Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Иван К. Иванов, Явор Хайтов и Кирил Цочев

Секретари: Александър Ненков и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги! Моля да заемете местата си.
Режим на регистрация. Имаме кворум.
Откривам заседанието. (Звъни.)
Преди да преминем към обявения парламентарен контрол, от вчера ни остана едно гласуване.
Ако позволите, ще Ви запозная с:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по доклади за дейността на Комисията по взаимодействието на неправителствените организации и жалбите на гражданите
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема докладите за дейността на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в 43-то народно събрание за периодите: м. декември 2014 г. – м. май 2015 г., м. юни 2015 г. – м. декември 2015 г., м. януари – м. юни 2016 г.“
Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Гласували 126 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 6.
Решението е прието.
Новопостъпили питания за периода 9 – 15 септември 2016 г.:
– Постъпило е питане от народния представител Георги Свиленски към Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи, относно водената от българското правителство и Министерството на вътрешните работи политика, свързана с опазване на живота и здравето на гражданите, пътуващи по пътищата на България, както и мерките за увеличаване на безопасността по пътищата. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 септември 2016 г.;
– постъпило е питане от народния представител Иван Валентинов Иванов и Дора Илиева Янкова към Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика, относно политиката по усвояване на средствата от Европейския съюз за програмен период 2014 – 2020 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 30 септември 2016 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на пет въпроса от народния представител Светослав Белемезов;
- от министъра на туризма Николина Ангелкова – на четири въпроса от народния представител Светослав Белемезов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на четири въпроса от народния представител Настимир Ананиев;
- от министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова – на три въпроса от народния представител Настимир Ананиев;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева – на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на въпрос от народните представители Петър Славов, Методи Андреев и Мартин Димитров;
- от министъра на туризма Николина Ангелкова – на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – на въпрос от народния представител Димитър Дъбов;
- от министъра на културата Вежди Рашидов – на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов – на въпрос от народния представител Султанка Петрова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на въпрос от народния представител Борислав Иглев;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова – на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Петър Славов.

Преминаваме към днешния:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първият въпрос е към Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи, която ще отговори на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин, относно съмнения за неефективност на контрола по българските граници.
Заповядайте, уважаеми господин Вигенин, да развиете
въпроса си.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Започвам моя въпрос с уточнението, че е зададен през м. юли. Поради ваканцията и други ангажименти в края на септември идва време за този отговор, но той продължава да е актуален. Само ще актуализирам някои от числата в този въпрос. Той беше, че правителството на Република Сърбия взе решение да изпрати допълнителни полицейски и военни части на българо-сръбската граница, мотивирайки се със засилен приток на нелегални имигранти от българска територия.
Обобщените числа за заловените от българските власти нелегални имигранти, публикувани на сайта на МВР, показват по мое мнение стряскащи съотношения. Макар и с приближение можем да кажем, че въпросът ми е за първите шест месеца, тенденцията се запазва и през м. юли и м. август, на практика на българо-турската граница са заловени около 3500 – до края на м. август, а във вътрешността на страната по различни данни са около 5500, а на изход, само тези без регистрация, са около вече 3400. Говоря за изход към Сърбия. Това показва, че огромен брой имигранти преминават безпрепятствено южната ни граница и част от тях биват залавяни във вътрешността или на изход, по-голямата част всъщност. Можем само да гадаем колко са прекосили страната без изобщо да бъдат заловени. Това само по себе си хвърля сянка върху претенциите, че тази граница е една от най-добре охраняваните граници на Европейския съюз.
В тази връзка бих желал да Ви попитам: основателни ли са притесненията на сръбските власти за засилен поток през България? Какво е Вашето обяснение за статистиката на МВнР, която показва силна пропускливост на нашата граница, която би следвало да е буквално запечатана, на фона на настояването да бъдем приети в Шенгенското пространство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, от времето на задаването на Вашия въпрос до днес са проведени няколко срещи със сръбската страна. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
Извинявайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Призовах за ред в залата, за да могат да чуват какво отговаряте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ако депутатите не се интересуват, не можем да ги накараме насила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, извинявайте, че Ви прекъснах.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: При тези две мои срещи с вътрешния министър на Сърбия, а преди два дни – и с премиера на Сърбия, опасения за начина, по който се охранява българската граница, не бяха изразени.
Ние имаме споразумение за реадмисия със Сърбия и броят на молбите за реадмисия, тоест на преминалите от българска към сръбска граница, са 116 души.
Цифрите, които споменавате, не отчитат факта – нещо, което няколко пъти съм имала възможност да обясня, че ние регистрираме задържанията, но не регистрираме хората. Има хора, които се опитват да преминат през сръбската граница до 10 пъти – обикновено два, три, пет, десет пъти. Фактът, че в момента нашите центрове са запълнени почти на 90% показва колко ефективни са нашите действия по предотвратяване на вторичните движения.
Има един показател за ефективността на охраната на границата. Това са предотвратените опити. Мога да Ви кажа, че за периода, който цитирате, те са 22 783 опита за преминаване на българската граница, от които предотвратени са 20 456. За същия период на миналата година са приблизително около 30 хиляди. Имаме намаление с 30%. Показателят за ефективност на охраната на границата е точно тази цифра.
Що се отнася до бежанците, които задържаме на изход и са без регистрация – да, това са хора, преминали нелегално, никога не сме казвали, че границата е на 100% непропусклива.
Ако имате възможност да отидете в районите, особено около Малко Търново, ще се убедите, че няма физическа възможност дори да бъде наблюдавано продължението на тази граница. Затова нашите основни усилия са в дълбочина в територията на страната, в по-голям периметър от границата и в населените места, особено в София, където да задържаме нелегалните мигранти.
Пак ще повторя, че нямаме изразени притеснения от сръбска страна при нашите срещи и оценката за това, че българо-турската граница се пази изключително добре не е наша, а на нашите колеги и партньори от Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Вигенин, заповядайте за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, аз съм имал възможност да чуя част от Вашите обяснения по тези случаи. Струва ми се, че е недопустимо хора, както Вие казвате, да минават, да се опитват по 10 пъти да минават българската граница и да продължава срещу тях да не бъдат налагани никакви санкции. Ако е необходимо, ние може би трябва да променим Закона, защото всеки опит за нелегално преминаване на границата, е закононарушение. Как се оказва така, че те са задържани, връщани къде, след като са закононарушители и след това пак се опитват да минат? За мен това е най-малкото учудващо, че е възможно изобщо да се допусне. Ако законът не Ви позволява, нека променим закона, за да гарантираме, че такива хора ще направят само един опит и след това ще останат задържани, ще бъдат съдени за опит за нелегално преминаване на българската граница.
Разбира се, има известно подобрение в статистиката, но в сравнение с миналата година, например, общо задържаните граждани на трети страни са намалели с 30%, но задържаните на входа на държавната ни граница са намалели с почти 50%. Значи тук има определено съмнение за това, че нещо не е наред по българските граници и все повече хора се задържат не на границата, не на вход в страната, а във вътрешността и на изход. Трябва да помислите при това положение за засилване на капацитета.
И в тази връзка, може би като един уточняващ въпрос – днес се провежда неформална среща на върха. Преди заминаването си премиерът заяви, че ще настоява и очаква да получи 160 млн. евро в подкрепа на България сега, веднага. Можете ли да разясните в каква посока, за какво се искат тези средства, кога ги очаквате? Защото това наистина е значителна сума, но не ми е ясно за какво и как смятате да я усвоите, първо.
И второ, каква е очакваната техническа подкрепа и подкрепа в жива сила, условно казано, в следващите седмици и месеци от страна на нашите партньори, което да подпомогне Гранична полиция и българските служби в гарантирането на сигурността на българските граници? И в тази връзка смятате ли, че е адекватно обяснението, което премиерът даде преди време, че голяма част от заловените във вътрешността на страната минават не през българо-турската граница, а през българо-гръцката, но след като бъдат заловени заявяват, че са минали през българо-турската? Това е тезата на турската страна, която премиерът потвърди. Вие имате ли данни, че това е така? Защото моите впечатления, поне от региона, в който съм избран, не са точно такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Вигенин, да, Законът не ни дава основание да ограничаваме придвижването на хората, които са навлезли в наша територия и са поискали статут. Затова сме внесли предложение в Закона за убежището и чужденците да бъде определен периметър, в който те могат да се придвижват, и аз силно се надявам то да бъде прието.
Що се отнася до резултата от последните ни действия и контакти с представители на други държави и представители на Комисията, вчера бяха изпратени три апликационни форми на обща стойност 160 милиона до Европейската комисия с уверението, че основната част от тях много скоро ще пристигне в България. Поискали сме техническа помощ, помощ за изграждане на системи за видеонаблюдение и помощ за оперативни разходи, които да се използват във възможно най-близки срокове. Имаме уверението, че това е чуто. Такова искане беше изпратено само преди няколко месеца за малко по-ниска сума. Не беше отговорено на него. Сега имаме основание да го поставим пак. И имаме положително становище по това наше искане.
Очакваме общият брой на офицерите от Фронтекс, които да дойдат на наша територия, скоро да бъдат 200. Беше ми обяснено, че в момента самата служба се реорганизира, сменят се мандатите. Ще бъде отговорено възможно най-скоро и ще дойде с необходимата техника, включително и обучени кучета, които да ни помогнат. Очакваме до 200 човека.
Мисля, че нашите усилия в последно време дават резултат по две линии – първо, позицията на България се чува; второ, България влезе във фокуса на вниманието на европейските лидери и Европейската комисия; и трето – има конкретни резултати от тях, които много скоро ще имаме възможност да покажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Декларация от името на Парламентарната група „Български демократичен център – Народен съюз“. Народният представител Стефан Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ-НС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги!
„Тази година на 18 септември, в неделя, за първи път в България ще се отбележи Ден в памет на загиналите мотористи и в подкрепа на пострадалите мотоциклетисти. Това е инициатива на интернет списание BMM и социалната кампания „Ние сме хора, а не донори“, която беше подкрепена от мотоклубове, мотоорганизации и сдружения в различни градове, както и от нашата парламентарна група. С това българското мото-общество се включва в провеждането вече в няколко страни на инициатива всяка година в третата неделя на месец септември по едно и също време на различни места в страната да отдадем почит на жертвите на катастрофите.
Статистиката за ПТП с мотористи става все по-черна. Благодаря на вицепремиера Бъчварова и министър на вътрешните работи за предоставените данни, които бяха дадени от Вашите служители много експресно.
За 2013 г. мотористи са участвали в 484 ПТП-та, загинали са 47, 503 са ранени. През 2014 г. има 424 пътнотранспортни произшествия – 32 загинали, 455 ранени. През 2015 г. загиналите са 50 и 522 ранени в 494 пътнотранспортни произшествия.
За първите 8 месеца на настоящата 2016 г. имаме 385 пътнотранспортни произшествия, 30 загинали, 406 ранени участници в пътното движение. Само за 24 часа в началото на тази седмица имаме 7 пътнотранспортни произшествия и 2 загинали мотористи. Цифрите са черни или за последните четири години имаме 160 човешки живота, които са прекъснати, а 1886 човека са ранени, някои от които с трайни увреждания.
Факт е, че има неразумни мотористи, но има и много неразумни шофьори. Факт е, че мотоциклетистите са редовни участници в пътното движение, заедно с шофьорите, пешеходците и велосипедистите, но е факт и че мотористите са по-уязвими на пътя. Затова искаме да привлечем общественото внимание и да обединим усилията си за адекватно фокусиране на всички участници в пътното движение върху мотористите, повишаване на пътната култура в България, намаляване на агресията по пътя.
До момента участие в инициативата „18 септември – Ден в памет на загиналите мотористи и в подкрепа на пострадалите мотоциклетисти“ са потвърдили мотоклубови организации от Бургас, Варна, Пазарджик, Петрич, Пловдив, София, Стара Загора, Търговище, Ямбол и други градове на страната. Отбелязването на този ден ще се проведе по един и същи начин в тези градове.
Призоваваме всички участници смирено, достойно, с уважение и към загиналите, и към оцелелите да отбележим този ден. Ние, като народни представители, сме длъжни да създадем нормативна база, в която да бъдат заложени достатъчно законодателни мерки, които да са превенция за предотвратяване на пътнотранспортните произшествия, защото животът е с предимство, независимо дали е на две, или на четири колела.“ Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кенов.
Продължаваме с въпросите към заместник министър председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Въпросът, който следва, е от народния представител Светослав Белемезов – относно кадрово обезпечаване на дейностите в структурите на Министерството на вътрешните работи.
Уважаеми господин Белемезов, имате думата да развиете въпроса.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, дами и господа народни представители! Според правителствената Програма за стабилно развитие на България за периода 2014 – 2018 г., в Глава двадесета „Сигурност и обществен ред“ се предвижда изпълнението на цели, свързани с оптимизиране на дейността на Министерството на вътрешните работи. Основните мерки, заложени в правителствената Програма, касаят организационно, структурно и кадрово обезпечаване на дейностите и структурите в МВР.
В тази връзка, госпожо Министър, бих желал да Ви попитам следното по отношение на кадровото обезпечаване на структурите в МВР на ниво СДВР и областни дирекции на МВР в страната: колко са обявените бройки чрез конкурс от началото на годината до момента и какъв е броят на кандидатите за тях? Съобразно кадровия дефицит, колко броя полицейски служители предвижда да назначи МВР общо за 2016 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Белемезов, на първия Ви въпрос. През периода от приемането на Закона за МВР през 2014 г. до измененията и допълненията през 2015 г. конкурсното начало за растеж в кариерата в МВР е било премахнато. Анализът на практиката в тази посока категорично потвърди неотложната необходимост от възстановяване на конкурсите за преминаване от изпълнителски в ръководни длъжности, от младши изпълнителски в изпълнителски длъжности. Своевременно бе приета и подзаконовата нормативна уредба за условията и реда за провеждане на конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност.
С направените промени се осигури оптимизиране и ускоряване на кадровия процес в МВР. Продължава утвърдената практика за обявяване на вакантните длъжности в интернет страницата на МВР от ръководителите на структури по чл. 37 от Закона за МВР. Длъжностите в рамките на всеки вид длъжност по чл. 143 се определят в Класификатора на длъжностите в МВР. Тук са общи обяснения, които вероятно знаете.
По втория Ви въпрос. От въвеждането на конкурсното начало за растеж в кариерата в МВР през 2015 г. до настоящия момент са проведени 240 конкурса за преминаване от изпълнителски в ръководни длъжности и 145 конкурса за преминаване от младши изпълнителски в изпълнителски длъжности. Конкурсното начало за растеж в кариерата в МВР е насочено към подбор на професионално подготвени и мотивирани кадри.
По третия Ви въпрос. Мисля, че в момента може би отговарям на втория Ви въпрос, защото те са толкова общи. И понеже ме питате за СДВР, ще Ви кажа направо това, което чух – три конкурса са обявени. Първият – за 120 човека, за който са се явили 882 кандидати. За втория конкурс – 184 длъжности обявени за конкурс, в момента продължава приемът на документи. И третият – за 16 длъжности, също продължава приемът на документи.
Общата ни статистика е, че има обявени конкурси почти за всички областни дирекции, че за едно място кандидатстват седем или осем човека в момента. Това беше за кариерното израстване, но по един и същи начин сте задали въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Господин Белемезов, заповядайте за реплика.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаема госпожо Министър, въпросът с кадровото обезпечаване в МВР през последните две години набира много сериозна обществена заинтересованост, тъй като това е въпрос, който пряко касае защитата, правата на хората и тяхната сигурност. И всъщност това е комплексен въпрос, който цели в разрез от няколко години да намери своето решение. Надявам се, че това ще бъде в обозримо бъдеще, в рамките на година-две.
За да Ви върна на първия въпрос, а не на втория, на който ми отговорихте, искам да поставя няколко подвъпроса, изхождайки от тази статистика, която ми предоставихте: какъв е броят на преминалите кандидати, за които се изискват специални знания, на преминалите физическия и психологическия изпит – първа част?
Има ли достатъчно кандидати за позиции, като: младши и старши разследващ полицай, разузнавач в Детска педагогическа стая, водач на патрулен автомобил? Това са примери, изискващи специална квалификация. От друга страна, каква част от тези кандидати покриват елиминаторния праг за интелектуалния тест?
Тук, госпожо Министър, поставям въпроса – не дали има кандидати за обявените бройки конкурси, а по-скоро: до каква степен тези хора са мотивирани да кандидатстват в системата на МВР, знаят и подробно познават системата на МВР, знаят какво очакват от нея, какво биха могли да дадат от себе си за приноса на системата за обществената сигурност? И доколко тези хора наистина биха могли да покрият не само количествените, но и качествените измерители, които Министерството е заложило в рамките на следващата година-две, за да покрие този специфичен и тежък проблем с недокомплекта в МВР? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Белемезов, точни цифри в момента не мога да Ви предоставя, но мога да Ви кажа това, което установихме – че след провеждането на изпитите, след първата позиция, която обикновено печели конкурса, има втора и трета позиция – хора, които се представят и се класират на втора и трета позиция, които в голяма степен покриват критериите за назначаване в МВР. Затова с моя заповед бяха променени правилата и сега, считано от последния месец, ще има възможност тези, които са с резултати, много близки до първия класиран в един конкурс, и тези, които са преминали психологическия тест успешно, да бъдат назначавани при обявяване на необходимост от заемане на позиции в МВР, без да се провежда допълнителен конкурс.
Що се отнася до мотивацията, тя е може би най-сложният въпрос за отговор, защото той обикновено се дава лично. Моето мнение е, че най-силните мотивиращи фактори са, и би трябвало да бъдат, условията, в които работят полицаите, и резултатите, които те постигат в своята дейност.
Затова усилията ни са насочени в тази посока – в рамките на ограничения ни бюджет и с европейските средства да осигурим повече съоръженост, екипи, по-добри условия за работа. Разбира се, това е дълъг процес, не можем от раз да го решим, но се надявам сега и със средствата, които в момента имаме възможност да усвоим, да постигнем голям напредък. Това е.
Що се отнася до усещането за чест, достойнство и обществена мисия, това наистина е лична мотивация. Колегите, които провеждат устните изпити, се опитват да установят и това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Следващият въпрос отново е от народния представител Светослав Белемезов относно конкурсно начало за издигане в кариерата и периодични атестации.
Заповядайте, уважаеми господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаема госпожо Министър, ще Ви помоля по първия въпрос, ако е възможно, да ми предоставите една справка. Предварително благодаря, за което.
Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Според Програмата на правителството за стабилно развитие за периода 2014 – 2018 г. в Приоритет 20.3., а именно възстановяване на конкурсното начало за издигане в кариерата и назначаване на ръководни длъжности в системата на сигурността, както и на системата за периодични атестации, недопускане на политически натиск в кадровата политика, се предвиждат изпълнението на цели, свързани със създаването на обективни критерии за растеж в МВР. Основните мерки, заложени в правителствената програма, касаят изработване и реализиране на система за персонална оценка на служителите в МВР чрез точни, ясни, измерими и реалистични критерии и показатели за персонална оценка на служителите.
В тази връзка бих желал да отправя следния въпрос: на какъв етап е Министерството на вътрешните работи от възстановяването на конкурсното начало и подобрява ли това вътрешните мотивационни механизми в МВР; какви са конкретните резултати; какви са конкретните системи за оценка – атестация на служителите; до каква степен те са разработени в съответствие с текущото кадрово състояние на МВР; системите за оценяване създават ли обективни предпоставки за целеполагане и управление на резултатите при кадровия състав, съотносени към ежегодни периоди? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Уважаема госпожо Бъчварова, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Белемезов, ще Ви предоставя справката.
Конкурсното начало се прилага стриктно, тогава когато става въпрос за издигане от изпълнителска в ръководна длъжност и мога да Ви уверя, че това е общата практика за работа в МВР. Що се отнася за системата за оценка на служителите в МВР, тя е разработена на базата на разработените длъжностни характеристики.
Личното ми мнение е, че трябва да се върви в посока нейното неинцидентно прилагане, тогава когато има сигнал, или когато се съставя специална комисия за оценка за неизпълнение на длъжностите, а би трябвало да стане един постоянен механизъм и това трябва да се съгласува със синдикатите, да видим как може да бъде приложено.
Личните ми впечатления са, че е добре уредена системата за издигане, за кадрови решения, за спазване на конкурсния принцип, дори в някои случаи тя се явява малко тежка по отношение на самите служители, но ако трябва да използваме и налагаме правила, очевидно това е пътят.
Мога да Ви предоставя след малко справката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Господин Белемезов, заповядайте за реплика.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаема госпожо Министър, ще разгледаме справката подробно. Действително темата с целеполагането и личната оценка и атестация на служителите е извънредно важна. Смятаме, че там има няколко проблема по отношение на системата за оценяване, които ще спомена съвсем накратко, и ще се радвам да търсим общо решение по тях.
Първо, невъзможност за реално планиране.
Недокомплектът във всички структури на МВР, без реални изгледи за попълване на незаетите щатни бройки в близките две години, е една от причините за невъзможност за реално планиране.
Втората е, че липсва качествено или изобщо каквото и да било оборудване на техническо ниво като униформи, хартия, тонери, средства за изпълнение на служебните задължения.
На трето място, командировките по южната граница и изпълнението на дейности, които липсват в преките задължения на служителите, които усложняват този процес.
На четвърто място, поради всички тези обстоятелства и предпоставки, всеки един ръководител не отделя реално внимание на дефинирането на целите, а чака количествени показатели, едва ли не да му бъдат спуснати отгоре, или в краен случай, повтаря миналогодишните показатели с леки промени.
Второ, служителите не участват реално в определянето на целите и показателите.
Това смятам, че е един много сериозен проблем, който трябва да бъде преодолян.
Трето, съществува несигурност и недоверие в системата на оценяването.
На практика периодите и целите се определят много след началото на годината и за ръководителите няма друг начин освен да подготвят такива критерии и показатели, които няма как да не бъдат изпълнени. Междувременно служителите в такава работна среда работят през голямата част от годината буквално на сляпо – без каквато и да било информация за цели, периоди или възнаграждения.
Четвърто, изкривяване на резултатите.
Има ли всъщност такава практика или не? В разрез с всякаква реалност се наблюдава тенденция за леко повишаване на позитивните резултати и леко намаляване на негативните такива. Тук трябва да се обърне особено внимание на това нещо.
Пето, проблемът с отчитането на постигнатите резултати.
Тук основният проблем е, че освен официално възложените със закон задачи на служителите в МВР, те изпълняват и задължения, описани в множество други закони, като например съдействие на частни съдебни изпълнители и връчване на призовки. Смятам, че това не са специфични полицейски задължения.
Шесто, съществува нелогичен механизъм за определяне на оценките.
Седмо, съществува нисък размер на допълнителното възнаграждение.
Осмо, липса на реално обжалване.
Това, което ние знаем, е, че обжалването е затворено в рамките на административния орган без възможност за съдебен контрол.
Госпожо Министър, смятам, че ако успеем да подобрим тази система – в частност Вие като политическо ръководство и професионалното ръководство на МВР, рязко ще повишим мотивацията на служителите, ще имаме възможност да целеполагаме доста по-адекватно и по-правилно, и не на последно място, ще минимизираме процента на професионалния риск. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Имате ли дуплика, уважаема госпожо Бъчварова? Да.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Белемезов, да – системата за индивидуална оценка е изключително важна. В МВР действа един механизъм, по който се дават ежемесечни оценки за работа на областните дирекции. Той дава своя резултат. Показва картина по различни линии на дейност, в зависимост от ситуацията въвеждаме нови критерии – примерно работа по отношение на борбата с корупцията или при предотвратяване на купуването на гласове, тогава когато има избори.
Но искам да кажа нещо друго.
Сигурно си давате сметка – българските народни представители, че в момента служителите на МВР са в една непрекъснато повишена бойна готовност. Ситуацията на българската граница, терористичните заплахи, общата ситуация в страната, като се включи и политическото напрежение, което се насочва срещу МВР непрекъснато, ежедневно, ежечасно, много повече демотивира и смущава служителите на реда, отколкото някакви други административни процедури. Затова, моят призив към всички Вас е, нека да се отнасяме с необходимото уважение и оценка за ситуацията, в която в момента работят служителите на МВР! Може би ситуацията се разви постепенно и ние загубихме представа за реалния градус на напрежение, за реалната отговорност, която се стоварва върху раменете на тези хора. На практика те са в една полувоенна ситуация, в която защитават интересите на българските граждани, националната сигурност и са непрекъснато в готовност.
Моят призив е: нека се отнасяме с уважение към работата на тези хора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Последният въпрос към министър Бъчварова е от народния представител Жельо Бойчев относно договори за продажба на държавен имот в центъра на София от областния управител на София.
Имате думата, уважаеми господин Бойчев, да развиете въпроса си.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Бъчварова, въпросът ми към Вас е в качеството на вицепремиер, който има задълженията и отговорността да отговаря за дейността на областните управители.
Случаят стана известен като „Продажбата на царските конюшни“, затова няма да цитирам по-подробно наименованието. Но хронологията: с три поредни договора в един и същи ден, областният управител на София, с метода „ликвидирана съсобственост“, продава държавния дял, който се явява над 85%, в този поземлен имот, който се намира в центъра на София, на стотина метра от сградата на Народното събрание.
Равносметката от тази продажба е, че държавата се разделя с тези 84% в това каре, което е близо 7,5 декара, а получава срещу това 658 870 лв. По моя сметка това са 90 лв. на квадратен метър.
Въпросите ми към Вас са следните: била ли сте информирана за тези действия и тази процедура от областния управител? Считате ли, че при подписването на тези договори са защитени държавният и общественият интерес? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, първо и най-важно уточнение – като вицепремиер не отговарям за областните управители. Минало е много време, когато господин Калчев е бил вицепремиер и е отговарял за областните управители. Ситуацията в момента не е такава. Ако си направите труда, ще видите заповедите, които ми възлагат отговорности като вицепремиер. И да Ви информирам, че има отдел към Администрацията на Министерския съвет, който отговаря за координация на работата на областите управители. Първо, много важно уточнение, което забелязвам, че много активно използвате, но то е категорична неистина. Приемам го като недобра осведоменост или некомпетентност по състоянието на държавното управление в момента.
На 29 февруари 2016 г. в Министерството на вътрешните работи е постъпило писмо от областния управител на област София, в което е предоставена информация за постъпило в областната администрация искане от „Евротранс билд“ ЕООД за прекратяване на съсобствеността между търговското дружество и българската държава върху поземлен имот – земя, със съответен идентификатор по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град София. Отбелязвам, че става въпрос само за земя, а не за сгради. МВР няма права и собственост върху земята на терена, към който Вие проявявате този интерес. Писмото на областната администрация има информативен характер относно наличието на конкретно искане, отправено към областния управител от спомената фирма. Тоест те си обсъждат някаква сделка, но тя по никакъв начин като такава, като сделка за земя, не се отнася към МВР.
В писмото не е отправено категорично искане към МВР за изразяване съгласие за продажба на недвижим имот – земя, върху който попадат сградите в управление на МВР. Сградите през 2000-та година са обявени с отпаднала необходимост и оттогава досега нито един областен управител не е актувал тези сгради, за да може МВР да предприеме необходимите действия по тяхната поддръжка или по преобразуване на собствеността.
От 2004 г. до настоящия момент МВР е изпращало многократни искания – между другото, текстът е идентичен – за съставяне актове на държавна собственост за сградите, управлявани от МВР, тъй като не са изпълнени произтичащите от закона задължения и не са издадени актове за частна държавна собственост. Последното писмо със същия текст е изпратено на 28 февруари 2014 г. от министър Йовчев.
Сградите, както казах, са с отпаднала необходимост за МВР и същите са елемент от групов паметник на културата за онзи, исторически развилия се обществен градски център. Съгласно § 12, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство паметникът запазва статута си и е недвижима културна ценност.
Предвид гореизложените факти Министерството на вътрешните работи не е изразявало становище по отношение процедурата по прекратяване на съсобственост на недвижим имот – земя, между държавата и физически или юридически лица.
Що се отнася за защита на интересите, мисля, че държавният интерес е бил защитен от двамата министри, които имат отношение към сделката със земя – Министерството на земеделието и храните, които имат акт за собственост върху една от сградите, и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които са по отношение статута на този имот. Те са отговорили, че там тече процедура, която обжалва, оспорва, така че не са дали становище.
Що се отнася до интересите на МВР, мисля, че с това писмо ние сме защитили интересите на МВР, искайки да уредим статута на собственост, която стои в нашите регистри, но с която нямаме възможност по никакъв начин да се разпореждаме.
Много бих искала цялата кампания, която и в личен план протече срещу мен, да е резултат от недоглеждане, а не съзнателно подвеждане на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Уважаеми господин Бойчев, имате думата за реплика.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Бъчварова, искам да Ви уверя, че няма никаква тенденциозност във въпросите, които се задават. Аз ще направя справка с Парламентарния контрол, но оттам на запитването: към кого да отправя въпроса относно дейността на областния управител, съм получил отговор, че такъв бил Устройственият правилник и редът, по който са разпределени функциите. Иначе не бих си позволил да отправям въпрос към вицепремиер, в който нямам сигурност, че не са в неговите правомощия тези действия. Това е бил единственият мотив да отправя въпроса към Вас. Когато го отправяш към орган, който няма отношение, обикновено Парламентарният контрол на Народното събрание го връща като неоснователен и го пренасочва, и затова предварително съм запитал.
Проблемът в публичната комуникация с Вас дойде, твърдя, от самата Вас. Вие си позволихте да кажете, че не знаете за тази сделка. И тук го цитира една агенция, че не знаете за тази сделка и че не сте давали никакво съгласие. Позволиха си и квалификации към партията, която представлявам, че лъже, че подвежда. През цялото време единственото, което правехме, коментирайки тази сделка, е да боравим с документите и да ги цитираме. Затова след Вашето изявление извадихме този документ, който Вие цитирахте, с който областният управител информира Министерството на вътрешните работи, че е постъпила такава преписка и дава становището си, виждането си по този въпрос.
Вие си развихте Вашия отговор тук, който препотвърждава това, което сте написала в писмото – че е отпаднала необходимостта. Всичко щеше да е наред, ако обаче писмото не завършваше с едно изречение, госпожо Министър. А изречението е следното, ще си позволя да го прочета, за да няма отново интерпретации.
Последното изречение от писмото, което сте подписали, гласи: „Реализирането на горните предложения“ – има се предвид отпадналата необходимост на сградите и така нататък – „ще бъдат предпоставка за по-ефективен начин при евентуалното прекратяване на съществуващата съсобственост върху поземлен имот между държавата и установения собственик в имота „Евротранс билд“.“
Разбира се, че е написано витиевато, но както и да го чета, откъдето и да го поглеждам, то не е „не“, то не е „не съм съгласен“, а казва, че при отпадането на публичния характер на сградите, деактуването им в частна държавна собственост, ще доведе до по-добра възможност при евентуалното прекратяване на тази съсобственост.
Как Вашите хора Ви подготвят преписката, кой е информирал, се надявам проверката да установи. Но големият въпрос е: от тук нататък действията на държавата по защита на интереса и възможности да бъде върнат този имот в патримониума на държавата, защото, от една страна, непрекъснато търсим сгради, в които да настаняваме комисии, държавни учреждения и други, имаме дефицит, от друга страна, ни се обяснява как, видите ли, държавната собственост в центъра на София е била бреме за държавата и трябва да я продаваме на такива безумни цени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Повече от минута просрочвате времето.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря. Извинявам се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Бойчев, съжалявам, че от парламентарната трибуна уточняваме такива детайли. И сега мога да Ви кажа, че аз за сделка не съм информирана. Писмото, което е изпратено, е писмо за информация и за сведение. Това не е писмо за сключване на сделка и в този смисъл не съм излъгала, нито подвела. Това е едно регулярно писмо, с което аз като собственик, при това добросъвестен собственик на МВР, искам да се уреди. От тук нататък как ще се уредят отношенията между държавата и съсобственика не е предмет на моя позиция, на позиция на Министерството и на който и да било друг. Това е в рамките на правомощията на областния управител. Нека коректно да четем текстовете, защото, пак Ви казвам, усещането за съзнателно подвеждане, набеждаване и неистина остава.
Прочетете писмото, което е изпратено до нас, и това, което сме отговорили – че тук не става въобще въпрос за сделка. Взаимно се информираме. Това е нещо, което МВР много отдавна иска – имотите да бъдат актувани, за да може да се освободи от тях. Как ще се разпорежда след това държавата с тях, е въпрос на друго решение.
Що се отнася до сградите, собственост на държавата, сделката ще бъде обжалвана. Ще видим какво ще се случи. Да, това е проблем, особено в сегашната ситуация. Надявам се следващият областен управител да даде отговор на този въпрос. Аз нямам правомощия да се произнасям по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова, за отговора на въпроса, както и за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, която първо ще отговори на въпрос от народния представител Станислав Станилов относно политиката в областта на научните изследвания, която е в разрез с изискванията на Европейския съюз.
Професор Станилов, заповядайте да развиете своя въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, ръководеното от Вас Министерство на образованието и науката е разработило Проект за Национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2025 г. Формално тя е синхронизирана с изискванията на подобни европейски документи за целенасочено въвеждане на мерки, които ще доведат до създаване на общество на знанието в България или по неговия компонент – икономика на знанието.
Основен принцип при всяка политика е, че тя е пряко зависима от средствата, които може да вложи, за да бъде получен заложеният резултат. В тази връзка предложените от Вас средства не предполагат в края на периода да има успешно изпълнение на Стратегията за изравняване със средното за Европейския съюз ниво на изследователския развой на дейност. Както Лисабонската стратегия на Европейския съюз, така и наследилата я Програма „Европа 2020“, изискват от държавите членки да достигнат дял поне от 3% от брутния вътрешен продукт като разходи за научни изследвания. Вие бяхте еврокомисар и знаете, че Лисабонската стратегия не можа да се реализира, защото имаше правителства, които не бяха готови да инвестират достатъчно в наука. Вероятно това ще бъде причина да не се реализира и Програмата „Европа 2020“. Този праг не може да послужи за оправдание, ако наистина търсите такова, но по-важното е, че през 2010 г. имаше страни, които надхвърлиха трите процента. Те са предимно в Северна Европа. Не е случайно, че там са основните приходи от икономиката, които се формират от високите технологии.
По отношението си към науката и високите технологии Европа се разделя на две категории. Разделителната линия минава през средното за Европейския съюз ниво за разходи за наука и развойна дейност. В момента той е около 2,01% от брутния вътрешен продукт средно за целия Европейски съюз.
В Стратегията, която предлагате, България трябва да достигне през 2025 г. 1,5%. Към този момент средната стойност на Европейския съюз ще е надхвърлила 2,5% и ще доближава 3%. Предложените от Вас показатели не могат да доведат до изграждане на общество на знанието и икономика на знанието в България. Странно е защо Министерството, което трябва най-добре да оценява проблема, не показва никаква амбиция? Нормално е министрите на финансите и на силовите министерства да бъдат против, но не е нормално Министерството на науката да си поставя минималистични цели. Като подписвате проект с разходи за наука и развойна дейност от 1,5%, Вие всъщност изразявате съгласие България да бъде във втората категория европейски страни и декларирате, примерно, образно казано, асоциативно: „Аз, Меглена Кунева, съм съгласна да бъда втора категория европеец“, което аз не вярвам.
В тази връзка моля да ми отговорите: ще демонстрирате ли амбиция по-нататък за рязко увеличаване на разходите за наука и развойна дейност, които ще променят модела на развитие на страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станилов.
Уважаема госпожо Кунева, заповядайте за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, с този въпрос откриваме нашия доста интензивен разговор с Вас през тази сесия на Народното събрание.
Преди да Ви отговоря по същество, искам да Ви кажа, че поставянето на нереалистични цели обижда както този, който ги поставя, така и тези, в чието име се поставят тези цели. Аз не искам да обидя нито Вас, нито българските учени и най-вече тяхното реалистично мислене и интелигентност. Но амбиция по отношение на науката, на правителството и на воденото от мен ръководство не ни липсват. Сега ще Ви кажа как стоят нещата.
Стратегията за развитие на научните изследвания беше обсъждана в продължение на месеци с водещи български учени – както при разработването, така и в процеса на общественото обсъждане. Бяха получени голям брой предложения, критични бележки, различни гледни точки, но също и сериозна подкрепа и експертиза от Съвета на ректорите и от БАН. Стратегията също така се опира на Доклада от извършената през 2015 г. международна – подчертавам „международна“ – експертна оценка на научната иновационна система, в които изрично е казано, че трябва да си поставяме реалистични цели. Подчертавам – реалистични цели! На България й бяха необходими 14 години, за да повиши средствата за научноизследователска дейност от 0,5% от БВП през 2000 г. до 0,8% през 2014 г. – 14 години! Да залагаме в стратегически документ цели, които са несъпоставими с реалното положение, не само че няма да е реалистично, но не е отговорно.
Искам да подчертая, което едва ли е новина за Вас, че ние не тръгваме от нула, а от минус. Вече в продължение на шест години има дефицит по отношение на научноизследователската дейност. Затова нека поставянето на реалистични изпълними цели не се разглежда като отстъпление от страна на Министерството от интересите на научната дейност. Постигането дори на тази цел, която на Вас Ви се струва минималистична, а именно 1,5% от брутния вътрешен продукт до 2020 г. – допуснали сте грешка във Вашия въпрос, като казвате „до 2025 г.“, не, „до 2020 г. е“ – изисква годишен ръст от 11%. Нека отбележа, че за периода 2000 – 2014 г. този ръст е едва 3,5%. Уверявам Ви, почти три пъти увеличение не е амбициозна задача.
Искам да обърна внимание на още няколко важни неща. Нека имаме предвид, че България не е страна с огромни ресурси. Когато се съпоставяме с други държави, трябва да държим сметка за съизмеримост. По отношение на инвестициите в научноизследователската дейност ние сме на приблизително еднакво ниво с Гърция, Малта и Словакия, а с по-нисък процент от нас са Хърватия, Латвия, Кипър и Румъния.
Държа да отбележа също, че МОН не премълчава в годините факта, че средствата за наука са недостатъчни. Напротив, винаги е било отразявано в докладите към бюджетната прогноза и към проекта на бюджета. Но нека не забравяме, че бюджетната процедура не е само въпрос на заявяване на желание. Процесът по бюджетирането е строго регламентиран. Ежегодно с решение на Министерския съвет се приемат разходни тавани по министерствата, в това число и разходният таван за наука в МОН, с който Министерството се съобразява.
В заключение искам да Ви кажа, проф. Станилов, че оценявам и уважавам Вашата силна и искрена загриженост за научната дейност в България, но не приемам обвинението, че аз като министър не отстоявам интересите на българските учени. За съжаление обаче политика не се прави с пожелателно мислене, а с намиране на възможно най-доброто решение в рамките на възможното. Разчитам на Вашата активност и от тук нататък, включително когато обсъждаме бюджета на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Заповядайте за реплика, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Вицепремиер, не приемам нито логиката, нито обяснението. Ще Ви обясня защо. Ще Ви кажа как разсъждавам аз.
Сравнението за разходите на средства за научни изследвания с другите държави спрямо брутния вътрешен продукт е израз на политиката на правителството, а не на реални измерения. Богатите държави разпределят голям бюджет и отделят примерно 5% за научни изследвания. Ние разпределяме малък бюджет и отделяме пак 5% - също примерно. Ако водим такава политика, ние ще имаме много добри резултати, но ние не водим такава политика, оправдавайки се, че сме бедна страна и че не можем да си позволим такива големи разходи. Ако нашите разходи са 5% от нашия бюджет, те ще са съизмерими с техните разходи на техния бюджет, като политика, като отношение, като стратегия и така нататък.
Относно държавите, които Вие изброихте, че са по-назад от нас с изразходването на средствата за научни изследвания – накарайте Вашите сътрудници да Ви направят справка какви заплати получават изследователите там. Заплатите на изследователите в Румъния, която била по-назад, са двойно по-високи, два пъти и половина пъти по-високи, отколкото в България. В България заплатите са неизмеримо ниски.
Не може в Академията главният асистент да получава 600 лв. максимално. Това е абсурдно!
Не може Академията, която е на най-високото равнище, признато с международен одит, да се субсидира от държавата с 50% от разходите. Навсякъде е минимум 85%. Останалото е проекти и частен бизнес.
У нас е обратното. И Вие би трябвало да знаете това и съм сигурен, че го знаете. Но Вие провеждате една традиционна политика на предишните правителства. Критики – огромни, към правителството на Орешарски и правителството на Сергей Станишев. Огромни! А всъщност политиката Ви е съвършено същата. Никаква разлика няма. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Извинявайте, господин Председател, един момент само.
От началото на прехода досега философията е една и съща – българинът е тъп, прост и глупав, и няма нужда от високи материи, от развитието на високите материи.
Другият въпрос, който Вие сте отложили и който ще задам следващия път, е пряко свързан с това. Пряко е свързан! Те са последователно взаимно свързани.
Някой трябва да разбере това! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, професор Станилов.
Правото на дуплика – уважаема госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Не се гневете, професор Станилов.
Бих искала България да влага повече и в наука от гледна точка на публични разходи, и заплатите да са по-високи. Когато обаче развивате въпрос към мен, изберете си все пак за какво да говорите – дали въпросът Ви е свързан със заплатите, дали въпросът Ви е свързан с публичните разходи, дали е свързан с публично-частното партньорство…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): То е едно и също!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Не, не е едно и също. Искам все пак този разговор да бъде разумен.
Професор Станилов! Уважаеми дами и господа! Ако бюджетът, ако нашият доход, ако нашият брутен вътрешен продукт не е достатъчно висок, ние няма да имаме какво да разпределяме – „Eкс нихило нихил фит“. Ако ние нямаме достатъчно средства и достатъчно публични финанси, няма как да разпределим нито за здравеопазване, нито за наука, нито за образование.
Съгласна съм с амбицията образованието и науката да бъдат абсолютен национален приоритет. И тук се надявам да работим всички заедно, а не като управляващи и опозиция. Навсякъде по света то е процент от брутния вътрешен продукт. Няма от какво друго да бъде.
Искам да Ви цитирам доклад от 2015 г. от международната експертна оценка на научната и иновационната система за това какво се върши в България.
Казано е следното: „Панелът препоръчва правителството да поеме нов и реалистичен ангажимент за значително увеличаване на публичното финансиране на научноизследователската и развойна дейност“ Реалистичен!
„България трябва да се придвижи нагоре в класациите на интензитета на научноизследователската и развойна дейност най-малко от текущото ниво от 0,65 от брутния вътрешен продукт през 2013 г. – едно от най-ниските в Европейския съюз, до 1 през 2020 г. Това ще сведе текущата национална цел от 1,5, посочена в Националната програма за реформи „България 2020“, за интензитета на научноизследователска и развойна дейност до по-реалистична и постижима цел“.
Няма да обидя интелигентността нито на БАН, които подкрепиха Стратегията, нито на Съвета на ректорите, като поставям нереалистични цели. Искам да работим с Вас по нещо реално, професор Станилов, и Ви предлагам сътрудничество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Кунева.
Следващият въпрос е от народните представители Светла Бъчварова и Мариана Бояджиева относно подкрепа от Министерството на образованието и науката за талантливи ученици при участие в национални и международни състезания.
Заповядайте, госпожо Бояджиева, да развиете съвместния с госпожа Бъчварова въпрос.
МАРИАНА БОЯДЖИЕВА (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! През последните години българските ученици постигат високи резултати в международните състезания по математика, информатика и други дисциплини. Само през 2016 г. българските младежи завоюваха голям брой златни, сребърни и бронзови медали.
Ще си позволя от тази висока трибуна да дам само няколко примера, част от изключителните им успехи: шест медала за българския олимпийски отбор на Балканската олимпиада по математика; три медала на Международната олимпиада по информатика в Казахстан; шест медала на Международната олимпиада по математика в Хонконг; три медала на Международната олимпиада по биология в Ханой; десет медала в Казахстан на Дванадесетата Жаутиковска олимпиада по физика, математика и информатика; пет медала за българчетата на Международната олимпиада по математическа лингвистика в Индия и още много, много други.
Зад тези резултати стои не само голям талант, но и много упорит труд на учениците и на техните ръководители. Изключително важна според нас е грижата на държавата за създаване на добри условия за подготовка, участие и стимулиране на българските младежи, които носят гордост и слава за България.
Уважаема, госпожо Министър, нашият въпрос към Вас е: каква сума отделя Министерството на образованието и науката за подготовка, участие и награждаване на тези талантливи български деца и младежи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бояджиева.
Заповядайте, госпожо Кунева, за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Госпожо Бъчварова, госпожо Бояджиева!
Понеже това е първият въпрос, свързан с образованието, искам все пак да използвам възможността да кажа на всички Вас: благодаря за подкрепата за началото на новата учебна година. Някои от Вас дори и от опозицията се престрашиха да ми се обадят и да ми пожелаят успех.
Благодаря за всички добронамерени думи за годината, която ни очаква. Надявам се да работим заедно. Действително държа това да е територия на съгласие и да няма опозиция за българското образование и наука.
Вашият въпрос ми дава възможност да Ви запозная със следното. Ето какво имаме като национални програми.
Национална програма „Училището – територия на учениците“ – Модул „Национални и международни ученически олимпиади и състезания, и Национална програма „Грижа за всеки ученик“ – Модул „Осигуряване на обучение на талантливи ученици за участие в ученическите олимпиади“.
Тъй като ми задавате въпрос каква е сумата, ще Ви представя стойностите максимално изчерпателно, доколкото процедурата го позволява. Разбира се, мога да Ви дам и писмен отчет.
По Национална програма „Училището – територия на учениците“ и модулът, който Ви споменах, за 2015 г. сумата е 1 млн. 260 хил. лв. Тези данни са за 2015 г., но сравнителният анализ показва, че за радост те нарастват всяка година.
Следващият Модул „Осигуряване на обучение на талантливи ученици за участие в ученическите олимпиади“ при бюджет 1 млн. и 200 хил. лв. Министерството на образованието и науката е финансирало всички, подчертавам, всички училищни проекти, които отговарят на изискванията на Програмата, на обща стойност повече от тази, която Ви казах – почти 1 млн. 400 хил. лв. Забележете, близо с 200 хил. лв. повече от заложения бюджет.
Отчетите за изпълнението и дейностите по национални програми се публикуват на официалната страница на Министерството на образованието и науката.
Заповядайте, посетете я. Очаквам обратна връзка от Вас – дава ли достатъчно информация, и можем да продължим оттам нататък нашия разговор.
С Решение на Министерския съвет от 14 април 2016 г. е одобрена нова Национална програма „Ученически олимпиади и състезания“ с общ бюджет 2 млн. 634 хил. лв. със срок на изпълнение учебната 2016 – 2017 г.
Програмата обхваща два модула: Модул „Национални и международни ученически олимпиади и състезания“ – 1 млн. 434 хил. лв., и Модул „Осигуряване на обучение за талантливи ученици за участие в ученически олимпиади“ с бюджет 1 млн. 200 хил. лв. Виждате, че непрекъснато освен увеличаване на финансирането по сега действащите програми се създават и нови инструменти.
Още по-подробна разбивка на това как предстои да се изразходват средствата, ако желаете, мога да Ви предоставя във времето за дуплика, писмено, на сайта на Министерството на образованието и науката, както на Вас Ви е удобно. За мен тези добри примери за отлични постижения ни дават много голяма възможност да кажем, че цялата образователна система може да дръпне напред. Наистина, умни са ни децата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Заместник министър-председател.
Професор Бъчварова, заповядайте за реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Вицепремиер, колеги! Благодаря за представената информация на нашия въпрос, свързан с участието на български ученици най-вече в международни олимпиади и състезания. Както и моята колежка каза, че грубата статистика показва – за по-малко от четири години ние имаме над 100 престижни награди на международни състезания.
Във Вашия отговор не чух това – за международни състезания какво осигуряваме, защото за вътрешните олимпиади – имате процедура, имате някакви възможности да окажете помощ за финансирането и на учители, и на ученици, и на училища, в които се провеждат.
Международните олимпиади са нещо друго. Ако отворите сайтовете, в които се отразяват тези постижения на нашите ученици, ще видите: търсят се спонсори за участие в еди-коя си олимпиада, училищното настоятелство отделя средства, родителите отделят средства, училищата с малкото възможности от делегираните бюджети – отделят средства.
Нашият въпрос е свързан с това: ще имаме ли ние все пак система – първо, за подготовка на тези ученици, защото това е националното богатство на България и, второ, да ги подпомагаме? Защо? Защото аз бях впечатлена от олимпийците в спортните състезания и във всички състезания, които са свързани със спорт тук. Тук аз такова нещо не чувам, тоест нашите ученици как ще бъдат подпомогнати, за да продължат да работят и да останат в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Бъчварова.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Професор Бъчварова, само липсата на време ме спря да не отговоря по-подробно и на въпроса за олимпиадите, но разбира се, ще го направя сега.
Осигуряване на обучение на талантливи ученици за участие в ученически олимпиади – пак ще Ви кажа – 1 млн. 200 хил. лв. Ние сме финансирали всички училищни проекти, които отговарят на изискванията за Програмата на обща стойност от 2013 г. досега и искам да подчертая отново, че това е територия на общо политическо съгласие – нека да я пазим.
Относно новата национална програма. По първия модул ще бъдат финансирани дейности по провеждане на областни и национални кръгове на ученическите олимпиади и състезания по учебни предмети и по професии; подготовка на участие в международни ученически олимпиади и състезания; организиране на международни олимпиади и състезания; прояви от националния календар за извънучилищни дейности; спортни прояви, което Вие питахте, от националния спортен календар.
По втория модул се финансират дейности, свързани с провеждане на допълнителна работа с ученици и подготовка за олимпиади, което Вие питахте; осигуряване на условия за участие на ученици в националния кръг на олимпиадите по над 15 учебни предмета. За 2016 – 2017 г. са одобрени и ще бъдат финансирани 782 проектни предложения. Колегите в училищата се научиха наистина да пишат много добри проекти, на общо стойност 1 млн. 432 хил. и 15 лв. В допълнителната подготовка ще бъдат обхвати 10 141 талантливи ученици.
Разработвани са и са предоставени утвърдени план-сметки за провеждането на национални и международни олимпиади и състезания през учебната 2016 – 2017 г., като МОН финансира в рамките на утвърдения бюджет дейности по: изготвяне теми и задачи за областния и националния кръг на олимпиадите; критерии за оценяване; оценяване на писмените работи и проектите от проверителите на областния кръг на олимпиадите; арбитриране и окончателно оценяване на националните комисии… Нека да не изчитам всичко, за да спестя време, включително и дежурство на квесторите и администраторите на компютърната мрежа на националния кръг; наградите на учениците с отличена оценка от националния кръг, поемаме, разбира се, и храната на участниците, ръководителите на разширените национални отбори… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уверявам Ви, грижата ни и фокусът ни в тази посока няма да отслабне и през тази година. Дълъг е списъкът на извършените дейности, няма да ми стигне времето. Готова съм да Ви го предоставя веднага или, ако искате допълнителен разговор в Министерството – това е наш приоритет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Кунева.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Костадинов Станков относно възможностите за актуализиране на коефициентите за финансиране на образователните направления на висшите училища в България.
Уважаеми проф. Станков, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател и министър на образованието и науката, уважаеми колеги! Преди всичко, искам да поздравя вицепремиера Меглена Кунева, както и всички ангажирани в образованието с новата учебна година. Нека да си пожелаем тя наистина да бъде много по-успешна, да бъде по-ползотворна за българското образование.
Ще се опитам да направя кратка обосновка на въпроса, който съм поставил. През последното десетилетие финансирането на държавните висши училища се извършва на базата на определен норматив – знаем, че е 693 лв., който беше намален преди няколко години, беше доста по-висок, както и съответни коефициенти по образователни направления. С въвеждането на рейтинговата система на получилите високи оценки се осигури допълнително финансиране, което е много правилно и справедливо, както и стимул за по-висока конкурентоспособност и реализируемост на кадрите. За някои образователни направления обаче определеният коефициент за финансиране се оказва, че не е съобразен с реалните потребности и е крайно недостатъчен за осигуряване на качествена подготовка на бъдещите специалисти – такива са аграрните специалности, ветеринарната медицина, инженерни специалности и други.
За пример мога да посоча ветеринарната медицина. Коефициентът там беше 4,3. Министерството на образованието и науката го увеличи на 6,5, което е положително. Съпоставено с хуманната медицина, където коефициентът е 9,3 или 9,4, разликата е в това, че във ветеринарната медицина университетската клиника и животните – това са пациенти, които ние финансираме от Министерството на образованието, за разлика от хуманната медицина, където има университетски болници.
Моят въпрос е: предвижда ли Министерството на образованието и науката преразглеждане и актуализиране на коефициентите по образователни направления, както и допълнително финансиране на получилите европейска акредитация?
Доколкото знам, Ветеринарномедицинския факултет е единствен в България, който е получил европейска акредитация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станков.
Министър Кунева, заповядайте за Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ! Проф. Станков, първо, искам да Ви благодаря, че пожелахте от парламентарната трибуна на „Добър час!“ на новата учебна година. Ние самите трябва да сме наясно, че добрата мотивация между нас помага да си свършим добре работата.
Вие сте абсолютно прав, понеже дадохте конкретен пример – точно така от 4,3 през 2009 г., сега сме на 6,3 като коефициенти за ветеринарна медицина. И двата университета – Тракийският и Лесотехническият, в които се изучава ветеринарна медицина, са си запълнили на сто процента план-приема за новата учебна година и през последните три години отбелязват увеличаване на броя на студентите. Бързам да го кажа, защото обикновено говорим критично по тази тема, а сега в Народното събрание мога да Ви кажа една положителна, добра посока на развитие.
Вие обаче ме питате принципно и аз също искам така да Ви отговоря. На 8 септември издадох заповед за формиране на работна група, която да изготви проект за изменение в подзаконовия акт, с който се определят диференцираните мотиви за издръжка на обучението на един студент по професионални направления и това е Постановление №162 на Министерския съвет, което е от 2001 г. В тази работна група са включени ректори на висши училища, предложени от Съвета на ректорите, както и представители на Министерството, експерти и хора от нашия екип.
В момента постъпват предложения от висшите училища, които работната група ще събере, анализира и обсъди, ще се обмислят възможностите за промяна в съществуващата нормативна уредба и в кратък срок ще излезнем с предложение. Това е положението към момента.
Ще използвам случая да кажа и няколко думи за принципната ни политика. Водещ принцип е да финансираме качеството, за това много държа на оценката на резултатите от обучението в системата на висшето образование. Целим да се повиши ефективността на публичните разходи в сектора. Това ще се случи като финансирането се концентрира в онези професионални направления и висши училища, които са получили по-висока оценка. Тези два университета по ветеринарна медицина са добър пример.
Нашето виждане е, че масовизацията на висшето образование не е непременно процес с положителни последици за качеството. Затова ще насърчаваме висшите училища да развиват традиционните за тях професионални направления, където са силни, където произвеждат качествени кадри. Освен това ще обърнем силно внимание на професионалното обучение и образование – знаем, че това е много важна тема за всички ни. Не е задължително в техническо висше училище, например, да има специалности „Право“ и „Филология“.
Колкото до въпроса Ви, свързан с европейската акредитация – за съжаление отговорът е – не. Това не е практика и в другите държави – получаването на европейска акредитация да се обвързва с финансиране. Това е по-скоро само по себе си един допълнителен стимул за висшите училища да получат международно признание и би било индикатор за оценяване на качеството за конкретното висше училище, което неминуемо ще бъде свързано, опосредено вече и със средствата за тяхното финансиране. Накрая – да, ще се отрази, но опосредено.
Още веднъж Ви благодаря за добрите думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Кунева.
Професор Станков – право на реплика.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер и министър на образованието и науката.
Аз съм доволен от отговора. Знам, че се работи много сериозно, и дължа да отбележа и това, че доста неща се направиха за висшето образование и изобщо за българското образование през последните две години, но проблемът с финансирането наистина е много сериозен. Ние не говорим за увеличаване, защото Вие в предишните си отговори казахте, че трябва да увеличим брутния вътрешен продукт, да имаме финансовите възможности и тогава да търсим средствата. Но въпросът е за справедливо разпределение, защото ректорите считат, че има голяма доза несправедливост при разпределението.
Аз посочих ветеринарната и хуманната медицина. Хуманната медицина, университетските болници се финансират от Министерството на здравеопазването и средствата – аз бях два мандата ректор и трябва да Ви кажа, че имахме всички тези направления и имам поглед върху това – къде достигат и къде не достигат. Единствено излишъци се получават там и най-вече в здравните грижи. Те не могат да си похарчат парите. Ние правихме преразпределение, за което на нас много ни се сърдиха.
Затова предлагам това да се преразгледа и Вие посочихте, че това ще стане, но искам да кажа, че е много важно да има някакъв стимул за тези, които са тръгнали към европейска акредитация. Трябва да Ви кажа, че на ветеринарната медицина, на нас ни наложиха това, защото България е външна граница и най-много заболявания, епизотии идват отвън. Ние трябваше да осигурим първокачествена подготовка, след това лаборатории, за да можем да защитим нашето образование, нашето обучение и това го направихме. Така че един стимул, помислете върху това, ние ще бъдем много благодарни, ако това се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, проф. Станков.
Правото на дуплика – отказвате се, госпожо Кунева.
Следващият въпрос е от народния представител Явор Илиев Хайтов относно ректор на Стопанска академия „Димитър Ценов“ – град Свищов.
Уважаеми колега Хайтов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Заместник министър-председател, от автобиографията Ви съм информиран, че Вие сте възпитаник на Юридическия факултет на Софийския университет и като такива ние с Вас сме обучавани да изпълняваме закона и да се подчиняваме на съдебните решения.
Силата на съдебния акт е основополагащ за правовия ред в страната. Тези теоретични постулати се изучават в ранните курсове на обучение в дисциплината „Обща теория на правото“ . Няма нищо, което да дава такава сила, такава стабилност като изпълнението на Закона, а вследствие на него и на съдебните актове. Налице е един такъв акт, на основание на който аз отправям моя въпрос към Вас, в качеството Ви на министър на образованието и науката.
И така, по административни дела № 5946 от 2016 г. и административно дело № 2626 от 2016 г. на Върховния административен съд на Република България има решения съответно с № 8349 от 6 юли 2016 г. и № 8620 от 11 юли
2016 г. Както казах, това са дела и съответно решения на Върховния административен съд на Република България, които не подлежат на обжалване, тъй като са окончателни и всъщност от тях става ясно, че има законно избран ректор на Стопанската академия „Димитър Ценов“ – град Свищов.
Фактическото положение, провъзгласено от тези съдебни актове е, че има законно избран ректор и действащ такъв, който вследствие на съдебния акт не може да изпълнява тази си функция. С поставените окончателни решения трябва да бъде възстановена фактическа обстановка, с която всички актове на действащия ректор да бъдат отменени, а като функции и ръководство да бъде възстановено законно избраният такъв ректор.
Моят въпрос към Вас е: какви действия предприемате, за да бъдат изпълнени тези окончателни съдебни решения, влезли в сила и неподлежащи на обжалване?
Но аз искам да кажа и няколко думи, защо този факт буди безпокойство и то е, че в момента в това старо висше учебно заведение с много традиции в нашата страна се издават дипломи и, разбира се, други документи, които е нормално и логично да бъдат правновалидни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тук се поставя въпросът: лицата, подписали тези документи и основно дипломите, имат ли такива властнически правомощия?
Тук възниква и въпросът – документите, подписани след тази дата, законоустановени ли са и след като са подписани от друго лице? Не поставяме ли под заплаха дипломите, подписани от лица, които нямат качество на ректор, според закона и според съдебните актове, да бъдат обявени за незаконни, за документи с невярно съдържание и така нататък?
Всичко това буди безпокойство сред студентите, дипломантите и родителите, защото те плащат цена за своето обучение. Всичко това има разходи и ние сме длъжни да се съобразяваме и с тези неща. Очаквам Вашия отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Хайтов.
Госпожо Кунева, заповядайте за отговор на въпроса на народния представител Явор Хайтов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, действително с влезли в сила съдебни решения са отменени заповедите на министъра на образованието и науката за назначаване на временно изпълняващ длъжността ректор на Стопанска академия „Димитър Ценов“ – град Свищов. Междувременно в периода 21 януари 2016 г. и 28 януари 2016 г. до председателя на Общото събрание са подадени 86 писмени заявления от членове на учреденото на 20 май 2015 г. Общо събрание, с което те заявяват, че прекратяват мандата си, поради което от установения състав на Общото събрание от 139 членове са останали 27. Това обективно е довело до нелегитимност на Общото събрание и следователно до изчерпване на мандата му. Съгласно чл. 24, ал. 4 от Закона за висшето образование правомощията на ректора на висшето училище се прекратяват с прекратяване мандата на Общото събрание, което го е избрало. Това допълва фактическата картина, която Вие описахте.
От посочената разпоредба следва, че дори да се приеме, че проф. Теодора Димитрова е избрана за ректор на Общото събрание на 20 май 2015 г., нейният мандат е прекратен с прекратяване мандата на Общото събрание. Относно правните последици от отменените от съда заповеди за назначаване на временно изпълняващ длъжността ректор, съгласно чл. 301 от Административнопроцесуалния кодекс, когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно, удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин.
Очевидно е, че не може да става въпрос за отмяна на действията, извършени от временно назначения на длъжността „ректор“, тъй като отмененият административен акт не е правопораждащ факт на нито едно от тези действия. Правомощията на ректора са нормативно определени в чл. 32 от Закона за висшето образование и заповедта за назначаване на ректор не ги създава, а само индивидуализира лицето, което притежава тези правомощия.
За мен основната грижа е това, с което Вие завършихте – издадените дипломи, спокойствието на студентите и на родителите. Считаме, че издадените дипломи за висше образование удостоверяват, че притежателите им са завършили успешно висшето училище и това обстоятелство не се променя от споровете относно ректора на Академията.
Аз мисля, че ако това е Вашият избирателен район, можете да предадете това, което аз вече съм казала и по други поводи на студенти и родители, които задават този въпрос. Текат дела, това е един от проблемите, които наследих. Никак не е лек, но когато приключат процедурите, едва тогава можем да излезем с някакво окончателно решение. Знаете, че ние съобразяваме не просто АПК, а и Законът за висшето образование, правомощията на ректора, моите правомощия, тоест правната картина действително е сложна. Ще Ви информираме как се развива, дотук е това и тревога за дипломите на студентите няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплика – господин Хайтов, заповядайте.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ НС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, всъщност това не е моят избирателен район, но това няма кой знае какво значение. Аз съм избран за народен представител от Шести многомандатен - Врачански район, но и от там има стотици хиляди млади хора, които се обучават в Стопанска академия „Димитър Ценов“. Това, което се случва там и несвоевременната намеса, бих казал аз, недостатъчно решителната по отношение на изпълнение на тези съдебни актове от страна на ръководството на Министерството на образованието и науката, ми се струва, че е едно колебливо Ваше поведение. Струва ми се, че е крайно безпочвено да се предизвикват едни такива притеснения сред родителите, студентите, дипломантите, а не на последно място и преподавателите дали документите, които се издават от това, пак казвам, старо висше авторитетно учебно заведение, са правно валидни, дали обучаващите се там млади български хора са спокойни, че когато вземат своята диплома, някой няма да им каже: да, но тя е нелегитимна, защото, виждате ли, е подписана от лице, което не е било ректор към момента на подписването на този документ.
Това, което Вие казахте като финал на Вашия отговор – че няма опасност тези документи да бъдат обявени за правно невалидни, е успокоително и то е важно не толкова за мен като народен представители, който задава този въпрос, то е важно, отново казвам, за хилядите обучаващи се там. Но няма спор, че към настоящия момент има една, простете ме за израза, но ще го кажа, както сме свикнали да се изразяваме по някой път, бъркотия. Има безкрай съдебни спорове, има съдебни решения, които не се изпълняват поради стартирането на нови, други процедури. Това влияе комплексно и цялостно върху авторитета, на първо място, разбира се, на самото висше учебно заведение, на второ място и към Вас се отправят упреци, защото Вие сте ангажирани с цялостната картина на образованието и науката. Струва ми се, че трябва по-решително да предприемете действие за изпълнение на влезлите в сила съдебни решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Право на дуплика, госпожо Заместник министър-председател.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Хайтов! Бях абсолютно категорична както към Вас, така и по отношение на всички, които се интересуват за дипломите. Тук няма никакви колебания. Очевидно не сте очаквали такава категоричност, защото нямахте реплика по този повод, за което може би трябва да се благодари.
На Вас Ви се струва, че има колебливост и още други неща, но аз знам и нося отговорност. Не мога да направя нещо извън закона, защото тук в тази зала, Вие правите законите. Вие правите закона, който дава академична автономност, Вие правите закона, който ми дава на мен права или не ми дава като министър на образованието. Вие знаете много добре за академичната автономия, след като въпросът Ви почива на нея.
Нямам никакви колебания в правомощията на Министерството на образованието и науката и в това, че стриктно ще се възползвам от всяка възможност да покажа лидерство и активност в тази посока.
Но казусът със Стопанска академия е много заплетен факт, сложен от юридическа гледна точка, който Вие със сигурност можете да оцените в пълна степен, щом си разменяме любезности по повод на нашето образование.
На този етап искам да кажа, че има редица висящи административни дела пред Великотърновския административен съд. Моля, запознайте се с тях, ако имате намерение да следите казусите, по които МОН не е страна и ние не можем към този момент да вземем отношение. Министерството ще може да коментира тогава, когато изходът от тези дела е ясен. Да не забравяме все пак разделението на властите. В момента казусът е в ръцете на съдебната власт. Искаше ми се да не бях наследила този проблем, но смятам, че всеки министър поема отговорността и за доброто, което е направено, и за проблемите, които са оставени. Ще продължа да следя много внимателно какво е развитието на делата и няма да престъпя закона. В противен случай моят акт ще бъде нищожен, а това няма как да си го позволя нито като юрист, нито като министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря за Вашата категоричност, госпожо Кунева.
Благодаря на Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, за участието в днешния парламентарен контрол.
А сега на едно питане и три въпроса ще отговаря госпожа Зорница Русинова – министър на труда и социалната политика.
Питане от народния представител Георги Гьоков относно политиката на Министерството на труда и социалната политика по отношение създаване на заетост на хората в предпенсионна възраст.
Заповядайте, господин Гьоков, да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Моето питане е относно политиката на Министерството на труда и социалната политика по отношение на създаване на заетост в предпенсионна възраст. Считам за нормално да се пита по този въпрос, тъй като в края на миналата година мнозинството прие една твърде тежка пенсионна реформа, ако прекомерното увеличаване на стажа и възрастта може да се нарича въобще реформа. Аз оценявам тези необмислени промени като нечовешки и насочени срещу хората, но това е една друга и много дълга тема. Те неминуемо що доведат до по-висока безработица. От опозицията многократно заявяваме, че ако се правят въобще промени в пенсионната система, те трябва да се правят когато икономиката ни тръгне във възходяща линия, когато се създават голям брой места.
Не е редно – подчертавам, не е редно, но е обяснимо, когато се вдигат възрастта и стажът, работодателите да се освобождават от работници и служители в предпенсионна възраст и да нямат желание при тях да работят хора над
60 г. Да не говорим, че няма да имат желание да назначават такива хора и за хората в предпенсионна възраст, които остават без работа, ще бъде вече изключително трудно или почти невъзможно да си намерят работа и да бъдат наемани на работа, да отговорят на новите условия за пенсиониране и да се пенсионират. Считам за нормално правителството, знаейки, че ще прави такава пенсионна реформа, да бъде подготвено с конкретни политики, които да подпомагат тези хора. Вие трябва добре да познавате и да предвидите какъв ще бъде пазарът на труда през 2016-а, 2017-а и 2018 г., а пък и занапред и да сте наясно, че колкото и да се хвалите с намаляване на безработицата, ако това намаляване го има въобще, е минимално и по никакъв начин не е благодарение на това правителство, а по-скоро на икономическата миграция и на сезонна заетост.
И не сте се справили със структурната безработица. Дори напротив, тя се задълбочава. Висока младежка безработица, още по-висока безработица сред хората в предпенсионна възраст.
Конкретното ми питане днес към Вас е: какви програми и мерки за заетост и обучение са насочени към хората в предпенсионна възраст, финансирани с национални или европейски средства, и се изпълняват към момента? Какви програми и мерки ще планирате да се изпълняват в най-близко бъдеще до края на годината? Планирате ли увеличаване на средства за програми и мерки за заетост и обучение, насочени към хората в предпенсионна възраст, отново финансирани с национални средства по Националния план за действие или с европейски средства?
Моля да ми отговорите на това питане, защото в приемната, която правя, идват десетки хора в предпенсионна възраст и си изразяват болката, че не са наемани на работа и при тези условия за пенсиониране няма да имат възможност да се пенсионират. Благодаря Ви за внимането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Министър Русинова, имате правото на отговор в рамките до пет минути.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, за съжаление, би трябвало да Ви оборя не само с данни, с които ние разполагаме, а и със статистика на Евростат, която безспорно показва, че от 11 години насам за първи път в България има безработица под средноевропейското ниво. Заетостта в България нараства и през последното тримесечие се е увеличила с 0,5 пункта, на годишна база ръстът е 1,5 пункта. Евростат отчитат, че това е темпо, което е над средното за Европа.
В края на месец август в бюрата по труда са регистрирани 261 525 безработни, като в сравнение с месец юли те са намалели с 6575 човека. На годишна база намаляват с 45 000 човека. През месец август безработицата продължава да пада с 1,3 пункта спрямо месец юли на тази година, като положителната тенденция е свързана, че над 15 000 човека са си намерили работа благодарение на посредническите услуги на Агенцията по заетостта на първичен пазар, а 4000 – благодарение на различните мерки, свързани с подпомагане на субсидираната заетост.
Безработните лица над 50-годишна възраст намаляват с 10 000 спрямо първото полугодие на 2015 г. Средномесечният им брой през първите 6 месеца на 2016 г. е 126 500, а делът им от всички безработни е около 40%. Това несъмнено показва целенасочените действия през последните две години и ефективността на мерките, свързани с насърчаване на заетостта на хората в предпенсионна възраст, тъй като това е един от ангажиментите, които България е поела по отношение пакета от мерки, свързан с вдигане на пенсионната възраст.
Няколко са сферите, в които отделните мерки дават резултат. На първо място, предоставянето на индивидуални услуги за посредническа дейност към всеки един човек, комбиниране на мерките от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Националният план за действие по заетостта.
Една от най ефективните програми, която наистина подпомага хората в предпенсионна възраст, е Националната програма „Помощ за пенсиониране“. В последната една година през тази Програма преминават около 530 души, като отделените средства са на стойност 1 млн. 600 хил. лв. През 2016 г. при условията на насърчителната мярка по чл. 55 от Закона за насърчаване на заетостта се финансират част от разходите за труд на работодатели, осигурили заетост на лица от целевата група за период от 6 месеца.
Не мога да не спомена, че в рамките на всички мерки, свързани с пазара на труда по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, хората над 54-годишна възраст са приоритетни. Тоест, всеки работодател, който включва такава целева група, приоритетно се финансира.
За периода януари – август 2016 г. в бюрата по труда са предоставени посреднически услуги на близо 200 000 безработни лица на възраст над 50 години, като новорегистрираните от тях са 61 730. За същия този период близо 52 000 лица над 54-годишна възраст са започнали работа по различните мерки и програми. В обучение за професионална квалификация са включени 3900 лица, а за придобиване и надграждане на ключови компетентности – малко над 3000 човека.
Това, което предвиждаме за 2017 г., е с оглед наистина на различната степен и нива на безработица в отделните региони на страната – да стартираме с целенасочена програма, насочена към Северозападния регион на България, в който, разбира се, нивото на безработица е най-високо. Програмата ще обхване около 10 000 безработни лица над 50-годишна възраст с различен пакет от стимулиращи мерки за включване в трайна заетост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Русинова.
Господин Гьоков, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за информацията и за статистиката за безработица. Аз съм запознат с нея, между другото – наистина е под средната за Европейския съюз. Това в момента се дължи изключително много и на миграцията, и на сезонната заетост.
Възможностите и заетостта на хората над 50 години или както сме свикнали да ги наричаме „хората в предпенсионна възраст“, намаляват, това не можете да го отречете, и ще продължават да намаляват. Хората в тази възраст вече станаха първа по уязвимост група на пазара на труда, изпревариха младежката безработица.
Ако мога, малко ще продължа статистиката. В момента към края на август в бюрата по труда има регистрирани 33 108 младежи до 29 години. В същото време 73 552 души на възраст над 50 години.
Госпожо Министър, затова хората в предпенсионна възраст са определени като уязвима група на пазара на труда и числото 73 000 сега не е плашещо, но сега е месец август и до края на годината ще надхвърли 100 000. Въпреки че в Националния план за действие за насърчаване на заетостта за 2016 г. парите, които предоставихте от държавния бюджет, останаха на нивото от предходната година, даже и по-малко. Сякаш не са направени промени в пенсионната система, които да затрудняват достъпа до нея и сякаш пазарът на труда остава същият или не се подобрява, въпреки че ще останат на него по-голям брой хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: С молба за двата уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Стигам до въпросите.
Също така държа да Ви кажа, че ефективната подкрепа за по дълъг трудов живот на хората изисква не само мерки и програми в посока на подобряване на заетостта на тази група на пазара на труда, а изисква интегриране и дългосрочни политики за профилактика и подобряване на условията на труд и живот, в които да са ангажирани бизнесът, гражданското общество и местните власти, но в основата трябва да е държавата задължително.
Госпожо Министър, двата ми уточняващи въпроса към Вас са: имате ли идея за такива политики? Какъв е ефектът от прилагането на програми и мерки? Каква е устойчивостта на работните места след приключване на финансирането и на субсидирането по различните програми? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Госпожо Министър, заповядайте за отговор на уточняващите въпроси в рамките до три минути.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Разбира се, ефектът от мерките, програмите и устойчивостта на заетостта са най-осезаемо видни от данните на Евростат, на Националната статистика и на Агенцията по заетостта за трайно намаляване на безработицата, така че очевидно дават ефект.
Съвсем нормално е при икономически ръст и икономическа активност да има и по-висока степен на заетост. Целенасочената политика на Министерството на труда към дълготрайно безработните и хората в предпенсионна възраст е свързана с доста комплексни мерки, включващи и комплексно обслужване на част от тези граждани, които имат нужда и от социална подкрепа, и от социална защита. В 84 точки на територията на страната тази част от най-уязвимата целева група на пазара на труда се ползва от комплексни услуги и на Агенцията по заетостта, на Агенцията за социално подпомагане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, министър Русинова.
За отношение към отговора – господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, виждам, че имате желание да се справите с този проблем, но на управляващите като цяло не им стига разбиране по въпроса. С тази дясна, неолиберална политика, която води този кабинет – от който Вие сте част, която се изразява най-общо казано в абдикация на държавата от проблемите на обикновените хора и законодателството само в полза на едрия капитал, няма как да се справите с нито един проблем в социалната сфера.
Повярвайте ми, до края на мандата ще направите групата на безработни в предпенсионна възраст най многобройна и най-трудна група и както Ви казах, в пъти по многобройна от младежката група, която също е в неравностойно положение. Защото Европа дава пари да се справим с младежката безработица, но не дава за хората в предпенсионна възраст и в общите пари, с които разполагаме и трябва да се справяме с нея.
Безработицата сред хората над 55 години вече ще е проблем № 1 за трудовия пазар, въпреки че според мен и сега е така. Проблемът с безработицата сред възрастните хора стои на пазара на труда не само у нас, разбира се, но и в другите страни на Европейския съюз. Проблемът е характерен преди всичко за страните, които вдигат пенсионната възраст, а в България предстои тази възраст да расте още шоково нагоре и затова е редно спешно да се предприемат мерки да се създават политики и инструменти, за да се гарантира заетост на българските работници.
Не съм направил питането към Вас с цел да се заяждам или нещо от този род, а по-скоро да алармирам за този проблем, който няма как да не виждате и да не усещате, но пак казвам, че като че ли не се осъзнава сериозността му към този момент. Има добри практики на скандинавските страни – Швеция, Дания, Финландия, които също се сблъскват с този проблем, въпреки отлично устроената си социална система. И една от идеите, която действа там и която можем да предложим тук, е така нареченото „споделено работно място“, което да създава… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само още едно изречение, господин Председател. …да създава заетост за млад и неопитен работник, така и за възраст с опит. Едновременно и да се подпомагат двете рискови групи – младежите да усвояват знания и умения, за които иначе биха работили години, а възрастният работник, работейки на непълен ден, да предава ценния си опит. Дайте да го направим с наши или европейски пари, с Националния план за действие по заетостта или с някоя схема по оперативната програма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Следващият въпрос е от народния представител Михо Димитров Михов относно отмяна на разпоредбата, поставяща ограничение на размера на изплащаните пенсии в Република България.
Заповядайте, многоуважаеми генерал Михов, да зададете Вашия въпрос.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! На срещите в приемните дни, които провеждам като народен представител в Бургаски, Великотърновски и Ямболски многомандатни изборни райони, системно получавам въпроси от граждани, пенсионирани военнослужещи и други от рискови професии: защо настоящото правителство на Република България не проявява политическа воля за спазване на Конституцията чрез създаване на достоен акт за падане тавана на пенсиите, въведен с § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване? Получаваната дължима пенсия, размерът на която се определя в самия нормативен акт – възраст, осигурителен стаж, размер на трудово възнаграждение и осигурителни вноски, е лично право на работника и служителя, споделят ощетените и пострадали граждани. От друга страна, обидно е и престъпно е през XXI век в България да се толерира дискриминацията и неравенството в принципите за определяне размера на пенсията без таван само за определена категория държавни служители.
Моят въпрос към Вас, уважаема госпожо Министър, е: каква е политическата воля на правителството и има ли амбиция оглавяваното от Вас Министерство за отмяна на противоконституционния § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, за да се постигне равнопоставеност на осигурените лица по чл. 3, ал. 3 от Кодекса и всеки да получи точно законно изчислената на база персонално изчислените му вноски пенсия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, генерал Михов.
Министър Русинова, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Михов, ограничителният размер на получаваните пенсии не е новост в осигурителното ни законодателство, като през различните периоди от време е променяно нивото на ограничението в зависимост от конкретните финансови възможности на бюджета. Така например, съгласно Закона за пенсиите за изслужено време от 1926 г., размерът на получаваната месечна пенсия не е можел да бъде по-голям от 5500 лв., нито по-малък от 500 лв. През 1975 г. в Закона за пенсиите, действал до 1999 г., е създадена разпоредба, според която размерът на пенсията не може да надвишава трудовото възнаграждение, от което е изчислявана. Според действащата в момента разпоредба на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., без добавките към тях, се определя, считано от 1 юли, на всяка календарна година в размер на 35 на сто, а от 1 юли 2019 г. – 40 на сто от максималния осигурителен доход за същата календарна година, определен със Закона за бюджета за Държавното обществено осигуряване.
Следва да се има предвид, че действащата в България осигурителна система е разходопокривна. Един от основните принципи на тази система е принципът на солидарност на осигурените лица, който позволява ограничаване размера на получаваните пенсии до определен максимален размер и едновременно с това гарантиране на минимален размер на пенсиите, който обезпечава определен минимум от средства на различни категории лица, които са участвали в осигуряването.
Принципът на солидарност на осигурените лица, който се прилага при разпределението на средствата, съществува и в други държави, които прилагат разходопокривната система в общественото осигуряване. В този смисъл се произнесъл и Конституционният съд.
С Решение № 21 от 15 юли 1998 г. по конституционно дело № 18 от 1997 г. се сочи следното: Установяването на максимални и минимални пенсионни граници, както и тяхната взаимна обусловеност, са продиктувани от действащата у нас система на пенсионното осигуряване. Тя се квалифицира във финансово отношение като разходопокривна. При тази система пенсионен таван е необходим. Той служи да гарантира минималните пенсии и да спомага за растежа им. Тези функции показват, че оспорваната разпоредба удовлетворява изискванията на социалната справедливост, изразена в преамбюла на Конституцията на Република България.
По въпроса за така наречения „таван“ на пенсиите се е произнесъл и Европейският съд по правата на човека в Страсбург. В решенията си Съдът посочва, че таванът на пенсиите в България не нарушава правото на собственост и не е дискриминация.
През 2015 г. при обсъждане на пенсионната реформа беше извършен обстоен преглед на осигурителното законодателство, като специално внимание беше отделено (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) на максималния размер на пенсиите също. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Вашата реплика, господин генерал.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, първо, използвам повода да Ви благодаря за положителното отношение към Закона за ветераните от войните и считам, че тези два законопроекта, на който съм и вносител, са много свързани. Това, което питам, касае не повече от 28 хиляди души. А другият закон вече го докарахме дотам, че останаха живи 3500.
Този Законопроект, за който настоявам да го внесете Вие като правителство, действително ще доведе до това, защото всички тези 28 хиляди са над 75-80-годишна възраст и един такъв подход, според нас, е отново унижение към рисковите професии в България. Не говорим за онези, които нямат таван, какъв риск поемат в своята държавна служба.
И второ, моето предизвикателство и на много изтъкнати парламентаристи тук е: като отворим падането на тавана, държавата и народът ще види колко е голяма ножицата между минималните пенсии и тавана, за да може правителствата да се стимулират бързо да расте минималната пенсия, да догонва тавана. А сега ние замразихме хората на минимална пенсия, защото не показваме тавана на ония, които са си го заработили.
Благодаря Ви отново и за Законопроекта за ветераните от войните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми генерал Михов.
Правото на дуплика ще ползвате ли? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Димитър Кирилов Байрактаров относно сключените трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа и ползваните преференции на наетите по тях.
Заповядайте, уважаеми господин Байрактаров, да зададете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, през 2015 г., както знаете, в Кодекса на труда беше въведен нов член 114а, който касае сключване на трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа в сектор „Растениевъдство“. На наетите лица по този член 114а, бяха предоставени специални преференции, изразяващи се в следното: освен да получават своето трудово възнаграждение, същите да се ползват и от направените промени в чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване, а именно: да получават едновременно и трудово възнаграждение, и обезщетение за безработица – нещо, което всеки нормален човек знае, че е недопустимо и нарушава един изконен принцип в трудовото законодателство, а това е принципът на така наречената „равнопоставеност“.
Въпреки всичко аз Ви моля днес да ми отговорите на следния въпрос: колко от наетите лица по чл. 114а от Кодекса на труда са получавали обезщетение за безработица в изпълнение на промените на Кодекса за социално осигуряване, както и каква е общата изплатена стойност на тези обезщетения? Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Госпожа Русинова – министър на труда и социалната политика, ще отговори на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател! Госпожи и господа народни представители! Господин Байрактаров, бих искала да подчертая, че въвеждането на чл. 114а от Кодекса на труда цели до голяма степен мерки, свързани с изсветляване на сивата икономика, и те дават своя ефект.
От началото на годината досега са регистрирани над 180 хил. еднодневни трудови договори. Голямата част от тях са в градовете Стара Загора, Пловдив и Хасково – над 38 хиляди са в Стара Загора, около 27 хиляди на територията на Пловдив и около 20 хиляди на територията на Хасково, като най-големият процент от еднодневните договори са в лозарството.
Осигуряването на лицата се осъществява на основание чл. 4, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно който посочените лица, които имат право да ползват разпоредбата на чл. 114а, подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, и за трудова злополука и професионална болест.
Според чл. 54а, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко девет месеца през последните 15 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за старост в друга държава или в Република България и не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер или професионална пенсия, не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по Кодекса за социално осигуряване, с изключение на лицата по чл. 114а.
Целта, както казах, е наистина изсветляване на сивия сектор. При започване на работа на тези трудови договори регистрацията на лицата в Агенцията по заетостта не се прекратява, за да могат да ползват и насърчителните мерки, свързани с трайното им интегриране на пазара на труда.
По данни от информационната система на Националния осигурителен институт, от 17 юли 2015 г., от датата, на която влизат в сила новите разпоредби, са осигурени общо 22 321 лица за 140 851 дни. От тях 320 са получили парично обезщетение само за безработица, като през този период са били осигурени на основание на чл. 4, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване за 1501 дни. Общият размер на изплатените парични обезщетения за безработица за дните на осигуряване – 16 417 лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Русинова.
Реплика – господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, предполагам, че се досещате защо Ви задавам този въпрос – тъй като Вие практически не изпълнихте задължението си като министър, което Ви беше възложено от Комисията по труда, социалната и демографската политика, а именно да изготвите анализ за положителните и отрицателните тенденции по изпълняваните бюджетни политики, които, подчертавам, са на стойност 1 млрд. 109 млн. лв.
Днес, видно от Вашия отговор, се показва, че една промяна… Не беше необходимо да ми четете другите промени, те са доста, когато се въведе новият чл. 114а, беше достатъчно да кажете, че всъщност само 300 души, за които беше направена промяната в Закона, практически са се възползвали от тази преференция. Тоест бюрата по труда са насочили 300 души, които имат изключително малък брой заетост като работни дни. Сиреч Министерството на труда и социалната политика ни предложи законодателни промени, които се явяват мъртви текстове, но, повтарям, нарушават основния принцип на равнопоставеност.
Ето затова ние Ви молихме – всъщност не Ви молихме, а Ви задължихме да направите този анализ и да предоставите такава информация, за да могат народните представители в своята законодателна дейност да работят на светло, с ясна и точна информация и да не приемат мъртви текстове в законодателството.
Въпреки всичко, аз Ви благодаря, че най-после днес изнесохте тази наистина нужна на нас, народните представители, информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви за репликата, уважаеми господин Байрактаров.
Желаете ли дуплика, госпожо Министър? Не желаете.
Господин Байрактаров, трябва да се върнете на трибуната, защото следващият въпрос е също Ваш. Той е относно приложението на т. 4 от § 1 на Заключителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта. Имате думата да развиете въпроса.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, промените на т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта станаха повод за доста разгорещен спор още през 2015 г. Между другото, днес е редно да Ви запозная, ако не знаете, че само преди два дни излезе и решението на Европейския съд, което, за огромно съжаление, потвърди моите опасения.
Всъщност за какво става въпрос? Както казах, в края на 2015 г. бяха извършени промени в тази т. 4, която касае понятието „подходяща работа“. До промените с това понятие се изразяваше, че работното място може да съставлява като подходящо такова, ако се намира в рамките до 30 км от адреса на живеене на работника или служителя. Извършените промени промениха този критерий, като го увеличиха до 50 км.
В тази връзка искам първо да Ви попитам и моля да ми отговорите коректно, уважаема госпожо Министър: каква част от регистрираните безработни са попаднали в новата хипотеза на т. 4, тоест на тях да им е предложено работно място, което да е до 50 км, какъв е техният брой през 2016 г. и какъв разход е направен, тъй като, съгласно действащия в момента текст, българската държава има задължението 18 месеца, или година и половина, на тези хора да им плаща транспортните разходи?
Доста сериозна, по наши разчети, разходна норма, която след година и половина поставя пък другия въпрос: кой ще му поема разхода на този работник, за да остане и да продължи да работи на това работно място?
Така че аз Ви моля, ако разполагате с тази информация, наистина да ни я предоставите, защото тя е изключително важна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Госпожо Русинова, въпросът към Вас, като министър на труда и социалната политика, е отправен – имате възможност за отговор.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Госпожи и господа народни представители, господин Байрактаров! Ускоряването на икономическото развитие на страната, съпроводено с откриването на нови работни места, обуслови приемането на тази законодателна промяна през 2015 г., за да се активират безработните лица.
Промяната в Закона за насърчаване на заетостта има за цел да спомогне за по-доброто съчетаване на търсене и предлагане на работната сила. Тоест работодателите да преодолеят затрудненията си за наемане на персонал, а безработните лица да бъдат насочвани към повече свободни работни места и да имат по-голям избор за работа в по-голям регион.
Промяната на понятието „подходяща работа“ през 2015 г. не касае размера на предоставените средства нито по националния бюджет, нито по европейския бюджет от Европейския социален фонд. Не касае Националния план за действие по заетостта, нито Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. По никакъв начин плащанията не са обвързани с разстоянието между населените места и работата.
Дефиницията „подходяща работа“ в Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта е важна и относима само към правата и задълженията на регистрираните безработни лица във връзка с тяхното активно поведение на трудовия пазар и участието им в процеса на разработване и изпълнение на стъпките от индивидуалния план за действие, който се разработва с трудовите посредници в бюрата по труда.
Промяната е насочена предимно към групите безработни лица, които в общия случай се нуждаят от подкрепа да преодолеят психологическата бариера за работа извън населеното място, предвид отдалечеността им от икономическия център или обекти на работа. Приетата нормативна промяна не ограничава, а насърчава безработните лица да търсят работа, тъй като се спазва изискването да има подходящ обществен транспорт, който да се ползва от лицето при започване на работата.
След въвеждане на мярката от началото на 2016 г. до месец юли тази година в резултат на работата на трудовите посредници работа на първичен пазар на труда са започнали 128 500 лица. За периода януари – юли броят на отпадналите от регистрация безработни лица, в това число поради отказ да приемат предложената им подходяща работа или включване в програми и мерки за заетост и обучение на възрастни по Закона за насърчаване на заетостта, е с около 6000 по-малко спрямо същия период на миналата година. Въвеждането на нормативната промяна за разстоянието от 30 до 50 км не ограничава правата на регистрираните в бюрата по труда, а повишава техните възможности за намиране на работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Желаете ли реплика? Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, неслучайно Ви помолих да ми дадете ясен и коректен отговор. Въпросът беше изключително лесноразбираем, бих казал, дори прост въпрос: колко са хората, които са се възползвали от тази поправка и какъв е разходът, който е извършен за тях?
Между другото, не Ви прави чест да заблуждавате, че тези пари не се покриват от бюджета. Даже би било интересно да кажете, откъде се покрива този разход за транспорт в рамките на 18 месеца по сега действащия Закон? Откъде? От небето ли падат тези средства или може би имаме таен спонсор, за който ние не знаем, който покрива тези разходи? Нещо повече. Неслучайно казах, че тази информация е изключително важна, тъй като Вие дадохте интересна статистика по един много завоалиран начин: изключени от бюрата по труда по-малко от 6000 души за това, че не са се съгласили да приемат предложенията за подходящо работно място!
Тук е редно да Ви кажа, че с решението на Европейския съюз, би следвало да знаете вече, че времето за пътуване и времето, през което работникът и служителят е на разположение на работодателя, се счита като отработено време и се заплаща, тоест възниква един сериозен момент, кой ще покрие и тези разходи на работодателите, с които Вие считате да ги стимулирате с работници чрез субсидиране?
И последното, което също не беше коректно от Ваша гледна точка, в Плана за действие по заетостта и за 2015 г., и за 2016 г. изрично и категорично е заложил Министерският съвет, тоест правителството, да не се правят разходи за такива дейности, а да се инвестират средства и да се прави всичко възможно хората да бъдат задържани по населените места, тъй като те се обезлюдяват, най-вече пограничните райони, и това вече е въпрос на национална сигурност. Нещо, което отново не Ви прави чест, да се опитвате да заблуждавате. Все пак, аз съм човек, който е известно, че изчита всички нормативни документи. И ако не сте чели Плана за 2015 – 2016 г. за действие по заетостта, аз съм готов да Ви го предоставя да си го прочетете и да видите какво сте решавали в правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Дуплика желаете ли? Не желаете, с което въпросите към Вас за днешния парламентарен контрол се изчерпаха. Успешен ден нататък!
Следват серия от въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Лиляна Павлова.
Първо, имаме въпрос от господин Чавдар Георгиев относно връзка на автомагистрала „Тракия“ с автомагистрала „Марица“ при движение в посока Бургас – София.
Господин Георгиев, имате думата.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Преди около година, изцяло предизборно, Вие, премиерът и президентът рязахте лентичка за откриване на автомагистрала „Марица“. Очевидно това беше само целенасочен предизборен PR и съвсем безотговорно премиерът и Вие се хвалите тогава, че сте направили цялостно откриване на магистралата, окончателно завършване на един проект с десетилетна давност, и по Ваш си маниер се бихте в гърдите каква прекрасна работа сте свършили.
„Да, ама не!” казваше един журналист. Нито магистралата беше достроена както трябва, нито построена цялостно и окончателно.
Очевидно с предизборна цел бе пуснат един недовършен строеж. Пътният възел при връзката „Марица” – „Тракия” не беше достроен, или по-точно беше построен наполовина, без връзка по посока от и за Бургас – Свиленград. След това беше направена една маломерна връзка по посока Свиленград – Бургас – и дотук! Няма връзка Бургас – Свиленград!
Бих казал, типична работа за правителството на Борисов – построено е нещо, рязане на лентички, големи самохвалби пред медиите, усвоихте и разпределихте едни европейски пари, а дали е свършено всичко и дали е качествено, това очевидно не Ви интересува. Важен е преди всичко предизборният PR.
Ето защо Ви питам: такъв ли е Проектът на връзката „Тракия” – „Марица”; кой е този велик проектант, който го е направил; защо и кой е одобрил такъв очевидно грешен проект; кой е разрешил строителството и е осъществил контрола по изпълнението; прието ли е за качествено и завършено строителството на автомагистрала „Марица“; считате ли, че днешното състояние е нормално и отговарящо на европейските практики; кога ще завършите изцяло и окончателно строежа на автомагистрала „Марица“? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Георгиев, не обичам да влизам в политическа риторика. Видимо е, че предвид президентските избори, Вие сте в сериозна атака и парламентарният контрол се върти около това да атакувате политически, с политически изказвания и то доста популистки, и ако трябва да вляза в тази риторика, Вашето управление и правителство е известно с много първи копки на един и същи обект и никога не ги довършвате. Ние преди всичко довършваме обектите и ги въвеждаме в експлоатация, както е видно от миналия и този мандат на кабинета Борисов.
Но да се върнем по същество в проекта като такъв.
Първо, трябва да кажем, че автомагистрала „Марица“ в километража от километър нула до края, до граничния пропускателен пункт, е напълно завършена. Това е една магистрала, изграждана назад в годините по много различни начини.
Това, което Вие визирате, са допълнителните пътни връзки за вливане и отливане от магистрала „Тракия“ в посока София или в посока Бургас, които са част от магистралата, но не са част от проектите, които бяха финансирани със средства от европейските фондове, които ние успешно завършихме и въведохме в експлоатация. Магистралната връзка и връзката на магистрала „Тракия“ с автомагистрала „Марица“ е проект, проектиран 1997 г. от фирмата „Пътпроект“, и тогава, когато е проектирана тази магистрала, връзката на тази магистрала, а именно на магистрала „Тракия“ с магистрала „Марица“, анализирайки трафика към онзи момент и спазвайки тогава наредбите, е преценено, че не е необходимо да има изобщо, и не е предвидено към онзи момент, изграждането на пътни връзки на магистрала „Марица“ с направление Бургас и от Бургас по магистрала „Марица“, и съответно към Свиленград. Тогава е била такава ситуацията. Тогава, когато проектът вече, започвайки неговото доизграждане и завършване на автомагистралата, се направи нов анализ и тогава анализът показа, че има вече необходимост да имаме допълване на пътните връзки и в направление Бургас – Свиленград, и обратното Свиленград – Бургас. Поради тази причина отново на „Пътпроект“ – проектантът, е разработено доразширяването на проекта на този пътен възел и тези връзки, за да може да се установи какви са начините те да бъдат изградени, и като част от проекта на пътен възел „Оризово“ бива изградена връзката по направлението магистрала „Марица“ от Свиленград в направление Бургас.
По отношение на обратното включване, допълнителното, както се нарича „ухо“, на този пътен възел по направление Бургас – Свиленград, проектантите установяват, че технически е невъзможно на съществуващия мост да бъде изградена допълнителна връзка за качване на леки и тежкотоварни превозни средства, защото съществуващият мост над Марица, който би бил естествената връзка, не може да издържи на това натоварване, не е предвиден и не може да бъде разширен в този му вид. Единственото възможно проектно решение е изграждането на още едно до него мостово съоръжение, за да може това да се случи, поради което избраният вариант е малко по-надолу, на три километра по-надолу – на пътен възел „Плодовитово“. Да бъде изградена такава връзка за качване и тази връзка да бъде направена при „Плодовитово“ и оттам превозните средства да се качват, да се върнат обратно и да се качат на автомагистрала „Тракия“.
Ще кажете: три километра по-надолу е. Да, но нека не забравяме, че откакто съществува магистрала „Марица“, а и много отпреди това има по-лесен съществуващ път за връзка на пътуващите от Бургас към Свиленград по магистрала „Марица“ през Стара Загора. Тя е съществуваща и в момента, така че и към момента съществуват две алтернативи за включване на трафика.
Доизграждането на новата връзка при пътен възел „Плодовитово“, беше обжалвана процедурата и по ОВОС, Вие като министър на околната среда и водите знаете, в Министерството на околната среда и водите. Приключи, ВАС отсъди в полза на АПИ. Приключихме и с подробния план за застрояването на тази пътна връзка и до края на месеца ще приключим процедурата за избор на изпълнител. Надявам се, че ако няма обжалвания, до края на годината и това допълнително включване при „Плодовитово“ също ще бъде факт и ще е още една възможност за пътуващите от Бургас. И едната, и другата магистрала функционират и има достатъчно пътни връзки във всички направления, за да могат те да бъдат използвани от желаещите и пътуващите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми господин Георгиев, заповядайте за реплика.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, донякъде съм доволен, но по-скоро повече не съм доволен от Вашия отговор, и ще кажа защо. Доволен съм, защото Вие всъщност признахте, че не сте си свършили работата докрай. Няма логика проект преди 20 години да се изпълнява сега, при това свързан с Проект по усвояване на европейски фондове, и Вие да не сте го актуализирали както трябва. Защо не сте го направили в момента, когато е достроявана автомагистрала „Марица“?
Второ, това къде ще е пътната връзка – дали през Стара Загора или „Плодовитово“, е ирелевантно според мен. Ясно е, че няма в момента пътна връзка между Бургас и Свиленград. Ясно е, че това затруднява трафика. Освен това Вие не дадохте ясен отговор: такива ли са проектите и практиките в Европейския съюз? Мисля, че не.
Как така Вие сте направили един огромен проект за сигурно десетки милиони европейски пари, който в крайна сметка не е довършен, защото няма цялостна пътна връзка между двете магистрали? Не знам друг такъв случай в Европа – две магистрали да се съединяват или разделят и да няма пълна връзка между тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Министър Павлова? Няма да се възползвате от правото за реплика.
Следващият въпрос е от народния представител Атанас Стоянов относно безвъзмездно предоставяне и прехвърляне на имот № 65334,301,9525-ЧДС, местност „Разклонението“, град Сандански.
Дали правилно го прочетох, не знам.
Имате думата, господин Стоянов.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! В урбанизираната територия на град Сандански се намира недвижим имот, частна държавна собственост, която е част от бившето военно поделение в града, и макар и държавна собственост той от десетки години, от близо 20 години пустее, руши се и се разграбва.
В тази връзка преди известно време зададох два парламентарни въпроса към министъра на отбраната като принципал на този имот относно евентуалното безвъзмездно предоставяне, прехвърляне на същия имот за нуждите на община Сандански. След положителните отговори на министъра на отбраната, последващи разговори с него и с ръководството на отбраната, разговори с областната управа и кмета на община Сандански, се пристъпи към реални процедурни действия относно безвъзмездното прехвърляне на този имот. В тази връзка и съобразно Закона за държавната собственост Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да внесе съответното предложение до Министерския съвет за евентуалното му безвъзмездно предоставяне.
С оглед гореизложеното моят въпрос към Вас е: има ли вече внесено такова предложение до Министерския съвет? Има ли някакви процедурни пречки относно това безвъзмездно предоставяне на този имот? Евентуално, ако няма такова внесено предложение, в какъв срок ще бъде внесено? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Министър Павлова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, по отношение на бившата казарма в Сандански, която се намира в местността „Разклонението“, която е все още в управление от министъра на отбраната, както и Вие казахте, Министерството на отбраната е дало своето съгласие поради отпаднала необходимост този имот да бъде отнет от Министерството на отбраната и с решение на Министерския съвет да бъде предоставен безвъзмездно в управление на община Сандански, която да предприеме действия за разпореждането с имота.
Преписката, която е инициирана до мен като министър на регионалното развитие с правомощие по закон да входирам това предложение на Министерския съвет, е получена през май месец от областния управител на област Бургас. Тя обаче не е напълно комплектувана, тъй като към нея липсват някои документи, които трябва да бъдат набавени и от Министерството, и от всички институции, които са включени в този процес, за да бъде тя напълно комплектувана, но принципни проблеми за нейното процедиране напред няма. Ние очакваме заповед за реалното отнемане от Министерството на отбраната на този имот, от една страна, издаването и съответно преписа на самия акт за частна държавна собственост, който е, да бъде отразено вписването на отнетия вече имот от страна на областния управител и да бъде отнет имотът от отбраната, и един важен анализ, който изисква вече новото законодателство. Това е анализ за допустимостта на държавната помощ, която ще се реализира при безвъзмездното предоставяне на този имот.
Аз съм убедена, че в следващите седмици тези документи вече ще могат да бъдат набавени и комплектувани, тъй като имам неофициална информация от областния управител, че първите два акта са готови, и предстои да бъде довършен самият анализ за допустимостта на безвъзмездната държавна помощ, която ще се предостави, което ще ми даде възможност да инициирам процедурата по Устройствения правилник на Министерския съвет за съгласуване с останалите ведомства, която е 10-дневна, след което да внеса предложението за предоставяне на Министерския съвет, съответно при успешното провеждане на тази процедура. Аз се надявам, че в следващите седмици всичко това може да бъде комплектувано като преписка, за да мога да го процедирам към Министерския съвет. На този етап не виждам проблеми това да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми господин Стоянов, заповядайте за реплика.
АТАНАС СТОЯНОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз Ви благодаря за предоставената информация. Тя не само е полезна, тя е и позитивна, тя е радостна за жителите и гостите на община Сандански с оглед, както и Вие казахте, максимално бързото приемане на решение на Министерския съвет за безвъзмездното предоставяне на този имот за нуждите на община Сандански. Разбира се, от това решение на Министерския съвет преди всичко ще има полза ръководството на община Сандански, в лицето на кмета и на Общинския съвет. В разговор с тях, искам от тяхно име да благодаря, че този имот ще бъде използван максимално ефективно, максимално оптимално и целесъобразно – неговото управление, за общественополезни дейности и нужди за наземната, техническата и вероятно транспортна инфраструктура на града с оглед неговото подходящо местоположение в началото на града. Радващо е, че Вие поехте ангажимент в рамките на не повече от месец може би да бъде финализирана тази сделка, като Ви благодаря предварително за съдействието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Няма да се възползва министър Павлова от правото си на дуплика.
Да й благодарим за днешното участие в парламентарния контрол. Хубав ден!
От името на Парламентарната група на Патриотичния фронт думата има съпредседателят Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще прочета декларация от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.
„Уважаеми дами и господа народни представители! Срещата на върха в Братислава е повратен момент за Европа. Европа трябва да реши основния въпрос – сигурността на своите граждани. Трябва да покаже, че има посока и план за развитие. Въпреки настояването на Патриотичния фронт, настоящият ни президент отказа през месец август да свика спешно Консултативния съвет по национална сигурност, на който да се формира единна политика и становище на българското правителство. Затова сега в Братислава българският премиер отива без единна национална позиция, което значително би подобрило неговите позиции по отношение на исканията на България.
Точно сега България ясно и категорично трябва да постави своите условия. Освен въпроса за финансово подпомагане на страната ни от Европейския съюз, който дълго премълчавахме поради странна свенливост, ние трябва да изискаме още нещо. Затова Патриотичният фронт настоява категорично Министерският съвет на Република България да постави остро и незабавно пред Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз въпроса за нова европейска политика на отблъскване на нелегалните емигранти от нашата граница, която е и външна граница на Европейския съюз. Това означава незабавна промяна на Дъблинските регламенти. Както е известно, според тези Регламенти, които са част от общностното право, нелегалните мигранти, установени на територията на Европейския съюз, подлежат на връщане в държавата на първа регистрация.
Остро възразяваме и категорично се противопоставяме на идеите, лансирани от германския канцлер Меркел – страни, които откажат така наречената „релокация или принудително преместване и заселване на нелегални мигранти“ да бъдат глобявани с парични суми. Тези Регламенти застрашават националния интерес и националната ни сигурност поради географското ни разположение и поради факта, че правителството на Република България стриктно спазваше общностното право, за разлика от съседни държави – членове на Европейския съюз, които не го спазваха.
От 2010 до края на 2015 г. броят на потърсилите убежище у нас е 33 269, а издадените разрешения и решения са 28 300. Поради тази причина настояваме за редакция или премахване на чл. 24, 25 и 29 от Дъблинския регламент, където са посочени условията, при които нелегалният мигрант може и трябва да бъде върнат в държавата на първоначална регистрация, тоест България. Връщането на вече регистрирани мигранти и на влизането на нови на българска територия ще доведе до колапс на социалната, здравната и образователните ни системи, както и до тежка криза в сигурността.
Вече видяхме първите симптоми на надвисналата катастрофа в град Харманли. Няма да допуснем България да бъде превърната в мигрантски център, където да бъдат връщани нелегални мигранти от цяла Европа, поканени на стария континент, но вече нежелани от немския канцлер.
Настояваме всички мигрантски центрове и лагери, разположени на територията на населени места в Република България като тези в град Харманли, Враждебна, Овча купел, Военна рампа, София и прочие, да бъдат закрити и изнесени непосредствено до границата, а икономическите мигранти да бъдат екстрадирани обратно в Турция.
Госпожи и господа народни представители, наблюдаваме началото на добре организирана клеветническа кампания от някои наши опоненти и обслужващите ги медии, че ние, обединените патриоти, сме използвали гнева на хората срещу емиграцията предизборно. Това е нелепо. В Харманли след общ протест премиерът се ангажира с обещание пред местните граждани по отношение на Центъра за мигранти. Това беше правилното му решение. Питаме: и премиерът ли прави предизборен пиар?
Но нека тези, които ни критикуват, заявят високо своята позиция, а не да се крият с гузно мълчание, може би предизвикано от страха, че народът ще ги накаже за бездействието им. Година след година у нас вече постоянно има избори. Всеки може да е обвинен, че действа предизборно. Ние започнахме да говорим по тези теми още през 2013 г., когато постоянно ни се напомняше, че ставало дума за бежанци от война, а не за нелегални мигранти. Сега всички, не само в България, а и в цяла Европа видяха, че ние сме били прави, че това не са емигранти, а нелегални пришълци.
От онзи момент насам партии като НФСБ, ВМРО, „Атака“ и останалите патриотични сили у нас почти всеки месец организират протести. И това ли беше предизборно от 2013 г. насам?
Именно ние най-енергично настоявахме за завършване на оградата по границата и осигурихме нужните за това законови промени – същата ограда, която днес показва на унгарския премиер Орбън, а тогава разни псевдоправозащитници ни наричаха ксенофоби.
Именно Патриотичният фронт поиска войската да е на границата. Тогава българският президент Плевнелиев обяви, че това означавало дипломатически скандал. Но и тогава се оказахме прави – днес войската е на границата, само че трябва да бъде в още по-големи размери.
Именно ние от Патриотичния фронт казвахме, че Турция изнудва Европейския съюз. Срещнахме евролиберален, наивен и крайно агресивен отговор. Сега това, което казваше Патриотичният фронт, го казват партиите в Германия, казва го австрийският външен министър и министрите на външните работи на страните от Вишеградската четворка.
Затова отново настояваме за незабавно завършване на преградните съоръжения и покриване на държавната граница с цел недопускането на нелегална емиграция в България. За да защитим националния си интерес, трябва да използваме всички инструменти, включително правото на вето в европейските решения. Ние не носим отговорност за кризата в Близкия изток, в Сирия и държавите от Северна Африка. Ние като българи и България не трябва да бъдем жертва на политиката на някои големи държави, които преследваха в Близкия изток само своите икономически интереси, а сега сметката трябва да плащаме ние. Европа е изправена пред съдбоносен момент, в който трябва да се бори за своята идентичност и цивилизационна цялост като християнски континент, а България заедно с Малта, Гърция и Италия трябва да се бори да не бъде превърната в хуманитарна зона, където да бъдат стоварени хиляди нелегални емигранти.
Уважаеми госпожи и господа, България трябва да се присъедини към политиката на Вишеградската група. Техните послания ясно показаха, че националният суверенитет може да върви ръка за ръка със силна Европа. Силна Европа означава обаче силни национални държави, а не бюрократи, които командват националните държави.
За съжаление дълго чаканата реч на Юнкер преди няколко дни говори точно за обратното. Евробюрократите ни представят решения за досегашните проблеми по рецептата „още от досегашното“. Досегашното обаче не работи, уважаеми дами и господа. Иначе нямаше да се налага да водим този дебат.
Истинските проблеми на Европа са ясни – ислямски тероризъм, нашествие на нелегални емигранти, епидемия от нападения на жени в Кьолн и други големи европейски градове, джихадисти, регистрирани като бежанци, но вилнеещи в Европа с брадви, лопати, камиони-бомби, взривове и всичко, което им попадне.
Това, което наблюдаваме в Европа, скоро може да се окажат наши български проблеми. Европейският проект е в идейна безпътица, а гневът на европейските граждани расте. Единственият начин Европа да излезе от блатото е да послуша гражданите си, да послуша онези, заради които уж беше направена. Европейските граждани днес искат сигурност, искат суверенитет, а не безлична анонимна чиновническа власт в Брюксел. Искат власт, която се отчита, на която могат да влияят и която ги слуша. Това искаме и ние българите.
Това предлагаме ние, обединените патриоти – силна България, силни национални държави, благоденстващ Европейски съюз!
И накрая, още веднъж искам да акцентирам върху мерките, които ние предлагаме, някои от които са внесени като законопроекти.
Първо, спешно завършване на оставащите 60 км от граничните съоръжения по границата с Турция. Тук разговорите с правителството вървят в правилна посока.
Второ, допълнително ангажиране на сериозни сили от Българската армия, които да бъдат упълномощени, включително да употребяват сила при отблъскване на емигрантите.
Трето, бежанските лагери да бъдат изнесени от населените места в пограничните райони в извън населени места. Да бъдат единствено от закрит тип, а престоят в тях да бъде ограничен до обратното екстрадиране на тези, които не се нуждаят от убежище.
Четвърто, спешно да бъдат приети законите, предложени от Патриотичния фронт, за криминализиране на проповядване на радикален ислям, тъй нареченият „Закон срещу бурките“, както и измененията в Закона за вероизповеданията, които забраняват финансирането на верските общности от външни фактори, държави, обществени организации или частни лица.
Пето, Министерският съвет да изиска и да отстоява нова европейска политика за възпиране на мигрантите и при липса на желание от европейската бюрокрация за такава, едностранно да обяви замразяване от страна на България на Дъблинското споразумение, което би превърнало страната ни в огромен бежански поток.“
Благодаря Ви за вниманието. Да живее България! (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Каракачанов.
Часът е 11,40. Ще прекъснем за 30 минути. След това продължаваме с отговорите на финансовия министър Владислав Горанов и министъра на туризма Николина Ангелкова.
Тридесет минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Предвиденото в Правилника време за почивка изтече.
Парламентарният контрол продължава с отговори на министъра на финансите – господин Владислав Горанов.
Първи към него ще зададе своя актуален въпрос народният представител от Парламентарната група на Партия „Атака“ – Николай Александров, относно казуси с преотстъпения корпоративен данък за земеделските производители.
Господин Александров, заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, радвам се да Ви видя и да Ви задам своя въпрос. Става дума за няколко казуса, които съм цитирал, от Карнобатска област в Бургас, за преотстъпения данък по чл. 167 от Закона за корпоративното подоходно облагане с изпълнение на чл. 189б за земеделските производители.
В единия ревизионен акт на НАП се касае за следното нещо: за сумата от 3,10 лв. лихви трябва да бъдат възстановени 17 254,33 лв. непризнато право на преотстъпване на данък. Това е включено в ревизионен акт, като е ревизиран периодът 2014 г. Предполагам, че сте се запознали с тези казуси.
Въпросите ми са следните: какво смята да извърши Министерството от гледна точка на тази несправедливост, тъй като за 3,10 лв. формално неспазване на данъка, се изискват връщане над 17 хил. лв.?
Вторият въпрос е от представителите на зърнопроизводителите. Чуват се призиви за праг на несъщественост. Какво е становището на Министерството по въпроса? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Александров, в разговори с различни земеделски производители и аз съм се сблъсквал с подобни на изложения от Вас казус.
Принципната позиция е следната. Въпросът, който поставяте, е свързан със съществуващото законово изискване при преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане данъчно задълженото лице да няма посочените в чл. 167 от същия Закон задължения именно, подлежащи на принудително изпълнение и публични задължения, и задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения и, трето, лихви, свързани с невнасяне в срок на задълженията по точки 1 и 2.
В тази връзка следва да се отбележи, че преценката кои публични задължения да се вземат предвид за целите на прилагането на чл. 167, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане не следва да се прави изолирано по отношение само на посочената разпоредба и във връзка с преотстъпването на данък по чл. 189б от същия данъчен Закон.
Изискването на чл. 167, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се отнася за всички случаи на преотстъпване на корпоративен данък, съответно на намаляване по реда на Глава двадесет и втора от Данъчния закон на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат.
Прилагането на нормите относно необлагането с данък на ваучери за храна и на вноски от работодател за допълнително доброволно осигуряване и застраховане също е обвързващо с липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
По идентичен начин стои въпросът и с прилагането на разпоредбите – чл. 53, ал. 2, от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за ползване на отстъпка върху данък за довнасяне по годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия Закон. Общото във всички посочени разпоредби е стремежът на законодателя да обвърже предоставянето на различни по вид данъчни облекчения с липсата на публични задължения.
Преотстъпването и освобождаването от облагане с корпоративен или друг данък представлява отклонение от общия режим на облагане и се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите разпореждания.
В допълнение на гореизложеното, предоставените от НАП електронни услуги позволяват получаване на своевременна информация за непогасените задължения. Ето защо погасяването на едно несъществено задължение не би следвало да затрудни данъкоплатец, който желае да ползва преференции със съществен размер.
Мислили сме върху предложението за праг на същественост, но то няма да предотврати възникването на казуси при граничните на прага стойности, за които да се твърди отново, че е несправедливост.
Подобряването в посока избягването на подобни казуси за относително ниски по размер задължения, да се избягва ползването на преференции, е задача и на данъкоплатеца, и на администрацията.
Що се касае до администрацията, създали сме възможност за безплатен достъп до данъчно-осигурителната сметка на лицата и получаването по електронен път на информация за съществуващите титули на задължения. В този смисъл относително малко усилия се изисква за това данъчно задължено лице, което иска да ползва преференции, да си гарантира, че не е в някои от хипотезите, които забраняват ползването на преференцията.
Ако имате конкретни предложения, готов съм да ги обсъдим в данъчната кампания, която предстои, свързана с изменение на законите – материални, процесуални и данъчни. Съгласете се, че няма как да въведем праг на маловажност, тъй като всеки лев за фиска е важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, предложението ми е да няма праг на същественост, тъй като изключението за едни, означава изключения за абсолютно всички след това. Не смятам, че може да правим частни закони за всеки един бранш поотделно, да може да ги вписваме за кой колко е съществено и за кой е несъществено.
Също така съм притеснен от гледна точка на това, че за един земеделски производител поради невнасянето на 3,10 лв. лихви, връщането практическите на 17 хиляди във фиска би било равносилно на съществени финансови затруднения, включително граничещи с фалит на дадения земеделски производител. Това означава намаляване на оборота и редица финансови стъпки, които той трябва да направи.
Съгласен съм и с друго, и може би предложението ми е в тази посока – хората и фирмите трябва по-стриктно да следят и задълженията си, тъй като въпросният казус – с 3 лв. лихви, да те гонят за 17 хиляди, до известна степен е и във фирмата. Но държавата също би следвало да помогне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Мислим еднакво, господин Александров, и това е положително. Отново ще припомня това, което Ви казах. Ползването на данъчно облекчение е отклонение от общите правила на облагането доколкото същото лице, което ползва облекченията, е по целесъобразност облекчено от внасянето на корпоративен данък.
В този смисъл, да, ползите, които то има от това облекчение, в случая, който цитирате като пример, са значително по-големи от неговото задължение. В края на краищата лицето дължи данък върху положителния финансов резултат, а не върху загубата или отрицателния паричен поток. В този смисъл в случая лицето, което е било недобросъвестно, формално погледнато, към фиска, не може да ползва преференции. То не се натоварва извънредно и допълнително от данъчния закон, просто спазваме принципа, че преференциите могат да се ползват само от напълно изрядни към държавата лица. Казах това, само за да разсея отчасти Вашите притеснения, че това е много тежък удар върху финансовото състояние. Безспорно загубата за лицето като общ резултат е сериозна. Всъщност то просто ще трябва да плати дължимите си данъци на база на положителния финансов резултат, а не отрицателен такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към въпрос от народния представител Дора Янкова относно финансирането на Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони.
Заповядайте, уважаема госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Министър, въпросът ми е относно финансирането на Целенасочената инвестиционна програма. Правителството на господин Борисов записа в Програмата си за периода 2014 – 2018 г. Приоритет 13.1, че ще преодолява икономическата изостаналост на отделните региони в страната. Те са фокусирани в тази Целенасочена инвестиционна програма. Северозападна България, Родопите, Странджа Сакар, пограничните, планинските, полупланинските и слабо развити региони конкретно са разписани в обсега на Програмата.
През 2015 г. бе поръчана и изработена Целенасочената инвестиционна програма, през месец декември 2015 г. Министерският съвет организира обществено обсъждане с очакване през 2016 г. Програмата да бъде приета от Министерския съвет и по нея да започне да се работи. Съветът по регионална политика финализира дискусията по Програмата.
Като работа по изпълнението на самата Програма 2016 г. бе пропусната. Демографските, социално-икономическите проблеми в тези райони продължават да се задълбочават с всеки ден и всеки час, и да ги отдалечават от големите областни градове.
Паралелно с това през тези две години – 2015 – 2016 г., членове на правителството обилно и щедро говорят, че, когато Програмата стане акт на Министерския съвет, нещата ще се променят в тези региони. Всъщност, провокират очакванията на гражданите, че нещо добро ще се случи. В крайна сметка, за всички е ясно, че се чака позицията на Министерството на финансите, на министъра на финансите.
Запознах се внимателно със средносрочната бюджетна прогноза 2017 – 2019 г. Там видях отново като акцент енергийната ефективност – Националната програма.
Очаквам от Вашия отговор, защото е важно за оставащите две години от мандата на правителството: какво реално ще бъде отношението на Министерството на финансите и за следващата година ще има ли в Закона за бюджета ресурс, за да започне Програмата да работи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, първо, искам да Ви благодаря за добрата перспектива пред правителството за успешно завършване на мандата му в рамките на конституционно установения срок.
С Решение на Министерския съвет № 56 от януари 2016 г., е одобрена бюджетната процедура за 2017 г.
В изпълнение на т. 21/15 от същото Решение, Министерския съвет разгледа и одобри с Решение 289 на Министерския съвет от 20 април 2016 г. средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г. В момента е вторият ход от бюджетната процедура за 2017 г., свързан с разработването на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г., като предстои уточняване на секторни политики, конкретни бюджетни параметри и основни допускания.
Правя уговорката, че ще спазим срока в Закона за публичните финанси за внасянето на годишния Закон за бюджета за 2017 г.
В прогнозата за периода след 2017 – 2019 г. обект на анализ са темите, свързани с постигане на по-висока прозрачност и ефективност на публичните средства в областта на инвестициите. Детайлите по бюджета за 2017 г. ще се обсъждат в съответствие с процедурата и при спазване на фискалните правила.
Няколко неща бих могъл да кажа по отношение на така наречената „Програма за развитие на Северозападна България, Родопите, Странджа, Сакар, подграничните, планинските, и полупланинските слаборазвити райони.“ Не съм съвсем съгласен и съм го казвал и по друго питане на народен представител, с това, че Програмата не е стартирала, с толкова доколкото голяма част от инвестиционните разходи, които правителството прави, приоритетно се насочват към тези краища на България.
Не случайно се цитира и едно мое посещение в Северозападна България, което беше именно по повод наблюдение на процеса по реализация на тези инвестиции.
Аз като министър и моят екип лесно можем да изразим становище по предложената Програма в рамките на едни или други дискреции на държавния бюджет.
За съжаление обаче все още не съм убеден, и то на база на моите посещения в Северозападна България, че конвенционалните мерки за изливане на едни пари в инфраструктура или инвестиране на едни пари в инфраструктура, ще доведат до положителен резултат, необходим за съживяването на тези краища на България.
Проблемът за икономическото преструктуриране през последните 25 години е свързан с движение на човешките ресурси както по отношение на миграция извън държавата, така и по отношение на концентрацията в рамките на държавата от по-слабо към по-силно развити райони.
Подходът за икономическо възстановяване според мен трябва да бъде насочен с приоритетни специфични, а не хоризонтални мерки по отношение на въздействието върху човешкия капитал в тези райони, защото много често дори в тези икономически изостанали райони се чуват реплики от страна на едва кретащ малък и среден бизнес, че нямат възможност да осигурят необходимия човешки ресурс за уплътняване или развитие на бизнес в този район. Затова и дебатът в правителството не е приключил, въпреки че мога да заявя, че сме на доста напреднал етап, защото според оценката на Министерството на финансите, не са изведени точно тези мерки, които да доведат до решаването на основния, според нашето разбиране проблем – качеството на работната сила и качеството на човешките ресурси. Тук не говоря само за човешките ресурси в период, в който те могат само да отдават работна сила, а говорим за образование, социална закрила, задържане в училище. Всички тези мерки за нас са приоритетни и все още не сме ги видели в така наречения „План за развитие“.
Работим интензивно с Министерството на труда и социалната политика за приоритизирането, защото, повтарям отново, хоризонталните мерки за заетост, които Министерството прилага през годините не дават и няма да дадат нужния за тези региони резултат. Дори да бъдат извършени разходи, които правителството прави и които са предвидени по европейските програми, това е задължително, но недостатъчно условие, че този регион ще бъде развит.
Ние трябва да продължим нашата работа докато намерим тези мерки, извън конвенционалните такива – да полагаме асфалт и да изграждаме социална инфраструктура, които ще повишат качеството на човешкия капитал, подобрят качеството на живот и затова дебатът още не е приключил. Това, което е предвидено в Програмата за инвестиции, това което е разчетено по оперативните програми също за инвестиции, то се реализира, независимо че формално този документ не е одобрен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Господин Министър, останах с впечатлението, че и за следващата 2017 г. самата целенасочена инвестиционна програма, която сама по себе си е комплексни мерки – не само хоризонтални, е за въздействие върху тези региони, а е необходимо държавата действително да бъде партньор и на общините, и на бизнеса.
Тук, от тази трибуна, питах и министър Лукарски по отношение на действително там, където има възможности, перспектива и демографски растеж, където има деца, където могат да се задържат хора, да има и технологични паркове, индустриални зони, това е предвидено в самата Програма, дори и не само финансиране от държавата, а други финансови инструменти, които могат да бъдат… Когато знаят, че държавата стои зад тези политики и предприемачи, и хора да се хванат и да кажат: „Ние оставаме“, а не да вземат децата си и да заминават за чужбина, а други да кажат: „Да, в тези региони има фокусирана политика“.
Дотук Програмата е един сбор от комплексни политики. В отделните министерства всички казват: „Да, да, да – добре.“ Самият министър-председател казва: „Ние имаме добър сбор от политики, които ще реализираме през целенасочената програма.“ Вие имате своето основание за тези съмнения, Вие имате своя финансов и икономически възглед по отношение на това. Може би за хората, които живеят в тези региони, това означава, че всичко, което ще се прави, ще бъде оперативните програми, възгледът на общините във взаимоотношението с централния бюджет и тази Програма ще си остане като разписаните мечти на кметовете, на областните управители, на един не лош екип, който е събрал сбора, дори е направил и пакета от инвестиционни проекти, които биха могли да се реализират. Това е моето разбиране, че трета година няма да има акт на Министерския съвет по тази Програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Акт на правителството за приемане на програма няма да има, докато няма програма. Това, което е механичен сбор на исканията на кметове и областни управители, за мен не дава отговор на въпроса как се подобрява качеството на образованието, качеството на социалната закрила, качеството на живот. Ако с механично построяване на една инвестиция от конвенционален тип можеше да се реши този проблем, със сигурност много правителства, преди сегашното, щяха да са го решили.
Работим усилено върху мерки за заетост, които да създават устойчива заетост, мерки, които няма да се прилагат в другите общини, където не е интифициран рискът, който е интифициран в тези по-слабо развити региони, които коментираме с Вас, които са предмет на фокус на програмата.
Говорим за специфични мерки, свързани с образованието, за да можем да задържаме децата в училище, защото масово в голяма част от районите, за които говорим, достъпът до образование е слаб и поради социалния статус на самите семейства на децата в задължителна училищна възраст. Според мен, това е по-важният фокус и докато го няма в програмата, аз не виждам смисъл от нея – тя си остава наистина механичен сбор от визия за твърди инвестиции.
Ако направим хубав път между Монтана и Видин, единствения резултат от това ще бъде, че по бързо ще се стига от Монтана до Видин и оттам през Дунав мост навън. Това няма да създаде добавена стойност и качество на живот нито в Монтана, нито във Видин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към актуален въпрос от народния представител Велизар Енчев относно неизплащането на българската вноска за членството ни в Обединения институт за ядрени изследвания – Дубна. Благодаря.
Имате думата, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, господин Министър, уважаеми колеги, колкото и малко да сте в тази зала! Обединеният институт за ядрени изследвания в руския град Дубна е международна организация с 18 страни членки, плюс още шест асоциирани – това са Германия, Италия, Унгария, Египет, Сърбия и Южноафриканската република.
България е член съосновател на Обединения институт за ядрени изследвания от 1956 г. и вече 60 години редовно плаща членския си внос, като по този начин е съсобственик на този най-голям световен научен център. Част от вноските на България се използват, за да се заплати на изпратените на работа там българи, в момента те са 33, а само ще Ви кажа, че преди десетина години, в миналото, те бяха над 100 човека. За да се получи по-ясна картина, предлагам на Вашето внимание какви са вноските в този Институт на различните страни: България, както и Румъния, през последните години плаща милион и половина долара, Словакия – 4 млн. долара, Полша – 14 млн. долара, Русия – 200 млн. долара, Германия над 30 млн. долара.
Въпросите ми към Вас са следните: защо е изваден от бюджета на Република България за 2016 г. като отделно перо вноската на България за членството ни в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна; къде в бюджета на Република България е включена тази вноска; кога и от коя българска институция ще бъде изплатена тя; какво конкретно предвижда ръководеното от Вас Министерство на финансите за финансовото осигуряване на междуправителствените и международните ангажименти на Република България във връзка с повдигнатите въпроси преди малко за работата ни като член – основател и съсобственик на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна?
Към този въпрос само ще добавя моя коментар, че във време, когато се възлага особено голяма роля на фундаменталните науки, когато толкова много говорим за тези хайтек центрове, които се създават в София и на други места в страната, неглижирането на фундаменталните науки, в случая ядрената физика, ще има катастрофални последици за българската наука. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Заповядайте, господин Министър за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Енчев, имайки предвид, че националната група на българските сътрудници на Обединения институт за ядрени изследвания се състои от специалисти, които са от Българската академия на науките, Софийския университет и други, с писмо на министъра на финансите до министъра на образованието и науката от месец юни 2015 г., с копие до председателя на БАН, предложихме да бъде определен за пълномощен представител на Република България в Обединения институт председателят на БАН или директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.
За целта Министерството на образованието и науката следва да предприеме инициативата за изменение в съответната нормативна уредба. В писмото уточнихме, че в случай на вземане на решение за това през 2015 г., средствата предвидени по бюджета на Агенцията за ядрено регулиране за изплащане на дължимите задължения на страната ни за членски внос в Обединения институт за ядрени изследвания за 2015 г. ще бъдат прехвърлени по бюджета на Министерството на образованието и науката, респективно по бюджета на БАН.
До края на 2015 г., както и към настоящия момент, такива действия не бяха предприети от заинтересованите институции. В отговор на писмото МОН ни уведоми, че счита, че евентуална промяна на представителството на Република България в Обединения институт за ядрени изследвания следва да стане след провеждане на дебат в научната общност и с участието на всички заинтересовани организации и ведомства. Тъй като към момента на разработването и приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. не бяха предприети мерки за промяна в представителството на страната ни в Обединения институт за ядрени изследвания, то средствата за плащане на дължимия членски внос на страната ни в Обединения институт за ядрени изследвания за 2016 г. са предвидени в централния бюджет, който съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за публичните финанси е част от държавния бюджет. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от същия Закон средствата по централния бюджет се разходват въз основа на акт на правителството.
В тази връзка следва да се има предвид, че Министерството на финансите ще може да извърши необходимата промяна по бюджета на заинтересования първостепенен разпоредител с бюджет за сметка на предвидените по централния бюджет средства за 2016 г. за изплащане на членския внос на страната ни в Обединения институт за ядрени изследвания след приемане от Министерския съвет на постановление за одобряване на допълнителни разходи по съответния бюджет за 2016 г.
Извън тази фактология мога да направя и коментар, че досега нито една институция, освен Агенцията за ядрено регулиране, не е мотивирала целесъобразността до степен, до която да поеме ангажимент да управлява този процес. Ако това е много важно за БАН, да поемат ресурса – ще го осигурим, и да се знае, че Българската академия на науките или някои от научните й звена е представляващата българската страна организация в Центъра в Дубна.
Вероятно е много целесъобразно това. Ние не го обсъждаме и няма да сме против. Не ни стоеше добре и продължаваме да смятаме, че Агенцията за ядрено регулиране, която няма никаква досежност с това, трябва да бъде националният орган, който да членува в организацията. Готови сме на всякакъв дебат и коментар с Министерството на образованието и науката.
Между другото, скоро в Министерството постъпи писмо и от председателя на Агенцията за ядрено регулиране, изразяващ притеснение по този въпрос. Продължаваме интензивния дебат с госпожа Кунева. Добрата новина е, че парите ги има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, не крия, че съм доволен от Вашия отговор, но частично, тъй като очакваме да се приеме постановление на Министерския съвет по този въпрос и аз се надявам това да стане колкото се може по-бързо, за да не се окаже, че България ще бъде последната държава, която ще изплати своята вноска за тази година в Международния институт за ядрени изследвания в руския град Дубна.
Що се отнася до дебата, който иска да се проведе Министерството на образованието на госпожа Кунева, такъв дебат въобще не е необходим. Не е нужно да се аргументира необходимостта от развитието на сътрудничеството с Институт, в който ние сме съсобственик, в който сме инвестирали не само средства, но огромен интелектуален потенциал. Така че този дебат не само е излишен и ненужен, въобще не трябва да се говори за такъв дебат, тъй като става дума за азбучна истина. Ние трябва да платим тази вноска и аз се надявам на Вашето съдействие това колкото е възможно по-скоро да се случи, по-скоро Министерският съвет да приеме съответното постановление, тоест да има акт на правителството. Защото, в крайна сметка не може царските конюшни в България да са по-важни от ядрената наука в България, ядрената енергетика в България, защото все пак живеем в ХХІ, а не в ХІХ век.
Още веднъж Ви казвам, разчитам изцяло на Вашата ангажираност по този въпрос, тъй като от Вашето изказване разбрах, че Вие не само не сте против, но сте готов да подкрепите и да внесете такова постановление, акт на Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Ще ползвате ли правото на дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Костадин Марков и е относно Проектът „Бургас - Александруполис“.
Господин Марков, заповядайте.
КОСТАДИН МАРКОВ (РБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър! Като народен представител от Бургас съм озадачен от изявление на директора на „Транснефт“ Николай Токарев, че българските партньори са им поднесли приятна изненада и цитирам: „Буквално неотдавна ние получихме официално уведомление, че те са привърженици на запазването на перспективите пред Проекта „Бургас - Александруполис“. Те са против ликвидирането на компанията оператор, която беше създадена за този проект и беше консервирана. Сега всички имат интерес от нея, включително българските партньори.“
В същото изявление господин Токарев казва, че руската страна е предложила прекратяване на съвместната компания „Транс Болкан Пайплайн Б.В.“ , но са получили отказ от българска страна.
Във връзка с гореизложеното по-горе, моля да отговорите на следните въпроси: ако това е факт, какво налага запазването на компанията оператор на „Транс Болкан Пайплайн Б.В.“ и какви средства се отделят от държавата за нейното функциониране?
Има ли наистина такова официално уведомление от българска страна и коя е институцията, изпратила официалното уведомление до „Транснефт“?
Най-важният въпрос: какви са намеренията на българското правителство по отношение на Проекта „Бургас - Александруполис“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Марков.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Марков, както е известно през 2015 г. българският акционер в „Транс Болкан Пайплайн Б.В.“ подаде заявление до Търговската камара на Апелативния съд в град Амстердам, Холандия, с искане за ликвидация на Международната проектна компания.
Преди това „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис БГ“ ЕАД, изпрати предложение до останалите акционери в „Транс Болкан Пайплайн Б.В.“ за приемане на съвместно решение за доброволна ликвидация на Международната проектна компания, в отговор на което се получиха писмени откази от Русия и от гръцкия акционер за приемане на подобно решение.
В началото на 2016 г. българският акционер реши да изтегли заявлението от съда и официалната позиция по това действие е следната. Българският акционер поддържа позицията си, която е заявил в горепосоченото заявление до Търговската камара. Въпреки това българският акционер оттегли заявлението си в интерес на запазване на момента на възможността корпоративното средство – търговското дружество, да бъде използвано за други проекти в бъдеще, различни от Проекта за построяване и експлоатация на петролопровода Бургас – Александруполис, като настойчиви препоръки в тази посока постъпиха от гръцка страна.
Във връзка с въпроси относно намеренията на българското правителство по отношение на Проекта „Бургас – Александруполис“, обръщам внимание, че въз основа именно на предложение на правителството с Решение на Министерския съвет № 84 от 2013 г., през 2013 г. Народното събрание прие Закона за денонсиране на Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис. В момента, в който Вашият въпрос постъпи, с изненада се запознах с изявленията на господин Токарев, които не мога да се ангажирам дали са коректни или не. Позицията на българската държава е тази, с която Ви запознах.
Що се касае до разхода, около 120 хиляди на година е годишният бюджет на „Проектна компания Бургас – Александруполис БГ“ АД, които служат за издръжка на дружеството и за вноски в капитала на НПК „Транс Болкан Пайплайн BV“ в размер на около 40 хил. лв. годишно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Марков.
КОСТАДИН МАРКОВ (РБ): Уважаеми господин Министър, господин Председателстващ, колеги! Удовлетворен съм от отговора във връзка с позицията на правителството по Проекта.
Не разбирам обаче защо не упорстваме да прекратим тази компания при положение, че въобще не ми е ясно как може един регистриран вече юридически субект да се ползва за други цели със същите участници с някаква пропорция на участие в него? Не ми се струва много смислен аргументът, че това може да натежи, за да продължи съществуването на тази компания. А продължаването на съществуването държи в напрежение всички бургазлии, които са изключително чувствителни към този проблем и които дадоха своето мнение в два или три референдума на всички общини, които са в големия Бургаски залив.
Затова лично аз считам, че правителството трябва да предприеме решителни мерки за прекратяване дейността на компанията-оператор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Ще се възползвате ли от правото на дуплика? Не.
Благодаря Ви, господин Марков.
Преминаваме към следващия въпрос и той е от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров относно възможностите за намаляване на заложения бюджетен дефицит на касова основа от 2% за 2016 г.
Въпросът ще развие народният представител Петър Славов.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Нашият въпрос наистина касае актуалната тема за бюджетния дефицит и за възможностите за неговото намаляване. Защо е важно – мисля, че всички знаем.
И така, уважаеми господин Министър, Министерството на финансите отчете в края на месец юли тази година излишък в бюджета от над 3,3 млрд. лв. Същевременно Бюджет 2016 е разчетен с 2% дефицит основно като последици от тежкото наследство на кабинета Орешарски и фалитът на КТБ, който ескалира бюджетния дефицит през 2014 г. до тъжно
рекордните 6%.
Още през месец април тази година Вие посочихте, че значително по-малкото към онзи момент преизпълнение на приходите ще се използва за намаляване на заложения бюджетен дефицит. Ползите от намаляването на бюджетния дефицит на касова основа под 1% от брутния вътрешен продукт са очевидни – повишено доверие на инвеститорите, прекратяване на ефекта на дълговата спирала през последните години и дългосрочно гарантиране на финансовата стабилност и растежа.
На фона на продължаващата нестабилност в съседна Гърция евентуално стабилизиране на публичните финанси и то трайно от страна на България, ще бъде важен сигнал за инвеститорите и за частните кредитори.
В тази връзка, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: каква част от реализирания излишък ще бъде използван за намаляване на бюджетния дефицит и има ли амбиции Министерството на финансите да приключи бюджетната година с дефицит под 1% от брутния вътрешен продукт, изчислен на касова основа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Славов, във въпроса е посочено „под 2%“, но, както го развихте, надявам се, че министърът разбира много добре за какво става въпрос.
Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Госпожи и господа народни представители, господин Славов! Благодаря за въпроса. Използвам възможността отново да потвърдя ангажимента за постигане на по-голяма от планираната стъпка за свиване на дефицита през 2016 г., придържайки се към регламентираните в Закона за публичните финанси, приет по времето на първия мандат на ГЕРБ, фискални правила. В това число и правилото за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изчислено на касова основа, като чрез фискалната си политика правителството полага усилия за постигане близо до нулевото салдо в средносрочен план.
Както отбелязахте, дефицитът ескалира през 2014 г. и основен приоритет в политиката на настоящото правителство от началото на мандата му е реализиране на мерки за последователна фискална консолидация и намаляване на дълговото бреме като резултат от това.
С Конвергентната програма на Република България за периода 2016 – 2019 г. и в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г., поехме ангажимент бюджетното салдо към края на прогнозирания период да бъде близо до балансираното. Действително предизвикателствата пред бюджета в началото на мандата на настоящото правителство бяха тежки и не предоставят възможност за по-активна фискална консолидация, но към момента благодарение на предприетите действия в голяма степен те са преодолени и ситуацията през настоящата година е значително подобрена.
Развитията в основните макроикономически и фискални показатели от началото на годината са положителни. За втора поредна година изпълнението на приходната част на бюджета отчита значително подобрение, като по-голямата част от основните данъци бележат ръст, който значително изпреварва ръста на икономиката и индикира подобрена събираемост и изтласкване на светло на част от оборотите от сивата икономика. По предварителни данни към месец август приходите по консолидираната фискална програма нарастват номинално с около 1,5 милиарда спрямо същия период на предходната година, като прогнозата на Министерството на финансите в годишен план очертава преизпълнение на разчетите за постъпленията от данъци и осигурителни вноски. Добро е изпълнението при постъпленията от косвени данъци и корпоративен данък, социални и здравни осигурителни вноски.
Тук е важно да отбележа, че това е резултат на предприетите мерки и усилия на приходните администрации за повишаване събираемостта.
Вследствие на отчетените по-добри параметри по изпълнението на приходите на националния бюджет и по-ниското планирано изпълнение на разходите през първото полугодие на годината, бюджетното салдо към 31 август 2016 г. по оперативни данни и оценки е излишък в размер на 3,3 милиарда или 3,7 на сто от прогнозирания брутния вътрешен продукт. За сравнение със същия период на миналата година беше отчетен излишък в размер на 622 милиона или 0,7 на сто от БВП, което означава, че като относителен дял в БВП бюджетната позиция се подобрява с около три процентни пункта. Значително влияние върху текущото салдо по КФП казват и сметките за средства от Европейския съюз, където превишението на приходите над разходите представлява 1,5 на сто от прогнозния брутния вътрешен продукт.
Амбицията на Министерството на финансите е положителните тенденции в приходите да бъдат затвърдени през оставащите месеци до края на година, като по отношение на бюджетното салдо на Консолидираната фискална програма очакванията са да приключи с дефицит под 1%.
Така оценката ни за значително подобряване на салдото по КФП спрямо разчетите към годишния закон ще позволи голяма част от предвидения ресурс за финансиране на дефицита през настоящата година да бъде спестен във фискалния резерв.
Също така предвиденият буфер във връзка с прегледа на качеството на активите няма да бъде използван, както заявихме преди и той също остава на разположение във фискалния резерв. По този начин е налице възможност натрупаният ресурс във фискалния резерв да бъде достатъчен да посрещне предстоящите плащания през 2017 г. по падежиращи облигации, емитиране на международните валутни пазари, което ще доведе до нетно намаляване на държавния дълг. Както анонсирах още преди около месец, планираме лимитът за нов дълг в бюджета за 2017 г. да бъде нула.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Славов, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Ще започна оттам, където Вие завършихте. Удовлетворява ме това, което чух – че наистина амбициите Ви и на Вас като министър, и на Министерството на финансите за тази година, е бюджетния дефицит да бъде сведен под 1% от брутния вътрешен продукт, който е значително по добър резултат от заложените 2% в бюджета за тази година.
Наистина, както и Вие споменахте, налице е една сравнително добра макроикономическа среда, една сравнително добра събираемост, редица преизпълнения на събираемостта на редица публични вземания, така че наистина предпоставките са налице. Много се надявам да успеете да постигнете този добър резултат.
Това, разбира се, което ме притеснява, е до края на годината да не случи често случващото се в последните години, по-скоро може малко по-назад във времето – от времето на тройната коалиция, когато дори имаше излишъци, едно безразборно харчене за щяло и за нещяло. Тогава, спомням си, имаше редица безсмислени и неразумни покупки, розови BMV-та и така нататък, да не ги напомням, едни натрупани излишъци от милиарди включително биваха похарчени за цели, които очевидно не бяха в обществения интерес и тези пари до голяма степен бяха похарчени безсмислено.
Така че това е основното нещо, което ни притеснява. Надяваме се наистина там да успеете да удържите нещата и да няма подобни безсмислени харчове. Разбира се, важните инвестиционни разходи за държавата, за които и Вие, и премиерът сте поемали ангажименти като разходи в сферата на отбраната, за придобиване на нови отбранителни способности, в здравеопазването и така нататък, да бъдат извършени, защото това е важно за националната сигурност.
Аз ще завърша с една лека провокация към Вас – защо наистина целта да не е още по-амбициозна и тази година да завършим и с балансиран бюджет, а защо не и с излишък? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Министър Горанов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Готов съм да отговоря и на втората провокация, но е малко рано. Това, което мога да обобщя, е, че няма да се променя разходната част на бюджета от вида, в който е гласуван в Народното събрание. Няма да се прилага никаква политика за съзнателно окастряне на допълнителни разходи, за да не получим упрек отляво, че по някакъв начин действаме проциклично за потенциала за растеж на брутния вътрешен продукт.
Ще изпълним бюджета, така както е приет, като цялото по-добро изпълнение на приходната част спрямо разчетеното в бюджета ще отиде само за намаляване на дефицита.
Това означава на базата на разчетите отсега, че твърдо, независимо от рисковете, с които е свързано развитието до края на годината – натиск, ако се наложи за допълнителни разходи, свързани със справяне с проблемите с бежанската вълна, бюджетното салдо ще бъде под 1% и малко над балансиран бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към последния въпрос към Вас. Той е от народните представители Явор Хайтов и от Петър Иванов Петров относно оставане без ваучери за храна за периода от август до декември.
Имате думата, уважаеми господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (БДЦ-НС): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Около 400 хиляди работници в България ще останат без бонуси към заплатите си за 5 месеца – от август до декември, заради ограничения, въведени от Министерство на финансите и огромния интерес към купоните за храна, които им дават техните работодатели. Причината за това е, че квотите за ваучерите за храна тази година ще свършат безпрецедентно рано – в края на месец август.
По данни на Асоциацията на операторите на ваучери, квотата на Министерството на финансите е недостатъчна – през 2016 г. тя е фиксирана на 260 млн. лв., разпределена на 130 квоти по 2 милиона. Според Асоциацията капацитетът е изчерпан, тъй като все повече работодатели се възползват от възможностите да раздават ваучери за храна на своите работници. Синдикатите вече алармираха, че това ограничение ще доведе до социално напрежение, тъй като реалното намаление на заплатите е с около 300 лв., тъй като практиката е да се дават по 60 лв. под формата на ваучери.
Бизнесът и синдикатите настояват квотите да отпаднат или да се намери по-справедлив механизъм за определянето им. От Асоциацията на операторите на ваучери посочват, че от 42 страни в света, в които действа подобна система, само у нас има квоти. В съседна Румъния например през 2004 г. са премахнати квотите, което не е довело до драстично увеличение на използваните ваучери.

Ваучерите се смятат за начин за изсветляване на икономиката. Според проучване, поръчано от Асоциацията на операторите на ваучери, положителният нетен ефект за предложението за увеличението на квотата до края на годината ще е 724 хил. лв. Ако обаче фирмите поемат разходите за купоните за храна за октомври – декември, разходите им ще се увеличат с 19,5 млн. лв. Благодарение на ваучерите потреблението на храна се увеличава със 7%.
Нашият въпрос към Вас е: Какво ще предприемете в тази връзка, за да не лишите 400 хиляди български семейства от бонуси до края на годината? Ще приемете ли предложението на Асоциацията на операторите на ваучери да увеличите с 240 млн. лв. квотите за ваучери до края на годината? И в тази връзка, ще увеличите ли квотата за следващата година, защото е очевидно, че все повече фирми се включват в тази система? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Министър Горанов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Хайтов, господин Петров! Споделям тревогата на тези бизнесмени, опериращи с ваучерите за храна, но нещата винаги имат две страни.
Размерът на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна е съобразен с параметрите на държавния бюджет и служи за база при определяне на размера на данъчните разходи при съставяне на бюджета, която ще се формира от прилагане на съответните данъчни облекчения. Съществуването на обща квота, освен че е резултат от изрично предвидена законова делегация, представлява и единственият ефективен механизъм за контролиране на данъчните разходи за държавния бюджет. Неслучайно имаме и специални ваучери със защита, тъй като говорим за преотстъпване на данъци, полагащи се на бюджета.
Предварителната оценка на тези данъчни разходи е от особено значение при провеждане на стриктна фискална и бюджетна политика, като елемент на по-добро управление на публичните финанси.
Корекция в първоначално определената годишна квота за 2016 г. може да бъде извършена само с промяна в Закона за държавния бюджет, което на профански език му казваме „актуализация“ – нещо, което аз не бих предложил, респективно вероятно и правителството.
За 2016 г. е изготвена прогнозна оценка на данъчните разходи, свързани с това данъчно облекчение. Те се оценяват на около 103,2 млн. лв. При увеличаване на квотата за 2016 г. с 240 млн. лв. загубата за бюджета се оценява в размер допълнително на 95,3 млн. лв. от данъци и осигурителни вноски, което поставя въпроса за нейното компенсиране.
Не споделям Вашето притеснение, че 400 хиляди български семейства ще останат без бонуси до края на годината, поради следните причини. Няма ограничение за предоставяне на ваучери за храна от страна на работодателите. Ограничено е единствено размерът на данъчното облекчение на ваучерите за храна и номиналната им стойност за годината. Социално ориентираните работодатели могат да предоставят социалната придобивка чрез заплащане на необходимите нормативно регламентирани данъци и осигуровки, за да продължават да поддържат нормалната ефективност на своите наети лица. Лицата ще останат без ваучери за храна само и единствено в случай, че работодателите им решат да не им предоставят тези ваучери. Данъчното облекчение не цели подпомагане на домакинствата, а осигуряване на социални привилегии, поддържащи ефективността и производителността на труда на всеки зает. Облекчението не е допълнително възнаграждение или добавка към заплатата на работника или служителя, а представлява социална придобивка.
През последните месеци на изчерпване на квотата за 2016 г. се наблюдава изкуствено създадена ситуация на напрежение на пазара за ваучери за храна от някои от операторите и презапасяване с квоти до края на годината. Едновременно с това, борейки се за пазарен дял, операторите насърчават работодателите да закупуват ваучери за храна, които се ще използват през 2017 г.
В заключение следва да се подчертае, че една от основните причини за изчерпване на квотите за ваучери за храна е, че по тези квоти се предоставят както ваучери за храна по Наредба № 7 от 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешения за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор, и по Наредба № 11, освен по Наредба № 7 и по Наредба № 11 от 2005 г. – за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
Смесеното прилагане на разпоредбите на двете наредби на практика води до изчерпване на квотите по Наредба № 7, тъй като част от квотите се използват за издадени ваучери за храна по Наредба № 11 без това на практика да е необходимо.
Дебатът със синдикатите и работодателите ще продължи.
През следващата година също ще има увеличение на квотата на ваучерите за храна. В края на миналата година се видя напрежение само в последния месец от годината, при което предприехме мерки за увеличаване на квотата, така че тази година да не се наблюдава. Пак повтарям, некоректното прилагане на нормативната уредба от страна на някои предприятия, предоставящи безплатна храна, плюс борбата за пазарен дял на операторите за ваучери за храна води до презапасяване и излишно натоварване на лимита, който се очакваше след като миналата година е стигнал за 11 месеца при увеличението му през тази година да стигне до 12 месеца. Очевидно тези пазарни изкривявания, които наблюдаваме, върху които Националната агенция за приходите ще работи все по-задълбочено, лесно могат да бъдат отстранени, но тезата и твърдението, че махането на лимита няма да се отрази на бюджета, не е вярно, тъй като тя лимитира данъчните облекчения.
Тезата, че това стимулира потреблението е вярна, само където е избегната лошата практика да се намаляват даваните възнаграждения за сметка на ползваните ваучери. А тезата, че с отпадането на лимита ще влязат повече приходи в бюджета, със същия аргумент можем да измислим и перпетуум мобиле.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – народният представител Явор Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Господин Министър, Вашият отговор беше много ясен, много точен и много конкретен. Всъщност това се очаква от един министър на финансите – да говори ясно, точно и конкретно, а не витиевато и общо. Всъщност ние разбрахме, не само ние, а и 400 хиляди семейства, които са потребители на този тип ваучери, че до края на годината не е възможно да се получи увеличение на квотата, тъй като никой не живее в илюзорен свят, че в настоящия момент българската политическа ситуация предполага актуализация на бюджета.
По същество нашият въпрос с колегата Петров се явява наистина актуален и това е така, защото ние навлизаме в период, в който се изготвя бюджетът за следващата календарна година – 2017 г., и ние ще се ангажираме дотолкова, доколкото ни стигат силите като парламентарна група, да направим така, че да има възможност без притеснение през следващата календарна година българските граждани, които получават този тип бонуси чрез ваучери, да ги получават редовно, систематично и през цялата година. Но аз ще си позволя да направя и едно предложение, не знам доколко е уместно да бъде направено сега и в този момент, но ние никога не сме крили своята симпатия към бизнеса и в частност към българския бизнес. Защото българските бизнесмени се нуждаят от помощ, от подкрепа и от някакъв тип закрила от българското правителство. В края на краищата те са тези, които плащат данъци, а от тези данъци ние получаваме и своите заплати. Не само ние, и Вие, включително министрите.
Нашата теза е: дали не е възможно чрез ваучери да се получават само български стоки, само български продукти? И аз си спомням, господин Министър, времето преди около петнадесетина години, когато по сходна схема, чрез социално подпомагане, по идея на Министерството на земеделието, където си спомням, че Вие бяхте ръководен фактор, и Министерство на труда и социалната политика, тогава под ръководството на заместник-министър Таня Василева, се направи така, че част от социалните плащания бяха в натура и то само от български продукти, което е важно и е подкрепа за българския бизнес, който всъщност ние всички милеем най-накрая да работи по-активно, да плаща по-големи данъци, да плаща по-големи осигуровки и да наема повече българи, които да работят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Министър Горанов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Първо, като анонс за следващата година – ние си мислехме, правейки оценки и разчети, че проблемът от 2015 г. няма да се повтори и не би трябвало да се повтори в 2016 г. Уви, той се повтори, според нас на база на тези изкривявания, които Ви цитирах – погрешно използване на ваучери с данъчна отстъпка за целите на предоставянето на безплатна храна от държавни предприятия, като, примерно, АЕЦ „Козлодуй“, мога да цитирам и други.
Това, което със сигурност ще направим, бих могъл да Ви предоставя и анализ за тези пазарни изкривявания, тъй като операторите на ваучери за храна са в конкуренция по отношение на пазарния си дял, наблюдава се презапасяване, наблюдава се даже и презапасяване както с квоти при операторите с ваучери за храна, така и при работодателите, които се притесняват, че от създадения недостиг на ваучери могат да останат без тези данъчни облекчения. Правя заявка, че ще се опитаме в следващата година да увеличим квотата, така че да я доближим до нейната достатъчност, тъй като броят на икономическите субекти няма как да расте, освен ако не се извършва някаква нередност, няма как да расте с това темпо, с което се вижда, че не достига квотата.
Иначе теорията за етатизма, която леко развихте, и протекционизма е много добра тема, аз философски я подкрепям. За съжаление тя е приложима само извън рамките на Европейския съюз и едва ли правим заявка за скорошното му напускане. Дотогава общият пазар ни задължава да прилагаме подобни механизми към всички стоки с произход от Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Благодарим Ви и за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите на Николина Ангелкова – министър на туризма, която ще отговори на един-единствен въпрос от народния представител Дора Янкова относно инвестиционна карта на България в областта на туризма.
Имате думата, уважаема госпожо Янкова, да развиете въпроса.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е продължение на дебата тук, от тази трибуна от месец май миналата година относно потенциала за туризъм в Смолянска област. Тогава, от тази трибуна, Вие заявихте, че работите за изготвянето на инвестиционна карта на България в областта на туризма, която ще създаде възможности за целево проектиране на възможни инвестиционни проекти. И безспорно направихте анонс, че най-заинтересовани от това на локално ниво са местните власти. Заявихте, че от област Смолян са постъпили инвестиционни предложения от общините Смолян, Златоград, Баните, Чепеларе и Мадан. Инвестиционната карта е част от интегрираната политика за въвеждане на модел за стимулиране на инвестициите в модернизиране на материалната база на принципите на устойчиво развитие.
През тези няколко месеца от Вашето изказване в избирателния район ми зададоха множество въпроси хора, които се занимават с туристическия бранш, хора, които търсят поминък, хора, които искат или да останат в района, или си правят сметка да се отделят. Този интерес е предизвикан от това, че Вие направихте анонс, че е възможно именно в пет водещи общини на базата на тези инвестиционни предложения да има и проектиране, и съответно инвестиционни проекти.
Аз моля да отговорите конкретно за това какви са инвестиционните предложения от община Смолян, Златоград, Баните, Чепеларе и Мадан? Какво ще направи ръководеното от Вас Министерство да стимулира именно инвестициите на базата на тези предложения, за да може да се модернизира материалната база, както Вие го имате като философия и разбиране на принципите за устойчиво развитие? И има ли заявен интерес от страна на стратегически инвеститори в сферата на туризма в Родопския район? Всъщност кога въпросната инвестиционна карта ще бъде публично обявена на сайта или на Министерството, или на някакъв форум? Защото – да, вярно е, че тази година в сферата на туризма има успех през лятото, вярно е, че Вие се опитвате със законови предложения да фокусирате този стопански отрасъл да стане по-модерен. И поздравления за това, че искате да застанете в центъра. Но стигат ли Ви силите?
Преди малко министър Горанов по въпрос, който беше важен – в целенасочената програма за развитие на Родопите имаше един фокус за туризъм, имаше записани проекти, свързани с туризма, които ще се стимулират. Неговият отговор беше, че тази философия с такава програма няма да я има, че ще си бъдем на ръчното управление на правителството и по-скоро на възгледа през фокуса на държавния бюджет и европейските проекти. Тук ми се иска да дадете Вашето разбиране с туризма в Родопите, който е за четирите сезона, какво реално ще се случва като перспектива? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Министър Ангелкова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, във връзка с Вашия въпрос относно инвестиционната карта на България в областта на туризма Ви уведомявам следното.
През лятото на изминалата година беше проведен първият етап по набиране на проектни инвестиционни предложения от общините в Република България, като изпратихме писма до всички общини, с молба да ни изпратят своите предложения, които са важни за тях. Получихме отговор от около 100 общини. С цел набиране максимален брой предложения проведохме втория етап по набирането им, като този път, освен до съответните общини, се обърнахме и към областните управители. На всички беше изпратена специална таблица с конкретни параметри, на които следва да отговарят подадените предложения, като в параметрите въведохме и утвърдената Концепция за туристическо райониране на България.
Към момента сме получили 140 отговора от всички общини и областни администрации. Изработена е необходимата техническа спецификация за обявяване на обществената поръчка за изготвяне на инвестиционната карта на България и предстои тя да бъде обявена. Идеята ни е инвестиционната карта да бъде както на хартиен носител, така и достъпна онлайн. На хартиен носител ще бъдат отпечатани селектиран брой проекти, които бяха избрани след обобщаване на всички постъпили предложения.
В интерактивния вариант на инвестиционната карта ще бъдат включени всички проекти, които са ни предоставени. По този начин ще дадем шанс и възможност на всяко инвестиционно предложение да достигне до своя потенциален инвеститор. Вече изготвената инвестиционна карта ще бъде представена на потенциални инвеститори както в страната, така и в чужбина. Освен с маркетинга на картата, Министерството оказва и необходимото съдействие на всеки заинтересован да инвестира в развитието на туристическия сектор в България. Работим в координация със съответните институции, за да облекчим административния процес и да спомогнем цялостния процес по реализиране на инвестицията.
Смятаме, че всичко това само по себе си, на първо място, ще даде шанс на жизнеспособни проекти да бъдат целево промотирани. Съдействието от страна на Министерството на туризма при реализиране на съответните проекти ще стимулира интереса на потенциалните инвеститори и общата устойчивост за развитие на сектора в страната.
Представям на Вашето внимание предложенията, които сме получили от изброените от Вас общини:
- Община Смолян – „Изграждане на Спортно-туристически център „Перелик“ 2015 – 2020 г., въжени транспортни съоръжения Смолян – Райковски ливади“, „Курортен комплекс „Пампорово“ и трети проект – „Създаване на атракции сред природата, ориентирани към деца и семейства. Приключенски екопарк в района около лифтстанцията на Смолянските езера“;
- Община Златоград – първи проект: „Интегрирано използване на термоминералните води, натрупани в геотермалната система Ерма река – Елидже“, включващ работен проект „Изграждане на геотермална отоплителна система на град Златоград“; втори проект: „Комуникационно трасе град Златоград – граничен пункт Златоград – Термес (Ксанти)“; трети проект: „Проект за изграждане на балнеосанаториум в урегулиран поземлен имот с площ 5525 квадратни метра“;
- Община Баните – „Изграждане на обект „Спортен комплекс – село Баните“; „Пешеходна и велоалея по поречието на река Малка Арда“; и трети проект: „Изграждане на конна база“;
- Община Чепеларе – предложенията са предоставени от страна на Областна администрация – Смолян: „Многофункционална спортна зала в курортен комплекс „Пампорово“ и Национален спортен център в град Чепеларе за подготовка на спортисти“ – на средна надморска височина 1100-1400 метра, включващ многофункционална спортна зала, стрелкови комплекс, ролбан за ски бягане и биатлон, стойност на проекта – 10,5 млн. лв.;
- Община Мадан – „Туристическа атракция „Мадан“. Изразните средства на проектното предложение са кинопрожекция и сценографско мултимедийно представление, както и тематична изложба „Минно дело“. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Госпожо Янкова, заповядайте за реплика.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, господин Председател, госпожи и господа народни представители! Добре е, че Вие ще дадете публичност на инвестиционни проекти, на желанието на общините на определени места, на създадени вече публично-частни партньорства, какъвто е Спортно-туристическият център „Перелик“.
Изключително важна е Вашата роля, статутът Ви в Министерския съвет, като министър на туризма да търсите и допълнителни финансови инструменти. Това, че те ще бъдат анонсирани за българските предприемачи, за хората от света, които ще търсят тук да реализират нещо, е едната страна.
Продължавам да настоявам за комплексен подход в тази сфера. Действително локомотивът на всички тези проекти в Централните Родопи е Спортно-туристическият център „Перелик“, на юг е геотермалната вода в Златоград. Останалото ще даде допълнителен анонс и една сила.
Иска ми се, ако правителството ще остане до края на мандата, да застане в центъра и да партнира с бизнеса, с банките, с местните власти, за да може тези неща да се случват, защото много често ние имаме стратегии, програми, регистри – това за хората е продажба на мечти, а статуквото на място е бедност, лоша инфраструктура, безпътица и семейства, които отиват в чужбина.
Като Ви приветствам, че създавате публичен регистър, събирате всичко на едно място – за модернизиране на базата, за туризма, за търсене на стратегически инвеститори, се обръщам към Вас за още по-голяма активност в тази сфера. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Министър Ангелкова, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Госпожо Янкова, бих искала да Ви благодаря за приветствията и за подкрепата на усилията, които полагаме. Мога да Ви уверя, че ще продължим още по-активно да се борим и да работим координирано с всички – както с целия Министерски съвет, с колегите работим прекрасно и непрекъснато съдействат, защото знаете, че туризмът е хоризонтална структура, така и с местните власти, и с бизнеса. Само по този начин можем да постигнем устойчивост и видими резултати.
Надявам се до края на годината да успеем да Ви покажем интерактивната карта, като целево промотираме всички проекти, които общините са ни подали, за да можем да им съдействаме още повече. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър, за участието в днешния парламентарен контрол, който всъщност приключва с този отговор. Изчерпахме дневния ред поради изчерпване на въпросите, предвидени за днес.
Следващото заседание ще бъде в сряда, 21 септември 2016 г., от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,16 ч.)


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов
Явор Хайтов
Кирил Цочев

Секретари:
Александър Ненков
Чавдар Пейчев