Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Юлиан Ангелов и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, добър ден!
Моля да се регистрираме.
Налице е кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Видно от приетата програма за работата на Народното събрание по точките 6, 7 и 8 докладите са с различен гриф за сигурност, а съгласно чл. 47 от нашия Правилник, ал. 1, т. 2 заседанията на Народното събрание са закрити, когато се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация. Това налага да приемем решение за провеждане на закрито заседание.
Процедурно подлагам на гласуване предложението заседанието по т. 6, 7 и 8 от дневния ред за днес да бъде при условията на закрито заседание.
Моля да гласуваме.
Гласували 142 народни представители: за 141, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Квесторите, докладвайте изпълнени ли са условията за провеждане на закрито заседание. Това означава да няма камери, микрофони на национални медии, външни лица по балконите. (Квесторът докладва, че всичко е приведено в съответствие с изискванията по Правилника. Заседанието продължава в режим на закрито заседание.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава със следваща точка от седмичната ни програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2015 Г.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпили са доклади от Комисиите, на които е разпределен въпросният Годишен доклад.
Първо ще чуем доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. С него ще ни запознае господин Пламен Тачев.
Заповядайте, господин Тачев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ТАЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Позволете ми да Ви запозная със
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 29 юни 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
Проектът за решение беше представен от господин Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет.
В изложението си господин Кръстев подчерта, че изготвянето на Годишен доклад е утвърдена практика за запознаване на обществото и гражданите със състоянието на националната сигурност. Отбеляза, че с приемането на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност се въвежда нормативно основание за изготвянето на доклад за състоянието на националната сигурност, за действията, които предприемат държавните институции, очакваните тенденции в развитието на рисковете, опасностите и заплахите за политиките, които следва да се прилагат от държавните институции. Докладът има значение за информиране и взаимодействие между публичните институции и гражданските организации, а също и за структурите на НАТО и Европейския съюз. В Годишния доклад са разгледани подробно различни сфери с оценка на рисковете и заплахите за националната сигурност, политиките за защита, превенция и противодействие на рисковете. В отделен раздел са посочени изводите за състоянието на националната сигурност и насоките на развитие. Докладът отчита, нарастващата в международен план терористична активност, миграционния натиск като дългосрочен риск, необходимостта от реформа в системата на МВР, увеличаване капацитета на ГДБОП, „Гранична полиция” и разузнавателните органи. Предвид терористичната активност в региона и в близост до страната ни следва активно да се противодейства за превръщането и в територия на екстремистки формирования. Разписани са приоритетите в работата на Министерство на вътрешните работи за оптимизиране структурата и дейността, повишаване на професионалната подготовка, утвърждаване на превантивната дейност в борбата срещу тероризма и радикализацията, престъпността във всичките ѝ форми, ограничаване щетите от контрабандата с акцизни стоки, измами с ДДС, злоупотреби с еврофондове, гарантиране на сигурността и обществения ред, както и ефективна защита на населението и инфраструктурата при бедствия, пожари и други извънредни ситуации. В доклада се препоръчва изработването на „Стратегия за противодействие на хибридния модел на водене на война“, приемане на ефективно действаща система за управление на кризи на национално ниво, изграждане на кадрови и организационен капацитет на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
В заключение се отчита, че през 2015 г. Република България е осъществила необходимите дейности по управление на риска в сферата на националната сигурност. Не е допуснато прерастването на опасностите от бежанските и миграционните процеси, от изострилото се геополитическо противопоставяне в заплахи за националната и международно сигурност. Република България изпълнява достойно задълженията си по защитата на колективната сигурност в рамките на НАТО и ЕС.
В разискванията взеха участие народните представители Атанас Мерджанов, Красимир Янков, Цветан Цветанов и Атанас Атанасов. В хода на дискусията народният представител господин Мерджанов отбеляза, че неудовлетворителната работа на МВР е част от рисковете за националната сигурност. Господин Янков повдигна въпроса за късното внасяне – в средата на 2016 г., на Годишния доклад, който отчита 2015 година. Председателят господин Цветан Цветанов подложи на анализ изнесените данни за структурата и динамиката на престъпността. Господин Атанасов посочи недокомплекта, липсата на мотивация на служителите и на адекватно финансиране на структурите.
Господин Кръстев обясни, че липсва законов срок за внасянето на Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България.
След проведеното обсъждане, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред със 7 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
Предвид проведеното гласуване, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.“ Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Тачев.
Доклад на Комисията по външна политика. Преди това процедура за допуск.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, моля да подложите на гласуване да бъдат допуснати в залата и по тази точка господин Георги Миленков – заместник-председател на Държавна агенция „Разузнаване“; бригаден генерал Светослав Даскалов – директор на служба „Военна информация“; господин Кръстев го гласувахме; Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, и господин Борислав Гърков – директор на дирекция в Държавна агенция „Национална сигурност“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на господин Лазаров за допускане в залата на съответните господа, които имат отношение към тази точка.
Гласуваме.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Външна комисия – доклад.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател, колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 8 юни 2016 г., Комисията по външна политика разгледа Проект за решение за приемане на Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.
Мотивите към Проекта за решение бяха представени от секретаря на Съвета по сигурността към Министерския съвет Георги Кръстев. Частта „Външна политика за сигурност“ представиха министърът на външните работи Даниел Митов и постоянният секретар на Външно министерство Василий Такев.
Докладът е изготвен в съответствие с разпоредбите на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и в изпълнение на Стратегията за национална сигурност на Република България, приета с Решение от Народното събрание на 25 февруари 2011 г.
Основната цел на Доклада е да представи оценката за състоянието на националната сигурност и предприетите действия от държавните институции за справяне със заплахите в сферата сигурността. Очертани са тенденциите за развитието на рисковете за националната сигурност и съответно политиките, които следва да бъдат предприети от страна на държавните институции за справяне с тях.
В доклада се съдържат оценки на вътрешнополитически събития, на процеси по реализиране на международни проекти и за събития в конфликтни зони отвъд нашите граници. Оценена е средата за сигурност в съответствие с дефинираните национални интереси. Представена е работата в секторните политики за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност. На базата на изготвени изводи са очертани перспективите за националната сигурност за 2016 г.
Република България провежда последователна политика за защита на националните си интереси, използвайки инструментите на двустранното и многостранно сътрудничество, реализирайки възможностите от активното членство в Европейския съюз, НАТО, ООН, ОССЕ и други международни организации.
С Доклада са представени действията и мерките, предприети от българската държава за справяне с рисковете за националната сигурност от външнополитически характер. През 2015 г. тези предизвикателства и заплахи произтичат основно от войната в Сирия и от нестабилността в други региони на света и някои страни от Африка, генерирали бежанския и миграционен натиск към страните от Европейския съюз; кризата в Украйна и промяната на стратегическата среда за сигурност в Европа и в частност Черноморския регион. Отчетено е нарастването на заплахи за сигурността на Република България и Европа с терористичен и неконвенционален характер.
Посочени са резултатите, свързани със завършване на процеса за законово уреждане на съществуването и функционирането на службите за разузнаване и сигурност на Република България и като цяло на системата за защита на националната сигурност. Очертани са основните задачи в прилагането на приетите закони в условията на ограничени финансови ресурси, както и съпътстващи мерки за противодействие на заплахите пред националната сигурност на Република България.
По отношение на изводите и тенденциите в областта на външната политика за сигурност ясно са оказани рисковете, заплахите и мерките за справяне с тях в международен, регионален и национален план.
В рамките на дискусията бяха отправени препоръки относно обхвата и степента на аналитичност на Доклада. Народните представители изразиха мнения относно конкретни текстове на Доклада. Изразените становища и позиции ще бъдат взети предвид при изготвянето на следващите годишни доклади за състоянието на националната сигурност на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане, като се има предвид, че с Доклада се постига целта на Министерския съвет за обективна информираност на Народното събрание и обществото за резултатите от провежданата политика в областта на сигурността, Комисията по външна политика с 15 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме с решение Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., внесен от Министерски съвет на 27 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Доклад на Комисията по отбрана. С него ще ни запознае председателят на Комисията народният представител Михо Михов.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми директори и началници на специалните служби!
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 9 юни 2016 г., Комисията по отбрана обсъди Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
В заседанието участваха 16 народни представители.
На заседанието присъстваха министърът на отбраната Николай Ненчев, секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет Георги Кръстев и парламентарния секретар Лора Кендова.
Докладът и мотивите към него бяха представени от министъра на отбраната Николай Ненчев. Допълнение към експозето направи секретарят на Съвета по сигурността Георги Кръстев.
В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Пламен Манушев, Михо Михов, Христо Гаджев, Янко Янков, Атанас Зафиров, Милен Михов и Корман Исмаилов.
Отговори и на въпроси дадоха министърът на отбраната и секретарят на Съвета по сигурността. В изказванията си народните представители се обединиха около следното.
В Годишния доклад за състоянието на националната сигурност много обстойно са разгледани аспекти по основните елементи на системата за национална сигурност, както и съществуващите и зараждащи се рискове, опасности и заплахи за страната.
Задълбочено е анализирана външната среда за сигурност, както в глобален, така и в регионален план.
Посочени са рисковете и опасностите пред националната сигурност на страната и отбраната в резултат на промяната на стратегическата среда в Европа и Черноморския басейн, породени от нарастващи военни способности на Русия, дестабилизация на Източна Украйна и в страни от Кавказкия регион.
Анализирани са и ответните мерки на НАТО и Европейския съюз за повишаване на сигурността по източните граници.
Отчита се влиянието върху националната сигурност на безпрецедентния миграционен натиск, на който са подложени Европа и Балканите, рисковете от разпадаща се държавност в страни от Близкия изток и Северна Африка, нарастването на опасности от терористични действия и радикализъм във всички страни.
В доклада се съдържат оценки на вътрешнополитически събития, на процеси по реализиране на международни проекти и за събития в конфликтни райони и в други държави. Анализирани са сложните и противоречиви процеси от вътрешен и външен характер, които са оказали съществено влияние върху състоянието на националната сигурност. Представени са в основни линии дейностите, осъществени от министерствата и ведомствата в съответствие с функционалните им задължения във връзка с изпълнение на Стратегията за национална сигурност на Република България и секторните стратегии.
Прави впечатление, че Докладът не се ограничава с оценките и действията през 2015 г., а отразява и резултати от предприети действия към началото на май 2016 г., което е положително.
В доклада се дава оценка, че вероятността от възникване на военен конфликт в Югоизточна Европа е ограничена, което е сигнал, че не е невъзможна и предполага повишено внимание към аспектите на отбраната на страната. Във връзка с това в доклада е отделено достатъчно място за реализирането на Стратегията за национална сигурност в областта на отбраната, което се осъществява чрез Националната отбранителна стратегия, която бе актуализирана в съответствие с променената евроатлантическа среда за сигурност и новите предизвикателства.
Категорично се посочва значението и готовността на правителството да изпълни приетата от Народното събрание Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020 (Програма 2020) и приетия от Министерския съвет План за развитие на въоръжените сили до 2020 г.
Стратегическата цел на отбранителната политика е изграждане в рамките на наличните и прогнозни финансови ресурси на единен комплект оперативно съвместими въоръжени сили, способни да изпълняват успешно задачите си по трите мисии на въоръжените сили. Като потвърждение на тези намерения в Доклада за състоянието на националната сигурност през
2015 г. се посочват основните положения и оценки дадени в Годишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 г., приет от Народното събрание на 20 май 2016 г.
Обърната е негативната тенденция на намаляване на бюджета на Министерството на отбраната през последните години, като същият бе задържан на 1,35% от брутния вътрешен продукт, равно на бюджета за 2014 г., което е изискване на Програма 2020 и на срещата на върха на НАТО в Уелс.
Запази се структурата и състава и на въоръжените сили в рамките на 37-40 хиляди души, стартира изграждането на първите щабни елементи за интегриране на силите на НАТО, изпълнена бе интензивна програма за многонационални учения и тренировки, разработен бе и Стратегически план за действие на въоръжените сили за защита на страната при кризи.
Същевременно се отчита, че не се изпълняват по графика планираните 55 цели за способности 2013 г., както и подготовката на планираните 50 формирования поради недостатъчно финансиране и задържане на процеса на превъоръжаване и модернизация. Не е постигната нужната използваемост на силите и поддържане на необходимите способности за участие в съвместни операции при Военновъздушните и Военноморските сили, като само в Сухопътните войски има доближаване до изискванията по тези основни критерии. Въоръжените сили участваха в силите за отговор на НАТО, в изграждането на многонационални бойни групи на Европейския съюз, проведоха 266 учения и тренировки, участваха в 14 мисии и операции зад граница и в 182 операции в подкрепа на населението. Приоритизираха се проектите за модернизация в зависимост от потребностите и ресурсите, стартираха вече и първите два от приетите проекта от първи (най-висок) приоритет – за придобиване на нов боен самолет и нов патрулен кораб.
В хода на изказванията се направиха и критични бележки от някои депутати, които се свеждат до изключителната констативност и незадоволителна аналитичност на доклада. Предлага се структурата на доклада да следва тази на Стратегията за национална сигурност на Република България, което би насочило констатациите към изводи, обобщения и предложения за подобряване на нивото на националната сигурност, произтичащо от защитата на жизненоважните интереси на страната и гражданите.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г. е всеобхватен, пълен с тревожни констатации за състоянието на елементите на системата за национална сигурност и реалистичен по отношение на политиките за подобряване на състоянието на сигурността на страната.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по отбрана с 13 гласа „за“, 3 гласа „против“, без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.“
Доложих, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, ген. Михов.
Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
С доклада ще Ви запознае председателят на Комисията народният представител Димитър Лазаров.
Следва Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
На свое заседание, проведено на 16 юни 2016 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Проект за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който представи мотивите към Проекта за решение за приемане на годишния доклад.
Докладът е изготвен в съответствие с разпоредбите на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и в изпълнение на Стратегията за национална сигурност на Република България, приета с решение от Народното събрание на 25 февруари 2011 г. Той има за цел да представи състоянието на националната сигурност, основните тенденции в рисковете, опасностите и заплахите, както и предприетите от правителството на страната действия по тяхното предотвратяване, овладяване и преодоляване на последствията от тях. В доклада са представени дейностите в секторните политики по отношение на външната среда за сигурност, хибридните войни и други посегателства срещу националната сигурност на Република България, системата за защита на националната сигурност, финансово осигуряване на сектора за сигурност и отбрана и управлението и дейностите на структурите на системата за сигурност. С приемането през 2015 г. на Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, Закон за Държавна агенция „Разузнаване", Закон за националната служба за охрана и Закон за военното разузнаване е завършен процесът на нормативно регламентиране на дейността на службите за разузнаване и сигурност, който продължи повече от 25 години. Създадена е необходимата законова база за бъдещите дейности по укрепване и развитие на институциите от системата за защита на националната сигурност в условията на появата на нови, наред със съществуващите опасности и заплахи за националната сигурност на Република България.
На базата на оценка и изводи от състоянието на средата за сигурност в доклада са очертани очакванията и перспективите за 2016 г. Посочва се необходимостта от изработване на „Стратегия за противодействие на хибридния модел на водене на война“, която да бъде хармонизирана с документите на НАТО и Европейския съюз в тази сфера, както и изграждането на организационен, кадрови и технически капацитет за функциониране на Съвета по сигурността към Министерския съвет и на неговия секретариат, на когото са възложени и функциите на национален ситуационен център.
В обсъждането на доклада взеха участие народните представители Михо Михов, Атанас Мерджанов, Атанас Атанасов, Цветан Цветанов и Димитър Лазаров.
В хода на дискусията народните представители отправиха препоръки във връзка със степента на аналитичност на доклада и предложените мерки за противодействие. Изразиха мнения и позиции по конкретни дейности в секторните политики за състоянието на националната сигурност, като мнозинството от народните представители подкрепиха доклада.
След проведеното обсъждане Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 12 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме предложения Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
От Комисията по бюджет и финанси няма постъпил доклад.
Следва Комисията по икономическа политика и туризъм.
С доклада ще ни запознае заместник-председателят на Комисията народният представител Даниела Савеклиева.
След нея е Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, на Вашето внимание представям:
„СТАНОВИЩЕ
по Проекта за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 6 юли 2016 г., разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13.
На заседанието присъства Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет, който представи доклада.
Докладът е разработен в три основни раздела. В първия от тях се прави оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната ни сигурност. Основателно, като най-важни в този раздел, са изведени финансовата и икономическата ни сигурност. В банковата ни система има стабилност, свръхликвидност, нарастване на печалбата и ниска кредитна активност. На българския капиталов пазар се отчита тенденция на по-активно търсене и засилване на ролята му за развитие на икономиката ни. Съфинансираните от Европейския съюз програми остават значим източник на средства за развитие на икономиката и административния капацитет. През 2015 г. продължава поддържането на макроикономическа и финансова стабилност като необходимо условие срещу негативните ефекти на несигурната външноикономическа среда. Отчетен бе растеж на БВП в размер на 3%. Средногодишната инфлация бе в размер на 1,1%. Общият брой на заетите нарасна с 0,4%, а производителността на труда с 2,6%. Преките чуждестранни инвестиции достигнаха 1 580 млн. евро. В сферата на комуникациите бяха установени рискове от загуба на значими европейски средства заради забавяне на ключови проекти.
В земеделието основна опасност за продоволствената сигурност създава намаляването на обема на селскостопанското производство. Източник на риск в екологичното законодателство са негативните практики при разделното събиране и рециклиране на отпадъците, замърсяването на почвите с устойчиви органични замърсители, незаконният добив на подземни богатства.
Фактори с дълготрайно негативно въздействие върху социалната сигурност, които продължиха да действат и през 2015 г., са: негативните демографски процеси, слабата образованост на голям процент от българското население, нарастване броя на социално изключените лица и диверсификация на маргинализираните групи, проблеми в традиционните вероизповедания.
Съществен проблем в здравеопазването се явява нарастващият дисбаланс между увеличаващите се потребности на населението и наличните ресурси на здравната система. Сериозен проблем е недобрата събираемост на здравните вноски и големият процент неучастващи в осигурителния процес. Повишеният миграционен натиск е основен риск за сигурността на страната и съответно основен приоритет в дейността на компетентните държавни органи.
Рисковете и заплахите за енергийната сигурност на страната ни са породени от високата степен на зависимост от един доставчик на енергоресурси, от липсата на междусистемна свързаност на България със съседните страни, от високата междуфирмена задлъжнялост в енергийния сектор.
Сигурността във вътрешния ред е нарушена от данъчните измами и контрабандата; инвестирането на капитали със съмнителен произход; организираната престъпност; трафика на наркотични вещества; фалшифицирането на електронни платежни инструменти; използването на неистински документи за самоличност; значителна битова престъпност.
Във втория основен раздел на доклада са обхванати политиките за защита на националната сигурност на Република България. В сектора на финансовата и икономическата сигурност най-важно място е отделено на превенцията и противодействието на корупцията. Във всички сектори са предприети мерки срещу корупционни практики.
По отношение на финансовата стабилност през 2015 г. са предприети редица мерки във връзка с подобряването на надзора, законодателството и връщане на доверието в банковия сектор. Във връзка с фискалната стабилност бяха разработени програми за структурни и функционални реформи. Предприеха се мерки за превенция и борба с митническите, данъчните и осигурителните измами, което доведе до по-висока събираемост на мита, данъци и задължителни осигурителни вноски.
Осъществяването на икономическата сигурност, като част от националната сигурност на страната, се осъществява с изпълнението на общия програмен приоритет на правителството за постигане на растеж и модернизация на икономиката. Работи се за изграждане на конкурентоспособна икономика, която ще осигури растеж и развитие на страната, насърчаване и ускоряване на инвестициите и ефективно външноикономическо сътрудничество.
В третия основен раздел на доклада са направени изводи за състоянието на националната сигурност на Република България и са посочени насоките на развитие по секторни политики. Очертани са основните задачи в отделните сектори за защита на националната сигурност при прилагането на приетите закони в условията на ограничен финансов ресурс. В частност в сферата на финансовата и икономическата сигурност се очаква през 2016 г. растеж на българската икономика в размер на 2,1%; растеж на заетостта до 0,5%; понижаване на безработицата до 8,6%. Балансът по текущата сметка да остане положителен в рамките на 1,5-2% от БВП, а потокът на преки чуждестранни инвестиции да се стабилизира като дял от БВП около 3,7%.
След гласуване с резултати: „за” – 13 народни представители, „въздържали се” – 2 народни представители и без „против”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да вземе следното
„РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева.
Следва доклада на Комисията по правни въпроси.
С доклада ще Ви запознае председателят на Комисията – народният представител Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители:
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
На свое заседание, проведено на 8 юни 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
Проектът за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България беше представен от господин Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурност към Министерския съвет.
Годишният доклад разглежда в дълбочина състоянието на националната сигурността в различни сфери. В частта „Правосъдие“ докладът отбелязва, че през 2015 г. са инициирани и приети редица законодателни изменения за създаване на условия за осъществяване на съдебната реформа, като за основна предпоставка се посочва приетите от Народното събрание изменения в Конституцията на Република България.
В съответствие с приетите изменения на Конституцията на Република България правителството е взело решение да бъде създаден Съвет по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система като постоянно действащ консултативен орган към Министерския съвет. Очаква се създаването на този съвет да доведе до обединяване на усилията на съдебната и изпълнителната власт, на академичната общност и на неправителствения сектор за постигането на целите, заложени в стратегията.
Докладът отчита запазване на негативна тенденция по отношение на корупцията в изпълнителната, местната и съдебната власт, което се отразява отрицателно на условията на живот, както и на демокрацията.
В заключение се отбелязва, че през 2015 г. са осъществени необходимите дейности по управление на риска в сферата на националната сигурност както по отношение на колективната сигурност в рамките на НАТО и Европейския съюз, така и по отношение на запазване на вътрешната стабилност.
В хода на дискусията господин Хайтов отбеляза, че Съветът по сигурност към Министерския съвет е извършил сериозна по обем работа. Той поиска разяснение относно срока, в който Министерският съвет следва да внесе доклада като посочи, че е некоректно да се внася доклад в средата на годината, който представя отчет за изминалата година, тъй като се ограничава възможността народните представители да правят констатации, препоръки, както и законодателни инициативи за подобряване функционирането на цялата система за сигурност в страната.
В отговор, господин Кръстев посочи, че в закона няма срок и че забавянето всъщност е довело до положителен резултат, защото представените в доклада данни са окончателни, а не прогнозни. Той отбеляза, че работата по следващия доклад вече е започнала.
Господин Хайтов предложи редакционно допълнение на проекта за решение, а именно: след думата „приема” да бъде добавено „за сведение”. Предложението не беше подкрепено от народните представители.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се”, подкрепи Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
Предвид проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Следва докладът на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Докладът ще Ви бъде представен от заместник-председателя на Комисията Светлана Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно проект за Решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 8 юни 2016 г., разгледа и обсъди проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27 май 2016 г.
В материята от обхвата на компетенции на Комисията по труда, социалната и демографската политика е информацията относно някои аспекти на социалната сигурност.
В първия Раздел „Оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България” се съдържат обобщени констатации относно факторите с дълготрайно негативно въздействие върху социалната сигурност, сред които са негативните демографски процеси, ниската образованост сред висок процент от населението, натискът на икономическата криза и отражението й върху положението на маргинализираните общности, миграционната криза, нарастващият брой социално изключени лица, увеличаване на хората със затруднена реализация на пазара на труда.
Докладът подчертава, че демографската криза води до съществени регионални икономически дисбаланси. Като резултат териториалното разпределение на населението е неравномерно, което се отразява неблагоприятно върху икономическото развитие на страната.
Застаряването на населението се отразява върху годишния коефициент на възрастовата зависимост, който показва колко човека в активна възраст се падат на едно лице от зависимите възрасти (под 15 и над 65 години). Очертава се тревожна тенденция на устойчиво повишаване на годишния коефициент на възрастова зависимост (2005 г. е бил 44,5 на сто, през 2014 г. е нараснал до 51,2 на сто).
Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст и броя на излизащите от трудоспособна възраст показва още една тревожна тенденция на намаляване на възпроизводството на трудоспособното население. През
2001 г. всеки 100 лица излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 влизащи в трудоспособна възраст, докато през 2014 г. влизащите в трудоспособна възраст са 64 на всеки 100 излизащи.
Докладът цитира прогнозите на Световната банка, Европейската комисия, Евростат и Националния статистически институт, които сочат устойчиви тревожни тенденции за населението на страната. Според Доклад на Световната банка до 2050 година се очаква един на всеки трима българи да бъде по-възрастен от 65 години и само един на всеки двама да бъде в трудоспособна възраст, което е свиване на работната сила с близо 40 на сто. Това ще доведе до нарастване на публичните разходи като дял от Брутния вътрешен продукт.
Във втория Раздел „Политики за защита на националната сигурност” се съдържа информация относно политиките по заетостта, повишаването на квалификацията и демографските въпроси, провеждани през 2015 г.
Активната политиката на пазара на труда през отчетната година е насочена към подкрепа за постигане на устойчив икономически растеж и разкриване на нови работни места. Тя е реализирана чрез изпълнението на Националния план за насърчаване на заетостта със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Приети са промени в Закона за насърчаване на заетостта за усъвършенстване на нормативната уредба в областта на политиката по заетостта в три основни направления: повишаване ефективността в работата с безработните лица; повишаване на бюджета за активните политики и по-ефективно насочване на средствата към групите в неравностойно положение; реформиране на обществените служби по заетостта с цел подобряване на предоставяните услуги.
В третия Раздел „Основни изводи за състоянието на националната сигурност и насоки за развитие” в областта на социалната сигурност са очертани насоките на политиките в следните направления за следващия период: повишаване качеството на работната сила; ограничаване на безработицата и включване в заетост на представители от неравнопоставените групи на пазара на труда; развитие на социалния диалог; продължаване изпълнението на реформата в пенсионната система и осигуряване на финансовата й устойчивост; повишаване качеството и ефективността на контрола по спазване на трудовото законодателство; ускоряване процеса на деинституционализация в специализираните институции за възрастни хора с увреждания; подобряване положението на ромите.
Особено внимание е отделено на необходимостта от прилагане на интегриран подход и междусекторно сътрудничество за постигане на целите на Актуализираната стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 - 2030 г.
В последвалата дискусия народният представител Мариана Тодорова от Парламентарната група на „АБВ“ изрази становище, че докладът е цялостен и всеобхватен, но в него липсва оценка и анализ на бедността и неравенството като ключови проблеми за националната сигурност. Госпожа Тодорова счита, че докладът трябва да съдържа анализ на тенденциите за евентуална радикализация на малцинствата в резултат от бедността и неравенството и че за преодоляването й следва да се търси корелация не само със социалната политика.
Народният представител от Парламентарната група „Движение за права и свободи“ д-р Хасан Адемов отбеляза като положителен факт сериозния анализ на демографските предизвикателства за националната сигурност, които са много важен елемент от дейността на всички правителства поради спецификата на демографската политика. Демографската политика е хоризонтална политика, изискваща комплексни действия за решаване на всеобхватните предизвикателства. Според народния представител с решаването на предизвикателствата в социалната сфера би се гарантирал по-висок брутен вътрешен продукт, стабилност, по-високи нива на заетост, по-добри доходи и евентуално намаляване на миграционните процеси.
Народният представител от Парламентарната група „Патриотичен фронт” Димитър Байрактаров счита, че в доклада липсва информация за процеса на ромската интеграция, която е важен елемент от националната сигурност. Според господин Байрактаров административните мониторингови доклади за ромите за 2014 и 2015 г. сочат тревожна тенденция за обезпокояващо ниво на безработица сред етноса вследствие на ниската квалификация.
В отговор господин Георги Кръстев поясни, че Годишният доклад за състоянието на националната сигурност е обобщаващ и в него се съдържат препратки към другите доклади по отделни политики.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 15 гласа, „въздържал се” и „против” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Проект за Решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Следва доклад на Комисията по енергетика. С него ще Ви запознае председателят на Комисията народният представител Делян Добрев.
Следващият доклад е на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
Относно Проект за Решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на национална сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27 май 2016 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на енергетика: госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, господин Жечо Станков и господин Николай Николов – заместник-министри на енергетиката.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България беше представен от госпожа Теменужка Петкова, министър на енергетиката. Съдържанието в доклада по отношение на сектор „Енергетика“ на първо място е свързано с идентифициране на рисковете. Посочени са действията, които правителството е предприело през 2015 година и са начертани стъпките, които ще бъдат предприети в следващите периоди. Основният риск, който е идентифициран, е зависимостта на България само от един източник на доставка на енергийни ресурси към момента.
Друг риск е междуфирмената задлъжнялост и финансовото дестабилизиране на сектора. По отношение на покриване на първия риск, правителството предприе поредица от мерки, които са свързани с диверсификацията на източниците и маршрути за доставки на природен газ. Един от най-сериозните проблеми на България в тази посока е липсата на междусистемна свързаност на България със съседните страни. В момента се полагат усилия за изграждане на тази инфраструктура. Тези междусистемни връзки ще дадат възможност за диверсификация на източниците и маршрути за доставка на природен газ. Това са интерконекторите: с Гърция, с Румъния, със Сърбия и с Турция. В доклада е отбелязана модернизацията и рехабилитацията на транзитната газопреносна мрежа. Модернизирани бяха четири компресорни станции: Ихтиман, Странджа, Лозенец и Петрич. По отношение на междуфирмената задлъжнялост, финансовите проблеми и финансовия дисбаланс в сектора, бяха предприети промени в законодателството, насочени към свиване на дефицита в системата. Приоритет остава процесът по пълна либерализация на пазара на електроенергия.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване при следните резултати: „за” 9, без „против“ и „въздържали се“ - 3, Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме проект за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Следва доклад на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 юни 2016 г., Комисията по образованието и науката разгледа Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
В заседанието взеха участие господин Георги Кръстев, секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет, господин Диян Стаматов, заместник-министър на образованието и науката и госпожа Евгения Костадинова, директор на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“ в Министерство на образованието и науката.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2015 г. бе представен от господин Георги Кръстев. Докладът се внася в Народно събрание на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Той е разработен в съответствие със Стратегията за националната сигурност и следва нейната структура и очертаните в нея приоритети. Целта на Годишния доклад е да представи оценка на общото състояние на националната сигурност, политиките, които са провеждани и обобщени изводи и насоки по очертаните приоритетни области. Господин Кръстев отбеляза, че докладът не представлява отчет за изпълнението на дейността на отделни институции. Текстовете, които касаят образованието, представят основни констатации за състоянието в сектора, извършените дейности и предприетите мерки. Докладът визира като основен момент в сектор „Образование“ през изминалата година приемането на Закона за предучилищното и училищното образование.
По време на дискусията народните представители отбелязаха, че включването на образованието в Доклада за състоянието на националната сигурност на страната ни, показва, че то е важен елемент от тази сигурност. Обсъдени бяха политиките, насочени към българите в чужбина и по-конкретно работата с българските училища зад граница. Отправена бе препоръка за по-голяма конкретност и прецизност при изработването на доклада, както и набелязването на конкретни бъдещи стъпки за преодоляване на негативни констатации.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 13 гласа, без „против“ и „въздържали се“ – 5 гласа, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по здравеопазване ще ни запознае нейният председател народният представител Даниела Дариткова. След това доклад на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предоставям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на национална сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 юни 2016 г., Комисията по здравеопазване разгледа Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на национална сигурност на Република България през 2015 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването, д-р Адам Персенски, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентски и неправителствени организации.
Докладът е изготвен в съответствие с разпоредбите на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (обн., ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) и в изпълнение на Стратегията за национална сигурност на Република България, приета с решение от Народното събрание на 25 февруари 2011 г. Основната му цел е да представи оценките за рисковете, опасностите и заплахите на изпълнителната власт, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност през 2015 г., както и за действията, които институциите планират да предприемат през следващия период.
В материята от обхвата на компетенции на Комисията по здравеопазване попада информацията относно някои здравни аспекти.
В първия Раздел „Оценка на рисковете, опасностите и заплахите за националната сигурност на Република България” се съдържат обобщени констатации относно здравния облик в социалната сигурност. От доклада става ясно, че през последните години в Република България се наблюдават регресивни тенденции в сферата на общественото здраве. Анализът на данните за основните здравно-демографски показатели показва, че в момента страната ни е изправена пред сериозни предизвикателства в националната сигурност, свързани с високо ниво на обща и преждевременна смъртност, високо ниво на майчина и детска смъртност, високо ниво на степен на увреждане и трайна неработоспособност и ниска продължителност на живота в години, както и в години на добро здраве. Основните причини за влошените здравни показатели са хроничните незаразни болести с най-голям относителен дял на сърдечно съдови заболявания и злокачествени заболявания и състояния, възникващи в периода на бременност, раждането и послеродовия период. Друг сериозен проблем е недобрата събираемост на вноските за здравно осигуряване и големият процент неучастващи в осигурителния процес.
Във втория Раздел „Политики за защита на националната сигурност на Република България“ се съдържа информация относно политиките по здравеопазването. Посочено е, че Министерството на здравеопазването е предприело мерки за провеждане на политика за осигуряване на достъпно и качествено здравеопазване чрез създаване на правила за повишаване на качеството на медицинското обслужване, на контрола на медицинските дейности и ефективно използване на средствата на Националната здравноосигурителна каса и превръщането й в активен финансиращ и контролен орган от името на осигурените граждани. През 2015 г. ръководството на Министерството на здравеопазването е предприело целенасочени действия за реализация на приоритетите и мерките от Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България 2014 – 2018 г. в сферата на здравеопазването. В тази връзка е разработен пакет от стратегически документи, които отразяват визията и конкретните стъпки до 2020 г. за реформиране на системата на здравеопазване.
В третия Раздел „Основни изводи за състоянието на националната сигурност на Република България и насоки за развитие” в областта на здравеопазването усилията са насочени към провеждане на адекватни промени в системата, като обективно необходим и неотложен процес, с цел да се преустановят негативните тенденции, като същевременно се минимализират медико-социалните и медико-икономическите рискове, така че да се постигне по-висока стабилност и устойчиво развитие на националната здравна система и пълно удовлетворяване на здравните потребности на населението.
В последвалата дискусия народният представител д-р Даниела Дариткова постави въпроси относно процедурата за изготвяне и съгласуване на доклада в частта му за здравеопазване и участието на ресорното министерство. Отправиха се критики по отношение на фактически неточности в доклада, дефицит на информация за готовността на спешна помощ и другите здравни структури, имащи пряко отношение към националната сигурност. Подчерта се липсата на данни за дейността по надзора на заразните болести, опазването на страната от внос и разпространение на инфекции, ограничаване възникването на епидемии, нивото на имунизационния обхват на населението.
От страна на Министерството на здравеопазването бе изразено съгласие с направените бележки и уверение, че изразените становища и позиции ще бъдат взети предвид при изготвянето на следващите годишни доклади за състоянието на националната сигурност на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 8, „против“ – 3 и без „въздържали се“, Комисия по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема д-р Дариткова.
С доклада на Комисията по околна среда и водите ще ни запознае народният представител Живко Мартинов.
Заповядайте, господин Мартинов.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО МАРТИНОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите, № 653-11-7 от 10 юни 2016 г.
относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на национална сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 юни 2016 г., Комисията по околната среда и водите, разгледа Проект за решение за приемане на Годишен доклад за национална сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерски съвет на 27 май 2016 г.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г. се предлага за приемане от Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Като основни рискове за екологичната сигурност през 2015 г. са посочени увреждането на екосистемите и услугите, предоставяни от тях – храни, горива, медицински растения, генетичен материал, питейна вода и други. Посочена е необходимостта от поставяне на „кръговата икономика” на централно място в усилията за ефективно използване на ресурсите. Натискът, причинен от човешката дейност върху биологичното разнообразие, също е посочен като риск в доклада.
В основните рискове е включено и изменението на климата, като се набляга на необходимостта от превенция. През 2015 г. продължава замърсяването на околната среда от индустриални субекти, използващи недостатъчно ефективни пречиствателни съоръжения, използване на твърди горива и засилен автомобилен трафик в населените места, предизвикващи завишено замърсяване на атмосферния въздух.
Като риск е посочено и неспазването на екологичното законодателство, водещо до аварии, както и проблемите с хидротехническите съоръжения и забавянето на проектите, свързани с „водния цикъл” на населените места.
Като риск за околната среда и човешкото здраве се отчитат също и проблемите с отпадъците, замърсяването на почвите и незаконният добив на подземни богатства.
Не на последно място е поставен и рискът от инвестиционните интереси за строителство в границите на защитените територии – паркове и Натура 2000.
Чрез доклада се прави опит за постигане на по-висока степен на информираност на гражданите, техните организации и обществото като цяло за реализиране на Стратегията за сигурност през отчетната и следващите години.
След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите с 12 гласа „за”, без ”против” и ”въздържал се”, подкрепи Проекта за решение и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Годишен доклад за национална сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мартинов.
Доклад на Комисията по културата и медиите.
Заместник-председателят на Комисията Ирена Соколова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаеми господин Председател:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 30 юни 2016 г., беше разгледан Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.
В заседанието участваха Боил Банов – заместник-министър на културата, и Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет.
Проектът за решение за приемане на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г. беше представен от господин Георги Кръстев.
Годишният доклад се състои от три раздела. В първия раздел е оценена средата за сигурност през призмата на дефинираните национални интереси. Във втория раздел са представени дейностите в секторните политики за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност. В третия раздел са дадени основните изводи за състоянието на националната сигурност на Република България и насоките на развитие.
Обърнато беше внимание, че в Годишния доклад има различни аспекти, които конкретно касаят политиката в сферата на културата, но не са от компетентността на Министерството на културата, а от тази на Министерството на образованието и науката, на Държавната агенция за българите в чужбина, които със своята дейност допринасят за утвърждаването на българската национална култура както на територията на страната, така и сред общностите извън нея.
Заместник-министърът на културата Боил Банов взе отношение по политиката на Министерството на културата за развитието на културата и опазването на културно-историческото наследство. Акцентира на борбата с незаконния трафик на ценности и опазването на културното наследство на държави в зоните с военни конфликти с целенасочено и варварски разрушавани обекти, както и на сътрудничеството с органите на Министерството на вътрешните работи и прокуратурата за укрепването на административния капацитет и обмен на информация. Отбеляза и взаимодействието с общините и музеите със задание за планове за опазване и управление на културни обекти от национално и световно значение.
По време на дискусията народните представители от БСП лява България повдигнаха въпроси за срока на внасяне на годишния доклад; за законодателната дейност в сферата на културата, финансирането на сектор „Култура“, липсата на информация за дейността на Съвета за защита на интелектуалната собственост, интернет пиратството, киберсигурността. По поставените въпроси отношение взеха господин Георги Кръстев и господин Боил Банов.
След проведена дискусия Комисията по културата и медиите с 8 гласа „за”, без „против“ и 2 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме с решение Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г., № 602 03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Соколова.
Последен е докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заместник-председателят Петя Аврамова.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
Относно Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 16 юни 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2015 г., № 602-03-13, внесен от Министерския съвет на 27 май 2016 г.
В заседанието на Комисията взе участие господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет, който представи доклада и Проекта за решение.
Докладът е изготвен в изпълнение на Стратегията за национална сигурност на Република България, приета с решение от Народното събрание и в съответствие с разпоредбите на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
В доклада са представени оценките за рисковете, опасностите и заплахите пред изпълнителната власт за ефективността и ефикасността на политиките за националната сигурност и предприетите действия от държавните институции за справяне със заплахите в сферата на сигурността. Представени са и анализи за тенденциите за развитието на рисковете за националната сигурност и действията, които държавните институции планират да предприемат през следващия период за справяне с тях.
В доклада се съдържат оценки на вътрешнополитически и външнополитически събития, на процеси по реализиране на международни проекти и за събития в конфликтни зони извън границите на страната. Средата за сигурност е оценена в съответствие с дефинираните национални интереси, като е представена дейността в секторните политики за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност. Представени са резултатите, свързани със завършване на процеса за законово уреждане на съществуването и функционирането на службите за разузнаване и сигурност на Република България и като цяло на системата за защита на националната сигурност. Очертани са основните задачи в прилагането на приетите закони в условията на ограничени финансови ресурси, както и съпътстващи мерки за противодействие на заплахите пред националната сигурност на Република България. На базата на изводите са очертани перспективите за националната сигурност за 2016 година.
В хода на дискусията бяха отправени препоръки при изготвянето на следващите годишни доклади да бъде направен анализ на политиките за сигурност в регионален и местен аспект, като се обърне внимание на структурата и дейността на местните власти и нейното отражение в сферата на сигурността, като бъдат разгледани специфичните заплахи за отделни общини и региони, които не са застъпени в настоящия доклад.
От страна на представителя на вносителя бе изразено съгласие с направените бележки и уверение, че изразените становища и позиции ще бъдат взети предвид при изготвянето на следващите годишни доклади за състоянието на националната сигурност на Република България.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 8 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2015 г., № 602 03-13, внесен от Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Имате думата за изказване, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, от сутрин до вечер говорим за национална сигурност и предизвикателствата на страната ни. С оглед на цялата ситуация, в която се намираме, сме свидетели на дебат по може би най-важния доклад в тази област без нито един представител на Министерския съвет, който се явява вносител на този Доклад. Мисля, господин Председател, че това е крайно неуважително към Народното събрание.
Ще си позволя да говоря за Доклада само в неговата част, касаеща икономика и финанси и мога да кажа, че Докладът за национална сигурност е всичко друго, но не и това, което се очаква в тази област – статистика, обичайните ангажименти и дейности, свършени от министерствата, които са подопечни в тази сфера, включително Българска народна банка и Комисията за финансов надзор, и разбира се, определени намерения, които са в Националната програма за реформи. Затова искам да попитам кой от сектора за сигурност е чел този доклад в частта му финанси и икономическа сигурност? Освен безсмислиците, които съдържа в тази област, той е пълен и с противоречия и взаимно изключващи се заключения и констатации. Мога да дам няколко примера.
Ако отвори страница пет, ще видите, цитирам, че: „За последните четири години се отчита тенденция“ – първо, защо са четири години, като е годишен доклад, въобще не коментирам, явно това е копирано от някой друг текст по други доклади – се отчита тенденция „на по-активно търсене, съответно финансиране със средства, набрани чрез публично предлагане и допускане до търговия на акции на капиталовия пазар. Увеличават се дружествата, които за първи път предлагат акциите си на капиталов пазар и търсят финансиране от същия“.
Буквално следващият абзац казва друго: „Общата пазарна капитализация на българската финансова борса в края на 2015 г. достига 8,6 милиарда, или 10,2% от брутния продукт, като се понижава спрямо 2014 г., която е била 9,8 милиарда, или 11,7 от брутния вътрешен продукт. Развитието на пазара през годината бе предимно в низходяща посока. Търговията се осъществяваше при много ниска пазарна ликвидност, като тази тенденция през последните няколко години се задълбочи през 2015 г.“ В единия абзац отчитаме активност, ръст, в следващия абзац очертаваме негативна тенденция. Коя от двете констатации в този доклад е вярна?
По отношение на банковата сигурност Докладът отчита, че няма съществен риск и заплахи и за финансовия сектор – банков и небанков, защото банковата система, цитирам, е в завидно състояние – стабилна и свръхликвидна, и с устойчиво нарастващи печалби. Възможните ликвидни проблеми на някои банки, забележете, са следствие слухове и целенасочени медийни атаки. В тази връзка, обаче се казва, са предприети активни действия от страна на Комисията за финансов надзор.
Колеги, всички тук знаем, че Комисията за финансов надзор няма ангажименти относно банковия сектор и регулацията на банките в страната. В доклада се отчита изключително ниско ниво на държавен дълг и благоприятни перспективи пред икономическия растеж в средносрочен план. Нито дума за растящия външен дълг на страната – държавен и частен. Много подробно са описани всички решения и законодателни инициативи на изпълнителната и на законодателната власт, но няма една дума за огромния заем, който беше взет в рамките на 2015 г. и гласуван от Министерския съвет и от Народното събрание.
Мога да дам пример и със ситуацията в средствата, които се получават от европейските програми и констатациите… Тъй като нямам много време, ще оставя за колегите, няма да го дам, но там констатациите радикално се различават от твърденията на министър-председателя за огромните успехи, които страната е постигнала в края на отчетния период 2015 г. на усвоение на тези средства. Прочетете констатациите. Аз мисля, че Министерският съвет ги е приел и от министрите никои не си е направил труда да ги прочете. Коренно се различават от всичко, което се твърди публично.
Или изобщо, частта „Финансов сектор“ е отчетена като безрисков. И тъй като сме представители на опозицията, ще кажете, че това ни е ролята – да говорим, да коментираме, аз си позволих да взема доклада на Европейската комисия. Знаете, че беше приет механизъм за предупреждение в рамките на общността за следящите икономическите тенденции в държавите. Именно на база на тази процедура за макроикономически дисбаланси в страната и доклада за 2011 г., какво каза Европейската комисия за нашата страна? Съществуват определени съществени различия между банките, като една четвърт от тях са на загуба, а за една трета възвращаемостта на активите е под средната за цялата система. Има пропуски в дейността на „Банков надзор“. Състоянието на небанковия сектор е сходно с банковото положение, при което пенсионните фондове имат концентрация на инвестиции в групи свързани лица, тоест и кредитен риск, а 50% от застрахователния сектор на практика се концентрира в около 13% от всички застрахователи. Има много висока финансова задлъжнялост на предприятията. Една трета от тях са застрашени от фалит. Същото е и за домакинствата. С други думи, финансовият сектор е в повишена степен на риск и една от основните причини за влошаването на икономическите дисбаланси. Доклад и констатация на Европейската комисия, коренно разминаващи се с изводите, които ни се представят в Доклада за национална сигурност.
И така съвсем естествено стигаме до едно постановление на Министерския съвет от лятото на тази година по предложение на министъра на финансите, в което се предлага, забележете, сектор „Финанси“ да отпадне от списъка на стратегическите обекти и дейности със значение за националната сигурност, разплащателните услуги, банкови и застрахователни услуги, като мотивът е, че тези дейности се осъществяват от самостоятелни правни субекти – БНБ, КФН с оглед защита на обществения интерес и така нататък. Излишно е да казвам, че видяхме капацитета на Министерство на финансите, на БНБ и на Комисията за финансов надзор в кризата 2014 г. и че те не могат да защитят жизнените и важни интереси и функции в този сектор. Така че финансовата система е с не по-малко значение за националния ресурс от всички останали, а Вие предлагате оттук нататък тя да бъде изключена като обхват.
Единственият извод, който мога да направя, е, че някой се притеснява специалните служби да имат възможността да наблюдават това, което се случва в тази система.
Очаквах да видя един много по-сериозен и задълбочен поглед върху социалната сфера. Повишеният риск от настъпване на социален срив като цяло засяга обществото ни и България, според мен, е пред тотален обществен хаос. Причината за това са неуправляемите досега процеси на нарастваща марганализация. Социалната изключеност на все по-големи групи от хората засяга все повече сфери от страната ни и сме свидетели на редица конфликти, в които и Гърмен, и Стара Загора, ако искате и гражданските арести, които се случваха в страната, и всичкото това е на база причина загуба на доверие в институциите и управленския ресурс, който има властта като цяло.
С една дума – Докладът в частта „Финанси“ и „Икономика“, е несъстоятелен и напълно изпразнен от съдържание. Според мен той следва да се върне за доработване, за да отговаря на целта и заглавието, което си е поставил, преди да бъде обсъждан в Народното събрание. За съжаление, прочитайки го, единственият извод, който си правя и който остава в мен след този доклад, е, че е най-големият риск пред нашата страна и стабилността е самото функциониране и функциониране на собствените ни институции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте – народният представител Атанас Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Ако може да удължите времето, господин Председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Удължете времето.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа директори на специални служби! Днес е 1 септември. Изтекли са две трети от годината, а ние дебатираме и ще приемем документ, който си поставя за цел „на базата на оценка и изводи за състоянието на средата за сигурност и секторните политики, да очертае очаквания и перспективи за 2016 г.“. Логичен е въпросът: кому е нужен този документ в края на годината, за която би трябвало да послужи? И ако все пак се намерят някои ентусиасти от обществото, защото пак ще цитирам, в Доклада Министерският съвет информира обществото за рисковете и заплахите, резултатите от провежданата политика в областта на сигурността, та ако се намерят такива ентусиасти, които да се опитат да го прочетат, аз тук не говоря за експертите, защото за експертите няма нищо непознато в този доклад, но мога да се обзаложа, че това така наречено „общество“ ще се откаже още като види обема на доклада.
Видно е, че този материал е с обем, много надхвърлящ самата Стратегия за национална сигурност. В него е заложена значителна степен на аналитични и дори бих казал доктринални разработки, които го правят на моменти труден за четене и тежък за възприемане, а най-вероятно и частично не съвсем достъпен за широката аудитория, за която би трябвало да е предназначен.
Анализът на рисковете и заплахите, и то за период до 2020 г., е направен и пред Стратегията – едва ли е необходимо до такава степен да се разширява и да се развива. Би следвало да се прецизира и да се посочи кои са основните рискове за националната ни сигурност – главно тези, които са се появили през 2015 г., и на тях да се обърне внимание. Тук едва ли би следвало да има противоречие и друго мнение, че преобладаващо това са тежките симптоми на кризата, независимо дали тя може да се отчете като финансова, като икономическа, като рецесия, като депресия, дали е глобална, или регионална, и най-вече нейното отражение върху обществото, отделния човек и държавата. Вместо това, в Доклада националната сигурност се разглежда предимно през призмата на външната политика, външните отношения, където Русия директно или индиректно е посочена като една от основните заплахи за националната сигурност на България.
За съжаление, колеги, четейки този документ, в някаква степен се връщаме във времената на Студената война, в биполярното блоково противопоставяне. Главен акцент се поставя върху хибридната война. С тази хибридна война имам чувството, че някои чиновници в Министерския съвет биха могли вече да защитят и дисертации. Само че, за съжаление, хибридната война е като извънземните – всички знаят, че ги има, ама никой не ги е виждал.
На следващо място, Докладът би имал повече достойнства, ако беше поне малко по-реалистичен, и най-вече по-критичен. Видимо слабо са засегнати някои жизненоважни въпроси и причините за тях – ръстът на безработицата, намаляването на инвестициите в икономиката. Последното, непрестижно място в редица класации, като например по ниво на доходи на населението, маргинализирането на значителни групи социални прослойки на нашето общество и така нататък. Не са достатъчно задълбочени и анализите за проблемите в образованието, донякъде в здравеопазването, особено тревожните симптоми на демографската криза и така нататък.
Докладът на пръв поглед подвежда с една обстоятелствена псевдоаналитичност. В действителност има плъзгане по проблемите на националната сигурност и затрупването ни със законови и подзаконови нормативни документи, особено в раздела за конкретните политики, които би трябвало според авторите да се случват. С това явно се изчерпват усилията на правителството. Само че тези неща не се случват. За съжаление, свидетели сме как остават просто на хартия.
Трябва да се обърне по-сериозно внимание на идентифицирането и посочването на рисковете и заплахите, защото това е практичният и полезен подход – така може да се изгради база, на която да се надгражда. Самата Стратегия отчете нови реалности и нова среда за сигурност, наред с класическите опори на националната сигурност – армия, полиция, специални служби. На преден план, особено в настоящата кризисна ситуация, излезе животът на хората – тяхната сигурност, която включва правото им на достоен живот, на достъпно и качествено образование, на работа и достойни доходи, на сигурна и здравословна среда на живот, на правото да се чувстват достойни хора в демократична държава.
За да не бъде Докладът универсален, тоест с малки промени той да е актуален, и предишната, и следващата, и тази година трябва да е по-близък до отделния човек, до неговите проблеми, които събрани в съвкупност определят дневния ред на обществото. Тук, разбира се, трябва да се държи сметка и да се прилага държавен стратегически подход при дългосрочното подреждане на приоритетите.
Потвърждение на това разсъждение се съдържа и в самата Стратегия за национална сигурност – в точка 19, в която на първо място сред жизненоважните интереси са посочени, цитирам: „гарантиране на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата“.
Не на последно място по значение е набелязването на специфичните рискове и заплахи през следващата година, тоест това, по което тя ще се различава от сегашната, от отчетната.
Сега ще се спра на няколко аспекта, които засегнах и в Комисията по отбрана. Те касаят две от основните насоки за действие в политиката за национална сигурност, а именно противодействието на организираната престъпност и развитието и модернизацията на Въоръжените сили. По първата, по обясними причини и липса на време, ще цитирам само едно изречение от Доклада. Слушайте внимателно: „Общата престъпност намалява, като се увеличава разкриваемостта“.
Колеги от управляващата коалиция, отидете с това твърдение в който и да е български град или село и Ви гарантирам, че ще бъдете жестоко осмивани и прогонени. Държава, където битовата престъпност придоби пандемичен характер – стрелбите и убийствата по улиците са ежедневие, корупцията и злоупотребите с публични финанси задминаха страните от третия свят… (Оживление и реплики от ГЕРБ.)
То е казано и в Доклада. Защо реагирате така?
Тази констатация, колеги, не е просто невярна. Тя е цинична и обидно грозна.
По отношение на отбраната. Докладът по същество не анализира и не дава представа за институционалната и ведомствена политика в този сектор. Нещата са сведени до едно представяне на извършените действия от Министерството на отбраната в период от една година, като разходване на ресурси, а политиката е развита като клишета, и по-скоро като някаква теория във вариант за лекция пред някаква аудитория или пред слушатели. Формулировките и отчетите за политиката в областта на отбраната и Въоръжените сили не дават ясна представа за целесъобразност и насоченост на извършваните дейности. Развитите тези, като управленски виждания и приоритети в отбранителната политика, са представени като ново начало под девиза „Всичко започва от нас – досега нищо не е правено“.
Представените като приоритет промени в Закона за отбраната и въоръжените сили доказват, и това сме го казвали много пъти, и сме го доказвали, по-скоро един стремеж да се партизира политиката в областта на отбраната, а не да бъде условие за въвеждане на управленски подходи на отбранителните процеси.
Изпълнението на бюджетните програми на основата на Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана по четирите основни политики е утвърдила се практика, а не е откритие на сегашното ръководство на Министерството на отбраната. Развитието на способностите е по-скоро теоретична разработка, а не аналитични формулировки какво и доколко е постигнато. Анализът на развитието на способностите акцентира на изпълнението на така наречените „цели на силите“, изразяващи се в поетите ангажименти към НАТО, а не следва логиката на комплексния подход.
Ограничаването на разходите за бойна подготовка на видовете Въоръжени сили – един от основните показатели за формиране на способностите, говори за несъстоятелност на политиката и подхода. Независимо че се клишира прозрачност, липсва ясен и открит анализ как са разходвани бюджетните средства във видовете Въоръжени сили и какви способности са развити на базата на тези разходвани средства.
Не се отчита необходимостта от баланс между потребности с оглед на способностите и новите тенденции в развитието на технологиите и на въоръженията при модернизацията на Въоръжените сили.
Извършеният анализ на проектите за модернизация на Българската армия не дава представа за приоритетност в реализирането и необходимост за финансиране с оглед постигането на способности за изпълнение на приоритетни задачи. Анализът е чисто технически сбор от цифри и пак повтаря тезата, че предишното управление е виновно за всичко.
В Доклада статистически са дадени данни за участието на Въоръжените сили в различни операции, без необходимите изводи, задачи и поуки от това.
В заключение можем да кажем, че формулираните приоритети за 2016 г. са клиширани намерения, които не отразяват един реалистичен подход за реализиране на активна политика, основаваща се на национална идентичност, съчетана с позитивните реалности на членството на страната в НАТО и Европейския съюз. Няма ясна рамка за развитие на комплексните способности, адекватни на рисковете и заплахите с приоритет на сили и средства по заявени вече ангажименти. Няма баланс между потребности и ресурси по продължаване модернизацията на Българската армия и формирането на активна политика по приоритети в областта на модернизацията и отбранителната аквизиция, като гарант за нужния ефект в строителството на Въоръжените сили.
Утвърждаването на нов модел за управление на отбраната също липсва, като въпросът е сведен до подчинение на военно-професионалния капацитет на политическото ръководство. Политиката за формиране на условия за духовен напредък, развитие на култура, образование и социален стандарт, тоест повишаването на качеството на живот на военнослужещите и мотивацията за работа в националната институция, каквато е армията, също липсва.
Всичко това, уважаеми колеги, ни дава основание да не подкрепим Доклада в този му вид. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зафиров.
Реплики към господин Зафиров? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Михов.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа директори, началници на специалните служби! Парламентарната група на АБВ ще подкрепи Доклада за състоянието на националната сигурност за 2015 г. Като народен представител считам, че е полезно на този дебат да подчертаем, че Докладът има задачата и ролята на мост между състоянието на сигурността през две години към трета. Затова не е толкова фатално, че Докладът не е разгледан своеобразно § 157 от Стратегията март – май – юни месец, и фактът, че сега го разглеждаме, той ни освежава подготовката и отговорността към строителството на държавния бюджет, затова защото всички служби през следващите месеци, както и ние в комисиите, трябва да поработим именно за бюджета и държавния бюджет в областта на националната сигурност. Считам, че е целесъобразно от името на Парламентарната група на АБВ да акцентирам на някои моменти към Доклада, който може да придобие и по-добра качествена оценка следващата година, когато ще бъде разглеждан за 2016 г.
Първо, в Комисията по отбрана, а и аз съм убеден, Докладът има преди всичко констативна част и липсва неговата аналитичност в дълбочина. На мен лично ми липсва раздел за външнополитически анализ на военните заплахи. Затова предложението на нашата парламентарна група е за в бъдеще Докладът да се строи не по елементите на системата за национална сигурност, а по структурата на Стратегията за национална сигурност, за да се даде по-точен анализ и отговор на далновидността на нашата стратегия – тя дали се нуждае от освежаване, вече има такива дискусии – дали отговаря на заплахите, защото тя не отговори на онова, което се случи в Черноморския регион. Тя не можа да го прогнозира! Затова считам, че в бъдеще предложението е Докладът да се строи по структурата на Стратегията за национална сигурност. Прави добро впечатление, че Докладът спазва един основен подход, а именно от сигурност на гражданите към сигурност на държавата. Тази нишка в Доклада прозира. Прави ми силно добро впечатление фактът, че се дава отговор на пречките за икономическия растеж на България. Трите процента брутен вътрешен продукт, който отчитаме за миналата година, и сега съмнението дали ще имаме 3%, се дава в Доклада като причина.
Първа причина, много важна – ниската предприемаческа активност на бизнеса във вътрешен и международен план. Много бизнесмени, фирми нямат предприемаческа активност, за да развиват възпроизводството в разширен мащаб.
Втората причина за растежа на държавата, посочена в доклада – слаба инвестиционна активност и за вътрешни инвестиции, и за външни инвестиции. Отчитаме 1 млрд. 600 млн. евро миналата година. А сега? Тази инвестиционна активност вече е задължение на правителството и, разбира се, отчасти и на Народното събрание.
И не на последно място като нравствена оценка за нашия народ отчитаме в доклада, което е важно и правилно се посочва, че безработицата е 9,1 %, а в същото време третата причина за липса на растеж е ниската производителност на народонаселението, на работниците, на селяните заедно с голямата епидемиологична опасност за животните в селското стопанство.
Ето тези поне три неща само, за нас като народни представители, са отразени в доклада и към тях ние трябва да имаме определена пристрастност, за да ги развиваме за този мост в следващите години, за което споделих.
И не на последно място, огромният шок от демографския срив – един средно голям град изчезва от България. Четиридесет и три хиляди и двеста души, и отгоре, изчезват всяка година от нашето народонаселение.
Много добро впечатление прави еволюцията на емигрантския натиск като оценка в Доклада. Преминахме от приемане на бежанците с добро сърце в България и Европа – още е тенденция, преминахме през етапа заграждения на Европейския съюз и наши заграждения, и сега е най-важният етап, за който много страни и политически партии критикуват и правителството, но това е подходът, а именно третият етап – политическа решимост и решение на кризата в Близкия изток и Северна Африка. Тя зависи и от нашата държава. И този етап в Доклада е силно подчертан като военно политическа, външнополитическа оценка за изхода от тази криза.
И друг път съм критикувал въпроса за борбата с престъпността. И тук критикувам в Доклада – забележете какво се казва: „Партньорството между полицията, частният сектор и гражданското общество е ключов фактор за успешно противодействие на престъпността“.
Никога не съм обичал тази дума „противодействие“ и АБВ не я обичаме, защото противодействието означава съжителство на полицията с престъпността на гражданския сектор и прочие. По решими цели трябва да се поставят и в този доклад и, разбира се, в Закона, който ние приехме.
На края няколко думи за отбранителната политика, тъй като и в докладите това беше отразено предостатъчно. Съществува вакуум, който се запълва с оперативно-стратегически документи, в това число и с този доклад след Бялата книга № 2, приета от по предишния парламент. Да, но по-важният вакуум е в липсата на подготовка. Съществува вакуум в способностите на въоръжените сили, който ние трябва да планираме в следващия бюджет като решително постигане на модернизацията и превъоръжаването на видовете въоръжени сили.
Неприемливо е за АБВ спокойствието на Министерството на отбраната и липсата на притеснения, както каза министърът на отбраната, от факта, че българските военновъздушни сили самостоятелно не могат да изпълняват въздушната охрана на българското небе. Тази липса на безпокойство у Министерството на отбраната силно ни притеснява и аз считам, че фактът от 9 септември, който ще се случи, не бива да е успокоителен, а напротив, той трябва да даде силен сигнал за модернизиране на войските и връщането на нашите способности. Приветствам обаче презграничните операции. Приветстваме ги! Такива споразумения имаме с Гърция, с Румъния, такова предстои и с Турция, което не е все едно ерполисинг с други сили и с други съюзни сили, а презгранични операции за нарастване на усилията.
Безпокойство, в заключение ще кажа, предизвиква и опасно ниският нальот на летците, което може да доведе до тежки катастрофи със загуба на последни самолети и живота на последни подготвени пилоти, както и програми, които се реализират с възстановяване на стари бойни самолети, какъвто е L-39 в Българската армия.
В заключение целите за способности на Българската армия са опасно близки като време, за да не ги изпълним. Близкият хоризонт е 2019 г. за изпълнение на 55 цели. Крайният срок е много далече, но той струва повече от 2 млрд. лв., за които ние също трябва да мислим.
Мога да направя няколко извода: лошото в отбранителната политика е, че имаме кадрови срив в Българската армия. Тя е неокомплектована. Окомплектовността е на 87% за постоянния състав и на 21% за резерва, което е опасно ниско. Полъхът към военния университет е нисък. От заявени 260 места тази година едва са попълнени 180, а дойдоха само 85 офицери. Този подход предполага и по-нормално отношение към отбранителната ни промишленост. За да можем да извършим сами модернизацията и превъоръжаване на въоръжените сили в близките години, трябва да го възстановим и действително да получим една по-солидна военна политика и военна сигурност за страната, което е само малка част от националната сигурност, която прозвуча от толкова много доклади. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към господин Михов? Няма
Други народни представители?
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа директори на службите! Нашата парламентарна група също ще подкрепи Доклада за състоянието на националната сигурност за 2015 г.
Съвсем накратко ще се постарая да кажа няколко аргумента в тази посока – защо ще го направим. Уважаеми колеги, Докладът основно има две части. Едната е констативна част, в която си личи висока експертиза, подробна информираност на нашите служби. Докладът има и аналитична част, която е свързана с определени прогнози, на които може би трябва да се спрем по-подробно.
Може би, уважаеми господа от службите, сте пропуснали подробно в Доклада да отбележите ролята на политическата система относно проблемите създадени за националната сигурност, защото това е един изключително сериозен и важен проблем за България. На този проблем на състоянието на политическата система и проблемите, които се създават от политическото противопоставяне, сериозно страда нашата национална сигурност и възможностите за своевременно противодействие, а най-вече и за превенция на заплахите към страната ни.
Уважаеми колеги, през всичките тези години – аз съм от 10 години в Народното събрание, в Комисията по отбрана заместник-председател съм бил, председател на Комисията, ние не можахме да си осигурим, казах го и в предното си изказване, една приемственост по отношение на основните механизми, които правят ефективна нашата система за сигурност, най-вече по отношение на модернизацията на въоръжените сили, възможностите, които да се предоставят на нашите военни за своевременни действия в случай на нужда, нито по отношение на мотивацията. Знаете колко проблеми имахме, свързани с премахване на определени социални придобивки, които те имаха, с определени придобивки за семействата им, по отношение също и на тяхното заплащане, пенсиониране и така нататък. И после се чудим защо в крайна сметка има недокомплект.
Уважаеми колеги, мисля, че точно когато обсъждахме тези закони, над 3000 военни напуснаха Въоръжените сили на Република България, мисля, че и повече.
В крайна сметка аз го казах и преди, сега пак ще го кажа: едва последната година ние започнахме да гледаме качествено различно на сектор „Сигурност на България“ най-вече по отношение на мениджмънта, по отношение на координацията, по отношение на субординацията. И може би го направихме малко късно, но все пак е важно, че го направихме на този етап.
Уважаеми колеги, българските Въоръжени сили имат сериозни проблеми с комплектацията. Това е изключително важен въпрос. За голямо съжаление, това води до една сериозна демотивация на хората, които служат във Въоръжените сили на България. На нас ни трябва много сериозна стратегия и тя трябва да стане номер едно за Народното събрание на Република България в условията на съвременните заплахи. Тези заплахи скоро няма да приключат и ние трябва много ясно да се фокусираме върху две неща: външните заплахи и вътрешните заплахи.
Уважаеми колеги, публичните финанси на нашата страна са на критично ниво. Те не могат да обслужват не само сектор „Сигурност“, но и другите политики. Състоянието на икономиката на България е изключително тревожна. Ние говорим за безработицата, но може би тук трябва да подчертаем, че 2 млн. 300 хил. българи работят в България, колеги. Два милиона и петстотин хиляди работят навън. Над 1 милион има такива, които не са обхванати от социалната статистическа система. За да имаме по-високо качество на живот в България, е необходим значително по-голям брутен вътрешен продукт.
И като казах за политическата система, ние на всяка цена трябва да направим всичко възможно да се справим и да приемем Закона за борба корупцията, да приемем всичко онова, което ефективно обслужва българската икономика и българските предприемачи.
Генерирането на престъпност вътре в Република България, уважаеми колеги, на този етап не може по никакъв начин да бъде спряно само с потенциала на Министерството на вътрешните работи и на службите. Това трябва да ни е ясно. Голяма грешка от наша страна е, че ние непрекъснато изкарваме виновно Министерството на вътрешните работи. Това изобщо не е така.
Вие си спомняте за условията, при които Гранична полиция, служители на Министерството на вътрешните работи, от Въоръжените сили, в каква мизерия опазваха границата. Това също е наша вина – на политиците. Затова сега, когато идва време за приемане на бюджета, ние трябва да си изработим ясна стратегия и да направим тежки компромиси може би с другите политики, но да осигурим необходимия финансов ресурс за сигурността на България, на българските граници, на българската икономика, на българското образование, на българското здравеопазване, защото в противен случай съществуването на нашата държава е изключително застрашено.
Ние тук трябва да осигурим и необходимата подкрепа специално на премиера в тази посока, който напоследък има много активна позиция и смятаме, че тя трябва да бъде подкрепена от сериозно парламентарно мнозинство по отношение на заплахите, свързани с бежанския поток.
Уважаеми колеги, една много сериозна бежанска инвазия може да постави държавата ни на изпитание, което да я разруши. Това трябва да ни е ясно на нас като народни представители. Затова, приемайки този Доклад, ние се надяваме нашите служби и всички, които имат ангажименти по отношение на националната сигурност, много по-ефективно, много по-динамично, много по-стратегически да реализират действия, които в крайна сметка да гарантират сигурността на всеки един български гражданин. Това беше казано от колеги преди мен и смятам, че това е наша основна цел, но тук не става въпрос само за сигурността по отношение на неговия живот, а и сигурността по отношение на качеството на живота, по отношение на възможностите да се чувства спокоен в своята държава и да чувства държавата зад себе си като приятел и като помощник, а не като враг.
Така че да се надяваме, уважаеми колеги, с всичко, което направихме като законодателни промени напоследък, да сме направили сериозна крачка напред и всичко това най-после в България ще започне да се случва. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплики? Не виждам народни представители, които желаят да направят реплика.
За изказване?
Заповядайте.
За изказване – народният представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): В предишни изказвания това бе засегнато бегло, но време е да се каже нещо, което е политически некоректно, но е самата истина. В Доклада почти не се говори, или по-точно изобщо не се говори и не се използва тази лексика, а тя е следната. Цели райони в страната са жертва на циганската престъпност. Говоря не за почтените представители на ромската общност в България, които са мнозинство. Става дума за тези върлуващи банди, които поставят в ужасно състояние нашите бащи, майки, дядовци и баби, които вечер заспиват с мисълта дали до утрешния ден ще оцелее тяхното имущество и техният живот.
Правя това изявление, защото смятам, че политическата коректност не изключва възможността да кажем истината такава, каквато е, а не такава, каквато ни се харесва или каквато предполагаме, че няма да се хареса на нашите европейски партньори и на неправителствените организации в лицето на хелзинкския наблюдател и други подобни, които защитават, да го кажа направо, въпреки че Комисията по дискриминация вече води дело срещу мен по този въпрос, тези ромски банди, които тероризират цели райони в страната.
Питам се: какво е направила така наречената „колективна система за сигурност“ и в нейните персонални елементи? Разбира се, в никакъв случай не визирам Външното разузнаване, Военното разузнаване и ДАНС, но говоря за системата за вътрешна сигурност, в лицето на Министерството на вътрешните работи. Какво е направено по въпроса и ние като Народно събрание, като законодателен орган какво ще предложим? Не за да успокоим гражданите, не да успокоим нашите сънародници и избиратели, както от лявата страна на залата беше засегната тази тема, а за да вземем радикални мерки – както по времето на Стамболов, а също така и на Стамболийски. Радикални мерки, защото аз разбирам, че предстоят избори и всяка от политическите сили се нуждае от ромските гласове. Всички политически сили, парламентарно представени партии, се нуждаят от гласовете на българските роми, но тази потребност не трябва да затваря нашите усти и очи.
Не знам дали това изобщо ще се отрази, тъй като е политически некоректно, българският гражданин по селата, по малките населени места, където полицията и жандармерията присъстват символично, се интересува само и единствено от това – аз поне имам информация от Троянския край, където в отделни села живеят в страх как ще осъмнат. Предполагам, че и в много други райони е същото.
Затова предлагам, когато приемаме този Доклад, да не забравяме тази въпиюща необходимост Народното събрание да не си затваря очите, а да признае един специфичен балкански феномен – България е единствената държава на Балканите, а може би и в Европа, в която циганската престъпност е безнаказана. Ето, това е моето изказване и аз се надявам да ме подкрепят.
Къде са обаче колегите от Партия „Атака“, които по тази тема винаги са били доста шумни, да не кажа гръмогласни, но очевидно сега тяхната политическа коректност е изгодна в навечерието на предстоящата президентска кампания, където на принципа „орел, рак и щука“ се сключи една коалиция? Но тази коалиция не трябва да ги кара да забравят техните предизборни обещания.
Аз се обръщам към колегите от НФСБ, от ВМРО, от „Атака“ да поемат този тон, който сега аз давам, и да изнесат своето становище: какво ще направят, какво предлагат те по този въпрос?
Изборите ще минат и ще заминат, но българските граждани по малките населени места, в които не сме виждали дори и полицай, да не говоря за катаджия, ще останат с този проблем – дали ще им откраднат кокошката, дали ще посегнат на тяхното имущество, дали сутринта ще оцелеят, дали ще са живи. Ето, това е големият проблем на българските граждани, без изобщо, разбира се, да омаловажавам темите, които засегнахме на закритото заседание, а и сега, които много от колегите засегнаха, и то доста сериозно и обстойно. Това според мен е големият въпрос на редовия български гражданин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Реплики? Не виждам народни представители, които желаят да направят реплика на изказването на господин Енчев.
За изказване – народният представител от Групата на Реформаторския блок ген. Атанасов.
Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми дами и господа, аз лично няма да подкрепя Доклада. Не защото той е написан лошо, а защото в него отсъстват, и то некоректно, разбира се, много важни рискови заплахи за националната сигурност.
Тъй като темата е много обширна, всичко е национална сигурност, като се започне от живота, здравето, образованието, социалния статус на хората и така нататък, няма достатъчно време да се спра върху всички тези елементи.
По отношение на икономическата сигурност ще кажа само едно изречение, не искам да повтарям неща, които бяха казани в тази зала, но най-сериозният риск в областта на икономическата сигурност изобщо не е отбелязан в Доклада. В България има лоша инвестиционна среда, по основна причина липса на справедливо правораздаване и тежки корупционни схеми при разпределението на обществения продукт. При разпределението на средствата от бюджета има раздаване на порциите, има предрешени обществени поръчки и всичко това възпира чуждите инвеститори да вложат своите средства в българската икономика. Това е много тежък риск за българската национална икономика и обстоятелството изобщо не е споменато в Доклада, не е обсъдено какви са причините за него. Причината е една и това е лоша правителствена политика, свързана именно с причините, които Ви посочих. В това отношение българското Народно събрание има своята отговорност, защото то не беше на своята висота да приеме промени в Конституцията за радикална съдебна реформа. Това на първо място по отношение на икономиката.
Политиката на правителството като цяло в областта на националната сигурност не заслужава подкрепа и заради други тежки провали.
На първо място, искам да посоча проблема, за който говорихме при закритото заседание при приемането на докладите на разузнавателните служби. Това е недофинансиране на системата за сигурност като цяло. Националната сигурност изисква сериозни финансови инвестиции за техническо осигуряване, за осигуряване включително и на такива специфични дейности като работа с агентурата.
По отношение на службите за вътрешна сигурност и обществен ред, за Министерството на вътрешните работи, аз мисля – и не съм далече от обществената оценка, защото има социология в тази насока – че българското общество счита, че политиката за вътрешна сигурност и обществен ред е тежък провал. Вижте какво казва социологията: по-малко от 10% подкрепа има на обществото към тази политика за борба с престъпността, и особено за борба с организираната престъпност.
Какви са причините да са толкова лоши резултатите? Има едно явление, което аз наричам „кадрова търговия“, в което има абсолютна приемственост между правителствата, защото някой от преждеговорившите каза, че няма приемственост между правителствата в този сектор. Искам да Ви кажа, че в тази област има плътна приемственост между българските правителства по отношение на ухажването на задкулисието на тесни олигархични кръгове и на определени икономически монополи. В това отношение има абсолютна приемственост!
Има много тежка демотивация в служителите, които работят в звената за сигурност, и това се отразява върху недокомплекта. Общо взето кадровият недокомплект в различните звена в сектора за сигурност е между 35 и 40%. Тук трябва да се потърсят причините на този недокомплект. Защо хората, млади експерти, добре подготвени специалисти, не желаят да постъпват на работа в тези звена и защо хора с опит, които биха били полезни, напускат тази система? Защото грубо се нарушава законът в областта на кадровата политика, заобикаля се.
Миналата година, когато изменяхме Закона за Министерството на вътрешните работи, Народното събрание прие текстове, с които се наложи принципът на конкурсно начало. В Закона за Министерството на вътрешните работи този принцип грубо се нарушава, уважаеми колеги, с подзаконови нормативни актове. Това тежко демотивира съзнателните, почтени и честни хора в тази система, защото те не виждат перспектива за своето кадрово развитие, тъй като им е ясно, че за да се издигнеш в системата, трябва да имаш вуйчо владика във властта.
В някакъв смисъл бих казал, че тук при правителството на Бойко Борисов има плътно продължаване на политиката от времето на Орешарски на концесиониране на определени дейности в областта на националната сигурност и то в полза на такива среди като сарайско-библиотекарската групировка. Понякога това предизвиква усмивки, но е сериозен проблем – че определени задкулисни корпоративни групи имат интерес да не бъдат наблюдавани и да не бъдат разработвани определени дейности. Това се гарантира с хора, назначени на възлови позиции, които са удобни и си затварят очите за това, което се случва в тази област.
Разбира се, има и други много важни елементи, свързани със здравеопазването, с образованието, които са елементи от националната сигурност. Нямам време да се спирам върху тях.
Искам да завърша с това, с което започнах, че на първо място, трябва да имаме здрава икономика, която да генерира достатъчно икономически ресурс за добро благосъстояние на българския народ. Лошият инвестиционен климат в държавата, който е пробит от несправедливо правораздаване и от тежки корупционни схеми при раздаването на порциите, не дава добра перспектива в тази област. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, ген. Атанасов.
Реплики? Не виждам народни представители, които желаят да направят реплика на изказването на народния представител Атанасов.
За изказване – народният представител Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Трябва да е ясно, че живеем в среда на лична и глобална несигурност. Между тези два ориентира се разполага нашата национална несигурност. Това е стартовата точка, която трябва да ни накара да оценяваме рисковете и заплахите, които стоят пред страната.
Според мен, ако в следващите години този доклад заложи повече не на широтата, а на задълбочаването на анализа, той ще спечели. Вярно е, че във всяка една област пряко или косвено действат фактори, които влияят върху сигурността. Предпочитам в по-голяма степен да се концентрираме върху финансовата, енергийната стабилност, върху военните, външнополитическите фактори, върху ключови икономически или както в българския случай е – тежката демографска ситуация, вместо да се описва целият спектър и по този начин да се стигне в повечето случаи до практически резултат, който ни води и към предложения за действия.
Смятам, че даже в икономическата област най-голямата заплаха е в това, че има сектори, а те не са посочени, в които това, за което се говори – че има предрешеност, има дирижирани от държавата икономически групи, които трябва да бъдат толерирани, не е изключение, а е правило. Поради това се създава неблагоприятна като цяло икономическа атмосфера.
Също така трябва да изтъкнем, че на определени места в доклада се използват полутонове, а те няма как да не звучат като полуистини. Ще дам само два примера: говори се за разпадащата се държавност в Близкия изток и Северна Африка. Защо не употребяваме термина „разрушаване на държавността“, тъй като къде умишлено, къде поради недалновидност влиянието на различни външни сили силно ускориха тези процеси, така че те не се дължат само на собственото си развитие, на някакво стечение на случайни обстоятелства, или там, където се говори за предизвикателства вместо за заплахи, защото днес международният тероризъм и религиозно мотивираното насилие вече не са просто предизвикателство, те са най-голямата реална заплаха, която тегне над човечеството и потенциално, включително и над българските граждани.
Смятам, че днес трябва да сигнализираме за това службите за сигурност, самостоятелно или в партньорските отношения, да търсят истините и това е въпрос на капацитет и на смелост. Имаме два много горчиви исторически примера – войната срещу Югославия и в Ирак, които почиваха на умишлено заложени грешни предпоставки. Те заложиха днешната криза и нестабилност в Западните Балкани и в Близкия изток.
Ние нямаме винаги собствени възможности да стигнем до изводите, но това е сигнал и към политиците да не папагалстват, да не приемат удобните формулировки, а след това да се борим с последствията. Това наистина е много голямо изискване и предизвикателство пред самите нас.
Ще завърша, господин Председател, с това, че ние вече разполагаме, имах възможност да видя и новата Глобална стратегия на Европейския съюз за външната политика и политиката на сигурност от тази година. В нея има и верни според мен, и някои идеализирани твърдения. Към вторите например се отнася това, че няма противоречие между националните и европейските интереси. Днес това далеч невинаги е така.
Трябва да обърнем внимание на два ключови региона – Черноморския и на Западните Балкани, защото наистина те създават значителни рискове пред националната сигурност на България. Добре е, че Европейският съюз съзнава, цитирам, „че ще ангажира Русия…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Повече от минута, господин Стоилов.
Моля Ви, ориентирайте се…
ЯНАКИ СТОИЛОВ: …„с обсъждане на разногласията и сътрудничеството, ако и когато интересите съвпадат“.
И най-накрая ще си позволя да направя едно предложение за това ние да обсъдим въпроса България да даде ясен сигнал към Европа и към районите на несигурност, че ние ще приемем мигранти само през официално определените за това места на границата. Този, който преминава където си иска и по какъвто иска начин, ако не е бежанец, няма да може да се ползва от никакъв статут. Това ще ни даде възможност да искаме връщането на голяма част от тези лица и да респектираме, включително с употребата на допустимите средства, на мерки, които да повишат нашата сигурност. И както казва също и европейският доклад – в този нестабилен свят меката сила вече не е достатъчна. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Реплики? Не виждам желаещи за реплика.
За изказване – народният представител, доц. Милен Михов от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Докато ораторът дойде към трибуната, уважаеми председатели и началници на специални служби, секретарят на Съвета по сигурността, Вие имате право да вземете отношение. Ако желаете, дайте знак с вдигане на ръка.
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! От Патриотичния фронт ще подкрепим този доклад, защото в него има много важни неща, които се казват, може би за първи път така откровено.
Във всеки такъв документ винаги може да се кажат две оценки: или, че в него липсва нещо, или, че в него всичко е отразено.
Ще се опитам да намеря баланс между тези две позиции и ще кажа, че в него малко се казва за образованието, като елемент за националната сигурност.
В доклада са посочени само пет точки – от 96-а до 100, посветени на образованието. Ако махнем няколко текста, които имат чисто статистически и информативен характер, то можем да отсеем само два важни елемента, които се посочват в него.
Първият, е много красноречив и той звучи като упрек към всички управляващи до днес. Една от основните причини за проблемите в образованието, като елемент за националната сигурност, е множеството, цитирам, „непоследователни и непрозрачни реформи, които водят до ниско финансиране, амортизирана материална база и криза“ – можем да кажем финансова и материална за българското образование.
От Патриотичния фронт намираме тази оценка някак си особено актуална с оглед актуалното състояние и управление на Министерството на образованието и науката днес.
Задаваме си въпроса: след влизането на новия Закон за предучилищното и училищно образование как Министерството изпълнява императивната повеля на Закона в чл. 5, ал. 1, т. 2, а именно „като цел на българското образование е съхраняване и утвърждаването на българската национална идентичност“?
Приетите и публикувани за обсъждане държавно-образователни стандарти ни повеляват изграждането на много ценни и необходими качества на българската младеж, но като че ли пропускат изискването на Закона – българското образование, подчертавам, да съхранява и утвърждава българската национална идентичност.
Без да влизам в подробности, само ще припомня една максима на Бисмарк, изречена в края на ХІХ век: „Войната се печели още в класните стаи“. Изпълнението на тази заръка, на тази законна норма има пряко отношение към националната сигурност и ние чакаме от Министерството на образованието прилагането й в живота.
На следващо място, много важно е да отбележим това, което се казва в доклада за промяната, цитирам „промяната на ценностите, която води до ниска приоритетност на образованието в житейския път“.
Ценностите, уважаеми приятели и колеги, се формират. Те се формират от политическия елит, от медиите, от образованието. В това отношение трябва да констатираме, че се формира обществена, медийна среда, която гъмжи от негативни оценки за българското образование.
Ще припомня само някои от тях: „калпаво образование“, сравнено с елитното чуждо образование; „професори на килограм и даскали“, са само някои от епитетите, които ежедневно четем във вестниците.
Тази ценностна система трябва да бъде променена и е задача на нас, на Народното събрание, на изпълнителната власт и на медиите да кажем истината, че в условията на криза българското образование остава един от стожерите на националната сигурност.
Ще кажа втората част – какво много важно казва този доклад. Често и много дълго ни убеждаваха, че колективната сигурност, членството в Европейския съюз и НАТО е достатъчна и пълна гаранция за собствената ни национална сигурност, за етническия мир и просперитета на страната. Но точно в този доклад се казва нещо много важно. Точка 71: „Риск за националната сигурност представляват продължаващите – обърнете внимание – и нови претенции на държави за национални малцинства в Република България“.
На следващо място, пак там, се отбелязва, че продължава системната политика на асимилация на българските общности в региона и нарушаването на основни граждански права на българи в нашите съседи. В доклада не се казва кои са тези държави в региона и ако зададем въпроса – кои са, то това би било риторичен въпрос.
Кои държави в региона нямат претенции за национални малцинства в България? Кои държави в региона потискат и ограничават гражданските права на българите – свои граждани? Тези въпроси звучат риторично и всички ние знаем това.
На следващо място, се казва нещо важно – в т. 584 и т. 585, като необходимост за активна политика на българската държава за защита на българите зад граница, за българите в Югоизточна Европа и в Западните Балкани, която трябва да бъде насочена както към активна и последователна двустранна политика, така и към политика, насочена към нашите съюзници в Европейския съюз и НАТО, които трябва да бъдат ангажирани в защита на основните граждански права и правата на българските малцинства в региона. И на трето, много важно място, финансово обезпечена политика в подкрепа на българските общности в региона.
В този смисъл ние ще подкрепим този доклад, защото той дава ясните послания за една качествена промяна на българската политика към българските малцинства и българските граждани зад граница както в Европейския съюз, но така преди всичко в региона, като елемент на нашата национална сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим този доклад, който днес дебатирахме.
Да, докладът в основната си част има констатации по отделните секторни политики. Тези констатации някои ги превърнаха в опорни точки, без да прочетат доклада. Вследствие на тези констатации, които са направени, през настоящата година бяха предприети съответните законодателни инициативи и съответните действия на правителството – 2,5 милиарда за самолети и кораби, нима не са следствие от констатациите в доклада? Нов Закон за обществените поръчки, който ние тук разглеждахме и дебатирахме, нима не е резултат от констатациите в доклада? Измененията в осигурителното и пенсионното законодателство нима не са следствие от констатациите в доклада за застаряването? Няма да Ви напомням съотношението сега – 69:100, и сто четиридесет и нещо към сто през 2001 г. Да, но някои от тези, които говориха тук за тези опорни точни, гласуваха против тези закони.
Уважаеми колеги, говорим за Доклада за състоянието на националната сигурност – ако някой е забравил, не е присъствал или не е обърнал внимание, ще припомня, че през месец май, ако не се лъжа, се прие преглед, анализ за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Така че ние ще подкрепим доклада.
Аз не искам да се връщам назад, да казвам какво липсва. Може би в този доклад липсва, че има спрени фондове. Липсват, да, защото няма такива.
Ще подкрепим доклада. Не искам да дебатирам повече, за да не досаждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към господин Лазаров? Няма.
Други народни представители? Не виждам желаещи.
Дебатът е закрит.
Припомням:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г.“
Режим на гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 14.
Решението е прието, а с това и Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2015 г.
Да благодарим за участието на отзовалите се поканени началници и служители от службите, които имат отношение към обсъждания доклад.

Преминаваме към следващата точка, а това е от вчерашния ден:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИВАНЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ; ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ И ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АРХИВА НА ДОКУМЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И НА РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ
Започнахме разискванията по докладваните от вносителите три законопроекта, след като чухме докладите на комисиите.
Има ли народни представители, които желаят да участват в разискванията?
Припомням, че вчера от името на вносителите последен господин Ангел Найденов няколко секунди, минута влезе във времето на дебатите, така че в момента сме режим на дебати.
Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата за изказване с ясното съзнание, че предложеният законопроект от Българската социалистическа партия няма да бъде приет от Вас. Няма да бъде приет не защото е лош, не защото е, бих казал, против интересите на държавата. Напротив – това, което предлагаме, защитава именно интересите на държавата, националната сигурност, миналото, достойнството и честта на онези, които са служили в органите, осигурявали националната сигурност във времето, за което говорим. Няма да бъде приет Законопроектът, защото Вие не проявявате чувствителност към националната сигурност и сте си навили на пръста, че този, който веднъж е принадлежал към тези органи, е едва ли не прокажен. Колеги, за съжаление, това не е така.
Първо, искам да Ви напомня, че в доклада на една от комисиите вече беше констатирано, че съществуващия Закон, ще го нарека за краткост Закон за досиетата, е несъвършен. Ние предлагаме този Закон – несъвършеният Закон да бъде отменен, защото за своето почти деветгодишно съществуване този Закон и органът, който създадохме с този Закон, освен да внесат допълнителни разделителни линии в обществото, да предизвикват скандали с разнопосочна, противоречива, често пъти взаимоизключваща се информация, не постигнаха нищо друго.
Много добре си спомняте, че идеята на този Закон беше да излязат на светло имената на доносниците. Е, аз питам всички Вас: колко имена на доносници научихте от този Закон?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Знаем, знаем!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Научихте имена на офицери и на хора, служили на националната сигурност. Имената на доносниците, делата на доносниците бяха скрити още преди приемането на този Закон, защото тези доносници и сега ги има някъде сред нас тук, скрити и с унищожени дела, зависими и гласуващи зависимо!
Поради тази причина именно предлагаме този Закон да бъде отменен, защото освен всичко друго, по този начин ще бъде преустановена практиката за избирателно и целенасочено обявяване на данни от страна на Комисията за онези, които са неудобни в момента, и за скриване на данни за онези, които са удобни.
Обвиняват ни, че с този Закон искаме да ограничим обема на проверките. Всъщност, ако дълбоко се вгледате в това, което предлагаме, ще видите, че напротив: предлагаме на съответните организации, партии, неправителствени организации и сдружения да проверяват всеки, желаещ да бъде техен член, който смятат, че трябва да бъде проверен. Да, вярно, те ще искат неговото съгласие, но ако не го получат, тогава ще си правят извода дали си струва този човек да бъде техен член. По този начин, първо, гарантираме демократичност на процеса; втори път, даваме право на онези, които ръководят съответните организации, да вземат своите решения – политически, морални и нравствени.
Иначе ще продължим, както има предложение тук в един от законопроектите, да разширяваме обема – днес със заместник кметове, утре с началници на отдели, вдругиден – с чистачките. Защо да не ги проверяваме и тях, когато работят в държавна институция и биха могли примерно в кошчето за боклук да намерят нещо и зависими от някого, ако са принадлежали към органите, според Вашата логика могат да изнесат тази информация.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ, от място): Не им подсказвай!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам още нещо да подчертая. С това, което предлагаме, ние канализираме и начина, по който се доказва принадлежност към тези органи. Колеги, в момента това, което в повечето случаи битува в обществото, е, че ако имаш картонче, ти сто процента си принадлежал към тези органи. Това не е вярно! Не е вярно и ще Ви го кажа от моята лична практика като офицер от военно разузнаване. Когато ние разбирахме, че някой ще пътува зад граница, понеже хората, изпращани зад граница, не бяха куцо и сакато, както днес се случва, а се изпращаха хора подбрани, кадърни, подготвени, а те не бяха толкова много, всеки един от службите търсеше такъв човек да бъде картотекиран, без даже да го предупреди. Пускахме картонче, за да го блокираме, като служба. И когато по-нататък се случваше този човек да ни потрябва, можехме да се обърнем към него, защото имаше и координация между службите. Така че много хора, които имат картончета, дори не знаят, че ги има, а ние ги обвиняваме за принадлежащи към службите за национална сигурност по онова време. Поради тази причина искаме да предпазим хората от такова несправедливо отношение.
Освен всичко друго, искаме да направим това, което този Закон не успя да направи: да разграничим доносниците от онези, които са служили на държавата. Днес – 27 години след промените, да продължаваме да се опитваме да се замерваме с папки е малко ретроградно! Днес – 27 години след промените, е крайно време да разберем, че историята на България не е сериал, от еди-коя си до еди коя си дата! Понеже от една до друга дата не ни харесва, няма да гледаме тази серия, ще гледаме следващата серия.
Трябва да разберем, че държавата Република България е правоприемник на държавата Народна република България. Тези, които честно и съвестно са работили за националната сигурност на Народна република България, до известна степен са допринесли и за националната сигурност на Република България днес. Някои от тях продължават да допринасят за това нещо.
Вместо да бъдат подложени на незаслужен остракизъм, както в момента се опитваме да правим, на унижение и да бъдат разграничени от доносниците, ние се опитваме да поставим всички на едно ниво, за да можем, както е в криминалните романи, да скрием в многото купчина информация онази, която би трябвало наистина да бъде публична.
Време е да осъзнаем, че държавното устройство е безотносително към доблестта, честта и риска, под който са работили всички, независимо дали е било преди 1989 г. или след тази година. Да разберем, че днес, изправени пред риска на външни асиметрични опасности, работата, в това число под прикритие, в това число агентурна, е изключително важна. Този Закон, който имаме в момента, е контрапродуктивен в тази област, защото демотивира хората да служат на държавата; защото тези, които са служили, днес незаслужено биват обвинявани. Ние днес би трябвало да се вслушаме в гласа на разума и най-накрая да превърнем една институция от политическа бухалка в достатъчно стойностен архив, както ние предлагаме, за да може с тази информация да работят историци и научни работници, а не да бъде цапана от политиците.
Казвам го пак със съзнанието, че няма да гласувате нашия Законопроект, но сме длъжни да Ви го кажем, за да не бъдем утре обвинени защо не Ви предупредихме, когато Вие сами ще стигнете до извода, че Законът, който в момента имаме, е антидържавен, антисоциален, бих го нарекъл противоконституционен от гледна точка на демократичните принципи, най-накрая – действа срещу националната сигурност на Република България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ерменков?
Процедура – заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Госпожо Председател, уважаеми колеги!
Госпожо Председател, мисля, че е некоректно да разглеждаме такъв важен Законопроект, свързан с доносниците, в отсъствието на партията на доносниците. Не виждам нито един от ДПС тук. Почти всички са доносници. Моля, със звънеца да призовете да влязат тук доносниците. (Ръкопляскания от ГЕРБ, РБ и ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всички народни представители от всички парламентарни групи са длъжни да присъстват в пленарното заседание с изключение на онези, които по уважителни причини предварително са заявили, че няма да участват в днешното пленарно заседание.
Приканвам всички народни представители, които са в сградата на парламента, да бъдат в пленарната зала.
За изказване думата има господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Взимам думата по внесения Законопроект от „БСП лява България“. Заявявам, че няма да го подкрепя и ще гласувам „против“.
Вземам и повод от говоренето на един от преждеговорившите, че този Законопроект е внесен със съзнанието, че той няма да бъде приет. Това е един заучен, много често използван пиар подход за очертаване на образа на жертвата. Затова предизборно е направен този ход и не за пръв път се използва това нещо.
При изказването си по време на закритото заседание аз маркирах това обстоятелство, ще го кажа за пореден път – има няколко народни представители в това Народно събрание, имаше такива и в предни народни събрания, които като офицери от тоталитарните служби на Народна република България, са народни представители имено поради този пиар подход. Защото те свирят на струнката на носталгията: „Виждате ли колко сериозна система за сигурност е имала Народна република България, а сега дойдоха демократите, разградиха я тази система и ние, които сме работили честно за Народна република България, на всичкото отгоре вземаха, че ни обявиха имената“. По този начин се мобилизира един немалък протестен вот от средите на бившата ниска, средна и висша номенклатура и техните семейства и близки. Това не са никак малко хора, които отиват убедено да гласуват за тези офицери, които били работили за сигурността на Народна република България.
Само че тук искам да припомня нещо изключително важно. Има едно наставление на Политбюро на ЦК на БКП за кадровата работа в областта на Държавна сигурност и там е посочено изрично, че за офицери в Държавна сигурност могат да бъдат назначавани само лица, които са безпределно верни на Българската комунистическа партия и на дружбата със Съветския съюз. Класово-партийният подход при подбора на тези хора липсва отвсякъде при тези документи и сега в един момент тези хора били жертви.
Тук се говореше за това как били подбирани тези, които пътували тогава по второ направление, както се изразяваха. Не искам да опошлявам дебата, но имаше един много известен анекдот за това как един такъв командирован като се върнал от Запад съседите го питали какво е видял там и той казал: „Абе, нямах много време, но разбрах, че всички магазини са корекоми“. Така че за корекомите да Ви припомня, това е много важно. И само някои определени хора, добре подбрани по този принцип, можеха да виждат корекомите.
И нещо за разделителните линии в българското общество. Имало е разделителни линии при обявяването на тези, които били служители, сътрудници, доносници – както искате така ги наричайте, на тоталитарните служби. Уважаеми дами и господа, имаше една много важна разделителна линия от самото начало на българския преход и тази разделителна линия в тази област се отнасяше до унищожаването на документите. Защото съществува архив в тази връзка, има документи, в които изрично е записано: непременно да бъдат унищожени всички документи за тези агенти, които са били лоялни на политиката на БКП и могат да бъдат перспективни при промяна на политическата обстановка. На някои от тях им бяха унищожени документите и бяха пратени на „Раковски“ № 134 да учредят опозицията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Атанасов?
Господин Ерменков – първа реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Атанасов, тук жертви няма. Тук има хора, които се гордеем с това, което сме вършили, така че, напротив, не се оплакваме. Даже бих казал, че този Закон направи възможно хората да разберат какво съм правил. Иначе нямаше как да го направя.
Това, което искам да попитам, е: а курсантите от военните училища, когато ги приемаха, те отговаряха ли на класово-партийния подход, когато трябваше да бъдат курсанти, или ги вземаха без проверка, без характеристика поне от двама членове на БКП и така си ходиха, без да бъдат проверени? Това ме интересува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Господин Славов – втора реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Атанасов, взех реплика, защото казахте доста верни неща, но пропуснахте нещо много важно, искам да Ви обърна внимание.
Вие обърнахте внимание, че Законопроектът, внесен от ляво, е внесен след нашия Законопроект за разширяване на дейността и засилване дейността на така наречената „Комисия по досиетата“. Мисля, че точно го нарекохте пиар или предизборно явление или мероприятие, но всъщност по-важното, което пропуснахте, е, че те внасят този Законопроект за закриване на Комисията, когато ние от дясно предложихме Комисията да провери така наречените нови кредитни милионери, тоест тези лица, които четохме в списъците от КТБ, че са получавали необезпечените кредити, че вероятно огромната вина за парите на тази банка е именно там, че това са лицата, които са я източили и ние попитахме: „А това не са ли същите онези лица, които 1996 – 1997 г. пак източиха банките, пак при управлението отляво?“ Те фалираха и ограбиха парите на хората. И защо сега това нещо пак да не се провери поне да знаем, след като очевидно отговорност за момента не понасят, тогава те внесоха този Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика, господин Атанасов? Няма да ползвате дуплика.
За изказване – господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колеги, аз смятам, че тази тема беше актуална 90-те години и тя трябваше да приключи в рамките на първите години на демокрацията.
За голямо съжаление, сега участваме в един дебат, в който „БСП лява България“ или представители от тогавашното ОДС, в момента си прехвърлят кой е виновен за това и защо трябва да се закрива или не трябва да се закрива Комисията?
Скъпи колеги, ако имаше политическа воля в намеренията в началото на демокрацията от ОДС за разкриване на досиетата и предаване на информационните масиви в Комисията, всичко щеше да бъде затворена тема. Защото днес тези деца, които се родиха 90-те години, не знаят за какво става въпрос и те не могат да разберат. За голямо съжаление, всички тези партии от ляво и от дясно в началото на демокрацията, си прехвърляха топката, правеха си политически пиар, но нищо реално не вършеха. Благодарение на създаването и учредяването на Политическа партия ГЕРБ и влизането й във властта 2009 г. в изпълнителната власт и 2009 г. в законодателната власт, в 2010 г. ние предадохме всички информационни единици от Министерството на вътрешните работи в Комисията по досиетата. И днес можем да кажем, че ние сме изпълнили ангажимента, който беше енергията на демократичните процеси в България.
Когато днес говорим дали да закрием или да не закриваме, аз смятам, че има още какво да се свърши и Вие знаете, че и към настоящия момент „Военна информация“ още не е предала всичките си информационни единици. Защо? Задаваме въпроса. И това ще го зададем на министъра на отбраната, който е от Реформаторския блок, защото искаме да разберем дали има саботиране на този процес. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Вие разбирате ли, че в момента ГЕРБ трябва да стои като арбитър? Аз мога да поема ангажимента от Парламентарната група на ГЕРБ, че ще продължим, да изчетем цялата тази история, за да можем, когато затворим страницата, да знаем, че сме изпълнили нашия морален ангажимент към тези демократично мислещи български граждани, които дадоха подкрепата си през 1997 г. ОДС да управлява! Когато правехме подготовката си за Четиридесет и втория и Четиридесет и третия парламент, тогава всъщност Методи Андреев, излизайки по студията, казваше: „ГЕРБ е единствената политическа формация, която сбъдна мечите на истинските демократи в България“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Атанасов – първа реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Цветанов, ако родените през 1990 г. не знаят, ние, предното поколение, сме длъжни да направим всичко необходимо да разберат.
Няма да пропусна тук да Ви направя реплика за внушението, което правите няколко пъти, за това, че по време на управлението на ОДС не били разкрити досиетата, били прикрити и така нататък. А Вашият депутат Методи Андреев от коя политическа сила тогава беше избран за председател на Комисията по досиетата – да питам аз? И след това кой закри тази Комисия?
Нещо друго искам да Ви кажа, много важно, защото то публично се чува. Има един много известен оратор – демократ, със или без кавички, както искате, от началото на прехода, когото често каните по Вашите мероприятия – в онази голямата зала да говори, който с гласа си в Конституционния съд провали Законопроекта за досиетата, приет през есента на 1997 г. Конституционният съд отмени текстовете за проверка на картотекирането с гласа на този господин – известен адвокат. Той е един от честите оратори по Вашите мероприятия – това трябва да го знаете и да не го пропускате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Колебаех се дали да взема реплика или лично обяснение, но реших реплика.
Всъщност това, което беше казано от ляво и от дясно, е самата истина. Действително по времето на ОДС беше направена първата стъпка и беше приет първият Закон, но истината е, че по времето на ОДС ние не свършихме тази работа поради липсата на достатъчно политическа воля, и всички го знаем. Тук трябва да похваля ген. Атанасов – той беше един от малкото хора от тогавашния генералитет, който още тогава каза, че този Закон не застрашава националната сигурност!
Истината е другото, че когато беше създадена ГЕРБ, за първи път в продължение на два мандата една дясноцентристка партия имаше последователна политика по този въпрос! Истината е, че за първи път тогава беше създаден централизиран архив! Затова казвам на колегите от БСП, че е излишен техният Закон, тъй като по него се предвижда да има такъв централизиран архив! Той е изграден!
За първи път тази Комисия има два мандата. За първи път! И в този парламент виждате, че с мнозинството на ГЕРБ, мнозинството на Реформаторския блок, на дясноцентристкото мнозинство редовно тази тема е поставена във фокуса на политическото внимание! Винаги искаме да се правят проверки – да се проверява съпричастност на важните фигури в държавата във връзка с бившите служби на Народна република България. Истината обаче е, че и сега все още няма политическа хигиена по отношение на новоназначения. Само волята да правим проверки не е достатъчна. Трябва действително като политици, които следваме една политика, тя да бъде и по отношение на конкретните назначения. След като конкретният човек е еди-какъв си, и е доказано, че е бил такъв, трябва да избягваме такива хора да ги слагаме на важни места, каквото, за съжаление, в момента има като рецидив в определени служби.
Този Законопроект в никакъв случай не бива да служи за противопоставяне на дясноцентристкото мнозинство – напротив, той трябва да го обедини срещу левите! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Срещу тези, които искат истината за Държавна сигурност да остане покрита. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, господин Цветанов! Наистина ГЕРБ, като партия с по-малка политическа биография, в известна степен може да наблюдава отстрани процеса и да го оценява. Но аз мисля, че има и важна социалнопсихологическа причина защо Вие относително последователно се придържате към прилагането на този Закон. Самото рекрутиране на тази партия има връзки със средите на МВР – в това тя вижда и своеобразен реванш към структурите на Държавна сигурност, които стояха по някакъв по-висок начин. Мисля, че някак част от този реванш трябва вече също да бъде приключен, за да можем да се заемем с актуалните проблеми на националната сигурност. Благодаря Ви. (Оживление в ГЕРБ.)
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Това е смешно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да направя едно уточнение на репликата на господин Атанасов. Аз не казах, че по времето на ОДС са били закривани и не е имало такова желание. Казах, че единствената политическа формация, която реално предаде информационните единици от структурите на Министерството на вътрешните работи в Комисията, беше в управлението на ГЕРБ –2010 г. Над 1 милион единици! Това е, което сме направили.
Към господин Янаки Стоилов. Смятам, че това, което казахте, не е правилно, но то си е Ваша политическа оценка. За мен по-важно е, че от самото учредяване на Политическа партия ГЕРБ беше политически заявено, че това ще бъде последователна политика. Да, действително ние получихме обществена подкрепа за това, че сме принципни и последователни в политическите си действия във всяка една секторна политика. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! В самото начало няма да декларирам конфликт на интереси, тъй като принадлежността ми към Външното разузнаване на България ми носи само вреди, а не ползи, така че не е необходимо да правя тази декларация.
Закритото заседание, уважаеми колеги и уважаеми представители на българските медии, на което Вие не присъствахте, е най-силният аргумент в подкрепа на моя Законопроект за закриване на Комисията по досиетата. Повече не мога да кажа, но мога да кажа само едно, че това закрито заседание изцяло потвърди моите твърдения, които винаги съм правил и сега отново ще ги повторя, че Законът за досиетата нанесе непоправими последици върху външната агентурна мрежа на българското разузнаване в Близкия изток, без да влизам в конкретика, и на Балканите.
Факт е, че представителите на Външното разузнаване, цивилното и военното, отказаха да отговорят на мои конкретни въпроси – с имена на държави, региони, случаи, да кажат дали лъжа, дали казвам истината, дали подвеждам, дали някой ме е измамил – от информацията, която имам от току-що пенсионирани служители на НРС и на „Военна информация“. Те не станаха да кажат „не“ или „да“, или направо да ме опровергаят и да потвърдят, че изнасям невярна информация и заблуждавам народните представители на закрито заседание. Толкова по тази тема.
Тук, уважаеми колеги от партия ГЕРБ, с цялото уважение към Вас казвам това, тъй като Вие не сте обременени за разлика от лявата и дясната част за приемането на този Закон за досиетата от 2007 г., във Вашата парламентарна група има предостатъчно хора, представители на тайните служби – двама или трима, има следователи, има от дясната част бивши младши прокурори, и аз съм удивен, че Вие от партия ГЕРБ, които имате уникалната възможност да коригирате това бедствие за националната сигурност и да закриете Комисията по досиетата, като прехвърлите нейните функции, както казах и вчера, към трите разузнавателни служби – ДАНС, НРС и „Военна информация“, не правите това. Вие имате уникалната възможност да продължите работата на Комисията по досиетата, но под строгия контрол на българската държава, а не на тази Комисия, която, е кажа още веднъж, търгува с досиета, дава определена информация на определени политолози, които излизат в медиите, за да компрометират определени хора. Първата жертва – казах го вчера, ще го кажа и днес, беше бившият депутат от Съюза на демократичните сили Асен Агов, който няма нищо общо с българските тайни служби, но при подадена информация на български политолог от Комисията по досиетата, от директорския кабинет, той беше опозорен, или по-точно беше направен опит да бъде опозорен. Това се нарича „търговия с досиета“ и е един от аргументите за закриването на Комисията по досиетата.
Обръщам се към Вас, уважаеми колеги от ГЕРБ, и казвам още веднъж: разчитам на Вашето благоразумие и на възможността да направите исторически ход, като поправите тази фатална грешка на Българската социалистическа партия, която е инициатор на Закона и, разбира се, на дясната част на залата, която им акламираше през 2007 година. Над 50%, твърдя го най-отговорно – не съм го казал по време на закритото заседание, така че не изнасям класифицирана информация, над 50% от сегашните агентурни, секретни и специални, или открити връзки на българското разузнаване в чужбина са връзки на офицерите от разузнаването преди 1989 г. Информацията я имам от току-що пенсионирани офицери, кадрови служители на НРС и „Военна информация“. Тогава питам: на какво основание Вие отваряте досиетата на кадрови офицери от разузнаването, след като при отварянето на техните досиета се разбират имената на техните агенти? Това е неразумно! Не използвам термина „национално предателство“ или прочие изтъркани фрази, тъй като сме се наслушали на тези думи и понякога те са олекнали от съдържание. Това, което вършим, е безумие, което извършихте Вие от Българската социалистическа партия с този Закон. Тук веднага репликирам господин Ангел Найденов, който вчера ми заяви, обръщайки се към мен, че те са приели този Закон, за да няма лустрация, тъй като, ако имаше лустрация, ние нямаше да бъдем в този парламент. Напротив! При лустрация можеш да реагираш по съдебен път и да оспориш отнемане на твои права, а при сегашното опозоряване, обявяване само на твоето име като кадрови офицер от службите, от контраразузнаването, разузнаването – да не забравим и контраразузнаването, ти нямаш право на обжалване, нито си информиран предварително, нито имаш право да реагираш предварително, нито постфактум можеш да реагираш по съдебен път.
Отнети са ти, господин Найденов, всички граждански права!
Така че господин Ангел Найденов изобщо не е прав. И докато БСП, в лицето на сегашното ръководство, не си посипе главата с пепел за този престъпен Закон, аз ще продължа да твърдя, че те са главните отговорници за разбиването на националната сигурност, а не толкова дясната част от залата, които по презумпция са антикомунисти и смятат, че всичко, което идва от ляво, е лошо. Между другото, искам да подчертая нещо много важно: над 60% от разкритите офицери от българското външно разузнаване (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) не са били в съветски школи. Това е особено важно. Говоря с факти. Благодаря за Вашето внимание. Имах още какво да кажа, но очевидно времето изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съжалявам, времето изтече.
Реплики към господин Енчев? Няма.
Думата за изказване има господин Росен Петров, след него господин Белемезов, след него господин Методи Андреев. Вероятно няма да стигне времето днес.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ-НС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък.
Мисля, че и от ляво, и от дясно се казаха много верни неща.
Имаше ли патриоти в Държавна сигурност? Разбира се, че имаше патриоти, които работиха в интерес на България.
Работеха ли нашите служби под ръководството на съветските служби? Разбира се, че работеха под ръководството на съветските служби.
Време ли е за национално помирение? Отдавна е време за национално помирение.
Готово ли е обществото за национално помирение? Не е готово.
Ние живеем с призраците си от миналото и, за съжаление, някои от тези призраци са съвсем реални. Както се казва, кариера се прави и с акъл, и с ум, но с баща генерал от ДС, още по-лесно. Тоест в нашето общество все още съществуват определени зависимости.
Смятам, от групата на БДС – Народен съюз да не подкрепим този Закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Кой от трите, защото обсъждаме три в общ дебат?
РОСЕН ПЕТРОВ: Законът на господин Мерджанов.
Горчивата чаша трябва да бъде изпита докрай и едва тогава ще дойде време за национално помирение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Петров? Няма.
Колеги, тъй като има още няколко народни представители, записани за изказване, а сме на финала на днешното пленарно заседание, утре ще продължим с дебата по обсъжданите законопроекти.
Сега съобщение за парламентарен контрол на 2 септември
2016 г., петък, 11,00 часа:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на един въпрос от народния представител Кристиан Вигенин.
2. Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева ще отговори на два въпроса от народните представители Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев; и Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов.
3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на пет въпроса от народните представители Салиха Емин; Димитър Делчев; Иван Славов Иванов; Борислав Иглев; и Явор Хайтов.
4. Министърът на здравеопазването Петър Москов ще отговори на осем въпроса от народните представители Кирил Добрев и Радослав Стойчев; Вили Лилков; Георги Свиленски и Емил Райнов; Явор Хайтов два въпроса; Димитър Танев, Даниела Савеклиева и Йордан Андонов; Емил Райнов; и Султанка Петрова и на едно питане от народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов.
5. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на един въпрос от народните представители Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров и на едно питане от народните представители Георги Свиленски и Стоян Мирчев.
6. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на три въпроса от народните представители Даниела Савеклиева и Георг Георгиев; Васил Антонов; и Явор Хайтов.
7. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Явор Хайтов; Атанас Зафиров; Кънчо Филипов; и Жельо Бойчев.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев – на въпрос с писмен отговор от народния представител Кирил Добрев;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на въпрос с писмен отговор от народния представител Светослав Белемезов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на въпрос от народния представител Митхат Метин;
- министърът на младежта и спорта Красен Кралев – на въпрос от народния представител Васил Антонов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- три въпроса от народния представител Георги Кадиев – към министъра на външните работи Даниел Митов два въпроса; и към министъра на земеделието и храните Десислава Танева;
- въпрос от народния представител Чавдар Георгиев – към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- въпрос от народния представител Джевдет Чакъров – към министъра на здравеопазването Петър Москов;
- три въпроса от народния представител Иван Ибришимов – към министъра на здравеопазването Петър Москов; и към министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова два въпроса;
- въпрос от народния представител Станислав Станилов – към заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват – заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова; министърът на външните работи Даниел Митов; министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участват – заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев; министърът на финансите Владислав Горанов и министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Поради предварително поети ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на туризма Николина Ангелкова.
Поради участие в среща от международен характер в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Утре редовно пленарно заседание – начален час 9,00 ч.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов
Секретари:
Юлиан Ангелов
Калина Балабанова