Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник председателите Димитър Главчев, Янаки Стоилов и Иван К. Иванов

Секретари: Айхан Етем и Калина Балабанова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, моля да се регистрираме.
Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.

Уважаеми колеги, съгласно приетата ни седмична програма точка първа за днес следва да бъде:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2017 Г.
Вносител: Министерският съвет.
Постъпили са докладите на Комисията по бюджет и финанси – водеща, и доклад на Комисията по здравеопазването.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, моля за процедура – в залата да бъде допуснат господин Глинка Комитов – управител на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за допускане в залата.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете госта.
Слушаме Ви, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 602 01 66, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.

На заседание, проведено на 3 ноември 2016 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието на Комисията присъстваха: Бойко Пенков –заместник-министър на здравеопазването и член на Надзорния съвет на НЗОК, д-р Венцислав Грозев – председател на Българския лекарски съюз и представители на съсловните организации в здравеопазването.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник министър Пенков.
1. Приходи и трансфери – всичко:
В приходната част на бюджета за 2017 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 3 452,8 млн. лв., или с 248,1 млн. лв. повече от 2016 г. Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 3 413,8 млн. лв. или с 247,6 млн. лв. повече от 2016 г.
От общата сума на здравноосигурителните приходи за 2017 г. – 3 413,8 млн. лв. от здравноосигурителни вноски сe очаква да постъпят -2 279,7 млн. лв., или 158,7 млн. лв. повече от 2016 г., и от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет – 1 134,1 млн. лв., или с 88,9 млн. лв. повече от трансфера за 2016 г.
От неданъчни приходи: глоби, санкции и наказателни лихви за 2017 г. е предвидено да постъпят 15,0 млн. лв., или с 0,45 млн. лв. в повече от 2016 г.
Предвидени са трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им за здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето (ЗЗ); за дейности за здравно неосигурени лица, включващи: комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с кожно-венерически и психиатрични заболявания; интензивно лечение; дейности по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), които са на сума 24,0 млн. лв. Такава е сумата и за 2016 г.
2. Разходи и трансфери – всичко:
Общо разходите и трансферите за 2017 г. са разчетени в размер 3 452,8 млн. лв. Тази сума е с 248,1 млн. лв. повече от сумата за 2016 г.
В рамките на предложената сума за общо разходи и трансфери 3 452,8 млн. лв., само за разходи са 3 448,8 млн. лв. и за предоставяне на трансфери на Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване и към бюджетни предприятия, сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравноосигурителна каса са 4,0 млн. лв.
От общата сума на разходите 3 448,8 млн. лв. за текущи разходи се предлагат 3 101,3 млн. лв., като тази сума е по-голяма с 223,9 млн. лв. от същите разходи за 2016 г.; за придобиване на нефинансови активи за 2017 г. са планирани 6,0 млн. лв., или по малко с един милион лева от 2016 г.
От сумата за текущите разходи 3 101,3 млн. лв. с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2017 г. са разчетени на сума 3 032,0 млн. лв., или повече с 222,8 млн. лв. от закона за 2016 г. Тези средства се разпределят както следва:
1. за първична извънболнична медицинска помощ 200,0 млн. лв. или с 20,0 млн. лв. повече от 2016 г.
2. за специализирана извънболнична медицинска помощ включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение 211,4 млн. лв., или с 9,9 млн. лв. повече от 2016 г.
3. за дентална помощ 147,0 млн. лв., или с 24,0 млн. лв. повече от 2016 г.;
4. за медико-диагностична дейност 77,5 млн. лв., или със 7,1 млн. лв. повече от 2016 г.
5. за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги са предвидени 798,6 млн. лв., или с 47,7 млн. лв. повече от 2016 г., като в това число:
- за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната са 573 млн. лв. или с 32,1 млн. лв. повече;
- за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги 225,6 млн. лв. или с 15 млн. лв. повече от 2016 г.;
- за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ 80 млн. лв. – толкова, колкото са били и през 2016 г.;
- за болнична медицинска помощ 1 млрд. 457,5 млн. лв., или със 114,2 млн. лв. повече;
- за други здравноосигурителни плащания със Законопроекта се предлага сума в размер на 60 млн. лв. Сумата е колкото през 2016 г.
В бюджета на НЗОК за 2017 г. са предложени разходи за персонал в размер на 34,2 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата на разхода за персонал през 2016 г. с 1,7 млн. лв.
За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2017 г. се предлага да се изразходва сумата 11,1 млн. лв., или с 600 хил. лв. по-малко от 2016 г.
Плащанията от трансфера от Министерството на здравеопазването по ал. 1, ред 3 са в размер 24 млн. лв., или толкова, колкото са били за 2016 г., като те са предназначени за:
- лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето;
- дейности за здравнонеосигурени лица, включващи: комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с кожно-венерически и психиатрични заболявания и интензивно лечение;
- дейности за здравно неосигурени жени по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето;
- суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване се предвижда също разход.
В Законопроекта за 2017 г. за придобиване на нефинансови активи се предлагат разходи в размер на 6 млн. лв. или с един милион лева по-малко от 2016 г.
За резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи, са предвидени 341,4 млн. лв. или с 24,8 млн. лв. повече от 2016 г.
Със Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса се предлага балансирано бюджетно салдо, каквото е било прието и за бюджетната 2016 г.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев представи становището на Съюза, в което се настоява да бъдат увеличени средствата за извънболнична помощ, във връзка с изпълнение на решението на правителството по Програма 2020 за по-голямо значение на същата. Той изтъкна, че по този начин ще се гарантира спокойствие и сигурност в системата и ще се осъществи идеята за завишаване значимостта на извънболничната помощ и ще се облекчи изключително разходоемката и скъпо струваща болнична помощ.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 12 народни представители; „против” – 5 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017, № 602-01-66, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Следва Доклад от Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, д-р Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър в оставка! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 602-01-66, внесен от Министерския съвет на 31 октомври
2016 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 15 ноември
2016 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 602-01-66, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването д-р Петър Москов, д-р Ваньо Шарков – заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), д-р Глинка Комитов – управител на НЗОК, представители на Министерството на финансите, синдикатите, работодателите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването д-р Петър Москов Той запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в Проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г.
Предвидените приходи и трансфери са в размер на 3 млрд. 452 млн. 816 хил. лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, като прогнозният брой на здравноосигуреното население за страната е около 6,2 млн. души. Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за
2017 г. е 60 на 40.
Предвидените разходи и трансфери са в размер на 3 млрд. 452 млн. 816 хил. лв., от които 3 млрд. 32 млн. 500 лв. са за здравноосигурителни плащания. С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантиранa от бюджета на НЗОК.
Министър Москов подчерта, че през 2017 г. се увеличават средствата за здравноосигурителни плащания за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, медико-диагностична дейност, болнична медицинска помощ, дентална помощ и за лекарствени продукти.
Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, е десет на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и е в размер на 341 млн. 381 хил. лв.
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. е съставен при запазване на условието за балансирано бюджетно салдо.
Министър Москов поясни, че със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, които целят повишаване ефективността на управление на средствата за здравноосигурителни плащания и подобряване на контролната дейност на НЗОК и в Закона за здравето, с които се въвежда специален ред, по който да се определя размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане за „Гражданска отговорност“.
Становището на Българския лекарски съюз беше представено от председателя на съсловната организация д-р Венцислав Грозев. Той поясни, че разходната част на бюджета, макар и номинално увеличена с 248 млн. лв., не е планирана в необходимия размер, предвид философията на Националната здравна стратегия и Концепция „Цели за здраве 2020“ и заложените в тези документи стратегически цели. Предвиденото увеличение в разходната част на бюджета за 2017 г. е крайно недостатъчно по отношение на средствата за здравноосигурителни плащания за извънболнична медицинска помощ. В заключение д-р Грозев посочи, че Българския лекарски съюз настоява предлаганото с § 11, т. 1 от законопроекта допълнение в чл. 59, ал. 13 от Закона за здравното осигуряване да отпадне.
Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Борислав Миланов, информира народните представители, че съсловната организация подкрепя Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2017 г. и предвидените в него средства за дентална помощ.
В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите в Законопроекта финансови параметри и отправиха конкретни въпроси във връзка с възможността НЗОК да гарантира осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ на всички здравноосигурени български граждани в рамките на предлагания за 2017 г. бюджет. Те подчертаха, че увеличаването на финансовия ресурс само по себе си няма да доведе до съществена промяна във функционирането на здравноосигурителната ни система без предприемането на ефективни мерки за повишаване на контрола и създаването на механизми за адекватно разпределение и разходване на средствата от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Всички народни представители се обединиха около становището, че при второ гласуване на Законопроекта предлаганото с § 11, т. 1 от Законопроекта допълнение в чл. 59, ал. 13, изречение второ от Закона за здравното осигуряване следва да отпадне, както и да бъдат направени представените при обсъждането необходими правно-технически редакции.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 9, „против” – 5, „въздържали се” – 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., № 602-01-66, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова.
Господин Министър, благодаря Ви, че сте в залата, когато искате, ще Ви дам думата.
Уважаеми колеги, преминаваме в режим на дебат.
Госпожа Дариткова първа пожела изказване. Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Някой от вносителите няма ли да представи Законопроекта?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми госпожи и господа народни представители, поради екстраординерната ситуация, в която сме поставени при приемането на тези бюджети, си позволявам като председател на Комисията по здравеопазването, тъй като легитимно функциониращият орган в момента е Народното събрание, да взема първа отношение по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г.
Искам да апелирам, така както и в Комисията, към здравия разум и националната отговорност на всички народни представители – и от управляващото мнозинство, и от опозицията, за да може наистина да не допуснем бюджетна вакханалия следващата година и да осигурим стабилност на всички институции, включително и на системата на здравното осигуряване.
Смятам, че предвиденият бюджет за 2017 г. категорично гарантира финансова стабилност на здравноосигурителната система в България и гарантира възможност за всяко следващо управление, което определи българският народ, да може да провежда реформи, съобразно програмата на партията, която представлява.
Защо смятам, че този бюджет наистина в глобалната си част е по-добър и дава възможност за развитие на здравноосигурителния модел? Първо, факт е увеличението на бюджета с 222 млн. 752 хил. 500 лв. в разходната му част за здравноосигурителни плащания спрямо бюджета за 2016 г.
В първичната извънболнична медицинска помощ средствата са повече с 19 млн. 983 хил. лв.
В специализираната извънболнична помощ имаме повече – 9 млн. 858 хил. лв.
Двадесет и четири милиона лева са повече за дентална помощ.
Медико-диагностичната дейност е увеличена със 7 млн. 59 хил. лв.
Увеличение имаме и за лекарствените продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели, на домашно лечение, за лекарствени продукти, за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната медицинска помощ – с 47 млн. 645 хил. 600 лв.
В болничната медицинска помощ увеличението е най-значително – със 114 млн. 206 хил. 900 лв.
Допълнително имаме средства и за здравно неосигурени лица, което гарантира комплексно диспансерно наблюдение при пациенти с кожно-венерически и психиатрични заболявания, както и интензивно лечение.
Резервът също е увеличен с 24 млн. 761 хил. 600 лв.
Увеличението на средствата е задължително и ще позволи първичната извънболнична помощ да изпълнява функциите си за това рано да се диагностицират, своевременно да се лекуват и да се развива профилактиката на заболяванията, защото това е заложено в концепцията и целите, които прие това Народно събрание – да постигне максимално развита профилактична мрежа и дейности, за да може наистина общите показатели на здравето на нацията към 2020 г., които бяха относително консенсусно приети, да бъдат постигнати като финален резултат.
Смятам, че в рамките на така приетите средства ще се даде възможност хората да имат по-голям достъп до така наречените „направления“ с увеличението на средствата в специализираната извънболнична медицинска помощ и до повече медико- диагностични дейности.
Разбира се, тук сега на ход са: Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, съсловните организации, които договарят параметрите на отделните помощи и дейности, които могат да се реализират.
Предизвикателство ще бъде, разбира се, и Наредбата за пакета, който трябва да се изпълнява следващата година, за да може наистина дейността, която се гарантира с тези средства, да бъде насочена към една разумна профилактика, която е съобразена с потребностите на българското население и с демографския профил – профилът на заболяванията, които вече сме констатирали.
Искам специално да подчертая, че значително е увеличението за дентална помощ, което позволява влязлата тази година възможност за трета услуга при зъболекарите да се запази и за следващата година за лицата над 18 г., което е значително движение напред в развитието и усъвършенстването на денталната помощ като част от общата здравна помощ в България.
От друга страна, аз изказах и на Комисия, значителни забележки – първо, от концептуално, после и от правно-техническо естество. Ще започна първо с концептуалните забележки.
Тъй като смятам, че бюджетът трябва основно да гарантира по-високо ниво на финансиране, имам възражение най-напред към § 9, в който се налага въвеждането на ограничението „определен размер“ – 90 на сто от средствата на резерва да бъде разпределен за лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни за специални медицински цели и за болнична помощ.
Факт е, че като цяло най-високите здравноосигурителни разходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса са именно в тези две направления. Въвеждането на това ограничение би могло да доведе до затрудняване дейността на Националната здравноосигурителна каса и до невъзможност за допълнително финансиране на други дейности, които са посочени в Националната здравна стратегия, а именно първичната извънболнична медицинска помощ, специализираната извънболнична медицинска помощ.
Не на последно място искам да отбележа, че в последните години по отношение на всички направления на медицинската помощ – първична извънболнична, специализирана, медико- диагностична дейност, болнична, ежегодно се въвеждат различни механизми за контрол и ограничаване на разходите, но такива механизми, които да работят ефективно по отношение на разходите за лекарствени продукти все още не са създадени.
Смятам, че това ограничение по никакъв начин няма да подобри работата на Националната здравноосигурителна каса и медицинското обслужване на здравноосигурените лица, поради което ние се ангажираме, ако Законопроектът бъде приет на второ четене, да предложим неговото отпадане в материала за второ четене.
Най-спорният параграф, който предизвика доста остра полемика в обществото, от съсловните организации, което обедини народните представители от различните парламентарни групи, е по отношение на § 11, с въвеждането на предварително изпълнение на Заповедта за прекратяване на договорите с изпълнителите на медицинска помощ.
В Мотивите към Законопроекта се посочва, че предлаганото допълнение на чл. 59, ал. 13 е с цел защита на обществените интереси, които трябва да бъдат с приоритет пред интересите на адресата на административния акт, каквато хипотеза е предвидена и досега в чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
Следва да се отбележи, че в Мотивите на Законопроекта основно се акцентира върху запазването на финансовата стабилност и платежоспособност на Националната здравноосигурителна каса, което на практика може би е основният мотив за предлагането на тази промяна в разпоредбата на чл. 69, ал. 13, изречение второ.
Със сега предлаганото допълнение в чл. 59 на Закона за здравното осигуряване се изключва възможността за прилагането на чл. 166, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съгласно която оспорването на актовете спира изпълнението им. Последиците от предлаганото законодателно решение според мен могат да бъдат в различни посоки.
На първо място, смятам, че може да се наруши конституционната норма на чл. 59, ал. 3, съгласно която гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ, чийто договор е изцяло или частично прекратен посредством предварително изпълнение на заповедта, е единствен на територията на населеното място на общината или областта. Този аргумент е особено валиден за малките населени места и общини, в които и сега имаме сериозен недостиг на първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, така и на болнична медицинска помощ.
Смятам, че така се нарушават допълнително правата на изпълнителите на медицинска помощ, тъй като при обжалване и евентуално отменяне по съдебен ред на заповедта за прекратяване на договора, същите могат да претендират обезщетение за нанесени вреди и пропуснати ползи от незаконосъобразното прекратяване на договора и допускане на предварително изпълнение по силата на закона, без да е отчетена спецификата на случаите, конкретните факти и обстоятелства, които обосновават прекратяването на договора и съответно наличието на превес на обществен интерес.
Следва да се има предвид и фактът, че в политиката на НЗОК в годините винаги е била насочена към запазване на финансовата стабилност на Фонда. Въведени са редица ограничения върху лимитите, както и лимити върху обемите и цените на медицинската помощ, които не са съвсем съобразени с нуждите на здравноосигурените лица, а с финансовите възможности на годишните бюджети на Националната здравноосигурителна каса. На изпълнителите на медицинска помощ в годините се възлагаха все повече задължения и отговорности, а правата им все повече се ограничаваха, включително и сега с въвеждането на хипотезата на чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс в Закона за здравното осигуряване.
Не на последно място трябва да се отчете и фактът, че съдебната практика през годините е показала, че редица административни актове, издадени от Националната здравноосигурителна каса и районните здравноосигурителни каси, впоследствие се отменят в съда на всички инстанции. Предвид тези аргументи считам, че е законосъобразно и целесъобразно да остане сега действащата разпоредба на чл. 59, ал. 13, която позволява да се допуска предварително изпълнение на заповедта за прекратяване на договора след преценка на наличието на условия по чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. С оглед обществената значимост на дейността на изпълнителите на медицинска помощ трябва да се отчита спецификата на всеки конкретен случай, а не Законът да допуска предварително изпълнение, като автоматично презюмира, че за всички случаи на прекратяване на договори са налични предпоставките на чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Това ще бъде и в синхрон на общото мнение на парламентарната група, която представлявам – че би следвало с всички законодателни актове да укрепваме доверието в здравната система и в никакъв случай да не остава внушението, че в здравната система на България се вършат само престъпления. Там работят изключително добри специалисти, които ежедневно спасяват човешки животи и на които пациентите могат абсолютно да се доверят. Мисля, че общият ангажимент на всички нас като парламентаристи е да укрепим доверието в здравната система на България, защото това е гарант наистина за успешното й функциониране.
В Законопроекта, мога да отбележа, разбира се, и много други правно-технически грешки, които между първо и второ четене трябва да бъдат категорично премахнати. Става въпрос за несъответствие в сроковете, за термини, които препращат решенията ни от този Законопроект за следващата година, за несъответствия между разпоредбите на Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, касаещ възможността Националната здравноосигурителна каса да разпределя обеми дейности между отделните изпълнители на медицинска помощ. Потърсих становищата на Касата и на Министерството по отношение на това съответствие, но все още не съм получила конкретен отговор какво е решението за следващата година, защото, предвиждайки в този Закон да отпадне разпределянето на обеми, в Закона за здравното осигуряване като основен закон фигурира това разпределение. Ние ще поставим Надзорния съвет на Касата във възможност да нарушава законово вменените му правомощия от гледна точка на Закона за здравното осигуряване. Категорично това недоразумение между първо и второ четене трябва да бъде изяснено, защото Надзорният съвет на Касата има голямата отговорност да функционира при пълно спазване на нормативните актове, които определят структурата на здравноосигурителния модел в България.
Искам да посоча и една тема, която не е съвсем в обхвата на предлагания Законопроект, но на която се обръща внимание във всеки един от последните доклади на Сметната палата по отношение на дейността на Касата. В тези одитни доклади за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса се констатира, че от администрираните публични средства НАП събира такса обслужване единствено от Националната здравноосигурителна каса, което поставя Фонда в неравностойно положение спрямо останалите обществени и частни осигурителни фондове. Искам да припомня, че Националната агенция за приходите администрира вноски за държавно обществено осигуряване, здравното осигуряване, Учителския пенсионен фонд, и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Смятам, че това е въпрос, който следва да бъде преосмислен и евентуално да се предприемат необходимите действия за отстраняване на неравнопоставеността на Националната здравноосигурителна каса в това отношение.
В заключение бих искала да кажа, че и в този мандат сектор „Здравеопазване“ беше обект на значителна полемика в множество сериозни заявки за реформи, но за съжаление със скромен резултат. В коалиционния формат на управление ние от политическа партия ГЕРБ бяхме коректни и конструктивни партньори. При обсъждането на ключови решения като председател на Комисията по здравеопазване съм търсила съгласие между нас, представителите на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. В Комисията сме успявали да постигнем консенсус дори с опозиционните парламентарни представители и смятам, че това е верният път. Никой не знае каква ще бъде волята на народа и как ще изглежда следващият парламент. Но призовавам тези, които ще бъдат натоварени със задачата да правят политика в здравеопазването в следващия мандат, да не започват с реваншизъм и пълно отрицание. Това носи малък и бързопреходен политически дивидент. Призовавам за обединение на усилията на разумните политически експерти в различните формации, за да се начертае устойчивият път за промяна на сектора! Убедена съм, че намирането на надпартиен консенсус за реформи е най-доброто лечение за боледуващата ни здравна система. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова.
Реплики? Няма.
Следващият записал се за изказване е народният представител господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин д-р Глинка Комитов, уважаеми колеги! Ще подкрепя този бюджет, но мисля, че е редно да се посочат редица слабости в него. За пореден път трябва да подкрепим бюджет, който е представен само в стойностно изражение. Между другото няма да спра да повтарям, че това е една порочна практика, създала се през годините – всеки един бюджет, било то на НЗОК, било на държавно обществено осигуряване, било държавният бюджет, да се представя на народните представители само в стойностно изражение, но без приложенията в натурални показатели – нещо, което е изключително важно, тъй като именно натуралните показатели всеки икономист, бюджетар знае, че са базата за сравнителен анализ и за оценка на свършената работа. Именно поради това и моята първа забележка, че за пореден път получаваме бюджет на НЗОК, в който липсва оценка на въздействието и въобще оценка на ефективността на предходния бюджет, което не е добре.
Доктор Глинка, ще Ви дам един пример, който не е отчетен в този бюджет. Ако един гражданин, тъй като това го направих лично за да се убедя, че оплакванията на гражданите са истина, реши поради промяна на адресната си регистрация да смени личния си лекар, влиза в една интересна ситуация. Повечето граждани отиват в офиса на Националната здравноосигурителна каса на ул. „Кричим“, която в повечето случаи е трудно откриваема.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Може и електронно.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не е електронно. Само на приказки и на книга се оказа, че е електронно, уважаема д-р Дариткова. Не, не може. Слушайте, за да разберете. (Смях в ГЕРБ.)
Слушайте, за да разберете! Казах, че е написаното на книга се различава коренно от това, което се случва на практика.
Там Ви посреща едно любезно момиченце, което предварително се е подготвило с листчета с адреса, че трябва да отидете на ул. „Енос“ № 13. Сега, забележете, целия абсурд! Когато попитах момичето: „Защо не мога при Вас да подам тези данни“, тя ми каза: „Защото трябва да отидете на ул. „Енос“ № 13, а от там куриерска фирма ще ни върне Вашите данни, за да ги въведем тук, при нас. А ние след това с куриерска фирма ще ги върнем на ул. „Енос“ № 13, за да Ви изпрати тя писмо, че сте сменили личния си лекар“.
Ето, това е електронно нещо. Ето, това е, електронната смяна на лекар! Това съм го направил точно преди един месец. Точно преди един месец! Мога да Ви донеса – пазя си още и писмото, и бележчицата на момиченцето в автомобила, за да Ви убедя.
РЕПЛИКА: Отиди го донеси.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не е отчетено и друго нещо. Националната здравноосигурителна каса продължава да се помещава в имот – частна собственост, за което се плаща сериозен наем. Така ли е, д-р Комитов? Така е. Това обаче също не е отчетено. Тоест, държавата, Министерството на здравеопазването вече две години в тази посока не е предприело нищо, за да се спести един сериозен разход и най-после наистина Националната здравноосигурителна каса да се помещава в собственост, която да й дава и възможност за нормална работа, защото там условията за мен са ненормални. Така ли е, д-р Комитов? Така е! Това нещо обаче в бюджета го няма.
Кое е хубавото в бюджета? То е плод на популистите от Патриотичния фронт, а то е, че пореден път има повишена събираемост и са предвижда повишена събираемост от 158 млн.лв. на здравноосигурителните вноски. Ето, това го направихме ние, популистите от Патриотичния фронт още през 2015 г. Няма да спра да го повтарям. Само че когато повишаваме приходите, всичко мълчи и не са популисти. И сега, гробна тишина! Когато правим хубавите неща – сме популисти и се мълчи, когато искаме да увеличим пенсията, изведнъж ставаме популисти и се изказват знайни и незнайни професори, които дори си нямат хал-хабер от осигурителна система и от социална система. Даже да си бяха направили и труда да прочетат поне два отчета на НОИ, тогава да приказват.
Уважаеми господин Министър, в джоба си държа едно интересно писмо. Господин премиерът преди няколко дена посочи, че е получил пробойни по две направления – здравеопазване и образование. Ето, това писмо събира пробойните в тези две сфери – здравеопазване и образование.
Това е отхвърлено, открито писмо от 100 хиляди български учители. На 24 октомври 2016 г., уважаеми господин Министър, направихте промени в Наредба № 4, в частност в чл. 5 – поставихте в унизително положение 100 хиляди български учители всяка година да се явяват на психотест и на 1 септември да представят документ, че те не са опасни за живота на българските деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, ще Ви помоля…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Момент! Не ме прекъсвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: По темата, по темата!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Много Ви моля, не ме прекъсвайте, защото това е по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Търся връзката.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Слушайте и ще я намерите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Надявам се.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Каква е цялата простичка история? Принуждавайки 100 хиляди български учители – между другото, господин Министър, Вие през тези две години минахте ли на психотест?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А Вие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, не влизайте…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не ме прекъсвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Байрактаров, ще Ви отнема думата! Позволявате си да правите своеволия.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не правя своеволия, а задавам въпрос на господин министъра.
Целта на това мероприятие – 100 хиляди български учители да бъдат административно принудени чрез чл. 5 от тази Наредба № 4 – забележете, че е приета на 24 октомври 2016 г., когато всички тук бяхме ангажирани с избори, и да се формира един приход от великите 2 млн. лв. на гърба на българския учител, а в същото време ще казваме, че ще им увеличаваме заплатите. Ето, това е целта.
Затова Ви призовавам незабавно да отмените този чл. 5. В противен случай, разполагам с достатъчно добри юристи, които да оборят тази Наредба и този член в съда, а освен това ще сезирам и прокуратурата.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Защо?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Защото по чл. 120 от Конституцията, уважаема госпожо Дариткова, прокуратурата има право да извърши проверка на законосъобразността, а в случай на дискриминация, на признак служебно положение. Но това за Вас са далечни неща.
Да продължим по-нататък.
Уважаеми господин Министър, увеличаване на бюджета на НЗОК – 250 млн. лв. Някой от Вас, колеги народни представители, да е запознат например какво е състоянието на лечебните заведения, какви са задълженията им? Не! Но днес ще гласувате! Тук чух едно 15-минутно бойко слово.
Единствените, които са за пример, са от Българския зъболекарски съюз. Това е примерът, по който да тръгне въобще цялата система. Няма такава информация. Няма информация какви са задълженията към европейски държави по поети здравноосигурителни ангажименти, на колко вече възлизат тези задължения? Има информация, че са 170 млн. евро, че са 250 млн. евро. Аз не мога да кажа и не се наемам да твърдя, защото няма такава публична информация.
Категорично изразявам своята солидарност със становището на Българския лекарски съюз за увеличаване на средствата за извън болнична помощ, категорично, тъй като това е един от подходите за намаляване на разходите в болничното лечение.
Ще Ви дам и още един пример. Тук съм съгласен с д-р Дариткова за това безумно решение в § 11. Защо решението е безумно? Всъщност въвеждането на предварително изпълнение представлява чисто саморазправяне с неудобни и определен род лечебни заведения.
За да ме разберете сега, ще Ви дам пример, тъй като два месеца се занимавам с такъв случай. Преди няколко години беше въведен нов стандарт за лечение на онкологично болните. Този нов стандарт практически лиши огромна част от българските лекари, години наред лекували хора с ракови заболявания, от възможността да упражняват своята професия. Стигна се до парадокс български лекар, който 17 години е бил завеждащ Националния онкологичен център, да му се каже точно от тези проверяващи от одита на Министерството, от НЗОК, че той няма право да упражнява професията си. Наложи се човекът чрез съд и със съдебно решение да докаже, че е правоспособен лекар и има право да лекува онкологично болни.
Какъв е резултатът всъщност от този стандарт? Резултатът е, че към днешна дата българската държава разполага според този стандарт с 32 – запомнете – 32 специалисти, които имат право според този стандарт да лекуват 450 хиляди души онкологично болни.
Хайде, сега си представете, защо тази репресия вече върви към определени лечебни заведения – няма да споменавам имена, за да не ме упрекне някой, че правя реклама, защо е въвеждането на предварителното изпълнение? Защото едно такова производство обикновено тече две-три години, а през това този център за медицински услуги е абсолютно фалирал. Тоест, той вече е заличен от картата, просто защото не се харесва на опреден чиновник или министър и който и да е.
Да, знам, колега Семир Абу Мелих, ние винаги сме били на едно мнение с Вас – Вие сте практичен човек.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми господин Байрактаров, да удължим времето, понеже изтече.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, удължете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да удължим времето на парламентарната група.
ДИМИТЪР Байрактаров: Ето, това са Вашите неща. Знам, че не се харесват, но те трябва да се кажат.
Между първо и второ четене този текст просто трябва да изчезне, защото той е бухалката за рекет и за отстраняване на неудобни лица.
Ще спра до тук, за да може, ако някой от колегите иска да се изкаже, и той да има време. Но мисля, че това е достатъчно. Ако не сте получили писмото, ще Ви го представя още веднъж, господин Министър, за да отмените чл. 5 от Наредба № 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Доктор Шишков – първа реплика.
Моля, не влизайте в неформални дебати и взаимоотношения, господин Шишков.
ДИМИТЪР ШИШКОВ (РБ): Уважаеми колеги, само едно уточнение. Какво значи популизъм? Сто хиляди подписа не може да има от учители, те са 85 хиляди в цялата страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Втора реплика?
Заповядайте – народният представител Настимир Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Байрактаров, говорите за популизъм и за липсата на такъв, а, от друга страна, говорите за психотестовете на учителите. Аз имам две деца и искам да знам, че учителят, който ги обучава, е годен да ги обучава, не, че е в някакво психично разстройство или нещо му се е случило. Когато става дума за деца не може да казваме: в една посока или в друга посока. Така че предложението, мисля, че е много редовно – да знаем кой обучава нашите деца. А не да чакаме да стане някаква драма някъде, да стане някакъв проблем с някой учител, който не е успял да сдържи нервите си или нещо се е случило поради ред причини, и тогава да кажем: А, какво стана? Защо се случи това?
Нека да бъдат проверявани, тъй като те носят голяма отговорност. Професията е уважавана, важна, но трябва да знаем кой обучава нашите деца и дали са психически годни да го правят. Защото, ако някой има проблеми, не би трябвало, защото с децата трябва специално внимание, търпение, подход и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Трета реплика?
Дуплика, господин Байрактаров.
Молбата ми е по темата – бюджетът на Здравноосигурителната каса.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Уважаеми колеги, колега Шишков, бройката 101 хиляди е изкарана от Министерството на образованието. Ако не е вярна, не е толкова фатално дали са 101 или 85 хиляди. Важен е принципът.
Колега Ананиев, аз съм бивш преподавател. (Шум и реплики.)
Да, на деца, защото до 18-годишна възраст всички български граждани са деца. Нямам случай в своята практика, а и разговаряйки с колеги учители, някога да е въвеждано в историята на България психотест на българския учител.
Между другото, Вие, колега Ананиев, по Конституция имате едно огромно задължение и то е да представлявате целия български народ. Между другото, искам да Ви попитам: Вие психотест представихте ли в Народното събрание? Защото ние предложихме да се прави такъв, но беше отхвърлено! Беше отхвърлено!
Така че, колега Ананиев, не ми говорете врели-некипели, защото да превръщате българския учител по презумпция в престъпник и опасен за живота на българското дете е най-малкото неморално! А след това е срамно, тъй че не Ви прави чест. Вие имате две деца, а аз имам три деца. И всички тук от Вас са възпитавани от български учител и нито един от Вас не е увреден от български учител. Така че по-спокойно и по-кротко. Като почнете Вие да си правите психотест и въведете в Правилника за организация на дейността психотест за народните представители, тест за наркотици за народните представители, тест за алкохол на народните представители, когато идват на работа, също да важи и за министрите, тогава можем да поставим на равни начела.
Само че за Ваша справка, един шофьор – водач на автобус от градския транспорт, който всеки ден, почти всяка минута от работното си време отговаря за живота на пътниците, които превозва, прави такъв тест на три години.
И за последно, за да Ви стане ясно, ще Ви помоля да се обърнете към новия президент също да си направи тест такъв, защото той отговаря и е главнокомандващ. Откъде да го знаем, според Вашите думи дали утре няма да обяви война на някой, защото също е опасен. (Реплики.) Само че там мълчите. Няма значение – лява, дясна, който и да е. Въпросът е принципен, това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Следващо изказване – господин Семир Абу Мелих, да се готви д-р Райнов.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми д-р Комитов! Днес, както всяка поредна година, се приема бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Нищо ново под слънцето. Има една система, която обслужва българските граждани, която следващата година ще има около 200 милиона и нещо повече пари за тяхното здраве. И дотам.
Иначе продължават лекарите и медицинският персонал да не са доволни от тази система, пациентите продължават да не са доволни от тази система, народните представители също не са доволни от тази система, политическите лидери също не са доволни от тази система и изобщо философията на здравната система в Република България е сбъркана. Не за първи път го чувате от мен и няма да е за последен път. Но тук е моментът точно в тези дни, последни на Народното събрание, да си кажем това, което не успяхме да направим.
Ние, народните представители, не успяхме да излезем извън рамката на нашите политически сили в разговора за българското здравеопазване. Всеки един от нас остана капсулиран в рамките на неговата политическа сила и не признаваше другия за нищо! Вместо да се намери консенсус между представителите на левицата, на БСП, на ДПС, на реформаторите, на патриотите, всички представители на българския народ, които са събрани тук и извън мащабите на политиката да се изкара решение, което да го изпълнява министърът на здравеопазването – д-р Москов, или който и да е някой друг, и да вървим в линия на поведение, която ще продължи 10-20 години напред, ние си останахме капсуловани. Нашите представители излизаха и говориха срещу представителите на БСП в областта на здравеопазването за минали години, те ставаха и говореха срещу нашите, изобщо празни приказки, които доведоха до нищо! Резултатът от всички тези усилия е просто нищо!
Има увеличение 200 милиона, които са благодарение на нещо съвсем различно. Това е ръстът на икономиката, на българската икономика. Има повече хора, които взимат по-големи заплати, плащат по-големи вноски и има повече пари. Както и държавата започна да плаща нейните задължения към държавните служители до някаква степен. Това е причината да има увеличение. И какво? Всяка година се повтаря същото.
Вижте какво се случва, ако Ви интересува, след като се затвори това Народно събрание и няма тук нито един народен представител, който да стане и да пита следващия служебен министър, по принцип нямаме право да питаме Здравната каса, да пита следващия отговорен за българското здравеопазване какво се случва в сектора в следващите шест месеца. Вижте какво залагаме. Много интересно. Икономистите тук в Народното събрание да ме чуят.
Три милиарда и половина лева има в бюджета на Здравната каса. Банка, чиста банка! Три милиарда и половина лева! Всички ние даваме право на Надзорния съвет от няколко души, те са четирима или петима, сами да определят правила как да харчат тези пари – това е в чл. 4, ал. 4: „Надзорният съвет на НЗОК приема правила за условия и ред за прилагане на ал. 1-3“ – това е харченето на парите. Представяте ли си за какво става въпрос?!
Оставяте три милиарда и половина лева хей така и пет човека се събират и правят правила тази вечер! Това е безхаберие! Това не е сериозно! Даваме право на Надзорния съвет точно в тези моменти, които идват – следващата година, когато няма да има избрано правителство, а ще има служебно правителство, няма да има и Народно събрание, ние му даваме сам по себе си да решава разпределение и утвърждаване на стойности по т. 1, буква „а“ – „изпълнение на болничната медицинска помощ“ – да разпределя парите на болниците, както и за всички останали дейности. Къде го има това нещо?! Каква икономическа логика е вложена тук?! Кажете ми, за Бога, каква икономическа логика има вложена: този, който харчи парите, да му кажеш: „Давам ти право да ги харчиш така, както си искаш“. Защо?! На какво основание? – на изключителните показатели, които са показани до момента от българската здравна система ли?!
Тук трябва задължително да има промени! Ще бъда изключително доволен, ако те бъдат предложени от самата Национална здравноосигурителна каса. Тя да каже това. Аз не обвинявам никого в злоупотреба, но това е отворена врата, можеш да минеш през нея и без да искаш. Както си вървиш, да се спънеш и да влезеш във вратата на злоупотребите. Да, случват се такива работи. Затова не е лошо самата Здравна каса, особено д-р Комитов, защото ние сме го избрали, аз съм гласувал за него, да даде предложение какви текстове да влязат тук, които да гарантират прозрачност за изразходването на средствата. Следващото избрано правителство може да е чак май месец – то отиде половината година, половината година мина-замина! Нали?! Това е едното.
Другото по-важно нещо. Обръщам се към следващите народни представители. Някои от тях са в тази зала, други са извън нея, но те ще бъдат народни представители. Обръщам се към следващия министър на здравеопазването, който може да е в тази зала, може да е и извън тази зала. Тази здравна система вече не работи, не може да обслужва нуждите и предизвикателствата пред българското здравеопазване. Стара е, моделът е стар.
Всеки ден фармацевтичните компании измислят нови лекарства, които подобряват здравето на нашето население. Всеки ден големите заводи вадят нова техника и апаратура, която открива и лекува заболяванията. Това са много скъпи приложения, много скъпи! Не може да посрещнете тези скъпи приложения с тази система. Не че е лоша. Ако изкарате сега показателите на нашата здравна система и ги сравните със западните – колко пари харчим ние и колко пари харчат те, ще видите, че не сме много зле. Но това има граница, защото потребността, самият клиент на системата вече иска. Той не казва: „Отиде си дядо ми, Бог да го прости, на 60 г., млад“. Няма. Хората питат: „Защо? Защо линейката не дойде? Защо в болницата нямаше техника? Защо в болницата нямаше лекарства? Защо в болницата нямаше подготвени специалисти?“. Това е новата реалност, която е нормална и така трябва да бъде! Затова нашата система не отговоря вече на тези предизвикателства. Това трябва да осъзнаем и изобщо не трябва да ни е страх и да кажем, че демонополизацията на Касата е решението, не е лошо нещо.
Обръщам се към социалистите: демонополизацията не означава, че всичко ще стане частно, че бедният ще умре, а богатият ще живее. Не е така, точно обратното е! Равномерно разпределение на силите става.
Вижте, изпратете делегация в Западна Европа, за да видите как върви здравеопазването там, където е демонополизирана системата. Отидете в Холандия, да видите как се лекуват хората. Защо? Явно е. Хората са го осъзнали отдавна, а ние още го дъвчем тук. Не можем да осъзнаем философията. Недейте!
Бъдещи депутати, бъдещи народни представители, пред Вас е огромно предизвикателство. Следващото Народното събрание би трябвало да успее и намери надпартиен консенсус и да мине към нова система, която може да посрещне нуждите на българина, да му даде по-голямо дълголетие, по-добро здраве, да е подготвен за физическа и умствена работа, за да може да произвежда за своята страна, а не да обикаля по болниците и чака по опашките, не да се чуди на кой депутат да звънне, да му намерите връзка да влезе в някоя болница, за да го излекуват, както трябва. Аз съм сигурен, че всеки един от Вас е получавал такова обаждане. Това е доказателство, че тази система не работи. Всеки един от Вас, който е помогнал на някого да влезе в болница и да получи адекватно лечение, сам доказва, че системата не работи. Достатъчно! Вижте докъде стигнахме с нашата единна система!
Правим промени в чл. 59 в Закона за здравното осигуряване, където без решение на съда можем да затворим някоя болница или кабинет. Представяте ли си до какви мерки вече минаваме?! Това не е, защото някой не е адекватен, това не е действие на неадекватност, а е безсилно действие. Нямам какво друго да направя, за да контролирам системата и да я вкарам във финансовата рамка, затова с бухалката по главата на всички! Това е! То не говори в полза на системата, на Касата, а е доказателство, че всъщност системата не може да работи.
Има една мъдрост, която казва: ако не искам да съм роб, не би трябвало да се старая да ставам господар. Здравната каса не трябва да е господар, иначе ще се превърне в роб на българската здравна система и няма да разбере, че тя е вече в капана на здравната система, а не обратното. Спасете Касата, спасете финансите на българите, докато е рано! Може да се постигне консенсус. В края на краищата темата се дъвчеше много дълго време и искрено се надявам следващите народни представители да са достатъчно мъдри, за да направят това. Пожелавам успех на всички! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Абу Мелих.
Реплики?
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги!
Господин Абу Мелих, вземам думата за реплика с оглед на това, че няма как да не подкрепя много от казаното от Вас, но същевременно бих искал да направя и някои бележки, на които се надявам да отговорите достойно, както достойно се изказахте.
Няма и как да не приветствам позицията Ви по отношение на подхода, който и Вие, и доц. Шишков предлагате, но коректността предполага да се каже, че Движението за права и свободи отдавна говори за надпартиен консенсус и консенсусен подход по отношение на здравеопазването, и не само за здравеопазването, но да имаме демонополизация на Касата и така нататък. Да се изправим пред всички наши съграждани, така че системата на здравеопазването да функционира подобаващо.
Диагнозата, която Вие поставихте днес тук пред всички нас, е много притеснителна. Хаосът в здравеопазването е много сериозен.
По отношение на правомощията на Надзорния съвет на НЗОК, които казахте, те са такива.
Но аз задавам въпроса: кой гласува тези правомощия? Каква беше нашата позиция – на ДПС, да припомня на Вас и на всички, които сте в тази зала? Коректно трябва да представим позицията ни пред всички наши съграждани. Казахте, че системата не функционира – нещо, което ние казваме. Хаосът е тотален.
Всичко това, което се предлага, са административни мерки с оглед на ограничения и лимитиране. Това не доведе до никаква реформа – видно е, факт е и от Вашето изказване.
Оттук нататък обаче всички трябва да подходим много отговорно, да има надпартиен консенсус по изключително сериозната тема за здравето на всички нас, на цялата нация. Така трябва да се подходи и се надявам, че ще бъде така. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Дуплика – господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): В интерес на истината в ДПС винаги сте поддържали тази линия на поведение – това е демонополизацията на Касата, и сте имали радикално решение за българското здравеопазване, което е заимствано от много западни практики, които са доказали, че са правилни. С две думи Вашето решение, което предлагате, е правилно. Проблемът е друг. Проблемът е, че ДПС го предлага. Разбирате ли? Решението Ви е правилно 100%, аз съм го казал и тук, и в комисии, и къде ли не. То не е грешно. Проблемът е, че ДПС го предлага.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Предложете го Вие.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Ето, вижте, дори аз сега, без да искам се връщам към политическия изказ – ДПС го предлага. И пак влязох в моята черупка на ГЕРБ и Ви сложих Вас във Вашата опаковка на ДПС. Грешка е това. Вашето решение е правилно.
Има и други политически сили в това Народно събрание, които имат същото решение. Официално в техните бланки го има. Това не означава, че са коалиционни партньори. Не. Това означава, че всички работят и са намерили по-доброто решение за здравето на българина. Нищо повече, нищо по-малко. Затова Ви поздравявам за Вашата постъпка. Дай Боже, повече политически сили да заимстват тази идея от Вас и от други политически сили, които са тук. Реформаторите имат същата идея, патриотите имат същата идея. Мисля, че и БДЦ имат същата идея. (Реплики.) Да, и АБВ имат.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС, от място): Само ГЕРБ нямат.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Ами то цялото Народно събрание. Защо не го предложихте тогава? Както и да е, няма значение. (Оживление.)
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Не само да го предложат, но и да го изпълнят!
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Може, може да се изпълни. Ще се намери министър тук, за да го изпълним. Това не е проблем. (Оживление.)
Относно пълномощията на надзора на Здравната каса. Докторе, тези пълномощия винаги са били по този начин. И в миналия закон ги имаше, и в по-миналия, и по-миналия. Това им дава оперативност да работят. Но винаги е имало Народно събрание, което да е контра. Ако се случи случка, има злоупотреба, всеки един народен представител може да излезе от тази трибуна и да освети тази злоупотреба. В случая в момента влизаме в период, където Народното събрание е заключено и няма кой тук да бди върху тези 3 милиарда и половина. Затова казвам, че тази част от Закона в момента при тези обстоятелства, през които ще минава нашата Родина, трябва тези точки да са много прецизирани.
Повтарям апела ми към д-р Комитов – да даде някакви решения, защото той е най-добре запознат практически как се движат нещата, да го приемем между първо и второ четене и нещата да вървят. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Думата има народният представител Емил Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър в оставка, уважаеми господин Директор на Националната здравноосигурителна каса! Бюджетът на НЗОК за пореден път! Тази година, Бюджетът на НЗОК – всички говорите за разходната част, но аз ще започна с приходната част – още в самата преходна част бюджетът е подценен. И подценяването идва точно в бройката на здравноосигурените лица, където по Проектобюджета на НЗОК се дават 6,2 млн. лв., докато НАП дава съвсем цифра – с 2,5% повече. Така че това означава, скъпи колеги, че и следващата година, както тази година, ще има малко повече средства в приходната част, които обаче по начина, по който колегите говорят, надявам се не толкова непрозрачно ще бъдат разпределяни еднолично от надзора на Касата. Това лично за мен е доста притеснително.
Иначе ситуацията при разходите всички я знаят много добре. Да, видно 247 млн. лв. повече. Това са спрямо Бюджет 2016 г. Не са показани обаче данните за реалното изпълнение на бюджета от тази година, или поне за първите три тримесечия, деветмесечието, към края на септември. И тогава щеше да лъсне нещо друго – ще видите как това се разминава драстично с реалното изпълнение към днешна дата.
Давам няколко примера.
Първият пример е, че на мой въпрос към Министерството на здравеопазването: „Какви са задълженията на Националната здравноосигурителна каса към чуждите фондове?“ към дата август отговорът беше – 190 млн. лв. Уважаеми колеги, за следващата година са предвидени само 60 млн. лв. Ето Ви тук една дупка, която се отваря.
Второ нещо, видно от стенограмите на Надзора, това го казах и в Здравна комисия – четете тези стенограми, те са много интересно четиво да видите как се вземат решенията в този Надзор, в този един момент решенията за тези над 3 милиарда пари. Там се вижда как само за последния месец с близо 100 млн. лв. са увеличени разходите за лекарства. Бюджетът за лекарства за домашно лечение се увеличава с 54 млн. лв. над първоначално предвидените близо 541 млн. лв. Първоначално предвидените в бюджета 210 млн. лв. за онколекарства се увеличават на 240 млн. лв.
Така че, колеги, накратичко, с тези 247 млн. лв., с които баламосваме в момента, че ще бъдат толкова прекрасно и добре, се опитва да се покрие една дупка, която още от момента е видно, че е 440 млн. лв.
Няма да се спирам как е взето решението за приемането на този бюджет. Самото заседание, колеги, на Надзора на Касата, е свикано за по-малко от предприетото в правилника 24 часа. Не е изпълнено това условие, когато се свиква събранието. Друг е въпросът, че събранието се свиква по факса от Министерството на здравеопазването. Самият бюджет е даден на надзорниците в 10,12 ч., а заседанието е от 11,00 ч. Колеги, нямам го тук да Ви покажа какво представлява Бюджетът на Касата. Мислите ли, че някой от надзорниците за 30 минути е успял да го прочете, да вникне и да разбере какво се случва?! Уважаеми колеги, това обяснява тези разминавания в бюджета.
Бюджетът е изтъкан от грешки, като в него дори не са отразени правилно последните промени на Закона за здравното осигуряване, което всички ние заедно приехме.
Другата тема – от 1 ноември в болниците вече може да се влиза само с пръстов отпечатък. Това изключва на теория отчитането на всякаква фиктивна дейност. Прословутото източване на болниците няма как да се случи. Колеги, публично огласеният мотив за въвеждането на лимитите, че се спира източването, вече е невалиден. След като необходимостта от въвеждането на лимити на болници вече е отпаднала, защо тук отново се говори за лимити на болниците?
Колеги, това няма как да не наведе на други съмнения – че тези лимити, всъщност те не са съмнения, вече е явно, се използват като бухалка за лошите болници.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ, от място): Точно така.
ЕМИЛ РАЙНОВ: Използват се като локумчето за добрите болници. Нали сме наясно, нали всички знаем, че тази година – уж твърди лимити – на някои болници лимитите им се актуализираха по няколко пъти. Какво се случва, колеги? Защо така? Как така?
Колеги, в болничната помощ надлимитната дейност, спомняте си миналата година близо 60 млн. лв., а тази година се очертават 20 – 30 млн. лв., не се изплащат. Въпреки че аз този термин „надлимитна“ не го приемам. Това е извършена дейност, неразплатена дейност. Дейност извършена, проверена, фактурирана. Не се изплаща. Защо?
Колеги, нали сме наясно, че неизплащане задълженията на касите към болниците автоматически се пренася към увеличение задължението на болниците? И когато говорим, че задълженията на болниците надвишиха вече 500 млн. лв., това не са празни приказки. Нали знаете, че българското здравеопазване в момента е практически фалирало? Въпрос на време е някой изнервен доставчик да започне да запорира сметките и ефектът на доминото ще постигне цялото здравеопазване. Говоря за държавното здравеопазване, говоря за общинското здравеопазване.
Много интересно се появява в бюджета един параграф, в който се твърди, че не по-късно от 31 март следващата година може да се вземе решение за разпределението на 90% от резерва за лекарства и болнична помощ. Колеги, защо резервът априори трябва да се казва, че ще отива за лекарства и за болнична помощ? Резервът в Закона!? Ами, ако ще бъде така, хайде този резерв да бъде разхвърлян по пера и да се закове тук, в парламента, където е контролът, а не да предоставяме тази златна възможност с един резерв Касата да прави каквото си иска.
За § 11 мисля, че всички достатъчно говорихте как оспорването не трябва да спира изпълнението на заповедта за прекратяване на договор.
Колеги, презумпцията за невинност къде остана? Аз бих приложил една друга теза – че може би това е начин, по който Касата отново да отложи във времето плащания. Защото на всички е ясно, че това нещо ще падне в съда и Касата ще трябва да плати тези задължения, заедно с лихвите. Само че това ще бъде в следващата година, може би пό следващата, при друг Надзор, при друг директор, при друг министър, с друг бюджет. Или това е донякъде като тезата за основния и допълнителния пакет от една каса – отлагаме с два месеца плащанията за допълнителния пакет.
Колеги, най-важното, каза се от всички преди мен – този параграф създава идеалната предпоставка за корупция, идеалната бухалка – плащаш или ти прекратявам договора. Защо, колеги? Защо, колеги? Усмихвате се, нали? Като го знаете, казвайте го пó навреме.
Изводът – в този бюджет няма нови политики! Този бюджет ще продължи тенденцията за ограничения достъп на пациентите не само в извънболничната, но и в болничната помощ. Ще продължи това пациентите да вадят все повече пари от собствения си джоб за здравеопазване.
Тези от Вас, които следят нещата, трябва да са прочели вчера последния резултат на „Прозрачност без граници“ – 60% от българския народ смятат, че в здравеопазването има корупция, а на 16%, скъпи колеги, пряко, в рамките на тази година, са им искали пари за здравеопазване.
Следващото, в този бюджет за сетен път се вижда липсата на контрола! Бих го нарекъл другояче – нежеланието за контрол. Продължава обяснението, че това не се случва, защото няма законови основания и наново се вкарват едва ли не поредни поправки и промени в Закона за здравното осигуряване.
Колеги, когато един човек не ще да си свърши работата, ще даде хиляди предложения.
Контролът, господин Абу Мелих. Приказките за приватизация – частно, държавно, нямат никакво значение. Контролът! Примерът – в Холандия всичко е частно, в Швеция всичко е държавно, дори финансирането е бюджетно. И в двете страни хората са доволни от здравеопазването, но там има контрол –всеки един лев, където отива, се знае! Докато при нас това нещо го няма.
Уважаеми колеги, този бюджет не може да гарантира работата на Националната здравноосигурителна каса, не може да изпълни нейната основна функция по закон – осигуряване на здравноосигурените лица на достъп до качествено и своевременно здравеопазване.
И накрая, уважаеми колеги, този бюджет за сетен път нагледно показва, че през изминалите две години в сектора „Здравеопазване“ не се е случило абсолютно нищо добро. Поредните две загубени години в сектора!
Уважаеми колеги, да припомням ли лимитите, листите на чакащи, дори за онкоболните? Дълговете на болниците – вече казахме, одържавяването на Националната здравноосигурителна каса.
Уважаеми колеги, Касата в момента е на пряко управление на министъра на здравеопазването, на пряко ръчно управление! Бюджетът, който днес се предлага, е бюджетът, който е внесен и изготвен от министъра на здравеопазването. Това не го ли разбрахте? В 12 без 5!
Вие разбрахте ли, колеги, че за 16 години – от 1999 г., когато стартира здравноосигурителният модел в България, когато от бюджетно финансиране минахме през фондово финансиране, от твърди бюджетни заплати минахме през „парите следват пациента“. Шестнадесет години!
Ние още миналата година извъртяхме един пълен кръг и отново се върнахме в бюджетното финансиране, на министъра, който разпределя бюджетите и парите. Тук вече стои въпросът: има ли нужда от Национална здравноосигурителна каса? Трябва ли министърът през девет души Надзор да разпределя бюджета, ами не си вземе едно отделче в Министерството, трима финансисти, един „Правец 16“ и да си върши тази работа, която, апропо, се вършеше до 1998 г.
За тези две години минахме, колеги, от бой с пръчки на болнични директори през регистрирането на всеки пациент като престъпник с пръстовия отпечатък, или може би точният термин беше „автентификатор“. Минахме през мегаобединението на болниците, които щяха да снижат разходите, щяха да подобрят здравеопазването.
Мисля, че нищо такова, уважаеми колеги, не се случи, за да стигнем накрая до това, което се предлага днес. И болниците, и тях априори да ги обвиним, че са престъпници. Спираме всичко без право на обжалване.
Минахме през опита за превръщането на България в Аптечно на цяла Европа. Това не се случи – докарахме го само до Аптечно на Турция.
Ваксините, колеги, внос на неразрешени, нелегално производство в страна – членка на Европейския съюз. Това няма как да се забрави!
И стигаме до гвоздея за тези две години – опита за разделянето на българския народ на две категории хора – не на бедни и на богати, не поради религиозни начини, не поради местоживеене, ами поради пакета – основен и допълнителен. Слава Богу, това беше спряно и повторният опит няма как да се случи.
Колеги, министърът в оставка успя да постави и наистина остави пръст, пръстов отпечатък в българското здравеопазване, но с вчерашната оставка мисля, че целокупният български народ си отдъхна от експеримента Москов.
И накрая, съвсем дружески, естествено, към колегите от ГЕРБ, и най-вече към колегите лекари от ГЕРБ, в които през изминалите две години се бореше партийната дисциплина да подкрепят това, което е казал вождът, да подкрепят и най-безумните идеи и Хипократовата клетва.
Дълбоко в себе си, колеги, признайте го – след вчерашния ден и Вие си отдъхнахте. Всъщност това го виждаме и в изказванията, които – чак днес, събудихте се две години по-късно и прозряхте истината. Две години къде бяхте, колеги? Две загубени години!
Колеги, този бюджет е Вашият, на управляващите. Този бюджет не е нашият. Нашият бюджет ще бъде, когато спечелим изборите, когато ние определяме политиката. Този бюджет е Вашият и Вие ще си носите последствията от него. Затова ние няма да го подкрепим и заявявам от трибуната, че между първо и второ четене няма да правим и предложения. Отговорността е Ваша, колеги, и Вие няма как да избягате от това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви.
Има три реплики.
Господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! За изказването на д-р Райнов не мога да кажа нищо лошо, защото той направи хронологическа преценка на онова, което се е случило през последните две години. Съгласен съм с по-голямата част от изказването, но искам тук да заявя, че този бюджет, който в момента гледаме, не е държавният, а бюджетът на обществената Каса.
Касата е обществена, д-р Райнов, Вие добре го знаете. Тъй като знам, че ще ме репликирате – тук подехте и темата за одържавяване на Здравната каса, и тъй като съм паметлив човек, Вие, като заместник-министър, от 2005 г. бяхте и в ръководството на Здравната каса. Тоест тогава за първи път беше създаден прецедент за това управляващ заместник-министър да бъде и в управлението на Здравната каса. Толкова по тази тема.
Що се отнася до възможностите, искам да кажа, че нашето общество се развива икономически, но сферата на здравеопазването е една изключително консервативна сфера, която изисква не само думи, но и дела. Всички политически сили, всички хора, които работят в сферата на здравеопазването – ние не можем да се отделим от това, което сме, но да има едно обединение на експертите в отделните политически партии, които да се съберат и да постигнат консенсус върху реформата в сферата на здравеопазването, тай като тя, както знаем, се използва най-много за политически цели, предизборни кампании, а всъщност е касаеща и всички граждани на Република България.
Господин Райнов, знам, че в момента силата Ви е обладала (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), но според мен, разумът и това, че Вие сте лекар, и всички тук лекари, които сме от Здравната комисия, не ни дава право да оставим българския народ през следващата година без бюджет, който да бъде актуализиран, както Вие знаете, една дванадесета.
Завършвам, само една секунда. Благодаря.
Искам да кажа още нещо.
В момента, бягайки от отговорността да подкрепите бюджета, както знаете и правителството е в оставка – не можем да поставим в риск и заплаха гражданите на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Валентин Павлов има думата за втора реплика.
ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми д-р Комитов! Ще започна репликата си към д-р Райнов с първото изречение от мотивите, които ни бяха представени за Законопроекта: „Проектът на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. е съставен в съответствие с бюджетната рамка и е балансиран. С него се постига гарантиране на пакета „Здравноосигурителни дейности“ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, като спрямо Закона за 2016 г., през 2017 г. за НЗОК са осигурени 247 милиона допълнителни средства“.
Уважаеми господин Райнов, във Вашето изказване за пореден път се опитвате да манипулирате хората и да казвате, че тези 247 милиона е едно „баламосване” – буквално взимам думите от Вашето изказване.
Искам да Ви попитам, защото съм убеден, че Вие сте прочели внимателно Проекта за бюджет на Здравната каса, баламосване ли е увеличението на първичната извънболнична медицинска помощ с близо 20 милиона, баламосване ли е специализираната извънболнична медицинска помощ, където увеличението е над 10 милиона, баламосване ли е увеличението на денталната помощ с 24 милиона?
И тук понеже виждам в залата председателя на Зъболекарския съюз би било добре да Ви покани на конгрес или на управителен съвет на Зъболекарския съюз и там да заявите, че тези 147 милиона това е баламосване към лекарите по дентална медицина и към пациентите. Няма да влизам в подробности, защото в крайна сметка тези 247 милиона са увеличение за 2017 г.
Крайно време е, уважаеми колеги, да помислим не политически и популистично. Крайно време е да мислим за здравето на хората, крайно време е да мислим за работещите в системата на здравеопазването, за нашите деца, за които всички ние на всякакъв момент говорим за бъдещето на България.
Нека да загърбим най-накрая теснопартийните си интереси и да поставим здравето на нашите пациенти пред всичко. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря Ви, господин Павлов.
Третата реплика – господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин Райнов, всичко, което казахте в подкрепа на тезата, че тази система вече не може да обслужва българското здравеопазване и трябва да бъде демонополизирана здравната ни система – защо? Защото всичкото, което изредихте – пръстовият идентификатор, други мерки, които са взети, те са административни мерки за контрол върху тази нашата система. Всички тези мерки виждаме, че не дават ефективен резултат. От другата страна, нямаш доволни пациенти или доволни лекари, или доволни народни представители, доволни болници и така нататък. Тоест идеята е вече от тук нататък – Вие казахте, каквото имахте да кажете, ние казахме, каквото имахме да кажем, бъдещето е във Ваши ръце! Хубаво е от тук нататък да се инициират надпартийни срещи между всички политически сили, където да се излезе с консенсус за следващия етап в нашето развитие.
Забележете, като изредих партиите, които искат да демонополизират, това са всички по-малки партии в Народното събрание без БСП и ГЕРБ. Представяте ли си ? Всички малки партии казват – да, демополизацията е решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Те затова са малки партии, за да са малки отговорностите. (Шум и реплики.)
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Господин Председател, вижте, не е така! Не е така! Има логика в това, което казвате, но има една мисъл на много известен американски социалист, който казва, винаги добрите идеи са били при малцинствата, а мнозинствата са ги мачкали. Не му помня точно името.
С две думи – нищо лошо няма в това да се отворим, следващия етап да го подготвим отсега. Разберете, няма да спечелите нито един глас от здравеопазването. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Няма политическа полза от това. Има само вреда!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Райнов има думата за дуплика.
В Съединените щати не могат да се разберат за здравната система, не знам дали в България всички могат да мислят едно и също.
ЕМИЛ РАЙНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми колега Иванов, паметта е хубаво нещо. Трябва да се помни! Само че до 2009 г., когато бях председател на Надзора, Законът беше друг – над Надзора, тогава се казваше Управителен съвет, имаше Контролен съвет, над Контролния съвет имаше Събрание на представителите от 36 души. Тогава Касата беше независима и обществена. Аз съм се отчитал за бюджета пред Контролния съвет, който е можел да ми спре решенията, тоест не аз, Надзорът, Управителният съвет. Най-голямата драма е била, когато е трябвало да ходим пред Събранието, представителите – тридесет и шест души, работодатели, общини, синдикати. Там хората искаха да видят къде отива бюджетът, как отива, там се приемаше бюджетът, там се отчиташе бюджетът, а не се налагаше от Министерството. Това е пряката разлика.
А, още нещо.
Председателят на Управителния съвет се избираше от управителен съвет, а не се назначаваше, ерго, преди две седмици с министерско постановление, минало на подпис в седемнадесет без пет, нали? Разбрахте ли разликата каква е? (Шум и реплики.)
По-спокойно, колежке.
Бюджетът е Вашият, на Вашето управление, на Вашия Министерски съвет, защото той идва тук, подкрепен от Министерския съвет в оставка. Отговорността е изцяло Ваша.
Колкото за д-р Павлов.
Да, бюджетът, мотивите така започват: „Гарантира пакета“.
Доктор Павлов, разходете се по провинцията, вижте хората как стоят на опашки, поговорете с колегите, които си чакат парите от Касата, надлимитните, за извършената дейност, поговорете с аптеките как си чакат парите, поговорете и тогава…
И нещо много важно. След като твърдите, че в зъболечението, в стоматологията денталните услуги всичко е прекрасно – мисля, че точно Вие сте представили онази представителна извадка, че в България до 18 години всеки един българин, всеки един юноша му липсва по един постоянен зъб. Искате ли да кажете, че с тези пари, които са в бюджета, българите са доволни от денталните услуги? Мисля, че не сте чак такъв наивник.
Колкото до колегата Абу Мелих.
Колега, промяна да. Припомням го за последен път вероятно в този парламент: за 2009 г. имаше консенсус, политически консенсус за 2009 г. В бюджета за 2009 г. се вдигна вноската от 6 на 8%. Събраха се милиард и половина резерв. Идеята беше от 2010 г. да се случи това, което Вие говорите седем години по-късно. Не се случи! Знаете какво се случи 2010 г. – резервът замина и с първоначалните блестящи идеи, с консенсуса всичко отиде… Седем години пропуснахме! За седем години положението е още по-драматично и отговорността е изцяло Ваша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Следващото изказване е на господин Хасан Адемов.
След него – народният представител Мартин Димитров. Засега няма други записани.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, господин Министър в оставка! На нашето внимание е третият бюджет на Националната здравноосигурителна каса, на това правителство, и на това мнозинство. Този бюджет трябваше да покаже, както биха казали колегите от ГЕРБ „видимите резултати“ в сектор „Здравеопазване“.
За голямо съжаление обаче, вследствие на това, което Вие, господин Министър, обещавахте в началото на мандата и не успяхте да го направите в рамките на тези две години, това, което остана, е само един, както казаха преди малко колегите, отпечатък от Вашето злощастно присъствие в Министерството на здравеопазването.
Искам да кажа няколко думи за съдбата на този Проект. Тя е много интересна. Може да се опише в стил „иди ми – дойди ми“, защото този бюджет беше подготвен от Надзора на Националната здравноосигурителна каса, както е по закон, след това беше изпратен до министъра на здравеопазването, за да може да влезе в Министерския съвет. Министърът на здравеопазването го върна обратно и този ход на бюджета на напред-назад доведе, първо, до отстраняването на председателя на Надзорния съвет, след това, както Вие самите виждате, до оставка на кабинета, в който министър е господин Петър Москов.
Най-важната тема – какво ще се случи, ако този бюджет не се приеме?! Ами отговорът е много лесен, уважаеми дами и господа народни представители. Този отговор го има в Закона за публичните финанси. Така че няма драма. Драма може да има, ако между първо и второ четене се разгърне популизъм, който да събори както бюджета на Касата, така и държавния бюджет, респективно държавата. Затова много важно е, да се търси онова поле на съгласие, което да гарантира, че българските граждани ще получат необходимата медицинска помощ.
Сега конкретно по предложения бюджет. Проблемът на този бюджет е, че той е изготвен някак си на тъмно, някак си недостатъчно прозрачно. За първи път в този бюджет, в мотивите му дори отсъстват данни за изпълнението на бюджета на Касата за 2016 г., на базата на които всички ние да се ориентираме за това какво се предлага и дали тези мерки, които се предлагат, са ефективни.
На следващо място, още в чл. 1, ал. 3 твърдите, че приемате този бюджет с балансирано бюджетно салдо. Уважаеми колеги, това е неуважително към българските народни представители, не е уважително към българските лекари и към българските пациенти. Ето само няколко данни от фактическата информация.
Петдесет милиона от бюджета за тази година за лекарства за онкозаболявания са прехвърлени като разход за следващата година. Никъде не са отразени в разходната част. Над 500 милиона – една част от тях са заварени от Вас, господин Министър, са задълженията на лечебните заведения. По информация, която Вие тук представихте на парламентарен контрол, задълженията на Националната здравноосигурителна каса към европейски здравноосигурителни структури са 190 милиона, като една част от тях само са разсрочени.
И още нещо. Има едни 60 милиона, като една част от тях са така наречените „надлимитни дейности“ – отчетени, платени, проверени, една част от тях са в съдебна фаза и вероятно ще бъдат в тежест на всеки един следващ министър, на всеки един следващ състав на Народното събрание. Ето това е наследството, което Вие наричате финансова стабилност на системата на здравеопазване, господин Министър!
На практика Касата де факто е фалирала – никого не искам да плаша с този термин, защото де юре това не е възможно, съгласно Закона за здравното осигуряване. Затова, уважаеми господин Министър, трябва да си посипете главата с пепел за това поведение, което имахте през целия мандат, и да се извините на българските граждани, тъй като вместо финансово стабилна система, Вие оставяте една система, която е финансово рухнала.
На следващо място. По отношение на макрорамката на бюджета. Тези 246 или 247 милиона, които са в повече в сектор „Здравеопазване“, много ли са, или са малко? Естествено е, че сравнени с европейските модели на финансиране, това са малко пари, но сравнени с темповете на нарастване на брутния вътрешен продукт в България е очевидно, че всяко следващо правителство, всеки следващ министър, всяко следващо мнозинство трудно ще може да разчита на повече финансов ресурс от тези традиционни 200-300 милиона.
Тук има един много важен въпрос, който се поставя винаги, в различните формати на Народното събрание, а именно: повече пари ли трябват, или повече реформи? Естествено е, че трябват повече пари, но много важен е въпросът: дали тези пари се изразходват ефективно?!
Само един от така наречените „показатели за здравното състояние на нацията“ ще Ви кажа. За последните две години общата смъртност в България е увеличена с 5,53% по информация на Националната статистика. Или в числа: от 114 хиляди на 120 хиляди са повече починалите болни в България за този период.
Още една тема, която искам да засегна в своето изказване – приходите. Много важна е приходната част във всеки един бюджет, защото най-лесно е да се говори за разходи, по-трудно е да се говори за приходи. Тези 158 или 160 милиона в повече – дали са малко, или са много?! Ами, колеги, като имате предвид факта, че очакваното преизпълнение на бюджета за тази година е около 90 милиона, можете да си дадете сметка, в резултат на предприетите от правителството мерки, които са отразени в Закона за държавния бюджет – по-високи учителски заплати, по-високи заплати, които се плащат от Министерството на здравеопазването, в спешната помощ, в психиатричната помощ, в центровете за трансфузионна хематология, да не изреждам всички, увеличаването с 2,4% на минималните осигурителни прагове, увеличаването на минималната работна заплата влиза в рамките на тези 160 милиона. Да, ама работодателите казват, че за да могат да задържат работната сила в България, през следващата година ще увеличават заплатите.
Ето на това преизпълнение, което е скрито в този бюджет, разчита Наздорът на Касата. Разчита и финансовият министър, за да намали с този преразход, ако това е възможно, трансферите към системата на здравеопазването. Това е така нареченият „кух бюджет“, в приходната част. Той не трябва да се допуска по-нататък.
Само няколко думи за регулативните стандарти. Тук бяха казани: в специализираната помощ, в медикодиагностичните дейности, в лечебните заведения. При наличието на пръстовия идентификатор това вече е абсурдно.
Но тук има една голяма драма, за която говориха всички колеги. Как може да се реформира тази система?
Уважаеми господин Председател, преди малко казахте, че малките партии имат малка отговорност, но големите партии, които се опитаха да реформират тази система, всички до една се провалиха.
Затова е търсенето на консенсус, в това число и на надпартиен консенсус. Радвам се, че вече една голяма част от политическите партии в това Народно събрание, надявам се и в следващото Народно събрание да се обединят около това да потърсят консенсус. Знам, че трудно се намира този консенсус. Знам, че няма да е никак лесно на следващия министър да предложи и да реализира демонополизацията на Касата, но има извървян път. Вижте пенсионното осигуряване! Има един модел, примерно от Холандия, от други европейски държави. Можем да се поучим от тези модели, които са дали по-добър продукт, по-ефективно изразходване на средствата, защото контролът е по-голям.
Сега няколко думи за драмата, която се разиграва през всички тези 25 години. Уважаеми колеги, според мен проблемът, който съществува и който трябва ясно да бъде дефиниран, се състои в следното: на първо място, през 1999 г. моделът на здравно осигуряване, който беше приет, съдържа в себе си основни елементи от така наречения „неолиберален модел“ от така наречения „десен и десноцентристки модел“. Тези инструменти, като свободен достъп, като пазар на услуги, като диверсификация на финансовите източници срещнаха сериозен отпор в лицето на всички следващи министри, а най-вече в лицето на господин министър Москов, защото той наложи модела на свръхцентрализация, модела на свръхрегулация. Не казвам, че не трябва да има регулация, но свръхцентрализацията и свръхрегулацията доведоха до този тежък сблъсък, който на практика доведе до срив на системата.
Няма как при една структура – неолиберална, и при един модел – функционален, със свръхрестрикции, да няма такъв проблем. Затова, който успее да превъзмогне всички тези проблеми, които ги назовах преди малко, ще бъде успешният министър. Този успешен министър трябва да бъде подкрепен от едно солидно, стабилно, легитимно избрано правителство. Ако няма подкрепата на правителството, ако няма подкрепата на Народното събрание, ако няма подкрепата на съсловните организации, съдбата на всеки един, назовал себе си „реформатор“, няма да бъде различна от тази, която беше сега.
Не е достатъчно като нестинарка да се разходиш из здравните закони и да очакваш някакъв ефект. Няма как това да се случи. Веднага Конституционният съд ще каже, че разделянето на пакетите противоречи на Конституцията. Това не води до нищо друго, освен до загуба на доверие, а няма осигурителна система, която да съществува без доверие.
С искреното желание съм следващите формати на Народното събрание, следващи комисии по здравеопазване, министри, съсловни организации да търсят обединение, да търсят надпартийно съгласие, да търсят възможния консенсус, да търсят демонополизация. Оставам с надеждата, че това все пак някога ще се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Има думата министър Петър Москов.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да бъда кратък и в голяма част от това, което говоря, да се придържам към темата на дебата.
Вероятно ще имаме много възможности в оставащите месеци, действия или, де да знам колко, на този парламент, да си разказваме всичките си политически тези.
Да кажа две неща: какви са различните, новите, от философска гледна точка, параметри вътре в рамките на този бюджет извън това, че чисто финансовата рамка е по-добра от тази от миналата година и то с близо 250 милиона, което е добре?
Първо, тази философия, която се предлага от Надзора на Касата и от правителството, е свързана с увеличаване на финансирането на доболничната помощ, на първичната и на специализираната извънболнична помощ и всички разходи за изследвания, за консумативи, които вървят с това, тоест това е свързано с изпълнение на целите, с изпълнение на приоритетите, които са заложени в националната, в държавната политика като стратегически цели, и то е заложено от 1 януари.
И целта на това не е да бъде предмет на преговори между Каса и съсловни организации. Целта е държавата, като предложение на държавата, ако го приемете, разбира се, да гарантира, че философията, заложена в Националната здравна стратегия за все по голямо финансиране и отдаване на натоварване в доболничната помощ, е гарантирана финансово. Това е едното нещо, което предлага бюджетът.
Ако в рамките на преговорите по рамков договор съответно съсловните организации и Касата договорят по-високи от това параметри за болничната помощ, окей – договорили са. Въпросът е, че с този Проект на бюджет държавата гарантира финансирането на националните приоритети и начинът, по който трябва да върви това финансиране.
Като говорим, между другото, за изпълнение на цели, нека да кажем, че това мнозинство и това правителство от 2014 г. досега… Защото аз много съм слушал от предиговорившите как нещо трябва да се направи, как нещо трябвало да се промени, но, видите ли, все нямало консенсус – ами, това управление без консенсус, всъщност направи това, което от действащото управление преди това обясняваха, че трябва да се направи, а именно увеличи в рамките на две години с 20% финансирането на доболничната помощ или точно със 78 милиона. Е така – без консенсус, на инат, напук!
Оттам нататък – другото нещо, което е различно в рамките на разговора за този бюджет. Предложението за разпределение на резерва еднократно, не по-рано от 1 април, тоест началото било на нов рамков договор, било на ново решение на Касата, ако няма рамков договор.
Смисълът на това разпределение на бюджета по този начин всъщност гарантира прозрачност и гарантира принцип, защото тук много хора говориха за това как на определени болници, на определени лечебни заведения им било актуализирано по един начин, било им актуализирано по друг начин. Нека да ми кажат кои са тези лечебни заведения, защото такива няма.
Защото в решението на Касата за актуализация от лятото има ясна формула, по която на базата на възможностите на бюджета на Касата се актуализират съответно стойностите на болниците – по ясна формула, валидна за всяко едно лечебно заведение.
Да, знам, че за много от Вас, които присъствате тук, това е проблем. Защото извън Абу Мелих, който си знае и си е написал, че е директор на болница, много от Вас всъщност стоят зад ръководствата на определени лечебни заведения. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Проблем е, ако има ясно, фактическо, за всеки прозрачно увеличение или намаление там, когато възможностите на бюджета го изискват, но то е така и ще бъде така! И това е достижение!
Казвам защо трябва и защо Ви приканвам това да бъде гласувано от парламента – до този момент във всяка една година ние разпределяме примерно някакъв бюджет в началото за болнична помощ и оставаме огромни пари в резерва с яснотата, че голяма част от този резерв ще бъде използван за болнична помощ.
Разпределените в началото на годината стойности за болниците, те са абсолютно нереални. Абсолютно е ясно, че те са нереални. Абсолютно е ясно, че те ще бъдат актуализирани в течението на годината, само че не е ясно с колко.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): И от кого.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: И тук се намесва възможността прозрачно или непрозрачно. И когато това стане еднократно, валидно за всички болници, с абсолютната яснота, че след това няма друга допълнителна възможност, защото толкова са параметрите на бюджета, това ще даде – първо, яснота на болничните ръководства и на мениджърите с какво могат да разполагат до края на годината, и ще даде прозрачност и гаранция за това, че съмненията на един или друг изказващ се няма да бъдат потвърдени, че в течение на годината вследствие на решение на пет човека някоя болница ще получи нещо различно от друга болница. Формула, екселска таблица, парите от бюджета, критериите на базата, на които тези решения се вземат – чисто и прозрачно, пред хората!
Няколко думи за ефективността.
Няма да развивам този разговор, но нека да отговоря само на няколко от нещата, които считам, че не са докрай верни.
Практически повечето от говорившите говореха за някакъв тип изтичане на средства в лекарства или за лоша лекарствена политика.
Не знам кой и на какво отгоре го казва. Сигурно има постижения добри в сферата на лекарствената политика или реимбурсната политика.
И тук, Семир, с цялото ми уважение към идеята за развитие на здравноосигурителната система, нека да кажем, че първото и задължително усилие е привеждане на разходите на Касата до степен ефективност, такива каквито са.
Та, специално за лекарствената политика – това мнозинство през закони, и неговото правителство, формира цял един нов орган – Комисия по здравни технологии. Тази Комисия беше изискване, България да го направи, от страна на Европейската комисия. Тази Комисия обективно и ясно казва кои на базата на фармакоикономически анализ, много обективен, не дали фирмата ми е приятел, или не, както беше досега, а на базата на обективен анализ казва кой нов медикамент има фармакоикономическите характеристики, обективни, така както е в целия Европейски съюз, да влезе на българския пазар и да черпи ресурс от публичния фонд и кой не.
След това, това мнозинство през законите, и неговото правителство, всъщност реализира връщане на баланса между публичния фонд, Касата, ей го там директора на Касата, който прави това нещо, и фармацевтичната индустрия.
С встъпването на това правителство на власт този баланс беше изцяло изместен в полза на фармацевтичната индустрия. Публичният интерес, интересът на държавата, респективно интересът на обществото не беше защитен по никакъв начин. Заварихме 2,5 милиона отстъпки, които фирмите са задължени да дават на Касата.
Тази година благодарение на законите, които мнозинството направи, и приложението, което направи това правителство и тази Каса, задължителните отстъпки на Касата са 85 млн. лв. Толкова по въпроса има ли ефективни действия, когато има ефективна администрация, Семир, защото това можеше да се случи и преди това. Защо не се е случило, е въпрос, по който да не говорим сега.
Нека да кажа, че това не са просто някакви цифри – някой взел 85 милиона и ги върнал в Касата. Първо, това е правилен ход, но означаваше следното: заедно с въвеждането на Националната здравна карта, тоест ограничаването на възможността болниците да се роят, това даде възможност през тази година Касата да финансира нови лекарствени молекули – нужни, доказани през фармакоикономически анализ, и да увеличи средствата за доболнична помощ и тази година, без това да формира дефицит на бюджета на Касата, защото парите, които се връщат от ефективното им използване, отново са вкарани в лечение на хората.
Това, което направи Касата тази година благодарение на законите, които приемахте, и благодарение на действията и на правителството, е, че ликвидира 30-годишния проблем, не 25-годишия проблем, с тъй наречените „направления за остри случаи в доболничната помощ“. Парите, които Касата заложи в бюджета си тази година, са повече, отколкото реално търсенето на пациенти и реално изписването от лични лекари на направления за остри случаи, заедно с изследванията, които бяха предвидени като финансиране. И някой нарича това хаос!? Сигурно!
Сигурно някой може да ми каже коя от големите български болници в момента е в по-лошо финансово, апаратурно, като модерна апаратура, или кадрово отношение в сравнение с месец ноември 2014 г.? Може би Университетската болница в Стара Загора, която заварихме с изключен газ, ток и всичко останало, може би те са в по-лошо състояние с апаратурата, получена по европейски програми, и с целия ангажимент на държавата за стабилизирането на тази болница? Може би Многопрофилната болница в Русе е в по-лошо състояние? Може би някоя от големите софийски болници е в по-лошо състояние, апаратурно или финансово? Когато говорите за хаос и за показатели, сравнявайте – в сравнение с кое.
Аз съм последният човек, който ще твърди, че сме цъфнали и сме вързали, но да обяснявате, че в момента в болничната система, в системата на лекарствената политика, с новите параметри на доболничната помощ нещата не са мръднали напред – може би не с толкова, колкото ни се иска, в сравнение с това, което заварихме, просто не е истина и не подлежи на факти, а иначе нещата, които може да говорите, може да ги разправяте много.
Последно ще кажа няколко думи, философски.
Първо, защо държавата, правителството иска, търси възможността бюджетът да бъде приет: големият бюджет и двата малки бюджета – ДОО и на Касата? Ще се спра само върху този на Касата. Няколко пъти слушах от д-р Адемов, че нямало голям проблем, ако не се приеме, защото с една дванадесета държавата няма да свърши. Да, разбира се, държавата няма да свърши, в Закона за публичните финанси тези неща са предвидени като някакъв сейфти нет, но неприемането на този бюджет ще означава, първо, по-малко пари глобално за системата поне за първата половин година. Нали така?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Следващият парламент може да го актуализира. Какъв е проблемът?
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Следващият парламент кога ще го актуализира, кой… Казвам, че за първата половина от годината в тази система ще влязат толкова пари, колкото са влезли и миналата година, а не половината, до средата на годината, от 250 милиона, колкото би трябвало да влязат с бюджета за 2017 г., който предлага правителството. Тоест това е едното от решенията, което всички народни представители консенсусно или не трябва да вземете. Ще гарантирате ли възможността, която държавата предлага, и тя до всеки лев е гарантирана през финансирането, системата да има по-голяма възможност да бъде финансирана, Касата да има по-голяма възможност да финансира повече услуги, или не? Ваше е решението.
Второ, всяко едно от решенията, които се предлагат през финансиране и гарантиране на финансирането, през увеличаване на определени пера от бюджета, свързано с допълнително натоварване и допълнителни услуги, които гражданите могат да получат, ще трябва да бъде отложено, или няма да може да бъде финансирано, което е същото. Така че наистина мисля, че по-добрият ход е приемането на бюджета, но, разбира се, това е въпрос на българските граждани.
Няколко думи за глобалните проблеми. Много е хубаво да се говори по принцип как трябва да бъде системата демонополизирана, да си извадим лозунг и да го веем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Да Ви помоля да се ориентирате след това към завършване.
МИНИСТЪР ПЕТЪР МОСКОВ: Две минути, господин Председател, и свършвам.
Хубава е сентенцията, която д-р Абу Мелих каза. Само че аз знам и друга – смисленият политик предлага неща и действия, за чиято реализация и последствия може да носи отговорност, тоест предварително да сме си направили сметката. Консенсус на всички политически партии или всички слоеве на обществото около определен модел е утопия. Трябва да има воля за налагането на определени промени. Тук ключът е волята, а не консенсусът. Консенсус не е имало, няма да има и няма никаква опасност това да се случи по този начин.
Не бива – това го твърдя, и мога да го отстоя с цифри, да се пипа размерът на задължителната здравноосигурителна вноска. Не бива! Не бива тази здравноосигурителна вноска да се разделя, тоест част от нея да остава в НЗОК за задължителната, а част от нея да отива в някакви други фондове, които нещо ще правят, защото с едни и същи пари не можеш да финансираш различно количество услуги по различен начин. Това, което трябва да се случи, е стимулиране на доброволното здравно застраховане.
Тук имам въпрос: по каква причина огромната част от нещата, които Касата така или иначе не плаща в момента и които са предмет на кешово заплащане от българските пациенти, не са предмет на доброволен здравноосигурителен пакет, който някоя здравноосигурителна компания да направи? Няма да го направи, и това няма да се случи, защото има по-малко от 10% от хората в България, които са готови допълнително, самостоятелно да инвестират в здравето си. Такива са фактите, а какви искаме да бъдат лозунгите е отделен въпрос.
Да разтурим финансирането на Националната здравноосигурителна каса и да я дадем на някакви здравнозастрахователни фондове означава всъщност да счупим въобще идеята за солидарност в здравеопазването. Това не е ляво, не е дясно, това е смислено. Който го предлага, трябва да може да носи отговорност за последиците. Имаме тежка демографска и тежка социална структура на населението. Много ми се иска да мога да предложа радикална дясна политика, в която ние да кажем как разделяме системата, как частната инициатива и не знам си какво… Трябва да мислим за реалността на структурата на населението, която тази система трябва да финансира лечението му – възрастно население, бедно население, болно население. Когато се говорят тези неща, трябва да се отчитат възможностите за ефективност.
Това, което трябва да се направи, е да се продължи политиката на тази администрация и на това ръководство на Касата за увеличаване на ефективността на действията на Националната здравноосигурителна каса. И това се случи. Не е вярно, че механизмите за контрол не дават ефект. Дават ефект и той е видим в цифрите и в числата. Благодаря и лека работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Москов.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ, от място): Лично засегнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако искате, по начина на водене мога да Ви дам. След това има две записани изказвания. (Шум и реплики.)
Понеже виждам, че има нагласа за гласуване, съм длъжен да Ви информирам. (Реплика: „Кога ще има почивка?“)
Почивката, като му дойде времето.
По начина на водене – заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, трябваше да направите забележка на министъра, че не съм доктор, и не искам да съм доктор. Знам си мястото и знам от какво разбирам. Затова като казвам: демонополизация, това е, защото съм опитал да направя някакви елементарни сметки и едно плюс едно при мен прави две. Интересното е, че тезата на господин министъра е също добра, но не виждам сметка насреща, която да ми докаже, че едно плюс едно не прави две.
Това е каквото искам – да се отвори една истинска дискусия. Има хора, които казват: демонополизация – ДПС, патриоти, други, аз съм един от тях. От другата страна да седнат тези, които казват: не, това не е правилно, това няма да подобри българското здравеопазване. Всеки да си изкара тезите и най-накрая да излезем с обща теза, с консенсус, с което 10, 20 години да вървим напред. За това говоря, а не еднолично, едноличен акт, защото аз държа властта днес, казвам: „Това няма да стане!“. Кой си ти, за да ми казваш?! Чакай да видим кой съм аз. Днес съм никой, но утре може да стана и някой. В този омагьосан кръг живеем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Добре, разбрах Ви.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Разбрахте ли ме, господин Председател? (Смях и оживление.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрах Ви, господин Абу Мелих.
Министър Москов, да знаете, господин Абу Мелих не е лекар. (Смях и оживление.)
Продължаваме със следващи изказвания.
Господин Димитров, заповядайте. След него – Георги Кючуков.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Господин Председател, аз ще бъда съвсем кратък с принципен въпрос: ако след първо четене бюджетът ще допусне по-голям дефицит от направените предложения, аз не съм склонен да подкрепя нито един от трите бюджета в момента.
Това, което стана в Румъния е следното. Румъния е добър пример за съдебна реформа, но е много лош пример за приемане на последния си бюджет, който се управлява от служебен експертен кабинет. Между първо и второ четене се отвори огромна пробойна в държавните финанси. Затова ако с приемането на двата малки бюджета и на държавния бюджет се допусне например БСП да отмени плоския данък, ако това ще бъде целта на мероприятието, или се допуснат нови огромни популистки разходи, то няма смисъл трите бюджета да бъдат подкрепяни.
Иначе, да, съгласен съм за повечето разходи в здравеопазването. Колегите доктори ме убедиха. Склонен съм. Съгласен съм с повишаване заплатите на учителите. Съгласен съм с повишаване, дори ако щете, на минималната заплата, което е договорено вече и за което сме се съгласили. Това е калкулирано в трите бюджета. Ако ще се допускат обаче допълнителни разходи, Ви призовавам, колеги, отсега да си кажете, за да мога чистосърдечно или да се въздържа, или да гласувам против, за да не поставяме под съмнение стабилността на нашата държава.
Колкото до изборите, колеги, всяка година оттук-нататък се очертават парламентарни избори, като гледам как вървят нещата. Май всяка година ще има парламентарни избори. Особено ако дойде ляво управление, ние си знаем...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако обичате, по темата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Да, по темата.
Ако ще допускате между първо и второ четене нови допълнителни разходи, колеги, станете и си кажете. Ето, БСП казаха за единия бюджет, че нямало да правят предложения. Мен ме вълнува по държавния бюджет какви предложения смятат да правят. И пак казвам, ако ще отменят плоския данък, нямам никакво намерение да участвам в това нещо. Смятам да го спра с всички сили! (Смях в БСП.) Така че, колеги, кажете си, за да знаем как да гласуваме.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЛБ: Изпусни въздуха малко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз съм улеснен в моето изказване от последните двама членове на Здравната комисия, които минаха от аргументите на децибелите към аргументите на фактите. В моето изказване обаче ще се въздържа от политическо говорене, защото когато говорим за здравеопазване, ние не трябва да се делим на червени, зелени, кафяви и всякакви други цветове. (Ръкопляскане от народния представител Семир Абу Мелих.)
Всички трябва да бъдем бели, като бялото не е бяло знаме, а цвят на надеждата в здравеопазването. Неприятно съм изненадан, че тук, от тази трибуна се приказваха всякакви небивалици, които нямат нищо общо с бюджета на Здравната каса и бюджета на здравеопазването.
Минавам делово към фактите.
Бюджетът се състои от две части: приходна и разходна част.
По приходната част е казано, че за здравеопазването тази година са отделени повече 247 – 248 милиона, което е положителна стъпка. Дали това е максималната възможност или не, аз не мога да преценя, но го оценявам като положителна стъпка.
В същото изречение обаче се казва, че бюджетът е балансиран. Позволявам си да не се съглася с това твърдение, защото бюджетът въобще не е балансиран. Абсолютно нищо са 248 милиона, като се приспаднат от тях дори само неразплатените суми за надлимитна дейност за 2015 г., които са 60 милиона, и 190 милиона, които се дължат на болниците извън страната за оказана здравноосигурителна помощ в България. Тоест само по тези два параграфа бюджетът вече е дебалансиран.
Увеличението на бюджета е факт, но дори и с него – това са 4,2% от БВП. За текущата година най-ниският процент от БВП на страна от Европейски съюз е 6,3%. Тогава защо се чудим, че има нерегламентирано доплащане, което според някои данни достига до 50% за сметка на джоба на пациентите?! Това е абсолютно недостатъчен процент от БВП бюджет. Излиза се с аргумент – това са възможностите.
Ще дам пример. При нас бюджетът е 3 млрд. 32 милиона. Австрия, която е със същото население, със същата демографска картина, е с бюджет 42 милиарда евро. Сметнете разликата.
За приходната част на бюджета – отново и отново повтарям – една от основните грешки на системата е, че държавата участва неравностойно в осигуряването на финансови средства за групите, които тя осигурява. Знаете, че тя осигурява деца, ученици, студенти, психично болни, затворници. Да, осигурява ги, но с хиляди усилия от тази година ги осигурява с 55% от минималната здравна вноска. Тоест тя дава на най-уязвимите категории пациенти, които използват най-много здравни услуги, два пъти по-малко от най-малката индивидуална вноска.
Второ, защо в Закона за здравното осигуряване продължава да стои чл. 40, ал. 1, според който съдии, следователи, прокурори, държавни служители, военнослужещи се осигуряват на базата държавата?! На какво основание тези хора, които са с добри доходи, не плащат здравноосигурителни вноски?! Един от основните принципи на здравното осигуряване е солидарността. Къде е тук солидарността? Смятам, че чл. 40, ал. 1 трябва да отпадне. Няма да е прецедент в Народното събрание гласувайки един закон, да бъде променен друг закон, свързан с него.
По разходната част. Положителните моменти са 222 млн. лв. повече за здравноосигурителни плащания в сравнение с 2016 г. – 7,7% повече. За първичната извънболнична медицинска помощ – 11%, за специализираната извънболнична медицинска помощ – 5%, за медико-диагностични дейности – 10%, за болничната помощ – 114 млн. лв. Не можах да изчисля колко са процентите, но са доста. Всичко това за мен е положителен момент в бюджета на НЗОК. Парите за лекарствените средства – както за домашно лечение, така и за онкологичните заболявания, са увеличени с 48 млн. лв. или 6,3%. Тук възниква проблем. Това са 30% от парите за бюджет на НЗОК. Вярно е, че бюджетът е нисък. Вярно е, че всяка година излизат нови иновативни „алекс“ продукти, както ги наричаме, които трябва да бъдат вкарани в здравеопазването, но средният процент в Европейския съюз за лекарствени средства е 15%. Най-високият, който намерих за страните от Европейския съюз, е 18%. За мен не е оправдано 30% от парите на НЗОК да отиват само за лекарствени средства.
Резервът е 341 млн. лв. – увеличен. Тук са основните ми възражения по отношение на разходната част. За този резерв е казано, че 90% ще бъде разпределен за лекарства и болнична помощ. Вероятно има логика в това, защото там са и най големите разходи. Но защо, след като е казано, че толкова пари ще отиват в болничната помощ и за лекарствени средства, те не се разпределят още в самото начало на бюджета? Ще Ви кажа защо. Защото това би увеличило лимитите на здравните заведения за болнична помощ. Ако имат повече пари, ще имат повече лимити, а така се ограничават болничните заведения, след което им се дава по нещо, за да си допълнят своята дейност, което за мен е абсолютно неоправдано и неправилно.
Говорейки за лимитите – беше засегнато и от колегите преди мен. Защо след въвеждането на пръстовия автентификатор – дума, която много трудно се срича, защо отново се слагат лимити? Нали автентификаторът беше въведен, за да няма източване на Касата. Никой няма да си отреже пръста и да си го даде, за да отиде друг вместо него в болницата. Защо се продължава с тези лимити за болнична помощ? Няма никаква логика, никакво оправдание.
Последното, което също се засегна от колегите – § 11, е нещо, което за мен е груба грешка дори да се предложи. Това е параграфът, който дава възможност за предварително прекратяване на договор на Здравноосигурителната каса с лечебните заведения. По този начин се нарушава един от основните правни принципи – контролиращият орган всъщност издава присъда. Той повелява вина, което е прерогатив само на съда. Смятам, че за този параграф има консенсус и трябва да отпадне категорично. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кючуков.
Реплики? Няма.
Народният представител Джевдет Чакъров – последно изказване.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вече беше казано от д-р Хасан Адемов – беше представена нашата позиция, още веднъж искам да кажа, че ние няма да подкрепим бюджета на НЗОК и на Министерството на здравеопазването.
Ще продължа с аргументите и съображенията, които имаме. Няма да подкрепим тези бюджети, защото за пореден път не е заложено провеждането на реформа в здравеопазването, с която да се подобри системата на здравеопазване за всички нас – и за пациентите, и за лекарите. И не само, че чрез този бюджет не се залагат политики, както вече беше казано, за подобряване системата на здравеопазването, за съжаление, трябва да посочим, че се задълбочават и проблемите, и хаосът, който цари в системата на здравеопазването.
Когато приемахме бюджета на НЗОК, на министър Москов и на Министерството на здравеопазването за 2015 г., той каза, че този бюджет ще бъде преходен и че същинските реформи ще бъдат заложени за следващата година, че по този начин ще се подобри системата. Видяхме, че реформи не се заложиха. Това, което беше заложено в тези бюджети и в политиката на Министерството на здравеопазването, е, че имаше само и единствено административни мерки и лимитиране, лимитиране, лимитиране до безкрайност, което наистина внесе смут и хаос в системата на здравеопазването.
За съжаление, от ДПС се оказахме прави да се съмняваме във възможностите на политическия екип на Министерството на здравеопазването да реализира така очакваната и потребна за всички нас реформа в здравеопазването.
Най-важното – тук много се говори за пръстовия идентификатор. Той е на входа на лечението. Защо нямаме ефективно, функциониращо, пълноценно електронно здравеопазване, което наистина ще подобри и ще даде опция за ефективен контрол на представителите на НЗОК, които днес са в залата?
Залагането на повече средства е добре, както беше отчетено. За съжаление, от това, което виждаме тук и от анализа, който се прави, не се посочват източниците и начинът, по който в следващия бюджет тези средства да бъдат източници на базата на анализиране къде точно да има намаление на средства, за да се подобри качеството и ефективността във функционирането на системата на здравеопазването, тоест там, където може да се подобри лечебната дейност.
Увеличаването на средствата в никакъв случай не означава априори, че ще има подобряване на функционирането на системата на здравеопазването.
Все повече се чува, и колегата Кючуков също призова за консенсус – много хора от различни политически спектри днес представят позиция за надпартиен консенсус в системата на здравеопазването, в политиката на здравеопазването. Ще изляза за малко от рамките – и по отношение на еврофондовете да имаме надпартиен консенсус, така че да се постигат максимално ефективни цели за подобряване на качеството и стандарта на всички нас в страната.
Възразяваме конкретно за някои от мерките, които бих искал съвсем накратко да посоча.
Първо, по отношение на лимитите за болниците.Това е чисто административна мярка, а не реформа. Не може да не се заплати за извършена и доказана с проверки от НЗОК дейност на извършителите на медицинска дейност и не може да се ограничи правото на избор на пациентите на лечебни заведения.
Второ, възразяваме и срещу текста, който предвижда развалянето на договори с изпълнител на медицинска дейност като, подчертавам, се допуска предварително изпълнение на това, докато върви обжалването. Абсолютно нарушение на правата на изпълнителите на медицинска дейност и на пациентите, както и нарушение на Административно-процесуалния кодекс.
Трето, възразяваме срещу залагането на обеми медицински дейности, с които след това и лекари, и пациенти, и изпълнители на медицински дейности, трябва да се съобразяват. Те трябва да бъдат прогнозни и на базата на прогнозни обеми дейности да се актуализират и по този начин, естествено, подобрявайки функционирането на системата, да се намалят обемите дейности.
Възразяваме срещу текста, който господин Абу Мелих посочи за опцията, която е дадена на НЗОК да определя цени и обеми. Те се определят с Националния рамков договор, със съсловните организации и това е коректното и правилното.
Възразяваме срещу императивното заложено разходване на 90% от резерва на НЗОК за лекарства и за медицински изделия, по какъв начин предварително е предвидено, защо единствено и само за тези дейности. Нима няма да възникват други потребности, както се прехвърля бюджет и по отношение на онкозаболяване от една година до следващата година. Защо не се предвидят такива опции, а е предвидено именно и точно? Това, естествено, буди сериозни притеснения и опасения.
Няма отчет за разходите за тази година, за да се види на какво основание се структурира бюджетът, както преди малко казах, за 2017 г. Затова има възражение от Сдружението на общинските болници, което обръща внимание на факта, че за тази година за болниците са предвидени разходи от 1 400 млн. лв., а прогнозно и най-вероятно да края на тази година разходите за тези болници ще бъдат един милиард и 600 милиона. Не се посочва откъде и по какъв начин ще се постигне тази много сериозна разлика в разходната част, която се залага за следващата година.
Има много неща, за които да се формират ясни, правилни и адекватни политики с оглед на подобряване на ефективността, функционирането на системата в здравеопазването. ДПС винаги е имала своята конструктивна позиция. Няма как да сподели тези неправилни и неадекватни мерки, които се залагат в бюджета за НЗОК и Министерството на здравеопазването за следващата година, с оглед на което ние няма да подкрепим тези бюджети. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването.
Реплики? Няма.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Гласуваме на първо четене Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г.,
№ 602-01-66, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Гласували 154 народни представители: за 98, против 51, въздържали се 5.
Отрицателен вот – господин Чобанов.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, гласувах „против“ този бюджет като част от Стратегията ни по отношение на трите бюджета, а тя се основаваше на опитите, които правим тези дни, като отговорна политическа сила да постигнем консенсус между основните системни партии в парламента, но, за съжаление, не срещаме разбиране от тях. Този консенсус е необходим и за трите бюджета, за да избегнем хаос между първо и второ четене, когато ще се появят множество популистки предложения, които ще бъдат и в този бюджет, включително и които можеха да бъдат избегнати само с подобен консенсус. За съжаление, не срещаме разбиране, тази отговорност продължава да бъде на най-голямата политическа сила в този парламент, тъй като съставът на парламента е същият, но не виждаме действия в тази посока.
Гласувах „против“ този бюджет, тъй като това е последното за това правителство проявление на хаоса в системата на здравеопазването.
Гласувах „против“ този бюджет, защото не чух никой да представи поне една смислена реформа, която в последните две години да е подобрила здравето на хората.
Гласувах „против“ този бюджет, защото не усетих и то искрено не усетих в поне деветдесет процента от присъстващите в залата подкрепа за действията и проявите на ръководството на Министерството на здравеопазването в последните две години.
Гласувах „против“ този бюджет, тъй като това е поредният опит за свръхрегулация, свръхцентрализация и диктат в системата на здравеопазването, който опит ни връща в миналото.
Гласувах „против“ този бюджет, тъй като това са действия, които вкараха системата на здравеопазването и нейното ръководство в непрекъснат спор със съда кой е прав и кой – крив, поради нарушени процедури, поради нарушени права на човека.
Гласувах „против“ този бюджет, тъй като в него се съдържат действия, които по никакъв начин не решиха финансовите проблеми на системата. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Други желаещи за отрицателен вот, господа и госпожи? Няма.
Уважаеми колеги, в Северното фоайе ще бъде открита изложба на Българската картографска асоциация, посветена на Международната година на картата, обявена по инициатива на ООН. Експозицията представя стари български карти, атласи, картографски продукти, изработени по модела на 3D учебни пособия.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Обявявам почивка до 12,05 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители, продължаваме с пленарното заседание.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.

Преминаваме към следваща точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2017 Г., № 602-01-65.
Вносител е Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае председателят на Комисията – народният представител Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, моля за процедура – в залата да бъдат допуснати господин Бисер Петков – управител на НОИ, госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, и госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение.
Прекратете гласуването – няма кворум.
Поименна проверка. Моля, дайте списъка.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Отзад-напред, отзад-напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре – отзад-напред.

Янко Александров Янков - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Явор Илиев Хайтов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Чавдар Славчев Пейчев - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства
Цецка Цачева Данговска - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Христо Грудев Грудев - тук
Христо Георгиев Тодоров - отсъства
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христиан Радев Митев - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Хамид Бари Хамид - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Султанка Димитрова Петрова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стефан Стайнов Желев - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Георгиев Кенов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Димитров Анастасов - тук
Станислав Георгиев Иванов - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Свилен Филипов Иванов - тук
Светослав Димитров Белемезов - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Руслан Здравков Тошев - тук
Румен Маринов Йончев - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Динев Желев - отсъства
Румен Димитров Христов - тук
Румен Василев Гечев - тук
Росен Петров Петров - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ралица Тодорова Ангелова - отсъства
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радан Миленов Кънев - отсъства
Полина Кръстева Карастоянова - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Иванов Манушев - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Веселинов Йорданов - отсъства
Петя Цветанова Аврамова - тук
Петър Христов Петров - тук
Петър Христов Беков - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Иванов Петров - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Владиславов Славов - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Никола Пейчев Хаджийски - отсъства
Нено Христов Влайков - тук
Нели Рускова Петрова - отсъства
Невин Халил Хасан - отсъства
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Найден Маринов Зеленогорски - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Михо Димитров Михов - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Митхат Сабри Метин - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Мартин Димитров Димитров - отсъства
Мария Щерева Белова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Красимира Арангелова Ковачка - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Илиев Богданов - отсъства
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Костадин Иванов Марков - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Корман Якубов Исмаилов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Кирил Петров Цочев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Георгиев Андонов - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Иван Тодоров Димитров - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Славов Иванов - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Димитров Стойнов - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Живко Иванов Мартинов - тук
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дончо Спасов Баксанов - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Добрин Ненов Данев - отсъства
Димитър Танев Танев - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Григоров Шишков - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Андреев Делчев - отсъства
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Делян Александров Добрев - тук
Даниела Йорданова Панайотова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Гроздан Спасов Караджов - тук
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Николов Недев - тук
Георги Недков Кючуков - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георг Даниелов Георгиев - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Галя Енева Захариева - тук
Волен Николов Сидеров - тук
Владислав Тошков Николов - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - тук
Вили Младенов Лилков - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Венка Константинова Стоянова - тук
Велизар Пенков Енчев - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валентин Николов Иванов - тук
Валентин Любенов Павлов - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Бюнямин Хюсеин Хасан - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борис Янков Ячев - отсъства
Борис Борисов Станимиров - тук
Бойка Грозева Маринска - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства

Имаме кворум, продължаваме заседанието.
Допълнително влезли народни представители: Янко Янков, Таско Ерменков, Юлиан Ангелов, Росен Петров, Пламен Йорданов, Нели Петрова, Явор Нотев, Радослав Стойчев, Никола Хаджийски, Михо Михов, Ралица Ангелова, Славчо Атанасов, Стефан Желев, Красимира Ковачка, Полина Карастоянова, Румен Желев, Петър Петров, Филип Попов, Стоян Мирчев, Иван Ибришимов, Семир Абу Мелих, Радан Кънев, Константин Марков, Петър Богданов, Милена Александрова, Георги Андонов, Димитър Делчев, Чавдар Георгиев, Димитър Танев и Десислава Атанасова.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Менда Стоянова, за допускане в залата на посочените от нея лица.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Поканете лицата в залата.
Имате думата, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 602-01-65, внесен от Министерския съвет
На заседание, проведено на 3 ноември 2016 г. Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
На заседанието присъстваха: Ивайло Иванов - заместник-министър на труда и социалната политика, представителите на НОИ: господин Петков – управител, госпожа Караиванова – подуправител и госпожа Ганчева – директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране”; представители на синдикалните и работодателските организации.
Законопроектът беше представен от управителя на Националния осигурителен институт.
По приходите.
Предлагат се следните политики:
Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт – 18,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение 10,5 за сметка на работодателя и 8,3 за сметка на работника, и 13,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.
Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ с 20 процентни пункта.
Не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто.
Размер на приходите и трансферите за 2017 г.
Общата сума на приходите и трансферите се предлага в размер на 10 375,6 млн. лв. което възлиза на 11,2 на сто от БВП.
В рамките на общата сума с най-голям относителен дял са приходите от осигурителните вноски, които са предвидени в размер на 5 614,7 млн. лв., което възлиза на 6,1 на сто от БВП.
Планирани са неданъчни приходи в размер на 38,3 млн. лв. и трансфери от държавния бюджет към бюджета на ДОО в размер на 4 723,6 млн. лв., като тези трансфери са за финансиране на изплащане на пенсиите и добавките, които се финансират от държавния бюджет в размер на 325,1 млн. лв., и за покриване на недостига от средства, субсидията е в размер на 4 398,5 млн. лв., което е с 320,7 млн. лв. по-малко спрямо размера на субсидията в Закона за бюджета на ДОО за 2016 г.
По разходите.
Предлагат се следните политики:
Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд.
От 1 януари 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,1 на 1,126 с процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване.
От 1 юли 2017 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, не се осъвременяват по чл. 100 на КСО, а се преизчисляват с новия процент за всяка година осигурителен стаж – 1,126.
Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2017 г. с 2,4 на сто.
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии (за новоотпуснати) се запазва в размер 35 на сто от максималния осигурителен доход – 910 лв.
Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв., и ограничението му на ниво 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа.
Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социалното осигуряване.
Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни.
Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице на 540 лв.
По разходите и трансферите:
Общият размер на разходите и трансферите е 10 375,6 млн. лв.
В сумата на разходите с най-голям относителен дял са разходите за пенсии в размер на 8 936,3 млн. лв., което възлиза на 86,1 на сто от всички разходи в държавното обществено осигуряване. Относителният дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт се запазва на нивото от 9,7 на сто, като предвидените средства за пенсии са с 235 млн. лв. или с 2,7 на сто повече в сравнение с размера им в бюджета на ДОО за 2016 г.
Средният размер на пенсията през 2017 г. се предвижда да достигне 341,57 лв.
Планираната сума за изплащане на социални помощи и обезщетения е 1 350,0 млн. лв., което е 13,0 на сто от общите разходи на бюджета на ДОО, като средствата са със 126,5 млн. лв. повече в сравнение с 2016 г.
По бюджетното салдо.
За 2017 г. бюджетното салдо е 0.
Общият размер на фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула.
Предложения за проекти на бюджети на отделните фондове на ДОО за 2017 г.:
- а фонд „Пенсии” приходите и трансферите са 3 737,3 млн. лв.;
- за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” приходите и трансферите са 626,3 млн. лв.;
- за фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” приходите и трансферите са 324,0 млн. лв.;
- за фонд „Трудова злополука и професионална болест” приходите и трансферите са 159,4 млн. лв.;
- за фонд „Общо заболяване и майчинство” 856,1 млн. лв.;
- за фонд „Безработица” 236,7 млн. лв.;
- за бюджета на Националния осигурителен институт се предлагат приходи и трансфери в размер на 4 435,7 млн. лв.;
По законопроекта се проведе дискусия, в която народните представители и гостите, участващи в заседанието, изказаха своите становища.
Народният представител Румен Гечев изрази неподкрепа за Законопроекта, като изтъкна следните причини: по-високата динамика на вноските за социално и здравно осигуряване ще задълбочи социалната поляризация; увеличението на възрастта за пенсия е неприемливо; ръстът на минималната пенсия не съответства на растежа на БВП; замразява се минималната работна заплата за 2018 и 2019 г.
Главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров заяви, че не подкрепят Законопроекта със следните мотиви: неприемливо е административното увеличение на минималната работна заплата за 2017 г.; неприемливо е средното увеличение на минималните осигурителни доходи с 2,6 на сто, вследствие увеличението на минималната работна заплата, както и действащото задължение на работодателя да заплаща болничните през първите три дни и др.
Изпълнителният директор на КНСБ Асиа Гонева изрази подкрепата за Законопроекта, като заяви, че той е разработен на високо професионално ниво със значително подобрение на параметрите на приходите, удовлетворителен ръст на минималната работна заплата, планирано е увеличение по отношение на самоосигуряващите се лица.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара изрази принципна подкрепа за Законопроекта и бележки относно минималната работна заплата, забавянето на дебата между социалните партньори и обществения дебат по следващите стъпки на реформата.
Представителят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците представи становище в подкрепа на Законопроекта, като заяви, че проектобюджетът се основава на параметрите, които са заложени в 3-годишната бюджетна прогноза.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: за 10 народни представители, против трима народни представители и въздържали се 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 602-01-65, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
С доклада ще Ви запознае заместник-председателят на Комисията народния представител Светлана Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 602-01-65, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 16 ноември 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 г.
В заседанието взеха участие госпожа Зорница Русинова, министър на труда и социалната политика, господин Бисер Петков и госпожа Весела Караиванова, управител и подуправител на Националния осигурителен институт, експерти от Министерството на труда и социалната политика, Министерство на финансите, председателят на Фискалния съвет на България, представители на работодателски, синдикални и пенсионерски организации.
Законопроектът бе представен съвместно от министъра на труда и социалната политика и управителя на Националния осигурителен институт господин Бисер Петков. В началото на представянето беше заявено, че Проектът на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. е съобразен с основните допускания по средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017 –2019 г. Той е утвърден от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, одобрен е от Министерския съвет и е внесен по съответния ред и срокове в Народното събрание.
Показателите, които използва Консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване за 2017 г. са следните: средногодишен брой осигурени лица – 2 767,3 хиляди, среден осигурителен доход, обявяван от НОИ – 809,3 лв., брой безработни лица с право на обезщетение – 86,7 хиляди, средногодишен брой пенсионери – 2 179,9 хиляди.
В Проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. са заложени следните основни политики по приходите:
- Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт – за родените преди 1 януари 1960 г. осигурителната вноска е 18,8 и 13,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.
- Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ с 20 процентни пункта. За родените преди 1 януари 1960 г. тя ще бъде с размер 60,8 на сто и 55,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.
- Запазват се размерите на съотношенията между работодател и работник за останалите фондове и учителския пенсионен фонд, като те остават съответно 60 към 40 на сто. За 2017 г. техните размери са, както следва: фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто; фонд „Безработица” – 1,0 на сто; фонд „Трудова злополука и професионална болест” – диференцирано от 0,4 до 1,1 на сто за сметка на работодателя.
- Увеличава се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, диференциран спрямо облагаемия им доход за 2015 г. съответно на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и 600 лв.;
- Запазва се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители в размер на 300 лв.;
- Запазва се максималният осигурителен доход за всички осигурени лица в размер на 2 600 лв.;
- Вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” през 2017 г. не се правят. Максималният размер на гарантираните вземания е 1 200 лв.
В Законопроекта са заложени следните основни политики по разходите:
- Увеличават се с 2 месеца необходимата възраст и осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО – 64 г./38 г. 4 м. за мъжете и 61 г./35 г. 4 м. за жените;
- Увеличава се с 2 месеца необходимата възраст за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО – 66 години за мъжете и за жените;
- Увеличава се с 2 месеца минималната възраст за пенсиониране за работещите в сектор „Отбрана и сигурност“ – 53 години;
- Увеличават се с 4 месеца необходимата възраст за ранно пенсиониране на лицата от първа и втора категория, които не отговарят на условията за пенсиониране по чл. 168 от КСО;
- От 1 януари 2017 г. тежестта за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,1 на 1,126 или с процент равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през 2016 г. (2,4 на сто, определен по правилото на чл. 100 от КСО);
- Пенсиите за трудова дейност не се осъвременяват от 1 юли 2017 г., а се преизчисляват с новата тежест за всяка година осигурителен стаж от 1,126 на сто;
- Увеличава се минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст с 2,4 на сто от 1 юли 2017 г. – от 161,38 лв. на 165,25 лв.;
- Запазва се максималният размер на получаваните една или повече пенсии на нивото от 1 юли 2015 г. – 910 лв.;
- Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв. и ограничението му на ниво от 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загубата на работа;
- Периодът на изплащане на обезщетенията за безработица се поставя в зависимост от продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.
- Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца, а при безработица и бременност и раждане – 24 месеца;
- Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни;
- Размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст се запазва на 340 лв.;
- Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.;
- Максималният размер на гарантираните вземания се запазва на 1 200 лв.
Разработването на Проекта на Консолидирания бюджет на ДОО по приходите и разходите за 2017 г. се основава и на очакваното изпълнение на бюджета на ДОО за 2016 г. на база отчет към август 2016 г.
Общият размер на приходите и получените трансфери за
2017 г. е 10 375,6 млн. лв., в т. ч. от осигурителни вноски 5 614,7 млн. лв. и от неданъчни приходи – 38,3 млн. лв. Трансферите от Централния бюджет са 4 млрд. 723… Тук може би има някаква грешка, затова без цифрите.
По отношение на пенсиите за 2017 г. вносителите на Законопроекта акцентираха и върху следните параметри:
- Тежест за всяка година осигурителен стаж 1,126 – от 1 януари 2017 г. за новоотпуснатите пенсии и от 1 юли 2017 г. за отпуснатите пенсии до 31 декември 2016 г.;
- Прогнозен среден размер на пенсията на един пенсионер през 2017 г. – 341,57 лв. или 3,0% ръст спрямо 2016 г.
В Консолидирания проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2017 г. се очаква да приключи с недостиг в размер на 4 398,5 млн. лв. По фондове този недостиг изглежда по следния начин: фонд „Пенсии” – недостиг от 4 078,0 млн. лв.; фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” – недостиг от 130,7 млн. лв.; фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” – недостиг от 0,01 млн. лв.; фонд „Трудова злополука и професионална болест” – остатък от 106,2 млн. лв.; фонд „Общо заболяване и майчинство” – недостиг от 128,2 млн. лв.; фонд „Безработица” – недостиг от 122,9 млн. лв.
Бюджет на Националния осигурителен институт – остатък от 4 353,6 млн. лв.
В бюджета на Учителския пенсионен фонд са заложени 54,1 млн. лв. приходи и разходи – 30, 1 млн. лв. Очакваните активи към края на 2017 г. са 541,2 млн. лв.
В бюджета на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ за 2017 г. са заложени 8,0 млн. лв. приходи и 1,8 млн. лв. разходи. Очакваните активи на фонда към 31 декември 2017 г. са 283,0 млн. лв.
В Комисията по труда, социалната и демографска политика бяха получени становищата на Конфедерацията на независимите синдикати в България и Фискалния съвет на България. КНСБ оценява усилията на вносителите на Проекта на закон за бюджета на ДОО за 2017 г. и заложените положителни мерки, но не намира достатъчно основания да подкрепи Проектозакона в настоящия му вид. Фискалният съвет изразява своето положително становище относно Проекта на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и одобрява повечето от предложените мерки и политики.
По време на заседанието бяха представени становищата на КТ „Подкрепа“, КРИБ и Българската стопанска камара. Представителите на тези организации заявиха, че намират достатъчно основания и рационални политики, за да бъде подкрепен Бюджетът на държавното обществено осигуряване.
След представянето на Законопроекта се състоя обсъждане, в което взеха участие народните представители Димитър Байрактаров, Георги Гьоков, Руслан Тошев, Хасан Адемов, Радан Кънев и Димитър Танев. Наред с положителните констатации бяха посочени и недостатъци на Проекта за бюджет. В него няма реформи по отношение на инвалидните пенсии, не отчитат дисбаланса в икономиката, повечето от политиките, които ще се изпълняват, са в застой, осъвременяването на пенсиите е несправедливо и други.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 8 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията по труда и социалната политика прие следно становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното и обществено осигуряване 2017 г. № 602-01-65, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
От името на вносителя желаете ли, госпожо Министър, или по-късно?
Преди да открием дебата позволете ми на основание чл. 45, ал. 1 да предложа удължаване на времето, предвидено за пленарно заседание днес до т. 4 – представяне на докладите по т. 4, приемане на т. 3 и представяне на докладите по т. 4 от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Предложението е на основа постигнато съгласие на Председателски съвет между всички парламентарни групи.
Гласували 79 народни представители: за 78, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Имате думата за изказвания. Пръв се записа народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители, аз няма да подкрепя този бюджет. Защо няма да подкрепя този бюджет? Призовавам всички народни представители да не подкрепят този бюджет. Причините са няколко.
Първата причина е несправедливото осъвременяване на пенсиите и буквално подигравката, с която се актуализира минималната пенсия в Република България със скромните 3 лв.
На второ място, защото този бюджет, както и предходните бюджети, за предходните пет години, бяха бюджети на източване на милиарди левове от осигурителната система. Това, което днес ще чуете от мен, е подчинено на последователни и прагматични действия от страна на Патриотичния фронт. И се надявам оттук нататък да не чуя някой да казва, че това, което предлагаме, е популизъм.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това, което предлагате, е популизъм!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: През 2015 г. – плод на политиката, която провеждаше Патриотичният фронт, въведохме нова т. 5 в ал. 1 на чл. 95 от Кодекса за социално осигуряване. По разбираемо за колегите – този текст за първи път е въведен от създаването на Кодекса за социално осигуряване в унисон с Конвенция 37 и 38 на Международната организация на труда, ратифицирана от Великото народно събрание на Република България през далечната 1949 г., и повече от 70 години неспазвани тези две конвенции ни принуди да въведем този текст в приложение на тези конвенции.
А именно за първи път да се даде възможност на изпълнителната власт – на НОИ, на НАП да извършат ревизия на инвалидните пенсии. Нещо повече, за да има подготовка, за да могат институциите да създадат съответните структури, екипи, които да извършат тази ревизия и да покажат най-после, че има българска държава, която ще каже: стоп на източване на милиарди левове по социалните фондове, ние отложихме действието на този текст, а именно да започне да действа от 1 януари 2016 г, тоест да може да се гласуват допълнително средства в бюджета за 2016 г. и така нататък.
Тоест създадохме всички условия, идеални условия, това нещо да бъде възможно. За огромно съжаление изпълнителната власт – НОИ, НАП отказаха да изпълнят своите задължения по закон. Просто отказаха! Тоест те стимулираха мафията по източване на социални фондове в размер на 3 млрд. 500 млн. лв.
Когато ние сме заложили минималната пенсия да бъде 300 лв., ние сме заложили за тези честни и почтени български пенсионери, които са придобили право на пенсиониране при придобита възраст и необходимия осигурителен стаж по закон. Тоест, ние не сме стимулирали хрантутниците, които не са работили, а са стояли на яслата под формата на различни помощи и социални придобивки.
Тук е първото важно нещо, което трябва да се знае. Положихме едногодишен труд, за да бъдем полезни, както на изпълнителната власт, така и на системата. Целият този труд е подчинен на официалните отчети на Националния осигурителен институт, който за огромно съжаление – информацията по такъв начин е поднесена, че един екип, аз смея да твърдя, това са най-добрите експерти в тази сфера, изпитаха огромно затруднение, за да подредят тази информация и да я представим днес по такъв начин, че да бъде разбираема за всички Вас.
За какво иде реч, уважаеми колеги? И тук веднага отварям скоба. Патриотичният фронт не иска допълнителни средства, за да се служи това увеличение на минималната пенсия. Повтарям: не искаме допълнителни средства! Средствата ги има и днес се надявам да Ви убедя, че това е така.
В отчетите на НОИ първо има едно важно правило, което трябва добре да го разграничите. Не става въпрос за брой пенсионери, а става въпрос за брой изплащани пенсии. Броят на изплащаните пенсии, според последните отчетите към 30 юни 2016 г. – ще говоря с цели числа, за да не Ви объркам, е 2 милиона и 600 хиляди броя пенсии. От тези 2 милиона и 600 хиляди броя пенсии има две групи, които заслужават особено внимание.
Първата група, това са пенсии поради инвалидност, поради общо заболяване, като общото число на този брой пенсии е 450 хиляди броя пенсии. Признавам, че засега върху тази група не ни е останала физическа възможност да работим, но тя също заслужава особено внимание.
Втората група е по-интересната. Това е групата за социални пенсии за инвалидност – 500 хиляди броя пенсии. Справка – 2010, 2011, 2012, до 31 декември 2015 г. този брой пенсии е бил постоянно число, между 505 и 494 хиляди броя пенсии.
Какво е необходимо, за да получите такава пенсия? Трябва да спазите три много прости и елементарни условия: да сте навършили 16 г., да притежавате лична карта и да представите в Националния осигурителен институт заявление с решение от ТЕЛК или НЕЛК за придобита инвалидност над 71%. Над 71%!
Започнахме да анализираме тази група преди една година, а се надявахме, че през това време държавата ще започне с цялата си мощ и сила да извършва такава ревизия, но тя не го направи, последната справка получих по телефона за четири прекратени пенсии в Търговище и една по мои източници има във Велинград – това е свършила държавата. Какво установихме, когато започнахме да правим проверката?
От тези 500 хил. пенсии 190 хил. лица са с инвалидност над 90%. Практически това са хора, които не могат сами да се обслужват, не могат да направят нищо без чужда помощ, но се оказа, че голяма част на случаен принцип светнаха с трудови договори, регистрирани в Националната агенция за приходите. Следователно няма никакъв проблем те да бъдат проверени по електронен път –само чрез регистрираните договори, че не отговарят на експертизата и са в нарушение на чл. 23 на Конвенция 37 и Конвенция 38. Никакъв проблем! Някой просто не желае!
Започнахме проверка по териториални поделения на НОИ, тоест по области. Там ситуацията стана още по-интересна – лъснаха етническите райони, без да искам да засегна никого – етнически райони с преобладаващо ромско население, етнически райони с преобладаващо двойно гражданство. Особено фрапиращи са данните в процентно отношение например в Силистра. Тридесет процента от хората, получаващи пенсия, са хора, получаващи социална пенсия за инвалидност.
Когато извършихме проверка на случаен принцип, се оказа, че 95% от проверените лица са хора с двойно гражданство, живеещи извън България. За някои от тях дори получихме информация, че получават пенсията си в съответната държава, но не им пречеше да получават и социална инвалидна пенсия.
Общият размер на източваните средства само от тези 500 хиляди при база социална пенсия от 132 лв., а при средно изчислена пенсия с добавките, дадена от НОИ – 168 лв., ние сме се позовали на ниската база, на ниското число, е един милиард лева. Един милиард лева само тук! Нещо повече, установихме, че съществува реалната възможност да имаме работа с над 600 хил. фантома в пенсионноосигурителната система, тоест лица, на които се ползват само личните данни, а определени мафиотски групи просто прибират парите. Бяха ни предоставени снимки на определени цигански барони, които с куп дебитни карти пред съответния банкомат прибират паричките. Давам това като информация. Случаи много.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: На прокурора!
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, всичко ще бъде дадено на прокурора, не се притеснявайте! Всичко! Защото тук става дума за грандиозна измама, продължаваща години наред, години!
По-интересни са другите факти. Колко реално са българските пенсионери, които получават пенсия за прослужено време и старост, съгласно чл. 68, алинеи 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване. Сигурен съм, че много от Вас сега ще останат изненадани. Много от Вас, включително и аз самият останах много изненадан, когато прецизирахме информацията, признавам си: един милион 350 хиляди български пенсионери получават пенсия за прослужено време и старост. Обърнете внимание сега за какъв осигурителен стаж става дума. При жените осигурителният стаж е средно 38 години, а при мъжете – средно 42 години и три месеца. Следователно, уважаеми колега, това не са хрантутници.
Нещо повече, когато направихме анализ на професиите на тези хора, се оказа, че те са хора, към които всеки един от нас изпитва огромно уважение. Тези хора в момента получават пенсии между 157 лв. и 300 лв.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявайте, господин Байрактаров, желаете ли удължаване?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, благодаря Ви.
Това са: български учители, акушерки, медицински персонал, лекари! Защо? Защото, когато те са работили и са давали принос, покупателната сила на тяхната заплата е била при съвсем други условия. По-голямата част от българските учители тогава са получавали по 150 лв. заплата, която обаче е била напълно достатъчна за задоволяване на техните потребности, поради простата причина че билетчето за градския транспорт беше 4 ст., цената на кубик вода беше 2 ст., цената на киловат електроенергия беше стотинка и половина. Никой обаче не си направи труда да актуализира тези пенсии! По-лесно беше да се казва: „Пари няма!“.
Мисля, че дотук ясно Ви убедих, защото има още две пера, които формират още един милиард и 100 млн. лв. Времето обаче не ми стига, за да Ви го обясня, но съм готов на всеки един да го обясня, както направих с доста колеги от Българска социалистическа партия, от ГЕРБ и те бяха напълно убедени, че ние не говорим и не преследваме популизъм.
Когато пенсията се вдигне на 300 лв., тъй като явно хората не познават Кодекса за социално осигуряване и не желаят да го четат, автоматично влиза в сила § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, който неслучайно сме въвели. Когато има преизчисляване на пенсии, благоприятстващи българския пенсионер, този параграф влиза моментално в действие и той преизчислява всички останали пенсии. Следователно няма да има ощетен нито един български пенсионер. Средствата ги има, не искаме допълнителни средства. Искаме държавата да си свърши работата и да насочи средствата към хората, които имат принос.
Нещо повече, аз твърдя днес тук при този анализ, че при 3 млн. 200 хил. души заети, издържайки реално 1 млн. 300 хил. души пенсионери с принос към осигурителната система, системата няма как да бъде в дефицит, но тя е! Защо?!
Защото предишното управление на Министерството заложи една порочна думичка в чл. 70, в чл. 6 и чл. 9 на Кодекса за социално осигуряване. За да Ви стане ясно, ще прочета какво гласи: „Средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени – тук обърнете внимание – или дължими осигурителните вноски“. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Колегата Хасан Адемов много добре знае за какво говоря. С тази думичка „или дължими“ е приложено системата да бъде винаги в дефицит.
Ще спра до тук. Дано някой опонира, да вземе реплика и да ми опонира, за да мога да продължа и да разберете за какво иде реч. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики?
Господин Веселинов, не сте съгласен с нещо?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Байрактаров, неколкократно употребихте израза, че не сте популист, а „попул“ идва от думата „народ“, така че би трябвало поне малко да сте загрижен за народа – това исках да Ви репликирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Господин Байрактаров, заповядайте да изясните понятието „популист“.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, колега Веселинов. Мисля, всички разбраха, че това, което правим, е в полза на българския народ. Дупликата, която правите, трябва явно да допълня с още малко информация.
Тя е следната. Залагайки капаните в Кодекса за социално осигуряване, от които на мен ми побеляха косите през
2015 г., но една блондинка правеше всичко възможно да саботира свършването на тази полезна работа (смях, оживление), всичко възможно правеше, защото не желаеше да се замисли, тя знае коя е (продължаващи оживление и смях), и нямаше как да се случат тези неща. Правителството през собствения си законопроект заложи източване на системата. Заложи източване на системата!
Аз съм готов да представя информацията на всички колеги. Нека обединим усилия и най-после наистина да се намери Народно събрание, след това да има правителство, което да има смелостта, ако не, аз съм готов да стана министър и да изчистя тази система, защото не е проблем! (Оживление, смях, ръкопляскания, възгласи: „Ееее!“) Защото не е проблем!
Хасан Адемов няма да го направя заместник, защото ще ми пречи. (Смях, оживление.)
Добре е, когато говорим на сериозни теми, малко да се разнообразявате.
Колеги, това е истината и се надявам разбрахте, че тук говорим за реални неща и действия, които не са свършени. Ако останем безучастни, ще продължи тоталното крадене на пари от българския данъкоплатец, защото тези пари са от българския данъкоплатец.
Затова аз няма да подкрепя бюджета и апелирам и колегите да не го подкрепят, за да може НОИ наистина да си свършат този път работата: да дадат бюджет с натурални показатели, както аз сега ги давам, а не разбъркани и човек да се чуди кое за какво е. Да, и колежката ме подкрепя. Много трудна работа е да се ориентира човек във Вашите статистически таблици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Виждам три блондинки, които могат да се възползват от правото си на лично обяснение (оживление), и отделно д-р Адемов, ако желае.
Преминаваме към следващото изказване, то е на народния представител Мариана Тодорова от Парламентарната група на АБВ.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Основният аргумент, с който няма да подкрепим Бюджета на държавното обществено осигуряване е, че той, както и този на Националната здравноосигурителна каса, и големият бюджет, са основните инструменти, с които правителството и мнозинството в парламента реализират своята политика. Тъй като това правителство е в оставка, според нас е редно следващото такова, легитимно избрано, да избере с какъв бюджет да работи. Ако днес тук имаше основа, на която да постигнем съгласие, че промените, които правим на второ четене, са реалистични и постижими, а не популистки, бихме могли да се обединим и да подкрепим този бюджет, както и другите два, и да дадем възможност на следващото правителство да го промени или да го актуализира. Тъй като не виждаме основа такъв разум и консенсус да се постигне, за нас много по-опасно е този бюджет, както и големият бюджет, да се превърне в платформа за предизборни обещания, които няма как да бъдат изпълнени и да обрасне наистина с един огромен популизъм. Така че това е основният ни аргумент. Имаме доста забележки, има неща, които подкрепяме.
Ако трябва да направим анализ на самия Бюджет на държавното обществено осигуряване, можем да кажем, че направената реформа в пенсионната система започва да работи реално. Ако през 2015 г. близо 53% от Бюджета на държавното обществено осигуряване беше субсидирано от държавния бюджет, през 2017 г. тази тенденция се обръща и приходите от осигуровки се увеличават. Така и държавното обществено осигуряване, и Фонд „Пенсии“ започват да се стабилизират финансово, което е в интерес на данъкоплатците.
Ако все пак днес се приеме този бюджет, ние обещаваме да не подиграваме, разиграваме емоциите на хората, а да предложим доста реалистични и постижими неща.
На първо място, това е максималният осигурителен доход да се увеличи на 3000 лв. Това ще доведе до повече справедливост и до нарастване на тавана на пенсиите. Знаете, че има огромно очакване за това и няколко дела, които са заведени срещу България по този повод.
Друго, което бихме предложили – увеличаването на коефициента за година трудов стаж вместо 1,26 да бъде 1,3. Това също би било по-справедливо и коефициентът на заместване ще е доста по-адекватен, ще се доближи до швейцарското правило.
Апелираме за възстановяване на вноската във Фонда на гарантиране на вземанията, както и да има по-активна роля на този Фонд на вземанията за работници при временни затруднения на работодателите, тоест да се разшири обхватът, при който той действа.
Ще искаме намаляване на базовия период при изчисляване на обезщетенията за безработица, той да се прави върху последните 15 месеца, както изискванията за получаване на обезщетения. (Реплики между народните представители Димитър Байрактаров и Румен Гечев.)
Бихме искали и приветстваме мярката, в която се изплаща обезщетението за майчинство при връщане на работа на майките при навършване преди една година на детето. (Реплики между народните представители Димитър Байрактаров и Румен Гечев.)
Господин Председател, пречи ми шумът в залата, за да се изкажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, уважаеми колеги, за ред в залата.
Господин Байрактаров, проф. Гечев, ако имате някакви разговори, моля Ви – на друго място.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Да, все пак да продължа, че приветстваме мярката, с която се въвежда това да се заплащат майчинските на майките, които се връщат на работа, тъй като това ще стимулира допълнително младите работещи родители (шум в залата) и те ще имат принос към данъчната система с осигуровките, които плащат.
Наистина ми е много трудно в тази среда да се изказвам, но все пак ще продължа още малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
МАРИАНА ТОДОРОВА: Нашето предложение би било да не се връщат 50% от тази сума, а 100%, за да бъде наистина работещ финансовият стимул.
Също така ще предложим въвеждане на възможност правата за осигуряване при безработица да се ползват и от учащи и студенти. Това би било нормално, ако те са се осигурявали, докато са работили.
Последната мярка, която бихме предложили, е да се увеличи минималното обезщетение за безработица на 9,00 лв. Също осъзнаваме, че не е достатъчно, но е една правилна стъпка в посока на това обезщетението за безработица да бъде по-достойно.
Ако проектът се приеме на първо четене, тогава ще направим тези предложения със съзнанието, че са необходими редица допълнителни реформи, които, надяваме се, следващото правителство да предприеме. Това са:
Да има механизъм за определяне на минималната работна заплата, а не да има увеличение три години, след това да има отново замразяване. Трябва да има работещ механизъм, който да се случва последователно в годините.
Реформа на системата за медицинската експертиза, ТЕЛК и НЕЛК – нещо, което беше вече споменато. Нашият министър Ивайло Калфин беше започнал консултации в тази посока, но времето не му стигна. Действително има много спешна необходимост от реформа.
Също така би трябвало да се преосмисли грижата за хората с увреждания, борбата с бедността, повече стимули за съчетаване на трудовата дейност за отглеждане на деца и други.
Това са предизвикателствата пред новото правителство. Ние бихме работили в тази посока и бихме предложили тези мерки, ако на първо четене все пак бюджетът на държавното обществено осигуряване бъде приет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Тодорова.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Кирчо Карагьозов.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! За съжаление и аз, като преждеговорившите, ще започна с декларация, че лично аз и моите колеги от групата на „БСП лява България“ няма да подкрепим този бюджет. Няма да го подкрепим, защото считаме, че много по-лошо от това да няма приет бюджет е да има такъв, който дори частично не отговаря на очакванията на обществото. Защото ние считаме, че този пореден бюджет е бюджет на застоя, на замразяването и на утвърждаването на бедността, който не предлага визия, политики и мерки, не дава отговор на основните въпроси за стабилизиране на осигурителните фондове и адекватността на обезщетенията и пенсиите. В този бюджет липсва цялостен поглед върху проблемите, което води до частични и в голямата си част хаотични действия за решаване на проблемите в системата.
Бюджетът на държавното обществено осигуряване трябва да гарантира преди всичко осигурителните права на гражданите и да повишава качеството на осигурителната защита, и то така, че осигурителната система, и най-вече пенсионното осигуряване, да не генерира бедност и социално изключване. Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2017 г. на никого нищо не гарантира. Дори може да се стигне дотам, че в края на бюджетната година бедните българи да увеличат своя брой.
Вярно е, че професионалното ръководство и експертите на Националния осигурителен институт са се справили отлично при съставянето на бюджета, но в границите на зададената политика и финансова рамка.
Ще си позволя няколко коментара по приходната част. Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт, което ние считаме, че е действие в правилната посока. Но преди да бъдат променени разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, бе предвидено увеличаване на вноските за пенсии във втория стълб с 2 процентни пункта от началото на 2017 г., а сега те са пренасочени към първия стълб, което ние също считаме за правилно, но само с 1%. Не е ясно защо се пренебрегва първото решение от 2%, а се стига до по-ниската граница – само с 1%.
На второ място, отново се предвижда запазване на максималния осигурителен доход на нивото от 2016 г. Освен че намалява съотношението между максималния и минималния осигурителен доход, и в този бюджет остава принципът да се облагодетелстват само високодоходните групи по линия на осигурителни задължения за сметка на тези с ниските доходи. Явно чужд на съставителите на бюджета е принципът, че по-богатите трябва да понасят по-голяма осигурителна тежест.
На следващо място, искам да отбележа, че за поредна година се предвижда запазване на нулева вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Продължават ревностно да се пазят от промяна правилата за изплащане на вземанията, което в значителна степен затруднява достъпа до парите във фонда според нас с една-единствена цел – във фонда да има достатъчно средства, за да не се мотивираме да внасяме допълнителни такива.
Не се предвижда увеличаване на вноската във фонд „Безработица“, а той отдавна е със сериозен дефицит. Размерът на тази вноска не е променян от 2007 г. и с приходите от нея във фонда се покриват едва около 66% от разходите за обезщетение за безработица. Нейното увеличаване например с 1% ще донесе повече приходи във фонда, което ще намали субсидирането от държавния бюджет.
Няколко коментара по разходната част. За поредна година като цяло не само че не се предлага, но няма и мисъл за решения по адекватността на плащанията, каквито са очакванията на обществото.
Ще започна от пенсиите. Навсякъде в социалните плащания е трагично, но тук са засегнати най-голям брой хора – за това говори моят колега преди малко много обстойно. През изминалия мандат бе извършена антисоциална, така наречена „пенсионна реформа“, обаче управляващите изтъкват това като най-сериозния си успех в реформите в социалната сфера. Залъгахме хората, че с тази реформа ще се подобри адекватността на пенсиите, тоест ще се намали дефицитът в бюджета на ДОО и финансово ще се стабилизира.
Обещано беше, че тези промени в пенсионната система са устойчиви и стабилни и ще осигурят по-справедлив достъп до пенсионната система, тоест ще има предвидимост. Но какъв е резултатът? През 2017 г. и за следващите години няма да има никакво увеличение на заварените пенсии, различно от досегашното нищожно осъвременяване с така нареченото „Швейцарско правило“. Така се задълбочават различията между стари и новоотпуснати пенсии, а това създава несправедливост и конфликт между поколенията.
От дългосрочната прогноза на НОИ прозира частично намаляване на дефицита в НОИ. Става ясно, че е краткотрайно и още в края на следващото десетилетие, а може би и много по-рано, ще достигне сегашните си нива.
Не се прави опит за решаване на проблемите на системата, натрупани в годините, и резултатите са бедност и мизерия вследствие на ужасяващо ниски пенсии на милиони хора, все по-затруднен достъп до пенсиониране, несъобразен с продължителността на живота и здравословното състояние на нацията. Реалният ефект отново ще е нов, драстичен спад в доверието към пенсионната система и намаляване на мотивите за осигуряване.
И в този бюджет се предвижда индексиране на пенсиите от 1 юли с 2,4%, но това в никакъв случай няма да компенсира нарасналите разходи за издръжка през следващата година на огромна част от българските пенсионери.
Предвижда се средната пенсия да достигне 341,57 лв., тоест увеличение с по-малко от 10 лв. Прави впечатление, че от 2013 г. досега има тенденция на намаляване на реалния ръст на пенсиите. Същото е и при коефициента на заместване на доходите – и брутния, и нетния.
Средната пенсия в България е съвсем близо до официално приетата линия на бедност. Няма как да не възникне въпросът за справедливостта на целия този подход на осъвременяване. И за пореден път на преден план възниква въпросът: защо не се планира преизчисляването на по-рано отпуснатите пенсии, особено на тези отпреди 2000 г., на нова база, каквото беше очакването на пенсионерската общност?
И сега няколко думи за социалните плащания. Започвам със замразените такива. Ние от БСП лява България многократно сме алармирали, че това правителство замрази практически всички социални плащания, с малки изключения. И в този бюджет не се предвижда нищо ново. Миналата и пό миналата година преброихме 14 замразени социални плащания – сега, с едно изключение, пак е същото. Разбира се, че някои от тях са извън обхвата на бюджета на държавното обществено осигуряване, но са в обхвата на държавния бюджет и си струва да се споменат.
Всички сме загрижени и говорим за демографията – за ниската раждаемост, за застаряващото население, но това изглежда е само в сферата на приказките и декларациите. Вместо да се покаже загриженост към младите майки, да се стимулират младите хора да създават семейства и раждат деца, с тези замразявания се наказват точно работещите и осигурени бъдещи майки.
Какво се прави с този бюджет? Замразява се обезщетението за отглеждане на дете от една до две години. По подобен начин са замразени и не се променят почти всички останали помощи за децата и семействата: месечните помощи за дете на неосигурените майки, помощта за първокласници, размерът на еднократната помощ при бременност, еднократната помощ за близнаци, еднократната помощ при осиновяване на дете, еднократната помощ за майки студентки, размерът на еднократната помощ при раждане.
Предлага ни се нещо ново – възможността майките и осиновителките, които имат право да ползват отпуск при бременност и раждане до навършване на 1-годишна възраст на детето, но не го ползват и се върнат на работа, да получат обезщетение от държавното обществено осигуряване в размер на 50 на сто от полагащото се обезщетение. Това на пръв поглед изглежда като добра мярка за стимулиране връщането на пазара на труда, но ние не получихме анализ за ефекта на тази мярка върху пазара на труда.
Следват много логични въпроси: защо се финансира за сметка на осигурителните фондове, а не от целевите средства за активни мерки на пазара на труда? Как ще се контролира и ще се пресекат злоупотребите при самоосигуряващите се лица, които се ползват от тази мярка?
Още нещо за замразените плащания. Минимален среднодневен размер на обезщетението за безработни – 7,20 лв., без промяна през последните години. Годишна вноска за ваучери за храна на работещи по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане – също в размер на 280 млн. лв. Миналата година – 240 милиона, които свършиха още в края на август, и реалната необходимост от около 300 милиона. Е, ще кажете: „увеличение с 40 милиона в този бюджет“, но по-скоро това е намаление с 20 милиона.
Обезщетението, което получават лицата от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя“, също е замразено. Каква е причината да не бъде увеличено поне с натрупаната инфлация? Във фонда, както всички знаем, има предостатъчно средства, които са заделени точно за целта. Който не е минавал по такава процедура, не знае колко е сложно, за да достигнеш в крайна сметка до тези пари, и то не в реалните им размери.
В заключение, публичните системи за социално осигуряване и социално подпомагане играят важна и решаваща роля за намаляване на бедността и неравенствата. С бюджета обаче за Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2017 г. не се предлага такава визия – политики, мерки за преодоляване на проблемите в социалната система, и не се дава отговор на основните въпроси за стабилизиране на осигурителните фондове и адекватността на обезщетенията и пенсиите. Провежданата политика от гледна точка на предлагания Проект за бюджет не само че не може да намали бедността и доходното неравенство в средносрочен и дългосрочен период, но създава сериозни предпоставки за задълбочаването му в краткосрочен план.
Ето защо, уважаеми колеги, с оглед на изложеното, ние от БСП лява България няма да подкрепим този бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Карагьозов.
Реплики към изказването? Няма.
Следващото изказване е на народния представител Руслан Тошев от Парламентарната група на ГЕРБ, след това на Хасан Адемов от ДПС.
Заповядайте.
РУСЛАН ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Петков, госпожо Караиванова! Проектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. е разработен в съответствие с основните политики, които бяха приети с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) през 2015 г. от това Народно събрание. Те бяха насочени към нарастване на приходите и ограничаване на разходите в Държавното обществено осигуряване. Това ще доведе до постепенно намаляване на зависимостта на осигурителната система от държавния бюджет и ще смекчи демографския натиск върху нея.
В областта на приходите на Държавното обществено осигуряване в Проекта на бюджет за 2017 г. се акцентира върху политиките, насочени върху разширяване на осигурителната база чрез увеличаване на размера на осигурителните вноски във фонд „Пенсии“ и в същия фонд за лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Това са военнослужещи, държавни служители по Закона за МВР, държавни служители по Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, Закона за ДАНС, НСО и така нататък, а също така водолази и пожарникари.
Другата идея е да се засили връзката между осигурителния принос и размера на получаваните пенсии и обезщетения за осигурените лица и от там да се вдигне тяхната мотивация за внасяне на осигурителни вноски.
Увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 пункт – 18,8% за родените преди 1 януари 1960 г., и 13,8 за родените след 1 януари 1960 г. Ефектът върху приходите от това увеличаване на осигурителните вноски ще е около 200 млн. лв. Увеличава се размерът и на осигурителната вноска във фонд „Пенсии“ по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване с 20 процентни пункта, като ефектът е 216 млн. лв. в повече приходи. Така общото увеличение само от тези две мерки е увеличаване с над 400 млн. лв. на приходите във фонда за държавно и обществено осигуряване.
Предвижда се през 2017 г. запазване на размерите и съотношението на осигурителните вноски за останалите фондове на държавното обществено осигуряване.
Минималните осигурителни приходи по основните икономически дейности и групи и професии се запазват на нивата на предходната година, като са приведени в съответствие и прогнозите във връзка с очаквания по-висок размер на минималната работна заплата. Това ще доведе до още 24,3 млн. лв. увеличаване на постъпленията.
Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход, се увеличава съответно с 40, 50, 50 и пак 50, в зависимост от различните нива на скалата, по която се прави тяхната класификация, като последното число от 600 лв. е за облагаем доход над 7500 лв. Така при самоосигуряващите се лица увеличението е с 40 или 50 лв.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители остава на същото ниво и може би между първо и второ четене трябва да се помисли дали не трябва да се направят промени. То остава на нивото от 300 лв.
В резултат на тези политики в Проекта на бюджет за държавно обществено осигуряване за 2017 г. се предвиждат чрез приходите от получени трансфери да постъпят общо 10 млрд. 375 млн. лв., което е 11,2% от брутния вътрешен продукт. Само от приходите се предвижда да постъпят 5 млрд. 652 млн. лв., а приходите от фондове в ДОО нарастват с 466 млн. лв.
В Проекта на бюджет на ДОО за 2017 г. ще постъпят трансфери от държавния бюджет в размер на 4 млрд. 723 млн. лв., което представлява 5,1% от брутния вътрешен продукт.
Финансират се нетрудовите пенсии, добавките към пенсионерите и за покриване на недостига на средства. Недостигът на средства в ДОО, благодарение на тези политики, се намалява с 320 млн. лв. спрямо бюджета на предходната година. От държавното обществено осигуряване се изплащат пенсии, социални помощи и обезщетения на българските граждани. Планираните разходи за плащане са 10 млрд. 368 млн. лв., което е 11,2 на сто от брутния вътрешен продукт при очаквани разходи 10 млрд. 103 млн. лв. за настоящата година. Разходите на ДОО нарастват с 264 млн. лв. и вече втора година прехвърлят 10 млрд. лв.
Основната група разходи за изплащане са пенсиите, които представляват 86,1% от общите разходи. Разходите за пенсии през 2017 г. се определят от основните политики по пенсиите, които се провеждат през годината, а те са: повишаване на изискуемата възраст и стаж при пенсиониране на всички категории труд.
Заложените параметри с последните промени в Кодекса за социалното осигуряване за плавно повишаване на пенсионната възраст, са необходими при пенсионирането на работещите при условията във всички категории труд, включително в категория „Сигурност“. Това предполага предвидимост, сигурност и по-дълъг активен трудов живот за всеки от нас.
През 2017 г. пенсиите ще се отпускат с процент за всяка година осигурителен стаж – 1,126% вместо 1,1%, като процентът се определя според правилото на КСО и по този начин увеличението изпреварва инфлацията в България. Така пенсиите, които ще бъдат с тежест 1,5 – това ще стане след четири години, ще са с 36% по-високи от пенсиите, които се изчисляват с коефициент 1,1.
Средният размер на пенсията за един пенсионер през 2017 г. се предвижда да бъде 341,57 лв., което е с 3 на сто по-висок размер. Разходите за социални помощи и обезщетения през 2017 г. се предвижда да бъдат в размер на 1 млрд. 350 млн. лв. или 13 на сто от общите разходи. Те включват разходи за парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейство, отглеждане на малко дете, безработица, парични помощи за профилактика и рехабилитация.
Със създаването на нов чл. 50а в Кодекса за социално осигуряване се разширява обхватът на осигурените лица, които ползват обезщетение при бременност и раждане. Създава се възможност за майките – осиновителки, това беше споменато и от преждеговорившите, които имат право да ползват отпуска при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, ако не го ползват да получават 50% от полагащите се обезщетения при бременност и раждане.
Така се насърчава съчетаването на професионалния и семеен живот и се осигуряват равни възможности за мъжете и за жените. От това изменение могат да се възползват и мъжете.
Консолидираният проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2017 г. се очаква да приключи с недостиг в размер на 4 млрд. 398 млн. лв., което е с 320 милиона по-малко от настоящата година. За да се балансира проектът на нула, се получава трансфер от държавния бюджет за покриване на недостигащите средства.
В заключение бих искал да добавя, че проектобюджетът за държавното обществено осигуряване е разработен в съответствие с принципите, приети с изменението на Кодекса за социално осигуряване през 2015 г., а именно: постепенно повишаване на пенсиите, поетапно повишаване на изискуемата възраст и стаж за придобиване право на пенсия; разширяване на осигурителната база; засилва се връзката между осигурителния принос на личността и размера на полагащите обезщетения и пенсии.
С този бюджет съществува тенденция за по-добро балансиране на държавното обществено осигуряване и тази тенденция не бива да бъде пресичана. Бюджетът на ДОО се натоварва прекалено много с голям брой пенсии за инвалидност. За да се реши този въпрос, следва да се промени философията на трудовата лекарска експертиза – промяна, за която не се намери ресурс в това Народно събрание. Това може би ще даде възможност и за отмяна на ал. 5 от чл. 40 от Кодекса за социално осигуряване, която през 2013 г. беше приета като временна мярка, а именно работодателят да заплаща първите три дни от обезщетението на работника за нетрудоспособност, което определено не е справедливо.
В заключение искам да кажа, че в този проект няма популизъм. Както е известно, социалната политика е едно от благоприятните полета за популизъм. Тъй като в създадената политическа обстановка популизмът добива все по-голяма сила, бих искал да призова да останем в полето на експертизата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Тошев.
Има ли реплики към изказването? Няма.
В такъв случай следващият оратор е народният представител Хасан Адемов от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Няма други записали се, дайте сигнал, ако желае някой.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков, госпожо Караиванова, госпожо Ганчева! Неслучайно се обръщам към колегите от Националния осигурителен институт – искам да започна своето изказване с благодарност към екипа на Националния осигурителен институт, на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, на Националния съвет за тристранно сътрудничество, защото подготовката, процедурата по съгласуване на бюджета на държавното обществено осигуряване минава именно през тези институции и ако те не положат максимални усилия, този продукт трудно може да стигне тук, до нашата пленарна зала.
Искам в тази политическа обстановка ясно да отговоря на въпроса: какво се случва, ако не се приеме този бюджет и кой носи отговорност за това? Първо, искам да успокоя всички български граждани, че дали ще се приеме този бюджет, или няма да се приеме този бюджет, всички, които имат право на пенсии, всички имат право на краткосрочни обезщетения – болнични, майчинство, обезщетения за безработица, ще продължат да ги получават в размерите така, както са заложени в разходната част на бюджета за 2016 г., докато се приеме нов бюджет или докато се актуализира сегашният бюджет.
На следващо място, искам да отбележа, че единственият проблем, ако не се приеме бюджетът е, че новоотпуснатите от 1 януари 2017 г. пенсии във формулата за изчисляване размера на пенсията, няма да фигурира числото 1,126, с което всъщност се преизчислява размерът на пенсията. Тоест те няма да могат да получат по-голям размер на пенсията. Ако до месец юли 2017 г. не се приеме бюджетът, увеличението, което се предвижда, няма как да се получи. Но аз съм убеден, че това трудно може да се случи.
Единственият – още един аргумент, в бюджета на Националния осигурителен институт, в бюджета на държавното обществено осигуряване няма да могат да постъпят онези средства, които са предвидени като увеличение на осигурителната вноска с 20% на сектор „Сигурност“. Ако не се приеме новият бюджет на държавното обществено осигуряване, тези средства няма как да влязат в началото на годината.
Искам да кажа няколко думи за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. От числата, които са ни предоставени от Националния осигурителен институт, виждаме, че приходите са увеличени с малко над 200 млн. лв. Ако си спомняте, миналата година нашата парламентарна група, направихме предложение за увеличение на приходите със 150 млн. лв., като си давахме сметка, че това е реално изпълнимо. Сега се оказа, че преизпълнението е над 200 млн. лв.
Преизпълнението може да се разпределя, без обаче да се надвишават разходните тавани, по решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и другата опция, която дава възможност за преизпълнението на приходната част на бюджета, е да се намали трансферът от Министерството на финансите, от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване.
Една тенденция. Във фонд „Пенсии“, забележете, разходите са увеличени само с 23 милиона, като махнем великденските, коледните и другите надбавки, които се предвиждат сега.
При краткосрочните обезщетения – болнични, обезщетения за безработица и други краткосрочни обезщетения, е трайна тенденцията за увеличаване на разходите. Тази година се очаква разходите да бъдат увеличени с 87 млн. лв.
Искам да кажа и няколко думи за макрорамката на бюджета, защото тя е много интересна. Уважаеми колеги, в бюджета на държавното обществено осигуряване трансферът, който се предвижда от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване за покриване на недостига, е 4 млрд. 400 млн. лв., около 4 млрд. 400 млн. лв. Тоест, това е дефицитът на държавното обществено осигуряване към днешна дата и за следващата година.
Забележете, дефицитът на държавния бюджет е 1,5% от брутния вътрешен продукт или малко над 1 млрд. 400 млн. лв., а дефицитът на държавното обществено осигуряване е 4 млрд. 400 млн. лв. Откъде идва този дефицит, защо го има този дефицит? Отговорът на този въпрос е много ясен и многократно е даван от тази трибуна.
Отговорът на този въпрос е свързан с това, че при всичките тези 25 години осигурителната система беше поставена в услуга на другите системи, на другите секторни политики. Чакахме да се реформира въгледобивът, рудодобивът. Чакахме да се реформира сектор „Сигурност“. Чакахме да се реформира сектор „Земеделие“, за да може земеделските производители да получават адекватни на осигурителния принос обезщетения. Чакахме да се реформира системата на държавната администрация. Всичко това не се получи и всички тези нереализирани реформи дават пряко отражение върху дефицита на държавното обществено осигуряване.
И сега някой да говори от тази трибуна, че в този бюджет има резерви, трябва да го докаже не по начина, по който го направиха преди малко колегите, а трябва да са наясно с числата, които има в бюджета на държавното обществено осигуряване.
Уважаеми колеги, по въпроса за така наричаните „инвалидни пенсии“. Съгласен съм тук с голямата част от колегите, които казаха, че, за съжаление, в рамките на тези две години министърът на труда и социалната политика и преди всичко министърът на здравеопазването не намериха време, сили и капацитет да променят експертизата на временната и трайната нетрудоспособност. Да се надяваме, че това ще се случи в следващия мандат, защото от липсата на яснота и от липсата на адекватни решения при тази експертиза произтичат част от проблемите, които има тук.
И сега няколко думи за видовете пенсии, несвързани с трудова дейност. Една от тях е социалната инвалидна пенсия.
Социалната инвалидна пенсия е тази, за която преди малко колегите от Патриотичния фронт говореха, но там трябва да направим една много ясна диференциация. Там няма такъв бюджет от рода на милиард и 400 – милиард и 500 хил. лв.
Уважаеми колеги, в тази група, вярно е, че тези, които са навършили 16 г. и имат експертно решение на ТЕЛК с временна или трайно загубена работоспособност над 70% и над съответно 90%, или загубена, или вид и степен на увреждане, имат право на такава социална инвалидна пенсия.
Всички, които са в работоспособна възраст – от 16 г. до навършване на възрастта за пенсиониране, мъже и жени, които получават социална инвалидна пенсия, социална пенсия за инвалидност, са 47 хиляди човека – 47 хиляди, а не 540. Коректна е цифрата за над 500 хиляди за инвалидните пенсии, но тук влизат, в това число влизат и пенсиите, които са втора пенсия, но те са спрени – от 1 януари 2015 г. такава пенсия вече няма. Само заварените случаи, които имат пенсия за стаж и възраст, имат така наречената „добавка“ и тя е в размер на не повече от 30 лв., около 30 лв., така че бюджетът за социално инвалидните пенсии е малко над 200 милиона. Да говорим, че това може да бъде допълнителен източник вътре в рамките на бюджета на държавното обществено осигуряване означава, че трябва да се справим с – ето там, на моето място има един отчет за пенсиите към месец юни 2016 г., там са дадени тези всички числа.
Нещо повече, размерът на пенсията, която получават, така наречената „социална инвалидна пенсия“, когато тя е втора пенсия, Ви казах преди малко, когато тя е първа пенсия – социално инвалидната пенсия, тези 47 хиляди човека получават, ако имат загубена работоспособност над 70%, тогава получават социалната пенсия за старост, 110% от социалната пенсия за старост, която е 110 лв., ако не се лъжа. Когато имат загубена работоспособност над 90%, получават 120% от социалната пенсия за старост.
Това е коректният прочит на инвалидните пенсии. (Шум и реплики.)
Защото, когато говорим за инвалидни пенсии, трябва да сме наясно, че средноевропейският процент за инвалидни пенсии е около 10%. В България е далеч по-малък този процент, уважаеми дами и господа.
Социална инвалидна пенсия като втора пенсия от 1 януари 2015 г. – такова понятие в нашето законодателство няма.
На следващо място – по въпроса за това дали трябва да търсим възможности за увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Да, аз приветствам анализаторските възможности, експертният капацитет на колегите от Патриотичния фронт.
Всеки един от тази пленарна зала иска минималната пенсия, която междупрочем не е единствено и само счетоводен документ, не е само счетоводен акт, минималната пенсия за стаж и възраст на всичко отгоре, освен счетоводен елемент… Вие знаете, че определението за пенсия е „доход, който замества доходите от труд“.
Доход, който замества доходите от труд – в държавата има и друга система осигурителна, социална. И това е системата на социалното подпомагане. Системата за социално подпомагане се финансира изцяло от данъци, от Министерството на труда и социалната политика, е тази, която е отговорна за допълване на доходите на гражданите или чрез предоставяне на социални услуги, или чрез предоставяне на помощи в натура, или чрез предоставяне на помощи от новата Оперативна програма „Европейско подпомагане на най-бедните граждани“, но аз съм съгласен с това да се търсят възможности за увеличаване на този размер.
Аз бих пожелал не 300 лв., минималната пенсия да стане 400 лв., ако догодина прага на бедност стане 400 лв. Въпросът обаче е кои са източниците на финансиране и аз искам заедно да ги потърсим.
Единият източник – сега дали е точно така, има експерти, които трябва да кажат, е този, който назовахте Вие. Има и други източници. Има и други източници – ще Ви ги кажа кои са.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ, от място): Кой? Кой го казва?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Моля Ви по-сериозно да слушате оратора. След това, ако имате аргументи, да го репликирате от трибуната.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Другите източници аз искам да ги коментирам.
Най-легитимният, най-реалният източник в България е брутният вътрешен продукт поетапно да се повишава, да се повишава броят на заетите, не само на заетите по време на заетост и не само на заетите по заетост на четири часа, а да се увеличава реалната заетост в икономиката, а не 69% от заетите в България да бъдат в сферата на услугите.
Господин Байрактаров, трябва да произвеждат брутен вътрешен продукт. (Реплики от ГЕРБ.)
Неслучайно се позовах на Вашето име, за да чуя Вашите контрааргументи.
Аз искам да кажа нещо друго – ако в България започнем да говорим и точно за това Ви приветствам, за подоходна политика, защото това, което говорите Вие – липсващата през последните 25 години е политика по доходите, защото държавата в момента има един-единствен инструмент, така наречената „минимална работна заплата“.
И, колеги, моля Ви! Бюджетът на държавното обществено осигуряване няма пряко отношение към минималната работна заплата. Всичко това, което се тиражира, че минималната работна заплата няма да се повиши, ако не се приеме бюджетът на ДОО, просто не е коректно, не е истина.
Истината е, че минималната работна заплата се решава с постановление на Министерския съвет и фигурира в Закона за държавния бюджет, а не в бюджета на държавното обществено осигуряване, но това е за така наречените „просветени“, а не на тези, които некоректно цитират тази материя.
Следващият източник на допълнително финансиране, което да не е дългово, е увеличаването на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“.
Колеги, забележете – сега се увеличава осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ с плануваните 1%.
Колега Карагьозов, 1% догодина, 1% в 2018 г., така пише в Кодекса за социално осигуряване. Друг е въпросът дали е коректно пренасочването от допълнителното задължително пенсионно осигуряване към фондовете на държавното обществено осигуряване. Това е друга тема.
Аз искам да кажа, че някак си се изплъзна това увеличение на осигурителната вноска в новия фонд, във фонда за така наречения сектор „Сигурност“. Там увеличението е с 20%.
Да сте забелязали някъде в предизборните платформи на политически партии, които са в този парламент, увеличаване на осигурителната вноска, освен това, което го има в 1%? Двадесет процента – знаете ли за какво се увеличават? Стига 60,8%, ако не се лъжа, осигурителната вноска във фонда на сектор „Сигурност“. Знаете, че там са някъде около 180 хиляди, ако не се лъжа, които внасят вноски. А тези, които внасят вноски всъщност са малко над 70 хиляди, тоест контрибуторите са 70 хиляди, а бенефициентите са около 100 хиляди, малко по-малко от 100 хиляди. И с тези 20% осигурителни вноски допълнително този фонд не се балансира – минус 30 милиона.
Във всичките шест фонда на държавното обществено осигуряване само един-единствен е на излишък. Този фонд се нарича „Фонд за трудова злополука и професионално заболяване“, така че системата на държавното обществено осигуряване, дами и господа народни представители, функционира в условия на тежък финансов дефицит. На тежък финансов дефицит!
Аз призовавам всички народни представители, които имат отношение по тези текстове, да бъдат така добри да направят предложения, които да са адекватни на финансовата рамка, които да бъдат достатъчно аргументирани с източници, с приходоизточници, с източници в приходната част, които да бъдат достатъчно реални. В противен случай можем да балансираме желаните увеличения, но както казаха синдикатите – осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ трябва да се увеличи с още 7%.
Въпросът е, ако може българският пазар на труда, българските работодатели да понесат това увеличение – може да се направи. Ако искаме дългово финансиране допълнително, може да се направи. Ако не искаме, тогава трябва да търсим възможности за по-висок брутен вътрешен продукт, за по-високи нива на социално осигуряване, за по-високи доходи. Ако доходната политика е адекватна, ще има повече приходи в осигурителната система и няма да се налага с господин Байрактаров да ги търсим тук в рамките на бюджета. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Адемов.
Реплики има ли към изказването? (Шум и реплики.)
Първо – реплики! Няма.
Господин Байрактаров иска думата за лично обяснение – заповядайте.
След това ще дам думата на министър Русинова.
Господин Петков, Вие желаете ли нещо към дискусията да добавите? Ако имате желание, а след това ще преминем вече към решение.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми д-р Адемов, знаете, че уважавам изключително много Вашата експертиза и съм го заявявал.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Уважението е взаимно.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Благодаря, че уважението е взаимно.
Поисках думата за лично обяснение, защото Вие цитирахте неверни данни и невярна информация.
Мога веднага да Ви покажа Отчета на НОИ към 30 юни, който заедно сме разглеждали в Комисията по труд и социална политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Байрактаров, ако съм прецизен, тези данни Вие ли сте ги изнесли? Защото Вие не поискахте думата за реплика, за да спорите по същество…
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Поисках думата за лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: …а сте се почувствал лично засегнат.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, почувствах се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Тези данни Вие ли сте ги изнесли?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, аз съм ги изнесъл. Ако бяхте следили изказването ми…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Ваши данни за приходите и разходите?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, точно така, уважаеми господин Председател.
Понеже господин Адемов изнася неверни данни, а ние сме се позовали на един и същи отчет – това е отчетът на НОИ към 30 юни 2016 г. В отчета на НОИ числото „Социални пенсии за инвалидност“ е 474 хиляди броя, а не 49 хиляди, както твърдяхте Вие преди малко, тоест въведохте народните представители в заблуждение.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не сте ме разбрали.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Ако не сме Ви разбрали, се надявам да кажете: да, това, което казва господин Байрактаров, е вярното и точното число, защото така е публикувано и така ни е представено.
Нещо повече, аз представих числата за пет години назад. Показал съм ги и на медиите преди малко. Те са официални, публични са, и ще видите, че нито е спряна тази пенсия, продължава да се изплаща, което е най-драстичното нарушение.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Когато е втора, е спряна.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Не е спряна. Дори има справка, че в единия вариант е 168 лв. средно, а в другия вариант е 132 лв., така че изобщо не е спряна, ама изобщо. И не са си мръднали пръстчето нещо да направят в тази посока.
Друг е въпросът за другата група – колко са фалшивите пенсии? Но се надявам да имат смелост лекарите от НЕЛК, които вчера ми пуснаха официално писмо в потвърждение на всичко това, което съм казал. Да не се уплашат, да дойдат да направим срещата и да дадат вече и документална информация как се случват всичките тези неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Други изказвания? Няма.
Давам думата на министър Русинова да изрази отношение и да коментира въпроси, които се повдигнаха в дискусията.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Благодаря много. Ще започна от това, че темата за социалната политика, социалните плащания и пенсиите е много благодатна в сегашната политическа криза. Не бих искала да говоря за популизъм, а по скоро за начина, по който чисто неекспертно боравим с термина „пенсии и осигуряване“ и така нататък.
С предложения Проект на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2017 г. правителството продължава две основни цели и политики: стабилитет на пенсионноосигурителната система и поетапно повишаване размера на пенсиите. За следващата година ръстът на социалните плащания нито е замразен, нито някога е бивал замразяван, а е с 430 милиона повече. Те представляват 34,5% от общите разходи на държавата, или 13,3% от брутния вътрешен продукт. Резервът, който можем да търсим в увеличаване на солидарността на работещите към слабите, към уязвимите, към пенсионерите, наистина е нарастването на доходите, наистина е доходите чрез достоен труд, които могат да станат чрез инвестиции в инфраструктура, инвестиции в иновации, инвестиции в технологично обновяване на предприятията, тъй като в момента един работещ в България произвежда 14,7 лв. принос към брутния вътрешен продукт.
Каква е политиката, която стои зад бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година? На първо място, за първи път 54% от приходите на държавното обществено осигуряване са от осигурителни вноски, тоест първата цел е над 50% стабилитет на системата. Имаме плавно и поетапно повишаване на пенсиите с 2,4%. Само бих искала да напомня, че планираният размер за 2017 г. е 341 лв. на средната пенсия, през 2007 г. средната пенсия е била 171 лв., тоест имаме 50% увеличаване на средната пенсия. Само за последните няколко години имаме над 260 милиона пенсии, раздадени като допълнителни коледни и великденски добавки.
Ако сравним управлението на ГЕРБ с тройната коалиция, имаме ръст с 36% на пенсиите. Да, никога не е достатъчно. Да, пенсиите в България са ниски, доходите на хората са ниски, затова социалната система подпомага най-бедните. Подпомага ги с възможности на европейските ресурси, с множество социални услуги, с осигуряване на услуги в домашна среда.
Изключително важно е да наблегнем на това, че средният осигурителен доход за 2017 г. също се прогнозира да се надхвърли с около 40 лв., тоест 809 лв. Поетапно гарантираното увеличаване на пенсии и реформата, която беше стартирана през 2015 г., категорично може да покаже стабилност на системата.
Политиката по отношение на гарантиране правата на осиновителите и на родителите при осиновяване на дете, считам, че също е подход, който е в интерес и на семействата, така както и на децата, и, разбира се, е стимулът към работещите, към работещите майки и възможността при добро съвместяване на кариерния и личния живот да получават 50% от майчинството си, ако се върнат през първата една година на майчинството.
Няколко аргумента по тезите, които бяха изнесени по отношение на възможности за повишаване на минималната пенсия до размера на почти средната пенсия за страната. Резервът, който беше предложен от господин Байрактаров по отношение на инвалидните пенсии, в бюджета за 2017 г. са предвидени 1,7 милиарда за инвалидни пенсии. Разчетите, които сме правили, ако се повиши по този начин – до 300 лв. стане минималната пенсия, засяга 540 хиляди човека. Считам, че когато говорим за пенсии, трябва да сме справедливи и да търсим баланс – да дадем възможност за ръст на всички пенсии в България и да осигурим справедливост наистина на пенсионната система, а не само на част от хората. Разчетите са за 1,5 милиарда, тоест резервът не може да бъде за сметка на всички инвалидни пенсии, не можем да лишим правата на хората с увреждания в България. Можем да търсим резерв във външен дълг, който ще дестабилизира системата и бюджета. Другият резерв е поетапно повишаване на доходите на хората в България.
Темата за телковете и нереформираната система. От много години работя в системата и много години съм чувала как тази система трябва да се промени. За първи път правителството на ГЕРБ започна да работи по промяна на тази система. За съжаление, за последните шест месеца откакто съм министър законодателната инициатива, стартирана между двете министерства – Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването, планираните законодателни промени бяха готови да бъдат внесени в края на тази година. Надявам се на успех на всеки следващ кабинет с тази изключително тежка и важна тема, която ще доведе до по-добри възможности за хората с увреждания и по-добър начин на живот на всички уязвими хора в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Русинова.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата? Не.
Разискванията са закрити.
Приканвам народните представители в залата, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 602-01-65, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Гласували 133 народни представители: за 77, против 37, въздържали се 19.
Предложението е прието, а с това бюджетът на НОИ на първо гласуване.

Следваща точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г.
Предстои представяне на докладите в рамките на удължено пленарно време съгласно, нарочното решение на Народното събрание.
Първо ще чуем доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, моля за процедура по допуск на господин Кирил Ананиев – заместник-министър, госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи“, Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, Петя Кузева – директор на дирекция „Държавен дълг“, Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд“, Галя Николова – началник на отдел в дирекция „Бюджет“, и Росица Спасова – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение за допускане на гости в залата.
Гласували 109 народни представители: за 108, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На заседание, проведено на 3 ноември 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – министър на финансите, Кирил Ананиев и Маринела Петрова – заместник-министри на финансите, Ивайло Иванов – заместник-министър на труда и социалната политика, Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, Калин Христов – подуправител на Българската народна банка, Цветан Цветков – председател на Сметната палата, Горица Грънчарова и Тошко Тодоров – заместник-председатели на Сметната палата, Димитър Узунов – представляващ Висшия съдебен съвет, Бисер Петков – управител, и Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, Гинка Чавдарова – председател на Националното сдружение на общините в Република България, представители на синдикатите, на работодателските организации и др.
От името на вносителя министър Горанов представи основните параметри и показатели, включени в одобрените от Министерския съвет Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г. и проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. Тези документи са гаранция, че и в следващия тригодишен период правителството ще продължава да провежда политика за поддържане на финансова стабилност и постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на Европейския съюз. Затова с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза се представят средносрочните икономически перспективи, правителствените фискални цели и приоритети, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година.
I. Макроикономическа прогноза за периода 2016 – 2019 г.
1. Брутен вътрешен продукт.
През 2016 г. се очаква брутният вътрешен продукт (БВП) да отбележи реален ръст от 2,6 на сто, като основен принос за този растеж ще има вътрешното търсене, както по линия на потреблението, така и на инвестициите.
През 2017 г. растежът на БВП слабо ще се забави до 2,5 на сто. Принос за по-ниския ръст ще има по-слабото външно търсене, което ще се отрази в забавяне на растежа на износа до 3,9 на сто, при очакван ръст от 4,4 на сто през 2016 г.;
За периода 2018-2019 г. се очаква постепенно ускоряване на растежа на БВП до 2,7 на сто. Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите.
2. Пазар на труда
За 2016 г. се предвижда средният растеж на заетостта да възлезе на 1.1 на сто, а средното равнище на безработица да бъде до 8,1 на сто.
През 2017 г. се очаква забавяне в темпа на нарастване на заетите до 0,6 на сто. Същевременно нивото на безработица се очаква да забави темпа си на намаление и да достигне средна стойност от 7,3 на сто. В средносрочен план се очаква коефициентът на безработицата да се понижи до 6,5 на сто през 2019 г., а темпът на увеличение на заетостта да се задържи на около 0,6 на сто през 2018 и 2019 г., вследствие от повишаването на вътрешната икономическа активност и засилване на положителното влияние от външната среда.
3. Инфлация
Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени през 2017 г. се очаква да бъде 1,5 на сто. Очакваното в по-ранен етап ниво на инфлация през следващата година вероятно няма да бъде достигнато, но се предвижда ускоряване поради по-високите международни цени на петрола и на енергийните суровини. Влиянието на промените в данъчната политика върху динамиката на потребителските цени се очаква да бъде сравнително слабо, тъй като изменението в данъчната политика в тази насока е свързано единство с промяната на облагането на тютюна с акциз.
За 2017 г. се предвижда инфлация в размер 1,5 на сто, за 2018 г. – 1,6 на сто, и за 2019 г. – 1,8 на сто.
II. Фискална политика и основни параметри за периода 2017 –2019 г.
Провежданата последователна фискална политика е основа за устойчивост на бюджетната рамка и възможност за определяне на бюджетните перспективи в средносрочен план. Това се потвърждава и с предложената от правителството Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г., с която се запазват заложените в Решение № 289 на Министерски съвет от април 2016 г. средносрочни цели на фискалната политика за същия период.
Правителството продължава наложилата се тенденция за трайно задържане на данъците на ниски нива, поради което и приходите по консолидираната фискална програма (КФП) са приети в границите между 38,4 и 37,7 на сто от БВП за периода 2017 – 2019 г. Тенденцията за лек спад през годините при очакван ръст през 2017 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2016 г. е в резултат на мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, промените в социалноосигурителната политика и прехвърляне на неданъчни приходи за 2017 г., разчетени в програмата за 2016 г. Следва да се отбележи също, че значителен ефект за флуктуациите в приходната част на КФП оказва и размерът на помощта по линия на средствата от Европейския съюз.
По отношение на разходите се запазват очакванията за ограничаване на темпа на тяхното нарастване чрез оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаване на ефективността на публичните разходи в отделните сектори, както и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.
В резултат основно на очакваното по-ниско усвояване на средствата от Европейския съюз за 2016 г. при старта на новия програмен период се очаква балансирано бюджетно салдо по КФП. Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., в прогнозата се запазват целите за дефицита за периода 2017 – 2019 г., съответно на 1,4 на сто, 1,0 на сто и 0,5 на сто от БВП, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза.
В средносрочен план се предвижда:
Приходите, помощите и даренията по КФП да нарастват, като за 2017 г. номиналният ръст е 2 250,3 млн. лв. спрямо очакваното изпълнение за 2016 г. или с 1,0 на сто от БВП, ръст от 1 069,5 млн. лв. за 2018 г. спрямо 2017 г., което е намаление с 0,5 на сто от БВП и ръст от 1 400,6 млн. лв. за 2019 г. спрямо 2018 г., което е намаление с 0,2 на сто от БВП.
Прогнозата за 2017 – 2019 г. показва значителен номинален ръст на общите разходи, включително с вноската в общия бюджет на ЕС за 2017 г. спрямо очакваното изпълнение за 2016 г. с 3 580,3 млн. лв. или 2,5 на сто от БВП.
През следващите години прогнозите за разходите са следните:
- за 2018 г. спрямо 2017 г. се очаква номиналният ръст на разходите да възлезе на 739,5 млн. лв., което представлява намаление от 0,9 на сто от БВП,
- а за 2019 г. спрямо 2018 г. ръстът е в размер на 940,6 млн. лв., което е намалениe с 0,7 на сто от БВП.
Прогнозните разчети за приходите, помощите и даренията по КФП запазват устойчиво ниво в диапазона 37,7 – 37,9 на сто от БВП при елиминиране на влиянието на еднократните приходи през 2017 г. от предоставяне на концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“ в размер на 600 млн. лв. Съобразено със заложените цели за дефицита по КФП съответно 1,4 на сто от БВП за 2017 г., 1,0 на сто от БВП за 2018 г. и 0,5 на сто от БВП за 2019 г. и очакваното ниво на приходната част на бюджета възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 39,8 на сто от БВП през 2017 г. до 38,2 на сто от БВП през 2019 г.
В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016 – 2019 г. Министерският съвет е приел следните основни параметри и показатели за консолидираната фискална програма за 2017 г.:
1. Основни размери на показателите на Консолидираната фискална програма за 2017 г.:
1.1. Приходи:
Размерът на сумата на Общо приходите, помощите и даренията по КФП за 2017 г. са 35 439,6 млн. лв., или 38,4 на сто от БВП.
1.2. Разходи:
Размерът на сумата Общо разходи и вноска в Бюджета на ЕС по КФП е 36 769,6 млн. лв., или 39,8 на сто от БВП.
1.3. Бюджетно салдо:
За 2017 г. е предвидено бюджетното салдо по КФП да бъде дефицит в размер на 1 330,0 млн. лв. Отнесено към прогнозния размер на БВП дефицитът е 1,4 на сто.
2. Направление на разходите в Консолидираната фискална програма за 2017 г. по функции:
2.1. Функция „Общи държавни служби“
Във функцията се включват разходите на изпълнителните и законодателни органи, на част от изпълнителните агенции и комисии, както и средства в областта на науката.
За 2017 г. са предвидени разходи в размер на 2 166,2 млн. лв., включително резерв, което представлява 6 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи за 2017 г. и 2,3 на сто от БВП.
2.2. Функция „Отбрана и сигурност“
Разчетените разходи за отбрана и сигурност за 2017 г. отразяват държавната политика по отбраната, сигурността и вътрешния ред, съдебната власт, както и дейностите по изпълнението на наказанията.
Предвидените разходи са в размер на 4 167,7 млн. лв., включително резерв, което представлява 12 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 4,5 на сто от БВП.
2.3. Функция „Образование“
Приоритетите в областта на образованието за 2017 г. са насочени към посрещане на основните предизвикателства и подпомагане на изпълнението на ключовите политики в сектора. За тяхното реализиране ще се изпълняват интегрирани мерки и действия за гарантиране на равен достъп до качествено образование и професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката и развитието на младите хора.
Разходите за образование са изведени като приоритет в Бюджет 2017. В съответствие с политиката за насърчаване на реформите в сектора, през 2017 г. се предвижда да бъдат финансирани мерки, насочени към устойчиво развитие и качество на системата на образованието.
Предвидените разходи са в размер на 3 350,0 млн. лв., или 10 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 3,6 на сто от БВП.
2.4. Функция „Здравеопазване“
Разчетените средства по функция „Здравеопазване“ за 2017 г. отразяват държавната политика в областта на общественото здраве и здравното осигуряване.
Планираните разходи за 2017 г. са в размер на 4 226,8 млн. лв., включително резерв, което представлява 12 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 4,6 на сто от БВП.
2.5. Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“
Разходите за функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ по КФП за 2017 г. са в размер на 12 327,7 млн. лв., или 35 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 13,3 на сто от БВП.
Планираните разходи в областта на социалното осигуряване и подпомагане за 2017 г. отразяват държавната политика по отношение на социалното осигуряване, социалните помощи, пенсиите и други дейности в сферата на социалното подпомагане и грижи.
2.6. Функция „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда“
За функция „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда“ по КФП за 2017 г. са предвидени разходи в размер на 2 373,5 млн. лв., или 7 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 2,6 на сто от БВП.
През 2017 г. с предвидените средства в сферата на жилищното строителство, благоустройството и комуналното стопанство ще бъдат финансирани разходи в изпълнение на политиката в областта на интегрираното развитие на регионите в страната и намаляване на различията, както и подобряване на тяхната инфраструктурна свързаност, модернизиране на ВиК инфраструктурата, изпълнение на Стратегията за водоснабдяване и канализация в Република България 2014 – 2023 г.
През 2017 г. ще бъдат финансирани и разходи за изграждане, реконструкция и рехабилитация на канализационна и вътрешна водопроводна мрежа в населени места, подпомагане проектирането и изграждането на язовири за питейно водоснабдяване, разходи за устройствено планиране, кадастрални карти и регистри, разходи за геозащита; поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура и интегрирано управление на водните ресурси.
В сферата на опазване на околната среда с предвидените средства за 2017 г. ще бъдат финансирани екологични проекти и дейности, свързани с проекти за изграждането на малки водоснабдителни мрежи и съоръжения с местно значение за питейно-битово водоснабдяване на населението. Също така ще се осигури финансиране на проекти за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води, канализационни мрежи и довеждащи колектори, съоръжения за защита на руслата и бреговете на деретата от ерозия, съоръжения за регулиране на оттока на реките и създаване на водни площи с местно значение.
Значителна част от планираните средства ще бъдат насочени за проекти, свързани с изграждане на нови или рекултивация на съществуващи депа, инсталации или съоръжения за управление на отпадъците. Предвижда се и финансиране на специализирани машини, сепариращи съоръжения и инсталации за третиране, преработване, разделяне, системи за рециклиране или оползотворяване на отпадъците.
2.7. Функция „Почивно дело, култура, религиозни дейности“
Разходите за почивно дело, култура и религиозните дейности са в размер на 620,6 млн. лв., или 2 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 0,7 на сто от БВП.
С разчетените средства финансово се обезпечава държавната политика в областта на културата, подпомага се реализирането на проекти, свързани с възстановяването на манастири и религиозни паметници на културата, и други; по тази функция се планират и средствата за разширяване възможностите за практикуване на двигателна активност и здравословен начин на живот и развитието на ученическия спорт.
2.8. Функция „Икономически дейности и услуги“
Разходите за функцията са в размер на 5 717,8 млн. лв. или 16 на сто от общите консолидирани нелихвени разходи и 6,2 на сто от БВП.
Разчетените средства във функцията отразяват държавната политика по отношение на реалния сектор, политиките в селското и горското стопанство, рибарството и аквакултурите, както и приоритетните политики при реализирането на инфраструктурни проекти в сферата на транспорта, както и на проекти, свързани с енергийната стабилност и ефективност, промишлеността, строителството и туризма.
2.9. Функция „Разходи некласифицирани в другите функции“
Планираните разходи, без резерв, по тази функция са в размер на 826,8 млн. лв., което представлява 0,9 на сто от БВП.
Във функцията са включени разходите за лихви по обслужване на дълга, както и разходите за лихви по държавни инвестиционни заеми.
3. Бюджетни взаимоотношения на държавния бюджет с общините за 2017 г.
Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени главно към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие.
В КФП е предвидено общо увеличение на собствените приходи на общините с оглед тенденцията за нарастване на постъпленията от имуществени данъци, включително данък върху превозните средства, както и от въвеждането на нов данък върху таксиметров превоз на пътници в приход на общините.
Относителният дял на общинските разходи за 2017 г. достига 5,3 на сто от БВП, а делът на разходите за местни дейности е разчетен на 49,9 на сто от общите разходи на общините. Относителният дял на общинските разходи в общата структура на разходите по КФП достига 13,3 на сто.
В държавния бюджет за 2017 г. е планирано увеличение в размера на бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет с 219,2 млн. лв., в това число: на общата субсидия за делегираните от държавата дейности с 200,1 млн. лв.; на изравнителната субсидия с 5 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване с 2,1 млн. лв.; на целевата субсидия за капиталови разходи с 12,0 млн. лв. Увеличението на бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет със сумата 219,2 млн. лв. се разпределя както следва: за местни дейности – увеличение с 24,6 млн. лв. и за делегираните държавни дейности 184,6 млн. лв.
Средствата за всяка делегирана от държавата дейност се определят по утвърдените стандарти и натурални показатели, съгласувани с отрасловите министерства и Националното сдружение на общините в Република България. Разчетени са по-високи стандарти в сферата на социалните дейности, образованието, здравеопазването и културата, които отразяват основните макроикономически допускания и прогнозния ръст на минималната работна заплата, както и параметрите за натуралните показатели за следващата година.
4. По Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2017 г.
4.1. Приходите, помощите и даренията се предлагат на обща сума 21 млрд. 932 млн. лв. В това число данъчните приходи са 19 млрд. 221,6 млн. лв. и неданъчните приходи са 2 млрд. 710,4 млн. лв.
4.2. Общата сума на разходите е 11 млрд. 092,1 млн. лв. и се разпределя: за текущи разходи 8 млрд. 910,5 млн. лв.; за капиталови разходи 2 млрд. 076,9 млн. лв.; за прираст на държавния резерв (нето) 19,2 млн.лв.; за предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина 14,4 млн. лв. и за резерв за непредвидени и/или неотложни разходи 71,1 млн. лв.
4.3. Бюджетните взаимоотношения (трансфери) нето са 10 млрд. 711,5 млн. лв. и са резултат от предоставени трансфери в размер на 10 млрд. 978,9 млн. лв. и получени трансфери на сума 267,5 млн. лв.
4.4. За 2017 г. се предлага вноска в общия бюджет на Европейския съюз на сума 992,6 млн. лв.
4.5. Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде дефицит, в размер на 864,2 млн. лв. и извършване на операции в частта на финансирането на бюджетното салдо със същата сума.
5. Бюджет на съдебната власт за 2017 г.
Висшият съдебен съвет предлага за 2017 г. общо приходи, помощи и дарения в размер на 108 млн. лв., или 32 млн. лв. по-малко от 2016 г. Общ размер на разходи 597,7 млн. лв., или 79,7 млн. лв. повече от 2016 г. и Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет 489,7 млн. лв., или 111,7 млн. лв. повече спрямо бюджета за 2016 г.
Министерският съвет предлага за 2017 г.:
- общо приходи в размер 125 млн. лв., или с 15 млн. лв. по-малко от 2016 г.;
- общо разходи в размер на 565 млн. лв., или в повече с 47 млн. лв. спрямо 2016 г. Увеличението на разходите се дава за текущи разходи 38,4 млн. лв. и за капиталови разходи 8,6 млн. лв.
При посочените приходи и разходи бюджетното взаимоотношение с централния бюджет е 440 млн. лв., което е с 62 млн. лв. повече от 2016 г. Предвиденият резерв за непредвидени и/или неотложни разходи за 2017 г. се запазва на нивото на
2016 г. 0,6 млн. лв.
6. Бюджет на Народното събрание.
За 2017 г. са предвидени следните приходи, разходи и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет: приходи 1,5 млн. лв.; разходи 56,6 млн. лв. и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет (трансфери) в размер на 55,1 млн. лв.
От общата сума на разходите текущите разходи са 53,8 млн. лв., капиталовите разходи са 2,3 млн. лв. и резерва за непредвидени и/или неотложни разходи е 0,5 млн. лв.
По Законопроекта се проведе дискусия, в която народните представители и гостите, участващи в заседанието изказаха своите становища.
Представляващият Висшият съдебен съвет Димитър Узунов подчерта, че основният принцип при разработване на бюджета на съдебната власт за 2017 г. е бил независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебните институции. Бюджетът на съдебната власт отразява стремежа за повишаване ефективността на цялостната работа на съдебната система с цел постигане равен достъп до правосъдие, на европейски стандарти в областта на правната помощ, съдебното изпълнение и алтернативното решаване на спорове.
Представителят на парламентарна група „Движение за права и свободи” Петър Чобанов заяви, че не подкрепя Законопроекта за държавния бюджет за 2017, който трябва да бъде оттеглен поради това, че е базиран на неактуални стойности за икономиката, потреблението, инвестициите и нетния износ.
Представителите на Парламентарна група „БСП лява България” Румен Гечев и Георги Търновалийски изразиха становището, че в проекта е заложен нисък икономически растеж и намаление на държавните разходи за потребление с около 2 на сто. Заложено е увеличение на разходите за средствата в сфери, които не са реформирани – образованието, отбраната, Министерството на вътрешните работи, където не са предвидени капиталови разходи, подобрение на материалната база, критерии за ефективност на МВР. Заяви се необходимост от създаването на инвестиционен фонд, подпомагащ икономическото развитие.
Представителят на парламентарната група „Реформаторски блок” Димитър Танев изрази становище за категорична подкрепа на законопроекта, като заяви, че проектобюджетът е реалистичен, изпълним и е в съответствие с Програмната декларация на правителството за преразпределителна тежест до 40 на сто, без нови данъци, без нови дългове. По отношение на разходните политики са ясно очертани приоритетите по отношение на отбрана и сигурност, образование и здравеопазване, в които се наблюдава относително нарастване спрямо предходната година.
Представителят на парламентарната група на партия „Атака“ Николай Александров допълни, че заложените по-високи разходи за сектори като „Здравеопазване“ и „Отбрана“ трябва да бъдат компенсирани с генериран от икономиката по-висок БВП и създаване на по-добри икономически условия в страната, за което трябва да се засили отговорността и инициативата на Министерството на икономиката.
Участие в дискусията взеха и представителят на КНСБ Любен Томев, председателят на Съюза на транспортните синдикати в България към КНСБ, заместник-председателят на Българската стопанска камара – господин Бранков, главният секретар на Българската търговско-промишлена палата – Васил Тодоров, изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България – Добрин Иванов, както и председателят на Националното сдружение на общините в Република България Гинка Чавдарова, която изрази положителното си становище относно Законопроекта, като заяви, че общините ще разполагат с една по-благоприятна бюджетна рамка за 2017 г., вследствие на подобрената макрорамка за развитие на държавата и на добър диалог с Министерството на финансите. Положителна стъпка е повишаването на възнагражденията за общинската администрация, което би могло да се вдигне и още. Госпожа Чавдарова настоя за ръст на изравнителната субсидия за най-бедните общини, чрез подобрение на Механизма за определяне на субсидиите за общините от централния бюджет.
На поставените въпроси подробни отговори даде министър Горанов.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: „за” – 1 народен представител, „против” – 3 народни представители и „въздържали се” – 11 народни представители;
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за” – 10 народни представители, „против” – 3 народни представители, „въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
Доклад на Комисията по правни въпроси – народният представител Анна Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На свое заседание, проведено на 15 ноември 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: госпожа Екатерина Захариева – министър на правосъдието, госпожа Красимира Филипова – заместник-министър, госпожа Петя Тянкова – заместник-министър и госпожа Евгения Котевска – директор дирекция „Финанси“; от Министерството на финансите: господин Владимир Петров – директор дирекция „Държавни разходи“, госпожа Ася Първанова, госпожа Стела Бояджиева и госпожа Маринела Давидова – главни експерти в дирекция „Държавни разходи“; от Висшия съдебен съвет – господин Димитър Узунов – представляващ Висшия съдебен съвет и госпожа Виолета Стефанова – главен експерт; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – госпожа Теодора Точкова – главен инспектор и госпожа Красимира Николова – главен счетоводител.
Проектът на бюджет на съдебната власт за 2017 г., изготвен от Висшия съдебен съвет, беше представен от господин Димитър Узунов, а министър Екатерина Захариева представи Становището на Министерския съвет по същия проект.
Бюджетът за 2017 г. е изготвен при актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г., като основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план е стремежът за запазване на стабилността на публичните финанси.
По отношение на приходната част проектът на Висшия съдебен съвет предлага намаляване на размера на приходната част спрямо 2016 г. с 32 млн. лв. или се предвиждат 108 млн. лв. приходи от дейността на органите на съдебната власт, като от тях 93 млн. лв. се предвижда да бъдат приходите от съдебни такси. Предложението на Министерския съвет е за общ размер на приходите по бюджета на съдебната власт от 125 млн. лв., от които 105 млн. лв. от съдебни такси.
Относно разходната част, в своя проект Висшият съдебен съвет предлага общ размер на разходите от 597,7 млн. лв., от които 565 млн. лв. за текущи разходи, което в абсолютна стойност представлява увеличение с 56,1 млн. лв. от одобрените за 2016 г. или ръст от 11%.
Предложението на Висшия съдебен съвет е съобразено с необходимостта от прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебните институции, като са предвидени допълнителни разходи, необходими за нормалното им функциониране и осигуряващи бързо правораздаване и изграждане на информационни системи за реализиране на електронното правосъдие. Висшият съдебен съвет предвижда увеличение на капиталовите разходи с 23,3 млн. лв. спрямо одобрените за 2016 г.
Министерският съвет, отчитайки заявените от Висшия съдебен съвет искания за обезпечаване на изплащането на възнаграждения и социални осигуровки на заетите в съдебната система, съгласно законовите изисквания и възможностите на бюджета с оглед провежданата фискална политика за запазване на стабилността на публичните финанси, предвижда увеличение с 47 млн. лв. на разходите в общ размер в сравнение с 2016 г. или общо 565 млн. лв., насочени за увеличаване на средствата за персонал.
Предвидени са и средства за изпълнение на новите правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет, съгласно измененията в Закона за съдебната власт. В изпълнение на промените в Конституцията на Република България управлението на недвижимите имоти на съдебната власт преминава от Министерството на правосъдието към Висшия съдебен съвет и разчетените за тази цел средства са прехвърлени от бюджета на министерството по бюджета на съдебната власт, като освен това Министерският съвет предвижда 17,1 млн. лв. капиталови разходи необходими за поддържане и обновяване на материалната база, с цел осигуряване на оптимално управление и организация на работата на съдебната власт.
По отношение на резерв за непредвидени и/или неотложни разходи, проектът на Висшия съдебен съвет предвижда 900 хил. лв., а по становището на Министерския съвет се определя сумата от 600 хил. лв. По бюджетните взаимоотношения (трансфери) разликата в бюджетното взаимоотношение с централния бюджет между двата проекта е 49,7 млн. лв., представляващи резултативна величина между планираните приходи и разходи по бюджета на съдебната власт.
По отношение на предложените от Висшия съдебен съвет текстове към чл. 2 на Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г., Министерският съвет подкрепя предложената редакция на ал. 4, ал. 6 и ал. 7. Министерският съвет подкрепя по принцип и предложението на Висшия съдебен съвет за редакция на ал. 3 и ал. 5, като предлага тяхното прецизиране. Относно ал. 8, Министерският съвет не подкрепя предложението на Висшия съдебен съвет с мотивите, че правомощията на Министерския съвет се ограничават до възможността за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на съдебната власт за сметка на централния бюджет, когато не се нарушава салдото по държавния бюджет, като в този случай произтичащите промени по бюджета на съдебната власт се извършват от първостепенния разпоредител с бюджет по бюджета на съдебната власт – Висшия съдебен съвет.
В допълнение господин Узунов посочи, че внесеният от Висшия съдебен съвет Проект на бюджета за съдебната власт през 2017 г. е изцяло съобразен с политиките, заложени в Пътната карта на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Той уточни, че предложеният от Министерския съвет Проект на бюджета за съдебната власт през 2017 г. се различава по отношение размера на разходите с 32 млн. лв., като в него не са предвидени разходи за текуща издръжка и капиталови разходи по управление, стопанисване и наем на сгради, както и разходи, свързани с възнаграждението на съдебните заседатели. Господин Узунов призова народните представители от Комисията по правни въпроси да увеличат разходната част на предложения от Министерския съвет бюджет с поне 10,6 млн. лв.
Госпожа Захариева изрази своята подкрепа към предложения от Министерския съвет проект на бюджет за съдебната власт.
В хода на дискусията взеха участие народните представители Петър Славов, Михаил Миков и Данаил Кирилов.
В отговор на поставения въпрос от господин Славов по отношение на очакваните приходи от съдебни такси, господин Узунов отговори, че неизпълнението на приходите за предходната година е 25 млн. лв.
Господин Миков постави въпрос дали средствата за нововъзложените правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет са предвидени в бюджета за Съдебната власт, внесен от Министерския съвет. В отговор госпожа Точкова посочи, че за новите функции на Инспектората в Проекта на бюджета на Министерски съвет са предвидени 20 нови щатни бройки, заплати и осигурителни вноски, но не са достатъчни средствата за капиталови разходи и техническа обезпеченост на възложените с изменението на Закона за съдебната власт дейности. Господин Узунов допълни, че за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет са необходими допълнително 600 хил. лв.
Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“, предлага на Комисията по бюджет и финанси при обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет за 2017 г. да съобрази и подкрепи исканията на Висшия съдебен съвет за увеличаване на разходната част в заложения от Министерския съвет Проект на бюджет за съдебната власт с 11,2 млн. лв.
След проведената дискусия по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г., Комисията по правни въпроси:
- с 5 гласа „за“, 1 глас „против“ и 6 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г., с включен Проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет;
- с 8 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г., с включен Проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Комисия по икономическа политика и туризъм, след нея Комисията по енергетика.
Имате думата, уважаеми господин Миховски.
ДОКЛАДЧИК ИВАН МИХОВСКИ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2016 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 15 ноември
2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите: Кирил Ананиев – заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на Дирекция „Бюджет“, Антон Гладнишки – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика“, Петя Кузева – директор на Дирекция „Държавен дълг“; от Министерство на икономиката: Божидар Лукарски – министър, Даниела Везиева и Любен Петров – заместник-министри, Емилия Янева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“; от Министерство на туризма – Николина Ангелкова – министър и Силвия Бъчева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“; представители на Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска асоциация на тютюневата индустрия, Българска търговско промишлена палата и Съюз за стопанска инициатива.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Кирил Ананиев.
Основните приоритети на държавния бюджет за 2017 г. са: подобряване на качеството на образованието; подобряване на функционирането на системата на здравеопазването; поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили; националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и ускорено усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз.
Основен приоритет на провежданата фискална политика в средносрочен план е запазване на стабилността на публичните финанси. Очакванията за реалния растеж на БВП през 2017 г. са той да достигне 2,5% и да се запази на относително стабилни нива от 2,7% през 2018 г. и 2019 г. Брутният вътрешен продукт се очаква да възлезе на 92 395 млн. лв. през 2017 г., като през 2016 г. е 88 874 млн. лв.
Очаква се средногодишната инфлация през 2017 г. да бъде 1,5%, а в периода 2018 г. – 2019 г. да се ускори до нива от 1,6% и 1,8%.
Продължава низходящия тренд в нивото на безработицата и понижение до 7,3% през 2017 г. при 8,1 % за 2016 г. като очакваното ниво на безработица е съответно 6,8% и 6,5% през 2018 г. и 2019 г. Предвидено е увеличение на минималната работна заплата от 420 лв. през 2016 г. на 460 лв. през 2017 г.
Дефицитът по КФП за 2017 г. е в размер на 1,4% от БВП. Планираният дефицит по КФП за 2018 г. и 2019 г. е съответно 1,0% от БВП и 0,5% от БВП.
Дефицитът на начислена основа на сектор „Държавно управление“ за 2017 г. се очаква да бъде 0,7% от БВП, а целевото ниво на структурния дефицит за 2017 г. да е 0,5% от БВП.
Прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2017 –2019 г. се очаква да възлезе на около 25% от БВП към края на периода, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на външен дълг.
Приходите, помощите и даренията по КФП за 2017 г. възлизат на 35 439,6 млн. лв., а разходите на 36 769,6 млн. лв. Общо разходите и вноската в бюджета на Европейския съюз като дял от БВП за 2017 г. са 39,8%, като се предвижда свиване – 38,2% от БВП през 2019 г.
Разходите по основните функции на КФП за 2017 г., като процент от общия размер на разходите по КФП за 2017 г., се разпределят както следва:
- социално осигуряване, подпомагане и грижи – 35,3%;
- икономически дейности и услуги – 16,5%;
- здравеопазване – 12 %;
- отбрана и сигурност – 11,9%;
- образование – 9,6%;
- жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда – 6,8%;
- общи държавни служби – 6,2%;
- почивно дело, култура, религиозни дейности – 1,8%.
По Проектобюджета на Министерството на икономиката за
2017 г. заместник-министър Ананиев посочи, че са заложени приходи в размер на 25 000 хил. лв., като увеличението спрямо 2016 г. се дължи на по-високия размер на приходите, реализирани от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Патентно ведомство и други.
С предвидените разходи за 2017 г. в размер на 76 431,8 хил. лв. се осигуряват условия за повишаване на потенциала за икономически растеж, за подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни, както и за провеждането на ефективно външноикономическо сътрудничество.
През 2017 г. Министерството на икономиката ще изпълнява:
1. Политика „Устойчиво икономическо развитие“;
2. Политика „Ефективно външноикономическо
сътрудничество“.
Политиката „Устойчиво икономическо развитие“ включва общо разходи в размер на 55 914,8 хил. лв. и се реализира чрез девет програми.
Политиката „Ефективно външноикономическо сътрудничество“ включва общо разходи в размер на 13 517 хил. лв. и се реализира с програма „Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на Европейския съюз“.
По програма „Администрация“ са предвидени разходи в размер на 7000 хил. лв.
По проектобюджета на Министерството на туризма за 2017 г. са заложени приходи в размер на 8 607 хил. лв., като увеличението спрямо 2016 г. се дължи на по-високия размер на реализирани приходи от концесии и държавни такси.
Предвидените разходи за 2017 г. са в размер на 16 783,7 хил. лв.
През 2017 г. Министерството на туризма ще изпълнява политика в областта на устойчивото развитие на туризма, която възлиза на 14 473,5 хил. лв. и се реализира с две програми:
1. „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“ с разходи в размер на 1 846,5 хил. лв.
2. „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ с разходи в размер на 12 627,0 хил. лв., от които за национална туристическа реклама – 10 763,5 хил. лв.
По програма „Администрация“ са предвидени разходи в размер на 2 310,2 хил. лв.
В хода на дискусията народният представител Димитър Байрактаров заяви, че няма да подкрепи бюджета за 2017 г. поради заложения макроикономически дисбаланс, липсата на държавна политика за справяне с бедността и увеличаването на разходите за персонал. Той допълни, че бюджетът на съдебната власт е в противоречие с направените изменения в Закона за съдебната власт и това ще възпрепятства ефективното изпълнение на предвидените в Закона задължения. В заключение отбеляза, че е против емитирането на нов дълг от 1,9 млрд. лв., въпреки обещанието от Министерство на финансите, че при добро изпълнение на бюджета, това няма да се наложи. По отношение на бюджета на Министерство на туризма той изрази мнение, че средствата за международна реклама са крайно недостатъчни и допълни, че 15% от БВП са формирани именно от туризма.
Народният представител Жельо Бойчев също изрази несъгласие с бюджета за 2017 г. Според него липсва политика за справяне с големите социални неравенства и бедността, за преодоляване на големите регионални различия и демографската криза. По отношение на бюджета на Министерство на икономиката той заяви, че липсва политика в подкрепа на българския бизнес и привличане на инвестиции, а без това е трудно да има икономически растеж.
Народният представител Румен Христов заяви, че ще подкрепи Законопроекта, но посочи, че по отношение на бизнеса не е добра политика запазването на досегашната рамка, особено по отношение на ангажимента на работодателите за социални плащания.
Народният представител Даниела Савеклиева изрази мнение, че държавният бюджет за 2017 г. е балансиран, консервативен и изпълним и заяви, че между двете гласувания на Законопроекта е недопустимо да се правят изменения, които да застрашат баланса в бюджета.
Главният секретар на Българската търговско-промишлена палата Васил Тодоров се обяви в подкрепа на Законопроекта. Той изрази резерви относно минималната работна заплата, осигурителните прагове и бюджетния дефицит.
В отговор на поставените от народния представител Димитър Байрактаров въпроси, заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев посочи, че увеличение на разходите за персонал е предвидено в критичните сектори – образованието, например. По отношение на дълга той уточни, че сумата е 1,2 млрд. лв. и то като гаранция при влошена икономическа ситуация в международен план и осигуряване на усвояването на средствата от Европейския съюз. По отношение на бюджета на съдебната власт Кирил Ананиев заяви, че нямат различия с ВСС, с изключение на издръжката, но изрази надежда, че при оптимизиране на разходите ще се намери решение.
Министърът на икономиката Божидар Лукарски допълни, че увеличението на разходите за персонал в Министерството е продиктувано от създаването на нова дирекция, с правомощия по контрола на язовирите, към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Писмени становища по Законопроекта са постъпили от Фискалния съвет, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и КНСБ.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без „за“, „против“ – 5 и „въздържали се“ – 8 народни представители.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за“ – 8, „против“ – 4 и „въздържал се“ – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Миховски.
Следва доклад от Комисията по енергетика. Председателят й господин Делян Добрев ще й го представи.
Да се готви Комисията по труда, социалната и демографска политика.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 ноември 2016 г., Комисията по енергетика обсъди законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на енергетика: госпожа Теменужка Петкова – министър, господин Жечо Станков и господин Николай Николов –заместник-министри, госпожа Татяна Секулова – главен секретар и госпожа Мариела Милева – директор Дирекция „Финанси, управление на собствеността, информационно и комуникационно обслужване“; от Министерство на финансите: Росица Велкова-Желева – началник отдел в дирекция „Държавни разходи“, Вергиния Йончева – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ и Румен Тушев – държавен експерт в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“; от Комисия за енергийно и водно регулиране: доц. Иван Иванов – председател, Росица Тоткова – главен секретар, Юлиян Митев – директор на Дирекция „Обща администрация“ и Евгения Сматракалева – главен счетоводител; от Агенцията за ядрено регулиране: д-р Лъчезар Костов – председател и Светломира Харизанова – и.д. директор, дирекция АПФСО.
Госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, представи проектобюджета на Министерство на енергетиката за 2017 г., чрез който ще се осъществява правителствената политика в сектор енергетика. Целта на министерството е да развие конкурентен и стабилен енергиен пазар, който успешно да бъде интегриран, както в регионалните енергийни пазари така и в общия енергиен пазар на Европейския съюз. Ускорено ще се работи за реализацията на приоритетните енергийни инфраструктурни проекти. Предвидените в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. приходите за Министерство на енергетиката възлизат на 255 000 хил. лв., с 10 736,7 хил. лв. повече спрямо 2016 г. За изпълнение на политиката в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие в проекта на бюджет за 2017 г. са предвидени разходи в размер на 115 302,3 хил. лв., при 111 832,3 хил. лв. за 2016 г. Стратегическата цел на политиката е създаване на сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика. За постигането на стратегическата цел са поставени три оперативни цели: гарантирана сигурност на доставките в конкурентни енергийни пазари; ефективно и екологосъобразно енергийно развитие; ефективно управление на енергийните ресурси. В проекта на бюджет се предвижда увеличение на разходите за персонал с 586,0 хил. лв.; увеличение на субсидиите за Фонд „РАО“ и Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ с 2 000,00 хил. лв.; намаление на разходите за издръжка и други текущи разходи с 5,5 хил. лв.
Въпреки несъответствието на предложения от Комисията за енергийно и водно регулиране проект на бюджет със заложения в Законопроекта както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите, Комисията за енергийно и водно регулиране оценява усилията за увеличаване на бюджета й за 2017 г. в разходната му част като положителна стъпка за гарантиране изпълнението на регулаторните й функции. КЕВР продължава настоятелно да поставя за решаване следните въпроси: осигуряване на средства за пълната численост на персонала съгласно Правилника за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация, повишаване на размера на работните заплати на служителите в Комисията и осигуряване на подходяща сграда за администрацията на КЕВР.
Господин Лъчезар Костов изложи бюджета на Агенцията за ядрено регулиране, като сподели, че определя като напредък завишението от 723 хил. лв. в разходната част и изяви препоръка за отпускане на допълнителни 150 хил. лева за разходи перо „Персонал“.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване, Комисията по енергетика, със 7 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври
2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Докладът на Комисията по труда, социалната и демографска политика ще ни бъде представен от неговия председател господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет

Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 16 ноември 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г.
Законопроектът бе представен от министърът на труда и социалната политика госпожа Зорница Русинова.
Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 - 2019 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 и 2019 г.
Осигурителната политика за периода 2017 - 2019 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт, като целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет. От 2017 г. е предвидено и увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ от КСО с 20 процентни пункта.
Пенсионната политика предвижда от 1 януари 2017 г. постепенно да се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване. За 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж е 1,126 (2,4% увеличение).
От 1 януари 2017 г. необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 г. и 8 месеца за жените и 38 г. и 8 месеца за мъжете в 2019 г.
Що се отнася до социалната политика вносителите на Законопроекта за държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика са извели следните приоритети:
1. Политика по заетостта.
В прогнозата за периода 2017 - 2019 г. са включени действия за повишаване на качеството на работната сила и подкрепа на увеличаването на заетостта. Предвидените действия способстват за реализиране на целите и поетите ангажименти на страната в изпълнение на Стратегията на ЕС „Европа 2020“, специфичните препоръки на Съвета на ЕС, Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014 – 2020 г. и други стратегически документи.
В областта на активната политика на пазара на труда приоритет ще бъдат отново действия, насочени към по-висока и устойчива заетост и интегриране на пазара на труда на безработните и неактивните лица в трудоспособна възраст чрез насърчаване разкриването на нови работни места и подобряване на посредническите услуги по заетост. Основен приоритет ще бъде и намаляване на безработицата и неактивността сред младежите чрез изпълнение на Европейската гаранция за младежта, както и достъпа до качествено, практически ориентирано обучение, осигуряващо знания и умения в съответствие с потребностите на бизнеса.
В проектобюджет 2017 г. за политиката в областта на заетостта са заложени общо консолидирани разходи в рамките на 329 536,5 хил. лв. В тях по бюджета на проекта на държавния бюджет ще бъдат изразходвани 101 175,5 хил. лв. и 238 359,0 хил. лв. от други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз. С тези средства ще бъде постигнат следния социален ефект: 205 000 лица ще бъдат устроени на работа на първичния пазар; 17 250 лица ще бъдат наети на работа по програма и мерки; 10 185 безработни лица ще бъдат включени в курсове за обучение на възрастни; 142 860 лица ще бъдат включени в индивидуално професионално ориентиране; 32 500 лица ще бъдат включени в групово професионално ориентиране.
2.Социални помощи и обезщетения
По отношение на социалните помощи и обезщетения, изплащани от бюджета на ДОО, актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г. е разработена при запазени параметри на действащото законодателство в Кодекса за социално осигуряване и на база Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., а именно:
- запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни и размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст – 340 лв.;
- запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите три работни дни се изплащат от осигурителя в размер 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, а от 4-тия ден на настъпване на неработоспособността се изплащат от ДОО;
- запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност;
- запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.;
- запазва се максималният размер на гарантираните вземания – 1200 лв.
При планирането на средствата средносрочен период ще продължат усилията за насърчаване на трудовата заетост на трайно безработни лица в трудоспособна възраст с цел намаляване на броя на пасивните потребители на социални помощи и създаване на възможност за пренасочване на ресурсите към хората, които имат най-голяма нужда от тях.
Политиката по социална закрила и равни възможности за периода 2017 – 2019 г. ще продължи да се развива в съответствие със заложените цели в стратегическите документи и програми.
Приоритет остават гарантирането на социалната защита на уязвимите групи от населението чрез по-добра целенасоченост на социалните помощи, повишаването на ефективността на програмите, прилагането на диференциран подход, усъвършенстването на нормативната уредба в сферата на социалното подпомагане и оптимизирането на институционалната структура, свързана със социалната защита на най-нискодоходните и рискови групи от населението.
В областта на интеграцията на хората с увреждания ще се прилага интегриран подход при управление на политиката. Политиката за интеграция на хората с увреждания е свързана с универсалността и пълното ползване на правата без каквато и да е дискриминация. Политиката за интеграцията на хората с увреждания е насочена към създаване на условия и гаранции за равнопоставеност, социална интеграция и упражняване на правата, защита на хората с увреждания и техните семейства, както и интегрирането им в работна среда.
В областта на политиката за подпомагане на семействата с деца приоритет е подобряване на ефективността и целенасочеността на семейното подпомагане в отглеждането на децата в семейна среда.
Предвижда се за всички деца с трайни увреждания помощта да се предоставя за задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности. За децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, които се отглеждат от своите родители или осиновители, се предвижда помощта да бъде в по-висок размер, за да може за тези деца да се осигури грижа и подкрепа в домашна и семейна среда.
Семействата, при които са настанени деца с трайни увреждания по чл. 26 от Закона за закрила на детето, също ще имат право на новата помощ, но за тях тя няма да включва средства за грижа в домашна среда.
Помощта ще се предоставя независимо от доходите на семействата, като те по своя преценка ще управляват тези средства и ще решават дали лично да полагат грижите за своите деца или да наемат асистент. Новият вид помощ ще се предоставя от 1 януари 2017 г. за над 26 000 деца. Въз основа на заложените критерии за определяне на размерите на помощта в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност и в съответствие с предназначението й, в Проекта на закон за държавен бюджет на Република България за 2017 г. са предложени диференцирани размери на помощта, като за децата с определени 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане помощта е с най-висок размер (930 лева), а за децата с 50 до 70 на сто определена степен на увреждане – най-нисък (350 лева). Високият размер на помощта за децата с най-тежки увреждания отчита, че техните родители имат много по-сериозни разходи и потребности в сравнение с другите семейства.
Финансовите параметри на тези политики се изразяват в следните числа. За политиката в областта на социалната закрила и равните възможности общите разходи са 277 415,6 хил. лв. От тях 148 429,9 хил. лв. са за предоставяне на социални помощи при прилагане на диференциран подход, 96 100,6 хил. лв. са за осигуряване на целева социална защита за отопление на населението с ниски доходи, 32 775,1 хил. лв. за социално включване на други рискови групи от населението и 110,0 хил. лв. за програмата равни възможности. За политиката в областта на хората с увреждания ще бъдат изразходвани 251 287,6 хил.лв. За политиката в областта на социалното включване ще бъдат изразходвани 648 355,7 хил. лв.
В Комисията бяха получени становищата на социалните партньори, както и на Фискалния съвет на България. Народните представители се запознаха и с Протокол от съвместното заседание на Комисията по бюджетна политика и Комисията по осигурителни отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество, изготвен по отношение на Проекта за държавен бюджет за 2017 г.
След приключване на представянето на Проекта на бюджет
2016 г. се състоя дискусия, в която участваха народни представители Светлана Ангелова, Димитър Байрактаров, Венка Стоянова, Хасан Адемов, Димитър Танев. Като цяло изказванията се отнасяха до това, че бюджетът на държавата е балансиран и реалистичен. Той дава сигурни гаранции, че държавата ще функционира нормално. Той е по-добър този за 2016 г., но съдържа и слабости. Пример за това е неразвитата политика по доходите, липсата на управленски усилия за справяне с бедността и др.
След приключване на обсъждането, се проведе гласуване с резултати:
1. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.: без гласове „за“, 3 гласа „против“, 11 гласа „въздържали се“ .
2. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становището на Министерски съвет по чл. 1 и чл. 2, № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.: 9 гласа „за“, 5 гласа „против“, без гласове „въздържали се“.
Въз основа на проведеното обсъждане и двете гласувания с посочените резултати, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31.10.2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Продължаваме с доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Господин Зеленогорски, имате думата.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет
На свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите, и госпожа Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
Госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, представи пред комисията Проекта за бюджет на министерството и информация за предвидените в проекта средства по основните политики, програми и дейностите, осъществявани от министерството. Разходите за дейността са обособени в три основни политики и девет бюджетни програми, осъществявани от министерството. Обърнато бе внимание на увеличението на средствата в приходната част, които са следствие от увеличените приходи от винетни такси и от подобренията в дейността и предлаганите услуги на Агенция по геодезия, картография и кадастър.
Госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите, представи пред народните представители подробна информация за предвижданията на Законопроекта в частта му за взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините. С Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. се предвижда обща субсидия за делегираните от държавата дейности в размер на 2 423 034,2 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия 274 000,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 30 228,1 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 154 090,2 хил. лв.
Госпожа Гинка Чавдарова – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България, представи становището на общините по Законопроекта. Предложенията на общините за увеличаване на трансферите в определени дейности, мотивите и конкретния размер на необходимите допълнителни средства подробно са изложени в протокола за проведените консултации по Законопроекта, подписан между министъра на финансите и сдружението. Представено беше и допълнително становище, в което се съдържат приоритетните предложения, засягащи най-същностните проблеми на общините, а именно увеличаване на средствата за общинска администрация, увеличаване на размера на изравнителната субсидия за най-бедните общини и увеличаване на размера на целевата субсидия за капиталови разходи с цел частичното преодоляване на хроничното недофинансиране на общинските пътища.
В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които отговориха представителите на Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Обърнато бе внимание на въпросите, свързани с възможностите за реализация на обекти в пътната инфраструктура, програмата за енергийна ефективност, саниране на жилищни сгради, както и на предложението на общините за увеличаване на трансферите в определени дейности.
Народните представители се обединиха около идеята между двете гласувания на Законопроекта да се потърсят допълнителни резерви и възможности за предоставяне на средствата, с които да бъдат удовлетворени приоритетните искания на общините, изложени в допълнителното становище на Националното сдружение на общините в Република България.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с без „за“, без „против“ и 14 „въздържали се“, предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2, да не бъде приет на първо гласуване.
С 10 гласа „за“, без „против“, 5 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64 със становището на Министерския съвет, по Проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зеленогорски.
Следва доклада на Комисията по външна политика, госпожа Джема Грозданова ще го представи.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект, № 602-01-64 за държавния бюджет на Република България за 2017 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 15 ноември 2016 г., Комисията по външна политика на Народното събрание разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. в частта му за Министерството на външните работи.
Проектът на бюджет на Министерството на външните работи за 2017 г. беше представен от заместник-министъра на външните работи Христо Ангеличин. Ладинка Михайлова, директор на дирекция „Бюджет и финанси“ в Министерството на финансите запозна комисията с общата рамка и приоритетите на бюджет 2017 г.
За целите на програмното бюджетиране и предвид административното функционално разпределение в дейността на МВнР, за постигане на по-голяма отчетност са формулирани десет програми разпределени в три политики – „Развитие на ефективна дипломатическа служба”, „Публична дипломация“ и „Активна двустранна и многостранна дипломация“.
Стратегическа цел на политиката за развитие на ефективна дипломатическа служба е ефективно функционираща администрация. Оперативните цели са разработени в две програми: „Администриране и осигуряване на дипломатическата служба“ и „Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина“.
Стратегическа цел на политиката за публична дипломация е генериране на благоприятна вътрешна и външна среда, осигуряваща успешно изпълнение на външнополитическата програма и заложените в нея приоритети. Оперативните цели към тази политика следват общото и специфичното в публичната и културна дипломация и са дефинирани в две програми „Публични дейности“ и „Културна дипломация“.
Стратегическата цел на политиката за активна двустранна и многостранна дипломация е разработването и отстояването на последователни национални позиции чрез координирани, целенасочени и системни действия. Оперативните цели в политиката са разработени в шест програми: „Принос за формиране на политики на ЕС и НАТО“, „Двустранни отношения“, „Многостранно сътрудничество“, „Европейска политика“, „Визова политика и управление на кризи“ и „Осигуряване и контрол на външнополитическата дейност“.
С Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. са определени: приходите, разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет за Министерството на външните работи.
Основните параметри в Проекта за бюджет за 2017 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните:
- Собствените приходи са в размер на 62 000 000 лв.
- Разходите са в размер на 128 358 000 лв.
- Субсидията е в размер на 68 058 700 лв. от които 1 700 700 лв. за трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз.
Утвърждава се разпределение на разходите по политики и бюджетни програми, както следва:
- Политика в областта на развитието на ефективна дипломатическа служба – 107 711 400 лв.
- Политика в областта на публичната дипломация – 730 700 лв.
- Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация – 19 915 900 лв.
Утвърждават се максималните разходи, които могат да бъдат поети през 2017 г., и максималните задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. от Министерството на външните работи, които са в размер на 104 879 900 лв.
Утвърждават се целеви текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на 6 000 000 лв., които не могат да бъдат разходвани за други цели, като не повече от 5% от тези средства могат да се разходват за администриране на помощта.
По линия на изпълнение на централния бюджет, допълнително за МВнР се предвижда да бъдат осигурени 9 200 000 лв. за капиталови разходи – основно за ремонти и обновяване на имоти зад граница, за оборудване на новата квартира на НАТО и други.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 8 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
Следва доклад от Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Ще Ви запозная с доклада на Комисията по отбрана.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 15 ноември 2016 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
В заседанието участваха 13 народни представители.
На заседанието присъстваха заместник-министрите на отбраната Десислава Йосифова и Орхан Исмаилов, директорът на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“ Ангел Маринов, държавният експерт в Министерството на финансите Маруся Гърбачева и парламентарният секретар на Министерството на отбраната Лора Кендова.
Заместник-министърът на отбраната Десислава Йосифова представи пред народните представители бюджета на Министерството на отбраната, който за 2017 г. е определен да бъде 1 080 267 000 лв. Той е разпределен в два основни раздела – приходи от 44 000 000 лв. и разходи 1 024 953 000 лв., в това число капиталови разходи 55 314 000 лв.
Тези средства обхващат две области на политиката, като за приоритетната в областта на отбранителните способности са заделени 1 008 910 000 лв. или 93,4%;
Спазено е изискването средствата за отбрана за следващата година да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора в съответствие с решението на Консултативния съвет за национална сигурност при президента от 27 април 2015 година. Този бюджет пряко кореспондира и с решението взето на Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс (2014 г.) за постепенно увеличение на разходите за отбрана до 2020 г. Предвидени са допълнителни средства в Централния бюджет за изпълнение на проектите за превъоръжаване на ВВС и ВМС в размер на 402 000 000 лв.
Делът на разходите за отбрана в бюджета на Министерството на отбраната е планирано да достигне 1,17% от БВП без трансферите за ВВУЗ, а с тях до 1,2%. Със средствата от Централния бюджет разходите за отбрана нарастват до 1,66% от БВП. Увеличението на бюджета на Министерството в размер на 78 830 000 лв., отиват основно за: покриване на осигуровките на военнослужещите, увеличени с 20%; промените в размера на минималната работна заплата за страната от 420 на 460 лв. и увеличението на размера на осигурителните вноски за ДОО за фонд „Пенсии“ с 1%.
Допълнение и разяснение по бюджета на Министерството на отбраната направи държавният експерт от Министерството на финансите Маруся Гърбачева.
В разискванията взеха участие народните представители Атанас Зафиров, Михо Михов, Петър Славов, Валентин Радев, Янко Янков, Христо Гаджев, Владимир Тошев, Корман Исмаилов и Ангел Найденов.
Болшинството от народните представители се обединиха около тезата, че Бюджет 2017 е крачка напред в изпълнение на приетия курс за постепенно повишаване на разходите за отбрана. Планираният, заедно със средствата по централния бюджет, ръст от 0,3% в сравнение с предходната година е в пълно съответствие с поетите ангажименти за увеличаване на разходите за отбрана и промяна на съотношението разходи за персонал-издръжка-капиталови разходи в полза на капиталовите разходи. Тези целеви средства ще спомогнат за повишаване на отбранителните способности на Военновъздушните и Военноморските сили в една сложна и трудно предсказуема международна обстановка. Нарастването на средствата за издръжка на войските с около 7 млн. лв. отчасти ще спре спада в подготовката им и е добра предпоставка за придобиване на нови способности от формированията.
В изказванията си част от народните представители изтъкнаха, че независимо от увеличените средства за отбрана, които отиват целево за покриване на задължителни плащания, бюджетът на МО няма да осигури очакваното от всички назначаване през 2017 г. на 500 военнослужещи на вакантни длъжности, увеличението на заплатите на всички цивилни служители работещи на минимална работна заплата, както и недостига от средства за издръжка – ГСМ, резервни части за военна техника и боеприпаси и покриване на разходите от увеличения прием на курсанти.
Не са планирани и средства за покриване на очакваните разходи по охрана на границата от въоръжените сили.
Не са отчетени препоръките на Комисията по отбрана при приемане на миналогодишния бюджет и на „Програма 2020“ на Министерството на отбраната за стартиране на процеса на придобиване на нова бронирана машина за Сухопътните войски. Това поставя основния вид въоръжени сили в неравностойно положение с ВВС и ВМС, което може да доведе до срив в техните способности за изпълнение на постоянно растящите задачи пред тях поради изтичане на ресурса на старите бойни машини. Вина за това има и Министерството на отбраната, което не ускори процеса по актуализиране на проекта и приемането му от Министерския съвет и Народното събрание, поради което Министерството на финансите няма основание за планиране на необходимите средства.
Според народните представители е недопустимо базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниска длъжност на военнослужещите да остане на нивото на 2015 г., при положение че минималната работна заплата се планира да нарасне до 460 лв. С такова задържане и чувствително изоставане на базата от минималната работна заплата. Министерството на отбраната няма да успее да изпълни програмата си за преодоляване на некомплекта от личен състав във войските, който вече достига до 25%. Нещо повече, процесът на напускане от въоръжените сили, станал вече неконтролируем, с други методи и средства може да се усили. Като цяло недостигът от средства в бюджета на Министерството на отбраната се очертава около 200 – 210 млн. лв., които следва да бъдат отпуснати, за да се задържим въоръжените ни сили на досегашното им ниво на боеспособност.
В бюджетната прогноза за периода 2017 - 2019 г. на Министерството на отбраната в програмен формат правилно са структурирани разделите, които дефинират мисията на Министерството на отбраната, капацитета и организационното развитие и политиките в областта на отбраната. Определени са целите, ползите за обществото и организационните структури за тяхното изпълнение.
Основните параметри на бюджетната прогноза за периода 2017 – 2019 г. са разпределени по основни програми. Коректно са разписани общите разходи по програмите, като са разделени във ведомствени разходи и административни такива. Народните представители отбелязаха, че Министерството на отбраната може да подобри планирането по отношение на правилното разпределяне на капиталовите разходи по приоритетните направления и програми.
Безпокойство буди сред народните представители продължаващото недофинансиране на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Консолидираните разходи в размер на 40 млн. 478,4 хил. лв. не позволяват да се изпълнят задълженията, произтичащи от европейското и национално законодателство. Недостигът от средства по програмата „Държавен резерв и военновременни запаси“ има пряко отношение към националната сигурност на страната. Недостигът от над 83 млн. лв. по програмата „Запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти и целеви запаси от нефтопродукти“ не позволява да се изпълнят задълженията ни като страна – членка на Европейския съюз.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по отбрана с 8 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гаджев.
Следва доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Има думата заместник-председателят господин Румен Иванов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2017 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г., № 602-01-64, заедно с актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г., представляваща мотиви към Законопроекта и становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт за 2017 г.
На извънредно заседание, проведено на 15 ноември 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2017 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г., заедно с актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г., представляваща мотиви към Законопроекта и становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт за 2017 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерство на финансите: Надежда Генова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи”; Министерство на вътрешните работи: Румяна Бъчварова – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, Красимир Ципов – заместник-министър; Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия: Евтим Костадинов – председател; Комисия за защита на личните данни: Венци Караджов – председател; Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”: Станимир Пеев – председател.
Позицията по внесения Проект на закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. бе представена от министър Румяна Бъчварова. С проекта на бюджет на Министерство на вътрешните работи (МВР) са осигурени разходи за персонал за предвидената фактическа численост за 2017 г. – общо 46 000 служители.
От предвидените текущи разходи по проекта на бюджет на МВР за 2017 г., общо в размер на 1 млрд. 218 млн. 653 хил. лв., от които 1 млрд. 106 млн. 763 хил. лв. са разчетени за персонал, което представлява 90% от бюджета. За издръжка и други текущи разходи остават 111 млн. 890 хил. лв. С тези средства не могат да бъдат осигурени минималните потребности на структурите на Министерството за осъществяване на основните дейности по опазването на обществения ред и сигурност, противодействие на престъпността, охрана на държавните граници на Република България и осигуряване на пожарната безопасност и защита на населението от пожари, бедствия и аварии, както и други дейности, с които е ангажирано Министерството, изискващи осигуряване на значителни ресурси, а именно – издаването на българските лични документи и други.
С така предвидените разходи по проекта на бюджет на МВР за 2017 г. остават неосигурени потребности за издръжка и други текущи разходи общо в размер на 114 млн. 520 хил. лв.
Необходимите разходи за издръжка по бюджета на МВР за
2017 г. са общо в размер на 216 млн. 996 хил. лв., заявени за осигуряване на оптимални потребности на структурите.
С предвидените капиталови разходи по проекта на бюджет на МВР за 2017 г. в размер на 14 млн. 947 хил. лв. следва да се осигурят поетите ангажименти и неотложни потребности.
В рамките на определения проект на бюджет на МВР за 2017 г. остават неосигурени средства за капиталови разходи по реални прецизирани потребности, общо в размер на 53 млн. 137 хил. лв.
С така определения проект на бюджет на МВР за 2017 г. остават неосигурени общо разходи в размер на 172 млн. 537 хил. лв.
Следва да се има предвид, че с така определения проект на бюджет на МВР за 2017 г. не могат да бъдат осигурени и средства за 2000 служители – сътрудници по охрана, за противодействие на миграционния натиск за една година ще са необходими около 25 млн. лв., а за 3000 служители – 37,5 млн.лв.; средства за опазването на обществения ред и противодействие на престъпността по време на Председателство на Република България на Европейския съюз през 2018 г., за което ще са необходими допълнително около 21 млн. лв.
Не са предвидени финансови средства за създаденото Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“, считано от 1 януари 2017 г., и разходи за осигуряване на дейностите по издаването на българските лични документи. Не могат да бъдат осигурени заявените средства за авансово финансиране по проекти и програми на Европейския съюз за 2017 г. в размер на 33,8 млн. лв.
С проекта на бюджет на МВР за 2017 г. във връзка с Председателството на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. са заявени за периода 2017 – 2018 г. финансови средства от структурите на МВР, както следва: за 2017 г. – 23 млн. 886 хил. 794 лв. за 2018 г. – 9 млн. 790 хил. 002 лв., които следва да бъдат предвидени при разпределение на предвидените в централния бюджет разходи за тези дейности.
При представяне проекта на бюджет на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, председателят на Комисията Евтим Костадинов уточни, че са предвидени 3 415 000 лв. Планираните средства ще изпълнят поставените пред Комисията цели и задачи, планирани за 2017 г. Но също така, постави въпроса, че в този бюджет не са предвидени средства за охрана на посочените в Закона обекти.
По отношение на Комисията за защита на личните данни в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. са предвидени бюджетни средства в размер на 2 450 000 лв., от които 2 250 000 лв. за текущи разходи и 200 000 лв. за капиталови разходи. Господин Караджов подкрепя заложената бюджетна политика, но насочи вниманието към негативния тренд на показател „Персонал” и отбеляза навлизането на нови дейности през 2017 и 2018 г., тъй като е в процес приемането на нов Регламент по защита на данните, който ще изисква допълнителни дейности от Комисията. Във връзка с изграждане на обучителен център за ремонт на предоставената сграда са необходими 1 200 000 лв., който не са предвидени в бюджета им.
Със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. за дейността на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” са предвидени бюджетни средства в размер на 40 478 400 лв. Господин Пеев сподели, че той не отразява действителните нужди на държавата в тази област. Основният проблем са ангажиментите по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, където поредна година има неизпълнение и дефицитът е 94 млн. лв. и по отношение на държавните резерви и военновременните запаси, където дефицитът е 86 млн. лв.
В дискусията взеха участие председателят на Комисията Цветан Цветанов, народният представител Атанас Мерджанов и Валентин Радев, които изразиха позиция, свързана с необходимостта от обсъждане между първо и второ гласуване за осигуряване на дефицита от средства в сектор „Сигурност“. Поставиха и въпроса, че в този бюджет не са предвидени средства за охрана на обектите на държавните структури.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за”, 3 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2017 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г., заедно с актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г., представляваща мотиви към Законопроекта и становището на Министерския съвет по Проекта за бюджет на съдебната власт за 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
С доклада на Комисията по Земеделието и храните ще ни запознае председателят й – народният представител Румен Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!

ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 15 ноември 2016 г., на което обсъди цитирания Законопроект.
Основните параметри на Законопроекта в областта селско стопанство са следните:
1. По Проекта на бюджет на Министерство на земеделието и храните за 2017 г.
Предвидените приходи са в размер на 159 млн. лв.
Предложеният разходен таван е близо 205,5 млн. лв., от които: за персонал – 113,5 млн. лв., за капиталови разходи – 7,8 млн. лв. Разписано е как са разпределени тези средства по бюджетни програми, максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети и максималният размер на новите задължения.
В рамките на текущите разходи са утвърдени 15 млн. лв. за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД и 1,7 млн. лв. за обезпечаване изпълнението на дейността на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“, които не могат да бъдат пренасочвани за други цели.
2. По Проекта на бюджет на ДФ „Земеделие“ за 2017 г.
Предвидените приходи са в размер на 11,2 млн.лв.
Разходният таван на фонда е около 367,7 млн. лв., от които за субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия – 300,4 млн. лв. Разписано е как са разпределени тези средства по бюджетни програми, максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети и максималният размер на новите задължения.
По линия на Общата селскостопанска политика
По схемата за единно плащане на площ за директни плащания се предвижда да бъдат усвоени 1 553,5 млн. лв. европейски средства.
За финансиране на пазарни мерки общият бюджет е в размер на 131,3 млн. лв., от които 86,5 млн. лв. европейско финансиране и 44,8 млн. лв. национално съфинансиране.
По втория стълб на Общата селскостопанска политика за развитие на селските райони са предвидени 775,6 млн. лв., от които 623,2 млн. лв. са средства от Европейския съюз и 152,4 млн. лв. – национално съфинансиране и авансови плащания.
По линия на Общата рибарска политика
Средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на Европейския съюз за рибарска политика, са 34,8 млн. лв., от които 26,1 млн. лв. европейско финансиране и 8,7 млн. лв. – национално съфинансиране и авансови плащания.
Държавен фонд „Земеделие“ ще продължи да финансира разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по различните програми.
Предвидено е запазване на данъчната преференция за намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство, като за целта са утвърдени 84 млн. лв.
Удължава се срокът за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури в максимално допустимия времеви обхват до 31 декември 2018 г.
Ще се прилага и данъчното облекчение по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо държавна помощ за земеделските стопани.
Министерството на земеделието и храните подкрепя Законопроекта. Предлага между първо и второ гласуване на Законопроекта тези средствата за персонал да бъдат увеличени с допълнителни 4,5 млн. лв. за сметка на намаляване на разходите за издръжка. Така увеличението на работните заплати в Българската агенция за безопасност на храните и Областните дирекции „Земеделие“ ще достигне 15%. Обръща внимание, че във връзка с осигуряване на дейността на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ е необходимо закупуването на противоградови ракети на стойност 5,5 млн. лв., които не са планирани в бюджета на министерството, тъй като до настоящия момент средствата са предоставяни чрез постановления на Министерския съвет от резерва за непредвидени и/или неотложни разходи.
От Федерацията на независимите синдикати от земеделието призоваха народните представители да подкрепят допълнителното увеличение на средствата за персонал.
От Парламентарната група на БСП лява България беше заявено, че ще се въздържат да подкрепят законопроекта.
От Парламентарната група на АБВ беше заявено, че няма да подкрепят законопроекта.
От Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ заявиха, че подкрепят законопроекта.
От Реформаторския блок също заявиха подкрепа, но подчертаха, че ще се противопоставят на евентуални популистки предложения между първо и второ четене.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните:
- с 0 гласа „за”, 0 „против” и 15 „въздържал се”, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2;
- с 9 гласа „за”, 0 „против” и 6 „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602 01 64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
С доклада на Комисията по образованието и науката ще ни запознае председателят на Комисията – народният представител Милена Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 15 ноември
2016 г., Комисията по образованието и науката разгледа горепосочения Законопроект.
На заседанието присъстваха: от страна на Министерството на образованието и науката: господин Диян Стаматов – заместник-министър, господин Красимир Вълчев – главен секретар, госпожа Соня Кръстанова – директор на дирекция „Финанси“; от Министерството на финансите: госпожа Александра Димитрова – държавен експерт в дирекция „Държавни приходи“; акад. Стефан Воденичаров – председател на Българската академия на науките; проф. Любен Тотев – председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България; госпожа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители; доц. Лиляна Вълчева – председател на Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ; господин Валери Апостолов – председател на Синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“; проф. Анастас Герджиков – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“; господин Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България; госпожа Яна Вангелова – председател на Националното представителство на студентските съвети, представители на синдикални и работодателски организации.
В областта на политиката за образование и наука Законопроектът бе представен от господин Красимир Вълчев – главен секретар на Министерството на образованието и науката.
Със Законопроекта се предлага общият размер на разчетените разходи за образование за 2017 г. да бъде 3 350,0 млн. лв., или 3,6% от брутния вътрешен продукт. Увеличението на разходите спрямо 2016 г. е 229,5 млн. лв.
Общият размер на средствата, предвиден за системата на предучилищното и училищно образование, е 2 473,1 млн. лв. (2,7% от БВП), което е увеличение с 177,9 млн. лв. спрямо 2016 г.
Увеличението на разходите в системата на предучилищното и училищното образование се предвижда за изпълнение на следните дейности и политики:
- увеличение на възнагражденията на учителите и персонала в системата на предучилищното и училищното образование – 138 млн. лв.;
- диференциране на разходните стандарти за финансиране на детските градини с цел осигуряване на недостига на средства за институциите от системата на предучилищното образование в малките и средните общини – 11 млн. лв.;
- увеличение на разходните стандарти за техническите професионални направления в професионалните гимназии – 4 млн. лв.;
- осигуряване на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти за безвъзмездно ползване от учениците в I, II, V и VI клас във връзка с въвеждането на новата образователна структура – 10,3 млн. лв.;
- разширяване на подкрепата на държавата за съхранение на българското етнокултурно пространство и на националната и духовна идентичност на българските граждани зад граница чрез финансиране на изучаването на български език и литература, история и география на България в неделните училища в чужбина – 1,5 млн. лв.;
- за осигуряване на физически достъп до образователни институции чрез въвеждането на защитени детски градини, за разширяване на правото на безплатен транспорт за учениците от 16 години до завършване на средно образование, както и за поддръжка на автобусите, предоставени за ползване на училищата – 7,1 млн. лв.;
- реализиране на концепцията за приобщаващото образование, заложена в Закона за предучилищното и училищното образование – 6 млн. лв.;
- изпълнение на Стратегията за внедряване на съвременни информационни и комуникационни технологии в училищата чрез внедряване на образователно съдържание за електронно обучение – 3,5 млн. лв.
С Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. се предвижда да бъдат финансирани следните основни програми и дейности в системата на предучилищното и училищното образование:
- Издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците в детските градини и училищата – 1 764,8 млн. лв. В тази дейност са включени и средствата за допълнително финансиране на защитени детски градини и училища.
- Подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие на децата и учениците – 297,8 млн. лв., като най-голям е делът на разходите за целодневна организация на учебния ден за учениците от I до VII клас. Тук се включват също и средства за ученически стипендии, ученически общежития, познавателни книжки, учебници и учебни комплекти за безвъзмездно ползване от учениците от I до VII клас и в подготвителните групи, транспорт за децата и учениците, приобщаващо образование на децата и учениците със специални образователни потребности, подкрепа на учениците с изявени дарби и други.
- Развитие на детските градини и училищата – 58,0 млн. лв. за подобряване на материалната база на общинските и държавните детски градини и училища; за транспорт за педагогическите специалисти – 14,7 млн. лв.
- Реализиране на национални програми за развитие на средното образование – 58,0 млн. лв.
- За съхраняване и развитие на културната идентичност на децата и учениците в българските общности в чужбина, организирана от неделните училища в чужбина – 8,0 млн. лв.
В областта на висшето образование бюджетната политика е насочена към изпълнението на стартиралите в сектора реформи, които са в съответствие с приетата от Четиридесет и третото народно събрание Стратегия за развитие на висшето образование и Закона за висшето образование.
Разчетените средства за висше образование за 2017 г. нарастват с 15,1 млн. лв., като общият им размер достига 734,1 млн. лв.
Средствата за издръжка на обучението са 326,1 млн. лв., от които 135,3 млн. лв. от общия размер за издръжка на обучението са определени в зависимост от комплексната оценка за качеството на обучение и съответствието му с потребностите на пазара на труда. Предвижда се и увеличение в размер от 3 млн. лв. на средствата за студентски стипендии и 1 млн. лв. за програми за консолидация и оптимизация на държавни висши училища.
Създава се механизъм, който гарантира, че не по-малко от 75 на сто от приходите от таксите за обучение и от средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението, определени въз основа на получената комплексна оценка за качество в отделно професионално направление, ще се използват за финансиране на разходи за същото професионално направление.
По функция „Наука” с Проекта на бюджет за 2017 г. разчетените средства се увеличават спрямо 2016 г. с 37,9 млн. лв. Предвидени са допълнително 7 млн. лв. за дейности по Националната пътна карта за научна инфраструктура, както и 7 млн. лв. за достъп до пълнотекстови международни бази данни с научни публикации. Трансферът за Българската академия на науките е 78,3 млн. лв. от Министерството на образованието и науката и включва увеличение с 5 млн. лв. спрямо 2016 г., като се цели повишаване на възнагражденията на служителите.
В последвалата дискусия се включиха народните представители Милена Дамянова, Станислав Станилов, Стоян Мирчев, Бойка Маринска, Борислав Великов, Снежана Дукова, Галя Захариева, както и представители на синдикални организации в областта на образованието, Българската академия на науките, Съветът на ректорите, Националното представителство на студентските съвети и работодателски организации. Изразена бе принципна подкрепа за Законопроекта за бюджет на Република България за 2017 г.
Госпожа Янка Такева подчерта, че нарастването на средствата за системата на предучилищното и училищното образование е най-значително, тъй като за първи път от 90-те години на миналия век започналата с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование реформа е предварително обезпечена с финансови средства. Изказано бе мнение, че не може да се достигне до високи научни постижения без добро базисно образование.
В предложения Проект на бюджет за 2017 г. са предвидени средства за подобряване на материалната база, за първи път са заложени средства, освен за закупуване на нови автобуси, и за поддържане на стария автопарк. Пояснено бе, че средствата, предвидени за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти средно с 8 на сто за 2017 г., са с изпреварващ ръст спрямо минималната работна заплата в държавата, като мярка за привличане на млади специалисти към педагогическата професия. Предложено бе да се диференцират стандартите за техническите професионални направления.
Дадена бе положителна оценка на Проектобюджета в областта на висшето образование, тъй като за първи път от години са предвидени средства за реализация на започналата реформа във висшето образование.
Представители на Българската академия на науките изразиха притеснение относно размера на заплатите на преподавателите във висшите училища и на научните работници. Поставени бяха въпроси относно възможностите за увеличение на субсидията, предвидена за функция „Наука”. Изразени бяха опасения, че провежданата бюджетна философия създава неблагоприятни условия за развитието на българската наука, както и че се констатира изоставане от предвидените в Националната програма за реформи темпове на нарастване на дела на държавното финансиране за наука от брутния вътрешен продукт.
Представителят на Министерството на образованието и науката поясни, че се води задълбочен диалог с научната общност относно организацията на научната инфраструктура, въвеждането на бюджетно програмиране и механизмите за оценка на научния труд, които биха имали пряко въздействие върху размера на възнагражденията на българските учени. Посочени бяха и възможностите, които предлага Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: за – 9, против – 1, въздържал се – 1, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заместник-председателят – народният представител Иван Чолаков, има думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧОЛАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям Ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2016 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г.
Министър Красен Кралев представи Проекта за държавния бюджет на Министерството на младежта и спорта. Той информира народните представители, че в Проектa на закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. за Министерството са определени разходи в размер на 74 млн. 429 хил. лв., което е с 2 млн. 217 хил. лв. или 3,1% повече в сравнение с 2016 г.
Разпределението на средствата е за следните дефинирани политики:
- Политика в областта на спортa за учащи в свободното време. Предвидените средства за 2017 г. са в размер на 15 млн. 424 хил. лв., което е с 1 млн. 951 хил. лв. или близо 15% повече в сравнение с 2016 г. В тази бюджетна програма са включени и средствата за делегирани от държавата дейности, необходими за издръжката на шестте спортни училища, финансирани чрез бюджета на Министерството, детски градини и т. н.;
- Политика в областта на спорта за високи постижения. Предвидените разходи за изпълнение на целите и дейностите в областта на спорта за високи постижения за 2017 г. са в размер на 49 млн. 641 хил. лв. или средно с 1 млн. 80 хил. лв. по-малко в сравнение с 2016 г. Това идва в предвид, че тази година няма да има олимпийски игри.
През 2017 година продължава преструктурирането на показателите и средствата по бюджетните програми с оглед прилагането философията по отношение на дейностите, които ще бъдат финансово подпомогнати, а именно като се дава приоритет на федерациите, които имат спортисти със завоювани медали и призови класирания от последните три летни олимпийски игри;
- Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.
Разпределените разходи за изпълнение на целите на политиката в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти за 2017 г., са 3 млн. 158 хил. лв. Намалението на средствата спрямо 2016 г. са 760 хил. лв.
В заключение министър Кралев поясни, че с бюджета за 2017 г. продължава тенденцията за насочване на повече средства за детско-юношески и масов спорт, както и разширяване на обхванатите спортове по Програмата за развитие на спорта за хора с увреждания.
Не на последно място е спортната инфраструктура, където средствата се насочват за изграждане и реконструкция на тренировъчни и спортни съоръжения.
Директор дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност” – госпожа Елка Димитрова, представи тази част от проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика, която се отнася до провеждане на политиката по заетостта за безработните младежи до 29 години. В рамките на бюджетна програма „Осигуряване на заетост и повишаване на качеството на работната сила на безработните и заети лица“ са предвидени 73 млн. лв. за изпълнение на Европейската гаранция за младежта.
В бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2017 г. са предвидени 2 млн. лв. за активиране на 3000 неактивни младежи до 29 години и 10,2 млн. лв. за осигуряване на заетост на 6000 младежи до 29 г.
Бюджетът за 2017 г. на Държавната агенция за закрила на детето е 1 млн. 415 хил. лв., като тази сума не е променена в сравнение с 2016 г.
От страна на Министерството на здравеопазването заместник-министър д-р Адам Персенски представи бюджетната програма „Медикосоциални грижи за деца в неравностойно положение”, включена в проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2017 г.
След проведеното обсъждане, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта гласува, както следва:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – 0 гласа, „против” – 0, „въздържали се” – 15 гласа;
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становище от Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” – 10 гласа, „против” – 0, „въздържали се” – 5 гласа.
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чолаков.
Комисия по здравеопазването – с доклада й ще Ви запознае председателят на Комисията народният представител Даниела Дариткова. Следва Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 15 ноември 2016 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването д-р Петър Москов, д-р Ваньо Шарков – заместник-министър на здравеопазването, и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), д-р Глинка Комитов – управител на НЗОК, представители на Министерството на финансите, синдикатите, работодателите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването д-р Петър Москов. Той информира народните представители, че с Проектобюджета за 2017 г. е планирано равнище на разходите, което да осигури финансирането на ангажиментите и дейностите, които по закон са възложени за осъществяване чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.
Съгласно проектобюджета за 2017 г., общият размер на предвидените разходи на Министерството на здравеопазването възлизат на 458 милиона 847 хиляди и 700 лв., като с тези средства ще бъдат финансирани дейности, политики и програми в областта на опазването и контрола на общественото здраве, дейности по национални здравни програми, осъществявани от бюджетните структури към Министерството на здравеопазването, спешната помощ, както и всички останали дейности, свързани с общественото здраве.
Приоритетни направления и дейности ще продължават да бъдат спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика.
Министър Москов подчерта, че осъществяването на реформата в сектора ще продължи на базата на приетите промени в Закона за лечебните заведения и в Закона за здравното осигуряване, като тя ще бъде насочена към подобряване на достъпа до комплексни медицински дейности, повишаване на удовлетвореността на българските граждани от качеството на предлаганите медицински услуги, адекватно финансиране и постигане на финансова устойчивост на сектора в средносрочен план.
Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират програмите и дейностите, осъществявани от бюджетните структури в областта на общественото здраве, спешната помощ, стационарната психиатрична помощ, медико-социалните грижи за деца, лечение в чужбина и други. Предвиденият финансов ресурс ще бъде разходван за обезпечаване на Национални програми и централни доставки за профилактика, контрол и лечение на социално-значими заболявания, осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, както и обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Ангажиментите на държавата по отношение финансирането на определени дейности в лечебните заведения за болнична помощ, които остават държавна отговорност – психиатрична помощ, спешна медицинска помощ, лечение на пациенти с ХИВ/СПИН, трансплантация на тъкани, органи и клетки, медицинска експертиза на работоспособността и други, както и финансово подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и трудно достъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението.
През 2017 г. Министерството на здравеопазването ще продължи да предоставя трансфер към Националната здравноосигурителна каса за финансиране на разходите за лекарствени продукти и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, за дейности за здравно неосигурени лица, включващи дейности по амбулаторно проследяване на болни с психични и с кожно-венерически заболявания, интензивно лечение, дейности по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и за доплащане на сумата за посещение при лекар/лекар по дентална медицина и на лечебни заведения от лицата, които са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В Проектобюджета за 2017 г. са разчетени средства и за здравеопазването в общините в съответствие с увеличението на минималната работна заплата на персонала в детските ясли, детските кухни и на здравните медиатори, като се предвижда увеличение на броя на здравните медиатори.
Председателят на Национална пациентска организация, д-р Станимир Хасърджиев, обърна внимание на необходимостта от увеличаване на средствата за финансовото обезпечаване на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ, лекарствените продукти по Наредба № 34 за пациенти със СПИН, туберкулоза и зависимости и на задължителните и препоръчителните имунизации и реимунизации, съгласно Имунизационния календар на Република България. Той посочи, че с предлаганите в законопроекта финансови параметри ще бъде затруднено осъществяването на планираните дейности по тези политики.
След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати:
1. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.: „за” – 0 , „против”– 1, „въздържали се” – 14.
2. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.: „за” – 9, „против”– 3, „въздържали се”– 4.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема д-р Дариткова.
Доклад на Комисията по околната среда и водите – ще Ви запознае председателят й Станислав Иванов.
Следва Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 15 ноември 2016 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите: госпожа Ивелина Василева – министър, госпожа Ренета Георгиева – изпълнителен директор на ПУДООС, госпожа Мария Гвоздева – счетоводител в ПУДООС; от Министерството на финансите – госпожа Николина Апостолова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи” и господин Константин Илиев – главен експерт в дирекция „Национален фонд”.
Министър Василева представи проекта на държавния бюджет, в частта „Околна среда“ и бюджет на Министерството на околната среда и водите. Тя подчерта, че провежданата политика в областта на опазването на околната среда през прогнозния период 2017 – 2019 г. ще бъде реализирана чрез последователно и съгласувано изпълнение на екологичните проекти и чрез намаляване на общия натиск на различни източници и икономически дейности върху околната среда. Сред основните приоритети в областта на околната среда е и продължаване на ускореното изграждане на екологична инфраструктура на страната и екологична мрежа Натура 2000. Тези дейности ще съдействат за подобряване на качеството на живот на населението и опазване на екосистемите, както и за изпълнение на ангажиментите на страната към Европейския съюз.
В областта на ограничаването на изменението на климата се цели да се гарантира намаляване на емисиите на парникови газове и осигуряване дългосрочно планиране на мерки за адаптация към климатичните промени. Това ще се реализира чрез предприемане на национални мерки и въвеждане на европейски и международни механизми.
Един от основните акценти в провежданите политики по околна среда през следващия тригодишен период ще бъде развитието на екологичния потенциал на икономиката. Ще продължи въвеждането на екологично чисти технологии и производства при намаляване потреблението на първични суровини и ресурси. Други дейности са превенцията и ограничаване на промишленото замърсяване, насърчаване на рециклирането, развитие на агроекологичните практики, биологичното земеделие и екотуризма, които опазват природното богатство на страната и предотвратяват неблагоприятното въздействие върху човешкото здраве.
През следващите години Министерството на околната среда и водите ще насочи усилията си в повишаване качеството на мониторинга и информацията за атмосферния въздух, за повърхностните и подземни води, за почвите, горските екосистеми, отпадъците, шума.
Чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще бъдат изпълнявани геозащитни мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, ерозионните процеси по Дунавското крайбрежие и Черноморското крайбрежие и за предотвратяване на аварии и щети.
С предвидените средства в сферата на опазване на околната среда за 2017 г. ще бъдат финансирани екологични проекти и дейности, свързани с изграждането на малки водоснабдителни мрежи и съоръжения с местно значение за питейно-битово водоснабдяване на населението.
Също така ще се осигури финансиране на проекти за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води, канализационни мрежи и довеждащи колектори, съоръжения за защита на руслата и бреговете на деретата от ерозия, съоръжения за регулиране на оттока на реките и създаване на водни площи с местно значение.
Значителна част от планираните средства ще бъдат насочени за проекти, свързани с изграждане на нови или рекултивация на съществуващи депа, инсталации или съоръжения за управление на отпадъците. Предвижда се и финансиране на специализирани машини, сепариращи съоръжения и инсталации за третиране, преработване, разделяне, системи за рециклиране или оползотворяване на отпадъците.
Предвидените средства за изпълнение на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация за 2017 г. са в размер на 5 млн. лв.
С Проектозакона на Закона за държавния бюджет за 2017 г., за Министерството на околната среда и водите се определят приходи в размер на 55 млн. лв., при 48 млн. лв. за бюджет 2016 г., или значително увеличение, което се дължи на новия подход при отчитането на събраните държавни такси. Прогнозните приходи за 2018 и 2019 г. са съответно 53,101 милиона и 54,331 милиона.
Разходната част включва разходи за персонал, разходи за издръжка и капиталови разходи, като общите разходи, заложени в бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2017 г. възлизат на 46 млн. лв., при 44 милиона за 2016 г.
Предвижданите разходи по бюджета на МОСВ за 2017 г. са най-високи за „Политиката в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда” – 20 млн. 787 хил. лв.; за политиката в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост – 8 млн. 337 хил. лв. и за програма „Администрация” – 16 млн. 923 хил. лв.
По-значими разходи са за съхранение, укрепване и възстановяване на екосистемите, видовете и генетичните им ресурси – 6 млн. 163 хил. лв.; интегрираното управление и опазването на водите – 5 млн. 781 хил. лв.; оценка и управление на въздействието върху околната среда – 3 млн. 33 хил. лв. и управлението на отпадъците – 2 млн. 683 хил.лв.
Госпожа Василева посочи още какво ще се реализира с помощта на трансфери и средства от ПУДООС и какви средства се предвиждат за екологични проекти на общините.
Председателят на Комисията – господин Станислав Иванов, благодари на министър Василева за представянето на Законопроекта и обърна внимание, че се разглежда Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2017 г. и бюджетната прогноза за периода 2018 – 2019 г. в програмен формат, като се фокусира основно върху частта, засягаща компетенциите на Комисията, Министерството на околната среда и водите и политиките, свързани с околната среда и водите.
След откриване на дебатите, народният представител Манол Генов отправи въпроси относно предвижданите приходи и формирането им, както и относно Наредбата, уреждаща това, и получи изчерпателни отговори от министъра.
Господин Станислав Иванов, след отправяне на покана за други изказвания и благодарност за участието на представителите на МОСВ и МФ в заседанието, прекрати дебатите и обяви гласуване на Законопроекта, след което Комисията по околната среда и водите подкрепи Законопроекта със 7 гласа „за”, 3 гласа „против” и без „въздържали се”, и изрази следното становище: Комисията подкрепя Проектозакона и заложените в него показатели по отношение на опазването на околната среда и водите и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения. С доклада й ще Ви запознае председателят на Комисията народният представител Настимир Ананиев.
Следва Комисия по културата и медиите.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 15 ноември 2016 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На заседанието присъстваха господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството; господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Милчо Ламбрев – генерален директор на ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“, господин Ангел Забуртов – генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“; господин Валери Василев – главен директор на ДП „Транспортно строителство и възстановяване“, господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД; господин Владимир Владимиров – изпълнителен директор на „Холдинг БДЖ“ ЕАД. В заседанието взеха участие и господин Никола Колев – заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията, и господин Константин Тилев – член на Комисията за регулиране на съобщенията; господин Александър Йоловски – заместник-председател на Държавна агенция „Електронно управление“, както и представители на Министерството на финансите и синдикалните организации.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2017 г. бе представен от господин Ивайло Московски. Той подчерта, че бюджетът в частта „Транспорт“ за 2017 г. е съобразен с основните допускания и параметри, посочени в проекта на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г.
Концепцията на Проекта се изгражда върху следните задължителни правила:
- одобрените от Министерския съвет тавани на разходите като рамка за разработване на проектобюджетите за периода 2017 – 2019 г.;
- средства от фондове на Европейския съюз, включително и за национално съфинансиране, както и усвояването на ДИЗ, включително и за заеми с краен бенефициент търговски дружества се планират по централния бюджет;
- за 2017 г. и 2018 г. се предвижда повишаване размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО с по един процентен пункт;
- отчетено е и увеличаването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лева, като размерът се запазва за 2018 и 2019 г.;
- запазването на здравноосигурителната вноска в размер на 8%.
По отношение на идеологията на изготвянето на бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2017 г. министър Московски постави акцент върху факта, че с последните изменения на Закона за електронното управление се създава Държавна агенция „Електронно управление“. Във връзка с това програмната структура за 2017 г. е променена, като е формирана от две политики и шест програми, а именно:
- политика в областта на транспорта;
- политика в областта на съобщенията и информационните технологии.
Програми:
Програма 1 – „Развитие и поддръжка на транспортната инфраструктура“;
Програма 2 – „Организация, управление на транспорта, осигуряване на безопасност, сигурност и екологосъобразност“;
Програма 3 – „Търсене и спасяване във водния и въздушния транспорт“;
Програма 4 – „Разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт“;
Програма 5 – „Развитие на съобщенията и информационните технологии“;
Програма 6 – „Административно обслужване, медицинска и психологическа експертиза“.
Предвидените собствени приходи по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2017 г., които се администрират от Централно управление и второстепенните разпоредители с бюджет, са в размер на 53 млн. 400 хил. лв. Голямата част от тях, около 42%, се генерират предимно от държавни такси, събрани по Тарифа № 5. Съществен дял имат и събраните глоби – около 10%.
Съществен елемент на приходната част са приходите от концесии, като очакванията са общият им обем да бъде почти 25 млн. лв., тоест 46% от общо предвидените приходи.
Общите разходи по бюджета на Министерството за 2017 г. възлизат на 270 млн. 668 хил. 600 лв., като по основни направления се разпределят, както следва:
За персонал 27 млн. 330 хил. 200 лв.;
За текуща издръжка 233 млн. 867 хил. лв.;
За капиталови разходи 9 млн. 471 хил. 400 лв.
В програмния формат на бюджета на Министерството за 2017 г. са включени следните предоставени субсидии и капиталови трансфери:
„БДЖ – Пътнически превози” ЕООД.
В предложената бюджетна рамка от Министерството на финансите са планирани средства за БДЖ в размер на 227 млн. лв., разпределени както следва:
- капиталов трансфер в размер на – 35 млн. лв. за доставка на вагони;
- субсидия за пътнически превози – 175 млн. лв.;
- компенсации за някои категории пътници – 17 млн. лв.
ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”
Осигурени са 240 млн. лева, разпределени по направления:
- капиталов трансфер в размер на 105 млн. лв. за ремонт, модернизация и строителство на съоръжения по жп инфраструктура и
- субсидия от 135 млн. лв. за текущо поддържане и експлоатация.
Предвидените за НКЖИ капиталови трансфери възлизат на 105 млн. лв., за текуща поддръжка – 135 млн. лв.
ДП „Пристанищна инфраструктура”
В съответствие с предложената от Министерство на финансите рамка е предвиден капиталов трансфер в размер на 11 млн. лв. за рехабилитация и модернизация на пристанищни терминали през 2017 г.
Автомобилен транспорт
Предвидена е обща субсидия в размер на 52 млн. 300 хил. лв., разпределена както следва:
- субсидия за вътрешноградски и междуселищни пътнически превози в слабонаселени планински и гранични райони, в размер на 14 млн. 500 хил. лв. и
- компенсации за безплатни и по намалени цени пътувания на граждани в страната, в размер на 37 млн. 800 хил. лв.
„Български пощи“ ЕАД
В бюджетната рамка за 2017 г. се предвиждат компенсации за „Български пощи“ ЕАД в размер на 38 млн. лв. Увеличението на средствата за 2017 г. е свързано с осигуряване на допълнителни средства в размер на 24 млн. 600 хил. лв. за докомпенсиране на дружеството за извършваната от него универсална пощенска услуга за периода 2011 – 2014 г. и 13 млн. 400 хил. лв. за компенсиране на тази услуга за 2015 г.
Необходимите средства на „Холдинг БДЖ“ ЕАД за 2017 г. по първоначалния проект на бюджет са 560 млн. лв. Във връзка с извършена нотификация пред Европейската комисия за предоставяне на държавна помощ на „Холдинг БДЖ“ ЕАД сумата е конкретизирана в размер на 602 млн. лв., като средствата са необходими за:
- Изплащане на задължения към финансови институции, Министерство на финансите, ДП НКЖИ – 392 млн. лв.;
- Инвестиции в нов подвижен състав – 210 млн. лв.
В доклада на министъра на транспорта по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. е засегнат проблемът, свързан с поддържането на плавателния път по река Дунав. Във връзка с предстоящите решения на Смесената българо-румънска комисия е необходимо сключването на договор за драгиране през 2017 г., което е изцяло национален ангажимент. В тази връзка като допълнение се явява потребността от средства за извършване на драгаж на река Дунав в конкретните критични точки на база хидрометеороложките очаквания през 2017 г. в размер на 3 млн. 964 хил. 800 лв.
Държавната политика в областта на съобщенията за периода 2017 – 2019 г. ще бъде насочена към изпълнението на следните приоритети:
- поддържане на условия за свободна и ефективна конкуренция както на пазара на електронните съобщения, така и на пазара на пощенските услуги, като част от единния вътрешен пазар в Европейския съюз;
- развитие на модерна електронна съобщителна и пощенска инфраструктура;
- създаване на условия за ускорено изграждане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи;
- преодоляване на изоставането в изграждането и развитието на електронната съобщителна инфраструктура в слабо населени и отдалечени райони;
- осигуряване предоставянето на достъпна, надеждна и ефективна универсална пощенска услуга и нейното съхранение в условията на либерализиран пазар на пощенски услуги;
- развитие и модернизиране на националните пощенски мрежи.
Бюджетът на Комисията за регулиране на съобщенията за
2017 г. бе представен пред членовете на комисията от господин Никола Колев – заместник-председател на КРС.
Предвидените приходи по бюджета на КРС за 2017 г. са в размер на 60 млн. лв., като предвидените капиталови разходи възлизат на 1 млн. 660 хил. лв.
Основните приоритети и политиката в областта на електронното управление бяха представени от господин Александър Йоловски.
Политиката в областта на електронното управление ще се реализира чрез дейности и мерки, насочени към:
- разработване и провеждане на цялостна държавна политика в областта на електронното управление, електронните удостоверителни услуги и електронната идентификация, мрежовата и информационната сигурност;
- разработване, изпълнение, координиране и контрол на проектите за електронно управление, информационни и комуникационни технологии в администрациите;
- координация и контрол върху дейностите за прилагане на изискванията за вътрешния оборот на електронни документи и за съответствието на информационните системи с изискванията за оперативна съвместимост, както върху дейностите по изграждането, поддържането и използването на национална инфраструктура за пространствена информация;
- развитие, управление, поддръжка и експлоатация на Единната електронна съобщителна система;
- изпълнение на функциите на Национален център за действие при инциденти по отношение на информационната сигурност;
- изграждане, поддръжка и експлоатация на съобщителни обекти със специално предназначение, които са част от интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната и въоръжените сили при обявяване на „извънредно положение“, „военно положение“ и/или „положение на война“.
Предвидените разходи по бюджета на Държавна агенция „Електронно управление“ за 2017 г. възлизат на 19 млн. 996 хил. 900 лв.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се“ и 1 глас „против“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
От Комисията по културата и медиите – имате думата, уважаеми господин Кадиев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КАДИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
Комисията по културата и медиите на заседание, проведено на 15 ноември 2016 г. обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
В обсъждането участваха представители на Министерството на културата, Министерството на финансите, Българската телеграфна агенция, Българското национално радио, Българската национална телевизия и Съвета за електронни медии.
Министърът на културата господин Вежди Рашидов представи бюджета на Министерството на културата.
Държавният бюджет за 2017 г. беше представен от госпожа Росица Спасова, началник отдел в дирекция „Държавни разходи” на Министерството на финансите.
Проектобюджетът на Министерството на културата за 2017 г. предвижда собствени приходи – 24 млн. 900 хил. лв.; рамка на разходи в размер на 157 млн. 143 хил. 900 лв., като от тях за текущи разходи са предвидени 151 млн. 460 хил. 200 лв., за капиталови разходи са предвидени 5 млн. 683 хил. 700 лв.
Разходите по бюджета на Министерството са насочени към осъществяването на:
- политика в опазването на движимото и недвижимото културно наследство;
- политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование;
- бюджетна програма „Администрация”.
Предвидената сума от централния бюджет за Българската телеграфна агенция е в размер от 4 836,3 хил. лв. и е предназначена за финансиране на дейности, които Агенцията осъществява като национален независим информационен институт на Република България.
За Съвета за електронни медии в Законопроекта за държавния бюджет за 2017 г. са предвидени приходи в размер от 1 200,0 хил. лв. и разходи в размер на 1 310,3 хил. лв.
Законопроектът за държавния бюджет за 2017 г. предвижда сума за Българското национално радио в размер на 42 224,4 хил. лв. Разходите на БНР са за осъществяване на основните цели на обществения оператор по подготовката, създаването и разпространението на националните и регионалните радиопрограми. Капиталовите разходи по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията са в размер на 3 900,0 хил. лв.
За Българската национална телевизия в Законопроекта за държавния бюджет за 2017 г. сумата е 65 272,2 хил. лв. Капиталовите разходи, в това число по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията са в размер на 8 100,0 хил. лв. Средствата за БНТ основно са за създаване и разпространение на националните програми БНТ 1, БНТ 2, БНТ HD, БНТ „Свят” и за регионални програми.
В § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за 2017 г. се отлага за следващо време действието на § 2 от Преходните и заключителните разпоредби, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 на Закона за радиото и телевизията, съответно за 2017 и 2018 г.
По време на дискусията взеха отношение за бюджета за
2017 г. народните представители Ирена Соколова, Мариана Бояджиева, Иван Иванов, Славчо Атанасов, Станислав Станилов и Петър Кадиев.
Становище по Законопроекта изразиха и Снежана Янева от Българската библиотечно-информационна асоциация и Юлия Цинзова от Столичната библиотека.
След приключване на дискусията се проведе гласуване със следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: „за“ – няма, „против“ – няма, „въздържали се“ – 17;
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за“ – 10, „против“ – 5, „въздържали се“ – 2.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите – председателят на Комисията народният представител Бойка Маринска.
Имате думата, уважаема госпожо Маринска.
ДОКЛАДЧИК БОЙКА МАРИНСКА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, колкото и да сте останали в залата!
„На свое редовно заседание, проведено на 15 ноември
2016 г., Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
В заседанието взеха участие – от Министерството на финансите: госпожа Евгения Орлова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“, от Министерството на труда и социалната политика: госпожа Деница Сачева – заместник-министър.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Евгения Орлова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2017 г. е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (СБП) за периода 2017 – 2019 г. Рамката на Бюджет 2017 и параметрите на прогнозата до 2019 г. са изготвени на база актуализираната макроикономическа прогноза, заложените основни допускания, реалистична оценка за приходите, както и при ограничаване на темпа на нарастване на разходите чрез относително задържане на националните разходи. Очакванията за реалния растеж на брутния вътрешен продукт са той да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период, като през 2017 г. слабо ще се забави до 2,5%, а за периода 2018 – 2019 г. се очаква постепенното му ускоряване до 2,7%. Средносрочната перспектива е обвързана със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към консолидационните стъпки от пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г. Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., в настоящата прогноза се запазват целите за дефицита за периода 2017 – 2019 г. съответно на 1,4%, 1,0% и 0,5% от брутния вътрешен продукт, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза.
Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел:
Общо предвидените средства по консолидираната фискална програма за юридически лица с нестопанска цел възлизат на 183,117 млн. лв., в това число:
По държавен бюджет – 67,445 млн. лв., от които:
- по централен бюджет – 11,542 млн. лв.;
- включени по бюджетите на министерствата и ведомствата – 55,903 млн. лв.
Общините – 59,467 млн. лв.
По Национален фонд – 41,048 млн. лв. за финансиране на проекти с бенефициенти юридически лица с нестопанска цел по линия на Европейските фондове.
Държавен фонд „Земеделие“ – 1,944 млн. лв.
По централния бюджет за 2017 г., средствата (субсидиите и капиталовия трансфер) за юридически лица с нестопанка цел са предвидени и посочени поименно с Приложение № 4 към чл. 50, ал. 1 и Приложение № 5 към чл. 50, ал. 2 от проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2017 г. и възлизат на 12,542 млн. лв. (по Приложение № 4 – 11,542 млн. лв. и по Приложение № 5 – 1,0 млн. лв.).
Като общо, размерът на субсидиите на юридически лица с нестопанска цел по централния бюджет за 2017 г. се запазва спрямо 2016 г., с изключение субсидията на Българския Червен кръст, където има завишение с 900 хил. лв. Увеличението е за подпомагане на финансовото осигуряване на дейностите, свързани с реализацията на Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане по Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещи се лица. БЧК е партньорската организация, с която АСП е сключила договор за изпълнение на оперативната програма. Разходите за реализация на Програмата са увеличени поради удължаване на срока за изпълнение на Програмата. Тези разходи са свързани с наемане на складове, охрана и застраховка на продуктите, дистрибуция на храните до правоимащите лица и други.
Основната група от юридически лица от Приложението са национално представителните организации на и за хората с увреждания (на основание чл. 52 от ЗИХУ). Общо предвидените средства за тази група юридически лица възлизат на 4,359 млн. лв.
Приложението освен това включва и субсидиите на Съюза на ветераните от войните, Българския Червен кръст – Национален съвет, Съюза на народните читалища, Рилската Света обител – Рилски манастир, Троянски манастир „Успение Богородично“, Бачковски манастир „Успение Богородично“, Национален дарителски фонд „13 века България”, Българския институт по стандартизация, Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство, Съюз на тракийските дружества и Македонски научен институт.
Финансирането на организациите от Приложението се извършва в съответствие с разпоредбата на чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, при условия и по ред, определени в съответните специални закони.
Предвидените средства са предназначени за подпомагане и дофинансиране на изпълнението на съответните дейности и политики.
По Законопроекта за държавен бюджет за 2017 г. се изказаха народните представители Бойка Маринска, Менда Стоянова, които изразиха мнения относно списъка по Приложение № 4, касаещи субсидии и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2017 г. Според тях по-прецизните критерии и обосновки за включване в списъка ще могат да бъдат направени през 2018 г., когато влизат в сила промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
След проведеното разискване, изказаните становища и мнения Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 8 гласа „за”, без „против“ и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г.,
№ 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Маринска.
Следва доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Има думата народният представител Евгени Стоев.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ СТОЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по вероизповеданията и правата на човека относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На свое заседание, проведено на 15 ноември 2016 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Ивайло Танев - главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“ в Министерство на финансите; госпожа Мая Манолова – Омбудсман на Република България, и госпожа Цветанка Митева – главен счетоводител на институцията; госпожа Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация, и господин Баки Хюсеинов – заместник-председател; госпожа Петя Първанова – председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, господин Пламен Цветанов – директор на Дирекция „Финансово-счетоводни дейности“ в Агенцията, господин Емил Велинов – директор на Дирекция „Вероизповедания“ в Министерски съвет, и представители на неправителствени организации.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Ивайло Танев. От представените институции, чийто бюджет се разглежда в комисията, само две са първостепенни разпоредители – Омбудсманът на Република България и Комисията за защита от дискриминация. По отношение на второстепенните разпоредители с бюджет бе обърнато внимание, че заложените параметри не са окончателни и е възможна промяна на бюджетите им след преценка на техните принципали.
За институцията Омбудсман на Република България е предвиден бюджет в размер на 2 950 000 лв.
Госпожа Мая Манолова отбеляза, че през последната една година постъпилите жалби и сигнали от граждани са над 10 000 броя срещу 5 492 в предходната година и това налага съответен капацитет и ресурс. За функцията на омбудсмана като Национален превантивен механизъм в Република България, както и за задълженията на омбудсмана, свързани с измененията на Закона за чужденците в Република България – наблюдение върху налаганите спрямо чужденци принудителни мерки – принудително отвеждане до границата на Република България и експулсиране, е необходимо да бъдат отпуснати достатъчно ресурси – човешки и финансови.
Комитетът по правата на детето към ООН дава препоръка да се осигурят достатъчно технически, човешки и финансови ресурси в подкрепа на работата на институцията по популяризирането и гарантирането на правата на децата. Омбудсманът заяви, че подкрепя Законопроекта да държавния бюджет за 2017 г., като отбеляза че през следващите години ще е необходим човешки ресурс с висок професионализъм, опит и отговорност, който да защитава правата на човека и в частност на детето, при адекватна обезпеченост с финансови средства.
За Комисията за защита от дискриминация разчетените разходи са в размер на 2 500 000 лв.
Госпожа Ана Джумалиева благодари за увеличението на бюджета, макар и с малко, но заяви че заложените средства в бюджет 2017 г. не са достатъчни за изпълнение на ангажиментите на Комисията. Комисията като национален орган по правата на човека е задължена да открие и управлява регионални офиси във всички областни центрове на страната. Предстои да се открият още 8 регионални офиси, за функционирането на които са необходими допълнителни средства за фонд „Работна заплата“, нужни за назначаване на служители, средства за ремонт, оборудване и поддръжка на работните помещения. Госпожа Джумалиева заяви, че за нормалната дейност на ръководената от нея комисия е необходим бюджет в размер на 3 млн. лв.
Отпуснатата субсидия за вероизповеданията, регистрирани по Закона за вероизповеданията, е в размер на 5 млн. лв. – с 500 000 лв. повече от Бюджет 2016 г. За Българските православни църковни общини в чужбина са отделени 1 350 000 лв., за ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната - 2 410 000 лв.; за ремонт и строителство на молитвени домове на Мюсюлманското вероизповедание в Република България - 360 000 лв.; за ремонт и строителство на молитвени домове на Католическата църква в Република България – 50 000 лв.; за ремонт на синагоги и подпомагане на Религиозната общност на евреите в Република България – 50 000 лв.; за ремонт и строителство на храмове на Арменската Апостолическа православна църква – 50 000 лв.; за ремонт и строителство на молитвени домове на други регистрирани вероизповедания в Република България - 80 000 лв.; за ремонт на религиозни сгради с национално значение - 450 000 лв. и др.
Господин Емил Велинов благодари за увеличения бюджет на дирекцията и заяви, че подкрепя бюджет 2017 г., в частта „Вероизповедания“, като смята че отпуснатите средства са достатъчни.
На Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет бюджетът за 2017 г. е планиран в размер на 8 млн. лв.
Госпожа Петя Първанова сподели, че за цялостната издръжка на Агенцията и осигуряване на необходимите условия за прием, настаняване и разглеждане на молбите на лицата, търсещи закрила, по прогнозни данни са необходими 23 487 700 лв. за 2017 г. Предвидените средства в Законопроекта са на база обезпечаване на необходимите дейности за сметка на средства от държавния бюджет. Тя заяви, че ръководената от нея Агенция е предвидена като събенефициер в Грантово споразумение „Укрепване на националния капацитет на Република България в областта на убежището и миграцията“ по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, с което е осигурено финансиране 9 550 563 лв. за периода от 1 октомври 2016 г. до 30 септември 2017 г.
След проведената дискусия и изказаните мнения по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 9 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 2 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Стоев.
Следва доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. С доклада на Комисията ще ни запознае нейният председател господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2016 г. разгледа на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., внесен от Министерски съвет в Народното събрание на 31 октомври 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – г-н Николай Николов – временно изпълняващ длъжността председател, и г-жа Диана Кунзова – директор на дирекция „Финансово-счетоводна дейност и административно обслужване“; от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – господин Пламен Георгиев – председател, господин Иво Иванов – зам.-председател, госпожа Антоанета Цонкова – член, и госпожа Стоянка Николакова – член.
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика осъществява парламентарен контрол върху дейността на посочените комисии и съответно народните представители взеха отношение относно заложените за тях параметри в Законопроекта за държавен бюджет.
В хода на разискванията беше изслушан господин Николай Николов от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, който изложи становище, че предвиденият бюджет от 1 мил. 300 хил. лева за 2017 г.е напълно достатъчен за функциониране на нормалната дейност на ресорната му Комисия.
Господин Пламен Георгиев от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество също оцени предвидения бюджет от 6 млн. 162 хил. лева за достатъчен за работата на ръководената от него Комисия. Той отбеляза, че ако това предложение се приеме от Народното събрание, тези финансови средства биха подпомогнали още повече Комисията в нейната работа. С този бюджет ще се даде възможност да се попълнят незаетите бройки за инспектори, което ще се отрази на обхвата и качеството на проверките.
По Законопроекта взеха отношение народните представители Атанас Зафиров, Георги Ковачев и Иван Славов Иванов.
След последвалите разисквания между народните представители и проведеното гласуване резултатът по парламентарни групи е: 2 гласа „за“ от представителите на ГЕРБ; 2 гласа „против“ от представителите на БСП и ДПС; 5 гласа „въздържал се“ от представителите на ПФ, АБВ, РБ и БДЦ-НС.
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен в Народното събрание от Министерски съвет на 31 октомври
2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. С него ще ни запознае народният представител Владимир Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„На свое извънредно заседание, проведено на 16 ноември 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд“ в Министерство на финансите.
I. Законопроектът за държавен бюджет на Република България за 2017 г., който е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (СБП) за периода 2017 – 2019 г. предвижда следните параметри по консолидираната фискална програма (КФП):
- Приходи, помощи и дарения: 35 439,6 млн. лв. (38,4% от брутния вътрешен продукт (БВП);
- Разходи (вкл. вноска в бюджета на ЕС): 36 769,6 млн. лв. (39,8% от БВП);
- Дефицит: 1 330 млн. лв. (1,4% от БВП). Прогнозният БВП по текущи цени за 2017 г. възлиза на 92 395 млн.лв., като реалният икономически растеж се очаква да бъде 2,5%.
През 2017 г. се планира поемането на нов държавен дълг от 1,2 млрд. лв., от които 0,8 млрд. лв. за рефинансиране на падежи по вътрешния дълг и 0,4 млрд. лв. – възможност за сключване на споразумение за заем за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на Европейския съюз за периода 2014 – 2020 г., при условия за последваща ратификация.
Вследствие на постигната фискална консолидация, нивото на публичен дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на нов външен дълг в рамките на Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари.
По този начин планираните стойности както на дефицита, така и на държавния дълг остават в рамките на референтните стойности от Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз, които възлизат съответно на 3% от БВП за дефицита и 60% от БВП за дълга.
Следва да се отбележи, че в съответствие с Европейския Семестър Министерският съвет продължава добрата практика да внася проекта на Закон за държавния бюджет в Народното събрание до края на месец октомври. Това от своя страна създава необходимите предпоставки за синхронизиране на националната бюджетна процедура с европейската рамка за засилена предварителна координация на икономическите политики.
С оглед спецификата на своята дейност, КЕВКЕФ разглежда параметрите на проекта за държавен бюджет за 2017 г., касаещи вноската на Република България в Бюджета на Европейския съюз за 2017 г., както и планираните приходи и разходи по линия на средствата от ЕС.
II. Вноска на Република България в Бюджета на Европейския съюз за 2017 г.
Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството в Европейския съюз се изразява в националната вноска в бюджета на ЕС. За 2017 г. тя се предвижда да бъде 992,6 млн. лв. Тази прогноза е изготвена въз основа на новото Решение на Съвета относно системата на собствени ресурси на ЕС (2014/335/ЕС, Евратом), което влезе в сила, след като бе прието от всички държави членки.
По отношение на вноската следва да се вземат предвид и следните обстоятелства:
- В процеса на изпълнението на бюджета на ЕС е възможно да се наложи промяна в размера на вноската на България поради въздействието на редица фактори: възникнали допълнителни или непредвидени нужди от средства по бюджета на ЕС при изпълнение на разходните политики; промяна в размера на другите приходи на ЕС; промяна в размера на събраните традиционни собствени ресурси от всички държави членки; периодични актуализации на данните за предишни години за хармонизираната ДДС-база и за брутния национален доход на държавите членки с оглед постигане на по-голяма точност при изчислението на вноските им и др.
- При изготвянето на настоящата прогноза е допуснато, че през целия период 2017-2019 г. Обединеното кралство ще бъде пълноправен член на ЕС и няма да има промени нито в разходната, нито в приходната страна на бюджета на ЕС вследствие на проведения на 23 юни 2016 г. референдум. Към настоящия момент няма категорична информация за това кога ще бъде подадена молба за напускане и какви ще са резултатите от споразумението, което следва да се сключи съгласно член 50 на Договора за ЕС. В общия случай при евентуално напускане на Обединеното кралство сумата, равняваща се на нетния принос на страната (разликата между средствата, получавани от бюджета на ЕС, и вноската ѝ), ще следва да се осигури чрез увеличение на вноските на останалите държави членки – за България това би означавало нарастване на вноската с около 6,8% (при съответни допускания).
III. Планирани приходи и разходи по линия на средствата от ЕС за 2017 г.
Предвижда се съвкупният размер на приходите, помощите и даренията по линия на средствата от ЕС за 2017 г. да бъдат 2 612,7 млн. лв. или 2,8% от прогнозния БВП. Те включват сметки за средства от ЕС на Национален фонд, Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ и други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от ЕС. Прогнозните съвкупни разходи за 2017 г. по европейски програми и проекти възлизат на 4 422,8 млн. лв. или 4,8% от БВП, в това число: 3 153,9 млн. лв. европейски средства (3,4% от БВП) и 1 268,9 млн. лв. национално съфинансиране (1,4% от БВП).
Национален фонд
При планирането за 2017 г. са взети под внимание новите правила за програмен период 2014-2020 г., забавеното одобрение на оперативните програми от страна на ЕК, етапът на подготовка на всяка от тях, особеностите на подпомаганите сектори, както и характерът и сроковете за реализация на отделните проекти. В тази връзка съвкупните приходи на Национален фонд по сметката за средства от ЕС за 2017 г. се предвижда да са в размер на 1 701,7 млн. лв. (1,8% от БВП), а съвкупните разходи – 3 212,1 млн. лв. (3,5 % от БВП).
При планирането на разходната част е отчетена и необходимостта от текущо осигуряване на национални средства за извършване на плащания във връзка с въведените правила за възстановяване на 90% от сертифицираните разходи преди годишното уравняване на сметките с ЕК за 2017 г. на база представените от държавите членки годишни счетоводни отчети.
Същевременно прогнозните приходи са изчислени, като са взети под внимание следните особености:
- 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през последните два месеца на предходната година;
- 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през първите десет месеца на настоящата година;
- до 10% от размера на сертифицираните разходи през предходната счетоводна година, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК при годишното уравняване на сметките;
- предварителното финансиране (първоначално и годишно), което се очаква да получи България.
Съгласно приетите в края на 2013 г. регламенти, в периода 2016 – 2022 г. ЕК ще превежда на държавите членки годишно предварително финансиране, като за 2017 г. то е в размер на 2,625%, за 2018 г. – 2,75% и за периода от 2019 г. до 2022 г. по 3% от европейската компонента в бюджетите на оперативните програми без резерва за изпълнение.
Същото се представя на годишна база и се приспада при уравняването на сметките за предходната счетоводна година.
Държавен фонд „Земеделие“
Съвкупните приходи на ДФ „Земеделие“ по сметката за средства от Европейския съюз за 2017 г. се предвижда да са в размер на 513,5 млн. лв. (0,6% от БВП), а съвкупните разходи – 669,1 млн. лв. (0,7% от БВП).
Обща селскостопанска политика (ОСП)
По линия на първия стълб на ОСП ще се изплащат средства за подпомагане на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа. По схемата за единно плащане на площ през 2017 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 553,5 млн. лв. – директни плащания на земеделски стопани. Общият бюджет за финансиране на пазарни мерки за 2017 г. е в размер на 131,3 млн. лв., от които 86,5 млн. лв. са средства от ЕС и 44,8 млн. лв. представляват национално съфинансиране.
По линия на втория стълб на ОСП ще се изплащат средствата за развитие на селските райони. Средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС и да изплаща за селскостопанската политика за 2017 г. са 775,6 млн. лв., от които 623,2 млн. лв. са средства от ЕС и 152,4 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.
Обща рибарска политика
Средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на ЕС и да изплаща за Общата рибарска политика за 2017 г., са 34,8 млн. лв., от които 26,1 млн. лв. са средства от ЕС и 8,7 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.
Други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз
Разчетени са приходи, разходи и съответното съфинансиране от държавния бюджет по други сметки за средства от Европейския съюз и от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз, сред които: Фонд „Вътрешна сигурност“, Фонд „Външни граници“, Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Българо-швейцарска програма за сътрудничество, Националния доверителен екофонд, Програма за фонд „Солидарност“, Програми за трансевропейската транспортна мрежа, Програма „Еразъм +“, Програма „Хоризонт 2020“, Седма рамкова програма, Програма за изследване на структурата на земеделските стопанства, Програма „Митници 2020“ и „Фискалис 2020“, различните програми за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество и други. За 2017 г. планираните приходи по тях възлизат на 397,5 млн. лв., а разходите – на 541,6 млн. лв.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, с 9 гласа – „за”, 1 глас – „против”, и 6 гласа – „въздържали се“, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев.
Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 15 ноември 2016 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
На заседанието присъстваха господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет; представител на Министерството на финансите – госпожа Надежда Генова, директор на Дирекция „Държавни разходи“; господин Борис Димитров – председател на Държавната агенция по сигурността на информацията; господин Георги Гатев – заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства; госпожа Йосифова – заместник-министър на отбраната; бригаден генерал Даскалов – председател на Служба „Военна информация“; господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“; генерал-майор Драгомир Димитров – председател на Държавна агенция „Разузнаване“; господин Бисер Борисов – заместник-председател на Държавна агенция „Технически операции“, генерал-лейтенант Ангел Антонов – началник на Националната служба за охрана.
Госпожа Генова – директор на Дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите, представи Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. като маркира неговите основни показатели. Посочи, че завишението в бюджета на службите за сигурност е израз единствено на увеличения размер на задължителните осигурителни вноски.
Представителите на заинтересованите институции представиха Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. и актуализираната бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г., в частта бюджет на дейностите в областта на сигурността.
Представителите на Държавната агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военна информация“ и Национална служба за охрана изразиха становище, че стойностите, предвидени за разходи реално не отговарят на потребностите на институциите. Изтъкнаха, че бюджетът не е увеличаван през предходните години и това води до сериозни проблеми в работата и организацията на дейността им, с оглед на средата за сигурност на страната и предизвикателствата пред които е поставена. Дадоха се примери на бюджетни стойности на сродни институции от европейски държави, които са увеличени в пъти за 2017 г.
По време на дебатите, отношение по Законопроекта взеха народните представители Цветан Цветанов, Атанас Мерджанов, Методи Андреев, Атанас Атанасов и Димитър Лазаров. Народните представители изразиха несъгласието си с размера на средствата, определени в бюджета на службите за сигурност за 2017 г. и споделиха мнения да се внесат предложения за завишаването им между първо и второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет като за целта следва да се търси начин да се пренасочат финансови средства от бюджета към тези служби. Обсъди се и възможността от целево финансиране на разузнавателната общност като част от Съвета по сигурността към Министерския съвет.
След проведената дискусия, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения със 7 гласа – „за“, 2 гласа – „против“ и 2 гласа – „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Има думата народния представител Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2017 г. в частта му за енергийния сектор беше представен от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова.
Предвидените в Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. приходи, възлизат на 255 млн. лв., при уточнен план за 2016 г. за същите в размер на 244 млн. 263,3 хил. лв. За изпълнение на Политиката в областта на Устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие в Проект на бюджет за 2017 г. са предвидени разходи в размер на 115 млн. 302,3 хил. лв., при утвърдени със Закона за държавния бюджет за 2016 г. 111 млн. 832,3 хил. лв. Бюджетните разходи по програма „Администрация” за 2017 г. са в размер на 4 млн. 37,8 хил. лв., при утвърдени със Закона за държавния бюджет за 2016 г. 3 млн. 727,3 хил. лв. В заключение госпожа Петкова заяви, че определената рамка позволява на Министерството на енергетиката да изпълнява своите функции пълноценно.
Господин Иван Иванов представи бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране, приет с Решение по т. 1 от Протокол № 180 от 2 септември 2016 година, като обясни начина, по който се финансира Комисията и изпълнението на законовите разпоредби.
Господин Лъчезар Костов представи бюджета на Агенцията за ядрено регулиране, като информира, че определя като напредък завишението от 724 хил. лв. в разходната част и изяви препоръка за отпускане на допълнителни такива.
След представянето се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 8 гласа, без – „против” и „въздържали се” – 6 гласа.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
Последният доклад е на Комисията по политиките за българите в чужбина. С него ще Ви запознае народният представител Десислава Гушева.
Имате думата, уважаема госпожо Гушева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по политиките за българите в чужбина относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерски съвет на 31 октомври 2016 г.
На свое заседание, проведено на 16 ноември 2016 г., Комисията по политиките за българите в чужбина обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г. в частта му за политиките към българите в чужбина.
На заседанието присъстваха: от Министерство на външните работи: господин Христо Ангеличин – заместник-министър, госпожа Ладинка Михайлова – директор на дирекция „Бюджет и финанси“; от Министерството на образованието и науката: господин Красимир Вълчев – главен секретар, госпожа Наталия Михалевска – началник на отдел в дирекция „Организация, контрол и инспектиране“; от Министерство на финансите: госпожа Маринела Давидова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“; от Държавна агенция за българите в чужбина: господин Димитър Владимиров – заместник-председател, господин Красимир Томов – главен секретар.
Комисията по политиките за българите в чужбина разгледа проектобюджетите на Министерство на външните работи и Министерство на образованието и науката в частта им за политиките към българите в чужбина, както и проектобюджета на Държавна агенция за българите в чужбина.
Проектобюджетът на Министерство на външните работи беше представен от господин Христо Ангеличин, който заяви, че в приходната част бюджетът е 62 000 000 лв., а в разходната част по области на политики и бюджетни програми сумата е 122 893 000 лв., като след проведени консултации с Министерството на финансите допълнително са осигурени 5 757 000 лв. За политиката в областта на развитието на ефективна дипломатическа служба са предвидени 1 030 940 500 лв., като по програма „Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина“ предвидените средства са 83 126 600 лв.
Проектобюджетът на Министерство на образованието и науката по програма „Образование на българите в чужбина“ беше представен от господин Вълчев, който подчерта, че за 2017 г. е разчетен бюджет по отношение на българските общности зад граница в размер на 11 234 400 лв., като в сравнение с 2016 г., за 2017 г. се предвижда ръст от 1 672 400 лв. конкретно за българите зад граница.
Господин Вълчев поясни, че средствата са разпределени за Националната програма „Роден език и култура зад граница”, която обезпечава 119 училища в различни страни – 1 200 000 лв.; за Постановление № 334 от 2011 г., което обезпечава 175 неделни училища в чужбина – 8 000 000 лв., като тези средства са увеличени с 1 500 000 лв. спрямо 2016 г.; за ПМС № 103/93 на Министерския съвет за осъществяване на образователната политика сред българите в чужбина – 1 160 000 лв.; за Тараклийския университет в Република Молдова – 350 000 лв.
Проектобюджетът на Държавната агенция за българите в чужбина, определен като програма „Други дейности и услуги” в рамките на общия бюджет на Министерския съвет, беше представен от господин Димитър Владимиров. Средствата, определени за Държавната агенция за българите в чужбина за 2017 г., са в същия размер като в бюджет 2016 г. – 943 600 лв. Господин Владимиров изрази становище, че в перспектива Държавната агенция за българите в чужбина ще се изправи пред сериозни трудности във връзка с изпълнение на своите функции и задачи, предвид непрекъснато увеличаващата се дейност, свързана с удостоверяването на български произход. Той поясни, че са необходими допълнителни 10 щатни бройки за създаване на нова дирекция „Български произход”.
Господин Владимиров посочи, че е наложително осигуряване на възможност за финансиране на българските организации в чужбина, осъществяващи дейности, свързани със съхраняването на българската култура.
От Министерството на финансите госпожа Давидова обобщи информацията относно проектобюджета в частта му, касаеща политиката към българите в чужбина.
В хода на дискусията народните представители за пореден път обсъдиха предложението за създаване на фонд към Министерски съвет за финансиране на български организации в чужбина, а също така и членовете на Комисията да предложат между първо и второ четене определяне на средства в бюджета на Министерски съвет за подпомагане на организациите на българите в чужбина.
Председателят на комисията обсъди възможността за осигуряване на средства за закупуване от българската държава на сградата, в която се помещава Всеукраинският център за култура и още една сграда за българско училище в гр. Одеса, а също така сграда за българската общност в гр. Атина, като се мотивира, че това са въпроси от голямо значение за съхраняването и опазването на българската култура зад граница.
След проведената дискусия Комисията по политиките за българите в чужбина с 10 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Гушева.
С това изчерпахме предвиденото време за днешното пленарно заседание. Изчерпахме и дневния ред за днес.
Утре продължаваме с първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. с вносител Министерския съвет на 31 октомври 2016 г.
Начало на пленарното заседание – 9,00 ч.
Предстоят разисквания и гласуване на Законопроекта.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 17,10 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов



Секретари:
Айхан Етем
Калина Балабанова