Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Иван К. Иванов, Красимир Каракачанов, Явор Хайтов

Секретари: Александър Ненков и Чавдар Пейчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, добър ден!
Моля да се регистрираме.
Прекратете регистрацията – втори опит в 9,15 ч.

Открито в 9,17 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля да се регистрираме.
Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Съобщение: на 8 декември тази година е постъпил и раздаден на народните представители общ Проект на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приети на първо гласуване на 8 декември 2016 г.
Проектът е изготвен от Комисията по труда, социалната и демографската политика на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.

Във вчерашното пленарно заседание обсъждахме:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ (ПРОЕКТ № Р160511).
Дебатите са закрити.
Предстои гласуване.
Преди това – процедура.
СВЕТЛАНА НАЙДЕНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене на току-що обявения общ Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда да бъде пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 131 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Проект № Р160511).
Гласували 130 народни представители: за 107, против 16, въздържали се 7.
Ратификацията е гласувана на първо четене.
Заповядайте – процедура.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да предложите да бъде разгледан и на второ гласуване Законопроектът за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 116 народни представители: за 95, против 17, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Доклад за второ четене.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги
между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Проект № Р160511)
Член единствен. Ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на околната среда и водите на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (Проект № Р160511), подписано на 28 септември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме. (Шум и реплики.)
Няма предложение между първо и второ…
Искате думата ли?
Отменете гласуването.
Господин Великов има думата.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Съвсем накратко по текстовете, които са ни предложени за второ гласуване. Няма да правя предложение за редакционни поправки, за да не бавя самата ратификация.
Все пак искам тук да обърна внимание на съставителите на този документ, който се очаква от нас – народните представители, да приемем, че има неточни изрази. В крайна сметка ние ще получим като резултат от това Споразумение Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и план за действие. Тази адаптация сигурно трябва да я преглътнем, вместо приспособяване, но все пак да стане ясно, че ние ще оценяваме и ще ограничаваме не изобщо изменението на климата, а неблагоприятните изменения на климата.
Както неправилно е посочено на стр. 6, там би трябвало да имаме национална оценка на уязвимостта и риска от „неблагоприятно изменение в климата“, а не изобщо от изменението в климата. Има много други такива примери.
В крайна сметка ще трябва да се оценят рисковете от неблагоприятното изменение на климата и, разбира се, в тази Национална стратегия за приспособяване да се видят какви са шансовете за страната ни от благоприятни изменения на климата. Представете си, че, както всички знаем, едно от измененията на климата, което се очаква, е повишаване на температурите в някои части на света, включително и в България. Ако в по-южните части примерно се повишат температурите така, че да се отглеждат някои цитрусови или други плодове, или благоприятни за нашето селско стопанство култури, защо да се борим с такова изменение на климата?!
Госпожо Председател, без да правя редакционни бележки, отново се спирам на правилността на изказа и точността на онези формулировки, които ни се дават за разглеждане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Великов.
Нямаме възможност по съдържанието на самото Споразумение да коментираме. На второ четене обект на дебат е Проектът на Закон с неговия член единствен.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на обсъжданото Споразумение.
Гласували 108 народни представители: за 90, против 10, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ.
Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо гласуване на 2 юни 2016 г.
Господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, първо, искам да направя процедура за достъп до залата на госпожа Славея Стоянова, госпожа Светлана Божкова и госпожа Румяна Цанкова – служители в дирекция „Отпадъци“ в Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 110 народни представители: за 90, против 9, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Поканете гостите, ако са тук .
Слушаме Ви, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 2.
Прието е наименованието на Закона.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В § 1 има предложение от народния представител Иван Станков:
„В § 1. чл.2 , ал. 3, т. 2 се изменя така:
„2. странични животински продукти, включително преработените продукти попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване здравните правила относно страничните животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните продукти) (ОВ, L 300/1 от ноември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1069/2009“,с изключение на животинските продукти, предназначени за изгаряне, депониране и използване в инсталациите за биогаза или компост при задължително спазване действащата нормативна база и изискванията за унищожаване и употреба на странични животински продукти и произведените продукти с цел гарантиране на общественото здраве, както и за постигане на целите заложени в пакета на ЕК за въвеждане на Кръгова икономика и предоставяне на пазара на маркирани с маркировката „СЕ“ продукти за наторяване и за изменение на Регламент (ЕО) № 1069/2009.“
Комисията не подкрепя предложението.
Параграф 1.
„§ 1. В чл. 2, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 6 думите „т. 8“ се заменят с „т. 7, буква „б“.
2. Точка 7 се изменя така:
„7. следните отпадъци, когато попадат в приложното поле на законодателни актове на Европейския Съюз, които не уреждат обществени отношения във връзка с управлението на отпадъците:
а) отпадъчни води;
б) странични животински продукти, включително преработени продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (OB, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1069/2009“, с изключение на животинските продукти, предназначени за изгаряне, депониране или използване в инсталация за биогаз или компост;
в) трупове на умрели, но не заклани животни, включително такива, които са убити, за да се прекрати разпространението на епизоотични болести, и които се обезвреждат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1069/2009;
г) отпадъци, получени от проучването, добива, обработката и съхранението на минерални суровини и при експлоатацията на кариери, попадащи в обхвата на Закона за подземните богатства.“
3. Точки 8-10 се отменят.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това е предложението на Комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага редакцията, която Вие предложихте за § 1.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 1? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Станков. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 93 народни представители: за 21, против 8, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 1 в редакцията на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 75, против 6, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 3, ал. 2, изречение първо накрая се добавя: „наричано по-нататък „Решение 2000/532/ЕО“.“
Параграф 3 - предложение от народния представител Джевдет Чакъров: „В чл. 4 да се създаде ал. 8 със следното съдържание“.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 4 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думата „водите“ се добавя „или на оправомощено от него длъжностно лице“, а след думата „случай“ се добавя „или“.
2. Създават се ал. 3-8:
„(3) За издаване на решение по ал. 2 заинтересованите лица подават заявление до министъра на околната среда и водите или до оправомощено от него длъжностно лице, към което прилагат доказателства, удостоверяващи изпълнение на всяко едно от условията по ал. 1.
(4) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице преценява съответствието на информацията в заявлението и съпътстващата го документация с условията по ал. 1 и при необходимост изисква в едномесечен срок от заявителя предоставяне на допълнителна информация за изясняване на фактите и обстоятелствата.
(5) В срок до два месеца от получаване на заявлението или от предоставянето на допълнителната информация по ал. 4, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице се произнася с мотивирано решение по ал. 2, съдържащо условия, мерки и ограничения, или мотивирано отказва издаването на решение.
(6) При промяна в обстоятелствата, посочени в заявлението и в съпътстващата го документация по ал. 3, заявителят е длъжен да уведоми писмено министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от настъпване на промяната.
(7) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице отменя решението по ал. 2, при повторно наложена имуществена санкция с влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение на условие в решението.
(8) Решението по ал. 2, отказът по ал. 5 и решението за отмяна по ал. 7 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи 2 и 3? Няма.
Гласуваме двата параграфа.
Гласували 94 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 4 – предложение на народния представител Борислав Великов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Когато в законодателството на Европейския съюз не са установени задължителни критерии по ал. 1, определени отпадъци престават да бъдат отпадъци в случаите, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 43 или с наредба на министъра на околната среда и водите, когато съответните отпадъци са извън техния обхват.“
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Специфични национални критерии за край на отпадъка, могат да се определят с наредбите по ал. 2. Критериите включват максимално допустими стойности за замърсителите и правила за отчитане на вредните въздействия на веществото или предмета върху околната среда.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е национален компетентен орган по прилагане на актовете на Европейската комисия, приети в съответствие с чл. 6, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (OB, L 312/3 от 22 ноември 2008 г.), наричана по-нататък „Директива 2008/98/ЕО“.“
5. Създава се ал. 6:
„(6) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице има право на достъп до системата за управление на производителите по смисъла на актовете на Европейската комисия, приети в съответствие с чл. 6, параграф 2 от Директива 2008/98/ЕО, които извършват дейност на територията на Република България“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи 4 и 5? Няма.
Гласуваме двата параграфа.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Приети са параграфи 4 и 5.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 6 има направено предложение от народния представител Джевдет Чакъров:
„В § 6, с който се изменя разпоредбата на чл. 11, предлагам:
1. точка 1 на § 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, с която се предлагат промени в чл. 11, ал. 1 от ЗУО, да се заличи, останалите точки да се преномерират, а действащата разпоредба да не се променя;
2. точка 2 на § 6 от ЗИД-а на ЗУО, с която се предлага отмяна на чл. 11, ал. 2 от ЗУО, да се заличи, останалите точки да се преномерират, а действащата разпоредба да остане в сила“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Джевдет Чакъров.
Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 85 народни представители: за 19, против 8, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 6 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 72 народни представители: за 67, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Предложение на народните представители Вили Лилков и Борислав Великов:
„Създава се нов § 6а:
„§ 6а. В чл. 18 се създава нова ал. 10 със следното съдържание:
„(10) Отчетите, докладите и другите документи по настоящия член са публични и се публикуват на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите в седемдневен срок от предоставянето им“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте – първо, господин Чавдар Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние подкрепяме направеното предложение от колегата Лилков, тъй като то е необходимо от гледна точка на осъществяване на обществения контрол върху дейностите по управление на отпадъците.
Тази информация, за която става въпрос и която следва да бъде публична, е създадена от тези организации, предоставена е на Министерството и няма никакъв проблем тя след това да бъде огласена, за да може и обществото да се увери, че съответните организации изпълняват целите по оползотворяване и рециклиране.
Аз не виждам защо не се иска този текст да бъде подкрепен. Нали всички сме за това да имаме чиста околна среда, да живеем в по-добри условия?! Част от това усилие са и дейностите за управление на отпадъците. Те трябва да са на показ пред обществото, за да може то да осъществява своя обществен контрол. Какъв е проблемът да бъдат публикувани тези отчети и данни? Никакъв!
Моля всички да разберем смисъла на този текст. Става въпрос за информация, която вече е създадена, представена е на Министерството и тя следва да бъде публикувана на съответния сайт, за да може да има обществен контрол – не само административен контрол от страна на Министерството, но и обществен контрол от тези, които са засегнати от тази дейност. За това иде реч. Моля Ви да се подкрепи този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Георгиев? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Няма нито една причина да има един глас „против“ предложението на колегите Вили Лилков и Великов. Нито един аргумент, за да има един глас „против“! Колегата Чавдар Георгиев каза, че няма причина да се поддържа отпадането на това предложение.
Ако попитате вносителите, те ще Ви кажат, че оползотворяващите организации имали някакво много секретно ноу-хау, което, видите ли, ако обществото и конкурентите го научат, щяло да се загуби тяхното монополно положение. Ще Ви кажа каква е истината и моля да ме чуете добре!
Да вземем оползотворяването на моторни превозни средства. Има организации в България, които извършват тази дейност. В България екотаксата за оползотворяване на автомобили е най скъпа в Европа и два пъти по-скъпа отколкото в следващата страна – Португалия. В Германия е нула. Нула е, защото цената на метала и на пластмасата, която се оползотворява, е достатъчна преработката да бъде извършена при всички необходими екологични и минимални технически изисквания.
В България организациите, които оползотворяват и имат разрешение, са с два различни статута.
Единият е, че тези, които са доказали, че могат да извършват тази дейност в съответствие със Закона и екологичните изисквания, имат разрешение да го правят. Но само шест-седем организации имат право да събират таксата. Тя се определя от държавата, от Министерството и се внася в ПУДОС, ако искаш държавата да извърши тази услуга. Ако не, отиваш при организациите, които имат разрешение, и те в договореност, за да не кажа в картел, поддържат цена близка до онази такса – 250 лв., която е определила държавата. Тази е тайната, уважаеми колеги, близо 10 години да се поддържа това положение.
Една дузина фирми, които са изпълнили всички условия да оползотворяват автомобилите в съответствие с изискванията и са внесли 1 млн. лв. такса като гаранция, че ще изпълняват условията, не получават разрешения, за да могат шестте фирми, имащи монополно положение, да прибират от българските граждани една такса за стари и малко по-ниска за нови автомобили.
Трябва да разсечем това положение, след като научихте истината. Стъпката с предложението на Вили Лилков е първата – да стане ясно за какво отиват тези пари. Освен за съоръженията и инсталациите, през тези години те са отивали за много скъпи имоти в България и чужбина. Затова смятам, че този възел може да бъде разсечен радикално и при действащия Закон, и при изменението му.
Обръщам се към президента Плевнелиев: господин Президент, като назначавате служебен министър за двадесет дни, той може да свърши огромна работа.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Обърни се към Радев!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ще се обърна и към Радев. Изчакайте малко. Сега се обръщам към Плевнелиев: още първия ден, когато твоят служебен министър влезе в Министерството, ако подпише на фирмите, които са изпълнили всички условия, които съдят държавата, и тези, които са осъдили държавата на трета инстанция, но съдебното решение не се изпълнява, ще се появи естествена конкуренция и таксата ще падне от пет до десет пъти за дни.
Обръщам се към Радев. Ако Плевнелиев не го направи, господин Генерал, когато Вие назначавате министър на околната среда, още първия ден, когато влезе в Министерството, трябва да разпише на всички фирми, които отговарят на законните условия и са внесли таксата 1 млн. лв. Така Вие ще направите първото значимо нещо от тези, които обещавахте на българския народ.
Ако направите правителство, господа реформатори – вносители на това предложение, поръчайте на Вашия министър да го направи и така ще покажем нов стил на управление и разсичане на корупционните схеми! Благодаря. (Частични ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Много рехави ръкопляскания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще бъда максимално кратък. В документите, които се подписват с фирмите, които оползотворяват тези отпадъци, има търговска тайна. Тази търговска тайна не може да бъде обявявана и не може да бъде публично достояние. (Силен шум в БСП ЛБ.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Кражбите не може да бъдат прикривани!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, ще имате възможност за репликиране!
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: В информацията е посочено, както каза господин Божинов, самото ноу-хау на фирмите, което е търговска тайна. Това ноу-хау дава конкурентно предимство на фирмата да изпълнява на по-ниски цени и да печели съответните процедури.
От друга страна, както казах, тези договори са с частно правен характер и информацията за тях е търговска тайна в докладите. Но ето нещо много важно – по чл. 18, ал. 2 на Закона за управление на отпадъците изрично се посочва: „съдържащата се в тях информация е конфиденциална и е предназначена единствено за използване от Министерството на околната среда и водите“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Председател на Комисията! В своето изказване споменах, че единствената защитна реакция на тази перфектна по своята простота и ефективност схема за ограбване на стотици хиляди български семейства с тази несправедлива и незаслужена такса – екотакса за преработка на автомобили, ще бъде това, което казахте. Има някаква страшна тайна…
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ноу-хау.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Какво ноу-хау?! Има минимални технически и екологични изисквания – какво да правиш с маслото, с антифриза, с пластмасата и с метала. Само че голямото ноу-хау е какво се прави с тези 53 млн. лв., които се прибират от шестте фирми паразитно, защото с метала, който продават, могат да покрият всички разходи за разкомплектоване на автомобилите и екологичната преработка. Тази тайна я знаят всички в Министерството и никой не смее да я разсече!
Колеги, призовавам Ви да гласуваме за предложението на Вили Лилков! Чудя се защо го занимават в момента този достоен човек, та не може да излезе и да защити предложението си!
Призовавам Ви да гласувате в подкрепа! Ако не, моята оферта към сегашния и бъдещия президент остава и решението на този проблем е в техните ръце. Ако са достойни, нека да го направят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Иванов.
СВИЛЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, едно нещо искам да подчертая. Първо, това, което обсъждаме в момента, в Комисията го дебатирахме доста. Тъй като в тази насока са поредица предложения, мисля, че колегите се убедиха, че не е нужно да се приемат тези промени.
Второ, господин Иванов, искам да Ви напомня, че България е една от двете държави в целия Европейски съюз, където повече от една фирма извършва тази дейност за преработване на този вид отпадък. Тук чувам някакви конкуренции.
Единствената е Литва. Мисля, че е втората държава, която има повече от една фирма, която извършва тази дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Дуплика – господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, използвам правото на дуплика и искам да Ви прочета абзац от писмото на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) по отношение на този въпрос: „Следва да се има предвид, че няма информационна система в света, съдържаща и чувствителна търговска и конкурентна информация, до която гражданите да имат свободен и пряк достъп. Това включва информационните системи за отпадъци, където навсякъде с достъп е регламентирано за определени служители, които не разгласяват съответната тайна“. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, уважаеми господин Иванов! Тези, привилегированите организации, членуват в КРИБ, затова е получено това становище. Не се учудвайте. Точно там членуват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Генов, проблемът не е само, че тези организации членуват в КРИБ. Вие трябваше да кажете, че по същество това становище е безсмислено. Трябваше да кажете, че целите по опазване на околната среда имат приоритет над търговските операции. Това е същината и това е погрешното в становището, което прочете уважаемият господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Генов, ще ползвате ли дуплика? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на господин Лилков и на господин Великов – Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 94 народни представители: за 44, против 6, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, моля за процедура по прегласуване – доста колеги от нашата група не можаха да гласуват. Виждате, влизат в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 101 народни представители: за 48, против 16, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Параграф 7 – предложение на народния представител Иван Станков:
„В § 7, чл. 19:
1. Ал. 4 се изменя така:
„(4) За изпълнение на целите на инициативата ”4 за 1000”, подкрепена от България на Конференцията на ООН за климатичните промени в Париж, декември 2015 г., включваща и оползотворяване на отпадъци чрез декарбонизиращи практики за смекчаване на последствията от климатичните промени, прилагане на основните принципи на кръговата икономика за ефективно ресурсно оползотворяване на отпадъците чрез регенеративни практики, преминаване към нулеви отпадъци и постигане на ”справедлива цена” на такса смет чрез ясни и обосновани икономически стимули за гражданите и икономическите субекти на територията на общината могат да се изграждат децентрализирани системи от площадки за оползотворяване на отпадъци чрез нисковьглеродни практики”;
2. Новата ал. 7 се изменя така:
„(7) За площадките по ал. 3, т. 11 и ал. 4а, които се осигуряват и експлоатират самостоятелно от общината:
- не се прилагат изискванията на чл. 38, ал. 1, изречение първо и чл. 69, ал. 2;
- не могат да се разполагат контейнери – собственост на лица по чл. 14, ал. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Джевдет Чакъров.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя по принцип предложението по т. 2:
„1. точка 1 на § 7 от ЗИД-а на ЗУО, с която се предлага отмяна на чл. 19, ал. 4 от ЗУО, да се заличи, останалите точки да се преномерират, а действащата разпоредба да остане в сила.“
Предложение на народния представител Вили Лилков и Борислав Великов:
„В § 7, в новата ал. 7 на чл. 19 да отпадне изречение първо.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се отменя.
2. Създават се ал. 6 и 7:
„(6) Площадките по ал. 3, т. 11 се осигуряват и експлоатират самостоятелно от общината или чрез сключване на писмен договор с лице, притежаващо разрешение по чл. 35, ал. 1 за съответната дейност и за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3, ал. 1.
(7) За площадките по ал. 3, т. 11, които се осигуряват и експлоатират самостоятелно от общината, не се прилагат изискванията на чл. 38, ал. 1, изречение първо и чл. 69, ал. 2 и на тях не могат да се разполагат контейнери – собственост на лица, които изпълняват задълженията си индивидуално или на организации по оползотворяване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Божинов, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, в началото на това изказване искам да изразя моето дълбоко съжаление, че народни представители, които са направили изключително смислени и необходими за приемане предложения, не участват в дебата. Взимам думата, за да защитя именно техните предложения.
Така например изключително уместно е предложението на народните представители Вили Лилков и Борислав Великов да отпадне ал. 7 в чл. 19, предлагано с § 7.
Защо и за какво става дума?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Те предлагат да отпадне само изречение първо.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз предлагам да отпадне цялата ал. 7.
Защо? Защото дълго време водихме дебат и се привеждаха аргументи, че площадките за събиране, съхраняване и преработка на отпадъци трябва да бъдат изнесени в индустриалните зони на населените места. Така ли беше, господин Чакъров? – Така беше. Този дебат завърши с нормативно решение.
Сега какво се предлага? – Да игнорираме тези общи аргументи и да дадем право на общините да не се съобразяват с тези изисквания, а до училища, до болници, до детски градини в града да направят площадка.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): И паркове.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Където пожелаят общините.
Защо, бе, и с какви пари ще го направят? (Реплика от народния представител Свилен Иванов.)
Близко до хората? Ами защо изгонихме частните събирачи на отпадъци от града, които бяха близко, в квартала?
Вие сте заместник-председател на Комисията и не помните дебата или Ви движат други аргументи?
Тези площадки ще бъдат изграждани с пари на данъкоплатците от такса „Смет“, което, първо, е неправомерно, но така се предвижда. Това е достатъчно основание да се отрече това предложение.
Второ, какво ще правят общините като изградят тези площадки?
Ще аутсорстват тази дейност на други частни лица, които ще бъдат в неконкурентни отношения с онези, които са изнесени в индустриалната зона.
Защо правите това?
Това предложение на вносителя трябва да бъде отклонено и ал. 7 от чл. 19 да отпадне.
Това е моето предложение. Всяко друго гласуване значи, че или не вникват народните представители, или не се интересуват, или следват някаква сляпа директива, която няма разумно обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Стоилов.
Господин Божинов, да разбирам ли, че в редакцията на Комисията предложихте да отпадне цялата ал. 7?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ, от място): Предлагам цялата ал. 7 да отпадне.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Божинов, според мен, ясно обясни мотивите за направеното предложение, но би трябвало да бъде по-ясен в отговора на някои от въпросите, които поставя.
Аз също съм изненадан, че вносителите не защитават предложенията си, което ме кара да мисля, че може би междувременно от внасянето на предложението до тяхното обсъждане може да са постъпили и по-привлекателни предложения.
Второто, господин Божинов, когато питате защо общините ще разрешават на такива места да се изграждат площадки, е много ясно – защото няколко души трябва да получат по недопустим начин облаги, защото те именно с тази цел най-вероятно ще дават тези разрешения. Не е ли ясно това, което става толкова години, за да не отговаряме на въпросите, които се поставят? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Стоилов, втората част на Вашето изказване дава изчерпателен и точен отговор на въпроса, който поставяте към мен. Затова няма да Ви правя дуплика.
Що се отнася за първата част, аз дълго време съм работил с колегите Великов и Вили Лилков. Смятам, че те са достойни и достолепни хора и в момента не се включват в дебата, защото, като членове на Реформаторския блок, сигурно са заети с голямата политическа задача, която решават, и не допускам да им е оказано влияние, с което да са се отказали от разумните си предложения. Така мисля поне на този етап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е закрит, предстои гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Станков, което Комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 25, против 3, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Чакъров в неподкрепената му част, а това е по т. 1.
Гласували 83 народни представители: за 23, против 14, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Вили Лилков и Борислав Великов, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 33, против 11, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Божинов, направено по време на дебата – в редакцията на § 7 по доклада на Комисията да отпадне ал. 7.
Гласували 81 народни представители: за 30, против 30, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 7 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 65, против 10, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 8 има предложение на народния представител Иван Станков:
„В § 8, чл. 22, ал. 2 се изменя така:
„(2) С наредбата по ал. 1. се уреждат и изискванията към площадките за предаване на отпадъци от хартия и картон, пластмаса и стъкло, в т.ч. и условията за регистрация на площадките, както и условията за предаване на отпадъците на площадките по чл. 19, ал. 3, т. 11 и тези по чл. 19, ал. 4а.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Станков, което Комисията не подкрепя.
Гласували 85 народни представители: за 28, против 8, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Гласуваме параграфи 8 и 9 по вносител, които са изцяло подкрепени от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Има предложение от народния представител Иван Станков:
„Създава се нов § 10, с който се въвежда нов чл. 26а:
„Чл. 26а. По решение на Общото събрание:
(1) Общините в сдружението могат да въведат децентрализирани системи за оползотворяване и минимизиране на количествата отпадъци за депониране чрез изграждане на регионална система за ресурсно оползотворяване на отпадъци съгласно принципите на кръговата икономика за постигане на „справедлива цена” на такса смет чрез ясни и обосновани икономически стимули за гражданите и икономическите субекти на територията на сдружението;
(2) Може да се създаде към него консултативен регионален експертен съвет с участници както представители от общините, така и представители на компетентни в областта на управлението на отпадъците НПО, местни консултантски и браншови организации, представители на Местна Инициативна Група, селскостопански производители, горски стопанства, представители на научни организации, училища и читалища имащи отношение към регионалните инициативи по управление на отпадъците и опазване на околната среда. Избран от консултативния експертен съвет представител може да участва в заседанията на Общото събрание на регионалното сдружение с право на съвещателен глас.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господин Станков, което Комисията не подкрепя.
Гласували 72 народни представители: за 12, против 7, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9“ се заличават.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Методиката за разпределение на целите по ал. 1 между регионите по чл. 49, ал. 9 и методите за изчисляване на изпълнението на целите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 43, ал. 5.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 32, ал. 1 се изменя така:
„(1) Системите за третиране на строителни отпадъци осигуряват най-късно до 1 януари 2020 г. подготовка за повторната им употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали от неопасни строителни отпадъци, включително при насипни дейности, чрез заместване на други материали с отпадъци в количество, не по-малко от 70 на сто от общото им тегло, от което се изключват материали в естествено състояние, определени с код 17 05 04 от списъка на отпадъците съгласно Решение 2000/532/ЕО.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок параграфи с номера 10 и 11 в редакция на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 7.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 12 има предложение на народните представители Вили Лилков и Борислав Великов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
По § 13 има предложение на народните представители Вили Лилков и Борислав Великов:
„В § 13, чл. 38, ал. 5 думите „100 лева“ се заменят с „1000 лева“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мартин Иванов и група народни представители:
„Параграф 13, чл. 38, ал. 5 се изменя така:
„(5) Разплащанията по сделки с ОЧЦМ по касов път се допускат, когато общата стойност на сделките със съответното лице не надвишава 1000 лв. в рамките на календарна година. Над този размер през остатъка от календарната година, сделките със съответното лице се извършват съгласно изискванията на предходната алинея.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, последен опит да направя едно разяснение, ако има желаещи да чуят, нека се съобразят с него.
Какво се предлага? Едно физическо лице за една година да не може да внесе и безкасово да получи възнаграждение в размер на не повече от 100 лв.
Първо, такава практика за толкова нисък праг няма. Тя е въведена, за да се увеличи злоупотребата на физически лица, които злоупотребяват с оползотворяването на отпадъци, преди да са станали за отпадък – така ще се изразя.
При този текст на Закона се контролира фирмата, която приема отпадъците и тя ще носи санкциите. Ако това физическо лице посети 80 пункта с по 100 лв. – за него нашият текст не е никаква бариера, докато не се въведе единна информационна система, която да контролира не само пунктовете дали са изплатили по не банков път на физическото лице в размер повече от 100 лв., а започват да се контролират и физическите лица. До тогава този текст е абсолютно излишен и аз правя формално предложение вместо предложението от 1000, числото 100 да се замени с компромисната сума от 500 лв. Петстотин лева на един човек за цялата година е максимумът, който може да внесе и да не му се плаща по банков път. Понякога той може да занесе за 3 лв. отпадък и разходите за банковото плащане ще бъдат съизмерими с ония пари, с които той ще си купи хляб днес. Затова правя формално предложение числото „100“ да бъде заменено с „500“. Такава дискусия водихме в Комисията, заместник-министърът беше склонен и аз Ви предлагам да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика?
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Ще бъда максимално кратък. Уважаеми господин Божинов, знаете ли какво е количеството на отпадъчен железен скрап, който е на стойност 100 лв.? Количеството знаете ли какво е? Петстотин килограма. Петстотин килограма отпадъци от бита могат да бъдат върнати за 100 лв. Представяте ли си, за 1000 лв. са пет тона. Какви са тези отпадъци за пет тона, които могат да бъдат върнати, от една страна?!
От друга страна, по принцип основното е, че сумата, за която говоря – за черни и цветни метали, не включва оборудване от печки, перални и така нататък. Това е чист скрап, разбирате ли ме?
Затова, дайте да го оставим 100 лв., да не отваряме кутията на Пандора, защото ще стане страшно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, аз съм човек, който слуша аргументите и се замислих върху това, което казва господин председателят. Аз съм склонен да оттегля моето предложение, но нямам обяснение защо Вие не чухте моите аргументи преди това.
Оттеглям своето предложение, господин Председател, защото се замислих върху това, което Вие казахте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Вили Лилков и Борислав Великов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 31, против 12, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Мартин Иванов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 86 народни представители: за 11, против 15, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме параграфи 12 и 13 по вносител, изцяло подкрепени от Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 9.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Предаването на отпадъци в случаите по ал. 2 се извършва на:
1. площадки по чл. 19, ал. 3, т. 11 или чрез кампании за разделно събиране на отпадъци от домакинствата, организирани от кметовете на общини;
2. лица, притежаващи разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 за дейности с ОЧЦМ или
3. лица, притежаващи регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци, които имат сключен договор с лица, притежаващи разрешение или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1 за дейности с ОЧЦМ.“
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) В случаите, когато на една площадка се извършват дейности с отпадъци от метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА, ИУМПС и ОЧЦМ, отпадъците се съхраняват отделно на обособени части на площадката до извършване на дейност по тяхната подготовка преди оползотворяване. При последващо предаване на отпадъци от ОЧЦМ, образувани след подготовка преди оползотворяване на метални опаковки, ИУЕЕО, НУБА и ИУМПС, отпадъците се отчитат отделно с код и наименование съгласно наредбата по чл. 3.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В чл. 44 се създават ал. 9 и 10:
„(9) Производителите на отпадъци, които са престанали да бъдат отпадъци в случаите по чл. 5, ал. 2 и съгласно актовете на Европейската комисия, приети в съответствие с чл. 6, § 2 от Директива 2008/98/ЕО, ежегодно до 31 март на съответната година предоставят информация на ИАОС по реда на наредбата по чл. 48, ал. 1 за количествата и видовете отпадъци, които са престанали да бъдат отпадъци през предходната година.
(10) Лицата, при чийто производствен процес дадено вещество или предмет се определят като страничен продукт по чл. 4, представят ежегодно до 31 март на съответната година информация на ИАОС по реда на наредбата по чл. 48, ал. 1 за количествата и видовете странични продукти, образувани през предходната година и дейностите за които са реализирани.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 5 накрая се добавя „и/или гумени вериги“;
б) в т. 8 думите „полимерни торбички“ се заменят с „пластмасови торбички за пазаруване“;
в) създават се точки 10 и 11:
„10. производителите на отпадъци, които са престанали да бъдат отпадъци в случаите по чл. 5, ал. 2, и съгласно актовете на Европейската комисия, приети в съответствие с чл. 6, § 2 от Директива 2008/98/ЕО;
11. лицата, при чийто производствен процес дадено вещество или предмет се определят като страничен продукт по чл. 4.“
2. В ал. 7, т. 2 накрая се добавя „като търговец и/или брокер”.
3. Създава се нова ал. 8:
„(8) В регистъра по ал. 1, т. 10 се вписват и:
1. акта, в съответствие с който производителят работи;
2. видът на отпадъците, които са престанали да бъдат отпадъци.“
4. Създава се ал. 9:
„(9) В регистъра по ал. 1, т. 11 се вписва и видът на страничните продукти.“
5. Досегашната ал. 8 става ал. 10.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи с номера от 14 до 17 включително? Няма.
Гласуваме анблок тези четири параграфа.
Гласували 79 народни представители: за 71, против 3, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: По § 18 има предложение на народните представители Вили Лилков и Борислав Великов:
„В § 18, чл. 48:
1. Алинея 7 да отпадне;
2. В новата ал. 8 да се добави текста: „ИАОС осигурява публичност на данните в националната информационна система по реда на Закона за достъп до обществена информация.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В чл. 48 се създава ал. 8:
„(8) Воденето на публичните регистри по чл. 45, ал. 1, отчетността и предоставянето на информация, съгласно наредбите по чл. 13, ал. 1 и чл. 48, ал. 1, се извършва чрез Национална информационна система „Отпадъци“ (НИСО), поддържана от ИАОС.“
По § 19 има предложение на народния представител Иван Станков:
„В § 19, чл. 49, ал. 2 се изменя така:
„(2) Планът по ал. 1:
а) се изготвя съгласно базовите принципи, произтичащи от науката управление на околната среда, чрез оценки за икономическа ефективност, екологична ефикасност и социална приемливост на съществуващи практики за гарантиране от една страна на общественото здраве, изхранването на населението и регенериране на използваните основни елементи на околната среда чрез въглерод спестяващи методи за ограничаване и смекчаване на последиците от климатичните промени;
б) задължително се придружава и от оценка за въздействието както за постигане на поставените цели, така и по отношение на създадените условия за гарантиране на стратегическите цели: изхранване на населението, гарантиране на общественото здраве и завеждане на регеративни кръгови регионални икономики.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20:
„§ 20. В чл. 50 се създава ал. 4:
„(4) В програмата по ал. 1 се определят мерки с цел да се прекъсне връзката между икономическия растеж и въздействието върху околната среда, човешкото здраве и културното наследство, свързани с образуването на отпадъци.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по параграфи с номера 18, 19 и 20?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да подкрепя предложението на колегите Лилков и Великов относно това, че Изпълнителната агенция по околна среда следва да осигури публичност на данните в Националната информационна система. Тази система беше финансирана и вече би следвало да е изградена още по времето на правителството „Орешарски“. Така че няма никакви технологични пречки системата в момента да работи и да предоставя публична информация.
Текстът, който се предлага от Комисията, води до извода, че публични ще бъдат само регистрите, а за останалата част от информацията системата ще се ползва вероятно само за служебни цели. Затова считам, че е по-добро предложението на колегите Лилков и Великов, които говорят за публичност на информацията изобщо. Ако Ви представлява някаква трудност да се разкрие цялата информация, нека да уточним в тяхното предложение и аз правя редакционно предложение думата „данните“ да се замени с „количествените данни“. Не може да крием…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В кой член правите редакционно предложение?
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: По предложението на Лилков и Великов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не може, то не е подкрепено. Можете да правите редакция само на…
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, добре.
Става въпрос за това: не може да не разкриваме количествените данни във връзка с управлението на отпадъците! Това е просто…
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (от място): Може!
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Не може, господин Председател!
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (от място): Ще Ви кажа, че може.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, кажете ми, че може, аз ще Ви възразя и ще Ви обясня защо. Това не представлява никаква търговска тайна. Това са данни, които са за фактор, който въздейства върху околната среда и особено за опасните отпадъци всички данни трябва да са абсолютно публични. Обществото трябва да знае как се въздейства върху околната среда през отпадъците. Какво има да крием тук?
Затова, колеги, много Ви моля, нека да подкрепим предложението на колегите Лилков и Великов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Георгиев, уважаеми колеги! Ще бъда максимално кратък, но не мога да не възразя на изказването на господин Георгиев.
Първо, защо информацията не може да бъде публична? Защото информацията, която се изисква от Националния статистически институт по смисъла на § 1, т. 15 от Закона за статистиката, представлява статистическа тайна съгласно чл. 27 от Закона. Според чл. 14 от Закона за Националната агенция за приходите аналогични задължения имат органите и служителите на Агенцията и съгласно чл. 17 от Закона за митниците и митническите служители. Това са хората, които имат право да я ползват.
Според чл. 181ц, ал. 4 от Закона за защита на потребителите Комисията за защита на потребителите и другите държавни органи спазват изискванията по опазване на служебната, производствената и търговската тайна, както и не разгласяват други сведения.
Според § 1, т. 24 от Закона за МВР служебна тайна е информация, която не е държавна тайна, но е свързана с изпълнение на функциите и така нататък. Информацията, която се изисква с въпросните разпоредби на Закона за управление на отпадъците от горецитираните органи, представлява служебна тайна по смисъла на съответните закони и ето защо предоставянето на информацията по тези алинеи на Закона е предварително обусловено като невъзможно. Въпреки това информацията се предоставя, макар и в обобщен вид, съгласно по-долното изложение, с което няма нужда да Ви запознавам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ (БСП ЛБ): Господин Председател, това, което прочетохте, сигурно има подобни текстове в други закони, е свързано с набирането на данни за съответните служебни цели. Затова там е някаква служебна или друга тайна. По смисъла на Закона за опазване на околната среда обаче, ако отворите Глава трета и видите чл. 17 и следващите, ще видите, че информацията за околната среда е нещо особено. Тя не може да бъде някаква тайна. Тя е средство за определяне на поведението на хората и на организациите на хората, на фирмите, по отношение на дейностите за опазване на околната среда. Информацията определя нашето поведение и ние не можем да крием информация, свързана с околната среда. Има изричен текст, ако не се лъжа, чл. 23-ти, по памет Ви го казвам, където изрично се казва, че определени данни не могат да бъдат скривани и те са публични. Има задължение и на средствата за масова информация да разпространяват тази информация. Как те ще си изпълняват това задължение?
Много Ви моля, поне количествените данни за управление на отпадъците, особено за опасните отпадъци, трябва да са абсолютно публични и общодостъпни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит. Предстои гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Вили Лилков и Борислав Великов. Комисията не го подкрепя.
Гласували 68 народни представители: за 20, против 15, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иван Станков. Комисията не го подкрепя.
Няма кворум, отменете гласуването.
Законодателната част на днешното заседание приключи. В 11,00 ч. – парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава с :
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За времето от 2 до 8 декември тази година няма новопостъпили питания.
Писмени отговори за връчвания от министрите в оставка:
- от Зорница Русинова на Петя Аврамова и Красен Кръстев;
- от Владислав Горанов на Ахмед Ахмедов;
- от Меглена Кунева на Вили Лилков;
- от Десислава Танева на Вили Лилков;
- от Лиляна Павлова на Вили Лилков;
- от Ивелина Василева на Кристиан Вигенин;
- от Екатерина Захариева на Петър Славов;
- от Владислав Горанов на Мартин Димитров;
- от Божидар Лукарски на Петър Славов и Мартин Димитров;
- от Томислав Дончев на Мартин Димитров и Петър Славов;
- от Томислав Дончев на Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев;
- от Зорница Русинова на Мартин Димитров;
- от Владислав Горанов на Мартин Димитров и Петър Славов;
- от Ивелина Василева на Катя Попова;
- от Николина Ангелкова на Борислав Иглев.
Контролът днес започва с отговор на Николай Ненчев – министър на отбраната в оставка. Той ще отговори на въпрос от народните представители Иван Вълков и Димитър Бойчев относно имоти със статут на частна публична държавна собственост, находяща се в Бургаска област, с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната, предвидено за осъществяване на разпоредителни действия и продажби през 2016 г.
Слушаме Ви, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател!
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Въпросът ми към Вас, който зададохме заедно с моя колега господин Бойчев, е свързан с кореспонденция между общините в Бургаска област и областния управител на Бургаска област и Министерството на отбраната. Вследствие на тази кореспонденция на сайта на Министерството на отбраната през 2013 – 2014 г. са качени определен брой имоти – публична държавна собственост, съответно с график на предоставянето им на общините в Бургаска област. Става дума за община Бургас, за община Айтос, Царево, Поморие и Средец.
По-късно обаче – през 2015 – 2016 г., по-голямата част от тези имоти, а и други имоти, които от публична държавна собственост, са прехвърлени в частна държавна собственост, са качени на сайта на Министерството, но вече като имоти за продажба.
Въпросът ми към Вас е: какво е продиктувало и какви са били мотивите да бъде променено това Ваше становище?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът в оставка господин Ненчев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Вълков, уважаеми господин Бойчев, ще Ви отговоря конкретно на зададения въпрос.
Във връзка с имоти частна и публична държавна собственост в общините Бургас, Царево, Айтос, Средец и Поморие, които са били включени в графика за предоставяне на имоти за общини, областни управители, ведомства през 2013 – 2014 г., някои от които са включени в графика на имоти със статут на частна, публична държавна собственост с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната, информирам Ви, че изготвянето на график за безвъзмездно предоставяне няма задължителен характер. Още повече че в никои случаи общините и областните управители отказват да включат съответните имоти, защото те са в изключително лошо състояние и имаме редица случаи, в които това се случва.
Целогодишно в Министерството на отбраната постъпват искания за безвъзмездно предоставяне от общини и ведомства също. За всяко искане се докладва писмено на министъра на отбраната за преценка за целесъобразност и положителна санкция, и може да се стартира съответната процедура.
Друг способ за освобождаване от имоти с отпаднала необходимост е продажбата им чрез търгове. За имотите, включени в графика на имоти със статут на публична и държавна собственост с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната за 2016 г., е направена преценка и водеща е тенденцията за ефективно разпореждане, продажба чрез търг, с оглед реализиране на приходи в държавния бюджет и намаляване на разходите за имотите, за охрана, плащане на данък недвижими имоти, такси за битови отпадъци по реда на Закона за местните данъци и такси.
Вие задавате и друг въпрос във Вашето питане и той е свързан с болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация „Св. Георги Победоносец“ – град Поморие. В този случай бих искал да Ви информирам, че с Решение на Министерския съвет № 996 от 17.11.2016 г. този имот, считано от 2 февруари 2017 г., се отнема от Военномедицинска академия – София, и се предоставя безвъзмездно в управление на Министерството на отбраната.
Със същото решение правото на собственост върху имота и върху движимите вещи – частна държавна собственост, се внасят като непарична вноска в капитала на Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „Вита“ ЕООД, град Велинград.
В заключение бих искал да подчертая, че ръководството на Министерството на отбраната работи паралелно и в двете направления – продажба чрез търг и безвъзмездно предоставяне, което се подчинява на основната политика за освобождаване от ненужна инфраструктура на Министерството на отбраната. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика от господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан конкретно с военния санаториум в град Поморие. Защо, при положение че община Поморие е поискала да й бъде предоставен този обект, й е било отказано? Община Поморие е в много добро финансово състояние и може да инвестира в този обект, и съответно да предостави такава социална функция както на служителите на Министерството, така и на желаещите, защо не и е бил предоставен както е бил, при положение че Вие сте променили и статута на самото заведение от публична държавна в частна държавна собственост, при положение че ако беше предоставен на община Поморие, статутът му щеше да бъде публична общинска собственост, което е много притеснително за нас?
И още нещо, което е също много притеснително за работещите. Миналата седмица е имало среща между представител на търговското дружество, което ще придобие собствеността на санаториума. Той е заявил, че ще започне ремонт след 2 февруари, когато влиза в сила постановлението. Очаква абсолютно всички работещи да подадат заявления за напускане. След изтичане на ремонта ще бъдат преназначени.
Буквално вчера пристигна при нас информация, че това заведение е с невъзможност да се отоплява, свършило му е горивото. Това води до буквално прекратяване на функцията му. Поискали са от община Поморие да им бъде предоставено пет тона гориво за отопление на санаториума, което е много притеснително. Ще Ви помоля да отговорите на тези въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вълков и господин Бойчев! Първо, държа да Ви уведомя, че въпросът беше разглеждан много детайлно и подробно както в Комисията по отбрана в Народното събрание, така и на Съвета по отбрана. Надделяха мненията и становищата, че тази болница трябва да се запази в активите на Министерството на отбраната. Ние я прехвърляме към друга болница, която успешно се развива и има положителни приходи. Това бяха основните елементи, които ме накараха да взема съответно такова решение.
От друга страна, по отношение на имотите държа да кажа, че винаги съм бил привърженик те да бъдат дарявани на съответната община или областна управа и това правя.
В конкретния случай затова е Съветът по отбрана, затова има Комисията по отбрана, която се произнесе много ясно и категорично. Въз основа на тези становища взех и моето решение, което считам за оправдано. Нека времето да покаже.
Относно имотите държа да кажа още няколко думи. Действително, уважаеми госпожи и господа народни представители, ние влагаме огромни средства за поддържането на имотите. Голяма част от тях са в ужасно състояние, плащаме охрана. Сигурно ще останете особено изненадани, ако Ви кажа, че плащаме около 20 млн. лв. годишно за поддръжка на имотите с отпаднала необходимост. Не се касае за болници, а за имоти с отпаднала необходимост.
Държа също да Ви кажа, че разпоредих да бъде изготвен списък на всички имоти с отпаднала необходимост, като списъците бъдат предоставени на съответните общини и областни управители, за да преценят имат ли нужда от тях. В много случаи съм се опитвал да даря имоти, но получавам категоричен отказ от съответната община, защото трябва да се влагат средства, защото трябва да бъдат разрушени сградите и така е по-угодно.
Продължавам с тази политика, доколкото е възможно. Във всеки конкретен случай, когато има възможност и по преценка на експертите в Министерството ще предоставям тези имоти на съответната областна управа или община. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следват въпроси към министъра на енергетиката госпожа Петкова.
Ще отговаря и министърът на външните работи в оставка Даниел Митов.
Първи ще зададат своя въпрос към министър Петкова Даниела Панайотова и Георг Георгиев относно изграждане на първия етап от национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци.
Заповядайте, госпожо Панайотова.
ДАНИЕЛА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Петкова, договорът за изграждане на първия етап от националното хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци бе подписан на 7 юли 2016 г. Категорично изграждането на подобен вид хранилище е национален приоритет за нашата политика. Обектът ще бъде стратегически по отношение на националната сигурност.
В тази насока въпросите ни към Вас от моя страна и от колегата Георгиев са следните.
На първо място, функционирането на хранилището има ли касателство с извеждането от експлоатация на спрените първи до четвърти блок на атомната електроцентрала?
На второ място, на кого е възложено управлението на проекта? Кога се очаква да бъдат издадени разрешителните строителни книжа с цел навременно иницииране на строително-монтажните работи по обекта? Има ли някаква яснота по отношение на сроковете, в които се очаква хранилището да бъде въведено в експлоатация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Панайотова, уважаеми господин Георгиев! Безопасното управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, в това число и изграждането на национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни отпадъци са един от основните приоритети от програмата на правителството за стабилно развитие на България.
Първият етап от изграждането на национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци е предвиден за съхранение на преработените и кондиционирани радиоактивни отпадъци от извеждането от експлоатация на блокове от първи до четвърти на АЕЦ „Козлодуй“.
С Решение на Министерския съвет № 683 от 25 юли 2005 г. изграждането на националното хранилище е възложено на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Управлението на проекта се осъществява от държавното предприятие и международен консултант.
За изграждането на националното хранилище се изисква разрешение за строителство от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съответно по реда на Закона за устройство на територията, и разрешение за строителство от Агенцията за ядрено регулиране. Тези разрешения могат да бъдат издадени след получаване на решения по оценка за въздействие върху околната среда от Министерството на околната среда и водите.
Към настоящия момент са приключили дейностите, свързани с процедурата по ОВОС в национален и трансграничен аспект.
През месец април 2015 г. са проведени обществени обсъждания в 11 населени места на територията на България.
На 9 юни 2016 г. в Крайова, Румъния, се проведе обществено обсъждане и се изчакват писмените предложения на румънската страна, които могат да намерят място в плана за изпълнение на мерките от решението по ОВОС.
На 15 декември тази година е насрочено заседание на Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите за обсъждане и вземане на решение по одобряването на Доклада за ОВОС на националното хранилище.
Хранилището ще бъде многобариерно повърхностно модулно инженерно съоръжение, разположено в непосредствена близост до АЕЦ „Козлодуй“ на площадка „Радиана“, която получи статут на обект с национално значение и на национален обект.
Изграждането на националното хранилище е предвидено да бъде извършено в периода 2016 – 2021 г. Въвеждането в експлоатация на съоръжението е предвидено за 2021 г. с период на експлоатация от 65 години. Този срок за въвеждане в експлоатация на хранилището е заложен и в актуализираната Стратегия за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци до 2030 г., която Стратегия очаква актуализация. Тя беше приета през 2015 г.
На 7 юли 2016 г. е сключен договор с изпълнител на строителството на първия етап на националното хранилище. Подготвителните работи на площадката се извършват от 2014 г.
Средствата за изграждане на националното хранилище се осигуряват от Международен фонд „Козлодуй“, администриран от Европейската банка за възстановяване и развитие и от фонд „Радиоактивни отпадъци“, осигуряващ дейността на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, съгласувано по бюджетната процедура за съответната година и въз основа на одобрена годишна работна програма на предприятието.
На първия етап ще бъде построен първият модул на хранилището – 22 броя клетки, които ще поемат 6336 броя стоманобетонни контейнери, както и цялата инфраструктура на обекта. Изграждането на втория и третия модул ще се извършва в съответствие с темповете на генерация на радиоактивни отпадъци от експлоатацията на атомната електроцентрала, както и на радиоактивни отпадъци от други ядрени приложения от промишлеността, медицината, селското стопанство и научните изследвания. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплика? Няма да ползвате правото.
Преминаваме към следващия въпрос, който е с общ отговор, той е от народните представители Митхат Метин и Мартин Димитров.
Първи ще развие своя въпрос народният представител Митхат Метин относно перспективите пред Проекта „АЕЦ „Белене“.
Заповядайте, господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Благодаря, господин Председател.
За стенографския протокол ще отбележа, че този въпрос го отправих към министъра на 27 юли – точно преди четири месеца. Един период, в който политическият хоризонт пред правителството изглеждаше по различен начин. През този период от четири месеца по казуса АЕЦ „Белене“ се случиха доста развития, касаещи включително и намесата на независимата съдебна власт – имаме повдигнати обвинения към трима бивши министри, свързани с проекта, а така също в момента работи и нарочна Временна парламентарна анкетна комисия, на която съм член. В този период от четири месеца получаваме от медиите, включително и от Вас, госпожо Министър, постоянно информация за перспективи пред проекта, които касаят включително и наличие на нови инвеститори.
Въпреки всичко аз ще формулирам коректно въпроса, както е зададен в неговия писмен формат.
Уважаема госпожо Министър, събитията през последните месеци, свързани с решението на арбитражния съд пред Международната търговска палата, според което България е осъдена да заплати 550 млн. евро за поръчано оборудване и над 50 млн. евро годишна лихва на „Росатом“, отново поставиха на дневен ред този деликатен в международен план за нашата държава въпрос.
Към този момент в обществото и в мен лично има няколко въпроса относно бъдещето на проекта АЕЦ „Белене“, свързани с Ваши посещения в Република Иран и в Русия, които всички ние очакваме в развитие.
В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: първо, има ли постигнато съгласие между „Росатом“, Република България и Ислямска република Иран за създаване на съвместни групи за определяне начина на продажба на оборудването, което е произведено за АЕЦ „Белене“, тъй като без съгласието на „Росатом“ тази продажба на практика е невъзможна?
Ако отговорът Ви на първия въпрос е „не“, тогава питам: подготвя ли се във Вашето ведомство документация за приватизацията на проекта АЕЦ „Белене“ чрез отделянето на централата в отделна проектна кампания? И в тази връзка разглеждате ли „Росатом“ като възможен инвеститор?
И на последно място – разглеждате ли като възможен вариант случая, при който държавата сама да дострои централата АЕЦ „Белене“ и това отразено ли е в енергийната стратегия, която Вие изготвяте, за това какви нови ядрени мощности ще достигне България през 2030 г. – съответно 1000 или 2000 мегавата? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Метин.
Следващият въпрос е от народния представител Мартин Димитров относно лансираните от представители на правителството предложения за реализация на АЕЦ „Белене“ като частен проект.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги народни представители! Получихме и всички чувате информация, включително от средите на правителството, че било възможно АЕЦ „Белене“ да бъде реализиран като частен проект. През годините многократно съм чувал тази теза от различни правителства. Били са канени различни частни инвеститори, дори знаете, имаше един такъв по-траен интерес, но резултатът до момента е само един – всички разходи по АЕЦ „Белене“ са платени от българските данъкоплатци. Нито един лев до момента не е плащан от така наречените „частни инвеститори“. Тоест с тях се водят разговори, но когато се опре до плащане на сметката, сметката я плащат българските данъкоплатци 100% до момента. Сега по това арбитражно дело сметката ще бъде платена отново от българските данъкоплатци, включително през заема, който ще бъде даден на НЕК. Тоест едното са пожелания, другото е реалност. Реалността е, че данъкоплатците плащат сметката.
Моят конкретен въпрос към Вас, госпожо Министър, е: има ли черно на бяло интерес от инвеститори? Тъй като четохме в българските медии – първо се говореше, че имаше американски инвеститори, сега се говори за китайски инвеститори. Всъщност, ако някой реши да продължи проекта „Белене“, аз съм убеден в едно – за инвеститори ще се говори, когато дойде да се плаща сметката, пак, както винаги е било досега от началото на този проект преди много години, тя ще дойде на българските данъкоплатци. В това съм абсолютно сигурен, госпожо Министър.
Така че въпросът ми към Вас е: има ли заявен черно на бяло интерес от инвеститори или това са слухове, които нарочно се пускат, за да се намери основание било то следващия служебен кабинет, който ще бъде назначен от Румен Радев, било то пò следващ кабинет да възобнови проекта „Белене“? Има ли черно на бяло действителен интерес от инвеститори, било то американски, китайски, или каквото кажете? Но, ако има такъв, моля да бъдете конкретна този интерес в какво точно се е изразил? Каква е точно неговата форма и какво до момента е направило по въпроса българското правителство? Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Метин, уважаеми господин Димитров, темата, свързана с АЕЦ „Белене“, винаги е била много важна и много дискусионна. Тази тема се дискутира години наред. Всички ние сме свидетели на нейното развитие и всички ние видяхме как Международният търговски арбитраж се произнесе на 14 юни тази година.
Искам само да припомня, че Международният търговски арбитраж излезе с решение, съгласно което Националната електрическа компания беше осъдена да заплати това, което на 5 ноември 2008 г., по силата на Допълнение № 5, бившите двама изпълнителни директори на Националната електрическа компания поръчаха на „Атомстройекспорт“ – да произведе оборудването с дълъг цикъл на производство. Отварям една скоба и казвам – без да има договор за изграждането на тази централа, без да има ясни финансови параметри. Всички ние днес сме принудени да търсим решение на този въпрос.
Какво направихме ние в рамките на нашите възможности, какво направи българското правителство и българският парламент във връзка с разрешаването на един от най-сложните казуси в българската електроенергетика?
Знаем, че веднага след излизането на арбитражното решение правителството предприе незабавни мерки да търсим възможност за търсене на споразумение с „Атомстройекспорт“ и с „Росатом“ по отношение на възможността за плащане на тези два реактора. Тъй като, ако тези два реактора не бяха платени, пред българската енергийна система съществуваха няколко много съществени риска. Единият от рисковете беше свързан с това, че съществуваше възможността „Атомстройекспорт“ да търси обезщетение на базата на това решение на Международния арбитраж, съответно да запорира сметките на националната електрическа компания, което би довело до колапс цялата ни електроенергийна система. Все пак Националната електрическа компания, освен едно търговско дружество, трябва да се разглежда и като дружество, което е свързано с Националната сигурност на страната. Ето защо когато става въпрос за енергетика, трябва да бъдем много наясно, че ние не говорим само за дружество, което губи или печели, а говорим за националната сигурност на страната.
Затова нашето правителство подходи изключително отговорно в тази ситуация – веднага предприехме мерки, за да търсим възможност за плащане на това задължение, тъй като видяхме, че не е налице възможност то да бъде оспорено, тъй като в рамките на арбитража от общо седемте искания на „Атомстройекспорт“, които бяха за 1 млрд. 200 млн. евро, само три от тях са приети от Международния търговски арбитраж и те са само тези, които са свързани с реално произведеното оборудване. Всички останали искове на „Атомстройекспорт“ са отхвърлени от Международния арбитраж като неоснователни. Ето защо беше приет и специален закон със съдействието на Вас, българските депутати, който закон даде възможност на Националната електрическа компания да бъде предоставена възмездна финансова помощ, която ще бъде възстановена на бюджета след седем години, така че да е сигурно, че българският данъкоплатец няма отново да плати тази сметка. Националната електрическа компания ще погаси това свое задължение към бюджета в рамките на сроковете, които са определени от правителството.
Много важно нещо постигнахме със споразумението, което е свързано с бъдещите ни действия по отношение на този проект. Първо, успяхме да договорим намаление и опрощаване на лихвите от страна на „Атомстройекспорт“ (АСЕ) от датата на излизане на решението, тоест от 14 юни до момента на плащане „Атомстройекспорт“ пое ангажимента да опрости лихвите на Националната електрическа компания, които, само припомням, бяха в размер на 167 хил. евро на ден. Тоест всеки ден българските данъкоплатци трябваше да таксуват в своята сметка 167 хил. евро. Ако Националната електрическа компания плати своя дълг до 15 декември, „Атомстройекспорт“ се отказва от тези лихви.
За радост, уважаеми дами и господа народни представители, вчера Националната електрическа компания извърши превод по сметката на АСЕ на тази сума, която ние дължим съгласно решението на Международния търговски арбитраж. Днес, може би до края на деня, парите ще бъдат по сметка на „Атомстройекспорт“, с което изпълняваме своя ангажимент да платим до 15 декември наведнъж цялата сума, и „Атомстройекспорт“ изпълнява своя ангажимент – опрощава на Националната електрическа компания всички лихви, които са натрупани от 14 юни 2016 г. до деня, в който парите ще бъдат по сметката на „Атомстройекспорт“. Това, което днес се случи, е плащането към „Атомстройекспорт“ и приключването на тази дългогодишна сага.
Другото, което успяхме да договорим с „Атомстройекспорт“ и да защитим в максимална степен интересите на страната, е подписването на споразумение, съгласно което „Атомстройекспорт“ се отказа от претенции, от инвестиционни спорове към българската държава.
Смятам, че с тези действия ние успяхме да защитим интересите на страната по отношение на проекта.
Що се отнася до това какво е бъдещето на този проект, аз съм от хората, които винаги са смятали, че този проект трябва да се развива, ако се развива – изобщо той е тръгнал в неправилната посока още от самото му зараждане, тъй като не е тръгнал на базата на пазарни условия, не е тръгнал след извършен анализ на реалната икономическа ситуация от гледна точка на това колко ще струва тази енергия, колко ще струва изграждането на тази Атомна електроцентрала и на кого ще продаваме тази електрическа енергия след това, за да си върнем инвестицията. Според мен, а и визията на правителството е, че изграждане изобщо на нова ядрена мощност е възможно единствено и само ако този проект се реализира изцяло на пазарна основа и по отношение на този проект държавата няма ангажименти. Такъв един проект може да се развива единствено и само ако не се изисква държавна гаранция, ако не се изисква сключването на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия.
За да не се получи така, че българският данъкоплатец да плати сметката, нашата визия е, че този проект, след като притежаваме площадка, за която само напомням, че сме извършили разходи в размер на 1 млрд. 400 млн. лв., и след днешния ден ще притежаваме и оборудване, което струва 1 млрд. 200 млн. лв., то това са 2 млрд. 600 млн. лв. – пари на българските данъкоплатци, които не можем да пропилеем с лека ръка. Поради това смятам, че онова, което трябва да се направи оттук нататък, е да се даде шанс, ако този проект има в себе си живот, то това да бъде проверено чрез публична и прозрачна процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като бъдат обособени активите и пасивите на тази компания в отделно проектно дружество и тя съответно бъде предложена за приватизация. Едва тогава можем да видим какъв е реалният инвеститорски интерес.
Да, към настоящия момент има такъв инвеститорски интерес. Провеждали сме подобни срещи с потенциални инвеститори, които искат да знаят каква е всъщност съдбата на този проект, какво биха могли да очакват, но това нещо може да се случи единствено и само в рамките на публична, прозрачна, законна процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Ако такава сделка бъде реализирана и ако тази проектна компания бъде придобита по този ред, то тогава държавата няма да има никакви финансови ангажименти към проекта. Смятам, че по такъв начин ще бъдат защитени в максимална степен интересите на българските граждани, на българските данъкоплатци. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплика?
Господин Метин.
МИТХАТ МЕТИН (ДПС): Господин Председател! Госпожо Министър, благодаря за отговора. На практика Вие отговорихте на моя втори подвъпрос, че, като ръководство на Министерството, разглеждате бъдещото развитие на проекта „АЕЦ „Белене“, на Атомната електроцентрала във вариант – чрез отделянето на електроцентралата в отделно проектно предприятие, което да бъде предложено за приватизация по реда на Закона за приватизация.
С това на практика ми отговаряте и на третия въпрос – явно Вие считате, че във Вашата Енергийна стратегия, която подготвяте, слагате по-високите мощности – именно от 2000 мегавата.
Зададох този въпрос, воден от чувството за дълг, тъй като ние дължим отговор не само на обществото като цяло в България, като общо понятие, но зададох въпроса и като народен представител от Плевен, тъй като дължим ясен и коректен отговор на обществото в Плевен – знаете, че АЕЦ „Белене“ и община Белене попадат в област Плевен. За мен не е без значение какви са икономическите перспективи пред Плевен.
Миналата седмица излезе поредното статистическо изследване, касаещо икономическото развитие на България. Ние разбрахме, че софиянци вече живеят в Европейския съюз, имат стандарта на европейци. Разбрахме, че Южна България със своята индустриализация и развита инфраструктура има превес пред Северна България. Време е Плевен да има своя европейски национален проект и открито казвам, като народен представител от Плевен: време е този проект да се нарича „АЕЦ „Белене“. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Метин.
Втора реплика – народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Няколко уточнения.
Първо, госпожо Министър, след като сте заплатили двата реактора, да разбирам, че сте получили съгласието на Европейската комисия преди това за допустима държавна помощ. Моля това да ни го заявите категорично, за да сме спокойни.
По отношение на Стратегията оттук нататък.
Уважаеми колеги, сеизмологичният риск на площадката АЕЦ „Белене“ е с една степен по-висок спрямо „Козлодуй“. След това, което стана в Япония, е напълно безотговорно да се върви към строеж на ядрена централа, още повече че България нужда от електроенергия няма!
За частните инвеститори. Разбрахме от госпожа министъра, че някакви контакти са осъществени, само че аз съм убеден, че застраховката няма да покрие целия ядрен риск. Убеден съм, че бъдещите разходи за затваряне на реакторите ще бъдат прехвърлени на държавата – на поколения наред. Убеден съм, че съхранението на ядрените отпадъци също няма как да бъде поето от частен инвеститор и да бъде платено от него.
Тоест огромният риск, колеги, който виждам, е следващ кабинет да тръгне да строи „Белене“, с всички негативни последствия и допуснатите досега разходи, които могат да бъдат оценени на около 2 милиарда, ще станат 20! Да, първоначално е възможно частен инвеститор да плати част от парите, но съм сигурен за себе си, защото това съм видял през годините, как постепенно тези разходи ще бъдат връщани и прехвърляни към държавата под различна форма, уважаеми колеги, с решение на различни правителства.
Най-добрият вариант е реакторите да бъдат продадени и въпросът да приключи – България нужда от допълнителна мощност няма и не се очертава да има в скоро време. Още повече че животът на V и VI реактор на „Козлодуй“ ще бъде успешно продължен.
Нови подобни мощности, уважаеми колеги, не ни трябват.
Не приемам аргумента, че щом сме похарчили 2 милиарда до момента, трябва да похарчим още 20, с обяснението и извинението: „Ще се появи един инвеститор – той ще бъде склонен да поеме някои разходи“. Само че не го вярвам. Не вярвам как този инвеститор ще бъде спрян да си тръгне и да каже: „Оправяйте се с реакторите, с ядреното гориво, с неговото съхранение, оправяйте се със застраховката – с всичко това“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И най-важният въпрос. На място, на което от сеизмологична гледна точка рисковете са високи, да се строи ядрена централа, уважаеми дами и господа, е крайно опасно занимание. Така че Ви призовавам като парламент и Вас, госпожо, като министър – в края на мандата би Ви отивало да препоръчате реакторите да бъдат продадени и въпросът да приключи веднъж завинаги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: С повече от минута просрочихте времето, господин Димитров. Няколко пъти Ви направих знак за това.
Заповядайте за дуплика. Имате четири минути, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Метин, уважаеми господин Димитров!
Първо, по отношение на потвърждението за Становище на Европейската комисия за това, че тази възмездна финансова помощ, която беше предоставена на Националната електрическа компания, не е държавна помощ. Да, заявявам го категорично, че ние веднага след приемането на Закона на 28 септември 2016 г. от българския парламент за предоставяне на тази възмездна финансова помощ на НЕК, на следващия ден – на 29 септември, сме изпратили в Европейската комисия уведомление по отношение на ангажиментите, които имахме в изпълнение на този Закон. Впоследствие последва кореспонденция с Европейската комисия с Главна дирекция „Конкуренция“, на базата на която предоставихме цялата необходима информация, всички доказателства, всички анализи, които ни бяха поискани от страна на Европейската комисия, в резултат на което на 2 декември получихме становище от Европейската комисия, че въз основа на доказателствата, които ние сме предоставили, въз основа на анализираната информация, Европейската комисия счита, че в този случай не е налице такава държавна помощ. Това мога съвсем категорично и ясно да го заявя, а пък и аз ще съм последният човек, който ще тръгне да нарушава Закона в такъв един момент.
Всички трябва да бъдем спокойни, че сме спазили точката и разпоредбата на Закона, който Вие гласувахте, и за който още веднъж използвам случая да Ви благодаря.
По отношение на това какво трябва да се случи от тук нататък с проекта, както и преди малко споменах, и сега отново ще повторя, господин Димитров, наистина българската държава никога не е имала ресурса, който да й даде възможност да изгради тази нова ядрена мощност. Нека да не забравяме, че все пак тук става въпрос за 10 млрд. евро. Тук не става въпрос за 3, 4 или 5! Такъв ресурс никога не е имала българската държава – нито преди, нито сега. Ето защо ние трябва да помислим, първо, за това какво ще направим с тези разходи, които са извършени до момента? Имаме реактори, които сме платили, имаме милиард и 400 на площадката на „Белене“, и милиард и 200, които днес платихме на „Атомстройекспорт“. Това са пари на българските данъкоплатци. Ние трябва да потърсим възможност по някакъв начин този ресурс да бъде възстановен и, от друга страна, ако има такъв интерес и ако този проект е жизнеспособен, то той да може да се реализира. Но, забележете – изцяло на пазарен принцип, без участието на държавата! И ако се осъществи този вариант, за който ние, нашето правителство, пледира – да се извърши публична, прозрачна процедура по приватизация, то тогава няма да говорим за стратегически инвеститор. Тогава ще говорим за друг собственик, който ще бъде ангажиран да извърши всички разходи по този проект. Това е нашата визия.
Смятам, че ние сме длъжни да опитаме този вариант. И ако тогава няма такъв реален инвеститорски интерес и той не бъде потвърден, то тогава ще се върви в друга посока, ще се търсят други варианти. Но така или иначе сме длъжни да направим опит да възстановим по някакъв начин ресурса, който българските данъкоплатци са плащали през годините, и да търсим някакво добро развитие на тази ситуация.
Повярвайте ми, всичко това, което правим, е изцяло в интерес на българската държава. Опитали сме се и мисля, че успяхме да защитим в максимална степен интересите на страната с тези свои действия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ за декларация давам думата на народния представител Десислава Атанасова.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър!
Уважаеми колеги, наблюдаваме днес странна празнота в лявата част на залата, и странна тишина! Къде сте, другари социалисти? Кабинети ли редите, в протокол ли се обучавате (шум и реплики от БСП ЛБ) или просто, когато трябва да се дават неудобни отговори по зададени от Вас въпроси, отсъствате. Отсъства и лидерът Ви! Колкото и да се опитвате да сте шумни в момента, къде Ви отиде възторженият комсомолски плам от вторник, госпожо Нинова, задочно, ако отнякъде чувате, когато размахвахте уж уличаващите правителството документи? Сега вече въпросите, които задавахте във вторник с укор, госпожо Нинова и госпожо Йотова, намериха своя отговор. И то не от нас, а от самата Европейска комисия, и то в доклад от вчера! Доклад, с който разполагаме (показва документа), предполагаме и Вие, така че може обстойно да се запознаете.
Питам се, за кой ли път трябва да Ви покажат от Европа, че или не можете да четете европейски документи, изготвени в Брюксел, а не на „Позитано“, или че лъжете съзнателно? Колко пъти си позволихте да представите България в негативна светлина пред нашите европейски партньори – и тогава, когато размахвахте сметки, спрени европейски фондове, и тогава, когато Ви опровергаха и от дирекция „Земеделие“ на Европейска комисия, и сега, когато Ви опровергават от дирекция „Миграция“, и колко трябва да станат лъжите на Вас, господа социалисти, за да стане ясно на всички, че Вие или сте некомпетентни, или сте неподготвени, или не разбирате какво пише в документите, официално изготвени от Европейската комисия, или просто лъжете?
На нас ни е ясно! Сигурно е ясно не само на българските граждани. То е ясно вече и на чуждите граждани, които, между другото, идват в България, срещат се – поредната лъжа на госпожа Нинова, или цитатът: „Макар, че точно съвест лидерът на БСП вероятно няма да клевети, да оскърбява, да лъже и да се извърта”, това е подобаващо поведение на ръководителя на социалистите.
Господин Решетников, генерал Решетников – също няма да коментирате!
Е, имаше ли среща, или нямаше среща? Обсъждахте ли Радев, или не го обсъждахте? Помни ли Нинова предаването „Панорама“, когато заявяваше едно, в други предавания – друго?
Докога така? Може би това е от партизанските години! Или лъжата винаги има лош край? По-лошо е, когато заради тази лъжа залагаш съдбата на Отечеството в името на конюнктурни и користни съображения.
„Вярвам Ви и съм с Вас!” – това не е моя констатация, това не е мой цитат. Това е цитат на многоуважавания от мен колега, който и в момента се намира в парламентарната зала, от БСП – господин Ерменков, може да вземете лично обяснение. (Смях от ГЕРБ.) И тази Ваша констатация, че госпожа Корнелия Нинова лъже, е по повод на това, че Ви е обявила като отведен от кандидат-президентската битка. Помните ли тогава какво написахте във „Фейсбук“, господин Ерменков, когато течаха заседанията на общинските Ви съвети? Може да го потвърдите или да го отречете – дали е вярно, или не, дали се разграничавате от собствените си думи във „Фейсбук“-профила си, или от собствения си лидер на Столетницата?
Още един цитат: „Да се продължава така с едни лъжи, които не знам кого обслужват, но по никой начин БСП и като цяло левия избирател, защото, като го лъжеш, той не просто става недоверчив, а ти го отблъскваш от урната, независимо от законовите норми за задължително гласуване. Въобще лъжата е лош знак в политиката!“. Този цитат е от един друг бивш Ваш другар – Румен Петков. И то пак по повод на една госпожа, за която се питам дали е Нинова, или просто госпожа Лъжа? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Надявам се да ми отговорите, уважаеми колеги, защото фактите са безкомпромисни и те не са във Ваша полза. Фактите са Докладът на Европейската комисия, в който доклад ясно и категорично се твърди – цитирам: „С цел да се подпомогне управлението на границата и миграцията в България, Комисията предостави 160 млн. евро за спешно финансиране. Сто и един милиона евро вече са отпуснати с финансовите плащания, а неотдавна бяха подадени заявления за финансиране по отношение на специалните нужди за оставащите 59 млн. евро.”.
Официален документ на Европейската комисия. Нинова и Йотова, ако решат, могат да спорят и с тях. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова. (Реплики от народния представител Таско Ерменков.)
Господин Ерменков, моля? Разбирам – след настойчивата покана, сърце не Ви дава да откажете.
Заповядайте, за лично обяснение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Поласкан съм, че колегите от ГЕРБ четат профила ми във Фейсбук. Предполагам, че някои от нещата там са им били полезни, защото виждам, че след като година и половина ги призовавах да подадат оставка, най-накрая се съобразиха и с това мое мнение.
Предполагам, че както са прочели онзи наш диалог с председателката на Националния съвет, така са прочели и последната ми публикация за въвеждането на една нова единица: „един идиотизъм – един ГЕРБ“. Прочетете го това нещо, ще Ви бъде полезно. Там и други...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Това са квалификации!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Струва ми се, че…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Момент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: ...такива квалификации не бива да се правят.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Казвам какво съм написал, за да го прочетат! Щом четат така внимателно, да четат и това. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Колкото до това, което говорите във връзка с нашите взаимоотношения с председателката на Българската социалистическа партия, те отдавна са изяснени. Опитът за професионалната Ви проява на интригантство този път няма да мине. Имали сме недоразумения, не сме могли да се намерим, свършили сме си работата. Но не това е важното.
Важното е, че Вие, опитвайки се да засегнете мен, в крайна сметка се проявявате като един най-малкото, бих казал, недостатъчно информиран, за да не кажа невъзпитан човек, който се опитва с подли номерца да вкарва разделителни линии в една партия, от която се страхува на следващите избори. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Искам да Ви кажа, че през мен разделителни линии в тази партия няма как да прекарате. Аз съм член на тази партия от 1983 г. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нямам никакво намерение да бъда нито повод, нито причина, нито каквото и да било за разделяне, противопоставяне или всякакви други опити за намаляване на нейната сила.
И последното, което искам да Ви кажа, че имам още две секунди, е: не се опитвайте да отслабите Българската социалистическа партия с лъжите, които говорите оттук! Няма да успеете, изборите ще Ви го покажат. Още един път: четете, продължавайте да четете моите постове във Фейсбук, ще Ви бъде полезно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Преминаваме към следващия въпрос. (Народният представител Димитър Главчев иска думата за процедура по начина на водене.)
Заповядайте по начина на водене, господин Главчев. (Реплики.)
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, за да не злоупотребявам с процедурата, срещу което винаги съм бил, не допускайте предложения за въвеждане на нови измерители в системата за мерки и теглилки. В противен случай има една с по-голяма стойност и тя е „един Таск“. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: От името на Парламентарната група на „БСП лява България” – народният представител Драгомир Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Ще бъда стриктен по отношение на мерките и теглилките. Моля Ви, бъдете внимателен.
Заповядайте, господин Стойнев
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не знам защо ме предупреждавате, Вие не знаете какво ще кажа в крайна сметка.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колеги от ГЕРБ, боли, нали?! Боли! Боли, когато народът Ви даде червен картон! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Когато наистина българският народ видя какво е качеството на Вашето управление!
По тема „бежанци и мигранти“ Вие въобще нямате право да говорите! (Реплики от ГЕРБ и възгласи: „Оооо!“.) Това, което се случва и тук, в столицата, е, че тези хора наистина се разхождат където и както си искат – под носа на Министерския съвет. Елате да видите какво е в общините, елате да видите как се разхождат на групички по селата и хората се страхуват! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Това е именно заради Вашата изцяло некадърна политика!
Питам аз: българският народ знае ли колко струва оградата на границата и дали има някакъв ефект от тази ограда? Колко струва тази ограда? Двеста и петдесет милиона лева и тази ограда все още не е довършена! Все още виждаме служби от Унгария, от Сърбия. Неслучайно и самите сърби искат да строят ограда. Защо, питам аз? (Реплики от ГЕРБ.) Нали ние пазим европейска България?! Какво правим?! Нищо не пазим! Вие много добре го знаете, защото тези мигранти наистина преминават през страната чрез каналджии и на тях се плаща. Само че Министерството на вътрешните работи и правителството си затварят очите.
Вие предприемате действия зад гърба на българските граждани, за което хората наистина са отвратени. Затова Ви показаха този червен картон на изборите. Това е истината!
Вие говорите за някакво справяне, карате най-различни премиери с джипове, които незаконно са прехвърлени! Не Ви ли е срам при толкова много злоупотреби да продължавате да имате самочувствие, че ръководите добре тази държава?! Неслучайно вървим към нови предсрочни избори. Защото това, което се случва, наистина е недопустимо! (Шум и реплики.)
Говорите за европейски фондове. Чакайте малко, бе! Че нали, когато се спря Програмата „Околна среда“, бе именно заради кметове на ГЕРБ, и това трябва да се знае! Тогава Вашите поръчки бяха опорочени! Това е истината! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Точно това е истината!
Какво ми говорите за добро справяне?! Колко е Вашата усвояемост по европейските фондове? Едва шест процента! Това е по официален документ. Влезте в ИСУН и проверете. Шест процента Ви е! При положение че имате готова администрация, при положение че имате органи, че имате абсолютно всичко, имате и опита, имате една Програма, която въобще не върви – „Рибарство и аквакултури“, която сигурно ще бъде спряна! Вижте какво се случва с Програмата „Образование и наука“. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Вижте какво става със „София Тех Парк“. Това не е Тех парк, това се превръща в бизнес парк! Там се продава право на строеж на безценица и вече не се търсят иновационни фирми! Защо не говорите за тези неща, а търсите дребното политиканстване и заяждане?!
Откъде накъде ще давате определение, когато българският народ е казал: „Да, искаме нови, предсрочни избори!“, и вървим натам?! Нека да излезем на тези избори, но истината лъсва! Лъсва, защото не може да се управлява само чрез медиите. (Реплики от ГЕРБ.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Кои медии? Те са Ваши!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вие наистина се превръщате в един балон! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Хората, и най-вече сигурността на България не е защитена. Това е изцяло Ваша отговорност! Там Вие претърпяхте пълен провал. Двеста и петдесет милиона лева за граница, която не е построена и е с лошо качество. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Колкото и да ходите и да развеждате европейските лидери, виждате какво е. Елате долу по Свиленградско да видите как се разхождат тези нелегални мигранти от село в село!
Защо да ходите там? Елате пред Министерския съвет, на „Лъвов мост“, вижте какво е. Не се справяте! Опитвате се с едно дребно политиканстване, което до нищо няма да Ви доведе!
Но емигранти, еврофондове, развитие на страната – тук Вие сте слаби! Тук Вие имате пълен провал. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Отварям темата за образованието. Вижте какво показват всичките международни изследвания – че децата стават все по и по-неграмотни. Какво се случи в образованието? Пълна дупка!
Здравеопазването – хората в кома ги карат по колички само и само за да им вземат пръстовия отпечатък, и Вие много добре го знаете.
С лекарствата какво се случва? Там наистина всичко е пълен провал. Това трябва да го разберете! (Реплики от ГЕРБ.) Ако Вие не го разберете, то народът вече го разбра и го показа и на последните избори.
Недейте с такива дребни теми – единият или другият. Бъдещият президент не принадлежи нито на бизнес кръгове, нито на оръжейна индустрия, нито на Москва (силен шум и реплики от ГЕРБ), нито на Вашингтон, нито на Брюксел. Това е един български достоен генерал и затова бе избран от българския народ с такава огромна победа! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Това е истината! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Оттук нататък са важни предсрочните избори, наистина да се сформира правителство, което да даде устойчивост, което да даде една икономика, която да не се развива само с еврофондове; икономика, която да има добавена стойност; едно добро образование; и, разбира се, здравеопазване, което да е гарантирано от българската Конституция. Това е истината и това е различно от Вашата политика, която водите до момента! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев. (Реплики.)
По начина на водене? Считате, че съм нарушил правилата?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Ами, да!
Уважаеми господин Председател, допуснахте да се говорят неистини от тази парламентарна трибуна. И аз призовавам колегите от БСП най-накрая да вземат да намерят един преводач от английски, за да им прочете и да им разкаже какво пише в този доклад от вчера – затова, че наистина ги има тези 160 млн. евро, и да престанат да правят манипулации с всичко това, което се случва! (Силен шум, реплики и провиквания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Може ли към мен? Към мен! Към мен, ако обичате!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Председател, бежанските лагери бяха направени в 2013 г. от правителството Орешарски. Нека си спомним „Военна рампа“. Когато се отвори „Военна рампа“ вечерта и на сутринта кметицата Фандъкова изненадано разбра, че има такъв бежански лагер, както и в Харманли. Как издевателствахте над нашата кметица в Казанлък?! Нека да бъдем максимално коректни!
А относно президента – е, нека първо приоритетите да ги представи на българските граждани, а не на посланиците!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Наистина, нека да е към мен по начина на водене и каква грешка съм допуснал?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Защото ние не знаем какво прави той. (Силен шум, реплики, провиквания от БСП ЛБ.)
Нека да излезе и да се пусне от полата на госпожа Нинова! (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Госпожо Караянчева! Притеснявам се, че ще последва поредица от процедури, но аз предлагам да се съсредоточим върху парламентарния контрол.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Дурхан Мустафа относно издадено Разрешение № 455 от 14.07.2016 г. от министъра на енергетиката за проучване на строителни материали, подземни богатства в местността „Мерата“ в непосредствена близост до селата Габерово и Дъбник, община Поморие, област Бургас. (Шум и реплики.)
Моля Ви за тишина!
Има думата народният представител Дурхан Мустафа.
ДУРХАН МУСТАФА (ДПС): Уважаеми господин Председателстващ! Уважаема госпожо Министър, в качеството ми на народен представител от Бургаския избирателен район до мен постъпи подписка от жителите на населените места Габерово и Дъбник, община Поморие, за извадено разрешение за проучване на строителни материали и подземни богатства.
Жителите на тези населени места са изключително обезпокоени от възможното откриване на кариера на 60 метра от регулацията на горепосочените населени места.
Този въпрос засяга както здравето и безопасността на хората, така и тяхното имущество и препитание.
В проучвателната площ попада водоем за питейна вода за селата Габерово, Дъбник, Брястовец, Драганово, Изворище, а също така и защитена зона от „Натура 2000“ – Айтоска планина, елементи на техническата инфраструктура, електропроводи, водопроводи, частни обработваеми ниви, пасища и мери, а жителите на тези населени места се занимават основно с животновъдство и овощарство.
В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: поискано ли е становище от общинската администрация, поискано ли е разрешение от Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи, какво ще предприемете като министър на енергетиката, за да защитите препитанието на местното население, както и тяхното здраве и безопасност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Мустафа.
Заповядайте, уважаема госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Мустафа, в изпълнение на действащата нормативна уредба, регламентираща предоставяне на права за търсене и проучване на подземни богатства – това е разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за подземните богатства, откриването на производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства в площ „Мерата“, община Поморие, област Бургас, е съгласувано с компетентните министерства за опазване на националната сигурност и отбрана на страната, за защитени със закона територии, обекти и културни ценности, както и с кмета на общината по местонахождението на площта, а именно – община Поморие, и с Агенция „Пътна инфраструктура“.
В изпълнение на действащата нормативна уредба, издаденото разрешение е обявено в община Поморие заедно със списъка на координатите на граничните точки на площта на разрешение. Въз основа на полученото положително становище, включително и от общината, предоставянето на разрешението за проучване на подземни богатства в посочената площ е съгласувано с всички членове на Министерския съвет по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
По отношение на Вашия въпрос дали е поискано разрешение от Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на земеделските земи следва да се отбележи, че посочената разпоредба визира хипотезите за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди. В конкретния случай не се изисква промяна на предназначението на земите в проучвателната площ. Тази процедура би била изискуема при експлоатацията на предоставяне на концесия за добив на подземни богатства.
Относно Вашия въпрос за защита на здравето на местните жители, използвам случая да Ви уверя, че безопасността и гаранциите за здравето на населението са основни условия в изискванията за предоставяне на разрешение за търсене и проучване. В тази връзка предоставеният проект на разрешение е съгласуван и с Министерството на здравеопазването, като определените от Министерството условия, както и всички останали постъпили бележки в рамките на съгласувателната процедура са приети и ще бъдат отразени в проекта на договор за проучване на подземни богатства, в случай че се стигне до сключването на такъв.
В нормативно установения срок против разрешението е депозирана жалба от кмета на община Поморие с приложена подписка от жители на визираните населени места. Цялата административна преписка по издаване на обжалвания акт е изпратена за произнасяне във Върховния административен съд.
По подадената жалба е образувано Административно дело № 10 582 от 2016 г. по описа на ВАС, Пето отделение, чието разглеждане е насрочено за 14 февруари 2018 г.
Разрешението за проучване не поражда действия до постановяване на окончателно съдебно решение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Мустафа.
ДУРХАН МУСТАФА (ДПС): Уважаема госпожо Министър, аз държа да отбележа, че този въпрос съм го задал още в края на месец август, по-точно, преди около четири месеца и почти всяка седмица ми звънят кметовете на посочените населени места или жители от тези населени места, за да се интересуват. И го задават по следния начин: кога ще отговори този министър, който е подписал разрешение за закриване на нашите населени места?
Наистина, хората са обезпокоени, защото, предполагам, че ако до Вашето жилище – на 60 метра от Вашата къща, където Вие живеете, се добиват кариерни материали, и то по неизвестен за населението начин, може и да се гърми там, не знам по какъв начин ще се добиват, това означава, че хората в тези населени места наистина ще бъдат обезпокоени и не знам по какъв начин Вие ще гарантирате здравето на жителите на тези населени места.
Уважаема госпожо Министър, когато постоянно в медиите излизат писания, че много от малките населени места се обезлюдяват, задачата на всеки министър и на управлението е да създава добри условия за живот в тези населени места, а не да издава разрешения, където едни бизнесмени, едни фирми да получават приходи, а жителите на населените места да търпят неудобствата на тези добиви.
В България, както каза и министър-председателят, кариери и камъни – много. Нека да намерят място, но на отдалечени от населените места кариери и да си добиват. Нямаме нищо против това, така че моята молба е, когато Вие днес се приберете, за малкото време, което има това правителство в оставка и Вие като министър, ако е възможно да направите всичко, за да отмените това разрешение за добиване на подземни богатства. Благодаря Ви много.
Наистина се надявам да свършите това, ако имате възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Мустафа.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Мустафа, първо, надявам се да стане ясно, че няма договор за концесия и няма добив. Има процедура, свързана с търсене и проучване. Дайте да не плашим хората с такива неща!
Плюс това от отговора, надявам се да стана ясно, че всяко едно действие на Министерството на енергетиката е съобразено със закона. Взети са абсолютно всички становища, както от Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Агенция „Пътна инфраструктура“, абсолютно всички заинтересовани институции, включително Държавна агенция „Национална сигурност“, абсолютно всички институции, които имат отношение към този процес са уведомени и те са изразили своето становище.
Всичко това, което сме направили, е в съответствие със Закона, така че нека да не плашим хората с кариери, с добиви. Има разрешение за търсене и проучване. Това разрешение е съгласувано и с общината! Хората, освен че трябва да живеят спокойно – нещо, за което ние работим непрекъснато, хубаво е все пак да се мисли и за поминъка на тези населени места.
Всичко онова, което сме направили, е в интерес на българските граждани, в интерес на икономическото развитие на регионите. Няма нищо незаконно и нищо страшно в онова, което е извършено.
Както споменах – има подадена жалба от населените места, образувана е преписка, изпратена е във ВАС, ВАС е насрочил решаването на този спор за 2018 г. Докато съдът не се произнесе, никой няма да предприеме нищо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, почитаема госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Манол Генов относно осъществяване на контрол и налагане на санкции за незаконен добив на инертни материали в местностите „Ормана“ и „Коила“ в землището на село Ново село, община Стамболийски, Пловдивска област.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! На 15 август 2016 г. след получен сигнал, кметът на село Ново село, община Стамболийски – Тодор Атанасов, със своя заповед нарежда извършване на проверка за установяване на обстоятелствата по незаконен добив на инертни материали в местностите „Ормана“ и „Коила“ в землището на селото. За извършената в местността проверка е съставен протокол, приложен е снимков материал за щетите от добива на баластра и са установени нарушителите. При проверката е установено, че в масив „Коила“, който е с денивелация от 3 метра, са добивани голямо количество инертни материали. Същите са ползвани за застилане и валиране на път в местностите „Омана“ и „Гоила“, а на място са работили фадрома, валяк и товарен автомобил на фирма „Апрелия 2000“. С резултатите от проверката е сезиран областният управител на област Пловдив, който със свое писмо е делегирал права на кмета на община Стамболийски за упражняване на контрол и за налагането на санкции. Такива действия до този момент не са предприети от кмета на общината. Изпарила се е актуалността на въпроса ми, защото е зададен на 2 септември, когато е входиран въпросът и когато нямах информация за такива мерки.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е: какви действия ще предприеме или е предприело Министерството на енергетиката за спазване на действащото законодателство и за упражняване на контрол върху местната власт при подобни документирани нарушения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Генов.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, на 2 септември 2016 г. в Министерството на енергетиката постъпи писмо от РИОСВ – Пловдив, с което се препраща сигнал от кмета на село Ново село, в който са изложени твърдения за нарушения, свързани с изземване на инертни материали в местностите „Ормана“ и „Коила“ в землището на село Ново село, община Стамболийски, Пловдивска област.
Във връзка със съдържащата се информация в препратения до Министерството на енергетиката сигнал, на 8 септември
2016 г. служители на специализираната администрация на Министерството на енергетиката извършиха проверка на място в землището на село Ново село. В резултат на извършената проверка е констатирано, че на 8 септември 2016 г. в 12,40 ч. на територията, посочена в сигнала, не се извършват изкопни работи. Проверяващите са установили терен, нарушен в предходен период. Към момента на проверката не е установено наличието на лица, извършващи добивна дейност, както и наличието на добивна или транспортна техника, съответно не е имало законови основания за съставяне на акт за търсене на административно-наказателна отговорност.
Във връзка с гореизложеното Министерството на енергетиката изпрати писмо до кмета на община Стамболийски, с което същият е информиран за правомощията му по Закона за подземните богатства, свързани с установяване на административни нарушения по цитирания Закон, за реда и начина за съставяне на актове при установяване на административни нарушения, както и за минимално необходимото съдържание на документите, които служителите на общинската администрация могат да съставят в тези случаи.
Уверявам Ви, че и занапред Министерството на енергетиката със своята специализирана администрация съвместно с останалите компетентни органи ще продължи да извършва планирани и извънредни проверки с цел преустановяване на дейностите по нерегламентиран добив на подземни богатства на територията на страната и ангажиране на административно-наказателна отговорност на нарушителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Министър, откровено, не съм доволен от Вашия отговор, защото нищо не ми отговорихте. Казвате „нерегламентиран добив“. Това си е чиста кражба! Кражба, толерирана от местната власт и прикривана от Вашите органи. Открили, че било изкопано, ама кога е копано – дали вчера, завчера или миналата година – не е ясно.
Вие като министър имахте достатъчно време. Не се ли криминализира този нерегламентиран добив, нещата отново ще останат по същия начин, по който са сега. Разбирам, че капацитетът на Министерството по отношение на контрола и проверките е ограничен, но разберете, подземни богатства – било инертни материали, баластра, пясък, било скалнооблицовъчни материали и трошен камък – се крадат навсякъде в държавата.
Имахме разговор по един повод с Ваш заместник, че ще започнете законодателни инициативи по отношение инкриминирането на такъв вид деяния, които се извършват в голям размер. За съжаление, както виждам, няма да Ви стигне времето, но като политика за опазване на природната среда и в крайна сметка като запазване на държавния интерес, защото от този нерегламентиран добив печелят само онези, които го извършват, държавата стои пасивно, няма елементарни капацитетни възможности да се справи с това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Генов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Генов, темата, свързана с незаконния добив, е много важна и съществена по отношение на развитието на минерално-суровинната индустрия. Както споменахте – не знам дали времето ще ни стигне, но преди нас Вие сте имали достатъчно дълго време, ако сте искали да направите нещо в тази посока. Визирам Българската социалистическа партия.
В рамките на времето, с което разполагахме, направихме няколко важни неща.
Първото и най-важно нещо е, че още миналата година през месец август приехме Стратегия за развитието на минерално-суровинната индустрия в България, което преди това не беше направено. В тази Стратегия има специален раздел, свързан с незаконния добив и как трябва да се борим с него, тъй като това е една от основните причини, един от основните фактори за сивата икономика в този сектор. Това ние направихме.
Другото, което направихме, е, че има създадена съвместна работна група между Министерството на правосъдието, Министерството на енергетиката, МВР и всички компетентни органи, имащи отношение към този процес. Както стана ясно, а и в Закона много ясно е регламентирано, правомощия по отношение на този Закон има и местната власт. Няма как служител от Министерството на енергетиката, чиято дирекция наброява малко повече от 30 души, да присъства във всяко населено място, където някой е решил да копае нещо. Поради тази причина законодателят много мъдро е разпоредил, че такива правомощия трябва да има и местната власт.
Уважаеми господин Генов, нашето правителство направи немалко за инкриминирането на това деяние, свързано с незаконния добив. Ще продължим и по-нататък да работим в тази посока. Ние се опитваме да защитим и защитаваме в максимална степен интересите на бизнеса и на хората, които живеят в тези населени места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Магдалена Ташева относно резултатите от сондажа, извършен от Консорциума „Тотал – ОМV – Репсол“ на територията на блок „Хан Аспарух“ в Черно море.
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Благодаря.
Госпожо Министър, първо трябва да кажа, че се чувствам неизказано щастлива. Въпросът ми е зададен на 13 септември. Днес сме какво? Девети декември. След три месеца най-после дойде ред и на този толкова важен въпрос.
Отново, благодаря Ви, че намерихте време да отговорите все пак.
Въпросът е следният: известно е, че проучвателният сондаж „Полшков-1“ на корпоративния консорциум на френската „Тотал“, испанската „Репсол“ и австрийската ОМВ на територията на „Блок 1-21 Хан Аспарух” в Черно море приключи през лятото.
През месец юни тази година Вие заявихте в Народното събрание, че след приключване на първите сондажни действия, ще бъде извършен анализ на резултатите и ще бъде оценена перспективата на блока.
Във връзка с това моля да ми бъде отговорено: първо, какви са резултатите и перспективите за добив на природен газ от това находище?
Второ, получени ли са данни за потвърдени извлекаеми запаси в тази част на българския шелф от направените досега сондажи?
Ще допълня въпроса, ще интерпретирам тези въпроси. Очаквам да ми отговорите, госпожо Министър, провеждани ли са попътни изпитания на пластовете, пронизани от този сондаж? Попътни изпитания – „дрилстен тест“, се казват, на територията на „Полшков-1“ от френската „Тотал“ и нейните партньори в консорциума. Къде са данните от тези попътни изпитания? Кой ги съхранява? Какви са резултатите от тях и каква е тяхната интерпретация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ташева.
Министър Петкова, имате до 3 минути право на отговор.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ташева! Както е известно, на 29 август 2013 г. беше подписан договор за търсене и проучване на нефт и природен газ в „Блок 1-21 Хан Аспарух”, разположен в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море. Договорът е сключен между Министерския съвет на Република България, представен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма и „Тотал“ съответно в рамките на консорциума.
С допълнително споразумение от месец март 2013 г. са прехвърлени дялови части от правата и задълженията на предоставеното разрешение на ОМВ и съответно на „Репсол“.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора титулярът осъществява дейностите по този договор в съответствие с цялостен работен проект и годишни работни проекти, съгласувани от министъра.
В съгласувания годишен работен проект за търсещо-проучвателни дейности през 2016 г. е предвидено прокарването на първия търсещ сондаж в площта – сондаж „Полшков-1“. В изпълнение на този проект сондажът е пресондиран на 5316 метра и завършен през месец август
2016 г.
В края на месец октомври – на 28 октомври 2016 г., бордът на директорите на компанията „Тотал“ обяви, че са открити залежи на нефт в блок „Хан Аспарух“. В тази връзка очакваме детайлна информация и резултати в годишния доклад за изпълнението на търсещи и проучвателни дейности в блока, които следва да бъдат предоставени в края на този месец.
Предстои да бъде извършена пълна оценка на резултатите от сондажа, която, заедно с резултатите от следсондажните изследвания, анализ и реинтерпретация на данните, да допринесе за осъвременена представа на перспективността на „Блок 1-21 Хан Аспарух”, необходима за избора на перспективна площ за втория сондаж. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова.
Реплика?
Заповядайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожо Министър, първо, не се интересувам от историята на този договор. Запълнихте времето си с данни, които не са необходими и не отговарят на моя въпрос.
Разбрахме, че „Тотал“ са Ви казали, че са открили нефт, нали така?! Аз питам за природен газ, госпожо Министър, не за нефт. Вие обявихте и наситихте ефира с Вашите планове – героични, наистина да построите хъб край Варна.
Ние, от „Атака“, твърдим, че алтернатива на руския тръбен газ няма. Вие твърдите, че има и това били залежите на природен газ в изключителната българска зона в шелфа на Черно море.
Сега аз питам: има ли природен газ в „Хан Аспарух 1-21“, или няма? Ако няма, излезте и кажете: „Няма!“. Излезте и кажете: Ние смятахме да направим хъб, който, разбира се, няма да пълни българската хазна, няма да работи за българския интерес – материален, финансов, национален, а ще работи евентуално за интереса на концесионерите в шелфа, ако и когато те открият природен газ.
Отново питам. Нефтът е друг жанр. Излезте и кажете откри ли този консорциум природен газ в „Блок 1-21 Хан Аспарух”, или не откри?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Ташева.
Бяхте безкрайно ясна във Вашия призив.
Госпожо Министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Ташева, дано да бъркам, но усещам някакъв укор във Вашия въпрос – едва ли не, че е открит нефт. Ако това е така, мисля, че…
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака, от място): Питам за природен газ, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Разрешението за търсене и проучване по отношение на блок „Хан Аспарух“ е за нефт и природен газ. Каквото е намерено в недрата на дълбоко Черно море, мисля, че е добре дошло за всички.
По отношение на хъба. Ако има такъв газоразпределителен център на територията на България, мисля, че от това ще спечелим всички ние – и българските потребители, и българският бизнес. Наличието на такъв газоразпределителен център означава, първо, да има съответната инфраструктура, която да даде възможност да има доставки на природен газ от различни източници, тоест да има конкуренция, да има по-ниски цени и това ще бъде добре за всички.
А това, че има открит нефт в дълбоко Черно море и, че „Тотал“ съобщи тази новина на 28 октомври, мисля, че всички нас трябва да ни радва, а не трябва да бъдем укорими за това. Благодаря за вниманието.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака, от място): Има ли природен газ, това беше въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за дупликата.
Госпожо Ташева, моля Ви, успокойте се! Каквото Вие сте разбрали, това и всички ние.
Следва въпрос от народния представител Георги Кадиев относно доставка на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“.
Господин Кадиев? Мисля, че доставката на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ ще остане за следващ парламентарен контрол.
Преминаваме към поредния въпрос към министъра на енергетиката госпожа Петкова от господин Петър Славов и господин Мартин Димитров относно откриване на газопреносната връзка – интерконектор, така е известна в публичното пространство, с Румъния и нормалното й функциониране.
Господин Славов, имате възможност да развиете Вашия въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Нашият въпрос наистина касае откриването на газопреносната връзка или както е известен интерконекторът с Румъния и нейното нормално функциониране.
Уважаема госпожо Министър, във Ваше изказване от миналия месец посочихте, че до средата на месец ноември следва най-после да е готова газовата връзка или интерконекторът между България и Румъния, за изграждането на който и Вие, и Вашият екип положихте много усилия, а и ние неведнъж сме Ви питали в тази зала.
Пускането й в експлоатация, както знаем, е от изключително значение и ще постави началото на реалната диверсификация на газ в България, както и откъсването на зависимостта й от доставките от един единствен източник – от Русия, по единственото трасе.
Нещо повече, изграждането на този интерконектор е част и от приоритетите на Европейския съюз в областта на енергетиката и енергийната независимост на страните от Източна Европа.
Същевременно сме обезпокоени от изнесената информация, че компресорната станция на румънска територия, която е от значение за реализирането на проекта и за реализиране на доставките към България по интерконектора, все още не е готова. Компресорната станция „Подишор“ като част от фаза едно на проекта за развитие на румънската газопреносна мрежа, включваща 3 компресорни станции, по информацията, с която разполагам, би могло да се очаква да се завърши едва ли не чак през 2019 г.
В тази връзка е и нашият въпрос, госпожо Министър: кога се очаква да бъде завършена компресорната станция на румънска територия, която е от значение за функционирането на новата газопреносна връзка между България и Румъния? Какви мерки предвиждате за ускоряване на въвеждането й в експлоатация, ако наистина потвърдите информацията, че се очаква да се случи напред във времето? Разбира се, и най-важният въпрос: откога на практика очаквате да започне реалният пренос на газ по интерконектора към България, за да имаме наистина тази диверсификация, за да има конкуренция на пазара на газ в България, за да могат да спаднат цените на газ, както се надяваме и на много други стоки – визирам, разбира се, горивата, но това ще бъде предмет на други въпроси? Както знаем, конкуренцията е важна и тя сваля цените. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Следва отговор от министъра на енергетиката госпожа Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, проектът за изграждане на междусистемна газова връзка България – Румъния се изпълнява съвместно от газопреносните оператори и на двете държави – „Булгартрансгаз“ и Националната газопреносна компания „Трансгаз“ – Румъния. След изграждане на основния газопровод от прехода, включително подводен преход на река Дунав, интерконекторът беше въведен в експлоатация през месец ноември 2016 г., така както бяхме поели като ангажимент и го изпълнихме. Към настоящия момент на румънска територия все още не е изградена Компресорна станция Подишор (КС – Подишор) която е предвидена като мярка за повишаване на налягането на румънска територия, с цел да се постигнат оптимални условия за функциониране на връзката в посока Румъния – България.
Както вече имах възможност да Ви информирам, предвижда се компресорната станция на румънска територия да бъде пусната в експлоатация през 2019 г., като е възможно това да се случи и по рано. „Булгартрансгаз“ отчита необходимостта от осигуряване на нужното налягане за постигане на оптимално функциониране на интерконектора в най-кратки срокове. От страна на дружеството са предприети всички възможни мерки да бъде поставен фокус върху въпроса за необходимата допълнителна инфраструктура и това да бъдат спазени заявените от страна на „Трансгаз“ ангажименти във връзка с нейното изграждане.
Темата е била обект на обсъждания в рамките на редица двустранни работни срещи между двете дружества по въпроси, свързани с изграждането и оперирането на междусистемната газова връзка. Освен в отношенията между двата оператора въпросът за скорошното изграждане и въвеждане в експлоатация на компресорната станция е поставян нееднократно в рамките на регулярни сесии на инициативата за газова свързаност в региона на Централна и Югоизточна Европа на Европейската комисия, в чиито обхват попада и Проектът за изграждане на интерконектора България – Румъния.
В разговорите по темата както на оперативно, така и на високо ниво българската страна е изразявала категорично своята позиция за необходимостта от разрешаване на въпроса с налягането на румънска територия, както в присъствието на Европейската комисия е изисквала от „Трансгаз“ конкретни предложения и ангажименти за изграждане на необходимата допълнителна инфраструктура с цел постигане оптимално използване на вече изградената междусистемна газова връзка България – Румъния.
Следва да се отбележи, че независимо от това е възможно при кризисна ситуация да бъде приет за транспортиране газ в намалени количества – между 2,5 и 4 милиона кубически метра на ден в зависимост от продължителността на кризата, ако има такава.
С оглед скорошното пускане в експлоатация на интерконектора – на 11 ноември тази година, реалният пренос на количествата се очаква да започне от 1 януари 2017 г., след провеждане на съответните процедури за разпределяне на капацитета. В тази връзка бих желала да Ви уведомя, че в момента се водят преговори между двата оператора и до края на месеца предстои да бъде подписано споразумение за междусистемна свързаност, а на 14 декември е определена датата за търга за резервиране на капацитет – това са тримесечни търгове, които ще се провеждат като възможност за резервиране на капацитет, и по отношение на интерконектора Румъния – България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, уважаема госпожо Петкова.
Репликата ще бъде от народния представител Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. От него разбирам, че имаме изграден интерконектор, имаме връзка с Румъния, но се получава така, че всъщност ние можем да доставяме газ за Румъния, но не и обратното, без да се изгради тази компресорна станция на тяхна територия. Очевидно интересът на България в случая – това, което е най-важно за нас, разбира се, е ние да можем да получаваме доставки от Румъния, за да можем да си гарантираме диверсификацията, конкуренцията и наистина да потърсим и намаляване на цените и за българската индустрия, и за българските домакинства.
Неотдавна ми беше попаднало едно проучване на една неправителствена организация, която мисля, че сочи България като единствената останала страна в Европейския съюз, която няма на практика подобни изградени интерконекторни връзки и разчита само на един източник и на една тръба, а всички си спомняме добре кризата преди, вече колко години станаха, когато наистина някой затвори кранчето на тръбата в една друга държава и газ нямаше, и то доста време. Така че такива неща очевидно не трябва да бъдат допускани. Вие много правилно и друг път сте казвали, че именно по пътя на диверсификацията това нещо може да стане.
Това обаче, което ни притеснява в случая и, пак подчертавам, наистина огромните усилия, които Вие и Вашият екип положихте, за да се случи този интерконектор, тъй като той години наред беше омаловажаван, забатачван и така нататък и нещата там не вървяха при едни други правителства. Предвид, че не е изключено подобни мнозинства – надявам се да не се случи, но не е изключено те отново, така да се каже, да се опитат да управляват България, предполагам, давате си ясна сметка, че те най-вероятно пак ще саботират този процес.
Нашият апел към Вас е наистина това, което казахте на края – че се очаква подписване на споразумение с румънската газова компания, тоест един неотменим ангажимент за изграждане на компресорната станция, надяваме се в по-кратки срокове, за започване на процеса на реални доставки от там. Веднъж българската индустрия и българският потребител видели преимуществата и ползите, които има от реализацията на този проект, вече никое правителство, пък колкото и то да е вредно за България, няма да може да го спре. Така че нека насочим натам усилията си в малкото оставащо ни време буквално да финализираме проекта, да направим това добро дело за българските граждани, за българската индустрия и наистина да покажем, че България не е последната държава в Европейския съюз, пак на първо място в най-негативните класации, която няма свързки с останалите държави, а разчита само на едно трасе и на една тръба. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Следва дуплика от госпожа Петкова – министър на енергетиката.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Славов, както и Вие споменахте, и друг път съм имала възможността да споделя своето виждане и виждането на нашето правителство по отношение на диверсификацията. Диверсификацията на източниците и на маршрутите за доставка на природен газ означава две основни и много важни неща: на първо място, сигурност на доставките, на второ място – конкурентни цени. От това всички български граждани и бизнесът на България единствено и само ще спечелим. Така че неслучайно правителството насочи своите усилия изключително много точно в тази посока.
Знаете, че проектите, свързани с изграждането на интерконекторните връзки – наистина България е една от малкото страни останала без такава междусистемна свързаност, което в един момент създава много сериозни рискове пред нас. Неслучайно ние насочихме нашето внимание към това да ускорим развитието на всеки един от тези проекти. Обещахме, че интерконекторът с Румъния ще бъде изграден, и го постигнахме. Обещахме, че интерконекторът Гърция – България ще бъде доведен до фаза, до която той ще бъде необратим като процес, и го постигнахме. Още миналата година през декември 2015 г. взехме окончателно инвестиционно решение за изграждане на този проект. Сега приключи втората, обвързваща фаза за пазарния текст за интерконектора в Гърция – България. Тя е успешна. От 2 милиарда 700 милиона обявен капацитет 1 милиард 570 милиона е ангажиран с вече твърди оферти. Оттук нататък има заявен интерес от компании, които не са могли да участват в първата фаза, и съответно по регламента нямат право да участват във втората. Сега обсъждаме възможността да бъде обявен търг и за този нерезервиран капацитет, така че интерконекторът Гърция – България наистина да бъде резервиран в рамките на пълния му капацитет, което ще бъде един много сериозен успех и гаранция за това, че проектът ще се реализира. Този процес наистина е необратим.
По отношение на изграждането на компресорната станция с нашите партньори от „Трансгаз“ и с румънския министър съм разговаряла многократно. Изграждането на тази компресорна станция е включено в бизнес плана на „Трансгаз“. Колегите от румънска страна също ще положат усилия, ние имаме тяхната гаранция, включително и пред Европейската комисия, че тази компресорна станция ще бъде изградена максимално бързо.
Това, което споменах и одеве – независимо от това, че няма такава компресорна станция, и сега съществува възможност за доставки на природен газ от Румъния към България в рамките на до 4 милиона кубични метра на ден, при кризисна ситуация, ако възникне такава. Дано да не се стига до такива ситуации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз за дупликата.
Сега вече ще дам възможност на народния представител Георги Кадиев, който е в залата, да зададе своя въпрос относно доставката на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“.
Господин Кадиев, имате думата.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, първо да се извиня за съвсем лекото ми закъснение. Причината беше присъствието ми на протеста на съдии от Софийския районен съд, тъй като считам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ако обичате, по темата на Вашия въпрос, моля Ви!
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Просто исках да обясня защо съм закъснял - форма на морален жест на подкрепа към тях.
Уважаема госпожо Министър, известни са намеренията на световно известната компания „Уестингхаус“ за доставка на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“. През 2015 г. в курортен комплекс „Златни пясъци“ се проведе конференция за производство и експлоатация на ядрено гориво, в която компанията „Уестингхаус“ взе дейно участие. През февруари 2016 г. делегация на АЕЦ „Козлодуй“ посети завод на „Уестингхаус“ в град Вастерас – Швеция. През септември 2016 г. делегация на АЕЦ „Козлодуй“ извърши и техническа визита на украинска атомна електроцентрала (АЕЦ), в която се експлоатира ядрено гориво на „Уестингхаус“ повече от 10 години, с цел опознаване на експлотационния опит на украинската централа.
В тази връзка моля да отговорите на следните въпроси:
Оказван ли е натиск от „Уестингхаус“ за покупка и експлоатация на тяхно ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй“?
Кога АЕЦ „Козлодуй“ възнамерява да започне, ако възнамерява, експлоатация на ядрено гориво на „Уестингхаус“ и в какви размери?
Какви са резултатите от извършеното посещение в южноукраинската АЕЦ през септември 2016 г.?
Ще бъде ли извършен пълен пакет разчети и анализи за безопасен преход към нов тип ядрено гориво и как ще бъде финансирано това и от кого, знаейки, че подобен тип анализи струват десетки милиони долари? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Отговор от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, с цел повишаване на безопасността и ефективността при експлоатация на ядрените реактори, изучаване на международния опит при проектиране, производство и експлоатация на ядрено гориво, АЕЦ „Козлодуй“ активно участва в работата и организацията на редица международни семинари, конференции в областта на ядреното гориво и безопасната експлоатация на реактори ВВЕР 1000. Част от тези международни събития и посещения за обмяна на опит са и цитираните във Вашия въпрос събития.
През месец февруари на 2016 г. екип от специалисти на АЕЦ „Козлодуй“ посети завода за производство на ядрено гориво в Швеция и се запозна с процесите на производство и методите за контрол на качеството при производство на компонентите на горивните касети. На работната среща бяха представени и дискутирани техническите характеристики на различните модификации на касети ВВЕР 1000 на „Уестингхаус“, както и информация за текущия експлоатационен опит от работата на касетите на II и III блок на южноукраинската АЕЦ. Подобни визити в заводите за производство на гориво, работни срещи и семинари по въпросите на проектиране, производство и експлоатация на ядрено гориво се провеждат периодично и с настоящия доставчик на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ – ТВЕЛ
Специалистите на АЕЦ „Козлодуй“ в областта на ядрено-горивния цикъл регулярно проучват и обменят експлоатационен опит с колеги от страните, експлоатиращи реактор тип ВВЕР 1000, отчитайки стратегията за енергийна сигурност на Европейския съюз и изискванията на „Евратом“ към настоящия момент, АЕЦ „Козлодуй“ проучва възможностите за доставки на обогатен уранов продукт и/или ядрено гориво от алтернативни доставчици.
През 2018 г. се очаква да бъде подготвена тръжна процедура за доставка на ядрено гориво от алтернативни доставчици.
В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 201, ал. 3 от Наредбата за осигуряване на безопасността на ядрените централи, използването на нов тип ядрено гориво се счита за изменение, което съществено променя конфигурацията на ядрената централа и трябва да бъде предшествано от детайлна и задълбочена оценка на безопасността.
Лицензионният режим на Агенцията за ядрено регулиране изисква изпълнение на анализи за безопасен преход на нов тип ядрено гориво в пълен обем. В случай че бъде взето решение за преход към ядрено гориво от алтернативен доставчик, ще бъде изпълнен пълен пакет неутронофизични, термохимични, термохидравлични и радиологични анализи на безопасността от доставчика на гориво. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
За реплика – уважаемият господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, госпожо Министър.
Отговорът Ви беше много детайлен и в голяма степен отговори на въпросите, които зададох. Ако правилно съм разбрал, 2018 г. вече ще направите тръжна процедура за ново гориво, което означава, че до 2018 г. Вие би трябвало да имате този анализ, който да покаже какви са опасностите от преминаване към него. Информацията, която имам, е, че средното време за такъв анализ е около две години – не знам дали ще стигне времето до 2018 г.
Не отговорихте на въпроса: кой ще плати за анализите? Това наистина са десетки милиони левове. Говорим все пак за нещо, което е опасно за нашето здраве – не просто смяната на един доставчик с друг, защото това променя цялата конфигурация на работата на ядрената електроцентрала и съответно би могло да доведе до авария или не.
Моите два уточняващи въпроса – извършеното посещение в южноукраинската АЕЦ от техническа комисия на АЕЦ „Козлодуй“ всъщност е било с цел да се види дали там е имало някакви аварии и някакви проблеми с горивото на „Уестингхаус“, което вече от 10 години е в тази централа. Би трябвало да има технически доклад. Вие би трябвало да сте го видели. Затова Ви питам: има ли аварии там? Има ли опасност нещо подобно да се случи в България, ако преминем на ново гориво? – първо. Второ, кой ще плати анализа, който, както предполагаме, е десетки милиони долари? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кадиев.
Госпожо министър Петкова, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Кадиев, когато говорим за ядрена енергетика, първият и най-важен приоритет е сигурността. Ето защо искам да уверя Вас и всички български граждани, че когато става въпрос за такива изключително важни решения, ние прилагаме абсолютно всички изисквания и регламенти – международни, национални. Ще спазим абсолютно всички изисквания на Агенцията за ядрено регулиране, когато се преминава към един такъв подход.
Искам да Ви уверя, че това, което ние правим, и колегите, които след това ще работят пак в тази посока, ще спазят абсолютно всички изисквания, които да гарантират безопасността. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър, това беше последният въпрос, на който отговорихте. Желаем Ви успешен ден нататък. Благодарим за участието.
Следват въпроси към министъра на външните работи в оставка господин Даниел Митов, който обаче виждаме, че активно изпълнява своите функции и е тук на парламентарен контрол.
Първият въпрос ще бъде от народния представител господин Атанас Зафиров относно наложени от Република Турция ограничения пред участието на български общини в изпълнението на проекти по Програма „Интеррег“ за трансгранично сътрудничество България – Турция
2014 – 2020 г.
Уважаеми господин Зафиров, заповядайте, имате думата.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, тук някои от колегите изразиха радост, че получават отговори на въпроси, които са зададени месеците юни и юли. По тази логика аз би трябвало да кръжа тук от радост, защото моят въпрос е от месец април.
Благодаря Ви, все пак, че намерихте време след осем месеца и имате намерение да отговорите на въпроса ми.
Програма „Интеррег“ за трансгранично сътрудничество България – Турция 2014 – 2020 г. е с бюджет 29 млн. 642 хил. 896 евро и е одобрена от Европейската комисия през месец юли 2015 г.
Програмата е съфинансирана от Европейския съюз чрез Инструмента за предприсъединителна помощ 2, както и от двете партньорски страни България и Турция. По нея допустими бенефициенти са институции и организации от три български области – Бургас, Ямбол и Хасково, както и две провинции в Република Турция – Одрин и Къркларели. Проектите по програмата се реализират въз основа на партньорски споразумения между участници от двете страни, а управляващ орган на програмата е българското Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
През миналата година стана ясно, че от страна на Министерството на външните работи на Република Турция е било забранено на турски общини да участват в партньорски проекти с редица български общини, включително Бургас, Хасково и Свиленград. Като причина за тази забрана се изтъква признаването от страна на съответните български общини на извършения геноцид срещу арменците в Османската империя. Информацията за тази забрана е потвърдена и от кмета на град Одрин, както и от министър Лиляна Павлова.
Въвеждането на подобни ограничения представлява груб опит за вмешателство на турската държава във вътрешните работи на Република България и в частност на свободата на местно самоуправление. То показва неразбиране и неприемане на фундаментални ценности на Европейския съюз, включително и на свободата на мисълта и на изразяване на мнения. С действията си турската страна грубо пренебрегва резолюцията на Европейския парламент по геноцида над арменците, и то в момент, когато Турция твърди, че изпълнява условията си за членство в Европейския съюз.
Наличието на подобни критерии, независимо дали са формално изложени от турска страна или не, е в пряко нарушение на правилата за управление на средствата от Инструмента за предприсъединителна помощ, доколкото ограничава възможността за участие в проекти на посочени в програмата допустими бенефициенти. Още повече в случая са засегнати двете най-големи общини, които участват от българска страна в трансграничното сътрудничество България – Турция. Така създаденото по вина на турската страна положение поставя под риск както законосъобразността на изпълняваната в момента първа програма за набиране на проектни предложения, чийто краен срок беше на 16 март 2016 г. – припомням, че въпросът е от април, така и цялата програма.
С оглед на гореизложеното моля да получа отговор на следните въпроси: първо, сезирано ли е Министерството на външните работи за създадената ситуация от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и какви действия са предприети по дипломатически канали за премахване на тези ограничения, както и има ли някаква промяна в позицията на турската страна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зафиров.
Уважаеми господин Митов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зафиров, Вие си давате сметка, разбира се, че вашият въпрос и материята, която засягате, само частично е от компетенциите на Министерството на външните работи.
Поставеният от Вас въпрос се отнася до действия на местната власт в Република Турция във връзка с решение на някои общини в България.
Министерството на външните работи не е сезирано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по такива казуси. Същевременно отбелязвам, че на 28 март 2016 г. турската страна подписа двустранен българо-турски меморандум за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег“ – ИПП България – Турция за 2014 – 2020 г. В предварително съгласувания между двете страни текст на горепосочения документ не фигурира подобно ограничение.
В допълнение, на 8 ноември – съвсем наскоро, в Бургас се проведе редовното заседание на смесения Комитет за наблюдение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция „Интеррег“ 2014 – 2020 г., и по време на обсъжданията, преминали в позитивен дух, от турска страна не бе повдиган изобщо подобен въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика?
Заповядайте, господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Министър, Вие отговорихте само на половината от моя въпрос. Добре е, че признавате, че не е потърсена помощ от страна на Регионалното министерство. Добре е тогава да направим и един извод, че това правителство не е в състояние да защити интересите на българските общини, защото това, което казвате, не променя факта, че тези общини са изключени от тази Програма.
Факт е, че Вашето отношение към режима в Република Турция, където свободата на словото беше смазана по един безпардонен начин и който режим все по-често бива определян от международната общност като диктаторски и авторитарен, не е достатъчно твърдо, за да защити интересите на българските общини. Този въпрос, разбирам, че не е поставен и пред Европейската комисия достатъчно ясно, няма българска позиция на тези засегнати общини.
Съжалявам, че в залата няма нито един народен представител от ГЕРБ, или може би има един, за да чуе ясно с ушите си, че това правителство няма възможности да защити дори общини, които се ръководят от ГЕРБ. Това някак си не ме изненадва, защото ще Ви припомня, че първото изнесено заседание на предишния кабинет с този премиер беше в Анкара. Смятам, това говори много, включително и по въпроса, който поставих пред Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика? Желаете.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зафиров, разбира се, няма как да се съглася с изводите, които направихте.
Първо, отношението ни към създалата се ситуация и управлението в Република Турция е твърдо тогава, когато трябва да бъде и се води разговор, разбира се, по въпросите, които са от двустранен интерес. Така сме работили и смятам за разумно, че така трябва да продължава да се работи. А това как квалифицираме един или друг режим, можем да водим вече съвсем друг разговор. Аз мога да се съглася с голяма част от изводите, които Вие правите.
Вече Ви казах, че по време на обсъждане, първо, на 8 ноември е проведено редовното заседание на Смесения комитет за наблюдение на Програмата за трансгранично сътрудничество и по време на обсъжданията не са били поставяни тези въпроси. Това означава, че Програмата тече. (Реплика от народния представител Атанас Зафиров.)
От друга страна, Министерството на външните работи е частично въвлечено в подобен тип казуси и може да се задейства тогава, когато е сезирано от друго министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Това беше финалната дуплика към въпроса на господин Зафиров.
Следва питане от народния представител Георги Кючуков относно предложения за нови назначения на посланици.
Заповядайте, господин Кючуков.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът, който зададох преди шест месеца от името на парламентарното мнозинство допреди малко, касаеше назначаването на новите посланици. Не е моя работа да Ви напомням, че според чл. 24 от Закона за дипломатическата служба политическите назначения или „външните назначения“, както са известни, не трябва да надхвърлят 20%. През месец април или месец май Вие сам казахте, че тази квота е надхвърлена и тя е около 24%. След това бяха назначени още доста посланици от така наречената „политическа квота“ и по списъка, който Министерството на външните работи предостави на Комисията по външна политика, и то само на посланиците, те бяха около 30%. Списъкът е при мен.
В същото време някои кадри, които са опитни дипломати, се изпращат в страни извън Европейския съюз и извън Европа и донякъде това води до загуба на хора, които са изключително компетентни и изключително добре подготвени. Имам предвид нашето предстоящо Председателство на Европейския съюз. Известно е, че за да се защитава политиката на България, тя трябва да бъде защитавана от опитни и добре подготвени професионални дипломати.
Във връзка с гореизложеното бих искал да Ви попитам: можете ли Вие като лице, предложило въпросните назначения, да гарантирате, че съответните кандидат-посланици в европейските столици и нови посланици познават механизмите на Европейския съюз и на воденето на преговорите между държавите членки, че това са именно хората, които трябва да представляват България по това време и Председателството ни няма ли да бъде обречено още отсега на провал?
Можете ли да гарантирате например, че политическият назначенец в един от основните центрове на многостранната дипломация – Женева, където всички ръководители на мисии са дипломати от кариерата, разбира многообразните проблеми и сложните процедури в международните организации и какво точно представлява работата на посланика там?
Можете ли да гарантирате също, че непрофесионалистите, уреждани за Балканите, са наясно със сложната история, процесите и взаимоотношенията в региона, с политиката на Европейския съюз спрямо тях, със специфичните ни интереси там и проблемите на българските малцинства и групи? И въобще, можете ли да гарантирате, господин Министър, че всички тези новопроизведени „дипломати“ имат представа от дипломация и от това как работят посолствата, как се установяват контакти и как се водят преговори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Кючуков.
Господин Министър, напомням само, че сме в процедура на питане. Имате пет минути, а не три, както е при обикновен въпрос.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кючуков, много ни се разминават цифрите и съм готов да седнем, да говорим по-подробно как точно се изчислява въпросната квота, защото списъкът, който сте получили, не е достатъчен. Това, което сте поискали, всъщност не Ви стига, за да изчислите квотата „външни назначения“.
Позволете ми да уточня, че нормативната уредба и установената практика след приемане на Закона за дипломатическата служба признават и ползват фигурата „външно назначение“, която не покрива по никакъв начин налаганата визия и фигура на така нареченото „политическо назначение“. Последната формулировка считам за ирелевантна, тъй като тя издава начин на мислене, който не споделям. Заложената в Закона квота от 20% от броя на ръководителите на дипломатическите и консулски представителства на Република България за така наречените „външни назначения“ е колеблива величина, доколкото тя е функция на срока на мандата, а последният не е свързан с началото или края на календарната година.
Така е положението през тази година, която е обект на Вашия изричен интерес. На 15 юли тази година квотата на „външни назначения“ ще бъде покрита с 19%, тоест под законово установената от 20%. В края на годината с предложените кандидатури за четири назначения от така наречените „външни“ вероятно броят ще се увеличи на 23 души, което е пренебрежимо ниско увеличение и особено като се има предвид, че в началото на следващата година ще има нова смяна на посланици, сред които и „външни назначения“, тоест процентът ще се движи от около двадесет, няма да бъде надвишаван драматично. Аз съм заварил много по-висок процент.
От практическа гледна точка проблемът от структурен и системен характер е непълнотата в обхвата на нормативната уредба. Тук трябва да водим вече друг разговор. Законодателят при приемането на Закона е направил сериозен пропуск. В пространството е заложил квотата от 20%, но критично важният обхват „време“ не е уреден. В същото време Вие формулирахте определени съмнения и по същество се опитвате априори да ерозирате ресурса и възможностите на новите кандидати. Бих го приел като нормална издръжка на политическата партия, която представлявате, но държа да прецизирам следното.
Първо, предложенията за кандидатурите на така наречените „външни назначения“ не са политически, доколкото касаят държавни служители от Президентската администрация с доказана и публично разпознаваема институционална практика или опит, включително в международни организации. Същите имат професионална и езикова квалификация, каквато е по-трудно, да не казвам почти неразпознаваема при изпратените в задграничен мандат сътрудници на президента Георги Първанов в края на неговия мандат.
Второ, убеден съм в качеството и ресурса на предложените кандидатури да се справят със служебната си мисия и високите отговорности на позициите, на които са изпратени.
Уважаеми господин Кючуков, в качеството и на народен представител и част от законодателната власт, считам за полезно при формирането на Вашето внимание по темата, партийната мотивация, разбира се, е налична и няма как да не присъства, но все пак да не отстъпва на професионалния дискурс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Кючуков, по процедура имате право на две минути за два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Уважаеми господин Министър, няма да се заигравам с партийни принадлежности, както никога не съм го правил в Комисията по външна политика и Вие много добре го знаете това нещо. Така че беше некоректно това, което се опитахте да внушите.
Но за това, че всичките дипломати, които сте изпратили по време на Вашия мандат, се справят перфектно и имат необходимите качества, изключваме езиковата подготовка, бих могъл да Ви попитам: същата ли Ви е оценката за дейността на изпратения по Ваше време посланик в Република Турция? Доколкото ми е известно или поне Вие сте го изразявали в Комисията по външна политика, също имате някакви възражения в тази връзка.
Освен това като втори въпрос ще го задам, приемам, че искате да намалите външните назначения и не приемате политическа квота, както и да е. Каква беше причината последните двама посланици, които бяха назначени и които минаха през Комисията тази седмица, да бъдат назначени в грубо нарушение на Устройствения правилник и на Закона за дипломатическата служба? Имам предвид господин Сираков, който непосредствено от едно назначение замина на друго назначение и при това не да го довърши, а на нова мисия, и на госпожа Чобанова, ако се не лъжа, която ми направи превъзходно впечатление с познанията си, но която също е във външните назначения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Кючуков.
Господин Министър, имате три минути за отговор на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кючуков, ако съм Ви засегнал на тема партийни пристрастия, се извинявам. Някак си прозираше във въпроса, но може и да съм се объркал.
Второ, радвам се, че госпожа Чобанова Ви е направила добро впечатление, очевидно я оценявате. Надявам се, че така ще продължи и за в бъдеще. Тя има и ресурса, и подготвеността да се справи като наш посланик в Братислава.
По отношение на господин Сираков са изпълнени абсолютно всички законови изисквания, той е минал през всички необходими процедури и минаването от един посланически пост на друг, тоест прехвърлянето, не е непозната практика за българската дипломация. Правено е и в миналото.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ, от място): Кой го е написал този Правилник?
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Кой го е написал вече е друга тема. Много неща са написани и приети тук, в тази зала.
Що се отнася до резервите, които споменахте, единствената резерва, която си спомням, е практически по отношение на посланика ни в Анкара. Този разговор беше воден единствено и само в контекста на вечерта за опита за преврат в Турция, когато бях дал изрично разпореждане на посланик Нейнски да не прави публични изявления от името на дипломатическата служба и да не коментира политическата ситуация в Република Турция. Никога не съм й забранявал да контактува с български граждани и, разбира се, тя трябваше да върши всичката останала работа, да дава информация и така нататък. Това е нормална практика. Вие го знаете, ние сме говорили по темата. Ако е имало някакъв разговор около нея, то е бил в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате право да изразите отношение за две минути, господин Кючуков. Такава е процедурата – питане. Ако желаете, разбира се.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (АБВ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Министър.
Очевидно е, че Вие защитавате своите назначения, всички ние пък, които ги наблюдаваме отстрани, имаме право на своите съмнения. Не е точно това, което посланикът ни в Турция направи или не направи, но това е друг въпрос. Няма да се впускам в подробности.
Въпросът е, че трябва и Вие, и предшествениците Ви, и всички, които ще бъдат след Вас, стриктно да спазват Закона за дипломатическата служба и стриктно да спазват Правилника за работата на Министерството, който беше нарушен при господин Сираков, при условие че самият той го беше писал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Кючуков.
Преминаваме към следващия въпрос към министъра на външните работи господин Митов, а той е от народния представител Велизар Енчев относно необходимост от отзоваване на българския посланик в Скопие, прекратяване на преговорите за договор за добросъседство и налагане на вето на членството на Република Македония в Европейския съюз.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, въпросът е зададен отдавна, но той е актуален и днес. Обръщам се към Вас като народен представител и бивш посланик на Република България на Балканите, който многократно е поставял на парламентарния контрол въпроса за членството на Република Македония в Европейския съюз и за необходимостта от българско вето, ако Скопие не прекрати антибългарската си кампания и присвояването на българското културно историческо наследство. Но след като организирана група граждани в Република Македония се качиха на връх Каймакчалан и един от тях поруга паметника на българските войници през Първата световна война, моля да отговорите на този, мисля, все още за съжаление актуален въпрос: ще отзовете ли българския посланик в Скопие – първо? Ще прекратите ли преговорите за членство на Република Македония в Европейския съюз? Ще предложите ли на правителството да прекратим преговорите за Договор за добросъседство, ако македонският посланик в София и външният министър на Република Македония не изразят съжаление за случилото се и ако македонските правораздавателни органи не започнат бързо производство срещу лицата, разрушили българския паметник на връх Каймакчалан? Но тъй като до момента вече измина месец от това събитие, дори и повече, нито македонският посланик в София, нито външният министър на Република Македония изразиха съжаление за случилото се, напротив, дадоха едно неадекватно обяснение, нито македонските правораздавателни органи се самосезираха, напротив, те оправдаха въпросния Миленко за неговия варварски акт към паметта на българските воини, загинали през Първата световна война на Каймакчалан, аз смятам, че въпросът е повече от актуален и трябва, ако имаме национално достойнство, да предприемем една от тези стъпки.
При всички случаи обаче, дори и при следващото правителство, което ще дойде, избрано от този парламент, трябва да разискваме въпроса за антибългарската кампания в Македония, която не е преставала в последните 27 години в така наречените „условия на демокрация“. Но и преди, по време на Титовия режим, и в така наречената „демокрация“ политиката на Република Македония към Република България е една: присвояване на българското културно историческо наследство, антибългарска пропаганда, създаване на филми, постановки и издаване на книги (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), дори с чуждестранно участие, в които изцяло се поругава и присвоява българската история. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, благодаря за въпроса. Както сам отбелязахте, той е актуален и ще продължава да бъде актуален. Бих искал преди всичко да посоча, че напълно споделям възмущението Ви от вандалския акт на поругаване на паметта на българските воини, загинали при Каймакчалан. Вярвам, че сте запознат с изявленията на Министерството на външните работи, направено на 23 септември 2016 г. По случая бе изразена достатъчно ясна позиция както на представителите на политическите партии, така и на широката българска общественост.
Същевременно не смятам, че един изцяло емоционален подход би бил най-продуктивният в случая. Задължение на българската дипломация и мое като министър на външните работи е да използваме всички налични инструменти за търсене на най-добрите възможни решения. За предприетите действия от наша страна имах възможността да информирам на 28 септември 2016 г. Комисията по външна политика на Народното събрание.
Позволете ми да направя коментар по предложенията, съдържащи се във Вашия въпрос.
Първо, основен принцип в дипломатическите отношения, към които България стриктно се придържа, е ненамесата във вътрешните работи на други страни. Поради тази причина България не би си позволила под каквато и да е форма да приписва какви действия следва да се предприемат от властите на Република Македония спрямо извършителя на деянието. Нещо повече – съдебната система в самата Република Македония, по дефиниция, е независима.
В официалното си изявление от 23 септември 2016 г. Министерството на външните работи на Република България съобщи, че на лицето Неделковски ще бъде наложена забрана да посещава България. Поради сходни причини България не може да диктува съдържанието на реакциите по случая „Каймакчалан“ на официалните представители на Република Македония, тъй като това е въпрос на техен избор. Все пак, коректно е да припомним официалната реакция на Министерството на външните работи на Република Македония, която се дистанцира от вандалския акт, и получихме уверение, че въпросът с поставянето на плоча на „Каймакчалан“ може да се реши положително при следване на установената процедура. И тази процедура вече е в ход.
По отношение на ветото за членството на Република Македония в Европейския съюз, както е известно, Република Македония все още не е започнала преговори за присъединяване към Европейския съюз, следователно изпълнението на критериите за нейното членство, за съжаление, е въпрос на неясна във времето перспектива.
Следващата ключова стъпка в евроинтеграционния процес на страната е именно началото на преговорите за членство. Предварително условие е България да даде подкрепата си за това – за сключване на договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Тази наша позиция е добре известна както на властите в Скопие, така и на партньорите ни в Европейския съюз, като от 2012 г. насам намира адекватно отражение в позициите на Европейския съюз по Република Македония, зад които стоят всичките 28 държави членки. Именно с последователното отстояване на това условие се стремим към гарантиране на националния си интерес.
По отношение на прекъсване на преговорите по договора за добросъседство, съгласен съм, че в момента атмосферата не е подходяща за провеждане на следващия кръг от преговорите по договора. В дългосрочен план обаче неговото подписване остава наш стратегически интерес. Позволете да напомня, че договорът беше предложен от българската страна през 2012 г. именно с цел получаването на правни гаранции срещу отрицателните явления, които затормозяват отношенията между двете страни.
От тогава насам всяко едно българско правителство, независимо от партийния си състав, последователно защитава както ключовите за нашата страна позиции по текста на договора, така и ясното намерение за продължаване на преговорите до тяхното успешно приключване. Смятам, че трайното прекъсване на преговорите би било крайно нецелесъобразно и е единствено в интерес на лица и кръгове, които не желаят утвърждаването на добросъседски отношения между България и Република Македония.
Уважаеми господин Енчев, както вече посочих, ръководеното от мен Министерство предприема необходимите действия в търсене на благоприятна развръзка по случая „Каймакчалан“ и недопускането на други подобни вандалски актове, използвайки средствата на дипломацията. Сам разбирате, че подобен подход изключва така нареченото „привикване на консултации“ в столицата на българския посланик в Скопие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Господин Министър, благодаря за Вашия изчерпателен отговор.
По този повод искам да Ви кажа, че снощи бях на представянето на книгата на големия борец за българската кауза в Македония – покойният Темелко Нешков, книга с неговото досие в македонските служби за сигурност и югославските служби за сигурност УДБА. По време на това представяне на книгата за този голям български патриот гости от Република Македония споделиха с мен снощи, че в Република Македония до момента нищо не се е променило, ако говорим за антибългарска кампания и присвояването на българското културно-историческо наследство.
Освен това по въпроса за договора за приятелство искам да обърна внимание по един много важен въпрос в него, на който дори експертите не обръщат внимание. Този договор по същество призна съществуването на македонския език. Когато признаете съществуването на един измислен език по същество – югозападния български диалект, Вие признавате културната идентичност на тази измислена нация. Признавате ли културната идентичност на тази измислена нация с този договор за приятелство, Вие признавате и тази измислена история за македононизма. Македонизмът, който присвоява българската история, който посяга дори и към гръцката история.
В този смисъл аз смятам, че договорът за приятелство има фундаментален недостатък – по същество обслужва македононизма и македонистите в Република Македония. Затова ще се съглася с Вас и с Вашите стъпки, които сте предприели тогава, когато по някакъв начин покажем национално достойнство, и тук не съм съгласен с Вас. Поругаването на паметта на българските войни трябваше да доведе до формалното отзоваване на българския посланик поне за две седмици като акт на недоволство и възмущение от този акт, разбира се, към който македонската държава няма никакви отношение. Но тя със своята пропаганда, с откритите действия по отношение на българската култура в чужбина и в Република Македония, претендира и настройва в македонската общественост радикалните елементи в нея по отношение на Република България, затова смятам, че националното достойнство стои на първо място, когато говоря за македонизма. Македонизмът разбира само от езика на силата, дипломатическата сила, тоест меката или твърдата. Друг начин няма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Енчев, Вие сте човек с дипломатически опит и познавате добре инструментите на дипломацията. Дали по-твърдо на моменти, или с малко по-различни методи, дипломацията има своите инструменти и ние ги използваме. Когато е необходимо да се проявява твърдост, ще я проявяваме. Може да имаме различна оценка в определени ситуации, но, пак ще повторя следното: първо, действията, които трябваше да бъдат предприети за поставяне този път в рамките на всички процедури, на паметна плоча на загиналите български войници при Каймакчалан . Тази процедура е задействана и имаме уверението, че в крайна сметка ще се стигне до официалното поставяне на съвместно съгласувана паметна плоча, паметен знак. Какъв ще бъде той е въпрос вече на допълнителен разговор.
От друга страна, Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество за нас е важен именно поради причините, които изброих. За да се прекратят негативните тенденции и отношения към Република България в Република Македония, то тези отношения трябва да се сложат на ясна основа, а именно в рамките на този договор езиковият казус да е разрешен.
Имаме други казуси в този договор и те са свързани с потенциалните претенции за някакво македонско малцинство в Република България, което очевидно няма, разбира се. Има и други елементи, които Вие добре познавате и можем да продължим да дискутираме в бъдеще. Но, пак ще повторя, поредица български правителства, независимо от партийната им принадлежност и състав, винаги са защитавали българския национален интерес в преговорите по този договор, и аз се надявам, и съм абсолютно убеден, че това ще продължи по този начин, тъй като са дефинирани – първо, българският национален интерес е дефиниран много ясно и основните елементи, към които се придържаме, са също добре очертани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Атанас Зафиров. Той е относно демонстративното поругаване на символи и паметници, свързани с българската история и националното ни достойнство.
Заповядайте, господин Зафиров. Днес отново сте активен в парламентарния контрол.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател, че сте забелязали тази моя активност.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос в голяма степен повтаря предния, но аз държа да го задам с още няколко допълнителни нюанса, подчертавам, че той е от 26 септември. Подчертавам, че от този случай не е минало малко повече от месец, а са минали два месеца и половина, тоест време, което е достатъчно за реакция, каквато явно няма или поне няма достатъчно удовлетворителна реакция от страна на Външно министерство и българската държава. Държа да кажа, че този акт беше извършен на 22 септември, това не е случайно избрана дата, това е национален празник на Република България, и това е един груб и демонстративен акт срещу България и срещу българската държавност.
Въпросният Миленко Неделковски, който представя себе си за журналист, освен качените снимки и публикувани коментари, в които е видно, че руши паметни плочи, обижда по един недопустим начин нейните автори и адресати, а по-късно обяви един своеобразен търг за инструмента, с който извършва това свое срамно деяние в интернет. И аз го видях това нещо с очите си.
Забележете, всичко това се случва на място, където само преди няколко дни официална делегация от български народни представители, служители на Министерството на отбраната, офицери, генерали от българската и гръцката армия, в присъствието на гвардейска рота почетоха паметта на геройски загиналите войници, а с благословението на Негово Светейшество българския Патриарх Неофит и с разрешение на Негово Високопреосвещенство флоринския митрополит Теоклит, в чийто диоклез се намира върхът, Негово Високопреподобие архимандрит Атанасий – предстоятел на българския храм „Св. Иван Рилски“ в Атина, отслужи заупокойна молитва.
Още един път ще задам въпроса: каква беше реакцията на българската държава? Приемам това, което отговорихте. Да кажете, ако има нещо допълнително.
Държа обаче да кажете, има ли вече наложена забрана на това лице да посещава България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Зафиров. Само да поясним: Флорински окръг е бившият Лерин и неговия окръг.
Господин Министър – за отговор.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, благодаря, че ми спестихте това уточнение.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Зафиров! Първо, ние говорихме за реакцията. Ясно е, че не може да се говори, че няма реакция, при положение че не само има, но сме изпратили нота, на която е отговорено.
Министерството на външните работи реагира незабавно на поругаването на паметта на загиналите български воини на Каймакчалан с изявление от 23 септември 2016 г., с което, надявам се, сте запознат. В него беше изразено категорично възмущение от вандалския акт, каквато е и единодушната позиция на цялата българска общественост.
Отправен бе призив към властите на Република Македония да вземат мерки за недопускане на подобни действия, които вредят на двустранните отношения и добросъседство.
Също в изявление беше съобщено, че лицето, извършило скандалния акт, ще бъде включено в списъка на нежеланите чужденци, които не могат да посещават Република България, и тази процедура е задействана.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ, от място): Два месеца оттогава?!
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: То има своите измерения.
По мои указания на 27 септември 2016 г. посолството ни в Скопие в спешен порядък поиска съгласието на македонското правителство за поставяне на паметна плоча на връх Каймакчалан. По темата разговарях и лично с министъра на външните работи на Република Македония Никола Поповски, като подчертах очакването ни за бърз и положителен отговор.
В допълнение, искам да Ви уверя, че българската страна няма да се откаже от усилията си за възстановяването и съхраняването на паметниците и гробищата на българските войни на територията на Република Македония. Няма да скрия, че реакцията на властите в Република Македония невинаги е била в съответствие с нашите очаквания и съгласно утвърдената световна практика за почитане паметта на загиналите от всички страни във военните конфликти. Именно затова разглеждаме темата в по-широкия контекст на стремежа ни да утвърдим добросъседството като основополагащ принцип на отношенията ни със Скопие, като за целта ще продължим да използваме, разбира се, целия наличен инструментариум на дипломацията.
Забранено му е на въпросния човек да влиза в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Митов.
Господин Зафиров, имате право на реплика.
АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър! Флоринският митрополит е каноничната титла и аз се придържам към канона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уточнение само: Лерин е българското име на този регион в Македония.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Има църковен канон и от тази трибуна трябва да сме точни. В други форуми с удоволствие бихме поговорили по тази тема. Споделям.
Уважаеми господин Министър, първо, да изразя учудване що за процедура е това, при която два месеца и половина не може да се забрани на лице, което по брутален, груб, демонстративен начин е накърнило националните ни интереси! Що за процедура?!
Само да припомня, че въпросният Миленко Неделковски не е случаен човек в съседната нам Република Македония. Той се води за журналист, особено приближен до режима в момента и до управляващите. Не ми се иска да си представя хипотеза на все още задействана процедура – а тук, не дай Боже, тези дни да го видим в някоя правителствена делегация и да се чудим как да реагираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Зафиров.
Господин Министър, имате право на дуплика. Не желаете.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Дора Янкова относно преминаването на автобуси през граничния контролно-пропускателен пункт Маказа.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е относно преминаването на автобуси през граничния контролно-пропускателен пункт Маказа.
Безспорно знаем важността на може би най-новия пункт, който е по трасето Русе – Кърджали – Комотини – Александруполис.
Малко история. През 2009 г. започна изграждането с пари от държавния бюджет. На 9 септември 2013 г. този пункт беше открит като най-южния пункт Маказа – Нимфея.
Всички заинтересовани в европейското териториално сътрудничество България – Гърция, особено в тази част, и аз, като народен представител от Родопите, отчитаме неговата полезност за транспортното и икономическото отваряне на България, свързано с Гърция и дори с Турция. Това за България, за икономиката и за транспорта на страната е нова и модерна транспортна инфраструктура.
Тук обаче стои един въпрос. При откриването на пункта заради техническата инфраструктура, която беше изградена, се ограничи преминаването само на леки автомобили и товарни с тегло до 3,5 т. В същото време натовареността на пункта през последните три години достигна до 10 хил. автомобила по данни на „Гранична полиция“. Това говори, че върви икономически обмен в двете посоки, което приветствам.
Защо зададох въпроса, господин Министър? Очакваше се да станем членове на Шенгенското пространство и да не се изгражда допълнително инфраструктура. Другият вариант в експертизата на специалистите беше да се доизгради инфраструктурата.
Утре ще се открие туристическият сезон на най-красивия курорт – Пампорово, и ще започне икономическата активност през зимата в Родопите. Туристическите деятели тази седмица призоваха: направете нещо, за да може през Маказа да преминават малки автобуси или дори автобуси.
Моят въпрос е в тази връзка и моля за Вашия компетентен отговор. Има ли допълнителни пречки, извън инфраструктурата? Зададох въпроса към Вас, защото той се свързва от експертите и с присъединяването ни към Шенгенското пространство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Янкова.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова! Във връзка с Вашия въпрос искам да Ви уведомя следното.
На основание чл. 1, ал. 6б, т. „а“ от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол при преминаване на границата, пунктът е изграден като съвместен на българска територия с цел преминаване на автомобили за лично ползване.
Бих желал да Ви информирам, че Министерството на външните работи – аз лично, както и моите колеги на този пост, сме поставяли многократно въпроса за допускане на автобусен транспорт през КГПП Маказа – Нимфея, както в рамките на двустранни официални срещи – на ниво президент, външни министри, по време на политически консултации, така и в официалната дипломатическа кореспонденция чрез ноти.
В рамките на 78-то редовно заседание на Смесената българо-гръцка гранична комисия, протоколи от заседанието, проведено в периода 28 – 30 юли 2016 г. в град Комотини, гръцката страна потвърждава, че към момента има само две платна, докато на първо място следва да се осигурят по четири платна на вход и изход от двете страни и едва след това да се премине към обработването на автобуси и тирове на отделни трасета.
Въпросът бе поставен за пореден път и в рамките на проведеното трето съвместно съвещание между правителствата на България и Гърция, проведено на 1 август тази година в София. Преминаването на автобуси изисква изграждането на допълнителни, отделни пътни ленти, предвид регулярно запълващия се капацитет на лентите, използвани в момента само за леки автомобили. Технологичният ред за гранична проверка на пътническите автобуси налага значителен престой в зоната на граничния контролно-пропускателен пункт, поради което използването на една от първите ленти – за леки автомобили, и за обработка на автобуси би довело практически до блокиране на лекотоварния трафик.
Във връзка с гореизложените доводи искам да Ви информирам, че за нормалното преминаване на автобусния трафик през ГКПП Маказа освен необходимите инфраструктурни промени трябва да бъдат изградени допълнителни работни помещения и монтирано оборудване, да бъде заделен човешки ресурс за осъществяване на граничните проверки.
В заключение, бих желал да подчертая, че становищата, предоставени по този въпрос на Министерството на външните работи от компетентните български институции, са преобладаващо положителни, но съществуват и известни резерви и специфики по отношение обособяването на отделна лента за автобуси.
При тези обстоятелства Министерството на външните работи не е компетентно да вземе самостоятелно решение за отваряне на ГКПП Маказа – Нимфея за автобусни превози, а това трябва да бъде взето в рамките на заседание на Междуведомствения съвет, където да се прецени дали ще се премине към процедура по изменение на действащия подробен устройствен план, за което следва да се извършат предпроектни проучвания и да се изготви геоложки доклад, предвид на сложния терен, тесен и върху насип на площадката, отредени за ГКПП Маказа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Янкова, заповядайте, имате думата за реплика.
ДОРА ЯНКОВА (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Господин Министър, очаквах този отговор. Добре е, че в дипломатическите отношения с Република Гърция той постоянно е стоял на дневен ред. Има няколко неща, които ме безпокоят.
Аз знам колебливостта на експертите в техническата и транспортна инфраструктура, защо те забавяха, че, видите ли, не е необходимо да инвестираме средства, ако станем член на Шенгенското пространство. В края на двете години на управлението на кабинета Борисов 2, ние все още нямаме яснота там какво се случи.
Второ, много пъти тук и ние като народни представители сме казвали, че външната политика трябва да обслужва икономическия интерес на страната. Ето сега един конкретен регион като Родопския. Хората очакват в зимата да направят добавена стойност и към националното икономическо развитие, и за себе си. Курортът „Пампорово“, „Мечи Чал“, като цяло туристическата дестинация, където много икономически играчи – над 3 хиляди фирми, очакват да поработят няколко месеца.
Моето обръщение към Вас като министър и към правителството все още, което работи в Република България – седнете с министър-председателя, с министъра на туризма и вижте нещо оперативно и делово възможно ли е. Сега го няма големия поток на парите, които отиват на морето. Възможно ли е да се вземе един облекчен режим за малките бусове и за автобуси и това, ако е необходимо, да бъде полезно? Лятно време помагаме на гърците, когато милиони българи се стичат и подкрепят гръцката икономика. Редно е зимата да можем да се възползваме от тази добронамереност.
Това е моето обръщение и от името на избирателите, които представлявам, а то е за доброто на страната ни, за икономическото развитие и за хората, които живеят в планината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Господин Министър? Не желаете дуплика. Благодаря Ви.
Това беше последният въпрос към министъра на външните работи Даниел Митов.
С този въпрос на госпожа Янкова се изчерпва дневният ред на днешното пленарно заседание, поради което го закривам.
Следващо редовно пленарно заседание – на 14 декември
2016 г., сряда, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,33 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председатели:

Иван К. Иванов

Красимир Каракачанов

Явор Хайтов



Секретари:

Александър Ненков

Чавдар Пейчев