Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Кирил Цочев и Явор Хайтов

Секретари: Калина Балабанова и Айхан Етем

9,00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги!
Режим на регистрация, моля.
Моля, прекратете регистрацията. Няма кворум.
Втори опит – в 9,30 ч.

Открито в 9,30 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, заемете си местата, колеги.
Режим на регистрация, моля.
Откривам заседанието (звъни), има кворум.
Съобщение. На 26 октомври 2016 г. от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД в Народното събрание е постъпило становище за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 654-01-81, внесен на 8 октомври 2016 г. от народния представител Вили Лилков и група народни представители. Становището е предоставено на Комисията по правни въпроси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Продължаваме с предвидената за днес точка първа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Вносители са Министерският съвет на 16 юни 2016 г. – на единия Законопроект, и народните представители Иван Вълков и Станислав Иванов – на 7 октомври 2016 г.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае председателят на Комисията народният представител Настимир Ананиев.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, искам да направя процедура за допуск в залата на господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
z: Уважаеми колеги, режим на гласуване за допуск в залата.
Гласували 109 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете господин Борисов и господин Калайджиев.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Ще започна с доклада по Законопроекта на Министерския съвет.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 28 септември 2016 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и господин Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Законопроектът бе представен от господин Красимир Калайджиев.
Измененията и допълненията, предложени със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози предвиждат мерки за прилагане на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.
Новите промени са свързани с въвеждане използването на интелигентни тахографи, свързани с глобалната навигационна спътникова система, което ще направи възможно автоматичното регистриране на местоположението на превозното средство от служителите на контролните органи, както и въвеждане на задължително обучение на служителите на контролните органи на държавите – членки на Европейския съюз, относно анализирането на данните, регистрирани от тахографите и контролирането им.
Другите изменения на Закона за автомобилните превози се отнасят до условията за лицензиране при превоза на пътници или товари; основанията за отказ за лицензиране и за прекратяване на лицензирането, както и условията за извършване на регистрация за таксиметров превоз на пътници и отказа за регистрация.
Предлага се да се въведе ограничение по отношение на лицензите, които може да получи едно и също лице. Предвидено е, че един и същи превозвач може да има само два лиценза за обществен превоз – един за превоз на пътници и един за превоз на товари.
От вносителите на Законопроекта бе обяснено, че в съответствие с Регламент (ЕО) № 1071/2009 условията за издаване на двата вида лиценз са едни и същи, но правата, които се предоставят с двата вида лиценз, са различни. Разликата между двата лиценза е само по отношение на териториалния обхват на правата, които се предоставят с тях. Лицензът на Общността дава право на превозвача да извършва превози както на територията на Република България, така и международни превози, докато с лиценза за извършване на превози на територията на Република България могат да се извършват превози само на територията на страната.
Законопроектът предвижда да се допълни основанието за отказ за издаване на лиценз за обществен превоз на пътници или товари на търговец, който вече е имал лиценз и той е бил отнет през последните две години. Предложението е отказ да бъде постановяван не само когато е бил отнет лицензът на същия търговец (превозвач), а и когато е бил отнет лицензът на свързано лице с търговеца, който кандидатства за издаване на лиценз.
Вносителите изтъкнаха, че посочената мярка има за цел отнемането на лицензите да се прилага ефективно, като се ограничи възможността свързани със същия превозвач лица да получат правото да извършват дейността, правата за извършването на която са били прекратени за нарушения, за които е отговарял превозвачът. Аналогично основание за отказ е предвидено и във връзка с регистрацията за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Друга промяна на Закона е свързана с основанията за отнемане на заверените копия на лиценза на Общността и удостоверенията за обществен превоз на моторните превозни средства, когато броят им е по-голям от автомобилите с българска регистрация, които са на разположение на превозвача, или когато броят на издадените копия на лиценза или удостоверения е по-голям от броя на автомобилите, за които превозвачът може да докаже финансова стабилност.
В Законопроекта са залегнали и промени, отнасящи се до възлагането на превозите по утвърдени маршрутни разписания по автобусни линии.
Променят се определенията за републиканската и областната транспортна схема, с което се цели текстовете да станат по-ясни и точни, без да се променят понятията по същество. Предлага се също така да се предвиди възможност министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да оправомощи длъжностно лице, което да утвърждава републиканската транспортна схема.
Една част от измененията и допълненията, предложени със Законопроекта, са свързани и със санкциите, предвидени в административнонаказателните разпоредби, правомощията на органите за контрол по Закона за автомобилните превози и производството по установяване на нарушенията и издаване на наказателните постановления.
В чл. 91, ал. 3 се създава изрично правомощие на служителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с контролни функции да изискват сведения от присъстващите при извършването на проверките трети лица.
В хода на дискусията по темата становището на Фондация „Българско либертарианско общество“ бе представено от господин Димитър Карагегов. В него се изразява опасение относно текстовете на Законопроекта, с които се дават правомощия на служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да събират данни от трети лица. От вносителите бе отговорено, че това правомощие е необходимо за установяване на вида на превозите – дали са срещу заплащане или не, което от своя страна има огромно значение при установяване на нарушенията, извършвани от лица, които превозват пътници на цената на билета, а твърдят, че не получават цена за извършването на превоза.
Събирането на сведения от превозваните лица е способ за събиране на доказателства в административнонаказателното производство, какъвто към настоящия момент е неприложим, поради липсата на посоченото правомощие на органите за контрол.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 8 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Вторият Законопроект – № 654-01-112, с вносители Иван Вълков и Станислав Иванов, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 654-01-112, внесен от народните представители Иван Вълков и Станислав Иванов на 7 октомври 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 26 октомври 2016 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 654-01-112, внесен от народните представители Иван Вълков и Станислав Иванов на 7 октомври 2016 г.
На заседанието присъстваха господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, както и представители на браншовите организации.
Законопроектът бе представен от господин Иван Вълков. Той подчерта, че основната цел на Законопроекта е намаляване на случаите на нерегламентирана дейност на водачи на моторни превозни средства, които извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от закон и от подзаконови нормативни актове. Според вносителите извършването на такъв тип дейност разкрива значително по-висока степен на обществена опасност, предвид отговорността на водачите, както за личната им безопасност, така и за живота, здравето и имуществото на гражданите.
От вносителите бе заявено, че неограниченото нарастване на предлагането на този вид нерегламентирана услуга би могло да доведе до изкуствено създадена криза на пазара.
Друго изменение, предвидено със Законопроекта, е даването на правомощия на съответните общински съвети да определят размера на глобите за превоз на пътници, които пътуват без билет или друг превозен документ в населените места.
В хода на дебатите по Законопроекта бяха изказани мнения за подобряване на определени текстове от него.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 654-01-112, внесен от народните представители Иван Вълков и Станислав Иванов на 7 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ананиев.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: И аз благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление има само по Законопроекта с вносител Министерският съвет.
Заповядайте, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОМИР ПРОДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 7 юли 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, който представи Законопроекта от името на вносителя.
Предложените промени са в няколко основни направления. Предвидени са мерки за прилагане на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт.
Друга група изменения и допълнения, предвидени в Проекта на закон, са свързани с условията за лицензиране и за извършване на дейността по превози на пътници или товари от автомобилните превозвачи, основанията за отказ за лицензиране и за прекратяване на лицензирането, както и относно условията за извършване на регистрация за таксиметров превоз на пътници и отказ за регистрация.
Третата група промени, предвидени със Законопроекта, е свързана с възлагането на превозите по утвърдени маршрутни разписания по автобусни линии.
С предложените промени се създава задължение за кметовете на общини преди започване на процедура по възлагане на превози по утвърдени маршрутни разписания по автобусни линии от областните и републиканската транспортна схема да уведомят писмено органа, утвърдил съответното разписание, като процедурата по възлагане може да стартира само за проверени и съгласувани от утвърдилия ги орган маршрутни разписания.
Кметовете на общините възложители се задължават да предоставят справки с информация по възлагането на превози по маршрутни разписания по автобусни линии от областните и републиканската транспортна схема на органа, който е утвърдил съответните разписания, както и да го информират при промяна в обстоятелствата по възлагане. Тези справки са необходими, за да бъде получена актуална информация относно възлагането на превозите и сроковете на сключените договори с превозвачите с цел извършване на проверка на действия за оптимизиране на републиканската транспортна схема.
Чрез получената от справките информация ще се предостави възможност за осъществяване на контрол относно начина на възлагане с оглед разпределяне по общини на предвидените в държавния бюджет средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите. Общинският съвет на съответната община, на чиято територия има спирка по маршрута на автобусна линия, ще определя съответната автогара и автоспирка.
В Комисията бе представено становище на Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява принципната подкрепа на Законопроекта. Същевременно в становището се изразява несъгласие с високия размер на санкциите, предвидени за кметовете на общини.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха необходимостта от приемане на предложените промени.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление със 7 гласа – „за“, без „против“ и 2 гласа – „въздържали се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602 01 33, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Проданов.
Преди да дам думата за становище на вносител, уважаеми колеги, на посещение в Народното събрание е група от област Силистра. Нека да ги поздравим. (Ръкопляскания.)
За становище на вносител – заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, основната цел на Законопроекта, който Ви представяме с колегата Иванов, е намаляване сивия сектор в областта на автомобилните превози.
Същността на Законопроекта е в две основни направления – първото е завишаване на глобите за нерегламентираните превози на стоки и товари, тогава когато няма лицензи и тогава когато няма наличност на необходимите превозни документи.
Втората група промени са в посока даване възможност на общинските съвети да определят размера на глобите за пътници, които са без билети или без такива превозни документи.
Законопроектът беше одобрен в Комисията по транспорт от всички народни представители единодушно, за което им благодаря.
Бяха направени предложения от страна на народните представители Михов и Свиленски, които ние ще вземем предвид, ако бъде гласуван на първо четене и ще коригираме текстовете, ще ги направим по-добри.
Това е накратко по предложения от нас Законопроект, който е одобрен и от автомобилния бранш на срещата, която беше проведена с тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Вълков.
Становище по Законопроекта от Министерския съвет – не виждам.
Режим на дебат, уважаеми колеги.
Имате думата за изказване по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Горов от Парламентарна група на БСП лява България.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да кажа няколко думи по двата законопроекта ще кажа, че ние ще подкрепим и двата законопроекта на първо четене, както го направихме в Комисията, така ще гласуваме и в залата. Ще подкрепим законопроектите с оглед на това, че това са стъпки в правилната посока.
От друга страна обаче няма да коментирам по никакъв начин въпросите, касаещи европейските директиви, които фактически ние транспонираме сега в нашето законодателство. Там са изискванията и за тахографите, и за лицензите, така че от тази гледна точка няма да коментирам в тази посока.
Философията на Закона, който е на Министерския съвет, по принцип говори за борба, или за опит за справяне с част от сивия сектор в целия сектор, говоря за пътническия транспорт. За какво става дума? Всички сме наясно и сме виждали коли или малки бусчета, които тръгват преди автобусите, ужким пътувайки в една и съща посока. Фактически возят на цената на билета, а не се издават никакви документи, което, разбира се, ощетява и държавата от гледна точка на данъци, и превозвачите, които извършват тези транспортни услуги – спечелили са конкурси, гарантирали са някакви минимални условия и изисквания, които е поставила държавата или общината по линиите, които те обслужват. Дотук всичко е добре. Аз съм напълно съгласен, че такива действия би трябвало да бъдат предприети и трябва да бъдат дори и по-активни.
Но има и нещо, което няма как да не отбележим, няма как да не го кажа. Тук защитаваме интересите на едрия, на големия – на фирмата, на собственика. Трябва да помислим може би, това е някакъв по-дълъг процес, по отношение на малкия – на този, който пътува. Защото хората, които търсят варианти да намалят разходите си, също са важна част от обществото. Те плащат иначе билетите си и търсят вариант да си намалят разходите.
Може би трябва да се търсят допълнителни възможности за общините – за повече линии, или да се търси вариант за намаляване на цените, колкото е възможно, разбира се, в рамките на разумното. Пак казвам, добре е да се защитят интересите на превозвачите, добре е да се защити интересът на държавата по отношение на събирането на данъците, но не бива да забравяме, че в целия този процес има още една страна. Това е пътникът, който при определени обстоятелства едва ли ще рискува, тъй като всички знаем, че когато става въпрос за такова пътуване, няма нито застраховка на мястото, където човекът е седнал, изобщо редица други. Да не влизаме в детайли в тези проблеми. Едва ли хората ще рискуват живота си в такова положение. Това не касае конкретните текстове, затова казвам: ние ще ги подкрепим.
По отношение на глобите, хубаво е да бъдат определени такива глоби. Колегата Свиленски предложи в Комисията обаче да се постави горна граница. Общините нека да имат това право сами да определят какви да бъдат размерите на глобите на хората, които се возят без билети в транспорта, или тези, които нарушават правилата, но нека да сложим горна граница. Не че не вярваме в преценката на българските общини, но знаем, че те са притиснати в голяма степен финансово, и да не се стигне до много неприятни ситуации – в малки общини високи глоби, които да бъдат непосилни за хората, които са нарушители. Макар че самият факт, че са нарушители, вече е изключително показателен.
И нещо, което ще предложим, освен това, разбира се. Чух, че и колегите вносители имат нагласата да отбележат нашите предложения, които сме направили в Комисията. Ще предложим изискванията, които са по отношение на управителите на дружествата, които извършват тези дейности, да бъдат същите и за собствениците на дружествата. Нерядко се получават ситуации, при които хора, които не отговарят на изискванията към управителите, правят дружества, намират си един читав управител, който фактически условно да отговаря на тези изисквания. По този начин се дава възможност на хора, които не отговарят на определени изисквания, да извършват този тип дейност като собственици. Това между първо и второ четене ще го направим като предложение.
И пак в заключение ще кажа: ще подкрепим Законопроекта на първо четене с тези уговорки, които евентуално ще бъдат отразени между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Горов.
Реплика на изказването?
Заповядайте, господин Ананиев.
Втора реплика – господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Горов, ще Ви репликирам в частта, в която казахте – което за мен е малко изненадващо, че собственикът трябва да покрива същите критерии като управителя. Имайки предвид, че ние се опитваме така да стимулираме малък и среден бизнес инвеститори и така нататък, няма как да задължаваме един инвеститор, защото собственикът се явява инвеститор – той е решил да направи дружество, инвестирал е средства, решил е да направи един бизнес модел. Това не значи, че той трябва да покрива тези изисквания. Тях може да ги изискваме от управителя, тъй като той управлява бизнеса, той е мениджър. Той трябва да има познанията, които са нужни – в цял свят е така. Ако поставим същите изисквания и за собствениците, ще ограничим правото за правене на бизнес. Собственикът може да бъде сериен инвеститор – човек, който само е инвестирал част. Може да има повече от един собственик. Ако имаме десет собственици, ако имаме АД, това значи ли, че всички петстотин собственици ще трябва да отговарят на това изискване, защото те със своите акции са собственици?! Това не ми се струва много разумно като предложение и в тази насока беше моята реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ананиев.
Заповядайте, господин Иванов – втора реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Горов, според мен малко трябва да се разграничат нещата. Когато говорим за нелегален бизнес, това е нелегален бизнес, който няма нищо общо с това кой ще е управител, кой няма да е управител. Тези фирми нямат лиценз да возят. Това е основното в промяната, която правим. Ако нямат лиценз, те попадат под ударите на закона. Всичко останало – какъв е управителят, какъв е шофьорът, са неща, които се разглеждат от друга материя на съответния закон, от една страна.
От втора страна, за глобите. Съгласен съм, че трябва да има таван, но трябва да имаме предвид и нещо друго. Не трябва да изпадаме в популизъм и примерно този таван да е прекалено нисък, което Вие може би ще предложите. Проблемът е в София и в големите градове – Варна, Бургас, Русе, Плевен и така нататък. Това са градове, където няма служители на съответните фирми, които събират билета от пътника, а самите пътници трябва да си продупчат билетчето, така да се каже, или талона да си го чекират с карта. Затова Ви моля тези неща да ги разграничим.
Иначе донякъде съм съгласен с Вашето изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Горов, заповядайте.
ДИМИТЪР ГОРОВ (БСП ЛБ): Създадената добра атмосфера в нашата Комисия, мисля, че е добра основа да стигнем до общо решение какъв да бъде таванът на глобата. Не казвам да бъде нито много малък, нито много голям. Заедно ще го решим. Ще има различни предложения, предполагам, и от тази гледна точка ще стигнем в някакъв етап до крайното решение. Мисля, че прекомерното увеличаване, висок праг на глобата, от една страна, ще стигне варианта на невъзможност за плащане, което фактически ще обезсмисли една такава глоба. От друга страна, пък прекалено ниската глоба ще води до ситуация, при която всеки няма да си плаща билетите, с тайното разбиране, че един път, като го хванат, няма да е проблем да си плати глобата. От тази гледна точка мисля, че при всички случаи ще имаме възможност за дебат и ще стигнем до някакво общо решение по темата.
Колкото до изискванията към собствениците. Уважаеми дами и господа, колеги, аз не съм казал всички изисквания, за които става въпрос за управителите, да бъдат изискуеми и за собствениците. Но кажете ми Вие! Вие дадохте пример за АД. Кажете ми Вие: ако един собственик дължи на държавата 5 милиона ДДС, то това не е ли основателна причина този човек да няма право и да няма възможност да прави друга фирма, с която да продължи своята дейност в тази посока – да трупа задължения към държавата и така нататък? Ако един човек е осъждан за престъпления, които касаят транспортни събития и така нататък, то нима той би трябвало да има тази възможност, назначавайки си един управител – човек, който не е извършвал такива нарушения? Така че от тази гледна точка съм абсолютно убеден, че такива изисквания трябва да има и към собствениците и те трябва да бъдат достатъчно високи.
Вярно е, че управителите са хората, които практически извършват управлението на фирмата, но дайте да не си кривим душата. Те ще направят това, което им кажат собствениците в 99,9% от случаите на управлението, в което и да било дружество. Така че при това положение мисля, че не е нелогично да имаме такива изисквания и по отношение на собствениците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Горов.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Аз лично ще подкрепя и двата законопроекта, тъй като са в правилна посока. Все пак обаче искам да обърна внимание, че добрите намерения по Законопроекта на колегата Вълков трябва да бъдат подплатени с една доста сериозна работа между първо и второ четене. Тоест добро е намерението тези, които извършват незаконни превози, без да притежават лиценз, да бъдат така „награждавани“ с едни сериозни глоби. Тук обаче възниква един сериозен проблем – как и по какъв начин ще бъде доказано, че тези лица извършват такива нерегламентирани превози? Практиката, както си говорихме преди малко с колегата Вълков, сочи, че обикновено лицата, които биват превозвани, при извършване на проверка се оказва, че са приятели, с далечна роднинска връзка и така нататък. Сиреч това добро намерение в един момент може да се окаже неработещо.
Затова обръщам внимание, че между първо и второ четене тези неща трябва да бъдат изчистени и предвидени.
Нещо повече, тъй като превозването без лиценз в същото време представлява и едно грубо нарушение на извършване на недекларирана дейност. Ясно е, че когато превозваш без лиценз, тази дейност ти не я декларираш. Приходите, осъществени и реализирани от тази дейност не се отчитат никъде. Тоест там трябва да има задължително препратка и към Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), защото знаем, че когато на един търговец бъде установено, че има реализирани приходи от нерегламентирана дейност, има добри текстове в ДОПК, които правят глобата и ползата на държавата още по-добра. Тоест трябва да има задължително препратка и да се помисли как да бъде направена.
Според мен между първо и второ четене, за да станат тези текстове наистина ефективни и работещи, трябва да има препратка и към Наказателния кодекс. Защо към Наказателния кодекс, колеги? Защото, както знаете, ние вече тук сме приели, че невнасянето на осигуровките е криминално деяние. Когато ти укриваш, извършваш незаконна дейност, практически укриваш и невнасяне на осигуровки. Тоест там също трябва да има препратка към Наказателния кодекс и трябва да се помисли много сериозно между първо и второ четене.
По въпроса за двата лиценза мисля, че там нещата са ясни. Според мен са в правилна посока и затова и заслужават подкрепа.
Пак повтарям, лично аз, предполагам, че и моите колеги от групата на Патриотичния фронт ще подкрепим тези два законопроекта с условието, че между първо и второ четене трябва да се положат доста усилия.
Накрая, за да не отнемам много време, не знам дали не е добре, тъй като се дава възможност общинските съвети да определят какви са глобите, но когато ние наложим максимален праг, това означава, че ще даваме възможност на общинските съвети да намаляват тази глоба, а говорим за едно тежко деяние. Тежко деяние, което е в противовес на конкуренцията, в противовес на нашите намерения за изсветляване на българския бизнес. Тоест тук може би е по-добре да се говори за минимален праг на налагане на глоба, установен в закона, а общинските съвети, тъй като те ще са много по-добре запознати на място и информирани, да налагат вече по-висока глоба от тази минимална, предвидена в закона. Също е добре да се помисли в тази посока, тъй като в момента не съм сигурен кое ще бъде по-доброто, все пак да се помисли, да се изкоментира. Няма нищо лошо примерно да се чуе мнението и на Сдружението на общините в тази посока, ако има или няма. Така че е добре да се помисли в тази посока. Това е, което искам да кажа.
Ние ще подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Байрактаров, няма да Ви направя точно реплика, но искам да доразвия може би Вашата идея. Не само, че имаме идеята да правим промени в Наказателния кодекс (НК), но тъй като реда за промяна в НК е нормално да се извърши чрез отделен Законопроект за изменение и допълнение (ЗИД), нямаше нужда в този ЗИД на автомобилните превози да вкарваме промяна в НК, нямаше да бъде колегиално и честно спрямо колегите от Правната комисия, които също могат да пожелаят да си направят промени, от една страна.
От друга страна, имаме идея, господин Байрактаров, може би по някакъв начин да обвържем третото деяние, примерно с отнемане на книжката. Защото когато се отнема книжката, се отнема възможността на този водач повече да извършва дейност за определен период. Може да се отнеме и моторното превозно средство. Но тези неща следват.
Първото, което ние правим е промяната в автомобилните превози и след това ще се направят съответните промени в другите закони, които можем да направим и заедно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте за втора реплика, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Уважаеми господин Байрактаров, възползвам се от правото си на реплика, не защото не съм съгласен с това, което казахте. Напротив, подкрепям Ви във всички разсъждения, които направихте от тази трибуна, само една корекция, ако мога да направя относно глобите и размера, определян от общинските съвети. Тук става въпрос не за тези глоби за извършване на превози, когато нямаш лиценз, а става въпрос за глобите за нередовен пътник в градския транспорт. Колегите са предложили това нещо да се определя от общинския съвет, без да има горна граница. Това, което е нашата идея да направим, е Народното събрание да определи някакъв диапазон на тази глоба, а не общинските съвети да го правят, както преценят.
Ще Ви кажа защо – защото в момента глобата за нередовен пътник е 10 лв., а в Столична община глобата е 40 лв. Най-големият нарушител по Закона за автомобилните превози, за съжаление, е столицата на България. Столицата на България показва, че няма значение, че има закон, в който е казано, че глобата трябва да е 10 лв., няма значение, че българският парламент е приел, че трябва да има минимална тарифа на таксиметровите превози – вече две години Столична община не въвежда такава минимална тарифа. Примерът, който трябва да дават общините, е не само да правят подобренията на инфраструктурата за своите жители и граждани, а трябва да спазват и законодателството.
Надявам се, че когато сложим тези граници такива, че да задоволяват интересите на и на Столична община, и на превозвачите, те да започнат да изпълняват Закона, защото в момента глобата по закон е 10 лв., а глобата, която налагат контрольорите в Центъра за градска мобилност, е 40 лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Колега Иванов, ние сме на едно и също мнение. Неслучайно казах, че трябва да се направи препратка към Наказателния кодекс, защото споделям това мнение, че не трябва през Преходни и заключителни разпоредби да се променя нито Наказателнопроцесуалния кодекс, нито Наказателния кодекс, защото материята е изключително специфична, много е тънка, бих казал, и затова най-добре с тези въпроси да се занимава Комисията по правни въпроси. Все пак, ако ние не направим препратка към Комисията по правни въпроси, ще остане само едно намерение.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ,от място): Ще направим отделен ЗИД.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Като казвам „препратка“, казвам да има синхронизирано действие между двете комисии, иначе мнението ни е едно и също по този въпрос.
Радвам се, че и колегата Свиленски подкрепя това, което казах, но пак повтарям… Вие всъщност повторихте това, което аз казах: ако ние наложим максимален праг 10 лв., точно това имах предвид, това означава, колега Свиленски, надявам се, че го разбирате вече, че общината няма да наложи глоба повече от 10 лв., а във всяка община тя има строго специфични свои особености. Например в Столична община особеностите са едни, но например в община Нова Загора – там са съвсем други условията. Там глобите и от гледна точка на статуса на населението, което живее там, на доходите, които получава това население, също ще бъдат различни. Не е въпросът да налагаме глоби и след това да не могат да се съберат тези глоби. Въпросът е да се наложат глоби и те да могат да бъдат събирани.
Пак ще повторя, за да Ви стане ясно. Ако наложим в Закона максимален праг за нередовен пътник от 10 лв., това означава, че Столична община може да наложи глоба от 1 до 10 лв., което е несериозно, предполагам, че ще се съгласите. Затова казвам, че ние трябва да наложим минимален праг, за да може вече съответната община … и примерно, ако кажем, че минималният праг е 10 лв., тоест, което е поносимо за всички, според мен, общини, които извършват такъв род дейност, да тръгне глобата от 10 лв. нагоре. Благодаря Ви. Надявам се да сте ме разбрали и да се съгласите с мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви за лекцията, господин Байрактаров. Мисля, че всички Ви разбраха.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: И аз благодаря, господин Председател – тя е безплатна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Господин Ананиев, заповядайте!
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Във връзка с дискутираните законопроекти на колегата Вълков и Иванов – да, аз съм съгласен, че трябва да има таван на глобите, тъй като няма как да оставим общините сами да решават това и да се окаже, че в някаква малка община глобата е 100 лв., а в друга по-голяма е 20 и така нататък.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): То може винаги да се окаже това.
НАСТИМИР АНАНИЕВ: За мен една прилична глоба, например за София, би била 30 лв., защото до момента беше горе-долу така – имахме 1 лв. билетче – 20-кратна глоба, което беше 20 лв. Сега билетът е 1,60 лв. – 20-кратна глоба, е 30 лв. Също така, имайки предвид предложенията за глоби на междуселищния транспорт и международния транспорт, там респективно 30 лв. за междуселищен и 300 лв. за международен транспорт, когато се пътува без билет. Трябва да има все пак някаква съразмерност. Не може междуселищната глоба да е 30 лв., където един билет, може би ти е 10 – 15 лв., всъщност става двукратен размерът на глобата, а в София да е над ... имам предвид 25 пъти.
Ще дадем възможност и в Комисия да обсъдим между четенията каква е подходящата глоба и вече самите общински съвети да преценят.
Има нужда и от други редакции. Бяха споменати на Комисията в текста на господин Вълков и Иванов, където се говори за моторен транспорт – може би трябва да махнем „моторен“, за да не изключваме релсовия, защото все пак и там пътуват хора с билети и тези, които нямат билети, разбира се, трябва да бъдат санкционирани.
Аз искам да обърна малко повече внимание върху глобата за „превозвачи“ или такива, които се правят на такива и които не са си извадили лиценз. Там вдигаме глобата. Предлага се да се вдигне глобата, аз подкрепям едно такова вдигане, защото това е знак към самата индустрия и към самата общност. Това значи, че който спазва правилата за правене на бизнес, може да влезе и да се конкурира на едни нормални условия в това правене на бизнес, но който е решил по някакъв начин да се конкурира нелоялно, защото, ако не вземете лиценз и извършвате незаконна търговска дейност, Вие всъщност се явявате една нелоялна конкуренция на самите превозвачи, които са изпълнили редица изисквания, които им налага Закона, а пък другите не са изпълнили това изискване. Те се опитват, първо, да подбиват цените и второ, да имат по-голяма печалба.
Преди няколко месеца във връзка с това предложение на Министерския съвет се получи една доста голяма полемика, за мен беше спекулативна, че всъщност тези глоби са насочени към споделеното пътуване. Трябва много ясно да се каже, че те не са насочени към споделеното пътуване, а към незаконната търговска дейност. Всеки от нас, може и сега, може и когато е бил по-млад, когато е пътувал до морето с приятел или познат и са си разделяли бензина. Това е споделено пътуване. Давам пример – съвсем наскоро влязох в една платформа за споделено пътуване и там имаше реклама за 57-местен автобус, който се рекламираше като споделено пътуване. Ще се съгласите с мен, че това е очевидна форма на незаконна търговска дейност, която трябва да бъде много сериозно наказуема. Самата общност трябва да има саморегулиране отвътре. Ако Вие имате сайт за това нещо, трябва да има саморегулация. Не може да има споделено пътуване с 57-местен автобус – съгласете се с мен.
Мерките не са насочени в тази насока. Те се насочени срещу незаконната търговска дейност, срещу хитреците, които се опитват да изкарват пари на гърба на разработени линии, на разработени трасета, да тръгват малко преди определените превозвачи, за да могат да им вземат част от бизнеса. Срещу това са насочени мерките. Срещу това даваме и повече възможности на Автомобилна администрация – господин Калайджиев в Комисията заяви, че да, има доста санкционирани хора по този член. Нека да дадем знам към индустрията, че ние подкрепяме хората, които искат да правят легален бизнес, които не искат да се крият в сивата икономика, които искат да плащат и данъци, и осигуровки, но да сложим и много ясно знака, че не е насочено към споделеното пътуване, а срещу незаконната търговска дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ананиев.
Има ли реплика на изказването на господин Ананиев? Не виждам.
Други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебатът.
Моля квесторите да поканят народните представители. В момента в залата има 71 човека – позволих си да преброя. Нямаме кворум, затова ще помоля да поканите депутатите. Ще изчакам една минута, преди да пристъпим към гласуване.
Уважаеми колеги, първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 602-01-33, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г.
Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Гласуваме втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 654-01-112, внесен от народните представители Иван Вълков и Станислав Иванов на 7 октомври 2016 г.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет.
Така и двата законопроекта са приети на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛНА КОМИСИЯ ПО РИБАРСТВО ЗА СРЕДИЗЕМНО МОРЕ.
Вносител е Министерският съвет на 7 октомври 2016 г.
Доклад на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте, уважаеми господин Христов – председател на Комисията, да представите доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предоставям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за ратифициране на измененото Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море, № 602-02-35, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2016 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 19 октомври 2016 г., на което обсъди Законопроект за ратифициране на измененото Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море, № 602-02-35, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2016 г.
Генералната комисия по рибарство за Средиземно море е регионална организация за управление на рибарството към Организацията по прехрана и земеделие към ООН, създадена по силата на Споразумение от 24 септември 1949 г. То е влязло в сила през месец февруари 1952 г., претърпяло е няколко изменения, като Република България го е ратифицирала със закон през 2006 г.
Европейската общност се присъединява към Споразумението през 1998 г., като държавите – членки от Средиземноморския и Черноморския регион също стават страни по него. С Решение на Европейския съюз 2015/674 на Съвета от 20 април 2015 г. Европейският съюз приема и измененото Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море, което следва да бъде ратифицирано и по съответния национален ред.
Целта на измененията е да се осъвремени и да се засили ролята на Комисията в опазването на рибните ресурси и в тази връзка се ревизират структурата и съдържанието на действащото Споразумение.
С ратифицирането на Споразумението Република България ще може да участва във финансирани от Комисията научни, технически и методически проекти, форуми и семинари, в обмена на специализирана информация и ще може да упражнява правото си на глас в рамките на установената от Европейския съюз компетентност, при вземането на решения на сесиите на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море.
След проведеното гласуване, Комисията по земеделието и храните с 15 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на измененото Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море, № 602-02-35, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2016 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Христов.
За стенографския протокол – няма доклади на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Становище на вносител? Не виждам.
Режим на дебати.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам дебата.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на измененото Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море, № 602-02-35, внесен от Министерския съвет на 7 октомври 2016 г.
Режим на гласуване, уважаеми колеги.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Единодушно със 73 гласа „за“.
Процедура – заповядайте, господин Христов, за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение Законопроектът да бъде предложен и на второ гласуване в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Не виждам.
Гласуваме, уважаеми колеги, предложението на господин Христов за второ гласуване на Законопроекта за ратификация.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Единодушно 73 гласа „за“.
Заповядайте, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание:
„ЗАКОН
за ратифициране на измененото Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море
Член единствен. Ратифицира измененото Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Изказвания? Няма.
Гласуваме Законопроекта за ратифициране на измененото Споразумение за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море – второ гласуване, ако обичате, уважаеми колеги.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.
Благодаря, уважаеми колеги, за участието в днешния пленарен ден – за законодателния ден.
Тридесет минути почивка.
В 11,00 ч. парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме, уважаеми колеги, с:
ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ ПО ЧЛЕНОВЕ ОТ 91 ДО 103 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Новопостъпили питания за периода от 21 октомври 2016 г. до 27 октомври 2016 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Кирилов Иванов, Клавдия Григорова-Ганчева, Евгени Стоев, Милен Михов към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно състоянието на третокласната пътна мрежа в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 ноември 2016 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на три въпроса от народния представител Светослав Белемезов;
- от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народните представители Методи Андреев, Мартин Димитров, Петър Славов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов;
- от министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министъра на околната среда и водите Ивелина Василева на въпрос от народния представител Петър Славов;
- от министър на икономиката Божидар Лукарски на въпрос от народните представители Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Гроздан Караджов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова на въпрос от народния представител Гроздан Караджов;
- от заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев на въпрос от народния представител Гроздан Караджов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Гроздан Караджов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Рушен Риза.
От името на група – Светослав Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Български и международни средства за масово осведомяване публикуваха информация за публични изявления на президента на Република Турция Реджеп Ердоган, в които са огласени зле прикрити претенции на Турция да притежава сфери на влияние извън своите днешни граници, като представлява милиони граждани на чужди държави, в това число и България, и се грижи за опазването на културно-историческото наследство в бившата Османска империя. Това са много опасни претенции, които могат да се определят единствено като опит за прокарване на ислямистка идеология и неоосманистка политика, които нямат място в съвременните международни отношения.
Тези изявления предизвикаха основателно напрежение и недоволство сред българското общество предвид деликатната международна обстановка в момента и нееднозначните политически процеси в нашата съседка. Подобни провокативни изказвания и пристрастни позовавания на исторически събития не са белег на държавническа отговорност и могат да се интерпретират като оспорване на споразуменията, с които са установени границите между държавите в региона. Това не помага на добросъседските отношения и регионалната стабилност, както и на европейските стремления на самата Турция.
На този фон предизвиква учудване мълчанието на българските официални власти в лицето основно на Министерството на външните работи и липсата на действия, които биха способствали за осветляване на случая, за намаляване на общественото напрежение и за защита на националния интерес и националното достойнство. Вместо това министър Даниел Митов лековато подминава проблема със смехотворното обяснение, че не може да коментира “границите на широтата на сърцето на Ердоган”.
Министърът на външните работи за пореден път с действия или бездействия основателно провокира въпроса дали разбира какво всъщност е националният интерес, има ли качествата да отстоява този интерес и на чии интереси всъщност служи? Във връзка с горното парламентарната група на АБВ настоява:
Първо, Министерството на външните работи на Република България да поиска разяснения от турската страна и да реагира остро на всякакви опити за териториални претенции по отношение на България.
Второ, министърът на външните работи да докладва пред парламентарната Комисия по външна политика за мерките, които е предприел към настоящия момент.
Трето, при необходимост проблемът да се обсъди с цялата му сериозност от правителството и Народното събрание, които да заемат категорична позиция и предприемат съответни мерки за защита на суверенитета, на териториалната цялост и достойнството на Република България.
В този контекст парламентарната група на АБВ изразява своята пълна подкрепа на позицията, огласена от Централното ръководство на Съюза на тракийските дружества в България – най-представителната организация на тракийските българи, която от години аргументирано и настоятелно повдига пред българските и международни институции Тракийския въпрос и необходимостта от поставянето му като основен в двустранните отношения с Република Турция без политиканстване, партизанщина и създаване на напрежение между двете страни.
Призоваваме всички парламентарно представени партии и коалиции, както и Народното събрание като цяло, безрезервно да подкрепят тази позиция и да изискат от изпълнителната власт и в частност Министерството на външните работи, да предприемат очакваните от тях мерки в защита националния интерес. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Има ли и други декларации? Не виждам.
Преминаваме въпросите към Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи.
Първият въпрос към нея е от народния представител Димитър Шишков относно големия брой пътнотранспортни произшествия с трагичен край в град Пловдив и областта.
Заповядайте, господин Шишков, за въпроса.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ) Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател! От последния доклад на Областно управление МВР Пловдив, където бяхме заедно, бе видно, че Пловдив и областта са на първо място по пътно транспортни произшествия, завършили с трагичен край. Тези данни се потвърдиха и от националните телевизии, както и от европейските статистики, така и от нашите сайтове и въобще от нашата българска статистика.
В Пловдив не може да се види, за съжаление, нито един патрулиращ полицай през цялото денонощие, и Ви уверявам, че това наистина е така, което позволява нерегламентирани състезания дори и по централните булеварди на града. Няма и ден, в който да няма тежко пътно транспортно произшествие в Пловдив. Фактически в Пловдив досега никога не е имало толкова тежка пътнотранспортна ситуация. За последната година са отбелязани най-много смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия.
Не виждам никаква превенция и наказания, което ме кара да задам и тези въпроси към Вас, а именно какви мерки взема Министерството да реши този сериозен проблем? Вярно ли е, че щатът на МВР в областна дирекция Пловдив е незапълнен и каква е причината за това? Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шишков.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Главчев, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шишков, споделям и аз Вашата загриженост за пътнотранспортната обстановка в Пловдив. Още от самото начало на моя мандат съм поставила като приоритет на Пловдивската дирекция да работи в тази посока – както на господин Узунов, който вече не е директор, така и на господин Разсолков.
Трябва да имаме предвид, че става въпрос за район, в който има изключително усложнена пътнотранспортна обстановка, най-натоварената магистрала, международен път, много натоварен второкласен път по дестинацията Пловдив – Асеновград – Смолян.
Едно уточнение, че показателят, по който се отчитат статистическите данни, е брой ПТП на 1000 моторни превозни средства. Тук Пловдив е в началото, но не на първото място. Въпреки това, по брой пътнотранспортни произшествия и жертви статистиката показва тревожна обстановка.
През деветте месеца на 2016 г., тоест от времето, когато заедно бяхме на този отчет, се наблюдава намаление при пътнотранспортните произшествия и пострадалите на територията на Пловдив. Най-съществено е то при загиналите, които са с 12 по-малко или с 18% по-малко спрямо същия период. Констатира се и значително увеличение на осъществяваната контролна дейност от органите по пътен контрол, като установените нарушения са два пъти повече спрямо 2015 г. Мисля, че това е един от ключовете за решаването на проблемите в Пловдив.
Отчитайки важността на пътния контрол с моя заповед от месец юли 2016 г. бе разширен кръгът от длъжностните лица с правомощия да издават фишове и актове за установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата и Кодекса за застраховането. След проведеното обучение и изпити в Областна дирекция – Пловдив, броят на тези служители е увеличен до 124 за различни длъжности от звената на Териториална полиция. Отделно от това, ръководството на Областната дирекция – Пловдив, е създало ефективен ред за проверка на невръчени наказателни постановления на гражданите. По принцип те се връчват на лицата единствено при личното им явяване в сградата на сектор „Пътна полиция“, от полицейски служители на адресите по местоживеене. Към момента във всяка структурна дирекция е осигурен достъп на служителите до базата данни, в която може да бъде направена проверка. По този начин всяко лице, посещаващо съответното подразделение, независимо от повода, може да бъде проверено и за наличие на невръчени наказателни постановления – една добра практика, която смятаме да приложим и на други места.
През денонощието само със силите на съществуващите структурни звена се поддържат 25-30 автопатрула. Отделно се сформират смесени екипи с участието на състава на Зоналното жандармерийско подразделение – Пловдив, Териториална полиция, Криминална полиция и други, съобразно необходимостта от обществения ред и сигурност за конкретния район и населеното място.
От началото на годината няма регистрирано пътнотранспортно произшествие, за което да има данни, че е вследствие на нерегламентирано състезание по улиците на Пловдив и областта – нещо, което споменавате, се отнася за период малко преди това. До този момент са проведени 45 специализирани полицейски операции, проверени са 819 лица за установени нарушения на Закона за движение по пътищата и са съставени 84 акта за установяване на административно нарушение. Наложени са 134 глоби с фиш. Освен това на 96 лица са съставени протоколи за предупреждение.
Относно кадровата обезпеченост на дирекцията, искам да Ви информирам, че е с недостиг от 10,7%. По-конкретно по линия на Пътен контрол вакантните щатни бройки са 15.
Кадровото обезпечаване зависи от бюджета и възможностите на Академията да обучи издържалите конкурса. Работим активно и в тази посока. Тук мога да кажа, че доста усилия бяха положени и от общината в Пловдив специално – подменени са светофарните уредби на 45 кръстовища, променена е организацията на движение по основните булеварди, изградени са около 50 км велоалеи. Казвам това, защото виждането ни за решаване на проблемите с пътнотранспортните произшествия е свързано с разбирането, че всички институции, имащи отношение и към средата, и към поведението на водачите, а не само към контрола, трябва да се включат в този процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Господин Шишков, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Много благодаря за изчерпателния отговор. Виждам, че Вие сте се ангажирали лично с този проблем. Все пак и аз като депутат от Пловдив ми е мило за града и това, което се случи. Мило ми е за това, че Пловдив стана много хубав град и става все по-хубав град. Мило ми е за това, че има велоалеи, които са най-добрите в България. Но ми е отвратително, когато видя, че по всички велоалеи в града са спрели коли и да подминава полицейска кола, която да не ги глобява.
Фактически зная, че докладът, който Ви е даден, е една чиста статистика. Знам, че ако сега се качим с Вас на една кола и отидем до Пловдив, няма да видим една патрулираща полицейска кола. Това е проблемът, за съжаление, и аз Ви моля – ще помагам колкото мога и като народен представители, наистина да обърнете внимание на Вашите подчинени служби в Пловдив. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шишков.
Няма да се възползвате от правото на дуплика, уважаема госпожо Заместник министър-председател.
Втори въпрос от народния представител Петър Кадиев относно справедливо определяне на трудовото възнаграждение в държавната администрация.
Заповядайте, уважаеми господин Кадиев, за въпроса.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер! След среща с избиратели в Смолян до мен достигна обезпокоителна информация за несправедливо определяне заплащането на държавните служители.
Съгласно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, при сформиране на индивидуалните основни месечни заплати на служители, които постъпват за първи път в дадена администрация, се взема предвид съответното ниво и степен по Приложение № 1 на същата наредба, както и натрупания професионален опит. Към 2012 г., когато наредбата е влезнала в сила, минималната работна заплата в страната ни е била 290 лв., а сега е 420 лв. Заплатите в РЗИ – Смолян не са променяни от 8 години поради ограничените бюджетни средства за разходи за заплати. От години е установена тенденция най-късно постъпилите на работа служители да вземат по-високи заплати, поради повишената минимална работна заплата за страната. На практика, заради сега действащите нормативни и поднормативни актове, дългогодишни служители получават значително по-ниско трудово възнаграждение от новопостъпилите.
В Наредбата за заплатите на държавните служители в държавната администрация е дадена възможност за увеличение на заплатите въз основа на оценката на изпълнението. Такова увеличение, тук отварям една скоба – при наличие обаче на необходимия финансов ресурс, се извършва за всички служители в административната структура като базата, върху която се дефинира, е определената на служителя основна месечна заплата. При сега съществуващите широки диапазони на минималната и максималната заплата за дадено ниво служителят с по-малка заплата на практика не може да достигне нивото на този с по-голяма, тъй като базата за увеличение е винаги различна.
Въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприемете, за да се възстанови балансът и да се унифицират правилата за определяне заплатите на държавните служители, така че да се изкорени несправедливото и дискриминационно определяне на трудовото възнаграждение, съществуващо към настоящия момент в държавната администрация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Уважаема госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Кадиев, този въпрос е малко на границата на моите правомощия и на Министерството на финансите, но за да имам възможност да Ви отговоря, а не да връщам въпроса, съм направила необходимите консултации, защото Съветът за административна реформа, който ръководя, има консултативни функции, тоест обсъждат се позиции, но самите решения се предлагат от ресорните министерства.
Смятам, че констатацията Ви за несправедливо определяне заплатите на дългогодишни служители и новопостъпили служители, която поставяте, е основателна – има такава несправедливост.
Изравняването на минималните размери на значителен брой нива от така наречената матрица на заплатите, Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредбата за заплатите на служителите от държавната администрация – таблица за минималните и максимални размери, доведе до нарушаване на принципа за отчитане на нивото на заеманата длъжност и на професионалния опит, въз основа на който се определя степента на заплатите. Поради това в рамките на работната група за развитие на човешките ресурси към Съвета за административна реформа ще бъдат разгледани предложения за актуализиране матрицата на заплатите, която да отрази настъпилите промени в размера на минималната работна заплата. Имаме предвид, разбира се, че увеличаването на минималните размери на заплатите в някои от нивата неизбежно ще се отрази върху разходите за персонал в административните структури.
Поставеният проблем за наличието на разлики в заплащането между отделните администрации със сходни длъжности е свързан с финансови ресурси, с които разполагат администрациите и може да намери решение единствено в рамките на бюджетна процедура, и подобреното бюджетно планирано осигуряване на административните структури.
Политиката на заплащане през призмата на програмното бюджетиране предполага пред Министерство на финансите да бъде успешно обосновано как повишаването на заплатите в съответната администрация ще допринесе за постигането на нейните цели, тоест всяка една администрация трябва да извърви тази процедура. Що се отнася до различията между нивата на заплащане на второстепенните разпоредители с бюджет не може да се изведе и регламентира общо правило, което да доведе до унифициране в това отношение, тъй като второстепенните разпоредители към различните министерства – като вид структура, численост, съдържание на функциите, са на различни органи на власт и са различни, и не може да се направи тази съпоставка.
Що се отнася до въпроса Ви за обвързаността на увеличението на заплатите с размера на основните месечни заплати мога да кажа, че поради наличието на аргументи за несправедливост в правилата за повишаване на заплатите, като процент от размера на основната заплата в рамките на работната група за развитие на човешките ресурси към Съвета за административна реформа, Администрацията на Министерския съвет ще предложи въвеждане на нов подход, който да бъде отразен чрез изменение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Ще бъде предложено повишаването на заплатите да се извършва с определени суми, които са уеднаквени спрямо получената годишна оценка и нямат връзка с размера на основната заплата. Ако предложението бъде одобрено от работната група то ще бъде предложено на междуведомствено съгласуване за приемането му от Министерския съвет, чиято компетентност е изменението на наредбата за заплатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова!
Господин Кадиев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаема госпожо Вицепремиер, отговорът ме задоволява –това, което Вие сте направили, защото в крайна сметка тръгваме в една посока, за да може да се премахне тази несправедливост. Тя ще бъде малко повече осезаема – само шест месеца, когато минималната работна заплата стане 460 лв., и аз ще Ви помоля, когато правите тези разчети, те да бъдат вече на база 460 лв., защото чука моментът, когато това ще се случи.
Благодаря Ви, смятам че вървим в правилната посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Следващият въпрос е от народния представител Явор Хайтов относно пътнотранспортни произшествия по път Е79, в участък Ботевград – Мездра.
Заповядайте, уважаеми господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаема госпожо Заместник министър-председател, дами и господа народни представители!
Госпожо Заместник министър-председател, в днешния парламентарен контрол към Вас има шест въпроса и три от тях са свързани с проблемите на движението по пътищата, зададени от трима народни представители от три парламентарни групи.
Това ме кара да мисля, че наистина в този сектор има проблеми и е необходимо да бъдат решени по-скоро. Моят въпрос е следният. Той е входиран, между другото, на 18 октомври и чест Ви прави, че само десетина дни след като е входиран Вие намирате време да отговорите на него. Тоест той наистина е актуален и по смисъла на нашия Правилник. На 18 октомври по всички средства за масови осведомявания тече информация, че на път Е79 в участъка между Ботевград и Мездра, в непосредствена близост до село Ребърково, община Мездра, област Враца, е станало пътнотранспортно произшествие, при което има загинали и ранени – за съжаление, малки невръстни деца. Също така има значителни материални щети, за които се съобщава
Аз нямаше да формулирам по този начин своя въпрос, ако това беше еднократен инцидент и плод на човешка грешка или невнимание. Но такава информация има ежеседмично в този участък на международния път Е79 между Ботевград и Мездра, и особено в участъка около село Ребърково стават пътнотранспортни произшествия със значителни материални щети и човешки жертви, а така също и много ранени български граждани.
Конкретно моят въпрос е: моля Ви да отговорите , в тази част на международен път Е79, в участъка между селата Новачене, община Ботевград и град Мездра, в участъка около селата Лютидол и Ребърково от началото на тази календарна 2016 г.: колко пътно-транспортни произшествия са станали? Колко пъти е бил затварян пътят поради такива и какви странични заобиколни пътища са търсени? Какво прави Министерството на вътрешните работи за облекчаване на трафика и предотвратяване на по-нататъшни пътнотранспортни произшествия?
Искам да Ви обърна внимание, че това е част от международния път Е79 и там има огромно натоварване от тирове, които пътуват както за Дунав мост 2 между Видин и Калафат, така и за ферибота Оряхово – Бекет, така че натовареността е изключително голяма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
От трите въпроса два са за път Е 79.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Хайтов, наистина темата е изключително тревожна, чувствителността е много голяма по тази тема. Вчера имахме заседание на междуведомствената комисия – обсъждахме обстановката и последващите мерки. Изводите, които направихме са в различни посоки и мисля, че те дават насока на общата ни политика.
По конкретния случай, за който питате – от началото на 2016 г. до 20 октомври 2016 г. по международния път Е79 в участъка Ботевград – Мездра са регистрирани 56 пътнотранспортни произшествия, 14 от които тежки, с петима загинали и 14 ранени. В участъка около Ребърково и село Лютидол са настъпили общо 17 тежки – от които четирима загинали и петима ранени. За посочения период пътят е затворен за движение изцяло пет пъти, поради пътно-транспортни произшествия с пострадали и загинали и два пъти заради леки пътнотранспортни произшествия с тежкотоварни автомобили, като автомобилният поток е пренасочен по обходен маршрут.
Основните причини за настъпване на произшествия в участъка около селата Лютидол и Ребърково са свързани с неспазване на предимство на регулираното с пътни знаци кръстовище, несъобразена скорост и неспазване на дистанция от водачите. Участъкът е сигнализиран – сигурно сте имали възможност да видите, вероятно пътувате там често, с необходимите пътни знаци и допълнителни табели с надписи на български и английски език: „Внимание“, „Опасен участък“, „Намали скоростта“.
Пътната обстановка се следи непрекъснато като се изготвят анализи на пътно-транспортната аварийност ежемесечно. На база анализи се определят и местата за контрол на пътното движение от мероприятията, на които се извършва и контрол на скоростта с мобилна система за видеоконтрол. Местата са при разклон за село Ребърково, в село Лютидол и при крайпътно заведение в края на землището на село Лютидол. Селата.са включени в планираните операции за засилено полицейско присъствие на тази територия. Планират се и специализирани полицейски операции по метода “широкообхватен контрол“ в района на село Лютидол.
Що се касае до участъка при село Новачене – той се обслужва от Областната дирекция на МВР София и за периода от януари 2016 г. до 20 октомври 2016 г. са възникнали пет тежки пътнотранспортни произшествия, при които е загинал един и са ранени четирима души. В два от случаите, във връзка с настъпилите тежки пътнотранспортни произшествия, движението е било пренасочено по обходен маршрут, а в други случаи, движението отново е било пренасочено, когато е било невъзможно преминаването. Част от мерките, които прилагат полицейските служители на Районното управление в Ботевград, с цел предотвратяване на пътнотранспортни произшествия, е завишената контролна дейност.
За първите десет месеца на тази година са съставени 1091 акта за установяване на административни нарушения 1631 глоби по фиш за извършени нарушения на Закона за движението на пътищата, което, ако следихте предишния въпрос, е доста повече отколкото в Пловдив.
За сравнение за същия период през 2015 г. са били съставени два пъти по-малко почти, около 600 акта и толкова фиша. През 2016 г. са проведени 23 специализирани полицейски операции по метода „широкообхватен контрол“, през 2015 г. те са били 19, а 23 са досега.
17 са превантивните мероприятия, свързани с безопасността на движението, проведени на територията на община Ботевград, включващи беседи с подрастващите, както и с техните родители. През 2015 г. тези мероприятия също са били почти наполовина по-малко.
Своевременно при възникнала необходимост се изготвят сигнални писма до собствениците на пътищата във връзка с подобряване на пътната инфраструктура или за отстраняване на съществуващи или внезапно изникнали неизправности по платното. За тази година писмата са 11.
Съзнавам, че това са административни мерки, свързани с правомощията на КАТ.
На базата на анализа, който направихме вчера, ще се работи много в посока информираност на водачите, контрол върху тях, промяна в поведението им, включително и с провеждане на по-широки медийни кампании, за да може всеки един от тях да съобразява своето поведение според опасностите, които съществуват. Работим и в тази посока към момента търсим партньорства, основно медийни, за да започнем промяна в съзнанието, естествено, и в поведението на водачите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова. С две минути просрочихте времето, надявам се това да е за сметка на дупликата Ви.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Благодаря Ви и за това, че дадохте възможност за изчерпателен отговор, защото този въпрос е важен за целия Северозапад.
Аз ползвам всъщност парламентарната трибуна, за да кажа едно „Благодаря!“ на служителите както от Областна дирекция на МВР – Враца, така и от Областна дирекция на МВР – София-област, защото, ако не бяха те и не си вършеха стриктно и качествено работата, жертвите, за които говорихте Вие, и материалните щати щяха да са в пъти повече.
За да се реши този остър проблем по този международен път има едно-единствено решение, и то е много просто. То се съдържа в правителствената Програма за управление за периода 2014 – 2018 г. Това може да стане, като се изпълни частта в нея, където се говори за целево финансиране на инфраструктурата в Северозападна България. Защото, каквото и да правят служителите на МВР, денонощно да са на своя пост, а те са там – това зная, защото познавам немалка част от тях, наистина правителството само по един-единствен начин може да реши въпроса, като изпълни своето обещание за направа на двулентов път в участъка Ботевград – Мездра, като част от международния път Е-79, който е изключително натоварен. По него, както казах, минават множество тирове и много често се образуват колони, движещи се както към ферибота Оряхово – Бекет, така и към Дунав мост – 2. Изпълнявайки програмата, можем да си спестим и човешки жертви, и материални щети.
Понеже се намираме в подготовка за разглеждане на бюджета за 2017 г., госпожо Министър, като авторитетен член на българското правителство Ви моля да обърнете внимание да бъде изпълнена правителствената програма, да бъдат заделени тези средства, за да се направи най-сетне този участък наистина европейски! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Хайтов.
Преминаваме към два въпроса с общ отговор, зададени от народните представители Радан Кънев и Атанас Атанасов.
Първият е относно предаване от страна на МВР на турски граждани на Република Турция.
Вторият е относно искане за политическо убежище от чужди граждани в Република България.
Заповядайте, уважаеми господин Атанасов, имате двойно време.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи! В значителна част от българското общество има остра чувствителност към нарушаване на основни човешки права на лица, които бягат от политическия режим в съседна Турция към настоящия момент. В тази връзка са нашите два въпроса.
Фактическата обстановка е следната. В публичното пространство се появи информация, че българската държава е предала на Република Турция седем нейни граждани, които са напуснали страната си поради политическо преследване. За това събитие бе разпространена информация и в самата Република Турция, като подробно се посочват имената на тези лица. Трима от тях са бивши полицейски комисари, единият е доцент в Университета във Малатия, следващият е журналист, другият е гимназиален учител по физика и математика и единият е търговец.
В тази връзка нашите два въпроса са следните.
На първо място, на какво законово основание Министерството на вътрешните работи е предало тези лица на Република Турция?
На второ място, при проведеното разследване от страна на Министерството на вътрешните работи срещу посочените лица за престъпление по чл. 279 от Наказателния кодекс те поискали ли са от българската държава политическо убежище?
В тази връзка съм длъжен да Ви посоча няколко важни текста.
На първо място, от Конституцията. Член 27, ал. 1 от Конституцията казва, че: „Чужденците не могат да бъдат изгонвани – вижте термина, употребен от конституционния законодател, или предавани на чужда държава против волята им“.
Алинея 2 н чл. 27 гласи: „Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международни признати права и свободи.“
Отделно от това, тъй като не знам какво е законовото основание за предаване на тези лица, искам предварително да Ви кажа, че сключеното Споразумение между Европейския съюз и Турция от 2014 г., защото се появиха данни, че МВР се базира на това Споразумение за реадмисия, се отнася за граждани на трети страни. Отделно от това ние с Турция имаме безвизов режим и това е изключително важно за конкретния случай.
Много моля да ни отговорите конкретно, защото във всеки един случай на преминаване на българската граница не през местата, определени за това, без съответните документи трябва да бъде образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 279 от Наказателния кодекс – това е престъпление, и освобождаването от наказателна отговорност съгласно ал. 5 на чл. 279 може да става само когато е изяснено какви са мотивите и причините тези лица да влязат незаконно в страната. Ако се установи, че те са влезли поради причини, че са преследвани, би следвало да бъдат спазени други процедури в българското законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор. Разполагате с шест минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Атанасов, благодаря за справката по законодателството. Тя ще ми послужи добре, за да обоснова своя отговор.
Една съществена неточност има в това, което цитирахте. Споразумението от 2014 г. касае граждани на съседни държави, а не граждани на трети страни. Споразумението за граждани на трети страни се опитваме да подпишем и приложим, но не успяваме да го направим през последните месеци. Тук става въпрос само за граждани на съответните гранични страни.
Мога да Ви дам следната справка. На 14 октомври тази година на трасе изход товарни автомобили на ГКПП Русе – Дунав мост, който се намира на румънска територия, при съвместния българо-румънски граничен пункт е извършен контрол от съвместен българо-румънски патрул. След направените замервания с газ анализатор са установили повишени стойности и са открити девет лица, които са върнати на българска територия.
От извършените справки в системата АИС „Граничен контрол“ е установено, че откритите лица нямат регистрирано влизане в страната. Турските граждани не са могли да докажат влизането си в Република България по законоустановения ред съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.
При извършения полицейски обиск са открити техни редовни лични документи, от които е станало ясно, че седем от лицата са турски граждани. Сигурен сте информиран, че след опита за преврат в Турция хората, които бяха обявени за привърженици на Гюлен, турската страна анулира валидността на документите им. Това е един детайл.
При извършените справки не е установено те да фигурират като издирвани лица, двама са били без документи и са заявили, че са сирийски граждани – към тях са предприети други мерки. При направените беседи е станало ясно, че всички те са имали намерение да стигнат до някоя страна от Западна Европа – Германия или Австрия, като някои от тях имат роднини там и посочват, че са тръгнали, за да започнат работа в тези държави. Нито един от тях на нито един от етапите, на които е осъществяван контакт с тях, не е декларирал политически причини за напускане на Турция. Нито един – лично съм се запознала с показанията и документите. Последващите твърдения, които се явиха в медиите, противоречат на тази процедура. Изненада са – могат да бъдат обяснени с поредица от човешки аргументи.
Срещу деветте лица са образувани досъдебни производства по описа на Русенската прокуратура по чл. 279, ал. 1 от Наказателния кодекс, а спрямо водача на товарния автомобил е образувано досъдебно производство по чл. 280, ал. 2 за каналджийство. Материалите по регистрираните досъдебни производства са докладвани в Районна прокуратура – Русе, и впоследствие са прекратени по реда на НПК.
След прекратяването на досъдебните производства следва по отношение на лицата да бъдат приложени принудителни административни мерки от страна на Гранична полиция. Те са наложени от началника на ГПУ – Русе, по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България – принудително отвеждане до границата на Република България на основание чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Република България. Заповедите за това принудително отвеждане до границата също са били собственоръчно подписани от лицата в присъствието на преводач и на служител, който владее турски език, което доказва, че лицата са били уведомени официално за мерките, които ще бъдат предприети спрямо тях.
Правата им са били разяснени от служител на Районната дирекция „Гранична полиция“ пак с помощта на преводач, за което има декларация. Те са удостоверили това също с подпис на всеки ред – на въпросите, които са били поставени пред тях.
Никой от задържаните граждани на Турция не се е възползвал от правото си да потърси международна закрила в Република България съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. В ал. 2 е упоменато, че искането за предоставяне на закрила се осъществява лично и по собствена воля.
Сирийските граждани, за разлика от задържаните турски граждани, са поискали в страната ни да стартира процедура по предоставяне на мигрантски статут. Това става в едно и също време на едно и също място. Заради това на тях не е наложена мярка за извеждане от страната. На турските граждани е било разяснено, както в началото, че имат право да обжалват заповедта за 24-часовото задържане, така и впоследствие, че могат също да обжалват принудителната административна мярка.
На 15 октомври те са предадени в специален дом за временно настаняване на чужденци в Любимец – при дирекция „Миграция“ на МВР на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България. До съответния център са заведени с патрул от „Гранична полиция“ – Русе, която няма право да ги изведе на границата – трябва да се предадат на „Миграция“, за което те също са информирани и са подписали, и след това „Миграция“ трябва да ги изведе до границата на Република България.
В дома към тази дата са били настанени 575 лица при капацитет от 300 лица. С оглед на това и на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на мерките за извеждане от страната.
На основание чл. 44, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България и в съответствие с чл. 79, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на МВР лицата са били съпроводени от служители на дирекция „Миграция“ до Граничния пункт Капитан Андреево и предадени на турските гранични власти по реда на Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица от 2014 г. – това, което цитирахте, с уточнението, което направих. То е в пълна сила в частта си „Приемане на собствени граждани“ и съгласно Раздел III „Процедура за обратно приемане“, чл. 7, т. 3: „Ако лицето, което подлежи на обратно приемане, притежава валиден пътнически документ или карта за самоличност, трансферът на такова лице се извършва, без да е необходимо молещата държава да подава молба за обратно приемане или писмена нотификация по чл. 12, § 1 до компетентния орган на замолената държава“.
В заключение, в тази част – седемте турски граждани са преминали през територията на Република България, без да потърсят международна закрила пред нито един държавен орган, а са използвали страната ни като транзитен пункт за миграция към Западна Европа. Лицата не са могли да докажат влизането си в Република България по законоустановения ред и поради липса на законови основания за пребиваване в Република България са предадени на турските власти на Капитан Андреево.
На поставения от Вас въпрос – дали са заявили искане за предоставяне на политическо убежище в България, отговарям, първо, че няма такъв термин „политическо убежище“, а според Закона за убежището и бежанците България предоставя на чужденците три вида закрила:
- първо, убежище, което се предоставя само от Президента на Република България „в съответствие с определените му правомощия в случаите по чл. 27, ал. 2“ – Вие цитирахте ал. 1, „от Конституцията, както и когато държавните интереси или особени обстоятелства налагат това“. Според чл. 58, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България чужденец, който иска да му бъде предоставено убежище, трябва да подаде писмена молба до Президента. Той може да подаде в писмен вид молба и пред друг държавен орган, който е длъжен да я препрати;
- вторият вид е международна закрила – това са бежански и хуманитарен статут;
- третият вид е временна закрила за тези, които не могат да се върнат в държавата, от която идват.
Исканията по втория и третия вид закрила могат да бъдат заявени и устно.
Всеки, пред когото е направено това, трябва да започне процедура по предоставянето им. Така се процедира с всеки, преминал българската граница, и незаконно, включително и турски граждани, които в момента изчакват решение на ДАБ (Държавната агенция за бежанците).
Има и такива граждани, които на влизане на територията на държавата заявяват искане за такъв статут. Предполага се, че който иска да гарантира своята сигурност и живот, би го направил на влизане.
Както Законът посочва, може във всеки един момент да го направи, дори и устно, което не е било направено. Повтарям, че тези лица не са го направили.
И уточнявам, че с оглед на цитираните от Вас професии и вероятно образование на тези граждани, те са имали информация за всички правни аспекти на положението, в което сами предприемат и решават да бъдат, със съзнателното скриване в тайници, залепването на съоръжения, които не позволяват на газ-анализаторите да ги идентифицират. Както и би трябвало да знаят какви са техните права като граждани, защото все пак става въпрос за – Вие казахте „полицейски служители, преподавател“, интелигентни хора (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), не са от друг тип бежанци, които обикновено са неграмотни.
Мисля, че служителите са предприели необходимите мерки. Аз лично съм възложила проверка, за да проверя отново документите и техните показания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Уважаеми господин Атанасов, имате думата за реплика – разполагате с четири минути.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, поставям под съмнение част от фактите, които Вие изложихте поради простото съображение, че едната страна в този случай вече я няма тук и няма как да проверим тези обстоятелства.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ, от място): Генерале, да ги поканим обратно и да ги върнем!
АТАНАС АТАНАСОВ: Вие казвате, че тези хора при извършения обиск са имали документи за самоличност – това е много важно обстоятелство, защото България и Турция имат безвизов режим! Ако тези хора искаха да влязат на територията на България през КПП, нямаха никакъв проблем, което означава, че те, за да се укрият в камион, е нямало да бъдат допуснати не от българската, а от турската държава, да напуснат страната си. Това е едно обстоятелство.
Отделно от това. (Шум и реплики.)
Да, незаконно са влезли в страната, но това обстоятелство няма никакво значение. То е също така в потвърждение на съмнението, че тези хора са били преследвани и затова са търсили друг начин да напуснат Турция, а не по законоустановения ред. Ако те нямаха никаква заплаха за себе си и можеха да напуснат нормално Турция, щяха да го направят по съответния ред, при условие, че – пак казвам, разполагат с документи за самоличност, а Вие сама казахте тук, че на тези, които били свързани с опита за преврат, са им отнети документите за самоличност. Значи, те не са от тази категория. (Шум и реплики.) Защо тогава по този ред…
Ако обичате, сложете ги наред Вашите хора! Може ли такова нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от място!
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Това е… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не се обаждайте от място!
АТАНАС АТАНАСОВ: Отделно от това.
Вчера на изслушване в Комисията за контрол на службите и СРС-тата представителите на ДАНС заявиха, че нямат отношение към случая, тоест не е свързан с националната сигурност, и тогава интересно по какви критерии Вие преценихте, че те трябва да бъдат изведени от България? По какъв начин застрашават обществения ред в страната?
Не на последно място, тъй като този случай придоби публичност, различни представители на държавната власт взеха отношение, включително и министър-председателят – министър-председателят заяви, че трябва да се доверяваме на службите.
Аз питам: на кои служби – на ДПС, на Делян на службите да се доверяваме? Така ли? (Шум и реплики.) Отново поставям въпроса!
Министър-председателят заяви също така, че хора, които се крият по камионите, ще бъдат връщани. А защо не си отговорите на въпроса: тези хора защо се крият в камионите, за да влязат на територията на България?
Поставям под съмнение една част от обстоятелствата, които Вие изложихте, за това, че са положени подписи от тези лица, а няма адвокат. Имало преводач – добре. Няма адвокат – 279 НК досъдебно производство! Разследващият орган е длъжен да уведоми лицата, че имат право на адвокат, който да присъства. В публичното пространство излезе информация от близки на тези лица, че са им били осигурени адвокати, но когато те са отишли на нашето КПП на изход към Турция, лицата вече са били изведени от България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Госпожо Заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Атанасов, учудвате ме! Надявам се да е случайно. Втора юридическа неточност днес – с Турция имаме визов режим. Визов режим имаме с Турция! Не знам защо не знаете?! Това е причината, поради която някои граждани са принудени да преминават нелегално.
Мога да Ви кажа, че за същия период през миналата година са преминали 56 и са заловени, задържани и върнати в Турция… В момента с тези 7, са 66. Горе-долу броят им е един и същ. Тоест типичен пример на икономическа миграция. Това е причината да не спират в България, за да могат след това на границата на Шенгенско пространство – единият от тях твърди, че негов близък имал шенгенска виза, за да може там да я предостави. Ние в този случай, ако те влязат легално, трябва също да ги спрем и да не ги допуснем да влязат на наша територия.
Що се отнася до адвокатската защита, при декларацията, която са попълнили, те са отговорили, че не желаят и са се подписали. В процедурата, която сме приложили, след отказа да се образува досъдебно производство няма изискване да присъства адвокат. Адвокати са се явели след няколко дни – повече от два дни, след като е била приложена мярката и тези хора са били изведени. Фактът, че те са успели да се свържат със свои близки по телефона преди да бъдат отведени до пункта в Любимец, тоест телефоните им са оставени заедно с батериите, тоест работещи, показва, че нито един от служителите не се е притеснил от това да им даде тази възможност и те да могат да съобщят какво се случва с тях.
От материалите, с които се запознах, и реакцията на техните близки, разбирам тяхната тревога, основателна е, но ми се струва, че те не са знаели, че те преминават по този нелегален начин по това трасе. Много подробно те са описали как и защо са предприели нелегалното преминаване. Фактът също, че по един начин е процедирано със сирийските граждани, които са поискали убежище, и турските граждани, показва, че не се е действало в пакет спрямо всички и без да се съобразяват детайлите. Напротив, съобразени са тези детайли.
Мисля, че от един случай, в който българските гранични власти са действали според Закона и в интерес на националната сигурност и опазването на границите, се опитвате да изведете един политически случай, който, съжалявам, аргументите не го потвърждават.
Съжалявам за Вас, но мога да кажа, че се опитваме по всеки един начин, без да създаваме двойни стандарти, да следваме строгата охрана на границите и недопускане на нелегално преминаване. Пак ще повторя, има случаи, в които идват турски граждани, заявяват, че са гюленисти, искат статут и към тях се прилагат необходимите процедури. Това е практиката. Мисля, че отговаряме на очакванията и на нашите правомощия и задължения да охраняваме сигурно и безкомпромисно българските граждани. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Последният въпрос към Вас е от народния представител Михаил Миков относно мерки за намаляване на задръстванията на Дунав мост Видин – Калафат. (Шум и реплики.)
Имате декларация?
Заповядайте, господин Симеонов.
Извинявайте, господин Миков.
От името на групата „Патриотичен фронт” – председателят на групата Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ, извън микрофоните.): Пак ни неглижирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Как Ви неглижирам, ето имате думата!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Бъчварова, уважаеми господин Дончев, уважаеми колеги народни представители! На 15 юли 2016 г. в Република Турция беше извършен неуспешен опит за преврат. Впоследствие управляващите предприеха масови репресии, арести, уволнения и ограничаване на демократичните и човешки права на турските граждани. Драстично се засилиха военните действия в населените с кюрди райони, които бяха последвани от многобройни самоубийствени атентати в Истанбул, Анкара и други големи турски градове.
Турция е в състояние на гражданска война и това е безспорен факт, който българската държава трябва да приеме, осмисли и отчита във всички свои преценки, решения и действия. Мащабите на репресиите засягат не само стабилността на Турция, но и сигурността на цяла Югоизточна Европа.
Според лидера на основната опозиционна Народнорепубликанска партия Кемал Калъчдароглу засегнатите от репресивните операции са над 1 милион турски граждани. Закрити са няколко стотин централни регионални средства за масова информация. В доклад на Министерския съвет на Турция от края на септември в дванадесет балкански държави действат тридесет и три НПО-та, управлявани от ФЕТО – организацията на главния противник на Ердоган – Фетхуллах Гюлен. Според доклада
19 хиляди 660 са обучаваните в училищата на ФЕТО, като от тях в Албания са 6500, Босна и Херцеговина – 2800, Косово – 2500, Румъния – 2200, и нашата родина България е там на опашката с 1100 ученици от две училища – основно и начално.
Защо изброявам тези факти?
Кристално ясно е, че репресиите и действията на турската държава няма да се ограничат само на територията на самата Турция.
Кристално ясно е, че турските разузнавателни служби и техните протежета от протурските партии ДПС и ДОСТ, които не ги виждам никакви, работят по неутрализирането на тези враждебни според Ердоган центрове за образование и пропаганда.
Кристално ясно е, че турската държава подготвя мащабна и брутална намеса във вътрешните работи не само на България, но и на редица балкански държави.
В потвърждение на горното са изявленията на Ердоган през последните две седмици, в които той два пъти сподели мислените граници на своите мокри султански сънища. В мечтаните от Ердоган граници попадат Алепо в Сирия, Мусул в Ирак, а това ясно показва накъде бие Турция. В тези граници, уви, попадат и скъпи на всяко българско сърце географски наименования като Кърджали, Беломорска Тракия, Македония, Беломорието.
Ние, Обединените патриоти не спирахме да предупреждаваме за тези опасности. Водени от върховната цел за защита на българските национални интереси и ограничаването на намесата на Турция в нашите вътрешни работи успяхме да убедим колегите от ГЕРБ, Реформаторския блок и част от останалите групи, че Изборният кодекс трябва да ограничи броя на секциите, основно в Турция.
В чл. 14, ал. 3 с Решение на Централната избирателна комисия „по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулски представителства в местата и държавите, които не са членки на Европейския съюз, извъндипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции въз основа на не по-малко от 60 избиратели, подали заявления. Общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава, не може да надвишава 35“!
Колеги, цитирам Ви дословно текстовете, които са заложени в Изборния кодекс. С тези текстове дадохме съвсем съзнателно правото на дипломатическите и консулски представителства в Турция сами да преценят дали да открият пълния брой от 35 секции, особено в сегашната взривоопасна обстановка. Съвсем съзнателно дадохме право и на ЦИК да вземе окончателно решение по този въпрос.
Какво обаче направи българската дипломация и конкретно посланикът ни в Анкара? От края на септември Надежда Нейнски предприе совалка, в която проведе редица срещи с дружества на изселниците в Анкара, Истанбул, Одрин и Бурса. Целта на обиколките беше да ги агитира да подават заявления за откриване на секции напук на репресиите и хаоса в Турция.
До настоящия момент госпожа Нейнски, чийто работен ден преминава между фитнеса и козметичния салон, е насочила цялата си дейност в подготовката на пълния брой секции и пълното съдействие на изселническите организации и на турските служби за осигуряване на максимален брой манипулирани гласове от Турция.
Препоръчваме на българските служби за сигурност да се позаинтересуват от това, както и от многобройните бизнес срещи на нейния съпруг с различни турски и чуждестранни представители на фирми, които тя организира в работно време.
Обръщаме внимание на министъра на външните работи, че сега главната задача на госпожа Нейнски – сега, в момента, е организирането на модно ревю в посолството ни в Анкара в седмицата между двата тура! Следващата й много важна задача е организирането през декември на Вечер на тангото! (Смях и оживление.)
Можем само да предположим какви ще бъдат резултатите от провежданите в Турция избори за български президент, като се има предвид високоотговорната патриотична дейност на нашата посланичка.
Такава, между другото, е дейността на цялото посолство в Анкара, по традиция обезпечено почти изцяло с кадри на ДПС. Така например представителят на Министерството на вътрешните работи, госпожо Бъчварова, не знам дали ме слушате...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Слушам Ви най-внимателно.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Представителят на Министерството на вътрешните работи в посолството ни в Анкара се нарича Бейнур Мехмед Али от ДПС – Добрич. Не знам дали знаете?!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Много добър служител!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре!
А за редови служители – от машинописки до чистачи, се назначават основно хора с членски книжки от ДПС – български изселници.
Провежданите досега избори в Турция показват, че не може да се разчита и на изпращаните за контрол представители на българската държава в изборния ден. По правило никой от тях не владее турски език. Командировани два дни преди изборите те използват времето си основно за пазар и туризъм. По правило посолството ги настанява в хотели на членове на ДПС, какъвто е случаят например в Измир и в Истанбул.
Пак по правило, това са хора, които нямат нищо общо с дипломацията и са служители на други министерства, като например Министерството на транспорта или Министерството на младежта и спорта. Цитирам последните избори.
На такива екскурзианти, за съжаление, не може да се разчита. Последната капка, която преля чашата на нашето търпение, беше, когато вчера чрез ефира на националните медии, българският народ научи, че чрез обяви, разлепвани по улиците на турските градове, се отправят заплахи към нашите изселници, че ще загубят българското си гражданство и социални придобивки, ако не гласуват на президентските избори на 6 ноември. Предлага им се и организиран транспорт в деня на вота до посолството в Анкара.
Ясно е кой за пореден път командори и определя избора на изселниците – това е турската тоталитарна държава и узурпиралият властта Ердоган.
За пореден път продажните български чиновници и нашите родни институции сервират решението за изборните резултати на Република Турция! За пореден път, въпреки предупреждението на Патриотичния фронт и новата коалиция „Обединени патриоти“, изборите в Турция ще бъдат опорочени. Все още обаче не е късно да бъдат предприети решителни мерки за премахване на тази опасност.
Предизборна коалиция „Обединени патриоти“ – НФСБ, Атака, ВМРО и Народен съюз, категорично отстояват следните четири точки, които трябва да бъдат спешно изпълнени.
Първо, преразглеждане на Решението на ЦИК и ограничаване на секциите в Турция – само на територията на дипломатически и консулски представителства; откриването на допълнителни секции извън тях означава единствено поредното манипулиране на изборите и вмешателство в суверенитета на Република България.
Господин Главчев, ние сме убедени, че управляващата партия ГЕРБ не се нуждае от служебна победа с помощта на няколко десетки хиляди гласа, които евентуално биха донесли от Турция ДОСТ, ДПС и като цяло турската държава. Сигурен съм, че не се нуждаете от тях.
Второ, Външното министерство отправи остра протестна нота към посланика на Република Турция във връзка с предизборния натиск, оказван върху изселниците от България.
Трето, за представителите на българската държава в СИК-овете в Турция да бъдат изпратени само владеещи турски език, добре подготвени представители на Министерството на външните работи и на Министерството на вътрешните работи. (Шум и реплики.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Нямаме достатъчно подготвени хора.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нямаме толкова хора.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не е нужно официално да го заявявате, пратете си подготвени хора. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И четвърто, Министерството на външните работи незабавно да отзове посланика Надежда Нейнски и я замени с дипломат с опит в кариерата, който да защитава интересите на родината последователно и отговорно, защото интересите на България не само за Обединените патриоти, но и за целия български народ са над всичко!
В заключение, позволете остро да заклеймим поведението на „уж“ българските евродепутати от новата зловеща коалиция: БСП и ДПС, които с гласовете си осигуриха приемането на резолюция за насърчаване на миграцията и социализирането на афроарабските авантюристи (ръкопляскания от ГЕРБ) в Европа и в България.
Лъсна истинското уродливо лице на основните злодеи на прехода! Позор и анатема за продажниците! (Смях.) Да живее България! (Силни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Други декларации има ли? Засега не.
Господин Миков, заповядайте. (Народният представител Валери Симеоново разговаря със заместник министър-председателя Румяна Бъчварова.)
Господин Симеонов, моля Ви!
Въпрос от народния представител Михаил Миков относно мерки за намаляване на задръстванията на Дунав мост 2 при Видин – Калафат.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господа министри! Уважаема госпожо Министър, от началото на месец юни по Дунав мост 2 Видин – Калафат средно дневно преминават около 2400 – 2 500 моторни превозни средства, по-голямата част от тях са товарни превозни средства – ТИР-ове, както е популярно да се казва у нас. Оформят се колони от 5 до 7 км в някои дни. Шофьорите чакат от 5 до 10 часа.
В неделя бях там и разговарях с тях. Те губят. Изтичат им винетните стикери, с бързо развалящите се стоки знаете какво се случва. Често се случва, когато някой изпреварва колоната, да има саморазправи. Последният случай беше с отхапан пръст на шофьор, който се опитал да изпревари другите, което създава една изключително бойна обстановка в подстъпите на Дунав мост 2.
За екологичната няма да коментирам какво се случва в този участък от 5 до 7 км в подстъпите на Дунав мост 2. Може да минете, може да минат и от Екологичното министерство, защото там няма никакви условия за тоалет и тези шофьори стоят в полето и каквото природата е осигурила (смях и оживление от ГЕРБ) за тях. (Реплики.)
В същото време изтичат винетките – това са разходи. (Смях и реплики от ГЕРБ.)
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ от място): Кой пръст е отхапан, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ: Забележете, хората в тези 400 – 500 чакащи автомобила – смеят се колегите, но не е за смях, когато стоиш 8 – 10 часа в камиона – те получават възнаграждение на изминат километър. Това значително ги забавя. При условие че има пет възможности за преминаване, работят само три трасета поради липса на хора. (Реплики от заместник министър-председателя Румяна Бъчварова)
Не казвам, че е само от МВР. Там трябва да се търси усилване на цялостния капацитет, включително разговори с румънската страна. Знам, че въпросът с мигрантите затруднява системата „туптящо сърце“, която се прилага на всеки камион. Тя затруднява и забавя трафикът. Трябва да се намери някакво решение, така че въпросът ми засяга хиляди шофьори, фирми превозвачи, товари и най-вече засяга България. Какви мерки ще бъдат предприети за отпушване на трафика там? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Госпожо Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин, Миков, да! Сериозен проблем, особено в тази част – Северозападната част на България, проблемите, свързани с инфраструктурата, са много важни. Създават проблеми на гражданите, за съжаление, което се отразява и върху общото икономическо развитие.
Преди да Ви отговоря конкретно на въпроса искам да Ви кажа, че със засилването на проверките и с новите промени в Шенгенския кодекс, вероятно ще се наложи да правим двоен контрол – и от българска и от румънска страна много скоро. Много усилия полагаме да се приеме решение, което да ни даде възможност сега да остане сегашното положение, така че проверките да се извършват само от едната страна, защото във връзка със засилване на мерките за граничен контрол и проверка на гражданите има такова предложение – границите между България и Румъния се водят външни граници на Шенгенското пространство. Това е може би основната линия, по която работим в момента. Тя ще реши поредица от други проблеми, които се случват.
Забавянето, конкретното забавяне – при преминаването на товарните превозни средства на ГКПП „Видин мост“ е следствие на допълнителния контрол, извършван от румънските служби, Национална компания за администриране на пътната инфраструктура и службата, осъществяваща фискален контрол.
Контролът се осъществява преди и след местната гранична полицейска проверка, съвместната – осъществявана от български и румънски полицейски служители. Службите на Националната служба са разположени в контролна кабина преди полицейската проверка. Контролът, осъществяван от служителите на АНАФ (националната агенция за данъчна администрация на Румъния), се извършва предимно на едно гише и е в непосредствена близост след полицейските контролни кабини на изход от Република България.
При увеличаване на дължината на колоните с изчакващи товарни автомобили българската гранична полиция, съгласувано с румънската полиция, включва допълнително изходящо трасе автобуси за извършване на гранични проверки на товарни превозни средства, с което трасетата за товарния трафик се увеличават на три, но пропускателната способност не може да се увеличи, предвид забавянето на извършването на контрола от румънската служба.
Независимо от това, че забавянето не се дължи на действията на полицейските проверки и регионалните структури на ГКПП в рамките на този месец се провеждат срещи със службите от граничния контрол на всеки граничен пункт.
Мерките са насочени към осигуряване на непрекъснат работен процес на граничния пункт, включително във времето на отстъпване и застъпване на дежурните смени, осигуряване на достатъчен брои служители в състава на смените за отваряне на допълнителни работни места при необходимост в почивни и празнични дни и в случаи на рязко увеличаване на пътникопотока. При значително увеличение на пътникопотока по решение на началника на дежурната смяна и след съгласуване с останалите служби от граничния контрол както и съпределните служби, правилата за разделение на пътните превозни средства по обособените трасета за преминаване да се променят с цел увеличаване на пропусквателната възможност на граничните пунктове, подобряване на информационния обмен между службите от граничния контрол и граничните служби на съпределните държави в случаите на затруднения в пропусквателната способност на граничния пункт с цел предприемане мерки за отстраняване на причините за забавяне или спиране на трафика.
На 19 октомври тази година на ГКПП „Видин мост“ е проведена работна среща, на която са присъствали представители на граничното управление във Видин, румънска гранична охрана, румънската НКАПИ (Национална компания за администриране на пътната инфраструктура), румънската Национална агенция „Пътища и мостове“, и смесеното българо-румънско търговско дружество „Дунав мост Видин – Калафат“, изпълняващо функции на оператор на моста.
От българската страна са поставени въпросите относно необходимостта от оптимизиране на дейностите при осъществяване на контрола от службите, които осъществяват такъв на ГКПП Видин мост, Дунав мост с цел намаляване на времето за преминаване на товарните автомобили през пунктовете.
От румънската Национална комисия са уверили, че ще предприемат мерки за увеличаване броя на служителите с цел повишаване ефективността на обработката на товарните автомобили.
Това е, което сме успели да направим. И в международен план – другите действия, които, надявам се, ще облекчат проверките или поне няма да доведат до такива проблеми, които срещаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Уважаеми господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Аз в неделя пак ще отида там да видя как е тази неделя след тези мерки, само че аз смятам, че няма да стане на ниво гранични власти. Смятам, че е добре да поканите или посланика на Румъния, или да потърсите комуникация с министъра на вътрешните работи на Румъния, защото в един момент този мост, който е най-прекият път от Азия и от Турция към Европа, защото товарите пресичат европейската граница на Капитан Андреево и най-пряко влизат в Европейския съюз, при отклоняване на трафика от него, заради това чакане от 8 – 10 часа, се нанасят сериозни загуби на България. Този въпрос има извън само пропускателния режим и граничния контрол значение. Вие сте и вицепремиер и смятам, че можете това да съгласувате и с министъра на финансите, и с министъра на транспорта – не толкова, а преди всички с министъра на финансите.
Най-важният въпрос е да се осигури съставът. Пет са направените трасета. Никога не са пускани и петте едновременно и не са пускани, защото няма хора.
Щом е от румънска страна, сяда се и се разговоря с румънците, защото Румъния може в един момент да спре всичките трасета, за да създаде затруднения, за да минават на ферибота на Оряхово или да ходят на Дунав мост 1. Румъния може да го направи, но аз смятам, че българският интерес налага ние да бъдем активната страна в осигуряване на пропускателната способност на Дунав мост 2.
И най-важното – човешкият фактор. Преди години бяха отпуснати едни бройки. Оказаха се недостатъчни. После се редуцираха. Командироването на служители на турска граница във връзка с проблемите с миграцията също така натоварват тези служители и те работят в един режим на крайна претовареност. Без увеличаване на състава няма как да стане.
Съоръжението е изключително печелившо. Вярно е, че е в друго ведомство, но тези пари чрез дивидента накрая на годината влизат в държавния бюджет. Ако трябва с някакво споразумение с Министерството на транспорта, с другите ведомства… И когато трафикът се отбие заради този престой, то ще престане да бъде толкова печелившо, така че апелирам за разбиране.
За двойния контрол нека да се търсят решения за осъществяване в дълбочината. Няма нужда контролът да се върши на самия граничен контролен пункт.
И последното – дано да влезем в Шенген, но надали при тази ситуация. Тогава въпросът ще бъде решен. Няма да има нужда никой да стои на тези трасета, но дотогава увеличете състава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Няма да се възползвате от правото на дуплика.
Благодарим Ви, госпожо Бъчварова, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питане към Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика.
Питането е отправено от народния представител Иван Иванов и народния представител Дора Янкова относно политиката по усвояване на средства от Европейския съюз за програмен период 2014 – 2020 г.
Заповядайте, госпожо Янкова, да развиете питането си.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Заместник-председател на Министерския съвет, моят въпрос е относно политиката на правителството, и може би на всички бенефициенти, по усвояване на средствата през този планов период, втория за България: 2014 – 2020 г.
Вече сме в края на третата година в усвояване на средствата. Към вчерашна дата информационната система показва, че близо 912 милиона са реално разплатени, около 5,5% и 30% са договорени.
Стои един въпрос: ние реално като държава – членка на Европейския съюз, през изминалия първи период и с ехото на първия период, в началото на втория, вече имаме самочувствие и на държавата, и на бенефициентите, и на институциите, че натрупахме опит в усвояване на средствата.
Слушах Ви внимателно на срещата на Националното сдружение на общините. Вие като заместник-председател на Министерския съвет по европейските въпроси и икономическата политика може би не без основание споделихте два въпроса по регионалните различия и контрасти в държавата, и по демографските въпроси, които стоят.
И тук стои въпросът, върви дискусия в страната в момента и по-специално в периферията на големите областни градове: ще има ли и във втория планов период бели полета, и ако има, защо ще ги има? В това време го има усещането на хората, които се занимават с тази материя, че в основата на дискусията в Европейския парламент и Комисията е в центъра да бъдат поставени интегрираните териториални инвестиции и водено от Общността местно развитие.
Когато влезе правителството в парламента, Вие казахте две неща: европейски средства и целенасочена инвестиционна програма. От дискусията в парламента за целенасочената инвестиционна програма само Вие сте оптимист все още. Министърът на финансите пред мен се изказа тук, от тази трибуна, че е скептик по начина, по който е предложена програмата, която да компенсира белите полета и дискусията в страната, и усещането за липса на средства, за да се изравняват тези различия в регионите и да можем да се борим с демографските проблеми в страната.
Въпросът ми е: в края на третата година политиката на правителството, и не само на правителството, Вие като начело на всичките тези процеси, който познавате изключително добре как функционира системата, какво е очакването Ви за ефективно провежданата политика с европейските средства като въздействие върху страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за отговор. Разполагате с пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Янкова, господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Текстът на въпроса, който е постъпил писмено, няма нищо общо с въпроса, който ми зададохте сега. Но ще направя възможното да отговоря и на въпроса, който беше деклариран предварително, и на това, което чух в момента в залата.
Първо, по отношение на забавянето. Забавяне в използване на средствата няма, ако трябва да дам кратък отговор. За да говорим за забавяне, примерно трябва да се сравним с другите държави. Анализът на междинните плащания към момента показва, че в никакъв случай не се справяме по-зле от другите държави членки, между тях и някои с десетилетия опит. Анализът в сравнението с предишния програмен период показва същото, доколкото към момента по оперативните програми са обявени 160 процедури на обща стойност 12 млрд. лв.
В края на третата година от този програмен период България може да се похвали, че е обявила над 76% от общия бюджет, което е факт. Сравнителният анализ на данните ясно показва, че изпълнението на програмите от настоящия програмен период 2014 – 2020 г. превъзхожда значително по всички показатели предходния програмен период 2007 – 2013 г. Макар и ресурсът от настоящия програмен период да е значително по-голям – близо със 700 милиона повече, и то дори ако не броим така наречения „резерв“. Няколко данни в тази посока.
За периода 2007 – 2013 г. общо договорените средства към средата на 2009 г. са 6,69% от общия ресурс, а към края на 2009 г. договарянето достига 14,06% – така показва системата ИСУН.
За програмния период 2014 – 2020 г. към днешна дата, което е горе-долу същият референтен период, са договорени, както казахте, средства в размер на 30%, като очакванията ми са размерът им значително да нарасне към края на годината предвид големия процент от общия обявен бюджет, тоест имаме разлика от два или три пъти, в зависимост от методиката на изчисляване.
Подобна е разликата и по отношение на брутните плащания. Реално изплатените средства за този програмен период надвишават над два пъти тези от миналия. Пример – към средата на 2009 г. реално изплатените средства на бенефициентите са 0,94% от общия бюджет, или 100 и няколко милиона, а към края на 2009 г. този процент достига до 2,62%. За периода 2014 – 2020 г. към днешна дата те са 5,54%, тоест 912 милиона, гони милиард, тоест значително повече, откъдето го погледнем.
Редно е да допълним, че всичко това се случва в една много различна и променена среда, в която трябва да се ползват средствата. Първо, 2014 г. беше изцяло нулева, 2015 г. се застъпваха старият и новият програмен период, и 2015 г. бяха положени огромни усилия да приключим по добър начин, което се случи, стария програмен период.
В допълнение, освен да се усвояват пари, както казват някои, в момента европейското финансиране има съвсем друг статут. То е катализатор на реформи. И през 2015 г., и през 2016 г. една огромна част от усилията на администрациите бяха фокусирани върху затваряне на така наречените „предварителни условия“. Въпреки това, очевидно е, че резултатът е по-добър.
По отношение на допълнителните въпроси, които зададохте. Белите петна около перифериите на големите областни градове винаги са били проблем. Съжалявам, че Споразумението за партньорство беше подготвено през 2013 и 2014 г. по такъв начин, че отново да репликира белите петна. Няма особен шанс – и политически, и технически, за отваряне на Споразумението за партньорство с цел да се препрограмира някоя от програмите и да се осигури финансиране или от Програмата за развитие на селските райони, или от ОПРР за така наречените „бели петна“. Там основна функция трябва да има държавният бюджет, в комбинация с бюджетите на местните власти.
По отношение на целенасочената инвестиционна програма трябва да поясня, че тя нито е спряна, нито е осуетено или преразгледано намерението да се лансира подобна програма. Тя в момента се обогатява с допълнителни мерки в социалната сфера и в сферата на образованието, защото считам, че само инфраструктурните мерки не биха имали този дълбок социално-икономически ефект, който целим.
И на най-обхватния Ви въпрос: каква е политиката по отношение на използване на европейските пари? Аз и друг път съм имал възможност да коментирам, но нека отбележа няколко пункта.
На първо място, симплификация, или опростяване – по-лесен достъп до парите и по-малко административни процедури.
Електронното подаване на проекти, електронното отчитане са важна стъпка в тази посока. Вероятно сте обърнали внимание, че в новия програмен период тези процеси текат изцяло безхартиено, или изцяло електронно, което е и икономия на време, и икономия на хартия, и по-лесен достъп, и по-лесна проследимост.
Равни права на всички участници в процеса, което, благодаря на Народното събрание, беше уредено с така наречения „Закон за еврофондовете“, който ясно регламентира и правата, и отговорностите на всеки участник в процеса.
И най-важното, да, трябва да следим плащанията. Това се прави на всекидневна база, включително и аз го следя. Трябва да няма каквито и да било рискове за автоматично освобождаване на средства, но най-важното – освен процентът усвоени пари, това е ефектът от тях. Това, което трябва да бъде поставено като голяма цел, освен да имаме колкото може повече плащания, близо до 100 те процента, е от всяко инвестирано евро или лев да има по-голям ефект, тоест да търсим максималната добавена стойност.
Права бяхте, ако приемем, че сме натрупали самочувствие в ползването, управлението на парите е следващата по-висока цел и задача, която трябва да гоним.
И още едно допълнение, изкуството да комбинираме европейския ресурс с националния. Това в следващите години ще бъде все по-важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Уважаема госпожо Янкова, имате две минути за до два уточняващи въпроса.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Господин Министър, Вие сте амбициозен човек и може би сте най-амбициозният член на правителството. Не ми се иска да се сравняваме с първия планов период, тогава бяхме в първи клас. Сега сме в реалностите на втория планов период и в третата година. Вече две години Вие ръководите тези въпроси.
Имам своето основание за тревога не по цифрите. ИСУН всеки ден, който влезе, казва статистиката: колко пари са платени и колко са договорени.
Имам своето притеснение, че Законът за водите от 2009 г. не се изпълнява, администрацията не се напряга и дори всички играчи по хоризонтал, вертикал, които са ангажирани с генерални планове на водните асоциации, експерти от правителството – дори бих могла и да Ви информирам, коментират, че това планиране може да приключи средата на 2018 г. И виждам 0,84 в един голям пакет, който е „Средства за водната реформа“, а тя е първа. Под земята се слага и се модернизира след това всичко. Тя е свързана и с качеството на живота.
Оттук моята тревога е този голям пакет, свързан с реализиране на водната реформа, ще напрегнете ли всички бенефициенти, цялата администрация и всички играчи, които са в тази програма, за да може да не загубим пари? Това е нашето притеснение – че се отива много назад.
Вторият въпрос, който неслучайно поставих. Министър Павлова на блицконтрол сподели в Комисията по регионално развитие, че от 39 града, които са в региони за растеж по ос 1, само шест общини са отделили до 20% за въздействие върху селската периферия. Сега ние знаем, че в тези големи градове с много малки изключения, политически Вие ръководите тези процеси. Политически знак ли дадохте или е неразбиране на кметовете, защото в една голяма община полицентрично тя да се развива би могло в големите средищни селища да се сложат средства. Ето това са тревогите, които са свързани с това, за което говорехме преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Господин Заместник министър-председател, заповядайте за отговор. Имате три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Янкова, и аз имам много тревоги, но работата ми е не да се тревожа, а да намирам решения.
По отношение на уточняващите въпроси. Първо, водната реформа, коректно отбелязахте, макар и непряко, че ползването на средства от Кохезионния фонд за „Воден сектор“ е пряко свързано със затварянето на предварителното условие „Води“. Убеден съм, че благодарение на действията на всички отговорни ведомства то ще бъде затворено и 2017 г. спокойно ще имаме възможност да инвестираме, включително и в сектора „Води“. Да, там има предизвикателства – консолидацията, и когато си говорим за политически разум и за общи цели, които не подлежат на политически спекулации и истеризиране, трябва да отбележим, че водната реформа понякога върви трудно, включително и заради политическите спекулации, които се правят на място. При консолидацията кой град щял да открадне тръбите на другия, да му завлече дружеството и така нататък. И ако не бяха тези опити за истеризиране, процесът може би да беше завършил вече. Знаете добре, останали са буквално няколко неконсолидирани територии. Докато те не се консолидират, ще стоят встрани от големите инвестиции, от Кохезионния фонд.
Тук има и друго предизвикателство – как ще се справят ВиК дружествата с ролята на бенефициент и инвеститор? Тук единственото решение е, като резултат от дълги разговори с Европейската комисия, да мислим за вариант те да бъдат подпомагани от местните власти. Голяма част от капацитета е там. Те изпълняваха тези проекти до момента. В крайна сметка не най-важно експертите към коя институция са на договор, а да има експерти. Един воден проект – знаете сама, за няколко милиона е огромно предизвикателство. Както показва опитът в някои градове, ако няма адекватно управление, ако няма експертиза, той от благо може да се превърне в катастрофа. Не бива да се допуска подобно нещо.
По отношение на втория въпрос, свързан с Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР). Той реферира към една тема, която дискутирахме малко по-рано – начинът, по който се адресират белите петна. Концепцията, която беше разработвана в края на 2012 г. и началото на 2013 г. беше селата, включително около големите градове, да бъдат финансирани от Програма за развитие на селските райони. Те с нищо не са по-различни от останалите села. С нищо не са по-различни и до голяма степен са в необлагодетелствана ситуация. Това коментирах преди малко – че при подготовката на споразумението за партньорство 2013 и 2014 г. беше избран грешен модел. Това да се допусне селата да се финансират от същия източник, от който трябва да се финансира урбанизираната територия, създава една нелоялна конкуренция и за кмета, и за общинския съвет, по простата причина че интензитетът на ползване на което и да е съоръжение – било то тротоар, път, сграда и така нататък, е много различен в централната градска част и в някое село. Тоест това ни е грешката. Въпреки това, както добре знаете, и споразумението, и програмата бяха в зряла фаза и нямаше как да бъдат променяни, а и, както коментирах преди малко, това не е особено реалистично като механизъм. Няма как да очаквате, тук няма никакви политически нюанси, въпреки грижата и към периферията, и към селата една инвестиция в централната градска част да бъде в конкуренция и да се сравнява с една инвестиция в село, в което живеят 200, 300, 500 или 600 души. Пътят е друг, източникът на финансиране трябва да е друг, както коментирах преди малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Уважаема госпожо Янкова, заповядайте да изразите отношение.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Господин Дончев, моето обръщение към Вас след тази дискусия е: преборете се в Закона за бюджета да се отделят средства по целенасочената Програма за развитие на Северозапада, Родопите, „Странджа-Сакар“, планинските и полупланински райони. Там проблемите са крещящи по отношение и на демография, и изоставане в регионално развитие. Сам знаете, че там има ситуирани доста областни градове и тези са част от създаване на усещането, че държавата я няма, че други проблеми вървят в тези региони, че те са изоставени от държавата, а няма как още една година – 2017, да водим дискусията по въпросите, които казахте. Програмата я има написана, но тя не е акт на Министерския съвет. Тя все още е само на Съвета за регионално развитие.
Вторият въпрос. Ще следим внимателно! Ние не искаме страната да изтърве и лев от тези, които са предвидени за развитието и модернизирането й. Но се обръщам към Вас: напрягайте системите! Не може заради една община, че не иска да се присъедини към агломерацията, да кажем, че „Заради една бълха юрган не се гори“. Това не е проблем, това е въпрос на дискусия, това е въпрос на политически разговори, това е въпрос на упражняване на властта и естествено с едно-две заигравания на дребно не можем тук, от трибуната на парламента, да се оправдаваме. Това са въпросите!
Усещането – действително Вие казахте: споразумението не може да се промени, но си спомням Вашето разбиране по въпросите, водени от общността „Местно развитие“, как всеки управляващ орган си пази кошарката и да иска да отдели ресурс, за да може именно върху тези територии да се направи въздействие.
За това се обръщам към Вас: по-активно напрягайте бенефициентите, не ги жалете, че са в избори и страната ни не бива да загуби лев по никакви въпроси, дори свързани със солидарността, с войните и с миграцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Да благодарим и на заместник министър-председателя Дончев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите към Николай Ненчев – министър на отбраната.
Ще отговори първо на въпрос от народния представител Васил Антонов относно съдбата на неизползваните имоти на бившата Школа за запасни офицери „Христо Ботев“ в гр. Плевен.
Имате думата, уважаеми господин Антонов, да развиете въпроса.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър Ненчев, в изпълнение на реформите в Българската армия в края на месец май 2008 г. бе закрита елитната Школа за запасни офицери в гр. Плевен – школа, в която се образоваха всяка година 3500 подофицери, които влизаха в редиците на Българската армия. Същевременно те бяха подготвяни от 1500 офицери и сержанти – хора, които живееха в Плевен и даваха, разбира се, своя облик и принос към града.
Днес на територията на бившата Школа за запасни офицери функционира поделение – формирование 22160, което е в пъти по-малко и по брой, и по използване на материалната база.
Моят конкретен въпрос към Вас е: какво е състоянието и каква е перспективата пред базата на бившето поделение на Школата за запасни офицери? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
За отговор – министърът на отбраната господин Николай Ненчев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, ако ми позволите, преди отговоря подробно на Вашия въпрос, да дам малко повече информация относно въпроси, които постъпиха включително и към мен, главно от опозицията и те са свързани с това дали сме осигурили необходимите условия на военнослужещите да гласуват в следващите избори за президент и вицепрезидент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Момент, господин Ненчев.
Спрете времето за отговор, тъй като министърът може да даде информация по тема, която всъщност не е по актуалния въпрос.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, дължа да Ви информирам, че военнослужещите от военни формирования в страната, които изпълняват своите професионални задължения, ще могат да упражнят правото си на глас в изборите за президент и вицепрезидент на Република България и Национален референдум на 6 ноември в неделя. Създадена е необходимата организация, без да се нарушава изпълнението на войсковите задължения. Командирите на военни формирования, които изпълняват задължения по охраната на границата, ще осигурят на военнослужещите условия за участие в изборите, без да се нарушава графика по охрана на границата.
Направил съм всичко това, уважаеми госпожи и господа, много преди Вие да поставите тези въпроси. Работим вече от месеци в много тясно сътрудничество и със ЦИК, така че сме създали необходимата организация, включително и екипажът на фрегатата „Верни“, който участва в операция на НАТО „Sea Guardian 2016“ в Средиземно море, също ще упражнят правото си на глас. Благодаря Ви.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ, от място): А контингентът в Афганистан?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Обърнете се към ЦИК и към Външно министерство. Всичко, което зависи от мен, ще го сторя. Благодаря Ви.
Уважаеми господин Антонов, поставеният от Вас въпрос е свързан с два имота публична държавна собственост, които се намират в град Плевен и са части от войскови район. На основание министерска заповед от март 2009 г., както вече споменахте двата имота са освободени от военно формирование 22160 Плевен, като имоти с отпаднала необходимост за българската армия и са приети за управление от Министерството на отбраната. Визията на Министерството на отбраната по отношение на освободената инфраструктура и съответните имоти се свежда до това те или да бъдат продадени чрез търг или безвъзмездно предоставени на общината или други ведомства, ако те поискат това и докажат своята необходимост да използват имота по предназначение.
За Ваша информация през 2013 г. община Плевен е депозирала в Министерството на отбраната искане за безвъзмездно прехвърляне правото на собственост върху единия от имотите за осъществяване на Проект „Интегриран план за градско възстановяване и развитие на град Плевен“. За същия имот през 2014 и 2015 г. е разгледана и възможността да бъде обявен за необходим за българската армия във връзка с откриването на Висше военновъздушно училище, което да се разположи в района на Плевен и Долна Митрополия. Към настоящия момент същият имот е включен в списъка с имоти, които са подходящи за реализиране на проект за осигуряване на жилищен фонд за военнослужещите чрез учредяване на право на строеж върху тях.
Третата част от войсковия район е в управлението на Сухопътни войски. Видно от изложеното дотук визията за управление на военната и освободената инфраструктура е динамичен процес, обособен от организационното изграждане на Българската армия и Министерството на отбраната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви за отговора, господин Министър.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми министър Ненчев, аз Ви благодаря за информацията по отношение базата на Школата за запасни офицери. Това е точно така, както го казахте, но Вие пропуснахте най-актуалната част от въпроса.
През последните 20 – 30 дни на територията на Поделение 22160 в Плевен се извършва инспекция от Вашето Министерство, представители на Министерството на вътрешните работи, както и на Министерството на правосъдието, като се обследват територията на поделението за настаняване на бежански център от затворен тип. Това в голяма степен е притеснението на населението от Плевен и Плевенска област.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Питай Станишев. Питай Станишев.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Очаквах, че ще коментирате информацията, която изнасям, а Вие коментирате това, което е станало далечните 2008 – 2009 г. Обстановката в Плевен и Плевенска област е тежка, особено в община Плевен. А цялата страна често чува за набезите в Мечка, в Брашляница, не по-леко е положението в Буковлък, Дисевица, Върбица, Пелишат и други населени места.
Прави впечатление, че и по този въпрос не се коментира съответно и от общината, което говори за едно съглашателство и за едно предрешаване на въпросите. Обективната истина изисква да отговорите: извършват ли се такива огледи в момента и какво ще направите в тази посока? Поделението се намира в централната градска част на Плевен, около него са корпусите на Медицинския университет, на Университетската база, тук са повече от половината елитни училища на Плевен, а на 300 метра в източна посока е централното ядро на град Плевен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
За дуплика – министърът на отбраната Николай Ненчев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Антонов, естествено, че ще Ви отговоря по възможно най-ясния и категоричен начин – не само на Вас, но и на жителите на град Плевен. Никога към мен не е постъпвало подобно искане. Никога и под никаква форма не съм изпращал каквито и да са комисии да обследват района с оглед на това, едва ли не, да бъде предоставен за бежански център – казвам го с цялата си отговорност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Магдалена Ташева относно освобождаването от военна служба на ген. майор Румен Радев, командир на Военновъздушните сила на Република България от 2014 до 2016 г.
Да развие своя въпрос има думата народният представител госпожа Ташева.
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин Министър, поради засиления обществен интерес, моля да ми бъде отговорено на следното: по кой текст от членове 227 и 228 на Закона за отбраната и въоръжените сили бе освободен ген. майор Румен Радев? По конкретно: подавал ли е оставка генералът поради несъгласие със сключения договор за ремонт на двигателите на МиГ 29 и Споразумението за съвместна въздушна охрана известно като „Еър полисинг“, оценено от него като по-унизително и от Ньойския договор? Колко летателни часа има генералът за 2015 и 2016 г., и при какви условия е бил освободен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
За отговор – министърът на отбраната, господин Николай Ненчев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ташева, в качеството си на командир на Военновъздушните сили ген. майор Радев е подал рапорт на 1 август 2016 г., в който е изразил желание да бъде освободен от военна служба, на основание чл. 169 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Като мотив за пенсионирането си ген. Радев е посочил несъгласие с Концепцията за реализиране на съвместно изпълнение на мисията по контрол и охрана на въздушното пространство на Република България в рамките на интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО с активни средства на други страните – членки на Алианса.
В тази връзка бих искал да подчертая, че мисията по охрана на въздушното пространство е мирновременна мисия на НАТО. Усилването на способностите по охрана на въздушното пространство на страните от Източния фланг, в това число и на Прибалтийските републики и Румъния, е част от решението на НАТО на срещата на върха в Уелс. Основна цел на тази мисия е да гарантира целостта и сигурността на въздушното пространство на тези страни и да се повиши оперативната съвместимост между съюзниците и да се покаже пълна солидарност между членовете на Алианса. С други думи това е решение, което сме взели на най високо равнище в НАТО, за да гарантираме в голяма степен и нашата сигурност.
Аз не мога да разбера как български генерал може да се противопостави на политическо решение, взето на най-високо равнище, на първо място. Мотивът за приземяването на Българската авиация е напълно безпочвен, тъй като говорим за съвместно изпълнение на мисия, тоест наши и съюзни средства. Който и съюзник да дойде в България, той ще очаква да патрулира заедно с нашите Военновъздушни сили. Нека да напомня, че през месец февруари тази година Народното събрание прие промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, за да осигури възможност за изпълнението на това решение, тоест генерал Радев частно се противопоставя и на решение на Народното събрание, което мен лично особено ме безпокои.
През месец септември, за Ваша информация, проведохме първата съвместна мисия с Военновъздушните сили на САЩ, които допринесоха със своите сили и средства, и то напълно безплатно.
В заключение Ви информирам, че при пенсионирането си генерал Радев е получил дължимите му по закон 20 брутни месечни възнаграждения, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и други неусвоени доволствия на обща стойност 132 хил. 169 лв. (Шум и реплики от ГЕРБ)
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ, от място): Той не бил напуснал, уволнил се бил…! (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Браво! Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля за тишина в залата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Ташева, Вие ме попитахте… (Силен шум.)
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ, от място): …Законно ли е това? (Реплика от народния представител Станислав Иванов. Шум и реплики от ГЕРБ.)
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Не е незаконно, цитирам Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля не влизайте в пререкания!
Господин Министър, продължете. (Реплики от БСП ЛБ.)
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Ташева, Вие ме питате: колко часа е летял господин Радев през 2015 г.? И Ви отговарям конкретно: летял е точно 6 часа и е получил 13 хил. лв. за това. (Възгласи от ГЕРБ: „Еееее!“. Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Браво! Браво!“)
Малко повече от 2000 лв. на час. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Госпожо Ташева, питате ме: колко е летял през 2016 г.? Генерал Радев е летял около 4 часа и е получил 8 хил. лв. за това. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Частични ръкопляскания. Възгласи: „Браво! Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Ташева, ще ползвате ли правото за реплика?
Заповядайте. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин Генерал, данните, които изнесохте, във всички случаи представляват голям обществен интерес. Само ще уточня нещо.
Моят въпрос Ви даде възможност да направите гореща защита на програмата „Еър полисинг“ – въздушно патрулиране, на която аз съм политически противник и смятам, че България с нейната над 100-годишна история на Военновъздушните сили би трябвало сама да охранява небето си, а не да разчита на чужди армии, както правят някои микродържави, например Словения и Прибалтийските републики. Аз все пак Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
За дуплика ще ползвате ли право?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Ташева.
Само няколко думи, понеже споменахте за мисията по „Еър полисинг“, да кажа, че това е мирновременна мисия и не се използва от малки държави. Това се прави и в Румъния.
Още веднъж да подчертая, че това не е наша прищявка или приумица. Можем и сами, и охраняваме сами въздушното си пространство. Това е решение на НАТО от срещата на Върха в Уелс, така че ние ще се съобразим с това политическо решение. Няма нищо по-хубаво от това да подобряваме оперативната съвместимост с нашите съседи и нашите съюзници. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше последният актуален въпрос в днешния парламентарен контрол към Вас. Благодаря Ви за участието.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ декларация е заявила госпожа Десислава Атанасова.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! В политическата теория и философия „демагогия“ означава спечелване на влияние чрез въвеждане на заблуда. Демагогът си служи с думи, които са насочени към предразсъдъците, чувствата, страховете, суетата, надеждата на хората. Демагогията много често е и явна лъжа.
Какво може да бъде окачествено като демагогия е спорен въпрос и то не от днес, а откакто Аристофан за първи път използва термина по адрес на атинския държавник Леон. Оттогава насам са правени многобройни опити да се даде определение за това явление, а то всъщност може да бъде дефинирано много просто и много ясно в един слоган – защото са социалисти, и в няколко имена – Нинова, Йотова, Радев.
И защо смятам така ли, дами и господа? Защото преди минути стана ясно, че всъщност Радев не е подал оставка като несъгласен с правителството, Радев е подал рапорт за пенсиониране, взел е 20 месечни брутни заплати, взел си е обезщетенията, взел си е средствата за доволствие, летял е десет часа общо и за тях е взел средства. И всичко това колко струва на българския данъкоплатец?! – Около 135 хиляди, сметнах аз, докато отговаряше министър Ненчев.
Та този ли човек, та този ли демагог ще ми говори за социална държава (ръкопляскания от ГЕРБ), ще ми говори за пенсиите на хората, които нашето правителство увеличава неколкократно и нашето правителство ще осигури допълнителни средства за коледни добавки за пети път, откакто управляваме ние в рамките на тези две години! Тези ли демагози – Нинова, Йотова и сие, ще подписват споразумение за честни избори?! Та те сътвориха „Костинброд“! Вие забравихте ли? Забравихте ли го това?! Но въпреки лъжите Ви, въпреки манипулациите в деня за размисъл тогава на изборите, българите гласуваха за ГЕРБ, българите дадоха своето доверие на ГЕРБ, защото доверието не се гради с манипулации, доверието не се гради с лъжи, а с работа с хората. И в момента дори да заменихте онзи, който ровеше земята, с този, който е паднал в небесата, пак няма да спечелите избори, уважаеми дами и господа от левицата! (Реплики от БСП ЛБ.)
Какво още е демагогия? Демагогия е, че не знаете какво са гласували Вашите колеги социалисти в Европейския парламент. Демагогия е, че сега госпожа Нинова ще ги вика за обяснение другата седмица.
Госпожо Нинова, знаете ли как изглеждате в очите на хората? – Или като много слаб лидер, защото дори собствените Ви съпартийци от БСП в Европейския парламент не се съобразяват с Вашата позиция, или като демагог, да не кажа по-силна дума. Чувам, че щели сте сега да се разграничите от тези евродепутати, които са гласували въпросната резолюция. Това никак не ме изненадва. Както се разграничихте от Орешарски, въпреки че управляваше с Вашия мандат, както се разграничихте от Пеевски, въпреки че го избрахте за шеф на ДАНС (ръкопляскания от ГЕРБ), сега сигурно ще се разграничите от Станишев, който е гласувал в подкрепа на тази резолюция за миграцията (ръкопляскания от ГЕРБ, шум и реплики), гласувал е Европа да бъде наводнена от мигранти. Това ли ще направите? Подозирам, че ще се разграничите и от Радев, когато загуби изборите. (Реплики от ГЕРБ: „Те се разграничиха…“) Очаквам сега да се разграничите и от вицето му – Йотова, която обикаля села и паланки и плаши хората.
Добре е госпожо Нинова, че парламентът следващата седмица няма да работи, защото има опасност да се разграничите и от собствената си парламентарна група! (Шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Вие вече, с гласуването на тази резолюция и с тази позиция на Вашите евродепутати, безспорно се разграничихте от България, безспорно се разграничихте от българските граждани и това ще Ви струва много! И колкото и оправдания, и колкото и приказки, че някой не е съобразил позицията си с Вас, не Ви е питал или ще им дърпате ушите другата седмица, този път не минават. Българите няма да Ви го простят! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Декларация от името на БСП лява България – народният представител господин Атанас Зафиров. Заповядайте
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми дами и господа народни представители, тежък страх е сковал управляващата коалиция (Реплики „Ауу!“ и смях от първия ред на ГЕРБ). Страхът от предстоящата загуба на президентските избори и неминуемия крах на този все по-уродлив сговор (реплики „Еее!“ от първия ред на ГЕРБ), който води страната към дъното.
Току-що станахме свидетели как този страх рецидивира в нови и нови, и още по-опасни форми на манипулации, внушения (реплики от първия ред на ГЕРБ), административен и корпоративен натиск, скандални сделки…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Колеги, моля Ви, не репликирайте оратора!
АТАНАС ЗАФИРОВ: …между партиите, които доведоха до безпрецедентни промени в изборното законодателство в последната секунда – всичко това само в името на едно – създаване на комфортни условия за поредната изборна фалшификация. Поредната кражба на гласа на българския гражданин! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Как иначе можем да си обясним това, което се случва през последните дни:
Направихте… Не ми викайте! Направихте скандален опит да спрете работата на Народното събрание и да запушите устата на опозицията, но не успяхте! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Прекъсвате заседания, гоните народни представители от опозицията от залата, криете министрите от парламентарен контрол, включително и това, което правите в момента.
Променихте Изборния кодекс и създадохте предпоставки за хаос и беззаконие в изборния ден!
Нали демонстрирахте загриженост за гласуващите българи зад граница, забравихте обаче да демонстрирате такава за българските граждани, които пратихте по служба на границата да се борят с последствията от Вашата предателска политика по отношение на българските национални интереси към мигрантския проблем! (Реплики „Е,е,е!“, реплики от първия ред на ГЕРБ.) Съжалявам, че го няма Ненчев момента да му кажа, че тези гимнастики, които тук правите от тази трибуна, не променят факта…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, колеги, не репликирайте оратора!
АТАНАС ЗАФИРОВ: … че Вие законово им отнехте правото да гласуват! Защо не приехте нашето предложение да може да се гласува по секции, по места в командировка? Защо не го приехте? С какво ще ги извозвате сега? Със самолета ли?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: С белия микробус!
АТАНАС ЗАФИРОВ: Правите списъци с партийни назначения, в които залагате пред всяко име конкретни цифри, като очаквани гласове. Това, уважаеми колеги, е съвременния данък ангария! (Реплики „Еее!“, реплики от първия ред на ГЕРБ.) Ако Ви трябва превод, обърнете се към Вашите достове от ДОСТ – новите Ви приятели!
Плашите хората с оставки и внушения, че едва ли не това правителство е единственият гарант за стабилността и европеизацията на страната!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Факт!
АТАНАС ЗАФИРОВ: Криете от народа ужасяващата истина за нелегалните емигранти, които заливат родината ни! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Говорите за подписани споразумения, а подписахте и приехте да подпишете изключително неизгодното за България споразумение между Европейския съюз и Канада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Атанасова, моля Ви…
АТАНАС ЗАФИРОВ: Кой го подписа? Сергей Станишев ли го подписа, или Вие го подписахте?
Явно в страховитата треска, която Ви тресе, няма да се спрете пред нищо! Защото сте наясно, че злоупотребите и кражбите, които са вършени от последните Ваши два кабинета, са огромни и разкриването им от следващото управление, аз Ви го гарантирам, че ще бъдат разкрити (реплики „Ехехее“ от ГЕРБ), ще Ви постави в критична политическа ситуация – Вас и Вашите политически сподвижници! Казвам сподвижници, защото ГЕРБ не са сами в тази задруга.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А така!
АТАНАС ЗАФИРОВ: Присъдружните партии от Реформаторския блок, Патриотичния фронт, остатъците от разни други там от последните редове политически еднодневки, а от скоро вече и „Атака“, се включват дружно в неспирните опити за оклеветяване и дискредитация на единствения кандидат – алтернатива на грозното статукво. Човекът, в когото стотици хиляди наши съграждани видяха лъч надежда за промяна! Човекът, с изборът на когото започва изтласкването на ГЕРБ и Бойко Борисов от властта! (Възгласи от ГЕРБ: „Ееее!“)
Това е и целта на подобни въпроси, като този, който чухме преди малко. Този въпрос е допуснат от ръководството на Народното събрание до парламентарен контрол непосредствено преди изборите. Въпросът може да е допустим от процедурна гледна точка, но е недопустим от морална, защото с този въпрос се прави едно грозно манипулативно внушение! Единствената му цел е да се очерни основния кандидат за президент и от парламентарната трибуна да се оспорят безспорните му качества, като воинска чест и достойнство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Колеги, моля Ви, не репликирайте оратора!
АТАНАС ЗАФИРОВ: Ето го рапорта! Защо не се запознахте с него преди да задавате подобни провокативни въпроси?
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ, от място): А такааа!
АТАНАС ЗАФИРОВ: Защо уважаемият Ненчев не прочете какво пише в този рапорт? Аз ще Ви го прочета:
„За мен, като генерал от Българската армия и командир на Военно въздушните сили тази концепция, е по унизителна дори от Ньойския договор, защото последният беше наложен на България със сила отвън, докато въпросната концепция бе инициирана от български заместник-министър, подкрепена от Съвет по отбрана, от българско военно ръководство и утвърдена от български министър“, който сега позорно излезе, за да не слуша тези истини.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): От коя дата е? Има ли входящ номер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Иванов, не задавайте въпроси от място!
АТАНАС ЗАФИРОВ: Това достатъчно ли Ви е като мотив?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Неее!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Иванов, моля Ви, не задавайте въпроси от място!
АТАНАС ЗАФИРОВ: От тази трибуна се прави едно много грозно внушение! Летателните часове нямат нищо общо с възнаграждението! Това са средства, които се полагат на всеки български летец – от капитана до генерала! (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Реплики: „Това не е така!“ от ГЕРБ.)
Министър Ненчев току-що зашлеви един звучен шамар и обиди показно всички български кадрови офицери, като постави под съмнение цялата система за обезщетение при напускане на армията. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
Искам да попитам викащите тук от първия ред, ще продължат ли опитите за омаскаряване на един достоен български генерал,…
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ, от място): Който дезертира!
АТАНАС ЗАФИРОВ: …който дръзна да тръгне срещу антинародната Ви политика? От това ли Ви е страх?
Процесът е необратим, господа управляващи! Все повече се задълбочават противоречията вътре във Вашето управляващо мнозинство. Това води до политическа нестабилност вътре в него, но тя се разпространява и в управлението на цялата държава. Ясно е, че Вашето управление се гради само на сделки, на бизнес, а сега с намаляването на обществените поръчки и тяхното спиране, с все по трудното усвояване на еврофондовете, живителната му влага все повече ще намалява.
Края на това антинародно управление е близък. (Възгласи „Еее!“ от ГЕРБ.)
Ние сме на ход, защото за нас най-важно е доверието на хората – то стои много по високо от властта, в която сте се вкопчили в момента.
Ние няма да допуснем да продължава това безхаберно управление, на което е чужд дневният ред на обществото. Крайно време е да обърнем негативните тенденции и да живеем достоен живот в справедлива държава. Това е нашата вяра в утрешния ден! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ, от място): Венсеремос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ, от място): Процедура
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте, господин Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Не смятам, че извън правомощията Ви е да правите забележка на оратора, когато си позволява да отправя заплахи към залата! Много добре разбирам, че някои скорошни постъпки на Българската социалистическа партия тук и отвън…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Може ли конкретно към мен да бъде насочено
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Към Вас е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Каква заплаха е отправил ораторът Зафиров?
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Но техният страх, обзелото ги безпокойство от собствените им лъжи не трябва да преминава в…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Нека да не дискутираме психическите му състояния – страх, безпокойство!
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: …заплахи към залата и към народните представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Кажете ми конкретно каква заплаха е отправил!
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Казвам Ви: не трябва страхът да ескалира и да преминава в заплахи към залата и към народните представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: С коя дума той е отправил заплаха към залата?
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Емоционалната нестабилност не би могла да бъде залог за това народни представители да бъдат нагрубявани. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Имаше сходни обръщения в декларацията и на Политическа партия ГЕРБ.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Много моля да съблюдавате колегите, когато не успяват да сдържат емоциите си,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Георгиев!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Георгиев, нека коректно…
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: ...породени от техните собствени неспособности, да санкционирате и да не им позволявате…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Ще Ви отнема думата наистина!
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ ЛБ: Процедура!
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Глупости!
Много Ви благодаря, господин Председател! (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Нямате думата, защото злоупотребявате с възможностите на Правилника
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин председател, вземам процедура по начина на водене и остро възразявам в знака на равенство, който слагате между политическата декларация на партия ГЕРБ и…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: …и пасквила.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: …пасквила на колегите от БСП. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Това какво е?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Председател, не съм си позволила…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Ако обичате, пазете тишина!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: …от името на нашата политическа партия нито да нарека колегите от БСП лява България „уродливи“, нито да ги нарека „престъпници“, така както преждеговорившият постъпи.
Смятам, че не е само Ваше право, съгласно Правилника. Ваше задължение е в момента, в който колеги злоупотребяват с правата, дадени им във времето на парламентарен контрол, да изчитат предварително написана с опорни точки в някоя централа декларация от името на парламентарна група, да бъдат прекъсвани. Защото помним, че и един друг размахваше пръст тук от парламентарната трибуна и крещеше: „Боли ли Ви?“, и „вадеше зъби“.
Обърнете внимание на колегите от БСП…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Към мен, ако обичате!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, обърнете внимание на колегите от БСП да не прекаляват нито с правата, дадени им съгласно Българската конституция и Правилника, но и с морала. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Искам да Ви обърна внимание, че във времето, в което Вие от името на парламентарна група, четохте декларация с наименованията „демагози“ много представители…
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: „Демагог“ не е обидно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: …на левицата се чувстваха засегнати (реплики от ГЕРБ) и те самите се опитваха да Ви прекъсна, но аз не Ви прекъснах, защото счетох, че декларацията Ви е в рамките на добрия тон. Така че моля Ви,…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: „Демагог“ и „уродлив“ са две различни неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: …спазил съм Правилника и не съм предоставил никаква възможност да се ползват извън Правилника ораторите.
Първа заяви желание народният представител госпожа Ташева.
Госпожо Ташева, по каква тема желаете да вземете отношение?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: По начина на водене, най-вероятно.
(Народният представител Магдалена Ташева се консултира извън микрофоните с председателстващия относно процедурата лично обяснение.)
Заявете на микрофона какво желаете.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): По повод квалификацията, че въпросът ми беше провокативен…
РЕПЛИКА: Това не е по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Към мен! Към мен, госпожо Ташева!
РЕПЛИКА: Това не е по начина на водене.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да, господине! (Реплики от народния представител Янаки Стоилов.)
Да, господин Председателстващ! Не съм имала никакво намерение да провокирам каквото и да било – генерал Радев е американски възпитаник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Кажете аз с какво съм нарушил Правилника по време на дебата и декларацията? Към мен отнесете въпроса.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Нарушихте Правилника с това, че позволявате въпроси към министри да бъдат оценявани като провокативни. Всеки въпрос е провокативен тук. Всеки въпрос е провокативен и трябва да бъде такъв. Американският възпитаник генерал Радев е завършил с характеристика за „strategic leader“. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Нека към мен, наистина по начина на водене. Защото влизате в един дебат, който попада извън обсега на възможностите, за които сте взели думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Питам: чия стратегия ще „лидира“ в България, ако той стане държавен глава? (Реплики от народния представител Янаки Стоилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Ташева, ще Ви отнема думата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Отнемете я.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Разбрах Ви, но…
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Отнемете я. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви!
Заповядайте – господин Данаил Кирилов. (Реплики от БСП ЛБ.)
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ ЛБ: Това вече е четвърта реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): По начина на водене, господин Председател. (Шум и реплики. Реплики от БСП ЛБ.)
Моето питане към Вас е следното: в момента, в който чухте предходния оратор да коментира допустим ли е въпросът, той сам си казва: „Допустим е“, обаче този въпрос нещо не бил морален. (Шум и реплики.) Как реагирахте Вие като председателстващ събранието на тази опозиция по отношение на Вашите процедурни пълномощия и правомощията на Председателството по отношение да допуска парламентарните питания? Кое на този въпрос беше недопустимо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Уважаеми господин Кирилов, като уважаван правник и председател на Комисията по правни въпроси на Вас Ви е известно, че парламентарните въпроси към министри преминават през съответния контрол и е преценено, че въпросът е напълно допустим, поради което на него беше даден отговор по надлежния ред.
От името на групата на Патриотичния фронт или процедура желаете?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Още един една такава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: По начина на водене и Вие.
Юлиан Ангелов – Парламентарна група на Патриотичния фронт.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (РФ): Господин Председател, дами и господа! По начина на водене е процедурата, която искам.
Обръщам се към Вас със следното – не е допустимо да се позволяват дори от името на група в декларации да се хвалят и възхваляват кандидати за президенти, да се оправдават, да се обяснява колко са морални, колко са честни, колко са работили. Защото в момента сме в предизборна кампания и не е нормално да се споменава техният кандидат, примерно на БСП – той не знам дали е техен…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не е техен.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Не е морално да се прави кампания от името на трибуната и по всички медии да се излъчва колко е прекрасен техният кандидат. Затова Ви моля наистина – ето, ние имахме днес от декларация от група, не сме споменали нашите кандидати по никакъв начин, за да не водим кампания от трибуната на Народното събрание.
Така че Ви моля наистина да вземете отношение и когато се прави предизборна кампания за определен кандидат да бъдат спирани ораторите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов – прави Ви чест, че не споменавате кандидати за президенти и наистина спазвате не само буквата, но и духа на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Но в случая се коментираше български офицер, напуснал по собствено желание Българската армия (реплики от ГЕРБ), така че Правилникът е спазен и Ви моля да не тълкувате разширително коментарите.
По начина на водене – заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, вземам отношение по начина на водене и наистина го вземам по начина на водене, защото ми се струва, че Вие малко така прекалихте с търпението на Българската социалистическа партия при допускането…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: …лява България, лява България.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Българската социалистическа партия…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: …лява България.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …и коалиция „Лява България“, щом толкова много настоявате, колеги, при недопустимото поведение на колегите от ГЕРБ, когато се четеше нашата декларация. (Реплика на Георг Георгиев.)
Няколко пъти помолихме да има тишина, няколко пъти Вие наистина взехте отношение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, господин Георгиев! Нека да уважаваме оратора.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ето, вижте! Колегите продължават!
Според мен е крайно време да вземете вече и дисциплинарни мерки, предвидени в Правилника, за продължаващо нарушаване на реда в парламентарна зала от колеги от ГЕРБ, и едни и същи при това, забележете.
Затова много Ви моля! Когато тук се взема думата за начина на водене, Вие по същество допуснахте четири или пет реплики под формата на „начина на водене“ върху една декларация.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не е вярно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако толкова много колегите от ГЕРБ желаеха да го имат това нещо, господин Председател, имаха възможност вчера в Правилника и при промените на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нали по начина на водене?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …така или иначе се гласуваха всички техни промени, да включат и възможност управляващите да могат да правят колкото си искат реплики след декларация на…
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ, от място): Това не е по начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …на тези, които са в опозиция. (Реплики на Георг Георгиев.) Но те не го направиха това нещо.
Затова много Ви моля когато се взема процедура по начина на водене, още на третото изречение е ясно дали е по начина на водене, или не – спирате и вземате думата на този, който се отклонява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, разбрах Вашата теза, но считам, че тази Ви реплика е несъстоятелна. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Тъй като спазих изцяло буквата и духа на закона, за което вече казах.
И Вие по начина на водене. (Реплики на народния представител Янаки Стоилов.)
Не мога да откажа правото за взимане на тази процедура, но Ви обръщам внимание, че ще Ви прекъсна, ако излезете извън рамките на процедурата.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Аз даже Ви призовавам да ме прекъснете, ако изляза извън рамките на процедурата.
Благодаря Ви, господин Председател.
Обръщам се към Вас да обръщате по-съществено внимание, когато колеги народни представители говорят от тази трибуна, тъй като в условия на предизборна кампания, отново припомням, колеги, не е правилно и не е морално кампанията да се води от тази трибуна.
Господин Председател, искрено се надявам, включително камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио също да са били изключени, тъй като се ползват единствено за целите на парламентарния контрол, а не за предизборна кампания.
Също така, господин Председател, надявам се оттук насетне да припомня и моралното право на всеки един от народните представители да уважава другите народни представители, другите министри, да се отнася уважително към тях, както и към парламентарните групи. И ако те имат някакви забележки, които искат да изложат по формите на нападки, да им организираме в коридора оттатък един трибун, на който да се явят пред медиите и да си дебатират, и да си правят каквито искат пиар акции, но там.
В тази зала българският народ ни праща, за да чуе своите проблеми и аз Ви призовавам, господин Председателстващ, да се намесите много сериозно, и когато българските граждани имат въпроси, които са задали на нас – народните представители и искат ние да отправим към управляващите, тоест към изпълнителната власт, Вие да го допускате и всякакъв друг род декларации да не бъдат свързани, включително ако трябва да бъдат по тези въпроси да имате предвид, че въпросът, който е зададен може да се възприеме като част от дневния ред на Събранието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Александров. (Шум и реплики.)
Каква е процедурата господине? И Вие по начина на водене?
Много Ви моля наистина, нека да бъде по начина на водене – към мен, без да се опитваме да заобикаляме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Господин Божинов, имате думата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): А смятате ли, че аз ще направя такъв опит? Не!
Уважаеми господин Председател, начинът по който водехте заседанието до поредицата процедури беше безупречен и аз искам да Ви призова да продължите да го водите по този начин, по който го водехте. Единствено укоримо е, че Вие допуснахте цяла поредица от неоснователни процедури, защото не може да има такива по декларация на парламентарната група.
Очевидно не Вашето поведение, господин Председател, а неудобните, смислени и аргументирани тези в декларацията предизвикаха този жалък плач. Не го правете господин Председател и продължете с това достойнство, което носите в себе си. Благодаря Ви. (Шум и ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, ценя изключително Вашата оценка.
Продължаваме с парламентарния контрол – по актуални въпроси ще отговаря министърът на финансите господин Владислав Горанов.
Първи към него ще отправи питане народният представител Румен Гечев, и то е относно еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала – Фонд „Мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД.
Господин Гечев, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Горанов!
С Разпореждане № 3 от 22 юли 2015 г. на Министерския съвет бе учредено еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала – Фонд „Мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД или така нареченият „Фонд на фондовете“. При представяне на проекта пред Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание Вие господин Министър изтъкнахте, че съставянето на тази институция и избирането на висококвалифицирани мениджъри, ще подобри значително ефективността по усвояването и управлението на различните финансови инструменти, представени от Европейския съюз.
Сред основните краткосрочни и средносрочни задачи на Фонда са:
Първо – управлението на активи с предназначение за финансови инструменти в размер от 777 млн. евро или почти милиард и половина лева.
Второ – лицензиране на 10 – 12 фонда за рисков капитал към 4 оперативни програми, а именно: „Иновации и конкурентоспособност“, „Региони в растеж“, „Човешки ресурси“ и „Околна среда“.
Трето – обяви конкурс за банки-посредници за предоставяне на кредитни гаранции по три от четирите изброени оперативни програми.
В тази връзка, господин Горанов, моля да ми отговорите: на какъв етап е изпълнението на всяка една от посочените три задачи на фонда, вече повече от година след неговото създаване? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, проф. Гечев.
За отговор – министърът на финансите, господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гечев, фонд „Мениджър на финансови инструменти в България“ е учреден с разпореждане на Министерския съвет от 22 юли 2015 г. и е вписан в Търговския регистър на 15 октомври 2015 г.
Задължителна предпоставка за осъществяване на дейността на Фонда е влизането в сила на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове в края на декември 2015 г. като законодателна рамка за изпълнение на финансовите инструменти по оперативните програми. Поради това дружеството стартира управлението на „Фонда на фондовете“ в началото на 2016 г. Месеците от учредяването до края на 2015 г. бяха използване за създаване и укрепване капацитета на фонда, бяха сключени споразумения с Международната банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, в сътрудничество с които са разработени ключови документи за дружеството – вътрешни права и процедури, проекти на финансови споразумения и на инвестиционни стратегии по четирите оперативни програми.
Съгласно Регламент 1303 от 2013 г. изпълнението на „Фонда на фондовете“ и управлението на средства не стартират автоматично, а се извършват след подписване на финансово споразумение с управляващ орган на съответната програма –поради това са изпълнени задължителните изисквания, които са условия за сключване на споразумения с управляващите органи и осигуряващи съответствие с европейското законодателство. Сред тях са споменатите вътрешни правила на наръчника за процедурите, вътрешните процедури и системите за управление и контрол на дружеството.
В периода февруари – май 2016 г. беше извършен одит от Изпълнителна агенция „Одит на средствата“ от Европейския съюз, който гарантира, че във Фонда са въведени необходимите подходящи системи за управление и контрол, за да осигури способността му да изпълнява възложените отговорности, така от месец май 2016 г. Фондът има пълна акредитация на системите за управление и контрол.
Същевременно през март тази година стартира и преговорния процес с управляващи органи на четирите оперативни програми, в рамките на които са прецизирани и допълнени проектите на финансовите споразумения и инвестиционните стратегии. Разработени са и приложенията към финансовите споразумения в това число и бизнес плановете, приложението на мониторинг и докладване, и други.
Механизмите за прилагане на финансови инструменти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ са представени на съответните комитети за наблюдение, което е задължителна стъпка преди подписване на финансовите споразумения.
Ресурсът за финансови инструменти по четирите оперативни програми, след приемането на решение на Европейската комисия за одобрение на Оперативна програма „Региони в растеж“ и на Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ – 2014 – 2020, създадена чрез прехвърляне на ресурс от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, е в размер на 606 млн. 291 хил. 164 евро. Към настоящия момент Фондът е сключил две финансови споразумения за управление на средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ на 17 май 2016 г., в размер на 35 млн. 802 хил. 906 евро, и по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ на 1 август 2016 г., в размер на 235 млн. евро.
Преговорите за сключване по финансови споразумения по Оперативна програма „Региони в растеж“ за управление на финансовите инструменти с бюджет от 189 млн. евро приблизително са в напреднал етап.
По Оперативна програма „Околна среда“ се предвижда финализиране първоначално на преговорите за изпълнение на финансови инструменти в Сектор „Отпадъци“ с бюджет по ПОС 26,8 млн. евро, и продължаване на преговорите в отделно споразумение на Сектор „Води“ на стойност малко над 119 млн. евро, които са в зависимост от изпълнението на предварителните условия за сектора, предвидени в оперативната програма и Споразумението за партньорство между Република България и Европейския съюз.
Кратък отговор на втория въпрос – инструментите за дялови, квази инвестиции, в широк смисъл фондове за рисков капитал, са предвидени за изпълнение само по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, и се свеждат до 4 типа фондове. Тези фондове няма да извършат дейност свързана с публично предлагане на ценните книжа, поради което в съответствие с националното законодателство за дейността им няма да се изисква и не се изисква лицензиране.
В отговор на третия въпрос – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ са разработени детайлни характеристики на финансовия инструмент за микрокредитиране със споделяне на риска, като в средата на август 2016 г. стартира провеждането на финансови консултации с участниците във финансовия сектор –.в резултат консултациите ще послужат за финализиране на документите за провеждане на обществена поръчка за избор на финансови посредници.
По отношение на инструменти – Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ към момента се извършват дейности по разработката на детайлни характеристики на инструментите, които следва да бъдат финализирани и предложени за пазарно проучване, в процес на създаване на механизъм за съгласуване изпълнението на финансови инструменти, управлявани от фонда, с тези финансирани от рециклирания ресурс по инициатива „Джереми“ или от програми на Европейката комисия, чието управление е възложено на Европейския инвестиционен фонд.
Паралелно с подготовката на процедури за избор на финансови посредници се анализират възможностите за допълнително сътрудничество с международните финансови институции, с оглед улесняване на процеса на привличане на частни инвестиции при представяне на максимално облекчени условия за финансовите посредници и крайни получатели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Гечев, заповядайте за до два уточняващи въпроса.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми министър Горанов, на практика ще Ви задам два уточняващи въпроса, защото от отговора Ви разбирам, че по точки две и три не е изпълнено абсолютно нищо. Доста общо звучи отговорът Ви и по първа точка.
Затова Ви питам: от тази 777 млн. евро, господин Министър, освен местенето на папки оттук-натам колко милиона евро от тях са реализирани към момента – 27-28 октомври 2016 г.? Това е много точен въпрос: колко до момента са реализирани, а не са одобрени, минават от папка на папка, колко точно милиона са реализирани до момента?
Второ, бихте ли се ангажирали сега – след година и нещо време, и каква е оценката Ви за ефикасността на управлението на този Фонд? Ние Ви предупредихме, че екипът, който сте избрали, ще ни докара до там, където сме стигнали в момента – местенето на папки от един офис в друг.
Отговорете още веднъж: колко евро са стигнали до българската икономика, точно по коя програма, до икономиката, не в папките? И второ, бихте ли ревизирали оценката си за ефективността от управлението на Фонда? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев. Струва ми се, че в рамките на уточняващ въпрос да се искат конкретни цифри е доста трудно.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Казах го и в първоначалния си отговор, и сега ще го повторя: очевидно наблюдението Ви върху процеса е относително повърхностно, тъй като не отчитате изменението в Програмата, с което над 100 млн. евро бяха отделени от оперативните програми и преминаха към управление, свързано с новата хоризонтална европейска програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020 г.
Ресурсът от финансови инструменти, който ние предлагаме да се управлява чрез национален капацитет, а не да се подарява, така да се каже, отново на европейски институции и да се премахне всякаква възможност на територията на България да се изгради капацитет за неговото управление, между другото в следващия програмен период вероятността размерът на финансовите инструменти да нарасне и да бъде много повече от грантовете е особено реален и се дискутира в Европейската комисия и в Европейския парламент, Вашата теза на практика би означавала ние да оставим държавата в зависимост от волята на европейските финансови институции и без съществуването на никакъв местен капацитет за управление на инструментите на финансовия инженеринг.
Започнах с това, че реално дейността на Фонда, вписан в Търговския регистър в края на 2015 г., стартира в началото на 2016 г. и вече има подписани две финансови споразумения с управляващите органи за изпълнение на проекти, свързани с управление на средствата по линия на финансовия инженеринг. Трябва да се има предвид, че този ресурс не е грантов, той е предвиден за управление на инструменти и елемент на финансов инженеринг, които подлежат впоследствие на рециклиране и отново на управление от същите тези инструменти, които сме създали под управление на Фонда на фондовете.
Лесно е да се отговори, че към момента все още не е ангажиран директно ресурс по тези фондове, но в никакъв случай няма да приема Вашия аргумент, че предложеното решение за създаване на национален капацитет за управление на финансовите инструменти по линия на оперативните програми не е правилното решение за България. Алтернативата, която често съм срещал и във Вашите думи, е България да изгражда собствен капацитет, а не да остава в зависимост от европейските финансови институции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате право на две минути за отношение към отговора на министъра.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Министър Горанов, първо, искрено искам да Ви благодаря, че отговорихте откровено, а не се опитахте да политизирате и да комбинирате.
За да обобщя: правилна е моята бележка, че към момента извън тези 100 млн. евро, които сте извадили, очевидно правилно сте направили, тъй като те няма да вложат нито едно евро и до края на годината, към момента от този Фонд на фондовете – нека чуят гражданите – нито едно евро не е стигнало до българската икономика! Тоест Вашето решение от средата на миналата година – година и нещо, води до замразяването на милиард и половина лева, които трябваше да стигнат до българската икономика!
Нямаме нищо против да организирате нещата така, че най ефективно да бъдат използвани тези средства, господин Министър, но резултатите към момента са катастрофални – нито едно евро няма в българската икономика! Разговорът приключва тук.
Второ, очевидна е оценката – не Вашата, а нашата, на българското общество и на бизнеса, за ръководството на тези фондове. Господин Министър, като групирахме 800 млн. евро, за да ги управляваме по-добре, не следваше ли в управлението на Фонда да сложим най-опитните български банкери?! Вие назначихте там хора, които никога не са се занимавали с банкови операции. Цялото ръководство на Фонда, лично не ги познавам, местят папки от офис в офис. Казвате: водят разговори със световни банки, но резултат няма!
Господин Министър, моята препоръка е: сменете ръководството на Фонда, сложете кадърни хора и дайте да седнем и видим какво да направим, та тези един милиард и половина лева, вместо да стоят по сметките, да стигнат до българските производители, независимо от тяхната политическа принадлежност.
Оценката на този Фонд е „слаб“! Предложете мерки, с които парите да стигнат до българската икономика! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Преминаваме към следващия актуален въпрос към министъра на финансите от народния представител Велизар Енчев относно негативните последици от въвеждането на еврото като национална валута, без да се е европеизира политиката на доходите в Република България.
Господин Енчев, заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, колкото и малко да сте станали в залата!
Господин Министър, след публични изявления на министър председателя на Република България в полза на въвеждане на еврото като национална валута предлагам да разясните на народните представители очакваните негативни последици от подобен акт.
Искам да кажа, че след въвеждането на еврото в някои европейски страни вътрешните потребителски цени се увеличиха значително, тъй като търгуващите субекти, търговците ги приведоха към по-високата стойност при закръгляването.
Тревожно звучат и предупрежденията на такива видни икономисти, като Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман, по-специално на Джоузеф Стиглиц, който в своята книга „Еврото. Как общата валута заплашва бъдещето на Европа“ предупреждава и сочи изключително опасни последици за бедни държави като България след въвеждането на тази валута.
Според бащата на Валутния борд в България проф. Стив Ханке заинтересовани кръгове в Европейския съюз желаят нашата страна да влезе в Еврозоната заради двадесетте милиарда евро от Валутния борд, които според него ще трябва да предадем на Брюксел срещу новите евробанкноти. Бихте ли опровергали, или потвърдили това мнение?
И на края въпросът към Вас: какви са намеренията на оглавяваното от Вас министерство относно въвеждането на еврото? Съобразени ли са тези намерения със социалната ситуация в България? Не трябва ли тази стъпка да бъде предшествана от европеизиране на доходите в страната, тоест преди въвеждането на еврото като национална валута, ако изобщо се въведе, европеизирането на доходите на всички нива – от пенсии до заплати, да стане с правителствено решение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Енчев! Още с подписването на Договора за присъединяването към Европейския съюз българската държава се е задължила да се присъедини към Еврозоната.
Към настоящия момент страната ни няма официална целева дата за въвеждане на еврото. Въпреки това през последните години покриваме всички числени критерии за членство в Еврозоната, което е констатирано от Европейската комисия и от Европейската централна банка в конвергентните им доклади от 2014 до 2016 г.
В допълнение към тези усилия започнахме и практическата си подготовка за приемането на еврото със създаването на Координационен съвет за подготовката на България за членство в Еврозоната. Една от основните задачи на Съвета е разработването на План за въвеждането на еврото, който включва и проучване на ефектите, ползите, разходите и рисковете от приемането на единната валута.
Като първа стъпка следва да се присъединим към Валутен механизъм 2, така наречения ЕRМ 2. За влизането в чакалнята на Еврозоната няма предварителни условия, но съответният кандидат трябва да отговаря на изискванията за държавите от Еврозоната за икономическо развитие и стабилност. Поради тази причина усилията ни са насочени към изпълнение на основни структурни реформи, които да допринесат за постигане на по-голяма конвергенция на страната ни за бъдещото й ефективно членство в Еврозоната.
Искам да подчертая, че влизането в ERM ІІ е резултат най-вече на политическо решение, което трябва да се вземе от българските власти и европейските ни партньори. Към настоящия момент такова решение все още не е взето от нито една от двете страни.
По отношение на последиците от въвеждането на еврото като национална валута. Безспорно едно от основните притеснения е свързано с евентуално повишаване на цените. Опитът на държавите – членки на Европейския съюз, присъединили се последни към Еврозоната, показва, че очакваното покачване на цените на практика не се реализира. Според данни на Европейската централна банка и Евростат в първата година от членството на тези държави в Еврозоната инфлацията на потребителските цени е минимално над обичайната, в рамките на 0,2 – 0,3 процентни пункта. След първата година тези държави отчитат растеж на заплатите, което се отдава на повишения оптимизъм и доверие в икономиката. Държавата печели от премахването на валутния риск, а също и от по-ниските цени на финансиране както на частния, така и на публичния сектор.
Приемането на една страна в Еврозоната е съпътствано и от засилване на финансовата стабилност, благодарение на прилагането на по-строги правила за публичните финанси и финансовия сектор. Държавите – членки на Еврозоната, в последните години се обединиха около сериозен пакет от реформи, създадоха нови наднационални институции, които да гарантират, че наблюдението върху финансовата стабилност на всяка държава ще бъде по-строго от всякога. Бъдещото ни членство в Еврозоната ще означава и участие в общите механизми, какъвто е единният банков надзорен механизъм. Това участие ще окаже предимно положително влияние и ще затвърди още повече доверието в стабилността на финансовата ни система.
Членството в Еврозоната означава и участие в защитните механизми, които я направиха по-надеждна валутна зона, отколкото беше преди няколко години. Разбира се, нито една застраховка не е безплатна. Всяка държава – членка на Еврозоната, заплаща вноски към Европейския стабилизационен механизъм, които са функция на нейния брутен вътрешен продукт и население, като за членки с брутен вътрешен продукт под 75 на сто от средното за Европейския съюз този дял е по-нисък и едва след 12 години достига пълната си стойност. Това означава, че вноските, които България ще бъде евентуално задължена да внася, ще бъдат пропорционални на доходите в страната и по възможностите на публичните финанси.
Приемането на единната валута ще премахне задължението на БНБ да поддържа високи нива на валутни резерви, с които в момента гарантира стабилността на валутния борд. Това ще даде възможност за по-активно използване на този значителен по размер финансов ресурс, чиято употреба и управление, подчертавам, остава изцяло в правомощията на българските власти.
В заключение, според първоначалните анализи на Министерството на финансите положителните ефекти от въвеждането на еврото в страната ни превишават очакваните разходи. Освен това, считам, че влизането на България в Еврозоната следва да се разглежда като продължение на действащия в страната валутен режим, имайки предвид общите ограничения по отношение на националната парична политика и същевременно предимствата от членството в общия монетарен съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика?
Господин Енчев, имате думата.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, само от един пункт във Вашето изказване съм доволен – Вие опровергахте мнението на проф. Стив Ханке, че след влизането в Еврозоната ще трябва да предадем 20 млрд. евро от валутния борд срещу новите евробанкноти.
Що се отнася до останалата Ваша позиция, искам да Ви кажа, че Чехия, Унгария и Полша също подписаха такива договори, но президентите и премиерите на тези три държави декларираха, че влизането в Еврозоната не е в техните планове поне на този етап. Що се отнася до Швеция и Дания, които отдавна отговарят на условията за членство в Еврозоната, те отказват да се присъединят по политически и икономически причини. Като добавя, че във Финландия се подготвя референдум за излизане от Еврозоната, Вашите аргументи за нашите задължения, поети след подписването на Договора за членство в Европейския съюз, са не особено убедителни.
Тук отново ще цитирам Нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман, според когото Еврозоната е земетръсна и безперспективна. След напускането на Великобритания, която, естествено, не беше в Еврозоната, мнението е общо, че проблемите с еврото не само не намаляват, а се увеличават. Освен това, искам да направя много важна забележка, че след въвеждането на еврото в Европейския съюз като обща валута се понижи икономическият растеж на всички държави – членки на Европейския съюз, разбира се, в някои – повече, в други – по-малко.
Що се отнася до повишаването на потребителските цени, също бих влязъл с диалог с Вас. Опитът в страните, където се въведе еврото, показва, че първоначалният ефект е около 15% повишение на цените. При това имам лични наблюдения, по-специално в две страни – Австрия и Италия, когато бях на дипломатическа работа в съседни на тях държави и видях реакцията на гражданите, най-вече във Виена, след въвеждането на еврото. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тъй като у нас, когато говорим за България, има видима информация за пазара, това увеличение на цените след въвеждане на еврото ще е много по-високо, отколкото в другите европейски държави. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Дуплика – господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Съвсем накратко и без идеологеми. Аз съм убеден проевропеец и вярвам, че единната валута е част от фундамента на единна Европа. Колкото по-бързо тя се разпростре върху държавите членки, толкова по-силен ще стане Съюзът. Ако има определени икономисти, които изразяват претенции към стабилността на еврото и неговата роля за стабилността на Европа, обикновено те не са икономисти от континента Европа и не съм сигурен колко техните становища са безкористни в това отношение.
Съществуващият при нас паричен съвет, обвързан с фиксиран курс на българския лев спрямо еврото, предрешава естествените предимства и естествения преход на преминаване от използването на българския лев като национална валута към използването на еврото при предварително ясен и фиксиран законово обменен курс.
Завършвам с това, че по-голяма част от икономистите не само в България, а и в Европейския съюз, смятат, че еврото е фундамент на консолидация на Европейския съюз и основен обединителен център. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Вили Лилков относно постъпленията на Националния компенсационен жилищен фонд за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми министър Горанов, дами и господа народни представители! Моят въпрос е за така наречените „собственици на лихвоточки“, които от доста години чакат компенсация. Става въпрос за следното.
Уважаеми господин Министър, отправям към Вас въпрос, свързан с прилагането на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Съгласно чл. 6 от Закона за уреждане правата на гражданите от 2008 г. имуществото по Фонда до изчерпване на правоимащите се набира от бюджетни субсидии, чийто размер се определя със Закона за държавния бюджет за съответната година. Освен това, допълнително във Фонда постъпват дарения и помощи от български и чуждестранни лица, както и 50 на сто от постъпленията от продажбата на жилищни и вилни имоти, отнети в полза на държавата с влязъл в сила съдебен акт.
Моят въпрос е следният: какъв е размерът на средствата, постъпили от 2008 г. досега в Националния компенсационен жилищен фонд, като приходи от: първо, дарения и помощи от български и чуждестранни физически лица и, второ, от продажбата на жилищни и вилни имоти, отнети в полза на държавата със съдебен акт? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря и аз.
За отговор – министърът на финансите господин Горанов.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, Законът за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове е в сила, както знаем, от 1991 г. С разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 5 и 6 е предвидена възможност имуществото на Фонда да се събира от дарения и помощи от български и чуждестранни лица, както и 15 на сто от постъпленията от продажби на жилищни и вилни имоти, отнети в полза на държавата със съдебен акт. Не само за периода, за който Вие питате, а по статистика, която наблюдавахме, до настоящия момент такива във Фонда не са постъпвали. Единственият приходоизточник за Фонда е субсидията от държавния бюджет, чийто размер се определя със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
В последните години размерът на субсидията е, както следва: за 2014 г. – 12 млн. 130 хиляди; за 2015 г. – 14 млн. 145 хил. лв. Подобен е порядъкът и за 2016 г., като поемам ангажимент при реализирани допълнителни икономии в разходите на бюджета на Министерството на финансите да увелича тази сума до края на годината. Ако изпълнението на бюджета позволява, до края на годината можем да добавим и допълнителна сума към тази.
Съществуващите задължения – по последни данни, с които разполагам, са в размер на около 74 милиона общо, като права. Според уверенията на ръководителя на Фонда те биха могли да бъдат покрити до края на периода, в който гражданите имат право да се възползват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
За реплика – народният представител Вили Лилков. Заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря Ви, господин Министър.
Малко е да кажа, че съм учуден, защото, в крайна сметка, в държавния бюджет са постъпвали суми от продажбата на жилищни имоти, които са отнети със съдебен акт. Защо в такъв случай част от тези пари не са влизали във Фонда? Отговорът, че нито един лев не е постъпил е грубо нарушение, в такъв случай, на Закона. Или пък означава, че в България няма осъдени и не са им отнемани незаконно придобити имоти. Това е силно смущаващо.
Има обаче нещо друго. Темповете, с които се изплащат задълженията или компенсациите на тези граждани, са изключително ниски.
Преди година и половина, господин Министър, Вие ми казахте същото – при наличие на средства, ще увеличим средствата във Фонда от 12 или 14 милиона на по-голяма сума. В момента тези задължения от 75 милиона, които има Фондът към хора, които са закупили вече жилища и имат признати права, означава, че с тези темпове поне още 4-5 години ще ни трябват, за да можем да компенсираме тези хора.
Още нещо, което ме смущава, господин Министър.
Ноември месец тази година приключва срокът, в който гражданите могат да заявят своите права по този Закон. Затова съм внесъл Законопроект, бих искал и Вашето съдействие, да удължим този срок, от една страна, и да увеличим рязко средствата, които заделяме в държавния бюджет за компенсация на тези хора.
Последно.
Фактът, че години наред държавата не е изпълнявала законово изискване да се попълва Фондът и от средства от продажба на незаконно придобити имоти означава, че ние сме в тежък дълг към тези граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Лилков, вероятно Вашето учудване има някакви основания, но искам да Ви обърна внимание, че не ми е известно конфискувани незаконно придобити имоти да са изправени на публична продан и да са реализирани парично. Голяма част от недвижимата собственост, придобита по тази линия, е останала собственост на държавата и тя продължава да се разпорежда с нея, в това число нейни органи на централната и местна власт.
А иначе Ви подкрепям в това, че трябва да потърсим възможност за наваксване на темпото, тъй като до 2019 г. остават само три бюджетни години, през които – със запазването на сегашното темпо, няма да се даде възможност за посрещането на всички права. Скептичен съм, тъй като това е един проблем и една тема, които датират от времето, когато България не беше демократична страна. Рано или късно ние трябва да се разделим с това време по възможно най-справедливия начин. Не съм убеден, доколко удължаването на срока е този подход. Мога да Ви уверя, че още до края на годината ще направим усилия за наваксване на темпото по разплащане. Имам разговори вече в тази посока с управителя на Фонда. Коментирали сме техническата му възможност при осигуряване на допълнителен ресурс до края на годината да се извърши значителна по обем обработка на преписки и плащания. В този смисъл тук сме на едно мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващия актуален въпрос. Той отново е от народните представители Вили Лилков и Петър Славов относно пропуск в Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за финансиране на одобрени проекти на юридически лица с нестопанска цел за дейности за социално отговорно поведение по
чл. 10а от Закона за хазарта.
Да развие въпроса думата има народният представител господин Вили Лилков. Заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос се отнася до следното: съгласно чл. 10а от Закона за хазарта, организаторите на хазартни игри са длъжни ежегодно да отделят средства за така нареченото „социално отговорно поведение“, които средства постъпват в бюджета на Държавната комисия за хазарт. Част от тях се предвиждат и изразходват за проекти на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и дейностите, които са предвидени, са следните: предпазване на младите хора от хазарт, превенция и лечение на хазартна зависимост и провеждане на социално отговорна реклама и маркетинг.
Специална наредба, която се приема от Министерския съвет и се изработва по предложение на министъра на здравеопазването, министъра на спорта и министъра на финансите, определя правилата, по които тези средства се разпределят. Годишно те са между два и половина или три милиона лв., доколкото ми е известно, но много учудващо в правилата на тази наредба липсват такива правила, които да дадат основание на спортни клубове и спортни организации да кандидатстват, за да могат със своята дейност и своите организирани прояви, да се борят срещу негативните последствия от хазарта. И тъй като спортът е може би най-сериозното средство за превенция на зависимости, моят въпрос е следният: ще внесете ли през 2016 г. предложения за промяна на Наредбата по чл. 10а, такива, че спортът да бъде включен измежду дейностите за предпазване на младите хора от хазарт, за превенция и лечение на хазартна зависимост и провеждане на социално отговорна реклама и маркетинг?
Искам да кажа, че министърът на спорта на подобен въпрос отговори положително. Той се ангажира. Бих искал да чуя и Вашето мнение. По този начин ще дадем възможност на спортните организации да кандидатстват и да получат финансиране по тази програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Лилков! Споделям част от Вашите притеснения и в този смисъл анализът в последните две години за начина, по който механизмът за набиране на средства и изразходването им за превенция на хазарта работи, има определени слабости. В този смисъл, съвсем кратко, без да изчитам целия детайлен отговор, който колегите са изготвили, искам да Ви уверя, че с годишния Закон за държавния бюджет за 2017 г., с оглед слабостите, наблюдавани при работата на механизма досега, ще предложим промяна на Закона за хазарта и Закона за спорта. Всички тези средства, които постъпват като отчисления, ще бъдат предоставени по бюджета на Министерството на спорта за организиране на младежки дейности и финансиране на спортни дейности, като по този начин, според нас, духът на Закона за хазарта – да се заделят средства за превенция, ще бъде изпълнен чрез инструментите на младежката и спортна политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика?
Господин Лилков, заповядайте.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Искрено благодаря! Българският спорт и спортните организации получиха още около три милиона лева финансиране. Още веднъж благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви и аз.
Дуплика? Няма да ползвате.
Последният въпрос към министъра на финансите, предвиден в днешния парламентарен контрол, отново е от народните представители Вили Лилков и Петър Славов относно нарушаване на забраната за пряка реклама на хазартни игри и задълбочаването на хазартното поведение сред населението.
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос отново е свързан с хазарта и по-точно с пряката реклама на хазарта, която подбужда към хазартна зависимост, което всъщност е нарушение на Закона за хазарта.
За какво става въпрос?
Последните години рекламите на хазартни игри, наричани „Игри на късмета“, са в най-гледаното телевизионно време, а лотариите, които ги предлагат, са сред големите рекламодатели на обществените телевизии. Рекламата е тотална, което дава резултат, според мен, в негативен план.
Национално представително проучване от март тази година на Института по социални изследвания и маркетинг показа, че почти половината от българите участват инцидентно или постоянно в хазартни игри, а забележете – 44% от тези, които играят, вече играят постоянно, участват в такива хазартни игри. Само 10% от тях участват по-скоро за забавление.
Нещо по-тревожно. Социологическо проучване сред 225 ученици от Монтана и Видинско показва, че рискът от хазартна зависимост за подрастващите е сериозен. Десет процента от младежите между 16 и 19 години всеки ден купуват талончета, а 11% – всяка седмица. Заключението е, че 11% от учениците между 8-и и 12-и клас са изложени на висок риск от задълбочаване на хазартно поведение, 9% вече са развили проблемно хазартно поведение, а 48% от родителите на изследваните ученици участват в някакъв хазарт и децата приемат това за нормално.
Същевременно в Закона за хазарта – чл. 10, ал. 1, е казано, че е забранена пряката реклама на хазартни игри. Какво се разбира под пряка реклама? Цитирам дословно: „Всяка информация, разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства и, при условие че приканва директно потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието си в играта потребителите могат да разрешат лични или финансови проблеми и ще постигнат финансово благополучие, или ще получат големи печалби“.
Моят въпрос е следният: защо Министерството на финансите и Комисията по хазарта не реагират на очевидното за всички, повтарям, за всички нас драстично нарушаване на Закона за хазарта и прякото възбуждане на българското население към хазартна зависимост? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Лилков.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа народни представители!
Уважаеми господин Лилков, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Закона за хазарта Държавният надзор върху хазарта на територията на Република България се осъществява от Държавната комисия по хазарта. Като част от този надзор е задължението на Комисията да контролира рекламата на хазартните игри да се осъществява съобразно изискванията на закона, и за спазване на забраните, регламентирани в чл. 10 от същия.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за хазарта при реклама на хазартни игри се допуска: обявяване на наименованията на игрите, регистриране на търговска марка на организатора, резултатите от игрите и спечелените печалби, тегленията на тиражите.
В изпълнение на контролните си функции Комисията е инициирала извършването на национално представително проучване, данни от които Вие цитирате във Вашия въпрос.
На база на анализа на резултатите от проучването са извършени проверки от Комисията по хазарта и е ангажирана административно-наказателна отговорност на нарушителите, като са съставени 18 броя актове за установяване на административни нарушения. По съставените актове са издадени наказателни постановления, с които е наложена предвидената в закона санкция. Общият размер на санкциите е около 50 хиляди лева.
Следва да се отбележи, че в изпълнение на правомощията си, Комисията по хазарта и към настоящия момент извършва проверка по спазване разпоредбата на чл. 10 от Закона за хазарта на телевизионни медии.
По отношение на Вашето твърдение, че рекламите на хазартни игри са в най-гледаното телевизионно време, е необходимо да отбележа следното. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от Закона за хазарта, като част от националните етични правила за реклама и търговска комуникация се разработват специални правила относно рекламата на хазартни игри. Юридическите лица и едноличните търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама, са длъжни да публикуват на сайта си националните етични правила за реклама и търговска комуникация, включително за рекламата на хазартни игри. Юридическите лица и едноличните търговци, които публикуват, излъчват или разпространяват рекламата са длъжни да спазват тези правила.
По отношение доставчиците на медийни услуги същите са задължени да спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии, разработен от Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“ и националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение „Национален съвет за саморегулация“ на основание чл. 76, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Извън преките компетенции на Министерството на финансите, респективно на Комисията по хазарта е извършването на контрол и налагане на санкции за неспазване на националните етични правила за реклама и търговска комуникация.
В този смисъл Държавната комисия по хазарта няма достатъчно законови правомощия да следи за точното телевизионно време, в което се излъчват рекламите на хазартните игри, както и за броя на тези излъчвания, а то се свежда само до преценка дали допустимите съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за хазарта разяснения, свързани с хазартните игри, са спазени или надхвърлени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика – народният представител Вили Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Хайтов.
Уважаеми министър Горанов, без да влизам в подробности и анализ на това, което Вие току-що изложихте, мога да кажа следното.
Нещата по отношение на хазарта и тези лотарии придобиват епидемичен характер. Вие признавате, че липсват достатъчно законови основания, за да могат да бъдат, така да се каже, контролирани и вкарвани в рамките на закона както хазартните оператори, така и телевизиите, които злоупотребяват с това. Явно е, че не само Комисията по хазарта, а и други органи отговарят за контрола.
Моят апел е следният: предложете съответните законови промени, с които да можем да вкараме нещата действително в нормални рамки и предизвикайте среща-разговор с всички отговорни фактори за контрола върху този проблем.
Това национално проучване е повод за сериозна тревога! Фактът, че над 10-11% от учениците между 16 и 18 години са развили вече хазартна зависимост, е много тревожен. Така че ако трябва, тук трябва да се направят и драстични промени в закона или ограничения, за което аз, а смятам, че и колегите ми в парламента ще Ви подкрепят. Моят апел е час по-скоро да реагираме, иначе нещата ще излязат извън контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, професор Лилков.
Дуплика? Няма да се ползвате от правото на дуплика.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Пожелавам Ви приятна работа, господин Министър!
Преминаваме към актуални въпроси към господин Божидар Лукарски – министър на икономиката.
Първи ще зададе своя актуален въпрос народният представител Борислав Миланов относно Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.
Заповядайте, господин Миланов.
БОРИСЛАВ МИЛАНОВ (РБ): Благодаря, господин Министър.
Искам да Ви попитам един допълнителен въпрос: има други обявени процедури през настоящата година и какво предстои по Оперативната програма през следващите няколко месеца? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Миланов, през настоящата година по Оперативната програма бяха обявени общо четири процедури за подбор на проекти, а именно: „Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията“ с обща стойност на заявена безвъзмездна финансова помощ в размер на около 312 млн. лв.; „Подкрепа на разработване на иновации от стартиращи предприятия“, където общата стойност на заявената безвъзмездна финансова помощ възлиза на близо 279 млн. лв.; „Развитие на управленския капацитет и растежа на малки и средни предприятия“ с обща стойност на заявената безвъзмездна помощ в размер на 129 млн. лв. и процедура „Енергийна ефективност за малки и средни предприятия“, по която крайният срок за подаване на проектни предложения е до края на днешния работен ден.
През следващите няколко месеца предстои обявяване на още две процедури директно насочени към бизнеса, а именно: „Развитие на клъстерите в България“ с бюджет от 20 млн. евро и основна цел – предоставяне на подкрепа за създаване и развитие на клъстери като фактор за повишаване конкурентоспособността на българските предприятия, като максималният и минималният размер на помощта съответно са 100 хил. лв. и 2 млн. лв., и „Повишаване на енергийната ефективност на големи предприятия с бюджет от 50 млн. евро и основна цел – намаляване на енергийната ефективност. Максималният и минималният размер на помощта съответно е 500 хил. лв. и 2,5 млн. лв.
Допустими са по тази мярка: изпълнение на мерки, които допринасят за подобряване на енергийна ефективност на предприятията, включително дейности за повторно използване на остатъчна топлинна енергия в промишлеността, въвеждане и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт, извършване на строително-монтажни работи, които водят до намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд на предприятията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Велизар Енчев относно правителствено решение за отказ от държавните акции в Пловдивския панаир.
Имате думата, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
На 27 юли тази година правителството прехвърли безвъзмездно на общините Пловдив и Варна собствеността върху притежаваните от държавата акции в „Международен панаир Пловдив“ АД.
Община Пловдив, както знаем, получава 11 милиона и 600 хиляди броя акции, които са 20% от капитала на Международния панаир, а община Варна – 16 милиона и 300 хиляди броя акции, тоест 29% от капитала на дружеството.
Господин Министър, с това свое решение държавата се отказва от дела си от 49% в Международния панаир. Останалите акции, подчертавам това, са собственост на бизнесмена и местен лидер на БСП Георги Гергов, притежаващ мажоритарния дял чрез своята фирма „Пълдин тур инвест“ при това теренът във Варна, върху който трябва да се изгради ларго с археологически находки, а над тях изложбени палати на Пловдивския панаир, е собственост също на господин Гергов, като инвестицията, оценявана на 20 млн. евро, се очаква да дойде от европейските програми.
Въпросът ми към Вас, господин Министър, е следният: с какви икономически съображения правителството, в което Вие сте министър, се отказа от своите акции в Пловдивския панаир и какъв е държавният интерес от тази операции? И не е ли това, господин Министър, източване на държавния бюджет, което облагодетелства крупни бизнесмени, заемащи високи постове в парламентарно представени при това опозиционни партии? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, въпросът за акционерната структура на „Международен панаир Пловдив“ АД безспорно е важен и значим, за мен обаче този въпрос би бил още по-актуален, ако беше зададен в периода 2006 – 2007 г. Тогава Министерският съвет приема „Стратегия за преструктуриране и развитие на „Международен панаир Пловдив“ ЕАД“.
Стратегията предвижда включването в капитала на дружеството като миноритарен акционер на „Пълдин тур инвест“ АД – дружество, което Вие споменахте, което дружество е с преобладаващо общинско участие. Стратегията изрично предвижда държавният дял в „Международен панаир Пловдив“ АД да не бъде по-малък от 51%.
Впоследствие се реализират две увеличения на капитала на дружеството – първо, през 2006 г., и второ през 2007 г., като в тези периоди следват и увеличения на капитала на „Пълдин тур инвест“ АД, чрез които община Пловдив губи вече мажоритарния си дял в дружеството. Следва изкупуване на акции от реституенти, вследствие на което пък държавата губи мажоритарния си дял в „Международен панаир Пловдив“ АД.
На практика в този период се приема една стратегия, която не се изпълнява точно. В крайна сметка едно държавно предприятие става мажоритарно частно, като нито държавата, нито общината съумяват да защитят интересите си. Не се правят и никакви усилия за защита на държавния интерес в обратна посока, като единственият опит е направен от министър на икономиката, енергетиката и туризма, тогава господин Трайков, в края на 2009 г., който завежда дела, които печели на една инстанция, но в триинстанционното производство – губи.
Така се оказваме в ситуация, при която държавата остава миноритарен акционер на 49,63% от капитала на „Международен панаир Пловдив“.
От 2007 г. до момента миноритарното участие в Панаира не е донесло нищо на държавата. Уставът и въведеният режим на управление тогава не позволяват на държавата да участва активно в управлението, респективно и да получава дори дивидент. През този период значителна част от активите на дружеството се залагат срещу кредите и обременяват с тежести.
Всички тези факти, наред с миноритарното вече участие на държавата и невъзможността за определяща роля в управлението, понижават евентуалната цена на държавното участие в „Международен панаир Пловдив“ АД. Този факт, съчетан с възможностите за развитие, са част от икономическите съображения, за които Вие питате.
По-конкретно следва да се има предвид, че настоящото правителството провежда както обща така и регионална икономическа политика за развитие. В случая няма да цитирам редицата решения на Министерския съвет, с които се предоставят средства на общини или им се предоставят за управление и разпореждане имоти частна държавна собственост.
В конкретния случай държавата дава възможност да бъдат предоставени определен брой акции от „Международен панаир Пловдив“ АД съответно на общините Пловдив и Варна.
В заключение: категорично не споделям твърдението Ви, че решението на Министерския съвет и неговото изпълнение води до източване на бюджета, тъй като акциите не са предоставени, подчертавам, на физически или частни юридически лица, а на българска община. В конкретния случай целта е осигуряване на възможности за регионално икономическо развитие и привличане на инвестиции. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Положихте се точно в рамките на трите минути, предвидени за отговор.
За реплика – заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, прав сте – в 2006 г. трябваше да бъде поставен този въпрос. Тогава аз поставих този въпрос само в медиите, но сега имам тази възможност да го поставя в законодателния орган на Република България, поради което питам: как така господин Георги Гергов, виден бизнесмен успява да намери съюзници във всяко правителство и да прокара немислими мостове между уж непримирими политически опоненти? В случая правителството на ГЕРБ даде един безценен подарък на висок пост в БСП, заемащ висок пост – господин Георги Гергов, с една, според мен, странна замяна на имоти.
Обществото продължава да живее с усещането, че ръководствата на ГЕРБ и БСП са в тежък конфликт, тоест вместо да бъдат продадени през борсата, каквито бяха първоначалните намерения , тези 49% държавни дялове, те щедро бяха дарени на две общини – Пловдив и Варна, доминирани, разбира се, от партия ГЕРБ.
Впечатленията обаче, господин Министър, са, че двете партии – опозиционната, главната, и главната управляваща, правят идеален бизнес, в който видният бизнесмен Георги Гергов ще се отърве от една ненужна за него и носеща му загуба собственост във Варнау срещу което ще увеличи своя дял в Пловдивския панаир.
В случая Вие твърдите, че Варна печели, но Варна е управлявана от партия ГЕРБ, разбира се.
В случая искам да кажа още нещо, че пловдивският бойкот на общинския народен съвет, слава Богу, че този бойкот на Пловдив го има, засега минира сделката и не се знае как ще се реализира тя, но, струва ми се, че танцът между ръководството на главната опозиционна партия, образно казано, и управляващата партия е факт за цялата страна.
И накрая два интересни факта: наистина, ако община Варна вземе процент в така наречената „Дупка“ и я благоустрои, то това, господин Министър, ще е в далечното бъдеще и на цената на още български и европейски милиони. За европейските милиони мисля, че са около 20 млн. евро, тоест единственият гарантиран интерес в конкретния случай е на господин Георги Гергов.
Вторият факт е, че общината…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, господин Енчев, да имате предвид, че става въпрос за юридически лица, а за не физически, поне в отговора, така че няколко пъти споменавате имена, което считам, че не е правилно и си позволявам да Ви обърна внимание, че община Варна, както и всички общини се управляват от кмет и от общински съвети, а не от определена политическа партия.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Енчев! Моята дуплика стана безпредметна във връзка с това, което казахте Вие, господин Председателстващ, като юрист, който добре познава нещата от правната им гледна точка, а именно че никъде, никога – както в моя въпрос, така и в правния мир, няма решение на Министерския съвет, с което, както господин Енчев между идеологемите успя да каже, се предоставят акции на уважаемия господин Гергов. Никъде в решението на Министерския съвет не се цитира и няма предоставени нито акции на господин Гергов, нито акции на управляваното от него дружество. Оттук нататък всякакви трактовки по този въпрос следва да бъдат насочени или към община Варна, или, разбира се, да бъдат пускани ей така ангро в пространството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви за дупликата, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народните представители Димитър Шишков, Петър Славов, Методи Андреев, Костадин Марков, Мартин Димитров, Атанас Атанасов, Борис Станимиров, Антони Тренчев, Димитър Делчев и Вили Лилков относно прехвърляне на държавния дял от „Международен панаир Пловдив“ АД.
Въпросът ще развие народният представител Димитър Шишков.
Заповядайте, д-р Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, донякъде въпросът се дублира с преждеговорившия и с предишния въпрос, но все пак искам да допълня това, което се питаше в предишния въпрос. По какъв принцип се реши и защо точно се реши дяловете да бъдат прехвърлени в по-голямата си част на община Варна, а примерно не на Видин, Хасково или някъде другаде и да развием по този начин общините някъде си? От какъв зор въобще Пловдивският панаир се разпръсква извън Пловдив като дялове? Защо?!
Моят въпрос е конкретен: защо прехвърлянето на дяловете не е изцяло на община Пловдив, на чиято територия се намира, и несправедливостта, която беше едно време, за която Вие говорихте, не се възстанови? Това е въпросът на пловдивчани, на моите избиратели, които искат отговор и справедливост. Искат тази справедливост, която беше през 2006 г., както казахме, да бъде вече по друг начин всичко структурирано. Това е въпросът ми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Шишков.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Шишков, ще се постарая да отговоря доста неформално, извън това, което сме подготвили като отговор.
Директно на въпроса: защо точно община Варна, защо не община Видин или някоя друга община? Трябва да имаме предвид следното. Извън панаирното градче, което се намира на територията на община Пловдив, „Международен панаир Пловдив“ АД притежава редица активи на територията на община Варна. Възможностите на „Международен панаир Пловдив“ АД за допълнително развитие на изложбения бизнес на територията на община Пловдив са относително по-малки в сравнение с община Варна. Съществува инициатива за създаване на изнесена изложбена палата на територията на община Варна, съответно и размяна на изложбени щандове, както и презентации на конкретни прояви, координиране на съвместни инициативи с „Международен панаир Пловдив“ АД и община Варна. Наличието на информационен център или изнесена изложбена палата в град Варна дава възможност за реализирането на наситената с прояви програма на града, както и изпълнението на проектите във връзка със спечелената титла „Варна – европейска младежка столица 2017 г.“.
Общинският съвет на Варна ще има възможност да работи за развитие на допълнителна концепция за сътрудничество с „Международен панаир Пловдив“ АД.
В заключение, съвсем накратко на Вашия въпрос, който е следствие на патриотизма, който познавам добре по отношение на град Пловдив, и интереса, който общината в Пловдив е проявявала към миноритарния пакет акции, бих Ви задал въпроса: при положение че решението на Общинския съвет е да не приеме тази част от акциите, която се предоставя с решение на Министерския съвет, как да стигнем до заключението, че по принцип община Пловдив изобщо проявява някакъв интерес към участие в „Международен панаир Пловдив“ и към акции от същия панаир? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика – заповядайте, господин Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Благодаря за отговора.
Няма да говоря от името на Общинския съвет, разбира се, но смятам, че те виждат тази несправедливост, която е започнала от 2006 г., и трябва да бъде наистина препрограмирана идеята за Пловдивския панаир.
Да, има местен патриотизъм и той е нормален, защото Пловдивският панаир много добре работеше и много добре развиваше Пловдив. Откакто попадна в ръцете, в които в момента се намира, той не работи както трябва и е място за, да кажем, далавера, нищо друго.
Аз апелирам към Вас, като към министър, да върнете Пловдивския панаир на пловдивчани и на Пловдив. Пловдив също ще става столица на културата и той също има нужда от средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Шишков.
Ще ползвате ли правото на дуплика? Не.
Преминаваме към последния въпрос, предвиден в днешния парламентарен контрол.
Той е от народния представител Георги Гьоков относно дейността на Съвета на директорите на „Летище Стара Загора“ ЕАД.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, загрижеността ми, както се изразихте Вие при предишния отговор на мой въпрос за развитието на „Летище Стара Загора“ ЕАД, и интересът ми към Вашите неадекватни управленски действия при упражняване правата на държавата като едноличен собственик продължават. Това ме кара да поставя трети пореден парламентарен въпрос по тази тема и уверявам, че няма да е последният.
Само да Ви припомня ситуацията с управлението на „Летище Стара Загора“ ЕАД, която, повярвайте, е доста комична и е достойна за рекордите на Гинес, защото сигурно това е единственото дружество със Съвет на директорите от петима души, при трима служители на щат. Уникално и нечувано наистина!
Да Ви припомня и отговора Ви на предишния ми въпрос, ще цитирам дословно: „Попълването на състава на Съвета на директорите до пет души не е провокирано от политически или други цели, а е свързано единствено и само с потенциала на бъдещо развитие на проекта. Нормално е когато става въпрос за концептуално развитие, то да зависи от разгръщане на ръководния орган, а не от разгръщането на числеността на персонала, респективно щата на компанията. В този контекст Ви информирам, че членовете на Съвета на директорите имат опит в привличането на инвестиции в управлението, финансите и финансовия контрол. Качеството на мениджмънта на компанията се потвърждава и от добрите финансови резултати за 2015 г., в сравнение с миналата 2014 г.“.
И още един цитат от Вашия отговор: „Сега действително развитието на летището е насочено към индустриалната зона и има интерес от чуждестранни инвеститори, в това число китайски. Логично е, че те няма да се срещат с хората, които продават билети, с чистачките и метачките, а ще се срещат с мениджмънта на дружеството, който е необходимо да бъде в по-тежък състав.“
И сега следват логичните въпроси, които са продължение на предишните:
Колко, документирани със съответните протоколи, заседания е провел Съветът на директорите при държавното „Летище Стара Загора“ ЕАД?
Второ, с колко инвеститори – български и чуждестранни, в това число и китайски, е провел срещи Съветът на директорите при това държавно летище? Какъв е резултатът от тези срещи? Какъв опит имат в привличането на инвестиции, в управлението, финансите и финансовия контрол членовете на Съвета на директорите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, в продължение на вече предоставената Ви подробна информация за летище Стара Загора в предходни Ваши питания и въпроси, давам Ви детайлно, по отношение опита, мениджмънта на компанията.
В състава на Съвета на директорите на дружеството са включени двама юристи. Единият от тях работи в сферата на финансите и е заемал длъжност „юрисконсулт“, главен юрисконсулт на община Стара Загора и заместник директор на РЗОК – Стара Загора. В момента той е консултант по европроекти, кредити и управление на риска, инвестиции и мигриране на бизнес.
Третият член на Съвета е инженер, който е мениджър в „ДЗО“ АД, отговаря за системи за управление и е ръководил проект по оперативна програма, в който са усвоени близо половин милион лева.
Четвъртият член на Борда е работил на ръководна позиция в Българската агенция за инвестиции по времето на кабинета Орешарски, за което вече Ви информирах в предходния Ваш въпрос.
Член на Съвета на директорите е изпълнителният директор на дружеството, който е инженер по експлоатация на въздушния транспорт и бивш летец. Той ръководи дружеството от месец май 2010 г. до момента, за което също вече сте надлежно информиран.
По отношение дейността на Съвета на директорите, следва да се има предвид, че за последните седем месеца са проведени девет заседания, които са протоколирани. В подобен порядък Съветът на директорите е изготвил презентация и е предоставил детайлна информация в Министерството на икономиката, която се използва за промотирането на възможностите за инвестиции в бившето летище на всички международни форуми, включително и на всички заседания на междуправителствени комисии.
Подобно представяне на възможностите за инвестиции на територията на летище Стара Загора последно по време е проведено по време на Българо-китайската смесена комисия в последната седмица на месец септември тази година. В края на месец септември е проведена среща с консорциум от водещи международни, включително и американски фирми с опит в карго и логистичните проекти, включително транспортирането на товари на дълги разстояния.
Съветът на директорите на свое заседание е очертал програма и е приел мероприятия за привличане на инвестиции, както и за разширяване на дейността на летището, като са предприети действия за сътрудничество с областния управител. Стартирано е организирането на промоционални срещи с фирми за складиране и логистика, с ТИР-превозвачи и техните поделения, срещи с логистични асоциации и авиопревозвачи и техните поделения.
Съветът на директорите организира контакти с търговско-икономическите камари на страните с инвестиционен интерес към България и с изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции с цел повишаване интензитета на предлагането на летище Стара Загора като логистичен хъб и подходяща локация за инвестиции.
Наред с предприетите действия за привличане на инвестиции, Съветът на директорите работи активно и за увеличаване приходите в дружеството. В резултат на това вече два пъти годишно на територията на летището се организират и провеждат изложения на аграрна техника. Постигнато е и сътрудничество с Българската федерация по автомобилизъм за реализиране на съвместни прояви на територията на летището. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
За реплика – народният представител Георги Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, слушах Ви отговора. Няма как да съм доволен от този отговор, въпреки че е изчерпателен, точен.
Господин Министър, не разбирате ли, че тази ситуация – с пет човека ръководство при трима служители, ако не беше примерът за безхаберие и грубо партизиране на държавните постове и служби, щеше да е много смешно. Само че то не е смешно, защото е именно такова.
Относително нормално според мен, пък не знам и според кого – не, трима човека Съвет на директорите: един директор професионалист със заплата, чийто размер е пряко отражение на финансовите резултати; един член – някой от експертите Ви от Министерството на икономиката, с възнаграждение максимум минималната работна заплата и един член – експерт от действащото държавно летище например от летище София, с възнаграждение – максимум минималната работна заплата. Това най прилича като че ли на определените като „добри“ финансови резултати за 2015 г., които са само 25 хил. лв. печалба и според мен са много далеч от добрите резултати.
Другото, господин Министър, е ползване на държавните дружества, в това число, и на летище Стара Загора, на които Министерството на икономиката и Вие сте принципал, за партийни назначения и намиране на работа на по-голям брой съпартийци. Назначават се хора и екипи, които нямат никакви експертни умения, нямат умения да анализират и ръководят, но чиято вярност към партията, която ги е назначила, се възнаграждава с отлични за България заплати.
Господин Министър, нека да сте наясно, че докато не предприемете някакви адекватни действия по управлението на летище Стара Загора, няма да Ви оставя на мира. Това се отнася и за другите дружества във Вашето министерство, разбира се. За тях още не съм Ви питал, но предстои да Ви питам.
Сериозно обмислям дали прокуратурата не трябва да се сезира за това нехайство, безстопанственост и източване на държавното дружество, защото това е именно източване на това дружество. Осигуряване на спокойствие и работна заплата на трима, четирима, пет човека. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Последно изречение – не знам какво ще ми отговорите в дупликата, но очаквайте нови въпроси по тази тема, докато не решим въпроса и не нормализираме нещата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
За дуплика – заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОЖИДАР ЛУКАРСКИ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа народни представители!
Уважаеми господин Гьоков, много неща поставихте във Вашата реплика, ще се опитам да обхвана всички.
Първо, отново се връщате може би репликата Ви е към предишния въпрос – за броя, защото въпросът, който сега ми зададохте, мисля, че беше съвсем изчерпателно отговорено по отношение на опита, броя на заседанията, предмета на заседанията и срещите с инвеститори.
Що се отнася до източване на дружеството и дали прокуратурата трябва да се сезира, като юрист мога да Ви кажа, че прокуратурата освен да се сезира, може да я сезирате и Вие, за което после, извън заседанието, ще Ви предоставя адрес на прокуратурата, ако не го знаете.
Понеже не за първи път поставяте въпроса за партизанщината и за партийното членство на Съвета на директорите на летище Стара Загора и за нещо, което се съдържаше във Вашия въпрос – за квалификацията, ще Ви отговоря с поглед назад във времето, когато Вие, като активен член на БСП в Стара Загора сте имали и активна намеса в политиката по личния състав на Съвета на директорите. Затова ще погледна малко назад във времето, за да видим в чии ръце е било летище Стара Загора преди назначението на сегашния състав на борда на директорите, за да говорим за партийни назначения и за специалност.
Нека например да споменем господин Бойчо Биволарски – бивш лидер на БСП в Стара Загора, общински съветник в БСП Стара Загора и бивш кандидат за кмет, който по образование е професор по животновъдство. Сигурен съм, че това е свързано доста с инвестиционните намерения.
Друг член на борда на директорите по времето на предишното управление е била госпожа Ваня Стоева – бивш кмет на община Братя Даскалови от БСП, с образование „Българска филология“.
На фона на тази информация въпросите Ви за политически назначения и съмнения дали настоящият Съвет на директорите притежава достатъчно опит в личните инвестиции, в управлението на финансите и в упражняването на финансов контрол – всички тези въпроси не звучат адекватно и на място. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше последният въпрос в днешния парламентарен контрол.
Обявявам следващото пленарно заседание на 9 ноември, сряда, 2016 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,35 ч.)


Заместник-председатели:

Димитър Главчев
Кирил Цочев
Явор Хайтов


Секретари:
Калина Балабанова
Айхан Етем