Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Иван К. Иванов и Явор Хайтов

Секретари: Георги Търновалийски и Чавдар Пейчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (звъни): Добро утро, уважаеми колеги!
Има кворум, откривам пленарното заседание.
Уважаеми колеги, моля за тишина в залата!
Господин Михов, моля за тишина в залата! (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Уважаеми колеги, позволете ми да Ви предложа Програма за работата на Народното събрание от 19 до 21 октомври 2016 г.:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител е Министерският съвет, на 11 октомври 2016 г.
2. Проект за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна. Вносители са Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев, от 25 август 2016 г.
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Вносители са Вили Лилков и група народни представители, на 8 юни 2016 г.
4. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция. Вносител е Министерският съвет от 30 юни 2016 г. Приет на първо гласуване на 31 август 2016 г.
5. Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020. Вносител е Министерският съвет, на 15 септември 2016 г.
6. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия. Вносител е Министерският съвет, на 13 юли 2016 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за независимия финансов одит. Вносител е Министерският съвет на 18 май 2016 г. Приет на първо гласуване, на 14 юли 2016 г. – продължение.
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на декларация по чл. 9, § 1 от Споразумението. Вносител е Министерският съвет, на 26 септември 2016 г.
9. Проекти за решения за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са Радан Кънев и група народни представители, на 9 декември 2014 г.; Искрен Веселинов и група народни представители, на 13 март 2015 г.; Валентин Николов и група народни представители, на 20 март 2015 г.; Велизар Енчев, на 7 април 2015 г.; Волен Сидеров на 8 април 2015 г.; Велизар Енчев на 17 април 2015 г.; Борислав Иглев на 20 ноември 2015 г.; Велизар Енчев на 7 декември 2015 г.; Велизар Енчев, на 19 април 2016 г.; Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, на 21 септември 2016 г.; Данаил Кирилов и група народни представители, на 30 септември 2016 г.
10. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители са Велизар Енчев на 27 юли 2016 г.; Радан Кънев, Атанас Атанасов и Борис Станимиров, на 11 октомври 2016 г.; Лъчезар Никифоров и група народни представители, на 11 октомври 2016 г.; Гроздан Караджов, Петър Славов и Иван Кирилов Иванов, на 13 октомври 2016 г.; Филип Попов и Иван Валентинов Иванов, на 14 октомври 2016 г.; Красимир Велчев и група народни представители, на 17 октомври 2016 г.; Георги Кадиев, на 17 октомври 2016 г.; Велизар Енчев от същата дата е Законопроектът; Лютви Местан, от същата дата е Законопроектът; Димитър Делчев и група народни представители от същата дата; Найден Зеленогорски, Борис Ячев, Данаил Кирилов и Димитър Байрактаров, от същата дата е Законопроектът; и Четин Казак на 17 октомври 2016 г.
Предлагаме това да бъде точка първа за петък, 21 октомври 2016 г.
11. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Вносител е Министерският съвет на 1 август 2016 г. Приет на първо гласуване на 8 септември 2016 г.
12. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2015 г. – 20 юли 2016 г. Вносител е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, от 19 юли 2016 г.
13. Парламентарен контрол по чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Уважаеми колеги, моля, гласувайте Проекта за програма, одобрен на днешния Председателски съвет, с уточнението, че е Проект за работа при редовни заседания на Народното събрание.
Гласували 140 народни представители: за 131, против 2, въздържали се 7.
Проектът за работата на редовното ни заседание днес, а и не само днес, но и за периода от 19 до 21 октомври 2016 г. включително, е приет.
Във връзка със сега гласувания Проект за работата на Народното събрание в редовен режим и вчерашното Решение за отмяна на Решението от 12 октомври 2016 г. за работата на Народното събрание, предлагам да гласуваме отмяна на разпореждането за свикване на извънредно пленарно заседание на 19 октомври 2016 г. Припомням, че всички неразгледани точки от извънредния дневен ред са включени в гласуваната вече седмична програма на парламента. Гласуването, което Ви предлагам сега, беше одобрено и на Председателския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 129, против 2, въздържали се 6.
Няма да имаме извънредно заседание днес.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура – дано да не е по начина на водене.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам промяна в точките на дневния ред на заседанията за тази седмица, а именно точка 11 – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, да стане точка 8, а останалите точки от седмичната ни Програма да се пренаредят.
Мотивите за тази размяна са следните. Това е изключително важен и необходим Законопроект, който е в подкрепа на безработните лица. Свързан е с интеграцията на една специална група – дълготрайно безработните лица. Тези промени ще доведат до по-лесен достъп до услугите на бюрата по труда и по-лесен достъп до пазара на труда, повишаване резултатността на активните политики на държавата, които прави по отношение на безработните лица. Всички тези промени трябва да бъдат приети, тъй като ще доведат още до намаляване на безработицата в България, която, забележете, през последните седем години бележи най-ниско ниво – 7,7%. Това е положителен резултат на това правителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Има ли обратно становище?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Господин Председател, правя обратно предложение. Няма никаква необходимост от разместване на точките в дневния ред. Нещо повече, в този Закон няма никакви важни промени, освен няколко лобистки поправки, които ще Ви обясня, когато Законопроектът влезе за разглеждане. Така че няма нужда от разместване на графика. Законопроектите, които трябва да се разглеждат преди тази точка, са много, много по важни, за да се прави разместване.
Призовавам колегите да не подкрепят предложението на госпожа Ангелова, защото е немотивирано и неиздържано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Байрактаров.
Колеги, гласуваме.
Гласували 143 народни представители: за 114, против 15, въздържали се 14.
Предложението е прието. Точка 11 става точка 8, а от точка 8 нататък всички точки се преномерират.
Съобщение.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 12 октомври 2016 г. до 18 октомври 2016 г.
На 12 октомври 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са Красимир Каракачанов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
На 13 октомври 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс с вносители Гроздан Караджов, Петър Славов и Иван Кирилов Иванов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 13 октомври 2016 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант) от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
На 14 октомври 2016 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката. Съпътстващи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
На 14 октомври 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е единствено на Комисията по здравеопазването.
На 14 октомври 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител е Георги Кадиев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 14 октомври 2016 г . е постъпил Законопроект за изменение на Изборния кодекс. Вносители са народните представители Филип Попов и Иван Валентинов Иванов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 17 октомври е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители са Найден Зеленогорски, Борис Ячев, Данаил Кирилов и Димитър Байрактаров. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На същата дата е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносител е народният представител Четин Казак. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На същата дата е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс с вносител народният представител Лютви Местан. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На същата дата е постъпил Законопроект за допълнение на Изборния кодекс. Вносители са народните представители Димитър Делчев, Настимир Ананиев, Антони Тренчев, Борислав Великов и Найден Зеленогорски. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На същата дата е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители са Красимир Велчев, Данаил Кирилов, Александър Ненков, Георг Георгиев, Станислав Иванов и Валентин Николов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На същата дата е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс с вносител народният представител Велизар Енчев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На същата дата е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс с вносител Георги Кадиев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 18 октомври 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по земеделието и храните – водеща, съпътстваща е Комисията по икономическа политика и туризъм.
На 18 октомври 2016 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет. Разпределението предстои.
На 18 октомври 2016 г. е постъпил Законопроект за добрволчеството с вносители Бойка Маринска и група народни представители. Предстои разпределение на Законопроекта.
На 17 октомври 2016 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 12 от 13 октомври 2016 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 13 от 2015 г. С Решението си Конституционният съд се произнася по искане на главния прокурор на Република България и обявява за противоконституционни чл. 79, ал. 2, т. 2 от Наказателния кодекс и параграфи 35 и 36 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

Преминаваме към първа точка от днешната програма на редовното ни заседание:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Законопроектът е с № 602-01-57. Внесен е от Министерския съвет на 11 октомври 2016 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае председателят на Комисията Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Моля за процедура – в залата да бъдат допуснати заместник министърът на финансите господин Кирил Ананиев и госпожа Петя Копчева – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“, както и Борислав Борисов – заместник-директор на Агенция „Митници“, и Светла Генова – директор на дирекция „Акцизи“ в Агенция „Митници“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението за допускане в залата на посочените лица.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 602-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2016 г.

На заседание, проведено на 12 октомври 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: господин Владислав Горанов – министър на финансите, госпожа Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, госпожа Галя Димитрова –заместник изпълнителен директор на НАП, Борислав Борисов – заместник-директор на Агенция „Митници“, експерти от Агенция „Митници“, представители на КНСБ, на Института на дипломираните експерт счетоводители; на Българската стопанска камара, на Българската петролна и газова асоциация; на Българската асоциация на тютюневата индустрия и други неправителствени и професионални организации.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от министъра на финансите Владислав Горанов.
Със Законопроекта се предлагат следните промени:
Предвижда се корекция в реда за възстановяване на сумите по схемата за държавна помощ относно специалния ред за възстановяване на акциза върху закупен газьол, използван в първично селскостопанско производство, като сумите за възстановяване, предназначени за земеделските производители, ще се превеждат от Агенция „Митници” на Държавен фонд „Земеделие“.
Отпада задължението на лицата да представят пред митническата администрация удостоверения за наличие или липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. Тази информация ще се получава по служебен ред от Националната агенция за приходите.
Предлага се промяна в съотношението между специфичния и пропорционалния акциз за цигарите, като специфичният акциз ще бъде увеличен от 70 лв. на 101 лв. за 1000 къса, като едновременно с това се изменя пропорционалният акциз поетапно за достигане на минималните нива на облагане за Европейския съюз до 1 януари 2018 г.
Въвежда се нова уредба в чл. 90б, която предвижда при разносна търговия или продажба на тютюневи изделия без предварителна заявка, идентификационните данни на транспортните средства, използвани в дейността, да се предоставят в 7-дневен срок в компетентното митническо учреждение.
Предлага се промяна в чл. 102а, с която се регламентират условията и редът за използване на технически устройства (собствени или ползвани на друго правно основание) за целите на контрола по Закона за акциза и данъчните складове.
С промяната в чл. 103 се създава правна възможност, при която в случаите на чл. 42 и 43 от ДОПК претърсването и изземването по реда на НПК да се извършва и от митническите органи.
С промяната по чл. 107 се предлага митническите лаборатории да станат единственото звено, компетентно да се произнася по взетите проби за целите на контрола върху акцизни стоки, както и имащо право да определя показателите и другите признаци от значение за акцизното облагане.
Прецизират се и административнонаказателните разпоредби на Закона.
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са предложени изменения и допълнения в Закона за данък върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за счетоводството и в Закона за ограничаване на плащанията в брой.
В Закона за данък върху добавената стойност се предлагат следните промени:
Предлага се при използване на стоки (в това число недвижими имоти), които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, едновременно за независима икономическа дейност и за доставки и дейности извън независимата икономическа дейност, регистрираните лица да приспадат данъчен кредит пропорционално на степента на използване на стоките за извършване на независима икономическа дейност.
Във връзка с новите Правила за пропорционално приспадане се предвижда система за коригиране на ползвания първоначално, при придобиване на недвижимия имот, данъчен кредит, като се вземат предвид промените през следващите години в употребата на стоката или услугата за осъществяване на независима икономическа дейност и за цели, различни от нея. Предлага се извършване на годишна корекция за всяка от годините, през която настъпи изменение в използването им, което би повлияло на размера на данъчния кредит. Запазва се предвиденият понастоящем в ЗДДС период за коригиране на приспаданията за недвижими имоти – 20 годишен срок, а за стоки или услуги, които биха били дълготрайни активи – 5 годишен срок.
Предлагат се редакционни промени в предвидените ограничения за извършване на корекции с оглед привеждането им в съответствие с новите режими за годишна и еднократна корекция.
Във връзка с решение на СЕС по дело С-209/14 се предлага изменение в критериите, които определят фактическото предоставяне на стока при условията на договор за финансов лизинг като доставка на стока.
Урежда се облагането с ДДС на дейността на неперсонифицираните дружества.
Прецизира се Разпоредбата, предвиждаща освобождаване на доставките на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер.
Предоставя се възможност за прихващане на установения данък за възстановяване, в случаите на така нареченото „ускорено възстановяване“, с изискуемите публични вземания, възникнали до датата на издаване на ревизионния акт или акта за прихващане или връщане.
Предвиждат се изменения и допълнения в разпоредбите, засягащи действията на наследниците при смърт на регистрирано по ДДС физическо лице.
Предлага се в оборота за задължителна регистрация по Закона да се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато е нерегистрирано по Закона лице.
В Закона за корпоративното подоходно облагане се предлагат следните изменения:
Предлага се декларациите по образец по ЗКПО да се подават задължително по електронен път с електронен подпис. В тази връзка се предлага да отпадне предвидената в Закона отстъпка от данъка за електронно подаване на декларацията.
Предлага се промяна в реда за коригиране на счетоводни и други грешки, като се дава право след изтичане на законоустановения срок за подаване на годишната данъчна декларация, подателят еднократно до 30 септември на текущата година да направи промени, свързани с декларирания данъчен финансов резултат и дължимия корпоративен данък за предходната година, чрез подаване на нова декларация.
В Закона за данъка върху доходите на физическите лица се предлагат изменения по действащата разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 21, с която се предвижда освободени от облагане с данък да бъдат само наградите от развлекателни автомати по смисъла на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава членка, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността. Предлага се промяна в Разпоредбата на чл. 13, с която ще бъдат освободени от облагане с данък ученическите награди (от олимпиади и други подобни състезания и конкурси).
Въвежда се облекчение за извършени безкасови плащания, като се дава възможност да се ползва данъчно облекчение в размер на едно на сто от дължимия за годината данък върху общия доход на данъчна основа, но не повече от 500 лв., в случаите, в които извършените безкасови плащания от лицата са в размер на 80 или над 80 на сто от доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.
Предлагат се промени, свързани с облагането на земеделските стопани.
Предложена е промяна в чл. 29, ал. 3, с която се отстранява проблем, свързан с облагането на земеделските стопани, преминаващи от облагане по реда на чл. 29а към облагане по общия ред. Проблемът е свързан със случаите, при които доходите са получени през предходна данъчна година, когато лицето се е облагало по реда на чл. 29а, но не са отчетени като приход за същата или за предходни години, с оглед правилата на счетоводното законодателство. Според действащата нормативна уредба, ако впоследствие лицето премине към облагане по общия ред, е възможно тези доходи да останат необложени, предвид различните принципи за формиране на облагаемия доход.
Предлага се физическите лица, получили доходи по чл. 38 от източници в чужбина, да ги декларират годишно, а не тримесечно, както е досега.
Предлагат се и промени, свързани с реда на облагане на непарични вноски в търговски дружества, както и промяна в начина на подаване на предвидените в Закона данъчни декларации, когато годишната декларация ще се подава само по електронен път за доходите, придобити след 1 януари 2017 г. В тази връзка е запазена предвидената в Закона отстъпка от данъка за лицата, които подадат годишни декларации до 31 март 2017 г. по електронен път, като същата е ограничена до 1000 лева.
Въвежда се възможност за еднократна корекция на годишната данъчна декларация по инициатива на данъчно задълженото лице след изтичане на законовия срок за подаване на декларацията.
Предвижда се възможност за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от наследниците на починали лица. Към настоящия момент липсва правна възможност за подаване на годишна данъчна декларация от наследниците на починало лице и установяването на данъчните задължения на починалото лице се извършва само с ревизия. Действащият механизъм е изключително сложен за администриране и затруднява както данъчно задължените лица, така и администрацията.
В Закона за местните данъци и такси се предлагат изменения, с които се прецизират разпоредбите, свързани с определяне на данъчно задължените лица за данък върху недвижимите имоти, поради противоречива съдебна практика.
Предлагат се и изменения на разпоредбите, касаещи таксата за битови отпадъци, като срокът за влизането в сила на измененията на чл. 66 и 67 от ЗМДТ се предлага да е 1 януари 2018 г.
В Закона за счетоводството се предлагат промени, които касаят съхраняването на счетоводната информация, определянето на категорията на групите предприятия, въвежда се и определение за „предприятие, което не е осъществявало дейност“.
В Закона за ограничаване на плащанията в брой се предлага прагът за ограничаване на плащанията в брой в страната да бъде намален от 10 000 лв. на 5000 лв., като мярка за ограничаване на сивата икономика. Предложението е в съответствие и с наложилата се практика в държавите – членки на Европейския съюз, където прагът за ограничаване на плащанията в брой е в диапазон от 2000 до 3000 евро.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на Комисията и представителите на различните организации изразиха принципна подкрепа за Законопроекта.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: „за”– 11 народни представители, „въздържали се”– 4 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 602-01-57, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Законопроектът е разпределен на още четири комисии: Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по земеделието и храните и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
И от четирите комисии няма доклади. Очевидно не са успели да се съберат.
Становище от вносителя? Няма да има.
Откривам разискванията – имате думата за изказване, уважаеми колеги народни представители.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Отново промените в данъчните закони за 2017 г., както в предходните две години, са пакетирани в Закон за изменение и допълнение – тази година в Закона за акцизите и данъчните складове – недобра, порочна практика, която продължава. Тази година към това добавихме и липса на обсъждане в комисиите, в които трябва да бъдат гледани тези толкова важни данъчни закони.
Изменението на нормативните актове трябва да става по реда на Закона за нормативните актове. Съвсем скоро ние променихме този Закон, дебатирахме в тази зала с цел законодателството, продуктът, който тук произвеждаме, да бъде добър, ефективен, да се налагат по-малко промени. Днес е факт това, което гледаме.
Смятам, че промените, които се правят в данъчните закони, нито са козметични, нито са малко, нито са маловажни, за да бъдат поднасяни и правени по този начин. Още повече, в чл. 28 от Закона за нормативните актове ние приехме, че закони, които нямат оценка на въздействието, няма да бъдат гледани от компетентния орган. В случая има приложена формална оценка на въздействието, но тя е оценка на въздействието за седем закона. Смятам, че това е грубо нарушение на Закона за нормативните актове.
На второ място, не е добре честата промяна на данъчните закони. Това води до доста проблеми за гражданите и, разбира се, за бизнеса. Тези промени например според оценка на Българската стопанска камара са довели до това, че българският бизнес използва 423 часа време, за да стигне до плащане на данъци, докато за същата дейност в съседна Румъния, с която последните години много се сравняваме, това време е само 159 часа. Няма да се сравняваме с други европейски страни – разликата е огромна.
Промените в данъчните закони са част от бюджетната процедура – това е ясно. Недопустимо е това да става по този начин. Още нещо, от различните парламентарни групи, от различни народни представители в парламента са внесени предложения за промени в данъчните закони. Днес им е времето и мястото тези предложения да се разглеждат също в тази зала, но това не се случи. Това не се случва отново в нарушение на разпоредбите, в нарушение на чл. 75 от нашия Правилник, който изисква тези внесени предложения да бъдат гледани най-късно три седмици, след като са внесени. Това не е факт.
На трето място, по същество за направените предложения. По Закона за акцизите и данъчните складове ние няма да подкрепим по-голямата част от предложените промени, защото те не допълват Закона за неуредени въпроси, а въвеждат административни трудности. Такива са текстовете примерно като § 7, § 25, § 26, по които ние ще направим съответните предложения между първо и второ четене.
По отношение на Закона за данък върху добавената стойност – измененията за пореден път се отнасят предимно до непризнаването на данъчен кредит за активи, които не се ползват за дейността или за облагането на личното потребление – безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна. И в сега действащото законодателство, в Закона за данък добавена стойност има правила, ограничаващи правото на данъчен кредит при ползване на стоки или услуги за лични нужди, които приравняват подобни доставки на облагаеми.
Предложените промени само ще създадат множество административни трудности и проблеми, създават предпоставки за субективизъм при извършвания данъчен контрол и опасност от съдебни спорове.
Предлаганите промени в Закона за данък добавена стойност в голямата си част са трудни и сложни формули за изчисление, а когато данъчното законодателство е трудно за спазване, включително, защото е неразбираемо, все повече данъкоплатци ще започнат да го пренебрегват, разбира се.
Причините за предлаганите изменения в Закона за данък добавена стойност не са синхронизирани с други данъчни закони или поради наложила ги икономическа динамика, а се дължат на факта, че в предходни изменения не са добре обмислени, направени са набързо, под натиск и със съответните формални анализи и оценки на въздействието, разбира се.
По принцип приветствам усилията да бъде ограничено неправомерното ползване на данъчен кредит – това е много голям проблем. Тук обаче липсва анализ на Министерството на финансите за направено проучване, анализ какъв е размерът на тези злоупотреби, да можем да кажем има ли ефективност от въвежданите мерки – дали няма да се окаже, че разходите, които администрацията, държавата ще направи за контрола по тези промени, ще са по-големи отколкото приходите. Това трябваше да бъде обект на оценката на въздействието и финансов анализ, който да съпровожда този Законопроект.
Необоснован е изводът в така приложената формална оценка на въздействието, че промените няма да повишат административната тежест – точно обратното. Ясно е, че приложената оценка е формална, всички ние може би знаем и сме разбрали от бизнеса, че в момента текат безсмислени данъчни проверки точно в тази насока, които за мен наистина ще приключат без особено ясен ефект, но това създава огромен административен проблем и за администрацията, и за бизнеса.
Колкото по-сложни стават правилата, толкова по-отдалечени от реалността са очакванията да имаме по-големи данъчни приходи. Понеже са представени промени, свързани с този желан от миналата година, наречен „данък уикенд“, ще обърна внимание само на един текст, защото има и други такива, който за мен е абсурден.
Член 78, ал. 4 въвежда изискване за корекция за ползване на данъчен кредит, когато е прекратена регистрацията на доставчика по този Закон. Откъде бизнесът, задължените лица ще имат информация, че на техен доставчик е извършена дерегистрация, за да си коригират данъчния кредит? Това ще бъде използвано, гарантирам Ви, за натиск и за рекет от тези, които няма да бъдат добронамерени. Не виждам смисъл в така предложената промяна и ние ще направим нашите предложения.
По отношение на Закона за корпоративното подоходно облагане, по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и по предложените промени за деклариране по електронен път – разбирам желанието на приходните администрации, най-вече на Националната агенция за приходите, това да става по електронен път. Наистина Приходната агенция е на много добро ниво в това отношение, но тези, които в момента могат да подават по електронен път, справят се с това, те го правят. Правят го и не заради отстъпката, която им се дава, и която с този Закон ние отменяме. Силовото налагане на такова деклариране обаче ще накара част от задължените лица да избягват декларирането, защото за голяма част от тях може би ще стане невъзможно. Не знам дали тук сме помислили за фирмите и гражданите, които са в отдалечените населени места, където интернет не се поддържа толкова добре или може въобще да няма.
Какво искаме да направим с тази промяна? Да дадем възможност за повече бизнес на счетоводните кантори, на фирмите, които продават електронни подписи? Едва ли това е целта. Смятам, че това предложение не е дообмислено или просто не му е дошло времето, в което да го предлагаме, за да бъде въведено.
Неработещ ще бъде за мен текстът, който се предлага с тази смешна отстъпка – 1% отстъпка от данъка, когато, видиш ли, 80% от направените разходи са по банков път.
Първо, няма как Националната агенция за приходите да контролира това. Това ще става само на декларативен принцип, ще стават огромни спорове.
В крайна сметка каква е целта тук? Отново да насочваме към безкасовите плащания уж, видите ли, така ще се борим със сивата икономика. Мисля, че има много други лостове. Струва ми се, че тук правим услуга на банките, които в последно време вместо да се занимават с основната си дейност – да финансират бизнеса, да работят с това, печелят точно от такива такси и комисиони за обслужване на банкови карти и разплащания между фирмите. Това е станало много сериозен проблем и в никакъв случай не трябва да го подкрепяме с нашите решения.
В същия дух за мен е и предложението за промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Миналата година се предложи 15 хиляди да стане на 5. Не беше прието. Тази година се предлага от 10 да стане на 5, да е това, което сме решили. Отново мотивите са, видиш ли, че така ще преборим сивата икономика. Да, това може да бъде лост за преборване на сивата икономика, когато всичко друго е направено. Не виждаме това да е извършено. Да, така е в европейските страни, но разликите между бизнеса и доходите в европейските страни и България все още е огромна, пропастта е огромна.
Мога да дам пример с лице, което получава доходи от наем около 450 лв. В такъв случай всичко това трябва да минава по банков път, защото за годината доходите му са над 5 хиляди лева. Какво се случва тук? Отново наливаме в мелничката на банките, за да се плащат такси за превод, за теглене и ползване на средства, влезли по банков път.
Считам, че наистина още е рано. Това е правено няколко пъти със законодателство, не е работило. Ефектът е бил нулев и затова е променяно. Явно днес Вие ще го гласувате, ще го приемете – не е важно какъв ще бъде ефектът.
Ние няма да подкрепим тези промени и ще направим съответните предложения между двете четения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Ще започна оттам, където преждеговорившият спря. Един от сериозните проблеми, които виждаме в този законодателен пакет, защото, макар да пише „промени в Закона за акцизите и данъчните складове“, всъщност ние виждаме, че на практика с този Законопроект се изменят основните данъчни закони. Това наистина е законодателен пакет.
По отношения на плащанията в брой – мисля, че миналата година детайлно го коментирахме, имаше предложение пак дошло от НАП – от 15 хиляди, тогава да се намали на 5 хиляди. Доста ясно аргументирахме и в пленарната зала, и в комисии, че това е прекомерно и че касае огромен брой хора. Примерно, ако човек реши да си купи на старо най-масово продаваната кола, която е между 5 и 10 хил. лв. примерно, трябва да мине цялата процедура с банкова сметка, преводи през банки и така нататък. Тоест не може по начина, по който са свикнали масово хората, да отиде и да се разплати с продавача, да си направят договор с нотариална заверка и въпросът да приключи. Тогава изрично казахме на представителите на НАП, че това е прекомерно. Сега виждам, че те, както се казва, дай пак да пробваме.
Струва ми се, че пак трябва да го спрем. Мисля, че прагът от 10 хиляди, който приехме миналата година, е достатъчно висок и достатъчно нисък. Тоест за мен е някакъв разумен баланс и не виждам защо трябва да продължаваме да го сваляме, още повече не виждам да са изтъкнати сериозни мотиви в тази посока освен обичайният, който вече звучи клиширано – борба със сивата икономика. Само така обаче не става.
Другият много голям проблем, който аз виждам и който с колеги от Гражданския съвет на Реформаторския блок нарекохме „данък покойник“. Знаете, за съжаление, всеизвестната максима, че в живота две неща са сигурни – смъртта и данъците. Ако приемем тези предложения на Приходната агенция, ще излезе, че сигурни стават и данъците след смъртта. Какво са написали те? „Дадено лице, ако почине, неговите наследници ще подадат данъчна декларация за доходите на починалото лице през годината“. Ами ако те не ги знаят? Питам: откъде наследниците на това лице ще знаят примерно вземете една свободна професия – как ще знаят те, въпросното лице, работещо на свободна професия, издаващо, да кажем, от кочан квитанции колко приходи през годините е получил и колко от тях е изхарчил. Накрая примерно намират в чекмеджето 100 лв. и си мислят, че това му е имуществото, но през годината той може да е получил 5 хил. лв. и от тях да е изхарчил 4900. Трябва да бъдат декларирани именно петте хиляди, защото, ако декларирате сто, на практика ще носите наказателна отговорност за декларация с невярно съдържание. Категорично предлагам да не приемаме този „данък покойник“. Дори имаше доста сериозна дискусия в обществото. Мисля, че имаше индикации от Министерството на финансите, че са склонни да се откажат от това нещо. Мисля, че е хубаво и тук да упражним натиск и подобни крайно неразумни неща, така да ги нарека, да не се приемат.
В Закона за ДДС има и други неразумни неща. Например предвидени са допълнителни принудителни административни мерки за запечатване на обект. Не че в момента има малко такива мерки и могат да спрат бизнеса на дадено лице за установено нарушение за 30 дни, но сега са добавени и нови основания. Примерно, ако установят, че дистанционната връзка с НАП, която знаем, че е важна и трябва да я има, не функционира, могат да затворят обекта на човека за 30 дни, плюс глобата и санкцията, която ще му наложат.
Аз питам: ако примерно връзката не работи, защото има проблем с мобилния оператор – знаете, тази връзка се осъществява дистанционно чрез мобилен оператор, тогава защо на човека ще му затварят обекта, като той с нищо не е виновен? Текстът така е написан, че излиза, че носи отговорност.
Същата е работата и ако установели разлика в касовата наличност. Това означава във всяка една секунда в хода на деня един малък бизнес да пише в книгата за касова наличност за всяко нещо, буквално във всяка една минута. Не в края на деня да напише примерно: платих на този и на този доставчик и затова касовата наличност в края на деня е такава, като затваря касовия апарат, а във всяка една секунда ще пише: на този дадох 5 лв., на онзи дадох 8 лв. примерно за вода, за не знам си какво, за сандвичи. Превръщаме хората в писарушки, не знам как да ги нарека. Това също е крайно неразумно.
Има и други неща, но няма да навлизам повече. Ние също ще направим предложения между двете четения. Предлагам да не подкрепяме тези особено проблемни неща, които виждам, и между двете четения да отпаднат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Чобанов, за изказване.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа, за поредна година всички данъчни закони се представят на нашето внимание в един общ куп, което не позволява една детайлна дискусия закон по закон, освен това по този начин се лишават колеги от възможността и техните предложения за данъчни закони да влязат за разглеждане заедно с този пакет.
Това, което прави впечатление в този общ куп, е, че част от нещата са писани на коляно. Те трябва да бъдат ревизирани много сериозно между първо и второ четене и пак ще се получи като миналата година – създаването на една работна група, която на практика да пренапише тези предложения.
Правя и формално предложение – мисля, че и госпожа Менда Стоянова има подобна готовност да се направи тази работна група, да се огледат тези неща, писани на коляно, за които част от колегите вече споменаха, да се ревизират и нашето внимание текст по текст на второ четене да можем да ги обсъдим и да видим кои от тях наистина допринасят за някакво развитие и кои от тях са просто желание на администрациите, които от години го преследват, и сега е намерило израз в тези закони. Неслучайно останалите четири комисии, на които са разпределени данъчните закони, не са ги разгледали, тъй като там няма нищо, което да спомогне нито за развитието на икономиката, нито да приемем неща, които са важни по отношение на фискалната децентрализация – за поредна година тя е изцяло зачеркната. Така че по този начин мисля, че работната група е единственото решение, което можем да направим, за да им предадем малко по-оформен и завършен вид.
Призовавам моите колеги да се въздържат при гласуването на тези закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Чобанов.
Реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма, няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Закривам дебатите. (Народният представител Мартин Димитров иска думата за изказване.)
Съжалявам, господин Димитров! (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Заповядайте. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Действително беше поискал думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Господин Председател, дадох Ви знак преди 10 минути. Очаквах да ме запишете след говорителите. Господин Председател, моля да имате еднакво отношение към всички народни представители, независимо от коя парламентарна група са.
Уважаеми колеги, има няколко обезпокоителни въпроса.
Първият обезпокоителен въпрос, който трябва да решим заедно, и това е отговорност към българското общество, е намаляването на безкасовите плащания от 10 на 5 хиляди лева. Тоест, ако трябва да си купиш кола на село, трябва да отидеш да си направиш банкова сметка. И купувачът, и продавачът трябва да си направят банкова сметка, за да могат да направят сделката. Ако сделката стане на ръка, това я прави атакуема и проблемна. Пет хиляди лева е прекалено ниска сума за България, пет хиляди лева е прекалено ниска сума за сделки на село, уважаеми дами и господа. Да, има тенденция да намаляваме и да ограничаваме кешовите плащания, така е, но пет хиляди лева е прекомерно. Това не трябва да се приеме.
Призовавам всички да ме чуете и когато гласуваме Законопроекта между първо и второ четене да го коригираме. Да оставим сегашния режим за 10 хил. лв. безкасови плащания.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): До пет хиляди.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Защото, както каза и колегата Славов, това е масовата цена на автомобил на старо в България. Не гледайте София, не гледайте големите градове. Да си остане 10 хил. лв., както е в момента.
На следващо място, идеята да могат да ти запечатат обекта, ако за даден момент твоят касов апарат няма връзка с данъчните, е крайно обезпокоителна. Ние трябва да приемем законодателство, което да стимулира малкия и среден бизнес, а не да може някой лесно да влезе и да ти запечати обекта за един месец. Така даден бизнес може да бъде сринат, може да бъде убит.
Второ, ако е имало разминаване в касовата наличност, пак могат да ти запечатат обекта за един месец. Те идват на обяд на проверка, ти си описал касовата наличност сутринта. Но те като дойдат на обяд, тя е различна. Значи могат да ти запечатат обекта. Кажете ми, колеги от ГЕРБ, в случая: дайте ми пример за фирма, чийто обект не можеш да запечатиш по този начин. Всичко можеш да запечатиш.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Той лобира за…
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, искаме да има правила. Много добре се познаваме и знаем кой кой е в този парламент. Много добре знаем, така че да не си подхвърляме излишно неща. Но да не позволяваме да има дискриминации и терор от страна на данъчната администрация върху бизнеса.
На последно място, готови ли сме всички декларации на физически лица да се подават по електронен път? Готови ли са Вашите избиратели, колеги от ГЕРБ, колеги от Патриотичния фронт, готови ли са хората на село да подават декларации по електронен път?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Стига с тези хора на село!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Не, трябва да мислите и за тях. Трябва да мислите и за тях.
Такава готовност дори 2018 г. няма да има, което означава, че ако запишем, че от 2018 г. всички данъчни декларации се подават по електронен път, това ще означава, че възрастните хора, които не могат да го направят, които нямат интернет, не знаят как става това, не могат да отидат да си извадят специален код от данъчната администрация, ще трябва да плащат за тази услуга. Ще трябва да си платиш, за да подадеш данъчна декларация. Ще трябва да намериш човек, да му платиш, за да ти подаде твоята данъчна декларация. Това е неразумно и прекомерно.
Да, да насърчаваме електронното подаване на декларации, това е бъдещето, това е правилната посока, но да не казваме, че всички декларации на физически лица от 2018 г. се подават по банков път, защото нямаме такава готовност и аз не знам дали скоро ще имаме такава готовност. Да не създаваме условия хората да започнат да плащат и за такава услуга – да търсят фирми, които да им подават декларации.
Най-накрая още едно изречение: ако приемете по-ниския праг за безкасовите плащания от 5000 лв. и това се представи като борба със сивата икономика. Обаче истинският ефект е друг. Истинският ефект е в полза на банките. За мен това е наивно лобиране в полза на банките, ако искаме всяко плащане над 5000 лв. да бъде по банков път.
Колеги, тези уточнения и корекции, ако бъдат възприети от българския парламент, нещата могат да бъдат коригирани. Съветвам Ви заедно да ги коригираме вместо да допускаме излишна тежест и за бизнеса, и за българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 602 01 47, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2016 г.
Гласували 130 народни представители: за 88, против 24, въздържали се 18.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ВСЕОБХВАТНОТО ИКОНОМИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КАНАДА, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Вносители са народните представители Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев на 25 август 2016 г.
С доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае нейният председател народния представител Петър Кънев.
Няма доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Отново не са успели да се съберат.
Заповядайте, господин Кънев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Проекта за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга страна, № 654-02-75, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев на 25 август 2016 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 7 септември 2016 г., разгледа и обсъди Проекта за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга страна. По-нататък се казва „Споразумението“, № 654-02-75, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката: Диана Найденова – директор на Дирекция „Външноикономическа политика“, и Борис Михайлов – държавен експерт в Дирекция „Външноикономическа политика“; от Министерството на външните работи: Злати Кацарски – началник отдел „САЩ и Канада“ в дирекция „Америка“, Ралица Димитрова – дипломатически служител І степен в отдел „Икономически и финансови въпроси на ЕС“ в Дирекция „Политики и институции в ЕС“, и Явор Иванов – дипломатически служител ІV степен в отдел „Международно право“, Дирекция „Международно право и право на ЕС“; Леда Шиякова от Представителството на Европейската комисия в България; от КНСБ – Любослав Костов и Любен Томев; от КТ „Подкрепа” – Ваня Григорова; от Сдружение „Солидарна България“ – Георги Христов и Чавдар Найденов.
Проектът за решение беше представен от народния представител Жельо Бойчев. Конкретен повод за предложения Проект за решение е проведеното изслушване на 20 юли в Комисията по икономическа политика и туризъм по темата, както и писмото на председателя на Комисията за устойчиво развитие на унгарския парламент, в което се акцентира върху липсата на анализ за очакваните последици от Споразумението.
В тази връзка вносителите предлагат да се възложи на Министерския съвет до 1 октомври 2016 г. да изготви и внесе в Народното събрание доклад за очакваните последици за България от прилагането на Споразумението, както и изработването на националната позиция по него да се съгласува с Народното събрание.
Вносителите очакват оценка на въздействието сектор по сектор за България, тъй като България в преговорния процес не е направила нито едно изключение, за да защити някои от публичните сектори.
Представителите на „БСП лява България“ са категорично против подписването на това споразумение и изразяват категорично становище срещу влизането в сила на Споразумението преди ратификацията от националните парламенти.
Председателят на Комисията Петър Кънев запозна членовете на Комисията и присъстващите с писмо на председателя на гръцкия парламент до ръководителите на националните парламенти на Европейския съюз, с което уведомява за създаването на Специална комисия в гръцкия парламент във връзка със съдържанието и процедурите на трансатлантическите споразумения.
Той също така уведоми присъстващите, че на 7 юли 2016 г. на заседание на КОРЕПЕР представителите на България и Румъния са подкрепили Споразумението.
Представителите на „Солидарна България” не подкрепят Споразумението, предвид нищожния дял на търговския стокообмен между България и Канада; незащитения интерес на малкия и средния бизнес; институционализирането на паралелната съдебна система на арбитраж, която облагодетелства мултинационалните компании и т.н. Предложи се Народното събрание да задължи правителството да се обяви против бързата процедура за приемане на Споразумението от Европейската комисия. Ако то бъде отложено, България да потърси начини да извади обществените услуги от неговия обхват.
Представителите на КТ „Подкрепа” и КНСБ категорично не подкрепят Споразумението и го отчитат като особено рисково за българската икономика. То не трябва да бъде приемано, преди да се направи анализ на въздействието от сключването му върху икономиката и устойчивото развитие. Списъците за достъп до пазара на услуги да бъдат позитивни, а не негативни. Това е нов подход при търговските споразумения, който е против интересите на гражданите. Иска се изключването на така наречената ratchet клауза, при която правителствата нямат право да въвеждат нови стандарти и изисквания.
КНСБ поставят и редица други условия за промени в преговорните позиции като включване на раздел за трудовите стандарти и права за защита на наемния труд, съобразно правилата на Международната организация на труда (МОТ); запазване правото на държавите членки за регулиране услугите от обществен интерес; гарантиране защитата на най-високите стандарти за опазване на околната среда и на потребителите; премахване на визовия режим и други.
Представителят на Министерството на външните работи декларира подкрепа за Споразумението и коментира, че то има икономическо и геополитическо значение за страната ни. Той подкрепи и предложението за решение, защото българското правителство има позиция по въпроса.
Представителят на Министерството на икономиката Диана Найденова подчерта, че преговорите по Споразумението протичат в периода 2009 – 2014 г. Това, което е договорено до 2014 г., остава в сила и нови изменения и допълнения не са правени. През месец септември стартират дебати в Европейския парламент, който следва да даде съгласие за подписването.
Европейският съюз има много такива споразумения, последното от които е с Корея, което също е в режим на „временно прилагане”. Механизмът на „временно прилагане” се базира на Лисабонския договор, защото общата търговска политика е от наднационална компетентност. С цел да не се забавя действието на постигнатите договорености винаги се пристъпва към „временно прилагане”. Счита се, че Споразумението ще има положителна роля върху българската икономика. В областта на търговията стокообменът с Канада в отделни години надхвърля 200 млн. щатски долара и търговията с услуги надхвърля 45 млн. щатски долара.
Изразените опасения за селскостопанския сектор нямат основание. Постигнати са преференциални условия, от които България може да се възползва.
Публичните услуги не са предмет на изрични договорености. Те са изключени от Споразумението. България е изключила и социални, здравни и образователни услуги от обхвата.
България изрично е вписала и своя мораториум върху добива на шистов газ. В изрична глава има текстове, които са свързани с трудовите и социалните стандарти за защита на договореностите.
По отношение на инвестиционният механизъм и действието му върху малките и средните предприятия не следва да има опасения. Арбитражът не е нова практика в българското договаряне. В над 60 договора има арбитражни клаузи. В Споразумението са постигнати много по-добри текстове, които парират фриволните искове към страната ни.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, без „против” и „въздържали се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, № 654-02-75, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Кънев.
Следва доклад на Комисията по външна политика.
Госпожо Грозданова, заповядайте да ни запознаете с позицията на Комисията, която ръководите. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна № 654-02-75, внесен от Корнелия Петрова Нинова, Петър Георгиев Кънев и Жельо Иванов Бойчев на 25 август 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 28 септември 2016 г., Комисията по външна политика разгледа Проект за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев.
Мотивите на вносителите към Проекта за решение бяха представени от народния представител от Парламентарната група на „БСП лява България” Жельо Бойчев.
Заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева и заместник-министърът на външните работи Румен Александров представиха актуална информация относно очакванията от прилагането и основните дискусионни въпроси, свързани с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада.
Народните представители бяха запознати и с резултатите от последното обсъждане на Споразумението, състояло се на 23 септември тази година на Неформалното заседание на министрите на търговията в рамките на Съвет външни работи в Братислава.
На срещата в Братислава страните членки са изразили позициите си относно споразумението. Дадена е предимно висока оценка и принципна подкрепа за Споразумението. Постигната е договореност за свикване на извънреден Съвет външни работи на 18 октомври, на който се очаква държавите членки окончателно да одобрят и приемат решенията за подписване и временно прилагане на Споразумението.
Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада се очаква да насърчи и подобри търговско-икономическите връзки, както и да задълбочи сътрудничеството между България и Канада, в това число да гарантира високи стандарти при осъществяването на търговските взаимоотношения не само в сферата на търговията със стоки и услуги, но и по отношение на инвестиции, интелектуална собственост, правила за произход и други.
Споразумението е от споделена компетентност. Областите, които са в правомощията на националните парламенти, са защита на инвестициите, интелектуална собственост и морски транспорт.
Договорени са правила и принципи за защита на инвестициите, като по този начин СЕТА ще замени всички съществуващи двустранни инвестиционни договори на държавите – членки на Европейския съюз. България до сега няма двустранен инвестиционен договор с Канада. В тази връзка с влизането в сила на споразумението ще се постигне двоен ефект, от една страна българският бизнес ще може да се възползва от ниво на защита в Канада, каквото до този момент не е имал, а от друга, България ще повиши привлекателността си за канадските инвестиции, като се повиши прозрачността и предвидимостта на регулаторната среда в страната.
Относно уреждането на инвестиционни спорове е постигната договореност, при която се предвижда постоянен специализиран арбитражен съд за уреждане на спорове вместо първоначално предвидената адхок арбитражна система. Членовете на арбитражния съд вече няма да се назначават от инвеститори и държавата, замесена в спора, а ще бъдат определени предварително от страните по споразумението. Европейският съюз и Канада се ангажират да създадат многостепенен постоянно действащ съд с апелативна инстанция, който да разглежда дела, свързани с инвестиционни спорове.
Графикът на вътрешните процедури за подписване и одобрение на СЕТА от името на България е в процес на обсъждане. Споразумението подлежи на ратификация от националните парламенти на държавите – членки на Европейския съюз, като България продължава да настоява за намиране на благоприятно решение на визовия въпрос с Канада. Очакваме в най-кратки срокове официално изявление на канадската страна.
В рамките на проведената дискусия от Парламентарната група на БСП ЛБ и от Парламентарната група „Движение за права и свободи“ бяха изразени позиции в подкрепа на Проекта за решение.
От страна на Парламентарната група на ГЕРБ беше подчертана липсата на обективност в основанията за иницииране и приемане от Народното събрание на предложения Проект за решение.
Проектът за решение е мотивиран на базата на предоставена информация относно Споразумението на заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм от 20 юли тази година, която според вносителите не дава необходимия анализ за ползите и рисковете от подписването на Споразумението.
Става ясно обаче, че на 20 юли тази година Комисията по икономическа политика и туризъм е изслушала единствено представители на Сдружение „Солидарна България“, на „Гражданска инициатива“, на КНСБ и на евродепутата от БСП Георги Пирински, без участието на компетентните министерства и държавни институции, пряко обвързани с процеса на предстоящото подписване на Споразумението, които да отговорят на поставените от народните представители въпроси.
До момента вносителите на Проекта за решението не са се възползвали от разпоредбите на чл. 91 и чл. 110 ПОДНС, които дават възможност за представяне пред Народното събрание на необходимата допълнителна информация и актуален анализ.
Министерството на икономиката изрази готовност да представи доклад за очакваните ефекти от Споразумението.
Комисията по външна политика се ангажира да организира още едно изслушване след Съвет външни въпроси, предвиден за 18 октомври тази година.
Въз основа на изложената информация от страна на Министерството на външните работи, становището на Министерството на икономиката, проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика, с 5 гласа „за“, без „против“ и 10 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да не приеме Проект за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, № 654-02-75, внесен от Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев на 25 август 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Очертава се интересен дебат. Едната Комисия е за, другата е против.
От името на вносителя госпожа Нинова ще има възможност да аргументира и да представи предложението. Ще Ви помоля да изчетете Проекта за решение.
Имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Бяхме много настоятелни да влезе тази точка в дневния ред, защото само след девет дни – на 27 и 28 октомври, на срещата на върха Европейски съюз – Канада, ще се подпише това Споразумение, а българското правителство досега не е изразило официална позиция по него.
Ние твърдим, че ако това Споразумение се подпише, ще убие българската икономика, ще убие българското земеделие, ще отнеме националния суверенитет на България, ще засегне трудови права, ще постави под заплаха съдебните спорове между инвеститори и държава, и изобщо ще бъде поредното национално предателство на това правителство, ако се съгласи да подпише това Споразумение.
Досега сме чули само едно нещо от министър-председателя Борисов. Той се похвали, че ще паднат визите за Канада за български граждани. Много ниска цена за това национално предателство, колеги! Посещенията на български граждани в Канада са под половин процент от всички международни пътувания на българи. Стокообменът между България и Канада е една десета от процента на нашия износ. Това е цената, на която, сега ще обясня какво ще продадете от България.
Ефектът на Споразумението за целия Европейски съюз е, че брутният му вътрешен продукт ще нарасне с 0,02%, и то в дългосрочен план. Срещу това какво ще се случи? Споразумението създава следното: паралелна съдебна система за арбитраж. Тази съдебна система се поставя над националната юрисдикция, но от нея могат да се ползват само чуждите инвеститори. Нашата държава, българските инвеститори, българските производители нямат достъп до тази съдебна система – само чужд инвеститор, който може да съди българската държава. При това за тези решения няма да има обжалване. Съдиите не се назначават публично и не са независими. Те се излъчват от големите инвеститори.
Да дам примери какво става. В момента например ЧЕЗ води иск срещу българската държава за стотици милиони евро, защото тя – българската държава, не им е осигурила работа и достатъчно печалби. Подобни дела срещу България водят в момента EВН и „Енерго-про“. Ако бъде осъдена България, трябва да плати 2 млрд. евро. Тази нова съдебна система, която създава Споразумението с Канада, институционализира този нов икономически ред и всеки външен инвеститор, почувствал се ощетен от българската държава, защото не печели достатъчно, завежда иск в тази съдебна система, която е независима, българската държава и българските инвеститори не могат да се ползват от нея и решението на този съд не се обжалва. За какво говорим? Външни, чужди интереси да яхнат държавата и да определят политиката в областта на икономиката, да ни съдят за милиарди евро, които при това източват от българския народ всеки ден и ние след това да им ги плащаме повторно!
Второ, погрешно се мисли, че това ще важи само за канадски фирми. Обхватът на Споразумението е огромен. В него се казва, че всяка чуждестранна фирма, която има открит филиал в Канада, може да се възползва от това Споразумение. Филиали на фирми от цял свят могат да се възползват, ако са регистрирали филиал в Канада. При това няма нито едно задължение и отговорност в това Споразумение за тези инвеститори. Нито едно задължение и отговорност! Само права – да ни съдят и така нататък, сега ще Ви разкажа още какви права имат.
В Споразумението от този режим на либерализация България не е изключила социалните и комуналните услуги. Представяте ли си, че на този режим, ако се приеме, ще подлежат: здравеопазване, образование, всички социални услуги?
Германия например е поискала да се изключи от това Споразумение управлението на водите й, защото смята, че е национално важно. Българското правителство не е поискало да се изключи нито една публична услуга – образование, здраве, социални, концесии, води. Всичко ще подлежи на това решение отвън. Отново предателство на националния интерес.
Трето, много опасно. Веднъж либерализиран по този начин, пазарът на дадена услуга не може да се върне отново под регулацията на държавата.
Давам Ви пример – с Ваш пример. Столична община иска да си направи общинско дружество за почистване, но в момента то е дадено на концесия. Правителството Ви като подпише това споразумение, веднъж нещо дадено на концесия, никога занапред, защото няма и срок, то е за вечни времена, няма да може да създаде общинско дружество, ако това е изгодно за общината и за нейните граждани. Към момента на подписването каквото е раздадено и либерализирано, никога няма да може държавата да си го върне под някаква форма, ако прецени, че тези концесионери я ощетяват и тя може сама да си върши тази работа.
По-нататък. Предвижда се да се намалят излишните разлики в регулациите. Какво означава това?
Ако решим, колеги, тук, в този парламент или което и да е правителство, да наложим някакъв регулаторен режим на някакви процеси в България, които смятаме, че нарушават свободната конкуренция и правилата на пазара, първо трябва да попитаме един специален орган, който това Споразумение създава, дали да го направи. В този специален орган да не мислите, че влиза кой знае кой? Директорите на главни дирекции в Брюксел, брюкселските чиновници създават този орган и всяко национално правителство и държава, ако иска да приеме решение, с което да си уреди вътрешни обществени отношения, които са нарушили принципи на конкуренция, на корупция, на каквото искате, трябва да пита тези чиновници дали да го направи – първо, и ако те не му разрешат, да не го направи. Какво е това освен предателство на националните интереси? Защо ни поставяте освен в зависимост от големите – от Меркел и така нататък, сега и от някакви брюкселски чиновници? Ще ги питаме какво да регулираме!
Хайде представете си, че това Споразумение влезе в сила, подпише се на 28-и. В момента КЗК има съмнения за картел на горива. Ние ще се занимаваме тук, ще имаме Комисия за картел на горива, защото имаме подписи и я внасяме. Ние няма да можем да приемем никакви мерки – ни за наказание, ни за регулации, ни за нищо, докато не питаме брюкселските чиновници. Те, естествено, ще ни кажат „не“, защото в този картел са техните фирми, да не ги споменавам от трибуната поименно кои. Кога те ще ни разрешат да накажем техните фирми, защото нарушават правилата в България? До края на изказването си няма да спра да повтарям на всяко изречение: национално предателство.
Знаете ли, колеги, че Канада е жалбоподател пред Световната търговска организация срещу Европейския съюз за следното: заради забраната за използване на хормони в месото и заради забрана за генно модифицирани организми? Канада съди Европейския съюз за това, че Европа си е позволила и ние, българите, сме си позволили да забраним генно модифицираните организми в България и използването на хормони в месото! И със същата тази Канада създаваме този режим, от който какво следва? В това Споразумение го няма така нареченият „принцип на предпазливостта“. Това е основно правило в Европа, което казва, че за да се пусне един продукт на пазара, той трябва да е гарантирано безопасен. Това отпада. Представете си какво навлизане ще бъде тук на евтини генно модифицирани организми и какво означава това за българското селско стопанство и земеделие! И то в момент, казвам Ви, когато Канада ни съди за това, че сме си позволили, видите ли, да си забраним да ядем ГМО. Те ще ни осъдят, а пък ние им даваме възможност да вкарат това ГМО в България, защото падат забраните – те ще ни казват какво да си правим в собствената държава. При това има защитна клауза за канадските селскостопански стоки и няма нито една защитна клауза за българските селскостопански стоки! Питаме, имаме въпроси към правителството, към Бойко Борисов: вярно ли е, че с това Споразумение квотата за внос на месо и мляко от Канада се увеличава до степен, която надхвърля потреблението изобщо в цялата ни държава? Какво ще стане с българските производители, ако позволим това?
Вярно ли е, че в момента се изплащат европейски пари – обезщетения на български земеделски производители – затова, че са си намалили производството на мляко? На всеки намален килограм мляко Европа ни плаща обезщетение за тази работа! Значи те ни купуват, за да си съсипем икономиката, за да нахлуят техните стоки, които са евтини, генно модифицирани и ние за тази работа се подписваме – тоест Вие се подписвате, нямате механизъм да противодействате… (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото сте съгласни и…
От времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Времето Ви изтече!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: От времето на групата, моля.
Приключвам още с два аргумента защо управляващите не трябва да го правите. В това Споразумение Канада е заложила всички клаузи за защита на културното си и езиково наследство и богатство. Българското правителство не е поискало и не е заложило нито една клауза за защита на българската идентичност, българския национален дух, културното и историческо ни наследство, освен едно – запазили сме аудиовизуалните си услуги, но сме предали на този режим на либерализация всичко, за което се сетите: книги, история, читалища, опера, театър, всичко! Значи не Ви стига, че предавате икономика – унищожете и българската идентичност, българския език и българската култура! Категорично сме против това. Знаете, че в Германия хората се вдигнаха на крак. Белгия отказва да подпише това Споразумение, Франция и Испания са на крак. В България имаше протести. Вие нищо! Даже елементарно становище няма на българското правителство. Единствено се е изпъчил министър-председателят и вика: „Ще Ви махна визите с Канада!“ Ще махнеш визите на 100 българи, които са в Канада, срещу това, че ще предадеш цялата си държава, цялата си икономика, селско стопанство, културна идентичност и ще ни хвърлиш в ръцете на монополи, които ще ни довършат! Ето това правите.
Ние имаме своята алтернатива, освен да Ви критикуваме. Днес внесохме, вчера, в Деловодството и настояваме да се гледа бързо, Закона за храните, в който предлагаме защита на българското производство. Той представлява: всяка фирма с годишен оборот над 2 млн. лв. да продава вътре български стоки…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Госпожо Нинова, да Ви помоля по Законопроекта, който Вие мотивирате!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Той е обвързан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не съм съгласен, още повече… (шум и реплики от БСП ЛБ), че в момента сме в друг режим. Вие действително черпите от парламентарната група…
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Правилникът ми го позволява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Да, така е, затова Ви позволих. Но Ви моля по темата, иначе ще Ви прекъсна! (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Две изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Тези търговски вериги, нищо че са чужди инвеститори, и това Споразумение им създава прекомерни условия за работа в България. Ние искаме да ги задължим да продават 51% български плодове и зеленчуци, 70% българско мляко, 25% месо, 75% от българските напитки. Ако не го направят, предвиждаме имуществена санкция в размер на 10 на сто от годишния оборот на продуктите от групата.
Хайде да Ви видя сега българи ли сте или предатели за пореден път? (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Точка! Благодаря.
Заповядайте за процедура по начина на водене.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Господин Председател, много Ви моля да прочетете Проекта на решение! Ние тук не обсъждаме дали сме за или против Всеобхватното икономическо и търговско Споразумение с Канада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Тъкмо това щях да направя.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Обсъждаме дали днес ще приемем Проекта на решение, който е предложен от БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Тъкмо това щях да направя.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Искам да напомня нещо, което е много интересно – кой е националният предател, кога са завършили преговорите по това Споразумение – през септември 2014 г. Откога работи Четиридесет и вторият парламент? От май 2013-а до август 2014 г. Много Ви моля! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря. Ще се съобразявам с това.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (АТАКА, встрани от микрофоните): От името на парламентарна група! Имаме право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Така е, и от жестовете разбирам, че сте много мотивиран.
Декларация от името на…
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги!
От името на Парламентарната група на „Атака“ декларация ще прочете госпожа Магдалена Ташева. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Това беше анонс. Времето би трябвало обаче да…
Заповядайте.
Това е интересен парламентарен прийом. Ще Ви отнема обаче това време, през което в момента всички сме ангажирани с тази Декларация, така че към девет минути и тридесет секунди.
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Преди да прочета декларацията, изразявам пълна подкрепа на анализа, който госпожа Корнелия Нинова направи от тази трибуна, но за жалост тези аргументи не са включени в Проекторешението. То звучи твърде беззъбо. Вие искате правителството на Борисов да напише доклад. Както стана ясно, госпожа Джема Грозданова вече го е понаписала. В Решението няма позиция против Споразумението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Госпожо Ташева, да Ви напомня: вижте Правилника, декларацията трябва да е по тема, различна от тази, която дебатираме в момента!
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Не е вярно това (шум и реплики от „Атака“) .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви! Декларацията…
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Декларация на Партия „Атака“ срещу Всеобхватното споразумение за търговията и инвестициите между Европейския съюз и Канада.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Как може?!
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Партия „Атака“ чрез своята парламентарна група…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Госпожо Ташева, ще Ви отнема думата! Колегите са абсолютно прави и аз Ви казах: това е в нарушение на Правилника! По точка от дневния ред, която е гласувана, Вие нямате право да имате декларация! Така че, ако обичате – ако имате декларация по друга тема, по тази тема, ако искате, ще Ви го зачета като изказване.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Зачетете ми го като изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, изказване.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Партия „Атака“ чрез своята парламентарна група категорично възразява срещу присъединяването на Република България към Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада. Вчера – 18 октомври, в Люксембург подписването на Споразумението във формат търговски министри бе отложено заради възраженията на редица държави, включително и Белгия. Вчера в Люксембург пребиваваше вицепремиерът Меглена Кунева. Съобщението за нейната позиция не съдържаше дори споменаване на това Споразумение. Ние не знаем тя каква позиция е изразила и откъде черпи мандат да изразява волята на българския народ по един толкова важен проблем, който буквално заля Европа с протести.
Подписът на който и да е български представител под това Споразумение следователно ще бъде нелегитимен, тъй като той се полага без мандат от Народното събрание. Защо? Защото Всеобхватното споразумение между Евросъюза и Канада не е нищо повече от опит на западните корпорации, регистрирани в Канада, да наложат на Европа мракобесните клаузи на Трансантлантическото партньорство за търговията и инвестициите. И двете проектоспоразумения бяха и продължават да бъдат договаряни и подписвани в условията на пълен информационен мрак. И неслучайно. Двете споразумения – ТПТИ и канадската му редакция СЕТА, елиминират самоуправлението на националните държави, като свеждат техните парламенти и правителства в изпълнители на чужда корпоративна воля. Нещо повече, те създават паралелна съдебна система, която дезавуира националните съдебни системи на държавите – членки на ЕС. И тук трябва да напомня, че водещи български юристи се присъединиха към европейската академична и юридическа общност и отправиха апел до Европейската комисия и европейския парламент да не приемат трансатлантическите и търговски споразумения – ТПТИ и СЕТА, докато в тях фигурират условия за създаване на паралелна съдебна система.
Въпросните механизми дали ще ги наричате Investor-state dispute settlement, или ще създавате един общ специализиран за целия Европейски съюз инвеститорски арбитраж, който ще решава проблемите вместо националните съдилища, е все едно. Това означава де факто обезсилване на съдебните системи на държавите членки, които са го подписали.
Какво означава тази паралелна съдебна система? Това означава, че корпорациите ще могат да търсят отговорност от държавите за своите пропуснати печалби. Тук цитирам клауза от Споразумението: „Дори, когато предприетите от държавите мерки са недискриминационни, законни от гледна точка на местното законодателство и имат за цел например да защитят природата, общественото здраве или правата на работещите, да ренационализират железопътните линии, водоснабдителни, енергоснабдителни или здравноосигурителни системи. Това на свой ред може да доведе до въздържане на правителствата от въвеждане на регулаторни механизми от страх да не бъдат съдени.
Инвестиционната съдебна система, която е предвидена в това Споразумение, ще насърчи инвеститорите да заобикалят добре установените юридически процедури в местните съдилища, а това рязко контрастира с традиционното и благоразумно схващане за международното право, което изисква индивидите да изчерпват местните пътища за решение преди да се обърнат към международните съдилища“ – се казва в апела на европейската юридическа общност.
И докато преговорите за тази спогодба със Съединените американски щати засега са оставени встрани – те зациклиха поради протестите на държавите членки и тяхното договаряне засега е замразено, то Споразумението с Канада – СЕТА, неслучайно наричано „малкото братче на ТПТИ“, е пред одобрение на 27 октомври на срещата Европейски съюз – Канада.
Затова ние призоваваме правителството на България да не подписва това мракобесно Споразумение, което ще убие демокрацията и суверенитета на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Преди да дам думата на господин Байрактаров, все пак да Ви прочета Проекта за решение, за да се фокусираме върху това, което дебатираме.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга страна
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Възлага на Министерския съвет в срок до 1 октомври 2016 г. да изготви и внесе в Народното събрание доклад за очакваните последици за Република България от прилагането на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга страна.
2. С цел защита на националния интерес задължава Министерския съвет да съгласува с Народното събрание позицията на Република България по Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави-членки, от друга страна.“
Моля, това е същността на Проекта за решение и фокусът на дебата, придържайте се към него.
Господин Байрактаров, заповядайте по Проекта за решение – изказване.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател, че спестихте от времето на парламентарната група, защото смятах да направя точно това, което направихте Вие преди малко, а именно да прочета Проекта за решение. Между другото, ще направя и предложение за редакционни поправки в него.
Кое е важно да знаят обаче колегите народни представители, когато коментираме и обсъждаме този Проект за решение, внесен от колегите от БСП.
Първото нещо, което е важно да знаете, уважаеми колеги, е, че Комисията по икономическа политика и туризъм проведе едно сериозно изслушване на евродепутати, на граждански организации, които демонстрираха завидна компетентност по този въпрос и тогава Комисията се обедини по един изключително важен въпрос. Този въпрос беше, че по тази тема не бива да има разнопосочно политическо говорене, тъй като тя е въпрос, който касае национални приоритети и тук всички политически сили би следвало да имат една обща позиция, която да защити интереса на България, на българския бизнес и въобще като цяло на българския народ.
Решението, което беше прието в Комисията по икономическа политика, беше прието по мое предложение. Аз благодаря на колегите от ГЕРБ, че подходиха абсолютно прагматично, тъй като на първо гласуване то беше отхвърлено. Аз искам да я знаете тази истина, тъй като не съм убеден, че сте чели стенограмата. Такова предложение със сходен характер беше внесено и от колегите от АБВ. Аз подкрепих и двете решения, защото двата проекта за решение бяха в една и съща посока. Между другото, тук трябва да кажа, че всеки един от нас можеше да внесе подобен проект за решение, но не го направихме точно с тази цел, защото сега щеше да е някаква невероятна говорилня и всяка партия щеше да дърпа своя проект за решение и да казва колко тя е национално отговорна, от което, пак повтарям, днес ние нямаме нужда. Нямаме нужда да правим политически разправии с въпрос, който наистина е изключително важен.
Има и един друг проблем, който може би госпожа Ташева пропусна в нейното изказване, че всъщност други имат възможността до 31 октомври да решават вместо нас. Знаете, че това е Европейската комисия, която може предварително да задейства това Всеобхватно търговско споразумение, без то да бъде ратифицирано от съответните национални парламенти, което е първата голяма опасност, тоест то да влезе в сила и да започне да действа, без ние да разполагаме със съответната информация.
И всъщност това, което прочете господин председателят на Народното събрание, е, че ние, на първо място, уважаеми колеги, възлагаме на правителството да изготви доклад, в който да се съдържа важна за всички нас информация, а тази информация чисто икономически, а и политически може би, е: какво България ще спечели от ратификацията на това Всеобхватно споразумение с Канада и какво няма да спечели?
Има един наистина сериозен проблем, че външнотърговският баланс и външнотърговският оборот между България и Канада, бих казал, че е нищожен. Той е някъде – по последни данни, простете ми, ако не са точни, около 300 млн. долара. Казвам, простете ми, защото не съм правил… (Реплики.)
Триста, триста и петдесет не е нещо на фона на общия търговски оборот като значимост, тоест то се изразява в някакви нула цяло, нула еди-колко си процента – нищожен. Оттам възниква всъщност въпросът: ако българското Народно събрание реши да ратифицира това Споразумение, срещу какво в крайна сметка ние трябва да го направим? Аз не считам, че срещу една милостиня, извинете ме за израза, да получим безвизово право на пътуване до Канада, си заслужава да ратифицираме това Споразумение. Но това са мои разсъждения на прима виста, без да разполагаме с пълна и цялостна картина, каквато искаме да получим от правителството, и е редно да получим. Затова се обърнах към колегите от ГЕРБ в Комисията. Пак им благодаря, че те подкрепиха, защото, мисля, че това е важно за всички нас, тоест това решение мина благодарение на една обща позиция на всички представители на парламентарните групи в Комисията по икономическа политика и туризъм. Затова Ви моля: нека да не коментираме политически и като някаква заслуга на определена политическа сила обсъждането днес на това решение.
Другото нещо, което е важно и около което аз Ви призовавам да се обединим и да приемем това решение днес, е, че ние трябва, както гласи втора точка, да определим по какъв начин ще се получи това съгласуване между правителството и Народното събрание, защото така написано практически остава някак си недоразвита темата за това съгласуване.
Затова, уважаеми господин Председател, тъй като решенията се приемат с едно гласуване, аз правя предложение за редакционни поправки. В първа точка числото „1“ да бъде заменено с „31“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: 30 октомври?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Повтарям – „31“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: 31 октомври 2016 г.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Казвам, числото „1“ да бъде заменено с числото „31“. Вие четете вече целия текст, който ще приеме следната редакция: „Възлага на Министерския съвет в срок до 31 октомври 2016 г. да изготви и внесе в Народното събрание…“ и така нататък. Сами разбирате, че 1 октомври отдавна е минал, тоест този текст и това предложение стават неактуални и невъзможни за изпълнение.
В точка втора на Решението, за да Ви стане ясно, колеги, ще го прочета отново: „2. С цел защита на националния интерес задължава Министерския съвет да съгласува с Народното събрание позицията на Република България...“.
Тук сами разбирате, че не е посочен този механизъм – как да бъде съгласувано това, което при всички случаи в един момент пак ще породи някакви конспиративни теории, тайни договорености…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Интерпретации…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Затова обяснявам, господин Председател, за да могат колегите наистина да го осъзнаят, тъй като не всички са длъжни да са в час с всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Какво предлагате?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: В тази посока предлагам редакционно предложение, като след думата „съгласува“ да бъде добавено „чрез представяне на доклада по точка първа и неговото обсъждане в Народното събрание, да приеме позиция на Република България“. Записахте ли го? Ако не, ще го запиша и ще Ви го дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Текстът след това отпада ли, или „…след обсъждане в Народното събрание да приеме позиция на Република България по Всеобхватното икономическо и търговско споразумение…“. Нали така?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Точно така, да.
Мисля, че това е правилното, защото на базата на този Доклад и неговото обсъждане тук в Народното събрание, ние вече ще имаме възможност да излезем с обективна позиция, каквато е редно и каквато подхожда на един управленски орган, какъвто е най-висшият управленски орган в нашата република – Народното събрание.
Затова повтарям на някои колеги, които много често допускат една сериозна грешка – и по медии, и къде ли не. България, колеги, не е парламентарна република. България, съгласно чл. 1, ал. 1 от Конституцията на Република България, е република с парламентарно управление. Нека да го знаем, да не се допуска тази грешка, защото често чувам най-различни колеги да я допускат. Аз самият също понякога съм я допускал, признавам си. (Реплика от БСП ЛБ: „Каква е разликата?“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, благодаря за изказването.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Разликата е огромна. Разликата е, че е република, а не парламентарна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, не влизайте в дебат, моля Ви.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ако искате ще Ви изнеса безплатна лекция, но тези услуги ги предлага госпожа Дукова и мисля, че ще се справи по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, приключихте ли?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, приключих. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Моля Ви, не влизайте в дебат от трибуната. Щях да Ви дам за пример затова как говорите по съдържанието...
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, но Вие трябваше да направите забележка на уважаемия господин от БСП. Явно него го вълнува темата с лицето Ангел Гаджев, но това не е мой проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, приключихте. (Шум и реплики. Смях.)
Действително Вашето изказване беше по темата и Ви благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Станимиров, имате думата за изказване. (Шум и реплики от „Атака“.)
Имате реплика?
Госпожо Ташева, заповядайте за реплика.
Моля Ви, който е решил да има реплика – пò навреме, защото иначе… (Шум и реплики от „Атака“.)
Гледам навсякъде, уважаеми господин Станилов, и виждам надалече.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Вчера, заедно с новината, че подписването във формат търговски министри се отлага за следващата седмица, търговският министър на Словакия Петер Зига – в момента Словакия председателства Европейския съвет, заяви, че се надява, че до 27 октомври, когато е насрочена срещата на лидерите на Европейския съюз и Канада, възраженията на Белгия ще бъдат разрешени или по някакъв начин удовлетворени, и Търговското споразумение с Канада ще бъде подписано.
Затова аз предлагам вместо редакционната поправка, която предложи господин Байрактаров – тя е правителството да представи доклад, анализ до 31 октомври, да впишем „25 октомври“, за да може на 26-и да четем – да гласуваме или не доклада, и на 27-и българските представители, които трябва да присъстват в Люксембург, или в Брюксел ще бъде подписването, вече да знаят имат ли, или нямат мандат от българския парламент. Тридесет и първи октомври е вече късно, те на 27-и евентуално ще го подпишат. Това е редакционното предложение, което правя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрах, записах си.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Байрактаров – за дуплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Ташева, ако трябва да бъда честен, ние настоявахме този дебат да се осъществи още месец септември и затова, ако Ви прави впечатление, е записана дата 1 октомври, но пък сега си даваме и сметка, че ние за огромно съжаление не можем по никакъв начин да се противопоставим на подписването, нито да му повлияем. (Реплики.)
Казвам за подписването, което предстои на ниво Европейска комисия. Поне аз не претендирам, че съм някакъв свръхексперт в тази посока, но поне тази информация ни беше предоставена от евродепутати, от граждански организации. На 28 септември същата информация получих именно в Брюксел, в Европарламента. Между другото, трябва да Ви уведомя, че тогава имаше два огромни протеста в Брюксел точно в тази посока – огромни протеста в Брюксел, столицата на Белгия, в тази посока, даже имаме и снимки. Ако Ви е интересно, мога да Ви ги покажа.
Така или иначе, това ми беше предадено като информация, и аз тази информация я споделям, а Вие можете да я проверите в стенограмата – просто Ви спестявам време да четете стенограмата. Не съм сигурен, че 25 октомври бих го подкрепил, но не съм сигурен, че ще е достатъчен срок, за да получим този анализ, който искаме, и този доклад. Затова съм предложил 31 октомври, за да няма оправдания след това, че времето е било недостатъчно, че някой министър е имал предварително заложени ангажименти в чужбина и не знам си къде, и не е било възможно да се стикова тази информация, да се синхронизира и така нататък. Точно поради тази причина предложих 31 октомври и предполагам, че ще се съгласите – нека не даваме възможност за оправдания. Нека дадем възможност да получим обективен доклад и анализ, който след това, както съм предложил в т. 2, да стане повод за вземане на това решение. Това е моят мотив и вярвам, че ще се съгласите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Станимиров, време е за Вашето изказване.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Ще се постарая да се придържам към конкретното решение, което в момента обсъждаме, а не към общата тема за предстоящото Споразумение между Европейския съюз и Канада.
Предложеното от колегите решение има две части: първата част изисква от правителството да ни представи доклад за ефекта и въздействието на това Споразумение върху българската икономика. Става въпрос за едно Споразумение, преговорите за което са водени в продължение на пет дълги години и са приключили през 2014 г., както вече отбеляза госпожа Грозданова, а оттогава са минали още две години.
Всички въпроси, които поставиха вносителите със защитата на днешното предложение за решение, може би са резонни, ние ги чуваме и в общественото пространство от най-различни организации и страни, но като република с парламентарно управление считам, че всички механизми на парламентарния контрол и на комуникацията между парламента и министрите можеха да бъдат използвани за целия този период от време – пет години преговори и две години след това, за да се изяснят тези въпроси, а не да се изисква в 12 без пет, в последния момент някакъв цялостен доклад, който да даде с магическа пръчка отговори на наистина сложните теми. Това явно не е свършено. Причината може би е, че е много удобно някой емоционално да обръща темата в теми като „национално предателство“, „чорбаджии изедници“, „чуждестранни компании“ и така нататък, и един чисто прагматичен търговско-икономически въпрос да бъде вкарван в сферата на емоциите в една предизборна ситуация, което считам, че не е редно.
Виждам в изложението на вносителите и в доклада на Икономическата комисия, че там всъщност наистина е воден разговор с евродепутати, с експертни организации, със синдикати. Но отново не виждам ролята и позицията на българското правителство, което в края на краищата защитава официалната българска позиция в тези преговори. Ето затова считам, че проекторешението в първата си част няма особен смисъл, въпреки че въпросите, на които се търси отговор, са съвсем резонни и те трябва да получат своя отговор.
Втората част от решението е, която задължава правителството да съгласува с Народното събрание своята позиция по Споразумението с Канада. Механизмът това да се случи е ратификацията, която предстои да направи Народното събрание – правителството, излъчено от Народното събрание, то е получило мандат на доверие, и в тези преговори то изразява официалната българска позиция. Ако ние го караме да се връща в тази зала и да си сверява часовника, преди всеки кръг на преговори с партньорите на България, това само ще му отслаби позицията, а няма да я засили.
И ние сме напълно в конституционните си правомощия, ако случайно правителството подпише едно споразумение, което не отговаря на българския интерес, просто да не го ратифицираме след това. Няма нужда да отслабваме българската позиция.
В мотивите си вносителите се позовават на опита на унгарския парламент, който би имал съответните възражения към това Споразумение и призовава ние да направим като тях. Ами вчера Унгария беше сред страните, които с решение на своето правителство подкрепя Споразумението с Канада. Имаше страни, които в хода на преговорите и в хода на последващите две години са имали своите възражения по същество в Европейско-канадското споразумение.
Аз лично нямам информация дали българската страна е имала такива съображения по същество. Но знам, че примерно Германия, Австрия и Словения вече са получили удовлетворяващи отговори и са оттеглили своите възражения, така че в момента единствената страна, която блокира Споразумението, е Белгия – заради решението на валонския парламент.
Темата за визите с Канада също не е маловажна. Аз съм напълно съгласен с всички, които се изказаха и казаха, че това не може да е сделката и не може да е цената на едно всестранно търговско споразумение, не може да бъде – визите за Канада. Но визите за Канада са един абсолютен и неотменен фактор, без който според мен е немислимо България да подпише и да участва в това Споразумение.
Затова си позволявам да изразя задоволство, че и на вчерашната среща на Съвета по външни работи България е изразила ясна позиция, че няма да подпише Споразумението, ако няма писмен ангажимент, писмен ангажимент на Канада, пак повтарям, за отмяна на визите. Аз Ви призовавам, като върховния орган в страна с парламентарно управление, ние много да внимаваме и да се погрижим наистина, докато нямаме писмени ангажименти за отмяна на визите, да не ратифицираме това Споразумение.
Защото в телефонен разговор между двама премиери могат да се направят някакви уговорки, но това не може да бъде ангажиращо, дългосрочно в страната, политическо действие. Имаме нужда от писмени гаранции, срещу които България, ако няма други икономически възражения, може да стане част от това Споразумение. Но нека един чисто търговско-икономически разговор да не го водим с популистки и с емоционални категории, а наистина през парламентарния контрол да изискваме точната и адекватна информация, на база на която евентуално да ратифицираме Споразумението, когато то бъде подписано. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, уважаеми господин Станимиров.
Първа реплика – господин Божинов, Парламентарната група на „БСП лява България”.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател!
Добре ми е известно с какво усърдие и с каква мощ почетният консул на Канада в България, често назоваван отляво и отдясно с едно понятие –„олигарх“, с каква мощ работеше, за да се подготвят институциите да приемат това Споразумение, но с голямо любопитство и възмущение видях и човек, който така открито, с такава лекота борави с толкова опасни неща и ги равнопоставя с някакви визи за някого.
Уважаеми колега, Вие, който говорите от тази трибуна, че някой се е сетил в 12 без пет, нима не съзнавате, че това Споразумение е байпас и отваря вратите на другото Споразумение, наречено Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции?! Нима не сте били в залата и се усмихвате така лукаво, когато от тази трибуна преди години и месеци питахме госпожа Кунева направен ли е анализ за влиянието върху малките и средните предприятия, направен ли е задълбочен анализ?
Нима не си спомняте въпросите към министър Лукарски тук по този въпрос? Нима не си спомняте обещанието, че ще бъде направен и докладван?! Нима не Ви притеснява, че всичко това беше подминато и се върви към подписване на това Споразумение?!
Прелюбопитно беше за мен да видя в очите човек, който с такава лекота предава националните интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте – господин Илиан Тодоров от Парламентарната група на партия „Атака“.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Станимиров, чух тук да говорите за визите, а всъщност визите, които се пробутват в медийното пространство, са просто сиренето в капана на мишката.
Друг е въпросът защо ред български правителства не решиха въпроса с визите и защо до ден-днешен канадски граждани могат спокойно да пътуват в България без визи, а когато български гражданин иска да отиде в Канада, той трябва да има виза. Същото е и за САЩ, същото е и за Австралия.
Моля Ви, нека не пробутваме темата и да правим смяна кон за кокошка – заради смяна на визи да позволим на транснационалните компании да вършеят из България и да я доограбят, да ни колонизират напълно и тотално заради едни визи! Това просто е лъжа, която се опитва да се внесе в българското общество: визите, заради това да бъдем колонизирани още повече! Ние от „Атака“ казваме: „Не, благодаря!“. Когато говорим за визи, има външен министър, министър-председател, да се постави темата по друг начин. Не е нормално години наред гражданите на Канада, повтарям, да влизат без визи в България, а българите да трябва да изкарват визи. Няма равнопоставеност. Разбирате ли какви са нашите така наречени „европейски партньори“, които сега искат да ни доограбят с това предложение?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря.
Трета реплика – народният представител Филип Попов.
Имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател!
Уважаеми колега Станимиров, Вие по-добре от мен знаете, че в момента ситуацията не само в България, а и в цяла Европа е друга след Брекзит-а. Няма никакви анализи какво ще се случи на европейската икономика, подписвайки това Споразумение с ЦЕФТА, после и с Америка – ТТИП, за което моят колега тук правилно каза, че това второ Споразумение е байпас, защото редица американски фирми вече са регистрирани в Канада, за да могат да се възползват от това Споразумение. Няма никакви анализи как ще се отрази това върху икономиката на Европа, като цяло.
Никъде в тези споразумения не пише нищо за малкия и средния бизнес. Знаете, че в Германия примерно над 51% от брутния вътрешен продукт се прави именно от такива фирми от малкия и средния бизнес. Там брутният вътрешен продукт е над 200 трилиона долара. Как са защитени тези фирми в тези споразумения?
Понеже тук колега спомена, че ходил в Брюксел, да, ние с други колеги също ходихме в Брюксел и там се обсъждаха именно тези споразумения. Ще Ви кажа, че само обедите и вечерите, на които не присъствахме, бяха давани от големи корпорации. Нямаше го никъде малкия и средния бизнес. Това е чиста проба лобизъм, а знаете, че тук, в България, търговията с влияние е наказуема и се преследва от закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Дуплика – господин Станимиров.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Господин Председател, аз благодаря на колегите, че с тенденциозното си неразбиране ми дават възможност да повторя още един път това, което ясно казах: визите не са нито цена, нито въобще тема в Споразумението между Европейския съюз и Канада. Визите са само условие, без което никакъв разговор на тема Споразумение с Канада не трябва да съществува. Казах го ясно и сега го повтарям.
Относно самото Споразумение, в което се опитвате да влезете като тема, аз не защитавам Споразумението на Европейския съюз с Канада. Нещо повече, не съм сигурен, че когато дойде време да го ратифицираме, аз самият ще гласувам за него. Само казвам, че решението, което предлагате на Народното събрание, е неработещо и популистко и няма нищо общо със самото Споразумение.
Не зная какви преговори са водени, защото са водени до 2014 г., когато на власт беше правителството на Орешарски. Аз не съм бил част от тези преговори.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ, от място): От 2009-а до 2014 г.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Да, от 2009-а до 2014 г. Ние обаче не чуваме аргументи от тези преговори, а чуваме думите като „предатели“, „национално предателство“, „хищните компании“ и така нататък.
Ще повторя това, което казах в основното си изказване: предложението, което правите в момента, е популизъм, не решава нищо и не е в полза на България.
Когато дойде време да ратифицираме Споразумението като Народно събрание, ние ще си кажем думата. Тя ще бъде в зависимост от търговските и икономическите интереси на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Следващо изказване – народният представител Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, уважаеми колеги! Естествено, подкрепям Проекта за решение на БСП ЛБ, още повече че точно преди три месеца предложих на уважаемото Народно събрание Проект за декларация на Народното събрание за Договора за търговско-икономическо партньорство между Европейския съюз и Канада, Проект за декларация, която Вие единодушно отхвърлихте. Ако бяхте приели тогава тази Декларация, до голяма степен днешният дебат щеше да бъде изпразнен от съдържание в добрия смисъл на думата.
Сега обаче, по-точно вчера, Белгия блокира Споразумението с Канада благодарение на провинция Валония. Както често става напоследък, откакто сме член на Европейския съюз, българските национални интереси се защитават в много по-голяма степен не от българското правителство, а от нашите партньорски държави.
Нека да припомня, че по думите на Бойко Борисов само преди една седмица той бил договорил падане на визите с Канада. Оказа се обаче само ден по-късно, че сделката, която господин премиерът Борисов е сключил по телефона с премиера на Канада, е на познатия комично-порочен принцип „кон за кокошка“ или по-точно да използвам класическата фраза „филмът не бил шведски, а съветски“. Тоест срещу канадски визи, и забележете, не за всички български граждани, ние ще отворим българския пазар, а българската съдебна система официално ще вдигне белия флаг, тъй като Споразумението с Канада в този му вид позволява на ТТИП (TTIP), по-точно Споразумението със Съединените американски щати или така нареченото „Трансатлантик трейд енд Инвестмънт Партнерсшип“ да влезе в Европейския съюз през задния вход, тоест Канада като ледоразбивач пробива защитата на Европейския съюз, и в частност на България, като след това Споразумение влиза и ТТИП.
Нека видим сега параметрите на това Споразумение с Канада, за които уважаемите колеги преди мен говориха.
На първо място, генномодифицираните организми ще влизат безпрепятствено в България. Ако някой от Вас си въобразява, че ако блокираме ГМО-то от Канада, ще успеем да имаме окончателна победа, дълбоко грешите. Така наречените „частни арбитражни съдилища“ веднага ще бъдат сезирани от съответната транснационална или мултинационална компания и ние ще бъдем осъдени по бързата процедура, както вече бяха осъдени държави, като Германия и Южноафриканската република. В конкретния случай корпорацията „Монсанто“, която, ако не греша, от един месец вече е германска собственост, на часа ще ни осъди в тези частни арбитражни съдилища, при условие че подпишем това Споразумение.
Що се отнася до шистовия газ, Вие отляво и отдясно веднага ще възразите, че няма никаква опасност, това го заяви и уважаемият вицепремиер госпожа Кунева, тъй като българското правителство под натиска на обществеността преди две години наложи мораториум. Да, така е, имаме наложен мораториум, но след като подпишем Споразумението с Канада и мораториумът се озове в частните арбитражни съдилища, незабавно ще бъдем осъдени и ще бъдем принудени да свалим мораториума.
Що се отнася до трудовото законодателство, срещу която част на Споразумението КТ „Подкрепа“ и КНСБ с основание протестират, да не кажа „са гневни“, само ще добавя един факт, който трябва да Ви притесни. Ако ние подпишем това Споразумение в частта за трудовото законодателство, на българския синдикален пазар, където има две синдикални организации и, за съжаление, трябва да кажа – те са проправителствени, още повече че се финансират от държавата, ще влязат ужасните синдикални стандарти на Съединените американски щати. Там няма синдикати, или ако има, те са само декорация. Няма синдикати в Съединените американски щати. Няма защита на работническите права, да не говорим за правата на държавните служители. Всъщност това може би е една от най-опасните части на Споразумението.
Що се отнася до търговските вериги, за които госпожа Корнелия Нинова обстойно говори в своето изказване, бих добавил само едно: подпишем ли това Споразумение, което, както казах, ще вкара през задния вход ТПТИ на Съединените американски щати, тогава янките, един пример давам, ще предложат на нашите търговски вериги, по-точният глагол е: „ще наложат“ на нашите търговски вериги храни с хормона на растежа, които европейците категорично отхвърлят, а някои европейски държави на законодателно ниво не приемат този хормон на растежа.
Накрая нека да задам един такъв въпрос: защо Договорът за свободна търговия с Канада и Съединените американски щати е най-строго пазената тайна на Брюксел, Вашингтон и Канада? Защо? Защото от това Споразумение ще зависят доходите на европейците, ще зависи тяхното здравеопазване, тяхното образование, ще зависи прехраната на европейците.
И по ирония на съдбата с тези две споразумения: това с Канада – СЕТА, и това със Съединените американски щати – ТПТИ, с тях в детайли са запознати само големите концерни, транснационалните компании и, предполагам, американското правителство, но не и евродепутатите, не националните парламенти, не широката общественост в Европейския съюз.
Накрая ще завърша със следното обобщение: с това Споразумение корпорациите и транснационалните компании искат повече власт и ще я получат. А получат ли повече власт, уважаеми колеги, те незабавно ще трансформират тази власт в пари, в много пари. А с парите ще получат нова власт. И така се затваря порочният кръг на глобалния капитализъм, на либералната идеология, срещу която изглежда нашият национален парламент нито е в състояние, нито желае да се бори.
Да завърша с това, с което започнах: слава Богу, че поне временно провинция Валония в Белгия блокира вчера това Споразумение. Ако очакваме това да го направи Европейският парламент, наистина има много да чакаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Реплики? Няма.
Следващо изказване – господин Кючуков.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: По начина на водене? Заповядайте.
Извинявайте, господин Кючуков.
Любопитен съм да чуя.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че трябва да спазваме българското законодателство и всяко изказване на господин Енчев трябва да завършва с: „Купуването и продаването на гласовете е престъпление“. Така че използването на трибуната за пиар за изборите на един кандидат и за предизборна кампания мисля, че не е удачно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Очаквате аз да съм този глас, който да го казвам? (Оживление, смях.) Приемам го като… (Реплики.)
Заповядайте, господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Аз се солидаризирам с мнението на господин Станимиров, че по повод на такова глобално, всеобхватно, както е наречено, Споразумение трябва по-малко да се говори политически и повече да се говори в интерес на държавата и на гражданите й. Но същевременно не мога да се съглася и не бих могъл лично аз да отделя дискусията относно Проекта, който разглеждаме, и дискусията относно самото Споразумение, самата СЕТА.
Позицията на нашата парламентарна група е ясна и беше споменато тук, че ние още през юли внесохме един проект за решение. По една или друга причина това не беше вкарано. Дискусията е крайно необходима. Смятам, че даже е и малко закъсняла, защото това, което има в публичното пространство, са изявления на отделни евродепутати, на председателя на Комисията, а всички знаете, че и СЕТА, и ТПТИ се водят в условията на една много странна тайнственост, много строга секретност.
Според нас дебатът е абсолютно задължителен и той трябва да обхваща няколко гледни точки.
На първо място, сме съгласни с предложението, че правителството трябва да направи един задълбочен анализ на ползите и очакваните ефекти за Република България от това Споразумение. Не е нужно да се навлиза в подробности, но все пак трябва да се знае каква е експортната тежест на България за Канада и обратното – на Канада за България. Самото Споразумение предоставя ли някакви заплахи за родното производство? Къде? Има ли нарушаване на трудови права и човешки права, безопасността на храните, екологията? В този смисъл след един такъв подготвен анализ би трябвало министър-председателят или съответните представители на Министерския съвет да излязат пред парламента и да предоставят този анализ на народните представители.
На трето място, трябва да се настоява пред Европейската комисия, Европейският съвет и Европарламента да се наложат някои ограничения в сфери, които са неизгодни, особено в сферата за обществените услуги. Тук се говори по този въпрос.
Ние смятаме, че е много рано Народното събрание да даде мандат за подписване на това Споразумение преди точка втора, която казах – изслушването тук да бъде осъществено.
По отношение на визите. Вярно е, че отпадането на визите не е адекватно на цената на сключването на това споразумение, но въпросът е какво сме постигнали ние даже за тези визи, за които толкова много се говори. Министър-председателят е говорил с господин Трюдо и той му обещал, че някъде по средата на другата година ще отпаднат визите за определена категория хора, може би през януари 2018 г. ще отпаднат визите за всички, ама може и да не отпаднат, защото може да има някакви технически затруднения, може и до края на 2018 г. Това малко ми напомня на приказката: „Тати ще ти купи колело, ама друг път“.
Освен това, трябва да се има предвид, че българското общество не е безразлично към това Споразумение. Една много влиятелна българска неправителствена организация направи задълбочен анализ, в който се казва: „Като основна цел е поставена либерализацията на търговията, трансграничните инвестиции и финансите. Ако от края на Втората световна война до началото на 80-те години договорите за търговия зачитат на теория и до голяма степен на практика интересите на държавите, особено на догонващите, да провеждат собствена национална стратегия за устойчиво развитие, то вече се поставя на първо място отварянето на пазарите, включително на публични дейности или услуги, които дотогава не са комерсиални. Практиката показа, че тази политика облагодетелства по-силните държави и по-могъщите корпорации, които изсмукват природните ресурси и работната ръка на развиващите се страни. В действителност печеливши са немного на брой големи мултинационални компании, без значение от коя страна идват, които абсорбират икономическите ползи в транснационалните си офиси. И остава неудовлетвореността – икономическите, социални и екологически последици за обикновените хора.
Вярно е, че преговорите по СЕТА са започнали отдавна – 2014 г., и в общи черти са приключили, но съществуват редица проблеми, които не трябва да пренебрегваме – част, от които казах.
Другият сериозен проблем, това е за юрисдикцията. Това беше достатъчно добре обосновано досега.
И най-накрая, знаете, че това е малкият брат на ТПТИ. ТПТИ беше оттеглен, или поне засега не се работи по него, тъй като в целия Европейски съюз има много съпротива срещу него.
С подписването на СЕТА правим един шорткът, ако използвам компютърния термин, към ТПТИ, защото всяка американска компания, която има филиал в Канада, или всяка канадска компания, която има филиал в Щатите, може спокойно да прилага това Споразумение и за стоки, и за услуги, и за корпорации и от Съединените щати. Тоест по този начин се постига едно пренебрегване на мнението на европейците по отношение на ТПТИ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Следващо изказване – народният представител Румен Гечев, Парламентарната група на „БСП лява България”.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както винаги и както призоваха колегите, нека да се върнем към фактите.
Първо, повече от странно е, че Европейският съюз толкова години поставя фокуса върху търговията с Канада, която представлява 1.8% от външнотърговския оборот на Европейския съюз. Тази статистика е категорична и показва, че става дума за незначителен дял във външноикономическите отношения на Европейския съюз с Канада и тя потвърждава категоричния извод на вече много колеги, които говориха преди мен.
Уважаеми колеги, въобще не става дума за Споразумение между Европейския съюз и Канада, а става дума фактически за Споразумение между Европейския съюз, Съединените щати и Канада. Вече беше казано, че се заобикаля Споразумението със Щатите и Европейския съюз, което практически беше отхвърлено по икономически и политически причини от народите и страните-членки на Европейския съюз. Така че въобще не става дума за незначителната търговия между Канада и Европейския съюз, а става дума за търговия между Съединените щати и Европейския съюз.
И какъв е проблемът, уважаеми колеги?
Проблемът е следният:
1. Съединените щати имат производителност на труда, която е около 30% по-висока от Европейския съюз. Следователно, с това Споразумение, обърнете внимание, се елиминират 98% от митническите ограничения в търговията между Европейския съюз, Канада и Съединените щати, респективно американските фирми, които вече се пререгистрират на територията на Канада, за да се възползват от Споразумението. Тоест след подписването и ратификацията на Споразумението няма да има никаква митническа защита на европейските производители, в това число и на българските производители, от американски фирми.
2. Имайте предвид, че към момента българското правителство не е изпълнило Закона и нормативните уредби и нямаме анализ за въздействието върху българската икономика.
Но, уважаеми колеги, такова въздействие трябва да бъде анализирано от гледна точка на въздействието върху европейската икономика. Тъй като ефектът върху българската икономика ще дойде през страни като Германия, Франция, Англия, Гърция – основни търговски партньори на България, а не от пряката търговия между Канада и България, която е символична, следователно неподписвайки това Споразумение, ние ще защитим интереса и на европейската икономика, и на икономиката на Република България.
3.Особено важно е, че фактически се елиминира регулативната роля на Европейската комисия, тъй като се дава приоритет на чуждите корпорации, опериращи в Европа.
Уважаеми колеги юристи, Вие отлично знаете, че с това Споразумение се дава възможност на американските и канадски корпорации да съдят европейски правителства, но не казахте това, че европейските правителства няма да могат да съдят американските и канадските корпорации. Тоест появява се едно върховенство на закона на корпорациите, на глобалния бизнес над Европейския съюз и неговото политическо ръководство, в това число политическото ръководство на България.
4. Има два ефекта върху здравето на европейците и върху селското стопанство на Европа. Това е генно модифицираните храни, които ще дойдат заедно с това Споразумение.
Нека да кажем на колегите, които не са се занимавали с този въпрос: веднъж внесени генно-модифицираните храни, особено в развитието на растениевъдството, означа, уважаеми колеги, че не може да се използва за засаждане и семе реколтата, която използва генно-модифицирани храни за засяване. С други думи това означава, че всяка година европейските производители на зърнени храни ще трябва да внасят генно-модифицирани семена, от Съединените американски щати и от Канада респективно, тоест растениевъдството на Европа все повече ще започне да зависи от американския износ. Точно това е основната цел на американските износители.
5. Не ние, водещи учени от целия свят доказват, че генномодифицираните храни са изключително опасни за здравето на хората. Те са опасни за нас, за нашите деца и правнуци, така че ние морално сме задължени да спрем това Споразумение.
Най-накрая бих искал да кажа, след като става дума за едно скрито Споразумение за свалянето на всички митнически бариери за американския бизнес в Европа, Европа, която изостава 30% по производителност на труда от Съединените американски щати, става дума за следното: без никакви икономически анализи българското правителство отново ни предлага да козирува и да ни принуди ние да гласуваме и да ратифицираме Споразумение, което не е в интерес на Европейския съюз, което не е в интерес на българските производители, което заплашва и българската индустрия, и българското селско стопанство, и най-важното – заплашва здравето на българските граждани, на нашите деца и правнуци.
Следователно затова ние предлагаме това Проекторешение.
Ние сме против това фактическо Споразумение между водещите американски корпорации и подчиненото управление на Европейската комисия.
От кого очакваме защита – от Брюксел и от Европейския съюз? Не е ли ясен страхотният международен скандал, че бившият шеф на Европейската комисия господин Барозу, работи къде сега? Като неин изпълнителен директор. На коя водеща частна финансова институция? „Голдман Сакс“ (The Goldman Sachs), което предизвика вълна от недоволство. И какво очаквате Вие от Европейската комисия, на която повечето й служители слугуват на едрия бизнес?
Ние, българските депутати, сме длъжни да изпълним задължението си и да предпазим българската икономика и българските граждани от пагубните последици, които може да има това слугинско Споразумение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Преди да дам почивка, само да Ви информирам, уважаеми народни представители, че днес отбелязваме Деня на българо-унгарското приятелство. Само преди месец българският парламент единодушно реши 19 октомври – денят, когато Българската православна църка чества най-българския светец Иван Рилски, да бъде обявен и за Ден на приятелството между нашите две страни.
Уважаеми колеги, почивка до 12,00 ч., след което продължаваме с дебатите.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Уважаеми колеги, предвиденото за почивка време изтече.
Продължаваме по реда на записалите се оратори: първи е народният представител от „БСП лява България” господин Валери Жаблянов. След него сте Вие, господин Анастасов, защото след това е господин Жельо Бойчев. Редуваме групите, както знаете – след това е господин Антони Тренчев, след това господин Георги Божинов.
Имате думата, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Предложението за решение на Българската социалистическа партия по Проекта на Споразумение между Европейския съюз и Канада е от изключително значение за Република България по две причини.
Първо, защото българската икономика по всички параметри, всички данни и всички изследвания е най-слабата икономика в Европейския съюз. Най-слабата икономика като общ обем на производството, като специфика на отделните отрасли и структурата на отраслите, като размер на добавената стойност и като експортни възможности. Най-слабата икономика в Европейския съюз!
Два принципни въпроса.
Първият въпрос се отнася до следното: може ли най-слабата икономика в Европейския съюз чрез своята държава Република България да подпише, да подкрепя и да насърчава споразумение за свободна търговия? Това е принципният въпрос.
Второ: каква е търговската политика на Република България, инвестиционната политика днес и има ли такава политика?
Отговорът е ясен: няма България търговска политика, няма приоритети, няма експортно ориентирано производство, няма конкурентни отрасли.
Може ли тези въпроси, с които ние всички, струва ми се всеки грамотен български гражданин е запознат, да се нуждаят от допълнителни доклади за оценката на влиянието върху това Споразумение? Влиянието на това Споразумение и на всяко търговско споразумение, което подкрепя свободната търговия, в която държавата, респективно възможността чрез митнически тарифи и ограничения да регулира и да насърчава отделните отрасли, предварително е обречена на неуспех. Ние нямаме никакво основание да подкрепяме споразумения за свободна търговия. Няма значение дали са с Канада, Южна Африка, Турция или… (Реплики от БСП ЛБ.)
Мога ли да поискам удължаване на времето за Парламентарната група на БСП ЛБ? Извинявайте.
Нямаме никакъв интерес от това и струва ми се от тази гледна точка ние трябва да формираме нашите позиции. В случая въобще не става въпрос за Канада. Даже и за Трансатлантическото споразумение. Става въпрос за едно принципно разбиране за нашата икономика.
Нуждаем ли се ние от някакви форми на протекционизъм в рамките на сегашната европейска икономическа политика, защото обратното на Търговското споразумение е някакви разумни форми на протекционизъм? И аз считам, че в най-скоро време и Народното събрание, и Министерският съвет независимо на какъв принцип е съставен, независимо от управляващото мнозинство трябва да имаме яснота по протекционистичните мерки за българската икономика, ако искаме в България да има производство и ако искаме в България да има заетост, ако искаме българските граждани да бъдат нахранени, облечени и доволни, за да могат да отидат да гласуват, защото иначе не искат да гласуват, каквото и да направим тук с Вас.
Вторият въпрос – нито едно такова търговско споразумение не е абстрактно в пространството. То винаги касае конкретни параметри и не е еднакво за отделните държави в Европейския съюз, затова България трябва да погледне на него през призмата на своя интерес.
Ами, уважаеми колеги, 50 и над 50% от инвестициите в рудодобива специално на цветни метали в България са на канадски компании. Знаете ли какво означава това? Над 50% от инвестициите в рудодобива! Тук не става въпрос за търговията и че тези инвестиции след подписването на това Споразумение ще минат под друг режим на управление, контрол и експлоатация. И тогава българската държава няма да може да каже нищо по този въпрос. И „Дънди Прешъс“ ще продължат да дупчат Източните Родопи, а населението там да не може да си купува сирене и кашкавал и да чака държавните помощи и обществените поръчки, свързани с европейските инвестиционни и други фондове. Това ли е държавната политика в момента?
Това е ключовият въпрос и затова нашето предложение е България да не подписва това Споразумение. Ние не можем да подпишем това Споразумение. Това означава ние да бъдем разорени, да бъде разорено селското стопанство и всички други форми, в които в момента свободната конкуренция в рамките на Европейския съюз по някакъв начин ни ограничава възможностите.
Накрая искам да кажа няколко думи за задължението на българската държава.
Задължението на българската държава на първо място е да охранява интереса на собствените си граждани, на собствените си производители, на собствените си търговци. Е, кой охранява този интерес?
И тук се обръщам към колегите от десницата: колеги, Вие имате изключителен ангажимент към българския бизнес, за да бъдете десница. Вие не сте десница на германската християндемокрация, нито сте десница на Републиканския институт на САЩ. Вие сте десница на България и ако имате претенции да представлявате интересите на производящите слоеве и на по богатите българи, не би следвало ние да се занимаваме с този въпрос – от левицата. Вие трябваше тук тази трибуна днес да я превърнете в окоп срещу Споразумението. Благодаря на всички за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Първа реплика – народният представител от Парламентарната група на Патриотичния фронт господин Димитър Байрактаров.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Жаблянов, неслучайно в своето изказване помолих да не се политизира тази изключително важна тема. Аз обаче вече започвам да съжалявам, защото имам чувството, че Вие като представител на Българската социалистическа партия не само че нямате намерение да бъде защитен българският национален интерес, а Вие имате точно обратното – да дразните всички колеги от различни политически формации, за да не бъде евентуално прието това решение и след това да го развявате на абсолютно популистки колко, видите ли, Вие сте били големите защитници.
Обяснихме на достатъчно информираните хора за какво иде реч. За какво иде реч? А Вие точно обратното се опитвате да правите и наистина казвам: съжалявам вече, че съм съдействал това решение да влезе в пленарната зала. Защото за Вас явно е важно да се дели тук парламентът днес на леви и десни, а не на български национално отговорни народни представители, които общо, заедно да защитят българския национален интерес и да бъдат в подкрепа за правилно решение и на българското правителство. Защото утре няма да има никакво значение какво ще бъде това правителство, ако ние днес, като Народно събрание, не вземем правилното решение. Ще има ли значение дали ще е ляво, дясно, пенбяно, зелено, червено и така нататък? И се надявам, че го разбирате прекрасно това нещо.
Затова Ви моля: нека да спрем вече с тази реторика, да приканим колегите народни представители да влязат в залата и да преминем към гласуване на това Проекторешение, заедно с предложените редакционни поправки, защото това е важното, а не да правите поредната политическа пропаганда, която категорично не е полезна днес. Повярвайте ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Втора реплика няма.
Дуплика – заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Господин Байрактаров, последният ми мотив за вземането на думата e бил да дразня когото и да било.
Но тук няма да се съглася с една Ваша констатация. Подписването на това Споразумение, или неговото неподписване, е политически акт. Няма как да не е политически акт, защото става въпрос за разпределение на огромни ресурси, за създаване на нови неравенства в Европа, в които неравенства едни компании ще спечелят, а други народи ще загубят.
Има ли някой от Вас тук, абстрактните български националисти, да ми обясни коя е българската наднационална компания, която ще спечели от това Споразумение? Защото АЕG ще спечели, BASF ще спечели, Nestle ще спечели.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Чел ли си го това Споразумение?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Може ли да го помолите този човек все пак по някакъв начин да разбере къде се намираме, иначе съжалявам за него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Байрактаров, ако обичате, не прекъсвайте оратора. Вас никой не Ви прекъсваше.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Много Ви благодаря.
Така че Споразумението е политическо. Въпросът е: може ли да има партийни позиции по него? Предполагам, че това искаше да каже господинът, който в момента излиза от залата. Може да има и партийни позиции, това не е недопустимо. Те могат да бъдат от различни гледни точки, но да водят до един и същи резултат. Ние сме съгласни с това и апелираме към това, но едно такова Споразумение се явява сложен фокус на интересите на производящите слоеве, на работниците, на бедните, на богатите и така нататък и към него трябва да се подходи от различна гледна точка. Това беше моят призив.
Предполагам, че всички разбираме неговата важност. Надявам се българският парламент да сме на висотата на това, което ни предстои, защото интересът на германските производители и на българските производители в това Споразумение не е един и същ. И за това то е политическо, защото дава предимство на едни пред други, на базата на няколко клаузи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
От името на парламентарна група думата е поискал народният представител д-р Димитър Шишков.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Днес църквата почита Свети преподобни Иван Рилски Чудотворец – най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ и основател на най величествения манастир в България – Рилския.
Българският лекарски съюз ще отбележи Деня на българския лекар, който традиционно се отбелязва на 19 октомври. Най-старата съсловна организация у нас – Българският лекарски съюз, е създадена на 10 октомври през далечната 1901 г. Ден на българския лекар се чества от 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците Свети Йоан Рилски.
Нека почетем и поздравим днес всички български лекари за всеотдайния труд, за хилядите спасени животи, за силата на духа и стремежа да извисяват престижа на лекаря. Да поздравим българските лекари, на които много често им се налага да бъдат чудотворци. Друг път да не ги забравяме и чак сега, по обед, да се сещаме за тях, защото на всеки може да му се наложи да отиде при лекар. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Шишков.
От името на Председателството и от свое име – Честит професионален празник!
Господин Иванов, по повод обажданията Ви и нарушаване на реда в залата, пет са народните представители от Реформаторския блок, но дискусията продължава.
Думата има народният представител Станислав Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, няма да говоря за либералната философска постановка на свободната търговия и положителния й социален ефект. Този дебат е воден повече от 200 години, а нито тук е мястото, нито сега е времето да се води. Няма да коментирам, че и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение, което е част от дебата в момента, е резултат от искане на Европейския съюз, тоест и България като част от него. Повече ще се фокусирам върху конкретния Проект на решение.
Проектът, колеги, никак не е лош, както и самото Споразумение не е лошо. Напротив – нашият предварителен анализ на Движението за права и свободи показва, че то ще има по-скоро положителен ефект върху българската икономика.
За нас от ДПС обаче си остава загадка защо Министерският съвет през цялото това време, с което разполагаше – виждам, че Проектът на решение е внесен на 25 август, не направи един изпреварващ ход, а именно – сам да направи анализ?! Колеги, по ведомствата има експерти, дори можем поименно да Ви ги споменем, които в рамките на работна група за седмица-две ще изготвят един консолидиран анализ. Защо управляващите оставиха този вакуум, в който настана един тотален хаос, и се позволи митовете и легендите да процъфтяват? Леят се неистини по адрес на стратегическите партньори на България, и дори се поставят под въпрос.
Защо, колеги от мандатоносителя, допуснахте и създадохте тази ситуация на хаос? Наистина не го разбираме. С един бърз акт, с едно действие, което изисква Министерският съвет просто да си свърши работата, целият този създаден от Вас вакуум щеше да бъде запълнен в комисии, в пленарната зала щяхме да направим дебати, които са базирани на факти вече, а не на внушения. Съответно и протестите, които вече има по улиците, щяха да бъдат напълно излишни. В никакъв случай не критикувам протестиращите. Те имат притеснения, които не са адресирани от изпълнителната власт, не си е свършила работата.
И много по-важно, колеги. Сега Министерският съвет, ако бяхме направили този анализ, щеше с много по-голямо самочувствие и с мандат от Народното събрание да преговаря с Канада дори по темата за визите, която е много важна. Знаем, че това е първата стъпка и към визите за Щатите. А не сега да се оказва, че една съседна държава има твърда позиция, а ние, цитирам медиите, които са цитирали заседанието от снощи: да се окаже, че България може да бъде малко по-гъвкава при преговорите за визите. Така е, колеги, без мандат от Народното събрание няма как да има самочувствие и съответният преговарящ.
Наистина не разбираме какво тревожеше мандатоносителя да направи такъв анализ и дебат тук, в пленарната зала, в рамките на цялото това време, с което разполагаше?! Да не би да се притеснявате, че на някой от коалиционните Ви партньори отзад, като заговорим за Европейски съюз, ще излезе истинската му позиция – как харесва Европейския съюз, но без химна, без знамето, без институциите, без политиките и без ценностите му? Това ли се притеснявате?
Няма повече да говоря по темата, не искам по никакъв начин и да я идеологизираме. Ние ще подкрепим решението, защото е добро. За съжаление, колеги, обаче то е закъсняло. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Никак не се учудвам, че една либералстваща, а по същество протурска, партия смята, че от това Споразумение може да има ползи за България.
Колеги, тук се изреждат маса оратори. Те говорят чудесно, фокусират се върху отделни сектори – „Рудодобив“, „Води“ и така нататък. Не е там работата.
Един от преговарящите оперативно от Атлантическия съвет на Съединените щати Стюарт Айзенстат каза през 2013 г., че целта на това Споразумение е геополитическа. То дава политическа власт на корпорациите. Кой оттук, независимо ляв, десен, либералстващ и така нататък, може да подкрепи споразумение, което дава политическа власт на чуждите корпорации и да излезе да демагогства как то е полезно за България? Не може такова Споразумение да бъде полезно за България. Да, ще подкрепим това Проекторешение, макар че както вече казах, то е прекалено беззъбо. То не пъха пръст в раната.
А колкото до времето, необходимо на изпълнителната власт да направи един доклад, аз, като четох доклада на Външната комисия, на госпожа Джема Грозданова, вече съм сигурна, че докладът е изготвен и той трябва да е изготвен.
Споразумението беше изготвено в пълен мрак, но след това искам да информирам – тук някои се заблуждават, то е публикувано на английски – 1598 страници. На български съм го разпечатала – 498 страници са само основните и 1000 страници са анекси. Ето го, тук! На 7 юли е излязло на български език в Официалния вестник. Имали са достатъчно време да го изчетат и да сформират становище на България.
Ние водим този дебат, за да кажем на правителството, че становището на Република България трябва да е категорично отрицателно. Никакви други варианти на решение нямат смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Госпожо Ташева, само една реплика имам към Вас. Един призив – в дигиталната епоха, в ХХI век пазете българската гора, не разпечатвайте всичко на хартия! Има го в електронен вид, особено когато става дума за 1600 страници.
Колеги, пак питам: къде е Министерският съвет в този дебат? Къде е Министерският съвет? Къде е правителството?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: На работа!
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: С какво се занимава?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Работи!
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Има ли все още правителство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Следващият записан оратор е от Парламентарната група на „БСП лява България” – народният представител Жельо Бойчев.
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, смисълът на нашето предложение беше наистина да се състои този дебат в пленарна зала. За съжаление, с отсъствието си блестят представителите на Министерския съвет, които от уважение към народното представителство и към българските граждани днес трябваше да бъдат тук.
Ще говоря по решението, което сме предложили. Искаме наистина да бъде изготвен такъв тип анализ на оценка на въздействието и очакваните последици върху българската икономика и българските граждани от подписването на това споразумение. Колегите говориха и даваха множество примери тук. Наистина този анализ трябва да включва и преките последици, и косвените последици, тъй като знаете, че нашият стокооборот наистина не е голям, но има много косвени последици.
Емблематичният пример е в селското стопанство и в храните. Давам пример само с квотата, която е договорил Европейският съюз. Тя надвишава 1,2 пъти консумацията на говеждо месо в целия Европейски съюз. Много добре знаете, че селското стопанство и техните производители получават 20 – 30% по-големи субсидии в Северна Америка, което поставя нашия сектор и въобще европейското земеделие и производство на суровини пред критична ситуация.
Затова бихме искали всеки български гражданин да е наясно, тъй като това ще стигне до всеки и всеки ще бъде засегнат по един или по друг начин.
Освен финансовата страна, големите въпроси, които се поставят с това споразумение, са докъде свършват ангажиментите и правомощията на Европейската общност и докъде – на суверенните държави? Големият въпрос е, че според нас се отнема национален суверенитет. Тук беше даден пример от Корнелия Нинова относно неудачното споразумение за решаване на търговски спорове между чуждите компании и страните членки, негативният списък с обществените услуги – изключително деликатна тема за нас. Въпреки че Европейската комисия твърди, че това е червена линия, от която не е отстъпила, не става ясно как и кои услуги ще подлежат на пълна либерализация от тук нататък и ние като страна, нашите регулаторни органи ще срещнат изключителни пречки след влизане на това споразумение.
Искахме този дебат във втора точка да формира нашата национална позиция. Искахме всяка парламентарна група да заяви днес своето мнение по това споразумение, така както БСП заявява, че тя е против това споразумение, по начина по който се предлага и с тези клаузи, много важно за българските граждани е да чуят мнението и на останалите политически партии, да си направят сметката кой, за какво и какво подкрепя.
Ние искаме много ясно българското правителство да възрази против временното прилагане на Споразумението. Знаете, че едно от предложенията е то да започне да се прилага, докато бъде ратифицирано от всички 28 страни членки. Искаме и настояваме нашето правителство да не застъпва тази позиция и да не правим този прецедент. Нека то да влезе в сила след ратификация на всички държави членки.
Левицата ще настоява вътре много ясно да бъдат изписани всички тези ангажименти, уреждащи и търговските спорове между частните компании и държавата, и уреждащи много ясно обществените услуги, и защитата на националните производители, и много ясно гарантиране на социалните и на трудовите права.
Иначе ще изглежда, че Споразумението обслужва само големите транснационални компании и няма нищо европейско в това то да приемано, да бъде ратифицирано без да са ясни последици върху всяка страна членка и върху всеки един гражданин на Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплики?
Първа реплика – господин Николай Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Господин Председател, уважаеми господин Бойчев. Първото, което е, Вие искате анализ. Споразумението след седем дена ще бъде подписано, а Вие – „след дъжд – качулка“, какъв анализ искате за икономическите въздействия върху българската икономика? Ние ще го гледаме в практиката през следващите години. Това е първото.
Второто, което е, да си кажем две прости истини. Първата е, че Споразумението е входната врата, и то „задната входна врата“ за TПТИ на територията на Европейския съюз. Ако едното не бъде прието, другото е прието и по този начин чрез регистрирани дружества в Канада ти преспокойно можеш да внасяш каквото си искат в Европейския съюз. Това е едно на ръка.
Втората проста истина е, че на никого не му трябват производители на територията на Европейския съюз – малки производители, а камо ли на територията на България. Това Споразумение се прави с една проста цел – трябват потребители, те да купуват, да харчат пари и тези пари да отиват навън. Аз не знам какво въртите, сучете, въртите се около опашката си, седите и си обяснявате някакви неща с прекалено сложни изрази.
Това са двете прости истини и каквото и да говорят тук колегите – колегите от ДПС си го признаха, това е първа стъпка към визите за САЩ, разбирайте „задната врата“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Втора реплика? Няма.
Господин Бойчев, дупликата не се включва във времето на групата, така че имате 3 минути.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Александров, ние искахме българският парламент да се включи към множеството парламенти на страни – членки на Европейския съюз, които имат позиция по това Споразумение. Считам, че това е важно и днешният дебат ми се струва, че помага на българските граждани да бъдат информирани в тази посока. Вярно е, че ние ще се наложи да ратифицираме това споразумение тук, но много по-добре беше този дебат да се е провел и по-рано.
Нищо не пречеше на Министерския съвет да предложи и да представи на Народното събрание анализ на ползите и въздействията на Споразумението върху българската икономика, сектор по сектор, в крайна сметка върху българските потребители. Виждате, че има прекалено много въпроси, които висят със страшна сила и всеки има основание да се притеснява.
Вярвам, че Европа е най-доброто място за живот. То е благодарение на това, че Европа е извоювала едни изключителни стандарти и в здравеопазването, и в труда, и в социалната защита, и в екологията. Всичко това със Споразумението се поставя под въпрос и може да бъде денонсирано. Виждате каква е вълната на недоволство в цяла Европа и аз се радвам, че българският парламент все пак стигна до разглеждане на това решение. Между другото искам да подкрепя предложенията на господин Байрактаров, направени като редакция тук, тъй като те допълват проекта за решение и го правят по-съдържателен и в крайна сметка ще задължат Министерския съвет да си изпълни задачата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Давам думата за изказване на народния представител Антони Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Днес наистина ме е срам от Народното събрание и от дебата, който водим тук. Това, което се случва, са титанични глупости, които се говорят, откровени лъжи и демонстрират само и единствено абсолютно непознаване на текста на Споразумението, което е на дневен ред. Разбирам, че 1800 страници – ще пазим дърветата, няма да го отпечатваме, но това не значи, че все пак не трябва да го прочетем. Има сбити преразкази, има по-малко сбити преразкази, при добро желание може да се запознаете със съдържанието му. И не е лошо преди да правим изказвания, все пак да имаме някакво базово познаване на материята, по която ще се изказваме.
Левите партии тука, въобще цялата зала вляво, такъв евтин популизъм, такива откровени глупости говорите, че наистина: как не Ви е срам? То не ни плашихте с „кемтрейлсове“, не ни плашихте с ГМО-та, с лоши американци, които вече 30 години не идват да ни изядат, просто наистина – безкрайни манипулации. „Задна врата“ било това на ТПТИ, ама вземете прочетете какво пише – има ясно разписано кога едно дружество може да се възползва от това Споразумение.
Това, че си регистрирал пощенска кутия в Канада, още не ти дава право да правиш каквото и да било. Има си ясни критерии какво значи съществен дял от производството ти да бъде в Канада. Трябва „headquarters“ ти да са в Канада, тоест централите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Нека на български език, ако обичате, господин Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: …Централите ти трябва да са в Канада, трябва субстанциална част от производството да се прави в Канада. Тези манипулации, които ги правите, наистина вече не знам кой Ви се връзва. (Реплика от БСП ЛБ: „Вие в кой клас сте?“)
Аз в кой клас съм? По такива глупости…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Много Ви моля, не влизайте в пререкания с оратора – професор Гечев, към Вас се обръщам.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: Хора, които фалираха N на брой банки, ще ме питат аз в кой клас съм?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Продължете по същество, колега Тренчев.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ: По същество говоря, това че номерът с пощенските кутии в Щатите, които се регистрират в Канада – няма кой да се върже на това. Избирателите не са толкова глупави, колкото сте Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Народният представител господин Димитър Байрактаров – първа реплика, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми колега Тренчев, хубаво е човек наистина да е образован, но все пак има един фактор в човешкото развитие и той се нарича „човешки опит“. А на книга това, което казвате, е така, но само на книга. На практика, ако желаете, мога да Ви пусна няколко видеоматериала, за да видите, че не е така. Между другото, това беше често използвана практика при провеждане на обществени поръчки и печелене на тези обществени поръчки точно от пощенски кутии.
Пресен случай: град Бургас, пощенска кутия в Лондон и ни беше много забавно, когато показвахме как стават нещата. Така че, пак казвам, на книга сте прав, но не и на практика, а житейският опит сочи нещо съвсем друго. Тъй че не е точно така, както Вие си ги представяте нещата, а мога, повтарям, ако желаете, да Ви покажа няколко нагледни примера точно за Канада, точно за американски фирми, регистрирани като пощенски кутии в Канада, мога да Ви покажа и как действат.
Мога да Ви припомня един друг пресен случай с една фирма, която трябваше да направи така наречената „проверка на КТБ“, но там колегата Петър Славов може да Ви даде по-подробна информация как стават игрите с пощенските кутии.
Тъй че нека да не месим книжните познания с практическия опит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Втора реплика?
Няма желаещ за втора реплика.
Дуплика – господин Тренчев?
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Байрактаров, миналата седмица по време на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ние имахме срещи с представителите на Канада и много конкретно те ни показаха текстовете, защото тези притеснения, които и Вие изказахте, които всички ние имахме, ги повдигнахме и ни показаха ясно текстовете: една стока на какви условия трябва да отговаря, така че тя да бъде, да влезе под ударите на Споразумението и това е свързано с голяма част от това да бъде произведено в Канада.
Тоест ти, ако имаш продукт, който е в Щатите, няма как да го заобиколиш и да мине през Канада. Това, което казвате Вие за обществените поръчки, това предполага, че ще се наруши европейското законодателство и законодателството на Канада. Ако Вие имате информация, че предстои такова нещо или че това е практика, или че те систематично правят такива неща, в смисъл ние какво точно трябва да направим? Тук да се изолираме в България, да вдигнем навсякъде по всички граници огради, да излезем от Европейския съюз и да няма никакъв стокообмен с всички. Ние все пак трябва да можем да разчитаме на това, че напредналите демокрации пък ще си спазват собствените закони и Европейският съюз ще направи необходимото за това. А ние сега какво ги изкарахме, цяла Европа или 90% от Европа – по-глупави от нас? Те не знаят, а ние знаем всичко по-добре от тях. Хайде, малко по-сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Тренчев.
За изказване – народният представител Георги Божинов.
Имате седем секунди. Отказвате се, разбирам Ви, с основание.
Давам думата на народния представител Джема Грозданова.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
По същество, относно Проекта на решение, внесен от групата на БСП, а не относно „за“ и „против“ Споразумението между Европейския съюз и Канада.
Първата му точка – датите, разбирам, че има предложения и ще видим залата дали ще ги приеме.
По втората му точка – групата на БСП опитва да диктува дневния ред на управлението на страната.
Уважаеми дами и господа от ляво, не сте в позиция в момента да го правите. Когато спечелите парламентарни избори, сформирате парламентарно мнозинство и правителство, тогава можете да си го позволите. (Шум и реплики от БСП.)
Относно мотивите за Проекта на решение, това са слаби мотиви, Вие много добре го знаете, те са съчинени бързо, по време на лятната ваканция, не са експертни. Експертизата, която показвате в момента по темата, е доста по-добра, отколкото мотивите на този Проект за решение и, за съжаление, те са подписани от председателя на групата на БСП.
Друго – на 20 юли Комисията по икономика е изслушала доста неправителствени организации с тенденциозна позиция по темата. Не е коректно. Искам да кажа, че досега информация от изпълнителната власт не е поискана от депутати от опозицията. Такава информация не е отказвана и няма да бъде отказвана в бъдеще.
Искам също да кажа, че мнозинството в парламента, което е в момента, подкрепя позицията на българското правителство относно Споразумението между Европейския съюз и Канада, подкрепяла го е до момента и ще продължи да го подкрепя за в бъдеще.
Днес гласуваме Проекта на решение на БСП – има позиция и ще Ви я кажа, а не дали подкрепяме или не подкрепяме подписването на Споразумението между Европейския съюз и Канада.
България вчера участва в заседанието на Съвет „Външни работи“, формат „Търговия“, в който изяви своята позиция и тя е, че няма да подпише Споразумението, докато визите за всички български граждани не отпаднат през 2017 г., без никакви други условия. Тоест подписване до момента няма да има.
Комисията по външна политика се ангажира да Ви даде информация за бъдещите разговори с канадската страна. Очакваме позицията – официална, писмена позиция на Канада по този въпрос.
Приканвам Комисията по икономика да си свърши експертната работа – основно по темата за временното прилагане на Споразумението, което наистина има доста неизяснени въпроси. Комисията по икономика не е поканила досега никого от изпълнителната власт, не е поканила министъра на икономиката Лукарски, за да може да твърди, че не е дадена информация.
Както Ви казах, Комисията по външна политика ще следи позицията по визовия въпрос. Това мога да Ви кажа и аз.
Приканвам залата да не подкрепи Проекта на решение, внесен от БСП, и в бъдеще ще продължим да следим темата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Реплики?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Не чух да е споменато Вашето име, госпожо Нинова. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Заповядайте за лично обяснение. Да, безспорно, имате качества на председател на Социалистическата партия, така че това е основание за Ваше лично обяснение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Грозданова, не е вярно, че не сме искали позиция от изпълнителната власт. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Многократно сме го поставяли като предложение за точка от дневния ред на парламента. Многократно сме искали изслушване на министри и на премиера по тази тема. Беше ни отказано.
Вие от тук обидихте гражданските организации на България, като казахте, че те са тенденциозни. Сигурно са тези, които не контролирате Вие, затова ги наричате „тенденциозни“. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Но Ви питам: синдикатите на България тенденциозни ли са?! Работодателските организации на България тенденциозни ли са?! Българските фирми, които ще бъдат засегнати, българските работници, които ще бъдат засегнати, и ги представляват синдикатите, и техният глас ли не е важен за Вас?!
И последно, членовете на ГЕРБ от Икономическата комисия подкрепиха това решение и гласуваха „за“. Питайте тях защо са го направили.
От Вашите думи стана ясно обаче само едно и то потвърждава нашата теза: визи срещу предателство на националния интерес! Това правят ГЕРБ в момента! (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания?
По процедурен въпрос – народният представител господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Вземам думата по процедура, защото нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Не може по този произволен начин да се дава думата, защото госпожа Корнелия Нинова каза, че тя била партията. Това беше преди 1989 г., когато партията се олицетворяваше само от един човек. (Смях, оживление.) Вижте, само ако някой лично е засегнат, тогава му се дава думата.
Как се засегнахте Вие лично в случая?! (Към народния представител Корнелия Нинова.)
Моля Ви, спазвайте Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми колеги, има направени две редакционни предложения. Първо ще подложа тях на гласуване.
Първото е от народния представител госпожа Магдалена Ташева, която в точка първа от Решението, изречение първо, предлага срокът да бъде „до 25 октомври“. (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Ташева срокът да бъде до 25 октомври.
Гласували 128 народни представители: за 51, против 18, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Преминаваме към следващата редакционна поправка. Предложението е от народния представител Димитър Байрактаров също в точка първа – срокът да е „до 31 октомври“.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Димитър Байрактаров срокът да бъде до 31 октомври.
Гласували 131 народни представители: за 114, против 5, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Народният представител Димитър Байрактаров предлага в точка втора след „да съгласува“ да се добави „чрез представяне на доклада по т. 1 и негово обсъждане в Народното събрание да приеме позиция на Република България“ и текстът продължава така, както е внесен от вносителите.
Режим на гласуване за предложението от народния представител Байрактаров.
Гласували 124 народни представители: за 68, против 6, въздържали се 50.
Предложението е прието.
Прегласуване – Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, правя процедура по прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на прегласуване предложението от народния представител Димитър Байрактаров. С неговия текст Ви запознах.
Гласували 128 народни представители: за 65, против 5, въздържали се 58.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване цялостното проекторешение, така както бяха приети направените редакционни поправки.
Подлагам на гласуване цялото Проекторешение, ведно с редакционните поправки.
Гласували 138 народни представители: за 53, против 51, въздържали се 34.
Предложението не е прието, Проектът за решение не се приема.
Искане за прегласуване.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Искаме прегласуване. Политическата подлост трябва да има някакви граници! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, без такива термини от трибуната на Народното събрание! Моля Ви, господин Жаблянов. (Реплики.)
Не мога да поставя на гласуване такова предложение, което е мотивирано по този начин. (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплики от БСП ЛБ.)
Господин Тодоров, заповядайте.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Правя процедура за прегласуване. Колежката Маги Ташева не успя да гласува. Затова моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Режим на прегласуване.
Подлагам отново на гласуване предложението, ведно с редакционните поправки.
Гласували 141 народни представители: за 53, против 69, въздържали се 19.
Предложението и Проектът за решение не са приети.
Госпожа Йорданова – процедура. Заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Господин председател, моля да допуснете за гласуване предложение, с което да удължим срока за предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове на 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване предложението за удължаване срока между първо и второ четене до 14 дни.
Гласували 120 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Преминаваме към трета точка от седмичната ни Програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае нейният председател.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 654-01-81, внесен от Вили Младенов Лилков и група народни представители на 8 юни 2016 г.
На свое заседание, проведено на 12 октомври 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 654-01-81, внесен от Вили Младенов Лилков и група народни представители на 8 юни 2016 г.
Законопроектът беше представен от господин Петър Славов, който посочи, че действащата към момента надбавка за плащане на просрочени задължения е определена преди повече от 20 години при съвсем различна икономическа и финансова обстановка, свързана с икономическа нестабилност, висока инфлация и висок основен лихвен процент на Българска народна банка. Той отбеляза, че към днешна дата социалната обстановка е различна и уредбата следва да се прецизира. В подкрепа на законопроекта господин Славов даде примери от различни Европейски държави, където размерът на законната лихва за забава е 8 процентни пункта, като изрази мнение, че разграничаването на задълженията като такива на търговци и задължения на физически лица, ще отговори на обществените очаквания за справедливост.
В обсъждането взеха участие народните представители Христиан Митев, Данаил Кирилов и Петър Славов.
Господин Митев изрази подкрепата си към Законопроекта и към направеното разграничаване на задълженията за законна лихва, дължими от търговец и тези, дължими от физическо лице. Той обърна внимание, че намаляването на размера на законната лихва с два процентни пункта няма да се отрази на стопанския оборот в страната.
Кирилов изрази резерви към Законопроекта и посочи, че следва да се изискат становища от Министерството на финансите, от „Асоциацията на банките в България“, както и от всички заинтересовани институции. Той отбеляза, че, видно от чл. 2, т. 6 от цитираната в мотивите към Законопроекта Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, размерът на законната лихва за забава на плащане е определен, като сумата от основния лихвен процент и най-малко осем процентни пункта.
Кирилов обобщи постъпилите становища от Министерството на правосъдието и от Върховния касационен съд. Видно от становището на Върховния касационен съд, разграничаването на размера на дължимата лихвата за длъжници-търговци и за длъжници-физически лица е необосновано и се излагат доводи, че в световната практика няма случай на нормативно уреден максимален размер на законната лихва.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси, с 5 гласа „за”, без „против“ и 3 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 654-01-81, внесен от Вили Младенов Лилков и група народни представители на 8 юни 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Кирилов, благодаря Ви.
Господин Лилков, заповядайте от името на вносителя.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, накратко ще представя Законопроекта. Той се отнася до така наречената „лихва за забавено плащане“, която е определена преди повече от 20 години с решение на Министерския съвет и тя е в размер на основния лихвен процент плюс 10 процентни пункта. От тогава до сега са настъпвали определени изменения в решенията на Министерския съвет, но размерът на тази лихва за забавено плащане е останал 10 процентни пункта плюс основния лихвен процент.
Искам да отбележа, че тя е приета в условия, когато лихвите по принцип и на банките, бяха двуцифрени. И тогава беше нормално този размер от 10 процентни пункта да бъде приеман, но с годините настъпиха промени и знаете, че в момента основният лихвен процент и лихвите, които дават банките, са близки до нула. И в този смисъл 10 процентни пункта плюс основния лихвен процент като лихва за забавено плащане се превръща в лихва, която от компенсиращ или компенсационен характер, има вече характера на наказателна лихва.
Между другото, през 2011 г. бе приета директива, с която бе определена минимална лихва за забавени плащания при търговски сделки за страните от Европейския съюз от 8 процентни пункта. В в момента ситуацията в Европейския съюз е следната: всички страни, с изключение на Австрия и Германия, са приели 8 процентни пункта плюс основния лихвен процент като лихва за забавено плащане. Единствено България прави изключение.
И още нещо – единствено в България размерът на тази лихва се определя от Министерския съвет, докато всички останали държави определят нейния размер в конкретен закон. В този смисъл ние предлагаме Народното събрание да се произнася и да определя размера на тази лихва.
И още нещо. В шест страни от Европейския съюз лихвата за забавено плащане при търговски сделки е специфицирана за фирми и за граждани – Литва, Латвия, Германия и други страни са приели размер на лихвата за забавено плащане 8 процентни пункта плюс ОЛП (основен лихвен процент) за фирми, а за граждани – 4 или 5% плюс основния лихвен процент.
В този дух е и нашето предложение. Предлагам да го подкрепите. Няма да се отрази на бюджета, напротивq ще се отрази благоприятно на много хора, които при забавени плащания влизат в такива взаимоотношения с фирмиq като „Топлофикация“, „Енергоснабдяване“, мобилни оператори, че плащат доста солени лихви pа забава, особено когато години наред гледат досъдебни дела. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Откривам дебата.
Народният представител Петър Славов.
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще се постарая да бъда кратък и да не повтарям вече казаните неща от колегата Лилков и тези, които се съдържаха в доклада на председателя на Правната комисия.
Искам да Ви обърна внимание по отношение на даването на становища на заинтересовани страни и лица, струва ми се, че четири месеца и повече този Законопроект стои на сайта на Народното събрание – предостатъчен срок. Ако някоя организация желае да даде становище и то да бъде взето предвид, да го е направила в този срок. Разбира се, нямам нищо против, ако бъде подкрепен Законопроектът, между четенията да изискаме такива становища, но пак си мисля, че беше хубаво, който наистина проявява интерес към този Законопроект, вече да е дал своето становище. Такова, между другото, са дали Министерството на правосъдието, и то е силно положително, което много ме радва. Виждам, че те споделят и нашите тези за това, че законовата лихва за забава не може да има санкционен характер, а трябва да има компенсаторен характер. Тоест това, което в България в момента го имаме на практика, очевидно не се споделя и не бива одобрявано от Министерството на правосъдието. Като цяло становището им е доста положително и е в подкрепа на Законопроекта. От Върховния касационен съд са посочили някои забележки, които мисля, че са отстраними между четенията – те са по-скоро от такъв характер, който може да бъде решен, не са от непреодолим характер.
Искам да акцентирам върху още нещо, и то е, че всъщност този Законопроект се явява много навреме и по този наболял казус с лихвите за „Белене“. Много добре знаем, че на ден ни се начисляват около 300 хил. лв. лихва, която се формира на база именно законната лихва за забава по българското законодателство.
Ако ние диференцираме, по начина по който предлагаме формирането на тази лихва като такава, дължима от физически лица и дължима от търговци, и сложим един разумен максимален таван на тази лихва, който да не надхвърля 8%, това означава автоматично, че лихвените плащания ще бъдат намалени с поне 60 хил. лв. на ден, което ми се струва също сериозен аргумент, за да помислим за подкрепа на този Законопроект. Както чухме и от колегата Лилков, в момента в България имаме може би най-високата лихва за забава в целия Европейски съюз, или поне една от най-високите, което определено не е разумно, а пък в контекста на „Белене“ е пряко в ущърб на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Реплики?
Първа реплика – госпожа Менда Стоянова, втора реплика – народният представител господин Митев.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Славов, имам един въпрос към Вас по повод на последната част от Вашето изказване, касаещо лихвите за „Белене“.
Ако това, което казвате Вие, е вярно, защо не направим лихвата нула и по този начин да спрем лихвите за „Белене“? Възможно ли е това по тази логика, която изразихте тук? За мен е странно, ако Арбитражният съд е присъдил лихвите за забава да бъдат по българския Закон за лихви за забава, но ако това наистина е така, моля Ви да се аргументирате, включително с конкретни текстове. Защо тогава да я намаляваме на осем? Да я намалим на нула!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Заповядайте, господин Митев – втора реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители!
Колега Славов, не съм съгласен с Вашето изказване, защото то беше непълно. Очаквах от Вас да направите доста по-задълбочен анализ как стои положението с лихвите в други държави – членки на Европейския съюз, и то основно по отношение на размера на законната лихва за физическите лица. Например в Австрия законната лихва е 4%, в Германия е 5%, в Латвия е 6%, в Литва е 5% – да не продължавам да изброявам. В общи линии, сравнително правно като погледнете, по отношение на търговците основният лихвен процент е определен на 8%, като единствено в Австрия е 9,2 процентни пункта.
Не мисля, че основният аргумент за подкрепа на това решение са лихвите по отношение на арбитражното решение за АЕЦ „Белене“. Основният аргумент на практика е облекчаване положението на българските граждани, които, за съжаление, плащат най-високата лихва за забава в целия Европейски съюз, лихва, която вместо да има компенсационен и обезщетителен характер, се превръща в лихва, която има формата на санкция и наказание.
Призовавам Ви да подкрепите предложения Законопроект! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Трета реплика? Няма желаещ за трета реплика.
За дуплика?
Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Стоянова, първо ще отговоря на Вашата реплика.
Интересен въпрос поставяте, но ще Ви отговоря в следния смисъл: както обърнахме внимание, този Законопроект не е готвен целево или тенденциозно по казуса „Белене“. Много ясно искам това да се разбере. Той е готвен именно за тези, може би хиляди и стотици хиляди български граждани, които на практика са станали жертви на най-различни фирми за събиране на дългове или ЕРП-та, или други подобни дружества, доставчици на комунални услуги, които години наред не са им съобщавали, че имат претенции към тези хора за дадено задължение, и в момент им сервират една сметка за някакво задължение с едни огромни лихви към него, за което те разбират след две, след три години, след като то е възникнало. Крайно некоректно е в такава ситуация да им се начислява огромна лихва за забавено плащане, още повече, че те не са знаели на практика и не е имало надлежно предявена претенция към тях за целия този период.
Обръщам внимание, че Законопроектът касае казуса „Белене“, защото така се оказа, че е било записано в това Допълнително споразумение, там каквото са подписвали онези юнаци, че всъщност приложимо е българското право и се прилага именно българската лихва за забавено плащане.
Конкретно, защото виждам, че искате и Вие да бъдете полезна, Ви предлагам тази Ваша идея да я споделим и с премиера, и с Министерския съвет, защото именно Министерският съвет ще определя точния размер на лихвите за забавено плащане. Тоест ние казваме: поставяме таван от не повече от 8% плюс основния лихвен процент, но Министерският съвет си запазва правомощието да определи точно лихвата.
Единствените ми резерви, както Ви обърнах внимание, са да няма упреци към страната, че е правен целеви Законопроект, едва ли не по конкретния казус, което – вярвам, че всички ще се съгласим – не е коректно и ние нямаме такова желание.
Що се касае до репликата на колегата Митев, приемам я за основателна. С оглед спестяване на време не обърнах внимание, че към Законопроекта има много детайлен анализ на състоянието във всички европейски държави. Направили сме такова законодателно проучване и можете да видите, колеги, във всяка една държава от Европейския съюз колко е лихвата и как е диференцирано между физическите лица и между юридическите лица, така че всеки, който има интерес, може да го прочете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
За изказване ли, господин Байрактаров? (народният представител Мартин Димитров се приближава към трибуната.)
Господин Димитров, съществува практика за редуване на групите, затова давам думата на народния представител от Парламентарната група на Патриотичния фронт господин Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Ние ще подкрепим този Законопроект, защото е полезен. Има какво още да се пипне по него в интерес на истината, но това знаете, че се прави между първо и второ четене.
Призовавам колегите, и тук ще обърна внимание: нека да не бъркаме казуса „Белене“ с този Законопроект, защото тук е по-важно той да бъде на първо място полезен за гражданите.
За безчинства, които правят ЧСИ-тата, госпожо Стоянова, Вие прекрасно знаете това, дебатирали сме го не един и два пъти. Разчитам на Вашето разбиране – да призовете колегите от групата на ГЕРБ, да подкрепят този Законопроект, защото не можем непрекъснато да си затваряме очите пред безчинствата на една немалка група, да не казвам всички, защото няма да е коректно, от частни съдебни изпълнители, кредитни институции и така нататък.
В тази посока се обръщам и към колегата Данаил Кирилов – той знае, че стои немалък пакет от закони, свързани с промени на Гражданския процесуален кодекс. В този случай промените на Закона за задълженията и договорите са наистина са една добра стъпка, касаеща и промените в Гражданския процесуален кодекс, и то в частност заповедното производство.
Затова, колеги, апелирам: нека да подкрепим този Законопроект. Много колеги от ГЕРБ са идвали, разговаряли сме – Вие също се срещате с немалко избиратели, на които също се споделят тези проблеми от български граждани. Няма нищо лошо да подкрепим Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Първа реплика – госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Байрактаров, напълно Ви подкрепям и знам казуса за така наречените „безчинства“ на ЧСИ-тата, но мисля, че бъркаме нещата. Искаме да решим един проблем, който трябва да се реши генерално, защото освен лихвата, там имаме хонорари, юрисконсултски възнаграждения, хонорари на самите ЧСИ-та, тоест да решим един проблем чрез създаването на друг проблем, а именно чрез намаляване на тази лихва.
За мен беше учудващо Вашето становище, защото го гледате едностранно. Забравяте, че в крайна сметка този лихвен процент се прилага и при забавени плащания към държавата за данъци, за осигуровки, за здравно осигуряване – там, където всички български граждани, фирми са длъжни да дават това, което ние в тази зала сме гласували, защото имаме солидарност.
Смятам, че едно такова намаляване по-скоро би дало сигнал към тези, които така или иначе не са редовни платци, да останат такива.
След като имаше аргумент, че лихвите на банките вече са твърде ниски и лихвата, за която говорим, би била в несъответствие – ами много добре, нека да се вземе кредит от банката при ниската лихва и да се издължи на държавата, на общината, на НОИ, на Здравната каса и така нататък.
С намаляването, което тук се предлага и за което аз наистина съм учудена, че Вие подкрепяте, можем да решим много малка част от казуса „ЧСИ-та“, но ще нанесем много по-голяма вреда. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: С повече от 30 секунди просрочвате времето. Благодаря Ви.
Втора реплика?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми колега Байрактаров, ако знаех, че репликата на госпожа Стоянова ще бъде толкова изчерпателна и хубава, сигурно щях да се въздържа от вземане на реплика.
Вие визирахте конкретно и работата на Правната комисия и мен лично, затова започвам по реда на въпросите, които повдигнахте.
Първо, законната лихва няма нищо общо с ЧСИ-тата. Икономически погледнато, да, накрая се получава един общ размер на задължения, в който имаме няколко компонента, но ЧСИ-тата само събират дълга, включително и частта, която е санкция за просрочване или неизпълнение на задължението във времето. Тази част се дължи на кредитора. Тя си отива в кредитора. ЧСИ-то не получава част от тези пари.
Действително, ще разгледаме законопроектите за изменение и допълнение на ГПК, включително и за заповедното производство. Използвам случая да поканя колегите. На няколко пъти вече става така, че отлагаме конференцията за обсъждане на Гражданския процесуален кодекс 2008 – 2016 г., която бихме искали да бъде базата, на която да се чуят становищата на съдилищата, доктрината, на всички заинтересовани.
Много искам да кажа и няколко думи по свързаността с дълга и арбитражното споразумение, но няма да ми стигне времето, затова спирам дотук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Колега Славов, с прискърбие ще трябва да Ви съобщя, че Законопроектът няма да бъде приет. Ако трябва да ползвам онази великолепна песен на Тодор Колев, Бог да го прости, „няма я и левицата вляво“, която много искаше да работи, за да изкараме някой глас, „няма го и ДПС в център“, което много искаше да работи, за да изкараме някой глас.
От гледна точка на репликите на госпожа Стоянова и господин Данаил Кирилов, които наистина уважавам, останах с впечатление, че те просто не са пожелали да ме чуят.
Колега Кирилов, на много точен и ясен език обясних, че има един голям пакет от законопроекти в Правната комисия образно казано...
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Четири!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не са четири, защото само последните два дни влязоха още шест, ако не знаете. На 17 октомври са внесени още шест. Тоест бройката расте. Всички касаят заповедното производство и, ако трябва да обърна внимание, касаят чл. 417.
Повярвайте, убеден съм, че и Вие знаете, че много добре познавам тази материя, за да ми изнасяте едва ли не лекция „кой трябвало да получи лихвата“, но тук въпросът беше за безчинствата на ЧСИ-тата, за правото на някои институции да се отъждествяват с държавата, както е чл. 417, т. 2 от ГПК. Ето за това говорим! За безчинствата, когато длъжникът дори не знае, че дължи нещо, за тези изфабрикувани задължения, които вървят на конвейр!
Благодарение на нашата намеса през Комисията за защита на потребителите спряхме и тази порочна практика – вчера един мобилен оператор беше глобен с 5 милиона. Много неща знаем! Ето затова не Ви прави чест по този начин да разговаряте по тази тема.
Госпожо Стоянова, уважавам Ви и Вас, Вие много добре знаете, че когато имаме воля, постигаме много добри резултати и много добри законопроекти. Пресен пример – Законът за ипотечните кредити, накратко и по-разбираемо казано за широката публика. Знаете, че успяхме да овладеем много мераци на банките, много мераци на други участници в тези процеси и постигнахме добър Закон.
Не споделям това, което Вие казахте, поради една проста причина. Вие сама даже засегнахте голяма част от въпроса. Това е проблем не само в България, то е вече европейски проблем... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
Проблемът е в огромното количество пари, които стоят в банките и не могат да влязат в обращение поради простата причина, че няма кой вече да ги поиска, и то благодарение именно на тези лихви. Европа вече отива в посока на намаляване на лихви, намаляване на наказателни лихви, за да могат парите да влязат в обращение и да носят пари. Вие прекрасно знаете това нещо, като икономист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Искам да Ви помоля наистина да спазвате определеното Ви време, защото получавам упреци от други народни представители, че Ви толерирам по някакъв начин.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Има теми, които могат и са обект на дебат – ляво, дясно, други дебати.
Това е тема, която касае справедливостта. Тя не е нито лява, нито дясна. Става въпрос просто за справедливост. И ако сега Ви питат, колеги, питат Ви Вас – господин Кирилов, Вас – госпожо Стоянова: защо законната лихва в България е най-високата в Европейския съюз и защо българският парламент няма чувствителност и оставя хиляди хора, хиляди съдби, когато забавят своите сметки към мобилни оператори, към топлофикациите, към електроразпределителните дружества, да им бъде начислявана най-високата законна лихва в Европейския съюз, защо не проявим елементарна чувствителност и не бъдем справедливи?
Средното за Европейския съюз е основна лихва плюс 8%. Защо да наложим най-тежките условия – два пъти по-високи от лихвата за ипотечните кредити и с около 30% по-висока лихва от лихвата по потребителските кредити? Това е повече от санкция! Това е наказание, уважаеми колеги!
И понеже нямате честен отговор, Ви призовавам всички Вас – първо, моля народните представители да влезете в залата. Защо има само един човек от ДПС? Защо не дойдат другите колеги? (Шум и реплики.)
Колегите от БСП, които искаха извънредно заседание, са шест човека! (Реплики и провиквания от БСП ЛБ.)
Моля Ви да влезете в залата. Разбира се, моля и всички мои колеги и те да бъдат в залата. Прави сте! Всички да бъдем заедно, защото, когато дойдат хората при нас и казват как след тяхно забавено плащане лихвите, които им начисляват мобилни оператори, топлофикации, ЕРП-та, са убийствени, това е грешка на парламента, защото тази лихва не е съобразена със съвременните лихвени нива, уважаеми колеги.
Някога е било логично да бъде основен лихвен процент плюс 10. Сега обаче не е така! Сега тази лихва е прекомерно санкционираща и затова се обръщам и към ГЕРБ: какво ще кажете на човечеца, който е дошъл при Вас с огромните плащания, които са му наложили за лихви и който Ви каже, че не може да ги плати и после дошъл и частният съдебен изпълнител? Какво ще му кажете – че е имало Законопроект и Вие не сте направили необходимото?
Затова Ви предлагам да се обединим около това решение и да направим така, както са направили в почти целия Европейски съюз, като включително за гражданите Ви призовавам да направим това, което е направила Германия – 5% лихва за гражданите плюс основния лихвен процент, 8% – за фирмите. И това, което са направили почти всички: Австрия – 4% за гражданите, балтийските страни и така нататък.
По отношение на „Белене“. Да, косвено си помагаме и по отношение на „Белене“, защото, госпожо Стоянова, Вие попитахте защо това е така. Отговорът е следният: ако сте прочели становището на адвокатите, което е публикувано на сайта на Министерството на енергетиката, там се казва, че лихвените плащания по „Белене“ зависят от законната лихва. Това е по тяхна информация. Това сме прочели. Нямаме причина да не вярваме. Убеден съм, че и Вие сте прочели, и смятате, че това е така, само че Законопроектът не е внесен заради „Белене“. Той е внесен много преди Арбитражното решение. Просто така се получава, че едно справедливо решение, едно правилно решение има положителни комутации и по отношение на трети въпроси, като въпроса „Белене“. Не е била това целта, признавам Ви. Целта не е била никога тази, просто така се е случило.
По тази причина, колеги, виждам, че основно депутати от ГЕРБ са в залата, като Ви поздравявам за дисциплината. Искрено Ви поздравявам за дисциплината и се обръщам към Вас да помоля за Вашата подкрепа, за да бъдем справедливи към българските граждани, да не изпитваме срама да дойдат хората при нас и да ни питат защо са санкционирани с много по-висока законна лихва за забава от целия Европейски съюз и ние да не можем да им кажем.
Аз се обръщам към всички Вас да гласувате положително, а към Вас, господин Председател, да помислите дали това гласуване да не бъде насрочено за утре сутрин, когато залата да бъде по-пълна, защото се притеснявам толкова отговорен текст, толкова отговорен Законопроект да бъде гласуван от една зала, която, за съжаление, е наполовина или може би повече от наполовина празна.
И най-накрая, уважаеми дами и господа, аз съм убеден, че ако този Законопроект не бъде приет сега е въпрос на време чувството на справедливост, битките на неправителствените организации да доведат до неговото приемане под една или друга форма. Затова Ви призовавам за следното честно решение и благодаря на колега от ДПС, че дойде в залата, тоест вече има един колега. Разчитам на Вас, колега, и се надявах повече Ваши колеги да бъдат в залата, но и един е добро начало. Простете, двама сте.
Нека да приемем Законопроекта на първо четене, а между първо и второ, господин Кирилов, поискайте становища от всички, ако искате, но това е въпрос на справедливост, крачка на справедливост, която нека всички да извървим заедно. Не защото има избори, между другото. Приемете го на второ четене след изборите, за да е ясно, че няма нищо общо с изборите. Това е просто честно и справедливо – да покажем, че като парламент можем да се обединяваме в добри каузи, когато можем да помогнем на хиляди хора, и да покажем, че сме справедливи и постъпваме правилно. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Първа реплика – народният представител Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Димитров, аз може би за последен път ще взема становище по този Законопроект, защото не бих искал да изглежда като да спорим, но за да бъде ясно.
Лично у мен остана едно притеснение защо толкова много се бърза. Това е един фундаментален въпрос, който, както на няколко пъти подчертахте, последното правило действа повече от 20 години, тоест има една правна стабилност.
Господин Петър Славов на второто процедурно настояване, за да се гледа, ама много спешно да се гледа този въпрос, представи едно прекрасно изследване. Прекрасно изследване – сравнителен анализ на лихвата в европейските държави. От това изследване също така се вижда, че този въпрос не би следвало прибързано, еднозначно да се решава.
Какво ме притеснява и във Вашия изказ, освен тази псевдосоциална нагласа? Така можеше да се изказва госпожа Нинова, примерно, и някак, не знам, странно ми е, но приемам, че Вие сте заели една такава защитна теза. Притеснява ме и това, че в директивата, която упорито твърдите, изрично се казва, че законната лихва не може да бъде по-малка от 8%, от 8-процентния пункт. Забележете, нашата разлика в момента е в размер на 20% несъответствие, тоест една пета несъответствие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря, господин Председател. Не можах да бъда изчерпателен, съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Имате право да се и изкажете. Парламентарната Ви група има достатъчно време.
Втора реплика?
Господин Байрактаров, заповядайте.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Колега Димитров, вземам думата за реплика. Мисля, че ако поговорим още малко… Преди малко от ДПС нямаше никой, сега са четири човека повече, от БСП също се увеличи бройката – има шанс да върнем желаещите за работа в залата да работят. (Реплика от ДПС: Вашите колко са? Брои ли ги Вашите?“.)
Всичките са тук, всички до един! Всички! (Шум и реплики от БСП ЛБ и ДПС.) Шестнадесет човека са тук от Патриотичния фронт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Байрактаров, моля Ви, не влизайте в разговор с народните представители.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Моля Ви, господин Председател! Ама не влизам аз, а на уважаемите, нежелаещи да работят, изведнъж им се заработва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Нека по същество.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Така че предупредете ги, моля Ви се. Те, като видят хубава оранжева вратовръзка, и почват да се дразнят. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Вие сте естет, освен всичко останало, но нека по същество, моля Ви.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Заповядайте, колеги от БСП, да поработите.
Колега Димитров, репликата ми към Вас е, че беше добре да очертаете точно това несъответствие по директивата, защото много хора наистина не могат да разберат, че става въпрос за изключително сериозен дисбаланс, за сериозна диспропорция в определяне на лихвите, което е редно да бъде коригирано, и затова казах, че ще подкрепя този Законопроект. Три минути ще имате възможност. Ще дойдат още шест човека и от БСП. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Трета реплика? Няма желаещ за трета реплика.
Дуплика – господин Мартин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Кирилов, не съм съгласен, с цялото ми уважение към Вас, че бързаме. Този Законопроект, колеги, е внесен на 6 юни. Нашата цел е след изборите, преди края на годината все пак да бъде приет, за да влезе в сила от 1 януари 2017 г., това ни е целта – шест месеца след неговото внасяне, тоест за бързане не може да става въпрос.
Освен това съм склонен да се договорим срокът за предложения между първо и второ четене да бъде максималният – от три седмици, така че за бързане и дума не може да става. В този срок Вие, като председател на Правната комисия, ще поискате становища от когото решите. Ние ще се запознаем с тези становища и ще поканим хората.
Директивата, която споменавате, касае търговците, а ние правим разграничение между търговци и физически лица. Казваме: за търговци да бъде ОЛП плюс 8, за физически лица – ОЛП плюс 4. При това положение намалението в лихвата за физическите лица е 2,5.
И друго много важно нещо. Господин Кирилов, казвате, че едва ли не подобна мярка е лява. Демек излиза, че голямата санкционираща лихва е нещо дясно, а намаляването на лихвата, тя да има компенсиращ, а не санкциониращ ефект, е ляво – това не е правилно. Това е въпрос на справедливост. Справедливостта, господин Кирилов, не е нито лява, нито дясна, тя е справедливост. Има неща, по които ние, като парламент, няма смисъл да дебатираме. Това са неща, които водят до правилни мерки и правилни решения за българското общество. Те не са нито леви, нито десни. Те не са и социални, те са правилни. Справянето с несправедливостта не е дясно и ляво. То е просто справяне с несправедливостта.
Колега Байрактаров, ще уплътня трите минути с надежда и колегите от БСП и ДПС да дойдат в залата, защото разчитам и на техните гласове, тъй като това е национална политика. Както, на първо място, разчитам на гласовете на ГЕРБ и на Реформаторския блок, защото Вие като десни хора, като демократи трябва да сте най чувствителни към тази тема.
Сигурен съм, че и при господин Байрактаров и Патриотичния фронт са идвали много хора да се оплакват от личната си съдба и за платените несправедливо лихви. Сигурен съм, че Вие сте казали, че ще помислите по темата. Сигурен съм, че нито един човек от ГЕРБ не е върнал тези хора и не им е казал, че техните искания не са правилни.
Моля Ви да се обединим. Да покажем, че няма значение, че има избори. Има теми, по които гласуваме заедно, не ни интересуват изборите. Тази тема е по-важна от изборите. Тя ще остане и след изборите и ще помогне на стотици хиляди хора. Има такива теми, които обединяват българския парламент и всички гласуваме заедно просто защото така е честно, така е справедливо. Моля Ви за тази подкрепа и съм готов срокът за предложения между първо и второ четене да бъде максималният. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Процедура – народният представител Таско Ерменков.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, вземам процедура по начина на водене, като искам да Ви обърна внимание върху нещо, което е недопустимо според мен от страна на народните представители. Разбирам, ако Вие като председател призовете народните представители да влязат в залата, да вземат участие в работата, или някак си по друг начин да активирате хората, бих могъл да го приема. Но когато тук под формата на закачки, игрички и други такива се правят дребнави нападки, които нямат нищо общо с парламентаризма, мисля, че би трябвало да ги прекъсвате.
Колегите от Реформаторския блок и от Патриотичния фронт, като част от управляващите, би трябвало да си търсят проблемите в тяхната коалиция – управляваща, за решаване на проблемите, които имат, и на законите, които поставят, а не да търсят подкрепа отляво, отдясно, по средата или някъде другаде. (Силен шум и реплики от ПФ и РБ. Тропане по банките от РБ.) Това според мен е нещо, което е нормално в една коалиция, която е коалиция и управлява – да си търси проблемите при тях, не някъде настрани. (Шум и реплики от ПФ и РБ.)
Вие нямате проблеми с Парламентарната група на БСП. Ние всички ще Ви подкрепим в този Законопроект. Вие си имате проблеми с ГЕРБ, решавайте си тези проблеми. Не ни намесвайте във Вашите коалиционни закачки, игрички и пазари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Ерменков, искам да обърна внимание, че ораторът Мартин Димитров се обърна съвсем добронамерено с молба към представителите на левицата. По същия начин се обърна и с укори към собствената си парламентарна група за това, че не е в цялост. Считам, че Вие вадите от контекста на цялостното негово изказване изводите, които посочихте като нарушение на поведението ми като председателстващ днешното заседание. Това е моето обяснение.
Заповядайте за процедура, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Господин Председател, вземам процедура по начина на водене с призив към Вас – да призовете народните представители, най-вече от БСП и от ДПС, независимо къде ваканцуват, да се явят в залата, за да можем да проведем гласуване. (Шум и реплики.) Това е моята процедура. По другото Вие взехте отношение, затова няма да вземам отношение, но Ви моля да призовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви за напомнянето. Винаги преди гласуване чрез квесторите и чрез предвидения сигнал за повикване се обръщаме към народните представители за участие в процедурата по гласуване.
По начина на водене – господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене, господин Председател, и се обръщам към Вас. Вижте сега, тук имаше някакви подхвърляния за ваканцуване и така нататък, но те не ваканцуват. Те използват в момента да дават трибунки или в зала „Запад“ да си правят съвещания, което е недопустимо. Първо, по Правилник не може да има заседания на групи, комисии и така нататък, когато има заседание в пленарната зала. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Така че, господин Председател, ако обичате, въдворете ред и вкарайте хората отляво, които толкова много искаха да работят, в залата, за да могат да си изпълнят задълженията (шум и реплики от БСП ЛБ), а не да се усмихват и да говорят глупости. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Иванов, ще се възползвам отново от правото си на обяснение, за да Ви напомня, че председателстващият отговоря за реда в залата, а дали определени народни представители или парламентарни групи правят съвещания, заседания или, както казахте Вие: дават трибунки, е извън поведението в залата. Считам, че дебатът е коректен и Правилникът се спазва.
Давам думата на следващия оратор – народният представител Радан Кънев за изказване.
Господин Кънев, заповядайте.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Иска ми се този много строго експертен дебат да не затъва в политически нападки. Нищо общо нямат тук нито коалиционните отношения, нито предизборната кампания.
Има два изключително прости принципни въпроса. И нищо друго!
Първият принципен въпрос е: допустимо ли е в 20-годишната практика толкова важно задължение, като задължението, което се натрупва под формата на законна лихва върху просрочени плащания, да се определя не със законодателен, а с подзаконов акт? Тук отговорът е абсолютно категоричен – няма друга демократична и правова държава в целия свят, в която да се прилага министерско постановление или постановление на Министерския съвет, за създаване на една много важна част от задълженията на гражданите и на фирмите. Това е просто юридически недопустимо в правовата държава, независимо колко десетилетия е продължавало.
Така че на това, което каза господин Кирилов, обратното на юридическа стабилност се случва в България, независимо че законната лихва не е променяна. Това не е изобщо малък проблем, защото тя е определена при едни огромни нива на обичайния лихвен процент, на основния лихвен процент. А в момента при нулев лихвен процент, тя продължава да стои на 10%.
Но да се върнем на принципния въпрос. Не може с подзаконов акт да се определя толкова съществено задължение, засягащо на практика всеки гражданин и всяко търговско дружество в страната. Така че няма нищо, което да предполага отлагането на взимането на това решение. Пак припомням, много месеци стои този Законопроект – това, че в момента влиза, проблем е защо не е влязъл по-рано? Това е отделен въпрос.
Вторият важен и напълно принципен въпрос: законната лихва е компенсация или санкция? Този въпрос има също абсолютно ясен отговор в българското законодателство, в европейските директиви и в разума, в смисъла на Закона – законната лихва не е санкция, тя не е наказание за просрочие, тя е единствено компенсация за кредитора за забавянето на плащането. Тя е цената на парите, които кредиторът губи поради забавянето на плащането. Тук искам да обърна внимание, че това, което предлагаме в този Законопроект, е едно твърде малко намаление на законната лихва с оглед пазарните условия в днешния свят. В днешния свят цената на парите е почти нулева, лихвите са почти нулеви, което означава, че компенсацията трябва да бъде близка до пазарните лихви. Тя трябва да бъде много по-ниска дори от това, което предлагаме. Но, естествено, ние предлагаме един разумен плавен преход, а не нещо радикално, което би накърнило интересите на фиска.
И последно. Само една резонна причина за съпротива срещу този Закон може да има. Това е желанието фискът, хазната да наказва забавеното плащане, да наказва длъжниците, защото между частни лица наказателна лихва може да се договори – те нямат проблем с това. Този, който не може да договаря наказателна лихва, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Кънев, желаете ли удължаване на времето?
РАДАН КЪНЕВ: Да, моля за удължаване. Благодаря.
Единственият, който няма право по договорен път в рамките на свободата на договаряне да определи наказателна лихва, е държавата. Тоест, ако се противопоставяме на този законопроект, това означава, че ние искаме българската държава да наказва – не да получава компенсация, а да наказва хората, които поради финансово затруднение са забавили своите плащания към нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Реплики? Няма желаещи за реплики.
За изказване – господин Четин Казак.
Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на ДПС ще подкрепи Законопроекта убедено, защото ние съзнаваме прекрасно, че тази законна лихва, фиксирана в Закона за задълженията и договорите преди 20 години, не е някаква свещена крава, не е някаква мантра, която не може да бъде поставяна на ново обсъждане 20 години след нейното определяне, когато обществените и икономическите условия коренно са се променили, когато се е видяло, че с нейното използване се злоупотребява и продължава да се злоупотребява от най-различни субекти – било държавни, било частни.
Тази висока законна лихва е била фиксирана преди 20 години в момент, когато всички ние си спомняме, че и инфлацията беше висока, и флуктуациите на пазара и на стойността на националната валута бяха осезаеми и непредвидими. Именно с цел по някакъв начин да се защитят интересите на кредиторите, и правилно каза господин Кънев – не толкова като санкция, колкото като компенсация за евентуално пропуснати ползи от забавата при изплащането на дълга, е била фиксирана тази сравнително висока законна лихва.
Сега всички ние сме свидетели, първо, че няма подобна инфлация. Второ, всички ние сме свидетели, че лихвите по депозитите са пренебрежимо ниски. По никакъв начин загубите или потенциалните пропуснати ползи на кредиторите от това, че има забава, не са в такива размери, каквито са били преди 20 години и забавата не води до кой знае какви загуби и пропуснати ползи за кредиторите.
От друга страна, свидетели сме на това, че с тази висока законна лихва се злоупотребява масово от страна на различни монополни структури – било държавни, било то частни, с цел и да се утежнява положението на голяма част от българските граждани, които се явяват потребители на комунални услуги и които по една или друга причина понякога се оказват в забава по отношение на дължимите суми спрямо определени монополни структури или доставчици на комунални услуги.
От тази висока законна лихва най-вече страдат обикновените граждани, не толкова фирмите, не толкова търговските взаимоотношения между търговците.
Затова ние намираме за съвсем правилно разграничението, което се предлага в Закона, по отношение на законната лихва, когато тя касае отношения между търговци и когато касае отношения, в които имат участие физически лица. Съвсем естествено е, когато участват физически лица, тази законна лихва да бъде по-ниска, когато физическото лице се явява длъжник.
Разбира се, трябва да се премислят още веднъж текстовете. Трябва да се помисли и между първо и второ четене, аз се надявам в Правната комисия да се види какво ще бъде отношението, как ще бъде регламентиран въпросът със заварените положения, с висящите дела, от кога тази промяна в законната лихва ще бъде в сила, за да се избегнат споровете след това, включително в съда. Така ще е ясно от кога ще започне и кого ще касае промяната по отношение на заварените случаи. Мисля, че между първо и второ четене си заслужава този въпрос също да се засегне и да се уреди в Законопроекта.
Иначе, като идея ние го подкрепяме и се надяваме всички трезвомислещи народни представители, независимо от техния цвят и политическа принадлежност, да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Няма други записани за изказвания.
Преди да закрия дебата и да дам думата за процедура, има ли желаещ народен представител да репликира господин Казак? Няма.
Моля, квесторите, поканете народните представители – предстои процедура по гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз Ви предлагам, господин Председател, и Ви моля дори да упражните правомощията си по чл. 69 от Правилника и да насрочите гласуване за утре сутринта. Както чухме от различни парламентарни групи, има желание за подкрепа, но действително част от народните представители не са тук, надявам се – по уважителни причини. Така че ми изглежда разумно гласуването да бъде утре сутринта, когато всички сме в залата. Включително, говорих с различни колеги, които все още, в момента буквално, правят консултации по този важен Законопроект и все още се колебаят – някои от тях нямат категорична позиция. Нека да им дадем няколко часа буквално време за размисъл и да гласуваме с ясно съзнание, че наистина гласуваме нещо важно утре сутринта в пълен състав. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Обратно становище? Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, нали бързаме да приемем този Закон, за да можем да вървим нататък и да има облекчение за хората, колкото се може по-бързо? Не виждам основание да го оставяме за утре, освен ако Ви е страх, че не сте достатъчно присъстващите тук, за да можете да си подкрепите решенията.
Ние сме тук двадесет човека – седим, двадесет човека седим – повече от половината, за разлика от останалите, които са вносителите, и ще го подкрепим единодушно.
Ако от нещо друго се страхувате, проблемът си е Ваш. Но аз предлагам да се гласува веднага, защото няма смисъл да разтегляме едни дебати за един Закон, който е в интерес на хората и трябва да бъде приет по бързо. Ако някой иска да гласува „против“, това е вече на неговата съвест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Предлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 654-01-81, внесен от народния представител Вили Лилков и група народни представители на 8 юни 2016 г.
Моля народните представители от кулоарите и от стаите на парламентарните групи да бъдат така добри да влязат в залата, за да упражнят правото си на гласуване.
Моля квесторите, поканете народните представители за участие в гласуването. (Шум и реплики.)
Господин Георгиев, успяхте ли да гласувате?
Гласували 110 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 18.
Предложението е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННАТА ПОЛИЦИЯ, вносител – Министерският съвет.
Моля, господин Михов, започваме с доклада.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! (Шум и реплики. Народни представители излизат от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, колеги, останете в залата – имаме гласуване.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Предлагам да подкрепите процедурата за допускане в залата на заместник-министъра на отбраната Орхан Исмаилов и заместник-директора на „Военна полиция“ полковник Стоил Чипилски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, уважаеми колеги, гласуваме направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 78 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, осигурете присъствие.
Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Докладвам – „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Военната полиция, № 602 01-38, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г., приет на първо гласуване на 31 август 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за военната полиция“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, докладвайте § 1.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване наименованието на Закона, както и текста на вносителя, подкрепен от Комисията за параграфи 1, 2 и 3. (Шум и реплики.)
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, възползвам се от процедурата по начина на водене.
Бързате, препускате по текстовете. Имах конкретно предложение, което е редакционно, и Ви призовавам да подложете на прегласуване текста с редакционното предложение, което правя в § 2, чл. 4, ал. 4 се добавя „след дейност“ се добавя текстът: „в структурите, посочени в ал. 1, т. 1 и ал. 2“, което е редакционно, но е коректно изписване на обхвата за конкретния чл. 4. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Отменете гласуването.
Гласуваме редакционното предложение, направено от колегата от БСП, за § 2.
Гласували 80 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Гласуваме отново наименованието на Закона, параграфи 1, 2 и 3, заедно с гласуваното редакционно предложение.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Тъй като времето за заседание днес изтече, обявявам, че утре продължаваме с редовно заседание по съответния дневен ред от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов
Явор Хайтов


Секретари:
Георги Търновалийски
Чавдар Пейчев