Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Кирил Цочев и Явор Хайтов

Секретари: Георги Търновалийски и Иван К. Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Започваме днешното пленарно заседание с точка седма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ДЕН НА БЪЛГАРО-УНГАРСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО. Вносители са Валери Симеонов, Джема Грозданова, Иван Петров Иванов, Милена Дамянова и Радослав Стойчев на 1 септември 2016 г.
Доклад на Комисията по външна политика – народният представител Георг Георгиев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ:
„ДОКЛАД
относно Проект за Решение за обявяване на Ден на българо-унгарското приятелство, № 654-02-76, внесен от Валери Симеонов Симеонов, Джема Грозданова, Иван Иванов, Милена Цветанова Дамянова и Радослав Стойчев на 1 септември 2016 г.
На своето редовно заседание, проведено на 7 септември 2016 г., Комисията по външна политика разгледа Проект за Решение за обявяване на Ден на българо-унгарското приятелство, № 654-02-76, внесен от гореизброените народни представители.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от народния представител Джема Грозданова – съвносител на Проекта за решение.
През 2016 г. депутатът, представляващ българската общност в Унгария ¬– господин Симеон Варга и група депутати от различни групи в унгарския парламент, лансираха идеята за обявяване на Ден на българо-унгарското приятелство.
Проект за решение на Унгарския парламент за обявяване на такъв ден е внесен от господин Варга, а също от господин Ваго Шебещен – председател на групата за приятелство с Унгария, Кучак Ласло, заместник-председател на групата за приятелство и депутатите членове на групата: Андрер Балаж, Дунаи Моника, Панцел Карой, Дьорарош Алпар и Сабо Шандор, които са членове на различни политически фракции в парламента.
За да представи тази идея, Симеон Варга проведе срещи в Народното събрание с председателя и представители на Комисията по външна политика и с групата за приятелство България – Унгария.
Осъществено беше и посещение в София на групата за приятелство с България в унгарския парламент (6-8 юли 2016 г.), при което тази тема отново беше обсъждана.
Инициативата се ползва с подкрепа от унгарското правителство, изразена няколкократно от посланика на Унгария в България Негово Превъзходителство господин Андраш Клейн и от председателя на Комисията по външна политика на унгарския парламент господин Жолт Немет в кореспонденция с Комисията по външна политика на Народното събрание. За дата беше избран денят 19 октомври.
На този ден Българската православна църква чества Св. Йоан Рилски. При посещението си в Унгария Негово светейщество българският патриарх и софийски митрополит Неофит също изрази удовлетворението си от тази инициатива.
От житието на светеца е известно, че неговите свети мощи са били пренесени от София през 1183 г. от унгарския крал Бела III, след един военен поход срещу Византия, която по това време е владеела България. Те са се намирали известно време в катедралата на тогавашната унгарска столица Естергом, а след това са върнати в Средец – днешна София, през 1187 г. – с почит и уважение.
По този повод, господин Симеон Варга пое инициативата за поставяне на паметен знак за пребиваването на мощите на Св. Йоан Рилски до катедралата в Естергом.
Така за дата на Ден за приятелство се избира не ден на общи победи, които винаги биха били за сметка на други държави, а в деня, в който се чества Св. Йоан Рилски.
Обявяването на Ден на българо-унгарско приятелство дава възможност на тази дата да се провеждат ежегодно редица инициативи и прояви, които да показват общите моменти от нашата история, каквито имаме много в изминалото хилядолетие, а също така да се обсъждат позиции на двете държави по актуалните проблеми на съвремието, да се провежда културен обмен, да се реализират младежки инициативи и др.
Това би допринесло и за повишаване на интереса и уважението в Унгария към малката, но активна българска общност, която живее традиционно в Унгария от столетия.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика единодушно с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание, да приеме Проект за Решение за обявяване на Ден на българо-унгарското приятелство, който да бъде на 19 октомври.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Имате думата за изказване, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам на Вашето внимание
„Проект
РЕШЕНИЕ
за обявяване на Ден на българо-унгарското приятелство
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, вземайки предвид инициативата на унгарски парламентаристи за определяне на Ден на българо-унгарското приятелство, внесено в унгарския парламент, подкрепяйки развитието на българо-унгарското парламентарно сътрудничество в двустранните отношения и в международните организации, като изразява желание за развитие на многовековните приятелски отношения между българския и унгарския народ
РЕШИ:
Обявява 19 октомври за Ден на приятелството между България и Унгария.“
Какви са мотивите за това Проекторешение?
През 2016 г. депутатът, представляващ българската общност в България – господин Симеон Варга и група депутати от различни групи на унгарския парламент, лансираха идеята за обявяване на Ден на българо-унгарското приятелство.
За да представи тази идея господин Варга проведе среща в Народното събрание с председателя и представителя на Комисията по външна политика, както и с групата за приятелство България – Унгария.
Осъществено бе посещение в София на групата за приятелство с България в унгарския парламент, при което тази тема беше обсъждана с групата за приятелство България – Унгария в българското Народно събрание и с Комисията по външна политика. Инициативата се ползва с подкрепа от унгарското правителство, изразена неколкократно от посланика на Унгария в България господин Андраш Клейн и от председателя на Комисията по външна политика на унгарския парламент господин Жолт Немет в кореспонденция с Комисията по външна политика на Народното събрание, както и при лични срещи.
За дата, на която да се отбележи това събитие, се предлага 19 октомври. На този ден Българската православна църква чества св. Йоан Рилски.
При посещението на Групата за приятелство с България в унгарския парламент беше проведена среща с Негово Превъзходителство Адрианополския епископ Евлогий – игумен на Рилския манастир, който заяви своята подкрепа за тази инициатива. При посещението си пък в Унгария между 10 и 12 май 2016 г. българският патриарх и Софийски митрополит Неофит също изрази удовлетворението си от тази инициатива.
От житието на светеца е известно, че неговите свети мощи са били отнесени от София през 1183 г. от унгарския крал Бела III след един военен поход срещу Византия, която по това време е владеела България. Те са се намирали четири години в тогавашната унгарска столица Естергом и през 1187 г. с огромна почит и уважение мощите на св. Йоан Рилски са били върнати в България.
Няколко думи кое е причинило това странно движение на мощите в исторически и в географски аспект. (Шум и реплики.)
Унгарският крал Бела III при превземането на Средец, сегашна София, научава за чудесата, които извършват мощите на св. Йоан Рилски, които към този момент се намират в Софийска православна църква. (Шум и реплики.) Той решава да вземе мощите със себе си и ги отнася в Унгария, където тези мощи извършват поредица от чудеса. Тогавашният католически архиепископ…
Ако не е интересно, мога да приключа и да изляза, и да приключим с тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата и повече уважение към оратора.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Неуважаеми колеги, които не внимавате към историческите факти, просто пропускате шанса да научите нещо изключително интересно от българската и унгарската история.
Повтарям за тези, които не слушаха: мощите на св. Йоан Рилски са пренесени в унгарската столица Естергом поради славата, която са носили, че извършват чудеса и целебни действия. В Естергом обаче католическият архиепископ се изказва непочтително за тези мощи, като задава риторичния въпрос: „Кой е този Иван Рилски? Не съм чувал такъв светец измежду светците.“ Когато произнася тези думи, той онемява.
Няколко години католическият архиепископ е ням и чак когато се досеща каква е причината за неговото онемяване, отива при мощите, както е описано в хрониките, облива ги със сълзи и моли за прошка, и изведнъж проговоря. Към този момент унгарският крал Бела III разбира, че е извършил нещо, което е граничещо със светотатство, отнасяйки мощите на св. Йоан Рилски в Унгария, и с тържествена процесия и церемония ги връща обратно в София, където също така тържествено е посрещнат и мощите са поставени на мястото, където са били и преди това.
Това е истинска история, описана е в хрониките, и тя е олицетворение на християнство, на човеколюбие и на християнска взаимопомощ.
Слушате ли, господин Хафъзов, внимателно? Благодаря Ви. (Смях и оживление.)
По този повод господин Симеон Варга пое инициативата за поставяне на паметен знак за пребиваването на мощите на св. Йоан Рилски до катедралата в Естергом. Малко известно у нас е, че самото заселване на маджарските племена в Панония през Х в., по онова време част от Първото българско царство, е станало по взаимноизгоден договор, сключен между унгарския вожд Арпад и българския цар Симеон Велики. Този епизод от историята се изучава в унгарските училища, но не и в българските учебници.
Искам да припомня също още един исторически епизод от взаимодействието, от взаимопомощта между унгарския и българския народ, а това е прословутата битка на народите през 1444 г. при Варна, където унгарската армия, предвождана от Владислав Варненчик и унгарския пълководец Ян Хуняди, спечелва сражението срещу турската армия. В последния момент Владислав Варненчик бива убит, което обръща тотално изхода на битката. Независимо от това, това е поредният опит за християнска солидарност.
Обявяването на Ден на българо-унгарското приятелство дава възможност на тази дата да се провеждат ежегодно редица инициативи и прояви, които да показват общите моменти от нашата история, каквито имаме много в изминалото хилядолетие, а също така да се обсъждат позиции на двете държави по актуалните проблеми на съвремието, за да се проведе и провежда културен обмен, за да се реализират редица политически, икономически, младежки и всякакви други инициативи. Това би допринесло и за повишаването на интереса и уважението в Унгария към малката, но активна българска общност на територията на Унгария, която живее от дълги години там. Благодаря Ви за вниманието. Дано да сте доволни, дано да са Ви били полезни сведенията, които изнесох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Няма да повтарям всички исторически факти, с които ние като вносители обосноваваме предложението, което правим днес пред Вас и Проекта за решение, но трябва да призная, че за мен като унгарист днешният ден е от особено значение, защото, както е известно на всички ни, взаимните исторически, езикови и културни отношения между българи и унгарци водят началото си от най-ранната история на двата народа.
Интересът в България към Унгария, към унгарската тематика също датира от векове. През ХХ в. редица български видни учени, творци, специалисти от различни области създават приносни произведения в областта на историографията, на етнографията, на литературата, на икономиката. Българската унгаристика оставя следи в киното, в драматургията, в изобразителното изкуство, в медицината дори, но е факт, че за първи път ще бъде гласуван, надяваме се, и обявен Ден на българо-унгарското приятелство.
Да, факт е, че този ден е обоснован с общото на двата народа, но този ден безспорно определя бъдещето, определя посоката, в която ще се развиват българо-унгарските взаимоотношения оттук нататък. България и Унгария членуват в редица международни организации, където съвсем естествено си сътрудничат успешно, развивайки своите приятелски отношения на взаимноизгодна основа.
В обединена Европа ние също споделяме общо настояще, споделяме общо бъдеще с останалите европейски народи, но заедно бихме могли и заедно решаваме проблеми, както видяхме във вчерашния ден, които стоят на дневен ред, пред които сме изправени, като по този начин допринасяме изобщо за европейското единство, за европейското сътрудничество. Настоящият Проект за решение, на който и аз съм съвносител, е пример за една успешна инициатива между групите за приятелство в унгарския парламент и съответно в българското Народно събрание.
В Унгария днес имаме малка, но трябва да споделя с Вас, че това е доста влиятелна българска общност. Всички знаем за българските градинари, които преди много години са не само изключително добре приети от унгарската страна, от унгарския народ, но те са получили възможност, предоставена им е среда за развитие на земеделската дейност, като по този начин съвсем естествено са спечелили съответно уважението и почитта на унгарците.
Господин Симеон Варга е именно представител на тази малка, но влиятелна българска общност в българския парламент и с тази инициатива той издига авторитета на българската общност зад граница, изобщо на българите, които живеят в Унгария. Не е изненадващо, че предложението на господин Варга се подкрепи и от игумена на Рилския манастир Адрианополския епископ Евлогий, освен това беше подкрепен и от българския патриарх Неофит на 10 май тази година, когато той беше на посещение в Българската църква в Будапеща по повод 100-годишнината от тамошната Българска църковна община.
Аз се надявам всички единодушно да подкрепим нашето предложение, което сме направили с колегите. Беше подкрепено единодушно във Външната комисия. Подкрепя се единодушно, защото подобен Проект за решение има внесен и в унгарския парламент, подкрепя се и там от всички политически сили без изключение. Смятам, че това наистина би допринесло изключително много за познанството между двата приятелски народа и за развитие на по-добрите отношения между нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Имате ли реплики, уважаеми колеги? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията.
Още един път да Ви запозная с Проекта за решение:
„РЕШЕНИЕ
за обявяване на Ден на българо-унгарското приятелство
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, вземайки предвид инициативата на унгарски парламентаристи за определяне на Ден на българо-унгарското приятелство, внесена в унгарския парламент, подкрепяйки развитието на българо-унгарското парламентарно сътрудничество в двустранните отношения и в международните организации, като изразява желание за развитие на многовековните приятелски отношения между българския и унгарския народ
РЕШИ:
Обявява 19 октомври за Ден на българо-унгарското приятелство.“
Моля, гласувайте, уважаеми колеги.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Деветнадесети октомври е обявен за Ден на българо-унгарското приятелство. (Ръкопляскания.)

Продължаваме със следващата точка от дневния ни ред, тя всъщност е продължение от вчера:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ИНСТИТУТ ФОН КАРМАН ЗА ДИНАМИКА НА ФЛУИДИТЕ.
Вносител е Министерският съвет на 26 август 2016 г.
Вчера бяха представени докладите, сега откривам дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Уважаеми колеги, първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите, № 602-02-32, внесен от Министерския съвет на 26 август 2016 г.
Режим на гласуване – първо гласуване.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, госпожо Дамянова – процедура.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника предлагам Законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване. Законопроектът е за ратифициране на международен договор, който съгласно чл. 84 от Правилника не може да бъде изменян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Гласуваме предложението на председателя на Комисията по образованието и науката госпожа Дамянова за второ гласуване на Законопроекта.
Гласували 114 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите (ИФК)
Член единствен. Ратифицира Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите (ИФК), подписан в София и в Брюксел на 20 април 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Закривам дебата.
Второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите (ИФК), подписан в София и в Брюксел на 20 април 2016 г.
Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на второ гласуване.
Благодаря, колеги.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ФРОНКОФОНИЯТА И УНИВЕРСИТЕТСКАТА АГЕНЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ НА ФРОНКОФОНИЯТА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ В СОФИЯ И НА ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА И УНИВЕРСИТЕТСКАТА АГЕНЦИЯ НА ФРАНКОФОНИЯТА ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ НА ФРАНКОФОНИЯТА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ В СОФИЯ.
Вносител е Министерският съвет на 25 юли 2016 г.
Водеща е Комисията по образованието и науката.
Кой ще го прочете? (Шум и реплики.)
Процедура – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, процедурата е за отпадане на тази точка от дневния ред със следните мотиви. Става въпрос, че чрез ратификационен договор по същество се създава ново висше учебно заведение. Обръщам внимание, моля Ви внимателно да погледнете текста, в който се вижда, че това учебно заведение ще може да дава магистратури, освен бакалавърските програми, а включително става въпрос и за продължаващо обучение, което означава докторати. В мотивите е писано, че то ще дава и докторати. И това се случва при условие, че във висшите учебни заведения, в университетите на България има много голям дефицит от студенти. Разбира се, става по един заобиколен начин – чрез ратификационен договор между България и Организацията на франкофонията. Не са изпълнени критериите и изискванията на Закона за висшето образование, няма акредитация.
Един договор, сключен преди 15 години за създаване на Център за езиково обучение, трансформира този център във висше учебно заведение.
Аз моля да отпадне тази точка, да се проведе една сериозна консултация и със Съвета на ректорите и с висшите училища в България, да се излезе от сферата на външните работи, защото водещо е Външно министерство. Аз поставих част от тези въпроси в Правната комисия, не получих особени отговори. По голямо внимание да се обърне от Министерството на образованието и науката и тогава да преценим можем ли с ратификационни договори да създаваме нови университети и висши училища в България.
Съвсем рационални са тези аргументи. Ако отпадне тази точка, поне за десетина дни, една седмица да се направи една по сериозна консултация. Иначе ще вземем отношение по същество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Миков.
Предложение на господин Миков за отпадане на точката от днешния дневен ред.
Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Гласували 105 народни представители: за 32, против 19, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
(Реплика от народния представител Станислав Станилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, проф. Станилов – отрицателен вот.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Господин Председател, ако обичате, прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Вие казахте отрицателен вот.
Прегласуване – заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, призовавам Ви да не нарушаваме Конституцията на Република България и нейното законодателство. Не може, както се казва, през задната врата да открием ново висше учебно заведение, който и както и да се сърди. Моля Ви се, спазвайте Конституцията. Смисълът на Конституцията се нарушава. Общ е режимът за откриване на висши учебни заведения и той не може да бъде подменен, не може – според Конституцията. А законът казва ясно кой и как открива висше учебно заведение в България. За това даже и не трябва да се допитваме до Съвета на ректорите, а трябва принципно да се отнесем, да го обсъдим в Комисията, и не в една комисия, а изобщо. Ние в момента нарушаваме Конституцията. Това не може да стане! Представяте ли си, ако това отиде в Конституционния съд, какъв скандал ще стане? Моля Ви се!
Прегласуване, гласувайте „за“ предложението за отлагане. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станилов.
Прегласуване на предложението за отхвърляне на т. 6 – Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Международната организация на франкофонията.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): За отпадане от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Повторно гласуване за отлагане, за отхвърляне от днешния дневен ред.
Гласували 107 народни представители: за 45, против 14, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Заповядайте, госпожо Захариева, да представите доклада на Комисията по образование и наука за първо гласуване.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Преди доклада ще помоля за процедура за допуск в пленарната зала на господата Румен Александров – заместник-министър на външните работи, Светослав Станков – главен експерт в дирекция „Права на човека“ в Министерство на външните работи, и проф. Иван Димов – заместник-министър на образованието и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Режим на гласуване за допуск в зала на посочените лица.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят посочените лица.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление (ВУФАУ) в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София, № 602-02-28, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 септември 2016 г., Комисията по образованието и науката обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София, № 602-02-28, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2016 г.
На заседанието присъстваха: Райко Райчев – генерален директор по глобалните въпроси в Министерство на външните работи, Александър Савов – посланик със специални поръчения по въпросите на франкофонията, Мария Фъртунова – директор на дирекция „Висше образование“ в Министерството на образованието и науката, Мария Никулеску - директор на Франкофонския институт по администрация и управление и Десислава Тошева – заместник директор на Франкофонския институт по администрация и управление.
Законопроектът беше представен от представителите от Министерството на външните работи: господин Райко Райчев и господин Александър Савов. Подкрепа изрази и представителят на Министерството на образованието и науката госпожа Мария Фъртунова.
Приемането на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата ще създаде правната основа за функциониране на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление, като отчита промяната на наименованието, статута и структурата на обучителните програми.
Със Спогодбата се отменя и заменя Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията, подписана на 28 август 2002 г. Висшето училище на франкофонията за администрация и управление е приемник на Франкофонския институт за администрация и управление. Настоящата Спогодба определя го като институция за висше образование и научно-изследователска дейност на Университетската агенция на франкофонията със статут на специализирано висше училище със седалище в Република България.
Висшето училище на франкофонията за администрация и управление има за цел да обучава на френски език висши кадри за държавната администрация и неправителствените организации, да подкрепя учебни и изследователско-развойни проекти.
По силата на тази спогодба се прекратява освобождаването на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление от данък върху добавената стойност върху учебните материали, консумативи и оборудване.
Българската страна предоставя безвъзмездно на висшето училище необходимите помещения за доброто му функциониране.
Наред с магистърските програми се въвежда и образователно квалификационна степен „бакалавър“.
Ратифицирането на Спогодбата ще допринесе за укрепване на капацитета на българската администрация и за създаване на възможности за трудова реализация на студентите в компании на франкофонските държави в България.
Спогодбата с приложението към нея подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат „за“ – 9 гласа, без „против“ и въздържали се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София,№ 602-02-28, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Следва доклад на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Гаджев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление (ВУФАУ) в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление (ВУФАУ) в София, № 602-02-28, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2016 година
На заседание, проведено на 31 август 2016 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление (ВУФАУ) в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление (ВУФАУ) в София, подписани на 25 май 2016 година в София.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на външните работи Румен Александров.
Приемането на Закон за ратифициране на тази Спогодба и на приложението към нея създава правната основа за функционирането на Висшето училище, като отчита промяната на името, статута и структурата на обучителните програми.
Висшето училище на франкофонията за администрация и управление е приемник на Франкофонския институт за администрация и управление. Със Спогодбата се отменя и заменя Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление, подписана в София на 28 август 2002 г.
Настоящата спогодба определя Висшето училище като институция за висше образование и научно-изследователска дейност на Университетската агенция на франкофонията със статут на специализирано висше училище със седалище в Република България.
Българската страна предоставя безвъзмездно на това Висше училище необходимите помещения за доброто му функциониране и за нуждите на обучението и научноизследователската работа в сградата на ул. „Леополд Седар Сенгор” № 1. Условията за предоставянето на помещенията са обект на приложението към Спогодбата.
По силата на тази Спогодба се прекратява освобождаването на ВУФАУ от данък върху добавената стойност върху учебните материали, консумативи и оборудване. ВУФАУ заплаща такса битови отпадъци.
Разпоредбите на Спогодбата и приложението към нея са в съответствие с Конституцията, българското законодателство, международните задължения на Република България и правото на Европейския съюз и не изискват мерки от законодателен характер с оглед тяхното прилагане.
Спогодбата с приложението към нея подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София, № 602-02-28, внесен от Министерски съвет на 25 юли 2016 година.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Гаджев.
Становище на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София, № 602-02-28, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2016 г.
На свое заседание, проведено на 31 август 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за ратифициране на Спогодбата.
На заседанието присъстваха: от Министерство на външните работи: господин Александър Савов – посланик със специални поръчения по въпросите на франкофонията.
Законопроектът беше представен от господин Александър Савов. Той посочи, че с ратифицирането на Проекта на закон се създава правната основа за функционирането на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление, като се отчита промяната на името, статута и структурата на обучителните програми. Висшето училище е приемник на Франкофонския институт за администрация и управление, който функционира от 1995 г. и си поставя за своя основна цел да обучава на френски език висши кадри за държавната администрация и неправителствените организации, за да допринесе за развитието на франкофонията.
Въвежда се образователно-квалификационна степен „бакалавър“ наред с магистърските програми, като Висшето училище може да организира и програми за продължаващо обучение.
Предвидено е Спогодбата да се сключва за неопределен срок, като се изменя или прекратява по взаимно съгласие на договарящите се страни.
Ратифицирането й ще допринесе за укрепване на капацитета на българската администрация и за създаване на възможности за трудова реализация на студентите в компании на франкофонските държави в Република България.
В обсъждането взеха участие народните представители Емил Димитров, Михаил Миков, Четин Казак и Данаил Кирилов.
В хода на дискусията народните представители Емил Димитров и Михаил Миков поставиха въпрос дали с настоящата Спогодба не се заобикаля редът за акредитация на висшите училища.
Господин Четин Казак отбеляза, че Спогодбата е международен договор, на базата на който sui generis е създадено училището, като договорът се ратифицира от Народното събрание.
Господин Данаил Кирилов изрази опасение дали в Закона за висшето образование има изключваща разпоредба, която касае реда за прилагане на правилата за международните договори.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с12 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София, № 602-02-28, внесен от Министерски съвет на 25 юли 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Становища от вносителя? Има ли желаещи да вземат думата от двамата заместник-министри? Не.
Режим на дебат.
Първи за изказване е изявил желание народният представител Михаил Миков.
Уважаеми господин Миков, заповядайте, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми представители на вносителя! При така създалата се обстановка трябва да влезем в дискусия по същество. Аз съм убеден, че такъв правен режим не съществува даже в Уагадугу – там, където отиде досегашният френски посланик в София. Има установен режим в Закона, който предвижда, че висше училище се създава при изпълнението на определени законови критерии. Мога да Ви ги прочета от законите, но няма смисъл. Има и закон, който предвижда как се извършва акредитация, има и Закон за висшето образование, където текстовете са изрични.
Ще помоля вносителите да обяснят кое налага да се създава висше училище извън предвидения по закона ред, което влиза в пряко противоречие с Конституцията на Републиката? Мисля, че в процедурата, която направи проф. Станилов, той ясно подчерта, че въпросът е и противоконституционен.
В крайна сметка един учебен център, създаден на базата на Спогодба, ратифицирана от Народното събрание през 2002 г., се трансформира във висше училище. Може би след около няколко години ще стане и университет. Нещо, което е абсурдно и аз поне в Правна комисия не чух никакви аргументи от вносителите кое налага това. И това се случва тогава, когато българските университети са в изключително тежко състояние, когато голяма част от тях не могат да изплащат задълженията си, когато всичките те плащат и ДДС, и такса смет, ние това висше училище го освобождаваме от тези данъци. Кое налага това?
Така че моля и правя процедурно предложение да прекратим дискусията дотук, да се събере още информация кое налага такъв извънреден способ за създаване на висше училище в България. Ще моля специално представителите на Министерството на образованието да ни запознаят как те гледат на това. Знаем, че тази година голяма част от специалностите не бяха попълнени. Забележете, в текста е казано, че освен бакалаври и магистри ще има и продължаващо обучение, което означава да се дават докторски степени от това висше училище. Това е някакъв абсурд без то да е преминало през стандартната процедура на акредитация.
Това са все въпроси, които поставят големия въпрос: кой има интерес и кой иска да създаде такъв извънреден режим? Защо е необходимо това? Взети ли са мнения от представители на академичната общност? Консултирана ли е Агенцията по акредитация или всъщност се създава една стопанска форма за всичките облекчения – данък добавена стойност, такса смет, която поставя другите висши учебни заведения в неравностойно положение. Кое налага това и защо се случва?
Така че още веднъж моля, уважаеми господин Председател, да поставите на гласуване въпроса за отлагане на дискусията, за да може голяма част от народните представители съвсем информирано да се произнесат, когато се стигне до гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплика на изказването на господин Миков? Няма.
Виждам, че има желание от вносителя.
Има думата Румен Александров – заместник-министър на външните работи, за отговор на поставения въпрос от господин Миков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с поставените от господин Миков въпроси бих искал да отбележа, че по отношение на акредитацията всъщност се предвижда висшето училище да не издава български дипломи. Дипломи за обучението, което се осъществява там, ще бъдат издавани от два френски и един белгийски университет, които са акредитирани по законодателството на съответните държави и съдържат всички реквизити, изискващи се от законодателствата на Франция и Белгия.
Ако на следващ етап висшето училище поиска да издава и български дипломи, то тогава то, разбира се, ще премине през процедурата за акредитация – такава, каквато тя е в нашата страна.
По отношение на другия въпрос, който беше поставен – за данъчното облагане, вероятно става въпрос за някакво объркване. Всъщност, съгласно Споразумението, висшето училище ще заплаща и такса смет, и ДДС, за разлика от ситуацията досега, тъй като до момента то беше освободено от заплащане на ДДС и на такса смет.
Само бих искал да кажа, че това висше училище функционира вече години наред, макар и с друг статут в страната. То се е утвърдило, привлича доста чужди студенти. Финансирането за него е изцяло предоставено от организацията на франкофонията и е в размер на над 600 хил. евро годишно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Други желаещи за изказвания? (Народният представител Михаил Миков иска думата.)
По начина на водене мога да Ви дам думата само и единствено, защото Вашето предложение за отлагане беше гласувано и волята на народните представители е точката да бъде гледана. Следователно мога да Ви дам думата по начина на водене.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Точно по начина на водене. Аз предложих точката да отпадне от дневния ред и това беше единственото възможно предложение, преди да се пристъпи към дискусията. Сега, когато точката вече се гледа, направих предложение за отлагане на разискванията. Третата възможност, която имам процедурно, е за отлагане на гласуването. Но тези две възможности – втората и третата, са едва когато се премине към разглеждане.
Първото ми предложение беше за отпадане на точката от дневния ред, така че Ви моля сега да поставите на гласуване отлагане на разискванията и да продължим нататък. Това е по начина на водене. Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: По чл. 69 да отложа гласуването – не мога да го направя от първо гласуване. Това, което Вие предложихте за отлагане, аз вече го подложих на гласуване. И ми се струва, че Вашето предложение за отпадане вече е гласувано.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): То е предишното. Сега правя друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, за да не създаваме напрежение в залата, предложението е да се прекратят разискванията по гледаната точка.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ от място): Не да се прекратят, а да се отложат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Те се прекратяват, а за кога ще се отложат ще реши Председателският съвет. Те се прекратяват. Просто Вие предлагате не да се отложат, а да се прекратят днес. (Шум и реплики.)
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Да се отложат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Каква е разликата да се отложат или да се прекратят днес?
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ, от място): Мога да обясня каква е разликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да, заповядайте, давам Ви думата.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Разликата е твърде съществена. В единия случай – при отлагане разискванията могат да продължат друг ден. В случая при прекратяване те са приключили и тогава следващата процедура е гласуване. Това е разликата между едното и другото.
Аз правя процедура за отлагане на разискванията, за да може те да се продължат в друг ден. Ако някой направи за прекратяване, то това е друга процедура, тогава те не могат да се продължат повече и следващата процедура е гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Миков.
Ще помоля за спокойствие в залата.
Гласуваме предложението за отлагане на разискванията от днешния ден за следващ ден, насрочен от Председателския съвет.
Моля, гласувайте, уважаеми колеги.
Гласували 108 народни представители: за 34, против 32, въздържали се 42.
Предложението за отлагане на разискванията не е прието.
Други желаещи за изказване? Няма.
Прекратявам дебатите.
Уважаеми колеги, гласуваме Законопроект за ратифициране на Спогодба между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София и на Приложение към Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията относно дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление в София № 602-02-28, внесен от Министерския съвет на 25 юли 2016 г.
Моля, гласувайте, уважаеми колеги.
Гласували 84 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 4.
Ратификацията е приета на първо четене.
Заповядайте за процедура, госпожо Захариева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника предлагам Законопроектът да се гласува на второ четене в същото заседание, тъй като не са направени предложения за изменение или допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, видяхте, че има достатъчно аргументи внимателно да бъде разгледан този ангажимент, който Народното събрание поема. Нарушението на Закона несъмнено, че е противоконституционно – ратифицирането и създаването чрез такава Спогодба на висше училище. Няма никакво значение, че дипломите ще бъдат чужди. Би трябвало, както българските университети, когато отиват в друга страна и трябва да издават дипломи, да попадат в съответните законови критерии на приемащата страна, защото в изказването на заместник-министъра прозвуча още едно признание, че ще се издават дипломи от чужди университети – вярно, че не от университета в Уагадугу, а от Льовен, но това не променя нещата.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Как да не ги променя?
МИХАИЛ МИКОВ: Не ги променя по никакъв начин. Българските университети не могат да издават дипломи по медицина в Швейцария или в Белгия – те са ограничени в това отношение. А България позволява, макар и на европейски университети, без да са преминали процедурата по акредитация, да издават дипломи и да обучават в България. Това е пореден удар върху българското висше образование. Най-интересното, най-важното е, че това е абсолютно противоконституционно и незаконно.
Моля Ви, уважаеми господин Председател, при гласуването, и най-вече към народните представители – да дадем нормалния срок за второ четене, за да бъдат внимателно огледани тези въпроси.
Бързането показва само едно – бързо да мине тази ратификационна процедура, да се уреди някой да стане шеф на Управителния съвет, да си вземат имотите, които държавата ще им предостави безвъзмездно, забележете, и да приключи този случай. Но той, убеждавам Ви, няма да приключи скоро. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Захариева за преминаване към второ четене на Законопроекта за ратификация.
Гласували 96 народни представители: за 11, против 21, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Тоест второто четене се отлага за следващо заседание.
Съжалявам, проф. Димов, имахте желание, обаче не можахте да кажете Вашето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за декларация от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Думата има народният представител Милен Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители!
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Патриотичния фронт
Първият учебен ден – 15 септември, е повод за мнозина политици да посетят училищните дворове, да произнесат приветствени слова, да покажат оптимизъм, от който обществото ни като цяло има нужда.
Считаме обаче, че на тази знакова дата е редно да говорим и за проблемите, които българското образование изпитва с особена сила днес, най-вече за проблемите, свързани с неговото администриране, което ако не коригира грешките си, може да доведе до трайни негативни резултати.
Тревога буди фактът, че с изработването на държавните образователни стандарти, учебните планове и програми Министерството на образованието и науката допусна дописване на Закона за предучилищното и училищното образование. В определени случаи констатираме разминаване със законодателните разпоредби, като за нас, българските патриоти, е най-неприемлив фактът, че се игнорира патриотичното възпитание в българското училище. Това е видно от сайта на МОН, където се обявяват редица държавно-образователни стандарти. Очевидно чиновниците в Министерството нямат отношение към национално-патриотичното възпитание и нарушават Закона за предучилищното и училищното образование.
Една от основните цели на образованието, предвидени в Закона, е съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност. Освен това, в чл. 76, ал. 5 е отбелязано, че в процеса на училищното образование може да се изучават и учебни предмети от областта на глобалното, гражданското, здравното и по-нататък – учебни предмети, които формират националното самочувствие, патриотичния дух и родолюбие в децата и учениците, като разширяват и допълват съдържанието, което присъства интегрирано в другите учебни предмети.
Това изискване кореспондира пряко с Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България. В Приоритет 88 е записано, че образованието в България цели, цитирам: „формиране на национално самочувствие, патриотичен дух сред децата и младежта“.
До момента това изискване е споменато единствено в Проекта за наредба за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Цитирам: „Гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование в часа на класа, освен чрез обучение за придобиване на компетентности, се осъществява чрез занимания, дейности и проекти по тематични области, свързани, първо, с патриотичното възпитание и изграждането на национално самочувствие“. На патриотичното възпитание в часа на класа са посветени цели четири часа годишно! При това Министерството залага на ритуализацията на възпитанието, свързано с познанието на знамето, химна и историята на училището.
За сметка на това силно се акцентира върху интеркултурния диалог, толерантността към различния, познаването на неговите религиозни, етнически и културни особености, съвместни дейности в мултикултурна среда. Тоест отново се поощрява политиката на мултикултурализъм, която вече се реализира, след като донесе толкова тежки проблеми на Европа. Същевременно никъде не се отстоява принципът на единството на българската нация, че всички трябва да се чувстват първо българи по националност, преди да се самоопределят по етнически или верски принцип.
Самото наименование на стандарта, както се вижда, не извежда патриотичното образование като равнопоставен компонент с останалите, а само може да се постигне като очакван резултат от дейността в останалите направления, най-вече гражданското образование. За учебен предмет „Родолюбие“ или „Родинознание“ въобще не може да се говори.
Най-съществените промени в учебните планове засегнаха предмета „История и цивилизация“. На практика преподаването на българската история в основното образование е сведена до част от общата история и в нито един клас тя не се изучава самостоятелно от създаването на българската държава до наши дни! Така завършилите основно образование няма да получат основни познания по родна история, а формирането на чувство на патриотизъм и национална гордост е трудно постижимо.
Подобно е положението при изучаването на българската литература. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Достатъчно е да приведем примера, че в българското училище не се изучава нито едно произведение от великия български писател и патриот Николай Хайтов, който е роден на днешния ден преди 97 години.
Тук възниква въпросът: как в учебния процес ще бъдат изпълнени изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование?
Нека да споменем само мимоходом множеството други проблеми в сферата на образованието от последните няколко месеца – забавянето на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, скандалите с обявяването на допълнителни стипендии за приоритетните специалности във висшите училища, определянето на защитените специалности, уникалната обществена поръчка за рекламни материали на Министерството, неотпечатаните учебници и други.
В началото на годината от Патриотичния фронт предупредихме, че смяната на тогавашния министър Танев е безсмислена, ако не се промени политиката на Министерството, ако не възтържествува професионализмът и не се осъзнае огромната отговорност, която образованието има за бъдещото развитие на българската нация. Тогава се даваха грандиозни обещания. Днес не забелязваме изпълнението на нито едно от тях.
Заявяваме нашата принципна позиция открито, от трибуната на Народното събрание не с цел да търсим конфронтация, а поради желанието ни проблемите да бъдат решавани бързо и адекватно. Отворени сме за диалог и сме готови да допринесем за преодоляването на многогодишната инерция, която не води към нищо добро – нито в образованието, нито в обществото ни, но има цели, които не могат да бъдат подменени или забравени. Те са заложени в Програмата, с която Патриотичният фронт се яви на изборите и спечели подкрепата на своите избиратели, заложени са и в Програмата за управлението на правителството.
Патриотичното възпитание е такава цел и с него компромис не може да има! Очакваме неговото адекватно въвеждане в учебния процес, защото така изисква Законът.
В този празничен ден е необходимо да отдадем нашата признателност преди всичко на българските учители, които въпреки тежестта на прехода съхраняват традициите на родното училище.
На добър час, скъпи учители!
На добър час, мили ученици! (Ръкопляскания само от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доц. Михов.
Няма други декларации засега.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Законопроектът е въведен в Деловодството под № 654-01-89, внесен е от Менда Стоянова и група народни представители на 12 юли 2016 г. и приет на първо гласуване на 21 юли 2016 г.
С доклада – народният представител Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля първо за процедура по допуск в зала на господин Фейзи Бекир – заместник-министър в Министерството на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, госпожа Милена Кръстанова – заместник-изпълнителен директор на НАП, и господин Росен Иванов – директор дирекция „Данъчноосигурителна методология“, НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 68 народни представители: за 66, против 1, въздържал се 1.
Моля, поканете лицата в залата.
Посочените от Вас лица са вече в залата.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 654-01-89, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 12 юли 2016 г., приет на първо гласуване на 21 юли 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители.
Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, което се подкрепя изцяло от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 1 – предложение на народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев:
„В чл. 10, ал. 6 в т . 2 след думите „превозни средства“ се поставя запетая и се добавя текста „както и на други активи по чл. 215а, ал. 1“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 10, ал. 6 в изречение първо думите „чл. 204, т. 1 и 3“ се заменят с „чл. 204, ал. 1, т. 1”, а изречение второ се изменя така: „Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2“.
ППРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 14, против 3, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя от Комисията и редактиран от същата за § 1.
Подлагам на гласуване § 1 по доклада на Комисията.
Гласували 70 народни представители: за 62, против 1, въздържали се 7.
Параграф 1 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 2 Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, подкрепен изцяло от Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 3 има предложение на народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев – в § 3, т. 2 относно чл. 204, т. 4 след думите „активи и/или персонал“ се поставя запетая и се добавя „когато балансовата стойност на актива при придобиването му надхвърля 20 хил. лв.“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 204 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) точка 3 се отменя;
б) създава се т. 4:
„4. разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и” от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.”
2. Създава се ал. 2:
„(2) Алинея 1 се прилага и когато отчитането на сумите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 не води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 18, против 7, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, подкрепен по принцип от Комисията и редактиран от нея съгласно доклада й.
Гласували 81 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 5.
Параграф 3 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 4 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 4. В чл. 207 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 204, т. 1 и 3” се заменят с „чл. 204, ал. 1, т. 1”.
2. В ал. 2 след думите „чл. 204” се добавя „ал. 1”.
3. Създава се ал. 3:
„(3) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол или по правоотношения за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, подкрепен по принцип от Комисията и редактиран от нея съгласно нейния доклад.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Параграф 4 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 5 има предложение на народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев – в § 5, чл. 215а, ал. 2, т. 2 числото „50“ се заменя с „20“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция в съответствие с изискванията на чл. 50 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове за § 5 и нов § 6:
„§ 5. Чл. 215 се отменя.
§ 6. В Глава двадесет и девета се създава чл. 215а:
„Данъчна основа за данъка върху разходите в натура
Чл. 215а (1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е сумата на разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, за календарната година.
(2) При определяне на данъчната основа по ал. 1 за разходите в натура, свързани с превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи:
1. по съотношението:
а) между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство, или
б) между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство, или
2. по 50 на сто.
(3) При определяне на данъчната основа по ал. 1 за разходите в натура, свързани с недвижимо имущество, когато те не могат да бъдат разпределени чрез измерване, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с недвижимото имущество, се умножи по съотношението:
а) между площта, използвана за лично ползване и общата площ на съответното недвижимо имущество, или
б) между часовете на лично ползване на съответното недвижимо имущество и общите часове на използване на недвижимото имущество.
(4) При определяне на данъчната основа по ал. 1 за разходите в натура, свързани с активи, извън посочените по ал. 2 и 3, данъчната основа е 20 на сто от общия размер на всички разходи, свързани със съответния актив, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на основа.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
Имате думата за изказвания.
Няма желаещи за изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев. Тяхното предложение не се подкрепя от Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 16, против 3, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 5, редактиран от Комисията в съответствие с изискванията на чл. 50 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове за § 5 и нов § 6.
Гласуваме параграфи 5 и 6 по доклада на Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 67, против 1, въздържал се 11.
Параграфи 5 и 6 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, подкрепен изцяло от Комисията и ставащ § 7 в нейния доклад.
Гласуваме § 7 по доклада на Комисията.
Гласували 71 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 3.
Параграф 7 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, който в доклада на Комисията става § 8, след подкрепа от нейна страна.
Гласуваме § 8 по доклада на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Параграф 8 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, който става § 9 в доклада на Комисията,.
Гласуваме § 9 по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Параграф 9 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, който става § 10 по доклада на Комисията, след като е подкрепен от същата.
Гласуваме § 10 по доклада на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Параграф 10 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Параграф 10 –предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 11 и предлага следната редакция:
„§ 11. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 39 се отменя.
2. Създава се т. 83:
„т. 83. „Разходи в натура“ за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1-2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации. Не са разходи в натура за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, подкрепен по принцип от Комисията, редактиран от същата, ставащ § 11 в нейния доклад.
Гласуваме § 11 по доклада на Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Параграф 11 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В останалите текстове на Закона след думите „чл. 204“ се добавя „ал. 1“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 12 заедно със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 80 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 9.
Параграф 12 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 11 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, който става § 13 и предлага следната редакция:
„§ 13. (1) Данъчно задължените лица декларират избора си по чл. 24, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2016 г. в годишната данъчна декларация за 2016 г.
(2) Данъчно задължено лице, което до датата на обнародване на този закон е прилагало реда за облагане на разходите в натура като непарични доходи на физическите лица по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, може да избере, като декларира с годишната си данъчна декларация, подавана за 2016 г.:
1. да продължи да прилага този ред до края на 2016 г., или
2. да приложи чл. 204, ал. 1, т. 4 до края на 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 11, който става § 13 след редакция от страна на Комисията по нейния доклад.
Гласували 88 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 7.
Параграф 13 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова за създаването на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 14:
„§ 14. Данните по чл. 239, ал. 3 и чл. 246, ал. 3 се декларират в първата декларация за 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате ли изказвания по предложението на Комисията за създаването на нов § 14? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 14 със съответното му съдържание, съгласно доклада на същата.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Параграф 14 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 15:
„§ 15. (1) Документална обоснованост на разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, извършени от 1 януари 2016 г. до датата на обнародване на този закон в „Държавен вестник”, е налице и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и ако не е издаван пътен лист.
(2) При определяне на данъчната основа за данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 за 2016 г. за разходите в натура, свързани с превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи по 50 на сто, когато до обнародването на този закон в „Държавен вестник“ превозното средство е използвано и за управленска дейност и разходите за тази дейност са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, и/или не е издаван пътен лист.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 15, заедно със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 85 народни представители: за 76, против 3, въздържали се 6.
Параграф 15 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 16, като след думите „чл. 204“ се добавя „ал. 1“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията текст на вносителя за § 12, който става § 16, като след думите „чл. 204“ се добавя „ал. 1“.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Параграф 16 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нови параграфи.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 17 и § 18:
„§ 17. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 15, ал. 2, т. 15 след думата „пунктове” се добавя ”и на обособени места на републиканската пътна мрежа в граничната зона”.
2. В чл. 16, ал. 1, т. 3а думите „министъра на финансите” се заменят с „директора на Агенция „Митници”.
3. В чл. 16з:
а) в ал. 1 и в ал. 3 в текста преди т. 1 думите ”министъра на финансите” се заменят с „директора на Агенция „Митници”;
б) в ал. 4 и ал. 8 думите „Министърът на финансите” се заменят с „Директорът на Агенция ”Митници”;
в) в ал. 10 и ал. 12 думите „министъра на финансите” се заменят с „директора на Агенция”Митници”.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 17 със съответното му съдържание, съгласно Доклада.
Гласуваме § 17 по Доклада на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 4.
Параграф 17 по Доклада на Комисията е приет.
Параграф 18 – имате думата, уважаема госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
„§ 18. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр...) в чл. 10е се създава ал. 3:
„(3) В случай че дейностите по проверките, свързани с паспортно-визовия режим, се извършват на територията на съседна държава, Агенция „Митници“ изпълнява задълженията си по ал. 1 и 2 на обособени места на републиканската пътна мрежа в граничната зона.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 18 със съответното съдържание, както Ви представено току-що от парламентарната трибуна от народния представител Диана Йорданова.
Гласуваме § 18 по Доклада на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 2.
Параграф 18 по Доклада на Комисията е приет.
Текстът на вносителя за § 13.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: По § 13 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, който става § 19 и предлага следната редакция:
„§ 19. Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на:
1. Параграф 13, ал. 2, т. 2, която влиза в сила от 1-во число на месеца, следващ датата на обнародването му в „Държавен вестник“.
2. Параграфи § 2, § 8, § 9, § 10, § 17 и § 18, които влизат в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник”.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Само една корекция по първа точка: „Параграф 13, който влиза в сила…“, а не „която“, защото се отнася за параграфа.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да.
Благодаря, господин Председател.
Отново за стенограмата:
„1. Параграф 13, ал. 2, т. 2, който влиза в сила от 1-во число на месеца, следващ датата на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: И аз благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 13, който става § 19, след редакция от страна на Комисията, съгласно нейния Доклад.
Подлагам на гласуване § 19 по Доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 79, против 7, въздържали се 2.
Параграф 19 по Доклада на Комисията е приет, а с това и Законопроектът на второ гласуване.
Да благодарим на докладчика за точното представяне на Доклада.
Процедура.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да направя една процедура на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с удължаване на срока на приетия вчера Законопроект за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 602-01-39, да удължим срока за предложения с още две седмици на базата на този, който е до момента течащ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тоест да стане общо три седмици?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Общо три седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре.
Има ли обратно становище, уважаеми колеги? Има.
Заповядайте.
Народният представител Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Категорично съм против удължаването на срока, тъй като този Закон е изключително важен, сериозни очаквания има от служителите, съответно ръководствата на армията. В него са предвидени много важни структурни промени, които са свързани и към настоящото изпълнение на техните задължения по охрана на границата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Христо Гаджев за удължаване срока между първо и второ гласуване на предложения от него Законопроект, който да стане 21 дни.
Гласували 84 народни представители: за 54, против 7, въздържали се 23.
Предложението не е прието. (Броят на гласовете „за“ е по-малък от изискуемия кворум.)
Има ли някакви други процедури? Няма. (Шум и реплики. Реплика от народния представител Цветан Цветанов.)
Заповядайте за процедура, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да направим прегласуване, защото някои от колегите не успяха да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, те влизат в залата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Смятам, че това, което беше направено като предложение от народния представител Валери Симеонов – е абсолютно прав, и затова бих препоръчал да се въздържиме при второто гласуване. (Оживление. Смях. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Прегласуване. (Силен шум и реплики.)
Гласували 94 народни представители: за 21, против 7, въздържали се 66.
Предложението не е прието, остава си старият срок.
Часът е 11,00. Обявявам прекъсване от 30 минути.
Единадесет и тридесет продължаваме.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме пленарното заседание. Моля квесторите, поканете народните представители в залата.
Има думата народният представител Мариана Бояджиева от името на Парламентарната група на БСП лява България.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На днешния ден преди 70 години Народното събрание обявява България за народна република. Депутатите и министрите полагат клетва в тази зала. Това е ден, който заслужава нашето внимание, нашето уважение. Разбира се, днешния ден всички в България свързваме и с първия учебен ден на новата учебна година.
За българите този ден винаги е бил празник. Искаме да поздравим от името на Парламентарната група на БСП лява България всички ученици, учители и родители и да им пожелаем успешна нова учебна година!
В същото време не може да не изразим нашите притеснения по повод на напрежението, породено от необмислени текстове в новия училищен закон, който влезе в сила. Правителството ни убеждава, че в системата всичко е вече спокойно.
Но какви са фактите?
Няма нови учебници! Ще се учи по нови програми със стари учебници.
Първокласници нямат нов буквар! Родинознанието изчезва. По програмата от първи до четвърти клас няма да се изучава българска история и видимо това го разбират дори тези, които подкрепиха новия Закон в парламентарната зала.
Същият хаос е и с учебните програми след пети клас – имаме нови програми със стари учебници.
Седмокласниците ще учат в една и съща година материала от две учебни години поради чиновническа грешка.
Материал за цяла учебна година липсва и в програмата на днешните шестокласници.
В същото време от изискваните 19 държавни образователни стандарта са готови 11, а 8 все още не са готови! Училищата и общините обаче не са освободени от задълженията си по Закона, които, без стандартите да са налице, трябва ги изпълняват, макар и формално.
В едно и също училище ще завършат основно образование едновременно учениците от седми, осми и девети клас. Ще получат един и същи документ за различен обем оценявани знания. Ще учат едновременно различни випуски по различни програми.
От БСП лява България внесохме законопроект за отлагане влизането на Закона в сила с всички мотиви, които се потвърждават днес от реалната ситуация, в която е българското образование. Вие, господа и дами управляващи, не го приемахте! Упреквахте ни в какво ли не! Днес, за съжаление, бягате от отговорност от това, което се случва в българското образование. Хаосът е в ход, управленската безотговорност всеки ден ще изплащат ученици, учители и родители.
Това, според нас, е продължение на една политика, която последователно води българското училище до унизително състояние, до обричане на училища на упадък и закриването им и до фаворизиране на частните училища за обществена сметка. Тази политика има за резултат растяща неграмотност и апатия.На тази политика трябва да бъде сложен край! И ние имаме такава алтернатива.
Защото крайно време е държавата наистина да гарантира конституционните права и задължения на гражданите: както реализацията на правото на образование, така и задължителността на средното образование.
В нашия проект предвиждаме образованието да бъде приоритет чрез:
- средствата в бюджета за образование да бъдат 5% от БВП;
- промяна в делегираните бюджети, която да стимулира доброто качество, да осигури развитие на училищата, в т. ч. на малките училища в малките селища;
- мерки за развитие на училищната среда; стандарти за минимум информационно-технически, лабораторни и спортни средства за всеки ученик;
- подкрепа и грижа за българския учител – включване на учителската професия в списъка на регулираните; заплащане, зависещо от квалификацията и качеството на труда, а не главно от броя на учениците; бонус и за по-трудни условия на работа;
- подкрепа и грижа за децата и учениците – всяко дете да има реална възможност да учи и да се развива; да бъдат подпомагани талантливите деца.
- грижа за здравето на децата с осигуряване на превантивна лекарска, долекарска и дентална помощ;
- цялостна политика за утвърждаване и съхраняване на националното самосъзнание и култура като част от културата на Европа и на света.
Нашето разбиране е, че ако не осигурим високо образователно равнище на нацията, всичките ни други усилия ще бъдат без успех.
Още веднъж честитим първия учебен ден на всички ученици, учители и родители! Ние вярваме в опита, силата, творчеството и устойчивостта на българския учител, от които зависи бъдещето на децата на България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има думата народният представител Милена Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес е 15 септември – ден, в който всички празнуваме новото начало за нашите деца по пътя на знанието, ден, в който приветстваме с любов първолаците и благодарим на учителя.
Ние от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ твърдо вървим по пътя, на който образованието е в основата на стабилната политика и успешната държава, отстояваме с конкретни мерки каузата за достъпна детска градина и достъпно училище, за по-добра среда в детските градини и училищата, с внимание към потребностите и талантите на децата, каузата за предвидим успех за всяко дете и ученик, за отговорност и открито отношение към родителите и професионално достойнство и уважение към учителите.
Днешният 15 септември е важен и защото започва първата учебна година с новия Закон за предучилищното и училищното образование. ГЕРБ поехме ангажимент за приемането на този Закон, който беше обсъждан, коментиран и очакван от стотици учители и родители повече от 10 години и го изпълнихме. Законът е в основата на необходимата промяна за постигане на качествено образование и икономическа стабилност на държавата. Той е базата, върху която трябва да стъпим и заедно като общество да изградим общото си бъдеще. В него е заложен принципът на свободата на избор и правото на образование и личен просперитет за детето, за семейството, за учителя.
Петнадесети септември е ден на началото, ден, в който празнува знанието, ден на обещанието, че даваме най-доброто от себе си на нашето бъдеще. Сигурно за опозицията е партийно оправдано да предвещава крах, хаос и неуспех, но е политически безотговорно, уважаеми колеги, да всяваш неоправдан и лъжлив смут за провала в образователната система. Истината е, че Законът, който толкова много изнервя колегите от БСП, защото явно им напомня за собствените им неуспехи и за времето, когато Европейската комисия оцени България със „слаб 2“ за реформите в образованието, дава възможности да се решат натрупани през годините проблеми и да се отговори на съвременните предизвикателства. Категорично не сме съгласни темата за образованието на нашите деца да продължава да се използва като партийна дъвка от страна на партии, които искат да покажат, че са опозиция. Да бъдеш опозиция на образованието не е позиция, която заслужава уважение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Законът утвърждава успешните практики и безценния опит в българската детска градини в българското училище и на българския учител. Ние от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ вярваме, че днешният 15 септември е не само ден на началото на учебната година, а ден, в който децата ни получават правото да изберат своя път към знанието и към успеха.
Вярваме, че днес е ден на началото, в който учителят получава реалното право и свобода да бъде творец и професионалист, обичан от децата и уважавам от обществото. Вярваме, че днес е денят на началото, в което ще покажем, че можем да се обединим в подкрепата на успешните практики и заедно да преодоляваме трудностите. Вярваме в политическата отговорност, но не и в политиканстването и партийното отрицание. Вярваме, че можем заедно да изградим една успешна България, като работим и градим успеха на нашите деца. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми учители, благодарим Ви, че дарявате нашите деца с любов и грижи, че от Вас получават не само знания, но и житейски уроци как да израснат като честни и почтени хора! От Вашия професионализъм зависи успехът на всяко едно дете. Желаем на всички здраве, лично щастие и професионални успехи! Честит празник и честит 15 септември.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ПРИЛАГАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪП ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ПРЕЗ 2014 Г. И ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА КОНТРОЛ НАД СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, ПРИЛАГАНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪПА ДО ДАННИ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА СПЕЦИАЛНИ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И ДОСТЪП ДО ДАННИТЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ПРЕЗ 2015 Г.
Вносител е Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения, на 9 юни 2015 г. и съответно на31 май 2016 г.
Имате думата, уважаеми господин Лазаров – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данни по Закона за електронните съобщения за използване и прилагане на специални разузнавателни средства и достъп до данните по Закона за електронните съобщения през 2014 г.
Докладът на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данни по Закона за електронните съобщения е изготвен в изпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 34з, ал.1 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения.
На проведеното заседание на 27 ноември 2014 г., 43-то Народно събрание избра състава на Комисията. В Комисията участват 20 народни представители от всяка парламентарна група на пропорционален принцип. На първото си заседание, проведено на 11 декември 2014 г., Комисията прие вътрешни правила за своята работа.
Констатациите, оценките и изводите, съдържащи се в доклада, са направени на основата на обсъжданията на тази проблематика на заседания на Комисията, извършените проверки в страната на органите, имащи отношение към изпълнението на законите и постъпилата информация от Висшия съдебен съвет, Върховна касационна прокуратура, Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерство на вътрешните работи, Държавна агенция „Технически операции“, Министерство на отбраната, мобилните оператори и интернет доставчици.
Анализ на постъпилите и събрани от Комисията данни в изпълнение на изискванията на 3акона за специалните разузнавателни средства.
В Комисията бяха изисквани и постъпиха данни от Висшия съдебен съвет, Върховна касационна прокуратура, ДАНС, МВР и ДАТО за получените искания и дадените разрешения за използване на СРС.
Предоставената от ВСС и органите информация обобщава постъпилия брой искания съгласно чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства и дадените разрешения. За изминалата 2014 г., в различните съдилища на страната са постъпили 7705 искания за използване на СРС. По тях са дадени 7443 разрешения. Разрешенията за продължения са 2134, а броят на отказите е 154.
Постъпилите в Комисията данни от органи по чл. 13 на Закона за специалните разузнавателни средства са в Приложение № 1 към доклада.
В сравнение с предишни години може да се отбележи, че има незначително увеличение на общия брой искания за използване на специални разузнавателни средства спрямо 2013 г.
През отчетния период специални разузнавателни средства са прилагани спрямо 4202 лица, в това число 1824 по искания от МВР, 1324 – от ДАНС, 1046 – от Прокуратурата, и 8 – от служба ,Военна полиция“. В сравнение с 2013 г. намалението е с 250 лица, а в сравнение с 2012 г. намалението е с 1700 лица.
Изготвените веществени доказателствени средства са 1069, а използваните в наказателни производства са 823. От анализа на тези данни може да се направи изводът, че от общия брой веществени доказателствени средства, спрямо лицата по които са прилагани СРС, 20% са използвани в наказателния процес.
В 645 случая са използвани СРС по отношение на обекти за установяване на самоличността на лица, за които е имало данни за участието им в престъпна дейност по чл. 12, ал. 3, т. 4. от Закона за специални разузнавателни средства.
От Агенция „Митници“ чрез Прокуратурата и ДАНС са отправени 7 искания за използване и прилагане на СРС, като няма разпореден отказ.
От посочените данни може да се направи извода, че през последните три години се наблюдава тенденция на постоянно намаляване на лицата, спрямо които са прилагани и използвани специални разузнавателни средства.
В получените данни от заявителите по чл. 13 от Закона за специални разузнавателни средства и тези от Висшия съдебен съвет и прилагащите органи по чл. 20 от Закона за специални разузнавателни средства се различават по отчитане на посочените показатели, поради факта, че органите по чл. 20 ги водят по брой искания спрямо брой лица, а заявителите по чл. 13 от Закона са изготвили няколко искания спрямо едно лице, което не позволява да се направи пълна и точна картина на реда за регистрация и точния брой на използваните СРС. Това е така, защото в някои съдилища на Република България е въведен единният регистър съгласно чл. 34е, ал. 2 и 3 от Закона за специални разузнавателни средства от средата на 2014 г. като до този момент са водени регистрирани данни по решение на съответния съд. В някои съдилища разрешенията за използване на СРС се дават след образуване на наказателно от частен характер дело, които дела се отчитат като свършена работа съгласно инструкция за работа на администрациите на съдилищата от 2014 г., а в други – не. Различен е и броят на исканията и броят на лицата, спрямо които се иска използването на СРС.
От посочените по-горе данни за броя на СРС изготвените ВДС и използването им в наказателния процес може да се направи изводът, че ефективността на използваните СРС не е на необходимото ниво и самото им прилагане не е изключителен способ.
Анализ на постъпилите и събрани от Комисията данни в изпълнение на изискванията на Закона за електронните съобщения.
Извършени проверки.
В изпълнение на решения на Комисията, в периода декември 2014 г. – май 2015 г. експертният състав, подпомагащ нейната работа, извърши проверки по Закона за електронните съобщения – общо в 74 обекта за проверка.
Целта на проверките беше да се установи законосъобразността на действащите процедури по разрешаването и осъществяването на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения за 2014 г.
Основни обекти за проверка бяха районните съдилища и районните прокуратури в областните и общинските центрове в София, Монтана, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Габрово, Сливен и Ямбол, военен съд и военна прокуратура – София, областни дирекции на МВР, районни управления на полицията и териториални дирекции на ДАНС, Дирекция „Сигурност“ – МВР, Главните дирекции „Криминална полиция“ и „Гранична полиция“, Служба „Военна полиция“, Агенция „Митници“, мобилни оператори: МТел, Виваком и Теленор, интернет доставчици: Булсатком, НЕТ-1, Близу и локални интернет доставчици.
Констатации от проверките.
В районните съдилища е създадена организация за регистриране на исканията за достъп до данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, както и на постановените разпореждания и откази. Със свои заповеди председателите на съда са оправомощили съдии, които в тяхно отсъствие да постановяват разпореждания за предоставяне на данните по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения или да отказват такъв. Води се специален регистър на хартиен носител по чл. 250в, ал. 3, в който се отразява и по кой член от Наказателния кодекс е искането.
В районните прокуратури административните ръководители със своя заповед е разпоредили създаването на регистър на електронен и хартиен носител за изготвените мотивирани искания от районните прокуратури по чл. 250в, ал. 4 от Закона за електронните съобщения и реда за неговото водене. В някои прокуратури: Районна прокуратура – София, няма отделен регистър на исканията, а същите се завеждат в общ електронен регистър.
В главните и областните дирекции на МВР и районните полицейски управления е създадена организация за отчитане, съхранение и унищожаване на материалите. Има отделни заповеди на директорите за определяне на реда за регистриране на исканията по ЗЕС на основание чл. 159 и чл. 204 от НПК.
Не се води отделен регистър на хартиен носител за отправените искания до мобилните оператори по чл. 250в, ал. 3, както е било до края на 2013 г.
От началото на 2014 г. в системата на МВР е въведена и започва да функционира обща деловодна система, в която се завеждат и исканията по Закона за електронните съобщения. Това, според служителите от областните дирекции и районните управления на полицията, създава редица трудности при изготвянето на справки за определен период. Поради тази причина в някои структури на МВР исканията продължават да се водят и на хартиен носител.
През май 2014 г. от МВР са дадени указания исканията от разследващите полицаи по реда на чл. 159 ал. 1 от НПК да не се съгласуват с главен разследващ полицай. По същество това противоречи на указанията на Главния прокурор на Република България, № 3255/2010 г., за реда, по който прокурорите и разследващите органи изискват данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по Закона за електронните съобщения за нуждите на досъдебното производство, тоест за по-голям контрол да бъдат съгласувани с главен разследващ полицай или с наблюдаващ прокурор.
Дирекция „Сигурност“ – МВР, се намираше в период на създаване на собствена регистратура и проверката беше съпроводена с някои трудности при предоставяне на необходимите справки и материали. Съгласно решение на Комисията през 2015 г. ще бъдат проверени регионални структури на Дирекцията.
В териториалните дирекции „Национална сигурност“ е създадена организация за регистриране, отчет и унищожаване на исканията, на издадените съдебни разпореждания и на унищожените справки съгласно чл. 250е от Закона за електронните съобщения. Има заповеди на директори за оправомощаване на структурно звено за изпълнение на задълженията по чл. 261б, ал. 3 от ЗЕС.
В служба „Военна полиция“ е създадена необходимата организация за отчет, съхранение и унищожаване на материалите.
В Агенция „Митници“ има създаден електронен регистър за исканията по Закона за електронните съобщения и Закона за специалните разузнавателни средства.
В мобилните оператори е създадена добра организация за отчета на постъпилите искания, дадените откази и изготвените справки. Води се електронен регистър, който позволява както отчета на информацията по заявители, така и нейното групиране по решения на съда и по досъдебни производства.
При големите интернет доставчици като цяло е създадена организация и вътрешни правила за реда, условията за водене и достъп до регистрите съгласно разпоредбите на Закона за електронните съобщения. В някои от тях липсва структура, занимаваща се с класифицирана информация.
При локалните интернет доставчици като правило не се водят отделни регистри на исканията по Закона за електронните съобщения.
Към края на 2014 г. общо в страната са регистрирани над 1150 предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Най-често срещаните причини за разпореждането на откази от районните съдилища или за невъзможно предоставяне от предприятията при искания за получаване на трафични данни могат да бъдат обединени в няколко групи, както следва:
- недостатъчна мотивировка на искането;
- липса на основание за отношението на посочения телефонен номер към разследването;
- каква е връзката между лицата, за които се иска разкриване на данни, и разследваното престъпление;
- голям обем на исканата информация (голям брой телефонни абонати);
- при започнало досъдебно производство искането да бъде по член 159, ал. 1 от НПК, а не по оперативно дело;
- не е посочен регистрационният номер на преписката, за която е необходимо извършването на проверката. Това е необходимо, за да се гарантира, че при съответния орган действително е разкрита разработка на оперативен отчет със съответния предмет и наличието на валидно законово основание за искане по чл. 250б, ал. 2 от Закона за електронните съобщения.
Констатираните нарушения и допуснатите слабости по прилагането на Закона за електронните съобщения могат да бъдат обобщени в няколко групи:
- изпращането на искания до мобилните оператори или до интернет доставчици без разпореждане на съда;
- в редица случаи структурите на досъдебното производство при МВР изпращат искания с подписи на директори на дирекции или началници на районни управления на полицията, вместо с подпис на разследващ полицай. При някои от тях исканията за предоставяне на трафични данни се позовават се на чл. 159, ал. 1 от НПК, а същевременно искането е по преписка;
- често срещана практика е изпращането от досъдебното производство на искания за трафични данни под формата на писма и постановления, с които постановяват и задължават предоставянето на данни. По такъв начин не се спазват указанията на главния прокурор № 3255/2010 г.
- изпращането на напомнителни писма по досъдебни производства, в които са посочени други данни от първоначалните;
- изпращането на искания за предоставяне на информация за широк кръг лица, вместо за конкретен телефонен номер.
Анализ и изводи от постъпилите в Комисията данни.
По данни от Комисията за защита на личните данни през 2014 г. са регистрирани 108 474 случая на поискана информация, като при 705 от тях такава не е била предоставена.
По данни от мобилните оператори и основните интернет доставчиците през 2014 г. към тях са отправени 108 333 искания за достъп до данни по чл. 250а, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (Приложение 2 към доклада). За 2013 г. исканията са били 116 091, а за 2012 г. – 110 301.
Като цяло е налице относително запазване на общия брой на исканията през последните три години. Общият брой на отказите (749) от мобилните оператори и интернет доставчиците представлява 0,007% от общия брой на исканията.
Общо за годината по реда на чл. 250, ал. 1 от ЗЕС във връзка с чл. 159, ал. 1 от НПК са направени 55 829 искания, което представлява 52% от всички искания, като са регистрирани504 отказа (0, 01% от исканията).
По данни от Висшия съдебен съвет за 2014 г. в районните съдилища са постъпили 17 416 искания за предоставяне на трафични данни (17 014 – за телефония и 402 – за интернет), като от районните съдилища са разпоредени 19 312 разрешения (18 870 – за телефония и 442 – за интернет) и общо 1 790 отказа за достъп до данни, които представляват 10% от исканията.
Наблюдава се около 9% намаление на исканията както прямо 2013 г. – 18 353 искания и 1874 отказа, така и за 2012 г. – 18 403 искания и 1 548 отказа.
По данни от мобилните оператори общо от МВР са постъпили 91 528 искания за предоставяне на трафични данни, от които 52 213 по реда на чл. 250, ал. 1 от ЗЕС, във връзка с чл. 159, ал.1 от НПК и 684 отказа.
По данни от ДАНС за 2014 г. са направени 6658 искания, издадени са общо 8340 разпореждания, като са получени 9431 справки.
По данни от Прокуратурата на Република България за отчетния период по реда на чл. 159, ал. 1 от НПК са направени общо 2917 искания за предоставяне на данни по чл. 250, ал. 1 от ЗЕС, като са постановени 41 отказа.
От служба ,Военна полиция“ са отправени 208 искания и има5 отказа.
От Агенция ,,Митници" до мобилните оператори са отправени 94 искания за трафични данни, без отказ.
Броят на исканията не съвпада с броя на издадените разпореждания за разрешение и отказ поради следните обстоятелства:
- до средата на март 2014 г. за всеки оператор се е изготвяло отделно искане. След тази дата по указания на председателя на Софийски градски съд в едно искане може да се посочи повече от един оператор;
- за мобилните оператори всеки посочен в хартиения носител мобилен телефон е отделно искане, докато за районния съд хартиеният носител, независимо колко телефонни номера съдържа, е едно искане.
Жалби и сигнали от физически и юридически лица по прилагането на Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за електронните съобщения.
До края на месец май 2015г. в Комисията са постъпили общо 17 жалби и сигнали от физически и юридически лица. Те могат да се групират в три групи: използване и прилагане на специални разузнавателни средства – 3, достъп до трафични данни – 7, и други – 7.
По една жалба по СРС Комисията също беше сезирана, като след направена проверка констатира, че няма неправомерно използване и прилагане на СРС.
По втора жалба по СРС Комисията беше запозната, че след извършена проверка от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е констатирано неправомерно прилагане и на специални разузнавателни средства.
След извършена проверка по жалба-запитване бяха установени нарушения по Закона за електронните съобщения от НАП и някои териториални дирекции, за което беше сезиран изпълнителният директор на НАП за вземане на съответни мерки и указания.
В процес на проверка и изясняване на обстоятелствата са 8 жалби.
В Комисията бяха получени по компетентност от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства 5 сигнала със заявления за проверка на осъществяван достъп до трафични данни, касаещи мобилни номера и интернет комуникация на жалбоподателите.
При извършване на проверки на сигнали е създадена координация и взаимодействие с Висшия съдебен съвет, Върховна касационна прокуратура, МВР, всички подлежащи на парламентарен контрол служби за сигурност и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
До момента от извършените проверки по жалби и сигнали не се установиха данни за неправомерно осъществяване на достъп до трафични данни.
Законодателни промени, предприети мерки и предложения за подобряване на дейността по достъпа до данни по Закона за електронните съобщения и Закона за специалните разузнавателни средства.
През 2015 г. бяха предприети редица законодателни инициативи, които доведоха до усъвършенстване на нормативната уредба, свързана с достъпа до трафични данни по Закона за електронните съобщения и прилагането и използването на специални разузнавателни средства и по-нататъшното адаптиране на българското към европейското законодателство. Освен това в резултат на упражнения парламентарен контрол върху дейността на службите за сигурност и върху работата на предприятията, предоставящи обществени електронни услуги и/или мрежи, беше значително подобрена организацията, отчетността, съхранението и унищожаването на материалите, придобити при прилагането на Закона за електронните съобщения и Закона за специалните разузнавателни средства.
През март тази година бяха извършени следните изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения:
- съкращаване на срока за съхранение на данните от 12 на 6 месеца;
- въвеждане на съдебен контрол върху исканията за нуждите на досъдебното производства, като искането се внася и представя в съда от наблюдаващ прокурор;
- отпадане на възможността за осъществяване на достъп до данните с цел разследване на престъпления, които не са тежки, както и с цел издирване на лица;
- мотивиране на искането и съдебния акт за разрешението за достъп;
- съдебен контрол върху искането за продължаване срока на съхранение;
- контрол от независим държавен орган върху унищожаването на данните след изтичане на сроковете за съхранение (Комисията за защита на личните данни);
- съдебен контрол върху унищожаването на справката с данни, която не се използва за нуждите на досъдебното производство.
По такъв начин бяха въведени достатъчно гаранции срещу злоупотреба при използването на данни, които могат да засегнат конституционно регламентирани права.
В края на април беше извършена проверка в предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за изпълнението на влезлите в сила на 31 март 2015 г. изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения. Констатирано беше, че продължава практиката, исканията по чл. 159а, ал. 1 от НПК от разследващи полицаи и наблюдаващи прокурори да се извършват без разпореждане на съда. За това бяха изготвени уведомителни писма до главния прокурор и до министъра на вътрешните работи. Освен това в края на март тази година от името на Комисията беше изпратено писмо до министъра на вътрешните работи, в което бяха посочени някои проблемни въпроси и слабости в структури на МВР, констатирани при проверки и бяха направени предложения за подобряване на работата.
На заседание, с представители на Комисията за регулиране на съобщенията беше обсъден въпросът за съхранението на данните. Комисията излезе със становище, че с оглед на потенциалните заплахи за националната ни сигурност е необходимо оптимизиране на регламентацията за съхранение на трафичните данни от всички оператори.
По Закона за специалните разузнавателни средства, след проведено заседание беше предложено на Народното събрание да отмени чл. 1, ал. 3 и чл. 20а, ал. 3 от Закона, касаещи принципа на финансовата обвързаност и изменението влезе в сила от 1 януари 2015 г.
Комисията разгледа прилагането и използването на специални разузнавателни средства във връзка с така наречена операция „Червеи” на дирекция „Сигурност” – МВР. След изслушването на председателите на Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства и ДАНС констатира незаконосъобразно прилагане на СРС.
Комисията счита, че са необходими промени в спешен порядък на Закона за специалните разузнавателни средства във връзка с прилагането и използването му при предотвратяване на деяния, представляващи заплаха за националната сигурност, както и в частта относно задълженията на орган по чл. 15 да предостави на съда всички материали, удължаване на срока за изготвяне на мотивирания акт на съда за разрешение или отказ от „незабавно” на срок до 72 часа, както и че при констатиране на неправомерност при дадено разрешение за прилагане на СРС в разрез със Закона своевременното сезиране на Прокуратурата и информиране на Висшия съдебен съвет.
Комисията счита за целесъобразно:
-въвеждането на единен подход и стандарт при отчитането на исканията за достъп до данни, както от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и районните съдилища;
- с цел по-добра отчетност и контрол и възможност за изготвяне на справки за определен период от време е целесъобразно в структурите на МВР да продължи воденето на отделен регистър по Закона за електронните съобщения – на хартиен или електронен носител, каквато е била практиката до края на 2013 г., в който да се отразява и по кой член от Наказателния кодекс е искането.
През 2015 г. ще продължат проверките за законосъобразността на действащите процедури по разрешаването и осъществяването на достъп до данните по Закона за електронните съобщения, съгласно решения на Комисията.“
Към доклада, аз споменах, има две приложения. Те са в табличен вид:
Приложение № 1 – за данни по Закона за специалните разузнавателни средства;
Приложение № 2 – по Закона за електронните съобщения за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И сега ни запознайте с проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Проект за:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишен доклад за 2014 г. за Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения за изпълнение на задълженията й по чл. 34з от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения и в изпълнение на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Народното събрание, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема за сведение Годишния доклад за 2014 г. за Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения за изпълнение на задълженията й по чл. 34з от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения и в изпълнение на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Сега да ни запознаете и с доклада за 2015 г.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
относно прилагане и използване на специални разузнавателни средства и достъп до данните по закона за електронните съобщения през 2015 г.
Настоящият доклад обхваща периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г. и е изготвен в изпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 34з, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения.
Констатациите, оценките и изводите, съдържащи се в доклада са направени въз основата на обсъжданията и гласуванията по време на заседанията на Комисията, касаещи проблематиката, резултатите от извършените проверки на органите, имащи отношение към прилагането и спазването на законовите разпоредби, както и от предоставената и постъпилата информация от Висшия съдебен съвет, Върховна касационна прокуратура, Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерство на вътрешните работи, Държавна агенция „Технически операции“, Министерство на отбраната, както и предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Анализ на данните относно използването и прилагането на специалните разузнавателни средства по Закона за специалните разузнавателни средства.
За изминалата 2015 г. Окръжните съдилища на страната са постановили общо 4034 броя разрешения за използване и прилагане на специални разузнавателни средства от органите по чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства Дадени са 3350 броя първоначални разрешения и 884 броя разрешения за продължаване на срока. Общо постановените откази са 683 броя. (Приложение № 1 към доклада).
При анализа на така предоставените данни може да се направи изводът, че се наблюдава една тенденция към значително намаляване броя на исканията за използване на специални разузнавателни средства, в сравнение с другите отчетни периоди за 2014 г. и 2013 г. Общият брой на исканията за 2014 г. е 7604 броя, а за 2013 г. е 7565 броя, което в процентно изражение е съответно 37% спрямо 2014 г. и 41% спрямо 2013 г. намаление на броя на исканията.
Най-голям процент заявители за използване на СРС са били различните служби от МВР – 50%. На следващо място с 30% е Прокуратурата, 19%– ДАНС и 0,5% – Служба „Военна полиция“.
През 2015 г. специални разузнавателни средства са прилагани спрямо 2638 лица. В сравнение с периода на 2014 г. СРС са прилагани спрямо 4202 лица или с 37% повече, а за 2013 г. са 4452 лица или с 40% повече в сравнение с 2015 г.
В 299 случая са използвани СРС по отношение на обекти за установяване на самоличността на лица, за които е имало данни за участието им в престъпна дейност (чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за специалните разузнавателни средства) като за 2014 г. техният брой е бил 645.
Общият брой на изготвените през 2015 г. ВДС е 1677 броя като спрямо 2014 г. техният брой е 1084 броя, а за 2013 г. е 1602 броя Наблюдава се тенденция с близо 55% увеличаване на изготвените веществени доказателствени средства. Анализът на данните сочи, че от изготвените 1677 броя веществени доказателствени средства ДАТО е унищожила само 104 броя при наличие на хипотезите на отпаднала необходимост или пропуснат срок от заявителите. Процентното съотношение между броя на изготвените веществени доказателствени средства и броя на лицата с временно ограничени със СРС основни права за 2015 г. е 57% като за сравнение през 2014 г. това съотношение е 24%, а през 2013 г. е 48%.
От посочените данни може да се направи изводът, че през последната една година се наблюдава тенденция на постоянно намаляване на броя лица, спрямо които са искани и прилагани специални разузнавателни средства. Това се дължи и на обстоятелството, че през 2015 г. са направени законодателни промени, в резултат на което е засилен съдебният контрол по отношение на даваните разрешения за използване на специални разузнавателни средства. Също така посредством законодателните промени са завишени и изискванията спрямо заявителите за използването и прилагане на специални разузнавателни средства.
Получените данни от заявителите по чл. 13 и тези от ВСС и прилагащите органи по чл. 20 от Закона за специалните разузнавателни средства се различават по отчитане на посочените показатели, поради факта, че органите по чл. 20 ги водят по брой искания спрямо брой лица, а заявителите по чл. 13 са изготвяли няколко искания спрямо едно лице.
От посочените данни за броя на СРС, изготвените ВДС и използването им в наказателния процес, може да се направи изводът за изпълнение на мерките, гарантиращи законосъобразност и повишаване на ефективността при прилагане на специални разузнавателни средства като краен и изключителен способ.
Констатации от проверки по отношение спазване на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по Закона за електронните съобщения и анализ на данните
Констатации от проверки
В изпълнение на решения №№ 3 и 4 на Комисията, в съответствие с чл. 261б от Закона за електронните съобщения за осъществяване на парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС, в периода юни 2015 г. – април 2016 г. експертният състав, подпомагащ работата на Комисията, извърши проверки по Закона за електронните съобщения в 22 области на страната и София-град на общо 307 структури.
Предмет на проверките е спазването на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251б от Закона за електронните съобщения за 2015 г., както и прилагането на Закона след неговото изменение и допълнение, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 24 от 31 март 2015 г.
В районните съдилища е създадена организация за приемане и регистриране на исканията за достъп до данните по чл. 251б от Закона за електронните съобщения, както и на постановените откази, и ред за унищожаване на ненужната информация. Административните ръководители се произнасят лично по исканията по реда на чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС, а в тяхно отсъствие – от оправомощен заместник. Произнасянето по искания за данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК става по дежурства на съдиите, като исканията се регистрират в обща деловодна система на съда.
Водят се както електронен регистър, така и специален регистър на хартиен носител по чл. 251г, ал. 4 от Закона за електронните съобщения. В повечето случаи исканията по реда на чл. 251г, ал. 5 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК се регистрират в обща деловодна система на съда, която позволява изготвянето на обобщени справки.
Няма установена единна система относно начините на регистриране на постъпилите от прокуратурата искания, касаещи повече от едно предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Съдилищата от по-големите населени места въз основа на едно искане регистрират едно частно наказателно дело и съответно се произнасят с едно разпореждане. Съдилищата от по-малките населени места въз основа на едно искане регистрират N броя частни наказателни дела, съобразно броя на посочените в искането предприятия и съответно се произнасят с толкова разпореждания.
В по-голямата част от съдилищата не са постъпвали доклади с мотивирани искания на прокуратурата за унищожаване на справки от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съдържащи данни по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и чл. 159а, ал. 1 от НПК.
Дадените откази в съответните районни съдилища са мотивирани, съдържат необходимите правни и фактически основания за това и могат да се обобщят така:
- исканията не съдържат задължителния реквизит по чл. 159а, ал. 3, т. 3 от НПК – липсата на конкретни данни за лицата, за които се изискват данни за трафик;
- исканията не съдържат описание на обстоятелствата, на които се основава искането, както и исканият период на справката за данните е по-голям от шест месеца;
- посочените в част от исканията на прокуратурата предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги не са от кръга на дружествата по смисъла на Закона за електронните съобщения;
- исканията са за голям обем от информация в обхвата на няколко клетки на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа, от които е генерирано или в които е терминирано повикване и за сравнително дълъг период от време;
- мотивираното искане не е изготвено от наблюдаващия прокурор по досъдебното производство съгласно изискването на чл. 159а, ал. 3 от НПК;
- описаните факти по преписката са в недостатъчна степен, за да се установи лицето и действията му, с които се застрашава националната сигурност и по какъв начин исканите данни ще допринесат за разкриване на престъплението;
- от МВР са изпратени до съда мотивирани искания за предоставяне на трафични данни по оперативно дело за разкриване и разследване на престъпление, за което вече има образувано досъдебно производство;
- в искането на наблюдаващия прокурор не е посочен разследващият орган и на кого следва да бъдат предоставени исканите данни;
- искането не касае тежко или тежко умишлено престъпление.
В окръжните съдилища е създадена организация за приемане и регистриране на постъпилите мотивирани искания от прокуратурата за достъп до данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК, както и на постановените разпореждания. Със заповеди на административните ръководители на съдилищата са оправомощени съдии, които в тяхно отсъствие да постановяват разпореждания за предоставяне на данните или да отказват такива. В повечето от съдилищата не са постъпвали доклади с мотивирани искания на прокуратурата за унищожаване на справки от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съдържащи данни по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС и чл. 159а, ал. 1 от НПК.
Исканията за извършване на справка за данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК се регистрират като частни наказателни дела в електронен регистър, в рамките на общата деловодна система на съдилищата. Водят се и електронен и/или регистър на хартиен носител по чл. 251г, ал. 4 от ЗЕС.
В Софийския градски съд са въведени самостоятелни регистри за постъпилите искания по чл. 251з от ЗЕС и по чл. 159а, ал. 1 от НПК.
Констатирани са няколко случая, в които окръжните съдилища са издали разрешение за достъп до данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК, въпреки че исканията не касаят тежки умишлени престъпления, респективно не отговарят на изискването на чл. 159a, ал. 2 от НПК.
Дадените откази в съответните съдилища са мотивирани и съдържат необходимите правни и фактически основания за това.
В прокуратурите в страната е създадена необходимата организация за регистриране и водене на отчета на изготвяните мотивирани искания за предоставяне на данни по реда на чл. 251г, ал. 5 от ЗЕС във връзка с чл. 159а от НПК.
Със Заповед № РД-04-381/21.07.2015 г. на главния прокурор на Република България е утвърден образец на Регистър на исканията за предоставяне на данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК и съответно се води такъв регистър в прокуратурите.
Със Заповед № РД-04-371/14.07.2015 г. на главния прокурор на Република България е определен редът за унищожаване на данните по чл. 159а, ал. 1 от НПК съобразно изискването на чл. 159а, ал. 6 от НПК, като същият е въведен и се изпълнява от прокуратурите в страната.
Няма установена единна практика в прокуратурите относно изготвянето по едно досъдебно производство на брой искания, касаещи едно и повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Няма и единна практика за реда за изпращане на разрешенията на съда до предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. В повечето случаи разрешенията се връщат в прокуратурата и наблюдаващият прокурор ги изпраща на разследващия полицай, а той до мобилния оператор. В някои съдебни райони наблюдаващият прокурор ги изпраща до операторите, а има и случаи, в които съдът ги е изпратил до предприятията и за това е информирал прокуратурата.
В МВР предложенията за искания по чл. 251в, ал. 1, т. 2 от ЗЕС, съдържащи класифицирана информация, се регистрират в специален електронен регистър, който се води в съответната дирекция на Министерството. Няма въведен единен ред относно регистрирането на предложенията за искания на данни по чл. 159а, ал. 3 от НПК по реда на чл. 251г, ал. 5 от ЗЕС. В повечето дирекции предложенията се регистрират в общата деловодна система на МВР, което особено затруднява изготвянето на обобщени справки. Само в отделни случаи се водят регистри на хартиен носител.
В секторите БОП на МВР за 2015 г. исканията за данни по чл. 251б, ал. 1 от ЗЕС се регистрират в класифицираната регистратура на ОД – МВР. Справките за данните, които не се използват при образуване на досъдебно производство, своевременно се унищожават по предвидения в Закона ред, но протоколите не се изпращат незабавно на председателя на съответния съд, дал разрешението.
Отделите „Вътрешна сигурност” – МВР, имат ограничен брой искания по ЗЕС и същите се изпращат до съда чрез Дирекция „Вътрешна сигурност” – София.
Дирекциите „Гранична полиция” имат ограничен брой искания по чл. 251в, ал. 1, т. 2 от ЗЕС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Лазаров, ако обичате, малко по-високо или дръпнете микрофоните до Вас. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Исканията се регистрират в регистър на хартиен носител, въведен със заповед на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“. Исканията за данни по чл. 159а, ал. 3 от НПК се регистрират в общата деловодна система на Дирекцията. Справките за данните, които не се използват при образуване на досъдебно производство, своевременно се унищожават по предвидения в Закона ред, но протоколите не се изпращат незабавно на председателя на съответния съд, дал разрешението.
В териториалните дирекции „Национална сигурност” е създадена организация за отчитане, съхранение и унищожаване на материалите. Води се отделен регистър на хартиен носител за направените искания по Закона за електронните съобщения, които съдържат класифицирана информация. Справките за данните, които не се използват при образуване на досъдебно производство, своевременно се унищожават по предвидения в Закона ред, но протоколите не се изпращат незабавно на председателя на съответния съд.
Отделите „Митническо разузнаване и разследване” изпращат исканията си по чл. 159а, ал. 3 от НПК до съда чрез наблюдаващия прокурор.
В големите предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги е създадена организация и вътрешни правила за реда, условията за водене и достъп до регистрите, съгласно разпоредбите на ЗЕС и измененията и допълненията в него. В някои от тях се съхраняват и предоставят само обобщени данни, а в други – липсва структура, занимаваща се с класифицирана информация.
При локалните интернет доставчици не се водят регистри на разрешенията за ползване на трафични данни по ЗЕС. След измененията и допълненията в ЗЕС са констатирани случай, при които са предоставяни трафични данни от интернет доставчиците без разпореждане на съответния съд, съобразно новата нормативна уредба. За прекратяване на тази практика Комисията е изпратила писма до имащите отношение по случая институции, с които ги е сезира за необходимостта от привеждане на дейността им в съответствие с направените изменения и допълнения в Закона за електронните съобщения. Въз основа на предприетите от тях действия тази практика своевременно е прекратена.
В резултат на извършените проверки и констатираните факти могат да се направят предложения по целесъобразност за подобряване на работата в следните насоки.
В прокуратурите на страната е необходимо да се въведе единна практика относно реда за изготвянето на мотивираните искания, касаещи едно и повече предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и за начина на изпращането на дадените разрешения от съда до предприятията.
В съдилищата е необходимо да се въведе единна практика, както за регистриране, така и за издаване на разпореждания по исканията от прокуратурата за достъп до трафични данни.
Необходимо е да се упражнява по-ефективен контрол от органите по чл. 251в, ал. 1 от ЗЕС относно спазване на задължението им по чл. 251ж, ал. 2 от ЗЕС за незабавно изпращане до съда на протоколите за унищожаване на справките за данните, които не се използват при образуване на досъдебно производство.
В системата на МВР да се въведе единна практика относно регистрирането и отчетността на изготвените и изпратени до прокуратурата предложения за искания на данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК.
Анализ на данните по Закона за електронните съобщения.
По данни от мобилните оператори през 2015 г. при тях са постъпили 70 406 броя искания за достъп до трафични данни, като през 2014 г. те са 108 333 бр., а през 2013 г. са 116 091. Сравнителният анализ на данните показва, че намалението спрямо 2014 г. е с 35 %, а спрямо 2013 г. е с 39,4 %.“ (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля, не влизайте в дискусия със залата!
Моля уважаемите народни представители – ще имат право да се изкажат, не прекъсвайте оратора!
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги, данни за контрол по Закона за електронните съобщения не са били и не са и предмет на контрол от Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства.
Това е доклад на Комисията, който доклад е приет от Комисия.
„По данни от Висшия съдебен съвет в районните съдилища по реда на чл. 251г, ал. 5 от ЗЕС във връзка с чл. 159а, ал. 1 от НПК са постъпили 13 354 броя мотивирани искания от наблюдаващи прокурори за предоставяне на трафични данни от предприятията. По тях са дадени 12 447 разрешения и са постановени 917 броя отказа, което представлява 6.9% от всички искания.
Постъпилите в съда искания за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС са 12 948 броя, като по тях са дадени 12 856 броя разрешения и 1994 броя отказа или 15,4% от всички искания. Следва да се направи уточнението, че броят на исканията не отговаря на сбора от броя на разрешенията и отказите, тъй като в редица случаи по едно искане съдът се произнася с повече от едно разпореждане, а в други – разпорежда частично разрешение или частичен отказ.
По данни от МВР и ДАНС за периода до 31 март 2015 г. исканията до декември 2015 г. за предоставяне на данни по чл. 159, ал. 1 от НПК до мобилните оператори са 12 607 броя, а за периода от 1 април 2015 г. до 31 декември 2015 г. са 13 353 броя.
Общо за 2015 г. са изготвени 38 908 броя искания за достъп до данните по чл. 251б от ЗЕС, от които 26 507 броя явни и 12 401 броя класифицирани, Приложение 2.
Наблюдаващата се тенденция на значителното намаление на исканията и предоставянето на трафични данни се дължи основно на въведения съдебен контрол с изменението и допълнението на ЗЕС, обн. в ДВ бр. 24 от 31 март 2015г.
Жалби и сигнали, свързани с нарушения от страна на служители на службите за сигурност и с използването на специалните разузнавателни средства по Закона за специалните разузнавателни средства и трафичните данни по ЗЕС.
Съобразно Вътрешните правила за реда и работата на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията разглежда жалби и сигнали на граждани и организации по отношение на действия и актове на службите за сигурност и във връзка с използването на специалните разузнавателни средства и трафични данни.
За периода на 2015 г. в Комисията са постъпили общо 20 броя жалби и сигнали от физически и юридически лица. Съобразно техният предмет биват разделени на няколко групи: 7 броя срещу служители на службите за сигурност; 6 броя срещу неправомерно използване на специалните разузнавателни средства и трафични данни; 7 броя – други, касаещи трудовоправни взаимоотношения, достъп до класифицирана информация и от общ характер.
След извършени проверки по подадени жалби и сигнали, в това число и по постъпили такива в края на 2014 г., Комисията е взела 21 решения. Подателите на жалбите и сигналите са надлежно уведомени писмено за взетото решение и за резултатите от извършената проверка. В процес на проверка са 3 броя жалби, които са постъпили в края на 2015 г.
Законодателни промени, предприети мерки и предложения за подобряване на дейността по Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за електронните съобщения.
През отчетния период на 2015 г., въз основа на постъпили предложения за подобряване на дейността по Закона за срс, основани на опита в практиката по прилагане на действащата уредба, Комисията разгледа и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закон за специалните разузнавателни средства, приет от Народното събрание на 17 септември 2015 г., обн. в ДВ брой 74, 2015 г.
С приетите изменения и допълнения се прецизираха сроковете за прилагането на специалните разузнавателни средства по чл. 21 от Закона за специалните разузнавателни средства, които във всички случаи бяха до два месеца с възможност този срок да бъде продължен до шест месеца общо. С новият чл. 21, ал. 1, т. 1 значително се намали срока за прилагане на специалните разузнавателни средства в случаите на чл. 12, ал. 1, т. 4 – по отношение на обекти с цел установяване самоличността на лица. Той се ограничи до 20 дни при първоначалното разрешение на съда с възможност да бъде продължаван още с по до 20 дни, но не повече от 60 дни. Очевидно е, че този значително по-кратък съдържа всички белези на съразмерност с целта на въведената мярка и защитата на личните права на гражданите.
Използването на специалните разузнавателни средства по отношение на дейности, свързани със защитата на националната сигурност, без съмнение имат специфични особености и се отчетоха при приетата законова регламентация. В случаите на предотвратяване на тежки умишлени престъпления против Републиката по Глава първа от особената част на Наказателния кодекс, срокът по чл. 21, ал. 1, т. 2 беше увеличен до шест месеца първоначално с възможност за продължаване с още до шест месеца.
С приетите изменения на чл. 31 се запълниха съществуващи празнини по отношение на срока за съхраняването на информацията, необходима за защита на националната сигурност и едновременно с това се стесни приложното й поле. Така единствено информацията по новия чл. 21, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2, а не всяка информация, необходима за защита на националната сигурност, се съхранява за срок до 15 г., след което се унищожава от нарочна комисия.
С изменението на чл. 34з, ал. 1 от Закона парламентарният контрол се сведе до самите процедури по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства и върху съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, а не върху държавните органи, които ги извършват.
С приетата законодателна промяна в Закона за специалните разузнавателни средства се въведоха ясни правила и срокове по отношение на събраната със специални разузнавателни средства информация и се установиха допълнителни гаранции за защита правата на гражданите, които конкретни мерки безспорно дадоха добър резултат.
Закон за електронните съобщения.“
Законодателните промени, колеги, са приети на 26 март 2015 г., обнародвани в „Държавен вестник“, които аз прочетох в предходния доклад.
„Проект за
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 34з от Закона за специалните разузнавателни средства, чл. 261б от Закона за електронните съобщения и чл. 17, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данни по Закона за електронните съобщения, която осъществява предвидения по чл. 34з от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения, парламентарен контрол и наблюдение за периода на 2015 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
Това бяха докладите на Комисията.
Откривам дебата.
Има думата народният представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, парламентарният контрол е една от основните функции на Народното събрание наред със законодателната дейност.
Такава Комисия беше създадена за пръв път в Четиридесет и първото народно събрание. Тя се избираше на паритетен принцип и се ръководеше ротационно. Но това е история.
Искам да обърна Вашето внимание върху няколко обстоятелства, които касаят начина, по който се управлява секторът за сигурност като цяло, и на някои според мен много смущаващи обстоятелства, касаещи управлението на някои от структурите в сектора за сигурност.
Тази Комисия работи при специален режим. Нейните заседания са закрити. Там дискутираме много важни обстоятелства, които не получават никаква публичност, защото голяма част от информацията е класифицирана. Има обаче факти и обстоятелства, които нямат никакъв гриф за сигурност, а са много скандални. Те се отнасят пряко към ръководството на целия сектор за сигурност. Секторът за сигурност в страната със своите съставни части днес се управлява еднолично и бих казал ръчно от министър-председателя. За това има многобройни факти и много смущаващи обстоятелства.
Искам да Ви обърна внимание върху няколко важни обстоятелства.
На първо място, за съжаление, не беше прието едно мое предложение, което бях направил в двете комисии – да се направи изслушване на тримата ръководители, членове на специалната комисия, която съгласно Закона за националната служба за охрана взема решение за назначаване на охрана при специални случаи. По-конкретно исках да разберем по реда на парламентарния контрол кой взе решението през месец декември да бъде снета охраната на Лютви Местан. На този въпрос не получихме отговор и в Комисията тази точка не намери място в дневния ред.
Второто обстоятелство, което според мен е много важно – аз направих много усилия и по реда на парламентарния контрол зададох въпрос на министър-председателя. Отговорът, разбира се, не ме задоволи. Днес искам отново да повторя това обстоятелство. За заместник-председател на Държавната агенция „Разузнаване“ беше назначен човек, който няма нито един ден трудов стаж в тази Агенция. Всички обстоятелства около израстването на този човек сочат, че той е много близък до така наречената „Сарайско-библиотекарска групировка“. Това го повтарям, за да го чуете и да го знаете.
Искам да Ви обърна по-специално внимание върху работата на една от най-важните служби в държавата. Това са очите и ушите на българската държава – Държавната агенция „Технически операции“. Това е службата, която подслушва, проследява, която снабдява оперативните служби в страната с изключително важна информация и която трябва да осигурява доказателства в наказателния процес по важните дела, по които се води разследване за тежки престъпления.
Днес искам да Ви съобщя нещо изумително. Изпитвам притеснение, че съм народен представител в това Народно събрание поради това обстоятелство. Председател на Държавната агенция „Технически операции“ е лицето Цветан Китов. Той е назначен за председател на тази Агенция на 23 октомври 2013 г. с решение на правителството на Пламен Орешарски. Нека да довърша това и ще Ви дам два-три аргумента с кадровото израстване на този човек.
В това Народно събрание ние приехме изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, което е публикувано в „Държавен вестник“, бр. 14 от 2015 г. С него променихме механизма за назначаване на председателя на ДАТО и приехме, това е в сила, че председателят на ДАТО се назначава с указ на президента по предложение на Министерския съвет.
Дами и господа, указ на президента няма и до ден днешен! Давате ли си сметка за какво става въпрос?! Знаете ли откъде имам тази информация? Има уволнени служители от тази Агенция, които водят дела във Върховния административен съд, позовавайки се на обстоятелството, че заповедите им за уволнение са подписани от лице, което няма това качество.
Зададох писмен въпрос към министър-председателя и ми беше отговорено, че няма такъв указ, защото в Преходните и заключителните разпоредби не бил определен срок, в който този указ трябва да се издаде. Щом като няма срок, това означава веднага!
Какво следва оттук? Всички проведени специални разузнавателни средства, по които са изготвени веществени доказателствени средства и са представени по различните наказателни дела, в този период, в който исканията са подписани от този човек, ще бъдат атакувани в съдилищата. Знам, че тук ще започне витиевато да ми се обясняват някакви юридически аргументи. Моля Ви се, приет е закон от Народното събрание, който изисква указ на президента за назначаване на това лице, а указ няма! Това е година и кусур!
Понеже гледам Вашите учудени физиономии, та да Ви кажа няколко неща. Между другото може би господин Цветанов най-добре е запознат, а и аз бих поставил тези неща под формата на въпроси. Знаете ли каква е ролята или отношението на лицето Цветан Китов към скандала „Ало, Ваньо“? Поинтересувайте се на каква длъжност е бил и какво се е случило тогава.
Нещо друго. През 2013 г., когато бяха изборите, имаше тежка кампания срещу Вас от ГЕРБ, срещу Цветан Цветанов. Тази кампания започна с компромат, който Сергей Станишев занесе в главната прокуратура – за едни кетчери, масови подслушвания и така нататък.
Господин Цветанов, Вие знаете ли какво е участието на Цветан Китов в този скандал? И днес сте на власт, а този човек е председател на ДАТО без указ!
Освен всичко друго – как работи тази Агенция, на която разчитаме да събира важна оперативна информация, доказателства по наказателните процеси. През 2013 и 2014 г. в Агенцията е проведена масова кадрова чистка. Уволнени са не десетки, а стотици опитни професионалисти, дългогодишни служители, след което започва процес на назначаване. Имитират се конкурси и се назначават удобни лица. Всички конкурси, които са проведени за назначаване на възлови ръководни длъжности в ДАТО, са с един кандидат. Има освободено място, набелязва се удобният човек, който трябва да бъде назначен. Това е процес на много тежка кадрова търговия. След малко ще Ви дам няколко примера. Има обслужване на определени среди – олигархични и други, с кадрови назначения в тази Агенция. Намира се подходящият човек, съобщава му се, че е подходящ да бъде назначен и му се дава възможност да се подготви за конкурса, след което се обявява конкурс и се дава тридневен срок за събиране на документи и подаването им за кандидатстване. А за три дни само свидетелство за съдимост не можете да си извадите, дами и господа!
По този начин е развъртяна цялостна кадрова търговия в тази Агенция, и ние разчитаме на обективност при прилагането на специалните разузнавателни средства, на опазване на държавната тайна, на неизтичане на информация и така нататък, и така нататък.
Неизменен председател на всички комисии – кадрови, за тези „конкурси“ е една дама – Мария Костадинова, мисля, че се казваше. Извинявайте, Мариана Владимирова. Мариана Владимирова – главен секретар на тази Агенция.
Няма да Ви разказвам цялата биография на тази дама, ще Ви прочета само нейното образование. Тя е завършила специалност „Национална сигурност, държавност, духовност и лидерство“ – нали знаете къде се преподава тази специалност?! В Университета по библиотекознание и така нататък, и така нататък – факултетът, който се ръководи от Митьо Гестапото. Тази жена е кадровикът на ДАТО. Тя ръководи всички комисии при назначаване.
Сега да Ви кажа за някои назначения, защото са много. Да речем, тъй като тук говорим за кадрова политика специално, на 15 март 2015 г. е проведен конкурс за длъжността, забележете, началник отдел „Кадрово развитие“ в ДАТО – отделът, който се занимава с издигането в кариерата на служителите. Разбира се, има само един кандидат, една дама. Тя печели конкурса и е назначена на тази длъжност. Преди това тя има само четири години трудов стаж. В първите две години е работила като продавач на матраци в „Магнифлекс“, а вторите две години е работила като продавач на дюнери „Аладин фуудс“. Тази дама е кадровикът на ДАТО.
Много е тъжно, дами и господа! Това е риск за националната сигурност.
Агенцията, която трябва да бъде очите и ушите на държавата, се ръководи от няколко души, за които има тежки съмнения, че основно се занимават с това не да работят за държавата, а да обслужват частни или олигархични интереси, и то на лица и среди, които бяха смъкнати от власт с протести от хората.
Мога да Ви изредя още обстоятелства, но не искам да Ви отегчавам с всичко това.
Да не е спазена процедурата за назначаване на председателя, да няма указ на президента, какъвто се изисква по закон и по този начин да се поставят под риск всички доказателства, които са събрани през година и половина, да се имитират конкурсите и да се назначават удобни лица, задоволявайки интересите на различни хора и в държавата, и извън държавните структури, за да може известни лица от българската олигархия да имат удобни назначения, които да ги обслужват и то в тази служба, където тече информация…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Атанасов, желаете ли да бъде удължено времето на групата?
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, ако обичате удължете времето.
Приключвам и накрая ще Ви кажа съвсем приятелски, няма никаква злоба в това, което ще Ви кажа. Много пъти, включително и хора от Вашите среди, колеги от ГЕРБ, са ми задавали въпроса: защо ни изоставихте, защо минахте в опозиция? Извинявайте, не мога да подкрепям едно управление, което е парцелирало сектора за сигурност, раздало го е на различни хора от олигархията. Как да стане това?! Не мога!
Замислете се върху всичко това. Не знам дали има време и възможност това да се промени. Знам, че Вие не може да задавате въпроси на министър-председателя, който е председател на партията Ви, затова ги задавам аз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Реплики? Няма народни представители, които желаят да направят реплика.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на гласуване Решение за приемане на Годишния доклад за 2014 г. на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
С Проекта за решение Ви запозна нейният председател – господин Димитър Лазаров.
Гласуваме.
Гласували 88 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Решение за приемане на Годишен доклад за дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения за 2015 г.
С Проекта за решение Ви запозна нейният председател – Димитър Лазаров.
Гласуваме.
Гласували 87 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
От името на парламентарната група на Реформаторския блок госпожа Бойка Маринска
БОЙКА МАРИНСКА (РБ): Благодаря, господин Председател.
Декларация на Реформаторския блок:
Реформаторският блок поздравява всички български учители, ученици, екипите в българските училища, семействата им и българските граждани с първия учебен ден.
За Реформаторския блок образованието е една от основните и ключови политики. Блокът подкрепя и работи усърдно за изпълнение на този политически приоритет и за провеждане на ключовата реформа в образованието.
В същото време обаче Реформаторският блок осъжда опитите на Патриотичния фронт и БСП да употребят политически най-светлия ден за българското семейство – първия учебен ден. Да го употребят в предизборната си кампания.
Обръщаме внимание на Патриотичния фронт, на БСП и другите, изкушени от популизъм политически субекти в Народното събрание, че теренът за водене на предизборна кампания не може да бъде българското училище, нито българските класни стаи, нито учебниците на учениците, като отправяме остра забележка, че това е съзнателно нарушаване на Конституцията.
Реформаторският блок подчертава, че в празничен ден като днешния, в който влизат в училище над 719 хиляди български ученици, не е време за безогледно политизиране и политиканстване, а ден, в който цялото общество да си даде сметка за ролята на българския учител. Той е в центъра на реформата, чакана от десетилетия от обществото.
Обръщаме внимание, че е патриотично да се подкрепи учителското съсловие на най-високо политическо ниво от целия политически спектър, но, колеги, не е патриотизъм в първия учебен ден училището да се ползва за трупане на политически дивиденти и нападане на образователните стандарти – плод на устойчив политически и обществен консенсус. Явно се налага да припомним, че политиката на Министерството на образованието произтича от приоритетите на политическата декларация и управленската програма на мнозинството, подкрепено от партньорите ни от Патриотичния фронт.
Призоваваме да се прекратят незабавно опитите през политическо лицемерие и тиражиране на неверни данни за стандартите, гражданското и патриотичното образование, да се създава напрежение в системата и именно в първия учебен ден призоваваме цитираните партии да извадят незабавно предизборната си кампания от българските училища.
Реформаторският блок подкрепя усилията на Министерството на образованието и науката, което в рамките на шест месеца успя да навакса всички забавяния по изготвяне на държавните образователни стандарти и ключовите учебници за V клас – Действията по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, с което осигури достоен и спокоен старт на учебната година и цялостната реформа в сектора.
Реформаторският блок ще продължи усилията си за подкрепа на учителския труд. България има сериозен и траен недостиг на учители, а привлекателността на учителската професия за младите хора без стимули няма как да бъде повишена.
Колеги, образованието е мисия – мисия на Четиридесет и третото народно събрание, което прие ключовия за сектора закон. На тази основа Реформаторският блок призовава политическите сили в Народното събрание да се споразумеят българското училище да бъде запазено недосегаемо за политически и партийни боричкания на предизборната кампания и всички опити за нарушаване на този баланс да бъдат остро осъждани.
На колегите от Патриотичния фронт ще препоръчам да обърнат внимание на правописа в книжките, които си позволяват да разпространяват в българските училища, защото, колеги от Патриотичния фронт, патриотизъм е и да можеш да владееш българската азбука.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Маринска.

Преминаваме към следващата точка от програмата за работата на Народното събрание:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЗА ПЕРИОДА ДЕКЕМВРИ 2014 Г. – МАЙ 2015 Г.; ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЗА ПЕРИОДА М. ЮНИ – М. ДЕКЕМВРИ 2015 Г.; И ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЗА ПЕРИОДА ЯНУАРИ – ЮНИ 2016 Г.
С доклада ще ни запознае нейният председател народният представител госпожа Бойка Маринска.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание резюме на трите доклада за дейността на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в Четиридесет и третото народно събрание за периода декември 2014 г. – юни 2016 г. внесени на основание чл. 309, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите се състои от 15 народни представители. Към нея работят петима щатни експертни сътрудници. Към Комисията е сформиран обществен съвет, чиято роля е да осигурява експертиза и участие на широк кръг неправителствени организации и представители на гражданското общество при изразяване на мнения, становища и предложения по отношение на актове на законодателната власт, както и да допринася за прозрачността на Комисията.
За изминалия период са проведени 22 заседания и са внесени 26 доклада по законопроекти и проекти за решения.
Бяха приети Правила за определяне на представители на неправителствени организации за членове на обществения съвет към Комисията. Правилата допускаха неправителствените организации с поне тригодишен опит да номинират свой представител за член на обществения съвет и предложената процедура от страна на Комисията за избор на представители в обществения съвет беше оценена от неправителствените организации като демократична, прозрачна и успешна. Въпреки разбираемото желание на всяка една организация да наложи своя номиниран кандидат, в хода на проведените срещи се установиха диалогични, консенсусни и партньорски взаимоотношения, което показа висока култура на общуване между неправителствените организации и готовност за съвместна бъдеща работа.
Сформираният обществен съвет представлява над 250 неправителствени организации. Тъй като част от тях са мрежи, национално представени или чадърни организации, дейността на обществения съвет се подпомага от експертите на Комисията, изпраща се информация за постъпили законопроекти, организират се заседания, които се провеждат в сградата на Народното събрание, водят се протоколи и се осигурява прозрачността и работата му чрез публикуване на информацията на страницата на Комисията.
Към Комисията постъпват и становища, представени от други неправителствени организации – нечленуващи в обществения съвет. Експертите ги разглеждат и свеждат до знанието както на обществения съвет, така и до народните представители чрез публикуването на страницата.
Комисията участва в различни събития, обществени обсъждания по покана на различни неправителствени организации, които търсят съдействието ни при решаване на проблеми и въпроси, важни за обществото ни.
Важна част от дейността на Комисията са организираните приемни за граждани в сградата на Народното събрание, в които участват народни представители и експерти. Приемат се писмени материали и уточнения към тях или се дават юридически консултации на място. Графикът за приемните се уточнява на заседание на Комисията.
До края на месец юни 2016 г. са проведени 32 редовни приемни, на които са изслушани и консултирани над 200 човека. Нито един гражданин, потърсил съдействие извън приемната, не е бил отпратен. Всички са изслушвани и консултирани. Проведени са и четири извънредни приемни. За периода са постъпили 1085 жалби, молби, сигнали, петиции от граждани и организации, в това число влиза и броят на повтарящите се жалби, в които се предоставят нови данни и обстоятелства или се изразява недоволство от отговорите на компетентните институции. Същите се завеждат към преписката на жалбоподателя и повторно се обработват като се проучват новите факти и аргументи и отговорите на институциите.
В писмата, изпратени до компетентните органи, настояваме освен за отговор до Комисията за всички действия по поставените проблеми, да бъдат информирани и жалбоподателите. Често тези отговори не се изпращат на гражданите и това налага сътрудниците на Комисията да им ги препращат. Изпратени са над 80 напомнителни писма до институциите, които не са отговорили в законоустановения срок.
Взаимодействието и координацията с органите на държавната и местната власт е от съществено значение за ефективността на работата на Комисията. За съжаление, не можем да дадем еднозначна положителна оценка в това отношение. В много случаи се сблъскваме с формализъм, бюрократичен подход и подценяване на проблемите. Вярно е, че в повечето от случаите срещаме разбиране и съдействие, но продължават примерите за прехвърляне на отговорност между институциите, за забавяне и отлагане на отговорите и решенията, за пренебрегнати позиции и решения на Народното събрание.
Досегашната дейност на Комисията дава основание да се направи обобщението, че тя е живата и непосредствена връзка на гражданите с Народното събрание. Като изразител на надеждите им за ефективна помощ и решаване на проблеми във всички сфери на обществения живот Комисията успя да помогне на голяма част от тях. Много често, търсещите съдействие се нуждаят не само от консултация, но и от внимание, което безрезервно получават.
Членовете на Комисията и експертите се отнасят със съпричастност към поставените въпроси от жалбоподателите като се стремят да защитят гарантираните им по Конституция граждански права. Получени са много благодарствени писма поради своевременната намеса на Комисията. Естествено е да има и недоволни от работата й. В повечето случаи това са жалбоподатели, поставили едни и същи проблеми през годините, свързани със съдебни решения, молби за устройване на работа, настаняване в общински жилища и други. Удовлетворително е, че броят им е сравнително малък в сравнение с тези, за които оказаната помощ е била навременна и ефективна.“
Уважаеми господин Председател, правя предложение за редакция на Проекта за решение, поради обстоятелството, че трите доклада на Комисията се разглеждат едновременно в пленарна зала, предлагам да бъдат гласувани с едно решение. Публичността на докладите е гарантирана – те са качени в сайта на Народното събрание, заседанията на Комисията също са публични, излъчват се онлайн и поради гореизложените факти не е необходимо да бъде гласувана допълнителна точка в решението за изпращане на докладите до различни институции и организации, които имат отношение към тематиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви също така да ни запознаете с Проекта за решение.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Да.
„РЕШЕНИЕ
по доклади за дейността на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема докладите за дейността на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в 43-то Народно събрание за периодите декември 2014 г. – май 2015 г., юни – декември 2015 г. и януари – юни 2016 г.
Решението е прието от 43-то Народно събрание на днешна дата и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Маринска.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Закривам разискванията и съгласно чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание обявявам час – 9,00 ч. утре и дата за гласуване на Доклада.
Съобщения за парламентарен контрол на 16 септември 2016 г. – петък, 9,00 ч.
1. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на четири въпроса от народните представители Кристиан Вигенин; Светослав Белемезов (два въпроса); и Жельо Бойчев.
2. Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева ще отговори на четири въпроса от народните представители Станислав Станилов; Иван Станков; Светла Бъчварова и Мариана Бояджиева; и Явор Хайтов.
3. Министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова ще отговори на три въпроса от народния представител Михо Михов; и Димитър Байрактаров (два въпроса) и на едно питане от народния представител Георги Гьоков.
4. Министърът на отбраната Николай Ненчев ще отговори на два въпроса от народните представители Велизар Енчев; и Ангел Найденов.
5. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на два въпроса от народните представители Чавдар Георгиев; и Атанас Стоянов.
6. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на седем въпроса от народните представители Никола Хаджийски; Николай Александров; Дора Янкова; Велизар Енчев; Костадин Марков; Петър Славов и Мартин Димитров; и Явор Хайтов и Петър Иванов.
7. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на един въпрос от народния представител Явор Хайтов.
8. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на два въпроса от народните представители Дора Янкова; и Борислав Иглев.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева – на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Велизар Енчев; и Настимир Ананиев;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на въпрос с писмен отговор от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- министърът на икономиката Божидар Лукарски – на въпрос с писмен отговор от народния представител Стефан Кенов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- два въпроса от народния представител Иван Ибришимов – към министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова
- два въпроса от народния представител Джевдет Чакъров – към заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев; и към министъра на околната среда и водите Ивелина Василева;
- въпрос от народния представител Айхан Етем – към заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев;
- два въпроса от народния представител Вили Лилков – към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват – министърът на външните работи Даниел Митов; министърът на икономиката Божидар Лукарски; и министърът на културата Вежди Рашидов.
Поради участие в среща от международен характер в заседанието за парламентарен контрол няма да участват –заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев; министърът на здравеопазването Петър Москов; министърът на енергетиката Теменужка Петкова; министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
Поради участие в среща на 27-те държавни и правителствени ръководители от Европейския съюз в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министър-председателят на Република България Бойко Борисов.
Поради служебна командировка в заседанието за парламентарен контрол няма да участва народният представител Румен Гечев.
Поради изчерпване на дневния ред за днес закривам заседанието.
Утре продължаваме от 9,00 ч. с гласуване на днешния Доклад и след това с парламентарен контрол по чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,12 ч.)



Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов
Кирил Цочев

Секретари:
Георги Търновалийски
Иван К. Иванов