Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Янаки Стоилов


Секретари: Айхан Етем и Иван П. Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Едно съобщение.
Уважаеми народни представители, в изпълнение на чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси в Народното събрание са постъпили отчети за изпълнението на програмните бюджети за полугодието на 2016 г. на Министерския съвет, на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на икономиката. С мое писмо отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни постоянни комисии. Същите са на разположение на народните представители и в Библиотеката на парламента.

Продължаваме с разискванията по точка четвърта от седмичната ни програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ, ВНОСИТЕЛ: ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ; ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ, ВНОСИТЕЛИ: МЕТОДИ АНДРЕЕВ, ПЕТЪР СЛАВОВ И МАРТИН ДИМИТРОВ; И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА АРХИВА НА ДОКУМЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И НА РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ, ВНОСИТЕЛИ: АТАНАС МЕРДЖАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Има заявени народни представители за изказване – продължение на дебата от вчерашния ден. Това са господин Белемезов и господин Методи Андреев.
Да припомня времето, с което разполагат парламентарните групи след дебата от вчерашния ден: ГЕРБ има 24 минути и 41 секунди; БСП – 5 минути и 8 секунди; ДПС – 15 минути; Реформаторски блок – 6 минути и 26 секунди; Патриотичен фронт – 11 минути и 35 секунди; Български демократичен център-Народен съюз – 9 минути и 32 секунди; „Атака“ – 10 минути; АБВ – 10 минути; неучастващите в парламентарни групи народни представители разполагат с 4 минути и 43 секунди.
Думата за изказване има господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние от АБВ считаме, че дейността, произтичаща от така наречения „Закон за досиетата“, трябва да бъде преустановена. Законът не урежда важни обществени правоотношения и по своята същност и функционалност е абсолютно вреден и ненужен. Като такъв Законът следва да бъде отменен. Това е една крайно закъсняла, но все пак положителна стъпка. Именно поради тази причина един от така предложените три законопроекта, а именно този на господин Велизар Енчев, ще бъде подкрепен от нашата парламентарна група.
Ето и част от мотивите за нашето решение.
Още от самото начало Законът за досиетата създаде предпоставки за дискриминация и ограничаване на граждански права. На определени български граждани беше нарушен достъпът им до ръководни публични длъжности и целенасочено беше възпрепятствано кариерното им развитие, и по-конкретно правото им на труд. Апропо, това е надлежно разписано и в Конституцията на Република България. Въведен беше принципът за колективната отговорност, без въобще да се обследва дейността на всеки един поотделно. Не бе извършена конкретна преценка относно законосъобразността или незаконосъобразността на техните действия или бездействия.
Следва да се отбележи и крайно негативното отражение на този Закон върху националната сигурност на страната, нейните специализирани служби и дипломация. Законът за досиетата отъждестви разузнавателната дейност в защита на българската държава с доносничеството и политическите репресии. В крайна сметка българската общественост не разбра и остана зле информирана кои на практика са били доносници и кои са работили в полза на държавата. Всички бяха заклеймени под общ знаменател.
Нямаме достатъчно основания обаче да приветстваме и подкрепим другите два законопроекта, тъй като съдържат редица несъвършенства. Например в проекта на Атанас Мерджанов липсва изрично формулирана антилустрационна разпоредба, защото именно Конституционният съд на Република България ясно определя, че принадлежността в миналото към тоталитарните тайни служби не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права, визирам: забрана за заемане на определена длъжност или формулиране на критерий за оценка на професионални качества и умения.
И второ, с което завършвам своето изказване, предложението за създаване на нов орган – Институт за национална памет, не преодолява, подчертавам, не преодолява недостатъците на Комисията по досиетата, да не говорим, че национална памет не следва да се свежда само до делата на Държавна сигурност. Една такава институция отново би струвала скъпо на държавата и би разделяла обществото. Ние от АБВ считаме, че тази дейност много по-ефикасно би могла да бъде съсредоточена и структурирана например в Института по история към Българската академия на науките. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от АБВ и от народния представител Велизар Енчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Белемезов? Няма.
Думата за изказване има господин Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Вчера не мислех да се изказвам, тъй като достатъчно ясно със Законопроекта, който сме предложили с моите колеги, сме дали информация за нашето мнение по този въпрос. Но както винаги, когато става дума за този въпрос, в тази пленарна зала бяха изказани много неистини, манипулации, създават се внушения, че едва ли не това, което ние правим, е антидържавно, антинационално, застрашава националната сигурност, и поради тази причина реших да направя днешното изказване.
Тук не става въпрос да съчиняваме, или да си измисляме факти и обстоятелства. Вече сме 26 години след онзи знаменателен ден, когато Българската комунистическа партия си направи вътрешен партиен преврат и в България се отпушиха демократичните процеси. Вече има достатъчно много архивни, исторически свидетелства каква е била всъщност системата за сигурност на Народна Република България и въобще имало ли е национална значимост и национално самочувствие у хората, които са били част от тази система.
Това е много сериозен исторически въпрос и аз смятам, че достатъчно много историци от едната и от другата страна, със сериозни разработки, дадоха отговор на този въпрос.
Конкретно за предложените от опозицията законопроекти. Въпросът на БСП. Забележете, БСП се прави на партия, която съзнава, че този процес не може да бъде прекъснат. Това е много важен момент в това, което те показват в момента като политическо поведение. Те не искат отмяната на Закона. Те искат изваждането на жилото на закона, а именно Законът да продължи да действа, под друга форма, по-мека форма, но обществеността да не може да научава всъщност какви са хората, за които се правят проверки. В техния Закон ясно е написано, че проверката се съобщава на този, който я е поръчал – институцията, или партията, или правителствената организация, и се съобщава и на този, за който се отнася. И на никой друг! Тоест пито – платено. Все пак опитът на БСП да не отхвърля изцяло този процес е достоен за уважение и за похвала.
Ще припомня обаче една изключителна мисъл на Чудомир. Той казва: „Разкаянието, покаянието на лицемерите е също така лицемерие“.
Уважаеми господа от БСП, ако Вие действително осъзнавате, че този процес не може да бъде спрян, не правете опити да го обезсмислите. Защото действително разкаяние на лицемери е продължаващо лицемерие.
Иначе казано според мен това, което дава БСП като сигнал, е, че тя страда от диагнозата – лекарите ще я разберат – „хронично дисоциативно разстройство на идентичността“. Това е точното определение: „хронично дисоциативно разстройство на идентичността“. То се характеризира с наличието на две идентичности, независими една от друга.
От една страна, БСП се показва като демократична партия на прехода, която съзнава необходимостта този процес да бъде продължен, от друга страна, обаче – другата идентичност, тази, която се корени в миналото й, от която тя не успя и не намери сили да се откъсне, и я тика към това минало, и се стреми да обезсмисли целия този процес.
Ненапразно Шопенхауер казва много интересна мисъл: всяка истина има три нива на развитие. Първото е осмиването. Така беше, когато ние правихме Закона – далечната 1998 – 1999 г. Тогава ни осмиваха, правеха ни за две пари по медиите. След това започна яростната съпротива, когато Законът започна да действа. Това е втората фаза от историята на една истина.
Яростната съпротива съвпадна с управлението на Симеон Сакскобургготски. Тогава беше изпълнена заръката на задкулисието – комисията беше ударена и закрит законът.
Мина време. Тези, които закриха закона, които отмениха закона, съдбата ги наказа. Унизи ги! Политически ги унизи! Всички те, вкупом – БСП, НДСВ и ДПС, се наложи да приемат нов закон, който, забележете, беше много по-радикален от този, който ние приехме в Тридесет и осмото народно събрание. Ето това е времето, когато те приеха третата фаза на истината – че тя е обективна и не може да бъде отменена. Това е точно класически Шопенхауер. Това е политическият Шопенхауер, който ние видяхме в България.
И тези хора в момента, вместо да се засрамят, вместо да наведат глава, продължават в условия на дясноцентристко управление неистово да настояват на своята позиция. Тази позиция обаче, трябва да бъде казано, че благодарение на това, че в два мандата ГЕРБ, като член на Европейката народна партия, не промени и не отмени своята принципна политика по този въпрос.
И сега, като част от парламентарната група на ГЕРБ, разчитайки, разбира се, и на другите – Реформаторския блок, които също имат голям принос за създаването на този Закон – някои от тях, не всичките. Някои от тях имат принос и за закриването на този Закон. (Реплики.) Да, и патриотите каня.
Смятам, че днес ние трябва да покажем, че България не е тази България, за която си мисли лявата част на залата. България е безвъзвратна част от Европа, верен и точен съюзник на НАТО.
Сега ще пристъпя към конкретните неща, свързани с това законодателство.
Вчера беше направено внушение, че, видите ли, членовете или хората, обвързани с бившите тоталитарни служби, били хора, които са работили за националния интерес, и за България.
Няма да говоря празни приказки. Ще спомена няколко документа, подчертавам, документи, които всеки един от Вас при добро желание може да прочете и в оригинал. Ще стане ясно, че всъщност това не е процес, започнал случайно, това не са приказки на Методи Андреев, Антон Тодоров или на някой друг, който говори против тази система. Това са обективни исторически реалности.
Всичко започва на 4 декември 1963 г. Тогава на пленум на БКП се обсъжда първа точка, забележете, какво е обсъждано. Обсъждане на въпроси за по-нататъшното най-тясно сближаване и перспектива за сливане на НР България със Съветския съюз – 4 декември 1963 г.!
Следваща стъпка – месец февруари 1964 г. Делегация, водена от тогавашните другари Тодор Живков, Станко Тодоров, Иван Михайлов, заминават в Москва при тогавашния генерален секретар Хрушчов и официално предлагат решението от този пленум да бъде прието. Забележете, какво казва Хрушчов – това всичко е документирано, има стенограми, има исторически свидетелства. Хрушчов казва, „че е приятно изненадан и впечатлен“. Думите му са: „Засега не Ви съветвам, защото Плановият комитет на Съветския съюз ще Ви приравни по потребление с потреблението в Съветския съюз“. Тоест той им казва: „Другари, не идвайте при нас, защото ние сме с по-ниско потребление Вие ще станете част от нашата държава“.
Казва им и следното. Чуйте сега какво им казва Хрушчов: „По-важно е обаче сливането да започне чрез сливане на службите на КГБ и ДС“. И нарежда на тогавашния шеф на КГБ Андропов: да се разработи конкретен план за интеграция на база на пълно подчинение на ДС на КГБ на Съветския съюз.
Забележете, какво докладва другарят Тодор Живков години по-късно, когато Андропов идва в България. Ето тук, Министерство на вътрешните работи, „лично“, „строго секретно“ и така нататък, Информация № 724 относно състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с другаря Юрий Андропов.
Вижте, какво казва: „другарят Тодор Живков пожела нови успехи в съвместната работа на нашите органи на ДС с органите на КГБ. Другарят Живков увери другаря Андропов, че Държавна сигурност на Народна република България – чуйте добре – Държавна сигурност на Народна република България е филиал на КГБ на Съветския съюз“. (Възгласи: „Браво!“, реплики.) Точно така! Точно така. Междувременно малко по-късно Димитър Стоянов признава, че българската ДС е органична част от КГБ на Съветския съюз.
Толкова за независимостта на българските специални служби по време на комунизма от „империята на злото“, както я нарича великият Рейгън.
Твърдя, че българските специални служби са били колониални по характер и не български по същност, като трансмисията между митрополията и колонията е била тогавашната комунистическа номенклатура.
След това ще Ви запозная и с някои критерии как са били подбирани великите разузнавачи. Обръщам се към моите приятели патриоти. Знам, че по този въпрос те имат свое собствено мнение, което аз дълбоко уважавам.
Ще Ви прочета обаче архивна единица, фонд № 23, опис 01288, архивна единица 760. (Реплики и възгласи, оживление.)
Забележете, в най-сериозното разузнаване, то и сега е такова – Военното разузнаване, какви са били критериите. Повече нищо няма да кажа! Ще кажа какви са били критериите съгласно този, бил навремето, секретен документ. Критериите, чета дословно, какви са онези предварителни лични качества, които ние трябва да имаме предвид при подбора на кандидатите. Това е във връзка с една докладна до тогавашния генерал-полковник Зикулов.
Слушайте сега много внимателно какви са критериите, по които са били подбирани великите разузнавачи на комунистическата държава. (Оживление.)
Първо, социален произход и идейно-политическа убеденост. Първо! Социален произход и идейна политическа убеденост! Забележете, какво включва това: от какво семейство произхожда кандидатът, в каква среда е израснал и се е възпитавал…
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Това не е по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Този документ в защита на коя Ваша теза е, господин Андреев?
Само да припомните, документът, който четете, в защита на коя Ваша теза от изказването Ви е?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: В защита на тезата, много ясно казах, в защита на тезата, че Държавна сигурност и службите на Народна република България не са били национални служби за защита на националната сигурност. Вчера всички, които говориха преди мен, точно това говориха.
Искам с документи и факти да ги оборя, за да видите, че действително Законът, който ние сега обсъждаме, имам предвид моя и на Петър Славов, е изключително важен за демократична България.
Продължавам нататък… (Оживление. Смях.)
„Партийна принадлежност на кандидата...“ (Шум и реплики.) Чуйте! „Партийна принадлежност на кандидата и родителите му.“ Чуйте сега! „Оформен ли е марксистко-ленинският му мироглед?“ След това: „Идейна убеденост и преданост към делото на партията и народа.“
И чуйте сега, господа, колеги народни представители, чуйте! Чак на шесто място в тези критерии: „Патриотично възпитание и наличие на чувство за национална гордост и достойнство“. Повтарям, на шесто място в критериите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това последното към колегите патриоти, защото разбрах, че Вие се обръщате към тях…
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Да.
На шесто място, повтарям, в документа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: …ама от парламентарната трибуна трябва към всички народни представители.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: „Патриотично възпитание и наличие на развито чувство за национална гордост и достойнство.“
Ето затова аз казвам, че по този начин, както са подбирани военните разузнавачи, ние не можем да говорим за една действително национална отговорност и защита на патриотичното начало на тяхната дейност.
Сега, разбира се, в резултат на този подбор, който аз Ви демонстрирах тук, няма как да бъдат избрани хора, които да чувстват държавата като своя. Те знаят, че служат на друга държава. Затова ще Ви прочета и едно лично кадрово дело. Няма да кажа на кого е това лично кадрово дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сигурен ли сте, че не е секретно?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Не е секретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Ще Ви прочета едно разсекретено лично кадрово дело. И за да не обиждам хората в залата все пак, за да видите големите разузнавачи, които тук защитават тази история, че едва ли не те били най-великите, да Ви кажа, че това лично кадрово дело не е писано от мен, не е писано от Антон Тодоров, не е писано от някой друг, то е писано от началниците на този човек. Ще използвам неговото оперативно име – Радулов. (Шум и реплики.)
Вижте сега какво пише! Атестация, забележете, за период от 16 октомври 1984 до 1989 година. Вижте какво пише за оперативен работник Радулов: „Не проявява необходимата степен самокритичност и самовзискателност. Не влага достатъчно усилия за постигане на съответствие между думи и дела – нормално – не проявява сериозно – забележете, много тежко обвинение – не проявява сериозно отношение към социалистическата собственост и изразходването на финансовите средства.“ Това го пише неговият началник, резидентът.
След това мнение на началника на отдела. Пише: „Считам съображенията на резидента за основателни, поради което предлагам о.р. Радулов в най-кратък срок да се върне в Народна република България и тук да му се наложи дисциплинарно наказание. Подобни консумативни настроения е изразявал неколкократно и преди.“
След това забележете, след това продължава по изпълнение на информационните задачи. Оценката е: „Работата на о.р. по информационната работа се оценява „удовлетворителна“. Това е най-високата оценка, между другото.
По изпълнение на организационните задачи: „Работата на о.р. по изпълнение на организационните задачи се оценява като „слаба“.“ Човек, работещ в европейска държава е този о.р.!
Чуйте сега най-накрая! Морална активност, морално-етична характеристика и дисциплина. Чуйте сега разкошно определение на началник: „В стила и метода на работата на о.р. се наблюдава недостатъчна лична организираност и задълбоченост. Нуждае се от непосредствен и постоянен контрол. Не може да му се гласува доверие за самостоятелна работа, не може да се освободи от стремежа да прикрива с думи липсата на действия, насочени към постигане на положителни резултати. В недостатъчна степен отдава значение на чувството за дълг и лична отговорност. Шесто, поставя личните интереси над служебните.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли още много от това досие, господин Андреев? (Смях. Оживление.)
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Имам 24 минути… (Смях.)
Вижте, това е типаж на човек, на о.р. Радулов, който е бил наш разузнавач в европейска държава. Не споменавам името, не че е секретно, не искам да обиждам залата.
Сега по другия въпрос: кои са доносници? Всеки казва: доносниците да ги отделим, да оставим разузнавачите. Видяхме разузнавачите как са избирани…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това не е предметът на дебата, господин Андреев. Дебатът е по три конкретни законопроекта. Трябва да решим да го има ли този Закон, да го закрием или да правим архив по предложението на Мерджанов…
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Госпожо Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: …В тази връзка, а не правим характеристика на агенти, информатори и така нататък.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Госпожо Председател, в основите на мотивите на БСП и на господин Енчев е именно това, че тези хора неоснователно са сезирани по време на прехода, че чрез тях ние издаваме наша класифицирана информация и поставяме под натиск нашата национална сигурност. Аз Ви доказвам с факти и документи, че тези мотиви, на техните законопроекти, са неоснователни. Следователно нашият Законопроект е абсолютно точен и навременен. Затова позволете да си свърша изказването. Имам 24 минути. (Оживление. Смях. Шум и реплики.)
Толкова по отношение на това как са били избирани военните разузнавачи, кои са били критериите. Видяхме един типаж на средно статистическия военен разузнавач.
Сега ще видим един типаж на средно статистическия офицер от Първо главно управление на ДС. Защото, видите ли, внушава се – тези са добрите, а доносниците са други. Забележете, една справка относно изучаване на кандидат чрез оперативен контакт. Тя също е декласифицирана.
Забележете сега, когато оперативен работник, който е натоварен да прецени въпросния кандидат дали отговаря на качествата да бъде офицер от Първо главно управление на ДС, какви задачи му поставят. Чуйте сега много добре!
„В процеса на взаимните си контакти поставих задача на кандидата, които той изпълни срочно и с желание.“ (Силен шум и реплики.)
Чуйте сега! „Същият даде писмена информация по някои от задачите, а именно информация за водени разговори на съпругата му с английски специалисти, което по преценка на Отдел 14, ПГУ на ДС представлява интерес – доклад на тема: „Македонският въпрос в политиката на САЩ между двете световни войни, сведения за етиопски граждани – аспиранти в АОНСУ, и, забележете, сведения за негови състуденти.“
Е, аз искам да питам: каква е разликата между разузнавач от ПГУ на ДС, когато той е бил приет по такива критерии?! Каква е разликата между него и доносника?! Искам да попитам Вас в залата: кажете каква е разликата? Всичко това доказва едно, че ние трябва действително да задълбочим този процес, ние трябва да отхвърлим днес исканията на опозицията.
Що се отнася до исканията на АБВ, аз ги разбирам. Всички те са ми много симпатични там. Винаги съм казвал: има много почтени хора. Проблемът е в техните лидери. Това, което те правят, не е защото те го мислят така, а защото техните лидери са такива. Защото не е тайна, че техният заместник-председател пръв злоупотреби с архива на Държавна сигурност, когато нямаше закон. Спомняте ли си, когато министър на вътрешните работи беше Румен Петков? Спомняте ли си скандалът с изнесените неправомерно тогава за журналисти материали от архива на ДС?! Спомняте ли си? Той отпуши кутията на Пандора. Той! И не напразно после той е много важен персонаж от много криминални справки. Ми да говорим и за лидера, за агент Гоцe. Колко пъти той излизаше в публичното пространство и обясняваше как не бил агент, пък как това не било вярно, а накрая призна, че е така.
Виждате ли, тази връзка е много силна, тази връзка те задължава за цял живот! А защото това е…, дето казаха някои колеги от БСП, те са напълно прави. Архивът, в интерес на истината, е изнесен много преди да излезе заповедта на покойния вече ген. Семерджиев към едно затворено градче близо до Москва, казва се Иваново-Вознесенск. Действително метрополията има огромно влияние върху една огромна част от българските граждани. За съжаление, за една част от тях документите не са в нашия архив. Една част от тях е разработена по едно специално мероприятие, наречено „Възраждане“ и за тях няма документи в българския архив. Но колкото има, толкова. Истината е такава, каквато я имаме. И по-добре е да имаме малката истина, отколкото да пуснем голямата зависимост.
Между другото, в историята на нашия демократичен преход всичко е свързано – като почнете от времето на мутрите, от времето на застрахователите – силовите, от времето на източване на банките, та до наши дни, с всички скандали. Не кой да е, Бойко Борисов го каза, че във всяка една далавера има – цитирам го него, защото това е от неговите ранни години като главен секретар, че всяка една далавера има едно бивше или сегашно ченге. Това е тъжната истина, уважаеми колежки и колеги народни представители!
Затова аз призовавам да бъдем безкомпромисни по отношение на днешните закони, да подкрепим моя Закон и да отхвърлим категорично законите на опозицията. Само така можем да покажем, че ние действително сме част от една дясноцентристка коалиция, която не страни от ценностите на обединена Европа и на Европейската народна партия. Зависимостите трябва да бъдат прекъсвани. Ние не налагаме това нещо да става по този начин, по който се говори. По принцип лустрацията не означава репресия, лустрацията означава информиран избор на този, който избира. Да знам аз човекът, който избирам, какъв е. Този човек да е свободен от своето минало, дотолкова, доколкото той, разбира се, иска да се освободи от него. Защото много от тези хора са се клели във вярност на Българската комунистическа партия и са били нейни верни членове и последователи.
От друга страна, Законопроектът на БСП, трябва да Ви кажа, че има и една съществена слабост. Той е озаглавен, води се в медиите и в пространството излиза като: Законопроект за Институт за национална памет. Няма нищо общо с истината, защото един Институт за национална памет изисква едно много важно нещо – да си осъзнал своята собствена вина, да си направил своята собствена самооценка, да си готов да признаеш своята вина, за да посочиш вината на другите. А национална памет, без изучаване на комунизма в учебниците по история – не може да има! И всички подобни институции в Европа са свързани именно с това изучаване на престъпленията на комунизма по време на съответните години. Така че аз още веднъж ви призовавам да бъдем демократи – твърди, и днес категорично да отхвърлим тези законопроекти и да гласуваме за нашия Законопроект. (Ръкопляскания отдясно.)
А тези, които се чувстваха засегнати, ако имат офицерска чест, да излязат да припознаят това, което четох. (Оживление. Смях. Шум и реплики.) Защото те са тука в залата! (Ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Андреев? Няма реплики.
Процедура, господин Ерменков. Имате две процедури?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Едната е лично обяснение, а другата е по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добре.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Процедура първа – лично обяснение. За оперативен работник Радулов – става въпрос за мен. (Възгласи: „Аааа!“ отдясно.) Това, което искам да Ви кажа е, че това, което направи уважаемият преди мен говорещ – „уважаемия“ го казвам от възпитание, е доказателство защо тази Комисия трябва да бъде закрита. Защото се вадят отделни странички, които нямат нищо общо, логическа връзка с цялостната кариера на отделните служители. Можеш във всяка кариера да намериш някакъв отрицателен момент и там да (народният представител Методи Андреев слага писмени материали на стенографската маса)…
Госпожо Председател, може ли да въведете ред в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Андреев, не съм Ви дала възможност да кореспондирате и да влизате в контакти с говорещия господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вадят се отделни странички, които даже след това нямат обяснение защо при такива четения същият този оперативен работник е служил до 1992 г. без наказание. Най вероятно защото това, което е било написано, е било и там донос. Но това е друго.
Още един път искам да кажа, вземам го като лично обяснение, за да докажа защо тази Комисия трябва да бъде закрита – за да не се злоупотребява с информация, която е непълна, неточна и изкривена.
А сега по начина на водене, госпожо Председател, ако може.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора процедура – нови две минути.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам да Ви помоля когато някои от изказващите се тук изпадат в носталгия за това, че навремето или са пропуснали уроците по история на Българската комунистическа партия, или пък днес искат да докажат, че са били отличните в това нещо и ни го демонстрират от трибуната на Народното събрание, да ги спирате навреме. Защото, ако имат голямото желание този курс да си го опреснят, Българската социалистическа партия е на разположение, ще им окажем и методическа помощ, за да могат да си опреснят знанията по история на БКП.
В тази връзка, много Ви моля, при такива случаи нека да гласуваме и допуск на специалист от Военна болница, да присъства лекар в залата, защото може да стигнем до фатални случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Господин Иван Иванов – за изказване.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, разразилата се дискусия ме провокира да взема и аз думата.
Първо за колегите: да знаят, че дисоциативните личностни разстройства са характерни за определени личности, а не за групи индивиди, тоест за части от залата. Така че може би някой вижда в себе си подобна диагноза.
В интерес на истината преждеговорившите тук създадоха доста сериозно комфортно състояние по отношение на хората, които изпитват носталгия към едно минало време, защото повече от 27 години тук не бяха слушани речи на другаря Тодор Живков. Имахме възможността да ги чуем и да ни се създаде известен комфорт, за да се върнем в миналото. Но това да бъде асоциирано с едни слаби исторически познания на преждеговорившите също трябва да бъде игнорирано от залата и да се съсредоточим върху съдържанието на законодателството, което се предлага.
Законодателството, което предлагаме, е точно с насочеността да отстрани подобни проблеми, които бяха натяквани на народните представители и на обществеността последните дни. Говорейки за лицемерие, може би трябва да погледнем в дясната част на залата, защото последните години доста усърдно и успешно в редиците на десните партии се налагат именно хора, които са с досиета – и кадрови служители, а и с картончета, господин Методиев много добре ги знае, налагат се и биват избирани включително за народни представители, за кметове и така нататък. Така че лицемерието по скоро трябва да го търсим вдясно. БСП има своята политика по отношение на досиетата, по отношение на бившите служби на Народна република България, която е последователна.
Да, господин Методиев, ще имате възможност, ако искате, да ми направите реплика. (Реплики: „Андреев!“)
Да, господин Методи Андреев. Той не ме слуша. Емоциите, които изразява с лицевите си части, говорят за нещо друго, разбира се.
Така че подобно законодателство, което ние предлагаме, е в реда на нещата. Самият Закон за досиетата, който действително не отричаме, че беше приет по време на тройната коалиция, изчерпа своите функции. Лошото е, че в последно време този Закон се използва именно за уронване устоите на българската национална сигурност.
Какво имам предвид? В последните дни гласувахме именно по предложение на господин Андреев и компания закони, които въвеждат лустрация и разбиване на службите в България. Какво имам предвид? В Закона за класифицираната информация въведохме допълнителни критерии да се проверяват служителите на българските служби и кандидатстващите за работа и за достъп до класифицирана информация, но за принадлежност към службите. Тук е моментът да уточня, че там се заложи този критерий да бъде и критерий за надеждност, тоест в тази сложна обстановка, в която сме в момента и в която премиерът се налага да ходи и да не иска, разбира се, да дава обяснения защо ходи в Турция, за да спасява положението, ние се опитваме да разбием устоите на тази национална сигурност.
И точно по тази причина този Закон трябва да бъде премахнат и той да премине в, както ние сме го нарекли, „Институт за историческата памет“. Всеки български гражданин трябва да знае, без това да се използва по някакъв начин за уронване на престижа или за изнудване, или по какъвто и да е друг начин, какъвто беше направен тук от трибуната – да се четат досиета, а всеки един да има възможност да го направи това нещо, да бъде прекъснато действието на този Закон. Одобрявам и закона на господин Енчев, защото опцията, която предлага – да закрие изобщо тази Комисия и тя да престане да съществува, също е опция. Но все пак не трябва да забравяме и това, което се е случвало през годините и то да бъде използвано за исторически цели. Защото аз лично като историк считам, че историята не трябва да бъде забравяна по никакъв начин, но трябва да бъде интерпретирана по правилния начин, а не през личната призма на определени индивиди, които наистина не могат да направят някаква преценка що е това дисоциативно разстройство, личностно, разбира се.
Така че, уважаеми колеги, можем да направим преценка по отношение на това, което беше изложено тук в продължение на десетки минути, без някаква свързаност в логиката на това, което искаше да ни убеди някой от колегите, а да се съсредоточим върху това какви ще бъдат последствията от приемането на подобен Законопроект. Последствията са именно представянето и приключването на една дълга сага, която се опитва да раздели с години българското общество. Мисля, че който имаше възможност и желание през годините, направи това нещо. Отиде, провери, видя и стана ясно. Опитите да ни се обясни, че няма разлика между тези, които са си вършили съвестно задълженията и тези, които са били използвани като агентурен апарат... Напротив, има разлика и аз мога да обясня много подробно и много коректно (шум в ГЕРБ) и то от историческа гледна точка като професионалист, като човек, който е защитил докторска дисертация по история. Но това нещо не се прави тук от трибуната, а ако искате, може в една дискусия може да предизвикаме в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Искате ли удължаване?
ИВАН В. ИВАНОВ: Да, удължете времето. Имаме право на удължаване на времето.
Така че оттук нататък най-редното и най-правилното нещо е този процес, който се опитваме да задълбочим днес с определени законопроекти, да бъде прекъснат, тази Комисия да престане да съществува, да премине в архивите и да бъде използвана изцяло само за целите на историята и за обучението на българските ученици и студенти.
Така че призовавам колегите народни представители наистина да вникнат в съдържанието на предложеното, а да не се отклоняват по различни тези и конспиративни теории, които тук забавляваха аудиторията. Разбира се, пак да кажа, на никой, поне в нашата част, не представляваше удоволствие да чуем забравени речи повече от 20 години нечувани в тази зала, цитирани от човек от дясното пространство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има думата за изказване господин Корман Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да бъда максимално кратък. Защо в момента действащият Закон трябва да бъде доразвит, надграден, да бъде направен много по-работещ и произведеното и наученото до момента от неговото действие трябва да бъде много по-открито оповестено, дори да влезе в историческите анали и учебници и защо другите закони на опозицията не трябва да бъдат взети под внимание и трябва да бъдат спрени тук при това гласуване?
Ще мина през моята лична история, която според мен е история на много български граждани, някои от които са тук, а други – не.
Ще започна от там, че аз дълго съм вярвал в много митове и легенди и тези досиета, които във времето успях да прочета и видя, преобърнаха много сериозно моето мислене и разбиране за близката ни история и за политиката. Поинтересувах се много дълбоко за историята и политиците, които са били в партията, на която аз съм членувал и от която бях изключен. Една от причините да бъда изключен бяха точно тези мои променени убеждения и разбирания на база на исторически факти, на база на написаното на документите. За мен е напълно разбираемо защо колегите от ДПС тук са само трима-четирима, трябваше да са всички. Косите ми настръхват, когато разбирам през годините колко прикрити агенти – за открити доносници говоря, работили срещу българските граждани с турско-етническо самосъзнание през годините, са били народни представители и впоследствие в новите условия са се представяли за демократи.
Да, за мен един от най-големите проблеми е, че нямаше лустрация. Защото, ако имаше лустрация на базата на тези документи, различните хора щяха да получат различните свои наказания и тогава ясно щяха да бъдат отделени тези, които наистина са служили на родината, а такива има сред тези хора, които не са почернили човешки съдби.
Така че призовавам, уважаеми колеги и колеги от ДПС, замислете се! Погледнете досиетата. Вярвам, че ще мислите и гледате по различен начин и на себе си след това, по различен начин ще вземате решения, които Ви се налагат от хора, за които ще разберете, че нямат грам достойнство да стоят тук, в тези редици и да бъдат Ваши колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Исмаилов? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит, преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия с вносител Велизар Енчев.
Гласували 134 народни представители: за 36, против 85, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия с вносители Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров.
Гласували 138 народни представители: за 100, против 35, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
Поставям на първо гласуване Законопроект за архива на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия с вносители Атанас Мерджанов и група народни представители.
Гласували 132 народни представители: за 28, против 83, въздържали се 21.
Предложението не е прието.

Последна точка от законодателната част на Програмата ни за тази седмица:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ МИНАМАТА ОТНОСНО ЖИВАКА.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпили са доклади на Комисията по околната среда и водите, на Комисията по земеделието и храните, на Комисията по правни въпроси. Няма доклади на Комисията по външна политика и Комисията по здравеопазването.
Слушаме доклада на Комисията по околната среда и водите.
Господин Грудев ще ни запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака, № 602-02-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 юли 2016 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака, № 602-02-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2016 г.
На заседанието от страна на Министерството на околната среда и водите присъстваха: Ивелина Василева – министър, Красимир Живков – заместник-министър, Първолета Лулева – и.д. директор на „Превантивна дейност”, Христина Филипова – главен експерт в същата дирекция, както и Ивайло Петков – парламентарен секретар. Присъстваха и представители на Движение „Защита на гражданите и държавата“: Петьо Хаджиев и Марин Григоров.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от министър Ивелина Василева.
Основната цел на Конвенция Минамата относно живака, подписана от България на 10 октомври 2013 г. по време на конференция на пълномощните министри в Япония, е осигуряването опазването на човешкото здраве и околната среда от емисии в резултат на човешка дейност и изпускане на живак и негови съединения. Живакът е проблем от световно значение поради преноса му по въздух на далечни разстояния, устойчиво присъствие в околната среда в резултат на антропогенна дейност, способността за биологично натрупване в екосистемите и, разбира се, същественото му отрицателно въздействие върху човешкото здраве и околната среда.
С Конвенцията се регулира целият жизнен цикъл на живака при сътрудничество и координация със съществуващи конвенции и споразумения относно опасни химикали и отпадъци. С нея се ограничава първичният добив на живак и търговията с него, въвежда се забрана за производство и търговия на продукти с добавен живак и се забраняват или се поставят условия за работа в производствени процеси, при които се използва живак. Конвенцията предвижда мерки за използване на най-добрите налични техники за намаляване на емисиите на живак при ръчен и дребномащабен добив на злато и от промишлените дейности, като също се изисква съхранението и управлението на отпадъците от живак да се извършват по екологосъобразен начин.
С Конвенцията се осигурява високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда от изпускане и емисии на живак и негови съединения в глобален мащаб.
Конвенцията, включена в приоритетите на ЕС, ще влезе в сила 90 дни след депозиране на документи за ратификация от 50 страни и регионални организации.
Компетентен орган по прилагането на Конвенцията е Министерството на околната среда и водите, с изключение на мерките по опазване на човешкото здраве, от компетентност на министъра на здравеопазването и мерките, свързани с пестицидите, където компетентността е на министъра на земеделието и храните.
Голяма част от разпоредбите на Конвенцията са обхванати от съществуващото национално и европейско законодателство, а непокритите задължения от конвенцията се обединяват в проект на нов Регламент за живака, внесен с предложение на Европейската комисия като част от ратификационния пакет по Конвенцията.
Ратифицирането на Конвенцията няма да има пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, като ще доведе до увеличение на административната тежест за компетентните органи по бъдещото й прилагане.
След откриване на дебата отношение взеха: народният представител Чавдар Георгиев относно условията и прилагането на Конвенцията и новия Регламент на Европейската комисия, и народният представител Борислав Великов относно информация, свързана с прилагането на Конвенцията, и наличието на данни за замърсени с живак терени. На поставените въпроси изчерпателни отговори бяха дадени от госпожа Лулева.
Въз основа на проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по околната среда и водите с 14 гласа „за”, без ”против” и ”въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака, № 602-02-27, внесен от Министерски съвет на 18 юли 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Грудев.
Няма представен доклад на Комисията по здравеопазване.
Следва докладът на Комисията по земеделието и храните.
С доклада ще ни запознае председателят на Комисията, народният представител Румен Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака, № 602-02-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2016 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 31 август 2016 г., на което обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака, № 602-02-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2016 г.
В работата на Комисията взеха участие: от Министерството на околната среда и водите: Бойко Малинов – заместник-министър, и Христина Филипова – главен експерт в отдел „Опасни химични вещества“, дирекция „Превантивна дейност“; от Министерството на земеделието и храните: Ивелин Ризов – държавен експерт в дирекция „Политики в агрохранителната верига“.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Малинов.
Основната цел на Конвенцията Минамата относно живака е да се осигури опазване на човешкото здраве и околната среда от емисии с антропогенен произход и изпускане на живак и живачни съединения.
В конвенцията са дефинирани разпоредби, с които се регулира целият жизнен цикъл на живака.
От компетентността на Комисията по земеделието и храните са мерките по чл. 4 „Продукти с добавен живак“, които регламентират забрана на производството, вноса и износа на широка гама от продукти с добавен живак, включително на пестицидите. Като алтернатива на тези мерки дадена страна може да посочи, че ще прилага различни мерки или стратегии по отношение на тези продукти, но само при определените в конвенцията условия. За пестицидите забраната влиза в сила 2020 г.
Компетентен орган по прилагането на Конвенцията е Министерството на околната среда и водите, с изключение на мерките, свързани с опазване на човешкото здраве, които са от компетентността на министъра на здравеопазването, и мерките по чл. 4 „Продукти с добавен живак“, свързани с ограничаване на пестицидите, които са от компетентността на министъра на земеделието и храните.
Ратифицирането на Конвенцията няма да има въздействие върху държавния бюджет, тъй като необходимите средства ще се осигуряват в рамките на одобрените бюджети на компетентните органи по нейното прилагане.
В заключение, Комисията по земеделието и храните с 16 гласа “за”, без “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака, № 602 02 27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси, с който ще Ви запознае председателят й – народният представител Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака, № 602-02-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2016 г.
На свое заседание, проведено на 31 август 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака, № 602-02-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2016 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: господин Бойко Малинов – заместник-министър, и госпожа Христина Филипова – главен експерт в отдел „Опасни химични вещества“, дирекция „Превантивна дейност”.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Бойко Малинов.
С ратифицирането на Конвенцията Минамата относно живака се цели защитата на човешкото здраве и околната среда от въздействието на токсичния метал. Прилагането на Конвенцията ще осигури постепенното намаляване и спиране употребата на определени продукти и процеси с живак, насърчаване на научните разработки на безживачни алтернативи, както и забрана на износа на някои продукти с добавен живак.
В Конвенцията са дефинирани разпоредби за ограничаването на живачните емисии в атмосферата и изпускането на токсичния метал и съединенията му във водата и почвите. Регламентирано е екологосъобразното му съхранение, както и управлението на отпадъците от живак и възстановяването на замърсени терени.
Компетентен орган по прилагането на Конвенцията е Министерството на околната среда и водите, с изключение на мерките, които са свързани с опазването на човешкото здраве, които са от компетентността на министъра на здравеопазването и мерките свързани с ограничаване на пестицидите, които са от компетентността на министъра на земеделието и храните.
Ратифицирането на Конвенцията няма да има пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. С влизането в сила на Конвенцията се насърчава конкурентоспособността на промишлеността на Европейския съюз и се очаква създаването на пазар за екологичната промишленост на ЕС.
След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака, № 602-02-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Нямаме представен доклад и от Комисията по външна политика.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака, № 602-02-27, внесе от Министерския съвет на 18 юли 2015 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Законопроектът единодушно е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Грудев, за процедура.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по околната среда и водите предлага да бъде приет на второ гласуване следния Закон…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Направете предложение за допускане до второ гласуване. После ще представите Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Процедурно предложение за допускане до второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте направеното предложение за допускане до второ гласуване на Законопроекта.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Сега вече можете да представите Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по околната среда и водите предлага да бъде приет на второ гласуване следния:
„ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака
Член единствен. Ратифицира Конвенция Минамата относно живака, подписана на 10 октомври 2013 г. в Кумамото, Япония.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения Ви Закон за второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Законът единодушно е приет на второ гласуване.
С това приключваме парламентарната си дейност.
В 11,00 ч. продължаваме с Парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За периода от 29 юли до 1 септември 2016 г. няма новопостъпили питания.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на питане от народния представител Слави Бинев;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Слави Бинев;
- от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народния представител Слави Бинев;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието Меглена Кунева на въпрос от народния представител Слави Бинев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на два въпроса от народния представител Петър Славов;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на два въпроса от народния представител Петър Славов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на два въпроса от Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Вили Лилков, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народните представители Лилков, Димитров, Славов и Андреев;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народните представители Вили Лилков и Петър Славов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Вили Лилков;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на два въпроса от народния представител Вили Лилков;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на питане от Вили Лилков;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на пет въпроса от народните представители Радан Кънев и Вили Лилков;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Михо Михов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Михо Михов;
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- от министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос на Настимир Ананиев;
- от министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова отново на въпрос на господин Ананиев. Той има отговор и от министъра на земеделието и храните Десислава Танева, както и от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Невин Хасан;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието Меглена Кунева на въпрос от Стефан Желев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Ахмед Ахмедов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Светослав Белемезов;
- от заместник министър-председателя Меглена Кунева на въпрос от народния представител Светослав Белемезов;
- от министъра на икономиката Божидар Лукарски отново на два въпроса на Светослав Белемезов;
- от вицепремиера Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Кирил Добрев;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос на Мариана Бояджиева;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос на народния представител Емил Райнов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от госпожа Маринска;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос на Стоян Мирчев;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на три въпроса от Георги Свиленски;
- от вицепремиера Бъчварова на въпрос на Иван Валентинов Иванов и Георги Свиленски;
- от Ивайло Московски на въпрос от Свиленски и Иван Валентинов Иванов;
- от Петър Москов на въпрос от Иван Валентинов Иванов;
- от министър Русинова на въпрос на Светла Бъчварова-Пиралкова;
- от Теменужка Петкова на въпрос на Гроздан Караджов;
- от министър Москов на въпрос на Султанка Петрова;
- от Николай Ненчев на въпрос на Манол Генов;
- от министър Лиляна Павлова на въпрос на Михаил Миков;
- от министър Николина Ангелкова на два въпроса на Георги Кючуков и Петър Кадиев;
- от министър Москов на въпрос на господин Димитър Дъбов;
- от госпожа Меглена Кунева отговор на господин Станислав Станилов;
- Николай Ненчев – отговор на господин Ангел Найденов;
- Десислава Танева отговаря на Дора Янкова.
Преминаваме към настоящия парламентарен контрол за днес, в който като първи бе включен министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
С писмо № 654-06-1297 от 2 септември 2016 г., 10,21 ч., народният представител господин Кристиан Вигенин, на основание чл. 92, ал. 4 от Правилника, моли да бъде отложен отговорът на негов въпрос към министър-председателя Бойко Борисов относно политиката на правителството за гарантиране на балансите и сигурността в Черноморския регион, с № 654-06-1297 от 15 юли 2016 г.
Затова започваме с отговорите на госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката.
Първият е общ въпрос от народните представители Мариана Бояджиева и Стоян Мирчев – относно прилагането на принципа „парите следват ученика“ при финансиране на училищните институции.
Въпросът ще бъде развит от госпожа Бояджиева.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Една от съществените реформи, вече реализирани в образованието, е прилагането на принципа „Парите следват ученика“. При финансирането на училищните институции този принцип действа чрез делегираните бюджети още от 2008 г. насам.
Прилагането на този принцип имаше като един от своите резултати, засилване самостоятелността на българските училища чрез делегираните бюджети и чрез предоставянето делегирано право на директора да формира самостоятелно бюджета на училището при спазването на определените правила. Съществен резултат беше и оптимизирането на училищната мрежа, приведена в съответствие с променения брой на населението и на учениците в различните населени места. Заедно с това обаче през тези почти осем години се проявиха и негативите на този принцип. Трябва да е ясно, при това на основата на анализ, как тези негативи ще бъдат преодолявани. Днес стои въпросът за обществения резултат от въздействието на този принцип, който е пряко свързан с условията на демографска криза, при които се прилага.
Госпожо Министър, моля да отговорите: има ли Министерството на образованието и науката анализ на резултатите от прилагането на принципа през изтеклия период, предвиждат ли се промени в прилагането на делегираните бюджети? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор вицепремиерът и министър на образованието и науката госпожа Меглена Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Бояджиева, уважаеми господин Мирчев, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред искам в рамките на няколко секунди да Ви пожелая успешна сесия и се надявам, че така както именно министърът на образованието и науката е първият, който отговаря в тази сесия на Вашите въпроси, така и образованието и науката да останат абсолютен приоритет във всяко едно от следващите важни действия, които ще се развиват тук в Народното събрание.
На Вашия въпрос.
Права сте, фактите ги изложихте коректно – 2008 г. беше въведена мярката за делегираните бюджети и това стана не без подкрепата и на Вашата парламентарна група. Опасявам се обаче, че има известно смесване на понятията, затова ще си позволя да изясня.
Делегираните бюджети не са израз на така наречения принцип „Парите следват ученика“. Делегираните бюджети са съвкупност от правомощия на директорите по отношение на управлението на бюджета, които са регламентирани в Закона, включително и в този Закон, който вече влезе в сила. Анализ на делегираните бюджети се прави постоянно и оценката от функциите на този механизъм, както казах, е положителна по всеобщо мнение, включително на социалните партньори. И останалите институции редовно го обсъждаме, включително и с Отрасловия съвет, тоест тази наша дейност ще продължи настойчиво и в следващите месеци.
Колкото до понятието „парите следват ученика“, разбира се, то не е нормативно. Допускам, че имате предвид правилата за определянето на средствата от държавния бюджет за финансиране на разходите за образователните институции до ниво първостепенни разпоредители с бюджет министерства и общини. Тук нещата стоят по следния начин.
Средствата за едно училище в определена степен винаги зависят и от броя на учениците. Смятам, че това е справедливо. Но разпределителният механизъм не е базиран изцяло на бройката. Първостепенните разпоредители с бюджет – министерства и общини, утвърждават формули, чрез които разпределят до 20% от средствата, получени по разходни стандарти между детските градини и училищната база, на база на критерии, различни от броя на учениците. С разпределителните механизми се търси постигане на баланс между целите на образователната политика. Искам да обърна внимание на ключовата роля, която имат общините като първостепенен разпоредител в провежданата реформа, тъй като те, именно те, утвърждават формулите.
Държа да отбележа, че налице са не малък брой компенсаторни механизми за осигуряване на равен достъп до качествено и ефективно образование – например защитените училища и детски градини, които получават допълнителни средства. Ето това е търсене на баланс между физически достъп до образование и качество на образованието. Или пък финансирането на маломерните паралелки – стандартът е достатъчен, ако паралелката е с нормален брой ученици, но допълнително финансиране получават паралелки с брой ученици под нормата.
През 2012 г. е въведен нов механизъм за групиране на общините в седем групи при определяне на разходните стандарти. Това ново групиране отчита по-прецизно демографските показатели като например брой населени места на територията на общината и гъстота на населението. Друг пример за компенсаторен механизъм е задължителният допълнителен елемент във формулите за разпределение, които споменах, а именно добавки за постоянните разходи. Това е сума, независеща от броя на учениците и е мярка, въведена през 2014 г.
Аз държа да подчертая и институционалната памет на Министерството.
В обобщение искам да кажа, че съвсем ясно е следното: системата е сложна, всички си даваме сметка за това. Това е система с около 2500 училища и 2000 детски градини, финансирани от 269 първостепенни разпоредители с бюджет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тя се нуждае от непрекъснато оптимизиране и такова постоянно се прави, както стана ясно от краткото изложение през годините, което направих току-що.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Реплики? Госпожа Бояджиева има възможност да направи реплика.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, дами и господа народни представители! Благодаря Ви за отговора, но аз мисля, че тези теоретични постановки познаваме добре, а проблемът е в това, че, виждайки положителните моменти на делегираните бюджети за засилване самостоятелността на българските училища, в същото време мисля, че не можем да отречем, че точно въвеждането им има и негативни явления, защото се закриха много от българските училища – общински и държавни.
Доказано е, че при съществуващите социално-икономически условия в България закриването на училищата, особено в малките селища, води до увеличаване броя на преждевременно отпадащите български деца от училище, става допълнителна причина за изселването на български семейства, особено на младите към по-големите градове и за обезлюдяване на цели райони. Трябва да сме наясно, че се роди обобщението, не можем да го отречем, че всъщност затварянето на училища, затваря селища.
В този смисъл нашият въпрос към Вас беше да видим има ли такъв анализ и какво следва от този анализ, за да може да бъде подобрена системата на делегираните бюджети?
Надявам се, че Вие ще проявите далновидност, професионализъм, бих казала и смелост, за да може да бъде усъвършенствана системата на делегираните бюджети.
Госпожо Министър, не може Вие да не сте чули гласа на български учители, на директори, които казват, че трябва да продължи прилагането на делегираните бюджети, но с нова визия, която да гарантира финансовата отговорност на държавата и общините към всяко българско училище, към всяка българска детска градина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Заповядайте, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Възползвам се от правото си на дуплика, не за да довърша отговора си, защото Вие говорихте общо, по принцип и поставихте акцент върху желанието на Министерството да усъвършенства всяка една образователна политика и специално тази. Не се съмнявайте в това желание, госпожо Бояджиева, както и аз не искам да се съмнявам, че българското образование няма и няма да има опозиция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов относно проблеми при практическото приложение на текстовете от Закона за развитието на академичния състав в Република България в сектор „Здравеопазване“.
Господин Адемов ще развие въпроса.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на образованието и науката, уважаема госпожо Министър!
Госпожо Заместник министър-председател, нашият въпрос е свързан с кариерното развитие на младите учени в България, по-специално тези в сектор „Здравеопазване“. Преди около три години е приет Законът за развитие на академичния състав. Практиката по приложението на този Закон показа някои слабости, на които искам да обърна Вашето внимание.
Младите учени в сектор „Здравеопазване“, след като минат през тежък конкурс, се зачисляват като докторанти и асистенти и в рамките на четири години трябва да защитят дисертация. В сектор „Здравеопазване“ това е изключително трудно, защото освен пряка диагностично-лечебна работа, освен преподавателска работа, трябва да се занимават и с подготовка на сериозен научен продукт. В рамките на тези четири години е доказано, че в сектор „Здравеопазване“ е много трудно да се съчетаят всички тези неща. Ако обаче докторантите и асистентите не отговорят на това изискване в рамките на 4 години да защитят дисертация, съответните декани на висшите учебни заведения са задължени, съгласно действащото законодателство, да освободят тези докторанти и асистенти, което е предпоставка за текучество в тази сфера. Впрочем във вече обявените конкурси за докторанти и асистенти трудно се намират кандидати дори и за най-атрактивните специалности.
В тази връзка нашият въпрос към Вас е: какво предвижда Министерството на образованието и науката, за да бъдат решени тези проблеми, още повече че има една допълнителна проблематика, свързана с наредбата за придобиване на специалност – Наредба № 1 на Министерството на здравеопазването, съгласно която, докато си докторант не можеш да специализираш, и обратно – когато си специализант не можеш по никакъв начин да участват в разработването на дисертационен продукт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Кърджалиев, господин Адемов, ще ми разрешите, разбира се, да не отговарям по нормативен акт на Министерството на здравеопазването, ще концентрирам своя отговор в моята компетентност, започвайки най-напред с информацията.
Законът за развитието на академичния състав, върху който Вие построихте въпроса си, е в сила от 2010 г. Законът и Правилникът за прилагането му уреждат общия ред и условия за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. В тях не се съдържат дискриминационни текстове по отношение на нито една категория учени, включително и на младите лекари, които работят и като преподаватели в медицинските университети или изследователи в научните организации в сферата на здравеопазването.
Като законодател Вие със сигурност сте имали възможност да влияете на този процес позитивно.
Визираните от Вас разпоредби за четиригодишния срок, в който те трябва да подготвят и защитят дисертационните трудове за придобиване на образователна и научна степен „доктор“, се отнасят до всички лица, заемащи академичната длъжност „асистенти“, а не само до тях. Философията на Закона, подкрепяна и от Министерството на образованието и науката, е, че младите учени трябва да бъдат стимулирани да се развиват професионално и да получат възможност да се реализират на по-висока академична длъжност.
Както знаете, срочните трудови договори за асистентите бяха въведени именно с тази цел – да се прекрати практиката, която съществуваше преди приемането на Закона, асистентите да остават такива в продължение на цялата си академична кариера. Ако в медицинските университети и научните организации в сферата на здравеопазването има определени затруднения за съвместяване на преподавателска, научна и лечебна дейност, то няма законови пречки да се въведат специфични допълнителни облекчения на натоварването им чрез техните вътрешни правилници. Цялата отговорност за провеждане на процедурите за придобиване на научни степени за заемане на академични длъжности в съответствие със законовите норми и академичната етика е на ръководствата на висшите училища и научните организации, на членовете на научните журита и на лицата, участващи в процедурите. Директно казано, без да го извеждате от подтекста, това не е задължение на Министерството. На този етап МОН няма достатъчно аргументи за нормативни промени, с които да се установят различни правила за лицата, заемащи академичната длъжност „асистент“ в областта на медицината.
Наредба № 1, която Вие цитирахте, пак ще кажа, ние нямаме правомощия да се произнасяме по целесъобразността на нейните разпоредби, но по стечение на обстоятелствата знам наистина колко е трудно за младите лекари, за специализантите, за хората, които искат да се занимават с наука, да поддържат всички тези свои качества. В това отношение мисля, че ще намерите разбиране в Министерството на здравеопазването. С експертна помощ ние също сме на Ваша страна. Целта е наистина да има мотивирани хора, които да искат да се занимават с наука, особено младите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Кунева, аз Ви благодаря за този отговор, за откровението и за признанието, че такъв проблем действително съществува. Няма как да избягаме от този проблем, защото медицина в България се завършва за шест години. Още четири години е докторантурата. Впрочем, докато си докторант не можеш да бъдеш специалист, което означава, че още четири години трябва да специализираш. Тоест в рамките на 14 години можеш да си специалист с клинична специалност, придобита по съответния ред, по Наредба № 1 на Министерството на здравеопазването, и отделно можеш да си докторант и асистент в рамките на тези четири години, за които споменах, до четири години.
Това означава, че трябва да се положат съвместни усилия и от Народното събрание, и от Вашето Министерство, и от Министерството на здравеопазването, за да се реши този проблем веднъж завинаги. Този въпрос създава проблеми не само за ръководствата на висшите медицински училища, този въпрос създава и проблем за качеството на обучението в различните специалности в сектор „здравеопазване“. Защото сами се сещате, че всички тези млади специалисти, всички тези млади учени при наличието на тези проблеми, при наличието на тази уредба на този въпрос предпочитат да упражняват своята практика и да ползват своите възможности в другите страни от Европейския съюз и напускат България.
Неслучайно Българският лекарски съюз излиза с информация, че всяка година между 500 и 600 млади специалисти напускат България. За да предизвикаме интереса на българските лекари, на младите учени към науката, трябва да направим нещо по този въпрос, в противен случай те ще продължат да напускат страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Адемов, аз мога да базирам своя отговор на фактите, и то като министър на образованието и науката, а не на здравеопазването. Имам отличен колега в лицето на министър Москов, който ще влезе в професионален разговор с Вас.
Но аз искам да Ви дам отново фактите, а Вие можете да направите правото.
При направената от мен справка, готвейки се за Вашия въпрос, в базата данни на Националния център за информация и документация към МОН относно броя на лицата, които са придобили образователна и научна степен „доктор“ по професионално направление 7.1 – „медицина“, беше установено следното. През 2014 г. техният брой е общо 111, във висшите училища 78, в научните организации 33. През 2015 г. те са 127, във висшите училища 87, а в научните организации 40. До момента за 2016 г. те са 32 във висшите училища и 23 в научните организации, но ние имаме следваща сесия и предполагам, че техният брой съществено ще се вдигне.
Очевидно от посочените данни няма негативни резултати в тази посока и при действащите разпоредби на Закона, но следим внимателно, затова Ви казах какви са фактите, за да ги имате предвид. Следим внимателно и правим всичко възможно, за да може този Закон да действа в добра посока, включително и за хората, които се занимават с наука в медицината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Кунева, благодаря Ви за участието в парламентарния контрол, за това, че така се случи, че Вие открихте контрола за тази сесия.
Преминаваме към отговорите на министър Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Първи ще зададе своя въпрос госпожа Салиха Емин относно реконструкция и рехабилитация на републикански път ІІІ-8563 Кобиляне – Сполука.
САЛИХА ЕМИН (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е свързан с реконструкцията и рехабилитацията на републиканския път село Кобиляне и Сполука в област Кърджали.
Уважаема госпожо Министър републиканският път Кобиляне – Сполука е с обща дължина 22,5 км и е в изключително лошо експлоатационно състояние. Пътят е единствената връзка на населението на селата Хромица, Брезен, Боровица, Голобрад, Сухово, Китница, Сполука, Любино, Русалско, Богатино, Млечино, Горно Прахово, Долно Прахово и Башево с областния град Кърджали и другите населени места от областта.
През годините са направени редица искания за предприемане на спешни мерки за реконструкцията и рехабилитацията на републиканския път, но предприетите мерки са крайно недостатъчни, което довежда до нарастване на недоволството сред жителите на посочените населени места, гостите и туристите в региона.
След последното искане за предприемане на спешни мерки за реконструкция и рехабилитация, което е отправено от кметовете на селата, е получен писмен отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“ с изх. № 08-00-693 от 13 юни 2016 г. В него се отбелязва лошото експлоатационно състояние на пътя, но липсва конкретен отговор за евентуални действия, които наистина да доведат до трайното му подобряване.
С оглед на гореизложеното, госпожо Министър, Ви моля да отговорите на следните въпроси: коя е причината за бездействието по отношение на неотложната нужда от спешната реконструкция? Най-рано кога могат да бъдат предприети действия, които да доведат до трайното подобряване на експлоатационните характеристики на републиканския път Кобиляне – Сполука? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Емин.
Заповядайте, госпожо министър Павлова, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Емин, права сте, за съжаление, този път е в изключително лошо състояние. Това е път, строен през миналия век, 64-та година е изграден. Като габарити и начин на строителство на този път първоначално е предвиден да бъде общински четвъртокласен път. Впоследствие преминава в управление като част от републиканската пътна мрежа и е прекласиран на третокласен път, но той има стеснен габарит в някои от участъците, които свързват населените места в област Кърджали, и по-конкретно община Ардино.
Права сте, наистина пътят се нуждае от сериозна реконструкция. Това показва и анализът на цялостната републиканска пътна мрежа на територията на цялата страна, която извършва Пътната агенция. Състоянието на пътя е лошо. Това, което се прави за неговото поддържане, са възможностите, които има Пътната агенция по линията на текущ ремонт и поддържане. За последната година и половина сме инвестирали над 170 хил. лв. в частично изкърпване на пътя, но това със сигурност не помага за трайното му и стабилно, бих казала, възстановяване. За момента това са и усилията, които продължаваме.
Това, което е планирано като продължаващи действия, са отново да продължим частичното изкърпване на най компрометираните участъци на този път с дължина над 22 километра. За цялостната му реконструкция, тъй като този път се нуждае от оширяване, реконструкция на основата на пътя и цялостно преасфалтиране, като инвестиция е над 9 млн. лв. и поради тази причина тя не е предвидена в бюджета на Агенцията за тази година. Затова ще продължим с усилията по линия на текущ ремонт и поддържане, на частично все още поддържане, и поетапно, знаете, търсим възможност за републиканските пътища, особено от трети клас, които са в най-лошо състояние, да бъдат възстановявани изцяло, но поради ограниченията на бюджета не може да се направи едновременно за всички пътища.
Тази година беше фокусът в Северна, Северозападна България. Ще продължим там усилията и вече спрямо възможностите на бюджета за по-едроплощно, бих казала, изкърпване и на пътища като този, които наистина се нуждаят от значителен ремонт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожо Емин, заповядайте, имате думата за реплика.
САЛИХА ЕМИН (ДПС): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, радвам се, че осъзнавате важността на проблема. Ние всеки ден се сблъскваме с този проблем в този регион.
Също така аз осъзнавам напълно, че имате много ангажименти. Следейки отблизо Вашите политики, които водите, виждам, че отдавате голямо значение на цялостната пътна мрежа, на големите проекти и на магистралите, но Ви призовавам, защото смятам, че Вие сте сериозен човек, да поемете ангажимент в най скоро време да разрешим проблема с този път на тези хорица, които живеят в дъното на Родопите, хората, които редовно си плащат данъците и винетните такси. Знаете, че там също редовно се плащат винетни такси. Пътят е в изключително тежко състояние. Крие сериозни опасности особено през зимния период. Спомняте си, Вие също така се придвижихте до това място през онази зима, когато се наложи да изведем хората оттам с хеликоптери.
Именно заради това, госпожо Министър, обръщам се още веднъж към Вас с огромно уважение, да направите необходимото още през следващите месеци. От Вашия отговор осъзнах, че няма никакво значение къде се намира този път, в коя община, от коя политическа партия се управлява. Смятам, че всички български граждани, независимо къде се намират те, заслужават най малкото качествен живот. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Емин.
Това бяха допълнителни мотиви.
Можем да преминем към следващия въпрос от народния представител Димитър Делчев относно инсталиране на пътни знаци за туристически обекти.
Заповядайте, господин Делчев, да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, при обиколките ми в страната установих, че основните туристически обекти в България, като например старите български столици, Рилският манастир, Старият град в Пловдив и обектите на културното наследство на ЮНЕСКО не са обозначени по основните автомагистрали и първокласни пътища в страната. Това създава трудности на гражданите да посетят и да се запознаят с тези места, а, от друга страна, намалява туристическият поток и икономическите ползи за местното население.
Организацията на информацията и указващите знаци към туристическите обекти в страната са също толкова важни, колкото организацията и стопанисването на самите обекти. Табелите, които са предназначени да насочват посетителите към някои туристически дестинации в страната, са специфични и кафяви на цвят. Проблемът е, че много от тях са поставени от частни лица и като резултат имат и различен формат. Липсва стандартен формат и политика относно това къде да се разполагат табелите. Същевременно в съседни на нас държави, като например Сърбия, по всички главни пътища съществуват подобни указателни табели към туристическите места, което позволява по-добра ориентация и привличане на по голям поток от туристи.
И в тази връзка въпросите ми са следните:
Съществува ли държавна политика за обозначаване на туристическите обекти по републиканската пътна мрежа, която се управлява от повереното Ви Министерство и подчинените му структури? Какъв е броят на подменените и новоинсталирани знаци, указващи посоката към туристическите обекти – кафяви пътни знаци, за периода 2014 – 2016 г.? Предвижда ли се поставяне на нови пътни знаци в кафяв цвят, които да насочват трафика от автомагистралите през първокласните пътища към историческите български столици Плиска и Велики Преслав? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата, госпожо Министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Делчев, по отношение на пътните знаци, обозначаващи посока към туристически обекти, паметници на културата, искам да Ви уведомя и уверя, че съществуват и в нашата страна и стандарти, и процедури за тяхното поставяне, както съществуват в другите държави.
Съгласно Наредба № 18, приета още 2001 г., има специален ред, по който се монтират всички пътни знаци на територията на нашата страна, а в отделна, самостоятелно обособена категория пътни знаци тип „ж“ са пътните знаци в няколко вида, които обозначават съответно туристически обекти тип „музеи, резервати и паметници на културата“, съгласно Закона за паметниците на културата, както и към национални и природни паркове, резервати, защитени местности и природни забележителности по Закона за защитените територии.
Каква е процедурата? Първото много важно, което трябва да знаем, е, че не може всеки, който пожелае, да си слага пътен знак на пътното платно по никакъв начин. Това е невъзможно, недопустимо и е забранено, тъй като неправилното монтиране на пътен знак, или монтирането му на неподходящо място може да предизвика пътнотранспортно произшествие. Процедурата е следната: управителят на такъв обект, за който искаме да поставим кафяв знак, обозначителен знак за туристически обект, или съответният кмет на община, или областен управител, или този, който стопанисва паметника на културата, може да заяви поставянето на такъв знак към Пътната агенция към съответното областно пътно управление. Експерти на областно пътно управление определят точното местонахождение, за да може да бъде поставен на безопасно място този пътен знак, произвеждат пътния знак и за сметка на Пътната агенция се произвежда, плаща и монтира пътният знак, когато е поискан. Така че процедурата съществува. За периода от 2014 г. до момента, за който Вие питате, такива заявки са получени за 27 нови кафяви знака за обозначаване към туристически атракции и туристически обекти.
А по отношение на обектите, за които Вие споменахте – и за Плиска, и за Велики Преслав, за старите български столици, към момента съществуват пътни знаци – кафявите пътни знаци тип „ж“. Експертите на областното пътно управление са направили оглед на тяхното състояние и към момента не е установена необходимост от тяхното подменяне поради, да кажем, лошото им състояние.
Към момента нямаме подадена нито една заявка за монтиране, поставяне, производство или подмяна съответно на такъв тип пътен знак за туристически обект. Ние сме на разположение, с желание и готовност, разбира се, по направлението и на всички новоизградени автомагистрали да поставим такъв тип указателни табели към туристическите обекти, но това трябва да е по инициатива и мотивиране на съответните ръководители и стопани на тези туристически обекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Желаете ли думата?
Заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за детайлния отговор, за начина, по който показахте стъпките да се сложат такива пътни знаци. Като юрист, без съмнение, потвърждавам, че процедурата трябва да бъде спазена, независимо колко човека трябва да минат по веригата, за да се сложат такива пътни знаци.
Въпросът ми е инспириран от едно посещение в Плиска, където хората се оплакаха, че има знаци, но те са прекалено далеч от населеното място и не са достатъчно добре поставени, така че да предотвратят объркване на хората, постоянни въпроси дори отказване на хора да стигнат, да кажем, до обект като Голямата базилика.
Вие сте права – управителят на този паметник на културата е редно да започне процедурата. Надявам се, че започне ли такава процедура, Вие ще реагирате своевременно, защото Голямата базилика и като цяло Плиска, която е стара българска столица, е забележителност, която трябва да бъде видяна според мен от всеки български гражданин, и, дай Боже, от всеки турист – забележителност, която може да бъде посетена по всяко време на годината. Колкото по-бързо се сложат такива указателни табели, толкова по-добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Разбрахме, че има готовност от страна на Министерството на регионалното развитие при спазване на предвидения ред.
Можем да преминем към поставянето на въпрос от Иван Иванов относно предприемане на неотложни действия за доизграждане на „Пречиствателна станция за питейни води – Сливен“.
Заповядайте, господин Иванов, да поставите въпроса.
ИВАН С. ИВАНОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, темата, по която поставям въпроса, Ви е пределно позната. По нея имате поредица публични изявления, а и нееднократно сте отговаряли на въпроси и на блицконтрол, и на парламентарен контрол в тази зала. Тя произтича от обстоятелството, че през 2008 – 2009 г. правителството инвестира 30 млн. лв. за създаването на пречиствателна станция за питейни води, което дава възможност на населението на Сливен да потребява чиста и здравословна вода за питейни и за битови нужди.
Уважаема госпожо Министър, на поставения от мен въпрос преди година и три месеца Вие отговорихте, че предвиждате за миналата и настоящата година 4 млн. лв., като за довършването на пречиствателната станция са необходими 10 млн. лв.
Оценявайки Вашите персонални, управленски качества, способността Ви да решавате актуални проблеми в регионалната политика на нашата държава, разчитам, че сте в състояние да изведете сливенския проблем като приоритетен.
Разговорите, които сме водили с кмета на Сливен, ни убеждават, че и той, като избран орган на местната власт, разглежда проблема като приоритетен за гражданите на Сливен.
Държа да поставя конкретно моя въпрос по следния начин: дали в качеството Ви на министър на регионалното развитие ще предприемете необходимите действия за осигуряване на довършителните работи за пускане в действие на пречиствателната станция за питейните води в Сливен в рамките на настоящия управленски мандат, с което ще разрешите най-важния за населението на Сливен проблем – осигуряването на чиста вода за потребление?
Напомням, че осигуряването на водоподаване в страната е в приоритетите и прерогативите на правителствената политика и Вашият ангажимент би имал решаващо значение за довеждане на проекта до резултатен завършек. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата, госпожо Министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, с Вас доста често обсъждаме въпроса за пречиствателната станция за питейни води на Сливен в рамките и на блицконтрола, който имаме в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Това, което още веднъж мога да потвърдя и тук, пред присъстващите народни представители в залата, е, да, категорично, всички усилия на Министерството и в мое лице в сектор „Води“, и в сектор „Осигуряване на чисти питейни води“, което е възможно да направим, сме предприели.
Както знаете, от тази година създадохме, и вече се изпълнява бюджетна програма в размер на 24 млн. лева, чрез която осигуряваме – нарекли сме я „Чисти питейни води“ – подкрепа за общините, които имат лошо качество на водата, които имат проблем с водата за питейни нужди, поетапно да финансираме обекти.
Безспорно ресурсът не е достатъчен, за да покрием нуждите на тези населени места, но това е дългогодишна програма, чрез която ще се опитаме поетапно да подкрепим определени населени места, като допълнение към средствата, които получаваме в рамките на финансирането от европейските фондове по линията на Програма „Околна среда“.
Конкретно по отношение на пречиствателната станция за питейни води в Сливен. Още веднъж да върнем в ретроспекция договора, сключен за нейната реализация. Всъщност първоначалната реализация на такава пречиствателна станция започва през 80-те години на миналия век и през 1987 г. започва първоначалното строителство на тази пречиствателна станция. След което в годините напред е започвало и е спирало строителството, а през периода 2008 – 2009 г., то е подновено за пореден път. Поради липса обаче на достатъчно финансиране отново обектът не е довършен.
Сключеният към момента договор за изграждане на пречиствателната станция, с който разполагаме оттогава, с Министерството, е в размер на почти 35 млн. – 34,2 млн. лв. с ДДС, като изпълнените до момента дейности и разплатените от бюджета на Министерството са в размер на 30 млн. За съжаление, те не са достатъчни за довършването на станцията. Оставащите 4,2 млн. лв., които имаме по договор за довършване на пречиствателната станция, както отговорих преди, отговарям и днес – те са разсрочено заложени в бюджета на Министерството, но самото довършване на пречиствателната станция, за съжаление, не може да бъде направено и при осигуряване на тези 4,2 млн.
Както Ви казах и преди, когато ми зададохте този въпрос, потвърждавам го и в момента, от изпълнителя и надзора на проекта имаме заявено допълнително необходимо финансиране извън тези 4,2 млн. в размер на почти 6 млн. лв. с ДДС, което прави 10 млн. лв. обща стойност на необходимите работи, които да бъдат извършени, за да може тази пречиствателна станция за питейни води да бъде довършена и въведена в експлоатация.
Въпреки че, както Ви казах и преди, и потвърждавам и към ден-днешен дори да довършим, дори да осигури тези 10 млн. лв. тази пречиствателна станция няма да заработи. Няма да може да заработи и ще бъде като един музей, защото към тази пречиствателна станция няма предвидено нито в този проект, и по принцип не е било предвидено, изграждането на довеждащ и съответно отвеждат водопровод за довеждането и отвеждането на пречистената вода, за да бъдат осигурени чисти питейни води за населението на община Сливен.
От същия този изпълнител е дадено и предложение как да се реши този проблем. Това е инвестиция в размер на почти 10 млн. – 8,4 млн. лв. без ДДС е поисканата по разчети и по предварителни проекти стойност за довеждащия и отвеждащ водопровод. В обобщение това означава, че за момента са необходими 20 млн. лв., ако искаме тази пречиствателна станция да заработи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако позволите, уважаеми господин Председател, буквално половин минута, за да довърша.
Това, което сме предвидили и за тази година в бюджета на Министерството, и за следващата, са необходимите 4 млн., които са ни стандартно по договор и за които имаме ангажимент. Оставащите средства – с тях не разполагаме.
Това, което сме възложили в рамките на прединвестиционното проучване за област Сливен по проекта, който имаме, финансиран по линия на Програма „Околна среда“, е да се разработи обща апликационна форма. Надявам се да получим и подкрепа от европейско финансиране по тази оперативна програма поне за довеждащия и отвеждащия водопровод. На този етап виждам това като единствена възможност да довършим тази пречиствателна станция и тя да заработи. Целият бюджет, на цялото Министерство, за цялата държава за сектор „Чисти води“ Ви казах, че е 20 млн. – толкова, колкото би ни струвало доизграждането на пречиствателната станция в Сливен.
Това е причината да го извършваме поетапно. Работим с изпълнителя, правим довършителните дейности, но те няма да са достатъчни поне по договора, с който разполагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата за реплика, господин Иванов.
Докато идвате с още някой милион може да поскъпне съоръжението.
ИВАН С. ИВАНОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, благодаря Ви.
Уважаема госпожо Министър, в първата публична дискусия ние акцентирахме и върху това. По логиката на аргументите, които току-що зрителите и колегите изслушахме, разбираме, че ние сме готови да сложим кръст на вече вложените тридесет и кусур милиона лева, при перспективата през следващите няколко години да осигуряваме по няколко милиона годишно за довършването на нещо, което е от изключително важно значение за гражданите на Сливен.
Притеснява ме логиката на Вашите разсъждения, уважаема госпожо Министър, защото моите очаквания от Вас са високи, а пък в днешния ден ме разколебавате. Не искам да смятам, че държавник като Вас може да намира аргументи, с които да доказваме, че един проект няма смисъл. Обратното, отчитайки експертни, достатъчно надеждни мнения и мнението на Вашия предшественик, който вложи най-много досега за изграждането на обекта, аз мисля, че част от работите, които Вие изреждате, са заложени в Проекта и в този смисъл са планирани и средствата за изпълнението. Затова ние се различаваме и по част от аргументите. Държа да подчертая, че довеждащият водопровод е проектиран и по него не би трябвало да се търсят допълнителни средства, за да утежняваме изпълнението на целта, която имаме. Благодаря Ви, госпожо Министър.
Въпреки всичко държа да подчертая, че обектът, който коментираме, е водещият за Сливенска област. Там в продължение на много години няма сериозни инвестиционни постижения и това е още една причина да държим обектът за пречиствателна станция да бъде приоритетен за това правителство и за Министерството, което Вие ръководите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Павлова, да изясните поставените в репликата въпроси.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, и аз съм крайно разочарована от начина, по който тълкувате думите ми и затова се налага в моята реплика още веднъж да кажа, това, което се опитах да кажа, но очевидно или не го разбирате, или Ви е удобно да го тълкувате. Казах, че тази пречиствателна станция за питейни води е важна за нас. Казах, че именно защото е важна и е важно да довършим тази инвестиция, за която вече са изляти 30 млн. лв., сме направили необходимото – такова, каквото имаме като възможност дотам, докъдето имаме сключен договор и ангажимент на Министерството – до размера на 34 милиона, колкото е сключеният договор. Ние сме заложили тези средства и сме в готовност да ги разплатим, за да може станцията да бъде довършена. Друг е въпросът: как е одобрен нейният проект, когато е възлаган договорът през 2008 г.? Защо, когато е сключван този договор за строителство, не е предвиден довеждащият водопровод в тази пречиствателна станция?
Да, той може да има идейно проектиране, уважаеми господин Иванов, но няма финансово обезпечаване. Този договор е финансово необезпечен. Това са едни добри намерения. И аз имам добри намерения, но не трябва да спираме дотам. За да реализираме тези добри намерения ни трябва финансов ресурс. Осигурили сме финансовия ресурс в рамките на бюджета на Министерството и той ще бъде реализиран. Проектът ще бъде завършен, но няма да може да бъде въведен в експлоатация, тъй като изначално е грешно заложен, грешно комплектован, за мое голямо съжаление, в годините назад и по тази причина ние търсим всички възможни начини за това не просто да построим един музей и аз тук пред Вас да отчета, че – да, осигурихме 4 милиона, построихме един музей, но не можем да го захраним с вода и съответно не можем от него да закараме вода до гражданите на Сливен.
Затова в рамките на всички възможности, които ни дава европейското финансиране и държавния бюджет, търсим възможно най-доброто решение да осигурим целия необходим, значителен, както чухте и преди малко, ресурс, с който тази станция да бъде довършена, защото безспорно тя е важен приоритет за нас. Така, както е важно да довършим и да изградим станция за питейни води в Шумен и във всички други големи населени места, които и към ден-днешен не разполагат с пречиствателна станция за питейни води. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос от Явор Хайтов относно изпълнение на правителствената програма, приета с Решение № 42 от 26 януари 2015 г. на Министерския съвет, Глава ХІІІ, Приоритет 13, т. 1, в частта „Подкрепа в развитието на Северозападна България“.
Заповядайте да поставите и аргументирате въпроса си, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, може би, когато говорите за водоснабдяване, винаги трябва да започвате и да завършвате с Враца, защото всички други проблеми бледнеят в сравнение с проблемите на община Враца и на град Враца като цяло за водоснабдяване и проблемите в този сектор. Моят въпрос е в друга посока и той отново, разбира се, е свързан с това, което Вие обещавате като управляващи, което ясно сте заявили и в своите програмни документи.
Госпожо Министър, в правителствената програма за 2014-2018 г., приета с Решение № 42 от 26 януари 2015 г., е предвидена приоритетна инвестиционна програма за Северозападна България. Основен ангажимент, заявяван много пъти от представители на правителството, включително и от Вас, е развитието и поддържането на инфраструктурата в тази част на България. Като основна пътна артерия за връзка на района с останалата част от страната многократно е акцентирано върху необходимостта от изграждане на четирилентов скоростен път в участъка Ботевград – Мездра.
Моят въпрос към Вас е съвсем кратък, съвсем точен и съвсем ясен: кога ще бъде построен четирилентовият път между Ботевград и Мездра? Необходимо ли е да подчертавам крайната нужда от изграждането на този участък?
Аз съм убеден, че Вие като човек, който детайлно познавате материята, а и региона, много по-обстойно от мен може да се аргументирате защо е важно това нещо. Затова моят въпрос към Вас е толкова елементарен, бих казал, толкова ясен: кога ще бъде построен този пътен участък? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата, госпожо Министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, не можем да принизим до елементарния въпрос – кога, строителството на един стратегически национален пътен обект по направлението София – Видин, или по-конкретно в участъка Мездра – Ботевград, до един елементарен въпрос: кога?
Мога да Ви отговоря кратко: веднага, когато бъде осигурен необходимият финансов ресурс за неговото изграждане. Финансовият ресурс, необходим за изграждането на участъка Мездра – Ботевград, само по това направление например, струва 309 млн. лв. Това надвишава целия бюджет на Пътната агенция, който включва бюджет, свързан с поддържане – зимно, текущо, ремонт на пътищата, издръжка на Пътната агенция, само за този малък участък. Цялото направление София – Видин, е една инвестиция от над 1 милиард, колкото и направлението съответно Русе – Велико Търново, магистрала „Хемус“, магистрала „София – Калотина“ и всички останали стратегически пътни инфраструктурни обекти, безспорно важни, безспорно значими за развитието на националната ни стратегическа пътна инфраструктура.
Да, направлението София – Видин и София – Калотина, магистрала „Хемус“, Велико Търново – Русе, са все важни стратегически обекти, за които към момента нямаме нито европейско финансиране, нито достатъчно национално финансиране в бюджета, с което да можем тяхното изграждане да започне веднага и едновременно.
Както знаете, правителството прие Национална дългосрочна стратегия за развитието на пътната инфраструктура в страната и там този обект, както и тези, които изредих в момента, са заложени като приоритетни обекти. Аз се надявам в годините напред поетапно да можем да осигурим финансиране за всеки един от тях така, както сега започнахме с доизграждането на автомагистрала „Хемус“, с вече обявените тръжни процедури към момента.
По отношение на приетата от правителството Програма за развитието на Северозападна България държа да направя едно уточнение, правила съм го и преди, но искам ясно да го разграничим. Програмата за слаборазвитите райони – за Северозападна България, България – Родопите, Странджа и Сакар, е програма, насочена не към развитието на пътната инфраструктура, за която вече казах, че ние имаме национална стратегия и програма за нейното развитие, е програма насочена към слаборазвитите райони, разбира се, с фокус е специално и към Северозападна България, където търсим проекти, мерки и инвестиции предимно в сферата на заетост, социалната сфера, социалното подпомагане и програмите по линията, на която могат да бъдат допълнителни стимули и мерки за бъдещите инвеститори, които да разкриват работни места там, програма, свързана със здравеопазване, образование и така нататък, с която да подкрепим човешкия потенциал в региона. Това е разликата между програмите.
Така че не трябва да очаквате, че ние ще преповтаряме във всички програми мерки. Всяка програма има своята насоченост. Националната пътна стратегия – как ще развиваме пътищата, а Програмата за развитие на Северозападна България включва, бих ги нарекла „меки мерки“, свързани с потенциала за развитието, за да може хората, живеещи в Северозападна България да имат и възможности за заетост, образование, социална и така нататък системи, така че това е разликата в този вид програми. Не можем да говорим за неизпълнение на програми на правителството.
Както казах още веднъж в заключение: направлението Мездра – Ботевград има своята проектна готовност. Имаме технически проект, идеен проект за съоръжението за този участък. Той е разделен на два лота. Индикативната стойност на тези два лота е 309 милиона. В зависимост от възможностите и осигуряването на финансирането имаме готовност да започнем процедури по избирането на изпълнител. Към момента нашият ангажимент е през септември месец с постановление на Министерския съвет да направим първото решение за отчуждаване на необходимите имоти по това направление. Надявам се че и до края на тази година ще можем да направим основните отчуждителни процедури. В зависимост от обжалванията това ще ни даде възможност през следващата година да имаме издадено и разрешение за строеж.
Оттам нататък ще е въпрос на осигуряване на финансиране на колко подучастъка бихме разделили обекта, за да можем да започнем неговото поетапно развитие в зависимост от наличностите и възможностите на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Хайтов, имате възможност за реплика. Може би сега да попитате откъде и кога ще бъде осигурено финансирането – както разбрахме, най-важният въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, господин Председател.
Опитен парламентарист сте и правилно прогнозирате, но аз съм доволен от две неща.
Първото е, че съвсем ясно беше заявено от тази трибуна, че проектът е готов, налице е. Това не е малко. Разбира се, то е крайно недостатъчно.
Вторият момент: от октомври месец започва също нещо много важно и това са отчуждителните процедури. Ние всички се обединихме и подкрепихме законовите промени, които дават възможност за така нароченото „предварително изпълнение“ без значение от обжалванията. Това беше една от първите законови промени, които направи това Народно събрание, за да има възможност именно правителството да реализира инфраструктурните проекти, които подробно е пояснило в своята програма.
Така че две неща станаха ясни: има готов проект, а от този месец започва отчуждаването на съответните терени.
Искам да Ви уверя, госпожо Министър, че със скромните възможности на един опозиционен депутат при влизане в бюджетната процедура това ще бъде една от точките, за които наистина ще настоявам, макар и частично, да се започне работа по този проект, защото той наистина е изключително важен и е от национално значение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Желаете ли, госпожо Министър, да се ангажирате с темата за бюджета? Не. Може би по нататък това ще бъде разисквано.
Благодаря на госпожа Павлова за участието и в парламентарния контрол.
Можем да преминем към въпросите, които са поставени към министъра на здравеопазването Петър Москов.
Първият от тях е от двама народни представители – Кирил Добрев и Радослав Стойчев, относно материалната база на Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс ЕАД, филиал „Момин проход“.
Имате думата, господин Стойчев, да поставите въпроса.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! На 5 февруари 2016 г. е проведена среща между кмета на община Костенец, председателя на Общински съвет Костенец, омбудсмана на Република България и представител на Специализираните болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, както и с жители на община Костенец.
Представител на Министерството на здравеопазването не е изпратен на тази среща. На срещата гражданите и кметът на общината продължиха да настояват за връщане на собствеността на материалната база на Минералните бани. Продължава да съществува и правна възможност за прехвърляне на собствеността на имотите на бившия Санитарно-курортен комплекс „Момин проход“ на община Костенец. Подобен прецедент съществува по отношение на община Троян, когато през 2014 г. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването тогава, намалява капитала на Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс ЕАД чрез обезсилване на акции, съответстващи на стойността на правото на собственост върху недвижимите имоти, намиращи се в село Шипково и ги прехвърля безвъзмездно върху собственост на община Троян.
В рамките на предходния управленски мандат общински съвет Костенец е взел решение, с което упълномощава кмета на община Костенец да отправи искане за безвъзмездно прехвърляне на собствеността на Баните на община Костенец. Искането е отправено, осъществена е и последваща кореспонденция, но до прехвърляне не се стига. В края на миналата година кметът на община Костенец отново настоява за среща с ръководството на Министерството на здравеопазването, но е получен отказ.
На 21 януари тази година в деловодството на община Костенец е получено изключително обезпокоително за бъдещето на Минералните бани писмо. В това писмо заместник-министърът на здравеопазването господин Бойко Пенков информира кмета на община Костенец, че дружеството, чийто принципал е министерството, и в чиято собственост в момента са имотите, смята, че категорично и неприемливо е те да бъдат върнати на общината и смята, че бъдещето им управление включва единствено възмездни форми на разпореждане. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
Във връзка с казаното до тук отправяме към Вас, господин Министър, следния въпрос: какви мерки и действия ще предприемете или сте предприели по отношение на материалната база на Специализирани болници за рехабилитация Национален комплекс ЕАД с филиал „Момин проход“, чийто принципал е Министерството на здравеопазването? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Министър, да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Добър ден!
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа Добрев и Стойчев, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с постъпили от Вас въпрос по отношение на материалната база на СБРНК чийто принципал е Министерство на здравеопазването, Ви уведомявам следното:
„Специализирани болници“, е лечебно заведение – търговско дружество по смисъла на Търговския закон § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за лечебните заведения, като такова се управлява и представлява от ръководните си органи. Управлението на дружеството, в това число и по отношение на материалната база на филиал Момин проход на СБР-НК ЕАД, е въпрос на мениджърски подход и умения на ръководните органи.
Визията на съвета на директорите на дружеството за бъдещото управление на имотите собственост, в това число и материалната база на филиал Момин проход, включва единствено възмездни форми на разпореждане. Тук потвърждавам това, което е получено в общината от заместник-министър Пенков (в широкия смисъл на понятието), като дългосрочно отдаване под наем, продажба или търсене на инвеститори за съвместна дейност. Получените по този начин средства ще се използват за подобряване на условията и качеството на основните – балнеолечебни и рехабилитационни дейности на дружеството, в това число в частност и на филиал Момин проход, тъй като същите се нуждаят от съществени инвестиции, чието финансиране само със собствени средства на дружеството е практически неосъществимо.
Това е формалният ми отговор, господа.
Иначе да кажа следното. От философска гледна точка идеята голямото дружество от специализирни болници за рехабилитация, които са ценни не със сградите, които много отдавна, от десетки години не са поддържани, а с природните си богатства – било минерална вода, било някаква специфична климатична констeлация или нещо друго… Философията на министерството е, че те трябва да останат в патримониума на държавата. Правим всичко възможно за това. Като екип на министерството заварихме няколко разпореждания, свързани с начало на процес на изваждане на такива дружества от патримониума на СБР с цел след това отдаване, прехвърляне – тоест, нещо, което е безспорно като достояние, което трябва да се ползва от всички български граждани като съответните природни дадености, които са превърнали и Момин проход в тип курортно и рехабилитационно средище, трябва да бъдат на разположение на дружеството, което държавата, вследствие на законовите норми, които Вие сте приели, са осъществили. В момента има сериозни инвестиционни интереси от чужди инвеститори, с които СБР е в преговори, разбира се, след това ще бъдат нужни санкциите на министерството и на Министерския съвет, наистина за сериозни инвестиции, които да възвърнат материалната база, но и едновременно с това това да остане собственост на специализирания комплекс, тоест на държавата като държава, защото те сами по себе си са болнични структури, отново не може да бъде в полза на максимално количество български граждани.
Този отговор би трябва да приляга повече на Вашата част от залата, отколкото на моята. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Господин Стойчев, имате думата за реплика.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, от Вашия отговор разбрах, че сте предприели някакви действия по разпореждане по едно публично-частно партньорство, което държавата да направи с външен инвеститор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Има такава възможност и заявени интереси.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Има заявени интереси. Това е важно да чуят жителите на община Костенец, че предстои някаква инвестиция, която да се случи в тези болници. Тези болници ще останат, както разбрах, в собственост на специализираните болници за рехабилитация и принципала Министерство на здравеопазването и че ще бъдат направени допълнително инвестиции за подобряване на материалната база и че не възнамерявате да водите преговори за разпоредителни сделки към община Костенец.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Освен само възмездни.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Да, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, за да изясните допълнително поставените въпроси.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Още веднъж да уточня – да, всички тези цели, които набелязах, Вие правилно формулирахте.
Това, с което в момента не мога да се ангажирам, е с точен тайминг, с точна времева рамка на това нещо. Заедно с Министерството на туризма полагаме нужните усилия, защото това, освен всичко друго, може да се превърне в сериозна туристическа дестинация, където държим на икономиката и на цялото място.
Иначе всяка едно възможно взаимоотношение, включително с общината, може да бъде само по линията на възмездни отношения, както е написано и в писмото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Преминаваме към въпрос от Вили Лилков относно липсата на аптеки в селата и малките общински центрове.
Имате думата, господин Лилков, да мотивирате въпроса си.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос се отнася до един проблем, който засяга приблизително два милиона души в България. Той е свързан с липсата на аптеки в селата и малките общински центрове.
В България има около 5070 села, някои от които със затихващи функции. В тях общо има около 160 аптеки. Тоест, почти всички малки населени места в България са лишени от пряк достъп до лекарства. Ситуацията е много тревожна, защото там живеят предимно малко хора. Освен това много от тях са със затихващ тип, предимно живеят възрастни хора, които се нуждаят от достъп до лекарства. Получава се така, че кметовете, близките и роднините на тези хора се ангажират почти ежеседмично да осигуряват изпълнението на рецепти, да доставят лекарства. Получава се парадоксът, че вместо да се инвестира в развитие на аптечна мрежа, всички ние и основно хората от малките населени места инвестират в транспорт. Понякога се получава така, че за да се снабди човек с лекарство, което струва 2,00 – 3,00 лв. трябва да инвестира 5,00 – 6,00 лв., за да отиде до общинския център.
Проблемът действително е много сериозен. А ако добавя тук, без да искам да разширявам темата, и липсата на денонощни аптеки дори в областни центрове, проблемът става много сериозен. Затова моят въпрос е следният: какво възнамерява да предприеме Министерството Ви като политика, за да решим този проблем, който Вие много по-добре от мен знаете, че е изключително сериозен и засяга, повтарям, почти два милиона души в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, ще си позволя преди отговора на конкретния Ви въпрос, ще използвам случая, за да Ви поднеса адмирациите за усилията, които заедно с Ваши колеги от Северозапада влагате във възможността малки кабинети, сестрински грижи на този и без това нуждаещ се от това район. Наистина е полезно усилие, но доколкото това не може да бъде индивидуално усилие на народни представители, а трябва да бъде системен ангажимент на държавата, да кажа отговора на Вашия въпрос.
Ще се съсредоточа върху конкретиката на отговора. Има доста данни, които Вие след това ще получите. Анализът показва, че страната ни е на едно от челните места по брой аптеки на глава от населението, но на едно от последните по достъп до фармацевтична услуга. Като достъпът до фармацевтична услуга се определя не от броя на аптеките, а от обема дейности, които те осигуряват и съответно равномерното им разпределение на територията на страната в ситуацията, която Вие описахте.
Действащият към настоящия момент режим законодателно не урежда критерии по отношение на разпределението и гъстотата на аптеките по територия, нито относно режима на работа на аптеката.
Ще кажа какви мерки са предприети.
В началото на този месец стартира нова информационна платформа за автоматизирана обобщена информация обединяваща регистрите на Министерство на здравеопазването, Изпълнителна агенция по лекарствата, Национална здравноосигурителна каса за обектите, извършващи търговия на дребно с лекарствени продукти. Информацията за населението е предоставена от Националния статистически институт, а данните за магистър-фармацевти – от националния регистър на Българския фармацевтичен съюз. Тази информационна платформа се явява ценен инструмент и база данни при изготвянето на Националната аптечна карта, която е заложена като проект и се надявам всички народни представители да подкрепят във влизащия буквално през следващите седмици на разглеждане в парламента – да го кажем общо – Закон за лекарствата. Това е свързано с политики за разкриване на аптеки в общини с малко население и осигуряване на равномерен достъп до лекарства, фармацевтични услуги и грижи.
Конкретните мерки, предложени като политика на държавата, респективно на мнозинството в тази сфера, са:
Първо, в населено място с недостиг от аптеки ще могат да осъществяват дейност на втори или следващ адрес аптеки, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти.
Целта на предложението е да се стимулират действащите аптеки, да кажем, в по-големия град около тези села – да разширяват дейността си в населени места, в които има недостиг от аптеки, най- често малки населени места. Разкриването на втори и следващ адрес ще изисква по-малки инвестиции и по-малко разходи за аптеките, тъй като административната процедура за разкриването му е максимално улеснена и съответно таксите за тази услуга ще са минимални. Няма да се изисква на втория адрес да бъде с нарочен магистър-фармацевти на това място, в което до този момент беше проблемът, а ще се допуска работното време да бъде не по-малко от два дни седмично по 4 часа.
Второ, друг начин за подобряване на достъпа, предвиден в законовите текстове, които предстои да разглежда Народното събрание, е възможността за разкриване на аптеки, които се ръководят от магистър-фармацевт с по-малко от изискуемия стаж, както и от помощник-фармацевти в населени места с недостиг от аптеки. Към настоящия момент такива аптеки могат да се разкриват само в населени места без аптека.
С предложените промени се дава възможност да се разкриват аптеки, дори в населено място да има аптека, ако има недостиг на съответните дейности. За осигуряване на денонощен достъп до лекарствени продукти в областите с недостиг от аптеки с денонощен режим на работа в административния център, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, ще се осигурява денонощна работа по график, изготвен от съответната Регионална здравна инспекция. Графикът ще е задължителен и за неспазването му ще бъдат налагани санкции. В това е смисълът на картата – ако искаш да разкриеш нова аптека в центъра на големия град – да, разкрий я, но ако тя е втора или трета твоя, тя трябва да бъде или денонощна, или да произвежда форми, или трябва да бъде в друго място, като втори адрес. Според мен най-съществената мярка, която ще даде възможност наистина на малки, откъснати, с трудна логистика населени места, вече в Закона предлагаме за подобряване на достъпа на пациенти до лекарствени продукти създаването на мобилни аптеки, които да бъдат структури на аптеките, осъществяващи дейност на територията на населени места, в които няма открита аптека. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Може би в дупликата или там, както се казва, ще мога да кажа още няколко думи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, просто минута и малко повече, но достатъчно аргументиран е отговорът Ви.
Реплика – господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Аз съм удовлетворен частично от този отговор, защото виждам, че Министерството е работило в известен смисъл сериозно по проблема. Има явно предложение. Ние като парламентарна група ще се включим сериозно в дебата и ще добавим доста неща, за които сега не искам да говоря.
Най-важното, господин Министър, при разглеждането на този Закон и съответно промените, които ще направим, е да сменим логиката в цялата тази дейност.
В момента снабдяването с лекарства се е превърнало в търговия, а не в действително осигуряване на достъп на населението до лекарства. Тоест, ние трябва да направим всичко възможно да сменим философията. И нещо много важно – това, което се отнася специално до проблема, който поставям – за да се реши този проблем, ние трябва да засилим публично-частното партньорство между общините и фармацевтичните фирми. Защото в момента в много от малките населени места има свободни помещения, които могат да бъдат предоставени при облекчен режим за разкриването на аптеки. И нещо много важно – трябва да включим и общините в решаването на проблема, а защо не и в субсидирането на тази дейност, особено когато се касае за населени места, които са отдалечени 50 – 60 км от общинския център.
Моята реплика се свежда до следното – благодаря Ви за това, че сте работили по тази тема, че има готовност и ще се включим сериозно в дебата и в решаването на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Благодаря, господин Лилков, за добрите думи.
Само да кажа следното. Вижте, аптеката е бизнес, вид търговия и не може да се излезе от това. Отделно е, че върху бизнеса, върху начина, по който съответните фирми, търговци на едро и дребно са направили своите планове, разбира се там, където имат най-голяма печалба или възвръщаемост от това нещо, трябва да се надгради, ако щете като вид социална политика на държавата и на общините. Затова специално за мобилните аптеки сме развили текста и към момента единствено държавата и общините там, където има нужда от това и където няма търговски интерес, да развиват услугата от мобилни аптеки. Ако един кмет, община или общински съвет счита, че това наистина е негов приоритет, ще има законовата възможност вече да го направи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народните представители Георги Свиленски и Емил Райнов относно заплащане на извънреден труд в Министерството на здравеопазването.
Въпросът ще бъде развит от господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Министър! Въпросът с колегата Свиленски е с тримесечна давност и беше зададен още през месец юни, когато възникна скандалът с шефката на Инспектора на Министерството, която беше получила 10 хил. лв. заплата за месец. За месец март тя беше изработила над 100 часа извънреден труд и е била неизменно в Министерството по 12 часа на ден, в това число събота и неделя, дори на Националния празник 3 март.
Любопитно е как са начислени тези пари за въпросните 100 часа извънреден труд, след като в Закона за държавния служител е записано, че: „продължителността на извънредния труд за година не може да надвишава 150 часа, на месец – 30 часа, на седмица – не повече от 6 часа“.
В последващата, бих я нарекъл „кризисна пресконференция“, се каза, че служителят не е имал нито един почивен ден през март, защото е трябвало да бъде изготвен доклад за обществените поръчки, извършени със 147 второстепенни разпоредители към Министерството. Това било поискано, видите ли, от премиера – добро оправдание. То не касае само здравното, но и всички останали министерства.
Интересно е, че в Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, в Раздел IV, чл. 21, касаещ обхвата и правомощията на Инспектората, не са записани обществените поръчки, а такива са записани в чл. 35 на дирекция „Инвестиции и обществени поръчки“. Да не говорим, че от регистъра на Агенцията по обществените поръчки дадената информация би могла да бъде получена в рамките на един работен ден.
Всичко това доведе до въпроса, който зададохме, а той е: полага ли се извънреден труд в повереното Ви Министерство? Ако да, как се отчита извънредния труд? В какъв размер се заплаща? Дали евентуално не сте констатирали нарушения на нормативната уредба по отчитането и заплащането?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми д-р Райнов, регулирането на заплатите на държавните служители е уредено в Закона за държавния служител и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и други нормативни актове, уреждащи въпросите, свързани със заплатите в бюджетните организации и дейности.
Съгласно чл. 32 от Закона, за изпълнението на държавната служба държавният служител има право на брутна заплата, която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения. Законът за държавния служител, чл. 67, ал. 4 дава право на органа да определя индивидуалните заплати на държавните служители, но съобразено с минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, определени в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.
Нивата на основните месечни заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията. Степента на основната месечна заплата за съответното ниво на всеки служители се определя в съответствие с притежавания професионален опит. В съответствие с изискването на Наредбата са утвърдени Вътрешните правила за заплатите на служителите в Министерството на здравеопазването.
Работното време на служителите в Министерството на здравеопазването при 5-дневна работна седмица е 8 часа дневно, 40 часа седмично, в границите от 9,00 ч. до 17,30 ч. с обедна почивка 30 минути между 12,00 и 14,00 ч., в смисъл, че в този интервал може да се ползва обедната почивка. В сградите на Министерството е въведен пропускателен режим, посредством който се отчита работното време на служителите – с карта.
От Закона за държавния служител възникна задължение при необходимост служителите да изпълняват задълженията си и след изтичането на работното време. За разлика от Кодекса на труда, който допуска ненормиран работен ден за някои длъжности поради особения характер на работата, но само след консултации с представители на синдикалните организации и с представители на работниците и служителите, то държавният служител, без оглед на длъжността, която изпълнява и без изрично съгласие на когото и да било е длъжен при необходимост да изпълнява задълженията си и след изтичането на работното време. Тук синдикатите не са консултирани. Съгласно Закона за държавния служител в работни дни това се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а в почивни дни – с допълнително възнаграждение за извънреден труд. По Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация трудът се заплаща със 75 на сто увеличение върху индивидуалната основна заплата в почивните дни и сто на сто увеличение за работа през официалните празници.
Допълнителното възнаграждение за извънреден труд няма постоянен характер. За разлика от Кодекса на труда Законът за държавния служител не създава ограничение за продължителността на полагания извънреден труд.
В Министерството на здравеопазването извънредният труд се полага, отчита и заплаща по гореописания законоустановен ред, като до момента не са констатирани нарушения в тази връзка.
Извън формалния отговор: много, много работа, конкретно върху малка част от служителите от Министерството. Вие сте имали възможност да бъдете в кабинета, в който и аз съм, и знаете, в една администрация има определен брой служители, на които се възлага тежката, важната, срочната работа – по компетентност, качество и всичко останало.
Специално от гледна точка на Инспектората, мисля, че някой от следващите въпроси е свързан конкретно с дейността на Инспектората. Ако е интересно за какво точно, за какви резултати тези суми са получавани от служителите на Инспектората, ще имам възможността да го кажа.
Служителите на Министерството са претоварени, но в крайна сметка, сега ще кажа нещо, което не се казва от трибуната, никой не ги кара да продължават да стоят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, този въпрос е много важен, Вие бихте могли да се допитате до Вашия заместник-министър Шарков, който през 2012 г. беше този, който повдигна въпроса с бонусите, ако си спомняте – прословута тема с бонусите, при която и тогава значителна част от министерствата отказаха да дадат информация за методиката и размера на допълнителните възнаграждения и така нататък, и така нататък. Резултатът тогава беше уволнен директор на НЗОК, уволнен директор на Агенцията по вписванията, началници на кабинети. Тогава имаше опашка от министри и министри, които тичаха да си връщат допълнителните възнаграждения, защото бяха уплашени от уволнения. Тогава и сега министър-председателят е един и същ, който и тогава твърдеше, че никой не може да взима пари повече от него.
Въпросът е, че обществото иска да знае какво се получава и как се харчат неговите пари.
Ние с господин Свиленски имаме и справката на един друг Ваш въпрос, където пишете по различните длъжности кой колко е получавал за извънреден труд. Там пише: директор на дирекция в Министерството средно аритметично е получавал по 500 лв. на месец извънредно. При условие, че някой е получавал пет хиляди, това означава, че някой е получавал пет хиляди, а друг – нула.
Обществото иска да знае това. Въпросът обаче е: дали до 2012 г. бонусите се раздаваха и се купуваше лоялност, а дали сега те не се замениха със заплащане на извънреден труд, който на месец, още веднъж повтарям, надвишава законовото годишно измерение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми д-р Райнов и господин Свиленски! Първо, тук не става въпрос за бонуси по принцип към възнагражденията, става въпрос за конкретно положен и ясно отчетен – през присъствие и реално свършена работа, труд. Входящата информационна системата на Касата може да го докаже, ако имате желание, мога да Ви дам разпечатка.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ, от място): Могат да стоят по цяла нощ в Министерството!
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Въпросът е, че те освен че са били в Министерството, са свършили и конкретна работа. Пак казвам: нямам време в рамките на този въпрос да развия отговора. Ще Ви дам целия отговор на въпроса за работата на Инспектората, вероятно пак със същата тема.
Да кажа и нещо друго. Аз не приемам философията, свързана с това, че държавните служители, понеже са общо взето лентяи, съответно получават и минимална заплата. Тази философия всъщност доведе държавната администрация да изсмукване от качествени хора, от хора с желание и с перспектива за работа в държавната администрация, след като частният бизнес ги погълна.
За мен е изключително важно и аз правя тези усилия: в държавната администрация да има смислено, добро, достойно, равно заплащане. На моменти сме се опитали да го постигнем през намаление на общия щат, запазване на щатната таблица и увеличаване на заплатите на останалите, за да не може качествените хора от държавната администрация поне в повереното ми Министерство да бъдат теглени към частния бизнес. Напротив, напоследък има и обратен процес, не е системен, но да се надяваме, че е започнал.
Това, от което имат нужда държавните служители, са ясни правила за йерархично израстване и стабилни заплати. Опитвам се да го постигна.
Пак казвам: не е обществен проблем или на който и да било, напротив – че държавен служител получава високо възнаграждение, защото е свършил конкретна, качествена, смислена и с резултат работа. Това не би трябвало да е проблем, господин Райнов. Надявам се, че мислите като мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Явор Хайтов относно общата политика и стратегия по предотвратяване на корупционните практики и превантивни действия от страна на Министерството на здравеопазването.
Имате възможност, господин Хайтов, да развиете и този Ваш въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, инспекторатите в различните министерства и ведомства, като че ли тяхната работа, тяхната дейност остава невинаги разбрана и невинаги е достатъчно ясна. По този повод аз съм отправил и въпрос към министър-председателя по отношение на дейността на Главния инспекторат, който е на негово подчинение, и особено на министъра на вътрешните работи. Там Инспекторатът има едни по-специални функции. Сега конкретно.
Уважаеми господин Министър, Инспекторатът на Министерство на здравеопазването е на Ваше пряко подчинение. Същият, съгласно нормативната база, извършва и прави оценка на корупционния риск и предлага мерки за неговото ограничаване. Това е в точка втора от основните функции. В точка трета се казва, че Инспекторатът събира и анализира информация и извършва проверки за установяване на нарушения, прояви на корупция и неефективна работа на администрацията. Отново повтарям – то е на Ваше пряко подчинение.
Моят въпрос към Вас е: през 2015 г. каква е оценката по отношение на точка втора от основните функции на подчинения Ви Инспекторат? Какви мерки са предприети за ограничаване на корупционния риск и натиск в Министерството на здравеопазването.
Съгласно точка трета от цитираните по-горе Правила, моля да ми отговорите: какви прояви на корупция са установени в Министерство на здравеопазването и в сферата на здравеопазването през календарната 2015 г.? И какви мерки са предприети за подобряване на неефективната – това е цитат от Правилата в основните функции – работа на администрацията? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! Огромен е отговорът по обем и той ще Ви бъде предоставен с много подробни данни. Ще се опитам в рамките на краткото време да кажа само няколко основни неща.
Първо, Инспекторатът е на пряко мое подчинение и основната му цел е да осигурява необходимата обратна връзка относно процеса на спазване и изпълнение на нормативните актове и вътрешните документи; да предоставя обективна информация с анализ и оценка на ефективността на административната дейност към определен момент в звената и второстепенните разпоредители и да формулира препоръки за непрекъснатото й усъвършенстване.
В изпълнение на Приоритет 5 „Освобождаване на гражданите от дребната корупция“, Мярка 5.6 „Разработване и утвърждаване на секторен антикорупционен план за системата на здравеопазването“ от Плана за изпълнение на мерките от Националната стратегия, Инспекторатът събира предложения за антикорупционни мерки от всички структури в системата на Министерството на здравеопазването, които бяха обобщени, систематизирани и анализирани и на тяхна база беше изготвен и утвърден от мен Секторен антикорупционен план в системата на здравеопазването.
Като отговорна структура е определен Инспекторатът за изпълнение на тази оценка на корупционния риск.
В изпълнение на тази мярка през 2015 г. в Министерството на здравеопазването беше разработена и утвърдена Методика за оценка на корупционния риск от Инспектората, която отчита спецификите на системата и може да се прилага освен в Министерството и във всеки от второстепенните разпоредители. Наистина много дебела и многообразна методика.
След направения преглед на наличните вътрешни политики и процедури и по отношение на превенцията и противодействието на корупцията и злоупотребите са разработени нови Вътрешни правила за дейността на Инспектората, Вътрешни правила за прилагане на антикорупционни процедури в Министерството на здравеопазването, Вътрешни правила за защита на лицата подали сигнали за корупция.
Създадени са множество канали за подаване на сигнали за корупция в Министерството на здравеопазването, освен стандартните – деловодството и пощенски сектор, телефон, факс, електронна поща, „гореща линия“, кутия „Антикорупция“, онлайн форма за подаване на сигнали.
Много мога да кажа още за теорията, но да кажа няколко конкретни резултати за този период, защото така изглежда въпросът Ви. Много телеграфно.
Общо 10 доклада на Инспектората за 2015 и 2016 г. са изпратени на прокуратурата, СДВР и ДАНС. Съответно: РЗИ – Кюстендил; ЦСМП – София-област; Център „Фонд за лечение на деца“; НЦРРЗ; Национална специализирана болница за физикална терапия; УМБАЛ „Света Анна“, МБАЛ „Проф. Стоян Киркович“, град Стара Загора; МБАЛ Благоевград и за нарушения от служители на Министерството.
Извършени са две съвместни проверки с други компетентни дирекции по администриране на процесите, осъществявани при извършване на инвентаризация, бракуване, трансформиране и унищожаване на дълготрайни и нематериални активи. От проверките са установени липси за около 1 млн. лв. и те са предадени на Прокуратурата. Тоест от тези процеси вътре в Министерството.
При извършената административна проверка за осъществяване на инвентаризация и бракуване са установени незаконосъобразни действия от ред служители, конкретно и от Министерството на здравеопазването. Те също са подадени на компетентните органи.
Друг конкретен случай – по заповед от 8 май 2014 г. на една предишна администрация едно сериозно имущество е освободено от „Митници“ на обща стойност 400 хил. лв., дарено на две болници, от което в балансовата стойност на тези две болници при проверката на Инспектората са отчетени единствено материални активи на стойност 39 хил. лв. Болниците са в Мадан и Кнежа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вероятно ще предоставите обемния материал на господин Хайтов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Може ли още 30 секунди, госпожо Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще станат много. Вече имате 20 секунди след времето.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: РЗИ – София, вследствие на проверки на Инспектората – 80 хиляди.
Национален съвет по цени и реимбурсиране по техни доклади – подобрения на административната дейност и икономии в размер на 221 хил. лв.
Национален център по трансфузионна хематология – оптимизиране разходите си в размер на 1 млн. 368 хил. лв. Оптимизиране на разходите означава пряко сваляне на корупционните надценки в поръчките.
Център за спешна медицинска помощ – 586 хил. лв.
„Света Анна“ – оптимизация на разходите в размер на 1 млн. 590 хил. лв., вследствие на подобрени регламенти за купуване на медикаменти, външни услуги и така нататък.
Мога да продължа, може би след това в дупликата ще мога да кажа още нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, всъщност с възможностите на нашия Правилник и на Конституцията да осъществяваме парламентарен контрол в тези около три минути Вие правите годишен отчет за дейността на едно толкова важно звено като Инспекторатът, защото той има две функции: от една страна, с дейността си действа превантивно; от друга страна, целта му е да разкрива порочни практики, а както се установи – и престъпления. Защото аз си бях подготвил един допълнителен въпрос – има ли внесени сигнали в Прокуратурата, и практически Вие вече отговорихте, като заявихте, че има внесени такива сигнали от Инспектората не само в Прокуратурата, но дори и в ДАНС, което говори, че в подчинената Ви администрация съществуват корупционни практики и по някакъв начин се стремите да противодействате.
Аз Ви благодаря за отговора. Ще се запозная, разбира се, с подробния материал, но целта е именно да накараме тези административни структури, от една страна, да дадем оценка на тяхната дейност, но от друга – да си свършат работата и наистина да действат превантивно, защото и следващият ми въпрос към Вас е за харченето на публичния ресурс. Аз съм особено чувствителен и винаги искам да знам, когато се харчат публични средства в каква посока отиват те и дали се спазват всички разпоредби било то по Закона за обществените поръчки или други нормативни актове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ще си позволя, госпожо Председател, да продължа оттам, където свърших.
Подобрен финансов резултат на Специализираната болница „Света София“ за белодробни заболявания в размер на 80 хил. лв. в резултат на привеждане на вътрешни актове в съответствие с нормативната уредба. Това е евфемизъм.
Специализирана болница за белодробни болести – Троян, е намалила разходите си в размер на 28 895 лв. в резултат на въведените добри практики за управление на процесите. Това са по доклади на самите дружества.
УМБАЛ „Пирогов“ отчита намаление на разходите в общ размер 8 млн. 380 хил. лв. в резултат на изготвени нови актуализирани вътрешнонормативни актове в съответствие с действащата нормативна уредба, прецизиране на договорите, касаещи наемни отношения, консултантски услуги, човешки ресурси и механизми за сключване на договори. Това е вследствие на проверки, анализи и предписания на Инспектората, респективно на Министерството.
Всички тези проверки на търговски дружества с над 50% държавно участие са извършени с мое разпореждане, с цел идентифициране на индикатори за разпознаване на корупцията. Красивото е, че след проверките ръководствата на болниците вече разполагат и с ноу-хауто на Инспектората на базата на всичко, което е работено досега. За индикаторите в собствените им структури – понякога те са доста бакалски неща, но наистина системата работи.
Изградена е добра практика във връзка с взаимодействието с АДФИ (Агенцията за държавна финансова инспекция), Сметната палата, „Главна инспекция по труда“, НАП, НЗОК, КЗЛД (Комисията за защита на личните данни), които подпомагат Инспектората в изпълнението на техните функции.
Борбата с корупцията е важна на законодателно ниво. Аз се надявам, че антикорупционното законодателство ще мине съвсем скоро в парламента, но реално хората, които извършват това нещо, са инспекторатите на министерствата. Те трябва да идентифицират, да създадат системата за идентификация, за да могат пό специализираните органи – прокуратура, съд, полиция, ДАНС и всички останали, да се намесят на нивото на техните компетенции.
Това е може би продължение на разговора ни с д р Райнов за заплатите, които тези хора получават. Прочетох Ви цифрите, които всъщност са цифри, запазени за същностната дейност на тези лечебни заведения или пък за държавния и бюджета на НЗОК. Мисля, че цената на това нещо – 500 лв., е несъизмерима. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос на народния представител Явор Хайтов относно Програма „Майчино и детско здраве“.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Някак си трите въпроса: първият, поставен от д р Райнов; вторият, на който Вие вече отговорихте, свързан с дейността на Инспектората; и този, който сега ще Ви задам, се свързват в едно цяло. Имах възможността вече да заявя, че съм особено чувствителен и наблюдавам как се харчат публични средства – дали се харчат по предназначение, дали се спазват нормативите.
Настоящият мой въпрос към Вас е конкретен и той е следният: какви са критериите и кои лечебни заведения са финансирани по Програма „Майчино и детско здраве“ от момента на избирането Ви за министър на здравеопазването до 8 юли 2016 г.?
Отпускани ли са средства на лечебни заведения по посочената по-горе Програма, които нямат родилни отделения за слухов скрининг на деца? Ако отговорът Ви е положителен, моля да ме запознаете: имало ли е процедура по Закона за обществените поръчки и проведена ли е такава?
Кой осъществява контрола за изпълнението на тези договори, ако е имало такива, и има ли неусвоени средства, отпуснати по тези програми? Ако има такива, възстановени ли са те и разходването им дали е правомерно? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, първо да кажа, че в изпълнение на приоритетите на мнозинството всъщност миналата година стартира за първи път Програмата за майчино и детско здравеопазване. В изпълнение на дейностите по тази Национална програма – тя стартира пилотно през септември 2015 г. Тогава бяха сключени договори с държавни болници, болници със смесено държавно и общинско участие в капитала, изцяло общински и частни болници.
Работният план към Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве предвижда разработване на механизъм и въвеждане на неонатален слухов скрининг в лечебните заведения със структури по неонатология. Следва да се има предвид, че съгласно изискванията на нормативната уредба в сферата на здравеопазването, а именно Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството и дейността на лечебните заведения, в лечебни заведения, в които няма неонатологично отделение или клиника, но има структура за родилна помощ, е задължително наличието на структура за следродови грижи. Така е по устройствен правилник.
С цел ранно диагностициране и навременна интервенция при увреждане на слуха при новородени е осигурено финансиране за провеждане на неонатален слухов скрининг в родилните и неонатологични клиники или отделения. Слуховият скрининг се извършва на всички новородени деца, като на доносени новородени – в деня преди или в деня на изписването на детето от родилното, неонатологичното отделение или клиника, а на недоносени новородени – след достигане на коригирана, постконцептуална възраст, в деня преди или след изписването на детето от клиника за недоносените.
Преди провеждане на изследването отговорникът или специалистът, провеждащ изследването, информира майката или бащата, съответно близките, за целта на скрининга, включително информационна брошура, в която е описано какво представлява глухотата, кои са рисковите групи. Това е специфична медицинска информация.
Изследването се извършва при леглото на детето или в манипулационната в родилното. При провеждане на изследването настойникът подписва съответното информирано съгласие. Резултатът се отразява в ИЗ (история на заболяването) на детето, документите за регистриране на процедури по клинични пътеки и епикризата, отразяваща престоя и лечението на детето в отделението, като се посочва датата на провеждане на изследването. В случай на установени отклонения от нормата на родителя или настойника се дават указания за необходимостта от извършване на контролно изследване на слуха на новороденото – до 7 дни след изписването му, от УНГ специалист в съответна клиника, като указанията се отразяват в епикризата, издадена от лечебното заведение. Това всичко е част от договора, който лечебните заведения са подписали.
Изследването се извършва от лекар специалист, съответно неонатолог, педиатър или УНГ, като се допуска то да бъде извършено и от акушерка или специалист по здравни грижи под ръководството на лекар специалист – неонатолог или педиатър.
С цел осигуряване на устойчивост на стартиралия през 2015 г. неонатален слухов скрининг за новородени деца тази година Министерството на здравеопазването предложи договори за провеждане на неонатален слухов скрининг за новородени на всички лечебни заведения в страната, в които има родилни и/или неонатологични структури, тъй като стойността за извършване на едно изследване е 10 лв.
Поради факта, че са предложени договори на всички лечебни заведения за болнична помощ с разкрити родилни и/или неонатологични структури, независимо от техния вид и собственост, не е необходимо провеждане на подбор, включително и чрез процедура по реда на Закона за обществените поръчки.
От бюджета на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве са отпуснати средства на две лечебни заведения, които нямат родилно отделение/клиника, а именно Специализираната болница за активно лечение на детски болести „Проф. Иван Митев“ в София и УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна поради техния специфичен статут за лечение на рискови новородени деца. Те нямат собствено родилно отделение, но там наистина се извършва при тежки перинатални състояния. Наистина това са двете лечебни заведения в страната, където се извършват високоспециализирани дейности.
Договорите са сключени с цел постигане на оптимален обхват на скрининга и във връзка с изискването изследването на недоносени новородени да се извършва (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) след достигане на коригирана възраст. Има още какво да кажа.
Само секунда. Има неусвоени средства от миналата година – те са върнати от всяко едно лечебно заведение на база на протоколите, за които Ви разказах като процедура – колко изследвания са направени и съответно това нещо е заплатено. Те са включени отново към финансирането на Програмата за тази година. Ако трябва още нещо, ще допълня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, няма да правя конкретна реплика, но Ви моля да ми връчите този отговор, така както обещахте, че ще ми дадете и изготвения подробен Ваш отговор на предходния мой въпрос.
В допълнително зададен въпрос в писмен вид ще уточня всичко, което не ми е ясно от представения ми от Вас отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма да ползвате дуплика.
Сега следва питане на народните представители Тунчер Кърджалиев и Хасан Адемов относно проблеми при приложението на Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. на Министерството на здравеопазването за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
Слушаме Ви, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, нашето питане е свързано с проблемите при приложението на Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. на Министерството на здравеопазването.
Наредба № 1 на Министерството на здравеопазването за придобиване на специалност е в сила от 22 януари 2015 г. Тази Наредба имаше за цел да подмени Наредба № 34 и да регулира всички пропуски, които съществуваха в нея.
При приложението на горепосочената Наредба са идентифицирани редица проблеми, които затрудняват реализирането на заложените цели. На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1 обучението за придобиване на клинична специалност се осъществява въз основа на сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда – на пълно работно време, на длъжност „Специализант“.
В университетските болници, които са най-привлекателни за младите лекари, свободните щатове са ограничени или въобще липсват.
На второ място – съгласно чл. 15, ал. 3 от въпросната наредба, трудовото възнаграждение на специализанта не може да бъде по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, определена с бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната календарна година.
Голяма част от университетските болници са в недобро финансово състояние, меко казано, и трудно заделят средства по това направление.
На трето място – наредбата не допуска докторантите да специализират и обратното – специализиращите лекари да работят по докторантурата си. На практика асистентите, които основно са ангажирани с преподавателска дейност, и докторантите, които се занимават с научна дейност, не могат да специализират.
В тази връзка нашето питане към Вас е предприема ли Министерството на здравеопазване мерки за решаване на посочените проблеми и ако да, какви и в какви срокове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Кърджалиев и Адемов! Министерството на здравеопазването отчете проблеми в обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, включително висока степен на неудовлетвореност сред специализантите от реда и условията за обучение. Като основен проблем се изтъкваше именно специализацията срещу заплащане, която отблъсква младите лекари, и липсата на трудов договор с лечебното заведение – база за обучение. Това беше завареното статукво.
По тази причина в Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в областта на здравеопазването е прието предложението на Гражданската инициатива „Млади лекари, за ново здравеопазване”, която включва Сдружението „Български лекари за европейски стандарт на специализация”, Асоциация на студентите медици в България и други организации, специализацията да се провежда въз основа на сключен трудов договор с база за обучение. Специализацията въз основа на трудов договор гарантира в най-пълна степен правата и задълженията, включително на специализанта във връзка с обучението му за придобиване на специалност, включително получаване на адекватно трудово възнаграждение.
От влизането в сила на Наредба № 1 в края на януари 2015 г. до 15 юли 2016 г. са приети общо 2034 специализанти, от тях 870 специализанти са приети в университетски болници, което е почти 43% от общия брой специализанти. Тази цифра недвусмислено показва, че от университетските болници не липсват щатни длъжности за специализанти и такива длъжности не са малък брой. Следва да се отбележи, че заетите към момента длъжности ще се освобождават поетапно, тъй като след успешно полагане на държавен изпит за специалност лицето придобива права на специалист и вече не може да заема длъжността за специализант. Съответно освободените длъжности за специализанти ще могат да бъдат заети от други млади лекари, които искат да продължат обучението си.
Важно също е да се отбележи, че съгласно действащото законодателство – чл. 180, ал. 2, т. 2 от Закона за здравето, практическото обучение за придобиване на специалност се провежда в лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на студенти-специализанти, а не само в университетски болници. Това е законов текст.
По реда на Наредба № 1 базите за обучение се определят и обявяват свободните длъжности за специализанти по клинични специалности съобразно своите нужди и възможности, включително и финансови – Вие сте прав. Местата за специализанти се обявяват текущо и целогодишно, както се обявяват останалите свободни места на пазара на труда. Подборът на специализантите се извършва отново по реда на Кодекса на труда по преценка на работодателя – било конкурс, било… Това е по Кодекса на труда.
Настоящият минимален размер на трудово възнаграждение на лекари-специализанти в болници, който е равен на минималния осигурителен доход, е 2,26 минимални работни заплати за страната. Посоченият размер е доста близък до минималното възнаграждение за специализанти от две минимални работни заплати за страната, регламентирано в отменената вече 34-та Наредба от 2006 г. за придобиване на специалност.
Във връзка с твърдението, че докторанти и асистенти не могат да специализират, бих искал да подчертая, че Наредба № 1 по никакъв начин не създава затруднения и пречки пред докторантите и асистентите за започване на специализация. Те могат да се обучават за придобиване на клинична специалност, включвайки трудов договор на длъжност „лекар – специализант” с база за обучение, в случай че преминат успешно подбора на работодателя такъв, какъвто е. Не съществува правна пречка на длъжност „лекар – специализант” да бъде назначен лекар, редовен докторант или асистент, тоест с някаква научна кариера, още повече че тези статуси на докторанти са по съвсем друго законодателство – по Закона за научните степени и звания.
Министерството на здравеопазването няма възможност да задължава лечебни заведения, да не говорим че няма и желание, да наемат на длъжност „лекар – специализант” всички лекари, приети за обучение в редовна докторантура. Такава възможност не съществуваше и в отменената Наредба № 34. Следва да се има предвид, че длъжностите „асистент“ и „лекар, специализант“ са две различни длъжности, предполагащи различни трудови задължения и извършване на различни по своята същност дейности. Заемането на едната длъжност не би могло автоматично да води до заемането, съответно извършване на дейностите на другата длъжност. Съгласно трудовото законодателство обаче съществува възможност лекарят специализант да работи въз основа на трудов договор за допълнителен труд по чл. 110 и чл.111 от Кодекса на труда, включително като асистент. Важно е да се припомни, че в отменената Наредба № 34 беше предвиден облекчен режим за асистенти и редовни докторанти. Съответно Върховният административен съд отмени тези членове от Наредбата и съответно нито аз, нито Вие бихме пледирали за обратното.
Предвид изложеното, Министерството на здравеопазването не би могло да въведе отново в такъв нормативен акт облекчен режим.
Знам, че няма идеални начинания. Но Наредба № 1 на специализацията е нещо, което екипът на Министерството… Още повече това беше в тясно сътрудничество с Лекарския съюз, със Сдружението на младите лекари. Наистина сме горди с резултата. Това е възможност да се въведе устойчив начин на специализация – наистина с трудов договор, там където и Вие, и аз, и д-р Райнов сме се учили при по-стари системи, както се казва, сме чиракували кой по какъвто начин е намерил за добре. Няма заплащане, а напротив плаща ти се за труда. И си редовна част от този трудов колектив – с дежурствата под ръководството на по-опитен колега, с всички добри и лоши неща, свързани с ежедневната работа в една клиника. Смея да кажа, че в огромния си процент младите лекари приеха добре тази наредба. Отделен е въпросът, че в нея съществуват проблеми.
Основният проблем в момента е огромното количество специализанти, които всяка година намалява обаче, по старите правила. В момента, в който те се изчистят, в рамките на – мисля, че тази година би трябвало окончателно последните млади лекари да започнат да специализират по старите условия да приключат специализацията си, съответно и количеството места, които ще се освободят за нови, ще бъде достатъчно адекватно и ще може системата циклично – броят на постъпващите и броят на излизащите от системата на специализация по трудов договор, да бъде относително равносилна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, сигурен съм, че Вие сте наясно, че има проблем, който трябва да бъде решен. Лечебните заведения, които са акредитирани и имат право да приемат специализанти, изпитват сериозни финансови затруднения. Това, което споменахте – заплатата, която трябва да получават специализантите, е някъде около 800 лв., заедно с осигурителните вноски между 1300 и 1500 лв. Като ги умножите по 2000 давате си сметка за какъв финансов ресурс става въпрос за всички лечебни заведения, които са акредитирани и имат право да специализират младите лекари?
Нещо повече. Младите лекари, които са зачислени като специализанти не могат да подписват съответно документи на Националната здравноосигурителна каса. Това е така, Вие го знаете много добре.
От друга страна, не смятате ли за абсурдна ситуацията, при която младият лекар може да е придобил образователна и научна степен „Доктор“ и „Доктор на науките“ без да има клинична специалност? Трудовият договор, за който Вие говорите по Кодекса на труда – чл. 68, ал. 1, т. 2, той е срочен трудов договор за извършване на определена работа. Трудовото законодателство позволява други възможности на трудово договаряне между работодател и работник, и служител, които да дадат възможност и включването на докторантура.
Знам, че има и друг проблем не със Закона за научните степени и звания, а със Закона, който е в системата на образованието – за развитието на академичните кадри, академичните степени.
Големият въпрос тук е, че, ако ти си минал през тежък конкурс и си назначен за докторант и асистент, можеш през това време да подготвяш научна работа, но не можеш да специализираш, защото специализацията трябва да бъде на осем часов работен ден. Как да вършиш едното и другото? Това няма как да стане.
Вторият уточняващ въпрос, който искам да Ви задам от тази трибуна е, не смятате ли, че може и да има възможности при положение, че се промени трудовият договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда с друга форма на трудово договаряне, да се стигне до възможността Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ да подпомогне част от финансирането на тази специализация? Това ще облекчи и лечебните заведения, и ще отпуши специализацията, защото от тези 2000 човека, за които Вие споменавате, около 2000 човека, 350 и няколко са заварени случаи по Наредба № 34 – по стария ред, и има други, които са поне клинични специалности. Тоест, обявените места в началото на месец юли тази година са около 1134. Това е по информация на Министерството на здравеопазването, Вие сте я дали на журналисти. От там нататък възниква естественият въпрос: можем ли да направим така, че едновременно… (председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
… специализиращи лекари да имат възможността да провеждат и своята докторантура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Министър Москов, заповядайте за отговор на уточняващите въпроси. Имате три минути.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Уважаеми д-р Адемов, още веднъж да кажа за въпроса за докторантите. Докторантурата и научната кариера е нещо различно от специализацията и ежедневната работа по усъвършенстване на специалност и Вие като лекар го знаете не по-зле от мен.
С моето и Вашето познание за становището на Върховния административен съд за това, че другото създава неравнопоставен режим, тоест ако ти не си докторант, трябва да движиш специализацията си по един път, пък като докторант получаваш някакъв бонус, защото това е общо-взето философията на решението на Административния съд. Ако Вие имате конкретно предложение, аз съм абсолютно готов да го включим в промяната на Наредбата, не мисля, че би трябвало да отиваме към това нещо, защото наистина ще създадем неравнопоставеност. Едно е ти да искаш да работиш определена клинична специалност, съвсем друго е да търсиш научна кариера в нещо. А от гледна точка на трудовите взаимоотношения, заплатата и товара върху болниците, разбира се, че това го има, но нали си даваме сметка, че то не е в степента, в която определени лечебни заведения пледират за това, защото това са хора, които работят.
Вие знаете, че в решението на Надзора на Касата специализиращите лекари вече са видими за Касата. Те са част от договорния процес с Касата, което също не беше така до миналата година. Кой се подписва не е конкретният момент, но те наистина сключват договор с Касата от тази година. Вижте решението на Касата.
Именно по линия на Програма „Развитие на човешките ресурси“ за новия програмен период мисля, че сме намерили начин, по който да – занимаваме аудиторията с нещо много специализирано, но там възможността да си на трудов договор изключва възможността да бъдеш подпомаган по определен начин по Програмата. Така че мисля, че сме намерили заедно със Социалното министерство начин да можем да подпомогнем било болниците, било конкретно работещите специализанти през тази Програма във връзка с обучението им.
Но още веднъж да кажа: за мен пътят младите лекари да бъдат на трудов договор като част от трудовия си колектив с всичките добри и лоши страни, с жилото и с меда на тази професия, е добрият начин и самият факт, че той се приема добре от младите лекари означава, че сме на прав път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми министър Москов.
Заповядайте д-р Адемов за отношение.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, аз знам, че този нов начин на уредба на специализацията се приема добре от младите лекари и това е похвално. Защото това дава възможност младите лекари да се задържат в България, да не търсят реализация и кариерно развитие в европейските страни. Това е много важно за българското здравеопазване.
Има един друг проблем. Проблемът е в лечебните заведения, които са акредитирани за извършване на специализация. Те на практика назначават специализанти само на свободните длъжности и на тези, които се пенсионират. Друга възможност те нямат да увеличават своя щат. Това по някакъв начин затруднява достъпа на младите лекари, защото освен, че една част от тях излизат от системата на специализация, всяка година завършват млади лекари, на които, ако не им бъде гарантирана възможността да специализират, трудно ще ги задържим в България.
От друга страна, пак повтарям, има други форми на трудово договаряне пак под формата на трудов договор, които да дадат възможност на специализиращи лекари едновременно да упражняват правото си да бъдат докторанти.
Преди малко зададох въпрос на вицепремиера Меглена Кунева по отношение на Закона за развитие на академичния състав. При положение че учиш медицина шест години, още четири години си докторант, още четири години специализираш – знам, че ученето е през целия живот – Стратегия „Европа 2020“, но тези хора ще бъдат изключително натоварени и като знаем какви са възнагражденията на лекарите, в това число и на специалистите, трябва да си дадем сметка, че нещо трябва да се промени.
Убеден съм, че с усилията на Министерството на труда и социалната политика, с Министерството на здравеопазването и с Министерството на образованието и науката могат да се намерят по-добри решения, за да бъдат облекчени не само специализиращите лекари, а и лечебните заведения, които, пак повтарям, изпитват финансови затруднения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народните представители Димитър Танев, Даниела Савеклиева и Йордан Андонов относно разрешително за дейност на „Специализирана болница за рехабилитация – Петрич“ ЕООД.
Заповядайте, господин Танев.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър! На 29 април 2015 г. Вашето Министерство е издало разрешително за дейност № СБ-394 на „Специализирана болница за рехабилитация – Петрич“ ЕООД за второ ниво на компетентност с обхват „рехабилитационна медицина“. На базата на същото разрешително е сключен договор със Здравната каса по четири пътеки.
„Специализирана болница за рехабилитация – Петрич“ ЕООД не е страна и няма сключен договор за наем с Министерството на спорта за Национална спортна база „Цар Самуил“ – Петрич. Договорът за наем с Национална спортна база „Цар Самуил“ е сключен с „ЕТНО“ ЕООД – град Варна. По силата на чл. 16 от договора наемателят няма право да променя предназначението на имота и да го преотдава на трети лица без разрешение на наемодателя.
По наша информация такива разрешителни не са издавани от наемодателя. Също в община Петрич не е постъпвало искане за промени и не са съгласувани и издавани разрешителни за преустройство.
Вследствие на това разрешително материалната база на Национална спортна база „Цар Самуил“ се използва не по предназначение от малка група предимно възрастни хора. Обществеността на Петрич не разполага с други подобни спортни съоръжения. Няколкостотин деца и юноши нямат възможност да се занимават със спорт.
Представена е и протестна подписка от около 3200 души – родители и засегнати граждани, до министъра на спорта. Той не е в състояние сам да реши въпроса. Поради това въпросът към Вас е следният: на базата на какви приложени документи е издадено разрешително № СБ-394 на „Специализирана болница за рехабилитация – Петрич“ ЕООД? Проверена ли е истинността на приложените документи и не е ли това предпоставка за източване на средства от Здравната каса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Танев.
Министър Москов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Танев, аз, разбира се, ще изчета целия отговор за последователността на проверките и резултатите, които са направени. Само да кажа, че има три проверки на РЗИ, две на Медицинския одит и така нататък, но договорните отношения са такива, че не позволяват на министъра – с ясното разбиране за проблема на града, да предприеме някакви други действия.
В „Специализирана болница за рехабилитация – Петрич“ ЕООД се осъществява лечебна дейност. Осъществяването на лечебна дейност на заведението подлежи на разрешение, което се издава от министъра на Закона за лечебните заведения.
„Специализирана болница за рехабилитация – Петрич“ ЕООД съществува по силата на силата на издаденото Разрешение № СБ – 394 от 29 април 2015 г., в което е посочено, че лечебната дейност се осъществява на адрес: град Петрич, ул. „Стадионска“ № 1. Разрешението за осъществяване на лечебна дейност е издадено на основание чл. 46, ал. 2 във връзка с чл. 50, ал. 2 от ЗЛЗ и след представяне на всички изискуеми документи по реда на чл. 47 от ЗЛЗ чрез Регионалната здравна инспекция – Благоевград, включително удостоверение за спазване на изискванията на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят лечебното заведение, изискванията за ниво две на компетентност на Наредба № 30 от 2004 г. за стандарт „Физикална рехабилитация“.
В Министерството на здравеопазването се води регистър на лечебните заведения, получили разрешение, който е публичен и съдържа определените в чл. 49, ал. 1 от Закона за лечебните заведения реквизити, включително име на лечебното заведение, седалище, капитал, единен идентификационен код и единен регистрационен номер, адрес на осъществяване на дейността, ниво на компетентност на съответните структури, видове лечебни дейности, за които е издадено разрешението. Съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 от ЗЛЗ, регистрираните лица са длъжни да уведомяват за всички промени в обстоятелствата по извършената регистрация в 7-дневен срок от настъпването им, като промени във вписаните в разрешението обстоятелства, включително адреса на осъществяваната дейност, се правят по реда на чл. 46, ал. 2 и 3 и чл. 47 от Закона за лечебните заведения.
Следва да се има предвид, че в посочените нормативни актове не е предвидено изискване за удостоверяване на правното основание за ползване на помещенията, в които ще се осъществява дейността. Може би това е пропуск.
На 2 февруари 2016 г. в Министерство на здравеопазването се получи писмо от господин Пламен Манолов, изпълнителен директор на „Национална спортна база“ ЕАД – София, с което ни уведомява за прекратен поради неизпълнение на основни клаузи договор за наем между „НСБ“ ЕАД и фирма „ЕТНО“ ЕООД, едноличен собственик на капитала на „СБР – Петрич“ ЕООД в град Петрич, която осъществява дейност на територията на НСБ „Цар Самуил“ – град Петрич. Поради това, че от писмото на изпълнителния директор на „НСБ“ ЕАД не става ясно дали болницата е преустановила дейността си и дали са предприети действия за промяна на адреса, на който осъществява лечебна дейност, беше разпоредено извършване на проверка от РЗИ – Благоевград.
В тази връзка, започналата по-рано административна процедура за промяна на обстоятелствата, вписани в Разрешение № 394/29 април 2015 г. по подадено заявление от д-р Румен Кондев, управител на „СБР – Петрич“ ЕООД, град Петрич, с входящ номер в Министерството на здравеопазването, тя беше преустановена до изясняване на случая.
Видно от предоставените в Министерството на здравеопазването резултати от извършена проверка от РЗИ – Благоевград с писмо, че „СБР – Петрич“ ЕООД продължава да осъществява дейност на същия адрес.
На 17 март 2016 г. в свое писмо до Министерството д р Кондев, управител на „СБР – Петрич“ ни уведомява, че към периода на извършване на проверката от РЗИ, договорът за наем между НСБ и „ЕТНО“ в качеството си на едноличен собственик на капитала на „СБР – Петрич“, е действащ. Също така, д-р Румен Кондев пояснява, че към момента на изпращане на уведомителното писмо до Министерство на здравеопазването са в ход преговори между „ЕТНО“ и НСБ, които касаят уреждане на договорните отношения между двете страни.
С оглед на противоречивата информация от страна на управителя на „СБР – Петрич“ и изпълнителния директор на „НСБ“, защото информацията не съответства, относно прекратяването на договора за наем, беше възложено осъществяването на последваща проверка от РЗИ – Благоевград за установяване наличието на договор за ползване на помещенията от болницата или неговото прекратяване, включително да бъдат предоставени всички документи, удостоверяващи наличието и прекратяването на договора за наем между двете дружества, касаещ осъществяването на дейност от „СБР – Петрич“ на адрес: град Петрич, ул. „Стадионска“ № 1.
Впоследствие, с писмо от РЗИ – Благоевград не е получен удовлетворителен отговор по отношение на поставените въпроси. От своя страна, в писмено становище по повод проверката на РЗИ – Благоевград, управителят на „СБР – Петрич“ ЕООД, ни уведомява, че не може да предостави копие от договора между НСБ и „ЕТНО“ с аргумента, че за това не е дадено съгласието на НСБ.
В нормативните документи, уреждащи правната материя за издаване на разрешително за осъществяване на лечебна дейност, не е предвидено изискване за удостоверяване на правното основание за ползване на помещенията, в които ще се осъществява дейността. Прекратяването на договора за ползване на помещенията под наем, обаче, представлява промяна в обстоятелствата по издаденото разрешение за осъществяване на дейност на лечебното заведение, като същата следва да бъде заявена от управителя на лечебното заведение по реда на чл. 46, ал.2 и 3 и чл. 47.
В чл. 51, ал. 1 от ЗЛЗ изрично са регламентирани хипотезите, при които министърът на здравеопазването може да отнеме издадено разрешение за осъществяване на лечебна дейност, като посочената разпоредба не предвижда възможност разрешението да бъде отнето при промяна на правното основание за ползване на помещенията, в които се осъществява дейността.
Следва да се има предвид, че в посочените нормативни актове не е предвидено изискване за удостоверяване на правното основание за ползване на помещенията, в които ще се осъществява дейността. Може би това е пропуск.
На 2 февруари 2016 г. в Министерството на здравеопазването се получи писмо от господин Пламен Манолов, изпълнителен директор на „Национална спортна база (НСБ)“ ЕАД, град София, с което ни уведомява за прекратен, поради неизпълнение на основни клаузи, договор за наем между „НСБ“ ЕАД и фирма „ЕТНО“ ЕООД, едноличен собственик на капитала на „СБР – Петрич“ ЕООД, град Петрич, която осъществява дейност на територията на НСБ „Цар Самуил“ – град Петрич. Поради това, че от писмото на изпълнителния директор на „НСБ“ ЕАД не става ясно дали болницата е преустановила дейността си и дали са предприети действия за промяна на адреса, на който осъществява лечебна дейност, беше разпоредено извършване на проверка от РЗИ – Благоевград.
В тази връзка, започналата по-рано административна процедура за промяна на обстоятелствата, вписани в Разрешение № СБ – 394/29 април 2015 г. по подадено заявление от д-р Румен Кондев, управител на „СБР – Петрич“ ЕООД, град Петрич (входящ номер в Министерството на здравеопазването), беше преустановена до изясняване на случая.
Видно от предоставените в Министерството на здравеопазването резултати от проверката на РЗИ – Благоевград, с еди-кое си писмо, е, че „СБР – Петрич“ продължава да осъществява дейност на същия адрес.
На 17 март 2016 г. в свое писмо до Министерството д-р Кондев, управител на „СБР – Петрич“, ни уведомява, че към периода на извършване на проверката от РЗИ договорът за наем между „НСБ“ ЕАД и „ЕТНО“ ЕООД в качеството си на едноличен собственик на капитала на „СБР – Петрич“ ЕООД е действащ. Също така, д-р Румен Кондев пояснява, че към момента на изпращане на уведомителното писмо до Министерството на здравеопазването са в ход преговори между „ЕТНО“ ЕООД и „НСБ“ ЕАД, които касаят уреждане на договорните отношения между двете страни.
С оглед на противоречивата информация от страна на управителя на „СБР – Петрич“ и изпълнителния директор на „НСБ“ – защото информацията не съответства – относно прекратяването на договора за наем, беше възложено осъществяването на последваща проверка от РЗИ – Благоевград, за установяване наличието на договор за ползване на помещенията от болницата или неговото прекратяване, включително да бъдат предоставени всички документи, удостоверяващи наличието и прекратяването на договора за наем между двете дружества, касаещ осъществяването на дейност от „СБР – Петрич“ на адрес: гр. Петрич, ул. „Стадионска“ № 1.
Впоследствие, с писмо на РЗИ – Благоевград, не е получила удовлетворителен отговор по отношение на поставените въпроси. От своя страна, в писмено становище по повод проверката на РЗИ – Благоевград, управителят на „СБР – Петрич“ ни уведомява, че не може да предостави копие от договора между НСБ и „ЕТНО“ с аргумента, че за това не е дадено съгласието на НСБ.
В нормативните документи, уреждащи правната материя по издаване на разрешението за осъществяване на лечебна дейност, не е предвидено изискване за удостоверяване на правното основание за ползване на помещенията, в които ще се осъществява дейността. Прекратяването на договора за ползване на помещенията под наем обаче представлява промяна в обстоятелствата по издаденото разрешение за осъществяване на дейност на лечебното заведение, като същата следва да бъде заявена от управителя на лечебното заведение по реда на чл. 46, ал. 2 и 3 и чл. 47.
В чл. 51, ал. 1 от Закона за лечебните заведения изрично са регламентирани хипотезите, при които министърът на здравеопазването може да отнеме издадено разрешение за осъществяване на лечебна дейност, като посочената разпоредба не предвижда възможност разрешението да бъде отнето при промяна на правното основание за ползване на помещенията, в които се осъществява дейността.
Следва да се има предвид, че наемните отношения, уреждащи правото на ползване на помещенията, в които се осъществява дейността на „СБР – Петрич“ ЕООД, град Петрич са облигационни отношения, по които страни са лечебното заведение и неговият наемодател. В тази връзка, ако между тези страни е налице спор, свързан с действието или съществуването на това облигационно правоотношение, същият следва да се реши на общ исков процес.
Предвид изложените аргументи, Министерството на здравеопазването възложи на Агенция „Медицински одит“, със съответното писмо, да извърши проверка за установяване на обстоятелствата, свързани с осъществяваната дейност и прекратения договор.
Съответно комисия е извършила проверка, като за резултата от проверката е изготвен доклад с констатации.
Разрешението е в изпълнение на стандарта, тоест „СБР – Петрич“, изпълнява целия стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“
В упоменатото Разрешение е вписан д-р Илия Асенов Попниколов като управител на „СБР – Петрич“. През месец октомври 2015 г. „СБР – Петрич“ е подало чрез РЗИ – Благоевград до Министерството уведомление за промяна в обстоятелства…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми господин Министър, можете да го предоставите това в писмен вид.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Ще го предоставя, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие изчерпихте и просрочихте и времето си за дуплика. Надявам се да няма реплика от народния представител.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Единственото, което ще кажа, е, че – само едно изречение, няма да имам дуплика – предстои или е в ход в момента проверка на Касата, защото пък от цялата документация, която и в хода на проверката се видя, в регистрите на въпросното СБР за това лято, тоест за плановия прием на пациенти, стандартът би трябвало да бъде, че Петър Москов с еди-какво си заболяване ще отиде да се ликува за физиотерапия. Там в регистрите пишеше например: семейство Петрови – 312 стая.
От гледна точка на възможността НЗОК да прецени има ли, защото това е част от въпроса Ви, ущърб на публичния финанс на РЗОК, тоест дали това е ползвано като нещо различно от болница за рехабилитация, или просто хотел в прекрасния Ви град, това предстои да разберем в проверка и ще бъдете уведомен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Може да отправите реплика, на която няма да Ви бъде отговорено с дуплика.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, от Вашите няколко проверки, мисля, че и на Вас става ясно, че нещата с издаване на това разрешително не са в ред. На една среща при Вас ние коментирахме този въпрос и Вие обещахте да извършите такава проверка. С убедеността, че вероятно документите, които са подадени, или не са истински, или въобще не са подавани документи. Затова Ви моля да изискате или да сезирате прокуратурата, за да се извърши такава проверка на истинността на подадените документи, защото според нашата проверка, според нашата информация не са издавани необходимите промени, необходимите съгласувания нито с община Петрич, нито с Министерството на спорта, което е собственик реално на базата, така че за нас тази дейност и това разрешително са нелегитимни. Още повече че в Петрич наистина няма други такива съоръжения. Това е една от петте национални спортни бази и обществеността на Петрич, хората на Петрич, младите хора са действително ощетени сериозно. Затова Ви моля в най-кратък срок да направите необходимото да се извърши такава проверка и ако има нарушения, а според мен има, да бъде отнето разрешителното, за да може базата да се използва по предназначението си.
Иначе в Петрич има достатъчно помещения, Вие знаете добре, и сградата на новата болница, старите помещения на болницата стоят. Не сме против да се изпълнява такава дейност, но тук заради интересите и капризите на една малка част хора или на една фирма са поставени под въпрос спортуването на младите хора, което ние пък се стремим от всички страни да стимулираме. Благодаря Ви и ще очакваме действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Танев.
Следващият въпрос е от народния представител Емил Райнов относно задължения на Националната здравноосигурителна каса към чуждестранни фондове и здравни каси, осигурили здравни услуги на български граждани в Европейския съюз.
Заповядайте, д-р Райнов, да развиете въпроса си.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги! Господин Министър, следващият въпрос е много кратичък, но за сметка на това е доста съдържателен. Интересуваме да отговорите какъв е размерът на задълженията на НЗОК към фондове и здравни каси в Европейския съюз към момента и каква част от тях са просрочени, като съответно какъв е бил размерът на тези задължения, както и просрочията им към 31 декември 2015 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Райнов.
Министър Москов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми д-р Райнов, ще дам наистина подобаващо на въпроса съвсем кратък отговор, но още сега ще Ви дам цялата справка от няколко таблици как в годините са се движили задълженията, какво е разсрочено и какво не. Краткият отговор: към 30 юни 2016 г. те са на стойност 190 хил. 476 лв.
А иначе от гледна точка на отчета за тази година към 30 юни 2016 г. от Централното управление на НЗОК по заявления на осигурени в НЗОК лица са възстановени за извършени от тях разходи за спешна и неотложна помощ при престой в друга държава членка 201 хил. лв., или 28,7 от заложените в плана за 2016 г.
Средствата, заплатени от РЗОК на договорни партньори на НЗОК за оказана медицинска помощ по чл. 45 в Закона за здравното осигуряване на чужди осигурени лица по време на техния престой при пребиване в България, са в размер на 1 млн. 681 хил. лв., или 56% от заложените в плана.
Извършени към други държави членки плащания по неприключени суми по техни искове по реда на старите и новите регламенти, знаете за какво говоря, са в общ размер от 31млн. 424 хил. лв., или 55% от заложените в плана. За периода са постъпили и 1 млн. 331 хил. лв. плащания от други държави членки по искове на НЗОК по реда на европейските регламенти.
Общият размер на разходите, редът на правилата за координация на системите за социална сигурност към 30 юни 2012 г. е 31 млн. 975 хил. лв., или 53,3 от заложените в плана, тоест за тази година ние се движим добре. Пак казвам, общият размер на задълженията е 190 млн. 476 хил. лв. Към справката, която съм Ви изготвил и в табличен, и в графичен вид, се вижда, че в годините явно има постепенно нарастване на това.
Поел съм ангажименти към Комисията – и аз, и председателят на надзора, и управителят на Касата, търсим разсрочване на тези задължения с няколко основни държави. Да кажа, че с Германия вече е постигнато, която е една от основните държави, към които имаме задължение. Постигнато е споразумение за разсрочване на задълженията и съответно плащане във времето, което е във възможностите на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви. Ето, оставям целия документ. (Оставя документа на трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Райнов, за реплика.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, данните, които казахте, са истина. Малката подробност е, че към месец декември 2015 г. тези средства са 136 млн. Тази сума към днешна дата е нараснала на 190 млн. Вярно е, че тази година са заложени 60 млн. лв. за плащания към чуждите фондове. Това не означава обаче, че няма да има неразплатени неща, че няма просрочие.
Спомням си, когато от тази трибуна в края на миналата година Вие и единственият Ви фен в тази зала, твърдяхте, че Касата за първи път приключва без никакви задължения. В един момент сега разбираме, че тези задължения си стоят. Неплатеното не означава, че няма задължение.
Разбирам, че се търсят начини. Разбирам, че се търсят варианти за разсрочване на просрочията за плащане във времето. Едничкото ми притеснение е, че чуждите фондове вече започват да гледат какво се случва и се притеснявам да не започнат да отказват да приемат наши пациенти.
Не бих искал да мисля, че това се прави целенасочено, за да се завърти медицинският туризъм към наша южна съседка – Турция, към която има и откровени бизнес интереси. Надявам се, че не това е причината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Райнов.
Дуплика?
Министър Москов, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Председател! Уважаеми доктор Райнов, понеже това е последният въпрос, ще запазя добрия тон на днешния ни парламентарен контрол. Ще пропусна покрай ушите си спекулацията, която казахте накрая.
Нека още веднъж да разсея Вашите притеснения и ако има такива в хората, които наблюдават днешния парламентарен контрол, за това, че взаимоотношенията между българския фонд, НЗОК и чуждите фондове са регулярни, ясни. Вие виждате, че тази година, към шестмесечието имаме абсолютно покритие на всички нужди, които фондът дава.
Спекулативно е, наистина е спекулативно. Това е първата администрация на Касата от много години насам и първото правителство от много години насам, което прави реални стъпки да обслужи, да направи договори по обслужване на тези задължения, затлачвани много години. Пак Ви казвам, с една от основните страни – болници, лечебни заведения, с които имаме договори, е Германия. Там това е вече постигнато. Правим всички постъпки. Ангажирани са нашите дипломатически служби, дипломатическите служби на тези страни в България, на ниво правителство, на ниво фондове. Тоест прави се всичко, което е нужно.
Нека да не влизаме в спекулацията, че определена администрация има вина за такова натрупване. За мен лично беше изненада, защото заварих огромно количество пари, натрупани и неразплатени. Не обвинявам никой. Такова е било решението. Въпросът е, че в момента текущите задължения се изплащат, а за старите се търси и се намира решение за разсрочване, поносимо за Касата и за държавния бюджет.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ, от място): Касата има задължения, а не както се твърди, че няма.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Касата спрямо текущите договори на договорните си партньори в България, съответно болнични заведения, доболнична помощ и аптеки, приключи миналата година без задължения. Благодаря. (Реплика от народния представител Емил Райнов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите, зададени към министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Тя ще отговори първо на въпрос от народния представител Васил Антонов относно обща стойност на изградените основна строителна площадка и спомагателни бази и съоръжения на територията на площадката АЕЦ „Белене“.
Заповядайте, господин Антонов, да развиете въпроса.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър! Днес по стечение на обстоятелствата Белене има празник – навършва 52 години от обявяването му за град. Тридесет и четири години от тези 52 са изпълнени със стремлението и съзиданието на жителите на Белене, пък и не само на Белене, на областта, на България, да бъде завършена Атомната централа „Белене“.
Днес си позволявам случая да честитя на жителите на Белене техния празник и много се надявам, че ще им дадем надежда за окончателно и успешно приключване на Проекта „Белене“.
Лицензираната площадка АЕЦ „Белене“ е 2450 декара територия и е оградена с външна охранителна ограда по целия периметър и се намира под постоянна въоръжена охрана – поне допреди година и половина.
Основната площадка е подготвена за започване на строително-монтажни работи по Проекта за изграждане на централата. Баластровите основи за двата енергоблока са готови. Изградени са строителна и водопонизителна система и работно осветление. Има монтирани пет броя строителни кулокранове и един козлови кран. Изградени са и спомагателни бази и съоръжения, които изброявам: складова база за съхранение на доставеното оборудване и материали; монтажна база със закрити производствени цехове и складове, предназначени за предмонтажна подготовка на технологичното оборудване, заготовка на тръбопроводи, закладни части, метални конструкции и така нататък; строителна база с изградени всички комуникации за нормална експлоатация, в това число – пътища, жп комуникации, бетоново стопанство, строителна лаборатория и така нататък; пристанище АЕЦ „Белене“ с два терминала за насипни и за тежки товари; индустриална жп линия, която свързва спомагателните бази и съоръженията с жп гарата; система за сеизмологичен и метрологичен мониторинг с функциониращи три броя метрологични станции и приемен център и още редица съоръжения и площадки.
Уважаема госпожо Министър, всичко изброено от мен – бази и съоръжения, изградени и разположени на територията на площадката „Белене“ говорят за една напълно завършена и годна за експлоатация инфраструктура.
Във връзка с това е и въпросът ми към Вас: каква е общата стойност на изградената основна строителна площадка и спомагателните бази и съоръжения на територията на площадката на Атомна централа „Белене“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Антонов.
Министър Петкова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, както и Вие споменахте, 34 години нашите сънародници от град Белене очакват какво ще се случи с този Проект.
В тази връзка ще започна отговора си със съвсем кратка ретроспекция на историята на този Проект. Много от хората може би не знаят, че той води своето начало от далечната 1981 г. и започва с едно решение на Министерския съвет, когато се утвърждава площадка за изграждане на втора атомна електроцентрала и започва подготовка, инженерно усвояване на площадката за строителството на АЕЦ „Белене“.
През 1990 г. Бюрото на Министерския съвет разпорежда ограничаване на строителството, а през 1991 г. се спира изграждането на АЕЦ „Белене“, като мотивът е, че не е налице финансов ресурс за неговата реализация.
Следва да се отбележи, че оборудването е било поръчано, платено, произведено и доставено в България съответно от руската страна. Освен това, както и Вие подчертахте, изградени са били основата на площадката, различни складове, строителни, монтажни бази, пристанища, жп инфраструктура, бетонов завод, административна сграда, инженерни и комуникационни съоръжения.
През 2004 г. Министерският съвет взима решение по принцип за изграждане на ядрена централа на площадката на Белене, а през 2005 г. определя Проекта за обект с национално значение и взима решение за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“.
На 29 ноември 2006 г. НЕК подписва Споразумение с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител – „Атомстройекспорт“, с което страните се договарят, че ще започнат преговори с цел сключване на бъдещ договор за инженеринг, доставки и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но така или иначе до финален договор за инженеринг, доставка и строителство така и не се е достигнало.
Независимо от това на 5 ноември 2008 г. между Националната електрическа компания и „Атомстройекспорт“ е подписано Допълнение № 5, с което се поръчва оборудването с дълъг цикъл на производство, превежда се и аванс по силата на това Допълнение и механизмът по неговото изработване вече е стартиран.
Знаете, че в резултат на спорове, които имаше във връзка с този процес, от страна на „Атомстройекспорт“ беше заведен арбитраж. Този арбитраж се произнесе с Решение на 14 юни. Съгласно това Решение Националната електрическа компания трябва да заплати сумата или оборудването, което е поръчано по силата на Допълнение № 5 от 5 ноември 2008 г. Към момента в счетоводните регистри на Националната електрическа компания се водят разходи за изграждане на площадката на АЕЦ „Белене“, които са в размер на 1 млрд. 305 млн. 945 хил. лв., а 83 милиона 859 хиляди е балансовата стойност на въведените в експлоатация активи като земи, сгради, машини, съоръжения, обзавеждане и други материални активи, изградени в основната си част през 80-те и 90-те години.
Какво включват разходите за изграждане на площадката на АЕЦ „Белене“, които, както вече споменах, са в размер на 1 млрд. 305 млн. лв.? Те включват 124 млн. лв. разходи за придобиване на активи в процес на изграждане. Тук става въпрос за сгради, инфраструктура, съоръжения. Включват също така 63 млн. лв. – стойността на старото оборудване, което е по първия проект за изграждане на Атомната електроцентрала, което оборудване е следвало да бъде изкупено от страна на „Атомстройекспорт“ по силата на Рамковия договор 2007 г., но, така или иначе, това не се е случило и то продължава да се води в тези сметки, които отчитат разходите по проекта. В този милиард 305 милиона влизат 198 млн. лв. разходи за демонтиране на съществуващи сгради и конструкции, които са извършени по силата на Допълнение № 3 от 2008 г. Това са разходите за разрушаване на активите, които според тогавашната визия нямало да бъдат интегрирани в този проект. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Триста деветдесет и два милиона лева са разходи, които са свързани с дейността на архитект-инженера, 389 млн. лв. за извършените разходи във връзка с Споразумението от 29 ноември 2006 г. Тоест реалните активи, които са въведени в експлоатация, изградени и въведени, са на балансова стойност 83 млн. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Антонов, заповядайте за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри!
Благодаря Ви за изчерпателния отговор, въпреки, че съм убеден, че цифрите, които се споменаха не са окончателните. Те са много занижени и с оглед, ако приравним всички цени на това, което е инвестирано на площадката, не включват в себе си, разбира се, допълнително трябва да включим и реакторите, които са сега в момента и още не са заплатени, към днешна дата следва да прибавим и 25 милиона, които са лихвите само от 14 юни, откакто излезе арбитражът.
Надявам се си давате сметка – многократно, когато поставях въпроси по времето на арбитража, че трябва да се мисли и да се работи за „Белене“, защото беше ясно, че арбитражът са две страни, извадени са аргументите и там щеше да има решение, което се и получи, но в същото време вече два месеца и половина след това ние само сборуваме едни цифри и стигаме до извода, че сме направили големи разходи. Това е истина, но тук е моментът още веднъж да споменете какво следва с всичко това, което е направено, заявено като реактори, изработено на площадката, което сами се убеждаваме, че е много скъпо и да видим какво правим.
Това, което бързо се проведе след излизане на арбитража – посещение в Иран и разнасянето на реакторите като мускалчетата на Бай Ганьо от едно време, от героя на Алеко, за продажба, стана ясно бързо, че няма да се случи. Искахте един месец срок, за да се изгради стратегия. Виждам, че по медиите излиза по нещо, че се случва и се правят някакви срещи, включително и с руската страна, но реално засега нищо перспективно не излиза. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам. Сега е моментът да отговорим и да дадете перспектива на разговорите, които водите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Антонов.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика?
Заповядайте, министър Петкова – имате думата.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, аз смея да твърдя, че съм отговорен човек и държа да се отнасям с необходимата сериозност и отговорност към решенията, които трябва да се вземат, да се предложат съответно, и всички тези решения трябва да бъдат много добре обмислени и много добре анализирани.
Както и Вие споменахте вече 34 години върви тази сага с проекта АЕЦ „Белене“. Нали не смятате, че е много лесно да бъде взето решение по отношение на такъв един важен въпрос? Ако това беше толкова лесно, може би днес проектът щеше да бъде реализиран, тъй като още от 2006 г., когато е подписано това споразумение, на базата на което страните са се договорили, че ще продължат да водят преговори, за да подпишат договора за инженерна доставка и строителство, което да даде възможност да се реализира този проект – фактът, че тогава не е стигнато до споразумение, не е стигнато до вариант, който да удовлетвори и двете страни, означава, че това е един сложен въпрос.
Нещо повече. Когато говорим по тази тема и когато говорим за това кой, как разнася реакторите като мускали, трябва да се върнем към 2008 г. и да попитаме: кой даде право на тези двама изпълнителни директори на Националната електрическа компания да ангажират Националната електрическа компания и съответно енергийната система на страната с подписването на това Допълнение и поръчването на това оборудване с ясното съзнание, че нямат договор за изграждане, доставка и строителство?
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ, от място): Това е история. Сега какво правим?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Сега в условията на арбитражното решение ние сме поставени в ситуация, в която трябва да вземем решение, но това решение по никакъв начин не трябва да бъде прибързано решение, то трябва да бъде взето бързо, защото текат лихви, но не трябва да бъде прибързано. Трябва да го обмислим. Аз много разчитам тук и на българските депутати да говорим с всяка една от политическите сили, за да можем да вземем това отговорно за страната решение с консенсус и в интерес, който ще бъде изцяло адекватен на интересите на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Явор Хайтов относно проблем с електроснабдяването в община Мездра.
Заповядайте, уважаеми господин Хайтов, да развиете въпроса.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаемо госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! В долното течение на Искърското дефиле се намират селата Зверино, Игнатица, Очин дол, Зли дол, Оселна, Елисейна и Лютиброд – те са в община Мездра. Изключително красиви български села с едно голямо богатство и това са хората. Там живеят изключителни българи – работливи, честни, отговорни. Хора, които истински обичат България и своя роден Врачански край, но всички те, живущи в изброените по-горе населени места, имат един общ проблем. Проблем, който аз като техен народен представител в Четиридесет и третото народно събрание искам да разреша, госпожо Министър, и то с Ваша помощ и подкрепа – това е електричеството.
Тези български граждани са малтретирани ежедневно от доставчика на ток чрез постоянно и неколкократно изключване на електрическата енергия ежедневно – по пет-шест пъти, до десет пъти на ден. Това води до повреди в електрическите уреди за бита и нанася големи щети в бюджетите на семействата, които, за съжаление, не са особено големи, бих казал, дори са доста скромни.
Моят въпрос към Вас е: какво прави Министерството на енергетиката за преодоляване на този проблем?
Искам да Ви информирам, а Вие най-вероятно знаете, че Министерският съвет на Република България, на който Вие сте член, е уведомен за този проблем с писмо, което е заведено с вх. № 1096 от 2015 г., както и от 11 юли 2016 г., и би следвало да са ангажирани контролните и регулаторни органи за разрешаване на този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Министър Петкова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов! В началото на своя отговор бих искала да Ви благодаря за поставения въпрос. Той е много актуален, имайки предвид това, че съвсем скоро предстои да бъде финализирана и подготовката на трите електроразпределителни предприятия по отношение на предстоящия есенно-зимен сезон. Така че въпросът, който поставяте, е много актуален и навременен, още повече, че по отношение на поставения от Вас въпрос вече сме извършили няколко проверки, с които сега подробно ще Ви запозная.
Министерството на енергетиката е запознато с този казус, който безспорно създава изключителни трудности. През месец февруари тази година на основание чл. 75, ал. 1 от Закона за енергетиката разпоредих извършването на комплексна проверка на “ЧЕЗ разпределение – България”, оперативен център Мездра, относно техническото състояние на енергийните обекти на тези територия. При проверките се установиха нередности, които са сериозна предпоставка за влошеното качество на доставената електрическа енергия в региона.
На основание чл. 80, ал. 4, т. 1 от Закона за енергетиката с писмо от 12 март 2016 г. бяха дадени задължителни предписания на “ЧЕЗ разпределение – България” за отстраняване на констатираните нередности по електроразпределителната мрежа ниско и средно напрежение. В шестмесечен срок, считано от датата на получаването, дружеството се задължава да уведоми Министерството на енергетиката, за изпълнението на задължителните предписания, като предостави и доказателства за това. Тъй като срокът за изпълнение на задължителните предписания изтича през месец септември, с писмо от 19 август 2016 г., Министерството на енергетиката изиска информация за отстранените нередности и оставащия обем ремонтно-експлоатационни дейности във връзка с констатациите от проверката.
В отговора си дружеството ни информира за изпълнението на задължителните предписания, като посочва, че към 23 август 2016 г. почти всички констатирани нередности са отстранени или ще бъдат отстранени до края на зададения срок за отстраняване.
По отношение на 15-те броя силно корозирали железорешетъчни стълбове, намиращи се по въздушна линия Рашов дол, дружеството информира, че част от нередностите са отстранени, а за останалите е изготвен проект, внесен в община Своге за издаване на разрешение за строеж за изграждане на изцяло ново трасе за този участък, който ще избягва рисковите участъци на съществуващото.
В заключение бих искала да добавя, че през настоящия месец Министерството на енергетиката стартира проверки във връзка с подготовката на енергийните дружества за предстоящия есенно-зимен сезон и в рамките на тези проверки ще извършим повторна проверка и по сигнала, който беше предоставен от страна на жителите на тези села. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Хайтов, заповядайте за реплика.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, господин Председател.
Моята реплика ще бъде кратка. Аз съм в постоянен контакт с кметовете на тези села, както казах вече прекрасни български населени места. Те са от различни политически семейства с различна политическа окраска – има и от ГЕРБ, от Социалистическата партия, разбира се, има и от Народния съюз. Но този техен общ проблем по един начин ме ангажира.
Искам да Ви помоля след изтичане на този шестмесечен срок, който всъщност вече е към края си, да приемете да организираме една среща, за да знаят хората, да са информирани и на място, че наистина администрацията, в случая министерството, си върши работата дотолкова, доколкото Ви стигат силите и възможностите, но Ви моля да бъдете критична към доставчика на електроенергия ЧЕЗ, защото, отново казвам, проблемът не е, че в определен период от време хората са на тъмно. Проблемът е, че им горят електроуредите. Те стават невъзможни за употреба и хората не могат да си позволят отново да купуват електроуреди, радиокасетофони, телевизори, бойлери и така нататък. Така че това мултиплицира проблема и аз Ви моля да подходите максимално отговорно и критично, за да бъде решен този проблем.
Убеден съм, че “ЧЕЗ България” могат да си свършат работата. Наясно съм, че става въпрос и за инвестиции, но ако този проблем не бъде решен, без да звучи заплашително, ще си направя труда да изискам справка изпълняват ли инвестиционната си програма, защото ми се струва, че някои наши политици, които много често минават в графа „популизъм“, са прави за това, че някои дружества, без да ги деля на чужди, български, регистрирани в офшорни зони или където и да било, имат ангажимент по инвестиционната си програма, а тя невинаги се изпълнява и то е за сметка на потребителите.
Много Ви моля, иска ми се през октомври месец да можем да се похвалим с решаване на този проблем и на жителите от тези прекрасни села – Зверино, Игнатица, Учин дол, Зли дол, Оселна, Елисейна, и Люти брод да им бъде решен този битов проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Заповядайте за реплика, министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Хайтов, както Вие споменахте и с това започнахте, че в тези села живеят хора, които симпатизират на различни политически партии, бих искала да Ви кажа следното.
За нас, за правителството, за Министерството на енергетиката това няма абсолютно никакво значение – кой на коя политическа партия симпатизира. Ние работим единствено и само в интерес на хората. Искам да Ви уверя, че всичките наши усилия са насочени към това там, където има проблеми, да ги решаваме своевременно. Така че това изобщо не би могло да бъде тема на някакъв коментар или някакво разделяне по отношение на нашите отношения и третиране на гражданите на България.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС, от място): Аз говоря за кметовете на селата.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да. Ние си вършим работата така, както трябва и работим в интерес на хората. Използвам случая да Ви уверя, че аз лично ще отида на място в рамките на тези проверки, които сега предстоят и ще проверя какво е изпълнил ЧЕЗ от указанията, от предписанията, които сме дали и ще се срещна на място с хората там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси отправени към Николай Ненчев – министър на отбраната. Първо той ще отговори на въпрос от народния представител Явор Хайтов относно състояние на Сухопътни войски.
Заповядайте, уважаеми господин Хайтов, за въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Преди да напуснете залата, госпожо Министър, ще се радвам да Ви посрещна във Врачанския край, така както сме правили и друг път. Приятна работа Ви желая!
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! С Решение на Народното събрание приехме да се придобие многофункционален модулен патрулен кораб и нов тип патрулен самолет. Те касаят само модернизиране на Военноморските и Военновъздушни сили.
Господин Министър, гръбнакът на армията е пехотата. Сухопътните войски са най-многобройни и при всички положения, каквото и да се предприеме, ако не се модернизира техническото състояние на Сухопътни войски, всичко останало е безполезно и безпредметно. Затова моят въпрос към Вас е: предвиждате ли обновление на техническите съоръжения, с които разполагат Сухопътни войски в Българската армия? Ако да, какви са плановете Ви, в какви срокове това може да се случи, съобразено ли е с възможностите на бюджета, за да не останат Вашите и наши намерения само един лист хартия без никакви позитивни последствия за Българската армия?
Надявам се, че сте наясно, че отговорите, които ще дадете по дати и евентуално като предвидени суми за разходи, ще останат в публичното пространство, ще се следят и, не на последно място, самите военнослужещи ще очакват техническа модернизация в най-скоро време. Казвам го и в духа на предстоящото приемане на второ четене на Закона за противодействие на тероризма, тъй като Сухопътни войски би следвало да са най-много ангажирани с тези проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Заповядайте за отговор, министър Ненчев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, благодаря Ви за въпроса.
Окомплектоването с бойна техника на високо военнотехническо ниво в съответствие със съвременните изисквания за бойна ефективност и защитеност, съпоставими с анологичните образци на въоръжение в страните – членки на НАТО, е основна цел на водената от Министерството на отбраната политика.
Съгласно „Програмата за развитие на отбранителните способности и на Въоръжените сили на Република България 2020“ и Плана за развитие на Въоръжените сили до 2020 г., Сухопътните войски трябва да имат изградени и подготвени три батальонни групи от състава на механизираната бригада. Инвестиционният проект за изграждане на батальонни бойни групи е сред приоритетите на Министерството на отбраната. Необходимостта от придобиване на бойна и специална техника и оборудване за комплектоване на три батальонни групи е продиктувана преди всичко от задачите, поставени пред Сухопътни войски, по трите мисии на Въоръжените сили.
Батальонните бойни групи представляват интегрирани тактически военни формирования за провеждане на операции по трите мисии. С реализацията на инвестиционния проект ще бъде заменена част от технологично и физически остарялата и амортизирана бойна и специална техника на Сухопътни войски. Общата стойност на капиталовите разходи за придобиване на техника, оборудване и логистика, включително и тяхната поддръжка, възлиза на 1 млрд. 200 млн. лв. Отчитайки текущото икономическо състояние на страната, процесът за придобиване на отбранителни продукти може да се осъществи поетапно с осигуряването на по 100 млн. лв. годишно в продължение на 12 години. По този начин на изпълнение през две години ще има окомплектована една батальонна група от бойни машини, а до 2023 г. ще са готови за използване три батальонни бойни групи. Пълното окомплектоване ще завърши до 2028 г., когато батальонните бойни групи от Сухопътните войски ще могат да изпълняват всички задачи, съгласно декларираните по целите и способностите намерения.
Планирано е интегрираната логистична поддръжка на бойните и специални машини да се извършва от български фирми, като това ще доведе до по-ниски финансови разходи и по-голяма надеждност за поддръжка. Предстои внасяне за разглеждане на актуализиран проект за инвестиционен разход в Министерския съвет и Народното събрание, което считам, че ще стане още в рамките на този или на следващия месец.
В заключение бих искал да Ви благодаря за този въпрос и да кажа, че при разговорите ми с парламентарните групи голяма част от народните представители изразиха загриженост и подкрепа, което ме обнадеждава, че въпреки значителния финансов ресурс, който се изисква, проектът, както и Вие споменахте, няма да остане само на хартия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Хайтов, заповядайте за реплика към министъра.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, ние от Парламентарната група на БДЦ – Народен съюз сме позитивни хора и с колегата Кънчо Филипов, който е и член на Комисията по отбраната, много пъти сме говорили, че наистина трябват инвестиции в този сектор, най-вече за Сухопътни войски. Но от отговора Ви разбрах, че за Бюджет 2017 г. ще бъдат предвидени минимум 100 млн. лв. за модернизация на Сухопътни войски. Това беше информацията, която получих от Вас и ние, влизайки в бюджетната процедура, ще следим всичко това, което се случва, за да бъдат осигурени и гласувани от Народното събрание тези средства, за да започне поетапно, така както Ви развих своя отговор, и без това изостаналият процес на модернизация със съвременни и нови технически модерни съоръжения на българските Сухопътни войски.
Имах възможността да видя как българските граждани обичат своята армия и го видях, когато беше закрито поделението във Враца. Тогава спонтанно гражданите протестираха, по никакъв начин несвързани и неангажирани с политически и партийни пристрастия. По същия начин видях и радостта им, когато беше отново открито това поделение. То обаче има нужда от модернизация, от нова техника. Уверен съм, че ще направите всичко, което е във възможностите Ви, като властнически правомощия, за модернизация на Сухопътните войски на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Дуплика – заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Хайтов, и аз Ви благодаря.
Така както обещах и възстановихме поделението във Враца, така ще направим възможен този проект.
Благодаря Ви за особено актуалния въпрос. Вие много правилно споменахте за Сухопътните войски, към които оставам задължен и го казвам с цялата си отговорност. Вие сте прав, защото ние отнасяме сериозната тежест и днес по българската граница, по гасенето на пожари. Необходимата техника е налице, но тя вече действително е стара, амортизирана, с по-малки възможности. Вярвам, че тези проекти ще допринесат Българската армия не само да бъде боеспособна, но да има готовност да откликне при нужда на гражданите при бедствия и аварии, каквато е третата ни мисия. Благодаря Ви. Надявам се на Вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Последният въпрос към Вас е от народния представител Кънчо Филипов относно развитие на Въоръжените сили на Република България.
Заповядайте, уважаеми господин Филипов, за въпроса.
КЪНЧО ФИЛИПОВ (БДЦ-НС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Ненчев! През 2015 г. Народното събрание прие Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2020 г. За изпълнение на тази програма Министерският съвет прие План за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. Реализирането на Плана е изключителна отговорност на Министерството на отбраната и определя развитието на Въоръжените сили на България до посочения период 2020 г. Въпреки че все още сме в началото на изпълнението на Плана, според мен е особено важно да се запознаем с планираните конкретни мерки от страна на Министерството и реализирането на първите стъпки от Плана.
Моят въпрос към Вас е: какви са резултатите от изпълнението на Плана за развитието на Въоръжените сили на Република България до 2020 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Министър Ненчев, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Филипов! Позволете ми преди всичко да Ви благодаря за подкрепата, която Министерството на отбраната и Въоръжените сили са получавали през цялото това време, в което работим съвместно.
Ще Ви отговоря конкретно на въпроса. В Плана са отразени параметрите, мероприятията и сроковете за успешното реализиране на политиките в областта на отбраната и реорганизацията на Въоръжените сили на Република България.
Предвидено е развитието и реорганизирането на Въоръжените сили до 2020 г. да се извършва на два основни етапа – от 2016 г. до края на 2018 г. и от 2019 г. до края на 2020 г. През първия етап основните дейности за развитие на Въоръжените сили са насочени към стабилизиране на отбраната, а през втория етап – към модернизация и преструктуриране.
Към настоящия момент се изпълняват заложените в първия етап от Програмата мероприятия, свързани с оптимизиране структурата на Въоръжените сили и стартиране на част от заложените приоритети. Структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната се реорганизираха структури от военно-образователната система, Служба „Военна информация“, Военномедицинска академия и Централното военно окръжие.
В Българската армия основно се реорганизираха структурите на техническо ниво, както следва: Първо, Съвместно командване на силите, където се оптимизираха структурите на бригади „Логистика“, Националния военен учебен комплекс „Чералица“ и Учебен полигон – Ново село; второ – Сухопътни войски: Алпийският батальон беше преподчинен на командира на Сухопътните войски; трето – във Военноморските сили военно-морска база се реорганизира във флотилия „Бойни и спомагателни кораби“.
С министерско Постановление № 182 от 18 юли 2016 г. се извършиха изменения в Плана, насочени към съкращаване на сроковете за реорганизация на структурите от Въоръжените сили и сроковете за развитие на съществуващи и изграждане на нови способности, съгласно „Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили 2020“, за която Вие споменахте.
До края на годината е планирано да се разкрие секция за професионално обучение към Центъра за професионална и поддържаща подготовка в Националния военен университет „Васил Левски“, информационната система „Логистика“ към Българската армия също, Съвместното командване на силите, а бригада „Специални сили“ ще се преподчини от командира на Сухопътни войски към Началника на отбраната.
С Решение на Народното събрание от 2 юни 2016 г. бяха приети две от заложените мероприятия, а именно инвестиционните проекти, изискващи решение на Народното събрание.
Проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ е на етап подготовка на договор по реда на Закона за международните договори на Република България, а проектът за придобиване на многофункционален модулен кораб за Военноморските сили на етап „Подготовка на документите“ за обявяване на процедура по Закона за обществените поръчки.
През първия етап от изграждането и развитието на Въоръжените сили финансовото осигуряване е съгласувано и се процедира съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016 – 2018 г. ще бъде реализирана също според предварително заложените параметри. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Филипов, заповядайте за реплика.
КЪНЧО ФИЛИПОВ (БДЦ-НС): Господин Министър, благодаря Ви за конкретния отговор, за общите пожелания.
Наистина, според мен началото на изпълнението на Плана за развитие на Въоръжените сили ни дава увереност, че той ще се прилага и по-нататък и ще спазим времето, заложено в този план. Приемете моята увереност, че ние в Комисията ще Ви подкрепим по отношение на бюджетните параметри за изпълнението на този План. Надявам се през следващия период да се запази темпото на изпълнение на Плана. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Филипов.
Няма да се възползвате от правото си на дуплика, господин Министър.
Това беше последният въпрос към министър Ненчев.
Благодарим Ви за отговора на последния въпрос, а и въобще за участието в днешния парламентарен контрол.
Закривам днешното заседание.
Следващото заседание е на 7 септември 2016 г., сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов

Секретари:
Айхан Етем
Иван П. Иванов