Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Иван К. Иванов


Секретари: Димитър Делчев и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, днес е първата сряда за месец септември, поради което пленарната програма за тази сряда се формира по реда на чл. 50, ал. 8 от Правилника, тоест по предложение на парламентарните групи с оглед ротацията за съответния месец.
Първа тази седмица е Парламентарната група на Реформаторския блок, които предлагат, и това е съответно първа точка от седмичната ни програма – Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносители – Мартин Димитров и Петър Славов.
Предложението от Парламентарната група на Патриотичния фронт е точка втора: Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши цялостен одит на дейността на Държавната агенция за закрила на детето по отношение на разходването на финансови средства за: изготвяне на техническо задание по проект „Детство за всички“, провеждането на обучения и сключените граждански договори по проектите по ОПАК, както и за проучване на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализацията, за периода от 2009 – 2015 г. Вносители: Султанка Петрова и група народни представители.
От Парламентарната група на Български демократичен център - Народен съюз, Парламентарната група на Атака и Парламентарната група на АБВ няма постъпили предложения.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ е предложено и това става съответно точка трета: Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо гласуване на 12 февруари 2016 г.
Четвърта точка е предложение на Парламентарната група БСП лява България: Проект за решение за отмяна на Решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“, обнародван в ДВ, бр. 28 от 6 април 2012 г. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители.
Няма постъпило предложение от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
По Проекта за програма, предлаган от председателя на парламента:
5. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона на юридическите лица с нестопанска цел (ако в рамките на днешния ден не успеем да приемем изцяло на второ гласуване този Законопроект).
6. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс. Вносители: Данаил Кирилов, Христиан Митев, Свилен Иванов, Петър Славов и Ралица Тодорова. Приет е на първо гласуване на 14 април 2016 г.
7. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Вносител е Министерският съвет.
8. Първо гласуване на Законопроект за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Вносител е Министерският съвет.
9. Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) CCI 2014TC16I5CB005 (както е сигнатурата на тази помощ) между правителството на Република България и правителството на Република Турция. Вносител e Министерският съвет.
10. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Министерството на външните работи на Република България и Международната организация на франкофонията. Вносител е Министерският съвет.
11. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември
2014 г. – 20 юли 2015 г. и Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2015 г. – 20 декември 2015 г. Вносител: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
12. Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2014 г. и Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2015 г. Вносител: Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
13. Парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, сряда, днес, от 12,00 ч.
14. Парламентарен контрол по чл. 91 – чл. 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля да гласуваме.
Гласували 138 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 17.
Програмата е приета.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника народният представител Велизар Енчев предлага в седмичната ни програма да бъде включен Проект за Декларация на Четиридесет и третото народно събрание за необходимостта от национална ратификация на всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада. Едно пояснение. След като разпределих на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Проекта за декларация, с писмо на нейния председател господин Светлин Танчев, което е предоставено на вниманието на всички народни представители в електронните им пощи, се заявява, че на 5 юли 2016 г. Европейската комисия официално е предложила на Съвета на Европейския съюз подписването и сключването на Всеобхватно икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада, като е заявено от госпожа Сесилия Малмстрьом, че предвид политическата ситуация в Съвета, Комисията е взела решение Споразумението да бъде предложено като съвместно, смесено. Това означава, че като първа стъпка Споразумението трябва да бъде сключено чрез решение на Съвета и със съгласие на Европейския парламент. След това обаче, за да влезе в сила окончателно, Споразумението трябва да бъде ратифицирано от всички държави членки чрез съответните национални процедури.
В този случай Проектът на декларация на господин Енчев се явява без предмет, тъй като е ясно, че задължително ще има национална ратификация.
Така или иначе обаче не мога да откажа процедурно на господин Енчев да защити направеното от него предложение за включване на тази Декларация в седмичната ни програма.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Действително съм запознат с писмото на Светлин Танчев, но тук има невероятен парадокс.
За последните две години нито едно мое предложение не беше внесено в пленарната зала, както и в Комисията по външна политика начело с госпожа Джема Грозданова, така и предложението на Светлин Танчев, защото в един и същи ден – на 5 юли 2016 г., аз внасям това предложение в българския парламент, а на 5 юли Европейската комисия, да го кажа направо, отстъпва под натиска на ред държави в Европейския съюз, начело с Унгария, Холандия, Люксембург и Белгия и се съгласява да има национална ратификация на това Споразумение, а не само ратификация с решението на Европейския съвет, тъй като това противоречи както на Европейската конституция, така и на правилата на демокрацията в Европейския съюз.
По тази причина смятам, че българският парламент трябва да приеме тази декларация, защото по този начин ще покажем, че ние държим на националната ратификация. Ще покажем, че следваме примера на държави като Белгия, Унгария, Холандия и Люксембург, които настояваха в специални декларации като тази да има национална ратификация на Споразумението – Европейския съюз и Канада, а не само ратификация на бюрократите в Европейския парламент.
Тъй като ми остава много малко време, само ще кажа, че ако ние не приемем декларацията за национална ратификация, ние се присъединяваме към бюрократите в Европейския парламент, които настояват парламентите на Европейския съюз да не гласуват тази ратификация, а това да се остави само на Брюксел и той да решава дали да сключим това Споразумение. Сключването на подобно споразумение без национална ратификация е изцяло във вреда на държавите от Европейския съюз и на първо място в България, която има сериозни проблеми с визовия режим с Канада. Вие много добре знаете, че този визов режим по отношение на българските и на румънските граждани е изключително дискриминационен.
Уважаеми колеги, много Ви моля да подкрепите тази декларация, за да покажем суверенитета на българската държава, суверенитета на българския парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме това предложение.
Гласували 130 народни представители: за 33, против 53, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 31 август до 2 септември 2016 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносители: Петър Славов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по енергетика и Комисията по икономическа политика и туризъм;
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители: Валери Симеонов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
- Проект за решение за обявяване на българо-унгарското приятелство. Вносители: Валери Симеонов, Джема Грозданова, Иван Панков Иванов, Милена Дамянова и Радослав Стойчев. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
- Проект за декларация на Четиридесет и третото Народно събрание по повод 30-годишнината от произнасянето на оправдателната присъда на Сергей Антонов, несправедливо обвинен за атентата срещу Йоан Павел II. Вносител: Велизар Енчев. Предстои разпределение;
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители: Иван Валентинов Иванов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 2 септември 2016 г. в Народното събрание е постъпил от Министерския съвет Отчет за изпълнението на плана за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. за периода май – юли 2016 г., приет с Решение № 728 на Министерския съвет от 2016 г.
С мое писмо Отчетът е предоставен на всички парламентарни групи и постоянни комисии. Същият е на нашето внимание и в Библиотеката на Народното събрание.
В изпълнение на чл. 52, ал. 4 от Закона за банковата несъстоятелност на 2 септември тази година с писмо от председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в Народното събрание е постъпил Доклад с обобщена информация от оценката и ликвидационния баланс по основни категории и актив на Корпоративна търговска банка АД в несъстоятелност. С мое писмо докладът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси. Същият е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Последно съобщение: в Народното събрание са постъпили материали от Националния статистически институт, съдържащи информация за общия индекс на цените на производител в промишлеността и индексите на цените на производител на вътрешния и международния пазар за месец юли 2016 г; брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2016 г., предварителни данни и производителност на труда, заети лица и отработено време за второто тримесечие на 2016 г. Материалите са на вниманието на народните представители в Библиотеката на парламента.

Преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Внесен е на 7 април 2016 г. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по земеделието и храните.
Няма постъпили доклади.
Давам думата на господин Славов да ни представи Законопроекта от името на вносителите.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател!
Уважаеми колеги, с огромно удоволствие ще представя Законопроекта, внесен от представители на десницата в този парламент. Надявам се да успея да Ви убедя, макар че многократно съм коментирал с представители на различните парламентарни групи, искрено се надявам всички парламентарни групи да се обединим и да подкрепим такъв Законопроект. Той наистина касае много значим проблем в България – проблема с многото хора, които живеят в бедност, на границата на бедността, които много често на практика си лягат вечер гладни и същевременно в нашата държава се изхвърлят ежегодно над 670 хиляди тона годна храна, която би могла да достигне до тези хора.
Както повечето от Вас знаете, а и в последните месеци доста хора се упражняваха по темата за така нареченото „облагане с ДДС“ върху даренията на храна от търговци, това е предметът на този Законопроект.
Както и госпожа Председателят обърна внимание, той е внесен още през месец април – далеч преди някои хора да се сетят да се упражняват по тази тема и да обясняват колко значим е проблемът. Темата се коментира от години от гражданския сектор в България, а и от много народни представители. Те съвсем основателно обръщат внимание, че това е недопустимо, нещо, което в страна от Европейския съюз, и то, за съжаление, най-бедната страна, не бива да се случва.
Колеги, в почти всички, да не кажа, вече всички страни от Европейския съюз проблемът е решен. Там не само че има стимули за хората и търговците, които даряват храна, не само че тези дарения не се облагат с ДДС, но в някои държави дори са въведени и санкции за търговците, които решат да унищожат тази годна храна, а не я дадат на така наречените „хранителни банки“ – организации от неправителствения сектор, като Българската хранителна банка при нас, които да способстват и много бързо да я насочват чрез изградената мрежа, чрез логистиката, която са създали през годините, до хората, които се нуждаят, до организациите, които помагат на такива хора, забележете – дори до държавни институции – които живеят в затруднено положение и по този начин на бюджета се спестяват доста средства, тъй като храна на практика не се купува с пари на данъкоплатеца.
Както обърнах внимание тези 670 хиляди тона, които ежегодно се изхвърлят, по данни от публичния сектор, ако се направи проста сметка, ще видите, че те ще бъдат достатъчни близо милион и половина души да бъдат нахранени всеки ден с по три яденета на ден, тоест да живеят нормален живот. Казах вече, но не мога да не го кажа още веднъж: за съжаление, България води негативната статистика за пореден път в Европейския съюз. Много държави, да не кажа всички, са решили този проблем и подобни действия не се случват.
Какви са ползите от един такъв Законопроект?
На първо място, разбира се, за огромния брой хора, които, както знаем в България, живеят на границата на бедността и които ще получат от тази храна, пак обръщам внимание, колеги, това е годна храна, която в последните 30 дни от срока й на годност ще бъде предоставяна на тези хора и те ще могат да я консумират по един нормален начин. Храната е годна, тя по никакъв начин не се различава от тази, която купуваме в магазина, просто след изтичане на този 30-дневен период, тя вече ще бъде негодна и тогава трябва да бъде изхвърлена.
Споменах вече, че и за бюджета ще възникнат редица ползи, тъй като няма да има необходимост с бюджетни средства да се купуват средства за много социални институции, към които тези организации и хранителни банки могат да насочват тази храна. Ползата е и за държавния бюджет, и за фиска.
Разбира се, темата за гаранциите, това което всъщност е основният препъни камък и което чуваме основно от Финансовото министерство като резерви, е, че би могло, видите ли, да има и злоупотреби. Вижте, колеги, ако някой иска да злоупотреби, то и в момента може да го направи. Всеки недобросъвестен търговец и в момента може да реши да злоупотреби и да го направи и даже ще му е много по-лесно, ако една храна я изпише като брак, ако каже, че я е унищожил и съответно след това я продаде, така да се каже, под масата и в нарушение на закона, без да начислява ДДС.
Колеги, в момента действащият Закон за данъка върху добавената стойност казва точно това: „Храна, чийто срок на годност е изтекъл и тя е развалена, респективно е бракувана, се унищожава и не се прави така наречената „корекция“, тоест не се начисляват тези 20% ДДС. Вижте колко е лесно, ако някой наистина реши да злоупотреби в момента с подобен механизъм.
Това, което ние сме записали в този Законопроект, са редица гаранции, които ще гарантират, че злоупотреби няма да има. Аз ще Ви спомена само най-важните от тях и се надявам наистина да Ви убедя, че гаранции има, че те са много сериозни и че наистина ще гарантират държавния интерес и притесненията на Финансовото министерство и фиска.
На първо място, само неправителствени организации за общественополезна дейност, които са регистрирани в НАП в специален регистър, ще могат да извършват такава дейност или иначе казано, ако даден търговец реши да дари храна на трето лице, което не отговаря на този критерий, не е неправителствена организация за общественополезна дейност, не е регистрирано в специалния регистър на Министерството на правосъдието, не е регистрирано във втория специален регистър към НАП, то тогава този търговец ще трябва да си плати 20-те процента ДДС и няма да може да ползва тази преференция.
По-нататък – самите неправителствени организации за общественополезна дейност трябва да отговарят на редица критерии. На първо място, те не трябва да имат неплатени публични задължения; не трябва да са били санкционирани през последните две години за нарушения по Закона за ДДС; трябва да разполагат, забележете, със склад, който позволява система за контрол и проследяване на наличностите. Във всеки един момент ще се знае в този склад какви храни са дарени, къде са отишли те, какво се е случило с тях и те ще могат да бъдат проверени във всеки един момент от органите на НАП, ако желаят да го направят.
Още нещо, само 0,5% от годишния оборот на търговец ще могат да бъдат дарявани по този начин. Ето още една пречка за големи злоупотреби, както се изразяваха в Министерството на финансите. Една незначителна част на практика от оборотите на големите търговци и въобще на търговците ще могат да бъдат предмет на такова дарение, което да се ползва от тази преференция.
Разбира се, не на последно място, както вече обърнах внимание, само в последните 30 дни от срока на годност такава храна ще може да бъде дарявана. Преди това, това е недопустимо и очевидно тя след това очевидно вече не е годна. Само в тези последни 30 дни тя ще може да бъде дарявана и да се ползва тази преференция. Представете си, колеги, колко трудна всъщност ще е задачата на тези организации като Българската хранителна банка, които само в рамките в тези 30 дни ще трябва да успеят да получат храната, да установят кой е нуждаещ се, да я доставят до него и тя да стигне до крайния си получател. Те казват, че ще се справят и аз съм убеден, че ще успеят да го направят.
Колеги, с това мисля да завърша, само едно последно изречение, което ми хрумва в момента, но мисля, че е актуално. Вчера, предполагам, много от Вас присъстваха на Тържествената заря по случай Съединението, и аз самият я гледах по телевизията, и много хора я гледаха. Там основният мотив, който колегите изтъкваха, е силата на съединението и това колко е важно наистина да могат политическите сили и бих казал народните представители да се обединяват около значими за държавата законопроекти.
Имал съм възможност вече да разговарям и с госпожа Стоянова по този Законопроект, и с представители на Патриотичния фронт – колегата Байрактаров като заместник-председател на Икономическата комисия, и левицата, между другото, декларираха желание неотдавна в един дебат, в който бях с колегата Бойчев, да го подкрепят. Мисля си, че повечето колеги имат такова желание. Предлагам Ви наистина да го приемем на първо четене. Ако има забележки и неща за подобряване – това е смисълът на законодателната процедура, ще ги коригираме между първо и второ четене и от началото на следващата година този Законопроект ще може да влезе в сила, и да направим това добро дело.
Пак обръщам внимание, този Законопроект ще даде възможност особено за представителите на десницата, така да се каже, да демонстрираме какво означава модерно измерение на дясна социална политика, какво означава на практика в съвременните условия социално отговорен бизнес, какво значи корпоративна култура.
Колеги, повечето неправителствени организации, които обединяват големите търговци, неофициално вече са заявявали готовност и желание да даряват тази храна, която иначе изхвърлят, но в момента действащото законодателството, тази данъчна корекция от 20%, която са принудени да правят, наистина силно ги демотивира и тя е силно икономически неизгодна по действащия режим в момента на Закона за ДДС. Това се променя с този Законопроект. Надявам се и те да изпълнят ангажимента си и тази храна, тези 670 хиляди тона да стигат до хората, а не в кофата за боклук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да участват в него?
Първи е господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, първо, честит празник! Наистина Съединението на България е най-истинският български празник, защото той е въпреки волята на така наречените „Велики държави“, така че с удоволствие Ви честитя този празник.
Сега по същество по Законопроекта на колегите господин Петър Славов и господин Мартин Димитров. Патриотичният фронт ще подкрепи този Законопроект категорично. Нещо повече, това, което колегата Петър Славов в своето изложение на Законопроекта пропусна да каже, а то е важно да се каже.
Всъщност, уважаеми колеги, тук не става въпрос нито за лява, нито за дясна политика. Става въпрос за изпълнение на българската Конституция и в частта й, че България е социална държава. Нещо повече, бедността не може да бъде нито лява, нито дясна, но тя е плод от грешна лява или дясна политика, както и лекарят не може да дели болния човек на ляв, десен и не знам си какъв чисто политически като съображение, а просто трябва да го излекува.
Всъщност, този Законопроект има една друга икономическа особеност, която е важно да я знаете, уважаеми колеги. Той не само че няма да ощети държавния бюджет, точно обратното – неговото прилагане, действието на този Законопроект всъщност ще спести страшно много разходи на държавния бюджет.
Когато едно население има част от около 2 млн. души, които са под официалния праг на бедността, това означава, че има 2 милиона души абсолютно рискови хора, които са недохранени, тоест те са лесна плячка на всякакъв род, на първо място, заболявания, поради причината недохранване. Именно поради тази особеност ние ще насочим и нашите усилия да популяризираме действието на този Законопроект, за да може той да бъде не само на книга, а да бъде и приложим, да може наистина самите заинтересовани лица… Защото аз смятам, че 0,5% от общия оборот е недостатъчно. Този процент, може би, трябва да бъде повишен поне на около 2%, защото, уважаеми колега Славов, 0,5% при повечето хранителни продукти – тук вече ще трябва да вляза чисто специализирано, са така законоустановените фири, които всъщност се изписват чисто счетоводно като извънредни разходи под формата на фири. Приемайки Закона с този процент, практически ние нищо не приемаме, няма какво да се дарява, защото например една част от колбасите имат дори до 1,5% счетоводна фира, тоест този процент е изписан чисто счетоводно и той не остава дори за дарение. Ето затова трябва да се помисли за повишаване на този процент, за да има наистина практическо действие. Това вече го казвам чисто специализирано. Хората, които разбират от счетоводство и от одит те знаят това нещо.
Обръщам се към всички колеги, без значение кой каква политическа принадлежност има, но моята молба, моят призив към всички колеги днес е да подкрепим този Законопроект, на второ четене да го усъвършенстваме, защото има какво да се усъвършенства в него и наистина възможно най-бързо до края на годината да стане работещ този текст на Закона за данък върху добавената стойност, и оттам нататък да популяризираме действието на този текст, за да могат наистина тези храни да стигнат до нуждаещи се хора, до деца, и да не виждаме за съжаление хора, ровещи по кофите за смет, за да намерят парчето хляб, за да не умрат от глад. Ето това е смисълът на този Законопроект, затова Патриотичният франт категорично ще го подкрепи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики към господин Байрактаров? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата?
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, разбира се, Парламентарната група на БСП не е безучастна към тази проблематика, работила е и има предложения по нея. Искам да изразя принципната подкрепа към предложението на народните представители по обсъждания днес Законопроект. Разбира се, в тази бедност и ситуация, в която стотици хиляди български граждани изнемогват, да се хвърля и да се изгаря храна е, меко казано, неуместно. Не трябва и да надценяваме това, което ще направим с този Законопроект, като преодоляване на социалните неравенства и бедността в страната, но ми се струва, че е стъпка в правилната посока.
Парламентарната група ще направи своите предложения, надявам се, на второ четене, когато бъде подкрепен днес Законопроектът, с оглед на недаване на възможност и на злоупотреби по линия на това добро предложение. Имаме малко резерви към механизма, който се предлага от вносителите, може би ще търсим една по-засилена роля на Министерството на социалната политика, включване и може би на Агенцията за социално подпомагане в този процес на получаване и разпределяне на такъв тип храни, но това, разбира се, за второ четене.
Исках да изкажа само принципната подкрепа от страна на нашата парламентарна група за тази добра идея в подкрепа на хората, които имат нужда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Бойчев? Няма.
Думата за изказване има госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи това предложение – това добро предложение, както преди мен се изказаха преждеговорившите. Аз бих добавила – добро предложение, както обикновено при добрите предложения дяволът е в детайлите и много често този дявол след това може да излезе на първо място и да замени доброто в предложенията и да го провали.
На първо четене ние подкрепяме идеята, но категорично според мен трябва да се направи много задълбочен анализ и да се предложат такива текстове и такива механизми между първо и второ четене, които да минимизират възможността от това добро предложение да се направят едни прекрасни крадени пари от някои хора.
Ще кажете: защо ги говорите, госпожо Стоянова, тия работи? Защото, за съжаление, българският опит от последните години ни показва точно това, че обикновено от най-добрите намерения се получават най-големите пробиви. Аз не искам да се връщам толкова назад, но само ще припомня, че едно време имахме една Държавна агенция за чуждестранна помощ, ако си я спомняте. Тя не беше неправителствена организация, такава каквато се предлага в момента да разпределя помощите, тя беше държавна, би трябвало да бъде под контрол и въпреки всичко накрая беше закрита скандално, след като от там бяха източени милиони, вместо да стигнат до нуждаещите се хора. Надявам се това да не се случи сега. Ние ще се опитаме максимално да поставим такива препятствия срещу лошите намерения на някои.
Въпреки всичко от изказването, от представянето, което беше направено от вносителите, преди мен възникнаха няколко въпроса. Господин Славов каза 670 хиляди тона храни, на които изтича срокът на годност и които биха могли вместо да бъдат изхвърлени, да бъдат използвани и дарявани за социално слаби и бедни.
Аз, ако направя една съвсем елементарна лаическа сметка – 670 хиляди тона, ако приемем, че го остойностим на два лева, което е средна, супер ниска цена, това са доста пари и 20% върху тези пари – около милиард и четиристотин прави около 250-280 млн. лв. ДДС. Нали така? Вие ще кажете това ДДС няма да влезе в бюджета, но то няма да намали сегашните приходи, защото досега тези 670 хиляди тона са били бракувани и по линия на брака отново това въпросното ДДС не е влезнало в бюджета. Само че аз преди да направя този извод бих проверила отчетите на екарисажите в България, чрез които се осъществява унищожаването на бракуваната храна и се документира това унищожаване, за да бъде признато бракуването. Без да съм правила подробна справка, мисля, че в България няма много екарисажи – два-три са май и много се съмнявам, че капацитетът на тези екарисажи покрива въпросните 670 хиляди тона, за които говори колегата Славов. Това е едната посока, в която трябва да продължим анализа си, за да видим какво се е случвало досега с тези така наречени „храни“, които сега ще се даряват и които досега били бракувани и изхвърлени.
Вторият въпрос, който възниква пред мен е: кой трябва да се възползва от това да дарява храните – производителите или търговците? Кои са тези, които в момента бракуваха тези храни – производителите или търговците? Вие всички знаете, че големите вериги обикновено не бракуват храни. Обикновено преди изтичане на срока на годност, те връщат непродадените храни на техните производители.
Втората посока на анализа трябва да бъде тази – кой досега беше този, който бракуваше храните и към него да бъде насочена въпросната – да я наречем преференция или да я наречем добра идея, за да може наистина този, който и в момента е бракувал тези храни, който ги е изхвърлял, сега той да може да ги дарява на въпросната хранителна банка. Тук, разбира се, трябва категорично да сложим праг на някакъв процент – било от оборота на тези храни, било процент от досега отчетените от въпросния производител или търговец бракувани от него храни, тоест до размера на това, което той до момента е отчитал като бракувана храна, до този размер да му дадем право евентуално да дарява в следващите банки.
Споделям някои идеи така – на прима виста, защото наистина Вие ще кажете: ти с твоя бюджет, вечно се чудиш как да пазиш бюджета. То е най-важното, защото без него няма да има държава, без него няма да има и социално подпомагане.
Друг е въпросът, че съм съгласна с колегата Бойчев, че по-голям дял в цялата тази добра идея, особено в нейната крайна фаза – реализацията, това кой ще се ползва от тези храни, трябва да бъде контролирана и ясно формулирани отговорностите на службите по социално подпомагане на социалното министерство.
За да реализираме наистина тази идея и да не се провали тя така, както са се проваляли предходни идеи, и да не напълним за кратко време джобовете на някои недобросъвестни производители, търговци или „находчиви бизнесмени“, мисля, че ще трябва да имаме един комплексен подход. Законът за ДДС е най-малкият проблем в тази част – той е най-малкият проблем, там ще сложим няколко текста. По-важно е как ще бъдат регламентирани, как ще бъдат контролирани и как ще бъде гарантирано, че няма да злоупотребяват въпросните хранителни банки – кой ще ги лицензира, кой ще ги наблюдава, кой ще има право да отнема и при какви условия техните лицензии?
Следващата фаза е: на кого тези хранителни банки ще разпределят въпросните храни, ще стигнат ли те наистина до ония социално слаби, които трябва да ги получат? Най-лесно е с домове за възрастни хора или с деца в неравностойно положение, само че там също има персонал, има хора, които работят. Ще отидат ли тези храни до тези, които ние желаем да получат тази помощ, или някъде по пътя част от тях – зависи от размера, ще отиде в други посоки и ще бъде реализирана неправомерно. Въпросите, които си задавам, са много сериозни и те биха могли само за една година да компрометират тази идея, така че никога повече да не се върнем към нея.
Така че ние на първо четене ще подкрепим добрата идея, защото наистина не е редно дори един килограм или един литър храна да бъде бракувана, ако тя може да бъде използвана, но нека всички тук в тази зала да проявим мъдрост и наистина да направим такива текстове между първо и второ четене, пак казвам, комплексни – Законът за ДДС е най-малкият проблем в него, така че да не компрометираме тази идея и да се наложи само след година в тази зала да отменяме въпросните текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Стоянова?
Господин Байрактаров – първа реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Стоянова, абсолютно споделям Вашите притеснения и намерения относно последващ контрол. Само че аз мисля, че тук предварителен контрол трудно може да осъществите, но последващ – да. Първо, искам да Ви направя реплика, че една огромна част от тези храни не подлежи на екарисажно изгаряне. Това, едно.
Второто нещо в така описаната картина, която особено ме впечатли, изказването Ви по отношение… – защото наистина една част от тези храни трябва да отидат в домовете за възрастни хора, а аз бих добавил и в центрове за бежанци, където имаме вече един много интересен поглед, че всъщност храните, които се закупуват – тук вече говорим не за дарени, а за закупени храни, нямат нищо общо със закупените. Тоест, каква е гаранцията, че когато държавата харчи едни пари за закупуване на храни и трябва да се извършва този контрол сега и по закон, а те не отиват примерно, да кажем, телешки бут или свински бут, както е изписано по калкулации и по фактури, а отиват някакви кожни изрезки, защото някой краде? И тук съм съгласен с Вас. Само че тук вече говорим за престъпления, които нямат нищо общо с добрата идея, и би следвало да не превръщаме нещата предварително в толкова черен сценарий, защото наистина отиваме в една друга посока, която ме притеснява, че между първо и второ четене такъв режим ще бъде изработен, че всъщност никой да няма желание да дарява. Ето това ме притеснява и затова правя реплика към Вас, за да изясним предварително още сега този момент – да не се сътвори един законопроект в нов вид, който всъщност дарителят да няма никакъв мотив да дарява.
Иначе съм съгласен с Вас и споделям, че трябва да има наистина контрол и тези дарения да отидат там. Все пак вече говорим и за дарения не в стойностни изражения, а за дарения в натурални изражения, тоест винаги може да бъде осъществен този контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Байрактаров, аз съм убедена, че ще има злоупотреби. Отсега съм убедена в това. Въпросът е в какъв размер ще бъдат тези злоупотреби и какъв е механизмът, с които те да бъдат предотвратени, а не след това да бъдат хванати и да гоним на босия цървулите, както обикновено правим след контрол.
Какво имат предвид? Давам Ви една съвсем елементарна идея. Не съм мислила в подробности, пък и да Ви кажа откровено аз като дългогодишен контролен орган мозъкът ми по-скоро работи не как да направиш далаверата, а как да не допуснеш да бъде направена далаверата, макар че едното е свързано с другото. Производителят или търговецът го дарява на хранителната банка, ДДС-то не влиза в бюджета, преференцията е изконсумирана, бюджетът е на минус. Хранителната банка по една или друга причина обаче на може да го реализира в срока на годност. Със сигурност има такива случаи и аз мисля, че те може и да не бъдат толкова малко, тоест хем ползваме преференцията, хем храната не достига и няма да бъде използвана от тези, за които всъщност е предназначена и заради които правим цялото това упражнение.
Казвате – контрол. Съгласна съм с Вас, но считам, че контролът е късно – контрол е след дъжд качулка. Трябва да направим превенция, трябва да създадем такъв механизъм, че да не се налага с контрола да установяваме злоупотребата, защото тогава обикновено няма от кого да възстановим тази злоупотреба. Защото този, който я е направил, той няма да бъде производителят или търговецът, от който ще можем да си я съберем, защото той има дейност, гарантирам Ви го, справка – кухи фирми по ДДС години наред, знаете, „гоним Михаля“. Да не се получи и тука, че накрая ще „гоним Михаля“.
Така че за мен контролът не е панацея, контролът трябва да бъде много строг и той, всявайки страх от наказание, което трябва да бъде много сериозно финансово, ако е необходимо да се търси и наказателна отговорност, да е превенция. Но текстовете на Закона, които трябва да се изработят, трябва да бъдат гаранция, че няма да се допуска това или ще се допуска, но не в онези размери – защото при всички случаи ще има течове, но не в онези размери, които биха компрометирали цялата идея и биха ощетили бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Идеята наистина има логика, добра е и призовавам моите колеги от парламентарната група на Движението за права и свободи на първо четене да я подкрепим. Явно се формира и консенсус в залата, че трябва да се работи по нея.
Както виждаме тук в ефир, тоест от тази трибуна беше направен опит от изказалите се преди мен, и то доста успешен, да направят една оценка на въздействието на този Законопроект, каквато в момента като цяло липсва. Разбира се, няма конкретно задължение за това, но, така или иначе, не всички аспекти от това иначе добро предложение са добре оценени от вносителите, представени пред нас и това, което липсва, е един контролен механизъм, както за избягване на злоупотреби, така и по-късно за разпределяне на съответните дарения. Тъй като в началото и при представянето от вносител, беше направен един плах опит по отношение на авторството на идеята, наистина конкретните вносители са я представили на нашето внимание, но идеята е доста стара. Многократно в годините тази идея е обсъждана като един от основните и първоначални автори на идеята като цяло за хранителната банка е Фондацията „Америка за България“ и нейния социален фонд, тоест можем да търсим там едно авторство на една иначе много хубава идея и приветстваме подобни инициативи, но тук можем да кажем, че се отварят няколко основни врати.
Първо, тук бегло се промъква идеята с данъчни инструменти и данъчни лостове да правим социална политика, което ние избягваме дълги години в тази държава и трябва категорично да избягваме и занапред.
Освен това отваряме вратата и за данъчни преференции, която врата трябва вероятно да бъде отворена поради характера на самата идея, поради това, че от нея ще се възползват наистина, ако бъде изработена както трябва, нуждаещи се български граждани, но пък тя отваря дискусията и за следващи преференции, които ще бъдат поискани, а няма как да бъдат дадени. Това са преференции за лекарствата, преференции за хляба, преференции за книгите, за учебниците и така нататък. Тоест, виждаме, че една такава идея може да отвори една доста по-широка дискусия и съм сигурен, че това ще се случи в следващите месеци. Още повече, че сме на прага на приемането на пакета от данъчни закони, който трябва да приемем във връзка и с бюджета за следващата година. Може би мястото на тази идея беше точно в този пакет с данъчни закони. Вносителите са от управляващото мнозинство в неговия по-тесен или по-широк смисъл, трудно вече се ориентирам, но като цяло можеше наистина това да стане с пакета данъчни закони и да ни бъде представен в един общ анализ на това как промените, които ще има в тези закони, ще се отразят на следващия бюджет, как ще се отразят на отделните политики, които ще бъдат предложени на нашето внимание.
Аз съм сигурен, че госпожа Менда Стоянова ще направи работна група между двете четения, в която да се изработи един по-конкретен механизъм за контрол и там ще се сблъскат наистина дясното в тази политика, тоест то се проявява не в самото дарение, а в това кой разпределя съответно дарената храна. Тоест, от една страна, може това да стане с частни субекти и неправителствени организации, хранителни банки, но, от друга страна, пък пò лявото в тази политика е това да стане под директния контрол или дори да бъде извършвано от съответните държавни институции. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Чобанов?
Госпожа Стоянова – първа реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Чобанов, споделям напълно Вашите опасения за това, че този дебат може да отвори дебата и за други преференции. Да се надяваме, че разумът ще надделее поне в тази част на залата, защото в лявата част вече има заявки за подобни законопроекти.
Абсолютно прав сте, че този Законопроект трябваше – и той вероятно от правителството щеше да излезе и като част от пакета на данъчните закони, което е правилното, но аз мисля, че е добре днес да го разглеждаме по-рано от пакета, защото това ще ни даде възможност наистина – такова беше и намерението ми, да създадем работна група, която до внасянето на пакета, през който всъщност ще се получи второто четене на този Законопроект, да изработи комплексно това, за което оттук говорим.
Пак казвам, най-лесното е Законът за ДДС – най-лесното е там да се сложат два-три текста. Това можем да го направим много лесно. По-важното е друго, пак се връщам на реализацията, как хранителни банки – Вие повдигнахте въпроса, дали те трябва да бъдат неправителствени организации изцяло на свободна инициатива, дали трябва да бъдат агенция към съответното министерство или към съществуващите агенции? Но аз бих поставила въпроса още по-прагматично: които и да са те – те ще имат нужда от сериозна логистична база, ще имат нужда от складове, ще имат нужда от хладилници с различни температури и така нататък, защото говорим за една много широка палитра от храни – има опаковани, неопаковани меса, млека и така нататък. Ще ще имат нужда от персонал и вероятно от техника, с която да опаковат, преопаковат, по определен начин да разфасоват, ако говорим за ориз – няма с чували да го раздават, явно е, че трябва да бъде разфасован на по-малки примерно пакети и така нататък. Ще имат нужда от транспорт, за да достигнат тези храни, разпределяни от тях, до съответните места. Ще имат нужда от логистика – да се идентифицират и да се проверят дали отговарят на изискванията обектите, които ще получат това дарение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Всичко това изисква един много сериозен ресурс, който Ви гарантирам, че ще бъде нает от тези, които в момента го притежават, производители и търговци. И тогава, ако аз съм един такъв търговец, ще кажа: „Защо пък някаква неправителствена организация? Ще си направя аз една неправителствена организация и ползвайки капацитета, който имам на складове, на бази, на хора, да не разпределям собствените си, пък и на моите колеги, храни, които им изтича срокът“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Съжалявам, че нямам време. Още такива идеи могат да се породят, но се надявам, че в работната група ще ги споделим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Стоянова! Да, съгласен съм с Вас. Това потвърждава тезата, че наистина трябва да се направи в тази работна група една доста прецизна оценка на въздействието, която да включва всички тези аспекти, която да включва и прага, до който могат да даряват и доколко този праг ще бъде удовлетворителен за тях, и доколко този праг съответства на това количество, което беше споменато за изхвърлени храни. Така че наистина трябва, за да заработи идеята, да бъде доста добре прецизирана и оттам нататък въпросите, които остават, да бъдат решени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители, желаещи да участват в разискванията? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 654-01-49, внесен от Мартин Димитров и Петър Славов на 7 април 2016 г.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване единодушно. (Частични ръкопляскания отдясно.)
Процедура – заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, съобразно чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, бих желал да Ви помоля да подложите на гласуване удължаването с две седмици на срока за приемане на предложения между първо и второ четене по Законопроект за противодействие на тероризма, внесен от Министерския съвет, № 602-01-42, приет на първо гласуване на 28 юли 2016 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за удължаване срока на предложения по Антитерористичния закон.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следваща точка, предложена от Парламентарната група на Патриотичния фронт, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ЦЯЛОСТЕН ОДИТ НА ДЕЙСТВИЯТА НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗХОДВАНЕТО НА ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА ЗА ИЗГОТВЯНЕ НА ТЕХНИЧЕСКО ЗАДАНИЕ ПО ПРОЕКТ „ДЕТСТВО ЗА ВСИЧКИ“, ПРОВЕЖДАНЕТО НА ОБУЧЕНИЯ И СКЛЮЧЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ДОГОВОРИ ПО ПРОЕКТИТЕ ПО ОПАК, КАКТО И ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ КЪМ ВИЗИЯТА ЗА ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА ЗА ПЕРИОДА ОТ 2009 ДО 2015 Г.
Постъпили са доклади от двете комисии – по бюджет и финанси и тази по въпросите на децата, младежта и спорта.
Първо ще чуем доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши цялостен одит на действията на Държавната агенция за закрила на детето по отношение на разходването на финансови средства за изготвяне на техническо задание по Проект „Детство за всички“, провеждането на обучения и сключените граждански договори по проекти по ОПАК, както и за проучване на изпълнението на плана за действие към визията за деинституционализацията за периода от 2009 – 2015 г., № 554-02-49, внесен от Султанка Петрова и група народни представители на 30 април 2015 г.
На свое заседание, проведено на 18 юни 2015 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Проект за решение.
На заседанието присъстваха представителите на Сметна палата: Тошко Тодоров – заместник-председател, и Дарин Матов – началник на кабинета на председателя на Сметната палата.
Проектът на решение беше представен от народния представител Султанка Петрова.
През последните години са налице систематични нарушения в работата на Държавната агенция за закрила на детето с данни за целенасочено накърняване на правата на децата с цел лично обогатяване на служители от системата. Налице е информация за нерегламентирано усвояване на средства, отпуснати от европейските партньори по оперативни програми, по които Държавната агенция за закрила на детето е реализирала проекти.
В рамките на проект по Оперативна програма „Административен капацитет“ – „Функционален анализ на Държавната агенция за закрила на детето“ еднократните възнаграждения за един обучител са били в размер на 3853 лв. за период на обучението 2 дни; за изготвяне на техническо задание по Проект „Детство за всички“ с цел проучване на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация са изразходени средства в размер на около 140 хил. лева, при положение че от страна на УНИЦЕФ е извършена независима оценка по същия предмет и са дадени препоръки и насоки за действие и промяна.
Въпреки направените разходи проблемите в сферата на опазването и закрилата на правата на детето в България все повече се задълбочават. Гражданското общество все по-остро поставя проблемите в тази сфера, като неминуемо ги свързва с оплаквания за злоупотреби с публични финанси и корупция.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 9 гласа „за”, без „против” и 5 „въздържали се” предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект на решение:

РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация за периода 2009 – 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствие на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация за периода 2009 – 2015 г.
2. Срокът за извършване на одита е от 1 юли 2015 г. до 15 октомври 2015 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е 15 октомври 2015 г. – 15 ноември 2015 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Йорданова.
Следва доклад, изготвен от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Моля, господин Чолаков, да ни го представите от трибуната.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши цялостен одит на действията на Държавна агенция за закрила на детето по отношение на финансови средства за: изготвяне на техническо задание по Проект „Детство за всички“, провеждане на обучения и сключените граждански договори по ОПАК, както и за проучване на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация, за периода 2009 – 2015 г., № 554-02-49, внесен от Султанка Петрова група народни представители
От името на вносителя Проектът бе представен от госпожа Султанка Петрова – народен представител от Парламентарната група на Патриотичен фронт. Като мотиви за извършване на цялостен одит на дейността на Държавната агенция за закрила на детето по отношение на разходване на финансови средства за изготвяне на техническо задание по Проект „Детство за всички“.
В последните години са налице системни нарушения в тази сфера с данни за откровено и целенасочено накърняване правата на децата, с цел лично обогатяване на служители от системата. Наред с това е налице информация за нерегламентирано усвояване на средства, отпуснати от европейските партньори по оперативни програми, по които Държавната агенция за закрила на детето е реализирала проекти.
Информацията е, че в рамките на Проекта „Функционален анализ на Държавната агенция за закрила на детето“ еднократните възнаграждения за един обучител са били в размер на 3853 лв.
Вносителят прие забележките на председателя на Сметната палата и се съгласи с предложението за прецизиране на текста на Проекта за решение.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с: 10 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание Проект за решение със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
За възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие на дейността на Държавна агенция за закрила на детето за периода 2009 – 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6, ал. 2, т.1 във връзка с чл.38, ал. 2 от Закона за Сметната палата.
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствие на дейността на Държавна агенция за закрила на детето за периода 2009 – 2015 г.
2. Срокът за извършване на одита е от 1 юли 2015 г. до 15 октомври 2015 г.
3. Срокът за внасяне в Народно събрание на заключителния доклад на Сметната палата е 15 октомври – 15 ноември
2015 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
От името на вносителя – госпожа Султанка Петрова.
Заповядайте да изложите Вашите мотиви и, от друга страна, да ни изясните всъщност Проекта за решение, което трябва да гласуваме, тъй като има разминаване между Вашето предложение и това, което ни представиха комисиите.
Имате думата.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА (ПФ): Господин Председател, уважаеми колеги! Децата на България са нашето най-голямо богатство и, естествено, нашето бъдеще, но за да бъдат реално те нашето бъдеще, ние, като народни представители, трябва да положим много усилия и да се погрижим за тях.
Деинституционализацията е приоритет на държавната ни политика, по която всички партии и административни органи, неправителствени организации, ведомства са постигнали консенсус и са поели определени ангажименти към това.
Този процес започва в края на 2009 г. и началото на 2010 г., като България е единствената страна в Европейския съюз, която е получила европейски средства, за да изпълни този процес по деинституционализация. В този смисъл ни ангажират не само дадените 200 млн. лв. от Европейския съюз, но и собствената ни отговорност като граждани, като родители, като представители на народа, независимо от нашата партийна принадлежност.
Именно като такива ние искаме да извършим равносметка и правилна оценка за ефективността на дейността, която е извършена от Държавната агенция за закрила на детето. Такава може да бъде извършена само на основата на пълен одит на Държавната агенция за изминалия период от 2010 г. до 2015 г. от компетентния за това орган – Сметната палата.
Деинституционализацията не е само проект или някаква дейност на Държавната агенция за закрила на детето, тя е ангажимент на държавата, възложен на Държавната агенция за закрила на детето и на нейната функционална компетентност, който не се състои единствено и само в механично формално извеждане на децата и затваряне на стария тип социални заведения, така наречените „домове за деца, лишени от родителска грижа“, а е много комплексен, широко обхватен и засяга пряко многобройни човешки съдби, права и интереси.
Считам, че никой няма да оспори, че има положителни резултати от изпълнените пет проекта, включени в Плана за действие и за изпълнението на визията по деинституционализация, но много експерти в социалната сфера, неправителствени организации, медии установиха много грешки, проблеми и злоупотреби с власт, служебно положение, публични финанси, които без съмнение компрометираха усилията на българската държава и целия процес на деинституционализация.
Затова именно сега, в началото на новия програмен период, е необходимо и изключително важно да се направи оценка и проверка на ефективността за извършването на предоставените от Държавната агенция за закрила на детето публични финанси, бюджетни и извънбюджетни, предназначени за изпълнението на тази важна за страната ни политика.
До настоящия момент не е правен анализ от Държавната агенция за закрила на детето. Посочват се само определени резултати, които не са в състояние да дадат цялостната картина на проведения процес по деинституционализация в страната. Предвид това одитът на Сметната палата ни е необходим, за да оценим извършеното досега, от една страна, и да съобразим по-нататъшните си действия както от законодателен, така и от социално-политически план. В случай че има пропуски, в случай че има грешки или злоупотреби, трябва своевременно да предприемем действия за тяхното преустановяване, както и недопускане на такива занапред.
Този одит следва да даде отговори на основни въпроси: защо и как бе допуснато изпълнението на проект „Детство за всички“ от Държавната агенция за закрила на детето. Освен това да бъде ръководен лично от председателя на Държавната агенция, който би трябвало да мониторира и гарантира спазването правата на нашите деца, както и на хората, включени в този процес, а именно родители, близки, братя и сестри, лели и други роднини. Така вместо гарантиране правата на децата се стигна до погазване на правата и конфликт на интереси.
В стремежа си към извличане на строго личностни дивиденти се опасявам, че по твърде нерационален начин бяха разходвани обществени национални и европейски средства без постигане на желания ефект. Вместо реални анализи, оценки на риска и въздействие на процеса, се показаха само отделни добри примери. Липсва лидерство в процеса, без ясна визия в перспектива и политики в новия програмен период.
Чрез извършване на поискания от нас одит би могло да се прецени дали изразходваните финансови средства са отговаряли на целта за защита на най-висшия интерес на децата ни. Или казано по друг начин: защо, кой и на каква цена подмени принципите и целите на визията по деинституционализация, и вместо услуги за подкрепа на семейството, вместо интегрирани услуги за преодоляване на рисковете и грижата за най-тежките случаи, се стигна до нарояване на центрове за настаняване от семеен тип, в които няма нищо семейно. В голямата си част те се превръщат в нови, не по-малко зловредни институции. По каква причина обитателите на тези центрове са неспокойни, тревожни, често агресивни, особено за себе си и останалите, за които не се полагат адекватни грижи, поради липсата на подготвени специалисти и съчетани с това мизерни и ниски заплати? Защо и в момента продължават да се извеждат деца от домовете за деца, лишени от родителски грижи, без да се спазват и зачитат правата на децата? Не се търсят връзки на децата и младежите с роднини и близки. Няма съгласуваност. Разделят се родни братя и сестри. Няма предварителна подготовка на децата. Няма обучен персонал. Няма методология.
Това е грубо нарушаване на всякакви права на децата, на работещите, на родителите, на техните близки, на националните български традиции и ценности.
На много места в новите центрове за настаняване от семеен тип, за съжаление, не само има възпроизвеждане на институционалния модел на грижа, но и се влошава качеството на живот на децата и младежите. Докато в домовете за деца, лишени от родителски грижи, те са се хранели, те са се движили, самообслужвали са се, ходили на училище, сега, за съжаление, те не го правят – лежат, гледат едни бели стени и тавани, няма рехабилитация, няма терапия, няма излизане от стаята, дори от сградите.
Недопустимо е това да бъде целта на процеса по деинституционализация, затова трябва да търсим отговори. Налице са множество сигнали, установени случаи на груби нарушавания на множество принципи и човешки права в процеса на деинституционализацията, като неизменно като извършители се сочат служителите на Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане и отделите „Закрила на детето“. Преместване без предварителна подготовка, стоварване като стока някъде, откъдето понякога децата биват връщани, защото са тежки случаи и общините не ги желаят. Няма нито една интегрирана услуга за деца и младежи, няма разписан и приет финансов механизъм за пренасочване средствата от закрити специализирани институции към новите услуги според общините, а не според спуснатите отгоре карти за услуги.
Ето защо ние настояваме да се извърши пълен одит и оценка от Сметната палата, защото е време едновременно да се оценят ефективността и целесъобразността на всичко това, както и за какво са били разходени парите на българските и европейските данъкоплатци. Само по този начин би могло да се видят причините за допуснатите грешки и причинителите им, както и да се реорганизират политиките и дейностите.
Одитът за ефективността и целесъобразността на процеса по деинституционализация е необходим, за да се избегнат и да не се допускат в новия програмен период груби, понякога с фатален край за децата и младежите, грешки, които компрометират българския парламент, българското правителство и нас, като граждани.
Нужен е цялостен одит на изпълнението, който да обхване съвкупната дейност на Държавната агенция за закрила на детето, в ръководството и мониторирането на политиките, включително начина на изпълнение на бюджета, спазване на режима на обществените поръчки, управлението на активите и ред други аспекти от нейната дейност.
Уважаеми колеги, България дава изключително много средства за социална политика, но, за съжаление, без резултат, защото системата за закрила и защита правата на децата не отговаря на потребностите на българското общество. Тя е затворена, непрозрачна, не изпълнява задачите и политиките на българското общество.
Затова, уважаеми колеги, аз Ви моля да подкрепите това наше предложение за пълен одит от Сметната палата на Държавната агенция за закрила на детето, за да могат наистина да се направят едни добри анализи, да се видят грешките и да не се допускат в следващия програмен период. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря ви, уважаема госпожо Петрова.
Уважаеми колеги, откривам дебатите по проектите за решение. Виждам, че има разминаване между внесения Проект за решение и този, предложен от комисиите. Надявам се и на редакционни предложения.
Заповядайте, госпожо Стоянова – първа заявка за изказване.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предложението на колегата от Патриотичния фронт се разгледа много внимателно от Комисията по бюджет и финанси – там изслушахме мотивите, разисквахме тези мотиви. Бяхме поканили представители на Агенцията, представители на Министерство на труда и социалната политика, за да чуем и тяхното мнение.
Всъщност на тази Комисия се установиха две неща. Първо, всички народни представители се обединихме около идеята да подкрепим един такъв одит. Защото за мен и моите колеги този одит може да покаже слабости, но той ще покаже и това, че тази Програма, независимо от слабостите при нейното провеждане и прилагане, всъщност е една от успешните програми на Министерство на труда и социалната политика, на самата Програма ОПАК за административния капацитет и вече няколко години след това ние сме свидетели на факта, че почти нямаме деца, останали в институции, всичко е деинституционализирано.
Подкрепям и в лично качество, и от името на Парламентарната група Сметната палата да влезе и направи този одит, като съм сигурна, че там ще има един основен извод, че Програмата е успешна, че наистина този процес е приключил и той е успешен. Едновременно с това се надявам, ако има слабости, за които говореше вносителката, те да бъдат отразени и дадени препоръки за тяхното отстраняване с цел наистина извадени от институциите, тези деца да бъдат достатъчно добре обгрижвани и гарантирани условията за тяхното развитие и интеграция.
Едновременно с това в Комисията много внимателно разгледахме чистата формулировка, която беше предложена. Съобразявайки се с изискванията на Закона за Сметната палата, за това какви видове одити може да извършва тя, какви са различните видове одити и по съдържание, ние трябваше да направим една промяна във формулировката и да възложим на Сметната палата по-конкретно какъв вид одит очакваме тя да направи. А именно това най-близко съответства на одита за съответствието на изпълнението, така както трябва да бъде формулиран по Закона за Сметната палата.
Поради тази причина всички тези неща, които колежката беше предложила да бъде обект на одита и която тук преди малко коректно ни представи, а именно изготвяне на техническите задания по Проекта да действат за всички, провеждането на обучения и гражданските договори, които са сключени по този проект, както и за проучване на изпълнението на Плана на действие към визията за деинституционализация за целия период на Програмата – в тази част на Проекта, считаме, че могат и ще бъдат изпълнени именно чрез методите, средствата, възможностите, които законът и международните стандарти за одит дават на одиторите от Сметната палата, а именно извършването на одит на съответствието на Плана за действие към визията за деинституционализация за съответния период 2009 – 2015 г.
Някой в следващ момент може да каже: „Но по този начин Вие говорите само за Плана“. Съответно това означава ли, че това, което тук предварително беше предложено, а именно изготвянето на техническите задания, обученията, гражданските договори и така нататък, ще бъде включено, или то по този начин ще бъде изключено от този одит? Точно обратното, колеги. Гарантирам Ви, че именно съгласно правилата на одита за съответствие на изпълнението всички тези обществени поръчки, граждански договори, съответно технически задания, по които са изготвени тези възлагания на граждански договори и обществени поръчки, ще бъдат предмет на разглеждане от одиторите – разбира се, не в пълния им обем на 100%, но съгласно изискванията за оценка на риска всяко едно от тези действия, изпълнени по Програмата, ще бъде одитирано от одиторите.
Така че и вносителката също се съгласи с това, което ние в крайна сметка направихме в окончателния вариант на Проекта за решение, който ще предложим на Вашето внимание за гласуване.
Тъй като този Проект за решение всъщност влиза в залата доста по-късно от периода, в който беше предложен и гласуван, предлагам към този Проект за решение, който сигурно ще бъде изчетен от председателя преди гласуването, да се направят промени в сроковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Говорите за Проекта по доклада на Вашата комисия.
МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така, за Проекта по доклада на Комисията – да се направят промени в сроковете.
В т. 2 на Решението – срокът за извършване на одита е от 1 октомври 2016 г. до 31 декември 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От 1 октомври до 31 декември
2016 г.
МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така.
И в т. 3, където срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад е 15 ноември 2015 г., да запишем: „Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата е 31 януари
2017 г.“.
Мисля, че тези срокове са съвсем разумни и ще бъдат приети и от вносителите, съответно ще станат част от окончателното решение, което залата ще вземе.
Затова, уважаеми колеги, аз Ви призовавам да гласуваме „за“ този Проект на решение и да възложим на Сметната палата да извърши одит за съответствие на изпълнението на Плана за действие към визията за деинституционализация за периода 2009 – 2015 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към госпожа Стоянова? Няма.
За изказване – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Първо искам да заявя, че ние ще подкрепим направените предложение от госпожа Менда Стоянова за промяна на сроковете, тъй като, както сами разбрахте, колеги, Проектът за решение за извършване на одит на Държавната агенция за закрила на детето е внесен от Патриотичния фронт още на 30 април 2015 г.
Тук обаче искам да обърна внимание на няколко съществени неща, за които например говори госпожа Менда Стоянова при разглеждането на предходния Законопроект.
Обърнете внимание, колеги, става въпрос за сериозни съмнения по злоупотреби с европейски средства. Става въпрос, че 2015 г. двете ресорни комисии – Комисията по бюджет и финанси и Комисията по въпросите за младежта и спорта и децата, категорично са подкрепили този Проект на решение за извършване на одита.
Сега обаче, уважаеми колеги, днес е 7 септември 2016 г., тоест година и половина по-късно този приет от комисиите единодушно гласуван Проект за решение не вижда бял свят – не е внесен за разглеждане в Народното събрание, причините не знам какви са.
Вярно е, че Програмата беше достатъчно натоварена през
2015 г. и 2016 г., но все пак говорим за волята на Народното събрание да определи пет одита, съгласно Закона за Сметната палата, конкретно на Сметната палата. Тоест, волята на Народното събрание е да се извърши контрол по законосъобразност относно изразходване на публичен финансов ресурс. Защото всъщност това е работата на Сметната палата. За огромно съжаление, тя не може да се произнесе дали един разход е целесъобразен или ефективен, но Сметната палата има законното задължение да се произнесе дали един публичен разход е законосъобразен, тоест дали са извършвани злоупотреби.
Многократно и българското общество, и медиите са се възмущавали от някакви баснословни разходи, какъвто е конкретният случай по Програмата „Административен капацитет“, накратко ОПАК.
Колеги, забележете, става въпрос за разходи по граждански договори и хонорари в рамките на няколко хиляди лева, извършвани буквално – някои за 7-8 часа, някои за 48 часа. Какъв е бил този велик специалист, лектор, извършвал дейности по граждански договор, как е бил контролиран, че да получи хонорар от няколко хиляди лева?! Наистина е важно да разберем! Важно е да разберем как са се харчили тези пари, всъщност кой на гърба на децата достатъчно добре е подплатявал своето материално и финансово положение с публичен ресурс!
Повярвайте, в медиите винаги се насочва вниманието към депутатите, техните тлъсти заплати и не знам какво. Направих си труда още преди година да направя справка и се оказа, че от всички висши държавни служители народните представители са с най-ниски възнаграждения, колкото и странно да звучи за уважаемите колеги журналисти. Винаги за всичко обаче депутатът е виновен, депутатът взема тлъста заплата, само че определени чиновници вземат по 10 15 хил. лв. месечни възнаграждения под какви ли не форми. Вярно е, че с общи усилия вече успяхме да секнем тези порочни практики за граждански договори по изпълнение на европейските програми и проекти по тях, но все пак имаме наше морално задължение да извършим поне този одит, който единодушно е приет от комисиите, за да разберем в крайна сметка законосъобразно ли са харчени тези пари и да получим по-пълна информация.
Само след една – две седмици на Народното събрание предстои да разглежда много важен закон, който не знам защо се променя всяка година по това време. Това е Законът за насърчаване на заетостта, който критикувах много сериозно в края на 2015 г. Сега част от същите критикувани от мен текстове ще Ви бъдат предложени за промяна.
Има обаче малка подробност и тя е, че водещата Комисия по труда и социалната политика на 8 юни тази година със свое решение възложи на министъра на труда, който е ресорен министър и на тази Агенция, да изготви анализ на положителните и отрицателните тенденции по бюджетните политики на Министерството, които, забележете, като стойност представляват 1 млрд. 109 милиона. Отговорът на министъра ще Ви го разкажа метафорично: „Гледайте си работата! Няма да Ви дадем информация, позовавайки се на чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси, тоест до 26 август ще получите финансовия отчет“.
Този обаче, който е писал отговора на министъра, е забравил да прочете същия този член 133 с неговата ал. 1, която казва, че Министерството представя тези отчети ежемесечно, както и на тримесечие, тоест само след една – две седмици народните представители ще приемем закон на тъмно, без информация какви разходи са извършвани, колко ще съставлява разходът, защото медиите вече рекламират този закон, как примерно са назначавани хора на разстояние повече от 50 км. Примерно от Варна можете да дойдете в София и държавата да Ви плаща квартира, детска градина, включително интернета, тоест българският данъкоплатец да плаща на някого всички тези режийни разходи само при условието да бъдеш насочен от Бюрото по труда.
Давам Ви тези примери, защото са абсолютно аналогични с Проекта на решение за одит на Агенцията за закрила на детето.
Всички ще трябва да гласувате на тъмно, защото нито един от Вас няма да знае какви са извършените разходи през 2015 г. на база предложените промени в този Закон. Никой!
Ето затова искаме да се извърши този одит. Народният представител на база на чл. 137 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в своята законодателна дейност има право да получава пълна информация от всички държавни и общински институции. Но уви, оказа се, че този член е само на книга и получаваме непрекъснато отказ да ни бъде предоставена такава информация. Следователно записаното в Конституцията, че България е република с парламентарно направление, практически отдавна не действа, тоест авторитетът на върховната власт в Република България – парламента, е тотално подкопан, и то от изпълнителната власт – тази, която се назначава от всички нас тук, които представляваме народа, съгласно българската Конституция.
Призовавам Ви да подкрепите предложението за извършване на одит, както подкрепихме предложението на колегите от БСП за извършване на одит на Центъра за градска мобилност. То беше правилно и основателно. Така се надявам днес да има сериозна подкрепа на това предложение и в края на годината да разберем за какво в крайна сметка са харчени парите за деинституционализация, законно ли са харчени, кой е получил тези сериозни хонорари по граждански договори, как са извършвани обществените поръчки, кой се е облажил от тях. Въпроси има много и ние трябва да получим отговори, които, за съжаление, не получихме през 2015 г., но се надявам сега, в края на 2016 г., да ги получим.
Убеден съм, че няма да има народен представител, който да не подкрепи това предложение, защото то е правилно. За съжаление, много късно влезе в пленарната зала за разглеждане. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вашата група имаше възможност да го предложи поне два пъти от тогава, когато сте били първи по ротация, или втори, както сега, но не сте го направили.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Ние сме предлагали и други закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Споделена отговорност, господин Байрактаров.
Реплики към него? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата за съвсем кратко изказване, тъй като проблемът с деинституционализацията на децата в България ми е доста близък. Само да напомня, че бях ръководител на звеното за управление на проекта на Световната банка, Европейския съюз за повишаване благосъстоянието на децата в България, който разработи всички мерки, които сега Държавната агенция за закрила на детето реализира на практика.
От самото начало искам да кажа, че ще подкрепим това решение на Народното събрание, но искам да направя и едно предупреждение от трибуната на Народното събрание.
Това, което в момента ще проверяваме, е проверявано многократно и досега. Проверявано е и в България, и от европейските институции. Всички действия, свързани с извеждането на децата от институции, финансирането на алтернативни форми за тяхното социализиране и грижи, се проверяват много дълбоко и внимателно, в това число и от ОЛАФ. В момента правим проверка на проверката и най-вероятното това, което ще излезе като резултат, е да потвърдим, че проверките са били правилни.
Предупреждението ми е следното: нека когато искаме да възлагаме такива задачи на Сметна палата по правомощията, които имаме като Народно събрание, да бъдем много внимателни. Ресурсът ни е много ограничен. Нямаме право да поставяме безкрайно много такива задачи на Сметната палата и ми се струва, че има значително по-важни държавни институции и органи, които биха могли да бъдат подложени на такава проверка като Националната електрическа компания – НЕК. Защото ние в момента хвърляме страшно много пари, обществен и частен ресурс във фондове за стабилизиране на енергийната система на България, но никой не проверява как се харчат тези пари в НЕК. Имаме НКЖИ със страшно много разходи. Имаме БДЖ. Струва ми се, че това са значително по-опасни и по-рискови предприятия, в които трябва да бъдат направени съответните проверки, а не да хабим ресурса да проверяваме нещо, което вече неколкократно е проверено.
Убеден съм, сега може да го запишете, след това, като видите какъв е резултатът, да си спомните какво съм Ви казал – че тази проверка ще завърши с потвърждаване на резултатите на вече многократно направените проверки на тази програма. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ерменков?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Господин Ерменков, аз съм абсолютно съгласен с всичко, което казахте. Може би е добро като идея на колегите от Патриотичния фронт да се извърши този одит, само че на фона на вече извършените проверки аз си мисля, че тази деинституционализация е най-наблюдаваният процес и от Европа, и във вътрешно отношение.
Ставам да направя реплика на господин Ерменков, за да не вземам думата за изказване, че от колегите от ДАЗД научих точно, че в момента там се извършва проверка от Сметна палата. Няма да уточнявам годините, но те са 2014 и 2015 г. И ние сега искаме с това да дублираме.
Аз бих Ви подкрепил, защото всеки одит води до прозрачност. Ако има някой някакви съмнения да го отхвърли, но в случая, като че ли това става излишно. Помислете го Вие и кажете какво да правим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожа Петрова.
Трета реплика – госпожа Стоянова.
Събудихте интереса на народното представителство, господин Ерменков.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА (ПФ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, няма нищо по-важно от живота и здравето на децата ни. В тази връзка искам да Ви кажа, че досега Държавната агенция за закрила на детето не е правила проверка на целия процес по деинституционализация. Не знам за какви проверки Вие говорите, но не мога да приема това, че едно дете на 11 години ще бъде местено 13 пъти в институции. Не мога да приема, че рождени братя и сестри се разделят в приемни семейства и в центрове за настаняване от семеен тип. Не мога да приема, че една година след като са построени центровете за настаняване от семеен тип, им падат таваните и стените. Има неща, за които наистина трябва да се дадат отговори.
Моля Ви, колеги! Трябва и Ви моля да подкрепите нашето предложение за одит на Държавната агенция за закрила на детето, за да можем да направим равносметка за този период – къде са грешките и да не ги допускаме в следващия период. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И госпожа Менда Стоянова – трета реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Ерменков, като започнахте своето изказване и си викам: „Е, господин Ерменков тук, каква е тази тема? Не енергетика.“ Но не можем да минем без акцента енергетика, иначе няма да е господин Ерменков.
Господин Ерменков, госпожа Петрова е права. Няма нищо по важно от живота и здравето на децата, особено на децата в неравностойно положение – психическо и физическо здраве, не само физическо здраве. И точно заради това смятам, че един такъв одит, независимо че е закъснял, независимо че Вие сте прав, че програмата е приключила, парите са платени, за да бъдат платени, са извършени няколко вида одити по изпълнението на програмата от различни сертифициращи органи – български и международни; независимо че в момента Сметна палата е на проверка в Агенцията, тя е една проверка по текущия период – 2014 – 2015 г., ние не бива да спрем с нашето гласуване одита, който се предлага.
Защото, господин Ерменков, в противен случай всички непредубедени слушатели ще кажат: Вие, заедно с БСП, защото в крайна сметка става дума и за периода, в който назначен от Вас председател оглавяваше Комисията, ГЕРБ и БСП искат да заметат там следите. Не, уважаеми дами и господа, ние ще го подкрепим, ще искаме този одит да бъде извършен, ще искаме да прочетем констатациите от доклада на Сметната палата. Защото животът и здравето на децата са много важни.
Смятам, че това е една от най-успешните програми и това ще бъде казано в доклада. Защото ние в момента вече нямаме деца в социални институции в мизерни условия не само от физически и материален тип, но и от психически и психологически тип. Това че някъде в някои от къщите е паднал таванът, не означава, че това не е по-доброто решение за децата – да бъдат изведени от социалните домове, да бъдат направени необходимите крачки те да се социализират и интегрират към обществото, така че преходът от тяхното детство към зрелостта им да бъде успешен.
Господин Ерменков, аз бих Ви призовала, независимо от смислените Ви аргументи, да подкрепите това решение (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), за да покажем, че ние не се страхуваме от този одит. Напротив, той ще покаже успеха на програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, госпожо Стоянова!
МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявайте, госпожо Председател. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Видимо интересът към това, което казах, се е събудил при Вас след второто изречение (оживление), защото аз във второто изречение казах, че ние ще подкрепим това решение. Не знам защо останахте с убеждението, че няма да го подкрепим.
Но и две неща, които искам да изведа пред скоби. Първото – никой не оспорва значението и важността на проблема с децата, особено с децата в неравностойно положение. Няма как да оспориш важността на проблема – бъдещето на България. То е ясно, то е иманентно задължение на всеки гражданин, родител, народен представител, всеки, който живее в България. Въобще не оспорваме това нещо.
Това, което се опитвам да Ви кажа, е, че това са дейности, които именно поради техния обществен, значим интерес би трябвало да бъдат проверявани от институциите, без да се налага Народното събрание да им напомня да вършат тази работа. Това исках да кажа. И да кажа, че има някои области, които в момента не са на вниманието на държавата, а би трябвало да бъдат на вниманието като дейности, които също изразходват страшно много обществен ресурс, без да знаем къде отива този ресурс и какви са резултатите от него. Нищо повече.
Още един път подчертавам – ще го подкрепим. Единственото нещо, което може би още един път ще повторя с риск да Ви стана досаден, е, че тази проверка, бъдете сигурни, ще завърши така, както Ви казах. Тя ще потвърди това, което досега е проверявано и резултатите от тези проверки. Нищо повече.
Пак, ако не сте ме разбрали, за трети път: Българската социалистическа партия ще подкрепи Проекта за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да участват в дебата? Не.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Квесторите, поканете народните представители в залата.
Колеги, след представяне на докладите на двете комисии, на които бе разпределен Проектът за решение, сме запознати с редакцията на двете комисии по този проект. Актуализация в сроковете бе предложена по Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Затова ще прочета как изглежда Проектът за решение с актуализираните срокове:
„РЕШЕНИЕ
за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие за изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация за периода 2009 – 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за сметната палата
РЕШИ:
1. Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствие на изпълнението на Плана за действие към Визията за деинституционализация за периода 2009 – 2015 г.
2. Срокът за извършване на одита е от 1 октомври 2016 г. до 31 декември 2016 г.
3. Срокът за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата е 31 януари 2017 г.“
Гласуваме, колеги.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, № 502-01-83, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2015 г.
Приет на първо четене на 12 февруари 2016 г.
Доклад на Комисията по правни въпроси – господин Кирилов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, преди да започнем второто четене на Законопроекта, моля за процедура за допуск в залата на заместник-министъра на правосъдието госпожа Вергиния Мичева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието. Поканете заместник-министъра.
Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 502-01-83, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2015 г., приет на първо четене на 12 февруари 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 1 има предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„В § 1 т. 1 да се измени така:
„1. В ал. 2 накрая се добавя „и след обявяването му в регистър, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители. Комисията не го подкрепя.
Гласували 98 народни представители: за 22, против 48, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 1 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 2 има предложение от народните представители Менда Стоянова, Бойка Маринска, Снежана Дукова и Милена Дамянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Гроздан Караджов:
„В § 2 чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1.1. Сегашният текст става ал. 1.
1.2. Създават се нови ал. 2 – 12 със следното съдържание:
„(2) Държавата провежда политика за подкрепа на развитието на гражданските организации и създава условия за насърчаване и финансова подкрепа на граждански инициативи. Държавната политика в областта на гражданските организации се осъществява от Министерския съвет. Министерският съвет приема и актуализира периодично Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България.
(3) Създава се Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет за разработване и провеждане на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество. В Съвета участват представители на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза и представители на държавните институции – министри или заместник-министрите на финансите и правосъдието. Председател на Съвета е заместник министър-председателят, отговорен за изпълнение на Стратегията по ал. 2.
(4) Съветът по ал. 3 извършва следните дейности:
1. дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове, които се отнасят до дейността на гражданските организации;
2. координира и следи за изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България и Плана за действие по Стратегията;
3. предлага на Министерския съвет план за действие, включително финансов, за изпълнение на стратегията по т. 2 за всяка следваща година и прави преглед и оценка на изпълнението й;
4. събира информация за финансирането на гражданските организации с публични средства с цел определяне на ефективността на отпусканите средства;
5. прави ежегоден преглед на потребностите и проблемите на гражданските организации, както и на техните резултати и постижения;
6. подпомага процеса на взаимодействие между държавната и местните власти и гражданските организации;
7. определя приоритетите и приема правилата и процедури за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
(5) Съветът по ал. 3 се състои от 15 членове, включително председател, които се определят с решение на Министерския съвет за срок от 3 години. Членовете на Съвета юридически лица с нестопанска цел са мнозинство и се избират въз основа на прозрачна и състезателна процедура, която има следните етапи:
1. публично обявяване на интернет страницата на Портала за обществени консултации;
2. предварителна регистрация на всички организации, които желаят да участват;
3. номиниране на организации – кандидати за членове на Съвета;
4. избор на кандидатите чрез гласуване на предварително регистриралите се;
5. организациите, получили най-много гласове, излъчват свой представител за член на Съвета и негов заместник.
(6) Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза, членове на Съвета по ал. 3, трябва да имат опит в осъществяване на дейности в обществена полза в подкрепа на развитието на гражданското общество и гражданското участие минимум 5 години.
(7) Министерският съвет определя с правилник организацията и дейността на Съвета по ал. 3.
(8) За насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, ежегодно се предвиждат и разходват средства по бюджета на Министерския съвет.
(9) Оценката на проектите и разпределението на средствата по ал. 8 се осъществява по критерии, условия, правила и процедури, приети от Съвета.
(10) Административното обслужване на дейността на Съвета по ал. 3 се осигурява от администрацията на Министерския съвет.
(11) Членовете на Съвета по ал. 3 не получават възнаграждение за участието си, както и не могат да участват с проекти за финансиране.
(12) За своята дейност, Съветът по ал. 3 ежегодно в срок до 30 юни се отчита пред Министерския съвет.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 2 да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
„В чл. 4, ал. 12 накрая се добавя „и отчет за изразходваните средства и постигнатите резултати по чл. 4, ал. 8.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2.
Уважаема госпожо Председател, тук се налага техническа корекция. Моля да бъде добавено следното: „§ 2, чл. 4 се изменя така:“ и следва текстът по доклада, който ще прочета сега, като приета редакция от Комисията:
„Подпомагане и насърчаване от държавата
Чл. 4. (1) Държавата може да подпомага и да насърчава юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в обществена полза, чрез данъчни и други финансови и икономически облекчения, както и финансирания при условия и по ред, определени в съответните специални закони и при съобразяване с правилата по държавните помощи.
(2) Държавата провежда политика за подкрепа на развитието на гражданските организации и създава условия за насърчаване и финансова подкрепа на граждански инициативи. Държавната политика в областта на гражданските организации се осъществява от Министерския съвет. Министерският съвет приема и актуализира периодично Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България.
(3) Създава се Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет за разработване и провеждане на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество. В Съвета участват представители на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза. Председател на Съвета е заместник министър-председателят, отговорен за изпълнение на Стратегията по ал. 2, който не участва в гласуването.
(4) Съветът по ал. 3 извършва следните дейности:
1. дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове, които се отнасят до дейността на гражданските организации;
2. координира и следи за изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България и Плана за действие по Стратегията;
3. предлага на Министерския съвет план за действие, включително финансов, за изпълнение на Стратегията по т. 2 за всяка следваща година и прави преглед и оценка на изпълнението й;
4. събира информация за финансирането на гражданските организации с публични средства с цел определяне на ефективността на отпусканите средства;
5. прави ежегоден преглед на потребностите и проблемите на гражданските организации, както и на техните резултати и постижения;
6. подпомага процеса на взаимодействие между държавната и местните власти и гражданските организации;
7. определя приоритетите и приема правилата и процедурите, както и разпределя средствата за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
(5) Съветът по ал. 3 се състои от 15 членове, включително председател, които се определят с решение на Министерския съвет за срок от три години въз основа на прозрачна и състезателна процедура, която има следните етапи:
1. публично обявяване на интернет страницата на Портала за обществени консултации;
2. предварителна регистрация на всички организации, които желаят да участват;
3. номиниране на организации – кандидати за членове на Съвета по ал. 3;
4. избор на кандидатите чрез гласуване на предварително регистриралите се;
5. организациите, получили най-много гласове, излъчват свой представител за член на Съвета по ал. 3 и негов заместник.
(6) Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза, членове на Съвета по ал. 3, трябва да имат опит в осъществяване на дейности в обществена полза в подкрепа на развитието на гражданското общество и гражданското участие минимум 5 години.
(7) Министерският съвет определя с правилник организацията и дейността на Съвета по ал. 3.
(8) За насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, ежегодно се предвиждат и разходват средства по бюджета на Министерския съвет.
(9) Оценката на проектите и разпределението на средствата по ал. 8 се осъществява от Съвета по ал. 3 по критерии, условия, правила и процедури, приети от Съвета.
(10) Административното обслужване на дейността на Съвета по ал. 3 се осигурява от администрацията на Министерския съвет.
(11) Членовете на Съвета по ал. 3 не получават възнаграждение за участието си, както и не могат да участват с проекти за финансиране.
(12) За своята дейност Съветът по ал. 3 ежегодно в срок до 30 юни се отчита пред Министерския съвет, като представя и и отчет за изразходваните средства и постигнатите резултати по чл. 4, ал. 8.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
По текста на Комисията – в ал. 3 е записано, че „се създава Съвет за развитие на гражданското общество“. Тук е вкарано едно понятие, което никъде в Закона не е определено що е това „гражданско общество“. На практика „гражданското общество“ е понятие много по-широко от „юридическо лице с нестопанска цел“. Само че това тук не е определено.
Нещо повече, по-надолу се казва как ще става развитие на това гражданско общество: чрез един Съвет, състоящ се от 15 членове, включително председател – това е описано в ал. 5 – което се определя с решение на Министерския съвет. Изборът на членовете на този Съвет към Министерския съвет очевидно става чрез организациите получили най-много гласове. Кои са тези организации, които са получили най-много гласове – първите пет, 10, 15? Никъде не е споменато по вишегласие ли ще се избират?!
На следващо място, в ал. 9 е описано, че оценката на проектите и разпределението на средствата по ал. 8 се осъществяват от Съвета по ал. 3 по критерии, условия, правила и процедури, приети от самия Съвет.
На практика тук Министерският съвет си създава организации, които са финансирани от него, от администрацията на Министерския съвет се обслужва и този Съвет на неправителствените организации. Според мен с тези предложения се цели създаване на възможност Министерският съвет да си отгледа такива проправителствени организации, облечени под формата на юридическо лице с нестопанска цел в общественополезна дейност. Всички тези финансирания ще се извършват от бюджета на Министерския съвет, което мисля, че не е нормално, не е допустимо, особено когато се отнася за неправителствена организация – юридическо лице с нестопанска цел. Това е направено в тези предложения.
Очевидно е, че доста са доразвили първоначалния вариант, да не кажа – пренаписали са, развили са съвсем нови мотиви, а подмотивите са тези, които казах, поради което мисля, че ние не можем да подкрепим специално този текст на предложението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Попов?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам да направя реплика главно в частта от разсъжденията на господин Попов, касаещи дефиницията относно Съвета за развитие на гражданското общество. Ние водихме продължителен дебат в Правната комисия по отношение на това понятие. Принципно споделям общото съображение на колегата Попов, че предметът на този нормативен акт са юридическите лица с нестопанска цел. Но в ал. 3 иде реч за плановия процес, който се осъществява от Министерския съвет и възможността Министерският съвет да направи по-широка стратегия по отношение на гражданското общество. Основните двигатели, основните субекти, които активират или инициират тези в гражданското общество, са юридическите лица с нестопанска цел. Така че след този продължителен дебат Комисията консолидира мнението си по това да подкрепи по-общия, по-принципния и по-перспективен израз по отношение наименованието на бъдещия Съвет.
При всички положения би следвало да се съобразяваме, че в такава планова процедура следва да се дири по-широк мащаб.
Иначе в другите съждения, които колегата Попов спомена, също имам известни съображения, но ще преценя малко по-късно дали изрично да ги развия в отделно изказване. Принципно, като парламентарна група, ние подкрепяме предложения текст по отношение на § 2. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Попов, ще се спра само на един аспект, макар че бяха няколко, които Вие споменахте, но колегата взе отношение по другите.
Вие казвате, че на практика тези средства ще се разпределят по бюджета на Министерския съвет и това едва ли не ще създаде възможност Министерският съвет да си определя и разпределя средствата, както намери за добре. Искам да Ви кажа, че и в момента, когато гласуваме Закона за бюджета на държавата в тази зала, ние разпределяме едни средства, които след това се плащат от бюджета на Министерския съвет. Сега за първи път това, което се предлага в Закона, е ежегодно да се определя само размерът на средствата, а самото им разпределение – не по съответните неправителствени организации, а по съответните проекти, представени и разработени от неправителствените организации, чрез система за оценка на тези проекти да се извършва именно от самите неправителствени организации. Считам, че този 15-членен Съвет е именно гаранцията за това.
Нещо повече, в предходни предложения се предвиждаше този 15-членен Съвет да включва заместник-министри, министри, тоест той да бъде смесен орган. Тогава това наистина би дало възможност на членовете на правителството, участващи в този Съвет, да дадат приоритет на един или друг проект. Това го премахваме от нашето предложение и се радвам, че Правната комисия го е приела.
Наистина единствено и само неправителствените организации със своето широко представителство в този Съвет да вземат решение за това кои проекти са качествени, кои проекти биха донесли добавена стойност и могат да бъдат устойчиви във времето, за да бъдат обект на такова финансиране.
И сега това се прави, но се прави без участието на гражданското общество и без ясни критерии и оценка на всеки от кандидатстващите проекти. Считам, че това предложение е много по-добро и няма такава цел, такава задна мисъл, каквото Вие прозирате в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
По отношение репликата на господин Кирилов – след като сте имали идеята за по-широко понятие, в „гражданското общество“ се включват и политическите партии, и синдикатите, дори и фирмите с техните собственици и служители. Всичко това е част от едно гражданско общество. Затова казвам, че понятието тук е твърде широко и неопределено като понятие в Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предложете легална дефиниция, като не Ви харесва тази.
ФИЛИП ПОПОВ: Аз изобщо предлагам това да отпадне – „на гражданското общество“, ще го предложа всъщност сега, защото не може в дефиниция да се обхване толкова всеобхватна материя като гражданското общество. В една дефиниция това е много трудно и ако го направя, сигурно ще стана лауреат на някаква награда в момента.
По отношение на втората реплика на госпожа Менда Стоянова. Тук ясно е записано, че оценката на проектите и разпределението на средствата – в ал. 9, се осъществяват от Съвета. Как този Съвет ще разпределя бюджетни средства, на какво основание? Не е ли това противоконституционно? Няма ли практика на Конституционния съд в тази насока? Няма как това нещо да се случи – един съвет да разпределя бюджет на Министерския съвет, макар и с участието, както Вие казвате, на гражданското общество, каквото и да значи това, каквото и да влагате в това понятие.
От тази гледна точка ал. 9 мисля, че не е прецизирана, според мен не е и конституционосъобразна най-малкото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите ли някакво редакционно предложение по текста на Комисията?
ФИЛИП ПОПОВ: Алинея 3 да звучи: „Създава се Съвет за развитие към Министерския съвет за разработване и провеждане на политики за подкрепа на развитието…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Момент, говорим – по редакцията на Комисията. Алинея девета е на страница седма – там няма такъв текст, какъвто Вие четете.
ФИЛИП ПОПОВ: По редакцията на Комисията – ал. 3, което аз виждам. Тук е записано: „Създава се Съвет за развитие на гражданското общество“ – „гражданското общество“ да се замени с „юридически лица с нестопанска цел“ в това изречение. После, накрая на изречението…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: „Създава се Съвет за развитие на…
ФИЛИП ПОПОВ: „…юридическите лица с нестопанска цел за подкрепата и развитието им“ – така да звучи самото изречение. Без легална дефиниция на това що е „гражданско общество“…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И нататък в текста навсякъде…
ФИЛИП ПОПОВ: Да е „юридическо лице с нестопанска цел“ или съответно „юридически лица с нестопанска цел“, защото това е един от инструментите на гражданското общество, но той не обхваща цялото гражданско общество в никакъв случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
За изказване – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Цялата промяна в Законопроекта е предизвикана от чл. 2, който обсъждаме, и затова той предизвиква и това внимание.
Няма да се впускам по развитието на понятието „гражданско общество“, защото то има много дълга историческа еволюция. Началният му смисъл е да се създаде разграничение между държавата като организация на властта и други организации, които имат своя собствена роля. В днешно време, както някои автори определят, този термин е нещо като понятие „куфар“, в който могат да се вложат най-различни неща според различни идеологически и концептуални представи.
Но, тъй като тук не сме на семинар, искам да обърна внимание на практическите последици от тази разпоредба.
При алтернативата да се приеме текстът, който предлага Комисията, подкрепям предложението, което са направили мои колеги от Парламентарната група на БСП лява България – текстът да отпадне. Но, тъй като могат да се дадат аргументи за това държавата по някакъв начин да подкрепя определени граждански организации, ще се опитам да направя предложение за редакции в някои от алинеите, които според мен, да не изопачат смисъла от такова усилие.
Нашата Конституция изрично предвижда, че могат да бъдат подпомагани определени организации и това се отнася за кооперациите. Въпросът е дали имаме основание да правим някаква специална финансова подкрепа за гражданските организации? Мога да приема и това, както тук е формулирано, за тези, които са създадени в обществена полза, защото факт е, че държавата в някои случаи възлага свои функции на определени обществени организации и те работят в изпълнението на обществени задачи. Тук не знам дали си дават сметка вносителите, а предполагам и инициаторите, които са от самия граждански сектор, че се връщат към една концепция, която в България за първи път беше отчетливо лансирана точно преди 30 години – така нареченото „държавно обществено начало“, когато партията и държавата възлагаха на определени толерирани от нея организации да решават задачи, които е изпълнявала основно държавата.
Добре, да приемем, че Вие се връщате към този възглед, но как той да бъде инструментализиран, за да не се получи така, че държавата да одържави гражданските организации? Според мен, ако проследим главните ефекти – финансовите, виждаме такава тенденция.
Оставям настрана това, че за пореден път се говори за стратегии, за съвети, тоест създаваме поредните административно-бюрократични форми, които едва ли са оправдани, но искам да направя предложение само по отношение на финансовото подпомагане на тези организации. Ясно е, че до момента това се прави до голяма степен на исторически принцип, чрез Закона за бюджета, и сега се разбира, че бюджетът на държавата ще определя само общата сума на тези средства за подпомагане и после Министерският съвет, по предложение на този Съвет, ще ги разпределя. Смятам обаче, че ролята на бюджета трябва да остане, като се даде право на инициатива на Съвета, респективно на Министерския съвет, но в крайна сметка Народното събрание публично да разпределя тези средства. Ако то намери за необходимо в някои случаи да коригира такива проекти или дейности на организации, трябва да го направи тук.
С оглед на това предлагам в ал. 8 накрая, където се казва „ежегодно се предвиждат и разходват средства“ да отпаднат финалните думи „по бюджета на Министерския съвет“ и те да се заменят „от държавния бюджет“. Съответно в ал. 9 „оценката на проектите“ тук да се добави „и предложенията за разпределението“ – продължава текста, „на средствата по ал. 8 се осъществява“ отпадат думите „от Съвета по ал. 3“ и остават „по критерии, условия, правила и процедури, приети от Съвета по ал. 3“. Тоест така се разбира, че той ще има правото на финално предложение, но крайното решение ще бъде на парламента.
Другата, последна промяна, е в ал. 11 след запетаята да отпадне текстът „както и не могат да участват с проекти за финансиране“ и да се заменят с израза „като те” – става дума за членовете на съвета – „и организациите, които представляват, не могат да участват с проекти за финансиране“.
Госпожо Председател, първите ми две предложения могат да бъдат гласувани общо, тъй като те обхващат една тематика, а второто предложение да бъде гласувано – това по ал. 2, отделно, защото забележете, какъв трик се предлага тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По ал. 11? Да.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: По ал. 11, да. Защото какъв трик се предлага тук? Да, членовете на Съвета не могат да кандидатстват със самостоятелни проекти, но най-вероятно ще бъдем свидетели, когато основните средства ще се разпределят между организации, които са намерили представителство в този Съвет. Така че дори и според концепцията на вносителите, според мен, задължително трябва да се приеме промяната в ал. 11, а вече казах мотивите защо да се промени редакцията на ал. 8 и ал. 9. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Стоилов, много се радвам, че Вие тук от тази трибуна правилно сте разбрали смисъла и концепцията, която искахме да вложим в нашето предложение, и сме го вложили.
Фактът и сега е такъв, и Вие го знаете – в Закона за държавния бюджет имаме таблица, която гласуваме, тя отново разпределя средства, които иначе пак са в бюджета на Министерския съвет. Те не са някъде другаде. Пак са там, но ние в тази таблица казваме на исторически принцип на кого. Идеята е точно такава, така че аз Ви предлагам в почивката, тъй като така или иначе до почивката няма да гласуваме текстовете, чисто редакционно, както предлагате, да изчистим текста, за да е ясно на всички, че всъщност не става дума за някакво разпределение от страна на Министерския съвет, а за предложение – финално и окончателно, на този Съвет на неправителствените организации, което да бъде само финансирано от средствата на бюджета на Министерския съвет, а не и определяно по някакъв начин от него.
Съгласна съм и с Вашата редакция за изчистване на текста на ал. 11, защото целта е била такава, а именно тези, които участват в оценката и предложението за разпределение на средствата, да не бъдат самите те бенефициенти с проектите си и да си саморазпределят вътре едни средства. Ако това не е достатъчно ясно от текстовете, да го обсъдим, да направим такова редакционно предложение, което да приеме залата, с цел да няма двусмислие в тълкуването на тези текстове. Волята и на вносителя, предполагам, и на Народното събрание, ако ни подкрепи, е точно такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Стоилов! Присъединявам се към репликата, становището и предложението, което направи предходно репликиращият народен представител госпожа Менда Стоянова. Действително възможно е да се извърши редакция и тя да е приемлива в тези три алинеи, като специално искам да отлича по ал. 9 това, което и предходният оратор господин Попов изтъкна, след като има такова тълкуване, нека в края на ал. 9 да добавим „и предлага на Министерския съвет“. Тоест да е ясно, че Съветът взима едно окончателно решение, но то по съдържанието си е предложение до бюджетния разпоредител.
За съжаление, не виждам в залата колегата Гроздан Караджов, който в дебатите в Правната комисия разгърна аргументацията на тяхното становище, включително и на аргументите на работната група, която е предложила този Законопроект, а тази работна група се е състояла главно от неправителствени организации, тяхната идея и концепция действително е за разпределение. За разпределение в съвет на оператори, които са юридическите лица с нестопанска цел. Както виждате, не сме възприели това предложение в този му вид изцяло, така, както го беше предложил колегата Гроздан Караджов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Госпожо Стоянова, господин Кирилов, Вашите реплики възприех до голяма степен като подкрепящи предложението и обосновката, която направих за него. Тук остава да преценим дали крайната дума ще бъде на Народното събрание или на Министерския съвет. По това, мисля, че се различаваме с Вас. Аз смятам, че ние не трябва да отстъпваме от състоянието, до което сме стигнали – окончателната рамка на тези средства да се определя от Народното събрание.
Съгласен съм с Вас, че е по-добре Съветът да прави предложения, но орган на публичната власт да носи отговорност за тяхното разпределение, защото иначе става така, че държавата отделя някакви средства и заинтересованите ги разпределят помежду си. Когато възникне въпросът за отговорността, ще се каже: никой не отговаря за тази работа, защото Съветът е една автономна гражданска структура, а в края на краищата определена политическа и управленска отговорност трябва да се носи от държавния орган, който отпуска средствата, тъй като той в крайна сметка е одобрил това.
За мен интересното е, че тази инициатива главно идва от реформаторите, които иначе са големи либерали и според това би трябвало да кажат, че държавата и гражданският сектор трябва да са напълно самостоятелни, а не държавата да си купува гражданска подкрепа. Тук трябва да бъдем достатъчно отговорни, защото често тези организации казват колко са велики, какви заслуги имат, колко трябва да са самостоятелни, а най-накрая, когато дойде моментът до това как се решават въпросите, да кажат: „Ние седнахме пред държавата, сложихме си паничката, грубо казано, и разчитаме тя да ни отпусне средства.“
Тук трябва да се намери балансът как наистина, когато има мощни структури, включително и чуждестранни, които финансират граждански организации в България, ние да не оставаме без възможности България да има определена подкрепа, да го кажем, за гражданския сектор, но в същото време този граждански сектор да не се превръща във функция на парите, които с държавно благоволение са му отпуснати, а следствието на това е пък да се селектират различните граждански организации на такива, които са наистина независими, и други, които са проправителствени. Това разделение го има в редица страни, включително и развити, с много по-големи традиции в демокрацията, и тези истини трябва ясно да се казват, ако искаме да решаваме въпросите принципно, а не конюнктурно. Така че аз съм готов, ако имате воля, да потърсим такива решения, които водят към постигане на целта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Тук ще прекъснем дебата. Във времето на прекъсването разчитам текстовете да бъдат уточнени.
В 12,00 ч. продължаваме с блицконтрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с предвидения за всяка първа сряда на месеца от пленарните заседания:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО РЕДА НА ЧЛ. 104 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Припомням процедурата. Дава се думата на народен представител да зададе актуален устен въпрос до две минути, три минути за отговор от страна на участващите в блицконтрола, съответно репликите и дупликите са по две минути. Всяка парламентарна група има възможност да зададе по два въпроса. Такава възможност имат с по един въпрос на всеки кръг от въпроси и народни представители, които не членуват в парламентарна група.
Припомням, че съгласно чл. 104, ал. 6 от Правилника парламентарните групи не могат да се възползват от правото си по чл. 51, ал. 6 – във времето, определено за парламентарен контрол, в този ред не могат да се правят изявления и декларации от името на парламентарни групи.
Процедура – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на БСП лява България искам да изразя остро несъгласие с това, че вече става практика премиерът на Република България да не изпълнява задълженията си по Конституция и да не уважава Народното събрание. Извинението на господин премиера, че днес имал международна среща, е неприемливо, тъй като премиерът е длъжен да съобразява дневния си ред и срещите си с дневния ред на Народното събрание. Искам да Ви уверя, че ние проявяваме изключителен интерес, ще проверим и ще проследим каква е тази международна среща на господин премиера, на какво равнище е тази среща, какви са резултатите и кое е наложило той да иска на практика неизвинено отсъствие за отговори на въпроси от опозицията, а и от управляващото мнозинство. Господин премиерът трябваше да бъде тук, за да даде обяснение какви договорености и какви резултати има за България от срещите му в Турция, след това в Германия, какви са очакваните резултати за България от предстоящите срещи за снабдяване с енергийни източници и транзитиране на такива източници през България, да обясни защо изведнъж на сръбската граница се оказват хиляди мигранти, въпреки милионите разходи за ограда и охрана на границата.
Госпожо Председател, моля Ви да предадете на господин премиера, че не може непрекъснато той да не уважава парламента и да не се явява тук, защото ние сме парламентарна република! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Гечев, както стана дума, а и по-рано днес на Председателския съвет – на въпроса, който поставихте, предоставих Ви нарочното писмо, изпратено от министър-председателя още на 2 септември. Споделих с Вас и това Ви е много добре известно, че организацията на една международна среща предполага няколко страни и съгласуване на времето, което е удобно за всички участници в подобна среща.
Първа е групата на ГЕРБ. Своя първи въпрос ще зададе господин Валентин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожи и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Ще поставя въпрос във връзка с отдавна поставения Проект „Хъб „Балкан“, който от началото беше доста илюзорен. Много скептици поглеждаха на него с насмешка.
Моят въпрос ще бъде отправен към вицепремиера господин Дончев.
Господин Вицепремиер, Вие застанахте силно зад този проект, както и министър-председателят. Знаем, че на 5 и 6 септември имаше конференция във Варна. Там чухме още по-силно послание от Европейската комисия, която твърдо застана зад този проект.
Моят въпрос е: каква е перспективата за осъществяването на този проект в България? Той алтернатива ли е на други проекти и Европейската комисия твърдо ли застава зад това, та да бъде осъществена ликвидност на този проект, че руският газ може да достигне и до „Хъб „Балкан“, защото той е много важен за региона проект? Знаем, че такъв хъб на Балканите и Югоизточна Европа няма.
Ние като транзитираща страна искаме да знаем ще успеем ли да запазим тази си роля, а не на ползвател на газ, като запазим само своята позиция на транзитиращ, а не и да разширим тази позиция? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор на въпроса има думата господин Томислав Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, безспорно темата е актуална и важна – от една страна, във връзка с протеклите преди два дни разговори край Варна. В медиите излезе много информация. Няма да влизам в ролята на неин интерпретатор.
От друга страна настоящата парламентарна процедура поради времевите ограничения в никакъв случай не е подходяща за по-детайлен анализ.
Наред с това, може би онова, което не излезе в императивен вид по страниците на вестниците и което може да бъде допълнено, е следното.
Първо, каква е нашата йерархия на приоритетите, когато говорим за енергетиката и особено за газовия сектор? Ние безспорно тръгваме от сигурността на доставките, защото те са важни за живота и здравето на хората, важни са и за българската икономика.
Веднага след това, наред със сигурността, трябва да коментираме цената. Тя има абсолютно същото значение.
На трето място, но в никакъв случай по значение, с равна стойност, е запазване ролята на България като транзитьор. Това не е само въпрос на приходи, не че приходите нямат значение. Това е абсолютно стратегически въпрос и ние имаме всички основания да сме подозрителни, когато по една или друга причина – несъответствие в законодателството, геополитически трусове, има опасност България да бъде заобиколена. Това е въпрос за националната сигурност.
Още пояснения: проектът за газовия хъб „Балкан“ не е мислен като вид компенсация или опит да се задейства план „Б“ във връзка със спрения „Южен поток“. Той е нещо качествено различно. „Южен поток“ е газопровод, който минава през България, който, ако би бил реализиран навремето, сигурно е щял да носи някакви ползи. „Южен поток“ обаче е спрян.
Това е съвсем друг вид платформа – не говоря само за инфраструктурата, говоря за основната разлика. Това предполага комбиниране на газ от различни източници. Разликата тук е, че, когато мобилизираме газ от различни източници, имаме шанс за конкурентен пазар. Това е огромната разлика.
Дали е конкурентен на други проекти? Всички газови проекти в известна степен са в конкуренция. Особено след трусовете в газовия сектор сигурно на всяко полугодие излиза нов проект. Някои само се коментират, някои вероятно ще се реализират, но както потвърдиха и колегите от Европейската комисия, реализацията на проекта за газовия хъб не е в зависимост от който и да било друг проект.
Не може да коментираме дали газовият хъб е възможен и реалистичен във връзка с турски или някакъв друг вид поток. Всички предварителни проучвания показват, че така както е разработен проектът, в него има икономическа логика. Той остава витален и икономически обещаващ, без значение дали ще се реализират други енергийни проекти.
Това, което се случи в предходните два дни, в никакъв случай не е изненада, доколкото седем или осем месеца работим стриктно заедно с Европейската комисия до този резултат.
Позицията на Комисията прозвуча категорично: на Северна Европа газовите трасета са с много големи капацитети, с много голяма гъстота. Северна Европа и от гледна точка на сигурност, и от гледна точка на цена на газовите ресурси, е в много добра ситуация.
Време е да се обърне внимание на Югоизточна Европа. Критична, важна стъпка в тази посока е именно газовият хъб „Балкан“. Това не е само принципна позиция, тоест: ние Ви подкрепяме, даваме възможност и Ви съдействаме. Това също е отворена възможност за финансиране на част от инфраструктурата, свързана с проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Господин Вицепремиер, темата е много важна. За жалост, времето наистина е кратко.
Мисля, че тук трябва да има политически консенсус и това трябва да е една от темите, по които трябва да имаме национално единение. Ние трябва да защитим интересите на България. Както каза и премиерът Борисов – не само да търпим негативите, когато сме изходна точка на Европейския съюз, но да събираме и позитивите. Затова наистина ни трябва подкрепата на Европейската комисия именно в най-бедната част на Европейския съюз.
Ще дам възможност, ако можете да разясните още по тази тема и да кажете кои са следващите стъпки оттук нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Първо, по отношение на консенсуса.
Има два фактора голям проект да бъде устойчив. Единият е, той да се планира и реализира като безконфликтен с действащо българско и европейско законодателство. Затова именно бяха положени всички усилия в тази посока. Самият факт, че Европейската комисия казва в аванс: „Да, това е ключов европейски проект“, е гаранция за неговата устойчивост.
Второто е, той да се ползва поне с минимална доза политически консенсус, доколкото това не е проект, който ще се реализира само от едно правителство. Предвид мащабите му, две или три правителства ще имат възможност да работят до неговата пълна реализация.
След предварителните разработки в момента стартира възлагането на физибилити хистори, което се надявам да бъде приключено колкото може в по-кратък срок. Този период ще бъде използван освен за техническа работа – всъщност смисълът на мероприятието във Варна беше се даде възможност на всички заинтересовани страни – и клиенти, и транзитьори, и доставчици, да работят заедно с нас. Няма никаква гаранция, че примерно експертите от Министерството на енергетиката, на газовите дружества или на Комисията ще направят най-съвършената разработка, която отговаря на изискванията на пазара. Това трябва да се прави заедно с потенциалните клиенти, доставчици и транзитьори.
Тук не бива да има никакво изключение. Тук не бива да се подхожда с какъвто и да било предразсъдък. Проектът е базиран на най-малко четири или пет независими източници на газ, както коментирах преди малко.
По отношение на темата, която е обект на особена политическа чувствителност – дали проектът предвижда, дава възможност за снабдяване и с руски газ? Да, това зависи обаче от желанието на руската страна. Те са поканени. След срещата преди два дни прозвуча дори официална покана, и то не за двустранни, а за тристранни разговори – България, Европейска комисия, Русия, в които да бъдат изчистени всички детайли. Ако те имат интерес, ако виждат своята полза – убеден съм, че такава би имало – имат възможност да участват. Ако нямат желание, няма да участват.
Хъбът като инфраструктура и като търговска платформа може да съществува и без допълнителни доставки. Като казвам допълнителни, имам предвид тези по Трансбалканския газопровод на руски газ. Безспорно обаче той би бил много по-атрактивен и много по-рентабилен с допълнителни количества, снабдявани през Черно море.
Какъв ще бъде резултатът от тези преговори в аванс ми е трудно да прогнозирам. Чисто икономическите аргументи сочат, че полза би имало за всички, включително и за руската страна. Съмнявам се, някой, когато има очевидна полза, да я пропусне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от групата на БСП лява България.
Господин Ерменков.
С висока степен на достоверност вероятно ще бъде по същата тема въпросът.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Логично е.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господин вицепремиери! Ще започна с извинение – въпросът трябваше да зададем към премиера, но видимо по някакви причини – било страхови, комплексни или козметични, го няма. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Думата „козметични“ не пропуснахте, нали?
Ще задам въпроса към господин вицепремиера Дончев.
Господин Вицепремиер, в последните няколко дни българската общественост беше ощастливена от величията и подвизите, които правителството на България успя да постигне.
Господин Доналд Туск започна да се вслушва в нашите предложения за бежанците, двама енергийни специалисти от Европейската комисия дойдоха и започнаха да подкрепят газовия хъб, доколкото разбрахме, дори господин Путин е похвалил господин Бойко Борисов за неговата гениалност в идеите по развитието на икономическата ни политика. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Парламентарната трибуна е мястото за сериозни изявления!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В същото това време във Варна, провеждайки форум за снабдяване на България с газ, тоест осигуряване доставките на газ в България, се разбра, че ще правим и ще продължим да настояваме да се строи хъб, който Вие сам казахте, че без руски газ няма да бъде толкова икономически ефективен.
Интересува ме следното. След като, от една страна, ние говорим, че ще правим тристранни срещи – Вашето правителство, ще се срещнем с Русия, ще говорим за възобновяване на тези енергийни проекти, от друга страна, министърът на външните работи на Република България заявява, че санкциите срещу Русия трябва да продължат, къде точно е истината във Вашето поведение?
В коя част Вие сте искрени? Искрени сте там, където искате да водим равнопоставен, взаимоизгоден диалог с Русия, или там където, на друго място, Ви е по-изгодно до говорите, че трябва да продължаваме политиката на санкции срещу тях?
Какво точно правите в момента? Тази мъгла специално ли я развивате, за да се загубят всякакви конюнктурни Ваши грешки от едно време или в крайна сметка имате Ваша си логика, която за мен не би била нормална, освен ако не страдате от раздвоение на личността и като правителство? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Томислав Дончев.
ЗАМЕСTНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Отговор може да има, когато има въпрос. Аз не разбрах какъв е въпросът, защото това приличаше на кръстосан преглед на печата, разбира се, с уговорката човек какъв печат чете.
Разговори в тристранния формат е редно да има, доколкото големи съоръжения от газовата инфраструктура, които включват консумация и транзит не само на една държава, не са решение единствено и само на въпросните държави. Това при всички случаи трябва да е европейско решение. Маркирам –за разлика от подхода при други проекти, тук подходихме по най-интелигентния начин, опитвайки се да работим заедно, в аванс с Европейската комисия, да избегнем драми и травми подобни на тези от Южен поток.
По отношение на санкциите единствената прилика е, че това също е общоевропейско решение. Предвид на факта, че темата е деликатна, не се предвижда в процедурата да Ви отговарям на въпроса с въпрос, но като правим мобилизация в тази посока за отпадане на санкциите, освен процедурата по парламентарен контрол и изобщо разговори в пленарната зала, не е ли редно да мобилизирате цялото си влияние в ПЕС формат и да възложите или да накарате всички правителства, които са доминирани от Партията на европейските социалисти –всички, всички, като процедура, а не като заявление, като процедура? Защото заявленията са много различни от коментарите на Съвета. Да ги накарате да предложат същото. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Махнете външния министър и ще го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, ще тръгна от въпроса, който Ви беше зададен.
Господин Дончев, ние сме внесли Проект на решение на Народното събрание на България, където зависи и от нас, и от нашето гласуване, да отпаднат санкциите. Вече зависи от Вашата парламентарна група дали ще го приемете или не. Но аз не разбрах каква е позицията на правителството. Това ми беше моят въпрос към Вас, а не нещо друго.
А колкото до това дали и по какъв начин се постига консенсус, предлагам консенсусът да го постигаме на базата не на лоялност към Европейския съюз, а на базата на лоялност към интересите към българския народ! Защото това е важното и това е водещото! Не европейските началници са Ви избирали, а българският народ и той живее въз основа на Вашите правилни или грешни решения.
И последното, което искам да Ви кажа. Не бъдете сигурни, че газовият хъб ще бъде построен и 100% финансиран. Ето го тук – Вие го знаете това нещо, да Ви го покажа този анекс, в който е написано, че един от проектите, които биха могли да бъдат построени по клъстер 6-25, ще бъде реализиран и последният хъб, а не някой от другите. Тоест, може би, някога, ако случайно имаме някаква възможност, ще има и хъб.
И най-накрая – хъб без газ е наистина, както Вие казахте, има икономическа логика сам за себе си, но най-вероятно за онези, които ще го построят, а не за българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Няма да обръщам внимание на общо форматните политически изказвания или пък на страданията по повод липсата на господин Борисов. Ще се опитам да се концентрирам върху въпроса, свързан с газовата инфраструктура.
Първо, как да има коментар дали нещо ще бъде финансирано, след като не е кандидатствало, все още не е пусната апликационна форма? За да се случи подобно нещо, проектът трябва да е достигнал до степен на техническа зрялост, което ще се случи след една година. След една година е необходимо да бъде извървян чисто технически път.
Така че да коментирате в аванс кое щяло да бъде финансирано или не, е абсолютно несериозно.
И тук изпускате нещо важно. Един подобен проект нито ще, нито трябва да бъде базиран изцяло на публично финансиране. Няколко пъти споменавам в различни формации, че проектът трябва да бъде пазарен. (Възгласи: „Аааа!“ от БСП ЛБ.) Този, който има желание да купува, да транзитира, обезателно трябва да бъде привлечен като партньор или евентуално като съдружник в нарочно дружество или дружество. Това е най-голямата гаранция в икономическата логика и целесъобразност на проекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Възможност за въпрос имат колегите от групата на Движението за права и свободи.
Господин Анастасов ще зададе първия въпрос.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми Заместник министър-председатели!
Вицепремиер Кунева, въпросът ми е насочен към Вас и е свързан с постоянно актуалната тема за българското председателство на Съвета на Европейския съюз. ДПС приветства промените в Националния механизъм за координация на подготовката и провеждане на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. като напълно адекватен отговор на още по-голямото предизвикателство, поставено от разместването на графика вследствие на желанието на Обединеното кралство да излезе от графика и тройката с Естония и България.
Както знаете, госпожо Вицепремиер, българският парламент с тон на добронамереност е загрижен най-вече за приоритетите и частично за програмата на Българското председателство. От последния отчет за изпълнение на плана на подготовката научихме, че предстои актуализация на приоритетите както на България, така и на новата тройка.
В тази връзка въпросът на Парламентарната група на ДПС е: как, според Вас, разместването на графика ще се отрази на приоритетите на България и кои от старите приоритети – както на България, така и от стария формат на тройката, ще се запазят? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин народен представител! Наистина въпросът е важен и аз се радвам, че в първия блицконтрол, който имаме, този въпрос присъства – за българското председателство. Така е. Ние трябва да направим всичко възможно за да задвижим на по-бързи обороти и да компенсираме тези шест месеца, с които нашето председателство се изтегля. Не само ние сме в тази ситуация, по подобен начин се чувстват и колегите от Естония и от Австрия, които също минаха шест месеца напред, но за България, както и за Естония, това са първи председателства. Затова за нас предизвикателството, разбира се, е по-голямо.
Ще отговоря на въпроса Ви. Наистина първо оценявам това, което казахте, че плътното навлизане на министър-председателя в координацията на Председателството е наистина правилната стъпка. Наистина гоним срокове. Около министър-председателя се концентрират най-важните събития – европейски съвети, на които се вземат решения с много тежки и важни последици за целия Европейски съюз.
И така по въпроса за приоритетите. Имаме, образно казано, три стълба. Единият това е „Европа 2020“ – това е тази програма, от която ние не можем да се отклоним, както и никое друго председателство в рамките на легислатурата на този парламент, на Европейската комисия и на Съвета. Тоест, това, което сме си говорили с Вас за избор на три от тези десет приоритета, тези флагшип инициативи, които са предложени, остава валидно.
Второто, с което трябва да се съобразим, е зрелостта на така наречените „фишове“ или „досиета“, тоест законодателната работа, в която Съветът участва заедно с Европейския парламент и Комисията, на какъв етап са, тоест какви досиета са достатъчно зрели, за да може в работните групи България, която ще ги председателства, да успее да постигне консенсус.
И трето, разбира се, са така наречените „съпътстващи събития“, които нямат непременно ефект на законодателство, но са много важни. Като министър на образованието и науката мога да Ви кажа, че по отношение на образование събитията биха били точно такива. Или пък това, което планираше за втората половина на годината министър Павлова – Дунавската стратегия. И трите неща са еднакво важни.
Подходът, който ние сме избрали, е по отношение на приоритетите да вървим отгоре надолу, тоест, всяко министерство до 31 август трябваше да даде, включително впрочем и вицепремиерите, своите приоритети, защото в министерствата са най-добре запознати с това как ще се развиват и досиетата, и къде България може най-много да личи през събития.
Ние ще имаме брюкселско базирано председателство, но това не означава, че събития, които са свързани например с миграцията, с развитието на кохезионната политика, не е добре като формален или неформален съвет, на който ще се разглеждат, да имат повече видимост в България.
По отношение на вътрешния пазар Естония със сигурност ще вземе до голяма степен лидерството в дигиталната част, България със сигурност до голяма степен по отношение на общата енергийна политика и на създаването на енергиен пазар. Мисля, че с голяма доза вероятност мога да Ви кажа, че акцентът ще бъде също върху малките и средни предприятия и върху индустриалния дневен ред на Европа. Това по отношение на вътрешния пазар.
Ще имаме без съмнение теми, свързани с бежанците, миграцията, сигурността, защитата на европейските граждани, и също като големи темите, свързани с неприкосновеността на личните данни. Това са теми, които се развиват в Европейския съюз, и ще стигнат до нашето председателство.
Докъде ще вървят преговорите между Парламента и Съвета по отделните досиета, нека да кажа следващия път. На 13-и септември има първо заседание на експертно ниво с Естония и Австрия. Моите срещи с Генералния секретариат са на 19, на 27 и 28 септември има първа политическа среща с тройката, за да разпределим задачите.
Знаете, че според Лисабонския договор нашето, а и всяко председателство се изготвя в сътрудничество с Европейския съвет и Генералния секретариат. Това мога да Ви кажа към момента.
Основната тема на Европейския съвет ще бъде конкурентоспособност, защото ние поемаме мартенския Европейски съвет, а не както, ако бяхме втората половина на годината, тема, свързана повече с бюджета.
Оставам на Ваше разположение, след като разгледаме приоритетите, да Ви кажа докъде ще стигнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема Вицепремиер Кунева, благодаря Ви за отговора.
Имам по-скоро уточняващ въпрос.
Първоначалният въпрос на Парламентарната група на ДПС беше формулиран точно по този начин, защото и ние в парламента, и Вие, като ресорен вицепремиер, знаете, че таймингът на досиетата или така наречените „фишове“ много трудно се променят. Това е много бавен и тежък процес, а той е свързан с възможните приоритети, които можем да имаме за бъдещето председателство на Европейския съюз.
Подходът отдолу нагоре звучи добре. Не зная до колко ще се впише именно в тази картина. Все пак аз искам да бъда оптимист, както казах: искаме да бъдем и добронамерени.
Въпреки времевото предизвикателство с излизането на Обединеното кралство, като че ли за щастие имаме и малко късмет.
Обединеното кралство шест пъти е председателствало Съвета на Европейския съюз и няма как да отречем, че то е едно от най опитните от тройката, която имахме в стария формат. Островът определено има и много добро позициониране в европейските институции.
Както разбрах и от британския парламентарен дебат, голяма част от старите им приоритети са добре подготвени и внимателно програмирани, поне като таймер.
Уточняващият въпрос, с който започнах, е: дали правителството е проучвало възможността българското председателство да превърне част от тези добре подготвени приоритети на Кралството, естествено по-голямата част и от тези на Естония, защото ние сега вземаме техния времеви свод, в свои приоритети и, разбира се, да оцени потенциалните ползи от тези внимателно подготвени досиета и фишове, които ще се паднат по наше време? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Прав сте, че планираните срещи и тематиката на отделните съвети може да бъдат взети предвид по време на българското председателство.
Искам обаче да бъда съвсем откровена с Вас.
Едно е, когато Великобритания каже, че приоритет са й финансовите услуги, след като Лондон е финансов център, друго е, ако България направи това предложение.
Едно е Естония да каже, че дигиталната икономика е неин приоритет, след като те са първенци в Европа, друго е това да го направи България.
Ние имаме силни страни, трябва обаче да направим това, което наистина ни е по мярка, където можем да личим и да бъдем по силни от другите.
По отношение на преговорите по досиетата, да, ще встъпим в правата на Великобритания, но по отношение на това, което може да направи България и да събере действителна подкрепа за европейски приоритети по време на българското председателство, това трябва да е нещо, в което страната ни наистина е силна.
Смятам, че финансовите услуги са много амбициозна и интересна задача, но без да имаме пълна гаранция от страна на Министерството на финансите, тъкмо затова ни е необходимо това…
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС, от място): И други интересни приоритети има.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Да, разбира се, по отношение на сигурността има приоритет и смятам, че България може да го направи. Затова избрахме този подход: министерствата да кажат къде имат силата да изведат европейската тема докрай.
Колкото до възможността да се ползваме от направеното вече от Великобритания и Естония, ние сме тройка. Всеки наш успех ще бъде успех и на другите две страни, а пък всеки техен успех ние ще успеем да го доведем докрай.
Има и други интересни политически теми, свързани с кипърския въпрос, с продължаване на преговорите на съседни страни, но по тях ще говорим в някоя от следващите ни срещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева.
Сега наред са колегите от Реформаторския блок.
Господин Вили Лилков ще зададе първия въпрос от името на парламентарната група.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми вицепремиер Дончев! Моят въпрос се отнася до газовия хъб, тъй като това е изключително важна тема и към нея се отнасям сериозно, както всеки би трябвало да се отнася, тъй като това е изключително важен проект за България.
В този смисъл, тъй като разговорът за газовия хъб тепърва започва, бих искал да изясним още няколко въпроса, които тези дни не се поставят на вниманието.
На първо място, успешността на такъв проект е в голяма степен в зависимост от така наречените „собствени източници“. По правило такива големи съоръжения се изграждат в близост до собствени източници на газ. В този смисъл бих искал да изясня какво показват проучванията в Черно море, защото това е изключително важна перспектива за жизнеността на проекта и неговото бъдеще.
На второ място, обикновено такива съоръжения се комбинират и с хранилище. В този смисъл, има ли проучвания, които да показват има ли възможност да се разработи в близост хранилище, което да бъде елемент на този хъб?
И трети много важен въпрос: за да стартира такъв проект, е много важно да е тестван пазарният модел. Какво показват на този етап проучванията по тези три въпроса? Правен ли е такъв пазарен модел, какво показва той? Имаме ли перспективни, благоприятни проучвания за източник в Черно море? Има ли проучвания съответно за хранилище? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лилков.
Следва отговор от вицепремиер Дончев по актуалния днес въпрос за газовия хъб.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лилков! Още веднъж да отбележа, че едва ли процедурата по парламентарен контрол, особено на блицконтрола е най-подходящият жанр, за да получи уважаемото Народно събрание допълнително разяснение по всички важни въпроси, свързани с амбициозния въпрос за газов хъб.
Бих могъл в рамките на това, което ми позволява ограниченото време, да маркирам част от отговорите, а Народното събрание ще прецени в какъв жанр и формат е необходимо разговорите да продължат – дали в нарочен дебат или изслушване в Енергийната комисия, това е въпрос на вниманието на народните представители.
По отношение на течащите в момента проучвания. Аз, разбира се, имам информация, доколкото следя постоянно какви са данните и перспективите, но не съм оторизиран да съобщавам тук междинни резултати, въпреки че ми се иска да го направя, защото те звучат добре.
Както отбелязах преди малко, самият хъб е не само съоръжение, това е по-скоро търговска платформа, не само място, а платформа, която позволява да се комбинират различни източници и доставка на газ и те да бъдат не по-малко от три-четири, а в конкретния случай – пет.
Това е важно не само за да се генерират количества. Впрочем първоначалните анализи показват, че при добро стечение на обстоятелствата от подобно съоръжение могат да се генерират количества от над 40 милиарда.
По-важното е друго: когато има газ от различни източници – не само един, минаващ по различни трасета, това е шанс да има истински пазар и истинска конкуренция, и всички заинтересовани, на първо място, разбира се, България, да купуват на такава цена, каквато е най-удобна в момента. Едва ли е необходимо да изброявам източниците.
Освен собствения добив, на който разчитаме, ние имаме Трансбалканския газопровод – там можем да говорим, без значение какво ще се случи с руския транзит през Украйна, но поне в следващите години за количества от порядъка на 25 милиарда.
Една съседна Румъния, която задоволява около 90% от пазара си със собствен добив, по-скоро рано, отколкото късно, ще започне експорт, което е допълнителен източник на газ.
И най-вече чрез интерконектора България – Гърция се отваря възможност за достъп до два нови източника – каспийски газ посредством ТАНАП, когато бъде изграден, 2020 г. вероятно, както вероятно по-краткосрочно – компресиран газ от Ел Ен Джи терминала, който трябва да се построи в Александруполис.
Плюс, както казах, ако руската страна има интерес да положи още една тръба в Черно море, като част от хъба. Този процес не можем да го регулираме – това зависи от интереса на другата страна.
Всички първоначални проучвания показват, че подобен проект и като съоръжение, и като търговска платформа, е изключително обещаващ. Доколкото консумацията на газ в Европа расте, има определени нужди от допълнителни количества, разбира се, на добра цена в двете възможни трасета: едното, да го наречем, пó северното, близо до старото трасе на „Набуко Уест“, тоест към газовото хранилище в Баумгартен – това е единият вариант. Има и малко пó южен вариант, който стига до Италия. Разчитайки включително не само на консумацията в самата Италия, предвид факта, че между Южна и Северна Италия в самата тръбопреносна система има свободни обеми от над 20 милиарда, което дава шанс за транспортиране на газ към сходни дестинации с първото направление, но с много по-ниска цена, доколкото не е необходимо изграждането на нова инфраструктура.
Детайлен отговор на всички тези въпроси ще имаме, след като имаме документ, като физибилити стади, като част от разработките са именно тези въпроси.
Първоначалните проучвания, на първо място, и, на второ място, реакциите на големите компании, защото срещите бяха преди два дни, ме карат не да бъда оптимист, а да бъда уверен не само че този проект ще бъде реализиран, а че той има търговски и икономически потенциал.
Ако ми позволите, да завърша с това – когато говорим за големи проекти, особено в сферата на енергетиката, е редно да започнем да мислим за тях не в чисто емоционално обагрени политически категории кой проект е по-хубав от другия, а трябва да започнем да смятаме. Аз съм завършил Математическа гимназия и са ме учили да смятам. Тоест всеки проект какви разходи предполага и какви ползи може да донесе и когато сметката излезе правилна, показва, че носи ползи, проектът да стартира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Господин Лилков, имате възможност за реплика.
Оставихме доста време на господин Дончев, за да развие достатъчно добре въпроса.
Заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Дончев.
Точно затова е моят въпрос. Аз съм завършил „Ядрена физика“ и съм професор по ядрена физика – преди всичко смятам. Работя в Минно-геоложкия университет, имам информация и за хода на проучванията в Черно море, няма да ги съобщавам, и затова зададох моите въпроси чисто технически и експертно: има ли пазарен модел? Преди Народното събрание или Комисията по енергетика, или който и да бил вземе решение по този действително важен въпрос, към който се отнасям много сериозно, е необходимо да имаме този пазарен модел, който да показва не само източниците, а и пазарния интерес, и съответно печалбите за нашата страна. Дано да стане така, че това да бъде в полза и в интерес на България.
Тъй като в началото Вие говорехте за политически консенсус по този стратегически проект, бих Ви попитал: възнамерявате ли да поискате санкцията на Народното събрание, тъй като, както казахте Вие, разработването на този проект и неговата реализация ще бъдат въпрос на няколко поредни правителства? Ако се подходи сериозно по тази тема и тръгнем напред, би трябвало преди Народното събрание да вземе такова решение, ние да бъдем наясно с пазарния модел, както и с други технически въпроси, които явно на този етап Вие тепърва изяснявате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата, проф. Лилков.
Заповядайте, уважаеми господин Дончев, за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Лилков, със съдействие и финансиране от Европейската комисия още тази есен ще продължат всички необходими, включително технически, проучвания, свързани с Проекта. Както коментирах преди малко, надявам се те да текат колкото може по-бързо, за да бъдем в състояние не само да снабдяваме всички заинтересовани включително и с техническа информация, но в един момент, когато Проектът има детайлни контури, да можем да запознаем с окончателния му вид Народното събрание, да потърсим неговата санкция. Тоест това е отговор на въпроса Ви – отговорът е „да“.
Още едно допълнение. Освен пазарен модел, трябва да гоним по-амбициозни цели. Обръщам внимание как работим по отношение на интерконектора с Гърция. Проектът не е толкова скъп. Стойността му е индикативна, от порядъка на 250 милиона. Той теоретично може да бъде построен с изцяло публично финансиране. Само че ние полагаме всички усилия, заедно съдружниците, Проектът да бъде пазарен, да съответства на логиката на всички, които искат да консумират или да транзитират газ през това съоръжение. Затова, освен пазарен модел, се прави така нареченият „пазарен тест“ в две фази. В момента тече обвързващата фаза. Необвързващата даде много добри резултати. Надявам се и обвързващата фаза на теста да даде същите.
Това трябва да е подходът по отношение на всеки подобен проект, защото само реалните сигнали от пазара могат да дадат отговор на това дали проектът е рентабилен, дали е изгоден, или не. Иначе при публично финансиране, както се е случвало и друг път, можем да похарчим всяко съоръжение, което няма гаранция, че ще ни носи ползи. Освен пазарен модел, трябва и пазарен тест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Следва въпрос от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Господин Байрактаров, заповядайте на трибуната. Имате думата да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи вицепремиери, уважаеми господин Вицепремиер, колеги народни представители! Моят въпрос ще бъде към вицепремиера Томислав Дончев. Днес му е тежка участта да отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: За хъб?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: За хъба няма да го питам, защото хъбът ще бъде реалност, при най-оптимистични прогнози, след 15 – 20 години, но има други, по-сериозни въпроси, които са много важни за българското общество и от гледна точка на икономическата политика, която развива българското правителство.
Уважаеми господин Вицепремиер, от тази гледна точка все пак искам да припомня, че през 2015 г. с Решение на Министерския съвет беше обявен прагът на бедност в Република България – той е 300 лева. В същото време обаче близо над 700 хил. български пенсионери продължават да живеят със скромната, огромна и трудна за харчене пенсия от 160 лв., а тригодишната прогноза за увеличаване на тази пенсия ще постави нашите български майки и бащи в още по-трудното положение да харчат тези пари, тъй като се предвижда увеличение от порядъка на 11 – 12 лева за три години.
Има обаче една елементарна икономическа логика, която сочи, че колкото повече пари вкараме в обращение и потребление, толкова по-висок ще бъде ръстът на икономическото развитие. В същото време говорим за едни милиарди, защото хъбът се определя сега на 3 милиарда, но след 15 – 20 години вероятно ще е 15 милиарда. Пример – „Южен поток“, за който Вие говорихте. Той започна от 600 млн. евро и приключи на изхарчени 2 млрд. 200 млн. евро. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам. Извинявам се за удължаването, но много хора просрочиха времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте за въпроса Ви.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Моят въпрос към Вас, уважаеми господин Вицепремиер, е: не счита ли българското правителство, че е крайно време, след 25 години тотален геноцид към българския пенсионер, да подходи пό отговорно и минималната пенсия най-после да бъде 300 лева, какъвто е прагът на бедността в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров, за конкретния въпрос. (Оживление, реплики.)
Уважаеми господин Дончев, заповядайте за отговор. В залата има вълнение – очакват с нетърпение Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Редно е всички пенсии, не само минималната такава, да растат предвид безспорните нужди на българските пенсионери. Наред с това, за да бъдем коректни – икономически коректни, не че сме докрай политически, но икономически е редно да бъдем, в рамките на това, което може да си позволи пенсионната система, защото ще напомня, че българската пенсионна система може би не по вина на повечето от тези, които са в тази зала, се самоиздържа наполовина. Наполовина! Останалата част от издръжката на пенсионната система идва от бюджета, което е един от най-значимите разходи.
Да, без коментар, без спор трябва да се използва всяка възможност за такава социално уязвима група, като българските пенсионери и да се прави повече – дали чрез осъвременяване на пенсиите според Швейцарското правило, дали чрез нарочни добавки за хората с ниски пенсии, както стана традиция и по Коледа, и по Нова година, но с уговорката, че това трябва да бъде в рамките на възможностите на самата икономика. Най-добрият вариант би било да бъде в рамките на възможностите на самата пенсионна система, което към момента е невъзможно. Пенсионната реформа, когато беше направена, в годините напред сработи, надявам се това да се случи. Дотогава ще виси, малко или много, на бюджета и всеки допълнителен приход, в никакъв случай за сметка на кредит, би следвало да бъде използван в тази посока.
Ще си позволя да похарча още половин минута.
Да, факт е, че когато се вкарват повече пари в обръщение, включително и като социални плащания, това генерира потребление. Потреблението в част от случаите, както е примерно през 2016 г., генерира растеж – колкото моторен е растежът за 2016 г., именно вътрешното потребление… Неустойчив модел е обаче да се генерира потребление на база публични разходи. Това не е аргумент. Приемем и призива Ви, но като икономически аргумент това не може да бъде прието. Големият аргумент трябва да е острата социална нужда на българските пенсионери. Не макроикономическата логика, защото тя е противоречива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Господин Байрактаров, желаете ли реплика? Желаете. Заповядайте. Имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, все пак съм доволен, че не влязохте в тона на някои Ваши съпартийци, на които им е удобно, когато се постави въпрос за увеличаване на минимална пенсия, да се подходи, че това е въпрос популистичен. Това не е така. И то много от отдавна не е така!
Нещо повече, българската пенсионна система няма шанс в този си вариант, когато и да било да започне да се самоиздържа, освен ако реално заетите лица по разчети не станат поне шест милиона души, които да внасят пенсионни осигуровки и то върху едни високи осигурителни доходи. Но българската социална система все още е подчинена на три стълба, което Вие пропуснахте да кажете, а основният стълб, първият стълб е подчинен на едно основно правило и то е правилото на солидарността. Тоест тук пропускат удобно всички, на които се поставя този въпрос, да обяснят, че все пак българският пенсионер, към днешна дата, когато е внасял неговите осигуровки, те са имали съвсем различна стойност и като покупателна стойност, и като форма на тежестта на самата парична единица. Така че е несъстоятелно днес ние непрекъснато да търсим икономическа и политическа, и каквато да е логика, а в същото време над 700 хиляди български пенсионери, без никаква тяхна вина, да живеят два пъти под прага на бедността. Това е неотговорно държавническо поведение!
В крайна сметка без никаква икономическа логика държавата години наред хвърля милиарди евро в инфраструктурни проекти, които, както се разбра от въпросите на предходните, дори по хъба, никой не може да обясни каква ще бъде ползата на България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
Надявам се да ме разбирате правилно, защото крайно време е държавата да се обърне с лице към българските пенсионери – 1,6% увеличение, знаете, че това е безкрайно смешно число. Нещо повече, ние години наред отлагаме и датата за… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
…Размразяване на тавана на пенсиите, което трябваше да стане още 2011 г., а сега сме вече 2016, а датата е отложена за 2018. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Господин Председател, много Ви е хубаво да натискате това копче, но сега искам процедура по начина на водене преди да съм…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако обичате…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Процедура по начина на водене, която…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Първо, да слезете от трибуната…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, ще сляза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: …за да можем да приключим.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Няколко пъти и отговарящи, и задаващи въпроси надвишаваха времето с по минута и половина, две – нито веднъж не натиснахте това звънче, а когато става въпрос за българския пенсионер, ако има как нищо да не казваме. (Шум и реплики.) Това тенденциозно поведение не Ви подхожда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, моля Ви, ще Ви дам възможност за процедура, макар че разбрах за какво говорите.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (встрани от микрофоните): Няма да ми го дадете, Правилникът ще ми го даде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Преди това – дуплика, уважаеми господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Байрактаров, в стремежа си да бъда кратък – темата за българските пенсионери, за цялата пенсионна система няма да я изчерпим в рамките на този разговор. Най-малкото ние двамата. Това е много по-дълъг разговор – от една страна, безспорната социална нужда, от другата страна, икономическите реалности, възможностите да се дават по-големи пенсии, като разговорът категорично ще продължи.
Искам да кажа друго. Не е съвсем редно да противопоставяме един социален разход – бил той от бюджета, като разходите за пенсии с разходите за инфраструктура. Изобщо монофазните инвестиции, тези само в социалната сфера или само в инфраструктурата, никога не дават ефект, трябва да мислим и за едното, и за другото и, разбира се, да търсим добър баланс.
Едно необходимо уточнение, предвид факта, че коментирахте енергийния сектор. Няколко пъти, включително и днес казах, че новите проекти в сферата на енергетиката трябва да бъдат мислени като пазарни с всички гаранции, че те ще носят обратни приходи.
И още нещо. Никой не е казал, даже световната практика е по-скоро различна, че големите енергийни проекти трябва да бъдат обект на инвестиции само и единствено на държавата. Напротив, един проект, ако в него има икономическа логика, ако той е витален, ако той ще носи ползи, то ще има инвеститори, които ще искат да вкарат средства, разчитайки на печалба в бъдеще. Подходът, който се опитваме да наложим, което е трудно предвид нивото на политически емоции в много от случаите, е именно такъв – да търсим, когато говорим за енергийната инфраструктура, да търсим точно пазарната логика, гаранция, че парите са инвестирани по добър начин, щом се е появил частният инвеститор, който иска да вкара пари, и абсолютно разумно по отношение към публичните инвестиции, ако държавата особено е единственият инвеститор – това често е подозрително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Господин Байрактаров, желаете ли думата? Заповядайте – процедура по начина на водене.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, взимам процедура по начина на водене, защото преди да задам аз въпрос четирима представители на четири политически формации зададоха въпроси. Всеки един от тях наруши процедурата и правилото за две минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Сигурен ли сте?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Убеден съм. Дори мога да Ви кажа всяка една група, както и отговарящият, най-вече господин Дончев, с колко са увеличили времето, без да им бъде направена нито една забележка. Няма лошо, въпросите бяха важни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Точно така е.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Затова не сме и реагирали. Но ако Вие смятате, че въпросът, касаещ българския пенсионер, не е важен, това говори много зле за Вас. Много зле! Но тук вече има и тенденциозно отношение, защото винаги когато се изказва представител на Патриотичния фронт и Вие сте председателстващ, Вие винаги или прекъсвате, или натискате бутончето, или демонстрирате едно тенденциозно поведение, което не Ви прави чест.
Пак казвам, ние водихме коректен диалог с господин Томислав Дончев по една изключително важна тема, защото той добре разбира, че въпросът е важен, но все пак има икономически проекти, които безспорно имат важност за развитието на България, ще се случат в бъдещо време, а българският пенсионер вече 26 години, 27-ма година, е поставен днес и сега в състояние да оцелява – той си знае как. Затова не беше редно непрекъснато отзад да ми натискате звънчето, сякаш с 10 секунди ще се случи нещо и ще пропадне Народното събрание. Надявам се да ме разбирате и категорично от тук нататък се стремете да не показвате Вашата тенденциозност, пак повтарям – не Ви прави чест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, от момента, в който съм водил заседанията и механизма на реплика и дуплика, абсолютно съм се стремял времето да се спазва, и винаги съм го правил. Това че Вие имате субективно усещане за пристрастност, го приемам за Ваше разбиране и се надявам да се справите с това, но аз винаги съм спазвал Правилника и времето, така както трябва да бъде.
Господин Георг Георгиев – по начина на водене.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съвсем небезизвестен е фактът, че с наближаване на предизборната кампания, ще се засилват и страстите в залата, но мисля, че трибуната на Народното събрание трябва да бъде последното място, което да бъде заложник на подобни страсти. Разбира се, изкушението от злоупотребата с популистични теми е не чудно и не ново, но мисля, че ние трябва да успеем да се овладеем в такива моменти, особено когато коментираме важни за държавата въпроси. Съвсем ясно и последователно сме показвали, че именно ГЕРБ и правителството на ГЕРБ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Какъв е упрекът към мен, господин Георгиев?
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: … са тези, които съвсем, съвсем добросъвестно са водили политика в социалната сфера.
А по отношение на процедурата към Вас, ще стигна и дотам, мисля, че Вие трябва да наблюдавате по какъв начин народните представители се държат включително и в залата, защото има колеги, които си позволяват своеволия и когато слязат от тази трибуна, а също така и да наблюдавате дали се спазва точно процедурата за блицконтрол, в рамките на която не биха могли да бъдат задавани конкретни въпроси. Смятам, че това беше нарушено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Георгиев. Наблюдавам и ще продължа да наблюдавам.
Следва въпрос от Парламентарната група на Български демократичен център-Народен съюз.
Господин Петров, заповядайте, имате думата.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ-НС): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми вицепремиери! Моят въпрос е към министъра на вътрешните работи госпожа Бъчварова. Той е банален, но, за съжаление, актуален от много години насам. Предполагам, че често Ви го задават. Какви са намеренията на ръководството на МВР по отношение на щатната обезпеченост на някои от малките български общини? Не говоря за засилено полицейско присъствие по време на специализирани акции, а именно за щатното полицейско обезпечаване. Става дума за това, че има общини, в които един полицай и един инспектор отговарят практически за прекалено много населени места. Има такива общини, където те са над 10. Интересува ни: какви са общите намерения на МВР за преодоляване на този голям проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Петров, за коректно поставения въпрос по общата политика.
Госпожо Бъчварова, заповядайте, имате възможност да отговорите на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, това е един от сериозните проблеми в МВР – кадровото обезпечаване и осигуряването на необходимия брой служители, така че да се покрие изцяло територията на страната и да не остават празни места или със слабо присъствие. В последните два месеца в МВР се работи по модел, който да може да определи щатната численост на отделните структури. Ние сме на финала на разработването и прилагането на този модел. Предстои неговото обсъждане с териториалните структури и определяне на щатната численост. Това е една от мерките, по които работим.
Другата е да видим как можем с по-голяма мобилност да осигурим покритието на тези региони.
Третата посока, в която работим – как да осъществим техническите средства, с които да подпомогнем тази дейност и примерно да увеличим територията, по която се патрулира, броя на патрулите, обхвата, който трябва да бъде постигнат от отделните служители. Надявам се скоро да има конкретен резултат, който ще представя на народните представители.
Що се отнася до кадровата обезпеченост, тя е свързана и със системата за образование. По тази линия също работим, също съм възложила да се мисли за програма, която в рамките на следващите три години да компенсира недостига на кадри в системата на МВР. Всички Вие знаете, някои от Вас много по-добре, колко време е необходимо, за да се обучи един кадър в МВР, през колко стъпки трябва да мине. Облекчили сме процедурите при провеждането на конкурс, за да могат максимално бързо да се осъществяват, и се надявам наистина в скоро време да имаме точен план и една малко по-дълга перспектива, така че това, от което имаме нужда като численост и като техника, да може да бъде обезпечено и в бюджета за следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
Реплика? Няма.
Преминаваме към следващия въпрос. Той ще бъде от Парламентарната група на Партия „Атака“.
Заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа вицепремиери, колеги! Всички сме запознати с дългите изтощителни санкции от страна на Европейския съюз към Руската федерация, от които санкции България търпи огромни загуби.
За да не ме обвините, уважаеми господа вицепремиери, че спекулирам с цифрите, ще цитирам Вашия министър на земеделието госпожа Десислава Танева, която на 26 юни
2016 г. казва, че България е загубила до този момент 400 млн. лв. от санкциите срещу Русия, и става въпрос само за хранителната индустрия.
От друга гледна точка председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация предвиди загуби за туризма от около 500 млн. евро. И говорим само за два сектора.
Разбира се, ние от „Атака“ многократно сме предлагали тези санкции срещу Русия да паднат. Внасяли сме подобни и законодателни промени, които бяха отхвърлени от тази зала, за съжаление.
Но днес, уважаеми колеги, виждаме по българските медии външният министър на България Митов, който казва, цитирам го буквално: „България няма да подкрепи вдигането на европейските санкции срещу Русия.“
Уважаеми колеги, когато правя това изказване, тук не става въпрос нито за някакви настроения, нито за русофилия, нито за русофобия, тук става въпрос за българския национален интерес. А българският национален интерес е свързан с това –българският бизнес, българската държава да печели от едни нормални взаимоотношения с Русия.
В тази връзка, уважаеми дами и господа вицепремиери, не знам кой от Вас ще иска да говори, вероятно господин Дончев, но моля да ми отговорите: думите на министър Митов официалната позиция на правителството ли са и на каква основа правителството взе това решение България да не подкрепи вдигане на санкциите срещу Руската федерация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Тодоров.
Вицепремиерът Дончев ще отговори на поставения въпрос.
Заповядайте, уважаеми господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Външното министерство не ми е в ресора, но като съм повлякъл крак днеска, ще продължа да отговарям.
Съзнавате добре, че в поредна парламентарна процедура ми е много трудно да коментирам изказване на колега, още повече не съм чул изказването. Дали това е реплика, извадена от контекста, дали е категорично изказване с претенцията, че е позиция на правителството, аз не мога да Ви кажа в момента. Дори не съм имал възможност да се чуя с колегата Митов, поне от неговата уста да разбера какво е имал предвид.
Аз не си спомням за решение в надлежните органи, разбирайте Министерския съвет, Съвет по европейски въпроси, който е вземал някакво подобно решение. Напълно е възможно да е отговор на журналистически въпрос, или какво и да било друго. Не ме вкарвайте в ролята на тълкувател на думите на външния министър, какъвто не съм.
По темата за санкциите, коментирана неведнъж, и дали те носят икономически щети на България. Безспорно. Не знам кой би се наел да твърди обратното – и за земеделието, и за други сектори на икономиката. В крайна сметка причина за санкциите е чисто политическата ситуация. Това вторично нагнетява и усложнява отношенията между Европейския съюз и Русия, които в ситуация на регионална несигурност не носи допълнителни ползи.
За да бъдем коректни, колкото да страдаме и да се оплакваме с Вас двамата в парламента от негативния ефект от санкциите, дори парламентът консолидирано да гласува такова решение, те няма да паднат по този начин. Както коментирах преди малко – това е общоевропейско решение. Ако са необходими усилия в тази посока, те далеч не са в тази зала и далеч не се изчерпват до това, което би направило българското правителство. Необходими са политически диалог и политическа среда, които да позволят на европейско ниво една тема сериозно да влезе в дневния ред. А дали това трябва да се случи? Считам, че първо икономически и принципно политически е редно да работим за по-добри отношения с Русия. Не говоря само за България. Говоря за целия Европейски съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Дончев.
Реплика – господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, колеги! Господин Дончев, аз Ви изслушах внимателно, но в крайна сметка изказването на външния министър Митов е факт. Да, България е част от Европейския съюз, да, България е част от НАТО. Но същото се отнася и за редица други държави, които вече многократно заявиха своето мнение и отношение относно санкциите срещу Руската федерация, които признават, че губят.
Ще Ви дам само няколко примера.
Премиерът на Словакия Роберт Фицу призова за сваляне на санкциите срещу Русия. Това е от месец февруари 2016 г. Аз подобно нещо от българския премиер в Европейския съюз за съжаление не съм чул.
Също цитирам френския министър на икономиката Емануел Мархон, който казва: „Санкциите срещу Русия трябва да бъдат свалени през лятото“. Аз от министър Лукарски подобно нещо не съм чул.
Австрийският външен министър предложи схема за сваляне на руските санкции от 20 юни 2016 г., само преди два месеца. Себастиян Курц призовава да се предприемат действия по сваляне на санкциите срещу Русия. Аз от Митов подобно нещо не съм чул.
И като финал, с което да завърша – австрийският президент иска сваляне на санкциите срещу Русия. Това казва Хайнц Фишер – президент на Австрия. Да не влизам в полемика какво казва българският президент, за да не разсмиваме залата.
Аз лично се надявам правителството най-накрая да се поучи от грешките, които допусна през този период на санкции, и огромни загуби за българския бизнес, дори ако искате – за гражданите, и да се заеме остра позиция, включително в Европейския съюз, че България губи страшно много от това и тези санкции трябва да бъдат премахнати. Надявам се двойката, излъчена от „Атака“, НФСБ и ВМРО за президент и вицепрезидент, да вземе връх, за да се променят нещата, ако Вие не вземете мерки по същество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря и аз, господин Тодоров, за репликата.
Дуплика – вицепремиерът Дончев. Имате до две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Тодоров, който и да бъде избран за президент, не може да свали санкциите. Това първо.
Второ, не че оспорвам това, което казвате като цитати на различни изказвания, но е редно да правим разлика между това кой как се изказва. Понеже поводът беше изказване на министър Митов, то аз се сещам поне за един-двама европейски лидери, министри или министър-председатели, които са правили сходни послания. Само че когато е вземано решението, не знам дали има една държава, която е гласувала против. Наблюдава се една недобра практика – когато се гласува нещо, включително и на съвет, позицията да е една, а обличането му с думи и аргументи да бъде различно, на което е редно да обърнем внимание, коментирайки европейската политика, което не е хубаво. Изказванията трябва да се покриват с изказванията и всички останали методи за изразяване на политическата воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за дупликата, господин Вицепремиер.
Следва въпрос от Парламентарната група на АБВ.
Заповядайте, господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи вицепремиери и господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос е към госпожа Бъчварова и е провокиран от предложението на Унгария от преди няколко дни – да подпомогне Сърбия за охрана на сръбско-българската граница. Това предложение не е нещо ново, тъй като Унгария и досега подпомагаше за охраната на границата на Македония и Гърция, помагаше на Сърбия, прави втори тур оградни стени на своята собствена граница. По-скоро това някак си не се връзва с официалните изявления – на първо място, на турската страна, която категорично заявява, че спазва Споразумението с Европейския съюз и не допуска мигранти в Европейския съюз; на второ място, с изявлението на премиера, който каза, че всяка година нашите служби препятстват около 100 хиляди мигранти да влязат в България, и на трето място, с действията на МВР и другите органи, които спазват законните положения и не позволяват мигрирането на Запад.
В този смисъл не става ясно от кого Унгария ще пази Сърбия, след като ние се справяме с този мигрантски поток. Не е ли по-логично те да насочат своите усилия и своята помощ към охрана на външните граници на Европейския съюз, а не границата на България и Сърбия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля за въпроса!
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Има ли това отношение с предложението на Вишеградската четворка през месец февруари при посещението на нашия премиер там и нашето негласно отказване от тяхната помощ по отношение на мигрантите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Кючуков.
Уважаема госпожо Бъчварова, имате възможност за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кючуков, решението на унгарската страна мисля, че не е редно да коментирам. Това е тяхна договореност със сръбската страна. Те са преценили, че така могат да помогнат на Сърбия, за да се спрат така наречените „вторични движения на мигрантите“.
Предложението, което беше отправено към България, беше за подпомагане и изграждането на съоръжения по българо-гръцката граница, което ние отхвърлихме по принципни съображения. До ден днешен смятаме, че такова съоръжение не е необходимо, още повече, че няма случай, в който да сме установили нелегално преминаване от гръцка страна и гръцките власти да не са приели обратно нарушителите, които ние сме заловили. Дори когато имаме сигнали, че те все още са на тяхна страна, те ги спират.
Що се отнася до вторичните движения на мигрантите, искам да направя уточнение, тъй като установявам, че на много хора не е достатъчно ясно. Това е обяснимо. Не всеки сега е точно в тази тема.
По отношение справянето с мигрантската вълна или мигрантската криза, както се нарича в Европа, има няколко нива на действия. Първото е гарантиране сигурността по външните граници чрез проверки и защита, защото там минават нелегалните. Опитите да се премине през тези граници са нелегални. Ние имаме легална процедура, но мигрантите, които не желаят да останат в първите, външните държави, предпочитат да минат нелегално.
Всички усилия в момента са насочени към гарантиране сигурността на външната граница. До този момент няма държава в Европейския съюз, която да е казала, че не се справяме с това.
Вторият елемент – когато минат законовите процедури и получат бежански статут, мигрантите, а това са около 98% от тези, които влизат на наша територия, имат същите права като българските граждани, с изключение на това да гласуват. Тоест те имат право да се движат в Европейския съюз и да напускат нашата държава.
Още повече, нещо друго – докато те са подали документи за статут, имат право да излязат на външни адреси и ние не можем да ограничим по никакъв начин тяхното придвижване. Една част от тях пробват да излязат също нелегално. Тези, които залавяме и не им позволяваме да преминат през сръбската граница, някъде 70 или 80% от тях, са вече регистрирани в България. Голямата част от тях, повече от половината правят до 10 опита да преминат. Те си имат посока на движение и преминават оттам.
Разговарях със сръбския ми колега. Той ме увери, че потокът през България не е толкова голям, колкото са го обявили преди няколко месеца. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Предполагам, че на базата на двустранно споразумение унгарската страна е решила да подпомогне сръбските си колеги.
Имам още много, което мога да обясня по тази тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Вицепремиер! Доколкото от медиите можехме да съдим за предложението на Вишеградската четворка – те бяха доста по-обхватни, включваха въпроси и за квотите, и за финансова помощ, и за оградата с Гърция, и за съвместна помощ с жива сила. Да, съгласен съм, че с Гърция е нелогично да се изгражда ограда. Но това, че ние мълчаливо отказахме другата помощ, не намирам причина.
Второ, Вие казахте: които получат бежански статут. Въз основа на какво получават бежански статут, след като Конвенцията на ООН за бежанците е безкрайно ясна кой е бежанец и кой не е? Няма ли някакво противоречие на даването на бежански статут с това, което е официално като документ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – госпожа Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Кючуков, няма нито един случай, в който да има колебание или нередност по предоставянето на бежанския статут. Контролът е изключително строг. На тези, които нямат право да получат такъв, а те са много малка част от тези, които влизат на наша територия, се отказва и спрямо тях се действа по определения процедурен ред. Деветдесет и няколко процента от всички, които влизат, имат основание да получат такъв статут. Има процедура, при която се установява тяхното право.
Има обаче нещо друго – голяма част от тях, след като се регистрират в България, отказват да изчакат получаването на статута. Това също е фактор, който показва колко значими са вторичните движения и каква е посоката на придвижване на мигрантите.
Що се отнася до унгарската помощ – обсъждали сме оградата. Казах Ви какво беше решението. За всяка друга помощ ние сме представили на европейските държави списък да преценят какво могат да ни предоставят, а основната част от помощта идва по линия на Фронтекс. Очакваме много скоро около 100 нови офицери от тях да дойдат заедно с техническото екипиране.
Що се отнася до квотите – това е тема за обмен на мнение, но това е европейско решение, така че ние нямаме какво да приемаме или да отказваме по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Въпрос ще зададе господин Велизар Енчев – нечленуващ в парламентарна група.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги!
Въпросът ми е към господин Дончев. Ще започна с въпроса, след което ще аргументирам този въпрос.
Господин Дончев, не смятате ли, че срещата във Варна преди три дни за така наречения „газов хъб „Балкан“ е пълен провал на цялата енергийна политика на това правителство, както и на първото Ви правителство, което встъпи в длъжност през 2009 г.?
Защото, сега аргументацията към този въпрос: преди три дни във Варна видяхме, първо, че главното действащо лице, когато става дума за доставките на газ – „Газпром“, не присъства на срещата със свой представител.
Вторият провал е изявлението часове преди срещата във Варна на шефа на „Газпром“ Милер, че изобщо не се планира реализация на Проекта „Южен поток“ по така нареченото „българско трасе“ по дъното на Черно море.
Трето доказателство за този провал е изявлението на господин премиера Борисов, че той ще наложи вето – вероятно има предвид поведението на Република Гърция – ако България бъде заобиколена от коридора „Турски поток“.
По този повод се позовавам и на Ваше изявление пред Българската национална телевизия, в което заявихте, че в тази ситуация източниците за газ за нашата страна са няколко, а те са следните:
Първи вариант, казахте Вие, руски газ през нов газопровод или през съществуващия балкански газопровод от Русия и Румъния. Веднага обаче Ви репликирам: през 2019 г. изтича договорът между „Газпром“ и Украйна за доставката, за транзитиране на руски газ през Украйна, което означава, че само след две години и три месеца този канал се затваря.
Второ, Вие посочвате като възможен източник на газ за България Каспийския регион. Най-добре знаете, че това е хипотеза в много далечно бъдеще, а ние говорим за сегашната ситуация.
Трето, Вие посочвате възможността за втечнен газ от терминали в Гърция и Турция. Много добре всички Вие – народните представители, знаете дори и тези, които са дилетанти, че обемите с контейнеровози на втечнен газ са в пъти, десетки пъти по-малко от обемите, които се доставят по тръби.
Що се отнася до последния източник на газ, който Вие посочвате, собствен добив, веднага правя уточнението, че находището или по-точно парцелът „Хан Аспарух“ – всичко това, за което се говори, е изцяло в бъдеще неопределено време.
Очаквам Вашия компетентен и експертен отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Дончев, имате възможност да отговорите на поставения от господин Енчев въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, тъкмо се бях притеснил, че 10 минути никой не ме е питал за газовия хъб „Балкан“ и за събитията отпреди два дни във Варна.
Рядко давам оценки за събития, които аз съм организирал. В този смисъл поради типичната ми скромност няма да кажа дали е успех или провал събитието, което проведохме във Варна само преди два дни.
Предвид факта обаче, че беше изразена категорична позиция от основния ни партньор за изграждането на това съоръжение –Европейската комисия, в никакъв случай не бих го нарекъл провал.
Пряко на въпроса Ви, цитирайки сам себе си, което не е добре и ми създава самочувствие на жив класик. (Оживление.)
Газовият хъб е възможен и без допълнителни количества руски газ, но той би бил по-малко рентабилен. Ако руската страна –дали „Газпром“, или друга компания, моля да обърнете внимание на тази реплика, реши да участва в съоръжението, снабдявайки с газ, това е добре. Ако не реши, в крайна сметка това е в дискрецията на техните отговорности и аз не мога да взема решение вместо тях.
По отношение на често коментирания в последно време „Турски поток“ ми е трудно да дам оценка поради една проста причина – към момента не е ясно – понеже към момента се води разговор за една тръба, дали това е проект за снабдяване преди всичко на Турция с допълнителни количества газ, или е проект, който е ориентиран към експорт към други европейски дестинации. Защото Турция като държава не членка – там важат едни условия, в която и да е държава членка – била тя Гърция, или България важат други, което променя много нещата.
Само фактът, че консумацията на Истанбул е поне 15 милиарда, тоест това може да обеме целия капацитет на една тръба, категоричен отговор по въпроса е много трудно да бъде даден.
По повод коментара на премиера – не че ми е работа да му тълкувам думите, това, което той каза – предвид травматичния ни опит с Южен поток, че ние имаме право, нещо повече, имаме задължение да следим дали европейското законодателство, включително и третият либерализационен пакет, се спазва еднакво във всички държави членки. Мисля, че имаме всички основания да бъдем особено внимателни по тази тема, дори и когато става дума за съседна държава като Гърция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Дончев, Вие казахте, че Европейската комисия е основен партньор. Да, тя е основен партньор, но не е основен доставчик. Тя изобщо не е доставчик на газ. Основен доставчик на газ е Руската федерация.
Преди малко заявихте, че имаме травматичен опит от Южен поток. Господин Дончев, този травматичен опит и тази травма сами си ги нанесохме, по-точно Вашето правителство. Това Ваше правителство миналата и по-миналата година в лицето на министър-председателя Борисов, госпожа Бъчварова заявиха на два пъти, че ГЕРБ е отговорен – и с това се похвалихте, за спирането на три енергийни проекта – Южен поток, Белене и Бургас – Александруполис. Следователно Вие тази травма сама я нанесохте на себе си.
И най-важното, господин Дончев, искам да Ви кажа. В сегашната ситуация Вашето правителство изпусна питомното, а гони дивото. Какво имам предвид? Седем месеца отношенията между Руската федерация и Република Турция бяха прекъснати, имаше разрив в отношенията между Анкара и Москва. И вместо тези седем месеца при настояване от тази трибуна, на няколко пъти го казах, да използваме тази уникална геополитическа ситуация и да рестартираме Южен поток, Вие чакахте Брюксел да Ви разреши. В тези седем месеца България можеше да рестартира Южен поток, българското трасе по дъното на Черно море и в момента никой нямаше да говори за „Турски поток“. Никой не е допускал, че толкова бързо ще се нормализират отношенията между Русия и Турция. Вие пропуснахте тази възможност, тъй като очаквахте разрешението от Европейската комисия.
А това, че Жан Клод Юнкер е уверил господин Борисов, че ще има газов хъб „Балкан“, това нищо не означава. Господин Юнкер нито доставя газта, нито може да издейства това от „Газпром“, който вече има категорична позиция. Следователно провалът в енергийната политика на Вашето правителство е окончателен, за голямо съжаление. А ветото, което възнамерявате да наложите на поведението на Република Гърция, е, струва ми се, удaр във въздуха, тъй като не е ясно на какво ще наложите вето? Трябва да се наложи вето на конкретен акт, а вече има решение за достигане на газопровода на турско-гръцката граница. От поведението на Република Гърция зависи, разбира се, много и Вие сте в правото си да настоявате пред Република Гърция, но това трябва да се реши на двустранна основа, на отношенията между Атина и София, а не да търсим посредничеството на Брюксел. Това посредничество до момента ни нанесе само вреди. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Енчев, когато говорим за природен газ е правилно да се говори за „газа“, а не за газта. Газта е газта за горене. За природния газ е редно да се употребява „газа“.
Няколко изключения с абсолютно спокоен тон.
Никой не е търсил Европейската комисия като посредник. Ние нямаме нужда от посредник да си говорим с когото и да било. Когато обаче става дума за проект, който не е изцяло български, понеже консумацията на България е 3 милиарда, който се предполага да снабдява с газ други държави, тук сътрудничеството с европейската институция е от първостепенно значение. И за разлика от друг път считам, че подходът този път беше изключително интелигентен – да се работи в аванс заедно, което включително за всички инвеститори – тук в никакъв случай не изключваме руската страна, дава необходимите гаранции, че това, което има да се прави, утре няма да се окаже грешно или невъзможно. Това е разликата.
Когато говорим за устойчивост на едно решение, едно решение, разработено заедно с Комисията, е най-устойчивото, защото утре на някой няма да му хрумне, било то българското правителство или някой европейски чиновник да го промени. То просто е правено заедно в аванс с цялото европейско законодателство.
Русия е един от основните източници на природен газ в Европа – от 48%. Тя не е единствената. Но това не е най-важното.
Предразсъдъци по отношение на газа нямам, имам предвид по отношение на произхода. Това, което България трябва да гледа, без емоции, е не произходът на газа, а неговата сигурност и неговата цена. Неговата сигурност и неговата цена! Точно това правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към втория кръг от въпроси. Групата на ГЕРБ имате думата.
Госпожа Дукова ще зададе своя въпрос от името на парламентарната група, вторият, на който групата има право.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, господа вицепремиери, уважаеми колеги! Не съм обезкуражена от това, че в предизборна обстановка, в която навлизаме, ще получавате, господа вицепремиери, все повече въпроси, касаещи определени таргет групи, целево насочени, на които, надявам се, да отговорите, така както правите – подобаващо.
Моят въпрос нито е прозаичен, нито е политически и конкретно касае секторната политика „Образование“ и е отправен към вицепремиера госпожа Кунева.
Уважаема госпожо Кунева, за нас започва една емблематична година за българското образование, защото тази година ще бъде предшествана и ще създава мащабна работа за подготовка на системата на образованието за новата философия и сериозната реформа в българското образование, неправена досега от 1991 г.
Секторната политика „Образование“ се дефинира като национален приоритет за първи път. Това означава дешифриране и задаване на посока, определяща бъдещето на българското образование по европейски стандарти с нова философия, нов център, нов модератор на учебния процес. В навечерието сме на откриване на новата учебна година 2016 - 2017 г., която, както казах, ще кодира началото на този процес, което начало ще даде заявка за изпълнение на заложените в него политики. Или, простичко казано, каквото посееш – това ще пожънеш. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В този алгоритъм ще трасираме полето към реформата. Моят конкретен въпрос към Вас е: готова ли е системата на средното образование за началото? Вашият анализ за реализиране план- прием, готови учебници за първи и пети клас, готови поднормативни документи, в частност 19 образователни стандарта? Поехте конкретна отговорност към Комисията по образование, че този процес ще бъде коректен, ще има готовност. В този смисъл методическите указания изпълнени ли са към системата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – госпожа Кунева.
Уважаеми колеги, сега започваме с втория кръг въпроси.
Часът отива 13,40, а съгласно чл. 104, ал. 1 последните до два часа се провежда блицконтролът. Молбата ми е: кратки въпроси и кратки отговори, за да могат всички парламентарни групи да имат възможността, ако желаят, да използват правото си на два въпроса.
Слушаме Ви, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, госпожо Дукова! Така е. В тази учебна година ще трябва за много неща, които ще правим, да кажем „за първи път“. Това е хубаво.
Освен това ние не стъпваме на непозната територия. Знаем, че много неща, които бяха започнати, но бяха започнати на малки крачки, все пак дадоха посока и отправна точка.
Ще спомена въпроси, свързани с общинските училища и децентрализацията на системата, с бюджетите, които са една от темите, която винаги ни е вълнувала, разбира се, в образованието, частните училища и така нататък.
Отново ще кажа в тази зала, защото ме питате за секторната политика, макар че ще имам от 15,00 ч. блицконтрол във Вашата Комисия, че опозиция на образованието няма и не може да има. Това трябва да бъде приоритет номер едно, и то поне за две десетилетия напред, който минава през добър закон, доброто му приложение, мониторинг на приложението му и през добра финансова бюджетна подкрепа.
Понеже ДОС-овете, така наречените „държавни образователни стандарти“ са едно от нещата, в които имахме отчетлива необходимост да наваксаме закъснението, се радвам да Ви кажа, че успяхме. Ще отложим единствено така наречените „финансови държавни образователни стандарти“ за тогава, когато се прави бюджетът, защото те поначало започват с новата финансова година, а не с новата учебна година. Към момента има утвърдени 11 държавни образователни стандарта, още два днес са поставени на обсъждане, а имаме готовност да приключим с оповестяването на всички останали – до 15 образователни стандарта. Единният от тях – държавният образователен стандарт за приобщаващо образование, вече е на съгласуване. Знаете, че той се приема от Министерския съвет.
Краткият отговор на Вашия въпрос е: да, успяхме, с много напрежение, но успяхме да подготвим началото на учебната година.
По въпроса с учебниците, казах достатъчно рано – още през месец февруари тази година, че ще бъдем с буквара, който сега съществува. Защо? Защото при реализираното забавяне на учебниците за първи и пети клас, където влиза новата програма, няма начин, включително имаше проблеми с обжалване решението на министъра пред Върховния административен съд. Нямаше как и няма начин букварът – тази толкова сложна книга, да бъде подготвен за началото на тази учебна година. Но с учебника за пети клас ще бъде наред. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Кунева, отново 30 секунди отгоре.
Слушаме Ви, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Темата е важна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всички теми са важни.
Преди това: от БСП ще има ли втори въпрос? Да.
От ДПС – не виждам.
От реформаторите – да.
От Патриотичния фронт – да.
От БДЦ – не.
„Атака“ – няма ги.
АБВ – не. Благодаря.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, благодаря Ви много, но образованието е тема, която в никакъв случай не трябва да бъде претупана, грубо казано. В този смисъл смятам, че освен това, което чухме в Комисията, трябва да го чуят и всички народни представители, защото спекулациите с образованието и откриването на новата учебна година може да моделират факти, които да не са лицеприятни, особено в тази сфера и по тази тема.
Аз Ви благодаря.
Наистина ще получим по-обстойни отговори и в Комисията.
За мен е много важно Министерството да генерира тази образователна експертиза, която ще доведе наистина до успешен старт новата учена година.
Иска ми се в следващите стандарти, които ще бъдат разработени и утвърдени, а те не са никак малко – до 19, групите, които участват в подготовката им, да бъдат от всички полета на образованието, включително от неправителствени организации, включително деца и ученици, включително от сектора – партньор в системата, с оглед да бъдат добре направени.
Тъй като няма да имам друго време до края, Ви желая успешна година! На Вас желая също здраве, за да я оползотворим заедно! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Кунева? Благодаря Ви.
От името на БСП лява България господин Дъбов ще зададе втория въпрос.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа вицепремиери, уважаеми народни представители! Моят въпрос е към госпожа Бъчварова.
През последните месеци има видимо нарастване на миграционния натиск у нас. Въпросът ми е за политиката на правителството за охраната на държавната граница от незаконно преминаващи чуждестранни граждани.
Броят на задържаните мигранти на границата с Турция и Гърция е значително по-малък от проникналите по нелегален път, което поставя въпроса за ефективността от нейната охрана.
До 1 септември на вход са задържани 3600, а на изход 7200. Вътре в страната са задържани още 4000 души, което прави близо 16 000 за осем месеца. Самото пропускане и залавяне на границата обаче е изключително малко.
Строителството на оградата с Турция се извършва бавно, а броят на физическите лица, които охраняват границата – полиция и армия, е недостатъчен.
Още по-лошо се охранява границата с Гърция, където зачестиха опитите за преминаване в България.
Другият проблем е състоянието и редът в бежанските центрове. Близо 98% от приетите в бежанските центрове са ги напуснати самоволно. До 1 август 2016 г. в бежанските центрове са приети 9000, а самоволно са напуснали 8400 души. Тези мигранти правят какво намерят за добре: едни образуват колонии в големите градове, най-вече в София, други поемат към сръбската граница, трети се разхождат из страната и живеят където намерят за добре.
Още веднъж: моят въпрос е за цялостната политика на правителство по отношение на бежанците у нас: какво се предприема за ограничаване на нелегалното проникване на чужденците и последващия контрол по тяхното пребиваване и придвижване из страната?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дано е възможно в рамките на три минути да се даде отговор на тези въпроси.
Слушаме Ви, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дъбов, наистина въпросът е много общ. Мога да Ви отговоря кратко: използват се всички налични ресурси на държавата за охрана на държавната граница; използват се всички възможни подходи за контролиране на процесите и за снижаване на нелегалната миграция.
Цифрите, които посочихте за самоволно напусналите, са верни, да, но това е тяхно право. Преди малко може би не бяхте в залата, но казах: всеки, който бъде регистриран и подаде документи, за да получи статут, има право на придвижване. Ние нямаме законова възможност да ги ограничаваме. Специално съм проверявала този въпрос, с колегите сме го обсъждали и затова сега сме внесли законодателно предложение, ако депутатите го приемат – да можем да определяме периметър на придвижване от границата. Ще съм благодарна на всички, които подкрепят предложението, за да можем да ограничим тяхното присъствие.
Навсякъде, където има струпване на мигранти извън центровете, използваме жандармерия, повече патрули, проверки.
Цитирахте цифра за задържаните на изход – при сръбската граница. Пак казвам: това е цифра за задържане на хора, голяма част от които до десет пъти пробват да минат през тази граница.
Използваме и ресурси. Поискали сме помощ от Фронтекс. Поискали сме допълнително финансиране по линията на спешните мерки. Полагаме и много активни дипломатически усилия, за да можем да решим въпроса за реадмисията с Турция. Мисля, че там имаме добър напредък. Това е разговор, който последните месец и половина – два, лично водя много интензивно с предишния министър и неговия заместник, а сега и заедно с екипа от Министерството на външните работи, за да направим такъв контрол.
Има разположена армия на границата, има граничари. Когато се наложи, правим различна разстановка на силите, която не бих искала да оповестявам тук, за да можем да осъществим на две, дори на трето ниво контрол на нелегалната миграция.
Към момента и по анализ на Фронтекс оградното съоръжение дава своя ефект. От техните графики се вижда, че опитите за нелегално преминаване са основно в тази част, която все още не е достроена – около Малко Търново. Там в момента е основният натиск. Надявам се много скоро и там да бъде завършена, така че да ограничим и тези опити. Никъде по света няма на 100% гаранция за влизане там, където има оградно съоръжение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (БСП ЛБ): Госпожо Министър, не съм съгласен, че се прави всичко възможно. Вие сама подсказахте, че сте предприели някои действия с оглед дори законодателно да се уредят нещата.
От това, което казахте, при мен възникна още едно разсъждение по въпроса. През последната година имаме видима промяна в националната принадлежност на нелегално пристигащите мигранти. Независимо че в Сирия войната продължава, броят на сирийците, които идват в България, намалява – през тази година те са 24%. Най-много са иракчаните – 35, и афганците – 31. Големият парадокс е, че при 1200 влезли, по нашата статистика, и заловени на границата афганци 4200 са спрени на сръбската граница. Оттук могат да се направят много изводи за това по какъв начин се пази границата и какъв е броят на преминаващите през нея.
Като голяма ирония на съдбата, бих могъл да кажа, че след нашата мироопазваща и мироналагаща операция в Афганистан и Ирак страната ни се пълни с емигранти от тези две страни.
Възниква основателният въпрос: ако в Сирия се води война и надделяват хуманните съображения, за останалите мигранти влизането в България, в Европа цели икономическо присъствие, което поставя въпроса: защо изобщо ги приемаме у нас?
Другият голям въпрос е свързан с проучването на мигрантите и качеството на провежданите интервюта с тях. Извършените терористични актове в Европа показват, че една част от терористите са пребивавали легално в България. Атентатите в Истанбул, в Германия, във Франция имат българска следа. Основателен е въпросът: не дали има, а колко още такива обучени терористи са „мигранти“ в България?
Завършвайки, искам да отбележа, че поради отсъствието на министър-председателя не мога да задам въпросите за разговорите в Турция и Германия, свързани с миграцията... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), както и перспективите за реадмисия с мигрантите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Дъбов, категорично отхвърлям твърдението Ви, че в атентатите, които посочихте, има българска следа. (Реплики от БСП ЛБ.) Може да има хора, които са преминавали през България, но това не значи, че има българска следа. (Реплики от БСП ЛБ.)
Географското разположение на страната ни е такова, че през нас преминават основните потоци, затова на вход и на изход имаме 100-процентов контрол на преминаващите. Но има една категория, която не можем да спираме, да задържаме и да връщаме. Това е по голямата тема за защитата от терористична заплаха. Тя е друга много голяма тема и тук мисля, че не е точното място, на което могат да се представят всички мерки, които ние прилагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от името на Реформаторския блок.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Моят въпрос е към вицепремиера и министър на вътрешните работи госпожа Бъчварова. Той е във връзка със събираемостта на глобите, които се налагат в случай на нарушение по пътя. Вие добре знаете, че месеците юни, юли, август и септември са така наречените „горещи месеци“, когато трафикът се увеличава и когато нарушенията по пътя се увеличават значително, в резултат на които, за нещастие, има и много загинали. Спомняте си убитото семейство на туристи през юли месец, миналата седмица също се случи трагичен инцидент.
Очевидно проблемите са в две направления. От една страна, не се налага необходимият брой санкции. Вчера при прибирането на голяма част българи към границата се видя – въпреки че има движение в аварийните ленти, полицаите не налагат глоби.
Другият проблем е по-голям и той е свързан със събираемостта на глобите. Статистиката сочи, че под 50% е събираемостта на глоби от български граждани, а за чужденците е още по-фрапантна – за 2015 г. от 13 346 издадени фиша на чуждестранни граждани само 524 са платени. Това е доста под 10%. Същото важи и за наказателните постановления – 1100 издадени наказателни постановления, 112 платени, което пак е под 10%. Очевидно, че има проблем и този проблем води до безнаказаност, до безконтролно шофиране на чуждестранните граждани. Те, приближавайки се към своята граница, най-често турци, минавайки през България, знаейки, че няма да бъдат глобени, карат безразсъдно и причиняват тези трагични инциденти. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова смятам, че се изискват сериозни стъпки. Въпросът ми е следният: предвижда ли се системата на МВР, и по-точно системата от електронни фишове да се съедини с Гранична полиция, така че когато дадено лице достигне до границата, то да бъде задължено да си плати глобата – от снимката на камерата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи госпожа Бъчварова.
Извинявайте, госпожо Бъчварова, една процедура преди това, която господин Кирилов трябва да направи във времето до 14,00 ч. Много се извинявам, само за секунда.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Аз имам една дума – да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много Ви благодаря.
Преди репликата – процедура на господин Кирилов. Надявам се да имаме достатъчно присъстващи в залата народни представители да я гласуваме.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по приетия миналата сряда Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон с три седмици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението срокът между първо и второ четене по гласувания на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон да бъде удължен с още три седмици, или максимално възможният срок за предложения.
Гласували 69 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Реплика – господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер, за решителния отговор. Точно така смятам, че трябва да се борят нарушенията по пътя, особено когато те са от чужденци, които, за жалост, убиват българи.
Това, което исках да кажа, е, че ние ще направим предложения за мерки, с които да се подобри събираемостта – надявам се, добри. Ще се радвам да ги обсъдим с Вашето министерство и Вие да ги подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря за предложението и за това, че в общата картина на проблеми сте осъзнали къде стоят основните. Трябва наистина да прегледаме законодателството, за да направим единен механизъм, по който да могат да се заплащат глобите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Наред е групата на Патриотичния фронт.
Господин Богданов ще зададе втория въпрос. Разчитам на колегиалност за непросрочване на времето, определено по Правилника.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, разбира се, ще се постарая да спазя Правилника. И без друго напреднахме във времето.
Уважаеми госпожи и господа вицепремиери, уважаема госпожо Кунева! Наскоро Министерството на образованието и науката обяви държавните образователни изисквания за учебно съдържание в културно-образователната област, обществени науки и гражданско образование. За тези колеги, които не се занимават с образование, нека само да припомня, че това са учебните предмети, влизащи в тази област – „Роден край“, „Човекът и обществото“, „История и цивилизация“, „География и икономика“, предметният цикъл Философия „Свят и личност“.
За всеки е известно, че точно тези дисциплини, освен знания и умения формират у учениците и отношение към родния край, към българското, те са повод за национална гордост и национално самочувствие. Очаквано експертите от Министерството на образованието и науката са поставили акцента върху общочовешките права и свободи на самоопределение, на етническа и религиозна толерантност, правото за употреба на майчин език, мястото на България в Европа и света, в което няма нищо лошо, разбира се.
За наша голяма изненада обаче, в цялото Приложение № 4, което цитирам в момента, което е изготвено от Вашето ведомство, госпожо Кунева, и се простира на 67 страници, които са качени на сайта на Министерството, нито веднъж не са споменати думите „патриотизъм“, и „родолюбие“. Какво имам предвид?
Лесно би било да кажа, че това е липса на отношение у чиновниците на Министерството към патриотичното възпитание и образование на нашите деца, но ако това беше само наше мнение, нямаше да бъде толкова важно. По-важното е, че според нас, има остро нарушение, нарушаване на Закона за предучилищното и училищното образование и то в момент, когато този Закон вече е в сила. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Там ясно е разписано, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, времето за блицконтрол е за задаване на въпроси към участващите в него, а не къде, какво и как е разписано. Задайте въпроса, изтекоха минутите!
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Благодаря за напомнянето.
Задавам въпроса, който е конкретен: смятате ли, че са нарушени Законът за предучилищното и училищното образование и Програмата на правителството в частта, която засяга патриотичното възпитание и обучение на българските деца?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – вицепремиерът госпожа Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Всеки един от държавните образователни стандарти е на страниците на Министерството в продължение на няколко седмици, за да може да получи обратна връзка по всякакви въпроси, които хората искат да зададат. Тук имам предвид и специализираното мнение и широкото гражданско мнение.
Всъщност, нека да сме сигурни, че сме на една и съща страница с Вас, защото напоследък чух, че имало предмет „Родинознание“, какъвто отдавна няма от първи до четвърти клас, даже някой бил написал учебник за него, само че такъв предмет не съществува.
Качени на сайта за публично обсъждане са държавният образователен стандарт за гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование. Този стандарт е зададен по този начин. Той е записан в Закона и примерно интеркултурното образование не е приумица на Министерството или на специалистите там, а така е зададен в Закона.
Патриотичната тема може да бъде абсолютно във всеки държавен образователен стандарт, в програми като „Твоят час“, всякакви извънкласни занимания. Бих казала във всеки един държавен образователен стандарт при подходяща подготовка на учителите може да се подчертава, и трябва да се подчертава това, с което хората се гордеят, това, с което учители, ученици, родители се гордеят – без съмнение това е нашата национална идентичност.
Колкото до този образователен стандарт, нека да Ви кажа какво включва: има ритуализация на училищния живот. Това е един от основните му елементи. В тази ритуализация всъщност – издигането на българското знаме, химна на училището, униформата – ако, разбира се, пожелае това училището – униформата на училището, свързана с родния край, с традициите, са много важни елементи в патриотичния характер на този държавен образователен стандарт. Ученически демократични практики. Аз съм убедена, че Вие можете да дадете много примери, в които има български демократични практики, макар че думата демокрация не е непременно с български произход, все пак ние можем да дадем своя принос и да кажем с какво и как демокрацията е устоявала през годините в нашата душевност, в нашата култура, в нашия бит.
Час на класа – също изключителна възможност в тази посока.
По отношение здравно и екологично образование – нима в екологичното образование не можем да имаме много силен елемент на патриотично възпитание? Смятам, че много от учениците и учителите ще видят такава възможност тук.
В гражданското образование – активната гражданска позиция, запознаването с нашата Конституция, с българската Конституция, с българските закони, с това доколко те са и как развиват нацията, развиват обществото (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) са все неща, в които, уверявам Ви, всеки от нас ще види, от Министерството, ще види възможност да развива патриотичното образование. С Ваша помощ се надявам да го направим още по ярко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Министър, моята реплика не е свързана с предизборна кампания, с предстоящи различни обществено-политически процеси. Това е една дългосрочна политика, която Патриотичният фронт води още от самото влизане в Четиридесет и третото народно събрание.
Спомняте си колко голямо обществено недоволство предизвикаха новите учебни планове и програми в края на миналата и началото на настоящата години и какви катаклизми предизвика това в Министерството на образованието и науката. Ако задаваме тези въпроси, те са абсолютно резонни и са във Ваша полза в този случай, тъй като българското общество, особено в сегашната ситуация, е с доста изострено внимание по отношение липсата на патриотизъм в българските учебници. А това дали са издавани учебници по учебен предмет, който не съществува, това не е наш проблем, така че си остава за авторите на този учебник.
Искам да кажа още веднъж, че при Вашето встъпване в качеството Ви на министър на образованието и науката поехте ангажименти да изпълнявате тези изисквания, които бяха поставяни и на предишния екип на Министерството, и Патриотичният фронт неотклонно ще следи това изпълнение. Силно се надявам тези думи, които сега заявявате тук от трибуната на Народното събрание, да не останат само думи, а да бъдат наистина претворени в новите образователни стандарти. За съжаление, не виждаме достатъчно патриотизъм в това, което ни предлагате към момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, госпожо Кунева? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Не съм съгласна с това, което казвате – за това, че не се предлага патриотизъм през българското образование. Всъщност самата просвета е най-висшата форма на патриотизъм, защото „Народността не пада там, дето знанието живее!“.
Разбира се, да се изгради една перфектна образователна система, е трудна задача, но кога, ако не сега и кой, ако не ние трябва да започнем нейното изграждане?
Искам да Ви обърна специално внимание, че в „Часа на класа“ има отделно в представения стандарт патриотично възпитание и изграждане на националното самочувствие.
Ще Ви дам още един пример: „в защита на населението при бедствия и аварии и оказване на първа помощ” – може би това не звучи директно с думите „патриотизъм“, но да помогнеш на съседа си, да помогнеш на квартала си, да помогнеш на града си, да помогнеш на страната си, това за мен е истински патриотизъм.
И нека пак да кажа: патриотизмът е там, където хората са просветени. Нека не забравяме химна си! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И последният въпрос към днешния парламентарен контрол е от групата на „Атака“. Заповядайте.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери! Въпросът ми е към госпожа Бъчварова. Според официален доклад на Международната организация по миграция Гърция вече е най големият входен пункт за бежанци в Европа. Регистрираните там са 76 хиляди. Според самия господин Борисов – той каза, че очаква проблеми на границата ни с Гърция.
Моят въпрос е: смята ли кабинетът Борисов-2 да изгради защитно съоръжение по границата с Гърция? Унгария вече вдигна и започна строежа на ограда по границата си с Румъния, Гърция изгради 11-километрова стена по границата с Турция и нашият въпрос е: смята ли правителството да изгради защитни съоръжения по границата с Гърция? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Слушаме отговора на вицепремиера Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ще се съобразя с времето. Отговорът ми е: „Не“.
Поясних при отговарянето на предишните въпроси. Нямаме основание да строим съоръжение на гръцката граница. Това е вътрешна европейска граница. Освен това няма нито един случай, ще повторя за Вас, при който да се усъмним в това, че реадмисионното споразумение с Гърция действа. Всеки един, който от Гърция премине българската граница, бива връщан и приет. И не знам кой доклад четете.
Данните от вчера са за 59 хиляди човека – мигранти в Гърция. Увеличи се последният месец с пет хиляди. Следим внимателно тези цифри. Може и Вие. Добре е и Вие да ги следите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, госпожо Александрова.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Само ще Ви кажа, че границата между Унгария и Румъния е също такава каквато казвате, че е между България и Гърция. И това очевидно за Унгария не е проблем.
Освен това, това може би не е към Вас, това е по-скоро към госпожа Цачева – ние преди половин година сме внесли Проект за решение за изграждането на защитни съоръжения по протежение на държавната граница с Гърция. Това дори към момента не е влезнало в комисии. И все пак бихме били благодарни, ако това влезе в зала и народното представителство си каже думата по въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Знаете ли колко е границата с Гърция?
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Колко е?
А приключихте ли с границата с Турция, със защитното съоръжение? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всяка парламентарна група има възможност всяка първа сряда на месеца да предложи точка в дневния ред на Народното събрание.
Дуплика – госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Решението за изграждане на преградни съоръжения по вътрешни европейски граници е на съответната държава, както и отговорността по опазването на границата остава в рамките на националната компетентност. Така са решили румънците, направили са го.
Границата с Турция предстои да бъде завършена. Нейната дължина ще бъде около 227 километра и разходите в момента са над 130 милиона.
Границата с Гърция е 900 километра.
В следващите няколко месеца ще Ви държим в течение. Работи се усилено на много широк фронт. В момента на 57 километра се извършват строителни дейности. Но, помислете: 220 към 900 и няколко километра, какво означава това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на вицепремиерите за участието им в днешния блицконтрол.
Утре – редовно пленарно заседание. Начален час – 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,13 ч.)



Председател:
Цецка Цачева
Заместник-председател:
Иван К. Иванов

Секретари:
Димитър Делчев
Калина Балабанова