Председателствали: заместник-председателите Димитър Главчев, Иван К. Иванов, Явор Хайтов и Кирил Цочев

Секретари: Димитър Делчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги! Моля да заемете местата си, предстои режим на регистрация.
Откривам заседанието (звъни), има кворум.

Продължаваме с точката, която не завършихме на вчерашното пленарно заседание, а тя е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН.
Вчера бяха открити разискванията и сега продължаваме.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Божинов.
След него са господин Лъчезар Иванов, Таско Ерменков, Методи Андреев и Атанас Атанасов. Ако не възразявате, да редуваме групите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Във вчерашното си изказване народният представител Янаки Стоилов започна с едно извинение към своите избиратели и аз смятам, че той постъпи правилно. (Силен шум.)
Да помолите да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата, да заемете местата си. Ако имате разговори, да излезете навън да ги водите. Когато има гласуване, своевременно ще Ви уведомя. (Шум.)
Господин Велчев, моля Ви. Господин Велчев!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин Председател, започнах с това, че във вчерашното си изказване Янаки Стоилов подчерта, че се извинява на своите избиратели. И добре, че го направи, защото Янаки Стоилов беше принуден да впрегне цялата си интелектуална мощ (шум, оживление) и историческа достоверност, за да отговори на едно безспорно самопризнание за политическа безпомощност.
Днес аз няма да се опитвам да връщам дебата на това ниво. Само искам да дам един пример, с който да призова тези, които носят цветя на различни паметници, в този момент да се обединят и да отхвърлят това предложение.
Срещу мен седи народен представител от град Бяла Слатина, уважаван човек. Той ще потвърди, че в последните 5 – 6 години различни състави на Общинския съвет – Бяла Слатина, и различни кметове, при неизменната подкрепа на обществеността, приеха решение да направят един революционер, деец на Българската комунистическа партия и антифашист, почетен гражданин на град Бяла Слатина. Решиха да кръстят на негово име централния площад, издигнаха му паметник. Там по повод и без повод има цветя.
Вие какво искате, господа вносители, да сложите табелка на паметника и под името на площада? И какво бихте искали да напишете там? Каквото и да напишете Вие за дейността на конкретния деец, няма никакво практическо значение. Вярно е, че текстът на тази табелка ще бъде оценка за тези хора, които носят признание към конкретната историческа личност. Вие какво искате да им кажете? Че са безумни, непросветни, идейно грешно ориентирани, или какво – нещо друго?!
В същото време има един друг паметник в София, в който с почест е изписано името на човека, който разстреля седемте деца в Ястребино. Там също има цветя понякога. Носете ги! Но това, кой на кого и къде носи памет и цветя, говори повече за него.
Аз, като Ви моля да удължите времето, Ви призовавам, за да може всеки да се изкаже – и едните, и другите, да отхвърлим този Законопроект, защото той е позорен! (Шум и реплики.)
Поисках удължаване на времето. Внимавайте, казах го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: А, да, благодаря.
Моля, удължете времето.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Призовавам Ви да се изкажете всички, които желаете, и да отхвърлим този Законопроект, защото той ще бъде петно върху този парламент, той ще бъде исторически недостоверен, несправедлив и ненужен. Завърших!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Божинов.
Реплики? Няма желаещи.
Следва господин Лъчезар Иванов от Парламентарната група на партия ГЕРБ.
Заповядайте, имате думата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз считам, че нашето общество се нуждае от този Законопроект, тъй като всяко политическо време дава оценка и отпечатък на миналото. Считам, че ние като отговорни политици би трябвало да дадем нашата оценка. Дали е правилна, или грешна, това ще бъде доказано по-късно в историята, но ние сме длъжни към нашите деца – да разкажем, да дадем истината за това какво е било.
И тук може би една от най-политическите теми, разделящи обществото в последните двадесет години, е именно оценката за бившия комунистически режим. Именно тук поставям една разделителна линия на това кой как е живял и кой как оценява миналото.
Още вчера от нашите колеги пролича отношението на хората от ляво и ние, които сме от дясно. Винаги по тази тема обществото се е разделяло, но аз искам да споделя някои мои лични впечатления за това отминало време. Това отминало време разделяше обществото на два свята. Съществуваха два свята, в които едните живееха в лукс, живееха в имане, във възможности. И като казвам „възможности“ тук, казвам възможности още от раждането до образователната система. Голяма част от ляво присъстващите и първият, който се изказа, е бил във възможността си още на 20 години да стане народен представител и да бъде във Великото народно събрание.
Но аз искам да Ви кажа, че хора, които нямаха характеристики, вече говоря от първо лице, не можеха да влязат в Медицинска академия, а след като завършваха, бяха разпределяни по така наречените „приоритетни райони“. За това мога да кажа аз лично от първо име, тъй като, когато на мен ми предложиха за пореден път да стана член на партията и аз отказах, няма да забравя, че на разпределението ми казаха: другарю Иванов, ако искате за в бъдеще да се храните, трябва да влезете в партията. Аз попитах: как така?! Ако искате между две филийки хляб да има пържола, трябва да влезете в партията. В противен случай ще ядете две филии хляб. (Оживление в БСП ЛБ.) Да, не се смейте, мога да Ви кажа името. Това нещо ми се е запечатало и до ден-днешен го помня. Затова казах: отивате приоритетно във възродителния процес, когато беше в Разград. Запомнил съм го много добре. За Вас е смях, аз живеех в центъра на София и отидох в кв. „Орел“. Това са лични впечатления.
Нещо друго ще Ви кажа за тези два успоредни свята. Когато беше „Чернобил“, уважаеми дами и господа, никога, аз съм лекар и съм от такова семейство, и моята сестра, и всички останали… Тогава беше скрито от обществото за пораженията, които ще нанесе „Чернобил“ на нашето общество. Тогава, обаче, забележете, имаше една секретна грама в ЦК на БКП, където всички членове на Централния комитет получаваха специална храна и им се носеше храна. Сега се смейте, но това е истина. Мога да Ви кажа какво се случи в болницата. Мога да Ви кажа, че имаше един главен инспектор в армията, който беше уволнен за това, че накара в армията да се носи специална храна, за да може да бъде предпазена от пораженията на Чернобил. Същият този офицер беше уволнен. Да, да, помислете си и ще си спомните за това. Армията беше предпазена.
Казвам всички тези примери за това разделение на обществото на правоимащи и правонямащи, за тези, които трябваше да се хранят по специален начин и да се лекуват по специален начин. Да припомня ли, че имаше специални лекарства, ако не знаете, да Ви кажа, по специална наредба се изписваха за правоимащите комунисти, за тези, които са по високите етажи на партията. Господа, това не трябва да го забравяте!
Ще върна лентата още малко, тъй като забравяте неща, които са от нашето време – не от историята, не от лагерите. Говоря за времето на възродителния процес и то за последния, за който аз имам спомен. Защо тук не виждам никой от ДПС да излезе и да каже – това не беше ли нарушение, това не е ли унищожение на собствения народ? Когато имаше разпоредба в ЦК към Разградския окръжен комитет на партията и по-конкретно до болниците как да се процедира с жените от турски произход. Тук ще спра. Мога много да Ви говоря. Тази тема ще ни разделя и за в бъдеще.
Затова мисля, че след 20 години е време да намерим някакво първо примирение, казвам думата „примирение“, да приемем съдбата, да приемем предизвикателствата, които в момента животът ни предоставя, да се поучим от този опит и предлагам действително този Законопроект да бъде приет, за да може българският народ да помни и никога да не позволява такова разделение в обществото на хора, които имат право да живеят, да се хранят, да дишат по-чист въздух от другите, които бяха сивата маса и трябваше да работят като пчелички и да дават национален вътрешен продукт.
Затова, уважаеми дами и господа, призовавам Ви да подкрепим този Закон и може би с това ще получим и някакво, както се казва, помирение и одобрение от онези хора, които не са сред нас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, тъй като Вие зададохте въпрос към Движението за права и свободи, няма ли някой от Движението за права и свободи да стане да се изкаже – да, ще стане, господин Иванов, и ще вземем отношение по този Законопроект не само заради това, което Вие споделихте, а и заради цялостното ни отношение към комунистическия режим и престъпленията, които са извършени от него по отношение на турската и мюсюлманската общност в България през всичките тези години. Така че спокойно, чакаме си реда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика? Няма желаещи.
Заповядайте за дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря. И аз очаквах реплика от представител от Движението за права и свободи, за което благодаря.
Аз съм длъжен също да се обърна и към „БСП лява България“, ако все още се наричат „лява България“, за онова, което Вашият бивш председател на партията господин Станишев се извини – за възродителния процес, ако сте забравили, на бившия председател на партията на Движението за права и свободи. Мисля, че това е достойно и в момента Вие да се отмятате от Ваш фактически бивш председател на партията, от това, което в негово лице сте се извинили, е някак днес недостойно (шум и реплики от БСП ЛБ), както и постъпката, която направихте вчера с диференцираната ставка. Не се учудвам и на Вашите възгледи в момента, защото... (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Да, да. Благодаря Ви. Виждам, че когато човек няма какво да каже, обикновено напада. Казах, че мисля, че в момента най-правилното поведение е едно смирение и едно извинение към всички онези, към които БКП са били най-малкото репресивни и несправедливи. Това е най-мекото, което мога да кажа от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви за дупликата, господин Иванов. (Шум и реплики.) Моля за тишина в залата!
Следва Иван Станков от Парламентарната група на АБВ.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на АБВ няма да подкрепи предложения Законопроект. Съображенията за това са следните.
На първо място, ние считаме, че такъв Закон вече е приет и в момента няма никаква необходимост от изменения и допълнения, особено по представените от вносителите мотиви.
Второ, господин Лъчезар Иванов казва, че ние сме били много разделени. Това е истина. През това време ние бяхме разделени на наши и чужди и това беше една голяма грешка. Търсеше се отговорност на хората – членове на партията и извън нея, за действия на близки хора, на техни приятели, всички тези неща са признати като грешки, направени са корекции. Тези, които са грешили, са наказани.
Аз считам обаче, че с предложения Законопроект и с всичко това, което става в нашата държава, разделението е много по-голямо. Смятам, че ако трябва да правим нещо, трябва да вървим не към разделение, не към това, което се предлага. Трябва да си обединяваме усилията и да търсим консенсусни решения за решаване на многобройните проблеми в страната.
На трето място, като мотив искам да посоча това: в никакъв случай не трябва да се заличава тази част от историята на България. Това е история, уважаеми колеги! То не може да бъде едно черно петно! Аз съм живял и творил през по-голямата част от този период, имам си мои творчески постижения, както и много други хора. Всичко това трябва да бъде ликвидирано, да бъде зачертано, да не се говори за него.
Смятам че винаги, когато се прави оценка, трябва да се говори за това – за положителното и за отрицателното. Много от негативите са казани. Негативите са ясни – тоталитарен режим, диктатура на пролетариата и други неща, доносници и какво ли не. Но че през този период имаше едно огромно строителство, имаше развито земеделие, имаше промишленост, имаше работа за хората, смятам, че тези неща не трябва да се премълчават, трябва да се кажат. Затова мисля, че това е един сериозен мотив да не се приема този Законопроект, да не говорим повече на тези теми 27 години, след като е направен този преход и да търсим нещата, които наистина могат да ни обединят и да доведат до това да изграждаме нашата икономика.
Уважаеми колеги, проблемите на нашата държава са огромни. Смятам, че много по-престъпен период е този след 1989 г. Какво се случи тогава? Има нещо много положително – свобода, демокрация, отваряне на границите, падането на желязната завеса, свобода на словото. Това са добрите неща. Но вижте какво стана с нашата икономика, вижте какво е положението с хората! Те не искат точно това в момента, а искат да кажем какво правим, как ще изградим нашата икономика, какви са нашите приоритети по-нататък. Държавата няма яснота и ние трябва да отидем към един много сериозен анализ, да направим анализ какво е допуснато като грешки през този период и наистина да направим Национална кръгла маса, да определим приоритетите, да има яснота.
Говорим за пазарна икономика и свободен пазар. Каква пазарна икономика е тази, къде е свободният пазар? Имаме много, много неща, които трябва да решаваме, много по-наложителни проблеми. И това трябва да правим. Даже смятам, че трябва да направим едно правителство на националното съгласие. Нека да спрем с това противопоставяне! Нека да се обединим, да поставим националните интереси над всичко останало, да определим нашите идеали. Има ли ги в момента? Ние говорим за идеалите от Възраждането. Някои от нещата са постигнати, но други не. Времето е друго и трябва да има нови идеали. Ето за това трябва да говорим и да мислим, и да работим в тази насока.
Така че аз апелирам да не подкрепяте този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, професор Станков.
Реплики? Заповядайте, господин Славов. За втора реплика господин Лъчезар Иванов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колегите! Уважаеми колега Станков, искам да Ви помоля, в АБВ има наистина много млади колеги, наистина демократично и обективно мислещи, нека да чуем техния глас. Надявам се АБВ да говори с техния глас, а не с гласа на миналото.
Колега Станков, както се сещате, антикомунизмът има и своите съвременни измерения, веднага ще Ви дам пример. Например електронното гласуване, по което и АБВ ни подкрепихте и заедно го реализирахме, за да могат всички наши сънародници в чужбина не да се редят на опашка като едно време, както се чакаше за банани, пред посолствата, а да могат да гласуват електронно от място, където се намират. Това със съвременните измерения на антикомунизма – и там АБВ се държахте достойно и ни подкрепихте, а сега същевременно правите един паралел за минало, което да не обсъждаме и така нататък. Това не е отговорът, колега Станков.
Това, че имаме важни задачи пред този парламент, е безспорно, но това за мен може да означава само, че ще работим повече, ако трябва и извънредно, и ще решим всички задачи. Затова наистина нека и гласът на младите хора, на бъдещето да говори във Вас, а не гласът на миналото и на Държавна сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Станков, слушах внимателно Вашето изказване. Вие казахте, че всички онези, които са извършили престъпления, са понесли своята отговорност и наказания. Трябва да Ви кажа, че никъде до момента не съм видял нито един отговорен за възродителния процес, който да беше реално осъден. Говоря за престъпления към българския народ.
Искам да Ви задам един въпрос, понеже казахте, че по-голямата част от Вашето развитие действително е минало в периода преди Десети ноември. Вие сте успявали да творите, да създавате научни трудове. Искам да Ви попитам колко бяха и кои имаха възможност да се изявяват в областта на науката, които не са партийни членове и които можеха да растат кариерно, както сега е модерно? Знаете ли колко хора бяха мачкани, аз говоря пак за моето съсловие, които бяха без партиен билет и които нямаха правилната политическа позиция? Те бяха смачкани, мога да Ви кажа за колеги, които са отстранени от София и са пратени по други малки общини да лекуват, и да оперират в частност, за което говоря.
Понеже казвате, че се давало възможност. Даваше се възможност само на правоимащите с червен билет. Другите хора се движеха с характеристики, преди да кандидатстват за дадена длъжност, характеристиката вървеше преди тях, независимо от техните възможности и способности. Това не бива да се забравя.
Що се отнася до сега, което дадохте за пример, да, сега обществото е свободно и само кове своето бъдеще. Нещо повече, икономическото развитие на държавата не може да се определя с партийни директиви… (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Ако обичате, направете после изказване, недейте да ми подвиквате оттам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Жаблянов, по-спокойно, успокойте се!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Какво да кажа, то си личи кои са били синове и галеници на предния режим. Техните дъщери и синове продължават да защитават системата, въпреки че голяма част от тях в момента работят и учат в Съединените щати, включително и на председателката на БСП лява България. Така че направете си сами сметката за правоимащите и правонямащите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Времето Ви изтече. Благодаря за репликата.
Трета реплика? Няма желаещи.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Станков.
ИВАН СТАНКОВ (АБВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Благодаря на господин Петър Славов и Лъчезар Иванов за репликите, които направиха.
Казах предварително, вчера господин Стоилов също много ясно и точно каза, че грешки е имало. Тези грешки са признати, осъзнати, но трябва ли да продължаваме с това разделение, за което стана дума? Можем ли да приемем, че всичко сега в момента е нормално, че с тази промяна, която направихме, постигнахме някакви върхове? Вижте какво става в държавата! Вижте нашите български села, какво е положението с тях. Живея в момента на село, роден съм на село. Трябва да Ви кажа, че има възрастни хора, които само чакат да чуят камбаната кой е умрял, чакат на мизерните пенсии. Дето се казва във фолклора, няма агне да блее, няма пиле да пее в селата. Всичко това се случва сега.
А за това, което казвате – наистина е имало някаква дискриминация, но това е било може би в началото на периода. Защото аз мога да Ви посоча примери за много хора, които са били с лоша биография и са се реализирали по един много добър начин по онова време. Едно популярно име в моя Тракийски университет е името на професор Цанко Яблански. Баща му – собственик на предприятия, богат. Не беше приет за член на партията, но професор Яблански стана професор точно по онова време. И не малко случаи мога да Ви посоча на такива, които са се реализирали. Аз съм бил член на партията, но никога не съм заемал ръководна длъжност, но съм следял много внимателно всички тези събития.
Така че имаше негативи, те са признати, но имаше и много, много положителни неща, които трябва да ги признаем. Като апелирам за това, Ви казвам, че не бива да се връщаме назад, не бива да се ровим повече в историята! Нека да сложим край на това противопоставяне, на този реваншизъм и да търсим това, което ни сближава, което ни обединява, да отговорим на това „Съединението прави силата“. Защото точно от това се нуждаем в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за дупликата.
Няма как в дуплика да Ви дам, само в изказване може да Ви дам думата. Ако искате по начина на водене ще Ви дам, но трябва да спазваме Правилника.
По начина на водене – господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега, Вие поехте темата за нашите родители, пенсионери и хората, които работят на село. Аз мисля, че Вие добре знаете като човек, който сте живял на село, че голяма част от тези хора получават така наречените „земеделски“ пенсии. Земеделските пенсии кой ги определи и как се определяха? Недейте отново да се замазват нещата. Пенсионерите и нашите бащи и майки, които получават сега твърде ниски пенсии, кой е виновен и кой е отговорен за пенсиите, които в момента се получават, когато целият Пенсионен фонд беше изхарчен в навечерието на 10 ноември? Така че тук не отваряйте тази рана, защото тя отново ще се обърне срещу Вас.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Това не е по начина на водене.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Има водещ. (Реплики от БСП ЛБ.) Овладейте си малко нервите, не помага на никой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Ерменков, след малко ще Ви дам думата. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.) Аз го слушам много внимателно и се надявам да направи връзка с моето водене.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Завършвайки, само това ще кажа: да, прав сте, че не бива да се разделяме, но преди да се обединим, знаете старата мъдрост, че преди хората да се обединят трябва да изчистят всички позиции, за да се обединят. Когато има недоизказани думи, и както виждаме тук има хора, които таят агресия в себе си по тази тема, няма как, виждате видни представители на хората, които са били галеници на това общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ще гледам да спазвам някаква фактологическа състоятелност и да следя мисълта на изказващите се.
Господин Местан, имате думата, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Оценката за историческото минало може да разделя само общества, които не са научили уроците на миналото. В този смисъл не приемам тезата, че обсъжданият Законопроект разделя днешното българско общество. Не! Ако днешното българско общество е разделено по оценката за наследството на комунистическия режим, това означава едно единствено нещо – че рецидивите на комунистическия режим са още живи в съвременното българско общество. Затова дебатите днес не са за миналото. Дебатите по този Законопроект са за днешната идентичност на България – доколко тя е европейска, доколко тя е истински натовска държава.
В този смисъл аз не знам какви ще бъдат практическите и юридически измерения на този Законопроект – на действащия и на проекта за изменение, но безспорно този Законопроект има своята огромна морално-политическа стойност. Дебатите днес, например, са за това какъв смисъл, каква стойност има едно поднесено извинение за тежкото престъпление възродителен процес на Орлов мост, прието от моя страна дори с акта на прегръдката, като израз на признателност за поднесеното извинение, когато само месец след това точно от тази висока трибуна, на която се намирам, млади социалисти депутати се изживяваха като апологети на възродителния процес. Значи това извинение е било фалшиво, неискрено и аз искрено съжалявам, че съм приел едно неискрено извинение за възродителния процес.
Да, дебатите днес са: каква е България и ще остане ли на своя стратегически път да се развива като модерна европейска и атлантическа държава? Дебатите днес би трябвало да бъдат за това например, че през последните няколко седмици ставаме свидетели на откровени напъни на външни сили за отклоняване на България от стратегическия ценностен избор.
Ще припомня изказвания не на случайни фактори, а на директора на Руския институт за стратегически изследвания ген. Решетников, който говори за два подхода към държави като България и към Балканите. Първият подход – на консервативната революция. И вторият – на фронталната атака. Целта е България да бъде извадена от НАТО и да бъдат преследвани всички онези български политици, които днес си позволяват да защитават ценностите на евроатлантизма. Ето за това трябва да бъдат дебатите.
Да имаме такива дебати в българския парламент, да имаме такива дебати в сутрешните блокове на водещите медии? Не, мълчание. Мълчание, което е най-сигурното доказателство, че онова, което външни анализатори наричат пропагандна война, наричат хибридна война не са абстрактни изрази, а една жестока реалност, пред която ние не проявяваме достатъчно силен демократичен рефлекс.
Представяте ли си подобни напъни да бяха адресирани към Полша, към Унгария, към Чехия? Веднага щеше да има реакции. Това щеше да бъде скандалът на скандалите, защото, когато става въпрос за официални позиции, които представят информация за официални разговори с председатели на системни български партии, ние да мълчим и това да не се дебатира в Народното събрание означава, че наистина нямаме достатъчно силни демократични рефлекси, че остатъците на комунистическия режим са проникнали дълбоко в тъканта на съвременното българско демократично общество.
И с това завършвам – в Полша, Унгария, Чехия това не бе възможно, защото там преходът, раздялата с комунистическия режим беше резултат от масово всенародно движение, докато в България на 10 ноември се извърши един своеобразен дворцов преврат. Беше свален този, а дали е бил истински свален съдим по това, че наследницата на тази партия неотдавна поднесе венци на признателност пред паметника му в Правец. А кой съвременен демократ и политик, който има претенция, че защитава правата на жертвите на възродителния процес, може да бъде в коалиция точно с тези сили и да застане зад обща президентска кандидатура е въпрос, на който…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: …българските граждани ще отговорят на следващите парламентарни избори. Благодаря за вниманието. (Частични реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Жаблянов – първа реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Господин Местан, трудно е човек да намери логика в това, което говорите, защото Вашето искрено възмущение от насилническия характер на определени режими, би следвало да се разпростира върху всички режими. Когато Вие официално се срещате с представител на един авторитарен, съвременен режим, който по оценките на европейски институции и политици нарушава всички демократични и правни норми, нарушава вътрешното законодателство на собствената си държава и е поставил по затворите без съд и присъда десетки хиляди свои граждани, ако Вие бяхте започнали със заклеймяването на този режим, щяхте да бъдете изключително авторитетен и силен политик. Вие прилагате не двоен, а Вие прилагате троен стандарт. Вие вадите нож, както казва българският народ, на един починал режим, но не смеете да кажете нищо за действащите насилнически режими.
Същото важи за голяма част от колегите. Вие не смеете да се произнесете срещу откритите призиви за ревизия на Лозанския договор, което означава ревизия на границите на поне 10 държави.
Вие дори не смеете да си помислите за мащаба на душевните терзания на господин Ердоган. Вие сте се превърнал, извинявам се за израза, в ментор на българската демокрация, или има опасност да се превърнете в такъв (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), а в същото време стимулирате и подклаждате авторитарните тенденции в съседни държави, поощрявате ги. И затова Вашата критика на отминали авторитарни режими е безкрайно неискрена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Втора реплика желае ли някой?
Дуплика?
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Жаблянов, „превърнали“, а не „превърнал“ – това е единственото изключение по отношение на причастните конструкти. „Вие сте се превърнали“, а не „превърнал“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, по темата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това – първо.
Що се отнася до темата – в духа на този Закон, който обсъждаме, Вие дължите отговор на въпроса за разговорите на Корнелия Нинова с ген. Решетников, на които той твърди, че е поставен въпросът за стратегическия избор на България да бъде страна – член на Европейския съюз и НАТО. Всичко друго е опит за прехвърляне, за замазване на тази тема, на този грамаден гаф на гафовете!
Готвите се за властта – какъв е геостратегическият Ви приоритет? Да изпълните руската стратегия да отклоните България от НАТО?! Ето, това е въпросът за комунистическото наследство, за рецидивите на комунистическия режим в съвременното българско общество. Всичко друго е опит да замажете този грамаден гаф! Няма да Ви се получи.
А въпросите за политиката на други държави ще задавате на техни политици. Лютви Ахмед Местан е български политик, който е загрижен за рисковете, пред които рецидивите на комунистическото минало изправят съвременна България, съвременна демократична България! Няма да замажете тази тема.
И аз призовавам всички демократични сили наистина да излязат от своя унес и да отключат рефлексите си, защото ние се намираме пред много голяма опасност. Тя идва от Изток. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики от БСП ЛБ: „Лично обяснение!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Няма как да Ви дам, госпожо… (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Не ми казвайте „Ей!“, защото ще Ви изгоня от залата. Ако искате да чуете обяснението ми, замълчете малко. (Ръкопляскания от ГЕРБ и възгласи: „Браво на председателя!“.)
По време на дуплика, даже и да бъдете спомената, няма как по Правилник да Ви дам думата. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Я се дръжте възпитано!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: От името на група – заповядайте.
Спазвам Правилника – нищо повече. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Господин Ерменков, прочетете си Правилника. Единственото, което правя – спазвам Правилника.
От името на група „БСП лява България“ – госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Господин Местан, Вие лъжете и нямам никакво намерение за 128-и път да обяснявам, че номинацията и изборът на ген. Радев не са били поставени в зависимост нито от Изток, нито от Запад! Това е номинация на БСП и го е избрал българският народ! (Шум и реплики от ГЕРБ и РБ.)
И няма да коментирам изказвания, слухове или внушения на какъвто и да е генерал – нито от Изток, нито от Запад, нито руски, нито натовски, нито друг! Това е български избор! Генерал Радев е български генерал и вече български президент, и той е избран от на-ро-да! Уважавайте избора на народа!
Що се отнася до приоритетите на БСП – те са ясни и непроменени от времето, когато БСП вкара България в Европейския съюз, до ден-днешен и в бъдеще. Нашите приоритети са европейското бъдеще на България! Но те не се връзват с Вашите – териториалните, емоционални и сърдечни претенции на Ердоган към български територии, които Вие отстоявате като политика в българския парламент! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Лично обяснение – заповядайте. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Местан, наистина колегите са прави – по начина на водене, ако искате, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, правя Ви бележка по начина на водене. Много добре знаете, че от името на група не може да има изказвания по темата от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Темата бяха президентските избори, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Така. В този смисъл искам да припомня, че в изказването си не съм споменал ген. Радев! Но споменах ген. Решетников, с когото се срещнахте и там е големият Ви проблем! Дължите отговори, госпожо! (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрах Ви, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Що се отнася до границите на България, те са свещени! И не се притеснявайте – със страхове няма да спечелите избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Местан, разбрах забележката Ви.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Повтарям, не говорих за ген. Радев, а за ген. Решетников, с когото се видяхте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Местан, благодаря Ви. Темата беше различна – президентските избори.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Председател, много Ви моля – четете Правилника не както дяволът чете евангелието. Когато става въпрос за това, че по време на реплика и по време на дуплика не се дава право на лично обяснение, става дума, че този, към когото е отправена репликата и когато му се отговаря, не може да взема думата. Но когато в една дуплика се споменава някой, който въобще не е вземал отношение по това изказване, тогава основанието е да се даде правото на лично обяснение. Прочетете го внимателно, а недейте да го тълкувате, защото онова, което правите в момента – въвеждате в и без това емоционалното заседание допълнителен момент на неуправляемост от Ваша страна. Ако не можете да се справите, помолете някой друг да Ви замести. Ако искате обаче да бъдете принципен, дръжте се принципно. Недейте да давате възможност, в това число и на един от преждеговорившите, който се изказва тук по всякакви други теми, но не и по темата „начин на водене“.
Затова Ви моля още един път – или водете заседанието, както трябва, или отстъпете мястото на някого, който ще го направи по добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Ерменков, спазвам Правилника и не тълкувам нищо, както ми е изгодно. Ако не Ви харесва начина на водене, можете да напуснете залата. (Смях от ГЕРБ.)
Следващо изказване – господин Георг Георгиев.
Заповядайте. (Реплика от БСП ЛБ: „Вчера се изказва!“.)
По начина на водене – на мой гръб…
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ): Не съм се изказвал, а правих…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Георгиев, ще следя дали към мен е изказването.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Разбира се, че е към Вас, господин Председател. Отнасяте се прекалено либерално към един пъплещ ляв фанатизъм, който наблюдаваме от тази част на залата. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
Много Ви моля, отнасяйте се с цялата строгост на Правилника, която Ви е предоставена, и коригирайте това, което колегите от ляво се опитват да Ви насаждат в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Георгиев, благодаря Ви.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Много Ви моля, правете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Емил Димитров – следващо изказване. (Шум и реплики.)
Моля за тишина и спокойствие в залата – темата е достатъчно възбуждаща. Ако продължаваме по този начин, ще дам почивка.
Господин Димитров, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Искам да започна с това, че ще направя изключително лично изказване. С него не целя да обидя когото и да било, да засегна когото и да било. Ще Ви бъда благодарен, разбира се, ако ме изслушате. Повтарям, не е съгласувано с моята парламентарна група, продиктувано е от дебата, който се случи тук в момента, а може би и от желанието ми, след като съм на трибуната, да мога да кажа няколко добри думи за моя баща.
Първо – малко исторически факти. Партийният дом знаете къде се намира – в момента е сграда на Народното събрание. ЦК, до него беше Главно управление на архивите, Президентството днес беше бившият Държавен съвет – там беше „Партиен и държавен контрол“. Структури, които много често се е налагало и съм посещавал.
Искам да Ви кажа, че имам практически въпрос. Целият таван в Партийния дом, в Бюджетната комисия е обсипан с петолъчки. Само след един час не би трябвало да влизам там, защото не може да има символи на комунизма. Целият Партиен дом е символ на комунизма, той така се казва – Партиен дом. Означава ли, че трябва да го сринем, за да се харесаме на някого?
Зад нас има знаме, пълно с петолъчки. Трябва да го унищожим ли? Американското знаме е с петолъчки – трябва да го унищожим ли?
Като спомен от моето ревизорство някога си нося печат, на който има петолъчка, пише „Държавен финансов ведомствен контрол“.
Моят баща е бил комунист. Това е бил начинът, човекът е бил металург цял живот – умря трагично от заболяванията си оттам. Ако ме беше помолил, щях да направя петолъчка на паметника му – сам щях да я изчукам, ако трябваше. Не пожела – няма, но около него е пълно с петолъчки. Сега трябва да бутам паметниците ли? Трябва ли да отида в Партийния дом и да кажа: „Няма да вляза, защото е пълно с петолъчки – това е символ на комунизма“?
Мисля, че отиваме в една крайност да вадим политически дивиденти – единия, другия, третия.
Помислете, хора, преди да вземем с гласуване това решение.
През 1989 г. комунизмът – добър, лош, харесван, нехаресван, си отиде. Двадесет и седем години след това тук е имало парламенти, хора, които са заседавали – може би по-умни от нас, но в никакъв случай по-глупави от нас. Тези парламенти не приеха репресивен закон, а те помнеха комунизма – то е било непосредствено след това.
Половината от Вас, уважаеми народни представители, мои колеги, не го помните, защото са минали 27 години. Тези, които са били 8 или 10-годишни тогава, в момента по преразказ по картинка трябва да формират решение – дали единият е по-гласовит да каже, че е бил лош, или другият е по-гласовит да каже, че е бил добър.
Добре, всички Вие, които ще вземете след малко решение, казвам – нека да бъде лично, смятате ли, че ние сме най-смелите, ние сме най-отвратените, най-пострадалите от комунизма, или сме най-решителните да се изправим срещу комунизма? Ако това не можем да го преценим, смятате ли, че ние сме най-справедливите и най-обединяващите? Смятате ли, че сега, след 27 години, можем да кажем: „Всичко е решено, всичко е проучено и имаме ясно мнение добро ли е, или лошо“? Разбира се, че всеки от Вас трябва да има мнение.
Но не смятате ли, че цялата истина все още не е излязла – и положителната, и отрицателната? Не смятате ли, че 27 години, след като комунизмът си е отишъл, сега със задна дата да приемаме някакви репресивни мерки, които към никого няма да се отнесат, а ще са повод отново за разделение на нацията, няма да навредят? Разбира се, всеки от Вас има правото да гласува, както намери за добре и аз ще се радвам да го упражните по начина, по който най добре го разбирате.
Но в момента лично, като народен представител, мога да Ви кажа, без да заемам каквато и да е политическа позиция, не изразявам позиция на политическа сила и не се противопоставям на мисли и идеи на мои колеги. Все още не мога да преценя репресивни мерки с днешна дата към миналото до какво биха довели, но съм убеден, че тези мерки, ако не ги направим по правилния начин или с необходимата доза смирение, или може би разумност в репресията, рискуваме отново да противопоставим обществото – едни на други.
Реално аз би трябвало да се карам с баща ми. Реално левицата трябва да се кара с десницата до безкрай. Дали това е бъдещето на България, не мога да кажа.
Лично аз ще се въздържа, защото нямам формирано мнение и не мога да преценя кои са по-силни в тезите си в момента – тези, които още плачат по миналото, или онези, които казват, че бъдещето може да започне само ако убием всички в миналото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Славов – първа реплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми колега, като Ви слушах, първоначално се чудех дали въобще сте чели Законопроекта. Но като чух последните думи, които казахте – че бил репресивен и така нататък, се убедих, че Вие не сте го чели.
Между другото, за сетен път си обяснявам как много често не четете законопроекти, които обсъждаме, изказвате се бланкетно, включително внасяте законопроекти, които, предполагам, по същия начин не сте чели. Иначе и до ден-днешен не мога да си обясня защо забранихте на хората шест месеца в годината да си варят домашна ракия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: По темата, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Това до голяма степен е по темата, господин Председател, защото показва как някои колеги работят в този парламент, а така не може да се работи.
Искам да обърна внимание, и вчера го казах – въобще не става дума за разрушаване на сгради, премахване на някакви символи и така нататък, които са във възхвала на този престъпен режим, който, още веднъж подчертавам, от 2000 г. е обявен със Закон за престъпен. Ние нищо не променяме в тази част на Закона – той е действал вече 16 години.
Давате пример с Партийния дом, в чието строителство, между другото, и моят дядо е участвал, както и много други български граждани са участвали в така наречените „бригадирски“ или какви бяха други движения – за полагане на безвъзмезден труд и бачкане къртовски, за да строят най-различни сгради за ползване от тогавашните управленци, Политбюро и така нататък – малко се отклоних.
Но на тази сграда, която в момента е Народно събрание, на нейната фасада да продължава да стои остатък от каменния герб на Съветския съюз – е, на това нещо очевидно не му е там мястото. Това нещо не трябва да е там. Там трябва да стои българският национален герб, както стои тук над главите ни. Но сегашният български национален герб, а не гербът на Съветския съюз, и то, забележете, с отчупена петолъчка, която беше отчупена в началото на протестите – 1989-а, 1990 г. Това е голямата разлика и тук въобще не става дума за някакви символи, които имало на тавана в Бюджетната комисия и някакви подобни абсолютни глупости. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Никой с такива работи няма да се занимава. Става дума за конкретни артефакти, възхваляващи един престъпен режим, които изрично го възхваляват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Втора реплика – господин Жаблянов, желаете ли?
Втора реплика?
Заповядайте – господин Илиан Тодоров от Парламентарната група на партия „Атака“. Към господин Димитров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Искам да направя реплика, господин Димитров. Със Законопроекта, който предлагате, може би ще трябва да глобявате цяла България. Цяла България ще трябва да се глобява по този Законопроект на Реформаторския блок.
Всеки, който продава примерно това, което продават в стола на Народното събрание. Както предлагате, с 2000 лв. ще трябва да се глоби Народното събрание, защото продават символи с петолъчки. (Поставя на трибуната бутилка бира Heineken.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Тодоров, моля Ви да си приберете продукта…
ИЛИАН ТОДОРОВ: Всеки, който продава символи с петолъчки – глоба и затвор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Квесторите, ако обичате, да приберете продукта. (Прибират бутилката. Силен шум и реплики.)
Господин Тодоров, правя Ви забележка за нерегламентирано продуктово позициониране.
Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров.
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ): Благодаря Ви, уважаеми колега от „Атака“.
Ще Ви припомня: 1993 – 1994 г. в Димитровград група митничари цял ден спореха как да вземат петолъчката от Профсъюзния дом и да я счупят. Млади хора караха кънки и казаха: „Абе то и на Heineken има петолъчка. Ние какво да правим сега – да хвърлим бутилките?“. Сваляха, слагаха, накрая я счупиха една нощ – изчезна. Едва ли се промениха нещата там.
Ние няма да махаме символи, обаче ще чупим герба, и той пречел. Нека да остане в историята. И старият герб стои, стои и по-старият – монархо-фашисткият. Аз нямам нищо против, нека да останат в историята. Нека нашите деца да я изучават, но по правилния начин.
Към колегата не искам нищо да кажа – мнението към него съм го казал. Но неговият баща със сигурност е бил някъде номенклатура по времето на комунизма, защото такива са били времената – било на Централния комитет на партията, било на адвокатурата, било на съдебната власт. Все някъде е бил номенклатура, което не го прави лош човек! Не го прави лош човек! С това си участие някъде, с тази кариера той е успял да изучи господин Славов, да го направи виден юрист (смях от БСП ЛБ), да го докара тук. И в момента човекът да се чуди как да се отрече от заслугите на баща си, от онова, което е постигнал. Това е негово право. Той е достатъчно голям да се излага, в смисъл – да си излага мислите – нека да не му пречим (смях от БСП ЛБ), но да не разделяме обществото ненужно! Хора, които не го помнят… Не знам той на колко години е, но не помни комунизма…
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, встрани от микрофоните): Искаш ли да ти кажа на колко съм? Не те е срам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Славов!
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: …а се изказва за комунизма. И ето, в момента той се обижда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Славов, моля Ви.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз съм в същото положение, в което е той – отгледали са ме хора, моят баща е бил комунист и не се срамувам от него. Ако някой се срамува или счита, че това е било лошо, няма лошо да го каже, няма лошо да го изтъкне. Не преча на господин Славов – надявам се, че и той няма да ми пречи. Пожелавам му успех в кариерата, но не в разделението на хората, а в обединението. Благодаря Ви.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, встрани от микрофоните): Как не те е срам, бе?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако обичате, без… (Реплики между народните представители Петър Славов и Емил Димитров.)
Господин Славов! (Силен шум и реплики.) Моля, запазете спокойствие. Господин Димитров!
Колеги, имам призив към Вас – моля, не преминавайте в лични отношения, които няма да допринесат по никакъв начин да дискутираме нормално и цивилизовано темата на Проекта.
Господин Славов – по начина на водене.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Процедурата ми е по начина на водене. Няма да влизам в жалкия тон на преждеговорившия, защото е унизително и срамно онова, което той направи, а и абсолютно не е вярно. Няма да го коментирам.
Искам да обърна внимание на младия колега от „Атака“ – не знам какво пият и какво правят там в момента, но ми се струва, господин Председател, че в пленарната зала не е редно да се внася алкохол. Моля, вземете мерки – ако е внесен алкохол, да им бъде иззет и изнесен от залата. Това е недостойно поведение. (Силен шум и възгласи в „Атака“.) Недостойно е поведението на трибуната на Народното събрание да излиза млад колега, да поставя някакви бутилки с алкохол и да ни обяснява някакви несериозни неща.
Това ми е забележката. Бъдете стриктен и спазвайте правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Славов.
Направих забележка на уважаемия колега народен представител. Няма как аз да държа сметка за личните предпочитания на народните представители. Те са възрастни хора. (Народният представител Станислав Станилов иска думата.)
Записвам Ви, проф. Станилов. Има ред, който следваме.
Следва господин Четин Казак. (Силен шум в БСП ЛБ и „Атака“.)
Моля за спокойствие! Моля, квесторите да следят колегите народните представители да спазват добрия тон. Колеги, моля, седнете си по местата, успокойте се. Всеки ще има правото да изложи тезата си от трибуната, надявам се – цивилизовано, Вие да репликирате и така заседанието да върви нормално.
Господин Четин Казак, имате думата.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Жалко е, че в наближаващия край на Четиридесет и третото народно събрание биваме свидетели на подобни грозни сцени, нападки и лични обвинения, заплахи с физическа саморазправа, които съвсем не допринасят за имиджа, за репутацията и авторитета на българския парламент. За съжаление подобни действия, на които ставаме свидетели чрез внасянето на този Законопроект, също не допринасят за това този парламент да остане в историята като парламент, свършил добра работа.
В края на миналото Народно събрание същите или почти същите вносители като политическа сила, нарочно след като цял мандат, когато преди са управлявали, не са се занимавали въобще с казуса „възродителен процес“, та възродителният процес така и не получи необходимото възмездие, в края на предния мандат изведнъж се сетиха и внесоха Законопроект, с който се предлага да се премахне давността за престъпленията на комунистическия режим, включително и по така наречения „възродителен процес“ – единствено и само със задната мисъл да противопоставят Движението за права и свободи на БСП.
Сега сме свидетели отново на същия сценарии. Колегите от ГЕРБ и въобще десницата усетят ли, че губят властта, веднага намират някакъв законопроект, някакъв акт, с който да се опитат да възбудят страстите, да извадят „скелетите от гардероба“ и отново да се опитват да ни противопоставят едни с други.
Уважаеми колеги, аз наричам подобно поведение лицемерно! Лицемерно, защото има нечисти цели. Ние сме искрени в нашата оценка, че комунистическия режим е престъпен, ние от Движението за права и свободи винаги сме били искрени, че престъпленията на комунистическия режим трябваше да бъдат наказани, трябваше да бъде постигнато възмездие за престъпленията и по така наречения „възродителен процес“, но не приемаме лицемерния подход, който се прилага винаги, когато слизате от властта, да се опитвате с подобни законопроекти да ни противопоставяте с БСП или с която и да е друга политическа сила, която не споделя тези възгледи.
Няма да успеете! Ние ще си останем на нашата принципна позиция, въпреки Вашето лицемерие, защото Движението за права и свободи никога няма да се отклони от своите принципи. Движението за права и свободи никога не се е отклонявало! И въпреки клеветите, въпреки лъжите, с които някои наши бивши колеги отцепници се опитват да заблудят българските граждани у нас и в съседни нам държави, ДПС е и ще продължава да бъде защитникът, застъпникът за правата и свободите на турците и мюсюлманите в България, а и не само в България! То ще продължи да се бори те да получат възмездие за страданията, които претърпяха по време на комунистическия режим, ще продължи да работи България да бъде евроатлатническа държава, да бъде държава – достойна за членството си в НАТО и Европейския съюз, в която се зачитат основните права и свободи.
Ние ще подкрепим този Законопроект, не защото сме съгласни с неговите разпоредби, а защото сме съгласни, че комунистическият режим трябва да влезе най-после в учебниците по история, та нашите деца да знаят какви престъпления са извършили. (Реплика на народния представител Янаки Стоилов.)
В този Законопроект има една-единствена разпоредба, която подкрепяме. Такава разпоредба ние от Движението за права и свободи сме депозирали преди една година в Четиридесет и третото народно събрание като Законопроект за изменение на Закона за училищното и предучилищното образование. За съжаление този Законопроект стои скрит в чекмеджетата на Комисията по образованието и никой от вносителите на Законопроекта, който сега обсъждаме, не си направи труда да запита защото този проект не видя бял свят?!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Всичко трябва да се знае!
ЧЕТИН КАЗАК: А подобни разпоредби на тези, които ние сме внесли преди една година, се предлагат в този Законопроект.
Естествено, ние ще ги подкрепим, но пак казвам – не искаме да си мислите, че не забелязваме лицемерието, с което подхождате към тази тема.
В края на моето изказване искам да се обърна към някои колеги, които през изминалия месец направиха какво ли не, за да заблудят нашите сънародници в Република Турция. Няма по-голямо лицемерие и непоследователност – меко казано, от това да отидеш и да правиш агитация сред нашите сънародници в Република Турция да гласуват за кандидата на партията, която забрани агитацията на майчин език, за кандидата на партията, която ограничи секциите в Република Турция до 35, за кандидата на партията, която се съюзи с крайните националисти и управлява с тях. И ти – да отидеш и да агитираш нашите сънародници в Република Турция да гласуват за този кандидат…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Какво общо има това с комунистическия режим?
ЧЕТИН КАЗАК: За мен това е знак за пълна безпринципност! Тотална! Но нашите избиратели – българските граждани, независимо къде живеят, са мъдри и рано или късно ще разберат лъжата! Дори и тогава, когато са били заблудени, те ще прозрат истината и отново ще си спомнят кой е бил, кой е и кой ще продължава да бъде техният истински неподкупен представител в българския парламент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Казак.
Реплики? Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Казак, слушах внимателно Вашето изказване и в него аз видях изключително много противоречия.
Започнахте с това, че отиващата си политическа партия внасяла законопроекти, които разделят обществото, и за втори път го внасяме. След което във Вашето изказване споменахте, че Вие имате такъв Законопроект, внесен още преди една година. След това казахте, много внимателно Ви слушах, че такъв Законопроект отлежавал. Къде е истината? В момента Вие манипулирате народните представители!
Второ, искам да Ви попитам нещо. Във Вашето изказване споменахте, че заклеймявате комунистическия режим. След като заклеймявате комунистическия режим, няколко пъти се прегръщате с БСП и управлявате заедно. Как Вашата съвест позволява това? Вашите родители са били със сменени имена, а Вие, децата, се прегръщате с тези, които са сменяли имената?!
Слушайки Ви внимателно, виждам доста прагматизъм във Вашите политически действия. Този прагматизъм винаги се появява, когато леко замирише на власт в ДПС.
Нещо повече, в днешния ден Вие намесихте Законопроекта, който разглеждаме, с наскоро отминалите избори, което няма нищо общо.
В днешния ден, когато трябва да се заеме и да се каже ясна позиция, както Вие преди малко споменахте – че нашите деца трябва да знаят за безчинствата, които са се вършели по време на комунистическия режим, Вие плахо замазвате нещата и казвате: „Да, ние ще бъдем с тези, които ни подкрепят, за да бъдем на власт“. Това беше заключението на Вашето изказване.
Моля да отговорите точно и ясно – ще подкрепи ли Вашата политическа партия този Законопроект, или няма да го подкрепи? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика – Валери Симеонов.
И моля, по темата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Съжалявам, господин Председател и уважаеми колеги, няма да е точно по темата, но ще бъде по изказването.
Препоръчвам на господин Казак да не използва трибуната на Народното събрание, за да внушава елементарни и вече разконспирирани заблуди – че Вие от ДПС и ДОСТ сте нещо различно. Вие сте двете страни на една и съща лира. (Смях в ДПС.) Това сте Вие! Не ни внушавайте, че Вашите сънародници в Турция са били подведени да гласуват за другия кандидат, а не за Вашия неуспешен кандидат. Нищо подобно! Казвам Ви го от първо лице. Присъствието на нашите хора в Турция доказа едно – че тези хора, които гласуват, не знаеха за какво гласуват. Хабер си нямаха, не могат да прочетат даже имената на партиите или на кандидатите за президент. Там се гласува под команда, при перфектна организация на българските изселнически организации, перфектна организация на турската държава и затваряне на очите, за съжаление, на нашите институции в лицето на Външното министерство и на Централната избирателна комисия.
Истината, уважаеми колеги, беше следната – до обяд ги караха да гласуват за едните, а след обяд ги караха да гласуват за другите в една и съща секция. Това са фактите! Така че не ни заблуждавайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата.
Трета реплика – господин Байрактаров.
Припомням Ви, нека да се придържаме към темата на Законопроекта. Връзките са доста сложни. Опитвам се да ги следя, но Ви призовавам – по темата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател. Надявам се и при други изказвания да сте така принципен, защото господин Казак изобщо не говори по темата. Но както и да е.
Всъщност ще допълня преждеговорившия колега Валери Симеонов. ДОСТ и ДПС са двете страни на девалвирала лира, напълно обезценена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Честно казано, трудно правя връзката между тази лира и комунизма. (Смях в залата.)
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Но тъй като Вие, господин Казак, много често използвахте термина „лицемерие“, искам да Ви обърна внимание, че лицемерие е, когато 27 години се прегръщаш с агент Павел и агент Сава, когато 27 години агентите – а то не се знае и на коя друга сигурност са били още агенти – тези, които са прокарвали идеята на възродителния процес, днес са Ви почетни и какви ли още не председатели. Това ако не е лицемерие, то кое друго е лицемерие?! Интересно е дали разказвате това на Вашите уж избиратели? Бях само преди две седмици в Истанбул и видях как хората там избират. Агент Шабан стои в секцията „Бааджалъ“, до 12,00 ч. казваше на хората да гласуват с номер еди-кой си, а след 12,00 ч. същият агент Шабан им казваше за кой друг номер да гласуват хората.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): И на какъв език го казваше?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това са двете страни на тази монета. Така че тези неща можете да ги разказвате на някой друг! Недейте само да излизате и да се правите на светци и на какви ли не още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Байрактаров, разбрахме Ви тезата.
Дуплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! След тези две изказвания вече разбирам защо ген. Радев получи толкова много гласове в Република Турция, след като двамата колеги са били там. Явно са гласували там по време на изборите.
Ще отговоря по ред.
Първо, на господин Лъчезар Иванов. Господин Иванов, Вие сте може би най-старият депутат в парламента от ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Може би най-опитният.
ЧЕТИН КАЗАК: Да, най-опитният. Вие сте видели поведението на ДПС през всичките тези години. Познавате ДПС. То никога не е правило компромиси – независимо дали е управлявало или не – с темите, които засягат престъпленията на комунистическия режим, страданията на турската и мюсюлманската общност в България, изтърпени по време на възродителния процес. Когато сме имали възможност – винаги сме ги поставяли, винаги сме упражнявали законодателна инициатива. Винаги сме настоявали, за съжаление, независимо дали ДПС е участвало в управлението или не, независимо дали управлява БСП, ГЕРБ, СДС, в тези теми ДПС винаги се е оказвало самотно. Аз това наричам лицемерие! Лицемерието няма цвят, когато става въпрос за тези теми. Неслучайно и до ден-днешен престъпленията на възродителния процес останаха ненаказани, покриха се по давност. И Конституционният съд отказа и обяви за противоконституционен текста, който всички ние гласувахме – за непокриването с давност на престъпленията на възродителния процес. Това е! Тези въпроси, за съжаление, нямат цвят! Ние с болка виждаме и констатираме този факт.
А за другите реплики – те са толкова несериозни!
Вие говорите от първо лице, господин Симеонов, защото наскоро аз Ви казах, че обществото стана свидетел как няколко години играехте театрото на разделените националисти: от едната страна e „Атака“, а от другата страна – Патриотичният фронт. Кум и кумец се скараха и стояха скарани уж няколко години, но сега изведнъж двете страни на българския национализъм отново се събраха и отново сте заедно. (Реплики в ПФ.)
Да Ви е честито семейството на националистите в България! Нови успехи Ви желая! Но все пак – не подценявайте българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
За изказване има думата господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще започна с това, че внесеният Законопроект, който подменя дневния ред на обществото с измислени проблеми, доказва, че това Народно събрание не само е безполезно, но вече е и вредно. Колкото по-бързо се разпусне, толкова по-добре за българския народ! Но това е само като увод.
Другото, което искам да Ви кажа, е: колеги, няма как със Закон, който разделя хората, Вие да ми говорите, че той води към единство, и да молите това единство да бъде постигнато!
Искам само да Ви напомня, ако това не Ви е ясно, че от 1923 г. до средата на 40-те години България се e намирала фактически в състояние на гражданска война. Когато има гражданска война, няма как да има победители и победени, когато има гражданска война има страдание и това страдание в историята трябва да ни служи да се обединяваме и поучаваме от него за в бъдеще, а не да ровим костите на умрелите.
Защото Вие, понеже за 27 години не можахте да сътворите нищо, с което да затъмните миналото, понеже за 27 години не можахте да се отърсите от Вашите роднини и от Вашето собствено, лично минало, сега започнахте да воювате със символите, паметниците и умрелите. Защото това, което желаете да направите на костници, на паметници на умрели за свободата на България, на паметниците на ония, които загинаха и дадоха възможността на България да не преживее трета национална катастрофа през 1944 г., да напишете „комунистически режим“, може би в скоби трябваше да напишете „за който Вие се борихте, за който Вие умряхте, е престъпен“.
Няма как да постигнете обединение на едно общество, когато срещу един спомен, който вадите от 1945-а, 1946-а, 1947-а, 1948-а, 1952 г. се изправят спомените от 1923 г. и няма как Вие, които унищожихте България, да се опитвате да ни говорите, че България до 1989 г. е живяла по-лошо, отколкото сега. Обяснете го на онези хора в родопските села, обяснете го на хората в Делиормана, обяснете го на тези, които събират боклуци по кофите! Тогава ще видим дали ще получите признанието.
Искам да Ви попитам: какво ще правим с филмите „Утро над Родината“, „На всеки километър“, „Петимата от РМС“, „В името на народа“, „Тютюн“, „Осъдени души“, „Крадецът на праскови“, и там ли ще напишем отдолу, ще започнем със субтитри, че „Този филм е създаден в онзи режим, който е осъден и е бил престъпен“ или същото ще направим с книгите, които са били писани по това време, в това число „Село Борово“, „Героите на Белица“, а може би стихотворенията на Гео Милев, на Веселин Ханчев и на всички онези, които са писали и са възхвалявали героизма на тези български патриоти, дали живота си за свободата и един по-демократичен строй също ще започвате с един надпис – „Тази книга е издадена от автор, който възхвалява режим, който е обявен за престъпен“?
Аз Ви разбирам. Разбирам Ви много добре. Сигурно на Ваше място, ако бях такъв предател на собствените си идеи и на собствената си държава, нямаше да мога да гледам със спокойствие тези паметници, от където немите очите на загиналите ме гледат. Гледат ме очите на Надежда, на Иван, на Димитринка, на Ценка и празното каре на Стойне от Ястребино.
Какво ще направите – ще сложите на Националния дом на децата в Ястребино, издигнат в тяхна памет, надпис на вратата както на концлагер: „Този режим беше обявен за престъпен“?
Колеги, след като не можахте да се справите със себе си и с икономиката на държавата, Вие искате да убиете за втори път тези хора. Вие искате да ги заличите от историята на България, да ги вкарате в концлагера на така наречения „Музей на социалистическото изкуство“ и може би на врата ще напишете: „Те бяха престъпници“? Няма да успеете да убиете за втори път това нещо.
Ще завърша моето изказване само с един стих на великия поет Веселин Ханчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Ерменков, моля Ви да се ориентирате към приключване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: „Лъжете се, ние ще живеем,
епохата ще бъде наша плът.
Ние толкова се борихме за нея,
че победихме и самата смърт“. (Шум и неодобрителни реплики от дясно, ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
За изказване давам думата на народния представител господин Методи Андреев. Заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Вчера си мислих, че постигнахме или изслушахме една от най-сериозните оди на лицемерието и на демагогията, но преди малко тази вчерашна ода беше надмината, защото един човек, за който, когато е бил зад граница, изпълнявайки тайните мисии, които са му били възложени тогава от „Военно разузнаване“, когато неговия резидент пише за него, че има неправилно отношение към социалистическата собственост, защото изразходвал изключително лесно народните пари, сега ми говори, че онзи строй бил по-добър. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.) За него е бил по-добър, защото капитан Радулов, както се е казвал в Западен Берлин, е живял доста добре. Не може да се оплаче от онова време и затова той плаче за него.
Иначе за „Ронимекс“, за фирмата му „Ронимекс“ след промените е много интересно да разкаже нейната история.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Андреев, моля Ви по Законопроекта, ако обичате. При това Вие сте и вносител. Нека по същество по Законопроекта.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Уважаеми колеги, този Закон, както се изрази един мой колега, възпали лявата част на залата. Това означава само едно нещо – че тази тема е изключително важно да бъде решена така, както не беше решена през тези 27 години. Ако трябва да се извиним, ние всички, които претендираме, че сме десни партии, десноцентристки и демократи, всички ние вкупом трябва да се извиним на нашите избиратели, че когато сме управлявали тази страна, сме я управлявали така, че тази зараза комунизма продължи да съществува, че този бацил 27 години след промените ни тръшва в този парламент.
Защото комунизмът в България е една мистификация. Това е една демагогия, това е една тема, която е пълна с неистини и внушения. Този Закон има една-единствена цел – той има за цел екзистенциално да реши въпроса с демагогията, наречена комунизъм, български комунизъм.
Тук аз ще перифразирам Мадлен де Пюизе, известна френска феминистка и писателка, която казва следното нещо – това се отнася за Вас, наследниците на кървавата комунистическа партия (обръща се към лявата страна на залата): „Мракът на Вашето лицемерие е убежище за престъпленията Ви.“ Това не са престъпления Ваши, а на Вашите бащи, на Вашите дядовци. Вашата партия все повече и повече прилича на един сицилиански клан, независимо дали ще е БСП, дали ще е АБВ, дали ще е „Атака“ или нещо подобно. Вашите родови връзки Вие поставяте пред интереса на държавата, пред интереса на европейска България, на натовска България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви за тишина в залата.
Моля Ви, колеги от „БСП лява България“, седнете си на мястото, защото наистина и Ваши оратори молиха да има ред в залата.
Продължете, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Когато говорим за внушения, тук бяха направени вчера, пък и днес, едни внушения, които нямат нищо общо с истината. Беше внушавано, че, видите ли, този Закон разделя нацията. Беше твърдяно, че, видите ли, по време на комунизма било създадено истински духовно общество, хората живеели в един духовен уют, били доволни от живота си, но нямаше свобода, нямаше свобода човек да каже какво мисли. Самите техни дядовци и бащи псуваха тогавашния диктатор Тодор Живков, но не смееха да го кажат на глас. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Нека да започнем малко по-далече от историята – кога започва разделението в България, кой го започва и защо го започва? Защото комунистическата идеология по принцип, като теория и практика, разчита единствено и само на разделение. Спомнете си кой ни учеше за това, че обществата били класово-партийни, че имало класово партиен антагонизъм? Кой въведе термина „диктатура на пролетариата“? Кой раздели обществата в световния ред на капиталисти-изедници и комунисти-спасители на нациите? На 16 април 1925 г. …
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Кой, кой, кой?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: …кой взриви църквата „Света Неделя“ и погреба под нейните руини над 200 български офицери, участвали във войните, интелектуалци, много деца и невинни жени?
Кой след това хвърли държавата в една гражданска война? Кой започна тази гражданска война? Още тогава, в началото на тази гражданска война, започната 1923 г., стои зад техния интерес чужд, геополитически интерес. В този смисъл не българските комунисти са професионални национални предатели, защото за своето предателство те винаги са получавали пари. В по-ново време получават обществени поръчки като „Белене“, „Южен поток“ и така нататък, но те са били винаги добре заплатени от своите демиурзи, намиращи се далеч под кремълските звезди.
Следващата много важна особеност на тази небългарска партия – обръщам се специално към моите приятели Патриотите: уважаеми господа Патриоти, тези хора убиха българския патриотизъм, заменяйки го с фалшив интернационализъм. Тези хора… (Шум и реплики, тропане по банките от ляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви за тишина в залата!
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: …с тяхната политика, небългарска политика. Спомнете си много добре отношението на небългарските комунисти към основния национален… (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Колеги, моля Ви за тишина в залата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: …между двете световни войни. Националното обединение на българите в Македония, Западна Тракия и Южна Добруджа винаги е обслужвало интересите на съветската държава, на съветската политика и постановките на терористичната организация, наричала себе си Коминтерн.
Затова небългарските комунисти започват да изповядват идеите за създаване на нови нации в Македония и дори че намиращата се в България част от Македония, забележете, била завладяна и подчинена. Това е тяхна теория, не тяхна – на Коминтерна.
През 1926 г. на своя Виенски конгрес на ЦК на БКП, тогавашното небългарско БКП достига до абсурда да иска самоопределение на населението на Македония, Тракия и Добруджа, включително да образуват самостоятелни държави. Това е факт, уважаеми господа Патриоти! Това е факт! Само заради този факт ние трябва да решим, че повече тези масонски символи, които са техните, не могат да стоят на публични места в една нормална, цивилизована държава.
Нека да видим какво е отношението на небългарската Комунистическа партия към Тристранния пакт и националсоциализма на Хитлер. Това са все моменти от тяхната славна, както те се изразяват, история, славна, но в кавички.
Спомнете си какво е конюнктурното им отношение към Съветска Русия и Хитлер. То зависи винаги от отношението на Русия към Хитлер. Така например до 22 юни 1941 г., когато започна Планът „Барбароса“, когато Хитлеристка Германия напада Сталинова Русия, отношението на небългарските комунисти към Тристранния пакт е на възхвала на приятелството между Хитлер и Сталин. В своите спомени един от най-влиятелните по онова време комунистически дейци Върбан Ангелов казва: „Вътрешното ръководство на небългарското БКП“ – „небългарското“ е мое допълнение – „проведе пропаганда за влизане на България в Тристранния пакт. В края на 1940-а и началото на 1941 г. по разпореждане на ЦК на небългарската Комунистическа партия се разпространяваха позиви, с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт. Когато германските войски нахлуха у нас, партията издаде нареждане да ги посрещнем не като враждебни, а като приятелски войски.”
Ето, уважаеми госпожи и господа, тяхното отношение към фашизма и нацизма. То е било конюнктурно и е зависело само от политиката на вождовете под Кремълските звезди.
Някои исторически факти, които имат много важно отношение към сегашната ни действителност.
На 1 септември 1939 г. фашистка Германия напада Полша. На 17 септември същата година Сталин взима своята част от Полша, като нарушава Договора с Полша за ненападение от 1932 г. Тогава българските комунисти възхваляват Пакта на Молотов – Рибентроп и казват: „Това са наши приятели“. Същото е тяхното положение и сега, когато Путин наруши Будапещенския меморандум от 1994 г. и анексира Крим против подписите, които е сложил самият той, Америка, Англия и президентът на Украйна. Ето, тяхното отношение през десетилетията не се е променило. То е едно и също, то е подчинено единствено и само на геополитическия интерес на Русия.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Господин Председател, това по темата ли е?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Това е национално предателство, продължавало десетилетия, и тези хора ни убеждават, че, видите ли, тези символи били символи на някаква държавност.
Официалното започване на партизанската съпротива се смята денят, в който е нападната съветска Русия от Хитлер. Но и тук историята е пълна с идеологеми, с митологизми, с измислици и неистини.
Първо, правилно ли е да се наричат шумкарите партизани? Народът ги е нарекъл шумкари по две причини – първо, защото са се страхували като шумне шумката и, второ, защото са се крили под шумата. Там са си правили своите землянки. И аз питам следното нещо: класическата дефиниция на партизанин е, че „това е лице, участващо в нерегулярно военно формирование, което води военни действия срещу чужди сили, контролиращи или окупирали даден район“. Аз питам: какви са чуждите сили, окупирали България…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Андреев, след това определение искам все пак да Ви напомня, че дебатираме Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. (Шум и неодобрителни реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте, продължете.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Господин Хайтов, вчера тук бяха направени внушения, които трябва да бъдат разбити. Трябва да стане ясно, че това, което ние искаме, е необходимо на всички свободни българи, така че много Ви моля, не ме прекъсвайте. Аз съм си построил моето изказване и смятам да го направя така, както аз реша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Заповядайте, имате думата.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: В този смисъл партизани може да е имало в Гърция, може да е имало в Югославия, имало е и във Франция, имало е и в Белгия, имало е и партизани в окупираната част от бившия Съветски съюз. В България е имало шумкари. Това са били терористи, които са работили и са водили въоръжена война срещу своето собствено правителство. И парите са идвали откъде? – От Кремълските звезди. Това са били платени терористи, които са тормозели българския народ. Това е факт и никой не може да го отрече. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Дай вода, бе, дай вода! (Смях и весело оживление.)
Втората митологема е, че небългарското партизанско движение е било форма на антифашистка съпротива. Това обаче е некоректно и невярно, тъй като в Царство България не е имало фашистка или националсоциалистическа диктатура. За разлика от Румъния у нас се сменят различни режими – военен, монархически, но нямаме радикална форма на диктатура като тази на Сталин и Хитлер. Имаме обаче небългарска Комунистическа партия, която подкрепя Тристранния пакт до 22 юни 1941 г. и открито прокарва коминтерновска и просъветска политика, включително и с терористични актове след 22 юни 1941 г. на територията на България. Митологията на така наречената „антифашистка съпротива“ се допълва от чисти измислици, граничещи с цинизъм.
Спомняте ли си акцията, за която те и досега ходят на своите капища на Жабокрек? Истината е много простичка – тогавашният игумен на Рилския манастир Калистрат дава след време свидетелски показания и казва, че там, в Кочериново, в почивния дом, не е имало, както те обявяват, немска част, която печатала фалшиви пари, за да разстройва икономиките на балканските държави, а е имало 18 ранени немски войници и един офицер и техните сатрапи, наречени шумкари, са избили тези невинни и беззащитни войници, защото те са били там да се лекуват. Ето това е най-голямата им акция, върхът на тяхното шумкарско движение. И ние искаме сега това нещо да го уважаваме, искаме да съществуваме и да живеем в тази митология. Това е абсурдно!
Нека да се върнем през годините сега вече на народната власт. Спомнете си точно тази Цола Драгойчева, на чието име е кръстен площадът в Бяла Слатина. Аз искам да попитам белослатинчани знаят ли, че госпожа Цола Драгойчева или другарката Цола Драгойчева, Бог да я прости, ако може да й прости някой, тя е участвала в подготовката на процесите и убийствата на Трайчо Костов и Никола Петков? Те знаят ли, че тя е била един от идеолозите на това през 1963 г. България да бъде предложена да стане 16 република от тогавашния правешки хитрец Тодор Живков? Между другото, това нещо се прави втори път през 1973 г. Това са те, това продължава и до днес.
Уважаеми колеги, нека да си спомним и другата митологема, която се развиваше вчера, че, видите ли, по време на социализма било много хубаво. По време на социализма има три фалита. Първият фалит е в края на 50-те години. Тогава българската държава изпада в тежко финансово състояние. Резервите на страната са едва 134 млн. долара в края на март 1960 г. Тогава златният резерв от 24 тона е предаден на съхранение в Държавната банка в Москва. През 1958 г. е заложен срещу отпускане на нови кредити и отлагане на плащания по стари. Хрушчов приема само второто предложение – да не се плащат стари кредити. Така беше откраднат българският държавен резерв с ясното съгласие на тогавашния първи на държавата Тодор Живков.
Вторият фалит – през 1977 г., е заради огромните средства, хвърлени в тежкото машиностроене и покачването на международните цени на петрола.
Третият фалит е 1987 г., когато задлъжнялостта на Народна Република България към западни банки надхвърля 100% от общите валутни приходи на страната. Така дългът на страната през 1989 г. стана 11 млрд. долара и 26 млрд. лв. – второто не го казват.
През целия този период на народовластие, както те се изразяват, партията непрекъснато разделяше народа. Между другото тяхната социална политика, нека да напомним, нека да знаят тези хора, които не са го чели, че след 1951 г. са национализирани всички пенсионни фондове. Те преминават в държавния бюджет, така беше ликвидирано богатството на българските пенсионери, изядоха го българските комунисти и българските борци против фашизма. Техните, не българските. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
На 14 януари 1948 г. вижте какъв закон са обнародвали тези хора: Закон за лишаване от правото на пенсия на лица, проявили фашистка дейност. Спрени са пенсиите на безследно изчезналите повече от 20 хиляди човека покрай деветосептемврийските събития. Осъдените от народния съд, така наречения „народен съд“ – 9155 човека. Какво би станало сега, ако някой като мен предложи сега, във връзка с това, което предлага и Патриотичният фронт за вдигане на пенсиите, да предложи да си спрат или да си занулят пенсиите на минималната пенсия на всичките им техни партийни платени активисти и на всички офицери от бившата Държавна сигурност. Какво би станало? Ние можем ли да направим това нещо? Те го направиха. Те го направиха! (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Това означава, че гласувате против това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Моля Ви, не се обаждайте от място и не прекъсвайте оратора.
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Това, което беше внушавано вчера, че видите ли, по времето на комунизма сме преживели своеобразен духовен ренесанс… Нека само да започна с историята на романа „На завой“ на Димитър Талев – велик български писател. Заради три изречения в този роман, издаден 1940 г. той беше вкаран в лагерите на комунистите. Вижте какви са изреченията, вижте колко са били прозорливи, колко умен човек е бил Димитър Талев. Той казва: „Знаеш ли, Милке, последният правоверен комунист ще умре в България и тогава, когато никъде по света няма да има правоверни комунисти, нито дори в болшевишка Русия, тук, у нас, все още ще се намери някой. Ах, какъв народ сме ние, Милке, какъв народ сме?!“ Заради тези три изречения Димитър Талев отива в лагерите на смъртта.
След това комунистът Райко Алексиев – главният редактор на „Щурец“, убит от комунистите – небългарските комунисти. Говори се, че бащата на Бокова е бил този, който е извършил физическото убийство.
За фашистка дейност още на 23 ноември 1944 г. от Съюза на българските писатели чуйте кои са изгонени, защото са били фашисти: Димитър Талев, Кирил Кръстев, Георги Константинов, Йордан Стубел, Славчо Красенски, Николай Дончев, Петър Горянски, Богдан Филов, Йордан Бадев, Борис Йоцев, Фани Попова-Мутафова – уникална българска писателка, Чавдар Мутафов, Димитър Шишманов, Михаил Арнаудов, Никола Балабанов, Павел Спасов и десетки други.
Говори се, че българското кино е било в ренесанс. Сега ще Ви прочета колко е било в ренесанс. То е било в ренесанс, само ако е отразявало правилно положителният социалистическия герой. Забранените филми на комунизма: „Животът тече тихо“ на Бинка Желязкова – уникална режисьорка, забранен след решение на ЦК на БКП юли 1958 г.; „На малкия остров“ на Рангел Вълчанов, по сценарий на Валери Петров, обявен след 30 години за най-добрия игрален филм в историята на нашето кино – също забранен; „Понеделник сутрин“ – филм на един от най-блестящите тандеми в нашето кино – Ирина Ташева и Христо Писков. След забраната на този филм Радой Ралин ще напише следното пророческо четиристишие, да го чуят много добре: „Този филм сега ще спреме не за грешки, ний го спираме, ще го пуснеме след време, свобода да демонстрираме.“
Третият филм на Бинка Желязкова – „Превързаният балон“ – 1967 г. по едноименната новела на Йордан Радичков, също е спрян. Подобна е нерадостната участ на филмите „Завръщане“ на Лада Бояджиева и Януш Вазов; „Небето над Велека“ – 1968 г. на Едуард Захариев; „Прокурорът“ – 1968 г. на Любомир Шарланджиев; „Стихове“ – 1977 г. на Маргарит Николов; „Кратко слънце“ – 1979 г. на Людмил Кирков; през 1980 г. е забранен сериалът „Селцето“ на Иван Георгиев; „Една жена на 33“ – 1982 г. на Христо Христов; „Маргарит и Маргарита“ – 1988 г. на Николай Волев и още много други филми и документални. Ето това е тяхното духовно възвисяване, за което те говорят.
Накрая, уважаеми колеги, аз смятам, че това, което ние искаме, е нищо повече нито по-малко, искаме да приложим резолюциите, които приеха в Съвета на Европа преди време, именно Резолюцията на Европейския парламент относно Европейската съвест и тоталитаризма от 30 март 2009 г.
Много от Вас са присъствали на 19 ноември 2009 г., когато тази Резолюция е ратифицирана и в нашия парламент. Основният смисъл на тази резолюция е, че поставя равенство между двата човеконенавистнически строя – комунистическия и националсоциалистическия. Това е истината, която се съдържа в тази Резолюция. Когато ние говорим за история, за нас е срамно, че 27 години, след като приехме пътя на демокрацията към Европейския съюз, ние продължаваме да се питаме кои сме и не можем да дадем отговор на нашите избиратели.
Тъй като е много важно да се знае, че ние не сме единствените народни представители, които предлагаме такива поправки, само искам да Ви кажа, че тази година в Румъния на 27 юли 2015 г. (шум и реплики от БСП ЛБ) е гласуван Закон, който забранява Чаушеску да бъде хвален като голям народен водач, към култа на Чаушеску, забраняват култа към Чаушеску, забраняват и легионерските символи, защото в Румъния е имало фашистки режим на Йон Антонеску. Това е гласувано на 27 юли 2015 г. в нашата съседна държава Румъния и после се чудим защо Румъния ни издуха по всички пътища към Европа. От 2003 г. в Румъния има лустрация.
Само преди една седмица Международният съд за правата на човека каза, че тази лустрация не нарушава правата на човека в Румъния. Не е ли срамота, че през 2016 г. Конституционният съд реши да съди не по морал, а по едно сбъркано право, защото както каза тук, господин Местан, не може да има правосъдие без морал. Когато правосъдието не е морално, то трябва да бъде сменено, защото не може шефът на Конституционния съд да бъде внук на член на ЦК на Политбюро на БКП. Не може половината конституционни съдии да са завършили Школата в Симеоново и да са били бивши комунисти и да гласуват този Закон. Не може главният прокурор, който е бил член на партията в казармата, да предлага това нещо да бъде отхвърлено. Ето това е странната държава, в която ние живеем. Този Закон има само едно желание: да изчисти историята от измислиците на комунизма, да създаде едно усещане, че в България в тези 27 години нещо се е случило.
Що се отнася до подхвърлянията, които бяха направени тук, какво ще правим с петолъчката – вижте, петолъчката е един древен символ, тя няма нищо общо с комунистите. Те всичко останало си го откраднаха. Мога да Ви кажа, че това нещо по думите на свидетели, то също е забулено с мистицизъм.
Знаете ли, че навремето, в началото, когато в бившия Съветски съюз, се е установявала новата комунистическа държава, тогава е текъл спорът какъв да бъде нашият символ – петолъчка или свастика. Дълго време съветските войници са имали на наръкавниците еднакви символи – петолъчка и свастика. Знаете ли кой е измислил да бъде петолъчката? Откраднал я е от паметта на човечеството Лев Троцки, който е известен масон. Той непрекъснато е говорил мистично. Заклинанието на червените демони на еволюцията изисква да се въведе звездата в новата емблема на новата държава.
Подобни терзания тогава са имали и други лидери на новата комунистическа държава Бухарин и Свердлов. Петолъчката е свързана с Питагор, тя е свързана с Леонардо да Винчи. Тя има съвсем други смисли, но те я откраднаха. Това е масонски символ, който те наложиха на много народи, наложиха включително и на християнски народи, като на нас, като на Русия и така нататък. (Шум и реплики.) Този символ е дълбок и антихристиянски и не е нормално, когато един човек… има починали хора – например в моя роден град Перущица има едни момчета, избити преди 9 септември, има едни други 28 човека, които са избити след 9 септември. Не е нормално. Ние сме го запазили да се вижда, да се смеят хората, да се чудят на този акъл. Не може над християни да има петолъчка – там трябва да има кръст. Не може над българи, независимо какви са били те, да има руски герб – има го още руския герб, той стои, който иска може да го види, има го на много места в България.
Ние, ако сме нация, трябва да покажем с този Закон, че сме осъзнали нашето историческо място и че го заслужаваме.
Призовавам всички – и демократи, и не толкова демократи, и патриоти, и не толкова патриоти, да подкрепим този Закон. Между първо и второ четене той може да бъде допълнен и изменен.
Накрая, искам да направя едно заявление, за да не изглежда, че това е предизборно. (Шум и реплики от БСП ЛБ: „Досега какво прави?“.)
Много хора имат известно основание, които го говорят. Аз лично ще го приема за предизборно, ако в този парламент този Закон не мине на второ четене. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Първа реплика – господин Красимир Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По историческата аргументация на господин Методи Андреев, не мога да кажа нищо – абсолютно прав е за ролята на БКП в историята на България след Първата световна война до 50-те години, когато действително тази партия, поставена в услуга на чужди държавни интереси – не на Русия, а на Съветския съюз, е готова дори да разсипе държавата България, залагайки нейните интереси и бъдеще, в името на интернационалния идеал. Абсолютно вярно, бих добавил даже.
Така нареченото Септемврийско въстание, когато е планирано в Москва, Васил Коларов плахичко заявява: „Ама, ако направим комунистическо въстание в България, Сърбия, Гърция и Румъния ще окупират България“. Тогава мисля, че Зиновиев ли беше, или някой от другите видни български теоретици казват: „Точно това е целта, като окупират България, ще стане нова Балканска война, оттам втората революционна вълна в Европа“. Всичко това е вярно. Вярно е за партизаните, които се поставят в услуга на чужда държава, защото тогава България е обединена държава и националният идеал е осъществен, всичко това е вярно. Задавам си въпроса: трябва ли да правим това, което правеха комунистите след 9 септември – да унищожаваме всички символи на царското време, да отричаме всичко по този начин? Така е, аргументацията е абсолютно вярна.
Аз като историк мога да Ви кажа още стотици факти за това нещо. Задавам си въпроса: защо трябва да разделяме нацията? Да, факт е, има носталгия. Има носталгия по времето на комунизма. Защо? Циганската битова престъпност унищожи българските населени места. Хората живеят мизерно, младите хора бягат, здравеопазването пропадна, образованието е с ниско ниво. Погледнете българските филмови продукции последните 20 години – само за мутри, мутреси и проститутки. Хората изпитват носталгия. Вината не е, че хората изпитват носталгия към едно минало време, което ние не харесваме, а вината е в политиката ни след последните 25 години, когато ние допуснахме вместо да изградим едно по-модерно, по-проспериращо и благоденстващо общество, да оставим хората с носталгия.
Раздвоен съм. Прав е господин Методи Андреев, фактологията е абсолютно вярна.
Ще се обърна само с едно изречение към колегите от ДПС и от другата партия, която се появи. Навремето имаше един лаф: „Най-добре е по времето на комунизма да си артист, спортист и турчин-комунист.“ Недейте и Вие да плюете по режима, защото най-много облагодетелствани имаше оттам с предимство в университети и какво ли още не. Факт.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Стига де. Не е факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Втора реплика? Няма.
Господин Андреев, имате право на дуплика.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Господин Каракачанов, винаги нещо, което не се е случило навреме, може да се случи малко по-късно. Не можем ние да живеем в едно общество, което не казва истината за своите деца. Не можем да живеем в едно общество, което лъже своите деца. Вижте в напредналите нации – вижте в Чехия, вижте в Полша, вижте в Германия – тези хора и тези държави са проспериращи, защото там имат чувство за отговорност към съвремието и добра оценка на миналото, правдива оценка на миналото.
Конкретно на Вашето терзание. Господин Каракачанов, ние с Вас сме съмишленици, защото в 2000 г. заедно с Вас подписахме Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Аз бях седми в списъка, Вие бяхте осми. Много Ви моля, не се терзайте. Вие сте преди всичко патриотична организация, а винаги интернационализмът е най-големият враг на патриотизма. Днес е времето да видим действително в България има ли патриоти или има интернационалисти.
Призовавам Ви да подкрепите този Законопроект.
Между първо и второ четене всеки един от Вас, разбира се, може да подобри текста. Ние не казваме, че този текст е най-добрият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
За изказване давам думата на проф. Станислав Станилов – Парламентарната група на „Атака“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: След това да се готви господин Атанасов, след което господин Байрактаров.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам Ви да прекратим дебатите със следните мотиви: първият мотив е този, който аз навремето произнесох, когато обсъждахте Закона за обявяване на комунизма за престъпен режим и Ви казах, че Вие просто вадите на умряло куче нож. Комунизмът го няма, страницата е затворена, оценките в историята се дават от други хора и по друг начин. Ние можем само емоционално да държим речи от трибуната, на кого комунизмът му харесал, на кого не, дали е бил той справедлив, или не е бил справедлив.
Оценките в историята изискват разстояние, дистанция и навремето, когато един френски журналист е попитал китайския лидер Дън Сяопин какво ще каже за Великата френска революция, той му казал: рано е още, трябват поне 100 – 150 години да минат и ще я оценим както трябва.
Всички тези факти, които изброи тук колегата Методи Андреев, бяха много интересни, не защото те са неизвестни, те са много добре известни, но срещу тях стоят много други факти, които не ги опровергават, но им противоречат като подход към историята.
Историята се оценява само в академичните среди и само това остава от писаното. Комунизмът не може да бъде оценен сега. Сега можем само емоционално да подскачаме срещу него и да се делим на такива и на онакива. Приемането на този Закон няма да умъртви комунизма, който впрочем е жив само в главите на тези, които го предлагат. Комунизмът го няма. Той е мъртъв, Вие гласувате закон срещу мъртвец и това не е много хубаво. Благодаря Ви за вниманието.
Оставам с предложението си, господин Председател, да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Аз го приемам само като пожелание, тъй като има други записали се, а и на първо четене няма как да прекратим дебата.
Реплики? Няма желаещи.
Господин Атанасов от Парламентарната група на Реформаторския блок.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа! Аз ще подкрепя на първо четене този Законопроект, макар да имам бележки по текста, но това е работа между първо и второ четене.
Искам да започна с нещо много важно и Ви моля да обърнем внимание на това обстоятелство. Най-важната ценност при демокрацията е човешкият живот и аз лично винаги бих подкрепял всяка една позиция, касаеща умишленото насилствено лишаване от живот на който и да било. Нямам нищо против това близки хора, роднини или хора, близки по идеология, да издигнат паметник на човек, който умишлено и насилствено е бил лишен от живот. Нямам нищо против това. Отново повтарям: най-важната ценност при демокрацията е човешкият живот.
Тук обаче става въпрос за други неща. Нека да не изкривяваме дебата. Днес, всеки, който имаше тук някаква тема, я сложи на банката – едните се занимаваха с възродителния процес, а другите отидоха някъде другаде в историята. Имаме конкретно предложение за изменение на един действащ закон. Когато тук се говори за разделение на българското общество, аз искам да Ви попитам, дами и господа от ляво: кой през последния век най-много е разделял българското общество? Кой раздели българското общество на класово-партиен принцип? Да изреждам ли всички онези факти и обстоятелства от 45-годишното управление на Българската комунистическа партия, които подкрепят тезата, че именно в този период от българската история и българското общество беше разделено, и то с репресивна цел?
Методи Андреев изреди една част от тези обстоятелства и аз не искам да ги повтарям. Смирете се, признайте тези грешки и това ще бъде оценено включително и от Вашите избиратели. Направете това, защото не само приемането в университетите и училищата, и всички други неща, но хората с червените книжки имаха предимство в онова общество. Нали така?
Господин Стоилов, Законът за собствеността на гражданите действаше само по отношение на една част от българското общество. Сто и двадесет квадрата жилище – това беше допустимо. Да, ама за номенклатурата не беше така. Искате ли да Ви дам маса примери?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Ами дайте ги.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, построиха се в центъра на София жилищни сгради с по 300 квадрата апартаменти в нарушение на Закона за собствеността на гражданите. Някой потърси ли отговорност за това? Кои бяха тези хора, които получаваха това? И така нататък, и така нататък. Нека да не изброяваме всичките тези детайли, но разделението на българското общество беше най-силно по време на комунизма. Това е истината в крайна сметка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Така ли? Това вече не е истина.
АТАНАС АТАНАСОВ: Между другото, понеже тук беше засегнат и социалният елемент, пенсиите – да, днес българската държава е най-бедната в Европейския съюз, ниски са социалните плащания, осигуровки, но я да видим всички тези щатни работници, както ги наричахте, в окръжните, областните, общинските и не знам си какви комитети на партията, служителите в Държавна сигурност и репресивния апарат на комунистическия режим какви пенсии получава днес? Я проверете и ги съпоставете с най-ниския праг. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Ето това е непочтеното. Тук бяха споменати факти как след 9 ти септември хората са били лишени от права, които са получили, благодарение на труда си.
И нещо друго искам да кажа накрая, защото, отново казвам, и аз съм против да бъдат разрушавани паметници по населени места на хора, които са били лишени от живот брутално, които са били разстреляни заради това, че са имали някаква идеология, зад която са заставали. Против това съм. Само че дайте да видим кои са най-многото паметници, които са разположени из страната – например на Вашия идеолог Димитър Благоев, има град в България, който носи неговото име. Ще Ви напомня за една негова реч, произнесена тук, в тази зала, през 1919 г. И Вие се гордеете с този човек?! Като народен представител от Горноджумайския избирателен район, от тази трибуна той заявява: „Аз не съм българин, аз съм македонски славянин и настоявам българската държава да признае това малцинство!“ Този човек е на практика идеолог на коминтерновската теория за македонската нация, която е кървава рана за българския народ и българската държава. И този човек има паметници, на негово име има кръстен цял областен град!? Давате ли си сметка за какво става въпрос? Тези неща се замазват, а трябва да се знаят и трябва да имаме еднакво отношение към всички – към тези, които са си позволявали да оронват българския интерес, независимо кога са живели и с какво са действали.
Вижте, аз винаги бих отишъл на паметника на Гео Милев да сложа цветя, защото той е жертва на белия терор. Това е истина. Христо Ясенов, да не ги изреждам всичките тези хора. Но дайте да разделяме нещата, а не всичко да сложим в един кюп.
И, извинявайте, винаги се възползвате от тази тема, за да вдигате, образно казано, температурата във Вашия избирателен корпус. Обвинявате тук десницата или управляващите – тези, които са внесли Законопроекта, че с този Законопроект се търсят някакви дивиденти. Не, Вие сте тези, които на практика черпите дивиденти от такива дебати тук, защото не се смирявате. Ето затова. Защото признахте едни грешки за този период и управление, други обаче не искате да признаете. И цялата тази история е свързана с неразривната Ви връзка с режима в Съветския съюз. Всичко е свързано с това.
Кажете нещо за 1925 г. Сигурно някъде има паметник на някой от тези, които са сложили взривното вещество, а цвета на българската нация, всички онези държавници и български първенци, които са убити в резултат на този терористичен акт, някъде има ли паметник, който да им е сложен на тях, защото те брутално и умишлено са лишени от живот? Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Реплики? Няма.
Следващо изказване е на народния представител Димитър Байрактаров.
Още четири заявки има след него. Не искам да пада температурата в залата, но съм длъжен да Ви кажа, че по темата има доста заявили се.
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък, защото има няколко важни неща, които трябва да се кажат. Историята е, за да се учим и да не повтаряме грешките. Когато някой вземе власт, той започва да пише история. Всъщност днес е ясно, че политическото доверие е изключително ниско и не по този начин можем да го вдигнем.
Искам обаче да успокоя гражданите на Велинград, че името на Велинград няма да бъде сменено и на паметника на Николай Гяуров няма да пише „символ на комунизма“. Това го заявявам от тази трибуна и това трябва да се знае.
Всякакви други полемики са абсолютно безсмислени. Виждам тук младежи, които напълно ми приличат на онези запалени ремсисти, без значение в каква партийна краска са облечени. Ето това е страшното.
На фасадата на Народното събрание пише: „Съединението прави силата“. Тоест оттук започва обаче разединението. Осъзнайте се, защото нищо добро няма да постигнем по този начин.
Прав е генералът, посочи много доби примери за пенсиите на функционерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: За Атанасов говорите?
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, за ген. Атанасов. Но това пак не решава проблема на сегашните пенсионери. Може би трябваше да каже, че целият Реформаторски блок подкрепи предложението за 300 лв., а сега определени личности говорят, че сме били популисти. В същото време отляво мълчаха наведени, когато е време да се вдигнат пенсиите.
Дотук ще спра, защото всякакви други исторически и неисторически факти и без факти нямат днес никакво значение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики? Няма желаещи.
Следващ за изказване е господин Станислав Анастасов от Парламентарната група на ДПС.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз искам да кажа няколко думи като млад човек. Моята позиция като депесар е ясна, няма да е по-различна от тази на господин Казак. Наистина има едно добро нещо в този Закон и това е: престъпленията на тоталитарните режими, ние вярваме, че в нашия Законопроект е по-добре записано, да се изучават в училище.
Колеги, като млад човек и либерал аз искам да водя дебат и вярвам дълбоко в себе си, че дебатът е едно от най-великите постижения на демокрацията. Искам да водя онзи дебат, колеги, който е тематичен, а не персонифициран. Искам да водя дебат с господин Георгиев от демократичната Партия ГЕРБ – също млад човек. Искам да водя дебат с господин Попов от демократичната партия БСП по тези теми. Но не искам да водя дебат с техните бащи и дядовци, защото, като млади хора, вярвам, че всеки от нас има очи и уши сам да вижда нещата и сам да преценява. (Реплики между народния представител Димитър Байрактаров и народните представители от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви за тишина в залата! Извинявайте.
Господин Байрактаров, моля Ви, ораторът трудно се чува.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ: Колкото до конкретния Законопроект, колеги, трудно мога да си представя как в демократично общество дебат и забрана могат да вървят заедно. Не мога да си представя по какъв начин забраните ще ни помогнат по-добре да разглеждаме историята.
Нямам претенции и според мен никой млад човек няма как да има претенции да бъде носител на историческата памет – това е ясно. Ние като хора, които се занимават с политика, се интересуваме от тоталитарните режими, но не от етикирането. Не от етикирането на режимите, а от технологията на тоталитарния режим. Това мен най-много ме интересува, колеги. Не дали в този, предишния или в който и да е, няма значение каква е табелката, се е случило еди-какво си, а какво точно се е случило.
Защото, колеги, и в днешно време дори и в изданието на този парламент се прокрадват същите елементи от тези тоталитарни режими. Именно тези елементи ние искаме да познаваме като млади хора, за да не позволяваме да се случват отново. Пак казвам: без етикиране, без предразсъдъци.
На младите хора им омръзна от противопоставяне и забрани в това общество. Напротив, искаме да говорим, искаме да бъдем свободни и да виждаме истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Анастасов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Волен Сидеров – парламентарната група на Партия „Атака“.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин Председател.
Кратко ще говоря, тъй като след малко трябва да тръгваме за среща с господин президента. Апропо, като говорим сега за комунизъм и антикомунизъм, се сещам, че той е бил активен комсомолец, от комунистическо семейство, сега е антикомунист. Такъв е животът.
Сега искам да Ви кажа няколко думи като човек, участвал в антикомунистически движения. Тук погледнах вносителите – нито един от тях не помня да е бил член на дисидентско сдружение. Нито един! Съжалявам!
Аз бях – основател съм на софийската организация на „Подкрепа“ преди Тодор Живков да падне. Участвах в Дружеството за правата на човека също преди този период. Тогава това беше рисковано, тогава човек си залагаше някои неща, включително и здравето, защото можеха да те арестуват, можеше и да изчезнеш.
Казвам това, защото, бих се съгласил с хора, които наистина са се борили против комунизма и сега излизат някак си да увенчаят своята борба с подобен закон. Но това не са тези хора, затова аз не им вярвам. Не вярвам на полемиката на тези хора, които тук разпалено говорят срещу комунистическия режим, който бил престъпен, а не говорят за капиталистическия режим, който също е престъпен – половината ми живот мина при комунизма, другата половина тече при капитализма.
Между другото, искам да Ви кажа като парадокс може би, че ние сме внесли в Деловодството закон, който пък обявява неолиберализма за престъпен режим. Неолиберализмът е престъпен, защото при него българите стигнаха до геноцид. Не е вярно, че нямало такова разделение, както при комунизма – преди малко един от ораторите каза. Не, сега разделението е такова, каквото никога при комунизма хората не можеха да си помислят, да допуснат, че може да има. Така че нека да бъдем разумно мислещи.
Не мога да разбера защо в момента представители на десницата в лицето на най-крайната й част подпомагат представителите на левицата, като втвърдяват техния вот. В момента БСП и техните симпатизанти се надигат и ще получат по-голям вот, отколкото биха имали без този Закон и без тази полемика днес.
Не знам в каква комбина сте, но нещо играете заедно. По същия начин както ГЕРБ и БСП в момента играят някаква игричка заедно, за да вкарат избирателна система, с която да разчистят удобно другите партии. Не е хубаво това, не е добре, защото винаги се обръщат срещу Вас такива неща. Казвам Ви го като патил човек.
Какво предлагам? Ако този Закон се приеме, да се приеме и Законът, обявяващ неолиберализма или капитализма в днешния му вид, какъвто го познаваме, за престъпен, защото при него загинаха много хора. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не подсказвайте, господин Божинов.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Българи избягаха навън по икономическа принуда, умират без лекарства стари хора и така нататък – да не повтарям неща, които са известни.
Тогава вече ще има баланс. Най-важното е да има баланс, да има равновесие в една система – политическа, социална, природна, както и да погледнем. Тъй като това очевидно не е възможно и няма да стане, предлагам заедно да изработим – и с вносителите на този Закон, и с неговите противници да изработим Закон за помирение на българската нация, в който ясно да се каже, че това, което е било, е било. Ако не вземем поуки от него, сме глупаци, ако вземем – сме по-мъдри и вървим напред. Защото утре може да няма българска нация и тогава забраната на комунистическите символи просто ще бъде една шега, подигравка, ако България изчезне или ако бляновете на наши съседни ръководители се изпълнят, техните сърдечни пориви – да си вземат част от България.
Така че да мислим за сегашните проблеми, да мислим за това, което е сега пред нас. Да оставим полемиките върху комунизма и антикомунизма, защото те не могат да подобрят нещата в нацията.
Да обявиш сега част от живота си за престъпен, то е все едно – сещам се за един мой съученик в прогимназията Стойчо, който си късаше страницата с двойките от бележника и смяташе, че по този начин става отличник.
Все едно да си скъсаме страница от историята, половината от историята – от 1944 до 1989 г., и да кажем: такава история нямаше. Имаше, уважаеми дами и господа, и тя беше с подкрепата на много хора – не само Тодор Живков. Тодор Живков беше подкрепен от много българи. Трябва да Ви кажа, че 1989 г. ни завари с над един милион членове на Българската комунистическа партия, нали така?! Както сега ми казват – два милиона и половина гласували за този референдум, тогава повече от един милион пък бяха членове комунисти. Какво да направим? Да ги избием ли, да ги изтрепем, или да ги забраним? Това беше положението. Хората подкрепяха социализма или комунизма наистина.
Може би не бяха добре информирани, както сега не са добре информирани тези, които гласуваха за референдума. Те обаче подкрепяха тази система. Да, имаше недоволни, но трябва да Ви кажа че бяха много малко и към тях се присъединих и аз в последните години на социализма, тъй като бях свободен интелектуалец, исках да имам повече свобода. Е, дойде свободата, но с нея дойдоха и проблеми, които не съм допускал, че ще дойдат. Така че да си направим равносметката.
Понеже тук един от ораторите каза за смирение – да, смирението е необходимо, но смирение със закон не се налага. Смирението е въпрос на преосмисляне на това, което сме били, което сме правили.
Предложението ми към вносителите е: изтеглете този Закон и да седнем да работим за нов закон за помирение на българската нация. Ако го постигнем, народът ще ни каже „Браво“. Ако не го постигнем – на изборите ще продължават тези битки, които всъщност не са битки, а са, как да кажа, ровичкане и кукички от задните части – има една испанска поговорка. Не е полезно това, така че изтеглете Закона и да работим върху нещо конструктивно и полезно за народа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от Партия „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Методи Андреев – първа реплика.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Нямаме намерение да изтегляме закона най-малко поради следната причина: за да има помирение, трябва да има разкаяние; за да има разкаяние, трябва да се знае историята. Защото народ, който не си знае историята, има опасност отново да я повтори.
Този Закон има много сериозен текст, който точно това вменява. Тъй като 27 г. – ето това говорене непрекъснато ни беше представяно, никога през тези 27 г. нямаше ясно изразена воля истината за тоталитарните режими в историята на България да бъде научена и да бъде част от програмата в училище. Затова в момента имаме тази деградация на младото поколение.
Що се отнася до намека, че тези, които сега говорили, преди промените, преди 10 ноември не били дисиденти – трябва да Ви кажа, че в България има само един известен поне на мен истински дисидент, Бог да го прости – Илия Минев. Всичко останало, в по-късно време се видя, че е било фалш, специална разработка за създаване на чувство, че в България има инакомислещи.
Имаше и един, Бог да го прости, писател, поет – Радой Ралин, който също беше… (Реплики, възгласи: „Времето, времето!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля да завършите.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Аз не съм бил дисидент, защото съм произхождал от семейство – неблагонадеждно. Но и преди 10 ноември не са ме съдили за скъп фотоапарат на стойност 1000 лв. и не са прекъсвали делото ми тогава. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля Ви, да приключите със завършване на Вашето изказване.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председателю.
Господин Сидеров, само един фрагмент от Вашето изказване. (Реплика: Няма го.) Съжалявам.
Става въпрос за това, че имаме много голяма емиграция към днешна дата. Много предприемчиви млади хора напуснаха България и това не е добре. Но защо това се случи? Не искам тук да разсъждавам надълго и нашироко.
Искам да Ви поставя един въпрос: представяте ли си преди 1989 г., ако българските граждани можеха свободно да пътуват по света, колко щяха да останат тук? Представяте ли си това?
Ще Ви напомня за един анекдот – извинявайте, в пленарна зала сме, но мисля, че е актуален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Важно е да не е циничен.
АТАНАС АТАНАСОВ: Един човек, средна номенклатура навремето го изпратили някъде на Запад командировка. Когато се върнал, съседите му го попитали: „А, бе, какво видя там?“ Той казал: „Нямах много време, но да Ви кажа, набързо като минах по улиците, всичките им магазини са корекоми“. Благодаря Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): Това ли е мечтата?
АТАНАС АТАНАСОВ (встрани от микрофоните): Тогава кой можеше да пътува, господин Ерменков?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Атанасов, моля Ви, ако трябва, отидете при господин Ерменков, тихо си говорете.
Трета реплика? Няма.
Дуплика? Физически няма как да бъде направена – господин Сидеров отсъства.
Следващото изказване е на народния представител Милен Михов – парламентарна група на Патриотичния фронт. След него е записан господин Велизар Енчев. (Възгласи.)
МИЛЕН МИХОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Изказвам се в лично качество и изразявам свое становище. Вече веднъж обсъждахме този Законопроект и ще бъда много кратък за политическата целесъобразност на този Законопроект днес.
Политическата изгода от дебатирането носи активи както на левицата, така и на десницата. Връзката му с реалната ситуация е очевидна. Ще спра до тук.
Длъжен съм обаче като човек, който в тази зала идва от академичните среди и който повече от 30 години се занимава професионално с нова българска история, да кажа няколко думи за честта на българската историческа наука и за нивото на българската историография.
Не приемам тезата, че този период е непознат или е табу за българските учени. Не приемам тезата, че той не се изучава в българските университети или в българските училища. Още преди 1989 г. в големите български университети – в Софийския и във Великотърновския университет се преподаваше тази дисциплина и тази дисциплина не беше идеологическа, а беше историческа. Това, което колегите тук четат и цитират, е доказателство за постиженията и познанията на българската историческа наука за този период.
Аз мога да разкажа много по-страшни и много по-хубави неща за този период от тези, които бяха изнесени. Но това няма нищо общо с обсъждането на този Законопроект.
Бих се спрял на този кратък Законопроект, за да мотивирам защо ще се въздържа да го подкрепя. Защото в него има много несъстоятелности. Точка 1 от § 1 ни показва, че трябва да се премахнат всички символи, лозунги, фотоси и надписи, знаци и други. (Реплика.) Това не бях се сетил. Благодаря Ви. (Оживление.)
Като народен представител от Велико Търново си задавам въпроса: трябва ли да счупим витражите в община Велико Търново? Трябва ли да изкъртим мозайките в областната управа на Велико Търново? Трябва ли да сменим фасадата на община Велико Търново?
Другият въпрос: Музеят на социализма. А Музеят на социализма не е ли апотеоз на социализма? Музеят в Правец не е ли апотеоз на това? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моля да удължите времето, ако е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Не може. Завършете изречението, тъй като времето Ви е удължено.
МИЛЕН МИХОВ: Последното изречение е за много спорния текст – невярно пресъздаване на периода от 9 септември до 10 ноември. Кой казва кое е вярно и кое не е вярно, ако не българската историческа наука!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването.
Реплики? Няма желаещи.
Народният представител Велизар Енчев за изказване.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Председателстващ, уважаеми колеги! Господин Методи Андреев и вносителите на този Закон очевидно не познават международното право. А който познава международното право, много добре знае, че това, което се случи в България – 9 септември 1944 г. и когато обсъждате периода 1941-1944 г. – времето на антифашистката съпротива, от гледна точка на международното право Методи Андреев се опитва да отхвърли решенията на конференциите в Техеран, Ялта и Потсдам, които решават да се съдят военнопрестъпниците – тези, които въвлякоха света във Втората световна война, на първо място, лидерите на хитлеристка Германия, Италия на Мусолини и имперска Япония, и съюзниците на тези три държави, в това число и Царство България, управлявано тогава от режима на Цар Борис Трети.
Господин Методи Андреев и тези, които ще подкрепят неговия Закон, трябва да си дадат сметка, че ще се опитат да криминализират действията на българските антифашисти, признати за съвоюваща сила на тези три конференции. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.) И който от Вас натисне този зелен бутон в подкрепа на Методи Андреев, той се обявява против антихитлеристката коалиция, на чиято страна воюва българската антифашистка съпротива.
Искам да заявя от тази трибуна, че всеки, който посяга на паметта на българските антифашисти – партизаните, ятаците, той посяга всъщност на паметта на всички загинали антифашисти по целия свят.
На тази трибуна очевидно сега е срамно да се говори за българските партизани, но те са тези, които измиха позора от лицето на България с участието си във Втората световна война, по време на първата и втората фаза в Отечествената война. Нима Вие, уважаеми колеги, ще се съгласите да криминализирате действията, борбата на Никола Йонков Вапцаров; нима ще премахнете паметната плоча пред неговата къща и пред неговия апартамент; нима на Стрелбището ще премахнете плочите в памет на Владимир Заимов – български герой, работил за България?! (Реплики, възгласи от ГЕРБ.) Няма значение за кое разузнаване е работил! И бащата на Виктор Вълков е национален герой, тъй като е работил за британското разузнаване, а Великобритания е съюзник срещу хитлеристката коалиция. Генерал Владимир Заимов е национален герой.
Ако Вие приемете този Закон, ще криминализирате действията на Леон Таджер – достоен българин, който не е член на комунистическата партия, но запалва в Русе железопътен транспорт, пълен с бензин за Източния фронт. Той предател ли е? Той криминален престъпник ли е?
Особено важен въпрос, на който със сигурност ще реагира британското посолство. Господин Методи Андреев, който очевидно защитава фашизоидни идеи, е един откровен фашизоид, искам да му кажа, ще посегне на паметта на майор Франк Томпсън. Майор Франк Томпсън, който загива от ръката на българската жандармерия, една престъпна организация, която и по критериите на Нюрнбергския процес, и по критериите на народния съд трябва да бъде криминализирана и е криминилизирана.
Майор Франк Томпсън криминален престъпник ли е, господин Методи Андреев? Застанете на тази трибуна, Андреев, и заявете, че майор Франк Томпсън, инструктор на британското разузнаване на Балканите, воюва на страната на антихитлеристката коалиция на българска територия, е военнопрестъпник, комунист или прочие по Вашите критерии.
Всеки от Вас, който подкрепи този Законопроект, по същество подкрепя нацизма, хитлеризма, поразени по време на Втората световна война. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрахме Ви, господин Енчев.
Реплики?
Господин Андреев, можете да се обясните лично. Не искате.
Следващи изказвания? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, закривам дебатите. (Реплики от БСП ЛБ.)
Обявявам, че в почивката в Клуба на народния представител ще бъде открита изложбата „Майка България“ на художника Данаил Игнатов. Експозицията представлява 38 картини от пейзажи и жанрови картини.
В течение на годините Данаил Игнатов се е превърнал в лирик на българската природа. Неговите картини са в художествените галерии в Русия, САЩ, Франция, Германия.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Обявявам почивка до 12,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме пленарното заседание.
Има ли желаещи за изказвания? (Шум и реплики.)
Дебатът е приключил.
Преминаваме към гласуване.
Процедура във връзка с гласуването.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Във връзка с предстоящото гласуване искам поименна проверка от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, дайте списъка.

Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Ана Георгиева Баракова - отсъства
Ангел Петров Найденов - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - тук
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - тук
Бойка Грозева Маринска - тук
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Велизар Пенков Енчев - тук
Венка Константинова Стоянова - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - отсъства
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - отсъства
Георги Николов Недев - отсъства
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - отсъства
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Йорданова Панайотова - отсъства
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Танев Танев - отсъства
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Живко Иванов Мартинов - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димитров Стойнов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Илиан Сашов Тодоров - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - тук
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Иванов Марков - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - тук
Мариана Георгиева Тодорова - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михо Димитров Михов - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - тук
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - отсъства
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - отсъства
Пламен Веселинов Йорданов - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - отсъства
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - тук
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Стефан Георгиев Кенов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - тук
Стефан Стайнов Желев - тук
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - тук
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христиан Радев Митев - отсъства
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - отсъства
Христо Грудев Грудев - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - тук
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Генчев Цветанов - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - отсъства
Чавдар Георгиев Георгиев - тук
Чавдар Славчев Пейчев - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Илиев Хайтов - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Янко Александров Янков - тук

Има кворум, можем да продължим.
Допълнително записани: Айдоан Али, Алтимир Адамов, Атанас Зафиров, Георги Кадиев, Валентин Павлов, Георги Анастасов, Георги Кючуков, Атанас Мерджанов, Георги Свиленски, Дора Янкова, Гроздан Караджов, Рушен Риза и Христиан Митев.
Кворумът се увеличава!
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.
Моля, гласувайте, уважаеми колеги.
Гласували 153 народни представители: за 104, против 46, въздържали се 3. (Ръкопляскания от ГЕРБ И РБ.)
За отрицателен вот – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Ще започна своя отрицателен вот с един цитат: „Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро! И в единний комунистический ред на обществото – спасител на всички народи от векове тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство! Изповядвам единний светъл комунизъм – поправител на недъзите на обществото! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Чакам събуждането на народите и бъдещий комунистический строй на целия свят! Галац, 20 април 1871 г. Подпис: Христо Ботьов.“ (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за тишина в залата!
ФИЛИП ПОПОВ: Уважаеми народни представители, в опита си да изплувате от небитието… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
Извинявайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
В опита си да изплувате от политическото небитие Вие обявихте за врагове живи и мъртви! Вие обявихте Христо Ботев за престъпник заради идеите му! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
С риск от санкции нашата парламентарна група, аз, както и милиони българи ще продължим да тачим Ботев и искрено, не лицемерно, като Вас, да поднасяме венци и цветя на неговите паметници. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Господин Александров, заповядайте за отрицателен вот – втори на брой.
Думата има народният представител Николай Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги! Аз не съумях да взема думата по време на изказванията. Може би така беше по-редно.
Гласувах „против“ поради една проста причина. В днешния ден смятам, че дебатът изобщо не беше по същество. Повече се дебатираше по всичко останало, отколкото по същество.
Не смятам, че това, което днес видяхме от тази парламентарна трибуна, това, което видяха и медиите, показва престижа на това Народно събрание по един или по друг начин.
Смятам, макар да не съм живял в тези времена, но първите ми спомени са от последиците на тези времена, че трябва да продължаваме да живеем за бъдещето, без да критикуваме и да съдим миналото, защото тези, които съдят сега, са орисани да бъдат осъдени в бъдеще, колеги. Аз не смятам, че това, което видяхме като дебати, беше достойно поведение за българската политика, най-малко за българския парламент.
Съжалявам, днес, в днешния ден аз по никакъв начин не почувствах, че това Народно събрание трябва да продължава своя живот по какъвто и да било начин и че това Народно събрание трябва да има какъвто и да било рейтинг, по-голям от нула! (Шум и реплики.) Това беше. Поради тази причина гласувах „против“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Има ли трети отрицателен вот? Няма.
За процедура – заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да предложа промяна в дневния ред, а именно утре т. 1 да стане т. 7 от настоящия дневен ред, а именно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на правата на притежателите на многогодишни жилищно-спестовни влогове. Ще се мотивирам защо. Ако следваме този дневен ред, тази точка няма да може да влезе тази седмица на разглеждане за първо четене, а на 30 ноември 2016 г., сряда, изтича по действащия Закон срокът, в който многогодишните жилищни спестители могат да заявят своите претенции за обезщетение.
В този смисъл предлагам утре на първо четене да бъде разгледан този законопроект и в следващата седмица, в сряда евентуално, да го разгледаме на второ четене, за да не допуснем такава ситуация.
Повтарям, че 30 ноември 2016 г. е последният срок, в който тези граждани, притежаващи жилищни спестовни влогове, могат да заявят своите претенции за обезщетение. Ако ние не разгледаме този законопроект, влизаме в една много по-сложна ситуация.
Въпросът се отнася или касае някъде около 55 хиляди семейства, които имат такива лихвоточки и все още не са заявили своите права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лилков.
Обратно становище? – Народният представител Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Лилков! Изразявам своето несъгласие, тъй като сме предвидили т. 1 да бъде Законът за въоръжените сили с изключително сериозни промени в него, които имат пряко отношение към правомощията на въоръжените сили, на първо място, по охрана на границата.
Ако в случая с лихвоточките става въпрос за 55 хиляди души, в другия случай става въпрос за 6 млн. 800 хил. души. Аз не съм против точката да бъде разглеждана, но нека да бъде т. 2, ако вносителите не възразяват, и ако е необходимо, до изчерпването на тези две точки да не се влиза в Парламентарен контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: То и в двата случая ще се навлезе – дали ще е първа или втора точка, е едно и също.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Да не се прекъсва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Така или иначе, имате обратно становище.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Вили Лилков, както Ви беше представено от парламентарната трибуна.
Гласували 83 народни представители: за 63, против 7, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Продължаваме с програмата за днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА.
С доклада за второ гласуване на Комисията по транспорт, информационни и съобщения ще Ви запознае председателят на комисията народният представител Настимир Ананиев.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, искам процедура по допуск в зала на Филип Гунев – зам.-министър на вътрешните работи, Бойко Рановски – началник-отдел „Пътна полиция“, Тихомир Тодоров – инспектор в отдел „Пътна полиция“, и Красимир Калайджиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Гласуваме допуск в залата, уважаеми колеги.
Гласували 79 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поканете, ако обичате, съответните лица.
Заповядайте, господин Ананиев.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
„Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 653-19-3 от 9 март 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-162, внесен от Красимир Велчев и група народни представители на 8 октомври 2015 г., и Законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата, № 554-01-161, внесен от народните представители Настимир Ананиев и Антони Тренчев на 8 октомври 2015 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата“. (Обн., ДВ, бр. …)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме наименованието на закона.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от н.п. Иван Вълков по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Колеги, както знаете, променихме Правилника на Народното събрание. В редакцията до 4 ноември 2016 г. е „чл. 80, ал. 4, т. 2“. След тази дата е „чл. 80, ал. 5, т. 2“.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава т. 4:
„4. да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение.“
2. В ал. 3, т. 1 думите „алкохол, наркотици или други упойващи вещества“ се заменят с „алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението за създаване на нов § 1.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от Петър Славов и група народни представители.
Предложението бе оттеглено.
Предложение от Настимир Ананиев и група народни представители.
Предложението бе оттеглено.
Предложение от Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 25, ал. 1 след думите „като например“ се добавя „да заобиколи пътно превозно средство“ и се поставя запетая.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 по доклада на Комисията.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
„§ 1. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) При извършване на маневра заобикаляне, водачът е длъжен да осигури достатъчно странично разстояние между своето и заобикаляното пътно превозно средство.
(3) На водача на моторно превозно средство се забранява безпричинно да извършва маневри, изразяващи се в рязка промяна посоката на движение и последователно внезапно преминаване в лентите за движение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 1 от доклада на вносителя.
Гласували 69 народни представители: за 68, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието. Параграф 1 е отхвърлен по предложение на Комисията.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ:
Предложение от народния представител Велизар Енчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Иван Вълков и група народни представители.
Предложението бе оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство;“.
2. Създава се т. 4:
„4. да се движи в платното за насрещно движение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението на Комисията за редакцията на § 2, който става § 3.
Предложение на Комисията за § 3.
Гласували 65 народни представители: за 64, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 58а се създава т. 3:
„3. да се движи в платното за насрещно движение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 4 по доклада на Комисията.
Гласуваме текст по доклада на Комисията.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма. Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 по доклада на Комисията.
Гласували 70 народни представители: за 69, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ:
Предложение от Настимир Ананиев и група народни представители.
Предложението бе оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 6 по доклада на Комисията.
Гласували 69 народни представители: за 68, против 1, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от народния представител Иван Вълков по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 102 думите „алкохол, наркотици или други упойващи вещества“ се заменят с „алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаването на нов § 7.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от народните представители Станислав Иванов и Клавдия Ганчева.
Предложението бе оттеглено.
Предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. Създава се чл. 104б:
„Чл. 104б. На водача на моторно превозно средство е забранено да:
1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата отворени за обществено ползване;
2. използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 8.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от Петър Славов и група народни представители:
„В § 6, т. 1 преди думата „стъкло“ се добавя думата „задното“, като останалият текст до края на изречението се заличава.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9. (Реплика от народния представител Петър Славов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Оттегля господин Славов.
Благодаря, господин Славов.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на § 9 – текста на вносителя за § 6, който по доклада на Комисията става § 9.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Единодушно параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:
„§ 10. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) През тъмната част на денонощието водачите на пътни превозни средства с животинска тяга носят светлоотразителни жилетки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, предложението на Комисията за
§ 10.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от народния представител Цветомир Михов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Вълков по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 11, § 12 и § 13:
„§ 11. В чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „б“ след думите „свързани с него, те“ се добавя „преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и“, а думите „и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието“ се заличават.
§ 12. В чл. 124, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „ако при произшествието има пострадали хора“.
§ 13. В чл. 125 се правят следните изменения:
1. Точка 4 се отменя.
2. В т. 5 думите „алкохол, на друго упойващо вещество“ се заменят с „алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози“.
3. В т. 7 думите „а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети“ се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 11, 12 и 13.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Единодушно трите параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от Димитър Байрактаров и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
„§ 8. В чл. 132 се създава т. 6:
„6. да бъде внимателен и предпазлив за осигуряване на безопасен превоз на пътници.“.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 14:
„§ 14. В чл. 132 т. 2 се изменя така:
„2. преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване;.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за § 14.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от народния представител Настимир Ананиев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да бъде отхвърлен:
„§ 9. Създава се чл. 132а:
„132а. На водача на моторно превозно средство е забранено да потегля преди да се убеди, че са взети всички мерки съгласно раздел ХХV на глава Втора.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията § 9 да бъде отхвърлен.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 9 е прието.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от народните представители Теодора Георгиева и Иван Вълков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 15:
„§ 15. В чл. 137д ал. 1 се изменя така:
„(1) Всички седящи пътници в моторните превозни средства от категории М2 и М3, когато са в движение, използват системите за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани. Системите за обезопасяване на деца под 12 години и с ръст под 150 см се одобряват в съответствие чл. 137г, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов
§ 15.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от Петър Славов и група народни представители:
„§ 10. В чл. 139, ал. 1 се създава т. 4:
„4. с гуми, предназначени за зимни условия през периода от 1 ноември до 1 април”.
Извинявайте, предложението на Петър Славов и група народни представители е: § 10 се заличава – това, което не е подкрепено от Комисията.
Предложение от Настимир Ананиев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Аз го оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Оттеглено предложение на господин Ананиев.
Господин Славов, Вие оттегляте ли Вашето, за да не го гласуваме? (Реплика от народния представител Петър Славов.)
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Предложение от Иван Вълков и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от Димитър Байрактаров и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, а то е:
„В § 10 в чл. 139, ал. 1 точка 4 се изменя така:
„4. дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите през периода от 1 декември до 31 март е не по-малка от 4 мм.“
Предложение от народния представител Иван Вълков по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 16:
„§ 16. В чл. 139, ал. 1 се създава т. 4:
„4. при сняг или лед на пътя с гуми, предназначени за зимни условия или с гуми с вериги.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, това е текстът, който касае използването на зимни гуми „при сняг или лед“, както е записано. Аз предлагам този текст да го отхвърлим.
Първо, той е неясен, защото, давам Ви веднага пример. Условието е при сняг и лед, гуми за зимни условия или гуми с вериги. Тръгвате от Сандански, където е 15 градуса, стигате до Перник, където е минус един и има лед. И Ви питам, когато Ви спрат контролните органи, там какво обяснявате? (Реплики.)
По този начин формулиран текстът дава възможност за злоупотреба от страна на контролните органи. Това е категорично, така че много Ви моля.
Отделно от това ще Ви направя една справка, за да видите, че тук се опитваме да правим нещо, което го няма никъде по света. В Европа какво е положението? Във Франция не са задължителни зимните гуми, в Дания не са задължителни, в Полша не са задължителни, в Швейцария не са задължителни, в Италия не са задължителни, в Испания не са задължителни, във Великобритания не са задължителни, в Ирландия не са задължителни. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Извинявайте, първо, вижте географски. Една голяма част от тези страни, които са пó на север от нас и където има много по-лоши климатични условия не са задължителни гумите, а ние тук ще въвеждаме задължение. Това е много важно да се съобрази.
Отделно от това, един много важен аргумент. Извинявайте, но искаме онзи сегмент от българското население, което живее на санитарния социален минимум, които карат автомобили, чиято стойност е между 300 и 500 лв., да ги задължим сега да си купят четири гуми, които струват повече от самите автомобили. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Нали си давате сметка за това?! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: По-спокойно, колеги, имате право на реплики.
АТАНАС АТАНАСОВ На трето място, искам да Ви кажа нещо изключително важно. Няма никаква статистика у нас какъв процент от тежките произшествията са в резултат на неизползване на зимни гуми. Обаче в същия момент има статистика, която показва, че най-тежките произшествия с жертви на пътя са през летния период от време, когато няма зимни, няма летни гуми. Тоест причините за тежките произшествия не са липсата на зимни гуми.
Ще си позволя да кажа нещо. Не знам защо този Законопроект не беше разпределен във Вътрешната комисия, която има отношение към тези текстове, защото става въпрос основно за контрол на пътя от страна на поделение на Министерството на вътрешните работи.
И третото, което е, дайте си сметка дали тук няма лобистки елемент в цялата тази история за вносителите на автомобилни гуми. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Първа реплика поиска господин Ананиев, втора реплика – господин Михов, трета реплика – господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК НАСТИМИР АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Атанасов! Нека да прочетем много ясно какво пише в чл. 139, ал. 1, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат при сняг или лед на пътя с гуми, предназначени за зимни условия.
Това значи, че ние вменяваме отговорност на водача да се съобразява със зимните условия, а не във Видин или Сандански, ако е различна температурата, затова отпадна и срокът. Ако имахме срок, това значи, че в този срок – зимни гуми задължително. Сега сме направили така, че водачът трябва да се съобрази с условията и това е най-нормалното нещо. Не може да се качваш на Пампорово с летни гуми. Има хиляди такива случаи, който кара ски, и ги виждаме всяка година.
Така че за мен това е много важно. Вие казвате, че хората не могат да си позволят да си сменят гумите. Ами да не карат кола тогава! Не може да си позволим да се увеличават загиналите и ПТП-тата, защото някой не може да се съобрази с метеорологичните условия. Когато има сняг, трябва да си със зимни гуми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ананиев.
Втора реплика – господин Михов, трета реплика – господин Красимир Велчев.
Заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Господин Председател, беше ясно, че на тази точка ще има много дебати, то затова и в Комисията този текст го гледахме няколко месеца.
Господин Атанасов, аз ще се обърна към Вас с една молба. Изчетохте държави, в които няма такава задължения, но изчетете и останалите седемнадесет, в които пък ги има, за да бъдем коректни. Изчитате десет, в които няма задължения, но не изчитате останалите седемнадесет, в които пък ги има. Досега практиката показва, че в останалите седемнадесет са били по-прави от тези десет, които Вие изчетохте и в които няма такова задължение.
И на другия довод, който казахте Вие, че цената така и така. Аз не бих се съгласил. По тази логика, дайте да намалим и да няма изобщо Гражданска отговорност, да няма курсове, да няма изпити и така нататък. Има едно основно правило в движението по пътищата. Освен отговорността, която носиш за себе си, за своя живот, за хората, които ти возиш, носиш и отговорност за другите участници в движението, за всички останали, които срещаш, които изпреварваш, които изчакваш и така нататък. Защото се чуха доводи, че, видиш ли, всеки сам си носи отговорността си. Когато ти носиш отговорност за себе си – да, съгласен съм, но когато носиш отговорност и за другите участници в движението, тогава не съм съгласен да не изискваме и да няма такива критерии. Единственото, с което съм съгласен с Вас, с Вашето изказване е, че много е субективно, когато се въведе при сняг или при лед, защото това във всеки един съд ще бъде оборено – ама дали се стопил снегът, дали е било лед, дали е било замръзнало, дали не е било замръзнало? Пътувайки, ако някъде има сняг, трябва да спрем, да сменим гуми, а пък след това, когато стане сухо, да си сложим пак летните.
Това е много субективен критерий и аз продължавам да държа, макар и вече намален, както предложихме с колегата в Комисията, да бъде примерно от 15 ноември или от 1 декември до 1 март – да бъде намален срокът, но да бъде със срок, а не със субективен при сняг, лед, дъжд, мъгла или други метеорологични условия и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Михов.
Трета реплика – заповядайте, уважаеми господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Атанасов! Аз започвам с това, Вие четохте страните в Европа. Във всички държави има и дълбочина на грайфера, а тук е точно обратното – има някакво разпореждане за 1,6, което, повярвайте, аз бях в център, гледах какво значи гума с 1,6 грайфер, тя се мери в средата. Това значи, че отстрани е, както се казва на жаргон, „галош“. Вие четохте, обаче не казахте, че България е на първо място по смъртни случаи и автопроизшествия. Значи трябва да вземем някакви мерки.
И другото, което казвате, за лобизма. Смешно е да го кажете точно Вие и ще Ви кажа защо. Защото, когато човек си купи, примерно едни летни гуми, с тях може да мине 50 хиляди километра, ако купи летни и зимни, всичките четири ще мине 100 хиляди километра, така че вносителите няма да внасят повече гуми. Това е пълна заблуда, която искате да внесете. Лобизъм може би има, обаче в друга посока. Не искам да упреквам определени групи от хора, които се занимават с транспорт, кой лобира. Това не искам да го казвам.
Така че това, че няма някой си, както Вие казахте и в нашата група имаше такова изказване – примерно бай Пешо от еди-кое си село с една Жигулка, откъде да купи гуми? Този бай Пешо трябва ли да ни трепе по улиците или аз как да съм спокоен, когато се движа, че някакъв такъв с една кола ще излезе насреща ми и няма да може да вземе завоя, защото няма грайфер, а всички твърдят – поне слушам в последно време по телевизията много се дебатира това нещо, че зимната гума има едно сцепление при ниски температури, а лятната има съвсем друго сцепление. Няма как ние да носим вината и отговорността. Както и колегата преди мен каза примерно се качват в Пампорово и там тръгнали с летни гуми, да не говорим, че грайферът е 1,5 милиметър, няма и вериги. Хайде да направим така, че не семейства и деца да мръзнат по пътищата заради два-три автомобила, които са запречили пътя и не може да минат, и не може да се приберат или да продължат пътя си.
Затова мислете не от името на лобизма. А аз мисля, всички ние да мислим като участници в движението и какво да направим, че не да гледаме как да икономисаме средствата на тези, които нямат, а как да направим така, че да стане по-безопасно движението по пътища. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Дуплика – генерал Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми колеги, никой от Вас с репликата си не ме убеди в обратното.
Нека видим текста, защото дебатираме конкретен текст. Начинът, по който е формулиран текстът, дава възможност за злоупотреба от страна на контролните органи. И Ви давам отново пример. Може изобщо да няма сняг, достатъчно е температурите да паднат под нулата, локвите да замръзнат и контролните органи могат да Ви санкционират. Вижте, ще Ви глобяват с фиш и не можете да го обжалвате на всичкото отгоре. Нямате възможност за защита в съда. Така че текстът по начина, по който е предложен, не изпълнява тази функция, която искате. Иначе аз съм „за“ това, но този въпрос тук не е регламентиран.
Аз съм „за“ това да се определи по-голям размер на грайфера – 4 мм, както е във Франция, да речем или еди-къде си. Но този въпрос тук не се разглежда.
Отделно от това, не подценявайте социалния проблем, уважаеми колеги. Не ми е удобно да Ви го казвам от тази банка, но ние в тази зала със заплатите, които получаваме, можем да си купим на годината четири чифта зимни гуми, нали така? За огромната част от българското население това е бъркане в джоба.
На трето място, отново искам да Ви върна на това, че в България няма статистика за това колко от произшествията, особено тези, които са със жертви, са в резултат именно на такива технически неизправности. Повтарям Ви, погледнете статистиката, която съществува като времеви период и ще видите, че най-много произшествия с жертви на пътищата има през август месец, които са в резултат на съвсем други причини. Така че това изобщо не е основание да се въвежда такъв тип задължение.
Завършвайки, Ви връщам на това, което Ви казах в началото – текстът изобщо не е коректен. След толкова много мислене, след толкова много обсъждане, тук се предлага един обтекаем текст, при който субективният елемент ще е налице и от страна на водача, и от страна на контролния орган. А субективният елемент не трябва да играе, когато става въпрос за задължения и за санкциониране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
За изказване са се записали – по реда ги съобщавам, Делян Добрев, Владимир Тошев, Петър Кадиев и Цветомир Михов. (Реплики от ГЕРБ.) Вие подадохте за реплика, разберете се в групата на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Добрев – той беше първи, който реагира на изказването на господин Ананиев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз и на заседание в Парламентарната група на ГЕРБ изразих своите опасения от приемането на подобен тип текст. Тук искам да изложа пред Вас два аргумента за своята позиция. Първият е, че ако погледнем географското разположение на държавите, в които има и в които няма изискване за зимни гуми, ще забележим, че никъде в държавите от Южна Европа няма такова задължение. Съвсем нормално е в Скандинавските държави, където има дълга зима, тежки метеорологични условия, да има задължение за зимни гуми. Няма такова задължение дори във Франция – знаете, Северна Франция географски е пò на север отколкото България, във Великобритания и в Ирландия, и изведнъж ние в България, една южна държава, в която няма особено тежки зими, въвеждаме едно такова изискване. И то въвеждаме това изискване чисто доброволно. Дори нямаме директива на Европейския съюз, която ни задължава да направим нещо такова и да натоварим българския данъкоплатец с допълнителни разходи за закупуване на зимни гуми.
Ситуацията малко прилича – разбира се, не в същия мащаб, на фотоволтаиците през 2007 г., без никой да ни кара, най-бедната държава в Европейския съюз, решила и дава най-големите стимули и още тогава със Закона за фотоволтациите за 3 – 4 години постигнахме целта към
2020 г., и изведнъж разбрахме, че ни е излязло много скъпо.
Тук нямаме дори задължение, нямаме директива, която да ни задължава. В същото време решаваме, защото можело някоя кола да закъса по пътя за Пампорово, все едно досега толкова години не е закъсала тази кола и не сме чакали всички, ако се случи нещо такова, изведнъж решаваме да натоварим милиони български домакинства със задължението да купуват зимни гуми.
Вторият ми аргумент е по отношение на самия текст. Този текст е толкова субективен, че аз имам чувството, че дори през м. август могат да ни глобят. Има ли сняг, няма ли сняг, има ли лед, няма ли лед, колко е температурата – плюс 2˚, минус 2˚, как ще я доказваме тази температура? Можете да си представите на какъв рекет могат да бъдат поставени всички водачи на моторни превозни средства в България, ако бъде приет толкова субективен текст, който звучи като едно пожелание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Реплика на изказването на господин Добрев?
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Господин Добрев, явно не сте чули какво говорих само преди малко, или не бяхте в залата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Тук бях.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Ние не натоварваме никой. Никой не натоварваме! Е, трябва ли да обясня, че когато имаш и зимни, и летни, ще минеш 100 хил. км с тези гуми? А ако имаш само едни, ще минеш 50 хиляди. За какво натоварване става дума? Това, едно.
Второ, използвате, не знам защо, някаква статистика. И аз ще Ви кажа, че е много грешна тази статистика. Пак споменавате няколко държави в Европа, които нямат тези норми. Аз затова казвам – мисля, че и колегата преди малко каза, че другите 16 държави не ги споменавате, които имат задължения. Ще Ви кажа защо в тези държави няма, защото всички тук мълчат, които не знам защо защитават някаква друга теза. Защото тези държави, за които Вие казахте, че няма закон, знаете ли, че застрахователите, ако си с една различна гума, или не си със сезонните гуми, не ти плащат нищо. По този начин те регулират и ползването на колани, което е същото. Там КАТ – органите, не глобяват за колан, но ако направиш катастрофа и не си с колан, не ти плащат никаква застраховка. За съжаление нито застрахователите са взели мерки, нито ние тук, защото седим и си мълчим. Има недобросъвестни, дайте да ги принудим да станат като всички останали. Защото тези, които са съвестни, аз не вярвам, че някой, който е загрижен за семейството си, за децата си, за внуците си, ще ги пусне с кола – не знам какви средства има, и ще ги пусне с едни галоши да се изпотрепят.
Съвсем скоро, преди месец имаше случай, в който, защото казвате, че няма статистика, един възрастен мъж с внучето си, преби внучето си – гумите му бяха точно напълно износени. Даваха го и по телевизията – казвам го, ако не гледате телевизия. И той се беше ударил челно в тир. Тогава си зададох въпроса – а, ако отсреща идваше друга кола с друго семейство с деца, колко души щяха да се изпотрепят, защото той няма гуми!?
За това сте прав. Аз също съм „за“ да има зимни гуми от 1 декември до 1 март, три месеца, които са тежки в България. Защото иначе, както говори господин Атанасов, наистина може да стане така, че да се злоупотребява от органите на КАТ. Защото винаги си викаме – сега, то заваляло сняг, не заваляло сняг, може да глобява. Като има фиксирана дата, а това са тежките месеци в България, от 3 месеца може да ги задължим. Но грайферът, дълбочината – ако не вземем тези мерки, не знам за какво заседаваме и каква комисия правим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Втора реплика – господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Господин Председател, одеве пропуснах да кажа на колегата – той излезе от залата, когато чете статистика в колко държави било разрешено и в колко – било забранено. А знаете ли, че България е единствената държава в Европейския съюз, в която е позволено да се внасят и да се слагат гуми – втора употреба, примерно? Единствената, няма друга такава! Навсякъде се наказва това нещо. Ние явно няма да стигаме до такива крайни мерки. Все пак оценяваме социалното състояние на хората, че изнемогват, че са по-бедни и така нататък. Но, разберете, отговорността да шофираш е ангажимент и отговорност, както към себе си, към хората, които возиш, а и към всички участници в движението. Не можеш да поставяш на риск живота и здравето на всички участници, заради това, че не си си направил труда или нещо да шофираш автомобила с подходящи гуми за зимата. Това, че ще утежним бюджета на всички шофиращи, пак не го приемам като довод.
Мисля, че господин Велчев беше изчерпателен и тук по никакъв начин не може да става дума за лобизъм, защото, ако досега някой е продавал 1000 летни, в момента ще продава 500 зимни и 500 летни. Разбирате ли? Бройката ще бъде една и съща. И ако пробегът на един чифт гуми е три години на нормално каране или пет, в случая ще ги караш 10 двата чифта. Така че по никакъв начин бюджетът на всеки един участник, всеки притежател на автомобил, няма да бъде натоварен. Точно обратното – с това решение, което аз не подкрепих в Комисията за въвеждането евентуално на вериги и така нататък, категорично гласувах „против“, защото точно там ще натовариш бюджета. Ще закупуваш някакви вериги, които я ги използваш, я не.
Много неясен е текстът, както каза и господин Атанасов, какво значи с вериги – да бъдат сложени, да бъдат в багажника, да бъдат поставени само отпред или само отзад, или само на едното колело?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Трета реплика – господин Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега Добрев, уважаеми колеги! Съвсем накратко искам да споделя и моето становище.
Първо, изобщо не е необходимо да има директива на Евросъюза, за да приемем разумно решение.
Второ, няма човек в тази зала, убеден съм, който шофира, да не е убеден в стабилността на колата със зимни гуми. И е абсурдно да мислим обратното!
Трето, считам, че този вариант на Закона е един от най-удачните, защото в сняг и лед обстановката може да изисква зимни гуми както октомври месец, така и май месец. Качвал съм се на Белмекен през май месец и съм имал проблеми по пътя. Всеки си преценява. И е длъжен шофьорът да прецени каква ще бъде метеорологичната обстановка в следващите дни и когато от Сандански тръгва за Северна България, е длъжен да си сложи зимните гуми. Аз за по-лесно и за по-разумно съм си ги сложил в началото на ноември и ще ги сваля март, април според програмата и пътуванията ми. Но трябва да задължим стабилността на колите и шофьорите през зимата. Това става чрез зимните гуми. Убеден съм в това нещо! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Заповядайте – господин Делян Добрев има думата за дуплика.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, не можахте да ме убедите в правилността на Вашите аргументи. Все още считам, че моята позиция е по-правилната. Ако наистина искате да ме убедите, че това нещо трябва да се направи точно в България, трябва да покажете някакви изследвания: в България има средногодишно еди-колко си дни сняг, еди-колко си дни лед, има много повече, отколкото във Франция примерно; във Франция има на половината, затова във Франция няма задължения за зимни гуми; вали много повече сняг; има много по-голяма снежна покривка, отколкото в Ирландия през цялата зима в България; нашите фирми за снегопочистване и договори по магистрали, по градове и така нататък не се изпълняват, има по една седмица сняг, има наистина проблем, който наистина ние се опитваме да решим.
Имайте предвид, че има много хора в България, които карат автомобили през зимата изключително рядко. Те може да извадят своя автомобил два пъти през зимния период – два пъти през зимния период могат да извадят своя автомобил. Ние в момента ще ги задължим за тези две излизания с автомобила – може да бъде и на съвсем кратко разстояние, да си закупят комплект зимни гуми. Комплект зимни гуми, дори да ги вземем от най-евтините, сигурно струват 200 лв.
Имаше подхвърляне за лобизъм. Не виждам къде е по-големият лобизъм в това да задължим някого да купи един, два милиона комплекта зимни гуми за по 200 лв. комплекта, и в това да не натоварваме излишно българското домакинство, ако това не се налага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
За изказване думата има народният представител Владимир Тошев. (Шум и реплики.)
Да, Вие сте записани. Ще Ви съобщя по ред – Владимир Тошев, Петър Кадиев, Цветомир Михов, Димитър Байрактаров, Настимир Ананиев и Иван Вълков. В този ред сте записани тук.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, искам да започна – понеже тук се говори за конфликт на интереси и така нататък, лобизъм…
Първо, нямам гумаджийница и нямам приятели и роднини, които имат гумаджийници.
Второ, лично аз съм твърдо „за“ зимните и летните гуми. Ще се опитам да се аргументирам сега.
Мисля, че е много силен популизъм да се говори, че натоварваме домакинствата. Ще Ви кажа защо.
Първо, искам да кажа нещо: няма всесезонни гуми. Няма такова нещо, нищо че има гуми, които са надписани, че са всесезонни. Такова чудо не може да има. Ако някой от Вас ми покаже обувки, които ги носи и през лятото, и през зимата, и са еднакво подходящи, ще се съглася с него, че има и такива гуми.
Второ, летните гуми се втвърдяват под седем-осем градуса и надолу и се износват много по-бързо, отколкото зимните, които са меки по принцип и затова се използват при по-ниски температури. Отделно грайферите, шарката на гумите и така нататък.
Другото, което искам да кажа, е, че когато гумата се втвърди, тя се износва два, три пъти повече, което означава, че натоварваме домакинствата да си купуват по-често летни гуми, а отделно е факт, тези за които тук се плаче с крокодилски сълзи, че нямали пари да си купят зимни гуми – ами, те не карат бе, хора. Те са великденски шофьори, които навъртат по две, три хиляди километра на година. Гумите им се амортизират от стоене в гаражите или под навесите, а не от каране. Така че да не мислим за тях, а да мислим за себе си!
Ще Ви кажа един факт.
Колега Добрев, ще Ви кажа факт, който е статистика. По време на Фолклендската война между Англия и Аржентина в Англия са загинали три и половина пъти повече хора от катастрофи в страната, отколкото във войната, във военните действия. Така че, тук се впечатляваме, когато каже някой, че е паднал самолет и са загинали 300 човека, недай Боже, да се случва, но около три хиляди пъти повече загиват на земята от катастрофи, а повече от 50% от загиналите, които загиват от катастрофи, са с неизправни спирачни системи и неподходящи гуми. Нека да не си мислим, че правим добро на някого, като не въвеждаме тази норма.
А как е във Франция, в Италия, в Швейцария – нека да не се сравняваме с тях! Там натоварването върху шофьорите като застраховка, данъци, осигуровки е неколкократно по-високо, отколкото в България. Ако въведем тези скрити механизми за принуждаване на шофьорите да се движат по един или друг начин, тогава ще станат разприте много по-големи. Нека да приемем нещо, което няма да натовари никого, а само ще ни спаси живота. Не съм съгласен, да карам със зимни гуми, да карам внимателно с изправна кола и срещу мен да излезе някой, който няма пари да си смени спирачките, няма пари да си смени течността в чистачките, замръзнало му е стъклото, няма пари да си купи зимни гуми и като камикадзе се забива в мен и ме убива със семейството ми. Не съм съгласен на такова нещо, защото Ви моля да приемем тази норма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Тошев.
Първа реплика ген. Атанас Атанасов, втора – Петър Славов, трета – Ненков. (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Добрев. Имайте предвид, че беше голям спор.
Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Тошев, аз също карам със зимни гуми, винаги съм карал със зимни гуми. Не го казах и не изтъкнах техните предимства, както Вие направихте. Имат множество предимства зимните гуми! Не го казах, за да не правим излишна реклама от парламентарната трибуна на зимните гуми. Тук обаче не става въпрос за това. Тук става въпрос за задължите няколко милиона домакинства в България да си купят гуми в следващите 15 дни. В следващите 15 дни! И Ви казах: един милион домакинства,ако трябва да си купят зимни гуми, да кажем, че това е частта, които нямат зимни гуми, един комплект от най евтините струва 50 лв. гумата, тоест комплектът е 200 лв. Един милион домакинства по 200 лв. са 200 млн. лв., които българските граждани трябва да извадят в следващите 15 дни, ако мине този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Втора реплика – заповядайте, господин Атанасов.
Господин Ненков, Вие или Петър Славов? Разберете се.
Много голяма активност.
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Колега, абсолютно некоректно е да излизате, народен представител, и от трибуната на Народното събрание да казвате: дайте да помислим за себе си! Нашата работа тук е не да мислим за себе си. (Шум и реплики.) Това казахте – може да видите стенограмата. Или може би… (Шум и реплики.)
А, разбира се! Добре. Нека да чуят хората, че приемаме текстове, с които мислим за себе си. (Шум и реплики.) Чухте го всички!
Направих справка междувременно и искам да Ви съобщя по статистика в България кои са основните причини за пътнотранспортните произшествия. На първо място е несъобразената превишена скорост; на второ място е неспазване на предимство; на трето място е неправилно изпреварване. Някъде на 7 – 8 място е техническа неизправност. Давате ли си сметка, че това изобщо не е проблем, който да иска такъв тип регламентация?! Тоест зимни, летни гуми не е проблем на повечето от произшествията. Би следвало законовата регламентация и контролът по отношение на движението по пътищата на първо място да търсим механизми за ограничаване на тези причини, а не да се занимаваме с нещо, което на пръв поглед изглежда несъществено с оглед на статистиката. Не мога да разбера каква е тази мотивация?!
Отделно от това отново се връщам на това, което и аз, и Добрев го каза, и някой друг. Не можем да бъдем пó католици от папата. Дайте да видим как е по света. Когато правя справките за регламентациите в Европа, знаете ли какво се вижда? Че задължителните зимни гуми ги има в скандинавските страни и в бившите социалистически страни. В бившите социалистически страни! Никъде на Запад това нещо го няма, никъде! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте, уважаеми господин Ненков – трета реплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Тошев, ще използвам правото си на реплика, тъй като не успях да направя такава на господин Добрев, за да Ви кажа нещо, което забравихте да споменете в своето изказване в подкрепа на думите си. Държавата или общината е длъжна да ти осигури транспорт, длъжна е да ти почисти улиците, ти си плащаш данъци за това, длъжна е да ти осигури равен достъп да отидеш до училище, до работа, да можеш да дадеш своя принос за държавата и за общината. Но нито държавата, нито общината е длъжна кола да ти купи, нито е длъжна да осигури тя да бъде абсолютно изправна, нито пък е длъжна да ти намери паркомясто на тази кола – това е изключително твое задължение и отговорност.
Не защото имаме по-високо възнаграждение и си гледаме собствения интерес, ние сме изпратени тук да вземаме важни решения. Важните решения са такива, че сме на едно от първите места, ако не и на първо място, по брой катастрофи и загинали хора по пътищата и нямаме никакво право да отстъпваме. Напротив – трябва все по-рестриктивно да бъде в тази насока, за да може, независимо че няма точна статистика – дали ще е от зимни гуми, дали ще е от превишена скорост, дали ще е от всеки един от сегментите, които са довели до катастрофи и до жертви, трябва да бъдат ограничавани. На всеки водач това не е негово право, не е някакъв лукс, а всеки, който има кола, трябва да се грижи тя да бъде изправна и да не застрашава живота на другите хора. Няма съмнение, че една зимна гума, карана през лятото и обратното, тази гума на следващия сезон вече няма никакви качества и не опира само до грайфери, а опира до самата сплав на гумата. Без да съм специалист, но всеки го знае, всеки го е изпитвал на гърба си. Пробвайте да се качите на една лятна гума, да карате зимата, за да видите за какво става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ненков.
Господин Тошев, заповядайте за дуплика.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
По сметката на колегата Добрев много са евтини тези гуми. Средният клас зимни губи са около 120 – 130 лв. за нормалния размер 15 – 16 цолови. За три години да приемем, че се експлоатира, което е минимално за шофьорите, за които говорите – те го експлоатират по десет години, но за три години да кажем, което е нормалният период на експлоатация, са около четиридесет стотинки на ден. Съжалявам, ако някой мисли, че е шофьор и че кара кола и няма четиридесет стотинки на ден да инвестира в неговото си здраве.
На господин Атанасов да кажа: и в моето здраве, господин Атанасов. Казах за себе си, защото не зная Вие с какви коли се движите. Аз се движа само с моята си кола и навивам между шест и десет хиляди километра на месец. Не съм съгласен непрекъснато да се страхувам, че срещу мен има убийци, които са тръгнали да се саморазправят с мен по някакъв грозен начин.
По отношение на регламентацията, за съжаление, това е една от причините, които предизвикват смърт в България, убийство на пътя, защото го казвам „убийство“, който не изпълнява тази норма, ако я приемем. Тя не е регламентирана, иначе имаме регламентация и за фарове, имаме регламентация и за скорости, имаме и за колани, и за всичко останало.
По отношение на прословутия Запад. Те не са били в социализма и не са се научили да лъжат, затова си спазват правилата и без да са писани. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Какво да направим сега?! Трябва да дисциплинираме тази нация, докато си отидат такива като нас, възрастни, където са се научили да кръшкат и да лъжат началниците. (Смях и оживление.) Съжалявам, че казвам това нещо, ама е така.
По отношение на друго, проверете, защото много обичате да цитирате, но много изборно цитирате тази статистика. Не знам колко време ми остава, имам още малко време. Вижте за какви застраховки става въпрос в държавите, които Вие цитирате (шум и реплики), и тези, които са при нас. Те са несъизмерими. Ако въведем техните правила, няма да ни пуснат да излезем от парламента. (Реплика.)
Има общо, разбира се. Сега регламентираме нещо, което го няма в регламентите. И аз съжалявам, но се радвам от друга страна, понеже тук виждам, че няма партии. Тук има хора, които мислят за себе си, за близките си и за всички, и тези, които мислят популистки, защото една лятна гума… Колеги, който кара сега с летни гуми, да знае, че ги изхабява три пъти по-бързо и си хвърля парите на вятъра. Моля Ви, сменете си със зимни гуми. Благодаря Ви. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Тошев.
Господин Добрев, заповядайте за процедура по начина на водене.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, правя Ви забележка по начина на водене. Според мен тук трябва да се обсъждат политики, а не конкретни народни представители кой какво е предложил.
За последните четиридесет стотинки на ден, за които чух от господин Тошев, умножени по 365 дни прави точно 146 лв., господин Тошев. 146 лв. по Вашите думи всяка година натоварвате повече българските домакинства, върху онези 100 лв. за винетки, върху онези 150 лв. за гражданска отговорност. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
И не давайте за пример високите застраховки в Швейцария. Погледнете доходите, като процент от застраховките, и ги сравнете и в България. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Приемам по начина на водене, въпреки че Вие в ГЕРБ не можете да се разберете. Всичките сте на различни мнения, така че аз съм длъжен да Ви давам думата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Думата има народният представител Петър Кадиев, след него е Цветомир Михов, след него – Димитър Байрактаров.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Ще започна от това, първо беше обяснено, че няма зимни, няма летни гуми. Е, да, но производителите там, където са направени гумите да има сцепление в зимните условия, има съответния знак.
Освен това не съм съгласен, че няма всесезонни гуми. Има такива. Поразрових се доста, дори и коментирах – няма да кажа фирма, за да не правя реклама, има такива гуми, на които има съответния знак, и този знак наподобява нещо на планина. Всичко това е направено от производителя защо? Защото трябва да се създадат условия за безопасност на пътя. Това, което правим в момента, е точно това – трябва да създадем такива условия, така че да не се случват повече произшествия.
Мога да Ви дам много примери, защото аз съм от четиридесет години шофьор, живея в планината и непрекъснато ми се е налагало да пътувам във всякакви условия. Моята кола е джип и е с много екстри, да не кажа, почти всички екстри. Имал съм случаи в командировка, връщам се, в планината пада сняг и едвам спускам наклона на Предела, с хиляди условности. Ако срещу мен имаше някаква кола, може би щях да я помета. Това нещо ме кара да бъда „за“ промяната. Така да направим, че наистина да създадем условия на шофьорите, и най-вече безопасността не само на нас, но и на тези, които са срещу нас. Защото, когато вече това се случи и започне да се търси най-малкото отговорността, фактът, че ти можеш да убиеш някой, трябва да се замислиш много. Аз съм „за“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Кадиев.
Реплика на изказването?
Първа реплика – заповядайте, господин Славов. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
Реплики, господин Михов, Вие не слушате.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кадиев, взимам възможността за тази реплика и искам да Ви попитам нещо, тъй като Вие доста експертно ни разказахте някои неща, включително и по начина, по който се придвижвате по пътища с планински условия през зимния сезон и така нататък.
Искам да Ви питам, тук в текста е записано, че става дума за гуми, предназначени за зимни условия. Вие самият споменахте така наречените „сезонни гуми“: според Вас те включват ли се в този текст и утре, ако хора са си купили така наречените „сезонни гуми“, те ще бъдат ли изправни, ако този текст се приеме, или няма да бъдат? (Реплика: „Да, да.“) Това е едното нещо.
Другото, което искам да Ви питам. Виждам тук едно предложение – на колегата Байрактаров, мисля, че беше, което касае грайферът. Ако се приеме предложението за гуми, предвидени за зимни условия, но нищо не се каже за размерът на грайфера – ако човек кара с износени зимни гуми и същевременно друг до него примерно кара със сезонна, с 4 мм грайфер, не е ли вторият на практика този, който се движи по-безопасно. Тоест редно ли е да помислим – или едното, или другото, или трябва да има и нещо добавено за размера на грайфера, който тази гума все пак трябва да има, ако наистина целим безопасността на хората, а не нещо друго?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Славов.
Втора реплика – Делян Добрев.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Кадиев, аз не споря с Вашата теза. Аз я приемам напълно. Зимните гуми са по-сигурни. Ние трябва да се опитаме да убедим обществото, че подлага на голям риск и себе си и околните, ако шофира през зимата с летни гуми. Това обаче, срещу което съм против, е ние отново с решение на Народното събрание – не по убеждение, а със закон да задължим всички български домакинства да направят един толкова съществен разход. Тук наистина има хора, които могат да си го позволят, а не си го позволяват, тях можем да ги задължим, но има хора, които не могат да си го позволят. Те през зимата почти не карат своите автомобили. Ако наистина една качествена зимна гума от стандартния размер за автомобилите е 120 лв., четири гуми са 480 лв. Един милион домакинства, ако нямат зимни гуми, са 480 млн. лв. (Реплики.)
Тук говорим за това, че ние ще натоварим българските домакинства с един огромен разход и ще ги натоварим със закон, а не с убеждение. Аз съм съгласен да направим колкото искате кампании за това да изтъкнем предимствата на зимните гуми и да насърчим хората тогава, когато могат, да си закупят зимни гуми. Ако не могат да си закупят зимни гуми, да не карат колите си през зимно време, за да се чувстваме всички безопасни на пътя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Правото на дуплика, господин Кадиев.
ПЕТЪР КАДИЕВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Аз ще отговоря само с едно нещо. Когато тръгна този текст в Комисията, доста се позаинтересувах коя е онази част от гумата, която пази и всъщност дава сцеплението. Много хора в момента се заблуждават, че това е едрият грайфер. Не е вярно. Ситната част, ситният грайфер, всъщност това дава сцеплението на гумата – дали е в зимни, или в летни условия. Да, съгласен съм, че когато се стигне на протектор 1,4 или 1,6 вече започва да става на прага, но в крайна сметка самият производител дава съответните параметри на тази гума. Така че всеки, който си поставя такава гума, трябва да знае с какъв параметър той ще работи.
А до убеждението, това не е въпрос само на убеждение. Вижте, 8 декември аз съм го запомнил с нещо – Студентският празник. На 8 декември винаги пада сняг на Пампорово и елате да видите какво се случва от Чепеларе до Пампорово – хаос, катастрофи и така нататък. И това е винаги, всяка година. Ами нека този, който е решил да бъде там, да кара ски или да празнува, да си направи сметка и да обезопаси себе си, да обезопаси околните и тогава да тръгва. И всъщност тогава вече не става въпрос за убеждение, става въпрос за нещо по-различно. Тук става въпрос за човешки живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Думата за изказване има народният представител Цветомир Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Ще използвам в процедурата за изказване да направя редакционна поправка. Това е за колегите, които все още подхождат с недоверие към Законопроекта и специално към този текст – към господин Добрев, към господин Атанасов и така нататък. Това предложение направихме и с колегата Павел Димитров в Комисията. За съжаление, то не бе подкрепено достатъчно, за да стане част от текста, който имаме на второ четене. Този текст, който предлагаме, ще го изчета.
Господин Председател, ако искате, после ще Ви го дам писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Мисля да ми го дадете писмено, да.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Текстът би звучал по следния начин:
„§ 10. В чл. 139, ал. 1 се създава т. 4:
„4. с гуми, предназначени за зимни условия или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 мм за периода от 15 ноември до 1 март.“
По този начин даваме две възможности на всички шофьори. Единият вариант е, който желае да си сложи зимните гуми с по-доброто сцепление, защото, когато говорим за зимни гуми, не говорим за това дали има сняг или има лед, или има други неблагоприятни условия по пътя. Говорим най-вече за температури, защото зимните условия – всички знаем, можем да имаме цяла зима без сняг, но температурите се въртят около нулата. Всички специалисти казват, че една лятна гума под 7 градуса температура на въздуха – това, което дава на пътя като показатели, са съвсем различни, най-вече заради свойството на каучука, който се държи по един начин при студено и се държи по друг начин при по-топло.
Затова говорим при зимни условия, а не говорим при сняг, лед или други хипотези, които биха били хипотетични, биха дали възможност за обжалване на такива фишове и възможност за други интерпретации.
Мисля, че по този начин даваме възможност на хората, които са решили – или едното, или другото. Но нека наистина тези, които са решили и не искат да си закупуват нови зимни гуми – или поне да са такива, които са зимни, да им дадем възможност да си карат с тези, които имат налични, но дълбочината на протектора да отговаря на минималните условия, които трябва да има един автомобил при зимните условия, а не така, както е записано в момента в Правилника за движение по пътищата. Знаете ли какво е изискването в момента? Изискването е 1,6 мм грайфер на протектора. Хайде всички да си представим какво значи 1,6 мм в средата на гумата. Всеки да направи така с ръце и да си представи какво е 1,6 на средата, в края имаме сигурно 0,2. Това е, което е записано в Правилника за движението по пътищата. Ако ние не приемем някакъв текст, който по някакъв начин да промени това нещо, ще дадем възможност на всички, които са решили през зимните условия, или неблагоприятните метеорологични условия през този период, да карат с автомобилни гуми, които са 1,6 мм на средата.
Пак Ви моля, преди да гласувате просто направете така с ръце и си представете колко е 1,6 мм грайфер за зимата. Тогава решете как ще гласувате и дали всички искаме по някакъв начин да променим нещо или така и така сме тръгнали по линията на популизма, дайте да караме докрай – до края на това Народно събрание да не направим нищо, пък да става каквото ще след нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря.
Реплика – заповядайте, господин Христов. (Реплики на Цветомир Михов с народни представители от ГЕРБ.)
Господин Михов, уточнете дали е редакционна бележка, или е цял текст. Имам чувството, че това е цял текст, а не редакционна бележка.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Не, към текста на вносителя е редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ще го подложим на гласуване.
Заповядайте, господин Христов.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Михов, естествено, ще подкрепя предложението, което направихме заедно в комисия и повтаряте сега в зала. Но ще Ви обърна внимание, че пропускате някои аргументи, които бяха изложени в комисия, а е важно да се кажат и в зала.
По отношение на зимните гуми, бяха изложени редица картини на всеки един от нас народните представители в тази комисия, описващи в зимно време десетки или стотици бодри водачи на автомобили, тръгнали в лед и в сняг със зимни гуми, причиняващи задръствания и десетки инциденти както по междуградските пътища, така и в градовете. Естествено, статистика няма. Няма такава статистика, защото досега е нямало такова изискване.
Пропуснахте да споменете още нещо, колега. Третира се едно друго предложение, касаещо поставянето на вериги при определени условия. Но пропускаме така услужливо да коментираме, че няма никакви критерии и изисквания за качеството на тези вериги. Има различни видове вериги – има метални, има текстилни, има течни, пръскащи, спрейове и всякакви други подобни. Но ние никъде не залагаме минимални изисквания какви да бъдат тези вериги, за да са безопасни. Не един и два пъти са били случаите, когато неправилно монтирани или нискокачествени вериги са предизвиквали инциденти, защото се късат, хвърчат брънки от тях като шрапнели и създават редица други проблеми. Да не говорим, че ефективността им извън сняг е нулева. На лед и на асфалт тези вериги нямат абсолютно никаква стойност, никакъв ефект, никаква помощ при сцеплението или при стабилността на автомобила.
Ще Ви моля, ако вземете дуплика, да доразвиете и споменатите тези, защото те са важни за аргументираното решение само след малко – дали да задължим всеки водач да кара безопасно през зимния период, ползвайки зимни гуми, или да продължим по същия начин, както и до момента, причиняваме десетки или стотици инциденти, някой път с фатални последици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Христов.
Втора реплика – господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Михов предложи според мен много разумна редакция на текста, затова се надявам да я подложите на гласуване. Неговата редакция, ако съм разбрал добре и моля господин Михов да потвърди, ако това е така, казва, че не е задължително да се кара със зимни гуми – може да са зимни, може и летни да са гумите, стига, ако гумите са летни, пък дори и зимни, те да имат 4 мм грайфер, при положение че една чисто нова гума има 8 - 9 мм грайфер, тоест означава да не са изтъркани повече от половината, така да се каже. В този случай всички хора с читави летни гуми също ще могат да карат през зимно време. Според мен отпадат споменатите от мен аргументи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Има ли трета реплика?
Дуплика – заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Точно и правилно сте ме разбрали, господин Добрев. Точно това беше моето предложение. Давам възможност на хората да си избират два варианта. Единият е да си закупят типично и специфично зимни гуми или в райони на страната, където хипотетично решаваме, че зимният период е по-лек, зимата е по-мека, ще могат да карат и с наличните си летни гуми или с такива, които са закупили, но да не бъдат с дълбочина на протектора по-малка от 4 мм. С това, мисля, че изпълняваме и двете условия на всички в залата.
На поставената реплика от Павел Христов, с него в комисията и сега, преди изказванията, дебатирахме много – има много какво да се каже и за спецификите на едните и на другите гуми. Има възможност да говорим тук с часове и дни наред. В края на краищата залата е тази, която решава.
Мисля, че това предложение, което направих току-що, поне от разговорите, които проведох с колегите, би се подкрепило в много по-висока степен от това, което беше дискутирано в комисия, и това, което беше и на вносителя, и другите възможности.
Затова направих редакционната поправка и наистина ще Ви помоля, колеги, да преминем към гласуване. Мисля, че това е най-реалното и възможното, което успяхме да направим и би отговаряло и на едните, и на другите мнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Правите ли процедура за прекратяване?
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Може би има и други колеги, които искат да се изкажат. Не правя процедура за прекратяване. Нека всеки да изкаже своето мнение. Аз пак казвам, че това е най-разумно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Михов.
Следващото изказване е на Димитър Байрактаров. След това са се записали Настимир Ананиев и Иван Вълков.
Имайте предвид, че е 14 ч. без 15 мин., можем да излезем извън 14,00 ч., което означава, че няма да гласуваме предложението на господин Михов и текста на § 16 по доклада на комисията.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Утре е регламентирано – днес приехме коя да е т. 1, а т. 2 е военната точка, така че ще отпадне за другата седмица. Просто е въпрос на преценка от Народното събрание.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, новата т. 4 на ал. 1 в чл. 139 е изключително важна, но мисля, че в правилна посока трябва да бъде проведен дебатът.
Тези, които сме правили предложения по този член, включително и аз, проведохме доста сериозни разговори с различни групи експерти, за да можем наистина да предложим текст, който да е в полза на обществото, в полза на безопасността на хората и в същото време да не е в техен ущърб и щета.
Може би от цялата тази дискусия хубавото е, и аз отсега казвам, че ще подкрепя текста, който колегата Михов предлага, тъй като това е правилният текст. Защо е правилният текст? Защото, уважаеми колеги, първо искам да Ви споделя мнението на специалистите и експертите в тази област и да Ви кажа, че зимни гуми не съществуват, колкото и странно да Ви звучи това нещо.
Гумите, които условно сме приели за зимни, всъщност от професионална гледна точка са гуми за сняг. Казвам Ви това, което са ми споделили експертите. Затова на тях има снежинка – не защото снежинката е символ на зимата, а защото са гуми за сняг.
Точно когато коментирахме всички тези неща, изникна и другият голям проблем. А той е, че една огромна част от превозните средства от моторните превозни средства – повтарям, защото в чл. 139 има нещо, на което Вие вероятно не сте обърнали внимание, че там пише – за пътни превозни средства, а пътно превозно средство е и конската тяга. Каруцата – на нея какви гуми ще сложим, ако влезем в тази дълбочина? Но аз се абстрахирам от тези неща и Ви казвам неща, които са важни.
За една огромна част от превозните средства всъщност няма и никога не е имало производство, условно казвам, на зимни гуми. Това са автобусите, които с над 40 души превоз, това са големите тирове и така нататък. За тях няма производство на зимни гуми, тоест тези водачи, тези собственици на такъв род превозни средства ние вече по презумпция ги превръщаме в нарушители.
Вторият мотив, за който ще подкрепя компромисния текст на колегата Михов. Например в района на гр. Сандански, Петрич и така нататък, повярвайте ми, там почти не пада сняг. Там почти не пада сняг! Дори и в най-тежките студове, които имаме тук, в София, там температурите са в порядъка от 10 до 12 градуса. Тоест, ние по презумпция тези хора ги задължаваме да използват гуми, които не са предназначени за условията, при които те живеят и развиват своята дейност и живот. Затова тук пак ще постъпим неправилно.
Накрая, за да приключа със своето изказване, именно поради тази причина ние стъпихме, че дълбочината на протектора трябва да бъде в този период не по-малко от 4 мм. Това е предложението, което аз съм направил, и това изискване да важи за периода от 1 декември – 31 март, тъй като направихме и съпоставка през Метеорологичния институт в кой период от време вали сняг и има опасност по пътя да бъдете застигнати от снежна буря и така нататък. В противен случай, приемайки само еднозначно единия текст, това означава, че ние действително ще ощетим големи групи граждани, други ще ги превърнем в нарушители, просто защото те не могат да изпълнят и да приложат Закона. Затова правилното предложение е – и аз ще го подкрепя, предложението на колегата Михов, тъй като то е компромисно и в същото време дава възможност за гъвкавост, дава възможност Законът да бъде приложен. Благодаря Ви и апелирам да подкрепим компромисния вариант на колегата Михов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Реплика? Няма.
Господин Ананиев, имате думата за изказване.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Бих подкрепил предложението на колегата Михов. Бих заковал, разбира се, срока от 1 декември до 1 март. По принцип не са фатални двете седмици, но е много важно какъв сигнал даваме ние като Народно събрание. Миналата седмица сигналът, който дадохме с 60-те километра, които са над ограничението, което отхвърлихме, за мен не беше добър. Ние като Народно събрание трябва да кажем, че безопасността на пътя е важна за нас и това е сигналът, който даваме. Да, има нюанси. Темата е много специфична. Всички казаха: първи сме по смърт на пътя. Да, първи делим с Румъния – 95 загинали на 1 милион жители.
И само един нюанс. Скоростта е най-големият убиец. Някой каза: няма статистика. Всъщност скоростта е най-големият убиец, защото, когато карате с летни гуми при зимни условия, Вашият спирачен път се увеличава и всъщност катастрофите се водят по несъобразена скорост, но те са всъщност, защото не сте съобразили Вашата скорост и спирачния път при условията, при които сте карали. Затова нека приемем поне текст, който прехвърля тази отговорност на водачите. Не може всеки да прави каквото си иска. Трябва да има такава отговорност, да се съобразяваме и по този начин да се борим с черната статистика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Ананиев.
Реплика? Не виждам.
Господин Вълков – заповядайте.
Думата има народният представител Иван Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател. Правя процедура за удължаване работата на днешното заседание до приемането на параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Предложението на господин Иван Вълков е за удължаване на времето до приемането на този параграф.
Колеги, моля да гласуваме.
Гласували 69 народни представители: за 61, против 3, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
ИВАН ВЪЛКОВ: Господин Председател, искам да дадете възможност за прегласуване, тъй като имаше хора, които не успяха да гласуват. Колегата от Реформаторския блок току-що влезе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да, видях и аз това движение в залата.
Ако обичате, режим на повторно гласуване. Гласуваме удължаване на работното време на днешния пленарен ден до приключване на гласуването по предложенията за § 16 в доклада на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 72, против 3, въздържали се 3.
Предложението за удължаване на работното време е прието.
Имате думата, господин Вълков за изказване.
ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми дами и господа, искам да внеса яснота по отношение на статистиката, която беше казана тук от тази трибуна, за тези предложения, които са направени в Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Статистиката е направена от 39 държави на Европейския съюз и са приети три подхода основно. Единият, който е императивен – задължително движение на пътните превозни средства и моторните превозни средства с гуми, предназначени за зимни условия. Такива са пет страни в Европа. Седемнадесет страни, между които са Великобритания, Испания, Италия, Франция и така нататък, са с препоръчителен режим на движение на зимни гуми. В седем страни, между които са Украйна, Беларус и Гърция, няма никакъв режим на движение по отношение на гумите.
Държа да направя това уточнение, защото в Комисията дебатът, който се водеше, беше основно за това дали да бъде императивно задължението, или да бъде направен подходът, който беше възприет като препоръчителен. Мисля, че беше изключително добра дискусията, която се водеше в залата, и текстът, който е предаден от нашия колега господин Михов, е добър, като смятам, че можем да променим срока. Аз съм „за” – от 1 декември до 1 март, тъй като този срок отговаря по-точно, защото имаме различни климатични области в държавата. Въпросът е, че има задължение, имаме и срок, което е много важно за изпълнението на това условие за гумите.
Изключително важно е предложението, което беше направено за дълбочина на протектора – 4 мм. То не е направено случайно, така както е направено в момента, не в Правилника за приложение, а в наредба на Министерството на вътрешните работи, където дълбочината на грайфера е 1,6 мм. Не знам на какво се основава, но на всички доклади, на всички производители на гуми, критичните стойности на гумите, след които гумата губи своите свойства, са между 3 и 4 мм. Затова смятам, че подадената 4 мм от страна на колегата, са изключително точни и те се базират на това, какво казват производителите на гуми.
В тази насока предлагам да бъде приет текстът на колегата, който беше предложен тук, като предлагам само да има промяна в срока – от 1 декември до 1 март. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Вълков.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда съвсем кратък.
Първо, постави се въпросът за лобизма и смятам, че за в бъдеще морално от наша страна е като ставаме тук да казваме има ли конфликт на интереси. Затова казвам, че нямам нито фирми за таксиметров превоз, нито фирми вносители на гуми, нито производители както аз, така и свързани с мен лица.
По въпроса за зимните гуми. Продължавам да настоявам за зимната гума и ще Ви кажа защо. Ако нямаше смисъл от зимната гума, защото не е само за сняг, тук имаше изказване, че затова имало снежинка – снежинка е за друго: да се определи, че е зимна гума, но, пак повтарям: ето, цитираха се производители и мнения на производители. Под 7 градуса – 5 градуса плюс, под тази температура зимната гума и каучукът имат едни свойства за сцепление в пътя и износване, и съвсем друго качество е лятната гума. Искам всеки един от Вас да си зададе въпроса: ако е все едно, и не само грайферът има значение, за какво производителите ще произвеждат зимни гуми? На тях ще им е много по-евтино да произвеждат един тип гуми и да си правят бизнеса много по-лек. Значи, те сами ще си усложнят живота и ще правят и зимни гуми?! Но това е друг въпрос.
По въпроса за корупцията. Да, предложението да не се допускат корупционни схеми – това, което се предлага от господин Михов, е правилно, защото има срок. Не може, да речем, Пътна полиция да те спре през останалото време и да каже: „Ти защо си с еди-какви си гуми, защо не си с такива?“ Въпреки че трябва да помислим по един въпрос, примерно октомври или ноември месец да те спре и да ти каже: „Ти защо си със зимни гуми, а не си с летни?“ Тук трябва да помислим, защото може да се получи рекет в друга посока. Ще кажат: защо лятното време си със зимни гуми, което пък е хептем… (Смях и оживление.)
АТАНАС АТАНАСОВ (РБ, от място): Не е забранено.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Но е казано, че трябва да си… Добре.
За разходите го говорихме, няма смисъл да го поставям. Това не е някаква социална загриженост. Трябва да Ви кажа, че в целия свят колата не е необходимост, а е лукс. След като искаш да караш кола, си купи и бъди безопасен на пътя. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Защото по същата логика, господине, да не казвам името, за да не искаш после обяснение, същото е ако те спрат и ти е изгоряла крушката на фара и да кажеш: „Чакай, сега аз нямам пари, ти ще ме караш да си купувам крушка!“. Това е неизправен автомобил. След като не си с тези гуми, ти си с неизправен автомобил.
Ако говорим и сме се загрижили толкова за тези обикновени хора, бай еди-кой си, който е с жигулката – старата, да не забравяме, че когато си мислим за него, пропускаме всички тези фирми, които имат автомобили и са задължени колите им да са със зимните гуми или със сезонните гуми, които трябва да бъдат, и с грайфера, който трябва да имат. Неприемайки това нещо под този претекст, който Вие казвате, значи, че и тези, които имат пари, и те могат да си карат с галоши. Аз не го разбирам.
Затова, за съжаление, колеги, ако трябва да приключваме и да сме компромисни, може би на този етап, пак повтарям, аз съм за зимните гуми, но го няма като предложение. В Комисията го няма в Проектозакона, остава да приемем това, което господин Михов каза. За срока, мисля, че не е толкова от значение. Дали е две седмици повече, две седмици по-малко, няма никакво значение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Реплика на изказването на господин Велчев? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Първо, уважаеми колеги, от доклада на Комисията гласуваме предложението на народния представител Петър Славов, което Комисията не подкрепя.
Тъй като мина много дълго време, в доклада на Комисията § 10 се заличава – това е предложението на вносителя, а в доклада на Комисията става § 16.
Гласуваме предложение на Петър Славов, неподкрепено от Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 2, против 14, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Следващото предложение на Настимир Ананиев е оттеглено.
Оттеглено е предложението и на Иван Вълков.
Димитър Байрактаров оттегля предложението.
Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Остава да гласуваме предложението на господин Цветомир Михов. Това е § 16 в доклада на Комисията. Чета предложението на господин Михов:
„§ 16. В чл. 139, ал. 1 се създава т. 4:
„т. 4. с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 мм през периода от 15 ноември до 1 март.“
Коректен ли е текстът? (Реплика от народния представител Цветомир Михов: „Да.“)
От 15 ноември до 1 март е предложението на Цветомир Михов, а предложението на господин Вълков е от 1 декември. Сега гласуваме предложението на господин Цветомир Михов: от 15 ноември до 1 март.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Фактически това е § 16 в доклада на Комисията, променя предварителния текст, който беше сложен. (Шум и реплики.) Целият § 16 току-що се гласува. Параграф 16 беше изчетен току-що.
Нищо, колеги, да бъдем точни за стенографския запис.
Моля Ви да гласуваме § 16 в доклада на Комисията, то се покрива, но с току-що направеното редакционно предложение.
Гласуваме текста на Комисията за § 16, с редакционното предложение на Цветомир Михов.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарен контрол за 25 ноември 2016 г., петък, начален час 11,00 ч.:
Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката в оставка Меглена Кунева ще отговори на три въпроса от народните представители Станислав Станилов, Николай Александров и Любомир Владимиров.
Министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова в оставка ще отговори на четири въпроса от народните представители Иван Ибришимов – два въпроса, Димитър Байрактаров и Георги Кадиев.
Министърът на външните работи Даниел Митов в оставка ще отговори на три въпроса от народните представители Слави Бинев –2 въпроса, Велизар Енчев и на две питания от народните представители Георги Кючуков и Кристиан Вигенин.
Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева в оставка ще отговори на четири въпроса от народните представители Явор Хайтов, Искрен Веселинов, Михаил Миков и Катя Попова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в оставка ще отговори на 11 въпроса от народните представители Манол Генов – два въпроса, Мартин Иванов, Иван Пенков Иванов, Георги Гьоков и Манол Генов, Георги Кадиев – три въпроса, Хасан Адемов, Иван Кирилов Иванов, Манол Генов и Дора Янкова, и на едно питане от народните представители Иван Кирилов Иванов, Клавдия Георгиева, Евгени Стоев и Милен Михов.
Министърът на културата Вежди Рашидов в оставка ще отговори на един въпрос от народния представител Станислав Станилов.
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева в оставка ще отговори на пет въпроса от народните представители Бойка Маринска, Дора Янкова – два въпроса, Димитър Делчев, Иван Станков и Петър Кадиев.
Министърът на финансите Владислав Горанов в оставка ще отговори на четири въпроса от народните представители Никола Хаджийски, Петър Славов и Мартин Димитров – два въпроса, и Георги Търновалийски, Манол Генов и Стефан Данаилов.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова в оставка на един въпрос от народния представител Манол Генов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова в оставка на два въпроса с писмен отговор от народните представители Мартин Димитров, Петър Славов и Драгомир Стойнев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- два въпроса от народния представител Борислав Иглев към министъра на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова, и към министъра на туризма в оставка Николина Ангелкова;
- два въпроса от народния представител Красимир Янков към министъра на правосъдието в оставка Екатерина Захариева.
Поради предварително поети ангажименти от международен характер в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на здравеопазването в оставка Петър Москов.
Поради предварително поети ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи в оставка Румяна Бъчварова; министърът на икономиката в оставка Божидар Лукарски и министърът на енергетиката в оставка Теменужка Петкова.
Поради служебна командировка в заседанието за парламентарен контрол няма да участват народните представители Атанас Зафиров и Джевдет Чакъров.
Закривам днешното редовно пленарно заседание.
Утре, начален час – 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 14,11 ч.)




Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Иван К. Иванов
Кирил Цочев
Явор Хайтов



Секретари:
Димитър Делчев
Юлиан Ангелов