Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Иван К. Иванов

Секретари: Георги Търновалийски и Юлиан Ангелов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, напусна ни големият български юрист, политик и общественик Гиньо Ганев. Той бе забележителен парламентарист и държавник, човек със силна харизма, с ярко присъствие в политическия живот на страната. Обществото ни винаги ще помни с признателност всеотдайната дейност на Гиньо Ганев като дългогодишен народен представител. До последния си дъх той остана предан на парламентаризма и принципите на правовата държава. Няма да бъде забравена и неговата дейност като първи омбудсман на Република България.
Нека с едноминутно мълчание почетем паметта на Гиньо Ганев! (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
Поклонението ще се състои утре, сряда, от 11,00 ч. в източното крило на Народно събрание – 2. Това е другата сграда на българския парламент, поради което почивката на пленарното заседание утре ще бъде от 11,00 до 11,30 ч., а не както обикновено – с половин час по-късно.
Уважаеми колеги, само за часове вчера ужасяващи събития ни шокираха с брутално насилие. В съседна Турция бе застрелян висш руски дипломат. При кървав акт в Берлин бяха убити и ранени десетки хора. При стрелба в Швейцария бяха ранени граждани. Нека осъдим тези недопустими варварски посегателства срещу живота на невинни хора, срещу ценностите и свободата!
Моля с минута мълчание да почетем паметта на жертвите! (Всички стават прави. Едноминутно мълчание.)
Днес провеждаме извънредно пленарно заседание по гласуваната в петък програма. Припомням:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
3. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози. Вносител е Министерският съвет.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител е Министерският съвет.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столичната община. Вносител е Министерският съвет.
9. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Във връзка с постъпилото искане от главния прокурор на Република България господин Сотир Цацаров за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Илия Янков Илиев, същият със заявление от 20 декември 2016 г. е информирал председателя на Народното събрание, че дава съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу него по постъпилото искане. С мое писмо съм уведомила главния прокурор на Република България за даденото от народния представител Илия Илиев писмено съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу него по направеното искане, като съм приложила и заверен препис от заявлението.

Преминаваме към точка първа:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА. (Общ доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.)
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 653-08-47, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-60, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2016 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 602-01-79, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста по вносител за параграфи 1 и 2 .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Законопроекта и параграфи 1 и 2.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Създава се чл. 121а:
„Командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
Чл. 121а. (1) Командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице когато:
1. български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия;
2. работодател, регистриран по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република България:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) предприятие от същата група предприятия.
(2) Изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице когато:
1. регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република България.
(3) Работник или служител може да бъде командирован или изпратен при условията по ал. 1 и 2, когато за целия период на командироването или на изпращането съществува трудово правоотношение между него и командироващия или изпращащия работодател.
(4) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 за срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
(5) В случаите по ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 за срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в Република България.
(6) Когато, в съответствие с изискванията на ал. 5, работодателят по ал. 1, т. 2 и предприятието, което осигурява временна работа по ал. 2, т. 2, не осигурят основно трудово възнаграждение в размер най-малко на минималната работна заплата, установена за страната, и/или най-малко на минималния размер на допълнителните трудови възнаграждения за извънреден и нощен труд, работникът или служителят има право на:
1. неизплатените трудови възнаграждения, които са дължими при спазване на условията на ал. 5;
2. обезщетения или други вземания, свързани с трудовото правоотношение, дължими по закон;
3. възстановяване на неправомерно удържани от трудовото възнаграждение данъци и/или осигурителни вноски;
4. възстановяване на прекомерно високи разходи спрямо трудовото възнаграждение или качеството на настаняването, удържани от трудовото възнаграждение на работника или служителя за предоставено от работодателя настаняване.
(7) Работник или служител, който е предявил иск поради неспазване на минималните условия на работа по ал. 4 или 5, не може да се третира неблагоприятно от работодателя на това основание.“
(8) Условията и редът за командироване и изпращане по ал. 1 и 2 се определят с наредба на Министерския съвет.“
По параграфи 4 и 5 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по докладваните параграфи с номера 3, 4 и 5? Няма.
Гласуваме анблок трите параграфа.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 6 има предложение от народните представители Светлана Ангелова и група народни представители – предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Делян Добрев и група народни представители:
Параграф 6 се изменя така:
"§ 6. В чл. 154, ал. 2 думите „дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината“ се заменят с „и дни за оказване на признателност“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Светлана Ангелова и група народни представители, направено по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 154 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 6?
Господин Четин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Подкрепям текста на Комисията, само искам да задам въпроса: какво означават „дни за оказване на признателност“ и каква е разликата между „оказване на признателност“ и „отдаване на почит“? Някак си не ми звучи много добре „оказване на признателност“. Явно се цели да се разграничи отдаването на почит като ден, който Министерският съвет може да обяви за неприсъствен и оказване на признателност, който може и да не бъде неприсъствен, тоест да бъде в чест на нещо. Изразът „оказване на признателност“ някак си не ми звучи, не съм чувал досега подобен израз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Делян Добрев, Кънев, Савеклиева, Бойчев и Байрактаров.
Гласуваме неподкрепено предложение.
Гласували 128 народни представители: за 23, против 6, въздържали се 99.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 6 в редакцията на Комисията.
Гласували 116 народни представители: за 93, против 4, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 7 има предложение от народния представител Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 187 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Подаването на съобщение до Комисията за финансов надзор за нарушение на Закона за прилагане на мерките срещу пазарни злоупотреби с финансови инструменти, на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), на Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (OB, L 257/1 от 28 август 2014 г.), или на актове по прилагането им, от работник или служител, не е нарушение по ал. 1, т. 8, освен в случаите, когато същият умишлено съобщи невярна информация.“
По параграфи 7, 8, 9 и 10 включително Комисията подкрепя текста на вносителя съответно за § 7, 8, 9 и 10 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по предложения от Комисията нов § 7 и параграфи по вносител от 7 до 10 включително, които стават съответно от 8 до 11 включително има ли? Няма.
Гласуваме параграфи с номера от 7 до 11 включително по доклада на Комисията.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 11 и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
„§ 11. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се т. 2а:
„2а. „Група предприятия“ по чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „б“ е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
2. Точка 16 се отменя.
3. Създава се т. 21:
„21. „Информационна система на вътрешния пазар“ е електронна многоезична информационна система за взаимопомощ и обмен на информация между компетентните органи на държавите членки на Европейския съюз и на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, създадена в изпълнение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията („Регламент за ИСВП“) (OB, L 316/1 от 14 ноември 2014 г.).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по § 11? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Допълнителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме наименованието на подразделението, § 12 по вносител с новата му номерация на § 13.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. Образуваните до влизането в сила на този Закон административнонаказателни производства за нарушение на чл. 121, ал. 3 и 4 се довършват по досегашния ред.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15, и текста на вносителя за § 15, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, § 14, § 15 и § 16 в номерацията на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народните представители Делян Добрев и група народни представители: § 16 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Светлана Ангелова и група народни представители, направено по реда на чл. 80, ал. 5, т.2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17:
„§ 17. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр…) в чл. 55 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) Министерският съвет може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни или други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 17 в редакцията на Комисията.
Отменете гласуването.
Първо трябва да гласуваме неподкрепеното предложение на Делян Добрев и група народни представители.
Гласували 103 народни представители: за 14, против 8, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Подлагам гласуване § 16 по вносител, който става § 17 в редакцията на Комисията по доклада й.
Гласували 101 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 17.
Предложение от народните представители Делян Добрев и група народни представители – параграф 17 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепеното предложение на Делян Добрев и група депутати.
Гласували 97 народни представители: за 13, против 4, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 17 по вносител, подкрепен с нова номерация на § 18 от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 18.
Предложение от народните представители Делян Добрев и група народни представители – параграф 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепеното предложение на Делян Добрев и група народни представители.
Гласували 102 народни представители: за 12, против 3, въздържали се 87.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 18 по вносител, изцяло подкрепен с нова номерация на § 19.
Гласували 101 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Параграф 19.
Предложение от Делян Добрев и група народни представители – параграф 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Галя Захариева и група народни представители, направено по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
„§ 20. В Закона за предучилищното и училищното образование (ДВ, бр. 79 от 2015 г.) в чл. 105, ал. 2 се изменя така:
„(2) В случаите на чл. 154, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда неприсъствените дни са неучебни за учениците.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепеното предложение на господин Делян Добрев и група народни представители
Гласували 97 народни представители: за 12, против 7, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
Гласуваме § 19 по вносител, който става § 20 в редакция на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Диана Йорданова на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложението не е обсъдено и гласувано.
Предложение от народния представител Диана Йорданова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 21:
„§ 21. В Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (обн. ДВ, бр. 76 от 2016 г.) чл. 17 се изменя така:
„Чл. 17. (1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, подали съобщение за нарушение, имат право на защита срещу дисциплинарно уволнение, по реда на чл. 187, ал. 2 от Кодекса на труда.
(2) Процедурите за обмен на информация и сътрудничество между държавните органи, участващи в защитата на лицата по ал. 1, подали съобщения за нарушения, се определят с наредба, приета от Министерския съвет.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 22:
„§ 22. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 5, 6, 17, 18, 19 и 20, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по последните два параграфа от Законопроекта? Няма.
Гласуваме параграфи 21 и 22 в редакцията по доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, прекратете гласуването и покажете резултат.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, с което окончателно и Законопроектът на второ четене.

Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Вносител е Министерският съвет на 7 ноември 2016 г.
Първо, виждам, че няма доклад от Комисията по информационните технологии и съобщения, но останалите комисии са предложили доклади. Водещата е Комисията по култура и медии.
Заповядайте, уважаеми господин Атанасов, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю!
Уважаеми колеги, на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в залата да бъде допуснат господин Боил Банов – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно становище? Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 77 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, заместник-министърът да заповяда в залата.
Продължете с доклада, уважаеми господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за радиото и телевизията, № 602-01-71, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2016 г.
На свое заседание, проведено на 8 декември 2016 г., Комисията по култура и медии, разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 602-01-71, внесен от Министерския съвет на 7 ноември
2016 г.
В заседанието участваха от: Министерството на културата – Миглена Кацарова, главен юрисконсулт и Весела Щерева –парламентарен секретар; Съвет за електронни медии – Емилия Станева, главен юрисконсулт; Българско национално радио – Милен Митев, старши юрисконсулт; Българска национална телевизия – Стойко Стойков, юрисконсулт; Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори – Галя Маринова, председател на Управителния съвет.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Миглена Кацарова. С предлагания Законопроект в националното законодателство се въвеждат разпоредбите на чл. 3, параграфи 2 и 4 от Директива 2010/13/ЕС чрез изменение и допълнение на чл. 5 от Закона за радиото и телевизията.
Законопроектът цели прецизиране на разпоредбите, уреждащи правата и задълженията на радио-телевизионните оператори, свързани със свободата на разпространение на програми съгласно нормите в Директивата, както и на възможностите за дерогация при неизпълнение на изискванията и условията за създаване и разпространение на медийно съдържание.
Със Законопроекта се предвижда и отмяна на чл. 116 от Закона за радиото и телевизията, както и свързаната с нея отмяна на чл. 47 и чл. 48, ал. 3 от Закона за електронните съобщения. Това би дало възможност на доставчиците на медийни услуги активно да финансират изграждането на мултимедийни платформи и създаването на допълнителни медийни услуги към даден радио-телевизионен оператор.
В хода на дискусията подкрепа за Законопроекта изразиха народните представители Славчо Атанасов, Ирена Соколова, Мариана Бояджиева и Иван Иванов.
Положителни становища по Законопроекта са представени от: Съвета за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори, и Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори в някои, от които са предложени редакционни бележки.
След проведените разисквания Комисията по културата и медиите единодушно с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 602-01-71, внесен от Министерския съвет на 7 ноември
2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Преди да чуем доклада на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове – декларация от името на БСП лява България.
Заповядайте, уважаеми господин Жаблянов – имате думата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП ЛБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, вчера отново станахме свидетели на поредица от терористични действия – убийството на посланика на Русия в Турция, на мирни граждани на Коледен базар в Берлин, стрелба срещу граждани в Цюрих.
Независимо от острите реакции и взетите мерки за сигурност в Европа след досегашните опити за насилие, терористичните атаки не престават. Мирът е под заплаха. На територията на Европа се води война.
Дързостта на атаките за пореден път поставя въпроса за необходимостта от преодоляване на противоречията и единодействието на държавите в унищожаването на източниците на тероризма. Очевидно е, че днес се нуждаем от единна политика, основана върху принципите на международното право, която отчита интересите на всички държави и предоставя по този начин гаранции за живота на гражданите, свободата и демокрацията. Събитията от последните дни доказват за пореден път необходимостта от нова политика, основана на глобалното сътрудничество, за борба срещу тероризма и политическия екстремизъм.
Парламентарната група на Българската социалистическа партия изразява позиция, че България трябва да продължи да бъде част от тези усилия за предотвратяване на всички форми на насилие и за постигане на траен мир, икономическо и социално развитие, не само в Европа, но и в Близкия Изток.
Изразяваме съболезнования към семействата и близките на загиналите и остро осъждаме покушенията срещу човешкия живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Продължаваме с доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Господин Танчев – председателят на Комисията сякаш не е в залата…
Народният представител Даниела Панайотова – имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям Ви:
ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 602-01-71, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 декември
2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взе участие госпожа Миглена Кацарова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“ в Министерство на културата.
I. Настоящият Законопроект има за цел да отстрани няколко несъответствия между националното законодателство и изискванията на Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги. Това се налага във връзка с писмо, изпратено от Главния секретариат на Европейската комисия до министъра на външните работи и последвалото стартиране на процедура за нарушение № 2016/2034 относно неправилното транспониране на чл. 3, параграфи 2 и 4 от Директива 2010/13/ЕС.
II. Европейската комисия е констатирала, че чл. 5 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) не е изцяло синхронизиран с изискванията на чл. 3, параграф 2, букви „а-г“ от Директивата. Въпросните разпоредби засягат обстоятелствата, при които може да се ограничава препредаването на територията на България на телевизионни излъчвания от други държави-членки на ЕС. С предложената в настоящия Законопроект редакция на чл. 5, ал. 4 от ЗРТ възможността за дерогация следва да съществува само ако са изпълнени следните условия:
1) програмата открито, сериозно и тежко нарушава чл. 17, ал. 2 и 3 от ЗРТ;
2) за предходен период от една година са установени най-малко две подобни нарушения, извършени от телевизионния оператор;
3) Съветът за електронни медии е уведомил писмено оператора и Европейската комисия за установените нарушения и за мерките, които възнамерява да предприеме;
4) консултациите с държавата-членка, под чиято юрисдикция попада телевизионният оператор, и с ЕК не са довели до приемливо уреждане на въпроса.
III. Предложеният Законопроект предвижда и създаване на нови ал. 7 и ал. 8 в чл. 5 от ЗРТ, които засягат възможността за дерогация по отношение на медийните услуги по заявка. Условията за това са изброени в т. 1 от ал. 7: опазване на обществения ред и общественото здраве, гарантиране на националната сигурност и защита на потребителите, включително на инвеститорите. От своя страна, ал. 8 регламентира процедура за задължително уведомяване на държавата-членка, под чиято юрисдикция попада доставчикът на медийната услуга, както и на Европейската комисия, за намерението да бъдат предприети мерките по ал. 7. Същевременно, в чл. 5 се създава и ал. 9 относно възникването на спешни случаи, при които условията по ал. 8 могат да не се прилагат.
IV. Не на последно място, в Законопроекта е включена и отмяна на чл. 116и от ЗРТ. Според същия предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, не може да бъде радио- и телевизионен оператор. В допълнение, чрез Заключителните разпоредби се предлага отмяна на член 47а и член 48, ал. 3 от Закона за електронните съобщения. По този начин следва да се постигне синхронизиране на двата специални закона – Закона за радиото и телевизията и Закона за електронните съобщения.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 12 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 602-01-71, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Панайотова.
Уважаеми колеги, преди да обявя началото на дебатите, да обявя, че на балкона наши гости са ученици от Професионална гимназия „Алеко Константинов“, град Мездра, както и техни преподаватели. Моля Ви да ги поздравим. (Ръкопляскания.)
От името на вносителя има ли желаещи? Няма.
Откривам дебатите по предложения Законопроект.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам дебатите.
Уважаеми колеги, минаваме към гласуване. Моля всички колеги народни представители да се ориентират към залата. Ще гласуваме и ще видим резултата.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 602 01-71, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2016 г.
Обявявам поименна проверка.
Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - отсъства
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - тук
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Бойка Грозева Маринска - тук
Борис Борисов Станимиров - отсъства
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - тук
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - тук
Велизар Пенков Енчев - отсъства
Венка Константинова Стоянова - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - тук
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - отсъства
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Йорданова Панайотова - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Андреев Делчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - отсъства
Димитър Григоров Шишков - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Танев Танев - отсъства
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - отсъства
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - тук
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - тук
Живко Иванов Мартинов - тук
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димитров Стойнов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Илиан Сашов Тодоров - тук
Илия Янков Илиев - отсъства
Ирена Любенова Соколова - тук
Искрен Василев Веселинов - отсъства
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - тук
Кирил Петров Цочев - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - отсъства
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кънчо Янев Филипов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Парашкевов Тодоров - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Найден Маринов Зеленогорски - отсъства
Настимир Ананиев Ананиев - тук
Невин Халил Хасан - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - тук
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - тук
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Димитров Христов - отсъства
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - отсъства
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Салиха Хакиф Емин - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - отсъства
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - тук
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - отсъства
Станислав Димитров Анастасов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Стефан Георгиев Кенов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Стайнов Желев - тук
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стоян Михайлов Мирчев - тук
Султанка Димитрова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - тук
Ферихан Илиязова Ахмедова - тук
Филип Стефанов Попов - тук
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Георгиев Тодоров - тук
Христо Грудев Грудев - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - отсъства
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Чавдар Георгиев Георгиев - отсъства
Чавдар Славчев Пейчев - отсъства
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Шабанали Ахмед Дурмуш - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Явор Божилов Нотев - тук
Явор Илиев Хайтов - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Янко Александров Янков - отсъства
Допълнително влезнали: Айхан Етем, Георги Кадиев, Алиосман Имамов, Михаил Тодоров, Ердинч Хайрула.
Имаме кворум.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Процедура.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители!
На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за писмени предложения между първо и второ гласуване по приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Гласуваме направеното предложение.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 602-01-68, внесен от Министерския съвет.
Доклад на Комисията по правни въпроси – госпожа Александрова ще ни запознае с него.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля за допуск в залата на госпожа Вергиния Мичева – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра в залата.
Слушаме Ви.

ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 602-01-68,
внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2016 г.
На свое заседание, проведено на 7 декември 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 602-01-68, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2016 г.
На заседанието присъства от Министерството на правосъдието госпожа Вергиния Мичева – заместник-министър.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Вергиния Мичева. Законопроектът въвежда изискванията на Регламент (ЕС) № 655/2014 за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела. Урежда се правото на ищеца да иска издаването на европейската заповед преди предявяване на спора по същество пред първоинстанционния съд, по време на цялото съдебно производство, както и след постановяване на съдебно решение.
Предвижда се компетентен орган за издаване на европейската заповед за запор на банкови сметки да бъде първоинстанционният съд, компетентен да разгледа спора по същество, ако нейното издаване се иска преди предявяване на спора по същество.
Предлага се информацията по запитванията от чуждите съдилища да се предоставя от Министерството на правосъдието. Въвежда се възможността длъжникът да може да иска отмяна или изменение на издадената заповед, както и ограничаване или прекратяване на изпълнението й от съда, който я е издал.
Предвижда се получаването, предаването или връчването на заповедта за запор да се извършва от съдебни изпълнители, които са и компетентният орган за изпълнение на заповедите за запор.
В хода на дискусията взеха участие народните представители Чавдар Георгиев и Христиан Митев.
В отговор на поставен от господин Митев въпрос във връзка с определянето на Министерството на правосъдието за информационен орган, госпожа Мичева посочи, че Министерството на правосъдието е централизиран орган на национално ниво за получаване на искания за банкови сметки и разполага с необходимия експертен опит в администрирането на електронни регистри и информационни системи.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 602-01-68, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следваща точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Доклад на Комисията по правни въпроси – госпожо Александрова!
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.
На свое заседание, проведено на 7 декември 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Комисията за защита на конкуренцията господин Димитър Кюмюрджиев – заместник председател и господин Теодор Георгиев – изпълнителен директор Дирекция „Право и политика на конкуренцията“; от Министерството на икономиката – госпожа Силвана Любенова – директор Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“.
Законопроектът беше представен от господин Кюмюрджиев, който посочи, че с него се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение на вреди за нарушения в областта на конкуренцията. Той отбеляза, че разпоредбите на директивата следва да се въведат в българското законодателство до 27 декември 2016 г.
Законопроектът предвижда мерки за осигуряване на възможност на всички физически и юридически лица да получат пълна компенсация на претърпените вреди, причинени в резултат на нарушение на антитръстовите норми по Глава трета и четвърта на Закона за защита на конкуренцията. С предложените изменения и допълнения на Закона се създават разпоредби относно прехвърлянето на надценката, сроковете за търсене на защита от увредените лица, като се въвежда и презумпцията, че картелът причинява вреди. В съответствие с Директивата се предлага влезлите в сила решения на Комисията за защита на конкуренцията да имат обвързваща сила за гражданския съд относно факта на извършване на нарушението и установяването на нарушителя, както и създаването на норми, улесняващи достъпа на увредените лица до доказателства, включително и такива, събрани в производството пред Комисията по защита на конкуренцията.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против“ и 4 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Госпожа Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание:
ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 декември 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от Димитър Кюмюрджиев – заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията. С него се привежда в съответствие националното законодателство с изискванията на Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение на вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите – членки на Европейския съюз, в областта на конкуренцията. С мерките, предвидени в Директивата, се цели ефективно упражняване на правото на обезщетение за вреди, причинени в резултат на нарушенията на националните антитръстови норми и на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Осигурява се възможност увредените лица да получат пълна компенсация за претърпените вреди и се оптимизира взаимодействието между публичното и частното правоприлагане.
Въвеждането на Директива 2014/104/ЕС в националните законодателства на страните членки ще спомогне и за преодоляване на различията по отношение на приложимите правила. Предвиден е специален ред относно представянето на доказателства, събрани по преписка на орган за защита на конкуренцията. Това е продиктувано от необходимостта да се запази ефективността на административните производства по прилагането на правото на конкуренция от националния орган за защита на конкуренцията.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13, без „против“ и „въздържал се“ – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Сега ще чуем и доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожа Хубенова ще ни го представи.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона на защита на конкуренцията, № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 декември 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона на защита на конкуренцията, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката: госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, и госпожа Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“ в същата дирекция. От страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) присъстваха господин Димитър Кюмюрджиев – заместник-председател на КЗК, както и господин Теодор Георгиев – изпълняващ длъжността „директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“.
I. Настоящият Законопроект е насочен към хармонизирането на българската нормативна уредба с изискванията на Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията. Целта е да се постигне ефективно упражняване на правото на обезщетение за вреди, причинени в резултат на нарушенията на националните антитръстови норми и на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
II. Предложените в Законопроекта промени предвиждат да се даде право на всички физически и юридически лица да претендират обезщетение за претърпени вреди от нарушенията на антитръстовите норми, доколкото сред засегнатия кръг от лица могат да попаднат както конкурентни фирми, така и крайни потребители, контрагенти и други. Същевременно в Проектозакона са включени разпоредби относно размера на евентуалното обезщетение и прехвърлянето на надценката по веригата на доставки.
С цел да се осигури достатъчно време на потърпевшите да предявят иск за обезщетение, се предлагат правила относно прилагането на давностните срокове. В тази връзка Законопроектът въвежда и оборимата презумпция, че картелът причинява вреди. По този начин следва от една страна да се улесни възможността увредените лица да докажат претенциите си за обезщетение, а от друга – да се гарантира правото на нарушителите да защитят своята позиция.
III. С цел преодоляване на трудностите при доказване на антитръстови нарушения, Проектозаконът предлага да се придаде обвързваща сила за гражданския съд на влезлите в сила решения на Комисията за защита на конкуренцията по отношение на извършването на нарушение и установения нарушител, както и в случаите на решение на Комисията, което не е обжалвано или когато жалбата срещу него е оттеглена. В допълнение Законопроектът урежда въпроса за отговорността, когато нарушението е извършено от две или повече предприятия. В тези случаи лицата следва да носят солидарна отговорност за причинените вреди.
Настоящият Проект на закон предвижда и въвеждането на норми, които да улеснят достъпа на засегнатите лица до необходимите доказателства, с оглед обосноваване на техните искове. Същевременно гражданският съд ще има възможност да налага глоби и имуществени санкции на физически или юридически лица, когато не изпълнят разпореждане на съда да предоставят доказателства или са ги унищожили.
Не на последно място, с предложения Законопроект ще се изменят Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията като се добавят нови легални дефиниции, с цел достигане до еднакво и непротиворечиво прилагане на правилата на Директива 2014/104/ЕС.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага – с 14 гласа „за“, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона на защита на конкуренцията, № 602-01-74, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания Законопроект? Няма.
Закривам дебата. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следва:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАСИЛЕНО ПАРТНЬОРСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА КАЗАХСТАН, ОТ ДРУГА СТРАНА.
Вносител е Министерският съвет.
Представени са доклади от комисиите, на които е разпределен, с изключение на Комисията по правни въпроси.
Водеща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожа Хубенова, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, № 602-02-45, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2016 г.

На свое редовно заседание, проведено на 14 декември 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представителите на Министерство на външните работи: господин Ганчо Ганев – директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“, и госпожа Калина Чолакова – специалист в същата дирекция.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение, подписано на 21 декември 2015 г.
Настоящото Споразумение следва да замести Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз (ЕС) и Република Казахстан, което е в сила от 1999 г. Промяната цели да постигне нова договорна рамка, която да съответства в пълна степен на ползотворното партньорство между страните и на нарастващата политическа и икономическа роля на Казахстан в регионален и международен план.
Споразумението се състои от девет дяла, обхващащи три ключови елемента: политически диалог и сътрудничеството в областта на външната политика и политиката на сигурност; търговия и стопанска дейност; както и отраслово сътрудничество. В допълнение се създава и институционална рамка, с която се въвежда процедура за уреждане на спорове при неизпълнение на Споразумението.
От прилагането на Споразумението се очаква да последват редица ползи като насърчаване на политическите, икономическите и енергийните връзки между страните, засилване на сътрудничеството по миграционните въпроси, както и на обмена на стоки, услуги и инвестиции. Това ще представлява важна стъпка към по-голяма политическа и икономическа ангажираност на Европейския съюз в Централна Азия.
Следва да се има предвид, че Република Казахстан е приоритетен партньор за Република България в региона на Централна Азия и отношенията между двете страни са традиционно добри. В тази връзка, ратифицирането на Споразумението ще допринесе за по-нататъшното развитие на тези отношения, което е в пълно съответствие с националните ни интереси в сферата на политиката, търговията, икономиката и енергетиката в региона, както и с общата рамка на Стратегията на Европейския съюз за Централна Азия.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага (с 14 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, № 602-02-45, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Сега ще чуем доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Госпожа Савеклиева, заповядайте. Явно Вие днес сте дежурни като докладчици.
Подготвени сте, добре. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Представям
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, № 602-02-45, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 декември 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна.
Законопроектът беше представен от Ганчо Ганев – директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ в Министерство на външните работи.
Споразумението е подписано на 21 декември 2015 г. В качеството си на Споразумение от смесен тип, то подлежи на ратификация от държавите – членки на Европейския съюз, и от Казахстан, както и на одобряване от Европейския съюз. Очаква се прилагането му да насърчи политическите, икономическите и енергийните връзки между страните по него, както и да допринесе за сътрудничеството им по миграционните въпроси, насърчаването на инвестициите, обмена на стоки и услуги.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, № 602-02-45, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И доклад на Комисията по външна политика – госпожа Джема Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, № 602-02-45, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2016 г.
На заседание, проведено на 7 декември 2016 г., Комисията по външна политика разгледа Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, подписано на 21 декември 2015 г.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от господин Ганчо Ганев – директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ в Министерство на външните работи.
Казахстан е първата държава от Централна Азия, с която Европейският съюз договори подобен вид Споразумение. То следва да замести и осъвремени Споразумението за партньорство и сътрудничество между двете страни, което е в сила от 1999 г. Споразумението се състои от ти основни ключови елемента – предмет на уреждане в съответните глави, както следва: политически диалог и сътрудничество в областта на външната политика и политиката на сигурност, Дял I – „Общи принципи и цели на настоящото споразумение“, и Дял II – „Политически диалог; сътрудничество в областта на външната политика и политиката на сигурност“.
Дял II съдържа разпоредби относно политическия диалог, демокрацията и върховенството на закона, външната политика и политиката на сигурност, сигурността в областта на космическото пространство, тежките престъпления с международно измерение, предотвратяването на конфликти и управлението на кризи и борбата с тероризма.
Дял III – „Търговия и стопанска дейност”, включва широк диапазон от търговски и стопански въпроси простиращи се от движение на капитали и стоки, до интелектуална собственост и обществени поръчки.
Отраслово сътрудничество: дял IV – „Сътрудничество в областта на икономическото и устойчивото развитие“; дял V – „Сътрудничество в областта на свободата, сигурността и правосъдието“; дял VІ – „Други политики за сътрудничество“; дял VІІ – „Финансово и техническо сътрудничество“.
В допълнение, със Споразумението се създава институционална рамка (дял VIII – „Институционална рамка”), състояща се от Съвет за сътрудничество, Комитет за сътрудничество и Парламентарен комитет за сътрудничество. С него се въвежда и процедура за уреждане на спорове.
Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България. Ратифицирането на Споразумението от Народното събрание на Република България ще препотвърди трайната политическа ангажираност на България с един от приоритетните й партньори в региона на Централна Азия – Казахстан.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, Парламентарната група на „БСП лява България” ще подкрепи предложения Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и Казахстан. Смятаме, че това е много добра възможност за България, за българския бизнес да развива своите отношения с една от ключовите страни в Централна Азия, с нарастваща роля и в икономиката, и в политиката в региона. Ние подкрепяме Споразумението.
Смятаме също така, че то може да се превърне в добър модел на възможно сътрудничество между Европейския съюз и Евразийския икономически съюз. Самият факт, че такова Споразумение за засилено партньорство и сътрудничество се подписва между Европейския съюз и страна – член на Евразийския икономически съюз, показва, че има начин противоречията да се изчистват, да се върви към изравняване на техническите стандарти, на засилване възможностите за по-голяма търговия, съответно инвестиции.
От особено значение, смятам, за нас е и фактът, че важен дял в това Споразумение е и туризмът – един сектор в нашите отношения, който не е достатъчно развит към момента.
С тези аргументи подкрепяме Споразумението и се надяваме, че след влизането му в сила следващото българско правителство ще направи възможното да се възползва страната ни изцяло от него, което, пак казвам, открива сериозни възможности за нас, за българския бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Вигенин? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Първи опит за гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна.
Квесторите, моля поканете народните представители в залата, върви гласуване. След малко предстои второ гласуване.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Единодушно е приета ратификацията на първо гласуване. (Реплика от БСП ЛБ: „Дори с гласовете на БСП!“. Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Това е сериозна подкрепа. Решаващ е Вашият принос.
Заповядайте, госпожо Хубенова – процедура. (Шум и реплики.)
И за да бъде още по-категорична подкрепата, ако поканите и още Ваши колеги в залата, мисля, че ще бъдем по-спокойни.
Слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА: Госпожо Председател, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2016 г., да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Слушаме Ви – доклад за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СИЛВИЯ ХУБЕНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна Член единствен. Ратифицира Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Казахстан, от друга страна, подписано на 21 декември 2015 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме ратификацията на второ четене.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това ратификацията и на второ гласуване.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ.
Доклад за второ гласуване на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля за процедура по допуск на основание чл. 46, ал. 2 от нашия Правилник за госпожа Мичева – заместник-министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме това предложение.
Колеги, върви второ гласуване. На ръба на кворума сте. Такова свободно движение из залата!? Аз си говоря, те си излизат!
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министър, ако има.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 26 април 2016 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за особените залози“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Член 2 се изменя така:
„Учредяване на залог и форма на договора
Чл. 2. (1) Залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог.
(2) Договорът за особен залог се сключва в писмена форма, а в изрично предвидените в този закон случаи – в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
(3) Изискванията за форма по ал. 2 се отнасят и при изменение и допълнение на договора за особен залог. Всяко съгласие на заложния кредитор се дава в писмена форма с нотариална заверка на подписа.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
По § 6 Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага да се създаде заглавие на чл. 10 – „Права на заложния кредитор“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по наименованието на Закона и параграфи с номера от 1 до 8 включително и предложението на Комисията за § 6 към чл. 10 – да има заглавие „Права на заложния кредитор“? Няма.
Гласуваме.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната редакция:
„§ 9. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създават изречения второ и трето: „За вписването на всеки следващ залог върху същото имущество е необходимо съгласието на предходните заложни кредитори. Това правило се прилага и за учредяване на залог върху актив, включен в заложено търговско предприятие при условията на чл. 21, ал. 3.“
2. Създава се ал. 2:
„(2) Поредността на особените залози върху имущество, което е образувано в резултат на преработване или присъединяване на заложени вещи, се определя от поредността на вписване на залозите върху суровините, материалите и частите, от които са получени преработените или присъединените вещи.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по параграфи с номера от 9 до 15 включително? Няма.
Гласуваме.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 и предлага следната редакция:
„§ 16. Член 22 се изменя така:
„Централен регистър на особените залози
Чл. 22. (1) Централният регистър на особените залози е електронна база данни, съдържаща обстоятелства и актове, вписани или обявени по реда на този закон.
(2) Всяко вписване, заличаване или обявяване се извършва в Централния регистър на особените залози по персонална партида на залогодателя в електронна форма, по която се прилагат заявленията и приложените към тях документи.
(3) Централният регистър на особените залози се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, наричана по-нататък „агенцията“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, като предлага да се създаде заглавие на чл. 24 – „Публичност“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20 и предлага следната редакция:
„§ 20. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „за даването на справки“ се заменят със „за извършване на писмени справки“.
2. В ал. 3 след думите „съответния регистър“ се добавя „по чл. 12“, а думите „от лицето, което води регистъра, за действия и в размери“ се заменят с „от съответния орган, който води регистъра, в размер“.
3. Създават се нови ал. 4, 5 и 6:
„(4) За подадени по електронен път заявления размерът на таксата не може да надвишава 50 на сто от съответната такса, предвидена за подаване на заявления на хартиен носител.
(5) Агенцията предоставя специализирани услуги за автоматизиран достъп до регистъра срещу такса по тарифата по ал. 2.
(6) Достъпът до регистъра по служебен път на съда, държавните органи, местните органи, както и на други лица, посочени в закон, е безплатен.“
4. Досегашната ал. 4 става ал. 7.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, като предлага в ал. 1, т. 6 думите „ал. 2, т. 2“ да се заменят с „ал. 3“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, като предлага да се създаде заглавие на чл. 28 – „Разглеждане на заявленията“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, като предлага да се създаде заглавие на чл. 29 – „Обжалване на отказ“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, като предлага да се създаде заглавие на чл. 32 – „Вписване на пристъпване към изпълнение“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, като предлага да се създаде заглавие на чл. 35 – „Мерки на принуда“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, като предлага да се създаде заглавие на чл. 36 – „Оспорване“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, като предлага да се създаде заглавие на чл. 38 – „Депозитар“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, като предлага да се създаде заглавие на чл. 46 „Удовлетворяване от търговско предприятие“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, като предлага да се създаде заглавие на чл. 47 „Съдействие и отговорност“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, изказвания по параграфи с номера от 16 до 48 включително? Няма.
Гласуваме анблок.
Гласували 80 народни представители: за 80 против и въздържали се няма.
Предложенията са приети единодушно.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49.
Параграф 50 – предложение от народния представител Свилен Иванов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС в редакцията до 4 ноември 2016 г.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50:
„§ 50. (1) Започналите до 1 септември 2018 г. регистърни производства се приключват по досегашния ред.
(2) Образуваните и неприключили до 1 септември 2018 г. производства по обжалване на откази пред министъра на правосъдието се разглеждат по досегашния ред.
(3) Образуваните пред съда и неприключили до 1 септември 2018 г. съдебни производства по обжалване на откази на вписвания в Централния регистър на особените залози се разглеждат по досегашния ред.
Параграф 51.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 51 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в нов § 52, ал. 2.
Комисията предлага да се създаде нов § 51:
„§ 51. (1) Агенцията по вписванията е правоприемник на дейността, активите, пасивите, архивът, както и на другите права и задължения на Централния регистър на особените залози към министъра на правосъдието.
(2) Трудовите и служебните правоотношения на служителите в Централния регистър на особените залози към министъра на правосъдието преминават към Агенцията по вписванията при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда и на чл. 87а от Закона за държавния служител и в съответствие с устройствения правилник на Агенцията по вписванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, параграфи 49, 50 и 51? Няма.
Гласуваме трите параграфа в редакцията по доклада на Комисията ведно с наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на подразделението, § 49, § 50 в редакцията на Комисията и предложението на Комисията за създаване на нов § 51 са гласувани.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 51 по вносител – ще бъде отразен на ново систематично място.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Параграф 52 по вносител.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 52 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Шум и реплики.)
Ложите в дъното – господин Грудев, следете какво гласуваме.
Параграф 52.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 52:
„§ 52. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него устройствения правилник на Агенцията по вписванията, като променя функциите и числеността на персонала.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 23.
(3) До влизането в сила на актовете по ал. 1 и 2 се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.
(4) До влизането в сила на промените по ал. 1 дейностите по воденето, поддържането и съхраняването на регистъра се осъществяват от Централния регистър на особените залози към министъра на правосъдието по досегашния ред.
(5) От влизането в сила на промените по ал. 1 до 1 септември 2018 г. вписванията и отказите се разпореждат от оправомощено от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията лице.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 54 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 51, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: До тук.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 52 в редакцията на Комисията – по вносител това е § 53, по доклада на Комисията е § 52.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 54 по вносител.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 53.
Предложение от народния представител Свилен Иванов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС в редакцията до 4 ноември 2016 г.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 54:
„§ 54. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 18, 19, 20, § 21 относно чл. 26, ал. 4, § 23 относно чл. 27а, ал. 1 и 2, § 24, § 27-31, § 33, т. 1 и 3, § 39 относно чл. 37, ал. 3, 4, 5 и 6, § 41 и § 43, т. 1 и 2, които влизат в сила на 1 септември 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 55 по вносител, изцяло подкрепен, който става § 53, и § 56 по вносител в нова редакция на Комисията, който става § 54.
Гласували 82 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети, а с това и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози е гласуван на второ четене.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Има три доклада на комисиите: Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на Комисията по правни въпроси и на Комисията по икономическа политика и туризъм. След това в 13,30 ч. ще направим прекъсване до 14,00 ч.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо председател, първо искам да направя предложение за допуск в зала на основание чл. 46, ал. 2 от ПОДНС да бъдат допуснати в залата от Министерството на външните работи Христо Ангеличин – заместник-министър на външните работи, Пламен Георгиев – директор на „АДИС“ ЕООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте.
По този Законопроект докладите са на Комисията по икономическа политика и туризъм и на Комисията по външна политика.
Отменете гласуването. Продължете с докладите, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-73, внесен от Министерски съвет на 14 ноември 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха Христо Ангеличин – заместник-министър на външните работи, Пламен Георгиев – изпълнителен директор на „АДИС“ ЕООД, Емил Караниколов – изпълнителен директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и Руси Статков – член на Надзорния съвет.
Законопроектът, представен от заместник-министър Ангеличин, е изготвен във връзка с включването на обособени обекти от „АДИС“ ЕООД в забранителния списък за приватизация – приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Самото дружество е включено в списъка от 2015 г. Изменението е продиктувано от обстоятелството, че „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД е търговско дружество със сто на сто държавно участие в капитала, правата на държавата се упражняват от министъра на външните работи, а това гарантира възможността Република България да изпълнява своите задължения, произтичащи от чл. 21 и 22 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения.
В хода на дискусията изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов подкрепи Законопроекта, като отбеляза, че с това изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол не се предотвратяват бъдещи продажби на обособени части от дружеството, а „АДИС“ ЕООД ще може да извършва разпоредителни сделки с тях, след решение на Министерски съвет, т. е. продажбата им няма да се извършва чрез приватизация.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 14 народни представители, без „против“ и „въздържали се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-73, внесен от Министерски съвет на 14 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Сега ще чуем доклада на Комисията по външна политика.
Господин Георг Георгиев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2016 г.
На заседание, проведено на 23 ноември 2016 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол № 602-01-73.
Мотивите към законопроекта бяха представени от заместник-министъра на външните работи Христо Ангеличин.
Проектът на Закон за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол е изготвен с цел да бъде предотвратена продажбата на определени обособени части от „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД.
„Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД е търговско дружество със 100 процента държавно участие в капитала. През 2015 година дружеството е включено в списъка – приложение № 1 по чл. 3, ал. 1 от ЗПСК.
В капитала на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД влизат и обособени части, които са от важно значение за дейността му и обслужват нуждите на дипломатическите мисии у нас.
С настоящия законопроект се определят тези обособени обекти от дружеството, които ще бъдат включени в забранителния списък за приватизация – приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Приемането на предложените промени ще гарантира изпълнението на дейността на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД, включително по надлежното изпълнение на поети международноправни задължения от страна на Република България по чл. 21 и 22 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения и по чл. 30 и 31 от Виенската конвенция за консулските отношения.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 14 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Георгиев.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Моето изказване съдържа елемент на процедура, госпожо Председател, така че ще Ви моля евентуално и Вие да вземете отношение. Струва ми се, че трябваше още един законопроект да разгледаме днес заедно с този, който в момента разглеждаме – на Министерския съвет. Това е така наречения „тълкувателен“ закон или Законопроект за тълкувателен проект на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който сме внесли с колегите Димитров и Андреев. Той беше разгледан заедно с този Законопроект на Икономическа комисия. За мен е странно, че не го разглеждаме в залата, независимо че не беше подкрепен на Икономическа комисия. Логично е все пак той да бъде обсъден и ако прецени пленарна зала – да го подкрепи или отхвърли, тоест процедурата не спира с разглеждането на един законопроект в комисия. Още повече той по време като внасяне предхожда – внесен е предходния месец септември, докато този е внесен, струва ми се, през месец октомври. Така че това е нещо, което на първо четене ми направи впечатление, слушайки докладите на комисиите.
На второ място, вече като позиция към Законопроекта, който разглеждаме, колеги, мисля, че с този Законопроект създаваме доста опасен прецедент. Ако погледнете внимателно, ще видите в него, че са описани на практика всички така наречени „обособени“ части, вече като отделни имоти, които трябва да влязат в Забранителния списък по предложение на МВнР. Тоест, възприема се практиката, че всяко ведомство едва ли не освен предприятията, които са включени в Забранителния списък, трябва да опише и всички обособени части от тях, но както виждате, във вид на Законопроект, който Народното събрание да гласува. Това, първо, ще превърне закона в един доста обемен том с приложение на най-различни имоти вътре, обособени части, имотчета и така нататък. Второ, изключително много ще затрудни работата на практика и на законодателя, и на самите ведомства.
За мен правилният подход беше, да кажем, изначално, че след като едно предприятие е включено в Забранителния списък, то се считат за включени в Забранителния списък и всички негови обособени части. А не да си играем, или по-скоро някои да си играят, на котка и мишка с Народното събрание – реферирам случая с Дипломатическия клуб, който всички добре си спомняме.
Това беше смисълът всъщност на този тълкувателен закон, който ние сме внесли, а именно да се каже, че волята на законодателя е ясна. Щом едно предприятие е в Забранителния списък, то за забранени за приватизация – без Народното събрание, се считат и всички негови активи и обособени части.
Противното би означавало да се даде възможност, ако не е включена дадена обособена част или имот в този Забранителен списък, който е част от Закона, обръщам внимание, утре тя да бъде разпродадена самоволно и тези предприятия от апетитни и атрактивни предприятия, да се превърнат в кухи структури, които имат само пасиви и всичко апетитно е разпродадено. Благодаря. (Реплики между народните представители Петър Славов и Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Славов.
Тъй като имахте въпрос към мен – защо не е включен Тълкувателният закон в програмата, уведомявам Ви, ако ме слушате в момента относно въпроса Ви, защо Тълкувателният закон не е включен в програмата, в последния месец декември Програмата се оформя съгласно приоритетите, които от всяка комисия нейните председатели са ми представили и аз съм представила на парламентарните групи. От съответните комисии няма постъпил такъв Тълкувателен законопроект, който шефовете на комисии, председателите, да предлагат в дневния ред на парламента. (Реплика на народния представител Петър Славов.)
Тълкувателен закон, няма как да считаме, че е една и съща материя с друг закон – изцяло нов ред и вид закон е това.
Реплики към господин Славов? Няма.
Други народни представители?
Господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Категорично подкрепям Законопроекта на Министерския съвет. Но ще се опитам да Ви обърна внимание, че проблемът е по-мащабен.
Какво се случи с Дипломатическия клуб „Бояна“? Бяха продадени обособени части от АДИС, въпреки че самото предприятие е в Забранителния списък. Агенцията за приватизация прави такова тълкуване и казва така: „Нищо че едно предприятие е в Забранителния списък, ние можем да си продаваме всякакви обособени части без съгласието на българския парламент“. Тоест, уважаеми колеги, ние или наши колеги в предишни народни събрания вкарваме определени предприятия в Забранителния списък за приватизация. Въпреки това Агенцията за приватизация без всякакво притеснение и без да пита никого продава обособени части от тях. Може да се окаже най-накрая, че в Забранителния списък е останала табелата – тя стои в Забранителния списък, а най-апетитните обособени части са продадени. За съжаление, това е примерът с Дипломатически клуб „Бояна“.
Много интересен въпрос зададох в тази връзка към агенцията за приватизацията и ги питах: „Как сте групирали тези имоти, които сте продали в Дипломатически клуб „Бояна“ – защото се казва „Дипломатически клуб „Бояна“, но там има имоти, намиращи се в кв. „Изток“. Не можаха да ми обяснят как така са групирали тези имоти и как са ги продали.
За да не продължат тези практики, имаме два подхода. Единият подход е всички министерства, подобно на МВнР, да опишат всички възможни обособени части, за да не могат да се приватизират по този начин. Това е единият подход. Само че до момента имаме само едно министерство, което го е направило. Тоест всички министерства до последното да опишат обособените части и да кажат – те не подлежат на приватизация, но това го нямаме.
Другият възможен подход е да кажем, че след като българският парламент, след като Вие, колеги, след като Вие, госпожо Председател, сте гласували определено предприятие да е в Забранителния списък, е неправилно тълкуване на разпоредбите на Закона да могат да бъдат продавани от него обособени части. Казано простичко, ние сме казали, че тази кола не е за продан, а Агенцията казва – да, тя не е за продан, но аз ще продам гумите, двигателя, купето и ще останат регистрационните номера в Забранителния списък.
Нека да подкрепим този Закон, но той не решава проблема докрай. Той го решава за Външно министерство, които са видели, че без тяхно съгласие се продават определени имоти и хората са предприели мерки. Подкрепяме ги, вярваме, че и Вие ще ги подкрепите. Хората са прави.
Какво правим с всички останали министерства? Ако те не реагират по същия начин, Агенцията за приватизация утре може и тях да продаде. Няма и да Ви пита, колеги, и Вие няма и да сте разбрали.
Сега ще Ви питам: знаете ли какви са точно имотите, които са продадени под кодовото наименование „Дипломатически клуб „Бояна“? Знаете ли, че голяма част от тях се намират в кв. „Изток“, София? Сигурен съм, че не знаете.
Този подход, уважаеми колеги, е неправилен. Затова ние като Народно събрание трябва да решим въпроса окончателно, а не само за имотите на Външно министерство. Трябва да решим въпроса принципно за всички. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Димитров?
Господин Байрактаров – първа реплика.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Димитров, аз съм съгласен с една част от Вашето изказване, но понеже сте член на Комисията по икономическа политика и присъствахте на този дебат, изразявам остро своето несъгласие, че не обяснихте на народните представители по какъв начин са обособявани тези части, тъй като Вие получихте точен и ясен отговор. Аз под формата на реплика искам да дам този отговор на колегите народни представители. Отговорът е – по желание на купувача. Ето, това трябваше да знаят колегите народни представители.
Нещо повече. Беше редно да обясните на колегите народни представители, че всъщност тук не става въпрос за източване на държавна собственост по закон. Казвам „по закон“, защото ние водихме сериозен дебат по Законопроекта – точно и ясно обяснихме, че всъщност, когато се направи оценката на имотите по методиката, дори не може да бъде обжалвано. Дори не може да бъде обжалвано!
По тази методика оценката обикновено е в няколкостотин пъти по-ниска от пазарната цена. И най-интересното, което е хубаво да припомним на нашите колеги, е, колега Димитров, че публично известен факт в крайна сметка е кой е купувачът? И трябва да се знае дали трябва да насърчаваме 20-годишните милионери в България. Друг е въпросът, че едни други институции би следвало веднага да извършват проверка, аджеба, как тези 20-годишни младежи стават милионери?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Байрактаров, това, което казахте, е напълно вярно. Аз попитах Агенцията за приватизация: обяснете ни простичко, така че ние да разберем, как сте ги обособили в една обособена част имоти, които се намират в Бояна с имоти, които се намират в квартал „Изток“? Не получихме ясен отговор, но получихме интерпретация, която цитирам по памет, че едва ли не купувачът е искал така, тоест, каквото искат купувачите, това правят агентите. Така се разбира от отговора. Което, уважаеми колеги, е недопустимо, неморално, неправилно и ние като парламент не можем да се правим на луди и да оставим подобни практики. Утре ще продадат други обособени части, други ден – трети, и този Законопроект решава проблемът единствено и само за Министерството на външните работи.
Какво се случва с Министерството на външните работи? Те разбират, че без тяхното съгласие са продадени разни имоти и виждат, че ако не вземат и не запишат всяка обособена част отделно в забранителния списък за приватизация, това ще продължи. Хубаво, подкрепяме, прави са хората.
Какво правим с останалите министерства, уважаеми колеги? Утре, следващата продажба ще бъде в следващото министерство. Този въпрос не е решен и затова с колегата Славов внесохме тълкувателен закон и, за съжаление, ни подкрепи единствено колегата Байрактаров. Всички останали колеги или ги нямаше в залата, бяха предпочели да не бъдат там, или гласуваха „въздържали се“.
Ние казахме така – нашият Законопроект, който не е включен в програмата на парламента, казва следното нещо: за едно предприятие, което е включено в забранителния списък за приватизация, не могат да се продават и обособени части от него. Е, как така ще запишем – едно предприятие да е забранено за приватизация, а агентът да си продава обособени части, както намери за добре. Това е ли е духът на закона? Това ли сме гласували всички ние?
Подобни примери са много лоши за българския парламентаризъм и понеже знам, че в този парламент има хора, които държат на името си и на достойнството си, Ви призовавам да подкрепим този Закон, но да помислим за системното решаване на въпроса, а то е – да гласуваме и подкрепим Законопроекта, който ние сме внесли.
Тук отново, колеги, няма ляво, няма дясно мнение. Има принципно мнение и то може да бъде само едно – да оставим това мишкуване да продължава, да правят каквото си искат, за обществото да изглежда, че тези предприятия са в забранителния списък за приватизация, а пък някой да ги продава, или да кажем – това повече не може да продължава! Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Вигенин, имате думата за изказване.
Други народни представители? След почивката, господин Байрактаров.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, мисля си, че този Закон, който обсъждаме днес, тоест, предложенията за промени в Закона разкриват или поне са повод тук – от трибуната, да си поговорим малко за порочните практики, които придобиха особено нагло изражение с продажбата на „Дипломатическия клуб“ в Бояна и съответно с няколкото допълнителни имота, които купувачът си е харесал, и е пожелал да си купи.
Първо, искам да започна с това, че тази приватизация е абсолютна подигравка с българския парламент. През 2015 г. по мое предложение и по предложение на Министерския съвет – два отделни Законопроекта, Агенцията за дипломатически имоти в страната беше включена в забранителния списък за страната. С други думи, тогава и съответните комисии, и българският парламент включиха това предприятие в този списък с ясното разбиране, че включвайки го, включват всички имоти, които то притежава.
Абсурдно е само няколко месеца по-късно или около година по-късно, Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, без да се вземе предвид волята на Народното събрание по едно тълкуване, което аз го наричам „престъпно тълкуване на закона“, те решават, че, въпреки че това предприятие е в списъка, отделни части от него и отделни имоти от него, които някой си е харесал, могат да бъдат продавани. Това е една абсурдна логика на изпълнителния директор Емил Караниколов, която той така и не можа да защити адекватно.
Аз чух, например, тъй като има прецедент на база на този прецедент с други предприятия може да си го прилагаме където и за каквото си искаме. Аз намирам, че е абсурдно, когато извършиш едно престъпление, след това да се позоваваш на него и то на практика да ти дава възможност да извършваш нови и нови престъпления, които някак си са оправдани, защото вече си извършил едно друго.
Мисля си, че покрай тази сделка е много желателно да се разрови въобще практиката на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол не само конкретно за „Дипломатическия клуб“, а и за други имоти, които по този начин са били приватизирани от други предприятия в този списък, за да видим по какъв начин всъщност държавна собственост, която самото Народно събрание е преценило, че трябва да остане такава и, ако трябва да бъде приватизирана и трябва да става с решение на Народното събрание, как през този период се е разпореждал един или няколко души в Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол.
Подкрепям изцяло логиката на двамата колеги – Мартин Димитров и Петър Славов, със Закона, който са предложили, но аз, честно казано, имам чувството, че този парламент няма да приеме Вашия закон, защото, ако го приеме, това ще сложи край на подобни порочни практики. И макар че, да Ви кажа честно, не виждам причина да се приема този Закон, при положение че и сега е доста ясен. Тълкуването, което Агенцията прави по сегашния закон, е неправилно и, бих казал, престъпно. Те се опитват да намерят вратичка там, където я няма, но ако трябва по този начин да се справим с този проблем, нека да го направим.
И аз тук бих апелирал към колегите от ГЕРБ да подкрепят тази инициатива. Нашата парламентарна група ще я подкрепи, наистина, за да затворим тази врата за бъдещи злоупотреби. Но най-странното в цялата работа е, че освен, че е нарушена волята на Народното събрание и тази приватизация на „Дипломатическия клуб“ в Бояна е извършена без знанието и без съгласието на принципала – министърът на външните работи.
Аз съм задавал въпрос на министъра тук и писмено имам отговор, в който той казва, че АДИС в нито един момент не е информирал Министерството на външните работи, че планира тази сделка. Нямам друга квалификация за подобно поведение освен желание по един престъпен начин буквално да се открадне имущество от Министерството на външните работи, за да се даде на някой, който си е харесал това имущество. Това, пак казвам, за мен е абсурдно.
Може ли принципалът да не знае, че някой продава части от предприятието, което управлява? Ами това освен за прокурор не виждам за какво друго е. Ако трябва ще пусна и там сигнал, ама мисля, че толкова публичен стана въпросът и трябва да се проверява не само законността на тази сделка, а и откъде са парите на тези хора, които са го купили, а защо и по какъв начин Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол и нейния изпълнителен директор – Емил Караниколов, решават, че продават нещо без изобщо да бъде информиран принципала.
Аз бих казал, че самото Министерство има известна вина, защото в края на краищата още през месец април изпълнителният директор на АДИС е информирал министъра на външните работи, че такава сделка се планира и аз не помня министърът на външните работи да е вдигнал шум, да е потърсил за съдействие Комисията по външна политика, да е казал публично на някаква кампания, да е информирал премиера, че се готви нещо, което е в ущърб на интересите на Министерството, а смятам, че е трябвало да го направи.
Завършвам със следното. Тук има списък с имоти на АДИС, които имоти се надявам, че ще включим в забранителния списък, макар че сама по себе си идеята е абсурдна, че трябва по този начин да го правим. Има обаче други имоти, които не са в този списък, но по принцип са в имуществото на АДИС. Без тези имоти самото дружество не може да функционира нормално, защото то е търговско дружество, оперира на свободния пазар и генерира печалба. Ако ние гарантираме, че тези имоти няма да бъдат разпродадени, то, ако бъдат разпродадени останалите, дружеството няма да може да функционира ефективно и адекватно.
Лично аз имам намерение, колкото и абсурдно е, че се налага да го правим, да внеса предложение между първо и второ четене с всички останали имоти в това дружество, за да гарантираме, че волята на Народното събрание, както е изразена през 2015 г., ще бъде спазена и всички тези имоти ще бъдат забранени за приватизация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Славов, втора реплика – господин Божинов, трета реплика – господин Андреев.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Вигенин, Вие защитихте една принципна позиция, но съм длъжен да Ви направя реплика и да Ви обърна внимание, че на Икономическа комисия, независимо че бяхме апелирали за подкрепа на Законопроекта, който решава трайно проблема, представителите на БСП не го подкрепиха, дори мисля, че всички те отсъстваха от заседанието, което не е добър знак.
Въпреки това ангажимента, който Вие заявихте тук – да внесете между двете четения предложение за промени в евентуално приетия на първо четене Законопроект, с който да допълните списъка с липсващи имоти, заслужава подкрепа и аз в лично качество бих Ви подкрепил.
Бих искал обаче да чуя Вашето отношение към момента, когато влезе в залата, защото все някога се надявам той да стигне там, основният Законопроект, който се опитва да реши генерално проблема и сме внесли заедно с колегите Андреев и Димитров, бих искал да чуя Вашето мнение дали в лично качество бихте убеждавали парламентарната си група тя да ни подкрепи тогава, когато всъщност е важното гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Позицията на господин Вигенин е правилна, принципна и аз я подкрепям, но има една неточност, която не мога да подмина.
Има документи в Агенцията за приватизация, които показват следната хронология.
Както вече беше казано, има заявен инвеститорски интерес точно към този обект и към точно така конструираните имоти и активи на фирмата, първо.
Второ, има преписка от Агенцията към Министерството. Вие говорите за министъра – това може да е вярно, но в преписката пише, че на заместник-министъра първо е отговорено „не“ и по обяснени в документацията на Агенцията причини пише, че заместник-министърът е казал „да“. Може министърът да Ви е отговорил, че не знае и не е информиран, и това, което казвате, да е вярно, но в документите има отговор. След това следва отговор на заместник министър-председателя от тази трибуна, че сделката е законна.
Сделката не е законна, защото по закон трябва да има решение на Министерския съвет за предложение до Народното събрание и само след такъв акт може да има разпоредителна сделка. Значи, сделката е незаконна, с нея трябва да се занимава прокуратурата, както вече е започнала. Ако има парламент, той наистина трябва да направи анкетна комисия, която да разбере какво е сътворено в Агенцията за приватизация не само по тази, но и по други сделки. Завърших, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Вигенин, аз също смятам, че това, което Вие правите, е полезно. За да бъде обаче докрай полезно, трябва да бъдем по-безпристрастни и по-критични към всичко, което се е случило по този странен начин!
Не зная дали знаете, че има една друга сделка, която също беше вписана навремето в забранителния списък на парламента – това беше Пловдивският панаир. Но знаете, че там членът на Вашия Висш партиен съвет господин Гергов с неговите фирми направи друга схема, при която тази собственост премина също в частни ръце.
Ако се прави тук анкетна комисия, госпожа председателката ще потвърди, има специално изпратено писмо от Спас Гърневски до Народно събрание, в което се описва подробно как е станала тази сделка. Ако ние ще тръгнем да търсим всички сделки от забранителния списък, а това е редно да стане, е редно да впишем и тази сделка. Той е член на Вашия Висш партиен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Благодаря.
Господин Славов, ще кажа, че не виждам причини нашата парламентарна група да не подкрепи Вашия Законопроект. Разбира се, ще го дискутираме.
Не е точно да казвате, че нашите представители не са го подкрепили, а просто са отсъствали вероятно по някакви конкретни причини.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ, от място): И тримата?!
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Случвало се е, сигурно и Вие невинаги сте на съответните комисии. Едва ли обаче тук трябва да се обясняваме. Когато влезе този Законопроект, ще обсъдим каквото е необходимо и ще знаете нашата позиция.
Подчертавам, изцяло подкрепям инициативата, която сте направили.
По отношение на казаното от господин Божинов, може би е възможно. Нямам информация, защото моята комуникация е директно с министъра. Тук имам писмен отговор, в който пише, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол не е искала становище за евентуалната приватизация на Дипломатическия клуб от министъра на външните работи. Пише само, че управителят на АДИС е уведомил Министерството на външните работи за предстоящата приватизация. Ако наистина има кореспонденция със заместник-министъра, който отговаря по тези въпроси, ще бъде интересно да я получим, защото в края на краищата за мен остава горчив вкус от цялостната дейност от финансовите и други въпроси в Министерството напоследък. Нека да видим и по този въпрос как стоят нещата.
Що се отнася до идеята за анкетна комисия – да, защо не! Не зная дали в рамките на този парламент ще имаме време да го направим, може да вадим конкретни факти. Не мисля, че политика трябва да се прави от това в момента. По-скоро трябва да погледнем принципно на въпроса и ако преценим, че са извършвани нарушения, няма значение какъв е цветът на тези, които са извършили такива нарушения. Нека не ги хвърляме в пространството и ги персонализираме, преди да е извършена такава проверка.
Аз твърдя, че тълкуването на Закона и в момента е погрешно, то е престъпно! Надявам се, че докато приемем тълкувателния закон, няма да се извършват сделки по този начин и че оттук нататък дейността на Агенцията ще бъде законосъобразна и целесъобразна и няма да се удовлетворяват инвеститорски интереси без знанието и зад гърба на съответните институции и против волята на българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Байрактаров ще направи своето изказване след прекъсването. Прекъсваме до 14,20 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, моля да заемем местата си, заседанието продължава.
Думата за изказване има господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, жалко, че залата е празна, когато трябва… (Реплики от ГЕРБ.) Като казвам: „залата е празна“, упрекът е абсолютно към всички – както към моите колеги, така и към тези от ляво, център, дясно, тоест към всички. Но по-интересното е нещо друго.
Преди почивката един от колегите от БСП призоваваше този Законопроект да бъде подкрепен, както и особено Законопроектът, който днес не разглеждаме, на колегите Петър Славов и Мартин Димитров. Всъщност това беше поредната форма на лицемерие, защото в Комисията точно БСП се измушиха и не подкрепиха тези законопректи. Тоест, както винаги се влиза в някаква политическа ситуация, в която не можеш да обясниш в крайна сметка какво е мнението.
Този Законопроект е важен поради няколко причини, колеги. Първата причина е, че парите от приватизация са ясно и точно разписани къде трябва да отидат. Казвам това, за да Ви обърна внимание и да светне една лампа, защото ясно е, че Четиридесет и третото народно събрание има преброени дни, но така или иначе ще има Четиридесет и четвърто народно събрание, Четиридесет и пето и тези въпроси трябва да бъдат решавани. Парите от приватизация влизат в така наречения „Сребърен фонд“, тоест това са парите на нашите майки и бащи, за които ние сме длъжни да се грижим. Защото след това е много лесно да се казва: „Няма пари за пенсии“, а в същото време е много лесно да се източват тези пари през Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Искам да Ви припомня, че миналата година набързо, на коляно беше оттеглен и отменен § 8 от този Закон. Параграф 8 тогава ни лиши от 200 милиона и днес това е факт. Сега трябва да решим в Закона, който ни предлага Министерският съвет, как да се процедира с имотите на едно от министерствата. Извинявайте, но имаме министерства, които са собственици на много повече имоти. Такъв е например случаят с Министерството на здравеопазването, с Министерството на отбраната. Мога да Ви дам даже конкретни примери. Заинтересувал ли се някой от Вас какво се случва с едно предприятие на Министерството на отбраната, което се намира в Боровец? Това е една от уникалните бази за възстановяване на – и сега ще обърна внимание – на кадрите от ВВС, тоест на летците. Вече имаме и президент летец, ще видим той колко ще се заинтересова. Имайте предвид, че в тази база се възстановяваха така наречените „асове“ от Военновъздушните сили.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ, от място): И водолазите.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Да, и водолазите. Благодаря Ви, вицеадмирал Манушев.
Но тази база в момента е в окаяно състояние неслучайно. В нея има уникални съоръжения, в които се подготвяха навремето и олимпийските надежди на България и се възстановяваха. Тази база в момента е в окаяно състояние, но за нея се хвърлят луди средства за охрана. И в един момент обособените части на това предприятие ще бъдат разпродадени, забележете, в курорта Боровец и ще остане вероятно само телената мрежа с табелата, както каза колегата, надписът на самото предприятие.
Нормално ли е ние да допуснем това? Нормално ли е, при положение че вероятно пазарната стойност на тази база, предполагам, че генерал Михо Михов много добре я познава и може би ще вземе думата, за да каже и повече от това, което аз казвам, но нормално ли е тази база…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тази база е извън предмета на дебатите днес, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Тази база е точно в предмета на дебатите, защото тя е един нагледен пример, уважаема госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дайте примери с предметите, които са включени в Законопроекта.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ: Това е един нагледен пример за това как в този Законопроект е акцентирано само върху имуществото на едно Министерство, а имущество, което също е толкова държавно, изобщо не е обърнато внимание, тоест днес аз спокойно мога да си задам въпроса: дали пък това не е една услуга за някой, който ще вземе властта, да продължи тази порочна практика, за която ние днес говорим? Защото това ще се случи, колеги.
Затова аз призовавам между първо и второ четене, ако имаме време да приемем този Закон, да подходим отговорно и да бъдат включени всички тези имущества, за да можем да предпазим собствеността. И когато тя тръгне да се приватизира, да пълним „Сребърния фонд“ със средства, с които да можем да подпомагаме българските пенсионери. Ето това, което искам да Ви кажа. Така, както се постъпи отговорно преди няколко дни и е по Закона за управление на отпадъците, и благодарение на едно конструктивно положение и с водене на диалог върнахме 100 милиона в бюджета и спасихме България от екологична катастрофа. Беше лесно да се подиграва, да се осмива, но когато се извикаха експертите и се влезна в диалог, се постигна правилното решение. Така че това е моята молба и моят апел към Вас, уважаеми колеги, и най-вече към Правната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит. Гласуването – утре в 9,00 ч.

Следва:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО И ЗАСТРОЯВАНЕТО НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА.
Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – господин Ненков, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столичната община, № 602-01-67, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 8 декември 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройството и местното самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столичната община, № 602-01-67, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2016 г.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Таня Милева – началник на политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството, господин Здравко Здравков – главен архитект на Столичната община, госпожа Силвия Христова – председател на Комисията по устройство на територията, архитектура, достъпна среда и жилищна политика в Столичния общински съвет, госпожа Лорита Радева – председател на Комисия по околна среда, земеделие и гори в Столичния общински съвет, господин Борислав Игнатов – председател на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България, експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Столична община, представителите на професионални и граждански организации.
От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Таня Милева – началник на политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството и от господин Здравко Здравков – главен архитект на Столичната община.
Законопроектът цели да реши възникнали в последно време обществено значими проблеми пред устройството и застрояването на Столичната община и да отстрани някои правно-технически недостатъци в действащите текстове.
Инвестиционният натиск, който има принципно благотворно влияние върху икономиката на общината, налага решаване на въпроси с предела на допустимост за натоварването на територията със сгради в различни райони на столицата, а също така и осигуряване на необходимата за функционирането им инфраструктура със средствата на устройственото планиране.
Със законопроекта са предложени промени, свързани с опазването на зелената система на Столичната община.
Предложена е замяна на рамковата програма за прилагане на Общия устройствен план и на специализираните програми към нея с Общинския план за развитие, тъй като в практиката по прилагането на Общия устройствен план е установено, че общинският план за развитие на практика изпълнява функцията и на програма за прилагане на Общия устройствен план, което за Столичната община е целесъобразно решение предвид специфичния й статут между останалите български общини.
Предложено е удължаване с пет години срока за започване на усвояването по новото предназначение на далекоперспективните територии. Изяснени са случаите, при които е допустимо усвояването на такива територии, както и отговорностите и ангажиментите на общината и инвеститорите.
Особено важен за развитието на града при прилагане на предложеното изискване за транспортната допустимост на конкретните строежи. Прилагането на тази разпоредба изисква мащабна работа по създаване на транспортен модел за цялата община и правила за изработване на ограничени по обхват транспортни симулации на бъдещ трафик, което налага и предвидения отлагателен срок за влизането в сила на тази разпоредба от една година. През този период общината следва да възложи изработването на транспортен модел и на наредба по прилагането това изискване.
Предвижда се Столичният общински съвет да приеме наредба за градската среда, която да определя правила и нормативи за облика на сградите, архитектурните ансамбли, както и правила за определяне местоположението на сгради. Свързано с това е и предложението, според което Столичният общински съвет ще може да определя зони с максимално допустимо натоварване с преместваеми обекти и с рекламни елементи, както и да въвежда ограничения и забрани за поставянето им.
Предложени са и редица други промени от правно-технически и редакционен характер, свързани с прецизиране на отделни разпоредби от действащия закон.
В представените становища от представителите на Камарата на архитектите и от Съюза на архитектите в България бе изразена принципна подкрепа към голяма част от предложените промени, като същевременно бяха направени и предложения за допълнения и прецизиране на отделни разпоредби.
В становището на Камарата на строителите в България са направени редица бележки и предложения по внесения проект, като са направени и възражения срещу част от текстовете свързани с въвеждането на минимални и максимални показатели, промяната в режима на някои от зелените площи, неоправданото удължаване на сроковете за отчуждаване и други.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха по принцип предложените промени. Същевременно бе обърнато внимание на необходимостта от допълнително прецизиране на отделни разпоредби, както и отпадане на някои от предложените промени, свързани с въвеждане на различни срокове за отчуждаване и тяхното неоправдано удължаване с предложените промени, въвеждането на задължение за инвеститорите да изграждат за своя сметка публична инфраструктура и други. Изразено бе и несъгласие по отношение на предложената промяна на землищни граници между Столична община и община Самоков, тъй като това е в противоречие със Закона за кадастъра и имотния регистър и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В заключение бе изразена увереност, че между двете гласувания спорните текстове ще бъдат прецизирани и ще бъде постигнат консенсус за намиране на необходимите целесъобразни решения по тях.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа – „за“, без – “против“ и 3 гласа – “въздържали се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столичната община, № 602-01-67, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Вносителят няма как да се аргументира, тъй като не виждам никого в залата.
Уважаеми колеги, моля желаещи за изказвания. Отривам дебата.
Господин Лилков, заповядайте – първо изказване по предложения Законопроект.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Няколко думи преди да навляза по същество по Закона.
Този Закон за устройството и застрояването на Столичната община – на 27 декември тази година ще навърши 10 години, откакто е приет, и нито веднъж не е променян, променяни са други закони, които са отразени в него, тоест той е своеобразен рекордьор, не е пипан 10 години, сега обаче се прави опит за доста съществено прекрояване и промяна на Закона. Доколко е необходим по принцип този Закон, е друг въпрос, защото той изважда столицата пред скоби пред всички градове и въвежда специфични норми на застрояване на града. Казвам, че този Закон по принцип не е необходим, защото Общият устройствен план има графична част, има описателна част, рамкова програма и трябва единствено да се изпълнява Общият устройствен план и Закона за устройство на територията, съобразен с тези програми, и няма да има проблем. Но този Закон е фактически свързан с историята от едно време – хубав или лош, имаме го.
Сега обаче тези промени, които се вкарват в Закона, променят в много голяма степен неговата философия.
Колеги, вижте, още чл. 1 в Закона – какво предвижда?
В момента той предвижда, че Законът третира основните показатели и норми на застрояване, а сега това, което се предлага, е да въведем съвсем нова цел на Закона, така да се каже. Отпадат нормите и специфичните правила на застрояване и се заменят с общинските планове за развитие. Общият устройствен план не се подчинява на специфични правила и рамковите програми, които приема Министерският съвет, а се заменя с общинските планове за развитие, които са фактически бюджетната част на Общия устройствен план. Това да замениш нормативите и правилата с програми – между другото, тук отварям една скоба и искам да Ви кажа, че досега Столичният общински съвет нито веднъж не е правил оценка и не е давал отчет за изпълнението на общинските планове за развитие от момента, в който те са започнали да се прилагат. Нещо повече! Общият устройствен план на София нито веднъж в Общинския съвет до момента не е обсъждан публично и не е обсъждан в хода на неговото изпълнение. За изпълнението говоря! Независимо че дори в Правилника на Общинския съвет има такава норма, че всяка година на първата сесия на месец март се обсъжда хода на изпълнението на Общия устройствен план. Ако се направи едно такова обсъждане, ще се види как София далече, далече, се е отклонила от това, което е заложено в Общия устройствен план. И според мен това, което в момента се предлага в Законопроекта, е недопустимо.
От друга страна, има нещо много притеснително. Записано е, че за централната градска част височината на застрояване е без ограничение, стига да са спазени отстоянията до съседни сгради. Тук ние вече трябва да си отговорим на един фундаментален въпрос: искаме ли небостъргачи в центъра на София? Това е важен, политически въпрос. А с този Закон даваме възможност при наличието на възможности и отстояния да строим сгради без ограничения. Това също е притеснително.
Освен това в Закона е предвидено, че когато се приеме проект за изменение на Общия устройствен план от Столичния общински съвет, действащият общоустройствен план да престава да се изпълнява. Какво правим до момента, в който се приеме този проект за изменение? Тоест, може две и три години да работим в отклонение на нормите на приетия Общ устройствен план.
Това са фундаментални въпроси, които според мен, ако се приеме предвиденото в Законопроекта, ще допуснем много голяма грешка.
Разбира се, в Законопроекта има и добри неща. Това, че се задължава общинският съвет да приеме Наредба за градската среда е нещо, за което съм апелирал, и нещо, за което общинският съвет е приел решение, друг е въпросът, че не се изпълнява. Нещо повече, трябва да има наредба за градския дизайн, не само за градската среда, приета от общинския съвет, която наредба да се изпълнява на конкурсен принцип.
Колеги, има още нещо положително. За далекоперспективните територии е предвидено застрояване да се извършва тогава, когато са изпълнени основните дейности по изграждане на базовата инфраструктура, тоест да не допускаме това, което се случи в „Манастирски ливади“, в „Кръстова вада“ и в други райони – да се застроява, после да се търси начин да се строи базовата инфраструктура. Това е добре, но нещата, за които говорих преди малко, а именно замяната на нормативите и правилата с общинските планове за развитие, допустимостта да се строи в централната градска част без ограничение – това са много опасни неща и не би трябвало да се подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лилков.
Реплики?
Следващо изказване – народният представител Радослав Стойчев от Парламентарната група на „БСП лява България”.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо, искам да кажа, че съм съгласен с аргументите, които изложи господин Лилков. Мисля, че той основателно похвали нещата, които са добри в този Законопроект, и критикува тези, които в същия момент не са добри и биха повлияли лошо на териториалното устройство на Столична община.
Има доста добри неща в предложения Законопроект за изменение на Закона за устройство на Столичната община и нейното застрояване. В същото време искам да заявя, че като народен представител от София – област, възразих и в Комисията, че съм против § 29 в предложения Законопроект, с който параграф се цели уреждането на едни имотни граници и спорове между Столична община и община Самоков. Спорове, които се решават по принцип в съда, има Закон за кадастъра и Имотния регистър, Закон за стопанисването и ползването на земеделска земя, в които закони се решават тези спорове. Не бива с приемането на този Закон ние да уреждаме такива граници и да допускаме прецедент в практиката.
Може би и други общини – големи общини като Пловдив, Варна, Бургас, биха се възползвали от подобен начин за решаване на своите териториални граници, но трябва да имаме предвид, че преди всичко и над всичко стои Законът за устройство на територията. Както каза и господин Лилков, Столична община и общинският съвет трябва да се съобразяват именно с този Закон и с всички допълнителни закони, които уреждат устройството и териториалното деление на една община.
Между първо и второ четене ще предложим промени в този Законопроект, а именно промяна в текста на § 29, като ще държим да отпадне текстът за уреждане на границите между Столична община и община Самоков.
Уважаеми народни представители, с приемането на този Законопроект нека се замислим какво правим и дали не създаваме прецедент в историята на устройството на територията на общините?!
Както казах преди това, господин Лилков спомена, че има доста добри предложения. Част от тях ще подкрепим, ще направим корекции по други предложения, свързани с устройството на Столична община. Между първо и второ четене ние ще внесем предложенията за изменение на този Закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойчев.
Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов. Като бивш областен управител на София, Вие сте във Ваша материя. Заповядайте за реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Да, благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, тъй като изказването на колегата Стойчев беше конкретно фокусирано към един въпрос, който има своята история, и действително касае спор между общини, искам да подчертая следното. Ако той е останал с това убеждение, то е напълно невярно. Параграф 29 в тази редакция, в която е дадена, и в т. 7 съдържа общо описание на дефиницията „околоградски район“ като описва населени места, които се включват в понятието „околоградски район“. Това не касае онзи спор за граници, който е между Столична община и по-скоро инициаторът – оспорващият община Самоков.
С това изброяване не се коригира или не се пререшава въпросният спор. Вие знаете, че повече от 20 години, уви, за съжаление, спорът не е решен и между двете общини остава зона, която по-скоро се управлява от община Самоков. Въпросът от това управление в крайна сметка е: какви ще са последиците за отделните лица, които чрез едни или други актове се опитват и се домогват да получат права от конкретния спор? Бъдете спокойни, този Закон не касае въпросния проблем. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма желаещи.
Господин Стойчев – дуплика.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Кирилов, надявам се искрено да не е така. У мен винаги ще остава съмнението, предполагам и на моите колеги, че точно това се цели с този Законопроект – да се реши този спор.
По отношение на това какво би направила община Самоков за стопанисването на тези имоти – тя го е доказала със своята практика. Няма какво да коментираме.
Въпреки всичко не би било редно с един Законопроект, който дори не е основен, да решаваме спорове за междуимотни граници. Вие като юрист знаете, те се решават в съда и има закони, с които са уредени тези правила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Други изказвания, уважаеми колеги?
Господин Александър Ненков от Парламентарната група на Партия ГЕРБ.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да съм максимално кратък. Мотивите за внесения Законопроект, въпреки че вносителите ги няма, започнаха от там, тъй като знаете, че последните години в Столична община бяха направени много инвестиции – за стотици милиони, да не кажа за милиарди, което, разбира се, от една страна, беше благоприятно от гледна точка на икономиката и икономическата сила на града, което е очевидно за всеки.
От друга страна, това разбираемо доведе до много сериозен инвестиционен интерес, особено в някои части на София, където инвестициите наистина са в значителни размери. Преди няколко месеца случаят в „Младост“ беше повод за възникване на сериозно напрежение и търсене на пресечната точка между инвеститорския интерес и гражданския интерес на хората, които пък не искат да се застроява.
Тъй като все пак сме на първо гласуване и не е нужно чак с толкова детайли да влизаме в Законопроекта, но смятам, че той е крачка напред не само защото, както каза колегата Лилков, от 10 години не е пипан и има своята нужда от осъвременяване, но е крачка напред да се защитят така наречените „зелени територии“. Специално в Законопроекта е добре описано точно какво представлява „зелена система“, тъй като в спора и общото наименование „зелени площи“ някак си не всеки дава точна преценка на това какво е и какво не е зелена площ. Тук с това прецизиране, което е внесено в Законопроекта от вносителите, смятам, че се постига добра формулировка какво представлява една зелена система, как да бъде опазена. В тази насока е много важно да отбележим, че това го има в Законопроекта и трябва да вървим в тази посока.
Другият голям мотив за приемането на Законопроекта е, че се дават повече правомощия на Общинския съвет с даването на повече функции на Общинския съвет, а именно, че му се вменява създаване на наредби, свързани с общинския план, които всъщност трябва да бъдат като функция на приетия Общ устройствен план. Ще се даде повече прозрачност, ако приемем, че Общинският съвет е най-пряк изразител на волята на гражданите. Със сигурност приемането на такава наредба, както и наредбата, която ще определи какъв ще бъде обликът на сградите – как ще изглеждат архитектурно, да се определят такива зони, където да има максимално застрояване от гледна точка на преместваеми обекти, както и възможността за максимално ограничени зони за поставяне на рекламни съоръжения. Въпреки че колегата Лилков най-вероятно е прав за това, което каза, че такива наредби и такива обсъждания от гледна точка на прилагането на Устройствения план е трябвало да ги има, но ги е нямало, това не е пречка да приемем такъв Закон, с който да вменим тези още по-сериозни функции на Общинския съвет. Смятам, че ще бъде крачка напред върху това да има повече прозрачност, повече публичност от гледна точка на прилагането на устройствените планове. Затова трябва да вървим в тази посока.
Също така има хубави предложения относно ограничаване на застрояването. Въвежда се една новост, а именно създаването на транспортни схеми, особено за големи сгради с обществено ползване, които са над 20 хил. кв. м, които в проекта трябва да бъдат заедно с транспортна симулация – по какъв начин изграждането на такава сграда и нейното ползване ще се отрази върху транспортната инфраструктура, изобщо върху придвижването около сградата.
Друго, което смятам, че е в правилната посока. Вие казахте за небостъргачите. Тук ще Ви опровергая до някаква степен, защото в Законопроекта много точно се казва, че когато има частично изменение на Подробен устройствен план и когато там се предвижда да има сграда, която да е над 50 метра, със сигурност трябва да има решение на Общинския съвет, и то с повече от половината от неговите членове. Не от кворума, а от неговите членове. Всяка такава сграда, която е залегнала в Подробния устройствен план, ще мине през Общинския съвет и смятам, че там ще има максимална прозрачност. След всичките неща, които изказах като мнение в полза на Законопроекта, апелирам за неговото приемане, защото той е в правилната посока. Разбира се, и в становището прочетох преди малко, имаше становища на различните браншови организации относно прецизирането на някои текстове. Заедно с браншовите организации, с представителите на Столична община, с вносителите ще можем да доизчистим текстовете и да приемем този Закон.
Тук не мога да се съглася с господин Лилков, който каза, че София няма нужда от такъв Закон. Напротив, смятам, че спецификата, големината на град София е много различна в сравнение с всички останали градове в държавата и трябва да има такъв Закон. Трябва да се опитаме да го прецизираме максимално, за да можем да намерим точния баланс между обществения и публичния интерес, което така или иначе предстои предвид развитието на града. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Реплики?
Господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Ненков, винаги когато се говори по темите за местното самоуправление, слушам внимателно и уважавам Вашето мнение.
Моето предложение към всички народни представители е следното. Нека да вземем хубавите неща, които са предложени в този Закон по отношение на зелената система, преди малко пропуснах да кажа, по отношение на транспортните схеми при строителство на такива обекти, които натоварват инфраструктурата и териториите.
Но нека преди това, господин Ненков, заедно с тези институции, които Вие споменахте, да направим анализ заедно с Общинския съвет за хода на изпълненията на Общия устройствен план на София, да направим анализ как са се изпълнили досега общинските планове за развитие. И ще видите, господин Ненков, тъй като аз съм правил това нещо, София твърдо се е отклонила от европейската си визия и от това, което е заложено в Общия устройствен план. Той не е лош, той е добър. Аз съм гласувал за него. Разбира се, за изменението през 2009 г. заедно с колегата Кадиев имахме особено мнение по отношение на „София ленд“, но като цяло планът не е лош. Но ще видите, че той не се изпълнява, и затова Ви призовавам да не бързаме. Много от народните представители ще бъдат и в следващото Народно събрание. Нека да направим тази сериозна дискусия как се изпълнява Устройственият план, къде сме се отклонили.
Ще Ви кажа следното. Преди няколко години пуснах специално питане до кмета и питах: „Как се изпълнява идеята в Устройствения план за строителство на вторични градски центрове?“ Знаете ли какъв отговор получих? „Ами, строим молове.“ Разбирате ли – идеята в Общия устройствен план за вторични градски центрове и за разпадането на града, и за по-лесното му функциониране в очите на администрацията и в нейното разбиране се е превърнало в молове?! Може ли такова нещо?!
И накрая вероятно ще стигнете до извода, до който и аз съм стигнал: налице в София е растеж без развитие. Това ще бъде крайната оценка. Не бързайте, ще направим беля! За да отговорим на инвестиционните интереси, ще съсипем градската среда.
Бих искал да дойде тук кметът на София или главният архитект и да опише простичко визията на града, към която се стремим. Както го е направил Иван Иванов преди 80 години и е казал: „София трябва да се развие като градински град, който дирижирано се разпада към периферията.“ И това е била простичката визия, която той е дал на Мусман, за да направи плана. Ние направихме точно обратното – заградихме го, повишаваме строителството към периферията и си затворихме града към природата.
Мога да говоря още много. Молбата ми е, ако искаме да направим добро на София, да извадим добрите неща от тези предложения, но да викнем хората, които разбират от градоустройство – те не са толкова много, и да разговаряме с тях за това как трябва да се развива София. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря за репликата.
Дуплика – господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега Лилков, мисля, че днешният дебат не е свързан с Вашата лична оценка как изглежда градът или не. Няма как да се съглася с това, че едва ли не общината е загърбила зеления облик, за който говорите, в годините. Малко повече според мен се преекспонира темата със застрояването, тъй като смятам, че София, особено в последните години, вложи много усилия, много средства, и самият Законопроект е в тази насока – именно за запазването на тези зелени системи.
Градът е може би, ако не най-, то един от най-зелените столици в цяла Европа. Всеки колега, който е имал възможност да посети някоя друга столица в Европа, е могъл сам да се увери.
Другото, с което не мога да се съглася с Вас, е, че казвате: „Да се направи анализ за начина и какъв е етапът на развитие и прилагането на устройствения план на София“. Дори и да сте прав, не е работа на Народното събрание да прави това, нито на парламентарните комисии. Дали се изпълнява планът, на какъв етап е – това изцяло е работа на Столичната община. Не смятам, че ние като законодателен орган трябва да гледаме дали направените предложения, които гласуваме като целесъобразни, ще направят крачка напред в устройственото планиране, в регламентирането на обществения интерес между инвеститори и граждани. Оттам-нататък прилагането на Закона и на устройствените планове зависи изцяло от Столичната община.
Вие сте били общински съветник дълги години и сигурно сте по-запознат от гледна точка на онова, което казахте преди малко, но не е работа на парламента да прави такъв анализ. Това е работа на администрацията на Столичната община, на Общинския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, извън мотивите, които са в Законопроекта, и казаното от колегите, бих искал ясно да се каже и още нещо. Една от причините да разглеждаме предложението за промени в Закона за устройство и застрояване на Столичната община е работата на Столичната община по прилагането на този Законопроект и по-специално работата на специализираната администрация по градоустройството и застрояването на Столичната община. Там има редица слабости, които доведоха до това безконтролно строителство в София, та определени квартали на града да изглеждат по този за мен безумен начин. Сега сме изправени на прага да се търсят законодателни решения, с които по същество да се опитаме да ограничим неудачите от досегашната политика на Столичната община, свързани със застрояването на града.
Може би в наше време законодателното ограничение е единственият механизъм, който работи, тъй като практиката показа, че каквито и други разписани правила да има, те позволяват да бъдат заобикаляни по един или друг начин.
Искам да заявя, че ако този Законопроект бъде приет на първо четене, ние ще направим предложения между първо и второ четене. Ще кажа посоката, в която ще бъдат нашите предложения, както и тези, които ще имат подкрепа от нас, тъй като видяхте, че има редица записи, които са смущаващи за нас и които не ни позволяват на първо четене да окажем подкрепа на този Законопроект.
Същевременно си даваме сметка за състоянието на града, за очакванията, които имат хората, и за това, че в момента топката се прехвърля от Столичната община в парламента, тъй като нашият град е единственият, който приема Общия устройствен план със Закон. Ние трябва да отговорим на тези очаквания. Подкрепа ще имат тези предложения, които ограничават уплътняването и застрояването на жилищните квартали. Подкрепа от нас на второ четене ще имат тези предложения, които забраняват преотреждането на зелените площи и пазят тяхното съхранение. Подкрепа ще имат такъв тип разпоредби, които въвеждат ред в града. Давам пример с Наредбата за градска среда, която трябва да определи правилата и нормативите за облика на сградите в столицата. Виждате какви са фасадите, виждате какво е състоянието на нашия град. Отчаяно се нуждаем от регламентиране и на това.
Същевременно подкрепа ще получат тези правомощия, които се възлагат на Общинския съвет – при определени инвестиционни проекти за определени райони в София да бъде доказано транспортно-комуникационното обслужване, защото сме свидетели как определени зони на града изключително много се натовариха. Това в голяма степен влоши жизнената среда на хората, които обитават тези квартали.
Необходимо е да бъде доказван такъв тип комуникационно и транспортно обслужване за всички по-големи обекти, които се строят в София.
Няма лошо и в това Общинският съвет да се произнася по устройствените показатели като височина, плътност, интензитет на застрояване за определени зони в града.
Същевременно обаче не трябва да се допуска да бъде създаван нов административен хаос или административни пречки в тази дейност в столицата.
Ние ще се държим разумно в дебатите в Комисията и при гласуването на второ четене, така че с оглед несвършената до момента работа относно прилагането на Общия устройствен план на София, да се опитаме доколкото можем в компетенциите на Народното събрание, то да бъде полезно за столичани.
Съгласен съм с това, което беше казано тук. За съжаление големият длъжник в този дебат е Столичната община, и за това, че към момента нямаме анализ на прилагането на Общия устройствен план от 2007 г. и измененията му от 2009 г. Дотук сме се докарали, защото по-голямата част от районите в София продължават да нямат устройствени планове, а всички срокове за тяхното одобрение, заложени в Закона за устройство и застрояване на Столичната община, изтекоха. Там имаше много ясни ангажименти и много ясни срокове за съхранение на зелените площи, които също не бяха изпълнени. Сега за пореден път, когато се случи проблем, той отива като проблем на Народното събрание.
Парламентарната група на БСП ще се води от интересите на мнозинството от столичани. Там, където записите ограничават уплътняването, застрояването, и са за съхранение на зелените площи, за добрия облик на нашия град, ще получават нашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Бойчев, много съжалявам, че доста политизирахте Законопроекта, който би трябвало да е доста по-специализиран. Смятам, че ние като народни представители нямаме толкова дълбок поглед върху всяка от промените, които са предложени от Министерския съвет.
Искам да Ви попитам: какво означава „безумното изглеждане на град София“?! Господин Бойчев, спомняте ли си, че преди десет и повече години, а и години наред нито един парк не беше направен, нито един булевард не беше направен, нямаше една естакада, нямаше нови градини...
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Детските градини ги бяха прибрали.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Бяха ги прибрали, приватизирали. Нямаше околовръстен път, нямаше северна тангента. Нямаше ги всичките тези подобрения. Гаранция за това, което казвам в моя подкрепа, е огромният инвеститорски интерес. Ако ти нямаш тези неща, няма да имаш този инвеститорски интерес.
Не мога да се съглася и много ми се иска Вие да ми кажете какво визирате под „безумно изглеждане на града“. Вие живеете в него и смятате, че той е грозен и че вече не прилича на нормална столица и на нормален град?! Сигурен съм, че имате много познати, които работят и живеят в чужбина. Когато си дойдат тук, както и мои лични познати и роднини, хора, които не са идвали примерно през последните 6 – 7 години, когато дойдат в града, остават удивени от това как градът се е променил – с нова инфраструктура, нов транспорт, екологично чист. Не е само метрото! Вие ползвате всичките блага на този град и нямате никакво право да казвате, че този не е хубав и че не се развива в правилната насока!
Много ми се иска, господин Бойчев, да кажете какво разбирате под „безумен начин на изглеждане“. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Думата за реплика има господин Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Бойчев, съобразно Вашето заявление за мерките, които ще подкрепите в този Законопроект, вече съм спокоен, защото на практика се оказа, че ще подкрепите целия Законопроект.
Искам да подчертая, че реално, на практика, ефективно за първи път и то за първи път и по отношение на този нормативен акт се осъществява общинската политика в столицата да реши заварен, тежък проблем – с реституциите в имотите, които, няма да ги наричам, са „публична общинска собственост“, но би следвало да имат характера на публична общинска собственост. И тук, за да съобразите смисъла и значението на това, което се предлага, моля, направете разлика: Четиридесетото народно събрание наложи мораториум за район „Студентски“, който обхвана всичко. На практика блокира правния живот в Студентски град, без значение кои от сделките са били законни, кои са били незаконни, кои реституции са били правилни, кои са били неправилни. Моля, вижте, забележете, че в този Законопроект се дава правилен правен изход. Прави се законодателната стъпка да се уредят за първи път от повече от 20 години правните последици – реално и ефективно.
Колегата Лилков сигурно ще възрази, ще каже: „Този девиз го имаше и преди, и ние сме обещавали като общински съветници, че ще обезщетяваме“. Да, но не обезщетяваме. Ето с този Законопроект на практика се дава възможността това да стане.
Бих могъл да развия много детайли по тази тема, която и Вие познавате добре, но времето ми изтече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Друга реплика?
Заповядайте, господин Лилков.
ВИЛИ ЛИЛКОВ (РБ): Благодаря, господин Председател.
Малко стари рефлекси се възбудиха от общинския съвет. Това, което искам да кажа на колегата Бойчев, е, че преди да започнем да обсъждаме промяна в Закона за устройство и застрояване на Столична община, трябва да направим други две неща.
Първо, да преразгледаме как се изпълнява Общият устройствен план.
Второ, как се изпълняват общинските планове за развитие и съответно политическата визия за развитие на града.
Има въпрос, който стои преди това: дали това административно делене на Столична община отговаря на политическата визия, която сме заложили? Двадесет и шест години Столична община има – тук ще използвам думата „безумно“, безумно административно устройство. Начинът, по който Столична община се управлява чисто административно, не отговаря на големите политически цели, които тя си е поставила в стратегическите документи. Затова Ви казвам: трябва анализ на всички тези въпроси преди това, и тогава да мислим да изменяме алинеи и параграфи в Закона за устройство и застрояване на Столична община.
Колеги, моля Ви, разберете го. Знам, че не е работа на Народното събрание, но общинският съвет, уверявам Ви, няма този капацитет. Досега той нито веднъж не е обсъдил хода на изпълнението на Общия устройствен план, който ще изтече – неговият хоризонт, след няколко години. Нито веднъж не е обсъден общински план за развитие, как е изпълнен. И ние сега се нагласяваме към инвеститорския интерес. Моля Ви, твърдя, девизът на София и днес е: „Растеж без развитие“. (Шум, възгласи и реплики от ГЕРБ.) Мога да го докажа. Помислете върху това, което Ви казвам! (Реплики и възгласи.) Погледнете документите, които сме приемали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Дуплика – господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Благодаря, господин Председател.
Няма да си позволя и не бих политизирал толкова специализиран Закон. Нямам разминаване с това, което каза колегата Лилков – той е прав.
Преди да тръгнем да променяме каквото и да е в Закона за устройство и застрояване на Столична община, който е и Общ устройствен план на София – има колеги, които знаят, че той е труд на няколкостотин човека, колективи, години наред работа. Беше сериозно да се направи анализ на неговото изпълнение. Затова си позволих да кажа, господин Ненков, че има редица неща, които са ясно записани, установени законови срокове, които специализираната администрация на Столична община трябваше да изпълни, единият от които е подробните устройствени планове и всяка отделна важна, жизнена дейност в града да бъде регламентирана. Нищо от това не е направено до момента в изпълнение на Закона за устройство и застрояване на Столична община.
Не съм си позволил и никога няма да кажа, че градът не е хубав. Казах, че допуснахме определени райони безумно да се застрояват и да се развиват. Мисля, че това е обективната оценка, която споделя всеки непредубеден жител на столицата и човек, на когото му се наложи да пребивава в някои от тези квартали. Знаете как бяха застроявани, знаете как беше изграждана инфраструктурата или по-скоро не беше изграждана инфраструктурата, въобще такъв тип обществени и публични нужди в определени квартали на София са трудно достъпни за столичани.
С идеята да се решат няколко проблема, които има столичната администрация в момента, ние сме изправени да закърпим Закона, без да отворим големия разговор за състоянието на града от приемането на новия Общ устройствен план и това ли са единствените промени, които трябва да бъдат направени?
Въпреки това – това Народно събрание е с малко време до края, пак казвам, ние ще бъдем водени само и единствено от интереса на столичани в разглеждането на предложените промени. Очаквайте от нас, където той доминира, да получава подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебатите по настоящия Законопроект.
Възползвам се от правото по чл. 69, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да обявя гласуването за утре сутринта в 9,00 ч.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Вносители: Александър Ненков и група народни представители на 19 октомври 2016 г.
Има един-единствен доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Господин Ненков, както се казва, днес е Вашият ден.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 654-01-128, внесен от Александър Ненков и група народни представители
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител господин Александър Ненков.
Със Законопроекта се предлага председателите на общински съвети и кметове, които преди избирането им са били държавни служители, да ползват неплатен служебен отпуск за времето, през което заемат съответната изборна длъжност. По този начин ще се даде възможност на тези лица след прекратяване на мандата им като председатели на общински съвети или кметове да заемат предишната си длъжност.
Предложените промени в Законопроекта се подкрепят от Националното сдружение на общините в Република България и от Националната асоциация на председателите на общинските съвети.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха предложените промени, като се изразиха становища за необходимостта от прецизиране на текстовете, предложени в Законопроекта.
Обърнато бе внимание, че по отношение на кметовете, както и за всички останали изборни длъжности – народни представители, президент и вицепрезидент и избраните от страната членове на Европейския парламент, въпросът е уреден в Изборния кодекс. В тази връзка е целесъобразно по аналогичен начин да бъде уреден и въпросът за председателите на общински съвети, като между двете гласувания на Законопроекта е необходимо предложените текстове да се синхронизират с разпоредбите на § 6 от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 13 гласа „за“ ,без “против” и “въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 654-01-128, внесен от Александър Ненков и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Ненков.
Липсва доклад от Комисията по правни въпроси и от вносителя не виждам.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Аз съм вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Вие сте вносител? Искате думата?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Това е Законопроект, който е предложен от Националното сдружение на общините и от Националното сдружение на председателите на общински съвети. Имахме една работна група между почти всичките парламентарни групи преди няколко месеца и всички се обединихме около това да внесем такъв Законопроект. Аз съм вносител, но и представители от почти всички парламентарни групи също. Законопроектът обхваща държавни служители, когато бъдат избрани за председатели на общински съвети или кметове на населени места, да ползват така наречения „неплатен отпуск“, а именно когато свърши техният мандат, да могат да заемат съответната длъжност, която са заемали преди да встъпят в длъжност.
И в Комисията изразих, че според мен трябва да се разгледат два аспекта. Ако приемем, че кметовете, които бъдат избрани, тъй като е мажоритарен изборът, имат мандат от 4 години, там може да се поспори дали е необходимо да го има това нещо или не, тъй като имат много по-сериозно устойчивост в следващите четири години, то трябва да направим разлика с председателите на общински съвети, тъй като в крайна сметка зависят изцяло от мнозинството в съответния общински съвет, има много такива случаи, където председателите са избирани за по няколко месеца, след това, сами разбирате, мнозинството се променя и съответно председателят на общинския съвет също.
Според мен би било добре да помислим в тази насока с уговорката, че между двете четения и гласувания, ако има, разбира се, предложения, ще се радвам да ги обсъдим и да намерим правилното сечение, тъй като, от една страна, наистина тази непоследователност и възможност за честа смяна на председателите на общински съвети специално би била проблем и не би карала държавните служители да заемат такива длъжности.
Тъй като всяка една от политическите партии излъчва по време на избори, особено за местно самоуправление и местната власт, своите кандидати за местна администрация, за кметове и общински съветници, много добре знаем колко е трудно някой път в някои населени места да намерите подходящите кандидати с добро образование, с опит в различни администрации или бизнес. Следователно една такава мярка би накарала един обикновен държавен служител да направи тази крачка, тъй като все пак знае, че е гарантирано неговото място, в случай че нещата не се получат, както в началото е имало идея.
Така че това в различни населени места, където е трудно да намерим подходящи кандидати, да накараме тези хора, тъй като имат опит и експертиза, да бъдат полезни за местната администрация и за самите населени места.
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Разбрахме от доклада, че Законопроектът на Комисията е подкрепен единодушно.
Изказвания? Няма.
Закривам дебатите, уважаеми колеги. Тук се възползвам от правото си по чл. 69, ал. 1, да обявя, че гласуването по настоящия Законопроект ще бъде утре при започване на заседанието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание, уважаеми колеги.
Утре редовно заседание на парламента с начало 9,00 ч. Желая Ви успешен следобед. (Звъни.)

(Закрито в 15,24 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:

Иван К. Иванов

Секретари:

Георги Търновалийски
Юлиан Ангелов