Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев и Янаки Стоилов
Секретари: Георги Търновалийски и Димитър Делчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Предлагам на Вашето внимание Програма за работа на Народното събрание за 21 септември 2016 г.:
1. Първо гласуване на Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Национална електрическа компания“ ЕАД. Вносител е Министерският съвет на 20 септември 2016 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител е Министерският съвет на 23 февруари 2016 г. Приет е на първо гласуване на 3 юни 2016 г.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене. Вносител е Министерският съвет на 12 август 2016 г.
4. Законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“. Вносител е Министерският съвет на 1 август 2016 г.
Моля да гласуваме проекта за програма.
Гласували 158 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 22.
Програмата е приета.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 14 септември 2016 г. до 20 септември 2016 г.
На 15 септември 2016 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол над европейските фондове.
На 16 септември 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията. Вносители са Румен Йончев и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по земеделието и храните. Съпътстващи са Комисията по околната среда и водите и Комисията по правни въпроси.
На 19 септември 2016 г. е постъпил Законопроект за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3б и т. 3а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители са Петър Славов, Мартин Димитров, Методи Андреев. Водеща комисия е Комисията по икономическата политика и туризъм. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси.
На 19 септември 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика. Съпътстваща е Комисията по правни въпроси, Комисията по европейски въпроси и контрол над европейските фондове.
На 20 септември 2016 г. е постъпил Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Национална електрическа компания“ ЕАД. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстваща е Комисията по енергетика.
На 20 септември 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Предстои Законопроектът да бъде разпределен.
Също на 20 септември 2016 г. е постъпил Законопроект за допълнение на Закона за политическите партии. Вносител е народният представител Велизар Енчев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 15 декември 2016 г. с писмо на министър-председателя на Република България в Народното събрание е постъпил Доклад за касовото изпълнение на Консолидираната фискална програма за полугодието на 2016 г., приет с Решение № 776 на Министерския съвет от 2016 г. С писмо от председателя на Народното събрание Докладът е представен на Комисията по бюджет и финанси. Същият е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 16 септември 2016 г. с писмо от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове е постъпил междинен доклад на Комисията относно приключването на програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и на страните от Европейското икономическо пространство през програмен период 2007 – 2013 г., както и постигнатия напредък по програмен период 2014 – 2020 г. Съгласно писмото Докладът е в електронен вид и се намира в раздел „Документи“ на интернет страницата на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Писмото е изпратено на електронната поща на всички народни представители, а тези, които желаят, могат да се запознаят с Доклада и на хартиен носител в Библиотеката на Народното събрание.
От името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ думата има заместник-председателят, народният представител Цвета Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Парламентарната група на ГЕРБ определя като недопустими за един политик и оскърбителни за националното достойнство на българите думите на Пьотр Толстой, изказани в национален ефир, Цитирам, че: „България ще бъде изкупена цялата“. Настояваме руският телевизионен журналист и депутат от партията „Единна Русия“ да се извини публично за провокативното си поведение. Възприемаме като несъвместимо с добрия дипломатически тон арогантното държание на всеки чуждестранен гражданин, независимо от неговия произход и обществен ранг, който злоупотребява с името и честта на българския народ.
България е страна – членка на Европейския съюз. Ние сме част от обединена Европа и имаме самочувствието на равностойна и равноправна държава със собствен суверенитет, който никой не може и не трябва да нарушава. Мнението на Толстой вреди на двустранните отношения между България и Русия. Вярваме, че партия „Единна Русия“ не стои зад неговите думи и я призоваваме да се разграничи незабавно от тях.
Парламентарната група на ГЕРБ категорично заявява, че България е една от най-старите европейски държави и единствената, която не е променила своето име от основаването си до днес. Успяхме да съхраним корените, ценностите и традициите си и да ги запазим за поколенията. Няма да позволим на никого да поставя под съмнение териториалната цялост на страната ни, да ни вменява комплекс за малоценност. Като член на Европейския съюз изповядваме принципите на справедливостта и солидарността и осъждаме остро всеки опит за насаждане на омраза и разцепление. България не може и няма да бъде заложник на чужди интереси!
Публично заявеното твърдение на Пьотр Толстой: “половината от крайбрежието вече купихме”, е откровено невярно и манипулативно и това е лесно проверимо. В тази връзка призоваваме новоизбрания руски депутат да се въздържа от скандални геополитически изказвания, които накърняват историческите чувства на българските граждани и противопоставят русофили срещу русофоби.
Свидетели бяхме на злополучното поругаване на европейското знаме на язовир „Копринка“ и питаме: БСП одобрява ли поредицата от събития, противопоставящи българите и разделящи ги на обичащи Русия и привърженици на политиката на Европа? Може ли да обвържем омерзителното изказване на руския депутат с пренебрежителното отношение, демонстрирано от лидерите на българската левица към погазването на флаговете на Европейския съюз и НАТО?
Странно е, че кандидатът за президент Румен Радев отново мълчи. Не беше ли генералът, издигнат от БСП, много по-чувствителен по отношение на еърполисинга и не го ли наричаше „втори Ньой“? (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Дали поне веднъж БСП лява България ще постави националния интерес на страната пред амбициите и обвързаностите си? Ще продължат ли Корнелия Нинова и нейните поддръжници да съскат срещу Европейския съюз и НАТО, насаждайки омраза сред българите, признателни на Русия? Гражданите на всяка суверенна държава имат правото да решават дали да членуват в Европейския съюз, или в НАТО. За България това е цивилизационен избор, прокаран с мнозинство. Той е валиден и до днес, и на всяка заплаха срещу демократичния вот на българите трябва да бъде даден решителен отпор.
Българската държава поддържа балансирани и равнопоставени отношения с Руската федерация. Българският народ е признателен и на руските, и на украинските, и на беларуските, и на финландските, и на румънските воини, които отдадоха своя живот за освобождаването ни от Османско робство. Но това не предполага териториална, икономическа или геополитическа зависимост, а популизмът е нарочна политическа практика, особено в условията на безпрецедентна, миграционна криза.
Накрая ще си позволя да завърша с една мисъл на прочутия граф Толстой – родственик на настоящия руски депутат, която гласи: „В изкуството най-важно е чувството за мярка“. Същото се отнася и за политиката.
Смирете се, господин Пьотр Толстой! (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караянчева.
От името на Парламентарната група на Реформаторския блок думата има народният представител Иван Иванов.
ИВАН К. ИВАНОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! (Оживление, шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
ИВАН К. ИВАНОВ: Преди три дни руският депутат Пьотр Толстой направи грозно, арогантно и предизвикателно изказване, засягащо достойнството и националната сигурност на Република България!
На въпрос: дали ще води доброжелателна политика спрямо България, той дословно отговори: „Да, просто ще я купим цялата. Половината от Крайбрежието вече купихме“, уважаеми колеги от ляво.
Подобно изказване представлява пряка намеса във вътрешните работи на нашата държава, уронва националния ни суверенитет, накърнява достойнството ни като нация, като член на европейската и евроатлантическата общност!
Преди десетина години, когато България стана член на Европейския съюз, тогавашният посланик на Москва в Брюксел също толкова арогантно заяви, че България ще бъде „троянският кон“ на Русия в Европейския съюз. В рамките на този период руските политици и държавници нерядко си позволяваха словесни нападки по отношение на нашата страна, отнасящи се до нейния избор да бъде независима, европейски ориентирана и демократична държава.
Думите на депутата Толстой не са просто политическа провокация, политическа лудост на непремерената фраза или израз на отчайваща политическа неграмотност! Когато един от зловещите вещери на великоруската пропаганда се държи като имперски чиновник по отношение на един независим и горд народ и държава, ние можем да сме напълно сигурни, че става въпрос за политическа тактика, приета от най-високата позиция в руската държавна машина, в контекста на водената от Москва глобална хибридна война срещу демокрацията и свободата в световен мащаб.
Опитът България да бъде превърната „в пленена държава на великоруските държавни интереси“ не е от вчера. Някога Раковски ни предупреждаваше, че, цитирам: „Руското правителство, което досега лъскаше нашите добродушни българи с всякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всички лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни отечество България!“.
Нима тези думи, уважаеми колеги български народни представители, не са верни и днес, след като чухме изказването на депутата Толстой, че руснаците искат да изкупят земята ни?!
Ние знаем обаче, че думите на именития ни възрожденец няма да трогнат онези, които само преди десетина дни се събраха ентусиазирано на язовир „Копринка“ – около Казанлък, за да развеят руското знаме с имперски ореол, вместо българското, и да стъпчат флага на Европейския съюз! Тези мними патриоти няма да бъдат чути и от техните политически ментори, чиито примитивни и атавистични политически инстинкти се свеждат до опити да завлекат отечеството в московската геополитическа орбита, докато се кичат с кухи фрази, като „национален интерес“, „Голям шлем“, уважаеми колеги от ляво, „братска дружба“, „славянска солидарност“!
Ние от Реформаторския блок разбираме добре думите на Захари Стоянов, че „Русия, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра, и ползвала по набожните и простодушни българи, които са гледали на нея като на един спасител“. Тази простодушна вяра, изглежда, поддържа целенасочено руския мит в българския национален дух.
С цялото ни уважение към освободителните действия на руски, украински, румънски и финландски войски, ние съзнаваме, че много често и целенасочено с естествената признателност на българския народ се е и се злоупотребява и сега от ястребите на проруската и проимперска политика!
Ние, народните представители от Парламентарната група на Реформаторския блок, настояваме българските институции в лицето на правителството и Министерството на външните работи да поискат официалната позиция на Кремъл и на Руското посолство в София по повод изказването на споменатия товарищ Толстой!
Настояваме българските институции и служби да разследват и да информират българското общество и държава за всички съмнителни бизнес проекти в областта на енергетиката, недвижимите имоти, горивата, банковото и инвестиционното дело, комуникациите при придобиване на български национални активи, подкрепяни от български народни представители, държавни служители, публични и медийни фигури, и служители на българските специални служби!
Уважаеми дами и господа, цитирам: „Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти – Раковски, Каравелов, Левски, Ботев, Ангел Кънчев, Панайот Волов, Бенковски и други, са били против официална Русия. Те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейният камшик повече боли“. Това отново са думи на споменатия вече Захари Стоянов.
Ние помним, че националният поет Христо Ботев ни завеща, че „Русия – тази мнима защитница на славянството, е употребявала още по-радикални средства, за да изтрие от лицето на земята българските поселения“.
Затова сега ние, депутатите от Реформаторския блок, не настояваме за извинение от руските отговорни институции. Знаем, че евразийската арогантност дори в полето на дипломацията е цинична и себична. Квалифицираме като посегателство срещу българската национална сигурност, демократичния ред и националното ни достойнство поредното руско арогантно депутатско изявление и настояваме българските институции да поемат отговорност, да разследват и алармират обществото своевременно за всеки опит българският национален интерес да бъде предаден или продаден! Благодаря Ви. (Реплики между народните представители Цвета Караянчева и Атанас Мерджанов. Ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
От името на Парламентарната група на БСП лява България – госпожа Нинова, председател на групата. (Съскане от ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, дами и господа народни представители! Не мислим, че трибуната на българското Народно събрание е мястото, където трябва да обсъждаме изказването на „руския депутат“, така наречен, недостатъчно сериозно за това сериозно място, но ни предизвикахте с лъжите, които изрекохте!
Българската социалистическа партия и кандидатът за президент ген. Румен Радев първи взеха отношение по това изказване публично и можете да го видите навсякъде! Това, че не сте го прочели, е Ваша работа. Или това, че сте го прочели и излъгахте, вече е манипулация, която няма да оставим просто без отговор.
Това, което правите днес обаче, е още едно доказателство защо светът гледа на България по този начин, защо от Изток някой иска да купува, а от Запад някой иска да ни прави буферна зона за бежанци. Защото управляващите в България са хора без характер, без позиция по националните интереси и когато и както им изнася, където са началниците, натам се кланят.
Говорите тук от името на народа. Уважаеми управляващи, питахте ли народа, когато си вдигнахте ръката за санкциите срещу Русия?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Питахте ли земеделските производители колко загубиха?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) От чие име го направихте?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има ли решение на българския парламент за това? Защо не питате в Брюксел как така се обезщетиха техните земеделски производители за загубите, а нашите – не? Защо не проявихте характер да извоювате за България това обезщетение, за нашия национален интерес, за нашата икономика?!
Вашият министър на земеделието каза, че сме загубили 500 милиона от това. Къде бяхте тогава, бе, патриоти и родолюбци, да защитите българското и родното?!
Питахте ли народа, от чието име говорите, когато Вашият премиер каза, че е за това да паднат визите за турските граждани за Европа, без Турция да е изпълнила условията за това? По чия воля го направихте – на парламента ли, на народа ли?
Питахте ли народа, когато излязохте да се хвалите, че носите над 100 милиона – пощенският гълъб е донесъл? Питахте ли го дали е съгласен Европа да ни даде тези пари, за да строим нови бежански лагери, за да се превърнем в буферна зона тук, за да не отидат бежанците в Европа? За това питахте ли народа?
Ще ми говорите тук от името на родолюбието и на защитата на националния интерес! Къде е националният интерес тук?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Докато Вие управлявате, светът така ще се отнася към нас – пренебрежително, с началници, които Ви командват! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: От всичко това ще губи само България, българският народ и наистина националният интерес. Затова трябва да се помете и да се промени – заради националния интерес и заради народа ни. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
От името на Парламентарната група на Политическа партия „Атака“ думата има народният представител Станислав Станилов.
Имате думата, уважаеми проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Аз съм заместник-председателят на Националното движение „Русофили“, но понеже то не е политическа партия, излизам от името на Партия „Атака“ да кажа, че вчера нашият Волен Сидеров осъди официално пред медиите изказването на руския депутат, което е осъдително.
Във всеки парламент има екзотици, които дрънкат каквото им падне. Той много добре знае, че не може нищо да купи, че няма такава политика, която да се купува в друга държава и така нататък. Впрочем точно такава политика има и аз излизам да Ви я напомня.
Преди 25 години, малко повече от 25 години, турският президент Тургут Йозал каза на митинг в Истанбул: „Ние България няма да я завоюваме, ние ще я купим.“ И я купиха! Направете си усилието да изчислите… (Реплики от народния представител Настимир Ананиев.)
Не ме навиквай! Трай! С Вас нямам дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Тук Вашият представител каза толкова лъжи, че аз сега, ако започна по историята, това, което цитира – Бенковски, Захари Стоянов, ще видиш какво ще стане. Трай малко! (Смях и реплики от „Атака“ и БСП ЛБ“.)
Някой да си направи усилието да направи справка колко са имотите в България, купени от турска страна, каква е характеристиката им и колко са купени от руска – 3 към 1. Турските инвестиции в България в имоти са главно земеделска земя, предимно в Тракия – така наречената от тях „Румелия”. Руските са в апартаменти. Забелязвате ли разликата? Само че никой не говори за това, че 25 години те настъпват и изкупуват България. Някакъв руски депутат, Толстой бил той, казал нещо – ще дойдат тук да купуват земя. Ние нямаме с тях обща граница и това е безопасно. Как продаваме на израелци, на американци, на англичани – идват тука и купуват. Какво? Обаче руснаците, какво – ще дойдат тук един полк казаци и ще ни закарат в Сибир, така ли? Това са пълни глупости!
Впрочем, като цитирате български възрожденски дейци, няма да Ви оспорвам тук точка по точка, уважаеми господа от Реформаторския блок, ще Ви кажа следното: четете го този Захари Стоянов, ама не като дявола Евангелието. Когато той описва бягството на Бенковски от Априлското въстание, опитът му да мине планината през Троянския балкан, за да избяга в Румъния, той е бил с него. Там описва как Бенковски се е изправил пред горящата Сремска долина, опожарена от турците, и е казал: „Моята мисия е изпълнена. Аз забих ръждясалия си нож в сърцето на Османска Турция – Русия сега да заповяда!”.
И като говорите толкова много срещу българофобската политика на Русия, Вие забравяте, че цяла Югоизточна Европа е добила независимост и държавност с руски пари и руска кръв. Това не можете да го отречете! И както и да се юдите тука, можете да водите… Аз мога да Ви извадя такива цитати срещу това, което казахте, но защо да правя усилия – целият български народ го знае.
Не можете да направите от българите русофоби. Това е! Няма как да стане. Няма как да стане! И сега като се съгласите да го обсъждате този руски депутат, защо не вземете да видите нашите пък държавници, включително президентът какви работи говори срещу Русия, и руският парламент тръгна ли да го обсъжда и да се занимава с такива неща?
Пак ще повторя: политиката има всякакви екзотици. И това няма никаква стойност. Напразно от два-три дни медии, политици крещят, врещят – голяма работа станала!
Накрая да Ви кажа за знамената.
Да Ви припомня, преди да кажа за знамената на събора на русофилите – вчера от унгарския парламент беше изхвърлено европейското знаме с решение на парламента. Ако си спомняте! (Реплики.)
Може и да се съвземе, защото господин Борисов често се прегръща с господин Орбан и аз се надявам да прихване нещо. Унгария е цветуща държава. (Ръкопляскания от „Атака“.)
Аз съм всяка година на Събора на русофилите и всяка година този обред със знамената го правят. Има четири-пет такива екзотици, които ходят, най-напред стъпкват европейското знаме, тази година не го правиха – това е грешка, тия само го стъпкаха, след това извадиха знамето на НАТО и започнаха да го режат.
Знаете ли какво си спомням? Когато бях студент, се водеше Виетнамската война. Тогава американските момчета по площадите палеха своите повиквателни и като ги запалеха, изваждаха американското знаме и запалваха и него. Не е палено българското знаме и тези хора там, които отъпкваха това знаме, ние изобщо не сме тъпкали никога такива работи, такива знамена, и те не бяха нито от „Атака“, нито от БСП, макар че Вие искате да го направите политическо действие. Те винаги го правят това и имат право да изразят свободно своята воля. Нито в закони, нито в Конституция пишат, че не бива да палим примерно знамето на Европейския съюз.
Мога още много да Ви говоря, но искам да Ви призова да дойдете в час и да се занимаваме със сериозни въпроси, какъвто е следващият, а не да губим един час парламентарно време и да се занимаваме с простотии. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака“ и БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Други декларации? Няма.
Преминаваме към първата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ…
Процедура?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Процедура по начина на водене, господин Председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Председател! Ние от Парламентарната група на БСП сме изненадани, че пристъпвайки към тази тема, предвидена в точка първа от дневния ред, не се предвижда разглеждането на нашия Проект за решение, който е внесен на 13 юли тази година – Проект за решение за отмяна на Решението на Народното събрание от 2012 г. относно спирането на проекта „Белене”.
Освен че съгласно чл. 78 се изисква разглеждането на двете теми – в случая две, но по една и съща материя едновременно, действията, които произтичат от двата акта, които предстои да се разглеждат – първо, Законопроекта и, второ, ако разгледате и допуснете Проекта за решение, са логически свързани: какво плащане ще има относно реакторите, ако не се предвиди от там нататък продължаване на строителството на АЕЦ „Белене“? Всъщност това оборудване, което ще бъде платено и купено от страна на България, очевидно няма да бъде складирано в коридорите на Министерството на енергетиката. Следователно имаме и логически свързани проекти на документи, които следва да бъдат разгледани едновременно в Народното събрание.
Затова, моля Ви да предвидите допускането на разглеждането на Проекта за решение, внесен от парламентарната група, едновременно с Проектозакона относно заема за НЕК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Не намирам връзка между двата законопроекта. (Реплики от БСП ЛБ.)
Конкретният законопроект е по повод решение на Арбитражния съд в Женева, докато Проектът за решение няма никакво отношение към него. Можехте да направите съответното предложение по съответния ред, да се съгласува на Председателски съвет и да се разглежда въпросът за Законопроекта, който цитирахте. (Шум и реплики от БС ЛБ.)
Това е в рамките на обяснението на процедурата.
Преминаваме към разглеждане на точка първа… (Реплики от БСП ЛБ: „По начина на водене?“.)
По начина на водене?
Кой от всичките искате? Всичките. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Добре, един по един, един по един!
Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Ние предлагаме нещо съвсем разбираемо. Става дума за промени в бюджета и за плащане на над 1 млрд. лв. на хората, които са ни изпратили тук, поради което предлагам и каним в пленарната зала господин премиера и министъра на финансите господин Горанов, за да обяснят защо са спрени проектите, защо трябва да плащаме 1 млрд. 200 милиона… (Шум и реплики.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Той не започна този проект!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, времето на политическите локуми спря. Идва сметката на външнополитическия слугинаж. (Шум и реплики.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Платете го Вие, като сте го започнали!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Този, който е спрял проектите 2012 г., да дойде и да обясни защо иска сега българите да платим милиард и двеста. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Ще се свържем с министър-председателя Борисов и финансовия министър.
Следващата процедура – кой е?
Заповядайте – народният представител Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно нашия Правилник правя предложение разискванията и гласуването по тази точка да бъдат излъчвани пряко по Българското национално радио и по Българската национална телевизия.
Едва ли всеки ден българският парламент взема решения за милиарди, нека българските избиратели имат възможност да проследят поведението и позициите на своите избраници. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Обратно становище има ли? Няма обратно становище.
Гласуваме предложението, направено от народния представител Жельо Бойчев.
Гласували 144 народни представители: за 53, против 35, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Каним министър-председателя Бойко Борисов и финансовия министър при възможност да вземат участие в днешното заседание.

Преминаваме към точката:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОМОЩ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД.
Вносител е Министерският съвет на 20 септември 2016 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае председателят на Комисията народният представител Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля за процедура по тази точка в залата да бъдат допуснати господин Петър Илиев – изпълнителен директор на НЕК, и господин Петьо Иванов – изпълнителен директор на БЕХ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение от народния представител Менда Стоянова.
Гласували 127 народни представители: за 115, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете господата Иванов и Илиев в залата, моля.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Националната електрическа компания” ЕАД, № 602-01-52, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2016 г.
На заседание, проведено на 20 септември 2016 г. съвместно с Комисията по енергетика, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Националната електрическа компания“ ЕАД, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха:
От Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър, Диана Драгнева – директор на дирекция „Държавно юрисконсултство”, и Николай Павлов – държавен експерт.
От Министерството на енергетиката: Теменужка Петкова – министър, Жечо Станков – заместник-министър, Росица Недялкова – началник на политическия кабинет, и Мирослава Христова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“;
От Национална електрическа компания: Петър Илиев –изпълнителен директор;
От Българския енергиен холдинг: господин Петьо Иванов – изпълнителен директор.
Законопроектът беше представен от министър Петкова, която изтъкна, че с него се цели осигуряване на финансови средства на НЕК за заплащане на присъдените суми по арбитражно дело във връзка с проекта АЕЦ „Белене“. Според Законопроекта НЕК ЕАД не заплаща лихви за ползваната помощ и не предоставя обезпечения.
За да се спазят правилата за държавните помощи, в Законопроекта е предвидено възмездната финансова помощ да се предостави на НЕК ЕАД след положително решение от страна на Европейската комисия.
Хронологията е следната:
- През 2004 г. Министерският съвет е взел решение за изграждане на ядрена централа АЕЦ „Белене“, а през 2005 г. е определил Проекта като обект с национално значение.
- На 29 ноември 2006 г. между НЕК и „Атомстройекспорт“ АД е подписано споразумение, с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан.
- На 5 ноември 2008 г., е подписано Допълнение № 5 към Споразумението от 29 ноември 2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2, възлизащо на стойност 673 932 836 евро.
- На 28 ноември 2008 г. е извършено авансово плащане по Допълнение № 5 от 5 ноември 2008 г. на стойност 89 409 321 евро.
- На 29 март 2012 г. Министерският съвет е приел решение, с което отменя решението за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение.
- С решение от 29 март 2012 г. Народното събрание на Република България подкрепя действията на Министерския съвет за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.
- Междувременно пред Международния арбитражен съд при Международната търговска камара в Париж е образувано арбитражно дело между „Атомстройекспорт“ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“.
- На 14 юни 2016 г. Международният арбитражен съд при Международната търговска камара в Париж постановява решение по Арбитражното дело, с което наред с другото осъжда НЕК да заплати на „Атомстройекспорт“ дължимите суми за произведеното оборудване съгласно Допълнение № 5.
Съгласно чл. 28, ал. 6 от Арбитражните правила на Международния арбитражен съд Решението е окончателно и задължително за страните и следва да се изпълни незабавно.
Швейцарското право също постановява, че Арбитражното решение става окончателно, считано от датата на неговото получаване, а именно 15 юни 2016 г.
С Арбитражно решение Международният арбитражен съд осъжда НЕК да заплати на „Атомстройекспорт“ суми, както следва: главница към 2 май 2015 г. в размер на 402 903 952 евро; разходи за изграждане към 2 май 2015 г. в размер на 3 052 066 евро; съдебни разноски в размер на 10 663 489 евро; лихва до 1 май 2015 г. в размер на 137 300 449 евро, лихва за периода от 2 май 2015 г. до 19 септември 2016 г. в размер на 75 037 639 евро или общо към 19 септември 2016 г. дължимата от НЕК сума по Арбитражното решение е в размер на 628 957 596 евро. Дължимата лихва от 20 септември 2016 г. до 31 декември 2016 г. ще бъде в размер на 17 272 536 евро или ако НЕК плати в края на годината задължението си към „Атомстройекспорт“, същото ще бъде в общ размер на 646 230 132 евро.
Към настоящия момент НЕК не разполага с финансов ресурс за заплащане на присъдените суми по Арбитражното решение. От съществено значение за НЕК е спирането на начисляване на лихви за забава, произтичащи от Арбитражното решение. За съжаление, към настоящия момент НЕК няма възможност за извършване дори и на частично плащане по Решението.
В периода 2013 – 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1 млн. 50 хил. евро с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в сектор „Енергетика“. В съответствие с практиката на дълговите капиталови пазари, БЕХ е поел ангажименти за спазване на определени нива на финансови коефициенти, а именно съотношението оперативен резултат към финансови разходи следва да бъде не по-малко от 4.
Предвид гореизложеното може да се заключи, че възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани.
Възможният подход за осигуряване на финансови средства на НЕК за изплащане на дължимите към „Атомстройекспорт“ суми е предоставяне на възмездна финансова помощ по реда на чл. 109, ал. 4, т. 2 от Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерство на енергетиката, като НЕК не следва да заплаща лихви за ползваната помощ и не следва да предоставя обезпечения.
След обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Националната електрическа компания“ ЕАД, № 602-01-52, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по енергетика ще Ви запознае нейният председател Делян Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Национална електрическа компания“ ЕАД, № 602-01-52, внесен от Министерски съвет на 20 септември 2016 г.
На свое извънредно заседание, проведено съвместно с Комисията по бюджет и финанси на 20 септември 2016 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Национална електрическа компания“ ЕАД, № 602-01-52, внесен от Министерски съвет на 20 септември 2016 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър, господин Жечо Станков – заместник-министър, госпожа Росица Недялкова – началник на политическия кабинет, госпожа Мирослава Христова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“; от Министерство на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър, Диана Драгнева –директор на дирекция „Държавно юрисконсулство“, и Николай Павлов – държавен експерт в дирекция „Държавно съкровище“; от „Български енергиен холдинг“ ЕАД: Петьо Иванов – изпълнителен директор; от Национална електрическа компания: господин Петър Илиев – изпълнителен директор, и госпожа Марияна Метева – ръководител управление „Правно“.
От страна на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, като тя изказа мотивите за необходимостта от приемането му.
През 2004 г. Министерският съвет е взел решение по принцип за изграждане на ядрена централа АЕЦ „Белене“. На 29 ноември 2006 г. НЕК подписва споразумение с „Атомстройекспорт“ АД (АСЕ), с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан.
На 5 ноември 2008 г. въпреки, че между НЕК и АСЕ не е налице Договор за ИДС е подписано Допълнение № 5 към Споразумението от 29 ноември 2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2, възлизащо на стойност 673 932 836 евро. В това допълнение е включено основното оборудване за централата. На 28 ноември 2008 г. е извършено авансово плащане по Допълнение № 5 от 5 ноември 2008 г. на стойност 89 409 321 евро. На 29 март 2012 г. Министерският съвет е приел решение № 250/29.03.2012 г., с което отменя решение № 259 на Министерския съвет от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение. Със свое решение от 29 март 2012 г. Народното събрание на Република България подкрепя действията на Министерски съвет за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.
Междувременно пред Международния арбитражен съд (МАС) при Международната търговска камара в Париж (МТК) е образувано арбитражно дело ICC Case 18086/GZ/MHM между АСЕ и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“. На 14 юни 2016 г. МАС при МТК постанови решение по Арбитражното дело („Арбитражното решение“), с което наред с другото осъжда НЕК да заплати на АСЕ дължимите суми за произведеното оборудване, съгласно Допълнение № 5 от 5 ноември 2008 г., срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване.
С Арбитражното решение МАС осъжда НЕК да заплати на АСЕ сума, както следва: главница към 2 май 2015 г. в размер на 402 903 952 евро; разходи за изграждане към 2 май 2015 г. в размер на 3 052 066 евро; съдебни разноски в размер на 10 663 489 евро; лихва до 1 май 2015 г. в размер на 137 300 449 евро, лихва за периода от 2 май 2015 г. до 19 септември 2016 г. в размер на 75 037 639 евро или общо към 19 септември 2016 г. дължимата от НЕК сума по арбитражното решение е в размер на 628 957 596 евро.
На проведена на 12 юли 2016 г. среща в Москва от АСЕ категорично е заявено, че ще преминат към процедура по принудително изпълнение на Арбитражното решение, продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство (ОДЦП) или продажба на дълга си, ако от НЕК не се извърши плащане по Решението, било то и частично.
Отказът на НЕК да заплати сумата по Арбитражното решение ще има следните негативни последици:
- продължаване начисляването на лихви, които да обременяват финансово НЕК (118 млн. лв. на годишна база);
- възможността АСЕ да пристъпи към запориране на активи/ сметки на НЕК или дори да се опита да инициира производство по несъстоятелност срещу НЕК. Това от своя страна би довело до застрашаване на сигурността на енергийната система в България;
- производството по несъстоятелност на НЕК ще доведе до предсрочна изискуемост на задълженията на БЕХ към облигационери в размер 1,05 млрд. евро, както и към останалите кредитор на НЕК/БЕХ;
- АСЕ да продаде оборудването предмет на арбитражното решение с цел минимизиране на загубите. Това крие риск от евентуална сделка на цена под справедливата стойност на въпросните активи и в същото време НЕК ще продължи да дължи разликата до присъдените на АСЕ суми;
- възможността АСЕ да продължи с действията си по нотифицирания инвестиционен спор срещу България.
Към настоящия момент НЕК не разполага с финансов ресурс за заплащане на присъдените суми по Арбитражното решение. В периода 2013 – 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1,050 млн. евро (2,054 млн. лв.) с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в сектор „Енергетика“.
Възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани. Възможният подход за осигуряване на финансови средства на НЕК за изплащане на дължимите към АСЕ суми е предоставяне на възмездна финансова помощ по реда на чл. 109, ал. 4, т. 2 от Закона за публичните финанси чрез бюджета на Министерство на енергетиката, като НЕК не следва да заплаща лихви за ползваната помощ и не следва да предоставя обезпечения.
С оглед спазване на правилата за държавните помощи изрично е регламентирано, че помощта може да бъде предоставена само след положително решение от Европейската комисия.
В хода на дискусиите народните представители от различните парламентарни групи изразиха подкрепа за предложения Законопроект с изключение на народния представител госпожа Магдалена Ташева. Беше поставен въпроса за визията и развитието на ядрената енергетика, в това число за бъдещето на оборудването и на площадка „Белене“.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване, Комисията по енергетика, с 12 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Национална електрическа компания“ ЕАД, № 602-01-52, внесен от Министерски съвет на 20 септември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Със становището на вносителя ще Ви запознае министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, всички Вие сте подробно запознати с мотивите към този Законопроект. Те бяха ясно посочени в доклада на Бюджетната комисия и в доклада на Комисията по енергетика. Няма да преповтарям тези мотиви. Ще кажа следното.
Всички ние знаем колко важна стъпка трябва да бъде предприета днес с, надявам се, приемането на този Законопроект, защото приемайки го, ние на практика ще се опитаме да развържем един от най-сериозните възли в енергийния сектор в България, един от най-сериозните проблеми, който стои пред Националната електрическа компания.
Всички знаем, че „Атомстройекспорт“ предяви седем иска към Националната електрическа компания. От тези седем иска Международният арбитраж отхвърли четири като неоснователни, свързани с претенцията за ескалация на цената, за пропуснати ползи, за разходи за демобилизация, но уважи три от тези искове, свързани с поръчаното през 2008 г. оборудване. С днешния Законопроект ние трябва да изпълним решението на Международния арбитраж и да платим поръчаното през 2008 г. оборудване. Ако не платим това наше задължение по Международния арбитраж, рисковете пред енергийната система на страната са изключително високи. Това са основните мотиви и тези, които са водили Министерството на енергетиката и Министерския съвет като вносител на този Законопроект.
Плащайки задължението на Националната електрическа компания по този Международен арбитраж, ние ще минимизираме няколко основни риска.
На първо място, ще спре трупането на лихви, които са в размер на 324 хил. лв. на ден, или на всеки три дни на сметката на Националната електрическа компания се трупат по 1 млн. лв. разходи за лихви. Рискуваме в един момент тези лихви да придобият застрашителен размер, който да се превърне в много сериозен риск за финансовата стабилност на НЕК, респективно на целия енергиен сектор.
Съществува риск, ако не изпълним решението на Международния арбитраж, „Атомстройекспорт“ да иска обявяването на НЕК в несъстоятелност. Това ще бъде изключително критична ситуация за българската енергетика. Ето защо, за да предотвратим всички тези рискове, днес ние трябва да подходим национално отговорно. Молбата ми е да подкрепите този Законопроект, защото той ще даде възможност да елиминираме всички тези рискове.
Съществува и друг риск, свързан с това, че „Атомстройекспорт“ по всяко време може да продаде цялото или част от оборудването, което ще изправи НЕК в ситуация, в която ще има да дължи средства, но срещу това няма да може да придобие никакъв актив. За да минимизираме всички тези рискове, трябва днес, разчитам много на това, Вие да подкрепите този Законопроект и да позволим на НЕК да плати това свое задължение.
Както знаете, тази помощ ще бъде възмездна, тоест придобивайки това оборудване, ние ще търсим възможност по някакъв начин тези активи, които ще бъдат придобити, да донесат принадена стойност, която да ни позволи да възстановим тези средства в бюджета, тъй като те са отпуснати не безвъзмездно. Това е възмездна финансова помощ. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Преди да открия разискванията, уважаеми колеги, позволете ми да Ви призова, както направих и на Председателския съвет, да се концентрираме върху темата на Законопроекта. Знам, че изкушението е голямо, но моля Ви, колкото можете да се концентрирате по конкретния Законопроект, за да не ме поставяте в неудобна ситуация.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Изложението на вносителя почти ни разчувства – какво и колко страшно щяло да се случи, ако не платим. Призоваването към консенсус също ни развълнува до голяма степен.
Но аз питам: следейки вчера репортажите от заседанието на Министерския съвет, дали самото изказване на министър-председателя там беше консенсусно? Дали може да има консенсус, когато този, който е причинил една вреда на държавата в особено голям размер, да твърди, че се явява спасителят на тази държава? Защото не може да има консенсус до този момент, до който виновните за случилото се, затова, че ние ще плащаме около 646 млн. евро, продължават да се опитват да избягат от своята отговорност!
Защото решението на Арбитража не е породено от стартирането на проекта, както се опитват да ни убедят. Решението на Арбитража е продиктувано от неговото непрофесионално спиране през 2012 г. и то е ясно написано в решението. Защото когато този проект беше стартиран, имаше икономическа обосновка, имаше необходимостта от този проект, и днес я има, защото базовите мощности в електроенергията не са кой-знае колко и не са кой-знае колко много вариантите по нея. Но тогава, поради неизвестни причини, след като дълго време се клатеше в своето мнение, премиерът реши изведнъж да спре този проект. И тогава присъстващи в тази зала ни обясняваха как няма да има проблеми, как всичко ще бъде наред, как ще напляскаме руснаците. Е, напляскахме ги и си платихме за удоволствието с 646 млн. евро. Това е резултатът от тази мъдра политика!
Тогава ни твърдяха, че няма да има финансови последствия, няма да има Арбитраж, няма да има нищо. Е, днес видяхме колко е прекрасно!
Как може да има консенсус, когато даже в мотивите, с които е придружен този Законопроект, е записано какви разходи са правени през годините, но много срамежливо, бих казал – с леко неудобство са пропуснати онези суми, които са плащани в периода от 2009 до 2012 г.?!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А кога са възникнали?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това ме навява на мисълта, това е внушението ни – като ГЕРБ нищо не сме плащали, сега плащаме Вашия масраф. Не, ние плащаме Вашия масраф заради Вашето спиране.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Ех, майко!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Защото дори да приемем, че трябва да се плати главницата, кой ще носи отговорност за 212 милиона лихви, начислени за периода от 2009 г. до днес? Защото още тази година, когато стана ясно решението на Арбитража, на 16 юни Ви предупредихме, че е време да се вземат кардинални решения. На 13 юли внесохме решение от името на Парламентарната група на БСП лява България, с което искахме Народното събрание да отмени своето Решение относно спирането на АЕЦ „Белене“.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): То не е почнало.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Минаха три месеца. Още 30 милиона отгоре се натрупаха в държавата. Кой ще носи отговорност за тях, за тези 30 милиона, които Вие с Вашето проспиване на проблемите докарахте на българския народ?! И сега ще плаче премиерът, че най-бедната държава била изплащала по два милиарда и половина – на Изток и на Запад!
Това ми напомня на още нещо, та да Ви попитам: защо в този Законопроект е записано, че ще нотифицираме Европейската комисия относно това дали е държавна помощ или не, но когато платихме 1 милиард на американските централи, не попитахме Европейската комисия дали това е държавна помощ или не е?! Нали са същите проблеми?! По същия начин от държавата вземаме пари и плащаме. Защо е тази разлика?
Искате да платите главницата. Добре ще я платите, но Вие нямате стратегия. Вие нямате визия. Вие нямате дори идея как ще се развива този процес, след като купите реакторите. Даже преди малко уважаемата госпожа министър каза: „Някак си ще се опитаме да получим някаква принадена стойност“. Колеги, вече три месеца Вие се опитвате да получите тази принадена стойност, развивайки бурна дейност по продажба на тези реактори. Очаквах даже в скоро време, когато отворя „Продавалник“, да видя, че там българското правителство предлага на интернет страницата си продажба на ядрено оборудване. Само дотам не го докарахте!
И вчера в Комисията Ви казах, че енергетиката не е кинкалерия – да влезеш вътре, да си купиш или да не си купиш нещо, или да се опиташ да го купиш и после да го продадеш на дребно. В енергетиката се иска дългосрочна стратегия. Такива скоропостижни решения от 2012 г. могат да доведат само до това, което днес имаме. Защото дори и да платим сега, в момента, в който платим и станат наша собственост, започва да тече гаранция – гаранция на оборудване, което не е инсталирано. Какво правим в този случай? Цената пада, ако искаме да го продаваме. Следователно единственият начин, по който може да бъде решен този проблем, е продължаване на проекта. Само в този случай можем да търсим тези реактори да ни дадат някаква принадена стойност, както се изрази госпожа министърката.
В противен случай е това, което днес виждаме – с този Законопроект Вие, от ГЕРБ, остойностихте Вашата вина за годините. Тя е точно 646 млн. евро.
Накрая искам да заявя, че ще направим предложения между първо и второ четене по Законопроекта, който ни е предложен, във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 2 относно механизмите за осигуряване на средствата и обезпеченията.
Вчера казах в Комисията, днес ще го повторя пак: настояваме между първо и второ четене Министерският съвет да вземе решение за отмяна на собственото си Решение № 250 от 29 март 2013 г., а Народното събрание да приеме решение за отмяна на собственото си Решение относно спиране строителството на АЕЦ „Белене“ от същата тази 2012 г.
Само по този начин ще докажете, че имате искрено желание за стратегическо решаване на този въпрос, а не решаване на парче – плащаме едни пари, и не знаем какво правим след това. Само при това условие, Ви казвам, Българската социалистическа партия лява България ще подкрепи Законопроекта на второ четене. Това е, което исках да Ви кажа.
Оттук нататък Вие може да се упражнявате колкото искате – дали този Проект е бил целесъобразен, дали не е бил, имало ли е, нямало ли е пари. Само да Ви напомня, че цената на Проекта се определя от този, който го строи и го продава. Тя беше определена от руската страна на 6 млрд. 300 млн. евро. Имаше готовност от Русия този Проект да бъде кредитиран от руски банки с много ниски проценти. Всичко останало е от Лукавия и опити за оправдаване.
И понеже тук някой сигурно може пак да ни призове тихомълком да сме си признали вината, ние нямаме вина, за да седим тихомълком. Тихомълком колегите от ГЕРБ в 2012 г. приеха решението за спиране на АЕЦ „Белене“. (Реплика от народния представител Петър Славов.) Прочети решението!
Тогава те въобще не взеха думата. Само министър-председателят защитаваше това решение. Благодаря Ви за вниманието.
Призовавам Ви да бъдете искрени в действията си и да бъдете по-отговорни, защото Вашата безотговорност, още веднъж повтарям, засега струва 646 млрд. евро на България. Не знам колко повече ще струва, ако продължавате да управлявате по този начин. Надявам се това управление скоро да свърши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Има ли реплики?
Само ми звучи странно, че наричате решение на Народното събрание – обявяване тихомълком.
Следващо изказване – народният представител Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Това е Закон, който аз и много колеги, предполагам, ще го подкрепим със свито сърце и с ясното съзнание, че българският народ за пореден път трябва да плаща чужди дългове.
Дори си мисля, госпожо Министър, и, уважаеми колеги, дали не е редно да променим наименованието на Закона и той да се казва: „Закон за изплащане от българския народ на поредните държавни дългове, натрупани от БСП“. (Оживление. Реплики от БСП ЛБ.)
Всъщност ние това правим – плащаме дългове, които БСП за пореден път са натрупали. (Реплики и възгласи от БСП ЛБ.) Чувам от ляво пак да подскачат – те винаги, за нищо не са виновни. Не бяха виновни през 1990 г. за гладната Луканова зима и за купоните. Не бяха виновни през 1996 г. за фалиралите банки. Сега разбираме, че не са виновни и за това, че по време на тяхното управление – тройната коалиция, двама души, изпълнителни директори на НЕК, пред очите на техния министър на енергетиката, икономиката – както тогава беше точното име, са подписали въпросното споразумение и са поръчали оборудване за атомна централа, без да има подписан договор за такава централа.
Уважаеми колеги, това ми звучи като човек да си поръча дограмата за бъдещия си апартамент, като не си е купил още апартамента. Нещо повече, още преди да има и предварителен договор за този апартамент, преди да е построен въпросният апартамент, дори преди да има разрешение за строеж за този апартамент. Тоест не е ясно ще го има ли въобще. Но той все пак си е поръчал дограмата може би защото фирмата му е близка или по някакви други комисионерски съображения, и го направил. И ето сега какво се получава – осъдени сме в Арбитражния съд, Националната електрическа компания трябва да плати.
Госпожо Министър, и към Вас възникват няколко въпроса, виждайки така предложения Законопроект.
На първо място, в него не виждаме числа. Мога да разбера, че предвид нужния период на преговори, трупането на лихви и така нататък, вероятно окончателната сумата няма как да бъде посочена в момента. Искам обаче да Ви обърна внимание на две много важни неща според мен.
На първо място, Вие посочвате, че е много вероятно вторият реактор да не е изцяло произведен, да не е готов. По документи, доколкото разбирам, и слушайки Ваши медийни изказвания, той бил готов на 90%. Иначе казано: защо Националната електрическа компания, българският народ плаща лихви за забава и неустойки, след като другата страна не си е изпълнила задължението да произведе на 100% два реактора? Логично е, както те не са си изпълнили задължението и не са произвели на 100% двата реактора, така и ние да не плащаме неустойки за забава, защото забава няма. Те също са в забава. Знаете, в правото това е основен принцип – не се дължат неустойки от едната или от другата страна. Моля Ви, имайте предвид това и нека бъде поставен въпросът.
Може би трябва да бъдат предприети действия и пред Арбитражния съд по отношение на лихвите, които чухме, че са около 300 хиляди на ден или става дума за около 70 млн. лв. лихви до края на годината, които ще се натрупат. Това е огромна сума. Предлагам Ви да не я подминаваме с лека ръка, а наистина да поставим този въпрос и да търсим начини те да отпаднат.
По-нататък. Самото решение на Арбитража, при положение че е внесен Законопроект, който на практика вменява такова огромно задължение на българския данъкоплатец, е редно да видим това решение на Арбитражния съд. Ако имате някакви съображения за търговски тайни и други подобни неща, поне на народните представители да бъде предоставено в секретната секция на Народното събрание или по друг подходящ начин. Личното ми убеждение е, че то трябва да стане публично достояние, след като българският народ ще плаща тази колосална сума.
Между другото, доста анализатори направиха проста сметка, колеги, тази сума за какво би стигнала, тези над милиард и двеста милиона, които на практика сега ще трябва да плати българският данъкоплатец.
Една от сметките показва, че с тези пари можеше десет години напред да се дава по една коледна и великденска добавка на нашите бащи и майки пенсионери от порядъка на 30 лв. – една от любимите теми отляво, която постоянно ни поставят.
Сега ще трябва да платим тези пари за нещо, което очевидно не ни трябва и е подписано зад гърба на българския народ. Не съм сигурен, че по време на тройната коалиция някой го е питал иска ли да се харчат колосални суми за Проекта „Белене“, който се оказа един гьол и в края на краищата се оказва, че вече ни струва над 3 млрд. лв. с опцията, ако направим това, за което отляво говореха – той да ескалира над десет и повече милиарда лева, с абсолютно неясни цели, липса на икономическа обосновка и така нататък.
В тази връзка, между другото, икономическият анализ, който много се цитира отляво, да Ви обърна внимание, че по него се сочи през 2010 – 2015 г., да има тежък дефицит и недостиг на електроенергия в България. Нищо подобно! Виждате за какво става дума. Мисля, че най-малкото, бихте могли да освободите експертите отляво и да не ги ползвате, или поне да не спекулират и подвеждат общественото мнение.
Госпожо Министър, силно се надявам НЕК възможно най-бързо да върне тези пари на държавния бюджет, както е записано в споразумението, и това да не се отрази на цената на тока. Ако може от тази трибуна поемете гаранция, че това няма да се отрази и на цената на тока в посока ескалация, защото наистина сумата е голяма и притесненията на хората също са големи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплика – народният представител Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаеми колега Славов, цялото Ваше изказване беше изградено върху една абсолютно невярна, политически тенденциозна и порочна теза и затова няма никаква относителна стойност в този важен дебат.
Вие казвате, че плащаме нечии минали дългове. Кой е проблемът, който Ви доведе до тук? Това, че започнахме да строим втора атомна електроцентрала или това, че по политически причини и външни вмешателства тя не може да бъде завършена?
Истинската причина е в непоследователната българска политика, пресичана, прекъсвана и възпрепятствана от чужди геостратегически, икономически и политически интереси и слабостта на българските правителства да провеждат последователна българска политика.
Ако това не беше така, ние щяхме да имаме втора атомна централа днес. Нещата щяха да бъдат други около нас и със строежа на турските централи, и на другите около нас, и търговията с електроенергия.
Човек трябва да има смелостта да признае истината, а не лековато да я прехвърля някъде и да не носи отговорност за своите изказвания. Причината е, че ние започнахме, и в резултат на непоследователност не завършихме този грандиозен обект. България щеше да бъде друга и за разлика от онези времена, когато започнахме да строим първа атомна електроцентрала, построихме я, и днес още се гордеем с нея, можем да се срамуваме от тези, които под външно влияние опорочиха този грандиозен български проект. Това е истината и Вие сте от страната на тези, които го проваляха и слушаха чужди интереси, и затова днес градите изказванията си на тази абсолютно невярна теза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изтекоха Ви двете минути, уважаеми господин Божинов.
Реплика?
Заповядайте, господин Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Славов, скъпи колеги! Уважаеми господин Славов, искам да се обърна към Вас с молба – тъй като Вие сте юрист, според мен трябваше да засегнете: първо, по какъв начин се е стигнало до това споразумение; начините, по които са нарушавани законите за обществените поръчки; на какво основание е подписано това споразумение; това споразумение до какво е довело; и след това да правите Вашето изложение. Иначе ще търпим обвинения от ляво, че имаме договор и че нещата са о,кей, и ние просто не сме ги изпълнили, не сме изпълнили поетите от държавата ангажименти. Не, такива ангажименти не е имало, господин Славов, и тези неща са видни от стенограмите на Комисията, която разследваше случая, от протоколите на Агенцията за държавна финансова инспекция, които са публични. Тези неща трябваше да ги кажете и след това да развиете Вашата теза, за да е ясно на българското общество, че няма договор. След като няма договор, не може да има никакви споразумения и никакви допълнителни договорки, каквито към момента се опитват да ни обяснят колегите отляво, че сме длъжни да изпълняваме. Благодаря. (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
За трета реплика – народният представител Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Господин Славов, искам да направя лека корекция на това, което Вие дадохте като пример. Вие дадохте един според мен неточен пример, че са поръчали дограмата. Ако бяха поръчали дограмата на централата, щяхме да го преглътнем. Тук става дума за високотехнологично оборудване. (Реплики от БСП ЛБ.) Става дума за високотехнологично оборудване! Това оборудване, ако повторя примера на господин Славов – това е да започне изкопът на една сграда и да поръчаш всички тези неща, които са технологични – примерно телевизори, хладилници, оборудване, което след 10 години ще е изхвърлено на боклука. Все едно да си поръчаш и да получиш черно-бял телевизор. Питам: защо? Защо, какво Ви накара? (Реплики от БСП ЛБ.) За мен отговорът е: комисионното. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.) Тези пари да се преведат, както плачете, на гърба на народа, за да може някои хора да си получат комисионното за това, което са направили преди години. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Славов, имате думата за дуплика.
Още веднъж ще припомня темата на Законопроекта – тя е във връзка с Решение на Арбитражен съд към Международната търговска камара в Париж.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще започна с репликата на колегата Велчев. Да, приемам Вашата реплика. Може би примерът не беше съвсем точен, но целта беше да онагледи как без договор, както стана ясно – без да е подписан договор, се поръчва едно високотехнологично оборудване през главата тогава, както се твърди, макар че аз лично се съмнявам, че става през главата на тогавашния министър на енергетиката и за сметка, както виждаме, на българския народ. Да, мога да се съглася с тази Ваша реплика, колега Велчев. Много точно обръщате вниманието към въпроса за комисионните, даже аз бих допълнил дали няма да се окаже, че сега някой ще има да връща комисионни и затова е това напрежение. (Реплики от БСП ЛБ.)
По-нататък – господин Иванов също обърна внимание. Мисля, че го казах, но нека още веднъж да го повторим – наистина няма подписан договор. Предполагам тук колегата Добрев след това просторно ще направи изложение за хронологията на събитията и какво се е правило, но аз пак не мога да разбера как без да има договор, без да има ангажимент за инженеринг, за построяване на тази централа, се поръчва това изключително скъпо високотехнологично оборудване? На чия глава се прави това, зад гърба на парламент, правителство? Двама души го били подписали. Къде е отговорността на тези двама души? Няма ли поне те понесат отговорност, като е ясно и безспорно кой е подписвал, а да не говорим, че във всички случаи това няма как да стане през санкцията и през главата на принципала, както всички добре се досещате?!
Накрая на репликата – господин Божинов, аз разбирам донякъде носталгията Ви. В изказванията си доста често правите едни леко носталгични изказвания към миналата епоха на комунизма, но разберете, в съвременния свят очевидно икономическите разчети го показват – втора атомна централа на България просто не е нужна. Ние няма какво да правим този ток и да правим такава скъпа инвестиция за втора атомна. Живеем в ХХІ век, погледнете, колите се движат на електричество, хората се стягат към Марс да летят. (Реплики от БСП ЛБ.) Говорим за енергийна ефективност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за ред в залата.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Говорим за това една къща да може да задоволява сама нуждите си от електричество чрез поставени на покрива фотоволтаични инсталации, включително да изнася това електричество, а Вие искате да строите втора атомна централа. За какво Ви е тази втора атомна централа и какво ще я правите? Нека си развиваме централата в Козлодуй, нека там, ако трябва, да се мисли за допълнителни реактори, но не да се правят безсмислени и безумни инвестиции от по 10 млрд. евро за сметка, както виждаме, на българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Думата за изказване има народният представител Кирил Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Бих искал да помоля залата да се приземи и да излезе извън темата на политическото говорене. Темата е много удобна за предизборна кампания. Аз съм най възрастният енергетик в тази зала. Моят трудов ден е започнал на 1 септември 1971 г. и 45 години аз работя в областта на енергетиката. Участвал съм в изграждането на първите шест блока на АЕЦ „Козлодуй“ и в момента не мога да търпя такива хули, които се отправят и от лявото към дясното и от дясното към лявото пространство.
Седем правителства проспаха АЕЦ „Белене“. Решение № 259 от 2005 г. за изграждане на ядрена централа „Белене“ е като приоритет за България. Последващо Решение № 260, с което се определя и мощността – 2000 мегавата. Четиринадесет споразумения, осем министри от седем правителства, трима от тях са в залата, са си прехвърлили топката и са подписали 14 споразумения към това, което е направено в процедурата за „Атомстройекспорт“. Решение на Министерския съвет от 29 март 2012 г., което отменя Решенията № 259 и 260 и внася в Народното събрание обнародвана на 6 април 2012 г. отмяна на тези две решения. В това решение на Народното събрание е записано, че: „Подкрепя действията на Министерския съвет на Република България за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.
2. За рационално използване на изградената материална и производствена база на площадка АЕЦ „Белене“, препоръчва на правителството да проучи технико-икономически условия за изграждане през следващите години на парогазова централа на площадката на АЕЦ „Белене“, която да функционира на пазарен принцип.
3. Възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Белене“, като се използва платеното от Република България оборудване.“
На днешния ден ние дебатираме една тема за помощ, която трябва да бъде оказана на Националната електрическа компания чрез Министерството на енергетиката.
Аз мисля, че това решение е безалтернативно, даже бих призовал с колегите да го гласуваме на две гласувания, защото всеки ден държавата губи по 324 хил. лв. Това решение е закъсняло. То трябваше преди един месец, когато беше арбитражното дело, да бъде взето незабавно, тъй като всякакви лутания по отношение на търсене на стратегически инвеститор минават през чл. 45 на Закона за използване на ядрената енергия за мирни цели, минава през чл. 148 на ЗУТ, който препраща към чл. 142, ал. 2 на ЗУТ. Тоест, трябва да започне нова процедура за изграждане на нова ядрена мощност. Всяко бавене на държавата струва пари.
Умолявам Ви, колеги: спрете политическото говорене! Има кой да потърси отговорност на всички правителства, които са проспали в годините това, което е трябвало да стане и не е станало. Така че гьолът „Белене“ не трябва да го говорим, а трябва да го изпълним. В тази връзка две години политическа Партия АБВ говори за визия за развитие на ядрената енергетика в България. Такава има. Пред мен стоят осем концентрирани страници на тази визия. Тази визия се опитахме да я вкараме в Съвета за развитие, когато участвахме в управлението на Република България, и това стана безуспешно. Призовавам депутатите от Четиридесет и третото народно събрание да обърнат сериозно внимание на визията за развитие на ядрената енергетика. България е една от 30-те страни в света, която 50 години изгражда ядрена мощност. До този момент е изградила 515 терават часа електроенергия на стойност 44 млрд. лв. – осем пъти е изплатена инвестицията на България за тези години. Призовавам Ви: България не може да си направи друго, освен да реши, че трябва да бъде една от тези 30 страни, която да развива ядрена енергия. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цочев.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Методи Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Темата, която в момента дебатираме, е тема, която действително е благодатна за политическо говорене. Но тя иначе е много суха и много скучна материя. Трябва българският парламент да гласува правото на НЕК да получи един заем, за да може да изплати едни задължения. Дотук свършва икономическата фактология. Но ние някак си като данъкоплатци, защото сега може да сме народни представители, но основно всички сме данъкоплатци, не можем в тази ситуация да не говорим политически. Защото българският парламент е и политически орган. И аз ще говоря не като експерт по енергетика, защото не съм такъв, аз съм потърпевш от това, което маститите енергетици от различни политически сили през времето създадоха като дълг към всички нас, които задълбаха българската енергетика, задлъжняха я до такива висоти, че просто държавата се задъхва да им плаща бакиите.
И сега конкретно по въпроса. Усещате ли в това говорене какво не беше казано само преди, да кажем, двама преждеговоривши. Беше отправен ясен знак към българския парламент, че една парламентарна група, която е най-виновна за това състояние на българската енергетика, ни поставя условие – аз го казвам рекет: ние ще подкрепим този законопроект, видите ли, ако Вие се съгласите да се строи АЕЦ „Белене“!
Уважаеми колеги, не можем да говорим за плащане на дългове без да кажем нашата визия, политическата визия – не на български политици, а на обикновени български граждани данъкоплатци! Ние ще имаме ли визия оттук нататък да продължаваме тези лобистки корупционни проекти? Защо не може да стане АЕЦ „Белене“ по моите скромни разбирания?
Първо, не може да стане, защото не е вярно, че тя има изрядна техническа документация. Когато се е правела площадката на АЕЦ „Белене“, когато се е правило баластровото легло, фундаментът на централата, то е било проектирано при едни условия. А Вие знаете ли как се нарича АЕЦ „Белене“ от много години? Гьол! На тези, които не разбират от строителство, да им кажа: това означава, че баластровата възглавница е водонапита. Тоест, тя не може да обслужи това свое необходимо действие, а именно да изолира връхната конструкция от сеизмични въздействия. БАН през далечната 1989 г. готви специален доклад, който ясно казва, че мястото, избрано за централата, е неблагоприятно за тази цел, защото, забележете, в радиус на 320 км има шест хипоцентъра на сеизмични въздействия – шест! С потенциал над седем по Рихтер!
Питам другото: ОВОС-ът е изтекъл. Кой ще позволи отново да започне да бъде правен? Та нима онези хора, които се занимават със земеделие в този район, ще бъдат съгласни там да се прави нова съмнителна ядрена мощност? Та нима там няма да се провали българското земеделие? Само да си спомним преди един парламент – по-предишния, когато именно заради това, че в онзи район имаше идея да се добива шистов газ, беше спряно това нещо именно заради тези съображения заради водата, заради запазване на околната среда, а ние се готвим по акъла на някои наши колеги да правим нова ядрена мощност.
След това питам следното нещо: дайте да помислим, тук има големи икономисти, дайте да видим кому е нужна тази ядрена мощност? Първо, тя е със съветска, руска технология. Тя вече е остаряла от времето, когато е била модерна. Не казвам, че е безнадеждно остаряла, но е достатъчно остаряла. Това означава руска технология.
Второ, ядрено гориво – кой ще ни го доставя? Безспорно тези, които са направили технологията.
Трето, кой ще съхранява отработеното гориво? Знаете, че в България това е голям проблем и това е огромна инвестиция извън тези 10 млрд. евро, които са необходими за строителството на тази централа. Кой?
И сега тук се говори, включително българският премиер казва: ако дойдат някакви чужди инвеститори. Кои ще са тези чужди инвеститори, които ще дойдат при тези икономически условия – руска технология, гориво от Русия, отработени отпадъци без хранилище в България и в Русия, и, забележете – никакъв пазар на електроенергия? Кой ще купува тази електроенергия? Защото ако е насочена в близките 40 – 50 години, тогава ще има много, много по-нови технологични начини за добиване на електроенергия.
Всички ние разбираме, че този проект за някои не е икономически проект. Това е политически проект, а за други, както каза колегата Красимир Велчев, въпрос на комисионерстване, въпрос на връщане или на получаване на комисиони, зависи от решението на Народното събрание.
Така че отсега трябва да е ясно: аз ще съм един от тези, които никога няма да гласуват в този парламент – никога, стартирането на проекта АЕЦ „Белене“! Никога! И смятам, че всички български граждани, които искат децата им да живеят в здравословна среда, трябва да застанем зад тази позиция.
Иначе, много пъти съм го казвал и при други телевизионни изяви, които съм имал, че – да, дотам ни докараха, че трябва да платим тези пари. Но нека сега да се спра на този въпрос. Ние ще ги платим, то е ясно. Въпросът е защо в България обаче никога досега – никога досега никой не е плащал за това, че е задлъжнявал българския данъкоплатец? Никога! Нали точно вляво се намират двама министри, по времето на които беше подписано въпросното Допълнение № 5? Двама министри – техни, на БСП. И сега тези двама министри, вместо да са разследвани от прокуратурата, те са на топли държавни места и ние от ГЕРБ ги търпим.
Първо, защо господин Румен Овчаров продължава да бъде носител на Златната акция на българската държава в „Лукойл“? Защо, държавата му се отблагодарява за това, което е свършил за АЕЦ „Белене“? Да, той е голям експерт. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Бил е много прав.
Ами другият министър, по времето на който беше разписано Допълнение № 5 – Петър Димитров? Пряко на всички закони продължава да бъде шеф на Борда на държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.
Ето така българската държава санкционира хората, които са ни задлъжнили по някакъв начин. Ето така!
Нека да си спомним по времето на Костов, аз съм бил в това правителство и ако съм знаел, че това е било така, никога нямаше да гласувам. Ами американските централи? Там не трябва ли да платим още 1 млрд. и 100 милиона? Кой преподписа този договор? Пак Вашият министър. Пак Вашият министър по онова време – по времето на Сергей Станишев. Той продължи тази сделка. Ето, виждате как политически беше обезкървявана българската енергетика и всички ние вкупом плащаме!
И когато Вие вкарвате Вашите популистки закони за децата с увреждания, които аз винаги съм подкрепял и всички знаят, че гласувам, ще Ви кажа следното нещо, уважаеми господа от БСП. Ако Вие не бяхте откраднали тези пари за „Белене“, сега нямаше да съществува този проблем за децата с увреждания! (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.) Многократно щяха да бъдат изплатени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Андреев, да се върнем на Законопроекта. Или Вие приключихте вече? (Реплики.)
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Един конкретен въпрос, който трябва да бъде обсъден – ще плащаме нещо, което не сме видели.
Първо, не е ясно точният текст на арбитражното решение. Никой от нас не го е чел. Било търговска тайна. Възприемаме го като отговор, който заслужава да бъде обаче проверен. Защото никой не плаща пари преди да види какво ще купи.
Аз имам най-добро отношение към госпожа Теменужка Петкова и просто искам един съвет да й дам. Госпожо Петкова, знам, че в НЕК има в момента недостиг на експерти, които могат автентично да установят дали има действително произведени точно такъв тип реактори, за каквито става дума. В експертната комисия, които ще отиде, Ви препоръчвам да има представители и на „Евроатом“. Задължително трябва да е гарантиран експертният потенциал на тази комисия, за да не стане после, че ние сме купили нещо, което не можем по никой начин да използваме. Защото вестите са различни, включително и такива, че оборудването вече е продадено или въобще не е започнало да се произвежда. Ако ще плащаме, ще плащаме срещу конкретно нещо. Първо, да го видим, да го пипнем, да се убедим, че то действително е произведено и чак тогава. Това е просто съветът към Вас.
И искам накрая да Ви се извиня. Аз съм емоционален по принцип, но на тази тема всички трябва да бъдем емоционални и всички трябва да бъдем политични. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Реплики!
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андреев, наистина сте доста емоционален.
Господин Андреев, чувате ли ме? На Вас правя реплика. Виждам, че сте доста емоционален. Разбира се, не приемам сравнението, че, видите ли, сега няма пари за децата с увреждания заради проекта „Белене“. Нещата не са свързани и всичко е въпрос на политика.
Идеята е следната. От ГЕРБ трябва ясно и конкретно да заявят – искаме ли да развиваме ядрена енергетика, или не. Ако няма да развиваме ядрена енергетика, тогава това решение трябваше да бъде взето много по-рано. Защото и реформаторите нищо не казват. (Реплики от народния представител Петър Славов.)
Защо Вие нямате отношение, когато между 2009 и 2012 г. са изхарчени приблизително 380 млн. лв.? Когато встъпих в длъжността „министър“, продължаваха да се плащат пари за проекта „Белене“. Какво правим, господин Андреев? Вие трябва да бъдете по-скоро тук, всички ние, без емоция трябва да вземем важно стратегическо решение.
Апелирам към правителството в лицето на госпожа Теменужка Петрова ясно и категорично да заяви – тази държава ще продължава ли да развива ядрена енергетика, или не; каква е готовността за проекта „Белене“ – „да“ или „не“? Или отиваме на ВЕИ-та, отиваме на едни съвсем други мощности, които не са базови, които не са стабилни, и се оправяме по този начин. Но решението трябва да го вземем ние.
Един такъв проект преминава през няколко правителства. Стига вече с това каране! Защото тук вина имат абсолютно всички. Аз също искам да не плащаме, но в крайна сметка ние сме осъдени. Ние сме осъдени! Каквито и предложения да давате на госпожа Петкова, ние сме осъдени. Осъдени сме – да, защото проектът е спрян. Затова е и сега трябва да си го гасим.
Но тук вината не е само в лявото. Тук вина имат и ГЕРБ, разбира се. Ако проектът беше лош, ако са твърдо против него, да го бяха спрели с идването на власт. А те продължават още три години, даже и след тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето Ви изтече, господин Стойнев. Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Андреев? (Реплика на народния представител Методи Андреев.) Да, извън предмета на дебата е това.
За следващо изказване има думата народният представител Магдалена Ташева, след нея – народният представител Антони Тренчев.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Трябва да обясним на българския народ защо ще плаща по най-оптимистични данни около 640 – 650 млн. евро за проект, в който той вече е инвестирал около 350 милиона.
Каква е истината? Първо, тя беше изречена от министър-председателя на България в началото на месец април 2011 г., когато той с правата на министър-председател един час говори по Българската национална телевизия на тема „АЕЦ „Белене“ – гарант за националната сигурност на България“. Той обясни защо АЕЦ „Белене“ е ключова за националната сигурност на България, защо е ключова въобще за българската енергетика, а от тук – и за икономиката на България. Показа и договора, в който пишеше, че всяко прекъсване на този проект ще донесе, ще принуди България да плати 600 млн. евро неустойка на „Атомстройекспорт“. Тоест, към месец април 2011 г. министър-председателят е бил наясно, че ние плащаме 600 млн. евро неустойка. Нали така?
Какво предизвика обръщането на неговата позиция на 180 градуса? Ето, това предизвика! (Показва разпечатка от електронна медия.) Виждате ли? Виждат ли медиите?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не, не.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ако обичате, фокусирайте! (Смях от ГЕРБ.).
На 5 февруари 2012 г. тук идва държавният секретар Хилари Клинтън и нарежда на Вашия министър-председател да закрие проекта „Белене“, понеже в него има голямо руско участие. Той не е само руски, разбира се, но руското участие е преобладаващо.
И какво четем? На 5 февруари, впрочем – да добавя и това, на съвместната пресконференция с Хилари Клинтън Борисов каза, че отсега нататък България ще разчита на проекти като „Горна Арда“, с което, разбира се, си направи сам на себе си печална характеристика.
На 29 март същата година неговото парламентарно мнозинство гласува за закриване на проекта, знаейки много добре, че това ще струва неустойка на българския данъкоплатец, на българските поколения най-малко 600 млн. евро. Не щеш ли един ден преди това, на 28 март, един политически жиголо, който тогава беше външен министър във Вашия кабинет, е уведомил Хилари Клинтън за решението, което Вашето мнозинство ще вземе на другия ден.
Ето какво пише според „Уикилийкс“ този Ваш министър: „Скъпа госпожо Секретар, в момента съм в Атина, пише Ричард Морнингстар, като част от посещение… Исках да Ви уведомя, че получих обаждане от българския външен министър Младенов, който ме уведоми, че България току-що е обявила решението си да отмени ядрения проект „Белене“. Той е избързал с няколко часа, трябвало е да почака да стане 29 март.
Ето, тук, на 1 април 2012 г. Хилари Клинтън (показва разпечатка от електронна медия) приветства България за трудното решение да се откаже от АЕЦ „Белене“. Тя поздравила Николай Младенов за взетото решение, но тук е интересно да Ви прочета последния абзац на тази информация. „Правителството реши в сряда да се откаже от проекта с Русия. Министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев замина за Москва в петък, където представи решението за спиране на Белене, след което обяви, че Русия не възнамерява да съди България“. Кой излъга, питам аз?
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Кой, кой?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Истината е, че в момента, за да си измиете ръцете, разбира се, Вие искате от парламента да вземе решение за изплащане на тази неустойка, с което узаконявате един международен гешефт, груб международен гешефт на Вашия пръв кабинет. (Реплики от ГЕРБ.)
Вчера в разискванията на съвместното заседание на Бюджетната и Енергийната комисия препоръчах на Вашата група, на десните, да се поинформирате малко. Прочетете например от месец април във „Форин полиси“ излезе едно разследване „Геополитика на корупцията“. Препоръчвам Ви да прочетете „Глобализация на подкупа“. В Гугъл го потърсете „Globalization of graft“. Там даже са посочени, има и таблици, каква е сумата на подкупа, който се плаща за закриване на такива проекти. Ами, казват, че е около 10%. Аз, разбира се, не мога да твърдя, че Вие сте си разпределили 63 милиона евра, защото толкова е подкупът, но други изследователи на корупцията, политолози, твърдят, че горе-долу такъв е размерът на компенсацията, която днес с решението, което Вие ще си гласувате, ще узаконите.
Искам да кажа и нещо друго. Зададох такъв въпрос вчера и на министър Петкова: госпожо, Вие твърдите, че ще изплатим първия транш 400 милиона и след това още 228 милиона, след като Европейската комисия Ви даде разрешение за държавна помощ, след като Вие я нотифицирате. Добре, ама една нотификация отнема на Европейската комисия от 90 дни до една година. Деветдесет дни значи още 30 млн. лв. към сумата, която дължим на „Атомстройекспорт“, нали така? Какво Ви дава гаранция, че този път Еврокомисията ще бъде толкова експедитивна, защото, както Вие казвате, ако се забавят плащанията, „Атомстройекспорт“ може да поиска обявяването на НЕК в несъстоятелност.
Аз веднага ще Ви кажа поне две имена в Европейската комисия на еврокомисари, които, верни на нейните корупционни практики на двама лобисти, с удоволствие биха наблюдавали фалита на Националната електрическа компания. Това са Гюнтер Йотингер и Марош Шефчович, който при посещението си в България ни зарадва, че ще имаме възможност да купуваме електричество, ние българите.
След това – жалбите, че някой, ама не Вие, е довел НЕК до това печално състояние, всъщност целят да скрият от българското общество защо НЕК беше системно и целенасочено фалирана. Много пъти от тази трибуна съм Ви обяснявала и напомняла, че НЕК е фалирана въз основа на ценовите решения на регулатора, които се опират на корупционния Закон за енергетиката. Вие самата, госпожо Министър, казахте, че по Закона за енергетиката, уви, НЕК е предвидена да обира негативните дисбаланси, цитирам Ви, в енергийната система на България. Това е причината.
Не мога да не обърна внимание и на друго в днешния ден – симплификации от типа на дограми, разрешителни за строеж и черно-бели телевизори говорят единствено и само за Вашия нисък хоризонт, който е останал на едно кухненско битово равнище (оживление), което ме кара да мисля, че въобще не бива да бъдете допускани до такива високи материи, каквато е ядрената енергетика. И да Ви припомня, че нямахте нищо против друг, нов реактор в България да се строи. Тогава нямахте страхове, нямахте пристъпи на радиофобия, стига този реактор да бъде възложен на „Уестингхаус“, което е американска фирма. Това срива всички Ваши аргументи досега.
Завършвам с един въпрос и молба към председателстващите днешното заседание.
Господа, за мое голямо удивление не някой друг, а господин Иван Станчов – този същият, който беше глобен 3000 лв. заради уреден конкурс за парламентарни автомобили, който и сега е главен секретар на парламента, се бил разпоредил да няма пълна текстова стенограма на вчерашното съвместно заседание на Енергийната и Бюджетната комисия. На Бюджетната комисия щели да направят един преразказ на изявленията, то беше само едно изявление и го направи член на Комисията, лично посочен от госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Няма такова нещо!
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: А от изявленията на Енергийната комисия няма да има стенограма, щяло да има само звуков файл.
Искам да Ви напомня, че Вашият служител Станчов няма никакво право да раздава такива разпореждания. Дори Вие нямате право да лишавате българското общество от информация за работата на Народното събрание. И настоявам още днес до края на работния ден пълната текстова стенограма на вчерашното заседание да бъде публикувана на сайта на Народното събрание. (Ръкопляскания от БСП ЛБ и „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Вероятно става въпрос за главния секретар, който се казва Иван Славчов.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли реплики? Няма.
На няколко пъти имаше остойностяване на спирането 2012 г. Аз очаквам обаче някой да остойности, ако не беше спирането, колко пъти повече ще се плати. (Реплики от БСП ЛБ.)
За следващо изказване думата има господин Антони Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! През последните няколко години с недоумение наблюдавам, че някак си в България свикнахме много лесно да приемаме грабежи в колосални размери като нещо нормално, като нещо, което по нашите географски ширини просто така се случва. Такъв пладнешки обир бе КТБ. Нещо сходно са тръбите за „Южен поток“. Да не изброявам всички грабежи, че времето на парламентарната ни група ще свърши.
АЕЦ „Белене“ е енергийното КТБ. Грандиозна далавера с ясни бенефициенти. Който не е поискал – той не ги е идентифицирал. Нека няма съмнение тук. Дори премиерът вчера нарече „Белене“ абсолютна корупционна сделка. Къде е прокуратурата? Някой някога в тази държава за нещо ще понесе ли отговорност?
Нещо повече – малко политически партии са невинни в случая.
Поглеждам наляво – колеги, Вие буквално забатачихте страната с грандоманските си икономически неефективни проекти. И не мислете, че можете да заблудите хората, че нямате нищо общо с това.
Колеги от ГЕРБ – да, Вие не следихте този проблем, но нека не забравяме, че почти четири години управлявахте сами с голямо мнозинство. Защо не сложихте край на този фарс тогава? Колко милиарда щяхме да спестим? Защо трябваше агонията да продължава толкова дълго, като финалният резултат винаги е бил предизвестен?
Но добре, да погледнем към светлото бъдеще. Хората са казали: „По-добре ужасен край, отколкото ужас без край“. Времето е насочена права. Миналото, на този етап на човешкото развитие, не може да връщаме. Когато има арбитражно решение, което не подлежи на обжалване, ние реално нямаме безкрайно много опции. Така че аз, както и голяма част от Реформаторския блок, с отвращение ще подкрепим Проекта за решение. Не защото ме изпълва с особен ентусиазъм перспективата да платим на руснаците милиард и двеста милиона. Отношението на Руската федерация към България видяхме в арогантното изказване на новоизлюпилия се руски парламентарист преди няколко дни. Срам и позор той да носи името Толстой.
България трябва да демонстрира обаче, че спазва своите договори, които е подписала и че се съобразява с решенията на международните арбитражни съдилища. Това е правовата държава. Нейна функция е икономическият просперитет.
Освен това тук имаме шанс да излезем от ситуацията с минимални щети. Този път обаче, за разлика от цялостното размиване на отговорността по казуса АЕЦ „Белене“, ще е много ясно кой е поел отговорността – енергийният министър, министър-председателят и Министерският съвет. При адекватно управление на придобитите активи можем дори и на плюс да излезем. Но бъдете предупредени – по този казус това е последният шанс да обърнем нещата в полза на България. Ако отново се допуснат грешки, българските граждани няма да простят това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има ли реплики към изказването на господин Тренчев? Няма.
Следващото изказване е на Александър Ненков от ГЕРБ.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Какво е тъжното в днешния дебат? Тъжното в днешния дебат е, че колкото и да се обвиняваме кой е по-грешен, кой е по-прав, в крайна сметка на всеки един в тази зала, а може би и извън нея, е наясно с това, че ние трябва да си платим за гяволъка, както се казва. Едни 630 млн. евро ще отидат по посока на една страна именно от българския данъкоплатец, без каквито и да било ясноти оттук нататък какво правим. Да, има два варианта. Единият вариант е да продължим проекта, но при ясни икономически параметри, или другият вариант е да търсим вариант да продадем тези два реактора.
Безспорно тук отговорността пада върху правителството и именно заради това и вчера на Комисия, и днес е министър Петкова, в нейно лице представител на Министерския съвет, на правителството, за чужди грешки сега трябва да търсят вариант да се червят, да идват да обясняват как трябва да платим тези пари, защото от финансова гледна точка – да, така трябва да бъде. Ние сме осъдени за това, че сме взели едно грешно решение, било то поради недалновидна политика или поради различни обвинения в корупционна схема и така нататък, без да влизам в тази тематика, защото не ми е работа, но Министерският съвет, цялото правителство трябва да се червим и да търсим как на данъкоплатеца да обясним колко е хубаво сега ние да платим едни 620 – 630 млн. евро, защото наистина от финансова гледна точка би било по-добре сега да ги платим, а не след една година, защото процесът е неизбежен.
Тук, колеги от ляво, трябва да сте малко по-смирени, защото думите отлитат, както се казва, но в крайна сметка това, което е написано, остава.
Ще направя равносметка защо сме стигнали днес до това решение, което е срамно според мен, поредното срамно решение, което трябва да гласуваме – да търсим по-малкото зло.
Две са важните събития, които са предопределили днешното решение. Хубаво, започнали сте да изграждате АЕЦ „Белене“, имали сте Решение на Министерския съвет № 259, № 260. Дотук – добре.
След това обаче сте подписали едно споразумение. Извинявам се, преди това сте избрали стратегически инвеститор в лицето на RV. Дотук добре.
Изведнъж Вие какво правите? През 2006 г. подписвате небезизвестното Споразумение № 5, в което поръчвате оборудване с дълъг цикъл на производство.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Без да имат решение!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: То е със съответната стойност, която трябва да платим, плюс лихвите. Само че не сте подписали договор за изграждане. Написали сте в това Споразумение, че трябва допълнително да подпишете договор за изграждане на съответната централа на площадката „Белене“, но Вие не сте го направили. Не сте го направили! Според мен поради две причини. Първата е, че всъщност не Ви е стискало, имали сте две години – предостатъчно време да стигнете до договор с руската страна, но не сте го направили. Втората причина е, че винаги е по-лесно да кажеш: „Ние да поръчаме сега оборудването, да ангажираме държавата в проекта…
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Да вземат комисионните!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Не искам да казвам за комисионните, защото не е удачно точно така да говорим. Много по лесно е следващите правителства накрая да платят сметката и Вие да сте с чисти ръце. Не Ви е стискало, и то при положение че през 2006 – 2007 – 2008 г., при най-големия бум на икономически растеж може би в света в последните десетилетия, при положение че толкова се хвалихте с излишъци, които генерирате всяка година, не сте го подписали, не сте се ангажирали и не сте си поели отговорността. Ако бяхте поели отговорността, днес въобще нямаше да стигнем до този дебат. АЕЦ „Белене“ щеше да се строи или щеше да е построена и изобщо нямаше да коментираме как да ограничаваме щетите, вредите от грешните решения, които сте взели. Затова наистина трябва да сте малко по-смирени точно в този дебат.
Да, дебатът по самото решение трябва да бъде различен, защото от финансова гледна точка е по-добре сега да платим това си задължение. Но не трябва да забравяме за грешните решения, които са довели до днешното срамно за българския парламент решение! Отново!
Милиард и двеста платихме заради едно дело – недалновидно решение, към така наречените „американски централи“. Сега – милиард и двеста. Не искам да се впускам в популизъм – да казвам за майките с деца.
Не, това е икономически проект и той трябва да бъде изграден на базата на икономическата логика, а не просто на някакво политическо решение.
Ще завърша с това, че наистина биха имали смисъл този дебат и това решение, ако повече не допускаме да стигаме до такива срамни дебати, срамни закони, които трябва да гласуваме. Оттук нататък трябва да търсим всякаква икономическа логика във всяко свое решение.
Тези два милиарда и половина горе-долу, които ще отидат просто ето така, безвъзвратно, са плод на грешни решения – къде заради корупционна схема, къде заради недостатъчно далновидна политика, но в крайна сметка те идват от всеки от нас. Наистина е унизително, защото отсрещната държава ще си получи парите, но унижението остава за нас, като народни представители, като политици, като общество, че сме допуснали да стигнем до този момент.
Колкото и да се обвиняваме, всеки си знае каква отговорност е понесъл, какво и защо е направил, защо е стигнал до това решение. Трябва да се засрамим малко и оттук нататък да не се случват, да не се повтарят такива грешки. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Реплики има ли към последното изказване? Няма.
Мисля, че в по-нататъшната дискусия поне трябва да спрем да се позоваваме на аргументи, които вече са неотносими към нея. Говоря за разликата между споразумение и договор. Самото решение на Арбитражния съд прави вече безпредметен този твърде схоластичен спор в аргументацията. (Реплика от ГЕРБ.)
Поне някой юрист мисля, че може да го разбере, към останалите не се обръщам.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Изказване можете да направите от трибуната, не от там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вярно. Благодаря Ви.
Следващото изказване е на господин Валери Симеонов от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Първо искам да се обърна към господин Стоилов и господин Главчев, като водещи на това заседание, с призив да не допускат отклоняване в хода на обсъжданията от предмета на Законопроекта.
Уважаеми председателстващи Народното събрание, уважаеми колеги! Темата на Законопроекта не е миналото и бъдещето на ядрената енергетика на България. Темата на Законопроекта е предмет на плащане от страна на Националната електрическа компания по силата на арбитражно дело, по което България е осъдена да плати едни поръчани и под въпрос – изработени или неизработени реактори, също не е въпрос на обсъждане тук.
Учудвам се да чувам как юристи разсъждават дали можело да се отсрочи, дали можело нещо да се направи. Има присъда на Арбитражен съд, ние сме осъдени и всеки ден забавяне на плащането носи загуби на България от порядъка на 350 хил. лв. Триста и петдесет хиляди лева!
Не е редно да влизаме в спор чии са греховете, кога е направена голямата грешка – когато някой е поръчал реактори за производство на електроенергия, от която България и съседите й нямат никаква нужда – нито към тогавашния момент, нито към сегашния. Нито пък е въпрос на обсъждане дали е било правилно, или грешно спирането на строежа, при положение че същото правителство го е подкрепяло предните две години. Не е това предметът на дискусията и на Законопроекта.
Апелирам всички да се фокусираме върху това, че за всеки ден забавяне България губи 350 хил. лв.!
Каква е фактическата ситуация към настоящия момент? Правителството има пари, с които да направи първото разплащане, и го декларира. По повод на това внася Законопроект, разчитайки на одобрение от Народното събрание, да бъдат изплатени тези пари, тъй като ги има. Ако ние забавим това решение, отговорността за всеки изминал ден, който носи загуби на България от 350 хил. лв., пада върху нас – върху Народното събрание. В частност обаче пада върху политическата сила, която ще поеме вината за това забавяне.
Обръщам се към госпожа Нинова. Госпожо Нинова, тази отговорност ще падне върху БСП, няма как да бъде отклонена. Казусът е елементарен – осъдени сме, пари има, ние трябва да одобрим плащането, за да можем да спрем тези пагубни лихви.
Призовавам Ви, ако не сте взели решението, за което намекна господин Ерменков – да внасяте предложения между първо и второ четене, умолявам Ви да не го правите. Ако не подкрепяте Законопроекта, гласувайте „против“, но дайте възможност в днешния ден да приключим с този въпрос.
Ако не вземем решение днес, следват четири дни празници, още два дни, понеделник и вторник, когато Народното събрание няма да работи – това са шест дни. За шест дни България ще загуби два милиона! Разглеждане на второ четене в Комисията, влизане в пленарната зала – сложете още толкова. България ще загуби от порядъка на 4 – 5 милиона само заради това, че се мотаем или че си правим политически PR, реклами, абракадабри и всичко останало.
Още веднъж Ви призовавам – подходете отговорно и патриотично, защото какво ще си приказваме, какви упреци, обиди и квалификации ще си хвърляме един срещу друг, няма никакво значение. Всеки ден носи загуба за България. Докато се накундим да приемем решението, България ще загуби 6 млн. лв. Тези 6 млн. лв. представляват от порядъка на може би някъде към 5 – 6 км ограда, повече – 7 – 8 км ограда. Ограда, за която има нужда от средства. Ограда, която трябва да се гради непрекъснато, без спиране, защото наближава фаталната дата края на октомври или, когато му дойде на оня, нередовния, решение да ги пусне към България – емигрантите.
За последен път Ви призовавам, защото решението така или иначе ще мине. Решението ще мине! Мнозинство в Народното събрание има. Въпросът е дали ще загубим тези 6 милиона. Ако ги загубим, отговорността ще бъде изцяло Ваша.
Патриотичният фронт ще подкрепи Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Симеонов.
Реплики има ли? Няма.
Господин Ерменков – лично обяснение.
Само, господин Симеонов, вижте чл. 3, ал. 1 – дори това, което призовавате да стане, няма да предизвика този ефект. Погледнете текста на Закона!
Господин Ерменков, лично обяснение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Симеонов, красиво звучи, но не е истина! Ако наистина погледнете Закона, ще видите, че това плащане ще се извърши само след като имаме нотификация от Европейската комисия.
Много ми е интересно в тези три или колко дни го приемете между първо и второ четене, кой ще се затича до Европейската комисия и ще се върне с нотификацията, като знаем какви са скоростите там?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: А в какво се състои личното обяснение?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ами, в това се състои…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Това е възражение по същество.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Опитват се да ни прехвърлят отговорност, господин Председател, за това, че ние ще носим отговорност за 6 милиона, които ще се натрупат допълнително. Това искам да обясня, че няма как да се натрупат заради това мое предложение тези 6 милиона. Те ще се трупат, докато дойде нотификацията, а, между другото, госпожа Министърката каза, че няма да се плати дори преди да се направи инспекция на това дали има или няма оборудване. Предполагам, че сега по празниците няма да тръгне да го проверява това нещо. Така че пак не можем да си говорим за такава отговорност. Накрая, ако ще търсим отговорност, аз попитах и в моето изказване – какво правихте от май месец досега и колко милиона се натрупаха досега, че сега се забързахте за някъде? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Трансформирайте това, което каза господин Ерменков, не като лично обяснение, а като реплика една минута от времето, защото по същество беше реплика, на която имахте право. (Реплики.)
Не, не. Казвам, че то по същество беше реплика, така че една минута от времето ще го зачетете…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Тогава мога да си продължа репликата с още 30 секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Да, продължете я.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Информирам Ви, че ще правим предложение между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Една минута – времето като реплика, не като лично обяснение.
Господин Симеонов, Вие за какво искате думата?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ, от място): Дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Ерменков, Вие вчера бяхте на Комисия. Не беше коректно да премълчите дискусията, която се проведе там, защото знаете нашата позиция по този въпрос. Изрично заявих, че не трябва да се чака нотификация, че трябва да се извърши плащането. В това отношение, ако искате, можете да ни подкрепите. И второто, също така категорично заявих, че трябва да се търси отговорност за това, че загубихме целия месец август и десетина дни още, след решението на съда. Трябва да се търси отговорност защо до момента не беше проведено днешното заседание? Също Ви казах, че може би трябваше да направим извънредно заседание през началото на август месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Има думата господин Валентин Николов.
От ДПС пожела думата господин Рамадан Аталай и останалите обявени оратори – Радан Кънев и Румен Гечев, ако няма други.
Заповядайте, имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, госпожо Министър! Темата, откакто е подновен рестартът на „Белене“, е винаги в политическото пространство. Винаги е имало „за“ и „против“ и стигнахме дотук.
Само не мога да приема факта, че се говори, че сега можеше да работи „Белене“, защото наистина можеше да работи. Там имаше един блок, който, за съжаление, сега работи в Калининската АЕЦ в Русия. Той можеше да работи тук 40 години. Още не бяхме в Европейския съюз. Той беше от поколение като на V и VI блок. Сега ние на VI блок, където на 2 август тази година честваме 25 години от включването в паралелната система на Република България – 25 години, можеше да си работи и той, и нямаше да харчим тези милиони и милиарди, за които говорим тук. Но какво направихме ние? Продадохме този блок за жълти стотинки в Калининската АЕЦ, където работи пълноценно – мисля, че IV блок е там, на Калининска АЕЦ. Това е истината. И който говори, че можел да работи АЕЦ „Белене“ с новите блокове, също не казва истината, защото към 2012 г., когато е спрян проектът, тогава имахме един корпус на реактор, изработен 100% и един 25%. Как щеше да работи? Да, бяха изработени парогенераторите, бяха изработени и други от детайлите с дълъг цикъл на производство. Аз лично съм ги виждал! Ако някой пита кой ги е виждал – аз лично съм ги виждал.
Аз съм бил в Ижорските заводите есента на 2012 г. Тоест нямаше как да заработи АЕЦ „Белене“ 2012 г. Това не е истина. Не е вярно! Защото, първо, не е сключен договор, за да може да заработи. Просто са поръчани някакви детайли за цикъла на производство. Най-ироничното в цялата ситуация е, че тези пари, които ще ги дадем, няма да бъдат на „Росатом“ или „Атомстройекспорт“, които са част от „Росатом“, а ще отидат в „Газпром“, защото „Газпром“ е собственик на Ижорските заводи, които са изработили всичките тези детайли за цикъла на производство. (Реплики.)
Нищо естествено няма, аз просто казвам фактите. Просто казвам фактите!
Понеже се говори за ядрената енергетика – има ли стратегия, ще се развива или няма? Мога да отбележа, че в стратегията, приета 2010 г., се казва, че България трябва да изработи 2 хиляди мегавата ядрени мощности. Още е валидна тази стратегия. Няма смисъл да се питаме дали ще правим нещо, или няма да правим, как ще го правим. Там пише: 2 хиляди мегавата ядрени мощности. На това отгоре, удължаването на срока на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ е приоритет номер едно за всички правителства, така че ядрена енергетика в България трябва да се развива. Казвам пак фактите, без да коментирам дали е правилно или неправилно.
Има и решение на Народното събрание от 2012 г., което препоръчва правителството да проучи възможността за изработването на ядрен блок в АЕЦ „Козлодуй“. Това решение още е валидно. Свършени са доста неща в АЕЦ „Козлодуй“ – предпроектно проучване, геоложко проучване, ОВОС, внесени са документи за площадка в АЕЦ „Козлодуй“, така че тази възможност не е отпаднала. Тя съществува! Правителството може съвсем спокойно да говори с „Атомстройекспорт“, респективно с „Росатом“, дали може наистина да се инсталира ядрена мощност в България без да отменяме това решение. Не е необходимо „Белене” веднага да тръгва. Ако имаме инвеститор, нека. Добре дошло! Но ние още не знаем, първо, това оборудване дали е съхранено правилно, за да можем да го платим? От 2012 г., мисля, че април месец, е направена последната инспекция на това оборудване от арх.-инж. Уорни Парсънс и от експерти от Националната електрическа компания. Това е последното ключово събитие, което е свързано със Споразумение № 5. Оттогава насам никой не знае каква е документацията, как е изработвано по-нататък оборудването, корпусът на реактор № 2, който вече е на 90% – никой не е видял по какъв начин е направено, дали са спазени всички технологични норми. Не се съмнявам в това, но трябва да се провери, трябва да се окомплектова цялата документация, да се види съхранението и консервацията дали е направена, трябва да се договори самият магазинаж. След това, след като ги платим, там ли ще останат? Ще ги докараме ли в България? Къде ще ги съхраняваме? Има много, много работа. Много работа във връзка с това нещо!
Затова апелирам – нека да се обединим. Да, слава Богу, обединяваме се около това да платим! Ситуацията е такава, че…
Ние не сме осъдени в Арбитража – Арбитражът е отсъдил това нещо, което е споразумение между „Атомстройекспрот“ и Националната електрическа компания. Тоест България не е осъдена. Тя е поела ангажимент да плати някакви детайли, които е поръчала, които не се знае къде ще бъдат, защото няма договор. Ние не знаем точно какво ще се случи, но ние сме задължени да платим това, което сме поръчали. Слава Богу, без ескалация, за която претендираше руската страна. Мисля, че сега е възможността България да приключи с проекти, които не са направени правилно, не са структурирани правилно. Сега можем да структурираме един проект, да стане пазарно ориентиран и да можем да привлечем стратегически инвеститори. Сега е моментът, ако не отидем в прекалено политиканстване и не кръстосаме прекалено много шпаги. Трябва да вървим в една посока, както примерно за хъб „Балкан“. Мисля, че всички изказаха положително мнение и чакат да се случат добри неща. Нека и тук да се обединим и да вървим напред.
Ето министър Теменужка Петкова е поела нещата във връзка с преговорите с „Росатом“, защото ние без „Росатом“ нито можем да продадем, нито можем да изградим каквато и да е централа. Нека тя ни предложи вариантите, но за да тръгнат преговорите, трябва да има плащане. Това е факт! Ние трябва да си платим вересиите, поети от един, от втори, трети, но ние трябва да платим тези вересии. Смятам, че правителството много адекватно и правилно взе решение и мисля, че всички го подкрепихме и в Комисията, надявам се, че и тук ще го подкрепим, така щото да не трупаме безкрайно много лихви, които въобще не са малко, както знаем всички. Няма смисъл да ги цитирам.
Апелирам максимално бързо, максимално бързо, да бързаме бавно! Тоест да структурираме така нещата, да изчистим изцяло това, което плащаме, да можем ефективно да го ползваме или каквото ни се предложи, така че тези пари да бъдат ефективно върнати в България под един или друг начин. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Реплики? Няма реплики.
За изказване – народният представител Радан Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! В самото начало на изказването си ще кажа, че не мога да подкрепя този Законопроект –
не и на този етап, и с тези гаранции. Ужасен край или ужас без край, каза колегата Тренчев. Казаха го и няколко видни български журналисти и аз съм склонен да се съглася с тях. Но къде е гаранцията, че това, ужасното, ще е край, а не е нов старт на ужаса без край?
Като за начало, кой е виждал договора за изграждането на този реактор? Естествено никой, защото такъв договор няма. Кой обаче е виждал решението на Арбитража, по което днес гласуваме да плащаме в цялост? Аз все още не съм чул никакви аргументи от такъв човек. Кой е виждал готовия ядрен реактор? Отново никой. И след това въпросите, ориентирани към бъдещето: имаме ли гаранция, че веднъж платили, ние ще получим владение на този реактор? Гаранция черно на бяло, което с руснаците пак не е достатъчно сигурно, но на устни договори с тях е всеизвестно, че не може да се вярва. Имаме ли гаранция, че веднъж платили, ще получим разрешение да ползваме този реактор дори на наша територия? Не, защото тя се съдържа в договор, какъвто няма. Имаме ли гаранция, че веднъж платили, ще получим разрешение за продажба в трети страни? Не, категорично нямаме такава гаранция и не ми е известно някога да са давани подобни гаранции от руската страна. Имаме ли гаранция, че ще получим техническата документация, без която този реактор е старо желязо, скрап, на стойност няколко десетки хиляди лева? Има ли подадено искане от страна на кредитора до български съд за изпълнение на това задължение на НЕК? Тук отговорът е ясен, но никой не го казва – не, няма, а без произнасяне на български съд Националната електрическа компания няма задължения. Няма яснота и какво иска българската страна в момента, в който взима това решение да плати.
БСП и част от Патриотичния фронт съвсем ясно казват, че тяхната подкрепа е под условие, че Проектът „Белене” ще се изгражда. Голямата част от ГЕРБ и голямата част от Реформаторския блок съвсем ясно казват, че тяхната подкрепя е под условие, че този Проект ще бъде най-сетне наистина прекратен и няма да се изгражда.
Защо дължим тези пари в момента? Дължим ги, защото едностранно, без публичен дебат, без яснота по Проекта едни служители в българската енергетика са подписали един протокол, по силата на който се изгради този реактор. Това е официалната версия. Тази официална версия, дами и господа, е лъжа. Обикновена лъжа! Дължим, защото е платен аванс! Платен е аванс, след като НЕК е казала, че няма пари за този реактор, отпуснати са пари от министъра на енергетиката господин Петър Димитров, и с тези пари е платен 90 млн. лв. аванс. Така че отговорността само на двама служители на НЕК няма как да остане. Същият този Петър Димитров днес е преназначен от настоящото управление на изключително висока позиция в българската енергетика, както, апропо, и предишният ментор на „Белене” – господин Румен Овчаров, представителят на правителството в „Лукойл“.
Къде ни е гаранцията, че няма да последва…
Моля за удължаване на времето, господин Председател.
…Че няма да последва следващо едностранно действие от българска страна? Сигурни ли сме, че днешното действие на българския парламент, представляващо по същество едностранно заявление, че сме готови безусловно да платим на руснаците тази сума, сигурни ли сме, че това едностранно действие не ни завлича в нова спирала на нови и нови последващи задължения? Къде е споразумението, че плащането е окончателно и че няма следващи претенции, че няма да има следващи разходи?
Съжалявам, но никакъв ужасен край няма тук. Тук има един много скъп елемент от ужаса без край и за да получи този Закон подкрепа, трябва да е ясно точно какво следва след плащането на тези пари от българска страна с реактора, с разрешенията, с техническата документация, с продажбата или строителството на българска територия.
В противен случай днес е просто един епизод от тази безкрайна сага, която е завлякла до момента българския данъкоплатец и българския потребител на ток, съвсем не само с милиард и 200, а вече с над 3 милиарда и никакви, нула гаранции срещу нашия вот днес, че няма да последват нови 3 милиарда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Реплики? Няма реплики.
За изказване – народният представител Румен Гечев.
След това ще има почивка.
За изказване са се записали народните представители Рамадан Аталай и Искрен Веселинов.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, колеги!
Чухме различни психоанализи и опити за инженерни анализи. Нека се върнем към действителността и към финансовите числа.
Тъй като, уважаеми колеги, безспорно е, че има решение на международен съд, ние трябва да направим плащането и ще го направим, но Правилникът на Народното събрание ни задължава, уважаеми колеги, и тук вносителите не изпълняват Правилника на Народното събрание, да приложат анализ на въздействието на това плащане и последиците за Република България, защото, уважаеми колеги, въпросът не е въобще в това плащане общо на над 630 млн. евро.
Въпросът е: какви ще бъдат последиците за българския бюджет, какви са източниците? Правилно беше казано: ще има ли бъдещи плащания? И най-важното е каква ще бъде схемата на възстановяване на тези средства.
Защото, уважаеми колеги, и вчера на Бюджетна комисия стана дума за следното: добре е българската държава, трябва да заплати тези средства и да помогне на НЕК. Тук няма две мнения по този въпрос. Въпросът е обаче кога НЕК ще върне тези средства на бюджета, на българските данъкоплатци. И отговорът на този въпрос зависи от бъдещето на проекта.
Когато отидем да искаме заем от една банка от нас се иска финансов план с какви източници, в какви срокове ние можем да върнем взетите пари. В момента Министерство на енергетиката не може да даде такъв погасителен план, тъй като няма решение на правителството, няма решение на парламента за вдигането на мораториума и завършването на проекта, така че няма как днес ние да вземаме решение само по отношение на плащане, тъй като ние всъщност изпълняваме решение на международен съд, по което няма какво да коментираме, но ние като народни представители, уважаеми колеги, сме длъжни да изискваме от правителството и да окажем съдействие – тук е място за коопериране и съдействие между политическите сили за намиране на решение, уважаеми колеги, което да е в интерес на българския народ.
По никакъв начин не мога да се съглася за икономическата неизгодност при завършването на проекта „Белене“, защото, уважаеми колеги, нека да спрем с разсъжденията за възможността този реактор да бъде купен от друга страна. Даже от обща култура по ядрена енергетика ни е ясно, че това не е възможно и само губим излишно време.
Вариантите икономически са два – Русия да изкупи обратно реакторите, и както се случи с първия реактор, да ги реализира на руска територия.
Вторият вариант е Република България да завърши проекта, което е най-добрият вариант по решение и на външноикономически анализатори, в това число и от HSBC в три варианта на изчисление.
И най-страшният вариант за България е ние да направим това плащане и да превърнем реакторите в музей за развитието на ядрената енергетика в света.
Така че, уважаеми колеги, ние искаме между първо и второ четене да се вдигне мораториума върху продължаването на проекта „Белене“, за да може българският народ да върне средствата, които влага, защото тук въобще не става дума за загуба на 637 млн. евро, уважаеми колеги. Към тях трябва да прибавим над 1 млрд. лв., които вече са вложени по изграждането на площадката в Белене.
Най-важното – тук трябва да отчетем в икономическия анализ загубите в милиарди от непроизведен брутен вътрешен продукт, защото, уважаеми колеги, има ли в света към момента ядрен реактор и ядрена централа, които са губещи финансово? И ние Ви казваме: няма такава централа.
Скъпи колеги, „Фукушима“, която изплати стотици милиони долари компенсации и продължава да изплаща, даже „Фукушима“ в Япония след трагедията, която се разигра, и тя е печеливша по финансови данни на фирмата. Влезете в интернет и ще видите. По каква логика ядрените реактори единствено в държавата България ще бъдат губещи? Няма такъв вариант.
Всички финансови разчети показват, че ядрената енергетика навсякъде в света е печеливша, макар и с различна норма на рентабилност.
Освен това инвеститорът може да бъде и българската държава, тъй като в Европейския съюз всички ядрени централи, за Ваше сведение, са държавни! Добро утро! На Европейския съюз няма нито една частна… (Шум и реплики.)
Благодаря за въпроса.
Нито една частна централа! Значи, в целия Европейски съюз държавните централи са печеливши, само в нашата България те ще бъдат губещи, според десните. (Шум и реплики.)
Само и само да оправдаем външнополитическия слугинаж, който ни струва все повече и повече.
На следващо място – вчера зададохме въпросите какви са източниците на тези средства.
Първо, разбрахме, че тези излишъци в бюджета от 3 милиарда 200 милиона от месец юли вече са се изпарили. Няма такъв източник.
Вторият вариант, който е приемлив между впрочем, е използването на средства, които предсрочно Гаранционният фонд по гаранция на влоговете ще изплати към българския бюджет, които средства евентуално да бъдат използвани. Добрата новина е, че все пак не се налага да теглим нов външен заем или вътрешен държавен заем, за да изплатим тези 1 милиард 200 милиона.
Освен това, уважаеми колеги, когато се правят сравнения между плащанията по така наречените „американски централи“ и „Белене“ има огромна разлика. Аз разбирам идеологическия опит да бъдат съединени, да бъдат комбинирани двата проблема, но, извинете, това, което плащаме на така наречените „американски централи“ е разликата между пазарната цена и американската цена. Ние плащаме цената над пазарната на електричеството, докато в случая ние плащаме за нещо, което получаваме. Получаваме съвременни ядрени технологии, които могат да произвеждат брутен вътрешен продукт за Република България.
Така че, в заключение, по отношение на плащането – вчера, проверете протокола, ние предложихме преди да получим одобрението на Европейската комисия да направим плащането, след като се направи сравнителен анализ какво би било евентуалното финансово наказание за България и колко ни струва ежедневното плащане на лихвите, тъй като ние нямаме никакви икономически или юридически гаранции колко време Европейската комисия ще заседава, ще обсъжда и кога ще одобри евентуално тази нотификация.
Освен това като българин искам да изкажа своето възмущение. Ето, в последните няколко месеца обсъждахме реализацията на бюджетите на Европейския съюз и така наречените „санкции“.
Уважаеми колеги, никой не е санкциониран до момента. Великобритания имаше бюджетен дефицит от около 12% от брутния вътрешен продукт. Първите две страни, които нарушиха споразумението и отговорностите по бюджетния дефицит, бяха Германия и Франция. Никой не е наказан. Никаква процедура не е доведена до край, но сега точно нашият народ трябва да бъде наказан евентуално да плаща милиони, защото само българите не изпълняват съответните директиви и санкции.
Какви очаквания имаме, че Европейската комисия няма да одобри плащанията по решение на международния съд? Така че настояваме пред правителството да вземе всички мерки, да направи сравнителен анализ и бързо да предложи предложение за изпреварващо плащане, след което ще чакаме и евентуалната нотификация на Европейския съюз. Радвам се, че и други колеги подкрепиха това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И в заключение, уважаеми колеги, в крайна сметка започнаха да пристигат сметките от външнополитическия слугинаж на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето Ви изтече, уважаеми господин Гечев!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Строят ядрени централи в Турция, Великобритания започва нова ядрена централа, но ние ще слугуваме на определени страни, ще заравяме милиони и милиарди на българския народ, на нашите братя и сестри, за да обслужваме други страни и държави, ще проваляме „Южен поток“…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Докато госпожа Меркел прокарва още две тръби със същия природен газ от Русия, така че сметките стават страшни! И затова ние искаме между първо и второ четене най после българските народни представители да си изпълним ангажимента и да плащаме за нещо, което ще носи блага на българския народ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Реплика – заповядайте, ще довършим процедурата.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, съгласен съм с изложеното от Вас в изказването, само че два пъти споменахте думата „мораториум“.
Както е известно, мораториумът е правен акт на компетентен орган, с който временно се преустановява действието на определени правни норми или административни актове.
Видно от всичко изложено до тук и решението на Министерския съвет с одобрение на Народното събрание не е спряло временно действието на Решението си по чл. 45 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия за изграждане на АЕЦ „Белене“, а го е отменило окончателно. В този смисъл не е налице мораториум.
За да се получи или поднови разрешение за строеж на АЕЦ „Белене“, е необходимо ново решение на Министерския съвет по чл. 45 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, съответно трябва да е налице инвеститор, който да сезира Министерския съвет чрез министъра на енергетиката като предложи съответен инвестиционен проект.
Народното събрание няма компетентност нито да отменя Решението на Министерския съвет, нито да предпише вземането на такова, така че това е в компетенцията на Министерския съвет, който може веднага да направи процедура за нов стратегически инвеститор и изграждането на АЕЦ „Белене“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цочев.
Втора реплика – госпожа Менда Стоянова, и после – народният представител Чавдар Георгиев.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, мислех да не Ви правя реплика, тъй като Вашето изказване не беше изцяло по Законопроекта и по начина, по който ще се финансира тази възмездна помощ, но не мога да не се възползвам от случая да Ви кажа: благодарение на това, че в Закона е записано, че се предоставя възмездна помощ, това гарантира, че ще се върне, и е ясно по какъв начин могат да се реализират нещата. Това показва отношението на правителството към държавния бюджет и раздаването на пари от бюджета. За разлика от Вашия колега – един бивш министър на същото министерство, който на комисия предложи да се увеличи капиталът на БЕХ и НЕК, като по този начин се реши проблемът. Това означаваше невъзвращаемост на дадените от бюджета пари. Така се действаше по време на Вашето управление само преди две години, когато с вдигането на капитала на държавни дружества раздавахте пари от държавния бюджет за тези дружества и тяхната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Трета реплика – народният представител Чавдар Георгиев. Отказвате се. Нямате време.
Заповядайте за дуплика, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Съгласен съм с Вашата бележка, господин Цочев. Не съм юрист, но трябваше да погледна. Става дума за решение. От финансова гледна точка дали е решение или мораториум, нещата изглеждат така, както ги обясних. Така че още веднъж искам да повторя – за българската икономика след тази инвестиция ние сме платили проекта почти на 30%. Няма друг вариант, публикуван някъде по света, освен варианта за завършването на проекта и произвеждането на брутен вътрешен продукт.
Уважаеми колеги, когато една страна има евтин ресурс, тя произвежда стоки от него. Тя изнася този ресурс или произвежда други стоки с този ресурс. Проблемът за пазара на електричество въобще не стои.
По отношение на възмездната помощ. Колежке Стоянова, точно за това е въпросът. НЕК е длъжен да върне парите, тъй като с този Законопроект, а след това закон, казваме, че е възмездна.
Питам: ако НЕК плаща по един лев на година, той възмездява. Кога ще ни върне парите? През 5036 г. Всяка банка иска финансов план. Ние питаме: кога и как точно ще се върнат парите? НЕК не може да отговори, без да знае какво става със завършването на „Белене“. И по един лев да плаща НЕК, неговият фалит ще бъде все по-дълбок. Единственото решение е завършването на Проекта „Белене“ и възмездно по дати – кога, как и колко средства се връщат при данъкоплатеца. (Реплика на народния представител Менда Стоянова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
В изказването си се позовахте на нормативен акт, който иска задължителна оценка за въздействие. Този нормативен акт влиза в сила от месец ноември тази година, тоест още не е в сила.
Уважаеми колеги, по повод 22 септември – Денят на независимостта на България, в Северното фоайе на Народното събрание ще бъде открита документалната изложба „Светът за българския войн“. Тя представя материали, публикувани в европейските печатни издания, посветени на основни събития от българската история след Освобождението. Това е външният поглед към българската история, който показа интереса на Европа към България.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Часът е 11,40 ч. Прекъсване за тридесет минути.
Продължаваме заседанието в 12,10 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Има записано изказване на народния представител Рамадан Аталай.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги, господин Председател! Разглеждаме Закон и ако прочетем заглавието: „Законопроект за предоставяне помощ за изплащане на задължения на „Националната електрическа компания“ ЕАД“, и не влезем в същността на текстовете, човек ще започне да си задава сериозни въпроси. Защо, след като през последните месеци Националната електрическа компания е на печалба, ние трябва да разглеждаме Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията?
Разбунихме духовете от няколко дни и особено от вчера, след като Министерският съвет взе решение да се изплати нещо, което абсолютно не подлежи на обсъждане – дали би трябвало да се плати. Няма в света, където, който и да е съд да е взел решение, да те е осъдил и впоследствие да се размишлява или да се обсъжда по темата – трябва ли да се платят тези средства, или не трябва? Дотук с плащанията.
Възниква въпросът: защо трябва да се платят тези пари? Тогава започваме да се сещаме за определени действия на предишните управляващи и сега управляващите, и изведнъж, както каза един колега, трябва да си признаем, че всички вкупом съгрешихме. В момента дали няма да станем и непотребни, не знам.
Защо всички вкупом съгрешихме? Поради това че няма ясна, дългосрочна стратегия за развитието на енергетиката в България.
Чух господин Николов, който каза, че Стратегията от 2010 г. все още е в сила и в тази Стратегия има текст, който казва, че ние трябва да имаме ядрени мощности от 2000 мегавата.
Пак ни хвърлихте в тъч линията, както се казва, използвайки изразите на министър-председателя.
Колеги, защо Ви трябваше решението след референдума тогава да представите на 27 февруари 2013 г. пред Народното събрание и да се вземе решение. Решението е с въпроса, който беше зададен в референдума: да се развива ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала? Знаете, тогава решението беше – „не“.
Тогава Ви казвахме, че зададен по този начин въпросът не е правилен, не е ясен. Тогава накарахте Народното събрание и обществото да гласуват да нямаме ядрена електроцентрала. Не само да нямаме ядрена електроцентрала, а да не развиваме ядрената енергетика. Тук е мястото да Ви кажа, че Движението за права и свободи винаги сме били против ядрената енергетика.
Решенията, които се взимаха през 2005 – 2008 г., Стратегията, която България имаше тогава, решенията, които взехме въз основа на онези изводи от Европейската комисия, че днес трябваше да бъдат закрити ред мощности, които замърсяват околната среда – вървете и вижте ТЕЦ 2 (възгласи), какви камари от гипс имаме, колеги.
Какво правим с „Брикел“? Какво става с „Бобов дол“? Докъде стигнахме с Русе? Ако тогава бяхме взели решения, нямаше или имаше ясна стратегия за развитието на енергетиката в България, днес единият от блоковете щеше да влезе в експлоатация в 2016 – 2017 г., колеги.
Когато няма дългосрочна стратегия, когато няма последователна политика, липсва приемственост и липсва национално отговорна позиция, се стига до законопроекти, които днес, щем нещем, трябва да подкрепим.
Сещам се, имах колега строителен инженер-конструктор, беше болен. Помолих го да отиде на доктор. Каза: „Като знам какъв инженер съм, страх ме е да ходя на доктор“. С такива конструктори, които днес преподават в различни училища и обучават нашите деца, и след това достигаме до извода, че площадките не са били годни… Никой не ни е виновен!
Уважаеми колеги, ГЕРБ трябва ясно да декларирате от тази трибуна – ще развиваме ли ядрена енергетика в България? След тези 402 млн. евро си задавам въпроса: имате ли чувството на отговорност да застанете и от тази трибуна да кажете, че ще платим още? Колеги, ще платим ли още?! Ще платим!
Задаваме си въпроса: ако всички народни представители бяхме толкова отговорни, тази зала сега щеше да бъде пълна и всеки един с отговорност щеше да си мисли защо днес даваме на НЕК 402 милиона евро от парите на данъкоплатците и къде НЕК ще ги плати?
Още веднъж Ви казвам: липсата на яснота, декларирането на всички политически сили как и по какъв начин ще развиваме енергетиката в България, ни довежда до тези обсъждания, до тези необмислени изказвания от тази трибуна.
Колеги, енергетиката не е онази част от стопанското развитие на България, където може днес да вземеш решение, а утре да се откажеш от това решение. Решенията трябва да бъдат последователни, да бъдат въз основа на онези мощности, които са необходими за развитието на икономиката на България. Решенията трябва да бъдат въз основа на икономическия растеж, който очаква България, трябва да бъдат национално отговорни.
Затова, колеги, трябва да подкрепим този Законопроект, за да не трупаме още следващи средства, които щем не щем трябва да платим. Ако бяхте далновидни, ако бяхте управленци, щяхте да предвидите, че с онези пляскания на определени производители на ядрена енергетика, че днес ние ще стигнем до там, че трябва да платим тези средства. Трябваше предварително да се подготвим, да ги платим и тогава нямаше да има нужда днес да обсъждаме въпроса: дали Европейският съюз ще ратифицира този документ, дали ще трупаме още лихви за три дни, четири дни, пет дни или така нататък.
Призовавам Ви, колеги, първо, да приключим с този Законопроект, впоследствие предлагам Министерският съвет или Комисията по енергетика в Народното събрание да седнем и в рамките на този месец да излезем с ясна стратегия, ясна визия за развитието на енергетиката в България и апропо, точно и ясно ГЕРБ да си кажат, да се декларират ясно какво смятат да направят с ядрената енергетика в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Когато някой говори, че всички са виновни и всички вкупом са съгрешили и станали ненужни, обикновено презумпцията е, че той е най-виновен и съответно има не малка отговорност за това, което се случва.
Ще направя изказване – не толкова глобално, колкото всички останали колеги, тъй като имаме конкретен Законопроект, намираме се извън темата за дебат – добрите и злите сили във външната политика. В този дух бих искал да задам няколко въпроса на госпожа Министъра.
Безспорно, НЕК има нужда от подкрепа, поради лошото си финансово състояние. Безспорно това лошо финансово състояние е резултат от множество управленски решения, които са взети на политическо ниво. Държавата има пряка отговорност чрез правителствата, които са управлявали, за това положение на НЕК е абсолютно нормално такава помощ да бъде предоставена. Абсолютно нормално е тя да бъде и възмездна.
Въпросът, който искам да задам, обаче е: защо държавата не обследва възможностите тази възмездна помощ да не бъде под формата на държавна помощ, а под формата на разплащане на онези разходи, които НЕК е извършила в полза на държавата? Припомням: Проектът „Цанков камък“, който официално направи милионер тогавашния лидер на ДПС и сега кандидат за президент господин Ахмед Доган, където сумите, да отбележа, за публична инфраструктура са съпоставими с тези, които днес плащаме за „Белене“.
Аз бих се радвал, ако тук е министърът на финансите, защото това е въпрос не само по отношение на енергетиката. Този Закон, който разглеждаме, също толкова е свързан с Министерството на финансите. Нещо повече, Министерството на финансите е страна по него в самия Закон.
Въпросът, на който бих искал да чуя отговор и евентуално да направим подобни предложения между първо и второ четене, е: дали Министерството на енергетиката, респективно Министерството на финансите – между другото с господин Каракачанов имаме точно такова внесено питане в парламентарния контрол, не е дошло времето да ни бъде отговорено от министъра на финансите – дали е обследвана възможността държавата просто да разплати тази публична инфраструктура, която НЕК е изградила, и по този начин да се избегне дебатът за държавна помощ, нуждата от преговори с Европейската комисия и прочее? Това е изказването ми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията. (Народният представител Станислав Иванов иска думата.)
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, предлагам процедура по поименна проверка. Предвид важността на гласуването, искам да установим наличния кворум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Поименна проверка.
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Ана Георгиева Баракова - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - отсъства
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - тук
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Велизар Пенков Енчев - отсъства
Венка Константинова Стоянова - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Страхилов Свиленски -тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Йорданова Панайотова - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - тук
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димитров Стойнов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - отсъства
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Иванов Марков - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - тук
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Маноил Минчев Манев - отсъства
Манол Трифонов Генов - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мартин Стоянов Иванов - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - отсъства
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - отсъства
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - отсъства
Петя Цветанова Аврамова - отсъства
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - отсъства
Румен Иванов Иванов - отсъства
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук.

Допълнително записани: Алтимир Адамов, Борис Станимиров, Георги Андонов, Волен Сидеров, Джейхан Ибрямов, Борислав Иглев, Петър Петров от ПФ и Лъчезар Иванов.
Можем да продължим, а продължаването се изразява в гласуване на Законопроекта.
Водещата Комисия единодушно е решила да бъде приет Законопроектът. В Комисията по енергетика има 1 глас – „въздържал се“, и с 12 гласа „за“ също с предложение пленарна зала да гласува „за“ така предложения Законопроект.
Гласуваме Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Национална електрическа компания“ ЕАД, № 602-01-52, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2016 г.
Гласували 140 народни представители: за 132, против 2, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля за процедура срокът за предложения между първо и второ четене да бъде пет дни, тоест изтича в понеделник. Във вторник Бюджетната комисия ще има извънредно заседание от 14,00 ч., за да може Законопроектът да се гледа още в сряда на второ четене в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Гласуваме предложение за определен срок от пет дни за предложения между първо и второ четене.
Има ли обратно становище? Няма.
Гласуваме.
Гласували 148 народни представители: за 146, против 1, въздържал се 1.
Срокът за предложения между първо и второ гласуване е определен на пет дни.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а тя е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, № 602-01-9, внесен от Министерския съвет на 23 февруари 2015 г., приет на първо гласуване на 3 юни 2016 г.
Има доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
С доклада ще ни запознае председателят на Комисията народният представител Цветан Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за допускане в пленарната зала във връзка с чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на следните лица: Красимир Ципов – заместник-министър, Петър Тошков – държавен експерт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“, Веселина Рачева – началник на сектор в отдел „Правно-нормативно обслужване“ в дирекция „Човешки ресурси“, Иван Виделов – декан на Факултет „Полиция“ в Академията на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение.
Обратно предложение – за други лица ли искате?
Заповядайте!
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Цветанов, аз лично очаквах министърът на вътрешните работи да присъства на дебата по второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР, а не това, което предлагате, господин Цветанов – да присъстват и експерти, началник-сектор, третото лице младши експерт ли беше?
Освен заместник-министърът, предлагам да не бъде допускано до залата експерт или техническо лице, и да бъде поканен министърът на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Смятайте, че е поканен министърът на вътрешните работи.
Господин Цветанов, искате ли да допълните нещо по предложението си?
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение от народния представител Цветан Цветанов. Който не иска да се допуска, да си гласува по съответния начин.
Гласували 101 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието – моля, поканете лицата в залата.
Имате думата, уважаеми господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, както и текстовете на вносителя за § 1 и § 2 – всички те са изцяло подкрепени от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 5.
Наименованието на Закона, както § 1 и § 2 по доклада на Комисията, са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) в текста преди т. 1 накрая се добавя „данни за“;
б) точки 1 и 2 се изменят така:
„1. подготвени, извършващи се или довършени престъпления;
2. заплахи за националната сигурност и нарушения на обществения ред;“
в) в т. 3 думите „издирване на“ се заличават;
г) в т. 4 думите „издирване на“ и „идентифициране на“ се заличават;
д) точки 5 и 6 се отменят.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност могат да бъдат и искания, направени от:
1. органите на досъдебното производство и съда;
2. друга държава или организация по силата на международни договори, по които Република България е страна.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Не виждам основание за промяна на текстовете по чл. 9 от сега действащия Закон за МВР. Тъй като болшинството от присъстващите подкрепиха присъствието и на експерти от Министерството, моля да вземат отношение. Ще помоля началник-сектор да вземе отношение какво налага прецизиране на текстовете по чл. 9, след като сега действащият Закон беше приет в състав на Народното събрание от този мандат? Какво се промени в обстановката и какво налага промяната в чл. 9? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплики? Няма.
Изказвания? Също няма.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Няма ли да вземат отношение експертите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата, господин Янков.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя за § 3, който е редактиран от Комисията и намира съответното място в нейния доклад.
Гласуваме § 3 по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Параграф 3 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 4 има предложение от народния представител Мерджанов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А то е § 4 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Параграф 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Изказвания?
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Така направеното предложение да отпадне този параграф не е случайно. На нас ни направи впечатление, че с направеното предложение се опитва да се стесни обхватът на така наречената „оперативно-издирвателна дейност“. Ясно е, че това нещо буди нашите притеснения по няколко причини.
В чл. 138 на Закона е записано, че работи на определени принципи, оперативно-издирвателната дейност трябва да се подчинява на определени принципи. На първо място, наличие на добре разработена система от правни норми, което в случая виждаме, че се погазва. Подзаконност на правоприложните актове и действия на длъжностните лица, безусловно спазване на тези норми от длъжностните лица, строга отговорност и така нататък, принципи за зачитане правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство. За съжаление, от предложените текстове става ясно, че част от тези принципи изчезват и не се спазват. На нас не ни е ясно защо трябва да се намалява обхватът на оперативно-издирвателната дейност, защо трябва определени дейности да изчезват. И в същото време се създава един елемент на непрозрачност относно работата на службите на МВР, което до голяма степен би провокирало и недоверие на гражданите.
По тази причина ние искахме и в Комисията, също и в залата, ако може вносителите да ни обяснят защо се налага това стесняване на обхвата на дейностите, които влизат в оперативно-издирвателната дейност, съжалявам за тавтологията, но така се налага, и да разберем това по какъв начин ще допринесе за подобряване работата на служителите на МВР при извършване на техните задължения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 11, против 55, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, който е подкрепен изцяло от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Параграф 4 единодушно е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, подкрепен от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 6.
Параграф 5 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 3, в текста преди т. 1 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 2“.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Данни за лица, по повод тяхното доброволно сътрудничество, могат да се предоставят от органите на МВР на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на сътрудниците, във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Правя конкретно предложение за отпадане на текст, посочен в § 6 – изменението на чл. 13. Предлагам ал. 4 да отпадне, защото този текст е неясен и би могъл да доведе до щети в оперативната работа.
Какво означава „Данни за лица, по повод тяхното доброволно сътрудничество, могат да се предоставят от органите на МВР на съда и прокуратурата“? Кои данни ще бъдат предоставени – че този човек е сътрудник на службите? Или: от органите на досъдебното производство се разпитват лица, които са свидетели на дадени факти и обстоятелства, по съответния ред в НПК и няма нужда да става известно на органите по разследването, че тези лица са сътрудници на службите! По този начин ще бъдат осветлени, независимо от това че има условия тук – тяхното писмено съгласие. Според мен този текст е опасен за оперативната работа.
Много моля, колеги, вникнете в това, което Ви предлагам – нека този текст да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Всъщност Вие предлагате отпадане на ал. 4.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, на ал. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов за отпадане на ал. 4 от § 6.
Гласували 81 народни представители: за 13, против 14, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който е редактиран от Комисията и намира място в нейния доклад. Гласуваме § 6 по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Параграф 6 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Белемезов и група народни представители:
„Създава се нов § 6а:
„§ 6а. В чл. 17 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 се създава нова т. 10:
„10. преподаването при професионалното обучение и при първоначалното професионално обучение на органите по пожарна безопасност и защита на населението.“
2. Създава се нова алинея 9:
„(9) Дейностите по ал. 2, т. 10 се извършват в Академията на МВР.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания има ли?
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което сме направили – за създаване на нов § 6а, касае Раздел V от Закона за Министерството на вътрешните работи, а именно осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации. Всъщност в чл. 17, ал. 1 са изброени: дейността по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации се осъществява от органите по пожарна безопасност и защита на населението при условията и по реда на този Закон и на Закона за защита при бедствия.
Това, което ние сме предложили, тъй като в ал. 2, която третира дейността по ал. 1, се осъществява в девет точки, смятаме, че професионалното обучение задължително трябва да бъде заложено като метод от дейностите, свързани със защита на населението от пожари, бедствия и така нататък.
В тази връзка моля народните представители за подкрепа на направеното от нас предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Следващото предложение е идентично с това, само че е направено от господин Атанас Мерджанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение от народния представител Мерджанов и група народни представители:
„Да се създаде § 6а:
„§ 6а. В чл. 17 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 10:
„10. преподаването при професионалното обучение и при първоначалното професионално обучение на органите по пожарна безопасност и защита на населението.“
2. Създава се ал. 9:
„(9) Дейностите по ал. 2, т. 10 се извършват в Академията на МВР.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване и двете предложения, които са идентични и не се подкрепят от Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 18, против 34, въздържали се 30.
Предложенията не са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Хайтов.
Комисията подкрепя предложението по точки 1 и 3. Предложението по т. 2 е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 т. 2 се изменя така:
„2. държавен противопожарен контрол;“.
2. В ал. 7 думата „инструкции“ се заменя с „инструкция“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 7 със съответното му съдържание по доклада й.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Параграф 7 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 30а се създава ал. 3:
„(3) Редът и организацията за осъществяване на дейността по ал. 1 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разглеждайки Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР на второ гласуване, беше проведено миналата сряда.
По реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бяха направени редица предложения, които в Комисията не бяха аргументирани и не бяха мотивирани защо се предлагат. Съответно не се потърси максимален консенсус по тяхното приемане.
По реда на тези предложения, тъй като това е първото от тях, от АБВ бихме искали да получим подробна информация и мотиви за приемането на едно такова предложение, за да може всеки един от народните представители в тази зала, който включително не е запознат подробно с доклада, да бъде надлежно информиран и да има възможността да вземе информирано решение по тези направени предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Реплики?
Изказване – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че логиката на нашето предложение – да отпадне предложеният от вносителя текст, като така и не стана ясно кой е вносителят в крайна сметка, е изключително издържана. За моя изненада господин Цветанов, като председател на Комисията внася свое предложение, което до голяма степен обезсилва предложения от Министерството, разбира се, за наша радост, защото тази цяла реформа се съдържаше именно в тези текстове тук, тоест структурата на Министерството на вътрешните работи.
За наша изненада виждаме, че отново се поддържа тезата да изчезне от структурата на МВР „Специалната куриерска служба“. Действително считаме, че необходимостта от подобна служба никак не е отпаднала от структурата на МВР, защото сигурността на информацията най-добре може да бъде защитена именно от съществуващите структури на Министерството.
Още по-сериозен е въпросът какво ще се случи с тези служители, които ще престанат да бъдат на договор с Министерството на вътрешните работи. Явно се предвижда те по някакъв начин да бъдат или преназначени, или прехвърлени, но до голяма степен опасността от компрометиране на информацията съществува, защото прехвърлянето от едно ведомство в друго поражда, разбира се, и съответните трудности.
Основното в този случай и най-важното е, че действително тази „реформа“, ако мога да я нарека така, отпада в този случай с текстовете, които се приемат. Правя съответно предложение в т. 2 на § 8 последните думи да отпаднат: „...дирекция „Специална куриерска служба“ и запетаята след тях се заличават“ да отпадне. (Реплики.)
Параграф 8. Нали § 8 гледаме в момента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Но не по вносител.
Има предложение на Комисията за създаване на нов параграф...
ИВАН В. ИВАНОВ: Аз се изказвам по всички текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А, Вие и за бъдещи текстове се изказвате. Това е добре.
ИВАН В. ИВАНОВ: Не за бъдещи – по § 8...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не сме стигнали до § 8 по вносител.
ИВАН В. ИВАНОВ: Нашето предложение е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Значи добре, изказвате се за следващия параграф. Няма проблем, добре.
ИВАН В. ИВАНОВ: То също е § 8, господин Председател.
Нашето предложение и предложението на вносителя да отпадне...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Следите ли доклада на Комисията?
ИВАН В. ИВАНОВ: Комисията е приела...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма такова предложение. Има предложение за създаване на нов § 8 в резултат на предложение на господин Цветанов.
ИВАН В. ИВАНОВ: Имаме предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители § 8 да отпадне.
За да не вземам втори път думата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Точно това Ви казах, изкажете се сега по този бъдещ параграф, няма проблем.
ИВАН В. ИВАНОВ: Разбира се, това правя в момента. Най-малкото да спестим времето и на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, да, благодаря Ви.
ИВАН В. ИВАНОВ: Ако искате да спра да се изказвам, та да изляза втори път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Напротив!
ИВАН В. ИВАНОВ: Да, наистина така ще направя. Благодаря за бележката, ще изляза още веднъж. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По предложението за създаване на нов § 8? (Реплики от народния представител Красимир Янков.)
Нямате такова предложение тук. (Реплики.)
Моля Ви следете доклада на Комисията и какво се дебатира! Моля Ви, наистина. Не сме стигнали до този параграф. (Народният представител Красимир Янков иска думата по начина на водене.) Не сме стигнали до този параграф.
По начина на водене за какво?
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Използвам възможността за процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре, заповядай.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Главчев, не давате възможност на колега, който взема думата по конкретните текстове от доклада, да развие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Какво ще се случи в следващия параграф?! (Шум и реплики.)
КРАСИМИР ЯНКОВ: ... да развие своето виждане. (Смях и реплики.)
Вземам процедура по начина на водене и Вие пак върху това, което говоря, използвайки възможността за повече сила в микрофона, който имате, създавате лоша атмосфера за начина на водене на дебатите. (Председателят се смее.)
Господин Главчев, към Вас сме имали много претенции, моля Ви да уважавате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Че една повече или по-малко, какво толкова?
КРАСИМИР ЯНКОВ: ... и да дадете възможност всеки каквото има да каже, да го сподели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А, има Правилник, извинявайте много. Всеки каквото има да каже, ако искате да казва каквото иска да каже, извинявайте...
КРАСИМИР ЯНКОВ: Сега, искате ли да Ви припомня как Вие сте нарушавали Правилника и само благодарение на мнозинството, което имате, все още ръководите пленарното заседание. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, благодаря Ви, господин Янков, аз обаче имам молба към Вас – като се изказвате, да следите по кой параграф тече дебатът. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ако искате, погледнете: „Създаване на нов § 8“. Предложението е на господин Цветанов, а Вие говорите по следващия § 8 – по вносител. (Шум и реплики.)
Хайде да гласуваме създаването на нов § 8, предложено от господин Цветанов и после пак може да си говорите каквото си искате, както казвате, но няма да Ви оставя да си говорите каквото си искате.
Гласуваме § 8 по доклада на Комисията. Това е предложение на Комисията за създаване на нов параграф.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 79, против 2, въздържали се 4.
Параграф 8 по доклада на Комисията е приет.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Янков.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Той вече се изказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Беше процедура по начина на водене. Не беше изказване по същество.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Разяснете Правилника на колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Много станахте, дето трябва да Ви го разяснявам.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Гласувах „против“, защото направеното предложение отново е към Закона за Министерството на вътрешните работи да има инструкция на министъра на вътрешните работи, която не е ясно в какви параметри ще бъде и тя е подзаконов нормативен акт, който реално може да доведе до изкривяване на самата философия на Закона и на текстовете в него.
По време на заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, заместник-министърът, който настойчиво обяснява явно някои от текстовете на господин Хайтов, разясни, че в момента има над 100 заповеди и е по-добре Министерството да бъде ръководено с инструкция.
Против съм подзаконови нормативни актове, които ще издава министър Румяна Бъчварова и това ръководство.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това не е тема на нашето заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Този път е по темата.
КРАСИМИР ЯНКОВ: И този Закон трябва да бъде достатъчно обхватен и да регламентира работата на Министерството, а да не се дава възможност, включително и друго ръководство на Министерството, да променя инструкции и подзаконови нормативни актове.
За моя изненада това беше предложено от Цветан Цветанов, който прекрасно разбира възможностите на такъв текст в Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Янков, и за това, че бързо се върнахте към текста, който обсъждаме.
Имате думата, уважаеми господин Цветанов, за § 7 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Параграф 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Да.
ИВАН ИВАНОВ (БСП ЛБ, от място): Кой номер става?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Който става § 9 по доклада на Комисията. Следващият е параграфът, по който се изказахте.
Заповядайте.
Имате думата, господин Янков, по § 7 по вносител.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Вземам отношение във връзка с промяната на Закона и отпадането на – това е първият текст, с който става ясно, че Специалната куриерска служба вече няма да е в Министерството на вътрешните работи.
Получихме обяснение, което е много тривиално – с оглед на по-добрата работа, мястото на Специалната куриерска служба е в държавната комисия ДКСИ. Какво общо има Специалната куриерска служба с ДКСИ не е ясно.
Какво точно ще… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Да, да! Аз Ви разясних защо вземам отношение по този параграф. (Силен шум и провиквания от ГЕРБ.)
И моля, моля да изслушате какво имам да Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Стига да е по § 7 по вносител, разбира се.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Разясни се от вносителите от Министерството на вътрешните работи с оглед на предстоящото Председателство в следващата година – по-доброто синхронизиране на работата на тази куриерска служба, само че в текстовете на този Законопроект за изменение и допълнение се предлага и малко по късно Вие ще видите – създаването на държавно предприятие, което дава предпоставка за повече ангажимент към именно звеното „Специална куриерска служба“.
Така както е заложено в Закона, боравенето с лични данни и с информация, която е специфична за работата на Министерството на вътрешните работи, не е ясно по какъв начин ще доведе до по добро взаимодействие между звената и обмяната на информация без Специална куриерска служба да бъде в рамките на Министерството на вътрешните работи. Тя, разбира се, беше в Министерството на транспорта, сега доколко ще бъде ефективна работата й в новото ведомство – по-скоро министърът на вътрешните работи се опитва да си облекчи работата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Реплики има ли?
Заповядайте, господин Цветанов, за реплика.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, моля Ви, нека да се придържаме по доклада на Комисията, защото ние в момента сме на § 7, а Вие говорите за § 17.
Ще дойде времето, където ще имате възможност действително да вземете отношение и молбата ми е – нека все пак да се придържаме по принципите, които сме изградили в пленарна зала – когато има доклад, да говорим по същество, по текстовете, които приемаме, а всяка една парламентарна група със своите представители в съответните комисии е имала възможността да вземе отношение, когато се гледа докладът за второ четене.
И нека само да припомня на колегите народни представители, че когато се гледаше докладът на второ четене в Комисията колегите от БСП лява България напуснаха и те не участваха реално в дебата. Явно може би сега искат да направят точно това, което пропуснаха тогава, но просто трябваше да присъствате в Комисия, за да може действително днес да се движим по-бързо и по-експедитивно по текстовете, които трябва да приемем в Закона за МВР на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Ще ползвате ли правото си на дуплика? Не.
То по-скоро беше по начина на водене, но Вие като ме заплашихте, че ще ми искате оставката, и аз вече оставям да си говорите, каквото си искате просто. (Оживление.)
Параграф 7 по вносител – текстът е изцяло подкрепен и става § 9 в доклада на Комисията.
Моля, гласувайте § 9 по доклада на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 5.
Параграф 9 по доклада на Комисията е приет.
Следва § 8 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 8 – предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители – § 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанасов – § 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Белемезов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
„§ 10. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Основни структури на МВР са:
1. главните дирекции;
2. областните дирекции;
3. Специализираният отряд за борба с тероризма;
4. Дирекция „Вътрешна сигурност“;
5. Дирекция „Миграция“;
6. Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“;
7. дирекциите от общата и специализираната администрация;
8. Академията на МВР;
9. Медицинският институт на МВР;
10. научноизследователските и научно-приложните институти.“
2. В ал. 2 след думата „дейности“ се добавя „дирекция „Комуникационни и информационни системи“, а думите „дирекция „Специална куриерска служба“ и запетаята след тях се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. (Шум и реплики.)
Ако приемем, че тогава сте казали онова – да, добре, благодаря Ви.
Други изказвания има ли? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте. (Реплики.)
Същото е предложението и на народния представител Атанас Атанасов.
Гласуваме и двете предложения, тъй като са идентични.
Гласували 88 народни представители: за 16, против 62, въздържали се 10.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, който е подкрепен по принцип от Комисията и става § 10 след редакция от нейна страна.
Гласуваме § 10 по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 5.
Параграф 10 по доклада на Комисията е приет.
Следва § 9 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме § 9 по вносител, подкрепен изцяло от Комисията и ставащ § 11 в нейния доклад.
Гласуваме § 11 по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 3.
Параграф 11 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 10 – предложение на народния представител Каракачанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Белемезов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мерджанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и § 10 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гласуването на настоящия параграф е изключително важно, защото от всички парламентарни групи е предложено § 10 да отпадне. Това е изключително важно гласуване, защото показва как днес тук се занимаваме с легитимиране на провала на Законопроект, който целеше реформа в МВР, а всъщност създаде огромен хаос. Важно е народните представители, които не са разбрали до този момент, да знаят, че предложението на МВР, с което днес се занимаваме и си губим времето, целеше да създаде неминуем хаос в МВР. Радостно и весело е, поне аз така го разчитам, че председателят на Комисията и неговата парламентарна група разбраха какво се цели да се направи – а именно да се унищожи системата на МВР. Гласуването на този параграф е началото на поредица от гласувания, които показват несъстоятелността на цялата реформа, която беше предложена.
Уважаеми колеги, всичко, което днес правим, е резултат на една безплодна работа, незнайно на кого. Така и не стана ясно в Комисията кой е писал това. В крайна сметка разумът надделя.
Използвам трибуната да приветствам, че разумът в народните представители надделя и днес ще бъдат отхвърлени всички текстове, които създаваха смут и хаос в тази система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте за реплика, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, не мога да се съглася с Вас, затова използвам репликата, за да Ви кажа, че не смятам, че си губим времето. Не мисля, че създаденият хаос от народните представители с предложенията, които са направили по този параграф, спомагат той да бъде задълбочен. Напротив.
Моля Ви да разясните какво точно имате предвид, употребявайки термина „реформа“. Каква реформа виждате в конкретния параграф? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Янков.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов. Разполагате с три минути да разясните термина „реформа“.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Янков, за съжаление трябва да призная, че сте изключително прав. (Смях в ГЕРБ.) Днес няма никаква реформа. Напротив, в момента има губене на времето на народните представители с отхвърлянето на текстове, които унищожаваха системата на МВР. Изобщо се чудя защо днес се занимаваме с този Законопроект. Той трябваше да бъде отхвърлен и да бъдат направени разумни предложения, които да бъдат изготвени от специалисти, познаващи тънкостите на системата и проблемите, които я затормозяват към днешна дата.
Изключително сте прав, господин Янков, като задавате въпроса – какво правим днес тук? В момента, казах го и в началото, ние прикриваме със смокинов лист провала на ръководството на МВР. Молбата ми е оттук нататък подобни експерименти да не се правят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Заповядайте за процедура, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колеги от БСП лява България, Вашите изказвания имат своята стойност, обаче за първо четене. Сега сме на второ четене. Нека да се придържаме към доклада, приет в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Нека да не си припомняме кой какво е направил в системата за сигурност, защото знаем как приехте промените в Закона за МВР през 2013 г., и то не от Вътрешната комисия, а от Временната комисия, която беше натоварена да изработи Правилника за организацията и дейността на Четиридесет и втория парламент. Тогава нямаше нито дебат, нито някой питаше експерти или политици. Виждате, че в момента сме се постарали действително да има консенсус.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Каква е процедурата?
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Процедурата е да можем да се изказваме по същество по Законопроекта, който гледаме на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тоест предлагате прекратяване на дебата, така ли?
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да, прекратяване на дебата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Това е да имаш заместник-председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Гласуваме прекратяване на дебата по разисквания параграф - § 10 по вносител.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 4, въздържали се няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за отхвърляне на § 10 по вносител.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграф 10 е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 11 има предложение на Красимир Каракачанов и група народни представители:
„В § 11, т. 2, буква „б“ да се измени така:
„б) в т. 6 след думата „хора“ се поставя запетая и се добавя „превеждане през държавната граница на отделни лица или на групи от хора, както и нерегламентирано съдействие на мигранти да преминават през територията на страната или да остават в нея;“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Цветан Цветанов и група народни представители, подкрепено по принцип от Комисията.
Предложение на Атанас Мерджанов и група народни представители – в § 11 относно чл. 39, точка 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Стефан Кенов и група народни представители:
„В § 11 се правят следните изменения и допълнения:
2. Създава се т. 4:
„4. Създават се алинеи 6 и 7:
„(6) В Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението се създава дирекция „Национална система 112“, която е структура за осигуряване на непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи.“
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и т. 2 относно ал. 7 и не го подкрепя по т. 2 относно ал. 6.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов, подкрепено от Комисията.
Предложение на народния представител Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
„§ 12. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „свързани с организирана престъпна дейност“ и запетаята пред тях се заличават.
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 думите „на местни и транснационални престъпни структури“ се заличават;
б) в т. 6 след думата „хора“ се поставя запетая и се добавя „превеждане през границата на страната на отделни лица или групи от хора, както и подпомагане на чужденци да пребивават или да преминават в страната;“.
3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Териториалните звена на Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ са юридически лица.“
4. Създава се ал. 6:
„(6) Извън случаите по ал. 2 ГДБОП осъществява дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1-3, 6-9 самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи и по отношение на корупцията в органите на държавната власт и изпирането на пари, компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи”.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 10, против 14, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 3, против 58, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване частта от предложение на народния представител Стефан Кенов и група народни представители, която не е подкрепена от Комисията – т. 2, ал. 6 от предложението.
Гласуваме неподкрепено предложение на Стефан Кенов.
Гласували 89 народни представители: за 5, против 34, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 11 по вносител, редактиран от Комисията, който става § 12 в нейния доклад.
Гласуваме § 12 по доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Параграф 12 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 12 има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – § 12 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов – § 12 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. В чл. 41 се създава ал. 6:
„(6) Министърът на вътрешните работи със заповед може да възложи на длъжностно лице от главните дирекции изпълнение на функциите по чл. 34б, ал. 1.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложения, направени от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представител, както и от народния представител Атанас Атанасов, които не се подкрепят от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 8, против 53, въздържали се 23.
Предложенията не са приети.
Гласуваме § 13 по доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Параграф 13 по доклада на Комисията единодушно е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 13 има предложение на народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светослав Белемезов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„В § 13, чл. 41б, ал. 6 след думите: „представители на неправителствени организации“, се добавят думите: „и представители на браншови организации“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 13, против 12, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 13.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграф 13 по вносител единодушно е отхвърлен.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 14 има предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Атанас Атанасов – § 14 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 43 се създава ал. 6:
„(6) Министърът на вътрешните работи със заповед може да възложи на длъжностно лице от областните дирекции изпълнение на функциите по чл. 34б, ал. 1.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Да не губя времето, наближава 14,00 ч. Това е едно от малкото отхвърлени предложения, които съм направил.
Само искам да фиксирам вниманието Ви. На практика през този и още един текст се създават около 35 нови административни щата в Министерството на вътрешните работи, които са абсолютно излишни.
Приемете каквото искате. Нали обаче говорим да се съкращават административните бройки. Напротив, тук се създават нови. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Реплики?
Заповядайте, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, тук не се създават нови щатни бройки, а само се възлагат функции със заповед на министъра на вътрешните работи. Нека да правим разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики?
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Вземам думата за реплика. Колега Атанасов, по същество Вие сте прав, но трябва да дадете необходимото и да благодарите на господин Цветанов, защото той практически спаси от пълна катастрофа този Проект на закон, защото 90% от текстовете отпаднаха – както социалният пакет, така и замислената административна реформа. Тук не може да не се даде дължимото на господин Цветанов, с неговия опит като министър в МВР (шум и реплики), защото той действително успя да избави служителите на Министерството на вътрешните работи от една изключително срамна и неизгодна ситуация. Ако трябваше да бъдат коректни и честни вносителите – в лицето на госпожа Бъчварова, най-разумният начин беше този Законопроект да бъде изтеглен.
По-нататък има редица текстове, които по-скоро навеждат на мисълта, че е станало дума за някаква сделка за създаването на необходими структури, които да поемат определен род дейности за определени лични или групови интереси. В този смисъл господин Атанасов, предложението на господин Цветанов беше един спасителен пояс, съзнавайки опасността да се създадат нови административни длъжности, които и без това щяха да утежнят допълнително финансовото състояние на МВР. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Има ли трета реплика? Не.
Няма да ползвате правото си на дуплика, господин Атанасов.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, както и предложението на народния представител Атанас Атанасов. Двете предложения са еднакви и не се подкрепят от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 10, против 41, въздържали се 37.
Предложенията не са приети.
Поставям на гласуване текста на Комисията за § 14 по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Параграф 14 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 15 има предложение от народния представител Мерджанов и група народни представители – § 15 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мерджанов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 13, против 49, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя за § 15, подкрепен от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 81, против 3, въздържал се 1.
Параграф 15 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 16 има предложение на народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „и административните дирекции“ се заменят с „по чл. 37, ал. 1, т. 4-7“ и думата „спомагателни“ се заменя с „административни“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) В зависимост от функциите и дейностите им в дирекциите по чл. 37, ал. 1, т. 4-6 и в дирекциите от специализираната администрация могат да се създават териториални звена, отдели и сектори, а в дирекциите от общата администрация могат да се създават отдели и сектори.“
3. Създава се ал. 5:
„(5) Дирекциите от общата администрация включват звената по чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за администрацията.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 16 по доклада на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Параграф 16 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 17 има предложение на народния представител Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 46 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 думите „и административните дирекции“ се заменят с „по чл. 37, ал. 1, т. 4-7“.
2. В ал. 4 думите „дирекция „Специална куриерска служба“ се заменят с „дирекция „Комуникационни и информационни системи”.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 17 по доклада на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 6.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 18 има предложение на народния представител Атанас Атанасов – § 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Атанасов, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 22, против 39, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 18, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 8.
Параграф 18 е приет.
Часът е 14,00. Поради изчерпване на времето, предвидено за днешния пленарен ден, закривам заседанието.
Следващото заседание е на 28 септември 2016 г., сряда от 9,00 ч.
Благодаря на господин Янков, че бързо навлезе в текста и нататък вървяхме добре.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)




Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов


Секретари:
Георги Търновалийски
Димитър Делчев