Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов, Иван К. Иванов и Явор Хайтов
Секретари: Георги Търновалийски и Юлиан Ангелов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги! Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Предлагам на Вашето внимание Програма за работа на Народното събрание за периода 28 – 30 септември 2016 г.:
1. Второ гласуване на Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Национална електрическа компания“ ЕАД. Вносител е Министерският съвет на 20 септември 2016 г. Приет е на първо гласуване на 21 септември 2016 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене. Вносител е Министерският съвет на 12 август 2016 г.
3. Законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“. Вносител е Министерският съвет на 1 август 2016 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Вносител е Министерският съвет на 5 юли 2016 г. Приет е на първо гласуване на 9 септември 2016 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Вносител е Министерският съвет на 23 юни 2016 г.
6. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители са Анна Александрова, Свилен Иванов и Данаил Кирилов на 28 юли 2015 г.; Данаил Кирилов, Петър Славов, Филип Попов, Чавдар Георгиев, Емил Димитров, Кирил Цочев, Мариана Тодорова, Лъчезар Никифоров, Янко Янков и Станислав Анастасов на 7 юли 2016 г.
Предлагаме това да бъде точка първа за четвъртък, 29 септември 2016 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за независимия финансов одит. Вносител е Министерският съвет на 18 май 2016 г. Приет е на първо гласуване на 14 юли 2016 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Вносители са Красимир Каракачанов и група народни представители на 20 април 2016 г. Приет е на първо гласуване на 15 юни 2016 г.
Предлагаме това да бъде точка първа за петък, 30 септември 2016 г.
9. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансов отчет за месеците януари – декември 2015 г. Вносител е Генералният директор на Българската телеграфна агенция на 9 юни 2016 г.
10. Парламентарен контрол по чл. чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, гласувайте, уважаеми народни представители.
Гласували 152 народни представители: за 113, против 12, въздържали се 27.
Програмата за работа на Народното събрание за периода 28 – 30 септември 2016 г. е приета.
Имате предложение, господин Кърджалиев? Заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Предлагаме точката, която е фиксирана като първа за петъчния ден, а именно Законопроект за носене на облекло, което прикрива или закрива частично лицето, да отпадне от дневния ред.
Аргументите за това са няколко.
Първо, в една предстояща предизборна президентска кампания такъв тип закони, които водят до дискриминация на религиозно естество и нездрави амбиции на ксенофобски сили в Народното събрание да ползват такива аргументи, не ни се струва удачно.
На второ място, имаме и това предвид, че България е едва третата държава в света, която ще приеме такъв закон. Първите две са Белгия и Франция, и някои провинции на Германия. Не виждаме какво налага, особено липсвайки субект за този Законопроект, а именно не ползва никого, защо трябва да сме тази държава?
На трето място смятам, че всеки законодателен орган на държава трябва да протектира своето население от евентуални реваншистки и назидателни амбиции на хора, които по девиантен начин тълкуват този тип закони като дискриминация, като угнетение на религиозните свободи и с този Законопроект смятам, че българското общество ще бъде уязвено.
Моля Ви, да гласуваме отпадане на тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кърджалиев.
Обратно становище?
Заповядайте – народният представител Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Кърджалиев, ако не бихте желали тази тема да се използва предизборно, просто не би трябвало да я поставяте в момента.
Мога да Ви уверя, че в петък в 14,00 ч. ще сте забравили вече, че точката е приета и въпросът ще е приключил.
Тази точка не би трябвало да Ви притеснява толкова много първо, защото Вие не изразявате по никакъв начин, поне парадирате, че не отразявате и не защитавате верските ориентации на Вашите избиратели. Това е работа на Главното мюфтийство, което, доколкото имам информация, няма възражения по този въпрос, така че не се правете на по-праведни от ходжата ли?... Кой е техният най-голям? От Аллаха може би. Да, не се правете по-праведни!(Шум и реплики от ДПС.)
По този въпрос – толкова.
Препоръчвам Ви също така да си обогатите информацията по отношение на държавите, където вече са забранени тези фереджета, бурки и всякакви парцали, с които се закриват лицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, моля Ви! По-уважително към символи на други религии. (Шум и реплики.)
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Така че въпросът въобще не е от съществено значение. В петък, казвам, към обяд някъде вече ще сме го забравили всички, така че Ви пожелавам успешна дейност до петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Гласуваме направеното предложение от народния представител Тунчер Кърджалиев за отпадане на т. 8 от дневния ред.
Гласували 137 народни представители: за 19, против 69, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
За процедура, заповядайте, господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за разместване в дневния ред: първа точка, която е предвидена за днес, да стане първа точка за утре.
Мотивите за това предложение са обещанието на енергийния министър от вчера, което даде след молба на част от колегите от Реформаторския блок, решението на Арбитражния съд да бъде предоставено, така че да можем да се запознаем с него детайлно и е логично да прочетем това решение преди да преминем към гласуване на предложението на Министерския съвет на второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявайте, само да припомня, че то и вчера е било налично, така че който е имал желание, е можел да се запознае. (Шум и реплики.)
Има ли обратно становище? Няма.
Гласуваме предложението, направено от народния представител Антони Тренчев. (Шум и реплики.)
Народният представител Антони Тренчев направи предложение за разместване на първа точка от днес за утре.
Гласували 148 народни представители: за 53, против 62, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Колеги, правя предложение за прегласуване.
Съжалявам, при цялото уважение към господин председателя, вчера решението не беше налично. Колегите могат да свидетелстват за това. Логично е да прочетем нещо, преди да го подкрепим на второ четене, моля Ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре, аз няма да вземам отношение и да спорим. Както и да е.
Прегласуване.
Гласували 149 народни представители: за 53, против 59, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Предложение за включване в дневния ред по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото предложение е от народния представител Велизар Енчев: „На основание чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям предложение за включване на точка в Програмата на заседание на Народното събрание на 28 септември 2016 г. – Проект за декларация по повод 13-ата годишнина от въвличането на Република България във войната срещу Ирак“.
Имате думата, уважаеми господин Енчев
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя за трети път предложение за приемане на такава декларация с пълното съзнание, че Вие ще я отхвърлите. (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявайте, господин Енчев.
Може ли за ред в залата? Да помоля народните представители – моля да заемете местата си и да запазите тишина!
Извинявайте, господин Енчев.
Имате думата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Правя за трети път това предложение с пълното съзнание, че Вие ще го отхвърлите.
Конкретният повод, за да го направя, е откритото писмо до българския парламент на четирима достойни народни представители от 39-тото народно събрание, които единствени в тази зала гласуваха на 29 май 2003 г. срещу изпращането на български военен контингент в Ирак. Това са проф. Андрей Пантев, Александър Паунов, Любен Петров и Огнян Сапарев.
В своето открито писмо до парламента те настояват тази декларация да бъде приета и да не се отхвърля, цитирам – „С такава поразителна лекота, с каквото поразителна лекота и поразително единодушие преди 13 г. 39-ото народно събрание прие един акт, с който опозори България, погази международното право и влезе в колизия с морала на световната общност“.
Тази декларация е много кратка.
Предлагам Народното събрание да осъди Решението на 39 тото народно събрание за изпращането на военен контингент в Ирак, тъй като този акт на законодателната и изпълнителната власт е тежка политическа грешка, която погази международното право и въвлече страната ни в една несправедлива война и което е най-важното – тази интервенция през 2003 г., в която България активно участва, благодарение на 39-тия парламент, отключи разрушителни процеси в Ирак и Сирия, доведе до създаването на Ислямска държава, срещу която днес цивилизованият свят се бори с неособено голям успех и заради която Ислямска държава Европа бе потопена в кръв.
Затова аз предлагам 43-тото народно събрание да декларира, че в своите външнополитически действия стриктно ще спазва принципите на международното право и няма да допусне действия на изпълнителната власт като тогавашното правителство на Симеон Сакскобургготски, които погазиха суверенитета на независимите държави и доведоха до тези катаклизми в Близкия изток. Благодаря за Вашето внимание.
Разчитам на Вашата съвест, но не тази съвест, която в 39-ото народно събрание доведе до този престъпен акт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Моля да гласуваме предложение от народния представител Велизар Енчев за включването като точка в дневния ред.
Гласували 114 народни представители: за 19, против 64, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Имаме и второ предложение от народния представител Корнелия Нинова – председател на Парламентарната група на “БСП лява България”.
То е следното: „На основание чл. 50, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка в дневния ред на Народното събрание за периода 28 – 30 септември 2016 г., да бъде включен Проект на решение за отмяна на решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“, обнародвано в „Държавен вестник“, брой 28 от 6 април 2012 г.“
Входящият номер е 654-01-69 от 13 юли 2016 г. с вносители Корнелия Нинова и група народни представители.
Имате думата, уважаеми господин Стойнев, да представите предложението.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Ние внасяме предложение от “БСП лява България” за отмяна решението на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадката „Белене“.
Уважаеми дами и господа, до този момент, ако днес се гласува заемът, ние ще похарчим приблизително 3 млрд. лв. за Проекта „Белене“, но големият въпрос е ние имаме ли желание да развиваме ядрената енергетика или не, защото на Балканите ние оставаме единствената държава, която не прави инвестиции в електроенергетиката.
Ако ще развиваме ядрената енергетика, правителството ясно, категорично трябва да излезе и да го заяви. Ако няма да развиваме енергетиката, също да го заяви. Ако тази държава ще се развива и ще ползваме електроенергия от фотоволтаици, от вятърни перки, също е вариант, само че ние от БСП сме категорично против.
И наблюдавайки, специалистите знаят, че за следващите 15-20 години ние, уважаеми дами и господа, ще затваряме базови мощности. Следващите 20 години се очаква приблизително три хиляди мегавата базови мощности да бъдат затворени. Започнахме с ТЕЦ „Варна“. Предстоят и други тецове, да не споменавам кои, но на всички е ясно, че понякога държавата си затваря очите поради социална гледна точка, но някои мощности трябва да бъдат затворени.
Затова големият въпрос е: тук ние какво правим? Разбира се, че ако приемете нашето предложение да отпадне тази забрана, разбира се, че Проектът трябва да бъде преструктуриран. Разбира се, че трябва да се търси инвеститор. Разбира се, че това няма да стане от днес за утре, но в крайна сметка ние трябва да помогнем и на правителството в преговорите, защото няма как да се търси инвеститор, когато има забрана от Народното събрание. Затова нищо не пречи тази точка да влезе в дневния ред, да падне забраната и оттук нататък ние да преценим какво правим.
Че трябва да се плати – трябва да се плати, но в крайна сметка не можем да плащаме и да не знаем оттук нататък какво ще се прави. Затова нашият призив е да бъде включена точката в дневния ред, да я разгледаме. След това има първа точка, която е свързана именно с тази точка. Именно, да имаме една последователност. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Гласуваме.
Гласували 132 народни представители: за 48, против 60, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Съобщения:
- на 21 септември 2016 г. е постъпил Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров. Разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- на 26 септември 2016 г. е постъпил Законопроект за допълнение на Закона за политическите партии с вносител Велизар Енчев. Разпределен е на водеща Комисия по правни въпроси;
- на 26 септември 2016 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамкова конвенция за Обединените нации по изменение на климата и за приемане на декларация по член 9, параграф 1 от споразуменията. Вносител е Министерският съвет. Водещата комисия, на която е разпределен, е Комисията по околната среда и водите. Съпътстваща комисия е Комисията по външна политика;
- на 26 септември 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие с вносител Министерския съвет. Разпределен е на водеща Комисия по икономическа политика и туризъм. Съпътстваща е Комисията по бюджет и финанси;
- на 27 септември 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частните съдебни изпълнители с вносител народния представител Георги Кадиев. Разпределен е на водеща Комисия по правни въпроси и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;
- на 27 септември 2016 г. е постъпил Проект за декларация на Четиридесет и третото народно събрание срещу Европейския проект за трайно заселване на бежанци от Близкия изток и Африка на територията на Република България. Вносител е народният представител Велизар Енчев. Разпределен е на Комисията по външна политика, на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;
- на 21 септември 2016 г. от Сметната палата в Народното събрание е внесена Актуализирана годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2016 г. Актуализираната годишна програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Приключихме със съобщенията.

Преминаваме към първата точка от дневния ред, а именно:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОМОЩ ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще Ви запознае председателят на Комисията народният представител Менда Стоянова.
Законопроектът е заведен под № 602-01-52 в Деловодството на Народното събрание и внесен от Министерския съвет на 20 септември 2016 г.
Имате думата, уважаема госпожо Стоянова, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, моля първо за процедура в залата да бъдат допуснати господин Петър Илиев – изпълнителен директор на НЕК, господин Петьо Иванов – изпълнителен директор на Български енергиен холдинг, Жечо Станков – заместник-министър, и Николай Николов – заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение от народния представител Менда Стоянова.
Гласували 113 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете лицата в залата.
Имате думата, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Национална електрическа компания“ ЕАД, № 602-01-52, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2016 г. – второ гласуване.
„Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на „Национална електрическа компания“ ЕАД“.
Предложение на народния представител Мартин Димитров и Петър Славов – наименованието на Закона се изменя така:
„Закон за предоставяне на помощ за изплащане на част от задълженията на „Националната електрическа компания“ ЕАД вследствие на необосновани разходи по проекта „Белене“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 30, против 22, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 12.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Чл. 1 – предложение на народните представители Корнелия Нинова, Таско Ерменков, Чавдар Георгиев, Ангел Найденов, Кристиан Вигенин, Георги Божинов, Георги Свиленски и Стоян Мирчев:
„В чл. 1 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1, в края на разпоредбата, след абревиатурата „ЕАД” се поставя запетая и се добавя „в размер до 1 270 000 000 лева”.
2. Създава се ал. 3:
„(3) „Национална електрическа компания” ЕАД връща помощта по ал. 1 в срок до 15 години, считано от получаването й“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! За първи път в евроатлантическата практика се предлага Законопроект за държавна помощ, в който не е посочено числото на помощта. Такова чудо не ми е известно да има и в Африка! Това наистина е празен чек!
По никакъв начин българският парламент не следва да подкрепя държавна помощ, като не е упоменат размерът на помощта и оттук да си правим изводи какъв ще бъде ефектът върху публичните финанси. Още повече, че има решение на Арбитражния съд, което точно е определило – при изплащането на главницата и наказателните лихви, сумата наистина е 1 млрд. 270 млн. лв.
Колеги, възниква логическият въпрос: ако това е максималната сума до края на годината – от “БСП лява България” предлагаме сумата да бъде до 1 млрд. 270 млн. лв., това не пречи, ако постигнем намаление на лихвите, сумата, която фактически ще платим, да бъде по-малка.
Второ, има въпрос, на който искаме да отговори и правителството, и неговият представител. Отварям скоба… (Министър Теменужка Петкова и народните представители Менда Стоянова и Найден Зеленогорски разговарят.)
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ, от място): Господин Председател, обърнете внимание. Ако може за малко повече уважение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за тишина в залата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Има логическо противоречие. От една страна, вчера се свиква Бюджетната комисия по спешност, днес включваме в първа точка от дневния ред. Препуска се да се приеме Законът. Много добре.
Всъщност не искате число, защото то може да бъде повече от 1 млрд. 270 млн. лв. Защо? Ако не плащате следващите година, две или три… Някой трябва да обясни на българския народ кого лъжете.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Малко уважение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Зеленогорски!
Извинявайте, господин Гечев.
Господин Зеленогорски, госпожо Стоянова, госпожо Министър!
Моля Ви за ред в залата.
Извинявайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не се сърдете. След като 16 милиарда се подписаха с празен чек, защо 1 млрд. 270 милиона да не се подпишат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви да продължите по темата, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Втората част. Госпожо Петкова, ще повторя заради Вас: бързаме да подпишем Законопроекта, за да се впишем в това число. (Шум, реплики, възгласи.) Същевременно искате в Законопроекта да не е посочена по-голяма сума. Защо? За да плащате след пет години ли, при положение че плащаме по 10 млн. лв. на месец наказателни лихви? Отговорете на този въпрос.
Второ, колеги, ние предлагаме срок. Пак по евроатлантическа, както обичаме да казваме, финансова и банкова практика, когато се тегли заем, колеги, има срок. Тук срок няма.
Направих едно изчисление. След като няма срок, НЕК може ли да Ви плаща по един лев годишно? Може. Колеги, знаете ли след колко години ще върнат заема? След три милиона и половина години. Разделете 1 млрд. 270 млн. на 365 дни, по левче, и ще видите какво се получава. Трагедия! Няма такъв заем, който искате да подпишем – празен чек, без срокове за заема.
Официално Ви предупреждавам, разбира се, записва се и в протокола на парламента: няма такава комисия и в Африка! Не само Европейската комисия – каква нотификация, какъв закон ще искаме от тях? Да им кажем за каква сума става дума – не знаем, сумата не е посочена в Закона. За какъв срок предоставяте помощта на държавното дружество НЕК? Ами, тези дни, около Нова година – три милиона и двадесет и пет.
Тази нотификация ще бъде върната от Брюксел. Някои хора ще трябва да отговарят пред специализираните институции за нанасяне на българския народ на заеми в стотици милиони.
Няма да подкрепим Законопроекта, ако не се посочи конкретната сума с решение на Арбитражния съд и сроковете, при които се дава помощта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Гечев.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Едва ли ще мога да добавя нещо по-съществено от гледна точка на финансите от това, което проф. Гечев каза. Все пак ще се опитам да се обърна към разума на Народното събрание и да Ви попитам: когато имате да плащате нещо, питате ли колко трябва да платите и за какво го плащате? Или сядате някъде и казвате: ето Ви кредитна карта ли ще бъде, дебитна карта ли, портмонето ли – вземи си колкото ти трябват и евентуално може да ми ги върнеш, но може и да не ми ги върнеш, защото не съм си го записал, не съм го предвидил. Става въпрос за битови нужди. Представяте ли си, когато става въпрос за милиарди в бюджета?! Милиарди, които не знаем, един милиард ли ще бъдат, два ли ще бъдат?
Нещо повече, вчера в едно от интервютата, които министър Петкова даде, завърши с това, че не е убедена, че това ще бъде крайната сума. Тоест предполага се, че 1 млрд. 270 млн. лева няма да стигнат. Предполага се, че може би ще има някакво друго плащане, поради което Вие не искате да сложите таван.
Ние предлагаме, сумата да не е 1 млрд. 270 млн. лв., а таван от 1 млрд. 270млн. лв., и всякаква сума надолу, която правителството успее да постигне.
Може ли като народни представители да дадем разрешение на правителството да подписва договор с Националната електрическа компания, тоест министър Петкова с шефа на НЕК, и в договора да не сме дали параметрите на този договор? Те утре могат да подпишат, че ще им предоставят държавна помощ в размер на 4 млрд. лв. Какво ще ги спре? Ние сме дали картбланш.
Може ли да нямаме представа кога и как тези пари ще се връщат? Убеден съм, че Европейската комисия няма да Ви даде нотификация по много причини, в това число, че липсват параметри, че в крайна сметка тази възмездна помощ може да се окаже безвъзмездна, имайки предвид темповете на връщане на парите и тяхното обезценяване. Изведнъж може да се окаже, че ще върнем по-малко пари, отколкото сме взели.
Не искахме да влизаме в допълнителен диалог, но направихме предложение – за да бъде тази помощ донякъде нормално приета от Европейската комисия, трябваше да бъде заложен и някакъв процент, но пропуснахме това.
Питам се защо го правим? Как утре ще застанем пред нашите избиратели и какво ще им кажем? Българският парламент гласува едни пари, които трябва да бъдат дадени на НЕК, но не знаем колко ще бъдат и не знаем за какво – това е друга тема, говорихме го по време на първо четене.
Колеги, много Ви моля, приемете това предложение. То не противоречи на духа на Закона. Напротив, прави го закон, а не го прави ред от пожелателни изречения, които нямат никакви параметри що се касае до сума, до срок за връщане. В противен случай се превръщаме в съучастници на разграбване на бюджета на Република България без ясна цел, без ясни параметри и без да се знае кога и как ще бъдат върнати тези пари. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплики?
Заповядайте, господин Славов – първа реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители!
Господин Ерменков, взимам тази реплика към Вас, за да Ви отговоря – Вие попитахте: като имате нещо да плащате, питате ли колко е, какво е, как е възникнала причината за плащане? Питаме! Повечето колеги питаме: когато някой иска от нас да платим нещо, защо го иска? На какво основание? Има ли основание за плащане? Може би питаме, защото не сме социалисти и защото, когато говорим и за държавата, и за държавното имущество, този въпрос пак трябва да се задава, както го задаваме и за личните си финанси.
Ние наистина питаме защо трябва да плащаме по това арбитражно решение, как се стигна до това арбитражно решение въобще? За съжаление, част от отговорите вече ги виждаме и в мотивите, а и в публичната дискусия, и разбираме, че всъщност, включително и от Вашето участие вчера в „Референдум“ – това, което казахте, че под давление на БСП навремето е подписано това въпросно Допълнително споразумение към Споразумение 5 и така нататък, и този аванс е платен без да има договор. Ето затова плащаме в момента и затова ще плащат всички български граждани.
Никак не Ви отива да давате акъл, след като сте отговорни отляво за цялата тази, не знам как да я нарека, безспорно много тежка ситуация, за цялата тази бъркотия. След като сте причинили болестта на организма, сега едва ли не ще му давате акъл как да се лекува.
Предлагам Ви да замълчите. Мисля, че е по-коректно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Други реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Първо, уважаеми дами и господа, ние не подписваме празен чек. Празен чек сте подписали Вие през 2006 г. – абсолютно празен, без цифричка, без чисълце вътре в това Споразумение, въз основа на което, в нарушение на българските закони, в нарушение на проведената от Вас процедура, сте сключили това Споразумение.
Празен чек сте подписали Вие през месец ноември 2008 г. само няколко месеца преди изборите и по този празен чек сте превели аванса за въпросното оборудване. Поръчали сте го, без да имате договор, без да имате договорено финансиране, без да сте провели обществената поръчка, която отдавна трябваше да бъде прекратена, тъй като е нарушена. В нарушение на всички български закони!
Ние не подписваме празен чек. В този Законопроект казваме, че размерът на помощта е тази, която е записана, присъдена като сума по арбитражното дело. А там ясно е записано колко е присъдената сума и колко са лихвите, които ще бъдат начислявани към тази сума за всеки просрочен ден.(Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Така че недейте от тази трибуна да прехвърляте проблема от болната на здравата глава. Проблемът го търсете в далечните 2006 – 2008 г., и решенията, които са вземали Вашите министри на енергетиката и Вашите изпълнителни директори на НЕК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте, господин Ерменков, за дуплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Сега вече разбрах защо колегите от Реформаторския блок искат да прочетат решението на Арбитражния съд. Защото видимо не са запознати с причините за тази присъда.
Колеги, ще прочетете, че присъдата е за това, че проектът е спрян, а не, че е започнат. (Реплики.)
Колеги от ГЕРБ, Българската социалистическа партия и нейното правителство при господин Станишев подписаха пет споразумения. Вие, колеги, от 2009 г. до 20012 г. подписахте девет и платихте 390 милиона за уж спрян проект, така че недейте да говорите глупости!
Това, което Вие правите в момента, е да се опитвате да се избършете с употребена тоалетна хартия и не се получава – цапате се повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, за по-уважително отношение към народните представители!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Защото Вие сте тези, които спряхте проекта и заради което сега ще плащаме освен 400-те милиона за самите реактори, а и 212 милиона лихви от 2009 г. до днес. Вие сте тези, които не успяхте дори да спрете един проект като хората! Вие сте тези, които от 2009 г. до 2011 г. говорехте: проектът ни е страшно необходим. Изведнъж в 2012 г. казахте: „Не е“.
Не се опитвайте да ни прехвърляте вина, която е изцяло Ваша! Вие ще си носите последствията. Историята ще Ви осъди, не аз. Народът ще Ви осъди! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложение от народните представители Корнелия Нинова, Таско Ерменков, Чавдар Георгиев, Ангел Найденов, Кристиан Вигенин, Георги Божинов, Георги Свиленски и Стоян Мирчев, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 116 народни представители: за 44, против 58, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Прегласуване – народният представител Румен Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, моля да прегласуваме, тъй като някои от колегите не разбраха важна подробност: даването на държавна помощ без срок означава подарък. Няма такъв заем в света!
Моля Ви, прегласувайте съзнателно.
И Европейската комисия ще ни накаже, и народът ще ни пита как сме гласували. (Реплики и възгласи.)
Повтарям, преди гласуването, държавна помощ без срокове е държавен подарък на НЕК. Внимавайте какво гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, професор Гечев.
Прегласуване.
Гласували 117 народни представители: за 45, против 58, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 1, подкрепен от Комисията.
Гласуваме подкрепения от Комисията текст на вносителя за чл. 1.
Гласували 107 народни представители: за 86, против 11, въздържали се 10.
Член 1 по вносител е приет.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Гласувах против текста, който се предлага от мнозинството, с пълното съзнание, че това е безсмислен текст. Противно на уверенията на госпожа Стоянова, Вие наистина подписахте празен чек и го дадохте в ръцете на Министерския съвет.
Този Закон е напълно безпредметен и безсмислен, ако няма основните условия, при които Министерският съвет ще вземе решение. Това именно са условията: размер на сумата, срокът на нейното връщане и какъв ще е начинът.
Защо тогава приемаме този Закон? Този Закон трябваше да бъде решение на Народното събрание, което просто да задължи Министерския съвет да уреди с допълнително споразумение предоставяне на някаква сума на НЕК, за да си изпълни задълженията по осъдителното арбитражно решение.
Оттук нататък Законът е абсолютно безпредметен и ще гласувам съзнателно „против“ който и да е текст, защото този Закон няма смисъл. Вие просто го опропастихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 2 има предложение от народните представители Корнелия Нинова, Таско Ерменков, Чавдар Георгиев, Ангел Найденов, Кристиан Вигенин, Георги Божинов, Георги Свиленски, Стоян Мирчев - в чл. 2 в началото думата „Условията” се заменя с „Допълнителните условия”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов:
„В чл. 2, в края на изречение първо, след думите „Министерския съвет” се поставя запетая и се добавя „като същите задължително включват, че изплащането на присъдените суми по Арбитражно дело № ICC case 18086 /GZ/MHM ще стане след поемане на задължение от страна на производителя, предаването на ядреното оборудване по посоченото арбитражно решение да се осъществи заедно с цялостната техническа и проектна документация на съоръженията, като се поеме и неотменим и безусловен ангажимент за осигуряване на авторски и технически надзор от негова страна в бъдеще, независимо от бъдещите решения на България за използване на оборудването.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Мартин Димитров и Петър Славов:
„В чл. 2:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Лицата по ал. 1 предприемат всички правни и фактически действия за защита на държавния интерес, включително чрез извършване на независима експертиза на предоставеното оборудване във връзка с делото по чл. 1, неговото съответствие с поръчаното от „НЕК” АД, годността му и неналичието на липси. При констатирани несъответствия, както и в случаите на непълна окомплектовка и/или незавършеност на производството, лицата по предходното изречение следва да претендират обезщетение за срока на забавата и/или понесените вреди, включително и като оспорят начисляваните лихви за забавено плащане.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми дами и господа, първият въпрос, който е важен и касае предложението, което сме направили с колегата Петър Славов, е, че не е редно да бъде плащано оборудване, за което нямаме проверка за състоянието на втория реактор – до каква степен е произведен, дали са спазени международните изисквания, дали са спазени споразуменията, които са подписвани преди това. Затова и сме записали подобен текст – че е редно представители на България първо да отидат да проследят какво се случва с производството на втория реактор, дали руската страна коректно е отразила степента на готовност и чак след това да говорим за плащане. Вие видели ли сте някой да плаща без да е видял произведеното – говоря за втория реактор? Хайде, за първия има някакви експертизи. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Вие бихте ли платили нещо, което никой от Вас не е виждал?
По тази причина настояваме и този текст да бъде гласуван и приет, а също така подкрепяме и предложението на колегата Валери Симеонов, което е в подобна посока. Той настоява цялата документация също така да бъде предоставена, което е в същия смисъл.
На следващо място, госпожо Министър, за нас от Реформаторския блок е ключово важно с това плащане, което се прави сега, къде отиваме, коя е посоката? Тъй като БСП искат една посока – те още искат да си строят атомна централа, нищо че България ползва 50% от производствените мощности, нищо че животът на V и VІ блок на АЕЦ „Козлодуй“ може да бъде продължен с още 30 години. Те, хората, искат да си строят атомна централа. При нас има едно безпокойство, че и в ГЕРБ има хора, които искат да строят атомна централа. Така че за нас ключовият въпрос, за да можем да подкрепим оттук нататък, е да разберем, ако целта е това оборудване да бъде продадено на трета страна, това е начинът да минимизираме щетите, ние ще подкрепим. Ограничаваме белята, ограничаваме щетите. Ясно е кой е поръчал реакторите. Вчера БСП си признаха, че това е тяхна идея, тяхна инициатива, тяхно дело и тези милиарди трябва да ги пишем и на тяхна сметка. Но въпросът е, че ако се продължи оттук нататък към строителство, от 2,5 милиарда разходите ще нараснат до 20, а тези имагинерни инвеститори колегите от БСП ги търсят последните 10-15 години. Имаше само един такъв, който се отказа, и за „Белене“ няма желаещи. Остава единственият вариант някой да се направи на инвеститор, да изимитира инвестиционно намерение. Май това остава единственият вариант.
Така че за нас е ключово да знаем какво правим и какви разговори до момента са проведени с руснаците. Защото, плащайки в момента, трябва да договорим с тях, че ще ни съдействат за продажбата на това оборудване. Иначе защо да им плащаме? Какъв е смисъла от плащането, ако ние нямаме с тях тази договореност оттук нататък?
Както стана ясно вчера на Бюджетна комисия, плащаме 90% от втория реактор. Тоест ще има следващо плащане и вероятно парламентът ще гласува и следващ подобен законопроект, като ние дори не знаем оставащите 10% на каква стойност ще ги плащаме. Възможно е претенциите на руската страна изведнъж много да нараснат и тези 10% да се окажат много по-скъпи от аритметичната сметка една десета от цената на втория реактор.
Докато не сме изяснили всички тези въпроси, дали е разумно да плащаме докато нямаме ангажимент на руската страна, че това оборудване с тяхното съдействие ще бъде продавано някъде по света, за нас не е разумно да се предприемат тези действия.
Съзнаваме, с това завършвам, че проблемът тръгва от правителството на БСП. Няма никакви съмнения. Въпросът е сега, че решението не е продължаването по същия път. Решението е и категоричният ангажимент за продажба на това оборудване. България няма нужда от нова ядрена централа по много причини, включително сеизмологичният риск, включително нямаме 20 млрд. лв. излишни пари. Един път завинаги трябва да се сложи точка на тази бездънна яма, която поглъща пари. Това правят БСП през годините – възобновяват проекта, похарчват 1 милиард; пак го възобновяват, пак похарчват 1 милиард и така докарахме сметката до 2,5 милиарда. На това трябва да се сложи край и краят може да бъде само един – продажба на това оборудване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики?
Народният представител Драгомир Стойнев, след това – народният представител Александър Ненков, и трета реплика – народният представител Таско Ерменков.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Димитров! Господин Димитров, гледайте ме! Кой продаде рафинерията „Нефтохим” за 170 млн. долара, когато същата рафинерия на 50% от таксите бяха продадени за 600 млн. долара в Ниш? Кой подписа договорите за присъединяване, когато затворихме І и ІІ реактор и след това ІІІ и ІV? Кой е виновен за двете американски централи? Много Ви е къса паметта. Защото, когато Вие управлявате, само затваряте, а когато искаме да правим нещо градивно, защото в българската енергетика няма абсолютно никакви инвестиции, доволен сте, защото искате България да внася електроенергия вместо да изнася.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Стойнев, обсъждаме конкретно решение.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това е единственото, което е било винаги при Вашето управление. Винаги е имало деградация, винаги е имало продажба и затваряне. Ние продадохме „Балкан“ за 1 долар и след това бяхме осъдени за още 30 милиона. Тази политика ли искате да ни покажете и да я следваме? Напротив, искаме точно обратното! Затова ГЕРБ след нас подписаха още девет споразумения, защото тази работа трябваше да продължи.
За съжаление, Вашето чуждо поклонничество води до там единствено и само да се унищожава българската икономика и българската енергетика. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Втора реплика – народният представител Александър Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Димитров, при цялото ми уважение, малко спекулирате с информацията, тъй като Вие казвате и е разбираемо да сте притеснени от гледна точка на това, че когато плащаме нещо, трябва да установим какво плащаме. Много ясно беше казано от министъра на енергетика в последните няколко дни – още след излизането на решението в Женева българската страна многократно вече, изпратила е две писма на другата страна. Очакваме отговор от тях.
С днешното решение ние не плащаме парите, а даваме възможността на Министерския съвет и конкретно на министъра на енергетиката да има възможността оттук нататък да преговаря, да се доуточнят детайлите по това как ще получим това оборудване, на какъв етап е произведено, докъде е стигнал вторият реактор. Така че нека не спекулираме, да се движим в рамките на обективното и да кажем, че с днешното решение всъщност развързваме ръцете на Министерския съвет и Министерството на енергетиката да проведе преговорите. Оттук нататък процедурата и отговорността, разбира се, ще се пада на тях. Но с това Решение днес не превеждаме автоматично пари на „Атомстройекспорт“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Ненков.
Трета реплика – народният представител Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами господа народни представители, правя репликата на господин Димитров по отношение на спекулациите необходима ли е или не „Белене“.
Господин Димитров, няма да Ви говоря за български или някакви други изследвания. 2013 г. в момента, в който започна да се създава Единният европейски енергиен пазар, Европейската комисия разработи модел – ще го правим на английски, примесът на немски, както искате, в който модел, не в българския, в Европейската комисия, благодарение на който се правят прогнозите за развитието на енергетиката във всяка страна и се залагат политиките, при поставени параметри минимален ръст на брутния вътрешен продукт 2% – виждате колко е песимистично, с максимално използване на Вашата любима политика за енергийна ефективност – максимално използване, към 2025 г. в България ще се увеличи потреблението на електроенергия. Ще се увеличи потреблението на електроенергия с 15 млрд. киловатчаса електроенергия. В същото време до същата година 7 млрд. 250 млн. киловатчаса електроенергия ще бъдат произведени по-малко заради излезли въглищни централи.
Питам аз, господин Димитров: с какво ще затворите тази ножица от 23 млрд. киловатчаса, които са равни на около 3 хиляди мегавата инсталирана мощност – с вятърче ли, с водичка ли или ще си извикате господин Костов да направи още една централа на цените, на които сега плащаме на американските централи? Така че недейте да спекулирате! Не аз, не Българската социалистическа партия, не някой друг, Европейската комисия е разработила този модел. Понеже Вие много обичате да си спазвате политиката на Европейската комисия, бъдете така добри и там, където не Ви отърва, също да се съобразявате с това какво е написано там. Иначе всичко друго е от лукавия и защитава Ваши тези, които вече ни омръзнаха да ги слушаме, заболяха ни зъбите всеки път като излезете тук да повтаряте с тон на ментор нещо, което не е нито вярно, нито истина и, бих казал, че е против интересите на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Господин Димитров, имате думата за дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги от БСП, и на мен ми омръзна да Ви слушам, но проблемът не е в това. Проблемът е, че Вашите действия ни струват милиарди. Това е целият проблем.
Знаете ли, ако някой от нас, от Реформаторския блок, беше поръчал два реактора без договор, досега направо да са ни разстреляли. Това да поръчаш два реактора, уважаеми колеги, и да нямаш подписан договор, да нямаш осигурено финансиране, извинявайте, за мен е абсолютно национално предателство. Абсолютно национално предателство! (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Между другото, госпожо Министър, винаги съм признавал Вашите усилия за онези доклади на финансовата инспекция, но сега като министър трябва да продължите Вашата работа и да изясните кой е наредил на шефовете на Националната електрическа компания (НЕК) да поръчат това оборудване. Може да е било устно нареждане, може да е било писмено нареждане, то може да е скрито след това, но това трябва да бъде изяснено. Може би ще ми кажете, че това трябва да бъде действие на правосъдните органи, на компетентните правосъдни органи, но и Вие като министър можете да продължите Вашата работа в тази насока.
По отношение на „Белене“. Тази година ще има около 3% ръст на икономиката, а потреблението на ток пада с 2%. Потенциалът на енергийната ефективност, уважаеми колеги, е огромен. На подобни мастодонти като „Белене“ им мина времето, уважаеми колеги. Бъдещето е малки, гъвкави мощности вътре в града, за да няма разходи по пренос и разходите по разпределение да бъдат по-ниски. Това е бъдещето. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
И при положение, че за 30 години напред имаме V и VI блок на „Козлодуй“, за 30 години напред сме осигурили базови мощности, би било изключително голяма грешка да се строи „Белене“, а точно това иска БСП и точно по тази тема, уважаеми колеги, ГЕРБ няма категорична позиция, господин Ненков. ГЕРБ казва: може и така, може и БСП, може да направим и другото. Така казвате. Затова в момента сме скептични и сме притеснени какво ще се случи.
На следващо място, уважаеми колеги, не ние трябва да търсим арбитражното решение, а то трябваше да е представено на комисия, така че да няма нито един депутат, който днес да гласува без да знае какви са конкретните текстове. Подобни гласувания, въз основа на арбитражно решение, което никой не е чел – аз Ви питам в залата: ако някой го е чел, да вдигне ръка? Надявам се, че единствено госпожа Петкова го е чела. Как гласувате днес този Законопроект като никой от Вас не е чел арбитражното решение? Има ли поне един от Вас, колеги? Дълбоко се съмнявам. Това сериозно ли е?!
Накрая, нашата позиция по отношение на „Белене“ никога не се е колебаела. Бяхме против от първия момент и от първия момент бяхме прави. Хората от БСП твърдяха, че без „Белене“ 2010 г. ще има режим на тока. Имаше ли, колеги? Нямаше, защото има огромен излишък от производствени мощности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други изказвания по чл. 2? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Първото от тях е на народните представители Корнелия Нинова, Таско Ерменков, Чавдар Георгиев, Ангел Найденов, Кристиан Вигенин, Георги Божинов, Георги Свиленски, Стоян Мирчев.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 93 народни представители: за 31, против 47, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Следващото предложение от народния представител Валери Симеонов, което не е подкрепено от Комисията.
Подлагам го на гласуване.
Гласували 90 народни представители: за 16, против 33, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 16, против 38, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на текста, предложен от Комисията за чл. 2.
Гласували 99 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, докладвайте чл. 3.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
„Заключителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
„Параграф единствен“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен на Заключителната разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Интересно е, че по чл. 3 не са направени никакви предложения. Това е един от текстовете, които предизвикват въпроси и аз искам да задам тези въпроси.
От една страна, бързате да се приеме Законопроектът и дори сте предвидили, че той влиза в сила още от деня на неговото гласуване. В същото време в чл. 3 казвате, че помощта, за която се дава право, ще бъде допустима само след решение на Европейската комисия. Тук възниква въпросът: какви са Вашите действителни цели и какви са следващите стъпки? Може би искате да предоставите като аргумент пред Европейската комисия, че българският парламент е приел закон и това да увеличи тежестта на искането за разрешаване на помощта.
Европейската комисия, обаче, общо взето не се интересува от формата, в която отделните държави предоставят своите становища и искания – дали това е по предложение на Министерския съвет, на парламента, от гледна точка на някаква обществена легитимност. Не без значение е фактът, че парламентът се занимава и дава този мандат. Това само по себе си не е основание Европейската комисия да разреши или да откаже исканата държавна помощ.
Според мен Вие трябваше да действате по-гъвкаво и да запишете в предходните текстове на Закона, че тази помощ представлява заем, тоест не става дума за безвъзмездна помощ на Националната електрическа компания, а става дума за временна помощ, при което Националната електрическа компания ще възстанови изцяло или в значителна степен средствата, които тя получава от държавата.
Вие никъде в Закона не сте писали, че става дума за заем. Това се подразбира – Вие думата не я употребявате – подразбира се от текстовете на Закона, но мисля, че пред Европейската комисия щяхте да имате по-силни аргументи, ако подчертавате този факт, включително с подходящата юридическа терминология. При това положение според мен Вие би трябвало да потърсите някакво съчетание, дори да допуснете възможността за предоставяне на средствата и да искате утвърждаване след това от Европейската комисия.
По отношение на централите в „Марица – Изток“, Вие продължавате да чакате, мисля, че две години становище на Европейската комисия – дали го искате искрено или не, аз не мога да кажа. Странно е, че по едно такова запитване толкова дълго време няма отговор. Ако Европейската комисия и по този въпрос, освен ако не сте в някакви предварителни договорености, не се ангажира с бързо произнасяне, този Закон ще си остане едно нищо, независимо от това, че някои го оспорват, други го подкрепят и по него има една доста оживена дискусия. Затова аз мисля, че трябва да вземете отношение – било, за да коригирате по някакъв начин в момента текста или пък наистина да се окаже, че ние приемане разпоредби, които водят в различни посоки.
Не е моя работа да предлагам такива редакции, но се опитвам да разбера какви са реалните стъпки, които Министерството на енергетиката, Националната електрическа компания и правителството ще предприемат, за да има някакъв резултат от приемането на този Закон.
Би било добре да разясните тези Ваши намерения пред Народното събрание, защото иначе дори и тези, които безусловно подкрепят Закона, се оказва, че подкрепят нещо, което не знаят точно как ще завърши и какъв реален резултат ще има от него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Взимам думата, тъй като вече очевидно обсъждаме начините за – така да се каже, минимизиране на щетите, да Ви обърна внимание поне на две неща. Надявам се от Министерството на финансите да ме слушат и също да проявят дължимата грижа.
Колеги, струва ми се, че тук в контекста на така или иначе непрочетеното арбитражно решение е логично да си зададем няколко въпроса. Ако в него е посочено, че сме осъдени да придобием това оборудване, което е поръчано, както разбрахме от БСП, и да го заплатим, то възникват няколко хипотези по отношение на тази доставка и това оборудване, при въвеждането му на територията на страната.
Тук много се надявам НАП да се активизира, да извърши нужните проверки – и по отношение на плащане на този аванс през 2008 г. – както знаете тогава са платени едни близо 90 млн. лв., по отношение на други плащания, които са правени към руската компания и да изясни дали за руската компания не е възникнало задължение да се регистрира по ДДС, да внесе ДДС върху тези суми, ако то не е внесено, то да бъде удържано от тази сума и да постъпи в бюджета, включително да се провери и дали не дължат корпоративен данък, и още 10% да бъдат начислени.
Има доста неща, които Националната агенция за приходите може да направи при една проверка и аз горещо се надявам тя да го направи.
Между другото, използвам случая да Ви кажа, че тя вече е правила подобни проверки по едно, дори дело е водено в тази връзка, делото е 4546/2014 г. на Върховния административен съд, и тогава именно по инициатива на Националната агенция за приходите, пак на същата руска компания са били удържани едни 26 милиона корпоративен данък – данък при източника. Руската компания е водила дело пред българския съд, за да си ги възстановява, тоест не е прецедент дейността на тази компания. Тук въпросите са съвсем резонни – няма ли за тях задължение за регистрация по ДДС и за внасяне на корпоративен данък върху тези суми?
Още нещо много интересно, с което завършвам, иронично или не, колеги, но точка шеста от дневния ред е така нареченият Законопроект, който касае арбитражите в България – така наречените „частни арбитражи“, и многото безобразния, които, за съжаление, се случват с тях. Ще видите, гледайки по-късно тази точка, че едно арбитражно решение не е свещена крава, както често казват хората, а то подлежи на отмяна, има начини за неговото оспорване. Аз имам сериозни притеснения за начина, по който е бил защитаван държавният интерес по това мегадело в Женева и дали наистина това е било направено по най-добрия начин – дали е било оспорено наличието на арбитражна клауза в липсващия договор, защото арбитражната клауза трябва да е в договора, а договор нямаме и така нататък. Това са все въпроси, които вероятно днес след обяд ще успея да си изясня, когато видя арбитражното решение. Нека да се активизират компетентните държавни органи, да извършат необходимите проверки, за да може…
Всички разбирате, че веднъж платена сумата изцяло, след това каквито и да е било претенции към руската компания, най-вероятно ще остават като глас в пустиня. Това е горе-долу все едно да сте викнали един майстор в дома Ви да Ви сложи бойлер, той идва, казва Ви: „Сложих го, всичко е наред.“, плащате му цялата сума и на следващия ден гледате бойлерът тече, не е същият, който сте поръчали и така нататък. Викате го: „Елате да си оправите тук работата.“, а той почва: „Ами днес съм зает, утре още повече, вдругиден ще дойда…“, и така седмици наред. Добре е да не се бърза с плащане, най-малкото на цялата сума, преди да се изяснят тези обстоятелства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплики?
Реплика към народния представител Петър Славов от страна на народния представител Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, повече от един час слушам, че универсалният виновник за всичко в страната е БСП и някак си не издържах. Моята молба е, търсейки отговорността, това е много похвално, за това, че България е докарана да плати тези средства и Проектът е спрян. Ще помоля да започнете от кандидата Ви за президент – господин Трайков, тъй като реформаторите винаги сте в бяло, винаги сте в чисто, Вие не сте виновни за всичко. Погледнете колко споразумения по негово време и колко средства са платени за този Проект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Други реплики? Няма.
Заповядате за дуплика, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Бойчев, явно вчера не сте гледали „Референдум“, но аз цитирах Вашия колега, който участва там и който в прав текст каза, че Проектът е започнат по желание, инициатива и давление на БСП. Очевидно един проект…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само да Ви напомня, че в момента не сме в „Референдум“.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Точно така, господин Председател, но аз просто цитирам изказване на представител на БСП, така че на практика има нещо като самопризнание – това е цялата работа.
Опитвам се да кажа на господин Бойчев, че на практика няма нужда да спираш един проект и да намаляваш щетите, ако той въобще не е започван. Там е разковничето и въобще не е било необходимо да бъде започван навремето, дори няма решение за започване – нито има договор, и въпреки това е поръчано оборудване. Наистина е пределно ясно къде е вината и къде е отговорността за тези колосални плащания, които са тук.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Трайков плащаше. Трайков е плащал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Що се касае до господин Трайков, който споменавате и който не присъства в залата, за да вземе отношение, това, което поне аз знам, е, че навремето той именно заради спиране на проекта „Белене“, именно заради уволняване на едно лице от НЕК, което си беше позволило зад гърба му да подписва разни споразумения и да прави плащания, впоследствие възникна конфликт и беше освободен. Струва ми се, че в случая той е защитавал държавния интерес и е бил именно срещу спиране на този проект, този вреден за България проект, за който сега всички българи ще трябва да плащат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Думата има народният представител Атанас Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Текстовете, които разглеждаме в момента, са много съществени, защото се предвижда, че държавната помощ ще се плати след положително становище на Европейската комисия – цитирам текста по памет. Тук възниква един изключително съществен въпрос: апропо, на първо четене на този Закон имаше само два гласа против – единият от които беше моят, другият беше на колегата Радан Кънев. Днес, тук виждаме други позиции, но: какво е това, което ни притеснява най-много в тази ситуация?
За да се произнесе по този въпрос Европейската комисия със сигурност ще прочете, уважаеми колеги, така нареченото „арбитражно решение“. Това решение ще го прочетат в Брюксел. То касае задължение на Българската държава, а българските народни представители днес, гласувайки в залата, не знаят какво гласуват. Това е проблемът. Днес беше предложено съвсем коректно тук – дайте да оставим тази точка за утре, за да прочетем това арбитражно решение. Защо се крие това арбитражно решение, което е задължило българската държава? Какви клаузи има в него, които притесняват тези, които са го прочели? Това е основното, което нас ни притеснява. Ние не сме сигурни, че това решение подлежи на незабавно изпълнение. Не сме сигурни, че няма процедури за обжалване на това решение пред други правораздавателни органи. Има българско законодателство, има възможности за атакуване на арбитражни решения пред Върховния касационен съд. Тези въпроси са изключително важни.
Аз отново повтарям – ние не сме сигурни, че това решение подлежи на незабавно изпълнение. Искате днес, настоява се незабавно, веднага, да се гласува този Закон и утре или някой ден, когато прочетем… Вижте, няма скрито-покрито. Това, което е било скрито, ще стане явно. Един ден ще стане ясно какво пише в това решение и тогава една част от Вас тук, в залата, няма да имате очи да излезете пред хората.
Не искам да обсъждам тук поведението на БСП. Те винаги и постоянно ще лобират за това да се строи какъвто и да е обект, щом е с руско оборудване. Не искам тук да обсъждам кой е чуждопоклонник и кой не, но дайте да видим, в крайна сметка, когато даваме разрешение на правителството да се разпорежда с такива големи суми от държавния бюджет за какво даваме тези пари.
Вижте, колеги, една от основните функции на Народното събрание е да се грижи за събирането и разходването на общите ни пари, тоест на бюджета. Това е върховният орган на държавна власт, и това му е една от основните функции. Не искам да употребявам тези чуждици, но наистина с този Закон се подписва празен чек. Това е така.
Аз последователно ще гласувам, както и досега го правех, против всички текстове, защото е обидно Народното събрание да приема закон, без да е прочело някакво си решение на някакъв арбитраж. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за процедура, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам прекратяване на разискванията. За мен днешното заседание и досегашните пледоарии се превърнаха в парад на безотговорността и наглостта.
След като през 2008 г. представителите на БСП са подписали един заробващ документ, чиито последици сега се опитваме по някакъв начин да намалим, ние загубихме шест дни – точно така, както Ви казах на предното си изказване от тази трибуна – точно преди една седмица. Загубихме шест дни, с които потрошихме още два милиона в опит за предизборна реклама на БСП с държавни пари. Ето това направихме! Повтарям още веднъж – дебело подчертано: два милиона загубихме за тези шест дни лихви, с тези два милиона можеше да направим 3 – 4 км ограда по границата с Турция. (Реплики от ГЕРБ: „Браво! Браво!“ Това явно, че е Ваша практика. Винаги така действате – с държавни пари, да си правите реклама. Не мисля, че това трябва да продължава. Предлагам прекратяване на разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Обратно становище?
За обратно становище – народният представител Драгомир Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Правя обратно становище, защото, може би някой не е прочел документа. Там пише, че ще бъде изплатена сумата, едва когато имаме одобрение на Европейската комисия. Ние такова одобрение надали ще имаме и следващите три месеца. За това, че ние плащаме лихви и че не предприехме тези стъпки по-рано, е друг въпрос. Дали са шест или три месеца – докато Европейската комисия не се произнесе. Това е записано в самия Закон. Затова четете документите, а не излизайте да си правите също така предизборна агитация. Тук проблемът е следният: защо ние сме осъдени? Ние сме осъдени, защото през 2012 г. бе спрян проектът. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Валери Симеонов за прекратяване на разискванията.
Гласували 115 народни представители: за 89, против 25, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 3, подкрепен от Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 90, против 11, въздържали се 9.
Член 3 е приет.
Подлагам на гласуване чл. 4, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“, както и параграф единствен по вносител. Всички те са подкрепени от Комисията.
Гласували 120 народни представители: за 97, против 9, въздържали се 14.
Член 4, наименованието „Заключителна разпоредба“, както и параграф единствен с неговото съдържание по доклада са приети, а с това и Законопроектът на второ гласуване. Благодаря Ви.
За отрицателен вот, заповядайте господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Гласувах „против“ и нека не Ви заблуждава, че част от колегите на Реформаторския блок гласуваха „за“ - не по убеждения, а защото наистина е доста деликатна ситуацията, материята е доста сложна. На първо четене доста голяма част от нас подкрепиха, но сега имахме тежки разколебавания най-вече за начина, по който се подходи. Продължавам да настоявам, че е абсолютен нонсенс и е напълно нередно да се очаква от нас да гласуваме и да подкрепим нещо, детайлите на което стават известни часове след гласуването. Не виждам какво пречеше да отложим до утре сутрин гласуването. Аргументът, че ще платим лихви от 300 хил. лв. до утре на общия фон на милиард и половина, които ще разходим, е крайно несериозен.
Много изкъсо ще следим какво се случва оттук насетне. Дори има идея да се създаде отново Анкетна комисия, която да се занимае с детайлите на случващото се от 2008 г. насам и най-вече трябва да видим в това Арбитражно решение какво пише и какви юридически възможности дава на българската държава да изхарчи минимално количество средства на българските граждани. Това не са пари на някой, не са събрани току-така просто от правителството. Това са парите на всеки един от нас, на българските граждани. Трябва да сме много внимателни как ги харчим и, за съжаление, не дадохме добра индикация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тренчев.
Има ли други с отрицателни вотове? Думата поиска министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Имате думата, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поисках думата на първо място да Ви благодаря за това, че подкрепихте Законопроекта на правителството. Както вече многократно стана ясно, това е един Законопроект, който ще даде възможност на българското правителство да вземе решения, които в максимална степен да защитят националните интереси на страната. Затова Ви благодаря на всички. Това беше наистина изключително важен Законопроект, който, уверявам Ви, ще разплете един от най-сериозните възли в българската енергетика.
Поисках думата и за нещо друго – защото в хода на дебата се казаха много неща по отношение на това защо има Арбитражно решение, кой е виновен и какво се е случило. Тъй като не искам да остава и нотка съмнение както у Вас, така и в българските граждани за какво гласувахте днес и какво внесе българското правителство в Народното събрание за гласуване, искам да напомня само няколко факта, без да давам оценка и без да се връщам назад в миналото.
Между другото, мислех да не се връщам назад и да не споменавам тези факти, но това, което беше казано, е, меко казано, неистина.
Така че, уважаеми дами и господа, ще си позволя много накратко само няколко основни факта във връзка с този проект. Как стартира? Стартира през 2004 г. на базата на една прогноза, която ясно казва, че през 2005 – 2010 – 2015 г. ще има режим на тока. Такова нещо, всички сме свидетели, не се случи. Тоест проектът стартира с една прогноза, която се оказва подвеждаща и неточна. През 2005 г. Министерският съвет взема окончателно решение – казва, че този проект е от национално значение и взема окончателното решение за изграждането на проекта АЕЦ „Белене“. Веднага след това се стартира обществена поръчка за избор на изпълнител. В тази обществена поръчка – нейното провеждане и впоследствие сключване на така нареченото Споразумение, се съдържа цялата палитра на нарушения на законодателството в областта на обществените поръчки.
Законът за обществените поръчки както тогава, така и сега, предвижда две опции, когато се проведе такава процедура и трябва да се избере изпълнител – или се сключва договор за пълния обем на възложените дейности, или процедурата се прекратява. Е, в този случай това не се е случило. В този случай е постигнато някакво решение, което е много нестандартно и законодателят дори не е могъл да предвиди, че на някой може да му хрумне подобно нещо. Подписа се това Споразумение, което има характер на някаква предварителна договореност между този, който е избран за изпълнител, като в него се казва, че страните ще водят преговори, за да подпишат договор. Нещо повече, уважаеми дам и господа. В това Споразумение е казано, че НЕК като възложител си запазва правото, в случай, че нещо в хода на преговорите не го удовлетвори, да престъпи към преговори с втория в класирането. Сами можем да си направим извода за каква сигурност и за какъв проект става въпрос, при положение, че не знаем с кого точно ще преговаряме. Но това не пречи на тогавашните изпълнителни директори на Националната електрическа компания да се ангажират, че с този предварителен документ те ще възложат и част от дейностите, свързани с едно бъдещо строителство на Атомната електроцентрала „Белене“. Това по отношение на обществената поръчка и на така нареченото Споразумение, от което тръгват основните пороци в този проект.
През 2007 г. се тегли заем във връзка с проекта „Белене“ – заем, който е в размер на половин милиард, уважаеми дами и господа. Отново обществена поръчка с десетки нарушения. Но това не е най-страшното. Следва това, че този кредит е поискан за проекта АЕЦ „Белене“, но впоследствие оказва, че средствата са изразходвани за други цели, нямащи нищо общо с този проект. Знаете ли колко плаща Националната електрическа компания като лихви, уважаеми дами и господа? Сто четиридесет и един милиона лева стоят на сметката НЕК за този кредит, който е в размер на половин милиард ужким за проекта АЕЦ „Белене“. Но през 2007 г. се случва още едно нещо – подписва се Рамковият договор за изкупуване на така нареченото старо оборудване. Неговата стойност е 295 млн. евро. Това старо оборудване е продадено за жълти стотинки, неизвестно поради какви причини. През 2008 г. се случват също няколко важни неща – подписва се Допълнение № 3, с което се дават 200 млн. лв. от парите на българските данъкоплатци, за да може да се разруши така наречената „стара инфраструктура“. Разрушава се старата инфраструктура, в резултат на което има сключен договор с „Атомстройекспорт“. Но впоследствие се установява, че това разрушаване на практика не е извършено от „Атомстройекспорт“, а от два холдинга, които са отишли и са разруши това оборудване и съответно са взели 93% от стойността на средствата, които са предоставени.
През 2008 г. се случва още едно важно събитие и то е свързано с това, че се избира стратегически инвеститор за този проект – RV. Този инвеститор определя три основни свои искания: първото е да има незабавно сключване на Договор за инженеринг, доставка и строителство, а второ основно искане е българската страна, тоест Националната електрическа компания, да каже откъде ще вземе 5 млрд. лв., които са нейният дял в този проект, и третото основно искане е по никакъв повод да не се стига до поръчване на оборудването с дълъг цикъл на производство, тъй като няма договор. Това е съвсем логична реакция на един стратегически инвеститор, който има намерение да вложи своите пари. Но ние не мислим така.
Тогава се взема едно решение на Министерския съвет, с което се увеличава капиталът на Българския енергиен холдинг, впоследствие Националната електрическа компания и тези пари трябва да отидат за това да се създаде съвместно дружество с избрания стратегически инвеститор. Понеже няколко пъти стана дума за подаръци, за празни чекове и за не знам какви други страхове – ето това се казва празен чек – даваш 300 милиона за нещо, което на практика никога не се случва. Тези пари, уважаеми дами и господа, не отиват за създаване на такава компания и такава никога не е създадена.
Междувременно се сключва Допълнение № 5 на 5 ноември
2008 г. С това допълнение се определя стойността на оборудването. Ние си поръчваме оборудване без да имаме договор. Нещо повече, в това Споразумение от 2006 г., както вече споменах, е предвидено, че този проект може да се реализира и с някой друг, а не с „Атомстройекспорт“, но това не пречи да подпишем Допълнение № 5 през 2008 г., да си поръчаме оборудване, чиято стойност е 673 млн. евро и, разбира се, да платим аванс – 84 млн. евро от тези пари, които са отпуснати от централния бюджет, от парите на българските данъкоплатци, за създаване на такава съвместна компания.
И с това, уважаеми дами и господа, нещата вървят към своя закономерен финал днес. Стигнахме дотам, че впоследствие „Атомстройекспорт“ заведе това Арбитражно дело. Ако за някой все още не е ясно, осъдителното арбитражно решение на Международния арбитраж е не за това, защото е спрян проектът, нека българските граждани и Вие, уважаеми дами и господа народни представители, да сте наясно – осъдителното решение е за това, че е поръчано оборудване, което не е платено. Осъдителното решение е във връзка с Допълнение № 5. Радвам се, че когато колегите от Реформаторския блок се запознаят, а и всички, които искат да се запознаят с Арбитражното решение на място в НЕК, ще могат да се убедят в това.
Това е така, защото „Атомстройекспорт“ има седем иска. Те са за 1 млрд. 200 млн. евро. Ние забравяме, сякаш, тази сума – 1 млрд. 200 млн. евро! Осъдителното решение е за малко по-малко от 50%. Точно тези искове на „Атомстройекспорт“ за ескалация, за пропуснати ползи, тоест във връзка с евентуалното спиране на проекта, са отхвърлени като неоснователни и Арбитражът много ясно казва – тези искове са неоснователни, защото Вие никога не сте имали договор и никога не сте се разбирали как ще се развива този проект и ще има ли въобще такъв проект.
Така че, уважаеми дами и господа, важно е да помним, че този Арбитраж, това осъдително решение е заради Допълнение № 5 и това, което си поръчахме тогава. Днес трябва да платим сметката и да попълним чека, който не е празен. Чекът изобщо не е празен! Чекът е много ясен и в него ясно е записано – това е чекът по осъдителното решение на Международния арбитраж. Това е по отношение на миналото.
Сега малко по отношение на отговорността, тъй като всичко това, което се е случвало, не се е случвало просто ей-така. То се е случвало благодарение на това, че някой е превишил правата си, друг е бездействал и се е стигнало до днешния финал.
Така че аз се надявам тези хора, тези колеги, които са работили не така, както трябва, защото между другото когато е подписано Допълнение № 5, не е взето решение на Съвета на директорите. Представяте ли си как изпълнителният директор на НЕК на своя глава ангажира държавата със сума в размер на 673 млн. евро? Това е малко над 1 млрд. 200 милиона. Възможно ли е това да се случи? Ето, ние днес ставаме свидетели на такъв задълбочен дебат и аз съм абсолютно „за“ такъв дебат. Много бих се радвала ако такъв дебат се беше водил във времето години назад, когато се даваха тези пари за този проект. Ако тогава беше дебатирано по този начин, сигурна съм, уважаеми дами и господа народни представители, че днес нямаше да си говорим така. Та, така по въпроса за отговорността. Това е много важна тема.
Сега по отношение на бъдещето, понеже няколко пъти стана дума за това какво мисли правителството, какво мисли управляващото мнозинство. Аз ще кажа следното. Бъдеще трябва да има и ние трябва да мислим за това бъдеще, защото фактите са ни поставили в тази ситуация. Имаме площадка, имаме разходи, които са извършени, те са в размер на 1 млрд. 400 млн. лв., сега ще си платим и това, което през 2008 г. някои си поръчаха и ние ще имаме и реактори – един реактор, произведен на 100%, другият – на 90%, и трябва да мислим за бъдещето. Но не ни карайте да мислим за бъдещето безотговорно, трябва да се мисли отговорно за бъдещето. Ние сме отговорно правителство. Смятам, че всички ние тук сме отговорни хора и трябва да подходим прагматично, трябва да подходим така, че да защитим в максимална степен интересите на страната.
Какво ще бъде бъдещето на този проект? Надявам се всички заедно да решим. Това, което ние нееднократно сме споменавали, е, че българската държава и българското правителство нито преди, нито сега разполагат с такъв ресурс – в размер на 20 млрд. лв., нека да сме наясно, че става въпрос за такава сума, който да ни позволи държавата сама да изгради този проект. Това е било ясно още от самото начало. Неслучайно през 2007 г. се търсеше стратегически инвеститор. Тоест, и тогава ние нямахме тези пари. Това е сериозен ресурс.
Уважаеми дами и господа, нека да мислим за бъдещето, но да мислим с необходимата отговорност. Нека да мислим всички заедно как да защитим интересите на българската страна, как да защитим интересите на българската енергетика. Сигурна съм, че с общи усилия ще успеем да се справим с този въпрос.
Нещо друго по отношение на Законопроекта. По отношение на Законопроекта се казаха много неща – че бил празен чек. Чекът не е празен. Вижте какво пише в текстовете, които ние сме предложили. Там ясно е казано как ще се плащат тези средства. Те ще се плащат след като бъде съответно взето решение на Министерския съвет. Всеки един транш ще бъде предмет на вземане на решение от страна на Министерския съвет. А защо искаме нотификация на Европейската комисия – ами, защото ние просто спазваме правилата, уважаеми дами и господа. Ние така работим – трябва да спазваме правилата.
Между другото, съвсем скоро в Европейската комисия депозирахме Наредбата за намаляване на тежестта върху индустрията във връзка с разходите за възобновяеми енергийни източници. Знаете ли какво казаха колегите от Европейската комисия? – Че това е първият документ от българската енергетика, който се подава за нотификация в съответствие с чл. 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Е, аз, уважаеми дами и господа, искам да спазвам правилата, и правителството иска да спазва правилата, така че ние ще изпълним този свой ангажимент. Провели сме необходимите консултации, провели сме необходимите проучвания затова какви са сроковете. Повярвайте, няма човек, който по-силно от нас, няма хора, които по-силно от нас да искат това плащане да стане час по-скоро, защото лихвите, които текат в момента, са наистина убийствени.
Защо не е посочена сумата? Отговорът е много ясен. Сумата ясно е посочена, тя е посочена в арбитражното решение. Сумата я има и във финансовата обосновка към Законопроекта, с която Вие разполагате. Вие знаете, че в края на бюджетната година, тъй като това ще бъде възмездна финансова помощ по реда на Закона за публичните финанси, тази транзакция трябва да стане през Министерството на енергетиката. Във финансовата обосновка, свързана с промяната в бюджета на Министерството на енергетиката, ясно е посочено каква е тази сума. Но тъй като от тук нататък ни предстои да уточним какъв е размерът на лихвата – знаете, че ние сме предявили претенция по отношение на този размер, съществува вероятност тази сума да бъде по-малка. Съществува вероятност да се намали и част от размера на главницата, тъй като и там имаме определени питания към Арбитража. Нека да изчакаме Международнияj арбитраж да изрази своето допълнително становище във връзка с това и сумата ще бъде ясна. Нашата цел е тази сума да не е по-висока от това, което сме предвидили. Затова беше толкова важно този Законопроект да мине максимално бързо, да мине с консенсус, за да можем наистина да изпълним това осъдително решение на Международния арбитраж.
Още веднъж, уважаеми дами и господа народни представители, Ви благодаря за това, което направихте. Благодаря Ви за дебата. Благодаря и на колегите от БСП, които не подкрепиха този Законопроект, но благодарение на това станаха ясни и много други неща. Благодаря Ви! (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова.
Процедура? – Заповядайте!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, излезе информация за Решение на Министерския съвет да бъде предложена госпожа Кристалина Георгиева като кандидатура на България за секретар на ООН. (Викове от БСП ЛБ: „Ууу!“.)
Правя искане да бъде извикан министър-председателят и външният министър, за да представят пред парламента аргументите си за това решение, което ние оценяваме като тежко предателство към България и като подчинение на чужди интереси. Моля да бъдат поканите за изслушване в парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова – ще се свържа с министър-председателя и с външния министър и ще предам Вашето искане.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА НИВОТО НА ОБСЛУЖВАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, ПРЕДСТАВЕНА ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ“ КСАВИЕ ПРАТС МОННЕ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЕНА ОТ ДИРЕКТОРА НА ИНСТИТУТА ПО ТЮТЮНА И ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ МАРИЯ КЪШЕВА, ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ДАННИ ЗА ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ, НОВИ ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ И РАСТИТЕЛНИ ИЗДЕЛИЯ ЗА ПУШЕНЕ И НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА НИВОТО НА ОБСЛУЖВАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, ПРЕДСТАВЕНА ОТ ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ“ КСАВИЕ ПРАТС МОННЕ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЕНА ОТ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА БОЖИДАР ЛУКАРСКИ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ДАННИ ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ ЦИГАРИ И КОНТЕЙНЕРИТЕ ЗА МНОГОКРАТНО ПЪЛНЕНЕ, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г.
С доклада за първо гласуване на Комисията по икономическата политика и туризъм ще ни запознае нейният председател народният представител Петър Кънев.
Имате думата, уважаеми господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, първо ще помоля за допуск в залата. Не знам как ще го осъществим, като гледам залата.
На основание чл. 46 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам за допуск в залата да поканим Даниела Везиева – заместник-министър на икономиката, Нина Христова – държавен експерт в дирекция „Външноикономическа политика“, и Светослава Малчева – главен експерт в дирекция „Външноикономическа политика“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, моля подгответе се за гласуване.
Колегите, които са в кулоарите, да обърнат внимание, че предстои гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме направеното предложение за допуск в пленарната зала – моля, гласувайте, за да можем да ги допуснем в залата.
Гласували 69 народни представители: за 68, против 1, въздържали се няма.
Моля поканете изброените лица в пленарната зала.
Господин Кънев, заповядайте, за доклада на Комисията по икономическата политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроекта за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните” Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните” Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 14 септември 2016 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните” Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните” Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката: Любен Петров – заместник-министър, Нина Христова и Светослава Малчева – експерти в отдел „Търговски механизми“, Дирекция „Външноикономическа политика“; представители на гражданското общество.
Законопроектът бе представен от г-н Любен Петров.
В Законопроекта са включени две споразумения. Те се прилагат по отношение на данните, отнасящи се до следните категории продукти: електронни цигари и контейнери за многократно пълнене и тютюневи изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене. Споразуменията определят сроковете и условията относно услугата по съхранение на данни, предложена от Европейската комисия на държавите членки за данните по отношение на категориите продукти, посочени по горе, представени от страната ни в изпълнение на директива 2014/40/ЕС чрез общ електронен портал (EU-CEG). Споразуменията изясняват ролята и отговорностите на Европейската комисия и Република България по отношение на функционирането и използването на базата за съхранение на данни, обхванати от тези споразумения, както и защитата на данните.
Услугите по тези споразумения се предоставят от Европейската комисия безвъзмездно, освен при необходимост от значително увеличаване на капацитета за съхранение. Страните не могат да прехвърлят правата или задълженията си по тези споразумения на трети страни без писменото съгласие на другата страна по тези споразумения.
Споразуменията са със срок на действие 5 години и след изтичане на този срок те се продължават автоматично за същия период, освен ако една от страните не го прекрати с едногодишно предизвестие.
В българското законодателство събирането на информацията, която следва да бъде представена за общия портал на Европейския съюз, е уредено в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.
След гласуване с резултати: „за” – 13 гласа, и без гласове „против” и „въздържали се” Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните” Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните” Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
Следващият доклад е на Комисията по земеделието и храните.
Народният представител господин Румен Христов, който е председател на Комисията, ще представи доклада.
Заповядайте, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранението на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен oт Министерския съвет на 12 август 2016 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 31 август 2016 г., на което обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен oт Министерския съвет на 12 август 2016 г.
В работата на комисията взеха участие доц. Мария Къшева – директор на Института по тютюна и тютюневите изделия, и ас. инж. Йовчо Кочев – национален администратор за Република България; от Министерството на икономиката: Симонета Бонева – началник на отдел „Търговски механизми“ в дирекция „Външноикономическа политика“, Нина Христова и Светослава Малчева – експерти в същия отдел.
Законопроектът с мотивите към него беше представен от Симонета Бонева.
Законът за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия предвижда производителите, вносителите и лицата, които въвеждат тютюневи изделия на територията на страната от друга държава - членка на Европейския съюз, да представят по електронен път на Института по тютюна и тютюневите изделия данни и информация за съставките и емисиите от тези изделия, и за обема на извършваните продажби.
Подобна информация следва да бъде предоставяна по електронен път на Министерството на икономиката от производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, новите тютюневи изделия, електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене.
Тези данни и информация следва да бъдат предоставяни посредством общ портал за представяне на данни, да бъдат съхранявани в електронен вид, като бъде осигурен достъп до тях на Европейската комисия и останалите държави членки.
Изискванията за съхраняването на информацията и достъпа до нея държавите членки могат да изпълнят, като използват предлаганите от Европейската комисия услуги за съхранение на данни. За целта е необходимо да са подписали споразумения за нивото на обслужване съгласно чл. 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2186 на Комисията и чл. 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2183.
С двете споразумения се определят сроковете и условията за използване на услугата по съхранение на данните, предложена от Европейската комисия, ролите и отговорностите на страните във връзка с функционирането и използването на съответната база за съхранение на данни, както и тяхната защита. Европейската комисия следва да предоставя услугите по съхранение и обмен на данните в защитена среда и без заплащане, освен при съществена промяна на обстоятелствата като например необходимост от значително увеличаване на капацитета за съхранение. Предвижда се и съдебно уреждане при възникване на спорове.
Споразуменията са със срок на действие пет години и след изтичане на този срок се продължават автоматично за същия период освен ако една от страните по съответното споразумение не го прекрати с едногодишно предизвестие до другата страна.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 19 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
Господин Свилен Иванов ще ни представи доклада.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г.
На свое заседание, проведено на 31 август 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението, което изчетох току що.
На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката: госпожа Симонета Бонева – началник отдел „Търговски механизми” в дирекция „Външноикономическа политика”, госпожа Нина Христова – държавен експерт, и госпожа Светослава Малчева – главен експерт в отдел „Търговски механизми” в дирекция „Външноикономическа политика”.
Законопроектът беше представен от госпожа Бонева.
В дискусията участие взе народният представител Емил Димитров, който изрази подкрепа към Законопроекта.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Следва докладът от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
С него ще ни запознае господин Атанас Ташков.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям Ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 14 септември 2014 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г.
На заседанието присъстваха Нина Христова – държавен експерт в отдел „Търговски механизми“, дирекция „Външноикономическа политика“, и госпожа Светослава Малчева – главен експерт в отдел „Търговски механизми“, дирекция „Външноикономическа политика“ в Министерството на икономиката.
Законопроектът беше представен от госпожа Христова.
Съгласно чл. 35б и следващите от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, тютюневи изделия, представят по електронен път на Института по тютюна и тютюневите изделия данни и информация за съставките и емисиите от тези изделия, както и за обема на извършваните продажби. Данните и информацията следва да се предоставят посредством общ портал за представяне на данни. Директива 2014/40/ЕС въвежда изискване държавите членки да съхраняват предоставената от производителите и вносителите на тютюневи изделия, нови тютюневи изделия, електронни цигари и контейнери за многократно пълнене информация в електронен вид и да осигуряват достъп на Европейската комисия и останалите държави членки до нея. Държавите членки могат да осигурят съхраняването на тази информация и достъпа до нея, като използват предлаганите от Европейската комисия услуги за съхранение на данни, при условие че са подписали с нея споразумение за нивото на обслужване съгласно чл. 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2186 на Комисията и чл. 3 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2183. С допълнителни споразумения към това Решение се определят сроковете и условията за използване на предложената от Европейската комисия услуга, ролите и отговорностите на Комисията и на Република България във връзка с функционирането и използването на съответната база за съхранение на данни, както и защитата на данните. Европейската комисия следва да предоставя услугите по съхранение и обмен на данните в защитена среда, без да изисква заплащане, освен при съществена промяна на обстоятелствата, като например необходимост от значително увеличаване на капацитета за съхранение. Предвижда се и съдебно уреждане при възникване на спорове.
След представяне на Законопроекта господин Иван Вълков постави въпрос относно периода на съхранение на данните съгласно споразумението. Представителите на вносителите разясниха, че продължителността на действие на Споразумението, първоначалният срок, за който се сключва Споразумението, е петгодишен. По време на този петгодишен период то може да бъде прекратено само в случай, че Комисията пожелае да й се заплащат такси, за да предоставя услугата. Ако тя реши, че е необходимо да се плащат такива такси, държавите членки могат да се откажат от ползването на нейните услуги и съответно да си разработят сами цялата система за съхранение на данни. След изтичането на първоначалния петгодишен период Споразумението може да бъде прекратено и по други причини, освен евентуално въвеждане на такси с едногодишно предизвестие.
Предвид изложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за”, 0 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ташков.
С това докладите са изчерпани.
Уважаеми колеги, откривам дебата по предложения Законопроект.
Има ли желаещи за изказване? (Реплики: „Няма! Да гласуваме“.) Няма желаещи.
Уважаеми колеги, приемам предложението и закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, № 602-02-31, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Процедура – господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми колеги, предлагам процедура: да преминем към второ гласуване на Законопроекта, предвид на това че изказвания и дебат нямаше. Четирите комисии го подкрепят единодушно, без „против“ и „въздържали се“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение за разглеждане на Законопроекта и на второ четене.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Уважаеми господин Кънев, моля, докладвайте Законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене
Член единствен. Ратифицира Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, подписани на 20 май 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, изказвания по наименованието на Закона и член единствен? Няма желаещи.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми колеги, гласуваме предложеното наименование на Законопроекта и член единствен.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, с което е приет и Законопроектът на второ четене.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка трета от гласувания дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДВУСТРАННИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЕКРЕТАРИАТА НА ИНИЦИАТИВАТА ЕВРИКА ЗА УЧАСТИЕ В СЪВМЕСТНАТА ПРОГРАМА „ЕВРОСТАРС-2“.
Вносител е Министерският съвет на 1 август 2016 г.
Доклад от Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Кънев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам на основание чл. 46 от нашия Правилник допуск до залата на следните лица: Даниела Везиева – заместник-министър на икономиката и туризма, Желяз Енев – директор на дирекция „Икономическа политика за насърчаване“, и Никола Стоянов – заместник изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, има предложение за допуск до залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 73, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, осигурете допуск на изброените лица в залата.
Уважаеми господин Кънев, следва докладът на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 септември
2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“.
На заседанието присъстваха Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Желяз Енев – директор на дирекция „Икономически политики за насърчаване“ в Министерството на икономиката, и Станислав Ангелов – директор на дирекция „Развитие на малките и средни предприятия“ в Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Любен Петров. Той посочи, че програмата “Евростарс-2” е предназначена за малките и средните предприятия, провеждащи научноизследователска и развойна дейност. Тя предоставя възможност за съвместно национално и европейско финансиране на международни научноизследователски проекти. Изискването е в проекта да участват най-малко две юридически лица от различни страни членки.
До две години от приключването на проекта полученият краен продукт трябва да бъде внедрен в производството или на пазара.
Програмата “Евростарс-2“ допринася за изпълнение на целите на „Хоризонт 2020“, свързани с ускоряване на развитието на технологиите и иновациите, които са в основата на конкурентноспособния бизнес.
Секретариатът на ЕВРИКА е изпълнителната структура, която управлява съвместната програма “Евростарс-2”, наблюдава изпълнението й и получава, разпределя и наблюдава финансовото участие на Общността в съвместната програма “Евростарс-2”.
Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия е организацията, която координира дейността по програмата в България. Разходите за дейностите по организацията и координацията на дейностите по подготовката и участието на Република България в съвместната програма „Евростарс-2“ и за националното финансиране на проектите, участващи в съвместната програма „Евростарс-2”, са за сметка на бюджета на Министерството на икономиката за съответната година, съгласно Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд. Приносът на България към проекта ще бъде в размер на 500 хил. евро годишно за периода на програмата.
Ратифицираният договор ще позволи изплатените субсидии от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия на българските участници в проекти по „Евростарс-2“ да бъдат реимбурсирани от страна на Секретариата.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13 народни представители, „против“ и „въздържали се“ няма.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Предстои да чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г.
На свое заседание, проведено на 31 август 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на икономиката: господин Желяз Енев – директор на дирекция ,,Икономически политики за насърчаване”, и господин Станислав Ангелов – директор на дирекция „Развитие на малките и средни предприятия” в Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.
Законопроектът беше представен от господин Станислав Ангелов. Той посочи, че договорът цели уреждане на отношенията между националния финансиращ орган на програмата, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Секретариата относно функционирането и финансирането на програма „Евростарс-2“. Ратифицирането ще позволи изплатените субсидии от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия на българските участници в проекти по „Евростарс-2“ да бъдат възстановени от страна на Секретариата.
Програма „Евростарс-2“ е продължението на успешната програма „Евростарс“. С нея се подпомага научноизследователската и развойна дейност, осъществявана от малките и средните предприятия. Съвместната програма „Евростарс” е насочена към транснационално сътрудничество в областта на научноизследователски дейности между МСП, университети и изследователски организации, чрез чиито дейности да се повиши конкурентоспособността, растежът и създаването на работни места.
Програмата допринася за изпълнение на целите на „Хоризонт 2020“, като цели ускоряване развитието на технологиите и иновациите, които ще са в основата на бъдещия бизнес, и подпомага европейските иновативни малки и средни предприятия да прераснат във водещи световни фирми.
След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Виждам, че доклад от Комисията по бюджет и финанси няма, но последният доклад ще бъде от Комисията по външна политика.
Госпожа Грозданова ще ни запознае.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместна програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г.
На заседание, проведено на 7 септември 2016 г., Комисията по външна политика разгледа горепосочения Законопроект.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от Никола Стоянов – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.
Настоящият Двустранен договор, част от програма „Евростарс-2” в рамките на инициативата ЕВРИКА, цели подпомагането на малките и средните предприятия, провеждащи научноизследователска и развойна дейност. Програмата подкрепя предприятията, които участват в съвместни научноизследователски или иновационни проекти в партньорство с друго малко или средно предприятие или с голямо предприятие, или с изследователски организации. Изискването е в проекта да участват най-малко две юридически лица от различни страни членки, като водещ партньор е малко или средно предприятие, работещо в сферата на научноизследователската и развойна дейност.
Съвместната програма „Евростарс” стимулира съвместни международни изследователски и иновационни проекти чрез облекчаване на достъпа на предприятията до финансиране при разработване на нови продукти, технологии и услуги.
Програмата „Евростарс-2“ допринася за изпълнение на целите на „Хоризонт 2020“, а именно да се ускори развитието на технологиите и иновациите, които са в основата на конкурентноспособния бизнес.
Република България е пълноправен член на инициативата ЕВРИКА от 2011 г. Това създаде условия предприятията ни да се възползват от възможностите, които ни се предоставят посредством инициативата ЕВРИКА, така и от съвместната програма „Евростарс 2“.
Съгласно Решение № 979 на Министерския съвет от 2015 г. разходите за дейностите по организацията и координацията на дейностите по подготовката и участието на Република България в съвместната програма „Евростарс-2“ и за националното финансиране на проектите, участващи в съвместната програма „Евростарс-2”, са за сметка на бюджета на Министерството на икономиката за съответната година съгласно Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд. В качеството си на администрираща институция на Националния иновационен фонд и съгласно Решение № 979 от 2015 г., Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия е институцията от българска страна, която финансира българските участници в международните научноизследователски проекти по съвместна програма „Евростарс-2“. Приносът на България към проекта ще бъде в размер на 500 хил. евро на година за периода на програмата – 2014-2020 г.
С договора се предвижда реимбурсиране от Секретариата на инициативата ЕВРИКА на до 20% на изплатените субсидии от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия към българските участници в проекти по „Евростарс 2“. Договорът ще допринесе за ефективно изпълнение от българска страна на дейностите по „Евростарс-2“, както и ще ускори развитието на технологиите и иновациите сред средните и малки предприятия.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Уважаеми колеги, дебатът и гласуването – след почивката.
Обявявам обедна почивка до 12,00 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието.
Напомням, че разглеждаме трета точка – Законопроект за ратифициране на двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет.
Бяха представени докладите на комисиите, към които Законопроектът е разпределен.
Уважаеми колеги, откривам дебатите по предложения Законопроект. Има ли колеги, желаещи да се изкажат от трибуната? – Не виждам желаещи.
Закривам дебатите. Предстои гласуване.
Видимо в залата няма кворум.
Поименна проверка, уважаеми колеги:
Янко Александров Янков - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Явор Илиев Хайтов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства
Цецка Цачева Данговска - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Христо Грудев Грудев - отсъства
Христо Георгиев Тодоров - отсъства
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христиан Радев Митев - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Хамид Бари Хамид - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Таско Михайлов Ерменков - тук
Султанка Димитрова Петрова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стефан Стайнов Желев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Георгиев Кенов - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Димитров Анастасов - отсъства
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Снежана Георгиева Дукова - тук
Славчо Стоев Атанасов - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Свилен Филипов Иванов - тук
Светослав Димитров Белемезов - отсъства
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Руслан Здравков Тошев - отсъства
Румен Маринов Йончев - тук
Румен Иванов Иванов - отсъства
Румен Динев Желев - тук
Румен Димитров Христов - отсъства
Румен Василев Гечев - тук
Росен Петров Петров - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - отсъства
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радан Миленов Кънев - отсъства
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Петър Христов Петров - тук
Петър Христов Беков - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Иванов Петров - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Кадиев - отсъства
Петър Владиславов Славов - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Нено Христов Влайков - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Невин Халил Хасан - отсъства
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Найден Маринов Зеленогорски - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Муса Джемал Палев - отсъства
Михо Димитров Михов - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Методи Борисов Андреев - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Илиев Богданов - отсъства
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Костадин Иванов Марков - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Кирил Петров Цочев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Добрев Добрев - отсъства
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Георгиев Андонов - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - тук
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Иван Стоев Чолаков - отсъства
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Славов Иванов - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Димитров Стойнов - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Живко Иванов Мартинов - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгени Димитров Стоев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дончо Спасов Баксанов - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Димитър Танев Танев - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Григоров Шишков - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Джема Маринова Грозданова - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Делян Александров Добрев - отсъства
Даниела Йорданова Панайотова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - отсъства
Гроздан Спасов Караджов - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Николов Недев - тук
Георги Недков Кючуков - отсъства
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георг Даниелов Георгиев - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Галя Енева Захариева - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Владислав Тошков Николов - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - тук
Вили Младенов Лилков - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - тук
Венка Константинова Стоянова - тук
Велизар Пенков Енчев - отсъства
Васил Миланов Антонов - тук
Валери Симеонов Симеонов - тук
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Валентин Николов Иванов - тук
Валентин Любенов Павлов - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Бюнямин Хюсеин Хасан - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борис Борисов Станимиров - отсъства
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Анна Василева Александрова - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Ана Георгиева Баракова - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Александър Христов Методиев - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Айдоан Муталиб Али - отсъства

Допълнително влезли колеги: Стоян Мирчев, Христо Грудев, Румен Христов, Никола Хаджийски, Петър Кадиев, Найден Зеленогорски, Янаки Стоилов, Светослав Белемезов, Калина Балабанова, Костадин Марков, Иван Вълков, Иван Чолаков, Румен Иванов, Живко Мартинов, Емил Райнов, Красимир Богданов, Даниела Дариткова, Светлин Танчев, Георги Ковачев, Самир Абу Мелих, Валентин Касабов, Теодора Георгиева.
Уважаеми колеги, налице е кворум.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, № 602-02-29, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г., подкрепен и от четирите комисии.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предвид на това, че Законът беше подкрепен и в четирите комисии без „въздържали се“ и „против“, и че липсваха всякакви дебати и беше подкрепен практически в залата, предлагам да преминем към второ гласуване на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля Ви, уважаеми господин Кънев, докладвайте Закона на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“
Член единствен. Ратифицира Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“, подписан на 30 декември 2015 г. в Брюксел, Кралство Белгия.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, както и член единствен.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, с което и Законопроектът на второ четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ПАЗАРНИ ЗЛОУПОТРЕБИ С ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси. Кой от Комисията по бюджет и финанси ще докладва?
Госпожа Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател!
Моля, първо за процедура - в залата да бъдат допуснати госпожа Вергиния Мичева – заместник-министър на правосъдието, господин Димитър Узунов – представител на Висшия съдебен съвет, и Ани Арнаудова – директор дирекция „Правна“ в Комисията по финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля да гласуваме за допускане на така споменатите лица.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да, благодаря.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси, относно Законопроект за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, № 602-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2016 г. и приет на първо гласуване на 9 септември 2016 г.
„Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата. Членове 1, 2, 3, 4 и 5 по вносител са подкрепени от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Има ли изказвания по наименованието и по членовете от 1 до 5, подкрепени от Комисията по вносител? Няма. Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, като предлага в ал. 2, т. 2 думите „процедурите по чл. 10“ да се заменят с „чл. 10“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 8 и 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Предлагам да гласуваме наименованията на Глава втора, на Раздел I, членове 6, 7, 8 и 9 включително.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Раздел ІІ“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10, 11 и 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13, като думите „под формата на“ да се заменят със „с пълен и“, а думата „съответното“ да се заличи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14 и 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІ и членове съответно 10, 11, 12, 13, 14 и 15, подкрепени от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Раздел III“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, като предлага в ал. 1 думите „специалните канали за комуникация“ да се заменят с „каналите за комуникация по чл. 10“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18, като предлага в ал. 3 думите „Мерките по чл. 16, ал. 2 и 3“ да се заменят с „Член 16, ал. 2 и 3“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел ІІІ и членове от 16 до 19 включително, подкрепени от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Глава четвърта“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, 21 и 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четвърта и членове 20, 21 и 22, подкрепени от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Глава пета“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета, както и текста на вносителя за чл. 23 и 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава пета и членове 23 и 24 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Допълнителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като предлага думите „осигуряват прилагането на Регламент № 596/2014“ да се заменят с: „предвижда мерки по прилагането на Регламент № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Допълнителните разпоредби, както и параграфи 1 и 2 със съответно прочетения текст от госпожа Стоянова.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, 4 и 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като предлага:
1. в т. 14, чл. 35а:
а) в ал. 5, т. 3 и 4 да се изменят така:
„3. осъществява редовна проверка за съответствие между сметките, които водят управляващото дружество и депозитарят за активите на колективната инвестиционна схема, а в случаите по чл. 37а – и със сметките, които води третото лице;
4. предприема необходимите мерки, за да осигури, че всички парични средства на колективната инвестиционна схема, депозирани при трето лице, могат да бъдат ясно разграничени от паричните средства на депозитаря и на това трето лице чрез индивидуални сметки на титулярите, водени от третото лице, или чрез еквивалентни мерки, които постигат същото равнище на защита;“
б) в ал. 11 думите „във всички случаи“ да се заличат.
2. в т. 15, чл. 36, ал. 5, в изречение първо навсякъде преди думите „по произход“ да се добави „членка“.
3. в т. 17, чл. 37а:
а) в ал. 3, т. 2, буква „а“ думите „държавата по произход“ да се заменят с „държавата членка по произход“.
б) в ал. 5, думите „чл. 34“ да се заменят с „чл. 35а“.
4. В т. 23, чл. 100, ал. 1, т. 6 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12.06.2014 г.) (Регламент № 596/2014)“ да се заличат.
5. в т. 37, чл. 275, ал. 3, т. 2 след думите „пазари или“ да се добави „би повлияло на“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване „Преходни и заключителни разпоредби“ – наименованието на подразделението, като текстът е по вносител, с параграфи 3, 4 и 5 по вносител и § 6 с редакция на Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, като предлага в т. 4, буква „в” числото „575” да се замени с „346”, в буква „г” думите „чл.37, ал. 5” да се заменят с „чл. 37, ал. 6”, и в буква „д” цифрите „236/2012” да се заменят с „346/2013”; в т. 5 навсякъде числото „575” да се замени с „346”; а в т. 6 цифрите „236/2012” да се заменят с „346/2013”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, като предлага в т. 5 думите „изречение второ” да се заменят с „изречение трето”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 7 до 10 включително, като текстовете са по вносител и със съответна редакция от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението, като т. II от предложението е отразена на систематичното ѝ място в § 14, който става § 15.
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 62 от 2016 г.) в § 229 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
„т. 2. Параграфи 156, 158 и 195, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.”
2. Досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Изказвания?
Народният представител Емил Димитров – заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа, народни представители! Досега този парламент за година и половина се занимаваше с основна дейност една – да прави съдебна реформа.
За целта господин премиерът Бойко Борисов постигна съгласие за започването ѝ. Създадохме специална Временна комисия за промяна на Конституцията – Глава „Съдебна власт“, за пети път, имаше нов пореден труден кръг на преговори – три гласувания с две трети мнозинство, след което премиерът отново стана гарант на обхвата и реформата, допустимите параметри, които ще бъдат приети, след което миналия месец – юли, успешно се поздравихме с приетия Закон за съдебната власт. Наложи се дори един министър на правосъдието да бъде сменен с друг, тъй като старият нямаше да може да се справи с възложените му задължения.
Или имахме година и половина правене на реформа. Преди месец и половина се поздравихме с успеха ѝ, а сега пристъпваме към отлагането на част от приетите вече решения с още година и половина, не до Нова година, а за следващата година, на практика за следващия парламент, за следващия министър, за следващия Висш съдебен съвет.
Как го правим? След като се наложи да променяме Конституцията и Закона за съдебната власт, сега със Закона за пазарните инструменти и престъпленията, свързани с тях, променяме един основен устройствен Закон за съдебната власт. Това нямаше да мине тихомълком, ако беше в Правната комисия, защото за нас не беше проблем, ако знаем какво се случва и какви проблеми възникват сред засегната категория хора, да направим един Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, току-що приет, който да реши този проблем. Но се бягаше от това решение!
Какво очаквам аз утре? Със Закона за движение по пътищата да променим Избирателния кодекс! Не би било никакъв проблем. Представяте ли си със Закона за рибарството и аквакултурите някой да реши да промени Конституцията? С Преходните и заключителните разпоредби! Или със Закона за защита на растенията, или на читалищата, да приеме бюджет 2017 г.? Какво пречи в Преходните и заключителните разпоредби? А не са ли това устройствени закони, които трябва да движат както финансите, така и съдебната власт?
Предстои Законът за МВР. Ами, дайте с него да променим мандата на президента или някой да се опита да вмени някакви възможности да влияе върху решението на господин – примерно главния прокурор.
Използвам случая да го поздравя за 50-годишнината му – днес той има рожден ден!
Виждате ли колко несъстоятелно е, когато имаме закони…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви по същество, господин Димитров! И други народни представители днес са рожденици, така че Ви моля да се съсредоточим върху конкретния текст.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Това, което правим днес, законодателна инициатива ли е или законодателен произвол? Кое от двете е според Вас?
Уважаеми господин Председател, 227 години от Великата френска революция – разделението на властите – законодателна, съдебна и изпълнителна, ние със Закон за пазарните инструменти уреждаме съдебната власт. Много мъдро и много разумно!
Какво, уважаеми господа, понеже съм сигурен, че не знаете какво се случва, правим днес?
Когато се приемаше Законът за съдебната власт, се оказа, че има 422 служители, които министърът на правосъдието назначава, уволнява, издига в ранг или премества. Таксите, които събират тези служители, обаче отиват в правосъдието, а заплатите им се изплащат от Висшия съдебен съвет. И беше взето решението – или таксите и парите да са във ВСС, който досега им плаща заплатите, или да отидат в Министерството на правосъдието. Взе се решение да отидат в Министерството на правосъдието, парите да се прехвърлят от ВСС, да се изпрати една дискета с данните на тези 422 души – 417 заети бройки, и всичко да се реши. Два месеца обаче това не може да стане. Оказа се, че статутът на тези хора е неизяснен – служители ли са, част от съдебната система ли са, орган ли са? Какви са точно? И хората започнаха да се притесняват. За тях е без значение откъде ще си получат заплатите, но те не си ги получават, в резултат на което Висшият съдебен съвет, абсолютно великодушно, добронамерено и държавнически, продължи да изплаща заплатите на тези хора, и ние сега взимаме решение не от Нова година с бюджета, а след още година и половина да уредим този статут.
Очевидно проблемът с тези хора е назрял. Очевидно те като държавни служители са си свършили своите задължения и трябва да си получат заплатите. За тях обаче се оказва, че не е без значение откъде ще ги вземат – от ВСС или от Министерството на правосъдието. Само мисълта, че ще бъдат там, ги накара да се бунтуват. Разбира се, че това държавническо мислене, което направи ВСС, не може да не бъде…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Димитров…
Моля, спрете времето на оратора.
Имате само още 10 секунди, а ние се намираме на второ четене.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Ако не ми ги изядете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Не, няма. Времето Ви е спряно и предстои гласуване. От Вас очаквам да чуя конкретно предложение по текст, който предстои да се гласува, тъй като сме на второ четене.
Пуснете времето на оратора.
Заповядайте, имате 10 секунди.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Използвам случая да благодаря на Менда Стоянова за това, че тя направи единствено възможното този конфликт да не възникне. Присъединявам се към мъдрото решение на Висшия съдебен съвет да постъпи държавнически.
Нашата парламентарна група взе решение, независимо от това какво се случва в момента, да дадем възможност да бъде отложено с година и половина така взетото решение преди месец и половина и тези държавни служители да продължават да получават заплатите си от ВСС, защото се оказа, че е единственото възможно решение, а Министерството на правосъдието на този етап няма как да се справи.
Очевидно е необходима реформа и за тази категория хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов – първа реплика. (Реплики от Данаил Кирилов.)
Дал съм Ви думата – заповядайте. Кавалерските Ви чувства ще демонстрирате на друго място и по друго време. (Шум и реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
С оглед на дисциплиниращите указания, които ми дадохте, и за да има възможност преждеговорившият оратор да довърши тезата си, взимам реплика.
Искам да репликирам господин Димитров в следното.
Аз поемам част от отговорността, господин Димитров, за това законодателно предложение. Аз помолих колегата Менда Стоянова, тъй като близостта на материята е към финансовите отношения, тъй като се уреждат бюджетни отношения на структура, която е между Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет, тя да включи това предложение в този Закон.
Да, материалната свързаност не е непосредствена, абсолютно съм съгласен, но в интерес на тези 422-ма висококвалифицирани специалисти – държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията, считаме, че е уместно този въпрос да бъде решен възможно най-скоро.
Благодаря Ви за принципната подкрепа, която изразявате. По отношение на другите Ви съображения аз също изразявам принципна подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика? Има ли желаещ за втора реплика на изказването на господин Емил Димитров? Няма.
Господин Димитров, според Правилника имате право на дуплика.
Ще се възползвате ли? До три минути – заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Три минути ефирно време – кой ти ги дава?
Уважаеми господин Кирилов, когато приемахме Закона, постигнахме съгласие, всеки направи отстъпки и стигнахме до това решение. Сега се оказа, че една дискета с 417 имена и заплатите, дължими към тях, е много трудно да отиде в правосъдието. Добре. Аз приемам. За Висшия съдебен съвет досега не беше проблем и няма да продължава да бъде проблем да изплаща заплатите. Тези хора трябва да си получат заплатите. Също така обаче очевидно ясно е, че трябва да уредим тази материя, защото тези хора се бунтуват и ще продължават да се бунтуват. Ние не го правим, защото на тях нещо не им е удобно – то има съдии и във футбола. Няма да ги направи магистрати. Но така или иначе трябва да уредим тези хора, тази материя. Аз като държавен служител не мога да си представя, че няма да си получа заплатата, защото някой някъде е променил закон, а друг министър не е решил да си свърши работата.
Изказвам благодарност на госпожа Менда Стоянова, че единствена е поела риска в този Закон, който няма нищо общо със съдебната власт, да намери необходимостта да вкара този параграф да мине, и ние в едни пазарни инструменти и злоупотребата с тях да уредим бюджета на съдебната власт. Но ако това е единственото решение и няма да създаде проблем, ние ще го подкрепим, както вече неведнъж го казах.
Използвам случая да благодаря и на ВСС за големия жест, който направиха, и държавническото им поведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Преди да подложа на гласуване създаването на нов § 11, уважаеми господин Узунов, в качеството Ви на представляващ Висшия съдебен съвет, госпожо Заместник-министър, ако желаете, имате право да вземете думата. Дайте знак с вдигане на ръка, ако желаете. Не желаете.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията са създаването на нов § 11, както беше прочетен от председателя на Бюджетната комисия госпожа Стоянова.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията точка втора, така както е отразена за систематичното й място, да бъде в § 14, който става § 15.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, преди да продължим със следващите параграфи, моля за протокола да отбележим, че е допусната техническа грешка при изписването: Глава четвърта всъщност е Глава трета и Глава пета съответно е Глава четвърта, както и ако в текста се цитират някъде тези глави, моля да се има предвид, че всъщност, когато говорим за Глава четвърта, става дума за Глава трета и съответно вместо Глава пета – Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля това да бъде отразено по съответния начин в протокола – тази техническа информация и корекция.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15:
„§ 15. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 11, който влиза в сила от 9 август 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията по вносител § 11, който става § 12; § 12, който става § 13; § 13, който става § 14, и подкрепената редакция на § 14, който става
§ 15.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието и с това Законопроектът, който става Закон, приет на второ четене.

Преминаваме към точка пета от седмичната ни програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ И ФИЗИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА.
Вносител е Министерският съвет.
Първият доклад е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Нейният председател – господин Настимир Ананиев, заповядайте.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Преди доклада, моля достъп до залата на заместник-министър Валери Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване допуск до залата на заместник-министъра на транспорта и информационните технологии господин Борисов.
Гласували 77 народни представители: за 65, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Господин Ананиев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 14 септември 2016 г., беше обсъден Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията; представители на браншовите организации, на мобилните оператори и на операторите на мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия.
Законопроектът бе представен от господин Валери Борисов.
Предлаганият Законопроект е изготвен във връзка с въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи (Директива 2014/61/ЕС) и осъвременяване на нормативни актове, с които се определят изисквания към разполагането на електронни съобщителни мрежи и изграждането на прилежащата им инфраструктура.
Господин Борисов отбеляза, че Законопроектът е резултат от дейността на междуведомствена работна група към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са участвали представители на администрацията и бизнеса, както в областта на телекомуникациите, така и сред мрежовите оператори, чиято дейност е обект на регламентация в Законопроекта.
Законопроектът регламентира предоставянето на права и сервитути, свързани с изграждане на физическа инфраструктура и с разполагането на мрежи. Тези норми са създадени на основата на Глава седемнадесета от Закона за електронните съобщения, като са отстранени остарели разпоредби, несъвършенства в процеса на прилагането, а други са адаптирани и съобразени с технологичното развитие и облекченията, които създава новият специален Закон. Предвижда се и задължение на мрежовите оператори да предоставят достъп до и съвместно ползване на съществуващите инфраструктури при предварително обявени условия, включително цена, като сключват писмен договор с оператора на електронна съобщителна мрежа.
Регламентира се създаването на Единна информационна точка, чиито функции ще се изпълняват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Единната информационна точка има съществено значение за постигането на целите на Закона, защото са й възложени функции за поддържането на единна база данни с актуална информация, която да улесни координирането на съвместното изграждане и ползване на физическа инфраструктура, както и разполагането на електронни съобщителни мрежи.
Законопроектът предвижда Комисията за регулиране на съобщенията да изпълнява ролята на орган за решаване на спорове, свързани с предоставяне на достъп до съществуваща инфраструктура, включително определяне на цени за достъп, координиране на строежи, предоставяне на информация относно планирани строежи, предоставяне на достъп до физическа инфраструктура в сгради и разполагане на електронни съобщителни мрежи.
След представянето на Законопроекта се проведе дискусия. Представителите на браншовите организации и на бизнеса изразиха своето задоволство от изготвения Законопроект, тъй като ще облекчи и ускори процеса на изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Народният представител Георги Търновалийски обърна внимание на постъпилото становище по Законопроекта от Националното сдружение на общините в Република България и на предложените в него редакции на текстове.
Народният представител Иван Вълков изрази своята подкрепа на Законопроекта, като подчерта, че констатираните недостатъци могат да бъдат отстранени при второто му гласуване.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Предстои да чуем доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада ще ни запознае нейният председател господин Светлин Танчев.
Заповядайте, господин Танчев.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители!
„На свое редовно заседание, проведено на 13 юли 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Предложеният Законопроект цели да хармонизира българската нормативна уредба с изискванията на Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Следва да се има предвид, че срокът за приемане на националните разпоредби за транспониране на Директивата е изтекъл на 1 януари 2016 г. В тази връзка на 24 март 2016 г. Европейската комисия стартира процедура за нарушение срещу България. Вносителят на Законопроекта посочва, че забавянето е предизвикано от комплексния характер на материята, наличието на противоречащи си правни актове, както и необходимостта от изработването на отделен закон, който да регулира ускореното разполагане на съвременни електронни съобщителни мрежи и изграждането на съответната инфраструктура.
Настоящият Законопроект има за цел да доведе до облекчаване на административните процедури и намаляване на разходите, свързани с разгръщането на високоскоростни кабелни електронни съобщителни мрежи. Предвижда се премахване на изискванията за подробни устройствени планове, когато трасето на физическата инфраструктура за тези мрежи попада в обхвата на съществуващ път и в сервитутите на газопроводи, електропроводи, канализационни мрежи и железопътни линии или други съществуващи мрежи. Същевременно мрежовите оператори ще бъдат задължени да предоставят достъп до и съвместно ползване на съществуващите инфраструктури при предварително оповестени условия, като сключат писмен договор с оператори на електронни съобщителни мрежи. Ролята на орган за решаване на споровете, възникнали в тази връзка, включително при определяне на цените, ще се поеме от Комисията за регулиране на съобщенията.
За постигане на целите на Закона е от съществено значение заложеното в Глава трета създаване на Единна информационна точка, чиито функции ще се изпълняват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тази точка ще поддържа единна база данни с актуална информация относно съществуващата и планираната инфраструктура, както и свързаните с нея строителни дейности, проекти, нормативни актове, образци на документи, срокове и други. По този начин следва да се улесни координирането на съвместно изграждане и ползване на физическа инфраструктура, както и разполагането на електронни съобщителни мрежи. Това от своя страна би довело не само до по-ниска цена на строежите и ремонтите, но и до намаляване на неудобствата за гражданите и повишаване на качеството на живот.
Не на последно място, Законопроектът предвижда отмяна на Глава седемнадесета от действащия Закон за електронните съобщения относно изграждането на електронни съобщителни мрежи. Тези разпоредби са включени в Глава четвърта от настоящия Проект на закон, като са адаптирани и съобразени с новата уредба, а съответните анахронизми и несъвършенства са отстранени. Същевременно чрез Преходните и заключителните разпоредби се актуализират и синхронизират терминологията и режимите в Закона за устройство на територията, свързани с разполагането на мрежи и изграждането на прилежащата им физическа инфраструктура.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 12 гласа „за”, без „против“ и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2016 г.“ Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Танчев.
Следващият доклад е на Комисията по енергетика.
Господин Добрев, Вие ли ще ни запознаете с нея?
Председателят на Комисията по енергетика – господин Делян Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 юли 2016 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на транспорта: господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, госпожа Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения“, госпожа Жанета Рогова – началник на отдел в дирекция „Правна“.
С предложения Законопроект се въвеждат изискванията на Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Предлагат се законодателни разпоредби, с които се предвижда събиране на актуална информация в специална база данни за съществуващата и планираната инфраструктура, както и улесняване на процедурите за разполагане на мрежите и за по-добра координация при строителни и ремонтни дейности. Мерките, залегнали в този Законопроект, целят по-ефикасно използване на съществуващата физическа инфраструктура на различни мрежови оператори при разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Предвидено е създаването на единна информационна точка в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която ще представлява електронна платформа, в която ще бъде събирана минимална, но актуална информация от различните мрежови оператори относно: вид, местоположение и начин на използване на инфраструктурата, намеренията за разширяване и ремонтните дейности по мрежите, както и данни за контакт за съответния мрежови оператор.
Законопроектът предвижда предоставянето на достъп до физическата инфраструктура и съвместното й ползване между различни мрежови оператори. В съответствие с изискванията на директивата при обосновано искане мрежовите оператори предоставят достъп на операторите на високоскоростни електронни съобщителни мрежи до тяхната физическа инфраструктура при предварително определени, ясни, прозрачни, недискриминационни условия. Подобрени са съществуващите облекчения, свързани с разполагането на линейни електронни съобщителни мрежи, като това става по реда на Законопроекта. Предвидени са правила, които създават и рамка за отношенията между мрежовите оператори при разполагане на мрежи в инфраструктурата на друг оператор.
Електронните съобщителни мрежи в сградите също така са предмет на Законопроекта. В нови сгради, в които предстои извършването на основен ремонт, ще бъде задължително изграждането на физическа инфраструктура, подготвена за разполагане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. В Законопроекта е предвидено възникнали спорове да се решават от Комисията за регулиране на съобщенията. Тя е компетентна да се произнася по спорове относно предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура, относно условията и цените за достъп, относно разполагането на мрежите, координирането на дейностите. Ако спорът е свързан с физическа инфраструктура, изградена за нуждата на други мрежи, Комисията за регулиране на съобщенията приема решения в съответствие със становището на компетентните органи, които регулират и контролират основната дейност на мрежовите оператори.
Контролът по този Законопроект се осъществява респективно от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията и в някои случаи от кметовете. В Преходните и заключителни разпоредби са уредени заварените положения, свързани със съвместното разполагане на мрежи, като са дадени съответните срокове за уреждане на отношенията на засегнатите мрежови оператори. Предвидени са и промени, свързани с уредбата на електронните съобщителни мрежи, включително терминологични в редица закони като Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията и Закона за управление на етажната собственост. Предвидено е актовете по прилагането на този Законопроект да бъдат приети в шестмесечен срок след неговото приемане.
В последващата дискусия отношение взеха следните народни представители: Валери Симеонов и Таско Ерменов. Народният представител Валери Симеонов обяви, че прави отвод по гласуването на Законопроекта поради конфликт на интереси. Народният представител Таско Ерменков подкрепя Законопроекта, като ще внесе предложения за корекции между първо и второ гласуване.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване, Комисията по енергетика, с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Следващият доклад, който предстои да чуем, е доклад за първо гласуване на Комисията по правни въпроси.
Госпожа Александрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2016 г.
На свое заседание, проведено на 29 юни 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: госпожа Калина Димитрова – директор на дирекция „Съобщения“, и госпожа Женета Рогова – началник на отдел в дирекция „Правна”; от Сдружение за електронни комуникации: госпожа Анета Иванова – изпълнителен директор; от Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори: госпожа Галя Маринова – изпълнителен директор; от „Теленор България“ ЕАД: госпожа Галя Станимирова.
Законопроектът беше представен от госпожа Калина Димитрова.
С предложения Законопроект се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи и се регулират отношенията, свързани с разполагане на електронно съобщителни мрежи.
Законопроектът регламентира разполагането на електронно съобщителни мрежи и изграждането на прилежащата им инфраструктура, като изрично предвижда възможност за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на съществуваща физическа инфраструктура и урежда правата и задълженията на лицата, свързани с тези дейности. Също така Законопроектът урежда реда, по който Комисията за регулиране на съобщенията решава спорове, свързани с предоставяне на достъп до и съвместно ползване на съществуваща физическа инфраструктура. Предвижда се възможност Комисията за регулиране на съобщенията да определя специализирана комисия, в която има поне един правоспособен юрист и могат да бъдат привличани като членове независими консултанти и външни експерти, които са включени в списък, утвърден от Комисията за регулиране на съобщенията.
В хода на дискусията народните представители Емил Димитров и Данаил Кирилов изразиха своята подкрепа за Законопроекта. Господин Кирилов подчерта, че със Законопроекта се прави опит да се кодифицира една сложна материя и посочи, че с него се регламентират важни правни въпроси – сервитути, права, които са в режим на съвместно ползване или на споделяне, както и въвеждането на особена процедура за разрешаване на спорове.
Народният представител Михаил Миков повдигна въпроса относно предложението Комисията да действа в определени ситуации като особена юрисдикция и риска всеки регулатор да стане такава и как това ще се отрази на ролята на административни съдилища. В отговор госпожа Калина Димитрова поясни, че като част от своите правомощия Комисията за регулиране на съобщенията и сега решава спорове между предприятия, предлагащи електронно съобщителни мрежи и/или по реда на Закона за електронните съобщения. Също така тя посочи, че Директивата допуска тези правомощия да бъдат предоставени или на определен съобщителен регулаторен орган, или да бъдат разпределени между останалите регулаторни органи, но е било взето решение Комисията за регулиране на съобщенията да бъде междинното звено, което да разрешава спорове, включително и доброволно, по реда на медиацията. Госпожа Жанета Рогова допълни, че този подход е предпочетен поради наличието на техническа експертиза и възможност за работещите в Комисията за регулиране на съобщенията експерти и че решенията на Комисията подлежат на съдебен контрол като допълнителна гаранция за контрол и законосъобразност.
Господин Нотев отбеляза направеното от вносителите сравнение с медиация и определянето на този начин на прилагане на Закона като алтернативен на съдебното разглеждане на споровете и постави въпрос относно това дали преминаването през тази процедура е задължителна предпоставка, за да бъде отнесен в крайна сметка въпросът до съда. Господин Кирилов разясни, че това са технически въпроси, които са предварителни и от чието решаване имат полза както страните, така и съдът.
На въпрос, поставен от господин Чавдар Георгиев относно твърде общо формулирания предмет на споровете, които ще се решават от Комисията за регулиране на съобщенията, и дали в обхвата на предмета ще влиза и решаването на спорове за собственост, госпожа Жанета Рогова уточни, че Законопроектът съдържа един доста по-детайлен каталог спорове, които Комисията за регулиране на съобщенията решава, освен изброените в чл. 81 от Законопроекта.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Последният доклад по този Законопроект е от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Господин Проданов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 8 септември 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди горепосочения Законопроект, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2016 г.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
С предложения Законопроект се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи и се регулират отношенията, свързани с разполагане на електронно съобщителни мрежи.
Предвижда се премахване на изискванията за подробни устройствени планове, когато трасето на физическата инфраструктура за тези мрежи попада в обхвата на съществуващ път и в сервитутите на газопроводи, електропроводи, канализационни мрежи и железопътни линии или други съществуващи мрежи. Същевременно, мрежовите оператори ще бъдат задължени да предоставят достъп до и съвместно ползване на съществуващите инфраструктури при предварително оповестени условия, като сключат писмен договор с оператори на електронни съобщителни мрежи. Ролята на орган за решаване на споровете, възникнали в тази връзка, включително при определяне на цените, ще се поеме от Комисията за регулиране на съобщенията.
Съществен момент за постигането на целите на закона има въвеждането на „Единна информационна точка“, чиито функции ще се изпълняват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тази точка ще поддържа единна база данни с актуална информация относно съществуващата и планираната инфраструктура, както и свързаните с нея строителни дейности, проекти, нормативни актове, образци на документи, срокове и др. По този начин следва да се улесни координирането на съвместно изграждане и ползване на физическа инфраструктура, както и разполагането на електронни съобщителни мрежи.
Електронните съобщителни мрежи в сградите също така са предмет на Законопроекта. В нови сгради, в които предстои извършването на основен ремонт, ще бъде задължително изграждането на физическа инфраструктура, подготвена за разполагане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи.
Чрез Преходните и заключителните разпоредби, се актуализират и синхронизират терминологията и режимите в Закона за устройство на територията, свързани с разполагането на мрежи и изграждането на прилежащата им физическа инфраструктура.
В представеното становище от страна на Националното сдружение на общините в Република България са предложени няколко съществени редакции на текстовете, като особено внимание в хода на дискусията от страна на изказалите се народни представители бе обърнато на чл. 18, ал. 3. Целта на предложението е да се равнопостави публичната и частната собственост по отношение на възможността на собственика на публичните обекти – общините, да получат еднократно обезщетение за възникналите по силата на Закона сервитутни права в полза на оператори на електронни съобщителни мрежи.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Проданов.
Това беше последният доклад от комисиите.
От името на вносителя – господин Заместник-министър, имате право на становище. Не желаете.
Откривам дебата.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз лично ще подкрепя Законопроекта. Имам няколко забележки, които ще внеса между двете четения.
Ще обърна внимание на една-две бележки, които са повече технически, но едната ме притеснява повече, тъй като става въпрос евентуално за противоконституционност.
Във връзка с по-малките забележки – например в чл. 6, който е свързан с достъпа до данните в регистъра за строително проектиране, той е платен. Даваме безплатен достъп на помирителните комисии. Може би трябва да добавим и съда, тъй като съдът също има безплатен достъп. Мисля това за резонна промяна.
В чл. 7 се говори за предоставяне на информации и данни за район, без да е уточнено какво означава „район“ – квартал или друга мерна единица. „Район“ е много общо. Няма го в мерните единици.
Във връзка с противоконституционността – чл. 32. Той определя видовете сервитути. Имаше го и в стария закон, но в новия Закон се предвижда сервитутът „ограничаване правото на ползване на имот“ да се урежда с подзаконов акт, а в Конституцията много ясно е написано, че трябва да бъде определяно със закон, а не с нормативен акт. Тук има притеснение за противоконституционност.
Ще имам предложения между двете четения.
Имам и няколко други малки забележки.
Мисля, че Законът е добър и подпомага дейността на заинтересованите страни, улеснява я, като по този начин дава възможност за по-конкурентна среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Ананиев.
Реплики? Няма.
За изказване давам думата на народния представител Ахмед Ахмедов.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Видно от мотивите на Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, че същият е изготвен във връзка с въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 61/2014 на Европейския съюз относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи и осъществяване на нормативните актове, с които се определят изискванията към разполагане на електронните съобщителни мрежи и изграждането на прилежащата им инфраструктура.
Освен въвеждането на европейското законодателство и актуализирането на действащите разпоредби на Закона за електронните съобщения, целта на предложения Законопроект е да регламентира правила за осигуряване на достъп до съществуващата инфраструктура, включително обслужваща други видове мрежи, както и планиране, изграждане, разполагане и ползване на физическата инфраструктура. Нуждата от приемането на този Законопроект произтича от констатираните проблеми при практическото прилагане на настоящия режим за разгръщане на електронните съобщителни мрежи, създаващ правна несигурност и предпоставки за административни съдебни спорове.
Практическото значение на Законопроекта е свързано с регламентацията на начина, по който енергийните мрежи ще бъдат ползвани за нуждите на телекомуникациите.
Като основни в Законопроекта бихме определили следните моменти:
Първо, съкращаване на някои от процедурите, свързани с разгръщането на високоскоростните кабелни електронни съобщителни мрежи, като се премахват изискванията за подробни устройствени планове.
Второ, предвиждане на глава, регламентираща предоставяне на права и сервитут, свързани с изграждането на физическа инфраструктура и разполагане на мрежи. Въведено е правото на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура от други мрежови оператори.
Трето, въведено е задължение на мрежовите оператори да предоставят достъп до и съвместно ползване на съществуващата инфраструктура при предварително оповестени на интернет страницата им условия, включително цената, на която е сключен договорът. Въведено е правото на преминаване на специално ползване на пътищата да се урежда въз основа на еднократно обезщетение.
Пето, отпадане на изискването за одобряване на план-схема към подробния устройствен план за изграждане на приемо предавателни станции на безжичните електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура.
Шесто, не на последно място, Комисията за регулиране на съобщения да изпълнява ролята на орган за решаване на спорове, свързани с предоставянето на достъп до съществуващата инфраструктура, включително определяне цени за достъп, координиране, строеж и други.
Ние от ДПС ще подкрепим на първо четене Законопроекта. Безспорно е, че такъв тип Законопроект е необходим не само поради липса на транспониране, но и поради обективна нужда от оптимизиране на разходите при изграждане и развитие на различен тип мрежи, което има съществени икономически и организационни последици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, уважаеми господин Ахмедов.
Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат по Законопроекта? Няма.
Закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, № 602-01-36, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2016 г.
Гласували 88 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 8.
С това Законопроектът е приет на първо гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ.
Вносител е Министерският съвет на 18 май 2016 г. Приет е на първо гласуване на 14 юли 2016 г.
Доклад за второ четене.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Моля за процедура за допуск в залата на представители на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – госпожа Ваня Донева, председател, и господин Генко Николов – методолог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Гласуваме направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 71 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Доклад относно Законопроект за независимия финансов одит, № 602-01-28, внесен от Министерския съвет на 18 май 2016 г. и приет на първо гласуване на 14 юли 2016 г.
„Закон за независимия финансов одит“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Закона.
„Част първа – Общи разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част първа.
„Глава първа – Предмет, приложно поле и определение“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, наименованието на Част първа и наименованието на Глава първа.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1, като предлага в т. 2 думите „заключенията на“ да се заменят с „удостоверяване на резултатите от“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 1 по доклада на Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля да изчитате заглавията на съответните членове.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „Цел на финансовия одит – чл. 2.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
„Финансов одит – чл. 3“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
„Предмет на финансовия одит – чл. 4“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Има ли изказвания по чл. 2, 3 и 4? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за членове от 2 до 4 включително, подкрепени от Комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„Приложими отчетни рамки“.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) Приложимите рамки за финансово отчитане са:
1. обща рамка за финансово отчитане, регламентираща финансови отчети с общо предназначение за широк кръг потребители;
2. специфична рамка за финансово отчитане, регламентираща отчети за конкретни потребители.
(2) Общите рамки за финансово отчитане са:
1. отчетна рамка за достоверно представяне, която съдържа поне едно от следните потвърждения:
а) потвърждава изрично или по подразбиране, че за постигането на достоверно представяне на финансовия отчет може да е необходимо ръководството на одитираното предприятие да представи допълнителни оповестявания;
б) потвърждава изрично, че за постигането на достоверно представяне на финансовия отчет може да е необходимо ръководството на одитираното предприятие да се отклони от дадено изискване на общата рамка;
2. обща рамка за съответствие, която не съдържа потвържденията по т. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 5? Няма.
Гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията, за чл. 5.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„Задължителен одит и доброволен одит“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
„Регистрирани одитори“.
По чл. 7 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, като предлага в ал. 3, т. 2 и 3 думите „един или повече” да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря. Изказвания? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за чл. 6, както и текста на вносителя и предложение на Комисията за чл. 7.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„Способи за упражняване професията на регистриран одитор“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8, като предлага в наименованието и в ал. 1 думите „професията на регистриран одитор” да се заменят с „одиторска професия” и в ал. 2 думата „дейност” да се замени с „професия”.
„Професионални стандарти“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9, като предлага в ал. 2 думите „при извършването на задължителен финансов одит и за свързаните с одита услуги по смисъла на този закон” да се заличат, а в ал. 3 думите „професионални услуги, като прилага изискванията на други професионални” да се заменят с „услуги, различни от задължителен финансов одит и свързаните с одита услуги, като прилага изискванията на други одиторски”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 8 и 9? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за чл. 8, както и за чл. 9.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„Професионална етика“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
„Професионална тайна“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, като предлага думите „неговите служители, сътрудници, експерти и всички други” да се заменят с „ и всички”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по чл. 10 и 11? Няма.
Гласуваме анблок текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за чл. 10 и 11.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„Публичен надзор над регистрираните одитори“.
По чл. 12 има предложение на народните представители Димитър Байрактаров, Валери Симеонов, Христиан Митев, Юлиан Ангелов, Атанас Стоянов, Валентин Касабов, Славчо Атанасов и Султанка Петрова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2 и 3:
„2. Алинея 2, т. 3 да отпадне.
3. В ал. 3 думите „регулирането и“ се заличават.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Публичен надзор над регистрираните одитори
Чл. 12. (1) Публичният надзор над регистрираните одитори се осъществява от Комисията.
(2) Надзорът по ал. 1 се осъществява съгласно изискванията на този закон и на Регламент (ЕС) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно специфични изисквания по отношение на задължителния одит в предприятия от обществен интерес и за отмяна на Решение 2005/909/ на Комисията (OB, L 158/77 от 27 май 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 537/2014” върху:
1. професионалната дейност на регистрираните одитори;
2. дейността на ИДЕС в случаите, посочени в този закон;
3. дейността на одитните комитети в предприятията от обществен интерес.
(3) Комисията е компетентният орган за регулирането и надзора над регистрираните одитори в Република България.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Първо, гласуваме предложение на народните представители Димитър Байрактаров и група народни представители за ал. 2 в неподкрепената част по т. 2 и 3.
Гласуваме, уважаеми колеги, неподкрепено от Комисията предложение.
Гласували 74 народни представители: за 12, против 30, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя, редактиран от Комисията, за чл. 12.
Гласуваме подкрепено от Комисията предложение.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „Глава втора – Придобиване на правоспособност на дипломиран експерт-счетоводител и на регистриран одитор. Признаване на правоспособност на регистрирани одитори от Европейския съюз и на одитори от трети държави“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Изисквания за кандидатстване“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Изисквания за кандидатстване
Чл. 13. (1) За дипломиран експерт-счетоводител и за регистриран одитор може да кандидатства лице с добра репутация.
(2) За придобиване правоспособност на дипломиран експерт-счетоводител може да кандидатства лице, което притежава:
1. счетоводно-икономическо образование с образователно- квалификационна степен „магистър“ и 4 години професионален стаж;
2. счетоводно-икономическо образование с образователно- квалификационна степен „бакалавър“ и 5 години професионален стаж;
3. друго висше икономическо образование и 7 години професионален стаж;
4. друго висше образование и 10 години професионален стаж.
(3) Професионален стаж по ал. 2 е стаж в областта на счетоводството, вътрешния одит, външния одит и финансовата инспекция, като орган на Националната агенция за приходите, като инспектор в Комисията или като преподавател във висше училище в областта на счетоводството, контрола и финансите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по Глава втора и чл. 13? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, текст на вносителя, подкрепен от Комисията за Глава втора, както и текст на вносителя, редактиран от Комисията, за чл. 13.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „Изискване за предварително полагане на изпити на дипломиран експерт-счетоводител“ – чл. 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
„Изпити за дипломиран експерт-счетоводител“ – чл. 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, като предлага в ал. 1, т. 1 думите „Международните стандарти за финансово отчитане“ да се заменят с „Международните счетоводни стандарти“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по предложените членове? Няма.
Гласуваме анблок текст на вносителя, подкрепен от Комисията, за членове 14 и 15.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „Практическо обучение за допускане до изпит по финансов одит на кандидат за дипломиран експерт-счетоводител“ – чл. 16.
Предложение на народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители:
„Член 16, ал. 2 да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16, като предлага в наименованието след думите „изпит по“ да се добави „независим“.
„Диплома и регистриране на дипломиран експерт-счетоводител“ – чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложение от народния представител господин Байрактаров и група народни представители за чл. 16, което не е подкрепено от Комисията. Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение. (Шум и реплики.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Има проблем със системата за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, квесторите, има гора от вдигнати ръце – проблем със системата.
Успяха ли всички колеги?
Гласували 74 народни представители: за 5, против 32, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Сега, уважаеми колеги, гласуваме текст на вносителя, подкрепен от Комисията за чл. 16, както и текста на вносителя, подкрепен от Комисията за чл. 17.
Гласуваме подкрепени от Комисията текстове.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „Придобиване на правоспособност на регистриран одитор“ – чл. 18.
Предложение на народния представител Байрактаров и група народни представители:
„Член 18, ал. 2 да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Придобиване на правоспособност на регистриран одитор
Чл. 18. (1) Дипломиран експерт-счетоводител придобива право да подписва одиторски доклади с мнение върху финансови отчети след три години практическо обучение в областта на одита на годишни финансови отчети или други финансови отчети и след вписването му в регистъра по чл. 20.
(2) В случаите по чл. 16, ал. 2 практическото обучение по ал. 1 трябва да е не по-малко от две години.
(3) Изискването за практическо обучение по ал. 1 не се прилага, когато обучението по чл. 16, ал. 1 е не по-малко от три години.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 18? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване, уважаеми колеги, предложение от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията. Подлагам на гласуване неподкрепено предложение.
Гласували 72 народни представители: за 9, против 34, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Гласуваме текст на вносителя, редактиран от Комисията, за чл. 18.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: „Практическо обучение“ – чл. 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, като предлага в ал. 1 думите „чл. 16, 18 и 25” да се заменят с „чл. 16, ал. 1, чл. 18 и 25.”
„Регистър на регистрираните одитори“ – чл. 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20, като предлага в ал. 1 думите „наричан по-нататък „Регистъра” да се заличат; в ал. 4 накрая думите „отговарят на изискванията по ал. 2” да се заменят с „притежават добра репутация”; в ал. 5 след думите „ал. 3” да се добави „и 4”; в ал. 6 в началото на изречение второ да се добави „С решението”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, има ли изказвания по членове 19 и 20? Няма.
Подлагам на гласуване текст на вносителя, подкрепен от Комисията за чл. 19, както и текст на вносителя, подкрепен от Комисията за чл. 20.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
До тук ще разгледаме Законопроекта поради изтичане на времето за работа.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)




Заместник-председатели:

Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов
Явор Хайтов



Секретари:
Георги Търновалийски
Юлиан Ангелов