Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председатели Иван К. Иванов и Димитър Главчев

Секретари: Димитър Делчев и Иван П. Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Вчерашното пленарно заседание приключи с представяне на докладите по точка четвърта от седмичната ни програма, а именно първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България с вносител Министерският съвет, на 31 октомври 2016 г. Предстои от името на вносителите министърът на финансите и представител на Висшия съдебен съвет, с оглед бюджета на съдебната власт, да ни представят своите предложения.
Преди това – процедура. Заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля за допуск в залата на господин Димитър Узунов – представляващ Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 140 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете господин Узунов. Той вече е в залата.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 г.
Думата има министърът на финансите да представи внесеният Законопроект.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги министри! Преди да Ви представя накратко Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. нека да направим уговорката, че няма да влагам патос в това представяне. Ситуацията, при която дни преди напускането на кабинетите Министерският съвет представя разходната сметка на държавата за следващата година, е нестандартна. Затова и представянето няма да следва канона, по който обичайно се представя Законът за държавния бюджет.
Ще започна накратко с припомняне на някои от основните предизвикателства в сферата на публичните финанси при встъпването на правителството към ноември 2014 г.
На първо място, през 2014 г. се случи събитие, което представляваше безпрецедентен за последните години шок за финансовия сектор и оказа изключително негативно влияние върху бюджета. Това беше изпадането в ликвидна криза и последвалото обявяване в несъстоятелност на четвъртата по големина търговска банка в България. Това събитие продължи да оказва негативно влияние върху публичните финанси не само през 2014 г., но и през следващите години, поради негативните сигнали и породените съмнения за състоянието на финансовия сектор.
Дългият период на политическа криза дестабилизира бюджета за 2014 г., като необходимостта от актуализация на бюджетната рамка за годината бе абсолютно наложителна още в средата. Правителството на премиера Орешарски направи опит за актуализация на бюджета няколко седмици преди да подаде оставка и бе планирано от мнозинството в парламента, което не остави друга възможност освен промените да се направят в края на годината от новосформираното правителство, след проведените извънредни парламентарни избори. Това ограничи изключително много възможностите за компенсиране на изоставането в изпълнението на приходите чрез мерки за оптимизиране на разходите и на практика предопредели влошаването на дефицита спрямо заложените цели за годината.
Като първа стъпка за разрешаване на тази кризисна ситуация новосформираното правителство изготви и внесе за одобрение в Народното събрание Законопроект за актуализация на бюджета за 2014 г., чрез която да се осигури ресурс за незабавното изплащане на правоимащите вложители на гарантираните от закона влогове в банките за обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка (КТБ). Въпреки ограниченото време тази нелека задача беше изпълнена успешно и целият процес по изплащане на депозитите на правоимащите по закон мина гладко и без затруднения.
На второ място, за да се върне доверието в българската банкова система беше подготвен и извършен преглед на качеството на активите на всички български банки и това бе извършено по всички правила за провеждане на стрес тестове и преглед на качеството на активите на Европейската централна банка. Тези две жизнено важни стъпки за преодоляване на негативните последствия от обявената в несъстоятелност КТБ бяха без алтернатива за възстановяване на доверието в българската банкова система и към днешна дата те са изпълнени успешно.
От гледна точка на бюджетните параметри има няколко важни индикатора за водената фискална политика през изминалите две години.
На първо място е подобрението на бюджетната позиция по консолидираната фискална програма. От отчетения към края на 2014 г. дефицит в размер на близо 3,1 млрд. лв. на касова основа, до отчетения към края на октомври 2016 г., рекорден за последните години, излишък в размер на 3,4 млрд. лв. Бюджетните параметри през всичките месеци след края на кризисната 2014 г. отчитат подобрение на годишна база, което кореспондира и на подобрението в макроикономическите индикатори.
В резултат на тази консолидация, прогнозите на Министерството на финансите за настоящата година сочат, че вместо планирания по закона за 2016 г. дефицит в размер на 1,8 млрд. лв. годината ще приключи с балансиран бюджет или дори излишък. Настоящата година ще бъде първата, през която няма да бъде формиран дефицит след 2008 г.
Не на последно място, проведената последователна консолидация е пряк израз на философията на Закона за публичните финанси.
Друга важна характеристика на водената фискална политика през изминалите две години беше подобрението на приходната част на бюджета. Постигнатите номинални растежи на данъчните и неданъчните приходи за 2015 г. и първите месеци на 2016 г. изпреварват значително растежа на този показател за периода 2010 – 2014 г. Данъчните приходи към края на октомври 2016 г. нарастват номинално спрямо същия период на предходната година с над 1,7 милиарда, като ръст се наблюдава при почти всички групи данъци.
Тези резултати, от една страна, се дължат на подобрението в макроикономическите индикатори, така и в немалка степен на подобрената събираемост на приходите.
След като през 2015 г. с ускорени темпове приходните администрации въведоха редица мерки за повишаване на събираемостта на приходите, борбата с контрабандата и данъчните измами, тези мерки бяха доразвити и обновени през 2016 г. Изпълняват се и редица мерки за подобряване на комуникацията, улесняване на работата на бизнеса с приходните администрации, както и намаляване на административната тежест.
Фискалните ефекти от тези мерки ясно се виждат в параметрите по изпълнението на приходите. Поради тази причина от изключителна важност е тези мерки да продължат да се прилагат системно и да се доразвиват, което оказва дисциплиниращ ефект и ще позволи положителните тенденции от последните две години да бъдат запазени в средносрочен хоризонт.
Друго предизвикателство, с което трябваше да се справи правителството, беше драматичното забавяне при изпълнението на проектите, съфинансирани от Европейската комисия по оперативните програми и фондове на Европейския съюз.
Не бива да забравяме, че Оперативна програма „Околна среда“ и някои оси по Оперативна програма „Регионално развитие“ бяха временно спрени поради констатирани нарушения и към края на 2014 г. изпълнението на много от проектите изоставаше значително. В тази връзка незабавно започна да се работи за наваксване на изоставането и отблокиране на спрените програми. Крайните срокове за окончателно разплащане към изпълнителите по проектите за повечето програми бяха краят на 2015 г., което е един изключително кратък срок, предвид състоянието по изпълнението на проектите към края на 2014 г.
През 2015 г. бяха положени огромни усилия за ускоряване изпълнението на проектите и максимално усвояване на средствата по оперативните програми: Програмата за развитие на селските райони, Програмата за развитие на сектор „Рибарство“ и други програми на Европейския съюз за програмния период 2007 – 2013 г. при спазване на регламентираните срокове.
В резултат на тези усилия плащанията към момента от бюджета на оперативните програми за програмния период 2007 – 2013 г. е в размер на 98,5 от общо договорения бюджет.
Какво е състоянието на държавната сметка в момента? Какво оставяме на следващото правителство? Както вече споменах, сигурно е, че бюджетът за 2016 г. ще бъде балансиран или дори на плюс. Фискалният резерв към края на октомври е в размер на 14,2 милиарда при 7,5 милиарда през октомври 2014 г. Ако към тази сума се добави и вземането от Фонда за гарантиране на влоговете, сумата на резерва днес достига 15,8 милиарда. Казвам това, защото през целия мандат умело, но некоректно се спекулираше с програмата за поемане на дълг – няма взети 16 милиарда. По програмата, одобрена в края на 2014 г. новият дълг е малко под 10 милиарда и той почти изцяло е на разположение във фискалния резерв.
Защо трябва да приемем този бюджет? Защото гарантира запазването на едно от най-ниските нива на облагане в Европейския съюз. Предвидените приходи са реалистични и изпълними и са гаранция за осигуряване на финансирането на секторните политики, без това да води до натрупването на нови дефицити и увеличаване на дълга.
В бюджета за 2017 г. са осигурени необходимите средства за гарантиране на основните функции на държавата. Предвидени са допълнителни средства за социалните сектори – образование, здравеопазване, и за поддържане на боеспособни въоръжени сили. Гарантирано е изпълнението на Националната програма „Енергийна ефективност“.
Ако този бюджет не бъде приет, няма да се спази графика за синхронизиране на акцизното законодателство с това на Европейския съюз. Ще се забави усвояването на средствата от европейските фондове поради липсата на съответстващото национално съфинансиране, осигурявано от държавния бюджет, тъй като то ще остане на нивата от 2016 г., включително и на получените допълнително от Европейската комисия средства за овладяване на бежанския проблем. Няма да се увеличат размерите на минималната работна заплата, на пенсиите, на учителските заплати, заплатите на социалните работници, работещите в Спешната помощ, помощите и обезщетенията за децата с увреждания. Няма да има достатъчно ресурс за осигуряване на предвидената модернизация на армията. Ще се ограничи реализирането на програмата за саниране на жилищни сгради, ще има несъответствие и няма да могат да се реализират приетите вече на първо гласуване бюджети на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.
Чухме много критики към бюджета. Вероятно следващото правителство може да заложи в него други политики. Чух, че не създавали стимули за икономиката – тези думи ги чух и в края на 2015 г. по повод бюджета за 2016 г., но видяхте, че за третото тримесечие на 2016 г. сме на едно от челните места по ръст на брутния вътрешен продукт в Европа.
Чух, че не правел реформа – реформите не са ресурс (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), реформите са отношение към политиката и управлението на този ресурс.
Чух, че бил същият – тя и държавата е същата, само че по-богата, макар и не с толкова, колкото ни се иска.
Предлагам да приемем този бюджет и моля тези, които ще го изпълняват, да не се поддават на популизма, да не променят данъците, а да повишат ефективността на разходите, да пазят бюджета балансиран. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Висшия съдебен съвет, представляващият Съвета ще ни представи Проекта за бюджет.
ДИМИТЪР УЗУНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Съгласно Закона за съдебната власт Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт, осигурява нейната независимост, определя състава и организацията на работата на съдебната власт и осъществява управлението на дейността, без да засяга независимостта на нейните органи.
Основният принцип, при разработването на Проектобюджета за 2017 г. и бюджетните прогнози съответно за 2018 и 2019 г. в съдебната власт, е независимост и прогнозиране на оптимален размер на средствата за нормално функциониране на съдебната институция.
Проектът на бюджет на съдебната власт отразява стремежа за повишаване ефективността на цялостната работа на съдебната система на равнище, отговарящо на членството на Република България в Европейския съюз.
При изготвянето на разчетите са използвани обективни потребности от числеността на магистратите и служителите от съдебната администрация, определени спрямо броя на съдебните производства и на темпа на тяхното нарастване, както и действието на единния класификатор на длъжности в съдебната администрация и таблицата на заплатите на магистратите. Разчетите са разработени на базата на утвърдените бюджети за 2016 г. на органите на съдебната власт, като са предвидени допълнителни разходи, необходими за нормалното им функциониране и осигуряване на бързо правораздаване, изграждане на информационни системи за реализиране на електронно правосъдие.
Проектът на бюджет за 2017 г. и актуализираните бюджетни прогнози съответно за 2018 и 2019 г. на съдебната власт, са съобразени с указанията за изготвяне на Проектобюджета за 2017 г. на Министерството на финансите. Предвидени са средства за обезпечаване на основни функции и дейности, свързани с измененията в Закона за съдебната власт, голяма част от които са влезли в сила – знаете много добре, през тази година.
Във връзка с промяната на чл. 130а, ал. 2, т. 6 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 5 от Закона за съдебната власт по Проектобюджета са заложени средства за основен ремонт и придобиване на сгради, направени са разчети за допълнителни средства, необходими за организиране и провеждане на общо събрание на съдиите, прокурорите и следователите за избор на членове на Висшия съдебен съвет, обезпечени са функциите и правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, предвидени в Закона за съдебната власт и допълнение на Закона към него.
Приходите от дейността на органите за съдебната власт, които са в размер на 108 млн. лв. за трите години, са съобразени с политиката за равен достъп до правосъдие, при което разширяването на обхвата на съдебната дейност изключва въвеждането на пазарни механизми при оказване на юридическа помощ при граждански и наказателни дела. Следва да се има предвид също така, че ръстът на съдебните производства не е възможно да бъде свързан със значително увеличаване на постъпленията от съдебни такси поради високия дял на наказателните и административните производства, които много добре знаете, че са освободени от държавни такси със закон.
Прогнозните приходи са реалистични като при тяхното изготвяне са отчетени промените в нормативната уредба и са използвани икономически и статистически способи за анализ, съобразени с прогнозите за променената макроикономическа среда. Добавен е резерв за непредвидени и неотложни разходи по 900 хил. лв. за трите години.
При разработването на разходната част в Проектобюджета за 2017 г. и прогнозите съответно за 2018 г. и 2019 г. е предвидено оптимално финансово осигуряване на основните политики, на които е подчинена дейността на всички, работещи в съдебната система на Република България.
Основните политики и програми в областта на съдебната власт накратко са следните:
Първо, осъществяване на правосъдие и правораздавателна власт, с цел защита правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата и включва дейността на всички съдилища в Република България. Към тази политика са обособени три програми.
Следваща политика – спазване на законността в Република България и включване дейността на прокуратурата на Република България. Обособени са четири програми.
Следваща политика – управление и организация на работа на съдебната власт, без да се нарушава нейната независимост и включва дейността на Висшия съдебен съвет. Към тази политика са обособени четири програми.
Следваща политика – укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи и включва дейността на Националния институт на правосъдието. Тук са обособени три програми.
Следваща политика – контрол на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.
Петата политика включва дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет с приложени три програми към нея.
Следваща политика е електронно правосъдие и включва изграждането на единна информационна система за противодействие на престъпността.
Разчетите изцяло са съобразени с политиките, изложени по пътната карта за изпълнение на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, приета с акт на Министерския съвет от месец април 2016 г.
Следва да отбележа, че предложеният вариант на бюджет на съдебната власт по становището на Министерския съвет се различава в размер на разходите, предложени от Висшия съдебен съвет с 32,7 млн. лв.
Проектът на Министерския съвет за бюджет на съдебната власт за 2017 г. основно е насочен към увеличаване на разходите за персонал. Не са обезпечени средства за текущи издръжки и капиталови разходи.
Към предложението на Министерския съвет следва да се добавят допълнителни разходи в размер на 11,2 млн. лв., които са необходими да обезпечат следните основни функции и дейности, свързани с изменението на Закона за съдебната власт, голяма част от които, повтарям, влязоха в сила през тази година. А те са: възнагражденията на съдебните заседатели, за които, след промяната на един от текстовете в Закона за съдебната власт, ще са необходими допълнително 2,4 млн. лв.; организация и провеждане на събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет – 2,7 млн. лв.; разходи, свързани с управлението и стопанисването на недвижимото имущество на съдебната власт, включващи средства за наем на сгради, данък сгради, ползвани от органите на съдебната власт – общо 3,6 млн. лв.; допълнителни правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет, произтичащ от промените в Закона за съдебната власт – 0,6 млн. лв.; средства в размер на 1,9 млн. лв., за да се достигне нивото на средства за издръжка за 2016 г., тъй като предложените разходи от Министерския съвет за издръжка са в размер на 47,7 млн. лв., при утвърдени 49,6 млн. лв. за 2016 г.
В заключение, уважаеми дами и господа, следва да отбележим, че изискванията към правораздаването непрекъснато се увеличават. Затова приоритет е изграждането на добре функционираща и прозрачна съдебна система, която да гарантира ефективно прилагането на законите, да дава сигурност на гражданите и да защитава спазването на техните права и свободи. Реформата в тази сфера е насочена към постигане на равен достъп до правосъдие и на европейски стандарти в областта на правната помощ, защита на пострадалите от престъпления, съдебното изпълнение и алтернативното решаване на спорове.
Като представляващ Висшия съдебен съвет и председател на Комисия „Бюджет и финанси“, искрено се надявам, че ще гласувате един бюджет, който ще позволи на цялата съдебна система да функционира нормално и да обезпечи новите дейности и функции, залегнали в разпоредбите на Закона за съдебната власт от 2016 г. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Дебатът е открит.
Заявка за изказване даде господин Славчо Атанасов – имате думата.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Министър Горанов, аз ще говоря с известен патос, защото темата, която засягам, на практика с такъв бюджет, е осъдена на постепенно самозаличаване. Днес няма да говоря като председател на комисия или като народен представител, а ще говоря от името на тези, които въпреки трудното и предходно време, оставени встрани и сами продължават да носят духовната сила на България, да съхраняват, популяризират и развиват българската култура. Ще кажа това, което всички творчески съюзи и културни институции поставиха ясно като проблем по време на срещите ни.
Една материална култура не служи за нищо, щом не е условие за реализирането на духовни цели, казваше великият Яворов. Подчертавам това, защото години наред съвременната ни политическа практика е глуха и сляпа за това гениално прозрение. Културата и науката не са приоритет и години за нея се определя граница за развитие и съхранение, забележете, в рамките на 0,5% от брутния вътрешен продукт. Тези, от името на които съм се изправил пред Вас, не пледират, забележете, също за заплати, макар да са на дъното на доходите си в сравнение с други категории. Категории, които нямат техните две или повече магистратури, не владеят езици, не оставят творчество и научни открития за векове напред, не съхраняват културното богатство на нацията, за да достигне и то до нас през тези хиляда и триста години. Съзнавам, че българската култура днес не е сред приоритетите на Бюджет 2017-а и това не може да се случи при наличие на толкова много проблеми.
Точно поради тази причина, когато формирахме бюджет, Комисията по културата и медиите единодушно се обедини около предложението на министъра на културата господин Рашидов, бюджетът да се увеличи от 0,5% на 0,6% за осъществяване на най-неотложните разходи, за да се гарантират не заплатите, а дейностите, които са гръбнакът на българската култура.
Ние не искаме и максимумът средства, а излизаме с минимални и напълно реалистични според нас предложения. България вече се готви за Председателството на Европейския съюз през 2018 г. Изключително важна част, която ще съпътства парламентарното измерение на това представителство, е представянето по достоен начин на българския културен продукт, на интелектуалната мощ на нацията ни. Веднага през 2019 г. Пловдив ще е европейска столица на културата, която ще представлява България. Да, ние имаме невероятно културно наследство и много талантливи българи. Това е нещото, което ни отличава, което е нашето българско лице, което ни издига на културната карта на Европа. Но не е достатъчно само да знаем, че имаме такова богатство, трябва да създаваме условия за развитие на талантливите и креативни българи днес, като прибавим към историческото културно наследство гениалните творби на нашите съвременници.
За съжаление, и с Бюджет 2017 г. останахме само на етапа, че знаем. А развитието напред? А опазването на българската култура? Къде отиваме като нация, ако не развиваме културата си и духовното си лице?
Вярно е, че в абсолютни стойности се показва нарастване на бюджета с културата с 14 млн. лв. Но не се казва, че само до месец октомври, колеги, разходите по Бюджет 2016 г. са вече в дефицит от 11 млн. лв., тоест новата бюджетна година е уж съблазнителна, но всъщност вече е нахапана ябълка.
Бих си позволил да сам само един пример как една нация, която се славеше за най-четящата преди години, постепенно се превръща в рядко търсеща книгата. Много от нашите съвременници не четат и по една книга на година, не от неграмотност, а от липса на материална възможност да заситят духовните си потребности. Докато в България години наред се отпускат между 0,02 до 0,30 лв. максимум на жител за книги, според международните норми на европейските правителства, се осигуряват не по-малко от 3 лв. Забравихме завета на предците, че живели и строили съвременна България благодарение отношението си към знание, култура и изкуство.
Ще си позволя да припомня, че още при първото правителство на премиера в оставка Бойко Борисов бе подписано с кабинета, творческите съюзи, синдикалните организации Тристранно споразумение пак за постепенно увеличаване на средствата за българската култура до 1% от брутния вътрешен продукт, за да може да се проведе културната децентрализация и да се извърши реформа, съгласно една премислена национална стратегия за развитието на културата, културните творчески институти, културното наследство и културния туризъм.
Ще посоча още един факт. От Приложение № 4 на средносрочната бюджетна прогноза за приетите от Министерския съвет и Народното събрание приоритети за периода 2017 – 2019 г. се вижда, че Бюджет 2017 г. не се различава от 2016 г. А, забележете, че за 2018 г. – 2019 г. като прогноза, разликата е само 100 хил. лв. Това е половината от издръжката на един от най-престижните фестивали като Европейски музикални седмици, Софийски музикални седмици, Мартенски музикални дни – Русе, Варненски театрален фестивал, Сцена на кръстопът – Пловдив, Национален фестивал на българската драма – Шумен, и други.
Страшното е – думата е точна, че в Национален фонд „Култура“ е отпаднала Програмата за подпомагане на българските фестивали, получили през 2015 г. сертификати за европейско качество. Рискът от закриването на тези фестивали поради липса на финанси е голям и реален, а Националният фонд за култура има годишен бюджет за 12 програми в рамките само на 450 хил. лв. Никъде в Проектобюджет 2017 г. не видях предложение за финансиране на предстоящото през 2017 г. национално честване на 180 години от рождението на Васил Левски. И от това ли ще се откажем?
Откъде ще дойдат средствата за електронното правителство, например, в което задължително влиза и Министерството на културата? Откъде ще се вземат пари, поне за да се дигитализират открити артефакти? За да има реформа в сценичните изкуства се работи на проектен принцип и са нужни средства за специализираните фондове, за да могат да кандидатстват носителите на ново и креативно изкуство и да имат устойчив растеж в културата и опазването на културната ни идентичност.
Уважаема госпожо Председател, колеги! Запазваме си правото между първо и второ четене като депутати да предложим промени в предложения ни бюджет, но по-важното е да чуем тревожната камбана, че народ, който не създава интелектуална мощ, не опазва културните си храмове, не развива стремеж към знанието и възвишеното, не може да се прави сигурни и важни крачки в бъдещето. Защото културата е онова, което остава след нас, когато всички обществени крамоли, борби и противопоставяния на днешния ден са отдавна забравени.
Отново ще повторя и завършвам – културата на един народ не е само неговата национална идентичност във времето, но и неговата национална сигурност в наши дни. За да ни има утре, трябва да се развиваме и днес.
При този бюджет обаче и с оглед прогнозата за 2018 г. българската култура е обречена на постепенен процес на самозаличаване. Затова лично аз не мога да подкрепя такъв бюджет, ако не се направят съответните промени между първо и второ четене, касаещи специално сектор „Култура“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Реплики към господин Атанасов? Няма.
Има думата за изказване господин Румен Гечев, да се готвят господин Великов, господин Танев и господин Имамов, които са записаните до момента.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, вицепремиери, уважаеми колеги! Предложеният за обсъждане Бюджет 2017 г. е повторение на Бюджет 2016 г. Затова господин министърът на финансите е прав, че ние отново ще се върнем на критиките и на псевдо целите, които бяхте заложили за 2016 г., и които повтаряте за 2017 г.
Уважаеми колеги, ще се спра накратко върху пет основни момента, в които ние обясняваме защо не сме съгласни с Бюджет 2017 г. и защо считаме, че той не отговаря на икономическите интереси на страната.
Първо, в този си вид бюджетът, колеги, не представлява органична част от каквато и да било визия на кабинета за икономическо развитие на България за 3-годишния период 2017-2019 г. Той не е обвързан с осигуряването на условия за адекватен по динамика икономически растеж, което би ни позволило в обозримо бъдеще от 5 – 7 години да изпреварим поне последната страна преди нас в Европейския съюз – Румъния.
Кабинетът предлага неприемливо ниски равнища на икономически растеж от 2,5 – 2,7 % на брутния вътрешен продукт, при положение че предпоследната страна Румъния предлага и е заложила в бюджетните си закони растеж от около 4,5 %.
По-висок е заложеният растеж в страни като Полша и Унгария, което означава, уважаеми колеги, че с тази основна цел на икономически растеж под 3% ние обричаме България не само да остане, но да затвърди последното си място в Европейския съюз. Това означава да остане на последно място в Европейския съюз по брутен вътрешен продукт на човек от населението, съответно по жизнен стандарт.
Второ, за втора поредна година Вие предлагате намаление на бюджетните разходи в брутния вътрешен продукт, съответно 38,4 % – през 2017 г., 37,9 % – през 2018 г., и 37,7% – през 2019 г., и то при положение че бюджетният дефицит и държавният дълг са под ограниченията на Европейския съюз. Това е в крещящо противоречие с политиките на нашите партньори от Европейския съюз и с безспорните рецепти за излизане от икономическа депресия и за ускоряване на икономическия растеж.
Какви са фактите?
Германия – водещата икономика на Европейския съюз, уважаеми колеги, през последните 20 години поддържа бюджетни разходи в диапазона 44 – 57 % от брутния вътрешен продукт, като за 2017 г. е 44%, а Вие предлагате да слизаме под 39% и 38%. Във Франция е 57 % от брутния вътрешен продукт, като в периода 1978 – 2015 г. не е слиза под 52%. През последните 15 години Италия поддържа бюджетни разходи в БВП на ниво от над 50%.
Да видим страните от нашата черга. В Полша са 42 – 45 % в последните 10 години, в Унгария – 45%, в Чехия – 43%. Разликата в предложението, уважаеми колеги, е между 5 – 10 млрд. лв., от които се лишава българският бюджет, които могат да бъдат използвани за стимулиране на икономически растеж и за социални програми.
Освен това, точно когато икономиката ни има нужда от държавна подкрепа чрез пазарни механизми, Вие фактически отказвате такава подкрепа с тези бюджети.
Ето фактите! В този Проект Вие отчитате, че разходите за държавно потребление ще намалеят през 2018 г. с около 3,5%. Това също е уникален подход. Всички други страни – членки на Европейския съюз, както и всички известни на мен страни, а те не са малко, се ангажират с увеличаване на потреблението с бюджетни средства като доказано и ефективно средство за стимулиране на икономиката, особено когато е в криза или в депресивно състояние като нашето с нисък растеж. И пак подчертавам, при условие че ние нямаме дисбаланси в бюджета и в държавния дълг.
Ето какво правят колегите от другите страни – членки на Европейския съюз! В Чехия през януари – юли 2017 г. частното потребление ще расте с 26%, а държавното потребление расте с 2,5%. Да припомня, тук ни се предлага да намалее с 3,5% и съответно растежът е на равнище 2,5 – 2,7 %. Междупрочем, през 2016 г. растежът на страната е 4,5 %, а безработицата е 4%. При Румъния частното потребление расте с 6,8%, държавното потребление румънците са решили – расте с 3,5%, а тук се предлага да намалее с 3,5 %.
В Румъния гонят равнище на икономически растеж от 4,5%, безработицата е по-ниска от България, както и в другите европейски страни.
Ще Ви цитирам, не ние го казваме, а последният анализ на БНБ, качен в интернет: „Икономически преглед“, бр. 2 от 2016 г., стр. 8, цитирам: „През първото тримесечие на 2016 г. реалният брутен вътрешен продукт нарасна на верижна база 0,7%“. Добре! По-нататък: „Основен принос за растежа през тримесечието имаха частното потребление и нетния износ“. И внимавайте сега! – „Отрицателен принос за растежа имаха правителственото потребление и брутното образуване на основен капитал“, а до следващия 3-годишен БНБ казва, че икономическият растеж ще бъде под очаквания, отново поради отрицателния принос на бюджетните разходи на Република България. Тоест, и фактите от нашите партньори – и развити, и развиващи се страни, и БНБ, и други независими институции Ви казват, че Вие провеждате абсолютно погрешна бюджетна политика по отношение въздействие върху икономиката.
На трето място, Вие сложихте кръст на Инвестиционния фонд от 500 млн. лв. от предишното правителство. Въобще не се трогнахте от бележките миналата година и от това, че Европейската комисия създаде специален Инвестиционен фонд, наречен „Юнкер“, от 315 млрд. евро и наскоро Комисията заяви, че иска тази сума да бъде удвоена, за да се ангажира и бюджетът, и небюджетни средства в Европейския съюз за стимулиране на икономическия растеж. Какво правят Вашите колеги, колега Горанов? Слушайте внимателно.
През тази година немското правителство обяви мащабна правителствена инвестиционна програма от 265 млрд. евро в хоризонт от 14 г. Развитата пазарна икономика на Федерална Република Германия има правителствена инвестиционна програма с хоризонт от 14 г. Продължават да растат бюджетните разходи на Германия с инвестиционно предназначение. При нас са нула. Колко растат? От 31,5 милиарда през 2016 г. на 33,3 милиарда през 2017 г. Федералното правителство на Германия поема в бюджета си сега целеви инвестиции за развитие на микроелектрониката в размер на 1,7 млрд. евро, заделя специален фонд от 10 млрд. евро за следващите две години, които се насочват към по-слабо развитите общини във Федерална Република Германия, а 500-те милиона фонд, който бяхме създали в Република България, както Европейския съюз, като страни като Германия, едната от целите му беше именно помощ за по-слабо развитите региони на България.
Полското правителство обяви дългосрочна 25-годишна инвестиционна програма от 250 млрд. долара, уважаеми колеги. Полша, която не влиза в икономическа криза, Полша, която поддържа 4,5% икономически растеж, Полша, която реиндустриализира икономиката си и увеличава износа, Полша, която се превръща в една от най-силните икономики в Източна Европа, прави 10-20-годишни инвестиционни програми. Тук няма програма за следващата година. Никой не казва за икономически стратегии и тактики за хоризонт от 3, 5 и 15 г. Абсолютно недопустимо. В Бюджет 2017 г. отново са заложени 2,5 млрд. капиталови разходи, но, уважаеми колеги, това е отново бюджетен капан. Елементарен тарикатски и счетоводен номер.
Тази година бяха гласувани 2,5 млрд. капиталови разходи. Знаете ли колко са похарчени? Около 500 милиона. От 2 млрд. лв. беше лишена българската икономика – малки, средни и големи фирми, от свеж финансов ресурс чрез публично-частно партньорство. Тези пари не стигнаха до българските производители и българските доставчици. Защо? За да отчетем прираст в бюджета и добри бюджетни числа? Какво казваме на хората? Вижте ни тук, едни фалшиви числа, не сме похарчили 2 милиарда и Ви ги показваме като голям бюджетен успех, но лишаваме икономиката си от тези пари. Германия, Чехия, Полша, Щатите, Канада, Бангладеш си увеличават бюджетните разходи, но не, ние ще скрием 2 милиарда, няма да ги дадем на българската икономика. Към тези 2 милиарда прибавяме още 2 милиарда, които са замразени от лятото на тази година. Да, спомняте си, че гласувахме и теглихме заем през пролетта с оглед на едно според мен не особено обосновано покритие на риск от 2 млрд. лв. за стрес тестовете на банковата система. Къде са тези пари от лятото досега? Замразени са още 2 млрд. лв.
И най-лошото, уважаеми колеги, фондът на фондовете, който създадохме тук с решение миналата година – 777 млн. евро – 1 милиард и половина, вкарахте в управленска шапка, за да подобрите организацията и използването на фондовете. Какъв е резултатът? Нито едно евро не е влязло в българската икономика от миналата година! Новите калинки там местят папки от чекмедже в чекмедже, нито едно евро от 777 милиона не е влязло! Тоест, в изпълнението на Бюджет 2016 г. са блокирани 5 млрд. лв. от българската икономика, а за 2017 г. и прогнозни 2018 и 2019 Вие продължавате да поддържате българската държава като мащеха на българската икономика и правите точно обратното! Това са фактите в сравнение с колегите от Запад и Изток в Европейския съюз.
На четвърто място, каква е оценката на чуждестранните инвеститори, уважаеми колеги? Данните са смразяващи. По данни на БНБ от интернет, ей сега можете да влезете и да ги видите, периодът януари – август тази година – 2016 г., в сравнение с януари и август същият период за 2015 г., преките чужди инвестиции са намалели от 1,5 млрд. евро – 1 милиард и половина, на 988 млн. евро. Това означава спад с около 500 млн. евро или с 33% за една година. Това се нарича катастрофа в чуждестранните инвестиции. Оставете опозицията! Чуждите инвестиции Ви пишат оценка „3“ на бюджетната и на икономическата политика. Те не идват в България. А данните за това, че българите увеличават износа на капитал от България тук, от БНБ, показва, че капиталът започва да напуска България. Дали ще слушате опозицията или не е Ваш проблем, но четете поне законите за бюджета и политиките на страните, от които трябва да се учим, влезте и вижте анализите на БНБ, вижте данните на Националния статически институт.
И на пето място, ние подкрепяме някои стъпки в бюджета – увеличаваме заплатите на учителите – много добре, увеличаваме минималната работна заплата – това е чудесно, но къде увеличаваме с малко – с дъждец от трохи, в сектори, които не са реформирани? Увеличаваме заплатите на учителите, оставяме заплатите на доктори по химия и физика, преподаватели във висши учебни заведения, по-ниски от заплатите на чистачките в училищата. Че то такава страна няма и в Африка! Докога ще продължава геноцидът срещу българската наука? Ето Ви една диспропорция.
Второ, увеличавате минималната работна заплата на 460 лв. – много добре. Защо я замразявате 2018 и 2019 г.? За да помогнете на социалната поляризация ли?
Така че, уважаеми колеги, до момента не сте внесли в парламента, ние нямаме национални приоритети за развитие не за 15-20 г. като Румъния и Унгария, ние нямаме за три години. Нямаме секторни политики, имаме един отличен счетоводен документ – дал Кольо, взел Кольо, бюджетни приходи и разходи, рапортуваме едни кухи бюджетни успехи и сме стиснали за гърлото българската икономика. Не на такъв подход в бюджета! БСП лява България не подкрепя бюджета, защото той не отговоря не само на нашата философия, той не отговаря на икономическите интереси на страната. Имате си мнозинство, уважаеми колеги, оттегляме си предложенията, тъй като сме само 38 души в парламента, така е решил българският народ. Гласувайте си го. Желаем Ви всичко добро! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Гечев?
Заповядайте, господин Димитров.
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, няма как да не Ви направя тази реплика, защото Вашето изказване, още повече като първо изказване от страна на БСП, много ярко илюстрира разликата между едно дясноцентристко управление и едно ляво управление. Вие искате да похарчите това, с което не разполагате, с което държавата не разполага и евентуално то да бъде плащано един ден от следващите управления, защото обикновено хората Ви изгонват на втората година, най-много на третата или на четвъртата.
Но, за да се върнем на темата, искам да Ви обърна внимание, че това, което Вие предлагате, това увеличение на преразпределението през бюджета от сегашните 37-38% на 55-58 може би, както Вие говорехте, за мен означава само едно, а и за всеки мислещ икономист може да означава само едно: драстично увеличаване на данъците. И тук въпросът не е кога, а с колко.
Направих си труда да отворя законопроекта, който неотдавна отхвърли този парламент, в който Вие предлагате да отпадне плоският данък и да въведете прогресивно облагане с пропорционално увеличение на ставката, която стига до близо 30% в горната си граница, като за масовото облагане ще бъде може би около 20% на българските граждани, тоест поне два пъти искате да увеличите данъците, а за някои хора и три пъти, което не мисля, че ще се хареса на хората.
Въпросният фонд Орешарски, който толкова много хвалите – вземете и погледнете отчета на Държавната финансова инспекция да видите колко нарушения са открити при управлението на този фонд и разходването на средствата. Надявам се това да Ви покаже, че така просто не се прави. Тогава гласувахте едни пари, които да давате на червени кметове да правят политика, а не наистина да правите инвестиции в икономиката и да решавате проблемите на хората.
Завършвам с това, какво значи катастрофа, защото Вие говорехте за катастрофа.
Господин Гечев, за мен катастрофа значи да фалират банки, да има хиперинфлация, пенсията да е 3 долара, а заплатата да е 5 долара. Е това нещо е катастрофа! Това, което в момента предлага правителството, е нещо, което очевидно на много хора не ни харесва (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), голяма част от моите колеги ще гласуваме „въздържали се“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нямате време, имате записани пет човека.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ще гласуваме „въздържали се“ именно защото ще даде възможност на такива популистки изказвания да раздуят още повече разходите и бъдещите поколения да трябва да Ви плащат…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А и картата Ви е на Станимиров, на господин Станимиров. Аз Ви обявих като господин Мартин Димитров, просрочихте си времето, имате пет човека записани от Вашата група (шум и смях), не знам как ще се включите в минутите.
Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега!
Първо, нямаме различия, че има различни философии за бюджетиране, фискални и въобще икономически политики от леви и десни. Това е напълно нормално, би било странно да нямаме такива различия.
Но, второ, колега, данните които Ви изнесох за нашите партньори, развити и развиващи се, от Източна Европа, те са проверяеми. Те не са данни за леви и десни. Тези данни, които Ви дадох, са… Федерална република Германия от кого се управлява? От Немската социалистическа партия ли? Франция, Великобритания, Италия от кого се управляват? От различни партии – леви и десни. Стига сте спекулирали! Няма развита страна на нашата планета, която да няма прогресивно данъчно облагане, няма бързоразвиваща се страна, която да няма прогресивно данъчно облагане. Не подвеждайте преди изборите за удвояване и утрояване на данъците!
Предложили сме скала, която сме оттеглили, тъй като – нека да видим какво ще каже българският народ на изборите. Средната класа няма да плаща никакви по-високи данъци, тези с най-ниски доходи няма да плащат данъци, богатите българи би трябвало да плащат по-големи данъци. Защото и в най-десните икономики, уважаеми колега, ще Ви кажа едно число на края, да го ползвате.
В Съединените щати, които правилно са Ви кумир като неолиберален модел, няма лошо, пределният данък е 39,6 – федерален, 40 %. Щатският данък върху доходите в няколко щата стига до 15%, тоест богатите американци – 40 % и 15 % прави 55 %, само данък върху доходите, и 70 на сто, уважаеми колега – министър на финансите, от бюджетните приходи от данъци върху доходите в Съединените американски щати се плащат от 10 % от богатите американци. Така че Ви желая всичко хубаво, нещо не сте прочели както трябва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Моето изказване ще бъде посветено на образованието и науката. Както става ясно от доклада на съответната ни добре работеща Комисия, докато за образованието особено предучилищното и училищното, има предвиден съществен, заслужен ръст на финансирането, то за науката положението е тревожно.
Недофинансирането в тази област е вече хронично и все по трудно разбираемо. Най-концентриран израз това намира в липсата на достатъчно средства за Българската академия на науките, една сравнително добре реформирана система след международния одит през 2010 г. Ако по подобие с брутния вътрешен продукт говорим за брутен научен продукт и споменем един от наукометричните показатели – броят научни публикации, то за страната те са около 17 000 за миналата година, а приносът на БАН е 62%.
Ако разглежданият Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г. бъде приет на първо гласуване, за което аз призовавам, нека дофинансирането на системата за наука, включително и Фондът „Научни изследвания“, с макар и най малкото осемцифрено число левове, да бъде една от малкото задачи, около които да се обединим за второто гласуване.
В 43-ото Народно събрание сме около или най-малко 29 човека с научни степени доктор по и доктор на науките. Но аз съм сигурен, че във всичките 480 очи на народните ни представители гори пламъчето на знанието и духовността. Нека да се замислим! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, доц. Великов.
Реплики? Няма.
Следващ за изказване – господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Днес обсъждаме Закона за държавния бюджет на страната за 2017 г. Основното, от което трябва да се ръководим, е тезата, че правилно съставените бюджетни разчети и подходящата фискална политика, са гаранция за политическа и икономическа стабилност в държавата и, разбира се, точно и стриктно изпълнение на този бюджет, което предполага изпълнимост на бюджета още при приемането му.
Това, разбира се, е още по-важно днес, когато пред нас стоят предизвикателствата на правителствената криза. Днес ние сме призвани системно да подходим към системата – държава. Ролята на системните партии следва да се прояви именно чрез отношението към този Законопроект.
Призовахме към консенсус при разглеждането и решаването на няколко пункта, един от които е Законопроектът за бюджета за следващата година.
Само че наблюдаваме липса на желание за диалог, камо ли консенсус, и ярки прояви на популизъм при решаването на този въпрос. Поставихме условие за приемането на Законопроекта, а именно консенсусът между системните партии. Понеже не се получи ние няма да подкрeпим този Законопроект. Декларациите на някои партии за прекратяване на популистките изказвания не са нищо повече от поредното доказателство за техния популизъм. Точно затова и самооценката на тези партии, като системни партии, е част от продължаващия популизъм в парламента.
Ние, от ДПС, категорично осъждаме всяка проява на популизъм и определяме това като евтин начин за заблуда. Постигането на консенсус при ясни позиции, честно и открито обсъждане, можеше да гарантира приемането на бюджет, който да осигури нормалното функциониране на държавата и икономиката на страната.
Уважаеми колеги, времето изисква с действията си да определим мястото си в системата, своята роля и отношение към системата! Значимостта на една партия се определя не само от обема и от опита, но и от отговорната позиция, която може да заема и смело да отстоява.
Доколкото за експертната страна на Законопроекта нашите експерти ще вземат отношение. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: И аз благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Реплики? Няма желаещи.
Следващ за изказване е госпожа Мариана Тодорова от Парламентарната група на АБВ.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Политическият аргумент, с който няма да подкрепим бюджета, е, че той е основен инструмент за провеждане на политиките на правителството и на мнозинството в парламента, както и вчера казах, след като това правителство е в оставка и няма да носи отговорност, би следвало да се търси консенсус и съгласие по нов бюджет от следващото мнозинство.
А също така ще бъдем в хипотеза на това да имаме две служебни правителства, които са назначени от двама различни президенти. Те ще разполагат със средствата от този бюджет и биха могли неправомерно да го използват.
Ние препоръчваме също така да се следва принципът за изразходване на една дванадесета от средствата от миналата година и да се започне на чисто от новия кабинет, който да изработи следващия бюджет. Разбира се, има и друга възможност: да се приеме този бюджет и следващото правителство да го актуализира и да проведе политиките, които би искало и следва да изразходва.
Безпокои ни, че дебатите по този бюджет могат да станат част от следващата предизборна кампания и терен за популизъм, бюджетът да обрасне с много нецелесъобразни предложения, които да са взаимоизключващи се. Това може да затрудни много следващия кабинет и да го постави пред свършен факт.
Принципните аргументи, с които не подкрепяме бюджета, са, че в него няма много нови политики. Ние твърдим, че има редица сектори, които трябва да се променят: икономическа политика, съдебна система, здравеопазване.
От друга страна, няма достатъчно финансиране в области, които вече са реформирани, като пенсионната система.
АБВ ще настоява този бюджет да бъде подчинен на политическия календар и на перспективата за близки избори.
Ние ще подкрепим вече заложени мерки, като увеличаване на учителските заплати, на минималната работна заплата и на средствата за здравеопазване, но няма да подкрепим предложения нов заем от 1,2 милиарда. Считаме, че фискалният резерв позволява не само през следваща година да се финансира предвиденият дефицит, но да има и възможност да се преструктурира и намали държавният дълг.
На мнение сме, че приходите, както и икономическият ръст са подценени. Намаляването на разходите и завишаването на приходите ще даде възможност за намаляване на бюджетния дефицит през 2017 г.
АБВ ще предложи увеличаване на някои разходи, без които някои системи през следващата година ще изпаднат в колапс. Става дума за средствата за Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Министерство на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Това са средства, които трябва да се изразходят за увеличаване на възнагражденията. В противен случай ще се задълбочи тенденцията България да остава без учени, без военни и без полицаи, и то в най-неподходящия период.
Необходимо е през тази година да се направи втора стъпка към увеличаване на заплатите в социалната сфера. Увеличените през миналата година заплати в Агенцията по заетостта, Агенцията по социално подпомагане и Главна инспекция по труда компенсираха минимално значителното изоставане на заплащането на служителите в тези агенции, което рискува да се отрази значително на услугите, които те предоставят.
АБВ ще предложи един допълнителен разход, който има значителен ефект за демографската политика и е критично важен за обществото. Става въпрос за гарантиран и безплатен достъп до детски ясли и детски градини от двегодишна възраст на всяко българско дете. Така ще подпомогнем работещите родители и ще предприемем най-ефективната мярка за намаляване на ранното отпадане от училище.
Вече са направени проучвания с Националното сдружение на общините в България и Министерството на труда и социалната политика и може да се започне увеличаването на целевите субсидии чрез общините, така че да може да бъде въведена тази мярка. Истината е, че тя струва около 500 млн. лв., но ние не настояваме това да бъде всеобхватна политика за цялата държава, а въвеждането й би могло да става поетапно в различни общини.
Не на последно място, АБВ настоява за преразглеждане на стандартите за социални услуги, особено в частта, която отива за заплащане на специалистите в тези услуги. С увеличаването на минималната работна заплата социалните услуги ще бъдат оставени без квалифицирана работна ръка, тъй като стандартите не позволяват нейното заплащане.
Ще предложим също добрата инициатива на Министерството на труда и социалната политика – да изплаща половината от доходите на родители, които преди навършване на една година на детето се връщат на работа, да се приложи цялостно и да се изплаща пълният размер на дохода. Това няма да натовари публичните финанси, тъй като родителите, които се връщат по-рано на работа, ще допринасят за повече осигуровки чрез данъци.
В заключение, бих се обърнала към министъра на финансите. Като знак и символ на приемственост, ако е възможно, да излезе с официален отчет по няколко параметъра, които да са на разположение на следващия министър на финансите. Да даде отговор на няколко въпроса: къде бяха насочени капиталовите разходи през настоящата година и какви точно са разчетите за следващата година? Как се управляват, насочват и пренасочват излишъците от фискалния резерв, както и средствата от Сребърния фонд и стратегическия резерв на Националната здравноосигурителна каса? Къде отидоха парите от 16 милиардния дълг – да се проследи и да се даде движението по него? Колко струват до тук компенсираните с парите на данъкоплатците загуби от фалита на КТБ? Считаме, че това би било добра основа за започване на работата на следващия министър, както и обществото би получило ясен отговор за това. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Тодорова. Най-вероятно на финала на дебатите министърът на финансите ще направи финално изказване и може и да получите отговор на тези въпроси.
Следващото изказване е на народния представител Димитър Танев от Парламентарната група на Реформаторския блок.
ДИМИТЪР ТАНЕВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Ще бъда кратък, за да дам възможности на останалите колеги от Реформаторския блок да подкрепят бюджета. Ще го подкрепя и аз.
Ще го подкрепя, защото това е реалистичен, изпълним бюджет, с ясни разходни политики.
Бих посочил три основни сектора, които са изведени като приоритети. Това, разбира се, е отбраната и сигурността с ръст от 825 милиона; образованието – с ръст 230 милиона; здравеопазването – с ръст 288 милиона.
Искам да кажа, че освен номиналното нарастване забелязваме и нарастване като процент от брутния вътрешен продукт, което показва ясен приоритет на държавата в рамките на преразпределението, което е запазено спрямо същата година, да даде ясен знак към обществото, че приоритетите са силна, здрава и образована нация.
Разбира се, бюджетът има и достойнства, които заслужават подкрепа от дясно, защото, както споменах преди малко, преразпределението е до 40% от брутния вътрешен продукт. Предвиден е намаляващ бюджетен дефицит спрямо предходната година и, държа да подчертая, не само че няма нов дълг, но има намаляване на дълга. В тази връзка, съм спокоен за бюджета, представен в залата.
Не съм спокоен обаче какво ще излезе оттук. Не съм спокоен, защото след правителствената криза и бъдещите избори очаквам голяма част от колегите да заиграят предизборно с надеждите и страховете на хората и да използват бюджета, за да заиграят с определени групи хора по дадени сектори – било за пенсии, било за капитални разходи в своя избирателен район. Това може да превърне бюджета в много опасен инструмент, за който години наред държавата и всички ние да плащаме.
Призовавам към това, което мисля, че и всички лидери на политически партии казаха: смирение. Нека да се смирим и нека между четенията да няма нови предложения. Нека след изборите, в зависимост от това какво доверие сме получили, каква предизборна програма сме защитили, чак тогава новият парламент да има възможност да направи тези промени и отрази политиките, за които има доверие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Танев.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Алиосман Имамов.
Имате думата, уважаеми господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Проектът за бюджет за 2017 г. не съдържа изненади, с които да впечатли анализаторите, бизнеса и трудовите хора в страната. Може би изключение правят по-голямото увеличение на средствата за отбрана, увеличението на минималната работна заплата и скромното увеличение на средствата за образование, здравеопазване и за общините, които също биха могли да бъдат причислени към тази група.
Някои определят бюджета като консервативен, други – като инерционен, копи-пейс от бюджетите от предходните години. Всичко това до голяма степен е вярно. Това е поредният бюджет на безплодната социална и политическа стабилност, на идеологически противоречивата и нестабилна коалиция, която управляваше през последните две години; бюджет, който не генерира растеж и бетонира застоя в развитието на обществото. Както казва народът: да вържем двата края и нещо да остане или година да мине, друга да дойде. Лесен за изпълнение бюджет. Бюджет, съставен със счетоводна прецизност, но с удобни статистически трикове, като например различните оценки на брутния вътрешен продукт през последните години, които са подбрани така, че да служат като доказателство за дълбоко погрешните и подвеждащи твърдения, че българската икономика процъфтява, фискалната дисциплина е гарантирана и икономическият растеж е висок.
Предвидените приходи от този бюджет ще бъдат преизпълнени. Дори последните данни за растежа през третото тримесечие на текущата година, се използват като доказателство за тази погрешна и абсолютна теза. Видите ли – били сме на едно от първите места в Европа по икономически растеж и пред нас е само Румъния. Не може и няма как данните само за едно тримесечие да се използват за такива манипулативни генерални изводи. Освен това няма нищо по-естествено малките икономики и държави да растат по-бързо. Ненормално би било обратното – растеж, който не надхвърля 3% на годишна база, в никакъв случай не може да бъде наречен висок растеж.
Дългосрочните данни за последните години показват, че българската икономика е все още във фаза на икономическа депресия вече седма година. Искам да Ви напомня, че голямата депресия, която разтърси световната икономика в първата половина на миналия век, продължи шест години. Нашата икономика е в депресия вече, забележете, седма година. За какъв икономически прогрес можем да говорим?
Погледнете икономическите макроданни през последните няколко години, особено за растежа от 2010 г. насам. Ще видите един незначителен икономически растеж – тенденция, която показва, че българската икономика лази по дъното и прави слаби опити да излезе от дупката на застоя. За съжаление този застой се залага и в следващия тригодишен прогнозен период. Това е написано в документите към Проекта за бюджета. Реалният икономически растеж се залага отново под 3% с тенденция към застой. За сравнение, обърнете внимание, прогнозите за растежа на световната икономика през текущата 2016 г. са за над 3% растеж.
В средносрочната прогноза се предвижда относително слаб растеж на вноса и износа в рамките между 3,5 и 4%. По отношение на заетостта също се залага застой с темпове около 1%. Същото се отнася и за коефициента на безработицата – застой около 7% през следващите три години. В много от коментарите по Проекта за бюджет се внушава друга абсурдна идея – икономиката ни е била много добре, заработила е с високи темпове, особено през последните две години, но, видите ли, обикновеният човек не е усетил по джоба си тези положителни процеси. Все едно на Вас да са Ви увеличили заплатата, но по неведоми причини Вие продължавате да получавате старата си заплата. Ако това наистина е вярно, очевидно тук става дума за по-дълбоки проблеми – проблеми, свързани с качеството на икономическия растеж, ако изобщо го има.
Ясно е, че се разчита на вътрешното потребление. Това се вижда от документите към Проекта за бюджет – грешен подход, който предопределя лошото качество на и без това слабия икономически растеж. Най-важният негативен извод, уважаеми колеги, от този бюджет за българската икономика е това, че е скъсана веригата: инвестиции – заетост – доходи и благосъстояние. Това е основната причина да се търсят отговори на въпросите, свързани с това как ще се развива в бъдеще българската икономика, как ще се развиват доходите, заетостта и благосъстоянието на българските граждани?
Ние многократно сме заявявали, ще заявим и сега, че основният принцип при публичните финанси трябва да бъде, че всеки публичен лев трябва да бъде изразходван в посока на увеличаване на икономическия растеж. В противен случай с или без бюджет българските граждани ще си останат най-стабилните бедняци в Европейския съюз. Не искаме такава стабилност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Имамов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Днес бедността на българския народ и това, че огромна част от него живее на ръба на оцеляването, се нарича популизъм. Нарича се популизъм от ляво, нарича се популизъм от ГЕРБ, нарича се популизъм от дясно.
Искам да кажа, жалко, че отсъства господин финансовият министър, че има три истини в този бюджет. Първата истина е, че той не е обсъждан с Парламентарната група на Патриотичния фронт, както би следвало да бъде направено от гледна точка на елементарна политическа култура. Втората истина е, че този бюджет е консервативен. И третата истина е, че той е лесно изпълним.
Има обаче няколко въпроса, на които би следвало днес да отговори уважаемият финансов министър. Първият въпрос е: 31 август размерът на фискалния резерв е 14 млрд. 497 млн. лв., 30 септември размерът на фискалния резерв е 12 млрд. 400 млн. лв. Тоест само за един месец липса на 2 млрд. 97 млн. лв. от този фискален резерв.
Бих искал да Ви попитам, уважаеми народни представители, някой от Вас знае ли за какво и как са изхарчени тези средства? Дори не може да се хвърли оправданието, че са дадени за АЕЦ „Белене“, тъй като решението за АЕЦ „Белене“, както знаете, беше взето по-късно.
Ние не знаем, след като говорим за икономическо развитие, за инвестиции, за насочване на парични потоци през бюджета в икономиката, а всъщност най-лесният и най-ефективният начин за отражение върху икономиката е когато бъдат увеличени доходите, на първо място, на българските пенсионери с пряко отражение върху вътрешното потребление. Съотношението е: всеки вкаран лев в увеличаване на доходите на българските пенсионери носи минимум 3 нови лева в българската икономика. Тоест само това нещо разкрива над 150 хиляди нови работни места и дава ръст на икономиката с около 1,4%. Само това нещо. То обаче не се прави и се определя като популизъм.
Никой обаче не ни казва какво се е случило с тези пари. Аз държа да получа отговор, поради простата причина, че порочна практика от години е бюджетът на България да се приеме и да се представя само в стойностни изражения и да липсват натуралните показатели към него, което е най-важното. Никой от Вас не знае защо в този бюджет е предвидено 302 млн. лв. увеличение на перо „Персонал“ – дали това наистина е перо, с което ще се увеличат заплатите на служителите и тяхната ефективност и работа ще бъде много по-добра, или това е перо за поредното разширяване на щата, но ниска ефективност от работата на тези служители. Никой не знае.
Никой не знае за какво ще се харчат безцелно пари в отбраната и защо е необходимо точно по този начин да се харчат.
Ето това са въпросите, защото много е лесно да кажеш, че няма пари в държавата и не можеш да увеличиш пенсията на хората, което не е вярно, вчера Ви го доказах и спрете да повтаряте тази лъжа наляво и надясно по медиите. Липсата на контрол не дава възможност да се увеличат пенсиите и липсата на политическа воля и страх. Повтарям – страх да не би хората да заживеят малко по-добре и да станат трудно манипулирани. Защото гладният човек лесно се манипулира и лесно се лъже. Това се нарича политическо безочие и национално предателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Стефан Кенов.
СТЕФАН КЕНОВ (БДЦ-НС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Ние от Българския демократичен център ще подкрепим бюджета за 2017 г. Партия БДЦ призовава бюджетът да бъде приет, защото в крайна сметка това не е нито ляв, нито десен бюджет. Той не е на партия ГЕРБ – това е бюджетът на Република България за 2017 г. Хипотезата да не го подкрепим – това значи да работим по Бюджет 2016, който пак е на Политическа партия ГЕРБ. Така ли? Крайно време е да възприемем логиката, че хората нямат ляв и десен рафт в хладилника – хората искат икономиката да върви. Бизнесът няколко дни вече повтаря, че има нужда от сигурност, а тази сигурност може да дойде само през стабилен бюджет за 2017 г.
Може би всички сме виновни, че изправяме страната пред политическа криза, но нека да не правим това и в икономиката. Всички международни анализатори казват, че имаме ръст на икономиката. Колкото и вътре да го оспорваме, да четем всякакви коментари и в медиите, и в социалните мрежи, българската икономика върви, и то благодарение на една стабилност, която беше гарантирана от голяма част от този парламент.
Нека с акта на приемане на Бюджет 2017 да дадем този знак на българския бизнес, на българските граждани, на хората, които работят в държавната сфера. Да, ние искаме увеличаване на заплатите, искаме повече инвеститори, повече пари в българската икономика. Ние вярваме, че единствената политика е политиката по увеличаване на доходите и тя ще дойде именно оттук.
Позволете ми да вляза в един детайл, като председател на Комисията по политиките за българите в чужбина. Искам да благодаря на вицепремиера Кунева и на министър Митов за това, което са правили досега, и онова, което правят като политики в Бюджет 2017. Според данните на ДАНС 28% от българските граждани вече живеят извън граница. Всеки лев, инвестиран в това на младите българи, българските деца, които живеят далеч от пределите на страната, да им се създават условия да получават образование на родния си език, да бъде стимулирано тяхното самочувствие, че са българи. В Комисията постигнахме съгласие, че тази политика трябва да се разшири.
Аз ще направя предложение, според мен и колеги от Комисията ще го подкрепят, за създаване на Фонд за подпомагане на организациите за българи в чужбина. Моля всички парламентарни групи да направим такава стъпка, независимо кой ще дойде да управлява. Защото една трета от българските граждани наистина имат правото на малка държавна подкрепа за онова, което правят извън страната, за съхранение на българския дух.
Иначе каквото и да се случи, каквото и управление да дойде, каквото и правителство да дойде – дали ще бъде партийно, дали ще има възможност за експертен кабинет, дали ще управляват служебни кабинети, дали ще имаме ляв, или десен кабинет, държавата има нужда от бюджет, хората имат нужда от спокойствие, бизнесът има нужда от спокойствие.
Така че ще Ви моля да подкрепим Бюджет 2017. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кенов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Георги Търновалийски.
Имате думата.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Ще направя опит от друг ъгъл да погледнем бюджета, и по-скоро практиките по бюджетната процедура. Практиката по внасяне, обсъждане и приемане на бюджета у нас е с доста пороци, за разлика от страните, с които искаме да бъдем сравними – европейски страни, в които тези процедури траят много месеци. В тези държави докладът към бюджета се съпровожда от анализи, разработки, справки, становища, докато при нас в понеделник Министерският съвет приема бюджета, в сряда се гледа в Бюджетната комисия и следващата седмица вече е в Народното събрание – в залата. Въпреки приетия по изискванията на евродирективата Закон за публичните финанси, който регламентира тези процеси, порочната практика си остава, дори бих казал – става още по-порочна.
Друга порочна практика при бюджетната процедура според мен е това, че въпреки че Министерството на финансите внася отчет по бюджета за предходната година, този отчет не се обсъжда нито в комисиите, нито в залата. Дискусията по отчета е много важна, защото тя трябва да направи оценка на законосъобразното и ефективно харчене на публичния ресурс. Изводите от тези дискусии трябва да предпазят новоприемания бюджет от натрупване на грешки и проблеми, които е имало при предходните бюджети.
През 2015 г. държавният бюджет е претърпял умопомрачителния брой корекции – 1274! Разместването на приходи и разходи е било не само ежедневие, но масово е засегнало 36 ведомства! Тези числа означават, че продължава утвърдилата се в България порочна практика министри да преправят годишния финансов план на държавата, който тук с Вас приемаме и уж дълго дебатираме – явно без смисъл.
Нещо повече, сегашното правителство води печалния рекорд в това отношение. През 2015 г. правителството е прекроявало сметките на бюджета по три-четири пъти дневно. Това представляват около 1300 корекции, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявайте, господин Търновалийски, искате ли удължаване на времето?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Да, благодаря.
…което вече говори за лоша финансова дисциплина. Харченето на значителни по обем средства в края на годината крие рискове за тяхната ефективност и законосъобразност. Възможността за извършване на промени по бюджета в течение на годината не стимулира разпределените бюджетни ресурси да се планират с необходимата отговорност и стремеж към точно определяне на видовете и размерите на разходите. Това е извод от одита на Сметната палата.
Добрата новина тук е, че в бюджета има механизъм за ограничаване на тези харчове, но само до милиард и половина лева. До милиард и половина правителството харчи без санкции на парламента.
За съжаление, дебатът по бюджета се ограничава от така наречената „макрорамка“, а дебатът по публичните разходи, за които от стотици години се съставят бюджети, остава второстепенен. Дебатите не са по обявени правителствени програми и цели, по актуални към момента проблеми, решенията на които възникват по определен проблем.
Заявява се, че приоритетите са отбрана и образование, а най-голямото предизвикателство било да се вместят приоритетите при намаляващи дефицити и запазване на данъците.
Не, това не е предизвикателство, колеги – това е инерция. Предизвикателството щеше да бъде, ако в този бюджет виждахме отразени в числа дълго обещаваните реформи.
В Проекта за Бюджет 2017 липсва необходимата административна реформа, с която да се намалят ненужните, неефективни разходи, но тя не успя и през 2015. Отново в разходната част имаме заложените капиталови разходи, за които отново липсва обосновка, няма нито ред какво представляват тези разходи. Така и не разбрахме за какво бяха в 2016 г. Надявам се, че с отчета за 2016 догодина ще имаме повече яснота.
По-ниско ниво на държавния дълг през 2017 г.
Да, държавният дълг номинално намалява, но държавата поема през годината нов държавен дълг – милиард и двеста, за да покрие явно дефицити и плащания по стария дълг. Ние считаме, че това не е нужно, тъй като във фискалния резерв има достатъчно средства, още повече, че поетият дълг в 2016 г. е там, и по него се плащат лихви. Всички ние обсъждаме и имаме големи очаквания за икономическия растеж – 4 – 5 – 6%, който да ни позволи да се доближим до европейските икономики. Но, за да достигнем този ръст, са нужни 13-14 млрд. публични инвестиции, каквито ние не предвиждаме.
Заложеният растеж не е нито изпреварващ, нито догонващ страните от Европейския съюз, а при така заложения икономически растеж българската икономика задълбочава хроничните си затруднения. Това обаче не е проблем и отговорност само на финансовия министър. Това е отговорност към всички секторни и министри, които трябва да защитават политики, да се борят за проекти и, разбира се, да спазват Закона за публичните финанси, като днес тук трябваше да ни представят доклади по техните бюджети. Трябва да бъде преодоляна и порочната практика всички да изискват и очакват от министъра на финансите, а това не е и не може да бъде само негова отговорност, а на всички министри, които явно не знаят, не могат, или още по-лошо, не искат да поемат тази голяма отговорност. Докато не преодолеем тези пороци в бюджетната процедура, ще имаме беззъбие, безамбициозни, антисоциални бюджети, бюджети на провалените приоритети, бюджети на забавените икономически растежи и липсата на реформи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Реплики? Няма.
За изказване думата има народният представител Михо Михов, след него народният представител Румен Христов, а след него народният представител Мартин Димитров.
МИХО МИХОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се изкажа по отношение на бюджета за предстоящата година, касаещ отбранителната ни политика и отбранителните способности.
Неприемливо е да кажем, че всичко в този бюджет е отрицателно. Има много положителни неща. По отношение на военното строителство отбелязваме крачка напред, тъй като този бюджет има стъпка от 0,36% напред за увеличаване на бюджета от миналогодишния като част от брутния вътрешен продукт. Това наистина е една добра знакова стъпка напред към 2% от брутния вътрешен продукт, което е поето като ангажимент от нашата държава. Съществува и в принципите доста положително като приемствеността на двата бюджета, разширяване на участието ни в трансатлантическото сътрудничество, както и по-добра ефективност на участието ни в интегрираната система за управление на кризи и най-вече по-ефективно използване на Въоръжените сили за защита на населението при бедствия и аварии. Това удовлетворява.
Удовлетворява и тенденцията за промяна на съотношенията между персонал, издръжка и капиталови разходи. По-модерно е отношението в смисъл на повишаване на капиталовите разходи, но модерно.
Какви са слабостите?
Бюджетът на Министерството на отбраната в приходната си част не се променя. Считам, че Министерството на отбраната и въоръжените сили имат резерви да повишат 44 милиона – нещо повече, това е система от няколко години и там е закостеняло мисленето в това направление. Разходната част на бюджета от 1 млрд. и 24 милиона – 25 приблизително, показва, че се увеличава делът на разходите за личен състав и персонал – 77 милиона, а капиталовите разходи на близо 1 милион.
И какво от това? Човек на пръв поглед би казал: да, ще има повече за заплати и за попълване на личния състав, който липсва във Въоръжените сили и Българската армия, преди всичко. Няма да се случи, тъй като това увеличение, ако се анализира, то отива за осигуровки, за пенсионни осигуровки, но не и за попълване на Българската армия.
Всички знаем, че некомплекта на армията е близо 25%. Това е липса на сериозна боеспособност и отстъпление, което се запазва като тенденция. Голямата амбиция, в кавички, на Министерството на отбраната да попълни армията с 500 души, също е под съмнение, затова защото са изчерпани всички патриотични методи и средства за привличане на хората към професията „Военен“ или за увеличаване на нейната привлекателност. Ако заплатата и на минимално назначените в Министерството на отбраната на база 380 лв. не се съизмерва и развива с увеличаването на минималната заплата, това категорично води към увеличаване на тези 25% непопълнение в Българската армия.
Тези неща, които се виждат като плюсове в персонала и капитални вложения, не се оправдават, тъй като с тези капиталови вложения Сухопътните войски остават като доведеното дете на Българската армия. На тях Военновъздушните сили, Военноморските и Сухопътните се противопоставят по възможност. Най-масовият и боеспособен личен състав от Сухопътните войски очаква средства за участието си в охраната на границата, за съвместната си работа с Министерството на отбраната, а те още не са изплатени. Да не говорим, че на следващата година трябва да кажем: не, армията няма да участва в съхраняване на нашата гранична цялост.
Бойната машина изобщо не може да стартира – и в рамката, и с този бюджет, което поставя в едно обидно състояние Сухопътните войски. Реално, за да няма спад в тенденциите, които са трайни, в боеспособността на Българската армия и за привличане на населението към тази професия с благодарност, ще бъдат необходими около 200 млн. лв., за да се спре тенденцията на спад на боеспособност.
Забележете привлекателността на професията – тази година Министерството на отбраната планира 260 курсанти, бъдещи офицери, да бъдат приети в Националния военен университет. Заклеха се едва 160, поради липса на привлекателност на професията! А тя няма да става само с лозунги. Искат се средства!
Накрая – за мен бюджетът не е само числа. Бюджетът трябва да се следи в неговата словесна част. В словесната част съм силно притеснен, защото онази програма, която приехме, инвестиционните програми за двата вида въоръжени сили, са закон.
Какво се получава напоследък?
Ключовите думи за ВВС са „нов боен самолет“, способен да охранява въздушно пространство, да нанася удари по земни и морски цели и за разузнаване. В този бюджет ни предлагат подменени думи. Вече не се говори за „нов боен самолет – многофункционален“, каквото е записано, а се говори за „изтребител“. Цитирам: „683 млн. лв. за замяна на МиГ-29 с нов тип изтребител“. Тази подмяна е обидна и недостойна за Народното събрание, ако я приеме. Затова считам, че всичко това трябва да се поправи и тогава мога да разсъждавам за приемане на бюджета в тази му част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Михов.
Реплики? Няма.
За изказване народният представител Румен Христов, след него народният представител Петър Чобанов, след него народният представител Милен Михов. Това е с оглед да редуваме парламентарните групи. Едва след тях народният представител Мартин Димитров, когото бях обявил.
РУМЕН ХРИСТОВ (РБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Ще подкрепя Бюджет 2017 г. по няколко причини. На първо място, той е реалистичен, устойчив и консервативен, но не толкова, колкото на мен ми се искаше. Ние виждаме в него заложен дефицит от 1,4%, а аз смятам, че можеше да бъде 1%, защото ние от десницата изповядваме тезата, че трябва да харчим толкова, колкото сме изкарали. Надявам се за в бъдеще да стигнем до широко балансиран бюджет или до балансиран бюджет.
Разходите, за които говорим, които са 30,8% от брутния вътрешен продукт, от няколко години говорим, че трябва да слязат на 35-36%, за разлика от БСП лява България, които смятат, че те могат да бъдат увеличени. Виждам също и приоритети, които са приоритети на обществото. Това са: образование, Въоръжени сили, здравеопазване, енергийна ефективност и така нататък.
Няколко думи за отрасъл „Земеделие“.
В бюджета виждаме заложени средства по схемата за единни плащания в размер на 1 млрд. 553 милиона, така че земеделските производители могат да бъдат абсолютно спокойни за следващата година и за това, което очакват, заложени са 131 млн. лв. за пазарни мерки и много важно, което вълнува, още веднъж ще кажа, земеделските производители, запазваме възможността да се поема акциза за първично селскостопанско производство, като са заделени 84 млн. лв.
Освен това в Проектобюджет 2017 г. е запазена възможността и тя е до 31 декември 2018 г., тоест максималният срок – запазване на обратното начисляване на ДДС при търговията със зърно и зърнени култури.
Ние знаем и се гордеем с това, че в последното тримесечие ръстът на нашата икономика е на първо място в Европейския съюз – 0,8%, за което, разбира се, на първо място, принос има бизнесът, на второ място, правителството и Министерството на икономиката, разбира се.
Какво осигуряваме на тези хора, които осигуряват брутния вътрешен продукт на страната? При какви условия ще работят те? Няколко думи. Винаги съм застъпвал тази теза и ще я кажа още един път от тази висока трибуна.
През 2017 г. ние увеличаваме от 420 на 460 лв. минималната работна заплата. Запазваме размера на разпределението на осигуровките между работодатели и работници 60 на 40 при обещания многократно, че това ще бъде изравнено на 50 на 50. Увеличаваме с 1% осигурителните вноски, като съотношението там пак отново е 60 на 40. Първите три дни болнични, които бяха въведени преди години с идеята да бъдат само за една-две години, остават отново за работодателя. Данък уикенд, който влиза с пълна сила за следващата година, където съотношението на предметите, които могат да бъдат ползвани алтернативно е 50 на 50. Такса смет – нищо не беше направено по отношение на такса смет и бизнесът продължава да поема голяма част от това, което трябва да плащат и българските граждани, а го плаща бизнесът.
Накрая няколко думи за предложението за отмяна на плоския данък. Уважаеми дами и господа, ниската ставка на корпоративния данък печалба и полския данък са едно от малкото преимущества на българския икономически климат. Нека да ги запазим, защото всички икономисти знаят, че при по-ниски ставки ние имаме по-висока събираемост, така че да не си играем с популизъм.
Що се отнася до второто гласуване, ако завалят предложения в посока увеличаване разходите и разместване на числа в рамката, която гласуваме в момента, аз категорично няма да подкрепя такъв бюджет. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Реплики? Няма.
За изказване народният представител Петър Чобанов.
След него – Милен Михов, след него – Мартин Димитров.
ПЕТЪР ЧОБАНОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа! Както вече имахме възможност да подчертаем, Бюджет 2017 е базиран на неактуални числа за икономиката, не се използват официалните данни на Националния статистически институт, което нарушава бюджетната философия и дава невярна представа за размера на приходи и разходи.
Бюджетът е базиран на икономика, която вече не съществува. Различни са както размерът на икономиката, така и развитието на ключови параметри, като потребление, инвестиции и нетен износ. Различни са и всички съотношения на разходи и приходи, като дял от БВП. Различна е оценката и на потенциалния брутен вътрешен продукт, която е основа за формиране на бюджетна стратегия, отговаряща на европейските правила. Липсва всякаква връзка между бюджета и икономическото развитие, което сериозно нарушава бюджетната философия и цели на фискалната политика.
Заложените подценени стойности на брутния вътрешен продукт за 2017 г. правят отношенията „приходи към БВП измерими със събираемостта“ силно завишени и нереалистични. Използването на неактуални данни за брутния вътрешен продукт при съставянето на бюджета е в разрез с европейските правила.
Новият Пакт за стабилност и растеж постави категорични изисквания за прозрачност при прогнозиране, съставяне и изпълнение и отчитане на бюджета. Новите данни – официалните данни за брутния вътрешен продукт, дават съвсем различен прочит на по-високите приходи над планираните през 2015 и 2016 г. Новите данни за брутния вътрешен продукт доказват, че по-високите приходи през 2015 г. се дължат в много голяма степен на икономическото развитие, тъй като брутният вътрешен продукт нараства с 5 млрд. лв. Данъчните и осигурителните приходи през 2015 г. нарастват само с половин процент от брутния вътрешен продукт спрямо 2014, докато през 2013 г. това нарастване е 1%. Можете сами да направите оценка кога събираемостта се е подобрила повече.
Акцизите като дял от брутния вътрешен продукт през 2015 г. нарастват само с 0,3% спрямо предходната година от брутния вътрешен продукт. Тоест тази част от тях, която не се обяснява с икономическото развитие директно и може да се счита за подобряване на събираемостта, нейната оценка като абсолютна сума е около 250 млн. лв. Това е добро постижение, но се различава в голяма степен от обявяваните милиарди като резултат от борба с контрабандата. Доказателство за това е и липсата на промяна в приходите от данък добавена стойност пак през същата 2015 г., тъй като дял от брутния вътрешен продукт остават на нивото си от 2014 г. – в размер от 8,7%.
Средносрочната стратегия и повтарянето на целите за дефицит през 2017 г. и 2018 г. са неправилни. Те са заложени при остарели и грешни представи за икономиката. Откъснати са от основни показатели при липсваща адекватна оценка на икономическия цикъл и потенциалния растеж. Това е директно противоречие с европейските правила.
Тук можем да си зададем въпроса: къде е независимата институция Фискален съвет? Защо тя не обърна внимание на това голямо разминаване? Защо днес в залата нямаме поканен представител на Фискалния съвет да запознае депутатите с един независим поглед върху бюджета, поглед, който е задължителен при обсъждането на подобен документ?
Структурата на разходите в държавния бюджет се влошава. Делът на планираните капиталови разходи намалява от 23% на 18%, а делът на текущите разходи се качва от 76% на 80%.
Предходната година предложихме между двете четения редица капиталови програми, които да решават проблеми на хората и да разпределят капиталовите разходи, предвидени в бюджета. Тогава знаете, че огромна част от капиталовите разходи така и така не бяха разпределени. Вие не ги приехте и сега отчитате неизпълнение на капиталовите разходите в много големи размери, като само една от причините е провалът в усвояването на европейски средства.
Не се изпълняват собствените Ви ангажименти, поети в Националната програма за реформи. Целият кратък мандат на ГЕРБ и присъдружните му партии отмина без реформи. Заложиха се цели, които не се изпълниха. Примерите са много в сектори като „Здравеопазване“, „Публична администрация“, „Бизнес среда“.
Като доказателство, и с това ще завърша, ще си позволя да цитирам оценка на Европейската комисия по отношение на цялостната политика, включително намиращата изяви в бюджета: „Бавното осъществяване на реформите на публичната администрация, реформите в специфични сектори като научните изследвания, иновациите, енергетиката затрудняват подобряването на инвестиционния климат. Макар че България прие стратегическа рамка за реформиране и модернизиране на публичната си администрация, напредъкът е бавен и изпълнението често се отлага. Новото законодателство не е предмет на систематична оценка на въздействието. Честите промени в правната уредба създават несигурност и засягат бизнес средата.“
Може би и затова сте толкова предпазливи в оценката си за икономическия растеж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чобанов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Николай Александров. Той първият, който се изказва от Парламентарната група на Политическа партия „Атака“, затова му давам думата.
След това запазваме поредността – народният представител Милен Михов, както и народният представител Мартин Димитров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Айнщайн е казал, че ако не можеш да обясниш нещо на шестгодишно дете, не можеш да го обясниш на никого.
Защо казвам това? Защото днес постоянно се говореше за бюджета, цитираха се едни числа, цитираше се колко е консервативен и изпълним. Всъщност какво значи „консервативен и изпълним“? Нищо! Същото празно понятие, като „политическа отговорност“. Празно отвсякъде!
Всеки един бюджет би бил изпълним, ако не е изпълним се прави актуализация и става изпълним. Ако направите така, че този бюджет да се приеме или не се приеме, няма нищо страшно. В Закона за публичните финанси е записано, че бюджетът, ако не се приеме, продължаваме със стария. Тоест не може да си играете със страха на хората и да казвате: „ще стане страшно от този бюджет, ако се приеме“ или „ще стане популистичен“.
Също така не можете да кажете, че в този бюджет е „записана данъчна реформа“, при положение че тя се записва в данъчните закони, а не в Закона за държавния бюджет.
Какво трябва да знаем за този бюджет? Този бюджет прилича по всичко на всички бюджети от последните 27 години. Той не представлява неолиберализъм, какъвто обикновено се изповядва от финансовото ведомство. Типичен бюджет за една фирма – вземате приходна и разходна част. Оттам насетне министерствата, агенциите местят парите между себе си с различни постановления и решения и това не го казвам аз. Това го казва Сметната палата. Сметната палата го е документирала.
Другото, което е важно да знаем, че в този бюджет ние не работим или поне тези, които го предлагат, не работят за благото на онези герои, които се опитват да оцеляват навън с 460 лв. доходи от 1 януари – до момента 420 лв., на тези пенсионери. Не казваме нищо по-различно на майките – втората година те трябва да останат, виждате ли, с доход от 340 лв., тоест под минималната работна заплата.
Същото важи и за сектор „Сигурност“ – 380 лв. за втори път, втора поредна година най-ниската заплата в сектор “Сигурност“ не се пипа.
Другото, което трябва да кажем – беше казано, че осигурителните прагове не се пипат. Напротив, колеги, в сектор „Сигурност“, именно МВР, ДАНС, военни и прочее, осигурителната тежест се променя с 20% от полза на държавата към полза на служещия, тоест служителят в момента ще плаща с 20% по-високи осигуровки, което респективно ще намали неговите доходи. Това е местене на едни пари от единия джоб в другия. По този начин, казваме, запушваме едни дупки.
Ако трябва да разгледаме бюджета по-нататък във всичките му части, ще забележим, че това, което ние Ви казахме преди две години, а именно, че ще бъдат увеличени военните разходи, е така. Много е хубаво да увеличаваме военните разходи. Ние трябва да ги увеличим в по-големи проценти, за да имаме действително боеспособна армия, но за да увеличиш разходите, първо, трябва да имаш икономика, на която да стъпиш, която да градиш. Няма следвоенна държава, включително след Втората световна война, която да увеличава така интензивно разходите си за отбрана, без да е увеличила икономиката си. Даже напротив, една Япония прави точно обратното.
Но ние не увеличаваме икономиката, колеги. Икономиката тук е в застой. Практически това Министерство отсъстваше в рамките на две години от обществения живот на България. Нямаше го! Не можем да казваме и да се радваме на този икономически растеж, който имаме в момента. Всяка една икономика в света има различен икономически растеж. Развиващите се икономики имат един, средноразвиващите се – друг, и слаборазвиващите се – трети. Ние трябва да се състезаваме да имаме далеч по-висок икономически растеж, ако искаме да имаме пари да харчим после не само за социални плащания, но и за инфраструктура, за отбрана и за всички други дейности, включително образование. Не може да наливаме средства в нереформирани системи.
Аз имам апел към колегите от Реформаторския блок. Те имаха в началото програма, с която искаха 10-процентно съкращение и административна реформа. Спомням си колеги от Реформаторския блок, които искаха от тази трибуна да им бъде предоставена справка осъществи ли се тази реформа на практика, има ли я, имаме ли електронно правителство? Ние поработили ли сме в посоката да намалим тези разходи, за да може да преразпределим парите към значително по-необходими за обществото ни?
И последно нещо ще Ви кажа, колеги. Този бюджет, независимо дали ще мине или не, е наша отговорност – дали ще си играем със страховете на хората, или няма. Ако министър-председателят е казал, че имат 3 милиарда повече от контрабанда за 2016 г., и респективно искането за примерно увеличение на пенсиите 800 или милиард и половина, то по думи на министър-председателя имаме пари за минимум две години. А защо да не продължаваме в същия дух – всяка година да събираме повече пари от контрабанда? Нали това е целта ни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Милен Михов, след него народният представител Мартин Димитров, а след него народният представител Валентин Радев.
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Ще се спра и ще изразя своето лично отношение по частта на държавния бюджет за образование и наука. На пръв поглед увеличаването на разходите за наука на 3,6%, заедно с разходите по оперативната програма на 3,8 е радващо. Но в същото време бюджетната прогноза за следващите две години вещае замразяване на тези разходи, дори и лекото им намаляване. Ако направим сравнение на тези разходи с разходите от предходната година, за съжаление, ще констатираме, че се запазва едно изключително ниско ниво на средства, отделени за образование и наука от брутния държавен продукт в рамките на последните 15 години. Обществен факт е, че това положение е фактор на икономическото ни тежко положение, на стагнацията и фактор в обратната посока, ако бъде увеличено за развитието на тази икономика.
В бюджета за образование има някои добри неща, които не можем да не отчитаме – 100 милиона, предвидени за увеличаване на заплатите в средното образование; увеличаване на средствата за подпомагане на българските училища зад граница. Но трябва да кажем нещо много важно, което Министерството на образованието и науката не свърши, произтичащо от новия Закон за предучилищното и училищното образование. То не подготви и все още не са обявени за обсъждане държавно-образователните стандарти за финансиране на институциите в предучилищното и училищното образование, които трябва да влязат в сила от 1 януари, защото не е само въпросът за размера на финансирането, а и начинът на разпределение на тези средства като ключов за развитието на икономиката.
На следващо място, проблем във висшето образование е липсата на обещания от министър Кунева анализ на въздействието на промените в Закона за висшето образование върху финансирането на висшите училища.
И на последно място, бих се спрял поради краткото време на проблема за финансирането на българската наука. Господин Горанов отправи апел, че науката трябва да се продава, за да се печели. С риск да бъда назидателен ще припомня, че в края на ХIХ в. инженери като Тесла, Попов и Маркони изобретяват, откриват радиото, но за първи път масово радио се продава през 1920 г. в Детройт. Джон Атанасов открива компютъра през 40-те години, но през 1978 г. е първият масов компютър за продажби. В този смисъл на науката и на Българската академия на науките не може да се гледа като на фабрика, която трябва да произвежда научен продукт с пряко пазарно приложение утре на пазара. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ето защо ние ще предложим промени в Закона в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами министри, уважаеми колеги! В края на годината стават 10 години членство в Европейския съюз за България и Румъния – удачен повод за равносметка. За тези 10 години България постига точно два пъти по-малко конвергенция в сравнение с Румъния. Бюджетната политика е много важна в този смисъл, затова съвсем накратко искам да посоча проблемите, които остават нерешени и по които всички трябва да се замислим оттук нататък.
На първо място, защо след 8 поредни години бюджетен дефицит, 2017 г. е заложен такъв от 1,4%, при положение че 2016 г. бюджетът ще приключи с балансирано салдо? Няма логика и няма причина, това не е добра политика. Това е все едно сте слушали изявленията на колегата от тази сутрин от БСП, който искаше удвояване на данъците, увеличаване на преразпределението. Нали уж е дясноцентристко правителство, защо има такъв дефицит през следващата година? А и той, между другото, е много опасно да не бъде увеличен с предложения между първо и второ четене. Дано разумът да надделее и да не се правят небивалици.
На следващо място, истинска реформа е това, което стана в енергетиката – от 700 милиона дефицит на НЕК тази година НЕК трябва да приключи с 12 млн. лв. печалба, или от 700 млн. лв. загуба към 12 млн. лв. печалба.
Защо Министерството на финансите две години не монтира измервателните уреди на производителите на алкохол и цигари, както записахме в Закона за акцизите? Какво прави две години, да не направи необходимата нотификация да монтира уредите? И как после Министерството на финансите при това положение може да говори за реформи?!
10% събираемост от КТБ, уважаеми колеги, извинявайте, но е пълен провал. Това е провал на държавата да се справи с проблема и да върне значима част от парите. Затова искахме международното разследване да се ангажира с връщане на средства, а не само да пише доклади. Министерството на финансите отказа това да бъде направено по този начин. Резултатът, по думите на министъра, е, че около 10% ще бъдат върнати обратно в масата на несъстоятелността, което, извинявайте, не е добре свършена работа.
И най-накрая, уважаеми колеги, висок растеж можем да постигнем само с предвидимост. Не е предвидимост това, което е предложено, когато има разминаване в касата на фирма, тя да може да бъде затваряна за един месец. С такива мерки убиваме, убивате – по-точно, бизнеса. Вместо това е необходимо да има стабилност, предвидимост, а подобни дефицити, каквито винаги са предлагали от БСП, да не бъдат допускани.
Затова смятам да не гласувам този бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
За изказване има думата народният представител Валентин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! В Законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2017 г. е заложено увеличение на бюджета на Министерството на отбраната, забележете, от 1 милиард на 1,5 милиарда, закръглено, или увеличение с една трета. Няма друг сектор в нашето стопанство, който да е получил такова увеличение. Разбира се, това не е изненада за нас, тъй като лятото – доколкото си спомням на 2 юни, ние приехме с Вас два инвестиционни проекта, които са в основата на това увеличение. Може би това е причината да се чуят много добри думи за бюджета в Комисията по отбраната и тя с мнозинство да го приеме.
Но какво показват числата в Проектобюджета на Министерството на отбраната и защо ние с колегите от Парламентарната група на ГЕРБ Ви призоваваме да го подкрепим?
На първо място, трябва да подкрепим бюджета за отбраната за 2017 г., защото е най-големият от 2010 г. насам. Разбира се, това само по себе си не е достатъчно.
Второ, защото това е бюджет на стабилността и надграждането, а ако искате, мога да добавя и думата „промяна“. След десет години застой се финансират два нови мащабни инвестиционни проекта – за придобиване на нов боен самолет. Съгласен съм, господин Михов, не е изтребител. Сигурно в бюджета са сбъркали думата, но специалистите не са толкова много в залата. Проектът е за нов тип боен самолет, както и този за придобиване на многофункционален патрулен кораб за Военноморските сили.
На следващо място трябва да подкрепим този бюджет, защото това е последователна правителствена политика за постепенно увеличаване на бюджета на Министерството на отбраната. Нека припомня, че за миналата година той достигна 1,35% от брутния вътрешен продукт, а тази година със заложените числа достига 1,63%, или ако прибавим онези 20 милиона за Българската медицинска академия, от Финансовото министерство уточниха, че става 1,66% от брутния вътрешен продукт.
Трябва да подкрепим този бюджет за отбраната, защото се продължава политиката на правителството, доминирано от Политическа партия ГЕРБ, за изпълнение на съюзните ангажименти, определени още на срещата на високо равнище в Уелс. Знаете, че тя беше през месец септември 2014 г., след това през 2015 г. – становището и препоръките на Консултативния съвет за отбрана при президента, където се прие следващите години – до 2024 г., да достигнем 2%, и не по-малко 20% от тези средства да отидат за инвестиции.
С това тези два параметра, които може би са най-добрите качествени и количествени измерители, се определя и приносът ни на отделните държави към колективната сигурност на Алианса, което и България прави.
На следващо място, трябва да подкрепим бюджета за отбрана за 2017 г., защото този бюджет удовлетворява изпълнението на приоритетите за развитие на Въоръжените сили на Република България на няколко правителства от целия политически спектър, което е в синхрон с евроатлантическата ориентация на страната. Така страната ни дава ясен знак към нашите партньори, че сме твърдо решени да изпълняваме съюзните си задължения по поддържане, цитирам дословно чл. 3 от Североатлантическия договор – „на индивидуалните ни способности“. Сигурно си спомняте онзи текст в един доклад, където България се е превърнала в консуматор, вместо в донор на сигурност. Ние изправяме това несъответствие.
На следващо място, трябва да подкрепим този бюджет, защото в перспектива служи за привличане в редовете на Българската армия на качествени хора специалисти, които ще служат на нова обслужваща и всякаква друга техника, свързана с тези два големи инвестиционни проекта, тъй като не можахме да направим много в тази посока за хората в отбраната – не само ние, не предишното правителство, а и редица правителства назад. Ние, Министерството на финансите и Министерството на отбраната, се опитваме в момента с този бюджет да изправим само някои от несъответствията. Те са свързани, както чувате досега от онова, което казвам, с инвестициите в отбраната.
Трябва да подкрепим този бюджет, защото подкрепяйки бюджета на Министерството на отбраната за 2017 г., ние се съгласяваме с тенденцията, че в днешната сложна геополитическа обстановка в региона и света сигурността и отбраната на страната ни са приоритет на настоящото правителство и трябва да продължат като приоритет не само на следващото, а и на правителствата след него.
Ще ми се, това съм го казвал много пъти, да добавя, че това дори не беше приоритет на нашата предизборна програма. Преди това не беше приоритет в програмата ни за спечелване на изборите. Но в постепенно променящата се геополитическа обстановка, правителството проявява зрелост, както Министерството на отбраната и Министерството на финансите, и те заложиха такива числа, че да се завиши бюджетът на отбраната с една трета, който достига ниво от 1 млрд. 433 млн. лв.
Това са нашите аргументи, за да подкрепите бюджета на Министерството на отбраната за 2017 г., още повече, че и тригодишната рамка сочи това. Там се отделят допълнителни средства и са гарант за изпълнението на тези много важни инвестиционни проекти за Българската армия и сигурността на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Радев.
Реплики? Няма.
За изказване има думата народният представител Найден Зеленогорски.
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим бюджета. Не искам да говоря за числа. Искам да говоря, че при предсрочни предстоящи избори в края на март или април и при негласуван бюджет, това означава, че държавата ще остане шест месеца без бюджет. (Реплики в БСП ЛБ.)
Да, знам, има възможност да харчим една дванадесета. Аз много пъти съм управлявал бюджет и знам за какво става дума. Но тази една дванадесета означава, че няма увеличение за здравеопазването, няма увеличение на минималната работна заплата, няма увеличение на заплатите на учителите, няма възможност за превъоръжаване на Българската армия. Всичко това означава голям и тежък проблем. Няма възможност за ефективно съфинансиране на европейските проекти. Гарантирам Ви, че голяма част от европейските проекти на българските общини ще бъдат спрени поради невъзможност за финансиране.
Успоредно с това, много важно е да се каже, че има опасност голяма част от социалните и здравните системи да бъдат подложени на сериозен риск.
Струва ми се, че да се спекулира със страховете на хората и да ги оставим 6-7 месеца без бюджет, за да докажем колко силни можем да бъдем в парламентарната зала и колко упорито можем да поставим пред изпитание всички българи и българския бизнес, е цена, която никой политик не бива да си позволява да плати.
Моля Ви, бъдете разумни, моля Ви, проявете хладнокръвие в този изключително тежък момент за България. Ако оставите българския народ и българското общество без бюджет, както и българските общини, за които да са предвидени повече пари отколкото през миналата година, всички Вие ще понесете тази тежка политическа отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Зеленогорски.
Реплики? Няма.
Има думата народният представител Милена Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим Проектобюджета за 2017 г., на първо място, защото досега не е имало година, в която да има подобен планиран ръст за средствата за образование.
От Бюджет 2017 г. за образованието се виждат няколко неща.
Първо, имаме увеличени средства за образование и то още от първата година от влизането в сила на новия Закон за предучилищното и училищното образование, което много ясно показва, че за нас, за правителството в оставка, за ГЕРБ образованието е реален национален приоритет – текст, който за първи път ние с Вас записахме и в Закона за предучилищното и училищното образование.
Много държа да Ви припомня, че седмици преди гласуването на този Закон, както и по време на дебатите, кой ли не се упражни по темата как няма да има промяна, как този Закон не е основа за качествено образование, между другото, тези реплики продължават и в момента, как няма да има средства, защото обещанието за тях е изтъркан политически ход и какво ли още не.
Наглостта стигна своя връх в последните няколко дни, когато колегите вляво се опитаха да си припишат като своя основна заслуга и увеличението на учителските заплати. Така за пореден път показаха, че използват темата за образованието за евтин имидж, за разделяне на обществото.
Новият Закон и реформата, качественото образование, кариерното развитие на учителите винаги са били една от най-ясните и последователни цели на Политическа партия ГЕРБ. Затова и миналата година отново имахме увеличение на средствата за образование със 140 милиона, от които 80 милиона бяха за заплати. За това и тази година е решението на премиера в оставка и на финансовия министър за инвестиции в учителите.
Говорим средно за 8% увеличение на учителските заплати и за увеличаване на минималните заплати с 10 на сто, подчертавам, че това са възнагражденията на младите учители, възнагражденията с които започват младите хора в системата, в училище и в детската градина. Това, заедно със свободата да решават как да работят с децата, така че да постигат добри резултати, е отличен мотив те да изберат образованието за свое професионално развитие.
В Проектът за бюджет са предвидени и допълнителни средства за обезпечаване на различните политики, които заедно с Вас заложихме в Закона. Три милиона лева са предвидени средства за защитените детски градини – нова политика; 9 млн. лв. са средствата, с които се гарантира обезщетението от 10 брутни работни заплати при пенсиониране на учителите; 1 млн. лв. са предвидени за транспорт на учениците над 16-годишна възраст, като до този момент, подчертавам, безплатният транспорт се полагаше само на учениците до 16 години. Това е важно за мотивацията за завършване на средно образование на младите хора у нас. Допълнителни 6 млн. лв. са предвидени за обезпечаване на новите мерки за подкрепа на децата със специални образователни потребности, предвидени са и 3 млн. лв. за информационни и комуникационни технологии. Това са само много малка част от допълнителните средства, които получава сферата на образованието през тази година. Това са ясни приоритети в образованието и то не само на думи, но и отразени в бюджета.
Бюджетът за образование създава и перспектива, и предвидимост, които са основните фактори за постигане на стабилност и на растеж в иначе консервативната среда на образователната система.
Българската академия на науките и науката. Ще подчертая, че за първи път България има оперативна програма, отделна Оперативна програма за наука и образование, решението, за която беше взето в кабинета Борисов 1.
Ще припомня и нещо друго – в предходния програмен период науката беше изобщо изключена, тоест в Оперативната програма нямаше средства за наука. Сега те възлизат на 560 млн. лв.
Уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа, това са пари за наука. Абсолютен цинизъм е да твърдим, включително и от тази трибуна, че няма пари за учените, че няма пари за научни изследвания в България.
Няма да казвам колко важен приоритет за една страна са науката и иновациите, но ще спомена, че с Проекта за бюджет за 2017 г. разчетените средства се увеличават спрямо 2016 г. с 37,9 млн. лв., от които 19,5 млн. лв. е ръстът на разходите с източник национален бюджет и 17,1 млн. лв. са средствата по сметките за средства от Европейския съюз във връзка със стартирането на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
С ръста на разходите за наука са осигурени средства за увеличаване на възнагражденията на служителите на Българската академия на науките с 5 млн. лв., изпълнение на дейности по Националната пътна карта за научна инфраструктура в България – в размер на 7 млн. лв., осигуряване на достъп до пълнотекстови международни бази данни с научни публикации – 7 млн. лв.
Мога да продължа с допълнителните средства, предвидени в бюджета, но мисля, че вчера и докладът на Комисията беше достатъчно изчерпателен, независимо че отсъстваха народни представители в залата, които да го чуят, мисля, че всички останали коментари са излишни към този момент. Ясно е, че трябва да се правят политики в образованието, а не да се политиканства и това е отговорното държавническо отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Реплики?
Реплика – заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Не мога да се сдържа все пак да уточня, че за науката няма достатъчно средства от бюджета на страната – за Българската академия на науките. В бюджета трябва да има средства за поддържане на минималния научен капацитет, защото Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ще започне да действа може би след година. А дотогава? Учените имат нужда от повече подкрепа между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Великов.
Други реплики? Няма.
Дуплика – заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми доцент Великов, ще повторя това, което е записано и в доклада на Комисията, и това, което беше уточнено от представителите на Министерството на образованието и науката по време на Комисията и преди малко също го подчертах.
С Проектобюджета средствата за наука са в размер на 37,9 млн. лв. От тях 19,5 млн. лв. са средствата с източник национален бюджет; 17,1 млн. лв., пак повтарям за Вас, явно не сте ме слушали добре, са средствата от Оперативната програма. Така че, дайте да не изключваме Оперативната програма и да не казваме на черното бяло.
По отношение на средствата за БАН ще кажа, че за 2017 г. планираните средства са в размер на 78, 3 млн. лв.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ, от място): Не са достатъчни!
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Доколкото Ви разбирам, ще правите предложения между първо и второ четене. Надявам се да посочите източника, от който да се вземат тези средства и като дясно мислещ човек това да не е за сметка на дефицита. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Други изказвания от групите, които разполагат с време? Няма.
Закривам разискванията.
Министърът на финансите Владислав Горанов поиска думата.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Обръщам се към всички Вас. Няма нито една причина да се срамуваме от предложения бюджет. Няма нито една грешна политика, заложена в него.
Предложеният Законопроект трябва да бъде подкрепен, защото това не е бюджетът на народните представители. (Реплики.) В разходната си част, да, той отразява приоритетите на отиващото си правителство.
Това е бюджетът на българските граждани и те имат нужда от него. Подкрепете този добър бюджет за следващата година. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2016 г. с включен Проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет –комисиите в Народното събрание предлагат Законопроектът да не бъде подкрепен на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, прекратете гласуването.
Гласували 161 народни представители: за 4, против 36, въздържали се 121.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г . със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
Припомням предложението на Комисията по бюджет и финанси – този Законопроект е подкрепен и предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2017 г. със становището на Министерския съвет.
Гласуваме.
Гласували 171 народни представители: за 102, против 58, въздържали се 11.
Предложението е прието, а с това и Законопроекта за държавния бюджет за 2017 г. e приет на първо гласуване.
Поради изпълнение на седмичната ни програма за законодателната част на парламента, преди да обявя края на днешното пленарно заседание – следващо редовно пленарно заседание идната сряда, 23 ноември 2016 г., 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 11,24 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Иван К. Иванов
Димитър Главчев

Секретари:
Димитър Делчев
Иван П. Иванов