Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов, Иван К Иванов и Явор Хайтов

Секретари: Димитър Делчев и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум – откривам заседанието. (Звъни.)
Съобщения:
- в Народното събрание е постъпило Решение № 682 от 1 септември 2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е приет „Секторен анализ на застрахователния пазар в Република България“. Материалът е предоставен на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание;
- на 29 септември 2016 г. с вх. № 639-00-16 в Народното събрание е постъпил Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 август 2016 г. – 24 септември 2016 г. и Протокол № 41 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание;
- от Националния статистически институт е постъпила „Информация за бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите през септември 2016 г.“. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точката, която е фиксирана за днес за началото на заседанието, а именно:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПОРЕКТА ЗА НОСЕНЕТО НА ОБЛЕКЛО, ПРИКРИВАЩО ИЛИ СКРИВАЩО ЛИЦЕТО.
Той е с № 654-01-58, внесен от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители на 20 април 2016 г. Приет е на първо гласуване на 15 юни 2016 г.
С доклада на Комисията… (Шум и реплики.)
Процедура – заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за отлагане на точката от дневния ред на Народното събрание по чл. 52, ал. 2, т. 2 от Правилника на Народното събрание за организацията и дейността.
Аргументите ни в тази посока са следните.
Нещо не налага ние да сме третата държава в света с такава забрана. Освен Белгия, Франция и някои германски провинции, това са страните с най-голяма концентрация на терористични актове. (Реплики и провиквания от ГЕРБ: „Това го четохте вече!“.) A в България, за щастие, няма нито един. Нещо повече, колеги. Наскоро френският Конституционен съд премахна забраната на местните власти за тъй наречените „буркини“.
Висшата цел на Народното събрание, колеги, е да приема норми и закони в интерес на обществото, а най-важното е сигурността, неприкосновеният живот и здравето на това общество.Този Закон, колеги, уязвява сигурността, дава повод на реваншистки, радикални, фундаменталистки, нездрави сили да търсят назидание и мъст.
Всички сме запознати със Закона от физиката: всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие, колеги. (Шум и реплики.)
Това е поредното решение и закон под ултимативния натиск на ултранационалисти и в този смисъл може би – своеобразен предизборен пазарлък в навечерието на предизборната кампания за президентски избори, закон, който е израз на ислямофобия, религиозна дискриминация и ксенофобия и е вреден за обществото.
Колеги, нито един от тези атентатори не е бил забулен, със скрито лице или закрит. На всичкото отгоре, забележете, те са и самоубийци. (Реплики и провиквания.) Затова и не се крият. Този закон не касае тероризма.
Философията на всички тези хора е с открито лице пред Бога. Затова моето предложение е тази точка да отпадне от дневния ред на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибрямов.
Обратно становище – господин Каракачанов, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да изразя обратно мнение.
Този Закон не е никаква ислямофобия. Този Закон е приет или в подобния му вид в седем европейски държави, включително Швейцария, а не в няколко германски провинции и той е точно обратното на това, което каза колегата преди мен.
Всъщност, радикализъм има и този Закон е опит да се спре радикализма, разделянето на обществото и неговото противопоставяне на религиозна основа, защото, както каза скоро един германски политик от една германска провинция Бавария, всъщност бурката това е униформа. Тя не е израз на някакви религиозни чувства.
Съгласен съм абсолютно със Закона на Нютон, който цитирате, че на всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие. Именно това е противодействието. Ако нямаше подобни ексцесии в Европа, ако нямаше подобни ексцесии в Пазарджик и на други места подобен закон едва ли щеше да се роди в това Народно събрание. Съгласен съм – на всяко действие, а действието на ислямизацията на българското общество, радикализацията на българските мюсюлмани, които са добри български граждани, ражда противодействието, което иска да спре тези негативни процеси.
Така че правя обратно предложение – нека да си продължим по дневния ред и този Закон да мине през пленарната зала на второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Каракачанов.
Гласуваме направеното предложение от народния представител Джейхан Ибрямов за отлагане, за отпадане на точката от дневния ред. (Реплики.)
Отлагането е по същество отпадане от дневния ред за тази програма.
Гласували 153 народни представители: за 19, против 87, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване и Ви моля, господин Ибрямов, без аргументи по същество.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, колеги! Предлагам прегласуване, защото колега не успя да гласува. (Оживление.)
Философията на този Закон е сбъркана, колеги! Не може предмета на Закона да касае десет жени в една махала в един град.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Ибрямов, моля Ви!
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Да направим закон за кибиците тогава, закон за … (Силен шум и реплики.)
Процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Прегласуване.
Гласували 154 народни представители: за 22, против 92, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Господин Велчев, заповядайте да запознаете пленарната зала с доклада.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател!
Доклад относно Законопроект за носене на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от народния представител Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 20 април 2016 г., приет на първо гласуване на 15 юни 2016 г. – второ гласуване.
„Закон за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона: „Закон за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Заповядайте, господин Казак.
Процедура ли?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Да, процедура.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди малко Вие отхвърлихте на два пъти процедурното предложение за отпадане на точката от дневния ред. Аз Ви предлагам следващото процедурно предложение, което предстои да направя този път – да се съобразите с него и да уловите шанса, последния шанс, който Ви се предоставя, да изтриете подозрението, че мнозинството е изпаднало в абсолютна зависимост от националистите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Каква е Вашата процедура, господин Казак?
ЧЕТИН КАЗАК: За да угодите на Патриотичния фронт, за да си гарантирате безметежно управление още няколко месеца, Вие сте готови на всичко, дори и да приемате антидемократични текстове.
Правя процедурно предложение, уважаеми господин Председател, тъй като този Закон съдържа в себе си, меко казано, спорни разпоредби – разпоредби, които предизвикват спорове, смущения в обществото, които най-малкото би трябвало още веднъж да бъдат обмислени, съобразени, консултирани със съответните институции – религиозни, правозащитни и така нататък. Правя процедурно предложение за отлагане на разискванията по тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По коя точка? Имате предвид по наименованието на заглавието ли?
ЧЕТИН КАЗАК: Отлагане на разискванията по Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вече го гласувахме.
ЧЕТИН КАЗАК: Не! Беше процедура за отпадане на точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Напротив, може да се върнем в стенограмата – беше за отлагане, и аз казах, че е за отлагането и отпадането.
ЧЕТИН КАЗАК: За отпадане на точката от дневния ред беше процедурата на колегата Джейхан Ибрямов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Много внимателно следих какво предложи Вашият колега – той предложи отлагане на точката, и аз поясних, че отлагането означава отпадане. Можете да направите после, ако искате, справка със стенограмата. Продължаваме с разискванията по наименованието на Закона. (Реплика на Четин Казак.)
Аз затова Ви питам: искате отлагане на разискванията по заглавието ли?
ЧЕТИН КАЗАК: По Законопроекта, не по заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ама проверете, че точно това сме гласували. Има стенограма.
Продължаваме само с изказвания. Когато завършим режима по тази процедура, тогава – следващи процедури.
Имате думата за изказване, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, искам да знаете, че се отнасяме много сериозно към този Законопроект и ще Ви кажа и една друга гледна точка, за която не сме говорили в залата, но помежду си сме говорили, включително вчера говорихме с председателя на Комисията – многоуважаваният от мен господин Красимир Велчев.
Вземам думата за изказване по наименованието, защото мисля, че тук е мястото да разсеем няколко съмнения, които според мен се насаждат напълно погрешно относно този Законопроект.
Колеги, този Законопроект не е и не може да бъде за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, защото той касае съвсем друга тематика и тя наистина е в много пряк допир с религиозни норми.
Като християнски теолог искам да Ви кажа, че определени части от облеклото са атрибут на определена религиозна доктрина, в това число и на християнската. Те изразяват определени религиозни норми, наречени в теологията „доктрини“, простете – наречени в теологията „догми“, и в християнството носенето на забрадки е също една от тези норми. Вие знаете много добре това и го знаете не само по нашите баби, които през целия си живот ходеха със забрадки, не в храмовете, разбира се, не прикриващи лицето, а прикриващи коса и части от лицето, като например уши, брада и така нататък, но и в днешни дни определени религиозни течения в християнството продължават да носят този атрибут, а и в самия храм това е така. Не може жена да отиде на изповед или на причастие без да има забрадка, сложена по определен начин, която да прикрива определени части.
Това не е традиция, колеги, това е религиозна норма. И всеки, който се занимава с тази материя, или всеки вярващ, знае че това са религиозни норми. Така че да разсеем първото съмнение – че този Закон касае облеклото, а не религиозни порядки, религиозни норми.
Второто съмнение, второто насаждано внушение е, че този Закон касае националната сигурност. Абсолютно съм убеден и споделям това, което вчера говорихме с господин Велчев, че в определени периоди на определени места лицето трябва да е открито и не само лицето, а ръце и така нататък, но това не биваше да става със Закон. Защото става въпрос за определени места, защото става въпрос за определени начини, по които човек трябва да идентифицира личността си и това можеше да стане както с наредби, така и с норми в други закони.
Защо се прави в нарочен закон и се внушава, че става въпрос за националната сигурност? За да се избегне същината на Закона, а именно, че той засяга религиозни порядки.
В този смисъл аз смятам, че трябва да се отнасяме малко по-сериозно към такъв тип внушения и към такъв тип законодателство. Още повече един нормативен акт, какъвто е Законът, би трябвало да касае, уреждайки обществени отношения, значима група обществени отношения. Какви обществени отношения урежда този Закон като става въпрос за 50 или 100 човека, ако говорим за така наречените „бурки“, които прикриват част от лицето?
Очевидно е, че тук става въпрос за друг тип внушения. И затова са прави колегите ми от Движението за права и свободи, които реагират така бурно. Ако ставаше въпрос за националната сигурност, ние и друг път сме доказвали, че можем и умеем да работим в интерес на националната сигурност. Но тук, чисто и просто, става въпрос за ислямофобия. Само че аз Ви казвам, че и в християнството има такива порядки. А болшинството тук сме християни или поне по документите се пишат повечето за такива. И не бива по този начин да подхождаме към такава сложна материя, каквито са религиозните чувства на всеки един български гражданин.
Поради тази причина реагираме така бурно и искаме отлагане, защото освен всичко друго смятаме, че този Закон е израз не само на предизборни пазарлъци вътре в управляващата коалиция, а този Закон сериозно петни европейското лице на управляващата партия – ГЕРБ.
Ние смятаме, че трябва да погледнете сериозно и да видите, че в какъвто и вид да бъде приет този Закон… Аз адмирирам усилията на председателя на Комисията да смекчи текстовете, защото, както бяха внесени, трябваше нашите съпруги и майки да ходят в религиозните храмове и извън тях и да бъдат глобявани заради факта, че уважават религиозните норми, религиозните догми.
Апелирам да подходите сериозно. Това не е Закон за националната сигурност!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Реплики? Заповядайте, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, радвам се, че още в началото се поставя този въпрос. Надявам се, че когато го изясним още при заглавието, на всички ще е ясно – съгласен съм с господин Цонев – че някои се опитват да внушават, че този Закон е насочен срещу определени религиозни общности в България, което не е така, че този Закон е репресивен, което също не е така, че този Закон няма нищо общо с националната сигурност, което не е така.
Какво имам предвид? Сега, когато изясним нещата, и след това – при изчитането и гласуването на Закона, нека хората, които ще се изказват, да го прочетат. Имат време все още. Нека да го прочетат, защото болшинството от нещата, които са предложени, включително и от ДПС, ние сме ги приели.
Искам явно да кажа, че този Закон няма нищо общо със забрадките и носиите на всички наши религиозни общности в България. И сега идват хора, които ме питат: „Забранявате ли забрадките?“ Колеги, прочетете хубаво Закона. Нищо от това, за което става дума, не засяга този Закон и не го забранява.
Пак повтарям, не става дума за бурките. Това наименование излезе в хода на дебатите. Покрай обсъжданията се проведоха много дебати, включително Законът беше приет, съгласуван и одобрен от Главното мюфтийство. Искам да кажа това!
Относно нещата, за които говорим – става дума за елементи от облекло, които прикриват или скриват части от лицето – очи, нос, уста. Трябва ли сега, когато говорим за сигурност и национална сигурност, да казвам, че 80% от разкриваемостта на престъпленията във всяка държава вече се дължат на системите за видеонаблюдение? Как институциите ще си гледат работата, като ние не им даваме възможност да направят разкриваемост? В центъра на градовете започнаха обири на банки – точно от хората, които са с качулки и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Велчев.
Втора реплика – господин Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Цонев, Вие с Вашето изказване доказахте, че не сте чели текста на Закона или желаете да въведете народните представители в заблуждение за неговия смисъл. Многократно се позовахте на това как ще принудим нашите майки и така нататък да влизат без забрадки в храма. Има специално изключение за храмовете. И в стария вариант пак имаше изключение за храмовете. Целта на този Закон никога не е била да ограничава някого да изповядва и да изявява свободно религията си. Целта е, на първо място, да се гарантира националната сигурност, да се гарантира идентификацията на лицата, и на второ място – да се прекрати тази вече за съжаление наложена в част от Западна Европа практика – да се сегрегира обществото на религиозен принцип.
Всъщност Вие уж сте либерална партия, а искате да позволим това унижение на жената! Това дори не е религия, а някои тълкувания на тази религия, които нямат нищо общо с българските традиции и с начина, по който представителите на ислямската общност в България по принцип и в момента упражняват своите права.
В този дух протестирам против начина, по който подвеждате Народното събрание. Мисля, че това е пореден израз на раздвоеността на ДПС – хем да се мъчи да бъде либерална партия, хем да заиграва с крайните ислямисти в България и да има двоен образ пред Европа и пред собствения си електорат, ако щете – и пред Турция.
Призивът ми към Вас е: бъдете европейци, приемете Закона! Не се гърчете като настъпена усойница…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, по внимателно с квалификациите!
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: …защото целта на Закона е да направи по-европейски облика на България, включително на хората, които са Ваши избиратели.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Хайде, стига бе!
МИТХАТ МЕТИН (ДПС, от място): Стига с тези метафори! Господин Председател, направете му забележка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Направих му забележка, не чухте ли?
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Ако председател беше госпожа Цачева, щеше да го накаже!
МИТХАТ МЕТИН (ДПС, от място): Нямаше да го накаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Трета реплика – господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа, никога не съм очаквал, че ще взема думата извън сферата на здравеопазването, но явно се налага.
Разбирам изцяло Вашия ход. Така е, защото масово Вашият избирател гледа към облеклото като не негова лична традиция. Вие сте партията, която трябва да го защити. Това е Вашата роля в Народното събрание.
Вие обаче като светска партия би трябвало да имате също и ролята да кажете истината на Вашия избирател, по Ваши канали, които Вие си знаете.
Каква е истината? Уважаеми господин Цонев, бурката не е религиозно облекло. Даже и забрадката в исляма е спорна – дали е точно забрадка или само си закриваш леко косата. Бурката е резултат от икономическия бум на ислямската империя, като се явяват страшно много робини, които се връщат в Полуарабския остров и тогава не могат да различават кои са чорбаджийките и кои са робините. Решават и казват: по стара традиция чорбаджийките да са закрити – това е нинджа облеклото, гдето излезе, а робините да са открити. За Ваша информация робините са били открити от пъпа нагоре. По пазарите, когато се продават, така се продават. Тоест внимавайте къде застъпвате. Няма нищо общо с исляма. В момента то се е превърнало в част от тактиката на ИДИЛ и на Ислямска държава. Действително това, което казаха патриотите, е истина. То е униформа. За Ваша информация се ползва от бойците на Ислямска държава за изнасяне от градовете, в случай, че започнат да губят. Обличат се в такива дрехи и излизат. Под презумпцията, че жената не може да бъде проверена, се изнасят. Мога да Ви покажа видеоклипове на бойци на Ислямска държава, хванати в такива облекла, даже напудрени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето изтече, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Затова успокойте се, не влизайте във филма на колегата. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Цонев, заповядайте за дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не сте ме слушали или лошо се изразих. Направих изказване по наименованието на Закона и с аргументи Ви казах, че това не е Закон за носене на облекло. Той не засяга националната сигурност във варианта, в който е предложен. Ако нормите за разкриване на лицето, на самоличността не бяха в нарочен закон, не бяха в нарочно време, щеше да бъде това, което казвате, уважаеми господин Абу Мелих. Моето изказване беше с аргументи, че това е нарочен Закон, който касае не исляма, а религиозни норми, наречени догми, и свързани с тях определени части от облеклото, защото моралните норми понякога се пренасят и в поведенчески норми, в части от облеклото.
Дадох Ви пример с християнството. Никъде в моето изказване не говорих за исляма. Казах Ви, че като християнски теолог – има такива норми, че християнките също носят забрадки. Не съм казал за лица и така нататък. Правя дуплика на тримата колеги, защото нито един от тях не се спря на това – защо е в отделен закон, както аз попитах.
Никой не ме обори, че този Закон не трябва да се казва така, защото не касае облекло и защото не се прави отделен Закон за облекло. Ако става въпрос за националната сигурност, трябва да бъде другаде, в други норми, дори в подзаконови нормативни актове. Впрочем в Закона има такива предложения, направени от наши бивши колеги и от наши колеги. Не виждам защо измествате темата на моето изказване? Защото не Ви е изгодно това, което опровергах.
Това е Закон, който има ярък политически и предизборен характер. Опасен е, защото внушава отново разделение в обществото, защото насажда религиозна, верска и други видове нетърпимост в обществото. Ако погледнете малко по-задълбочено и отвън буквата на този Закон, в духа на този Закон, защото един закон не е само норми, той е и как се предлага, и по кое време, кому служи и така нататък, и така нататък.
Смятам, че направените реплики не бяха в посока на моето изказване. Направихте реплики на самите си намерения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Изказване на народния представител Хюсеин Хафъзов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Явно трябва някой да говори истината. Истината с голямо „и“.
Преди всичко нека да изясним наистина какви са намеренията, какви са целите на този Закон и дали този Закон е първият в страната. Дали е имало по-рано такива по отношение на облеклото? Според мен трябва достойно и мъжки да застанете на тази трибуна, колеги, които сте внесли този Закон, и да кажете ясно, че този Закон е за ограничаване носенето на религиозни дрехи, съобразени с исляма. Това трябва да бъде истинското наименование.
Защо се криете зад евфемизми, защо се криете зад други понятия, когато на цялото общество и на тази зала е пределно ясно какви са целите и намеренията на този Закон? Истинското наименование отново трябва да бъде както е било и преди – за премахване на религиозно облекло.
Уважаеми колеги, нека да припомня, че не за първи път в тази страна има такива опити. Първите регистрирани опити са от 1912 г., когато паравоенните формирования на ВМРО насилствено са християнизирали и покръствали Родопите. Тогава за първи път са били премахвани със сила забрадките на помакините. Ние помним това!
Не по-късно, след няколко десетилетия, отново в България през 1934 г., отново със сила Дружба „Родина“ се опитва да премахне облеклото на мюсюлманките. Няколко десетилетия по-късно – 1958 – 1959 г., като част от така наречената „културна революция“ в България отново се прави –този път, успешен опит за премахване на така наречените „фереджета“. Затова този процес се нарича „разфереджаване“. Фереджето е вид бурка, уважаеми колеги.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ, от място): Не е вярно! Не е вярно!
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Ако някой твърди, че в тази страна, уважаеми колеги, мюсюлманите не са използвали това облекло ... (Реплики, шум, възгласи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Това, което се прикрива чрез бурката, по същия начин се прикрива чрез фереджето.
В тези периоди е имало опити – и то успешни, именно да бъде погазена честта на мюсюлманките според техните разбирания по онова време, а дори и сега. Така или иначе, трябва да сте наясно, че когато гласуваме този Закон, под каквато и да е форма, Вие обиждате не само мюсюлманите, които живеят в тази страна, Вие обиждате цялата ислямска общност в световен аспект. Ние ще имаме и гости, които ще посещават страната, и те няма да се чувстват достатъчно сигурни в нашата Родина.
Нека да поставим наименованието както Ви идва отвътре. Признайте си, че това е именно ограничаване носенето на мюсюлманско облекло. Бъдете достойни патриоти и си признайте, че това е истинската цел.
Така или иначе, аз съм против не само промяна на наименованието, против съм този Закон по същество. Смятам, че той до голяма степен отново отваря голяма пропаст в обществото. На нас ни е необходимо преди всичко опознаване, разбиране и взаимно уважение във всяко едно отношение.
Уважаеми колеги, доколко мюсюлманското облекло е атрибут, е спорно. Според мен това е религиозна норма, това е религиозно задължение и именно с този Закон ние не даваме възможност на мюсюлманите, най-вече на мюсюлманките, да живеят според собствените си разбирания. В тази държава всеки има право на щастие. Всеки има право на религиозно изповедание. Ако с този Закон ние бъдем предпоставка и причина една група, една субкултурна група да се чувства нещастна, по-щастливи ли ще бъдете, питам Ви аз?
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Щастието в бурките ли е?
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Нима нещастието на някой е щастие за Вас? (Реплики, възгласи и шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: При положение че живеем в отворено, модерно общество и разбиранията на някои жени са именно да се обличат по определен начин, кои сме ние, за да ги задължаваме или ограничаваме в едно или друго? Благодаря Ви за вниманието. Има още какво да кажа по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хафъзов?
Реплика – господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Къде сте господин Хафъзов? Гледате ли ме внимателно?! Искахте да застана мъжки пред Вас. Заставам мъжки пред Вас, защото за разлика от Вас, съм мъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Каракачанов, моля Ви!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Този Закон не е направен, за да ограничава правата на никой – ето, искахте мъжки отговор. Този Закон е направен да ограничи опитите на определени среди да използват една или друга религия за насаждане на омраза, противопоставяне, и да предотврати опитите в тероризъм.
По отношение това, че споменахте ВМРО и Дружба „Родина“. ВМРО в своите редове е имала хиляди българи мюсюлмани. Българи мюсюлмани! Може да попитате Вашите колеги от ДПС от западните Родопи. Може би и Вие го знаете. (Реплика от Хюсеин Хафъзов.) Би трябвало да го знаете. Много добре тогава.
Второ, Вашите аргументи биха направили чест на партията на Ердоган и на турския Меджлис, но не правят чест на българския парламент.
Вие дори заплашихте страната, че някой ще ни върне нещо. Не мога да разбера Вие какъв народен представител сте?! В чия Конституция сте се клели? В Конституцията на светска България или обслужвате някакви други интереси – задавам Ви прост въпрос?
И пак мъжки Ви казвам: този Законопроект е насочен само и единствено, за да предпази, включително българските мюсюлмани, от това, което външни фактори се опитват да правят – да ги разделят, да ги противопоставят и да ги настройват срещу останалото население. Това е недопустимо в ХХI век, в европейска, демократична и светска държава като България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Каракачанов.
Втората реплика е на господин Абу Мелих, а третата – на народния представител Валери Жаблянов.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин Хафъзов, традиционно, професионално, ислямско говорене. В името на демокрацията, която ти е дала България, да застанеш тук, на трибуната, започваш да използваш религиозни теми, с които ти нямаш нищо общо.
Казваш: „според мен“. Не сте пълномощник на Господ, не е Ваша работа да казвате, „според мен“. Ти знаеш много добре защо – аз знам, и Вие знаете. Не забравяй, аз се казвам Семир Хусеин Абу Мелих. Тази тема, която си я пипнал, е много опасна! Много е опасна! На мен ми е ясно, че искаш да вкараш още пет избирателя допълнително във Вашата партия, но правиш грешка.
Обръщам се към Вашите избиратели, които симпатизират на този тип говорене. Те знаят ли, че жените – тези нинджа, където са, и искаш да ги направиш такива, в следващия етап ще им кажеш: „Забранено Ви е да излизате от вкъщи без мъж придружител!“. Знаят ли го това? Не го знаят, защото е едно по едно – дозичката по малко се дава, нали така? Успокой се! Тази тема не накърнява исляма. Нищо общо няма с исляма. Ако не е така, аз съм готов да застана срещу теб в истински дебат и ми докажи в Корана къде го има за бурката – нинджа облеклото, пустинно облекло. Има две общества, които се обличат така – пустинните общества и ескимосите се обличат така, където е много студено и там се закриват, само че с кожа. (Ръкопляскания от ГЕРБ, РБ и ПФ.) Разбери, нищо общо няма едното с другото! Казах ти, и го знаеш, това стана разпространено след икономическия бум на Ислямската империя, за да се различават кой кой е. Какво общо има с исляма и какво общо има с рая? Това ли ще почнеш да разправяш – който не си слага бурка, няма да отиде в рая, ще отиде в ада? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Абу Мелих. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Валери Жаблянов, за трета реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Господин Хафъзов, в името на истината, такова законодателство е приемано.
През 1925 г. Мустафа Кемал Ататюрк със закон отменя носенето на фесове и на друго религиозно облекло в Османската империя. Предполагам, че не оспорвате законодателната дейност на Кемал Ататюрк и основанието да бъдат прилагани тези закони.
Вашето изказване показва или сериозна манипулация с факти, които са Ви известни, или непознаване на един съществен период от историята на Османската империя и на съвременна Турция, за което искрено съжалявам. (Ръкопляскания от БСП ЛБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Хафъзов, заповядайте за дуплика.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми колеги, наистина е много интересна темата, нали? Когато се касае за ограничаване на ислямската общност, наистина виждам много сериозен и силен ентусиазъм.
Господин Каракачанов, аз като произход, именно произхождам от този район – Родопския. Помня разказите на моите баби и прабаби, когато са плакали, когато са се тормозили, когато насила са били сваляни забрадките им – и забрадките, и фереджетата им. Ние помним това, от една страна! Знаем, че този закон е първата стъпка към пълно ограничаване на мюсюлманското облекло.
Господин Абу Мелих, разбира се, че познавате прекрасно религията. Разбира се, че сте много компетентен и по тази тема, разбира се, че няма кой да Ви надмине, кой да Ви подмине по тази тема, Вие сте специалист.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ, от място): Много ти благодаря.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Аз в момента съм пратен именно от избиратели и съграждани, които искат да защитя техния интерес. Аз не говоря от свое име, единствено и само – макар че и моите разбирания са такива... Съгражданите ни преди всичко искат разбиране, за да може именно да живеят свободно в своята страна. Не давайте примери отпреди 20 или 30 века, защото живеем в модерна България и всеки един гражданин трябва да бъде спокоен, трябва да бъде достоен. (Реплика от народния представител Семир Абу Мелих.)
До това дали е от ислямската или неислямската норма, Вие много добре знаете, че в исляма има много школи, течения, има много богословски школи, които тълкуват по един или друг начин.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ, от място): Ти от коя си?
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Ние трябва да проявим разбиране към всяка една от тях. Важно е какво е разбирането на гражданина за носене на облекло, освен коренични текстове, има и хадиси. Взимате ли предвид хадисите или не?
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ, от място): Не!
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Коранът казва това, което не е предписано в Корана, вземете го от Пророка. Именно, има и хадиси в тази посока.
Господин Жаблянов, по отношение на това дали ние се съобразяваме с практиката в Турция, нека тогава да се върнем към модерна Турция. В момента няма никакви ограничения. В момента в Република Турция всеки може да се облича както намери за добре. Нека да вземем добрите практики. Нека да вземем практика от Швеция, защо ме връщате 1925 г.? Аз Ви връщам в 2016 г. В Кралство Швеция, Кралство Дания тези облекла не са забранени. Нима те нямат някакви други съображения за сигурност или каквото и да било?
Искам накрая да кажа следното: ако наистина Вие се страхувате за това общество, Вие се страхувате, милеете за това да бъде запазен животът и здравето на българския народ, да приемем закон, господин Ибрямов, да приемем Закон за забрана на солта и пресолените продукти. Това наистина е проблем за българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Хафъзов.
Времето за дуплика изтече.
За да успокоим малко страстите, на балкона имаме гости от Троян. Моля да ги поздравим. Те присъстват на един доста енергитизиран дебат. (Ръкопляскания.)
Имате думата за процедура, господин Байрактаров. Моля Ви само по процедура.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Естествено, че само и единствено по процедура.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, правя процедура по прекратяване на разискванията, тъй като виждаме, че радикално настроени народни представители използват този важен за българското общество законопроект, да очертават и подчертават разделителна линия между българското общество на верска и религиозна основа, което е недопустимо.
Приканвам колегите да приемат моето предложение за прекратяване на разискванията, все още сме само на наименованието на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Прав сте, господин Байрактаров –чл. 52, ал. 2, т. 3.
Обратно становище? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 145 народни представители: за 121, против 22, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Прекратяваме разискванията по заглавието на Законопроекта.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя, редактиран от Комисията, за наименование на Закона.
Гласували 150 народни представители: за 126, против 23, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, някои от изказващите се опитаха да представят как изглежда според тях ролята на Движението за права и свободи. Уважаеми колеги, ние нашата роля я знаем, а именно нашата роля е да бъдем национално отговорна политическа партия!
Уважаеми дами и господа народни представители, този Закон и такива закони не допринасят за националната сигурност на нашата родина, а вредят на националната сигурност на нашата родина! И въпросът не е: кой, а как се носи отговорността, ако се случат действия, предизвикани от такива закони, които, надявам се, никой от присъстващите тук, в тази зала, не иска да се случват, защото както радикални, ксенофобски настроени хора предлагат този Закон, така по същия начин външни радикални, реваншистки, фундаменталистки настроени ксенофоби могат да размахват такива закони и да се крият зад думите, че, видите ли, в България мюсюлманите са потиснати и то под действието на закон.
Това са действия може би, както казах преди малко, на радикални и ксенофобски настроени хора, но преди всичко ГЕРБ не може да се крие зад тях. Това са действия на ГЕРБ и мнозинството в това Народно събрание. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И от тази гледна точка, уважаеми колеги от Движението за права и свободи, предлагам да не сме съучастници в това дело. (Ръкопляскания от ДПС.) Благодаря Ви за вниманието. (Шум и реплики. Парламентарната група на Движението за права и свободи напуска залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Карадайъ.
Втори отрицателен вот?
Уважаемият народен представител господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, гласувах „против“ наименованието, дори и в редакцията, защото каквото и наименование да дадете на този Законопроект, то неговата цел е ясна – нацистко отрицание на културното различие в българското общество. Всичко друго е бла-бла.
Аз съм впечатлен от развитието на позицията на колегите от ДПС, защото те на първо четене дори не гласуваха против този Законопроект, символично дадоха само един глас „против“. Сега, осъзнали, че поведението им е било грешно, днес го играят хард, радикално. И ако трябва да повтарям един техен народен представител, наистина е късно либе за китка. По тези теми доблестно, още от първо четене! И гледам, сега за второ четене, са направили предложения, с които просто съучастват в инициативата на Патриотичния фронт. Можело да се забрани носенето на определен тип облекла на публично място и се правело изключение, видите ли, за религиозните храмове. А за гробището?! Гробището е обществено достъпно място. (Шум и реплики.)
Питам точно за това, господин Председател. Наистина най-умното, което може да се направи днес, е прекратяване на разискванията, отпадане на точката от дневния ред, да се премисли още веднъж този Законопроект. Единственото съображение, свързано с националната сигурност, е отразено в наше предложение – да задължим всеки гражданин да разкрие лицето си, когато това бъде поискано по определен начин от длъжностни лица. Ето Ви отговорът, свързан със съображение национална сигурност. Не забрана, а задължение на лицата, културно различни, за целите на националната сигурност да си разкриват лицата. Това е единствено възможният подход. Всичко друго е дискриминация и отрицание на религиозното различие. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Местан.
Вашето предложение го приемам само за коментар, тъй като вече подложихме на гласуване… (Шум и реплики. Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Трети отрицателен вот? Няма желаещи.
Процедура? (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Заповядайте, по начина на водене.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Процедура по начина на водене, защото ми се струва, че е удачно председателят, водещ заседанието, да прави забележка на народните представители, когато говорят неистини.
Първо, не е добър тон да правиш оценка на колегите си, при това с неистина. Но това ще го оставя настрана на съвестта на всеки народен представител, на неговия морал. Движението за права и свободи напусна и при първо четене. Оставихме само един наш колега, който да даде гласа си символично „против“, за да е ясно, че ние напускаме, защото сме против. Така че казаното от тази трибуна от преждеговорившия е откровена неистина, за да не употребявам друга дума, защото смятам, че не бива да се говори от тази трибуна така.
Второ, ние имахме доблестта да кажем в изказването си, господин Председател – и тук преждеговорившият отново направи внушения, които не отговарят на истината – ние казахме, че що се касае до националната сигурност в Закона има и други предложения, на други бивши наши колеги от ДПС, които в някаква степен отговарят на изискванията националната сигурност да бъде спазена. Имахме доблестта да го направим, въпреки че тези наши колеги нямат доблестта да кажат добри думи за бившите си колеги. Но това, пак казвам, оставям на тяхната съвест. Но от тази трибуна, моля Ви, не позволявайте да се говорят неистини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Така или иначе, това е хипотеза от Ваша страна. Имахте възможност да се изразите поне. (Реплика от народния представител Лютви Местан. Шум и реплики.)
И по двете имате основания, заповядайте. (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
Изберете си. (Шум и реплики.)
По начина на водене.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Между другото, забележката, която чухте преди малко, в по-голяма мяра я заслужавате от мен, господин Председател. Защото, ако става въпрос за неистини, има, за съжаление, видеопамет. Има видеопамет – всички бяхте тук, вътре в залата. Нямаше никакъв протестен акт на напускане! Бяхте тук и ще Ви предоставя видеозапис. Бидейки тук, само един гласува „против“, защото съображението е било – ние сме „против“, но ще Ви изненадаме… (Шум и реплики),
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Местан…
ЛЮТВИ МЕСТАН: …че не сме твърдо „против“, защото уважаваме някакви мотиви. Това е истината, господин Председател. И ако говорим за лъжи от тази трибуна и Вие трябва да бъдете цензорът, трябваше да отправите забележка на този, който използва формално процедура по начина на водене, за да влиза в диалог с мен. Мисля, че направи поредната си грешка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Местан, благодаря.
Така или иначе, аз не мога да бъда цензор, аз съм гарант за това, че Правилникът ще се спазва и той се спазва. Що се отнася до това кое е лъжа и кое е истина, има институции в България, които го доказват.
Заповядайте, с Глава първа, уважаеми господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Комисията предлага преди чл. 1 да се създаде наименование на Глава първа, а то е „Ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на Комисията за наименование на Глава първа.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Има предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева чл. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Четин Казак, то е същото – чл. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Красимир Каракачанов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Джейхан Ибрямов и Александър Методиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като точка 2 и 3 са отразени на систематичното им място в нов чл. 2.
Предложение от Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Член 1. Този Закон урежда ограничаването на носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Първо, уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението от народния представител Лютви Местан и група, което Комисията не подкрепя, както и предложението от народния представител господин Казак, тъй като са идентични.
Гласували 111 народни представители: за 3, против 91, въздържали се 17.
Предложенията не са приети.
Сега, уважаеми колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя, редактиран от Комисията за чл. 1.
Гласували 112 народни представители: за 109, против 3, въздържали се няма.
Предложението за чл. 1 е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов чл. 2:
„Чл. 2 (1) На публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето.
(2) Публично място по смисъла на ал. 1 е всяко обществено достъпно място на територията на Република България.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по предложението за създаване на нов чл. 2? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 106, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По чл. 2 има предложение от народния представител Четин Казак ¬– чл. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева чл. 2 да стане чл. 1 единствен, със следното съдържание:
„Чл. 1. Длъжностни лица могат да изискат от гражданите и от временно или постоянно пребиваващите на територията на Република България лица – чужди граждани, да разкрият по подходящ начин лицата си за целите на установяване на тяхната самоличност или за изпълнението на определени служебни задължения или функции.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Красимир Каракачанов и група народни представители, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Тунчер Кърджалиев, Джейхан Ибрямов и Александър Методиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов чл. 4.
Предложение от народната представителка Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като алинеи 1 и 2 са отразени на систематичното им място в нов чл. 2, ал. 3 и 4 в нов чл. 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя на чл. 2, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Местан. Вие имате неподкрепено предложение.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това наше предложение отразява коренно различна философия по един безспорно сериозен проблем. Предложението ни е съобразено както с духа на Европейската конвенция за правата на човека, така и с практиката на Европейския съд в Страсбург. Не може да има колизия между съображения за обществена сигурност, обществена безопасност, национална сигурност и човешки права. Затова Съдът в Страсбург има богата практика, уважение към културното различие, към етническата, културната и религиозната различност, но тези различия не могат да бъдат в конфликт с публичния интерес, съображението за обществена безопасност и национална сигурност. И ако вие се водите точно от тези съображения, най-естественото нещо, което трябва да се направи, е да се откажете от всички други предложения, които не просто намирисват, а представляват откровен акт на ограничаване на културни различия и да приемете подхода, при който ние съвършено отговорно задължаваме лицата – културно различни, когато има необходимост, да разкрият своята самоличност. Длъжни са, както всеки един гражданин е длъжен.
И вижте – от забрана – подход, при който гражданинът е задължен, когато това се поиска от длъжностни лица, да разкрие лицето си, за да се установи самоличността му. Какво друго остава като съображение, свързано с обществената безопасност? Какво? Ето това е истинският либерален подход. Всичко друго е дискриминация. И аз съм силно огорчен, че крайният продукт ще бъде със съучастието и на десни партии, не само на крайните националисти, за съжаление, и със съучастието на колегите от Движението за права и свободи, защото техните предложения са приети по принцип, ерго те са съучастници в това, което ние от ДОСТ определяме като „абсолютна дискриминация“.
Ако Ви води съображението за национална сигурност, ето Ви нашето предложение.
Освен това май днес сме вече към края на месец септември, предстои предизборна кампания от 6 октомври – един чудесен подарък, който правите на Патриотичния фронт (ръкопляскания от ПФ), за да развява този мракобесен Закон като аргумент от своята кампания за президент. Това е истината. И, за съжаление, срамно съучаствате всички отдясно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите по чл. 2. Преминаване към гласуване.
Уважаеми колеги, първо гласуваме предложението на народния представител Четин Казак, което Комисията не подкрепя.
Гласували 109 народни представители: за 4, против 91, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, гласуваме предложение от господин Местан и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 110 народни представители: за 4, против 95, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, гласуваме текст на вносителя за чл. 2, предложен от Комисията за отхвърляне.
Гласуваме предложение на Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 111, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По чл. 3 – предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева – чл. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Четин Казак – чл. 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Джейхан Ибрямов и Александър Методиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. Разпоредбата на чл. 2, ал.1 не се прилага:
1. ако носенето на облеклото се налага:
а) по здравословни причини;
б) от характера на упражняваната професия;
в) в рамките на спортни, културни, образователни или други подобни прояви, когато се носи от участниците в тях и е с временен характер;
2. в молитвените домове на регистрираните вероизповедания;
3. когато със закон е установено друго.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, първо гласуваме предложения от народния представител Лютви Местан и група народни представители, както и от народния представител Четин Казак, които са идентични и не са подкрепени от Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 3, против 95, въздържали се 12.
Предложенията не са приети.
Уважаеми колеги, сега гласуваме текста на вносителя, подкрепен и редактиран от Комисията за чл. 3.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов чл. 4:
„Чл. 4. (1) Облекло, прикриващо или скриващо лицето, са плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски или други подобни елементи, които прикриват частично или скриват напълно лицето.
(2) Лицето е прикрито частично при носенето на облекло, с което са закрити устата, носа или очите.
(3) Лицето е скрито напълно при носенето на облекло за цялостно закриване на лицето.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по предложението на Комисията за създаване на нов чл. 4? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, гласуваме предложението на Комисията за нов чл. 4.
Гласували 102 народни представители: за 101, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По чл. 4 има предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева – чл. 4 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Четин Казак.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представител Тунчер Кърджалиев, Джейхан Ибрямов и Александър.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители:
„В чл. 4 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „на личните си документи“ се заменят с „при издаване на лични документи“, а думите „и на документите за временно или постоянно разрешение за пребиваване на територията на Република България“ се заличават;
2. Навсякъде думите „гражданите на Република България, временно и постоянно пребиваващите на българска територия чужди граждани или мигранти“ се заменят с „физическите лица“.“
Комисията нe подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 4 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по чл. 4? Няма.
Режим на гласуване.
Първо, уважаеми колеги, гласуваме предложението от госпожа Бойка Маринска и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 3, против 22, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текст на вносителя, неподкрепен от Комисията, всъщност гласуваме предложение на Комисията за отхвърляне на чл. 4.
Гласували 101 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Комисията предлага преди чл. 5 да се създаде наименование: „Глава втора – Контрол и административнонаказателни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на Глава втора с наименование „Контрол и административнонаказателни разпоредби“.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението на Комисията за създаване на Глава втора „Контрол и административнонаказателни разпоредби“ е приета.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Комисията предлага да се създаде нов чл. 5:
„Чл. 5. Контролът по спазването на закона се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов чл. 5 със съответното му съдържание по доклада.
Гласуваме чл. 5 по доклада на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Член 5 по доклада на Комисията със съответното му съдържание е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По чл. 5 има предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева – чл. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Четин Казак – чл. 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Красимир Каракачанов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Джейхан Ибрямов и Александър Методиев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители:
„В чл. 5 думите „чл. 1, ал. 2 и ал. 3" се заменят с „чл. 2, ал. 1“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 6:
„Чл. 6. (1) Който на публично място носи облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето, се наказва с:
1. глоба в размер на 200 лв. – за първо нарушение;
2. глоба в размер на 1500 лв. – за всяко следващо нарушение.
(2) Ако нарушителите са длъжностни лица наказанието е:
1. глоба в размер на 500 лв. – за първо нарушение;
2. глоба в размер на 2000 лв. – за всяко следващо нарушение.(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на подбудителите и допустителите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева, както и на народния представител Четин Казак. Предложенията са едни и същи и не се подкрепят от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 7, против 85, въздържали се 9.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Бойка Маринска и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 16, против 11, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 6 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
Член 6 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По чл. 6 има предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева – чл. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Четин Казак – чл. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Джейхан Ибрямов и Александър Методиев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение от народните представители Местан, Хафъзов и Георгиева, както и предложение от народния представител Четин Казак, които не се подкрепят от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 8, против 83, въздържали се 5.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на чл. 6 по вносител.
Гласуваме предложение на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92,против няма, въздържал се 1.
Предложението на Комисията за отхвърляне на чл. 6 по вносител е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По чл. 7 има предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева – чл. 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Четин Казак – чл. 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Джейхан Ибрямов и Александър Методиев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Красимир Каракачанов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Министерството на вътрешните работи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов, Мариана Георгиева, както и от Четин Казак. И двете предложения не са подкрепени от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 3, против 89, въздържали се 3.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване чл. 7 по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Член 7 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По чл. 8 има предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева – чл. 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Джейхан Ибрямов и Александър Методиев – чл. 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Четин Казак – чл. 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Красимир Каракачанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов, Мариана Георгиева, от една страна, Тунчер Кърджалиев, Джейхан Ибрямов, Александър Методиев – второ предложение, и трето предложение на народния представител Четин Казак – всички те са идентични и не се подкрепят от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 3, против 88, въздържали се 7.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване чл. 8 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 96, против 1, въздържал се 1.
Член 8 по доклада на Комисията е приет.
Уважаеми народни представители, за поредна година Българският парламент ще бъде домакин на церемонията по връчване на гражданската награда на Европейския парламент. Тазгодишните носители на престижното отличие са госпожа Мариана Пенчева – учителка от Велико Търново, и господин Иван Николов – директор на Културно-информационния център в Босилеград.
Те са номинирани от българските членове в Европейския парламент Андрей Ковачев и Георги Пирински.
Уважаеми колеги, днес тези достойни българи са наши гости и се намират в залата. Можете да ги видите.
Моля да ги приветстваме! (Ръкопляскания.)
След малко те ще бъдат удостоени с почетните награди в Северното фоайе. Всички народни представители са поканени да присъстват.
Продължаваме, господин Велчев – чл. 9 по вносител.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По чл. 9 има предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева – чл. 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Четин Казак – чл. 9 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Красимир Каракачанов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева, също и предложението от народния представител Четин Казак – те са идентични. Не се подкрепят от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 4, против 87, въздържали се 7.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 9, който се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Член 9 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение от Красимир Каракачанов и група народни представители:
„Добавя се раздел „Допълнителни разпоредби”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението по § 1, т. 2, което е отразено на систематичното му място в чл. 4, ал. 1, а в останалата част предложението е оттеглено.
„Преходни и Заключителни разпоредби”.
Предложение от народните представители Лютви Местан, Хюсеин Хафъзов и Мариана Георгиева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на наименованието на подразделението.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението на Комисията за отхвърляне наименованието на подразделението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 1 има предложение от народния представител Четин Казак.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Джейхан Ибрямов и Александър Методиев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Бойка Маринска и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 1 от Преходните и заключителни разпоредби е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 2 има предложение от народния представител Четин Казак.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Тунчер Кърджалиев, Джейхан Ибрямов и Александър Методиев.
Предложението е оттеглено.
Предложение от Красимир Каракачанов и група народни представители:
В Преходните и заключителни разпоредби § 1 се преномерира и става § 3 със следното съдържание:
§ 3. В Наказателния кодекс се създава нов чл. 162а със следното съдържание:
„Чл. 162а. (1) Който чрез използването на заплаха, насилие, принуда или власт, или посредством обещание за даване или даване на материална облага принуди или склони другиго, поради пола му или някаква друга характеристика, да носи облекло и/или покривало, прикриващо частично, или скриващо изцяло лицето, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.
(2) Ако някое от деянията по ал. 1 са осъществени по отношение на малолетно лице, наказанието е лишаване от свобода за две години и глоба от десет хиляди лева до двайсет хиляди лева, а ако потърпевшите малолетни са две или повече – наказанието е лишаване от свобода от три до шест години, когато екстрадиция е невъзможна.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, благодаря Ви.
Имате думата за изказване, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Оттегляме предложението, което сме направили за промяна в Наказателния кодекс. То ще бъде внесено по надлежния ред и ще се разгледа като отделно предложение, тъй като смятаме, че действително такива наказателни разпоредби трябва да съществуват. Друг въпрос е, че приемаме мотива на колегите от Комисията, че не бива чрез този Закон да се изменя един основен за наказателното право закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 2 по вносител.
Моля, гласувайте предложение на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 78, против 5, въздържал се 1.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 2 е прието.
Има още едно предложение.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение от Красимир Каракачанов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: С това и Законопроектът е приет.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Разрешете ми, господин Председател, да благодаря на екипа на Комисията, на Правна комисия, на всички колеги, които участваха в диспута, в дискусиите (ръкопляскания от ГЕРБ и ПФ), на колегите от Патриотичния фронт за разбирането, защото според мен направихме един много добър Закон, който касае – искам да наблегна на това нещо – сигурността на нашите деца, на гражданите на Република България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев.
Приключихме със Законопроекта на второ гласуване.
Часът е 10,45 ч. В 11,15 ч. продължаваме с Парламентарен контрол.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добър ден, уважаеми народни представители! Добър ден, уважаема госпожо Заместник министър-председател!

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 16 – 29 септември 2016 г.: постъпило е питане от народния представител Слави Бинев към Даниел Митов, министър на външните работи, относно политиката за защита правата на българските граждани в Обединеното кралство след Брекзит. Следва да се отговори писмено до 7 октомври 2016 г.
Писмени отговори от:
- министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов;
- министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова на въпрос от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов, Методи Андреев и Вили Лилков;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на два въпроса от народния представител Вили Лилков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Вили Лилков;
- министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов, Методи Андреев;
- министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народните представители Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев;
- министъра на отбраната Николай Ненчев на въпрос от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- министъра на външните работи Даниел Митов на два въпроса от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов, Методи Андреев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов, Методи Андреев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Настимир Ананиев и Антони Тренчев;
- заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народните представители Настимир Ананиев и Антони Тренчев;
- министъра на земеделието Десислава Танева на въпрос от народните представители Настимир Ананиев и Антони Тренчев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на два въпроса от народния представител Настимир Ананиев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Настимир Ананиев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Корнелия Нинова и Румен Гечев;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Светослав Белемезов;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на осем въпроса от народния представител Светослав Белемезов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димитър Делчев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Димитър Делчев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Петър Иванов Петров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Петър Иванов Петров;
- министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Петър Иванов Петров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Велизар Енчев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Стефан Кенов;
- министъра на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народния представител Стефан Кенов;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев;
- заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Мариана Бояджиева;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова на въпрос от народния представител Иван Славов Иванов.
Продължаваме с парламентарен контрол – първият въпрос е… (Реплики.)
Декларация – заповядайте, от името на Парламентарната група на “БСП лява България”, председателят на парламентарната група, народният представител Корнелия Нинова.
Имате думата, уважаема госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Господин Председател, дами и господа народни представители! Особено четирима народни представители от ГЕРБ!
Напоследък цялото обществено внимание е съсредоточено върху провалите на българското правителство във външната политика. Тя се прави извън България, налага ни се, а министър-председателят не отстоява националните интереси.
Господин Борисов се гордее, че Европейската комисия ни е отпуснала 160 милиона за бежанци, но, цитирам, според говорителя на Европейската комисия: „част от тези средства ще бъдат използвани за построяване на убежища за мигранти“. По-лошо!
Председателят на Сдружението на общините Гинка Чавдарова заяви, че на общините е възложено да поемат нови ангажименти при интерес на бежанци за трайно заселване у нас на семеен принцип при това да намерят подходящи жилища, детски градини, училища за деца, записване при личен лекар, регистриране в структурата на „Социално подпомагане“ и Агенция по заетостта.
Смяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева злепостави България пред света. Това е чуждо решение, а българското правителство го изпълни безпрекословно. Затова и започнахме консултации за вот на недоверие и по реакциите на парламентарните групи ще разберем кой е част от тази политика и кой е за това България да отстоява национален суверенитет, да има самостоятелна и с характер външна политика.
Залисани обаче в тези проблеми, забравихме да говорим за други, които са наболели за българските граждани и са изключително важни за нас. Това са икономика и работни места, образование, здравеопазване, бедност и доходи.
Какво се случва? Проведохте образователна реформа. Какъв е резултатът? Първокласниците нямат буквар, „Родинознанието“ изчезва, седмокласниците ще учат в една и съща година материала от две поради чиновническа грешка, материал за цяла учебна година липсва в програмата на днешните шестокласници, професионалните гимназии са пред закриване, защото ги прехвърлихте на общините, а те нямат пари да ги издържат.
Здравна реформа. Резултат – ежегодно 4% от населението пада под прага на бедността заради лични плащания за здравето, листите на чакащите в болниците са се увеличили, болниците имат над 500 млн. лв. задължения.
Пенсионна реформа. Отчетът при НОИ – пенсионерите ще продължат да намаляват, но ще намалят и хората, които плащат осигуровки. По тази причина, както и заради по-високите разходи за пенсии, държавното обществено осигуряване ще продължи да е на дефицит.
Работа, производство и доходи. Няма нови производства. Няма и нови постоянни работни места, но за сметка на това има 16 милиарда дълг, тоест 30% – на всеки 100 лв. изработени от българин, 30 вече не са негови. Трябва да плаща дълговете на правителството. Нови винетки – плюс 31 лв. на всеки човек. Данък уикенд – никой не знае колко ще плаща допълнително. Нов данък на таксиметровите шофьори, а от 1 януари залагате по-високи осигуровки и нов акциз върху цигарите. Резултатът – през 2015 г. спрямо 2014 г. – нови 100 хиляди души са изпаднали в тежки материални лишения. Отворила се е ножицата между бедни и богати. През 2015 г. спрямо 2013 г. – с близо 1% е разликата между най-бедните и най-богатите. Увеличение, разбира се – тоест бедните обедняват все повече, а богатите стават все по-богати.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Орешарски им разказа играта.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: За съдебната реформа ще Ви говоря накрая, защото ще стане въпрос за корупция.
И така, на този фон на външен провал, на вътрешна мизерия, какво правите? Продавате, но чрез далавери и кражби. Продадохте царските имоти за 90 лв. на кв. м, Дипломатическия клуб – на двамата младежи, 7000 кв. м.
Сега ще Ви представя още един случай, но този път не на реформаторски министри, а на министри на ГЕРБ. При това просто няма квалификация за това, което ще Ви кажа. Защото това е дъното! Не Ви стигат големите далавери и кражби, та опряхте да крадете от храната на децата! Става въпрос за програмите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. И това не са компромати, господин Борисов, където и да сте, който се презастраховахте срещу компроматна война от опозицията. Това са факти и документи. Те са следните, колеги.
В едната си ръка държа Държавна комисия за стокови борси и тържища – цени, официални и средни за България на пазарите. (Показва материали.)
В другата си ръка – фактури на фирми, които доставят плодове, зеленчуци и мляко на децата в училище. (Показва други документи.)
Каква е разликата? Ябълки на пазарите – 0,98 лв., в училище – 4,54 лв.; круши на пазарите – 3,80 лв., а в училище – 6,46 лв.; киви на пазара – 2,00 лв., а в училище 7,01 лв.; портокали на пазара – 1,10 лв., в училище – 4,26 лв.; моркови на пазара – 1,00 лв., в училище – 6,44 лв.; кашкавал на пазара – 10,00 лв., в училище – 16,00 лв.; сирене на пазара – 5,30 лв., в училище – 12,00 лв. Да не продължавам нататък. Само ще помоля колегите да раздадат всички документи, факти, фактури – такива, каквито са, на журналистите, за да се запознаят отблизо с тях.
Имаме въпроси.
Кой позволява това нещо? Министърът на земеделието госпожа Танева трябва да упражнява контрол. Кой разреши на тези фирми на тези цени да доставят на децата?! Кой си позволява дотам да ударите дъното – да крадете от закуската на децата?! Не Ви стига всичко друго, с което съсипахте държавата, ами опряхте до детската храна!
Завършвам с това, че все пак предстоят избори. (Реплика на народния представител Пламен Манушев.)
Предлагаме – колко сте тук? 3, 4, 5 души от ГЕРБ – да си смените логото на кампанията: вместо „Работим за гражданите“, да сложите: „Крадем от гражданите и работим за себе си“. (Ръкопляскания от БСЛ ЛБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това повече подхожда за Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От името на Парламентарната група на ГЕРБ – декларация.
Има думата народният представител Георг Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Както се казва – „лонг тайм ноу си“. На руски не знам как е, но на български е „Отдавна не сме се виждали“. (Реплика на народния представител Корнелия Нинова.)
Виждаме, че с наближаване на изборите – всъщност с това трябваше да започнете, че изборите наближават, а не да завършите, защото виждаме как опорките започват да валят колкото повече наближава денят на изборите. Така или иначе, нищо ново за БСП.
Ще започна по реда на лъжите, които бяха изговорени, защото тук бяха изказани откровени лъжи.
Тези 160 милиона, които бяха отпуснати на България благодарение на водената от правителството политика, нямат абсолютно нищо общо с построяването на лагери или каквито и да е съоръжения за настаняване на мигранти на територията на България. Това е лъжа, която Вие не само че тиражирате, която подкрепяте и с която си играете със страха на хората. Тук вече не става въпрос за собствената Ви безсилност, за собствената Ви ялова политика. Тук става въпрос, че Вие се опитвате да плашите българските граждани, че на територията на държавата ще бъдат заселвани нови мигранти и бежанци. Нито едно евро няма да отиде за построяването на подобни съоръжения. Това ще бъде непрестанно напомняно и непрестанно тази лъжа и нова опорна точка на БСП ще бъде оборвана. Защото това е категорична лъжа, а тези, които я подкрепят, са лъжци!
Икономиката – топ 5 на ръстове на икономиката в Европа. Намаляваща безработица, при положение че само преди няколко години оставихте държавата в практическа процедура по свръхдефицит. Оставихте държавата с фалирала банка. Оставихте държавата с разсипан фиск. Оставихте държавата със спрени еврофондове за пореден път – едно изкуство, което БСП владее до абсолютно съвършенство.
Впрочем през 2007 г. Джефри ван Орден, който по онова време е наблюдаващ на процесите в България по отношение присъединяването на България към Европейския съюз, определя България като корупционно блато, пълно с алигатори. И в момента Вие имате очи да говорите за това, че има корупция, че има нечисти сделки, че има задкулисие!
Уважаеми колеги, кой и по кое време роди модела „Кой?“. Ами не беше ли в кабинета на Орешарски само преди две години?! Не бяхте ли именно Вие, които изкарахте българските граждани с десетки хиляди по улиците?! Не бяхте ли Вие, които се бяхте окопали в този парламент и го бяхте превърнали в някакъв бункер?! Ами не бяхте ли Вие, които Ви изваждаха с белия автобус? Ами не бяхте ли Вие, които биехте студенти по улиците – същите тези млади хора, за които в момента се опитвате да казвате, че нямало работни места. Ами тези заводи, които се откриват в момента в редица български градове – за тях какво ще кажете? Или може би ги няма? За БСП те не се виждат. Или може би не беше именно правителството на ГЕРБ, което прие новия Закон за предучилищното и училищното образование? Или това за Вас не е реформа в образованието? Може би реформа в образованието е полицаите, изправени срещу студентите по улиците? Това ли е реформата в образованието според Вас? Това ли е ангажиментът Ви към младите българи, които искате да останат в България – със спрени средства, с никакви инвестиции в икономиката? По този начин Вие подпомагахте българската икономика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Кажи нещо за цената на ябълките!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте отзад!
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Постоянно БСП се опитва да превръща една или друга тема в дъвка за собствените си теснопартийни цели. Напоследък обаче това се случва и за сметка на външната политика, което, уважаеми колеги, вече излиза извън пределите на търпимото.
Само ще напомня, че именно и може би поради тази причина Вие чувствате някаква малоценност, някакъв комплекс и към госпожа Бокова, между другото, чиято кандидатура за генерален директор на ЮНЕСКО е била издигната именно от ГЕРБ. Така че ако някой има заслуга към нейната реализация на международната сцена, това е именно ГЕРБ. Когато сме считали, че тя има потенциал и капацитет да заеме съответен пост, ние сме работили с всички сили и средства. Сега, когато от България зависи не само шансът на държавата, но и шансът на Източна Европа, когато ние имаме възможността да реализираме човек на най-високия международен пост, Вие се опитвате да го провалите. Това е, което БСП прави винаги.
Уважаеми колеги, нямате право по никакъв начин да се занимавате с тема, в която сте абсолютно, доказано слаби. Най-големият външнополитически успех на БСП беше един ресторант във Виетнам. Ако смятате, че по някакъв начин сте дали принос към развитието на международните отношения и българската дипломация с това, много жестоко се лъжете.
Смятам, че е било многократно оценявано, когато по време на управленията на БСП България винаги е изпадала в много тежка политическа и външнополитическа изолация. Не е тайна за никого, включително и за нашите външнополитически партньори, че БСП не умее да прави политика.
Така както прави и вътрешната – чрез далавери, чрез схеми, чрез лъжи, чрез спекулация, по този начин се опитва да прави и външната политика. Но ако вътре това може да се обясни по някакъв начин с липсата Ви на капацитет, на ресурс да водите далновидна политика, то навън това е малко по-трудно. В дипломацията трябва да бъдем последователни, трябва да бъдем устойчиви в тезите, които защитаваме. (Реплики и възгласи от БСП ЛБ.)
Именно и поради тази причина правителството на ГЕРБ, между другото, през 2014 г. препотвърди кандидатурата на госпожа Бокова, въпреки че кабинетът Орешарски я излъчи в условията на фактическа оставка. Тогава Вие поставихте кабинета Борисов 2 в свършен факт. Тогава също истерията беше подобна, ако си спомняте, но въпреки това ние казахме: да, във външната си политика ние трябва да бъдем последователни.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Понеже сте последователни, затова я сменихте. (Оживление, реплики и възгласи от БСП ЛБ.)
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: И препотвърдихме тази кандидатура, която и тогава беше неубедителна.
Сега, когато България се стабилизира, когато фондовете се върнаха, когато България отново е уважавана на международната сцена (реплики и възгласи от БСП), когато България вече е не просто фактор, но и лидер в международните отношения (оживление, смях), Вие трябва да замълчите и да спрете с всички лъжи, с всички спекулации, с всичко, което правите, защото именно Вашето поведение е това, което руши имиджа на България. Правите го систематично. Спрете! Вие сте народни представители и носите отговорност пред този народ. Спрете да излагате държавата! Нямате как да помогнете, поне не пречете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев. (Народният представител Корнелия Нинова иска думата за лично обяснение.)
На декларация от името на група няма да Ви дам лично обяснение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Защото цялата членска маса на БСП може да се е обидила. Извинявайте, няма да Ви дам дума.
Заповядайте, господин Байрактаров, по начина на водене.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Взимам процедура по начина на водене и тя касае следното. Изключително се разтревожих от това, което изнесе госпожа Нинова особено, когато става въпрос за деца. Понеже все още съм и действащ журналист си позволих да отида като журналист да поискам информацията. Добре е да се знае каква е информацията, тъй като страшно се притесних. Госпожа Нинова даде фактури.
Първата фактура е на стойност – данъчна основа – 458 лв. Втората фактура е на стойност 327 лв., третата – на стойност 324 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От мен какво искате?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Става въпрос, уважаеми господин Председател, за търговия на дребно. Дори не става въпрос за престъпление – чл. 93 от Наказателнопроцесуалния кодекс, може да го прочетете.
Иначе казано дадената справка от борсата е за цени на едро. В тези фактури не е уточнено дали са включени транспортни разходи, каква е доставката. (Реплики и възгласи от БСП ЛБ.) Тоест, когато става въпрос за деца, не си позволявайте да спекулирате с децата за някакви скромни два, три килограма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Всъщност аз какво трябваше да направя?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ето това беше моята процедура по начина на водене: когато се размахват документи, нека да се прочете какво пише в тези документи. Не можеш от 300 лв. да твърдиш за извършено престъпление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е декларация от името на парламентарна група. Няма как да се намесвам в декларациите. Съжалявам.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Вие няма как да се намесите, но можете да призовете да се изчетат данните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е въпрос на оратора и на парламентарната група какво ще представят.
По начина на водене – заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Разбирам, че Патриотичният фронт е част от управлението, че няма да се разграничат от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, към мен, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Защо му позволявате да говори това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Според него и на Вас не трябваше да Ви позволя, но аз Ви оставих да говорите.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Разбирам, че няма да подкрепят и вота на недоверие, но пък такова елементарно ниво да демонстрира…
Три фактури по 300 лв. Колега, като не сте грамотен, да Ви кажа. Става въпрос, по едната програма за 16 милиона, а по другата – за 14. Това са извадени примери, а дали има транспорт, или не ще се произнесе прокуратурата, а не Вие. Толкова по отношение на Вашата бележка.
Що се отнася до колегата от ГЕРБ, който нарече „лъжци“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, по начина на водене!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: В този смисъл искам лично обяснение. Две трети от нещата, които изговори, не заслужават никакво внимание. Народът може да прецени на какво равнище сме. (Реплика от народния представител Георг Георгиев.)
Три неща обаче искам да кажа. Нестабилният фиск по времето на социалистите и стабилният сега, уважаеми българи, Ви струва 16 млрд. лв. на Ваш гръб. (Реплики от ГЕРБ.) Окрадоха не само настоящето Ви, крадат от бъдещето Ви, защото тези 16 милиарда са бъдещето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Нинова, ще ме принудите да Ви отнема думата.
По начина на водене, моля Ви!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Десетки хиляди по улиците при наше правителство. При Борисов за пръв път в историята на България се палят българи. Над 20 българи се самозапалиха.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ, от място): Това не е по начина на водене!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Що се отнася до това дали трябва да даваме доверие на думите на Георг Георгиев или на говорителя на Европейската комисия, ние предпочитаме Европейската комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Разбрахме.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Те казаха, че тези пари са за бежанци.
Знаете ли, колеги, не само край Ямбол, от вчера и край Самоков обикаляте казармите, за да ги настанявате там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Нинова, ще Ви отнема думата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Аз съм депутат от Самоков, няма да Ви го позволим това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви. (Народният представител Георг Георгиев иска думата за лично обяснение.)
Няма как да Ви дам думата за лично обяснение. Съжалявам!
Има ли друг по начина на водене?
Ако някой се отклони от процедурата по начина на водене, веднага му отнемам думата. Имайте предвид. (Народният представител Георг Георгиев продължава да иска думата.)
Начинът на водене е процедура. Нека да не Ви обяснявам, че няма как да Ви дам лично обяснение, когато става въпрос за процедура.
Заповядайте, господин Ерменков по начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, вземам наистина процедура по начина на водене и Вие ще разберете, че това е обвинение към Вас.
Вие изслушахте пасквил, който беше четен тук в продължение на шест минути…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не го чете.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Пардон, фантазиран в продължение на шест минути. Благодаря за поправката.
Дори не се намесихте в момента, в който беше употребена думата „лъжци“ – нещо, което, според мен е Ваше задължение да направите забележка за неуважително отношение към народни представители.
Второто, което не мога да пропусна, е, когато уважаемият депутат от Патриотичния фронт излезе да чете статистики и фактури, подвеждайки Народното събрание под формата на това, че ставало въпрос за дребни работи, Вие въобще не го спряхте. Оставихте го да говори до края. Неговото изказване нямаше нищо общо с начина на водене, в нищо не Ви обвини, но Вие не го прекъснахте. Когато обаче госпожа Нинова стана да вземе отношение по тези въпроси, Вие няколко пъти си позволихте да се намесите. Позволихте си дори накрая да кажете, че ще й отнемете думата.
Според мен това, че Вие сте пръв сред равни, не Ви дава основание да правите останалите неравни, когато излизат на тази трибуна. Много Ви моля, бъдете стриктен и не позволявайте на колегите от ГЕРБ да превръщат тази трибуна в цирк. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Госпожа Нинова говори точно две думи. Не съм й отнел думата, само се опитах да я насоча коя процедура да използва.
Не разбрах кое нарекохте „пасквил“, което се е изчело от трибуната?
По начина на водене – заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, първо, Ви обръщам внимание, че не трябва да бъде позволявано на един или друг народен представител да подвежда цялото Събрание. Това, което беше прочетено, бяха документи, представени от самите тях. Нищо друго и различно не е било представено на вниманието.
Второ, когато се казват лъжи от тази трибуна, е съвсем възможно и те трябва да бъдат осъждани и квалифицирани, за да няма абсолютно никакво продължаване на спекулациите. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
На трето място, бих казал, че трябва да се съблюдава коректно какво прави един или друг народен представител. Аз не съм чел. Аз казах на уважаемите колеги от БСП, че просто начинът, по който те правят политика, не е този, който трябва да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Кажете какво имате към мен.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Моля Ви, обръщайте им внимание, когато се опитват да се заиграват с парламентарните правила, с процедурите, да не го правят и да не превръщат и Народното събрание в цирк, какъвто е тяхната собствена политика.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Пак обиждаш! Забележка! Забележка!
Искаме си Цецка! Искаме си Цецка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли още процедури?
Преминаваме към парламентарния контрол.
Първият въпрос е към Меглена Кунева – заместник министър председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката. Тя ще отговори на въпрос от народния представител Станислав Станилов… (Народни представители от БСП ЛБ и Димитър Байрактаров си разменят реплики.)
Моля Ви за ред в залата!
…относно липса на политическа воля за уреждане на отношенията на България с Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.
Заповядайте, проф. Станилов.
Моля Ви за ред в залата! (Народният представител Димитър Байрактаров отива до народни представители от БСП ЛБ. Размяна на реплики. Показва фактури.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, встрани от микрофоните): Няма да започна, докато не развалите седянката там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за ред в залата!
Квесторите, моля, осигурете ред в залата!
Уважаеми колеги, заемете местата си!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, встрани от микрофоните): Изпратете квесторите да изгонят Байрактаров от там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Байрактаров, моля да си седнете на мястото.
Господин Байрактаров, господин Байрактаров, правя Ви забележка, че нарушавате реда в залата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ, от място): Отстранете ги от залата. Аз ако бях, щях да ги отстраня от залата. (Народни представители от БСП ЛБ и народният представител Димитър Байрактаров продължават да си разменят реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Байрактаров, господин Байрактаров, господин Ерменков…
Моля Ви за ред в залата!
Имате думата, уважаеми проф. Станилов. (Народни представители от БСП ЛБ и народният представител Димитър Байрактаров продължават да си разменят реплики.)
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): Байрактаров, извикай госпожа Нинова навън, да се разберете като мъже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
Имате думата, уважаеми проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! През предходната пленарна сесия дебатирахме с Вас относно опасността за пръв път от 60 години насам български учени да не могат да работят в Международния обединен институт за ядрени изследвания в Дубна. Тогава заедно констатирахме, че поради изкуствено създаден административен хаос, членският внос на България е изваден от бюджета за 2016 г. на ядрения ни регулатор. Агенцията за ядрено регулиране, която традиционно го е плащала през годините, но не е включен в бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН), което по идея на финансовия министър трябва да разплаща всички средства, свързани с научната дейност. Вие изразихте политическа воля, че – цитирам Ви: „Участието ни в Дубна е един необходим инструмент и не може да бъде заместено от участието на България в CERN“ и уверихте, че търсите начин да бъдат осигурени необходимите средства. Тогава Вие самокритично признахте, че политическото намерение следва да намери и „бюджетен отговор“.
Актуалната проверка, която направих, показва, че въпреки милиардното преизпълнение на приходите, все още не е намерен „бюджетен отговор“ на политическото заявление за необходимостта от българско участие в Дубна.
В тази връзка, моля да ми отговорите: има ли политическа воля, подкрепена с бюджетни инструменти, за да не се допусне прекъсване на работата на българските учени в Международния обединен институт за ядрени изследвания в Дубна? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Госпожо Кунева, заповядайте да отговорите на зададения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Добре помним, че през предходната пленарна сесия беше проведен сериозен парламентарен дебат относно участието на български учени в научната програма на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна.
Уверявам Ви, че Министерството на образованието и науката извърши подробен анализ за ползите и ефектите за България от членството й в Обединения институт за ядрени изследвания. Анализът отчита основно добавените ползи за науката и показва, с което Вие сигурно ще се съгласите, че членството на България има своята важна роля и принос за развитие на българската наука, технологиите, подготовката на научни кадри и поддържането на стандартните за работа на българските специалисти на световно ниво в областта на ядрената физика.
Същевременно бяха проведени редица срещи с научната общност и заинтересованите страни. Това е нещо, на което наблягам всеки път, без значение по какъв конкретен повод ме питате и много държа на това.
Вследствие на проведените срещи и направения анализ, краткият отговор на въпроса Ви би бил: „Да, има политическа воля.“ Колкото до инструментариума, там нещата стоят по следния начин: определянето на национален координатор става с акт на Министерския съвет. Това е решение на Министерския съвет. С него ще се постигне следното. Аз като министър на образованието и науката ще стана национален координатор за членството на България в Обединения институт за ядрени изследвания, ще бъде създадена междуведомствена работна група с участие на Агенцията за ядрено регулиране, Министерството на енергетиката, Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи. Тази работна група ще осъществява цялостната координация във връзка с участието на България, в това число и мониторинг, и анализ на всеки шест месеца – колко сме вложили, колко ни се е върнало.
За да можем финансово да обезпечим поддържането на членството, се налага необходимите средства да бъдат отпуснати целево и то за тази година. Това може да се случи с друг акт на Министерския съвет – постановление на Министерския съвет, нормативен акт.
От следващата година ние ще настояваме за това средствата за членския внос да бъдат предвидени ежегодно в бюджета на МОН със Закона за държавния бюджет, който се надявам тази пленарна зала да гласува.
В Министерския съвет съвсем скоро ще внесем един общ доклад за двата акта – постановлението, което беше вторият акт, който цитирах, за да могат да се осигурят средства и решение на Министерския съвет, с което да се създаде работната група с участието на тези ведомства, които изброих. Разбира се, след като първо мине процедурата по междуведомствено съгласуване, така че да се очаква да имаме разрешение на ситуация през първата половина на месец октомври. Мисля че в рамките на 14 дни ще мога да Ви кажа какво е колективното решение на Министерския съвет.
От страна на Министерството на образованието и науката направихме всички стъпки и всички необходими консултации, за да можем да намерим решение по този въпрос. Предложение от наша страна е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Имате думата за реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо Заместник министър-председател, миналия петък на парламентарен контрол на въпрос на колегата Велизар Енчев министърът на финансите Владислав Горанов отговори, че пари има за това и че трябва просто да се внесе предложение в Министерския съвет да бъде отпусната сумата от Министерството на финансите.
От това, което ми казахте, разбрах всичко. Тези намерения са превъзходни и всичко ще се нареди, само че не разбрах – има срокове за внасяне на тази вноска, ние започваме да изпускаме, май вече е минала датата, внесено ли е в Министерския съвет такова предложение, или, ако не е внесено, кога ще бъде внесено, тъй като вече няма никакво време? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Заповядайте да отговорите на допълнителния въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Професор Станилов, Министерският съвет работи по свой правилник. В този правилник изрично се казва, че трябва да има съгласуван материал, който да се внесе в Министерския съвет. Съгласувателната процедура е минимум 14 дни. Когато тази процедура приключи, разбира се, становището на Министерството на финансите е най-важното и преди ние изобщо да започнем такава процедура, затова Ви казах, че сме направили многобройни срещи, за да може Министерството на финансите да дава положително становище на база на нашите аргументи, свързани с ползата от работата в този институт, и едва тогава можем да пристъпим към разглеждане на акта на заседание на Министерския съвет. Това е процедура. Не мога да я направя по кратка от това, което изисква Нормативният акт от Министерския съвет.
Уверявам Ви, че всичко, което е направено дотук, е направено с огромните усилия на Министерството на образованието и науката и с помощта на останалите колеги на Министерския съвет.
В момента сме в процедура. Казах Ви, че в рамките на две седмици, до средата на октомври, се надявам да имаме акт на Министерския съвет.
Правенето на дневния ред на Министерския съвет е също сложна задача, която изисква баланс, време и всички становища налице. Едно министерство да забави становището си, процедурата се отлага, докато изчакаме да го получим.
Уверявам Ви, че не изпускаме от вниманието си този важен за нашата наука въпрос и ще го имаме в рамките на средата на месец октомври. По-конкретно от това, две седмици още няма как да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Преминаваме към следващия въпрос, на който ще отговори заместник министър-председателят и министър на образованието и науката госпожа Кунева. Той е от народния представител Явор Хайтов относно училища в община Роман.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, почитаеми дами и господа народни представители! Госпожо Заместник министър-председател, аз се обръщам към Вас с един въпрос, който може би ще прозвучи дребно, може би малко екзотично на фона на всичко, което се говори от тази трибуна, но в нашата родина има деца, които изнемогват и рискуват здраве и живот заради едни жълти автобуси. В моя избирателен район – Врачански, има една полупланинска община и това е община Роман, която се гордее, че е сред първите у нас, осъществили оптимизация на училищната си мрежа.
Освен защитеното училище в село Камено поле, учебни заведения има само в града. Ежедневно стотици деца от първи до дванадесети клас прекарват няколко часа от живота си по пътищата. И знаете ли по какви пътища?! Силно казано пътища, по-скоро изровени от порои и отнесени от свлачища тесни и неподдържани междуселски шосета. Можем ли да им помогнем, защото това са български деца, на които също възлагаме надеждите си за бъдещето на нашата държава? Можем поне да им осигурим едни малко по-комфортни превозни средства.
От години община Роман моли Министерството на образованието и науката, подчертавам, от години – от времето преди Вие да сте министър на образованието и науката, за още два училищни автобуса, но, за съжаление, безрезултатно. Наличните са от първата партида, от зората на училищната реформа. Те са прескочили повече от 10-годишна гаранция, постоянно се чупят, ремонтират и много трудно продължават да возят децата.
По същество моят въпрос, госпожо Министър.
Моля да ми отговорите: кога ще приемете с нужната загриженост и отговорност проблемите на тази малка община и ще осигурите поне два нови, както сме свикнали да ги виждаме ние, жълти автобуса за училищните превози? Бъдете сигурна, че с този малък жест ще си заслужите благодарност на стотиците деца и техните родители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Хайтов.
Имате думата, госпожо Министър, да отговорите на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, ще отговоря директно на въпроса Ви, кога ще приема със загриженост проблемите на децата на тази малка община. Искам да Ви кажа, че това правя от първия момент с необходимата доза загриженост за всички български ученици от момента, в който Вие ме гласувахте като министър на образованието и науката в тази зала. Няма малки въпроси в образованието. Колкото и да е малка общината, колкото и да са малко децата, както Вие казахте, това са нашите български деца. Прекрасно разбирам значението, което един училищен автобус може да има за живота на семействата, на децата. Уверявам Ви в това.
Относно конкретната община, за която ме питате, ще припомня, че в периода 2005 г. до 2009 г. Министерството е прехвърлило собственост върху три училищни автобуса. Тази справка, която имам за всяко населено място – вероятно Вие самият цитирате като казвате, че са много стари – действително става дума за този период.
За съжаление, трябва да признаем, че в периода от 2009-та до 2014 г. Министерството не е закупило нито един училищен автобус. Нито един за цялата страна!
От 2014 г. насам Министерството на образованието и науката подновява практиката да купува училищни автобуси, като ги предоставя на общините по национална програма, по която общините подават заявки. Искам да отбележите, че през 2014 г. закупените автобуси са 60, а подадените заявки над 600. Очевидно е, че и при най-доброто желание от страна на Министерството на образованието и науката само една десета от всички заявки могат да бъдат удовлетворени. Нека обаче да Ви кажа как стои положението, откакто аз съм министър. Все пак всеки министър носи отговорност за политиката, водена по време на неговия мандат и за това как прави приоритетите – никак, никак не е лесно и аз разбирам колегите, които са били преди мен.
През 2016 г. Министерството на образованието и науката е сключило договори за доставка на 138 училищни автобуса, а от периода 2005 г. до 2009 г. за първи път имаме по-голямо количество. Както Ви казах преди малко, за всичките тези години иначе най-голямо е било 2014 г. – 60, при никакво закупуване на автобуси от 2009 г. насам.
На 2 август 2016 г., буквално миналият месец, с моя заповед аз сформирах комисия, която да извърши анализ на заявките за училищни автобуси, постъпили в Министерството от 2014 г. до момента, както и да изследва с каква степен са били удовлетворени. Неслучайно подчертавам 2014 г., защото Комисията ще разгледа и неудовлетворени тогава заявки, в това число и на община Роман. До 15 октомври Комисията ще разгледа всички заявки и ще предложи как да се разпределят закупените училищни автобуси. Имаме утвърдени правила и конкретни критерии, на които ще се основе предложението. Националното сдружение на общините в България също е представено в Комисията. Разбирате, че изключително внимателно ще подхождам винаги, когато става дума за разпределяне на публични блага, най-общо казано, било то финансови или материални активи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така че към този момент в следващите две седмици ще се заемем с тази много, много трудна задача. Дали точно тази определена заявка ще бъде удовлетворена, аз ще Ви кажа след като Комисията реши и апелирам да имаме търпението Комисията да каже какво мисли. Наистина е трудна задачата на Министерството на образованието и науката, защото ситуацията е почти с драматична тежест – малко автобуси, много общини и отчетливи нужди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Хайтов, за реплика към отговора.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Аз подчертах, уважаема госпожо заместник-министър председател, че този проблем стои много преди времето, когато Вие поехте ангажимента като министър на образованието и науката и го казвам с цялата отговорност. Много пъти съм бил критичен към Вас, с опозиционно поведение, но в случая наистина би било крайно популистки човек да Ви обвинява и упреква за нещо, което не е сторено много време назад.
Всъщност със своето изказване и своя отговор днес тук и сега Вие възпроизведохте една новина и тя е, че на 15 октомври – само след около малко повече от две седмици, има шанс, има възможност община Роман да получи поне един, а, дай Боже, и два нови жълти автобуса за децата на тази община.
Вие сте поставена в едно трудно положение, когато искат 600 автобуса, да може да разпределите 60 – това, което споменахте, но аз искам и Вие да ни разберете нас като народни представители. Аз довечера съм на общоселско събрание в село Синьо бърдо, община Роман, където има частични избори за кмет на това населено място, и там хората ще ме попитат като техния народен представител: „Знаете ли как нашите деца стигат до училище? Много често те дори отсъстват, пропускат занятия и не могат да се представят така, както се представят децата в по-големите градове.“
Затова много Ви моля да ми позволите и от Ваше име да поема ангажимент, че в средата на месец октомври в община Роман за децата на общината, за нашите деца, както се разбрахме, ще има поне един, а, дай Боже, и два нови автобуса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите. Господин Хайтов почти обеща от Ваше име автобусите.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Господин Хайтов, искам искрено да Ви помоля да изчакате решението на Комисията. Както всички знаем, в политиката да създаваш очаквания, които след това не можеш да посрещнеш, е цинично.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): А и практика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: И моля, не го правете.
Казах: 138 автобуса ще бъдат разпределени. Сигурна съм, че поне половината от народните представители могат да кажат думите, които казахте и Вие. Затова в Комисията има представители на Националното сдружение на общините. Повярвайте ми, ако имахме 900 автобуса, щеше да ми бъде много по-леко. Ще следваме правилата, ще разчитам Комисията да свърши възможно най-добрата работа и ще мога на всеки един от Вас, който проявява интерес, да представя това, което Комисията е решила и защо е избрала един или друг град, едно или друго населено място.
Знам за какво става дума в Роман, имам директна представа от ситуацията там. Нека да оставим Комисията да си свърши работата. Моля Ви, недейте да създавате очаквания. Ако нещата са както трябва, ще Ви дам информация за това, ще можете пръв да кажете на Вашите колеги и приятели, че правителството е свършило работата благодарение на силната настойчивост и критика, която и Вие проявявате. Но изчакайте, моля Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Завършиха въпросите към заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката госпожа Кунева.
Преминаваме към въпроси, които ще бъдат зададени на Томислав Дончев – заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика.
Въпрос на народния представител Вили Лилков относно политиката на правителството за целенасочена подкрепа на развитието на Северозападна България.
Заповядайте да поставите въпроса.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Тази програма актуална ли е още?
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател. Всъщност това е въпрос, който е свързан със сериозни политически очаквания, които са създадени преди повече от три години сред гражданите от Северозападна България и това е поредният въпрос, който задавам към министри с цел да получа окончателен и ясен отговор.
Уважаеми господин Дончев, в Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България в периода 2014 – 2018 г. е предвиден Приоритет 13/1 за преодоляване на икономическата изостаналост на отделни райони в страната. Във връзка с това от месец май 2015 г. започна разработването на целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и другите погранични планински и полупланински райони. Става въпрос за една територия от страната, която обхваща около 34% от цялата територия на Република България. Проведоха се десетки срещи, дискусии на различни равнища с участие на политици, представители на различни министерства, експерти, кметове и общински съветници, много народни представители взеха участие в разработването на тази Програма.
Програмата бе готова през месец ноември 2015 г. и бе представена и приета от Министерството на регионалното развитие на България. До настоящия момент обаче Програмата не е приета от Министерския съвет. Никакво целево финансиране не е заложено в бюджета за 2016 г. за нейното изпълнение, въпреки че в Програмата е предвидено да започне да се изпълнява от 2016 г. с финансиране от държавния бюджет, бюджетите на общините и частния сектор на основа на публично-частни партньорства. Освен това Програмата предвижда мерки, които задължително изискват сериозни законодателни промени, които предполагат допълнително забавяне на нейното изпълнение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В рамките на парламентарния контрол на въпрос, отправен към министър Горанов за становището на Министерството на финансите относно въпросната Програма, получих отговор, че тя няма да даде очакваните резултати. Това е решително притеснително, защото становището на Министерството на финансите е от ключово значение за старта на програмите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Какъв е актуалният въпрос?
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Във връзка с това задавам следния въпрос: Какво ще предприемете, за да се ускори приемането на целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Странджа, Родопите и другите погранични, планински и полупланински райони, за да започне нейното изпълнение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Заповядайте, господин Дончев, да отговорите на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, Вие имахте възможност преди седмица или две по същата тема да питате министъра на финансите и бяхте тъй коректен да цитирате неговото становище.
Съществените въпроси по отношение на Програмата са няколко. На въпроса дали ще има такава Програма простият отговор е „да“.
По-съществените въпроси също са: каква част от Програмата ще намери отражение в Бюджет 2017? Това зависи от скоростта, с която програмата се доработва. Тук е третият въпрос – какво е необходимо да бъде доработено в Програмата, предвид изключително ясното становище на Министерството на финансите, с което впрочем, аз съм съгласен?
Първото съображение е, че програма, базирана по-скоро и само на инфраструктурни обекти, няма да даде необходимия резултат. Не казвам, че в нея не трябва да присъстват инфраструктурни обекти, напротив, но тя трябва да бъде базирана на друг тип интервенции, на друг тип проекти, които в момента, не знам дали това е новина за Вас, се разработват. В Министерството на труда и социалната политика тече ускорено планиране на мерки, които съвсем скоро ще бъдат на пазара, финансирани и от държавния бюджет, и от Европейския социален фонд чрез Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, най-вече свързани с човешкия капитал и качеството на работната сила.
Имаме амбицията всички инфраструктурни мерки, голяма част от които ще бъдат съхранени, да бъдат комбинирани с други, свързани с развитие на бизнес средата и най-вече интервенции по отношение на човешкия капитал. Никой не може да поставя съществуването и необходимостта от Програмата под въпрос, не само защото е написана като част от управленската програма. Наблюдавайки междурегионалните различия, разликата между брутния вътрешен продукт на глава от населението на София и в много от областите в Северозападна България, наблюдаваме разлика от порядъка на пет, дори близо шест пъти. Ако трябва да бъдем докрай коректни, ако сравните данните с Кюстендил, Силистра и Пазарджик, ще видите, че те не са много по-различни. И тук същественият въпрос е: дали Програмата трябва да бъде разширена като географски обхват? Но това, което е категорично, е, че тя не може да се базира само на инфраструктурна интервенция. Съвсем друг въпрос е, че голяма част от проектите, които са подадени от страна на местните власти, отразяват и желанието на кметовете на общинските съвети, и местната общност, не се оценяват като такива, които биха довели до промяна в икономическата конюнктура или в демографската ситуация – първо.
Съвсем отделен въпрос е, че голяма част от проектите са, така наречено на професионален жаргон, незрели. Тоест, те се нуждаят тепърва от анализ на разходи – ползи от проектиране, от учредяване на вещни права – процеси, които добре знаете, че дори при максимална мобилизация отнемат години.
Но работата по прилагането на целенасочената Програма не е прекъсвала. В момента се разработват и критерии за избор на проектите, които да бъдат финансирани, така че да се гарантира максимално въздействие (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), както и анализиране на възможностите – това, което споменах преди малко, за разработването и прилагането на така наречените „интегрирани проекти“, включващи мерки и в сферата на инфраструктурата, и в областта на човешкия капитал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Лилков, имате думата за реплика.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Тъй като от доста време се занимавам с този въпрос, мога да кажа, че току-що правителството чрез Вас призна един пълен провал в двегодишни усилия да се изпълни един приоритет, приет от Народното събрание, а именно за целенасочена подкрепа на изоставащите райони в България. От 2014 г. се работи по тази Програма. Не съм съгласен, че в нея, тъй като добре я познавам, са заложени само инфраструктурни мерки. Напротив, това беше една от задачите, с която смятам, че Министерството на регионалното развитие добре се справи, защото в нея участваха и представители на Българската академия на науките, и на общините, и прочие, и прочие.
Това, което виждам, господин Дончев, извинете ме, но ще го кажа директно: за Северозапада и специално за Видинския регион абсолютно нищо не се направи през тези години, а напротив – само се помпаха очаквания и няма никакво изпълнение!
На 10 юли 2015 г. Вие казахте същите неща в отговор на въпрос на народен представител. Нещо повече, Вие обещахте, че по Програма „Транспорт“ приоритет за правителството е модернизирането на жп линията Видин – Медковец. От това с гръм и трясък Министерството на транспорта се отказа на 16 февруари тази година.
Транспортният министър обеща концесиониране на речната гара, концесия на пристанището във Видин, обеща интермодален терминал – нула, нищо не е направено. Следователно дори по инфраструктурните мерки нищо не е направено!
Дори нещо повече. Вие обещахте в отговор на народен представител, че: „Ще обърна внимание, че не говорим за поредната стратегия. Говорим за целенасочена инвестиционна програма за подкрепа на Северозапада. Ще можем да представим на всички, включително защо не и на Народното събрание, една първа версия на документа през есента на тази година, не късната есен“.
Допълнение от мен – става въпрос за 2015 г.
Мина година и половина оттогава, че и повече, но нищо не е направено! Пълен провал по отношение на целенасочената политика за подкрепа на Северозапада. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Много Ви моля: внесете час по-скоро тази програма, независимо в каква версия е тя, да може да се гласува от Народното събрание, защото аз твърдя, че са необходими и законови промени. Ако не го направите до един месец, тази програма и този приоритет категорично няма да бъдат изпълнени. Обещанията, както каза преди мен другият вицепремиер госпожа Кунева – да създаваш политически очаквания, които не си готов и не можеш да изпълниш, е наистина цинично! Благодаря.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Така е, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Имате думата, господин Дончев, за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Лилков, въпреки начина, по който ми говорите, ще се опитам да съхраня разумния и спокоен тон. Само ще отбележа, че на сериозен мъж като Вас, професор, не му отива да говори по такъв начин.
Първо, планирането на качествени мерки, а не пилеенето на пари отнема време, особено когато има междуведомствен спор. Той обаче е добър, защото допринася за по-доброто качество на програмата и за мерките, които ще се реализират.
Второ, абсолютно неправилно цитирахте казуса с коридор № 4, специално в жп частта му и връзката между София – Видин и Фонда „Свързана Европа“ или „Кънектинг Юръп Фасилити“. Министърът на транспорта беше така добър да обясни в детайли за какви средства може да се кандидатства и какво финансиране реално може да бъде получено. Това не е въпрос на желание или нежелание на Министерството, а е въпрос на реалност – дали могат да бъдат получени такива средства. Отговорът е, че не могат.
Припомням за тези, които не са запознати, че цената на цялата отсечка между София и Видин е 2,5 млрд. евро. Това няма как да бъде финансирано в цялост от Фонда „Свързана Европа“.
На трето място, поздравления, че следите в такива детайли и качеството на разработваната програма, и конкретните мерки. Вярвам, че сте ги проследили. Със или без приета от Народното събрание програма правителството при всяка бюджетна възможност прави, полага усилия да подпомага регионите най-вече в лицето на общините с допълнителни инвестиции, някои от тях впрочем са част от същата програма, чрез извънредни субсидии за капиталови разходи. Прави това дори и без приета програма, стига възможностите на бюджета да го позволяват.
Съвсем друг е въпросът, че програмата като цялостен, интегрален документ с ясни цели, най-вече с индикатори трябва да бъде максимално добра и реалистична.
Както говорим с Вас: каква да бъде кройката на програмата, какво да има в нея и кога да бъде приета, добрият разговор е след три или след четири години, без значение в какво качество аз или Вие водим разговор дали някой от индикаторите на програмата е или не е изпълнен. Така работим – по най-високите стандарти, характерни за оперативните програми.
Когато водим разговор за програмата, е редно да проведем и другия разговор: без приета програма полагат ли се необходимите или достатъчно усилия за развитие на изостаналите райони, не само за Северозапада, а включително и за Севера? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ако ми позволи господин председателстващият, едно допълнение към казаното преди малко. Ако инвестициите в тежка инфраструктура на юг дадоха силен ефект, това беше по простата причина, че там състоянието и на работната сила, и на бизнес средата беше много различно. Там да кажем само на база инвестиции в инфраструктура резултатът беше силен. Това е видно – районът на Пловдив, районът на Стара Загора.
Анализът на всички експерти показва, че ако интервенциите в Северозапада се базират само на инфраструктура или предимно на инфраструктура, те няма да имат същия ефект, категорично! Те трябва да се комбинират с други мерки от този тип, който описах преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Следващият въпрос е от народния представител Джевдет Чакъров относно текущо изпълнение на оперативните програми за програмен период 2014 – 2020 г.
Подобен въпрос има и от народния представител Айхан Етем: относно забавяне на евросредства по оперативни програми от европейските фондове.
Въпросите ще бъдат последователно зададени, отговорът ще бъде общ.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Заместник министър-председател Дончев, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Дончев, две, дори вече трета година след започването на новия програмен период разплатените средства по оперативните програми са едва 4,01% към днешна дата по официална информация от ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в България).
По Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ с доста сериозен бюджет, близо 3 млрд. 500 млн. лв., има сравнително добро договаряне – 1 млрд. 280 млн. лв., но, за съжаление, там изплатените средства са около 220 млн. лв. или 6,33%. Би могло да бъде и по-добро.
По Оперативна програма „Околна среда“, по първата голяма ос – за водна инфраструктура, най-общо да кажа, договарянето е в съвсем скромни параметри.
По втора ос „Отпадъци“, за съжаление, няма договаряне.
Такава е картината и по трите оперативни програми. Впрочем справките са достъпни и налични. Всеки би могъл да види в конкретика цифрите и параметрите, които тук не искам подробно да посочвам.
Едно е видно: договорирането сериозно закъснява, а разплатените средства по всички оперативни програми са едва 660 млн. лв. или в проценти, както вече посочих, представляват 4,01%.
Във връзка с това моите въпроси към Вас са: на какво се дължат слабите резултати при договарянето и разплащането по оперативните програми след започването на новия програмен период? Какво е състоянието на Програмата за развитие на селските райони и там срещат ли се тези системни проблеми, които се наблюдават при оперативните програми? Какви мерки ще бъдат предприети за подобряване на процесите на управление на европейските фондове и за повишаване нивата на договаряне и разплащане по програмите? Съществува ли опасност – дано да не бъде така – да бъдат загубени средства по програмите заради слабото усвояване? Ако да, какви са очакваните загуби? Има ли набелязани мерки това да не се случва? Искрено се надяваме това да не е така и да не губим средства, а своевременно да бъдат усвоявани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Темата е даже за питане.
Господин Дончев, моля, изчакайте и другия въпрос от господин Етем.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Заместник министър-председател, господин Министър! Моят въпрос е идентичен с този на колегата Джевдет Чакъров. Беше зададен съвсем в началото на месец септември, но се надявам, че днес можете да осведомите цялото българско общество какво се случва с еврофондовете, какви са перспективите и на какво се дължи това забавяне.
Правя уговорката, че нашата цел не е да си мерим еврофондовете, а да покажем, че самата процедура на усвояване минава през няколко етапа – планиране, програмиране, договориране, изпълнение, отчитане и така нататък.
Според данните за изпълнението на оперативните програми в България по ИСУН, както каза господин Чакъров, това изпълнение е по-малко от 4%.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Повече е.
АЙХАН ЕТЕМ: Това е сериозно изоставане в изпълнението на европрограмите и според мен – доста тревожно. Някои програми, като „Околна среда“, „Региони в растеж“, „Наука и образование“, също изостават.
В тази връзка моите въпроси към Вас са: какви са конкретните мерки, които ще предприеме правителството, за да ускори усвояването на средствата по оперативните програми? Какви са причините за забавянето? Съществуват ли вече рискове за загуба на евросредства, защото ние, както и преждеговорившият каза, изоставаме – това трябва да си го кажем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Етем.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за отговор. Имате шест минути, тъй като отговорът е общ за два въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Чакъров, уважаеми господин Етем, уважаеми дами и господа народни представители!
На първо място, едно терминологично уточнение. Преди да говорим за изоставането, нямам право да Ви задавам въпрос, бих искал да разбера: изоставаме спрямо кого или спрямо какво? Ако твърдите, че ние изоставаме спрямо другите държави членки, това e невярно. Към момента Комисията не публикува данни за обработените междинни плащания, публикува само за броя, тоест точен анализ не е възможен. Но при всички случаи България се движи в най-лошия случай в средата по брой обработени междинни плащания.
Ако сравните с другите държави членки по отношение на броя на акредитираните програми, ще установите, че България е в челото по брой акредитирани програми, което е друг косвен индикатор, с който можем да се сравняваме с другите държави членки.
Другото възможно сравнение е да се сравняваме със самите нас, включително и с предишния програмен период, като вземем едни и същи референтни дати и сравним договарянията и плащанията. Този анализ също е възможен и аз ще си позволя да Ви снабдя с някои числа, които окончателно ще Ви убедят, че терминът, който използвате – „забавяне в усвояването“ е некоректен.
На първо място ще започна с това, че до момента само по оперативните програми са обявени над 160 процедури на обща стойност почти 12 млрд. лв. В края на третата година от настоящия програмен период 2014 – 2020 г., България може да каже, че е обявила над 73% от целия бюджет на програмите.
И това, което коментирах преди малко – сравнителният анализ на данните ясно показва, че изпълнението на програмите от настоящия програмен период 2014 – 2020 г. превъзхожда значително по всички показатели начина, по който България се е справяла през предишния програмен период. И това е нормално. Натрупала е опит. Но ако обърнете внимание на категориите разлика ще разберете, че не се дължи само и единствено на това. Допълнително ресурсът, с който разполагаме в настоящия програмен период, е поне със 700 милиона повече.
За периода 2007 – 2013 г., общо договорените средства към средата на 2009 г., което е две години и половина след началото на програмния период, са под 7%. Точната цифра е 6,69 от общия ресурс. А към края на 2009 г. договарянето достига 14%.
За програмния период 2014 – 2020 г., тоест настоящият, към днешна дата са договорени средства в размер на 28,82%. Сами можете да сметнете разликата – повече от три пъти. Като аз допълнително съм убеден, че до края на годината резултатът ще е още по-добър и разликата ще бъде повече от три пъти, ако сравняваме едни и същи референтни периоди.
Нека да обърнем внимание на плащанията. Реално изплатените средства за този програмен период също надвишават над два пъти тези от изминалия период. Към средата на 2009 г. реално изплатените средства на бенефициентите са 0,94%, тоест под 1% от общия ресурс, а към края на 2009 г. този процент достига 2,62%. Както самите Вие точно и коректно отбелязахте, към момента плащанията са 4%. Само ще обърна внимание, че в момента на задаване на въпроса те са били малко над два, а това не е преди повече от три или четири седмици, което е показателно за динамиката.
Единственото, по отношение на което можем да коментираме изоставане, това е спрямо собствените ми амбиции. Истината е, че аз винаги искам повече от цялата система и от всички управляващи органи. И ще продължа усилията си в тази посока. Убеден съм, че към края на годината един междинен резултат от над 5, дори 6%, ще бъде не само достигнат, но и надминат, което, ако си припомните данните преди малко, ще означава резултат над два пъти по-добър от този, който България е имала преди това.
Да, наблюдават се разлики между различните оперативни програми. В някои от случаите това се дължи най-вече на необходимостта от изпълнение на така наречените предварителни условия – exacting conditionalities. Ярък пример е водният сектор, където до завършване на водната реформа ние не правим инвестиции във водния сектор, като изключвам така наречените „early birds“ или предварително одобрени проекти, стартирали от предишния програмен период. Наблюдавайки напредъка във водния сектор, този процес ще приключи в края на 2016 г. Убеден съм. До 2017 г. ще продължим с инвестициите във водния сектор.
Някои други предварителни условия наистина забавят някои от мерките, но, както коментирах, всички те се затварят през 2016 г. и през 2017 г. процесът би трябвало да върви както трябва.
Успоредно с това, през изминалите две години бяха направени няколко много важни стъпки. Ако темата не беше малко или много амортизирана щях да кажа – реформи. Първо, подчиняването на целия процес на така наречения „Закон за еврофондовете“, който пребалансира правата на системата и въведе ред. И на второ място изцяло електронното процедиране като кандидатстване и отчитане по проектите. Въпреки че отне време, въпреки че може би е довело до седмица или две забавяне в процеса, доколкото новите правила изискват време за свикване, съм убеден, че това е добрата основа, на която процесите ще текат от тук нататък.
Опитвайки се да бъда коректен, ние коментирахме с Вас числата по отношение на оперативните програми. По отношение на Програмата за развитие на селските райони към 26 септември договорените средства са 11,7%, платените средства са 5,4, което е видно дори резултат по-добър от средния резултат по оперативните програми.
Въпреки че данните, с които Ви снабдих, са окуражаващи, позволете ми да обърна внимание на нещо друго. Според мен не че не бива да мислим за финансовите резултати, не че не бива да бъдем изключително прецизни, избягвайки всякакъв сценарий от загуба на средства, впрочем такъв не съществува нито за 2016, нито за 2017 г., редно е да пренесем разговора на съвсем друго ниво. Аз мисля, че България вече е натрупала достатъчно опит да не мисли само и единствено за обемите плащания. Разговорът би трябвало да го водим по друг начин – ефектът от всяка инвестиция. Не само вложените пари, а какъв резултат, каква полза носи всяка изградена инвестиция, защото факт е, че някои от направените инвестиции носят ползи от порядъка на пъти. Примерно, някои от успешните съоръжения в транспортната инфраструктура. И е безспорен факт, че не всички направени инвестиции или проекти могат да се похвалят със същата ефективност. И разговорът трябва да бъде как всеки от одобрените проекти, как всяка от одобрените мерки да носи такъв ефект, както и най-добрите инвестиции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Реплики?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, господин Министър, дами и господа народни представители, господин Дончев!
Уважаеми господин Дончев, далеч не сме се вторачили в цифрите. Изхождаме абсолютно от едни и същи съображения. Аз ще си позволя да кажа, че много добре познавам материята по отношение на водния сектор и всички тук, които сме в залата знаем – и Вие, и господин Божинов, и колегите – каква е потребността във водния сектор. Така че трябва да положим всички усилия, така щото да стартира инвестиционният процес в този сектор, защото знаем колко много средства са необходими, а само 30% от инвестициите бихме могли да реализираме – част от европейските средства, които се отпускат на нашата страна.
И друго да Ви кажа – аз не за първи път съм го изказвал, но сега ще го изкажа от трибуната на Народното събрание: ние трябва да имаме надпартиен консенсус по отношение на европейските средства, така че да се реализират, да се инвестират в името на подобряването на качеството и стандарт на всички нас в България, в името на всички граждани. Това е нашата загриженост. Изказа се и от колегата. И аз я изказвам.
С оглед на това аз не съм особено удовлетворен. Добре е, че сме по средата спрямо другите страни – членки на Европейския съюз, но да не забравяме, че ние сме страната с най-ниското GDP, или иначе казано с най-ниския брутен вътрешен продукт. Потребностите са огромни, а европейските средства са една възможност това да се случва чрез тях.
Съпоставката между предишния и настоящия програмен период аз не приемам изцяло. Както Вие имате амбиция, така и аз имам амбиции в името на страната, на всички граждани, в името подобряването на качеството и стандарта на живот да има сериозно реализиране с оглед постигане на съответната ефективност и подобряване на условията за живот в нашата страна.
Всички ние знаем грешките, които са допускани. Имаме като цяло и позитивния, и негативния опит от предходния програмен период. За съжаление, закъсняха с подготовката някои от предварителните документи като водната реформа и други процеси, на които трябваше да стъпим. Трябва да погледнем обективно и реално… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само едно изречение, господин Председател.
…на всички тези процеси, така щото да бъде ускорено реализирането на европейските средства по всички оперативни програми, включително и Програмата за развитието на селските райони. Имаме огромна потребност. Още веднъж казвам и подчертавам, че това е една сериозна възможност, която може да бъде много по-добре усвоена. Аз лично бих се радвал да бъдем една от страните, която е на водещо място, каквито са Балтийските страни, по отношение усвояването на евросредствата. Защо и ние да не бъдем? В това отношение наистина изразяваме…
Апелът ми не е само към настоящото управление и настоящия формат на Народното събрание – по отношение на евросредствата да имаме надпартиен консенсус, ясна визия и всички да работим обединени в името на подобряване качеството на стандарта на всички нас в България.
Има още какво да се желае по отношение на ускоряването и реализацията на евросредствата по оперативните програми. Убеден съм в това и се надяваме да чуем от Вас конкретни мерки и действия, с които, както казахте, до Нова година да бъде усвоен ръстът на усвояването, на договорирането. Очакваме да се получат такива добри новини в името на всички нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Господин Етем, заповядайте.
АЙХАН ЕТЕМ (ДПС): Уважаеми господин Председател, господин Заместник-министър председател, госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Господин Вицепремиер, ако задаването на въпроси ще Ви амбицира и ще можете да покажете до Нова година по ефективно изпълнение и усвояване на евросредствата, аз съм готов всяка седмица да Ви задавам въпроси от тази трибуна. Но както казах и във въведението на въпроса си, нашата цел е да обърнем внимание и да постигнем консенсус по тази тема, за да може да се възползвате и от експертизата на опозицията. Ние сме готови, добронамерени да помогнем с нашия опит в тази сфера както аз, така и цялата ни парламентарна група, за да може тази тема с еврофондовете да не се спекулира и да има консенсус, който да гарантира и без това ограничения ресурс на страната ни, да се използва, както Вие казахте, ефективно, целенасочено с добра полза за всички граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Етем.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чакъров, уважаеми господин Етем! България започна лошо предишния програмен период. Тук едва ли ще има спор. Въпреки това, финалният резултат ще бъде над средния. Категорично! В момента верифицираните разходи са в порядъка на 99%, когато сертифицираните, тоест тези, които ще изпратим в Комисията, достигнат същата стойност, съм убеден, че във финалното класиране ще бъде много над средата. Спомняте си, че не винаги през програмния период класацията е била такава, което се дължи – не искам да го политизирам, на това или онова правителство, дължи се на опита, който е натрупан от всички – и от администрациите, и от общините, и от фирмите, и от неправителствените организации.
Както е видно от числата, които коментирах преди малко, България започва този програмен период значително по-добре. Това трябва да ни амбицира, когато видим финалната класация за 2014 – 2020 г., ние да бъдем в челото. Според мен можем и го заслужаваме!
По отношение коментара на господин Чакъров, че трябва да търсим политически консенсус по темата – абсолютно сте прав, господин Чакъров. И тук не говоря за документите. Документи се пишат лесно, дори да са с такъв обем и с такова предизвикателство като Стратегията за изостаналите райони.
Ще Ви дам един пример, защото познавате водния сектор. Какво се случва с процесите за консолидация? Въпреки че са останали няколко неконсолидирани територии, дали се случва политически сили да спекулират и плашат хората, че някой ще им вземе водата в процеса на окрупняване? Ще бъдем откровени да признаем, че се случва. Това също е част от търсенето на надпартиен консенсус. Добре знаете, че без консолидирани територии, без приключване на реформата във водния сектор няма финансиране от Кохезионния фонд нито за тръби, нито за канали. Нека консенсусът да не бъде само на ниво документи. Нека консенсусът да бъде и на ниво действия, и не само тук – в Народното събрание, а на цялата територия на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Следващият въпрос на…
Преди това обаче думата иска министър Десислава Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да взема отношение по една тема, която възникна в хода на пленарното заседание днес, а именно прилагането на мярката „Училищен плод“ и „Училищно мляко“.
Преди да изразя отношение към така отправените обвинения и изводи, искам да Ви запозная с фактологията на прилагането на схемите.
Схема „Училищен плод“ започва да се прилага за първи път от 2010 г., като в първата учебна година са се възползвали 118 хил. 694 деца, а техният брой в последната година достига 456 хил. 723 деца.
Схема „Училищно мляко“ започва да се прилага от 2009 г. в България, като поради условията на прилагането от нея се възползват едва 3500 деца. В настоящия мандат променихме условията на схемата и от 2015 – 2016 г. вече в схемата участваха 302 хиляди деца. Единствените промени, които бяха направени в прилагането на тези две схеми в настоящия мандат, бяха условията за доставка на тези продукти да бъдат по Български държавен стандарт и да бъдат от местни производители, с идеята и философията, първо, че продуктите по Български държавен стандарт формират у подрастващите и отношение към традиционния български вкус, и разбира се, да подкрепим местните производители.
Какви са бюджетите на схемите? „Училищен плод“ – 13,164 млн. лв. годишно, и „Училищно мляко“ – 6,6 млн. лв. годишно, които в последните години, след като наистина започнаха да работят почти на всички възможности, почти се усвояват.
Какви са условията за прилагане на схемите, определени от началото на започване на прилагане на схемите?
Пределни цени – 0,68 лв. на порция плодове и зеленчуци общо. И двете схеми се прилагат съгласно европейски регламенти. На „Училищно мляко“ – 0,53 лв. отново на порция на млечен продукт.
Казах в нашия мандат какви условия сложихме допълнително за Български държавен стандарт и местни производители. Тези пределни цени, определени, както вече споменах, на порция, в действителност дават възможност според различните видове плодове и зеленчуци, чиито брой има различен грамаж по отношение на килограмите, да се екстраполира в по-различна цена.
По отношение, да стигнем до края, на представените фактури и обвинения. Както казах, тези пределни цени са определени от началото на прилагането на схемите и те не са променяни. Единствената промяна ще се случи сега, тъй като работна група в Държавен фонд „Земеделие“, заедно с хранителната индустрия, производителите и Министерство на земеделието и храните в момента подготвят по-различно определяне на пределните цени, като ще има пределни цени на цена на доставка, транспортни разходи и логистика, тъй като това, което се вижда на фактурите, и това, което се доставя, и документи, въз основа на които се доказва прилагането на схемата, е доставката на тези порции от съответния производител и в съответния пакетиран вид.
В този смисъл мога да кажа, че всяка фактура, извадена и показана, е извън контекста на общите правила на прилагане на Програмата „Училищно мляко“ и „Училищен плод“ и на практика представлява манипулация в сегашната предизборна кампания.
Нещо повече, както споменах, такива са цените от началото на прилагане на мерките. И в този период е управлявало и сегашното правителство, управляваше и кабинета Орешарски, на сегашната опозиция. И фактурите в този период на мандата на сегашната опозиция, на Орешарски, бяха абсолютно същите. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Аз мога да кажа фактите, фактологията и правилата, въз основа на които се е прилагала Програмата.
Бенефициенти по тези две мерки са включително училища, които директно са избрали възможността те да зареждат собствените си ученици с плодове и млечни продукти.
Да, в момента ще има – тези пределни цени ще бъдат определяни по друг начин, за да се подобри контролът. И казах, че това е пределна цена на порция. При прозрачност на офертите, на процедурите всяко заведение би следвало да бъде снабдено по съответната мярка със съответния продукт на реални цени. Затова бих призовала наистина да се основаваме на фактите и ако има проблеми, ако има предложения, те да бъдат обосновани, така както имаме комуникация с неправителствения сектор, така както променихме тези мерки и в нашия мандат ние сложихме изисквания за Български държавен стандарт, за месни производители, сега имаме готовност и сме готови с нови цени, които ще бъдат по ниски в частта „Плодове и зеленчуци“, за млечните продукти и по мнението на бранша това са пазарните цени. Всичко останало на практика като извод представлява една лъжа за манипулация в сегашната ситуация.
Надявам се времето до провеждане на изборите да мине и да седнем да говорим нормално. Лошото е, че в това време лъжите стават много на брой и когато социолозите излязат и кажат колко вярва българското общество на политиците, не трябва да се учудваме изобщо от този нисък процент.
Когато аз дойдох тук, в тази зала, само преди няколко месеца бе отправено поредно обвинение за спряна Програмата „Селски райони“ в момент, когато ние отваряхме нови приеми. И аз показах платежни, които разпечатахме на сутринта. После се каза, че те били фалшиви. Ето, аз не казвам, че нещо фалшиво е показано. Обясних правилата, обясних от кога важат, обясних, че година и половина от този период, в който се прилагат, е управлявала и сегашната опозиция и е приемала това за нормално и обясних, че в момента – от тази учебна година правилата ще са други и цените по-ниски, но не си служа с лъжа!
В тази връзка само да допълня, за да информираме заинтересованите: в понеделник приключва приема по Мярка 7.2. Чакаме Наредбата за промените по Мярка 4.1, вероятно днес ще излезе в „Държавен вестник“ и другата седмица пускаме втория прием с целия остатъчен бюджет по Мярка 4.1. Това на фона на Ваши обвинения. Само преди четири месеца мисля беше, че Програмата е спряна!
Уважаеми колеги, призовавам, въпреки предизборното време, българският политически елит, българските политици да се научим да говорим с факти. Тогава ще има по-разумен диалог. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте, по начина на водене.
В момента, в който се отклоните от процедурата, ще Ви отнема думата!
Благодаря Ви предварително.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, аз се радвам, че дойдохте в отговор на тази декларация да обясните горе-долу за какво става въпрос, но аз съм Ви задал този въпрос преди няколко месеца…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Въпросът трябва да е към мен, а не към министъра.
МАНОЛ ГЕНОВ: Вие бяхте заявили отсъствие от парламентарен контрол, а Вие, господин Председател, викате министърката да обяснява, когато тя е заявила за своето отсъствие, че ще е в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не съм я викал! Не съм я викал, сама е изявила желание да дойде.
МАНОЛ ГЕНОВ: Нашите фактури, за които казахте, не са фалшиви, които показахте.
Искам българският народ да чуе: моркови, купени по 70 стотинки се продават по 7 лв.! И със самолет да ги караме не може този транспорт да влезе…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Какъв е упрекът Ви към мен?
МАНОЛ ГЕНОВ: Признайте си – да…(народният представител Манол Генов продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Генов. (Министър Десислава Танева иска думата.)
Няма да можете да отговорите, съжалявам.
Продължаваме с въпросите към заместник министър председателя Томислав Дончев – въпрос от народния представител Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев относно нарушения при приватизацията на Дипломатическия клуб-Бояна.
Заповядайте, господин Славов, за въпроса.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Вицепремиер, нашият въпрос наистина касае скандалната сделка за приватизацията на Дипломатическия клуб-Бояна, но както ще стане дума в хода на въпроса, всъщност ние установихме, че това вероятно не е изолиран случай. Именно затова сме отправили въпрос и към Вас, както отправихме и към всички останали министри: подобни практики през годините имало ли е в техните ресори и какво представляват те, имало ли е други такива скандални сделки?
Относно конкретно скандалната сделка за приватизацията на Дипломатическия клуб-Бояна, както всички знаем, той е част от АДИС. (Министър Танева разговаря с депутати от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявайте, господин Славов.
Госпожо Министър, господин Генов! Моля Ви, ако имате някакви разговори – или извън залата, или…
Госпожо Министър, господин Генов! Моля Ви, разговорите – извън залата!
Извинявайте, господин Славов, продължете.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря.
Както всички знаем, уважаеми господин Вицепремиер, Дипломатическият клуб-Бояна е част от АДИС, от Агенцията за дипломатически имоти в страната, ЕООД, дружество, което е в забранителния списък за приватизация, Приложение 1 към Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Очевидно е обаче Агенцията за приватизация прилага доста особено тълкуване на Закона и конкретно на чл. 3, ал. 3, т. 1 и си го тълкува по начин, по който тя счита, че може без изискващото се по Закон изрично съгласие на Народното събрание по предложение на Министерския съвет за дружествата, намиращи се в този забранителен списък, може да продава обособени части от тях.
Сега аз не знам дали са юристи в Изпълнителния съвет на Агенцията, но тя все пак е администрация към Министерския съвет и затова ние отправяме към Вас този въпрос, но наистина си задавам въпроса, дори елементарната, човешка логика е, след като едно предприятие е в този забранителен списък, то очевидно е в забранителния списък именно заради най-атрактивните имоти или имущество на това предприятие, а не заради дълговете на предприятието. Тоест, да приеме един държавен орган, че може именно най-апетитните имоти да си ги продава като обособени части без решение на Народното събрание, както го изисква Законът, за мен граничи с абсурда.
Затова, уважаеми господин Вицепремиер, ние Ви питаме: не считате ли, че това е една порочна практика и не считате ли, че продажбата на Дипломатическия клуб-Бояна, актив на предприятие от забранителния списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, за такава сделка е необходимо изрично решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет и одобрявате ли тази скандална сделка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Господа Славов и Димитров!
Аз много мразя, когато на парламентарен контрол се налага да се изчитат детайлно текстове от закони с параграфи, членове и алинеи, все едно че сме чиновници на оперативка. Няма нужда от нещо подобно, затова ще Ви дам писмено отговора от Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, където има детайлно описание на правната техника за сделката, като само ще маркирам, че тяхната логика, която изглежда по-скоро адекватна, е, че – да, има Забранителен списък, в същото време има едно нарочно приложение, което се отнася към обособените части, които могат или не могат да бъдат продадени.
Има нарочно Приложение и дори е даден пример с други ведомства, с други дружества, примерно „Национална спортна база“ ЕАД, в което поименно са упоменати обособени части, които не могат да бъдат продадени. Но с това ще се запознаете в рамките на писмения отговор.
Въпросът е, че от правна гледна точка процедурата изглежда чиста. Съвсем друг въпрос е, че текстът на Закона не бих казал, че е непрецизен, но дава възможност за разнопосочно тълкуване. И тук си мисля, че ролята на Народното събрание, ако имате виждания, подобно на моето, че текстът е недокрай прецизен и че може да се мисли за прецизиране на Закона.
Знаем, че има сфери, където един закон не може да регулира нещата в най-малки детайли, но това не е такава сфера. Трябва ясно да се въведе ред, дори когато говорим за обособени части, в същото Приложение по отношение на всички ведомства и по отношение на всички дружества да бъдат упоменати частите, които не бива да се приватизират.
Стигайки до конкретния случай, АДИС не е в Забранителния списък, защото има атрактивни имоти и защото трябва да обслужва дипломатическия корпус. И нека да обърнем внимание на другите два въпроса, свързани със сделката.
От гледна точка на целесъобразността дали по отношение на въпросния имот е трябвало да има приватизационна процедура, моят отговор е „да“, защото той по никакъв начин не е свързан с изконната дейност на дружеството да обслужва дипломатическия корпус. Конкретният имот, доколкото си спомням, беше даден под наем. И това вероятно не е единственият имот в рамките на АДИС, за който едва ли ролята на държавата е да бъде хотелиер, туроператор и така нататък. (Реплики от БСП ЛБ.)
Ако коментираме обаче третата част от въпроса, защото Вие нарекохте сделката „скандална“ и аз считам, че има основание за това, това е свързано с купувача. И ако има основание да наричаме сделката по този начин, това се базира именно на това кой е купувачът. За тази цел още преди седмици Националната агенция по приходите образува проверка. Първо на цялата процедура за приватизация на Дипломатически клуб – Бояна, обособена част от „АДИС“ ЕООД.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Това е повече от скандално!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Това, което говорите, е обидно!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: От Агенцията за приватизация е поискана цялата информация, както и ще бъдат проверени въпросните лица, дружеството и произхода на средствата, което за мен е цялата процедура и като изключим коментара за това как трябва да изглежда законодателството, е най-важният въпрос. Когато приключим проверката, ще имаме основание с Вас да твърдим дали сделката е толкова скандална, колкото изглежда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Реплика?
Заповядайте, господин Мартин Димитров. (Реплики от БСП ЛБ.)
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, господин Вицепремиер, господин Министър, дами и господа народни представители! Това е все едно една кола да е забранена за продажба, но ако някой реши да продаде двигателя и да каже: „Да де, ама никъде не пише изрично, като колата е забранена за продажба, че и двигателят не можем да го продаваме“.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Точно така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, за тишина в залата. (Реплики от народните представители Румен Гечев и Янаки Стоилов.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Затова, господин Вицепремиер, аз бих поискал от Вас по-категорично мнение по темата, защото никъде в Закона не се дава право да се продават обособени части, освен ако няма изрично становище на Министерския съвет и гласуване на Народното събрание. Тоест, ако Народното събрание реши, може да извади обособена част от Забранителния списък и да разреши приватизацията. Това не се е случило, а такъв трябва да бъде редът. Ако няма такъв ред, настъпва пълен хаос.
Въпросът е извън конкретния случай „АДИС“, като според мен сделката не е приключила, а Надзорният съвет на Агенцията за приватизация просто не трябва да я одобрява в този й вид по много причини. По-важен, господин Вицепремиер, е следният въпрос. Не може да продължават тези практики с продажба на обособени части и не може Агенцията за приватизация да си тълкува Закона както намери за добре.
По тази причина с колегата Славов сме внесли тълкувателен Закон, който казва и обяснява какво означава Законът за приватизация и следприватизационен контрол и че нещо, което е в Забранителния списък и като цяло, и като обособени части, не може и не следва да бъде продавано. Надявам се, този тълкувателен Закон, каквато практика има парламентът да приема подобни законопроекти, да получи подкрепата на моите колеги и такива случаи да няма в бъдеще, защото рискът е следният. Когато поставих този въпрос на Икономическа комисия, забележете, никой от моите колеги от всички парламентарни групи, никой не беше наясно, че Агенцията за приватизация може да продава обособени части от предприятие, което е в Забранителния списък, защото всеки колега, четейки Закона, гласувайки Закона, смяташе, че такова право Агенцията няма. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това е и нашето мнение. Ние така смятаме – че сме приели Закон, който не дава такива права на Агенцията.
И бих Ви попитал следното нещо. Вие ми дадохте някаква обосновка, но когато поисках от Агенцията за приватизация конкретния текст, на който те се позовават...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тридесет секунди просрочвате времето.
МАРТИН ДИМИТРОВ: ...който им дава право за обособени части, те не можаха да ми дадат ясен отговор, господин Вицепремиер. Така че аз се надявам на по-категорична позиция от Ваша страна. Подобни практики не ни вършат работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Димитров, очевидно съществуващият ред е, така да се каже, несинхронен. Доколкото в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол по отношение на някои дружества, които са в Забранителния списък. Има отделно приложение, което казва кои части от тях – обособени части, могат да бъдат приватизирани. По отношение на повечето дружества няма. Редно е редът да бъде еднакъв по отношение на всички дружества или детайлно описание на кои обособени части не могат, или принципна забрана да не могат да бъдат приватизирани обособени части. И тук е въпрос на дебат с всички аргументи.
Принципната ми подкрепа за Вашето предложение мога да изразя като го видя. Само без да влизаме в дебат, на който не му е мястото в парламентарната зала, най-малкото в рамките на парламентарния контрол, не съм убеден, че всички дружества, които са в Забранителния списък, всички имоти там изпълняват такива стратегически цели, които са причина дружествата да бъдат в Забранителния списък. Това също е нюанс от разговора. (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за тишина в залата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Нямаме спор, че законодателството не трябва да дава възможност за разнопосочно тълкуване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Това не може да се слуша равнодушно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев. (Народният представител Таско Ерменков иска думата по начина на водене.)
За израза на емоциите не мисля, че най-подходящото място е пленарната зала. (Реплики от народния представител Георги Божинов.)
Какво правите в момента, господин Божинов? Каква процедура е това, което правите в момента? А ако аз реагирам, нали знаете какво трябва да направя?!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Е, какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Познайте!
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, господин Заместник министър-председател.
Заповядайте за процедура по начина на водене, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, сега вземам процедурата по начина на водене, а не преди малко, за да не бавим вицепремиера с излишна процедура – да си завърши отговорите и въпросите и да може да си гледа текущата работа.
Вземам тази процедура, господин Председател, не само като председателстващ сегашното заседания във връзка парламентарния контрол, а и като изпълняващ задълженията на председател на Народното събрание във връзка със заповедта, която ни беше сведена за информация.
В тази връзка въпросът, който искам да Ви отправя като процедура по начина на водене, е да ми обясните кой има вина за това, че днес в написаното за парламентарен контрол като програма на предпоследната страница пише: „Поради отсъствие от страната в заседанието за Парламентарен контрол няма да участват“ така, така... „министърът на земеделието и храните Десислава Танева“? Това, което преди малко видяхме тук, беше ли госпожа Танева, или беше неин двойник, или нейният дух? Кой беше тук в момента и кой е отговорен за това, че в официален документ на Народното събрание има явна лъжа?
Много Ви моля, като председател на Народното събрание, да изискате от администрацията на Народното събрание да изясни кой заблуждава народните представители. Дали това не е опит за скриване на госпожа Танева от парламентарен контрол и отговор на неудобни за нея въпроси, или е някаква практика за неглижиране на контрола от тази министърка?! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Ще изискаме от отговорните лица, които са в Народното събрание, да се изясни случаят. Подадено е като информация, че има писмо с отсъствие във Виена. Това е причината министър Танева да не участва в парламентарното заседание. Може би по-късно лети. Обстоятелствата ще ги изясня и ще Ви ги съобщя.
Следващият въпрос е към Даниел Митов – министър на външните работи, който ще отговори на питане от народния представител Румен Гечев относно отношенията с Република Куба.
Имате думата, уважаеми господин Гечев, да развиете въпроса.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми министър Митов, през последните години сме свидетели на съществена промяна в отношенията между Европейската комисия и отделни страни – членки на Европейския съюз, с Куба. През ноември 2014 г. външните министри подписаха петиция до Европейската комисия за започване на преговори с Раул Кастро, а през март 2016 г. върховният представител госпожа Федерика Могерини направи второ посещение в тази карибска държава. Тя бе придружена от Невен Миница – комисар по международно сътрудничество и развитие. В съвместната декларация на госпожа Могерини и кубинското правителство се заявява, цитирам: „Ще се даде възможност за консолидиране на отношенията между Куба и Европейския съюз в средносрочен и дългосрочен план на основата на реципрочност, уважение и взаимна изгода.“
Освен това през март тази година президентът на Съединените щати Барак Обама направи историческо – по неговите думи – посещение в Куба, очертаващо конкретни стъпки за вдигане на търговското ембарго срещу островната държава.
В тази връзка моля да ми отговорите: какви конкретни мерки ще предприеме Вашето министерство и Вие за разширяване и интензифициране на двустранните политически и икономически отношения с Куба в съответствие с общата политика на Европейския съюз? Развитието на тези отношения биха спомогнали за осъществяване на някои предварителни договорености, постигнати между България и Куба по време на посещението в Хавана през ноември 2015 г. на наша правителствена делегация, водена от министър Лукарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за питането, уважаеми господин Гечев.
Господин Министър на външните работи, заповядайте да отговорите. По процедура имате 5 минути.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, най-напред бих искал да изразя благодарността за поставения въпрос и за възможността да се даде по-голяма видимост на политиката на Република България спрямо региона на Латинска Америка и Карибския басейн, в частност и спрямо Република Куба.
През последните десетилетия влиянието на държавите от Латинска Америка и Карибския басейн в международните отношения нараства, въпреки международните предизвикателства, пред които са изправени, и тяхната нехомогенност. Като цяло районът разполага със значителен политически, икономически и демографски потенциал. В редица страни се отбелязва ускорено икономическо и социално развитие. Успоредно с тези процеси се осъществява задълбочаване на взаимодействието между Европейския съюз, Латинска Америка и Карибския басейн, като с Бразилия и Мексико то е издигнато до равнището на стратегическо партньорство.
В този контекст България се стреми да реализира външнополитически приоритети, да развива сътрудничеството си със страните от региона, както на двустранна, така и по линия на международните организации и форуми и отношенията между Европейския съюз, Латинска Америка и Карибския басейн.
Цялостният преглед на отношенията на България с държавите от Латинска Америка и Карибския басейн показва, че в тях няма исторически обусловени проблеми, като двустранният политически диалог се характеризира традиционно с откритост и добронамереност. Понастоящем България поддържа посолства в четири държави в Латинска Америка и Карибския басейн – Аржентина, Бразилия, Куба и Мексико. Посолства в София поддържат Аржентина, Бразилия, Венецуела и Куба, което конкретно показва наличието на реципрочност между двете страни и нашите двустранни отношения.
Поради финансови ограничения кадровият състав на дипломатическите ни представителства в Латинска Америка и Карибския басейн е силно редуциран и в повечето случаи се свежда до посланик и един дипломат. Изключение правят две държави – Бразилия и Куба, където действа и служба по търговско-икономическите въпроси. Всички български посланици в Латинска Америка и Карибския басейн са с допълнителна акредитация в съседни страни, като посланикът на България в Хавана е акредитиран в Ямайка и Доминиканската република. Освен това българското посолство в Хавана покрива в информационно и консулско отношение останалите страни от Карибския басейн.
От тази кратка обобщаваща информация за дипломатическото ни присъствие в региона, надявам се става ясно, че въпреки затрудненията и ограниченията България се стреми да развива взаимноизгодно пълноценно отношенията си с държавите от региона, сред които традиционно Куба заема особено място и се радва на голяма популярност и у нас.
Българо-кубинските дипломатически отношения имат вече над 55-годишна история, характеризираща се с различна степен на интензивност на контактите през годините, но със запазени приятелски връзки между двата народа. Към настоящия момент може да бъде дадена положителна оценка на състоянието на политическия диалог между България и Куба. Нещо повече, през последните години се отчита осезаемо активизиране на отношенията в различни направления. Двете страни нееднократно са заявявали волята си за укрепване на двустранните връзки в дух на уважение, зачитане на суверенитета и стремеж към сътрудничество във всички сфери във взаимен интерес. Израз на тази воля е не само запазването на посолството на България в Хавана, но и осъществените срещи с различни представители на кубинските власти, сред които могат да бъдат откроени: среща на министрите на външните работи на България и Куба през септември 2013 г. в Ню Йорк, посещение в Куба на министъра на икономиката на Република България – министър Лукарски, начело на делегация, включваща заместник-министър на икономиката, представител на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и 11 български фирми, също така – посещение в Куба на министъра на младежта и спорта Красен Кралев, посещение на председателя на БТПП – Цветан Симеонов. На 31 януари 2016 г. на път за официално посещение в Бразилия и Аржентина бе извършено кацане на президентския самолет в Сантяго де Куба, по време на което бе проведена среща на президента Росен Плевнелиев с Рейналдо Гарсия Сапата – председател на Събранието на Народната власт на Сантяго де Куба – най-висш представител на властта в провинцията, и бе препотвърдено взаимното желание за развиване на двустранните отношения.
Със задоволство отбелязвам и много доброто взаимодействие между двете страни в рамките на международните организации и форуми, което се надяваме да продължи да се развива активно и в бъдеще. България и Куба търсят възможности за активизиране на търговско-икономическите връзки, чието състояние понастоящем не отговаря на потенциала.
Предвид спецификите на кубинската икономика и осъществявания процес на реформи в страната, през ноември 2015 г. бе възобновена дейността на службата по търговско-икономическите въпроси, както посочих по-горе, бе осъществено посещение на министъра на икономиката господин Лукарски. По време на визитата са проведени срещи с кубинските министри на индустриите, на външната търговия, на чуждестранните инвестиции, на хранителната промишленост, на икономиката и планирането и с председателя на Кубинската търговска палата. Изразена е готовност за набелязване и реализиране на инициативи за увеличаване на стокообмена. Постигнати са конкретни договорености. Надяваме се визитата да даде нов импулс на търговско-икономическите отношения, за което по-подробна информация би могло да предостави Министерството на икономиката.
В синхрон с новите икономически реалности и с цел да се използват новите възможности, които се откриват със започналия процес на отваряне на кубинската икономика, господин Цветан Симеонов подписа в Хавана през май 2016 г. Споразумение за сътрудничество с Кубинската търговска палата. Потвърден бе интересът на двете страни за партньорство в хранително-вкусовата промишленост, строителството, обновяването и доизграждането на водоснабдителната система и увеличаването на потока от туристи.
От българска страна бе заявена готовност за възстановяване на активни делови връзки и партньорство между български и кубински фирми при посещение на български фирми в Куба.
Наред с това активно се работи и по обновяване на договорно-правната база между България и Куба. По време на посещението на министър Красен Кралев е подписан договор за сътрудничество в областта на физическата култура и спорта между нашето Министерство на спорта и Националния институт за спорт, физическо възпитание и отдих на Куба. На финален етап на договаряне е Споразумение за взаимно безвъзмездно предоставяне и ползване на имоти за нуждите на дипломатическите представителства на двете страни. Практически е съгласуван проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на външните работи на Република България и Куба за установяване на механизъм за двустранни консултации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ще Ви помоля да завършите, министър Митов. Просрочихте времето.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Гечев, имам да кажа още неща, но може би след Вашата реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за разбирането.
Професор Гечев, заповядайте, имате възможност да формулирате до два уточняващи въпроса.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Господин Митов, доволен съм от малка част от отговора, касаеща това – Вие декларирахте, че ще запазим посолството в Куба. Разбира се, изказвам се и като председател на парламентарната Група за приятелство България – Куба.
Господин Митов, първият ми уточняващ въпрос е за конкретната статистика, какво конкретно ще прави правителството? Разбира се, това не може да стане само с Министерството на външните работи, но от Вас искаме да работите в тясно сътрудничество с Министерството на икономиката и цялото правителство.
Защо, господин Министър? Като погледнем статистиката, конкретните факти, а не само намеренията и обещанията, ще видим, че износът от Европейския съюз към Куба за последните две години, уважаеми колега, е нараснал почти с 50 % – от 1 млрд. 600 млн. евро, на 2 млрд. 200 млн. евро.
Какво става в България – Вие сте видели статистиката? От 1,10-та милиона евро, което са джобни пари, с Куба през 2014 г., сега – на 1 млн. 200 хил. евро. Това не е сериозно! Увеличение от порядъка на 3,4 процента е никакво, тоест ние изоставаме в десетки пъти от общата политика на Европейския съюз. Ако поръчате на Вашите сътрудници, ще видите, че с над 50-60 % за отделни страни в пъти расте износът към Куба – на Чехия, Унгария, Словакия. България отново изостава. Искаме конкретни, синхронизирани действия на българското правителство да защити българския интерес и да използва новите възможности.
Второ, въпросът за българския дълг. Уважаеми господин Министър, със сигурност знаете, че Куба дължи на България 350 милиона щатски долара, приблизително. Къде е българското правителство да разработи варианти, защото очевидно кубинската страна поради редица причини в момента едва ли може да изплати тази сума? Има варианти Република България да защити своя интерес. Започват процеси на приватизация, на чуждестранни инвестиции, между другото, най-големият чуждестранен инвеститор в Куба отново е Европейският съюз. Ние стоим и чакаме, и никой не защитава българския интерес.
Така че организирано увеличение на българските инвестиции в Куба, както започват да растат американските и други инвестиции, и увеличение на търговията, защото в Куба имаме конкретни икономически интереси. Тоест искаме конкретни действия на Министерството на външните работи, на икономиката и другите министерства, за да защитим българския интерес и да се възползваме от новите възможности за развитие на търговско-икономическите отношения с Куба. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Гечев.
Уважаеми господин Министър, имате три минути да отговорите на въпросите.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Гечев, уважаеми дами и господа народни представители! Ще продължа, току-що изброих всички посещения и дейности в последните месеци, които сме предприели съвместно с Министерството на икономиката, естествено, по-конкретни данни могат да предоставят те.
Радвам се на интереса към Куба от страна на българското Народно събрание, където редовно се учредява многобройна група за приятелство с Куба – Вие споменахте, чийто председател понастоящем сте. Считам парламентарното сътрудничество също за важен инструмент в двустранните отношения.
Що се отнася до отношенията САЩ – Куба, България оценява, естествено, положително възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни и предприетите от тях стъпки за цялостно нормализиране на двустранните връзки. Надявам се, това да насърчи и процеса на реформи в Куба.
По този повод напомням, че България заедно с държавите – членки на Европейския съюз, редовно гласува в подкрепа на Резолюцията на Общото събрание на ООН за отмяна на едностранното икономическо, търговско и финансово ембарго, наложено от САЩ срещу Куба.
Бих желал да се спра и на друг изключително важен момент – развитието на сътрудничеството между Европейския съюз и Куба, отново споменато от Вас. От една страна, България приветства, допринася и съдейства за цялостното задълбочаване на отношенията между Европейския съюз и Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (ОДЛАК), част от която е и Куба. Провежданите срещи на върха Европейски съюз – ОДЛАК, са израз на доброто взаимодействие между двата региона по редица важни въпроси и на разширяващия се диалог между тях.
От друга страна, България, естествено, подкрепи започването през 2014 г. на преговори за подписване на споразумение за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и Куба, както и всички посещения, които бяха осъществени впоследствие.
В заключение обобщавам, че отношенията между двете страни се развиват както на двустранна основа, така и в рамките на международните организации и форуми по линия на отношенията Европейски съюз – Куба.
Основни средства и инструменти за целта са осъществяване на посещение на различни равнища и провеждане на политически консултации по важни за двете страни въпроси; участие във формулирането и провеждането на политиките в рамките на обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на Европейския съюз спрямо Латинска Америка и Карибския басейн – Куба в частност; възползване в максимална степен от предимствата, които ще предостави Споразумението за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и Куба; взаимодействие в рамките на международните организации и форуми; разширяване и осъвременяване на договорноправната база на двустранните отношения, което е изключително важно, за да можем именно да задълбочим отношенията си в този момент – Външно министерство отделя специално и приоритетно внимание на този момент; съдействие за развитието на търговско-икономическите отношения с Куба, съгласувано с различни български ведомства и институции; засилване на сътрудничеството в областта на образование, наука, култура, спорт и така нататък.
Фактът, че има поне малко увеличение на нашия стокообмен, означава, че българската държава си е дала сметка, че трябва да използва всички свои средства, институционален капацитет и влияние, за да може да създаде условията за българския бизнес, които да доведат до по-голям стокообмен и, естествено, да се възползваме в максимална степен от променящата се геополитическа среда и отношение към Куба.
Дългът – Вие сте прав, трябва да бъде използван като външнополитически инструмент за решаване на голяма част от въпросите, които стоят между нас, особено когато става въпрос за обновяване на договорноправната база, на която работим в двустранните си отношения с Куба.
Благодаря Ви още веднъж за въпроса. Надявам се, че тепърва отношенията между България и Куба ще добиват много по-задълбочен вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за отговора, уважаеми министър Митов.
Господин Гечев, желаете ли да вземете отношение към отговора?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви.
Уважаеми колега Митов, много се надявам, че това, което казахте тук, ще бъде, както казваме, претворено в дела. Не бива да се успокояваме с мижавото увеличение на българския износ към Куба в сравнение с другите бивши социалистически страни. Това е народ, с който ние имаме близки отношения от десетилетия, добре е приета България, има добро настроение. Сигурен съм, че ако българската държава създаде достатъчно добри условия, както правят словаци, унгарци, поляци, ние ще можем да защитим българския интерес – и ние да изнасяме повече в Куба, и повече да внасяме от Куба.
Предлагам Ви от трибуната на Народното събрание, проявете инициатива заедно с министъра на икономиката. Готови сме от парламента, от различни политически сили да седнем и да помогнем със схеми за решаването на проблема с дълга, тъй като за това ще трябва политическа подкрепа и решение. Най-вероятно икономически, най-доброто решение трябва да се търси в посока на превръщане на дълга примерно едно от най-възможните решения, поне на по-голямата част от дълга в дялово участие на български фирми в предстоящите процеси на приватизация в Куба. Българската държава има интерес не по-малък от другите страни, не по-малък от този на САЩ и е нужна добра организация от българската държава, за да се възползваме от тази възможност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за отношението, професор Гечев.
Преминаваме към следващия въпрос. Чрез него се пренасяме към южната ни съседка Република Турция.
Въпросът е от народния представител Георги Кадиев относно действие на посолството и консулските представителства на България в Република Турция по време на опит за военен преврат.
Имате думата, уважаеми колега Кадиев, да развиете Вашия въпрос.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, на 15 юли 2016 г. в съседна Република Турция се състоя опит за военен преврат. В продължение на часове оттам предаваха български средства за масова информация, беше разпространен и бюлетин на Министерството на външните работи.
В същото време имаше пълно мълчание от страна на дипломатическите представителства на България в Република Турция, като особено видно бе мълчанието на нашия посланик госпожа Надежда Нейнски.
Изключително фрапиращо за мен беше и бездействието на консулството ни в Одрин. Прилагам телефонни разпечатки на българин, опитал се да се свърже с консула ни там в ранното утро на следващия ден. На мобилния си телефон в периода от 05,54 ч. до 07,00 ч. на 16 юли българският консул не отговаря на над 10 обаждания. Междувременно така посоченият от Външно министерство телефон за спешни случаи отговаря единствено като факс.
В разговор с мен на 18 юли 2016 г. посланик Нейнски потвърди, че й е било изрично забранено от страна на Външно министерство да комуникира с обществеността. Също така на посолството е забранено да има свой уебсайт, фейсбук страница или туитър акаунт, откъдето да информира, съветва, направлява и организира българските граждани в Турция в случай на природно бедствие, политическа нестабилност или друга извънредна ситуация.
Считам, че опитът за преврат в Турция показва огромни пробойни в комуникационната политика на Министерството на външните работи, които при бъдещи извънредни ситуации, биха могли да доведат и до човешки загуби.
Във връзка с това моля да отговорите: има ли нареждане от Вас или друг служител на Външно министерство към посланик Нейнски и всички останали служители на посолствата и консулствата ни да не комуникират обществено с медии и изпаднали в беда българи на територията на Република Турция по време на опити за военен преврат?
Защо на нашите посолства и консулски представителства по света е забранено да имат свои комуникационни канали, включително социални мрежи с цел по-бърза връзка с изпаднали в беда българи? Каква е логиката на тази забрана? Каква отговорност и наказание ще понесе и ще понесе ли българският генерален консул в Одрин – господин Васил Вълчев, за неадекватната си реакция и липса на организация за помощ на българи на територията на Република Турция в нощта на военния преврат и часовете след това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за въпроса, уважаеми господин Кадиев.
Заповядайте, Министър Митов, като министър на външните работи имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, в отговор на Вашите въпроси относно действията на посолствата и консулските представителства на Република България в Република Турция по време на опита за военен преврат, давам следните отговори.
По първия въпрос, бих искал да подчертая, че публичните изявления на ръководителя и на служителите на дипломатическото представителство, са регламентирани в Закона за дипломатическата служба, основно в чл. 50, ал. 1-3, както следва:
„Чл. 50. (1) Официални изявления от името на дипломатическата служба правят министъра на външните работи, говорителят на Министерството на външните работи и заместник-министри.
(2) Служителят в дипломатическата служба няма право да прави публични изявления от името на службата, освен ако не е упълномощен от министъра на външните работи или постоянния секретар.
(3) Служителят на дипломатическата служба няма право да дава обещания или да поема задължения, с които се обвързва дипломатическата служба, без да е оправомощен от министъра на външните работи.“
Личният ми разговор с посланик Надежда Нейнски, бе проведен с цел да припомни положенията в Закона, тъй като в условията на извънредната напрегната и непредвидима вътрешнополитическа обстановка евентуално нарушаване на неговите разпоредби, би могло да бъде интерпретирано погрешно и дори да застраши живота и здравето както на дипломатически служители, така и на български граждани на място. На никого не е било забранявано – точно обратното, да разговаря с български граждани, да отговаря на техните нужди. Тук става въпрос за забрана за медийни изяви, които могат да бъдат интерпретирани погрешно и да доведат до заплаха за живота и здравето на нашите мисии, на техните служители, както и на намиращи се по това време на територията на Република Турция български граждани. Това е принцип, който се прилага от всяка една добре подредена дипломация.
Погледнете нощта на изборите, няма дипломат, който да се е лял по медиите и да е обяснявал каквото и да било. Такива разпореждания са давани и в миналото, когато са извършвани преврати в други държави, включително и по време на управлението на левицата.
По втория въпрос, относно комуникационните канали на нашите представителства в чужбина, бих го определил като странен. Мога да Ви предоставя интернет страниците, интернет адресите, както и стационарните и мобилни телефонни номера на българските дипломатически консулски представителства в Република Турция, по които протича тяхната комуникация с Министерството на външните работи и други български държавни институции, както и с гражданите на изпращащата и приемащата страни, включително българските граждани в Република Турция. По горепосочените комуникационни канали се провежда и комуникацията в условията на неуспешния опит за военен преврат в Република Турция на 15 юли 2016 г., както и след него. На никого не е забранявано да има интернет страница, да прави фейсбук страници и така нататък. Има си конкретни правила за това, но никъде не е забранено. Българските мисии имат такива комуникационни канали.
По третия въпрос, първостепенната задача, поставена от ръководството на Министерството на външните работи, на генералното консулство и лично на неговия ръководител през нощта на 15 юли, сутринта на 16 юли, бе да бъдат отворени трите гранични контролно-пропускателни пункта по българо-турската граница, намиращи се в консулския окръг на Одрин. Въпросните ГКПП бяха затворени за преминаване в посока от Турция към България от турските власти. Своевременната и адекватна реакция на генералното консулство на Република Българя в Одрин пред турските власти, осъществена в координацията с Министерството на външните работи, допринесе за отварянето на трите ГКПП и пропускането на българските граждани и техните автомобили. В този смисъл не виждам никакви основания за наказания на генералния ни консул в Одрин и не бих коментирал твърдения и интерпретации за отделни случаи на затруднена комуникация в нощта на неуспешния опит за военен преврат, както и след това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Кадиев, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Министър, мисля, че изрекохте няколко неистини. Първо, аз прекрасно знам текста на закона и затова въпросът ми беше: имало ли е нареждане от Ваша страна към посланик Нейнски да не се „лее по медиите“, както Вие казахте? От отговора разбирам, че е имало такова нареждане.
Нека да уточним, че не става въпрос за политическа оценка, която ние очакваме от госпожа Нейнски за преврат, която по някакъв начин да застраши живота било на служителите в мисията, било на други българи там. Става въпрос само и единствено за логистична подкрепа. Аз не виждам абсолютно никаква логика. Най-лесният начин да стигнете до всички българи е именно чрез медиите, а не когато всеки един от тях се обади по телефона в посолството, който евентуално е пуснат като факс, а евентуално може би и работи. Няма никаква полза от това да се забранява логистична подкрепа чрез медийни изяви на всеки български дипломатически представител, който просто да повтаря инструкциите, които Вие сте им дали от София.
Не е вярно това, че няма нито един чужд дипломат, който да не се е „лял по медиите“. Аз лично си направих труда – британския посланик, погледнете в нощта на преврата какво е писал в Туитър. Там той е написал: „Имаме наш човек на летището от консулството. Ако сте на летището, обърнете се към него. Имаме наш човек на стадиона, имаме наш човек тук, имаме наш човек там.“ Всичко това са логистични указания – елементарни, които обаче спасяват човешки живот. Нищо такова няма нито на сайта на българската мисия в Анкара, нито на сайта, на което и да е от консулствата ни. Не е вярно, че българската мисия в Анкара има фейсбук страница – няма такава. Не е вярно, че има туитър акаунт – няма такъв. Госпожа Надежда Нейнски лично ми каза, че й е забранено, Вие сега ми казвате: „Не е забранено“.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Не е забранено.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Кой лъже – тя или Вие? Хайде вземете се разберете! Това нещо спасява човешки живот и аз няма да чета този сайт, но на мен ми се обадиха четири-пет българи там, женени за турци, които казват: „Да, ние не знаехме какво да правим в тази ситуация“, и такива са сигурно стотици. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това, което трябва да направи Министерството на външните работи, е просто да измисли една логистична система, с която да уведомява хората. Аз не очаквам от Вас да ни дадете оценка дали трябва да подкрепяме или да не подкрепяме военния преврат в нощта. Естествено, това са политически решения. Очаквам когато някой се обади и каже: „Какво да правя?“, Вие да му кажете: „Правете това“.
Между другото, това, което е направил българският консул в нощта на преврата, е да се наспи до сутринта. Нищо не е организирал. Границите бяха затворени в три часа, в шест часа той не отговаряше на телефона си. Отвориха ги в шест и нещо, когато същите тези българи на границата „Капъкуле“ се свързаха с българските телевизии и стана медиен скандал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви да приключите с репликата. Времето изтече. Благодаря.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, с Ваши интерпретации на събитията няма да се занимавам. Ще повторя обаче: „На никого не е забранявано да отговаря на обаждания на български граждани“. Точно това е била задачата на нашите мисии – да отговарят на обаждания и сигнали на български граждани и да помагат на тях, а не през медиите да се занимават с коментари на това какво става в Република Турция. Комуникационните канали към медиите бяха централизирани и Министерството на външните работи на няколко пъти в нощта на опита за преврат направи точно това, което казахте, оцени и комуникира какво се случва точно в момента в Република Турция в нощта на опита за преврат и даде телефони и имейли за връзка с Министерството и с нашите мисии. Това се намира на сайта на Външно министерство и няма никакви причини да се смята каквото и да било друго. В случая комуникацията се централизира – така се прави.
Вашият пример с британския посланик е именно в тази посока. Той не си е позволил никакви оценки, а е казвал къде какво има. Ние това сме направили. Това, че той го е направил през Туитър, а ние сме го направили на официалния си сайт – прощавайте, но това вече си е въпрос на комуникация.
Не твърдя, че логистично ние сме перфектни. Със сигурност имаме какво да подобряваме в комуникацията си – и в социалните мрежи, и във всяко едно друго отношение, но да рискуваме в медиите да бъде казано нещо от наш дипломатически служител, което може да бъде интерпретирано погрешно в нощта на изборите и да рискуваме здравето и живота на нашите граждани и дипломатическите ни представителства, е недопустимо. Така се прави. Това са го правили и преди Ваши министри – министри от левицата са давали подобни указания при опити за извършване на военен преврат в други държави. Това е принцип. Вие нищо не казахте, което да оборва този принцип. Сигурно има какво да подобряваме в комуникацията си – това е вярно.
Що се отнася до консула ни – тук изобщо не сте прав. Аз Ви казах какво се е случило – оттам нататък са си Ваши интерпретации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преди да продължим със следващия въпрос, имаше процедура по начина на водене от народния представител Таско Ерменков. Възползвам се от възможността да запозная и останалите народни представители по повод на процедурата, която той използва. Това беше – как се е оказала министър Танева в залата, при положение че трябва да е в командировка в чужбина?
На 27 септември е постъпило писмо от министър Танева, която уведомява Народното събрание, че е в командировка в Австрия за периода, в който трябва да участва в парламентарен контрол. Има и такава заповед, подписана от министър-председателя на 31 август, забележете какви са датите – 27 септември, 31 август, понеже упрекът беше, че не е ясно как се е появила.
Не е заминала вчера в командировка, но парламентарният контрол е бил изготвен, всички сте имали възможност да видите каква е програмата за парламентарен контрол. Записан е и в съобщението за парламентарен контрол този факт, че няма да може да участва, знаете какви са процедурите по парламентарен контрол.
След като е била днес тук, смятам, че най-доброто нещо, което можеше да направи в отговор на декларацията, е да Ви запознае с фактическата обстановка. Така че, моля Ви, предайте…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Тука съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Чухте ли ме каква е хронологията? (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Елате, ще Ви запозная специално с това, тъй като процедурата беше към мен и нека да се изяснят какви са фактите.
Извинявайте, продължаваме нататък с парламентарния контрол.
Въпрос от народния представител Георги Кадиев относно назначения на посланици и дипломатически служители на Република България.
Имате думата, уважаеми господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, съгласно чл. 24 от Закона за дипломатическата служба броят на ръководителите на задгранични представителства, които не са от състава на дипломатическата служба, не може да надхвърля 20 на сто от общия брой на всички ръководители на задгранични представителства във всеки даден момент. Казано по друг начин, политическите назначения за посланици и консули не могат да бъдат повече от 20%. Във връзка с това, моля да ми отговорите на следните въпроси.
Първо, какъв процент от ръководителите на задгранични представителства не са от състава на дипломатическата служба, тоест са политически назначения, кои са те и кога са назначени?
Второ, какъв процент от ръководителите на задгранични представителства са със стаж в Министерството на външните работи по-малко от 12 месеца до назначаването им за ръководители, кои са те и кога са назначени?
Кои други служители на задгранични представителства не са от състава на дипломатическата служба, кога и на каква длъжност са назначени? Отговарят ли всички ръководители на задгранични представителства на изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от Закона за дипломатическата служба? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кадиев.
За отговор – министърът на външните работи господин Даниел Митов.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, по първия въпрос: какъв процент от ръководителите на задгранични представителства не са от състава на дипломатическата служба, кои са те и кога са назначени?
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Закона за дипломатическата служба служители в дипломатическата служба са дипломатическите служители, които са държавни служители с дипломатически ранг, държавни служители без дипломатически ранг и работниците и служителите по трудово правоотношение, което налага изводът, че всички ръководители на задгранични представителства – това са посолства, постоянни представителства, генерални консулства и консулства, са от състава на дипломатическата служба. Тъй като след издаване на указ от президента или решение на Министерския съвет за конкретно физическо лице да бъде дългосрочно и законосъобразно командировано, следва, първо, да бъде назначено по трудово или служебно правоотношение от Министерството на външните работи, което му придава статут на служител от дипломатическата служба.
Независимо от предходното, тълкувайки въпроса контекстуално, ръководителите на задгранични представителства, за които може да се предположи, че се отнася Вашето питане към настоящия момент, са: Надежда Нейнски – Анкара, Мая Христова – Баку, Меглена Плугчиева – Берн, Швейцария, Кирил Топалов – Ватикана, Светослав Спасов – към ОССЕ във Виена, Метин Казак – Доха, Деяна Костадинова – към Службата на ООН в Женева, Таня Димитрова – Загреб, Красимир Минчев – Киев, Антоанета Байчева – Мюнхен, Едвин Сугарев – Ниш, Димитър Тучков – Одеса, Васил Вълчев – Одрин, Ангел Чолаков – Париж, Младен Червеняков – Подгорица, Боряна Симеонова – Рабат, Петър Андонов – Сеул, Августина Цветкова – Сараево, Владимир Писанчев – Солун, Мартин Иванов – Хелзинки, Иван Анчев – Чикаго, Димитър Абаджиев – Шанхай.
Следва да подчертая, че така наречените „външни назначения“ – това не са политически назначения, няма такава категория – трудно могат да бъдат регламентирани като фиксирана величина, доколкото са зависими от ред специфични обстоятелства, присъщи на дипломатическата работа. Колебливостта на тази величина е пряко зависима от срока на дългосрочните командировки, който не е обвързан с началото или края на календарната година. Тоест в началото на годината може да се завърнат, поради изтичане на срока на дългосрочната командировка, десет ръководители на задгранични представителства, между които половината да са от така наречените „външни назначения“, а в края на годината да бъдат дългосрочно командировани осем или десет кариерни дипломати на тези позиции, заемани до момента от външни назначения.
По втория въпрос: какъв процент от ръководителите на задгранични представителства са със стаж в Министерството на външните работи по-малък от 12 месеца до назначаването им за ръководители, кои са те и кога са назначени?
Изключвайки така наречените „външни назначения“, които вече Ви изброих и Ви дадох информация, няма ръководители на задгранични представителства със стаж в Министерството на външните работи по-малко от 12 месеца до назначаването им за ръководители.
По третия въпрос: кои служители на задгранични представителства не са от състава на дипломатическата служба, кога и на какви длъжностни са назначени? Всички служители на задгранични представителства са и служители на дипломатическата служба, тъй като нито едно физическо лице не може да бъде дългосрочно командировано, без да има налично трудово или служебно правоотношение с Министерството на външните работи, с изключение на въоръжените охрани в задграничните представителства. Служителите със срочно трудово правоотношение в задграничните представителства, в това число и ръководителите на дипломатически представителства, са не повече от тридесет и осем.
Четвъртият въпрос, отговарят ли всички ръководители на задгранични представителства на изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от Закона за дипломатическата служба? Всички ръководители на задгранични представителства отговарят на условията за назначаване на служители по трудово или служебно правоотношение в дипломатическата служба. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за отговора, уважаеми министър Митов.
Реплика – господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Митов, когато съм задал въпроса – какъв процент не са от състава на дипломатическата служба, не съм имал предвид моментът, в който те вече са назначени, и Вие прекрасно знаете това. Имал съм предвид деня преди това, за което казах, че отговаряте концептуално. Изброихте двадесет и три имена.
Не отговорихте обаче на въпроса: какъв процент е това от общия брой? Надхвърля ли 20%, както е в Закона? Наистина ли е 28%, както се твърди? Ако е 28% или 25%, не се оправдавайте с това, че, видите ли, десет от тях ще бъдат върнати сега, а пък други десет ще бъдат назначени след шест месеца. Законът Ви задължава във всеки един момент да са не повече от 20% – не точно 20%, може да са 19, 18, 17. Вие не изпълнявате Закона. Изпълнявате ли го в момента?
Отговорете на въпроса: изпълнявате ли Закона така, както той е написан?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ще Ви отговори след малко, надявам се.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Отговорът е – не. Отговорът е ясен!
Същото се отнася и за втория въпрос: какъв процент от тях имат стаж по-малък от 12 месеца до назначаването им за ръководители? Той отново се отнася за така наречените „външни назначения“. Защото, за съжаление, няколко министри поред намериха начин да заобикалят Закона като политически назначения, просто ги назначават в Министерството за един, два, три месеца и ги пращат след това вече като дипломатически служители на съответната позиция и тогава те не влизат в тези 20%.
Това, което аз исках да разбера от Вас, е: колко такива има? Вие ми казахте – няма нито един от тези, извън 23-те имена, които изброих преди това. Ами от тези 23 имена колко са?
Искам да Ви кажа нещо, господин Министър, Министерството на външните работи се превърна в място, където се назначават калинка след калинка, след калинка, след калинка. От тези имена, които споменахте тук, единият от тях – Иван Анчев, Вие казахте – генерален консул в Чикаго. Той довчера беше полицейско аташе във Вашингтон. Каква работа има полицейското аташе да стане генерален консул?! Кога се научи да стане генерален консул?!
Ами пиарката на „Булгартабак“, дето я назначавате сега в мисията ни в ООН в Ню Йорк?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Какво разбира тя от дипломация? Тя ще прави кампанията на Кристалина Георгиева?! По кой начин?
Ами консулът ни в Мексико, дето е външно назначение и той?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Кадиев, времето Ви изтече. Моля да завършите изречението.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ами консулът ни в Никозия, дето отвлече дете?! Назначена преди един месец.
Ние чакаме от българите да спазват Закона, а консулите ни отвличат деца. Извинявайте! Това не е ли калинка?! Тя не е ли назначена от Вас лично, доведена от Цветан Цветанов за ръка?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Кадиев, ще Ви отнема думата.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Ето това е Външно министерството! Превърнахте го…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ще Ви отнема думата…
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Извинявам се, но аз съм учил това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ще Ви отнема думата, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: И се отвращавам от такива назначения, защото аз не съм учил, за да гледам такива хора във Външно министерство! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кадиев! Аз пък съм отвратен от махленското ниво на този разговор изобщо. Това не се прави в парламента.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПК, от място): По кой начин се прави?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Говорите със сплетни, предположения, някаква интригантска такава…
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПК, от място): Кои точно?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Този бил братовчед тук, онзи братовчед… Въпросната служителка в Никозия е служител на Външното министерство. Тя е била на мандат и преди. Веднага в деня на инцидента сме я върнали. Не е отвлякла дете. Изясняваме обстоятелствата. Недейте да говорите неща, които са неверни! И се самонавивате на всичкото отгоре, като говорите такива неверни неща!
Изясняваме обстоятелствата. Вчера съм подписал заповед за нейното отстраняване.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПК, от място): Защо ги отстранявате тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата, господин Кадиев!
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Прощавайте, но трябва да сте коректни и към хората, и към ситуацията. Когато знаем какво точно се е случило, когато сме снели показания, когато имаме информация, тогава можем да говорим конкретно. Въпросната служителка не е паднала от небето. Тя е служител на Външно министерство. Това, че е отишла да работи едно известно време в НАП, а после се е върнала и е била назначена, е друг въпрос. Но имайте, как да кажа, достойнството да проучите и да получите пълна информация и тогава да говорите от тази трибуна. Не ми се коментират махленски изпълнения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следва декларация от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПК, от място): Защо му спестихте отговора? Защо не казахте спазвате ли Закона? 20-те процента – това не…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, господин Кадиев, достатъчно благосклонен бях към Вас! Една минута Ви удължих времето, чухме Ви достатъчно.
Заповядайте за декларация.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! В България отново постепенно и неотклонно се повдига въпросът за нови бежански центрове. Тиражираха се дори изказвания за трайно заселване на емигранти в обезлюдените общини – изказвания, които впоследствие членовете на правителството отрекоха, но фактът, че дойдоха от авторитетна институция като Националното сдружение на общините в Република България, буди тревога. Това би превърнало тези изостанали и обезлюдени райони в анклави с едно небългарско население. Горчив е досегашният опит с емигрантите и центровете за емигранти в София, Харманли. Отдавна показаха, че властта трудно гарантира сигурността на хората в тези населени места и в тези райони.
Нашите бежански центрове превръщат българите в съответните населени места в потенциални бежанци, карат ги да се чувстват не на място в собствения си град, в собствения си квартал, в собствения си дом. Това е още един повод да се говори за подмяна на етническия и верския облик на тези райони – така наречените „обезлюдени райони“, и то подмяна с гибелни последици за българщината. Не трябва да допуснем да станем жертва на сбърканата европейска политика по този въпрос. Не бива огромните маси нелегални емигранти, чужди по култура, религия и манталитет да се установяват на българска територия. Не трябва да се установяват трайно на българска територия. Трябва спешно действие, а не послушание пред началниците в Брюксел. Затова ние – обединените патриоти от НФСБ, „Атака“ и ВМРО, настояваме: лагерите за емигранти да са разположени на самата граница извън населените места и да са от затворен тип. Пример за това даде европейска Австрия.
Призоваваме за следните мерки:
Първо, екстрадиция. Когато някой е влязъл нелегално в нас, нарушавайки законите на Република България, той просто трябва да бъде върнат там, откъдето е тръгнал. Говоря за онези хора, които нямат никакво основание да търсят хуманитарен или бежански статут.
Второ, затваряне на границата. България трябва да има готовност да прилага сила чрез органите на Гранична полиция и подразделенията на армията, които охраняват границата. За целта обаче е необходимо да се разположат допълнителни армейски подразделения по българската граница, за да подпомогнат допълнително дейността на Гранична полиция.
Трето, видно е, че Дъблинското споразумение и неговите определения не работят и би следвало България да поиска замразяването, денонсирането или промяна на самия регламент. В настоящия си вид така наречените „дъблински споразумения“ ще ни превърнат в един голям бежански лагер, в една буферна зона, населена от стотици хиляди емигранти.
Госпожи и господа народни представители, господа министри! Ние, представителите на обединените патриоти, отдавна говорим за всички тези въпроси, защото в думите на кмета на София например миналата седмица, прозвуча упрек, че, едва ли не ние, патриотите, сме виновни за тази ситуация, защото организираме протестни действия. Не, госпожи и господа. Попитайте българските пенсионери – хората в селата, попитайте хората, които живеят близо до тези гета, попитайте хората в пограничните райони, хората в квартали като Женския пазар или Овча купел в София, дали ние – обединените патриоти, сме виновни!
Ние повдигаме въпросите за нелегалната емиграция, за циганизацията, крещящата бедност и битовата престъпност от години. Така че ние не можем да бъдем обвинявани. Могат да бъдат обвинявани тези, които са допуснали през последните години всички тези проблеми да се стоварят върху главите на българските граждани.
Политиката на правителството в това отношение не би трябвало да създава тревога, а би трябвало да успокоява хората. Хората искат изселване, а някои институции в България говорят за заселване. Не трябва да се забравя, че подкрепата, която даваме за правителството, е срещу определени мерки, част от които са за ограничаване на нелегалната емиграция. Няма да подкрепим нищо, което насърчава тази емиграция или трайно заселване в дадени региони на България на големи групи, неоснователно присъстващи на територията на Република България. На България не е необходимо просто да променя политиката си за миграция. Нужна е съвсем нова политика за тази миграция. Ако вървим в тази посока, управлението, властта и правителството имат нашата подкрепа.
Българското правителство трябва да настоява за нова обща европейска политика по бежанците и по емиграцията – политика на отблъскване, а не чудене какво да правим с тези стотици хиляди и милиони, които нахлуват на територията на европейския континент.
Ние, обединените патриоти впрочем, ще предложим общоевропейски референдум по този въпрос. Тепърва този референдум ще стане основна тема, защото и България, и Европа трябва да запазят своята традиционна култура, християнския си дух, а емигрантското нашествие поставя тези ценности под въпрос.
Пред българското правителство с особена острота стои въпросът дали ще бъдат с емигрантите или с българите. Мисля, че правилният отговор е правителството и институциите на България да бъдат на страната на българите. Тогава гласът на хората ще бъде чут.
Уважаеми народни представители и уважаеми господа министри! Българите искат повече патриотизъм в управлението на България. Патриотизмът е единствената алтернатива за България, а и за Европа днес. Колкото по-бързо се осъзнае това, толкова по-добре и за всички. В това отношение днес оценяваме високо отношението на отделните парламентарни групи и подкрепата, която дадоха за нашия Законопроект за бурките. Така придоби гражданственост. Всички български парламентарни групи подкрепиха този законопроект. Това е една добра крачка в правилна посока и един добър знак, че пред опасностите, които стоят пред нашата национална сигурност, ние, българите, можем да бъдем единни.
Очакваме също така Народното събрание да приеме в най-скоро време и другите два законопроекта, които сме предложили по темата за противодействие на радикалния ислям и тероризма, а именно: промените в Наказателния кодекс, с които се цели криминализирането на проповядването на радикалния ислям, както и промените, които сме предложили в Закона за вероизповеданията, които спират практиката чужди държави, чужди фондации и организации да финансират и управляват българските религиозни общности.
Днешният ден, в който българският парламент, по-точно българските партии в националния парламент, подкрепиха тази инициатива – за забраната на бурките, е добра крачка. Надявам се, че това ще бъде знак и за в бъдеще, защото българските граждани в тези тежки за България моменти, в тези опасни времена, в които страната може да бъде подложена на неимоверен натиск от страна на огромни тълпи нелегални емигранти, с които вървят и тероризмът, и радикалният ислям, видяха един добър знак.
Надявам се оттук нататък да загърбим своите политически, идейни, идеологически и цветови различия, защото, в края на краищата, България винаги трябва да стои над всичко. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Каракачанов.
Продължаваме с парламентарния контрол и поредицата от въпроси към министъра на външните работи господин Митов.
Следва въпрос от народния представител Магдалена Ташева относно откриването на посолство на Кралство Саудитска арабия и закриването на посолството на Кралство Норвегия в София.
Уважаема госпожо Ташева, имате думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Благодаря Ви.
Господин Министър, преди няколко месеца в София бе открито дипломатическо представителство на Кралство Саудитска Арабия. Макар реципрочността да е норма в международните отношения, посолство на България в Рияд не е известно поне засега да е открито.
В същото време беше обявено, че Кралство Норвегия закрива посолството си в България. Съобщението на сайта на норвежкото Външно министерство е от декември миналата година. Норвегия излиза, влиза Саудитска арабия.
При първото управление на Вашия кабинет от 2009-а до 2013 г. от дипломатическата карта на София изчезна посолството на Кралство Швеция. Нали разбирате – викингите излизат, влизат уахабитите. Смятам, че това е изцяло резултат, дължащ се на външната политика, която провеждате. Затова, моля обяснете на народното представителство по какъв начин официалното представителство на един тираничен средновековен уахабитски режим, който отделя по 1 млн. долара всеки календарен ден за промоция и пропаганда на исляма, на салафитския ислям по света, ще бъде от полза за българския национален интерес? Искам тук да допълня, че данните за 1 млн. долара за всеки календарен ден от годината се тиражирали през 2007 г. от известна сенаторка от Ню Йорк, която се казва Хилъри Родам Клинтън.
Това, че режимът е уахабитски, обяви самият така наречен крал Салман инб Абдул Азис ал Сауд. Когато на 25 януари 2015 г. се качи на престола, каза, че неговата едва ли не божествена мисия ще бъде разпространение на уахабизма, който бил единственото истинско тълкувание на исляма, единственият истински възможен ислям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля към конкретния въпрос.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Моля също така да отговорите какви имоти и какви средства за производство вече успяха да изкупят от България тъй наречените „саудитски партньори“? Техните пиари или пропагандатори…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, въпроса, уважаема госпожо Ташева!
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: …вече обявиха, единият от тях се казва Николай Филипов от Българската търговско-промишлена палата, че са заинтересовани да изкупуват обработваема земя в Тракия, за да развиват на нея земеделие, животновъдство и млекопроизводство. Какво, камили ли ще отглеждат, защото други животни не умеят да гледат? Защо саудитските бизнесмени просто не внасят в своето кралство интересуващите ги български продукти и култури, произведени от български фермери?
Представители на саудитските уахабити в България вече обявиха, че търсят парцел, цитирам: „Поне 15 декара в българската столица, за да построят на него посолство с джамия“. Къде се намира този парцел, господин Министър? На какъв етап е строителството?
Накрая, какви причини в политиката на България обезкуражиха Кралство Норвегия до там, че Осло да закрие посолството си? Какво става с безкористната, така наречена „Норвежка програма“, говоря за норвежкия финансов механизъм, който отпусна 140 млн. евро за развитие на България?
Господин Министър, много Ви моля, не ми четете тази справка за търговско-икономическите и дипломатическите отношения на България с Кралството Саудитска Арабия, тъй като я има в интернет и аз съм я чела много пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Ташева, с близо 2 минути просрочихте времето.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака, встрани от микрофоните): Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не за благодарност, по-скоро вината е в мен, така че се надявам по време на дупликата да бъдете много кратка.
Уважаеми господин Митов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Тошева, това, което ще Ви прочета, го няма в интернет, да знаете.
Във връзка с поставения въпрос относно откриването на посолство на Кралството Саудитска Арабия и закриването на посолството на Кралство Норвегия в България бих желал да отбележа следното.
Първо, Саудитска Арабия е една от държавите, основателки на ООН и членува в нея от 24 октомври 1945 г.; пълноправен субект на международното право; страна е по десетки международни договори, по които е страна и Република България, включително Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения. Саудитска Арабия е държава с безспорна регионална и международна тежест и е важен световен енергиен и финансово-икономически фактор, участник в дейността на международни организации и форуми. В саудитската столица Рияд са акредитирани над 100 чужди дипломатически и консулски мисии и представителства на международни организации. Сред тях са посолствата на водещи световни сили, представителства на много държави от Европа и света. В Рияд е акредитирана и регионална делегация на Европейския съюз.
Мероприятия по откриване на наше посолство в Саудитска Арабия нееднократно са залагани в програмите и в бюджетите за развитие на дипломатическата ни служба. Налице е било ясното разбиране, че създаването на ефективно работещо посолство в голяма и важна страна, като Саудитска Арабия, изисква отделянето на сериозен финансов и кадрови ресурс. В крайна сметка именно проблеми, свързани с бюджетни ограничения, са препятствали откриването на българското посолство в Рияд до момента.
Израз на стремеж да бъде намерено решение на въпроса за българско дипломатическо представителство в Саудитска Арабия е назначаването на опитния арабист Николай Николов, който е дългогодишен кадрови дипломат, за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия със седалище в София.
Очевидно нарастваща роля на България в политическите и икономическите процеси в региона, както и възможността на страната ни успешно да изпълнява ролята на мост между арабския свят и Европейския съюз, е подтикнало саудитската страна първа да предприеме стъпки към откриване на свое постоянно дипломатическо представителство у нас.
През април-май 2015 г. в София бе саудитска експертна делегация за разговори относно откриване на саудитско посолство в България. От саудитска страна е проявен интерес към размяна на терени или сгради на реципрочна основа.
Изтъкната е възможността за бъдеща българска мисия в Саудитска Арабия, за да бъдат предоставени имоти в дипломатическия квартал на Рияд, в замяна на предоставени от българската страна имоти за саудитското дипломатическо представителство в София.
След срещите и разговорите в Министерството на външните работи в хода на посещението на саудитския екип на 21 и 22 април 2015 г. са били организирани посещения и оглед на имоти от фонда на Министерството на външните работи и имоти, предлагани от АДИС ЕООД. В края на своята визита делегацията е информирала, че със съдействието на Българо-саудитския бизнес съвет е могла да огледа и частни имоти в столицата.
Министерството на външните работи не е получавало официално уведомление относно избора на саудитската страна. Тя не е отправяла други искания за съдействие от Министерството на външните работи по посочения въпрос.
На 5 октомври 2015 г. Саудитска Арабия официално ни информира, че открива свое дипломатическо представителство в София, което ще се ръководи от временно управляващ с ранг съветник. Решението, което за момента е взела саудитската страна, е да ползва имот под наем. Не е тайна, че Саудитска Арабия е център с изключително голямо влияние в мюсюлманския свят. Същевременно считаме, че не е оправдано да се свързва фактът на откриването на дипломатическо представителство на чужда държава с дейности по осъществяване на религиозна или радикална пропаганда. Функциите на дипломатическите представителства, както правата и задълженията на техните членове, са ясно регламентирани в съответните международни документи. Установени са и правилата за действия в случай на нарушаване на тези норми. В този контекст е целесъобразно да отбележим, че независимо от разпространените в публичното пространство официални или неофициални сведения относно евентуални връзки на отделни лица от Саудитска Арабия с прояви на радикализъм или пропаганда на радикален ислям по света, няма данни която и да било цивилизована държава да си е позволила да налага извънредни ограничения върху дейността на саудитски дипломатически представителства.
Министерството на външните работи не разполага със сведения за желание на саудитското дипломатическо представителство в София да предприеме строителство на джамия например. В случай че получи официално искане за това, Министерството на външните работи ще го предаде по компетенция.
Що се отнася до поставения от Вас въпрос относно закриването на посолството на Кралство Норвегия в Република България, посланикът на Норвегия направи официални разяснения пред Министерството на външните работи, че решението е част от плана за намаляване бройката на норвежки посолства поради финансови съображения и че това по никакъв начин няма да се отрази на двустранните ни отношения. Посланикът посочи, че предстои откриване на Почетно генерално консулство в София и то ще способства за съхраняване на двустранното сътрудничество.
В рамките на разговорите в Министерството на външните работи норвежката страна също така потвърди ангажимента си с досегашната и по досегашната подкрепа по линия на фондовете на Европейското икономическо пространство, и по-специално така наречения „Норвежки фонд“, на който България е третият най-голям бенефициент с тенденция за увеличено финансиране през новия програмен период на Фонда. Потвърдено бе, че Фондът ще продължи да бъде полезен за двете страни и че България е близък приятел и партньор на Норвегия в сферата на бизнеса, като беше дадена и висока оценка за работа на българо-норвежката бизнес група. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митов.
Госпожо Ташева – реплика. Надявам се да бъдете по-кратка.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Самият факт, господин Министър, че бяха закрити посолствата в София, Лусака и Хараре, тоест България беше сложена на равна нога със Зимбабве и Замбия, говори за отношението на Кралство Норвегия към тяхното дипломатическо присъствие в България.
Колкото до хвалбите, които Вие тук изрекохте, за Кралство Саудитска Арабия – да, това кралство е един от основателите на ООН, но е единствената държава членка, струва ми се, може би заедно с Катар и Обединените арабски емирства, които отричат всеобщата Декларация за правата на човека и категорично не я спазват. Това нещо да Ви говори?
Това е, пак ще кажа, една азиатска сатрапия, в която все още жените биват убивани с камъни; хора биват обезглавявани по улиците; по улиците е забранено да ходят европейци; за това, че носиш кръстче, а – не дай Боже – Библия в ръка, отиваш в затвора и те грози смъртна присъда. Ето тази азиатска сатрапия Вие я вкарвате в България. Тя не крие намеренията си да изкупува най-мощното средство за производство на една нация – земята. И Вие тук защитавате този избор.
Ние смятаме, че откриването на посолство на тази сатрапия в България е изключително опасно за националната сигурност на България, защото вече е известно, че девет милиона са били дадени за разпространение и пропагандиране на салафитски ислям в Източните Родопи и други региони със смесено население в България, свидетелство за което, между другото, за тази дългогодишна дейност на уахабитите от Рияд, е и незаконната джамия „Абу Бекир“ в пазарджишкия цигано-мохамедански квартал „Изток“, както и незаконната джамия в „Люлин 6“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Настояваме да не позволявате постоянна акредитация на саудитски посланик и тяхното представителство да си остане, поне засега, на нивото на временно управляващ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Бла-го-да-ря…
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: … в хотел „Маринела“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: … Ви, госпожо Ташева.
Дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ташева, аз предлагам да намалим градуса на говоренето и да подхождаме съвсем рационално и прагматично. Всяка една държава има механизми, през които да се защити от нежелани влияния, които влизат на всичкото отгоре в противоречие с Виенската конвенция за дипломатическите отношения и всички международни правила на междудържавно общуване.
Не знам откъде имате точно тези данни, аз съм, откровено казано, учуден най-малкото. Но така или иначе, българската държава има всички механизми, с които да се защити от нежелани влияния. Това минава и през друг тип законодателни решения, за които може би в близко бъдеще ще стане ясно.
Така или иначе, днес също мина един закон, който, предполагам, че Вие отчитате и четете в същата посока. Не се съмнявайте в това, че българското правителство няма да позволи каквото и да било нежелано влияние или влияние на радикален ислям и така нататък.
В същия момент аз не съм чел панагерици за когото и да било тук, някакви хвалебствени слова, дал съм съвсем обективни и ясни данни. Саудитската страна е голям и значим фактор както в международните отношения, така и на двустранна основа. Ние ще си развиваме тези отношения, съобразно всички правила на междудържавното общуване и поведението на всеки един дипломатически служител на наша територия трябва да е съобразено именно с тези правила. Няма да позволим друго. Ние сме давали примери за това и в много близкото минало по отношение на други държави. Вие ги помните, водили сме разговор по въпроса.
Затова бъдете убедена, че това, което представихте тук, доколкото то е вярно, част от него, откровено казано, е преувеличено, но това е Ваше мнение. Ние няма да позволим каквото и да било влияние на радикални ислямистки групи. Това е част от световния дневен ред и трябва да се вземат, разбира се, всички мерки за предотвратяване на подобни влияния.
В същия момент обаче не можем да обвързваме директно по никакъв начин саудитската страна и официални власти с подобен тип мислене. Има си правила на междудържавните взаимоотношения и те ще бъдат спазвани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Предоставих Ви около минута повече време, защото това изказване на външния министър според мен беше важно.
Последният въпрос, предвиден в днешния парламентарен контрол, на който ще отговори министърът на външните работи господин Даниел Митов, е от народния представител Велизар Енчев и той е относно обещаната от българския премиер безусловна подкрепа за членство на Република Сърбия в Европейския съюз.
Господин Енчев, заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! На 22 август тази година министър-председателят господин Бойко Борисов изпрати поздравително писмо до сръбския министър-председател Александър Вучич по повод избирането на Вучич на този пост. В писмото се казва, цитирам: „Безусловно подкрепяме Република Сърбия в желанието й да стане член на Европейския съюз“.
Господин Министър, въпросът ми към Вас е следният: защо България безусловно подкрепя членството на Сърбия в Европейския съюз, след като в Западните покрайнини продължават да се погазват правата и свободите на българското малцинство? Защо вместо България да използва статута си на член на Европейския съюз и да постави на Сърбия условия, чието изпълнение от сръбска страна ще подобри положението на нашите сънародници в тези изконни български земи, ние даваме безусловна подкрепа чрез министър-председателя на Република България? Защо с лека ръка, господин министър, проиграваме европейските си преимущества и кога, ако не сега, когато сме член на Европейския съюз и държим ключа за европейското членство на Сърбия, можем да поставим условия пред Белград, за да подобрим положението на българското малцинство в Западните покрайнини?
Като казвам „подобряване на положението в Западните покрайнини“, имам предвид, на първо място, образователния аспект, по-точно изучаването на българския език и в Босилеградско, и в Царибродско. Също така опазването на българските военни гробове от Първата световна война, тъй като има доста случаи на поругаване на такива гробове. Когато говорим за Македония да не забравяме, че в Западните покрайнини това е една практика, с която вече ние сме свикнали, българската страна почти не реагира. Имам предвид също така и антибългарската кампания, която през всеки септември се повтаря с подкрепата на официални сръбски институции по повод на освобождаването на Западните покрайнини от така наречената „окупация от българския окупационен корпус“. Това са факти, които налагат ние де поставим тези услови. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Господин Митов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Енчев, преди да започна изложението си, искам да Ви обърна внимание на едно много съществено обстоятелство. В текста на поздравителното писмо на министър-председателя господин Бойко Борисов до сръбския му колега Александър Вучич, изпратено по повод формирането на новото сръбско правителство, никъде не присъства словосъчетанието „безусловна подкрепа“ за евроинтеграцията на Република Сърбия. Вероятно тази формулировка е резултат от погрешна медийна интерпретация на едно протоколно поздравително писмо.
В официалното поздравително писмо на господин Борисов до господин Вучич е заявена българската подкрепа за евроатлантическата – подчертавам – перспектива на Република Сърбия и правото на европейските граждани да бъдат част от европейското семейство. Вярвам, че всеки ще се съгласи с мен, че на една страна, започнала преговорния път към членство не може да бъде отнета перспективата за европейско бъдеще, която е и най-мощният стимул за провеждането на необходимите реформи по пътя към членство в Европейския съюз.
В преговорния процес с Република Сърбия страната ни провежда посредством позициите си принципна и последователна политика в защита на българския национален интерес. Нашите действия са съобразени с конкретните възможности за въздействие в рамките на преговорния процес и използват в пълна степен механизмите, с които страната ни като държава – член на Европейския съюз, разполага както самостоятелно, така и в тясна координация с други страни членки. По отношение на правата на българското национално малцинство в Република Сърбия мога да Ви уверя, че тяхната защита е наш основен приоритет в целия преговорен процес на Република Сърбия от самото му начало. Нашите европейски партньори се убедиха в принципната ни позиция по този въпрос, която намери израз в динамиката на преговорите. Като конкретен пример мога да посоча част от текста на последните заключения по разширяване на Съвета от месец декември 2015 години, зад които стоят всички държави – членки на Европейския съюз, а именно, цитирам: Република Сърбия трябва да обърне особено внимание на безусловното зачитане на основните права, включително защитата на най-уязвимите групи, както и на ефективното прилагане на законодателството за защита на малцинствата, недискриминационното отношение към националните малцинства на цялата територия на Република Сърбия, включително в сферата на образованието, използването на малцинствени езици, достъпът до медии и религиозни служби на малцинствени езици.
В рамките на преговорния процес правата на малцинствата се разглеждат основно, но не само, в обхвата на Глава двадесет и трета „Съдебна система и основни права“. Допирни точки с тази тематика има например в преговорни Глава десет „Информационно общество и медии“ и Глава двадесет и шест „Култура и образование“.
Преговорни Глави двадесет и три „Съдебна система и основни права“ и двадесет и четири „Правосъдие – свобода и сигурност“, които бяха отворени през месец юли 2016 г., са обект на така наречения „Нов подход в преговорите“, който дава фундаментално значение на темата за върховенството на закона и правата на човека. Освен че са сред първите, които страната трябва да отвори, тези две глави съдържат и така наречените междинни показатели за изпълнение, които засилват възможностите за стриктно проследяване на напредък. При констатирано забавяне на реформите може да бъде активирана клаузата за баланс и да бъде взето решение за временно прекратяване на целия преговорен процес.
България беше сред държавите членки, които настояваха като предварително условие за откриване на преговорите по Глава двадесет и три, Република Сърбия да подготви специален план за действие за националните малцинства. Документът беше приет от сръбското правителство през месец март тази година, а изпълнението му се превърна, отново по наше настояване, в междинен показател за напредъка на страната по Глава двадесет и три, за изпълнението на който България стриктно ще следи на следващите етапи от преговорния процес.
Влизам в тези детайли от преговорния процес единствено, за да илюстрирам убеждението ни, че той не трябва да бъде блокиран, а да бъде максимално прецизиран, за да даде нужния стимул и рамка за провеждането на конкретни мерки, които да подобрят на практика положението на нашето малцинство в Република Сърбия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
За реплика – народният представител господин Велизар Енчев. Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, благодаря за информацията, която ни предоставихте. Поне аз за първи път чувам, от това което изнесохте, че в преговорния процес с Република Сърбия съществува вече от месец март тази година клауза за баланс, което е нещо изключително важно от дипломатическа гледна точка, за което Ви поздравявам. В същото време искам да Ви припомня, че само преди час и половина в Народното събрание на господин Иван Николов, председател на Българския културно-информационен център в Босилеград, беше връчена наградата на Европейския съюз „Личност на годината“.
Тази награда, господин Министър, му беше връчена за защита на правата на българите в Западните покрайнини, за погазените права на българите в Западните покрайнини, тъй като очевидно Европейският съюз, Европейската комисия е преценила, и журито, което раздава тези награди, е преценило, че господин Николов в тези 27 години е отстоявал тези права, сиреч тези права са нарушени, да не кажа погазени.
В този смисъл бих Ви препоръчал практиката, с която сигурно сте запознати, но използвам повода от тази висока трибуна да я припомня, че когато говорите за тясна координация с други европейски партньори в преговорния процес със Сърбия, да Ви кажа каква е практиката на Румъния и Хърватия. Румъния на 18 август тази година в лицето на бившия президент Траян Бъсеску, официално заяви, който в момента е председател на „Народно движение“, а няма съмнение, че зад него стои сегашното румънско ръководство, че Сърбия ще бъде блокирана за членство в Европейския съюз, цитирам: „Ако не уважава напълно двустранните споразумения за защита правата на румънското малцинство в Сърбия“. Това беше пренесено и в сръбските медии. Също така през 2012 г., когато беше президент – господин Бъсеску, той отказа да подпише споразумението за кандидатурата на Сърбия в Европейския съюз, искайки и не получавайки тогава, преди четири години, гаранции за правата на румънското малцинство в Сърбия.
Показвам Ви едно достойно и категорично принципно поведение на румънската страна. А тъй като съм бил посланик в Хърватия, сега Ви цитирам какви бяха заплахите на Хърватия само преди шест месеца по отношение на Сърбия. Тук става дума, разбира се, за доста по различен казус, който няма отношение към българската практика, тъй като става дума за гражданската война в Югославия. Шефът на хърватската дипломация заяви, че Хърватия ще блокира преговорите по Глава двадесет и три, ако Сърбия не се откаже – тук превеждам, затова малко се затруднявам – да прилага универсалния закон за военните престъпления по отношение на хърватските ветерани на сръбска територия. След като сръбската страна заяви, че няма да прилага тези репресивни мерки по отношение на хърватските ветерани, Хърватия обяви, че оттегля своите забележки към Глава двадесет и трета. Давам един пример за активна дипломатическа дейност.
Надявам се и вярвам в това, че Вие ще предприемете този подход. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
За дуплика?
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Енчев, благодаря Ви, че оценихте усилията на българската дипломация до момента и постигнатите резултати, а те са постигнати именно през тясна координация с гореспоменатите от Вас държави. Сигурно си спомняте, че веднага след изявлението, което цитирахте, аз имах посещение в Загреб и направих също определени заявки, които след това приеха конкретна форма при преговорите за отваряне на Глави двадесет и три и двадесет и четири. Вече цитирах постигнатото, няма да го повтарям, разбира се. Вие ме разбрахте чудесно, защото сте опитен дипломат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше последният въпрос в днешния парламентарен контрол, на който Вие отговаряте. Пожелавам Ви приятна работа.
Преминаваме към отговори на министъра на отбраната господин Николай Ненчев.
Първият въпрос е от народния представител Велизар Енчев относно мандата на българския военен контингент в Афганистан.
Господин Енчев, заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Господин Министър, Военното министерство обяви обществена поръчка за наемане на сателит и сателитно оборудване за осигуряване на непрестанна комуникация между българските части в Афганистан и Щаба на въоръжените сили в София. Обществената поръчка, според сайта на Министерството, е със срок за изпълнение до 22 ноември 2021 г. и е на обща стойност 1 млн. 500 хил. лв. с ДДС. От обявената обществена поръчка обаче се разбира, че българският контингент в Афганистан ще остане в тази държава още пет години, но такова решение нито е обсъждано, нито е взимано в Народното събрание.
Въпросът ми към Вас е следният: на какво основание, господин Министър, обявявате обществена поръчка с такъв срок на изпълнение, след като законодателният орган на Република България не е удължавал мандата на българския контингент в Афганистан до 2021 г.? Все пак нека да припомня, че Народното събрание е законодателният орган, а изпълнителният орган е оглавяваното от Вас Министерство и не може изпълнителният орган да стои над законодателния, но може би Вие ще внесете някакво пояснение, дали не става дума за грешка, или става дума наистина за погазване на конституционна норма? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа народни представители!
Уважаеми господин Енчев, Националното управление на контингента от въоръжените сили на Република България, участващ в мисията на НАТО в Ислямска република Афганистан се осъществява чрез сателитни комуникации. За целта от началото на нашето участие се сключват петгодишни договори за осигуряване на сателитен пренос. Поради тази причина Министерството на отбраната е обявило обществена поръчка с предмет „Осигуряване на сателитен пренос по направление Република България и Ислямска република Афганистан за максималния срок от пет години“. Основанията да се посочи този максимален срок са свързани с изключителното значение на комуникацията за осъществяване на националното управление на контингента и за осигуряване на редица други комуникационно-информационни услуги за нуждите на българските военнослужещи.
В случай, че сключим договор за по-кратък срок, а мисията продължи по-дълго от срока, предвиден в договора, рискуваме прекъсване на комуникационната услуга, което е недопустимо и изключително опасно, сам разбирате това. За да бъдат защитени интересите на Министерството на отбраната в новия проект на договора, ясно е записано обаче, че „Договорът се прекратява при прекратяване на мисията на контингента. Заплащането ще се извършва ежеседмично след изпълнение на услугата. Предвидена е възможност за прекратяване предоставянето на сателитна услуга с едномесечно предизвестие от страна на Министерството на отбраната.“.
В заключение бих искал да подчертая, че с обявяването на тази обществена поръчка сме гарантирали дългосрочно сателитната комуникация с българския контингент. Второ, създали сме възможност за предсрочно прекратяване на договора, ако това се наложи. И на трето място, заплащаме единствено за периодите, в които сме ползвали услугата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика?
Господин Енчев, заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, господин Министър, уважаеми колеги! Трябва да призная, дори за изненада на самия мен, че за първи път, въпреки че имаме изключителни различия по фундаментални въпроси на външната и военната политика, за първи път съм съгласен и удовлетворен от Вашия отговор, тъй като наистина клаузата, която изтъкнахте в договора, е напълно задоволителна от финансова гледна точка за България, така че ако това наистина е така, а очевидно нямам основания да не Ви вярвам, Ви поздравявам за този договор. В този смисъл може би Вашата грешка е била, че на сайта на Министерството не сте изнесли всички тези детайли, за да не задавам този излишен въпрос, тъй като на първо четене това, което е представено на сайта на Министерството, впечатлението, което оставаше у мен и у всички, беше именно това, че договорът не е изгоден за България.
Наистина Ви поздравявам за този успешно сключен договор.
Това обаче ми дава повод да кажа още веднъж, че все пак мандатът на българския контингент в Афганистан се определя от този орган, законодателния на България – българския парламент, а не от Министерството. В крайна сметка, ако се наложи, не дай си Боже, удължаване на мандата на българския контингент, това решение ще го вземем ние тук, а не на друго място.
По този повод използвам случая да кажа, че Вие, както разбрах от министър-председателя господин Борисов, сте получили заповед и ангажимент да разговаряте с афганистанската страна за приемане обратно на афганистанските бежанци, мигранти или както искате ги наречете, така че пожелавам Ви успех в тази мисия, която в някои отношения е много по-важна, отколкото присъствието на българския контингент в Афганистан. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Дуплика ще ползвате ли, господин Министър? Не – получихте благодарности от народния представител.
Преминаваме към следващия и последен за днес актуален въпрос и той е от народния представител господин Ангел Найденов относно разходи на Министерството на отбраната за издръжка на личен състав и техника, участващи в охраната на държавната граница.
Господин Найденов, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми господин Министър, очевидно ние ще закрием днешния парламентарен контрол.
Моят въпрос, господин Министър, както беше посочен от председателя на заседанието, е свързан с разходите, които прави Министерството на отбраната за издръжка на личния състав и техниката, участващи в дейностите по охрана на българската държавна граница.
Ние, господин Министър, достатъчно сме говорили за бюджета на Министерството. Известно е, че средствата не достигат, не са достигали и в предишни години. Затова всички, които се занимаваме с въпросите на отбраната и Въоръжените сили, имаме повишено внимание тогава, когато армията се натоварва с допълнителни отговорности, особено, когато тези отговорности са свързани с ангажиране на финансови средства. Ясно е, че задачите по охрана на границата ангажират значителен финансов ресурс – и пряк, и непряк, чрез амортизацията на техниката и на оборудването, които се ползват.
Повод за моя въпрос, господин Министър, е увеличаването на числеността на контингента, който се ползва за охрана на границата в помощ на усилията на Министерството на вътрешните работи и, разбира се, намеренията Ви да увеличите – абсолютно основателно според мен – възнагражденията, които се изплащат на хората, които са ангажирани в тези задачи. В тази връзка, господин Министър, аз се интересувам от това какви са средствата и възстановени ли са те на бюджета на Министерството на отбраната? Защото, за съжаление, честа практика – абсолютно неприемлива, разходите, които прави Министерството на отбраната по задачи, които са извън основните задачи на армията, да не бъдат възстановявани и те да останат за сметка на Министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Найденов, уважаеми господа народни представители! Преди всичко бих искал да благодаря за въпроса, защото разходите действително нарастват многократно от това, което бяхме заложили. Те за голямо съжаление не са предвидени в бюджета на Министерството.
В изпълнение на задачите по подпомагане действията на държавните органи за овладяване на ситуацията, предизвикана от увеличения миграционен натиск по границите на Република България се изразходват материални и финансови средства, които не са предвидени в бюджета на Министерството на отбраната за 2016 г.
Към този момент за резервни части, техника, акумулаторни батерии, автомобилни гуми, командировки, горива, масла и специални течности са изразходени от „Сухопътни войски“ и „Военна полиция“ финансови разходи в размер на 3 млн. 400 хил. лв. По предварителни разчети необходимите разходи до края на 2016 г. ще възлизат на 4 млн. 391 хил. 500 лв. Или общо 7 млн. 438 хил. лв.
Както знаете, благодарение на усилията на премиера, на заседанието на Европейския съвет в Братислава на 17 септември се взе решение 108 милиона евро да бъдат отпуснати за нуждите на България, като целта е тази сума да достигне 160 милиона евро. Това е своеобразен успех за българското правителство, израз на солидарност от страна на нашите европейски партньори.
Неведнъж, уважаеми господин Найденов, съм водил разговори както с премиера, така и с вицепремиера и министър на вътрешните работи госпожа Бъчварова. Имам тяхното уверение и съм оптимист, че изразходваните средства от бюджета на Министерството на отбраната ще бъдат възстановени и ще бъдат осигурени необходимите допълнителни средства още в рамките на тази година.
Надявам се в кратки срокове да изясним и механизма за предоставяне на тези средства, за да бъдем спокойни за финансовото осигуряване при изпълнението на тези задачи.
Както Вие правилно отбелязахте, с моя заповед – изключително съм ангажиран и благодарен на тези хора – ще увелича разходите за извънреден труд от 300 лв. на 500 лв. още в рамките на следващия месец, и то в средата на следващия месец. Благодаря Ви за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Найденов, имате право на реплика.
Заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа народни представители! Благодаря за отговора. Аз обаче съм притеснен от това, което ми казахте, господин Министър. Разбирам, че и Вие сте притеснен от факта, че това са средства, които не са предвидени по бюджета на Министерството. Второ, няма достатъчно гаранции, че тези средства ще бъдат възстановени.
Искам ясно да се разбере, че ние няма да пропуснем възможността да контролираме дали Министерството на финансите, респективно правителството ще възмездят Министерството на отбраната с възстановяване на разходите, които са направени. Няма никаква логика средствата да остават за сметка на бюджета на Министерството, особено когато те не са били разчетени и вероятно няма как да бъдат разчетени с оглед на рисковете и съответно на увеличаващите се потенциални заплахи от гледна точка на броя на бежанците.
Затова си мисля, господин Министър, че трябва да се настоява не само с оглед на новата бюджетна процедура, а с оглед на очакванията на военнослужещите, на Вас самия като министър, Министерството на финансите да гарантира възстановяването на тези средства.
Второ, убеден съм, че Вие трябва да направите абсолютно основателно своите искания и своите предложения, част от тези средства да бъдат отпуснати за оборудване на Министерството с допълнителна техника. Това да бъде техника, която да е собственост на Министерството, не да бъде ползвана един вид заемообразно като собственост на Министерството на вътрешните работи, защото тя Ви е необходимо. Очевидно тези задачи няма да се приключат в рамките на 2016 г. Затова тези средства следва да бъдат – имам предвид допълнително отпуснатите от Европейския съвет и съответно Комисия средства – да бъдат предназначени за Министерството на отбраната.
Тоест имаме един път възстановяване на разходите, втори път – допълнителни средства, които да бъдат отпуснати за оборудване и снабдяване на Министерството на отбраната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Найденов, благодаря Ви за загрижеността. Много високо оценявам Вашите усилия. Те винаги са били налични, когато е имало нужда.
Искам да подчертая още веднъж, че аз получих уверението то министър-председателя, че тези средства – и така трябва да бъде – ще бъдат възстановени. Надявам се да получим за следващата година и повече, и те да бъдат предвидени и залегнали в бюджета, защото Вие сте прав. Най-вероятно – и аз съм на Вашето мнение, кризата с бежанските потоци няма да бъде решена в рамките на тази година. Дори се страхувам, че няма да бъде решена и в рамките на следващата.
Ще бъда изключително внимателен във всяко едно отношение и ще направя всичко възможно, наред с всичко останало – започва и времето да се застудява, и ние трябва да мислим за допълнителни средства. Тези хора живеят и работят при изключително тежки условия. Трябва да подсигурим допълнително средства за евентуално фургони и тяхното настаняване и всичко останало, защото очевидно този процес ще изисква допълнителни усилия и съпричастност както от страна на управляващите, така и от страна на опозицията, за което още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Това беше последният отговор на актуален въпрос, предвиден в днешния дневен ред за парламентарен контрол.
Преди да закрия заседанието, обявявам следващо редовно пленарно заседание на 5 октомври, 2016 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,35 ч.)




Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов
Явор Хайтов




Секретари:
Димитър Делчев
Калина Балабанова