Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Алиосман Имамов

Секретари: Георги Търновалийски и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Колеги, добър ден!
Налице е кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, съгласно приетото наше решение, днес провеждаме извънредно пленарно заседание с единствена точка в дневния ни ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Вносител е Министерският съвет, приет на първо гласуване на 29 юни 2016 г.
С доклада за второ гласуване ще ни запознава председателят на Комисията по правни въпроси господин Кирилов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Може процедура, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От Българската социалистическа партия искаме нова регистрация, тъй като моят пулт и още два пулта извършиха регистрация без да сме ги докосвали. (Силен шум и викове от ГЕРБ: „Еее!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Жаблянов, аз очаквах, че ще кажете, че има колеги, които не са регистрирани, тъй като видимо от присъствието в пленарната зала, има достатъчно народни представители.
Първата регистрация е с оглед проверка на кворум дали можем да започнем работа. От тук насетне кворумът при конкретните гласувания естествено, че ще бъде различен.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не се съмнявам във всичко, което казвате. Единственото, което ме интересува, е дали системата, с която гласуваме, е в изправност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бъдете спокоен, напълно в изправност е.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …тъй като да Ви предоставя още трима свидетели от парламентарната група, на които им светнаха пултовете. (Смях от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Казахте двама!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ако настоявате, че системата е в изправност и гарантирате за това, нека още веднъж да се регистрираме. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кирилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моля преди Доклада, процедура за допуск за госпожа Петя Тянкова – заместник министър на правосъдието, и госпожа Филипова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме процедурното предложение, колеги.
Гласували 155 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. …).
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепено от Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 5.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 18, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 след думите „международни проекти“ се добавя „и проекти“, а думата „включително“ се заличава.
2. Създава се т. 11:
„11. е лице, спрямо което е установен конфликт на интереси с влязло в сила решение по-малко от една година преди избора.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 1, редактиран от Комисията, съгласно нейния доклад.
Гласували 144 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 8.
Параграф 1 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 27, ал. 4 след думите „или на“ се добавя „трима от членовете на“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 2 със съответното му съдържание по доклада на Комисията.
Гласували 142 народни представители: за 133, против 1, въздържали се 8.
Параграф 2, създаден по предложение на Комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 2 по доклада.
Предложение от народния представител Емил Димитров.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
Комисията също не подкрепя предложението.
Господин Председател, позволете ми, тъй като двете предложения са абсолютно идентични, да изчета само едното от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Чета предложение на Емил Димитров и предложение на Чавдар Георгиев и група народни представители, неподкрепени от Комисията:
„§ 2. Член 28 се изменя така:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) В едномесечен срок от изтичане на мандата изборен член на ВСС се назначава на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора, или по негово искане се възстановява на заеманата преди избора длъжност, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по смисъла на чл. 164 ал. 1-7.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В едномесечен срок от предсрочното прекратяване на мандата на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията изборният член на Висшия съдебен съвет се възстановява на заеманата преди избора длъжност, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал.1-7.“
Както казах, Комисията не подкрепя това предложение от народния представител Емил Димитров, както и идентичното предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте – народният представител Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, ще се опитам да обясня какво е нашето предложение и какво се цели с него.
Първо, да обясня, че общият брой на членовете на Висшия съдебен съвет е 25. Един почина – господин Ситнилски, остават 24. От тях тримата големи – господин Панов, господин Колев и господин Цацаров, не влизат в бройката. Останаха 21.
Пет от тях са висши магистрати, които не подлежат на атестиране. В по-късните текстове ще споменем отделно това –периодичното атестиране не важи за тях. Те са: господин Кожарев – заместник главен прокурор, Румен Георгиев – заместник-директор на НСС, Светла Петкова – на пенсионна възраст, за нея също не се отнася, но и тя е висш магистрат, Галина Карагьозова – съдия, Юлия Ковачева, и ще заемат предишните си длъжности. Отишли са във Висшия съдебен съвет, изкарали са мандата си и ще се върнат на предишните си длъжности и няма да бъдат атестирани, защото и не трябва да бъдат атестирани.
От останалите хора трима са бивши адвокати. Двама от тях са били инспектори. По обясними причини не можем да ги върнем на длъжността „инспектори“ и те напускат системата. Едната от тях е била депутат. Надявам се никой от Вас не смята, че след като е била депутат и е станала член на ВСС, ще се върне депутат! Няма как да стане! Следователно промените, които предлагам, не важат за всички тези хора.
Остават 13 човека, пред които стои следната хипотеза: или се връщат на мястото, което са заемали, или на едно по-ниско. Обикновено мястото, което са заемали, вече е заето. Някои от тях са били административни ръководители. Излиза, че след като е бил в мандата, го наказваме с една длъжност по-надолу. Защо? Защото местата са заети и трябва да се размести цялата система.
И ето: както висшите магистрати искат да се върнат на старите си места, но не винаги могат и заемат друга длъжност, предложението е тези 13 човека, за които казах, когато се върнат и техните места – на административни длъжности, са заети от други хора, да могат да бъдат сложени на най-нисшата длъжност в по-горна инстанция.
Това е!
Някои казаха, че това е бонус. Не е! Ще е санкция, ако те бъдат оставени на същите или по-ниски длъжности. Системата през тези пет години е работила и там има назначени хора.
След като за тези най-горе е намерен начин да бъдат преназначени на сходна по вид и ранг длъжност, говорим само за тези 13, които заради това, че са участвали във Висшия съдебен съвет, трябва да бъдат наказани с една длъжност по-надолу, да се съобразяват, че през цялото време, когато работят във Висшия съдебен съвет, после ще бъдат по-долу и на по-ниска длъжност, ще бъдат зависими от последваща оценка и така нататък.
Затова предложението е тези 13 души, защото за другите казах – не важи, те получават своите права, тези 13 да бъдат преназначени на най-нисшата длъжност в по-горната инстанция, защото за тези пет години те не са могли да бъдат оценени, пропуснали са шанса да се явят на конкурс. Те дори нямат право да се явят на подобен конкурс, защото сме им го забранили.
Предлагам да приемете това решение, защото ще даде справедливост и за хора, които решат да участват в следващи съдебни съвети, да знаят, че това няма да води до санкция, до спиране на кариерата им, а в крайна сметка тези 13 души не са виновни, че когато обществото, парламентът, гилдиите са ги издигали, не са имали още ранга на висши магистрати, за да не подлежат на атестация.
Нека да не спираме тяхното кариерно развитие. То важи за всички – не само за сегашния Висш съдебен съвет, а и за следващия избран Висш съдебен съвет. Нека там не слагаме хора, които предварително ще знаят, че ще са обречени; които, ако не са висши магистрати, знаят, че ще бъдат наказани, а хора, които ще работят с отговорността и знанието, че ще бъде оценен техният труд и че после ще заемат най-нисшата длъжност в по-горната инстанция. За тези пет години те дори биха могли да заемат и много по-голяма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Предлагам Ви да подкрепим текста на вносителя, подкрепен от Комисията, и да не подкрепяме двете предложения на господин Димитров и на господин Георгиев, които, както чухте от председателя на Правната комисия, са абсолютно идентични. Подобно единомислие, естествено, навежда на мисълта, че имат общ генезис или общ автор. Бих ги попитал тук: кой Ви написа предложенията?!
Слушайки това, което преди малко се каза, че тези предложения не касаели този, не касаели онзи, не касаели този и онзи, оставам с впечатлението, че те касаят конкретен човек, който им ги е написал – това е единственото разумно обяснение!
Колеги, предлагам да не правим това, което много представители на магистратската общност по време на обсъжданията в Правната комисия нарекоха „създаване на съдебна номенклатура“. Текстът по начина, предлаган от двамата колеги, на практика създава точно това – без оглед на това какво е правил даден член на Висшия съдебен съвет през годините, той ще бъде повишен с една степен, след като приключи неговият мандат.
Колегите не-юристи тук резонно поставиха въпроса: какво става с онези членове на ВСС, които към момента на избора примерно са били съдия във Върховен съд или са работили във Върховна касационна или Върховна административна прокуратура? Тях как можем да повишим и на каква степен?!
Текстът най-малкото е недомислен, бих го нарекъл опасен, включително и най-малкото ще създаде напрежение сред магистратската общност, защото създава впечатление за хора едва ли не богопомазани, които отиват във висш орган на съдебната власт с едни от най-високите заплати в държавата и за капак, когато приключи мандатът им, без оглед на лична оценка на дейността им, тъй като органът е колективен, се изстрелват с още една степен по-нагоре!
Колеги, текстът на вносителя е балансиран, разумен.
Абсолютно не е вярно твърдението, че ако приемем текста на вносителя, подкрепен от Комисията, тези хора след приключването на мандата им в ВСС щели да бъдат понижени. Нищо подобно! Те се връщат на позицията, на която са били избрани – по същия начин, по който народни представители, които са имали позиции в държавна или общинска администрация по трудово правоотношение, се възстановяват. Аналогията е съвсем очевидна.
Затова Ви предлагам да не подкрепяме тези две неразумни предложения, да не създаваме съдебна номенклатура.
Бих припомнил дори на по-старите колеги юристи времето от съществуването на стария Закон за Висшия съдебен съвет, когато той функционираше и на практика членовете му изпълняваха и служебните си задължения като магистрати, но не получаваха допълнителни възнаграждения и пак си вършеха работата. Защо сега е необходимо да се създават всички тези привилегии за членовете на този орган, включително и тази – да ги изстрелваме с една степен по-нагоре, без да е ясно дали наистина са го заслужили и дали изпълняват критериите?! Щом са толкова добри, нека да се явят на конкурс заедно с всички останали техни колеги. След като са толкова добри и квалифицирани, без проблеми ще спечелят конкурса и съответно ще могат да заемат една степен по-високо в системата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплики?
Народният представител Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Славов, общият генезис тук е справедливостта и възможността за кариерно развитие на тези хора, които са членове на Висшия съдебен съвет. Защото те, от една страна, на практика са подкрепени от цялата гилдия – каква по-голяма атестация от това, но в същото време тяхното кариерно развитие спира, защото докато те са членове на Висшия съдебен съвет техните колеги, които не са, имат възможност за професионално израстване. Те се връщат на старата заемана длъжност преди да станат членове на Висшия съдебен съвет. Защо трябва да им се отнема една такава възможност, едно такова право? Пак повтарям – при обстоятелството, че те са подкрепени, издигнати от цялата гилдия, тоест те са достатъчно добре представени в гилдията, имат своята етика, имат своя морал, имат своите професионални качества, за да заемат длъжността „член на Висшия съдебен съвет“.
Вие говорите за създаване на номенклатура. Ако не се приеме това предложение ще стане точно обратното – тогава ще се създаде номенклатура, защото тези, които са можещите, знаещите, тези, които искат да имат кариерно развитие в съдебната власт, те просто няма да искат да стават членове на Висшия съдебен съвет, защото им се спира кариерното развитие. Отиват там за няколко години и после какво? Същите тези хора трябва да се явят пред комисии, които евентуално те са ги атестирали и са участвали в комисията за тяхната атестация. Разбирате ли – тук се създава един кръг на обвързаност, която не е добра за развитието изобщо на съдебната власт, включително за тези професионалисти, които са членове на Висшия съдебен съвет.
Затова сме направили това предложение именно с оглед на справедливостта и възможността за кариерно развитие на всеки един участник в съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Други реплики има ли? Няма.
Заповядайте, господин Славов, за дуплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Попов, Вие не ми отговорихте на основния въпрос: кой Ви написа предложението и за кого е написано то? Всъщност кого касае? Това ще стане ясно така или иначе.
Аз бих Ви обърнал внимание, че ако по-често бяхте идвал на заседанията на Правната комисия, когато коментирахме Закона за съдебната власт, вероятно щяхте да чуете аргументите, включително и госпожа Министърът изложи такива, че тези хора за 15-те си години юридически стаж, който се изисква, за да станат членове на Висшия съдебен съвет, вече са били атестирани. Така че проблем с атестацията няма, ако приемем, че ал. 2 от текста на вносителя не ни харесва и няма да я подкрепим. Макар че аз, както и на Комисията аз изложих аргументи, не виждам никакъв проблем един член на колективен орган да може да бъде оценяван и за индивидуалната му работа. Тук даже дадох пример с Народното събрание, в което, знаете добре, се води статистика за внесени законопроекти, за направени изказвания, за поставени парламентарни въпроси и така нататък. Тоест ясно е кой народен представител с какво се занимава през времето на мандата.
Няма никакъв проблем членове на колективен орган да бъдат оценени индивидуално. И не сте абсолютно прав, че на членовете на ВСС им се спира кариерното развитие. Напротив, членството във Висшия съдебен съвет трябва да е преди всичко въпрос на престиж. Това е опит, това е професионално развитие за всеки от неговите членове, но преди всичко това трябва да е въпрос на чест, така че абсолютно не съм съгласен тук с Вас.
И пак Ви казвам – Вашите предложения подозрително ми изглежда, че са написани за конкретен член или членове от действащия Висш съдебен съвет. Да бяхте ги написали, че ще действат от следващия мандат, но Вие сте ги написали за този.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
За изказване има думата народният представител Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, този текст е ярко доказателство за това как психологията на дребните душици в съдебната власт, обладани от колегиалната завист и ревност, прокарват текстове, чрез които се опитват да уязвят, да санкционират онези ярки представители на съдебната власт, които биха били и ще бъдат избирани за членове на висшия ръководен орган на съдебната власт, наречен Висш съдебен съвет.
Този текст и нежеланието да се вникне в неговия смисъл, в смисъла на предложението на колегите и упорството, с което са се вкопчили вносители и тези, които ги подкрепят, да подкрепят предложението на вносителя, с което именно се цели да се угоди на дребните душици в съдебната власт, които изпитват панически ужас от това самите те да се явят на конкурс, да се явят на състезанието пред цялата гилдия, за да видим дали и доколко те биха могли да разчитат да бъдат избрани за членове на Висшия съдебен съвет, сега именно, обладани от злоба, от завист към своите колеги, се опитват да ги санкционират, да ги уязвят като им казват: „Да, за Вас е въпрос на чест и достойнство да бъдете членове на Висшия съдебен съвет, но след това бъдете така добри да се върнете там, откъдето сте тръгнали, без нито една възможност за развитие. Върнете се там, откъдето сте тръгнали, независимо от това, че Вашите колеги през тези пет години са израснали. Но Вие, независимо от това, че сте получили доверието не само на Вашите колеги в съответния районен, окръжен или апелативен съд, но на цялата съдийска гилдия, или на цялата прокурорска гилдия – Вие не заслужавате да израснете поне с една степен нагоре, само заради това, че пет години сте ръководили тази система, цялата система“.
Уважаеми колеги, аз Ви призовавам поне тук, в Народното събрание, да не ставаме заложници на подобно тесногръдо отношение, да не ставаме заложници на тази злоба, на тази колегиална завист, а да отдадем заслуженото на хора, които, първо, са имали доблестта, смелостта и чувството за чест да се явят на състезанието в цялата гилдия и да спечелят доверието на своите колеги, не само да ги представляват.
Едва ли не било въпрос на чест, че са членове на Висшия съдебен съвет. Уважаеми колега, това е и отговорност, на първо място, отговорност за това пет години да гласуваш, да взимаш решения, които касаят всички твои колеги, цялата гилдия, цялата съдебна система. Не само е въпрос на чест, това е най-вече отговорност.
И заради това че тези хора са се нагърбили с тази отговорност, заради това, че те са получили доверието на своите колеги, те заслужават не като бонус, а като заслужено отдадено признание за това, което са свършили, да имат възможност да бъдат назначени след това с една степен по-високо, защото те са били лишени от нормалния път за кариерно развитие, бидейки пет години членове на Висшия съдебен съвет.
И, уважаеми колеги, понеже нямам много време, правя алтернативно предложение ако не се приеме предложението на колегите Емил Димитров и Чавдар Георгиев, поне да отпадне ал. 2 от вносителя, защото този текст е абсолютно неясен – кой ще оценява след това, кой ще атестира тези колеги. Пише „по методика на пленума на Висшия съдебен съвет“. Добре, методиката е ясна, но кой ще оценява след това, кой ще атестира тези членове на Висшия съдебен съвет? Ето този въпрос е неясен и само заради това алтернативно предлагам ал. 2 да отпадне от текста на вносителя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Прав сте, колега Казак, по отношение на това, че зададохте въпроса: кой ще оценява. Но пропуснахте според мен самата методика, как ще се формулира тази методика. Нали гласуването там е тайно?
Тук колегата Славов каза, че щели да се оценяват едва ли не на принципа, на който се оценяват и народните представители. Само че двете неща са абсолютно несъпоставими. Тук се гласува явно, говори се от тази трибуна, внасят се законопроекти. Правомощията на член на Висшия съдебен съвет са много по-различни от тези на един народен представител. Затова е под въпрос и самата методика.
Забележете, оценката става част от атестацията на магистрата за периода преди встъпването като член на Висшия съдебен съвет! Очевидно е този магистрат как и за кого ще работи според мен, за да може после оценката му да бъде добра, положителна, за да има възможност да израсне една степен нагоре, която с този текст му се отнема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Други реплики? Няма.
Дуплика, господин Казак? Няма да се възползвате.
Народният представител Мартин Димитров има думата за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, дами и господа! По принцип нямах намерение да вземам думата по законопроект, който е тясно специализиран. Ще оставя дебата на юристите. Но точно този въпрос, който е принципен и е пример за антиреформа, не може да бъде оставен без дебат.
Притеснява ме мълчанието на колегите от ГЕРБ, защото видяхме вече, че БСП, част от Патриотичния фронт и ДПС са на една позиция. Те искат заедно да направят антиреформа, която включва автоматично повишаване в длъжност на членовете на Висшия съдебен съвет след изтичане на техния мандат.
За съжаление, през годините в тази зала съм виждал, че когато най-голямата политическа сила запазва мълчание по такава тема, това би означавало, че ще вземат да подкрепят и тази антиреформа да се случи, а това е кутията на Пандора. Ако това бъде прието днес, утре някой ще предложи който е бил народен представител, след края на мандата автоматично да се повишава. Щом едното е възможно, защо да не е възможно и другото?!
Бих попитал леко шеговито: а който от Върховния административен съд и от Върховния касационен съд отиде във Висшия съдебен съвет, него как ще го повишите, колеги? Може направо да става президент на републиката – казвам го леко шеговито и виждам, че колеги от залата се съгласяват. Дават знак на съгласие, че и такива неща са им минавали през главите, обмисляйки това предложение.
Колеги, искам да Ви напомня следното. Спомням си много добре как колеги в тази зала искаха смяната на състава на Висшия съдебен съвет. Сега се отива в другата крайност – тези хора автоматично да бъдат повишавани.
Слава Богу, в Комисията министърът на правосъдието госпожа Захариева е заела правилната, аргументирана позиция.
Но аз моля колегите от ГЕРБ: колеги, Вие имате най-много гласове в залата, Вашите гласове са изключително важни тази антиреформа да бъде спряна. (Реплики от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров.)
Затова се обръщам към Вас и към моите колеги от Реформаторския блок заедно да спрем антиреформата. Ние сме тук и ще гласуваме именно по този начин.
Колеги, надявам се подобни лоши примери да бъдат прекратявани с голямо мнозинство, да се гласува убедено срещу тях в това Народно събрание.
Най-накрая искам да попитам: как така е възможно, кажете ми, колеги, депутатът Емил Димитров и групата депутати от БСП да напишат едно и също предложение – дума по дума?! Как става това? Едно и също, дума по дума! Това са различни хора, които имат различни идеи. Как така са написали едно и също предложение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има известна разлика.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ние смятаме, че вероятно източникът на инспирация е един и същ, вероятно вдъхновението им е дошло от едно и също място.
Така че, колеги, обръщам се към Вас: по тази тема да подкрепим министъра на правосъдието, нейното становище, което е изказала в Комисията, и заедно да отхвърлим този опит за антиреформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики?
Господин Казак. (Реплики от народния представител Цветан Цветанов към народния представител Мартин Димитров.)
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, когато икономист започне да се изказва по организационни въпроси, свързани със съдебната система, трябва да се слуша внимателно все пак, да се чуят аргументите, които учудващо съвпадат с аргументите на юриста господин Славов преди това.
И съвсем основателно си задавам въпроса: как така аргументите на един юрист и на един икономист съвпадат? Как така тук се излиза с едни и същи аргументи и се отстоява тезата на вносителя?! Много просто. Аз си давам обяснение – те са съгласували тази позиция предварително.
Сега сериозно. Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Дали се върши, или не една реформа, обикновено се произнася времето след това – дали тя е била правилна, или не. Посоката, в която Вие се опитвате да тласкате този Закон, е точно посоката на антиреформата, защото под благовидния предлог, че искате да изпишете вежди и да подобрите съдебната система, рискувате да я хвърлите в хаос, в дезорганизация и в анархия.
Ако така продължавате да отстоявате тези, които са подчинени не на здравия разум, не на нужното и дължимо признание – всекиму според това, което е дал на системата, а да угодите на малодушието на дребните душици, които никога няма да получат доверието и да участват в управлението на тази система... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Аналогиите, които правите, са абсолютно несъстоятелни – няма нищо общо между Народното събрание и другите сфери, най-вече държавната администрация. Докато тук става въпрос за орган, който пряко управлява единствено и само съдебната власт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Имате думата, господин Кирилов.
Трета реплика – народният представител Филип Попов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин Димитров, аз също мисля, че можехте да си спестите това изказване – то не допринесе с нищо за дебата. Не подкрепям политическата амбиция, която прозвуча от изказването, както и етикетите. Но искам да Ви уверя в следното: ГЕРБ ще подкрепи текста на вносителя и ще гласува срещу предложението на колегата Димитров и колегата Чавдар Георгиев.
В случай, че изказването Ви целеше проверка, тази проверка можехте да си я направите и с колегата Петър Славов. Ние така гласувахме и в Правната комисия. Повтарям, така гласувахме и в Правната комисия. Това е волята ни, това е политическото ни решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Трета реплика – господин Попов се отказва.
Народният представител Емил Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Госпожо Министър, дами и господа народни представители! Ще бъда кратък.
Господин Димитров, когато си умен, е завинаги. Просто не слушате. От 25 члена има висши магистрати, които не подлежат на атестация – те са атестирани. Изброих Ви ги: тримата големи, Кожарев, Румен Георгиев, директора на Следствена, Светла Петкова, пенсионерите Тенев… – те ще си останат, няма да се върнат.
Остава само за онези, които не са имали удоволствието, шанса и възможността, преди да бъдат издигнати във ВСС, да са висши магистрати! Всичките, които са висши, няма да бъдат издигнати – ще подадат молба и ще бъдат на сходна длъжност, някои от тях може и на по-ниска. Това важи и за другите, ако подадат молба или пожелаят, не може да е свободно тяхното място и да заемат по-малко.
Ние даваме възможността, ако не са атестирани, ако са изгубили тези пет години, защото са упражнявали нормална, полезна дейност, да заемат един пост по-горе.
На сакралния Ви въпрос: защо моето предложение дословно прилича с това на представителя на БСП – обърнете се към Вашия колега от Реформаторския блок, казва се Петър Славов, и го попитайте защо само след няколко текста ще има предложение, което е от мен, от Петър Славов и от Филип Попов. Всички сме стигнали до едно мнение. Това какво означава? Че Петър Славов е станал патриот или е станал член на БСП?!
Смятам, че не трябва да задавате такива елементарни въпроси. За друг път, ако иска Петър Славов, може да се оттегли от предложенията, които е направил с мен и с БСП. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Дуплика?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, благодаря за конструктивните реплики.
Единствено бих казал следното нещо на господин Кирилов, който се обърна към мен. Бих казал следното нещо: има един текст на вносител, господин Кирилов, а именно да има задължителна проверка за принадлежност към масонски и други подобни ложи, който не е бил подкрепен на Комисия.
Този факт ни накара да се замислим дали добри текстове, които идват от правителството, в случая ще бъдат подкрепени. И това ни кара да се съмняваме и в този конкретен текст. Иначе аз се радвам, че по темата Вие сте взели правилната позиция и ще гласуваме заедно да няма такова безпринципно развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложения: от народния представител Емил Димитров, както и от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители – двете предложения са идентични.
Комисията не ги подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 30, против 44, въздържали се 52.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Четин Казак от парламентарната трибуна, за отпадане на ал. 2 на § 2 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 22, против 68, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, който е подкрепен от Комисията и става § 3 в нейния доклад.
Гласуваме § 3 по доклада на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 108, против 14, въздържали се 2.
Параграф 3 по доклада на Комисията е приет.
Моля, продължете, уважаеми господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Предложение от народния представител Емил Димитров.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 30, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 19:
„19. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички проекти, които имат за предмет функционирането на органите на съдебната власт, изпълнявани от организациите по чл. 217;“.
2. Досегашната т. 19 става т. 20“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 4 със съответното му съдържание по доклад.
Моля, гласувайте § 4 по доклада на Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 120, против 1, въздържали се няма.
Параграф 4 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Четин Казак.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 38, ал. 3, т. 3 се създава нова буква „в“:
„в) апелативните прокурори, военно-апелативния прокурор и ръководителя на апелативната специализирана прокуратура;“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители.
Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 5 със съответното му съдържание, както и текста на вносителя за § 3, който след подкрепа от Комисията, става § 6.
Гласуваме параграфи 5 и 6 по доклада на Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 5 и 6 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 4 от доклада – предложение от народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители:
„В § 4, ал. 2 в новата ал. 3 на чл. 44 се създава т. 3:
„3. Информация за лицата или организациите, които са предложили на народния представител кандидата за инспектор“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. в т. 1 думата „шест“ се заменя с „три“.
2. в т. 2, в новото съдържание на ал. 3, изречение първо, думата „два“ се заменя с „три“, а думите „провеждането на избора пред комисията по ал. 2“ се заменят с „изтичането на техния мандат“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 7:
„§ 7. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „главен инспектор и инспектори“ се добавя „не по-рано от 6 месеца и“, а думите „един месец“ се заменят с „два месеца“.
2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2. Към предложенията се прилагат:
1. подробни писмени мотиви за професионалните и нравствените качества на кандидатите, включително изразени становища от професионални, академични и други организации;
2. документи за завършено висше образование по специалността „Право“, документи, свързани с изискванията за несъвместимост, документи за юридическия стаж и кариерното развитие на кандидата, както и документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ако кандидатът е роден преди 16 юли 1973 г.
(4) Предложенията се правят, след като се вземе писменото съгласие на всеки кандидат.“
3. В ал. 5 и 6 след думите „ал. 3“ се добавя „и 4“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Димитър Делчев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 14, против 16, въздържали се 89.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 10, против 55, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 7 по доклада на Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 112, против 3, въздържали се 4.
Параграф 7 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 5 по доклада.
Предложение от народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.
Параграф 6.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители:
„В § 6, т. 2 последното изречение на ал. 2 от чл. 48 се изменя така: „Решението на Народното събрание за освобождаване от длъжност на главния инспектор или на инспекторите на основание ал. 1, т. 3, 5 и 7 се взема с мнозинство две трети от всички народни представители.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 6 се правят следните изменения:
1. в т. 1 отпада б. „б“;
2. т. 2 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Свилен Иванов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9:
„§ 9. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава се т. 7:
„7. влизане в сила на решение за установяване на конфликт на интереси.“
2. В ал. 2 думите „т. 2-6“ се заменят с „т. 2-7“ и се създава изречение второ: „Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси незабавно уведомява председателя на Народното събрание и Висшия съдебен съвет за влязло в сила решение по ал. 1, т. 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Димитър Делчев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 9, против 21, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 17, против 43, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
И сега подлагам на гласуване параграфи 8 и 9 по доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 9.
Параграфи 8 и 9 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 7.
Предложение от народния представител Емил Димитров:
„Предлагам същото разрешение и по отношение на инспекторите и главния инспектор чл. 50 ал. 1 и 2 от предложения и приет на първо четене проект да отпаднат, а да се редактират както по-горе е предложено, аналогично на чл. 28,
ал. 1 и 2 .“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Явор Хайтов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„§ 7 се изменя така:
„§ 7. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. досегашният текст става ал. 1;
2. създава се ал. 2...“
Извинявам се, господин Председателю, т. 2 е оттеглена по волята на господин Георгиев и народни представители, тоест само т. 1 не е подкрепена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Която Вие представихте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:
„§ 10. Член 50 се изменя така:
„Чл. 50. (1) При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжността, заемана преди избора.
(2) В едномесечен срок след възстановяването на длъжността по ал. 1 главният инспектор и инспекторите с изтекъл или предсрочно прекратен мандат получават оценка за дейността си от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по методика, приета от пленума на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет. Оценката става част от атестацията като магистрат за периода преди встъпването им като главен инспектор и инспектор.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Емил Димитров, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 21, против 15, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от Чавдар Георгиев и група народни представители в неподкрепената от Комисията част.
Моля, гласувайте неподкрепената част на предложението.
Гласували 92 народни представители: за 8, против 40, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Отрицателен вот.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против“. Всъщност това е аналогично предложение, както одеве беше дебатът за членовете на Висшия съдебен съвет при прекратяване на мандата. И одеве гласувах „против“, и в Правната комисия по същия начин. Седем са Вашите хора – казвам на колегите, които одеве се изказваха. Реформа в съдебната власт не се прави само с говорене, а и с гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване § 10 по доклада на Комисията.
Гласували 97 народи народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Параграф 10 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от Явор Хайтов и група народни представители за създаване на § 7а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Чавдар Георгиев и група народни представители за създаване на § 7а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. Член 51 се изменя така:
„Чл. 51. (1) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на член на Висшия съдебен съвет
(2) Възнаграждението на инспекторите е равно на 90 на сто от възнаграждението на главния инспектор.“
По § 8 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 12.
Предложение от Явор Хайтов и група народни представители за създаване на § 8а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Чавдар Георгиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Стажът като главен инспектор или инспектор се зачита за стаж по чл. 225, ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! След обсъжданията в Комисията, коментирам предложенията на Явор Хайтов и Чавдар Георгиев, които са за изменения в чл. 53. Това е относно предложението за нова алинея – стажът като главен инспектор или инспектор да се зачита за стаж по чл. 225, ал. 1. В Комисията приехме това решение по отношение на Инспектората с убеждението, че такова решение в предната фаза и предишните изменения сме установили по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет. При проверката, след като приключи гласуването в Правната комисия, се оказа, че на предходен етап не сме приемали такова изменение по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет. Така че идеята да равнопоставим инспекторите на членовете на Висшия съдебен съвет всъщност няма да може да се осъществи, а сега ще дадем едно право, което вероятно ще бъде интерпретирано пак като някаква привилегия само за инспекторите. За да не го правим така, аз предлагам да не подкрепим решението на Комисията за създаване на нов § 13 и да има отделно гласуване по този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, когато Народното събрание гласува законови текстове, освен грижата за вътрешна съгласуваност, последователност и кохерентност на текстовете, тези текстове трябва да са подчинени на волята на Народното събрание. Текстовете трябва да са подчинени на първо място на това! Каква е волята на законодателя? Ако волята на законодателя е в дадена посока, в даден смисъл, Народното събрание може да приеме съответните текстове, които да отразят тази воля. Ако има вътрешно противоречие или непоследователност, Народното събрание може да я коригира, да я преодолее чрез съответни корекции в другите текстове.
Затова за нас е важно, ако имаме волята, то стажът на членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората трябва да се зачита по смисъла на чл. 225, ал. 1. Нищо не пречи сега да гласуваме този текст, след което в определен момент да прегласуваме или да гласуваме съответното изменение и в текста, свързан с Висшия съдебен съвет, като изравним режима за двата органа, ако такава е нашата воля.
Мисля, че нашата воля е такава и затова Ви предлагам вместо да призовавате да не се подкрепи предложението на Комисията, напротив – да подкрепим предложението на Комисията и когато дойде подходящият момент, да коригираме съответния текст и по отношение на Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Казак.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Казак, смятам, че Вие бяхте абсолютно прав. Да, това е другата възможност. Бих казал, че това е по-положителната възможност спрямо дебатите в Правната комисия, тоест да дадем равни права на членовете на двата състава – на Инспектората и на Висшия съдебен съвет.
Не възразявам срещу Вашата логика. Тя е другият вариант, за да се реши казусът. Той е по-положителен. Ако пленарният състав на Народното събрание смята, че на членовете на Инспектората и на Висшия съдебен съвет би следвало да им се зачита стажът по смисъла на чл. 225, ал. 1, нека да подкрепят това предложение за Инспектората. В доклада нямаме това като предложение по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет. Тоест като дойде систематичният момент, моля колегите за процедурно разбиране, че ще направят това като предложение и за членовете на Висшия съдебен съвет. (Реплика на министър Екатерина Захариева.)
Колегите уточняват, че сме минали чл. 29 и няма как да се…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако искате, да починем малко и да се уточните в Правната комисия. Имаме такава практика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Да го отложим.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да отложим текста за създаване на допълнителен параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване предложението за отлагане на гласуването за създаването на нов § 13 по доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Единодушно приехме предложението за отлагане на гласуването и разискванията за създаване на нов § 13.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 11, и § 12 по доклада на Комисията, който всъщност е § 8 по вносител.
Гласуваме параграфи 11 и 12 по доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Параграфи 11 и 12 по доклада на Комисията са приети.
Продължаваме с § 9 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 9 по вносител – предложение от народния представител Явор Хайтов и група народни представители:
„§ 9. В Чл. 54, ал. 1, т. 13 се изменя така: след думата „относно“ се добавя „проекта на“, а след думата „представя“ се добавят „на пленума“ и се създава изречение второ: „Пленумът на Висшия съдебен съвет може да изрази становище по представения проект на бюджет, като го внася в Народното събрание в предложения от Инспектората вид.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„§ 9, т. 5 се изменя така:
„т. 5. досегашната т. 9 става т. 13 и се изменя така:
„т. 13. обсъжда предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт в частта му относно проекта на бюджета на Инспектората и го представя на пленума на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет може да изрази становище по представения проект на бюджет, като го внася в Народното събрание в предложения от Инспектората вид.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
С измененията както в Конституцията, така и в Закона за съдебната власт се вмениха и нови правомощия на Инспектората.
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет следва да е независим от Висшия съдебен съвет, затова сме предложили Инспекторатът да предлага бюджета, да се обсъжда и да се внесе в Народното събрание. Именно това целим – независимостта на Инспектората. Когато той има независим бюджет, много по-лесно ще може да изпълнява и новите правомощия, които му вменихте с измененията в Конституцията, както и с измененията и допълненията в Закона за съдебната власт. Това е целта на нашето предложение – независим Инспекторат, който да може през бюджетната си независимост – относителна, да може да изпълнява правомощията си по отношение на конфликт на интереси за членовете и на Висшия съдебен съвет, и на магистратите. Това е целта на нашето предложение.
Моля Ви да го подкрепите, не мисля, че е нещо, което ще въведе в някакъв хаос, както се чуваха и такива реплики и призиви, бюджета на съдебната власт. Напротив, няма да доведе. Ще доведе до независимост на Инспектората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Имате ли реплики, уважаеми колеги? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Явор Хайтов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 10, против 26, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 14, против 45, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, подкрепен от Комисията и ставащ § 14 в нейния доклад.
Гласуваме § 14 по доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 5.
Параграф 14 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 10 по вносител – предложение от народния представител Явор Хайтов и група народни представители:
„§ 10. В чл. 55, ал. 1 изречение второ се заличава.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 10 се правят следните изменения:
1. в т. 1 думата „четири“ се заменя с „пет“.
2. в т. 5, в текста на създаваната ал. 7 изречение второ се изменя така: „Възнаграждението им е не по-малко от възнаграждението на съдия в окръжен съд.“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 15:
„§ 15. В чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „два пъти и половина“ се заменят с „четири пъти“.
2. В ал. 2 накрая се добавя „а за изпълнение на правомощията по чл. 54, ал. 1, т. 8 се назначават чрез конкурс и експерти с висше икономическо или друго подходящо образование, които имат най малко 5 години стаж по специалността и отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1.“
3. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) Конкурсът по ал. 2 се провежда по правила и методика за подбор, одобрени от главния инспектор, и включва и извършване на проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за кандидатите, родени преди 16 юли 1973 г. Преди назначаването си експертите преминават проверка за почтеност и декларират съгласие по време на заемане на длъжността си да бъдат подлагани периодично на такива проверки.
(4) Проверката за почтеност по ал. 3 включва проверка на декларираните факти и обстоятелства, свързани с имущественото състояние и конфликт на интереси.“
4. Създава се нова ал. 5:
„(5) Проверките за почтеност на експертите, включително задължението за деклариране на имуществото, се осъществяват по правила, приети от Инспектората, които се публикуват на неговата интернет страница.“
5. Създават се ал. 6 и 7:
„(6) Непреминаването на проверка за почтеност е основание за освобождаване от длъжността.
(7) Експертите при Инспектората се назначават и освобождават от главния инспектор. Възнаграждението им е не по-малко от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд.“
6. Досегашната ал. 5 става ал. 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
По отношение на почтеността и тази проверка. Не знам как ще се извърши тази проверка за почтеност, при условието че няма ясна и точна дефиниция на понятието „почтеност“. Да, тук е направен един опит какво включва на практика тази проверка за почтеност, но значи ли това, че ако някой кандидат за инспектор не е обявил в декларацията си 2 дка земя на своята съпруга примерно, че е непочтен?
От тази гледна точка това понятие „почтеност“ и опитът да му се даде една легална дефиниция мисля, че са несполучливи, което ще доведе до един хаос и напрежение изобщо при оценката и проверката за самата почтеност. Мисля, че не кореспондира с нашите искания именно в Инспектората да участват едни хора, които са почтени, които, кандидатствайки за тези длъжности, няма да бъдат подложени на един обществен натиск за това, дали са почтени или не, при положение че нямаме наистина реална и изчерпателна дефиниция за тази думичка „почтеност“ – говоря в легална дефиниция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Явор Хайтов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 5, против 33, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 5, против 52, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 15 по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Параграф 15 по доклада на Комисията е приет.
Параграф 11 по вносител, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 16.
Предложение от народния представител Явор Хайтов и група народни представители за създаване на § 11а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. В чл. 59 се създава изречение второ: „Административните ръководители са длъжни да предоставят информация на главния инспектор и инспекторите за действията, които са предприели по всеки сигнал или предложение, изпратен до тях от Инспектората“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 16 по доклада на Комисията, както и предложението на същата за създаването на нов § 17 със съответното му съдържание по доклада.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 16 и 17 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 12 има предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В началото на параграфа се поставят думите „В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:”.
2. Досегашният текст, при съответната редакционна промяна, става т. 1.
3. Създава се т. 2:
„2. Създава се ал. 2:
„(2) Главният инспектор може да оправомощи главния секретар на Инспектората с правомощията си като възложител по Закона за обществените поръчки.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Явор Хайтов и група народни представители:
„§ 12. В чл. 60 се създава ал. 3:
„(3) Главният инспектор може да оправомощи главния секретар на Инспектората с правомощията си като възложител по Закона за обществените поръчки.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 18.
Предложение от народния представител Хамид Хамид, което е подкрепено от Комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 19:
„§ 19. В чл. 60в, ал. 2 изречение второ се изменя така: „Възнаграждението на експертите е не по-малко от възнаграждението на съдия в районен съд и не по-голямо от възнаграждението на съдия в окръжен съд“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 9, против 50, въздържали се 28.
Предложението не е прието, а то съдържа в себе си и предложението на Явор Хайтов, така че съответно и то не е прието.
Подлагам на гласуване параграфи 18 и 19 по доклада на Комисията, като § 19 е предложен като нов със съответното му съдържание по доклада.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 18 и 19 по доклада на комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 13 има предложение от народния представител Четин Казак:
„В § 13, т. 1 се изменя така:
1. Чл. 67, ал. 1 се изменя така:
(1) За съдебен заседател може да бъде избран дееспособен български гражданин, който:
1. е на възраст от 21 до 65 години;
2. има настоящ адрес в община, която попада в рамките на съдебния район на съда, за който кандидатства;
3. има завършено най-малко средно образование;
4. ползва се с добро име в обществото;
5. не е осъждан за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;
6. не страда от психически заболявания.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Петър Славов.
Предложението е оттеглено.
Има предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. в т. 1, ново съдържание на ал. 1, в т. 1 „68“ се заменя с „70“.
2. в т. 2, създавана ал. 3, т. 3 се изменя така:
„т. 3. участва в националното ръководство на политическа партия, коалиция или организация с политически цели, и е вписан като такъв в съответния съдебен регистър;“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Четин Казак, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 12, против 46, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 12, против 53, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, който става § 20, след подкрепа от страна на Комисията изцяло.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Параграф 20 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 14 има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 14, в текста на създавания чл. 46а, в ал. 1 думата „девет“ се заменя с „шест“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 21:
„§ 21. Създават се чл. 67а и 67б:
„Чл. 67а. (1) Не по-късно от 8 месеца преди изтичане на мандата на съдебните заседатели общите събрания по чл. 68б определят броя на съдебните заседатели за съответните съдилища, като вземат предвид:
1. броя на делата, които всеки първоинстанционен съд е разгледал в предходната година със съдебни заседатели;
2. становището на председателя на всеки първоинстанционен съд относно тенденциите на увеличение или намаление на тези дела.
(2) При условията на ал. 1 общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд определя броя на съдебните заседатели за специализирания наказателен съд, които се избират от Столичния общински съвет.
(3) Броят на предложените от общинските съвети кандидати за съдебни заседатели не може да бъде по-малък от определения от общите събрания по чл. 68б брой на съдебните заседатели за съответния съд.
Чл. 67б. В срок 6 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели председателите на окръжните и апелативните съдилища и на апелативния специализиран наказателен съд съобщават на общинските съвети броя съдебни заседатели, които трябва да бъдат избрани.“
По § 15 има предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Методи Андреев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Петър Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 22:
„§ 22. Член 68 се изменя така:
„Чл. 68. (1) В срок 5 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд, обявяват в един местен ежедневник, в електронните медии, на интернет страниците на съответните общини и общински съвети, а при липса на такива – по друг подходящ начин, откриването на процедурата за определяне на съдебни заседатели и правилата за нейното провеждане. В същия срок общинските съвети избират комисии, които извършват проверка на документите на кандидатите за съдебни заседатели, и изготвят доклад.
(2) Всеки български гражданин, който отговаря на изискванията по чл. 67, ал. 1, може да се кандидатира за съдебен заседател.
(3) Кандидатите за съдебни заседатели подават в общинските съвети, които се намират в съдебния район на съответния съд:
1. подробна автобиография, подписана от кандидата;
2. нотариално заверено копие от диплома за завършено образование;
3. свидетелство за съдимост, издадено за кандидатстване за съдебен заседател;
4. медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване;
5. данни за контакт на две лица, към които общинските съвети да се обръщат за препоръки;
6. мотивационно писмо;
7. писмено съгласие;
8. декларация за липса на обстоятелствата по чл. 67, ал. 3;
9. документ за извършена проверка по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия ако са родени преди 16 юли 1973 г.
(4) Списъкът на допуснатите до участие кандидати, заедно с техните автобиографии, мотивационни писма и препоръки и документи по ал. 3, т. 9 се публикуват на интернет страницата на общинския съвет най-малко 14 дни преди датата на изслушването по чл. 68а. Най-малко 10 на сто от лицата, които се включват в списъка, трябва да са с квалификация в областта на педагогиката, психологията и социалните дейности.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания?
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ, от място): Да, за разделно гласуване на двата параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре.
Има предложение, направено от народния представител Филип Попов за разделно гласуване на двата параграфа.
Първо, подлагам на гласуване предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 10, против 57, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 21 по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 21 единодушно е приет.
Подлагам на гласуване § 22 по доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 9.
Параграф 22 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 16 има предложение от народния представител Петър Славов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 16, в текста на създавания чл. 68а, в ал. 2, изречение първо се изменя така: „Не по-късно от три работни дни преди изслушването всяко лице може да представи на общинския съвет становище за кандидата, включващо и въпроси, които да му бъдат поставени.“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 16, който става § 23:
§ 23. Създават се чл. 68а, 68б, 68в, 68г, 68д и 68е:
Чл. 68а. (1) Общинските съвети или определени от тях комисии изслушват всеки от допуснатите кандидати в публично заседание, като всеки член на общинския съвет може да задава въпроси.
(2) Не по-късно от три работни дни преди изслушването юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, могат да представят на общинския съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
(3) Когато изслушването е проведено от комисия, тя съставя доклад за протичането му, който се предоставя на общинския съвет в седемдневен срок преди гласуването и се публикува на страницата на общинския съвет в интернет заедно с протокола от изслушването.
(4) Общинските съвети в публично заседание с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове определят кандидатите за съдебни заседатели, които предлагат за избиране от общите събрания на окръжните и апелативните съдилища, а Столичният общински съвет – и на общото събрание на апелативния специализиран наказателен съд.
Чл. 68б. Съдебните заседатели се избират за:
1. районните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд;
2. окръжните съдилища – от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд;
3. специализирания наказателен съд – от общото събрание на съдиите от апелативния специализиран наказателен съд.
Чл. 68в. Общинските съвети в срок три месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели изпращат списъка на кандидатите за съдебни заседатели заедно с копие от решенията си и документите по чл. 68, ал. 3:
1. за районните съдилища – до председателя на съответния окръжен съд;
2. за окръжните съдилища – до председателя на съответния апелативен съд;
3. за специализирания наказателен съд – до председателя на апелативния специализиран наказателен съд.
Чл. 68г. (1) Съдебните заседатели във военните съдилища се избират по предложение на командирите на военните формирования от общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд.
(2) Общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд определя броя на съдебните заседатели за военните съдилища, които трябва да бъдат предложени от командирите на военните формирования. Разпределението на броя на съдебните заседатели за военните съдилища трябва да е в същото съотношение, в което се намира броят на военнослужещите в районите на военните съдилища.
(3) Командирите на военните формирования може да предложат допълнителни лица, чиито брой не надхвърля с 20 на сто определения за съответния военен съд брой.
(4) В срок три месеца командирите на военните формирования изпращат списък с предложените от тях кандидати за съдебни заседатели до председателя на военно-апелативния съд. Към предложенията се прилагат и документите по чл. 68, ал. 3.
(5) Общото събрание на съдиите от военно-апелативния съд обсъжда представените кандидатури и избира съдебните заседатели.
Чл. 68д. (1) Председателите на окръжните, апелативните и на апелативния специализиран наказателен съд създават комисия, която извършва проверка за съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 на кандидатите за съдебни заседатели, предложени от общинските съвети.
(2) Кандидатите, които отговарят на изискванията и са избрани, полагат клетва пред общото събрание на съдиите при съответния районен, окръжен, военен и специализиран наказателен съд.
(3) Списъкът на избраните и положили клетва съдебни заседатели се публикува на страницата на съответния съд в интернет.
Чл. 68е. Когато комисията установи, че предложените от общинските съвети кандидати, отговарящи на изискванията на чл. 67, ал. 1, са по-малко от определения по чл. 67а брой, председателят на съответния съд изпраща искане до общинските съвети за попълване на списъка на кандидатите за съдебни заседатели в срок до един месец от постъпване на искането.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 13, против 57, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 23 по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Параграф 23 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 17 има предложение от народния представител Петър Славов.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители:
„В § 17, чл. 69, ал. 1, думата „три“ се заменя с думата „пет“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 17, в новото съдържание на чл. 69, в ал. 1 думата „три“ се заменя „пет“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 24:
„§ 24. Член 69 се изменя така:
„Чл. 69. (1) Мандатът на съдебните заседатели е 4 години и започва да тече от датата на полагане на клетвата.
(2) Съдебните заседатели не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата към същия съд.
(3) Ако разглеждането на делата, в които участват съдебни заседатели, продължи след срока по ал. 1, участието им по съответните дела продължава до тяхното приключване в съответната съдебна инстанция.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията, което е идентично със следващото предложение на народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
Моля гласувайте и двете предложения.
Гласували 96 народни представители: за 15, против 59, въздържали се 22.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване параграфи от 24 до 27 включително по доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 93, против 1, въздържал се 1.
Параграфи от 24 до 27 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това го гласувахме вече.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 21 има предложение от народния представител Атанас Атанасов:
Комисията не подкрепя предложението по точки 2, 3 и 4 и го подкрепя по принцип в останалата му част:
„2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Възнаграждението на съдебните заседатели за всеки заседателен ден се определя въз основа на отработените часове за деня, които съответстват на времето от часа, насрочен за начало на съдебното заседание до часа на приключването му, включително и за започнат час. При повече от едно заседание на ден, под „действително отработени часове“ да се разбира времето от часа, насрочен за начало на първото заседание до часа на завършване на последното съдебно заседание.“
3. Създават се нови ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6:
„(3) Когато съдебното заседание приключва с подписване на съдебен акт, за край на съдебното заседание се разбира времето, в което същия е подписан.
(4) Всяко явяване на съдебен заседател за полагане на подпис върху съдебен акт, извън датите на заседанията, се заплаща.
(5) Времетраенето на тайното съвещание на съдебния състав се отразява от съдията и се заплаща.
(6) За съдебно заседание, в което се чете присъда, на съдебния заседател се заплаща възнаграждение за цял работен ден, без оглед на времетраенето на заседанието.“
4. Досегашните ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 стават съответно ал. 7, ал. 8, ал. 9 и ал. 10.“
Има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 21, ново съдържание на чл. 73, се правят следните изменения:
1. в ал. 2 текстът след запетаята след „за деня“ се изменя така: „като се отчита времето от обявения за начален час на заседанието до неговото приключване, включително всеки започнат час.“
2. в ал. 4 „50“ се заменя с „80“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 28:
„§ 28. Член 73 се изменя така:
„Чл. 73. (1) За времето, в което съдебните заседатели изпълняват функциите си и задълженията, свързани с тях, им се заплаща възнаграждение от бюджета на съдебната власт.
(2) Възнаграждението на съдебните заседатели за всеки заседателен ден се определя въз основа на действително отработените часове за деня, които съответстват на времетраенето на съдебното заседание до обявяването на съдебния акт, включително и за започнат час. В случай на отлагане на съдебното заседание на съдебните заседатели се заплаща възнаграждение за два отработени часа, изчислено по реда на ал. 4.
(3) Възнаграждението се изплаща ежемесечно за всички заседателни дни на съответния месец.
(4) Размерът на възнаграждението на съдебните заседатели на ден се равнява на 1/22 от 60 на сто от основната заплата съответно за районен съдия, за окръжен съдия и за съдия от военен съд, но не по-малко от 20 лв. на ден.
(5) На съдебните заседатели се възстановяват разходите за транспорт, които са направили във връзка с участието си в съдебни заседания.
(6) В срок до три месеца след полагане на клетвата съдебният администратор или административният секретар на съответния съд и Националният институт на правосъдието организират и провеждат начално обучение на съдебните заседатели.“
По § 22 има предложение от народния представител Свилен Иванов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 29:
„§ 29. В Глава четвърта, Раздел II се създава чл. 75а:
„Чл. 75а. Пленумът на Висшия съдебен съвет приема наредба, с която определя:
1. условията и реда, по които се определя броят на съдебните заседатели, както и резервните съдебни заседатели за всеки съд;
2. етични правила за поведение на съдебните заседатели;
3. други организационни въпроси, свързани с дейността на съдебните заседатели.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказване, уважаеми колеги народни представители по параграфи 21 и 22 по вносител.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз правя едно редакционно предложение. В редакцията на Комисията, която е в т. 4 на чл. 73, ал. 1, числото „20“ да се замени с „25“.
Правя го, тъй като все по-малко хора…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате предвид алинея 4?
ФИЛИП ПОПОВ: Да, алинея 4. Да.
Все по-малко хора са привлечени от тази отговорна позиция на съдебен заседател. Съдебната власт и система изпитват затруднение с намирането на хора, които отговорно да носят тази тежест. Това става и поради обстоятелството и факта, че тя не е атрактивна за повечето хора. Двадесет лева на ден, мисля, че не биха били достатъчни, с оглед това да се привлекат повече хора като съдебни заседатели.
Затова моето редакционно предложение е за 25 лв. на ден да може да се заплаща на хората, които отговорно да изпълняват тези свои задължения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплика – господин Кирилов.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, без да възобновявам дългия дебат по този въпрос, който се проведе в Комисията по правни въпроси, искам да кажа, че цялата Комисия подкрепя логиката, която господин Попов заяви. Припомням и уточнявам, че към настоящия момент възнаграждението на съдебните заседатели е 7,43 лв. Така че с предложената и приетата от Комисията редакция – да не кажа почти тройно, но над два пъти се увеличава това възнаграждение.
Също така, ако си спомняте, тук и Министерството на финансите след тежки обсъждания все пак подкрепи този текст. Смятаме, че това е сериозен напредък в полза на привличането на повече достойни, заинтересовани българи с правосъзнание да участват като съдебни заседатели в делата, в които е предвидено участието на съдебни заседатели.
Също така ще подчертая, че на заседанието присъстваше и председателя на Съюза на съдебните заседатели и смятам, че редакцията удовлетворява исканията на самите заседатели. А иначе, благодаря на логиката и аргументацията, която господин Попов разви. Няма да я повтарям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли други реплики към господин Попов? Няма.
Господин Попов, ще се възползвате ли? Не, няма да се възползвате. Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Атанас Атанасов в неподкрепената му част от Комисията, а именно точки 2, 3 и 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 27, против 37, въздържали се 36.
Предложението в неподкрепената от Комисията част не е прието.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 13, против 61, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение, направено от парламентарната трибуна от народния представител Филип Попов в чл. 73, ал. 4: числото „20“ да бъде заменено с числото „25“.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Филип Попов, направено от парламентарната трибуна.
Гласували 102 народни представители: за 21, против 47, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване параграфи 28 и 29 по доклада на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Единодушно са приети параграфи 28 и 29 по доклада на Комисията.
Продължете с § 23 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 23 по вносител има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 23 се правят следните изменения:
1. в т. 1:
а) б. „а“ се изменя така:
„а) след думите „всички съдии“ се поставя запетая и се добавя „включително командированите в съответния съд“.
б) в б. „б“ създаваното изречение трето се изменя така: „Когато се разглеждат въпроси, засягащи дейността им, в Общото събрание с право на глас участват и държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.“
2. в т. 2, б. „б“:
а) в създаваната т. 6 се създава изречение трето: „при новото обсъждане общото събрание приема доклада, със или без забележки;“
б) в създаваната т. 9 думата „натовареността“ се заменя с „намалена натовареност“.
3. в т. 4 създаваната ал. 6 се изменя така:
„(6) По искане на председателя на районния съд или на всеки друг заинтересуван магистрат решенията на общото събрание на районния съд могат да бъдат отменяни от общото събрание на съответния окръжен съд.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Петър Славов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 30:
„§ 30. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо накрая се добавя „като командированите участват без право на глас“ и се създава изречение трето: „В общото събрание участват без право на глас и държавните съдебни изпълнители, и съдиите по вписванията, когато се разглеждат въпроси, засягащи дейността им.“
2. В ал. 2:
а) създава се нова т. 2:
„2. може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и може да изслушва всички кандидати;“
б) създават се т. 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9:
„3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
4. определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя;
5. дава мнения по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, засягащи дейността на районните съдилища;
6. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на съда;
7. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на районните съдилища;
8. приема вътрешни правила за организацията на дейността си;
9. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от районния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;“
в) досегашната т. 2 става т. 10.
3. В ал. 3 думите „не може да разглежда и да приема решения“ се заменят с „може да изразява становища“, а накрая се добавя „при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите“.
4. Създава се ал. 6:
„(6) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Славов. Вашето предложение е подкрепено.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо председател уважаеми колеги! Вземам думата във връзка с направената от мен предложение, което е подкрепено от Комисията, но недостатъчно прецизно и затова ще предложа редакционна промяна, колеги, която…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В § 30. В него правите предложението.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Точно така. По 30, който е параграф 23 на вносител.
В т. 2 ал. 2, в новата т. 2, където е второто „може да“: „Може да изслушва всички кандидати“, „може да“ да отпадне и текстът ще добие следния вид:
„2. Може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати.“
Тоест изслушването на кандидатите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да отпадне второто „може“.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да, да отпадне второто „може да“, за да бъде ясно, че се изслушват всички кандидати.
Колеги, мисля че е ясно, че когато има правомощия да се предлага собствен кандидат, след това ако се остави по начина, по който беше формулирано „да може да изслуша кандидатите“, означава, че би могло субективно някои кандидати да не бъдат изслушани, би могло да не бъдат изслушани всички кандидати извън предложението на вносителя. Затова коректно е да бъдат изслушани всички кандидати и затова нека отпадне „може да“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Изцяло подкрепям съдържанието, което предложи на Вашето внимание колегата Петър Славов. Вземам реплика просто заради уточнението, че такова предложение беше направил и колегата Чавдар Георгиев и група народни представители. За да направим уточнението, че за да се приеме тази корекция, всъщност правя редакционно предложение по отношение на § 30, т. 2 от ал. 2 да отпадне във втората част на изречението „и може“ и да остане „и изслушва всички кандидати“.
Също така искам да посоча на колегите народни представители, че ако приемем това разрешение, което е правилното, би следвало да го съобразим още поне три пъти в компетенциите на общите събрания на следващите съдилища – на окръжните, апелативните и върховните съдилища. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същество Вие потвърждавате предложението на господин Славов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Учудвам се от този обрат в позицията на председателя на Правната комисия, след като ние в Комисията единодушно стигнахме до заключението, че точно трябва да остане изразът „може да изслушва“, защото в противен случай излиза, че трябва императивно след общото събрание на съдиите да изслуша всичките кандидати. Такова нещо се съгласихме в Комисията, че не може да стане. Не е уместно, не е целесъобразно. Може някой кандидат да не иска да бъде изслушван. Знаете, че някои кандидати може да не са съдии в съответния съд, може да са от друг съд, от друг град и така нататък.
В крайна сметка, защо общото събрание ще изслушва кандидатите, след като се гласуват от Висшия съдебен съвет? Записът „може да“ трябва да остане, защото някой от кандидатите, ако желае, може да поиска да бъде изслушан. Но да се вменява като императивно правомощие и задължение съответно на всички кандидати да минават през изслушване от общото събрание, е абсолютно нецелесъобразно и неприемливо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Дуплика, господин Славов? Няма да ползвате.
За изказване – господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Искам да отговоря на въпросите, които повдигна колегата Четин Казак. Обяснението е в следния смисъл. Ако приемем, че общото събрание на конкретен районен съд номинира и си избере един кандидат, би могло чрез опцията „може“ да изключи и да не допусне до изслушване другите кандидати. Например по логиката „ние си подкрепяме нашия кандидат, ние сме го избрали“.
Тук ще кажа един пропуск, който направихме с колегата Петър Славов, но ще го направя после.
Вижте и следващата т. 3: „и може да изразява становища относно предложенията“. Ако приемем, че в този случай общото събрание изрази подкрепата си само за собствения си кандидат, това би могло да злепостави другите кандидати, чиято кандидатура няма да бъде обсъдена от общото събрание, тоест кадровият орган, който единствен по Конституция може да решава въпросите, ще има едно-единствено становище и ще има мълчанието от страна на състава от магистрати в конкретния районен съд.
Разсъждавайки на полето на равнопоставеността, считаме, че би следвало да изслуша всички. Да, вероятно при това изслушване биха могли да се изразят различни становища по отношение на различния източник на номинация на кандидатурите, но ние разчитаме, че кадровият орган би могъл да съобрази всеки субективен нюанс или нюанс, който би довел до известна пристрастност, и вече в окончателния си избор да направи този избор на база на всички факти, включително всички становища на въпросното общо събрание.
Затова уточнявам, че говорейки за редакционното предложение за промяна в т. 2 на ал. 2 да отпадне „може“ и да стане: „и изслушва всички кандидати“, това трябва да е симетрично според мен и с редакционна промяна в т. 3. (Реплика на министър Екатерина Захариева.)
Няма нищо общо, извинявайте. Но и тук може, госпожо Министър. (Реплика на министър Екатерина Захариева.)
Но това е за заместниците, да.
Извинявам се, всъщност били сме прецизни в уточнението на редакционното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Говорехте за т. 3, а поддържате за т. 2 да отпадне...
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, остава редакционното предложение за т. 2. Нищо общо няма т. 3, извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, ето, Вие дори сега в момента разбрахте, че подобни адхок промени тук, в пленарната зала, вместо да изчистят текста, рискуват да го направят още по-лош.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма рискове, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Има, госпожо Председател. Аз се обръщам и към Вас като към опитен юрист.
Откъде идва проблемът? Проблемът идва от там, че изначално посоката, в която ни тласка вносителят, е погрешна. С всички тези невиждани досега нови правомощия, които се предоставят на общото събрание на съдиите, да участва в процеса на кадруване, да участва в процеса на избор на ръководител на съответния съд, именно се залагат мините, които ще започнат да гърмят, когато тези текстове започнат да се прилагат.
Защо? Защото ето, сега виждате едва ли не се признава, че някои от кандидатите могат да бъдат поставени в неравностойно положение.
Колеги, с тези правомощия Вие изначално залагате подобна неравнопоставеност. Досега беше ясно, че единственият кадрови орган е Висшият съдебен съвет. Той има по Конституция правото да предлага и избира, да номинира и да избира председателите на съдилища. Сега, когато вменявате подобно право на общото събрание, Вие естествено поставяте в неравностойно положение онези или онзи кандидат, който общото събрание на съдиите в съответния съд ще номинира, с другите кандидати, които някой друг ще номинира пред Висшия съдебен съвет.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кой?
ЧЕТИН КАЗАК: Как „Кой“? Как няма кой?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, това не е сериозно като дебат в залата – с изказвания от място.
ЧЕТИН КАЗАК: Вие залагате точно тази неравнопоставеност със самото създаване на тези правомощия. За да се изчисти този проблем, поне оставете възможност за опция. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Иначе наистина ще създадете огромни проблеми и конфликти между общото събрание и кандидатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Казак. Благодаря Ви.
Втора реплика? Няма.
Дуплика ще ползвате ли, господин Кирилов? Няма.
Други народни представители?
За изказване ли, господин Казак?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Досега имаше реплика, сега има възможност за изказване.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, радвам се, че председателят на Народното събрание води това заседание, защото това, което предстои да гласуваме, наистина е исторически пробив в организацията на съдебната власт, и то пробив, който, както казах, залага мини във функционирането на съдебната система, които не се знае кога и как могат да се задействат.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател на Народното събрание, с този текст се въвежда един институт, който не беше предвиден нито в Стратегията за продължаване на съдебната реформа, нито в измененията в Конституцията по Глава „Съдебна власт“, а именно институтът на така нареченото „съдийско самоуправление“.
Ние знаем, че досега познавахме само института „местно самоуправление“, а сега вносителите и подбудителите, които са авторите на тази нова идея, прокарват през Народното събрание института на така нареченото „съдийско самоуправление“, който рискува да заложи, както казах, едни мини във функционирането на съдебната система – едни мини, които може по такъв начин да разстроят функционирането на съдебната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, тази военна терминология ми идва малко в повече.
ЧЕТИН КАЗАК: Бедна ни е фантазията до какво може да достигне – до пълен хаос в цялостния процес на организационно и административно управление на органите на съдебната власт.
Всички тези правомощия, които се предлагат тук, след това са пренесени в други органи – да изслушва, значи да предлага кандидати, да ги изслушва, и то вече задължително, да изслушва предложените заместници на административния ръководител, тоест на председателя, да обсъжда и приема всяка година доклада на председателя за дейността на съда, да приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда. Всичко това са правомощия, които се предоставят на общото събрание. Те ще имат за резултат да се създаде дуализъм – най-малкото дуализъм в управлението на органите на съдебната власт, с всички произтичащи от това рискове: от блокиране на важни управленски и организационни решения на управленския екип на съответния съд, а оттам създаване на предпоставки за партизиране и вътрешни борби, вътре между съдиите, в съответния съд, разделянето им на групи, на представители на тази или на онази група по интереси, на тази или онази съсловна организация, бламиране на решенията на председателя, бламиране на председателя като такъв. В крайна сметка блокиране на дейността на органа и създаване на предпоставки за анархия в съответните органи на съдебната власт.
Затова не мога да подкрепя подобни текстове. Те са в разрез с философията, с това, което приехме като изменение в Конституцията. Те отиват в една крайност, която е вредна за една от трите власти – независимата съдебна власт. Те отиват в абсолютно противоречие с елементарни принципи за организационно структуриране, за носене на някаква персонифицирана отговорност за това кой взема организационните управленските решения и в крайна сметка, както казах, рискуват да създадат огромни проблеми и блокиране, парализа на органите на съдебната власт.
Затова, госпожо Председател, правя формално предложение да отпаднат в т. 2 на § 30 подточки 2, 3 и 6, тъй като са крайно несъстоятелни, нецелесъобразни и погрешни.
Не може да се създава отделно правомощие на общото събрание на съдиите да предлагат кандидати и да ги изслушват, тъй като това е правомощие на Висшия съдебен съвет. Това ще постави в неравностойно положение онези кандидати, които няма да са съдии в съответния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Също така, обсъждането и приемането на доклада на председателя на съда не е работа на общото събрание, а е работа на Висшия съдебен съвет или на по-горестоящия ръководител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Казак! Аз служих две години в българската армия като сапьор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Казах Ви, че са опасни всякакви военни термини! (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мините не ме плашат и затова искам да отговоря, госпожо Председател, защото е важно да се знае тактиката за тяхното обезвреждане.
Тъй като повдигате ключов въпрос за този Законопроект, искам да Ви успокоя, че предложените редакции са прецизирани в максимална степен и съответстват както на Конституцията, така и на практиката на Конституционния съд досега по тези въпроси.
Няма нищо лошо общите събрания да могат да изразяват становища по отношение на кандидатите, защото впоследствие ще работят заедно, без да дефинираме и прецизираме каква е връзката, но ще работят заедно в един съд с тези свои административни ръководители. Важно е магистратите съзнателно да участват в този процес.
Да, и Вие сте прав: важно е и съзнателно да не манипулират този процес.
Смятам, че редакциите, до които окончателно достигна Правната комисия, дават балансирано решение.
Използвам случая да изразя вярата и дълбокото си убеждение, че магистратите няма да използват тези правомощия за затваряне, групиране, сепариране, за преследване помежду си или едни – други, а ще използват тези правомощия, за да номинират и избират най-добрите между тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Славов.
Тримата колеги ме предизвиквате да Ви призова с очакване да се разберете. Петнадесет минути слушаме едно и също. Мисля, че колегите в залата са ориентирани.
Слушаме Ви, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, ще бъда много кратък и стриктен по Правилник.
Тъй като господин Казак преди малко направи забележка, че се правели предложения адхок в залата и от това рискували текстовете опасно да се преобърнат, макар и подкрепени от Комисията след дълъг дебат. Той по тази разпоредба тук няма нито едно предложение, а същевременно излезе и дръпна назидателна петминутна реч как съдийското управление било лошо и така нататък, без да е направил конкретно предложение по текста. Ние сме на второ четене. Ако толкова не му е харесвал текстът, да беше направил съответни предложения, както си му е редът. Той не го е направил, излиза тук и ни назидава, включително използва думите от типа на „подбудители“, все едно става дума за организирана престъпна група! Просто не мога да си обясня това негово поведение.
Виждам по-нататък в Законопроекта, че по отношение на пленумите на върховните съдилища е направил предложения. Ние знаем, че там най-много се интересува ДПС, но на ниските нива, където никога не са се интересували от кадруване и подобни неща, не мога да разбера защо сега е тази активност?!
Колеги, призовавам Ви: нека сега да подкрепим съдийското самоуправление. Всички сме наясно, че председателят или административният ръководител на съда не е началник на магистратите, а е пръв сред равни, както често се използва такъв термин.
Няма нищо лошо в съдийското самоуправление. То е форма на участие на магистратите от даден съд в неговото ръководство, в неговото управление заедно с административния ръководител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Вземам думата под формата на реплика, за да кажа следното. Всъщност господин Казак намекна следното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, Вие не тълкувайте неговите идеи. Обърнете се към него с какво сте съгласен или несъгласен от неговите думи.
МИТХАТ МЕТИН: Господин Казак, съгласен съм с това, че в документите в периода от комисия до тук – до пленарната зала, реформаторите са направили такова предложение на управляващите, на което те не могат да откажат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласуваме много важен текст. Нямате представа колко важен текст гласуваме. Тази бързина, с която напирате да го приключим, наистина е достойна за съжаление!
Уважаеми господин Славов, ако си спомняте, не зная дали бяхте на заседанието, сигурно бяхте, аз направих такива предложения и коментари и в Правна комисия. Там предложих да отпаднат тези три точки. Това, че не фигурират в доклада, можете да отворите стенограмите и протоколите от заседанието на Правната комисия. Ще видите, че там предложих да отпаднат тези три точки. Те не бяха приети и сега, естествено, правя предложението в пленарната зала, защото съм убеден, че от подобни нови правомощия нито ще спечели независимостта на съдебната система, нито по някакъв начин ще спомогнем за решаване на наболелите проблеми там, а напротив, ще създадем нови, невиждани досега конфликти, проблеми, партизиране, групиране във всеки един съд по всякакви признаци: по това дали някой кандидат или председател на съда ни е симпатичен, или не е; дали ни толерира при разглеждането на делата; при спазването на дисциплината; при воденето на делата и спазването на сроковете или не; дали принадлежи към нашата съсловна организация, или към другата съсловна организация, и така нататък, и така нататък. Защо е нужно това?! За да се избегне всичко това, Конституцията и цялата практика досега е предвидила председателят да бъде избиран от Висшия съдебен съвет, за да бъде относително равно отдалечен от всички съдии, които ще ръководи, а не да бъде подчинен, зависим или задължен на дадена група от тях, които ще го номинират и на които след това той ще трябва да връща тази услуга.
Второ, откъде накъде залагате, че председателят на съда непременно трябва да бъде между съдиите от този съд?! Може да бъде от друг съд, от по-горен съд или от съд от друг район! Как ще осигурите тогава равнопоставеността?!
Това са все въпроси, на които нямате разумни, рационални отговори. Вие обаче сляпо вървите в посока „дайте съдийско самоуправление“, която ще нанесе неподозирани щети на съдебната система. Дано не съм лош пророк! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители за изказване? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Процедура – заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Използвам случая да благодаря за всички наши приети текстове.
Знаете, че в момента предстои гласуване на много важен текст. Виждам, че господин Цветанов и доста други депутати са тук, но много отсъстват.
Моля за поименна проверка, тъй като предстоят много важни текстове и аз искам залата да бъде пълна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поименна проверка:
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - тук
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - тук
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - отсъства
Венка Константинова Стоянова - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - отсъства
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - отсъства
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Йорданова Панайотова - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Андреев Делчев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Танев Танев - отсъства
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димитров Стойнов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Илиан Сашов Тодоров - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - отсъства
Кирчо Георгиев Карагьозов - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - тук
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - отсъства
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - отсъства
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Димитров Христов - отсъства
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - отсъства
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - тук
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Стефан Георгиев Кенов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Стайнов Желев - тук
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - тук
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - тук
Христо Грудев Грудев - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Илиев Хайтов - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Янко Александров Янков - тук
Допълнително записани: Алиосман Имамов, Атанас Зафиров, Георг Георгиев, Георги Кадиев, Димитър Делчев, Джейхан Ибрямов, Мариана Бояджиева, Михаил Миков, Мехмед Атаман, Георги Андонов и Айхан Етем.
Налице е кворум. Продължаваме.

Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на господин Чавдар Георгиев и група народни представители.
Гласували 127 народни представители: за 28, против 70, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Преминаваме към § 30 в редакцията на Комисията. Постъпи предложение, което съм длъжна да поставя първо на гласуване, иначе беше направено второ поред, на господин Казак, който предложи в т. 2 – в ал. 2 на чл. 79, да отпаднат предложените нови точки 2, 3 и 6. Гласуваме предложението на господин Казак за отпадане на точки от редакцията на Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 29, против 67, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Славов, подкрепено от господин Кирилов, в § 30 – за промени в чл. 79, т. 2 – в ал. 2 да се създаде нова т. 2, която да гласи:
„2. може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати;“ – отпадат думите „може да“.
Гласували 130 народни представители: за 106, против 14, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Сега гласуваме § 30 в редакцията по доклада на Комисията, съобразен с току-що направеното от пленарната зала изменение в редакцията на т. 2, буква „а“ към ал. 2.
Гласували 129 народни представители: за 106, против 14, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Първи отрицателен вот – господин Митхат Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, гласувах „против“, защото току-що развилите се събития в пленарната зала показват на практика как действа задкулисието, в смисъл – как една малка група доминира над голямата, и имам своите доказателства. Не може по време на дебата и гласуванията в Правната комисия всички да се обединяват около едно становище и докладът на Правната комисия да е в тази посока, а сега в пленарната зала адхок от тази трибуна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има пленарната зала.
МИТХАТ МЕТИН: …да се прави предложение в обратна посока. Както казах преди малко, това предложение е направено в стил предложение, на което не може да се откаже. В този смисъл съчувствам на Парламентарната група на ГЕРБ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот? Няма.
Колеги, ще направим 30-минутно прекъсване. Апелирам да бъдем точни. В 14,20 ч. нека не започваме отново с поименна проверка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Квесторите, моля поканете народните представители в залата – времето за прекъсване изтече.
Колеги, заседанието продължава.
Господин Кирилов, слушаме § 24 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
По § 24 по вносител – предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, а по т. 1 е оттеглено.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 24, т. 1 се правят следните изменения:
1. отпада изменението на т. 1 на ал. 1 на чл. 80.
2. в новото съдържание на т. 6 на ал. 1 на чл. 80 думата „пет“ се заменя с „три“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 31:
„§ 31. В чл. 80, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Председателят на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд, като:“.
2. Точки 1, 2, 3, 4, 5 и 6 се изменят така:
„1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
2. организира работата на съдиите и съдебните заседатели;
3. свиква и ръководи общото събрание на съда;
4. участва в съдебни заседания при спазване на случайния подбор при разпределението на делата;
5. предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;
6. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;“.
3. Точки 8, 9, 10 и 11 се изменят така:
„8. ръководи и контролира работата на бюрото за съдимост към съда, на държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните помощници;
9. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
10. уведомява министъра на правосъдието за свободните длъжности за държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията;
11. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на районния съд;“.
4. Създават се т. 12, 13, 14, 15, 16 и 17:
„12. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до 31 януари го предоставя на председателя на окръжния съд за включване в годишния доклад;
13. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата на съдиите, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции, а на министъра на правосъдието – информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
14. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
15. организира публикуването на актовете на съда на страницата на районния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;
16. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на районния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на окръжния съд;
17. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 79, ал. 2, т. 9.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Има ли народни представители за изказване?
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Чавдар Георгиев и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласуваме.
Гласували 78 народни представители: за 9, против 45, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване § 31 в редакцията му по доклада на Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Анблок гласуваме параграфи 32 и 33 по доклада на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 27 – предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 27 се правят следните изменения:
1. т. 1 се изменя така:
„1. в ал. 1 след думите „всички съдии“ се поставя запетая и се добавя „включително командированите в съответния съд“.
2. в т. 2, буква „б“ в създаваната т. 4 се създава изречение трето: „при новото обсъждане общото събрание приема доклада със или без забележки;“.
3. в т. 2, буква „в“ в новосъздаваната т. 7 думата „натовареността“ се заменя с „намалена натовареност“.
4. в т. 4 създаваната ал. 7 се изменя така:
„(7) По искане на председателя на окръжния съд или на всеки друг заинтересуван магистрат решенията на общото събрание на окръжния съд могат да бъдат отменяни от общото събрание на съответния апелативен съд.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 34:
„§ 34. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „като командированите участват без право на глас“.
2. В ал. 3:
а) точка 1 се изменя така:
„1. определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя;“
б) създават се нови т. 2, 3, 4 и 5:
„2. може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и може да изслушва всички кандидати;
3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
4. обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на съда;
5. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на окръжните съдилища;“
в) създават се т. 6 и 7:
„6. приема вътрешни правила за организацията на дейността си;
7. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от окръжния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;“
г) досегашните т. 2, 3, 4 и 5 стават съответно т. 8, 9, 10 и 11.
3. В ал. 4 думите „не може да разглежда и да приема решения“ се заменят с „може да изразява становища“, а накрая се добавя „при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите“.
4. Създава се ал. 7:
„(7) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.“
Уважаема госпожо Председател, моля и в този случай…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В т. 2 да отпадне думата „може“.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …в т. 2 да отпадне частта „и може да“ и да стане: „и изслушва всички кандидати“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Колеги, изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, няма да повтарям аргументите, които изказах по предходния подобен на този параграф. Тук става въпрос за общите събрания на окръжните съдилища. Формално правя предложение за отпадане на новите точки 2, 3 и 4 на ал. 3.
Искам само да обърна внимание и на министъра на правосъдието, че посоката, в която се тласка чрез така нареченото „съдийско самоуправление“ организацията на съдебната власт, отива в ярко противоречие с основна препоръка на Европейската комисия от 2006 г., която изисква равна отдалеченост на административните ръководители от всички – и съдии, и други фактори в съдебната власт. Вие де факто с въвеждането на съдийското самоуправление, чрез даването на правомощия на общите събрания да участват в кадруването и в определянето на бъдещите административни ръководители, реално ги обричате да бъдат зависими, да бъдат по-тясно свързвани с определена група магистрати за сметка на друга, тоест равната отдалеченост на административните ръководители се загубва безвъзвратно. Това е в противоречие, както казах, с основна препоръка на Европейската комисия от 2006 г., която е била отправена, когато сме преговаряли за членство в Европейския съюз, и това е връщане назад.
Аз искрено се надявам колкото се може по-скоро да преосмислите тази своя позиция и да се коригирате по отношение на този вид съдийско самоуправление, което сега се приема тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
С тези предложения считам, че самоуправлението и по-голямата демократичност в съдебната власт – именно това се цели може би с тези предложения – няма да сработят. Съдебната власт не е такава структура, не е такава система, в която съдиите и съдийската гилдия да може да се самоуправлява какво на практика тя ще самоуправлява. Това ще доведе до по-голям хаос, до създаване на различни групички и лобита вътре в самата система, което ще доведе до нейната дисфункция на практика. Административният ръководител ще бъде принуден да работи с една или друга група, с едно или друго лоби вътре в самата система, за да може да изпълнява своите функции на такъв, каквито са му вменени според този Закон.
Както в предния текст, така и тук, аз също призовавам да се преосмисли тази концепция, защото тя няма да сработи. Наистина не е работила до този момент, може да се окаже и нещо добро. Но не бива тук, в този важен Закон, да правим експерименти, защото вероятността тя да не сработи, а да сработи точно по тази схема, по която и колегата Казак преди малко говори, по която и аз говоря, е твърде вероятно да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Чавдар Георгиев и група. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 14, против 55, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Казак – от редакцията на Комисията по § 34 да отпаднат т. 2, 3 и 4 от ал. 3 на чл. 85.
Гласуваме предложението на господин Казак, направено в залата.
Гласували 100 народни представители: за 12, против 65, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Кирилов, огледално с правомощията на районните съдилища, в ал. 3 на чл. 85, в т. 2 да отпадне текстът „може“ и да стане „може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и да изслушва всички кандидати;“.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Без „да“ – „и изслушва“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Без „да“ – „и изслушва“. И да-то отпада.
Гласували 97 народни представители: за 88, против 4, въздържали се 5.
Предложението е гласувано и прието.
А сега гласуваме § 34 в редакцията по доклада на Комисията, съобразен с току-що приетото от нас изменение.
Гласували 96 народни представители: за 88, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 28 на вносителя има предложение на Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 28, в новото съдържание на ал. 1 на чл. 86, точка 1 се изменя така:
„1. осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и го представлява;“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, а по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 35:
„§ 35. В чл. 86 ал. 1 се изменя така:
„(1) Председателят на окръжния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд, като:
1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
2. организира работата на съдиите и съдебните заседатели;
3. организира подготовката на стажант-юристите;
4. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;
5. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;
6. извършва лично или възлага на съдия от окръжния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от районните съдилища, както и на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията;
7. свиква и ръководи общото събрание на съда;
8. председателства съдебни състави от всички отделения, когато има такива, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;
9. организира повишаването на квалификацията на съдиите от съдебния район;
10. свиква съдиите от окръжния съд и от районните съдилища за обсъждане на доклада по т. 15, на докладите от проверките на районните съдилища и на становищата по исканията за постановяване на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
11. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
12. командирова съдиите при условията на чл. 81, както и държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията в района на окръжния съд при условията на чл. 274 и 290;
13. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
14. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на окръжния съд;
15. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до края на месец февруари го предоставя на председателя на апелативния съд за включване в годишния доклад;
16. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на първоинстанционните и въззивните дела, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
17. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
18. организира публикуването на актовете на съда на страницата на окръжния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;
19. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на окръжния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на апелативния съд;
20. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 85, ал. 3, т. 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Нашето предложение по § 28 е следното: точка 1 в ал. 1 на чл. 86 се изменя така: „осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд и го представлява“.
Комисията не подкрепя предложението, но какво подкрепя Комисията? „Председателят на окръжния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд, като: 1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;“.
Уважаеми народни представители, това е фрапиращ пример, че текстове не се приемат, макар и да са имплицирани после в предложението на Комисията, само и само защото са предложени от опозицията. Така върви целият Закон до тук, така ще върви и по-нататък. Това е предложение, което не виждам защо не е било прието от Комисията, но явно такъв е тертипът на работа. Предложено ли е от опозицията, няма да се приеме, независимо, че после го има в самото предложение на Комисията! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на Чавдар Георгиев и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 108 народни представители: за 16, против 62, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 35 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 29 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 30 има предложение от Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 30 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. В ал. 1 след думите „всички съдии“ се поставя запетая и се добавя „включително командированите в съответния съд;“.
2. В т. 2, ново съдържание на ал. 2:
а) в т. 5 се създава изречение трето: „при новото обсъждане общото събрание приема доклада, със или без забележки“;
б) в т. 8 думата „натовареността“ се заменя с „намалена натовареност“.
3. В т. 4 създаваната ал. 6 се изменя така:
„(6) По искане на председателя на административния съд или на всеки друг заинтересован магистрат решенията на общото събрание на административния съд могат да бъдат отменяни от Пленума на Върховния административен съд.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 37:
„§ 37. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „като командированите участват без право на глас“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Общото събрание:
1. определя броя и съставите на отделенията, ако има такива, както и тяхната специализация по материя;
2. може да прави предложения за назначаване на председател на съответния съд и може да изслушва всички кандидати;
3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
4. дава мнения по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, засягащи дейността на административните съдилища;
5. обсъжда годишния доклад на председателя за дейността на съда;
6. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на административните съдилища;
7. приема вътрешни правила за организацията на дейността си;
8. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, ако има такива, на съдиите от административния съд, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;
9. обсъжда в края на всеки три години разпределението на съдиите по отделения, когато такива са обособени, и го предлага на председателя на административния съд;
10. анализира и обобщава практиката на административния съд;
11. дава мнения пред Върховния административен съд по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
12. приема решения в други предвидени със закона случаи.“
3. В ал. 3 думите „не може да разглежда и да приема решения“ се заменят с „може да изразява становища“, а накрая се добавя „при направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите“.
4. Създава се ал. 6:
„(6) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.“
Параграф 31 – предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, а по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 38:
„§ 38. В чл. 93 ал. 1 се изменя така:
„(1) Председателят на административния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд, като:
1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
2. организира работата на съдиите;
3. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;
4. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;
5. свиква и ръководи общото събрание на съда;
6. може да председателства съдебни състави от всички отделения, когато има такива, при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;
7. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
8. свиква съдиите от административния съд за обсъждане на доклада по т. 13 и исканията за приемане на тълкувателни решения или тълкувателни постановления;
9. командирова съдиите, при условията на чл. 87;
10. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
11. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на административния съд;
12. организира публикуването на актовете на съда на страницата на административния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;
13. изготвя годишен доклад за дейността на съда и до края на месец февруари го предоставя на председателя на Върховния административен съд за включване в годишния доклад;
14. в края на всяко шестмесечие предоставя на Инспектората към Висшия съдебен съвет обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата, както и за окончателно отменените актове от по-горните инстанции;
15. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на административния съд в интернет в срок до един месец от предоставянето му на председателя на Върховния административен съд;
16. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
17. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 92, ал. 2, т. 8.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Изказвания по параграфи 30, 31 и 32?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, правя предложение: в § 30 по вносител, който става § 37, в ал. 2 да отпаднат точките 2, 3 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Реплики? Няма.
Господин Кирилов, заповядайте за изказване.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Правя редакционното предложение, което вече два пъти приехме – по отношение на § 30 по вносител, иначе номериран като § 37, преномериран от Комисията по отношение на ал. 2, в т. 2 да отпадне второто „може да“ и текстът да стане: „може да прави предложение за назначаване на председател на съответния съд и изслушва всички кандидати“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Може да“ отпада.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Подкрепям предложението, което беше направено от господин Казак, и допълвам – т. 8 да отпадне.
В случая общото събрание е натоварено с несвойствени за него административно-технически функции, което на практика ще доведе до дисфункция на съда. Организационни функции, предписания на здравните органи.
Правя предложение и т. 8 от § 30 по вносител да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Изказвания по тези три параграфа? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме предложението на господин Чавдар Георгиев, което не е подкрепено от Комисията по § 30 по вносител.
Гласували 91 народни представители: за 10, против 50, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Гласуваме направените предложения в залата: първо, предложението на народния представител Четин Казак – в § 30 по вносител, в ал. 2 да отпаднат точките 2, 3 и 5.
Гласували 91 народни представители: за 11, против 58, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Данаил Кирилов, направено в залата по § 30 по вносител – в ал. 2, т. 2 вторите думи „може да“ да отпаднат.
Гласували 90 народни представители: за 80, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Филип Попов – в § 30 по вносител да отпаднат точките 2, 3, 5 и 8 в ал. 2.
Гласували 98 народни представители: за 12, против 61, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на § 30 по вносител, който става § 37 в редакцията на Комисията, заедно с приетото предложение на народния представител Данаил Кирилов.
Гласували 102 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Гласуваме анблок текста на § 31 по вносител в редакция на Комисията и текста на § 32 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
Продължаваме с § 33 по вносител.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 41.
По § 35 има предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители – § 35 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по параграфи 33, 34, 35, 36 и 37? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители по § 35, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 6, против 61, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Гласуваме анблок § 33 по вносител, подкрепен от Комисията, който става § 40; § 34 по вносител, подкрепен от Комисията, който става § 41; § 35, който става § 42, подкрепен от Комисията; § 36 по вносител, подкрепен от Комисията, който става § 43, и § 37 по вносител, подкрепен от Комисията, който става § 44.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Следва § 38.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 38 има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, а по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 45:
„§ 45. В чл. 106 ал. 1 се изменя така:
„(1) Председателят на апелативния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на апелативния съд, като:
1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
2. организира работата на съдиите;
3. съвместно със своите заместници предлага на общото събрание разпределението на съдиите по отделения, когато има такива;
4. определя по предложение на общото събрание председателите на отделения, когато има такива, за срок 5 години;
5. свиква и ръководи общото събрание на съда;
6. може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата;
7. извършва лично или възлага на съдия от апелативния съд проверки на организацията на дейността на съдиите от окръжните съдилища от своя съдебен район;
8. свиква съдиите от апелативния съд и от окръжните съдилища за обсъждане на доклада по т. 14, докладите от проверките и исканията за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
9. командирова съдиите при условията на чл. 107;
10. анализира и обобщава съдебната практика на апелативния съд и на окръжните съдилища от съответния съдебен район;
11. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
12. одобрява щатното разписание на администрацията на съда след обсъждането му от общото събрание на апелативния съд;
13. назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата на отделните служби;
14. изготвя годишен доклад за дейността на апелативния съд, на окръжните съдилища и на районните съдилища в съдебния му район и до 31 март го предоставя на председателя на Върховния касационен съд за включване в годишния доклад;
15. организира публикуването на актовете на съда на страницата на апелативния съд в интернет при спазване на Закона за защита на личните данни;
16. публикува годишния доклад за дейността на съда на страницата на апелативния съд в интернет в срок до един месец от представянето му на председателя на Върховния касационен съд;
17. предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието;
18. в съответствие с приетите от общото събрание правила определя натовареността.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 47.
По § 41 има предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 48:
„§ 48. В чл. 109, ал. 3 накрая се добавя „при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Обсъждаме параграфи 38, 39, 40, 41 и 42.
Има ли изказвания? Няма желаещи за изказване.
Гласуваме § 38, който става § 45 в редакция на Комисията; § 39, който става § 46 по вносител, подкрепен от Комисията; § 40, който става § 47 по вносител; § 41, който става § 48 в редакция на Комисията; § 42 по вносител, който става § 49 по вносител.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 43 има предложение от народния представител Четин Казак:
Параграф 43 се изменя така:
„§ 43. Член 111 се изменя така:
„Чл. 111. (1) Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии.
(2) Пленумът:
1. Дава становище относно състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;
2. Обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния касационен съд;
3. Дава становище по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния касационен съд;
4. Приема становища по конституционни дела, по които Върховният касационен съд е страна;
5. Приема вътрешни правила за организацията на дейността си;
6. Приема правила за работата на общите събрания на гражданската, наказателната и търговската колегия;
7. Приема правила за определяне натовареността на заместниците на председателя на съда и председателите на отделения.
(3) Пленумът на Върховния касационен съд се свиква от председателя или по искане на най-малко една трета от всички съдии.
(4) Пленумът на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(5) Пленумът не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на Върховния касационен съд.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 2 и не го подкрепя в останалата му част:
„3. в т. 4 думата „ предлага“ се заменя с думата „одобрява“
4. в т. 5 отпадат думите „председателя на съда, а думите „на неговите заместници“ стават „на заместниците на председателя на съда“.“
Има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 50:
„50. Член 111 се изменя така:
„Чл. 111. (1) Пленумът на Върховния касационен съд се състои от всички съдии, без комaндированите.
(2) Пленумът на Върховния касационен съд:
1. може да изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите;
2. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;
3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
4. изслушва кандидатите за председатели на отделения;
5. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, на съдиите от Върховния касационен съд, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;
6. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния касационен съд;
7. приема становища по конституционни дела, по които Върховният касационен съд е конституиран като страна;
8. обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния касационен съд;
9. приема вътрешни правила за организацията на дейността си.
(3) Пленумът на Върховния касационен съд приема правила за работата на общите събрания на гражданската, наказателната и на търговската колегия.
(4) Пленумът на Върховния касационен съд може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.
(5) Пленумът на Върховния касационен съд се свиква от председателя или по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(6) Заседание на пленума на Върховния касационен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(7) Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
По § 43 има няколко предложения.
Има ли изказвания?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Този параграф е в линията на цялостната стратегия, която се преследва за обезличаване на административните ръководители, на ръководителите на органите на съдебната власт за сметка на новосъздадени неперсонифицирани колективни органи, наречени „общи събрания – пленуми“, които вече ще имат възможността лостовете и инструментите да извиват ръцете, да бламират, да налагат вето върху всички управленски организационно-административни и всякакъв друг вид решения на административния ръководител, в случая на председателя на един от двата върховни съдебни органа – Върховния касационен съд.
Въпреки отрицателното становище на действащия председател на Върховния касационен съд, направено в Комисията, за съжаление, колегите от Комисията по правни въпроси, не се вслушаха в основателните възражения, критики и бележки, които бяха отправени. Те предпочетоха да се вслушат в радикалните идеи и предложения на съдии, на магистрати, които, първо, не са на това ниво, никога не са стигали ниво Касационен съд, още по-малко пък имат какъвто и да е управленски опит като административни ръководители и се предлага тук, в този параграф, да бъдат приети текстове, които тотално, както казах, обезличават, лишават от авторитет, от статут председателя на Върховния касационен съд, който, ако се приемат тези текстове, вече ще бъде безгласна буква, ще бъде един от всички съдии, всяка негова инициатива, всяко негово решение ще може да бъде бламирано, а неговите заместници вече ще се чувстват не негови заместници, а представители на тази или онази група съдии във Върховния касационен съд. Докладите, които той ще изготвя, над тях ще може да бъде налагано вето от пленума на Върховния касационен съд. При най-малкото несъгласие, например, ако той посочи, че в дадена колегия делата не се разглеждат в нужните срокове или направи друга нелицеприятна констатация, тази констатация чрез възможността за налагане на вето ще трябва той да си я оттегли, ще му бъдат извивани ръцете от страна на пленума.
Уважаеми колеги, аз се надявам все пак ние да осъзнаваме какво правим. Нима искаме да превърнем и Върховния касационен съд в поле на дуализма и още по-лошо – на хаоса, на безвластието, на противоборствата вътре между отделните групи, групички и представители на тази или онази съсловна организация? Ако целим това, нека да приемем тези текстове, но ако все пак ни е останал поне малко разум, аз Ви предлагам да подкрепите отпадането в ал. 2 на чл. 111, на буквите 1, 3 и 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Момент, кой параграф, господин Казак?
ЧЕТИН КАЗАК: Този параграф, който обсъждам – § 43, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Окончателната редакция.
ЧЕТИН КАЗАК: Да, окончателната редакция по Комисия. Да отпаднат точките 1, 3 и 4, и ал. 4. Алинея 4, която е в крещящо противоречие с разделението на правомощията, след като се дава възможност на пленума дори да се намесва в запазената територия на председателя, за какво говорим?! Всичко друго вече е излишно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Казак.
Реплики?
Заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, вярно е, че повторението е майка на знанието, но Вие направихте същото изказване, каквото направихте три-четири пъти в това заседание, а да не говорим за Правна комисия, когато слушахме това изказване неколкократно.
Господин Казак, Вие се опитвате да пропукате един дух на промените в Закона за съдебната власт, една логика, която беше зададена още със Стратегията за съдебна реформа, а именно да се укрепи независимостта на съда, да се укрепи самоуправлението на съдебната система и съдебната власт по начин, по който председателят наистина да стане пръв между равни, председателят да стане лицето, което администрира и организира работата на съответния съд. Администрира и организира!
Тези предложения, които има и тук по отношение на Върховния касационен съд, има и по отношение на Върховния административен съд, имаше и по отношение на окръжния и районния съд, правят именно това – те се изчерпват с това председателят да бъде контролиран в рамките на неговите правомощия от общо събрание на съдиите, от събранието, което обединява всички съдии, които взимат важни решения в рамките на съответния съд.
Затова нека все пак да вървим по Стратегията, която самите Вие гласувахте. Самите Вие се съгласихте да има по-засилено самоуправление на съда. Опитът Ви да защитите статуквото ще бъде обречен на неуспех.
Моля Ви се, престанете да се занимавате с това да защитавате това, което в момента наблюдаваме, това, което наблюдавахме и когато ставаше казуса „Червеи“, когато ставаше казуса с Владимира Янева. Нека да се опитаме да направим една реална съдебна реформа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Делчев.
Втора реплика? Няма.
Господин Казак – за дуплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Делчев, аз се опитвам да Ви обърна внимание върху огромния проблем, който ние си създаваме, приемайки подобен род текстове, Вие ми говорите за ланския сняг.
Господин Делчев, в първото си изказване аз зададох въпроса: къде в Стратегията, къде в промените в Конституцията ние сме записали въвеждането на подобен род съдийско самоуправление – съдийско самоуправление, самоуправление на независимата съдебна власт, тоест нейната защита срещу външни влияния и намеси, тоест издигането й като наистина независима власт? И това, което Вие въвеждате тук под формата на съдийско самоуправление вътре в съдебната власт –да обезличите, да лишите от авторитет, от роля, от правомощия административните ръководители, има огромна разлика. Това, което Вие предлагате, никой от нас нито се е подписвал, нито го е подкрепял, нито някога е било на дневен ред като тема. Това възникна сега с този Законопроект. И аз се надявам бързо да осъзнаете каква голяма грешка допускате.
Искам да се обърна към господин Славов, който предстои да се изкаже. Ако господин Владислав Славов, когато беше председател на Върховния административен съд, ако той управляваше тогава Върховния административен съд с такива правомощия на пленума на Върховния административен съд, аз не знам дали щеше да бъде щастлив и доволен от подобно състояние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Славов – за изказване.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Искам да направя едно редакционно предложение, което кореспондира с вече приетите от залата по предходни параграфи, а именно по § 50 по Комисия в ал. 2, т. 1 да отпадне първото „може да“ и да стане – „изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите“, тоест отпада първото „може да“.
Не мога да не кажа и още няколко неща, уважаеми колеги, защото гласуваме един много важен параграф, отново коментираме съдийското самоуправление. Повтарят се някои неща, които са казани, но преждеговорившите, за съжаление, отново спекулираха, или поне някои от тях се опитаха да спекулират, с това що е то съдийско самоуправление, трябва ли да бъде разписано в Конституцията или мястото му е в Закона.
Определено мястото му е в Закона. Аз не мога да разбера тук и тези бележки, които бяха направени по отношение на пленума от един от преждеговорившите, че едва ли не пленумът не трябва да има никакви правомощия и да бъде нещо като безгласна буква.
Първо, уважаеми колега, пленумът очевидно се състои от магистрати, и то висококвалифицирани магистрати, с дългогодишен опит. И е логично, и естествено, да се чуе тяхното становище, както вносителят е предложил по много от точките, които тук необяснимо защо един колега предложи да вземат да отпаднат.
Странното е, че ако погледнете и в момента действащата разпоредба на чл. 111, ал. 1 в т. 1, колеги, ще видите, че и в момента пленумът определя състава на колегиите и съставите на отделенията, тоест нищо по-различно. Това, което се добавя, е, да има възможност да изслуша кандидатите за председател, да изслуша предложенията за заместник-председатели и така нататък. Тоест какво по-естествено от това един пленум, едно общо събрание на съдиите да изслуша предложението за техен административен ръководител и това изслушване да се случи именно там, а не примерно в Сараите в Бояна? Аз лично си мисля, че трябва да се случи пред общото събрание. Очевидно някои колеги са на друго мнение и ги притеснява такава публичност и такова изслушване, но аз Ви призовавам да подкрепим текстовете на вносител, включително и с тази редакционна поправка, която правя, и наистина да се придържаме към това, което вече дотук приехме за по-долните инстанции.
Това, с което завършвам, пак на този колега, който ме репликира малко странно и малко извън темата, но искам да му кажа, че за периода, за който говореше, във Върховния административен съд не е имало нито един командирован съдия. Нека той си направи изводите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Славов.
Реплики?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, аз неслучайно Ви зададох този въпрос, тъй като ще ми бъде интересно да чуя мнението на господин Владислав Славов дали тези предложения са уместни, дали той би бил съгласен председателят на Върховния касационен или на Върховния административен съд да могат да бъдат бламирани по всякакъв възможен начин, на техните решения да бъде налагано вето, дори по най-елементарни въпроси да бъдат изслушвани, привиквани и да им бъдат отхвърлени техните годишните доклади и така нататък.
Много ми е интересно да чуя мнението на хора, които все пак са ръководили Върховен съд, доколко това е уместно и доколко не, независимо от това какви съдии участват във Върховния касационен или във Върховния административен съд.
А по отношение на кадруването, уважаеми господин Славов, питайте господин Владислав Славов, когато Иван Костов беше министър-председател, дали кадруването в съдебната система, включително на най-висшите й нива, не се осъществяваше в Драгалевци в една къща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Втора реплика? Има ли втора реплика? Няма.
Господин Славов – за дуплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Казак, уважаеми господин Председател!
Господин Казак, като Ви слушам, сякаш всички пътища водят не към Боянските сараи, а към Драгалевци. Такъв извод може да си направи човек. Но очевидно на Вас Ви харесва, виждам, че ме аплодирате буквално от място, явно пътищата за Вас трябва да водят към сараите. Но, колеги, недопустимо е изслушване да се случва в среда, която не е публична, да не е пред общото събрание, въобще по подозрения за задкулисни и други намеси. Така че тук абсолютно подкрепям текста на вносителя и призовавам всички да го подкрепим.
А иначе, господин Казак, всички тези въпроси, които отправяте към трети лица, можеше да го направите и да ги попитате лично, ако бяхте присъствал на работната група. Там имаше представител на Съюза на юристите и на много други организации, включително и хората, които цитирате. Защо не дойдохте да ги питате там? От залата очевидно няма как да Ви отговорят. Така че това е моята препоръка. Идвайте и на работни групи, и по-често в Правната комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Славов.
Дебатът продължава.
Други изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Има няколко текста, които ще гласуваме по този параграф. Най-напред гласуваме предложението на народния представител Четин Казак, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 9, против 58, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепената част от предложението от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители. Не е подкрепено от Комисията.
Режим на гласуване.
Гласували 94 народни представители: за 13, против 23, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Гласуваме направеното предложение в зала от народния представител Четин Казак за отпадане на точки 1, 3 и 4 от ал. 2 на предложената от Комисията редакция на § 43, който става § 50. (Реплики.) И ал. 4.
Гласували 100 народни представители: за 8, против 60, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване направеното в зала предложение на народния представител господин Славов в ал. 2 точка 1 на § 43 по вносител, който става § 50, първият израз „може да“ да отпадне.
Гласували 94 народни представители: за 75, против 6, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Гласуваме текста на § 43 по вносител, който става § 50 в редакция на Комисията с направената и приета от зала корекция на народния представител Петър Славов.
Гласували 99 народни представители: за 87, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание 19,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, имаме цяла седмица пред нас. И без това няма кой знае какво натоварване в законодателната програма…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Като видите програмата за утре и до края, господин Казак, друго ще кажете.
ЧЕТИН КАЗАК: Усещам, че колегите вече искат да почиват, така че нека да не прекаляваме със стахановските усилия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Кирилов за удължаване на пленарното заседание днес до 19,00 ч.
Гласували 102 народни представители: за 81, против 9, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народния представител Четин Казак:
„§ 44 се изменя така:
„§44. Член 112 се изменя така:
„Чл.112. (1) Общото събрание на всяка от колегиите се състои от съдиите в тях.
(2) Общото събрание на гражданската и търговската колегии се състои от съдиите в двете колегии.
(3) Общото събрание на всяка колегия се провежда, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията, и приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(4) Командированите съдии участват с право на глас.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 51:
„§ 51. В чл. 112 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „като командированите участват без право на глас“ и се създава изречение второ: „Командированите съдии участват с право на глас в общото събрание на съответната колегия при издаване на тълкувателни решения.“
2. В ал. 2 накрая се добавя „без командированите“.
3. В ал. 4 след думите „чл. 110, т. 3“ се добавя „и 4“, а думите „гражданската и търговската“ се заменят със „съответните“.
4. Създава се ал. 5:
„(5) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.“
Параграф 45.
Предложение от народния представител Четин Казак:
„Параграф 45 се изменя така:“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма ли да го оттеглите, господин Казак? Една страница четене е!
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Не, не.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Параграф 45 се изменя така:
„§ 45. Член 114 се изменя така:
„Чл. 114. (1) Председателят на Върховния касационен съд:
1. Осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния касационен съд и го представлява;
2. Свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния касационен съд или възлага това на своите заместници;
3. Определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията
4. Прави искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
5. Съвместно със своите заместници предлага на пленума разпределението на съдиите по колегии и отделения;
6. Може да председателства съдебни състави от всички отделения;
7. Извършва лично или възлага на съдия от Върховния касационен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища;
8. Свиква съдиите от Върховния касационен съд и от апелативните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
9. Ръководи и контролира лично или възлага контрола и организацията на работата на съдебните помощници;
10. Командирова съдии при условията на чл. 115;
11. Назначава и освобождава служителите в съда;
12. Изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го публикува на страницата на Върховния касационен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;
13. Организира публикуването на влезлите в сила актове на Върховния касационен съд на страницата на съда в интернет;
14. Организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния касационен съд;
15. Определя председателите на отделенията за срок не повече от четири години.
(2) Председателят на Върховния касационен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата, с изключение на административните съдилища, и го внася в пленума на Висшия съдебен съвет до 30 април.
(3) В 30-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1 т. 12 Народното събрание, в присъствие на членовете на ВСС, изслушва председателя на Върховния касационен съд. При изслушването,членовете на съвета и народните представители могат да поставят писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада.
(4) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители:
„В § 45, чл. 114, ал. 1:
1. в т. 5 се правят следните изменения:
„5. Предлага на Пленума на Върховния касационен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;“
2. текстът на т. 6 се изменя така:
„6. Определя мотивирано председателите на отделения измежду съдиите от Върховния касационен съд за срок от пет години и предлага на Пленума за одобрение направените предложения. В случай, че Пленумът не одобри направените предложения, председателят прави ново мотивирано предложение.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 52:
„§ 52. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Председателят на Върховния касационен съд осъществява общо организационно и административно ръководство на Върховния касационен съд, като:
1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
2. организира работата на съдиите;
3. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния касационен съд или възлага това на своите заместници;
4. прави предложения за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
5. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния касационен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;
6. определя председателите на отделенията измежду съдиите от Върховния касационен съд за срок 5 години;
7. председателства съдебни състави в определените със закон случаи и може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика;
8. командирова съдиите при условията на чл. 115;
9. извършва лично или възлага на съдия от Върховния касационен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от апелативните съдилища;
10. свиква съдиите от Върховния касационен съд и от апелативните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
11. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
12. одобрява щатното разписание на администрацията на съда;
13. назначава и освобождава служителите в съда;
14. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;
15. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния касационен съд и го публикува на страницата на Върховния касационен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;
16. организира публикуването на актовете на Върховния касационен съд на интернет страницата на съда, при спазване на Закона за защита на личните данни;
17. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния касационен съд;
18. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 111, ал. 2, т. 5.“
2. Създават се нова ал. 3 и ал. 4:
„(3) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 2 Висшият съдебен съвет изслушва председателя на Върховния касационен съд. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд отговаря.
(4) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 2 до 31 май. Докладът се обсъжда, след като Народното събрание изслуша председателя на Върховния касационен съд. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд отговаря.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги, по докладваните предложения?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя редакционно предложение в § 44, в чл. 112 по отношение на ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По доклада става § 51, на стр. 57.
Какво предлагате?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Предлагам добавката „командированите участват без право на глас“ – да отпадне.
Колеги, нямаме основание да делим по този начин съдиите в съответните съдилища, още повече че удължихме достатъчно много срокът за командироване. Няма как един магистрат, който е командирован в друг съд, да се чувства като насаден в кукувиче гнездо и да няма отношение към работата на този съд. Той или е пълноправен участник в работата на общото събрание, или не е. Иначе той изобщо няма да участва в общите събрания, бъдете сигурни. Това го дискутирахме и на Правна комисия.
Моля това мое предложение да подложите на гласуване отделно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли дали писмена редакция или поне точно как би трябвало да гласи.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да отпадне цялото първо изречение и предлагате да се създаде изречение второ?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагате текстът в ал. 1 накрая се добавя, като „командированите участват без право“.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Без „с право на глас“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вместо „без“ – предлогът „с право на глас“.
Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Само да поясня за какво става дума. В приетите текстове по-нататък ще стане ясно, че командироването по принцип става много ограничено изключение и съдиите, които са командировани, имат право да участват в общите събрания на съдилищата, от които са командировани. Така че тук е абсолютно неуместно да променяме текста, предложен от Правна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Георгиев? Няма да ползвате.
Други народни представители? Не виждам желаещи.
Дебатът е закрит, преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на господин Четин Казак за изменение на § 44 по вносител. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 87 народни представители: за 10, против 56, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
В § 51 по номерацията и редакцията на Комисията поставям на гласуване предложението на господин Чавдар Георгиев за промени в чл. 112, ал. 1, накрая текстът, който се добавя вместо „без право на глас“ да се чете „с право на глас“.
Гласуваме предложението на господин Чавдар Георгиев.
Гласували 91 народни представители: за 7, против 66, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 51 в редакцията на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Четин Казак по § 45 по вносител.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 94 народни представители: за 18, против 60, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители.
Комисията не го подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 19, против 35, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на § 45 по вносител, който става § 52 по доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 53.
По § 47 – предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 54:
„§ 54. В чл. 117, ал. 2 накрая се добавя „при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфи с номера 53 и 54 по доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 87, против 2, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 48 – предложение от народния представител Четин Казак:
„Параграф 48 се изменя така:
„§ 48. Член 119 се изменя така:
„Чл. 119. (1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии.
(2) Пленумът:
1. дава становище относно състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;
2. обсъжда всяка година доклада на председателя за дейността на Върховния административен съд;
3. дава становище по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния административен съд;
4. приема становища по конституционни дела по които Върховният административен съд е страна;
5. приема вътрешни правила за организацията на дейността си;
6. приема правила за работата на общите събрания на съответните колегии;
7. приема правила за определяне натовареността на заместниците на председателя на съда и председателите на отделения.
(3) Пленумът на Върховният административен съд се свиква от председателя или по искане на най-малко една трета от всички съдии
(4) Пленумът на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(5) Пленумът не може да разглежда и да приема решения по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя на Върховния административен съд.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по точки 1 и 2 и не го подкрепя по точки 3 и 4:
„3. в т. 4 думата „предлага“ се заменя с думата „одобрява“;
4. в т. 5 отпадат думите „председателя на съда“, а думите „на неговите заместници“ стават „на заместниците на председателя на съда“.“
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 55:
„§ 55. Член 119 се изменя така:
„Чл. 119. (1) Пленумът на Върховния административен съд се състои от всички съдии, без командированите.
(2) Пленумът на Върховния административен съд:
1. може да изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите;
2. определя броя и състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;
3. изслушва предложените от председателя на съда кандидати за назначаване на негови заместници и може да изразява становище относно предложенията;
4. изслушва кандидатите за председатели на отделения;
5. приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда, на неговите заместници, на председателите на отделения, на съдиите от Върховния административен съд, на тези от тях, които са натоварени с осъществяването на организационни функции, както и в случай на предписание на здравните органи;
6. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на Върховния административен съд;
7. приема становища по конституционни дела, по които Върховният административен съд е конституиран като страна;
8. обсъжда и приема годишния доклад на председателя за дейността на Върховния административен съд;
9. приема правила за работата на общите събрания на съответните колегии;
10. приема вътрешни правила за организацията на дейността си.
(3) Пленумът на Върховния административен съд може да изразява становища по въпроси, свързани с организацията на дейността на съда, които са от компетентността на председателя, по направено предложение от не по-малко от една трета от съдиите.
(4) Пленумът на Върховния административен съд се свиква от председателя или по искане на не по-малко от една трета от всички съдии.
(5) Заседание на Пленума на Върховния административен съд се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите съдии.
(6) Специализацията на отделенията по материя може да се определя от председателя на съда, когато е необходимо да се гарантира разглеждането на делата в разумен срок.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, със същите аргументи, с които преди малко защитих позицията си по отношение на пленума на Върховния касационен съд, искам да направя предложение за отпадане в ал. 2 на чл. 119 на точки 1, 3 и 4, а също така да отпадне и ал. 3. За мен тези предложения са в пълен разрез с това, което се предвиждаше като реформа на съдебната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Редакционно предложение в § 55 по Комисия, както преди малко приехме за Върховния касационен съд – би следвало и тук в ал. 2, т. 1 първото „може да“ да отпадне и да стане:
„(2) Пленумът на Върховния административен съд:
1. изслушва кандидатите за председател на съда и може да изразява становище за кандидатурите;“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя предложение в § 55, чл. 119 ал. 6 да отпадне. На практика с нея се въвежда едно изключение, защото питам: кога не е необходимо делата да се разглеждат в разумен срок?! Винаги трябва да се разглеждат в разумен срок. Тук се прави изключение, което мисля за абсолютно неудачно.
Затова правя предложение тази алинея да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит. Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Казак по § 48.
Комисията не го подкрепя.
Гласуваме неподкрепено предложение.
Гласували 83 народни представители: за 11, против 53, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Никифоров и група в частта, в която Комисията не го подкрепя, а то е по точка 3 и 4. В останалите две точки – 1 и 2, е подкрепено.
Гласуваме неподкрепено предложение.
Гласували 91 народни представители: за 15, против 31, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Прегласуване ли, господин Кирилов? Говорим за предложение на Лъчезар Никифоров и група народни представители.
Току-що отчетох резултатите по гласуването на предложението на господин Никифоров и група в неподкрепената част. Сега тепърва преминаваме към текста на Комисията и направените процедурни предложения по него.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Казак в редакцията на Комисията за § 55. Той предлага от ал. 2, т. 1, 3 и 4, както и ал. 3.
Гласуваме предложението на господин Казак.
Гласували 91 народни представители: за 8, против 70, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Попов. Той предлага ал. 6 на § 55 да отпадне.
Гласували 97 народни представители: за 59, против 23, въздържали се 15.
Предложението не е прието, тъй като кворумът е 62 гласа.
Прегласуване предлага господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедура за прегласуване. Очевидно имаше суматоха в залата, колегите може би не разбраха. Това е едно разумно предложение не трябва да бъде изключение това, че делата след това да се гледат в разумен срок. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Попов, суматохата в залата е по причина, че вече имаме гласувани текстове, които са огледални на този. Там не сте направили предложение и излизаме извън систематиката. Не споря за нейната прецизност. Това е проблемът.
Прегласуване, колеги.
Гласували 107 народни представители: за 15, против 56, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Последното редакционно предложение на господин Славов, който предлага в чл. 119, ал. 2, т. 1 да отпадне текста „може да“ изречението да започне: „1. изслушва кандидатите за председател…“ и така нататък.
Гласуваме предложението на господин Славов.
Гласували 103 народни представители: за 97, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме пълната редакция на § 55, съобразно току-що приетото изменение на господин Славов.
Гласували 108 народни представители: за 99, против 8, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Системата започна да създава проблеми, блокира. Явно се умори системата, но не и народните представители. (Оживление.) Все пак, за да дадем възможност на системата малко да си почине от името на парламентарната група правя предложение за почивка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Каква почивка, господин Казак? Колко?
ЧЕТИН КАЗАК: Половин час почивка. Колкото прецените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Петнадесет минути прекъсване. Продължаваме в 16,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, времето за прекъсване изтече. Заседанието продължава.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Параграф 49.
Предложение от народния представител Четин Казак:
„§ 49 се изменя така:
„§ 49. Член 120 се изменя така:
„Чл. 120. (1) Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд заседава, ако присъстват най-малко две трети от тях. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, а при издаване на тълкувателни решения – с обикновено мнозинство от общия брой на всички съдии.
(2) Общото събрание на всяка от колегиите се състои от съдиите в тях.
(3) Общото събрание на колегията се провежда, ако присъстват най-малко две трети от съдиите от колегията. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
(4) Командированите съдии участват с право на глас в общото събрание на съответната колегия и общото събрание на съда, в който са командировани.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 56:
„§ 56. В чл. 120 се правят следните допълнения:“
Тук, госпожо Председател, е допусната техническа грешка. Записано е „изменения и допълнения“ – те са само допълнения. Думите „изменения и“ моля да отпаднат.
„1. В ал. 1 накрая се добавя „като командированите участват без право на глас“ и се създава изречение второ: „Командированите съдии участват с право на глас в общото събрание на съответната колегия при постановяване на тълкувателни решения.“
2. Създава се ал. 4:
„(4) Командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани.“
Параграф 50.
Предложение от народния представител Четин Казак:
„§ 50 се изменя така:
„§ 50. Член 122 се изменя така:
„Чл. 122. (1) Председателят на Върховния административен съд:
1. осъществява организационно ръководство на дейността на Върховния административен съд и го представлява;
2. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния административен съд или възлага това на своите заместници;
3. определя състава на колегиите и броя и съставите на отделенията;
4. прави искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
5. съвместно със своите заместници предлага на пленума разпределението на съдиите по колегии и отделения;
6. може да председателства съдебни състави от всички отделения;
7. извършва лично или възлага на съдия от Върховния административен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от административните съдилища;
8. свиква съдиите от Върховния административен съд и от административните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
9. ръководи и контролира лично или възлага контрола и организацията на работата на съдебните помощници;
10. командирова съдии при условията на чл. 123;
11. назначава и освобождава служителите в съда;
12. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го публикува на страницата на Върховния касационен съд в интернет в едномесечен срок от изготвянето му;“
„Върховния касационен съд“ е записал колегата Четин Казак.
„13. организира публикуването на влезлите в сила актове на Върховния касационен съд на страницата на съда в интернет;“
Тук пак е сгрешено – „Върховния касационен съд“ е записал, явно е имал предвид „административен“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Докладвайте каквото е написал.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
„14. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния касационен съд;
15. определя председателите на отделенията за срок не повече от четири години.
(2) Председателят на Върховния административен съд изготвя обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, с изключение на административните съдилища, и го внася в пленума на Висшия съдебен съвет до 30 април.
(3) В 30-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1, т. 12 Народното събрание, в присъствие на членовете на ВСС, изслушва председателя на Върховния административен съд. При изслушването членовете на съвета и народните представители могат да поставят писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада.
(4) Разпорежданията на председателя във връзка с организацията на работата на съда са задължителни за всички съдии и служители в него.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров и група народни представители:
„§ 50, чл. 122, ал. 1:
1. т. 5 се изменя така:
„Предлага на Пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения.“;
2. т. 6 се изменя така:
„Определя мотивирано председателите на отделения измежду съдиите от Върховния административен съд за срок от пет години и предлага на Пленума за одобрение направените предложения. В случай, че Пленумът не одобри направените предложения, председателят прави ново мотивирано предложение.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 57:
„§ 57. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Председателят на Върховния административен съд осъществява общо организационно и административно ръководство на Върховния административен съд, като:
1. представлява съда като юридическо лице и орган на съдебната власт;
2. организира работата на съдиите;
3. свиква и ръководи заседанията на общото събрание на колегиите и на пленума на Върховния административен съд или възлага това на своите заместници;
4. прави предложения за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
5. съвместно със своите заместници предлага на пленума на Върховния административен съд разпределението на съдиите по колегии и отделения;
6. определя председателите на отделенията измежду съдиите от Върховния административен съд за срок 5 години;
7. може да председателства съдебни състави от всички отделения при спазване на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, без да измества докладчика;
8. командирова съдиите при условията на чл. 123;
9. извършва лично или възлага на съдия от Върховния административен съд проверки на организацията на дейността на съдиите от административните съдилища;
10. свиква съдиите от Върховния административен съд и от административните съдилища за обсъждане на докладите от проверките;
11. ръководи и контролира работата на съдебните помощници;
12. одобрява щатното разписание на администрацията на съда;
13. назначава и освобождава служителите в съда;
14. в края на всяко шестмесечие подготвя и предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието обобщена информация за образуването, движението и приключването на делата;
15. изготвя годишен доклад за дейността на Върховния административен съд и го публикува на интернет страницата на Върховния административен съд в едномесечен срок от изготвянето му;
16. организира публикуването на актовете на Върховния административен съд на интернет страницата на съда при спазване на Закона за защита на личните данни;
17. организира публикуването на ежемесечен бюлетин на Върховния административен съд;
18. в съответствие с приетите правила определя натовареността по чл. 119, ал. 2, т. 5.“
2. Създават се нова ал. 3 и ал. 4:
„(3) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 2 Висшият съдебен съвет изслушва председателя на Върховния административен съд. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния административен съд отговаря.
(4) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 2 до 31 май. Докладът се обсъжда, след като Народното събрание изслуша председателя на Върховния административен съд. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния административен съд отговаря.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги?
Господин Георгиев, заповядайте.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя едно съвсем малко редакционно предложение.
В § 57 за чл. 122, т. 1, за ал. 1 на чл. 122, в т. 15 по доклада на Комисията предлагам „едномесечен срок“ да се замени с „едноседмичен“.
Разберете, няма смисъл да даваме едномесечен срок на председателя на Върховния административен съд, за да публикува едни доклад на интернет страницата. За какво му е този едномесечен срок? Нека да бъде едноседмичен, напълно разумно е, затова Ви моля да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма други желаещи.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Казак по § 49 на вносител.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 5, против 61, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 56 в редакцията на Комисията, с уточнението, че в чл. 120 се правят следните допълнения. (Реплики от народния представител Свилен Иванов.)
На следващия текст е, моля Ви! С две страници напред сте.
Колеги, гласуваме редакцията на § 56 по доклада на Комисията – предложението на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Гласуваме предложенията на господин Казак по § 50 по вносител. Комисията не ги подкрепя.
Гласували 102 народни представители: за 13, против 60, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Сега вече гласуваме предложението на господин Никифоров и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 18, против 31, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Преминаваме към § 57 – редакцията на Комисията. По нея постъпи предложение от господин Чавдар Георгиев, който предлага в т. 15 на ал. 1 на чл. 122, вместо „едномесечен срок“ да бъде „едноседмичен“.
Гласували 97 народни представители: за 14, против 56, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 57 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 58.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 59:
„§ 59. В чл. 124 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 3:
„3. наказателната, гражданската и търговската колегия във Върховния касационен съд;“
б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.
2. В ал. 2 след думите „на двете съдилища“ се поставя запетая и се добавя „включително командированите“.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи 58 и 59 по доклада? Няма.
Анблок гласуваме двата текста.
Гласували 105 народни представители: за 102, против 2, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители:
Създава се § 52а:
„§ 52а. В чл. 128 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Степента на натовареност на съдиите-докладчици се намалява с разпореждането по ал. 1 и 2 в съответствие със сложността на тълкувателното дело.“
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Делчев и група народни представители. Комисията не го подкрепя, а то е за създаване на нов параграф.
Гласували 95 народни представители: за 19, против 21, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 61.
По § 55 има предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
„В § 55 думите „влизат“ се заменят със „заседават“.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 62.
„§ 62. В чл. 134 ал. 3 се изменя така:
„(3) Съдебните заседатели заседават в съдебно заседание в представително облекло. Съдебните заседатели – военнослужещи, заседават в съдебно заседание във военна униформа.“
По § 56 има предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи 60, 61 и 62 – в редакцията на Комисията, и § 63 по вносител? Няма.
Анблок гласуваме параграфи 60 до 63 включително по доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 101, против 2, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 57 – предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„§ 57. Ново съдържание на чл. 138, в т. 7 след запетаята, след думата „прокуратурата“, се добавя „включително като изисква информация“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 64, като в т. 5 думите „и осъществява правомощията на работодател за служителите в него“ се заменят с „и упражнява функциите на работодател по отношение на служителите в него“, а в т. 8 думите „ръководителите на министерства и“ се заменят с „министрите и ръководителите на други“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Чавдар Георгиев и група народни представители.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 11, против 58, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията, което е в подкрепа текста на вносителя за § 57 с конкретните указания.
Гласуваме § 64 по предложение на Комисията в доклада й.
Гласували 107 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 65:
„§ 65. Създава се чл. 138а:
„Чл. 138а. (1) Главният прокурор ежегодно до 30 април внася в пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи и го публикува на интернет страницата на прокуратурата.
(2) По искане на Народното събрание или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.
(3) В 14-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1 Висшият съдебен съвет изслушва главния прокурор. При изслушването членовете на съвета може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с доклада, на които главният прокурор отговоря.
(4) Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 1 до 31 май. Докладите по ал. 1 и 2 се обсъждат, след като Народното събрание изслуша главния прокурор. При обсъждането на докладите народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговоря“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Моето изказване е във връзка с ал. 4 на обсъждания § 65.
Да обърна отново внимание – за първи път се дава възможност в докладите, които представя главният прокурор пред Народното събрание да се поставят писмени въпроси от граждани, институции, неправителствени организации във връзка с докладите, които представя главният прокурор. И той трябва да отговори.
Искам да разсъждаваме по този въпрос – дали този механизъм, който твърде много доближава дейността на главния прокурор до парламентарния контрол, упражняван върху правителството, е удачен, защото най-вероятно това ще бъдат определени чувствителни, но конкретни случаи, казуси, които са били представени. По част от тях може да има и съдебни произнасяния или по които да се е произнасяла прокуратурата, без те да стигнат до съдебна фаза.
Ако тези въпроси се сметнат за толкова важни, защо те да не се поставят от името на народните представители, а едва ли не народните представители трябва да бъдат някакви пощальони, които да препотвърждават тези въпроси, зададени от други лица, които нямат пряко отношение в тези отношения между главния прокурор и парламента?
Поставям този въпрос, защото ние не сме възприели парламентарния модел на ръководство на прокуратурата. Такъв период имаше в България. Аз не го коментирам сега дали той е сполучлив или несполучлив.
Ако парламентът избираше главния прокурор, той вероятно може да предявява към него и много по-големи изисквания и да му поставя най-различни въпроси, на които той да отговаря, но, пак казвам, превръщането на парламента в своеобразен омбудсман по въпросите на дейността на прокуратурата, е една много деликатна материя, защото не се определят границите, до които тя може да достигне. Ако се допускат такива въпроси защо те да бъдат само писмени, а не и устно да се влиза в тази комуникация по повод на докладите?
Поради тази причина аз бих искал да чуя и други аргументи. При мен надделяват резервите към това предложение. По-скоро предлагам ал. 4 да отпадне.
В никой случай това не е мотив да оставим дейността на прокуратурата без внимание, но смятам, че докладите, при това вече не само годишни, а по определени теми, които парламентът може да изисква от главния прокурор, са една подходяща платформа, в която могат да се проведат много сериозни дискусии и включително да се предявят обоснователни претенции към дейността на обвинителната власт.
Разглеждането на казуси, пак казвам, при това вече не толкова от пряката отговорност на народните представители, които ги поставят, а само правейки услуга на други жалбоподатели да бъдат внасяни и да бъдат после получавани през тях отговорите до самите засегнати лица, според мен не повишава отговорността в комуникацията между главния прокурор и парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Стоилов?
Господин Свилен Иванов – първа реплика, господин Славов – втора реплика. Третата все още е вакантна.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, с две думи на повдигнатия въпрос.
Едни от най-горещо препоръчваните промени от европейските органи е точно това – гражданите и организациите да имат право да задават въпроси. Това естествено става чрез депутатите и би се отразило в оценката на дейността в съдебната система от европейските институции. Затова е в текста. Мисля, че там трябва да си остане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Славов – втора реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Стоилов, аз се надявам, че вярно Ви разбрах и Вашето предложение не е в посока да няма отчетност на прокуратурата. Надявам се, че и Вие подкрепяте да има отчетност и тя да може да бъде реализирана включително и от гражданите чрез народните представители, като в писмена форма поставят до тях въпроси – нещо, което е разписано в нашия Правилник. Предполагам, че много хора пишат и до Вашата парламентарна група, както пишат и до нашата, и няма нищо лошо в това такива въпроси да поставят народните представители в рамките на тази процедура.
Но искам да Ви обърна внимание на нещо друго много важно – че тези предложения, тези промени кореспондират с промените в Конституцията, които ние направихме, така наречената „последна пета поправка“. За да ме разберете по-добре, вземете примерно казуса с КТБ, по който и до Вас пишат много хора и искат повече информация какво се случва с това разследване след повече от две години. Ето една добра възможност, както сме внесли проекторешение, да изслушаме главния прокурор по прилагането на Закона по казуса КТБ и да разберем наистина докъде е стигнало разследването, ще има ли обвинени, ще има ли понасяне на отговорност, къде отидоха парите и така нататък. Надявам се, това като го гласуваме, дай Боже, в самото начало на есенната сесия, и Вие от ляво да ни подкрепите, и да има изслушване по тази така важна тема. Това ще бъде на практика реализация на процедурата, която тук е разписана.
Предполагам, че и много граждани ще поставят въпроси и ще можем и тях да зададем писмено, за да може съответно главният прокурор да се подготви достатъчно добре и конкретно по всеки въпрос, а не да се отговаря общо и наизуст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Иванов, във Вашата реплика Вие не противопоставяте аргументи по същество, а противопоставяте някакъв авторитет, определени европейски среди, които са подсказали или са препоръчали тази идея. Според мен източникът на предложението не е аргумент сам по себе си в подкрепа на идеята, а от Европа идват най-различни идеи. Ако просто се позоваваме само на посоката, от която духа вятърът, вероятно постоянно ще правим промени, в някои случаи взаимно изключващи се, тъй като винаги ще има някой отвън или от по-високо, който да ни казва какво ние самите да правим.
По отношение на репликата на господин Славов, тя е по същество. Сравнението тук според мен разколебава това, което искате, казвайки, че можем да поставяме въпроси към представители на изпълнителната власт, да препращаме въпроси, поставени от гражданите. Тогава, за да завършим тази политико-логическа конструкция, дайте да избираме главния прокурор от парламента и той ще подлежи почти по същия начин на контрол, както подлежат и министрите. Но ако твърдим, че съдебната власт е една друга структура, която действа по правила, които не са точно същите, по които комуникират законодателната и изпълнителната власт, мисля, че този аргумент по-скоро разколебава тезата.
Пак приемам примера, който казахте – че по чувствителни въпроси дори могат да се поставят и конкретни питания, не само общо по дейността на прокуратурата, но и какви действия тя е предприела, да речем, да разследва обществено чувствителни теми, които засягат огромен брой граждани или цялата държавна система. Само че в този случай излиза, че народните представители са едни пощальони, а не хора, които имат собствено основание, за да поставят такива питания, защото така, както е записан текстът, вижте го, трябва да се позовават на искания, постъпили от гражданите по тези казуси. Защо народният представител не поема отговорност, след като се е убедил в значимостта на този въпрос, та трябва да подсилим неговите действия с това, че има вече постъпили от него искания до гражданите?
Сериозните народни представители ще бъдат много затруднени, защото аз си представям как ще постъпят десетки писма по различни дела от различни граждани и тогава с основание много от тях ще попитат: „Защо Вие внесохте този въпрос, а по другия, който ние сме поставили по моето дело, не сте питали писмено главния прокурор?“ И пак Ви казвам, ще стане като това, дето народните представители охотно се подписват под всякакви неща, за да отговорят на някакви масови очаквания или на хора, които са по-настойчиви, без да могат да дадат аргументи защо те са избрали и са поставили точно определени теми. Това кокетиране с преподписването на някакви инициативи на граждани и организации според мен не съдейства към задълбочаване на сериозността в работата на тези институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Атанасов.
Господин Казак, от много време не сме Ви чували. (Смях и оживление.)
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Този текст не е много добре построен, но така или иначе е някакво начало и мисля, че трябва да го подкрепим.
Иначе, нека внимателно да прочетем този текст. Там се казва, че внасяните доклади се обсъждат от Народното събрание, което означава, че народните представители ще имат правото да вземат отношение по тези доклади, включително да поставят и въпроси. Отделно от това, прочетете точно текста: народните представители ще могат да поставят и въпроси, които са им изпратени от граждани, неправителствени организации и така нататък. Не бива да подценяваме народните представители. В крайна сметка всеки от нас ще прецени дали би следвало един въпрос да бъде поставен, или не.
Обаче моето притеснение се състои в това, че тази процедура, която е разписана в Закона, може и да не се случи, защото през миналата седмица тук, в тази зала, обсъждахме два годишни доклада – за 2014 г. и 2015 г., за дейността на прокуратурата, и нямаше кой в залата да ни отговори на поставените въпроси, защото нито главният прокурор, нито някой от заместниците му се яви на това изслушване. Аз бих попитал: ако при тази процедура се поставят въпроси, а в залата отсъства отново главният прокурор или който и да е от ръководството, на кого ще поставим тези въпроси, и каква е санкцията, ако не се явят в залата? Отговор няма на този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Атанасов?
Първа реплика – господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Атанасов, ако правилно Ви разбрах, Вие считате този текст за безсмислен. Тогава защо го подкрепяте?! Оттеглете го и толкоз, тоест подкрепете колегата Янаки Стоилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Георгиев, по-добре нещо, отколкото нищо. От позицията, която Вие заемате, и от това, което чух и от господин Стоилов, Вие искате да отпадне изцяло този текст. Тоест да няма никаква процедура, нали така?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ, от място): Само ал. 4.
АТАНАС АТАНАСОВ: Ако тази ал. 4 отпадне, това означава, че какво от това като главният прокурор ще внася доклад в Народното събрание, след като той няма да може да бъде обсъждан. В ал. 4 има процедура по обсъждане на внесените доклади. Те не са един, а става въпрос за два вида доклади. Така че аз казвам по-добре нещо, отколкото нищо.
Не че считам, че ще се случи нещо, защото в предните разпоредби ал. 2 и 3 ще видите, че главният прокурор по собствена инициатива – досега не съм видял да има такава инициатива, макар че вече 8 – 10 месеца откакто сме изменили Конституцията – или по решение на Народното събрание. Не виждам в тази зала да има воля Народното събрание да извика тук главния прокурор, по който и да е казус. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От място за стенограмата господин Янаки Стоилов уточнява процедурното си предложение, като конкретизира, че предложението му за отпадане на ал. 4 в § 65 на доклада за създавания нов чл. 138а се отнася само до последното изречение. Той предлага да отпадне: „При обсъждането на докладите народните представители може да поставят и писмени въпроси, постъпили от граждани, институции и неправителствени организации във връзка с докладите, на които главният прокурор отговаря“. Това е Вашето предложение.
Господин Казак, желаете ли още да се изкажете?
Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, радвам се, защото като че ли разумът започва да надделява, въпреки умората.
Подкрепям изцяло предложението, направено от колегата Янаки Стоилов, в неговия коригиран вариант.
По отношение на ал. 4 предлагам по същите доводи да отпадне изречение второ в ал. 3. Със същите аргументи, с които народните представители при едно обсъждане могат спокойно да поставят въпроси към главния прокурор, по същия начин и членовете на Висшия съдебен съвет при обсъждането на доклада на главния прокурор, могат да отправят към него въпроси, независимо откъде са дошли те – дали са възникнали в тяхното съзнание или някой ги е сезирал устно или писмено.
Предлагам също да отпадне изречение второ на ал. 3.
По отношение на ал. 2 обаче, уважаема госпожо Председател, и уважаеми колеги, мисля, че тук има недопустимо дописване на Конституцията по отношение на това кой и как ще инициира процедурата по изслушване на главния прокурор по други доклади извън Годишния доклад за дейността на прокуратурата. Усетих абсолютно погрешна представа за тези доклади от господин Славов, едва ли не дайте сега да го приемем, за да можем веднага да извикаме главния прокурор и да го изслушаме по казуса КТБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Атанасов говори по този въпрос.
ЧЕТИН КАЗАК: Не, по казуса КТБ беше Славов.
Уважаеми колеги, това са доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателна политика. Ако някой си представя, че Народното събрание ще привиква главния прокурор по конкретно течащо дело, за да го пита какво е направила прокуратурата, значи ние не сме наясно с това, което сме приели като промяна на Конституцията.
По конкретни дела – било за казуса КТБ или друго дело, не може да се извиква главният прокурор и да дава обяснения пред Народното събрание. В противен случай това заприличва на парламентарен контрол с актуални въпроси. Не това е замисълът на промяната в Конституцията.
Какво означава записът „по искане на Народното събрание“? В какъв вид? С решение или ще хрумне на някоя парламентарна група да извика главния прокурор?! Този текст трябва да бъде приведен в съответствие със записа в Конституцията.
Затова предлагам в ал. 2 да отпаднат думите „по искане на Народното събрание или по своя инициатива“. Да остане „главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността“. Така изцяло текстът ще бъде в синхрон със записа в Конституцията, който беше приет неотдавна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Казак, да си призная, аз се притесних от това, което чувам. Оставам с впечатление, че Вие или може би ДПС не иска да има яснота и публичност по казуса КТБ. Това бяха думите, които аз употребих – „казуса КТБ“, което включва разследванията срещу всички замесени длъжностни лица. Това са много дела, както знаете. Това включва търсенето къде са източени парите, мерките, които се предприемат от синдиците за връщането на парите и така нататък. Ако погледнете в Конституцията, ще забележите, че там е записано „и други доклади по прилагането на закона“. Моята формулировка беше, а ако погледнете и проекторешението, което съм внесъл, е, че „Народното събрание кани главния прокурор да изнесе доклад по прилагането на закона по казуса КТБ“, тоест по всичките неща, които изброих, да има публичност, яснота. Да е ясно след повече от две години разследване докъде се е стигнало.
От това, което казахте, на мен ми изглежда, че не искате да има яснота и публичност или търсене на отговорност по казуса КТБ.
Между другото, да знаете, че така разваляте опита за много добро впечатление, който някои от Вашите колеги правят през последните две години – че ДПС подкрепя да има публичност по казуса КТБ. Така че внимавайте с подобни изказвания. Ще им направите лоша услуга. Язък им за усилията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, с подобни плитки спекулации, с които се опитвате тук да заблудите народните представители, уверявам Ви, няма да постигнете нищо! Подобни увъртания може да минат пред ученици от някои от долните класове, но тук е Народно събрание. Мисля, че за средно интелигентните наши съграждани е пределно ясно какво означава да се пита главният прокурор по конкретен казус, независимо колко дела има заведени по него или не, и какво означава да се представят доклади във връзка с наказателната политика, с дейността на прокуратурата и така нататък. Ако искрено смятате да използвате тази процедура, за да привиквате главния прокурор и да го питате какво стана с този казус, какво стана с разследването по оня казус, значи имате съвсем превратна представа за онова, което сме приели като изменение в Конституцията. Този текст ще бъде отменен от Конституционния съд, ако го изпълните с подобно съдържание. Къде остава тогава независимостта на съдебната власт? Прокуратурата част ли е от независимата съдебна власт или не, ако ще я подлагаме на непрекъснат парламентарен контрол по конкретни казуси, които не са завършени, не са минали през съдебна фаза?! А Вие ще питате главния прокурор какво става с еди-кое си дело, с еди-кой си казус, колкото и от общественозначим характер да е. Не може с подобна процедура да се искат обяснения и доклади от главния прокурор. Коригирайте си виждането. Явно се затруднявате, но имате опитни колеги юристи, имате роднини с опит – председател на Съюза на съдиите и други. Те ще Ви разяснят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване има думата господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Както сме я подкарали, дайте да си избираме главния прокурор, да си избираме председателите на ВКС и на ВАС, защото и на тях им вменихте същите функции, същите задължения като тук, в ал. 4, по отношение на доклада на председателя на ВКС и на ВАС. И към него могат да се задават писмени въпроси от граждани, организации и така нататък. Тук изобщо не се държи сметка за разделение на властите. Народният представител тук на практика се превръща в една трансмисия между някакви неправителствени организации и съдебната власт, в случая тук прокуратурата. Това е абсолютно недопустимо. Ако искате, всеки петък да им правим контрол, или всеки първи четвъртък – един блиц контрол, и да вървим нататък.
Тук се доказва онова, което Ви казахме още преди време относно какво се цели с промяната в Конституцията и в Закона за съдебната власт – единствено овладяването на тази съдебна власт! Ето, тук е поредното доказателство!
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Аз съм провокиран от Вашето изказване преди малко, че Ви е домъчняло, че рядко вземам думата. Заради това я поисках още веднъж, но искам да кажа нещо много важно и съществено, което се знае от всички в тази зала, но се подминава.
Какво означава разделение на властите? Това означава относителна самостоятелност и взаимен контрол. Уважаеми колеги, не искам да давам примери, че ако всеки от Вас разполага с информация, която би могла да бъде полезна по гражданско, наказателно или каквото и да е дело и бъде призован, се явява, защото това е обществен дълг. Явява се и сътрудничи на съдебната власт.
От друга страна, по тази процедура ще имаме възможност веднъж в годината да изслушваме прокурора и да не можем да му задаваме никакви въпроси.
Отново казвам, като му зададем някакви въпроси и ако той не отговори, какво следва? Нищо не следва от цялата работа. Но в крайна сметка се въвежда някакъв механизъм за по-голяма прозрачност.
Така и така съм взел думата, да кажа нещо важно, за да не стане грешка.
Господин Стоилов, това, което Вие предлагате, не е второ, а трето изречение. Да не би да се приеме от залата и ще стане грешка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прав сте, господин Атанасов – това е трето изречение на ал. 4.
Втора реплика – господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, искам да Ви напомня, че когато се обсъждаха промените в Конституцията по Глава „Съдебна власт“ имаше предложение точно от господин Атанасов, с което се предлагаше Народното събрание да изисква от главния прокурор доклади адхок. Това предложение за промяна в Конституцията беше изрично отхвърлено от Народното събрание в конституционна процедура.
Сега през задната врата с обикновен закон, с обикновено мнозинство, реално ни се предлага абсолютно същият текст. Но вместо „Народното събрание може да изисква от главния прокурор“, сега пише „по искане на Народното събрание“. Категорично противоконституционен текст, който трябва да бъде отхвърлен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
По същество съм съгласен и с двамата репликиращи, само че по отношение на възможността за въпроси към главния прокурор, и сега ги има. Ние приемаме доклад – или го приемаме, или не го приемаме. Народният представител обаче да бъде трансмисия и евентуално да се даде възможност на лобистки организации, които да задават въпроси по определени казуси във връзка с техни интереси през народния представител, е абсолютно недопустимо! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Георгиев, слушаме Ви.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Като искате да правим абсурдни неща, ето, правя редакционно предложение: в изречение първо на алинея 4 „преди главния прокурор“ и „след изслуша“ да се добави „в негово присъствие“. Хайде тогава ясно да запишем, да викаме тук главния прокурор, да го разпитваме, да му задаваме писмени въпроси от когото си искаме.
Като искате да има очевиден парламентарен натиск срещу прокуратурата, нека да направим тогава тази добавка в този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли прочели как ще звучи алинея 4 след Вашето предложение?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Ще звучи така, госпожо Председател: изречение второ: „Висшият съдебен съвет внася в Народното събрание доклада по ал. 1 до 31 май.
Докладите по алинеи 1 и 2 се обсъждат, след като Народното събрание изслуша в негово присъствие главния прокурор“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Как ще го изслуша, ако не присъства, господин Георгиев? Моля Ви, малко за сериозност.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Досега говорихме, че главният прокурор не е уважавал парламентарната процедура, че не присъствал, не можело да му се задават въпроси.
Правя това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Георгиев, ценя чувството Ви за хумор, но в случая, мисля, че е изцяло неуместно.
Има ли реплика към господин Георгиев? Той просто се пошегува.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Ще подлагам на гласуване предложенията по реда на алинеите, а не по време, както са направени в дебата.
Първо редакционно предложение има в ал. 2, където господин Казак предложи да отпадне текстът „по искане на Народното събрание или по своя инициатива“, и редакцията на ал. 2 да остане „главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата“ и така нататък.
Гласуваме предложението на господин Казак за редакция на ал. 2.
Гласували 114 народни представители: за 15, против 74, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Господин Казак има предложение за редакция на ал. 3, която се състои от две изречения. Той предлага изречение второ да отпадне.
Гласуваме предложението на господин Казак по отношение на ал. 3.
Гласували 122 народни представители: за 15, против 78, въздържали се 29.
Предложението не е прието. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Вие се изказахте в дебата, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Обръщам внимание на неграмотността на редакцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По този въпрос можете от трибуната да се изкажете по следващите текстове.
Следващото предложение е за редакция на ал. 4 – господин Янаки Стоилов предлага да отпадне последното изречение, което се явява трето изречение на ал. 4.
Гласували 123 народни представители: за 13, против 77, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, искам прегласуване, за да Ви помогна и за друго.
Обърнах внимание текстовете да се пишат на правилен български език. Не може подлогът да е в множествено число, а глаголът да е в единствено. Нека тези текстове да се възлагат освен на юристи и на хора, които упражняват правилно българския език. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бихте ли се конкретизирали, господин Стоилов, и да кажете за каква процедура излязохте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Процедурата ми е да прегласуваме предложението за отпадане.
Тъй като най-вероятно Вие ще оставите текста, в окончателната редакция би трябвало да се говори: „могат“, а не народните представители може да правят нещо. (Реплика от народен представител.)
Дайте да не спорим. Има един език и едни правила на граматиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стоилов, не сте прав. Няма да влизаме обаче в тази полемика. Тук не е в смисъл, че те могат, а правната възможност какво да направят като колективен орган, а те са част от него.
Така или иначе сме в процедура по прегласуване. Стилистиката и граматиката ще уточняваме по-късно с Вашата група.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Само да кажа, че юристите нямат право да променят българския език. (Реплики и възгласи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Защо прегласуване? Защото имало грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Той поиска прегласуване – това беше процедурата.
Прегласуване.
Гласували 127 народни представители: за 16, против 91, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Господин Георгиев, настоявате ли? (Обръща се към народния представител Чавдар Георгиев.) Не, защото то има смисъл, но при въвеждане на електронно управление, когато би могло това да се случва и дистанционно.
Колеги, поставям на гласуване редакцията на § 65 по доклада на Комисията. (Народният представител Митхат Метин иска думат за отрицателен вот.)
Момент, не сте сигурни дали е приет текста. Моля Ви! Изчакайте да обявим резултата.
Прекратете гласуването!
Гласували 130 народни представители: за 117, против 13, въздържали се няма.
Редакцията на § 65 за създаване на нов чл. 138а е приета. (Единични ръкопляскания.)
Сега вече имате възможност за отрицателен вот.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Тъй като има ръкопляскания в залата, да обясня защо гласувах „против“.
Гласувах „против“, уважаеми колеги от залата, тъй като току-що с този текст ние дадохме абсолютна власт на такива неправителствени организации като Протестна мрежа например, които са много активни в смутни времена, да упражняват пълен натиск и контрол чрез определени народни представители и да контролират и шантажират дейността на главния прокурор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори отрицателен вот?
Процедура – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Вече доста време работим извънредно. Очевидно е, че в тези извънредни заседания приемаме и такива „интересни“ текстове.
Затова моля за почивка 30 минути от името на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предходната почивка беше обявена до 16,30 ч., но реално започнахме работа в 16,40 ч. Няма изтекъл един астрономически час.
Предложението Ви е преждевременно, господин Попов.
Госпожо Атанасова ще докладва.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 59 има предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители:
„§ 59. В чл. 139 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори при условията на чл. 143, ал. 2 до ал. 4, освен ако са били предмет на съдебен контрол.“
2. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Пленумът на Висшия съдебен съвет назначава заместник на главния прокурор измежду прокурорите във Върховна касационна прокуратура за противодействие и разследване на корупцията при висшите държавни длъжности.
(4) Прокурорът по ал. 3 създава специализирано звено за противодействие и разследване на корупцията при висшите държавни длъжности, в което участват прокурори от Върховна касационна прокуратура, апелативната специализирана прокуратура, специализирана прокуратура, следователи от Национална следствена служба, служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“ и утвърждава методика за организацията и извършването на разследванията.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители:
„§ 59 се изменя така:
„§ 59. Чл. 139, ал. 2 се изменя така:
„Главният прокурор и неговите заместници, на които са възложени правомощия по ал. 1, могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол, или ако с тях е възложено извършването на действия по разследване.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дотук.
Изказвания?
Заповядайте, господин Кънев.
(Народният представител Филип Попов иска думата за процедура.)
След това ще Ви дам възможност за процедурата. Гледам часовника и няма да Ви забравя, господин Попов.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, ще се опитам много стегнато да аргументирам това предложение, направено между първо и второ четене, което смятам, че е санитарният минимум, необходим за реална активна реформа на българското правораздаване без конституционна промяна, като маркирам обществените проблеми, на които дава отговор или предпоставка за отговор една такава промяна и на които нищо друго в измененията на Закона за съдебната власт, приеманият в момента, за съжаление, не дава отговор.
На първо място, текущото състояние на българската прокуратура такава, каквато е по Конституция и по досегашния Закон за съдебната власт. Очевидно е, че в продължение на повече от две десетилетия българската прокуратура трайно, системно не се справя с разследването на корупционни дела, повдигането на корупционни обвинения и успешното им прокарване през съдебна фаза на наказателния процес. Не се справя също така с други по характера си престъпления, извършвани от висши представители на различните държавни власти. Очевидно е, че това се отнася и за тежки престъпления, характерно свързани с политическа протекция като например контрабандата.
Едно от възможните обяснения за това трайно несправяне на българската прокуратура е нейната системна и двустранна политическа зависимост, тоест както на прокуратурата от политическия елит, така и на политически елити от прокуратурата. Възможно е обаче и едно друго по-прозаично обяснение, ако излезем от всички конспиративни теории, дори основателни съмнения, и то е да приемем, че просто никога българската прокуратура не е насочвала достатъчно усилия и достатъчно концентрирани усилия за разследване и противодействие на корупционни престъпления и престъпления, извършвани от висши представители на държавната власт.
На второ място, това предложение дава отговор обаче и на системни проблеми – не просто на несправяне, а на невъзможност за справяне с подобен тип престъпления, дължащи се преди всичко на липсата на контрол, на неспособността за самопрочистване и на сто процентовата йерархизация на българската прокуратура. Очевидно е, че една структура без вътрешни и външни контроли и баланси не може да осъществява функции по самоконтрол и самопрочистване.
Ние предлагаме именно такава възможност в рамките на действащата Конституция.
На трето място, вече говорим за по-големите проблеми – проблемите свързани с корупцията и другите длъжностни престъпления във високите нива на съдебна власт, не само прокуратура, но и съд; високите нива на изпълнителна власт; високите нива на законодателна власт и публични регулатори. Очевидно е, че прокуратурата в този вариант на политическа двустранна зависимост, на оперативна неспособност да се бори с корупционни престъпления и с престъпления по високите етажи на властта и вътрешна невъзможност за осъществяване на вътрешен контрол и самопрочистване не може да изпълни основната си функция, а тя е да прочисти останалите нива на държавна власт от тежките корупционни проблеми, които съществуват – нещо, което в демократично общество може да извърши само прокуратурата и тя е доказано неспособна да го извърши в български условия. Или казано с малко по-прости думи: да установи във всички висши етажи на политическата и съдебната власт достатъчни нива на основателен страх, които да осъществят генерална превенция на корупционните престъпления и достатъчна ефективност на разследването, което да осигури специална превенция, тоест санитарен минимум наказване на корупционни престъпления на високите нива на властта. Всичко това в съвкупност, известно в българското обществено говорене и сред българските граждани, твърде опростено като румънски модел на прокуратура и румънски модел на съдебна реформа. Той не е нищо повече от това.
Каква е правната техника, по която бихме могли да стигнем до такива резултати? Дълбока конституционна промяна или това, което сега предлагаме – премерена промяна на специалното законодателство няма особено значение. Въпросът е дали имаме воля за такъв тип промяна, която в голяма степен би засегнала, естествено, самите нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Кънев? Няма.
Други народни представители? Няма
Преди това господин Попов – за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля за тридесет минути почивка от името на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прекъсването ще бъде 15 минути, с което в утрешния ден ще се удължи времето за законодателната ни работа.
Петнадесет минути прекъсване.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, часът е 18,00. Времето за прекъсване изтече.
Квесторите, поканете народните представители в залата. Надявам се всички да чуват и звуковия сигнал.
Заседанието продължава.
Други народни представители за изказване? Господин Байрактаров, след него господин Делчев.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Вземам думата и по този Законопроект тя ще бъде взета много рядко от мен, но в този случай няма как да не взема думата, когато с предложенията на колегата Кънев се предлагат предложения, които са, меко казано, опасни. Надявам се Комисията по правни въпроси да е обърнала сериозно внимание на предлаганите промени в чл. 139, ал. 2. Ще я зачета, за да стане ясно на всички колеги за какво иде реч: „Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете – и, колеги, тук обърнете внимание – на подчинените им прокурори…“.
Искам да Ви попитам: кои са подчинените прокурори в Република България? Има ли такива в Република България, кой иска да направи прокурорите подчинени и на кого да бъдат подчинени те? Прокурорът е независим в своите действия и никой не може да му упражнява какъвто и да е натиск под формата на подчинено лице.
Тоест, питам Ви аз, колега Кънев, тъй като водихте едно пламенно слово, Вие всъщност на кого искате да подчините българските прокурори? „(2) Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори при условията на чл. 143, ал. 2 – ал. 4…“ – пълен нонсенс!
Явно не сте чели дори и чл. 143, ал. 2 и 4 от Закона за съдебната власт, за да можете поне да формулирате текста като юрист. На мен ми е малко неудобно точно аз да Ви правя разбор на предложенията, но това са две коренно различни неща.
Вие можете ли да си представите, колеги, заместник-прокурор да изменя например обвинителния акт на прокурор или да го отменя, или да промени съдържанието така, че от виновен Вие да бъдете превърнат в невинен?! Давате ли си сметка всъщност какво предлагате на Народното събрание?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Виновен или невинен го казва съдът.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Така, а обвинителния акт го пише прокурорът.
Според предложенията на колегата Кънев главният прокурор или неговите заместници могат да изменят, защото не е посочено кои актове. В тези актове аз считам, че влиза и обвинителният акт. Може да влиза и постановлението за привличане като обвиняем, тоест едно лице, за което има достатъчно улики да бъде привлечено като обвиняем, някой заместник-прокурор, главен прокурор може да реши, че няма и да измени този акт. Може дори да измени и заповедта за задържане на 72 часа на някой убиец, защото така е преценил някой заместник-главен прокурор. Всъщност това предлага колегата Кънев. Категорично не мога да подкрепя тези предложения.
Нещо повече, точно тези предложения отварят една врата за развитие на корупция и то, забележете, именно в българската прокуратура. Когато един главен прокурор и още трима заместник-главни прокурори придобият властта да изменят, променят и каквото искат да правят с актовете на независимия прокурор, който тук вече трябва да стане и подчинен, пак повтарям, неизвестно на кого, какво следва от там? Корупция! Това предлага колегата Кънев, поне аз така ги разбирам нещата.
Ако това е борба срещу корупцията, няма да говоря за другите текстове. В момента имаме специализиран наказателен съд, колегата иска да правим още един. И какво ще бори той? Ако искате да направим още три – аз мога да предложа в момента, което е изключително крайно несериозно? Ако това е начинът за пиар, не сте избрали удачния начин. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което с групата на Реформаторския блок сме направили по тази разпоредба, касае възможността на главния прокурор, заедно с неговите заместници, да отменя определени актове на останалите прокурори, а именно актовете по отношение на разследването на делото. Както знаем, главният прокурор може да отменя в момента всички актове на долустоящите прокурори, включително и по разследването, включително и по хода на делото.
Ние предлагаме едно принципно решение. Възможността за отмяна на актовете да се ограничи само до решаващите актове на прокурорите, тоест актовете, които касаят образуване на производство, прекратяване на производство и другите актове, които има резон и трябва да бъдат подопечни на контрола на главния прокурор и неговите заместници. Но що се касае до актовете по разследването на едно конкретно дело, които са конкретни актове, които са малки актове, по отношение на тях да бъде предвидено едно изключение.
Решението е принципно. Тук знам, че имаше дебат на Правната комисия като представителите на прокуратурата казаха, че са много малко случаите на такива актове и на отмяна на такива актове от страна на главния прокурор, но аз все пак смятам, че е добре едно такова принципно положение да влезе в Закона за съдебната власт, за да можем да изчистваме лека-полека текстовете, които касаят прокуратурата, а именно да бъдат част от реформата на съдебната система и на прокуратурата, която в момента гледаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Делчев? Няма.
Други народни представители? Няма. Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Радан Кънев и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласували 111 народни представители: за 17, против 74, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Делчев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 103 народни представители: за 19, против 26, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 59 по вносител, подкрепен изцяло от Комисията с нова номерация § 66 по доклада.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 33.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме
Гласували 103 народни представители: за 99, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 61 има предложение от Радан Кънев и група.
„§ 61 се изменя както следва:
В чл. 141 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 от действащия закон се създава изречение второ със следното съдържание: „Обобщеният доклад се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.“
2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) В едномесечен срок от постъпване на обобщения доклад прокурорската колегия на Висшият съдебен съвет изслушва главния прокурор. Главният прокурор отговаря и на постъпилите след публикуването на обобщения доклад писмени въпроси от граждани, институции и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност.“
3. Досегашните ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 стават съответно ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6.
4. Създава се нова ал. 7 със следното съдържание:
„(7) Всеки ръководител на прокуратура ежегодно до 30 септември след надлежно публично обсъждане внася в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет доклад за прилагането на Закона, осъществяването на наказателната политика и резултатите от противодействието на престъпността в рамките на компетентността на съответната прокуратура. Докладът съдържа анализ на основните проблеми и приоритети в работата за следващата година по конкретни видове престъпления и отчет на резултатите по заложените приоритети в предходния доклад, изработен съгласно методика, утвърдена от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и обвързана с анализ на натовареността, бройките и бюджета на съответната прокуратура.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Радан Кънев и група, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 12, против 63, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 61, изцяло подкрепен от Комисията, който става § 68 в нейния доклад.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 4, въздържали се няма.
Параграф 68 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители за създаване на нов параграф:
„ §... Създава се нов чл. 141а със следното съдържание :
„Чл. 141а. (1) По искане на Народното събрание или по своя инициатива главният прокурор представя пред Народното събрание доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността, противодействието на корупцията при висшите държавни длъжности, и реализирането на наказателната политика.
(2) В 30-дневен срок от постъпване на доклада по ал. 1 Народното събрание изслушва главния прокурор. Народните представители могат да отправят въпроси, както и да поставят постъпили писмени въпроси от граждани, институции и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Оттегляте го.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 62 има предложение от народния представител Радан Кънев.
Комисията го подкрепя по принцип и е отразен на систематичното му място в чл. 138, т. 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 69.
По § 63 има предложение от народния представител Радан Кънев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2:
„2. Ал. 3 и ал. 4 се изменят както следва:
„(3) В случаите, когато не е съгласен с оценката на доказателствата и с вътрешното убеждение на подчинените му прокурори относно начина, по който да се реши преписката, горестоящият прокурор извършва сам…“ (Реплика от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оттегляте го и него? Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има предложение от народния представител Методи Андреев… (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оттегляте ли го? И то е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 63, който става § 70:
„§ 70. В чл. 143 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
„(2) Устни разпореждания и указания във връзка с работата по делата и преписките са недопустими.
(3) В определените със Закон случаи прокурор от по-горестоящата прокуратура може:
1. да извършва действия, включени в компетентността на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури;
2. мотивирано и писмено да спира, отменя или изменя актовете на прокурорите от по-ниските по степен прокуратури.“
2. Алинея 4 се отменя.
3. Създават се ал. 5-7:
„(5) При отмяна на прокурорски акт могат да се дават само писмени и мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора.
(6) В случаите, когато отменя прокурорски акт поради това, че не са извършени необходимите действия за разкриване на обективната истина, горестоящият прокурор указва какви действия и за установяване или проверка на какви факти следва да се извършат.
(7) Прокурорът, получил указанията по ал. 3, т. 2 и по ал. 5 и 6, може да направи възражение пред прокурор от по-горестоящата прокуратура на прокурора, дал указанията.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказване, заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Моето изказване е по повод т. 2 от § 70 относно чл. 143. С тази точка отменяме отговорността на административните ръководители на прокуратурите, забележете, да осъществяват контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването и на сроковете за мерките на процесуална принуда.
Защо, колеги, отменяме това нещо? Необходимо ли е това? Защо искаме всеки прокурор – аз и Правна комисия изтъкнах тази теза, да бъде абсолютно независим и да прави каквото си иска по всички разследвания? Нека поне да има вътрешен административен контрол относно сроковете на разследванията.
Господин Председател, аз съм против отменянето на ал. 4 на сега действащия текст, затова предлагам т. 2 от § 70 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграф 70.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Точка 2 относно ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Алинея 4.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: На действащия текст – да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: „Алинея 4 се отменя“. Това ли искате да отпадне?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Да, това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Искате да отпадне: „Алинея 4 се отменя.“
Имате ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 62, който става § 69 по доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 103, против 7, въздържали се няма.
Параграф 69 е приет.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Чавдар Георгиев, направено от парламентарната трибуната – т. 2, която гласи: „Алинея 4 се отменя“, да отпадне.
Гласуваме предложение на народния представител Чавдар Георгиев, направено от парламентарната трибуна.
Гласували 109 народни представители: за 10, против 79, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 70 по доклада на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 6, въздържали се няма.
Параграф 70 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народния представител Методи Андреев за създаването на чл. 143а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оттеглено е.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Оттегля се.
Предложение на народния представител Радан Кънев и група народни представители за създаване на нов параграф:
„§... Текстът на чл. 144 се изменя, както следва:
„Чл. 144. (1) В предвидените в закона случаи прокурорът:
1. ръководи досъдебното производство на наказателния процес;
2. следи за спазване на законността в административния процес;
3. участва в граждански дела;
4. прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение;
5. упражнява надзор за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане.
(2) Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с правомощията му по ал. 1, са задължителни за държавните органи, длъжностните лица, юридическите лица и гражданите.
(3) В рамките на правомощията си по ал. 1, т. 1 и т. 4 прокурорът може да дава задължителни писмени разпореждания на полицейските органи.
(4) Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон.
(5) Координацията и взаимодействието между прокуратурата на Република България, органите на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“ и митническите органи при провеждане на досъдебни производства се урежда с инструкция на главния прокурор, министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и министъра на финансите.“.
(6) Инструкцията по ал. 5 урежда взаимодействието във всички случаи, без тези по чл.139, ал. 4.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Радан Кънев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 16, против 72, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Параграф 64 по вносител и параграф 65.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 71.
Параграф 65.
Предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители:
„Параграф 65 се изменя, както следва:
Член 147 се изменя така:
„Чл. 147. (1) Когато длъжността на прокурор в съответната прокуратура не е заета или прокурор е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура:
1. апелативният прокурор – за своя район може да командирова:
а) в апелативна прокуратура – прокурор от окръжна прокуратура със съответен ранг, след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия;
б) в окръжна прокуратура – прокурор от районна прокуратура със съответен ранг, след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия;
2. окръжният прокурор – за своя район може да командирова:
а) в окръжна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура, след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия;
б) в районна прокуратура на свободна длъжност за прокурор –младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година, след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия;
3. главният прокурор може да командирова:
а) във Върховната касационна прокуратура – прокурори от апелативна или окръжна прокуратура, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „прокурор във Върховната касационна прокуратура“ след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия“;
б) в Националната следствена служба – следователи от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „следовател в Националната следствена служба“, след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия;
в) следователите от окръжните следствени отдели, след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия.
(2) Главният прокурор може да командирова прокурори от цялата страна при невъзможност за командироване по реда на ал. 1, т. 1 и 2 след вземане на становище на Комисията по предложенията и атестирането към прокурорската колегия.
(3) За всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост и за определяне на конкретния прокурор или следовател.
(4) Срокът на командироване не може да бъде по-дълъг от 6 месеца в рамките на една година“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 72:
„§ 72. Член 147 се изменя така:
„Чл. 147. (1) В прокуратурата командироването се извършва при необходимост при условията и по реда на чл. 227, когато прокурор от съответната прокуратура е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както следва:
1. окръжният прокурор може да командирова за своя район:
а) в окръжна прокуратура – прокурор от районна прокуратура със съответен ранг;
б) в районна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура;
в) в районна прокуратура – младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година; по изключение командироването може да бъде и на свободна длъжност;
г) когато прокурор от районна прокуратура не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура и не може да бъде командирован прокурор от районна прокуратура по реда на букви „б“ и „в“ – прокурор от окръжна прокуратура;
2. апелативният прокурор може да командирова за своя район:
а) в апелативна прокуратура – прокурор от окръжна прокуратура със съответен ранг;
б) в окръжна прокуратура – прокурор от друга окръжна прокуратура или от районна прокуратура със съответен ранг;
в) в районна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура;
г) в районна прокуратура – младши прокурор от друга районна прокуратура със стаж над една година; по изключение командироването може да бъде и на свободна длъжност;
д) когато прокурор от окръжна прокуратура не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура и не може да бъде командирован прокурор от окръжна прокуратура по реда на букви „б“, „в“ и „г“ – прокурор от апелативна прокуратура.
(2) Главният прокурор може да командирова:
1. във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура – прокурори от апелативна или окръжна прокуратура, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура“;
2. в Национална следствена служба – следователи от следствените отдели в окръжните прокуратури, които имат най-малко 12 години юридически стаж и ранг „следовател в Националната следствена служба“;
3. следователите от следствените отдели.
(3) Главният прокурор може да командирова прокурори от цялата страна при невъзможност за командироване по реда на ал. 1, т. 1 и 2.
(4) Командированите прокурори и следователи участват с право на глас в събранията на органа, от който са командировани.
(5) Командированите прокурори и следователи участват без право на глас в събранията на органа, в който са командировани.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Радан Кънев и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 16, против 71, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 71 и § 72 по доклада на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
Параграфи 71 и 72 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народния представител Четин Казах за създаване на § 65а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Митхат Метин по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 73:
„§ 73. В чл. 149, ал 2 се създава изречение второ: „В Националната следствена служба има отдел по криминалистика за подпомагане на разследването.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 74.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 75.
Предложение от народния представител Петър Славов:
„Създава се нов § 67а със следния текст:
„В чл. 165, ал. 4 накрая точката се заменя със запетая и се добавя текста: „освен като членове или резервни членове в етични комисии по чл. 396 и участие при проверки по чл. 86, ал. 1, т. 6; чл. 106, ал. 1, т. 6; чл. 122, ал. 1, т. 3 при наличие на финансова обезпеченост. Редът и условията се определят с правила, приети от пленума на ВСС.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Петър Славов, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 23, против 17, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 73 със съответното му съдържание по доклада, както и § 74 и § 75 по доклада на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Параграфи 73, 74 и 75 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя теста на вносителя за § 68, който става § 76.
По § 69 – предложение от народния представител Четин Казак:
„В § 69 т. 3 се изменя така:
3. В чл. 167 се създава ал. 5:
„(5) Съдия или прокурор може да бъде административен ръководител в един и същ орган на съдебната власт не повече от два последователни мандата.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 68, който става § 76 по доклада на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 3.
Параграф 76 по доклада на Комисията е приет.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Четин Казак, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 8, против 63, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Моля, докладвайте предложението на господин Делчев и основния текст на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители:
„В § 69, т. 3 в новата ал. 5 се създава второ изречение: „Лице, което е било административен ръководител на същия или различен орган на съдебната власт за два поредни мандата, може да заеме длъжност на административен ръководител в рамките на съдебната власт след изтичане на най-малко 6 месеца от края на втория му мандат.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Десислава Атанасова по реда на чл. 80.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 77:
„§ 77. В чл. 167 се правят следните допълнения:
1. В ал. 3, изречение първо накрая се добавя „но не преди изтичането на предходния мандат“.
2. В ал. 4 след думите „встъпването му в длъжност“ се добавя „и изтича в последния ден на срока на мандата“.
3. Създава се ал. 5:
„(5) Длъжностите административен ръководител на съд и прокуратура могат да се заемат не повече от два мандата в един и същ орган на съдебната власт.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 16, против 38, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 77 по доклада на Комисията.
Гласуваме.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
Параграф 77 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 78.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 82, като ал. 13 се изменя така:
„(13) Когато президентът на републиката откаже да назначи предложен от пленума на Висшия съдебен съвет кандидат и няма повторно направено предложение за същия кандидат, новият избор се извършва при условията и по реда на
ал. 1-12.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 83.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 84.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, § 71 по вносител, който става § 79, предлага едно много странно нововъведение. Оттук нататък административни ръководители ще могат да бъдат предлагани само и единствено от общите събрания на съответните съдилища. Тоест вече почти се пресича възможността за административен ръководител на районен съд Х да бъде предложен, например съдия в окръжния съд. Или съдия от община У, която е съседна, или е от съседен район. Тоест означава, че оттук нататък ще се осигури едно здраво капсулиране вътре в съдилищата, което ще стимулира допълнително групирането, обособяването на лагери и в крайна сметка изцяло, наред с останалите предложения, които бяха подкрепени, поставянето в тотална зависимост на председателя на съответния съд от съдиите в този съд, поставянето му в абсолютна обвързаност, в зависимост и невъзможност да прокарва каквито и да е независими управленски решения.
Единствената възможност, която се предлага като алтернатива за издигане на административен ръководител, е министърът на правосъдието. Къде остана независимостта на съдебната власт? Къде остана Висшият съдебен съвет, къде останаха колегиите, които обособихме във Висшия съдебен съвет? Нали толкова много плачехме, че трябва да се осигури относителна независимост между прокуратурата и съда вътре във Висшия съдебен съвет чрез съответните колегии. Ето, обособихме съответните колегии. Защо не оставим възможност поне на членовете на Висшия съдебен съвет от съответната колегия и те да могат да предлагат административни ръководители? Какво е това тотално недоверие спрямо Висшия съдебен съвет като орган, управляващ съдебната система? Значи говорим за независимост на съдебната власт, за независимост от политически влияния и така нататък, но с лека ръка даваме право на министъра на правосъдието да има възможност да предлага административни ръководители, но не даваме това право на Висшия съдебен съвет или поне на колегите, или на част от членовете на съответната колегия.
Как може въобще да се подкрепя подобен текст? Аз се учудвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 70 до 76 по вносител.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за процедура преди това.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
От смисъла на изказването ми стана ясно, че искам процедурно да подложите отделно на гласуване този § 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре.
Подлагам на гласуване § 70 по вносител, който става § 78 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 106, против 5, въздържали се няма.
Параграф 78 по доклада на Комисията е приет.
Подлагам на гласуване § 71 по вносител, който в доклада на Комисията става § 79, след като изцяло е подкрепен от същата Комисия.
Гласуваме § 79 на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 104, против 5, въздържали се няма.
Параграф 79 по доклада на Комисията е приет.
Сега подлагам на гласуване параграфи от 72 до 76 включително по вносител, които в доклада на Комисията са параграфи от 80 до 84 включително.
Гласуваме параграфи от 80 до 84 включително по доклада на Комисията. Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 98, против 2, въздържали се няма.
Параграфи от 80 до 84 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 77.
Предложение от народния представител Явор Хайтов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 7 относно ал. 2, т. 8, 10 и 11 и не го подкрепя в останалата му част:
„В § 77:
…
2. Чл. 175в се изменя така:
„1. В ал. 1 т. 2 се заличава.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Съдия, прокурор и следовател подава ежегодно до 15 май декларация по чл. 175а, ал. 1, т. 1, в частта й за имуществото на лицето за предходната календарна година.“
3. Досегашните ал. 2 – ал. 4 стават ал. 3 – ал. 5.“
3. В чл. 175д, ал. 1 думата „достоверността“ се заменя със „съответствие“.
4. В чл. 175е се правят следните изменения:
„1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти с данните, получени по реда на чл. 175д, ал. 2 – ал. 7.“
2. Алинея 2 се заличава.“
5. В чл. 175з се правят следните изменения:
„1. В ал. 1 думите „както и при данни за конфликт на интереси“ се заличават.
2. Алинея 4 се заличава.
3. В ал. 5 думите „както и в случай на подаден сигнал, отговарящ на условията по чл. 175л, ал. 5 и съдържащ данни за несъответствие между имотното му състояние и декларацията по чл. 175б, ал. 1, надхвърлящо 5000 лв.“ се заличават.“
6. В чл. 175к се правят следните изменения:
„1. Алинея 2 се заличава.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Предмет на проверката за независимост на съдия, прокурор или следовател е установяването на посегателство върху независимостта като конституционно и законово изискване към функционирането на съдебната власт при образуването, разпределението и движението на делата и преписките.“
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Предмет на проверката на съдия, прокурор и следовател за накърняване на престижа на съдебната власт е установяването на поведение, което нарушава Кодекса за етично поведение на българския магистрат и накърнява:
1. публичния образ на съдията, прокурора и следователя;
2. публичния образ на съдебната власт, или
3. доверието на гражданите и обществото в съдебната власт.“
…
9. В чл. 175п се правят следните изменения:
„1. Алинея 1 се заличава.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 1 и се изменя така:
„(1) По предложенията за установяване на конфликт на интереси и за налагане на дисциплинарно наказание се образува производство по Глава шестнадесета, като се събират доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс, изслушва се лицето и му се дава възможност да направи възражение. Решението се обжалва по реда на чл. 323 и се обявява по реда на чл. 324.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 2.“
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 7, 8 и 10 и не го подкрепя в останалата му част:
„В § 77:
…
2. В чл. 175в:
а) в ал. 1:
- т. 2 отпада;
- т. 3 и 4 стават съответно т. 2 и 3;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Съдия, прокурор и следовател подава ежегодно до 15 май декларация по чл. 175а, ал. 1, т. 1, в частта й за имуществото на лицето за предходната календарна година.”;
в) ал. 2 – 4 стават съответно ал. 3 – 5.
3. В чл. 175д, ал. 1 думата „достоверността“ се заменя със „съответствие“.
4. В чл. 175е:
а) в ал. 1 думите „получената информация“ се заменят с „данните, получени по реда на чл. 175д, ал. 2 – 7“;
б) ал. 2 отпада, ал. 1 става съдържание на чл. 175е.
5. В чл. 175з:
а) в ал. 1 думите „както и при данни за конфликт на интереси“ и запетаята пред тях отпадат;
б) ал. 4 отпада;
в) ал. 5 става ал. 4, като след думата „несменяемост“ се поставя точка и текстът до края на разпоредбата отпада.
6. В чл. 175к:
а) ал. 2 отпада;
б) ал. 3 става ал. 2, като се изменя така:
„(2) Предмет на проверката за независимост на съдия, прокурор или следовател е установяването на посегателство върху независимостта като конституционно и законово изискване към функционирането на съдебната власт при образуването, разпределението и движението на делата и преписките.”;
в) ал. 4 става ал. 3, като се изменя така:
„(3) Предмет на проверка на съдия, прокурор или следовател за накърняване на престижа на съдебната власт е установяването на поведение, което нарушава Кодекса за етично поведение на българския магистрат и накърнява:
1. публичния образ на съдията, прокурора или следователя;
2. публичния образ на съдебната власт, или
3. доверието на гражданите и обществото в съдебната власт.
…
9. В чл. 175п:
а) ал. 1 отпада;
б) ал. 2 става ал. 1, като се изменя така:
„(1) По предложенията за установяване на конфликт на интереси и за налагане на дисциплинарно наказание се образува производство по Глава шестнадесета, като се събират доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс, изслушва се лицето и му се дава възможност да направи възражение. Решението се обжалва по реда на чл. 323 и се обявява по реда на чл. 324.”;
в) ал. 3 става ал. 2.“
Предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители:
„В § 77, чл. 175б ал. 7 се изменя така:
„(7) Съдиите, прокурорите и следователите могат да подадат декларация, че не желаят да бъде публикувана информация относно имуществото и доходите на лице, с което се намират във фактическо съжителство на съпружески начала.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 80.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77, който става § 85:
„§ 85. В Глава девета се създават раздели Iа и Iб:
„Раздел I „а”
Проверка на имуществените декларации на
съдиите, прокурорите и следователите
Чл. 175а. (1) Съдиите, прокурорите и следователите подават пред Инспектората към Висшия съдебен съвет следните декларации:
1. декларация от две части за имущество и интереси;
2. декларация за промяна в декларирани обстоятелства в декларацията по т. 1, в частта за интересите по чл. 175б, ал. 1, т. 11 –13.
(2) Декларациите по ал. 1 се подават по образец, утвърден от главния инспектор.
(3) Декларациите се подават:
1. на хартиен носител, придружени с копие на електронен носител, или
2. по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис по Закона за електронния документ и електронния подпис.
(4) Декларациите се съхраняват за срок 10 години.
(5) Декларациите се унищожават след изтичането на срока по ал. 4 от комисия, назначена със заповед на главния инспектор.
Чл. 175б. (1) Съдиите, прокурорите и следователите подават декларация за имущество и интереси в страната и в чужбина, в която декларират:
1. недвижимо имущество;
2. моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства, както и други превозни средства, които подлежат на регистрация по закон;
3. парични суми, в това число влогове, банкови сметки и вземания на обща стойност над 10 000 лв., включително в чуждестранна валута;
4. осигуряване в пенсионни фондове по допълнително доброволно осигуряване, ако общата им стойност надвишава 10 000 лв.;
5. налични ценни книги, дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества и финансови инструменти по чл. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
6. задължения и кредити над 10 000 лв., в това число кредитни карти, ако усвоеният кредитен лимит през предходната календарна година в местна или в чуждестранна валута общо надвишава 10 000 лв.;
7. доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, в размер над 1000 лв.;
8. чуждо недвижимо имущество и чужди моторни сухопътни, водни и въздухоплавателни превозни средства на стойност над 10 000 лв., които лицето или неговият съпруг, или лицето, с което то се намира във фактическо съжителство на съпружески начала, трайно ползва, независимо от основанията за това и от условията на ползване;
9. дадени обезпечения и направени разходи от тях или в тяхна полза, или в полза на лицата по ал. 4 с тяхно съгласие, когато те не са платени със собствени средства, с публични средства или със средства на институцията, в която заемат длъжността, за:
а) обучение;
б) пътуване;
в) други плащания с единична цена над 1000 лв.;
10. разходи за обучения извън случаите по т. 9, в това число в полза на лицата по ал. 4, чиято еднократна стойност надхвърля 1000 лв.;
11. участие в търговски дружества, в органи на управление или контрол на търговски дружества, на юридически лица с нестопанска цел или на кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец към датата на избирането или назначаването и 12 месеца преди датата на избирането или назначаването;
12. договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземаните от лицето решения в кръга на неговите правомощия или задължения по служба;
13. данни за свързани лица, към дейността на които съдията, прокурорът или следователят има частен интерес.
(2) При годишното деклариране на имуществото по т. 3-6 се посочват наличностите, съответно остатъчният размер на задължението, към 31 декември на предходната календарна година.
(3) При деклариране на имуществото по ал. 1, ако то е придобито по време на заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател, се посочват също правните основания и произходът на средствата, с които е станало придобиването му.
(4) Съдиите, прокурорите и следователите декларират имуществото и доходите на своите съпрузи или на лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и на ненавършилите пълнолетие деца.
(5) Съдиите, прокурорите и следователите не декларират имуществото и доходите на своите съпрузи при фактическа раздяла и на ненавършилите пълнолетие деца, когато не упражняват родителски права.
(6) За обстоятелствата по ал. 5 задълженото лице подава декларация.
(7) Съдиите, прокурорите и следователите могат да подадат декларация, че не желаят да бъде публикувана информацията относно лицето, с което се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и относно имуществото и доходите на това лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Момент, госпожо Атанасова.
Колеги, тъй като нашето решение, което приехме, е пленарното заседание да продължи до 19.00 ч., вече сме секунди след 19.00 ч., а има текстове за докладване – докладът започна преди 19.00 ч., предлагаме да се представи от докладчика, а разискванията и гласуванията да бъдат в утрешното заседание.
И една молба: да уважаваме докладчика, да изслушаме тестовете, а не да се раздвижи залата, така че да не останат народни представители, които да не чуят текстовете. Аз не се съмнявам, че всички са ги изчели, но търпение още няколко минути, за да се докладват текстовете, които вече започнаха да ни се представят преди 19.00 ч.
Продължете, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„Чл. 175в. (1) Декларация за имущество и интереси се подава:
1. в едномесечен срок от възникване на качеството, което е основание за деклариране;
2. ежегодно до 15 май – за предходната календарна година;
3. в едномесечен срок от изгубване на качеството, което е основание за деклариране;
4. в едномесечен срок от изтичането на една година след подаване на декларацията по т. 3.
(2) Декларацията по чл. 175а, ал. 1, т. 2 се подава в едномесечен срок от настъпване на промяната.
(3) В срок до един месец от подаването на декларация за имущество и интереси съответното лице може да направи промяна в декларацията си, когато това се налага за отстраняване на непълноти или грешки в декларираните обстоятелства.
(4) В едномесечен срок от изтичане на сроковете по ал. 1 – 3 Инспекторатът към Висшия съдебен съвет публикува на интернет страницата си декларациите на съдиите, прокурорите и следователите и списък на лицата, които не са подали декларации в срок.
Чл. 175г. (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет води и поддържа електронни публични регистри:
1. на декларациите по чл. 175а, ал. 1, т. 1 и 2;
2. на влезлите в сила наказателни постановления.
(2) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет въвежда декларациите за имущество и интереси и за промяна в декларираните обстоятелства в публичния регистър по ал. 1, т. 1. Въвеждането се осъществява само от оправомощени от главния инспектор служители.
(3) Публичният регистър по ал. 1, т. 1 съдържа входящия номер, датата на декларацията и информацията по чл. 175б, ал. 1.
(4) Всяко лице има право на достъп до данните от публичния регистър.
(5) Достъпът се осигурява чрез интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет при спазване на Закона за защита на личните данни.
Чл. 175д. (1) В тримесечен срок след изтичането на срока за подаване на декларацията Инспекторатът към Висшия съдебен съвет извършва проверка за достоверността на декларираните факти.
(2) За извършване на проверката Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има право на пряк достъп до електронните бази данни и други информационни масиви, поддържани от държавните и общинските органи, органите на съдебната власт и други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване.
(3) Достъпът на Инспектората към Висшия съдебен съвет до информационните масиви и регистри на държавните и местните органи, с изключение на службите за сигурност, се извършва пряко по електронен път и е безплатен. Редът за предоставяне на информация от други органи, когато техническите изисквания не позволяват пряк достъп, се урежда със споразумение между главния инспектор и съответния орган.
(4) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да изисква допълнителна информация от държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация, органите на съдебната власт и от други институции, пред които декларираните факти подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване.
(5) Органите и институциите по ал. 4 са длъжни в едномесечен срок от получаване на искането да предоставят необходимата информация.
(6) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да получава информация от Информационната система за паричните задължения на клиентите по чл. 56 от Закона за кредитните институции, както и да иска разкриване на банкова тайна.
(7) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да поиска и разкриване на застрахователна тайна, както и на данъчна и осигурителна информация.
Чл. 175е. (1) Проверката се извършва чрез съпоставяне на декларираните факти с получената информация.
(2) В случай на неподаване на декларация за текущата година проверката по ал. 1 се извършва въз основа на последната подадена декларация.
Чл. 175ж. (1) Проверката приключва с доклад за съответствие, когато не е установена разлика между декларираните факти и получената информация. В останалите случаи проверката приключва с доклад за несъответствие.
(2) При установено несъответствие Инспекторатът към Висшия съдебен съвет уведомява съответното лице и му дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства. Отстраняването на непълнотите и грешките се извършва с подаването на нова декларация.
(3) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет публикува на интернет страницата си списък на лицата, при които е установено несъответствие в декларациите, което не е отстранено в срока по ал. 2.
(4) При несъответствие между декларираните и установените факти след срока по ал. 2 в размер на не по-малко от 20 000 лв. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет изпраща доклада на компетентните органи за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето. Главният инспектор се уведомява в 14-дневен срок от приключване на проверката за резултатите от нея.
Чл. 175з. (1) В случаите на несъответствие в размер от 5000 лв. до 20 000 лв., както и при данни за конфликт на интереси Инспекторатът към Висшия съдебен съвет образува допълнителна проверка срещу съответното лице, в рамките на която то декларира информацията по чл. 175б, ал. 1, както и всяка друга информация, необходима за извършване на проверката.
(2) При проверката на декларираните факти се изискват данни за наличностите и движенията на средства по банковите сметки на лицата, за притежаваните от тях финансови инструменти и реализираните сделки с финансови инструменти от регистрите на Централния депозитар, информация от информационните системи на Министерството на вътрешните работи, а на проверявания се предоставя възможност да даде писмени обяснения и да представи доказателства.
(3) Допълнителната проверка приключва с мотивиран доклад на проверяващия екип за наличието или липсата на несъответствие. Доклад за несъответствие се съставя, в случай че и след допълнителното събиране на информация е налице разлика между декларираните данни и получената информация, чиято имуществена стойност надхвърля 5000 лв.
(4) При съставяне на доклад за несъответствие по ал. 3 се уведомяват и компетентните органи за предприемане на съответните действия.
(5) Допълнителна проверка се извършва и при атестиране на съдия, прокурор или следовател за придобиване на несменяемост, както и в случай на подаден сигнал, отговарящ на условията по чл. 175л, ал. 5 и съдържащ данни за несъответствие между имотното му състояние и декларацията по чл. 175б, ал. 1, надхвърлящо 5000 лв.
Раздел Iб
Проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване
на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и проверки, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите
Чл. 175и. (1) Конфликт на интереси възниква, когато съдия, прокурор или следовател има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.
(2) Частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице по ал. 1 или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение.
(3) Облага е всеки паричен или непаричен доход, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.
(4) Съдия, прокурор или следовател, който има частен интерес по конкретен повод извън разглеждането на делата и преписките, е длъжен да подаде декларация за конфликт на интереси пред Инспектората към Висшия съдебен съвет и да прекрати изпълнението на правомощията си по отношение на съответното лице или дейност.
(5) Когато закон предвижда специални основания за отводи и самоотводи, се прилага специалният закон.
(6) Незабавно след приключването на делата с влязъл в сила съдебен акт, както и по преписките и делата на прокурорите и следователите административните ръководители на органите на съдебната власт изпращат на Инспектората към Висшия съдебен съвет преписи от съдебните актове и актовете на прокурорите и следователите, отменени поради нарушение на законовите разпоредби, уреждащи основанията за отвеждане от разглеждане на делата и преписките на съдия, прокурор или следовател.
Чл. 175к. (1) Предмет на проверката на съдия, прокурор или следовател за конфликт на интереси е установяване на достатъчно данни за наличието на частен интерес при изпълняване на конкретните служебни функции на лицето.
(2) Предмет на проверката за почтеност на съдия, прокурор или следовател е установяването дали лицето приема материални или нематериални облаги извън рамките на закона независимо от естеството им, които могат да поставят под съмнение неговата независимост и безпристрастност.
(3) Предмет на проверката за независимост на съдия, прокурор или следовател е установяването дали при изпълнение на служебните си задължения лицето упражнява или се поддава на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния от представители на публична власт или частно влияние, вътрешни или външни за съдебната система.
(4) Предмет на проверката за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, е установяването дали поведението на лицето е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и дали действията му компрометират честта на съдията, прокурора или следователя в професията и обществото.
Чл. 175л. (1) Всеки, който разполага с данни за частен интерес на съдия, прокурор или следовател при изпълнение на неговите конкретни служебни функции или за действия, които противоречат на принципите за почтеност, накърняват престижа на съдебната власт или са свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите или следователите, може да подаде сигнал до Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(2) За сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако отговаря на условията по ал. 5, т. 2-4.
(3) Всеки сигнал се регистрира в Инспектората към Висшия съдебен съвет незабавно след постъпването му.
(4) Сигнали, които не са от компетентността на инспектората към Висшия съдебен съвет, незабавно се препращат по компетентност на съответния орган.
(5) Всеки сигнал трябва да съдържа:
1. трите имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
2. имената на лицето, срещу което се подава сигналът и заеманата от него длъжност;
3. конкретни данни за твърдяното нарушение, в това число място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено;
4. позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в това число посочване на данни на лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация;
5. дата на подаване на сигнала;
6. подпис на подателя.
(6) Към сигнала може да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения.
(7) Главният инспектор утвърждава образец на сигнал, който е достъпен на интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и на място.
(8) Главният инспектор е отговорен за осигуряването на технически възможности за подаване на сигнали по начин, който осигурява комуникация с подателя, но не позволява разкриване на неговата самоличност.
Чл. 175м. (1) Проверките по този раздел започват със заповед на главния инспектор:
1. по сигнал, който отговаря на условията по чл. 175л,
ал. 5;
2. по искане на съдия, прокурор или следовател, когато проверката се отнася за него;
3. по служебна инициатива на Инспектората към Висшия съдебен съвет, когато при извършване на проверките по чл. 56, ал. 1 констатира данни за нарушения по този раздел;
4. при получаване на съдебен акт по чл. 175и, ал. 6.
(2) В заповедта на главния инспектор по чл. 58, ал. 1 се посочва и основанието за започване на проверката.
Чл. 175н. (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет извършва проверките по този раздел в двумесечен срок от регистрирането на сигнала, който може да бъде продължен еднократно за срок от един месец със заповед на главния инспектор.
(2) В хода на проверките се събират данни, относими към предмета на проверката, и се изслушва проверяваното лице.
(3) При извършването на проверките по този раздел Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има правата по чл. 175д, ал. 2-7.
Чл. 175о. (1) Всяка проверка завършва с изготвянето на мотивиран доклад, в който се посочват извършените действия по проверката, установените факти и обстоятелства. Докладът съдържа конкретно становище относно липсата или наличието на достатъчно данни за конфликт на интереси, съответно за действия или бездействия, които противоречат на принципите за почтеност, накърняват престижа на съдебната власт или са свързани с нарушаването на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
(2) Докладът се внася за обсъждане в Инспектората към Висшия съдебен съвет, който приема решение за прекратяване на проверката при липсата на достатъчно данни по ал. 1 или за отправяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание или за установяване на конфликт на интереси до съответната колегия на Висшия съдебен съвет, когато са налице достатъчно данни. При установяване на данни за нарушаване на независимостта на съдия, прокурор и следовател от лице, непритежаващо това качество, се уведомява и ръководителят на това лице.
(3) Проверяваното лице се уведомява за резултатите от проверката и за решението на Инспектората към Висшия съдебен съвет по доклада.
Чл. 175п. (1) Когато предложението за дисциплинарно наказание по чл. 175о се основава на данни за конфликт на интереси, с решението си Инспекторатът към Висшия съдебен съвет едновременно прави и предложение до съответната колегия на Висшия съдебен съвет за образуване на производство за установяване на конфликт на интереси.
(2) По предложенията за установяване на конфликт на интереси и за налагане на дисциплинарно наказание се образува общо производство по Глава шестнадесета, като се събират доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс, изслушва се лицето и му се дава възможност да направи възражение и по въпроса за конфликт на интереси. В този случай в решението се съдържат отделни произнасяния относно наличието или липсата на конфликт на интереси и за налагането на дисциплинарно наказание, които се обжалват по реда на чл. 323 и се обявяват по реда на чл. 324.
(3) В 7-дневен срок от влизане в сила на решение, с което е установен конфликт на интереси, съответната колегия при Висшия съдебен съвет уведомява компетентните органи за образуване на производство за проверка на имущественото състояние на лицето, когато това се предвижда със закон, или за реализиране на законоустановените имуществени последици от нарушението.
Чл. 175р. (1) Лице, което е подало сигнал не може да търпи неблагоприятни последствия само на това основание.
(2) Лицата, на които е възложено разглеждането на сигнала, са длъжни да:
1. не разкриват самоличността на лицето, подало сигнала;
2. не разгласяват фактите и данните, които са им станали известни във връзка с разглеждането на сигнала;
3. опазват поверените им писмени документи от нерегламентиран достъп на трети лица.
(3) Информацията по ал. 2 е служебна тайна.
(4) Лицата по ал. 2 предлагат на съответните ръководители предприемането на конкретни мерки за опазване на самоличността на подалия сигнала, включително мерки, предотвратяващи действия, чрез които му се оказва психически или физически натиск.
(5) В особени случаи главният инспектор може да потърси съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи за вземане на допълнителни мерки за защита на лицето, подало сигнал.
(6) Главният инспектор утвърждава правила, които осигуряват мерките за опазване на самоличността на подалия сигнала.
Чл. 175с. Лице, което е уволнено, преследвано или по отношение на което са предприети действия, водещи до психически или физически тормоз, заради това, че е подало сигнал, има право на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди по съдебен ред.
Чл. 175т. По неприключили проверки по този раздел не се предоставя информация, освен в предвидените случаи.
Чл. 175у. Проверяваното лице има право на адвокатска защита в хода на проверките и производствата по този раздел.
Чл. 175ф. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Административнопроцесуалния кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Благодаря на всички колеги, които останаха до края, до парламентарния звънец в пленарната зала.
Закривам пленарното заседание.
Утре – редовно пленарно заседание. Начален час – 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 19,17 ч.)



Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Алиосман Имамов

Секретари:

Георги Търновалийски
Юлиан Ангелов