Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Иван К. Иванов, Явор Хайтов и Кирил Цочев

Секретари: Айхан Етем и Чавдар Пейчев

9,03 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Прекратете регистрацията. Няма кворум.
След половин час – нова регистрация.

Открито в 9,33 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието. (Шум и оживление.)
Първо да започнем с едно съобщение: заявление от Станислав Георгиев Иванов – народен представител:
„Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господа съпредседатели на Парламентарната група на Реформаторския блок!
На основание чл. 14, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заявявам своята воля да напусна Парламентарната група на Реформаторския блок в Четиридесет и третото народно събрание.
С уважение – Станислав Иванов.“

Започваме с предвидената точка първа за днес, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, първо гласуване.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Представям:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-97, внесен от Велизар Пенков Енчев на 27 юли 2016 г.; № 654-01-113, внесен от Радан Миленов Кънев, Атанас Петров Атанасов и Борис Борисов Станимиров на 11 октомври 2016 г.; № 654-01-114, внесен от Лъчезар Стаменов Никифоров и група народни представители на 11 октомври 2016 г.; № 654-01-116, внесен от Гроздан Спасов Караджов, Петър Владиславов Славов и Иван Кирилов Иванов на 13 октомври 2016 г.; № 654-01-118, внесен от Филип Стефанов Попов и Иван Валентинов Иванов на 14 октомври 2016 г.; № 654-01-119, внесен от Красимир Любомиров Велчев, Данаил Димитров Кирилов, Александър Руменов Ненков, Георг Даниелов Георгиев, Станислав Стоянов Иванов и Валентин Алексиев Николов на 17 октомври 2016 г.; № 654-01-120, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 17 октомври 2016 г.; № 654-01-121, внесен от Велизар Пенков Енчев на 17 октомври 2016 г.; № 654 01-122, внесен от Лютви Ахмед Местан на 17 октомври 2016 г.; № 654-01-123, внесен от Димитър Андреев Делчев, Настимир Ананиев Ананиев, Антони Антониев Тренчев, Борислав Любенов Великов и Найден Маринов Зеленогорски на 17 октомври 2016 г.; № 654 01-124, внесен от Найден Маринов Зеленогорски, Борис Янков Ячев, Данаил Димитров Кирилов и Димитър Кирилов Байрактаров на 17 октомври 2016 г.; и № 654-01-125, внесен от Четин Хюсеин
Казак на 17 октомври 2016 г.
На свое заседание, проведено на 19 октомври 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
На заседанието присъстваха: от Министерството на външните работи: господин Василий Такев – постоянен секретар, госпожа Светлана Стоянова – директор на дирекция „Правна”, и господин Иларион Иларионов – съветник на министъра; от Централната избирателна комисия: госпожа Ивилина Алексиева – председател, госпожа Севинч Солакова – секретар, и господин Ивайло Ивков – член; господин Стоил Стоилов – член на Обществения съвет на Централната избирателна комисия, и госпожа Ева Марчева от Сдружение „Движение експерти на гражданското общество”.
Народният представител Велизар Енчев представи законопроектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 654-01-97 и № 654-01-121. Той посочи, че с тях се цели в държави, в които към момента на обявяване на датата на изборите е въведено извънредно или военно положение, да не се допуска образуване на избирателни секции и провеждане на избори, както и отмяна на задължителното гласуване и квадратчето „Не подкрепям никого”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-113, беше представен от народния представител Борис Станимиров, който отбеляза, че с него се предлага отмяна на въведените ограничения за разкриване на секционни избирателни комисии извън страната.
Народният представител Лъчезар Никифоров представи мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-114, с който се предлага общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава, да не може да надвишава 55.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-116, представен от народния представител Гроздан Караджов, се цели прецизиране на Приложение № 2 към чл. 312 „Методика за определяне на резултатите от гласуването при изборите за президент и вицепрезидент на републиката”.
Народният представител Филип Попов представи Законопроект № 654-01-118, като посочи необходимостта от отмяна на квадратчето „Не подкрепям никого”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-119, беше представен от народния представител Данаил Кирилов. Той отбеляза, че с него се цели да отпадне ограничението от 35 избирателни секции в една държава – членка на Европейския съюз. Със Законопроекта се дава възможност в избирателни секции извън страната, с решение на Централната избирателна комисия, взето включително в изборния ден, гласуването с хартиени бюлетини да може да се осъществява с повече от една избирателна кутия. Относно квадратчето „Не подкрепям никого” се предлага потвърждаване на правилото във всички видове избори при определяне на резултата да се отчита този вот за действителен.
Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-120, беше представен от народния представител Георги Кадиев. Със Законопроекта се цели отмяна на задължителното гласуване, отпадане на квадратчето „Не подкрепям никого“ и премахване на ограниченията за образуване на избирателни секции извън страната. Предлага се при провеждане на различни видове избори на една и съща дата секционните избирателни комисии, обхващащи едни и същи избиратели, да се помещават в общо помещение, като на избирателите се връчват едновременно всички бюлетини, с които могат да упражнят правото си на глас.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-122, внесен от Лютви Ахмед Местан се цели отмяна на задължителното гласуване и възстановяването на отменените правила за образуване на секции в чужбина. Предлага се възможността предизборната кампания да се води и на друг език, като се предвижда осигуряването на превод на български език.
Законопроектът за допълнение на Изборния кодекс, № 654 01 123 беше представен от народния представител Димитър Делчев. Той отбеляза, че с него се цели отпадане на ограничението за разкриване на повече от 35 секции в държави – членки на Европейския съюз, което ще даде възможност на много българи да упражнят правото си на глас.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-124, представен от Данаил Кирилов, се предлага за мажоритарните избори за кметове и за президент и вицепрезидент на републиката в методиките за определяне на резултатите да се зачита тежестта на вота, отразен в квадратчето „Не подкрепям никого“.
Народният представител Четин Казак представи мотивите на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-125, като подчерта, че с него се цели отмяна на задължителното гласуване и възстановяване на отменените правила за образуване на секции в чужбина. С така предлагания Законопроект се предлага квадратчето „Не подкрепям никого“ да отпадне от Изборния кодекс. Предвижда се възможността предизборната кампания да се води и на друг език, като се предвижда осигуряването на превод на български език.
При обсъждането на законопроектите народните представители Михаил Миков, Филип Попов, Чавдар Георгиев, Хамид Хамид и Четин Казак изразиха своята подкрепа за отпадането на задължителното гласуване и на квадратчето „Не подкрепям никого“, като посочиха, че с въвеждането им се нарушават основни конституционни права на гражданите.
Народните представители Петър Славов, Димитър Делчев, Христиан Митев и Емил Димитров изказаха принципната си подкрепа за отпадане на ограничението за образуване на избирателни секции в държави – членки на Европейския съюз.
Народният представител Данаил Кирилов отбеляза, че в свое решение Европейският съд по правата на човека е постановил, че задължителното гласуване не нарушава основните конституционни свободи, тъй като е задължително единствено отиването в избирателната секция, а избирателят е свободен да не гласува и може да пусне празна или невалидна бюлетина.
В дискусията взеха участие представители на Централната избирателна комисия и на Министерството на външните работи. Госпожа Ивилина Алексиева посочи, че ако се промени отчитането на резултата на квадратчето „Не подкрепям никого“, това ще се отрази върху методическите указания, план-сметката за изборите, обучението на секционните и районните избирателни комисии, разяснителната кампания и програмния продукт на „Информационно обслужване“. Тя отбеляза, че премахването на квадратчето „Не подкрепям никого“ ще доведе до отпечатване на нови бюлетини, което би струвало над 2 млн. лв.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси:
- с 3 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 6 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-97, внесен от Велизар Пенков Енчев на 27 юли 2016 г.;
- с 3 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 8 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-113, внесен от Радан Миленов Кънев, Атанас Петров Атанасов и Борис Борисов Станимиров на 11 октомври 2016 г. ;
- с 1 глас „за“, без „против“ и 14 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-114, внесен от Лъчезар Стаменов Никифоров и група народни представители на 11 октомври 2016 г. ;
- с 2 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 9 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-116, внесен от Гроздан Спасов Караджов, Петър Владиславов Славов и Иван Кирилов Иванов на 13 октомври 2016 г.;
- с 5 гласа „за“, без „против“ и 10 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 654-01-118, внесен Филип Стефанов Попов и Иван Валентинов Иванов на 14 октомври 2016 г.;
- с 10 гласа „за“, 8 гласа „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-119, внесен от Красимир Любомиров Велчев, Данаил Димитров Кирилов, Александър Руменов Ненков, Георг Даниелов Георгиев, Станислав Стоянов Иванов и Валентин Алексиев Николов на 17 октомври 2016 г.;
- с 3 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-120, внесен от Георги Стоянов Кадиев на 17 октомври 2016 г.;
- с 6 гласа „за“, 10 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-121, внесен от Велизар Пенков Енчев на 17 октомври 2016 г.;
- с 3 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 10 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-122, внесен от Лютви Ахмед Местан на 17 октомври 2016 г.;
- с 11 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-123, внесен от Димитър Андреев Делчев, Настимир Ананиев Ананиев, Антони Антониев Тренчев, Борислав Любенов Великов и Найден Маринов Зеленогорски на 17 октомври 2016 г.
- с 11 гласа „за”, 6 гласа „против“ и без „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-124, внесен от Найден Маринов Зеленогорски, Борис Янков Ячев, Данаил Димитров Кирилов и Димитър Кирилов Байрактаров на 17 октомври 2016 г.
- с 6 гласа „за”, 4 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 654-01-125, внесен от Четин Хюсеин Казак на 17 октомври 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Уважаеми колеги, както чухте, в доклада на Комисията имаме 12 законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, от тях Комисията подкрепя три, а другите девет са отхвърлени. Сега предстои всеки вносител, желаещ да аргументира своя законопроект за изменение и допълнение, да вземе думата.
Преди това – процедура.
Народният представител Филип Попов от Парламентарната група „БСП лява България”, имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Аз ще направя две процедурни предложения.
Предвид обстоятелството и факта, че се намираме извън всякакви разумни срокове, правейки тези изменения, и с оглед на вредните последици и резултатите от тези изменения по отношение на организацията на изборите, правя процедурно предложение тук, в залата, да бъде поканен и да присъства на дебатите по гласуването председателят на Централната избирателна комисия.
Второто ми предложение е дебатите и гласуването по т. 1 от днешната програма – по Изборния кодекс, да бъдат пряко излъчвани по БНТ и БНР. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Обратно становище? Няма.
Така или иначе, ще подложа на гласуване само второто Ваше предложение, тъй като по първото Ви предложение – по-скоро ще помоля Администрацията да уведоми ЦИК, но така или иначе представители на ЦИК са присъствали на заседанието на Комисията и тяхното становище го има интегрирано в доклада. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на излъчване на дебата по т. 1 от днешния дневен ред по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 129 народни представители: за 49, против 25, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
От името на вносител, колеги, заповядайте.
Господин Енчев, Вие сте пръв. (Шум и реплики от БСП ЛБ.: „По втората процедура?“)
По втората процедура Ви обясних, че съм помолил Секретариата да уведоми Централната избирателна комисия, ако искат да заповядат. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Господин Енчев, заповядайте. (Народният представител Филип Попов иска думата за процедура по начина на водене.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Има процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Дал съм думата на господин Енчев.
Вие имате внесени два законопроекта като вносител, можете и двата да ги докладвате. (Реплика от народният представител Велизар Енчев.)
Искате отделно да ги аргументирате – имате право по Правилник. Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
На 27 юли тази година внесох Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, така че се надявам никой от Вас да не ме обвини, че използвам тази трибуна за други цели. (Шум и реплики: „Използваш я! Използваш я!“)
Предлагам в § 1 в чл. 11 да се създаде нова алинея, която да гласи: „В държави, в които към момента на обявяване на датата на изборите е въведено извънредно и/или военно положение, не се допуска образуване на избирателни секции и провеждане на избори.“
Какви са мотивите за това изменение и допълнение на Избирателния кодекс?
Уважаеми колеги, провеждането на избори в избирателни секции в чужбина трябва да става в условията на демокрация и стриктно спазване на два международно правни акта. Първият е Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. – самото раждане на ООН. Вторият международно правен акт – това е Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от Народното събрание на 31 юли 1992 г. Сами разбирате, че провеждането на избори в държави с извънредно и/или военно положение се суспендират тези два международни документа и това не позволява нормалното протичане както на предизборната кампания, така и на самия избирателен процес.
За да бъда актуален към днешна дата, ще Ви кажа, че от вчера в Република Турция с нови три месеца е удължено извънредното положение, и то ще бъде до 19 януари 2017 г. В момента в Турция са арестувани, разпитвани, уволнени, съдени над 100 хил. души. Това е официална информация от турските власти.
Сега най-важното – Външното министерство на Република България от вчера излезе с официално съобщение, в което препоръчва на българските граждани, планиращи посещение в Истанбул, Анкара, Анталия, Измир, Газиантеп – цитирам: „Да се съобразяват със заплахите от терористични атентати на основни възлови места в тези градове…“ – става дума за летища, гари, пристанища, площади, “…и в същото време да имат предвид състоянието в Република Турция, и по-точно извънредното положение, което е въведено.“
Нещо още по-важно – с решение на областния управител на Анкара от вчера е въведена забрана за осъществяване на масови мероприятия в града от съображения за сигурност до края на ноември 2016 г. Сами разбирате – парламентарните избори са на 6 ноември 2016 г.; а предизборната кампания вече трябва да тече.
Аз предлагам Вие да приемете моя Законопроект, защото – повтарям още веднъж, не е нормално в противоречие на международното право е да се провеждат избори в държави, в които са суспендирани тези два важни международноправни акта.
Ако Вие отхвърлите моето предложение, разбира се, което го и очаквам, имайте предвид, че изборите в Турция ще бъдат не само проведени в ненормални обстоятелства, но и при всички случаи отново ще бъдат манипулирани. Ако се приеме предложението на един от вносителите днес, във всяка избирателна секция ще може да има повече от една урна – 5, 6, 10, 12 – не мога да преценя. Ще може ли да се контролират тези урни в една избирателна секция, при положение че в Република Турция не навсякъде могат да се изпратят наблюдатели от страна на Република България? Аз смятам, че моето предложение е напълно съобразено както с националното, така и с международното законодателство. Повече аргументи не е необходимо да изнасям и разчитам на Вашата подкрепа за този мой Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Имате още шест минути, можете да ги използвате за другия Законопроект.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Трябва да отида да го взема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ще Ви изчакаме.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да, благодаря Ви. (Народният представител Филип Попов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Нека да приключи аргументацията от името на вносител.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На 17 октомври тази година внесох Закон за изменение на Изборния кодекс, в който предлагам промяна в шест точки.
В първите две, за да не влизам в детайли, предлагам в чл. 3, ал. 1, изречение второ да се измени така: „гласуването е лично“, като всъщност моето предложение е да отпадне изречение второ, което гласи: „Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг“.
В другите две точки – предлаганите изменения в чл. 3 и чл. 242 визират задължителното гласуване, което, уважаеми колеги, е в противоречие с конституционната норма, която повелява, че гласуването е право, а не задължение. Затова аз смятам, че трансформацията на правото в задължение е антиконституционно, поради което този текст в Изборния кодекс трябва да се отмени.
Останалите четири поправки, които предлагам, засягат така нареченото „квадратче „Не подкрепям никого“. Но веднага правя уточнението: квадратчето „Не подкрепям никого“ е следствие от въведеното и подкрепено от Вас задължително гласуване, което беше изцяло по инициатива на Патриотичния фронт. Тоест проблемът, основата, коренът на проблема е задължителното гласуване. Затова аз предлагам така нареченото „квадратче „Не подкрепям никого“ да отпадне.
Защо? Първо, то има критична роля при четирипроцентната бариера за влизане в Народното събрание, за еднопроцентовата бариера за така наречените „субсидии за партиите“, и също така за така наречените „независими кандидати“, които сега, ако се приеме това предложение за квадратчето, ще бъдат напълно елиминирани.
Само направя едно уточнение – за последните 26 години Народното събрание няма нито един влязъл независим депутат. Това квадратче ще елиминира и теоретично възможността за независими народни представители в този парламент. Само уточнявам, че във всички останали парламенти на Европейския съюз има много, дори десетки независими народни представители.
Затова да обобщя: текстът в квадратчето „Не подкрепям никого“ ще има убийствен ефект и върху малките партии, които няма да имат никакъв шанс нито за изборите за национален, нито за Европейски парламент, а така също и на местните избори. Защото след 27 години на изключително несправедлив икономически преход, който доведе до дълбоко социално разслоение, десетки хиляди български граждани, да не кажа стотици хиляди, са отвратени от тази система и те логично ще предпочетат това квадратче, което обаче няма да има силата на протестен вот, а всъщност ще облагодетелства, ще обслужи тези, срещу които гражданите протестират. Затова изводът е един. Не е демократично да се променят текстове в Изборния кодекс, които са работили добре.
И второ, присъединявам се към мнението на господин Попов от Българската социалистическа партия, че да се правят промени в Избирателния закон броени дни преди провеждането на парламентарните избори, е грубо нарушение и на Венецианската конвенция, където се казва, че шест месеца преди провеждане на избори – дали за национален парламент, дали за президент, дали за Европейски парламент – не е уместно да се правят промени в основния Закон за изборите.
Затова предлагам в този Законопроект две неща – да отпадне задължителното гласуване като антиконституционно; и второ, да се премахне така нареченото „квадратче „Не подкрепям никого“. Разчитам на Вашия политически морал и желание в България да има реална демокрация, а не само демокрация за избрани партии в този парламент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Господин Попов – процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Отново правя същото процедурно предложение. Тук въпросът не е да поканим представител на ЦИК, в случая председателя, но да го задължим да дойде да присъства, с още по-силно основание за това, че са присъствали представители на ЦИК в Правна комисия. Тук могат да им бъдат зададени въпроси от народни представители, които не са присъствали в Правна комисия, по отношение организацията на ЦИК във връзка с предстоящите избори, по отношение на това колко ще струват тези промени в Изборния кодекс на държавната хазна и на ЦИК като финансов ресурс, като човешки потенциал и прочие.
Моля Ви, подложете това мое предложение на гласуване и Народното събрание да реши да покани ли председателя на ЦИК, или не. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно становище?
Само ще Ви уведомя, че Секретариатът на ЦИК вече е информиран. Вариантът те да дойдат в кулоарите и ние да гласуваме допуск в зала според мен предполага по-лесно тяхното участие.
Така или иначе сега ще се съобразя с Вас и ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение, щом така искате.
Уважаеми колеги, процедура за покана и допуск в залата на представители на ЦИК. Не сте уточнили обаче, кои да бъдат.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ, от място): Председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Добре, председателят на ЦИК.
Моля режим на гласуване.
Гласували 93 народни представители: за 53, против 7, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Преди да продължим с вносител, уважаеми колеги, да Ви информирам, че на балкона са ни на гости жени от община Главиница, област Силистра. (Ръкопляскания.) Промените в Изборния кодекс ги касаят.
Продължаваме с аргументация от името на Борис Станимиров – народен представител от Парламентарната група на Реформаторския блок.
Имате думата.
БОРИС СТАНИМИРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами от община Главиница! Нашият Законопроект предлага отмяна на ограничението 35 секции в държава за изборите. Аргументация ни е следната: още от самото начало, когато се предложи това решение, ние възразихме, че то няма смисъл, защото, първо, поставя всички държави под общ знаменател, без да отчита спецификата в тяхната големина и в българската общност, която живее и пребивава там. Тази граница от 35 секции поставя под общ знаменател и огромните Съединени щати с 35 секции, и малкия Люксембург също с възможност за 35 секции; поставя под общ знаменател съседна Гърция, в която има огромна българска общност, която живее и работи там, с огромна Индонезия, в която няма почти никакви българи. Никой не беше в състояние да обясни защо пък е избрано числото 35, защо не са 34 или 36 секции. Счетохме, че това е слабо решение и защото не изпълнява основната цел, която беше прокламирана от хората, които го защитиха, а именно намаляване на влиянието на вота от една конкретна съседна на нас държава върху българската политика и възможностите за неправомерно и нередно вмешателство в българската вътрешна политика през участието в изборите в Република Турция.
Преди няколко дни, когато изтече срокът за регистриране на заявленията за гласуване в чужбина и за регистриране на секциите за предстоящите избори, видяхме едни интересни числа. В Турция, от която очаквахме да се случи много голяма активност за гласуване, бяха подадени заявления за гласуване в 37 секции. Забележете – само две секции повече от това ограничение от 35, което важи в действащия в момента Кодекс. В същото време само във Великобритания заявленията са за 46 секции. Виждаме 11 секции повече от това ограничение. Тоест виждаме, че числото 35 практически не ограничава гласуването в Турция, а се превръща в сериозна спирачка за възможностите и за желанията на българите във Великобритания да упражнят своето право на глас. Това е само Великобритания. Аз нямам статистика в останалите страни от Западна Европа и в Северна Америка колко от заявените секции надвишават поставения праг от 35.
Ето още една причина ние да смятаме, че трябва ограничението да отпадне. То по същество не намалява тежестта на гласуването в Турция. Нещо повече – нашето виждане и нашето дълбоко убеждение е, че пътят да намалим тежестта на вота в Турция не е като ограничаваме всички български граждани, а напротив, като насърчим все по-голяма активност и участие на българите в чужбина в избирателния процес, така че тежестта на вота в Турция да стане относително по-малка, отколкото е тази на другите българи в чужбина. И това нещо се вижда много ясно, ако сравним резултатите от изборната активност през 2013 и 2014 г. Имаме един много видим ръст от активност на българите в Западна Европа и Северна Америка в този период.
През 2014 г. в чужбина са гласували общо 144 990 български граждани. В Западна Европа и Северна Америка наблюдаваме ръст спрямо 2013 г. – 57%, половината и повече българи са гласували в Западна Европа и Северна Америка. В някои страни, като Съединените щати, ръстът е до три пъти – три пъти повече българи са гласували през 2014 спрямо 2013 г.
В същото време, в същия период, за същите два избора за първи път в новата ни история имаме намаляване на вота в Турция – с 5% по-малко хора, гласували в Турция през 2014, отколкото през 2013 г.
Ето защо ние считаме и дълбоко вярваме, че пътят да решим този проблем, който притеснява голяма част от колегите и който беше основен аргумент за въвеждане на това ограничение, е именно да насърчим, да подпомогнем всячески активното участие на българите в чужбина в избирателния процес, на българите в Западна Европа, в Съединените щати и в Канада. Не само защото това е тяхно конституционно право, което нямаме никакво право да отнемаме и да ограничаваме, защото те са интегрална част от българската нация и трябва да бъдат третирани по този начин, а и защото практически техният вот е полезен за политическия процес в България.
Трябва да го насърчаваме, още повече в момент, в който вътре в България политическата система, изборите са все пό непопулярни и срещат все по-големи критики в обществото. В момента, в който хората отказват да гласуват и са силно критични към политическия процес, ние си позволяваме хора, които имат ентусиазма и желанието, и го показват този ентусиазъм – събрали са подписки, документи за регистриране на секции, проявили са желание да гласуват, с някакво такова ограничение да ги спираме. Считаме, че това е недалновидно решение.
Виждам, че се върви към решение, което частично поправя тази несправедливост, а именно в страните от Европейския съюз да се позволи неограничен брой секции. Това може би е добро временно решение, но нека да имаме предвид, че в момента текат преговорите за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Тоест може би в рамките само на две години българите във Великобритания, които цитирах в момента, ще попаднат отново в ограниченията и тогава ще трябва отново да правим промени в този Кодекс.
Точно затова ние апелираме ограничението от 35 секции да отпадне и да проявим грижа и разбиране към все по-широкото участие на българите в чужбина в изборния процес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станимиров. Чухме Вашите мотиви.
Следващо изказване от името на вносител?
Народният представител господин Лютви Местан от нечленуващите в парламентарна група колеги.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги!
Господин Председател, май думите станаха излишни в този парламент – каквито и аргументи да представим, управляващото мнозинство – ГЕРБ, Реформаторският блок, Патриотичният фронт, направи поредното съглашение в името на политическата целесъобразност и конюнктура и е ясно кои законопроекти ще бъдат приети и кои – отхвърлени. Но аз все пак смятам, че в парламента трябва да се говори, за да останат и в протокола предупрежденията и на опозицията, и на доблестни народни представители, които още при обсъждането на този Изборен кодекс, който сега, две седмици преди вота променяме, предупредиха, че той е пълен с противоконституционни текстове.
Големият урок за всички нас и най-вече за това управляващо мнозинство е, че не може Вашите конюнктурни, вътрешнокоалиционни проблеми да ги решавате чрез противоконституционни текстове в законите, особено когато става въпрос за Изборен кодекс.
Какво направихте при предишното изменение на Изборния кодекс? За да обслужите партийния интерес на крайните националисти, ГЕРБ и Реформаторският блок, които уж са системни партии – членки в ЕНП, приехте абсолютно безумно ограничаване на правата на българските граждани чрез въвеждане на ограничение извън страната да се гласува само в дипломатическите представителства. Не издържахте на натиска на българите от Западна Европа и въведохте второ ограничение – максимум 35 секции. Още тогава Ви предупредихме, че и то няма да издържи, защото е противоконституционно.
Собствено в своето изказване разкрих същинския замисъл на това ограничение. Целта и тогава въобще не беше Европейският съюз! Целта не са и Съединените американски щати! Целта е Република Турция – тези няколкостотин хиляди български граждани! И съм сигурен, че ако имаше как, само че май няма как, Вие бихте стигнали и до цинизма да отразите, че навсякъде се гласува съобразно заявения брой желаещи да упражнят правото си на глас и се разкриват секции, с изключение на Република Турция, защото там живеят едни други български граждани.
Такъв нюанс имаше в представянето на предишния Законопроект – в позиция на член на Парламентарната група на Реформаторския блок! Другите българи да гласуват толкова много, че вотът на тези там да няма такова значение! Тези там второ качество хора ли са – питам от високата трибуна?
Тези там са равноправни български граждани, неразделна част от българския народ и българското гражданско общество, и лишаването им от право на глас е нов възродителен процес поради една-единствена причина – ако предишните възродителни процеси – 1971-а, 1973-а, 1984-а, 1989 г., отнемаха вяра и име, сега с това ограничение 35 секции за близо 300 000 пълноправни български граждани с избирателни права Вие ги лишавате на практика от право на глас, защото няма как 300 000 да гласуват в 35 секции, дори да имат желание! И понеже няма да могат да сторят това на два последователни избора, ще ги заличите от избирателните списъци! Това не е заличаване от избирателни списъци – това е политическо остракиране на значителна част от българската нация, българския народ и българското гражданско общество! Престъпление, което няма да издържи! Няма да издържи на оценката на времето.
Така както въвеждането на задължителния вот целеше да реши вътрешнокоалиционен проблем, а именно да задържи така наречените „патриоти“, крайни националисти в управляващото мнозинство, защото без тях не можете да запазите министерските си кресла, и приехте принципа за въвеждане на задължителното гласуване, така сега – отново, въпреки че съвършено доблестно госпожа Цачева заяви във вторник, че дори да има само двама-трима български граждани нейде по света, те трябва да могат да гласуват! Това беше автентичната позиция на госпожа Цачева и на ГЕРБ.
Събрахте се, извихте им ръцете. Това не оневинява колегите от ГЕРБ. Тяхната отговорност е най-голяма, защото са най-голямата политическа партия. Не може да се прави компромис с демократични принципи, с правото дори на един гражданин, камо ли на 300 хиляди, в името на властта. Властта не стои по-високо от демократичните принципи, от правата дори на един-единствен български гражданин, и затова и това ограничение няма да издържи оценката на историята и времето.
Що се отнася до другото ни предложение – отпадането на забраната за ползването на други езици. Това ограничение противоречи на нещо, което стои по-високо от вътрешното право, противоречи на Европейската конвенция за правата на човека и затова, ако утре ме чуете да говоря на официалния език и със задължително осигурен превод поздравя избирателите и на майчиния си език, дори и 15 хиляди глоби да наложите, съдът в Страсбург ще ги отмени. Затова и заведох това дело. Рано или късно ще отпадне и това, невъзможно с оглед на международното право и на естествените човешки права, предвид международното право, и това ограничение ще отпадне!
Призовавам Ви да отпадне сега, не по принудата на съда в Страсбург, а сега, като акт на демократично израстване на българския парламент. Нека да го решим със своите вътрешни национални ресурси, а не по-силата на принудата, защото такава принуда ще има, тъй като не може да има дори акт, приет по конституционен ред, с който да се нарушават права.
Това накратко е философията на предложения от нас Законопроект заедно с идеята за отпадане на задължителния вот.
И с две думи за задължителния вот ще завърша представянето на Законопроекта. Единственият мотив, който чухме за въвеждането на задължителния вот, е, че избирателната активност ставала все по-ниска и това дискредитирало представителността на тези избрани народни представители.
Уважаеми колеги, ако избирателната активност е ниска, а оттам и нашата представителност не е достатъчно представителна – тавтологията е съзнателна, то причината за това не е в гражданина, който не гласува, причината е в нас – първо, соча себе си, във всеки един от нас, в нашата недостатъчна политическа адекватност, в системните пороци на българската демокрация и политика, за които вина носим ние. И е въпрос на политически цинизъм тази отговорност от нас да се прехвърля върху избирателя, той да бъде наказан чрез трансформирането на едно негово конституционно право в задължение. Ако искаме по-висока активност, ще реформираме първо себе си. Ще станем по-адекватни и оттам, по своя свободна воля, все повече избиратели ще излизат да гласуват.
Това, което правим, е цинизъм. Обръщаме посоката на отговорността от нас към избирателя и му казваме: може и да не ни харесвате, може и да се отвращавате от нас, но макар и с отврата, ще гласувате, защото ще Ви задължим. Ето това е противоконституционно също. Благодаря за вниманието.
Знам, че тези думи са излишни, но трябва да се казват, докато не само не си отворите сетивата, но и ни чуете. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Следва представяне на Законопроекта, внесен от господин Зеленогорски и група народни представители.
Имате думата, уважаеми господин Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Безспорно Изборният кодекс е един от най-важните закони, безспорно ефективна демокрация, честна демокрация без честни избори и обективни избори не би могла да бъде приоритет за едно демократично общество. В този смисъл бих искал да кажа, че с този Законопроект ние отчитаме възможността, първо, да се премахнат опасенията на българското общество, че по отношение на президентски или кметски избори, тоест на мажоритарни избори, е възможно да се получи възможност за манипулация или за опорочен вот по линията на това, че нововъведеното квадратче „Не подкрепям никого“ и това, че то се изважда на практика от изчисляването като действителен глас, би опорочило евентуален изборен процес по отношение на мажоритарен вот.
Този Законопроект стана факт след срещата на парламентарните групи, които подкрепят мнозинството, и освен мен има подписи на колеги от ГЕРБ, на колеги от Патриотичния фронт. В него бихме искали, както казах, първо, да дефинираме подобна възможност не само по отношение на президентския вот, а и по отношение на кметските избори, защото ситуацията е същата и там.
По отношение на конкретните текстове предлагаме в § 1, в Приложение № 2, към чл. 312, т. 2 думите „с изключение на тези по чл. 333, ал. 1, т. 7“ да се заличат. На практика това е Законопроект, който вече е внесен. И в § 2, в Приложение № 4, към чл. 452, ал. 1, в т. 3 думите „с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7” да се заличат. Предлагаме всъщност за двата вида мажоритарни избори – тези за кметове и тези за президент и вицепрезидент, в методиките за определяне на резултатите да се зачита тежестта на отрицателния вот, отразен в квадратчето „Не подкрепям никого“. Този вот да бъде счетен за действителен и да се изчислява при определяне на резултата.
Само за колегите, които не са длъжни да познават детайлите на законопроектите, и за обществото да кажа, че това не нарушава решението на българския парламент по отношение на пропорционалните избори, тъй като, ако тези текстове бъдат приложени по отношение на парламентарни избори, бариерата за влизане в българския парламент би се повишила от 4, на 6, на 7, дори на 8%, което очевидно не е добър атестат за ефективна демокрация и за ефективно представителство в българския парламент. Съхраняването на бариерата от 4%, на практика би позволило един по-активен дебат тук, в българския парламент, и по-активно представителство на повече тенденции в българското общество и на повече политически сили, а пътят, по който върви България – и по отношение на евроатлантическата ни ориентация, и по отношение на желанието ни да постигнем едно средноевропейско качество на живот, означава един активен, широк дебат и в българския парламент, и във всички държавни институции.
Бих искал да приключа с надеждата, че народните представители от всичките парламентарни групи ще подкрепят този общ Законопроект на Реформаторския блок, на ГЕРБ и на Патриотичния фронт с идеята и президентските избори, които предстоят, и кметските избори за кметове на общини и за кметове на населени места, да бъдат максимално прозрачни, да бъдат максимално честни и да не оставят в обществото впечатление за опит за манипулация или за нечестен резултат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Зеленогорски.
Народният представител Димитър Делчев ще има възможност да представи внесения Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Законопроектът, който сме внесли с колеги от Реформаторския блок, предвижда решаване на проблема в някаква степен с откриването на секции в чужбина.
Ние предвиждаме в държавите – членки на Европейския съюз, секции да се откриват в неограничено количество, така че проблемите, които наблюдаваме в момента, да бъдат по някакъв начин адресирани. Какво имам предвид?
Към този момент във Великобритания са подадени над седем хиляди заявления. Както добре знаете, за откриването на една секция са необходими 60 заявления. При така подадените заявления получаваме сигнали от Великобритания, че 35 секции са недостатъчни, за да могат българските граждани там да упражнят достатъчно лесно и правилно възможността си да гласуват на тези избори. При това положение, струва ми се логично, да се въведе едно такова диференциране между държавите – членки на Европейския съюз, и останалите държави по същия начин, както има такова разделение по отношение на изборите за Европейски парламент, тоест ние предлагаме нещо, което вече е познато на българското законодателство и на Изборния кодекс. Така този проблем, който съществува, се решава по един елегантен начин. Аз се надявам всички колеги тук да подкрепим това решение и в държавите – членки на Европейския съюз, то да не действа.
По отношение на всички останали законопроекти – аз се надявам отново да приемем едно добро решение.
Въпросът с квадратчето на тези избори е сериозно дискутиран, но в крайна сметка последиците от него ще бъдат решени с общия Законопроект, който ние предлагаме заедно с ГЕРБ и Патриотичния фронт.
Уважаеми колеги, много се изговори за това дали тези промени, които се правят в момента са необходими и са правилни. Считам, че когато има проблем Народното събрание трябва да решава този проблем, а не да се прави че не чува, не вижда, и да бездейства.
Да, съгласен съм, че в последните шест месеца пред изборите не трябва да се правят големи, съществени, ценностни промени в Изборния кодекс, но тук говорим за нещо съвсем друго. Тук говорим за оправяне на проблема със секциите и за оправяне на проблема с броенето на квадратчето на президентски и на местни избори. (Реплики от БСП ЛБ.)
Аз се надявам, колкото и да подвикват колегите от ляво, все пак да проявят разум. Има още доста време до края на дебата и да подкрепят разумните решения, с които тези избори да преминат по един нормален и правилен начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Народният представител Данаил Кирилов – заповядайте, за да представите мотивите на внесените от Вас законопроекти.
Имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, промени се редът на представяне. Очевидно е, че не следваме хронологията при внасянето на законопроектите.
Аз ще представя Законопроекта, който сме подписали аз, колегите Красимир Велчев, Александър Ненков, Георг Георгиев, Станислав Иванов, Валентин Алексиев Николов.
Първата група промени обхваща правилата на чл. 14, като сме предложили две изменения по отношение на чл. 14.
Първото изменение касае границата от 35 избирателни секции, като предлагаме тя да не е относима по отношение на държавите – членки на Европейския съюз.
Обосноваваме това си предложение с обстоятелството, че и Република България е член на Европейския съюз и заедно с другите държави членки изпълняваме и по отношение на нас действат ред общностни правила. Имаме органи, които действат на ниво Съюз, имаме изградена непрекъсната комуникация, включително прилагаме и изискванията на Европейската конвенция за правата на човека. После ще си позволя да кажа няколко думи в тази връзка.
Втората група предложения по отношение на чл. 14 касае въвеждането за първи път на правило, което ние многократно коментирахме през месеците април, май и юни в Правната комисия. То касае възможността в една избирателна секция да се гласува в повече от една изборна урна. Тази възможност би способствала, ако има такава избирателна секция, в която има много избиратели, които искат да подадат своя вот, да се предотврати забавянето, да се предотврати утежняването на изборния процес. Тази опция на практика дава възможност в един момент скоростта на гласуване да се удвои, по две.
Смятаме, че тази възможност е способ също така да се предотвратят и някои очаквани злоупотреби при провеждане на изборния процес на някои места. Не изключваме възможността подготвени, мотивирани избиратели да се опитват да създават смут и внушения, чакайки пред избирателните секции.
Според нас тази възможност е силно интензивна и сме дали нейното приложение по отношение на всички държави и всички секции, тоест тя може да се отнася както за държавите в Европейския съюз, така и за държавите извън Европейския съюз, така и за секциите, които са в дипломатически и консулски представителства.
По отношение втората група промени – отчитането на вота от така нареченото „квадратче – „Не подкрепям никого“, ние поддържаме с този Законопроект нашето предложение такова, каквото беше през месец април тази година, тоест ние смятаме, че този вот, който по същината си е гаранционен в хипотеза на задължително гласуване, би следвало да се отчита във всички видове избори, тоест да участва при определянето на резултатите във всички видове избори.
Принципно ние винаги сме били против, срещу селективното зачитане на този вот, ако той бъде потвърден и ако остане. Нямаме правни основания по принцип да кажем: този вот ще важи за единия вид избори, но за другия вид, където не ни е удобно, няма да важи.
И тук искам да подчертая, че от Парламентарната група на ГЕРБ винаги последователно сме отстоявали това право и този принцип за равното понасяне на избирателните последици по отношение на вота.
С предходния Законопроект, който беше представен от колегата Найден Зеленогорски и който – заявявам, аз също съм подписал – се предлага различно правило действително по настояване на нашите коалиционни партньори, което ние възприехме в понеделник. Възприехме тяхната теза този вот да се зачита за мажоритарните избори, кметски и за президент и вицепрезидент, и да не се отчита, да не тежи главно при отчитането на компонентата за 4-процентния праг в пропорционалните избори. Благодаря Ви.
Ще използвам възможността подробно да развия аргументите си в изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Следва аргументация от името на вносител на Законопроект, който ще бъде представен от народния представител Гроздан Караджов.
Заповядайте, господин Караджов.
ГРОЗДАН КАРАДЖОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Трима народни представители от Гражданската квота на Реформаторския блок сме вносители на Законопроект, който касае, тясно погледнато, квадратчето „Не подкрепям никого“, или възможността на хората да не гласуват за никого, но техният глас да бъде ясно подчертан, че не харесват предложените им политици, предложените им партийни предложения в бюлетината, тоест изборът, който им се дава, така да се каже, по време на избори.
Но всъщност проблемът е един и той не се корени в квадратчето. Квадратчето е само едно следствие. Истинският фундаментален проблем е задължителното гласуване. Ако това Народно събрание и основно управляващата група, гарнитура, защото това е плаваща управляваща група, имаше някаква линия на поведение, някаква управленска стратегия, а не непрекъснато да се случват политически пазарлъци по най-разнообразни теми, едва ли някой би допуснал, че тема като задължителното гласуване изобщо някога ще се появи в тази зала, за да бъде дори предложена. Нещо повече, тя не само че беше предложена, а вече, абсурдът е гигантски, е действаща норма.
Защо нормата за задължителното гласуване, уважаеми колеги, е толкова вредна, толкова несправедлива и всъщност защо тя е безпринципна? Защото, когато предлагаме избори, когато предлагаме избор на хората, ние по някакъв начин отправяме покана за една договореност между нас и избирателите ни – те да ни дадат своето доверие, а ние да се постараем да го оправдаем в следващите четири или пет години.
На политическата класа обаче, в каквато сме се превърнали, очевидно това не й е достатъчно. Политическата класа в България започва да се притеснява, уважаеми колеги, от това че нещо не й вървят резултатите. Все по-малко и по-малко хора отиват да гласуват за нас и затова ние се опитваме да ги задължим. Освен това се опитваме да ги санкционираме, като им казваме: ние ще Ви санкционираме, като, ако не отидете да гласувате n броя пъти за нас поредни избори, тогава ще Ви лишим от правото да ходите изобщо да гласувате. Ще Ви заличим от списъците. Ще Ви накараме да ходите да извършвате куп бюрократични действия, за да си върнете това изконно гражданско право. Тоест наказваме хората с най-неподходящото наказание – не е глоба, не е някакво традиционно, а го лишаваме от гражданското му право – същия този, от когото чакаме да гласува и да прехвърли своето гражданско доверие върху нас. Това, уважаеми колеги, е да гасите пожар с бензин. Продължавайте да хвърляте тези тонове бензин върху избирателите и, повярвайте ми, рано или късно хората ще намерят сопата ли ще е, тоягата ли ще е, паветата ли ще са, доматите ли ще са, но ще намерят своето средство, с което ще ни изгонят от тази зала. Това ни води до квадратчето „Не подкрепям никого“.
В тази абсурдна ситуация, когато сме задължили хората да ни харесват, непременно да трябва да си изберат някого от списъка, който сме им предложили, да се самопредлагаме и да ги задължаваме да ни самоизбират, в това има огромен цинизъм и лицемерие. Тогава се предложи едно сравнително разумно, малко предложение – да се остави малка клапа, през която натрупващото се обществено напрежение да може да избликне, и тя се наричаше: избирам, че не подкрепям, съвсем съзнателно не подкрепям нито един от Вас. Вдигам Ви жълт картон, ако искате, червен картон. Ако е по-масово това нещо, ще си бъде чист червен картон. Тогава вече политическата класа, в каквато сме се превърнали, ще трябва да се опомни, ще трябва да се осъзнае. Ще трябва да предложи нещо ново, някакъв нов тип политика, нов тип взаимоотношения и да даде по-висока степен на участие на хората в този демократичен граждански процес. Тази лека поправчица във фундаментално сгрешения модел и принцип на задължителното гласуване беше възприета. Тя е действаща норма към момента.
Но, уважаеми колеги, дяволът винаги е скрит в подробностите. И там, в тези подробности, ние случайно казахме на хората – съвсем неслучайно всъщност управляващата гарнитура вкара този текст и го пробута на хората чрез Изборния кодекс – че квадратчето „Не подкрепям никого“ ще го броим веднъж, и то с охота ще броим това квадратче, когато трябва да издокараме с колко много висок процент, колко много абсолютна стойност бройки хора са дошли да гласуват, но, уви, няма да броим тези гласове и те няма да послужат при отчитането на резултата от изборите, конкретно на резултата на предстоящите избори.
Питам аз: има ли по-висше лицемерие от това: заповядайте, гласувайте задължително?! Аз, доколкото си спомням, даже и по Живково време не беше задължително по закон да се ходи на изборите, ами ги прибутваха… (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Да, не съм гласувал тогава, но не си спомням да е имало такова задължение. Но дори и да е имало такова задължение, Вие там ли се върнахте сега, при Тодор Живков?! Ама дали изобщо мнозина от Вас са излизали от тази епоха? Дали изобщо ментално сме излизали от тази епоха? Май не сме излизали от тази епоха, защото си задължаваме хората да идат да ни харесат и да ни маркират името. А ако не искат, могат да нарисуват това, дето искат да ни го кажат, или да го изпишат. Напоследък се наслушах на нецензурни изрази, няма да повтарям, но Вие сте виждали добре какво рисуват хората по бюлетините.
Та ние им казваме така: Вашия вот го приемаме само като статистика, да видите колко много ни обичате и как 90% ще се изсипят да гласуват, но когато трябва да отчетем резултата, ще си отчитаме само тези, които харесват нас, написаните там, в бюлетината.
Ами ако не харесвате никого? Е, ако не харесвате никого, си изберете друга държава. Два милиона си избраха вече друга държава и като продължаваме по този начин, ще си изберат още два. Накрая ще останат толкова избиратели, колкото и избираеми. И натам сме го подкарали.
Затова е и нашето предложение. Освен всички тези аргументи, които изложих и които съм сигурен, че и Вие споделяте, около една или друга партийна заръка няма да подкрепите, има и още един проблем – че подобно отношение към гласовете на хората: веднъж да ги броим, пък друг път да не ги броим, е нарушение и на чл. 93 от Конституцията, където ясно е казано в ал. 3, че избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
В Изборния кодекс за квадратчето „не подкрепям никого“ се казва ясно, че то е действително подаден глас. По-нататък обаче в методиката това се отменя тихомълком, както Ви обясних, и се казва: то си е действителен глас, ама когато ще смятаме резултатите, вече не искаме да е действителен, защото не харесваме да ни вдигат червен картон в лицето! Не харесваме да ни вдигат червен картон в лицето!
Затова е и нашето предложение, което имате пред Вас – да отпадне текстът в методиката за определяне резултатите от гласуване при изборите за президент и вицепрезидент на Републиката – в т. 2 да отпаднат думите „с изключение на тези по чл. 333, ал. 1, т. 7“. Предлагаме Законопроектът да влезе веднага в сила, тоест в деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Караджов.
Има думата господин Хамид, да аргументира внесеното предложение от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, с няколко изречения искам да представя нашия Законопроект. Знаете нашите аргументи. Те са постоянни във времето и искаме няколко неща, но те са изключително важни… (Реплики от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Хамид, Вие вносител ли сте? Аз Ви попитах, Вие ми потвърдихте. Всъщност виждам, че е господин Казак. Няма как, трябва господин Казак да си го аргументира. Вие не сте част от групата. Съжалявам.
Уважаеми колеги, продължаваме с господин Лъчезар Никифоров – вносител с колеги на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Имате думата.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ (АБВ): Господин Председател, уважаеми дами и господа, колеги! Нашето предложение е съвършено кратко – по чл. 14, ал. 5. То гласи, че общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава, не може да надвишава 55. Нашата идея е да се увеличи броят на избирателните секции. Логиката на нашето предложение следва от обстоятелството… По същество в предните си предложения ние имахме друга визия. Тя беше избирателните секции извън страната да се образуват с решение на ЦИК по предложение на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на не по-малко от четиридесет избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1. Това не беше прието. Като алтернативно ние внесохме настоящото предложение.
Каква е нашата логика? Ако погледнем чисто статистически, настоящият Изборен кодекс е приет на 3 май 2016 г., в който ние внесохме на два пъти поправки, обнародвани в два Държавни вестника, предстои ни трета поправка. Съпоставяйки неговото действие с действието на предходни нормативни актове, какво констатирахме?
В Австрия през 2005 г. избирателните секции са пет, а през 2014 г. вече са девет; във Великобритания са петнадесет, а през 2014 г. вече са четиридесет и една; в Гърция през 2005 г. са осем, а през 2014 г. – шестнадесет; в Дания са две, а през 2014 г. вече са пет. Това очертава анализ, който води към извода, че нашите сънародници в чужбина все повече и повече желаят да гласуват.
По тази причина ние предлагаме да се променят изискванията за броя на секции в чужбина. Считаме, че ограничителната норма 35 секции не беше приета със сериозен анализ. За христоматиен пример в това отношение считаме Великобритания. Аз Ви дадох данните до 2014 г. за броя на секциите, но по наша информация в момента секциите, които биха могли да обслужат нашите сънародници във Великобритания, трябва да бъдат 51. В тази връзка считаме, че е необходимо да се измени броят на секциите и той да бъде увеличен за всички българи, живеещи в чужбина. Да се въведе общ критерий, валиден за всички държави извън и вътре в Европейския съюз, и за всички българи граждани по света. Считаме, че конституционно правило е всеки български гражданин, независимо къде живее – дали държавата е член на Европейския съюз или не, да има еднакви конституционни права при упражняване на изконното си избор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Никифоров.
По начина на водене – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, мисля, че отнемайки ми думата преди малко да изразя становището на вносител, проявихте излишен формализъм. (Възгласи „Ааа“ от ГЕРБ и ПФ.) Да, така е! Практика в този парламент е когато отсъства някой народен представител, негов колега да представи внесения Законопроект. (Реплики на народния представител Цветомир Михов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля за тишина в залата!
ХАМИД ХАМИД: Само още двадесет секунди.
Колега, моля Ви се, млъкнете! Така можете да говорите в Габрово, а не в Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Това е моя функция! Моля Ви, без забележки.
ХАМИД ХАМИД: Уважаеми господин Председател, отнехте ми думата, защото Ви подвикнаха от Патриотичния фронт. Това рисува картинката в държавата, господин Председател. Подвиква се от Патриотичния фронт – Вие се навеждате. Подвикват оттам, ГЕРБ се навежда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Хамид!
ХАМИД ХАМИД: За да се измъкнете от тази ситуация, господин Председател, гласувайте с номер четири на тези избори и ще видите, че всичко ще се оправи! (Възгласи и реплики от ГЕРБ и ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не злоупотребявайте с това, че съм Ви дал думата! Аз много ясно Ви попитах – част ли сте от вносителите? Вие казахте „да“, а всъщност се оказа, че не сте. Попитах Ви, а Вие злоупотребихте с моето доверие.
Заповядайте, господин Байрактаров – процедура по начина на водене.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Вземам процедура по начина на водене. Вероятно на Вас Ви е неудобно, но е недопустимо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви и Вие да не преминавате тази граница!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ:…народен представител от групата на ДПС, пък и от която и да било група, по този начин да квалифицира правомерно действие на председател на Народното събрание „навеждане“, „изправяне“ и не знам си какво.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място.): „Изправяне“ не съм казал!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Настоявам незабавно да бъде отстранен от заседание този народен представител, както гласи Правилникът на това Народно събрание.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място.) Да имаш да вземаш!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Още повече, че когато един народен представител, в лицето на този от ДПС, дори не си е направил труда да прочете Правилника, както Вие коректно постъпихте и го попитахте: „Вие съвносител ли сте?“, а той не е, и да се опитва да прави опит за измама на народните представители, само и само да може да говори врели-некипели. Това също е недопустимо! Поради което отново настоявам този народен представител да бъде отстранен съгласно Правилника за организация и дейността на Народното събрание от днешното заседание.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС, от място.) Ти тогава не трябва да влизаш в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, Правилникът аз имам правото да го прилагам. Както виждате, съобразявам се с него стриктно.
Продължаваме със следващото становище на вносител – господин Георги Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, съвсем накратко, тъй като част от колегите вече изложиха подобни аргументи. Моите предложения са в няколко групи.
Първото предложение – ключовият проблем на този Изборен кодекс според мен е така нареченото „задължително гласуване“. Както вече казаха част от колегите и аз считам, че гласуването е право, а не задължение и не можем да караме хората като овце да отиват в урните и там да гласуват.
Аргументът, който чух от господин Данаил Кирилов на Правната комисия, че, видите ли, задължително било само отиването до секцията, пък там какво ще правиш – не било задължително, не е валиден аргумент. Това, което трябва да дадем на хората, е правото им на избор – да решат дали искат да гласуват, или не искат да гласуват.
Освен това, господин Кирилов, Вие прекрасно знаете, че там където има задължително гласуване, то не работи. На последните парламентарни избори в Гърция гласуваха 56,5% – там гласуването е задължително. Можете ли да глобите 50% от населението? Социологическите проучвания тук Ви показват, че ще гласуват около 60%. Другите 40% какво ще ги правим? Освен това дори нямаме и наказание за тях. Ще ги накажем с това, че ще ги извадим от избирателните списъци, тоест някой, който не иска да ходи на мач, го наказваме, като му казваме: „Ние никога няма да ти продаваме билет за мач“. Той не се интересува, той не иска да ходи на изборите. Оставете хората сами да решат искат или не искат да гласуват.
Второто предложение, което правя, е свързано с първото – да бъде премахнато така нареченото „квадратче“. Решим ли първия проблем автоматично решаваме и втория проблем.
Третото предложение, на което много държа и е свързано с изборите в район Младост и президентските избори – когато има различни видове избори в един и същи ден, те да бъдат правени в една и съща стая и на всички гласоподаватели да им бъдат давани всички възможни изборни книжа, а не да има решение на ЦИК, че, видиш ли, за референдума трябва да си поискаш отделно бюлетина, с която да гласуваш. Ако не си я поискаш, няма да ти дадат. Влизате вътре, редите се на една опашка и гласувате за всички възможни избори – президентски, районни, местни и всякакви референдуми, каквито има. Това, което ще стане в район Младост, е ясно. Кой ще се нареди на две опашки и ще се мести от единия етаж на другия? Ще отиде само твърдият електорат? Това ли правим! Вместо да стимулираме хората да гласуват, ние ги караме да не гласуват чрез този Изборен кодекс.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Питай представителите на ЦИК за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, не се обаждайте от място.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Господин Кирилов, излезте тук и ме опонирайте, а не от място. Заповядайте, защото това, което правите, е глупост след глупост.
Фактът, че имаме 12 предложения за промени в Изборния кодекс две седмици преди изборите, е резултат на лошия Изборен кодекс, не на нещо друго. Вие самите имате три предложения, три законопроекта – управляващите. (Реплика.) Четири. Управляващите имате четири. Вие правите Изборния кодекс и имате четири законопроекта и всички останали, които имаме. Надпреварваме се да внасяме законопроекти. Защо? Защото има проблем. Какво значи, ще направим 35 секции извън Европейския съюз, вътре в Европейския колкото искаме? Великобритания, където е проблемът, тази година е в Европейския съюз, догодина – не е. Да Ви попитам: догодина какво правим? Пак ли правим промяна на Изборния кодекс? Специално за Великобритания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Следва последният Законопроект, който ще бъде аргументиран от името на вносител – господин Филип Попов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Кажи и ти името на бюлетината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Михов, моля Ви успокойте се! Провокирате постоянно различни реакции. Задръжте за себе си тези провокации.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
За да не утвърдя позицията, поради която днес сме тук – възможността тези дебати да приключат след изборите на практика, ще бъда много кратък и пределно ясен.
Уважаеми народни представители, сега сме тук заради липсата на всякаква логика и разумност по наличието на сбъркана философия. Сбъркана философия от творците на този Изборен кодекс.
Уважаеми народни представители, големият отсъстващ от настоящия Изборен кодекс, а мисля и от този дебат – това е правото, разбирането за правова държава, разбирането за представителна демокрация и разбирането за начина на формирането на властта чрез избори. С този Кодекс Вие не само затвърдихте това отсъствие, но и го задълбочихте.
От Парламентарната група на „БСП лява България” сме последователни в отхвърлянето, против разбирането, че едно право е задължение и, че изборите и положителният вот е вот против всички – против властта, каквато и да е власт. Дори липсва логика в построяването на изречението „гласувам „за“, за да съм против всички“. Нелогично и недопустимо е чрез отрицание да подкрепяш.
Правото на избор означава възможност за избиране на тези кандидати за органите на държавната власт, които според избирателя отговарят на неговата преценка и вижданията му. Чрез упражняване на правото на избор се формира състав на изборните държавни органи. Възможността да не се подкрепи никой от кандидатите противоречи на същността на избора като такъв. На практика се облагодетелстват партия или коалиция, която е получила най-голям брой гласове, но недостатъчно, за да сформира даден орган или мнозинство в него. Всичко това, не на последно място обаче, води и до принизяване на влиянието на този орган и на авторитета му в обществото.
Ето защо ние сме предложили на практика в целия Изборен кодекс това прословуто квадратче, защото както и да го въртите то си остава нелогично, без никакви правни последици квадратче, по-точно с негативни последици. Ние сме предложили неговото отпадане. Също така подкрепяме позицията на останалите вносители против задължителното гласуване. Това е наша константна позиция във времето – говорихме го, гласувахме „против“, когато гледахме този Изборен кодекс, ще го направим и днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
С това процедурата по представяне на аргументите на вносителите на законопроекти приключи.
Уважаеми колеги, откривам дебатите по предложените 12 законопроекта на Избирателния кодекс.
Имате думата за изказвания.
Първи е записан господин Тунчер Кърджалиев, след него госпожа Мариана Тодорова да се готви.
Господин Кърджалиев, имате думата.
Съобразно дебат на първо гласуване минутите са Ви определени, времето може да бъде удължено.
Заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа, залата е полупразна, но ще използваме медиите за нашите послания.
Излизам на тази трибуна с убедеността, че по теми, особено касаещи недемократични и дискриминационни решения, от тази трибуна трябва да се говори сериозно и аргументирано, особено пък десет дни в навечерието на президентските избори, когато се променят основни правила.
Ето поради това нашите аргументи, съображения за предложенията неведнъж много сериозно и аргументирано, включително и от тази трибуна извън комисиите, са споделяни. Ще се спра само на онези текстове, които според нас се приемат като палиативни корекции и въвеждат псевдодемократичен ред на провеждане на изборите в Република България и там, където живеят български граждани.
Според нас тези текстове задълбочават дискриминационните постановки в Избирателния кодекс и от тази гледна точка, имайки предвид, че предложението за 35-те секции е само и единствено на ГЕРБ, ще се обърна главно към тази управляваща политическа сила с аргументи, поради които ние не можем да подкрепим тяхното предложение.
Това споменато подозрение само преди две седмици – ако се сещате, в декларация на парламентарната група на ДПС, виждайки настоящето предложението на ГЕРБ за рестрикция от 35 секции в чужбина, трябва да знаете, уважаеми колеги, че вече се превръща в убеденост. Убеденост, че не просто и само Патриотичният фронт, а точно ГЕРБ са в основата на прокарването на нови разделителни линии върху стари разделителни линии
Твърдя това с убеденост, защото според нас това е апотеоз на дискриминацията в законодателството на България, това е апотеоз на човешкото и политическото лицемерие. И не само това! С особено огорчение споделям и друго от тази трибуна, премервайки всяка своя дума – това предложение според нас доказа и истинската си цел, която беше дефинирана от колеги от Патриотичния фронт. Истинската цел е преднамерено, арогантно, предубедено отнемане дори, бих казал, изтръгване на права от пълноправни български граждани на Република България, които не живеят в България и са част от българските граждани с турско етническо самосъзнание. Това в прав текст беше признато от представители на Патриотичния фронт.
Това е резултат според нас на липса на мъдрост, липса на далновидност, но също така и липса на елементарен усет за справедливост, а ние имаме много сензитивни сетива точно за този тип проявления на българската демокрация.
Заради тези причини, трябва да знаете, че ДПС е обречена да съществува и процъфтява. Вие ни подарявате кауза след кауза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля, по-внимателно и по спокойно.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Ето по тази причина след всеки вид избор в очите на нашите опоненти ние ще продължаваме да виждаме реки от мъка, безнадеждност и тъга заради нашите резултати. Така не може да елиминирате „Движение за права и свободи“ от българския политически живот.
Твърдите, особено пък и вносителите преди малко, че няма дискриминация в тези Ваши предложения. Но с какво са различни нашите съграждани, а те са над половин милион във всички тези държави, които са под тази рестрикция, а именно и САЩ, и Канада, и Турция, и Австралия, и Норвегия, и Македония, и Сърбия, и така нататък, и така нататък? С какво е различен Алтимир Адамов, че неговите роднини в Турция няма да могат да гласуват по правила, с които се гласува в България и в други държави – членки на Европейския съюз? Защо трябва да стигматизираме и да обиждаме тези хора? С какво са различни те от нас – да не би да имат две глави, три ръце, четири крайника – да не засягам други органи, които са приоритет на други политически сили, да не би да имат вместо кожа люспи или пък някакво оперение? Кое налага да посочвате и да стигматизирате тези хора? Това е обидно и към държавата-домакин, към държавата-реципиент, защото Вие казвате: „Тук средата не позволява да има същите правила на гласуване, каквито има в България и в страните от Европейския съюз“.
Добре, приемаме. Очевидно днес ще се приеме този Закон, а другата седмица е на второ четене. Да тестваме конституционно съобразността и демократичността на този текст. Дайте ни 18 гласа да сезираме Конституционния съд и нека той се произнесе… (ръкопляскания от ДПС), дали чл. 2 от нашата Конституция, който казва, че всички граждани са равни пред закона, или чл. 26, ал. 1, който гласи: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права по тази Конституция“. Дали тези текстове са спазени?
Впрочем знаете, в края на януари в Съвета на Европа ние сме водеща точка на заседание, което ще разглежда порочни практики в България в, забележете, Македония и Ивицата Газа за сгрешени и недемократични процедури, които са укорими от Съвета на Европа.
Уважаеми госпожи и господа от ГЕРБ, в кратката си двегодишна история Патриотичният фронт достигна такива висоти на прокарване на решения, които са свързани с ксенофобия и човеконенавистническа политика, че и странични наблюдатели се срамуват от това. Словото на омразата, за съжаление, стана норма на общуване, включително и в този парламент, а то превърна демократичната българска обществена среда в токсична. Със самодоволство, ако забелязвате, включително и в момента, отбелязват своите постижения. Тук се сещам за една турска поговорка – това е олицетворение, а не касае никого, как въшката, когато била заситена, излизала на челото да се показва, да демонстрира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще Ви помоля без поговорки! (Шум и реплики.)
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Това е художествен израз, това е олицетворение, това не е обида. Извинявам се, ако някой се е засегнал. (Шум и реплики.)
Добре, спокойно, за да продължа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: По чл. 151 Ви правя напомняне, че се отклонявате от предмета на дейност.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Това касае Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Вие може да ползвате всевъзможни метафори, но обиждате народните представители.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Това е стил, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: На основание чл. 151, Ви правя напомняне за отклоняване.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Изядохте ми 25 секунди. Забелязвате ли това?
Трябва искрено да споделя на колегите от ГЕРБ, че имаме страхове, особено с това предубедено решение за угнетяване на българските граждани с турско етническо самосъзнание. Според нас, това е крещяща обида, унизено достойнство. Когато една общност бъде притисната до земята, тя може да се превърне във взривоопасна маса, която не се нуждае дори от провокация, за да се осъществят онези страхове, които споделяше преди няколко месеца, включително и премиерът Бойко Борисов. (Шум и реплики от Патриотичния фронт.)
Ние от ДПС сме отговорни политици и, казах, имаме изкусни сетива за тези проблеми. Затова ще Ви кажа, подчертавайки дебело, че използваме този опит, тази наша партийна мъдрост, мъдростта на нашия избирател, за да направим така, че никога да няма такива сценарии в нашата единствена родина България. Признаваме този факт като отговорна политическа сила, но призоваваме и другите политически сили: Нека да спрем тази верижна реакция, когато омразата ражда омраза, защото сме обречени да потънем в бездната на собственото си съществуване! Обръщам се към ръководството на политическа партия ГЕРБ, въпреки че голяма част от тях отсъства и към премиера на Република България.
ДПС е наричана как ли не през последните години. Анти ДПС-клетвата се превърна в тест за благонадеждност, в атестат за светло бъдеще, в декларация за вярност, но ДПС никога не е наричана хазартна партия.
РЕПЛИКА ОТ ПФ: Мафия!
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: И заради това следващите думи, които ще изрека, не са блъф, те са нашето верую. ДПС никога не е правила и няма да прави компромиси с демокрацията, демократичните принципи на съществуване на Република България и угнетяването на тази демокрация с дискриминационни закони.
Искаме коректно да ви кажем, уважаеми колеги от ГЕРБ, следното: Ние забелязахме, ние фиксирахме това политическо поведение на ГЕРБ. Вашето поведение по отношение на този казус не остана незабелязано за нас. Притеснява ни обаче друг факт – притеснява ни фактът, че Вие не забелязвате нашето предупреждение по отношение на ценностни въпроси, екзистенциални въпроси, които касаят нашата родина. С огорчение и дори с известна доза срам категорично заявявам това.
И друго ни притеснява с колегите от Парламентарната група на ДПС – адаптивността, умереният опортюнизъм, повратливостта са инструменти в съвременната модерна политика, но когато се ползват конюнктурно, когато този тип поведение се превърне в система, в норма за общуване с други политически партии, това се нарича чисто и просто лъжа. Наслушахме се, нагледахме се през последните няколко седмици и месеци и тук, в залата, и по медиите, и особено в кулоарите, когато си говорим насаме с колегите от ГЕРБ, на най-различни лъжи.
Говорехте едно в понеделник, във вторник стана съвсем друго, сряда и четвъртък в Комисията стана трето. Много се лъже в политиката. Това е може би нормално. И ако на лъжците носовете растяха не само извън тази зала, а и в парламента, тук, много хора щяха да бъдат украсени не с носове, а с плугове и редосеялки на лицето си. Трябва да знаете, че тези неща се фиксират, тези неща се забелязват от Движението за права и свободи.
И накрая, искрено, коректно, дори недопустим може би за политиката израз – по мъжки се опитах да Ви кажа нашите притеснения и съображения по отношение на този казус.
Снощи дори и премиерът призна, че ДПС умее да се държи достойно и последователно. Връщам му комплимента. Надяваме се, дано прословутата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Искате ли удължаване на времето?
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Да, моля Ви, удължете времето.
Дано прословутата му интуиция и политическо шесто чувство да не е закърняло от заразното давление на неговите партньори. Поради тях и този тип закони продължаваме категорично да мислим, че това управление е порочно заченато, че това управление е идеологическо кръвосмешение, че това управление е грозно и уродливо и час по-скоро трябва да приключи. Като едно голямо семейство сте, но семейство Адамс. Изборите през април, май месец за парламент нямат алтернатива според нас. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплика на изказването?
Заповядайте, господин Исмаилов.
Втора реплика – Петър Славов, трета – Искрен Веселинов, с молба към репликиращите – да внимаваме, да не си вземаме думата и така нататък, защото явно, че след това емоционално изказване ще има сериозни реплики.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин… Извинявайте, забравих името… Кърджалиев…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Тунчер Кърджалиев. (Шум и реплики от ДПС: „Много бързо забрави!“)
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Щях да кажа Чакъров, защото гледах него. (Силен шум и реплики от ДПС.)
Извинявам се, за което. Извинявам се, господин Кърджалиев, искрено.
Аз съм съгласен с много от принципните положения, които изложихте тук и ги подкрепям. Това ще стане видно в моето изказване и в моите гласувания. Не съм съгласен с някои предложения, които мнозинството внася, но това е друга тема.
Ще Ви кажа, че Вие донякъде сте прав с Вашите предложения, обаче не сте докрай искрен и открит, когато говорите за лъжата. Когато предупреждавате за опасностите от националпопулизма – да, но говорете и за другата страна на медала, защото не беше ли безпринципна подкрепата и формата „Орешарски“? Не беше ли и той лъжа?! Няма ли много лъжа във Вашето развитие и във Вашата пропаганда, когато встъпвайки на определени демократични принципи и ценности в защита на малцинствата, зад кадър се случват много кражби и продажби, за което пък провокира другия националпопулизъм – мнозинствения. (Шум и реплики от ДПС. Възгласи: „Ееее!“)
Аз така мисля. Това, което утре ще имаме като проблеми, донякъде е заложено от Вас като проблеми в миналото. Благодаря. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Исмаилов.
Втора реплика – заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Кърджалиев, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Председател! Взимам тази реплика, господин Кърджалиев, защото Вие говорихте дълго, но доста малко казахте по конкретните законопроекти, които обсъждаме днес. На мен ми се искаше да чуя например, ако бяхте искрен, защото у мен остава съмнението, че не сте, примерно да бяхте заявил подкрепа за Законопроекта, внесен от колегите Станимиров и други народни представители, които решават проблема изцяло със секциите в чужбина, но Вие за него една дума не казахте, па камо ли добра дума.
Същевременно ще Ви наблюдавам много внимателно от ДПС как гласувате за големия Законопроект, така нареченият „самостоятелен законопроект“ на ГЕРБ, в който има една много интересна хипотеза, която предвижда да се открива или да се дава възможност да се гласува в допълнителни избирателни кутии в чужбина. Забележете, само в чужбина в дадена секция и това ще става с решение на Централната избирателна комисия. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Много ми е интересно, Вие критикувахте този Законопроект, сега да видя как ще гласувате за него и дали това предложение, което като цяло залата отхвърля, няма някак да се промъкне накрая в общия Законопроект.
Защото, господин Кърджалиев, моля да ме извините, но в мен и в много други хора витае подозрението, че Вие искате да използвате именно едно такова предложение за едни нечисти цели. Ако има негативно отношение към ДПС, знайте, то е именно към върхушката на ДПС, то не е към българската общност, към българските граждани от турски произход. Напротив, то е именно към тези от върхушката, които години наред ги държат необразовани (силен шум и реплики от ДПС), които години наред ги държат в ъгъла, които години наред ги експлоатират и създават настроения и противопоставяне. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Много Ви моля…
ПЕТЪР СЛАВОВ: Затова са тези негативни настроения, но те не са към българските турци, те са именно към Вас. Благодаря. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Славов.
Трета реплика – заповядайте, господин Веселинов.
Много Ви моля без диалог със залата и от залата към репликиращия.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, господин Кърджалиев! И аз ще започна с една метафора и с една поговорка: „Гладна кокошка просо сънува“ – така и Вие сънувате избори, така и Вие сънувате власт. Впрочем, Вие бяхте в не една власт – бяхте в управление и със СДС, и с БСП, и с царя, и с кого ли не. Сега предполагам удобно сте се предложили да бъдете във властта и със следващ, какъвто и да е формат, защото ДПС се храни от власт, защото ДПС е равно на корупция, на злоупотреба с власт и това всеки го знае. (Реплики от ДПС. Ръкопляскания от ПФ.)
Много Ви боли, че патриотите имаме успехи. Разбираемо! Но като говорите за това има ли различна среда в Турция – да, има различна среда в Турция. Има една Турция, в която в момента властва терорът, властва произволът на властта на държавата, имаме една Турция, която върви към диктатура и в която ислямизмът се утвърждава като държавна идеология. И 35 секции са много там. Аз по-скоро се питам къде е бил посланикът и как е изпълнил задълженията си, предлагайки тези 35 секции, което за мен е безобразие? Една страна, в която не може да се гарантира честността на вота.
Така че и това е въпрос, който сигурно скоро Патриотичният фронт ще постави, защото идеята не е някой да бъде лишаван от избирателно право, идеята е да гласуват тези, които обичат България и които виждат бъдещето си, свързано с нея. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Правото на дуплика – господин Кърджалиев, заповядайте.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Исмаилов, знаете, дори допреди няколко години по-добре и от мен – ДПС е опитна, обиграна партия… (Шум и реплики от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля, Патриотичният фронт, моля…
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Недейте ме вкарва в този тип диалог, защото Вие сте губеща страна в този диалог.
Искам да Ви кажа друго: ние през последните години включително, а Вие ще потвърдите и за 27-те години от съществуването на ДПС, не се срамуваме за нито едно свое решение, включително подкрепата на правителството на Орешарски.
И още нещо. Тази лъжа, за която Вие говорехте, тази лъжа е в основата на получаването на Ви на образование в Република Турция и обществен имидж от страна на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще Ви помоля – не се обръщайте към него… (Силен шум и реплики от ДПС.)
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: А към кого да се обърна? Имам дуплика. (Силен шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ама, образование тука и така нататък – говорете по същество. (Силен шум и реплики от ДПС. Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Ще Ви искам оставката на Вас, да знаете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Хамид, ще Ви отстраня от залата. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.)
Да, ще Ви отстраня от залата.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Тази лъжа Ви направи обществено значима фигура, разбира се, с големи резерви обществено значима фигура.
Господин Славов, по отношение на детайлите нямам вътрешна потребност да споря с Вас. На второ четене Вие ще видите нашето становище. По принцип този Законопроект, който е под № 113, ние го подкрепяме – Борис Станимиров. Но на второ четене ще уточним и детайлите. Приемаме иначе по принцип демократичния дух на Вашите закони, които предлагате.
По отношение на господин Искрен Веселинов: има и една модерна перифраза на тази поговорка: гладна кокошка планина повдига. Замислете се, не е ли възможно това като хипотеза да е вярно?
А по отношение на Турция и средата, направете паралел, направете аналогия със САЩ, с Норвегия, с Канада, с Швейцария, с Великобритания след една-две години. И там ли средата е такава? Не дискриминирате ли нашите пълноправни граждани, които са няколкостотин хиляди, точно в тези държави, абстрахирам се от Турция?
И трябва още веднъж да знаете: ние нямаме страх от Вас! Аз си казах страховете. Ние мислим, че противопоставянето, омразата, която Вие диктувате, води точно до това, което казах: разпалва долни страсти и сплотява тълпи. Отговорност на политиците е да спрем този процес. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Заповядайте, господин Цонев. Имате право на процедура. Предполагам по начина на водене.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене. Мисля, че когато един изказващ се политик, депутат, употребява изразни средства от трибуната, това е част от инструментариума му, от начина, по който той иска да защити тезата си или да обори тезата на своите опоненти. Използването на метафори и на други фигури е абсолютно наложително за един добър оратор, какъв е д р Кърджалиев. Не беше нужно да накъсвате речта му с пет-шест спирания по тази тема, толкова повече, че други, които по воля Божия са лишени от тази дарба да бъдат оратори, вместо да използват такива изразни средства, използват от тази трибуна изрази като „горили“. Да не обиждам залата и да не замърсявам пространството на тази свещена трибуна с изразните средства, които те употребяват.
Моля Ви да се въздържате от такъв тип забележки, защото това слово беше всичко друго, но не и нарушение на Правилника, а камо ли в него да се съдържаха обидни квалификации. Беше достатъчно изящно и достатъчно литературно поднесено, за да му се възхитите и за да вникнете в същността на нашите притеснения, които са отправени по един адекватен и много точен, макар и понякога метафоричен начин към адресатите, които сте Вие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Цонев.
Думата за изказване има народният представител Мариана Тодорова от Парламентарната група на АБВ.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Факт е, че темата за Изборния кодекс за трети път взривява управляващото мнозинство и това говори, че текстовете не са прецизни и не са достатъчно добре изработени. Вместо идеите как да се управлява, какви политики да има да се водят на терена на управленската програма, това се пренесе в Изборния кодекс. И това е жалко, защото Изборният кодекс става залог на конюнктурни политически интереси. На мандатоносителя е отговорността да постъпи принципно, да не се стреми да угоди ту на единия си партньор, ту на другия, а да изчисти текстовете така, че да бъдат безкомпромисни и да работят добре и изчистено.
От Парламентарната група на АБВ считаме, че този дебат е доста ненавременен и закъснял. От предходните изказвания виждаме, че дебатът се ползва за предизборни послания и обслужва много добре няколко кандидат президенти и няколко партии. Това напомпва техния рейтинг, изкривява темите на дебата, отстранява вниманието и по този начин другите кандидати са неравнопоставени. Ако има нещо, което е удачно днес да обсъждаме, това е броят на секциите. Видяхме, че този, който е регламентиран сега в Изборния кодекс, не е устойчив и, че във Великобритания има повече заявления от това, което е заложено. Още повече че този въпрос е технически.
Има повече заявления, ЦИК изрази готовност, ако днес решим друго, да промени критериите. В този контекст предложението на АБВ е най балансирано. Ние предлагаме броят на ограничението за секции да нарасне от 35 на 55, защото виждаме, че към момента има такива заявления, а и във времето статистиката показва, че това не се надхвърля.
Ние споделяме опасението, че има изкривяване на вота, има неправомерни действия в Турция и затова предлагаме все пак да има ограничение. Но считаме, че с времето това ограничение трябва да отпадне, когато се намери някакъв дипломатически или политически начин да бъде решим проблемът с Турция. Но така, както днес ни се предлага ограничението да важи за всички страни извън Европейския съюз, това е противоконституционно и ако се намери някой, който да сезира Конституционния съд, ние от АБВ сме убедени, че това предложение, което днес временно скрепява страстите в коалицията, ще отпадне и то наистина е временно и преходно. Нарушава се чл. 6 от българската Конституция. Не може нашите съграждани да имат различни права според местоположението, което имат. Затова повтарям още веднъж: предложението на АБВ към момента е най-балансирано ¬– 55 секции, няма да има много в една страна, за която всички се опасяват, но ще бъдат достатъчно за страните по целия свят.
Другият спорен момент, който всички днес обсъждаме, е квадратчето „Не гласувам“. За нас е най-добре да остане настоящото положение – тези гласове да се отчитат за действителни, но не да се броят. Радваме се, че все пак няма да има отчитане на броенето в парламентарния вот, защото за всички ни е ясно, че това нарушава партийния плурализъм, че заграбва гласовете на хората, които не подкрепят никого, в полза на големите партии и за това, че много вдига изборния праг и много партии ще останат навън и много граждани ще останат непредставени.
И тук питам: ако тази постановка изкривява вота в парламентарните избори и го деформира, защо тогава да считаме, че няма да изкривява и да деформира вота в изборите за президент и за кмет? Ясно е казано в Конституцията, че президент се избира, когато са гласували повече от половината граждани и повече от половината от тях гласуват за една личност. Какво ще стане, ако гласуват повече от половината граждани, но повече от половината не са гласували за една личност, а, да речем, 43% са гласували за кандидат и 7% са негласували? С тази постановка, която днес ни се предлага, бламираме възможността да изберем легитимен президент. Изобщо цялото законодателство може да създаде неимоверно много проблеми. Това са две ключови постановки както с това Конституционният съд да осъди, че нормата, която днес се гласува, е противоконституционна – за разделяне на страните на част от Европейския съюз и нашите съграждани, така и легитимността на бъдещия президент.
Призовавам мнозинството, призовавам мандатоносителя да поеме отговорност, защото после всички проблеми ще паднат на неговия гръб, а не на малките партньори, които просто сплотяват своите избиратели. Призовавам да направим разумен избор!
Убедена съм, че днес затваряме темата за много кратко и, че скоро след президентските избори отново ще бъде отворен Изборният кодекс. Тогава от АБВ ще настояваме да се свика експертна група, която да обедини конституционалисти, прависти и политици и да се намерят устойчиви решения, които да дадат възможност изборите да се провеждат нормално в следващите 15 –20 години. И нека да предлагаме своите различни идеи и визии за управление в управленската програма и в начина, по който се формира политиката, а не това да лъсва на терена на изборното законодателство, защото действително така ще има все по-голяма нужда от квадратчето „не гласувам“. Ние понижаваме рейтинга на институциите по този начин, защото виждаме, че конюнктурно сме готови да подкрепим и неконституционни решения, и бламираме доверието в нас, затова опираме в задължителното гласуване. Така че все още не е късно да вземем разумното решение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Тодорова.
Реплика на изказването? Не виждам.
Следващият записал се е народният представител Димитър Делчев – не го виждам в залата.
Има думата за изказване Стефан Кенов – Български демократичен център – Народен съюз.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ-НС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, налага се да сменяме основния Изборен закон по време на предизборната кампания. Дали основателно, или не, пред нас се появиха два големи проблема.
От преждеговорившите и хората, които представиха своите законопроекти, се чуха различни цифри. Но българската държава работи основно с две цифри – българите, които се самоопределят извън границата, са 3-3,5 милиона. Извън пределите на Република България живеят 28% от българските граждани. Дали упражняването на тяхното конституционно право да участват пряко в изборите за органи на държавна власт, е голям проблем? Отговорът е: „Да“, и това няма как да бъде по друг начин.
Тук обаче повече говорихме и за технология – дали секциите да бъдат 35, дали да бъдат 55, дали да бъдат по-малко, повече. Казаха се неща, че би трябвало навсякъде, където има двама или трима български граждани по света, да може да бъде гарантирано тяхното право. Но колкото и да са секциите, дори те да са 55, 65, 112 или 300, няма как и финансово – оставете, но на практика няма как българската държава да осигури секционна избирателна комисия във всяко населено място, където има български гражданин, независимо от държавата.
Няколкократно в тази държава лично съм заявявал, че единственият начин да бъдат гарантирани правата на всички български граждани от Конституцията на Република България е да бъде ефективно въведено дистанционното електронно гласуване. Само и единствено по този начин можем да гарантираме на 100%, че всеки може да упражни своето право на глас.
Дали промените, които днес се предлагат, ще решат проблема? При приемане на Изборния кодекс всеки от нас знаеше, че ще има проблем в три държави – САЩ, Република Турция и Испания. Оказа се, че Испания не е проблем. Проблем стана Великобритания. Тогава, към него момент, знаехме, че проблем ще имаме и с избирателната секция в Лондон – има прекалено много български граждани, които няма как да упражнят гласа си в една секция. Това, което предложи, мисля, че господин Красимир Велчев и група народни представители в техния Законопроект, за допълнителните секции, е решение – добро решение. То ще бъде решение според и за Република Турция. Не знам дали сте го отчели.
Но да мислим, че с осигуряването на хиляди секции извън страната ще решим проблема, няма как да стане. Нямаме възможността да осигурим това право.
Призивът ми е не толкова днес или между първо и второ четене да се правят някакви промени, но наистина загрижеността на всички парламентарни групи – да дадем възможност на нашите сънародници извън пределите на България, да гласуват по електронен път. Това в крайна сметка зависи от волята на парламентарните групи.
Ние ще подкрепим отпадането на тавана от 35 секции за Европейския съюз с ясната перспектива, че в крайна сметка това е решение за този вид избор. Оттук насетне Великобритания може да не е част от Европейския съюз, но това дава още повече вода в мелницата на този прогресивен процес наистина Министерският съвет и управляващото мнозинство да работят по въвеждането на електронното гласуване.
По отношение на квадратчето. Винаги сме заявявали, че сме „за“ задължителното гласуване, но няма как да има задължително гласуване без да не дадем възможност на българските граждани да отбележат своя вот, че не подкрепят нито една от кандидатиралите се партии или личности за определен пост. Не можеш да предрешиш гласа на един български избирател, като му кажеш: „Това са петте кандидата, ще гласуваш за тях!“. Това, че не харесвам четирите кандидата, не ме кара да гласувам за някой Пищов, Шишарка или така нататък. Аз трябва да имам възможността да отразя този вот. Дали той трябва да бъде действителен, или недействителен? – За мен този човек е гласувал. Дали трябва да участва в преброяването на гласовете? – Ще изпратим на балотажа първия кандидат и квадратчето ли? Това значи да го отчетем като валиден впоследствие при определяне на резултатите. И на балотажа ще имаме един кандидат за президент и едно празно квадратче. Абсурдно е!
Това трябваше да стане, беше добре направено според мен. Но за да се предпазим от страховете, ще подкрепим и тази поправка – на мажоритарни избори да не се брои, да не бъде валиден гласът му, въпреки че аз съм го упражнил този глас по този начин, моят глас нека бъде невалиден. Защо? Защото се създаде една истерия. На практика това, което беше говорено през тази седмица, никога няма да се случи. Тези действителни празни квадратчета можеха да изпълнят едното условие – да са гласували повече от 50% от хората в избирателния списък, да стигнем 3,5 милиона. Но как при тези прогнози щяхме да изпълним другото условие? И как наистина тези опасения можеха да станат факт? Нямаше такъв вариант! Създаде се истерия. Добре, ще гласуваме и ще успокоим българското общество. Твърдо съм „за“ подкрепа на допълнителните секции, на допълнителните изборни кутии. Според мен наистина те ще решат част от проблема. Има огромни градове по света, в които живеят огромни български общности и на тях трябва да гарантираме възможността да гласуват по стария начин с бюлетини и така нататък.
Ще подкрепим три законопроекта. Единият законопроект е на господин Зеленогорски и група народни представители, на господин Красимир Велчев и група народни представители и на господин Делчев и група народни представители.
Смятаме, че трябва да се създаде спокойствие в обществото преди изборите. Въпреки че е грешно според нас да се променят изборните правила, в крайна сметка по-важни са българските граждани, правата им, които са гарантирани от Конституцията, и желанието ни да създадем възможността те наистина да ги упражнят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кенов.
Реплики на изказването? Не виждам.
Има думата за изказване народният представител Янаки Стоилов.
Заповядайте, уважаеми господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Днешната тема бих нарекъл „Обсъждане на квадратурата на управляващия политически триъгълник“. Това е резултатът от предишните промени в Изборния закон, когато тук бяха поставени отново същите въпроси с голяма част от предупрежденията, които днес ни водят към корекции на това, което тогава се прие.
Показателно е, че от 12 законопроекта ще се подкрепят най-вероятно три, на парламентарните групи, които имат най-голям принос да решаваме този казус днес – на ГЕРБ, на Реформаторския блок и сборния техен законопроект.
Това, което става днес в областта на изборното законодателство, поне през последните години, е без прецедент – само петнайсетина дни преди деня на изборите да продължават промените в изборните правила.
Давате ли си сметка, питам се, дали това е израз на политическа и управленска неспособност на мнозинството, ако имаме по-високо мнение за мнозинството, дали темата с квадратчето не е опит да не се обсъждат истинските проблеми на България – това, което трябва да прави президентът, а да се занимаваме с действителността или недействителността на гласа в квадратчето?! Аз нямам отговор на този въпрос, но който и да е от двата той никак не е добър за днешното състояние на нашата страна.
И сега по двете теми. Забележете, че Вие ни предлагате две промени – и двете, най-меко казано, спорни, а дори и противоречащи си от конституционна гледна точка. Едното е: как да се оправдае задължителното гласуване, което по българската Конституция продължава да бъде право и единствено право, а в други правни системи това може и да не е така. Но усилията да се каже, че едно право може да се трансформира в задължение чрез проста законова промяна според мен е насилие върху Конституцията и върху това, че в България десетилетия наред, но не толкова отдавна, гласуването е упражнявано като задължително, но по политически, а не по законови причини. Вие правите дори крачка назад, превръщайки едно фактическо или политическо състояние в юридически задължително.
Вторият спорен въпрос е за секциите. Аз няма да го засягам, тъй като Конституцията прокламира, че всички български граждани имат еднакви права, независимо от това къде те се намират. Така че въвеждането на критерии в Европейския съюз при гласуването на президентски избори е несъотносимо, тъй като ние не избираме Европейски парламент, за да даваме тази възможност на хората, които имат отношение към Европейския съюз.
Що се отнася до темата за квадратчето, Вие предлагате две различни решения. Аз съм озадачен всъщност какво иска ГЕРБ?! На обяд те внасят предложение всички тези гласове да се броят за действителни, в което има логика, след като се предвижда такава възможност. Малко преди изтичане на времето за внасяне на предложения, на същия ден, чрез свои представители те участват в едно коалиционно предложение, в което казват, че тези гласове ще се броят при избор на президент и на кметове, но няма да се смятат за действителни, когато се отчитат персоналните резултати при изборите за общински съветници и парламент.
Защо? Това ли е надеждата на по-малките партии в парламента: да продължат да съществуват, благодарение на такива изборни каламбури – при едно и също състояние, при един и същи вот, в единия случай действителен, в другия – няма значение? Така че, ако трябва да сте последователни, Вие сте длъжни да кажете: необходимо е да има 50% участие в изборите, както е за президент. Това условие се спазва, защото тези гласове се броят за действителни при първоначалното гласуване. След това вече при отчитането, те трябва също да са действителни, и тук възникна конституционният казус: може ли една валидно изразена воля на българските граждани да не бъде зачитана? Та нима тези хора са невменяеми и не знаят какво правят?
Напротив! Някои от най-критичните, които не могат да си изберат кандидат, вероятно по този начин изразяват мнението си. Но и това е безсмислено, защото те сега могат да го направят или като не гласуват за никого, или като зачертаят цялата бюлетина и всички кандидати. С нищо не би се различавал ефектът от тяхното гласуване, както е в момента законовата уредба. Затова именно опитът да се реши едно решение, което само по себе си не издържа аргументи, води до следващи проблеми.
И искам да завърша именно с изтъкване на това противоречие, че по начина, по който действате, Вие все повече обезсмисляте самия смисъл на демокрацията. Защото, ако в един момент всичкото натрупване на напрежение се трансформира в това, че хората не одобряват нищо, ще се окаже, че нищото ще трябва да ги управлява.
Тук няма такива рискове, за каквито говори предишният оратор – че можело хората да изберат този, когото не подкрепят, защото добре че поне Конституцията е правена смислено и там се казва, че на втория тур отиват кандидатите, които са получили най-много гласове. Вероятно ЦИК ще остави да съществува квадратчето и на втория тур, но това няма да има значение, защото избран ще е този, който е получил повече от гласовете за единия кандидат.
Наистина е политически странно, ако хората не виждат, че парламентът се занимава с действителни въпроси, а си играе с тяхната воля, те могат по този начин да изразят своя протест, преди наистина да го изразят въобще, противопоставяйки се на парламента и на държавните органи. Това е най-големият удар, който Вие нанасяте с тези упражнения две седмици преди изборите. Така че каквото и да приемете днес то наистина няма да повиши доверието, и дано хората да търсят смислените решения, и да поискат от политиците такива смислени решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Реплика на изказването?
Заповядайте, господин Попов – първа реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Стоилов, прав сте за двата варианта, които описахте, но освен неспособността да се справят с тази материя и отклоняването на вниманието от наистина важни, съществени обществени теми, има и един трети вариант, който, разбира се, не изключва предните два, но е също доста логичен – създаване на хаос преди и по време на изборите, водещ, разбира се, до по-голяма възможност за манипулация. И това прозира, свети доста отчетливо в предложението на ГЕРБ.
Забележете, те предлагат да се поставят повече избирателни кутии, повече урни, но не предлагат увеличаването на секциите, не предлагат увеличаването на състава на съответните секционни избирателни комисии. То и сега има тази възможност при изчерпване на възможността да се пускат бюлетини в една избирателна урна, при изчерпване на нейния капацитет има втора, резервна избирателна урна.
Поставянето на повече избирателни урни в една и съща секция, при един и същи числен състав на секционната избирателна комисия, ще доведе категорично до по-слаб контрол на произвеждането на изборите. Едни и същи хора ще бъдат на двата печата, едни и същи хора ще бъдат на изборите, но ще има няколко секции. Как този един и същи членски състав на СИК ще контролира повече избирателни кутии? Очевидно е как и какво те целят – манипулация на резултата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Попов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа! Господин Попов, аз говорих повече за въпросите, които опират до Конституцията и политиката, но правилно обръщате внимание за третото предложение, което без да поставя конституционни и законови въпроси, поставя въпросът за увеличаване на възможностите за злоупотреба в изборния процес, и то точно зад граница, където този контрол поначало е по-малък по разбираеми причини.
Чудя се как може хора, които даже участват в президентската кампания да говорят, че поставянето на втора урна с нещо ще облекчи гласуването?! Това е някакъв абсурд! Ако сегашната урна се запълни с бюлетините, няма ли да се използва резервната, в която да продължи поставянето на тези бюлетини? Вие не предлагате увеличаване на състава на комисията, за да поеме тези хора, които ще гласуват на президентските избори и на референдума, а казвате: „Ще сложим втора кутия!“. Ама това е крайното действие, защото проверката на документите, отбелязването в списъка, предоставянето на бюлетините, влизането в тайната стаичка за отбелязване на вота, е времето, което изисква най-много продължителност. Самото пускане на бюлетината почти с нищо не влияе на изборния процес.Така че, ако сложите и две, и три кутии, това няма да ускори почти никак самото гласуване.
И възниква правилно въпросът: дали това не се прави, за да може някой да внесе още една кутия, нали, пълна с бюлетини? Аз наистина не виждам нещо, което да променя осезаемо изборния процес с тази кутия, затова недейте даже да говорите по тези въпроси. Благодаря Ви, че този въпрос също се поставя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Думата за изказване има народният представител от Реформаторския блок Корман Исмаилов.
Заповядайте, уважаеми господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожи и господа народни представители, ще започна от там, че когато коментирам законопроектите, ще изхождам единствено от общите принципни правила, защото така е най-лесно и най-правилно.
Всички сме наясно, че е много грешно да се променят правилата на играта, когато играта е започнала, но винаги го правим, включително и сега. Сега сме наясно, че има проблем в изборното законодателство и затова отново го разглеждаме; наясно сме, че кутията на Пандора беше отворена от националистите и затова сега разглеждаме нещата – поради натиск на наши съграждани предимно и основно от чужбина.
Ние изхождаме и лично аз, като представител от Народна партия „Свобода и достойнство“ – част от Реформаторския блок, от това, че трябва да се зачитат равните права на всички наши съграждани, независимо къде се намират, кога се намират, дали са в страната, или в чужбина, независимо от техните особености. Не приемаме да има ограничения за и извън Европа.
Ако трябва да се върна малко назад, защо в момента се стигна да разглеждаме проблемите на нашите съграждани – политическите им права и правото им да избират? Ами, стигна се до тук, защото още преди падането на Берлинската стена хиляди наши съграждани напуснаха България в посока на Република Турция, защото бяха третирани като второ качество хора от гледна точка на техните права и свободи, защото бяха дезинтегрирани. След падането на Берлинската стена милиони напуснаха на Запад. Защо? Защото търсеха свобода, права, повече възможности.
И вместо ние с нашите законодателни решения да им дадем повече възможности и повече права, в това число и политически – да упражняват своя глас, да бъдат съпричастни към процесите в България, да бъдат малко или повече интегрирани, ние не навсякъде с нашите предложения в законопроектите правим това.
Ще дам пример.
Категорично подкрепям Законопроекта на колегите с основен вносител Радан Кънев, но не съм съгласен с някои от аргументите на колегата Станимиров. Детето на един от моите съученици и най-добри приятели, когато се роди, имаше шест гражданства, шест паспорта. Това момче, което носи българско име, в момента е в Уругвай. Какво правим ние, за да приобщим този български гражданин, или ще го оставим да се чувства по-различен – повече уругваец, повече германец, повече испанец от всички нас, които сме тук?!
Съгласен съм и с много от аргументите на господин Местан – абсолютно принципни от гледна точка на Конституцията.
Приемам аргументите на колегите от ДПС.
Приемам аргументите и идеите на един от законопроектите на господин Енчев, където правото е да гласуваш. То върви с отговорността да направиш избора в урната и дори да няма квадратче, което беше напълно излишно, но да пуснеш празната бюлетина и да кажеш „Не Ви искам“ – говоря за излъчените от партиите кандидати.
Ще приключа с това, че част от проблема в момента да водим този дебат и на моменти да излизаме от конкретните текстове е националпопулизмът. Във времето ще се стигне до там, че той може да счупи и стомната – говоря като предупреждение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Исмаилов.
Реплики към изказването на господин Исмаилов? Не виждам.
Думата за изказване има народният представител Данаил Кирилов.
Заповядайте, уважаеми господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искам да започна с бележка относно процедурата за настоящите дебати. Действително, Вие не бяхте водещ заседанието в неговото начало, когато се представяха становищата на вносителите, но ще подчертая, че голяма част от вносителите, и не по хронологичния ред на внасянето, всъщност развиха изказвания под формата на представяне на законопроектите.
По настоящата процедура няма как да се вземе становище и да се изрази мнение веднага, едновременно след тези изказвания и съответно да се направят реплики. Затова бих настоял и бих се радвал някои от колегите, тук визирам колегата Кадиев, да присъстват в залата. Така те ще имат възможност да вземат реплика по моето изказване.
Ще започна със следното.
Да, бяхме поставени в условия и в ситуация в този момент да се прави втора ревизия на избирателните правила, при положение че обсъждахме огромен брой законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс още през месец март тази година. Твърдя, че през месец април се проведоха задълбочени дебати в Комисията по правни въпроси. Всички колеги, които желаеха и бяха вносители, взеха участие в тях.
Да, действително, случи се и ревизията, която касаеше главно и основно чл. 14 – Правила за образуване на избирателни секции извън страната, да бъде преразгледана в началото на месец юни.
Тези промени и тази законодателна дейност бяха предмет на изследване на мисиите на Организацията за сигурност и сътрудничество, с участието на делегати и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Тук бих прибавил, че бяха съобразени и от Венецианската комисия. Получихме и предварителен, и окончателен доклад по отношение на тези проблеми. Искам да посоча, че в тези доклади не се коментира като недостатък или като нарушение на европейските правила и стандарти за защита на правата на личността, включително и на избирателните права, декларативното въвеждане на задължително гласуване в нашия Изборен кодекс.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): То е за нашата Конституция, не за европейската.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще отговоря и на репликата от залата на господин Янаки Стоилов, но ще стигна до този въпрос.
Не се коментира и квадратчето „Не подкрепям никого“. Предполагам, че това е с оглед обстоятелството, че ние, като страна членка, имаме възможността и самостоятелността да установим такива правила.
Не многократно, пестеливо в Правна комисия цитирах решение на Европейския съд за правата на човека от 1971 г. Пошегувах се, че това решение е на 45 години и е с една година по-младо от мен. Тогава Европейският съд се е произнасял по жалба срещу задължителното гласуване в Австрия. В Австрия! Тук не коментирам опитите и аналогиите българското задължително гласуване да се приравнява на задължителното гласуване в някои по-непознати и по-далечни страни. Говоря за Австрия.
В това решение Европейският съд е приел, че задължителното гласуване не противоречи на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и на личността и, че то представлява единствено задължение за избирателя само да отиде до избирателната урна. Оттам нататък той има възможността да прояви свободен избор – да гласува валидно, или да гласува невалидно, да гласува позитивно, или да гласува отрицателно.
В тази връзка и с риск малко да се отклоня, само ще припомня следното: до сегашните избори ние имаме най-високо число на недействителен вот. Този недействителен вот е бил над 300 хиляди, над 380 хиляди, достигал е 400 хиляди гласа. Отнесете този обем на недействителния вот спрямо избирателите, които са участвали в изборите, и ще видите, че повече от 15, понякога 20% от вота на избирателите е невалиден, не се зачита, не тежи в изборния процес.
И когато говорим за квадратчето „Не подкрепям никого“, не съм защитник на това квадратче – подчертавам, не съм защитник, да, вносител съм по чл. 80 на това предложение и поемам отговорността си в тази връзка, но Ви моля да си припомните до месец април всички, които защитаваха тези за полезността избирателят да има свободата да заяви отрицателния си вот спрямо нас. Тоест молбата и настояването беше да допуснем това осветяване, да извадим от недействителните бюлетини тези, които са с откровено отрицателен вот, да ги разграничим от тези, които нарушават законодателството, които нарушават изискванията на Закона.
Когато съобразяваме също така тежестта на тези недействителни бюлетини, моля, имайте предвид и това, че това подмножество ще се яви оттам, то ще освети и ще покаже всъщност колко български избиратели имат действително отрицателно отношение към всички листи, към всички състезатели в изборния процес.
Да, има социологически дебат за това какъв е характерът на този вот – дали е недействителен или действителен. Господин Миков подробно в Правна комисия разви тезата за това, че вотът по нашата система почти винаги е бил „за“, че той е изборен вот, той е персонализиран. Има възможност да приемем действително, че този вот е реален. Той е реален – избирателят е реален, истински, имал е право, в изборния ден е отишъл до избирателната секция, бил е включен в списъка, той е изразил воля. Да, но тази воля не е довършена. Истината е, че не е довършена, ако я насочим към конкретен кандидат, към конкретен персоналитет. И тя не е позитивна за никого.
Много спорихме с колегите от Реформаторския блок по отношение на това възможно ли е изключение от принципа на изключеното трето, тоест може ли да има подмножество на нито действителни, нито недействителни бюлетини, което подмножество да има самостоятелно място в протоколите на съответните избирателни комисии. Няма да влизам в дебатите и в аргументите по това. Ще изразя личното си мнение. Да, възможно е. Възможно е и то на първа крачка би било полезно.
Няма да влизам също така и в следващия аргумент, свързан с така наречената „бяла бюлетина“. И този въпрос е бил предмет на изследване на нашите европейски партньори далеч назад във времето. Има и дебати в законодателни органи на други държави. Във френския парламент е обсъждано, че бялата бюлетина трябва да води до отнемане на мандат, тоест количеството негативен вот трябва да води до намаляване на съответния брой мандати в законодателния орган. Ако парламентът се състои от 240 народни представители, а негативният вот е за 40 мандата, то би следвало тези мандати да бъдат празни. Да, не съм ги споменавал и тези дебати във френския парламент, защото нашата Конституция не позволява това. Това вече би бил предмет на един друг дебат, на чисто конституционния дебат.
Но как ще разберем имаме ли основания, имаме ли практика за това? Няма да го разберем с непоследователен подход. Няма да го разберем с конюнктурен подход. Няма да го разберем с подхода на злоупотребата с избирателни права и с опитите да се манипулира изборният процес.
Някои колеги споменаваха много натрапчиво Англия. Много натрапчиво. Не е вярно, че не сме коментирали Англия като трета, една от трите държави в Европейския съюз, където имаме най висока избирателна активност.
Вижте и изявленията на Централната избирателна комисия в дебата пред Правна комисия. ЦИК директно заявиха, дори без да ги питаме, без да поставяме този свръхконкретен въпрос: има ли огромна диспропорция между заявленията за откриване на избирателни секции и откритите, лимитирани 35 избирателни секции? Ами, колеги, няма. Няма! Само в Англия има диспропорция от необходимия брой заявления за откриване на седем секции допълнително. Е, това ли е големият проблем? Това ли е проблемът, който не може да се реши с една добра организация? Аз смятам, че ние сме били прецизни и внимателни в този анализ.
Също така Ви припомням… Няма да Ви припомня. (Оживление.) Това няма да Ви го припомня.
По въпроса: отклонява ли квадратчето същинския дебат? Тук ще си позволя да съм съгласен с господин Стоилов. Да, определено смятам, че тази въпрос има някаква отклоняваща роля в дебатите. Този въпрос можеше да бъде решен и преди четири месеца, когато не бяха напечатани бюлетините. Тогава също можеше да има законодателна инициатива от колеги, които съзират, провиждат там някаква специална опасност. Но, чакаше се да дойде последният момент.
И затова директно ще кажа: нормално е опозицията да бъде внимателна и наблюдателна, старателна, стриктна при спазването на Закона, но не е нормално да се води политическа пропаганда, да се води изборното политическо състезание с манипулации и с внушения.
Ще кажа за втората урна. Втората урна я предлагаме не само защото нашият лидер я беше споменал, и то удачно я беше споменал още през май месец, като възможен изход и вариант. Аз продължавам да твърдя, че и сега има законодателна възможност за това, но ще поясня защо тя би могла да реши спекулативно създадени, манипулативно предизвикани инсценировки пред и във избирателните секции. Просто защото тя може да направи две опашки. Така, както и досега се гласува в големите избирателни секции. Разделят се списъците от А до О и от О до Я. И на практика проверката на легитимацията се извършва от две групи, от две части на секционната избирателна комисия.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Трябва да се увеличи броят на комисиите.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Необходимо ли е увеличение на броя? Сигурно е необходимо, но мисля, че и сега секционните избирателни комисии са с достатъчен брой – 5 или 7 човека. Какъв е проблемът тези 5 или 7 човека да управляват две опашки?
Но забележете особената разлика.
Особената разлика от Кодекса Мая Манолова за гласуването в чужбина е, че в чужбина, господин Стоилов, ние нямаме списъци – имаме бял лист хартия. Така че в чужбина не е като в България – да седи някой член на СИК и да се опитва да бави, да мотае, да търси някакво име в списъка. Не, там просто се взема документът за самоличност и се описват неговите данни на белия лист хартия. Това, от една страна, съкращава времето за гласуване, а от друга, в някои случаи, вероятно и в някои държави, това се използва и като инструмент за манипулация.
Ще опитам да се ориентирам към привършване – извинявам се за продължителността на това изказване. Искам само да припомня още едно обстоятелство на колегите, които настояват, че такъв прецедент няма – в това време да се коментират избирателни правила. Имало е такъв прецедент през 2009 г. – за изборите на 7 юни за членове на български представители в Европейския парламент, и ще обясня какво точно е станало тогава.
Тогава е бил внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избор на членове на Европейския парламент от Република България, № 954-01-101, с дата 10 юни 2009 г., вносител е уважаваният народен представител Любен Андонов Корнезов, с който той предлага корекция на едно специално правило – правилото за началото на мандата на европейски депутат. И това е по отношение на личността на конкретен кандидат – тогава от БСП. Знаете ли какво предвижда този Закон? Предвижда ретроактивно действие. Изрично е записано във втората норма: „Законът влиза в сила на 6 юни“, за да може този външен министър тогава да не си прекъсва нито осигурителните, нито трудовите права и за да може от министър на външните работи да встъпи веднага като европейски депутат.
Така че, колеги, моля да не обсъждаме конюнктура тук. Все пак ние с нежелание се съгласихме да обсъждаме и не бяхме първи. Не бяхме първи вносители! Ние сме седми по време вносители, след като видяхме, че всички наши партньори внасят такива законопроекти, че от опозицията са внесени общо осем! Да, и ние реагирахме с нашето законодателно предложение. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплика?
Заповядайте, господин Славов.
Втора реплика – господин Попов.
Трета реплика има ли? Няма.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Кирилов, не мога да не взема кратка реплика по отношение на така наречената „допълнителна урна“. Ще Ви помоля конкретно да коментираме този текст, който за мен странно се появява в общия пакет законопроекти, тъй като той не решава проблема нито с гласуването на нашите сънародници в чужбина, нито другия проблем – с така нареченото „квадратче“, или иначе казано – протестния вот.
Мисля, че всички много добре разбираме, че проблемът в големи държави, като Съединените щати, Канада, Великобритания, Германия, Франция, не е, че в една секция хората не могат да се изгласуват, а проблем са големите разстояния – те трябва да пътуват до тази секция. Това, че в нея Вие ще сложите три, четири, пет или повече кутии, не им решава проблема. Докато в друга държава – всички се сещаме коя, включително Конституционният съд се е произнасял как там са постигнати уникални висоти по скорост на гласуването в рамките на по-малко от 20 секунди на човек. Това нещо би могло да им бъде изключително полезно – не е нужно да казвам, че то ще бъде изключително вредно за българската демокрация.
Затова Ви моля да поемете ангажимент, че този опасен текст между двете четения ще отпадне. Тъй като вероятно Вашият Законопроект в цялост ще бъде подкрепен на първо четене, той да отпадне между двете четения.
Господин Кирилов, отпреди малко имате най-пресния пример за това, което казвам. Видяхте как един колега от ДПС, както той се изрази: „тълкувайки не особено формалистично Правилника“, се опита да излезе и от името на вносител, макар да не е нито вносител, нито съвносител, да представя законопроект, макар че Правилникът на Народното събрание не го допуска.
И аз Ви питам: ако други негови колеги по подобен начин вземат да тълкуват Изборния кодекс и да кажат: „Човекът ми се обади по телефона, че е съгласен как да гласува, но не може да дойде до секцията – да взема аз да му пусна бюлетината и да се подпиша“, тогава къде отиваме?
Тези допълнителни кутии, когато не са предвидени допълнителни тъмни стаички, когато не са предвидени допълнителни членове на комисията, по никакъв начин няма да ускорят изборния процес (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), а само ще създадат възможности за злоупотреби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Господин Попов? – Отказвате се.
Правото на дуплика? (Реплика.)
Заповядайте, господин Енчев – да видим дали имате време. Заповядайте за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Кирилов, с цялото уважение към Вас, искам да Ви попитам и да ми отговорите от тази трибуна: ако след президентските избори – две парламентарни групи вече са заявили намерение, сезират Конституционния съд за задължителното гласуване, което по Конституция е право, а не задължение, и ако Конституционният съд реши, че това противоречи на Конституцията и изборите подлежат на анулиране, как ще реагирате? Това е първият ми въпрос. Още повече, доколкото ми е известно, БСП и ДПС са заявили такова намерение, което до момента не е реализирано, но очевидно ще се реализира след президентските избори, в зависимост, разбира се, от резултата. Тук съм съгласен със забележката от третия или четвъртия ред.
Вторият въпрос: давате ли си сметка, че проблемът с така нареченото „квадратче“ е следствие от порочното предложение на Патриотичния фронт за задължителното гласуване, тъй като ако не беше въведено задължителното гласуване, нямаше да възникне и проблемът с квадратчето.
Но да речем, че задължителното гласуване беше въведено – защо трябва квадратчето да се изчислява като действителен глас при едни избори, а при други да не се изчислява? Обяснете това противоречие в правото, което Вие най-добре трябва да знаете, че не бива да се случва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Право на дуплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги Славов и Енчев! По отношение на така наречената „втора урна“, колега Славов, аз съм готов, ако се приеме нашето предложение, да дебатираме най-подробно, най-детайлно в Правната комисия. Някак този дебат не е като за от трибуна и от зала в този момент. Можехме това да го направим и в сряда, като обсъждахме законопроектите в Правната комисия, но и тогава нямаше коментари и възражения по този въпрос.
Ако някой има съмнения по този способ и по този метод, ние сме предложили защитата тук да бъде решение на Централната избирателна комисия. Ако някой предлага допълнителни инструменти за верификация на обстоятелствата и фактите в такава една хипотеза, аз съм готов да ги обсъждаме.
Взимам повод от Вашето изказване за броя на СИК-овете, защото пропуснах една много нечестна нападка на един от вносителите – колегата Кадиев, на когото нямах възможност да направя реплика по неговото изказване за „Младост“.
Колегата Кадиев се опитва да предреди, грубо казано, да обезсмисли всички усилия на Столична община и на кмета Фандъкова по отношение на многократните й спорове с Централната избирателна комисия. Броят на членовете в секциите е въпрос на Централната избирателна комисия (ЦИК). Какво направи ЦИК за „Младост“? Направи две групи СИК-ове и сега Кадиев обяснява как тези две групи, едва ли не, трябва да ги съберем на едно място. Да, хубаво е да са на едно място, но най-хубаво беше да бъде една по-голяма по състав Секционна избирателна комисия (СИК).
Защо го прави това Кадиев?
Очевидно иска да се хареса на Инициативния комитет за Референдума и да задължи СИК-овете да дават всички бюлетини за гласуване на избирателите.
На Правна комисия подчертах и сега ще го кажа: и аз, и колегите от Столична община, и кметът Фандъкова очакват точно и адекватно решение на Централната избирателна комисия по правилното разпределение и организация на изборния процес в „Младост“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Лично обяснение – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Няма да влизам в амбулантния характер на политическата аритметика, която царува тук.
Това обаче, което, господин Кирилов, аз споделих в Комисията и явно Вие не сте ме разбрали, е, че разбирането за негативен вот е абсурдно. Вие говорите, че досега е имало практика – това съм казвал. Не. Казвам Ви и Ви обяснявам, че изборите са механизъм, при който се измерва в обществото влиянието на отделните партии и кандидати. Те не са място за протест. Мястото за протест, и по Конституция, е на площада, и той не е анонимен, както е това нещо, което се случва, той не е унищожаване на някакви гласове, както сега се готвим да го направим, а е заявяване на позиции. Ето това обясних в Правна комисия. Абсурдно е при избори да има негативен вот! При избори винаги се избира, и затова са избори, от това, което има, а който не му харесва това, което има, намира друго решение: или си създава партия, или си създава инициативен комитет, или излиза на площада и протестира. Концепцията на негативния вот при избори е сбъркана. Това Ви обясних в Правната комисия.
Самият опит да търсиш негативизъм при определяне на влиянието на партиите, е абсурден. Той може да доведе точно до съсипия на демокрацията. Това Ви обясних. Особено когато стимулираш чрез правни норми гражданите да гласуват срещу конструирането на органите, които се избират. Ето това обясних. Сега го правя по-кратко в рамките на процедурата, хубаво, че ме споменахте, но няма как да се измъкнете от този сляп кош, в който самите Вие се навряхте заради тази амбулантна политическа аритметика, даже не е и математика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
За изказване давам думата на народния представител госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, дами и господа народни представители! Ще задам четири въпроса и ще се опитам да им отговоря.
Първият е, какво правите в момента, господа управляващи?
Вторият – защо го правите?
Третият – какъв ще е резултатът от това, което правите?
Четвъртият – алтернативата.
Какво правите?
Безобразие е тази промяна десет дни преди изборите. Прецедентът, който посочихте, няма никакво отношение към това, което правите в момента. Едно е да се променя началната дата, от която тече един мандат, а съвсем друго из основи да променяш изборните правила десет дни преди самия ден на гласуването.
За по-голяма точност: избор за президент 2006 г. – промени в Изборния кодекс три месеца по-рано; избор за президент 2011 г. – промени в Изборния кодекс четири месеца по-рано; парламентарни избори за 41-то Народно събрание – 2009 г. – три месеца по-рано; 42-ро Народно събрание 2013 г. – промени три месеца по-рано; парламентарни избори за избор на 43-то Народно събрание 2014 г. – шест месеца по-рано.
Няма такава практика! Това, което правите, наистина е безобразие!
Защо го правите?
Представител на ГЕРБ миналата седмица каза: „Това е компромис между коалиционните партньори в правителството“.
Не, това не е компромис. Това е сделка за властта. Реформаторите внесоха предложение – имат интерес българите да гласуват в чужбина, добре. Патриотите, от другата страна, Ви засекоха, защото отстояват партийния си интерес – добре, ама да не е в Турция. И за да угодите и на едните, и на другите, за да запазите разпадащото се мнозинство и падащото правителство, направихте този хаос в изборните правила.
Опозицията била виновна, защото, видите ли, внесла законопроекти, а Вие трябвало да ги последвате. Ами, отхвърлете тези законопроекти! Не Ви е опозицията виновна! Напротив, казвахме Ви, когато приемахме тези изборни правила, че задължителното гласуване е право, а не задължение. Квадратчето е последствие от задължителното гласуване. Изчакайте, ще има референдум, хората ще кажат какво мислят по този въпрос!
Има ли жалба от омбудсмана Мая Манолова за санкциите по задължителното гласуване от Конституционния съд? Има. Ами, изчакайте да се произнесат органите в България!
Опозицията Ви била виновна, че тогава гласувахте по един начин, а сега се отметнахте просто, защото Ви се разклати правителството и коалиционните отношения, и гледате да се спасявате.
Какъв ще е резултатът от това нещо?
Ако парламентът в момента е на дъното по авторитет във всички класации, в момента го бутате и под дъното. Хората разбират, че това не е обърнато към тях, не е защита на техните права – граждански и избирателни. Разбират, че това е битка в правителството на всяка цена да се остане в управлението.
Разходите?
Кой ще ни каже с колко ще се оскъпи тази Ваша коалиционна игра и кой ще го плаща това? Обърнете се към хората и кажете: „Хей, толкова още ще Ви вземем от джоба, за да си платим нашите коалиционни съглашателства помежду си, за да останем на власт“.
Алтернатива има, само че тя стои от четири месеца на бюрото на госпожа Цачева и не мърда от там. Алтернативата е Закон за държавната собственост, Закон за ДДС на детските храни, Закон за защита на българското производство, Закон за младежта и спорта (силен шум и реплики), Закон за възрастните хора. Ето с това трябва да се занимава парламентът, защото хората това чакат! А не с коалиционните Ви разправии и спасяването на властта.
Естествено, че създавате хаос. И естествено, че ще се възползвате от този хаос. Царе сте на манипулациите и ние знаем това, целият народ го знае – виждал е и „Арена Армеец“, и как се носят чували, всичко са виждали. Само че, този път няма да Ви позволим да го направите!
И другата седмица ще предложим публично… (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля, за тишина в залата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …споразумение на всички политически партии, освен ГЕРБ, които манипулират изборите, споразумение за честни и прозрачни избори. Да Ви видим всичките имате ли смелостта заедно да се изправим срещу тях и да кажем: „Този път няма да Ви позволим да промените вота на хората нито с предизборните си игрички и промяна в изборните правила, нито с манипулации в нощта на вота.“
Чакаме Ви другата седмица за споразумение за честни избори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Първа реплика – давам думата на народния представител Димитър Байрактаров, след него господин Свилен Иванов. Трета реплика – към момента няма желаещи.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Нинова, нямах намерение да Ви правя реплика. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Но когато Вие… (Силен шум, реплики и провиквания от БСП ЛБ.)
Ако обичате, господин Председател, въведете ред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Продължете, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Но когато точно Вие говорите за морал, за българските деца, няма как веднага да не се сетя за тази папка, в която е описан подробно Вашият морал.
Само преди минути ми предадоха и тази флашка (силен шум, реплики, провиквания от БСП ЛБ), която пък е останалата част от Вашия морал, но за това ще говорим друг път. Така че, много Ви моля, на тема „морал“ само Вие бъдете по-скромни. (Силен шум от ляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, запазете тишина в залата!
Има думата Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е като за начало на репликата.
Ще продължим обаче по-нататък: уважаеми колеги, кажете ми Народното събрание да не би да произнася съдебни решения, че да установява императивна съдебна практика? Не.
В Народното събрание народният представител се е заклел да действа съобразно законите и съобразно собствената си съвест, и в служба на обществения интерес.
Когато общественият интерес налага да бъдат извършени промени, тук не може да ми размахва някой някакви статистики, които нямат абсолютно никакво значение. Тоест въпросът е – господата от ляво обществения интерес само на думи ли защитават или по-скоро защитават някакъв корпоративен и друг задкулисен и неясен интерес, така че това, което прави днес Народното събрание е полезно и то ще бъде направено, въпреки демонстрациите на хората, които един път желаят да работят, друг път желаят да не работят. Най-вероятно след малко пак ще хукнат по предизборна кампания, но не се учудвайте. Това е! Благодаря. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Втора реплика – народният представител Свилен Иванов.
Трета реплика – народният представител Славчо Атанасов.
Заповядайте, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.) Трудно е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Добрев! Кирил Добрев, обръщам се към Вас!
СВИЛЕН ИВАНОВ: Много държа… (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Иванов, времето Ви не се засича.
Много Ви моля, спазвайте реда в залата и не влизайте в пререкания с ораторите.
Заповядайте, господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ: Искам да започна с това, че ние всички сме съгласни наистина в това, че не трябваше да се отваря Изборният кодекс пред изборите, и сте прави в критиките, но това е – такива обстоятелства се създадоха.
Бих искал да Ви кажа няколко думи.
Въпросът за компромиса – да, ГЕРБ може да е направил някакъв компромис, но това е в името на държавата, нещо, за което Вие не мислите. Вие мислите как трябвало да има парламентарни избори. Трябвало, обаче няма никакви предпоставки за това. Нямаме 135 дни протест, нямаме спрени фондове, нямаме КТБ, никой не фалира банки. Напротив, банките са много добре. Няма спрени инвестиции. (Провиквания от БСП ЛБ.)
И ще добавя: и няма и събрани сметки за ток да пратите на хората. На какво основание да има предсрочни парламентарни избори? Вече се уморих!
Има един начин и ще Ви го подскажа – бийте ни на президентските избори и ще има парламентарни избори! (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Трета реплика – господин Славчо Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, много важни закони изброихте, с които съм съгласен, но едно само ще Ви кажа – четири пъти за тези 26 години управлявахте държавата. Защо тези закони не са факт до момента?
И второто, което ще кажа, е, че съм абсолютно съгласен за споразумение за честни избори, защото, госпожо Нинова, самият аз съм най-потърпевш от тях. Според изказването даже на омбудсмана Мая Манолова бюлетините ми още плуват по река Марица. Благодаря. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Дуплика – заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Атанасов – отзад напред ще започна, тези закони бяха факт, само че ГЕРБ ги отмени. Ще дам само един пример – Закона за децата с увреждания. Ние бяхме приели техните надбавки да следват ръста на минималната заплата. Те го отмениха. Да не изреждам всичко останало. Тези закони бяха факт и те ги спряха, затова ги внасяме отново, защото сме последователни хора и последователна партия. И социална партия! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Що се отнася до другата реплика – това, което правите, не е в обществен интерес. Питахте ли хората, които са Ви изпратили дали искат в единия случай гласът им да се брои, а в другия – не. Чий обществен интерес защитава това?
Това, което правите, е в интерес на властта, в интерес на това реформаторските министри да отидат да целуват ръка и реформаторите да останат в коалицията, в интерес на това фирми на Патриотичния блок да строят оградата на турската граница. (Провиквания и ръкопляскания от БСП ЛБ.)
И вчера министър-председателят предизборно да Ви даде още 20 милиона, патриоти, за да строите границата ни с Турция. Това ли Ви е общественият интерес? Това Ви е личният интерес – да останете във властта, но не бързайте, патриоти! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля за тишина в залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ако господин Борисов Ви е обещал, че след изборите ще влезете в кабинета, не бързайте. Чакайте изборите. (Шум и реплики.)
Освен това, разбирам всички, че сега му се слагате с флашки, с… Къде е Методи Андреев? И той вчера се слагаше с някакви документи. Сега пък и Вие с флашки и папки – срещу мен.
И на Вас ще кажа, господа! Има ред в тази държава. Като имате флашки и папки – хайде в прокуратурата, за да видя колко Ви стиска. Напишете си го, подпишете се. Ама не Ви стиска! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Тук всички говорите, защото стоите зад депутатски имунитет. (Съскане в залата.)
Иди там и го дай, да те видя тогава! Защото един такъв имаше, казах, в предишния парламент – Яне Янев. Знаете ли какво стана? (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля за тишина в залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Янев в предишния парламент размахваше същата флашка. И Янев е осъден за клевета в момента. Разбира се, по този начин си купи съветническото място при Бойко Борисов, но ако и Вие ще сте му съветници, халал да сте му всичките! (Шум и реплики, ръкопляскания от БСП ЛБ.)
С такива съветници със сигурност на 13-ти ще Ви бием! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
За изказване – народният представител Искрен Веселинов. (Силен шум и реплики.)
По начина на водене?
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, много Ви моля, когато от тази трибуна се говори по този неуважителен начин към народни представители, отправят се заплахи, включително и към независима институция каквато е прокуратурата, да санкционирате.
Аз разбирам, че тук има голям страх! (Шум и реплики.)
Има огромно напрежение, поради изнесената вчера информация за 37%, които се притежават, обаче все пак трибуната на парламента не е място, където да са емоционалните изблици на страх и те да стават достояние. Благодаря Ви.
Моля, санкционирайте! (Силен шум и реплики. В пленарната зала влиза народният представител Веселин Методиев. Скандирания от БСП ЛБ: „Ме-то-ди! Ме-то-ди!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Методиев, моля, седнете си на мястото и не предизвиквайте аплодисменти в настоящия момент към Вас.
Думата има господин Искрен Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Съжалявам, че може би ще разваля веселия дух в залата.
Ще кажа няколко сериозни думи – мнението на нашата парламентарна група, че не е редно в навечерието на избори да се променя Изборния кодекс.
Факт е обаче, че до това се стигна след една много сериозна и фокусирана кампания от определени политически сили и, според нас – от определени външни фактори, които целяха да се променят част от правилата, които успяхме да приемем буквално преди няколко месеца.
Ясно е, че основният проблем на някои партии е задължителното гласуване. Впрочем някои тук под формата на изказване като вносители се припознаха, че са се превърнали в политически елит, в политическа класа. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Вероятно са се сраснали с местата си в парламента, вероятно се смятат за неразделна част от властта и имат полза от това, което всъщност старият досегашен ред, 25-годишен, им осигуряваше – все по-ниска активност, все по-голямо значение на купения вот, на корпоративния вот, на етническия вот. Всичко това искахме да променим, поради което предложихме задължителното гласуване и поради което ще продължим да го отстояваме.
Разбира се, има и такива хора, които са се явявали на избори с платформа, в която е пишело, че са „за“ задължителното гласуване. Тук, от тази трибуна, твърдят обратното. Имаше изявление и на лидери на левицата, че са „за“ задължителното гласуване, сега са на обратното мнение. Явно там мненията са конюнктурни. Нашето мнение не е конюнктурно. Ние държим принципно на този въпрос и дори при едни незадоволителни според нас санкции по въпроса продължаваме да стоим зад него и ще отхвърлим всички законопроекти, които пледират за отхвърляне на задължителното гласуване.
По отношение на секциите зад граница. Символ на тези секции стана ситуацията във Великобритания. Те са захарчето, с което трябва да се преглътне цялата горчилка на промяната, на позитивните неща, които влязоха в Законопроекта.
На първо място, действително в Англия има 7000 заявления. Не трябва просто автоматично да делим това число на 60 и да кажем: „Абе, трябва да имат толкова секции!“. В края на краищата 500 – 600 човека могат нормално да гласуват в една секция. Да не говорим, че Външно министерство търсят част от тези хора, заявили желание да гласуват, и не могат да ги намерят. Създава се впечатление, че има доста организирано, а може би и фалшифицирано регистриране на заявители, за да се постави този въпрос и той да бъде употребен политически.
Патриотичният фронт от самото начало смяташе, че в Европейския съюз не трябва да има ограничение на секциите. Това беше нашата първоначална идея, такова беше нашето първоначално предложение. Под натиска на Президента на Републиката и на част от Реформаторския блок, които сега са много гласовити, се стигна до този запис, който в момента важи.
Защо смятаме, че в Европейския съюз не трябва да има ограничения, и това не е свързано с някакво категоризиране на нашите съграждани? Истината е, че ние сме членове на този Европейски съюз. Един от основните принципи в Европейския съюз е свободното движение на хора. Всеки, който пребивава на територията на Европейския съюз, го смятаме за човек, нескъсал своята връзка с България, а човек, който временно пребивава там по силата на съюзните договори.
Не е така положението с доста други държави, включително Турция, която е толкова мила на три партии поне в този парламент: едната Реформаторският блок, друга – току-що учредена, и третата е ДПС, разбира се, защото нямаме никакви условия за провеждане на нормални избори там. Нещо повече, имаме хора, които са се отчуждили от държавата, не се идентифицират с българския си корен и те гласуват наказателно буквално срещу нашата държава и срещу нашите национални интереси, но това е друга тема, както се казва.
Притеснява ни в Законопроекта на ГЕРБ тази възможност за допълнителни урни. Ние ще подкрепим този Законопроект, но ще внесем между първо и второ четене съответните изменения, защото според нас това ще създаде хаос в изборния ден. Нямаме никаква полза в края на краищата да намалим секциите от 135 на 35 и в тези 35 да има примерно 135 урни. Очевидно това не е бил нашият замисъл, когато сме внасяли тези предложения.
Кампанията на турски език – още една тема, която се повдига вече редовно, с желание да се подмени еднонационалният характер на нашата страна. Не можем да се съгласим с това нещо. Със смущение наблюдаваме как представители на БСП в Комисията гласуваха „за“ това нещо. С интерес ще наблюдаваме как ще гласуват сега на пленарно заседание.
Общо взето оформя се блок от желаещи да променят Изборния кодекс в посока на това – да отворят пак неограничено секциите в Турция, да премахнат задължителното гласуване, да въведат турския като език за пропаганда. Този блок очевидно ще бъде съставен от БСП, ДПС и част от Реформаторския блок, което не дава никакви добри перспективи за така наречената „опозиция“, защото я поставя под контрол на един мощен чужд външнополитически вектор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Реплики? Няма.
Процедура по начина на водене – заповядайте. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, вземам реплика по начина на водене, защото аз влязох точно когато господин Веселинов започна да говори. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.) Вие можехте спокойно да ми дадете да си направя своето лично обяснение. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ, от място): Няма ли да има тишина в залата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Няколко пъти се отправям с молба за тишина в залата – както в лявата част, така и в дясната. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.) Моля Ви нека да…
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Тъй като госпожа Корнелия Нинова направи тук едни внушения, искам да заявя следното: никакви флашки, никакви листове. Който от Вас иска да влезе, да влезе във Фактор.бг и ще види всички документи, които се отнасят за приватизационната дейност на госпожа Нинова. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ. Възгласи „Браво!“ и ръкопляскания от ГЕРБ.) Госпожа Нинова, или както аз я наричам: госпожа 37% (шум и реплики от БСП ЛБ), излъга пред очите на всички българи, когато бяхме в предаването „Челюсти“. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.) Така че, госпожо Нинова, като толкова се интересувате, влезте във Фактор.бг. Статията е излязла преди половин час…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Нека наистина по същество по начина на водене.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: …и ще видите колко много хубави неща има за Вас. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ. Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Генов, заповядайте – по начина на водене.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, моите предварителни извинения към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Приемам ги.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не давайте тази трибуна да се използва от единствения народен представител в новата история на България, който има наказание. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Съобразявайте се с историята на парламента. Там, в сайта на парламента, много добре е записано защо и как е наказан единственият досега народен представител в Република България. (Реплика от народния представител Методи Андреев. Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Не ме прекъсвайте, господин Андреев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви не влизайте в пререкания със залата. Продължете мисълта си по начина на водене.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ще отречете ли от тази трибуна, че сте наказан? Имайте доблестта, станете и кажете за какво сте наказан, поне да знаят колегите (шум и реплики от ГЕРБ), защото не всички са чули. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Уважаеми господин Генов, председателстващият на заседанието не разполага пред себе си нито със свидетелства за съдимост на народните представители (смях и оживление), нито с друга информация по отношение на техни административни наказания или каквито и да било други, така че продължаваме. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Думата има народният представител Атанас Атанасов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Дадох думата на народния представител Атанас Атанасов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Не, аз поисках преди това по начина на водене. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: След него ще Ви дам възможност, ако желаете. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Да, желая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Жаблянов, моля Ви, не си превишавайте правата. Това не бива да се случва в пленарната зала. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Заповядайте за изказване, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми дами и господа, както виждаме, в шеги и закачки си пропиляваме времето. За съжаление, това не е дебат. Тук, разбира се, се правят опити да се използва парламентарната трибуна за какво ли не. Няма дебат, защото решението е взето. Тези, които смятат тук, че като се изказват много мъдро от тази трибуна, някой ще ги чуе, са се объркали, но съжалявам, че Ви го казвам.
Ние сме внесли Законопроект с колегите Радан Кънев и Борис Станимиров, който за съжаление в Правната комисия не е получил подкрепа, но това е правилното решение, уважаеми колеги! Ние предлагаме да отпадне ал. 5 на чл. 14 от Избирателния кодекс, а именно да не се определя лимит на секционните комисии в чужбина. Причините са ясни. Не смятам да влизам в детайли, но решението, което в момента се предлага от подкрепения общ Законопроект… (Силен шум в залата).
Кажете им на тези хора, ако им е смешно, да отидат в барчето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: За пореден път се обръщам с молба да уважаваме колегата, който е оратор към момента, и сериозността на проблема, който дискутираме. Моля за тишина в залата!
АТАНАС АТАНАСОВ: Определянето на лимит на секционни комисии в чужбина по принцип нарушава правата на българските граждани, които живеят там временно или за постоянно, но не са лишени от българско гражданство, за да упражнят своето право на вот. Сега тази палиативна мярка – да се махне лимитът само за Европейския съюз, е временен кърпеж. Проблемът възникна с Великобритания, а Великобритания вече с единия крак е вече извън Европейския съюз.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Те ще изгонят българите!
АТАНАС АТАНАСОВ: Когато излезе от Европейския съюз, пак ще променяме Изборния кодекс.
Ще кажа няколко думи по отношение на опасенията, които ни се насаждат постоянно – как българските граждани, живеещи в Република Турция, ще се възползват за пореден път и какво ще се случи. В конкретната ситуация има решение на този въпрос, но за това е необходима политическа воля, уважаеми дами и господа от изпълнителната власт. Ще Ви посоча текстовете за това.
В чл. 14 е уредено образуването на секции извън страната. В ал. 2 е посочено по какъв начин това се регламентира в държавите – членки на Европейския съюз. (Смях и силен шум в БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля за тишина в залата!
АТАНАС АТАНАСОВ: За държавите извън Европейския съюз това се случва с решение на Централната избирателна комисия.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Пречат! Изгонете Свиленски!
АТАНАС АТАНАСОВ: По преценка на дипломатическите и консулските представителства в тези държави, ако българската държава в лицето на Външно министерство и правителството счита, че към настоящия момент в Република Турция политическата ситуация е такава, че българските граждани, живеещи там, не биха могли да изразят свободно волята си, че там няма в момента нормална демокрация, нека дипломатическите представителства да докладват във Външно министерство – да изпрати доклад в ЦИК и в Турция да се гласува само в дипломатическите консулства и представителства. За това няма никаква пречка. Не би могло това да бъде заплаха за българските национални интереси. Само че трябва да има воля, а не – с двоен аршин.
Ето защо смятам, че това наше предложение, макар и на този етап да е неподкрепено, но ще дойде момент, когато ще бъде подкрепено. Да не се занимаваме само с Турция. Аз Ви казвам, че ако има политическа воля в момента, би могло в Турция да не се отварят секции извън консулствата и дипломатическите представителства, ако се счита, че там в момента режимът е такъв, че не допуска хората да изразят свободно волята си, ако има опасност турската държава чрез своите органи да въздейства върху свободата на волята. Това е решението, ако някой иска да го приложи. Само че не им стиска на изпълнителната власт!
Да не говорим за скандала, който се разрази през тази седмица. Някаква порция преследвани хора в Турция влезли в България да искат политическо убежище, а ние да ги връщаме тихомълком през нощите. Но това е друга тема. Да не я намесвам сега в обсъждането на Изборния кодекс.
По отношение на другия невралгичен момент – с прословутото квадратче. Занимаваме се с последиците. Проблемът е в това, че Народното събрание прие при предишното гласуване да се приеме така нареченото „фамозно“, подчертавам „фамозно“ задължително гласуване. Дебело трябва да се каже, че няма задължително гласуване. Това е само инструмент да плашим хората, които не толкова се интересуват от изборния процес. Ако не беше въведено така нареченото „задължително гласуване“ нямаше да има нужда от никакви квадратчета.
Не е мястото тук да обсъждаме, има компетентни институции в тази държава – нека Конституционният съд се произнесе може ли в тази държава да се въведе според сега действащата Конституция задължително гласуване или не може. Моето лично мнение е, че не може и че това е противоконституционно. Аз не съм конституционен съдия, само изразявам свое мнение. Това е един от аргументите, че това е абсолютно ненужен инструмент и той ще се използва или вече се използва от определени политически сили да се опитват да принуждават хора, които не желаят да участват в изборния процес, да ги карат насила да отиват и изразяват своите убеждения. Това е проблемът с въпросното квадратче. Трябва да се каже каква е истината! Благодаря. (Силен шум в БСП. Народният представител Валери Жаблянов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Жаблянов, при предния дебат дадох думата по начина на водене на господин Андреев. След това, за да има равнопоставеност, дадох такава и на господин Генов. Имайте предвид, че използвайки процедурата по начина на водене…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): Аз няма да я използвам. (Народният представител Валери Жаблянов тръгва към трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: …народните представители от ГЕРБ са значително повече и биха могли да се възползват. Искам да Ви обърна внимание да не злоупотребявате с това свое право.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Спазвайте процедурата! Има реплики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Реплика – заповядайте господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Атанасов, ще Ви направя реплика по повод на това, което споменахте, пък след това казахте, че няма да развивате темата. Нека бъдем прецизни, още повече когато фактите поне в тази част са такива – „Граждани от Република Турция влезнали в Република България да търсят политическо убежище“. Това Ви бяха думите. Мисля, че ако бяхте прецизен, трябваше да кажете: „Едни граждани, които нелегално са преминали границата, влезнали и излезнали от Република България“. Защото тези турски граждани са влезли нелегално и са излезли нелегално от Република България. Оттам нататък – дали са искали да търсят политическо убежище или не, е друга тема. Но нека бъдем прецизни в изказа, за да не оставят някакви внушения – „влезнали и излезнали нелегално през Република България“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Втора реплика – господин Корман Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа!
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Времето свърши!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Времето е удължено. (Справка по електронното табло.) Съжалявам, господин Исмаилов, нямате време.
Следваща реплика – Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Атанасов, правя следната реплика. Виждам, че доближаваме своите становища по въпроса за гостуването в Република Турция. Предлагам в този случай, тъй като виждам, че имаме идентични становища, да подкрепите моя Законопроект от 27 юли тази година, с който предлагам в държави, в които към момента на обявяването на изборния процес е въведено военно или извънредно, или военно и извънредно положение, избирателни секции не се откриват и избори не се провеждат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Енчев.
Заповядайте за дуплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
По първата реплика от господин Лазаров, съзнавайки обстоятелството, че е извън контекста на обсъжданата тема, но все пак трябва да отговоря – господин Лазаров, задържани на изход. Вярно е това нещо. Само че тук има друг, много важен момент и ние, народните представители, трябва да знаем каква е истината. Не случайно поискахме в Комисията, оглавявана от Вас, да изслушаме службите, да предоставят информация. Отделно от това ние от Реформаторския блок сме отправили два актуални въпроса към госпожа Бъчварова, която трябваше да отговори днес, обаче поиска една седмица време, за да може да събере информация от подчинените си какво се е случило.
Само искам да Ви напомня следното нещо. Да, тези хора са влезли незаконно в България, както и много други, които влизат сега незаконно в страната. Само че в тези случаи съгласно чл. 279 от Наказателния кодекс трябва да се образува досъдебно производство, да се изяснят обстоятелствата – дали са извършили престъпление. Между другото, последната алинея на чл. 279 казва, че ако са влезли преследвани, не носят наказателна отговорност. Би следвало органите на досъдебното производство да изяснят точно тези обстоятелства – дали тези хора са преследвани в собствената си държава. Така че този въпрос предстои да бъде изяснен. Аз знам каква е истината, но не искам да спекулирам тук. Затова искаме да чуем всичко това.
Това е отговорът на Вашата реплика. (Реплики от ГЕРБ.)
След като ми е направена реплика, съм длъжен да отговоря. Извинявайте! Не исках да говоря подробно по този въпрос.
Все пак казвам две неща: отпадането на ал. 5 на чл. 14 е абсолютно наложително и ако не днес, ще се случи в бъдеще.
Второто, ще дойде ден, в който ще се преразгледа така нареченото „задължително гласуване“, когато Вие тук, в центъра, няма да имате нужда от подкрепата на определена политическа сила. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Процедура по начина на водене – заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Трябва да си вярваме поне малко. Процедурата ми наистина е по начина на водене.
Дебатът е разгорещен и Ви предлагам да въведете някакъв твърд, относителен твърд критерий за това кое е допустимо да се прави от трибуната и кое – не. Вярно е, че тук има разгорещени оратори, правят се аналогии, дават се поговорки.
Предлагам Ви, когато става въпрос за клеветничество, лични нападки, обида на личността на народния представител и други похвати, които наистина унижават достойнството но човека, да не ги допускате. Смятам, че така може да отнемете думата, никой няма да Ви се разсърди.
Иначе свободата на дискусията е задължителна. Това е, което исках да предложа – ясно да разграничаваме тези неща. Мисля, че те могат да бъдат доловени от опитен човек като Вас. Пожелавам Ви успех в трудната работа, с която се занимавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов. (Народният представител Георг Георгиев иска думата за процедура по начина на водене.)
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Процедурата ми към господин Хайтов – позволявам си я за втори път.
Първата ми беше свързана с това да не позволявате емоционалните изблици на паника да намират олицетворение в обиди към народни представители. Вие не взехте отношение.
Втората ми е по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Независимите депутати има право на десет минути, но нито един от тях няма право да надвишава пет. Това се случва и Вие не взехте отношение.
Моля, господин Хайтов, да се изкажете и по двата казуса. Благодаря Ви. (Смяна на председателите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Уважаеми господин Георгиев! Когато процедурата се отнася до начина на водене, председателстващият има право за обяснение, но той има право, а не задължение.
Ценя изключително много времето на Народното събрание – имайте предвид, че минута пленарно време струва около 3000 лв. на българските данъкоплатци. Воден от съображението си, че всички тук сме задължени да работим по същество, взимам отношение само, когато считам за изключително важно дори, бих казал, неотложно. Затова приех, че не е необходимо да взимам отношение на Вашето становище по начина на водене.
Продължаваме – давам думата на народния представител Джейхан Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес станахме свидетели на дебати и съм изумен, че правата на човека, правата на българските граждани нямат никаква стойност и ценност за част от колегите народни представители. Колко български граждани има извън страната с право на глас? Над 2 милиона души с ефективно право на глас, уважаеми колеги! Колко от тях гласуват? Не повече от 500 хиляди. Това е около 25%. Български граждани ли са? Да, всички са български граждани. Това означава, че българската държава трябва да направи всичко възможно и да им осигури това право – да могат да гласуват след информиран избор. Всичко, което сътворихте и правите, е терор към българските граждани – да висят с часове за правото си на глас – конституционното им право на глас.
Ще дам пример. В чужбина, в близки избори секция затвори врати в 22,00 ч., а имаше още 350 човека, които чакаха да упражнят своето право на глас.
Уважаеми колеги, за нас е важно и затова са нашите предложения, да се поставят колкото е необходимо секции за спокойното протичане на изборния процес и на изборния ден. Не искаме и не желаем никакви ограничения, независимо дали те са в страни – членки на Европейския съюз, или нечленуващи в Европейския съюз.
Държавата не трябва да бяга от своите задължения, а ангажимент е на изпълнителната власт да си влезе в ролята и да изпълнява своите задължения, дадени й от Конституцията. Не трябва да се обръща главата с краката нагоре. Трябва да направим невъзможното, за да се осигури възможното, без да поставяме лимити на българските граждани.
Тук ще се обърна специално към господин Кирилов. Преди два дни той заяви именно от тази трибуна, че върховният закон в тази страна е Конституцията.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място.) И продължавам да го твърдя.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: И продължавате, точно така! Какво правим обаче днес? Приемаме изменение в едно калпаво законодателство и го поставяме над върховния закон, защото там е записано, както колегата Тунчер Кърджалиев цитира: „Право на всеки български гражданин е да гласува“, а не е задължение.
Колкото до квадратчето „не подкрепям никого“ подкрепяме принципа, че това е гласуване за някого и винаги е „за“ даден субект, когато става дума за избори. Когато става дума обаче за дадено социологическо проучване или пък за референдум, тогава това е допитване. Квадратчето не е въпрос за избор, уважаеми колеги, и по този начин ние опорочаваме същността на самия избор. Принизяваме самия избор. Това е политическата незрялост на самото предложение, бих добавил, и политическата незрялост на управляващото мнозинство.
Накрая ще помоля най-вече колегите от ГЕРБ – вразумете се! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Реплики? Няма.
Думата има народният представител Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа, днес се наслушахме и отляво, и от центъра, а и от крайно дясно за това как, видите ли, трябва да се защитават правата на българите зад граница. Ами 25 години къде бяхте? Двадесет и пет години никой не говори за българите в чужбина, изведнъж, по време на избори, се сещаме и казваме: „Ние сме много либерални, държим на българите зад граница“. Да, и ние сме така, и ние искаме българите в чужбина да гласуват, но това го говорим вече 25 години и защитаваме правата и на българите, които са български граждани, и на българите, които са малцинства и в Македония, Сърбия, Молдова, Украйна. Какво направихте Вие за тях?
Да припомня ли кабинета на един кандидат в момента за президент, който ясно се вижда коя е била главната партия в този кабинет, именно ДПС, да припомня ли какво направиха с българите в Македония по време на тяхното правителство? ДПС и патерицата им тогава БСП спряха да признават българите от Македония за българи и спряха да издават български паспорти, въпреки че тези хора имат право на това. И тези антибългари сега говорят за това, че ние, от Патриотичния фронт или от мнозинството, нарушаваме правата на българите. Двуличие и срам! Вие от ДПС никога не гласувате за нищо, което касае правата на българите в чужбина – може да проверите и в комисии, и в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, господин Ангелов!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Говоря за правата на българите и за секциите в чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не знам за кои българи говорите, не знам кои са антибългари.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Антибългарска позиция е това и това е факт. Така е!
За БСП е разбираемо. Те македонизираха хората в България и не само в България. Разбираемо е да не признаят българите в Македония.
Ще кажа още няколко неща. Ние сме „за“ това в Европейския съюз наистина българите да нямат ограничение и това беше първото предложение на Патриотичния фронт – именно в Европейския съюз българите да могат да откриват секции навсякъде. Защото и в момента по настоящия Кодекс българите зад граница, българските граждани имат повече права, отколкото българските граждани в България. Те имат право да подават молби и да разкриват секции. Няма нужда да имат постоянно пребиваване в съответната държава, за да гласуват и не са задължени да гласуват на избори, за разлика от гражданите, които са в Република България. Така че българският законодател наистина е предвидил по-облекчен режим за българите зад граница, за да може наистина повече хора да гласуват.
За секциите в Турция. Да, ние сме против в Турция да има секции и има две причини.
Първата причина е за това, че не желаем Турция и Ердоган да определят вътрешната политика на България и да организират изборите за български президент в тяхната държава, защото от 25 26 години именно Турция манипулира с нейните служби избирателите – български граждани в Турция, да гласуват за определен политически субект и по този начин влияят във вътрешната политика на България. Това е недопустимо!
Второ, господа от ДПС, кажете как българската държава ще гарантира на тези секции, извън посолства и консулства в Турция, сигурността на тези български граждани, които ще отидат да гласуват на 6 ноември, при положение че в Турция всеки ден има терористични актове, при положение че в Турция има обявено извънредно положение, при положение че в Турция ежедневно се нарушават правата на човека? Как ще гарантирате? По никакъв начин! Ако на 6 ноември се взриви една бомба до една секция и умрат български граждани, ще поемете ли отговорност?
Затова ние от Патриотичния фронт ще кажем и следното: „Нашият посланик Надежда Нейнски в Анкара направи два гафа. Първият гаф, когато като дипломат, вече назначен в Анкара, си позволи да коментира неща от вътрешната политика на България и изрази, и каза епитети относно Патриотичния фронт и представители на Патриотичния фронт, което е недопустимо.“
Второ, по сегашния Изборен кодекс именно посланиците трябва да изготвят мотивите за това колко секции и къде трябва да бъдат организирани в една държава. Това е вторият гаф. Тя поема риск за живота на български граждани в Турция, като предлага повече секции извън посолствата и консулствата. Тя трябва да си ходи и да бъде отзована. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Ахмедова. (Шум и реплики.)
Нямате време, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, встрани от микрофоните): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте. (Шум и реплики.)
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, тъй като вече обявихте…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само по начина на водене може да направите процедура. Иначе процедурите влизат във времето Ви.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Тъй като вече обявихте, че няма други изказвания, правя процедура, поради важността на Закона, за поименна проверка, преди гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нямаме гласуване, така че няма как да направите тази процедура. Нямате време за процедура.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Казахте, че няма други изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само това съм казал, нищо друго. (Уточнение между народния представител Ферихан Ахмедова и председателя.)
Само това съм казал, още не съм обявил режим на гласуване.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС, встрани от микрофоните): Ще изчакам.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Вие нямате право на процедура. Нямате време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предстои режим на гласуване.
Беше поискана поименна проверка. Дайте ми списъка.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма време, няма време! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми народни представители, изчерпано е времето по дебата по точката. Закрихме дебата и след него се поиска процедура за поименна проверка. Какво Ви притеснява не мога да разбера?!
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Губим време. Това ни притеснява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма как да откажа процедура по поименна проверка, просто след закрит дебат, в който се прави процедура не във връзка с дебата. Няма смисъл сега отново по Правилника да Ви изнасям лекция. Съжалявам много!



Поименна проверка:
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - тук
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Сабинов Иглев - тук
Бюнямин Хюсеин Хасан - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - тук
Венка Константинова Стоянова - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - тук
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Страхилов Свиленски -тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Йорданова Панайотова - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Андреев Делчев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Танев Танев - отсъства
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - тук
Живко Иванов Мартинов - отсъства
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димитров Стойнов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - отсъства
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Радева Бояджиева - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мартин Стоянов Иванов - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Методи Борисов Андреев - отсъства
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - отсъства
Радан Миленов Кънев - отсъства
Радослав Любчов Стойчев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - отсъства
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - отсъства
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - тук
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Стефан Георгиев Кенов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Стайнов Желев - тук
Стоян Михайлов Мирчев - тук
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук

Така или иначе имаме кворум и може да продължим.
Допълнително дописани – Георги Андонов и Кирил Николаев Добрев.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект № 654-01-97, внесен от Велизар Пенков Енчев на 27 юли 2016 г. Комисията предлага да не се приеме на първо гласуване.
Гласували 152 народни представители: за 27, против 99, въздържали се 26.
Законопроектът не е приет.
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, уважаеми колеги! Моля за повторно гласуване. Не успях да гласувам, а и колегите от партия „Атака“ ги чаках да влязат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Колеги, моля за тишина в залата, за да може да се възприема по-лесно това, което Ви съобщавам от микрофона.
Прегласуване.
Гласували 157 народни представители: за 31, против 103, въздържали се 23.
Законопроектът не е приет.
Подлагам на гласуване Законопроект № 654-01-113, внесен от Радан Миленов Кънев, Атанас Петров Атанасов и Борис Борисов Станимиров на 11 октомври 2016 г. Комисията по правни въпроси предлага на пленарната зала да не приеме на първо гласуване Законопроекта.
Гласували 158 народни представители: за 32, против 76, въздържали се 50.
Законопроектът не е приет.
Подлагам на гласуване Законопроект № 654-01-114, внесен от Лъчезар Никифоров и група народни представители на 11 октомври 2016 г. Предложението на Комисията по правни въпроси към пленарната зала е да не се приеме на първо гласуване.
Гласували 153 народни представители: за 7, против 66, въздържали се 80.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване с гласуване на т. 2 от днешния пленарен дневен ред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: С малка поправка от моя страна и за провеждане на парламентарен контрол, който съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е в три часа. Днешното пленарно заседание се предлага да бъде удължено с времето, необходимо за приключване на точка 1 и 2 за днес и за провеждане на парламентарен контрол съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – три часа.
Моля, гласувайте.
Съгласен ли сте, господин Кирилов?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място.): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 139, против 5, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Продължаваме с гласуване на поредния Законопроект.
Подлагам на гласуване Законопроект № 654-01-116, внесен от Гроздан Караджов, Петър Славов и Иван Кирилов Иванов на 13 октомври 2016 г. Предложението на Комисията по правни въпроси към пленарната зала е да не приеме на първо гласуване Законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 24, против 43, въздържали се 94.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Следващият Законопроект, който ще представя за гласуване на Вашето внимание, е Законопроект № 654-01-118. Внесен е от Филип Попов и Иван Валентинов Иванов на 14 октомври 2016 г. Предложението на Комисията по правни въпроси към пленарна зала е да не приеме Законопроекта на първо гласуване.
Гласували 162 народни представители: за 40, против 100, въздържали се 22.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Следващият Законопроект е под № 654-01-119, внесен от Красимир Велчев, Данаил Кирилов, Александър Ненков, Георг Георгиев, Станислав Стоянов Иванов, Валентин Алексиев Николов на 17 октомври 2016 г. Предложението на Комисията към пленарната зала е да приеме Законопроекта на първо гласуване.
Гласували 161 народни представители: за 108, против 35, въздържали се 18.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за отрицателен вот.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против“ предложения Законопроект поради няколко причини, но тук ще кажа само една от тях.
Ако приемем по дефиниция, че изборите са състезание, то Вие се стремите да си осигурите служебна победа, като пречите по всякакъв начин на българския избирател да гласува по съвест. Нещо повече, Вие го унижавате, като го задължавате да гласува, а впоследствие не зачитате неговия глас.
Само преди месец в едно подобно състезание от много по-висш ранг – състезание за избор на Генерален секретар на ООН, Вие на финалната права сменихте състезателя на Република България. Ирина Бокова я заменихте с Кристалина Георгиева. Резултатът за достойнството на България бе плачевен. (Шум и реплики от ГЕРБ и РБ.) Тогава унижихте България. Сега, понеже не можете да смените състезателя си, се стремите да промените да промените правилата на играта. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ, отделни възгласи от ДПС: „Браво, браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Метин.
Подлагам на гласуване Законопроект, № 654-01-120, внесен от народния представител Георги Кадиев на 17 октомври 2016 г. Предложението на Комисията по правни въпроси към пленарна зала е да не приеме на първо гласуване Законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 25, против 92, въздържали се 30.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Следващият Законопроект, който подлагам на гласуване, е с № 654-01-121, внесен от народния представител Велизар Енчев на 17 октомври 2016 г. Предложението на Комисията по правни въпроси е да не се приеме Законопроектът от пленарната зала.
Гласували 154 народни представители: за 37, против 102, въздържали се 15.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Следващият Законопроект е с № 654-01-122, внесен от народния представител Лютви Местан на 17 октомври 2016 г. Предложението на Комисията по правни въпроси е пленарната зала да не приеме на първо гласуване Законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 20, против 107, въздържали се 29.
Законопроектът не се приема на първо гласуване.
Следва Законопроект, № 654-01-123, внесен от народните представители Димитър Делчев, Настимир Ананиев, Антони Тренчев, Борислав Великов и Найден Зеленогорски на 17 октомври 2016 г. Предложението на Комисията по правни въпроси към пленарна зала е да приеме на първо гласуване Законопроекта.
Гласували 152 народни представители: за 108, против 34, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Реплики.)
Моля за тишина в залата!
Следващият Законопроект, който подлагаме на гласуване, е № 654 01-124, внесен от народните представители Найден Зеленогорски, Борис Ячев, Данаил Кирилов и Димитър Байрактаров на 17 октомври 2016 г. Предложението на Комисията по правни въпроси е да приеме Законопроекта на първо гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 110, против 36, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Последният Законопроект по тази тема е с № 654-01-125, внесен от народния представител Четин Хюсеин Казак на 17 октомври 2016 г. Предложението на Комисията по правни въпроси е да не се приеме Законопроектът на първо гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 20, против 98, въздържали се 35.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Заповядайте – за процедура ли?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, встрани от микрофона): Съобщение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Сега е 13,57 ч.
Следва почивка, в която Комисията по правни въпроси ще се събере да изготви доклад. Въпросът е, че след почивката ще има още една много важна точка, свързана с климата, така че да не се разпилеете, народните представители.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Съобщавам, както бяхте уведомени във вчерашния ден, че заседанието на Комисията по правни въпроси е в зала „Изток“. Моля, колегите да заповядат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Прекъсване от 30 минути.
Продължаваме в 14,30 ч. със законодателна дейност.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме.
Първо, съобщение. Днес, на 21 октомври, е постъпил и раздаден на народните представители общ Проект на законопроектите за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приети на първо гласуване на 21 октомври 2016 г.
Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.
Докладът е разпространен към народните представители.

Следва:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТ ПАРИЖ КЪМ РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА И ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЧЛ. 9, § 1 ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО.
Доклад на Комисията по околната среда и водите. С него ще Ви запознае председателят на Комисията по околната среда и водите, народният представител Станислав Иванов.
Следващият доклад, тоест вторият, е на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на декларация по чл. 9, § 1 от Споразумението, № 602-02-34, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 6 октомври 2016 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на Декларация по чл. 9, § 1 от Споразумението, № 602-02-34, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2016 г.
На заседанието от страна на Министерството на околната среда и водите присъстваха: госпожа Атанаска Николова – заместник-министър, госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция, господин Ивайло Петков – парламентарен секретар. От името на вносителите Законопроектът и мотивите за негово внасяне бяха представени от заместник-министър Атанаска Николова.
На Двадесет и първата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Париж през декември 2015 г. се определя цел за ограничаване повишаването на глобалната средна температура под 2°С , спрямо нивата преди индустриализацията, като продължават усилията това увеличение да не надвишава 1,5°С. Съгласно Споразумението всяка страна по него ще подготвя, представя и поддържа последващи национални приноси, за което страните трябва да реализират национални мерки за смекчаване. Задълженията по новото Споразумение държавите – членки на Европейския съюз ще изпълняват съвместно. Предвиденият ангажимент не вменява допълнителни задължения на Европейския съюз, включително и на страната ни, към вече поетата от Европейския съюз през 2014 г. вътрешна обща цел за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 40 на сто до 2030 г.
За страната ни, съгласно летния пакет на Европейската комисия, индивидуална цел за секторите извън европейската схема за търговия на емисии в периода 2020 – 2030 г. е най-ниска в Европейския съюз – запазване на нивата от
2005 г.
Споразумението установява и нов пазарен механизъм за подпомагане намалението на емисии, и подкрепата на устойчивото развитие, при което участието в него е доброволно. Развитите страни, съгласно чл. 9, § 1, имат задължение да подпомагат финансово развиващите се страни за дейности по смекчаване и адаптация.
Новото Споразумение не променя статута на страната ни по Рамковата конвенция на ООН и България продължава да се счита за страна с икономика в преход, и не попада в Анекс 2, в който са включени страните донори. Настоящите ни ангажименти не предполагат задължителни финансови вноски. Предвижда се глобален преглед на изпълнението по Споразумението и оценка на колективния напредък на всеки пет години, като първият ще бъде през 2023 г.
Официалното влизане на Споразумението от Париж е важна цел на Европейския съюз и ранната ратификация от държавите–членки от Европейския съюз е приоритет, за да се избегне влизане на Споразумението в сила, без Европейският съюз да е страна по него. С Ратификацията за страната ни ще бъде официално приложима позитивната международна правна уредба, относно изпълнението на задълженията на България за намаляване на емисиите след 2020 г.
След откриване на дебата отношение взеха народните представители: Борислав Великов – относно Декларацията и коректността на превода на Споразумението, народният представител Чавдар Георгиев – относно Приложение № 2 и референтната година за страната ни, народният представител Джевдет Чакъров – относно необходимостта от повече информация и връзка с националния план за икономиката; и народният представител Георги Божинов – относно подкрепената базова година и евентуални допълнителни ограничения. На предоставените въпроси изчерпателни отговори бяха дадени от госпожа Николова и допълнителни пояснения от госпожа Каменова.
Председателят прикани към други изказвания и становища, след което закри разискването и обяви процедура по гласуване. Въз основа на проведената дискусия и изказани мнения Комисията по околната среда и водите с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата и за приемане на Декларация по чл. 9, § 1 от Споразумението, № 602-02-34, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2016 г.
По предложение на председателя на Комисията с 15 гласа „за“ беше гласуван Проект за второ гласуване в зала на Законопроекта за ратифициране на съответното Споразумение.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
С Доклада на Комисията по външна политика ще Ви запознае народният представител Десислава Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на Декларация по чл. 9, § 1 от Споразумението № 602-02-34, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 5 октомври 2016 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта. Мотивите към Законопроекта бяха представени от госпожа Атанаска Николова, заместник-министър на околната среда и водите.
Споразумението предвижда нов пазарен механизъм за търгуването със спестени емисии на парникови газове, който ще бъде с по-строг контрол и невъзможност за двойно отчитане. Участието в тази търговия е доброволно.
Предложената в чл. 2 от Законопроекта Декларация по чл. 9, § 1 от Споразумението подчертава, че България не е включена в Анекс 2 на развитите държави, от които се очаква да предоставят помощ на развиващите се държави за мерки за смекчаване на последиците от глобалното затопляне и за адаптация към промените. Следователно България няма да има финансови задължения за предоставяне на финансов ресурс. В този случай, ако има възможности, България може да предостави финансови ресурси доброволно и в размер, който страната ни прецени.
„Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приема Законопроект за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамкова конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на Декларацията по чл. 9, § 1 от Споразумението, № 602-02-34, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Мисля, че ще направим добре днес да ратифицираме това Споразумение от Париж. Това е правилно с оглед изнесеното от председателите и на двете комисии.
Въпросът, по който искам да взема отношение, е свързан с използвания език в международните документи, които ние ратифицираме, точността на превода на съответните документи, защото това, което ни се предлага, много често не е на необходимата висота. В нашето Народно събрание трябва да бдим за точността на изказа във всяко отношение.
Вероятно и другите колеги са се сблъсквали в своята работа с някои недостатъци на превода. Оттук, естествено, произтича въпросът: кой всъщност се грижи за точността на превода, за съответствието на това, което се превежда в официалните документи, особено официални документи от другите страни и какво се прави в нашата страна?
Ще дам само три примера от самото Споразумение.
На страница девета, това е чл. 13, т. 7а, се говори за „Национален доклад за инвентаризация на антропогенните емисии по източници и отстраняване на поглътители на парникови газове“! В тази зала едва ли има народни представители, може би само членовете на Комисията, които веднага да разберат за какво става дума, но предполагам, че и за тях ще е трудно, трябва да се замислят, просто е неясно.
Член 6, т. 3 е преведена така: „Използването на международно прехвърлени резултати от смекчаването към национално определените приноси е на доброволен принцип“ и така нататък. Предполагам, че не разбирате за какво става дума? Аз също!
Моля стенографката да прости за тези изрази, но това са набор от написани една след друга думи и звучат на български, а смисъл няма!
И последният пример е от първа страница – там, където е преамбюлът, където се говори следното. Колеги, внимавайте, включително от Комисията по земеделието и храните, ако има колеги от тази Комисия. Записано е така: „Като признават основния приоритет за гарантиране безопасността на храните и прекратяване на глада, както и особените слабости на системите за производство на храни към неблагоприятните ефекти от промените в климата“ и така нататък!
Оказва се, ако това е точният превод, а той не е, че има някакви особени слабости на системите в нашата страна, примерно организационни, административни слабости. В някакъв момент може би някой дори би могъл да осъди страната, че е допуснала слабости в тези системи.
Всъщност, ако човек погледне превода на друг език – също официален, примерно на френски, ще види, че става дума за уязвимост на тези системи вследствие на неблагоприятните изменения на климата. Нима не може да се каже по-ясно, както е и в документите на другите езици?!
Този брюкселски начин, този брюкселски жаргон да се превеждат документи, които стигат и до нашето Народно събрание, е, щях да кажа доста вреден, да бъда по-дипломатичен – недобър. Той увлича и колегите от нашите министерства. Какво предлагат те на уважаемия министър-председател да подпише в мотивите на страница втора? Чета буквално: „Канализирането на финансови средства за борбата срещу изменението на климата следва да представлява прогресия отвъд досегашните усилия“! (Смях, оживление и единични ръкопляскания.) Какво ще кажете?! Това наистина е върхът на брюкселския жаргон в нашите български документи.
Колеги, ако сте съгласни, тук с председателя Иванов си говорихме, мога да стана инициатор, заедно с него или и с други колеги, да пуснем актуален въпрос към Министерството на външните работи и да запитаме: кой бди за чистотата на българския език в преводите на международните документи?
Последно, бих предложил и в Декларацията, която трябва да приемем – чл. 2 от Законопроекта, накрая, в последното изречение е записано: „В този контекст Република България обръща внимание, че като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата не е включена в Анекс 2“. Какво е „Анекс“? Гледаме Рамковата конвенция, която Тридесет и седмото народно събрание е приело. Тя е публикувана в бр. 28 от 1995 г. на „Държавен вестник“. Там препратката „Анекс 2“ просто не е точна, защото там има „Приложение № 2“ – приложение, не анекс.
Добре е, че България не е включена в този анекс, в това приложение, както стана дума и от докладите на комисиите, тъй като няма да плащаме излишно, но защо да бъде „Анекс“, а не „Приложение“? Ние препращаме към документ, приет от нашето Народно събрание, макар и преди 22 години. Нима тогава повече са бдели за чистотата на българския език, отколкото го правим днес?!
Колеги, предлагам, ако се приеме, една чисто редакционна бележка накрая на декларацията по чл. 2 вместо „Анекс“ да запишем „Приложение“. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Великов, само едно уточнение: преводът е направен от Европейската комисия. Той ни е даден такъв, не е превеждан тук, в България. Преводът е направен от Европейската комисия през 1995 г., 2005 г., както беше споменато между другото, е публикуван в „Държавен вестник“, а не е публикуван през 1995 г., но това няма такова значение. Европейската комисия е направила този превод и ни го е дала в такъв вид. Въпросът Ви е резонен, но нека да разграничим малко нещата по отношение на вината за превода. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Други реплики има ли?
Заповядайте, господин Ерменков. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля Ви за ред в залата!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Великов, изключително сте прав в това, което казвате.
Аз не мога да приема предишната реплика, но ще Ви кажа с какво не съм съгласен след това, защото би било резонно това да бъде вина на Европейската комисия, ако не беше минало през Министерския съвет преди това. А Министерският съвет съвсем спокойно можеше да оправи нещата на български език и да ги върне.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ама ни е даден преводът от Европейската комисия.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Преводът е превод, а не е нещо, което трябва да бъде следвано буквално. Може да се редактира и да стане на български език!
Господин Великов, това обаче няма как да стане през Министерството на външните работи, където самият министър цял живот е работил за чуждоезични фондации и няма откъде да знае чистия български език, а само този му е достъпен. Недейте да пишете там, ще си загубите времето. (Смях, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Има ли други реплики?
Заповядайте за дуплика, господин Великов. (Продължаващи смях, реплики и оживление.)
Моля Ви за ред в залата!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря за репликата на господин председателя Иванов – при Вас поне се чувстваше нещо съзидателно, докато колегата Ерменков се опитва да клъвне там, където може би няма какво да намери.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Той е над четиридесет. (Оживление.)
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Колеги, ако трябва да бъдем сериозни, все пак да уважа колегата Ерменков и колегата Иванов, трябва да кажем, че действително е добре да има орган, който да бди за чистотата на българския изказ в нормативните документи, които може да пристигат от Брюксел, или от където щат, но така безкритично да идват до нашето Народно събрание и ние, понеже е дошло от Брюксел, да казваме: „Ами, щом е дошло от Брюксел…“. Може да има някаква голяма глупост, може се използва след това за завеждане на дело дори в Страсбург, ако нещо не е точно и се тълкува по някакъв друг начин. Не бива да допускаме такива неща.
Можем да предложим действително и на министър-председателя да се види не трябва ли да има някакъв орган, може да не е към Министерство на външните работи, да бъде към Министерския съвет, някакъв орган по нормативните актове, но и тези, които идват от Брюксел. Аз съм против брюкселския жаргон, колеги. Надявам се, че повечето от Вас споделяте, по същество, разбира се, това, което казвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Великов.
За изказване – народният представител Магдалена Ташева. (Оживление.)
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Аз напълно споделям оценката на доц. Великов за брюкселския жаргон. Той е безсмислен, натруфен, непоносим и неразбираем. Но в случая не става дума за грешка в превода. Откъсът, който прочетохте, доц. Великов, звучи също толкова безсмислено и глупаво и на френски, и на английски, и на всеки друг език. Бедата е на друго място. И друг път съм казвала от тази трибуна – бедата е там, че на човечеството силово се налага една нeнаучна теория за глобалното затопляне като резултат от човешката дейност. Споменатите парникови газове, между другото, съставляват по-малко от една десета от процента в състава на земната атмосфера. Да напомня, че това е третата атмосфера на нашата планета, досега тя три пъти си е сменяла атмосферата. (Шум в залата.) Първия път, защото се е появил един много отровен газ, наречен днес кислород. Планетата се затопля от края на плейстоцена, настъпил преди 10 – 12 хиляди години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, колеги, темата е много важна! Запазете тишина.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Той няма нищо общо с човешката дейност, с отделянето на отработени газове в автомобилите и така нататък. Планетата е преживяла досега два тропически и поне два ледникови периода. Това се прави с цел, тази псевдонаучна теория се налага, въпреки протестите на автентичната академична общност, за да се фабрикуват изкуствено енергийни кризи, да се вдигат цените, примерно, на електроенергията и по този начин да се забавя икономическият растеж. Съжалявам, но в момента българският парламент ще преглътне поредното унижение да гласува това извращение на науката, което ни се предлага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ташева.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Генов, за изказване.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние в Комисията, освен безсмислието на превода и на терминологията, обсъждахме и някои други неща. Виждате, че подкрепата беше на сто процента за това Споразумение. Дано тези безсмислици не ни бръкнат в джоба и в бюджета на държавата. От диспута и дискусията, която проведохме и от неприсъствието ни в Приложение № 2, както каза господин Великов, държавата няма да има финансови ангажименти към ратификацията на това Споразумение.
Но тук изниква въпросът и пред управляващите. Аз повдигнах този въпрос, когато обсъждахме измененията в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Едно от основните неща, което трябва да провежда като политика Министерството на околната среда и водите, е контролът на атмосферния въздух, неговата чистота и неговото замърсяване. Така че Министерството има много работа и преди и след ратификацията. Пожелавам им успех, но не вярвам това да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване Закон за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамкова конвенция на Обединените нации за изменение на климата и за приемане на декларация по чл. 9, § 1 от Споразумението, заведен под № 602-02-34, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, взимам думата по процедурно предложение. Както преди малко обявихте на вниманието на народните представители, в Деловодството е внесен и е разпространен доклад относно общ Законопроект на приетите на първо гласуване на 21 октомври 2016 г. три законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Докладът е с № 653-03-104 от днешния ден.
Правя предложение срокът за предложения между първо и второ четене по този общ Законопроект да бъде тридневен и да изтече в 18,00 ч. в понеделник. Това ще позволи да насрочим извънредно заседание на Правната комисия във вторник от 13,00 ч. Докладът беше приет на заседание на Правната комисия в почивката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Гласуваме направеното предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Гласували 108 народни представители: за 98, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, предлагам процедура – на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроектът да бъде разгледан и на второ гласуване. Няма нужда да изчитам отново цялото заглавие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище има ли? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Иванов, моля, представете доклада за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Законопроект за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на декларация по чл. 9, параграф 1 от споразумението,
№ 602-02-34, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2016 г.
Проект за второ гласуване:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на декларация по чл. 9, параграф 1 от споразумението
Чл. 1. Ратифицира Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, подписано на 22 април 2016 г. в Ню Йорк, САЩ.
Чл. 2. Приема следната декларация по чл. 9, параграф 1 от Споразумението от Париж:
„Република България приема, че в съответствие с чл. 9, параграф 1 от Споразумението от Париж развитите страни ще предоставят финансови ресурси за подпомагане на развиващите се страни по отношение на смекчаването и адаптацията в продължение на съществуващите им задължения съгласно Конвенцията. В този контекст Република България обръща внимание, че като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата не е включена в Анекс II.“ Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам Законопроекта на второ гласуване, така както Ви беше представен от парламентарната трибуна.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Филип Попов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Светослав Белемезов;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на въпрос от народния представител Мариана Тодорова;
- допълнение към писмен отговор от министъра на външните работи Даниел Митов на въпрос от народния представител Иван Славов Иванов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Кирил Добрев;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Чавдар Георгиев;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на шест въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева на шест въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Валентин Павлов;
- от министъра на туризма Николина Ангелкова на два въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на два въпроса от народния представител Валентин Павлов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- от министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- от министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова на въпрос от народните представители Настимир Ананиев и Антони Тренчев;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народните представители Методи Андреев и Никола Хаджийски;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народните представители Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев;
- от министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на здравеопазването Петър Москов на въпрос от народния представител Мартин Димитров;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Гроздан Караджов;
- от министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на правосъдието Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Красимир Янков;
- от заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева на питане от народния представител Слави Бинев;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Слави Бинев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Слави Бинев.
Новопостъпили питания за периода от 14 до 20 октомври 2016 г. няма.
Започваме с първия въпрос, който е към Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, която ще отговори на въпрос от народния представител Румен Христов относно закриването на метеорологичната станция на връх Мусала.
Имате думата, уважаеми господин Христов, да зададете въпроса си към заместник министър-председателя Меглена Кунева.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на образованието и науката! Въпросът ми е кратък. Той е свързан със закриването на метеорологичната станция на връх Мусала. Както знаем, това е най-старата станция, разположена на най-високата част на Балканския полуостров, просъществувала 84 години.
Моля да отговорите на въпроса ми: коя е причината метеорологичната станция на връх Мусала да бъде закрита – липса на средства, липса на квалифициран персонал или някакви бизнес интереси от страна на директора на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН проф. Христо Брънзов и какви мерки са предприети? Нямам съмнение, че Вие сте предприели мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Христов.
Уважаема госпожо Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Допускам, че въпросът Ви е провокиран от публикации в медийното пространство. За съжаление, не рядко ставаме свидетели, че разпространена в масовите медии, в това число и в социалните мрежи информация, е силно преекспонирана или по-точно спекулативна. Истината е, че закриване на Високопланинска метеорологична станция е възможно да се случи само с решение на Научния съвет на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН, а в Научния съвет изобщо не е внасяно, още по-малко разглеждано, такова предложение за закриване на високопланинска синоптична станция връх Мусала. Няма такова нещо.
Нека все пак да разясня какво в действителност се случва. Дадена е обосновка от директора на НИМХ към БАН за необходимостта от временно преустановяване на работата на синоптична станция на връх Мусала. Между преустановяване и закриване има съществена разлика. Преустановяването на работата от 1 октомври се налага по производствени причини поради липсата на ръководител и наличен персонал на синоптичната станция. От необходимите пет метеорологични наблюдатели към настоящия момент има само трима и няма възможност за пренасочване на обучени наблюдатели от други високопланински синоптични станции. Няма капацитет. Няма как работата да продължи само с трима души, тъй като това би било в противоречие с разпоредбите на трудовото законодателство относно работното време – нормата е чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда, както и с вътрешните правила на института, които държат сметка за специфичните условия на труд във високопланинската синоптична станция, според които една смяна трябва да е от двама експерти.
Предвид високопланинските условия и настъпващия зимен сезон, е издадена заповед от директора проф. Христомир Брънзов, който Вие цитирахте, за временно преустановяване на работа. Професор Брънзов даде уверение, че са предприети своевременни мерки за изнасяне на чувствителната към ниски температури техника и заземяване на инсталациите. Колкото за закриване на станцията в бъдеще, не само че няма такива индикации, но и действията на института свидетелстват за точно обратните намерения. Институтът изпълнява всички свои ангажименти по поддръжката на станция „Мусала“ и дори се предвижда модернизиране и автоматизиране на измерванията.
Тази година е обявена процедура по Закона за обществени поръчки за доставка на високопланинска и автоматична метеорологична апаратура, като вече е сключен договор със спечелилата фирма – финландската „Вайсала“. Очаква се до края на година техниката да бъде доставена, а 2017 г. да бъде монтирана.
Съгласете се, че ако някой имаше намерение да закрива станцията, едва ли би направил това. Смятам, че всичко това опровергава всякакви митове за закриването, включително и за предстоящо такова на синоптичната станция на връх Мусала. Благодаря Ви за въпроса, защото през моя отговор, надявам се, че мога да отговоря на един обществен интерес, който има, който Вие поставяте съвсем справедливо, и да изложа фактите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема министър Кунева.
Реплика – заповядайте, господин Христов. Не желаете реплика.
С това въпросите към Вас, уважаема госпожо Кунева, приключиха. Желаем Ви успешен ден.
Уважаеми колеги, следват въпроси към господин Вежди Рашидов – министър на културата. Той ще отговори на два въпроса, които са със сходна тематика, и по тази причина са определени да бъдат с общ отговор.
Първият въпрос е от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев относно необходимостта от проверка на експозиционна зала и родна къща на Тодор Живков, част от Исторически музей – град Правец, дали недопустимо разпространява политическа идеология.
Вторият въпрос е от народния представител Велизар Енчев относно грижите на държавата за Историческия музей в Правец и музейния комплекс с подаръци на Тодор Живков. (Министър Вежди Рашидов влиза в залата.)
Добър ден, уважаеми господин Министър.
Господин Андреев, заповядайте. Имате две минути да формулирате Вашия въпрос.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В Република България …
Между другото, да съобщя една интересна новина. Обсъждат един много важен въпрос, исторически, който касае много групата на БСП. Групата на БСП в момента има шест, седем човека.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Осем.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Осем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви по същество!
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Преди в България, с приемането през 2000 г. на Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, дейността на БКП и нейните ръководни дейци е обявена за престъпна. Нещо повече, чл. 2 от Закона изрично подчертава, че ръководната роля и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за – изброени са престъпления, които са вършени, но особено важните са: съзнателно нарушаване на основни човешки права и свободи; безпрецедентна разправа с народни представители на Двадесет и петото народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения „Народен съд“; моралният и икономическият упадък на държавата.
Подчертавам „моралният“, защото и наследниците на БКП – БСП също страдат от този синдром с нисък морал, представят се за социални защитници, а в същото време са част от една приватизационна схема, която тече с години. Тук тези дни говорихме надълго и нашироко за тези срамни приватизационни сделки, в които те са участвали – нарушение на моралните ценности на народа и посегателство върху религиозните му свободи.
В контекста на горното, буди недоумение допускането от държавата на създаването на къщи – музеи като част от съответния регионален исторически музей на комунистически величия от тази епоха, в това число и ръководни дейци на БКП. Най-фрапантният пример е експозиционната зала и родната къща на Тодор Живков, част от Историческия музей – град Правец.
Ето защо, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: ще възложите ли на Инспектората към Вашето Министерство проверка на експозиционната зала и родната къща на Тодор Живков, част от Историческия музей в град Правец, дали недопустимо разпространява комунистическа идеология и възхвалява режим, който е определен като престъпен от Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Енчев. (Министър Вежди Рашидов иска думата.)
Изчакайте, господин Министър, нека и господин Енчев да формулира до две минути своя въпрос, който е по сходна тема.
Имате думата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! На 7 септември 2016 г. се навършиха 105 години от рождението на бившия държавен ръководител на България Тодор Живков. По този повод, господин Министър, важно е да се знае как държавата се грижи за Историческия музей в Правец и за музейния комплекс с подаръци на Тодор Живков, повечето от които са от чуждестранни президенти и премиери.
Използвам повода да припомня, че Историческият музей в Правец е общински, а къщата на Тодор Живков е декларирана като паметник на културата от 1985 г. И тъй като сградата е типичен представител на късния възрожденски тип къщи и е единственото запазено жилище от края на ХІХ век в град Правец, логично е държавата да помогне за съхранението и популяризирането на такива местни реликви, които са от национално значение. Подчертавам това.
Като народен представител от София област и избран от гражданите на град Правец за народен представител, изразявам тревогата на гражданите на Правец, на гражданите на София област, с които разговарях, обезпокоени от настояването на политици, като господин Методи Андреев, музейният комплекс да се закрие.
Смятам, че използването на историческото наследство за идеологически полемики вреди на културното развитие както в регионален, така и в национален план. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми министър Рашидов, имате възможност да отговорите. Правилникът Ви позволява до шест минути – по три минути на въпрос.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Музеи в Република България се създават съгласно разпоредбите в Закона за закрила и развитие на културата и Закона за културното наследство.
Исторически музей „Правец“ е общински музей, който в административно-организационно отношение се ръководи от кмета на общината.
Родната къща на Тодор Живков е декларирана като паметник на културата с писмо от 12 март 1985 г. Къщата е типичен представител на късно възрожденския балкански тип къщи, характерни за района, и единствената запазена жилищна сграда от края на ХІХ век, град Правец. Експозицията в нея е етнографска възстановка на възрожденския бит от района с експонати от основния фонд на Историческия музей в Правец.
Къщата е частна собственост и е отворена за посетители с разрешението на наследниците. В близост до родната къща на Тодор Живков е бившата приемна сграда на община Правец.
От 2002 г. сградата е предоставена на Историческия музей в Правец с цел разширяване експозиционната площ и организирането на временни изложби. С решение на общинския съвет в Правец от 2010 г. е обявена за филиал на музей като музеен комплекс с експозиционна сграда.
Музейният комплекс включва и родната къща на Тодор Живков, реставрирана през 1974 г. Дейността на музейния комплекс е свързана с представяне на временни археологически, етнографски, исторически и художествени изложби, което е изискване на Закона за културното наследство, съгласно чл. 182, ал. 1 от Закона за културното наследство.
В момента тези музеи функционират като музеи. За едно съм съгласен с господин Методиев, че нито един музей в България не бива да пропагандира каквато и да е идеология, защото предназначението на музеите е да съхраняват историческата памет на българската държава. За закриването на музеи не бива да говорим, защото не бива да се закриват, а по-скоро трябва да разкриваме музеи, защото всички те носят паметта на българската нация. Как тя е таксувана – добра или лоша, но човешката история е низ от добри и лоши неща.
Да, съгласявам се с това да направя проверка не само на музея в Правец, а на всички музеи – дали в тях наистина има материали, които биха пропагандирали идеология. Тогава с удоволствие ще отговоря на Ваше питане каква е констатацията.
Със закриването Вие искате да махнем и някои скулптури от Правец, защото скоро точно Вашата група издигаше кандидат-президент, чието семейство изгради всички скулптури на Людмила, на Мара Малеева и на Тодор Живков. Много съм притеснен от този факт и затова трябва да внимаваме, когато искаме някои неща.
Последно, история с гумичка не можем да трием. Затова Ви моля и апелирам като разумни хора – Вие всички тук сте сериозни мъже, приемаме историята такава, каквато е.
Преди дни се върнах от Берлин. Позволих си да снимам паметника на Съветската армия – невъзможно е да се изрисува със спрей! Отидох да видя паметта на евреите в така наречения „Мемориал“ – невъзможно е, колеги, да се изпише със спрей!
Ще си поемем историята – тя е наша. Тя може да е била и добра, и лоша. Българската държава 1300 години е минала и през лошото, и през доброто, но паметта трябва да се съхрани. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър Рашидов.
Първа реплика – господин Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, ще Ви върна на фокуса на нашия въпрос. Той не касае същността на къщата дали е била паметник на културата. Може би е много хубава къщата, в която е живял Тодор Живков. Същността на въпроса е: този музей дали не разпространява недопустима комунистическа идеология?
Ако си спомняте, ние коментирахме вече този въпрос няколко пъти и се надявахме сега да ни отговорите въз основа на проверка дали това е така, или не е.
Аз съм Ви приготвил няколко снимки, които се надявам в тази проверка, която явно предстои, да имате предвид и да обърнете внимание. Информацията, която имаме, е, че в рамките на въпросния музей, в двора на къщата има паметник, на който е написано: „Аз Тодор Живков използвах цялата власт, която имах, за добруването на своя народ“. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Много хора се питат, особено тези, които са били по лагери, техните наследници, защото много хора не са преживели лагерите, питат се всички тези хора, които не бяха партийна номенклатура в периода до 1989 г.: за чие добруване на практика е използвана тази власт? Много добре знаем, че тогава едни добруваха, а други гниеха по лагера или стояха с по 150 – 180 лв. заплата, независимо от това че имаха висше образование. Ама като не са членове на партията, не се издигаха. (Реплики от БСП ЛБ.)
Чувам, че отляво ми подвикват за моето семейство. Мога да кажа, че в моето семейство не е имало членове на БКП и няма и да има. Аз не съм бил комунист и никога няма да бъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не отговаряйте на провокации от залата.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Нека бъдат спокойни отляво. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Да се върна на въпроса, господин Рашидов. Моля Ви наистина да проверите: разпространява ли се недопустима комунистическа идеология в този музей?
Моля да направите забележка, господин Председател, или да го изгоните от залата, защото се държи неприлично. (Посочва народния представител Валери Жаблянов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля за тишина в залата!
Уважаеми колеги, не съм свикнал на парламентарен контрол да има толкова много народни представители и шумът в залата наистина пречи да проведем нормален парламентарен контрол. Моля за тишина!
Продължете, господин Славов, ще Ви отпусна малко време.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
В този смисъл наистина настояваме, господин Министър, да направите такава проверка. Недопустимо е музей да разпространява идеология на престъпен режим, обявен за такъв със закон! В този музей трябва да бъде посочено какво действително се беше случвало до 1989 г. в България, къде е имало лагери, как са пращани тези хора в тези лагери...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да завършите.
ПЕТЪР СЛАВОВ: ...колко от тях не са оцелели и така нататък?! Този музей това трябва да показва – обективно историята, която се е случила, а не да обяснява как добрувал народът през този период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Втора реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ, от място): Станете директор на музея!
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, встрани от микрофоните): Отстъпвам на Вас – вляво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, не в залата предложения за работа!
Заповядайте, господин Енчев – втора реплика към отговора на уважаемия министър Рашидов.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, поздравявам Ви за позицията, която заехте. Изцяло споделям Вашето мнение.
По въпроса за идеологията. Коя идеология се пропагандира? Да, в музея в Правец се пропагандира идеологията на победилата във Втората световна война антихитлеристка коалиция, идеологията на българските антифашисти, партизани и политзатворници, които бяха на страната на антихитлеристката коалиция – Съветския съюз, Великобритания, Съединените американски щати и Франция.
Ще се пропагандира тази идеология, колкото и да не се иска на господин Славов и господин Мартин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, репликата Ви е към министър Рашидов.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Господин Министър, тази идеология ще се пропагандира, тъй като, ако Вие забраните пропагандата на идеологията на антихитлеристката коалиция, това означава, господин Министър, че те са съгласни с авторите на Закона за защита на нацията – антисемитския закон, авторите на Закона за защита на държавата – законът, по който бяха свалени стотици партизански глави и глави на ятаци. (Силен шум и реплики.)
В случая Тодор Живков е участник в антифашистката съпротива, един от ръководителите на партизанската бригада „Чавдар“ и всички участници в тази партизанска бригада са герои, пред които Вие трябва да преклоните глава и да мълчите, а не да произнасяте присъди!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, без развиване на идеологически аргументи! Имате конкретен въпрос и реплика. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ще Ви отнема думата!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Господин Министър, по логиката на господин Методи Андреев във Франция и Белгия всички музеи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не влизайте в дебат с господин Методи Андреев!
Ще Ви отнема думата, правя Ви забележка.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Време е да ми я отнемете. На тях не я отнемате, на мен ще ми я отнемете. (Силен шум и реплики.)
По логиката на господин Методи Андреев и господин Славов, господин Министър, би трябвало във Франция и в Белгия музейните експозиции, които разказват за тази съпротива, да се премахнат и всички тези сбирки. Вие много добре подкрепихте този принцип.
В заключение искам да кажа, че като народен представител от София област, най-решително възразявам срещу опитите за пренаписване на историята, за ревизия на резултатите от Втората световна война... (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, времето Ви изтече!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Няма сила, която да ме накара да се съглася с Вас.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Стига с тази комунистическа пропаганда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обща дуплика, уважаеми господин Рашидов. (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Колеги, съжалявам, че много политизирахте и започна наистина пропаганда в парламента за български музей, и то за един музей.
Казах, че ако има идеология, а музеите носят паметта, ще проверим и ще Ви докладвам. (Реплики.) Да, така трябва да бъде. Историческата памет не можем с гумичка да изтрием, съгласете се и с това. Тази история ще я понесем.
Затова ще Ви дам един пример, извинявайте, да Ви развеселя – става много сериозно за един музей. Колеги, неслучайни Ви казах, че едни скулптори на една демократична фамилия – за Ваш кандидат-президент се яви, питам: и тях ли да ги да ги махна? А те са прекрасни портрети. Прекрасни портрети са! Ако не знаете, че това са портретите на госпожа Малеева, Людмила Живкова и Живков... Един голям автор – Величко Минеков ги направи.
Аз обаче друго си мисля в този дебат и нека да го имате предвид в бъдеще. Странно се идеологизират нещата в залата.
Ще Ви кажа една истина. Не съм я казвал никога. Не съм бил никога член на БКП, не съм бил член на Държавна сигурност, не съм бил член на СДС, не съм бил член на ДПС, не съм бил член на която и да е партия. Не съм член и на ГЕРБ, но съм министър на ГЕРБ и ще бъда лоялен към тази партия, която ми гласува доверие. (Реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви по темата.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Питам, когато аз нищо не съм бил, а Вашите демократи днес са хранени със златна лъжичка от тежката комунистическа номенклатура?! (Реплики и ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Колеги, оставете музеите на мира! Моля Ви от сърце! Трудно ги създаваме, трудно ги правим. Да, обещавам Ви като министър да проверя и другите музеи за каквато и да е идеология, обещавам Ви. Това е коректен въпрос. Въпросът Ви е абсолютно коректен. Да, не трябва да пропагандираме и проповядваме идеология.
Иначе няма лошо и Тодор Живков да поиска да му е добра държавата и да милее за нея. Защо му отнемаме и това право? Ние всички трябва да живеем така, че да бъдем полезни на българската държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми министър Рашидов.
Декларация от името на Парламентарната група на партия ГЕРБ.
Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, политическата наука различава няколко видове партии, съобразно това и поведението им се профилира за всяка една от тях.
Именно в хода на една предизборна кампания най-ясно си проличава всяка една партия с какъв профил е и за какво се бори. Това различава масовите от всеобхватните, от партиите картели, от елитарните партии.
Аз смятам, че само в няколко седмици много от партиите и кандидатите се саморазобличиха, всъщност за какво се борят. Много от онези партии, които се пишат социални или се пишат елитарни показаха, че нехаейки за проблемите на хората, несрещайки се с тях, непознавайки проблемите им, се провалят именно в това, в което трябва да са най-добри – да бъдат социални.
Много кандидати, които се пишат културни, красиви и умни, си позволиха да използват нецензурни думи в национален ефир, с което изгубиха и най-големия си лост за влияние – това, да се опитват да бъдат по-различни, внушавайки на обществото, че останалите са по-подценени, по-неспособни, по-некомпетентни, изгубвайки и тази едничка ниша, която им беше останала в политическото говорене.
Вие обаче, уважаеми колеги, се отрекохте не просто от профила на Вашата партия. Вие днес се отрекохте и от кандидата, който бяхте издигнали. Днес Вие се дистанцирахте от генерал Радев и аз смятам, че това е едно огромно политическо лицемерие, с което БСП се отличава и не само този път, не само в хода на предизборната кампания.
Предлагате подписване на декларация за прозрачност, но задаваме въпроса: ние къде ще я подпишем тази декларация? Може би в Костинброд? Може би хората ще бъдат закарани до там с бели автобуси? Или може би настоящият омбудсман Мая Манолова ще бъде гарант за подписването на тази декларация за прозрачност?
Интересно ми е и кой от Вас ще я подпише – тези, които бяха в мината в Бабино, които само преди две години правеха там пропаганда, но по един по-различен начин – с пари, купувайки доверието на хората, защото така сте способни да го правите Вие – купувайки. На Вас то не Ви се гласува, не Ви се дава като даром, не Ви се дава като кредит. За Вас то е една стока, която подлежи на покупко-продажба.
През настоящата седмица се случиха много ключови и важни за държавата събития, които в годините назад са дали своето отражение не само върху икономиката, върху финансите, но и върху живота на хората, събития, които са коствали на страната ни милиарди: „Белене“ – почти 4 милиарда, „Бобов дол“ – 35 милиона. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
И когато тази година ние взехме решение да бъдат направени анкетни комисии, които да се занимаят с проблемите, Вие отказахте с мотива да не се вглеждаме в миналото, но, колеги, какво освен периода преди 1989 г. в миналото Вас Ви плаши? С какви срамни и нечестни практики се самосвързвате? Казвам „сами“, защото Вие отказвате да участвате в тези анкетни комисии. (Реплики и провиквания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, не се обаждайте от зала!
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Вие се опитахте да ни кажете как почти 4 милиарда похарчени за „Белене“ за Вас са без значение. (Провиквания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Гечев, моля Ви! Ще Ви помоля да бъдете по-сдържан.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Вие предложихте да има анкетна комисия за картелите без да се допитате до гласа на най-голямата парламентарна партия, без да включите гласа на 84 народни представители с едничката мисъл да злепоставите и да поставите в поредна, незаслужена изолация, с едничката мисъл да реабилитирате тройната коалиция, която днес, отказала се от Радев, се опитва да възстанови Орешарски?! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
…С едничката мисъл да бъдете отново онова задкулисие, което движеше почти две години страната и което се беше окопало в този парламент, за да имате наглостта днес да плашите с избори, да плашите със стачки, да плашите с протести.
Ами, уважаеми колеги, спомням си онзи студен ден, в който по Ваша заповед бяха бити студенти навън. Ами, спомням си онова време, в което Вие тук се опитвахте да обяснявате как протестиращите са безгласна буква, за да можете днес да ни кажете, че обществото се е било надигало. Срещу какво, питам аз? Срещу ръст на икономиката – топ 5 на Европа? Срещу бюджетен излишък, който до момента страната не е познавала? Срещу най-голямата усвояемост на евросредства или срещу 7% безработица – една от най-ниските в Европа? Или срещу това, че днес младите хора се завръщат – доказано, в България? Или срещу това, че всекидневно посредством различни инвестиции в държавата се разкриват нови работни места? Или срещу това, че се борим наистина с картелите, наистина със задкулисните и сиви практики в икономиката? Срещу това ли роптаете? От това Ви ли е страх? Тогава, когато започнат да се разкриват далаверите, тогава ли БСП става най-активна? Това ли е Вашата работа в полза на обществото, защото ние не успяваме да разберем?
И може би много интересно – трябва да си зададем въпроса: тогава, когато Вие не успяхте с този, който изкопаваше земята, и сега ни предлагате този, който пада от небето ли, за да падне в мина „Бабино“? За да падне там, където сте правили едни от най-големите доказани скоро далавери. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ами, колеги, това е не просто цинично. Това е нещо, което не Ви дава право да се обръщате пред българските граждани с тази арогантност, с която го правите, включително и от тази трибуна, защото провеждането на политическа кампания и предизборна такава, колеги, е молене за доверие, но не с едни кухи обещания, а с това Вие да излезете с очите и с резултатите си.
През последните десет години, за съжаление, Вие с резултати не можете да се похвалите, а преди това се хвалехте с едни незавидни такива – резултати, които са коствали на българското общество не просто енергия и пари, те са коствали животи, защото много хора и през 90-те години – тогава когато са изгубили своите пари в загробените и фалирали банки, много хора може би не могат да възстановят здравето, което са загубили в онези години, за да може днес Вие да излизате и да говорите за финансова стабилност. Не, нямате право да го правите!
И, за да мога да завърша това, което започнах да казвам: колеги, тогава когато една политическа сила не е способна да мобилизира своя собствен капацитет (реплики и провиквания от БСП ЛБ), тогава тя няма право повече да измива ръцете си с обществото и с другите, които се опитват да работят в негова полза. Тогава тя трябва да се занимае със собствените си проблеми и да си даде сметка дали изцяло е на висотата на политическа партия, парламентарно представена, такава на която е гласувано доверие, макар и от по-малък брой граждани, но доверие, което я е натоварило с отговорности. И тази Ваша отговорност днес не изисква Вие по всякакъв начин да опитвате дестабилизацията на страната. Тази Ваша отговорност не Ви прави опозиция само за да искате оставка при ясното съзнание, че нямате нито възможността, нито капацитета да предложите нещо друго, защото много от държавите, които се опитвате да давате за примери, когато говориш за оставка, за вот на недоверие в джоба ти стои съставът на новия кабинет. Какво ще ни предложите Вие – отново Орешарски ли? Отново министрите, чиито имена дори той не знаеше? (Реплики и провиквания от БСП ЛБ.)
И знаейки че Вие нямате с какво да се явите пред обществото днес, Вие не трябва да опитвате да вкарате държавата в онзи порочен кръг, в който тя беше през 90-те години, в който тя беше между 2005-а и 2009 г., в който тя беше между 2013-а и 2014 г., защото в подобен случай Вие не сте политическа сила, не сте партия по смисъла на това, че всяка една такава представлява и интегрира публичните интереси в политическия живот и в управлението на страната. Тогава сте просто едни интересчии, които самоцелно се борят за власт, които обаче не знаят какво да правят с нея, но знайте, че борбата за власт е именно процесът, в който тя най-лесно се губи. И Вие сте именно на път да загубите и малкото Ви останало, но не просто власт, а достойнство. Благодаря. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Георгиев. (Ръкоплясканията от ГЕРБ продължават.)
Няма как да се излезе на бис, моля Ви. Да прекратим с ръкоплясканията. (Ръкоплясканията от ГЕРБ продължават.)
Моля за тишина в залата!
Следва декларация от името на Парламентарната група на „БСП лява България”. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Жаблянов.
Моля за тишина. По време на декларацията на Парламентарната група на партия ГЕРБ имаше нормална тишина.
Заповядайте. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Господин Мерджанов, ще Ви направя забележка. Постоянно Вашият глас се носи из парламентарната зала. Наистина Ви предупреждавам.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Българската социалистическа партия издигна кандидат за президент генерал Румен Радев. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Снежана Дукова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Госпожо Дукова, наистина Ви е силен гласът и не можем да се чуваме.
Продължете, господин Жаблянов. Извинявам се.
Ще Ви удължа времето.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Може ли да се постараете, ако колегите нямат възможност да се държат по друг начин, да отстраните някой от залата. (Реплики, смях и оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Излязоха.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря.
Българската социалистическа партия издигна кандидат за президент генерал Румен Радев (смях) и ми се струва, че този факт, както и това, че Политическа партия ГЕРБ има свой кандидат за президент в лицето на госпожа Цецка Цачева, няма никакво отношение към сегашния парламентарен контрол.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Нищо не сте издигнали. Не сте го издигнали Вие, на Инициативен комитет е.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Обърнете внимание на господин Лазаров, ако обичате. (Реплика от ГЕРБ: „Той лъже, на Инициативен комитет беше!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, наистина ще направя забележка.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ, от място): Когато човек говори истината, думите излизат сами.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Спрете, моля Ви, наистина, госпожо Соколова!
Продължете, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изберете си един от колегите от ГЕРБ за наказание и го направете за назидание. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Продължете, моля Ви.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Считам, че издигането на която и да било кандидатура, няма отношение към парламентарния контрол, първо.
Второ, Българската социалистическа партия, със свикването на заседание на Народното събрание чрез подписка през миналата седмица, успя да спаси парламентаризма в България от личния режим на Бойко Борисов… (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Къде сте?!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …който разпусна парламента в договорка с Политическа партия „Атака“. Това е политическият скандал в България днес и само от тази гледна точка трябва да бъдат преценявани действията на политическите партии, а не от гледна точка на абстрактната политическа теория. Смелостта да оставиш България един месец без парламент представлява висша изява на разбирането на сегашния министър-председател за упражняването на едноличната власт независимо от Конституцията, независимо от законите и независимо от това дали България се намира в кампания за избор на Президент на Републиката. Господин премиерът целенасочено руши демократичния политически режим в България, целенасочено нарушава Конституцията и целенасочено се опитва президентската предизборна кампания да я превърне в един законодателен хаос чрез внесените промени в Изборния кодекс.
Днес Народното събрание се занимаваше няколко часа с поправка в Изборния кодекс (силен шум и реплики от ГЕРБ) на собствените си глупости, които бяха сътворени през месец юли в резултат на поредица от така наречените „исторически компромиси“. Либералните и десни политически партии въведоха задължителното избирателно право в България – нещо, което е без прецедент в българската политическа история. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: В момента сме в парламентарен контрол.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Дори по времето на онзи режим, който Вие се опитахте да осъдите и за който преди малко говорихте…
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): В декларация не може да споменава дневен ред. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: В момента сме в режим на парламентарен контрол.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ако обичате!
Затова настоявам Политическа партия ГЕРБ да се извини на българските граждани, на политическите партии, защото се опита чрез авторитарни, чрез недопустими от Конституцията методи да се бори с Народното събрание, да спечели по нечестен път изборите за президент, да подмени дневния ред на предизборната кампания и да унизи демократично мислещите български граждани. Тази партия с такива авторитарни рефлекси със сигурност ще загуби президентските избори и след това ще трябва да се настрои на функциониране в едни демократични условия. Това, което днес беше направено с Изборния кодекс…
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Не можеш да говориш по дневния ред.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …подмяната на изборните правила в деня и в хода на самата предизборна кампания…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Жаблянов, моля Ви, погледнете си Правилника. Днес в дневния ред имахме тази точка. Декларацията, изрично е описано, не може да засяга този дневен ред.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Съжалявам, че декларацията засяга тези въпроси (шум и реплики от ГЕРБ), но тези въпроси са в дневния ред на българското общество.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Нарушаваш закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Наистина Ви напомням…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Въпросите, които бяха изложени в декларациите на колегите по същия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Напомням Ви: тази тема, ако обичате, не може да е предмет на декларация.
Продължете. При следващо споменаване ще Ви направя забележка и ще Ви отнема думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз благодаря за Вашия принципен подход във воденето на заседанието…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Точно така.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …но той е доста едностранчив. (Шум, реплики и смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, но ще Ви отнема думата, разбира се, едностранчиво. Продължете, моля.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изложението на колегата Георг Георгиев…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Не можеш да коментираш.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Мога да коментирам, естествено. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви за тишина.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …беше изпъстрено с произволни интерпретации за българската политическа история през последните 15 години. Нашият съвет към колегите от ГЕРБ е да ангажират хора с по-дълга политическа памет (смях и оживление от ГЕРБ) от българския политически живот, които могат да подадат фактите сравнително обективно, без да се опитват да произвеждат манипулации, които засягат непосредствено съдбата на хората, миналото на живи хора. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Как се ограби държавата.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ, от място): Опитайте с инициативен комитет.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Може ли, ако обичате, по някакъв начин тези хора да ги вкарате в ред?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Губите си мисълта.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Може ли да ги поканите да престанат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Госпожо Соколова, правя Ви забележка, че за пореден път в залата пречите на говорителя да си изложи тезата.
Продължете, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Много благодаря.
Политическата демокрация и нейните принципи, както и Конституцията на Република България, съвсем ясно показват на какви основи трябва да се произвеждат изборите. И това, което Вие днес направихте, и правите през последните седмици с политическите си действия, с опита да спрете работата на институциите, на държавата, с опита да подменяте законодателството в последните минути на изборната кампания, е израз на Вашето разбиране какво представлява политическият демократически ред. Затова, струва ми се заслужено, българските граждани ще направят преценка на това, което правите в Народното събрание вече година и половина, на опита да налагате личния режим на Борисов, на опита да подкопавате устоите на българската демократична държава – такива, каквито бяха създадени с Конституцията от 1991 г. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
И накрая, демокрацията, уважаеми колеги от ГЕРБ, е убеждение и разбиране. Когато искате да спечелите изборите, Вие трябва да се придържате към изборните правила. Когато искате да убедите българските граждани в своята правота, бъдете уверени в себе си.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ, от място): Не се повтаряй.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Вашата собствена неувереност няма как да придаде сила на Вашите избиратели. Затова ние от Българската социалистическа партия се обръщаме най-добронамерено към Вас: спазвайте демократичния ред, придържайте се към обективната българска история, не се опитвайте да решавате изборите с фалшификации и манипулации както винаги!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Костинброд, Костинброд!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Този път няма да се получи. Този път българските граждани ще гласуват наистина. Протоколите ще бъдат написани такива, каквито са бюлетините, подадени от гражданите. Тогава в резултат на всичко това ще загубите изборите! Благодаря. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Други декларации? Не виждам желаещи.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Следва въпрос от народния представител господин Енчев относно недопустими привилегии при приема на ученици в Националния учебен комплекс по култура с Лицей за изучаване на италиански език и култура.
Господин Енчев, заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председател, колеги! Уважаеми господин министър Рашидов, нека от музеите на комунизма да минем на държавната ясла на капитализма, където са само деца на елита, и то на държавна издръжка.
Господин Министър, в Националния учебен комплекс по култура с Лицей за изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия се приемат деца и ученици – деца от три-четири години до ХІІ клас. В това финансирано от държавата държавно училище обаче влизат предимно деца на известни и високопоставени личности от изпълнителната власт, политическия живот, едрия бизнес, културата и медиите, което повдига тревожния въпрос за обективността при приема – както в детската градина, така и в групите за основно и средно образование.
Имам серия от въпроси към Вас, но по същество въпросът е един: защо критериите за подбор на кандидатите в този елитен държавен колеж фаворизират предимно деца на родители от висшата държавна номенклатура, политиката и едрия бизнес?! Как е възможно само деца от изброените по-горе социални категории да са най-надарени и точно те да отговарят на изискванията за прием, като при това наблюдаваме как няколко поколения от една и съща фамилия са абонирани за това училище?! Само от уважение към тези фамилии не мога да кажа техните имена. Защо данъкоплатците, министър Рашидов, плащат скъпото обучение точно на тези деца, чиито родители имат солидни, да не кажа повече от солидни финансови възможности?! Не е ли това, господин Министър, публично погазване на морално-етичните кодекси на нашата образователна система, на всяка образователна система, в която трябва да властва равнопоставеността?! А тя изключва привилегиите по имуществен и властови принцип! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Отговор от министъра на културата господин Вежди Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Енчев, приемът на деца и ученици в Националния комплекс по култура с Лицей за изучаване на италиански език и култура се извършва съгласно Наредба № 3 на Министерството на културата и условията в него. Подборната процедура за предучилищни групи и първи клас е тестова проверка, която има за цел измерване равнището на развитие на познавателните способности, на творческото мислене и невербалните характеристики на интелекта им. Тестовете за първи клас са съобразени с учебното съдържание на предучилищната подготовка. Приемната процедура е анонимна и се извършва при спазване на всички правила, описани в Наредбата.
Комисиите по оценяване са от различни специалисти. Имената на кандидатите са поставени в малки пликове, които се отварят от отделна комисия след нанасяне на оценката и попълване на протоколите с кодови номера. Кандидатите се класират по реда на бала на общо основание и се приемат съгласно държавния план за прием.
В осми клас се приемат ученици, които са завършили седми клас в Националния комплекс за култура с успех не по-малък от пет. Свободните места се допълват от външни кандидати по същия ред. Условията, посочени в Наредба № 3 на Министерството на културата, гарантират обективност при оценяването и приемането на кандидатите. Критериите за подбор са високи. Ежегодно за едно място се борят средно 70 ученика.
Учебният комплекс е едно от най-предпочитаните училища, защото в него работят висококвалифицирани учители, в това число и италиански педагози. В учебното заведение се обучават деца от девет националности. Право да кандидатстват имат всички, независимо от произхода на кандидатите и положението на техните родители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, имам серия от неудобни въпроси към Вас. Освен че само деца на елита са вътре, ако трябва – ще спомена и десетките фамилии на известни олигарси, бизнесмени, чалга певици и певци, искам да задам следния въпрос: защо не са анонимни резултатите от изборите, а се знаят трите имена на детето и се знае кой е родителят?! Защо при приема в детската градина на тригодишни деца… Всъщност как ги оценявате тези тригодишни деца, че едни са по-талантливи от други? Има ли такава методика в световната практика? И защо при приема в детската градина има една седмица до изпита, в който се разбира какви са критериите и изпитните протоколи? За една седмица кой може да разбере кога е изпитът, какви са изискванията и как трябва да се подготви неговото дете? Естествено, отговорът е един – знаят само децата на избраните.
Имам информация, която съм готов да предоставя на разследващите органи, че изпитните въпроси се предоставят на определена категория хора, най-вече на чалга елита и олигарси, които си плащат за това. Стоя зад тези думи и съм готов да ги внеса в прокуратурата с двама свидетели.
Искам да Ви задам и следния въпрос: защо в контрола на приема, в чл. 30 на училището се казва, че оценките, поставени от изпитните комисии, са окончателни и преразглеждане не се допуска, господин Министър?! Как е възможно да няма обжалване и преразглеждане?! Осъден на смърт за педофилия има право на обжалване и преразглеждане на присъдата, а тук няма право на преразглеждане и обжалване за нещо, което е страшно субективно! Всичко това ми се струва изключително несправедливо.
Затова аз мисля, господин Министър, и Ви предлагам: Вие трябва да извършите проверка в това училище, при това тя да е независима, комисията да не е съставена само от Ваши подчинени служители и хора, зависими по някакъв начин от това училище, за да видим това училище не се ли превръща в държавна хранилка на българския елит, хранилка, която се плаща от държавата, за разлика от музея в Правец, който е общинска собственост и е изцяло издръжка на общината?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Енчев, ще си позволя един кратък коментар. Малко съм притеснен от този въпрос по една проста причина – че това е едно от най-добрите училища в България. Затова напливът е много голям – в това училище за едно място кандидатстват 70 ученици!
Тук става въпрос за авторитета на една жена, която тридесет и няколко години управлява училището. И ако то е на едно високо ниво, това е благодарение на нейните умения. Аз искам да уважа нейния труд, 30 години отдаден на това училище.
Да се надявам, че когато казвате за елита, за децата на българските депутати, предполагам, че не са глупави. Българските депутати са умни хора, образовани хора. Надявам се, че техните деца растат в обстановка на добро възпитание. Не можем да делим и игнорираме децата на едните и на другите.
Смятам също, че не трябва да делим децата на родители – на чалга певци и други.
Да, има изпити. Винаги така ще бъде. Разбира се, ще направя проверка. Съгласен съм. Ако има реален сигнал, ще Ви уведомя. Прав сте да направим проверка. Ако има такова нещо, с удоволствие ще Ви отговоря следващия път какво сме направили. Но хубаво е когато говорим за деца, да не ги отделяме. Има изпити. Знаете, винаги е така. Когато се приемат 100 човека, защото толкова е броят на приеманите, а други останат извън чертата – невлезли 300 човека, знаете, че всички казват: „и ние бяхме талантливи, но нашето дете го игнорираха“, и започва броенето на пилци.
Преподавал съм седем-осем години в Художествената академия преди много години, преди да ме изгонят. Винаги там на изпитите идваха майки и казваха: „Нашето дете много хубаво рисува, ама не го приеха. Явно връзкарите са повече.“ Дай Боже да не е така! Не вярвам да е така. Казвам Ви го в името да запазя авторитета на българските учители в тези училища, да запазя авторитета на българската директорка, която 30 години управлява по добър начин това училище. Затова то е много предпочитано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва питане към Вас от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов, Вили Лилков, Методи Андреев, Гроздан Караджов и Иван Кирилов Иванов относно напредъка в политиката на Министерството на културата по отношение на въвеждане на конкурсното начало за всички длъжности в системата на ведомството.
Господин Славов, имате възможност да развиете питането в рамките до три минути.
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Нашият въпрос наистина касае напредъка в политиката на Министерството на културата по отношение на въвеждането на конкурсното начало за заемане на всички длъжности в системата и особено ръководните длъжности.
Уважаеми господин Министър, въвеждането на конкурсното начало за всички длъжности в администрацията както ръководни, така и експертни е един от приоритетите на управленската програма на настоящото правителство. Същото се отнася и до ръководителите на ведомства и структури в системата на отделните министерства.
Във връзка с горното народни представители от различни парламентарни групи са отправяли въпроси към Вас по отношение на различни институти в системата на Министерството на културата, по отношение на които изискването на закона за задължително провеждане на конкурс за длъжността „директор“, включително и на всеки пет години, не е спазено. Сред най-ярките примери са Националният исторически музей, Националният институт за недвижими културно наследство (НИНКН), Националният филмов център, разбира се, не на последно място и Националното музикално училище „Любомир Пипков“.
Действително отчитаме, че държавните и културните институти в системата на Министерството на културата, за които трябва да бъдат проведени подобни конкурси, са над 100. Но това не може да бъде основание безкрайно да се бави изпълнението на закона и провеждането на конкурсите.
Особено притеснителна е ситуацията с директорите на Националния исторически музей, на НИНКН, на Националното музикално училище, като за първия случай, по получена при това от Министерството на културата информация в отговор на парламентарен въпрос, конкурсът за директор на Националния исторически музей е проведен в далечната 2007 г. При Националното музикално училище – преди повече от 20 години, и оттогава насам конкурси не са провеждани. Всичко това противоречи на разпоредбите на устройствените закони, изискващи не само провеждане на конкурс за заемане на длъжността „директор“, но и на всеки пет години задължително да се провежда нов конкурс.
Във връзка с гореизложеното, уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следното питане: какъв е напредъкът в политиката на Министерството на културата по отношение въвеждането на конкурсно начало за всички експертни и ръководни длъжности в системата на ведомството, в това число и по отношение на непроведените в законовия срок конкурси за директорите на важни институции като Националния исторически музей, НИНКН, Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и други? Кога ще бъде изпълнен законът и ще бъдат проведени конкурси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Уважаеми господин Министър, имате до пет минути да отговорите на поставеното питане.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател! Господин Славов, в съответствие с действащите нормативни изисквания Министерството на културата поетапно обявява конкурси за избор на директор на държавни културни институти, съгласува условия за провеждане на конкурс за избор на директори на всички общински културни институти, дава методически указания при осъществяване на конкурси за избори на директори, регионални културни институти и участва със свой представител в комисиите по избор на директор на културните институти в страната.
В сферата на музеите и художествените галерии разпоредбите на Кодекса на труда не поставят срокове относно обявяването и провеждането на конкурса. В тази връзка няма нарушение на трудовото законодателство както по отношение на стартирането на конкурсните процедури за заемане на длъжността, така и по отношение определянето на лица, които да ги заемат, до провеждането на конкурса.
Конкурсите за заемане на длъжността „директор“ на държавните и културните институти се обявяват със заповед на министъра на културата с Наредба, № Н – 4 от 14 юни 2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти. Не е предвиден срок, в който министърът да издаде заповед за обявяване на конкурса.
Планирането на конкурсите и тяхната последователност се съобразяват с текущото състояние на съответните институти – постигнатите от тях резултати, съществуващите проблеми, констатациите от проведените проверки и спецификата на осъществяваните дейности. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Славов, имате възможност за два доуточняващи въпроса.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Министър, уточняващите ми въпроси са свързани с така поставения основен въпрос, защото, струва ми се, че Вие не отговорихте на него.
Мога да се съглася с Вас, че действително с Ваша заповед се определя дали да има и кога да има конкурс, но не мога да се съглася, когато законът предвижда да се проведе конкурс, когато предвижда на всеки пет години да се провежда конкурс, Вие да приемате, че завареното положение към датата на влизане в сила на закона може да продължава с години и конкурс да не се провежда. Посочих Ви случай: над 20 години не е провеждан конкурс, независимо че законът го изисква. Да се приеме противната теза, на практика означава, че се заобикаля законът и конкурс може би никога няма да бъде проведен.
Още веднъж Ви моля да кажете: ангажирате ли се да бъде проведен такъв конкурс особено за тези така важни институти, които изброих – Националния исторически музей, НИНКН, Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и така нататък? По отношение на тях бихте ли се ангажирал в рамките на някакъв разумен срок от порядъка на няколко месеца, половин година, една година, ако трябва да бъде, да издадете заповед и да бъдат проведени конкурси? В противен случай, имайте предвид, че в общественото пространство битуват подозренията едва ли не за някакви лични приятелства, поради която причина Вие не обявявате тези конкурси.
Убеден съм, че ако лицата, както Вие казахте, които ги ръководят, са толкова способни и кадърни, не виждам никакъв проблем те самите да се явят на въпросния конкурс и да го спечелят. Това е най-естественото и логично нещо. Когато човек се чувства сигурен и уверен в работата, която върши и резултатите, които е постигнал, не бива да се бои от проверочен изпит, какъвто би се явил конкурсът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Славов.
Министър Рашидов, имате възможност да отговорите на конкретните въпроси до три минути.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Славов! Разбира се, ще Ви отговоря.
Преди това обаче искам да Ви кажа няколко неща извън това, че съм се подготвил и за четирите неща, за които ме питате – имам ясен отговор.
Господин Славов, понеже казахте дали не запазвам приятели. В едно правителство на господин Орешарски бях обвинен, че не съм пуснал нито един конкурс примерно в нито един театър и в нито един културен център – 12 са.
Смятате ли, господин Славов, че аз не можех да си сложа братовчедите по тези сладки места? Можех. Не го направих и ще Ви обясня защо.
В България имаме тежък проблем – менажирането на изкуствата, менажирането на културата като цяло. За съжаление, ние нямаме институт, който да провежда и да подготвя кадри за менажиране на култура. Не всеки, който е културтрегер, може да менажира. Менажирането е едно, да правиш изкуство – друго.
Проблемът възникваше да видим кой може да се справи с въпроса. Затова не съм назначил близки хора, да Ви кажа. Бях упрекнат за това. Можех.
Искам да Ви кажа, че тези конкурси, колкото и да са демократични, създават големи трудности. Следващия път мога да Ви дам какви хора са назначени в културните центрове. Хора, които не знаят какво е култура. Много трудно се работи, казвам Ви откровено и честно, разберете правилно.
Дори за културните центрове, това, което представлява и популяризира националната ни духовност и култура, и то на най-високо ниво трябва да го правим, смятам, че дори конкурсното начало е вредно и дори донякъде е порочно. Защото Кодексът на труда – 4 години, драми. Аз не искам никого да уволня, да му търся гарес.
За съжаление, това правят понякога конкурсите. Знаете колко е тежка една машина като Народния театър. Най-накрая намерихме един човек, който ги успокои и обедини. За най-важното кое е? Колективът да бъде мотивиран, да е спокоен и да работи.
Относно Историческия музей. Да, няма конкурс. Вижте, ще Ви кажа. Никой не познава до кътните зъби Историческия музей. Да, изключителен, работоспособен човек е. Имам нужда от човек, който разбира тази материя. Той е един от най-тежките ни музеи, трябва да Ви уведомя.
Да, разбира се, НИНКН е проблем, но някой трябва да може да го управлява. Ние имаме много малко хора и се оглеждаме за много кадърен човек, който може да организира тази дейност, и се затрудняваме. Сто и шестдесет хиляди културни паметници – 15 човека обработват плановете на градовете, господин Славов. Никак не ни е лесно. Никакъв проблем няма да направим конкурс.
Музикалното училище. Помолих да изчакат още два месеца. Пенсионира се жената. Цял живот е работила честно и почтено и е един добър директор. Въпрос на няколко месеца е. Дайте да я изпратим с благодарност, с едно уважение към труда ѝ, към годините, към живота, който е отдала.
Прав сте по принцип. Не заобикаляме Закона, защото той не фиксира срокове. Спазваме го. Да, но много ни се иска, господин Славов, да се управляват тези институти – общинските, защото голямата драма е когато влезе по случайност един човек, който не може да не го наричам некадърен човек, защото трябва да имаш кадърност, думата „кадърност“ – може, тогава е драмата. Драмата е да го освободиш, драмата е да разработиш и касае съдбата на една камара хора, които работят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Да чуете отношението към Вашият отговор, което народният представител Петър Славов ще вземе.
Заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Министър, наистина се радвам, че разграничавате междуличните отношения и професионалните. Това е и смисълът на Закона да е записано конкурсното начало, именно като гарант, че тези отношения няма да бъдат смесвани, а още пък по-малко да бъдат намесвани роднински отношения, както споменахте. Затова Ви поздравявам!
Позволете ми да остана на становището, че един конкурс може да направи само добро за тези институции. Между другото, не познавам лично нито един от хората, които ги оглавяват. Разбира се, познат ми е публичният образ на някои от хората и откровено си признавам, че не одобрявам различните опити да се говори едва ли не като от последна инстанция от един или друг от тези хора. За да не влизам в детайли и персонален оттенък пак си мисля, че именно един конкурс би дал възможност, включително и повече кандидати да се появят и хора, които Вие вероятно не познавате лично, може би и наши сънародници от чужбина да дойдат, които са работили там, в тамошни музеи, в тамошни културни институции и те да се кандидатират наравно с действащите директори на тези културни институти и тогава да подберете най-добрия. Той да бъде излъчен в една прозрачна процедура, да получи доверие и от обществото, и след това да не следват и такива неудобни въпроси към Вас. Това е смисълът и концептуално това е заложено в едно конкурсно начало и то не само в системата на Министерството на културата, а навсякъде. Иначе няма как да не битуват подозрения дали не са намесени лични отношения, лични мотиви и така нататък за непровеждане на конкурс и чакане на толкова много години без такъв да се проведе.
Още веднъж използвам да Ви призова: Помислете, може би още малко време е необходимо, но направете нужната организация, проведете тези конкурси, пък нека, ако няма кандидати, тогава и действащите директори на тези институти да спечелят конкурса и пет години да продължат да работят, както казвате Вие, по един добър начин. Но нека да го направим публично, пред очите на обществото, за да няма грам съмнения, че са толерирани по някакъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Уважаеми господин Министър, благодаря за участието. Лека вечер!
Продължаваме със следваща група въпроси, които са към госпожа Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.
Първо ще бъде поставено питане от народния представител Георги Свиленски относно водената от българското правителство и от Министерството на вътрешните работи политика, свързана с опазване на живота и здравето на гражданите, пътуващи по пътищата на България, както и мерките за увеличаване на безопасността по пътищата.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, малко бях притеснен преди да задам този въпрос, тъй като нямаше нито един представител на ГЕРБ в пленарната зала. Мислех, че парламентарната група е свалила доверието от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви да се придържате към процедурата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, разбира се, господин Председател.
Ще задам въпросът. Госпожо Министър, Вие като отговорен министър за безопасността за движението по българските пътища, жертвите, ранените, преди година и половина обещахте пред народните представители от Транспортната комисия, че поемате на ръчно управление решаването на проблема за намаляване на жертвите и за справяне с пътната безопасност. Година и половина резултатите обаче не са такива, каквито си мислехте, че ще бъдат, неправейки нищо. Понеже казвате, че ние от БСП обичаме да си измисляме цифри, обичаме да си измисляме факти, сега ще Ви цитирам числата от Държавно-обществената комисията, които са ясни и категорични какво се случва с жертвите по българските пътища откакто Вие сте министър.
- 2012 г. – 601 човека загинали;
- 2013 г. – 601 човека загинали;
- 2014 г. – 661 загинали;
- 2015 г. – през цялата година Вие сте министър на това министерство – 708 загинали;
- през 2016 г. до 21 октомври – 565 загинали.
Тенденцията, която върви до момента, тази година ще биете този тъжен черен рекорд.
За съжаление, госпожо Министър, за 10 години са загинали над 10 хиляди български граждани. Тоест един град като Сопот е изчезнал от картата на България. За десет години над 70 хиляди са трайно ранените и инвалидизираните български граждани. Тоест един град като Ямбол или Перник е трайно инвалидизиран, вследствие на политиката, която са водили не само Вашето правителство, а и всички преди Вас. Тук е мястото да отбележа, че в първото правителството на ГЕРБ имаше резултати в тази посока и това трябва да бъде отбелязано, когато тенденцията беше рязко намаляване на жертвите по пътищата.
Затова си позволявам да задам въпроса към Вас, като министър: как тогава господин Цветанов направи така, че жертвите по пътищата намаляваха, а сега, когато Вие сте министър на това министерство, жертвите рязко растат? Какво правите Вие в тази посока?
Въпросът ми е: като министър, чиято пряка отговорност е безопасността на движението по пътищата на България и във връзка с рязко увеличаващия се брой на загинали и ранени граждани, вследствие на пътнотранспортни произшествия, моля да ми отговорите на следното:
Каква е водената от българското правителство и от МВР политика, свързана с опазване живота и здравето на гражданите, пътуващи по пътищата на България, както и какви мерки сте предприели за увеличаване на безопасността и за намаляване на броя на загиналите и ранените хора вследствие на пътнотранспортните произшествия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Госпожо Бъчварова, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, дами и господа народни представители! Господин Свиленски, ще се позова на Вашето твърдение и ще заключа, че очевидно Парламентарната група на БСП ми има голямо доверие, като виждам Вашето присъствие тук, в залата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП, от място.): Подчертавате го няколко пъти.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Не, позволявате си едни такива – сигурно го намирате за много оригинално, но нещо ми стои неубедително.
Казахте, че бягам от отговори. Никога не съм бягала от отговори, просто обективният график и на парламента, и моят досега не ми е дал възможност да Ви отговоря на този изключително важен въпрос.
Мисля, че правите една много грозна спекулация. Ясно е, че БСП никога не е била добра в разбирането на общите тенденции и европейските политики. След 2010 г. …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Бъчварова, нека да преминем към отговора.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Да, направо отговарям.
След 2010 г. общо в Европа се забелязва, за съжаление, ръст на жертвите от пътнотранспортни произшествия. Това се отчита от психолози, от хората, които анализират това явление като следкризисен феномен. Тоест хората карат повече коли, по-дълго и в крайна сметка това е проблем за всички европейски държави. Ако броят на жертвите зависеше от министъра, аз съм готова да намаля това по съответния начин, но, за съжаление, не е и мисля, че всеки един министър носи своята отговорност с оглед конкретното развитие на ситуацията между 2010 г., особено от времето на Вашето управление много неща са направени по отношение на пътната безопасност. Те са свързани с новите технологични решения, разбира се, със системите за контрол на трафика, за контрол на скоростта, със системите за видеонаблюдение, със системите, които се инсталират в колите на полицаите, но най-вече са свързани със създаването и укрепването на общата среда, в която се осъществява тази дейност.
Затова моето лично разбиране и логика на политическо поведение и решение е, че:
Първо, трябва да се търси комплекс от мерки, а не единични мерки и това е посока, в която работим.
Второ, няма възможност, който да е било обществено значим проблем в момента да бъде решен без за това да се ангажират всички институции, които имат пряка компетентност по отношение на тази ситуация.
Затова както по отношение на битовата престъпност, както по отношение на борбата с контрабандата, така и по отношение на пътната безопасност нашата политика е насочена към това да се ангажират различните институции и да се активират, защото състоянието, в което се намираха и в което бяха заварени, е, че те, следвайки основните си функции, неглижират тези допълнителни, които са свързани с проблеми от компетентността на други министерства.
Да, има известно увеличение на пътнотранспортните произшествия през последната година, но може би не сте проверили правилно – има намаление на жертвите, има увеличение обаче и на ранените. Анализът на тази ситуация ни кара да предприемаме конкретни мерки в местата, където има по-висок риск и увеличаване на броя на пътнотранспортните произшествия.
Конкретните мерки, които сме предприели в последно време. Изготвихме и утвърдихме план за подобряване дейността по линия на пътната безопасност на територията на България, като основно място е отделено на превенцията. Превенцията е дейност, която до този момент констатирам, че е била абсолютно пренебрегната от предишните ръководства.
С промените в Закона за движение по пътищата ще се даде ход на редица нови контролни мерки и по-строги наказания, чиито ефект очакваме да бъде осезателен. Надявам се скоро да бъде приет този Закон. Само ще Ви припомня, че месец октомври миналата година беше внесен този Законопроект, цяла година се разглежда. Има много забележки и предложения по отношение на него, но ние го внесохме и той отразява нашето виждане – строги наказания и диференцирани мерки по отношение на различните типове нарушители.
С моя заповед отпреди няколко месеца бе разширен кръгът на полицейските органи, които имат право да осъществяват контрол по спазването на правилата на движение. Допълнителен брой служители в цялата страна преминаха обучение за правилата и контролната дейност и след успешно положен изпит по Закона за движение по пътищата вече осъществяват и тези функции, тоест разширихме обхвата на контролната ни дейност по този начин.
В резултат на създадената организация от началото на годината нарасна почти двойно броят на установените нарушения, за които са съставени актове и фишове по Закона за движението по пътищата спрямо същия период за предходната година и спрямо предишни периоди, които за тези актове общо взето не са били представени и не са търсени глобите от тях. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Основната част е свързана с неспазване скоростните ограничения. В процес сме на провеждане на обществени поръчки, с които целим да се увеличи с близо 30% броят на техническите средства за контрол на скоростта. Автоматизираната система за обработка на електронни фишове се задейства. Въвежда се автоматизация и обмен на информацията в реално време с НАП. През месец юли пуснахме в експлоатация електронни услуги за заплащане на глоби и актове. Целта е, колкото е възможно по-бързо да се реагира и да се събират тези глоби и актове. Разработваме и в началото на 2017 г. ще започнем връчване на глоби и фишове от служители на КАТ, чрез въвеждане на принтери във всички автомобили на КАТ – работим, разработено е, поръчката приключи.
Взети бяха редица мерки за подобряване контрола върху служителите, камерите за видеонаблюдение. В момента сме в тестов период на персоналните камери, с които смятаме да оборудваме нашите служители. Бяха закупени и до края на годината ще влязат в експлоатация таблетни устройства за всички патрули на Пътна полиция за по-бързо извършване на проверките. С тях ще се подобри и разшири контролът и ще се изграждат директни връзки с регистрите за прегледи на автомобили, шофьорските изпити и другите дейности, които са свързани с този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Господин Свиленски, заповядайте за два уточняващи въпроса в рамките общо на две минути.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, ако не се бяхте занимавали с моето представяне на въпросите – дали е оригинално, или не, щеше да Ви стигне времето, но това е Ваше поведение винаги, когато заставате тук, в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не, то общо важи за всички – и за задаващите въпроси, и за министрите.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Със сигурност, господин Председател. Мисля, че не е хубаво да си говорим така зад гърба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, така е.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Госпожо Министър, от Вашето изказване установих едно нещо, че Вие даже не сте разбрали кой е внесъл Закона. Вие не сте внесли Закон за движение по пътищата. Това не го ли разбрахте? Вие като министър, като Министерски съвет и като каквато искате друга функция, която представлявате – Вие не сте внесла Закон за движение по пътищата, проект за поправки или нов закон.
Понеже четири месеца нищо не правихте, колеги от Вашата парламентарна група се принудиха да внесат нещо, което, приемайки го на първо гласуване в залата, на второ гласуване всички текстове отпаднаха. Какво сте предложили?! И това ли са мерките, с които ще борите жертвите по пътищата?! Година и половина нищо, Вашето Министерство – нула работа, нула! А иначе си говорим, купуваме принтери, купуваме таблети. Тези таблети няма да намалят жертвите. Статистиката ми е много вярна – 565 убити, ако тенденцията е същата до края на годината ще бъдат 720 и ще биете рекорда.
Не е вярно това, което говорите, че тенденцията в Европа била такава, защото хората пътували. Не, не защото хората пътуват, защото хората виждат, че няма власт, която да ги контролира, няма власт, която да ги защитава и си правят каквото си искат, разбира се. Там е Вашето място да се намесите като министър. И Вие го казахте в Комисията, спомняте си – главен прокурор, министър на транспорта, министър на регионалното развитие, това са всички институции. Кого друг да хванем? Светият синод да го поканим да участва в Комисията и той, ако трябва да напише някой текст?! От цялата работа по тази политика – не искам да коментирам другите, за които отговаряте, Вашето министерство търпи пълен провал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате ли два уточняващи въпроса, тъй като Ви изтече времето?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, имам.
Двата уточняващи въпроса, господин Председател, са: смятате ли, госпожо Бъчварова, като министър на вътрешните работи да започнете да изпълнявате задълженията си като основен отговорен министър, отговарящ за безопасността на движението, като внесете нов Закон за движение по пътищата? Повтарям, нов Закон за движение по пътищата, от който всички имаме нужда и това стана ясно на онази Комисия, в която и Вие участвахте? Кога смятате да го направите? Между другото, няма и много време до 6 ноември.
Вторият ми въпрос е: какви мерки ще предприемете за повишаване на ефективността на контрола на пътя, както и на административно-наказателната дейност, имайки предвид констатациите на Върховна административна прокуратура относно действията на Вашето министерство по тези проблеми? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сливенски.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте да отговорите на двата уточняващи въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ами, то е малко трудно да се отговори и на уточняващите въпроси. Нека да приемем това предложение, което в момента е в парламента, мисля, че мина на второ четене. Мисля, че единственият начин за ефективна политика е промяната в Закона. Докато тези вече внесени и обсъдени предложения не влязат в сила, не може да кажем дали този Закон действа, или не. Това е моето убеждение.
Що се отнася до задълженията ми като министър, мисля, че се справям доста добре, защото организацията, която успяхме да създадем миналата и тази година с пренасочване на отделни патрули, създаване на приоритети на работата, особено към второстепенните пътища и контрола в тях, за сътрудничеството с НАП и другите институции, дава резултат, но, за съжаление, трябва ни още време. Най-сигурното нещо е да въведем системата за контрол на скоростта. Затова работим цяла година и ако успеем да го осъществим възможно най-скоро, мисля, че ще имаме най-добрите резултати, защото най-големият дял от пътнотранспортните произшествия се дължат на превишена скорост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Заповядайте, господин Свиленски, за отношение. Имате две минути.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, разбира се, аз не съм очаквал да ми отговорите на въпросите, защото, ако знаехте отговора, щяхте да го направите. И това е нормалното, когато знаеш как да решиш един проблем – да го решиш, а не да чакаш народен представител от опозицията да го поставя. Но, така или иначе, на Вас се е паднала честта да отговаряте за тази дейност, поне Ви моля да не решавате този проблем на българските граждани, както решихте проблема с бежанците или проблема с битовата престъпност. В тези две сфери търпите абсолютен провал, а това е третата сфера, която Ви казах с факти, не защото аз си го измислям и не защото не сте ми симпатична, напротив, това са фактите и работата ми от Комисията.
Действително Ви моля, каквото можете – правете, защото жертвите по българските пътища не са сини, не са червени, не са от БСП, не са от ГЕРБ, те са български граждани, някои чужди, и всички ние сме отговорни за това нещо. Понеже темата в това Народно събрание вече година и половина не се разглежда, затова една молба към Вас – аз съвет не мога да Ви дам, поставете я по-отговорно във функциите, които имате като вицепремиер, като министър, а и като член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Преминаваме към въпрос от народния представител Явор Хайтов относно подготовка на разследващите полицаи.
Имате думата, уважаеми господин Хайтов, за развиване на въпроса.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Министър, България според мен все още не е пълноправен член на Европейския съюз и това е така, защото нашата съдебна система се намира вече десет години под мониторинг от партньорите ни в Европейския съюз. Но под мониторинг е и Министерството на вътрешните работи, защото над 95% от наказателните дела в досъдебна фаза се разглеждат и се разследват от служителите в Министерството на вътрешните работи, а именно от разследващите полицаи. По този повод моля да ми отговорите: какво е нивото на подготовка на разследващите полицаи, какъв процент от делата се връщат от прокуратурата за доразследване, спазват ли се сроковете, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс за разследване и какъв е начинът или методиката за разпределение на досъдебните производства между разследващите полицаи и налице ли е така нареченият „случаен принцип при разпределението“ и, ако имате готовност и възможност да отговорите, каква е натовареността на разследващите полицаи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Хайтов, дами и господа народни представители, господин Главчев! Едно уточнение: мониторингът на МВР по линия на механизма е основно по темата борба с организираната престъпност и на последните доклади оценките са изключително положителни, може би единствените положителни оценки, които се дават на мисиите, са по тази линия. С това не искам да кажа, че са решени проблемите с разследването, обучението на разследващите полицаи, които произтичат основно от факта, че има голямо текучество на тази позиция. Има и известна двойственост в техния статут, но всеки един от тези, които заемат тази позиция, има възможност след преминаване на съответния курс да премине на по-високо ниво и да работи в прокуратурата. Това е проблем. Очевидно позицията, която е в момента, не е достатъчно атрактивна за добрите специалисти.
Съзнаваме този проблем. Той е текущ и възпроизвеждащ се, затова има Програма за обучение на разследващи полицаи. Мога да Ви дам справката. Има годишен план на тази Програма, ясно е как е разположен във времето с оглед на възможностите за неговото провеждане. Има и съвместни обучения с представители на други партньорски служби. Ще Ви я представя.
Що се отнася до срочността на разследването и натовареността. Съобразно инструкцията за обмен на информация между МВР и прокуратурата по движението, приключването и резултатите от делата, разследвани в МВР, се извършва ежемесечен мониторинг за работата и натовареност на разследващите органи в структурите на МВР. Обобщените данни се предоставят ежегодно и на шест месеца, и на главния прокурор на Република България за включване в доклада за дейността на прокуратурата и разследващите органи. Отчитаме положителни резултати в повишаване срочността на разследването, което се дължи на доброто взаимодействие между разследващите полицаи и прокурорите. Последната една година това е факт, който се признава и от двете страни, мисля, че и резултатите от разследването го доказват.
Данните за срочността на разследването през 2015 г., с изключение на досъдебните производства, които се водят от ГДБОП и ГДДП, са следните.
В законов срок са приключени общо 135 999 досъдебни производства. От тях 10 755 са приключени като бързи производства, в срок до седем дни са приключени 9950, до 14 дни – 805. Не се наблюдават приключени бързи производства извън законовия срок, общо 1436 бързи производства са преобразувани в досъдебни по общия ред. Хиляда осемстотин четиридесет и три са приключени като незабавни производства. В срок до три дни са приключени 1786, а до осем дни – 57. Не се наблюдават незабавни производства, приключени извън законовия срок. Сто четиридесет и едно незабавни производства са преобразувани в досъдебни по общия ред.
Общо в прокуратурата през 2015 г. са били изпратени 136 002 досъдебни производства. От тях 39 721 са приключени с обвинително мнение, 32 хиляди с мнение за прекратяване на наказателното производство и 64 267 с мнение за спиране на наказателното производство.
През 2015 г. броят на върнатите досъдебни производства от съда и прокуратурата на разследващите полицаи е бил 3893 или 2,9% от общия брой досъдебни производства – 3%. Средната натовареност на разследващите полицаи в средата на годишна база е 100,29 досъдебни производства.
Методиката за разпределение на досъдебните производства е създадена организация, при която те се разпределят от началника на отдел „Разследване“ или главен разследващ полицай в отдела, като това става съобразно натовареността, дежурствата на разследващите полицаи, както и броя и спецификата на разследваните от тях престъпления. В отделните райони на управление водените досъдебни производства се разпределят от определените със заповед на директора на ОДМВР отговорници по разследването по реда на постъпването им. В големите областни дирекции на МВР е създадена организация в случаи на досъдебни производства, образувани за тежки престъпления, същите да се възлагат на служителите с най-голям опит.
Що се отнася до работата на разследващите полицаи в ГДБОП, те осъществяват своята дейност по разследване на наказателни дела в рамките на досъдебното производство, възлагани от специализираната прокуратура и образувани по материали от ГДБОП с предмет на престъпления, визирани в чл. 39, ал. 1, т. 1.12 от Закона за МВР. Деветдесет и седем процента от разследващите полицаи притежават образователна квалификационна степен магистър по специалност „Право“ и разполагат със значителен опит. Не се отчита забавяне при водените досъдебни производства.
За миналата 2015 г. в 7% от приключените досъдебни производства са допуснати отстраними нарушения на процесуалните права. За първото шестмесечие на 2016 г. няма върнати. Средната натовареност на разследващите полицаи е шест досъдебни производства.
Също така мога да кажа, че за Главна дирекция „Гранична полиция“ средната натовареност на разследващите полицаи е 74 досъдебни производства.
В допълнение мога да кажа, че анализът показва, че по линия на борба с корупцията се увеличават изключително много досъдебните производства, делата, които се завеждат. Мисля, че по тази линия, която е дадена като приоритет на дирекциите в МВР, имаме също добри резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Оставих доста време над предвиденото, но моля и народните представители да се съобразяват, когато задават въпрос, колко време трябва, за да му бъде отговорено. Доста подвъпроси имаше и затова, господин Хайтов, надявам се, че сте доволен, че Ви се отговори изчерпателно.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Не само, почитаеми господин Председател, съм доволен, но наистина Ви благодаря, защото на пръв поглед министър Бъчварова изнесе сухи цифри, но зад тях се крие огромен по обем труд. Всъщност работата на разследващите полицаи се явява еманация на труда на оперативните работници по криминална линия, по икономически линия. Ако разследващите полицаи не успеят със способите на Наказателнопроцесуалния кодекс да докажат едно престъпно поведение, то нито може да се напише годен обвинителен акт, нито може извършител на престъпление да бъде осъден и ние тук сме принудени да коментираме, че Министерството има пропуски в дейността си, че не се справя.
Госпожо министър, през февруари месец тази година бяхме заедно на годишните отчет-анализи на множество областни дирекции на МВР и на главните дирекции в Министерството. Ден след ден, идва краят на календарната година и, може би, в съвсем скоро време отново ще дойде време за годишните отчет-анализи. Аз наистина се пазя онези цифри. Те в голямата си част съвпадат с това, което Вие изнесохте.
Но искам да Ви уверя, че 100 досъдебни производства на един разследващ полицай за една година са изключително много. Това влияе на качеството и на сроковете.
От своя страна искам да Ви обърна внимание, и Вие също може да направите така, че да проверите твърдяното от мен, че един следовател е натоварен само с две, три, максимум пет дела на годишна база. Това е една ужасяваща диспропорция според мен. Тя влияе на общата картина на ефективността в цялостната работа в досъдебната фаза на процеса, на наказателния процес.
Аз затова започнах от там, че мониторингът всъщност касае и Министерството на вътрешните работи и Вие сте длъжни с оглед властническите Ви правомощия да направите така, че разследването да бъде качествено и по-лесно да се стига до обвинителен акт, а оттам и до присъди. По някакъв начин да направите работата на разследващите полицаи – било то по-добре платена, било то чрез някои други възможности, които дава и кариерното израстване, и така нататък, но това е един от основните методи според мен за справянето с огромния проблем, за който тук стана вече въпрос в тази зала, а това е битовата престъпност. Да, Министерството получава похвали по отношение на някои международни операции, в които участва, но на мен ми се иска да чуем тази оценка и при срещите си с избиратели по малките населени места, а там, вярвайте ми, наистина има какво да се направи повече. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Не искам да бъда критичен, просто заради самата критика, но Ви моля да обърнете внимание и на тези факти. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Ще ползвате ли правото си на дуплика? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Гюнай Хюсмен относно действията на отдел „Пътна полиция“ – Разград.
Заповядайте, уважаеми господин Хюсмен, за да развиете въпроса си.
ГЮНАЙ ХЮСМЕН (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи! Жител на село Йонково, община Исперих, област Разград, се срещна с мен в приемния ми ден силно обезпокоен от действията на служителите на повереното Ви Министерство в лицето на отдел „Пътна полиция“ в Разград.
На 31 май 2016 г. в Разград е издадена глоба с фиш за нарушение на Правилника за движение по пътищата на лицето Аврам Аврамов Аврамов, под № 0422-180, в размер на 20,00 лв. Към датата на издаване на глобата Аврам Аврамов от години не отговаря на това име, защото е възстановил рожденото си име след така наречения възродителен процес. Приложил съм всички документи към питането си.
Освен това собственик на управлявания от Адем Ахмед автомобил е неговият син, а към цитирания момент, той притежава пълномощно за шофиране на същата тази кола. Адем Ахмед не е присъствал в момента на издаване на глобата. Поради това от него не е поискан документ, който удостоверява самоличността му, както и правото му да управлява въпросния автомобил.
Горецитираният случай не е първият, при който се издават документи за нарушение на лице, в чиито документи за самоличност
фигурира друго име.
Идентичен е случаят през 2012 г., когато е издаден фиш за нарушение на Любен Емилов Кирилов, който в издадената му лична карта е с името Лютви Ехиман Кемил.
Всичко това създава усещане у българските граждани мюсюлмани, че данните в масивите на КАТ са стари, неактуализирани и, разбира се, това разминаване и объркване силно обижда нашите съграждани.
Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, поставеният от мен въпрос не е свързан с оспорване или неплащане на санкцията в размер на 20,00 лв. Отправям този въпрос към Вас, тъй като това не е първият случай, в който се налага глоба на лице, в чиито основен идентификационен документ за самоличност, отдавна фигурира настоящото му име.
Във връзка с това, като гражданин и народен представител, отправям към Вас следните въпроси:
Първо, защо в КАТ се издават документи за плащане на глоби на лица, които отдавна не носят тези имена? Това практика ли е в системата на повереното Ви Министерство?
Второ, в какви срокове ще бъдат актуализирани данните в системата на „Пътна полиция“, за да се преустанови практиката по издаване на глоби на лица, които отдавна фигурират под други имена в идентификационните си документи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хюсмен.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Хюсмен, допуснатата грешка, която конкретизирате във въпроса си за двата идентични случая, е грешка на служител на Областната дирекция в Разград. След проверката, която направихме, мога да кажа, че не следва да се отчита като грешка в системите на МВР. Те са съвременни, съдържат всички актуални данни както за лицата, така и за техните автомобили и в базите данни те фигурират и с подменените имена. Тоест, тази двойственост е отразена.
При направената справка служителят, който не е обърнал необходимото внимание, е продиктувал на пътния полицай, съставил фиша, неактуални данни за лицето, което е направило съответното нарушение. Тук има едно припокриване на имената на бащата и на сина – Аврам Аврамов и Аврам Младенов, с предишните имена и при самата справка се случва тази грешка.
След извършената проверка и установения пропуск са издадени специални указания към ръководителите на областните дирекции на МВР в цялата страна да обърнат сериозно внимание на техните служители, да им дадат инструкции. Такива несъответствия не трябва да се допускат в бъдеще време и с действията си българските полицаи не трябва да обиждат българските граждани по никакъв начин. Това е ангажимент, който мога да поема и ангажимент, който се надявам да реализираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Господин Хюсмен, заповядайте за реплика.
ГЮНАЙ ХЮСМЕН (нечленуващ в ПГ): Госпожо Вицепремиер, очаквах друг отговор, от който явно нямаше да бъда доволен, но Вие наистина с Вашия отговор ме впечатлихте. Аз Ви благодаря за този отговор, защото преди 1989 г., тогава, системата, тоталитарният режим работеше срещу някого. След така наречената революция започнаха българските мюсюлмани и потърпевши от така наречения възродителен процес да се обединяват срещу някого.
Виждам във Вашия отговор ясна тенденция това, което се говори в последно време – че най-после е дошло времето в България да работим за човека, да работим за европейските ценности. Ще Ви моля въпросния служител и който е нарушил, да бъде санкциониран. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хюсмен.
Последният въпрос е от народните представители Атанас Мерджанов и Кристиан Вигенин относно изграждането на нови бежански центрове в Република България.
Заповядайте, господин Мерджанов, имате думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи! Многократно сме поставяли въпроса за изграждането на нови бежански центрове. В интерес на истината Вие винаги лаконично, но без особена конкретика сте отговаряли, че се работи по този въпрос.
Конкретният ми въпрос е свързан с моя избирателен район, по-скоро за следното: Отговарят ли на истината слуховете и твърденията, че в село Бояново, община Елхово, Ямболска област на територията на бившето военно поделение е започнало изграждането на нов бежански център? Ако това е истина, молим Ви да обясните с какво решение и на какво основание е избрано това населено място?
Поставям този въпрос, не за да предизвикам страховете на жителите на село Бояново и на Елховска община. Те и без това вече са налице, особено след провеждането и на днешните протестни шествия срещу бежанците. Въпросът е много по-сериозен. Той касае държавата като цяло, националната сигурност и към него трябва да се подхожда наистина отговорно и сериозно. Поне такъв тон ние зададохме като опозиционна парламентарна група още в началото на това Народно събрание.
Искам само да напомня, че на територията на същата община през 2013 г. беше изграден приемателен център от затворен тип и, слава Богу, до този момент, благодарение на енергичните усилия и на служителите на Гранична полиция, и на Държавната агенция за бежанците, не се е случило нито едно произшествие. Но в същото време, държа да подчертая, че при изграждането на този бежански център, тогава представителите на централната изпълнителна власт водеха активен диалог с представителите на местната власт.
До този момент не ми е известно нито на мен, както и на населението, да са водени подобни разговори с представители на населението на община Елхово, включително и с кмета на населеното място. Обикновено в такива ситуации се подхожда разумно, отговорно, поемат се съответни ангажименти, които допълнително да компенсират и без това оскъдното битие на хората в този край. Поне така беше в началото на 2013 г.
Моля за Вашия отговор, тъй като действително хората се страхуват. Носят се най-различни слухове. Територията, районът са изложени на набези на преминаващи безразборно групи от бежанци, там преминава много оживен транспортен коридор от Лесово, така че това допълнително изнервя обстановката, а като прибавим и трудностите, които изпитва Областната дирекция на полицията от недостиг на хора, от непрекъснати финансови лишения, случаят действително е изключително сериозен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Мерджанов, виждам че господин Вигенин е част от този въпрос.
Новината за Вас е, че вчера имаше среща в Елхово с областния управител, с кмета на Бояново и на Елхово, и беше представено решението, което в сряда беше взето от Министерския съвет и е обяснено на жителите там какви са плановете, за какво ще се подготвя площадката. Аз имам информация, защото ми докладваха хората, които са участвали, тъй че сме се погрижили веднага след като решението беше взето да информираме гражданите там.
Сам казахте, че изграждането на центрове от затворен тип, особено като този в Елхово, е добра практика започната от Вашето правителство. Мога да кажа съвсем отговорно, че тази политика, която е провеждало Вашето правителство по изграждането на центровете, по изграждането на преградното съоръжение, е една добра политика. Ние в момента се възползваме от нея и аз честно казано не виждам причина Вие да се отричате от нея, критикувайки ни, че правим същите неща.
Виждам как сте се подготвили за много голяма вълна – за 14 хиляди души в други центрове и мисля, че това е отговорната позиция на всяко едно българско правителство – да има готовност да реагира във всяка една възможна ситуация. Това сте правили и Вие, това правим и ние, и мисля, че трябва да имаме общо разбиране по този въпрос, защото заплахата се отнася до всички наши граждани.
Нашият подход – по отношение на изграждането на допълнителните площадки, на които да се развърнат временни съоръжения, временни центрове за настаняване, а не постоянни, следва логиката да имаме готовност при неочаквани, импулсивни развития на ситуацията на миграционните вълни да може да се реагира. Имаме определени в нашия план, който е приет преди повече от половин година, за реакция при извънредна ситуация и увеличаване на миграционния натиск оценена необходимост за изграждане на три такива площадки …Ако искате мога да не Ви отговарям до края, защото не ме слушате.
КРИСТИЯН ВИГЕНИН (БСП ЛБ, от място.): Слушаме Ви много внимателно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: И факт е, че имаме одобрено финансиране за подготовката на тези площадки, както и за 500 фургона, от Европейската комисия в рамките на средствата, които са отпуснати и доказва тяхната приемливост.
С решение на правителството от сряда от Министерство на отбраната беше прехвърлена собствеността към областния управител, като целта е да се подготви със съответната инфраструктура това място и да могат на него да бъдат поставени съответните фургони, ако това се налага. Тези фургони ще бъдат собственост на „Гражданска защита“, което означава, че те могат да се ползват и в други ситуации, както е възможно някои от командированите служители на тези места, ако няма бежанци, да бъдат настанявани по същия начин.
Изграждането на тези съоръжения са изцяло в интерес на сигурността на гражданите. Те ще бъдат от затворен тип, тоест с изключително гарантирана охрана – отпускаме допълнителни бройки на дирекциите, за да могат да се подготвят и да реализират тази охрана. Мисля, че това ще ни помогне да създадем един добър ред, който да не допусне това, което и Вие споменахте – безразборно преминаване на нелегални мигранти на територията на страната.
Това са нашите усилия и искрено се надявам да не се наложи да използваме тези места, и да успеем да овладеем още по-добре миграционната вълна, но би било безотговорно да нямаме готовност да я посрещнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
За реплика – народният представител Кристиян Вигенин.
КРИСТИЯН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Аз се опитвам да си сдържа емоциите, защото това, което ни говорите тук, госпожо Бъчварова – една част от него сигурно е много хубаво, обаче не виждам никаква връзка с реалните проблеми, които има на място. Вие обяснявате как няма да преминават свободно хора през тези райони, като направите тези центрове. Не! Няма да преминават свободно хора, ако вземете мерки и границата се пази сериозно, и от там не преминават хора. Единият ми уточняващ въпрос е свързан именно с това. В края на краищата нашата главна задача, като държава все пак, е на първо място да не допускаме масово да навлизат бежанци и икономически имигранти от страните, които са основния източник на такива имигранти. В тази връзка пасивната политика, която се рекламира тук за мен е абсолютно неприемлива. Какво правите допълнително, за да гарантирате, че мерките, които се взимат за охрана на границата реално дават резултат?
И не ми говорете сега тук за тези прословути 160 милиона от Европейската комисия. Те ще дойдат сигурно, ще видим какво и как ще се случи с тях, вече има нови мерки по границата, има подкрепа от европейските страни. Какви са Вашите данни, това дава ли някакъв резултат реално или статистиките, тъй както ги гледаме, ще покажат, че нищо не се случва на практика, защото проблемът не е в пазенето на границата, а в трафикантските схеми, които очевидно се покровителстват от определени среди в ръководеното от Вас Министерство.
И вторият въпрос – искаме да видим солидна политика. Хората се притесняват, освен от всичко останало, от това че не виждат във Ваше лице, като министър и вицепремиер, някаква системна стратегия за това какво правим ние с този проблем.
На 13 септември казвате: „оглеждат се пет-шест места за нов център“; на 28 септември казвате: „няма да се разкриват нови центрове“; на 6 октомври казвате: „повече центрове от затворен тип ще се разкриват“. Значи , един ден – едно, друг ден – друго. Това е много характерно за Вашето правителство, обаче по тази тема хората наистина са притеснени, създават се страхове, даже не толкова от реалните проблеми в момента, а от това че не знаят какво следва утре, има ли сериозен човек в това Министерство, а бих казал и на премиерския пост, който да може да им вдъхне малко сигурност и да знае, че има пилот в самолета в края на краищата.
Аз съм част от този въпрос, защото съм представлявал тези хора в един предишен състав на Народното събрание и ще следим наистина много внимателно какво и как се случва, защото тази секретност, в която всъщност го правите…
Тук мога да споделя, че всъщност е имало препоръка и към кмета на селото – село Бояново, и въобще към местната власт, да не дава гласност на тези подготовки и срещи – не знам колко и какви срещи е имало, но трябва все пак като препоръка, когато се правят такива неща, да се говори с населението, да се убедят хората, че наистина няма нищо притеснително, а не да се прави зад гърба им и накрая местната власт да отнесе негативите от решенията, които се вземат някъде другаде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Прекалено много залагате на пилотите. Има и други професии.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Вигенин, само Вие не виждате какво прави българското правителство. Били сте външен министър. Знаете отстрани как изглеждат нещата.
Мога да Ви кажа, че този, който е обективен, ги вижда по друг начин, извън този, по който Вие ги виждате.
Секретност, страхове и несигурност всявате Вие, защото това е опорна точка на кампанията Ви. Не Ви прави чест, защото опровергавате международни и европейски решения и политики. Не Ви прави чест тази опорна точка! Това мога да кажа.
Това, което правим. Всички съоръжения, които сте изградили, са били в пълна секретност. Аз сега казвам, че е добре, защото наистина има добър резултат от тях.
Но кой знаеше за 14 центъра за 14 хиляди в Телиш? Сега се разбра – колко години след като сте го предложили? (Реплики „Не е вярно“ от БСП ЛБ.) Как да не е вярно?!
Няма, не знаят. (Продължаващи реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, моля Ви за ред в залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Не сме крили нищо от българската общественост.
Говорите за статистика, но ако следите статистиката, последните дни на българската граница има единични бройки, които се задържат и които навлизат.
Пак ще кажа: ние сме длъжни да имаме готовност за друга ситуация. Говорите, че никой не знае как е. Очевидно никой не чете плановете и стратегиите.
Още от юни месец ние имаме два плана за извънредна ситуация, по които действаме и в момента – за българо-гръцката граница и за българо турската граница. Няма нищо скрито в това, защото сме ги обявили, когато правихме тренировъчни учения на границата заедно с военните. Това, че Вие сте ги пропуснали, си е Ваш проблем, не значи, че можете да обобщавате по този начин.
Да кажем на хората какво следва?! Това, което можем да им кажем, е, че правим всичко възможно да не допуснем да има риск за тях както по организацията на мигрантския поток, така и по политическите мерки. Това, което Вие им казвате обаче, е, че всичко е много страшно и няма контрол. Вие ги заблуждавате. Пак ще кажа: не Ви прави чест да го казвате!
България се дава като добър пример за организация. Моите контакти с колеги от други държави са за това: да споделяме опит по организация на работата по границата, защото няма държава в момента на първа линия, която по толкова добър начин да е организирала работата си с мигрантските потоци и да може да ги контролира по всяка една възможна линия. Това прави нашето правителство.
А за бъдещето, ако не профанизираме толкова много тази тема и ако не спекулираме толкова с обществените страхове, мисля, че ще се справим много по-добре, защото оттук нататък влизаме в голямата политика. Вие трябва да я познавате и да знаете какво означава това: голямата политика и възможностите на България на първа линия да се изправи.
Пак ще кажа: всички споделят, няма друга държава, която в момента на първа линия да се справя толкова добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник министър-председател, за участието в днешния парламентарен контрол. (Реплика от заместник министър-председателя госпожа Румяна Бъчварова.) Има един оттеглен въпрос от народния представител Димитър Шишков. Повече въпроси към Вас няма.
Преминаваме към въпросите към Десислава Танева – министър на земеделието и храните.
Тя ще отговаря на въпрос от народния представител Манол Генов относно индикативни цени при доставка на хранителни продукти в учебните заведения в Република България по европейска схема „Училищен плод“, осъществявана от Държавен фонд „Земеделие“.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е много кратък. Беше актуален преди три месеца и половина. Получи се така, че не можахме да се срещнем – аз да задам въпроса, а Вие да отговорите.
За учебната 2015 – 2016 г. се осъществява схема за предоставяне на плодове, зеленчуци и млечни продукти в учебните заведения, финансирана от Държавен фонд „Земеделие“. В съответствие с приетата наредба Министерство на земеделието и храните осъществява координация на дейностите, свързана с прилагане на схемите, нотифицира пред Европейската комисия националната стратегия, заявява средствата, необходими за националното дофинансиране на схемата. В утвърдената методика са включени стойността на една порция за дете за цялата учебна година, броят на учащите, както и публичност на данните. Порционът на дете за цялата година е на стойност 27 лв. 29 ст., като схемата „Училищен плод“ обхваща близо 482 хиляди учащи се от цялата страна.
Моят въпрос към Вас, уважаеми госпожо Министър, е следният: коя е институцията, която определя цените, по които се осъществяват доставките? Кой контролира нивото им, тъй като голямата част от тези продукти са със сезонни цени? Има ли утвърден механизъм за определянето и контрола им? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
За отговор – министърът на земеделието и храните госпожа Танева.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Генов, уважаеми дами и господа народни представители! За да не повтарям информация, която в друг формат вече съм я дала и гражданите вече са информирани, да кажа новото, като допълнение на всичко казано по темата дотук.
Схемата „Училищен плод“ се прилага от 2010 – 2011 учебна година. В схемата за настоящата учебна 2016 – 2017 г. са постъпили 3800 заявления от учебни заведения, които обхващат 482 477 деца. Да, тази схема е от 2013-а, 2014 г. се радва на голям интерес и на практика максимално се усвоява бюджетът, който е от Европейския съюз с национално съфинансиране.
До предходната учебна година тази мярка и тази схема „Училищен плод“ се е прилагала по методология, която Вие цитирахте, на принципа на определяне на единна ставка за една порция, като в тази порция влизат 14 вида плодове и зеленчуци. Разбира се, тази методология е нотифицирана в Европейската комисия и така схемата е прилагана до миналогодишната учебна година.
Вследствие на проведени разговори със заинтересовани страни, земеделски производители, вследствие на динамиката на цените от лятото на тази година имаше работна група в Държавен фонд „Земеделие“, която изготви нова методика за определяне и за прилагане на схемата, подходяща за нашите условия. По нея плащането на порция се заменя с плащането на килограм реално доставени продукти, като за всеки вид плодове и зеленчуци се определени отделни ставки за възстановяване на разходите.
Извън това самата ставка е разделена на три вида пределни цени на съответните разходи за доставка, логистика, транспортни средства. Тази нова методология е включена в Националната стратегия за прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения в Република България, която е нотифицирана от Европейската комисия. Наред с това е предприета и промяна в наредбата на Министерския съвет, уреждаща прилагането на схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, като от следващата година наредбата и условията се единни.
Допълнителните промени, които направихме, са предимство, с което могат да се ползват земеделски производители и признатите организации на производители, групи производители, в конкуренция при определяне доставчика на учебните заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Министър, когато беше зададен моят въпрос – на 30 юни 2016 г., той целеше именно това. Ние констатирахме – според Вашите думи – екстраполация на цени заради някакви разходи около 1000% при някои стоки и зеленчуци, тогава впоследствие при събитията не стана ясно кой носи отговорност за цените.
Ето го доказателството: на 18 декември Фонд „Земеделие“ изпраща новите цени до директорите на училищата. (Показва документ.) Следователно писмото, изпратено и миналата година на тези бенефициенти по схемата, носи подписа на заместник-изпълнителния директор д-р Василева. На моя въпрос: кой носи отговорност за цените, отговорът е ясен – Фонд „Земеделие“. Мисля, че тук приключихме.
Много хубаво сте направили. Дано да е в резултат на шума, който вдигнахме ние, защото правителствата се сменят, а от храната на децата се краде. Имаше отговори, че така било при Орешарски, така било еди-кога си.
Аз попитах: кой беше министър на земеделието през 2010 – 2011 г., когато тези цени все още са съществували при започването на програмата? Някои се опитваха при дебатите, които възникнаха, да обвиняват едва ли не госпожа Масларова.
Много е добре, че сте подобрили методиката за изчисляване на пределна цена на продукцията за една порция. Обезпечена е информационно самата дейност по формиране на пределните цени, набирате от четири източника информация, разпределили сте ги процентно като тежест, определени са също така ясни критерии за надбавка за логистика, норма на печалба 10%, надбавка за транспорт 3%. Логично е да има и актуализация на цените поради сезонността на определени стоки. Откъде идва притеснението? Отново се дава вратичка и възможност за подмяна на оригинала с ментето. Никъде във Вашата методика не е заложено качеството на продукцията. Има ябълки първо качество, второ качество, трето качество. Има и домати първо качество, второ качество, трето качество.
Освен това силно е притеснението с това, което Вие казахте като преимущество. Вчера Земеделската комисия имаше среща с представители на браншови организации. Тяхното притеснение е, че сега, с въвеждането в чл. 13, т. 4 на тази наредба, силно ще се стесни кръгът на доставчиците по тези схеми. И вместо Вие, целейки да има по-голяма конкуренция, може да се стигне до монополизация. Добре е, че цените не са такива, каквито бяха досега. И се надявам спестените пари наистина да ги използвате за други схеми по двете цели – националното съфинансиране и европейските пари. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Дуплика? Не желаете.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител госпожа Светла Бъчварова и от господин Добрин Данев относно финансовото състояние на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ към Министерство на земеделието и храните.
Господин Данев, заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Нашият въпрос с колежката Бъчварова бе зададен в началото на юли, тъй като в този момент се случиха доста неблагоприятни природни явления на територията на страната. Градушки, бури и други подобни нанесоха вреди на земеделските производители. Но считам, че въпросът е актуален и днес, тъй като това нещо се повтори през месец септември, особено в периода, когато дребните и средни земеделски производители прибираха реколтата, в частност това бяха зеленчукопроизводители, овощари. Затова ролята на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ особено натежава в такива моменти, когато за няколко години наред се проявява тази трайно неблагоприятна климатична тенденция.
Въпросите, които ще Ви зададем, се надявам наистина да бъдат полезни за това тази Агенция през следващата година да увеличи своята превенция, така че да помага на земеделските производители и очакванията, които те имат към нея, наистина да бъдат адекватни. Затова въпросите ми към Вас са следните: какво е финансовото състояние на Агенцията? През изминалите две години реализирани ли са структурни и кадрови реформи? Осигурени ли са заплати за работещите и какво е равнището на средната работна заплата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Данев.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Данев, уважаема проф. Бъчварова, дами и господа народни представители!
Финансовото състояние на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ се определя от предвидените в бюджета средства за извършване на дейността по градозащита. За откриването на активния сезон по градозащита за 2016 г. са отпуснати допълнително 104 хил. лв. През 2016 г. допълнително са отправени три искания от Агенцията до Министерството на земеделието и храните за осигуряване на допълнителни целеви средства за закупуване на противоградови ракети. Две от тях са препратени до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Първото искане е за отпускане на средства в размер на 4 млн. 296 хил. 120 лв., които са отпуснати и платени за ракетите. Второто искане е за купуване на 4 хиляди противоградови ракети на обща стойност 2 млн. 880 хил. лв. и са платени над 1 млн. лв. по това искане. И третото искане за закупуване на още ракети на стойност 800 хил. лв. също е удовлетворено и средствата изплатени. Закупуването на такова количество противоградови ракети, което е най-голямо през последните години, се налага от високата сила и интензивност на градовите процеси през 2016 г. Проведени са 219 въздействия, като са изстреляни 9886 ракети към 190 облака. Защитаваната от Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ територия през 2016 г. се запазва и е 17 млн. декара, от които 10,6 млн. декара са обработваеми земеделски площи, трайни насаждения и площи със смесено ползване. Непрекъснато се повишава ефектът от противоградовата защита. Предварителните разчети показват, че през 2016 г. икономическият ефект от дейността надвишава 100 млн. лв., който в сравнение с предходните години е по-висок. При вложен е 1 лв. за издръжка на дейността на Агенцията текущи разходи икономическият ефект е над 10 лв. в 2016 г. Разбира се, мога да дам подробни данни за дейността по годините.
Предвидените за 2016 г. средства за персонал, включващи заплати, възнаграждения, други плащания и задължителни осигурителни вноски от работодателя, са в размер на 4 млн. 914 хил. лв. В началото на 2016 г. са отпуснати допълнително 178 хил. лв., с което работните заплати на служителите на Агенцията са увеличени с до 10% в съответствие с годишната оценка на изпълнението. Към момента равнището на средната работна заплата на служителите по трудово правоотношение е 447 лв., а за служителите по служебно правоотношение – 749 лв. В края на тази година мога да кажа, че бяха осигурени всички необходими средства и капацитет, така че Изпълнителната агенция по борба с градушките да изпълни функциите си и да спаси продукция за повече от 100 млн. лв. тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Отговорът Ви беше точно в рамките на предвидения в Правилника.
За реплика – проф. Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! На въпроса беше изчерпателно отговорено, но все пак в него липсваше анализът, който ми липсва от гледна точка на това, че Вие имате ангажименти и през следващата година. И това планиране, което явно се прави, не е достатъчно добро, за да могат навреме да се покрият разходите, които са необходими за извършването на дейността, а също така и да се стимулира персоналът, който е зает с тази Агенция.
Имам няколко въпроса, свързани именно със заетите в Агенцията за борба с градушките.
При численост от 590 човека приблизително, спрямо Устройствения правилник, тези, които работят на площадките, са най-често по двама човека, които трябва да осигуряват 24-часово дежурство на тези площадки и те са със средна работна заплата около минималната – 447 лв. Друг е въпросът защо има и служебни правоотношения с толкова огромна разлика в заплатите, при условие че ние все пак говорим за една обща дейност и трябва да има равнопоставеност в заплащането. Това е първият въпрос. На Вас Ви трябват по трима човека, имате двама – как се справяте и въобще как смятате да решите този въпрос, който не е от сега, мисля, че той е от миналата година, от гледна точка на разликата между щатно разписание и необходима численост?
И тъй като през времето, през което ние все пак говорихме за борба с градушките, възникна и излезе Вашата концепция, свързана с промяна в тази структура, с превръщането й в държавно предприятие, считате ли, че такава реформа ще доведе до подобряване на тази услуга, при условие че цялата тежест се прехвърля върху земеделските производители, за да се осигури именно тази защита, а не върху застрахователите. Разбира се, това е въпрос извън поставения, но така или иначе смятам, че с няколко думи можете да дадете пояснение и по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Дуплика – министър Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Бъчварова! Мисля, че основният въпрос за нас като, разбира се, и управляващи, и опозиция, е вторият въпрос, последният който зададохте, защото той означава концепция за функционирането на противоградовата защита в България.
С едно изречение да отговоря на първата част от въпроса.
За следващата година с бюджета, който сме поискали и предвидили, на действащите ракетни площадки ще бъдат осигурени по трима души. Разбира се, надявам се в хода на бюджетна процедура да получим подкрепа за предложенията, които сме направили във връзка с бюджетирането на издръжката на Агенцията още с приемането на бюджета, а не с допълнителни искания за ракети.
Основното обаче е по концепцията, която бяхме представили. Благодаря за въпроса, за да мога да кажа, че ние стартирахме изграждането на това предприятие, като още следващата година ще бъдат пуснати в експлоатация нови 32 ракетни площадки, като мога да кажа къде те са планирани и къде са стартирали процедурите им за изграждане в необходимия срок: в района между Карлово и Мъглиж – 24 броя, на територията на Регионална дирекция „Борба с градушките“ Враца, и Регионална дирекция Плевен – по един брой, на територията на Регионална дирекция „Борба с градушките“ Стара Загора – два броя, Сливен – два броя и Пловдив – два броя.
Освен това са в процедурна готовност стартирането на процедури за закупуване на необходимото оборудване за структурирането на предприятията за противоградова защита: три комплекта радиоелектронна апаратура, Доплерови цифрови метеорологични радарни станции, 79 комплекта автоматизирани пускови установки за противоградови ракети, доставка на 32 комплекта електрозахранващи системи за осигуряване на автономно електрозахранване, тоест всичко това е публично и Вие ще можете да се запознаете с него, като нашият план е до края 2017 г. предприятието да бъде изградено, след което тази услуга ще може да бъде предоставена в цялостен вид на земеделските производители, и да функционира този модел.
Искам само да допълня, с извинение за времето – ако може да ми го отнемете от следващото време за отговори на въпроси, такъв модел функционира в почти всички европейски страни, като там тези предприятия са съвместни между сдруженията на земеделските производители и местните власти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. Няма възможност да Ви отнема времето от отговора на следващия въпрос, но Ви оставих спокойно да отговорите, защото това е изключително важно за земеделските производители, чийто труд сме длъжни да уважаваме.
Минаваме към следващия въпрос. Той е от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев относно политиката на Министерството на земеделието и храните за изпълнение на подмярка 7.6 от Програмата за развитие на селските райони 2014 –2020 г.
Заповядайте, господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател!
Уважаема госпожо Министър, приключи приемът по подмярка 7.6, а именно проучване и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата. Според публикуваната информация, общият брой на подадените проекти е 348 на обща стойност от 210 млн. лв.
След разговори с бенефициенти по тази мярка, основателно споделиха с нас, че техните притеснения по отношение на класирането и одобряването на проектите е това, че водещите критерии при класиране твърде ограничават вероятните одобрени бенефициенти и проекти. Говори се, че един от тези критерии например е обектът да бъде национален паметник на културата, което силно стеснява възможността много от проектите да не бъдат одобрени. Затова може би въпросът е закъснял и отговорът ще бъде закъснял, но все пак ще го зададем: какъв е бюджетът по мярката за новия програмен период; кои ще бъдат водещите критерии при класиране на проектите, предвид необходимостта от тяхното ранкиране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Данев.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Данев, народни представители! Подмярка 7.6 – бюджет за мярката за целия програмен период
78 млн. 232 хил. лв.; бюджет по мярката по отворения прием, който цитирате, 48 млн. 895 хил.; брой подадени заявления – 348; заявена сума за подпомагане – 209 млн. 752 хил. 375 лв.
В процес на последващо разглеждане от тези 348 броя подадени заявления остават 92, което представлява 26,44% от общия брой подадени заявления, с поискана обща сума за подпомагане 60 млн. 207 хил. лв. Всички проекти са оценени, съгласно изискванията на Наредба № 6 от 28 март 2016 г. за прилагане на подмярка 7.6 „Проучване и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното природно наследство на селата“. Съответствието с критериите за оценка се преценява към датата на подаване на заявление за подпомагане, съобразно приложените към заявлението документи.
Важно е да се отбележи, че издаденото от Националния институт за недвижимо културно наследство удостоверение, в което е посочено, че обектът, предмет на инвестицията, притежава предварителна категория местно значение или национално значение, не получава точки, съгласно критериите за подбор.
Заявленията за подпомагане се класират според получените при оценката точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет. Класираните заявления за подпомагане с еднакъв брой точки, за които е наличен частичен разполагаем бюджет при класирането, се одобряват след изменение на бюджета, определен в заповедта на министъра на земеделието и храните за съответния период на прием. Всеки един от заложените критерии за подбор има своята съществена роля както за постигане на заложените в подмярка 7.6 цели, така и при оценката на проектните предложения.
Само да вметна, че тези критерии са обсъждани в тематични работни групи и сме се съобразили изцяло с предложенията на Светия Синод.
Целта на Критерий 1 – брой население, което ще се възползва от допустимите дейности, е стимулиране на дейностите по възстановяване, реставрация, ремонт или реконструкция на сгради с религиозно значение в населени места с по-голям брой население, което ще се възползва от инвестицията. Точки по критерия ще бъдат предоставяни за броя население в населеното място, където ще се изпълнява инвестицията. С цел справедливо определяне на тежестта на предложения критерий, същият е разделен на няколко подкритерия, за формулирането на които са използвани официални статистически данни от Националния статистически институт.
Максималната тежест на Критерия е 30 точки.
Критерий 2 – проекти с включени инвестиции според културната и обществената значимост на обекта ще допринесе в максимална степен за опазването на националното културно наследство, което е носител на историческа памет, национална идентичност и има научна или културна стойност. За целта чрез критерия за подбор приоритет ще бъде даван на инвестиции, които включват дейности по възстановяване, реставрация, ремонт или реконструкция на сгради с религиозно значение, придобили статута на недвижима културна ценност в категория световно, национално или местно значение, съгласно Закона за културното наследство.
Максималната тежест на критерия е 70 точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Реплика – народният представител Светла Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Това, което разбрах от Вашия отговор, ако греша – ще ме поправите, 48 милиона е бюджетът. Остават 78 милиона. Прием ще има ли? (Реплики от министър Десислава Танева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Нека да отговорите в правото Ви на дуплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Въпросът е, че Вие имате остатък, който съответно предвижда втори прием в рамките на този период с много по-малка сума от сега действащата. (Реплики от министър Десислава Танева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, води се протокол. Необходимо е нещата да бъдат според правилата. Ще го изясните от трибуната.
Продължете, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Както каза и моят колега, критериите, които са определени, създават проблеми както по отношение на доставянето на необходимите документи, така също според мен има доста голяма доза субективизъм при ранкинга, за това кои проекти остават и продължават и кои проекти съответно по-нататък ще продължат да се изпълняват.
В тази връзка Вие предвиждате ли под някаква форма все пак по подадени проекти да има допълнително съгласуване с Българската православна църква относно необходимостта и относно това какво се прави в тези проекти? Опитът от първия програмен период показваше как се правеха едни градинки, огради, които имат своето място и значение, но когато бюджетът е ограничен, все пак е необходимо да се види и да се работи по посока на реставрация, и по посока на създаване предпоставки този религиозен храм да изпълнява своите основни ангажименти, за които се осъществява дейността.
Може би още един въпрос. Вие имахте проблем при стартирането на Програмата. Правихте среща съответно с българския Свети синод, но останахме с впечатлението, че въпросите не бяха изчистени от гледна точка на изискванията, които Програмата за развитие на селските райони поставя при кандидатстването по тези проекти и приоритетите. Направете приоритетите такива, каквито да бъдат реално, за да бъдат достъпни за изпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
За дуплика – министърът на земеделието и храните Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема проф. Бъчварова! Нито е имало затруднения, нито е имало неясноти при стартирани и отваряне на мярката. Просто както по всеки от приемите има четири пъти по-висока проектна готовност по дадени проекти и заявления за подпомагане, отколкото разполага бюджетът на Програмата, даже не за отворения прием, а за целия програмен период.
Ние до края на прилагането на тази програма, уверявам Ви, първите приеми, по която и да е инвестиционна мярка, показаха това съотношение. Ще работим в условията на 25 до 30% удовлетвореност от проектната готовност.
Много са ясни и критериите, и целите. Те са били предмет на обществено обсъждане и ние проблем с никого не сме имали. Да, ние сме предложили първоначални критерии, които сме смятали, че са по-добри, но сме се съобразили с исканията, които постави Българската православна църква.
Сега какво следва от тук нататък – 78 милиона е целият бюджет, 48 от него бяха предоставени. По правилата на Наредбата ще се допълни, за да се стигне до ранкинга с минимални точки. Абсолютно никакъв субективизъм. Целият ранкинг е въз основа на точките и всички бенефициенти знаят много добре това.
По отношение на видовете дейности този процес беше доста по-отдавна изчистен, още при писането на Програмата, при Наредбата. Всичко това е съгласувано със заинтересованите лица.
Смятам, че от грешките на първия период сме много добре поучени, защото в момента не само по тази мярка, а и по друга предимство се дава точно на тези населени места, при които инвестицията ще се ползва от по-голям на брой граждани на страната ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към два въпроса. Те са с общ отговор.
Първият е от народния представител Вили Лилков относно опожаряването на земеделските земи и наложените санкции.
Заповядайте, проф. Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Въпросът беше зададен на 5 юли 2016 г., но не е загубил актуалността си и днес, въпреки че летният сезон, активният сезон за земеделците е към края си. Той се отнася до опожаряването на земеделски земи и наложените санкции във връзка с това. Тъй като зачестиха пожарите на растителни отпадъци и стърнища, моите въпроси са следните.
Първо, какъв е броят на установените пожари на земеделски земи за последните пет години? Второ, в колко от тях са установени преките извършители и виновници за възникването им? Трето, какъв е размерът на наложените санкции? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Вторият въпрос е в същия дух, затова и отговорът е общ – проф. Светла Бъчварова относно превенцията от горските пожари през 2016 г.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Господин Председател, госпожо Министър, колеги! Моят въпрос е свързан с превенцията от горски пожари през 2016 г. По това, което излезе в медиите, през 2016 г. е отчетено значително увеличение на горските пожари в страната. Моля да направите сравнение какъв е техният размер в сравнение с предходните две години. Вероятно има връзка с въпроса, който проф. Лилков зададе, защото пак в медиите излезе едва ли не информацията, че причина за горските пожари са пожарите по земеделските земи. Може и да е така, но ми се струва, че все пак има разграничение между двата вида пожари. Какъв е анализът на Министерството на земеделието и храните за причините за тяхното увеличаване? Какви мерки ще се предприемат за тяхното минимизиране през следващата година, тъй като загубите не са само за горския сектор, но и за обществото като цяло? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Лилков, уважаема проф. Бъчварова! За 2016 г. са възникнали 527 пожара. Само 4% са по естествени причини от мълнии; 6% са умишлени; 73% от човешка небрежност и 17% по неизвестни причини.
Най-много засегнати от пожари горски територии са в областите Хасково, Стара Загора, Бургас, Кърджали, Ловеч, Варна, Ямбол и Сливен. За периода 2005 – 2015 г. средногодишните стойности за опожарените територии в страната са 110 хил. декара при среден брой пожари 550. Искам да поясня, че данните за 2016 г. показват два пъти по-малък като обем декари, които са засегнати от пожари, и средна стойност като брой възникнали пожари.
Към момента – за 2016 г. броят на пожарите е 527 с опожарена територия 61 хил. 417 дка, тоест засегната територия е с 44% по-малко в сравнение със средногодишните стойности за последните 10 години.
Това се дължи както на превантивната дейност, така и на вложените през последните години немалки финансови ресурси и от Министерството на земеделието и храните, и от Министерството на вътрешните работи за специализирана техника, обучение и създаване на доброволни формирования.
Цялостен анализ на причините за възникване на пожарите и на засегнатите горски територии от страна на Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите ще бъде направен в края на годината. Във връзка със съмненията, които проф. Лилков цитира за възникването на пожари, към момента има работна група вече с три работни предложения по повод причината, ако тя е от пожари възникнали в земеделски територии за допълнителни мерки за превенция, които ще бъдат включени в изменение на действащи нормативни актове.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи се забранява изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в земеделските земи. На основание чл. 41а от същия Закон се наказва с глоба от 1500 до 6000 лв. ползвателят на земеделска земя, на която е извършено изгаряне на стърнища и други растителни отпадъци.
Съставените актове на лицата за извършеното нарушение се изпращат в Държавен фонд „Земеделие“ за санкциониране на нарушенията на Национален стандарт 2.2, който през 2015 г. е изменен на Национален стандарт 6, от условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.
При повторно нарушение наказанието е от 2000 до 12 000 лв.
Наказанието се налага и на лице, което е нарушило забраната за изгаряне на стърнища и други растителни отпадъци. Проверените кандидати и земеделски стопани за спазване на стандарта за последните три години е над 3000 броя, като кандидатите, които са с установени неспазване на този стандарт, варира от 40 до 18 броя през отделните години. Сумата на наказанията, която е събрана, е в размер на над 130 хил. лв.
Както сте наясно, съответните лица, които са санкционирани, се изключват от схемите за подпомагане на площ.
С разпоредбата на чл. 44 от Закона за опазване на земеделските земи правомощията относно упражняване на контрол по спазване на забраната за изгаряне на стърнища и други растителни отпадъци са предоставени на кметовете на общините. Констатираните нарушения се установяват с акт на длъжностни лица, определени от кмета на общината. Наказателното постановление се издава от кмета на общината или от оправомощено лице, като глобите и имуществените санкции по наказателни постановления постъпват в общинския бюджет.
В чл. 8 от Закона за опазване на селскостопанското имущество е посочено, че кметовете на общини организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината.
По информация на областните дирекции по земеделие, на територията на страната са регистрирани изгорени площи – земеделски територии, при изгаряне на стърнища, опожаряване на обработваеми земеделски земи, опожаряване на тревни площи и други – общо 139 хил. декара за 2015 г. и 194 хил. декара за 2016 г.
С моя заповед от 1 септември 2016 г. е създадена работна група, която има задача да изготви и предостави проекти за изменение на законите за собствеността и ползването на земеделските земи, за опазване на земеделските земи и други нормативни актове, с цел актуализиране на административните процедури за действие при установени пожари. Вече има изготвени проектни предложения, които ще намерят място в нормативни актове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Реплика – проф. Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Министър, за изчерпателния отговор. Ще се запозная внимателно с него, когато бъде публикуван, и ще направя анализ. Но от първо четене, както се казва, при 200 хил. декара опожарени селскостопански площи и 550 пожара ми се струва, казвам го в аванс, че само 130 хил. лв. глоба са много малко при съществуващия размер на глобите, които постановява Законът за опазване на земеделските земи.
Притеснен съм от високия процент пожари по небрежност, защото това означава, че съвсем некомпетентно се обработват земеделските земи. Ще задам евентуално и втори въпрос, когато се запозная по-подробно с данните, но все пак хубавото в случая е, че опожарените територии в последната година са намалели двойно, макар при седем броя на пожарите, характерен за последните години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Втора реплика – проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Наистина информацията беше много подробна.
Необходимият анализ на това, което изчетохте като данни. По отношение на горските територии и пожарите това, което аз съм прочела в медиите като информация от лицата, които са компетентни в тази област: пожарите са обхванали над 85 хил. декара горски фонд – Вие казахте 61 хиляди. Трябва да се види къде точно се получава това разминаване, защото говоря за компетентни лица, които са взели отношение по темата, а не са свободни писания.
Освен това, имам един въпрос, свързан отново с превенцията, въпросът е превенцията все пак. Разгледах индикативния график на Програмата за развитие на селските райони за 2017 г. Там имате мерки – 6,8,3, които са свързани с изграждането на противопожарни кули, които въобще създават предпоставки да се направи инвестиция, която да минимизира поне донякъде възможността тези пожари да бъдат факт. Но не видях в този индикативен график прием за 2017 г. и това буди сериозно притеснение.
И един може би малко страничен въпрос. Вие казахте, че имате организация и доброволчески групи, които се включват в гасенето на пожарите. Кой координира тези групи, въобще субординацията и координацията при такова едно бедствие как се осъществява? Кой е водещият – горските стопанства ли са, държавните предприятия ли са? (Реплика от министър Десислава Танева.)
Молбата ми е да ми отговорите, защото останах с впечатление, че имаше разнопосочност в командите, поне когато даваха материалите по медиите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Виждам, че имате готовност да дадете допълнителни разяснения под формата на дуплика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема проф. Бъчварова, съвсем точни данни за обхвата на опожарената горска растителност 1 януари 2016 – 20 октомври 2016 г.: 61 хил. 417 декара, от които иглолистна – 9167 декара, или 14,9%; широколистна гора – 40 хил. 460 декара, или 65,8%; смесена гора – 2294 декара, или 3,7%; треви и незалесени площи – 9496 декара, или 15,4%.
От всички тези пожари върхов пожар е само върху 7154 декара, на които ще е необходимо да се извършват мероприятия по залесяване. Всичко останало има тригодишен срок съгласно Закона, в който ще се възстановява.
По отношение координацията – не знам какво впечатление са предали медиите, но мога да кажа, както и да изразя благодарност на Пожарната, под чието ръководство – на Главна дирекция, заедно с горските предприятия, се реагираше мигновено и при много стриктна организация, много доброволци от местното население, от местните власти, където са се случвали пожарите, това се овладяваше.
Статистиката по отношение на засегнатите декари – въпреки този брой пожари, имаме близо два пъти по-малко засегнати декари, отколкото в предишни години – се дължи на много мерки, които взехме, включително телефон 112, който работи по отношение на уведомяване за такива пожари, по-бързото стигане до мястото на пожара. В този смисъл можем да кажем, че показателите се подобряват и тази година по отношение на такива данни наистина са добри.
Относно въпроса Ви за Програмата за развитие на селските райони. Да, ние сме публикували на страницата ни индикативния график за 2017 г. Да, в Програмата има заложен принцип за изграждане на такива противопожарни кули. Мога да кажа, че за тези две години мандат имаме открити 12 такива кули по Програма или възстановени, без значение – противопожарни кули, които, разбира се, също са част от мерките, при които щетите от пожари са значително по-малки, отколкото са били средните.
В този индикативен график, за да бъдат включени така наречените „горски мерки“, те трябва да бъдат нотифицирани от Европейската комисия след конкретното им разписване. Очевидно нямате тази информация или просто не сте се запознали. Такава нотификация, която да включи разписването и на така наречените „горски мерки“, планираме за началото на следващата година, заедно с други промени, за които сме комуникирали с бранша, след анализ на приключените първи приеми по инвестиционните мерки, така както направихме с 4.1.
Само да допълня, връщайки се на предходния въпрос към 7.6 – подходът ни ще е абсолютно същият. След одобрение на заявленията, повтарям, тя ще има 25% удовлетвореност, както всяка мярка до момента, която сме отворили. Със заинтересованите страни ще направим анализ – влиянието на критериите, предложения за промени и след нотификация ще пуснем остатъчните цели бюджети за съответните мерки. Подходът за горските мерки просто започва от началото с конкретното им разписване и включване в нотификацията за 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Преминаваме към питане от народния представител Иван Станков относно политиката на правителството за увеличаване броя на животните в България, осигуряване на достатъчно продукти от животински произход за задоволяване потребностите на вътрешния пазар и износ.
В рамките до три минути да развиете своя въпрос.
Отговорът на питането е до пет минути, госпожо Министър.
Заповядайте, проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаема проф. Бъчварова! Останахме само ние!
Моят въпрос е съвсем добронамерен, с голяма загриженост, като специалист, който 43 години работи в областта на животновъдството.
Държа да уточня и това, че съпоставките, които правя, не са само от началото на Вашия мандат като министър на земеделието и храните, а са от началото на прехода.
И така: през годините на прехода броят на животните от различните видове в България е намален от три до осем пъти.
В световната животновъдна практика селскостопанските животни се пресмятат като брой животински единици на 100 хектара земеделски площи. През 2014 г. броят на животинските единици в страната е 22 за посочената площ, при средно 74,7 животински единици за Европейския съюз, 86,3 за старите страни – членки на Европейския съюз, за 15-те страни, и 46 за влезлите по-късно в Европейския съюз.
По този показател България е на последно място и няма аналог дори и сред най-слабите европейски страни. И това е в една страна с наличен естествен природен ресурс от ливади, пасища, също така добро зърнено производство. Имаме рекордно постижение през 2016 г. да осигурим хлебния баланс, изхранването на хората и неколкократно по-голям брой животни.
В резултат на отглеждането на много по-малък брой животни от необходимия и възможния за страната, през 2014 г. сме произвели едва 28 килограма месо на човек от населението. В същото време са консумирани средно 56,6 килограма, което означава, че ние сме внесли 28,6 килограма отвън при норма за хранене 82 килограма или ние не сме си осигурили нормата за хранене.
Печалният извод е, че въпреки наличните природни дадености и създадените през хилядолетната история на българската държава традиции за отглеждане на животни, ние сме на последно място по брой животни на 100 хектара стопанисвана площ.
Моят въпрос към Вас, по-скоро питане, е: каква ще бъде политиката на българското правителство и респективно на Министерството на земеделието и какви мерки ще бъдат предприети за увеличаване броя на животните и за целесъобразното използване на природните ресурси в страната с оглед задоволяване на потребностите на българските граждани от животински продукти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Станков.
За отговор – министърът на земеделието и храните госпожа Танева.
Преди това, уважаеми колеги, информирам Ви, че във връзка с информационната емисия на Българската национална телевизия и сключено споразумение между Българската национална телевизия и политическите партии за отразяване на предизборната надпревара по молба на генералния директор на БНТ след 18,00 ч. парламентарният контрол ще се излъчва по БНТ 2.
Заповядайте за отговор на питането, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми проф. Станков, дами и господа народни представители! В анализа, който представихте, разбира се, аз мога да се съглася с цифрите, които представихте, също така можем да кажем годините и времето, в което става драстичното намаление на поголовието в България – моментът, в който става това, е моментът, в който се ликвидира формата на извършване на земеделска дейност в България до 1989 г., а именно при ликвидацията на трудовите кооперативни земеделски стопанства или ТКЗС-тата.
Оттам насетне в годините на прехода, разбира се, във всеки от секторите преди присъединяването ни към Европейския съюз, всеки от секторите се е развивал по начин, по който не е имало някаква целенасочена политика и всеки е запазил обеми, които на чисто предприемачески принцип хората, които са ги работили, са успели да ги запазят.
Влизането ни в Европейския съюз през 2007 г. и договарянето на начина, по който се подкрепя земеделието, разбира се, дава определена насока на земеделието. Начинът, по който е договорено подпомагането, като общият бюджет се разпределя на хектар обработваема площ, дава най-голям стимул на развитие на зърнопроизводството в България.
Тези факти можем да ги отчетем и с цифри, включително и достигането до историческия рекорден добив тази година в България, повлияно и от подходящите агрометеорологични условия.
Този начин на подпомагане допълнително затруднява развитието или по-точно възстановяването на сектор „Животновъдство“ в България.
Положителните промени идват с реформата в Общата селскостопанска политика и новия програмен период 2014 – 2020 г. В този програмен период 13% от общия пакет за директни плащания, който вече средногодишно до 2020 г. е около 800 млн. евро, може да се предостави за така наречените „чувствителни сектори“.
През 2014 г. България избира това да са сектор „Плодове и зеленчуци – оранжерийно и полско производство“ и сектор „Животновъдство“.
На 31 юли 2014 г. е изпратена първата нотификация на схемите за обвързано подпомагане и за първи път сектор „Животновъдство“, както и „Трайни насаждения и зеленчуци – полско и оранжерийно производство“ може да получи значително по-високо подпомагане, отколкото в предходните години.
Независимо, че на практика имаме само две изминали години от прилагането на този инструмент, ние можем да отчетем неговата висока степен на влияние върху посоките на развитие на българското земеделие. Какво имам предвид?
Ще цитирам няколко данни: увеличение на стопанствата, в които се отглеждат над 100 животни. Според вида им то варира от 11,4% при овце майки до 33,2% при кози майки, положителна промяна при средния брой животни във ферма – 28% увеличение на средния брой крави в едно стопанство за крави, 26,6% увеличение спрямо 2014 г. при овцефермите и при козефермите – 24,6%.
За петгодишния период – от 2011 г. до 2015 г., непрекъснато се увеличава броят на фермите и животните под селекционен контрол от комерсиалните породи. Тук увеличението е най-голямо: 54% на животните в говедовъдството, 117% в биволовъдството, 42% в овцевъдството и 110% в козевъдството.
И тъй като ние започваме изплащането на обвързаната подкрепа – в понеделник говедовъдите ще получат 70% от ставките за обвързано подпомагане по сметките си, тези, на които са им оторизирани животните.
В схемите, които бяха нотифицирани с нотификацията от 31 юли 2014 г., нямаше прогнозиран заложен такъв ръст на селекционните животни, ето защо тази година, когато ще получат те ставките, тези, които са под селекционен контрол – единичната ставка ще бъде по-ниска, отколкото миналата година, а тези, които не са под селекционен контрол, примерно, при млечното направление, където единствено от направленията за миналата година имаме намаление на броя заявени за подпомагане животни с 5%, ще получат леко увеличение.
Всички тези тенденции бяха взети предвид при промяната на обвързаната подкрепа, която беше възможна да стане тази година и която е изпратена за нотификация в Европейската комисия.
Следващата година – от 2017 г., сме направили с подход отчитане на променливите разходи за видовете породи животни, като сме се опитвали това подпомагане да стигне 25% от променливите разходи, разлики съответни на разликите в променливите разходи на видовете животни и това ще бъде отчетено в получаването на подкрепата след нотификацията на промените, които направихме тази година.
Ще продължа в реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Министър, отговорите са Ви толкова изчерпателни и будят такъв интерес, но Ви моля да съобразявате и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Заповядайте за два уточняващи въпроса, проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви за отговорите, госпожо Министър. Те вълнуват българските граждани. Те се поставят навсякъде. От научните среди ние непрекъснато говорим за това с какво е разполагала България, какви потенциални възможности има.
И аз, когато поставям този въпрос, той е глобален въпрос, въпрос на политика на Министерството на земеделието и храните, на българското правителство, ние наистина сме на последно място и трябва да направим всичко необходимо да увеличим, да използваме нашите естествени природни ресурси.
За млечното животновъдство то е ясно – конкуренцията е голяма. Но къде е резервът? Ние виждаме резерва в месодайното животновъдство и ефективното използване на нашите пасищни площи, с които разполагаме. За непреживното, това свръхпроизводство на зърно, което имаме – вместо да отива на външния пазар, то може да се използва в страната за отглеждане на свине и птици, както правят много други държави.
Във връзка с това, което говорихме с Вас, моите допълнителни въпроси са: как използваме пасищата за отглеждане на преживни животни? Работили сме с Вас много по този въпрос. Натоварени ли са по определените нормативи и използват ли се по предназначение, защото тревогата на хората е в това, че голяма част от пасищата са разорани? Ние ще предприемем ли някакви мерки, за да видим кои са си променили предназначението? Какви мерки ще вземе Министерството на земеделието, съответно правителството, за така наречените, определените като „недопустими“ пасищни площи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станков.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор. Разполагате с три минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Станков! Тъй като в първата част на въпроса не ми стигна времето, втората основна политика, провеждана от Министерството на земеделието и храните, е управлението на постоянно затревените площи като фонд в полза на животновъдите – промени, които правим поетапно още от първата година на мандата ни. В интерес на истината следва да отбележа, че това става с консенсус от всички политически групи в Земеделската комисия, а и в парламента впоследствие. Тук можем още да работим и тук има все още ресурс.
Първо, направихме промяна – разпределението да бъде правено от местните власти. Следва да сме наясно, че основният Фонд „Постоянно затревени площи“ е общински. Държавата разполага със 17% от целия Фонд – над 11 млн. декара постоянно затревени площи. Един милион и половина е частен, останалата част е общински. С общините, чрез Националното сдружение на общините в Република България, разбира се, комуникираме как тези процедури да се уеднаквят и като практика и да са в полза на животновъдите. Нещо повече, с промените от тази година, лятото, увеличихме и нормата на разпределение на постоянно затревени площи на животинска единица.
Мога да дам няколко цифри, които съм сигурна, че ще са Ви интересни, за тревната запасеност.
При овцевъдните и козевъдни ферми в категорията от нула до 49 броя включително овце тревната запасеност за кампания 2016 г. е 0,88 хектара на животинска единица; в категорията от 50 до 100 животни – 0,43 хектара на животинска единица; в категорията от 100 до 500 овце – 0,57 хектара на животинска единица; и над 500 – 0,77 хектара на животинска единица.
Във фермите говеда и биволи – във фермите до 20 броя говеда или биволи запасеността е 0,45 хектара на животинска единица; от 21 до 200 броя включително – 0,48 хектара на животинска единица; и над 200 – 0,3 хектара на животинска единица.
Втората принципна промяна, която направихте по отношение на недопустимите за подпомагане постоянно затревени площи, не една, а вече две години е гратисният период да не се плаща наем на съответната публична собственост – било държава или община. Ако тези площи, които са в недопустимия слой, са разпределени на животновъдите, да не плащат този наем, докато не си го приведат в допустим за подпомагане, общият брой обем заявявани постоянно затревени площи е малко над 4 млн. декара. Тоест имаме ресурс, който може да се ползва за животновъдите, и, разбира се, с усилието той да се приведе допустим за подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Професор Станков, заповядайте за отношение. Разполагате с две минути.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Аз съм в курса на нещата и знам, че Министерството на земеделието и храните прави максималното.
Използвам случая да изразя и мнението на колегите и да Ви поздравя за рекордния добив на зърно през годината, за това че успяхте да овладеете тежкото заболяване нодуларен дерматит.
Също така искам специално да Ви поздравя и за чудесната инициатива в подкрепа на българското производство. Това са все добри неща, но проблемът си е проблем. В България животните са недостатъчно и трябва да имаме наистина виждания какво ще направим, така че да използваме в максимална степен нашия наличен естествен природен ресурс.
Тревогата ни е много голяма, защото съпоставяме цифрите. Цифрите са страшни. През 2014 г. имаме 2 милиона 743 хиляди чифтокопитни животни. Имам предвид говеда, биволи, овце, кози и свине. А в началото на прехода, когато цифрата не е била от най-добрите, сме имали 17 милиона 325 хиляди, което означава, че са ликвидирани през този преходен период – съгласен съм, точно в началото, когато бяха ликвидационните съвети, 14 милиона 582 хиляди. Това са много, много смущаващи цифри. Това са тревожни цифри.
Това, което искам ние заедно, съвместно да направим, е да направим дискусия, кръгла маса по тези въпроси и да търсим решенията. Смятам, че и чрез една стратегия можем да намерим по сполучливо решение на тези големи и сериозни проблеми за България, и да осигурим българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станков.
Преминаваме към следващите два въпроса. Те са обединени и са от народния представител проф. Светла Бъчварова.
Единият е относно промени в схемите за обвързана подкрепа за земеделските производители, а другият е относно промените в обвързаната подкрепа в сектор „Животновъдство“ през 2017 г.
Имате думата, уважаема проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Първият въпрос беше зададен на 19 юли, тоест период, когато все още България не разполагаше с нотификация и не беше представила в Европейската комисия нотификация за промяната в обвързаната подкрепа. Лично аз се запознах с предлаганите промени на сайта на Министерството на земеделието и храните и очаквах все пак, че и в Комисията по земеделието и храните трябва да бъде представена тази информация и да бъдат обсъдени промените, които се предлагат. Затова този мой въпрос е свързан с идеята на Министерството на земеделието и храните за промени в обвързаната подкрепа, предвид възможността това да се случи именно през 2016 г.
Но тъй като вече това е факт, за да пестим време и да не влизаме в подробности, които няма смисъл и да се коментират, при условие че те се прилагат, моят въпрос от 15 септември е свързан с промените в обвързаната подкрепа в сектор „Животновъдство“ в двете насоки. Първо, това, което се предвижда по отношение на регистрацията на животновъдните обекти, или пререгистрацията, която се изисква, и второ, с новите изисквания за подкрепа на животните под селекционен контрол през 2017 г.
След отговора може би ще бъда малко по-обстоятелствена при коментара, защото проблем има. Този проблем, ако се разрешава по начина, по който Министерството на земеделието и храните е предложило нотификацията, ми се струва, че ще бъде грешка в обвързаната подкрепа и политиката, която се прилага в тази област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаема проф. Бъчварова, по отношение на първия Ви въпрос, съгласно § 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност, животновъдните обекти са дефинирани като място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни. На регистрация подлежат всички животновъдни обекти, в които се отглеждат идентифицирани и неидентифицируеми животни, пчели, птици и други. Регистрационният режим на животновъдните обекти и процедурата по регистрацията им са определени в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно разпоредбите на Наредба № 6 от 8 октомври 2013 г. за изискванията към средствата за официална идентификация на животните и използването им, условията, редът и контролът по събиране, въвеждане, поддържане и използване на информацията по интегрираната информационна система, се набелязаха всички животновъдни обекти, в които временно или постоянно пребивават животни с изключение на домашни любимци с нетърговска цел, които подлежат на вписване в интегрираната информационна система.
За целите на обвързаното с производството подпомагане не е въведено изрично изискване по отношение на регистрационния режим на животновъдните обекти и го няма като условие по която и да е схема. Нито е изпратено за нотификация, нито е публикувано, нито е дебатирано в хода на общественото обсъждане с бранша. Подпомагането е базирано на стопанства, което включва всички животновъдни обекти на земеделски стопани, както досега, в които се отглеждат животни, независимо от основанието, на което са регистрирани съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност. В това отношение условията се запазват абсолютно същите.
По отношение на новите изисквания за подкрепа на животни, тъй като няма да имам достатъчно време, всички схеми сме ги обявили за обществено обсъждане. На сайта са. Ако ги чета, това само ще отнеме време. Това го знаят земеделските производители и животновъдите.
Ще кажа няколко принципа в подхода.
По отношение на относителната справедливост спрямо променливите разходи за всяка категория животни – принцип и подход, който беше приложен.
Второ, за пръв път въвеждаме модулирана ставка – фокус на подкрепата на малки и средни ферми, където единичната ставка е по-висока от базовата ставка, която получават стопанствата, независимо какъв е размерът.
Трети подход, при животновъдството за първи път – специална схема за планинското животновъдство.
Това са трите принципа, по които бяха направени всички бюджети. Беше направена екстраполация по отношение на стадата по селекционен подбор, с които разполага страната ни, по-скоро нейните фермери, до 2020 г., съгласно принципите, по които това се прави: прогнозирания брой животни, които могат да достигнат, че да не се получават диспропорции, както в нотификацията от 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър, колеги! Не чух отговор на въпроса си. Първо говорим, че сега се изисква пререгистрация на животновъдните обекти по Наредба № 44. Всяка малка ферма има предписание. Тези предписания трябва да се изпълнят в 70-дневен срок, а ако не се изпълнят, фермата се закрива. Това са малки ферми, които нямат възможност да изпълнят тези условия, особено при кризата в животновъдството. Вие искате торова площадка, отделни прегради, искате оградата да бъде около фермата, а не върху целия стопански двор и така нататък. Поставят се условия, при които малките стопанства ще изчезнат, защото не могат да отговорят на изискванията на селекционния контрол.
Това, което е важно и което Вие предвиждате да направите за 2017 г., е, че подкрепата е обвързана с отдадено количество мляко на базата на оправдателни документи, най-често фактури. Не се ли притеснявате, че това е изключително сериозно изискване, което може да доведе до драстично намаляване броя на животните? Защо?
Първо, имате схема за намаляване производството на мляко. Дават се финансови средства да се намали производството на мляко, а в същото време искаме фактури за 3000 – 3600 литра.
Второ, за селекцията. Както в момента Министерството на земеделието разбира селекцията, тя се разминава значително от това, което е поддръжка на генофонда и селекцията, действащо до 2009 г. Вие трябва да установите дали има такава млечност, за да може да вкарате животните под селекционен контрол, а не на база на фактури, които ще изисквате, за да признаете една или друга единица, че влиза в тази селекция. И заместник-министър Цветан Димитров знае – поддръжката на генофондовете, установяването на животните под селекционен контрол, но това не е начинът при тези две блъскащи се схеми – намаляваме производството на мляко и го стимулираме със средства от Европейския съюз, а в същото време искаме еди-каква си млечност от животните.
Не се ли притеснявате от това, че за да достигнат тази млечност, мандрите могат да издават документи и да вкарат това сухо мляко, с което имате проблеми, което влиза в България и се използва за млечните продукти, само и само фермерите да вземат съответната субсидия?! Но млякото ще бъде вкарано като сухо, а не като сурово.
Една интересна констатация. Имаме синтетични породи в овцевъдството, които се признават под селекцията. Признайте синтетична порода и в говедовъдството. В тази нотификация такава порода не е предвидена. Има кръстоски, те са под селекционен контрол, но са синтетични както в овцевъдството.
Има сериозен проблем с нотификацията и изискванията. Последствията, които сега залагате като критерии, ще дадат своите резултати още през следващата година. Уверявам Ви, че 180 хиляди крави ще бъдат ликвидирани по тази причина. Вие казахте интересни данни – как се увеличава броят на фермите. (Реплика на министър Десислава Танева.) Да, увеличава се, но броят на животните не се увеличава. Месодайните животни в говедовъдството се увеличават. Вие го казахте преди малко. Производството на мляко също излиза от агростатистиката. Могат да се направят разчети, но с тези изисквания моето дълбоко убеждение е, че ще се направи грешка. Молбата ми е да ги обсъдите и преразгледате. Имате Консултативен съвет по зърното. Сигурно различните мнения дават възможност да се изработи по-добра политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, проф. Бъчварова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема проф. Бъчварова, аз съм много изненадана. Вие сте в заблуждение по всяка от точките, които казахте. Учудвам се откъде черпите тази информация.
Първо, по отношение на изискванията към схемите за обвързана подкрепа в животновъдството – аз казах в отговор на въпроса: няма никакви наложени нови изисквания за регистрация, пререгистрация или каквото и да било, което би поставило под съмнение функционирането на дадена животновъдна ферма. Да, вероятно регулярно властите поставят изисквания, а и ние имаме проверка от Комисията. Тя ги поставя на нас и ние трябва да отговорим какво сме направили. Тоест трябва да кажем на тези, които не отговарят, какво следва да направят.
Най-отговорно искам да заявя: по никакъв начин няма въведени нови изисквания, нови правила, каквото и да е ново по нормативен акт, което да доведе до пререгистрация, регистрация на ново или каквото и да било, което поставя под съмнение който и да било животновъден обект. Всички изисквания са такива, каквито са в момента и каквито са били още с приемането ни в Европейския съюз!
Темата за регистрация, или всичко, свързано с това на какъвто и да било животновъден обект, не касае по никакъв начин схемите за обвързана подкрепа. Аз дори не знам въз основа на какво изпитвате това съмнение. Убедена съм, че няма нормативен акт, който да намерите, включително и по дадената нотификация в Комисията, който да има нещо общо с тема, свързана с регистрация или пререгистрация на животновъден обект. По никакъв начин няма промяна в нито един нормативен акт или условие за това.
Второ, по отношение на Вашето съмнение, че трябва да се покажат фактури за определен млеконадой, за да може едно животно да влезе или да не влезе в групата по селекционен контрол. Двете действия нямат нищо общо помежду си.
Селекцията на кравите или овцете се води или от развъдните организации, които получават държавна помощ за селекцията, и които работят, между другото, тази селекция се води от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, като примерно една порода има различни по големина за породи, за които няма развъдни организации. Фактури за това не се искат. Селекцията се води по начин, по който науката го е казала и това няма нищо с фактурите.
Продължаваме на следващата тема. Схемите за обвързаната подкрепа са разделени и схемите за селекционен контрол вече включват отделно за мляко, отделно за месо – по повод разликата в променливите разходи на един или друг вид порода. За всяка от групите, за всяка от категорията животни под селекционен контрол или не, въведохме условия за доказване на търговска реализация на продуктите – месо, мляко. По предложение на браншовите организации за месодайните породи въведохме изискване за вписване в системата на БАБХ на приплоди, а за млечните породи въведохме търговска реализация на мляко годишно, като обемът на тази търговска реализация го направихме между 50 и 60% от средния млеконадой като производство, което дава селекционната или неселекционната схема.
Единствено изключение от това условие за доказване на търговска реализация са автохтонните породи. Всички тези условия бяха поискани от бранша и беше отдавна назрял моментът, че секторът така или иначе трябва да се изсветлява.
Те са много, как да кажа, 50% от добива, който изкарва една крава под селекционен контрол на мляко, на практика малко от половината от това е включен като доказване за търговска реализация. Това го искаха единодушно всяка от браншовите организации. Разликата между тях беше колко да е тази търговска реализация. Безспорно най-индустриализираните ферми, с най-високо продуктивни животни искаха нормата както е по учебниците, тези, които не напълно са станали пазарно устойчиви, породите им не са от най-млечните, изискваха по-ниски. Спряхме се на количества, по които сме постигнали консенсус. Доказването на тези количества не означава дали животното ще бъде включено в схемата за обвързана подкрепа под селекционен контрол, а означава дали ще докаже продажби на съответното количество, за да получи индикативната ставка „подпомагане“.
Най-високата индикативна ставка за подкрепа е на млекодайните говеда под селекционен контрол, като тя в обхвата на малки и средни ферми трябва да стигне 400 лв. на крава. Всичко това ще се приложи следващата година.
В определянето на размера на бюджетите е отразена и екстраполирани бройките животни под селекционен контрол, които биха стигнали до 2020 г. Надявам се, че внесох разяснение, за да не бъркаме понятието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Светла Бъчварова относно финансовото състояние на държавните горски предприятия в системата на Министерството на земеделието и храните.
Имате думата, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър, колеги! Дано по този въпрос имаме разбирателство, защото разбирам от предходния, че въобще не беше акцентът върху това, което Ви питах.
Така или иначе следващият ми въпрос е свързан с финансовото състояние на държавните горски предприятия в системата на Министерството на земеделието и храните.
Съвсем кратко искам да чуя Вашия анализ за това през 2015 г. на база на отчетените резултати какво е финансовото състояние.
Направили ли сте финансов анализ на реализираните приходи и съответно на разходите за изминалата година? Ако има такъв анализ, какви са изводите за дейността на предприятията през 2015 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема професор Бъчварова! В тази зала на почти всеки парламентарен контрол отговарям на този въпрос и цифрите съм ги казвала няколко пъти. Те са и публични и пак ще ги съобщим. Разбира се, има и с какво да се похвалим, както се казва.
Отчетените приходи от цялостната дейност на държавните предприятия през 2015 г. са в размер на 310 млн. лв. и са с 9% повече от планираните във финансовите планове на предприятията за 2015 г. В сравнение с 2013 г. и 2014 г. отчетените приходи от дейността на предприятията се увеличават съответно с 14%.
Приходите на предприятията за 2015 г. по основни дейности са следните: приходи от ползване на дървесина – 267 млн. лв., съставляват 86% от общите приходи на предприятията за 2015 г., като в сравнение с 2014 г. този дял намалява с 1% за сметка на увеличение на дела на приходите от останалите дейности. Тези приходи са в резултат на реализирана дървесина в размер на 5 млн. куб. метра за осигуряване на дърва за отопление на населението и за суровина на българската преработвателна промишленост, а именно: чрез директна продажба на физически лица – 750 хил. куб. метра, на големи преработвателни заводи – над 1 млн. и 300 хил. куб. метра, от които 350 хил. куб. метра чрез директни продажби, на местни преработватели на дървесина – 1 млн. куб. метра, на други доставчици на средни и малки превозватели и потребители на дървесина – 1 млн. и 900 хил. куб. метра, приходи от други горскостопански и ловно-стопански дейности в горите – 303 млн. лв. с дял 11% от общи приходи; приходи от администартивно- управленски дейности – 10 млн. лв., с дял 3% от общите приходи; отчетени разходи на предприятия за 2015 г. са общо 298 млн. лв. спрямо 2013 г. и 2014 г. разходите са съответно с 1 и с 11% повече, в резултат на увеличения обем изпълнен по горскостопански дейности.
Разходите по основни дейности са: за административно управленски – 157 млн. лв. или 53% от общи разходи, от които: разходи за заплати – 7 хиляди и 10 души персонал, включително 1220 работници; разходи за социални и здравни осигуровки – 17 млн. лв., разходи за данъци, такси, застраховки, услуги – 13 млн. лв., разходи за горива, резервни части и материали – 16 млн. лв., разходи за амортизация на дълготрайни материални активи, собственост на предприятията – 11 млн. лв.
В сравнение с 2014 г. делът на разходите за административно управленски дейности намалява с 2,1% като се увеличават разходите за изпълнение на горскостопанските дейности. Разходите за изпълнение на горскостопански и ловно-стопански дейности са 45 млн. лв. – 16% от общите разходи. В сравнение с 2014 г. делът на тези разходи се увеличава с 3%, в абсолютна стойност увеличението е 13. Разходите за добив на дървесина са 64 млн. лв. или 20% от общите разходи на предприятията.
Отчислени средства в съответния фонд „Инвестиции“ в горите от продажбата на дървесина – 32 млн. лв. или 11% от общи приходи.
Общият финансов резултат на предприятията от оперативната ни дейност през 2015 г. е положителен – в размер на 12 млн. лв., което е 3,8 пъти повече от планирания за годината финансов резултат по финансови планове в размер на 3 млн. 200 хил. лв. За сравнение финансовият резултат за 2015 г. на държавните предприятия е над 5 пъти по-голям от отчетения за 2014 г.
През настоящата година предприятията са внесли в полза на държавата 50 на сто от печалбата по годишния финансов отчет с данъчно облагане за 2015 г., намалена с непокритите загуби за предходни години в размер на 3 млн. 400 хил. Наличните средства във фонд „Инвестиции“ в горите, който е към всяко предприятие, са в общ размер на 75 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожо Министър, това беше изчетено много бързо, като счетоводен отчет. За първи път задавам такъв въпрос от тази сфера и не знам, че чак толкова са публични данните и че сте отговаряли много пъти.
Въпросът ми беше: направен ли е анализ? Този анализ от моя гледна точка като икономист следваше да каже следното: имаме приходи по-големи. Права сте, увеличени са приходите от предприятията. Но, защо не направихте анализ как се увеличават разходите за външни услуги?
Казвам едно предприятие, което от 26 милиона приходи, 50% са разходи за външни услуги. Фонд „Работна заплата“ е увеличен с 1 до 2% на заетите при тези приходи, но външните услуги във всички предприятия се увеличават драстично. Затова този анализ – имате дирекция, може би трябва да Ви каже защо външните услуги се увеличават, фонд „Работна заплата“ не се увеличава. Доколкото разбрах от Вашия отговор, може и да не съм разбрала точно – 3 милиона е дивидентът, преведен от държавата.
Много бяха числата, не можах да се ориентирам толкова бързо.
За да Ви задам този въпрос, моята основна цел беше да Ви обърна внимание, че се увеличават приходи с цел да се изхарчат. Това е гора, тя има икономическа стойност – с увеличаване на дърводобива, увеличаваме приходите, но все пак това е организъм, който трябва да се възстановява. Затова недейте да превръщате държавните предприятия да гонят печалба, да гонят приходи, но за сметка на гората. Философията е нещо променена – изкарвам 100 милиона, изхарча 100 милиона; изкарам 120 милиона харча, държавата общо-взето като ресурс не получава почти нищо на фона на 75% от горите – държавна собственост. Не ги превръщайте в икономически субекти, които непременно трябва да гонят печалба. Освен това обърнете внимание на лесовъдите, които работят там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
Може да предоставите данните в писмена форма.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема проф. Бъчварова, това е пълна манипулация, което говорите. Само да Ви кажа в какво сме обърнали предприятията, за да кажа как ги заварихме – непокрити загуби 5 млн. лв.; 12 млн. лв. в КТБ, неизпълнявайки…
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ, от място): От кой?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ах, от кой?! На мен ли задавате въпрос: „Кой?“? Вие управлявахте. Дванадесет милиона лева!
Отделно 6,8 млн. лв. дадени на „Напоителни системи“, без изобщо да имат право да го правят. Тези пари, както може да се представите, не са и върнати, защото няма как да се върнат. Отделно от това 15 млн. лв. взети, за да се разпределят за други плащания през декември 2013 г. Това заварихме! От това, което заварихме, не само че печалбата е пет пъти повече, но тя е при условие при неувеличаване планираните обеми за дърводобив. Това исках да Ви кажа и че са намалени с над 2% административно управленските дейности. Така че Вашият анализ не знам как си го правите, но да се правят такива манипулации, при условие че първата година – 2015 г., предприятията работеха за КТБ – 12 млн. лв.; за 6,8 млн. лв. „Напоителни системи“ и 5 млн. лв. други загуби по различни държавни горски стопанства (ДГС). Ето, затова става въпрос. От 2015 г. не само че няма един лев загуба, а сме покрили всичко това и сме внесли в държавата милиони, които цитирах. Всички точни данни поискайте ги писмено, ще Ви ги предоставим най-точно със заверени баланси и отчети.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ, от място): Те са публикувани.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: А служителите са с най високите заплати в системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Хюсеин Хафъзов относно процес на съхнене на иглолистни гори в Родопа планина, установяване на причините и предприетите евентуални лесозащитни мероприятия за опазване на българската гора.
Имате думата, уважаеми господин Хафъзов, за въпроса си.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, към мен се обърнаха граждани от различни населени места на Родопа планина, констатирали сходни явления, които се наблюдават основно по иглолистните дървета в горските масиви на планината. При някои мои посещения също имах възможността лично да се запозная с този крайно опасен за горите ни факт в общините Неделино, Велинград и Баните.
Без да съм специалист в тази област, съхненето на дърветата и образуване на болестни петна в горите може да бъде по различни причини, като най-вероятната е върхов корояд, като следствие на непредприетите навреме лесозащитни мероприятия. В случай на съхнене в иглолистните гори причините за това могат да бъдат пострадали дървета вследствие на снеголом, снеговал, ветровал, които не са усвоени навреме. Така се образува огнище на зараза от насекомни вредители и при ненавременното им премахване се прехвърля и по здравите дървета, като се появяват короядни петна. В този случай най-адекватно е петната да се изчистят максимално бързо и дървесината да се изнася от гората, а в някои случаи се изгаря вършината от болните дървета. Ако навреме се отсекат заболелите дървета, дървесината може да бъде годна и за строителен материал.
Нека Ви напомня, че българската гора, госпожо Министър, е живот, сантимент, достойнство. Темата е от изключително значение и касае не само живеещите в тези планини, а всички български граждани, загрижени за бъдещето на България, българската природа и най-вече идните поколения.
Моите проучвания и наблюдения са в посока, че по темата не се прави абсолютно нищо от гореизброените стандартни мерки, но все пак, за да бъдем по-отговорни, прецизни и справедливи, в тази връзка моля да ми отговорите:
Досега дали сте получавали сигнали от граждани или служители на Министерството за това обезпокоително явление?
Какви са предприетите лесозащитни мерки от страна на Вашето Министерство и какви са резултатите, вследствие на тези мерки? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хафъзов.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Хафъзов, по данни на лесозащитните станции в последните две години от насекомни вредители в страната са засегнати в различна степен иглолистните гори на площ от 47 хиляди хектара, което представлява 4,7% от общата им площ. Основни причини за нападенията са отслабване на дървостоите вследствие на малкото количество на валежите през вегетационния период, голямата гъстота, при която са създавани културите, залесяванията на неподходящи месторастения върху сухи и бедни терени.
Конкретно за съхненето на иглолистните гори в Родопите, данните към момента сочат, че инвентаризираните гори – държавна собственост, пострадали вследствие нападение от корояди на територията на Южноцентрално държавно предприятие – град Смолян, са 2 хиляди хектара, а изсъхналата дървесина е 250 хиляди кубични метра. Най-тревожни са процесите на съхнене на иглолистните насаждения в област Кърджали и област Смолян, където са съсредоточени 83% от засегнатите от площи за цялото предприятие.
Най-ефективната лесозащитна мярка за ограничаване развитието на стъблени вредители е сечта на нападнатите дървета и почистване на отпадъците от нея. Други мерки за контрол на вредителите са залагане на ловни дървета и обелване кората на дърветата по време на какавидното им развитие. Профилактиката изисква да не се оставят дървени материали в сечищата през летния период за повече от един месец.
Освен изпълнението на тези мерки, за овладяване на ситуацията с нападението на короядни вредители от Южноцентрално държавно предприятие – Смолян, е разработена и се изпълнява план-програма за подобряване на санитарното състояние на иглолистните култури в района на Област Кърджали и област Смолян, която включва:
- провеждане на постоянен лесопатологичен мониторинг за установяване динамиката на развитие на популацията на короядите чрез залагане, контрол и отчитане на 400 броя феромонови уловки в горските територии в района на област Смолян и област Кърджали;
- създаване на организация за спешно провеждане на необходимите санитарни сечи и приоритетно усвояване на съхнещите иглолистни гори, включваща следните действия:
Ограничаване на сечите в иглолистните насаждения в добро здравословно състояние.
Бърза реализация на добитата суха дървесина чрез продажба по ценоразпис на фирмите, извършващи добива.
Намаление на продажната цена на сухата иглолистна технологична дървесина.
Съхнещите насаждения в близост до населени места се предоставят на корен на физически лица за собствени нужди, като от 1 август 2016 г. продажната цена на иглолистни дърва за огрев за тях е намалена от 3 на 1 лв. без ДДС за пространствен кубичен метър. До настоящия момент по този ред са определени за продажба общо 25 000 кубически метра.
Към настоящия момент половината от общото количество пострадала дървесина от корояди – 100 000 кубични метра, е възложено за добив чрез договори и със собствени работници и предоставено на физически лица.
Относно повалената дървесина от природното бедствие през март 2015 г. добити и реализирани са 90% от пострадалите 1 милион кубични метра.
Съгласно отчета на Изпълнителната агенция по горите са проведени и следните мероприятия:
- проведена е авиоборба на обща площ 26 116 декара срещу насекомни вредители;
- отчетеният ефект е от 74% до 98%. Общо за авиоборбата са изразходвани 106 хил. 640 лв.;
- извършена е наземна химична и биологична борба срещу вредители и болести на обща площ 6075 декара за 53 хил. 924 лв.;
- проведена е механична борба на площ от 2420 декара на обща стойност 5349 лв. и санитарни сечи на площ от 186 хил. 983 декара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Хафъзов, заповядайте за реплика.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър! Това, което чух, е само статистика какво се прави с дървесината, а не това беше акцентът на моя въпрос. Все пак нека да подчертая, че моят въпрос беше – българската гора съхне, вехне и линее, тоест трябва да я спасим. Какво правим с материала е важно, разбира се, от търговска гледна точка, но преди всичко трябва да се погрижим и отнесем отговорно, защото този процес в момента може би продължава и аз не чух сериозни мерки, които да са предприети. Това може да бъде много лесно установено. Може би още утре, вдругиден ще имам отново възможност да посетя същите места, които съм посетил преди два, три, четири, че даже и пет месеца и ако дърветата са там на място и продължават да сеят зараза, означава, че гората е под заплаха и угроза.
При всички случаи, разбира се, че много вероятно всичко това струва някакви средства, пари и тези пари могат да бъдат генерирани след продажба на определения материал, но гората, отново казвам, за нас е чест, достойнство, сантимент. Българската гора трябва да бъде спасена на всякаква цена, защото цената за живота и здравето на хората, на една българска гора е преди всичко, отново казвам, възможност за това нашите идни поколения да получат нещо в наследство. Разбира се, трябва да отчетем, че плановете са важни, но планът да бъде спасена гората, предполагам, че стои над всичко.
Уважаема госпожо Министър, вероятно имате сигнали и от други места по същия начин, но при мен продължават най-вече от Родопите тези сигнали, че там, където са били установени подобни петна отпреди месеци не е правено абсолютно нищо – нито по местоположение на петната, нито там, където в момента наново може би ще се получат нови петна след зимния период. Наближаваме такъв период, когато тази заплаха може да прерасне в много по-голяма, в много по-заплашителна форма. Моля Ви да се вземат мерки, защото това, което чух, не ме успокоява. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хафъзов.
Госпожо Министър, няма да ползвате право на реплика.
Следващият въпрос е от народния представител Светла Бъчварова относно възстановяване акциза на горива за земеделските стопани за 2015-а и 2016 г.
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Моят въпрос е зададен на 1 септември 2016 г., когато все още нямаше стартирала процедура относно възстановяване акциза за горивата за 2015 г., но факт е, че тази процедура стартира. Имате съответно указания за прилагането, прием на документи.
За да не отегчаваме и да не губим времето, все пак моля Ви да се съсредоточите върху два въпроса. Първо, за 2015 г. в резултат на проведената процедура – прием на документи до 27-ми, кога ще бъдат осъществени плащанията? Това е може би е най-важният въпрос, който интересува всички земеделски стопани, за получаването, възстановяването акциза на горивата.
Тъй като все пак през следващата година, доколкото ми е известно тази нотификация важи и 2020 г. – ще бъде прилагана, какво смятате да предприемете по отношение на сроковете, по отношение на параметрите, дали ще останат същите? Въобще, работи ли се в някаква посока за 2016 г. тази държавна помощ да бъде променяна и евентуално дали пак ще чакаме края на годината, да бъдат осъществени плащанията за 2016 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема проф. Бъчварова, Вие цитирахте приема, който върви в момента. Да, той приключва следващата седмица. При всички случаи плащането на земеделските производители – отстъпката от акциза на горивата, ще бъде извършено в рамките на тази календарна година, тъй като и бюджетът е разчетен при условията на предоставяне на такава помощ, като общите средства – те не са заложени по нашия бюджет, а в разчетите на Агенция „Митници“, като прогнозираната стойност е 84 млн. лв.
За следващата година, разбира се, работим, а в крайна сметка предстои и бюджетната процедура да мине в парламента и да се гласува бюджетът, имам уверение, че тази помощ ще бъде включена в разчетите за Бюджет 2017 г.
Разбира се, че няма да чакаме да я стартираме края на годината, ще я стартираме във време, разбира се, на приключила финансова 2016 г. По повод проверката и на фактурите за горивата, тук само вметвам, че за първи път прилагаме подобно техническо решение за възможността за автоматична проверка на фактурите, които са заявени от земеделските производители от страна на НАП. Трябва да благодаря за добрата комуникация, която сме имали. Надявам се наистина това да бъде един много ефективен модел по принцип за прилагането и по другите схеми, които ще прилагаме от следващата година, по които ще се представят финансови документи. Ще бъде отворена във време, в което, от гледна точка на администрирането, е най-лесно, но при всички случаи след приключена финансова 2016 г. и подадени данъчни декларации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Реплика – проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, факт е, че начинът, по който сега е нотифицирана помощта е доста по-достъпен, но въпреки това според мен съществува резерви за облекчаване на административните процедури и начина, по който се правят проверките.
Тук е и господин Кадиев, с който през 2007 г. за първи път успяхме да нотифицираме такава държавна помощ за възстановяване акциза на горива чрез митниците. Молбата ми е да се обърнете към този период и да видите как е осъществявано, защото наистина беше една добра процедура, която не създаваше никакви условия за излишно администриране и контролът беше също изключително голям, най-вече от Агенция „Митници“. Благодаря. (Реплика на министър Десислава Танева.)
Те ги проверяваха митниците отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема проф. Бъчварова.
Ще ползвате ли дуплика? Не.
Следващият въпрос е от народния представител Георги Кадиев относно корупционни практики при обществена поръчка за „Реконструкция и рехабилитация на път IV – 62084 „Сапарева Баня – Паничище“.
Имате думата, уважаеми господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, до мен достигна сигнал за корупционна схема при усвояване на европейски средства по обществена поръчка за строителство на участък от път между Сапарева баня и Паничище, финансиран от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.
Цената на поръчката е около 6 млн. 200 хил. лв. с ДДС за отсечка от около пет километра и половина, тоест по над 1 млн. лв. на километър. При максимална цена от около 700 хил. лева за подобен път тук е платен, както виждате, чувствително повече.
Според информацията, която получихме, и снимковия материал, с който разполагам, става ясно, че са извършени редица нарушения при изпълнението на строително-монтажните работи на обекта, както и че не са извършени редица дейности, които са били в обхвата на обществената поръчка.
В публикация на сайта „Биволъ“ от 27 юни 2016 г. е показано видео, което представя и доказателства за наличието на такива нарушения, корупционни практики при възлагане на обществената поръчка в община Сапарева баня и сериозни нередности на изпълнението.
Сред нарушенията е неизпълнение на заложените задължителни пластове при полагането на настилката, за да може да се гарантира качеството. От снимките ясно се вижда, че дебелината на двата най-горни пласта на асфалтовата настилка далеч не е 8 см и под асфалта липсват предвидените настилки от битумизиран трошен камък и несортиран каменен материал.
От видеото и снимковия материал също се вижда, че липсва битумизирана баластра, а в дренажната система бетонните тръни са подменени с такива от PVC, които имат по-малка издръжливост и са на далеч по-ниска цена. Проверка на място показва, че в по-голямата си част дренажната система изобщо не функционира. Съоръженията към пътя също не отговарят на заложените технически показатели като размери и арматура, а на обекта не са изпълнени видове и количества строително-монтажни работи, касаещи рехабилитацията и реконструкцията на пътя.
Така неизпълняването на изискванията води до спестяване на над 50% от предвидените разходи на изпълнителя, които са им изплатени напълно неправомерно.
Фрапиращото е, че строителният надзор на обекта, възложен с друга обществена поръчка от община Сапарева баня през месец юни 2014 г. не е констатирал тези нередности.
В тази връзка моля да отговорите на следните въпроси: как Министерството на земеделието и храните е допуснало приемането на обект с толкова сериозни нарушения и съмнения за злоупотреби?
Какви са резултатите от извършения строителен надзор на обекта на обществената поръчка през 2014 г. и защо нарушенията не са отстранени след надзора?
Кой ще поеме отговорност за извършените злоупотреби и за липсата на контрол от страна на Министерството? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кадиев! След като ви отговоря устно, съм подготвила подробен отговор, който ще Ви връча с детайлен опис на цялата процедура, която е измината в годините от подаването на проекта, което е било в рамките на стария програмен период 2007 - 2013, приключването му, разплащането му, включително и към момента след съответни сигнали има проверка от Дирекция „Технически инспекторат“ на Държавен фонд „Земеделие“ със съответни бележки за несъответствие при изпълнение на инвестицията. Община Сапарева баня е дала свои възражения като несъгласие и ако тези възражения не се приемат от фонда, той, разбира се, ще си поиска обратно връщане на платените средства със съответната лихва. Това е на практика моментното състояние. Разбира се, мога да изчета всичко от началото, но не ми се, че ще е много интересно. Затова казвам каква е ситуацията в момента и тя е в Държавен фонд „Земеделие“, където се очаква след установяване от техническия инспекторат на несъответствие след подадени сигнали и предоставяне на възражението да вземе решение дали ще изиска обратно платени средства със съответна лихва.
Искам по отношение на зададените въпроси за Министерството на земеделието и храните или Държавен фонд „Земеделие” по отношение на компетенцията да внеса няколко уточнения. В Министерството на земеделието и храните не се подават и не се одобряват проектни заявления по мярката, по която този проект е одобрен в Министерството на земеделието и храните. На практика се оперира подходът „Лидер“ с одобряването на местните инициативни групи и одобряването на проекта за прилагането на дейностите по стратегиите за местните инициативни групи.
Второ, по отношение на органа, който приема обекта, този орган е ДНСК. По отношение на строителния надзор това е лицензирана от ДНСК лице. По отношение на правомощията на ДФЗ, това са извършването на административни проверки и физически проверки на място, включително и по този сигнал, по който очакваме решение след запознаване с документите, тъй като това се случва предната седмица, спрямо зададения въпрос. Предходната седмица дата беше 20 октомври, да, на 20 октомври . Тогава е последната дата, когато общината е входирала възражение по проверката на място, осъществена от Държавен фонд “Земеделие”. Това са компетенциите. В компетенциите на Министерството на земеделието и храните като управляващ орган на практика е да управлява бюджета и пуска заповедите за предприемане на съответната мярка. Дали е по стария или по новия програмен период – и по новия програмен период тези компетенции между Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд “Земеделие” не претърпяха някаква промяна.
По отношение обаче на слабостите, които бяха отчетени в предходния програмен период, включително и по проучвателните процедури, които имаме, няма да кажа новост, с най-висок интензитет, с най-високи суми, с които сме стартирали отделни проучвания, това са публичните мерки за публични инвестиции или така наречените „Общински мерки“. Във връзка с това в течение на годините и особено последните две години, се предприеха мерки, по които независимо от законосъобразността на провежданите обществени поръчки, тъй като част от тази законосъобразност се доказва включително и с влезли в сила съдебни решения на последна инстанция и на практика Фондът ги прилага като такива, бяха предприети мерки за определяне на референтни цени.
Както Ви е известно, за първи прием на новата Програма за развитие на селските райони, като приключи миналата седмица, където има подадени проекти за над 2 милиона лева, по максимално възможен брой видове операции и строителни дейности бяха приложени референтни цени, значително по-ниски в някои случаи от тези, които се случват като практика и могат да се видят в първия програмен период. И аз вярвам, че бюджетът, с който страната разполага за този програмен период, ще бъде значително по-ефективно и по-целево разходван, така че и целите на Програмата да бъдат постигани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо министър.
Господин Кадиев, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо министър, въпросът ми е за ден на 18 юли. Какво изтича на 20 октомври не знам, но това са 3 месеца и 3 дни, през които, според мен, вече трябваше да бъде направена тази проверка с всички необходими резултати от нея. Не исках да влизам в детайли, но ще Ви дам един пример, който е елементарен, за установяване от проверката. Съгласно работния проект е предвиден плътен асфалтобетон 4 см, неплътен асфалтобетон още 4 см под него, битумизиран трошен камък 8 см, и несортиран каменен материал 40 см като основа. Последните две ги няма изобщо и това си личи от снимковия материал. Няма битумизиран трошен камък, няма несортиран каменен материал.
А от осемте сантиметра асфалт, от замерванията, които ние направихме, са около шест сантиметра. И това е нещо, което, според мен, Ви трябва не повече от един ден да го установите и да поискате от фирмата или да възстанови пътя такъв, какъвто е, или да изискате средствата обратно, или да препоръчате на общината или нещо да се направи, защото в крайна сметка от един път, който трябва да има основа 50 см и отгоре 8 см асфалт, отгоре има шест сантиметра асфалт. Това е крайното нещо. И това се вижда от снимките. Има видео, което е около половин час, и аз не си го измислям. Държавата просто трябва да се търси интересите, ако трябва да се сезира и ДНСК, ако трябва и аз мога да го направя или пък Министерството по служебен път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Ще ползвате ли правото си на дуплика?
Преминаваме към предпоследния въпрос. Той е от народния представител Иван Станков относно представяне на становище от Министерството на земеделието и храните по доклада на БАН за състоянието на българското земеделие.
Имате думата, уважаеми професор Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, моят въпрос също така поостаря, тъй като мина време от публикуването на доклада, но все още не е загубил актуалност и при всички срещи с нашите избиратели, колеги, този въпрос се поставя. Затова го поставям и аз, за да изясним на хората как стоят нещата с този доклад.
И така, на 6 юни 2016 г. Икономическият институт на БАН представя доклад за икономическото развитие на България, като основната част в него е фокусирана върху състоянието на аграрния сектор. Данните в доклада са силно обезпокоителни и предизвикаха сериозни дискусии в научните среди и на всички, които са свързани със земеделското производство. Представени са и смущаващи данни за деформации при усвояването на средства от европейските фондове. Авторите на доклада сочат, че в абсолютно изражение средногодишният размер на брутния вътрешен продукт в сектор Земеделие, горско и рибно стопанство, е около 4 милиарда лева и през 2015 година достига нива с една четвърт по-ниски от средните за периода 1998 – 2006 година.
Резултатите показват, че при свръхедрото монокултурно земеделие в сравнение с традиционното българско производство, страната губи около 10 млрд. добавена стойност и около 500 хиляди работни места.
Учените представят данни, че 75% от субсидията по 1-ви стълб отиват при 3700 физически лица, също така по 2-ри стълб отива 67% при тях.
Моят въпрос е: какво е становището на Министерството на земеделието и храните за представените данни за икономическото развитие на аграрния сектор в България и по направеното предложение за генерална промяна на аграрния модел в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станков.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Станков! Да, този доклад на Българската академия на науките излезе. Представители и експерти на Министерството на земеделието и храните присъстваха и при представянето му. Ние сме съгласни, че се дискутират важни теми и въпроси, но считаме – това изразихме още при представянето му, че този доклад интерпретира данни, които очертават негативни тенденции, без да се отчитат положителните моменти в него.
В този смисъл във връзка и с краткото време, което имам, ще се опитам само по цитираните от Вас данни, да дам опровержение по данните, които ние ползваме, имаме и те са вследствие на официалната агростатистика и данни на Националния статистически институт.
Процентът за ябълки, домати и месо, който цитирахте, според изчисления на Министерството въз основа на официални данни за производство за внос и износ, вътрешното потребление на повечето от основните селскостопански продукти се задоволява предимно от местно производство. Средно за последните пет години при продукти като хляб, агнешко месо, яйца, кисело мляко, краве сирене, череши, кайсии и други българското производство формира около или над 90% от вътрешното потребление. Малко по-нисък, но сравнително висок е този дял при прясното мляко, телешкото месо, доматите, краставиците, пипера, ябълките и прасковите – около 60 – 80%. Изключение правят някои видове меса, като свинско и пилешко, които регулярно се внасят в значителни количества. Голяма част от този внос обаче не се предлага директно за консумация от населението, а се насочва за нуждите на преработвателните предприятия, тоест за производство на продукти с висока добавена стойност.
Следва също така да отчитаме факта, че търговията между страните – членки на Европейския съюз, е напълно свободна и както при нас има внос на въпросните продукти, така има и износ – примерът е с пилешкото месо, където също България, както внася, така и изнася в значителни количества.
По продукти през 2015 г. този показател има следните стойности. За ябълки – близо 60% от потреблението се задоволява от местното производство, череши – 97%, кайсии – близо 90%, праскови – 64%, за домати, краставици и пипер – около 70%, от 66 до 71%.
При животинските продукти задоволяването на потреблението от произведената в страната продукция е следното. При прясното мляко – близо 60%, при киселото мляко – на 97%, при кравето сирене и кашкавала – съответно на 90% и близо 82%, при яйцата – около 92%.
По отношение на месата, местното производство задоволява близо 92% от консумацията в страната на агнешко месо, 61% – на телешко, 38% и 36% – съответно за свинско и пилешко месо, като при пилешкото имаме значителен дял в износ.
Анализът не отчита положителните тенденции в развитието на износа на селскостопански стоки от България, като остава впечатлението, че се изнасят главно суровини вместо продукти с по-висока добавена стойност.
На фона на общото отрицателно търговско салдо на страната, търговията със селскостопански стоки традиционно формира положително салдо, което през 2015 г. надхвърля 2 млрд. лв. Като цяло през последните 15 години се наблюдава тенденция на увеличение на българския аграрен износ, особено силно изразено след присъединяването на страната ни към Европейския съюз.
По отношение на дебата за нов модел, този извод, като такъв, е трябвало да бъде дебатиран в годините преди 2007 г., когато сме водили преговорите ни за присъединяване към Европейския съюз. Пак казвам, моделът на финансиране, който се договаря тогава, дава различно отражение върху отделните сектори. Това, което направихме след 2014 г., благодарение на реформата в общата селскостопанска политика и като национално решение – право, което взехме и прилагаме, е да възстановяваме балансираното земеделие в България като максимално възможните ресурси – такива, каквито европейското право ни позволява, да ги насочим към недофинансираните сектори – плод, зеленчук, месо, мляко. А в национален план националните средства, които България всяка година отделя сектор „Земеделие“, а те са над 300 милиона национални средства за директни плащания под формата на различни схеми за държавни помощи плюс тази година 84 милиона, заложени средства заедно и с извънредната европейска подкрепа, която имаше, средствата ще надхвърлят 4 млн. лв. тази година – национален ресурс, който държавата ще предостави извън европейското и без националното съфинансиране по европейските схеми. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тези средства от началото на този мандат са основно се разпределят отново на сектор – плод, зеленчук, месо и мляко, и с фокус малки и средни предприятия с цел пазарна устойчивост и конкурентоспособност.
За първи път през тези две години поетапно въведохме модулираната ставка на подкрепа във всяка една от схемите, с които с национални средства се плаща, а за следващата година, живот и здраве, при одобрение на нотификацията за обвързаната подкрепа, този подход ще бъде приложен и под схемата за обвързано производство по подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър – изчерпахте си правото на дуплика, дано репликата не предизвика такава.
Имате думата, уважаеми проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, благодаря за отговорите – те бяха много подробни. Знам, че всичко това, което правите, е точно така. Вярвам, че Вие работите много сериозно за промяна на модела на монокултурното свръхедро земеделско производство. Но аз поставих този въпрос, за да се чуе от тази трибуна това, което се прави и да се удостовери дали тези цифри са истински и верни, и дали съответстват на точното и реалното състояние на нещата.
Но, уважаема госпожо Министър, смущаващо е това, че вече в земеделието, както се изразяват хората, аз не искам да се изразявам по този начин – че навлязъл феодализмът, че цели селища са заети вече от тези едри земеделски производители, че селата обезлюдяват, че идеята за малките и средни предприятия не можа да се реализира. А замисълът беше различен.
Аз Ви благодаря за това, което правите, и се надявам, че заедно ще разработим национална стратегия и ще търсим тези решения, за да има наистина промяна. Защото зърненото производство е модерно – това е светлият лъч в земеделието, но всичко останало не стои достатъчно добре в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станков.
Следващият въпрос е отново от Вас относно изключването на споразуменията на имотите с трайно ползване – пасища, мери, ливади и трайни насаждения, и предоставянето им без търг по реда на чл. 37и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Заповядайте, проф. Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, този въпрос също е поставен доста отдавна и сигурно имате решения на проблема, но сега му дойде времето за отговор.
С поредната поправка на Закона за използването на земеделските земи от споразуменията са изключени имотите с начин на трайно ползване – пасища, мери, ливади и трайни насаждения с мотиви, че за същите е предвиден специален ред за тяхното ползване, а именно предоставянето им без търг по реда на чл. 37и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за животновъдите.
За пасищата, мерите и ливадите, които се предоставят без търг, на реалните животновъди мотивите са ясни, но за трайните насаждения липсват такива. Няма логично обяснение защо на собствениците и ползватели на трайни насаждения се отнема възможността за споразумения и ползване на масивите по удобния за тях начин.
Има големи масиви от стари и новозасадени трайни насаждения, на които изтичат сроковете на договорите. Наследниците на много от тях са напуснали страната, а други са загубили интерес към собствеността и не предоставят удостоверения за такива, и тези земи остават бели петна. До този момент тези проблеми се решаваха чрез споразуменията.
За животновъдите също липсват споразумения, а липсата на такива е неизгодна, защото пасищата са отдадени със или без търгове в различни периоди и на различни места. Това създава неудобство за тяхното рационално ползване.
Моят въпрос е: какви са мотивите за изключване на споразуменията за имотите за трайно ползване? Възможно ли е да бъде предложена корекция по чл. 37и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и предотвратяване на налагането на наказателна санкция на тези ползватели? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станков.
Министър Танева, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми проф. Станков! Няма да чета подготвения ми отговор. Ще се опитам да обясня мотивите за това изменение по предложение от народни представители, което беше прието от парламента и което Министерството на земеделието и храните подкрепи.
Ще тръгна оттук. Институтът на споразумението по чл. 37в беше направен преди няколко години. Споразумението остана особено актуално, когато в този мандат въведохме правното основание за ползване на земи като критерий за допустимост за получаване на субсидии. На практика ще стигнем, а и въпросът се върти около правото всеки да получи субсидии.
Какво представлява инструментът по чл. 37в? На практика – намеса на административен орган, в лицето на Министерството на земеделието и храните, да предостави чрез негова воля и под негово управление правото за една година даден земеделски стопанин, изпълнявайки критериите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за процедура, която трябва да се спази, той да управлява и работи съответни земи – не говоря какви, земеделски, постоянно затревени площи или трайни насаждения, предвид на това, че собствениците на имоти не са изразили волята си, не са управлявали земите си и държавата изземва управлението от тях, плаща по извънбюджетна сметка и земеделските стопани работят по тях.
Какви проблеми се проявиха от това?
Първо, за трайните насаждения, особено актуални станаха старите масиви с трайни насаждения, когато започна прилагането на механизма за обвързана подкрепа. В крайна сметка ролята на тези 800 млн. евро годишно, с които държавата разполага като директни плащания и чрез 13-те процента от тях за обвързана подкрепа, за да стимулира конкурентоспособно земеделие, тези трайни насаждения, първо, обикновено са с изтекъл амортизационен срок, защото това са стари масиви, останали от ликвидацията.
Второ, инструментът по чл. 37в решава тези права за една година. Не може да има сериозно земеделие за трайни насаждения с концепция за управление една година – това е несериозно! Следва държавата да предоставя ресурса, който има, по най-ефективния начин, стимулиращ най-интензивните технологии при отглеждането на която и да е култура.
По отношение на постоянно затревените площи, само малко статистика. През 2014 г. броят на животновъдите, възползвали се от този инструмент, е едва 228 броя за 94 хиляди декара. След тази година въвеждаме правното основание и изведнъж въвеждаме и норма на разпределение на постоянно затревени площи на животинска единица, а именно 10 декара на животинска единица. Какво се получава през 2016 г.? Изведнъж от този инструмент се възползват 2900 животновъди при 31 600 общо заявени всички видове животни, тоест по-малко от 10% от животновъдите, които използвайки този инструмент, в хода на споразуменията заявяват 610 хиляди декара, но без да имат покритие с животни. На практика инструментът по този начин ощетява хората, които имат животни, животновъдите, които гледат животни. Ролята на държавата е поради ограничеността на този ресурс да го разпределя при еднаква справедливост за всички животновъди. (Реплика от народния представител Иван Станков.)
Да, има действаща група, предвид че има оплаквания. Казах какво говорят цифрите.
Ако правистите открият конституционносъобразна норма, правило, по което държавата би могла да администрира управлението на непотърсените от частните собственици постоянно затревени площи с изискването за животинска единица, бих подкрепила, нямам нищо против. Ако можем да спазваме и този инструмент да се управлява и прилага с критерия 10, вече 15 декара на животинска единица, нека го прилагаме! В обратния случай той на практика заобикаля нормата, която като публичен ресурс се стремим да разпределим по еднакъв начин на всички животновъди.
Такъв е проблемът и такива бяха мотивите.
Работната група работи. Ако стигне до начини за прилагане на този инструмент, съвместим с целите за постигане на конкурентоспособно земеделие, разбира се, бихме направили съответните промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Професор Станков, заповядайте за реплика. Надявам се тя отново да не се нуждае от дуплика.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Аз съм удовлетворен от отговора, който давате. Зная, че той няма да се хареса на много хора.
Ще помоля, ако може да ми дадете Вашето писмено становище, за да можем, когато ходим по места, да изясняваме как стоят нещата пред хората. Тревогата е, че това става броени дни преди края на срока за подаване на декларации. Това смущава хората.
И второ, те се притесняват от санкции.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Санкции няма да има.
ИВАН СТАНКОВ: Това нещо трябва да им изясним. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станков.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, госпожо Министър.
Да благодарим на всички народни представители, които взеха участие, на квесторите, на стенографите, на цялата администрация на Народното събрание, за да стане възможен днешният парламентарен контрол. Благодарим на екипите на Българска национална телевизия и Българско национално радио, които пък направиха възможно достигането на контрола до българските зрители и слушатели.
Отдавна изчерпихме времето, предвидено за днешния парламентарен контрол, поради което закривам заседанието.
Следващото заседание е на 26 октомври, сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 19,18 ч.)



Заместник-председатели:

Димитър Главчев
Иван К. Иванов
Явор Хайтов
Кирил Цочев

Секретари:
Айхан Етем
Чавдар Пейчев