ДВЕСТА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 14 септември 2016 г.
Открито в 9,02 ч.


Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев, Иван К. Иванов и Кирил Цочев

Секретари: Юлиан Ангелов и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, добър ден! Моля да се регистрираме. Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 14 до 16 септември
2016 г.:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносители – Министерският съвет, от 30 юни 2016 г.; втори Законопроект на Красимир Каракачанов и група народни представители от 7 юли 2016 г.; и на Велизар Енчев от 28 юли 2016 г.
3. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Вносители – Министерският съвет, първи Законопроект; втори – на Красимир Каракачанов и група народни представители.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Вносител – Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите (ИФК). Вносител – Министерският съвет.
6. Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София. Вносител – Министерският съвет.
7. Проект за решение за обявяване на Ден на българо-унгарското приятелство. Вносители – народните представители Валери Симеонов, Джема Грозданова, Иван П. Иванов, Милена Дамянова и Радослав Стойчев. Предвижда се това да бъде точка първа за утре, четвъртък, 15 септември 2016 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Вносители – народните представители Менда Стоянова, Диана Йорданова, Петър К. Петров, Емил Димитров, Румен Христов и Корман Исмаилов, приет на първо гласуване на 21 юли 2016 г.
9. Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения за използване и прилагане на специални разузнавателни средства и достъп до данните по Закона за електронните съобщения през 2014 г. и Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данни по Закона за електронните съобщения относно прилагане и използване на специални разузнавателни средства и достъп до данните по Закона за електронните съобщения през 2015 г. Вносител – народният представител Димитър Лазаров – председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
10. Доклад за дейността на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в 43-то народно събрание за периода декември 2014 г. – май 2015 г., Доклад за дейността на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в 43-то народно събрание за периода месец юни – месец декември 2015 г., и Доклад за дейността на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в 43-то народно събрание за периода януари – юни 2016 г. Вносител – Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
11. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който се предвижда да започне в петък, от 9.00 ч. Петъчният ден е изцяло посветен на парламентарния контрол.
Гласуваме, колеги.
Гласували 150 народни представители: за 123, против 4, въздържали се 23.
Програмата е приета.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника са постъпили няколко предложения за включване на съответни точки в седмичната ни програма.
Първи по време е направил своето предложение господин Велизар Енчев, който предлага да гледаме Проекта за декларация, № 645-03-10, за прекратяване на преговорите за присъединяване на Турция към Европейския съюз и замразяване на членството й в НАТО.
Заповядайте, господин Енчев, да защитите предложението си.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам Декларация на Народното събрание за прекратяване на преговорите за присъединяване на Република Турция към Европейския съюз и за замразяване на членството на нашата южна съседка в НАТО. Декларацията, в резюме:
Опитът за военен преврат в Република Турция и последвалите репресивни действия на турското правителство срещу военни, държавни служители, магистрати, журналисти, университетски и училищни преподаватели е достатъчно основание Четиридесет и третото народно събрание да поиска от Европейската комисия прекратяване на преговорите за членството на Турция в Европейския съюз.
След като президентът Ердоган обяви въвеждане на извънредно положение и прекратяване на действието на Европейската конвенция за правата на човека, състоянието на човешките права в Република Турция е на критично ниско ниво, което принуждава парламентите на страните – членки на Европейския съюз, да преразгледат своето отношение към еврочленството на тази страна.
Още по-тревожно е желанието на държавния глава на Република Турция в турското законодателство да се въведе смъртното наказание – акт, който изцяло противоречи на европейското право, гарантиращо справедливо и хуманно правосъдие.
Страна, уважаеми колеги, отричаща Европейската конвенция за правата на човека и воюваща с кюрдския народ, няма място не само в Европейския съюз, но и в НАТО.
Затова предлагам Четиридесет и третото народно събрание да декларира и да призове Северноатлантическия пакт да замрази членството на Турция във военния съюз, докато изпълнителната власт в Анкара не даде гаранции за спазване на правовия ред и уважаването на човешките права, съответно съгласувано със съответните международни конвенции.
И накрая, Народното събрание оценява критично намесата на Република Турция в сирийската гражданска война (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), която до голяма степен провокира европейската миграционна криза. Благодаря за Вашето внимание.
Надявам се да подкрепите тази декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 125 народни представители: за 7, против 80, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на госпожа Корнелия Нинова, председател на Парламентарната група на “БСП лява България”, която предлага да се включи като точка първа от седмичната ни програма изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов относно подкрепата на българското правителство за кандидатурата на госпожа Бокова за генерален секретар на ООН.
Кой ще защити предложението?
Господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През последните дни в центъра на вниманието на българските граждани е продължаващата процедура за избор на нов генерален секретар на ООН. За пръв път в историята си България има кандидат за този пост, който освен това, както в публичните си представяния, така и в предварителните гласувания, се утвърди сред водещата група, от която през месец октомври ще бъде излъчен победителят.
В същото време на този финален етап се развиха събития, които разкриха един отчаян опит за отстраняване на българския кандидат, кулминация на една добре организирана кампания за дискредитиране и саботаж, в която ключова роля имаха българи, български служители, народни представители и представители на международни институции.
Беше разкрит опит на най-високо международно равнище да се вземат решения, които са изцяло суверенно право на България, без участието на България, опит, чужди лидери да налагат на българското правителство действия, които дългосрочно да дискредитират България като държава, която не просто не стои зад кандидатите си, а се поддава на въздействие в противоречие със своя интерес в полза на чужди интереси. Българското правителство мълча три дни, бих добавил – гузно, докато други правителства реагираха и дадоха разяснение по тези събития.
Ние, българските народни представители, искаме да чуем от министър-председателя какви мерки ще предприеме, за да докаже на външния свят, че България все още е суверенна държава; под чие въздействие и с чие съгласие е направен опитът да се подмени българската кандидатура; какво свърши правителството в подкрепа на кандидатурата на Ирина Бокова; защо не реагира нито веднъж на антикампанията и саботажите, които реализираха включително хора, близки до ГЕРБ; защо позволи един еврокомисар, за чието назначение носи лична отговорност, да подкопава системно усилията на българските институции; какви действия планира от днес до края на кампания, за да подобри шансовете на България да се пребори за най-високия пост?
Въпросите са прекалено важни, за да бъдат замазани или избегнати с монолози пред камерите. ((Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова на основание чл. 110 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагаме да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов относно подкрепата на българското правителство за кандидатурата на госпожа Ирина Бокова за генерален секретар на ООН и на основание чл. 50, ал. 3 от Правилника – изслушването да се включи като точка първа от Програмата на Народното събрание за периода 14 – 16 септември 2016 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 149 народни представители: за 49, против 66, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги народни представители! Въпросът е от изключително значение, защото България беше замесена в международните отношения на най-високо ниво по повод на избирането на генерален секретар на Организацията на обединените нации. Имаше официални изявления от дипломациите на две големи европейски държави – Русия и Германия.
Считаме, че изпълнителната власт, в лицето на министър-председателя, трябва да информира в пълен обем за обстоятелствата, разговорите и причините, довели до тези остри изявления от страна на Руското външно министерство и от страна на говорителя на Министерството на Федерална република Германия.
Нашето предложение е, когато смятате, че той може да бъде включен в програмата, кажете, но да бъде в рамките на тази седмица.
Затова правим предложение за ново гласуване – да бъде осъществено изслушването на министър-председателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 150 народни представители: за 52, против 71, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от името на Парламентарната група на “БСП лява България” – на народните представители Драгомир Стойнев и Георги Гьоков, които предлагат като точка да се включи Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Драгомир Стойнев и група народни представители.
Господин Стойнев ще защити предложението си.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На 15 октомври 2015 г., повтарям – на 15 октомври 2015 г., ние, народните представители от “БСП лява България”, внесохме Законопроект за изменение на Закона за семейните помощи за деца. В този Законопроект ние продължаваме да настояваме обезщетението за отглеждане на деца с увреждания да бъде 70% от минималната работна заплата. Близо една година този Законопроект се бави, въпреки че е приет на първо четене от всички парламентарни групи, доколкото знам и на второ четене от водещата комисия, но все още този Законопроект не е в пленарната зала. Близо една година ние чакаме най-накрая управляващите да се сетят за децата с увреждания, защото не е тайна, че не само за децата с увреждания, но и за всички деца цари пълен хаос.
Миналата седмица именно тук ние поверихме на Сметната палата да провери как Държавната агенция за закрила на детето е изразходвала средствата за деинституционализация, тоест ние се съмняваме, че там наистина има конкретен проблем. Сегашното ни желание е именно това обезщетение да се увеличи и това ще коства на бюджета приблизително 17 млн. лв. Считаме, че това е една приблизително малка сума с оглед големия бюджетен излишък, който ние постоянно трупаме всеки месец, което наистина е хубаво и в края на годината може би ще се чудим какво да ги правим тези 3 или 4 млрд. лв. излишък.
Желанието ни е в чувствителни, болезнени сфери парламентът да действа по-бързо. Вчера обаче видяхме, научихме по-скоро от един брифинг в Министерския съвет, че, едва ли не, правителството готви някакви мерки, които касаят подпомагането на децата с увреждания. Може би основната причина е, че днес ще има протест на майките, защото наистина им омръзна да чакат това обезщетение да се увеличи. Това, което ние искаме, е парламентът да действа много по-бързо...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да не следва правителството, да не бъде такъв популист, а наистина да се свърши работата ¬– когато има конкретен законопроект, когато всички одобряваме този законопроект, просто да бъде приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Пак казвам... Едно изречение.
Когато БСП управлява, винаги средствата за децата с увреждания се увеличават. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
За обратна процедура?
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Децата с увреждания са една специална група, към която трябва да се отнасяме с уважение, внимание и грижи, а не с популизъм и да се използва за предизборни цели. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Смятам, че предложеният от Вас Законопроект не му е мястото да се гледа днес. Както и Вие казахте, господин Стойнев, вчера Министерският съвет взе решение да се подготви цялостен пакет от промени, който да бъде насочен в подкрепа на децата с родители и техните семейства. Предвиждат се промени в Закона за социално подпомагане, в Закона за семейните помощи за деца и в Закона за интеграция на хората с увреждания. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище е процедурата, не Ви ли е ясно каква е процедурата? Обратно становище. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Целта е да се прекрати тази порочна практика от времето на комунизма, когато се подпомагаше на калпак. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Необходим е диференциран подход на подпомагане и именно това е правилната политика, която смятаме да осъществим по отношение на децата с увреждания и техните родители, за да се чувстват пълноценни граждани на Република България. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 48, против 11, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, господин Главчев, първо искам да взема думата по начина на водене.
Не знам да има възможност по нашия Правилник за някой да изразява обратно становище на внесения...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Приемете, че е по начина на водене процедурата... (Възгласи: „Ааа!“ от БСП ЛБ.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И това да е точка от дневния ред.
Но иначе съм излязъл да искам прегласуване, защото изразявам искрено недоумение от това, което правите – след години отлагане и безхаберие от Ваша страна, защото именно Вие замразихте всички социални плащания, включително и за децата с увреждания, но накрая ние като народни представители, като парламент, имаме възможност да вземем адекватно решение в полза на тези деца и да гарантираме ръста на това плащане съобразно икономическата динамика в страната и инфлацията, а пък ние не го правим. Ама нали Вашият министър точно по повод на това, което каза колежката преди малко, каза, че макар и късно прозря, че това дали една държава е цивилизована и демократична, на първо място си личи по отношението към хората в неравностойно положение. Направихте грешка, замразихте това социално плащане на нивата, достигнати от кабинета Орешарски. Признайте си и да вървим напред! Дайте да разгледаме Закона, по който има консенсус от всички и го приехме на първо гласуване, включително и водещата комисия. Има съгласие на Министерството на труда и социалната политика и не разбирам Вашето упорство. Говорите за някакви бъдещи решения от Ваша страна, решения на Министерския съвет. Дайте да видим какво предлагате, защото това, което се говори по медиите, някак си не го възприемам.
Когато се говори за популизъм и за предизборни обещания, точно това е, което направи Министерският съвет вчера в навечерието на протеста на майките и въобще на хората с увреждания. Това е популизъм, защото са едни голи приказки, необлечени в законодателно решение. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Благодаря Ви и искам прегласуване, защото не всички успяха да гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Вашето беше също компилация от прегласуване и по начина на водене, затова Ви оставих да говорите.
Моля, гласувайте, уважаеми колеги.
Гласували 135 народни представители: за 53, против 17, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Декларация от името на парламентарна група.
Първо – народният представител Галя Захариева, след това народният представител Корнелия Нинова.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на ГЕРБ категорично осъжда акта на поругаване на европейското знаме и на знамето на НАТО, които бяха стъпкани публично по време на събора „Приятели на Русия“ край язовир Копринка. Недопустимо е да се злоупотребява с чувствата на българските граждани по отношение на историческите събития за постигане на политически цели през 2016 г. Безцеремонното налагане на разединение сред българските граждани е неприемливо. Неуместно и безсрамно е българите да бъдат противопоставяни помежду си чрез използване на клишета, че който обича Русия, трябва да бъде срещу Европейския съюз и НАТО. Безотговорно е историята да се обвързва с днешните международни отношения. България е част от демократична и справедлива Европа. Лепенето на етикети на тези, които имат различна интерпретация на историческите събития и обвиненията в предателство към Русия е цинично и възмутително. Противопоставяме се категорично на насаждането на антиевропейското и антинатовското говорене, защото в трудните времена, пред които е изправена цяла Европа, ни е нужно обединение, а не популизъм и омраза. България е част от силна и обединена Европа. Ние сме длъжни да поддържаме разбирателството и да съхраняваме ценностите на справедливост и солидарност, а не да насаждаме омраза и разделение.
Днес повече от всякога трябва да се противопоставим на популизма и да се държим като достойна и отговорна страна – членка на Европейския съюз, защото само заедно можем да се изправим пред кризата на съвременна Европа.
В цялата история на българския народ няма пленено или поругано знаме и това е гордост за страната ни. След присъединяването на България към Европейския съюз знамето на Европейския съюз вече е и наше собствено и седи редом до българското знаме. Ето защо този скандален акт, който се случи пред лидера на българската левица Корнелия Нинова и пред погледа на кандидата за президент ген. Румен Радев (шум и реплики от БСП ЛБ), издигнат от БСП, е възмутително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Независимо от политическите пристрастия и окраски, ние заявяваме, че е абсолютно недопустимо злоупотребяването с благодарността на българския народ към тези, които в трудни моменти са помагали на страната ни.
Кога бяха искрени ръководителите на БСП? Когато с ехидна усмивка мълчаливо подкрепиха цинизма на потъпкващите знамената на Европа и на НАТО или когато часове по-късно се сетиха да осъдят поругаването? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не е ли това проява на политически шизофрения, въпреки националния интерес? Грозно стъпканото знаме в присъствието на ръководството на БСП е поредно доказателство, че българската левица отказва да работи в интерес на гражданите и все по-често потъпква националния интерес на страната ни. Нищо не оправдава този цинизъм, дори безпринципната борба вътре в лявото. Мълчанието часове наред от страна на ръководството на БСП и на Румен Радев е унизително дори и за собствените избиратели и показателно за честта на един генерал.
От 2007 г. насам Европейският съюз инвестира безвъзмездно в България почти 25 милиарда лева, а до 2020 г. в страната ни се очаква да постъпи още по-голяма сума. България се развива благодарение на европейската солидарност. Правителството на Бойко Борисов върна страната ни в единствения правилен път на развитие – европейския. (Силен шум и викове: „Ууу!“ от БСП ЛБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Ето защо ние заявяваме, че няма да допуснем потъпкването на европейските ценности и символи! Това, уважаеми колеги, че БСП се провалиха при управлението на европейските фондове, не е оправдание за поощряването на антиевропейското говорене. Призоваваме присъстващите на вандалския акт представители на “БСП лява България”, да се извинят публично на целия български народ! (Силен шум от БСП ЛБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.) И да се разграничат от поругаването на знамената на Европа и на НАТО! В противен случай Вие открито насърчавате подобно поведение.
Ние, уважаеми колеги, от Парламентарната група на ГЕРБ, вярваме в паметта и мъдростта на нашите съграждани, които оценяват постигнатото и вярват в силата на обединена Европа.
Младите хора са бъдещето на България и те заслужават да живеят с истината за отминалите събития. Недопустимо е националният интерес да става жертва на популизма, защото, повече от всякога страната ни има нужда от отговорни политици. България се нуждае от провеждането на реални политики, които да стигнат ефективно до всички, а не от празнословие и цинизъм.
Ние вярваме, че страната ни трябва да се придържа към онези ценности, които ни обединяват и ни правят толерантни едни към други – ценностите на Европа. (Бурни и продължителни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева. (Скандиране от БСП ЛБ: „Още! Още! Още!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ей сега ще има още.
От името на Парламентарната група на “БСП лява България” – председателят на парламентарната група, народният представител Корнелия Нинова.
Моля Ви за ред в залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, дами и господа народни представители! Разграничихме се категорично от потъпкването на европейските символи. Правим го с еднаква острота и към тази провокация, и към провокацията да бъде освиркван и замерян с бутилки Красимир Велчев – представителят на ГЕРБ там. (Викове: „Браво!“, и ръкопляскания от БСП ЛБ.) И двата акта приемаме за неприемливи. Осъждаме ги еднакво и разбираме Вашата емоция от какво е продиктувана. Но не носим отговорност за това, че представителят на ГЕРБ мълча при поругаването на знамената и беше замерян и освиркван.
Но ние се разграничаваме от тези действия, защото на това място бяхме събрани хора от всички политически сили, водени само от едно – от патриотизъм, защита на националния интерес, от желание за възстановяване на нормалните отношения с Русия. И това няма нищо общо нито с политиканстване, нито с провокацията, на която бяхме подложени ние – всички представители на партиите, включително Вашия, макар и той по-остро и арогантно, от което също се разграничаваме, повтарям.
А сега, тъй като отново се повтори, че работите в интерес на гражданите – хайде да видим как.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, казахте, че предложението ни за увеличаване на средствата за децата с увреждания е предизборно. Да повторя – 15 октомври 2015 г. е внесено! Октомври 2015 г., когато нямаше президентски избори. Казвате, че е популистко. Защо бе, драги, тогава сте го подкрепили в Комисията по труда и социалната политика? Всичките Ви членове на Комисията са гласували за това предложение. Щом е популистко, защо го правите?
Що за лицемерие е това вчера, за да спрете протеста, правителството да вземе средства за увеличение на средствата, а днес депутатите на това правителство да гласуват против?! Да напомня, че от 20 април има внесен още един Законопроект по искане на майките с деца с увреждания за отпадане на таксите при дела за попечителство. Това предложение внесохме след предишната среща с тях. От 20 април досега не е минало през Комисия на първо четене, не е разпределено.
Това показва отношение на Политическа партия ГЕРБ и правителството на Бойко Борисов към бедните, децата с увреждания, слабите хора, които не искате да подкрепяте като държава и не искате да водите тази политика. Срещу 3 милиарда допълнителни приходи – 17 милиона за деца с увреждания. Не за какво да е, а за болни деца с увреждания! И не, та не! Е, какво е това? От лицемерие нагоре. На приказки давате – вчера Министерският съвет взе най-големите решения, днес – против. Ясен е този знак. Тези хора не са важни за Вас, тези хора не са важни за правителството. Няма да можете да ги излъжете отново с това поведение.
От името на Парламентарната група на “БСП лява България” обявявам, че в знак на протест на това лицемерие днес напускаме залата и излизаме при хората. Отиваме при майките, отиваме при децата, както винаги сме били – и в опозиция, и на управление. Ще Ви чакаме отвън да видим на Вас стиска ли Ви да дойдете да им обясните какво правите днес! (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Парламентарната група на БСП ЛБ напуска залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Приемаме, че първото беше лично обяснение, а второто от името на група и тъй като наистина не беше приета точка от дневния ред, няма я точката в дневния ред, така че може да се направи декларация от името на група.
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене – да поправяте подобни лъжи, защото внесено на 15 октомври с твърдение, че не е предизборно - на фона на 6 ноември местни избори, си е чиста лъжа! Така че, моля Ви, коригирайте подобни неверни твърдения! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Приемам забележката.
Съобщения. (Смях.)
Няма постъпили законопроекти и проекторешения за периода 3 септември – 13 септември 2016 г.
„До Председателя на Народното събрание госпожа Цецка Цачева. Госпожо Цачева, оттеглям внесен на 13 юли 2016 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-90“. Народен представител Велизар Енчев.
В Народното събрание е постъпил материал от Националния статистически институт, съдържащ информация за юли 2016 г. по следните показатели: индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно“ без търговията с автомобили и мотоциклети, индекси на промишленото производство, индекси на строителната продукция, индексите на потребителските цени за август 2016 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от нашия дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
С Доклада за второ гласуване на Комисията по икономическа политика и туризъм ще Ви запознае председателят на Комисията – народният представител Петър Кънев.
Имате думата, уважаеми господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, първо ще помоля за допуск в залата на основание чл. 46, ал. 2 от нашия Правилник: от Министерството на туризма Ирена Георгиева – заместник-министър, и Албена Михайлова – главен секретар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме направеното предложение от народния представител Петър Кънев.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете лицата в залата.
Имате думата за доклада, уважаеми господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2016 г., приет на първо гласуване на 21 юли 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 112, т. 1 накрая се добавя „с изключение на разпоредбите на чл. 116.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименование на Закона, подкрепен изцяло от Комисията, както и предложението на Комисията за създаване на нов § 1 със съответното съдържание, съгласно Доклада на Комисията.
Гласуваме наименованието на Закона и § 1 по доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Наименованието и § 1 по доклада на Комисията са единодушно приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 1 има предложение от Димитър Делчев и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. Член 116 се изменя така:
„Чл. 116. (1) Лицата, извършващи хотелиерство, водят регистър за настанените туристи със съдържание на данните, утвърдени от министъра на туризма и публикувани на интернет страницата на Министерството на туризма.
(2) Регистърът по ал. 1 се води:
1. чрез централизирана информационна система, поддържана от министъра на туризма, достъпна чрез публично уеб-базирано или друго приложение за онлайн достъп;
2. чрез избрана от лицето, извършващо хотелиерство, информационна система, отговаряща на изискванията на Закона за електронното управление;
3. на хартиен носител по образец, утвърден от министъра на туризма и публикуван на интернет страницата на Министерството на туризма.
(3) За местата за настаняване от клас „А” регистърът по ал. 1 се води съгласно ал. 2, т. 1 или 2.
(4) За местата за настаняване от клас „Б”, за туристическите хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални, както и за обектите по чл. 112, т. 1 регистърът по ал. 1 се води съгласно ал. 2, т. 1, 2 или 3.
(5) В Единната система за туристическа информация се вписват следните данни от регистрите за настаняване:
1. за туристи – граждани на Република България, на държава –членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария – брой на настанените туристи, дата на регистрация и дата на отпътуване;
2. за туристи – граждани на държави, извън тези по т. 1 – брой на настанените туристи, идентифициращи данни за лицата съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, дата на регистрация и дата на отпътуване.
(6) Когато регистърът за настаняване се води съгласно:
1. ал. 2, т. 1 – данните по ал. 5 се отразяват автоматизирано в Единната система за туристическа информация;
2. ал. 2, т. 2 – лицата, извършващи хотелиерство, осигуряват автоматизиран оперативно съвместим обмен на данни между регистъра и Единната система за туристическа информация; обменът се осъществява по реда на Закона за електронното управление или чрез интерфейси за директна свързаност;
3. ал. 2, т. 3 – данните се въвеждат в Единната система за туристическа информация ежедневно чрез публично достъпен уеб или друг интерфейс, и сигурна комуникационна сесия за свързаност; когато туристически обекти по ал. 4 се намират в труднодостъпни или отдалечени райони, за които липсва комуникационна свързаност, вписването се извършва веднъж седмично; районите се определят от министъра на туризма и се публикуват на интернет страницата на Министерството на туризма въз основа на данни от Комисията за регулиране на съобщенията.
(7) Данните по ал. 5 не са публични. Достъп до тях имат:
1. лицата, извършващи хотелиерство – за данните за настанените от тях лица;
2. съответната община – за данните за броя на настанените лица, тяхното гражданство и броя на реализираните нощувки на територията й;
3. Националната агенция по приходите – за данните за броя на настанените лица, тяхното гражданство и броя на реализираните от тях нощувки на територията на цялата страна;
4. министърът на вътрешните работи – за всички данни по
ал. 5;
5. Националният статистически институт – за обобщени статистически данни, въз основа на наличните данни в Единната система за туристическа информация, в обем, определен със закон.
(8) Лицата по ал. 7, т. 2 - 5 могат да получават данните в съответния обем от Единната система за туристическа информация по реда на Закона за електронното управление.
(9) Информация от Единната система за туристическа информация може да се предоставя със заличени лични данни за настанените лица и данни за конкретни места за настаняване в отворен машинно четим формат, за нуждите на повторно използване на информация от обществения сектор по реда на Закона за достъп до обществена информация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 1, който след редакция на Комисията се превръща в § 2 в нейния доклад.
Гласуваме § 2 по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 2 по доклада на Комисията единодушно е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 137, ал. 1, т. 10 думите „чл. 116, ал. 1 и 3“ се заменят с „чл. 116, ал. 1 и 6“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението за създаване на нов § 3 от страна на Комисията със съответното му съдържание по доклада й.
Гласуваме § 3 по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Параграф 3 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 2 по вносител, който е изцяло подкрепен от Комисията и става § 4 в нейния доклад.
Гласуваме § 4 по доклада на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Параграф 4 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
„§ 5. Член 165 се изменя така:
„Чл. 165. (1) Министърът на туризма разработва и поддържа Националния туристически регистър като единна информационна система, която включва и Единната система за туристическа информация.
(2) Министерският съвет приема наредба за Националния туристически регистър по предложение на министъра на туризма.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 3 по вносител, който става § 5 в доклада на Комисията, след редакция от нейна страна.
Гласуваме § 5 по доклада на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграф 5 по доклада на Комисията единодушно е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6:
„§ 6. В член 166, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 буква „д“ се изменя така:
„д) електронния адрес на интернет страницата, съответно връзка за достъп към софтуерно приложение, за извършване на дейността по електронен път;“.
2. В т. 3, буква „а“ пред думата „електронната“ се добавя „адрес на“.
3. Създава се т. 10:
„10. вписванията в Единната система за туристическа информация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 4 по вносител, който след редакция от страна на Комисията става § 6 в нейния доклад.
Гласуваме § 6 по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 6 по доклада на Комисията единодушно е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7:
„§ 7. Член 167 се изменя така:
„Чл. 167. (1) Кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица водят и поддържат електронен регистър по реда на наредбата по чл. 165, ал. 2, за всички туристически обекти на територията на общината с издадени временни удостоверения и категоризирани от тях обекти.
(2) Регистрите по ал. 1 са интегрирани като неразделна част от Националния туристически регистър. Вписването се извършва чрез въвеждане на изискуемите данни по този закон чрез съответен интерфейс и сигурна комуникационна свързаност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 5 по вносител, който става § 7 в доклада на Комисията, след като е редактиран от същата.
Гласуваме § 7 по доклада на Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Параграф 7 по доклада на Комисията единодушно е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. В член 168 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „регистрите по чл. 166, ал. 1“ се добавя „т. 1 - 9“.
2. В ал. 3 се създава изречение второ: „В случай, че таксата е платена по електронен път, това се отбелязва в заявлението и документ не се прилага.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 8 по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Параграф 8 е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В чл. 179 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 3 думите „чл. 116, ал. 1 и 3” се заменят с „чл. 116, ал. 1 и 6”.
2. В ал. 2, т. 4 думите „чл. 116, ал. 1 и 3” се заменят с „чл. 116, ал. 1 и 6”.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението за създаване на нов § 9 със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Гласуваме § 9 по доклада на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 85, против 1, въздържали се няма.
Предложението на Комисията за създаване на нов § 9 със съответното му съдържание по доклада е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 7 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 80, ал. 4.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:
„§ 10. Член 213 се изменя така:
„Чл. 213. (1) Хотелиер, който не води регистър на настанените туристи по чл. 116, ал. 1, се наказва с глоба в размер на 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер на 7000 лв.”
(2) Хотелиер, който не води регистъра по ал. 1 съгласно разпоредбите на чл. 116, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(3) Който не осигури или не извършва обмен на данни по реда на чл. 116, ал. 6, т. 2 и 3 в Единната система за туристическа информация, се наказва с глоба в размер на 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер на 5000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Поставям на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 7, който Комисията след редакция прилага в нейния доклад като § 10.
Гласуваме § 10 по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграф 10 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11:
„§ 11. (1) В срок до 12 месеца от влизането в сила на този закон, министърът на туризма осигурява интерфейси за съответен обмен на данни с Единната система за туристическа информация по реда на чл. 116, ал. 6, т. 2 и 3 и разработва и осигурява ползване на информационната система по чл. 116, ал. 2, т. 1.
(2) До осигуряване на условията за обмен на данни по ал. 1 лицата, извършващи хотелиерство, ежемесечно подават по електронен път данните по чл. 116, ал. 7, т. 2 до съответната община чрез справка-декларация по образец, утвърден от министъра на туризма и публикуван на интернет страницата на Министерството на туризма. До утвърждаване на образеца информацията за броя на реализираните нощувки се подава по досегашния ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, изцяло подкрепен от Комисията, както и текста на вносителя за § 8, който след редакция от страна на Комисията, става § 11.
Гласуваме наименованието на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“, както и § 11 по доклада на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, както и § 11 по доклада на Комисията са единодушно приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 12:
„§ 12. В срок до 12 месеца от влизането в сила на този закон Министърът на туризма осигурява условия за вписване в Националния туристически регистър по реда на чл. 167, ал. 2. До осигуряване на условията за вписване, лицата по чл. 167, ал. 1 водят регистъра и изпращат информация относно вписванията в него по досегашния ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказване, уважаеми колеги народни представители.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване § 9 по вносител, който е подкрепен от Комисията, редактиран от същата и става § 12 в нейния доклад.
Гласуваме § 12 по доклада на Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 12 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложение от народния представител Димитър Байрактаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4 от нашия Правилник.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 165,
ал. 2“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 13 със съответното му съдържание по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте § 13 по доклада на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграф 13 по доклада на Комисията е приет, а с това и Законопроектът на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а тя е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители са: Министерският съвет – на 30 юни 2016 г., Красимир Каракачанов и група народни представители – на 7 юли 2016 г., и народният представител Велизар Енчев – на 28 юли 2016 г.
С доклада на Комисията по отбрана ще Ви запознае нейният председател народният представител Михо Михов.
Имате думата, уважаеми господин Михов.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаеми господин Председател, разрешете ми в началото да предложа процедура за присъствие в зала на заместник-министъра на отбраната госпожа Десислава Йосифова и заместник-началника на отбраната вицеадмирала Емил Евтимов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение от народния представител Михо Михов.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Моля, квесторите, поканете лицата в залата.
Имате думата, генерал Михов.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Ще Ви предложа един по-обстоен и пространен доклад като за пълна зала и считам, че с този доклад ще бъдем подготвени за вземане на правилно решение.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 602-01-39, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 7 юли 2016 г., Комисията по обрана обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 602-01-39, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
В заседанието участваха 15 народни представители.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, съветникът на министър-председателя Аню Ангелов и парламентарния секретар на Министерството на отбраната Лора Кендова.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов.
В експозето си той подчерта, че с предлагания проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се цели усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща дейността на Въоръжените сили, задълженията и правомощията на органите за тяхното ръководство и командване.
Законопроектът е част от политическите усилия и воля за реализация на резултатите от Прегледа на способностите на Въоръжените сили и приетата с Решение на Народното събрание от 25 ноември 2015 г. Програма 2020. Прецизират се и се допълват правомощията и задълженията на Министерския съвет, министъра на отбраната, областните управители, ведомствата и юридическите лица с възложени военновременни задачи с цел създаване на детайлна уредба на държавната политика в областта на отбранително-мобилизационната подготовка, като част от политиката по отбрана на страната.
На министъра на отбраната се възлагат допълнителни правомощия по ръководство на логистичното осигуряване на Въоръжените сили, координация на осигуряването на поддръжката от Република България като страна домакин на коалиционни сили за мирно и военно време, политиката по управление на жизнения цикъл на военни продукти и общото ръководство на проектното управление в министерството, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
На министъра на отбраната се възлага също и изготвянето и внасянето в Министерския съвет на проекта на Каталог на Република България за планираните възможности по поддръжка от страната домакин, единния списък на юридически лица, организации, стратегически и други особено важни обекти, които са от значение за отбраната на страната във военно време и за възлагане на военновременни задачи по отбраната на страната на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на юридически лица.
Разширяват се правомощията на Началника на отбраната върху целия състав на Въоръжените сили, без да се изземат правомощия от министъра на отбраната. Той ще отговаря за подготовката и състоянието на оперативните способности не само на Българската армия, но и на всички формирования от Въоръжените сили, като поема и непосредственото ръководство на бригадата „Специални сили“. Прецизирано е правомощието му да въвежда във и извежда от експлоатация отбранителни продукти за нуждите на Въоръжените сили.
Изчистват се и се допълват функционалните задължения на структури, непосредствено подчинени на министъра на отбраната, възлагат се нови задачи на Въоръжените сили в мирно време, като наблюдение и ранно предупреждение за рискове и заплахи за националната и колективна сигурност и отбрана, поддържане и развиване на способности за киберотбрана, както и изпълнение на специални полети за държавното ръководство, когато Авиоотряд 28 заявява наличие на обстоятелства, които правят невъзможно изпълнението на конкретни полети.
Изчиства се съставът на Въоръжените сили, като от него се премахва резерва и се внася яснота в отговорностите по утвърждаване на плановете за операции, като съществена част от системата за командване и управление.
Предлага се ново концептуално виждане за начина на изпълнение на военната служба от войниците, сержантите и офицерите. Предлага се възрастта за прием на войници да се намали от 32 на 28 години, пределната възраст също – от 50 на 46 години, и да се въведе ограничение в продължителността на сключваните от тях договори, с което се цели да се подмлади войнишкия състав за по-ефективно изпълнение на задачите му, както и за създаване на възможност за попълване на запаса след приключване на военна служба.
Същевременно на тази категория военнослужещи се създава възможност да придобият необходимите 18 години, действително изслужени на военна служба, с цел реализиране на правото им на ранно пенсиониране по чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване.
Предлага се увеличение на пределната възраст на сержанти, офицерски кандидати, младши и старши офицери на 55 години с цел осигуряване стабилност във Въоръжените сили чрез дългосрочна възможност на всички категории военнослужещи. Разширява се кръгът на правоимащите лица, които ще могат да кандидатстват повторно за приемане на военна служба, като отпадат част от съществуващите рестрикции. Определя се по-дълъг срок от 6 месеца за командироване на военнослужещите за участие в операции и мисии извън територията на страната, но само при заемане на отделни длъжности или длъжности в щабовете на операции или мисии, според съответнаите международни договорености, но не по-дълъг от една година. Премахва се рестрикцията от въведения максимален срок за престояване във военно звание и в длъжност на военнослужещите по чл. 154, поради липсата на реална възможност за неговата практическа реализация.
Въвежда се изискване към военнослужещите за спазване на Етичен кодекс за поведение, който ще се утвърждава от министъра на отбраната. Изменя се приложението на чл. 165, т. 7 от Закона, с което при отнемане или отказ от издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, договорът за военна служба следва да се прекрати и военнослужещият да бъде освободен от военна служба. По аналогия със Закона за МВР и Закона за ДАНС се предвижда, че освобождаването от военна служба ще става само ако военнослужещият откаже да заеме длъжност, за която не се изисква достъп до квалифицирана информация.
Предлага се въвеждане на ново основание за прекратяване на договорите за военна служба – упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от военнослужещия.
Прецизират се хипотезите, при които военнослужещите могат да използват оръжие като крайна мярка, с оглед осигуряване на ефективното изпълнение на служебните им задължения и наличие на изначална яснота за правата и задълженията им при използване на оръжие във връзка с изпълнението на военната им служба в мирно време.
Предлага се по-прецизна регламентация на разпоредбите, касаещи статута на курсантите, обучавани във висшите военни училища за нуждите на Министерството на отбраната, но и за други ведомства.
В дебатите по проектозакона взеха участие народните представители Христо Гаджев, Михо Михов, Петър Славов, Ангел Найденов, Валентин Радев, Нено Влайков и съветникът на министър-председателя Аню Ангелов.
В изказванията си народните представители се обединиха около тезата, че предлаганите промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са необходими и навременни и ще подобрят нормативната уредба, ще допринесат за преодоляване на проблемите с некомплекта във Въоръжените сили и повишаване на интереса към военната професия.
Същевременно някои от народните представители изразиха съмнение, че разширяването на правомощията на Началника на отбраната без делегиране на конкретни права за командване и управление над всички структури на Въоръжените сили, ще бъде ефективно и успешно. Откъсването на бригадата „Специални сили“ от състава на Българската армия крие опасности за нейното осигуряване, попълване с качествен личен състав и използването й в мирно време и в системата от операции на армията за военно време.
Продължават опитите за прехвърляне на функции по контрола от една инстанция на друга и девоенизиране на висши военни длъжности, като Главен инспектор в Инспектората на Министерството на отбраната, с което се затруднява кариерното израстване на офицерския състав. Има опасения, че предлаганите промени в изпълнението на военната служба от войнишкия състав, сержантите и офицерите, без съществено изменение на заплащането на труда и прилагането на по-широк пакет социални придобивки, ще увеличат некомплекта във Въоръжените сили, вместо да решат проблема с него. Изказаха се съмнения, че честата промяна на положения в Закона говори за несъвършенство на Закона и субективно тълкуване от различните екипи на Министерството на отбраната. Силовите закони следва да бъдат по- устойчиви на промени и да се приемат с единогласие от всички политически сили.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по отбрана с 12 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 602 01 39, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.“ Доложих!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Следва също доклад от Комисията по отбрана. Той е по отношение предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и е внесен от господин Каракачанов и група народни представители.
Моля да представите доклада – на ротационен принцип, господин Янков ще докладва втория доклад.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-87, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група
народни представители на 7 юли 2016 г.
На заседание, проведено на 21 юли 2016 г., Комисията по отбрана разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-87, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 г.
В работата на заседанието участваха от Министерството на отбраната министърът на отбраната Николай Ненчев и заместник-министър Атанас Запрянов. Присъстваха също професор Петьо Хаджиев и Марин Григоров от Движението за защита на гражданите и държавата.
Със Законопроекта се предлага възстановяване на наборната военна служба в страната, като задължение на гражданите за участие в нейната отбрана единно с професионалната военна служба, изпълнявана на основата на договор в досегашния си вариант. Регламентира се също и възможността за доброволна военна служба за определена категория лица на основата на договор.
В мотивите на вносителите е посочено, че основа за предложения Законопроект е привеждането на националната отбрана в съответствие с Конституцията на Република България, където в чл. 59, ал.1 е посочено, че защитата на отечеството е дълг на всеки български гражданин. Заедно с това, като основни мотиви са въведени актуалното рязко влошаване на параметрите на сигурността в Европа, очевидното намаляване на реалната боеспособност на Въоръжените сили и затрудненото комплектуване на военновременните формирования с качествени кадри и специалисти за определени специалности.
С предложенията вносителите внасят промяна в част от текстовете на сега действащия Закон за отбраната и въоръжените сили, регламентиращи професионалната военна служба и въвеждат нов раздел, който да създаде законови разпоредби относно задълженията на гражданите по отношение отбраната на страната в смисъла на наборната военна служба.
На заседанието присъстваха 16 народни представители.
Мотивите на вносителите бяха представени от народния представител Милен Михов.
Министърът на отбраната Николай Ненчев заяви, че Министерството на отбраната не намира предложенията за целесъобразни и не споделя мнението на вносителите, което подробно е отразено в изпратеното по-рано становище.
Изказаха се народните представители Владимир Тошев, Красимир Каракачанов, Димитър Димитров, Петър Славов, Милен Михов, Янко Янков, Ангел Найденов, Христо Гаджев, Пламен Манушев, Корман Исмаилов и Михо Михов.
Несъгласие с предложенията на вносителите за въвеждане на наборна военна служба изрази народният представител Владимир Тошев. Той посочи, че визираните в Законопроекта предложения са архаични, имат ясно изразена политическа насоченост и са неосъществими от гледна точка на финансови разходи, демографското състояние и обществените настроения. Беше подчертана несъстоятелността на предложението от гледна точка на изискванията за дълбока професионализация на основни специалности във въоръжените сили и тежкото положение с военната инфраструктура.
В обширно изказване вносителят на Законопроекта – народният представител Красимир Каракачанов, подчерта политическата същност на Законопроекта предвид изключително сложната външно-политическа обстановка, която днес е коренно-различна с условията, при които беше взето решението за професионализация на армията през 2007 г.
Като изрази несъгласие с представените разчети на Министерството на отбраната, че наборният принцип на окомплектоване е по-скъп, той обоснова по-високите първоначални разходи за въвеждане на наборна военна служба с „пропуканата“ според него система за колективна защита.
В своето изказване народният представител Димитър Димитров изрази пълно несъгласие с мотивите на вносителите и посочи, че въпросът не е политически, а изцяло популистки и призова да се спре с разделянето и злоупотребата с настроенията в обществото. Той подчерта, че с тероризма, като главна заплаха на днешното време, не може да бъде водена успешна борба с наборни въоръжени сили.
Народният представител Петър Славов изтъкна, че, опитвайки се да разбере мотивите на вносителите, счита за по-необходимо да бъде извършена модернизация на армията и посочи, че днес дори ръководството на въоръжените сили е силно против възстановяването на наборната военна служба.
Народният представител Янко Янков заяви, че в много отношения вносителите имат правото да изразяват безпокойство по състоянието на армията и е съгласен с основни съображения, залегнали в мотивите на Законопроекта. Нихилизмът, безразличието и некомпетентността по отношение на отбраната на страната, демонстрирана от части на обществото и управлението крият неподозирани опасности. В същото време той посочи изключителното значение и правилното разбиране на значението на колективната защита за малка страна като нашата. Необходима ни е високоефективна армия и модернизацията не търпи отлагане, което по своята същност е нашият принос и към колективната защита.
Изказалите се народни представители: Ангел Найденов, Христо Гаджев, Пламен Манушев и Корман Исмаилов изразиха несъгласие и представиха аргументи против възстановяването на наборната военна служба.
Председателят на Комисията по отбрана Михо Михов изтъкна, че въпреки споделянето на загрижеността на вносителите за състоянието на армията и на отбраната на страната, професионализацията на Българската армия не е до такава степен завършена и оценена, за да се счита, че тя не може да изпълни своите задължения по изискването на Конституцията.
Той посочи, че защитата на Отечеството не се измерва само с носенето на оръжие и преминаване през военна служба и изтъкна предприетите през последните години от Министерството на отбраната доста добри стъпки по отношение на подготовката на младите хора. Усилията на държавата трябва да бъдат насочени към попълване на сериозния некомплект на професионалната армия и задълбочаване на качеството на професионалната специализирана подготовка.
След обсъждането беше проведено гласуване, в което участваха 16 народни представители: с 2 гласа „за“, 1 глас „против“ и 13 гласа „въздържали се“ Комисията по отбрана прие следното решение:
Не подкрепя внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-87, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Следва трети доклад от Комисията по отбрана по внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната от народния представител господин Велизар Енчев.
Генерал Михов, пак сте Вие на ход, за да докладвате следващия доклад.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър на отбраната, господин Вицеадмирал!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654 01 98, внесен от Велизар Пенков Енчев на 28 юли 2016 г.
На заседание, проведено на 1 септември 2016 г., Комисията по отбрана разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-98, внесен от Велизар Пенков Енчев на 28 юли 2016 г.
Присъстваха 15 народни представители.
Участие в заседанието взе народният представител Велизар Енчев и неговият експерт господин Радослав Пешлеевски – бивш началник на Строителни войски.
Със Законопроекта се предлага младежи, навършили 18 години, на доброволен принцип да постъпват в Център за военно и професионално обучение към Министерството на отбраната при условия на преминаване на шестмесечна служба, като за посочения период придобиват начална военна подготовка и гражданска специалност в областта на строителството и транспорта.
Мотивите бяха представени от вносителя на Законопроекта, народния представител Велизар Енчев. Същият посочи, че през последните години, без да бъде делен на етнически принцип, се увеличава контингентът от навършили 18 години младежи, които нямат нито военна подготовка, нито гражданска специалност, дори средно образование.
Изтъква се, че със създаването на специален център към Министерството на отбраната на основата на Главно управление „Строителство и възстановяване“, такива младежи на доброволен принцип ще могат да получат начална военна подготовка и в същото време ще им бъде осигурено обучение за специалности от транспорта и строителството – шофьори, водопроводчици, монтажници, строители, бояджии и други.
Предимството на Законопроекта според вносителя е, че по този начин ще бъде прекратена тенденцията за изключване на цели социални и малцинствени групи от пазара на труда чрез получаване на специалност и в същото време с началната военна подготовка ще бъде подпомогната отбранителната способност на страната.
Бившият началник на Строителни войски ген. Радослав Пешлеевски направи технически анализ на предложеното в Законопроекта и посочи, че идеята е да се стъпи на капацитета, традициите и все още съществуващата в силно намален, но с определени способности материално-техническа база на бившите Строителни войски – сега Главно управление „Строителство и възстановяване“, и наличните учебни планове по 40 специалности. Според него това е възможно с минимални средства, но обосновка в това отношение не беше представена.
Изказаха се народните представители Красимир Каракачанов, Корман Исмаилов, Владимир Тошев, Янко Янков и Михо Михов.
Народният представител Красимир Каракачанов защити идеята като много добра, защото според него, без оглед на етническа принадлежност, е факт, че 90% от ромите в България са неграмотни. Предложението е за хора от такива групи, след съответната подготовка в учебния център да получат професионална подготовка и да бъдат наети в бъдеще на подходяща работа.
Народният представител Корман Исмаилов изтъкна реформата в образованието, особено в професионалното обучение и отбеляза, че българските младежи съвсем наскоро ще могат от седми и осми клас да започнат обучение точно в посочените в Законопроекта професионални направления. Същият отбеляза, че основната функция на Строителни войски е била насочена повече към изграждането на тежката инфраструктура на страната. Според него е изместена идеята и формата за реализиране на този проект.
Народният представител Владимир Тошев се съгласи, че въпросът е сериозен и се нуждае от задълбочено обсъждане. Същият сподели убеждението си, че с предложението Министерството на отбраната е най-малко засегнато, защото на практика в проекта военната част е добавка към обучителната. Според него в Законопроекта прозира желание на държавни начала, и то в Министерството на отбраната, да бъде подготвяна работна ръка, която след това да премине в частния сектор.
Според народния представител Янко Янков въпросът е изключително актуален и важен за България. В същото време той не може да бъде реализиран по никакъв начин с предложената правна техника. В предложението отсъстват редица критерии, не става ясно за какво и до кой клас завършено образование става въпрос. Съставянето на единна програма за обучение е невъзможна и е илюзия да се каже, че ще бъдат създадени работни места за обучаваните в такъв център. Необходимо е създаването на универсален механизъм за решаването на посочените в Законопроекта проблеми, но това изобщо не е работа на Министерството на отбраната. Това трябва да бъде социална политика, съчетана с образователна политика. Достойнството на проекта е да покаже, че България има такъв реален проблем.
В заключение председателят на Комисията Михо Михов посочи разглеждането на Законопроекта, като първа стъпка към гражданско информиране за наличието на такава идея. В същото време изрази притеснение, че идеята, като загриженост за обучението и реализирането в живота на такива младежи и девойки може би не се покрива с аргументите за защитата на този Законопроект и същите са доста далеко един от друг. Самият принцип на доброволност за първи път в армията беше приложен, когато в Закона се прие алтернативната служба и тя не получи популярност.
В същото време в предложения Законопроект е смущаващо предвиждането за едномесечна военна подготовка и както останалите народни представители отбелязаха – мястото му не е в Закона за отбраната и въоръжените сили, което е слаб момент в защитата на идеята. Освен това вносителят не представя финансова обосновка. Необходими са ни становища от Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката.
Отрицателно становище по Законопроекта е изпратено от Министерството на труда и социалната политика.
След обсъждането беше проведено гласуване, в което участваха 15 народни представители: с 3 гласа „за“, 1 глас „против“ и 11 гласа „въздържали се“ Комисията по отбрана прие следното становище:
Не подкрепя внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-98, внесен от Велизар Пенков Енчев на 28 юли 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, генерал Михов.
С това приключихме докладите от комисиите. Трите законопроекта са разпределени именно към тази Комисия.
От името на вносителите желае ли някой да мотивира своите проекти?
Народният представител господин Каракачанов първи заяви желание, след което господин Енчев.
Общо казано, колеги, ще дебатираме по три законопроекта – на Министерството на отбраната, за наборната военна служба на господин Каракачанов, и на господин Енчев – в исторически план, Закон за строителни войски, ако мога така да се изразя.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! От името на Патриотичния фронт внесохме Законопроект, който касае изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили. Целта е ясна. Коментира се много в обществото, коментирахме го и в Комисията по отбрана – възстановяване на наборната военна служба и въвеждане на алтернативна военна служба за създаване на ограмотителни трудови навици на младежи, които нямат образование. Наборната военна служба за 6 месеца като военна подготовка, алтернативната военна служба – 12 месеца, тоест двойно. Младежите, които са пропуснали възможността, дадена от Конституцията, до 16-годишна възраст да получат безплатно образование, след което чакат само на социалните фондове, за да се издържат и нямат никакво намерение да работят, тъй като нямат професия, да могат да усвоят професия, някакви знания, някаква грамотност.
В Законопроекта ни сме предвидили също и възможността за доброволна служба. Доброволна служба за онези български граждани, които са преминали през 6-месечното обучение в наборната служба, за български граждани от 28 до 32 години, които не са имали възможност да служат в наборната армия и за жени, между 19 и 28 години, които желаят.
В Законопроекта сме предвидили също така младежите, преминали наборна военна служба, с подходящото образование да преминават обучение за кадри от сержантския състав, а също така и попълване на офицерския корпус, както беше известно, за запасни офицери.
Това са в основата нашите предложения. Те стъпват върху изискванията на Конституцията на Република България, в която много ясно и категорично е записано:
„Чл. 59. (1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин…“.
Поради тази причина не съм съгласен с аргументите, изложени от някои колеги в залата, включително и от уважавания от мен председател на Комисията генерал Михов, че не ставало дума точно за наборна военна служба. Повтарям, защитата на Отечеството е дълг за всеки български гражданин.
В същия чл. 59 има и ал. 2, където пише: „Подготовката на гражданите за защита на Отечеството се урежда със закон“.
Такъв закон няма. Промените в Конституцията са от 1 януари 2008 г., сега сме 14 септември 2016 г. – такъв закон няма. Тоест това, което е задължение на всеки български гражданин – да има нормалната подготовка и ако се наложи да защитава страната, той не може да го изпълни, тъй като няма съответната необходима военна подготовка.
Един от аргументите ни беше, започвам с аргументацията, изложих нашите основни предложения.
Факт е, че през 2007 г. промените в Конституцията бяха извършени набързо, абсолютно конюнктурно, както повечето от нещата, които са правени в тази зала през последните 25 години – не казвам всички, повечето, за да се наредим и ние барабар Петко с мъжете и да покажем, че и ние сме големи европейци. Тогава обаче, си спомням, аргументите бяха: като въведем професионална армия, тя ще бъде по-малка. Тази професионална армия обаче ще бъде добре оборудвана, добре обучена и добре платена.
В Комисията зададох въпроса, не получих отговор, задавам го и на Вас, уважаеми колеги народни представители.
От тези три неща всъщност армията ни стана по-малка, но нито е по-добре обучена, нито е добре въоръжена, нито е добре платена. Фактът, че в армията има 5100 души недокомплект, показва, че тя не е добре платена и това не е престижна дейност за младите хора. Фактът, че в същата Комисия по отбрана почти на всяко заседание слушаме оплакването от различни родове войски за недостига на модерно въоръжение, за недостига на средства за нормално облекло, комуникации, транспортни средства и така нататък, показва, че действието на българския парламент за промяна на Конституцията от 2007 г., която влиза в сила от 1 януари 2008 г., всъщност не е ефективно. И практиката го показва.
Факт е, че в Българската армия постъпват предимно за кадрова служба, предимно, не казвам всички, младежи, водени от целта да намерят някаква работа. При първата възможност да си намерят по-добра работа те напускат редовете на Българската армия. Факти в това отношение има доста. Специално в Карлово колко са младежите, които напуснаха професионалната служба в армията, за да отидат да работят във военните заводи – да не кажа, може би над 100 или поне десетки.
Какво показва това? Че с механизма, който въведохме от 1 януари 2008 г., ние не решаваме проблемите на сигурността на Република България.
И ако през 2007 г., когато в залата се дебатираше въпросът за скорошното ни членство в Европейския съюз, няколко години преди това в НАТО може би са създали определени илюзии в народните представители, че вече като част от НАТО, като част от Европейския съюз има кой да се грижи за нашата сигурност, че ситуацията в света е спокойна и на Балканите се е успокоило след югославската криза, то ситуацията в света днес показва друго, уважаеми дами и господа народни представители. Показва през последните пет-шест години засилване на напрежението, създаване на нетрадиционни военни съюзи, без значение на съществуващия блок НАТО. Показва засилване на екстремизма, но не само под формата на атентати, а създаване на големи структури – въоръжени, добре обучени структури, които ние наричаме „терористи“. (Реплики.) Да, те са терористи по проявление и по начин на мислене, но като проявление това са си цели армии.
Армиите на ИДИЛ не са сбирщина от събрани от кол и въже хора, а са хора, които получават военна подготовка и които изпълняват бойни задачи.
Както виждате, сирийската армия, руската, американската, а сега и турската армия трудно се справят с тях. Предизвикателствата са съвсем различни.
Аргументите ни, че е необходимо да възстановим наборната военна служба, са няколко. Първо, това, за което говорим – предизвикателствата пред сигурността на България. Второ, недостатъчно добрата подготовка на сегашната Българска армия във възможността й да изпълнява своето конституционно задължение – териториалната цялост и суверенитета на Република България.
Всички тези неща бяха надлежно и много спокойно обсъдени от нас в Комисията. За съжаление, от някои колеги – колегите от БСП ги няма – очаквах някакво разбиране, тъй като там винаги говорят за патриотизъм, за армията, полицията и така нататък. Точно оттам един кадрови военнослужещ – бивш полковник, ми заяви, че това били политически действия!
Уважаеми дами и господа, мисля, че ние работим в Народното събрание на България – институция, в която работят политици, а не сме българската опера или българският балет! И сега ги слушам пак да ми говорят за патриотизъм! Те не подкрепиха – не било навременно. Кое не е навременно?
Разбирам, че по тяхно настояване през 2007 г. направихме тази грешка в Конституцията, но дори сега, когато обсъждаме Закона за армията, за въоръжените сили, което за мен и за Вас, които сме тук в залата, означава дебат за сигурността на България, тези хора, които са много загрижени, ги няма! Не приемам техните аргументи!
Не приемам и аргументите на някои колеги, които се изказаха, че не било точно така, защото в Европа или в света било различно. Цитирам държавите, повечето от тях натовски, в които има наборна военна служба: Турция, Гърция, изброявам други европейски държави – Австрия, Норвегия, Дания, Швейцария! В момента Литва обсъжда връщането на наборната военна служба. В Германия има подобен дебат. А в Австрия, в която има наборна военна служба, обсъждат възможността от девет тя да стане 12 месеца!
И Вие ми казвате, че нямало в Европа или в света прецедент и никой не мислел по този въпрос! Ние, понеже сме много сигурни и много демократични, не трябва да го правим!
За съжаление, Министерството на отбраната излезе със становища, които, за да не ги нарека „кръгла лъжа“, бяха неверни. В аргументите си се позовах на този протокол (показва го) – в Министерството на отбраната са провеждани заседания на датите 3, 5 и 7 март 2016 г., на които са правени разчети колко би излязла службата на един наборен войник, тоест колко би струвала на държавата, и на един кадрови войник, колко са младежите, които биха подлежали.
С моя колега Михов и колегите от Патриотичния фронт, правейки Законопроекта, стъпихме на тези разчети. Ето ги. (Показва ги.) Ето ги разчетите, протокол – заседанията са на 2, 7 и 8 март, извинявам се, 2016 г. На тези разчети, че ако въведем наборната военна служба в един набор от шест месеца, който ще свикаме, ще се наложи да свикаме не повече от пет до седем хиляди човека, че разходът за един наборен военнослужещ е 400 лв. на месец, а за един кадрови е 1200!
Министерството на отбраната излезе с едни аргументи, че, забележете, наборният военнослужещ щял да струва два пъти по скъпо от кадровия! Все едно някой да каже в тази зала, че 120 депутати в парламента ще струват по-скъпо на държавата от 240. Просто несериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Каракачанов, моля Ви да завършите. Ще имате възможност за изказване.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Завършвам.
Господин Председател, извинявам се за просроченото време.
Уважаеми колеги, надявам се да направим нормален дебат, защото много често, когато сме дебатирали тук, предложения на Патриотичния фронт са отхвърляни, след което приемани!
Споменавам изграждането на оградата, което беше много обругавано – сега го правим и се хвалим.
Идеята за изпращане на въоръжените сили на границата. Тогава се отхвърли от президента и от военния министър – армията сега е на границата.
Защо трябва за пореден път да изпием Черно море, за да разберем, че водата в него е солена? Благодаря Ви за вниманието. Още веднъж се извинявам, господин Председател. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрахме Ви, господин Каракачанов.
Господин Енчев, имате думата да изложите мотивите за внесения Ваш Законопроект. Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Предлагам в чл. 133 да се създадат алинеи 3 и 4, в които да се казва следното:
„(3) Младежи, навършили 18 години, постъпват“, подчертавам това, „на доброволен принцип в Център за военно и професионално обучение към Министерството на отбраната.
(4) За времето на обучението младежите преминават шестмесечна военна и гражданска подготовка, като придобиват военна и гражданска специалност в областта на строителството и транспорта.“
Тук веднага правя реплика към доклада на ген. Михов – никъде в моето предложение, в Законопроекта не се казва, че военната подготовка ще бъде един месец, а останалите пет месеца ще се посветят на гражданската подготовка. Това ще е в прерогативите на този Център, ако Вие подкрепите моето предложение.
Не е никаква тайна, че в последните години, уважаеми колеги, се увеличава контингентът на младежи, навършили 18 години, които, както казах, нямат нито военна подготовка, нито гражданска специалност, и което е най-трагичното – нито средно образование.
Създаването на такъв Център за военна и гражданска подготовка към Министерството на отбраната, в който на доброволен принцип ще влизат желаещи да получат военна и гражданска специалност, ще помогне за прекратяване на трайните тенденции за тревожно намаляване на заетостта на работоспособната част от населението, и което е още по-тревожно – изключването на цели социални, малцинствени групи от пазара на труда.
По време на обучението, както разбрахте, младежите ще получават липсващата им военна подготовка и ще придобиват специалност в някои области, които ще изредя: шофьор, автомонтьор, водопроводчик, монтажник, строител, строителен бояджия, мазач, кранист на портални кранове, шлосер-монтьор и така нататък. Номенклатурата е много дълга.
Предимството, уважаеми колеги, на този Законопроект е, че не само подпомага отбранителната способност на страната, но и ще дава професия на незавършилите средно образование с придобитата по време на шестмесечната подготовка гражданска специалност.
Поради горните съображения – сега се обръщам към управляващата партия ГЕРБ, миналата година вицепремиерът Ивайло Калфин изпрати на премиера Борисов доклад, в който по същество одобри тази инициатива рамково и предложи Министерството на труда и социалната политика да поеме методическото и административното ръководство на Главно управление „Строителство и възстановяване“ – старото име е Главно управление „Строителни войски“. Припомням, че това ГУСВ от 2000 – 2015 г. е правоприемник на закритите през 2000 г. Строителни войски.
Поради съществуващите обективни причини в момента това държавно дружество, което продължава да съществува, но е на изкуствено дишане, не е равноправен участник на строителния пазар и по същество е със затихваща строителна функция. От голяма полза за обществото ще бъде ГУСВ да се трансформира в Център за военна и професионална подготовка към Министерството на отбраната. Като ползва опита от близкото минало, този Център ще може да развива следните дейности: първо, обучение на кадри по различни специалности с изнесени филиали в районите с висока безработица; второ, създаване на работни места и назначаване на работа на успешно завършилите обучението младежи; и трето, изграждане на жилища за социално слаби семейства.
Освен че този Законопроект имаше подкрепата на вицепремиера Калфин, принципната подкрепа на премиера Борисов, той има подкрепата и на Българската академия на науките, и на Българската стопанска камара. След малко в няколко изречения ще синтезирам техните становища.
Тук, в залата горе, уважаеми колеги, в ложата е ген. Пешлеевски – последният командващ Строителни войски и Главно управление „Строителство и възстановяване“. По негова информация, подготвена от експерти, с които той работи, стартирането на предлагания Център ще струва на държавата не повече от 150 хил. лв. Както казах, през 2015 г. министър Калфин одобри принципно тази идея и е съгласувана с премиера Бойко Борисов.
В този смисъл предлагам на Вашето внимание още един аргумент, който ми е предоставен от ген. Пешлеевски. За съжаление, по процедурно-протоколни причини той не може да застане на тази трибуна, но аз ще изнеса два негови допълнителни аргумента. Според него две са основните задачи, които ще решава Центърът. Първата е военната и професионална подготовка на младежите, за които говорих. Втората е извършването на мащабни аварийно възстановителни работи при бедствия, аварии и катастрофи, още повече на склад в ГУСВ и на много други места има конструкции, които незабавно могат да се използват.
За да не се прахосват излишни пари, както сочи ген. Пешлеевски, може да се използва съществуващата материална база и съществуващите учебни центрове, като един от тях, най добре подготвеният и с най-добра материална база, е Центърът във Висшето строително училище в Суходол – бившето Висше строително училище, тъй като този Център в Суходол е лицензиран да готви кадри по 29 специалности!
Ето какво казва в своето писмо до министър Калфин председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров. От името на Академията той категорично застава зад тази идея и заявява, че Българската академия на науките ще направи необходимото, за да се включи в методическата, професионалната част при подготовката на специалисти в гражданската област. Също така смята, че своевременното осъществяване на тези социални политики биха довели до намаляване на емиграцията и демографския срив, от една страна, а от друга страна, ще подпомогнат процеса на икономическото стабилизиране на нашата страна. И завършва, че Българската академия на науките изцяло стои зад тази идея.
Академик Стефан Воденичаров!
Доста аргументирано е становището до тогавашния вицепремиер господин Калфин на председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев. В свое писмо от 25 януари 2016 г. господин Данев изнася следните факти: първо, той е учуден, да не кажа възмутен, че Главно управление „Строителство и възстановяване“, което, както казах, в момента е със затихващи функции към държавата, ГУСВ в момента – неговата материално-техническа база се разпродава лекомислено, на безценица, без да се използват най-силните предимства на ГУСВ – преди Главно управление „Строителни войски“, а сега Главно управление „Строителство и възстановяване“. Правя това уточнение, за да не предизвиквам объркване у Вас и у нашите зрители. Главната функция на това управление е образователната и квалификационната експертиза, още повече, както сочи господин Данев, до 2000 г. в ГУСВ около 7 хил. младежи ежегодно, всяка година са получавали гражданска професия по над 40 специалности – строително-монтажни, машинни, шофьори и други, а заедно с това, както сочи Данев, а това е особено важно, уважаеми колеги, всяка година над 2 хил. младежи са се доограмотявали в над 50 специализирани курсове, от които 40% са били от ромската общност. И днес ГУСВ разполага с програми с по 40 специалности, но този потенциал изобщо не се използва. Затова Божидар Данев, от името на Българската стопанска камара, изцяло застава зад това предложение.
Сега, за да бъда най-убедителен, Ви показвам подписката (показва подписката) на няколкостотин младежи в община Родопи, Пловдивска област, няколкостотин младежи – около 30% са от ромската общност, а има и мюсюлмани, обръщам внимание на уважаеми колеги от Движението за права и свободи, десетина-петнадесет-двадесет души мюсюлмани, които молят и казват: „Ние, долуподписаните жители на община Родопи, подкрепяме предложението на ГУСВ за разкриване на Център за професионално обучение, в който да се подготвят по основни строителни специалности, и съответно евентуална военна подготовка, безработни млади хора и граждани в работоспособна възраст от община Родопи!”.
Стотици, стотици подписи! Това може би е най-силният аргумент, още повече, повтарям още веднъж, че в този проектозакон се говори за доброволен принцип, не говорим по никакъв начин за задължително мобилизиране в така наречените „Строителни войски“.
Накрая искам да кажа, че ако не бяха тези „Строителни войски“, голяма част от материално-техническата база на държавата Народна република България, която, както знаем и до ден днешен се приватизира, а най-вече и концесионира, нямаше да съществува. ГУСВ – Главно управление на „Строителни войски“ е най-заслужено за изграждане на основни инфраструктурни обекти в страната. Да посочвам ли автомагистрала „Хемус“, отсечката до Правец? Всички ние знаем до 1989 г. какви героични усилия, и най-вече професионални усилия, положиха работещите командването на Главно управление на „Строителни войски“. Ние, по същество, ще възстановим тези „Строителни войски“, но разбира се, под друго име, съобразявайки се новите тенденции, с нашето членство в Европейския съюз, а също така и спазвайки българската Конституция. Благодаря за Вашето внимание.
Надявам се на Вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Енчев.
Това са трите предложени за обсъждане Законопроекта.
Уважаеми колеги, откривам дебатите. Те могат да бъдат, припомням, успоредно по трите законопроекта.
Моля, желаещи за изказване?
Господин Михов в последния момент заяви желание за изказване. Най-вероятно след него ще започнат другите изказвания – господин Славов след господин Михов.
Доцент Михов, имате думата.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Ще се изкажа в защита естествено на нашия законопроект, но ще се опитам да направя едно малко обобщение на дебата досега. За наше съжаление, можем да кажем, че дебатът по такъв сериозен въпрос като че ли отстъпва на висотата на въпроса. Нашите опоненти изправиха срещу нашето предложение две основни групи аргументи. Първата, която е основна, която заслужава внимание, е, че такава промяна с възстановяването на наборната армия, е ненужно. Тя не трябва да бъде осъществена. Това е съществена група аргументи. В тази група обаче бяха извадени само два основни аргумента „против“.
Първият е, че това е анахронизъм от края на ХIX в. и първата половина на ХХ в., тоест от времето на научно-техническата революция и съответстващите способи за водене на война тогава. Днес светът и технологичната революция вече налагат друг тип военни действия, друг тип на водене на война, друг тип въоръжени сили.
За съжаление, освен обобщението, че това е анахронизъм, не чухме аргументация на тази теза, въпреки че сред нашите опоненти има уважавани експерти и специалисти по Военно дело, по История на военното дело и стратегията.
Господин Каракачанов вече спомена, че в Европа, в нашия регион дори, а и държави, които са се отказали от този принцип, сериозно обсъждат възстановяването на наборната армия, което на практика опровергава тезата за исторически отминалия характер на такъв тип военна подготовка и въоръжени сили.
Вторият аргумент беше, че казармата не трябва да бъде възстановявана, така популярно казано, защото тя се превръща в затвор и това не може да бъде осъществено, тъй като е насилие към младите хора. Този аргумент страда от един голям морален дефицит, защото да сравняваш армията със затвор, е все едно да сравняваш храбрият български войник с престъпник.
Другата голяма част от аргументите бяха, че – можем да ги обобщим в следната поредица: ние не можем да направим това, ние нямаме средства, нямаме с какво, нямаме и къде. Основният аргумент в тази група беше, че наборната армия излиза по-скъпо от кадровата армия.
Господин Ненчев в Комисията спомена две числа, аргументирайки това твърдение, посочвайки, че издръжката на един кадрови войник е 1396 лв. и 77 ст. на месец, а един наборен войник се издържа за 9317 лв. на година.
Смятайки разминаването във времето и в сумата, се стига до извода, че издръжката на един наборен войник е 776 лв. и 42 ст. на месец, в която е включено необяснимо защо, и възнаграждение в размер на 420 лв. минимална работна заплата.
Тези цифри сами говорят за себе си. Нелогично е да твърдим, че ние ще издържаме една наборна армия по-скъпа от една кадрова армия, но този дебат противопоставя наборната служба и кадровата служба – нещо, което в нашия законопроект отсъства. Много ясно е подчертано и съм длъжен да го кажа от тази трибуна, че наборната армия или наборната служба не е алтернатива на кадровата армия и на професионалната армия. Тя е възможност за решаване на дефицитите в подготовката, окомплектоването на резерва на Въоръжените сили и източник за попълване състава на кадровата ни армия.
Изчисленията за издръжката на армията показват, че и днес 5100 вакантни места в армията стоят незаети. Необходими са 115 млн. лв. за осигуряване на тези места. Самото Министерство поставя обосновано въпроса, че разходите за възнаграждения, за заплати на военнослужещите, трябва да бъде увеличено с 10%, че трябва да се предвидят средства за изграждане на детски градини, за социално устройване и работа на семействата на нашите военнослужещи. Всички тези мерки са обосновани, те са необходими и ние стоим твърдо зад тях. Но те показват, че заедно с възнагражденията на кадровите войници, кадровата армия изисква и други съпътстващи разходи, които в никакъв случай не са за пренебрегване. С тези аргументи поставяме на дебат този проблем, който е свързан с изключителната важност за осигуряването на сигурността на страната и на онези предизвикателства, които идват с времето ни.
Всички ние сме родители. Всеки от нас има деца, някои имаме и внуци. Светът се променя и, за съжаление, се променя към лошо. Войната наближава границите на България, войната наближава Европа, и ние ще допуснем голяма грешка, ако не дадем възможност на нашите синове и внуци да бъдат готови, ако, не дай Боже, един ден предизвикателствата ги изправят да защитят себе си, да защитят родината си, да защитят живота, свободата и демокрацията на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Реплики? Няма желаещи.
Следващо изказване – народният представител Петър Славов.
Имате думата, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние от Парламентарната група на Реформаторския блок ще подкрепим Законопроекта на Министерския съвет. Доста неща се казаха вече в докладите, които бяха изчетени, аз нямам намерение да ги повтарям. Но наистина той адресира някои от най-важните проблеми в момента, с които трябва да се справи армията, в това число включително и за превъоръжаването, новите отбранителни способности, създаване на сили, които да могат бързо и адекватно да реагират в критична ситуация, така че той ще получи нашата подкрепа. Считаме, че е навременен и е редно да го подкрепим всички.
За останалите два законопроекта, конкретно на колегата Каракачанов и колеги, по-скоро ще гласуваме „въздържали се“, тъй като ни притеснява желанието за възстановяване на казармата и въвеждане на задължителна наборна служба. Този Законопроект има определено своите добри черти и безспорно е хубаво, че поставя на дневен ред дебата за възможностите на Българската армия, за реформите в Българската армия, но не можем да приемем, че с подхода, който те възприемат за възстановяване на казармата, на задължителната наборна служба, всъщност ще решат проблемите. По-скоро си мисля, че би могло само да ги задълбочат, и след малко ще се спра малко по-конкретно на него.
А третият Законопроект – на господин Енчев, няма как да го подкрепим. Там ще гласуваме „против“ просто защото не сме убедени, че той е искрен в това, което предлага. Ако, колеги, погледнете, ще видите, че имаше още един законопроект, внесен от него, точно в обратната посока. Тук говори за доброволен характер, в другия говореше за задължителен характер. Единият го е оттеглил, но как да приемем, че е искрен, когато в рамките може би на седмица-две внася на практика два противоречащи законопроекта, и че тук всъщност не е водещ популизмът?!
Но да се върна на може би най-важната тема в днешния дебат –дали едно възстановяване на задължителната наборна служба ще помогне на Българската армия и на отбранителните способности на страната ни. Имаме категорично възражение и няколко аргумента ще споделя и с Вас, макар че и на Комисия ги бях изказал и те бяха прочетени.
На първо място, както много добре знаем, колеги, един от основните проблеми в момента в Българската армия е старото въоръжаване и необходимостта от придобиване на нови отбранителни способности. За това са необходими доста средства. Това управление прави може би възможно най-доброто за това – отделят се допълнителни средства, целево, за закупуване и на многоцелевия изтребител, и на многофункционалните патрулни кораби, и се мисли и за Сухопътни войски. Но всички тези средства се опасяваме, че при едно възстановяване на казармата много бързо ще бъдат изсмукани от огромния ресурс, необходим да могат тези хора да бъдат издържани, настанени някъде. Знаете, старите казарми отдавна са или продадени, или разрушени, няма условия тези хора къде да бъдат настанени. Всичко това трябва да се възстановява, това струва пари. Това е издръжка и на практика тези пари ще бъдат похарчени за нещо неясно какво.
Разбира се, водещият аргумент, мисля, че тук и един от колегите го засегна, аз го казах и на Комисия, особено за младите хора казармата във вида, в който съществуваше едно време, беше наистина равносилна на затвор. Голяма част от тях, особено тези, завършващи висши учебни заведения, биваха вземани буквално от студентската скамейка, хора, подготвени вече за активно участие в икономическия живот, и бяха насилствено вкарвани – било то за година, или за девет месеца, или за година и половина през различните години, в едно място, откъдето на практика нямаха достъп към външния свят. Биваха ограничавани в контактите си и се твърдеше, че ги обучават за нещо, но повечето от тях се научаваха основно как да се скатават, как да местят една купчина камъни от едната страна до другата страна на плаца, и може би се научаваха как да спят прави по време на караул, което не ми се струва, че са полезни неща, особено за съвременните условия.
Споменаха преждеговорившите и за това, че е необходимо една армия да разполага в съвременните условия с високи технологични способности и подготовка. Колеги, тази подготовка, включително и с кадрови военни, коментирахме и с професионалното ръководство на Българската армия, много ясно казаха, че за шест месеца такова обучение не може да бъде дадено. За това са нужни години, години наистина сериозна подготовка, за да може да се борави с тази техника, за да може да се оперира с нея по начин, по който тя няма да бъде повредена. Защото, замислете се, колеги, тази високо технологична техника, дадена в ръцете на младеж, който има-няма два месеца подготовка, на практика може много лесно да я повреди, и то по начин непоправим, което ще струва допълнителни средства.
Още много аргументи могат да бъдат изразени в тази посока. Но пак си мисля, това, което колегите от Патриотичния фронт искат – да въведат военно-патриотичното образование с техния Законопроект, може да бъде постигнато и без да се търси начин за възстановяване на задължителна казарма и за насилствено откъсване на хората от естествената им среда. Това може да се постигне много по-лесно чрез образование във военните университети. Доброволно образование, между другото, защото, както знаете, колеги, обикновено една работа човек като я върши доброволно и мотивирано, я свършва много, много по-добре, отколкото от някой, който трябва да я върши насила. Народът е казал: „Насила хубост не става!“, и мисля, че е бил много прав. Всички се убеждаваме в това нещо всеки ден. Тези техни добри идеи за военно-патриотично образование, включително и в училища, и в средното образование, могат да бъдат доразвити, но не да търсим възстановяване на едни отдавна забравени практики, каквато си мисля, че е казармата във вида, в който много хора я познават особено от последните години.
Това, с което завършвам чисто юридически, защото не мога да не го спомена. Колеги, има и правна пречка този Законопроект на практика да бъде приет. Това е промяната в Конституцията от 2007 г. в чл. 59, където изрично тогава се е казвало, че воинските задължения, забележете – задължения, се изпълняват по ред, определен в закон. Този текст е променен и в момента се казва, че подготовката за изпълнение на военната служба се изпълнява по ред, предвиден в закон. Тоест не се говори за задължение – нещо, което без да бъде вменено изрично от Конституцията на българските граждани, очевидно няма как да бъде направено само със закон, без да е противоконституционно. Това за мен е още една пряка пречка пред подкрепа за този Закон, така че там най-вероятно ще гласуваме „въздържали се“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Първа реплика – господин Каракачанов, втора – господин Енчев, третата засега е вакантна.
Господин Славов, с част от Вашите термини ни върнахте, голяма част от залата, в казармата, в нашите спомени.
Господин Каракачанов – първа реплика.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С един от аргументите на господин Славов съм съгласен, всъщност само с един – че въоръжението на сегашната Българска армия е под всякаква критика. Тук съм абсолютно съгласен.
С другите аргументи не мога да се съглася. Какво означава, че щяло да струва много скъпо? Ще Ви кажа колко скъпо. Вадя същия протокол от заседание на Експертния съвет в Министерството на отбраната – 8 март 2016 г. Там в изводите се казва: „Допълнителни финансови средства в размер на 30 – 35 млн. лв. извън планирания бюджет на Министерството на отбраната за ново строителство, възстановяване, ремонтиране на наличния сграден фонд, за настаняване, складове, хранилища и полигони.“ Това ли са многото средства?! Дори и да са повече, сигурността и съдбата на България струват пари. Няма как да е безплатно. Съществуването на една държава е скъпо нещо. Сигурността на държавата е скъпо нещо. Доказва го Експертният съвет – девет души експерти-полковници са участвали в това заседание.
Второ, аргументът, че това било насилствено откъсване, ограничаване на правата, нарушаване на доброволността и така нататък. Извинявайте, господин Славов, но ако кажем на българските граждани искат ли да плащат данъци или не, мога да Ви гарантирам, че процентът на хората, които ще кажат, че не искат да плащат данъци, е по-голям от този на хората, които ще кажат „не искаме да ходим в казармата“. Какво означава законово насилие? Ограничението да не пиеш алкохол и да не караш кола е ограничение, но се прави с някакъв смисъл. Да плащаш данъци има някакъв смисъл. Ограничението на колко години можеш да гласуваш има някакъв смисъл. Няма закон, който да не е някакво ограничение. Това е правило и това е нормално.
Апропо, не смятам, че държави като – за Турция знаете моето мнение, тя не е демократична държава – Австрия, Норвегия, Дания, Швейцария да смятаме, че са въвели затвор за младите си хора, имайки наборна военна служба, няма как да го приема за резонен аргумент. По-добре е да обсъждаме нещата със сериозни аргументи, цифри и факти. Ние сме се постарали. Извадили сме документи. Даваме аргументи. А общи приказки – как армията е затвор, ограничение, не са сериозни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Каракачанов.
Втора реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Славов, удивлявам се на Вашия талант да представяте своите двойни стандарти за обективност. Какво имам предвид? Преди малко заявихте, че ще се въздържите, но няма да гласувате „против“ за един много добър законопроект на господин Каракачанов, а в същото време ще гласувате „против“ за един законопроект, който за разлика от законопроекта на господин Каракачанов не вменява задължения, няма задължителна служба. Става дума за възстановяване на Главно управление „Строителство и възстановяване“ – бившето ГУСВ, Главно управление на Строителни войски, на доброволен принцип. Показах Ви подписка с няколкостотин подписа от Южна България на младежи, 30% от които са от ромската общност, които желаят да се обучават в такъв център.
Удивен съм, че заявихте, че службата в Българската армия преди 10 ноември 1989 г. е била казарма, а няма да гласувате против задължителната казарма, която Ви предлага господин Каракачанов. Разбирам Вашия антикомунизъм и желанието да клеймите всичко, което е било до 1989 г., но все пак проявете обективност. Това, което предлагам аз, изцяло е съобразено както с българската Конституция – за разлика, за съжаление, от законопроекта на господин Каракачанов – така и с европейските стандарти за правата на човека. По каква логика отхвърляте изцяло онова, което миналата година от Вашия коалиционен партньор господин Бойко Борисов по принцип е било подкрепено като текст, като законопроект, и изцяло зад него е стоял господин Ивайло Калфин като вицепремиер и министър на социалните грижи, а сега Вие казвате, че това, което аз предлагам за възстановяването на този център, е нещо, което не трябва да се подкрепи.
Ще ми бъде много интересно да чуя Вашата аргументация, господин Славов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Енчев.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Господин Енчев, ще започна с Вас. Казах Ви, че не съм убеден, че сте искрен с този Законопроект, тъй като сте внесли още един в обратната посока. Но понеже поставяте въпроса експертно и е редно да се коментира, ще Ви кажа, че армията не е място за социална или образователна дейност на широки маси от населението. Армията има много ясно разписани задължения по Конституцията и трябва преди всичко да се занимава с тях, ресурсът й да се насочва към това, а не да се прави на фондация или нещо подобно, както Вие си го представяте.
За прехваленото от Вас ГУСВ трябва да Ви кажа, че познавам хора, които живеят в блокове, строени някога от ГУСВ. Толкова ремонти са правили през годините и не съм убеден, че това е бил най-добрият начин. Тогава обаче бяха добри години, жилища трудно се купуваха и хората нямаха избор през годините на комунизма, за които Вие заговорихте.
Що се отнася до аргумента на колегата Каракачанов, господин Каракачанов, Вие във Вашите анализи казвате, че по Ваша оценка ще са нужни около 100 млн. лв., за да се реализира това мероприятие. Доколкото разбирам, става дума годишно за един набор около 100 млн. лв. Замислете се от 2008 г. колко набора на практика са пропуснати, а те не са отбили своята наборна задължителна военна служба. Би следвало, ако този законопроект се приеме, за да са наравно и те с останалите български граждани, да я отбият. Като умножите тези 100 млн. лв. годишно по колко години са досега, ще видите, че отиваме над 1 млрд. лв. инвестиции. Не знам дали си представяте откъде ще бъде намерена?
И още нещо. Мисля, че казахте 30 – 35 млн. лв. за възстановяване на старите казарми. Мисля, че е необходима доста по-голяма сума. Колега Каракачанов, в икономиката на това се казват „фиксирани разходи“, а това, което Вие не казвате, са тъй наречените „променливи разходи“, именно разходите за изхранване на тези хора ежедневно, разходи за облеклото, за оборудването, за всичко, което върви ежедневно на база на хората, които са там. Това Ви липсва в сметката и ако ги добавите, ще видите, че сметката доста набъбва.
Така че анализът на Министерството на отбраната, че един кадрови военнослужещ в дългосрочна перспектива се оказва, че издръжката му струва по-малко на българската държава, е правилен, защото тези хора получават заплата за онова, което вършат, а през останалото време си живеят вкъщи, в дома си, купуват си храна със заплатата. Тоест държавата не трябва да ги издържа и да ги отглежда, което няма да е така при наборния военнослужещ.
И накрая, оценката дали някога казармата е била затвор, да, мисля, че я дадоха тогава младите хора, които в голямата си част се бяха изнесли зад граница и чакаха да навършат 32 или 35 години, за да се върнат и да не бъдат търсени за наборна военна служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Следващият за изказване – господин Байрактаров.
Ще Ви кажа колко е времето на групата. Искате удължаване. Моля, удължете времето.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, мисля, че днес дебатът трябва да започне по следния начин: „Велик е нашият войник, велик, велик, велик!“.
Уви обаче, от изказвания на някои от преждеговорившите от Реформаторския блок великият български войник, който не е допуснал да бъде пленено нито едно знаме в битка, както и извън битка, се оказва, че е бил затворник.
Според някои изказващи се от Реформаторския блок българският велик войник освен че според тях е бил затворник, той е меко казано и олигофрен, тъй като за да бъде обучен на военно дело, според някои мислители на него му трябват години.
Уважаеми господа от Реформаторския блок! Като войник от резерва на Република България аз съм служил в Ракетни войски като оператор на радиолокационна станция. За двете години тази трудна дейност – да бъдеш оператор на радиолокационна станция с изучаване на много специфична техническа литература, на третия месец аз съм давал пълноценно бойно дежурство, включително с установяване на нахлуване на вражески самолети изтребители в България, които за радост бяха бързо неутрализирани.
Приключил съм военната си служба с майсторски клас, което практически се равнява на висше образование, ако не знаете. Това Ви го давам само като малък пример.
Всъщност какъв е големият дебат, уважаеми колеги? (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля за тишина в залата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Големият дебат е дали ще струва скъпо възстановяването на наборната служба и дали си заслужава? Не, няма да струва скъпо и да – категорично си заслужава. Всъщност колко от Вас натиснаха зеленото бутонче на пултовете си, когато трябваше да се приема бюджетът на Национална служба за охрана? Една паразитна служба, в която, за съжаление, висококвалифицирани служители обикновено изпълняват ролята на слуги на определени политици или пък трябва да плащаме по 2 – 3 милиона на година за охрана на онзи пернат Сокол, който така и не разбираме защо всъщност трябва да бъде охраняван. Бюджетът на тази служба случайно е 35 милиона. Там обаче противници няма. Защо? Защото трябва да се охраняват определени фигури от политическата класа. Противниците обаче изведнъж цъфват като пеперудки, когато трябва да възстановиме нашата достойна наборна служба. Кой е този умник, който реши, че българският войник е бил затворник? Извинявайте, ама Българската армия не съществува от 9 септември 1944 г. – тя съществува много преди това и трябва да продължи да съществува.
В Германия вече се обсъжда законопроект за възстановяване на военната наборна служба. Тук настава пълна тишина от страна на така наречените „евроатлантици“. Защо в Германия да може, а в България да не може? Да не би пък да се случи нещо и да стане Българската армия много силна и способна да защитава националната сигурност, да защитава българския народ, така както са се клели повечето от Вас, когато са постъпвали в редовете на Българската армия. Уви, огромно неразбиране. Неразбиране от хора, които твърдят и са се клели в този парламент да защитават България, да работят за нея, да работят за българския народ и според Конституцията да го и представляват. Трябва ли да Ви припомням, че всяко влизане на наборник в казармата беше съпътствано с огромни празненства по населените места – наречени тогава изпращания? Да не би някой да е насилвал хората да организират тези празненства? Вероятно насила са ги насилвали?! Беше наистина празник синът да постъпи в редовете на Българската армия и от дете да излезе в превърнал се мъж, да излезе с възпитани навици на дисциплина, с възпитани навици на отговорност – нещо което днес, за огромно съжаление, не наблюдаваме в нашата младеж, която е подложена на абсолютно разлагащи се начини в техния морал. Те трябва да бъдат гейове, да участват в гей паради, те трябва да бъдат жертви на наркомафията, тоест да бъдат друсани, наркомани, това е по-приемливо според някои от противниците на този Закон. Всъщност историята – тя не забравя. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам.
Да, вероятно ГЕРБ и реформаторите ще отхвърлят този Законопроект, ще отхвърлят и Законопроекта на колегата Енчев, който аз ще подкрепя, тъй като с генерал Пешлеевски съм водил този разговор преди повече от четири години и това е правилен, и добър Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви да завършите.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Призовавам Ви да подкрепите и трите законопроекта, защото те са добри и са необходими на България и на българския народ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики?
От Патриотичния фронт вече няма как – времето изтече. Отвъд удълженото време сте.
Реплики има ли? Няма.
Господин Станимиров, имате думата за изказване.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз съм отслужил наборник в Българската армия и се гордея с това. Нещо повече, считам, че възстановяването на наборния компонент в армиите на страните от Европейския съюз е въпрос на време и въпрос на не толкова далечно бъдеще.
Ние днес трябва да се обърнем към днешната реалност. Безспорно има нужда от сериозно повишаване на човешкия потенциал и боеготовността на Българската армия. Професионалната армия в момента е незапълнена. Тя е далеч под предвидения в плана на Въоръжените сили състав от 37 до 40 хиляди души. Военната професия е непопулярна поради ниското заплащане. За 24 места за професионални войници се явяват 10 кандидати, трябва да е поне обратното. Има поне четири хиляди свободни места за професионални войници в днешната ни армия. Ако с промените, които ще направим, постигнем това – професионалната ни армия, както е по сегашния ни закон, да се окомплектова и военната професия да стане по-атрактивна, това ще е много важна стъпка.
На второ място, имаме действащ Закон за резерва на Въоръжените сили. Той предвижда 3600 души доброволен резерв от хора, които са преминали военно обучение и са подписали договор с армията да бъдат на разположение. Този доброволен резерв в момента не съществува. Законът не е приложен и тези хора ги няма. Ако с промените, които ще приемем, постигнем един действащ доброволен резерв, това ще бъде също много голяма стъпка. Тези две стъпки - окомплектоването на професионалната армия и привеждането в реално действие на доброволния резерв, сами по себе си не изискват въвеждане на наборна служба. Те изискват само приложение на съществуващите в момента закони. Ако изпълним тях, това означава осем хиляди нови обучени войници в Българската армия. Осем хиляди означава с една трета да увеличим боеготовността и личния състав на армията. Това е, което трябва да направим.
Още нещо, ако се въведе предложената наборна служба, това означава, че ще трябва двойно да се увеличи съставът на младши офицери в редовете на Българската армия, защото при един набор от 20 хиляди нови войници трябва да има кой да ги обучава. В момента младшият офицерски състав на Българската армия е в тежък недостиг. Откъде ще вземем младши офицери, за да обучим тези наборници, които предлагате да привикаме, след като в армията няма младши офицери, а в момента няма и система за производство на запасни офицери за Българската армия? Затова ми се струва, че предложението за въвеждане на наборна служба, е малко недомислено и не навременно.
Стъпките, които трябва да предприемем, са: да повишим атрактивността на военната служба и да окомплектоваме максимално съществуващата професионална армия; да развием доброволния резерв – първо в този си състав от 3600 души, както е предвиден по Закона, а след това и отвъд него, аз смятам, че той има сериозен потенциал да прерасне в национална гвардия или сили за териториална отбрана; да предвидим система за производство на запасни офицери, които да могат да действат в случай на мобилизация и едва след това, ако тези стъпки се окажат недостатъчни и има допълнителна нужда, може да се говори за привличане на наборна служба.
Аз бих подкрепил въвеждането на нещо като някогашното начално военно обучение в края на средните училища и в университетите, които да дават само най-базова военна подготовка на младежите до степен да положат клетва и да могат да бъдат зачислени в резерва, защото в момента и това не се върши. Това не означава скъпото упражнение по въвеждане на наборна военна служба на общ принцип за шест месеца. Затова считам, че предложените два законопроекта на Министерския съвет – този за отбраната и Въоръжените сили, и този – за резерва, дават необходимите стъпки, именно за развитие на армията и ще изпълнят тези задачи, които току-що начертах, и смятам да подкрепя тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станимиров.
Реплики?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Правя реплика пак за двойните стандарти.
Уважаеми господин Станимиров, миналата година парламентът гласува, тази отново ще гласува, около 100 млн. лв. за подслушване, при положение че в съдебната зала доказателственият материал от тези СРС-та, който влиза в съдебната зала и ефективно – в съдопроизводството, е не повече от 10 – 15%, дори и по-малко. В същото време сте доста пестелив и против Законопроекта на господин Каракачанов, който има задължителен елемент, и против Законопроекта за възстановяване на Главно управление „Строителство и възстановяване“, което е на доброволен принцип.
Показах Ви – ето ген. Пешлеевски е горе, жалко, че няма възможност да говори на тази трибуна – списък със седем хиляди граждани на община Родопи и други райони с висока безработица, които желаят да влязат в такъв Център, за чието стартиране ще са необходими 150 хил. лв., след което ще мине на самоиздръжка. И повече да е нужно, но какво значение има?
Сто млн. лв. давате за подслушване, а 150 хил. лв. за стартиране на един център, при това съществуващ като Главно управление „Строителство и възстановяване“ към държавата, с предстояща приватизация – за тази приватизация Вие не говорите.
Не се учудвам, че имате такова мнение, тъй като Вие, по-точно дясното правителство на господин Костов беше правителството, което през 2000 г. закри Строителни войски, без да предложи алтернатива, каквато сега предлага господин Пешлеевски в лицето на това Управление за строителство и възстановяване, с получаване на съответната военна специалност.
Удивлявам се от тези двойни стандарти на дясното мнозинство! Изглежда, че ще продължа в оставащите две години да го правя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Станимиров, много кратка реплика ще използвам. От самото начало на Вашето изказване не мога с едно нещо да се съглася – че страните, особено от Западна Европа, от Европа като цяло и въобще развитите страни ще вървят към възстановяване на наборна или подобен вид военна служба поради една проста причина, че военното дело и развитието на военното дело става все пó професионализирано с всяка година.
В момента, като си говорим за проекти, като „Един човек – една армия“, като високотехнологично навлизане, даже до най-простия войник, на комуникационни технологии, на технологии, които им помагат на бойните полета, като си говорим за безпилотни – не само летателни апарати, а вече има първите проекти на безпилотни сухоземни машини и бойни машини за пехотата, тепърва тя ще става все пó професионална и пó професионална, което ще изисква все по голяма подготовка. В това отношение трябва да се фокусираме върху подготовката, професионализацията и финансовото осигуряване на професионалната армия.
От друга гледна точка Вие сте прав – и в момента има начално военно обучение в Х и ХІ клас. Тук въпросът е: какво точно се преподава? Това би трябвало да е една от темите, които заедно – Комисията по образованието и Комисията по отбрана, да обсъдим: какви са учебните програми, дали тези неща са достъпни за младите хора и дали могат да пробудят техния интерес. Вече в университета, след като навършат 18 години, има възможност за доброволно военно обучение, което трябва да се развива, за да се попълва не само Резервът, а и за да може от тази гледна точка да се изпълнят и задачите за военно-патриотичното обучение.
Тук е и работа на Министерството на отбраната да осигури средствата, необходими това да стане приоритет, какъвто трябва да бъде. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Трета реплика? Няма.
Дуплика.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Благодаря Ви.
Колега Гаджев, хубавото на предвижданията и прогнозите е да сме живи – да доживеем кой ще бъде прав. Аз казах, че според мен предстои възстановяване на наборната компонента в армиите на Европейския съюз, предимно в частта й „сили за териториална отбрана“, а не във високотехнологичните части.
Господин Енчев, не съм против Законопроекта на господин Каракачанов – смятам, че не му е сега времето. Не е удачно сега да се предлага, защото, повтарям, ние имаме над четири хиляди незапълнени места в сегашната армия и напълно нереализиран резерв, армейски резерв от 3600 души. Имаме осем хиляди празни места в момента в армията, а искаме, преди да ги запълним, да извикаме 20 хиляди младежи за задължително обучение като наборни войници. Слагаме каруцата пред коня.
Нека първо да осъществим максимума от сега действащия Закон, от двата закона – Закона за отбраната и въоръжените сили и за Резерва. Когато те сработят добре, ако преценим, че има нужда от още подготовка, от още възможности за личен състав и нужда на държавата, тогава да мислим за други мерки. Със сигурност сега не им е моментът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станимиров.
Следващ за изказване се е записал господин Найденов. Той ще бъде първият изказващ се в 12,05 ч., когато ще изтече обявената сега от мен почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме пленарното заседание.
Думата за изказване има народният представител от Парламентарната група „БСП лява България” господин Найденов.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ, от място): Не е ли по-добре да поискаме поименна проверка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Като се изкажете, ако стигнем до гласуване, ще има поименна проверка.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Това с оглед търсене на мобилизиращ ефект за пленарната зала.
Уважаеми господин Председателю, дами и господа народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Извинете, преди да продължите.
Моля, квесторите, минете по стаите да приканите народните представители да заемат местата си в пленарната зала.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): В стаята на БСП влезте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: БСП изрази политическата си позиция и има обяснение, господин Лазаров. От друга страна, да проявим разбиране, че е голям църковен празник днес!
Уважаеми дами и господа, най-доброто на този дебат, който се провежда в момента по законопроектите, които са предложени, е, че за пореден път насочва вниманието и на медии, и на общество, доколкото то следи тази дискусия, към въпросите, които са свързани с армията, с отбраната, с военната сигурност и също така добър знак за тази дискусия е, че, независимо посоката на аргументите „за“ или „против“ отделните законопроекти, те звучат достатъчно професионално, нещо, което трябва да отличава всяка една дискусия в Народното събрание.
Откровено казано, основно ще се спра на законопроекта, внесен от Министерския съвет, и на този от колегите Каракачанов и група народни представители. Бързам веднага да кажа, че при баланса между аргументите „за“ или „против“ предложенията, които прави Министерството на отбраната, респективно Министерският съвет, като резултат у мен надделява мнението, че не мога и не бих подкрепил този законопроект. Той, разбира се, има много достойнства, решава много въпроси, които би следвало да намерят своето решение в законопроекти за изменение и допълнение, и независимо от факта, че този законопроект е доста закъснял, предлага тези решения на всеки един, който е заинтересован от прилагането на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Аз например бих определил като аргументи в положителна посока, тоест за подкрепа, допълнителното уреждане на въпросите по отбранително-мобилизационната подготовка. Нещо, което липсваше или беше по-скоро празнота в сегашните или досегашните нормативни документи, закон или съответно постановление и наредби. Това при всички случаи трябва да бъде отчетено като достойнство на законопроекта, включително и въпроси по отношение отчета на техниката, на хора, предвидени за служба в запаса и резерва, най-общо казано.
На следващо място, бих отбелязал като положителни промени решението, което е намерено при ползване на военни въздухоплавателни средства. Един въпрос, който в началото на 2013 – 2014 г. нямаше как да не привлече внимание и съответно да бъде на ръба на скандала по простата причина, че имаше достатъчно много случаи на ползване на военни въздухоплавателни средства в нарушение на действащи текстове и проблемът беше не толкова, че се ползват военни въздухоплавателни средства, колкото във факта, че нямаше законова регламентация – кой може и в кои случаи да ползва тези въздухоплавателни средства. И не по-малко важният проблем е, че не се възстановяваха средства, които се изразходваха от бюджета на Министерството на отбраната, респективно средства, които бяха изключително необходими за подготовката и полетите на пилотите във военновъздушните сили в резултат на ползването на тези хеликоптери или транспортни самолети за превоз на хора, най-вече свързани с властта и управлението.
Бих добавил, че в сегашния текст, който регламентира възможността тогава, когато полетите не могат да бъдат изпълнявани от „Авиоотряд 28“, да се ползват по ред, който е определен от министъра на отбраната, че е необходимо една добавка: „само в случаите, които са свързани с националната сигурност“. Сигурен съм, че колегите, включително и Комисията по отбрана, ще се съгласят, че извън тези случаи, които са достатъчно широко дефинирани и позволяват ползването на военни въздухоплавателни средства, би било укоримо, да кажа така, най-меко казано, ползването на военни въздухоплавателни средства. Важно е да се лети за посещение в община, за откриване на обекти, но извинявайте, това не може да бъде ангажимент на българските Военновъздушни сили и те да бъдат ползвани като таксиметрова фирма. Да, ползвани от лица, които са в управлението, които имат нужда, регламентиране на тези лица, които имат право, съответно ред, определен от министъра на отбраната, но само в случаите, които са свързани със сигурността и отбраната на страната.
Друг положителен момент в този Законопроект, който си заслужава да бъде коментиран, са текстовете, които засягат подобряване дейността на военнообразователната система и аргументиране на статута на курсантите. Всички въпроси, които са залегнали в Законопроекта за изменение и допълнение, включително правото на отпуска, работа, обучението, което е заложено в този Законопроект.
И не на последно място, добър знак е намирането на решение в случай на отнет достъп до класифицирана информация, тоест временното отстраняване на длъжностните лица, съответно тяхното право, да бъдат възстановени тогава, когато има, да кажем, оправдателен съдебен акт, или тяхното уволнение тогава, когато единствено в случая те не приемат друга предложена работа в рамките на Въоръжените сили, която не предвижда ползване или достъп до класифицирана информация. Сами разбирате, че с текстовете, по които намерихме консенсус, свързани със законите за достъп до класифицираната информация, намираме решения, макар и тръгнали от един конкретен случай, но случаи, които са достатъчно на брой, за да предизвикат необходими промени в действащото законодателство.
По отношение на няколко коментара, които имам по текстове, по които имам съответни възражения и резерви. Ще започна с промените, засягащи дейността на Инспектората, и по-специално правомощията и дейността на Инспектората по отношение проверките на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплина и съответно оперативните способности, обърнете внимание, на Въоръжените сили. Това е текст, който се появява във времето и изчезва по предложение за изменение и допълнение. Последното изменение, по което функционира Инспекторатът, е от 2014 г.
Наистина не разбирам и не чух аргументи защо сегашният министър на отбраната, и съответно подкрепен от мнозинството, се лишава и го лишава от възможността за проверки от страна на Инспектората по отношение на бойната подготовка или по отношение на оперативните способности, доколкото Инспекторатът е основният орган, чрез който министърът съответно осъществява своята контролна дейност? Защо трябва да се лиши от възможността, и то, забележете, не чрез цивилни служители, граждански лица, а чрез кадрови професионални офицери да осъществява проверките във Въоръжените сили, не просто в Българската армия? Не намирам такава логика, не чух аргументи, освен една негласна съпротива, която винаги е съществувала, нека така да кажем, във военната част, във военната експертиза срещу подобни предложения, което, разбира се, е и основната причина, въпреки становищата на Съвета по отбрана, на които няма особени възражения, да се правят предложения периодично за отпадане на това правомощие на Инспектората. В резултат на тази промяна, разбира се, ще трябва да бъдат, ако не съкратени, то преназначени кадрови офицери, които са на служба в Инспектората, тъкмо с оглед на тези отговорности и права на Инспектората към министъра на отбраната. Това вероятно има връзка.
И вторият пункт, по който бих искал да изразя несъгласие, са промените в правомощията на началника на отбраната. Най-вероятно, доколкото тези правомощия са част от неговите отговорности и се предвижда разширяване на неговите правомощия вече не само като началник на отбраната по отношение на задължения за Българската армия, а и по отношение на Въоръжените сили, е една от причините, макар и непризната, неизговорена, за отпадане на правомощията на Инспектората към министъра на отбраната.
Да оставим настрана тази еволюция, която забелязвам в част от колегите от Комисията по отбрана. Тук да отворя една скоба и да припомня, че орязването на правомощията на началника на отбраната, ако изобщо може да се използва този израз, настъпи с промените през 2010 г. при сегашното мнозинство, вероятно не в този състав, но и при бивш министър на отбраната, който сега е военният съветник на министър-председателя. Сега изведнъж се оказваме на 180 градуса и казваме: трябва да бъдат разширени правомощията. Не съм против тези правомощия на началника на отбраната, но смятам, че в този период от време – от 2010-а до 2016 г., е намерен добър механизъм за работа, ако щете, и на Щаба по отбраната, и на началника, и на дирекциите, които се водят към началника на отбраната, на Канцеларията на началника на отбраната в рамките на интегрираното Министерство на отбраната, и сега всяка промяна само ще внесе допълнителни, нови сътресения и смущения в работата на двете части, нека така да кажем, двете експертизи – гражданска и военна, в Министерството на отбраната. Има някаква логика за разписване на правомощията му по отношение на Въоръжените сили, не само по отношение на отбраната, но смятам, че в този обем на предложения, които са направени, те са в момента неудачни.
Трети пункт, по който имам възражение, е въпросът за снижаване на възрастта за професионалните войници от 32 на 28 години. Извинявайте, колеги, от една страна, имаме проблем с набирането на войници. Беше споменато – близо 5000 или над 5000, повече от 20% недокомплект на Въоръжените сили, проблем при конкурсите за попълване на свободните щатове в Българската армия, няма достатъчно кандидати, тоест повече места, отколкото кандидати, и изведнъж снижаваме възрастта с аргумента, че искаме да подмладим Българската армия, физическата издръжливост. Тогава дайте да засилим критериите, или нека да препоръчаме на Министерството на отбраната, респективно на Военното командване, да засили, да прилага по-строги критерии по отношение на физическата подготовка и издръжливост на кандидатите за професионални войници. Ще се съгласите с мен, че има младежи на 22 години, които са далеч по-големи, извинете ме за израза, торби в сравнение с 32-годишни. Каква е тогава логиката за снижаване на тази възраст, и то в момент, когато имаме проблем с набирането на кандидати? Няма логика, и не чух такава логика!
Четвърти пункт, промяната в званието „комодор“ с „флотилен адмирал“. Разбирам, че това е желание на Военноморските сили. Те в някаква степен харесват това ново наименование, но след въвеждането на званието „комодор“, нека да кажем за несведущите – еднозвезден адмирал, респективно равен като звание на еднозвезден генерал, сега изведнъж променяме и казваме „флотилен адмирал“. Какво говори „флотилен адмирал“ на тези, които биха го чули?
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ, от място): Командва флотилия.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Командва флотилия. И кой е по-висок по звание? Кой? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Контраадмиралът, вицеадмиралът, адмиралът – кой? Флотският, флотилният. Извинявайте, не намирам логика само защото някои го харесват или само защото трансформираме наименованието не от „база“, а „флотилия“. Никаква логика! Въпреки моята емоционална привързаност към флотските чинове и съответно Военноморски сили, най-малкото няма аргументи.
Всички си спомняме преди това, че най-висшето звание беше адмирал на флота. Но обърнете сега внимание – флотилен адмирал. И ако попитате някой какво означава, трудно ще Ви каже. Ще каже, че това е най-висшият, най-старшият, най-големият по звание и длъжност вероятно.
Пето, аз се отнасям със смесени чувства към текстовете, засягащи възможността за участие на кадрови офицери в състава на служебни правителства. Искам да обърна внимание, тъй като вероятно част от хората, които следят и дебата, и предложенията за промени, пропускат този факт. За първи път създаваме прецедент, отваряме вратата за участие на кадрови офицери в съставите на служебни правителства. Ясно е, че има конкретни примери, повод за тази промяна, в лицето на генерал-майор проф. д-р Петров, и нека да Ви припомня, старши-лейтенант Евгения Раданова.
За разлика от генерал Петров, Евгения Раданова като служебен министър на спорта беше освободена от кадрова военна служба, защото и двата случая, ако трябва да бъдем прецизни, бяха в противоречие с текстове на Закона за отбраната и въоръжените сили, които не позволяват изпълнение на държавна служба по време на кадровата военна служба.
Не съм против и нямам никакви претенции към начина, по който и двамата изпълняваха своите задължения като министри в служебно правителство, но моля да обърнете внимание, че това е стъпка към възможна политизация. Доколкото и служебен по своя характер, кабинетът има своята политическа принадлежност или най-малко пристрастие. Така че обърнете внимание. Неслучайно казвам, че се отнасям със смесени чувства.
И не на последно място, отсъствието на текст, който да изравнява коефициентите при формиране на заплатите между служителите в армията и МВР е изключително лош знак. Надявам се, че колегите между двете четения ще направят усилия, за да осигурим подкрепата, в това число на финансовия министър, за подобни текстове.
Моля да удължите времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: То Ви е удължено. Имате още четири минути и двадесет секунди.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Завършвам с коментара по този Законопроект.
По отношение на предложението, което правят господин Каракачанов и група народни представители – аз няма да го подкрепя. Не бих го подкрепил не само заради факта, че бях председател на Комисията по отбрана, когато се правеха предложенията и отпадна задължителната военна служба. Искам да кажа обаче без капка ирония и без да коментирам, че това е предложение, направено от популистка гледна точка, да кажа, че приемам това предложение като проява на загриженост. От тази гледна точка съм склонен да мислим в посока на намиране на решение на проблемите, за които сигнализират колегите. Изключително важен въпрос.
Колеги, без да се засяга темата за икономическата целесъобразност, аз също споделям разбирането, че когато става дума за сигурност, тези аргументи трябва да останат на заден план. Не че нямат значение, но трябва да останат на заден план – на последно място в разсъжденията за или против задължителната наборна или професионална армия, дори от гледна точка на разсъжденията, че наборната военна служба изразява връзката между общество и армия. То говори за принадлежност към държавата и усилва, укрепва усещането за принадлежност към държавата. Само че не мисля, че решението, което ни се предлага, е необходимото решение.
Ще изложа своите аргументи. Доцент Михов спомена, че дебатът отсъства, че не ангажира толкова внимание. Този дебат беше проведен през 2006 – 2007 г. Не звучат кой знае колко нови аргументи в сравнение с дискусията тогава, когато се приемаше решението за задължителна наборна военна служба. Ако сега колегите разсъждават от гледна точка на промените в средата за сигурност, увеличаващите се рискове и заплахи, трябва да ни кажат по какъв начин възстановяването на наборната военна служба неутрализира или минимизира тези рискове? Как отговаря на тези предизвикателства? Извинявайте, но с пет или десет хиляди човека, с които ще бъде попълнена армията, няма как да решите проблемите с рисковете и заплахите. Ако щете, да започнем дори оттам, че за шест месеца, колкото се предвижда наборната военна служба, освен индивидуалното военно обучение, освен елементарното боравене с личното оръжие, нищо друго не можете да постигнете от гледна точка на отбранителни възможности и потенциала и капацитета на Българската армия. Нищо друго! Дори няма да Ви стигне времето да сглобите военните части, да постигнете съвместимост в отделните звена на Българската армия. Тогава стои въпросът какъв проблем решавате? Очевидно не въпроси, свързани с отбраната, сигурността, респективно Българската армия.
Онова, което си мисля, че решава този Законопроект и по което трябва да мислим, защото е проблем, това са решения в посока на компенсиране на дефицити, които днес съществуват по отношение на младежи в българското общество – хигиенни навици, неграмотност, липса на дисциплина, съответно недостатъчна подготовка по отношение на патриотизъм, липса на професия.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласен съм, че това са проблеми за българското общество, но това са дефицити, чието намиране, компенсиране и решение не трябва да търсим през Българската армия. Няма как командирите да заместят родителите. Няма как Българската армия да замести професионалното обучение, съответно образователната система в страната.
С оглед на тези аргументи аз лично бих призовал да не се подкрепя предложението, което правят колегите. Друг е въпросът, че трябва да намерим формата, по която да постигнем доброволно обучение на българските младежи, включително различни форми по тяхната подготовка по отношение на рискове, кризисни ситуации и овладяване на оръжието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Найденов. Имахте повече една минута.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател, и се извинявам за просрочването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Жалко, че Вашите колеги от “БСП лява България” не бяха тук, за да чуят как Вие запълнихте цялото време от двадесет и три минути.
Реплика – господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Провокиран от казаното от господин Найденов, вземам думата за реплика по някои от неговите въпроси.
Първо, за правомощията на началника на отбраната. Той каза, че не толкова е съгласен неговите правомощия да бъдат развити не само по отношение на Българската армия, но и по отношение на Въоръжените сили. Аргументът на Министерството на отбраната и на военните беше, че началникът на отбраната при военно положение става главнокомандващ на Въоръжените сили и всички са му подчинени. Не може той да няма поглед в мирно време как се готвят тези, които по чл. 50 влизат в състава на Въоръжените сили по време на война. Такъв е бил аргументът и аз смятам, че е правилно той поне да има представа какво става там, как се готвят, по какви методики и как ще влязат в състава на въоръжените сили на Българската армия.
По отношение на флотилния адмирал не мога да не взема отношение. Защо е флотилен? Първо, командор няма традиции в Българската армия. Командор в повечето страни от НАТО и Съединените щати е временна длъжност като командир на група. Това не е адмиралско звание. Командор има само в Англия.
Защо не можа да се възприеме това звание във флотата? Защото в традициите на българските Военноморски сили винаги адмиралът с една, две, три и четири звезди, адмирал на флота, е бил винаги адмирал. Във флота са обръщат към всички с „господин адмирал“. „Господин командор“, често го бъркаха с командос, кондуктор и не знам си какъв. Това няма традиция във флотата ни в това отношение.
А защо е флотилен адмирал? В Германия има флотилия. Това е група кораби. В момента във Военноморските сили на България от 1 юли тази година има флотилия бойни кораби. Нормално е командирът им да бъде флотилен адмирал. Няма колизия какъв ще бъде.
Една дума за инспектората. Нормално е той да не проверява бойната подготовка, а оперативните способности. Бойната готовност, секретните оперативни планове са задължение на началника на отбраната и на неговия екип. Затова така е предложено в този Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Манушев.
Втора реплика – господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Найденов, по принцип с огромната част на Вашето изказване съм съгласен, само с едно леко уточнение.
По принцип, десетилетия наред възнагражденията в Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи вървяха като скачени съдове, включително и за коефициента, който споменахте. За първи път това се промени със Закона за държавния бюджет 2013 г., когато бяха вдигнати тези на МВР, но не и тези на армията. Тогава Парламентарната група на ГЕРБ предложи промени между двете четения, така че те да бъдат изравнени, но за съжаление, тогава не срещна подкрепа както от Парламентарната група на БСП, така и от Министерския съвет тогава.
Искрената надежда на нашата парламентарна група е дали било то между четенията на този Законопроект, или при формирането на Закона за държавния бюджет за следващата година, тази несправедливост да бъде решена и ние ще работим в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Гаджев.
Трета реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Обръщам се към уважаемия господин Найденов с една молба – в дупликата, която му предстои, да не пропусне, както пропусна в тези двайсетина минути отношението към Законопроекта на генерал Пешлеевски и моя милост за създаване на Център за гражданско и военно обучение, в който ще се обучават младежи на доброволен принцип, а до момента такава заявка са дали между 5 и 7 хиляди души. Показах Ви преди малко списъка на генерал Пешлеевски от община Родопи, Пловдивска област.
Неслучайно правя тази реплика, тъй като по време на заседанието на парламентарната Комисия по отбрана, председателствана от ген. Михов, по време на гласуването на този Законопроект, Вашите двама представители се въздържаха. Искам да разбера дали Вие подкрепяте, против сте или се въздържате. Въпреки че Вашата парламентарна група не е в залата, мисля, че Ваше задължение като парламентарист е да изразите отношението си към този Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Право на дуплика – заповядайте, господин Найденов.
Има ли други желаещи за изказване след дупликата? Господин Радев.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Манушев, не споря по отношение на правомощията, които има началникът на отбраната във военно време и не бих възразил, и не възразявам срещу ясното разписване на тези отговорности. Обръщам Ви внимание, че тези отговорности не са възникнали от днес или от момента на депозиране на Законопроекта за изменение и допълнение, те са постоянни отговорности на началника на отбраната.
Моята реакция е срещу тази непоследователност, която демонстрирате. Вие орязахте тези правомощия през 2010 г. Не чухте нашите аргументи за необходимостта от военен щаб на стратегическо ниво и сега изведнъж се сетихте, че има такива правомощия, които трябва да бъдат разписани. Затова е моята реакция.
Второ, по отношение на званието „комодор“. Можем да водим тази теоретична дискусия колко са страните – пет ли са, дали във Военноморските сили, дали повече във Военновъздушните сили, кога е възникнало званието… Ясно е, че от 2009 г., когато е въведено това звание, все пак вече е установена някаква практика, има някакво свикване с това звание. Ако говорим за традиции, те все имат един начален момент, от който възниква тази традиция. Защо трябва да променяме нещо, без достатъчно аргументи? Че звучало недостатъчно ясно, че било неразбираемо – ами, ако питате някой ще Ви каже, примерно, че мичман също му звучи недостатъчно ясно или да кажем другите звания, които ги има в Българската армия, но това не е аргумент за промяната след малко повече от седем години действие на това звание.
По отношение на репликата на господин Енчев. Господин Енчев, аз съм склонен да приема този доброволен принцип на подготовка и съответно на обучение в център, който да бъде създаден към Министерството на отбраната. Той по някакъв начин е създаден, включително и в Закона за резерва чрез Национален център за обучение на резервистите. Вече този Център става факт. Ако обаче зад този център се вижда скритата форма на трудова повинност, аз няма да подкрепя подобно предложение и не бих подкрепил всяко едно предложение, зад което се крие възстановяването на Строителни войски, на жп, на Пощенски войски, които съществуваха до момента на тяхното отнемане – не защото те нямат принос в развитието на съвременна и модерна България, напротив, защото това е абсолютно неприсъщо и непривично за Въоръжените сили, респективно за Министерството на отбраната. Всякакви останали форми, под които може да се търси тяхното обучение и професионална подготовка, съм склонен да подкрепям или съответно да дискутирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Найденов.
Думата за изказване има народният представител от Парламентарната група на ГЕРБ господин Валентин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми представители на Министерството на отбраната в залата! Първо, винаги, когато сме говорили за отбраната, за сигурността, съм казвал и пред Вас, че това е добре за нас, добре е да се говори за Българската армия. Днес се чуха освен, разбира се, политически изказвания от всички парламентарни групи, аз лично чух и много професионални мнения, становища по това, което се предлага и в трите законопроекта от почти всички парламентарни групи.
Благодаря и на ръководството, господин Председател, че успя и намери време да включи не само този Закон – тези три законопроекта, ЗИД-овете на Закона за отбраната и въоръжените сили, но и този за резерва, който ще обсъждаме вероятно утре, поради намаляващото време в момента. Това, което слушахме днес и което ни е предложено от Министерския съвет, всъщност е резултат от прегледа на Въоръжените сили, който рутинно се извършва – казвам го за тези колеги, които не са започнати, в Министерството на отбраната и от това, което направихме са така наречената „Програма 2020“. Вследствие от това изкристализираха тези промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Те са една рутинна дейност, бих казал, нещо, което се случва през годините почти през година – две, разбира се, в различна степен се посяга и се променят по значение или незначими промени в Закона.
В случая аз си мисля, че днес политическото ръководство на Министерството на отбраната, включително и с наша помощ в Комисията по отбрана, ние правим точно това – променили са се някои обстоятелства, променили са се някои структури – външни, не само на Министерството на отбраната, и Министерският съвет ни предлага, а ние вероятно ще одобрим, някъде има промени на второ четене, тези промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Има и някои по-смели предложения, те са в законопроектите и ЗИД-овете на другите колеги за наборната служба.
Исках да подчертая това, защото е много важно и военнослужещите да чуят, че с тези промени не правим някакви особени революции и реформи в Българската армия. Много пъти сме говорили, че е крайно време тази една от най-реформираните системи в държава и Министерството на отбраната и въоръжените сили, да получи точно това, от което има нужда – постепенно, всяко политическо ръководство, всяко ново управление в Министерството на отбраната да добавя тухличка към това, което е съградено от предишните и аз намирам в тази посока предложението на ЗИД-а на Министерския съвет.
И аз като колегите преди мен, ще обърна внимание само на някои неща, тъй като сме на първо четене и времето напредва. Има няколко акцента, които на мен са ми направили впечатление и които ми се струват важни.
На първо място, искам да подчертая, че първото правителство на ГЕРБ след 28 години – тогава запомних това число, посегна за първи път да промени военновременния план – аз благодаря на господин Ангел Найденов, който спомена това.Това е много важно, това е една много важна за държавата ни работа, особено в тези промени на глобалната среда, която остава някак встрани, но тя е отговорност основно на Министерството на отбраната. Тук политическото ръководство на Министерството и Министерския съвет с внасянето на този ЗИД отново продължава да поставя този въпрос и намират решение за проблеми, с които не искам сега да Ви занимавам – те са много важни и са трудно решими в пазарната икономика. Ще приключа само с този акцент.
На второ място, промяната във възрастта. Нещо много важно, това, което направиха по времето на правителството на Орешарски, вдигнаха годините на 50, тогава ние, господин Найденов, към Вас се обръщам, казахме, че това е популизъм. Аз не съм съгласен с Вас, че на 32 и 24, примерно, както намаляваме възрастта, тези на 24 години – има и такива, които не са толкова, да използвам друга дума – подвижни. Говорим за средностатистически. Освен това аз имам доверие на тези, които са предложили това – това са професионалисти в Българската армия, те са направили сравнение, включително статистическо, с годините в другите армии. Няма да Ви карам сега да се замисляте Вие как сте били на 32 години и как сте се чувствали на 50, примерно, но със сигурност голяма част, и поне ние от ГЕРБ, ще направим тази промяна. Считаме, че тя е в правилна посока, и отнема тази популистична нотка, която беше включена тогава.
За отнемането на допуска – нещо много важно, което задължително искам да подчертая. Това беше една несправедливост спрямо военнослужещите, която веднага ги изхвърляше от системата. Казаха го колегите – само го маркирам, защото и ние го подкрепяме, и считаме, че това е особено справедливо. Има някакво нарушение – отстранява се от длъжност, но не си уволнен, не си напуснал системата. Стоиш, докато примерно кажат, че си оправдан и няма нищо зад това обвинение. Това е много важно и касае голяма част от военнослужещите. Освен това, поправя една несправедливост, което е особено важно за военнослужещите.
Специално място искам да обърна на Специалните сили. Ние променяме бригадата и я даваме в подчинение от Сухопътни войски на началника на отбраната – много важно нещо. Само за специалистите го казвам, за да потвърдя това добро решение. Не е само у нас така. Знаете какво става в Европа – тя има такива сили, освен НАТО. Така че ние сме в синхрон с всичко онова, което се случва.
Да припомня само на тези, които присъстваха – имаше специалисти от най-високо ниво в НАТО, които идваха и ги чухме в Комисията. Те ни казаха: „Да, на прав път сте, направете го това, така трябва“. Даже ние имаме по-смели идеи, но засега Министерството се е спряло само до преподчиняване на началника на отбраната.
За другите два законопроекта само едно изречение, защото дължим това на усилията на колегите около господин Каракачанов. Много пъти казвахме от ГЕРБ, че това, което те предлагат, е добра идея. Чувам от БСП, че и те го подкрепят. Да, по принцип това е в добра посока, това е загриженост. Няма да излагам аргументите, сигурно ще ги казваме на други места, ако трябва. Ако трябва, когато има конкретни предложения на второто четене. Но не може сега да се говори за наборна армия – това е нашето заключение. Професионалната армия е доброто решение за България.
И само един аргумент. Тук се цитираха имена на държави – Германия, Швейцария и други. Не ми се мисли какъв е техният брутен вътрешен продукт. Това е един от основните критерии.
Аз пък не съм съгласен с господин Найденов, че на последно място са парите, които се дават за сигурността и армията. Ако станем богати като тях…
Надявам се, господин Каракачанов, и президент да стане, и другите колеги, които предлагаха това, да работим България да има друго икономическо състояние. Да бъдем не последни, а някъде по-напред. Хайде да не сме първи. Тогава ще си говорим не точно за наборна, но нещо такова – може би смесено. Сега просто няма как да стане.
На последно място, както в Комисията, мисля, 3 гласа бяха „въздържали се“, така прочете председателят на Комисията, аз се надявам, че всички от парламентарните групи ще подкрепите предложението на Министерския съвет. Разбира се, тези, които са пристрастни и внасят другите законопроекти… Но ние от парламентарната група призоваваме всички Вас да подкрепим с по-голямо мнозинство, Българската армия да види нашата загриженост. Нашите представители да предадат самочувствието и настроението в залата, че подкрепяме този Законопроект.
Накрая обаче се сетих за един важен акцент и се обръщам към представителите и на Българската армия в момента. Заместник-министърът е тук. В чл. 165а казваме: прекратяването на договора за военна служба без предизвестие – министърът вече има право да го прави, ако военнослужещият е придобил право за пенсиониране.
Лично аз и колегите ми – госпожо Йосифова, гледам към Вас, ще Ви проследим дали ще направите същото, което направихте със Закона за държавния служител. Предполагам, че Вие поне ме разбирате от залата. Приемаме го така, заставаме зад предложението на Министерския съвет и Ваше, разбира се, на Министерството на отбраната, но революция там няма да правим. Не се лишавайте от добрите специалисти, които работят в момента в Българската армия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Реплика на изказването на господин Радев? Не виждам.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Моля квесторите да поканят народните представители – влизаме в режим на гласуване.
Уважаеми колеги, първият Законопроект, който ще гласуваме, е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 602-01-39, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г. Припомням доклада на Комисията по отбрана – с 12 гласа „за“, без „против“ и 3 „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване този Законопроект.
Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Вторият Законопроект, който предлагам на Вашето внимание за гласуване, е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-87, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 г. Припомням доклада на Комисията по отбрана – с 2 гласа „за“, 1 „против“ и 13 „въздържали се“ Комисията по отбрана предлага да не се подкрепи този Законопроект.
Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Гласували 113 народни представители: за 27, против 10, въздържали се 76.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Прегласуване – господин Каракачанов, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Господин Председател, тъй като някои колеги все още влизаха в залата, предлагам прегласуване.
Тъй като много колеги гласуваха „въздържал се“, явно от изказванията още не са решили какво да направят, имат шанс да гласуват за създаването на действително стабилна Българска армия.
Благодаря на господин Радев за пожеланията за президентските избори, но без значение кой ще стане президент, ние трябва да работим в тази посока, господин Радев. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви.
Режим на прегласуване, уважаеми колеги.
Гласували 113 народни представители: за 28, против 15, въздържали се 70.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Уважаеми колеги, третият е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-98, внесен от Велизар Пенков Енчев на 28 юли 2016 г. Припомням предложението на Комисията по отбрана – след обсъждането и проведеното гласуване с 3 гласа „за“, 1 „против“ и 11 „въздържали се“ предлага този Законопроект да не се приема на първо гласуване.
Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Гласували 101 народни представители: за 13, против 57, въздържали се 31.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Прегласуване – господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, съжалявам, но имаше колеги, които не успяха да гласуват, затова искам прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, режим на прегласуване на Законопроекта, внесен от господин Енчев.
Гласували 98 народни представители: за 15, против 55, въздържали се 28.
Законопроектът не е приет.
Процедура – заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Обръщам се към Вас с молба за удължаване срока за предложения между първо и второ четене по Закона за изменение и допълнение на Закона за ДДС, внесен на 7 април 2016 г. от Петър Славов и Мартин Димитров, приет на първо четене на 7 септември, с три седмици.
Знаете, че темата изисква повече време за приемането на един качествен законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Има ли обратно становище? Няма.
Гласуваме направеното предложение за удължаване на срока до максимално предвидения.
Гласували 92 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 2.
Срокът е удължен до максимално възможният.
Отменете гласуването. Току-що ми съобщават, че вече е гласувано подобно предложение в петък, което е било направено от народния представител Диана Йорданова.
Срокът е удължен до максималния, повече няма смисъл да се прави всичко това.
Отменяме гласуването.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносители са Министерският съвет на 30 юни
2016 г., и Красимир Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 г.
С доклада на Комисията по отбрана ще ни запознае господин Валентин Радев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости от Министерството на отбраната!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 602-01-40, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 21 юли 2016 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 602-01-40, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха 16 народни представители. Участваха министърът на отбраната Николай Ненчев и заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов. Мотивите на Министерския съвет към Законопроекта бяха представени от министъра на отбраната Николай Ненчев. В мотивите на вносителя се посочва, че целта на предлагания законопроект е да усъвършенства нормативната база, регламентираща дейността на резерва и на системата на привличане, подбор и селектиране на кандидатите за служба в доброволния резерв. Предложените изменения и допълнения в Закона са съобразени с Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и съответстват на параметрите за развитие на въоръжените сили и насоките за изграждане на техните отбранителни способности.
Основните положения в законопроекта са свързани с прецизиране на уредбата, свързана с подготовката на българските граждани за защита на отечеството. Доброволната подготовка на гражданите се извежда в отделна глава. С тази промяна се разграничават дейностите и отговорностите по подготовката на резерва и на гражданите при защита на отечеството, като се отчита различната регламентация на реда, организацията и начина на прием и обучение.
В мотивите си вносителят изтъкна, че се създава законова уредба, с която по време на обучението на българските граждани могат да се провеждат и практически занятия с използване на оръжие и боеприпаси в съответствие с изискванията на уставите и наставленията на въоръжените сили. Дава се възможност на студентите от висшите граждански и военни училища след преминаване на военна подготовка да могат да кандидатстват във военни училища за придобиване квалификация „Офицер от резерва“. Отбелязва се възможността на освободените от военна служба български граждани, без конкурс да заемат длъжности в доброволния резерв. В чл. 61, ал. 3 се въвежда промяна на пределната възраст за служба в запаса. С този акт се цели осигуряване на качествено окомплектоване на военните формирования. Вносителят предлага създаване на единен учебен център за начална военна подготовка както на резервисти, така и на български граждани, желаещи да придобият военна подготовка на доброволен принцип.
Заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов представи становището на Министерството на отбраната, което по същество напълно подкрепи изложените в мотивите на Министерския съвет доводи за направените промени и допълнения към Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. В становището се отбелязва, че с направените изменения и допълнения се конкретизират функциите и отговорностите на Централното военно окръжие по воденето на отчет, оповестяването и привличането на резерва и планиране индивидуалната подготовка на запаса. Конкретизират се и възнагражденията на резервистите и начина на тяхното изплащане. Отбелязана беше промяната в продължителността на подготовката на резервистите в рамките на една година, която се увеличава от 15 на 25 календарни дни, а обучението в курсове се увеличава до 30, двойно на 60 дни.
В обсъждането участие взеха народните представители Красимир Каракачанов, Милен Михов и Пламен Манушев.
След изслушването на представените мотиви на Министерския съвет и становището на Министерството на отбраната и направените изказвания се проведе гласуване, в което участваха 16 народни представители. С 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по отбрана прие следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 602-01-40, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Радев.
По втория Законопроект, който е внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители, докладът ще бъде представен от народния представител Пламен Манушев. Той е разпределен още на Комисията по образованието и науката, но от нея няма постъпил доклад.
Имате думата, господин Манушев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 654-01-86, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 21 юли 2016 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 654-01-86, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 г.
На заседанието присъстваха 14 народни представители. Участваха министърът на отбраната Николай Ненчев и заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов.
Мотивите на вносителя на законопроекта бяха представени от народния представител Милен Михов. В тях се посочва, че целта на предлагания законопроект е да усъвършенства нормативната база, тъй като тя е показала редица недостатъци при нейното прилагане. Предложените изменения и допълнения са насочени към регламентиране на прилагането на задължителния принцип в съчетание с доброволния принцип при подготовка на гражданите за защита на отечеството. Предлага се запасните да се включат при формиране състава на въоръжените сили както във военно време, така и в мирно време.
В предложенията се регламентира правото на министъра на отбраната да предложи на кадри от резерва повторно продължаване на договора за служба в резерва, но не повече от 3 години, след изтичане на сега регламентираното възможно удължаване с максимална продължителност от 5 години. Началната военна подготовка на гражданите да стане задължителна, а за учениците от средните училища да е част от учебната програма, предлагат вносителите. Младежите, които не продължават своето образование след основния курс на обучение, да бъдат включени в задължителни курсове на обучение, е другото предложение на вносителите. Предложения има и за студентите, които се обучават в гражданските и военни училища, да преминат обучение за подготовка на офицери от запаса.
Становището на Министерството на отбраната по предложения Законопроект изрази заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов. С много от предложенията Министерството на отбраната не се съгласи и обясни своето становище със законови пречки за осъществяването им. Отбелязано беше, че част от текстовете в предложения Законопроект ще бъдат разгледани задълбочено от експерти на Министерството и при възможност ще бъдат включени в предложения Законопроект за резерва на Министерския съвет.
След изслушването на представените мотиви на вносителите и становището на Министерството на отбраната се проведе гласуване, в което участваха 14 народни представители. С 5 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържали се“ Комисията по отбрана прие следното Решение:
Не подкрепя внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 654-01-86, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Манушев.
За процедура – заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедура по допуск до залата и по тази точка, както по предната, тъй като е по същата тема, на заместник-министъра на отбраната Десислава Йосифова и на вицеадмирал Евтимов. Моля да бъдат допуснати и по тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Гласуваме направеното предложение.
Гласували 66 народни представители: за 65, против 1, въздържали се няма.
Поканете лицата в залата.
От името на вносителите желае ли някой да вземе отношение? Няма желаещи.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте – народният представител Пламен Манушев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председателю, дами и господа народни представители! Разглеждаме два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Той е част от групата закони, свързани с Въоръжените сили и със сектора „Сигурност“. Смятам, че и двата законопроекта, които обсъждаме – аз ще говоря по-специално за този на Министерския съвет – са важни, тъй като приетият Закон за резерва на въоръжените сили показа някои несъвършенства от 2010 г. насам и този Законопроект фактически поправя тези грешки, прави по-съвършен Закона и регламентира някои от дейностите, които там не бяха регламентирани.
По-важните неща в този Законопроект са: детайлизирането на уредбата, свързана с подготовката на населението за отбраната на страната, като в Законопроекта на Министерския съвет се подчертава, че то става на доброволен принцип, така че гражданите, от всички тези, които отговарят на условията, които имат желание, на доброволен принцип могат да бъдат подготвени за заемане на длъжности и зачисляване в запаса на Въоръжените сили.
Като много важна добавка в този Закон и във връзка с това се създава Единен учебен център в Плевен, където освен резервисти от постоянния резерв, ще бъдат подготвени и български граждани, отговарящи на условията, които имат желание да преминат такава военна подготовка и след това да бъдат зачислени в запаса.
Създава се възможност студентите във висшите училища, също така завършили военни училища, да кандидатстват за кратки съкратени курсове във висшите военни училища и да придобият званието „офицери от резерва“.
Предвижда се възможност за заемане на длъжности в доброволния резерв от офицери, които са служили в Българската армия и са се уволнили, без обявяване на конкурси, което е важно за попълването на този доброволен резерв, като се прекратява възможността цивилни служители в Министерството на отбраната да влизат в доброволния резерв, тъй като задължения и длъжности във военно време ще продължат да си ги изпълняват и няма да се дублират длъжностите им или в доброволния резерв, или в длъжността, която заемат в мирно време.
В този Законопроект се диференцира пределната възраст – това е много важно за запаса. Предвижда се за военнослужещите – за войници, сержанти, за офицери, за мичмани, старшини да бъде 55 години. За старшите офицери – 60 години, за висшите офицери – 63 години, и лицата без военна подготовка – не повече от 55 години да се водят в запаса.
Казах Ви за учебния център.
Също така се допълват задълженията на всички български граждани, които са запасни, да декларират и да заявят излизането си от страната при напускане на страната за повече от шест месеца. В тридневен срок преди напускането на страната трябва да заявят във военните окръжия, че напускат страната, за да имат те тази информация, при нужда да не бъдат търсени, а да бъдат търсени други.
Това са основните промени в този Законопроект. Смятам, че няма някакви сериозни колизии.
По Законопроекта на господин Каракачанов, повечето от нещата влизат тук. Съществената разлика между двата е, че те искат да съчетаят доброволния със задължителния принцип. По Конституция сега службата в Българската армия е доброволна. Затова по Законопроекта на господин Каракачанов ще се въздържим, а първия ще го подкрепя. Това ще направят и депутатите от Парламентарната група на ГЕРБ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Манушев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законопроектът на Министерския съвет за резерва на въоръжените сили и за изменение на Закона за резерва действително е изключително добър и смислен. Няма да повтарям доста подробните аргументи, които преди мен адмирал Манушев изложи. Това е Законопроект, който дава възможност за развитие на Българската армия и на нейните способности.
В него обаче има един момент, който апелирам към Вас да погледнем между първо и второ четене и да внесем изменения. Договорът, който резервистите ще подпишат с Министерството на отбраната за служба в доброволния резерв, по сега действащия Закон и по предложението, което разглеждаме, ще трябва да бъде подписан и от работодателя на резервиста, което превръща практически службата в доброволния резерв в доброволна от страна на работодателя, а не само на гражданина, който иска да служи на страната си. Давате си сметка, че по този начин една важна за националната сигурност функция ние я поставяме в зависимост от тясната воля на работодателя. Разбира се, това е доста деликатна тема, защото все пак работодателят може да понесе щети от това, че неговият служител ще има договор и определена част от времето му ще бъде ангажирана с доброволния резерв.
Не е ли редно в този аспект да се помисли за някакви разумни компенсации, които държавата да даде на работодателя? В замяна на това – ангажиментът да бъде безусловен. Повтарям, в момента ние поставяме в зависимост една функция за националната сигурност от частната воля на един работодател, който може да е чуждестранна или международна компания. Може да се окаже, че има определени специалности, изключително нужни на отбраната и чиито служители работят в определен профил компании, които може да не са български компании. Получава се парадокс.
С изявлението, че аз и моите колеги от Реформаторския блок ще подкрепим с ентусиазъм този важен Законопроект, предлагам между първо и второ четене да помислим за по-добро регламентиране на доброволния характер на участие на резервистите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Станимиров.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 602-01-40, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
Припомням предложението на Комисията по отбрана: с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Законопроектът да бъде приет.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно на първо гласуване.
Второ, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 654-01-86, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 г.
Припомням становището на Комисията: с 5 гласа „за“, без „против“ и 9 „въздържали се“ Законопроектът да не се приема на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 6, против 2, въздържали се 70.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Законопроектът е с № 602-01-45. Внесен е от Министерския съвет на 15 юли 2016 г.
Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте за прочитане на доклада, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители! Моля първо да гласуваме допуск в залата на господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и Емил Ангелов – началник сектор „Контрол по общоопасните средства“ в Главна дирекция „Национална полиция“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме допуск в залата.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Моля, поканете лицата в залата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 602-01-45, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 7 септември 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2016 г.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Красимир Ципов. Вследствие на усложнената обстановка в Европа след терористичните атаки в Париж от 13 ноември 2015 г., за които има данни за неправилно използвани и непълно деактивирани огнестрелни оръжия и реактивирани впоследствие, и с оглед необходимостта от провеждане на активна политика за деактивиране на огнестрелните оръжия като част от общата политика на Европейския съюз в областта на сигурността, се наложи да се ускори приемането на Регламент на Европейската комисия за установяване на общи стандарти и техники за деактивиране на огнестрелни оръжия и на приложенията към него.
Вследствие на гореизложеното Европейската комисия прие Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403 на Комисията от 15 декември 2015 г. за определяне на общи насоки относно стандартите и методите за дезактивиране с цел осигуряване на гаранции, че дезактивираните огнестрелни оръжия са приведени в състояние на необратима нефункционалност (OB, L 333 от 19 декември 2015 г.) (Регламент за изпълнение). Съгласно чл. 9 от Регламента държавите – членки на Европейския съюз, следва да го прилагат от 8 април 2016 г.
Регламентът определя насоки за общ и хармонизиран подход към деактивиране на огнестрелни оръжия от държавите - членки на Европейския съюз, а именно: постигане на увереност, че след деактивиране на огнестрелните оръжия, те стават трайно нефункционални; ограничаване на риска деактивирани вече огнестрелни оръжия или техни части незаконно да се сглобяват във функциониращи огнестрелни оръжия; постигане на общо разбиране и съгласуван подход за деактивиране на огнестрелните оръжия в държавите членки, така че законно деактивирани оръжия да могат да бъдат пренасяни в рамките на Европейския съюз без излишни административни затруднения, както за притежателя им, така и за съответните контролиращи органи на държавите членки.
Стандартите и методите за необратимото деактивиране на огнестрелни оръжия, предвидени в Регламента, са определени въз основа на експертните познания на Постоянната международна комисия за изпитване на лекото огнестрелно оръжие (C.I.P.). Комисията е създадена, за да проверява дейността на националните субекти за изпитване на огнестрелни оръжия, и по-специално, за да гарантира наличието във всяка държава на законова и подзаконова уредба, с която да се обезпечава ефикасното и единно изпитване на огнестрелни оръжия и боеприпаси.
В националното ни законодателство деактивирането на огнестрелни оръжия е регламентирано в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и в издадената от министъра на вътрешните работи Наредба от 15 април 2011 г. за реда за обезопасяване от нежелателен достъп и сработване по предназначение на огнестрелни оръжия за културни цели и колекциониране.
С оглед осигуряване изпълнението на Регламента се предлага настоящият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
С Проекта на закон се въвежда изискването за издаване на Сертификат за деактивиране за огнестрелно оръжие, направено трайно негодно за употреба чрез деактивиране, при което всички основни части на огнестрелното оръжие са в състояние на постоянна нефункционалност и не е възможно да бъдат отстранени, подменени или модифицирани по начин, който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба. Предвижда се сертификатът за деактивиране да се издава от Главна дирекция „Национална полиция“ или от Районното управление на МВР по местонахождение на обекта за производство и ремонт.
Сертификатът се издава от съответния компетентен орган въз основа на издаден констативен протокол от лица, притежаващи разрешение за производство или за ремонтни дейности. Предлага се сертификатът за деактивиране да се издава в двуседмичен срок от датата на подаване на заявление. Сертификатът за деактивиране е по образец съгласно Регламента, отпечатан на български и на английски език върху защитена бланка по утвърден от министъра на вътрешните работи графичен проект.
Предвижда се сертификатът за деактивиране да придружава съответното огнестрелно оръжие, за което се отнася, включително при прехвърляне на собствеността. Регламентирано е транспортирането на деактивирани огнестрелни оръжия на територията на Република България единствено с нанесена обща уникална маркировка и сертификат за деактивиране съгласно регламента.
Изискването на Регламента за нанасяне на обща уникална маркировка се предвижда да бъде изпълнено чрез изменения и допълнения на Наредбата от 2011 г. Техническите спецификации, уредени в Приложение № 1 на Регламента, също се предвижда, доколкото е необходимо, да бъдат заложени в Наредбата от 15 април 2011 г. за реда за обезопасяване от нежелателен достъп и сработване по предназначение на огнестрелни оръжия за културни цели и колекциониране. В посочената наредба детайлно и подробно се описват конкретните технически процедури, които съответстват на посочените в Регламента.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 602-01-45, внесен от Министерски съвет на 15 юли 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Становище на вносител? Няма.
Дебатите са открити.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебата.
Искам да помоля квесторите с изключение на Емил Димитров от Патриотичния фронт групите на “БСП лява България”, ДПС, Патриотичен фронт и „Атака“ отсъстват от залата, да минете през стаите да приканите народните представители за гласуване.
Все пак сме на работа колеги. (Реплика от ГЕРБ: „Накажете ги.“)
Гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 602-01-45, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2016 г.
Уважаеми колеги, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно.

Следваща точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ИНСТИТУТ ФОН КАРМАН ЗА ДИНАМИКА НА ФЛУИДИТЕ.
Вносител е Министерският съвет на 26 август 2016 г.
Разпределен е на следните комисии: Комисията по образованието и науката – водеща комисия; Комисията по бюджет и финанси няма доклад; Комисията по външна политика и Комисията по отбрана – два доклада.
От Комисията по образование заповядайте, госпожо Милена Дамянова – председател на Комисията.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите, № 602 02 32, внесен от Министерския съвет на 26 август 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 септември 2016 г., Комисията по образованието и науката обсъди на първо гласуване горепосочения Законопроект.
На заседанието присъства заместник-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов, който представи Законопроекта от името на вносителите.
Институт фон Карман за динамика на флуидите е международна научна институция за специализирано обучение и научни изследвания в областта на аеродинамиката на млади инженери и учени от страни – членки на НАТО. В Република България има сериозна научна школа в областта на механика на флуидите. Ратифицирането на Меморандума дава достъп до международно финансиране на академичните програми на Института. В рамките на всяка академична година се осигурява прием при привилегировани условия на изявени студенти и млади учени, които да се възползват от възможностите за обучение, предоставяни по линия на НАТО. Те ще могат да развият специфична експертиза и професионално израстване въз основа на финансова подкрепа, като по този начин ще се интензифицира сътрудничеството им със студенти и учени от останалите държави членки на НАТО. Разширява се българското присъствие, потенциалният наш принос в научния обмен между държавите – членки на НАТО, както и способностите ни за участие с проекти, финансирани по линия на Научната програма на НАТО за мир и сигурност.
В дискусията по Законопроекта се включиха народните представители Снежана Дукова и Стефан Желев, които поискаха да бъдат информирани за механизма на подбор на българските специализанти в института и дали техният брой е обвързан с размера на вноската на страната. Вносителите поясниха, че вноската е зависима единствено от размера на брутния вътрешен продукт на участващите държави, че голямата полза за Република България се състои във възможността за участие в научните програми на Институт фон Карман и че изпращането на специализанти се съгласува с приемащата страна на основата на показани от тях научни резултати.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за“ – 11 гласа, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по образованието и науката единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите, № 602 02 32, внесен от Министерския съвет на 26 август 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Господин Председател, тъй като тук е заместник-министърът на образованието, ако позволите да направя процедура по допуск в залата на заместник-министър проф. Иван Димов – заместник-министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, гласуваме допуск в залата.
Отменете гласуването.
Уважаеми колеги, поименна проверка – съжалявам.
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - отсъства
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - тук
Венка Константинова Стоянова - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Тошков Николов - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Йорданова Панайотова - отсъства
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Добромир Проданов Проданов - отсъства
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димитров Стойнов - отсъства
Иван Кирилов Иванов - отсъства
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Методи Борисов Андреев - отсъства
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Найден Маринов Зеленогорски - отсъства
Настимир Ананиев Ананиев - отсъства
Невин Халил Хасан - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Павел Алексеев Христов - отсъства
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - отсъства
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - отсъства
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - отсъства
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светослав Димитров Белемезов - отсъства
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Стефан Георгиев Кенов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Стайнов Желев - тук
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - отсъства
Христо Грудев Грудев - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - отсъства
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Илиев Хайтов - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства

Допълнително записали се: Владимир Тошев, Димитър Лазаров, Александър Ненков, Валентин Алексиев Николов, Борислав Великов, Димитър Бойчев, Антони Тренчев, Мартин Иванов и Борис Ячев.
127 според Явор Хайтов. Имаме кворум.
Бяхме спрели до допуск в залата.
Уважаеми госпожи и господа, моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Госпожо Дамянова, докладът е изчетен. Вашият доклад го свършихме, но има още два.
Комисия по външна политика – госпожа Джема Грозданова я няма.
Заповядайте, господин Петров.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите, № 602-02-32, внесен от Министерския съвет на 26 август 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 7 септември 2016 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите, подписан в София и в Брюксел на 20 април 2016 г.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник министъра на образованието и науката проф. Иван Димов.
Институтът фон Карман за динамика на флуидите е създаден през 1956 г. Той е международна научна институция за специализирано обучение и научни изследвания в областта на аеродинамиката. Първоначално той се финансира на базата на договор между Кралство Белгия и САЩ, но днес за неговата дейност допринасят 13 държави – членки на НАТО: Белгия, Франция, Германия, Италия, Норвегия, Турция, Португалия, Чехия, Гърция, Румъния, Унгария, Люксембург и Исландия, чиито вноски в момента формират 25% от бюджета на Института. Вноските се изчисляват на базата на вноската на съответната страна в НАТО. Друга съществена част от финансирането на института е резултат от договори с индустриалните среди. За периода 2014 – 2015 г. приходите по това перо възлизат на 8 670 000 евро.
Вноската на Република България в бюджета на Института за 2016 – 2017 година би била 9534,75 евро. Тази вноска ще бъде осигурена от бюджета на Министерството на образованието и науката и няма да утежни Държавния бюджет.
С ратифицирането на това Споразумение, български студенти и учени в областта на динамиката на флуидите ще могат при привилегировани условия да се възползват да се включват в обученията и цикъла лекции в тази научна област, който се провежда в период от 8 до 12 седмици годишно.
Важно е да се посочи, че Институт фон Карман има и дейности на двустранна основа. Освен това, ратифицирането на споразумението би дало възможност за финансиране на проекти на български учени по Научната програма на НАТО за мир и сигурност, както и за български принос към научния обмен между държавите – членки на НАТО в областта на физиката на флуидите.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание, да приеме Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите ,№ 602-02-32, внесен от Министерския съвет на 26 август 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
И докладът на Комисията по отбрана.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите, № 602-02-32, внесен от Министерския съвет на 26 август 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 1 септември 2016 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите, № 602-02-32, внесен от Министерския съвет на 26 август 2016 г.
В заседанието участваха 15 народни представители.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на образованието и науката Иван Димов, парламентарният секретар Десислава Кемалова и главният експерт в дирекция „Наука“ в МОН Зорница Георгиева. Заместник-министърът Иван Димов представи мотивите към Законопроекта и обоснова ползите за държавата от ратификацията на Законопроекта.
Институт фон Карман за динамика на флуидите е създаден през 1956 г. и понастоящем 13 страни – членки на НАТО участват в дейността и във финансирането на Института с годишни вноски, определени с коефициент от брутния вътрешен продукт на всяка страна.
Финансовият принос на Република България за академичната 2016 – 2017 г. към бюджета на Института би бил 9534,75 евро, изчислен като коефициент върху вноските на страната ни в бюджета на НАТО за 2015 г. и 2016 г.
Институтът се занимава с широк кръг изследвания на флуидите и тяхната динамика, имащи отношение към гражданското и военното въздухоплаване. Същевременно той е и Научен център за обучение на млади учени и студенти. Включването на България в дейността на Института ще даде възможност за обучение на изявени български студенти и млади учени в академичните му програми, което е полезно както за тях, така и за страната ни като цяло.
Поради факта, че България поема финансово задължение за дългосрочен период, се налага Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Меморандума.
Изказвания по Законопроекта направиха народните представители Валентин Радев, Михо Михов и Янко Янков. В изказванията си те се обединиха около извода, че участието на Република България в дейността на Институт фон Карман за динамика на флуидите е полезно за страната в дългосрочен план и ще даде възможност за обучение на млади учени и студенти по програмите на Института. Същевременно страната ни ще може да ползва изследванията на Института в интерес на българското военно и гражданско въздухоплаване.
След проведените дебати по Законопроекта в Комисията по отбрана се проведе гласуване. С 15 гласа „за“, Комисията по отбрана прие единодушно следното решение:
Предлага на Народното събрание на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите, № 602-02-32, внесен от Министерския съвет на 26 август 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Уважаеми колеги, изказвания по Законопроекта за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите, № 602-02-32, внесен от Министерския съвет на 26 август 2016 г., както и гласуване, на първо и евентуално на второ, ще проведем утре в дневния ред на редовното пленарно заседание.
Припомням, че съгласно седмичната програма, утре започваме с Проект за решение за обявяване на Ден на българо унгарското приятелство. Вносители са Валери Симеонов, Джема Грозданова, Иван Пенков Иванов, Милена Дамянова и Радослав Стойчев от 1 септември 2016 г.
Закривам днешното пленарно заседание.
Благодаря за Вашето участие. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов
Кирил Цочев

Секретари:
Юлиан Ангелов
Калина Балабанова