Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Кирил Цочев, Иван К. Иванов и Явор Хайтов

Секретари: Александър Ненков и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, колеги!
Има кворум – откривам заседанието (Звъни. Шум в залата.) Моля за ред в залата!
Уважаеми колеги, моля за тишина в залата!
Уважаеми колеги, на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за включване като точки в дневния ред:
Първа точка – Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване и установяване на факти и обстоятелства, свързани с наличие на картел на пазара за горива.
И още един Проект на решение – за създаване на Временна (анкетна) комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горивата и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 до 2016 г.
Втора точка – Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства около предоставянето и придобиването на концесия за добив на въглища от Бобовдолския въглищен басейн, участък „Бабино“ за периода от 2005 г. до края на месец септември 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Предложението е единодушно прието.

Започваме с първа точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, СВЪРЗАНИ С НАЛИЧИЕ НА КАРТЕЛ НА ПАЗАРА ЗА ГОРИВА, КАКТО И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ВСИЧКИ ДАННИ, ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, ВОДЕЩИ ДО СЪМНЕНИЯ ЗА ИЗКРИВЯВАНЕ НА КОНКУРЕНЦИЯТА НА ПАЗАРА НА ГОРИВА И ДО СЪМНЕНИЯ ЗА ЗЛОУПОТРЕБА С ГОСПОДСТВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ В ПЕРИОДА ОТ 2008 Г. ДО ЮЛИ МЕСЕЦ 2016 Г.
Първият проект е заведен под № 654-02-82 от 19 октомври 2016 г., вносители са народният представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Моля от вносителите – народният представител Жельо Бойчев има думата, да Ви запознае с Проекта за решение.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, удовлетворени сме от тази бърза реакция на Председателството и от решението на залата за включване на тази точка в дневния ред на днешното заседание.
Безспорно темата с цената на горивата е една от най-чувствителните в българското общество. Искам да припомня, че досега три пъти секторът „Горива“ е бил обект на анализ от регулаторните органи – 2008, 2009 и 2011 г. Комисията за защита на конкуренцията прави такъв секторен анализ. За съжаление досега не се стига до конкретни действия и до конкретни резултати по този сектор след анализи.
Нещо повече – 2011 г. искам да припомня, че Комисията за защита на конкуренцията излиза с констатацията, че не съществува механизъм за определяне на стойността на отделните продукти, включително и на себестойността на вложения суров петрол в производството на автомобилни горива.
Наскоро новоизбраният състав на Комисията за защита на конкуренцията излезе с твърдението за убедителни доказателства за картел в сектора на горивата от поредната проверка и анализ на този сектор, който се извършва за периода 2013 – 2015 г. Конкретните обвинения са, че седем от веригите бензиностанции в страната имат съгласувани действия при определяне цената на горивата на дребно. Комисията констатира, че цената на дребно на тези вериги бензиностанции се движи в синхрон, но не следва цената на едро.
Отделно във всяка една от проверките, извършени досега, се констатира, че има редица административни тежести и неуредени нормативни въпроси в сектора на горивата и затова едно от предложенията, които правим към евентуалното сформиране на тази Временна комисия, е тя да изследва внимателно и самата нормативна база и да излезе с препоръки и предложения и към изпълнителната власт и, разбира се, към законодателната власт в лицето на Народното събрание.
Така че едва ли има въпрос, който достига и касае всеки един български гражданин, като този за сектора на горивата. Ако наистина има картел в сектора на горивата по същество това означава, че той изземва доход от българската икономика. По същество това означава, че той ощетява всеки един български потребител, затова считаме, че е удачно българското Народно събрание да се занимае с този въпрос, тъй като се вижда, че той не е по силата на един или друг регулаторен орган в нашата страна и няма по-удачно място от това Народното събрание, с всичките функции и правомощия, които има, да провокира този разговор, да направи нужния анализ и в крайна сметка да завърши със съвсем конкретни и законодателни решения по този въпрос, и препоръки към изпълнителната власт.
Мисля, че така отговаряме пряко на интереса на българските граждани, на интереса на българските производители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Прочетете Вашия Проект за решение, тъй като има още един по тази тема.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия за проучване и установяване на факти и обстоятелства, свързани с наличие на картел на пазара на горива
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия за проучване и установяване на факти и обстоятелства, свързани с наличие на картел на пазара за горива.
2. Комисията по т. 1 се създава на паритетен принцип, като се състои от по двама народни представители от всяка парламентарна група и двама народни представители, нечленуващи в парламентарни групи.
3. Избира ръководство: председател и един заместник председател и състав на Временната анкетна комисия, както следва – по предложение на парламентарните групи:
4. Комисията се избира за срок от два месеца.“
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
За втория Проект за решение има думата народният представител Цвета Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! След като вчера беше заявено, че БСП са направили подписка за създаване на такава Комисия, те нагло излъгаха, че ние не сме искали да участваме в тази подписка. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, по Проекта за решение, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само пояснявам.
Ние имаме ясна позиция за картелите и затова предлагаме, уважаеми господин Председателю, да се формира комисия, след като събрахме подписи от ГЕРБ, от Реформаторския блок и от Патриотичния фронт, предлагаме Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горивата и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 г. до юли 2016 г.
Какви са мотивите ни затова?
Основната цел на Временната анкетна комисия е изясняването на пречките пред конкуренцията и възможните злоупотреби с господстващо положение и предприемането на законодателни мерки и действия за подобряване на конкуренцията на пазара на горивата.
Анализ на данните за цените на дребно на горивата в България без данъци и акцизи показва, че за периода от началото на 2008 г. до месец септември 2012 г. тези цени са устойчиво по-ниски от средните нива за Европейския съюз – средно с около 6% за бензина и около 8% за дизеловото гориво.
От месец октомври 2012 г. до средата на 2016 г. местните цени на горивата рязко изпреварват цените в Европейския съюз, като се изключват данъците и акцизите. В различни документи на КЗК, включително и на сайта в „Съобщения“ от 25.02.2016 г., така и по централните медии, говорителят на КЗК акцентира върху може би най-сериозната административноправна пречка пред конкуренцията на пазара на горивата, режимът на регулиране и функциониране на данъчните складове. Освен че се изисква уставен капитал на търговското дружество от минимум 500 хил. лв. са необходими банкови гаранции от порядъка на 30 млн. лв., както и спазването на редица технически и процедурни изисквания в процеса на изграждане на данъчния склад.
Допълнително в анализа на КЗК отново се потвърждава констатацията и от 2011 г., че над 80% от капацитетите на данъчните складове се контролират от две дружества. Комисията прави редица препоръки по промяна и облекчение на режима на регистрация и управление на данъчните складове с оглед нормалното функциониране на Договора на Европейския съюз за свободно движение на стоки. От данните, предоставени с писмо, изх. № МФ 01-00-93/12.04.2011 г., министър Симеон Дянков относно капацитетите по видове горива и концентрацията на собственост на данъчните складове към онзи момент се потвърждават потенциалните проблеми с достъпа до данъчните складове. Подобряването на достъпа до данъчните складове и съответно повишаването на конкуренцията може да бъде реализирано с промени на законодателство, което може да се реализира от Народното събрание.
През месец февруари 2016 г. в Народното събрание бе внесена гражданска инициатива за справедливи цени на горивата, в която подробно се аргументира тезата, че съществуващите картелни споразумения, поддържащи значително по-високи цени на горивата в България спрямо средноевропейските, са ощетили държавата и българските граждани с над 3 млрд. лв. за последните три години. Това твърдение следва да бъде проверено, включително с изискването на експертизи от компетентни институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караянчева.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господине! – Народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Смятам, че е положително, че има два проекта за решение за създаване на Временна анкетна комисия, която да провери всички факти и обстоятелства на пазара на горивата.
Защо проектът, формулиран да бъдат проверени съмненията за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и съмненията за злоупотреба с господстващо положение в периода 2008 – 2016 г., е по-коректен? Защото картел, уважаеми дами и господа, е само една от формите на изкривяване на конкуренция. Формите на изкривяване на конкуренцията могат да бъдат различни видове и ако Комисията предварително каже, както са предложили колегите от БСП, че се занимава изключително с картелите, е странно. Не е редно.
Това, което трябва да направи парламентът, е да разгледа съмненията за изкривяване на конкуренцията и съмненията за злоупотреби с господстващо положение на пазара на горива. И какво може да направи?
За съжаление, първо, с колегата Петър Славов, после с колегата Делян Добрев зададохме редица въпроси към сегашния финансов министър и той, за разлика от Симеон Дянков, не отговори. Той не отговори на въпроса кои са собствениците на данъчните складове като капацитет. Този въпрос трябва да бъде разгледан от Комисията и тя да направи следващите крачки – да работи за законодателни промени, които да премахнат или да намалят пречките пред конкуренцията на пазара на горива, за да може чрез ценова конкуренция цените да бъдат сравними спрямо Европейския съюз.
Това, което мен ме притеснява и редица колеги – аз съм убеден, че и Вас Ви притеснява, е, че в периода 2012 – 2016 г. средните цени на дизел и бензин в България, без акциз и ДДС, бяха над средноевропейските. Това за борсова стока означава, че има нещо съмнително на този пазар на горива. Това е повод ние да погледнем на ситуацията не от гледната точка, от която гледа КЗК, а от гледна точка на законодателните възможности за облекчаване на вноса и за намаляване на пречките пред конкуренцията вътре в страната.
Задавам и следния въпрос: колко струва литър бензин и литър дизел да мине – горивото, през данъчен склад в България? Това е свещена тайна, на която никой не иска да ни отговори. А този въпрос трябва да бъде ясно разгледан от тази Временна анкетна комисия и ако се види, че от тук идва поскъпването на горивата, от тук идва ограничаване на конкуренцията и от тук идва проблем, да се помисли за законодателни мерки и решения за подобряване на конкурентната среда. В този смисъл парламентарната комисия има съвсем различен фокус, съвсем различни правомощия от това, което прави КЗК. Не може парламентарната комисия да има едва ли не същия фокус и предмет, както регулаторния орган. Разбрахте от всичко това, което Ви казах, какво разграничение трябва да се направи.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Айде, айде!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз Ви моля да не политизирате тази тема, няма място за политизиране.
Има място да си признаем, че има проблем, защото заради това че горивата бяха по-скъпи от средноевропейските, без данъците, няколко години поред, това ограничи икономическия растеж в България. Това намали растежа на икономиката и, на второ място, костваше допълнителни разходи за българските граждани.
По тази причина, уважаеми колеги, нашите усилия трябва да бъдат именно в посоката повече внос, повече възможности за внос и намаляване и ограничаване на пречките пред конкуренцията на вътрешния пазар. Именно затова ще подкрепим този Проект на решение и призовавам парламента да направи същото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики?
Народният представител Йордан Цонев.
Заповядайте!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, аз съм съгласен с всичко казано от Вас. Репликата ми е само относно това, че средните цени на горивата в България не са по-високи от средноевропейските в периода 2012 – 2016 г., а от 2001 до 2016 г. Аз лично като икономист съм правил такива анализи и съм много улеснен, ще Ви кажа откъде – има таблица с данни на Евростат, която се публикува редовно. В нея са показани цените на пластове на всички видове деривати, средните транспортни разходи, средната тежест, по-точно тежестта във всяка държава на ДДС и акциза, и разликите. Тази таблица от 2001 г. досега много ясно показва, че тук, в България става въпрос за картел.
Друг е въпросът, че многократно от ДПС сме повдигали този въпрос, но така и в различните комисии не сме получавали отговор, нито задоволително обяснение.
А иначе там дори са дадени местата, на които една страна, съобразно тежестта на акциза, нашият акциз е най-нисък в Европа, транспортните разходи също са средни за Европа, а да кажем, в дизеловото гориво в определени периоди по години – на първо място, в други периоди – на трето място, по мащаб на цената на това гориво.
Така че тези данни ги има и от 2001 г. този проблем го има. Всички го виждаме, но нещо не се получава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви за репликата.
Друга реплика?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Димитров, искам да внеса малко яснота. Абсолютно сме съгласни с оценките за данъчните складове и това, че трябва да има информация. Тук ние отдавна поддържаме тази теза, нямаме никакви различия.
Но, уважаеми колеги, проблемът за българската държава е сериозен, поради следната икономическа причина. Къде е заровено кучето, както се казва?
Акцизите в България, уважаеми колеги, са почти три пъти по-ниски върху горивата, отколкото акцизите в една богата държава, като Холандия. При положение че крайната цена на дребно на горива – дизел, бензини, в България е около средната на Европа, даже по-ниска – крайната цена, това означава, скъпи колеги, че стотици милиони левове не влизат в хазната на България, както в Холандия и Германия, а влизат в хазната на тези, които продават горивата.
Така че проблемът не е само в данъчните складове и е скандално, че Министерството на финансите на Република България така не се интересува от няколко милиарда, които не влизат в касата на българския народ, в други каси. Така че освен данъчните складове, работа на тази Комисия – това е въпрос за законите за акцизите и пазара, при по-силна конкуренция и по-високи акцизи. Не по-висока крайна цена. Българската държава трябва да промени законодателството така, че без да се повишават цените на горивата, тоест при реална конкуренция, първо, запазване на цените и, второ, промяна в структурата на цените. Така че тези милиарди да влязат в хазната, в Министерството на финансите, а не в джобовете на олигарсите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря.
Трета реплика желае ли някой?
Дуплика – заповядайте, уважаеми господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, благодаря на двамата колеги за професионалните въпроси, които зададоха. Точно така трябва да работим като Комисия – да проверим дали тенденцията е от 2012 до 2016 г., или е от по-рано. Данните на energy.eu, господин Цонев, показват това, но ние трябва да видим и други данни, да бъдем максимално задълбочени.
Колегата Гечев, също така. Само че, колега Гечев, различието ми с Вас е, че ние искаме разликата в цената или по-добрата конкурентна среда да остави повече пари в българските граждани. Вие на първо място мислите за бюджета. Но между двете тези може да се намери своеобразен компромис.
Иначе точно такава комисия трябва да бъде направена, защото иначе годините си минават. Имаше правителство на БСП, сега има правителство на ГЕРБ и, за съжаление, нямаме конкретни резултати по отношение на подобряване на конкурентната среда на пазара на горива.
Това, което прави КЗК – те не могат и нямат правомощия да подобрят законодателната база, това е нашата работа. Това е нашето задължение и нашата работа. Те изследват проблемите на пазара на горива, могат да направят препоръки, но промяната на законодателството и подобряването на достъпа до данъчните складове, включително облекчаването на вноса, това е нашата работа.
Това Ви призовавам – сега има избори, утре ще има други избори, да се абстрахираме от всякакви избори и тази Комисия професионално, сериозно, каквито бяха и репликите на колегите, да свърши своята работа, да видим какво може да направим заедно за това да има повече конкуренция, съответно по-ниски цени на горивата, заради конкуренцията и по-висок растеж на българската икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Народният представител Емил Димитров от Парламентарната група на Патриотичния фронт.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Откровено казано, не бях подготвен за дебат днес, но виждам, че темата е важна и благодаря, че сте я поставили за разглеждане.
Преди да изложа моята мисъл накрая ще кажа какво ми е мнението за двете предложения – това, което е на госпожа Корнелия Нинова, и това, което е на ГЕРБ. Добрите и лошите страни според мен трябва да се обединят. Ще се опитам да бъда аргументиран.
Защо тази тема е важна? Защото имаме един сив сектор, който постоянно генерира приходи, които работят и за дискредитиране на партийните системи, и за купуване на гласове, и за купуване на магистрати, и за генериране на престъпност. Факт е, че парите в мафията работят срещу всички нас.
От какво се пълни една държава? Или пускаш печатницата да печата пари, или намаляваш разходите, а мисля, че ние не сме ориентирани в тази посока, или трябва да увеличиш приходите, за което администрацията трябва да работи много повече и по-добре, или външни приходи – заеми.
Единственият начин да увеличим приходите е администрацията да работи, от една страна. Другото е да вдигнем данъците. Смятате ли, че трябва непременно да се вдигат данъците, за да могат да се увеличат приходите? Или смятате, че трябва сивият сектор да бъде изтласкан и намален до минимум, за да може при настоящата данъчна ставка, при настоящата администрация приходите в бюджета да бъдат твърде повече и да подкрепят много повече социална дейност или политиката на управляващото мнозинство в момента?
Една такава комисия трябва да провери внасянето на горива, преработката на горива, дистрибуцията на горива, разбира се, продажбата, отчитането и внасянето в бюджета на дължимия акциз и ДДС. Трябва да провери дела на сивия сектор, дела на прозрачния сектор, причини и предпоставки сивият сектор да процъфтява, причини и предпоставки белият сектор да може да работи безпрепятствено. Защото ако имаш две бензиностанции в един град, едната има десет уреда, а другата – нито един, тази с 10-те уреда плаща заплати, осигуровки, постоянно има данъчни, митничари и всякакви органи го контролират, а другият – никой, редно е този, който е прозрачен, да каже: „Да, добре, аз изпълнявам всичко, а какво става с другите? Защо за един – майка, за друг – мащеха?“
Това не може да се направи еднозначно от левицата или от десницата. Един балансиран поглед трябва да бъде арбитраж – арбитраж, който безпристрастно да обясни какво се е случвало без да отправя обвинения, без да е издава присъди и без да се занимава със следствена дейност. Не трябва да превишаваме този праг. От друга страна, парламентарният контрол дава достатъчно възможност всички неясноти от този сектор да бъдат изяснени.
Предложението на госпожа Корнелия Нинова, от една страна, е доста балансирано, защото казва по двама души от парламентарна група, включително и двама души от нечленуващите в парламентарна група народни представители. От другата страна имаме предложение, което е за период от осем години. Това предложение от осем години означава, че шест години и половина е било управление на ГЕРБ. Съгласете се, че ако Ви кажа може ли Цветан Василев сам себе си да проверява или някой да го проверява, докато той е управител, резултатът го знаем – идвали са одитори, правили са проверки, а в крайна сметка ние платихме сметката. Без да казвам кой е крив и кой е прав, но когато някой проверява сам себе си, това винаги буди съмнение.
От друга страна, никой не може да отрече, че трябва да има представители и на проверявания, за да може да се защити, да даде данни, факти, обстоятелства и да гарантира безпристрастност.
Предложението на Мартин Димитров, което е на пропорционален принцип – второто, гарантира по-голямо присъствие на ГЕРБ и опасност после да се каже: „Вие сами проверихте себе си, написахте си доклада, остана ние само да го подпишем или да ръкопляскаме“. Очевидно е обаче, че трябва да се направи такава проверка. Може би някаква компилация между двете предложения – на госпожа Нинова, и на господин Мартин Димитров.
Тази комисия трябва да включва много широко представителство и трябва да избегне да се занимава с политика. Политика, имам предвид, да се делим на сини, червени, да се нападаме, а да даде причините и предпоставките, да разкаже целия процес и да посочи защо на едни пристанища има уреди, на други – няма? Защо едни данъчни складове се ползват, а други – не? Помним времето, когато нямаше данъчни складове и цистерните безпрепятствено преминаваха през границата постоянно, когато, за да се разбере дали вътре има гориво или газ за горене, се взимаха проби, водиха се дълги дела.
Държавният бюджет изключително много разчита на данъчните и акцизни складове. Да, можем да ги премахнем и още в чужбина да си декларирал и платил всичко. Ако обаче се случи така, че парите не дойдат в края на месеца, какво ще извадите за заплати, за пенсии? Тоест всяка стъпка, която е в данъчното законодателство, във вече създадения ред до момента, е много лесно някой да импровизира върху нея – дали не може да се премахне, дали не може да се видоизмени. Уверявам Ви, че всяко едно действие пряко и директно рефлектира върху прихода в бюджета и върху възможността да се провежда или не дадена политика.
От друга страна, имаме система за контрол БАЦИС, която системно не работи, системно пропуска хиляди транзакции, оказва се, че хиляди операции не са регистрирани. И ние тук се непрекъснато занимаваме да въвеждаме нови и нови уреди на част от сектора, а другият се правим, че не го забелязваме.
Каквато и да е истината обаче ние трябва безпристрастно да я покажем, защото резултатът от нея означава дебат, запитване на всички производители, на всички дистрибутори, на всички засегнати в този бранш дори ако щете и ведомствените бензиностанции, които да кажат своите проблеми. Надявам се, ние все по-информирани от това, с което сме се запознали и сме установили, да можем да предприемем адекватна законодателна промяна. Разбира се, това не изключва, ако имаме факти, обстоятелства, данни, доказателства, да сигнализираме прокуратурата. Те са тези, които могат да преценят какво да направят от този момент нататък. Нашата роля като Народно събрание – да имаме законодателна инициатива, е въз основа на данните от тази комисия да може много по-обективно, много по-точно и надявам се, много по-безпристрастно…
Предлагам, ако тази комисия бъде създадена, да бъде след изборите, които предстоят, за да не се натоварва с допълнително напрежение. Тази комисия да може да даде обективни данни, въз основа на които да се промени законодателството.
В заключение, моля Ви, когато предлагате кандидати, нека да бъдат хора, които познават материята и които не са крайни или изключително ангажирани да защитават една или друга теза. Нека изводите, които направи тази комисия, да бъдат плод на обективната действителност, на фактите и обстоятелствата, които стоят на масата, а не някой някъде да пише доклад, който после само да се дава за подпис.
Смятам, че тази комисия трябва да бъде съставена. Тя не трябва да бъде съставена със скандал. Смятам, че предложението на госпожа Нинова конкретно за състава, е малко по-добро от това на Мартин Димитров само поради обстоятелството, че ще бъде изкуствено натоварено с политическо напрежение, че заинтересована страна проверява сама себе си, тъй като, както казах, този осемгодишен период включва шест години и половина управление на ГЕРБ.
Това беше и причината, когато госпожа Нинова създаде проекта на тази декларация, да разговаря с мен – нека да няма тайни, и да каже: „Ако ние оглавим тази комисия или пожелаем да я оглавим, ще излезе, че се опитваме да се саморазправяме. Ако ГЕРБ я оглави, ще излезе, че се опитват да се защитават. Нека да бъде някой неутрален“.
Подкрепям това нейно виждане независимо, че се натоварва с политически оттенъци. Апелирам към Вас при състава на комисията много обективно и балансирано, ако трябва юристи вкарайте, но вкарайте хора, които няма да се занимават и заиграват с политика, а ще дадат краен продукт, който ще бъде полезен на всички ни, а няма да се използва за вотове, за оставки и за какви ли не други неща, които не са свързани пряко с бюджета, с подобряване на приходната му част, създаването на указания администрацията да работи все по-добре и по-добре и с представяне на обективната действителност – какво се е случвало, или не се е случвало и кои са причините и предпоставките това да бъде по този начин до момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Имате ли реплики, уважаеми колеги? Няма.
За изказване – народният представител Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изказването ми ще бъде логическо продължение на това, което господин Димитров говори досега.
Искам да спомена и да изразя своето удовлетворение, че Народното събрание най-накрая успя да намери тема, която да отговаря на интересите на обществото и да бъде признато от управляващото мнозинство – независимо, че беше инициирано от опозицията, че тази тема е тема на обществото, за което, мисля, че можем да бъде поздравени като Народно събрание, че сме стигнали до извода, че можем да разглеждаме въпрос от обществен интерес.
Искам да обърна особено внимание на двете различия, които съществуват в двата проекта за решение.
На първо място, срокът, който се определя. Забелязвате, че предложението ни в самото решение няма срок. Няма срок, защото считаме, че работата на комисията според това какъв обем информация ще ѝ бъде предоставен, какви изводи ще бъдат направени, може сама да си определи срока, в който да работи.
В противен случай, както каза господин Димитров, започвайки от 2008 г., има голяма опасност да съберем повече информация отколкото ни е необходимо. Когато има изкривяване на пазара, ако го има в последните три години, е достатъчно доказателство, че е имало изкривяване на пазара. Не е необходимо да търсим много по-напред.
Ако ще поставяме срокове, може да се запитаме защо от
2008 г., защо не от 2005 г., защо не е от момента, в който е продаден „Лукойл“, като начален момент на възможността за изкривяване на пазара?
Предлагам да не посочваме в решението срок, тъй като комисията може сама да реши във връзка с обема и фактите, които установи за последните години, дали да разширява по-нататък и по- дълбоко в миналото този проблем, или да се ограничи с последните три години, които ще са достатъчни за определяне на тенденциите и достатъчни за вземане на съответните законодателни решения, с които да подобрим положението на пазара.
Второто, което искам да кажа, колеги, ако Вие наложите, а имате възможността с мнозинството, с което разполагате, пропорционалния принцип на създаването на тази комисия, искам да Ви предупредя, че ще понесете и цялата политическа отговорност от резултатите, които ще бъдат от тази комисия.
Разбирате ме какво искам да кажа. Разбирате, че в една комисия, която защитава и е създадена, за да изследва обективно какво се е случило и да вземе необходимите мерки – ако е имало нарушение, вбъдеще да бъдат избягвани, е хубаво да е на паритетен принцип. Така всяка една от политическите партии, които са представени тук, и независимите депутати ще имат възможност и ще понесат отговорността за работата и за решенията на комисията.
Ако сте готови да поемете само Вашата политическа отговорност в разследването на период, в който Вие сте били управляващи в по-голяма част от него, ние не възразяваме. Направете го! Ние ще подкрепяме принципа на паритета, защото искаме и ние да носим политическа отговорност за това, което ще бъде решено. Изборът е Ваш.
Българската социалистическа партия и Парламентарната група на БСП лява България ще подкрепи решението за паритетен принцип на изграждане на тази комисия и ще продължим да работим както и досега, както в този случай доказахме, с инициативи в полза на обществото. Надяваме се както и в този случай управляващите да ни последват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По тази тема говоря вече втори път от тази трибуна. Нека още в самото начало да кажа, че си сложих подписа на инициативата на Българската социалистическа партия за създаване на Анкетна комисия за картела при горивата.
Смятам, че тази Анкетна комисия трябва да сложи пръст в раната и да назове проблемите или по-точно проблема с истинското му име. Истинското име на проблема, когато говорим за картела на горивата в България, е „Лукойл България“! Една дума, която в този парламент – вече две години съм в тази пленарна зала, имам чувството, че представлява една мръсна тайна или опасна дума за използване и от ляво, и от дясно, и от центъра. Дори и от тези, които преди две години най-патриотично говориха от Бургас срещу монопола на „Лукойл България“.
Лукойл има господстващо положение на пазара и това не е никаква тайна. Лукойл продава по-скъпо в чужбина – на външните пазари, отколкото на вътрешните пазари, тоест по-голямата част от продукцията му отива навън, отколкото на вътрешните пазари.
За акцизните складове вече беше казано, но нека да повторя още веднъж, за да разберете какъв е проблемът и къде е коренът на злото.
Пречка за конкуренцията на пазара на горивата у нас са именно екстремно високите изисквания към частните фирми за разкриване и опериране на акцизен склад. Кой може да си позволи да даде 500 хил. лв. уставен капитал и 30 млн. лв. гаранция, за да открие такъв склад? Естествено, големите компании и монополи. От тях на първо място се намира „Лукойл България“.
Всъщност новината от онзи ден е, че Комисията за защита на конкуренцията обвини следните фирми за картел на горивата: „Лукойл“, „Шел“, ОМV, НИС, да подчертая, НИС е сръбско дъщерно дружество на руската компания „Газпром“ и „Петрол“ АД, чиято собственост се затруднявам да посоча. Те са нарушили Закона за конкуренцията в частта обмен на ценова информация.
И какво ще последва от всичко това? Някаква глоба, която е погалване по главата – 10% от годишния оборот на тези компании, още повече че тази процедура отива в съда, обжалва се и накрая не се получава нищо.
Затова смятам, че комисията, която ще бъде създадена, трябва да назове „Лукойл България“ като главния проблем – тумора на българския пазар за горивата.
Всъщност тази фирма е много мощна, тъй като тя е превзела и медиите. Погледнете на първите страници на вестниците, праймтайма на телевизиите. Защо се страхувате да го кажете, Вие, патриоти? Станете да го кажете! „Лукойл България“ е превзела всичко! Превзела е политиката и парламента! Който се страхува да каже това, донякъде го разбирам. „Лукойл България“ има много мощни лобита тук, в този парламент. (Реплики, възгласи, шум.)
Ето, от Партия „Атака“ нека да се изкажат. Какво мисли Партия „Атака“ – нейните представители, по въпроса „Лукойл България“? (Реплики, възгласи и шум в залата.) Намерете смелост и вземете отношение по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Енчев, излагайте своите тези.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да, излагам своята теза. Знам, че със своето изказване взривявам залата, но някой трябва да каже истината. (Възгласи.) Истината е, че „Лукойл България“ управлява и българската политика. Бивша фирма на министър-председателя охранява тръбопроводите „Лукойл“ и това никой не смее да го каже. Някой трябва да казва истините в този парламент и се надявам, че Българската социалистическа партия също ще намери тази смелост. Когато тази комисия се създаде, да назове проблемите с техните имена, независимо дали те засягат Руската федерация, или не. Ние тук трябва да бъдем преди всичко българи и да се подчиняваме на законите на пазара.
Ако този капитализъм, който се изгражда в България, е моделът „Лукойл България“, аз съм против този капитализъм, независимо дали е източен, западен или друг. (Шум, реплики и възгласи.) Крясъците, които чувам от ляво и от дясно показват още веднъж, че съм сложил пръста в раната.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Сам!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Да, сам! Хубаво е всички, които са засегнати, да излязат от тази трибуна, но не да говорят за това кой кой е, а да говорят за своето отношение към проблема. Отношението към проблема „Лукойл България“.
Иначе създаването на Анкетната комисия – Вие знаете как ще завърши нейната работа. Нейната работа ще завърши с констатации, от които не следва абсолютно нищо.
В случая отправям добронамерен призив към управляващата Партия ГЕРБ – да намери смелост, и да постави юзди на тази компания, която държи българската политика, държи българските медии в зависимост. Дори и репортерите, които сега отразяват това събитие в кулоарите на парламента, съм сигурен, че и една дума няма да посмеят да кажат в своите репортажи от тук, тъй като на първите страници на техните вестници и в праймтайма на телевизиите стои – какво? „Лукойл България“! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Енчев.
Реплики?
Заповядайте, професор Станилов, имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Понеже политическият брокер Велизар Енчев призова засегнатите да излязат, аз не съм засегнат, но все пак искам да кажа няколко думи.
„Лукойл“ наистина господства на пазара, наистина има картел. То няма картел само в горивата, има картел примерно в продажбата на олио съвсем сигурно, в лекарствата, във фармацевтиката. Къде е Даниела Дариткова? Няма я. В лекарствата, фармацевтиката има картел 100%. Всички лекарства в България са на по-високи цени, отколкото в околните държави. Това на какво прилича?!
Излизам да кажа, че „Лукойл“ е станал такъв, защото всички сме му позволили, без изключение.
Години наред Народното събрание само с това се занимаваше – защо Иван Костов продал „Нефтохим“ на руснаците? Голяма работа станала.
А ЧЕЗ, които са пък на чешките пенсионери, пак държавна компания, те какво правят? Същият грабеж. Тоест трябва да се води политика, че да не се позволява, първо, монополизъм, и, второ, да се изнасят огромни пари от страната. Парите трябва да се инвестират тук.
Нямаше нужда изобщо да говорим дали е „Лукойл“, дали е ОМV. ОМV да не би да са по-стока от „Лукойл“? Същите разбойници са. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване, първо,
„Проект!

РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия за проучване и установяване на факти и обстоятелства, свързани с наличие на картел на пазара за горива
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия за проучване и установяване на факти и обстоятелства, свързани с наличие на картел на пазара за горива.
2. Комисията по т. 1 се създава на паритетен принцип, като се състои от по двама народни представители от всяка парламентарна група и двама народни представители, нечленуващи в парламентарни групи.“
Точки 3 и 4 ще подложа на гласуване, след като видим дали се приема Проектът.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 62, против 12, въздържали се 82.
Проектът не е приет.
Подлагам на гласуване
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на всичките данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 до юли 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия за проверка на всичките данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 до юли 2016 г.“
2. Комисията по т. 1 се състои от народни представители от всички парламентарни групи, като броят им се определя на пропорционален принцип“.
Точки 3 и 4 ще подложим на гласуване, ако се приеме Проектът за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 2.
Проектът до втора точка включително е приет.
„3. Избира ръководство и състав на Временната анкетна комисия общо от 20 членове, както следва:
ГЕРБ – 7 народни представители;
БСП – трима народни представители;
ДПС – трима народни представители;
Реформаторски блок – двама народни представители;
Патриотичен фронт – двама народни представители;
Български демократичен център-Народен съюз – един народен представител;
„Атака“ – един народен представител;
АБВ – един народен представител.“
Кой от вносителите ще предложи ръководство – един председател и колко заместник-председатели?
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, предлагаме ръководство от един председател на Комисията и двама заместник-председатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме предложението.
Гласували 147 народни представители: за 146, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, госпожо Караянчева, за предложение от парламентарната група за поименен състав на Комисията – 7 народни представители.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, предлагаме господин Валентин Николов да бъде председател, а останалите шестима членове моля да ги предложим малко по-късно, защото още нямаме готовност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От Парламентарната група на БСП ЛБ заповядайте да предложите трима народни представители.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
От името на Парламентарната група на БСП предлагаме за членове на Комисията народните представители проф. Румен Гечев, включително и за заместник-председател на Комисията, Георги Търновалийски и Филип Попов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Найденов.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи заповядайте, господин Анастасов.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага за членове на Временната анкетна комисия народните представители Йордан Цонев, Хамид Хамид и Петър Чобанов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От Парламентарната група на Реформаторския блок заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, от името на Реформаторския блок предлагаме Петър Славов и Настимир Ананиев за членове, а Петър Славов – и за заместник председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От Парламентарната група на Патриотичния фронт заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт предлагаме за членове господин Борис Ячев и господин Емил Димитров, като предлагаме господин Емил Димитров и за председател на Комисията, а в случай, че не бъде избран – за заместник-председател на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предлагате го за два поста, алтернативно? Ако не бъде избран за заместник, остава член.
От Парламентарната група на Български демократичен център?
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Използвам случая да Ви напомня, че Парламентарната група се казва Български демократичен център-Народен съюз. Моля да използвате цялото наименование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви за напомнянето.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: От името на нашата парламентарна група предлагам господин Георги Ковачев за член на Комисията и за заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От Парламентарната група на Партия „Атака“?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Парламентарната група на „Атака“ предлага за член на Комисията проф. Любомир Владимиров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
И Парламентарната група на Алтернатива за българско възраждане?
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, Парламентарната група на АБВ предлага за член на Комисията Иван Славов Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цочев.
Имате ли готовност, госпожо Караянчева?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, предлагаме за членове на Комисията господин Евгени Стоев, господин Атанас Ташков, господин Димитър Бойчев, господин Пламен Йорданов, госпожа Евгения Ангелова и господин Добромир Проданов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Гласуваме 20-членния състав на Комисията, както Ви беше представен от парламентарната трибуна.
Гласували 142 народни представители: за 141, против 1, въздържали се няма.
Поименният състав от 20 членове на Комисията е приет.
Преминаваме към гласуване на ръководството.
Има две кандидатури за председател по реда на постъпването им.
Гласуваме кандидатурата за председател на Комисията на народния представител Валентин Николов.
Гласували 137 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 35.
Подлагам на гласуване втората кандидатура – на народния представител Емил Димитров.
Гласували 132 народни представители: за 66, против 3, въздържали се 63.
Народният представител Емил Димитров има по-малко гласове.
За председател на Комисията е избран народният представител Валентин Николов.
Преминаваме към гласуване на предложените заместник-председатели.
Първото предложение е за народния представител Румен Гечев.
Гласуваме кандидатурата му за заместник-председател на Комисията.
Гласували 141 народни представители: за 41, против 44, въздържали се 56.
Гласуваме кандидатурата на народния представител Петър Славов за заместник-председател.
Гласували 129 народни представители: за 81, против 26, въздържали се 22.
Гласуваме кандидатурата на народния представител Емил Димитров за заместник-председател на Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 9.
Подлагам на гласуване предложението народният представител Георги Ковачев да бъде заместник-председател на Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 24, против 3, въздържали се 86.
В резултат на проведените гласувания с най-много гласове, които удовлетворяват изискванията за кворум, е народният представител Емил Димитров. Другият, който е над необходимата бройка за кворум, е народният представител Петър Славов. Съответно и двамата са избрани за заместник-председатели на Комисията.
Гласуваме целия Проект за решение, заедно с поименния състав на Временната комисия, състоящ се от 20 членове, избраните вече председател и двама заместник-председатели и срока на Комисията – три месеца, това е точка четвърта.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Решението е прието единодушно.
Процедура – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за изменение в Програмата за работа на Народното събрание. За утрешния ден като точка десета и точка първа за петък е предвидено Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс – общо 12 на брой.
Правя предложение сегашната точка осма от Програмата за работа на Народното събрание да бъде предвидена като точка втора за петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Прочетете коя точка имате предвид.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предлагам Законопроект за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на декларация по чл. 9, параграф 1 от Споразумението, с вносител – Министерския съвет, да бъде точка втора за петък.
Ще обясня каква е логиката на настоящото предложение. При положение че в утрешния ден ще обсъждаме на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс и в случай че бъдат приети повече от един от тези законопроекти, ще бъде наложително да бъде разгледан от Правната комисия Проект за общ доклад, който да бъде обявен, и след обявяването да започне да тече срокът.
Предложението ми за въвеждане на такава точка втора е да има възможност Правната комисия да разгледа обобщен доклад на приетите законопроекти и да бъде съобщено в пленарната зала. (Реплика от БСП ЛБ.)
Проблемът е – извинявам се, господин Председател, че влизам в диалог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Кирилов, довършете си и не влизайте в диалог – аз ще дообясня, ако има нещо.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Проблемът е да може да се гласува, тоест да имаме възможност, да имаме пленарно време, в което да се проведе това процедурно гласуване, като подчертавам, че това по никакъв начин няма да засегне времето и обема на парламентарния контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Има ли обратно становище? Няма.
Да дообясня – на Председателския съвет се уточнихме парламентарният контрол да бъде в рамките на предвиденото време, тоест три часа.
Всъщност това, което се предлага в момента, е да се гласува първо Изборният кодекс, да се даде почивка, в която Правната комисия да заседава, да предложи обобщен доклад, след това да се разгледа втората точка – за изменението на климата, и да се гласува срокът за Изборния кодекс. Оттам насетне ще започне парламентарният контрол в рамките на три часа, както е предвидено. Такива ни бяха уговорките на Председателския съвет.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 118 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието – фиксираме точката като втора за петък.
Процедура – заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам да удължим срока за предложения между двете четения по вчера приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, така наречения „Законопроект за законната лихва за забава”. Коментирахме в залата, че е хубаво да се вземат повече становища, така че предлагам срокът да се удължи на три седмици за предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате ли обратно становище, уважаеми колеги? Няма.
Моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Петър Славов от парламентарната трибуна.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
От името на Парламентарната група „Патриотичен фронт“ думата има народният представител Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт във връзка с предстоящите промени в Изборния кодекс.
Станахме свидетели през последната седмица на абсолютно гнусни спекулации, че именно парламентарната група на Патриотичния фронт е причина да бъдат ограничавани правата на българските граждани в чужбина. Поради тази причина искам да заявя ясно и категорично от името на цялата Парламентарна група, от името на всички български патриоти в българския парламент.
Първоначалният текст, който ние предложихме, беше да се даде възможност на всички български граждани в страните – членки на Европейския съюз, да гласуват свободно и да се разкриват секции навсякъде, където българските граждани съберат необходимия брой подписи за отваряне на подобни предизборни секции. Ограничението беше наложено по отношение на страните извън членките на Европейския съюз.
Промените, които ще променяме утре, се дължат на неразбирането на държавния глава и най-вече на нежеланието му да се защитят националните интереси на Република България. Затова съм длъжен да заявя категорично: нашата позиция, на Патриотичния фронт, и на всички български патриоти е била не да се ограничават правата и интересите на българските граждани в чужбина, а да се ограничи възможността, която от години се ползва от Република Турция за намеса във вътрешните работи на Република България. Тогава този дебат беше остър в парламента. Ние бяхме обвинявани, че едва ли не ограничаваме гласуването в Турция по политически причини.
Уважаеми дами и господа народни представители, практиката показа, че всъщност ние за пореден път сме били прави. Изказванията на турския президент Ердоган отпреди няколко дни, че турското етническо землище не е само Република Турция, а и Кипър, Алепо, Солун, Варна и Кърджали, за пореден път показват едно – и това не е първото изказване на турски държавник, турски политик, по подобен брутален начин предявяване на претенции спрямо територии, които са част от други суверенни държави.
Изказването на турския президент показва, че нашата теза е била абсолютно основателна. В Турция изборният процес се организира несвободно, а се контролира от тяхното Външно министерство и е в полза на един или друг политически фактор за този, за който реши турската държавна администрация.
Поради тази причина, уважаеми дами и господа, призовавам колегите народни представители, когато дойде за разглеждане текстът, макар и в дванадесет и пет, да не проявяваме типичната за българския парламент партизанщина, а да проявим национална отговорност, съобразявайки се с реалните факти.
От името на Патриотичния фронт настоявам българското правителство, българското Външно министерство да заеме ясна и категорична позиция, подобна на тази, която вече зае Република Гърция, позиция, която ясно да покаже на управляващите в Турция, че България не е част от някаква нова неоосманска империя, а България е суверенна държава, която може и ще защитава националния си суверенитет и своята национална гордост! Благодаря Ви, уважаеми колеги. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Каракачанов.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ВСИЧКИ ДАННИ, ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО ПРЕДОСТАВЯНЕТО И ПРИДОБИВАНЕТО НА КОНЦЕСИЯ ЗА ДОБИВ НА ВЪГЛИЩА ОТ БОБОВДОЛСКИЯ ВЪГЛИЩЕН БАСЕЙН, УЧАСТЪК БАБИНО, ЗА ПЕРИОДА ОТ 2005 Г. ДО КРАЯ НА МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ 2016 Г.
От името на вносителите – народният представител Делян Добрев. Заповядайте, уважаеми господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението е продиктувано от това, че през миналата седмица, в петък, имахме извънредно заседание на Комисията по енергетика, на което станаха ясни факти и обстоятелства, свързани с процеса на отдаване на концесия на „Мини Бобов дол“. Всъщност, колкото факти и обстоятелства станаха ясни, толкова и не станаха ясни, защото Министерството на енергетиката не можа да ни отговори на какъв принцип е отдадена тази концесия. Първоначално през 2005 г. е записано, че трябва да има концесионна процедура или друга процедура например приватизация за придобиване на активите в тази мина. В един момент се оказва, че мината изведнъж попада в частни ръце, в частно юридическо лице, без да има какъвто и да бил тип конкурсна процедура или избор на процедура, за избор на въпросната частна фирма. В последствие тази частна фирма продава концесията на друга частна фирма за сумата от 35 млн. евро и, забележете, това се случва само няколко месеца след като първото юридическо лице е придобило собствеността върху концесията.
В този смисъл: „Целта на Временната комисия е да изясни данните, фактите и обстоятелствата около предоставянето и придобиването на права за концесия на добив на въглища от Бобовдолския въглищен басейн, участък Бабино.
По време на заседание на Комисията по енергетиката на 14 октомври 2016 г., Министерството на енергетиката изложи редица смущаващи факти относно процедурата по въпросния концесионен договор. С решение № 79 от 9 февруари 2005 г., Министерският съвет предоставя концесия на „Мини Бобов дол“ ЕАД за период от 35 години, като към онзи момент дружеството е 100% държавна собственост. В договора за предоставяне на концесия фигурира странна клауза, гласяща: „Концесионният договор влиза в сила от датата на прехвърляне на собственост върху акциите на Концесионера по договор за приватизационна продажба или по друг вид сделка, което се случи по-рано“.
Според информацията, предоставена от Министерството на енергетиката, въпреки че това обстоятелство не е изпълнено, концесията влиза в сила.
На 19 февруари 2007 г. Министерският съвет взема решение с № 108, с което се дава право на „Мини Бобов дол“ ЕАД,+ да прехвърли изцяло правата и задълженията си по договора за концесия, като през месец май 2006 г. Министърът на икономиката и енергетиката издава протоколно решение, с което разрешава прехвърлянето на права с процедура по пряко предоставяне.
На 26 февруари 2007 г. се подписва Анекс № 1, с което всички права по концесионния договор на „Мини Бобов дол“ ЕАД се прехвърлят на „Ораново“ ЕООД. Впоследствие концесионерът „Ораново“ се преименува в „Открит въгледобив Бобов дол“ ЕООД.
В публичното пространство беше изнесена информация, че мината е придобита срещу 1 лв. По време на Комисията народният представител Валентин Николов показа договор, според който само няколко месеца след подписването на Анекс № 1, е сключен договор между „Балкан МК“ ЕООД и „Въгледобивна компания“ ЕООД, съгласно който купувачът заплаща на продавача сумата от 35 млн. евро.
Народният представител Делян Добрев попита министъра на енергетиката дали това е вярно и с каква процедура е избрана фирма „Балкан МК“ ЕООД. Имало ли е процедура по приватизация, процедура по избор на концесионер, или друг вид конкурентна процедура? Ако няма конкурсна или приватизационна процедура за избор на концесионер и цената е наистина 1 лв., то как в такъв случай е определена цената?
Министерството на енергетиката не разполага с други документи, освен договора от 2005 г., който не е влязъл в сила и Анекс № 1 от 26 февруари 2007 г., с който се прехвърлят правата на „Ораново“ ЕООД, впоследствие „Открит въгледобив Бобов дол“ ЕООД.
Тези обстоятелства навеждат на мисълта, че не е защитен държавният интерес. Красимир Михайлов Христов придобива права без да е проведена конкурсна или приватизационна процедура, няколко месеца след това продава закупените за 1 лв. права срещу 35 млн. евро.
След изнесените смущаващи данни и обстоятелства народните представители от Комисията по енергетика се обединиха около идеята да се създаде Временна парламентарна комисия, която да провери дали е защитен държавният интерес в случая с мини „Бобов дол“ за периода 2005 – 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители.
Народният представител Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Явно времето е такова – ще се наложи българското Събрание да промени малко начина си на работа, за да отговорим на редица проблеми в обществото. Изразихме определени притеснения относно този подход, на който сме свидетели – по всеки един от проблемите в страната се създава анкетна комисия.
Същевременно ясно заявихме в Комисията и днес тук, в тази зала също, че Парламентарната група на БСП ще подкрепи създаването на тази Комисия поради няколко причини. Искаме всички факти, данни и обстоятелства относно този случай да се сложат на масата и да излязат наяве, тъй като, съжалявам да го кажа, но последните дни има – да го нарека лека спекулация, с определени факти, които се изнасят и се коментират, без да се разглежда случаят в цялост. Затова мисля, че в интерес и на Народното събрание, и на българското общество е целият случай да се сложи на масата.
Радвам се, че в Проекта за решение е отразена и дискусията на Комисията по енергетика, в която предложихме периодът и обхватът на проверката да бъдат действията от предоставянето на концесия до 2016 г.
Големите въпроси, които трябва да провери тази Комисия са: как се е стигнало до предоставяне на мината под наем или на концесия (шум и реплики), всичките факти по този въпрос. Има и договор за наем също предоставен. Много интересно е да се види защо се е стигнало до този договор, какви са били причините, поради които се е стигнало до този договор. Ние много ще държим оттук нататък да се провери как е бил изпълняван този договор във всичките тези години, какви са били приходите за държавата по него, как различни държавни институции във времето са третирали този проблем.
С част от колегите бяхме в мините по времето на стачката през миналата седмица и видяхме ужасяващи картини. Затова Комисията трябва да се занимае и с това: какво са правили отговорните за това институции, за да се стигне до тази картина, на която сме свидетели днес?
Оказа се, че има над 256 проверки, свързани с трудовото законодателство, които са констатирали над 800 наказателни постановления. Добре е да се види другите държавни органи, приходните агенции как и по какъв начин са се отнасяли към тези дружества. Радвам се това да бъде обект на тази проверка. Пак казвам: БСП ще подкрепи тази Комисия и ние винаги ще настояваме истината да излиза на бял свят.
Ще си позволя, господин Председател, да направя няколко редакционни корекции в Решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Слушам Ви.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: В самото заглавие и в т. 1, за да бъдем максимално прецизни, където говорим за „всички данни, факти и обстоятелства около предоставянето“, да стане „предоставянето, придобиването и изпълнението на Договора за концесия за добив на въглища от периода...“ – да стане ясно, че говорим и за изпълнението.
В т. 4 колегите предлагат Комисията да е със „срок на действие шест месеца“, а предложението, което правя е: „срокът на действие на Комисията да бъде три месеца“.
Преди малко коментирахме една анкетна комисия за сектора с горива, където твърдя, че обемът на информация и масив е огромен и необятен в сравнение с това, което имаме като задача пред тази Комисия. Там, знаете сложихме срок от три месеца, затова ми се струва, че няма никакво основание да отлагаме във времето произнасянето на тази Комисия. Ако се окаже, че е толкова сложно и като материя, и като факти и обстоятелства, знаете, че винаги има възможност да бъде удължен срокът, но ми се струва, че създавайки Комисията със срок от три месеца, ще отговорим и по-добре на всички въпроси и очаквания към нейната работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Отбелязах си редакционните Ви предложения.
Реплики?
Реплика – заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Бойчев, резонни са предложенията Ви и мисля, че могат да бъдат подкрепени от нашата група за редакция в Решението.
Това обаче, което на мен ми стана интересно, е, че Вие споменахте, че има договор за наем, какъвто не беше споменат по време на Комисията. Явно имате повече информация и в тази връзка, ако може да ни доразкажете съответно как този договор за наем е бил продаден. Ако има договор за под наем, да вземеш един актив под наем, можеш ли този договор за наем, при положение че не притежаваш активите, да го продадеш на някого за 35 млн. евро? Дори и така да се е случило, дори да е възможно това, например вземаш един апартамент под наем за 10 години, в един момент продаваш правото някой друг да живее в този апартамент под наем срещу една огромна сума от 35 млн. евро.
Пак възниква въпросът защо държавата не получила тези 35 млн. евро., при положение че апартаментът в моя пример е държавен?
Та, ако може да ни дадете повече информация по този казус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Станислав Иванов, от Парламентарната група на Партия ГЕРБ.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, какво означава „под наем“? Това не е апартамент, това не е автомобил, какво означава „под наем“? Това според мен е концесия и трябва да се наричат с правилните имена съответните действия, които са осъществявани по това време.
Защо се криете зад думите „под наем“? Какво Ви устройва тази дума „под наем“? Защо не го наречете „концесия“ и от там нататък да говорим истини?!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: За един лев!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: И то за един лев! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Трета реплика?
Дуплика, уважаеми господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Не знам за какво беше направена репликата. Аз направих две предложения по съдържанието на решението, а то касае всички факти и обстоятелства от придобиването и изпълнението, а в моето изложение, което коментирах, по начина, по който бяха изнасяни части от истината по този случай, бяха размахвани различни договори за продажба за 1 лв., за продажба за 35 млн. евро.
Аз казах, че пък до мен стигнаха едни договори за наем също. Казвам какво е стигнало до мен. (Реплики.)
За наем – да. Има и такъв договор. Затова аз не виждам как може да бъде предмет на коментар.
Аз казах, че да се правят изводи относно случая, образно казано, „Бобов дол“ само по извадка на един документ или друг, без да се гледа в съдържание цялата картина до днес, не е необходимо. Затова казах, че има и редица други документи. Това казах в момента и ще видите, че има и такива договори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Следващи изказвания? (Шум и реплики.)
Господин Бойчев, моля Ви!
Следващи изказвания – господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз се надявам, че комисията, която ще се формира, ще обърне специално внимание на един синдикален въпрос. Тъй като аз бях в мината два пъти по време на протестите миналата седмица и сега говоря от името на миньорите, които разговаряха с мен. (Силен шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.)
Всъщност ще говоря не само за условията на труд в мини „Бобов дол“, а ще говоря за уродливото лице на българския капитализъм и смятам, че тази комисия трябва да обърне специално внимание на това уродливо лице.
Първо, условията на труд са ужасяващи. Отидете само за един час, когато миньорите излизат от мините „Бобов дол“, за да разберете какви са резултатите от този порочен капитализъм в България.
Що се отнася до трудовото възнаграждение – заплатите се изплащат нередовно, на три месеца или ако се изплащат редовно – не в пълен размер.
Когато говоря обаче за мини „Бобов дол“, разбира се, това не е тема на работата на тази комисия, не мога да отмина условията на живот и на работа в Брикетна фабрика „Гълъбово“, която също е собственост на господин Ковачки. (Шум и реплики.)
Вярно, тя не е включена като тема в тази анкетна комисия, но ние не трябва да си затваряме очите за условията на труд, за плащане в предприятията на господин Ковачки.
Да, господин Ковачки има своя парламентарна група тук и аз се надявам те да излязат на тази трибуна сега, след това, когато комисията работи, за да говорят и по този въпрос – човешкия фактор.
Ето, виждате тази карта. Миньорите ми показаха стотици такива карти – дебитни карти, в които в последните две години са внасяни така наречените „бонове за храна“.
Когато аз поставих въпроса… (Силен шум и реплики от ГЕРБ: „Картата! Покажи картата!“)
Когато аз поставих въпроса… Много Ви моля, не ме прекъсвайте! (Силен шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля за спокойствие в залата! Господин Енчев!...
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Когато аз поставих въпроса на временно управляващия на мината…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: По те-ма-та!
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Говоря по темата за създаване на анкетна комисия… (Провиквания от ГЕРБ.)
Не мога да разбера – искате да ми отнемете думата, или ще ме оставите да говоря. Говоря по темата. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако се наложи, ще Ви я отнема.
Заповядайте! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Ако зависеше от Вас госпожо, Вие въобще бихте отнели думата на цялата опозиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ама не влизайте в дебат със залата. Говорете си.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Когато Вие ги накарате да млъкнат, тогава няма да влизам в дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не съм звероукротител. Все пак, ако обичате, говорете си по темата! (Реплики.)
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Освен това в мини „Бобов дол“ се упражнява политико-икономически рекет върху работниците, върху миньорите. Миньорите изнесоха, а това изнесоха и националните телевизии миналата година по време на местните избори – три години по-рано. Едва ли някой ще ме опровергае, че миналата година в навечерието на местните избори, депутати дори от тази партия, която се намира тук, в парламента, са разговаряли с миньорите и са заявявали, че ако Вие не гласувате за нашите общински съветници няма да си получите заплатите.
Ако никой не ми вярва на това, което казвам, аз съм готов в комисията да Ви доведа миньори, които ще потвърдят това. Разбира се, миньори, които са вече напуснали или са пенсионирани.
Не мога да разбера реакцията в залата на това, което казвам. Нима това не Ви касае? Нима Вие не изразявате интересите на българските работници? (Шум и реплики.)
По темата говоря, разбира се. Не се отклонявам изобщо от нея, тоест аз настоявам тази комисия да се занимае с финансовите параметри на работещите в мини „Бобов дол“ – заплатите, нередовното им изплащане, политико-икономическия рекет, за който говорих, който ги прави зависими и по политическа линия, а не само по финансово-икономическа.
Изплащането на парите, повтарям още веднъж като резюме, в тези дебитни карти, които нямат никаква стойност, а в много от дебитните карти средната сума, която не е изплатена, е между 300 и 800 лв. И сега най-сега скандалното – тези дебитни карти могат да се осребрят и да се купи храна само от магазините „Европа“ на господин Ковачки, а от една година магазините „Европа“ са фалирали, тоест тези карти нямат никаква стойност.
Затова аз моля, предлагам депутатите от Български демократичен център и д-р Ковачка да излезе на тази трибуна и да каже какво от изнесеното от мен за статута на работниците в „Бобов дол“ не е вярно. Какво от казаното от мен е лъжа и кога ще престане този терор на работниците в „Бобов дол“? Не мога да кажа, че този терор по политическа линия е в Брикетна фабрика, но тъй като много добре познавам условията в град Гълъбово мога да твърдя, че условията в Брикетна фабрика в Гълъбово са по-ужасяващи, отколкото мини „Бобов дол“.
Затова пак ще кажа, говоря от името на работниците, които разговаряха с мен и ме помолиха да изнеса всичко това в българския парламент. (Шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.)
Благодаря за Вашето внимание и се надявам д-р Ковачка да вземе отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики? Няма реплики.
Други изказвания, уважаеми колеги?
Господин Валентин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че тази комисия съвсем резонно трябва да се създаде.
Наистина, отношенията между работодател и работник са важни и съответните институции, които следят именно тези отношения, да са коректни и да са законосъобразни. Но това мисля, че не е предмет на тази комисия.
Предмет на тази комисия е дали държавата е ощетена и по какъв начин са ставали именно отношенията между държава концесионер, държавни предприятия как са минавали в частни ръце и по какъв начин едно частно лице, възползвайки се от държавни фирми, от държавен капитал в един момент се облагодетелства с 35 млн. евро при условие, че тези пари можеха да отидат в държавата.
Аз, разбира се, получих този договор, който е сключен между два субекта частни, където там се показва именно прехвърлянето на капиталите на едно дружество за 35 млн. евро при условие, че това дружество е с капитал 5000 лв., при което дружеството единствено държи концесията именно на рудник „Бабино“.
Аз искам да цитирам и още един документ, който потвърждава нуждата от именно тази комисия, за да могат да се разгледат тези документи и този документ е становище на дирекция „Икономическа и социална политика“, с който те потвърждават предишно заключение, че няма законосъобразност, при която да може да се прехвърли именно концесия.
Ще цитирам: „Приемането на решение от Министерския съвет за даване на разрешение за прехвърляне на правата и задълженията по концесионните договори ще бъде немотивирано и прието в нарушение на чл. 25, ал. 3 във връзка с чл. 23, ал. 1 от Закона за подземните богатства. Това обстоятелство представлява самостоятелно основание да се твърди, че решението на Министерския съвет ще бъде незаконосъобразно“.
Незаконосъобразно! Именно това показва не държавността, а бих казал дори и навява на мисли как Министерският съвет взема това незаконосъобразно решение и 35 млн. евро отиват в частни ръце, така че аз мисля, че тази комисия е много важна, навременна, за да се установят тези факти, а оттук нататък може да се разшири тази комисия и да се видят и други приватизации и концесии по какъв начин са давани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Реплики? Няма други реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, вземам отношение по следния въпрос. Мисля, че имаме един конкретен текст на решение, което трябва да бъде взето. Имаме конкретни редакционни предложения, които, доколкото разбрах от изказването на господин Добрев, са приемливи, като намаляване на срока и въвеждане на предмет на анкетната комисия изпълнението на концесионните договори. Всичко дотук би било нормално, ако колегите не се бяха впуснали в реторика, свързана с работата на Комисията.
Все си мисля, че ако ще продължаваме да бъдем в този тон кой с какви документи разполага, ако и ние от БСП също извадим документи тук, на масата, няма да има нужда от комисия. Ще има нужда от пленарни заседания, които да разследват какво се е случило. Затова нека да не използваме трибуната на Народното събрание за предварителни внушения по темата „Бобов дол“. Нека да не даваме още отсега квалификации дали има законосъобразност, има ли целесъобразност, какво се е случило, как се е случило и защо се е случило, защото пък може да се окаже, че всички тези документи, които са извадени, освен от архивите, са извадени от контекста на събитията.
Много Ви моля, дайте да се съсредоточим върху приемането на това решение. Колкото по-бързо започне да работи тази Комисия с целия обем документация и с изслушване на всички заинтересовани страни, толкова по-обективно и непредвзето ще бъдат взети решенията по тази важна точка. Проблемът не е само свързан с това до колко законно и по какъв начин е била давана тази концесия. Това е изключително важно. Проблемът е свързан и с това какво се случва сега в мините.
Тук съм напълно съгласен, че може да се окаже, че няма да се ограничим само с „Мини Бобов дол“. Може да се наложи да се разгледат и други концесии за даване на подземни богатства, но нека това да го оставим на Комисията, която се надявам да изберем, да си свърши работата, а не да го обсъждаме тук, от трибуната на Народното събрание. Затова призовавам колегите, ако нямате нещо, което да е по същество, свързвано с редакционни предложения по това решение, да се ограничим дотук и да гласуваме решението. Да продължим нататък, защото имаме достатъчно важна работа, в това число утре ни чака Изборен кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Съжалявам, колеги от ляво, обаче и онзи ден, когато говорихме за създаване на Комисия за проучване на всичките обстоятелства около АЕЦ „Белене“, Вие имахте същата реторика и същия начин на говорене, а именно: нека да създадем комисията, минало-заминало, всякакви такива тем подобни реплики се чуваха, това е станало в миналото, дайте да видим настоящето. Не, колеги, не мога да се съглася с Вас. Защо? Ако погледнем глобално на целия проблем, ще разберем, че това е начин на мислене на управляващи, които са имали неблагоразумието, или поради някакви други икономически интереси са взели решения, които са били абсолютно в противовес с държавния интерес. Това е начин на мислене, който се наслагва от десетилетия назад.
Всъщност с тези комисии, макар че парламентът не е разследващ орган, макар че парламентът няма да издаде присъда накрая, той ще стигне до някакви констатации, но е важно пред обществото и за бъдещите поколения, за бъдещите хора, които също ще заемат такива позиции, да знаят, че в някакъв момент някой ще им потърси отговорност. Не може сега да кажем: „Хайде да оставим миналото настрана. Хайде за АЕЦ „Белене“ три милиарда настрана. Хайде 35 млн. евро за „Мини Бобов дол“ настрана!“ Няма как! Ние сме парламентарна република и като народни представители сме призовани и избрани именно за да стигаме до такива крайни заключения, да търсим истината и ако трябва, да сигнализираме съответните органи.
Нямам нищо против, господин Бойчев, което и Вие предложихте, и господин Ерменков – да се търси дори ако има някаква вина и в момента. Някоя от институциите, които имат пряко отношение към работата на тези мини, не си е свършила работата. Ако не си е свършила работата, да понесе отговорност, няма нищо лошо в това. Но е факт, че 35 млн. евро, ние ще се запознаем достатъчно добре с документите,…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Договор за наем.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Дали е наем, дали е концесия, абсолютно няма никакво значение.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Как да няма значение?!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Важно е, че 35 млн. евро са отишли в нечий ръце, без държавата по никакъв начин да бъде облагодетелствана от това, така че наистина е хубаво да се създаде тази комисия. Не трябва да забравяме миналото, напротив – трябва да започнем оттам, а в ден-днешен, ако някой не си е свършил работата, нямам нищо против всеки да си поеме своята отговорност. Нали затова всъщност всеки един е на някаква отговорна позиция и трябва да носи отговорност.
Това, колеги, е начин на мислене и той се наслагва от дълги години. Важно е да се изкорени този начин на мислене – че някъде всеки може да си прави каквото си пожелае, може да го замаскира по един или друг начин и никой никога няма да му потърси отговорност. Не, стига толкова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Реплика?
Заповядайте.
Първо – Жельо Бойчев, после Таско Ерменков.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, не очаквах, че дебатът по тази Комисия ще се разгърне толкова, но съм длъжен да направя реплика на господин Ненков, няколко неща да станат ясни.
Не може да бъде сравняван този случай с Комисията за АЕЦ „Белене“. Нашите възражения там бяха, тъй като този случай, така наречен „АЕЦ „Белене“, е бил обект на проверка на едно Народно събрание, бил е обект на проверка на множество държавни институции, включително и на Агенцията, която ръководеше министърката на енергетиката, която е в момента, и в момента се разследва и от прокуратурата. Това беше разминаването и затова не правете аналогия с този случай.
Категорично заявихме – и в Комисията, и днес в пленарната зала, ще гласуваме за тази комисия. Час по-скоро искаме истината да излезе наяве. Само че ще трябва да Ви разочаровам, ако си мислите, че целите, с които създавате тази Комисия, ще отговорят на резултата от нейната работа. Аз много се надявам тя да си свърши работата и да изкара пред българското общество цялата истина по този случай.
А относно начина на замисляне, ние вярваме, и аз лично вярвам в разделението на българските власти. Съжалявам, че българският парламент ще трябва да се превърне в правораздавателен орган. Нямаме такива очаквания към българското Народно събрание. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но за да не остава някой със съмнението, че някой нещо крие, или някой от нещо го е страх, веднага подкрепяме създаването на тази Комисия и изваждането на всички факти и обстоятелства.
В Комисията по енергетика се обърнах към двете министърки, които присъстваха, тъй като тук се създава впечатление, че има грандиозни нарушения, без още да сме наясно с фактите. Казах към министърките, тъй като те показваха договори, които аз нямам: ако някоя от Вас твърди, че има каквото и да е нарушение, молбата ми е сега и в момента, веднага, като български министър да сезира компетентните органи. И очаквам договорите, които бяха разнасяни, вече да са подадени в тези институции и да започне проверка по тях. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това ще помогне и за работата на самата Комисия, тъй като ние нямаме такава функция – да раздаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето Ви, господин Бойчев, изтече.
Реплика – Станислав Иванов. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Благодаря Ви, господин Ерменков.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ненков, позволете ми да не се съглася с Вас, защото не може да кажете договорът наем ли е, концесия ли е. Господин Ненков, договорът за наем е договор за наем на нещо, което може да е движима вещ, недвижима вещ и така нататък. Тук говорим за концесия, господин Ненков.
Колегите се измъкват с наема, знаете ли защо? За да не се извади може би този договор, да се види, че е договор за концесия, да видим какви са неустойките в този договор, защото те трябва да са записани вътре. Въобще ако може да се потули този случай, да го направим договор за наем, да го развеем някъде и нещата да приключат. Не бива така, господин Ненков! Трябва да се разгледат всички договори, всички документи, да се види дали е договор за наем. Аз предполагам, че не е. Ако е договор за концесия, да видим какво пише, какви неустойки има в тази концесия и за какво става въпрос. Затова нека бъдем отговорни и да не правим такива изказвания, господин Ненков. Благодаря. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Ерменков, има още трима желаещи от други групи. Ще им отстъпите ли?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Аз си бях запазил втора реплика, но отстъпих на господин Иванов. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Така беше. Трябва да се вземат репликите навреме.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Ненков, искам да прочетете още веднъж стенограмата – какво сме говорили в тази Комисия, за да видите, че в нито един от случаите не сме казали да се забрави миналото и да гледаме в бъдещето. Напротив.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Казахте за „Белене“.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, много Ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не се обаждайте от място, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Как няма да се обадя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не се обаждайте от място!
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Никъде в стенограмата няма да прочетете, че ние днес, говорейки за тази Комисия, сме казвали, че трябва да се замазва положението. Напротив, разширихме обхвата точно с това, което Вие тук казахте – как се е изпълнявала тази концесия, какви задължения е имало, какво е било направено. Единствено казахме да не превръщаме днешното заседание в първо заседание на Комисията. Това не ни е работата днес! Днес трябва да гласуваме решение да създадем комисия и след това, когато се събере тази комисия в състава, в който я изберем, да започне да разглежда всички документи в тяхната цялост, а не да вадим отделни документи от тук, от там. Трябва да видим цялата картина и да направим съответните изводи. Напълно съм съгласен, тези изводи ще доведат до положение, в което няма да се налага определени мини и определени предприятия, дадени на концесия, вместо да носят полза на държавата, да носят полза само на частника. Тук не са само мините, за които говорим. Тук са и други концесии, в това число златодобив, но да не се отклоняваме от темата.
За това говорехме, господин Ненков – не да замазваме нещата, а да си свършим работата, да изберем колкото се може по-бързо тази комисия, за да може колкото се може по-бързо тя да работи. Иначе това, което казахте, според мен е опит за инсинуация и фалшификация на наши изказвания днес от тази трибуна.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не днес, беше онзи ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Господин Ненков, заповядайте за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
Господин Ерменков и господин Бойчев, не беше коректна Вашата реплика, защото изобщо не е влязло в темата по същество. Не съм се опитвал в моето изказване да накланям везните нанякъде. Напротив, казах и смятам, че двата проблема трябва да се разделят. Казвам го с ръка на сърцето. Парламентът не трябва да се обръща в обвинител, съд или каквото и да било друго. В историята такива моменти не са били позитивни за демокрацията. Не случайно изобщо не влязох в темата, а казах, че по-скоро има два момента.
Единият е чисто обективен, професионален. В тази комисия ние ще се запознаем с договорите, ще установим кой е виновен, кой крив и кой прав. Ако има доказателство за някакво нарушение, нещата ще отидат в съответната институция.
Наблегнах върху другия важен момент – политическия, защото ние като законодателен орган изпълняваме и политически функции. Като народни представители сме политици, преди всичко когато се изказваме от тази трибуна. Политическият мотив за създаването на тази Комисия и за създаването на Комисията за АЕЦ „Белене“, както и за създаването на която и да било друга комисия, разследваща някакви обстоятелства и факти, е да установим дали съответстващото на дадения закон формално, завоалирано, законодателно е изпълнено в съответното време, дали мисленето на хората, тяхната дейност съобразно с техните решения отговарят на интересите на държавата. Ние като парламент можем да проверим това в тази Комисия.
Що се отнася дали някой е виновен, или не, ние няма да сме хората, които ще отсъдим. Напротив. Но мисленето на всеки, заемащ висша държавна позиция оттук нататък, не оттук нататък, а изобщо по принцип трябва да се съобразява с целесъобразността на своите решения, а не просто обличайки ги формално в законова рамка, за да е спокоен, че никой няма да му потърси отговорност. Ние трябва да сме хората, които да не допускат това да се случва повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Заповядайте за изказване, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние ще подкрепим този Проект за решение, но слушайки дебата, аз междувременно прочетох и протокола от Енергийната комисия, където доста детайлно е дискутирана темата. Убеждавам се все повече, че тази Комисия може да се окаже много по-значима отколкото една скрита приватизация или каквото са правили по отношение на мини „Бобов дол“ или въобще на въгледобива в този район. Може да се окаже на практика емблематична за начина, по който някои, чудя се как да ги нарека – може би някой от тримата големи в БСП отговорни другари са вършили скрита приватизация с участието си, било то в кабинета на тройната коалиция, било то преди това в други правителства.
Тук няма как да намесвам изказването отляво, което чух, че от БСП можели да извадят всички документи. Господа, как ще вадите Вие документи, които ги няма в Министерството на енергетиката?! Ето, чета стенограмата – министърът казва: „Ние сме предоставили всички документи на Комисията“. Това е, с което разполага Министерството на енергетиката. Изведнъж се оказва, че вляво Вие имате и други документи, защото на Енергийната комисия не се е говорило за никакъв договор за наем.
Онзи ден един Ваш другар обясняваше за въпросния договор, даже го размахваше по една телевизия – не знам дали е било договор за наем или нещо друго – но казваше: „Ето го договорът за наем!“
Започвам да се чудя Вие през годините в БСП колко документи сте изнесли?! Естествено, няма как да не се запитам кога най-после ще върнете архива, който липсва – липсващата част на архива на Държавна сигурност?! Няма как да не се запитам това! Убеждавам се, че тази Комисия ще се окаже много по-важна, отколкото изглежда на пръв поглед. Надявам се задълбочено да си свърши работата и да стане ясно на цялото българско общество как в България от „беден социалист“ за една нощ вече се става крупен капиталист олигарх. Това се е случвало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Славов.
Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, много документи са скрити. Понеже говорим за енергетиката и за Министерството на енергетиката, уважаемите колеги се опитаха да скрият едно писмо, с което двамата изпълнителни директори на АЕЦ „Белене“ са информирали господин Димитров – тогава министър, че не е необходимо да се прави АЕЦ „Белене“. Опитали са се да го скрият, но не са го скрили както трябва и го намерихме в НЕК.
Много неща има скрити и много неща трябва да се покажат. Това е работата на тази Анкетна комисия. Прокуратурата ще си свърши своята работа и ще посочи виновните, но ние трябва да информираме българското общество, господин Славов. На база на нашите коментари българското общество ще си направи изводите. Не е работа на прокуратурата да вади документи и да ги показва. Тяхната работа е друга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Втора реплика – господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Господин Славов, репликата ми е в потвърждение на Вашето съмнение, че едни хора за една вечер са станали капиталисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Трябва да изразите несъгласие в репликата си.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Този път репликата е съгласие. (Шум и смях в ГЕРБ.)
Ами Вие знаете ли, че тяхната председателка на БСП, която официално в телевизионно предаване отрича, че има дял в приватизираното дружество „Техноимпекс 98“, има 37%?! Да, госпожо Нинова, имате 37%! (Смях и ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това няма връзка.
Има ли други истински реплики? Няма.
Дуплика? Няма.
Други изказвания? Няма.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ, от място): Нинова, кажи нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Закривам разискванията.
Позволете ми да Ви запозная още веднъж с Проекта за решение. Моля за тишина в залата!
"Проект
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства около предоставянето и придобиването на права за концесия за добив на въглища от Бобовдолския въглищен басейн, участък „Бабино“ за периода от 2005 г. до края на месец септември 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства около предоставянето и придобиването на права за концесия за добив на въглища от Бобовдолски въглищен басейн, участък „Бабино“ за периода от 2005 г. до края на месец септември 2016 г.
2. Комисията по т. 1 се състои от народни представители от всички парламентарни групи, като броят им се определя на пропорционален принцип.
3. Избира ръководство и състав на Временната анкетна комисия, общо 20 члена, както следва: …
4. Комисията е със срок на действие от шест месеца.“
Най-напред ще подложа на гласуване редакционните предложения, направени от народния представител Жельо Бойчев – в заглавието на решението след „придобиването“ да се добави „и изпълнението“ на концесия и нататък продължава.
След това в т. 1 – по същия начин: „факти и обстоятелства около предоставянето“, тогава тук би трябвало да има запетая „придобиването и изпълнението на права за концесия“ и нататък текстът продължава.
Гласуваме редакционните предложения.
Гласували 125 народни представители: за 106, против 6, въздържали се 13.
Редакционните предложения са приети.
Гласуваме Проекта до т. 2 включително, заедно с приетите редакционни предложения.
Гласували 129 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 4.
Проектът е приет до т. 2 включително, заедно с редакционните предложения.
Точка 3:
„3. Избира ръководство и състав на Временната анкетна комисия, общо 20 члена, както следва:
…“.
Заповядайте за предложение, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, нашето предложение е за Делян Добрев и за председател на Комисията, господин Кирил Калфин, Станислав Иванов, Александър Ненков, Валентин Николов, Методи Андреев и Светлана Ангелова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте от Парламентарната група на „БСП лява България“.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
От името на Парламентарната група на „БСП лява България“ предлагаме народните представители Жельо Бойчев – за заместник-председател на Анкетната комисия, Таско Ерменков и Драгомир Стойнев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От Движението за права и свободи – заповядайте, господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – Рамадан Аталай за заместник-председател, Ахмед Ахмедов и Митхат Метин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От Парламентарната група на Реформаторския блок – господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): От името на Парламентарната група на Реформаторския блок предлагаме колегите Никола Хаджийски и Валентин Павлов за членове на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Използвам случая, че сте от вносителите – каква да бъде структурата на ръководството, тъй като вече доста заместник-председатели започнаха да се предлагат? Един председател и заместник-председатели ли?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Мисля, че можем да предложим сходна структура – като тази на предходната комисия, която гласувахме: един председател и двама заместник-председатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Като гледам, другите вносители са съгласни.
Продължаваме нататък.
Парламентарната група на Патриотичния фронт.
БОРИС ЯЧЕВ (ПФ): От Парламентарната група на Патриотичния фронт предлагаме за членове на Комисията Атанас Стоянов и Петър Петров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Парламентарна група „Български демократичен център –Народен съюз“.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ – НС): Предлагаме за член господин Георги Недев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От името на Политическа партия „Атака“.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Парламентарната група на „Атака“ предлага за член на Комисията и за заместник-председател колегата Николай Александров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
От Парламентарната група на „Алтернатива за българско възраждане“.
МИХО МИХОВ (АБВ): Парламентарната група на АБВ предлага за член на Комисията народният представител Лъчезар Никифоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Гласуваме структура на ръководството, състояща се от един председател и двама заместник-председатели.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Структурата е приета.
Гласуваме численост на Комисията – 20 членове, така както бяха представени от представителите на всяка една от парламентарните групи поименно.
Гласували 127 народни представители: за 125, против 1, въздържал се 1.
Утвърден е числения и поименен състав на Комисията.
Заповядайте за процедура, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин Председател, аз смятам, че Вие като пръв сред равни трябваше да обясните може би, че формирането на временни анкетни комисии на пропорционален принцип всъщност възпроизвежда равновесието, балансът на силите в постоянните комисии и ги обезсмисля. Управляващата партия заедно със своите коалиционни партньори в тези временни комисии ще формират мнозинство и това предопределя изводите от работата на временната комисия. Временната комисия трябва да се председателства задължително от представител на опозицията и да се формира на паритетен принцип, иначе от работата на временни комисии на пропорционален принцип няма абсолютно никакъв смисъл. По-добре същата работа да бъде възложена на постоянните комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В пленарна зала чрез гласуване на народните представители, които присъстват, определят какъв да е принципът на комисията и се произнасят по проекта за решение, който им е предоставен. (Реплики.)
Имаме една-единствена кандидатура за председател на Комисия и тя е на народния представител Делян Добрев.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 9.
Народният представител Делян Добрев е избран за председател на Комисията.
Следващото предложение за заместник-председател на Комисията е за народния представител Жельо Бойчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 79, против 15, въздържали се 23.
Следващото предложение за заместник-председател е на народният представител Рамадан Аталай, направено от групата на Движение за права и свободи.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 27, против 34, въздържали се 60.
Предложението не е събрало необходимият брой гласове.
Последното предложение за заместник-председател е на Николай Александров от Парламентарната група на Политическа партия „Атака“.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 12.
С най-много гласове, тоест с повече гласове е избран за заместник-председател Николай Александров и втори заместник-председател Жельо Бойчев. Единият има 112 гласа „за“, другият – 79.
Остава да гласуваме и срока на Комисията. Това е т. 4 – Комисията е със срок на действие от шест месеца, само че имаме редакционно предложение на народния представител Жельо Бойчев за срок от три месеца.
Първо, гласуваме редакционното предложение, направено от народния представител Жельо Бойчев. Той предлага срокът да е три вместо шест месеца, както е по Проекта.
Гласували 115 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 10.
Предложението за срок от три месеца е прието.
Ако позволите, още едно предложение от мен.
В заглавието в Проекта е написано „придобиване и изпълнение“ – това вече беше в резултат на редакционно допълнение, трябва да добавим „права“ – „на права за концесия“, изпуснато е в заглавието на Проекта. Предлагам Ви да го допълним, тъй като е ясно, че трябва да присъства „права за концесия“.
Моля, гласувайте предложението, което Ви направих.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Нали е за договор за наем, нали няма концесия?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Още повече че в първа точка е написано по същия начин – „права за концесия“.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Приехме и тази редакционна поправка, по-скоро допълнение, и вече може да гласуваме целия Проект за решение с всичките редакционни изменения и допълнения, които бяха направени, както с числен състав и ръководство на Комисията.
Моля, гласуваме целия Проект за решение.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Проектът за решение по втора точка от днешния ни дневен ред е приет.

Продължаваме със следващата точка дневния ни ред, а това е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННАТА ПОЛИЦИЯ.
Вносител е Министерският съвет на 30 юни 2016 г., приет е на първо гласуване на 31 август 2016 г.
Продължаваме от вчера.
Председателят на Комисията, народният представител Михо Михов, е пред Вас.
Имате думата, уважаеми господин Председател.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Преди да продължа с доклада по Законопроекта, предлагам процедура за допускане в залата на заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов и заместник-директора на „Военна полиция“ – Стоил Чипилски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ние вчера сме гласували…
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Само единият беше. Смяна има. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Да гласуваме смяна.
Уважаеми колеги, гласувайте допуска на съответните лица.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля за допуск на лицата.
Вие продължете, уважаеми господин Михов, с § 4.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 накрая се добавя „и придобита юридическа правоспособност”.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Полицейската регистрация по ал. 4 се извършва и снема в случаите и по реда, определени в Закона за Министерството на вътрешните работи и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и инструкцията по чл. 26, ал. 2.“
3. Създава се ал. 6:
„(6) Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват органите на служба „Военна полиция” при извършване на действията по полицейската регистрация. При отказ на лицето действията по полицейската регистрация, с изключение събирането на личните му данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи, се извършват принудително с разрешение на съдия от първоинстанционния съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по § 4?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, имам конкретно редакционно предложение с цел прецизиране на текста, а именно: в чл. 6, ал. 6 след „лицата“ да се добави „по смисъла на ал. 1 и в съответствие с ал. 5“. Във второто изречение на ал. 6 от чл. 6 след „първоинстанционен“ се добавя „военен“ и изречението продължава „съд…“
„Първоинстанционен военен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.“
Това е предложение, което е редакционно и прецизира текста за да е ясен обхватът на действие на военна полиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма
Уважаеми колеги, други изказвания? Няма.
Първо гласуваме направените редакционни предложения от народния представител господин Янков в ал. 6 в началото на изречението след „лицата“ да се добави текст, който той прочете, както и във второто изречение „първоинстанционният съд“ да стане „първоинстанционният военен съд“.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Сега гласуваме текст на вносителя, редактиран от Комисията за § 4, ведно с току-що гласуваните редакционни поправки.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. Създава се чл. 6а:
„Чл. 6а. (1) Служба „Военна полиция” извършва експертна и експертно-криминалистическа дейност.
(2) При изпълнение на дейността по ал. 1 служителите на служба „Военна полиция” могат да изготвят експертизи, експертни становища и справки.
(3) За изготвена експертиза, експертно становище или справка по ал. 2, ведомствата и органите, които са ги поискали или назначили, заплащат на службата направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски по ред и в размери, определени със заповед на министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме текст на вносителя, редактиран от Комисията за § 5.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думата „охрана” се добавя „и/или ескорт”;
б) в т. 1 думата „имущество” се заменя с „отбранителни продукти”;
в) в т. 4 в началото се добавя „организирани групи от”.
2. В ал. 4 накрая се добавя „както и на чуждестранни военни представители”.
3. Създава се ал. 5:
„(5) При охраната на стратегически обекти органите на служба „Военна полиция” могат да поставят временни или постоянни заграждения около тези обекти. Стратегическите обекти за охрана от служба „Военна полиция“ се определят със заповед на министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте за изказване, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам конкретно допълнение към ал. 4 в чл. 7: след „чуждестранни военни представители, акредитирани към Министерството на отбраната“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики? Няма. Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване първо направеното редакционно предложение в чл. 7, ла. 4 да се добави и „акредитирани към Министерството на отбраната“.
Гласували 76 народни представители: за 22, против 31, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, сега гласуваме текста на вносителя за § 6, редактиран от Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Предложението за § 7 е прието.
Уважаеми колеги, следва почивка. Продължаваме заседанието в 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, квесторите, поканете народните представители в залата – продължаваме.
Имате думата, уважаеми господин Михов.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Господин Председател, продължаваме с § 7.
Параграф 7 – Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Параграф 8 – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. Чл. 9 се изменя така:
„Чл. 9 (1). Служба „Военна полиция“ осъществява противопожарен контрол в обектите на Министерство на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на българската армия чрез:
1. извършване на проверки за спазване на правилата и нормите за противопожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекта;
2. издаване на писмени разпореждания за изпълнение на правилата на пожарна безопасност;
3. прилагане на мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност;
4. изискване на документи и сведения, свързани с осъществяването на пожарната безопасност от длъжностните лица от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Българската армия и юридически лица;
5. изискване на документи за правоспособност за упражняване на пожароопасни и взривоопасни професии и дейности;
6. издаване на становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на инвестиционни проекти;
7. издаване на сертификати за съответствие на обектите с изискванията за противопожарна безопасност, когато това е предвидено в нормативен акт;
8. издаване на становища за съответствие с правилата и нормите на противопожарна безопасност на строежите във връзка с въвеждането им експлоатация;
9. контрол за осъществяване на влаганите в строежите и в обектите продукти с нормативните изисквания за пожарна безопасност.
(2) Правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обектите по ал. 1, и свързаните с тях дейности на органите за противопожарен контрол на служба „Военна полиция“ се определят съгласно актовете по чл. 125, ал. 2 от Закона на Министерството на вътрешните работи.
(3) Служба „Военна полиция“ осъществява методическо ръководство и контрол по осигуряване на пожарната безопасност, обучението на личния състав, поддържането на противопожарната техника, готовността на обектите и звената за пожарогасене на Министерството на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия.
(4) Сертификат, становище и друг документ във връзка с дейността по противопожарен контрол се издават на собственика, ползвателя, владелеца или обитателя на обекта по ал. 1.
(5) Когато се издава документ по ал. 4 на лице извън състава на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, за съответните дейности се събират такси в размерите, определени с тарифата за таксите по § 2, от допълнителното разпореждане на Закона за Министерството на вътрешните работи. Таксите се внасят в приход към бюджета на Министерството на отбраната. Редът и условията за издаване на документи се определят в правилник за прилагането на закона“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето предложение е редакционно – в § 7, в чл. 8, ал. 3 да се добави след „лични данни“ – „по смисъла на ал. 1“, запетайка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други изказвания? Няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тогава трябва да приключим с другите процедури.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Красимир Янков, така както Ви беше предложено от парламентарната трибуна.
Гласуваме предложение на народния представител Красимир Янков! (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Къде са БСП?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Работят. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, това – извън залата.
Прекратете гласуването.
Няма кворум – поименна проверка.
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Атанасов - отсъства
Атанас Славчев Стоянов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - отсъства
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - отсъства
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - тук
Венка Константинова Стоянова - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - отсъства
Георги Александров Ковачев - тук
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Йорданова Панайотова - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - отсъства
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - отсъства
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - отсъства
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - отсъства
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димитров Стойнов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов - отсъства
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Красимир Илиев Богданов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Методи Борисов Андреев - отсъства
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Найден Маринов Зеленогорски - отсъства
Настимир Ананиев Ананиев - отсъства
Невин Халил Хасан - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - отсъства
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Павел Алексеев Христов - отсъства
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Радан Миленов Кънев - отсъства
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - тук
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Стефан Георгиев Кенов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Стайнов Желев - тук
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Султанка Димитрова Петрова - отсъства
Таско Михайлов Ерменков - тук
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - тук
Христо Грудев Грудев - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - отсъства
Цецка Цачева Данговска - отсъства
Чавдар Георгиев Георгиев - тук
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Илиев Хайтов - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Янко Александров Янков - отсъства

Допълнително записани: Ангел Найденов, Атанас Атанасов, Георг Георгиев, Борислав Миланов, Атанас Зафиров, Дончо Баксанов, Диана Йорданова, Емил Райнов, Жельо Бойчев, Валери Жаблянов, Георги Анастасов – общо 11 човека.
Имаме кворум, можем да продължим.
Гласуваме предложението на народния представител Красимир Янков, така както беше представено от парламентарната трибуна.
Гласували 94 народни представители: за 71, против 3, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Ще гласуваме текста на вносителя за § 7. Предложението беше за § 8 – след малко ще гласуваме и него.
Гласуваме текста на вносителя за § 7.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Параграф 7 е приет единодушно.
Сега гласуваме § 8 по доклада на Комисията, заедно с приетото редакционно предложение на народния представител Красимир Янков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „както и“.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват органите на служба „Военна полиция“ при извършване на действията по ал. 4. При отказ на лицата действията се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен военен съд.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги, по параграфи 9, 10, 11, 12 и 13?
Господин Янков, имате думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя конкретно редакционно предложение в § 12 с цел прецизиране на текста – след „извършва конвойна дейност на задържани лица,“ се добавя „по смисъла на чл. 11, ал. 1,“ и изречението продължава „спрямо които не е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ или не изтърпяват наказание „лишаване от свобода“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, първо гласуваме направеното редакционно предложение от народния представител господин Янков, така както беше прочетено от трибуната.
Гласували 108 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 10.
Редакционното предложение за чл. 12 е прието.
Сега, уважаеми колеги, гласуваме анблок параграфи по вносител, подкрепени от Комисията – 9, 10, редакцията на § 11, 12, ведно с току-що одобреното редакционно предложение, и § 13.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за § 14.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ МИХОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. Член 18 се изменя така:
„Чл. 18. (1) При изпълнение на служебните си задължения органите на служба „Военна полиция” могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:
1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на орган на службата;
3. опит на конвоирано или задържано лице да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;
4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица;
5. нападения срещу граждани и органи на службата;
6. освобождаване на заложници;
7. групови нарушения от военнослужещи на обществения и войсковия ред;
8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;
9. освобождаване на незаконно заети обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, ако им е разпоредено от компетентен орган.
(2) При изпълнение на служебните си задължения, свързани с пренасяне на документи или материали, съдържащи класифицирана информация, органите на служба „Военна полиция” имат право да използват физическа сила и помощни средства при опит за нерегламентиран достъп до кореспонденцията само ако това е абсолютно необходимо.
(3) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни – кучета; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; бронирани машини.
(4) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.
(5) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения или войсковия ред и личността на правонарушителя.
(6) Органите на службата използват само абсолютно необходимата сила.
(7) При използването на физическа сила и помощни средства органите вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.
(8) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.
(9) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите по ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 8, когато са изчерпани всички други средства.
(10) Забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.
(11) Редът за употреба на физическа сила и помощни средства се определя с наредба на министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по предложения § 15?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Конкретно допълнение към чл. 18, ал. 1, т. 6 „Освобождаване на заложници“ – да се добави: запетайка „които са лица по чл.11, ал.1, както и в обекти, по смисъла на чл. 7“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Аргументи не са ни нужни.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване, уважаеми колеги, направената редакционна поправка, предложена от господин Янков.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 19, против 57, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Янков, не успяхте ли да гласувате? Не сте. Добре, заповядайте. Много не успяха да гласуват, просто не са в залата.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Според мен има и такива, които са в залата, но не са гласували.
Взимам процедура за прегласуване с основанието, че не всички, които присъстват видимо в залата, са гласували.
Обръщам Ви внимание, колеги, че става въпрос за прецизиране на текста и за уточняване обхвата на действия на Военна полиция. С този текст, така както е предложен, след като не се приема допълнението, оставяме възможността освобождаване на заложници и граждани, които не са в обхвата на ведомството да бъдат обект на работа на Военната полиция. И до този момент всички текстове, които предлагам като редакционни, са за уточняване обхвата на действие на Военна полиция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, прегласуваме на направеното редакционно предложение от народния представител господин Янков.
Гласували 99 народни представители: за 22, против 62, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме, колеги, текст на вносителя, редактиран от Комисията за § 15.
Гласували 92 народни представители: за 85, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.
По начина на водене – господин Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, моля Ви не допускайте прегласуване с мотиви, които нямат право да бъдат използвани в случаите, както преди малко колегата каза, че много хора не са могли да гласуват. Вижте колко човека са! Седем души…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Осем са.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Осем човека…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Девет.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Девет човека, но са гласували седем. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Гласували са седем човека!
Вижте, тези хора не стоят в залата, а искат да работим. Това ли са хората, които искат да работим – 76 човека?! Питам Ви – къде са Ви 76-те човека?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Какво имате към мен, господин Иванов?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Председател, ако обичате, спазвайте стриктно Правилника и не давайте право на колегите да губят времето на цялата зала. Виждате, че от ГЕРБ сме всички тук, от Реформаторския блок – всички групи, които подкрепят кабинета, са тук, а колегите от БСП ги няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Иванов, благодаря.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това ми е процедурата към Вас. Моля Ви, спазвайте Правилника и членовете на Правилника, които казват точно по какъв начин може да се иска прегласуване! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Иванов, винаги съм се съобразявал с призива, който имате. В случая пак ще повторя: девет души са – седем гласуваха, двама не гласуваха. Аз какво да направя? Благодаря.
По начина на водене – господин Зафиров.
Заповядайте.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, моля да направите забележка на преждеговорившия и, ако трябва да извадите стенограмата от вчера, когато той направи предложение за прегласуване без абсолютно никакъв аргумент. Просто излезе на тази трибуна и каза: „Правя предложение за прегласуване“ и си седна. Сега обяснява как трябвало да бъде аргументирано едно такова обяснение.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не, не е така!
АТАНАС ЗАФИРОВ: Това е странно раздвояване на личността от тази трибуна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, ще погледна стенограмата. (Реплики между народните представители Станислав Иванов и Атанас Зафиров.)
Продължаваме. (Народният представител Станислав Иванов иска думата за лично обяснение.)
Това е процедура, не е изказване, господин Иванов. Това е процедура по начина на водене.
Продължаваме нататък с § 16.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания?
Господин Янков.
Надявам се след това внимателно да гласувате всички, за да нямаме прегласуване.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя две предложения, които моля да бъдат подложени поотделно на гласуване.
Едното е в чл. 19, ал. 4 се добавя след „за отстраняването им,“ „в рамките на тяхната компетентност“. Второто предложение е ал. 6 да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме, първо, редакционно предложение на господин Янков за чл. 19, ал. 4 така, както беше прочетено от трибуната.
Моля, режим на гласуване. (Шум и реплики.)
Само първото – за ал. 4.
Всички са гласували, включително отляво.
Гласували 99 народни представители: за 83, против 9, въздържали се 7.
Редакционното предложение за ал. 4 е прието.
Сега гласуваме редакционното предложение на господин Янков за отпадане на ал. 6.
Гласували 96 народни представители: за 19, против 64, въздържали се 13.
Предложението за отпадане на ал. 6 не е прието.
Обявявам гласуване, уважаеми колеги, за текста на вносителя за § 16, подкрепен от Комисията, заедно с гласуваното редакционно предложение за ал. 4.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18.
„§ 18. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Министърът на отбраната утвърждава длъжностните разписания на службата по предложение на директора на служба „Военна полиция” въз основа на класификатора по ал. 1 и Класификатора на длъжностите в администрацията.”
2. Създава се ал. 4:
„(4) Министърът на отбраната утвърждава Етичен кодекс на служителите от служба „Военна полиция”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Продължете.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, дотук.
Изказвания по предложените параграфи? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, анблок текст на вносителя, подкрепен и редактиран от Комисията за параграфи от 17 до 22, включително.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. Създава се Глава четвърта „а” с чл. 26а:
„Глава четвърта „а”
Принудителни административни мерки
Чл. 26а. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с пожарната безопасност на обектите по чл. 9, както и за отстраняване на негативните последици от тях министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за възникването на пожари и аварии.
(2) Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът постанови друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Параграф 24.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Който не изпълни писмено разпореждане по чл. 9, ал. 1, т. 2 или заповед по чл. 26а, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания по § 23 и § 24? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме анблок текст на вносителя, редактиран от Комисията за § 23 и § 24.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25:
„§ 25. Създават се членове 28а, 28б и 28в:
„Чл. 28а. Който наруши правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обекти се наказва с глоба до 500 лв.
Чл. 28б. Орган на служба „Военна полиция” или служител по чл. 10, ал. 4, който изгуби служебната си карта, се наказва с глоба от 10 до 200 лв.
Чл. 28в. Който, без да има право, използва униформено облекло, символи и отличителни знаци или служебна карта, показващи принадлежност към служба „Военна полиция”, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, текста на вносителя, редактиран от Комисията, за § 25 и подкрепен текст на вносителя от Комисията за § 26.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28:
„§ 28. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се издават или привеждат в съответствие с този закон в 6 месечен срок от влизането му в сила.
(2) До издаването или до привеждането в съответствие на актовете по ал. 1, се прилагат действащите подзаконови актове, доколкото те не противоречат на този Закон.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Защо си мисля, че Комисията не подкрепя текста?
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ:
„§ 29. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 29.
Корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Сега, уважаеми колеги, първо ще гласуваме неподкрепен от Комисията текст на вносителя за § 29. (Шум и реплики.)
Неподкрепено от Комисията предложение!
Гласували 91 народни представители: за 13, против 44, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Сега, уважаеми колеги, предпоследно гласуване – гласуваме съответно анблок текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за наименование на подразделението плюс параграфи 27 и 28.
Моля, режим на гласуване. (Шум и реплики.)
Подкрепен от Комисията параграф!
Господин Михов, останете само… Прегласуване ще има.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да се върнем само: прегласуване на параграфи 7 и 8.
Имаше предложение на народния представител Красимир Янков, което беше прието. То се отнася за § 7, а не за § 8.
Връщаме се към § 7, предложението на народния представител Красимир Янков беше прието, прегласуваме § 7 с приетото предложение на народния представител Красимир Янков. (Шум и реплики.)
То е направено към § 7, в чл. 8, да. Така че прегласуваме сега § 7 с предложението, направено от народният представител Красимир Янков и прието от залата за чл. 8.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Параграф 7 заедно с предложението, което е прието, на народния представител Красимир Янков, е прието.
Сега гласуваме § 8 в редакция на Комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 92 народни представители: за 90, против 1, въздържал се 1.
Параграф 8 в редакцията на Комисията е приет.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Позволявам си да поискам тази процедура, защото имам опасения за последното гласуване, което беше по отношение на § 29.
Смятам, че не успяхме да се ориентираме правилно във волята на Комисията.
Комисията не е подкрепила текста на вносителя за § 29, респективно ние отхвърлихме пък решението на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: По предложение за това да не бъде прието… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, за това моля, ако допуснете прегласуване, да гласуваме предложението на Комисията за
§ 29.
Всъщност тук дори и да приемем, че не отстраним, да кажем, това опущение, се касае за норма, която казва, че Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Все пак, като не са изложени причини за мигновеното влизане в сила, нека все пак да е в установения срок – три дни след публикацията му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ще уважа Вашето предложение.
Уважаеми колеги, прегласуваме § 29. Предложението е на Комисията.
Гласуваме предложението на Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и финалният параграф на Законопроекта.

Преминаваме към точка пета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЛОГ ВЪРХУ ТРЕЖЪРИ СМЕТКАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА, И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНВЕСТИЦИОНЕН ФОНД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИНИЦИАТИВАТА ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ПО ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ИНИЦИАТИВА ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ“ 2014 –2020 г.
Вносител – Министерският съвет на 15 септември 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Законопроектът е разпределен на Комисията по икономическа политика и туризъм като водеща Комисия.
След това Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожо Савеклиева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Първо искам да направя една процедура – на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата от Министерството на икономиката: Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Ивелина Пенева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, и Калин Маринов – заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми колеги, режим на гласуване за допуск в залата.
Гласували 70 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете лицата.
Заповядайте, госпожо Савеклиева, да ни запознаете с доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 28 септември 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020, № 602-02-33.
На заседанието присъстваха: Даниела Везиева – заместник-министър на икономиката, и Калин Маринов – заместник-главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”.
Законопроектът бе представен от Даниела Везиева.
Договорът за залог върху трежъри сметката е последният документ от пакета споразумения и договори за залог, необходими за изпълнението на Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия”.
За изпълнението на Инструмента за неограничени гаранции по Инициативата за малки и средни предприятия, в съответствие с разпоредбите на Общия регламент и чл. 13 от Споразумението за финансиране, Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) открива и води от името на Управляващия орган две сметки:
- сметка на Целевия компонент (оперативна сметка), и
- трежъри сметка (сметка на свободните наличности).
Сметката на Целевия компонент се използва изключително във връзка с трансакции или oперации в съответствие със Споразумението за финансиране. Сметката на Целевия компонент се кредитира с приноса по Оперативната програма, възстановявания на средства, приходи и санкции, и се дебитира с необходимите суми във връзка с текущите операции, разходи и такси за управление, сумите, възстановявани на Управляващия орган в рамките на политиката на излизане.
Свободните наличности се управляват в съответствие с политиките и процедурите на ЕИФ и принципа на доброто финансово управление.
Всякакви права на Управляващия орган във връзка с двете сметки се предоставят като първи по ред залог, за да се обезпечи плащането към ЕИФ на всички суми, дължими от Управляващия орган на ЕИФ.
Договорено е сметката на Целевия компонент да бъде открита в търговска банка в Люксембург, а трежъри сметката да бъде открита в Българската народна банка (БНБ).
Договорът за залог върху трежъри сметката съдържа финансови задължения за държавата, предвижда и участие на Република България в арбитражно уреждане на международни спорове.
В последвалата дискусия на вносителите бяха поставени редица въпроси: какво е облекчението за малките и средни предприятия; дали Договорът не е облекчение за банките; каква е ролята на Министерството на икономиката при договаряне на облекчени условия за кредитиране на бизнеса; не е ли по-добре парите на ЕК да отидат директно в бизнеса по досегашните механизми, вместо да минават през банките-посредници.
В отговор на поставените от народните представители въпроси заместник-министър Везиева коментира, че най-голямото облекчение за малките и средните предприятия при ползване на кредити по Инициативата ще бъдат облекчените условия за обезпечаване на вземанията. По Инициативата няма национално съфинансиране, което предполага по-различен ред за финансиране на малките и средни предприятия.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, без гласове „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, госпожо Савеклиева.
Комисия по бюджет и финанси – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСЕН КРЪСТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 12 октомври 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г.
Договорът за залог върху трежъри сметката е документ от пакета споразумения и договори за залог, необходими за изпълнението на Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия”. За изпълнението на Инструмента за неограничени гаранции по Инициативата за малки и средни предприятия Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) открива и води от името на Управляващия орган две сметки: сметка на Целевия компонент (оперативна сметка) и трежъри сметка (сметка на свободните наличности).
Всякакви права на Управляващия орган във връзка с двете сметки се предоставят като първи по ред залог, за да се обезпечи плащането към Европейския инвестиционен фонд на всички суми, дължими от Управляващия орган на ЕИФ. Договорено е сметката на Целевия компонент да бъде открита в търговска банка в Люксембург, а трежъри сметката да бъде открита в Българската народна банка (БНБ).
Ефектът за малките и средните предприятия при ползване на кредити по Инициативата се изразява в облекчените условия за обезпечаване на вземанията, а редът за финансиране е този, описан в документите. Инициативата не предвижда национално финансиране.
Договорът за залог върху трежъри сметката съдържа финансови задължения за държавата, предвижда участие на Република България в арбитражно уреждане на международни спорове и изрично предвижда ратификация, което налага на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 8 от Конституцията на Република България необходимостта да бъде ратифициран.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 15 гласа „за”, без “против” и „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Кръстев.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г.
На свое заседание, проведено на 12 октомври 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката – господин Любен Петров – заместник-министър, госпожа Ивелина Пенева – главен директор, и господин Калин Маринов – заместник главен директор в Главна дирекция ,,Европейски фондове за конкурентоспособност“.
Законопроектът беше представен от господин Петров, който посочи, че Договорът за залог върху трежъри сметката е условие за подписването и стартирането на първите оперативни споразумения с избрани от Европейския инвестиционен фонд финансови посредници по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия”. Той уточни, че Оперативната програма цели да осигури предлагането на кредити на малки и средни предприятия при облекчен режим. Господин Петров отбеляза, че по силата на подписаното на 2 март 2016 г. Споразумение между кредиторите и Споразумение за финансиране относно Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” се предвижда разкриването на трежъри сметка в Българска народна банка, като Законопроектът урежда учредяването на залог върху сметката, за да се обезпечи плащането към Европейския инветиционен фонд на всички суми, дължими от Управляващия орган на фонда.
Ратификацията на Договора за залог върху трежъри сметката се извършва в съответствие с изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, и 8 от Конституцията на Република България.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси със 7 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014–2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Последен е докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Хубенова.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 –2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г.
На своето заседание, проведено на 19 октомври 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на икономиката: господин Любен Петров – заместник-министър, и господин Калин Маринов – заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Договор за залог върху трежъри сметката между Република България и Европейския инвестиционен фонд, подписан на 31 август 2016 г.
Следва да се има предвид, че Договорът е одобрен на заседание на Министерския съвет на 24 август 2016 г., като упълномощен да води преговорите и да го подпише е бил министърът на икономиката. Целта на Договора е да обезпечи плащането на всички задължения и отговорности, които Управляващият орган може да дължи на Европейския инвестиционен фонд по или във връзка със Споразумението между кредиторите и Споразумението за финансиране, свързано с Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020.
Настоящият Договор съдържа 18 клаузи. Сред тях са упоменати задълженията, които Залогодателят (Република България) има към Заложния кредитор (Европейския инвестиционен фонд), очертани са пълномощията на двете страни по него, регламентирани са действителността на залога; разходите и разноските; конвертирането на валутата; уведомленията; правоприемниците; измененията и частичната недействителност; отказът от имунитет; потвърждаване на упълномощаването и надлежното подписване; ратифицирането и публикуването, както и правото на юрисдикция.
Съгласно Договора Република България следва да съдейства на Европейския инвестиционен фонд, в това число да подписва и да се разпорежда с всички допълнителни документи. При възникване на събитие, което би въздействало неблагоприятно, страната ни има задължение да уведоми Заложния кредитор. Същото важи и при вреда върху залога или намесата на трето лице.
Не на последно място, ратифицирането на Договора ще допринесе за навременното стартиране на процеса по предлагане на кредити за бизнеса по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020, № 602-02-33, внесен от Министерски съвет на 15 септември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Становище на вносител? Не виждам.
Режим на дебат.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател. Предполагам, че ще ратифицираме и ще извършим всичко, което е необходимо, но тъй като тук отново има една чуждица, може би някой от колегите специалисти или от вносителите да изясни, тъй като не всички от нас са наясно защо трябва да има такова понятие като „трежъри сметка“ или, ако трябва да има на всяка цена, какво всъщност представлява. Така просто като ни попитат навън: „Вие какво гласувахте, каква е тази „трежъри сметка?“, да можем да обясним какво й е особеното и защо така се нарича. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Великов.
Заповядайте, господин Петров. Призован сте Вие да дадете обяснение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, съжалявам, но наистина във финансите и във финансовите инструменти се използват доста чуждици. А за успокоение на всички, не само в българския, но съм имал срещи и с руски финансови институции, дори и те, въпреки че говорят на руски, също използват английски термини във финансовите инструменти. Да, трежъри сметката означава един вид съкровищница – такава сметка, в която седят средства, които са свободни, които не се използват в момента. Това е по-скоро, ако трябва да го кажем на български, може би някаква сметка, „съкровищна сметка“, би трябвало да я преведем. Благодаря за вниманието. (Реплика от народния представител Борислав Великов.)
Да, заложни, може би, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Петров за убедителното разяснение.
Други желаещи за изказвания има ли? Не виждам.
Закривам дебата.
Режим на гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители.
Уважаеми колеги, гласуваме Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейският инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поради липса на направени предложения – процедура за второ гласуване.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, тъй като и Законопроектът за ратифициране на Договора за залог беше и единодушно приет и нямаше други предложения, правя процедура да бъде гласуван и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Не виждам.
Гласуваме предложението на госпожа Савеклиева за второ гласуване.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
„ЗАКОН
за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020.
Член единствен. Ратифицира Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020, подписан на 31 август
2016 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Гласуваме на второ четене Законопроекта за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейският инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Законът е приет единодушно и на второ четене.

Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА АКАДЕМИЯ.
Вносител е Министерският съвет на 13 юли 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Първият доклад е на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Преди да предложа на Вашето внимание доклада за първо гласуване, моля да допуснем в залата заместник-министърът на земеделието и храните доц. Костов и председателят на Селскостопанската академия проф. Тотка Трифонова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Има ли обратно становище? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението за допуск в залата.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Господин Христов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 602-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2016 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 11 октомври 2016 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 602-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2016 г.
В работата на Комисията участие взеха: от Министерството на земеделието и храните господин Георги Костов – заместник-министър, Невена Ненова и Ивелина Колева – началник отдели в дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, и Десислава Стоянова – директор дирекция „Финансово управление“; от Селскостопанската академия – Тотка Трифонова – председател, както и участие взеха председателят и заместник-председателят на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ и редица учени.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Костов.
Предложените промени касаят модела на финансиране, структурата и организацията на управление на Селскостопанската академия, както и нейното имущество и начина на неговото управление.
По отношение на финансирането се предлага Академията, която към момента е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието и храните, да има самостоятелен бюджет като част от консолидираната фискална програма, който ще се утвърждава със Закона за държавния бюджет за съответната година, чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните. Дава се възможност Академията да набира допълнителни приходи от помощи и други безвъзмездно получени средства.
Освен с висши училища, Академията ще може да сключва договори за съвместна, целево финансирана, образователна, квалификационна и научна дейност и с институти на Българската академия на науките.
По отношение на организацията на управлението предложенията са свързани с промяна на числеността и състава на управителния съвет на Академията. В него се включват трима представители на Министерството на земеделието и храните и се дава възможност, в зависимост от дневния ред, в заседанията с право на съвещателен глас да участват двама представители на съответните браншови организации. Заседанията на управителния съвет ще са публични.
Освен това значително са разширени правомощията на председателя на Селскостопанската академия, на управителния съвет и на изпълнителното бюро. Предвидено е в състава на изпълнителното бюро да бъдат включени трима научни секретари и икономически директор.
По отношение на структурата на Академията се предлага опитните станции и експерименталните бази, извършващи експериментално-производствената и обслужващата дейност, които към момента са държавни предприятия по смисъла на Търговския закон, да станат структурни звена на научните институти.
Освен това, в Академията на функционален принцип следва да се обособят Центрове за изследвания и иновации, които чрез научни и координационни съвети ще координират дейността на научните институти, работещи в сходни направления на земеделието. Дейността на центровете ще се организира от научните секретари.
По отношение на имуществото на Академията се предвижда управлението на предоставените от Министерския съвет държавни имоти – публична държавна собственост, да се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за държавната собственост. За осъществяване на основната си дейност структурите на Селскостопанската академия ще могат да ползват земи от държавния поземлен фонд, които ще са частна държавна собственост и няма да могат да се преотдават на трети лица. Земите ще бъдат предоставяни от министъра на земеделието и храните със заповед, която ще подлежи на отмяна или изменение при установяване на нарушения или отпадане на необходимостта.
Създава се ред за използване на предоставеното на Селскостопанската академия и на самостоятелните й звена имущество. Недвижимите имоти и движимите вещи ще могат да се използват въз основа на 10-годишни договори, сключени след провеждането на конкурс. Разписани са изискванията към кандидатите, процедурата за провеждане на конкурса, условията за сключване на договорите за съвместна дейност и реда за извършване на ежегоден контрол върху тях.
В Заключителните разпоредби е определено разпределението на опитните станции и експерименталните бази към съответните институти. Тяхната дейност, активи, пасиви, архив, както и другите права и задължения преминават към съответните институти. Трудовите правоотношения с работниците и служителите ще се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.
По отношение на три опитни станции и на държавно предприятие към Селскостопанската академия „Система за агропазарна информация” (САПИ) – София, е предвидено да бъдат прекратени без ликвидация, като техните активи, пасиви, архив и другите права и задължения преминават към Селскостопанската академия. Трудовите правоотношения с работниците и служителите на прекратените предприятия ще се уреждат при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда.
Задължението за заличаване на регистрацията на държавните предприятия в Търговския регистър е вменено на председателя на Академията.
Устройственият правилник на Селскостопанската академия следва да бъде приведен в съответствие със закона в срок от 6 месеца.
В последвалата дискусия от парламентарните групи на ПП ГЕРБ, на Патриотичния фронт, на БДЦ-Народен съюз и на АБВ подкрепиха Законопроекта, отбелязаха като положителни промените свързани с финансовата самостоятелност, с преструктурирането, с промените в управлението и с възможността за развиване на публично-частното партньорство. Отправиха някои конкретни бележки и заявиха готовност да внесат съответните предложения между първо и второ четене на Законопроекта.
От Реформаторския блок отбелязаха, че промените са стъпка в правилната посока, че одобряват заложената финансова самостоятелност, но са очаквали значително по-мащабни реформи, които да преодолеят фрагментацията на научната дейност и да допринесат за подобряване на дейността на Академията, като обединяване на част от институтите на Академията с висши училища и университети в страната, като също заявиха готовност да внесат съответните предложения между първо и второ четене.
От „БСП лява България“ заявиха, че ще се въздържат от подкрепа на Законопроекта, оцениха високо промяната на модела на финансиране, но припомниха системния недостатък на финансиране за Академията и подчертаха, че преструктурирането ще доведе до увеличаване на числеността на персонала със служителите на държавните предприятия. Освен това предприятията, които следва да бъдат прехвърлени към научните институти, имат задължения, които допълнително ще окажат негативно въздействие върху бюджета на Академията.
Представителите на синдикатите принципно подкрепиха Законопроекта. Заявиха, че одобряват заложената финансова самостоятелност и липсата на фиксиран разходен таван. Одобриха реда за уреждане на трудовите правоотношения с работниците и служителите, но също припомниха, че числеността на персонала ще се увеличи със служителите на държавните предприятия, а бюджетът на Академията ще следва да поеме задълженията, които те имат. В тази връзка настояха за увеличение на заложената в проекта на бюджет за 2017 г. субсидия.
В заключение всички се съгласиха, че отправените забележки ще бъдат внимателно обсъдени между първо и второ четене на Законопроекта.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 15 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 602-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2016 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Уважаеми господин заместник-министър Костов, уважаема проф. Трифонова, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като вносители имате право и възможност да мотивирате необходимостта от този Закон.
Желаете ли думата? Не желаете.
За изказване ли, господин Мартинов? (Реплика от народния представител Живко Мартинов.)
Допълнение към мотивите – заповядайте, изказване от народния представител Живко Мартинов.
Откривам дебата.
ЖИВКО МАРТИНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Искам да Ви запозная с мотивите към Проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за селскостопанската академия.
Действащият закон за Селскостопанската академия показа слабости, които пречат на системата да се развива като ефективна научна структура за изследователска, консултантска и научноприложна дейност в областта на земеделието, животновъдството и храните. Основните слабости на закона са:
1. Моделът за управление на бюджета, който не осигурява достатъчна автономност и научна свобода и демотивира учените и специалистите, в същото време е пречка за постъпването на високоподготвени млади кадри и води до постепенна загуба на капацитет.
2. Затворената система за формулиране на изследователските теми, тяхното разработване, приемане и отчитане, което води до дублиране на тематиката и рефлектира върху ефективността на научните изследвания, отдалечава науката от практиката.
3. Липсата на регламентирано участие на потребителите на научни и научноприложни продукти, което е резултат от непредставителност на бизнеса в управляващите, координационни и ръководни органи на Селскостопанската академия.
4. Липсата на действащи колективни координиращи органи в Селскостопанската академия, които да насочат и консолидират усилията на академичния състав в сходни приоритетни направления на научните изследвания и иновации за по-висока ефективност на българското земеделие.
Тези слабости и съответните решения са дефинирани на базата на SWAT анализ на Селскостопанската академия като система, на базата на многокритериен анализ на научноизследователските институти и държавни предприятия, както и на опита на Европейските страни, съизмерими с нашата страна, за преструктуриране на научните структури.
Законопроектът има за цел да създаде основа за развитие на системата като ефективен и достъпен за бизнеса интелектуален център на българското земеделие, привлекателен за младите учени, да се разшири активността на учените за увеличаване на приходите от научни проекти и да бъде активен партньор на Министерството на земеделието и храните при формиране на политиките в областта на земеделието и храните.
Селскостопанската академия е единствената специализирана научна структура в страната за изследователска, консултантска и научноприложна дейност в областта на земеделието, животновъдството и храните, свързана с реализиране на стратегическата цел за продоволствената сигурност, подобряване качеството на живот на населението и за запазване на националните ресурси.
С предложения Законопроект се цели въвеждане на бюджетни параметри, стимулиращи дейността на ССА, при осигурено съответствие на бюджетните взаимоотношения с консолидираната фискална програма на държавата. Въвеждането на принципа на автономност в областта на финансирането на академията ще увеличи нейната научна свобода, ще възстанови демократичното и академичното начало, ще доведе до равнопоставеност на ССА в това отношение с другите научни организации.
Желаната финансова промяна при управлението на паричните средства е основа за постигане на целите на академията, за по-добра мотивация и реална възможност за увеличаване на приходите, за значително увеличаване капацитета за работа по всички програми, свързани с европейското и национално финансиране, и като резултат по-висока ефективност. Очаква се оптимизиране и стабилизиране на научно-изследователската дейност на институтите към ССА за създаване на качествен научен продукт и реализация на цялостни проекти в обществен интерес.
Наред с това се правят законодателни промени за функционално разделяне на финансовото и научното управление на академията и прехвърлянето на тесни професионалисти, което ще даде основа за по-ефективно управление на паричните средства.
Промяната по отношение на опитните станции – държавни предприятия, е крачка в посока за намаляване на структурната и регионалната изостаналост на част от районите на страната чрез възстановяване активностите на комплексните опитни станции като демонстрационни и образователни структури на научните институти.
По отношение на финансовата обосновка за преминаването на опитните станции – държавни предприятия, към научните институти, тъй като те са по Търговския закон, не оказват влияние на план-сметката на бюджета на МЗХ.
Във връзка с това се прави предложение за промяна в състава на Управителния съвет на ССА с представители на Министерството на земеделието и храните и бизнеса. Прави се промяна в състава на изпълнителното бюро на ССА, като се въвежда длъжността на икономически директор. Икономическият директор подпомага председателя на ССА по отношение на управлението на финансовите и икономическите дейности, следи за целесъобразното изпълнение на бюджета и за законосъобразното управление на имуществото на ССА, подпомага УС при взимането на управленски решения.
С цел изграждане на благоприятна среда за засилено партньорство и по-добро сътрудничество между научните структури на Селскостопанската академия, за изграждане на ефективна система за научни и научноприложни изследвания, за ускорен трансфер на знания в практиката и комерсиализация на научните продукти, се предлага на функционален принцип да се формират центрове за изследвания и иновации. Центровете за изследвания и иновации координират дейността на научните институти с изследвания в сходни приоритетни направления на земеделието за осъществяване на политиките на Селскостопанската академия; извършват съвместна научноизследователска, обучителна, консултантска и обслужваща дейност за постигане стратегическите цели на Селскостопанската академия; използват съвместно създадената научна инфраструктура, съдействат за реализация на създадените научни продукти и права на интелектуалната собственост.
Демократичните традиции на управление на научната и научноприложната дейност в центровете и ССА като система се гарантира от формирането на колективни органи за управление – научни и координационни съвети с представителство на бизнеса, браншовите организации и за първи път с гарантирано участие на младите учени. Научният съвет на центровете е орган за научно ръководство и за ефективна координация на изследователската дейност в съответната приоритетна област на земеделието – разработват и приемат визията и стратегическата цел на центровете, въвеждат програмния принцип за изпълнение на научните програми и разработват годишния научен план, който се утвърждава от министъра на земеделието и храните.
Координационният съвет е помощен колективен орган за осъществяване на цялостната политика на ССА за ефективна реализация на научните продукти и интелектуалната собственост и за устойчиво и ефективно управление на собствеността и активите. Той разработва програмите за приложна, обслужваща и спомагателна дейност, механизъм за въвеждане на проектното разпределение на разходите и приходите, механизъм за стимулиране на младите учени и за ефективно и целенасочено използване на средствата от дейността, правила за изграждане, притежаване и съвместно използване на научната инфраструктура и материално-техническа база, правила за вътрешна мобилност на учените и др.
Връзката с бизнеса и потребителите на научноприложни продукти – гаранция за правилно съставяне и изпълнение на годишната научна политика, се постига чрез участие на представители на браншови организации в Управителния съвет на ССА, както и в координационните съвети на центровете за изследвания и иновации. Разписан е специален ред за осъществяване на взаимодействие с бизнеса при изпълнение на научни и научно-приложни проекти.
Взаимоотношенията на Селскостопанската академия с Министерството на земеделието и храните ще бъдат по-пълноценни и полезни за бизнеса и при формиране и подкрепа на политиките на министерството.
Законопроектът предвижда държавните предприятия, които са държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, да станат структурни звена на институтите. Предвиждат се и други структурни промени за оптимизиране структурата на Селскостопанската академия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Мартинов.
Има ли желаещи за реплика към изказващия се? Няма.
Заповядайте за процедура, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, предлагам да удължим малко работното време до гласуване на Законопроекта за Селскостопанската академия. Имаме няколко изказвания, мисля, че ще се включим в рамките 5 – 10 минути след 14,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител госпожа Караянчева за удължаване на работното време до гласуване на настоящата точка от дневния ред.
Гласували 69 народни представители: за 64, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Думата има проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ако не бяха четени толкова дълго мотивите, може би щяхме да влезем във времето. Но така или иначе те бяха представени и искам да Ви акцентирам вниманието върху три основни елемента, които се предлагат като премени в Закона. Самият Закон се работи около година – година и половина с различни нюанси и направления на промяна на структурата на Селскостопанска академия, като се започне от ликвидация и прехвърлянето на институти към висшите учебни училища, до съответно разформироване на доста от звената в Селскостопанската академия. Но така или иначе сега имаме Проект на Закона, който в някаква степен отговаря на нуждите на Академията от гледна точка на това какво се очаква да се промени в Закона и механизмите, които се предлагат да бъдат достатъчно адекватни, за да могат да гарантират работата на научните звена в системата на Селскостопанската академия.
Три са според мен основните направления на промяната в Закона. Първата промяна е свързана с възможността и вече необходимост, Селскостопанската академия да има автономен бюджет. Това е желание на системата не от една година. С промените в Закона тази справедливост се възстановява, защото всички, които са в системата на висшето образование, включително и БАН, имат автономни бюджет и това им дава възможност да проявяват достатъчна гъвкавост и инициативност, за да могат да си осигурят финансиране на научните проекти не само чрез трансфера от субсидии, но в същото време и от своята дейност – експериментална, научно-приложна и така нататък. Това е първата промяна.
Втората промяна е свързана с промяна на структурата в Академията, преминаване на държавните предприятия към институтите.
Това за мен e спорна промяна, но така или иначе такова е виждането на Министерството – че по този начин по-добре би могла да се управлява експерименталната дейност.
И третата промяна, която представлява две трети от Закона, е публично-частното партньорство – публично-частно партньорство между бизнеса и съответно институтите, и базите, които са към Селскостопанската академия.
По тези три въпроса нашето становище е, че въпреки добрите решения и пожелания, все пак съществуват много въпроси, които не са уточнени в Законопроекта, които създават проблеми и най-вероятно ще се създадат такива проблеми при функционирането и прилагането на самия Законопроект.
Първо, по отношение на автономния бюджет. Тук притесненията и в доклада на Комисията бяха посочени. Според икономическата обосновка, която Министерството на финансите е приело, се казва, че 13 милиона е трансферът или бюджетната субсидия. Тя е такава и в следващите три години. Но имаме проблеми и тези проблеми са:
Първо, че 500 човека отиват в състава на Селскостопанска академия, което означава, че издръжките за фонд „Работна заплата“ най-малко се увеличават.
Второ, че все още Академията даже няма понятие какви са задълженията на държавните предприятия. Ако тези задължения се прехвърлят в новия бюджет, Академията ще бъде поставена през следващата година в невъзможност да изпълнява каквито и да е било функции поради липсата на именно такива трансфери, които да й осигурят една стабилност.
Затова, ако приемането на тази част от Закона е положителна насока, но, от другата страна, ние създаваме предпоставки бюджетният трансфер да бъде минимален, ние на практика минаваме към втората промяна, тоест публично-частното партньорство. Уредено е по начин, който много взаимства от други закони, които са приети в Народното събрание и се реализира този механизъм на действие. Тоест, ако няма достатъчно средства, ние ще предложим такова публично-частно партньорство, от което съответно част от разходите, които трябва да се поемат от Академията, ще бъдат прехвърлени върху тези договори, които ще бъдат сключени.
Тук има страшно много въпроси, които не са решени, включително и с понятийния апарат. Например понятието „дейност“, прехвърляме дейност. Какво значи „дейност“? „Дейност“ може да бъде създаването на нов сорт, може да бъде поддържането на нов сорт, може да бъде серийно производство и търговия – много широко понятие. Но самият научен продукт е сортът, който се създава или породата животно, тоест това е научният продукт и за него трябва да имате публично-частно партньорство, а не за търговия със семена, които са собственост на Селскостопанската академия. Такова е моето виждане, защото публично-частното партньорство означава, че бизнесът трябва да създава научни продукти заедно със звената на Селскостопанска академия.
Къде отиват освен това заетите със съответните направления? Представете си дадена база е прехвърлена по този ред като публично-частно партньорство. Къде отиват хората, които работят там? Предполагам, че остават в Селскостопанска академия. Така че този въпрос за нас е решен много схематично и не създава предпоставки да има такива правила, които да гарантират наистина по-добра научна дейност, а тази научна дейност не е необходима. Тя е необходима на българското земеделие, защото, както е добре известно, ние аграрна наука не можем да си внесем и трябва да развиваме нашата, за да имаме възможности оттук нататък да работим в посока на укрепване на връзката между наука и бизнес.
Третата група въпроси има за мен някои странни решения. Това, което се предлага, е връщане към отдела на функциониране на базите през края на 90-те години, който се оказа неудачен. Тоест, експерименталните бази бяха към институтите, създадоха се страшно много проблеми и противоречия, за няколко години част от тези бази бяха доведени до фалит от самите институти – забележете, а не от някакви други ръководства извън Селскостопанската академия.
Сега се предлага тези държавни предприятия, които под някаква форма успяха да реализират своите направления на дейност, успяха да се стабилизират – само две или три не са в състояние да продължат и се предлага тяхната ликвидация, но то става не заради това, че съответно не са искали да развиват дейност, а заради това, че няма желаещи да работят в тези структури. Средната работна заплата в Селскостопанска академия е 586 лв. – тя е по-ниска, отколкото и на учители, отколкото във всяка една друга сфера. И съответно млади хора нямат желание нито да реализират своите намерения – да се развиват в сферата на науката, нито пък да продължат по-нататък своята дейност като хабилитирани лица.
Тук са дадени странни прехвърляния на бази към институти, които нямат нищо общо с дейността на тези институции, нито териториален, нито функционален принцип има на прехвърляне, което за нас създава повече въпроси, отколкото могат да бъдат решенията, които се представят.
Една важна подробност – в Закона са включени само няколко института като институти, останалите изчезват, което означава, че тези институти евентуално биха били в Устройствения правилник. Или всички институти трябва да бъдат в Закона, или всички да бъдат в Устройствения правилник, защото другото според нас създава предпоставка наистина някои от институтите чрез Устройствения правилник просто да престанат да съществуват.
Нашето решение беше да се въздържим по Закона, въпреки че аз лично имах огромно желание да подкрепим този Закон, защото са необходими промени. Между първо и второ четене ще направим предложения, които ми се иска да бъдат обсъдени по начин, по който научната общност също да изкаже своето мнение, за да се получи един работещ закон.
За мен лично тези 2300 човека, които работят в Академията, са герои и със Закона ние трябва да създадем предпоставка те наистина да работят добре, защото за всички е добре да има българско земеделие, което е конкурентоспособно и българска аграрна наука, която го подкрепя и аз се надявам наистина, колеги, между първо и второ четене предложенията, които се предложат да бъдат реализирани в Закона по начин, който да създаде по-добри правила за функциониране на Академията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Реплики? Няма.
Думата има народният представител от Парламентарната група на АБВ проф. Иван Станков.
Господин Станков, заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Не е голямо предимство човек да прави изказвания в края на работния ден, в края на пленарното заседание по такъв изключително важен Законопроект, какъвто е този за Селскостопанската академия. И затова аз ще бъда максимално кратък, няма да повтарям това, което казаха някои от колегите, като голяма част от направените бележки, от положителните оценки приемам и съм съгласен.
Искам само да кажа това, че Парламентарната група на АБВ ще подкрепи, макар и с доста резерви, предложения Законопроект. Ние ще го подкрепим, защото този Закон е много нужен и защото Селскостопанската академия не може и не трябва да работи, и да продължава да съществува по досегашния начин.
В този Законопроект има някои положителни неща, които се казаха, аз само ще ги фиксирам.
Първо, относно финансирането – аз смятам, че тази самостоятелност вече, която се дава и това невръщане в бюджета, а разполагане със собствени средства, е едно голямо предимство. И начинът на финансиране наистина ще бъде един голям плюс за Селскостопанската академия.
На второ място – за мен е изключително важно, аз не чух да се коментира това – създаването на научни центрове и на научни съвети.
Аз съм бил много пъти рецензент на представители от различните институти, защото бях един от малкото хабилитирани преподаватели и трябва да Ви кажа, че това, което се правеше в малките институти, беше погрешно, беше порочно, беше по роднински. Аз смятам, че със създаването на тези центрове и с тези съвети, при всички случаи ще се повиши качеството на научните разработки, ще се подложат на много по-детайлно и обстоятелствено обсъждане всички предложения, които се правят – за рационализации, проекти и така нататък, което е предимство.
Друго предимство е начинът, по който се изгражда Управителният съвет – в него да влизат представители на Министерството на земеделието, но и представители на бизнеса.
Професор Бъчварова говори за новия момент, който и аз подкрепям – това е публично-частното партньорство. Това е сериозно предимство.
Има и някои други предимства, на които няма да се спирам.
Ще кажа обаче някои недостатъци, някои критични бележки и нашите резерви.
Съгласен съм с това, което каза проф. Бъчварова: има голяма опасност да се увеличи численият състав и да стане нещо много тромаво. Погледнете: има Управителен съвет, има Изпълнително бюро, има Консултативен съвет, научни съвети, институти и така нататък, така че опасността Селскостопанска академия да стане тромава организацията е много голяма.
Смятам, че могат да се явят противоречия при разделянето на научната от финансовата част. Знаете, че Съветът на ректорите реагира много остро срещу това, защото може да стане така, че директорите взаимно да си пречат. Затова аз също имам големи резерви.
За мен големият проблем, който се поставя от колегите по места, е, че в Селскостопанската академия не се предлага да има общо събрание. Ние сме парламентарна република и виждате, че всичко тръгва от парламента, от най-висшия ръководен орган. Всичко това се повтаря по-надолу в структурите. Знаете – в БАН, университетите, дори в неправителствените организации има общо събрание. Винаги председателят или изпълнителният директор се избират с тайно гласуване.
Тук се предлага отново старата формула – назначаване на председателя. Няма общо събрание, няма висш орган, пред който да се отчита избраният председател и научните секретари. Смятам това за минус, за голям недостатък. Ако сега го пропуснем, в скоро време трябва да направим корекция и да стане така, както е навсякъде – да има общо събрание, ръководен орган, всичко да се отчита в общото събрание, да се провежда тайно гласуване, изборът да става с предложения и платформи на председателите. Председателят да не бъде политически зависим, защото днес едни са управляващи, утре ще бъдат други. Политическата зависимост според мен е неприемлива.
Има и други бележки, които се казаха, но не искам да се спирам върху тях.
Пак ще кажа: ние ще подкрепи Законопроекта, но ще направим своите предложения между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Станков.
Реплики? Няма.
За изказване се е записал и има думата народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, колко е времето на групата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Имате думата, не се притеснявайте, 12 минути без удължаването.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не се притеснявайте, няма да изразходя цялото време, но искам да приканя да пристъпим към гласуване, защото бяха казани положителните и отрицателните моменти на Законопроекта. Всеки, който ги е изказал, между първо и второ четене ще направи своите предложения, а после текст по текст ще пристъпим към дебат.
Моля да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Не подлагам на гласуване това Ваше предложение, тъй като заявихте изказване, а не процедура. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Има ли реплики към настоящия оратор? Няма.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебата.
Предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 602-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2016 г.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието. (Народните представители стават и започват да излизат от залата.)
Моля Ви, останете на местата си.
Процедура – народният представител Румен Христов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, моля срокът за представяне на предложения между първо и второ гласуване да бъде удължен на максималния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Подлагам на гласуване предложението на председателя на Комисията по земеделието и храните господин Румен Христов за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на три седмици. (Шум и реплики.)
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Съобщения за Парламентарен контрол на 21 октомври 2016 г., петък:
1. Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката госпожа Меглена Кунева ще отговори на един въпрос от народния представител Румен Христов.
2. Министърът на културата Вежди Рашидов ще отговори на три въпроса от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев, и Велизар Енчев – два въпроса, и на едно питане от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов, Вили Лилков, Методи Андреев, Гроздан Караджов и Иван Кирилов Иванов.
3. Заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова ще отговори на шест въпроса от народните представители Явор Хайтов, Димитър Шишков, Иван Валентинов Иванов, Гюнай Хюсмен, Атанас Мерджанов и Кристиан Вигенин; и Миглена Александрова, и на едно питане от народния представител Георги Свиленски.
4. Министърът на земеделието и храните Десислава Танева ще отговори на 17 въпроса от народните представители Манол Генов; Светла Бъчварова – четири въпроса, Светла Бъчварова и Добрин Данев – два въпроса, Вили Лилков, Бойка Маринска, Георги Кадиев, Димитър Делчев, Иван Станков – два въпроса, Светла Бъчварова, Кирчо Карагьозов и Добрин Данев, Хюсеин Хафъзов, и Иван Валентинов Иванов – два въпроса, и на едно питане от народния представител Иван Станков.
5. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева ще отговори на четири въпроса от народните представители Джевдет Чакъров, Явор Хайтов, Искрен Веселинов и Михаил Миков.
6. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на седем въпроса от народните представители Никола Хаджийски, Велизар Енчев, Вили Лилков, Вили Лилков и Петър Славов – два въпроса, Петър Славов и Мартин Димитров – два въпроса, и на едно питане от народния представител Румен Гечев.
7. Министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова ще отговори на три въпроса от народните представители Иван Ибришимов – два въпроса, и Димитър Байрактаров.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова – на три въпроса от народните представители Явор Хайтов; и Радан Кънев и Атанас Атанасов - два въпроса;
- министърът на околната среда и водите Ивелина Василева – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Славов;
- министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова – на един въпрос от народния представител Георги Кадиев;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос от народния представител Георги Кадиев; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Гроздан Караджов;
- министърът на туризма Николина Ангелкова – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Петър Славов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Петър Кадиев – към заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова;
- един въпрос от народните представители Петър Кадиев и Светослав Белемезов – към заместник министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова;
- два въпроса от народния представител Дора Янкова – към министъра на земеделието и храните Десислава Танева;
- един въпрос от народните представители Петър Кадиев и Иван Станков – към министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: министърът на външните работи Даниел Митов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, министърът на икономиката Божидар Лукарски и министърът на здравеопазването Петър Москов.
Поради предварително поети ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват – министърът на енергетиката Теменужка Петкова и министърът на правосъдието Екатерина Захариева.
Поради участие в среща от международен характер в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев.
Следващото редовно пленарно заседание – петък, 21 октомври 2016 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,11 ч.)



Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов
Явор Хайтов


Секретари:
Александър Ненков
Калина Балабанова