да напомня, че съгласно точка втора от точка V на Правилата за избор, Народното събрание изслушва резюме на внесения доклад. Докладът е подробен, отразява цялостното изслушване, което се проведе в Комисията, и предполагам, че всички народни представители, които имат интерес, са се запознали с него, така че аз ще бъде по-кратка от това, което е написано в доклада.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджети финанси относно изслушване на предложения кандидат Карина Димитрова Караиванова-Ганозова за председател на Комисията за финансов надзор
На открито заседание, проведено на 26 юли 2016 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложения кандидат за председател на Комисията за финансов надзор по реда на раздел IV от приетите Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за председател на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и Процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък Процедурни правила.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Стоянова отбеляза, че видно от представените от госпожа Карина Караиванова-Ганозова документи, същата отговаря на изискванията на Закона за Комисията за финансов надзор за заемане на длъжността председател на Комисията за финансов надзор и следва да бъде допусната до изслушване.
Съгласно раздел III от процедурните правила, становището на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е, че госпожа Карина Караиванова-Ганозова не подлежи на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, тъй като тя е родена след 16 юли 1973 г.
Кандидатурата на госпожа Караиванова, предложена от Парламентарната група на ГЕРБ, беше представена от народния представител Менда Стоянова.
След представянето на кандидатурата се премина към личното представяне на госпожа Караиванова и излагане на нейната концепция за дейността на Комисията за финансов надзор.
Госпожа Караиванова очерта три основни задачи в своята дейност в краткосрочен план, а именно:
1. осигуряване на безпристрастно и обективно управление на процеса по осъществяване на преглед на качеството на активите и стрестестовете в небанковия финансов сектор, като се гарантира спазване на обявените срокове и осигуряване на необходимото доверие към резултатите от протичащите оценки както в обществото, така и в европейските партньори;
2. получаване на независима и професионална външна оценка във връзка с предстоящата програма за оценка на финансовия сектор, като се ползва капацитетът на Международния валутен фонд и Световната банка за извършването на задълбочен, качествен анализ и изготвянето на препоръки;
3. иницииране на поредица от срещи и мероприятия, където да бъде събрана обратна връзка и идеи от бизнеса, свързани с неговата дейност и отношенията му с Комисията за финансов надзор, като бъдат набелязани мерки в рамките на компетенцията на Комисията, с които да бъде съживен и активизиран капиталовият пазар в България.
По отношение на институционалното управление и реформи в Комисията за финансов надзор госпожа Караиванова отбеляза, че ще бъде завършено реалното интегриране и осигуряване на координация между отделните надзорни и регулативни сегменти в организационно и управленско отношение.
Съгласно т. 5 от Раздел IV от процедурните правила народните представители поставиха поотделно своите въпроси към кандидата за председател на Комисията за финансов надзор.
В хода на разискванията бяха зададени въпроси от народните представители Жельо Бойчев, Корман Исмаилов, Георги Ковачев, Румен Гечев и Петър Чобанов.
В отговор на поставените въпроси госпожа Караиванова отбеляза, че на много от тях вече е дала отговор в своята концепция за дейността на Комисията за финансов надзор, но даде по-голяма яснота по допълнително поставените.
Съгласно т. 6 от Раздел IV от процедурните правила госпожа Менда Стоянова информира народните представители за подготвеното публично представяне на госпожа Караиванова от Българския институт за правни инициативи и представи постъпилите въпроси към кандидата за председател на Комисията за финансов надзор от медия „Капитал”. Тя посочи, че на голяма част от тях вече е даден отговор и следва само да се отговори: дали има притеснения да поеме поста при започнали проверки в пенсионните фондове и застрахователите; дали са основателни критиките, че проверките са зле организирани; какво може да се направи, за да се поправят грешките; дали ще се прави ревизия на решенията, вземани от Комисията за финансов надзор при управлението на предишния председател, включително и на това за преместването в нова сграда. В отговор на въпросите госпожа Караиванова подробно запозна Комисията.
Комисията по бюджет и финанси установи, че предложеният кандидат отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността „Председател на Комисията за финансов надзор“. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложения кандидат, както и придобитите от него квалификации са положителна предпоставка за осъществяването на компетентно и отговорно управление на Комисията за финансов надзор.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел V от процедурните правила предложената кандидатура на Карина Димитрова Караиванова–Ганозова за председател на Комисията за финансов надзор, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за избора й.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Комисията за финансов надзор
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор
РЕШИ:
Избира Карина Димитрова Караиванова–Ганозова за председател на Комисията за финансов надзор.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Съгласно т. V и т. 3 всеки кандидат се представя от вносителя до 2 минути. Кандидатът е единствен.
Имате думата да го представите.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
В документите, които се намират на сайта на Народното събрание, има подробна автобиография и други референции, така че ще направя накратко представянето на госпожа Караиванова в залата.
Парламентарната група на ГЕРБ предлага за председател на Комисията за финансов надзор госпожа Карина Димитрова Караиванова–Ганозова. През 1998 г. госпожа Караиванова завършва Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Икономика“, а през 1999 г. става магистър по „Финанси и банково дело“ в същия Факултет. По-късно има множество специализации в страната и в чужбина в областта на икономиката и управлението.
Започва кариерата си като експерт в частния сектор, а по-късно, от 2001 г., преминава в публичния сектор. Най-голяма част от кариерата й на експерт преминава в Министерството на финансите, която започва през 2003 г. от най-ниското ниво „Старши експерт“, преминавайки през всички нива на израстване, за да достигне постепенно до заместник-министър на финансите през 2012 г.
През годините госпожа Караиванова безспорно е доказала своя професионализъм. Повече от 10 години заема ръководни постове, като част от отговорностите й са свързани с Фондовата борса, капиталовите пазари и пенсионната реформа.
През годините тя успява да извоюва уважението на своите колеги от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка и се налага като много добър професионалист в своята област, ръководител с отлична репутация и отлични административни и организационни качества.
Госпожа Караиванова притежава много добри способности за комуникация и диалог, доказани в работата й с най-различни институции и субекти, като Българската народна банка, Българската фондова борса, Централния депозитар, Комисията за финансов надзор, асоциации и професионални сдружения. Тя притежава инициативност, енергичност, отлични качества по създаване и ръководене на екипи и проекти, като последният пример, който можем да посочим, е създаването на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“, за който всички Вие знаете. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
С оглед на гореизложеното ние предлагаме на Народното събрание госпожа Караиванова, която притежава необходимото образование, професионален опит и публична репутация, да бъде избрана за председател на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Откривам разискванията, уважаеми колеги.
Имате думата за изказвания.
Закривам разискванията. (Реплики от БСП ЛБ: „Има изказвания, има!“.)
Колко време трябва да Ви чакам? (Оживление.) Явно не сте се разсънили от сутринта.
Имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Просто предполагахме, че вносителите ще вземат думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Кандидатурата току-що беше представена от вносителите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, съгласно чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България председателят на Комисията за финансов надзор се избира от Народното събрание. Именно Народното събрание е компетентният държавен орган, който разполага с конституционно установените правомощия за избор на председател на Комисията за финансов надзор, като редът и начинът за този избор са нормативно установени в акта, който регламентира организацията и дейността на Народното събрание, а именно, колеги, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и по-конкретно чл. 89.
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е нормативен акт, следователно определените от него срокове са нормативно установени и тяхното спазване е абсолютно задължително с оглед законосъобразното провеждане на изборната процедура.
Всички решения на Народното събрание, включително тези от организационно-технически и процедурен характер, не могат да противоречат на обнародван и влязъл в сила нормативен акт, какъвто е ПОДНС.
В Правилника са възпроизведени два основни принципа, които стоят в основата на изборната процедура на органи, а именно, уважаеми колеги, принципът на законност и принципът на публичност. Съгласно неговия чл. 89 изборът изцяло или частично на органи става съгласно действащото законодателство и след проведена публична процедура.
Народното събрание приема отделни процедурни правила за избора на съответния орган при стриктно съобразяване с всички нормативни изисквания както относно специалните изисквания за съответната длъжност, предвидени в специален закон, така и относно всеки етап от процедурата за избор, съгласно Правилника.
Тези правила отразяват виждането на Народното събрание за целесъобразност, оперативност и осигуряване на организационните и техническите условия, за да се стигне до избора, който трябва да се извърши съгласно установената компетентност от Конституцията, като тяхната последователност и тяхното съдържание се определят от самото Народно събрание по целесъобразност и съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Именно това казва Конституцията на Република България, че организацията на дейността на Народното събрание се осъществява въз основа на Конституцията и на Правилник, приет от него. Следователно спазването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приет от нашето Събрание като висш законодателен орган на Република България, е задължителна предпоставка за законосъобразност на собствените му решения.
При определянето на правилата относно изборната процедура, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание включва и изискването за предоставяне на информация на обществеността относно направените кандидатури и възможност за участие на заинтересованите лица в процедурата. Смисълът на 14 дневния срок по чл. 89, ал. 2 от Правилника за публикуване на предложенията за избор и документите на кандидатите е даване на публичност на кандидатурите и възможност за отправяне на въпроси и изразяване на становища от трети лица. Срокът за обществено обсъждане на кандидатурите е аналогичен на предвидения срок за обществено обсъждане в чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове, и чл. 77 и чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс. Спазването му, вместо незаконосъобразното му съкращаване, дава възможност за по-продължително и пълноценно обществено обсъждане. Независимо от аргументите за целесъобразност при определяне на срок от 14 дни, вместо по-кратък срок за публично обсъждане, водещо е неспазването на нормата на чл. 89, ал. 2 от Правилника, която е императивна, уважаеми колеги, и не предвижда никакви изключения от правилото за поведение, което предписва. Неспазването на нормативен акт на орган, чиято дейност също регламентира, е не просто лоша практика или процедурно нарушение, а издаване на незаконосъобразен акт на самия законодателен орган и по-конкретно при съществено нарушение на производствените правила.
Уважаеми колеги, в чл. 89 от нашия Правилник са посочени сроковете за етапното провеждане на изборната процедура, а именно: за публикуване на предложенията за избор на кандидатите – не по-късно от 14 дни преди изслушването; за представяне на становища и въпроси към кандидатите от юридически лица с нестопанска цел – не по-късно от три дни преди изслушването; за предоставяне на доклада на съответната постоянна комисия и народните представители – не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието на Народното събрание.
Решението за избор на председател на Комисията за финансов надзор, прието съгласно процедурни правила, чието съдържание противоречи на разпоредбите на Правилника, ще бъде опорочено поради допуснато нарушение на производствените правила и с това може да бъде атакувано като противоконституционно. Това би поставило под съмнение и законосъобразността на поставените актове на Комисията за финансов надзор след евентуалното обявяване на това решение за противоречащо на Конституцията. Допускането на правила за избор на председател на КФН, които биха довели до противоконституционност на решението за неговия избор, направен въз основа на допуснати производствени нарушения и същевременно упражняването на правомощия на колективния орган чрез издаване на актове, противоконституционно стабилизирани въз основа на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор, поради участието на член, чийто избор е опорочен, без това порочно развитие на процедурата да може да бъде пресечено на по-ранен етап от съдебните органи, е безсилно и абсурдно. Да се твърди, че трябва да има довършване на закононарушението чрез акта за избор на органа от Народното събрание, за да може да се противодейства на същото при допускане нарушаването на законни права и интереси на трети лица междувременно, не отразява принципите на законност и справедливост, които Конституцията възлага на съдебната власт.
С други думи, уважаеми колеги, казано на съвсем разбираем език, Вие, управляващите, нарушихте Правилника на Народното събрание, съкратихте многократно сроковете за обществено обсъждане за издигането на кандидатури и за състезателност при избора на председател на Комисията за финансов надзор. Това е абсолютно недопустимо, тъй като именно Народното събрание е органът, който трябва да дава пример на останалите държавни институции как се спазва духът и буквата на Конституцията и Закона.
Уважаеми колеги, освен че грубо се нарушават процедурите за избор на председател на КФН, ние сме свидетели на един друг процес. Това е съсредоточаването на прекалено голяма политическа власт в ръцете на министъра на финансите, който и да е той.
Уважаеми колеги, министърът на финансите представи ръководството на БНБ. Сега министърът на финансите представя свой заместник-министър за председател на Комисията за финансов надзор. Министърът на финансите е принципал и на Българската банка за развитие. Няма такава страна в Европа, а не ми е известно и извън нея, където в ръцете на министъра на финансите, който и да е той, колеги, от която и партия да е той, да се съсредоточава толкова власт за контрол върху финансовия сектор. Това е изключително опасно! Вие нарушавате процедурите и правилата, и поемате цялата отговорност за този избор!
Ние считаме, че Конституцията и Правилникът на парламента трябва стриктно да се спазват, поради което няма как да подкрепим това процедурно нарушение, и ще гласуваме „против”.
Призоваваме Ви да оттеглим процедурата за наесен, да спазим сроковете на парламента и тогава да проведем избора при нормални условия, отговарящи на Конституцията, на Закона и интересите за стабилността на финансовия сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Гечев.
Реплики?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, с интерес, може би за разлика от голямата част от залата, слушах това, което ни прочетохте, и което очевидно някой Ваш колега юрист Ви беше подготвил преди това за пороци в процедурата и така нататък.
Знаете ли кое ме смути, кое предизвика интереса ми и защо взимам тази реплика? Това не е първата процедура, която Народното събрание гласува със съкратени срокове за избор на член на колективен орган. Даже, ако си спомняте, по Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) имаше сходна ситуация – пак беше седемдневен срокът. Интересното е, че тогава тези неща хич не Ви правеха впечатление. Отляво мълчахте, подкрепяхте тази процедура, даже в първия вариант имахте двама издигнати кандидати – тогава, когато господин Желязков си направи отвод, и ние Ви обърнахме внимание, че процедурата не може да продължи и трябва нова процедура, Вие тогава разпалено отляво я защитавахте и държахте тази процедура да се довършела. Веднага възниква въпросът: защо тогава тази процедура беше наред, а пък сега изведнъж, горе-долу идентична процедура, не Ви харесва?
Отговорът, господин Гечев, е много прост и мисля, че всички се сещат. Той е, защото тогава Ви бяха обещали място в КЗК и Вие действително след това го получихте, тоест Вие си получихте квотата, явно това Ви вършеше работа и Ви успокояваше, и не Ви правеше впечатление тогава очевидното нарушение, а сега, понеже не са Ви обещали квота, изведнъж процедурата взе да Ви пречи. (Шум и реплики.) Така че нека да не мерим с двоен аршин, нека нещата да ги казваме с истинските им имена и нека да е ясно, че това е истинската причина, поради която Вие така разпалено и категорично протестирате.
Между другото, не чух нищо конкретно по отношение на кандидатурата на госпожа Караиванова. Общо взето коментирахте процедурата и някакви общи неща. Смисълът на това разискване е да се коментира именно тази кандидатура – отговаря ли на очакванията ни, да се попита примерно какъв екип ще предложи, на кого ще разчита в тази Комисия, ще толерира ли досегашните абсурдни практики на това ръководство? Имам чувството, че това сегашно ръководство на Вас Ви харесва, което е с изтекъл мандат, и Вие в момента правите всичко възможно то да продължи там, да пребивава още няколко месеца извън всякакви мандати и законови срокове. Така излиза, господин Гечев. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Други реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова – втора реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Гечев, много благодаря, че запознахте народните представители с жалбата, която сте подали до Конституционния съд, атакувайки противоконституционност на правилата.
Вземам реплика, за да уверя всички народни представители, че няма опасност Конституционният съд да се произнесе, че това е противоконституционно по две причини.
Първата причина, която ми дава основание да защитя подобна теза, е, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание се приема с решение на Народното събрание – акт, който е равностоен на акта-решение, с който ние сме приели процедурните правила, и народните представители в тази зала, гласувайки, могат да коригират свое предишно решение съвсем законно и непротивоконституционно.
И второто основание – това е Решението на Конституционния съд по сходен казус, да не кажа идентичен, когато отново БСП атакуваха Правилата за избор на председател на БНБ. И там решението на Конституционния съд е еднозначно, че няма противоконституционност.
Разбирам, че това, което прави опозицията, е нормално за нейната роля на опозиция.
Господин Гечев, аз Ви разбирам защо Вие не поставихте въпроси към госпожа Карина Караиванова, които господин Славов тук се опита да Ви каже, че би трябвало да поставяте, но за разлика от господин Славов, Вие сте член на Бюджетната комисия и участвахте в разискванията, представянето, отговорите, които госпожа Караиванова даде, разпита, на който беше подложена в Бюджетната комисия, и сте наясно с отговорите на всички тези въпроси, които всеки един от народните представители тук, в тази зала, ако желае да получи отговор, можеше да дойде и да го получи на изслушването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Има ли трета реплика? Не.
Заповядайте за дуплика, проф. Гечев.
Уважаеми колеги, много Ви моля да не изземваме функции на други органи и да предполагаме как ще се произнесат те. Да се съсредоточим върху кандидатурата, която ни е представена. Процедурата, така или иначе, вече е факт. Приета е.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Славов, много добре знаете, че ние Ви подкрепихме, когато Вие основателно искахте да се прекрати процедурата по КЗК, има разпечатка от гласуването, но искам да Ви кажа нещо друго важно.
Тук, от тази трибуна, с мои колеги предупредихме преди повече от три месеца, има разпечатки, че ние изоставаме и предстои избор на председател на КФН.
В Бюджетната комисия – тук са председателите, колеги – членове на Комисията, мои колеги и лично аз няколко пъти напомнях на председателката на Комисията, че изтича срокът. Нали така? Това е документирано и протоколирано. Не сме ние виновни, че управляващата коалиция не може да се разбере кадрово кой да бъде техният представител. Демокрацията им дава право. Имат мнозинство те да предложат. Те имаха вътрешнопартийни противоречия, не можаха да си решат въпроса до последния момент, което наложи форсирането на Правилника.
БСП лява България сме категорично против да натаманяваме Правилника на Народното събрание и да си играем с Конституцията, когато трябва да направим определен избор.
Няма такава страна, колеги, в Европа, която си избира шефове на основни агенции и на комисии така. Хората го правят три-четири месеца преди да изтече срокът. Ами, сега ще дойде избор в НОИ. Мисля, че към две години е просрочието.
Аз питам: по коя Конституция какъв ще е сега мандатът на новия председател на НОИ? Ще се броят ли двете години, или няма да се броят?
България е уникална страна! Може да се окаже, че при мандат от четири години си стоят по 15 години, понеже управляващите, по едни или други причини, си въртят Конституцията и Правилника както си искат.
Нека да вземем решението, да дадем пример на държавните институции, да се държим съгласно Конституцията и да си правим избора, когато трябва.
Сега сте съкратили срока на пет дни, включая събота и неделя. Другия път да Ви очакваме да предложите в неделя вечерта и в понеделник направо да избираме?! А какъв е смисълът да избираме тогава, след като участваме в такъв кадрови цирк? Категорично сме против! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване думата има господин Йордан Цонев.
След него – Мартин Димитров.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи кандидатурата на Карина Караиванова със следните мотиви.
Преди това обаче искам да припомня, че ние продължаваме да смятаме, че процедурата беше опорочена. Продължаваме да смятаме и затова тогава гласувахме „против“ процедурата и изказванията ни бяха достатъчно критични и остри. Продължаваме да смятаме, че лошият маниер, с който беше наложена процедурата, нанесе имиджови вреди и на самата кандидатка днес, така че изхождайки от тази недобра позиция, от която стартира изборът на председател на Комисията за финансов надзор, и от това, че този орган е натоварен с изключително отговорни регулаторни функции в държавата, и от това, че моментът, в който ще се случи този избор, е особено важен за небанковия финансов сектор, ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи взехме решение да подкрепим единствения кандидат и мотивите ни за това са не само, че е единствен кандидатът, а защото ние познаваме качествата на госпожа Караиванова, тъй като тя е работила в Министерството на финансите и е вървяла по йерархичната стълбица отдолу до горе, включително се е ползвала и с нашето доверие, когато сме били в управлението. Ползвала се е, разбира се, и с доверието на другите мнозинства и правителства, с които е работила, така че това е достатъчен атестат да се доверим и да й дадем шанс да управлява този толкова важен орган в този толкова труден и сложен момент.
Бих искал да кажа и от името на колегите от Парламентарната група, да се обърна към нея с няколко предупреждения, даже може би е много силна думата „предупреждения“, но – бележки, които трябва да има предвид.
Първо, наистина, ако бъде избрана, нейният мандат ще започне да тече в условията на за първи път извършващ се преглед на активите в небанковия финансов сектор.
Второ, след това ще следва стрес тест, който не е правен в нито една от държавите – членки на Европейския съюз. Това още повече усилва отговорностите пред нея. Усилва ги и поради факта, че тя ще влезе в тази процедура с несформиран екип и ще трябва да го направи адхок. Ние се надяваме, че ще го направи бързо и качествено, за да може органът да заработи на високи обороти и самата смяна на екипа да не се отрази на работата в този много важен момент.
Движението за права и свободи държи наистина небанковият финансов сектор да получи реална оценка на активите, реална оценка на неговото състояние, тази оценка се надяваме, че ще повиши доверието в този сектор, косвено и в целия финансов сектор. Има нужда от това още повече в условията, в които протичат тези процеси – банковата криза в Италия в момента, и сътресенията в целия финансов сектор в Европейския съюз, така че наистина отговорностите пред Вас, госпожо Караиванова, са много големи и трябва да бъдете много внимателна, защото ние имаме и своите притеснения.
От създаването на органа следим неговата работа и в дълги периоди от време той беше зависим от различни икономически кръгове. Доказателство за това е, че екипите, които работеха в КФН след това отиваха на работа в тези икономически кръгове. Дори нямаше забавяне, както се казва – на другия ден.
Аз мисля, че Вие знаете тези неща и няма да ги допуснете. Да кажа честно – притеснява ме подкрепата на някои депутати от една парламентарна група, не за друго, против самите тях нямаме нищо, но зад тяхното рамо наднича един мастит бизнесмен с интереси в този сектор, който в миналото имаше сериозно влияние върху този орган и не скрива амбициите си пак да има такова влияние и да бъдат ревизирани, както чувате от тези депутати, да бъдат ревизирани някои решения на старото ръководство. Може би да бъдат ревизирани, да кажем, някои преписки и сигнали до прокуратурата за извършени сериозни нарушения в този сектор?
Ние от ДПС сме убедени, че Вие такава ревизия няма да направите, защото тя няма да бъде в услуга на обществото, в услуга на финансовия сектор, в услуга на тази регулация и изобщо няма да бъде в услуга на българската икономика.
Пожелаваме Ви от сърце да бъдете избрана и успех във Вашата работа! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Цонев? Няма.
Думата за изказване има господин Мартин Димитров.
След него е господин Кадиев.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа!
Първо, тъй като смятам, че истината има значение, е важно един факт да си го изясним и уточним от тази трибуна, защото преди малко колега от БСП, за съжаление, изопачи фактите.
Първата процедура за избор на КЗК беше прекратена по мое предложение, което беше подкрепено единствено от колегата Делян Добрев и неговите колеги. Всички останали бяха „против“. Всички останали бяха „против“! Най-вече БСП бяха шумно „против“.
Казваха: нищо, че се отказа единствената кандидатура за председател, процедурата да продължавала, много хубава е, защото тогава явно квотата е била сигурна и се бързаше процедурата да приключи докрай, така че колегата от БСП, който твърдеше, че неговата партия са подкрепили моето предложение за прекратяване на първата процедура за избор на КЗК, каза нещо, което не е вярно и понеже истината има значение, колеги, това трябва да бъде, този факт трябва да бъде ясен за всички Вас. Вие всички сте били на Икономическа комисия. Има стенограми, има свидетели. Аз съм сигурен, че и БСП по тази тема удобно ще замълчат и няма да искат повече да я коментираме.
Продължаваме нататък. Госпожо Караиванова, важно е оттук нататък Комисията да бъде попълнена и на местата на хората, чийто мандат е изтекъл, да бъдат предложени сериозни професионалисти. Би било добре Вие отсега да си обявите екип. Знам, че няма да го направите, но би било добре да се направи по този начин. Това е най-отговорният и сериозен начин.
На следващо място, колеги, не е добра практика, че имаме един кандидат за председател на КЗК. В тези процедури на публични изслушвания трябва да има сблъсък на идеи, да има конкуренция. Сега ще ми кажете: „А Вие защо не издигнахте?“ Знам, че това ще кажете. Даже знам и кой ще го каже.
Въпросът е в следната посока. Когато преди повече от месец, знаейки, че изтича мандатът на председателя на КЗК, за разлика от БСП не отправихме прости думи, защото думите нямат значението на написаното. Ние написахме проекторешение и го предложихме на вниманието на Бюджетната комисия. Уви, на това проекторешение не беше обърнато необходимото внимание. Ако процедурата беше започнала достатъчно по-рано, вероятно сега щеше да има повече кандидатури, истинска конкуренция и възможност за избор.
По отношение на госпожа Караиванова. Не ни разбирайте погрешно. Не Ви познавам и нямам намерение нищо лошо да кажа за Вас. Даже ми ставате симпатична, като чета една особена преса, която мога да определя като жълта и която се занимава с Вас, но по Вашите дела ще получавате оттук нататък подкрепа или неподкрепа за своите действия. По делата си ще получавате нашата оценка.
Затова искам да Ви попитам: освен за попълването на състава, по което Ви моля да вземете отношение от тази трибуна, тъй като не всички сме имали възможност да присъстваме на това хубаво заседание на Бюджетната комисия, защото участваме и в други комисии (реплика на народния представител Менда Стоянова), достатъчно сме натоварени, но разбираме и знаем, че това е една прекрасна Комисия, на която също ходим, когато можем, така че не е лошо от трибуната на Народното събрание, госпожо Караиванова, да поемете ангажимент за попълването на състава и това да стане по начин, че да бъдат назначени хора професионалисти от сектора, които да си вършат работата както трябва. Ако можете да се ангажирате и с имена, още по-добре!
Ще повдигна още една тема. Имаше неофициален разговор с Вас, с Реформаторския блок. Сигурно сте имали подобни срещи и с другите парламентарни групи, в което няма нищо необичайно. Това е добра практика не само в България, но и в повечето европейски страни. Тогава Ви попитах за популярните каси и за лошите неща, лошите практики, които се случват в България. Това, което ме притеснява, госпожо Караиванова, е, че когото и да попитам за тези популярни каси, всеки казва: „Ама не е моя работа!“ Когато питаме данъчната администрация, те казват: „Ние имаме много малко ангажименти по този въпрос.“ Когато питаме Вас, Вие казвате: „Да, но това не е основната роля на Комисията“. Общият надзор на закона е прокуратурата. Тя казва: „Ние имаме твърде много ангажименти, твърде много работа“. Има внесен отново конкретен законопроект в тази област от наша страна – Комисията за финансов надзор пряко да се ангажира с контрол на част от така наречените „популярни каси“. По тази тема бихме се радвали на Ваш по-конкретен принципен ангажимент. Най-лесният Ви отговор е да кажете: „Ако го запишете в Закона, ние ще го изпълняваме“. Това е ясно. Въпросът опира до по-конкретен принципен ангажимент. Какво се получава? Ако всяка институция чака другата да свърши някаква работа, другата да направи проверка, накрая проверка няма. Тези популярни каси изключително много ни притесняват, включително тези пет, в чието наименование в Търговския регистър открихме, че има наименованието „Банка“.
Така че затягането на контрола във финансовия сектор е една от задачите, която без съмнение Вие си поставяте и ние очакваме от Вас. Ако вземете думата, ще се радвам на конкретика, която да бъде повече от това да ни кажете, че ако запишем промяна в Закона, Вие ще я изпълните. Надявам се на Ваше лично мнение по този важен въпрос.
И накрая, в България има лошата практика, впрочем България се отличава от всички останали страни в Европейския съюз, тъй като изтичат мандати и в бъдещ момент се избират необходимите хора. Надявам се това да е последният случай. Призовавам българския парламент това да е последният случай и тази лоша практика да се промени. Преди изтичането на мандата да има достатъчно дълги срокове, да не спирате вече номинациите на гражданското общество, както направихте в тези правила. Сигурно има и граждански организации, както казаха мои колеги от парламента, които служели на чужди интереси, цитирайки доклад на ДАНС. Сигурно има такива, но това не означава да се противопоставите на целия граждански сектор. И за да има конкуренция, кандидатът да не е един, разрешете следващия път гражданските номинации. Нека това да е последният случай, в който мандатът е изтекъл и смяната се случва много, много по-късно. Това са лоши практики, с които България започва да става известна. Те трябва да бъдат прекратени веднъж завинаги! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към господин Димитров?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Димитров, не е мястото тук да си задавате въпросите. Мястото беше в Бюджетната комисия. Там над два часа продължи изслушването. Имаше хора, които не са членове на Бюджетната комисия, от различни парламентарни групи, например господин Бойчев, които се интересуваха да получат отговор на въпросите. Дойдоха и ги получиха. Да бяхте дошли и да бяхте получили отговори. А сега тук, в Народното събрание, ще разискваме онова, което Вас Ви интересува! Още по-малко, някакви популярни каси, които Вие сте решили, че трябва да бъдат вменени на КФН, и тук, в залата госпожа Караиванова да Ви дава нейното мнение по тази тема! Това не е работа по време на изслушването, а колкото до темата, с която искате да продължите да ставате популярен, използвате и този случай.
Много интересно беше, че от въпросите, на които искате да получите отговор, аз констатирах два важни. Единият е кадровите въпроси. Пак кадровите въпроси, нали те са много важни! И популярните каси, което е Ваша тема напоследък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател! Госпожо Стоянова, когато имаше неофициално изслушване на госпожа Караиванова в групата на Реформаторския блок, каквото вероятно е имало и в другите групи, на някои наши въпроси отговаряхте Вие вместо нея, което сигурно е загриженост, отговорност от Ваша страна. Само че оставете госпожа Караиванова да отговаря! Вече сте я предложили. Не изземвайте и отговорите от нейно име. Не е подходящо. Казвам Ви го като личен приятелски съвет.
И второ, възмущавате се, че днес има въпроси към госпожа Караиванова. Какво да има тук – да има само ръкопляскания ли очаквате?! За какво ги правим тези изслушвания и процедури, ако тук няма да има въпроси?! Въпросите не са само в Бюджетната комисия. Народните представители са ангажирани с множество комисии и множество ангажименти. Не могат всички да дойдат на Бюджетна комисия. И аргументът, че който не е бил на Бюджетната комисия, да замълчи завинаги, госпожо Стоянова, не е сериозен. Тогава махнете ги тези обсъждания! Защо се събираме днес в залата? Само да гласуваме ли?! Това ли очаквате?! Да гласуваме и да не питаме! Няма да стане! Ако такава практика има във Вашата партия, това не е добра практика. Трябва да има парламентарен контрол, трябва да бъдат задавани сериозни въпроси и да бъдат получавани сериозни отговори. (Силен шум в ГЕРБ.) Казвам Ви го с цялото уважение към Вас. Не можем да ограничаваме въпросите и отговорите. (Реплика на народния представител Менда Стоянова.)
Моля Ви да чуем госпожа Караиванова. Иначе с голямо удоволствие чух госпожа Стоянова, но тя нито е номинирана, нито ще бъде избирана днес!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги, по времето на господин Стоян Мавродиев Комисията за финансов надзор беше абсолютно разбита. Фактът, че трима заместник председатели на Комисията си тръгнаха, е достатъчно показателен. Фактът, че Комисията за финансов надзор изцяло проспа поднадзорното си лице КТБ, които са облигационери, които участват на Фондовата борса, също е достатъчно показателен.
Казвам всичко това специално за госпожа Менда Стоянова, която по време на дебата каква да бъде процедурата за издигане, каза: „Всеки, който иска друга процедура, е за оставането на Стоян Мавродиев“.
Госпожо Стоянова, не знам дали има други хора в тази зала, но аз в момента съм подсъдим от Стоян Мавродиев, подсъдим за обида, клевета, каквото ще да е. Нямам абсолютно никакви основания да искам неговото оставане, точно обратното. Напротив, отдавна трябваше да си е тръгнал. Много отдавна!
Искам обаче да изберем по нормалния начин добър председател на Комисията за финансов надзор.
Сега ще Ви кажа защо няма да подкрепя тази кандидатура.
На първо място, процедурата беше абсолютно и 100 процентово опорочена. Петдневен срок, от които два дни са събота и неделя, с искания на документи, които отнемат дни. Ваденето на свидетелство за съдимост, ако не си от София, отнема три дни. Кога да го направи този човек? (Реплики и възгласи.) Легализация на диплома, нотариална заверка, ако не е от български университет – превод. Кога да го направи този човек? Кога да говорим с него, кога да го убедим? Аз лично се опитах да убедя един и той ми каза: „Не мога да си събера документите, съжалявам“. Защо трябваше да го правим за пет дни и то от петък вечерта до сряда, като можеше да го направим за седем дни или за две седмици, няма значение – това първо?
Второ, правили Ви впечатление, колеги, че имаме една единствена кандидатура вече за n-ти пореден път? Първи път – КЗК, втори път – КЗК, КФН, НОИ. Сега чакаме и за президент да имаме само една кандидатура. И България се превърна в държавата на единствените кандидатури.
Трето, от председателя на КФН се очакват две неща: да бъде политически независим и да бъде професионалист. Как може да бъде политически независим заместник-министър на ГЕРБ и то втори път заместник-министър на ГЕРБ? Аз не виждам такава възможност. Веднъж заместник-министър през 2012 – 2013 г., втори път – заместник-министър сега. Няма как да стане тази работа. Трябваше да се търси човек, който е независим от всички партии.
И последното – за професионализма. Не познавам госпожа Караиванова, макар че известно време сме работили заедно в Министерството на финансите в отделни ресори, не сме се виждали.
Направих си труда да прочета биографията. Направих си труда да говоря с колеги от Министерството на финансите. Не намерих нито един човек, който да ми каже, че тя има експертиза в областите „пенсионно осигуряване“, „инвестиционен надзор“ и „застрахователен надзор“. Може да е професионалист във еврофондове, напоследък отговаря за външния дълг, за куп други неща, но никаква експертиза не открих в тази област.
Как ще се влезе с летящ старт в момент, в който там се правят тези стрес тестове? По кой начин, при положение че от трима заместник-председатели, в момента имате само един с действащ мандат и оттук нататък трябва да се търсят други двама?
Няма да задавам кадрови въпроси на госпожа Караиванова. Ще й задам един-единствен въпрос и според мен тя трябва да отговори тук. Не е вярно, че само на Бюджетната комисия, който дошъл, питал. Защо? Аз не съм от Бюджетната комисия. Защо трябва да идвам там да питам, а да не питам тук? И ако нямам право тук, защо тя е тук тогава? Само да ни слуша?!
Моят въпрос е: ще има ли ревизия на ерата Стоян Мавродиев? Защото чух от нея, че няма да има, да се занимаваме с миналото е грешка. Не може да имаме бъдеще, без да имаме преглед на миналото. Всички проблеми в КФН са вкоренени в миналото. Ако в момента просто ги замажем, и ако там продължава това, което се случва тази седмица – да се освобождават някакви приближени на Стоян Мавродиев с по пет-шест заплати само и само да не дойде новият председател и да ги уволни, какво правим? Как ще направим надзорен орган, който да бъде силен и от който в крайна сметка зависи и моята пенсия, и Вашата пенсия, и нашето застраховане, и осигуряване, застраховането, осигуряването и пенсиите на милиони българи? Това не е просто поредната жена, сложена на някаква институция или поредният кадър на ГЕРБ, сложен в някаква институция. Това е нещо, от което зависят парите на всеки един от Вас, от нас и от българския народ.
Така не се прави. Спокойно можеше да имаме две, три кандидатури. Защо го направихме по този начин? Няколко поредни избора по една кандидатура – никакъв сблъсък, никакви мнения, а пък сега нямаме право и да задаваме въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Кадиев? Няма. (Народният представител Менда Стоянова иска думата за реплика.)
Госпожо Стоянова, бих Ви препоръчала да седнете по-напред, на по-предна банка. Губим време в дефилирането Ви …(Оживление.)
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Кадиев, от такива като Вас, които слагат етикети на хората по най-различни поводи, качествените хора, професионалистите, които са работили и са се издигали, и са натрупали експертизата си, не желаят да заемат ръководни постове.
Госпожа Караиванова нито е член на ГЕРБ, нито е кадър на ГЕРБ. Госпожа Караиванова има биография, която показва, че тя е преди всичко експерт и е градила своята експертност независимо от това кое е било правителството. Това, че госпожа Караиванова е заместник-министър в правителството на ГЕРБ, не означава, че е партиен кадър на ГЕРБ. Защото заради етикета, който Вие се опитвате да слагате на хората, няма да има качествени хора в управлението нито като заместник-министри, нито като ръководители на определени институции.
Колкото до въпросите, които искате да задавате тук, тъй като не сте могли да присъствате на Комисията по бюджет и финанси, да бяхте прочели доклада. В доклада на Комисията имаше въпрос, има и ясен отговор на въпроса, на който Вие сега искате да Ви отговори госпожа Карина Караиванова: какво ще прави тя по отношение на така наречената „ревизия“ на предходното управление?
Не отричам правото на никой тук да си задава въпросите, но неслучайно и в самата процедура, и в самия Правилник не е предвидено изслушване в залата, а това изслушване е предвидено от Бюджетната комисия и има подробен доклад, с който всеки един, който не е бил на Бюджетната комисия, може да се запознае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Стоянова, сигурно сте забравили, но аз си спомням един разговор в кабинета на министър Пламен Орешарски с Мария Мургина, с Вас и с мен – когато те Ви освободиха. Тогава аз Ви защитих. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.) Помните ли това нещо? Защото защитих професионализма на Менда Стоянова като директор на НАП в Пловдив.
Нямам никакъв проблем да защитавам нечий професионализъм, ако го виждам. В тази биография аз не видях този професионализъм – тя може да е експерт, съгласен съм, но не в тези три сфери, за които отговаря КФН. Вие готова ли сте да излезете и да кажете тук: тя е експерт в тези три сфери и ще се справи с работата в КФН? Защото не е едно и също да си експерт по еврофондове, не е едно и също, абсолютно няма нищо общо с това да си експерт в някаква друга сфера каквато е пенсионното застраховане, или пък инвестиционният надзор. Коренно различни неща! Защо спорим за нещо, което е очевидно?!
Що се отнася до въпроса Ви за отговора – аз прочетох отговора на госпожа Караиванова, и той не ми хареса. Отговорът беше, че няма да прави ревизия на управлението на Стоян Мавродиев, няма да се оглежда в миналото. (Реплики и възгласи.) Не може да има такъв отговор. Казах Ви – не може да имате бъдеще, без преглед на миналото! Това е нещото, което аз очаквам от нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има господин Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Първо, искам да заявя, че ние ще подкрепим – надявам се, да не сме само тези шест, седем човека, да дойдат и другите, но като цяло ние подкрепяме кандидатурата.
Не мога да се похваля, че съм защитавал Менда Стоянова от освобождаване или пък, че съм я назначавал, не мога да се похваля със същото и за госпожа Карина Караиванова.
Ще кажа няколко думи. Първо, по процедурата. Факт е, че беше прибързано. И дотук! Кандидатът си заслужава. Най-малкото, защото ако сме имали други, да ги бяхме номинирали. И аз съм могъл да номинирам, но не намерих човек. Тя ли трябва да ми е виновна за това?! Не, не са посмели, не са решили, сега тя трябва да се чувства виновна за всички останали.
По отношение на Комисията – аз бях на тази Комисия, все пак съм заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси. Много се извинявам, обаче тя беше преди извънредното заседание, което беше тук, в тази сграда, на горния етаж. Всеки, който би пожелал, би могъл да дойде – дойде бизнесът, дойдоха неправителствени организации, дойдоха медии, дойдоха представители от други комисии, които задаваха въпроси. Всеки, който би могъл да пише, но е твърде зает да дойде на тази Комисия, би могъл да напише въпросите, които го касаят и да ги даде на колегата си. Никой не беше пренебрегнат по време на Комисията да зададе въпроси, каквито намери за добре.
Какви бяха въпросите? Първо, досегашната Комисия си е направила нова сграда или е отремонтирала старата и се е преместила в нея, се е нанесла, какво ще се направи със сградата? Това е един много оригинален въпрос. Новият председател на Комисията, ако бъде избран, ще излезе ли на палатка? Ако приемем, че тя желае да живее на палатка, дали трябва и Комисията да работи при тези условия? Ако ние сме против една институция да работи при нормални условия, защо тогава гласуваме парламент и наред пари, за да се строи нашата сграда долу? За нас нова сграда може и добри, и нормални условия, но за Комисията за финансов надзор не можело, защото така ни се струвало, или трябва да нападнем някой от предшестващите председатели?
Другото беше дали да се направи оценка и ревизия на Комисията за финансов надзор. Извинявам се, всеки един от председателите – и господин Чобанов, и господин Мавродиев, надявам се, и следващият, ще има своя дял, своя принос в изграждането на институцията, в отстояването на дадени правомощия, в постигането на определени успехи или загуби.
Чобанов имал определени ангажименти и желание да свърши работа, но не е могъл – не му е било времето, не е бил той човекът, не е имал парламентарната подкрепа... Сигурен съм, че и Мавродиев е искал да постигне много други задачи, но не е успял – в някои е успял, в някои не. Това е с всеки един от нас. Всеки е извървял своя път.
Ако аз съм следващият председател на Комисията и реша, че господин Чобанов е работил много зле, приемете, че съм целенасочен към него – нарочно слизам с един назад, не за току-що действащия, мога ли да променя, да върна времето назад, да кажа: „Чобанов за това не беше прав, затова ще го променя.“ Няма как! То е минало. Дори да харесвам, или да не харесвам неговата работа – тя е минала, има своето място. Мога да подобря работата отсега занапред, но как да се ангажирам с неща в миналото, при положение че не мога да им въздействам?
Добре, не харесвам работата на Чобанов – и какво от това? Напротив, въз основа на опита, който е постигнат през всичките години, преимуществото е, че сега управляващата партия, на която народът е дал много гласове и тя може да избере този председател, подкрепя тази кандидатура, и ако на нея се наложи – било през Бюджетната комисия, било през другите, да предложи законодателна инициатива, тя би се случила тази инициатива и би подпомогнала дейността.
Аз съм убеден, че ако питате предишните председатели на тази Комисия, те ще Ви кажат, че е много по-добре да имаш и парламентарна подкрепа за своите намерения, отколкото да нямаш никаква и че парцелирането не винаги е добре. Ще Ви дам случай – в момента въпросът, който се задава на един все още неизбран председател, е: „Кои ще ти бъдат заместниците, за да знам дали да гласувам за теб?“
Много важен въпрос е, но съгласете се, имаше едно такова парцелиране в БНБ, и то точно във връзка с КТБ го казвам, защото сега нали се опитваме да закачим Мавродиев за КТБ, за БНБ – за всичко. Там имаше парцелиране и се оказа, че за целия банков надзор отговарял само един човек – другите се скриха и станаха в момента шефове. Ако парцелирането го наложим на всяка цена да бъде в Комисията за финансов надзор, не рискуваме ли да ни се повтори второ КТБ? Залитането в едната посока и в другата е различно. При едното имаме колективна отговорност, но имаме и председател, който носи цялата. При другото имаме преразпределение на приоритетите, но и възможност някои неблагоприятни явления да се укрият. Като цяло обаче сега да й поставяш тези условия, си звучи като: „Абе, кажи ми дали ще избереш моя човек за твой заместник-председател, за да знам дали да гласувам за теб?“ Малко не звучи добре.
По отношение на неправителствените организации – извинявам се, но тук госпожа Менда Стоянова допусна голяма грешка. Хубаво е да докараш две-три неправителствени организации, които да кажат: „Ние много я харесваме, даже сме й направили психопортрет, профайлър и не знам какво си“. Сега, че някоя неправителствена организация трябва да си отчете бюджета как е създала профайлър или някакъв вид достоен за показване пред медиите за кандидатката, е погрешно. Ние имаме 40 000 неправителствени организации. Защо само една се съгласи? Ако една е „за“, другите като не са се съгласили, „против“ ли са? Да изброим ли тези, които не са направили такъв портрет?
Нямаше нужда да намесваме неправителствени организации, да ги легитимираме, точно на определени медии да им се споменават имената и да им правим реклама по националната телевизия и по интернет, без да има нужда. Да, имат право да я харесват, имат право и да не я харесват. Това, че три я харесват, не означава, че други 3000 не я харесват и няма нужда да ги броим и да ги мерим.
Фактът, че тя е единственият кандидат, ако има само един за президент – какво? Няма да си изберем президент ли? Ами да се бяха кандидатирали и други, примерно – не намериха сили, не намериха смелост, не са решили, не са се кандидатирали. Аз имах възможност, но никой не се е обърнал към мен.
Аз смятам, че тази предложена кандидатура трябва да бъде избрана, ние я изслушахме. Много забавно би било да кажа: „От всички кандидати тя се представи най-добре“, само че другите ги нямаше.
Тя трябва да поеме своя кръст, след като е дала съгласието, след като е набрала смелост да се яви, другите не набраха дори и това. Нека да бъде предложено на гласуване, да бъде прекратена тази безкрайна процедура, а всички, които не са могли да зададат въпроси, да се сърдят на себе си, а не на Менда Стоянова и на Комисията, която беше тук, в тази сграда, непосредствено преди започването на извънредното заседание и всеки би могъл, та дори и по делегация, да зададе своите въпроси.
Смятам, че тя отговаря на необходимите достатъчни условия да започне тази дейност. Смятам, че не трябва да я натоварваме със свръхочаквания и трябва да гледаме какво ще направи тя отсега напред, не да се ровим в миналото, което трябва да се помни и знае, но в никакъв случай не трябва да бъде пречка за нейното кариерно израстване и нейното бъдеще.
В едно нещо съм съгласен с господин Кадиев – на нас парите ни във втория осигурителен стълб стоят там, в тези пенсионно осигурителни дружества. Всички сме заинтересовани, когато дойде време да се пенсионираме, освен частта от НОИ, да вземем и нашите пари в пълен размер, които се намират там.
Аз искрено й желая успех и имам личен интерес тя да се справи и да работи добре, за да мога, когато дойде време, живот и здраве, ако доживея да си взема пенсията, това важи за всички от нас.
Моля да подложим на гласуване, да прекъснем тази процедура и да преминем към основните си занимания, които са изключително важни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Недопустимо е предложението Ви за прекратяване на разискванията.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Коректно го оттеглихте.
Има ли други, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Бойчев. (Реплика от народния представител Георги Кадиев.)
Господин Кадиев, Вие говорихте вече.
Вие за изказване или за реплика?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Господин Кадиев искаше реплика, аз съм за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той няма как да вземе реплика, защото си използваха петте минути.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изкушен съм да взема отношение по тази процедура, предвид това, че за пореден път се направи опит чрез БСП да се търси индулгенция за това опорочаване на правилата за избор на председател на Комисията за финансов надзор. Започнаха да се дават примери от процедурата, която предшестваше тази за Комисията за защита на конкуренцията.
Искам да кажа на моралните стожери вдясно за какво ставаше въпрос там. Там ставаше въпрос за това да държим бившия председател вече на Комисията за защита на конкуренцията максимално дълго време – докато минат всички важни обществени поръчки в държавата, които интересуваха премиера Борисов, и Вие, господа реформатори, бяхте част от това разиграло се представление за КЗК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да се концентрираме върху Комисията за финансов надзор.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Тъй като тя беше предмет, госпожо Председател, на пример за днешната дискусия.
Какво е неприятното, което констатирам? Принципът на правовата държава е основен в съвременната конституционна държава, а този принцип налага и Народното събрание, така както всеки български гражданин, да изпълнява актовете, които е приело, и законите на страната.
Целта на разписаните правила в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е именно да гарантира публичност на процедурата и възможност за участие на максимален брой кандидати, да намери доброто място и на неправителствения сектор, на медиите, да имат възможност да се запознаят с тях, да зададат тези въпроси.
Всичко това, за съжаление, беше опорочено. Направихте една много лоша услуга и на кандидата, който номинирахте, с тази смачкана процедура по същество.
По-важното е, че така избягахме от големия въпрос за самата същност на дейност на Комисията за финансов надзор за задачите и отговорностите, които тя има, и се занимавахме изцяло с процедурата. Може би това е била и целта на това, което направихте.
За съжаление, за мен остават големи съмнения, те остават и в българското общество, а именно относно бъдещата работа на Комисията за финансов надзор.
По-скоро моето усещане е, че става въпрос за опит за контрол върху предстоящите прегледи на активите на пенсионните и застрахователни дружества, опит за контрол върху тази процедура, тъй като знаете, че там интересите ще са огромни и Комисията по същество ще определи кой изпълнява условията и кой в какво състояние е от тези поднадзорни лица. Остават съмнения, че става въпрос за контрол върху едни 8 милиарда, които се намират в пенсионните дружества. Няколко пъти министърът на финансите беше инициатор на такъв тип предложение. Какво остава да си помислим, след като заместник-министърът на финансите отива и поема Комисията за финансов надзор. И може би най-важното, начинът, по който избираме председател на Комисията по финансов надзор в момента торпилира каквато и да е надежда за независимост на работата на поредния важен регулатор в България. А иначе, определено кандидатурата може би е силна, тъй като лично за мен получава една много странна подкрепа от всички големи икономически структури, които имат интереси в тази сфера. Това е много странно за мен. (Реплики от ГЕРБ.)
Радвам се, че БСП не беше част от тези договорки, не беше част от тези пазарлъци и устоя принципно и последователно цялата процедура, позициите си.
С интерес ще наблюдавам гласуването и това как, и кои политически групи ще подкрепят тази кандидатура, тази метаморфоза и смяна на позицията, която претърпяха през тези дни до избора на госпожа Караиванова. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Бойчев? Няма.
Други, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Почувствах се призован на тази трибуна от господин Емил Димитров, който с добро, надявам се, спомена няколко пъти моето име и оцени моя принос в развитието на Комисията.
Наистина апелите, които се чуват от тази трибуна за независимост на регулатора, са много важни. Те са и най-важни. Тоест един регулатор, за да си върши работата както трябва, трябва да бъде независим. Разбира се, трудно е тази независимост да се отвоюва и да се демонстрира във всяко едно действие на Комисията, особено когато кандидатът неизбежно е избран по линията на политически избор, но така е и няма как да бъде иначе. От там нататък, от неговите действия вече ще зависи доколко е независим. По-лесно е да е независим, когато мнозинството, което го избира, минава в опозиция, но пък тогава рискува – както преди шест години стана, мандатът му да продължи кратко, така че може би и това не е решение.
Тук се спомена и за сградата на Комисията. Това не е маловажен въпрос, както не е маловажен въпросът и за сградите на други държавни или публични институции, които са в частни сгради и затова харчат не малка част от своя бюджет. Така че, ако господа управляващите искат да помогнат за оптимизация на бюджета, могат да помислят и за сграда, която е публична собственост, и това ще освободи ресурс за истинската, същинската дейност на Комисията.
Бюджетът наистина е много важен и ако председателката, която ще бъде избрана, се ползва със същата подкрепа от управляващите, както се ползваше при назначаването му сегашният председател, нека управляващите да удвоят бюджета за следващите шест месеца на годината. Така направиха с господин Мавродиев. Мисля, че ще е честно и към новата председателка.
Тук в залата виждам двама колеги, които тогава представиха, въдвориха във владение в Комисията господин Мавродиев. Може би сега също ще въдворят във владение госпожа Караиванова. Надявам се подкрепата им към госпожа Караиванова да бъде по-трайна от тази, която беше към господин Мавродиев. (Реплики.)
По отношение на експертния профил на кандидатката, а това е и причината да я подкрепим, аз не се съмнявам в него. Имах възможност да работя с нея, тя демонстрира добър професионализъм, умение да ръководи екип и да работи в екип, пожелавам й да се справи с новите предизвикателства.
Освен независимостта, която трябва да демонстрира, очакваме от нея конкретни идеи и инициативи, които да подобрят рамката за развитие като цяло на пазарите и да дадат възможност за по-добро развитие на Комисията. Нека тя заедно с управляващите да помисли за самата организация на надзора и възможността той да бъде функционален, тоест един човек да отговаря за лицензирането, друг да отговаря за надзора и така нататък, тъй като това са процеси, които са сходни по своя характер и само по този начин ще се преодолее парцелирането и феодализацията на отделните сектори в Комисията. Пожелавам й успех и ще има подкрепа за сериозни инициативи, които са насочени към развитие на пазара! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Чобанов? Няма.
Господин Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да бъда кратък, тъй като дебатът напредна.
Госпожо Караиванова, надявам се да не се смутихте от дебатите в тази зала. Работа на опозицията е да критикува, защото по този начин тя мотивира своя отрицателен вот тогава, когато го направи. В интерес на истината аз слушах много внимателно и не чух нито една съществена критика към Вашата кандидатура, единствено това, че срокът бил съкратен от седем дни на пет дни. Аз да Ви кажа честно, дали са седем, дали са пет дни, за избора и за тази процедура се знае от месеци – поне от три месеца, така че всеки, който е имал желание да даде предложение, е имал възможност да го направи. Толкова и по въпроса за това, че кандидатурата е само една. Никой не спира нито народните представители, нито парламентарните групи да дават колкото си искат кандидатури. Явно обаче, или вероятно, Вашата кандидатура, която се спряга в последните няколко седмици, е смутила колегите, защото не могат да предложат толкова добра кандидатура като кандидатурата, която ГЕРБ направи, и те са решили просто да не се излагат. Не трябва да се притеснявате и от медийните публикации, които виждаме в някои медии в последните няколко седмици.
Според мен това, което трябва да Ви тревожи, е Вашата работа от тук нататък, защото ние днес ще Ви изберем с голямо мнозинство. Пред Вас обаче има едно огромно предизвикателство. Вие като председател на Комисията по финансов надзор имате един много важен пациент. Това е капиталовият пазар в България и няма да е преувеличено да кажем, че този пациент е на изкуствено дишане, може и да е още по-зле – този пациент е в кома, и Вие трябва да направите нещо, за да съживите, първо, този пациент и след това да му вдъхнете сили, защото този пациент – капиталовият пазар, е изключително важен за развитието на икономиката в страната.
Две хиляди и седма, две хиляди и осма година оборотите на капиталовия пазар са в размер на около 8 млрд. лв. – за миналата година са 400 милиона, за тази година вероятно ще са около 300, дори може би няма да имат и триста. От 8 милиарда на 400 милиона е 20 пъти разлика – спад от 20 пъти на оборотите на борсата. Ако тази година е 300, то ще станат и повече от 20 пъти спадът на оборота, тоест няма никаква ликвидност на този пазар – пациентът не диша, той е на изкуствено дишане.
От друга страна, развитите икономики имат процент на капитализацията на пазара към брутния вътрешен продукт в размер над 50% развитите икономики, най-развитите имат 100 до 150%. През 2007-2008 г., когато пациентът беше жив, все още имахме капиталов пазар, който спомагаше за развитието на икономиката, капитализацията на борсата към брутния вътрешен продукт бе 50%, тоест капитализацията на пазара в съотношение към брутния вътрешен продукт на страната бе 50%. В момента капитализацията на Българската фондова борса е под 7 милиарда – между 6,5 и 7 милиарда, при брутен вътрешен продукт над 80 милиарда. Това означава, че капитализацията към брутния вътрешен продукт в момента е под 10% – 7, 8, 8,5%, при положение че 2007-2008 г. е бил 50%, тоест и в този случай ние имаме 7, 8 пъти намаление на капитализацията на борсата.
Има друга тревожна тенденция и това е, че последните няколко дни четем по медиите, че има големи емитенти, големи публични компании на Българска фондова борса, които обмислят делистване. Тоест доверието в капиталовия пазар в България е дотолкова загубен, че не само че няма нови емитенти, нови IPO, а съществуващи компании, и то немалки компании, с капитализация над 100 млн. лв. обмислят напускане на борсата.
Това е също изключително важна тенденция. От една страна, Вие трябва да вдъхнете доверие на емитентите за това, че ще има капиталов пазар и той ще се развива, за да не напуска капиталовият пазар в България, а, от друга страна, трябва да направим всичко възможно, за да съживим този капиталов пазар и да има нови първични публични предлагания, надяваме се повече от едно-две, колкото наблюдаваме през последните няколко години, защото същите години – 2007 и 2008 г, са били 10 и над 10.
Тук не направих грешка, като казах „ние“, въпреки че Вие сте председател на Комисията за финансов надзор, защото от името на Парламентарната група на ГЕРБ, а съм сигурен, че и от останалите колеги, винаги ще Ви подкрепяме за законодателни промени в посока развитие на капиталовия пазар в страната. Ако е необходимо и по мнение на хора от сектора са необходими опростявания и ускорявания на процедури, облекчаване на емитенти, облекчаване на инвестиционни посредници по отношение на капиталовия пазар, Вие винаги в наше лице ще срещнете нашата подкрепа. Това трябва да Ви притеснява, не изказванията на колегите, които са съвсем обичайни. Да Ви кажа честно, наслушали сме се на много по-остри дебати, остри негативни обяснения от страна на колегите от опозицията, та нищо страшно не е станало днес, но това, което е предизвикателство, трябва да Ви притеснява дотолкова, доколкото всички заедно да направим максималното, за да променим тази тенденция в последните няколко години.
Една последна скоба ще отворя: капиталовият пазар в България не се е възстановил, за разлика от капиталовите пазари в съседните държави. Там също в годините на кризата, особено в първите години, имаше огромен спад на капитализацията на борсата, на оборотите и така нататък. Само че съседните на България страни вече достигат нивата отпреди кризата, а ние сме много далеч от тях. Така че в случая не може да се говори за някаква глобална тенденция или тенденция в Югоизточна Европа. Точно обратното – говори се за местен феномен, местно изкривяване на пазара, което според мен до голяма степен се дължи на липсата на доверие.
Ще срещнете нашата подкрепа. Желая Ви успех. Сигурен съм, че ще бъдете избрана на гласуването след малко с внушително мнозинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Добрев? (Реплика от народния представител Георги Кадиев.)
Използвахте си времето от 5 минути, господин Кадиев. Пет минути за отделен народен представител, нечленуващ в парламентарна група, а общо 10 за всички неучастващи в група.
Реплика – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Добрев! Слушах дискусията и не мислех да се включвам, но Вашето изказване, да Ви кажа, наистина ме озадачи по две причини.
Първата е, че Вие изглежда не сте разбрали какво е станало в икономиката и финансите на света през последните 7 – 8 години. Тези хубави характеристики, които дадохте за капиталовия пазар през 2007 – 2008 г., изглежда сте забравили, че бяха последвани от световната финансова криза и рухването на тези финансови балони.
Не се смейте, госпожо Стоянова, защото имаше други хора, които работиха в областта на финансите преди Вас и те не бяха от Вашия сектор, които пък казваха, че България няма да бъде засегната от финансовата криза. Да, затова казвам, че сме изправени пред много озадачаващи констатации на хора, които вземат най-важните управленски решения в страната, а се оказва, че не може да оцените това, което се е случило. Да, наистина в България капиталовият пазар не е бил развит. Има собствени причини извън общите европейски и световни тенденции, но да не си давате сметка, че това е една от фундаменталните причини за тази рязка разлика в оборотите в движението на капиталовите пазари, е странно.
И другото, което предявявате към новия кандидат като изискване – как тя да раздвижи капиталовите пазари. Не е ли това основно отговорност на управлението, освен, разбира се, на спонтанните икономически процеси, на цялата икономическа среда, защото развитието на борсата не е пряка функция на надзорните органи, а на управлението, което трябва да създаде повече условия там да се превърнат в привлекателно средище за размяна, да се видят различните икономически участници. Така че как ще помагате в развитието на фондовата борса, на капиталовите пазари е едно несъотносимо...
Единствено тя чрез правилната регулация трябва да повиши доверието към капиталовите пазари, но това са косвени и последващи действия, а не регулативни, каквито изглежда липсват в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Стоилов, аз не съм сигурен, че разбрах изцяло Вашата реплика. Сигурен съм, че Вие сте много добър юрист, но в случая с развитието на икономиката не можах да разбера Вашата теза. Може би някой път ще я коментираме извън трибуната на пленарната зала.
Това, което се случи с финансовата криза през 2009 г., споменах, че ефектът от нея върху капиталовите пазари бе в рамките на две до три години. От 2012 – 2013 г. до днешен ден ние наблюдаваме възстановяване на капиталовите пазари. Дори в Щатите някои от индексите надминаха предкризисните си нива. Така че капиталовият пазар се е възстановил по света, не се е възстановил в България.
По отношение на това, че не само Комисията за финансов надзор има отношение и отговорности за възстановяването или съживяването на капиталовия пазар – за това съм напълно съгласен с Вас. Трябва и изпълнителната власт, и Народното събрание там, където се налага, да се водят определени политики или да се правят законодателни промени, ние също трябва да способстваме, да съдействаме за подобряване или съживяване на този капиталов пазар. Едно е безспорно, че ако няма капиталов пазар в България, така както няма в момента, българският бизнес ще разчита единствено на банковото финансиране. Докато в нормалния свят имаш, от една страна, възможност да се финансираш през банки, от друга страна, имаш възможност да се финансираш през капиталовия пазар. И обикновено капиталовият пазар е по-силният инструмент за растеж на компаниите, особено на средните и големите компании. В България те нямат възможността да се финансират през капиталовия пазар, защото той има трагично ниски обороти, има трагично ниска капитализация, липсва доверие на този пазар и затова всички трябва да положим усилия, за да се промени това. Затова декларирах пред бъдещия председател на Комисията по финансов надзор, че ще получи нашата подкрепа за всяка добра идея в посока възстановяване на капиталовия пазар в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров има думата. (Възгласи: „Ееее!“ и „Оооо!“.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Знам, че на много хора се иска изборът да мине бързо, но все пак има важни неща, които днес трябва да бъдат казани, да бъдат поставени на вниманието на според мен новия председател на Комисията за финансов надзор. Естествено, би било много добре една такава важна длъжност да има сериозна подкрепа, защото все пак става въпрос за надзорни функции и за проблеми и въпроси, които, за съжаление, стоят на дневен ред по отношение на функциите на Комисията за финансов надзор.
Добре е да припомня, уважаеми колеги, че февруари месец миналата година същото това Народно събрание гласува и избра временна комисия, която да установи работата и състоянието на деветте пенсионни фонда и десетия, който е регистриран, но не е заработил.
Всъщност за какво иде реч и какво трябва да бъде днес поставено на вниманието? В пенсионните фондове към този момент има над 10 млрд. 500 милиона частен капитал. Все още обаче стои неразрешен един изключително важен въпрос, на който никой не обръща внимание и аз го поставям на вниманието на бъдещия председател на Комисията за финансов надзор. Това е въпросът със свързаните лица. Когато някои хора стават и се изказват, че в България трябва да има капиталов пазар, че той трябва да се развива – да, това е правилно, само че дотук приключват хубавите неща.
Всъщност капиталовият пазар е в основата на развитието на всяка една икономика. Ние днес може би е редно да получим отговори от бъдещия председател на Комисията за финансов надзор в няколко посоки.
Първата посока е какъв екип ще ни предложи председателят на Комисията за финансов надзор? Кои ще бъдат нейните заместник-председатели? Защото това е изключително важно. Сектор „Застраховане“, което е изключително важно, другият голям сектор, за който има доста сериозна работа, Надзорът на пенсионните фондове. Какво законодателство днес ще ни бъде предложено като форма за бъдещи промени в тази посока? Защото и до ден-днешен е ясно, че ние искаме да развиваме капиталовия пазар, а в същото време с няколко закона този капиталов пазар е така затворен, че няма шанс да се развива. Например частният капитал на българския народ – над 10 млрд. 500 милиона, който стои в пенсионните фондове, към този момент по официални данни носи доходност от 1,7%, което е нищожно ниска стойност. Той няма как да носи повече доходност, при положение че над 60% от операциите, които могат да правят тези дружества, са насочени, забележете, колеги, към изкупуване на ценни книжа, но предимно в Европейския съюз. Тоест ние сме донор и със средствата – тези 10 млрд. 500 милиона, не развиваме българската икономика, а, като най-бедна държава, развиваме икономиката на Европейския съюз. Това е недопустимо.
Стоят още едни 2 млрд. и 500 милиона в така наречения „Сребърен фонд“, с дългото наименование „за подпомагане на пенсионната система“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето удължете.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Аз приключвам, госпожо Председател, но просто искам да поставя вниманието на тези акценти, защото те са важни.
Два милиарда и петстотин милиона са с нула доходност. Дори и от лихви не получаваме доходност. Това са 2 млрд. 500 милиона, с които трябва да подпомагаме нашата пенсионна система. Ето, това са едни важни въпроси, които днес трябва да бъдат поставени и да бъдат заявени ясно.
Накрая, все пак ние очакваме наистина отговори на тези въпроси – как вижда председателят на Комисията за финансов надзор решението на тези въпроси, защото Вие, уважаема госпожо Караиванова, знаете, че Комисията за финансов надзор по чл. 13 от същия Закон има надзорни функции и тези функции трябва да дадат отговор на един обществено важен въпрос – какво се е случило със свързаните предприятия около банка КТБ? Каква част от тези операции с тези свързани лица ще излязат на бял свят? Каква част от тези капитали ще бъдат върнати на българския народ? Защото към този момент българският народ е платил 3 млрд. 400 млн. лв., за което няма никаква вина. Благодаря Ви.
Надявам се да получите максимална подкрепа, но и да дадете отговор на тези въпроси, които днес поставям тук от трибуната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Байрактаров? Няма.
Процедура?
Заповядайте! (Шум и реплики.)
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В рамките на процедура, госпожо Председател, моля Ви да укажете на госпожа Караиванова, че ако желае, може да вземе думата и да отговори на поставените въпроси. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Такива бяха поставени и от колеги от групата на Патриотичния фронт, и от нашата група. Ако желае, не е задължително, но има такава процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Славов, злоупотребявате с права.
Процедурата по начин на водене е към мен. Аз нямам правомощия по Правилника персонално който и да било от народните представители да приканвам да се изкаже или от гостите, които са в залата. Давам възможност на всеки, който пожелае, да вземе отношение, но аз нямам право да призовавам.
И сега питам: има ли някой, който желае да вземе отношение?
РЕПЛИКИ: Няма, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма.
Дебатът е закрит.
Приканвам народните представители в залата, предстои гласуване.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Комисията за финансов надзор
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор
РЕШИ:
Избира Карина Димитрова Караиванова-Ганозова за председател на Комисията за финансов надзор.“
Гласуваме.
Гласували 174 народни представители: за 139, против 24, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Госпожо Караиванова, заповядайте за полагане на клетва.
КАРИНА ДИМИТРОВА КАРАИВАНОВА-ГАНОЗОВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на целите на Комисията за финансов надзор, като се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от Закона. Заклех се!“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Честито! (Ръкопляскания.)
Преди да преминем към следващата точка от нашата програма, една процедура, свързана с дневния ред в седмичната ни програма.
Както вчера приехме, т. 10 – Парламентарният контрол, бе предвиден да започне след приключване на предходните три точки в програмата ни. Оказва се, че е непредвидимо кога ще приключи утре законодателната програма на парламента, поради което се поставят в неудобство членовете на Министерския съвет с оглед на поети от тях ангажименти, поради което предлагам да отпадне Парламентарният контрол за утрешния ден. Припомням, че предходния петък цял ден имахме Парламентарен контрол, няма натрупани въпроси, а в началото на Есенната сесия няма пречка да отделим целия първи петък за Парламентарен контрол.
Има ли обратно предложение? Няма.
Гласуваме.
Гласували 137 народни представители: за 114, против 10, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Следващата точка е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА.
Доклади на комисиите, на които е разпределен Законопроектът.
Водеща е Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Господин Лазаров, слушаме Ви. (Смяна на председателите.)
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване за допускане в залата следните лица: господин Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, господин Драгомир Димитров – директор на Държавна агенция „Разузнаване“, господин Димитър Георгиев – председател на ДАНС, и господин Петър Тошков – главен инспектор в Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Квесторите, моля, поканете лицата в залата.
Имате думата, уважаеми господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.
На свое заседание, проведено на 14 юли 2016 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Филип Гунев – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Красимира Филипова – заместник-министър на правосъдието, ген. Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, господин Сотир Цацаров – главен прокурор на Република България, господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет, господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, господин Драгомир Димитров – председател на Държавна агенция „Разузнаване“, бригаден генерал Светослав Даскалов – директор на Служба „Военна информация“.
Законопроектът бе представен от господин Филип Гунев, заместник-министър на вътрешните работи. Той посочи, че терористичната заплаха през последните години се разраства. Нападенията, извършени на европейска територия през 2014, 2015 и 2016 г., са доказателство, че този риск може да се превърне в реалност и за България, което налага реакцията с оглед на адаптиране към новите заплахи.
С тази цел е изготвен предложеният Законопроект за противодействие на тероризма.
Противодействието на тероризма се осъществява от множество държавни органи. Ефективното им взаимодействие, а оттам и ефективното противодействие на тероризма изисква приемането на нарочен Закон, чиято крайна цел е защитата на основните права на гражданите, по-специално правото на живот и правото на физическа и психическа неприкосновеност. Затова една значителна част от предлаганите разпоредби са посветени на дейността по превенция. В тази връзка са посочени критериите за определяне на съответните нива на заплаха, както и мерките, които се прилагат за отделните степени на готовност. Предвидено е, че министърът на вътрешните работи със заповед да определя нивото на заплаха и степента на готовност, в която следва да преминат министерства, ведомства, области, общини и обекти. Предложени са превантивни мерки, които да се вземат, когато са налице данни, от които може да са направи обосновано предположение, че лице е свързано с подготовката на тероризъм. Мерките са: забрана за промяна на местоживеенето без разрешение, забрана за напускане на страната без разрешение, забрана за посещаване на определени места, райони и обекти, забрана за напускане на определено населено място без разрешение, забрана за осъществяване на контакт с определени лица, периодично явяване в районно управление на Министерството на вътрешните работи, отнемане на паспорти и заместващи ги документи и забрана за издаване на нови, и се налагат от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от главния секретар на МВР за срок до 6 месеца.
Законопроектът предлага регламентация за провеждането на антитерористична операция при наличие на данни за конкретна заплаха от терористичен акт или при извършен терористичен акт. При провеждането на такава операция се прилагат временни мерки и ограничения по отношение на права и свободи. Предвидено е също при извършване на тероризъм на територията на Република България, от който са настъпили смърт или увреждане на здравето на мнозина, имуществени вреди или вреди за икономиката в особено големи размери, или значителни последици за околната среда, на цялата или на част от територията на страната, да може да се обявява извънредно положение с произтичащите от това необходими ограничения на права и свободи.
Регламентирано е участието на въоръжените сили в предотвратяване на тероризъм и в преодоляване на последствията от тероризъм, като е предвидено при участие в тази дейност въоръжените сили да упражняват полицейски правомощия по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Предвидено е обезщетяване за физическите и юридическите лица за реално причинени имуществени вреди при или по повод извършване на нормативно установените действия за предотвратяване и пресичане на заплаха от тероризъм или за преодоляване на последствията от тероризъм.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения в други закони – Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за МВР, Закона за електронните съобщения и други. Всички те целят създаване на ефективен механизъм за осъществяване на дейностите по противодействие на тероризма от компетентните органи.
В проведената дискусия подкрепа за Законопроекта изразиха народните представители Михо Михов, Методи Андреев, Камен Костадинов и Димитър Лазаров. Те го определиха като навременен и нужен и отбелязаха, че някои спорни или проблемни въпроси могат да се решат след приемането му на първо гласуване. Господин Лазаров подчерта, че Законопроектът ясно урежда правата и задълженията на гражданите, както и правомощията и отговорностите на държавните органи, което е важно условие за ефективно противодействие на тероризма. Народните представители Атанас Мерджанов, Филип Попов и Димитър Дъбов заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта. Според тях той е излишен, не е достатъчно ясен, не съдържа достатъчно гаранции за правата на гражданите, голяма част от неговите разпоредби преповтарят такива от други закони. Законопроектът не бе подкрепен и от народния представител Атанас Атанасов. Той посочи, че Законопроектът страда от редица понятийни дефицити и се обяви срещу възстановяването на полицейските правомощия на ДАНС и въвеждането на специален ред за използване на специални разузнавателни средства за противодействие на тероризма.
В дискусията взеха участие и представители на различни институции. Заместник-министърът на отбраната господин Атанас Запрянов подкрепи Законопроекта като посочи, че и сега въоръжените сили поддържат състояние на готовност за реакция при терористична заплаха, но Законът ще ги подпомогне още повече, защото предлага ясна правна регламентация на техните правомощия в тази насока и ясно регламентира взаимодействието между всички участници в антитерористични операции. Необходимостта от ясна законова основа, а оттук и подкрепата си за Законопроекта изрази и господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Необходимостта от предоставянето на полицейски правомощия на ДАНС във връзка с противодействието на тероризма бе обоснована от господин Димитър Георгиев – председател на ДАНС. Председателят на Държавна агенция „Разузнаване” също подкрепи Законопроекта като посочи, че той ще допринесе за преодоляване на пропуски в превенцията на тероризма и ще повиши координацията между отделните структури и органи. Главният прокурор определи Законопроекта като необходим. Допуснатите ограничения на правата на гражданите според него са в разумен минимум и винаги подлежат на съдебен контрол, което е най-сериозната гаранция срещу евентуални злоупотреби.
След проведеното обсъждане и гласуване с 11 гласа „за”, без гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
С доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще Ви запознае нейният председател народният представител Цветан Цветанов.
Имате думата, уважаеми господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за противодействие на тероризма, № 602 01 42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 юли 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за противодействие на тероризма, № 602 01 42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.
На заседанието присъстваха представители от: Министерство на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър, и Петър Тошков, главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност“; Министерство на отбраната – генерал Атанас Запрянов, заместник-министър; Държавна агенция „Национална сигурност“ – Димитър Георгиев, председател, и Таня Каракаш, директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“; Държавна агенция „Разузнаване“ – Драгомир Димитров, председател; и Служба „Военна информация“ – бригаден генерал Светослав Даскалов, директор.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов. Предложеният Проект на закон включва разпоредби за противодействието на тероризма с цел превенция чрез установяване и отстраняване на причините и условията, способстващи извършването на такива деяния, разработване на механизми и индикатори за идентифициране, наблюдение и оценка на рисковете, минимизиране или ликвидиране на последствията от тероризъм и предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на такива престъпления. Крайната цел на противодействието на тероризма е защитата на основните права на гражданите и по-специално правото на живот и правото на физическа неприкосновеност.
Проектът предвижда приемането от Министерския съвет на Национален план за противодействие на тероризма, с който се създава организация за оповестяване и информиране, координиране на действията на компетентните органи на изпълнителната и местната власт, реагиране и управление на силите и средствата на органите на изпълнителната и местната власт за предотвратяване и пресичане на извършването на тероризъм, разпределението на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки, и също така и за преодоляване на последствията при извършен тероризъм.
В Проекта са посочени също така критериите за определяне на съответните нива за заплаха, както и мерките, които се прилагат за отделните степени на готовност. Предвидено е, че министърът на вътрешните работи със заповед ще определя нивото на заплаха и степента на готовност, в която следва да преминат министерствата, ведомствата, областни и общински администрации и обекти.
Съгласно Проекта превантивните мерки ще се налагат от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от главния секретар на МВР. Изрично е предвидено тези превантивни мерки да се налагат за срок до 6 месеца, като заповедите за налагането им, които по същество се явяват принудителни административни мерки, подлежат на незабавно изпълнение и могат да се обжалват пред Върховния административен съд.
Законопроектът предлага регламентация за провеждането на антитерористична операция, при наличие на данни за конкретна заплаха. При провеждането на тази операция се прилагат временни мерки и ограничения по отношение на определени права и свободи.
Регламентирано е участието на въоръжените сили в предотвратяването на тероризъм и в преодоляване на последствията от тероризъм, като е предвидено при участие в тази дейност въоръжените сили да имат някои от полицейските правомощия, предвидени Закона за Министерството на вътрешните работи, а именно: проверки за установяване на самоличност; проверка на лични вещи на лица; проверки на помещения; обиск на лице; задържане на лице; използване на физическа сила, помощни средства и оръжие, когато това е абсолютно необходимо.
Законопроектът предвижда, че финансовите средства за осигуряване на дейностите за изпълнение на задачи във връзка с противодействие на тероризма и за допълнително привлечените сили и средства при провеждане на антитерористична операция или при обявено извънредно положение се предвиждат със Закона за държавния бюджет и се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения в няколко закона, целящи създаване на ефективен механизъм за осъществяване на дейностите по противодействие на тероризма.
С промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ за ефективното осъществяване на функциите по предотвратяване и разкриване на тероризъм и свързаните с него престъпления са предвидени промени, които дават на органите на Държавна агенция „Национална сигурност“ полицейски правомощия, но само такива, свързани с конкретните функции, посочени в чл. 4 – тероризъм, екстремизъм и свързаните с тях деяния.
Предложените промени в Закона за специалните разузнавателни средства целят създаване на специален ред за използване и прилагане и контрол върху използването на специалните разузнавателни средства и получените чрез тях резултати по отношение на тероризма с цел осигуряване на възможности за ефективно противодействие на това тежко престъпление. Този ред се отнася за престъпления от Глава първа на Наказателния кодекс.
За целите на противодействието на престъпността, предотвратяването на терористичните действия и ограничаването на нелегалната миграция, в Закона за Министерството на вътрешните работи се създава правна възможност служители в държавни органи, организации и юридически лица да могат да стават служители на прикритие на Министерството на вътрешните работи. Подобна хипотеза има и за служители на Държавна агенция „Национална сигурност“.
В обсъждането взеха участие народните представели Иван Иванов, Атанас Мерджанов, Димитър Делчев, Валентин Радев, Росен Петров, Атанас Атанасов и Светослав Белемезов.
В изказванията на Иван Иванов и Атанас Мерджанов се акцентира за бързината, с която се приема подобен законопроект и призоваха работата по него да продължи, но не и да се прибързва. Според тях основният недостатък е липсата на финансов и кадрови ресурс в сектора. В отговор на изказванията народните представители Димитър Делчев и Росен Петров посочиха, че приемането на Законопроекта дори е закъсняло. Въпросът за противодействието на тероризма е на дневен ред и приемането на такъв закон дава достатъчно добър инструментариум на службите и нормативна уредба как да действат при конкретна терористична заплаха и след извършването на терористичен акт. Димитър Делчев изтъкна, че такъв закон е вече факт в много европейски страни като Франция, Италия, Белгия, Полша и други.
В подкрепа на законопроекта се изказа и народният представител Валентин Радев, който изтъкна, че с приемането му правим стъпка напред. В доказателство на това Валентин Радев посочи, че в нито един друг нормативен акт няма така добре систематизирани текстове за превенция – нещо, което прави Закона изключително добър.
Сериозни критики към Законопроекта отправи народният представител Атанас Атанасов, който изрази мнение, че голяма част от Законопроекта заемат Преходни и заключителни разпоредби, което е ясен признак за несъвършенство. Критика беше отправена и към възстановяването на полицейските правомощия на ДАНС и въвеждането на специален ред за използване на специални разузнавателни средства за противодействие на тероризма, защото ситуацията предполага да се реагира навременно при евентуална заплаха.
В подкрепа на Законопроекта се изказаха и представителите на различни институции – заместник-министърът на отбраната, Атанас Запрянов; Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет; Димитър Георгиев, председател на ДАНС и Драгомир Димитров, председател на Държавна агенция „Разузнаване“. Всички те се обединиха около тезата, че приемането на подобен закон ще допринесе за преодоляване на пропуски в превенцията на тероризма и ще повиши координацията между отделните структури и органи.
След проведената дискусия, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
С доклада на Комисията по отбрана ще ни запознае народният представител Янко Янков – заместник-председател.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 14 юли 2016 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.
В заседанието участваха 15 народни представители.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов, заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, заместник главният секретар на МВР главен комисар Георги Арабаджиев, началникът на служба „Военна полиция“ бригаден генерал Борислав Сертов, директорът на дирекция „Операции и подготовка“ в Министерството на отбраната полковник Иван Ортомаров и експерти от Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.
Законопроектът с мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов.
Предложеният Законопроект за противодействие на тероризма има за цел създаване на ефективен механизъм за противодействие на тероризма с участието на всички държавни органи, имащи отношение към този глобален проблем. Проектът на закон включва разпоредби за адекватно реагиране на променящите се терористични заплахи. Тези дейности спомагат за понижаване на риска от тероризъм. Крайната цел на противодействието на тероризма е защитата на основните права на гражданите, по-специално правото на живот и правото на физическа и психическа неприкосновеност. В Проекта е отчетено спазването на задълженията, свързани с основните права на гражданите.
В чл. 7 от Законопроекта е регламентирано участието на въоръжените сили в предотвратяване на тероризма и в преодоляване на последствията от него. Предвидено е при участие в тази дейност въоръжените сили да имат правомощията по чл. 70, 72, 80, 81, 83, 85 и 87 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Такива дейности са: извършване на проверка за задържане на лица, обиск на лица, проверка на личните вещи, проверки в помещения без съгласието на собственика, установяване на самоличността, използване на физическа сила и помощни средства и използване на оръжие при абсолютна необходимост. Те ще се прилагат от въоръжените сили само при активирането на плановете за предотвратяване на терористичен акт или за преодоляване на последиците от такъв.
В съответствие с предвидените в Закона разпоредби въоръжените сили изготвят планове за противодействие на тероризма, които са част от Националния план за противодействие на тероризма, приет от Министерския съвет. При съществуваща конкретна заплаха от терористичен акт или извършен такъв ръководителят на Националния оперативен щаб въвежда в изпълнение Националния план за противодействие на тероризма.
В състава на Националния оперативен щаб са включени отговорни длъжностни лица от политическото и военното ръководство на въоръжените сили, които при задействане на Националния план прилагат плановете на въоръжените сили за противодействие на тероризма и осъществяват тяхното ръководство. В нормалната си ежедневна дейност при липса на посочените обстоятелства въоръжените сили ще изпълняват функциите си само в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
В дебатите по Законопроекта взеха участие народните представители Михо Михов, Владимир Тошев, Корман Исмаилов, Атанас Зафиров, Янко Янков, Нено Влайков и Велизар Енчев, както и присъстващите представители на МВР и МО.
В изказванията си народните представители се обединиха около тезата, че предлаганият от Министерския съвет Проект на Закон за противодействие на тероризма е необходим и навременен и значително ще подобри координацията между държавните органи за ефективно противодействие на тероризма във всичките му аспекти. Въоръжените ни сили имат богат опит от участието в миротворчески мисии по света. В подготовката на личния състав от контингентите влизат и действия, описани в засилените правомощия на участниците от въоръжените сили в антитерористични действия и операции от Закона за МВР.
Най-важното качество на един силов закон е да не се преминават границите, които определя Конституцията за прилагането му, и това изискване е добре подчертано в Проектозакона. Някои положения от него, отнасящи се до участието на въоръжените сили в противодействието на тероризма, трябва да намерят своето място и в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, и в съответните закони за Резерва, Военната полиция и Военното разузнаване, които са основните закони, определящи действията и отговорностите на военнослужещите.
В чл. 57 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е указан редът, по който въоръжените сили се привличат в операции за пресичане на терористични действия и в охраната на стратегически обекти, което е достатъчно условие –необходимо е в Законопроекта за противодействие на тероризма само да се препотвърди, че въоръжените сили се използват в операции и превантивни действия в съответствие с този член.
Трябва ясно да се подчертае в този Закон и в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на кое ниво на заплаха се привличат въоръжените сили и как степените на готовност, описани в Проектозакона, се съгласуват със степените на готовност на въоръжените сили.
Определянето на състава от въоръжените сили, който ще се привлича за участие в противодействието на тероризма и в ликвидирането на последствията, с акт на Министерския съвет ще ограничи изискванията за подготовка по новите задачи и ще съхрани основните им сили за изпълнение на функционалните им задачи. Това е необходимо условие поради факта, че въоръжените сили изпълняват задачи по определените от нормативните документи по отбраната три мисии и техните възможности, структури, подготовка и способи за използване са пригодени за тези мисии.
В отговорите на заместник-министрите на вътрешните работи и на отбраната бяха споделени факти от мащабите на включването на въоръжените сили и подготовката им за участие в антитерористични действия, които разсеяха до известна степен съмненията на народните представители, че на въоръжените сили ще се възлагат задачи от вътрешнополитически характер, в нарушение на чл. 52, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Конституцията на Република България. В плановете за противодействие на тероризма се включва само определена част от въоръжените сили, с която ще се провежда засилена антитерористична подготовка.
Правомощията, които се дават на участниците от въоръжените сили, в превантивните действия и операции по Закона за МВР са тяхното законово основание за участие, активират се с въвеждането на антитерористичните планове и не преминават границата на допустимост на участие. Те се прилагат само до определена от Закона степен, не засягат и не подменят ролята на полицията, следствието и специалните служби.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по отбрана с 12 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Съгласно разпореждането на председателя на Народното събрание последната комисия, на която е разпределен Законопроектът, е Правната.
Господин Кирилов, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.
На свое заседание, проведено на 13 юли 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди посочения Законопроект.
На заседанието присъстваха:
от Министерството на вътрешните работи: господин Красимир Ципов и господин Филип Гунев – заместник-министри, главен комисар Георги Арабаджиев – заместник главен секретар, и господин Петър Тошков – главен юрисконсулт в дирекция „Правнонормативна дейност“;
от Министерството на отбраната: ген. Атанас Запрянов – заместник-министър, и господин Димитър Димитров – държавен експерт в дирекция „Правнонормативна дейност“;
от Държавна агенция „Национална сигурност“: господин Олег Петков – заместник-председател, и госпожа Ани Гочкова – началник-отдел в дирекция „Правнонормативна дейност“;
от Държавна агенция „Разузнаване“: господин Петър Темелков – директор дирекция;
от Специализирания наказателен съд: господин Георги Ушев – председател.
Законопроектът беше представен от господин Филип Гунев.“
Колеги, позволете да не възпроизвеждам основните положения в него, тъй като се запознахте с тях поне три пъти.
„В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Михаил Миков, Емил Димитров, Димитър Делчев, Данаил Кирилов, Филип Попов, Явор Хайтов, Димитър Лазаров и Чавдар Георгиев.
В хода на дискусията господин Димитров и господин Делчев изразиха подкрепата си за Законопроекта, като повдигнаха някои въпроси относно обединяване на функциите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, сроковете при обжалване на мерките, задължението за регистриране на всички чужденци в Министерството на вътрешните работи и други.
Господин Кирилов разясни, че целта на Законопроекта не е обединяването на двете ведомства. Той посочи, че когато държавата има два ресурса, тя трябва да създаде правила да ги ползва.
Господин Хайтов също изрази подкрепата си за Законопроекта и постави въпроси на вносителите относно дефиницията за тероризъм, уредбата в други, сходни на България държави, както и относно това дали е осигурено финансиране.
Господин Миков посочи, че в Законопроекта има разпоредби, които противоречат на действащи закони. Той повдигна въпроси относно това, че участието на въоръжените сили в противодействието на тероризма е уредено общо в чл. 7 относно способността на един войник да извършва действия по задържане и предаване на задържано лице, както и по отношение на необходимостта от уточняване на местата за задържане и срока за задържане от съдебен надзор по отношение на превантивните мерки и от ясно разписване на отговорностите. Господин Попов допълни, че Законопроектът има характер на извънредно законодателство и че този ефект може да бъде постигнат с изменение на действащото законодателство.
Генерал Атанас Запрянов уточни, че борбата с тероризма и сега е залегнала в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, но е ограничена от липсата на пълна уредба.
Господин Ципов посочи, че става дума за специално, а не извънредно законодателство, и че такава уредба вече съществува в ред европейски държави. Той уточни също, че Законопроектът предвижда съкратени срокове по отношение на обжалването на административни мерки, че срокът за задържане е законоустановеният в Закона за Министерството на вътрешните работи, както и че има специални текстове относно осигуряване на финансиране.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, 3 гласа „против“ и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
От името на вносителя думата има заместник министър председателят и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, дами и господа народни представители! Аз съм в една облагодетелствана позиция, защото като вносител, след като изслушах докладите на комисиите, които разгледаха този Проектозакон, мога да кажа, че той е разбран правилно, оценен – оценен е неговият потенциален ефект и неговата философия. Благодаря на всички, които са проявили това разбиране и са участвали в дискусиите.
Мога да допълня няколко неща – разработването на този Закон и предлагането му на Вашето внимание. Разбира се, той отразява оценката ни за значимостта на терористичния риск както за страната ни, така и в по-глобален план, и в резултат на досегашния опит, отчитайки спецификата на противодействието на тероризма, преценихме, че се изисква намесата на множество държавни органи, ангажирането на всички нива на управление и затова е възприет подходът за уреждане на материята в специален закон. Такива закони има в няколко европейски държави. Те бяха посочени. Направили сме анализ в тях и мисля, че Законът, който е предложен на Вашето внимание, в доста добра степен балансира специалните мерки, които предлагаме, и защита правата на гражданите.
Много е важно, че в Законопроекта са включени разпоредби за адекватно реагиране на променящите се терористични заплахи, насочени към повишаване на риска от тероризъм. Крайната цел на противодействие на тероризма е защитата на основните права, това искам да отбележа, по-специално правото на живот и правото на физическа и психическа неприкосновеност. Отчетено е спазването на задълженията, свързани с основните права и свободи на гражданите.
Нещо важно, което бих искала да кажа от тук и да Ви обърна внимание, е, че за да се създаде национална система за реагиране при заплаха от тероризъм или при осъществен терористичен акт, се предвижда приемане от Министерския съвет на национален план за противодействие на тероризма. Такива съгласувани планове изготвят и компетентните органи на изпълнителната и местната власт, както и ръководителите на стратегически обекти от значение за националната сигурност. Това означава, че всички ние и на всички нива държавното управление се ангажира с изпълнението на този Закон. Само по този начин можем да гарантираме сигурността и защитата от заплахата от тероризъм. Бяха посочени и отделни детайли.
Искам да обърна внимание на една тема, която предизвика обществен дебат, което показа, че разбирането за тази нова по своята същност опасност не е присъщо на широката публика, а то е изключително необходимо, за да се гарантира адекватна и правилна реакция на населението и, разбира се, обществените организации и медиите. Обръщам внимание, че предложените промени в Закона за специалните разузнавателни средства цели създаване на специален ред за използване, прилагане и контрол върху използването на специалните разузнавателни средства и получените чрез тях резултати по отношение на тероризма. Предвидено е удължаване на сроковете за прилагане на специални разузнавателни средства по отношение на дейности, свързани със защита на националната сигурност в случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления по Глава първа от особената част на Наказателния кодекс. За целите на противодействието на престъпността, предотвратяването на терористични действия и ограничаване на нелегалната миграция в Закона за Министерството на вътрешните работи се създава правна възможност служители в държавни органи и организации и юридически лица да могат да стават служители на прикритие на Министерството на вътрешните работи след назначаването им на служба в Министерството. По този начин се оптимизира съществуващият модел.
С промяна в Закона за електронните съобщения се урежда срок за произнасяне на компетентния съдебен орган по искания за извършване на справки за трафични данни, когато данните са необходими за предотвратяване и разкриване на престъпления за тероризъм или свързаните с тероризма престъпления от Наказателния кодекс. Въвежда се забрана за предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез фиксирани и/или мобилни наземни мрежи да регистрират или активират на името на един потребител повече от 10 телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги. Потребителите, на чието име са регистрирани и/или активирани повече от 10 телефонни номера, ще имат право в 6-месечен срок от влизане в сила на Закона за противодействие на тероризма да заявят пред съответното предприятие кои телефонни номера ще продължат да ползват. В случай, че потребители не упражнят това право в срок предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги чрез фиксирани или мобилни наземни мрежи, са длъжни да деактивират всички регистрирани или активирани на името на съответния потребител телефонни номера, чрез които се предоставят предплатени телефонни услуги. В случаите на непосредствена опасност от извършване на тероризъм, предприятията предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги ще предоставят незабавен достъп до трафични данни въз основа на искане по реда на Закона за електронните съобщения чл. 251в, ал. 1, за което ще се уведомява съответният съд с оглед осъществяване на контрол.
Промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел целят създаване на разпоредба, съгласно която се прекратява юридическо лице с нестопанска цел, когато е включено в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансиране на тероризма или има данни, че осъществява дейност за подпомагане на тероризма.
Предварително благодаря на всички, които ще подкрепят този Законопроект. Той е изключително важен за нашата работа и се надявам да даде желаните резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Първи се записа народният представител Димитър Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Аз заедно с голяма част от колегите от Реформаторския блок ще подкрепим Законопроекта за противодействие на тероризма, защото, на първо място, тероризмът вече не е онази хипотетична заплаха, която беше преди десет години, особено що се касае до Европа и особено що се касае до България. Ако преди десет години терористични актове и атентати се случваха в световен мащаб веднъж месечно или веднъж на няколко месеца, това вече не е така. Ние не можем да си затваряме очите пред така съществуващата реалност.
На второ място, е темата за радикалния ислям. Радикалният ислям прониква в света и в Европа по всякакви възможни пътища не само през хора, които са второ, трето поколение вече с мюсюлмански произход в Германия, Белгия, Франция и други държави, а и през бежански натиск и през интернет.
Налудничаво би било ние да не си даваме сметка, че Фейсбук и модерните технологии са средство за разпространяване и разпръскване на тероризма, дори и в най-малките населени места, хипотетично и в България. И при така създалата се ситуация ние не можем да чакаме нещо да се случи в България, за да приемем законодателство, което да противодейства и да посрещнем последиците от един евентуален терористичен акт. Както го казват мъдрите хора, както казват старите хора: само глупавите и неразумните чакат!
Законът за борба, за противодействие на тероризма е вече закъснял за България. Той се обсъжда от една година. Знам, че е правен, както и Вие и Вашите заместници казаха на заседанията на комисиите в съгласуване, в координация с други държавни органи. Взети са мнения на много експерти. Знам, че е ползван и опитът, който има в чужбина. Редица държави отдавна вече са приели такъв закон за борба с тероризма.
Плюсовете на този Законопроект са – на първо място, заявката за ясна воля за борба с една от най-големите заплахи, ако мога така да се изразя, бичът за развитието и за модернизирането на цивилизования свят – тероризмът, тероризмът, който поставя под въпрос основните ценности, в които ние вярваме и в които Европа вярва.
На второ място – Законът дава дефиниции на някои понятия, които досега не присъстваха в нито един български закон, като понятията „тероризъм“, „терористичен акт“ и така нататък.
Аз няма да се спирам върху точността на тези понятия и върху това дали те не могат да бъдат подобрени между първо и второ четене. Разбира се, че могат да бъдат подобрени, но яснота по отношение на основни определения трябва да има, защото, както и службите за сигурност споделят, в някои ситуации е трудно да бъде повдигнато обвинение срещу лице, което е замесено в радикален ислям или в тероризъм, просто защото понятие в закона до този момент няма.
На трето място – Законопроектът създава правила и процедури за взаимодействие и координация между институциите. И тук вече е много важната му негова роля. Той предписва стъпките, той дава процедурата как в случай на терористична заплаха всяка една институция действа, каква отговорност има и какви задачи има.
Не мога да не обърна внимание обаче и на дефицитите в Законопроекта, защото такива има. Всеки закон, добър или лош, всеки има своите лоши страни.
На първо място, разбира се, че Законопроектът за борба с тероризма предвижда ограничаване на права, както и всички останали законопроекти в цял свят предвиждат ограничаване на права в случай на заплаха и на терористична заплаха. Ние обаче като народни представители трябва да направим всичко възможно, за да сме сигурни, че това ограничаване на права няма да става произволно. И за тази цел аз считам, че един по-бърз съдебен контрол на мерките за противодействие на тероризма е необходим.
На второ място, отсъства краен срок за антитерористичните операции. Да, министърът на вътрешните работи обявява началото на антитерористична операция, но само с негова заповед тя се отменя.
За мен въвеждането на един краен срок, както е при извънредното положение, е необходим и в случай, че терористичната заплаха продължава, той може да бъде продължен от министъра на вътрешните работи. Това е също нещо, върху което можем да помислим повече.
Могат да се предвидят и по-детайлни правила за регистрация на чужденците, особено за целите на МВР. Сега, в момента тече Законопроект за промяна на Закона за туризма, в който хотелите са длъжни да регистрират всеки един чужденец, който отсяда там, в единен регистър, до който МВР ще има постоянен достъп, така че процедурата може да се облекчи.
Имам забележки по текста, но това не означава, че аз няма да подкрепя Законопроекта на първо четене, защото ние го подкрепяме и гласуваме „за“ или „против“ по принцип.
Мое право и мое задължение като народен представител е когато нещо не ми харесва, аз да направя предложение между първо и второ четене – нещо, което може да направи и опозицията, и управлението. Затова аз смятам, че по отношение на този Законопроект ние трябва да се опитваме да бъдем единни в това Народно събрание.
Всички добре знаем, че преборването на тероризма не е дело на един човек или на една държава. Това е дело на обединение на целия свят, на всички световни сили. Тук имам предвид и Русия, и Америка, и Турция, и всички, които заедно да покажат ясна воля и да предприемат конкретни мерки за справяне с тероризма. И аз смятам, че този Законопроект е един добър повод ние тук, в Народното събрание, да покажем заедно, че имаме воля на първо четене да се борим и да противодействаме на тероризма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Делчев.
Имате ли реплики, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Делчев, ще бъда съвсем кратък.
Този Законопроект на практика не е законопроект за изменение на Наказателния кодекс, защото чувам и други такива изказвания, че едва ли не няма предвидени текстове, по които да бъдат осъждани лицата и да бъде провеждано досъдебно производство и съдебно такова.
Второ, основното на което правя реплика – чл. 27, ал. 2, и като общо чл. 27 казва кога и кой разпорежда провеждането на антитерористична операция, началото и зоната на операцията.
Втората алинея казва: антитерористичната операция се прекратява със заповед на министъра, когато е отпаднала заплахата от терористичен акт или опасността за живота и здравето на хората в случай на извършване на такъв. Това е критерият – когато е отпаднала опасността за живота и здравето на хората. Не може да има времеви критерии. Няма как в Закона да запишем: два часа, осем часа, десет часа, две денонощия. Общо взето, същото е, както е и практиката на Европейския съюз за защита на правата на човека, за разумен срок за разследване. Няма времеви критерии, така че този критерий е удачният критерий. Той е предвиден и в Закона наистина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Има ли други реплики?
Заповядайте, господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Уважаеми господин Делчев, уважаеми господин Председател! Ще бъда много кратък.
Мислех да взема дума по начина на водене. Хареса ми изказването, но имам една молба към Вас, както и към всички други, които ще се изказват или реплекират.
Моля Ви в рамката на противодействие на тероризма да не използваме неясни дефиниции като „радикален ислям“.
Аз лично съм обиден, защото съм православен християнин, а синонимът на „православен“ е „ортодоксален“. Той е също радикален.
Моля Ви, когато говорим за тероризъм, религия, живеем в секулярна държава, тези две теми да бъдат отделни. Благодаря Ви.
Господин Председател, апелът ми е и към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Между радикален и ортодоксален има разлика! (Шум и реплики.)
Имате ли трета реплика? (Реплики.)
Да, това беше по начина на водене и аз за това и отговорих.
Заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Лазаров, така е, прав сте. Това не е Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, въпреки че в Преходните и заключителните разпоредби на този Законопроект се предвиждат редица изменения в други закони.
Аз в нито един момент не съм имал предвид, че това трябва да е такъв Законопроект. Напротив, смисълът на Закона е ясен и аз смятам, че този ясен смисъл ние трябва да го подкрепим.
Позволете ми почтително да не се съглася с Вашето мнение, че крайният срок за една антитерористична операция е ясно и точно определен. Това, кога е отпаднала терористичната заплаха или опасност за живота и здравето на хората, не е много ясно установимо. С този краен срок може да се злоупотреби, така да го кажем. Възможно е.
Ние трябва да направим всичко възможно както в законодателството има такива решения и аз неслучайно дадох за пример извънредното положение, защото там е ясно – въвежда се за не повече от три месеца, да кажем. Казва се, че има заплаха за тероризъм и в рамките на тези три месеца мерките по Закона действат. И МВР може да изпълнява действията по този Закон, както и другите органи. След тези месеци, часове или дни, ако е продължила заплахата, нека министърът да каже с изричен акт. Отново да каже, че такава терористична заплаха има, защото в противен случай рискуваме да стигнем до министър на вътрешните работи, не този, а някой друг или хипотетично, който може да злоупотреби с правомощията, които му дава този Закон.
Господин Анастасов, по отношение на деленето на религиите и на заклеймяването на религиите: аз съм последният човек, от когото ще чуете разделяне или противопоставяне на религии. В никакъв случай! Просто целият свят в момента говори за радикален ислям и нормално е това да прониква в изказването на всички, но разбира се, че има и други радикални течения, има радикални течения и в другите религии. Ние трябва да говорим за тероризма като за такъв, като за заплаха и трябва да предприемем необходимите действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Има още шест записали се народни представители за изказване. Това, разбира се, ще стане след прекъсването.
Първият от тях е Айхан Етем, след него – Димитър Дъбов, и после – Красимир Каракачанов.
Съобщавам Ви ги, за да могат да се подготвят колегите за след почивката.
Обявявам прекъсване до 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, заседанието продължава.
По реда на заявилите изказвания колеги народни представители, като държим сметка да има някакво редуване на парламентарните групи, думата има господин Айхан Етем.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Несъмнено тероризмът е най-уродливото явление в съвременния свят и е задължително българската държава да има адекватен отговор на това предизвикателство. Всички ставаме свидетели, че тероризмът няма граници, няма религии и са необходими решителни действия за възпирането му. Нападенията, извършени на територията на Европа и извън нея, особено случващото се през последните седмици, показва, че и България е потенциална заплаха и мишена на терористични организации.
Безспорно предложеният Законопроект за противодействие на тероризма е необходим, но с противоречиво съдържание, което буди основателни съмнения относно гарантиране на правата и свободите на българските граждани. Дали предложеният от Министерския съвет Законопроект гарантира тези права и произтичащите от тях последствия, за да не бъде злоупотребявано? За подобен Закон е изключително важно да постигне баланс между правата и свободите на гражданите и нуждите на службите за сигурност с цел по-ефективно противодействие и превенция за защита и опазване имуществото и живота на българските граждани.
Като основен акцент в Законопроекта от вносителите е посочен мотивът опазване на човешкия живот. Да, но на каква цена? На цената на свободата, на цената на отстъпления от достиженията на българската демокрация.
Въпреки това аз споделям мнението, че това уродливо явление трябва да има адекватен отговор и ние сме готови да подкрепим този Законопроект. Той обхваща няколко дейности, които ясно очертават правомощията на службите, съдебен контрол, регламентират превенцията, регламентират правата и възможностите, с които Българската армия може да се включи в такава антитерористична операция. Казвам „Българската армия“, за да отговоря на появилите се в медиите съмнения защо се оказва такава чест или възможност армията да придобие и полицейски правомощия. Напомням, че тя има такива съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили при наличие на извънредно положение. Това, уважаеми госпожи и господа народни представители, е нашата армия. Нищо противоречиво не виждам в това.
Регламентира се превантивната дейност, която допуска частично и временно ограничаване на правата и свободите на българските граждани. Въвеждат се три нива на заплаха и четири нива на готовност. Аз питам тук и задавам въпрос на професионалната общност, а виждам, че и ръководствата на специалните служби са тук: дали тези предвиждани във внесения Законопроект възможности за превантивна дейност са достатъчни и не трябва ли да търсим и други решения?
Създаването на интегрирана система за сигурност е от първостепенно значение. Принос затова е Националният контратерористичен център в рамките на ДАНС под общото ръководство на Министерския съвет и регламентирането на правилата за провеждането на такава операция. Да, може би не са идеалните, но те поставят рамката, възможността впоследствие, ако службите за сигурност са превъзмогнали или нарушили своите правомощия.
Положителен е фактът, че в Законопроекта се осигурява възможност на разследващите агенти на ДАНС да придобиват и полицейски функции, за което ние от Движението за права и свободи сме били последователни и при разглеждането на Закона предходната зима – тези права да бъдат осигурени на агентите на Държавната агенция „Национална сигурност“, за да могат адекватно да имат правомощия спрямо задълженията си, които имат към страната.
Мога да заявя, че нашата парламентарна група убедено и в целия си размер ще подкрепи този Законопроект, защото ние споделяме определени ценности, а най-важната от тях е осигуряването и защита на човешкия живот. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Етем.
Има ли реплики? Не виждам.
Думата за изказване има народният представител Димитър Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Разглежданият днес Законопроект за противодействие на тероризма е актуален в контекста на необявената война, която се води в Европа и в целия свят с терористични групировки, свързани с Ислямска държава или други, свързани с религиозния екстремизъм, колега, а не ислямския.
В международната законодателна практика са налице няколко варианта на закони, свързани с борбата с тероризма.
На първо място, има специализирани закони, в които работят държавите, които най-много са засегнати от тероризма – Англия, Русия, Израел, САЩ и още няколко, в това число и наши съседни държави.
Втората група са държави, в които има наказателно законодателство със засилени елементи за деяния с индикации за тероризъм. Такива са Франция, Германия, Испания, Португалия и някои други.
Всички останали държави, в това число и нашата, престъпленията за тероризъм се третират по общия ред. Много държави, както и ние, се намираме в този вариант засега. В нашето законодателство правните основания за борба с тероризма освен в Конституцията, се намират в още 11 закона. С внесения днес Законопроект се цели да отидем в групата на държавите, които имат специален Закон за борба с тероризма. Нищо лошо в това, ако внесеният Законопроект за противодействие на тероризма отговаряше на потребностите на специализирания Закон.
Кои са по-големите недостатъци според нас на внесения Законопроект?
На първо място, както стана дума и от изказванията на други колеги, липсва дефиниция „Що е тероризъм“. Например в Закона на САЩ ясно е записано, че тероризмът е предумишлено политически мотивирано насилие срещу мирни граждани или национални обекти с цел да се повлияе на настроението на гражданите. У нас такъв запис няма.
Няма определение също и за това що е терористична дейност, що е подстрекателство или поръчка към терористична дейност. Няма определение, свързано с търсене на отговорност за радикални екстремистки мотивирани предложения, свързани с терористичната дейност. Не е изяснено що е обосновано предложение и заплаха за тероризъм.
За сравнение в руския закон има още 20 ключови определения, свързани с темата „тероризъм“.
На второ място, налице е фаворизиране на МВР и омаловажаване ролята на останалите фактори на антитерористична дейност. Не трябва да се забравя, че по линия на превенцията 85% от дейността при борбата с тероризма е свързана с информационно аналитична дейност. Според мен това най-силно е развито в ДАНС, в двете разузнавателни служби и в значително по-малка степен в МВР.
Третият слаб момент е делегирането на полицейските правомощия на служители от Въоръжените сили. Те не са достатъчно добре конкретизирани, независимо че там се цитират два члена от Закона за отбраната и въоръжените сили.
Съгласно сега действащия Закон за МВР полицейските правомощия са 17. Колко и кои от тях ще бъдат делегирани на военнослужещите не са достатъчно добре изяснени. Всъщност макар и недобре формулирани, но все пак са ясни задачите, които се дават на Сухопътните войски. Не е изяснено обаче каква е ролята на Военновъздушните сили и противовъздушната отбрана. Заплахата за въздушен тероризъм е едно от често срещаните явления по света. Същото важи и за Военноморските сили и заплахите по морска линия с терористични действия.
Не е показано и каква ще бъде функцията на химическите и биологическите формирования. Ако въобще ще бъдат включвани Сухопътните сили, е най-добре сегашната бригада за специални сили или част от нея, които са изцяло с военно предназначение, да бъдат преименувани и обучени като бригада за специални операции.
Четвъртият момент. В Проектозакона напълно е подценена ролята на държавната граница за противодействие на тероризма. Със сигурност над 99% от евентуалните терористи проникват отвън основно през зелената ни граница. Възможни са и вътрешни фактори, разбира се, и вътрешни изпълнители – така наречените „спящи клетки“. Освен охраната на границата трябват допълнителни мерки за насищане на КПП-та с представители на ДАНС и БОП.
Искам да припомня, че вчера дори и министър-председателят на Унгария на срещата си с канцлера на Австрия заяви, че Унгария е на 100% защитена от преминаване на мигранти по границата със Сърбия, и че на границата на Унгария със Сърбия има 8000 полицаи и военнослужещи.
Към проблема, свързан с границата, бихме могли да отнесем и някои въпроси, свързани с миграцията. Най-странното от всичко, което четем в отчетите на Държавната агенция за бежанците, е, че 99% от бежанците самоволно напускат лагерите, които са за тях. Те се движат из страната където си искат, други преминават в следващи държави, но контрол върху тяхното поведение в България няма.
Петото и последно, което искам да отбележа за този Закон, е, че наред със заподозрените в тероризъм, Проектът предвижда и редица ограничения за обикновени граждани. При нужда антитерористите ще разполагат с възможни влизания в помещения и жилища, от което имат нужда. Дори могат да повредят и унищожат част от имуществото в тези сгради; могат да изземват всяко превозно средство. Законът предвижда порочна практика от близкото минало – подслушване за оперативни цели. Не остава следа какво точно е събрано, как и с каква цел, дали е напълно унищожено и няма ли да бъде използвано във вреда на лицето, по отношение на което е упражнено подслушването.
Министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС могат да забранят на определено лице да не променя мястото си на живеене, да не ползва интернет, да не напуска страната, да не посещава определени места, да притежава само един телефон и да не контактува с определени лица. Това без съмнение е нарушаване на някои основни човешки права.
Завършвайки, искам да кажа, че в Закона не става ясно как нещата, които са записани в него, ще бъдат финансово обвързани. Ние многократно сме поставяли въпроса, че бюджетът на ДАНС, на разузнавателните служби и други трябва да бъде значително завишен с оглед на новите изисквания към тях и заплахите към нашата държава, за да могат да бъдат адекватни на тези предизвикателства – да назначат необходимия брой хора и да имат достатъчно средства за получаване, бих казал, дори и за купуване на информация.
Дами и господа народни представители, Парламентарната група на БСП лява България ще се въздържи от подкрепа на първо четене на Законопроекта за противодействие на тероризма. Ние ще направим свои предложения между първо и второ четене и ако бъдат приети, ще подкрепим Закона като цяло или отделни негови параграфи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Дъбов.
Реплика на изказването на господин Дъбов? Не виждам.
За изказване думата има народният представител Красимир Каракачанов.
Да се готви ген. Михо Михов.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Господин Председател, уважаеми колеги! Патриотичният фронт ще подкрепи внесения Законопроект за противодействие на тероризма на първо четене. Мисля, че нашите аргументи нямат нужда от дълго обяснение.
Проблемът с тероризма в световен мащаб е сериозен проблем за всички. Този проблем започна да се забелязва след Иракската война от 2003 г., след това с така наречените „арабски пролети“ и другите процеси, които се развиха в Близкия Изток: разпадане на националните държави в Близкия Изток и замяната на светските режими там с радикален ислямизъм, оттам и тероризъм. Процесите в Република Турция също показват, че подобен Законопроект е абсолютно необходим.
Повечето държави, които бяха споменавани с подобни законопроекти, започнаха да правят подобно законодателство едва, след като бяха сполетени от проявите на този международен тероризъм.
България има предимството да не е сериозно засегната от подобни прояви, като изключим атентата в Сарафово, има предимството да видим практиката на другите европейски страни и не само европейски в това отношение, и да подготви нещо, което да е съобразено с условията и нуждите на българския гражданин и на българската държава.
Факт е обаче, че само с един закон или поправки в който и да било друг закон, нещата няма да бъдат решени. Факт е, че е необходимо освен законодателство, което е похвално и в това отношение Министерският съвет е положил усилия, да има обща, цялостна програма за противодействие, първо, на проявите и условията, които пораждат подобен екстремизъм и тероризъм, и конкретните законодателни мерки за тероризма.
Истината е, че ако не започнем с промени в самата образователна система, при която да възпитаваме българските граждани в дух на патриотизъм и отговорност към държавата, а не само на общи приказки и ценности, и краен, излишен либерализъм, ако не започнем и не вземем мерки и в други области на обществения живот, като практиката чужди държави или чужди фактори да се бъркат във вътрешните работи на страната и да стимулират подобни прояви радикален ислямизъм, ние не сме свършили нищо само с един закон.
Именно поради тази причина Патриотичният фронт още преди повече от една година предлагаше с тези проблеми да бъде ангажирана и Българската армия. Помните тогава президентът, пък и военният министър се изказаха против ангажирането на армията по опазването на държавната ни граница. Времето го наложи!
След това говорихме и предложихме преустройство на дейността на Българската армия, предложихме други законопроекти с подобна цел – да засилим възможностите на отделните институции, от една страна МВР, от друга страна – Българската армия, за противодействие на подобни прояви; предложихме станалия известен Законопроект за бурките, който беше също като противодействие против подобни прояви, които промиват съзнанието на част от нашите съграждани и ги насочват към радикални проявления; предложихме промени в Наказателния кодекс по отношение на инкриминиране проявите на ислямизъм; предложихме също така промени в Закона за вероизповеданията. Тези неща, заедно със Закона, който днес гледаме, могат да бъдат много по-ефикасни в противодействието на институциите на България с проявите на това явление. Това явление не е нещо, което ще отшуми само по себе си.
Истината е, че през последните двадесетина години има един сблъсък на две виждания за света – онзи свят, който ние познаваме и сме харесали, и сме направили своя избор към него, светските общества, нормалния, споен и мирен живот, и едно друго общо или други фактори в света, които искат да наложат силово едни религиозни норми на живот, на които да подчинят не само собствените си общества, в които живеят, а да подчинят целия свят. Това е факт, този сблъсък между две цивилизации. И ако ние продължаваме, говоря като европейско общество и като граждани на България, да не осъзнаваме проблема в неговата глобалност, значи всъщност нищо не сме разбрали. Но аз мисля, че този парламент със законодателството, което се прави в него, прави стъпки в правилната посока.
Много от колегите могат да критикуват в една или друга точка този Законопроект. Аз го казах и в Комисията, мисля, че го казах и публично – предпочитам да има законодателство, което да изкуши някой служител на служби или нещо друго да си превиши правомощията, отколкото да няма законодателство, което да доведе до трагедия. Предпочитам да слушам за съдебни процеси срещу служители, превишили правомощията си по този Закон, отколкото да слушам за погребения и полагане на цветя на това или онова място, на което е имало извършен терористичен акт. Мисля, че това е основната философия.
Между първо и второ четене могат да бъдат направени най различни промени, които да усъвършенстват Закона. В своята основа той поставя един изключително сериозен проблем.
Включването и на армията в мерките за борба с тероризма е също необходимо. Много страни го правиха и преди нас. Дали на законова основа или поради факта, че там се случваше нещо, на което те трябваше да отреагират и полицейските сили със своето въоръжение нямаха необходимите възможности, но това е факт. Така че не виждам нищо странно в това. Напротив, виждам нещо похвално, защото не трябва да гледаме на армията и на полицията като на две институции, които нямат нищо общо. Напротив, и двете са въоръжените институции на държавата, които са призвани да защитават обществения ред, сигурността, живота на българските граждани и териториалната цялост и суверенитета на Република България. В това няма нищо смущаващо – армията да подпомага или да участва в противодействие на тероризма.
Тъй като виждам, че се очертава един сериозен консенсус по въпроса, мисля да не развивам допълнителни аргументи. Повтарям още веднъж: Патриотичният фронт ще подкрепи този Законопроект на първо четене. Ще участваме активно, ако има и разумни предложения между първо и второ четене. Истината е, че по някои теми, всъщност основните теми – сигурността на българските граждани, териториалната цялост на България и нашата независимост, не трябва да си играем на опозиция и управляващи и в това отношение някои от колегите, въпреки че са опозиция, взеха едно мъдро и, бих казал, национално отговорно решение. Всичко останало би било един евтин популизъм, от който винаги страдат обикновените български граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Каракачанов?
Заповядайте, господин Етем.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Каракачанов, сам по себе си Законът за противодействие срещу тероризма надали ще ни даде онзи инструмент, с който ще имаме превантивни възможности или можем да изкореним този проблем. Считам, че създаването на едно такова очакване от този Законопроект надали ще ни реши проблемите. Мисля, че по-важното в случая е, че нацията трябва да се обедини около тази тема и да бъде твърда с решаването на процесите, които довеждат до такива явления, а впоследствие и до загуба на човешки живот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Прав сте, господин Етем, няма как с един закон да очакваме, че ще бъдат решени проблеми, натрупвани в съзнанието на стотици милиони хора по света. Защото цивилизованият свят – тук не говоря само за Европа, а говоря и за много други страни, които са и в Близкия Изток, и в Африка, и в Азия, дълго време подценяваха проблемите на ислямизма. Те смятаха абсолютно наивно, нека да го кажем, че всеки има право на своите убеждения, пък дори и те нека да са малко по-крайни, стига да не пречат на другите. Да, но се оказа, че започват да пречат на всички.
Вие сте прав, няма как да решим проблема с един закон, но с воля от страна на всички фактори в България, един от основните фактори, да не кажа всъщност основният е българският парламент. Ние сме парламентарна република, тук се правят законите. Ние трябва да дадем тласък в тази посока. Този Закон е един от тях. Има и други законопроекти.
Слушах забележки по нашите проекти, които сме внесли по отношение на радикалния ислям – дали терминологията е права?! Съгласен съм. Важното е не терминологията, важното е да гледаме в правилната посока и най-важното е всички да гледаме в тази посока, а не да се делим, защото този проблем, ако, недай си, Боже, ни сполети, той не прави разлика дали си опозиция, дали си управляващ, дали си турчин, дали си българин. Проблемът е всеобхватен.
Приемам Вашата забележка. Така е, не трябва да очакваме чудеса само от един закон, но този Закон е стъпката в правилната посока и затова и ние го подкрепяме, а виждам, че и Вие го подкрепяте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва господин Михо Михов от групата на АБВ.
Да се готви господин Росен Петров – БДЦ-Народен съюз.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на министерствата на отбраната, вътрешните работи и на специалните служби! Политическата партия и Парламентарната група на АБВ подкрепя на първо гласуване Законопроекта и трябва да споделя: след определена еволюция по отношение на детайлите и слабостите на Законопроекта към главното и най-важното в този Законопроект.
Защо имахме тази еволюция и защо ще подкрепим този Законопроект? Защото Законопроектът затваря цикъла от работни документи по тази опасна тема. Както е известно на народните представители от миналата година, България прие Стратегия за противодействие на радикализацията, която е по-широко понятие и в много направления, и тероризма. Второ, Планът, който обхваща изпълнението на тази Стратегия до 2020 г.
Дали работят и Стратегията и Планът е друг въпрос, но считам, че на този етап без този Закон цикълът не беше затворен и разпределението на силите и средствата не беше нормално.
На второ място, подкрепяме Законопроекта, защото ние, народните представители и правителството, поемаме една определена, голяма отговорност към българския народ да браним нацията и да браним европейската цивилизация, които, забележете, всички вече сме убедени, че в мащаба на времето имат своя системен характер на заплаха и тотално със заплахата по място – характер на обектите и живите хора от децата до възрастните и вярващите в съответните храмове.
На трето място, подкрепяме Законопроекта, защото сам по себе си той е превенция. Съществуването на този Закон е превенция и това е главната цел на Закона, която като държавници изпълняваме и, второ, има възпираща функция към радикализиращите се в отношенията между нациите и държавите. Не без основание ще споделя, защото ние нямаме време да чакаме директиви от Европейския съюз, който закъснява, според мен, и защото Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз или така наречените „пет стъпки за по-сигурна Европа“ не са резултатни и не работят ефективно.
На последно място, защото ние във всички случаи с този Закон активираме всички налични сили и средства в България и вече достатъчно силно се говори, както и аз ще говоря, за активиране в тази посока и на Въоръжените сили на Българската армия. Но слабост в тази посока е, и ние трябва да го отчетем и да го поправим, че само със сила тероризмът не се ликвидира и не се възпира. Нужна е действаща дипломация и международна политика в това направление, което може би не е предмет на този Закон.
Кои са нашите безпокойства и предложения?
Първо, имаме определени резерви към определението „обосновано предположение“ за заплахите, което във всички случаи може да доведе до изгодно тълкувание на определена ситуация от държавните служители, които вземат решения за задействане на единия или другия план.
На второ място, смущаващо е, че в борбата с тероризма Българската армия поначало се подчинява на Закона за отбраната и въоръжените сили. Този път й се вменяват функции по Закона за МВР в седем пункта, които не са традиция и практика на Българската армия, тоест прехвърлят се и отговорности, и задължения между двата закона, които юристите би следвало да изчистят, още повече че в момента върви дискусия в комисиите по Закона за отбраната и въоръжените сили и пакета силови закони.
В чл. 7 от Законопроекта е регламентирано участието на целия състав на Въоръжените сили като цяло в тази посока. Във всички случаи това бодряшко участие на Въоръжените сили не е обосновано според мен и във всички случаи първите изказвания, че Българската армия започва още утре подготовката за борбата с тероризма, не са най-добрата готовност за Въоръжените сили.
Също така по-добре е в законопроектите да се отбележи на кое ниво в степените на Законопроекта се включват Въоръжените сили, тъй като системата за готовности и степени на готовност са малко по-различни, както и преодоляването на действията от тероризма в участието на Българската армия.
В заключение, считаме, че всяко участие на Въоръжените сили, освен по този Закон, би следвало да се съпровожда и с нарочен акт на министъра на отбраната, за да не се допусне преминаване на тънката граница по изискванията на чл. 52, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили, а именно участие на Въоръжените сили в задачи от вътрешнополитически характер.
Като цяло, нашата парламентарна група приветства този Закон и ние считаме, че неговото приемане е много своевременно. Доложих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Мерджанов има реплика.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Михов, Вие сте човек на честта, човек на пагона и аз нямам никакви съмнения, че това, което изразихте във Вашето изказване, е добросърдечно. Вие подчертахте, че борбата срещу тероризма е и в отговор на запазване на европейската цивилизация. Тъкмо тази европейска цивилизация трябваше да бъде олицетворявана от съответни говорители по отношение на воденето на далновидна политика за недопускане на терористични актове и заплахи. Смятате ли, че такава беше водената политика от страна на Европейския съюз в лицето на предишния комисар по външна политика Катрин Аштън и сегашната Федерика Могерини? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, генерал Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мерджанов, аз Ви благодаря за репликата и мисля, че в моето изказване подчертах това задоволство, че ние подкрепяме именно този Закон, защото отговорно поставя проблема пред нашите граждани като защитници на европейската цивилизация, защото лично аз съм убеден от наличието на цивилизационни сблъсъци и те стават системни във времето и мястото. Не считам, че досегашното ръководство по вътрешна политика и сигурността в Европейския съюз са работили достатъчно активно и затова още веднъж подчертавам и пред Вас, че петте стъпки за сигурността на Европейския съюз са неработещи и затова споделям, че нямаме време да чакаме техните директиви, а напротив – да провокираме Европейския съюз с нашия Закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Думата за изказване има народният представител Росен Петров от Българския демократичен център-Народен съюз.
Заповядайте, уважаеми господин Петров.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ-НС): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ние от Парламентарната група на Българския демократичен център-Народен съюз ще подкрепим на първо четене Закона за противодействие на тероризма. Защо? Говорейки за този Закон, трябва да си отговорим на въпроса: пред каква заплаха сме изправени днес, каква е целта на тероризма, какъв е тероризмът днес? Тероризмът постоянно се променя, той мутира, развива се и търси пролуки в нашата защитна система.
Ако в миналото мишени на терористични атаки на организации като ИРА, „Фракция Червена армия“, ЕТА, „Червените бригади“, „Гръцките ултралеви екстремисти“ бяха основно представители на властта – полицаи, политици, военни, то днес целта на тероризма е максимум невинни жертви, с използването на минимум средства.
Социалните мрежи и интернет позволяват бързата радикализация на лица, които нямат пряка връзка с терористични организации – в съзнанието на хората всеки се превръща в заплаха за всеки. Ние живеем последно време в състояние на постоянен страх. Нещо повече, за първи път в световната история тероризмът създаде собствена квазидържавна структура. Бих казал, че днес ние живеем в епохата на тоталния тероризъм, а той изисква и всеобхватни отговори.
Първата цел на тоталния тероризъм е да предизвика всеобщ страх. За съжаление, вече е изпълнена.
Втората му цел – чрез паника и хаос да разбие действащите обществени механизми, да унищожи държавните структури, да унищожи начина на живот на нашите общества.
Законът за противодействие на тероризма дава адекватна възможност за отговори на някои от въпросите, които ни поставя тази тотална заплаха. Различните служби за сигурност, МВР, армията и другите държавни органи получават правен механизъм, който да им даде възможност за общо противодействие за използване на целия държавен ресурс, за обща държавна реакция при терористична заплаха или, не дай Боже, при извършване на терористичен акт. Службите получават инструментариум да се борят с новите форми на радикализация на тероризма основно чрез интернет.
Как да се проследи процесът на радикализация на едно лице, ако не бъде удължен срокът за използване на специални разузнавателни средства? Как можем да преценим, когато решава да извърши такъв грозен терористичен акт, кога точно настъпва моментът на неговото радикализиране, ако не може да осъществяваме контрол върху това?
По така поставения от всички въпрос за ролята на армията. Дали армията трябва да има такива правомощия? Разбира се, че трябва да има такива правомощия. Какво се случи при терористичните актове във Франция, когато обществото беше обзето от паника и ужас? Кой успокои обществото? Успокои го именно присъствието на въоръжените сили на улиците в Париж и в Ница. Имаме ли части в Българската армия, способни да провеждат антитерористични, така наречени „тактически операции“? Имаме такива части. Защо да не могат да се използват? Трябва да се използват. Именно армията е тази сила, която наред с МВР може да успокои обществото след нанасянето на терористичен удар.
За мен приемането на един закон, особено на първо четене, винаги е израз и на политическа воля, и на начин да се отговори на обществените нагласи за противодействие на тази тотална заплаха, в която сме принудени да живеем. Ние трябва да погледнем истината в очите, а тя е, че Законът е нужен.
На хората от правозащитните организации, които много се оплакват за нарушаването на правата, бих дал пример от близкото минало, когато много правозащитници от нас защитаваха лицето Ахмед Чатаев – службите го задържаха, а съдът го пусна и той окървави летището в Истанбул.
Според мен този Закон изисква и от управляващи, и от опозиция да изразят единна воля за противодействие. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Реплики? Няма.
Думата има народният представител Настимир Ананиев от Реформаторския блок.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще подкрепя Закона. В тези динамични правила с ежедневни актове на тероризъм той е нужен. Въпросът обаче винаги е стоял: къде е балансът между сигурността, свободата и правата на гражданите? Аз мисля, че ние трябва да запазим на всяка цена този баланс. Има неща, които трябва да се коригират в самия Законопроект. Аз лично ще Ви обърна внимание на четири такива.
Първото нещо е свързано с увеличаване срока на ползването на СРС-та. Увеличаваме срока от шест месеца на две години, с възможност да се увеличи на още една година, да стане максимум три години. Тук не обхващаме само терористичните актове, а всички, които са в Закона, тежки престъпления и други, което всъщност ограничава по някакъв начин. Не знам защо се прави и за останалите, а не само за потенциалните или тези терористични актове?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Не е така.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: Друг проблем, който мисля, че може би не е обмислен, е свързан с десетте телефонни карти на един потребител. Разбирам каква е идеята. Въпросът е: какво правим с юридическите лица, които имат по 100, по 200, по 300 карти? Потребител не се знае какво е: юридическо лице, физическо лице? Една фирма, ако има само десет карти и сто служители, трябва десет фирми ли да си отвори, или на физическите лица да си вземе тези карти?! За мен тук имаме недообмислено, може би трябва много ясно да се направи разграничението – 10 карти на физическо лице, а юридическото лице с някакви други изисквания.
Друго, което за мен също някак си не е обмислено, това е регистрацията на чужденците в тридневен срок. Ако остават повече от три дни, трябва лично да се регистрират и да подадат различни документи, което не знам защо се прави.
В момента обсъждаме Закона за туризма, там има различни възможности – регистрация, която се прави в хотелите. Да дадем възможност, както е в цяла Европа, през хотела тази регистрация да се предостави на МВР и да се ползва по този начин. Няма нужда, как ще караме групите, които идват тук на почивка за една или две седмици, да ходят лично да се регистрират, да подават документи и така нататък. Трябва да се помисли в тази насока, как да се улесни, защото и туризмът ще пострада. Според мен няма нужда, ако има хотелска система, която може да се използва, която е вързана с МВР, работи се в тази насока в друг законопроект, нека да използваме този механизъм.
Последното нещо е свързано с обезщетението на лица, засегнати от мерките за борба с тероризъм. В Закона пише, че това ще се определя от подзаконово ниво. Аз мисля, че няма нужда. Имаме си специален закон, който е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. Така че нека да добавим, че ако има някакви такива нарушения и засегнати права, или някой има право на обезщетение, да използва текущия закон. Няма нужда да даваме на подзаконово ниво да определя, след като имаме закон, който определя тези граници.
Така че аз лично и колеги от Реформаторския блок ще внесем предложения между четенията, но Законът е нужен, ще бъде подкрепен. Борбата с тероризма изисква такъв Закон, но само той, разбира се, няма да ни реши проблемите, ще трябват и други мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Ананиев.
Реплика на изказването?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Ананиев, по отношение на изказването за ограничаване притежаването на телефонни номера. Става въпрос за предплатени карти. Не става въпрос за ограничаване правото на едно юридическо лице да има телефонни номера към мобилните оператори – 1000, 2000, 3000, 200, 300, 100. Много Ви моля, не подвеждайте залата!
Една справка, която беше изискана от Комисията и беше предоставена от мобилните оператори, показва, че определени лица имат активирани и неактивирани предплатени карти от порядъка на 200, 300, 1500, 2000, 5000 – едно физическо лице. Говорим за предплатени карти! Извинявайте, никой не може да ме убеди, че тези карти са необходими на едно лице или на едно юридическо лице. Юридическите лица, няма никакъв проблем. Идеята на това законодателство и това, което преди беше въведено, предплатена карта можете да имате, ако си дадете личните данни. Няма никаква пречка юридическото лице, ако ползва и предоставя предплатени, говорим, карти, които като се изчерпи лимитът от 10 или 15 лева Вие активирате, да даде данните да бъдат регистрирани. Недопустимо е лица, които се занимават с телефонни измами, и органите на МВР ги хващат с по 500, 1000 предплатени карти, звънят, хвърлят я, или в момента да се продават предплатени карти, водени на едно лице – юридическо или физическо, на определени места в София, или небългарски граждани, минали през България, чужденци да ползват такива карти в чужбина. За това става въпрос.
Що се касае до другата Ви забележка за ограничаване на правата. Извинявайте, никъде в това изменение с увеличаване срока на ползване на СРС не се говори, че става въпрос за всички тежки умишлени престъпления. Поначало Законът за специалните разузнавателни средства казва изрично, че, да, такива могат да бъдат ползвани само за тежки умишлени престъпления и плюс това те са изброени по раздели и текстове от Наказателния кодекс. В конкретния случай става въпрос само за престъпления, които касаят националната сигурност и терористични актове, а не за всички терористични. Другите срокове си остават същите – два плюс два, плюс два месеца. Няма промяна в реда. Да, съдия е този, който дава разрешението, съдия е този, който може да определи срока, контролът си остава същият. Недейте да говорите неща, които не са така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Ананиев, заповядайте.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря.
Уважаеми господин Лазаров, ние нямаме разминаване по телефонните карти. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Нямаме разминаване.
Записваме потребител, нека запишем и физическо лице, и е решен проблемът. Защото, ако една фирма иска да купи сто предплатени карти, свързани с нейната дейност, по какъв начин ще го направи? Интересно ми е да кажете как ще го направи? (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Това, което Вие казахте, че всъщност не обхваща тежките умишлени престъпления, е записано много изрично. В момента в Закона пише: шест месеца по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност в случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления. Така че, да, обхваща ги. И това удължение за СРС-та, което е на две години, с възможност за удължаване до три, ги обхваща и е записано изрично в Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ананиев.
Думата за изказване има народният представител Атанас Мерджанов от БСП лява България.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми господа представители на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“, уважаеми колеги народни представители! Извън всякакво съмнение е, че тероризмът е едно от големите предизвикателства на нашето време. Той поставя под въпрос цялостното устройство на свободното общество, размива границите между приемливо и неприемливо, подлага на съмнение способността на демократичните държави да защитят гражданите си. Как да се противопоставиш на едно ненормално поведение, каквото е убийството на нищо подозиращи и абсолютно невинни хора? Правото и законите са безсилни през безумието и радикализма. Каква санкция да предвидиш за някой, който и без това е решил да се самовзриви и да умре, погубвайки невинни? В същото време ако с лека ръка се откажем от постигнатите чрез векове развитие стандарти за свобода и човешки права, то терористите постигат целта си. В сблъсъка на свободния свят с тероризма не можем да допуснем свободният свят да изчезне. И тук не става дума за теоретичен дебат или дилема „Свобода или сигурност“. Такъв дебат няма и не може да има. Ясно е, че човек, който се притеснява за живота си, не може да се нарече свободен. Но нека не забравяме, че сигурност без свобода е характеристика или на затвор, или на тоталитаризъм.
Именно защото балансът между двете ценности е невъзможен, законодателството винаги в очите на хората изглежда недостатъчно. Имаме Закон за Министерството на вътрешните работи, Наказателен кодекс, Закон за защита от бедствията и авариите, Закон за мерките срещу финансиране на тероризма, Закон за отбраната и въоръжените сили, Закон за функциониране на системата за национална сигурност, цели три устройствени закона на специалните служби, за ДАР, за военното разузнаване и за Националната служба за охрана, Закон за специалните разузнавателни средства и, разбира се, редица планове за защита при бедствия, неразделна част от които е и планът за противодействие на тероризма. Въпреки това обществото чувства, че това не е достатъчно. И ние в БСП разбираме и се съобразяваме с това усещане. Няма да се противопоставяме на новото законодателство, но няма и да го подкрепим, защото сме сигурни, че то няма значително и рязко да подобри положението. Ефектът му върху общото състояние, върху системата за сигурност е под въпрос, докато последствията за гражданите са несъмнени.
С приемането на този Закон гаранциите за някои от най-откровените ни свободи ще са до голяма степен отстранени. Днес ще се въздържим при гласуването, но между първо и второ четене ще направим конкретни предложения за подобрения именно в тази насока. Възможностите за издевателството върху личния живот на хората чрез следене, подслушване и задържане трябва да бъдат ограничени до минимум. Това не е някаква форма на параноя или опозиционно недоверие. За съжаление е още много пресен споменът от скандалите с подслушванията, а присъдите от Страсбург валят една след друга срещу държавата ни.
По-конкретно настояваме след днешното гласуване експерти от сферата на сигурността, заедно с подготвени юристи по защита правата на човека, да се замислят по следните няколко момента. В легалното определение на противодействието на тероризма в чл. 1, ал. 2, първата посочена цел е защита на лицата, обществото и държавата от тероризъм. Но това е задача на Наказателния кодекс, описана още в ч. 1, ал. 1 от самия Наказателен кодекс. Сами разбирате, че този Закон не би трябвало да има амбиция да замести Наказателния кодекс по отношение на репресивната политика на държавата спрямо терористи и заподозрени в тероризъм. Този Закон би трябвало да има смисъл само и единствено ако е насочен към превенцията и предотвратяването на терористични актове. При, недай си Боже, консумиран акт, държавата преследва и наказва, но трагедията вече е налице. Именно защото тук най-важното е превенцията, специално отношение трябва да се обърне върху разпоредбите от чл. 16 до чл. 24. Много се говори за обоснованото предположение, но не по-малко разтегливо е понятието терористична дейност. Дефинирани са само терористичен акт и тероризъм, което не е обект на правна дефиниция. Разбира се, специалните служби имат нужда от известно поле на преценка, за да могат да реагират при различните разновидности на възможна заплаха, но, имайки предвид обхвата на ограниченията на права, които могат да последват, е необходимо понятието да се прецизира.
Позволете ми тук да отворя една скоба, защото е важно не само да приемаме закони, но да ги четем и прилагаме. Съвсем наскоро – едва преди година, в законодателството ни се появиха дефиниции на заплаха, риск или криза в контекста на Националната сигурност. Това стана с така наречения „Рамков закон за Националната сигурност“, а днес, когато разсъждаваме по тероризма, този закон сякаш не съществува. Отново говорим за координация между службите, за взаимодействие и други въпроси, които уж с онзи закон бяхме решили.
Накрая ще обърна внимание на промените, които тихомълком се прокарват в други закони. В Преходните и заключителните разпоредби съзнателно или несъзнателно се крият важни и особено опасни промени. Чрез § 4 в Закона за ДАНС се връщат стари правомощия, които съвсем размиват границите на дейностите на ДАНС и на МВР, особено с предвиденото от управляващите разширение на правомощията на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. С § 9, променящ Закона за специалните разузнавателни средства, авторите на Законопроекта очевидно са прекалили.
Първо, разширяват и без това широката хипотеза в действащия чл. 4 от Закона за специалните разузнавателни средства за това кога такива средства са приложими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Удължете времето на Парламентарната група на БСП лява България, ако обичате.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря.
Но освен това се предвижда когато се ползва СРС за предотвратяване на тежки умишлени престъпления по Глава първа от Наказателния кодекс, по преценка на органите да не се изготвят изобщо веществени доказателствени средства. Тоест, никаква документална среда за какво са използвани съответните средства и способи, какво са събрали като информация с тях и пред кого е послужила тази информация. Тези недомислици няма да ни помогнат да сме по-ефективни в борбата с тероризма. Това, което ще ни помогне много повече от този Закон, е да се отделят нужните финансови средства за разузнаване и контраразузнаване, да се укрепят съответните служби и да се оставят да работят на спокойствие.
Колкото до нас, политиците, ние също можем да им помогнем. Ще го направим, като спрем да търсим медийна слава с тази тема или имитираме дейност, каквато, между другото, е основната цел на този Закон. Гражданите на България имат нужда от спокойствие, отговорните служби от увереност и затова ние от БСП днес ще премълчим повечето си критики. Затова и се отказахме от иначе изключително мотивирания си вот на недоверие към правителството. Ситуацията изисква отговорност и ние я демонстрираме.
Крайно време е обаче и Вие от мнозинството да спрете да губите времето и обществена енергия със закони като този или Антикорупционният и да се захванем с реална работа за действително реални и видими, както Вие се изразявате, резултати.
А по отношение на Цветлин Йовчев, господин Манушев, можем да си поговорим допълнително. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
За изказване има думата народният представител от Реформаторския блок Атанас Атанасов.
Заповядайте, ген. Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Имате 7,11 минути.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа, едва ли ще Ви изненадам с моята позиция. Аз няма да подкрепя този Законопроект, но ще се опитам да Ви обърна внимание върху няколко аргумента, които от толкова много изказвания преди това не чух нищо за тях, аз смятам, че са изключително важни.
На първо място, с този Законопроект се въвежда изключително правомощие министърът на вътрешните работи еднолично – подчертавам, еднолично да въвежда извънредно положение в страната под формата на така наречената „антитерористична операция“. Никой не е обърнал внимание на това обстоятелство.
Институтът на извънредното положение е уреден в Конституцията. Това не е случайно. Правомощия по отношение на въвеждането на извънредно положение имат Народното събрание и президентът. А тук, под формата на антитерористична операция това правомощие се дава еднолично на министъра на вътрешните работи, преподчиняват му се сили от въоръжените сили и другите специални служби. Те получават всички полицейски правомощия, би могло да задържат лица само на базата на това, че не разполагат с документ за самоличност и никой не обръща внимание на това обстоятелство. Това е една изключително опасна процедура и тя е в основата на целия Законопроект. Поне да беше дадено това правомощие на Министерския съвет! Еднолично на министъра на вътрешните работи!
Това е основното, на което искам да Ви обърна внимание. Разбира се, аз ще Ви посоча и някои други опасни текстове, но, за съжаление, този момент с антитерористичната операция не може да бъде поправен в този Законопроект между първо и второ четене, защото, ако антитерористичната операция бъде извадена от този Законопроект, не остава нищо в него.
На второ място, Законопроектът се състои от 30 страници, 10 страници от които – една трета, са Преходни и заключителни разпоредби, тоест промени в други нормативни актове. Само на две от тях ще Ви обърна внимание.
На първо място, възстановяването, връщането на полицейски правомощия на ДАНС. Миналата година тук мнозинството имахме единодушие по този въпрос. Това е информационно-аналитична служба, която има съвсем други задачи, които са много, и не виждам как ще се справи с тази задача – да задържа лица? Това означава сега да се обучават хора и така нататък. За какво трябва да получава ДАНС това правомощие, след като шеф на Антитерористичния щаб е министърът на вътрешните работи, на когото са подчинени всички полицейски структури?
Отделно от това, при провеждане на въпросната антитерористична операция патрулите ще са смесени. За какво е това правомощие?
Второто, което е важно от Преходните и заключителните разпоредби. Аз нямам притеснение по отношение на това, че ще бъдат удължени някои от сроковете за прилагане на специални разузнавателни средства, защото съм убеден, че контраразузнаването и разузнавателните служби имат нужда от по-дълги срокове по отношение на тази специфична дейност.
Има обаче един друг проблем. Защо се въвежда специфичен ред за даване на разрешение и за прилагането на тези специални разузнавателни средства по отношение на тези текстове, те са четири или пет, но дават големи възможности за разтягане – извинявайте за израза – на тези граници.
На следващо място, защо трябва разрешенията да се дават само и единствено от председателя на специализирания съд? Защо? Ще Ви дам пример. Ако се получи сигнал в ДАНС – Силистра, и трябва да се действа незабавно, нали си давате сметка, че докато се получи разрешението от председателя на специализирания съд в София ще минат минимум две денонощия и „птичката“ може да излети? Това е абсолютно недалновидно!
И другото. Вижте кои са органите, посочени, че имат право да поискат прилагането на СРС в тези случаи. На първо място е главният прокурор. Имам чувството, че главният прокурор не работи друго. Миналата година при промяна на НПК отново единствено главният прокурор да иска СРС-та за корупцията в съдебната власт, сега главният прокурор да иска СРС-та. Вижте, това е дейност на оперативните служби – борбата с тероризма. Този невероятен апетит от прокуратурата да заграбва правомощия в областта на прилагането на СРС-та е трудно обясним! И така, това са текстовете, които са в Преходните и заключителните разпоредби.
Има доста други обстоятелства, които сочат за дублиране на функции. Тук някой от преждеговорившите го посочи това нещо. Миналата година приехме Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Там регламентирахме какво означава „криза“, „управление на криза“. Там се създаде Национален ситуационен център, който трябва да управлява кризи. Извинявайте, терористичният акт е специфична криза. Питам аз: кой ще взема решенията? – Този щаб, който го създаваме тук, с този Закон, или създаденият вече Национален ситуационен център, който между другото е подчинен директно на министър-председателя?
Този Закон, извинявайте, е „много шум – за нищо“, но в същия момент има много опасни текстове и аз отново Ви връщам на това, с което започнах – недопустимо е да се дават изключително важни правомощия на едноличен орган, какъвто е министърът на вътрешните работи, независимо как се казва той. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, ген. Атанасов.
Реплика на изказването на ген. Атанасов? Не виждам.
Има думата за изказване народният представител Станислав Анастасов – Движение за права и свободи.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми вносители, изключително добронамерен съм и Ви уверявам, че ако почувствате някаква нотка на критика, моля да знаете, че тя е градивна и цели да подпомогне общите ни усилия за противодействие на тероризма. В името на консенсуса дори ще потисна в себе си притесненията за ограничаване на някои права, което като либерал, повярвайте ми, въобще не ми е лесно.
Имам две основни притеснения и те са свързани с ефективността на обсъждания Закон. Първото е, че превантивната дейност по начина, по който е записана в Закона, по същество обхваща втория етап от подготовка на един терористичен акт. Първичните етапи, а именно избирането на целта и планирането, които са най-трудни за установяване, защото изискват допълнително наблюдение, уви, не виждам дори къде са застъпени, нито ако бяха, как щяха да се реализират?
Ако се чудите откъде са изводите ми, определено не са оригинални, базирани са на една визита на Стратфор – водещ „thinktank“ във Вашингтон, който, сигурен съм, всички от МВР познават. Там работят доста интелигентни и опитни хора в сферата на сигурността.
Второто ми притеснение е свързано с ролята на обществото в процеса на противодействие на тероризма. Тук стигам до най-съществения въпрос – каква е философската концепция на Закона? Пак повтарям, ДПС ще го подкрепи, защото това тук е много по-добро от нищо. Но на каква всеобхватна стратегия базирате този Законопроект? Ще имаме ли стратегия за превенция по подобие на Обединеното кралство, несъмнено ефективна, съдейки по резултатите – стратегия, която ангажира цялото общество, или ще имаме един командно-административен подход, който разчита само на държавни институции по подобие на онези страни, които пострадаха най-много от терористични актове съвсем наскоро? Не искам да упоменавам страните от уважение към паметта на жертвите, а и заради националната им гордост.
Тероризмът днес определено, колеги, е неконвенционална заплаха и опитите за вкарването й във всякакви рамки са невъзможни, обречени на неуспех и това, което ме тревожи, е, че ние се опитваме да борим тази заплаха с конвенционални средства.
Дори няма да се спирам на някои от клишетата, използвани в чутите аргументи, които ние повтаряме, само защото били в оборот.
Поставям една тема за размисъл. Надявам се да срещна и разбиране в допълването на Закона, а именно духът на чл. 1 от Закона да се развие в самия Закон и да видим обществото и ролята му разписани вътре.
Началото на Закона, колеги, много ме зарадва, когато прочетох, че противодействието на тероризма е всеобхватно общонационална дейност, но четох, четох нататък и не видях нито гражданско общество, нито отворени формати, нито общности да участват в превенцията в онзи първичен етап на наблюдение и разпознаване на заплахата, за който да не се заблуждаваме – органите на реда нямат капацитет да наблюдават всеки и всичко. Гражданите са незаменим ресурс.
Спирам до тук, защото моите колеги ще посочат доста детайли, на които е нужно да се обърне внимание между първо и второ гласуване, но отправям един апел към вносителите – за общото добро, заради това никога да не се налага да ползваме провизиите на този Закон, преосмислете малко подхода и го разширете, включете гражданите, включете общностите. Така не само ще противодействаме на тероризма по-добре, но и ще повишите връзката с гражданите и доверието им в органите на реда, което, вярвам, е основна предпоставка политиките на МВР да бъдат ефективни. Благодаря за вниманието, надявам се и за разбирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Анастасов.
Реплика? Няма.
Има думата за изказване Антони Тренчев.
Господин Тренчев, съжалявам, но удълженото време е една минута, така че каквото можете да кажете за една минута.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В общи линии повечето неща, които исках да кажа, така и така се казаха. Но искам да обърна внимание на това, че тероризмът е новото нормално и ще трябва да свикваме с това, и то не защото нещо чак толкова много зависи от нас, а просто това са новите световни реалности.
Много е важно също така да си дадем ясно съзнание, че тероризмът не е само конвенционалното наше възприятие за това „що е тероризъм?“, някой крещящ някакви религиозни призиви да се взриви ритуално. Има също много форми на тероризъм, които тепърва трябва да адресираме. Това са кибератаките, които са не по-малко сериозни от всички останали, така че този закон не е съвършен – естествено, то кой и закон е, и трябва между четенията доста неща да се изчистят. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но смятам, че е по-добре да направим тази първа крачка и като го подкрепим. Вярвам, че по-голямата част от колегите ще го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тренчев.
Реплики на изказването на господин Тренчев? Няма.
Има думата за изказване народният представител Светослав Белемезов – Парламентарната група на АБВ.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Разглеждайки настоящия Законопроект за противодействие на тероризма, следва да отчетем до каква степен България се намира в условията на международен тероризъм.
Две важни неща: терористичният акт на летището в Бургас от 18 юли 2012 г. по безспорен начин постави България на международната сцена на държавите, застрашени от извършването на терористични актове.
Участието на страната в световната антитерористична коалиция също води до допълнителни рисковe и заплахи за Република България, а също и за международните контингенти, които поддържаме в кризисните точки по света.
За наше щастие всички много добре знаем, че пряка и непосредствена заплаха от извършване на терористичен акт за държавата ни няма, но това по никакъв начин не означава, че сме напълно защитени от подобни асиметрични действия.
Говорейки за противодействие на терора, следва да имаме предвид, че има налични данни за активизиране на терористични групировки в близост до нашите граници, още повече в Европа и в Турция бяха извършени успешни терористични актове.
От друга страна, има наличие на нарастващ миграционен поток, който способства за инфилтрирането на терористи.
Не на последно място, се наблюдава и преминаването през българска територия или в близост до нашите граници на маршрути за чуждестранни бойци.
Тъй като тероризмът е комплексна тема, следва да я обсъдим в контекста на националната ни сигурност. Защо го казвам? Защото основните заплахи за националната сигурност произтичат от конфликта в Близкия изток – Сирия, Ирак, Либия, Афганистан, и недобрите перспективи за трайното решаване на тези конфликти водят до допълнителни заплахи за нашата държава, още повече Европа продължава да няма единна позиция по този въпрос.
Особена заплаха крие южната ни граница – на югоизток и на югозапад с Турция и с Гърция, където понастоящем в Турция са локирани около 2 милиона 700 хиляди мигранти; далеч по-малко са в Гърция – около 60 хиляди, но ситуацията там е не по-малко опасна, тъй като икономическата, политическата и финансовата криза там може да доведе до повишени заплахи. Трябва да се отбележи също така, че това е вътрешна граница за Европейския съюз и по презумпция е по-слабо охранявана.
Какво предприе държавата ни по линия на превенция и противодействие на терора?
С Акт на Министерския съвет от 30 декември 2015 г. беше приета Национална стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма за периода от 2015 – 2020 г. Разбира се, от нея по свой начин произтича и Национален план за противодействие на тероризма, който се разработва от Министерството на вътрешните работа в пряка координация с компетентните ведомства и държавни агенции.
Беше направена промяна и в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез която се създаде Национално звено за получаване и обработка на резервационни данни за пътниците в Република България, превозвани по въздух – PNR системата – пасинджър нейм рекърдс.
В ДАНС беше създаден Национален контратерористичен център, в който пряко участие вземат и представителите на Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военна информация“, Служба „Военна полиция“ към Министерството на отбраната.
Бяха направени редица промени в членове 280 и 281 от Наказателния кодекс, чрез които се увеличиха санкциите за лица, които участват в трафик на хора.
Не на последно място, промени и в чл. 56 и 57 от Закона за отбраната и въоръжените сили.
Моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Времето на групата е удължено. Моля да имате предвид, че Ви остават точно 3 минути.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря, господин Председател.
Част от положителните страни на Законопроекта са, че се осигурява взаимодействие с местната власт и общините. Смятаме, че там са най-слабите звена по отношение противодействието на тероризма. Ако около големи градове, като София, Пловдив, Бургас и Варна има определени механизми и компетенции за справяне с подобен род терористична заплаха, то в малките населени места смятам, че проблемите са много по-сериозни.
Подобряват се оперативните и специализираните процедури.
Осъществява се солидна координация и взаимодействие между определените за целта ведомства.
Редица са, за съжаление, и отрицателните страни, върху които следва да акцентираме. Едни от тях са, че Законопроектът създава впечатление, че е насочен към самия терористичен акт, а самата превантивната дейност е по-скоро административна.
По линия на информационното пространство не се предлага много, а всички знаем, че голяма част от извършителите на терористични актове в крайна сметка са били набирани чрез социалните мрежи и интернет.
По линия на превантивните мерки много от текстовете се нуждаят от конкретика и допълнителна прецизност – текстове като регистрирането на чужденците в определени срокове, обучението на хора, прилагащи правоохранителни мерки, извършването на анализи по места и така нататък.
В заключение, ще си позволя да отправя едно послание чрез цитат от моя любима книга на Сун Дзъ „Изкуството на войната“, където той казва: „Да се осланяме не на възможността врагът да не се яви, а на собствената си готовност да го посрещнем; не на вероятността да не ни нападне, а на обстоятелството, че сме направили позициите си непревзимаеми.“
В тази връзка Парламентарната група на АБВ ще подкрепи настоящия Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Белемезов.
Реплики?
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ–НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Белемезов, изслушах Ви с интерес – безспорно сте подготвен, вероятно сте чели и много литература.
Във Вашето изказване обаче имаше нещо много важно, което липсваше, и това е темата „Бюджет“. За съжаление, никой и от преждеговорившите – ген. Атанасов, включително представителите на БСП лява България не заявиха, че продуктът сигурност в края на краищата има цена.
За мен ще бъде много интересно да чуя представителите на службите, заместник-министрите на МВР и отбраната: колеги, стига ли Ви бюджетът? Всъщност само преди има-няма двадесетина дни приехме документ, с който даваме право и възможност на Министерството на отбраната да модернизира Военноморските и Военновъздушните сили, а в същност най-важната съставна единица, която би следвало да участва в този Закон – Сухопътните войски, практически остават без ново финансиране и по този начин биха могли да участват, бих казал, формално в битката с тероризма.
Може би сега е моментът да заявим, че само след месец ще започнем дискусия на тема „Бюджет“ и ако оставим нашите служби нефинансирани – Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи или финансирани само в рамките на заплати, то всичките ни напъни, теоретични постановки, идеи за промени в законодателството, просто са напразни!
Може би сега е времето да заявим: за да функционира този Закон, е необходим и бюджет! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Зафиров.
За информация на залата: следват Мустафа Ахмед – ДПС, Филип Попов – БСП ЛБ и Велизар Енчев – независим.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Господин Белемезов, понеже цитирахте Сун Дзъ, бих искал да Ви цитирам Бенджамин Франклин. (Оживление, смях и възгласи: „Ееее!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обаче с молба към колегите: нека не цитираме литература, говорим за сериозни неща!
АТАНАС ЗАФИРОВ: „Онзи, който е готов да жертва основна своя свобода в името на купуването на малко преходна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Зафиров.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика.
Господин Белемезов, само ще Ви помоля: без цитати от книги!
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Зафиров, ще продължа по начина, по който Вие завършихте.
Още в древността един известен древногръцки философ и мислител Аристотел е казал, че „Човекът е зоополитикон“ – политическо същество, и като такова то има своите права, но и своите задължения.
В тази връзка смятам, че ние, като носители на демократичните процеси в България, трябва да умеем да управляваме много добре баланса между правата и задълженията на хората.
Що се отнася до репликата на господин Хайтов, искам да Ви кажа, господин Хайтов, че Вие поставяте много сериозен проблем. Всеизвестно е, че приемането на този Законопроект по никакъв начин няма да даде възможност и инструментариум ние да повишим средствата за сектор „Сигурност“ през следващата година. Но не пречи в тази посока да бъдем изключително активни и да повдигаме тази тема постоянно. Вие много добре знаете последователната позиция на АБВ и нашите твърдения, че са необходими нови средства за сектор „Сигурност“ и в хода на разглеждането на Закона за държавния бюджет през миналата година ние направихме редица предложения в тази посока що се касае до бюджета на Държавна агенция „Национална сигурност“ и до бюджета на Държавна агенция „Разузнаване“.
Но Вие всъщност поставяте и един друг много важен въпрос – терористичното законодателство отговаря ли на това доколко ще са подготвени антитерористичните ни групи. Визирам Специализирания отряд за борба с тероризма. От отговора на министър Бъчварова до мен разбираме, че всъщност там има, на първо място, недокомплект и отрядът работи наполовина от предвидения за него състав. Други, разбира се, са и проблемите, свързани с модернизацията и техническото оборудване, но аз смятам, че в тази позиция бихме могли всички парламентарни групи в предстоящото обсъждане на бюджета за следващата година да бъдем много по-активни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Белемезов.
Думата за изказване има народният представител Мустафа Ахмед.
Заповядайте, господин Ахмет.
МУСТАФА АХМЕД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да цитирам никой, само ще кажа, че ние от ДПС сме за изкуството на мира и за демокрацията и смятаме, че това е най-правилният път за превенция срещу тероризма. Все пак, за да се концентрираме около Законопроекта, бих искал да кажа, че ние от ДПС разглеждаме тероризма като чумата на XXI век. И трябва да се вземат необходимите мерки за излекуване както на обществото, така и на болните мозъци, които нямат цвят, етнос, религия и така нататък.
Скъпи колеги, може би е закъснял във времето, но Законопроектът е неоспорим, крещящ и нужен въз основа на събитията и обстоятелствата, които ни заобикалят в последните години. Самият Законопроект има своите слаби страни в отделни точки и членове, към които ще се опитам да изостря Вашето внимание.
Колизия, например, с отговорността на гражданите на длъжностните лица в чл. 38. Нещо не съвпада – гражданите имат по-голям ангажимент и биват наказвани по-стриктно, отколкото длъжностните лица, които по Закон трябва да извършват техните задължения.
Също така, скъпи колеги, в § 9 в Закона за специалните разузнавателни средства също имаме притеснение относно чл. 15, т. „а“ и т. „б“. Удължаването на две до три години на подслушването в ситуацията, в която в момента ние се намираме, мисля, че не е основателно. Може би това между първо и второ четене, заедно с колегите ще го изчистим в разговори.
Подкрепяме напълно чл. 38г за предплатените SIM карти, тъй като мислим, че това ще окаже влияние и за телефонните измами, с които нашите по-възрастни съграждани са много сериозно атакувани.
Искаме между първо и второ четене да предложим способите за наблюдение както на място, така и за ограничаване движението на самите граждани чрез електронни гривни, или така наречените GPS, да се запише конкретно, за да може службите, държавата да знаят, ако има евентуална заплаха към някой, или има някаква заплаха за държавата или за някъде, да може да бъде контролиран.
Искам да отбележа, че образователната система от гледна точка на превенцията трябва да вземе много сериозно отношение по този Законопроект, да може в училищата нашите деца да бъдат подготвени във всяка една ситуация за терористична заплаха и да не изпуснем някой от поколението, както направиха европейците в момента и се чудят как да излязат от това положение.
Благодаря Ви. Ние ще подкрепим Законопроекта на първо четене. Имаме своите резерви и ще се отнесем много сериозно към предложенията между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ахмед.
Реплики? Няма.
За изказване думата има народният представител Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Може да се посочат няколко основни линии, като отговорът на първия следва отговорите и на другите.
Нужен ли е такъв закон, на първо място? Ако да – в този вид ли? Действащата правна уредба на тази конкретна дейност, която той претендира да урежда – противодействието на тероризма, съществува и тя включва както нормативни актове като Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, Наказателния кодекс, Закона за службите, Закона за СРС, така и изготвянето на различни нива на планове за защита при бедствия, неразделна част от които е и планът за противодействието на тероризма. Това се отнася до около 60 – 70% от съдържанието на Законопроекта. В този смисъл доста гръмко и претенциозно е заглавието на Закона, защото от чл. 1 излиза, че урежда противодействието срещу едно престъпление, каквото е тероризмът, както е обяснено това понятие в Допълнителните разпоредби на самия Законопроект. Още тук се вижда, че нещо не е наред. Как се противодейства с един закон срещу едно престъпление, защото противодействието не може да се разбира само като превенция? Противодействието на престъпленията е задача на цялостната наказателна и не само наказателна политика на държавата.
Освен това Законът е юридически неиздържан, най-вероятно заради голямото бързане при неговото писане. Например от легалното определение на противодействието на тероризма в чл. 1, ал. 2, първата посочена цел е защита на лицата, обществото и държавата от тероризъм, което всъщност е задача на Наказателния кодекс – да защитава от престъпни посегателства личността – чл. 1, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Посочената цел в ал. 1, т. 3 – разработване на индикатори, въобще пък не е спомената като предмет на регулация в Законопроекта. Член 3 и чл. 4 на практика нищо не казват.
Член 5 – за Съвета за сигурността, спокойно може да намери място в така наречения „Рамков закон“. Член 6 е взет като разпоредба от постановление на Министерския съвет, с което е създаден въпросният национален контратерористичен център. Нови са само около 30 – 40% от нормите му. И тъкмо те са притеснителните. Могат да се групират в няколко категории – превантивните мерки от чл. 16 до 24 за физическите и юридическите лица; мерките, приложими по време на антитерористична операция и извънредно положение; и промените в други закони, предвидени в Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта, с които на практика се дават допълнителни правомощия на службите във връзка с дейността им при защита от тероризъм.
По отношение на превантивните мерки най-напред е притеснително разтегливото понятие „терористична дейност“, употребено в чл. 16, ал. 1. За да оправдае взимането на такава мярка, лицето трябва да е свързано с терористична дейност. Да, но какво разбираме под това? Не е тероризъм, не е терористичен акт, при всички положения по-широко и неясно дава поле за тълкуване, а това е недопустимо, когато става дума за ограничаване на конституционни права на гражданите.
Друго притеснително нещо е относно мерките и по-точно техния характер, защото всъщност мерките в чл. 17, т. 1, 3, 4 и 8 по съдържание съставляват мерки за въздействие по смисъла на Наказателния кодекс. Да не говорим за забраната да напусне страната и отнемането на документи. Тук е предвиден някакъв квазисъдебен процес? Да, вярно е, че мярката се налага от съда, подлежи на обжалване, което обаче не спира изпълнението ѝ. Формалният съдебен процес е гаранция, но само когато съществуват ясни законови правила относно правомощието на всички страни в него, а тук подобна яснота липсва.
Ще завърша своето изказване с въпрос: дали чрез този Закон ще се преборим с тероризма? Едва ли. Може ли той да се използва превратно? Да. Има ли гаранции, че той няма да се използва превратно в ущърб на конституционните права на гражданите? Не, няма такава гаранция и механизъм предвидени в него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Попов.
За процедура поиска думата Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване удължаване на времето в днешното пленарно заседание до приемане на този Законопроект. Може би ще се наложи с 5 – 10 минути да се удължи, но има няколко изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме удължаване на времето до приключване на тази точка.
Гласували 87 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Думата има народният представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Аз ще направя конкретни забележки и предложения, които ще внеса писмено между първо и второ четене.
В първата част от своето изказване се присъединявам отчасти към позицията на генерал Михо Михов за статута на Българската армия в Закона. Смятам, че армията, която в Законопроекта се нарича „Въоръжени сили“, няма място в този Закон и конкретно ще предложа изрично да се посочи: „ролята на армията“ да се замести с „дирекция „Жандармерия“.
Тези от Вас, които не са много навътре в темата, сигурно знаят, че дирекция „Жандармерия“ или българската жандармерия е другото име на Вътрешни войски. След като имаме Вътрешни войски, смятам, че при терористична опасност, не дай си Боже, или реализиран терористичен акт на територията на България тази функция по улиците и площадите може да се изпълнява не от Българската армия, не от войници и офицери, а от Вътрешни войски с името „Жандармерия“, или по-точно дирекция „Жандармерия“, която е в рамките на Министерството на вътрешните работи. Тук не споменавам Специалните части в Пловдив, тъй като от само себе си се разбира, че ще участват в тази работа.
Категорично смятам, че армията не бива да излиза на улицата по никакъв начин. Армията не може да се използва за арестуване, за задържане, за поставяне на белезници, за влизане в домовете и за разпити до пристигането на съответните полицейски институции. Освен това, подобна функция, вменявана със закон на Българската армия, ще има деморализираща функция върху самата армия.
Поставете се на мястото на офицерите и военните, които ще трябва да изпълняват военни, полицейски функции, при това ще трябва да бъдат обучавани за тази цел.
Ако толкова много държим армията да бъде използвана в критични ситуации, нека да приемем американския модел – струва ми се, че имаше такова предложение в Народното събрание, да тръгнем към създаването на национална гвардия. Но това е друга тема и става дума за друг закон.
Така че оставам на моето становище – вместо за Въоръжени сили, за Българската армия, да се говори за дирекция „Жандармерия“, която може и трябва да изпълнява тези функции.
Когато говорим за превантивните мерки, в чл. 20 има много интересен текст, който според мен би трябвало да се прецизира. Цитирам текста: „Да се създават и да се използват юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества за прикритие на дейността на служители под прикритие“. По-точно става дума за внедряване на агенти под прикритие в юридически лица с нестопанска цел или в търговски дружества.
Моят коментар, забележка и предложение са следните. Всички знаем, че юридическите лица с нестопанска цел са сдруженията и фондациите в България, а те са стотици. Смятам, че внедряването във вече съществуващи и действащи фондации или сдружения с нестопанска цел до голяма степен може би ще опорочи тяхната дейност, ще има деморализиращ ефект и върху техните ръководители, които би трябвало да знаят по закон за внедреното лице. Освен това е публична тайна, че тези неправителствени организации не се ползват – не всички, разбира се, да не обобщавам, с особено висок обществен престиж заради външното финансиране, което често пъти е доста брутално и дразнещо.
Затова предлагам, когато става дума за внедряване в юридически лица с нестопанска цел, да се създават нови юридически лица с нестопанска цел, които да бъдат използвани за агентите под прикритие.
Когато се говори за търговски дружества и формулировката е „създаване и използване на търговски дружества за агенти под прикритие“, тук логиката според мен е обратната. Търговските дружества са сдружения от две или повече лица за осъществяване на търговска дейност и създаване на ново търговско дружество, което трябва да има оборот, който може да се провери във всеки момент от съответните институции в България. Такъв оборот то едва ли ще има или ако има, трябва да се прецизира в Закона, че съответната служба към ДАНС ще осигури такъв финансов ресурс.
Смятам, че най-добре е, когато става дума за търговски дружества, внедряването на агенти да става във вече съществуващи търговски дружества, които имат съответния търговски оборот и във всеки момент може да се провери от заинтересованите лица, да не кажа „терористични организации“. По този начин няма да бъде заплашена сигурността на агентите под прикритие.
Що се отнася до функциите на ДАНС, тук имаше едно много интересно, бих казал, полезно изказване на генерал Атанасов, който, като бивш ръководител на ДАНС – тогава Националната служба за сигурност, възрази срещу връщането на полицейски пълномощия на ДАНС.
Добре, искате да върнете полицейските пълномощия на ДАНС, но в такъв случай може би трябва да помислим за възможността ДАНС да получи функциите на Федералното бюро за разследване на Съединените американски щати. Нито имам време, нито имам възможност да влизам в процедурата да обяснявам какво е ФБР в България и какви функции има Държавна агенция „Национална сигурност“. Идеята не е лоша, но нека не забравяме, че само преди две години ние отнехме тези полицейски функции на Държавна агенция „Национална сигурност“. Факт е. Донякъде разбирам това предложение да получава такива полицейски функции, но тогава трябва да говорим за българско федерално бюро за разследване. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Реплики има ли? Няма.
Следва изказване на народния представител Янко Янков.
След това – господин Цветанов, и приключваме засега.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, стана ясно, че нашата парламентарна група ще подкрепи този Законопроект. Считаме, че той е необходим, изключително необходим и изключително навременен.
Уважаеми колеги, съществува тезата, че имаме специални закони, които могат да ни решат проблемите в борбата с тероризма и не е нужно да приемаме този. Това е така, обаче, уважаеми колеги, този Закон дава възможност за изключително ефективна и качествена координация и субординация, която до момента не съществува.
Този Закон, уважаеми колеги, дава възможности, които наистина могат да доведат до ефективна борба с тероризма! Смятам, че особено възможностите, които се дават на Въоръжените сили на Република България, включително и на ДАНС, както и на Военна полиция приехме, и на другите служби – всичко това е от полза за борбата с тероризма. Изключително е важно.
Уважаеми колеги, ние приемаме закони, които са за качествена употреба. Няма закон, който да сме приели и който не може да бъде използван и за злоупотреба. Това наистина е така и зависи от институциите, които го прилагат.
Уважаеми колеги, понеже сме на първо четене и обсъждаме философията на Законопроекта, искам да Ви обърна внимание на две неща, които слушаме по медиите и които, за голямо съжаление, са абсолютно неверни, а често звучат и от трибуната на парламента.
Едното е, че причината за тероризма във всички европейски страни, а евентуално и в България, основно е радикалният ислям в неговото качество.
Уважаеми колеги, ислямът няма нищо общо с тероризма – това трябва да стане ясно на всички. Аз съм народен представител, за когото гласуват много мюсюлмани от нашия избирателен район и искам да защитя честта и достойнството им.
Уважаеми колеги, аз съм бил на много религиозни мероприятия и трябва да Ви кажа, че основното, което съм чул там в тази посока е – в свещените книги е записано: „Колкото и несправедливости да ти причинят, никога не причинявай несправедливост! Колкото и страдания да понесеш, никога не причинявай страдания!“.
Това е основна формула на исляма.
Възниква въпросът обаче, защо в крайна сметка наистина това се наложи като мислене на обществото?
Уважаеми колеги, ако един човек се взриви някъде и причини смъртта на други хора, това което ще рефлектира в общественото мнение, е, че това е един престъпник, криминален рецидивист, човек, който има престъпно поведение и ефектът ще бъде незначителен. Но, ако този човек, уважаеми колеги, преди да се взриви каже: „Аллах Акбар“, ефектът става страхотен. Примерно, ако това се случи, пази Боже в България – Петрич, в Силистра ефектът ще бъде огромен. Или навсякъде. Тези млади хора, които се взривиха в Германия, Франция, те никога не са били в джамия. Те никога не са вярвали в исляма, уважаеми колеги. Това е изключително важно да се знае!
Другото, което искам да кажа – бежанците нямат нищо общо с това, което се случва като тероризъм. Потоците от бежанци, уважаеми колеги, се използват от специалните служби, за да може чрез тях да се вкарат елементи, които… Самите те не реализират терористични актове, а подготвят терористи в съответните страни.
Пожелавам на нашите специални служби да стигнат до поръчителите на всичко това, което става. И, пази Боже, дано в България да нямаме такива действия, но имаме потенциална опасност в гетата, там където всъщност държавността не съществува, и всичко, което става там, няма нищо общо с държавата.
Уважаеми колеги, затова трябва да действаме много внимателно и изискванията към нашите служби трябва да бъдат изключително високи. Да се диференцират правилно нещата и да стане ясно, че радикалният ислям не е религия, уважаеми колеги, той е политика, той е политика от интереси, които нямат нищо общо с демокрацията и със съвременните човешки ценности. Дано този Законопроект, който ние ще приемем, и предложенията, които ще бъдат направени, именно да допринесат в тази посока, да доведат, както каза тук един мой колега, до обединяване на нацията за борба с тероризма, а не до нейното разделяне, защото това единствено и само ще обслужи тероризма, а няма да доведе до неговото предотвратяване и ликвидиране в неговите основи. Не искам да говоря тук за образованието, за всичко онова, което е свързано с интеграция и така нататък. Пак казвам: всеки паралел с религията е грешен. Тук става въпрос за маргинални елементи, които не обичат държавата, в която живеят, и много лесно се поддават на тези внушения, а тези думи им се слагат в устата, за да се генерира допълнителен мултиплициран ефект от тероризма, омрази, особено в държава като нашата, където имаме исторически насложени особености и неща, които могат да ни оставят без бъдеще.
Аз се надявам всичко онова, което ще направим, да бъде в полза на националната сигурност чрез обединяване на нацията и максимален ефект чрез това да направим всички български граждани съпричастни на борбата срещу тероризма, особено общини, други институции, областни управи и така нататък. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (встрани от микрофоните.): Извинявам се за дългото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В рамките на приетото е, няколко секунди.
Реплики към господин Янков? Няма.
Думата за изказване има господин Лазаров. (Шум, реплики и възгласи „Ееее!”.)
Колеги, има възможност още народни представители да се запишат. Има записани. Дебатът е изключително наситен. До момента 22-ри е господин Лазаров, а след него има още.
Заповядайте, господин Лазаров.
Да се готви господин Цветан Цветанов. (Смях.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Дебатът се води откакто беше обявено, че Законопроектът ще бъде готвен и откакто беше качен за обществено обсъждане на електронната страница на Министерския съвет. Той беше воден и в Комисията. Аз ще се опитам да не повтарям доводите, които бяха изложени в докладите на комисиите, защо има нужда от такъв Законопроект? Да, има нужда от такъв Законопроект. Тук се чуха някои критики и забележки – някои от тях са основателни, други са плод на непознаване на Законопроекта. Беше казано, че в Законопроекта нямало определение на това: „Що е то тероризъм или терористичен акт?”. Явно някой не е добре запознат или не е чел целия Законопроект. В § 1 от Допълнителните разпоредби е упоменато. Дадени са дефиниции на „тероризъм”, „терористичен акт”, „антитерористична операция”, „граница на зоната на операцията”. Няма да Ви ги чета, има ги тези определения.
Да, това е Законопроект за противодействие на тероризма, който регулира отношенията между различните ведомства, и в същото време искам дебело да подчертая – ясно и точно разписва задълженията и правата, и отговорностите на ръководителите на отделните ведомства. Беше поставен и въпросът, че, видите ли, едва ли не Законопроектът давал правомощия на министъра на вътрешните работи да обявява извънредно положение в България! Е, разбира се, това не е така. Става въпрос за определяне на времето, на границите и прекратяването на антитерористичната операция.
Е, няма как друг орган да заседава, едва ли не Народно събрание или Министерския съвет, да се свиква, когато има нужда да се проведе такава операция за предотвратяване на антитерористичен акт или, не дай си Боже, при осъществяването на такъв. От друга страна, беше казано, че бързо, много бързо и адекватно трябва да има възможност органите да реагират.
Що се касае за опасенията за нарушаване права на граждани.
От една страна, се говори за това, че се удължава срокът за прилагане на специалните разузнавателни средства, но, забележете, само за защита на националната сигурност и то не във всички случаи, а когато се касае за предотвратяване на тежки престъпления, свързани с националната сигурност, а това са терористичните актове.
Според мен, задавайки тези въпроси – би трябвало този въпрос да бъде задаван и с още един друг въпрос, който обикновено отделно го задават и колегите, и обществеността: „А има ли спящи антитерористични клетки, а има ли индивидуални бойци на територията на България, как работят службите?”.
Когато се говори, че прекомерното ограничаване на правомощия водело до липсата на свобода, мисля, че тук е пропорционално разписано в Законопроекта ограничаването на известни правомощия и то не повече, и не в по-различен размер от това, което е прието в другите европейски държави, или в момента действащи регламенти и директиви, а е общо взето в съответствие с това, което е предвидил Проектът на директива от декември месец миналата година за предприемане на мерки за противодействие на тероризма. Там даже още по-детайлно са разписани ограничаване на такива правомощия и правото на придвижване, включително във Франция приеха в Законопроекта ограничаване правото на придвижване на постоянно пребиваващи във Франция граждани на други държави – членки на Европейския съюз или на Шенгенското пространство. Така че нищо в повече няма в ограничаването на правомощията на този Законопроект.
Беше поставен и въпросът, че нямало регламентирано противодействие на въздушен тероризъм, по море.
Уважаеми колеги, месец май 2009 г. беше приет Законът за отбраната и въоръжените сили. Там има текстове, в които е разписано по разпореждане на министъра на отбраната, че може да бъде провеждана антитерористична операция що се касае до въздухоплавателно средство, което не може да се обозначи, до нарушаване на морското пространство и, забележете, и още нещо – провеждане на антитерористична операция. Една т. 4 – очевидно става въпрос за сухопътна антитерористична организация. Ама, никой от тогава до сега не е поставял въпроса, че се нарушават права, защото там само е записано, а не е казано кой как разпорежда, какви права, какъв срок, какво време – говоря за Законопроекта за отбраната и въоръжените сили от май месец 2009 г. В този Законопроект ясно, точно са разписани правата и задълженията. В този Законопроект е разписано, че всички тези процедури и действия подлежат на парламентарен контрол от нарочна парламентарна комисия, за разлика от тогава приетото в 2009 г., тоест това е краят на управление на правителството на господин Станишев, просто е записано, че министърът на отбраната провежда антитерористична операция. (Реплики от народния представител Георги Божинов.)
Да, господин Божинов, така е. Чуха се и разни други думи. Сега всичко това е регламентирано.
И още нещо искам да напомня – за първи път в този Законопроект се предвижда и компенсиране на щетите на гражданите, които те са претърпели следствие провеждане на антитерористична операция.
Що се касае до забележките – видите ли, давани са много широки права, защото имали право при провеждане на такава операция или при предотвратяване да влизат в жилища, да разрушават прегради. Ами, абсолютно същите правомощия са и по Закона за бедствията, който Закон никой не го оспорва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Лазаров? Няма.
Думата има господин Цветан Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, които днес присъстват тук от службите и от Министерството на вътрешните работи!
Необходимостта от този Законопроект е във връзка с променящата се среда за сигурност както в региона, в който се намираме, така и в Близкия изток. Виждате какво се случи през последните няколко месеца в Европа.
Много са тези, които са за, много са тези, които са против. Аз смятам, че не трябва да имаме абсолютно никакви притеснения за приемането на подобен законопроект, защото нашият ангажимент е да противодействаме ефективно на потенциалните заплахи за сигурността на страната и, разбира се, да ограничим възможността за подготовката и извършването на терористичен акт.
Почти в цяла Европа има вече изработено подобно законодателство. Нека да разгледаме и Законопроекта, който беше приет само преди дни и в Израел.
Също така нека да си припомним, че когато говорихме преди години за въвеждането на PNR-резервационни данни от Европейската комисия и Съединените щати, знаете колко от европейските държави бяха против, защото може да се нарушат човешките права, или за информацията, с която ще се разполага, трябва да има пълни гаранции, че тя ще бъде използвана само и единствено по предназначение – за противодействие на тероризъм и на организирана престъпност.
Днес всички тези държави от Европейския съюз и дълго време проточиха разговорите по тази тема, вече са най-големите привърженици за въведения PNR и все повече се говори за въвеждането на подобен PNR и в държавите от Европейския съюз.
Скъпи приятели и колеги, нали разбирате, че преди време никой не можеше да си помисли, че по Договора от Прюм можем да обменяме информация от националните системи за дактилоскопни отпечатъци и за ДНК-профил? Това вече е факт между всички тези държави, които изпълниха ангажимента си по Договора от Прюм.
Нека да си припомним, че преди години беше почти невъзможно Евродак системата по Дъблинското споразумение да се използва за полицейски нужди. Днес вече това е актуалната тема, която вълнува абсолютно всички в Европейския съюз. Нали разбирате, че отсреща има терористи, има организации, които искат да работят без правила, да нарушат обществения ред и да засегнат човешките права на всички граждани, живеещи по света?
Е, как можем да противодействаме? Можем да противодействаме, когато направим законодателство, което да защити правата на хората, но да направим и законодателство, което ще ни даде възможност да противодействаме адекватно на всички тези потенциални заплахи.
Силата на една демокрация е, когато има разделение на властите. Силата на една демокрация е, когато може да се осъществява съответният контрол от парламента, от всичките парламентарно представени групи в българския парламент, към изпълнителната власт и да адаптираме законодателството си към развитите демокрации, с държави, в които върховенството на закона е основен приоритет, както и правовият ред.
Вие виждате – в момента говорим за ограничителни мерки, които ще бъдат само по изключение. И те ще бъдат само за райони, които са засегнати или където предстои да се извърши и се подготвя терористичен акт.
Ние трябва да дадем гаранция на службите, че те могат да си свършат работата и самият факт, че се търси по-голяма оперативност не означава, че ще отидем в другата посока. Ще има парламентарен контрол, който ще бъде осъществяван от всички народни представители във всеки един парламент – дали ще е Четиридесет и третият или следващият. Точно това трябва да бъде гаранцията при приемането на този Законопроект.
Хубавото е, че има дискусия, има „за“ и „против“. Това е силата на демокрацията!
Хубаво е между първо и второ четене и удължаването на срока между тях за предложения, което ще бъде направено, да даде възможност да се прецизират детайлите, за да може да има пълна гаранция, че няма да има нарушаване на човешките права, а ще работим за защита на човешките права на всички миролюбиви граждани, които живеят както в България, така също и в останалите държави.
Ние трябва да облекчим възможността службите да си вършат своята работа и да, разбира се, темата с финансовия ресурс, с човешкия ресурс, това е много важна тема. И аз съм убеден, че при гледането на бюджета за 2017 г. това ще бъде една от основните теми. Вече сигурността е приоритет за цяла Европа и приоритет за всички развити демокрации.
От тази гледна точка аз смятам, че трябва да подкрепим Законопроекта. Законопроектът ще ни даде една основа, която ще можем да надградим между първо и второ четене и с приемането на този Закон ще дадем действително по-голямата сигурност и възможност всички да си свършат своята дейност и да изпълнят своята компетентност.
Аз смятам за добра възможността, която дадохме преди няколко месеца армията да бъде в помощ на Гранична полиция. Сами разбирате, че преди пет или десет години по това не беше мислимо да се говори и да се коментира, а днес, когато отивате в Брюксел, виждате, че предимно военни охраняват учрежденията на европейските институции. Това означава, че действително трябва да бъдем максимално обрани в поведението си и да бъдем достатъчно критични, но критични със съответните аргументи.
Аз благодаря за този дебат, защото той действително ще ни даде възможност да избегнем тези дефицити, които имахме в 2013 г. с експеримента Йовчев. Знаете, че тогава Парламентарната група на ГЕРБ поставяше въпроса май-юни месец за филтрационните центрове, които трябваше да има за всички бежанци, които влизат на територията на страната. Това беше пропуснатият момент и ако са се правили събеседванията, до голяма част те са били формални. Мисля, че вече започваме да берем и плодовете от тази недалновидна политика и невслушването в това, което предлагаше Парламентарната група на ГЕРБ, и експертизата, която имахме като готовност да предоставим на тогавашното управление.
Днес благодаря на опозицията, благодаря и на тези, които се водят, че са част от управляващото мнозинство, но също са критични, защото и в критиката също може да има добри предложения, които могат да бъдат възприети. Благодаря. (Ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? (Шум и реплики.)
От групите, които имат парламентарно време, мисля, че Вашата група използва времето си. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Може ли справка за времето, с което разполагат групите?
Други народни представители?
Господин Янаки Стоилов твърди, че имат 40 секунди. Сега ще направим справка. Тридесет и пет! (Шум и реплики.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Най-силното средство срещу тероризма е далновидната политика – такава, която не провокира военни, политически и други конфликти. С това, за съжаление, България не може да се похвали.
Законът е незадоволителен в превенцията. Той може да стане претекст за нарушаване на основни права, затова няма да го подкрепим. (Шум и реплики, провиквания от ГЕРБ: „Браво! Браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.
Гласували 152 народни представители: за 133, против 5, въздържали се 14. (Ръкопляскания.)
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, моля да подложите на гласуване удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на 14 дни общо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Общо 14 дни?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, седем плюс още седем.
РЕПЛИКА: Нека да е максималният срок.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако има необходимост, ще го удължим пак. През ваканцията срокът спира да тече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Срокът не тече през ваканцията.
Обратно становище има ли? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде 14 дни.
Гласуваме, колеги.
Гласували 147 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, с това законодателната ни работа за днес приключва.
В 14,30 ч. има заседание Социалната комисия с председател господин Адемов.
Утре редовно пленарно заседание с шест точки в законодателната ни програма.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)

(Закрито в 14,08 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Кирил Цочев

Секретари:
Александър Ненков
Иван П. Иванов
Алиосман Имамов