Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов и Явор Хайтов

Секретари: Айхан Етем и Иван Иванов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Добър ден, колеги! Моля да се регистрираме.
Прекратете регистрацията.
Следващ опит за кворум – в 9,15 ч. Има присъстващи народни представители в залата, просто не сe регистрират.

Открито в 9,18 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втори опит за регистрация относно кворума.
Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Уважаеми народни представители, днес е първата сряда за месец декември и седмичната ни програма се формира по правилото на чл. 50, ал. 8 от Правилника, а именно с предложения от името на парламентарни групи по ротацията на групите.
За този месец първи са Парламентарната група „Български демократичен център – Народен съюз“. Те са предложили съответно това ще бъде точка първа за днес:
1. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители – Явор Хайтов и група народни представители.
Няма постъпили предложения от групите на „Атака“ и АБВ.
Парламентарната група на ГЕРБ предлага и това е точка втора:
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Вносител – Министерският съвет.
Парламентарната група „“БСП лява България”“ предлага и това съответно е точка трета:
3. Първо гласуване на Законопроект за публичните предприятия. Вносители – госпожа Нинова и група народни представители.
Няма постъпили предложения от групите на „Движение за права и свободи“, „Реформаторски блок“ и „Патриотичен фронт“.
След Председателския съвет предлагаме следващите точки от седмичната програма да бъдат съответно:
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Вносител – Министерският съвет.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Вносители – Димитър Байрактаров и група народни представители.
6. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Общ проект, изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти с вносител Министерският съвет – два законопроекта.
Точка седем, предвидена като точка първа за утре, четвъртък – 8 декември 2016 г.:
7. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Общ проект, изготвен от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти с вносители Настимир Ананиев и Антони Тренчев, Красимир Велчев и група народни представители.
8. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител – Министерският съвет на 20 октомври 2016 г. и втори законопроект отново на Министерският съвет на 2 декември 2016 г.
Това ще бъде точка втора за утре – 8 декември 2016 г.
9. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Вносител – Министерският съвет.
10. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Вносител – Министерският съвет.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет.
12. Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет.
13. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Кодекса за застраховането. Вносители – Делян Добрев и група народни представители.
14. Парламентарен контрол по чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – за днес от 12,00 ч.
И обичайният петъчен парламентарен контрол:
15. Парламентарен контрол по чл. 91-103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля да гласуваме.
Гласували 128 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 22.
Програмата за седмицата е приета.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника е постъпило предложение от господин Велизар Енчев, който предлага на заседанието за днес – 7 декември: „Внасям предложение за включване на точка в програмата на заседанието на Народното събрание на 7 декември 2016 г.: „Законопроект за допълнение на Закона за политическите партии с мотиви към него“.“ Допустимо е предложението.
Слушаме Ви.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Имам предвид включване на точка в дневния ред за седмичната програма, а не за днешния ден.
Уважаеми колеги, за четвърти път в последните две години заставам на тази трибуна, за да предложа точка в дневния ред в седмичната програма на парламента за промяна в Закона за политическите партии, с която промяна държавната субсидия за политическа партия, получила над 1% на парламентарни избори, от 11,00 лв. за даден глас да падне на 5,00 лв. за даден глас.
За четвърти път ще повторя своите мотиви, и те са следните. В Европейския съюз средната субсидия за даден глас на избори е 2 евро. В България, най-бедната държава в Европейския съюз, най високата субсидия – почти 6 евро. Затова аз смятам, че е морално укоримо и финансово необосновано политическите партии в България, получили над 1% на парламентарни избори, да получават толкова голяма субсидия. Още по-странно е, че в Закона за държавния бюджет, който приехме миналата седмица, нямаше предложение от нито една от така наречените „системни“ партии за промяна във финансирането на политическите партии и според държавния бюджет за следващата година държавната субсидия остава 11,00 лв., въпреки изразената воля на българските граждани тя да бъде намалена.
Разбира се, и аз веднага правя една много важна корекция – изобщо не съм съгласен с Вас предложението на инициаторите на референдума на Слави Трифонов държавната субсидия да падне на един лев, или пък с изразеното от премиера Борисов предложение държавната субсидия да бъде нула лева. И в двата случая – и на Слави Трифонов, и на господин Борисов – по същество се поставя червена бариера пред всички политически играчи, които са извън този парламент, тъй като всички Вие, които сте в този парламент, имате огромна държавна субсидия, която не позволява появяването на нови политически формации. Така че днешното гласуване за точка от дневния ред ще покаже дали така наречените „системни“ партии уважават вота на българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за включване на този точка в седмичната ни програма.
Гласували 140 народни представители: за 115, против 8, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Останалите две предложения са включени, така че няма да бъдат докладвани.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 30 ноември до 6 декември тази година:
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Ще го гледат и в Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Ще го гледа и Комисията по икономическата политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносител – Методи Андреев и група народни представители. Водеща е Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Ще се гледа от Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Ще се гледа и от Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител – Димитър Гечев. Водеща е Комисията по земеделието и храните.
Едно съобщение:
От Националния статистически институт е постъпила информация за брутен вътрешен продукт през третото тримесечие на 2016 г., предварителни данни: производителност на труда, заети лица и отработено време за третото тримесечие на 2016 г.
Материалът е на вниманието на народните представители в Библиотеката на Събранието.

Започваме с първа точка от програмата, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 554-01-177.
Внесен от Явор Хайтов и група народни представители.
Разпределен е на Комисията по правни въпроси. Няма постъпил доклад.
От името на вносителя – слушаме Ви, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предложението, което е сложено за разглеждане днес в дневния ред на Народното събрание, е една промяна в Наказателнопроцесуалния кодекс на Република България. Целта ни с тази промяна е в досъдебна фаза на наказателния процес престъпленията, свързани с изпиране на пари, данъчни престъпления и престъпления против осигурителната система, да бъдат разследвани от следователи. Към настоящия момент разследването се извършва от разследващи полицаи в системата на Министерството на вътрешните работи.
Държа пред себе си и съм запознат с една подробна статистика през последните три-четири години. От същата е видно, че винаги, когато едно такова досъдебно производство започва като разследване от служителите на МВР, на един по-късен етап същото се преобразува и работата продължава от следователи. Всичко това води до забавяне на разследването. Много често това забавяне води до прикриване на следи. Много често в тези престъпления, които са сложни по своя характер, има елементи на международна престъпна дейност. И с нашата идея тези престъпления да се разследват от следователи, целим да се подобри качеството, на първо място; на следващо място – да се скъсят сроковете. Защото много често ние говорим за това, че през последната година, две или три, са събрани няколко милиарда повече от контрабанда, но искам да Ви кажа, че ако тук успеем да стабилизираме наказателния процес в тази му част, неминуемо ще се повиши и събираемостта в данъчната ни система.
Моля Ви, уважаеми колеги, когато гласувате за този Законопроект, да имате предвид и следното: един разследващ полицай в системата на МВР средно за една година има на производство пред себе си над 100 досъдебни производства. Докато един следовател, според статистиката, разглежда не повече от 10, а има случаи, когато определени следователи от окръжните отдели към прокуратурите в съответните области, разследват не повече от две-три следствени дела на година. По този начин ние губим един човешки потенциал, губим възможността тези хора да бъдат натоварени и да разследват качествено.
Искам да отбележа, че това наше предложение не касае митническите престъпления, които ние в началото на нашата дейност, може би преди около година време, приехме да бъдат разследвани от митническите инспектори към Агенция „Митници“ в Министерството на финансите. Всички ние сме заинтересовани от това да има финансова дисциплина. Без значение управляващи или опозиция, целта е всички търговски дружества, всички физически лица по надлежния ред да плащат своите данъци, защото, в края на краищата, когато започнем да дебатираме темата бюджет, винаги установяваме, че все не стигат пари.
Затова Ви моля да подкрепите това предложение. То е и в духа на предприетите действия за ограничаване на контрабандата и оттам на събиране средства в държавния бюджет. Но, отново повтарям, не по-малко опасни са тези престъпления, свързани с изпирането на пари, данъчните престъпления и престъпления срещу осигурителната система, защото нарушават режима на събиране на данъци в държавния бюджет и оттам невъзможността те да се разпределят по един достоен начин. Средствата, които да достигат до всички български граждани. Аз Ви моля да подкрепите така предложения Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайтов.
Това беше становище на вносител. Чухме мотивите, становищата на комисии и както стана ясно няма.
Откривам дебатите, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председателстващ!
Уважаеми дами и господа, съвсем накратко бих добавил своите съображения в подкрепа на предложените изменения в Наказателнопроцесуалния кодекс. Чухте мотивите на вносителите и те са стройно предложени, съвършено верни и точни като отражение на картина, пред която сме изправени във формата на действащите текстове на Наказателнопроцесуалния кодекс – тези, които определят компетентност на следователите и разпределят работата между разследващи полицаи и следователи.
Вън от статистическите данни, които ни убеждават, че е разумно и е необходимо да се извърши предложената промяна, бих казал само, че разследването на групата престъпления, които се предлагат да станат единствено възможни като предмет на дейност и работа на следователите, наистина отговарят на критерия практическа и правна сложност. Няма по-тежки, няма по-трудоемки, няма по-обемни дела от тези, които са визирани в Законопроекта.
На второ място, вносителите обръщат внимание върху това, че е налице един дисбаланс в натовареността на разследващите полицаи и следователите. Този дисбаланс е ярко изразен в годините и действително пречи на качеството на работата и на едните, и на другите. Ако се приеме предложеното, разбира се, този дисбаланс би бил преодолян, макар че голите числа не винаги отразяват същността на работата. Ясно е, че едно с друго дело не си приличат. Ако едно дело с 20 или 40 тома материали трябва да се съпостави с друго, което може да бъде приключено в рамките на месец или два, то, разбира се, няма как да се придобие ясна представа за обема усилия и работа, които трябва да вложи разследващият.
Но по дефиниция предложените дела са тези, които са тежките, и които биха били съответни на по-малката бройка на делата, които отразяват натовареността на следователите.
Тук става дума вече за нивото на квалификация, тук става дума и за нещо друго. Тогава, когато тези дела по закон ще трябва да бъдат възлагани на следствените органи, ние ще постигнем известна специализация на тези органи и ще избегнем риска от това, тоест тежки случаи да бъдат възлагани на некомпетентни или на начинаещи разследващи в тази сфера, както би могло да се случи при сегашната уредба.
Впрочем по-нататъшните аргументи са доста специализирани и професионални, но оттук нататък бих Ви помолил да съобразите всичко това, което е заложено в мотивите – съображенията на вносителите, и да имате убедеността, че това предложение е добро, води до повишаване на качеството и срочността на решаване на тежки дела, от което, разбира се, и системата, и държавата, и гражданите на България имаме определена нужда и полза.
Призовавам Ви да гласувате за предложението на вносителите, така както беше представено пред Вас. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за изказването.
Реплики? Няма.
Желаещи за други изказвания?
Господин Казак – изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим този Законопроект, не само защото той е обоснован достатъчно съдържателно, а защото това е наша принципна позиция още от времето, когато се предприеха законодателните мерки преди години в изпълнение на някакви препоръки, свързани с Глава „Правосъдие и вътрешни работи“, още по времето на преговорите за присъединяване на България към Европейския съюз и за това тотално да се изпразни от съдържание дейността на следователите, тотално те да се лишат от правомощия в полза на дознателите или така наречените „разследващи полицаи“. Още тогава ние бяхме „против“, тъй като така или иначе следствието по Конституция е неделима част от съдебната власт и на него е поверено разследването на дела, и не можеше да се допусне по такъв драстичен начин хора, които са изградени като експерти, като професионалисти в областта на наказателното разследване, да бъдат оставени без работа практически. Тяхната работа, включително по такива дела – с огромна фактическа и правна сложност, да бъде прехвърляна на хора, които към онзи момент нямаха юридическо образование, нямаха никакъв опит в разследването на много по-лесни за разследване дела камо ли за такива, касаещи финансовата и осигурителна система, които изискват наистина широки познания, опит, рутина, възможност да се съпоставят факти и обстоятелства от различни сфери и от различни институции. Затова ние през всичкото време сме настоявали при следователите да остане разследването на подобен род дела.
Естествено, през всичките тези години те претърпяха много удари по отношение на мотивацията им за работа, по отношение на статута им, но въпреки всичко все още беше запазен един достатъчно добър кадрови и експертен капацитет, за да може той да бъде използван сега за възлагането на тези задачи, които са предвидени в този Законопроект.
Аз мисля, че това е едно добро предложение, добро решение, което наистина ще подобри крайния резултат, а именно – изготвянето и представянето на годни за съда обвинителни актове с годни доказателства, които накрая ще доведат до осъдителни присъди, а не както много често става сега. Сега се претупват разследванията, гонят се някакви срокове, гонят се графици, представят се в съда обвинителни актове, неподкрепени с достатъчно доказателства, и в крайна сметка следват оправдателни решения на съда. Това трябва да се промени и това е един от начините това да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, закривам дебатите и предстои гласуване.
Гласуваме Законопроект за допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс № 554-01-177, внесен от Явор Хайтов и група народни представители на 18 ноември 2015 г.
Моля, режим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 118 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2016 г.
Доклад на Правната комисия.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моля, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника, за процедура за допуск по отношение на госпожа Красимира Филипова – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 103 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2016 г.
На свое заседание, проведено на 15 ноември 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2016 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Екатерина Захариева – министър на правосъдието, и госпожа Красимира Филипова – заместник-министър.
Законопроектът беше представен от госпожа Екатерина Захариева, която посочи, че той е в изпълнение на пилотно решение на Европейския съд за правата на човека „Нешков и други срещу България“. С него се цели съдът с присъдата да определя единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието в зависимост от наложеното наказание и личността на дееца. Предвижда се главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) да осигури първоначално разпределение на лишените от свобода със свои заповеди.
Със Законопроекта се поставят изисквания за типа затворническо заведение, определено според първоначалния режим, териториалното разпределение, което е подчинено на целите да се изпълни минималният стандарт за жилищна площ в спалното помещение, която не може да е по-малка от 4 кв. м, съобразено с актуалните данни за наличния капацитет и населеност.
Предоставя се възможност на осъдения да изтърпи наказанието максимално близо до местоживеенето си с цел запазване на семейните му контакти.
Въвежда се възможност главният директор на ГДИН при установяване на пренаселеност на дадено място да регулира процеса с преместване на лишени от свобода, като се съобрази с тяхното желание. За всяко преместване, което не е поискано от лишен от свобода, съответно отказ от поискано преместване, се предвижда да подлежи на обжалване пред Административния съд.
Предлага се преустановяване дейността на Комисията по изпълнение на наказанията към всеки един затвор, като правомощията й ще се поемат от началника на съответния затвор, който при произнасянето си ще взема предвид становищата на ръководителя на направлението за социалната дейност и възпитателната работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие, където осъденият изтърпява наказанието си. Това разширяване на правомощията на началника на затвора е в съответствие с Европейските правила за затворите, като цели гарантиране на повече бързина и оперативност.
Предвижда се задължително изследване за професионална и психологическа пригодност на кандидатите за държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение „задържане под стража“, в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в териториалните й служби, включващо психологическо изследване и полифизиографски тест.
В обсъждането взеха участие народните представители Хамид Хамид и Петър Славов, които изразиха подкрепата си за Законопроекта.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение в него?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми народни представители! Ще започна с уговорката, че не съм експерт, дори съм доста далеч от дейностите, от проблемите по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, но след като на 3 октомври тази година Законопроектът беше внесен от Министерския съвет с добри намерения и цели, надявам се, направих редица срещи с хора, които пряко, непосредствено осъществяват дейността по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Всички до един изразиха позиция, че предложенията в Законопроекта не кореспондират с реалностите, добрите практики и работещи механизми, доказали се в годините.
Мисля си, и така е редно, че когато се правят реформи, трябва да се реализират след сериозно обсъждане на актуалните проблеми и тенденции – не само в синхрон с международните изисквания и реалности в страната, но и с прякото участие на експерти и специалисти, работещи на терен, които са потопени в грубата реалност и проблематика. Доколкото имам информация, тези хора са имали доста предложения, но нито едно от тях не е взето под внимание при оформянето на Законопроекта.
Това ме кара да взема думата и да представя част от техните виждания, защото „Изпълнението на наказанията е държавна дейност с решаваща роля в противодействието на престъпността и затворът, като институция, е сложна структура, един умален модел на обществото ни“ – мнението на пряко ангажираните с тази дейност. Нямам илюзията, че в местата за лишаване от свобода всичко е наред, защото светът, в който живеем, и разместването на пластовете в политически, икономически и социален аспект влияят и върху тях и налагат въвеждането на нови и съвременни модели на третиране.
Системата на затворите в България, както и дейността по изпълнението на наказанията безспорно се нуждаят от продължаване на започналите през 1989 г. реформи, въпреки че оттогава са направени редица промени съобразно международните изисквания и стандарти.
Отговаряме ли обаче с този Законопроект, с тези предложения на очакванията за реформи и не се ли заличава механизмът на прогресивната система, при която към осъдените лица поетапно се прилага смекчаване на условията на труд и режим съобразно целите на наказанието, визирани в чл. 36 от Наказателния кодекс, а именно: първо, да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави; второ, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления; и, трето, да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото?
Създадената по английски модел прогресивна система се прилага във всички европейски места за лишаване от свобода и е доказала в течение на годините своята универсалност и ефективност. В мен, още по-важно е, че в работещите от системата остава усещане и даже увереност, че ако Законопроектът бъде приет в този му вид, ще доведе до невъзможност на администрацията в местата за лишаване от свобода за адекватно изпълнение на служебните задължения, което пък ще накърни правата и интересите както на лишените от свобода, така и на администрацията, а и на цялото общество.
Ще се опитам по същество да предам някои от възраженията.
Първо, слабост и непремерен ход в Законопроекта е премахването на Комисията по изпълнение на наказанията по места и прехвърляне на задълженията върху началника на затвора. Тази Комисия е колективен орган – той се е доказал в практиката и във времето като работещ по ясни, прозрачни процедури и правила. Защо заличавате Комисията?
Мотивът, че с тези промени ще се изпълнят Европейските правила за затворите в частта им, че администрацията на затвора трябва да гарантира, че във всеки един момент затворът се намира под пълното управление на началника, заместник-началника или друг упълномощен служител, е несъстоятелен и неоснователен, тъй като Комисията се председателства от началника на затвора и в тази си роля той има достатъчно правомощия да упражни в пълна степен ръководството и управлението на поверената му институция.
На следващо място, с предложените промени за замяна на режима и последващо настаняване в затворническо общежитие от открит тип се либерализира настаняването, но, от друга страна, ще доведе до редица сериозни проблеми. Настаняването в затворническо общежитие от открит тип ще затрудни изпълнението на наказанията поради очаквания голям брой на осъдени от категорията „открит тип“ и невъзможността с наличната материално-битова база да отговори на законовите изисквания за минимум 4 кв. м на затворник. Това ще доведе до намаляване на пребиваващите в затвора, но, от друга страна, ще пренасели заведенията от открит тип.
Извеждането на значителен брой рецидивисти в открит тип при облекчен надзор и охрана ще доведе неизбежно и до повишаване броя на бягствата, отклонения от работните обекти и извършване на престъпления по време на изтърпяване на наказанието, което, от своя страна, е предпоставка за влошаване на криминогенната обстановка в района и нарушаване на обществения интерес и спокойствието на гражданите.
Ще възникнат и проблеми с трудовата заетост. Към момента единствено през летния сезон е възможно да се осигурява работа на почти всички лишени от свобода, а след извеждането на значителен брой осъдени в затворническите общежития от открит тип трудовото ангажиране в най-добрия случай ще бъде една трета от хората, пребиваващи там. Възниква въпросът: как ще се въздейства върху останалите лишени от свобода, за които няма да има възможност за включване в трудова дейност?
На следващо място, ще спомена промените за осъдените на доживотен затвор, които също са неприемливи. Срокът за замяна на режима от специален на строг е твърде кратък, за да се прецени доколко в поведението на доживотно осъдения са настъпили позитивни промени, които да доведат до извеждане в общи помещения, предвид тежестта на извършеното престъпление и размера на наложеното наказание. Като пример за сравнение може да се посочи, че един лишен от свобода, осъден на осем години лишаване от свобода, има право на замяна на режима в следващ по-лек след две години, докато за доживотно осъдения това право е предвидено след една година, което неоправдано утежнява положението на срочно осъдените, които са основната част от състава на затвора.
Относно предложените промени в Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс, които касаят института на условното предсрочно освобождаване, становището на експертите е, че предложенията и самото условно предсрочно освобождаване са най-голямото доказателство за изпълнение на целите на наказанието „лишаване от свобода“ по чл. 36 от Наказателния кодекс, който цитирах. Многократното ползване на този институт според тях обаче е в разрез с криминогенната обстановка в страната, повишената битова престъпност и не кореспондира със заложените цели в чл. 36 от Наказателния кодекс.
За критика са и промените, предвидени в параграфи 14 и 46 от Проекта, където се предвижда промяна на атестацията на всички държавни служители, заемащи длъжности в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й поделения, с психологическо изследване и полифизиографски тест – полиграф или детектор на лъжата. С тези тестове служителите се поставят в позиция „виновен до доказване на противното“. Тези хора с работата си са доказали професионализъм и почтеност – така им се уронва престижът и авторитетът. Това с детектора на лъжата ми прилича на заимствано от някой американски екшън. В мотивите към Проекта не става ясно кое налага тази процедура да се прилага.
Възникват редица въпроси, на които няма логични отговори, като например: какво се цели и къде е логиката в подлагането на този тест на служителите? Има ли визия какви ще са последствията? Какъв респект ще имат служителите спрямо лишените от свобода? Доколко е морално и етично служителят да се поставя в тази позиция? Още повече че в Република България в нито една държавна институция не се използва детекторът на лъжата като метод за работа с персонала. Този инструмент се ползва единствено в Института на Министерството на вътрешните работи при разкриване на тежки криминални престъпления.
И тук идва въпросът: служителите престъпници ли са по презумпция? И друг въпрос: защо подборът и изследването на професионалната и психологическа пригодност на служителите се извежда извън системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и се поверява на външна организация? Това не създава ли възможност за използване на тази информация за цели, различни от предвидените в Закона? Тази външна организация ще бъде подложена на засилен корупционен натиск, който и към момента съществува, но с тази разлика, че спрямо психолозите от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ може да се търси дисциплинарна, административна, наказателна и всякаква друга отговорност, а от външната организация не може да се търси такава.
И не на последно място, предвиденият нов ред в предложенията за подбор и изследване на професионалната и психологическа пригодност на служителите ще доведе до изтичане на значителен финансов ресурс от държавния бюджет към частни организации, а тези средства биха могли и би било по-разумно да се насочват към подобряване на условията в затворите и в програмите за обучение на служителите.
Има проблеми с предложените изменения в чл. 3, и по-конкретно с отпадане на израза „умишлено“ от основния текст. Това отпадане не е необходимо и не е оправдано. А и когато говорим за този чл. 3, особено ал. 2 от Проекта, за завишените изисквания и формулировката на неблагоприятните условия за изтърпяване на наказания, трябва да сме наясно, че към момента материалната база на местата за лишаване от свобода по никакъв начин не може да отговори на завишените изисквания.
В заключение ще цитирам почти дословно становището по Законопроекта на хората, с които се срещнах и на които не им е безразлично какво ще става в местата за лишаване от свобода. Те казват: „Системата на затворите е сложна йерархична структура, с водещи компоненти – законност, сигурност и ресоциализация, което предполага всяка промяна в нивата и спецификата на дейност да бъде предшествана от извършен функционален анализ на системата, изработени ясни критерии за отчитане на ефективността и даване на прогностична оценка. От посочените мотиви не става ясно доколко и как законовите промени ще се отразят на нивото на сигурност в затворите и процесите на ресоциализация“.
Предвид всичко, което казах и което изброих дотук, изключително наложително е текстовете да бъдат подложени на ново обсъждане и задълбочен анализ от работна група, включваща служители, чиито професионални задължения са в пряка, непосредствена връзка с прилагането на наказанията.
От тези срещи останах с убеждението, че Законопроектът в този му вид няма как да бъде подкрепен, поне от мен и от моята парламентарна група. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Гьоков? Няма.
Други народни представители?
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ПФ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Законопроектът за изпълнение на наказанията и задържането под стража – като предлагани изменения в него и като философия може да се каже, че са обосновани, добри са и са правилни. Проблемът на този Законопроект обаче са Преходните и заключителните разпоредби и промените, които се предлагат за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс и Наказателния кодекс.
На първо място, не смятам, че е добра идеята да се правят такива промени през Преходни и заключителни разпоредби, а да не се изготви отделен Проект за изменение и допълнение на НК и НПК, за да могат тези предложения да бъдат подложени на детайлна и обстойна дискусия.
За какво става въпрос? На първо място, със Закона ние въвеждаме според мен необосновано облекчение по отношение на предсрочното освобождаване на така наречените „млади пълнолетни“ – лицата между 18 и 21 години. Не е ясно, няма и достатъчно добре изложени мотиви защо предложителят, в случая – вносителят Министерски съвет, се насочва към тази група, а не към групата примерно между 21 и 23 години. За тези лица, които примерно имат доста натрупани във времето противообществени прояви като непълнолетни, а може би и са извършвали такива престъпления, създаваме облекчения при възможността за предсрочно освобождаване, докато за другата група, която е съвсем близка до нея като възраст, такива облекчения не съществуват. На мен лично не ми е ясно това на каква база се прави и защо се смята за едни лица, които току-що са навършили пълнолетие, от една страна, от друга страна, смятаме, че те са дееспособни, че могат да разбират свойството и значението на извършеното, да се ползват с такава привилегия. Привилегиите, облекченията би трябвало да спрат до момента на навършване на пълнолетие. След навършването на пълнолетие всеки трябва да носи отговорност за своите действия и постъпки – подобни облекчения според мен тук са недопустими.
По същия начин стои и въпросът с действащата към момента законова регламентация, която не допуска повторно прилагане на Института за условно освобождаване спрямо осъдените, които вече са ползвани от него, освен ако не са реабилитирани за престъплението, от изтърпяване на наказанието, за което са освободени предсрочно.
С предлаганите промени се предвижда това ограничение да отпадне, като възможността да получат условно предсрочно освобождаване в действителност се разпростира върху всички осъдени на лишаване от свобода, с което се цели, така е записано в мотивите – „осъдените повторно да бъдат стимулирани да се стремят към поправяне”. Не е ясно тук за какво, защо се предвижда такава драстична промяна с отпадането на това ограничение, което в момента съществува. На практика по този начин ще стимулираме именно лица, които извършват престъпление, именно рецидивисти, в сложна криминогенна обстановка, в която се намираме, да бъдат условно предсрочно освобождавани до безкрайност.
При положение че тези лица са имали възможност да се възползват и им се предоставя възможност да се възползват от този институт, не трябва да се учудваме, тъй като рецидивисти отдавна са усвоили и възприели този начин на поведение в съответното заведение за лишаване от свобода, което ще им осигури оценка, която да доведе до тяхното поредно условно предсрочно освобождаване. С лекота на практика вместо да защитаваме обществото и жертвите на престъпленията, ние като че ли се хвърляме в другата посока – да защитаваме правонарушителите и извършителите на такива деяния. Нещо, което според мен, е абсолютно недопустимо. В тази му част Законопроектът няма как да бъде подкрепен.
По същия начин стоят и промените, свързани със сроковете, в които началникът на затвора се произнася при промяна за облекчаване мерките на лицата, които са осъдени на доживотен затвор. По подобен начин стоят и други промени, включени в измененията на Наказателния кодекс, на Наказателнопроцесуалния кодекс, поради което смятам, че, ако този Законопроект бъде приет, между първо и второ четене трябва да има много сериозна редакция на тези текстове, които са включени в Преходни и заключителни разпоредби, може би за да не се фокусира вниманието на народните представители върху тази част от Законопроекта, която обаче съществено променя, от една страна, наказателната политика, от друга страна - тези институти, които са прилагани много години и са дали своя резултат в борбата с престъпността. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Хамид, за изказване.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи предложения Законопроект. Подкрепяме и поддържаме изпълнението на пилотното решение „Нешков срещу България” на Европейския съд за правата на човека, но, както се изказаха и колегата Гьоков, и колегата Митев, в Законопроекта има доста проблеми.
От една страна, при изпълнение на това пилотно решение, вследствие на многобройните посещения на Комитета по изтезанията на Съвета на Европа в България и констатиране условията за изтърпяване на наказанията в нашите затвори, ние изпълняваме техните препоръки и това пилотно решение – ограничаваме, според мен до крайност, възможността за намеса на надзирателите спрямо поведението на лишените от свобода. Както успях на шега да кажа и на заседание на Комисията, превръщаме надзирателите в затворите в детски учителки, тоест въвежда се едно изискване за доказване на абсолютна необходимост за намеса. Нека разберем все пак, че в българските затвори наказание не изтърпяват малки деца, там има и рецедивисти, както спомена господин Митев, които са усвоили доста добре различни прийоми.
За първо четене постъпиха доста остри становища от редица директори на български затвори за увеличените изисквания по отношение наемането на работа в местата за лишаване от свобода. Мисля, че не това е правилният подход – да увеличим изискванията, за да поддържаме по-добра квалификация. Правилният подход според мен е да създадем конкуренция чрез увеличаване възнагражденията на служителите в българските затвори. Само така можем да постигнем по-добра конкурентна среда и по-добра администрация. Между първо и второ четене ще внесем нашите предложения.
Не можем да се съгласним с крайния субективизъм с отменянето на Комисията по изпълнение на наказанията към всеки затвор. Вече всеки началник на затвор сам ще решава, сам ще предлага за условно предсрочно освобождаване даден затворник. Мисля, че по този начин всеки началник би се застраховал и за да не сбърка някъде, този механизъм за условно предсрочно освобождаване би блокирал. Тоест, за да не сбърка някъде, началникът на затвора няма да предлага нито един лишен от свобода, така че ние ще предложим Комисията по изпълнение на наказанията да си остане като орган. Ще си внесем нашите предложения, а сега ще подкрепим Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Хамид? Няма желаещи да репликират.
Други народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, колеги! Ще бъда съвсем кратък в опита си да подкрепя Законопроекта поне на първо четене.
Има нещо, което може да ни доведе до по-голяма грешка от това да подкрепим Законопроекта с всичките резерви, за които се изказаха колегите до тук, и то е да не го подкрепим. Ако не приемем този Законопроект, нещата остават постарому, а това никак не звучи и не изглежда добре. Казаха се вече, посочиха се по-точно, опасенията от начина, по който се предлагат и са формулирани измененията на Закона. Изказаха се опасения за това, че се премахва Комисията за изпълнение на наказанията, изказаха се опасения, че вероятно няма да може да бъде осигурена трудова заетост, дисциплина в местата за лишаване от свобода и ред други неудачи, които години, десетилетия съпътстват практиката в съответните места. Тези пороци, тези проблеми не са преодолени и при сега действащия Закон. Ето защо да се отвори темата и да се направи опит за тяхното решаване е доброто решение. Това е посоката, в която трябва да се мисли.
И като споделям и тези правно-технически забележки, които бяха отправени от господин Митев, а именно въвеждането на изменения чрез Преходните и заключителни разпоредби на този Закон в кодекси, основополагащи закони – Наказателен кодекс, Наказателнопроцесуален кодекс, това са въпроси, които би следвало да намерят своето отношение и своето решение в процеса на приемането на Закона, и по-точно в периода между първо и второ четене. Ще имаме възможност да направим такива предложения, респективно ще ги направим в името на това да подобрим и да издигнем замисъла на вносителите на едно друго ниво, което да позволи да се използват институтите на наказателната политика по отношение на лицата, лишени от свобода.
Има какво да се направи там, има какво да се цели и преследва и в превъзпитателния процес, и в поправянето на тези лица, които са попаднали в местата за лишаване от свобода. Не би могло това да стане практически изпълнима цел, ако не дадем ход на Закона с гласуването му на първо четене.
Ще подкрепим Закона на първо четене, със съответните предложения в периода между двете четения, за окончателното му приемане от парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Нотев? Няма.
Господин Кирилов, имате думата за изказване.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моето изказване ще бъде изключително кратко във връзка с този Законопроект. Искам да заявя нашата подкрепа към Законопроекта и да апелирам към всички колеги да го подкрепят. Той е сериозна стъпка в опита и в нашето желание да спазим стандарта и изискванията на европейското законодателство за гарантиране правата и свободите на гражданите, включително на една особена категория лица – изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“, както и задържаните лица на други основания.
Както беше посочено, тук изпълняваме изискванията на пилотно решение на Европейския съд. За съжаление, тази практика впоследствие продължи. Действително състоянието в местата за изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“ беше много лошо, изключително лошо, но тук искам да посоча, че в изпълнение на ангажиментите, които беше приела българската държава, започна осъществяването на програма с цел да се изпълнят стандартите и изискванията.
Изказвам благодарност към усилията на Министерството на правосъдието, както и към госпожа Грозданова като лидер на нашата делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която носеше тежката отговорност да защити българската позиция, да убеди европейските ни партньори, че не само ще обещаваме, но ще намерим сили и възможности, въпреки липсата на финансов ресурс, да подобрим условията в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Смятам, че тези усилия двукратно бяха ползотворни – както и на българската делагация в ПАСЕ, така и на българското Министерство на правосъдието, и по тази причина имаме сериозен напредък – в голяма степен е приключило изпълнението на множество ремонтни дейности в затвори на територията на Република България.
По отношение на механизмите и решенията, които се предоставят в този Законопроект, аз лично ги подкрепям изцяло. Тоест смятам, че тяхната идея да има гъвкавост и съобразяване с конкретния статус на лицето, което е лишено от свобода, и неговото развитие по отношение на възпитателната и превантивната дейност, която той е изтърпял в съответния затвор, както и смятам, че е справедливо и предвиждането на административен контрол в някои от случаите на противопоставяне на волята и желанието на лицето, което изтърпява наказанието „лишаване от свобода“.
Ще се радвам да имаме време и възможност да обсъдим всички предложения между първо и второ четене. По тази причина ще се въздържа да предлагам на Вашето внимание различен срок за предложенията между първо и второ четене, като предлагам да останем на този, който е в Правилника, от седем дни, тоест нито да го скъсяваме, нито да го удължаваме. Надявам се да успеем в рамките на настоящия парламент да приемем измененията, съответно модифицирани съобразно всички обосновани предложения и предположения, и да имаме този нормативен акт, който ще бъде съществена стъпка в отчитане на изпълнението на европейските изисквания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Кирилов?
Първа реплика – господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Кирилов, Вие правилно казахте, че приключваме доста ремонти по нашите затвори, по местата за лишаване от свобода, но да уточним, че всичко това е благодарение само на благоволението на норвежкото правителство. Всички тези средства, всички тези ремонти са осигурени по така наречения „норвежки механизъм“.
Моля тази реплика да не я приемате лично към Вас, а към всеки финансов министър на България и България да даде своя принос за поддържане на местата за лишаване от свобода. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Хамид, благодаря за репликата, защото тя ми дава възможност да подчертая още едно обстоятелство. Освен на норвежкия механизъм, който, бих казал, успешно участва и се включи във възможността да изпълним тези изисквания, ние макар да сме в противоположни политически тези, тоест без значение дали сме управляващи и опозиция винаги сме били на една страна, когато сме дебатирали и сме искали допълнителни средства от бюджета точно по отношение на Програмата за реновиране на затворите и за подобряване на условията в затворното дело.
Но Вие не сте прав, че не получихме подкрепа на Министерството на финансите, тоест на републиканския бюджет. Смятам, че такава подкрепа се получаваше в рамките на възможното. В миналия бюджет, ако не се лъжа, подкрепата ни беше над милион и половина, даже по-голяма ми посочва заместник-министърът на правосъдието, а и при всички положения националният бюджет е осигурявал необходимата форма за съфинансиране, в случай че успеем да привлечем европейски проектни средства. Това трябва да бъде следващата стъпка, която трябва да направим за подобряване на условията в затворите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 602-01-55, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2016 г.
Гласували 117 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, № 654-01-94 от 20 юли 2016 г.
Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители.
Разпределен е на Комисията по правни въпроси, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по икономическата политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазването.
Няма представени доклади.
От името на вносителите Законопроектът ще бъде представен от господин Стойнев.
Слушаме Ви, господин Стойнев. Имате десет минути да ни представите Законопроекта.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Може би не трябва да Ви учудва, че няма доклади на комисиите. Хубаво беше от 20 юли досега съответните комисии да се бяха събрали да обсъдят един законопроект, който съм убеден, че е в полза на българската икономика, а и считам, че абсолютно всички Вие сте съгласни да има по-голяма ефективност в работата както на държавните, така и на общинските предприятия. Именно това е един от основните мотиви на този Законопроект, а също така и да отговорим на критериите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. За съжаление, България все още не е член на тази организация като държава – членка на Европейския съюз. Може би няма друга такава държава, която да не е членка. Считам, че именно с този Законопроект ще подпомогнем това членство.
Едни от основните препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са следните:
Първо, правната и регулаторна рамка за държавните и общински предприятия трябва да осигурява равни условия на пазарите, на които същите и частният сектор са в конкуренция, за да се избегнат всякакви изкривявания на пазара. Тази рамка трябва да се основава и да бъде напълно съвместима с принципите за корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Второ, държавата трябва да действа като информиран и активен собственик и да установи ясна и последователна политика, гарантирайки че управлението на държавните предприятия се извършва по прозрачен, забележете, и отговорен начин, с нужното ниво на професионализъм и ефективност.
Трето, държавата и държавните предприятия да признават правата на всички акционери и да осигуряват тяхното равноправно третиране и достъп до корпоративна информация.
Четвърто, политиката на държавната и общинската собственост трябва напълно да признава отговорностите на държавните и общински предприятия към заинтересованите страни и да изисква от тях да докладват за взаимоотношенията им с тях.
Пето, държавните и общински предприятия трябва да спазват всички стандарти за прозрачност във взаимоотношенията си с публичните органи, в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
Разбира се, считам, че ако се приеме този Законопроект, ще се постигнат огромна част от изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, даже бих казал, абсолютно всички препоръки, но и целта ще бъде наистина за едно по-добро управление на публичния ресурс.
Приемането на Законопроекта има за цел:
Първо, да синхронизира, обобщи и уеднакви по подходящ начин съществуващата в множество закони, правилници, постановления, наредби и други актове с различен ранг нормативна уредба на управлението на държавното или общинско участие в търговски дружества, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, дружествата, в които те имат еднолично или мажоритарно участие, или в които публично-правни организации имат участие.
Второ, принципно да отграничи и очертае сферите, в които държавните предприятия ще съществуват и функционират – основно дейности, свързани с постигане освен на икономически и на социални цели, възлагане на предоставянето на обществената услуга и такива, опериращи със значими и важни за държавата и обществото обществени ресурси – публична държавна собственост, във вид на инфраструктура и стратегически обекти.
Трето, да доразвие нормативно реда за формиране и реализация на политиката на държавата по отношение на държавните и общински предприятия, да създаде законова основа за провеждане на открити процедури за номиниране, обсъждане на кандидатурите и прозрачен избор на компетентни ръководства.
Повтарям още веднъж: да създаде законова основа за провеждане на открити процедури за номиниране, обсъждане на кандидатурите и прозрачен избор на компетентните ръководства. Това означава, дами и господа, че от тук нататък, ако Вие се съгласите да приемем този Закон, политическият натиск върху ръководствата на държавните дружества ще изчезне. Там ще бъдат единствено и само професионалисти, които ще се борят наистина да формират печалба. Тази печалба ще остава или в общината, или в държавата, и по този начин ще се формира държавно отговорен капитал.
Четвърто, да интегрира съществуващия в законодателството ред за наблюдение, анализ, контрол и отчитане на резултатите от дейността на държавните стопански обекти както за своевременното отчитане на появата на финансови затруднения, респективно осъществяване на процедури по оздравяване, така и с оглед на прозрачността на взаимоотношенията на държавата, общините, публично-правните организации с тези стопански субекти, включително по контрол и спазване на изискванията на Европейския съюз за непредоставяне на държавна помощ.
Пето, да създаде нормативна уредба, която задължава публичните предприятия да прилагат в много по-голяма степен и неформално критериите за икономическо поведение, отчетност, контрол и прозрачност, разработени в документи на Европейския съюз и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и подходяща част от по-високите изисквания за дейност на публичните предприятия по смисъла на Закона за публично предлагане на ценни книжа.
Шесто, да преодолее цикличната декапитализация на публичните дружества и да създаде условия за тяхното устойчиво развитие, планиране на инвестиционни разходи от собствени приходи и конкурентно развитие в условията на обществено доверие и контрол.
Считам, че именно с този Законопроект – нямам претенция той да не бъде променян между първо и второ четене, може да се създаде много по-добра конкурентна среда, в която държавните и общински предприятия да работят. Крайно време е да се откъсне политическият натиск от управлението на тези предприятия. Те да започнат да работят изцяло на пазарен принцип, да бъдат отговорни за изразходването на публичния и обществен финансов ресурс и наистина да създадат условия за заетост и за икономически растеж.
Примерите в Европейския съюз са много, в света също. Може би в по-късен етап ще Ви изложа какви са примерите по света и как функционират именно тези предприятия. Считам, че това е дупка в българското законодателство. Считам, че там се вършат наистина големи злоупотреби и веднъж завинаги, ако искаме държавата да има силна икономика, макар и базирана и на държавни, и на общински предприятия, те да работят, повтарям, изцяло на пазарен принцип, без тази първа стъпка няма да минем. По никакъв начин няма да бъде прието нашето членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ако нямаме основата, която предлагаме с този Законопроект. Хубаво е да получим подкрепа за този Законопроект, макар между първо и второ четене да бъде доразвит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Стойнев, че Ви прекъсвам. След това ще продължите.
Уважаеми народни представители, нека да поздравим курсантите от Националния военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново, които бяха наши гости и проследиха дебата на парламента днес. (Ръкопляскания.)
Можете да продължите, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, разчитам на Вашия разум – тук да не се делим на партиен принцип, а да мислим за икономиката на страната, за управлението на държавната и общинската собственост, за да постигнем такова качество, каквото вече е постигнато в останалите европейски държави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Дебатът е открит.
Слушаме Ви, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Поисках, ако е възможно, пръв да взема думата на две основания.
Първо, за да коментирам следното обстоятелство. Неслучайно този Законопроект не е обсъден от нито една от постоянните парламентарни комисии. Мислех, че само Правната комисия не го е обсъдила, но се оказва, че нито една от комисиите не е представила доклад по този Законопроект.
Второ, за да обясня вероятната причина за нежеланието на парламентарните комисии да обсъдят такъв Законопроект.
Представителят на вносителя – уважаемият господин Стойнев, каза, че имало дупка в законодателството. Това за дупката не е вярно. Няма такава празнина в законодателството, по-скоро имаме принципно неразбиране на законодателното решение. То не е от този парламент, не е от миналия, не е от Четиридесетото народно събрание. То е някъде много по-назад във времето – бих казал, че вероятно този режим е от 1997 – 1998 г. Режимът е следният. Имаме общи правила и статут на търговските дружества, установени в Търговския закон. Съобразно тези общи правила всичките ни търговски субекти са равнопоставени на пазара. Господин Стойнев, равнопоставеността е първата гаранция, за да имаме нормален пазар. Да, там има много малки правни норми, които да дадат спецификата на държавните и общинските дружества. Има само две правила, които дават възможност държавата и общините да образуват търговски дружества, респективно държавни и общински предприятия.
Без да коментирам в дълбочина основанието на законодателя преди 15 години да установи този ред, на мен той ми се струва логичен, защото специфичните правила намират своето развитие – за държавните дружества в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Този подзаконов акт е правилник. Досега е имало пет-шест правилници с различна подредба на думите в това дълго наименование. Тези правилници съдържаха сходни, да не кажа еднакви решения по отношение на изискванията за управление и контрол на държавното участие в държавните дружества.
За общинските дружества уредбата беше в Закона за общинската собственост, също бих казал „бланкетна“, с не повече от една или две норми в съответния правилник на съответната община за реда за управление на правата на общината „Хикс“ в съответното търговско дружество.
Изпитвам известна гордост като бивш общински съветник и председател на Стопанската комисия в общината – в този Законопроект Вие сте преписали в голяма част Наредбата на Столичната община, която беше приета по времето на ГЕРБ. Ако искате, ще кажа как и при какви условия беше приета, какви бордове заварихме. Заварихме бордове със състав от седем членове, сред които имаше поети, социолози и всякакви специалисти, но не и специалисти в икономиката, бизнеса или търговското право. Тогава им казвах „общински дружества 7 по 7“ – 7 бордовака с по 7 хил. лв. месечна заплата. Там имаше разузнавачи. Общинската икономика изхранваше убедително тъй наречените „бордоваци“. Тогава направихме редукция. Тогава за пръв път направихме конкурсни условия. Тогава за пръв път задължихме всички търговски дружества в Столичната община да провеждат конкурс за подбор на членовете на управителните тела в търговските дружества.
Нека не отнемаме правата на общините да си управляват дружествата. Както сме го предложили сега, ние слагаме в кюпа държавните и общинските предприятия заедно. Казваме, че всичко това ще се регулира с един закон – държавните и общинските дружества ще следват един режим. Да, ама така отнемаме същината на местното самоуправление, възможността на отделната община да провежда стопанска политика или да решава икономически задачи.
Освен това тук прозира една оборена според мен идея за търговски социализъм в институционалната икономика. Дружествата, които са държавни и общински, трябва да са типични дружества. Идеята, че те ще осъществяват някаква социална дейност, мисля, че отдавна е отречена от практиката. Не осъществяват социална дейност.
Единствените специфични търговски дружества, които са общински и държавни, са лечебните заведения, включително ДКЦ-та, болници и рехабилитационни центрове. Но виждате, че те следват спецификата на дейността си по техния закон. Бих казал, че я следват стриктно. Въпреки това стана неестествено лечебните заведения да ги мерим по печалбата. Ясно е, че в голямата си част те нямат печалба, но ако се управляват добре, приходът, който са получили, успешно го инвестират в качеството на медицинската услуга.
Категорично бих възразил и срещу принципни несъответствия. Вие свободно боравите с понятията „публично предлагане“, „публично дружество“. Излиза, че едва ли не всички държавни и общински предприятия са субекти, които следват регулаторния режим на Закона за публично предлагане на ценни книжа. Ако това е идеята, нека да го направим. Нека всички държавни и общински дружества да ги листваме на отделен сегмент на фондовата борса, но не можем да им продаваме акциите.
Цялото ни друго законодателство и европейските директиви изключиха възможността държавните и общинските дружества – тук сте записали – „да оперират с имоти публична държавна собственост“. Изключи се тази възможност. Затова спорихме и по Закона за концесиите. В това трябва да има концесионен режим или трябва изрично да им създадем в другите закони ясни правила кога държавното и общинското предприятие оперира публичния субект.
Тук виждам колеги от Столичната община. Спомнете си колко голям проблем ни бяха почти 15 години „Паркинги и гаражи“ и Столичният център за градска мобилност, който оперира с част от пътното платно за паркиране.
Благодаря на този парламент, че специално за паркирането всички намерихме воля, взехме решение и има някакъв регламент. Но това е само за този случай. Бих казал, че тук политиката на законодателя в тази посока би трябвало да продължи и да се каже и за другите обекти, които са публична държавна собственост, каква е спецификата и режимът на тяхното управление.
Бих коментирал много детайли по законодателните решения, но ми се струва, че принципно изцяло не е уместно да кодифицираме този режим и че ще сгрешим. А за това, че се опитвате да следвате наши постижения отпреди 7 – 8 - 9 години, искам да попитам: как навремето и с какъв конкурс господин Румен Овчаров като министър на икономиката назначи сегашния председател на Вашата парламентарна група за член на борда на „Булгартабак“? (Смях, възгласи и ръкопляскания в ГЕРБ.) Предварителен подбор ли имаше? Конкурс ли имаше? Или беше просто една заповед, с която се назначи заместник-министър? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики? Никой не иска.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Няма какво да се изказват при тези аргументи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Заповядайте за дуплика, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, очаквах повече хора да се включат в дебата по този Законопроект, защото той е важен. Законопроектът не е просто едно хрумване. Това е препоръка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Ако не наложим правила в общинските предприятия и в държавния сектор, никога няма да бъдем членове на тази организация. А всички икономисти тук, в залата, разбират колко е важно.
Може би сте прав, че заявих, че имаме дупка. Имаме празнота! Определено има празнота в това законодателство. Тук въпросът не е кой и как е назначавал във времето. Защото, както Вие дадохте пример, така аз мога да кажа как господин Добрев е назначавал хората, как аз съм ги назначавал.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Как, как?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Затова е важно ние да сложим веднъж завинаги, уважаеми дами и господа, едно конкурсно начало.
Нещо повече, БСП никога не е ръководила Столичната община. Какво се е случвало там – това е въпрос, на който трябва да отговорят други политически сили.
Тук Вие трябва да заявите следното: продължавате ли да правите промени, както онзи ден – сменя се Бордът на „Кинтекс“, без никой да знае каква е причината?! Как се сменя ръководството примерно на АЕЦ „Козлодуй“ или на Българския енергиен холдинг, или на ВМЗ – Сопот, при положение че някои от тези предприятия работят добре и носят печалба?! Въпреки всичко имаме смяна, без да се дава никакво обяснение, без да има конкурсно начало!
Казах още в самото начало – идеята е да заложим принципи. Между първо и второ четене могат да се изчистят много неща, могат да се предложат и хубави неща. Нямам претенция, че това е пълнотата на този Законопроект, но това наистина е основата. Не можем да продължаваме по този начин да се ръководят тези предприятия.
Питам: ако отричаме всичко, защо все повече и повече глобалните предприятия заемат повече челни места в световни класации? Забележете, ако през 2005 г. 50-те най-големи глобални предприятия в света са били нула, сега са 12. Между тях цитирам: „Петрочайна“, „Индустриалкомершълбанк чайна“, „Петробраст“, „Джапанпост“ и така нататък. Това изцяло са държавни предприятия. Те работят на пазарен принцип.
Нека да отидем към „Форбс“ – 500-те най-големи корпорации в света. Ако през 2004 г. са били 67 държавни корпорации, сега говорим за 136. В крайна сметка нека да поставим едно начало и да се разберем, че в тези предприятия не общинският съвет или кметът да казва кой се назначава, не определен министър да казва, както и в момента се случва, каква да бъде смяната, а да имаме яснота и прозрачност.
Неслучайно апелирам за тази публичност. Нека да е ясно. Нека да излизат резултатите. Нека хората да знаят какво се случва в тези предприятия.
Някой ще каже: „Тук едва ли не се връщат социалистически идеи“. Може и така да е, но примерно във Финландия 55 държавни предприятия формират 35% от брутния национален продукт. Там говорим за брутен национален продукт, защото са много по активни в международен план. Във Франция 100 предприятия създават 33% от брутния национален продукт; в Германия – 37 държавни предприятия формират 54% от брутния национален продукт; в Италия 25 предприятия формират 24% от брутния национален продукт; в Холандия 26 предприятия формират 23%; в Полша 1189 предприятия формират 58%; в Испания 40 предприятия формират 38% от брутния национален продукт; във Великобритания 80 предприятия формират 18%. Ние сме под 10%.
Нека да има добра практика. Нека който каквото иска виждане да предлага, но веднъж завинаги трябва да се сложи ред, ако искаме да имаме предприятия, които да работят. И питам: защо нямаме примерно държавна компания като „Теленор“?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Имаше БТК!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Само че ние не можем да излезем извън страната! (Силен шум в ГЕРБ.)
Оставете това политиканстване! Дайте да гледаме напред бе, хора! Дайте да мислим защо няма предприятие, което да завладява пазари на Балканите. Защо да нямаме корпорация, която да бъде с професионалисти, с мениджъри, които да могат да бъдат сменени единствено и само по резултатите, по бизнес плана им?!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Като управлявахте, защо не ги направихте тези неща?!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това се предлага. Нека между първо и второ четене да се чуят и други предложения. Крайно време е всички заедно да мислим за българската икономика, за тези предприятия. Това е желанието на нашата парламентарна група. Този Законопроект щеше да бъде приет преди няколко години, но не ни стигна времето. Затова настоявам да има такъв законопроект. Той не е Законопроект на БСП, на АБВ, на БДЦ, на ГЕРБ или на „Атака“. Това е предложение за българската икономика. Не можем да си затваряме очите, че държавният и общинският сектор не съществува, че не генерира доход, че не генерира капитал, който да остава тук, а не както правят в момента големите корпорации – да го изнасят навън. Не можем да имаме икономика, която да разчита единствено и само на европейските средства!
Това е същността. Тук било така, там било така. Хубаво, събираме се, променяме. В крайна сметка идеята е тази!
Тук, пак казвам, не става въпрос за някакъв теснопартиен интерес, а за национален интерес. Искаме ли да има ред там, или не искаме? Или да продължаваме по същия начин? А сега всички трябва да чакаме Търговския регистър, за да знаем кой ще е новият Управителен съвет на „Кинтекс”?! Защо?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Стойнев.
Има ли реплики на този геоикономически обзор, съчетан с призив? (Оживление в залата.)
Заповядайте за първа реплика, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! За последен път вземам думата, за да направя кратка реплика на господин Стойнев. Няма празнота, господин Стойнев. Явно и Вие не ме разбрахте. Този режим за общинските дружества трябва да си остане както досега. Трябва да си остане в автономията на общините. Вярвайте ми, затова Ви дадох като пример наредбата на Столичната община. Тя е много по-добра и по-съвършена от законодателните решения, които Вие предлагате тук.
Искам да задам и следния въпрос. Вие казвате колко това е хубаво. Въпросът ми е: макар МВР да не е моя материя, спомням си дебатите по казуса МВР и образуване на държавни предприятия в МВР. Спомням си тогава тезата и думите на господин Янков и на други Ваши представители – как е абсурдно да делегираме властнически правомощия в държавно предприятие или държавно дружество. Това беше основната Ви контратеза по Закона за МВР.
В този Законопроект Вие всъщност развивате напълно обратния подход и аз се чудя кое е вярното? За МВР не може, но тук – може. Струва ми се, че всъщност целта е друга.
Първият ми прочит по този Законопроект беше: какво искате да направите в енергетиката, какъв проблем има в енергетиката? Каква е идеята, кое е ключовото законово правило, с което искате да интервенирате там? Не вярвам на тезата за унификация, да знаете! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Втора реплика? Няма.
Уважаеми господин Стойнев – дуплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Кирилов, не търсете сектор „Енергетика“ тук. Той е само една част от идеите, които имаме за цялостното управление на тези предприятия. Разбира се, че и там има проблеми. Няма човек тук, който да каже, че няма конкретни проблеми. Там някои неща не се случват изцяло по прозрачен начин. Понякога няма и принципи. Говоря за абсолютно всички политически сили. Хубаво е да имаме прозрачност, за да върнем доверието не толкова, разбира се, най-вече на българските граждани, но и на чуждестранните. Защото този сектор има нужда от финансиране. Има големи очаквания към този сектор. Лично аз съм обикалял и съм правил роудшоу, когато се стъпваше за първи път на дълговия пазар. Видях наистина как се гледа на тези предприятия.
В крайна сметка, за да пречупим и това малко недоверие, ние трябва да вкараме наистина професионализъм вътре. А това става чрез конкурсно начало, чрез бизнес планове, чрез цялостна прозрачност. Защо не и да не се доразвие с някои други мерки в понататъшен период, така че и други инвеститори да бъдат част от управлението на тези дружества? Какво лошо има?
В крайна сметка искаме те да бъдат стабилни, защото те са стратегически, те са важни, носят стабилност. Няма нищо лошо в това.
Тук става въпрос и за други предприятия. Казусът е в общинските. Но питам: дали това е характерно и за другите общини, като толкова много се хвалите с община София примерно? (Реплики.) Надали? Не е така! Не е така! Вие много добре го знаете.
Аз съм за уеднаквяването, но да откъснем тези хора от политическия натиск, да бъдат професионалисти. Тези предприятия да работят на пазарен принцип. Уверявам Ви наистина печалбите ще бъдат много по-големи от тези в момента. Тези печалби обаче остават тук, в страната. Тази икономика след 2020 г. трябва да се развива на друг принцип, не на европейските фондове. По света го правят. Въпрос на желание е да го направим и ние.
Иначе, сменя се ръководството, сменя се кметът, режат се хората, назначават се нови. И пак си вървим по старому. Обединяваме ли се всички? Има несъвършенства. Има, изчистете ги, съгласен съм. Дайте да седнем и да ги изчистим. Нека обаче веднъж завинаги да сложим ред в предприятията, които са над 50% общинска и държавна собственост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Стойнев.
Други изказвания?
Народният представител Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Стойнев! Мотивите, които излага пред нас колегата Стойнев, звучат много добре, поне както ни ги разказва.
Въпросът е обаче дали с този Законопроект ние ще успеем да постигнем целите, които вносителите си поставят? Основната цел на този Законопроект е да има конкурсно начало при назначаването на борда на директорите, на изпълнителни директори на държавни дружества. Това само по себе си няма да постигне нищо, защото в крайна сметка този конкурс за пред хората ще има процедура – конкурсна, някакви тестове, някакво интервю и в крайна сметка тези кандидати отново ще отидат при министъра за интервю и министърът ще назначи когото си реши от тези кандидати.
От друга страна, и сега има мандати. И какво като има мандати? Във всеки един момент може да се прекрати мандатът.
По-големият проблем не е това, че могат отново да се нагласяват, така да се каже, конкурсите, все пак ще има конкурси, което е някакъв напредък. Проблемът е в това, че този Законопроект не помага особено за по-доброто управление на държавните дружества. Това, което най-много липсва в държавните дружества, е прозрачност, ефективност и ефикасност на разходите. Това че изпълнителният директор ще се избира с конкурс дори и този изпълнителен директор да е честно избран с конкурс и да има мандат, на който той да може да разчита, това няма да гарантира, че ще имаме по-голяма прозрачност в сектора, че предприятията ще се управляват по-добре и ще печелят по-добре, защото той сам по себе си няма да гарантира тази прозрачност. На него веднага ще му стъпят на врата синдикатите и ще му кажат: „Ти си тук, докато не вдигнем стачка. Няма да правиш никакви реформи. Трябва да пазим всичките 7700 души, които са назначени, дори трябва да назначим още малко, ако искаш все още да си директор“. Ще се заинтересоват за работно облекло, за обувки, за храна, за транспорт и така нататък.
Господин Стойнев клати глава, защото много добре знае за какво говоря.
Този Законопроект сам по себе си няма да разреши проблема с ефективното управление на държавните предприятия. Да, те могат да бъдат много по-печеливши. Да, те могат да съкратят разходите и да бъдат ефективни, ако не колкото частните поне много по-близо до частните предприятия. Само че това няма да стане с назначаването дори и с конкурс на какъвто и да е директор.
По-скоро това, което трябва да се направи – тук не говоря само за предприятия в сферата на енергетиката, това, което трябва да се направи е частично, с малък процент 10-15-20% да пуснем от тези дружества на капиталовия пазар в България. По този начин ще получим много цели.
Ето Ви пример: ЧЕЗ, чешко дружество, но на капиталовия пазар в него са инвеститори пенсионните фондове. Защо не дадем възможност на българските пенсионни фондове, които вече са генерирали 10 милиарда лева в своите портфейли, да инвестират на капиталовия пазар в ето такива дружества, в които има смисъл?
От една страна, ще им дадем възможност да получат по-висока доходност за инвестираните средства вместо да ги инвестират в държавни ценни книжа в Германия например, които са с близка до нулева доходност, ще ги инвестират на капиталовия пазар в България във ВМЗ – Сопот, например, което има рекордни печалби за тази година. Защо не инвестират пет, десет или петнадесет процента от средствата? Кой ще спечели от това? Всички ще спечелят. Ще спечели капиталовият пазар в България, който никакъв го няма, ще спечелят пенсионните дружества и най-вече ще спечелят хората, защото ще имат по-висока доходност срещу средствата.
Как ще гарантираме по този начин по-доброто управление в дружествата? Ще го гарантираме много елементарно, защото всяко нещо, което е неправилно и което не е ефективно изразходване на средствата на дружеството, ще бъде осветлено моментално. Дори и акционер с 1% за всяко нещо, което той забележи, участвайки в борда на директорите на това дружество, ще направи такъв скандал, че никой директор няма да си позволи да го направи – дали е назначен с конкурс или без конкурс, никой няма да си позволи да го направи, защото ще знае, че е пътник веднага след този скандал.
Идеята за частично увеличение на капитала през борсата на държавните дружества не само ще даде възможност на пенсионните дружества да получат по-висока доходност, не само ще направи така, че предприятията да се управляват по-добре, но ще даде и свеж ресурс на тези предприятия.
Тук не говорим само за сферата на енергетиката или за сферата на военнопромишления комплекс. Ето Ви болниците например. Там примерът е същият. Всички ние имаме големи колебания, че болниците по принцип или някои от болниците се управляват по най-ефективния възможен начин. Защо? Защото не са достатъчно прозрачни. Ако ние разбирахме на момента, когато се извършва разход, който не е достатъчно ефективен и ефикасен, бихме реагирали, бихме се противопоставили. Но ние не разбираме.
Как ще разберем? Много просто. Ако една или всяка от тези болници е с 10% участие на пенсионните дружества в момента, във всеки един момент, в който те забележат – чувал съм примери, не обвинявам никого и не мога да ги твърдя, но съм чувал примери, че частните болници купуват спринцовки примерно по 6 стотинки, има държавни или общински болници, в които се купуват по 18 стотинки. Ето Ви конкретен пример. Ако едно пенсионно дружество е акционер и участва в борда, защото при 20% имаш право да участваш и в борда на това търговско дружество и забележиш спринцовки от 18 стотинки, сигурен съм, че на следващата сутрин още ще извикаш всички национални телевизии да покажеш „златните“ спринцовки.
От друга страна, с увеличението на капитала на болниците например какво ще получим? Ние ще генерираме средства, свеж ресурс в тези болници, защото ще позволим те или да си платят старите задължения, или да инвестират в НОИ – в ново оборудване, в нови отделения, в по-високи заплати на специалистите, и в крайна сметка в по-добро здравеопазване. Така че всички печелят.
Не казвам, че Законопроектът е лош, а казвам, че той няма да постигне целта, която сте си поставили. Това, което предлагам, е – няма да стигне времето в това Народно събрание, но в следващо Народно събрание, ако и аз, и Вие, и други наши колеги са отново членове на Народното събрание, да седнем и да помислим съвсем сериозно и отговорно по тази тема, и наистина без да се делим на леви и на десни, защото тук в крайна сметка говорим за българската икономика, да направим един и да подкрепим един цялостен законопроект, който наистина ще доведе до желаните ползи, които всички ние искаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Реплики? Заповядайте, господин Стойнев.
След него да се готви за изказване народният представител Методи Андреев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Добрев, хубаво е наистина, че започна този дебат и икономистите в залата и другите започват да се вслушват и да разбират колко е важно и значимо това наше действие и до какво може да доведе – до усъвършенстване на работата в държавните и общинските предприятия.
Господин Добрев, това, което Вие казахте, не пречи то да бъде предложено между първо и второ четене. Считам, че ако седнем и го обмислим няма нищо лошо. Така че между първо и второ четене, по същността на закона, както казахте сте „за“, разбира се, имаме отляво виждания как да постигнем конкретните резултати, а отдясно Вие имате други виждания как да се постигнат конкретните резултати, но всички желаем едно и също.
Така че между първо и второ четене можем да седнем, да се обединим, да помислим, но това, което наистина предлагате, е доста, доста разумно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Заповядайте – народният представител Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми господин Добрев, повод да направя репликата бяха примерите, които дадохте, особено с болниците. Веднага ми хрумна, че трябва да Ви напомня за двойния аршин, с който мерим различните категории управление, по повод на този Законопроект, към който също имам забележка, и няма да подкрепя, защото в този му вид не виждам защо трябва да го подкрепя.
Но да Ви запитам: защо в програмата си записахте и изпълнихте през тези две години да няма демонополизация на най-голямата финансово-икономическа структура в страната – Здравната каса? Там как се назначава, как се управлява? Вие апелирате, че този Законопроект няма да даде прозрачност в управлението, а това е големият проблем! Огромен публичен ресурс там се управлява непрозрачно, напротив – централизира се. Как става назначението на управлението на този огромен публичен ресурс? Разбира се, с уговорката, че това не е предприятие, че това не е точно икономическа структура, а финансова. Къде по света има абсолютен монополист в управлението на такъв огромен публичен ресурс? Отговорът е: никъде!
Записахме си го в програмата и удобно го караме нататък, защото демонополизацията може да ни донесе някакви негативи. От учтивост няма да кажа и защо. Тоест, когато мерим и търсим справедливи решения за управление на публични предприятия, за управление на държавни предприятия, където има обществен ресурс, да не забравяме и тези, които имат още по-голямо значение и още по-голям ресурс в тях, се управляват от назначени хора – нито пазарно, нито с контрол, нито с прозрачност.
Извинявам се, ако излязох от темата, но Вашият пример ме наведе на мисълта да разширим темата за управлението на държавните предприятия и ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Стойнев, опасявам се, че промените, които аз предлагам, ще излязат твърде много от обхвата на Законопроекта на първо четене, за да бъдат коригирани между първо и второ четене. Така че отново Ви приканвам, ако трябва още отсега да седнем и да разработим един Законопроект, ако ни стигне времето да го внесем заедно и да опитаме още в това Народно събрание, но между първо и второ четене ми се струва, че няма да се получи.
По отношение на втората реплика, господин Цонев. Не съм най-големият специалист в сферата на здравеопазването, обаче проблемите в здравеопазването ми се струва, че не са толкова здравни, колкото са икономически. И от тази гледна точка според мен едно участие на фондовете през капиталовия пазар в болниците с миноритарен пакет с 10% – 20% ще подобри значително управлението на държавните дружества. Това обаче няма да помогне да се спестят пари от Здравната каса, защото болниците ще продължат да си искат същите пари от Здравната каса.
Затова съм съгласен с Вас, и това е лично мнение, въпреки че нямам никакво отношение към разработването на програмата на ГЕРБ в част „Здравеопазване“, а единствено съм участвал в разговорите. Бих могъл да Ви отговоря на всеки въпрос в частите „Икономика“, „Енергетика“ и „Туризъм“. На здравеопазване съм предпазлив, но моето лично мнение е, че тази реформа, която подобри управлението на държавните дружества, повиши тяхната прозрачност, повиши ефективността на разходите, от една страна, трябва да бъде компенсирана от другата страна с конкуренция в здравните каси – това, за което Вие говорите. Защото, ако се плаща пропорционално на една болница една малка част от еди-коя си частна Здравна каса и останалата част от държавната Здравна каса, то тогава частната Здравна каса, сигурен съм, ще си направи достатъчно добра организация да провери всеки един разход. И тъй като той се плаща пропорционално, спестявайки собствените си средства, ще спести и средства на държавната Здравна каса.
Не е толкова сложно и моето лично мнение е, че такова нещо може да бъде направено и особено ако бъде направено в двете посоки. Тук сме си говорили с колеги и съжалявам, че го няма Семир Абу Мелих – той щеше да добави качествени аргументи в този дебат, но от една страна, подобрявайки управлението на болниците чрез IPO 10, 20, 30% и участие на пенсионни дружества, на институционални инвеститори, защо не и индивидуални инвеститори, а от друга страна, контрол на разходите на Касата чрез конкуренция с други каси, които защитавайки частния си интерес, ще защитят държавния интерес на държавната Здравна каса. Касата няма противоречие в това, което казваме. Точно обратното – има неща, които могат да бъдат направени и е хубаво да си създадем една организация, така че да ги направим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Добрев.
Господин Андреев, заявихте желание за изказване – заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Управлението на публичните предприятия – държавни и общински, е тежка мъка на целия преход. Аз лично съм присъствал в това Народно събрание – 38-то народно събрание, когато беше пуснат духът от бутилката. Тогава се допусна грешка, която продължава и днес – общинските съветници да влизат в бордове на съответните общински предприятия.
Оттогава започна много тежко политическо лобиране на принципа – този е мой, този е Ваш човек. На много места публичните предприятия бяха докарани до много тежко положение.
Аз също смятам, че това, което предлагат колегите от БСП, като идея е много добро. В същото време си спомням и древна гръцка максима: „Не вярвай на данайците, когато ти носят дарове“.
Основен вносител на този Закон, между другото, ще кажа, че ще го подкрепя в този парламент, ще гласувам „за“ – не е кой да е, а самата госпожа Нинова. Корнелия Нинова! Вижте, тя самата е била продукт на такъв политически мениджмънт.
Само да си припомним, че никому неизвестната навремето юристка Нинова, по времето на Костов стана изпълнителен директор на „Техноимпекс“ без съответния, разбира се, необходим за тази цел опит и някакви познания в тази област и стана член на борда или председател на Борда на директорите на „Булгаримпортекспорт“. Затова казвам, че не вярвам на данайците, когато носят дарове.
Въпреки всичко, ще подкрепя Закона, защото смятам, че нещата трябва да бъдат назовавани с истинските им имена. Не може повече това партийно кадруване и източване на огромни обществени, общински и държавни ресурси. Въпросът обаче е: как ще направим така, че законът да е ефективен?
Пожелавам на БСП, ако дойдат на власт, не дай Боже, тогава като управляващи да бъдат инициатори на такова законодателство, а не само когато са опозиция. Въпреки всичко, аз ще Ви подкрепя Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Реплика ли? Реплика, Вие се изказвахте. (Смяна на председателите.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Има време този Законопроект да бъде приет, също така може да бъде и преработен. Това, което каза и господин Андреев, аз му благодаря за подкрепата, именно това е идеята – следващото правителство, което дойде, да има вече ограничителна рамка и да се знае, че хората, които ще се назначават там, ще има прозрачност, ще има екип, който ще има съответен бизнес план в зависимост от предприятието – дали ще се увеличават инвестициите, дали ще се намаляват дълговете, дали ще се създават нови работни места или пък обратното – да се намалява числеността. Ние вече трябва да започнем да слагаме ред в тези предприятия.
Това, което казват колегите от ГЕРБ, също така е много разумно. Защо да не го предложим сега? Какво пречи? Едни членове могат да отпаднат, други могат да бъдат прибавени. Няма нищо лошо в това. Трябва да кажем стоп и да бъде така, както го правят хората по света.
Неслучайно тези предприятия започват да взимат все повече и повече територия и все повече се чудим как така примерно ЧЕЗ, една държавна компания идва и оперира в България? Как така „Теленор“ – държавна компания, инвестира в страната, а нямаме българска компания, която да завладява пазари на Балканите. Колеги, думата е „професионализъм“. Там са хора, които се назначават със съответно заплащане и това предприятие започва да работи изцяло на пазарен принцип. То започва да се конкурира с другите стопански обекти. За разлика от чуждестранните предприятия, които работят тук – те изнасят капитала, този капитал остава тук. Тук остава и този капитал може да се ползва за развитието на българската икономика.
Нека да мине на второ четене, да видим предложенията, да ги обсъдим, нека някои, които считат, че примерно не може по този начин… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Готов съм да дебатираме. Готов съм да оттеглим някои предложения, ще приема и други. Ние наистина трябва да създадем тази основа. Тя е необходима. Не трябва да отлагаме, да казваме: понеже няма време. Напротив, има време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Едно изречение. Следващото правителство наистина да бъде задължено, независимо дали ще бъде ляво, дясно, дали ще бъде центристко, да следва конкретните правила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Андреев? Няма да ползвате.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за публичните предприятия, № 654-01-94, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 20 юли 2016 г.
Гласували 106 народни представители: за 35, против 11, въздържали се 60.
Предложението не е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Доклад на Комисията по енергетика – господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Николай Николов – заместник-министър, Николай Налбантов – директор дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, Александрина Димитрова – началник-отдел дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, Валентина Илиева – държавен експерт в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме това предложение.
Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Поканете гостите, ако са тук.
Слушаме Ви, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2016 г.

На заседание, проведено на 24 ноември 2016 г., Комисията по енергетика разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закон за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2016 г.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на енергетиката: Николай Николов – заместник- министър, господин Николай Налбантов – директор дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Александрина Димитрова – началник-отдел дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Валентина Илиева – държавен експерт дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“; от Министерство на регионалното развитие и благоустройство: госпожа Виолета Ангелиева – директор на дирекция „Технически правила и норми“, госпожа Гергана Благиева – директор на дирекция „Жилищна политика“ и госпожа Маргарита Томова – държавен експерт в дирекция „Технически правила и норми“; от Агенцията за устойчиво енергийно развитие – господин Никола Цанков – главен секретар; от Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници – господин Димитър Дуков – изпълнителен директор.
Законопроектът беше представен от Николай Николов – заместник-министър на енергетиката.
Законът за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност e разработен във връзка с непълното транспониране на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите в националното законодателство.
За привеждане на Закона в съответствие с разпоредбите на Директива 2010/31/ЕС е разширен обхватът на сградите подлежащи на задължително сертифициране чрез включването на всички сгради в експлоатация. Регламентирано е прилагане на изисквания за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагане на обществени поръчки, както и при закупуването или наемането на сгради от публични възложители от централната администрация за доставка на продукти, свързани с потребление на енергия. С цел спазване честотата на задължителна периодична проверка за енергийна ефективност, регламентирана в Директива 2010/31/ЕС са извършени и промени в чл. 50, ал. 2 на Закона за енергийната ефективност, съгласно които същата ще се извършва в по-кратки срокове.
Честотата на инспекциите е различна и е определена в зависимост от вида на използваното гориво и инсталираната мощност на водогрейните котли.
За транспониране в националното законодателство на Директива 2012/27/ЕС в Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта са направени промени в Закона за енергетиката, свързани с издаването, прехвърлянето и отменянето на сертификатите за произход на електрическа енергия, произведена при високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.
В Законопроекта са направени изменeния и във връзка с постигането на националната цел за енергийна ефективност до 2020 г. Промените са извършени след анализ на изпълнението на националната цел за енергийна ефективност до 2020 г. по предложение на Агенцията за устойчиво енергийно развитие и предвиждат въвеждането на алтернативни мерки.
Със Законопроекта са направени и допълнения в правомощията на Министерски съвет и министъра на енергетиката във връзка с разработването и приемането на Национална програма за ускорена газификация. Програмата за ускорена газификация е включена в Енергийната стратегия на Република България, като мярка за повишаване на енергийната ефективност.
След представянето на Законопроекта народните представители зададоха уточняващи въпроси.
Народният представител господин Делян Добрев попита дали има санкция, както и какъв ще е размерът й, ако не бъдат подлoжени на задължително сертифициране всички сгради в експлоатация.
Народният представител господин Таско Ерменков зададе въпрос относно Програмата за ускорена газификация и евентуалното включване на Комисията за енергийно и водно регулиране в процеса на реализация на Програмата. По отношение на задължителното сертифициране на сгради господин Ерменков предложи да се обмисли възможността за определяне на минимален праг от 250 м², аналогично на сградите за обществено обслужване.
От Министерство на енергетиката господин Николай Николов – заместник-министър, уточни, че не се предвижда налагане на санкции, ако сградите в експлоатация не бъдат задължително сертифицирани. По предложениeтo на господин Таско Ерменков, от Министерство на енергетиката изказаха мнение, че в процеса на разработването на Националната програма за ускорена газификация ще се разчита на експертизата на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Относно определянето на минимален праг за задължително сертифициране за всички сгради беше пояснено, че изискването на Директива 2010/31/ЕС се отнася за всички сгради в експлоатация, като единствено за сградите за обществено обслужване е въведен минимален праг от 250 м².
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване, Комисията по енергетика с 14 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет нa 8 ноември 2016г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Колеги, останалите доклади ще чуем след почивката, тъй като в Северното фоайе по време на прекъсването ще бъде открита благотворителна предколедна изложба на Дневен център за хора с увреждания от град Перник, който работи с деца и младежи със специални потребности. С набраните средства ще бъдат закупени нови материали, с които младите хора да продължат своята арт-терапия.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
В 12,00 ч. продължаваме с блицконтрол. (Встрани от микрофоните.) След блицконтрола – останалите доклади.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, моля да заемем местата си.
Заседанието продължава с:
БЛИЦКОНТРОЛ.
Припомням процедурата: по два въпроса от парламентарните групи, а от нечленуващите в парламентарни групи народни представители процедурата е по аналогия със задаването на въпрос в обичайния петъчен контрол.
Господин Хамид, процедура?
Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители!
Уважаема госпожо Председател, за пореден път премиерът на Република България не присъства на блицконтрола, който е за него и за вицепремиерите на държавата. Доколкото си спомням, през цялата тази 2016 г. премиерът е бил само два пъти на блицконтрол – един път през месец януари и един път през месец юни.
Разбирам един път, два пъти човек да има уважителни причини, но това е пренебрежително отношение от страна на министър-председателя към парламента, към народните представители и към българския народ, като цяло.
Моля Ви да влезете в правомощията си по чл. 104, ал. 3 от нашия Правилник – да се консултирате с министър-председателя и вицепремиерите за удобно за тях време и час и тогава да проведем блицконтрола.
Моля да подложите процедурата ми за отлагане на блицконтрола, докато се разберете с министър-председателя и вицепремиерите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурата за отлагане на блицконтрола.
Гласували 65 народни представители: за 33, против 21, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Госпожо Председател, моля за процедура за прегласуване, защото колегата Мехмед Атаман току-що влиза и не успя да гласува.
Междувременно Ви моля да се свържете с министър-председателя и все пак да разговаряте с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В момента върви заседание на Министерския съвет.
ХАМИД ХАМИД: Не е толкова страшно да дойде пред българския народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В момента върви заседание.
Прегласуване. (Шум и реплики. Народният представител Станислав Анастасов иска процедура.)
Пуснах прегласуване, ние сме в режим на гласуване.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС, встрани от микрофоните): Заявих процедура преди прегласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Къде сте се заявили?
В режим на прегласуване сме.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС, встрани от микрофоните): Заявих процедура, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След това ще Ви дам възможност. (Шум и реплики.)
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС, встрани от микрофоните): Процедурата беше свързана с гласуването, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колегата излезе и поиска прегласуване. Длъжна съм веднага да пусна прегласуването.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС, встрани от микрофоните): Процедурата ми е свързана с прегласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не мога да давам пет процедури след това. В режим на прегласуване сме.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС, встрани от микрофоните): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В режим на прегласуване сме. (Шум и реплики.)
Гласували 92 народни представители: за 46, против 32, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Процедура.
СТАНИСЛАВ АНАСТАСОВ (ДПС): Госпожо Председател, съвсем коректно заявих процедурата си и ми се струва, че Вие, като опитен председател два мандата, много добре знаете за какво беше – беше за поименна проверка, свързана с прегласуването. Не зная какъв беше проблемът, госпожо Цачева? – дали това е част от опитите премиерът да бъде скрит от Народното събрание, или нещо друго?!
Пак заявявам процедурата си по поименна проверка, така както коректно беше заявена преди прегласуването.
Моля Ви да спазвате Правилника и да не криете премиера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Анастасов, когато сме в режим на гласуване след проведено гласуване, народните представители имат възможност да направят процедурно предложение за прегласуване. Веднага след като е поискано, ръководещият заседанието е длъжен да обяви своевременно и незабавно режим на гласуване.
Да, може преди прегласуване да се поиска поименна проверка, когато едновременно народният представител, който е поискал прегласуването, заяви това с оглед на същото гласуване. Това е практиката – направете справка със стенограмите на Народното събрание. (Шум и реплики. Реплики от ДПС: „Никога не е било така!“.)
В заседанието днес участва вицепремиерът Томислав Дончев.
От Парламентарната група на ГЕРБ има ли въпроси към вицепремиера господин Дончев? Няма.
От Парламентарната група на “БСП лява България”?
Господин Вигенин, слушаме Вашия въпрос.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че това е последният блиц контрол, в който участва това правителство и най-малко от уважение към парламента министър-председателят можеше да бъде тук и да отговаря на нашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Имате възможност да зададете въпрос към господин Дончев.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Госпожо Председател, знам към кого имам възможност да задам въпрос, но като народен представител имам правото да изразя своето неудовлетворение от факта, че за пореден път министър-председателят не счита за необходимо да бъде тук и да участва в блицконтрол, който е преди всичко за премиера. Вицепремиерите са негови заместници.
Благодаря на господин Дончев, че все пак е тук.
Господин Дончев, предстои на 16 декември последното, вероятно, заседание на Европейския съвет, на което ще участва представител на това правителство, а именно министър председателят в оставка Бойко Борисов.
Това е правителство в оставка. Тогава са едни от последните му дни. Президентът също е в края на своя мандат. Единствено реално функционираща с мандат институция е Народното събрание. И за нас е важно да знаем с какви позиции правителството и министър-председателят в оставка Бойко Борисов ще участва в това заседание.
На него са предвидени за обсъждане ключови теми за България като, например, въпросите на миграцията, част от тях и Споразумението между Европейския съюз и Турция. Ще бъдат обсъждани въпросите на външната сигурност и отбраната, и координацията между страните – членки на Европейския съюз, икономическото развитие и младежта, както и външнополитически въпроси като, например, отношенията между Европейския съюз и Руската федерация. Елемент от това е също така и евентуалното удължаване на икономическите санкции на Европейския съюз по отношение на Руската федерация.
Бих искал да Ви попитам: тези въпроси обсъждани ли са в Министерския съвет, с какви позиции отива България? И конкретно: смята ли българското правителство да се съобрази с позицията на огромна част от българските граждани да излезе с инициатива, която да е в посока поетапно отпадане или премахване на санкциите, наложени от Европейския съюз към Руската федерация, и съответно реципрочни стъпки от страна на Руската федерация към Европейския съюз?
Мисля, че това е въпрос, който би следвало да бъде на вниманието на министър-председателя Бойко Борисов и отивайки си да направят нещо, което ще бъде подкрепено от една голяма част от българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Томислав Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, прав сте. Има заседание на Съвета след по-малко от 10 дни и в дневния ред са включени важни теми.
До момента позицията на България, поне по памет, като решение на Министерския съвет, не е вземано решение.
Прав сте да проявявате интерес, нарочно не казвам „любопитство“, по всяка една от темите.
В оставащите девет дни с помощта на председателя на Народното събрание предлагам да се уточни някакъв адекватен парламентарен механизъм и позицията на правителството поне да бъде консултирана с народните представители – дали във формат „комисии“ или някакъв друг формат, оставям на самото Народно събрание да избере. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря за готовността, господин Вицепремиер.
Аз съзнавам, че този въпрос по принцип би следвало да бъде зададен и на него да бъде отговорено от министър-председателя, но ние вече поставихме този въпрос за евентуално изслушване или обсъждане, което като че ли не намери подкрепа в Парламентарната група на ГЕРБ, но ние сме готови и подготвяме такова искане. Надявам се, тази седмица очевидно няма как да стане, но в началото на следващата парламентарна седмица, в сряда, да можем да направим такъв дебат, защото, подчертавам, че това не е някакъв въпрос, който е прищявка на Парламентарната група на “БСП лява България”, а ключови теми, които все пак ще заложат политиките и позициите на България в рамките на следващите най-малко половин до една година, така че има смисъл, първо, ние да знаем какво предстои.
И, второ, министър-председателят, отивайки на това заседание, да бъде наясно какво е мнението на българския парламент.
Дали това ще стане с решение на парламента или все пак ще бъде поне една дискусия, в която ние да бъдем чути, е въпрос на допълнителна преценка, но наистина Вашата позиция се надявам да е позиция на министър-председателя и той в следващата седмица да бъде тук, за да дискутира с нас тези въпроси.
Впрочем, това е една практика, която е предвидена и в Правилника на Народното събрание, но не беше прилагана в тези две години – министър-председателят да идва в Народното събрание и да докладва за позициите преди заседание на Европейския съвет. Надявам се като за последно да го направи следващата седмица, а вече в следващия парламент да имаме един по-чест диалог по темите, свързани с участието на България в решенията, вземани в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика ще ползвате ли, господин Дончев? Не.
От групата на Движението за права и свободи – въпрос? Няма.
От групата на Реформаторския блок – господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, моят въпрос е в сферата на енергетиката и по-конкретно е свързан с изграждането на АЕЦ „Белене“ и информациите, които се появиха по отношение на бъдещето на Проекта.
След като страната ни беше осъдена от международен арбитраж за близо 1 млрд. 100 млн. лв., се появиха различни перспективи за оборудването, което ние в момента би трябвало да притежаваме, а именно – или то да бъде продадено на друга държава или на друга компания, или то да бъде използвано отново в България, като се намерят чуждестранни инвеститори, които да инвестират в Проекта без държавни гаранции.
Във вчерашния ден министърът на енергетиката съобщи, че има втора китайска компания, която е проявила интерес към Проекта „АЕЦ „Белене“. Тази сутрин отново министър Петкова каза, че досега три компании са заявили интерес.
Та, моят въпрос е свързан с това дали Министерският съвет има ясна представа по кой от двата пътя или може би по трети път ще тръгне по отношение на бъдещето на АЕЦ „Белене“. И да ни дадете малко повече конкретна информация по отношение на инвестиционния интерес от китайската компания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Дончев, слушаме Вашия отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Делчев, бяхте тъй коректен при задаването на въпроса да споменете, че до момента са коментирани два сценария за използване на произведеното, почти заплатено, въпрос на ден или два, оборудване за АЕЦ „Белене“ – или изграждане на ядреното съоръжение, само че изцяло като пазарен проект, без инвестиции от страна на държавата, или препродажба на оборудването. Кой от двата сценария окончателно ще се реализира е въпрос на детайлен икономически, технически и друг анализ, но на първо място – икономически.
Въпреки това в процеса на вземане на окончателно решение няма нищо лошо, дори е похвално, че се водят преговори с потенциални инвеститори. До момента е имало интерес от няколко компании, но по причина, че нямаме съгласието на другата страна, не съм в състояние да коментирам имената им.
Бяхте коректен да споменете, че тази седмица имаше официално посещение от представители на голяма китайска корпорация, специализирана в сферата на ядрената енергетика. Проведени бяха предварителни разговори. Естествено, те са инвестирали доста усилия да анализират ситуацията с този ядрен проект. Бяха информирани при срещата и с министъра на енергетиката, и с мен, и с министър-председателя каква е изходната позиция на българското правителство.
Ние допускаме сценарий, допускаме разговор за строеж на тази ядрена електроцентрала, но това би следвало да се случи изцяло на пазарен принцип, което означава – базирано на инвестиция от този, който е заинтересован, и опит да се търси рентабилност на съоръжението на либералния пазар, тоест, за да се случи, то трябва да продава енергия на конкурентни цени.
При разговорите с тримата проявили интерес инвеститори всички твърдят, че едно подобно предварително условие ги удовлетворява и на тях пазарът е само в България, регионалният пазар или по-скоро интересът.
От тук нататък, ако се продължи по този път, най-редно е да се следва, така да кажем, приватизационна процедура, където двата големи актива на произведеното оборудване – почти два реактора, както и площадката на „Белене“, да бъдат внимателно оценени, да имаме тяхната стойност и да се организира прозрачна приватизационна конкурентна процедура, където всеки заинтересован ще има право да се яви, дори да наддава с цена. Като допълнителното уточнение, като изходна позиция, освен че ние не допускаме да се инвестират държавни средства в този проект, сме информирали всички, че те не могат да разчитат на договори за гарантирано изкупуване на електроенергията, което е друг вид държавна подкрепа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ако този сценарий не бъде реализиран, остава вариантът препродажба. Добре е да знаете, че при варианта препродажба говорим само и единствено за минимизиране на щетите, който и да е заинтересован – дали Ислямска република Иран, дали самата руска страна, при опити за препродажба, ще настояваме за цена много по-ниска от тази, която ние сме заплатили на производителите.
Анализът на предварителните преговори, водени с всички заинтересовани, показва именно това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ (РБ): Господин Дончев, аз Ви благодаря за отговора и изцяло приветствам подхода на българската държава по отношение на преговорите с потенциални инвеститори. На първо място, че този проект трябва да е на пазарен принцип, без държавни гаранции и без договори за задължително изкупуване. Това е похвално, тъй като би намерило подкрепа от десни политици като мен и като колегите, защото само един проект, който се развива и печели на пазарен принцип, може да бъде успешен в рамките на ядрената енергетика, разбира се, с контрол от държавата във връзка с въпросите, които касаят националната сигурност.
Искрено се надявам, че всяко следващо бъдещо правителство и че Вие, до момента, до който можете да отстоявате тези принципи и тези условия, ще го направите. Единствено изразявам леко съмнение, че която и да било компания, особено компании, които не идват от най-капиталистическите държави и държавите, които се развиват на пазарен принцип, биха инвестирали в проект, който има за цел само да печели и да възстановява разходите си от печалбата, която реализира. Това са си мои съмнения. Надявам се, че в крайна сметка това, което държавата е похарчила до този момент, ще бъде възстановено по един или по друг начин, без да задължава българските данъкоплатци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Делчев, от разговорите с всички потенциални инвеститори е сигурно едно – ако някой мисли да инвестира, да изгради подобно съоръжение като частен проект, той не разчита само и единствено на българския пазар. Всички са категорични, че българският пазар като консумация на електроенергия, не може да поеме, така да се каже, използвайки битови термини, тази електроенергия. Оттам нататък всичко е сметка на инвеститора. Той ще си направи сметка колко пари би похарчил, наддавайки в една приватизационна процедура и за колко време ще има възможност да компенсира тези направени разходи дори и след десетилетия да търси печалба.
Позицията на правителството е, че ние нямаме нищо против да бъде изградено подобно съоръжение, естествено при спазването на всички стриктни норми – най-вече тези за безопасност – все пак говорим за ядрено съоръжение.
Като икономически ползи – нека да не забравяме, че един подобен сценарий би позволил да се възстановят всички направени до момента разходи, а от оперирането на едно ядрено съоръжение, дори и държавата да няма дял в него, нашият анализ показва, че ние ще имаме само ползи – не само от гледна точка на данъци, от гледна точка на заетост на висококвалифицирана работна ръка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от името на Групата на Патриотичния фронт.
Господин Байрактаров ще зададе първия въпрос.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос към Вас е свързан с провежданата политика на правителството и в частност на Вашия ресор, която е свързана със справяне с бедността и в същото време тази политика, която виждаме, че не води до никакъв съществен положителен резултат, е приела една порочна според мен и според нас практика на компенсиране на българските пенсионери чрез коледни, великденски добавки. Тази Ваша политика, уважаеми господин Вицепремиер, всъщност не само, че не решава проблеми, а създава едно изключително разделение и една огромна несправедливост, имайки предвид, че Вие сте предприели подход, с който да давате коледни добавки какъвто е най-близкият случай, в размер на 40 лв. на пенсионерите, които получават пенсия до 300 лв. В същото време обаче хората, които получават 301 лв., 302 лв., 303 лв., 340 лв., а те са стотици хиляди, не получават нищо.
Моят въпрос в тази посока е: не мислите ли и не смятате ли, че най-после е редно да се предприеме един много по-справедлив механизъм, с който все пак България, в която Конституцията е заложила, че е социална държава, да има еднакъв и равноправен подход към всички български пенсионери и по един такъв механизъм, все пак, всички да усетят, че държавата мисли за тях и да получат тази социална помощ, защото това не е пенсионна добавка, а социална помощ, по абсолютно справедлив начин, така както е редно да стане, а не да се създава разделение и напрежение в най-уязвимата социална група, а именно българските пенсионери? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор вицепремиерът господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байрактаров, прав сте, винаги, когато има прагове, без значение дали говорим за пенсии, минимална работна заплата или други прагове, се появява тази потенциална несправедливост. Ако прагът е 500 – този, който е с 501 лв. няма право на това, на което има право този, който е един лев по-надолу и това е принципен проблем на тази методика.
Ако имате конкретно предложение как е редно да се уреждат допълнителни плащания в тази сфера и изобщо, както аз, така и колегите, сме в състояние да го изслушаме, да го анализираме и да видим дали може да бъде приложено.
Искам да обърна внимание, че когато говорим за бедност, което е бич, което е проблем, когато говорим за социална политика, тя не се свежда само до социални плащания, в това число и за пенсиите.
В целия модерен свят, когато говорим за нуждаещи се лица, плащанията и на социални помощи, и на пенсии от друга страна, не е единственият механизъм ние да се грижим за тези хора, затова се прилагат комплекси от така наречените „предпазни мрежи“, които имат за цел да идентифицират в много по-голяма степен нуждата на отделното лице – този, който има нужда от енергийни помощи, той да получава енергийна помощ – дали за ток, дали за отопление; този, който има нужда от безплатни лекарства – да получава такава помощ и така базирано на целия спектър нужди. Не е единственият вариант увеличаване на социалните плащания за справяне със социалните проблеми.
По въпроса с праговете сте принципно прав. Аз съм на разположение да обсъдим по какъв начин в бъдеще би могъл да се регулира този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, винаги съм изпитвал уважение към коректния Ви начин на отговаряне, но след това съм бил винаги жестоко попарван от некоректното непровеждане на дебат и разговор. Такъв беше случаят, когато поставих преди четири месеца въпроса с минималните пенсии и тяхното увеличаване, изравняване с прага на бедността.
От тази трибуна Вие казахте, че ще има разговор и дебат по този въпрос, но след това по непонятни за нас причини на 31 октомври – последния ден по Закона за публичните финанси, Министерският съвет внесе бюджета, без да го обсъди с нас. Сега ме питате дали имаме предложения – да, господин Вицепремиер, имаме предложения и настояваме те да бъдат спазени и приложени, тъй като става въпрос за социално плащане, което е ангажимент единствено и само на държавата, а социалните плащания се покриват със средства от бюджета или други такива.
Без никакъв проблем Министерският съвет отпусна 1 милиард от излишъка за саниране, без да имаме никакви обосновки – вече ефективно ли е това, не е ли ефективно, но само преди ден министърът на финансите заяви, че годината и бюджетът ще приключат със 700 милиона излишък.
Няма никакъв проблем поне на изпроводяк Министерският съвет да отпусне още 100 милиона и по пропорционалния принцип, който сме заложили в нашето предложение в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, всички пенсионери да бъдат третирани по еднакъв път, защото те са социално уязвима група. Тук приложението за праг на бедността не е заложено в Закона, то не е приложимо като оправдание, а просто можете да подходите абсолютно еднакво към всички български пенсионери за Коледата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря. Надявам се да приемете този мой съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Байрактаров, точно тази парламентарна процедура на блицконтрола не дава достатъчен ресурс от време да се води задълбочен дебат по тази тема, най-малко предвид ограниченото време, нито да водим спор, от който аз нямам нужда, кое е по-важно – решаването на социалните проблеми на уязвимите български граждани, или примерно политиките за модернизация на страната. И едното, и другото е важно. Те не могат да се противопоставят. Грешно е някой да сложи едната политика като контрапункт на другата. Трябва да се търси балансът и те да се развиват заедно.
Каквито и да е извънредни плащания по отношение на пенсионерите с ниски пенсии няма трайно да решат проблемите на тази уязвима група. И след пенсионната реформа, която проведе и завърши експремиерът Калфин, може би има нужда от допълнителен дебат какво да се прави с тази безспорно уязвима част от българското население. Този дебат обаче няма как да го проведем днес. На разположение съм следващата седмица, или две, в ролята си на вицепремиер и след това на свободен гражданин, да дискутираме с Вас по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От групата на БДЦ-Народен съюз.
Росен Петров ще зададе първия въпрос.
РОСЕН ПЕТРОВ (БДЦ-НС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Съжалявам, че госпожа Кунева отсъства, но ще задам този въпрос на Вас като представител на правителството на този блицконтрол.
Излязоха данни, че 41% от българските ученици на възраст от 16 години са функционално неграмотни. Задавам този въпрос на Вас като човек, който има и отношение към науката. Какви са общите виждания на правителството за преодоляване на този наистина много тежък проблем – 41% от българските ученици не разбират това, което четат, да бъда по-пряк?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Петров, това е въпрос, както Вие казахте, изрично към вицепремиера и министър на образованието госпожа Кунева. Същата е в болнични днес и по тази причина не присъства. Считам, че не е коректно този въпрос да го отправяте към друг ресорен вицепремиер. (Реплики от народния представител Росен Петров и заместник министър-председателя Томислав Дончев.)
Вие обаче държите да отговорите.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Петров, данните от тази година не са много по-различни от данните от предишната, от пò предишната и така нататък. Това е симптом за качеството на българското образование, който трябва да бъде четен по най-добрия начин. Когато говорим за образование, ние обикновено се фокусираме върху бюджети, възнаграждения, делегирани бюджети, покритие на мрежата. Очевидно при този симптом, четейки по по-добрия начин, фокусът трябва да бъде на друго място – какво се случва в класните стаи, какъв образователен, педагогически процес тече там, за качеството на учебниците, качеството на програмите и най-вече връзката между обучителния процес и реалността, където според мен в българското образование – не само основният, а средният курс и висшето образование имат изключително сериозен проблем.
С риск да се плъзне някой по лесните решения, които често се коментират в тази зала, няма нито едно просто решение, което да бъде приложено веднага и от другия месец да имаме предпоставки, а следващата година резултатите да са различни. Трябва ни различно отношение към педагогическия персонал, към учителите. Увеличаването на заплатите е добра стъпка, но не единствената. Това трябва да се превърне отново в уважавана професия, където хора не само с компетенции, хора с чувство за мисия, които да приемат за лично постижение постижението на всяко дете. Това е само началото.
При всички случаи това е процес, който би следвало да отнеме години. Както в течение на годините резултатите по ПИЗА са ставали все по-лоши и по-лоши, за да вървим по обратния път също ще отнеме години. Първи добри стъпки са налице, коментирах някои от тях, но те при всички случаи не са достатъчни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Няма да ползвате.
Групата на „Атака“ – няма въпроси.
Групата на АБВ – господин Кючуков, заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер! Тези дни в публичното пространство излязоха, бяха публикувани приоритетите на България за председателство в Европейския съюз. Ние бяхме първата страна от нашата тройка, която публикува тези приоритети, което е добър знак за сериозното отношение към този проблем.
Известно е обаче, че предложенията за приоритети на отделните страни са само едно допълнение към основните приоритети на Европейския съюз и както с числа беше казано – 95% са основните приоритети на Европейския съюз, а това са само допълнения или модифициращи елементи.
Въпреки това в хода на своето председателство редица страни внесоха свои предложения за приоритети, които останаха като една пътна карта, като един начин, по който да действа Европейският съюз в следващите години. Типичен пример за това е Гърция, която през 2003 г. предложи начин на разширение на Европейския съюз, в който да се включат всички страни от Балканския регион и така нареченият „солунски дневен ред“ и досега е валиден и остава като една пътна карта за развитие на Европейския съюз и за разширяването му.
Моят въпрос е: има ли България една-единствена основна тема, която да се вписва в приоритета на Европейския съюз, която е важна за страната ни и която да даде облика на нашето председателство, да не бъде безлично председателство, а защо не и да остане по-нататък в историята на Европейския съюз като наш принос към неговото развитие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кючуков, аз имам ограничени отговорности, свързани с председателството, повече свързани с логистиката и инфраструктурата, но ще си позволя да коментирам какво мисля по темата. Изобщо, когато коментираме председателството, материалното му осигуряване е най-малкият проблем или, да кажем, при всички случаи не би следвало да бъде най-голямото предизвикателство. Много по-голямо предизвикателство е чисто политическата изкусност – тема, важна за съответната държава членка да влезе в общоевропейски оборот и да бъде припозната от ключовите европейски институции и другите държави членки.
Едно е сигурно, във или извън чисто националните приоритети, няма как председателството да не е уникален шанс да се заяви добра и от национална, и от общоевропейска гледна точка, позиция по няколко теми и то благодарение на времето, в което се случва председателството.
Първата тема е бюджет и многогодишна финансова рамка плюс кохезионна политика. Очаквам периодът да съвпадне с финалната част по пакета „Нови регламенти“ и тук е добре чисто националният интерес, коментиран от гледна точка на общата кройка на европейските политики, да бъде представен по най-добрия начин. Всички администрации, за които аз отговарям, вече се подготвят по въпроса. Ние тук категорично имаме капацитет, имаме добри аргументи, общоевропейски, макар и да съответстват на националния интерес.
В допълнение личното ми разбиране е, че пак предвид времето, в което се провежда председателството, няма как две общи основни теми, предвид предизвикателствата, които са около нас, разбирайте сигурност, в това число енергийна сигурност и енергетика също да не бъдат част от дневния ред. Който и да има политическите ангажименти да управлява държавата към този момент, трябва да го направи по най-добрия начин, защото тук има уникален шанс – важни за България теми да придобият адекватна европейска кройка. Всъщност ротационното председателство нали е това – то дава уникалния шанс Европа в различните цикли да бъде гледана от различни географски гледни точки, от различна държава членка. И макар директното национално лобиране за някоя важна национална кауза да се приема с известна доза подозрение, изкусно вършейки нещата които трябва, влизайки в ролята на фин и умел модератор, всички добре знаем, че има неща, които могат да бъдат прокарани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Кючуков? Няма да ползвате.
Въпрос от господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, господин Вицепремиер, уважаеми колеги!
Господин Дончев, като вицепремиер по икономическата политика Вие сте човекът, който трябва да отговори и може да отговори на този въпрос. През месец февруари тази година Вие бяхте в Брюксел на заседанието на дирекция „Конкуренция на Европейската комисия“ по темата „Неправомерна държавна помощ, оказана от българската държава на американски компании, които притежават в момента ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3“.
Бихте ли отговорили на уважаемото Народно събрание и на българските граждани през тези две години на Вашето управление защо не повторихте това, което направи Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в последните месеци на управлението на „лошия“ Пламен Орешарски, когато тогавашната ДКВР, ръководена от господин Боев, отправи запитване към Европейската комисия неправомерна държавна помощ ли е сключеното от българската държава споразумение с двата американски ТЕЦ-а, което ни струва, доколкото разбирам, към настоящия момент, сумата, която ще трябва да заплатим със заем, взет от българската държава, над един милиард лева?
Та въпросът ми е конкретно: Вие какво направихте за тези две години и какво мислите да направите до края на оставащия Ви мандат, тъй като става дума за колосална сума, която, добавена към плащането, което ще направим за реакторите на АЕЦ „Белене“, ще направи българските граждани по-бедни с над два милиарда лева? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Енчев! Какви разговори са водени при част от работните срещи в Брюксел, нямам право да огласявам дори пред Народното събрание, защото съм подписал декларация за конфиденциалност и не е редно.
Не е имало нужда от втори сигнал до Европейската комисия, доколкото тя се е задействала от първия сигнал. Там тече производство. Всички заинтересовани страни, както въпросните компании в ТЕЦ-овете, така и българските държавни институции, Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, Комисия за енергийно и водно регулиране множество пъти предоставяха исканата от Европейската комисия информация. Неофициално съм информиран, че в следващите няколко месеца тя ще излезе с решение има или няма нерегламентирана държавна помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря за Вашия отговор, господин Дончев.
Тогава правя конкретно предложение към уважаемото Народно събрание да се организира закрито заседание на това Народно събрание, на което Вие да изнесете цялата информация, тъй като народните представители са тези представители на народа, които трябва да знаят цялата истина в нейните финансови икономически параметри за това очевидно неизгодно споразумение, сключено в последните месеци на управлението на господин Иван Костов преди 15 години. Става дума за сума от над един милиард лева, които ние трябва да платим за един престъпен и криминален договор, който ние, както разбираме, и Вашето правителство не смее да ревизира, тъй като Вие бяхте в правото си да поискате, да потвърдите това искане на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране пред Европейската комисия. Само след такова потвърждение Европейската комисия може да се активизира и да даде адекватен отговор, тъй като за всички е ясно, че тези договори, сключени с американците, са изцяло във вреда на българските икономически интереси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Втори кръг въпроси – групата на ГЕРБ. Няма въпроси.
Групата на “БСП лява България” – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин вицепремиер! Вашите ресори в правителството и качеството Ви на заместник министър-председател ми дава основание да Ви задам въпрос относно решението на правителството да подпише Търговско-икономическото споразумение с Канада. Известно е, че това Споразумение не е просто търговско-икономическо, а е с ранг на политическо споразумение. Това Споразумение се определя като аналог и своеобразен байпас на известното Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции между Съединените щати и Европа. В Споразумението се предвижда така нареченото „предварително изпълнение“. Редица европейски страни чрез своите правораздавателни органи забраниха на своите правителства предварителното изпълнение до ратифицирането на Споразумението от всички парламенти на 28-те страни. Известно е друго достойно поведение на регионални правителства в Европа. На Вас Ви е известно поведението на белгийското провинциално правителство, което отказа да подпише Споразумението, дефинира ясно своите интереси, проведе допълнителни преговори, отвоюва отстъпки в областта на околната среда, стандартите и правата да бъде съдена тяхната държава от корпорации.
В България такъв дебат нямаше. Водеше се спорадичен дебат за Трансатлантическото споразумение. От тази трибуна Вашите колеги уверяваха мен и колеги народни представители, че ще бъде направен сериозен анализ, ще бъдат изследвани ползите и загубите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и България ще има компетентно решение.
Моят въпрос с една дума е: решението, което взехте, по външно внушение ли беше или по вътрешно убеждение на българските министри?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Божинов, българското правителство не взема решения под чужди внушения. Всяко решение, включително и това, е взето на база анализ, свободната воля и съвест на всички членове на Министерския съвет.
Без да мога да коментирам в детайли темата – по въпросното решение имаше анализ, изготвен и от Външното министерство, и от Министерството на икономиката, и аз съм се запознавал с този анализ. Той показва, че голяма част от страховете – аз разбирам хората, всеки има право да бъде и мнителен и притеснителен, когато става дума не само за икономическо благосъстояние, но и за здраве и сигурност на потребителя, но, запознавайки се с анализа разбирам, че това, което се коментира не само в България, но и в други държави, като рискове за екологията или за здравето, е факт. Самото Споразумение не отваря вратички в тази посока както по отношение на вноса на генномодифицирани храни, така и по отношение на продукти, които могат да бъдат вредни за качеството на който и да е потребител – български или европейски.
Другата част от анализа показва, че Споразумението предполага двустранни ползи и за едната, и за другата страна, включително и ползи за европейските производители, особено тези, които произвеждат селскостопанска продукция, доколкото се създават допълнителни възможности за експорт на животинска продукция, месо, сирена и така нататък. Това впрочем е възможност, от която и българските потребители могат да се възползват.
Позиции на други държави членки, взети на база рационални или емоционални аргументи, не искам да коментирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Вицепремиер, за мен беше интересно да чуя от Вас, че Вие, българските министри, сте разполагали с анализ и оценка, а от тази трибуна повтарям – министър Кунева, министърът на икономиката и министърът на външните работи на мои въпроси отговаряха, че ние ще бъдем запознати като народни представители с тези анализи и оценки. Това първо.
Второ, мнозинството отказа нашето предложение да бъде включено в обсъждането на тези законопроекти за ратификация и за разглеждане на въпроси, които са включени в Годишната програма на Европейския парламент.
И само едно уточнение.
Съединените щати – новоизбраният президент сне работата по Трансатлантическото споразумение със следните аргументи: толкова е изнесено по посока на интересите на големите транснационални компании, че то може да задуши гръбнака на националната американска икономика – малките и средните предприятия, затова той го оценява като неизгодно за гръбнака на американската икономика и няма да продължи преговорите. Но Канадското споразумение е байпас за тези корпорации, които ще влязат в Европа, и аз не съм убеден, че Вие с такава дълбочина и отговорност към българската икономика, нейния гръбнак – малките и средните предприятия, а с големи почти не разполагаме, сте направили това решение.
Ако можете да ми отговорите, Вие на подпис ли взехте решението? Гледахте ли се в очите и изложихте ли поне един аргумент министър на министър, че трябва да гласувате или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Дори тонът във въпроса Ви издава емоционалния подход, който ползваме, отнасяйки се към изключително сериозни неща, където имаме нужда от трезв анализ.
Това, което коментирахте преди малко.
Очевидно е, че от двете страни на океана по отношение на TTIP има съмнения в необходимостта от такова Споразумение. Най-интересното е, че част от аргументите са взаимоизключващи се. (Реплики от народния представител Георги Божинов.) В много от европейските държави членки съществува съмнение или подозрение, че едно подобно Споразумение би било в преимуществото на американския интерес. Учудващото е, че, следейки политическия дебат, особено преди президентските избори в Съединените щати, има коментари, че едно подобно споразумение би било в европейски интерес. (Шум и реплики.) Очевидно е, че няма как и двете да са верни. Очевидно е, че предизвикателствата на глобализацията, освен нови възможности за икономиките, дават и нови шансове за популизъм.
Освен да отговаряме на всички страхове, притеснения и съмнения, които имат хората, когато става дума за икомика, уважаеми колеги, аз бих Ви препоръчал, първо, да смятаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от групата на ДПС – няма.
От името на Реформаторския блок – господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник министър-председател, благодаря Ви, че сте тук да отговаряте на нашите въпроси.
С колеги, които сме избрани от Северозападната част на България, дълги месеци, може би в целия този период на Четиридесет и третото народно събрание, се стараем да подбутваме нещата в посока на възраждане на този край – Северозападния край. Надявахме се силно на това, че целенасочената инвестиционна програма в Северозападна България, и за други слабо развити райони в страната, но специално за Северозападна България, ще бъде окончателно приета, ще се предприемат съответните политики и мерки, които бяха заложени в нея още преди година.
Сега, когато по всичко изглежда, че и нашето Народно събрание, а и правителството ни са вече към края на своето времево съществуване, бихте ли направил една рекапитулация, една равносметка, докъде стигна тази програма?! Може ли все още да разчитаме, че в оставащите малко дни бихме могли все още нещо да постигнем или какво наследство евентуално оставяме за по-нататък, може би за онези, които ще дойдат в Четиридесет и четвъртото народно събрание? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Дончев, заповядайте. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Великов, ще бъда безкрайно конкретен, правейки кратка ретроспекция.
Знаете, че първоначалният вариант на програмата беше основно ориентиран към подобрения, свързани с физическата инфраструктура, което безспорно е важен компонент. Със сигурност ще се съгласите с мен, че не е единственият. Част от анализите, с които разполагаме на подобни политики в други държави членки, показа, че целенасоченото инвестиране в инфраструктура е важен компонент, важна стъпка, но, ако ползваме подобни моносекторни инвестиции, няма да има необходимия ефект. Затова, както вероятно сте информиран, преди няколко месеца беше стартиран процес на преработка на програмата или на нейното обогатяване, където към инфраструктурния компонент – обектите, които са подадени от съответните местни власти, областни администрации и така нататък, бяха добавени допълнителни мерки основно в социалната сфера, както и мерки, относими към образованието, с което считаме, че програмата има много по-комплексен и много по-пълен облик. Ползвайки технологията на така наречените „множествени интервенции“, където едновременно в няколко сфери синхронизирано се инвестира, считаме, че прилагането й ще има дълбок ефект. Тя е внесена в Министерския съвет и считам до края на живота на това правителство, да бъде приета. Кой оттук нататък ще я изпълнява е съвсем друг въпрос, но за мен е важно тя да бъде изпълнена.
Само маркирам – има предвидени инструменти, които да адресират конкретно неактивните на пазара на труда, тези които нямат, но не си търсят работа, има определени иновативни инструменти, разработвани в Социалното министерство през последните няколко месеца.
Само за информация – това е отвъд този формален хоризонт, по който разсъждаваме, имаме и допълнителен комплекс от мерки, които са разработени в съответните ведомства, които в бъдещи периоди могат да бъдат допълнени допълнително към програмата, конкретни идеи, свързани с образователната система, специално с началния и средния курс, както и държавните администрации, но те биха могли да се явят в една втора фаза на програмата. Тя е готова в този си вид, в който е разработена, да тръгне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми Заместник министър-председател, аз благодаря за отговора.
По всяка вероятност ще има поне още едно заседание на Министерския ни съвет. Предайте молбата – моята, на проф. Лилков, вероятно и на другите колеги от Северозападната ни България и от другите по-слабо развити райони, за които стана дума в тази целенасочена и силна програма, че бихме приветствали, ако в следващото заседание на Министерския ни съвет, може би е последно, но би се намерило време, след като всичко е готово по програмата, тя да бъде приета. Мисля, че това ще бъде един добър знак към хората от Северозападния ни край. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика няма да ползвате.
Въпрос от Патриотичния фронт.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Заместник министър-председател, моят въпрос ще бъде горе-долу в същата посока, както и въпросът на преждеговорившия колега.
На 17 септември 2016 г. при посещение на министър-председателя Бойко Борисов в град Русе на въпрос за критичното състояние на пътя 1.5. Русе – Велико Търново, по който ежедневно загиват десетки хора, стана ясно, че финансиране за него няма.
Това, при положение че само година по-рано министър-председателят направи категорично изявление, че до края на 2017 г. пътят ще бъде изграден като четирилентов.
Подобни изявления създават впечатление за липса на последователна правителствена политика не само за изграждането на конкретния път, по който за последните десет години са загинали над 500 човека, но и за развитието на инфраструктурата в Северна България изобщо.
В поредица от питания към министрите Павлова и Московски ние, народните представители от Патриотичния фронт, установихме смазващи диспропорции в инвестициите между Северна и Южна България. От влизането ни в Европейския съюз съотношението е почти 1 към 4, а по отделни програми като Оперативна програма „Транспорт“ – 1 към 6, като тази диспропорция за новия планов период, предвид вече договорените и уточнени обекти, достига до 1 към 30.
Въпреки че европейските средства следва да са насочени към заличаване разликата в развитието на регионите, в нашия случай те драматично ги увеличават, което рефлектира пряко върху икономическото развитие, доходите, демографската картина на север от Балкана.
В отговор на наше питане министър Павлова заяви, че са необходими инвестиции от порядъка на 5 милиарда, за да бъдат изградени основните инфраструктурни обекти на Северна България: магистрала „Хемус“, магистралата Русе – Велико Търново, скоростният път Видин – София, и тунелът под връх Шипка.
С оглед на това бих желал да задам следния въпрос: считало ли е за приоритет Вашето правителство развитието на основната инфраструктура в Северна България? Работено ли е по създаването на финансово обезпечен план за изравняване инвестиционния дисбаланс между Южна и Северна България с цел повишаване икономическата активност и доходите, и овладяването на демографския колапс, явяващ се пряк резултат от липсата на прилагане на стратегия за равномерно развитие на регионите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Веселинов, Вие сте прав и не сте прав.
Не сте прав по отношение на цитираните от Вас числа, свързани с дисбалансите по отношение на европейското финансиране. Както може да се досетите, и аз съм правил подобен анализ и по райони от типа НУТС-2, и по области, и по общини, и по Северна и Южна България. И при повечето финансови инструменти разликите не са толкова драстични.
Прав сте в едно – по отношение на транспортната инфраструктура, финансирана със средства от Кохезионния фонд, разликата е значителна и за това има причина. Тя е свързана с концентрацията на транспортни коридори от така наречената „ТНТ-мрежа“ в Южна България. Това е причината там да имаме големи инвестиции в по същество три магистрални съоръжения, една жп магистрала.
За съжаление, на север концентрацията на коридори е много по-слаба. Ние имаме два приоритетни за Европейската комисия коридори и това са 4 и 9. Ако искате да илюстрирам: 4 е Видин – София, 9 е Русе – Велико Търново, и преминаването през Стара планина.
„Хемус“ теоретично би могла да бъде финансирана с европейски пари, но практически е много малко вероятно. Доколкото знаете, една огромна част от финансирането от Кохезионен фонд отива в лот 3 на „Струма“, която трябва да бъде довършена, но ако този, който управлява оттук нататък съумее да генерира допълнителни приходи в бюджета, а това беше планирано, има чиста, ясна перспектива и „Хемус“, и доизграждането на Коридор 4 като пътна инфраструктура, и Коридор 9 като пътна инфраструктура, плюс довършването на тунела под Шипка да се случат със средства от бюджета. Това е напълно възможно.
И „Хемус“ беше забавена заради предизвикателства, свързани с обществените поръчки, не заради липсата на пари.
Това, за което със сигурност имаме съгласие, е, че тази концентрация на транспортни коридори на юг и по-скоро липсата на адекватна пътна, междупрочем и железопътна инфраструктура, на север създава предпоставка за трайни дисбаланси. И този въпрос трябва да бъде решен. Ако европейските пари не достигат, както не достигат, в крайна сметка ние, така или иначе, трябва да следваме така наречения „принцип на допълняемост“ и няма как всичко да бъде построено с европейски пари, това трябва да се прави от бюджета.
Няма как да се чака 2020 г. за новия Кохезионен пакет. Трябва да се използва всяка година и всеки месец дотогава, да се управлява разумно бюджетът, да има допълнителни приходи, които да бъдат инвестирани преимуществено на север. Поне от транспортна гледна точка да създадем всички предпоставки за балансирано социално-икономическо развитие, защото разликите между някои от районите, между Севера и Юга, са много драстични.
Да не коментирам, че без „Хемус“ целият север, включително и Варна, са обречени на догонващо развитие, което не е целта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми господин Дончев, за съжаление обаче от отговора стана ясно, че всъщност някакви конкретни разчети, планове за преодоляване на тази диспропорция не са били предмет на внимание на правителството и донякъде загрижеността за половината от територията на страната остава на едно декларативно ниво.
В този дух аз бих призовал наистина да се потърси един политически консенсус за утвърждаване на подобна стратегия, за подобни приоритетни разходи, защото буквално преди няколко дни правителството одобри 1 млрд. лв. за санирането, за който стана вече дума тук и който ще има доста локално действие за малък брой хора, но ще го плащаме всички, докато този 1 милиард се равнява на практика на половината магистрала „Хемус“ или на магистралата Русе – Велико Търново. Това са порядъците на тези обекти.
В този дух смятам, че когато било Вашето, било всяко следващо правителство взема решение да прави подаръци, да го кажем така, на част от населениетоq и то на една малка част от населението, по-скоро трябва да насочва вниманието си към наистина глобалните проблеми, които пречат за развитието на голяма част от територията на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Има противоречие в самите укори, които получавам.
Според традиционния укор мислим само и единствено за инфраструктура, без да мислим за всичко останало.
Сега Вие отправяте друг укор, който взаимно се изключва с този, за който споменах преди малко, че инвестициите в инфраструктура са недостатъчни.
Няма да водим дебат за това и ако има призив по отношение на инвестициите в транспорта основно и не само, и инфраструктурата в Северна България, да бъде обект на някакъв надпартиен политически консенсус считайте, че имате пълната ми подкрепа за една подобна инициатива, но само да отбележа – пътната инфраструктура е важна. Железопътната е важна, а там инвестициите са дори още по-големи от тези, които маркирате.
Само железопътната връзка между София и Видин е на стойност по-голяма, отколкото цялата автомагистрала „Хемус“, по всяка вероятност.
Коментирате 5 милиарда. Нуждите във водния сектор са над 10 милиарда и освен за път, трябва да се мисли за водоснабдяване, канализация и така нататък, но конкретно на въпроса Ви: по отношение на всички разчети, свързани с инвестиции от държавния бюджет в пътна инфраструктура, има детайлен план, базиран на Бюджет 2017, въпросът е бюджетът да бъде изпълнен, включително приходната му част, с тези параметри, с които беше приет от уважаемото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Дончев.
Следва въпрос на БДЦ-НС. Няма.
Атака – няма.
АБВ – няма.
Неучастващи в парламентарни групи народни представители – няма.
Господин Дончев, благодаря Ви за участието в настоящия парламентарен контрол.

Продължаваме с докладите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
Чухме доклада на Комисията по енергетика.
Сега следва доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Ненков.
Да се готви Комисията по икономическата политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Д О К Л А Д
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-71, внесен от Министерския съвет
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на енергетиката, на Националното сдружение на общините в Република България и на граждански организации.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от Николай Николов – заместник-министър на енергетиката.
Основната цел на Законопроекта е постигане на пълно транспониране на Директива 2012/27/ЕС и Директива 2010/31/ЕС. Законопроектът е разработен във връзка с получено допълнително мотивирано становище № С (2015) 7085, свързано с нарушение № 2014/0307 за неизпълнение от страна на България на задължението й за съобщаване на мерките за транспониране в националното законодателство на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и Процедура за нарушение № 2015/4227 за неизпълнение от страна на България на определени задължения от Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите.
За привеждане на Закона в съответствие с разпоредбите на Директива 31 на Европейския съюз е разширен обхватът на сградите, подлежащи на задължително сертифициране, чрез включването на всички сгради в експлоатация.
Въведена е възможност за изпълнение на националната кумулативна цел чрез алтернативни мерки. Регламентирано е прилагане на изисквания за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагане на обществени поръчки, както и при закупуването или наемането на сгради от публични възложители от централната администрация за доставка на продукти, свързани с потребление на енергия.
Прецизирани са текстовете, свързани с възможността задължените лица, а именно търговците с енергия да правят вноски във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” или в други финансови посредници за финансиране на дейности и мерки за енергийна ефективност.
Предложени са промени по отношение на издаването на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда. С цел точно транспониране на разпоредбите на директивата „сертификат за проектни характеристики“ се заменя със „сертификат за енергийни характеристики на нова сграда“, като е прецизирано и определението за нова сграда.
В допълнение, за транспониране в националното законодателство на Директива 2012/27/ЕС чрез Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност са направени и промени в Закона за енергетиката, свързани с издаването, прехвърлянето и отменянето на сертификатите за произход на електрическа енергия, произведена при високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.
В становището на Националното сдружение на общините в Република България се изразява принципната подкрепа за Законопроекта, като същевременно е обърнато внимание на финансовите затруднения, които изпитват общините за задължително обследване и сертифициране на сгради с РЗП над 250 кв. м. Тъй като аналогични затруднения ще срещнат и голяма част от собствениците на частни жилищни сгради е необходимо да бъдат планирани допълнителни национални механизми за целенасочена подкрепа за изпълнение на законовите изисквания.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха предложените промени, като част от тях изразиха подкрепата си за становището на общините по отношение на необходимостта от допълнителни национални механизми за целенасочена подкрепа за изпълнение на законовите изисквания.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа – „за”, без – „против” и 3 гласа –„въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Следващият доклад е на Комисията по икономическа политика и туризъм, с който ще ни запознае нейният председател господин Петър Кънев. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха Николай Николов – заместник-министър на енергетиката, и Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ в Министерство на енергетиката.
Законопроектът, представен от заместник-министър Николов, е изготвен във връзка с получено допълнително мотивирано становище № С (2015) 7085, свързано с нарушение № 2014/0307 за неизпълнение от страна на България на задължението й за съобщаване на мерките за транспониране в националното законодателство на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и Процедура за нарушение № 2015/4227 за неизпълнение от страна на България на задълженията съгласно чл. 4, параграф 2, букви „в“ и „д“, чл. 12, параграф 6, чл. 11, параграф 4, член 12, параграфи 1-3 и чл. 14, параграфи 1-3 от Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите.
За привеждане на Закона за енергийната ефективност в съответствие с разпоредбите на Директива 2010/31/ЕС е разширен обхватът на сградите, подлежащи на задължително сертифициране, чрез включването на всички сгради в експлоатация.
Въведена е възможност за изпълнение на националната кумулативна цел чрез алтернативни мерки. Алтернативна мярка е всяка мярка, която води до постигане на енергийни спестявания при крайното потребление извън индивидуалните задължения на търговците с енергия по схемата за задължения.
Регламентирано е прилагане на изисквания за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагане на обществени поръчки, както и при закупуването или наемането на сгради от публични възложители от централната администрация за доставка на продукти, свързани с потребление на енергия. Предвидено е задължение министърът на икономиката да съставя и публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката списък на продуктите, в тримесечен срок от влизането в сила на Закона.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без “против” и „въздържали се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийата ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Продължаваме с доклада на Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. С него ще ни запознае нейният председател господин Искрен Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2016 г.
На заседание, проведено на 1 декември 2016 г., Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.
Законопроектът беше представен от Николай Николов – заместник-министър на енергетиката.
Законът за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност e разработен във връзка с непълното транспониране на Директива 2012/27/ЕС и Директива 2010/31/ЕС. За привеждане на закона в съответствие с разпоредбите е разширен обхватът на сградите, подлежащи на задължително сертифициране чрез включването на всички сгради в експлоатация. Регламентирано е прилагане на изисквания за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагане на обществени поръчки, както и при закупуването или наемането на сгради от публични възложители от централната администрация за доставка на продукти, свързани с потребление на енергия. С цел спазване изискванията за задължителна периодична проверка за енергийна ефективност, регламентирана в Директива 2010/31/ЕС са извършени и промени в чл. 50, ал. 2 на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), съгласно които същата ще се извършва в по-кратки срокове.
За транспониране в националното законодателство на Директива 2012/27/ЕС в Преходните и заключителни разпоредби на Проекта на закон, са направени промени в Закона за енергетиката, свързани с издаването, прехвърлянето и отменянето на сертификатите за произход електрическата енергия, произведена при високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.
В Законопроекта са направени изменeния и във връзка с постигането на националната цел за енергийна ефективност до 2020 г. Със Законопроекта са направени и допълнения в правомощията на Министерския съвет и министъра на енергетиката във връзка с разработването и приемането на Национална програма за ускорена газификация.
По представения Законопроект отношение взе и Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Отношение по представянето на Законопроекта взеха народните представители Таско Ерменков, Валери Симеонов и Валентин Николов.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което завърши със следните резултати: 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
В резултат на проведеното обсъждане и гласуване Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2016 г.“ Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви и аз, господин Веселинов.
Преминаваме към доклад на Комисията по правни въпроси, с него ще ни запознае народният представител Анна Александрова.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет нa 8 ноември 2016 г.
На свое заседание, проведено на 23 ноември 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет нa 8 ноември 2016 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на енергетиката: господин Николай Николов – заместник-министър, господин Николай Налбантов – директор Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Александрина Димитрова – началник отдел, и госпожа Валентина Илиева – държавен експерт.
Законопроектът беше представен от господин Николов, който отбеляза, че с него се цели въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите. Той посочи, че се разширява действието на Закона, като се въвежда изискването за задължително сертифициране на всички сгради в експлоатация и се урежда възможността за прилагане на алтернативни мерки, чрез които да се постигнат енергийни спестявания при крайното потребление.
С Проекта на закон се установява прилагането на изискванията за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагането на обществени поръчки с предмет закупуване и наемане на сгради от публични възложители и доставка на продукти. Регламентират се правомощията на Министерския съвет и министъра на енергетиката във връзка с разработването и приемането на Национална програма за ускорена газификация, като мярка за повишаване на енергийната ефективност.
В отговор на поставения от народния представител Чавдар Георгиев въпрос, господин Николов уточни, че цялостното въвеждане на директивите има за предмет задължително сертифициране на всички сгради в експлоатация, без това да включва мерки за подобряване на енергийната им ефективност, прилагане на стандартите и правилата за енергийна ефективност при възлагане на обществени поръчки и създаването на нормативна регламентация за разработването и приемането на Национална програма за регламентация за разработването и приемането на Национална програма за ускорена газификация, включена в Енергийната стратегия на Република България като мярка за повишаване на енергийната ефективност.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет нa 8 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Това беше последният доклад на комисиите, на които е разпределен съответният Законопроект.
Откривам дебата.
Има ли желаещи за изказване по дебатирания Законопроект?
Господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, наистина причината за приемането на това изменение в Закона за енергийната ефективност на пръв поглед е просто транспонирането на две директиви от европейското законодателство, а именно 27 и 31 и по-конкретно тази част, в която България не е изпълнила като законодателство препоръките относно Европейския съюз, а именно за подобряване на законодателството и въвеждането на всички възможни сгради, които са в експлоатация, да подлежат на така нареченото обследване и сертифициране за енергийни характеристики.
Вие знаете, още преди няколко години, когато беше приет този Закон през 2013 г. – неговото изменение, ние тогава умишлено до голяма степен включихме такова задължение да имат само сградите, които са публични и общински и – не забравихме, но в крайна сметка оставихме сградите, които са в експлоатация – говоря и за частни такива, над 250 квадратни метра РЗП, да бъдат извън обхвата на това законодателство.
На пръв поглед хората ще кажат: „Да, тези хора нямат възможност да направят такъв разход за обследване и сертифициране, и да въведат съответни енергийни мерки, които са необходими за енергийната ефективност“, но ние като цяло сме длъжни и като народни представители, не само от гледна точка на формалния акт да спазим изискванията на Европейската комисия, но и да направим една крачка напред, тъй като считам, всеки един от нас знае, че една от най-големите възможности за намаляване на потреблението за електроенергия и топлоенергия, е именно в спестяването на такава. Вместо години назад, инвестирайки в много проекти, без да се връщам в тази тема и да навлизам в излишна полемика, но наистина това е ресурс, който може всяко едно домакинство да си го спести.
В Законопроекта не е предвиден конкретен срок или конкретна санкция именно за тези сгради извън публичните и частните, които ще трябва хората да направят като разход, но въпреки това считам, че трябва да вървим и да направим тази крачка напред.
Неслучайно, тъй като последните седмици се направиха сериозни критики, а именно във връзка с Националната програма за енергийна ефективност и това дали има смисъл от нея или няма, тук е много важно да споменем, че извън всички неща, които като позитив може да извлече тази Програма, е именно това сертифициране и мерките, които ще доведат до това на всички сгради, които в момента се правят и имат подписани договори, и за в бъдеще за тези, които държавата, когато осигури финансиране, да могат да бъдат направени, е именно от една страна енергийното спестяване, което ще се получи в тези сгради. Другото много важно нещо са тези сертификати, за които говорим за енергийни характеристики, същевременно държавата ще може да удовлетвори и комулативната цел, а именно намаляване с 20% на енергийната ефективност до 2020 г. Смятам, че са напълно основателни критиките, които се получиха последните седмици във връзка и по-скоро срещу тази Национална програма и нейното създаване, и нейната идея е една от най съществените цели беше именно държавата да отговори и чрез енергийна ефективност в жилищните сгради до целта, която ни е залегнала в Споразумението до 2020 г.
Още повече, самият Законопроект прави крачка още по-напред в това чрез алтернативни мерки, а именно вече се спомена в докладите, такива алтернативни мерки, които могат да доведат до подобряване на енергийната ефективност и всъщност достигането на тази цел са различни стимули или санкции, законодателство, видове данъци, или като стимул, или като лек натиск да накарат всъщност и публичните, и частните, и общинските сгради и собственици да предприемат такива алтернативни мерки, пак казвам, които да доведат именно до подобряването на енергийната ефективност.
Според мен в Законопроекта много навременно е отбелязано, че всички поръчки, които са записани по Закона за обществените поръчки над 265 хил. лв., които са свързани с доставка на продукти, свързани с енергия, използвана в тези сгради или съответните възложители да използват продукти с високоефективна стойност, а именно да има залегнали такива критерии в самата поръчка, че наистина да довеждат до по-добра енергийна ефективност.
Колеги, смятам, че трябва да подкрепим мотивите на Законопроекта. Не трябва да се плашим от това, че, видите ли, хората нямали тази възможност в момента. При всички положения това е за тяхно добро, за бъдещето на страната. Всяко едно домакинство трябва да следва тази политика, този път именно за подобряване на енергийната ефективност, не само защото държавата трябва да отговори на тези критерии, а защото тези пари реално ще останат в домакинствата и вместо да отиват по сметки, могат да бъдат използвани в потреблението, което респективно да увеличава и потреблението на страната.
Колеги, призовавам, тъй като сме и на първо гласуване, да подкрепим принципите на Законопроекта не само, пак казвам, заради транспонирането на европейските директиви 27 и 31, а с цел да вървим напред в това всяко едно домакинство, всяка една сграда да бъде енергийно ефективна и това да допринесе за по-добрата среда за живеене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Реплики? Не виждам.
Уважаеми господин Заместник-министър Николов, уважаеми експерти, допуснати в залата, според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Вие имате право да вземете думата от трибуната на Народното събрание. Ако желаете, дайте знак с вдигане на ръка.
Има ли друг народен представител, който желае да вземе отношение по дебатирания Закон? Няма.
Предстои гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители да заемат местата си.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2016 г.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Благодаря Ви, господин Заместник-министър, уважаеми експерти, за участието в днешното заседание.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред и тя е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЮТЮНА, ТЮТЮНЕВИТЕ И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ИЗДЕЛИЯ.
Първият доклад е на Комисията по земеделието и храните. С него ще ни запознае нейният председател – господин Румен Христов.
Заповядайте, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни предстаавители! Предлагам на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 654-01-129, внесен от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители на 21 октомври 2016 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 23 ноември 2016 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 654-01-129, внесен от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители на 21 октомври 2016 г.
В работата на Комисията участие взеха: от Министерство на земеделието и храните Георги Ралчев – началник на отдел в дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”. От Министерство на икономиката – Дияна Найденова, директор на дирекция „Външноикономическа политика“ и експерти. От Министерството на здравеопазването – Христина Гетова, държавен експерт в дирекция „Лекарствена политика“. От Министерството на вътрешните работи – Красимир Ципов, заместник-министър, и Петър Тошков – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност“. От Агенция „Митници“ – Светослав Владимиров – началник на отдел „Разузнаване и разследване на акцизни нарушения“, и Наташа Петрова – началник на отдел „Алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия“ в дирекция „Акцизи“. Присъстваха и представители на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от народния представител Султанка Петрова.
Законопроектът е във връзка със стартираната от Европейската комисия наказателна процедура за неизпълнение на задължение срещу Република България и има за цел пълното транспониране на разпоредбите на Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО.
Със Законопроекта се предлага въвеждане на забрана за пускането на пазара на растителни изделия за пушене, като се задължава министърът на икономиката съвместно с министъра на здравеопазването в едномесечен срок да уведомят Европейската комисия за въвеждането на забраната, при условията и реда на чл. 24, § 3 от Директивата. Предвидено е забраната да влезе в сила след положителното решение от Европейската комисия, включително когато Европейската комисия не се е произнесла в 6-месечен срок от получаване на уведомлението.
Паралелно с това се транспонират разпоредбите на чл. 21 и чл. 22 от Директивата, като се създава нова глава, регламентираща изделията за пушене, различни от тютюневите изделия. Разписани са изискванията, на които следва да отговарят техните потребителски и външни опаковки, здравните предупреждения върху тях, начинът на отпечатването им и ограниченията по отношение на елементите и отличителните белези, които могат да фигурират върху опаковките.
Определя се информацията, която производителите, вносителите и лицата, въвеждащи такива изделия на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, следва да представят в Министерството на икономиката.
Въвежда се съответното понятие, като изрично е посочено, че това са изделия на базата на растения, билки или плодове, които не съдържат както тютюн, така и растения и вещества, забранени със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
Вече произведени или допуснати за обращение изделия, които не отговарят на изискванията, ще могат да се пускат на пазара до изчерпване на количествата, но не по-късно от 20 май 2017 г.
Предвидено е новосъздадените разпоредби по отношение на растителните изделия за пушене и свързаните с тях административнонаказателни разпоредби да се прилагат до датата на влизането в сила на забраната, когато вече пуснатите изделия ще следва да бъдат изтеглени от пазара в рамките на три месеца.
Министерството на земеделието и храните подкрепя Законопроекта.
Министерството на икономиката подкрепя Законопроекта, като подчертава, че според Директивата въвеждането на забрана за определени категории изделия е допустимо, когато съответната държава членка обоснове, че разпоредбите са оправдани от гледна точка на опазване на общественото здраве. След проверка доколко основателни, необходими и пропорционални са представените основания и дали не представляват ограничение на търговията между държавите-членки, Комисията следва в срок до шест месеца да одобри или отхвърли националните разпоредби.
В тази връзка Министерството на икономиката счита, че ведомството, което би могло да предостави доказателства относно опасността от пристрастяване, токсичността и рисковете за здравето, свързани с употребата на растителните изделия за пушене, предвид функционалната компетентност, е Министерството на здравеопазването.
Министерството на здравеопазването подкрепя въвеждането на забраната, предвид възможността растителните изделия за пушене да бъдат използвани за разпространение на нови психоактивни вещества. Обръщат внимание на широкото разпространение на така наречените „дизайнерски дроги“ и на обстоятелството, че някои от тях биха могли да се използват за импрегниране на растителни изделия с вещества, представляващи аналози на наркотични вещества, създадени с цел заобикаляне на закона чрез модификация на съществуващи химически структури, които все още да не са включени в обхвата на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Министерството на вътрешните работи няма бележки по Законопроекта.
От Агенция „Митници“ считат, че понятието следва да бъде съобразено с определението в чл. 2, §15 от Директивата и да бъде „растителни изделия за пушене“. Изтъкват, че съгласно Закона за акцизите и данъчните складове, изделията, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието „тютюн за пушене“, също са акцизна стока и подлежат на облагане с акциз (например тютюна за наргиле, несъдържащ тютюн). В тази връзка считат, че следва да се прецени доколко е целесъобразно да се въвежда забрана за тяхното пускане на пазара.
След проведеното гласуване Комисията по земеделието и храните с 14 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 654-01-129, внесен от народния представител Димитър Байрактаров и група народни представители на 21 октомври 2016 г.“
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
От името на вносителите да защити Законопроекта има думата народният представител господин Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък, за да можем да пристъпим към гласуване на този Законопроект, тъй като колегата Румен Христов в становището на Комисията изложи почти всичко, което се случи за изготвяне на този Законопроект.
Все пак искам да Ви кажа няколко неща, защото е важно да ги знаете. Директивата трябваше да бъде транспонирана в българското законодателство май месец. Оттогава насам тече наказателна процедура, като минималната глоба по тази процедура, ако тя влезе в сила, е 9 хил. евро на ден. Казвам минималната. Тоест, ако не приемем този Законопроект и този Закон, това означава, че оттам нататък България отива на съд и при всички случаи ще бъде и осъдена.
Текстовете в този Закон не са изработени от мен или от който и да е друг, те са изработвани от Правната дирекция и експертите по европейско право. Както каза колегата Румен Христов, всичко беше съгласувано на няколко работни групи, за да можем да направим такива текстове, които да са максимално добри и, естествено, впоследствие да се приложи Законът и пълна забрана, тъй като има едни опасности през тези членове на европейската директива да бъде наводнен българският пазар с наркотици. Оставен обаче пък нерегламентиран и нерегулиран пазарът без съответните законодателни текстове, опасността е още по-голяма, тъй като няма нормативна уредба, с която да се противодейства.
Затова ще бъда кратък и ще спра дотук. Призовавам колегите да не влизаме в някакъв дебат. Законът е консенсусен, пак казвам, не е правен от нас, правен е от Правната дирекция към Народното събрание и експертите по европейско право, да пристъпим към гласуване, за да можем да приемем тези норми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Това беше становището на вносителя.
Откривам дебата.
Има ли народни представители, които желаят да вземат становище по така разглеждания Законопроект? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 654-01-129, внесен от Димитър Байрактаров и група народни представители на 21 октомври 2016 г.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Христов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроектът да бъде разгледан на второ гласуване в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Обратно становище?
Този въпрос беше дискутиран и на Председателския съвет.
Няма обратно становище.
Подлагам на гласуване процедурното предложение Законопроектът да бъде разгледан в настоящото пленарно заседание на второ четене.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Христов, заповядайте да докладвате Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Предлагам на Вашето внимание „Закон за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия“ на второ гласуване.
Предлагам да бъде гласувано първо наименованието, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: „Закон за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия“.
По отношение на наименованието има ли предложения?
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ:
„§ 1. Създава се чл. 31б:
„Чл. 31б. Забранява се пускането на пазара на изделия за пушене, различни от тютюневи изделия.
§ 2. Създава се Глава тринадесета с чл. 43и и 43к:
„Глава тринадесета
Изделия за пушене, различни от тютюневи изделия
Чл. 43и. (1) На всяка потребителска опаковка и на всяка външна опаковка на изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, се поставя здравно предупреждение: „Пушенето на това изделие уврежда вашето здраве”.
(2) Здравното предупреждение по ал. 1 трябва да:
1. се отпечатва върху предната и задната външна повърхност на потребителската опаковка и върху всяка външна опаковка;
2. се отпечатва на български език в черен плътен шрифт „хелветика” на бял фон;
3. покрива 30 на сто от площта на съответната повърхност на потребителската опаковка и на всяка външна опаковка.
(3) Потребителската опаковка и външната опаковка на растителните изделия за пушене не трябва да:
1. включват елементите или отличителните белези по чл. 35ж,
ал. 1, т. 1 - 3 и 5;
2. посочват, че в изделието няма добавки или ароматизатори.
Чл. 43к. (1) Производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, представят в Министерството на икономиката:
1. списък на всички съставки и техните количества, използвани при производството на такива изделия, за всяка марка и за всеки тип;
2. декларация, че изделието за пушене не съдържа растения или вещества, които могат да бъдат класифицирани като наркотични.
(2) Производителите, вносителите и лицата, които въвеждат на територията на страната от друга държава – членка на Европейския съюз, изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, информират Министерството на икономиката, ако съставът на дадено изделие е променен по начин, който засяга информацията по ал. 1.
(3) Информацията по ал. 1 и 2 се предоставя при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
(4) Министерството на икономиката публикува на интернет страницата си информацията по ал. 1 и 2 и част от регистъра по чл. 43а, ал. 8, с изключение на информацията, която представлява търговска тайна.
(5) Служителите, обработващи и съхраняващи информацията по ал. 1 и 2, са длъжни да не разгласяват сведенията и фактите, които са им станали известни по повод изпълнение на задълженията им, освен когато това е предвидено в закон или по писмено искане на държавен орган.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания по параграфи 1 и 2? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 1 и 2.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, позволете ми да направя предложение за удължаване на работното време до приемане на Закона, който е кратък и, както виждам, няма забележки по неговите текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурно предложение за удължаване на времето до приемане на настоящия Законопроект.
Режим на гласуване.
Гласували 80 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ:
„§ 3. В чл. 51б след думата „пълнене“ се добавя „или изделия за пушене, различни от тютюневи изделия“, а думите „и чл. 43в - 43з“ се заменят с „чл. 43в - 43и и чл. 43к, ал. 1 и 2“.
§ 4. В чл. 51в след думите „ал. 8“ се добавя „и чл. 43к, ал. 5“.
§ 5. В чл. 52, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 2 накрая се добавя „и чл. 51в относно чл. 35б, ал. 8“.
2. В т. 4 преди думите „чл. 51б“ съюзът „и“ се заличава и се поставя запетая, а думите „и чл. 43з“ се заменят с „чл. 43з и чл. 43к, ал. 1 и 2 и чл. 51в относно чл. 43к, ал. 5“.
3. В т. 5 думите „чл. 43в - 43з“ се заменят с „чл. 43в - 43и“.
§ 6. В чл. 52а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 43в - 43з“ се заменят с „чл. 43в - 43и“.
2. В ал. 3 думите „и контейнери за многократно пълнене“ се заменят с „контейнери за многократно пълнене и изделия за пушене, различни от тютюневи изделия“, а думите „чл. 43д - 43з“ се заменят с „чл. 43д - 43и“.
3. В ал. 5 след думите „чл. 43г“ се добавя „и чл. 43и“.
§ 7. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 думите „и течностите, съдържащи никотин“ се заменят с „течностите, съдържащи никотин, и изделията за пушене, различни от тютюневи изделия“.
2. В т. 24 думите „и чл. 43з, ал. 4“ се заменят с „чл. 43з, ал. 4 и чл. 43и“.
3. Създава се т. 46:
„46. „Изделия за пушене, различни от тютюневи изделия“ са изделия на базата на растения, билки или плодове, които не съдържат тютюн, както и растения и вещества, забранени със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, и които може да бъдат консумирани чрез процес на горене“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Има ли изказвания по параграфи 3, 4, 5, 6 и 7? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 3, 4, 5, 6 и 7, така както бяха докладвани от председателя на Комисията по земеделието.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Продължете с „Преходни и заключителни разпоредби“.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ХРИСТОВ:
„Преходни и заключителни разпоредби
„§ 8. Изделията за пушене, различни от тютюневи изделия, които не отговарят на изискванията на този закон и са произведени или допуснати за свободно обращение до влизането му в сила, може да продължат да се пускат на пазара до изчерпване на количествата, но не по-късно от 20 май 2017 г.
§ 9. В едномесечен срок от влизането в сила на този Закон министърът на икономиката съвместно с министъра на здравеопазването уведомява Европейската комисия за въвеждането на забрана за пускането на пазара на изделия за пушене, различни от тютюневи изделия, при условията и по реда на чл. 24, ал. 3 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО.
§ 10. (1) Параграф 1 влиза в сила три дни след положителното решение от Европейската комисия по процедурата по § 9. Положително решение е налице и когато Европейската комисия не се е произнесла в 6-месечен срок от получаване на уведомлението по § 9.
(2) Разпоредбите на Глава тринадесета и свързаните с тях административнонаказателни разпоредби се прилагат до датата на влизането в сила на § 1.
(3) Министерството на икономиката и Министерството на здравеопазването оповестяват публично на интернет страниците си положителното решение на Европейската комисия по процедурата по § 9 в срока по ал. 1.
(4) Изделията за пушене, различни от тютюневи изделия, които са пуснати на пазара до влизането в сила на § 1, се изтеглят от пазара не по-късно от три месеца от влизането му в сила.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Има ли желаещи за изказване по Преходни и заключителни разпоредби – параграфи 8, 9 и 10? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“ и параграфи 8, 9 и 10 от Законопроекта.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, № 654-01-129, е приет и на второ четене.
Поради изтичане на времето, предвидено за пленарно заседание, предстои да закрия същото.
Обявявам следващо заседание утре, четвъртък, 8 декември 2016 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)




Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Иван К. Иванов
Явор Хайтов

Секретари:
Айхан Етенм
Иван Иванов