Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Янаки Стоилов и Иван К. Иванов

Секретари: Айхан Етем и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание.
Предлагам на Вашето внимание следната програма за 21 и 22 декември 2016 г.
Започваме с насрочените от вчера гласувания на основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Точка 1 – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност. Вносител – Министерският съвет.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Вносител – Министерският съвет – продължение.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. Вносители – Михо Михов и група народни представители.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
Първият Законопроект е с вносител Петър Славов и група народни представители, втори Законопроект – вносители Александър Ненков и Станислав Иванов.
7. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за регионалното развитие. Вносител – Министерският съвет.
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26 септември 2016 г.)
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет.
10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване.
11. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис. Вносител – Министерският съвет.
12. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Вносител – Министерският съвет.
13. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори. Вносител – Министерският съвет.
Гласуваме.
Гласували 156 народни представители: за 135, против 4, въздържали се 17.
Предложението е прието.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника е постъпило предложение от господин Валери Симеонов в седмичната програма да бъде включен за второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове – Общ Законопроект.
Проблемът е, че няма изготвен доклад за второ гласуване, поради което предложението е недопустимо за разглеждане в пленарната зала.
Второто предложение за включване в седмичната ни програма е на господин Петър Славов и Мартин Димитров. Предлагат Законопроект за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, буква „а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, внесен на 19 септември 2016 г. от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Причината да предложим този Законопроект е, че вчера, при дебата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол обърнахме внимание, че е Законопроект по същата материя, най-вече за така наречените „обособени части“ – как те се продават от Агенцията за приватизация, не трябва ли да има решение на Народното събрание, както ние считаме, когато се продават обособени части от предприятия, включени в така наречения „забранителен списък“. Този Законопроект вчера не беше включен в програмата независимо от разпоредбата на чл. 78 от Правилника.
За да не водим безсмислени спорове дали трябва, или не трябваше вчера да бъде разгледан и предвид, че отложихме гласуването по другия Законопроект за тази сутрин, ние го предлагаме по чл. 50, ал. 3. Считаме, че е хубаво и той да бъде разгледан, както, между другото, изисква и Правилникът, защото наистина разглежда същата материя – доста сериозен проблем, както всички се убедихме и от дебата вчера, и от изказването и отляво, и от центъра, и отдясно, които показаха, че по тази тема очевидно не може да има разминаване между леви и десни убеждения, защото до голяма степен става дума за елементарна справедливост и за точно прилагане на закона, а не своеволно тълкуване и до голяма степен заобикалянето му от един или друг чиновник.
Предлагаме Ви да го включим в дневния ред, да проведем дебата. Ако прецените, че не сме прави, че наистина обособени части от предприятия, които изрично са включени в забранителния списък, не трябва да бъдат продавани без решение на Народното събрание, за да не стигаме до абсурда, когато такова предприятие стои в забранителния списък, обаче те са му разпродали междувременно всички активи и то е останало куха структура само с пасиви и със задължения.
Очевидно не това е била целта на законодателя, поне както аз я разбирам. Предполагам много от Вас, колеги, са гласували тези текстове в предишни години в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Интересно ми е да чуя каква е била тяхната воля и не е ли наистина налице заобикаляне на Закона, както се случи с дипломатическия клуб, а и както чухме вчера отляво и от други колеги напълно възможно е да се случи и на много други места? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 133 народни представители: за 53, против 6, въздържали се 74.
Предложението не е прието.
Прегласуване – Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, виждам, че някои колеги стоят прави. Мисля, че не успяха да гласуват и давам възможност да коригират своя вот, защото: редно ли е едно предприятие да е в забранителния списък, а да се продават обособени части от него? Никога Законът не е позволявал такова нещо. Това е тълкувателен Законопроект, който казва, че щом едно предприятие е в забранителния списък не може да продавате неговите активи. Иначе, накрая в забранителния списък остава само табелата, а активите – те са ги продали.
Призовавам българския парламент на база на изказванията, които вчера бяха направени, да си удържите на думата. Имаше колега от БСП – колегата Кристиан Вигенин, който каза, че подкрепя тази теза. Нека да видим сега колегите от БСП как гласуват. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Да видим председателя на Комисията – Петър Кънев, който се въздържа, как е гласувал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, имате предложение за прегласуване, а не за защита по същество.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че се обръщам към Вас, колеги, с молба за гласуване. (Силен шум и реплики от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Разбрах, искате прегласуване. (Силен шум и реплики.)
Прегласуване, колеги.
Гласували 119 народни представители: за 88, против 9, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 14 декември 2016 г. до 20 декември 2016 г.:
Проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по енергетика.
Доклад на дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за период 20 юли 2016 г. – 20 декември 2016 г. Вносител – Комисията за разкриване на документите по Закона. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Започваме с насрочените за днес гласувания на законопроекти, обсъдени на първо гласуване във вчерашното пленарно заседание.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител е Министерският съвет на 14 ноември 2016 г.
Гласували 134 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояването на Столичната община. Вносител е Министерският съвет на 1 ноември 2016 г.
Гласували 131 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 27.
Предложението е прието.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация с вносител народния представител Александър Ненков и група народни представители от 19 октомври 2016 г.
Гласували 129 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ.
Господин Добрев, слушаме Вашия доклад.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Николай Николов – заместник-министър на енергетиката, господин Николай Налбантов – директор дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Александрина Димитрова – началник отдел дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Валентина Илиева – държавен експерт в дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво ефективно развитие“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно становище?
Моля, уважаеми колеги, гласувайте за допуск в залата на предложените лица.
Гласували 120 народни представители: за 111, против 5, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, осигурете достъп до залата на гостите.
Господин Добрев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 602-01-72, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2016 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, изказвания по наименованието на Закона и параграфи от 1 до 5 по вносител? Няма желаещи.
Гласуваме анблок текст на вносителя, подкрепен от Комисията за наименованието на Закона, както и параграфи от 1 до 5, които са подкрепени от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „която да осигури“ се заменят с „както и алтернативни мерки, които да осигурят“, а думите „спестена енергия“ се заменят с „енергийни спестявания“;
2. В ал. 4 текстът преди т. 1 се изменя така: „Разликата между общата кумулативна цел по ал. 1 и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки, се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания между следните задължени лица:”.
3. Създават се ал. 6, 7, 8, 9, 10 и 11:
„(6) Алтернативна мярка е всяка мярка на политика, която води до постигане на енергийни спестявания при крайното потребление на енергия различна от схемата за задължения за енергийни спестявания.
(7) Алтернативните мерки, които ще се прилагат, очакваните прогнозни енергийни спестявания от тях и отговорните за тяхното изпълнение органи се посочват в националните планове за действие по енергийна ефективност, като могат да се прилагат една или повече от следните мерки на политика:
1. енергийни данъци или данъци за въглероден диоксид, чийто ефект е намаляване на крайното потребление на енергия;
2. схеми и инструменти за финансиране или фискални стимули, които водят до прилагане на енергийноефективни технологии или техники и чийто ефект е намаляване на крайното потребление на енергия;
3. разпоредби или доброволни споразумения, които водят до прилагане на енергийноефективни технологии или техники и чийто ефект е намаляване на крайното потребление на енергия;
4. стандарти и норми, целящи подобряване на енергийната ефективност на продуктите и услугите, в това число на сградите и на превозните средства, с изключение на стандартите и нормите, които са задължителни и приложими в съответствие с правото на Европейския съюз;
5. схеми за етикетиране на енергийната ефективност, с изключение на схемите, които са задължителни и приложими в съответствие с правото на Европейския съюз;
6. образование и обучение, включително консултантски програми в областта на енергетиката, водещи до прилагането на енергийноефективни технологии или техники и чийто ефект е намаляване на крайното потребление на енергия.
(8) В националните планове за действие по енергийна ефективност се включват една или повече алтернативни мерки, които отговарят на следните критерии:
1. предвиждат поне два междинни периода за отчитане и прилагането на мярката допринася за постигане на общата кумулативна цел за спестена енергия при крайното потребление на енергия до 31 декември 2020 г.;
2. определят отговорностите на органите на изпълнителната власт, участващите и изпълняващите лица;
3. определят по прозрачен начин енергийните спестявания, които трябва да се постигнат;
4. обемът на енергийните спестявания, който трябва да се постигне от дадена мярка се изразява под формата на крайно, или на първично енергийно потребление по коефициенти на превръщане съгласно наредбата по чл. 18, ал. 1;
5. изчисляват енергийните спестявания от прилагането на мярката по методи и принципи съгласно наредбата по чл. 18, ал. 2;
6. гарантират наблюдение на резултатите и предвиждат подходящи мерки, когато напредъкът е незадоволителен;
7. предвиждат ежегодно публикуване на данните за годишните тенденции в енергийните спестявания.
(9) При включването алтернативните мерки трябва да отговарят и на следните допълнителни критерии:
1. за мерките по ал. 7, т. 2-6 – предвиждат въвеждането на система за контрол, която включва и независима проверка на статистически значим дял от мерките за подобряване на енергийната ефективност;
2. за мярката по ал. 7, т. 3 – предвижда участващите лица да представят и да оповестяват публично годишни доклади за постигнатите енергийни спестявания, когато е приложимо.
(10) Обхватът и оценката на ефекта от изпълнените алтернативни мерки се посочва в ежегодните отчети за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност.
(11) Не се допуска двойно отчитане на енергийните спестявания от изпълнението на индивидуалните цели на задължените лица и от прилагането на алтернативни мерки.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по § 6? Няма желаещи.
Колеги, гласуваме текст на вносителя, редактиран от Комисията за § 6.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по параграфи от 7 до 10 по вносител? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, гласуваме текстове на вносителя, подкрепени категорично от Комисията, за параграфи от 7 до 10 включително.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 11 има предложение от народните представители Делян Добрев, Александър Ненков и Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В Глава трета, Раздел I се създава чл. 30а:
„Чл. 30а. (1) При възлагане на обществена поръчка за доставка на стойност, равна или по-висока от посочените в чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „б“ и т. 2, букви „б“ и „в“ от Закона за обществените поръчки, публичният възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1-6, т. 7, предложение първо, т. 10-13 и 17 от същия Закон закупува следните продукти, свързани с потребление на енергия:
1. продукти, отговарящи на критерия за принадлежност към най-високия възможен клас на енергийна ефективност, при съобразяване на необходимостта от осигуряване на достатъчно конкуренция в случаите, когато продуктът е включен в предмета на наредбата по чл. 12, т. 1 от Закона за защита на потребителите за изискванията за етикетиране и предоставяне на стандартна информация за продукти, свързани с енергопотреблението по отношение на консумацията на енергия и други ресурси;
2. продукти, съответстващи на показателите за енергийна ефективност, когато продуктът не попада в обхвата на т. 1, но е включен в предмета на мярка за прилагане съгласно Наредбата за допълнителните мерки, свързани с прилагането на регламенти, приети съгласно чл. 15 от Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продуктите, свързани с енергопотреблението (обн., ДВ, бр. …);
3. офис оборудване, определено и отговарящо на изискванията на Приложение „B” на Споразумението между правителството на Съединените американски щати и Европейския съюз за координирането на програми за етикетиране на енергийната ефективност на офис оборудване;
4. автомобилни гуми, които отговарят на критерия за най-висок клас енергийна ефективност на използване на горивата, както е определено в Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (ОВ, L 342/46 от 22 декември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1222/2009“.
(2) Алинея 1, т. 4 може да не се прилага по съображения за безопасност или за общественото здраве при закупуването на гуми с най-висок клас на сцепление с влажна пътна настилка или с най-висок клас на външен шум при търкаляне съгласно Регламент (ЕО) № 1222/2009.
(3) При възлагане на обществена поръчка за услуга на стойност, равна или по-висока от посочените в чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „в“ и т. 2, букви „б“ и „г“ от Закона за обществените поръчки, публичният възложител по ал. 1 изисква от изпълнителя да използва при изпълнението само продукти, отговарящи на изискванията по ал. 1. Изискването се прилага само към нови продукти, закупени от изпълнителите, отчасти или изцяло, за целите на изпълнението на услугите.
(4) Когато орган или лице по ал. 1 сключва договор за покупка или договор за наем на сграда, тя трябва да отговаря на минималните изисквания за енергийни характеристики, удостоверено със сертификат за енергийни характеристики.
(5) Алинея 4 не се прилага, когато целта на покупката е сградата да бъде:
1. основно обновена или разрушена;
2. препродадена, без да се използва за собствени нужди;
3. запазена като сграда културна ценност, включена в обхвата на Закона за културното наследство.
(6) Алинеи 1, 3 и 4 не се прилагат, ако противоречат на разходната ефективност, икономическата осъществимост, устойчивостта в по-широк смисъл, техническата пригодност, както и на наличието на достатъчно конкуренция.
(7) Алинеи 1-4 не се прилагат за договорите на въоръжените сили, ако противоречат на характера и дейността на въоръжените сили.
(8) Алинеи 1 и 3 не се прилагат при доставка на военно оборудване и чувствително оборудване по смисъла на § 2, т. 2, съответно т. 65 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки.
(9) Министърът на икономиката съставя и публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката списък на продуктите по ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по § 11? Няма желаещи.
Гласуваме, уважаеми колеги, текст на вносителя, редактиран от Комисията и съответно подкрепен от нея, за § 11.
Гласували 98 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14:
„§ 14. В чл. 33 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1 думата „нова“ се заменя с „новоизградена“, а думите „проектни енергийни характеристики на сградата“ се заменят с „енергийни характеристики на нова сграда“.
2. В ал. 2 думите „за проектни енергийни характеристики на сградата“ се заменят с „по ал. 1“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Сградите за обществено обслужване в експлоатация с разгъната застроена площ над 250 кв. м
и сградите в експлоатация подлежат на задължително обследване и сертифициране с изключение на:“;
б) точка 3 се изменя така:
„3. нежилищни сгради с ниско потребление на енергия, използвани за селскостопанска дейност;“
в) в т. 6 думата „сградите“ се заменя с „обособени сгради“.
2. Алинея 3 се отменя.
3. В ал. 4 думите „по ал. 3“ се заменят със „за обществено обслужване“.
4. В ал. 5 думите „за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 500 кв. м, а от 9 юли 2015 г.-“ се заличават.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания? Параграфи от 12 до 20 включително бяха докладвани. Няма желаещи.
Уважаеми колеги, гласуваме анблок текстове на вносителя, подкрепени и редактирани от Комисията съответно за параграфи от 12 до 20 включително.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24:
„§ 24. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се отменя.
2. В ал. 7 думите „включва енергийно обследване на съответното предприятие или промишлена система“ се заменят с „отговаря на минималните изисквания за енергийни обследвания, определени с наредбата по ал. 6.“
3. Създават се ал. 8 и 9:
„(8) Лицата по ал. 7 декларират прилагането на система за управление на енергията или на околната среда и представят доказателства, че приложената от тях система за управление отговаря на минималните изисквания за енергийни обследвания, определени с наредбата по ал. 6, в едномесечен срок от придобиването на сертификата.
(9) Предприятията, извършващи производство, пренос, разпределение и доставка на енергия, не подлежат на задължително обследване по ал. 1.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания, уважаеми колеги, по предложените параграфи от 21 до 30 включително? Няма желаещи.
Гласуваме текстовете на вносителя, подкрепени и редактирани от Комисията, за параграфи от 21 до 30 включително.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34.
Параграф 35 – предложение от народните представители Делян Добрев, Александър Ненков и Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35:
„§ 35. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 14 се изменя така:
„14. „Нова сграда“ е всяка новоизградена сграда до 6 години от въвеждането й в експлоатация.“
2. Точка 20 се отменя.
3. Точка 25 се изменя така:
„25. „Промишлена система“ е обособена съвкупност от производствени сгради, съоръжения, технологично оборудване и спомагателни стопанства, в рамките на която предприятие осъществява дейност за производство на стоки или предоставяне на услуги.“
4. В т. 30 думите „проектни енергийни характеристики на сграда“ се заменят с „енергийни характеристики на нова сграда“.
5. Създават се т. 37 – 39:
„37. „Мярка на политика“ означава регулаторен, финансов, фискален или доброволен инструмент или инструмент за предоставяне на информация, официално въведен и прилаган с цел създаване на спомагателна рамка, изискване или стимул за участниците на пазара да предоставят и закупуват енергийни услуги и да предприемат други мерки за подобряване на енергийната ефективност.
38. „Нежилищни сгради с ниско потребление на енергия, използвани за селскостопанска дейност“ са сгради, които не потребяват енергия за отопление, вентилация и охлаждане.
39. „Първично енергийно потребление“ е брутното вътрешно потребление, намалено с крайно неенергийно потребление.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36:
„§ 36. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 4 след думата „спестявания“ се добавя „31 декември“.
2. В § 7 ал. 2 се отменя.
3. Параграф 8 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по параграфи от 31 до 36 включително? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, гласуваме направените предложения от вносителя, които са подкрепени и редактирани от Комисията, за параграфи от 31 до 36 включително.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37:
„§ 37. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на икономиката съставя и публикува списъка по чл. 30а, ал. 1.
(2) До съставянето и публикуването на списъка по чл. 30а, ал. 1 се прилагат досегашните Указания за прилагане на изисквания за енергийна ефективност и енергийни спестявания, при възлагане на обществени поръчки за доставка на оборудване и превозни средства и закупуване и/или наемане на сгради с високи показатели за енергийна ефективност, с цел минимизиране на разходите за срока на експлоатацията им.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по § 37, който е част от „Преходни и заключителни разпоредби“? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, текст на вносителя, редактиран от Комисията, за § 37.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Параграф 38 – предложение от народните представители Делян Добрев, Александър Ненков и Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38:
„§ 38. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13, ал. 2, в текста преди т. 1 след думите „регулиране на“ се добавя „бизнес плановете и“;
2. В чл. 21, ал. 1 т. 18 се изменя така:
„18. издава, прехвърля и отменя месечни сертификати на производителите на електрическа енергия за произхода на стоката електрическа енергия, произведена при високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;“.
3. В чл. 25:
а) в ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. сертификатите за произход на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;“
б) в ал. 2 думите „чл. 162, ал. 4“ се заменят с „чл. 163в, ал. 3“.
4. В Глава единадесета в наименованието на Раздел II се създава изречение второ: „Сертификати за произход“.
5. В чл. 162:
а) в ал. 1 се създава изречение трето: „Издадените на производителя месечни сертификати за произход се прехвърлят на обществения доставчик, съответно на крайните снабдители, за изкупеното количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.“;
б) алинеи 4 и 5 се отменят.
6. В Глава единадесета, Раздел II се създават чл. 163б,163в и 163г:
„Чл. 163б. (1) Сертификатът за произход е електронен документ, който се издава за 1 MWh електрическа енергия на производител за нетното производство на електрическа енергия, измерено на изхода на централата и подадено към съответната електрическа мрежа, при спазване на изискванията за точност, надеждност и невъзможност за подправяне.
(2) Сертификатът съдържа:
1. наименованието, местоположението, вида и общата инсталирана мощност на централата;
2. началната и крайната дата на периода, в който е произведена електрическата енергия;
3. долната топлина на изгаряне на горивото, използвано за производството на електрическата енергия;
4. количеството на топлинната енергия, произведена едновременно с електрическата енергия, както и количеството на потребената топлинна енергия;
5. количеството на електрическата енергия, произведена при високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, определено съгласно наредбата по чл. 162, ал. 3;
6. спестяванията на първична енергия, изчислени съгласно наредбата по чл. 162, ал. 3;
7. номиналната ефективност на енергийния обект за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;
8. получената инвестиционна помощ за изграждането на енергийния обект за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия от национална или европейска схема за подпомагане;
9. всякакъв друг вид подкрепа, предоставена за единица енергия по национална схема за подпомагане;
10. вида на националната схема за подпомагане;
11. датата, на която всяка от инсталациите на енергийния обект е въведена в експлоатация;
12. датата и държавата на издаване;
13. уникален идентификационен номер.
(3) За всяка единица произведена електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия може да се издава само един сертификат за произход, който е със срок на валидност 12 месеца от производството на съответната единица енергия.
(4) Сертификатът за произход се издава по искане на производителя на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, и се използва от производителя, за да докаже, че електрическата енергия е произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.
Чл. 163в. (1) Издаването, прехвърлянето и отмяната на сертификатите за произход на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия се извършват по електронен път.
(2) Сертификатът за произход се смята за отменен, след като бъде използван за доказване произхода на енергията пред крайния клиент или с изтичането на срока на валидност.
(3) Условията и редът за издаване, прехвърляне и отмяна на сертификатите за произход на електрическата енергия от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия се определят с наредба, приета от комисията.
Чл. 163г. (1) Комисията признава сертификатите за произход, издадени от компетентните органи в другите държави – членки на Европейския съюз, и в държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
(2) Комисията може да откаже признаването на сертификат за произход по ал. 1, когато не е изпълнено някое от изискванията на чл. 163б, ал. 2.
(3) За всеки влязъл в сила отказ по ал. 2 се уведомява Европейската комисия.
(4) Сертификатът за произход, който не е признат от комисията, се признава, когато след нотифициране по ал. 3 Европейската комисия приеме решение, изискващо признаване.“
7. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1 т. 51 се отменя;
б) в § 1а думите „Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар и
за изменение на Директива 92/42/ЕИО" се заменят с „Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB, L 315/1 от 14 ноември 2012 г.)“.“
Комисията предлага да се създаде нов § 39:
„§ 39. До приемането на наредбата по чл. 163в, ал. 3 от Закона за енергетиката се прилага наредбата по чл. 162, ал. 4 от същия закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по предложените два параграфа? Няма желаещи.
Преди това само да поясня, че при гласуването на § 37, който е част от „Преходни и заключителни разпоредби“, сме гласували и наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Сега, уважаеми колеги, гласуваме текст на вносителя, редактиран от Комисията, за § 38, и предложението на Комисията за създаване на нов § 39.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети, с което и Законопроектът на второ четене.
Благодаря Ви, господин Добрев.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Вносител е народният представител Димитър Гечев на 6 декември 2016 г., приет на първо гласуване на 16 декември 2016 г.
Има доклад от Комисията по земеделието и храните. Нейният председател сигурно е ангажиран с други важни въпроси. Затова честта и отговорността да докладва Законопроекта се пада на госпожа Караянчева.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 654-01-136, внесен от народния представител Димитър Иванов Гечев на 6 декември 2016 г., приет на първо гласуване на 16 декември 2016 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Има ли изказвания по наименованието? Няма.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за наименованието на предложения Закон.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 1 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 1. В чл. 18е, ал. 9 думите „до края на март“ се заменят с „ежегодно до края на месец март“, а накрая се добавя „по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАРА”.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 1, редактиран от Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 2 има предложение на Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 3, а предложението по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 27, т. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди буква „а” думите „всяка година“ се заменят с „ежегодно“, а след думата „януари” се добавя „формуляр по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ИАРА, съдържащ”.
2. В буква „б” след думата „възраст” се добавя „националност, продължителност на работното време”.
3. Създават се букви „в”, „г“, „д“ и„е“:
„в) броя на наетите лица с висше образование в областта на рибарството и аквакултурите;
г) броя на лицата, които работят без заплащане;
д) приходи от продажби, други приходи, стойност на труда на лицата, които работят без заплащане, разходи за персонал, за електрическа енергия, за зарибителен материал, за рибни фуражи, за ремонт и поддръжка, други оперативни разходи, субсидии за дейността и за инвестиции, потребление на основен капитал, обща стойност на активите, финансови приходи и разходи, задължения, нетни инвестиции, използван зарибителен материал и рибни фуражи и тегло на продажбите по видове аквакултури;
е) приложени ветеринарномедицински препарати или лечение и смъртност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по § 2? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя, редактиран от Комисията за § 2.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 3 има предложение от Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Създава се чл. 27а:
„Чл. 27а. (1) Лице, регистрирало предприятие за преработка на риба и други водни организми, предоставя на ИАРА ежегодно до края на месец януари формуляр за икономическа статистика по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на ИАРА.
(2) Формулярът по ал. 1 съдържа:
а) броя на наетите лица по пол, възраст, националност, продължителност на работното време и образование;
б) броя на лицата, които работят без заплащане;
в) приходи от продажба, други доходи, стойност на труда на лицата, които работят без заплащане, разходи за персонал, за електрическа енергия, за риба и други суровини за преработката, други експлоатационни разходи, субсидии за дейността и за инвестиции, потребление на основен капитал, обща стойност на активите, финансови приходи и разходи, задължения, нетни инвестиции и тегло на суровината по видове и по произход.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по § 3? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 3, редактиран от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По § 4 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 4. Създава се нов чл. 69б:
„Чл. 69б. На лице, което наруши разпоредбата на чл. 27а, ал. 1, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.”.“
„Заключителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Има ли изказвания по предложените два параграфа и наименованието на подразделението?
Няма.
Гласуваме анблок текста на вносителя за § 4, редактиран от Комисията, текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона, подкрепен от Комисията, както и текста на вносителя за § 5, подкрепен от Комисията.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, с което е приет на второ четене и Законът за рибарството и аквакултурите.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Вносител е Министерският съвет на 20 септември 2016 г.
Има доклад от Комисията по околната среда и водите.
Ще го представи господин Мартинов.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО МАРТИНОВ: Господин Председател, колеги! Моля за достъп в залата на заместник-министъра Бойко Малинов и на Славея Стоянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно становище? Няма.
Гласуваме направеното процедурно предложение за достъп до залата.
Гласували 66 народни представители: за 59, против 1, въздържали се 6.
Предложението не е прието. (Няма кворум.)
Продължете със Законопроекта. Гостите няма да влязат в залата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Поискайте прегласуване.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО МАРТИНОВ: Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Прегласуване на процедурата. Видях, че някои не успяха да гласуват.
Гласували 66 народни представители: за 62, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ЖИВКО МАРТИНОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 602-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 24 ноември 2016 г., Комисията по околната среда и водите, разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 602-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2016 г.
От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: Атанаска Николова – заместник-министър, Бойко Малинов – заместник-министър, Боряна Каменова – директор „Политика по изменение на климата”, Първолета Лулева – директор „Превантивна дейност“, Светла Генева – старши експерт в отдел „Предотвратяване на промишленото замърсяване”, и Ивайло Петков – парламентарен секретар.
Заседанието беше открито от председателя Станислав Иванов, който представи гостите и обяви дневния ред, приет от членовете на Комисията.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Бойко Малинов, който посочи следните основни цели на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда:
На първо място, транспониране на Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда и регламентиране на случаите на изключения от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) вследствие на природни явления като наводнения, свлачища, земетресения и в изключителни за страната ни случаи – за намаляване на последствията от тях върху околната среда и човешкото здраве. Актуализиране на критериите за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС с включване на риск от големи аварии и бедствия, в това число причинени от изменението на климата, както и конкретизиране на изискванията за предоставяне на информация от възложителя на инвестиционно предложение, за гарантиране на цялостност и обхватност на документацията и нейната оценка по процедурата за преценяване на необходимостта от ОВОС, актуализиране на изискванията за съдържание на доклада за ОВОС с включване и на оценка на риска от големи аварии и бедствия, въздействие на инвестиционното предложение върху климата и уязвимостта спрямо изменението на климата, дейности по събаряне, разрушаване и извеждане от експлоатация, както и регламентиране на възможност за задължително провеждане на ОВОС без процедура по преценка – за намаляване на регулаторната и административна тежест, облекчаване и ускоряване на инвестиционния процес и предотвратяване на конфликт на интереси както за лицата, участващи в процедурите по ОВОС, така и за компетентния орган по околна среда при актуализиране на изискванията за съдържание на Решението по ОВОС и оптимизиране на изискванията за осигуряване на обществен достъп до документацията по ОВОС.
С предложения Законопроект се изменят и допълват: Законът за чистотата на атмосферния въздух за транспониране на част от изискванията на Директива (ЕС) 2015/2193 на Европейския парламент и Съвета от 25 ноември 2015 година за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации и актуализиране и прецизиране на разпоредбите по отношение на флуорсъдържащите парникови газове и веществата, които нарушават озоновия слой, както и актуализиране и прецизиране на терминологията и разпоредбите по отношение на емисиите от неподвижни източници; Законът за защита от шум в околната среда – с цел прецизиране на сроковете за разработване/актуализиране и одобряване на стратегически шумови карти и планове за действие; Законът за водите – с цел осигуряване на координирана процедура в съответствие с чл. 2 на Директива 2014/52/ЕС за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, за оценка за въздействието върху околната среда и оценка за влошаване на състоянието на водите в съответствие с Рамковата директива за водите; Законът за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси – прецизиране на текстовете във връзка с разпоредби, които вече не са приложими, отнасящи се до старата система за класификация, етикетиране и опаковане на химични вещества и смеси, както и прецизиране на разпоредби, свързани с електронно подаване на докладването.
Очакваните резултати от прилагането на проекта могат да се обобщят така: Хармонизирано и приведено в съответствие с европейското национално законодателство посредством транспониране на Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г., което ще осигури по-голяма ефективност на процедурата по ОВОС за възложителите на инвестиционни предложения, за компетентния орган за провеждане на процедурата по ОВОС и за всички заинтересовани физически и юридически лица; Оптимизирани изисквания за осигуряване на обществен достъп до документацията по ОВОС и гарантиране на публичност и прозрачност на провеждане на процедурата по ОВОС на всеки етап от нея; Актуализирани критерии за преценка на необходимостта от ОВОС и изисквания за съдържанието на доклада за ОВОС, което ще осигури по-високо качество на подготовка и оценка на документацията по ОВОС – с оценка на риска от големи аварии и бедствия, както и климатичните промени през различните фази на инвестиционните предложения, в т.ч. при извеждане от експлоатация; Актуализирани приложение № 1 към чл. 92, т. 1 и приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС в съответствие с изискванията на Директива 2011/92/ЕС, което ще оптимизира процеса на ОВОС и ще допринесе за ускоряване и облекчаване на цялостния инвестиционен процес в България; ефективно прилагане на Директива 2002/49/ЕС за оценка и управление на шума в околната среда.
Ще се постигне още: Хармонизирано и приведено в съответствие с европейското национално законодателство за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации; Актуализирано законодателство чрез отмяна или корекция на някои неактуални разпоредби и прецизиране на терминологията по отношение на емисиите от неподвижни източници, както и подобряване на опазването на химичното състояние на подземните води, включително от непряко отвеждане на замърсители в тях чрез заустване на отпадъчни води в неподходящи съоръжения и чрез неправилно изградени съоръжения за подземни води и прецизирани текстове, отнасящи се до контрола по прилагането на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
Отношение по внесения Законопроект взеха: народният представител Борислав Великов – относно транспонирането на директивите, обсъждането с обществеността и използвана терминология, народният представител Манол Генов – относно съществуващи сондажни кладенци в страната, получили отговори от господин Малинов и госпожа Николова.
Председателстващият прикани към други изказвания, след което прекрати дискусиите и обяви процедура по гласуване, приета от Комисията.
След проведеното гласуване, Комисията по околната среда и водите с 13 гласа „за“, без „против“ и“въздържали се“ подкрепи законопроекта и изрази следното
Становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 602-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мартинов.
Следва доклад от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 602-01-53, внесен от Министерски съвет на 20 септември 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 декември 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Атанаска Николова – заместник-министър на околната среда и водите, както и следните представители на Министерство на околната среда и водите: госпожа Мария Гълъбова – началник отдел „Предотвратяване на промишленото замърсяване“, госпожа Силвия Димитрова – началник отдел „Оценка на въздействието върху околната среда и екологична оценка“ и господин Георги Михайлов – държавен експерт в дирекция „Опазване чистотата на въздуха“.
I. Сред основните цели на настоящия Законопроект е транспонирането в българското законодателство на изискванията на Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. В мотивите си вносителят на Проекта на закон посочва, че новите разпоредби следва да доведат до оптимизиране на процеса на ОВОС, което от своя страна би допринесло за намаляване на административната тежест и ускоряване и облекчаване на цялостния инвестиционен процес в страната. Предложените промени предвиждат по-голяма ефективност на процедурите по ОВОС като се актуализират както критериите за преценка на необходимостта от ОВОС, така и изискванията за съдържанието на докладите и решенията по ОВОС. С цел гарантиране на публичност и прозрачност на процедурите се оптимизира и осигуряването на обществен достъп до документацията по ОВОС.
II. Същевременно, с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се изменят и допълват Законът за чистотата на атмосферния въздух, Законът за защита от шум в околната среда, Законът за водите и Законът за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Промените в тези закони имат за цел преди всичко да ги актуализират чрез отмяна или корекция на някои остарели разпоредби и терминология, както и да прецизират хармонизирането на действащото национално законодателство с редица актове на Европейския съюз. Сред очакваните резултати са по-ефективно прилагане на Директива 2002/49/ЕС относно оценката и управлението на шума в околната среда, подобряване на опазването на химичното състояние на подземните води, както и прецизиране на текстове, отнасящи се до емисиите от неподвижни източници и контрола по прилагането на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
III. В допълнение, с настоящия Законопроект се цели и актуализиране на разпоредбите в българското законодателство по отношение на флуоросъдържащите парникови газове и веществата, които нарушават озоновия слой, във връзка с някои влезли наскоро в сила регламенти за изпълнение. Не на последно място, с Проекта на закон се предвижда да бъдат въведени и част от разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/2193 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации. Останалите изисквания на Директивата се очаква да бъдат транспонирани чрез наредба на Министерския съвет.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно с 12 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 602-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Алексиева.
Последният доклад е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ АВРАМОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 602 - 01 - 53, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 15 декември 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 602-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2016 г.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите: господин Бойко Малинов – заместник-министър, госпожа Първолета Лулева – директор на дирекция „Превантивна дейност“, госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата“, госпожа Силвия Димитрова – началник отдел „Оценка на въздействието върху околната среда“, господин Георги Терзов –началник отдел „Управление на речните басейни“, и госпожа Росица Петрова – държавен експерт в дирекция „Управление на водите“.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Бойко Малинов – заместник-министър на околната среда и водите.
Основната част от предложените промени са свързани с транспониране на Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда.
Законопроектът предлага регламентиране на случаите на изключения от извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) вследствие на природни явления и в изключителни за страната ни случаи – за намаляване на последствията от тях върху околната среда и човешкото здраве.
Актуализират се критериите за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС с включване и на риск от големи аварии и бедствия, в т. ч. причинени от изменението на климата. Конкретизират се изискванията за предоставяне на информация от възложителя на инвестиционно предложение, актуализират се и изискванията за съдържание на доклада за ОВОС. Предложено е също така да се регламентира възможността за задължително провеждане на ОВОС без процедура по преценка, с оглед на намаляване на регулаторната и административна тежест, облекчаване и ускоряване на инвестиционния процес и предотвратяване на конфликт на интереси както за лицата, участващи в процедурите по ОВОС, така и за компетентния орган по околна среда.
В Преходните и заключителни разпоредби са предложени и съответните промени в няколко закона в областта на екологичното законодателство.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха предложените промени. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа с „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 602-01-53, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Аврамова.
Това е Законопроект, внесен от Министерския съвет. Има ли желаещи да го аргументират, да предложат мотивите? Няма.
Откривам дебатите.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Ще направим опит да го гласуваме, уважаеми колеги.
Моля, квесторите, поканете движещи се и седнали в кулоарите народни представители и ги насочете към залата. Ще проверим кворума, ако не – ще се опитаме да го съберем по друг начин.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 602-01-53, внесен от Министерския съвет.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура – господин Мартинов, след което да Ви уведомя, уважаеми колеги, че предстои законопроект за второ гласуване.
Заповядайте, господин Мартинов.
ЖИВКО МАРТИНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, колеги! Моля срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Обратно становище? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме направеното процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Уважаеми колеги, преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ, № 602-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г., приет на първо гласуване на 2 юни 2016 г. – продължение.
Знаете, че имаше дебати по определени параграфи, предстои продължение.
Имаме Допълнителен доклад, Комисията по околната среда и водите заседава, господин Байрактаров обстойно по време на дебата разясни за какво иде реч. Сега ще видим какво ни информира Докладът.
Заповядайте с Допълнителния доклад.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Първо искам да уточня, че наистина благодаря на господин Байрактаров за прецизирането на текстовете и на проф. Дишовски и доц. Коцева, които участваха на нашата извънредна Комисия за прецизиране на текстовете.
„Допълнителен доклад към Доклад, вх. № 653-11-11 от 12 юли 2016 г., за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 602-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г., приет на първо гласуване на 2 юни 2016 г.
Има предложение по § 23. Това е предложение на господата Вили Лилков и Борислав Великов:
„В § 23 в чл. 59 се създава нова ал. 8:
„(8) Размерът на продуктовата такса по ал. 1 се определя въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Димитър Байрактаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС в редакцията до 4 ноември 2016 г.:
„В ал. 7 се създава изречение второ: Продуктова такса не се заплаща за биоразградимите пластмасови торбички за пазаруване, както и за пластмасовите торбички за пазаруване при условия, определени с наредбата по ал. 1.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 6:
„6. лицата, които не са представили доклад с фактически констатации по чл. 18, ал. 1.“
2. В ал. 2 думите „т. 2-5“ се заменят с „т. 2-6“.
3. В ал. 6 накрая се добавя „както и изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му“.
4. В ал. 7 навсякъде думите „полимерни торбички“ се заменят с „пластмасови торбички за пазаруване" и се създава изречение второ:
„Продуктова такса не се заплаща за биоразградимите пластмасови торбички за пазаруване, както и за пластмасовите торбички за пазаруване при условия, определени с наредбата по ал. 1.”
5. Създава се ал. 8:
„(8) Сроковете за издаване на заповедите по ал. 2 и 3, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1, не се прилагат в случаите, когато е необходимо извършването на допълнителна проверка за изясняване на фактите и обстоятелствата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги, по докладвания § 23? Няма. Включително господин Байрактаров е доволен.
Уважаеми колеги, гласуваме първо предложението на народните представители господин Лилков и господин Великов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 78 народни представители: за 29, против 2, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията, за § 23.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Параграф 57, който става § 59. Има направено предложение от народния представител Димитър Байрактаров, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от нашия Правилник в редакция до 4 ноември 2016 г.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 59:
„§ 59. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) в т. 5 думите „всяко физическо“ се заменят с „едноличен търговец“;
б) създава се т. 37а:
„37а. „Рециклиране на кораби“ е дейност по пълно или частично разглобяване на кораби за скрап в съоръжение за рециклиране на кораби с цел оползотворяване на елементи и материали за преработване, подготовка за повторна употреба и повторна употреба при едновременно осигуряване управлението на опасни и други материали, като тази дейност включва свързани с нея операции, като складиране и третиране на компоненти и материали на място, но не включва тяхната допълнителна преработка или обезвреждане в отделни съоръжения.“;
в) в т. 45 думите „всяко физическо“ се заменят с „едноличен търговец“;
г) създават се т. 47 и 48:
„47. „Национална информационна система отпадъци“ (НИСО) е централизирана система на Изпълнителната агенция по околната среда за водене и подаване по електронен път на документи, изискващи се по този Закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
48. „Пластмасови торбички за пазаруване“ са торбички за пазаруване, включително разградимите при окисляване, с или без дръжка, произведени от пластмаса, които се предлагат на потребителите на мястото на продажба на стоките или продуктите.“
2. В § 2 се създава т. 13:
„13. Директива (ЕС) 2015/1127 на Комисията от 10 юли 2015 г. за изменение на Приложение II към Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ, L 184/13 от 11 юли 2015 г.) и Поправка на Директива (ЕС) 2015/1127 на Комисията от 10 юли 2015 г. за изменение на Приложение II към Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ, L 297/9 от 13 ноември 2015 г.).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по § 59, нов? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме текст на вносителя, редактиран от Комисията за § 57, който става § 59.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: И предложението на господин Байрактаров, което е подкрепено от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Да, то съответно е интегрирано в този параграф, то е подкрепено. Да, подкрепено е – предложението на господин Байрактаров и съответно е имплементирано в този параграф.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
И сега последният параграф – § 68.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: „§ 68. Параграф 18 влиза в сила от 1 януари 2018 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, текста на вносителя от Комисията за § 68.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно, с което и финалът на Законопроекта на второ четене.
Господин Байрактаров, заповядайте за процедура.
Моля, за следващия законопроект генерал Михов да се готви да докладва.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател, ще бъда съвсем кратък.
Моята процедура е, първо, да изкажа една благодарност на колегата Станислав Иванов за бързата реакция и на госпожа Цачева също за това, че всъщност показа, когато има модел на диалог, как могат да се постигат възможно най-добрите решения. Това просто беше един пример, че не е нужно да се „дюдюка“, да се подсвирква, да се упреква някой за това, че е реагирал, а точно обратното – че когато има диалог, когато има изслушване се постига най-доброто, както и на експертите, които безвъзмездно реагираха веднага. Колегата Станислав Иванов спомена кои са. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Това беше процедура по благодарност.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА (реплики) – изчакайте да си продължа изречението – ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ.
Вносители са Михо Михов и група народни представители на 7 октомври 2015 г., приет на първо гласуване на 6 април
2016 г.
Преди това – процедура.
ИЛИЯН ТОДОРОВ (Атака): Господин Председателстващ, уважаеми колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Картата Ви нещо не зацепва. Господин Тодоров, имате думата.
ИЛИЯН ТОДОРОВ: Искам да се обърна към Вас в качеството Ви на председателстващ и към народните представители, които днес са в залата, да попитам: докога ние ще разиграваме този цирк? Цял ден се занимаваме с някакви евро-директиви, с пластмасови торбички, с аквакултури, с жаби, костенурки, миди и рибки, докато основните належащи проблеми в държавата не са спрели.
Още през 2014 г., господин Председателстващ, ние от „Атака“ сме внесли 30 проекторешения, които до ден-днешен не са влезли в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Какво е процедурното Ви предложение, господин Тодоров?
ИЛИЯН ТОДОРОВ: Процедурното ми предложение, господин Председател, е да вкарате най-накрая тези предложения на „Атака“, които са свързани с преобразуване, например, на ЕРП-тата в държавни, с налагане на мораториум върху...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрах Ви!
ИЛИЯН ТОДОРОВ: ...топлоенергията и електроенергията, за спиране на нелегалните имигранти, а не цял ден, господин Председател, да се занимаваме с жаби, миди, риби и всякакви други глупости...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Разбрах Ви! Знаем Вашето мнение! Чух Ви! Занимаваме се с важни за държавата въпроси, които са приети на Председателски съвет. Препоръчвам Ви да присъствате на Председателски съвет и да отстоявате съответното разглеждане на законопроектите.
Госпожа Светлана Ангелова ще ни представи доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика и съответно Законопроекта на второ четене. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, № 554-01-160, внесен от Михо Димитров Михов и група народни представители на 7 октомври 2015 г., приет на първо гласуване на 6 април 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Изказвания по наименованието? Няма.
Уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя, подкрепен от Комисията за наименование на Законопроекта.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Предложение от народните представители Михаил Миков, Янаки Стоилов, Атанас Мерджанов, Ангел Найденов, Корнелия Нинова, Валери Жаблянов, Таско Ерменков и Атанас Зафиров:
„Създава се § 1а:
„§ 1а. В чл. 3, ал. 1 в края на текста, след думата „България“ се поставя запетая и се добавя „както и лице, което е участвало в антифашистката съпротива (1939 г. – 1945 г.)“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания? (Шум и реплики.) Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Сега гласуваме предложение от народния представител Михаил Миков и група народни представители за създаване на § 1а, което Комисията не подкрепя.
Гласували 87 народни представители: за 19, против 44, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: По § 2 Комисията не подкрепя предложенията по точки 1, 2 и 7, подкрепя по принцип предложенията по точки 3, 4, 5, 6 и 8 и предлага следната редакция за § 2:
„§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 3:
„3. диспансерен отчет от общопрактикуващи лекари и специалисти, както и регулярни медицински прегледи.“
2. Досегашната т. 3 става т. 4 със следното съдържание:
„4. отдих и лечение един път годишно, но не повече от 14 дни, в лечебните заведения на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Националния осигурителен институт и на общините. Ако ветеранът има нужда, по преценка на лекар, от придружител, средствата за престоя им са за сметка на държавния бюджет.“
3. Досегашната т. 4 става т. 5 и в нея изречение второ се изменя така: „Ако ветеранът ползва придружител при пътуване, разходите за стойността на билетите са за сметка на държавния бюджет.“
4. Досегашната т. 5 става т. 6 и в нея изречение трето се изменя така: „Ако ветеранът ползва придружител при пътуване, разходите за стойността на билетите са за сметка на държавния бюджет.“
5. Досегашната т. 6 става т. 7.
6. Досегашната т. 7 става т. 8 и в нея се създава изречение второ: „Същото право имат и техните съпруги (съпрузи).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Ще Ви помоля да прочетете точки 1, 2 и 7, които не са подкрепени от Комисията, защото трябва да ги чуем.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„1. В т. 1, изречение първо, думите „по списък, утвърден от Министерството на здравеопазването“ се заличават и накрая се добавя „и документ, че е ветеран“.
2. В т. 2, изречение първо след думата „помощ“ се добавя „болнична (стационарна) и извънболнична в пълен обем според нуждите на ветерана“ и думите „и списък, утвърдени“ се заменят с „утвърден“, а в изречение второ след думата „Средствата“ се добавя „необходими за консумативи при изследвания и операции (очни лещи, ставни протези и други)“.
7. Досегашната т. 6 става т. 9 и в нея след думата „граждани“ се добавя „и държавни хосписи“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Това са точки, които не са подкрепени от Комисията.
Изказвания?
Заповядайте – господин Иванов от Парламентарната група на Партия ГЕРБ.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам думата за съвсем кратка бележка, която ще бъде редакционна: в § 2, т. 4 да отпадне думата „отдих“ от израза „отдих и лечение“. Отдих в лечебно заведение не може да има. Може да има лечение и престой. Думата „отдих“ да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Думата „отдих“ да отпадне? (Шум и реплики.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Отдих не може да има в лечебно заведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Някой желае ли реплика?
Госпожо Ангелова, тук ще се оформи семантичен специализиран спор. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Думата „отдих“ е добавена, защото става въпрос не за лечебните заведения, а за санаториумите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много бързо и кратко. По смисъла на Закона „лечебно заведение“ е включително и аптека. Аптеките също се водят лечебни заведения.
Искам да кажа следното. Независимо дали е в санаториум или болница, не съществува израз „отдих“ и няма как да го запишем в Закона. Затова предлагам да запишем „лечение и профилактика“, но „отдих“ не се връзва с лечебно заведение.
Моята поправка е съвсем кратка: думата „отдих“ да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Вашата теза е, че отдих може да има само сред природата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Отдих не може да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Байрактаров. (Шум и реплики.)
Моля за спокойствие в залата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Този Закон трябваше да се пише екстрено, колеги, за да уважим най-вече ветераните от войните. Абсолютно прав е колегата д-р Иванов. Абсолютно е прав, затова моля да не влизаме в излишни дебати.
Пак повтарям: Законът трябваше да се пише екстрено и от уважение към ветераните не е нужно да влизаме в излишни разправии. В седем параграфа е Законът. Затова моля да пристъпим към гласуване на предложението на д-р Иванов – думата „отдих“ да отпадне, защото е абсолютно прав. (Шум и реплики.) Не искам да влизаме в безсмислени дискусии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Лечението е съчетано и с отдих. Добре.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Уважаеми колеги, първо, подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на вносителя за § 2 в частта по т. 1, 2 и 7.
Гласували 78 народни представители: за 9, против 2, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване, направеното от господин Иванов редакционно предложение за § 2, т. 4, по предложението на Комисията да отпадне „отдих и“, тоест да стане само „лечение един път годишно“.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, гласуваме предложението на вносителя след редакция на Комисията, ведно с направеното и гласувано преди малко редакционно предложение за отдиха, за § 2.
Гласуваме предложен и редактиран от Комисията параграф.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Докладвайте § 3 и 4.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА НАЙДЕНОВА: Параграф 3: „В чл. 6, ал. 1 след думата „клубове“ се добавя „или други помещения“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Изказвания, уважаеми колеги, по предложените два параграфа? Няма.
Първо, уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложение на Комисията § 3 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 84 народни представители: за 74, против 10, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Финално гласуваме текст на вносителя за § 4, който по предложение на Комисията става § 3.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, с което и Законопроектът на второ гласуване.
Предстои да гледаме Законопроект на първо гласуване на Закона за пътищата. Ще започнем с него след почивката. Има три или четири доклада.
Обявявам почивка, уважаеми колеги, до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, продължаваме днешното заседание по дневния ред.

Преминаваме към точка шеста:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Вносители са: господин Петър Славов и група народни представители, 20 април 2016 г., и втори законопроект на Александър Ненков и Станислав Иванов, внесен на 3 ноември 2016 г.
Моля, квесторите, поканете колегите в залата. Имам чувството, че сме на парламентарен контрол – такова е присъствието. Всъщност имаме редовно заседание.
Няма доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Другите две комисии, към които са разпределени законопроектите, са представили доклади.
Първо, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление има доклад относно Законопроекта, внесен от господин Петър Славов.
Междувременно, имаме гости от община Кубрат – млади хора. Ако обичаме, все пак да ги аплодираме. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Зеленогорски.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, скъпи гости!
Докладът е относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от господин Петър Славов и група народни представители.
„На свое редовно заседание, проведено на 19 май 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 654-01-59, внесен от Петър Славов и група народни представители на 20 април
2016 г.
В заседанието на Комисията взе участие господин Лазар Лазаров – в този момент председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Димитър Байрактаров. Със Законопроекта се предлага да бъде въведена тримесечна винетна такса, както и дневна винетка за всички пътни превозни средства. Предлага се също така в зависимост от срока за които са издадени, винетките да бъдат валидни за съответния календарен период от деня на тяхното издаване.
В представеното становище от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ бе изразено несъгласие с предлаганите промени, като основният аргумент за това е, че в действащата понастоящем директива на Европейския съюз не са предвидени шестмесечни винетни такси и такива не са въведени в нито една страна членка. Обърнато бе внимание, че преобладаващата част от предложените промени ще бъдат приложени на практика с въвеждането на електронната винетна система.
В хода на дискусията една част от изказалите се народни представители подкрепиха предложените промени. Други народни представители обърнаха внимание в своите изказвания, че към този Законопроект липсва необходимата финансова обосновка за необходимите разходи, които ще бъдат направени за въвеждането на нова винетна такса и отпечатване на нови винетни стикери, както и че предложените промени ще бъдат приложени на практика с въвеждането на електронната система.
Въз основа на тази дискусия и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 8 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 654-01-59, внесен от Петър Славов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Ето и доклада на Комисията за следващия Законопроект.
ДОКЛАДЧИК НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Следващият Законопроект е внесен от Александър Ненков и Станислав Иванов.
„На свое редовно заседание, проведено на 8 декември 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 654-01-131, внесен от Александър Ненков и Станислав Иванов на 3 ноември 2016 г.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Таня Милева – началник на Политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и господин Дончо Атанасов – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Законопроектът бе представен от народния представител Александър Ненков.
С предложените промени се предвижда въвеждането на нов вид такса за движение по пътищата, а именно компенсаторна такса, като размерът й ще се определя от Министерския съвет в зависимост от вида на превозното средство. Компенсаторната такса ще се заплаща единствено когато от съответните контролни органи се установи, че водач на превозно средство е използвал републиканските пътищата без да е заплатил законово установените такси за ползване на пътната мрежа.
В Законопроекта се предлага периода на валидност на винетките да се определя в наредбата по чл. 10, ал. 6 от Закона.
С оглед на синхронизиране на разпоредбите с предложените промени, в Преходните и заключителни разпоредби са предвидени изменения и допълнения и в Закона за движение по пътищата.
Представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Агенция „Пътна инфраструктура“ изразиха подкрепата си за Законопроекта, като обърнаха внимание, че с приемането на направените предложения ще се подобри системата за контрол и събиране на винетни такси, което от своя страна ще доведе до увеличаване на постъпленията, които ще бъдат насочени към подобряване на състоянието на пътната инфраструктура.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха Законопроекта. Поставени бяха и въпроси свързани с готовността на Агенция „Пътна инфраструктура“ за създаване на необходимата организация за прилагане на промените свързани с въвеждането и събирането на компенсаторната такса, на които от страна на представителите на агенцията бе даден положителен отговор.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление единодушно, с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 654-01-131, внесен от Александър Ненков и Станислав Иванов, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Зеленогорски.
Това бяха докладите от името на вносителите.
Господин Байрактаров, Вие сте вносител на Законопроекта с господин Петър Славов.
Заповядайте, имате думата.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, Законопроектът, внесен от мен, колегите Петър Славов, Христиан Митев и Мартин Димитров е всъщност Законопроект, продиктуван след проведено доста широко обществено обсъждане – онлайн, с повече от 2000 души. Над 90% от гражданите, които участваха в това допитване, категорично изразиха становище, позиция, мнение, че такъв Законопроект е належащ, тъй като той предотвратява съществуваща към момента несправедливост по отношение на винетните стикери.
За какво иде реч? На първо място, уважаеми колеги, искам да отворя скоба, че в доклада от страна на Агенцията „Пътна инфраструктура“ има допусната неточност, тъй като в Законопроекта не се предвижда въвеждане на шестмесечна винетка. Там има някакво неразбирателство.
В хода на дискусията още във водещата Комисия самата Агенция също беше убедена и се съгласи, че този Проект, на първо място, води до по-висока събираемост на таксите от продажба на винетни стикери. За да се случи това, трябва да се въведе, на първо място, тримесечна винетка, която липсва и по този начин се създава огромен период, междинен период между месечна и годишна винетка. Тоест по този начин много от гражданите са принудени, за съжаление, да нарушават закона, да рискуват само и само да не си закупят винетка, поради причина че тя не отговаря на техните потребности.
Искаме да въведем и друга форма на винетния стикер – еднодневната винетка, каквато съществува при товарните превози. Тя обслужва най-вече хората, живеещи в малките населени места, на които рядко им се налага да пътуват от малкото населено място до големия град и те също, тъй като това им се случва много рядко, голяма част от тях предпочитат да рискуват вместо да си закупят едновинетен стикер, който да обслужи техните потребности, да са в рамките на закона хората и да влизат повече приходи в хазната.
От тази гледна точка, прилагайки тази методика, ние сме направили изчисления, които бяха споделени от експертите, че по този начин приходната част ще бъде увеличена в рамките между 50 и 80 млн. лв., което, повярвайте, не е никак малко. Нещо повече, по този начин ще повишим и културата на българските граждани, при положение че те вече ще имат възможността да не се превръщат в нарушители на закона само и само, защото нямат възможност да спазят закона.
Вторият момент, който е изключително съществен и също касае една несправедливост, това е винетните стикери – ще дам пример с годишната винетка: ако през месец май си закупите годишна винетка, тя няма да важи до месец май следващата година, а както знаете, ще важи до 31 януари следващата година. Тоест гражданинът практически е ощетен за четири месеца. Считаме, че е правилно винетният стикер да важи от датата на закупуване до съответната дата, тоест календарният срок, за който се издава. Не може да си закупувате годишен винетен стикер, а в същото време да се оказва, че той не е годишен винетен стикер, поради причината че не важи, както би следвало да бъде – една календарна година.
Благодаря на Комисията, че възприе този подход и подкрепи приемането на този Законопроект. Надявам се да направим добро дело в края на годината – да подкрепите, колеги, този наш Законопроект. Да се види, че народните представители все пак не са някакви бездушни хора, които не виждат какви са проблемите, точно обратното – знаете, последните месеци непрекъснато се насажда, че едва ли не народните представители живеят в някаква друга планета, на друга земя. Всички Вие, по-голямата част, да не кажа, че всички сте водачи на моторни превозни средства, много добре разбирате този проблем.
Надявам се да подкрепите този наш Законопроект, защото е добър и най-важното – носи по-висока събираемост, което е от изключително важно значение, както и повишаване културата на българските граждани в тази посока – да не нарушават закона, за да си спестят някой лев.
Това е, което искам да Ви кажа. Лично аз ще подкрепя и внесения Законопроект от колегата Станислав Ангелов и Александър Ненков, защото той също според мен е добър Законопроект. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Байрактаров.
Вторият Законопроект е внесен от господата Александър Ненков и Станислав Иванов.
Господин Ненков, от името на вносител имате думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, Законът за пътищата, който сме внесли с колегата Станислав Иванов, касае проблем, който в последните години е сериозно наблюдаван от Агенция „Пътна инфраструктура“ – голяма част от транзитно преминаващите пътници през територията на страната, голям процент от тях, говорим за около 50 и повече процента – между 50 и 60%, не плащат така наречения „винетен стикер“ и рискувайки се опитват да минат по територията на страната без да заплатят съответната такса. Това, разбира се, е изцяло в ущърб за приходите на Агенция „Пътна инфраструктура“. Реално всъщност ползването на тази инфраструктура е за сметка на останалите граждани, които съвестно си плащат всяка година винетни стикери според тяхната потребност.
Къде е проблемът? Проблемът е в това, че самите нарушители, транзитно преминаващите пътници, когато бъдат спрени, органите на реда нямат възможност по бърз начин да санкционират нарушителите. Нарушителите предпочитат да им бъде съставен акт по Закона за административните нарушения и наказания, след което и за самите тях е абсолютно ясно, че е много трудно, много далеч е моментът, в който те ще бъдат санкционирани. В момента глобата за нередовно преминаващите и незакупили винетни стикери е 300 лв.
Това, което се опитваме да въведем с този Законопроект, е да има така наречената „компенсаторна такса“. Тази компенсаторна такса ще има две предимства: първото предимство е, че ще може да се плаща на място и когато нарушител бъде спрян, той ще има да избира между два варианта: или да бъде санкциониран по сегашния ред – в рамките на 300 лв., или да плати компенсаторна такса, която би трябвало да бъде малко над годишната, но, разбира се, по-малко от обичайната санкция от 300 лв. Именно да има стимул той да бъде принуден да си плати таксата на мига.
В противен случай, другото нововъведение е, че той няма как да продължи своя път, следователно няма как да напусне страната и трябва да бъде спрян от движение. Плащайки си компенсаторната такса той ще има възможността в следващите 24 часа, но не повече, да напусне страната.
Проблемът, който до този момент също беше установен от Агенция „Пътна инфраструктура“, е именно, че има липса на специализирани звена по контролно-пропускателните пунктове, където да може да се закупят такива винетни стикери. Това със Законопроекта ще бъде въведено, ще се дадат повече правомощия на Агенция „Митници“ и там, където има контролно-пропускателни пунктове, да има и такива специализирани звена, където да продават винетни стикери, тъй като останалата част се продава в мрежата на бензиностанции и така нататък.
Но по-важното от това, че ще можете да си закупите такъв винетен стикер, говоря специално за преминаващите през държавата, е, че ако приемем, че един водач на превозно средство е рискувал, минал е през цялата територия на страната, не е бил санкциониран, не е бил хванат в нарушение, но пристигайки вече на контролно-пропускателния пункт, когато бъде забелязан от митническите органи, че не си е купил винетка, ще бъде санкциониран с двата варианта – или чрез компесаторна такса или по реда, който е установен в момента в Закона за административните нарушения и наказания.
Смятам, че тази поправка в Закона за пътищата ще даде много повече възможности за приходи, много по-висока събираемост, защото наистина проблемът с транзитно преминаващите водачи на превозни средства е много голям. Както и преди малко казах, близо 60% от водачите не си купуват винетни стикери и са склонни да рискуват. Създавайки тази възможност както на контролно-пропускателните пунктове да бъдат санкционирани, така и въвеждането на тази компесаторна такса, със сигурност ще бъде със дисциплиниращ характер, а и ние знаем, че има държави, през които минавате, където има много сериозни санкции, с много завишен контрол. Убеден съм, че транзитно преминаващите автомобили с въвеждането на тази такса в рамките на следващите месеци буквално ще се разчуе между водачите и хората ще бъдат много по-внимателни, когато се опитват да нарушават правилата.
Наистина апелирам Законопроектът да бъде приет. Той е особено насочен към хората, които нарушават правилата за движение по пътищата, не закупуват винетни стикери и изцяло касае така наречените гастарбайтери, тъй като те наистина са ползватели на тази инфраструктура, но са изключително нередовни и това е в ущърб на всички останали данъкоплатци, на всички хора, които стриктно спазват правилата и си купуват винетни стикери. Благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Уважаеми колеги, откривам дебатите. Както добре знаете, могат да бъдат успоредно по двата законопроекта. Всеки може да се изказва по тях, след което гласуването ще бъде поотделно.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще взема отношение по двата законопроекта, но на първо място искам да коментирам този, който сме внесли с колегата Байрактаров от Патриотичния фронт. Той доста подробно го представи, но нека все пак за яснота да повторя, че Законопроектът касае въвеждането на тримесечна винетка и възможността винетката да важи от момента на закупуването. Тоест, когато си купите годишна винетка, тя да не изтича в края на календарната година, ако си я купите примерно месец април, да важи до април на следващата година, тоест наистина да бъде годишна, а не да важи само няколко месеца, както е в момента.
Защо считаме, че е справедливо един такъв Законопроект да бъде подкрепен и да се въведе междинна винетка между сега съществуващите месечна и годишна? Всички разбираме, че това е един наистина огромен промеждутък между месечната и годишната, който остава незапълнен. Доста логично е там да се появи още един вид винетен стикер. Дали ще е три или шестмесечен, вече е въпрос на дебат може би между четенията. Той допускам, между другото, че независимо че Комисията е подкрепила този Законопроект, от Агенция „Пътна инфраструктура“ са дали някакво старо становище за друг законопроект, тъй като в този не се коментира шестмесечната винетка, а те бяха написали, слушайки доклада, че по принцип не подкрепяли да има шестмесечна винетка. Така че допускам, че наистина някаква сериозна неточност са допуснали, което не е добре.
Но искам да Ви дам няколко примера, които са много показателни. Както знаем, в България годишната винетка е 97 лв., месечната е 30 лв. Забележете в нашата съседка Румъния как стоят нещата. Там не само че има тримесечна винетка и в момента тя действа, но и тази тримесечна винетка е по-евтина, отколкото е в България нашата едномесечна. Тоест тримесечната в Румъния е по-евтина, отколкото в България струва едномесечната винетка. Естествено си задаваме въпроса толкова ли сме по-богати от румънците, че нашите съграждани ще плащат три пъти повече? Очевидно ситуацията не е такава. В близка Австрия, където знаем, че жизненият стандарт е доста по-висок, там пък има въведена двумесечна винетка, която, колеги, забележете, струва 13 евро, която също е по-евтина от месечната винетка в България. Пак същият аргумент – толкова ли сме по-богати от австрийците, че нашите граждани ще плащат повече?
Такива примери продължават и са доказателства, че няма никакъв проблем с директивата, както пак някъде чух да се споменава в доклада, тоест, Европейската директива допуска да се въведе двумесечна, тримесечна или шестмесечна, въпрос на преценка на националния законодател.
Ние доста сериозно поработихме в тези вече близо осем месеца, откакто е внесен Законопроектът. Искам да Ви обърна внимание, че не само проведохме няколко анкети, в които над 90% от хората подкрепяха въвеждането на такъв винетен стикер, но и зададохме въпроси към ресорните министри. Искам да Ви обърна внимание, че по данни от МВР през 2015 г. е имало над 5000 човека, които са заловени, съставени са им наказателни постановления, че карат без винетка. Замислете се вероятно колко не са заловени!
Тоест това, за което колегата Байрактаров говори – че тази мярка вероятно допълнително ще насърчи събираемостта на приходите, защото хората ще виждат, че е справедливо, когато си карат колата два месеца извън населеното място или три, могат да си купят тримесечна винетка и в рамките на тях да си я карат и справедливо да платят за това, което ползват, най-вероятно ще си я платят, докато сега много от тях правят какви ли не експерименти.
Предполагам сте гледали по новините имаше всякакви методи – фолиа, разлепване, преместване, включително се стигна до винетка под наем, което са пълни абсурди и очевидно води до понижена събираемост. Разковничето на това наистина е чувството за несправедливост, което съществува, защото в момента, както вече коментирахме, често винетката, която е закупена, е за много по-дълъг период, отколкото реално може да се ползва и у хората остава чувство за несправедливост.
Така че Ви предлагам да подкрепим и този Законопроект, безспорно и предложеният от колегата Ненков Законопроект заслужава подкрепа, защото той също е в посока на събираемостта. Но за да има събираемост е важно да има и справедливост. Считам, че на практика това ще се постигне с приемането и на двата законопроекта. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Реплики? Няма желаещи.
Други изказвания? Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В Законопроекта, който сме внесли заедно с колегите Славов и Байрактаров, има два много важни въпроса.
Единият много важен въпрос е „Какво е това годишна винетка?“. Ако си купите с днешна дата годишна винетка, уважаеми колеги, тя докога ще важи? До 31 януари следващата година, тоест ще важи 40 дена. Отивате, купувате си и там пише – годишна винетка, тя важи 40 дена. Това справедливо ли е, искам да Ви попитам?
Понеже този парламент показа, че можем да се обединяваме около важни решения и важни цели и да показваме, че сме справедливи към гражданите, Ви призовавам това да бъде поредната тема, по която да се обединим и да покажем, че можем да работим заедно и гласуваме заедно, когато става въпрос за справедливост.
Нека като пише „годишна винетка“, тя да бъде годишна, да важи 12 календарни месеца. Най-лошото е, колеги, когато държавата подвежда гражданите, когато държавата, лъже, бих казал, гражданите. Не може отгоре да пише „годишна винетка“ и тя да важи един месец или да важи 20 дена!
Вторият много важен въпрос е да има 3-месечна винетка, за да могат гражданите, които ползват своите автомобили извън населените места през летния сезон, да имат справедливо решение за себе си. Ако сега дойде български гражданин и ни пита следното нещо – защо в Румъния има 3-месечна винетка?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, от място): Само в Румъния.
МАРТИН ДИМИТРОВ: И тя струва 13 евро.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Но е само в Румъния.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Тримесечната винетка в Румъния, колеги, струва по-малко от месечната винетка в България.
Какво бихме могли да кажем на този гражданин? Единственото, което мога да му кажа, е, че системата в България, за съжаление, не е справедлива.
Понеже виждам във Ваше лице разумни хора, се обръщам към разума във Вас. Понеже току-що един колега каза, че това било само в Румъния, това не е вярно. В Австрия, колеги, има 2-месечна винетка. В Австрия!? Чуйте ме добре, в Австрия има 2-месечна винетка! Знаете ли колко струва тя? Тя струва 13 евро! Това е гъвкавият подход, позволяващ на хората, които ползват своите автомобили само през летния период, да плащат толкова, колкото потребяват, държавата да бъде справедлива към тях, към техния начин на живот.
И така, уважаеми колеги, повече няма…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): В Австрия има ли 300 хиляди, които да не са платили застраховки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля, моля за спокойствие в залата – всички ще имате възможност да се изкажете.
МАРТИН ДИМИТРОВ: И понеже се задава следният въпрос – имало ли в Австрия 200 хиляди, които да не са платили застраховки. Колкото по-гъвкави решения приемем, толкова повече хора ще плащат. (Реплики.) Процентът на неплатилите ще намалява. Като види човекът, че може да плати само за лятото, само за периода, в който потребява автомобила, ще плаща. (Реплики.)
И накрая, колеги, това е пример за тема, по която ми се иска парламентът да е единен и заедно да вземем едно справедливо решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Първа реплика – господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Господин Димитров, извинявам се, но когато кажете „А“, трябва да кажете и „Б“. Когато казвате, че в Румъния винетката е по-евтина, трябва да кажете, че по изследвания на Европейската комисия Румъния е държавата с най-лоша инфраструктура в цяла Европа. Това означава малко приходи и малко инвестиции в инфраструктура.
Когато говорите за Австрия, понеже и там била по-евтина, цитираше се често Швейцария, когато гледахме Законопроекта в Комисия, това са държави, където събират приходи не само от Агенция „Пътна инфраструктура чрез винетни стикери, но имат и отделен данък, който се плаща всяка година и на всяка една провинция се плащат допълнително. Това са държави с огромни, огромни ресурси, които влагат в инфраструктура. А ние в момента от винетни стикери имаме не по-повече от 300 млн. лв. на година, а средно на годишна база по Световната банка, за да правим инфраструктура, каквато искаме и каквато ни харесва в Австрия и в Швейцария – държавите, които казвате, горе-долу са необходими 800 млн. лв. на година. Сами разбирате каква е бездната между 300 млн. лв. и 800 млн. лв. Така че когато кажете „А“ – къде е било по-евтино, кажете и „Б“ – какви са реалностите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Господин Димитров – дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми колеги, това, което предлагаме, ще повиши събираемостта, няма да я намели. Ето, тук грешите. Събираемостта ще нарасне, когато човекът разбере.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): По репликата, а не изказване!
МАРТИН ДИМИТРОВ: По репликата, репликата, ако разбрахте, беше, че това ще намали събираемостта от винетките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Господин Димитров, призивът е да говорите за „Б“.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Събираемостта и приходите в държавната хазна ще се увеличат, тъй като това е вид такса. Когато хората могат да избират по-гъвкави решения, напротив, ще има повече приходи и повече хора ще си купят винетни стикери. Това е репликата. Приходите в бюджета ще бъдат по-големи и съответно възможността да бъде поддържана и инфраструктурата ще бъде още по-голяма.
Колеги, твърдението, че въвеждайки 3-месечна винетка, приходите в бюджета ще намалеят, не е вярно. Те ще се увеличат и съответно възможностите за допълнителни разходи от страна на държавата ще нараснат.
Благодаря за направената реплика и искам да Ви кажа следното нещо. Напълно склонен съм тези решения да бъдат въведени от 1 януари 2018 г. Разбирам, че в кратки срокове това не може да бъде направено.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Това е изказване, а не реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Така че 1 януари 2018 г. е разумен срок и призовавам – по тази тема - българския парламент да решим заедно и да се обединим. Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Процедура по начина на водене.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, знам, че сте в затруднено положение, но когато някой отправя реплика към един изказал се народен представител и му давате думата за дуплика, нека да отговаря по репликата, която е направена, а не да си повтаря изказването.
По репликата, която беше направена, аз не можах да разбера от дупликата – има ли допълнителни данъци в Румъния, има ли допълнителни данъци освен винетките в Австрия, има ли допълнителни данъци освен винетките в Швейцария? Всичко останало беше просто, защото много добре може би знае изказващият се, че това е такъв факт, а иска да ни заблуждава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Ненков призова господин Димитров като е казал „А“, да каже и „Б“. Аз призовах господин Димитров да каже „Б“ и това може да го видите в протоколите. Така че смятам, че си свърших моята работа.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ненков. (Реплики.) Моля Ви, всеки народен представител има възможност от трибуната да си изкаже аргументите.
Имате думата, напълно имате основание.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, съжалявам, че виждаме недоволство в част от колегите, че ще се изкажа, но темата наистина е много важна и е свързана с това дали искаме и по какъв начин искаме да развием нашата инфраструктура.
Колеги, ще се изкажа относно Законопроекта на колегите Димитров, Байрактаров и Славов и ще кажа защо ние няма да подкрепим един такъв Законопроект. Причините са няколко. Когато говорим, че искаме да въвеждаме допълнителни винетни стикери, трябва да търсим две неща – икономическата логика и социалния елемент. Смея да твърдя, че това, което колегите са внесли като Законопроект, по-скоро изцяло е насочено към социалния елемент, без обаче по никаква форма да се засяга икономическия и финансов модел на това какво ще се случи и въздействието на тези два нови винетни стикера върху бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“.
За да не говоря празни приказки, ще цитирам няколко точни данни, направени от БАН, поръчани от МРРБ и от Агенция „Пътна инфраструктура“, именно във връзка със Законопроекта, който са внесли колегите.
Ще разделя двата винетни стикера поотделно. Ако приемем, че в момента искаме да направим винетен стикер за един ден. Първо, трябва да кажем следното – никъде, никъде в Европа няма държава, в която има винетен стикер за един ден. И това не е случайно. Всяка тяхна Пътна агенция, както се казва във всяка отделна страна, има най-малко едноседмична винетка, и то е с цел повече приходи в самата агенция, за да имат повече възможност за ресурс да инвестират в инфраструктура.
Ще Ви дам една статистика. Пак казвам, че това е по доклад на БАН. Ако в момента, към м. ноември, точно цитирам данни – към месец ноември са продадени 2 млн. 510 хил. 544 едноседмични винетки на стойност 38 млн. лв. при цена 15 лв., както е в момента. Ако въведем един такъв еднодневен стикер и приемем, че от тези 2,5 млн. лв. половината си купят еднодневни – най-вероятно ще са по-малко, но приемем, че половината си купят такива еднодневни стикери, тъй като тази винетка ще струва 2% от годишната, ще бъде около 2 лв. средно, даже може би малко по-малко, разликата, минусът, който ще дойде за Агенция „Пътна инфраструктура“, ще е 9 – 17 млн. лв. в зависимост от това колко граждани се възползват от тази опция.
Още повече трябва да кажем тук кой ще се възползва най-много от тези еднодневни винетни стикери, при положение че говорихме преди малко и за компенсаторна такса, именно за тези гастарбайтери, за тези транзитно преминаващи граждани през страната. Ние ще се окажем единствената държава в Европа, която въвежда такъв стикер, който ще облагодетелства изцяло тези, така наречени „гастарбайтери“. Кой друг българин ще си купи? Процентът ще е много-много малък и даже разликата на тези 9 – 17 млн. лв. може да бъде много по-голяма, отколкото е цитиран от Института на БАН.
Когато става въпрос за тримесечните винетки, първо, е важно да кажем, че – пак цитирам БАН, тъй като мотивът на колегите наистина звучи добре, съгласен съм, затова че българите, които живеят в чужбина и идват лятото в страната, нямат нужда да си купуват едногодишни винетки. Факт е, съгласен съм. Затова обаче има направена едномесечна винетка и тя неслучайно е измислена.
Средната продължителност на пребиваващите български граждани в страната по време на така наречените „отпуски“ – там, където живеят и идват да си видят роднините, е един месец. И неслучайно тази винетка, която е въведена от
2005 г. насам, е един месец. Според мен всеки може много точно да си направи сметка. Ако толкова един месец не му стига, може да си купи още една винетка, разбира се, не е толкова фатално.
Още повече че дори, ако погледнем от друга гледна точка, реално 20 дни е средната продължителност на отпуските на всеки един работещ. Извинявайте, колеги, кой ще е този работещ гражданин в друга държава – български, който ще дойде и три месеца ще седи в страната? Би било добре, ако може всеки да си го позволи, но според мен това са единици хора, които работят някъде другаде и някой ги е пуснал три месеца да пребивават в своята родина.
Искам само нещо друго да отбележа. Ако приемем и пак пропорционално разпределим колко ще струва тази месечна винетка – тя ще е в порядъка на 45 лв. При 45 лв. и това, до което БАН като извод са достигнали, е, че под 1% от хората ще се възползват от този винетен стикер – тримесечен, което ще бъде в минус, пак казвам, в минус на Агенция „Пътна инфраструктура“, някъде около 19 млн. лв. – според различните модели. И ако сумарно сложим въвеждането на тези винетки в цифрово изражение от гледна точка на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, ще установим, че между 30 и 56 милиона – цитирам точно, са възможните загуби за Агенция „Пътна инфраструктура“.
И тук най-важното, колеги, е политическият въпрос: ние какво искаме? Аз съм категорично против и никой не може да докаже, че това ще доведе до повече събираемост, тъй като системата на винетните стикери е въведена за леки автомобили вече от 2005 г. Процентът на нарушителите без винетни стикери на годишна база, не мога да цитирам точно, забравих какъв е процентът, но много малко са хората – български граждани, които не си купуват винетни стикери. Тези, които не си купуват винетни стикери, са тези, които преминават транзитно през държавата.
И сега тук е следният въпрос. Аз преди малко казах на колегата Петров, че тези държави, които цитираме ние, правят милиарди инвестиции всяка година в своята инфраструктура. Който е имал възможност и е пътувал в други такива държави – Австрия, Швейцария и така нататък – Вие виждате за какво става въпрос, каква е тяхната инфраструктура и каква е нашата.
Наистина, благодарение на усилията на правителството в последните десетилетия, в последните 10 – 15 години се направиха много инвестиции в тази насока, не без благодарение на европейските структурни фондове. Но трябва да си дадем отговор на следното нещо. След 2020 г., Вие много добре разбирате, че тези структурни фондове няма да имат възможност да финансират такива пътища, така наречени „пътища“, магистрали и така нататък. Ресурсът ще бъде много по-ограничен, отколкото в момента държавата разполага.
И това, което преди малко казах като статистика – при 20 хил. км пътна инфраструктура в момента, шест хиляди са в лошо състояние, 10 хиляди са горе-долу и четири хиляди се водят наистина на такова ниво, каквото ни се иска. Като, разбира се, за тези четири хиляди трябва да си дадем сметка, че те подлежат на поддържане и не може просто да ги направим и да ги изоставим. В момента с новите цени на винетни стикери общите приходи на Агенцията „Пътна инфраструктура“ няма да надхвърлят 300 милиона. При 800 милиона средно за тези 20 хил. км пътища, които искаме да ги направим да изглеждат по австрийски и швейцарски модел, са необходими горе-долу към 800 млн. лв. на година.
Сами разбирате, че без допълнителни приходи в бюджета на Агенцията няма как да очакваме и да караме по такива пътища, каквито ни се иска. Защото тези държави, за които цитирате Вие, са държави, които освен пътни винетни стикери имат специални данъци и облагат всеки един водач на превозно средство. Отделно всяка една област в Швейцария има отделен данък, всяка една сама си го гласува – колко отгоре трябва да плаща един водач, за да ползва тази инфраструктура.
И тук става въпрос за една огромна бездна, която ние с приходите от винетни стикери в момента няма как да покрием.
И в заключение искам да кажа следното нещо. Това, за което съм съгласен с Вашия Законопроект, е въвеждането на така наречената „срочност“ на винетния стикер. Това е справедливо – когато си платите един винетен стикер, било за една година, било за един месец или за една седмица, да важи от датата до датата на неговото купуване и до датата на неговото приключване. Това важи, разбира се, за целогодишните винетки.
Но, искам да подчертая, че в момента тече тази процедура, която всъщност ще въведе така наречената „смесена ТОЛ система“ за превозни средства над 3,5 т. и на тези под, а именно леките коли. С въвеждането на тази система ще бъде въведен този справедлив модел. Тогава ще може да си плащате от времето до времето, когато важи винетният стикер и ще може да го ползвате. В момента всичко останало, което предлагате, ще наруши един принцип, който вече от 2005 г. е работил, хората са свикнали с него и не виждам какъв е проблемът да се изчака още една година, за да може наистина тази несправедливост, ако я приема, че е несправедливост, да бъде изчистена с въвеждането на тази ТОЛ система.
Така че, колеги, съжалявам, няма как да подкрепим на този етап Вашия Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите и обявявам съобразно чл. 69 от Правилника утре в 9,00 ч. гласуване по този Законопроект.

Уважаеми колеги, продължаваме с точка седма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2016 г.
Има доклад на една Комисия – Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Защо не го гласуваме сега?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Моля? Заявил съм, че утре ще гласуваме в 9,00 ч., това е мое право и така съм преценил.
Заповядайте, господин Ненков. Днес наистина Ви е ден, включително и на мен.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет
В заседанието на Комисията взе участие: госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Таня Милева – началник на политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и проф. д-р арх. Веселина Троева – изпълнителен директор на Националния център за териториално развитие.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Със Законопроекта се предлагат функциите по изработване на Националната концепция за пространствено развитие на регионалните схеми за пространствено развитие на районите от ниво 2 и на Националната стратегия за регионално развитие да се възложат със закон на специализирано звено под контрола на министъра на регионалното развитие и благоустройството с цел по-ефективно и компетентно подпомагане на дейността на министъра.
В предложението за допълнение на Закона за регионалното развитие се предвижда специализираното звено да е вече структурният и функциониращ от 1960 г. „Национален център за териториално развитие“ ЕАД. Центърът е регистриран като търговско дружество със 100% държавно участие в капитала, в което правата на държавата се упражняват от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Целта на предложението е да се постигне оптимизиране на процесите на планиране на регионалното и пространственото развитие, като се координира по-ефективно и се използва по-добре натрупаната обща база от информационни ресурси и капацитет.

Очакваните резултати от реализацията на предложението са: повишаване качеството на стратегическите документи за регионално и пространствено развитие предвид разработването им от висококвалифициран екип с доказан дългогодишен професионален опит, подобряване на координацията и взаимовръзките между документите за регионално и пространствено развитие на национално и регионално ниво, постигане на по-добра териториална координация на секторните политики и повишаване на ефикасността на публичните инвестиции за развитие, създаване на условия за използване на натрупаната информация от други министерства и ведомства, по-лесно идентифициране и приоритизиране на важни за развитието на страната и районите й проекти, засилване и развитие на експертния капацитет за планиране.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от приемане на предложените промени.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 8 гласа – „за”, без „против” и 3 гласа – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 602-01-61, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Това е единственият доклад.
От вносителите не виждам никого.
Откривам дебатите.
Желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Съобразно чл. 69 от нашия Правилник определям утрешния ден в 9,00 часа, в началото на заседанието да се проведе гласуването и по този Законопроект.

Преминаваме към следващата осма точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ (С РЕГИСТРАЦИОНЕН ИНДЕКС РД 50-127/ 26 СЕПТЕМВРИ 2016 Г.)
Вносител е Министерският съвет на 17 ноември 2016 г.
Липсва доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Подготвила е доклад Комисията по земеделието и храните.
Госпожо Караянчева, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50 127/26 септември 2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2016 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 7 декември 2016 г., на което обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26 септември 2016 г.), № 602 02 40, внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2016 г.
В работата на Комисията взе участие доц. Георги Костов – заместник-министър на земеделието и храните, който представи Законопроекта.
Проектът на Споразумението е одобрен от Министерския съвет на 24 февруари 2016 г., като министърът на земеделието и храните е упълномощен да проведе преговорите и да го подпише при условие за последваща ратификация. Целта на Споразумението е банката да предостави на Министерството на земеделието и храните експертна и техническа помощ за опазването на екосистемите и устойчивото управление на природните ресурси в страната, чрез развитие на аналитичния и практическия капацитет за проектиране и изпълнение на национални горски инвентаризации, основани на съвременни подходи и на най-добрите международни практики.
Дължимата сума е 1 956 081 лв., като финансирането ще е със средства по Мярка 20 „Техническа помощ“ от ПРСР 2014-2020 г. Споразумението е с индикативен срок 16 месеца и може да бъде прекратено от всяка от страните с 90-дневно писмено предизвестие. Плащането ще става по график, след съответното одобрение на постигнатите резултати.
Консултантските услуги ще се предоставят в четири етапа. Първият ще включва определяне на формата за провеждане на националната горска инвентаризация, изготвяне на съответната методология, на подходящ специализиран софтуер и софтуерен интерфейс за интерпретиране на данните. Вторият етап ще бъде свързан с разработване на програма за обучение, определяне на екипите, които ще извършват инвентаризацията и провеждане на същинското обучение за работа на терен със специализирания софтуер и за упражняване на надзор за допуснати грешки при интерпретирането на дигитални ортофотопланове.
Третият етап включва провеждане на инвентаризация в един избран регион, като Министерството на земеделието и храните планира това да бъде Южноцентрално държавно предприятие.
Последният етап ще бъде изготвяне на аналитичен доклад за резултатите от извършената инвентаризация в избрания регион и ще включва препоръки за провеждане на инвентаризация на останалата територия на страната, в съответствие с изискванията на ПРСР 2014 – 2020 г. Ще бъде изготвена и Бележка за политиките с предложения за включване на резултатите от инвентаризацията в стратегическото планиране на горския сектор. Резултатите и заключенията ще бъдат публикувани.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26 септември 2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет на 17 ноември
2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Караянчева.
Другото становище е от Комисията по правни въпроси.
Заповядайте да представите доклада за първо гласуване.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26.09.2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет нa 17 ноември 2016 г.
На свое заседание, проведено на 23 ноември 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26 септември 2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет нa 17 ноември 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на земеделието и храните господин Георги Костов – заместник министър, и господин Спас Тодоров – началник отдел в дирекция „Развитие на горския сектор“.
Законопроектът бе представен от г-н Георги Костов, който посочи, че Проектът на споразумение за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие е одобрен с протоколно Решение № 8 от заседанието на Министерски съвет, проведено на 24 февруари 2016 г., като министърът на земеделието и храните е упълномощен да проведе преговорите и да го подпише при условията на последваща ратификация от Народното събрание.
Споразумението цели получаване на експертна и техническа помощ от Международната банка за възстановяване и развитие за опазване на екосистемите и устойчивото управление на природните ресурси на Република България чрез подобряване на информацията за горите и горските територии, както и подпомагане изпълнението на горските мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.).
Предвижда се консултантската услуга да бъде предоставена за срок от 16 месеца от Международната банка за възстановяване и развитие, като размерът на възнаграждението е
1 956 081 лв.
Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерство на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26 септември 2016 г.), № 602-02-40, внесен от Министерския съвет нa 17 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Чухте становищата на двете комисии.
Сега имате възможност за изказвания по Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
Има ли изказвания? Няма желаещи.
С тази точка ще процедираме по същия начин – утре в началото на заседанието ще бъде подложен на гласуване цитираният Законопроект.
Преминаваме към представяне на становища по Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет на 14 октомври 2016 г.
Моля да бъдат представени становищата.
Доклад на Комисията по образованието и науката – заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-37, внесен от Министерския съвет на 14 октомври
2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 декември 2016 г., Комисията по образованието и науката обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на образованието и науката: господин Диян Стаматов – заместник-министър, господин Красимир Вълчев – главен секретар, господин Любомир Йосифов – директор на дирекция „Правна“ и госпожа Десислава Кемалова – парламентарен секретар.
Законопроектът беше представен от господин Красимир Вълчев. Той посочи, че с подписаното на 22 август 2016 г. и предложено за ратификация Споразумение се цели Международната банка за възстановяване и развитие да предостави на Министерството на образованието и науката консултантски услуги във връзка с необходимостта от техническо съдействие и насоки относно разработването на инструменти за измерване на представянето на училищата. В срок от 15 месеца, след анализ на световния опит и добрите практики при разработването и прилагането на системи за измерване на ефективността на училищата, ще бъдат предоставени насоки за оценка на информационния поток, ще бъде предложена система от показатели за представяне на училищата.
Заплащането на предвидените консултантски услуги е в размер на 250 000 евро, като средствата се осигуряват по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
В дискусията по Законопроекта се включиха народните представители Борислав Великов и Милена Дамянова. Народните представители отправиха въпроси относно мотивите за предложения в чл. 2 от Законопроекта текст, който предвижда Споразумението да не се обнародва в „Държавен вестник“.
Във връзка с поставените въпроси господин Красимир Вълчев отбеляза, че Споразумението има характер на търговски договор, неговите клаузи не са правни норми и обвързват само страните по договора, поради което и предвид чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България, е предложено Споразумението да не бъде обнародвано.
В хода на обсъждането народните представители от Комисията по образованието и науката се обединиха около възможността да предложат чл. 2 от Законопроекта да отпадне с оглед прозрачност и вече съществуващи практики при други подобни споразумения.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат „за“ – 14 гласа, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-37, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Има становище от Комисията по правни въпроси.
Госпожо Александрова, заповядайте да го представите.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на
Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-37, внесен от Министерския съвет на 14 октомври
2016 г.
На свое заседание, проведено на 23 ноември 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-37, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на образованието и науката господин Красимир Киряков – заместник-министър, госпожа Евгения Костадинова – директор дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, и господин Светослав Спасов – експерт в дирекция „Правна“.
Законопроектът беше представен от господин Красимир Киряков, който посочи, че с него се цели Международната банка за възстановяване и развитие да предостави консултантски услуги на Министерството на образованието и науката във връзка с предоставянето на техническо съдействие и въвеждане на система от показатели за представяне на училищата, съдържаща методология за измерване и препоръки относно събирането на данни.
Финансирането на дейностите е в размер на 250 000 евро, като средствата се осигуряват по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и
Международната банка за възстановяване и развитие, № 602-02-37, внесен от Министерския съвет на 14 октомври
2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Имате думата за изказвания по Законопроекта. Не виждам да има желаещи.
Очаквах от Правната комисия да коментира повече този въпрос, заради това че тя се е възползвала – самият Закон за ратификацията дава съгласието в чл. 2 Споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник“. Това наистина е възможно според чл. 25, ал. 2 на Закона за международните договори на Република България. Тази разпоредба гласи, че органът, който дава съгласие за обвързване на Република България с Международен договор, може фактът за обвързване да разпореди договорът да не бъде обнародван. В позицията, в която аз се намирам, няма как да навлизаме в повече коментари. Обръщам внимание само на тази тема.
Процедура ли желаете, господин Иванов? Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Предлагам почивка от 30 минути от името на Парламентарната група. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Колко половин час ли искате почивка? Добре. До 13,10 ч. обявявам почивка, след това ще … (Реплики от народния представител Милена Дамянова.)
Ако искате, госпожо Дамянова, няма пречка. Господин Иванов няма да възрази Вие да се изкажете, а след това ще дам почивката.
Заповядайте.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам думата за съвсем кратко изказване по повод коментарите на председателя в Комисията по образованието и науката. Това беше посочено и в доклада. С всички колеги, които са членове на Комисията, се обединихме да предложим между първо и второ четене въпросният чл. 2 от Законопроекта да отпадне, така че той да съответства на всички останали подобни такива, каквито Народното събрание приема. Ние ще се възползваме от тази си възможност да направим предложение между първо и второ четене, да го гласуваме в дните след празниците и съответно тогава да предложим ратификацията за разглеждане на второ гласуване, защото смятаме, че така е редно, с оглед прозрачност на споразуменията, които приема и Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Дамянова за разясненията.
Ако Законопроектът се приеме на първо четене, Вие можете да подновите това Ваше предложение за отпадане, дори то може да бъде и по-рано, това зависи вече от обсъждането на Законопроекта на второ четене. Вие правите това изявление още при обсъждането на първо четене.
Сега обявявам почивката, която ще продължи до 13,10 ч.
След това ще продължим с първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Уважаеми народни представители, завърши времето на обявената почивка.
Преди нея приключихме с обсъждането на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие. Гласуването ще бъде утре в началото на заседанието.

Сега продължаваме с обявеното
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет от 15 ноември 2016 г.
Моля представител на водещата комисия да представи становището. Това е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
ДОКЛАД
относно Законопрект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 602-01-75, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 декември 2016 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 602-01-75, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.
В заседанието взеха участие господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, и госпожа Лариса Тодорова – държавен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от господин Борисов.
Основната цел на предлаганото изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване според вносителите е да бъдат въведени в българското законодателство част от изискванията на Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 февруари 2014 г. за прилагане на Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт.
Става дума за онази част от изискванията на Директивата, които се отклоняват от действащите в момента в страната законови разпоредби относно трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя.
Директива е приета като инструмент за изпълнение на Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт между Европейския съюз за речно корабоплаване (EBU), Европейската организация на речните превозвачи (ESO) и Европейската федерация на работниците от транспорта (ETF). Това Споразумение отчита спецификата в условията на труд и живот на борда на плаващи по вътрешните водни пътища кораби и създава минимални стандарти по отношение организацията на работното време и здравословните и безопасни условия на труд на борда на кораба на така наречените „мобилни работници“ – членове на корабните екипажи и на обслужващия персонал на пътническите кораби, плаващи по вътрешните водни пътища на Европа. Тези минимални стандарти, в частта относно: 1) максималната продължителност на работното време за приетия референтен период от 12 месеца; 2) средната продължителност на работното време за една работна седмица; 3) максималната продължителност на работния ден; 4) минималната продължителност на междудневната и междуседмичната почивка, и 5) разпределението на ползването на почивките през деня, бележат известни различия в сравнение с установените в българското законодателство.
Освен това, за разлика от действащите в момента национални правила, съгласно които всички лица, работещи на борда на кораб като част от корабната команда, са членове на корабния екипаж. Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт разглежда и още една категория служители на борда – лицата от обслужващия персонал. Тази категория служители е характерна само за пътническите кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, и включва камериери, готвачи и други служители, които нямат пряко отношение към управлението и експлоатацията на кораба като плавателно средство.
Промените в текстове на Кодекса на търговското корабоплаване са съобразени в пълна степен с актуалните в момента редакции на актове на вторичното право на Европейския съюз и актове на международното право, по които България е страна. Сред тях е регионалното Споразумение относно радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища, три директиви: 2009/18, 2009/16 и 2008/106 на Европейския парламент и на Съвета, както и приложението към Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г.
Законопроектът съдържа текстове, свързани с актове на вторичното право на Съюза, чиито изисквания предстои да бъдат въведени в нашето законодателство с подзаконови актове по прилагане на Кодекса на търговското корабоплаване или за чието изпълнение е необходимо въвеждането на мерки на законодателно ниво. Преди всичко става дума за Директива 2014/90 на Европейския парламент и на Съвета относно морското оборудване, както и на Регламент 1257/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно рециклиране на кораби и за изменение на Регламент 1013/2006.
На ниво закон се въвеждат специфични изисквания по отношение на професионалното образование и обучение и на висшето образование по морски и речни специалности, засягащи: съдържанието на учебните планове и програми; минималния брой часове по различни учебни предмети и модули; материално-техническата база за провеждане на обучението, в това число и на практическата подготовка и преподавателите по специални дисциплини.
В заключение, със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване се предлага облекчаване на формата на сделките за прехвърляне на правото на собственост върху серийно произведен плавателен съд за спорт, туризъм и развлечение от производителя или негов дистрибутор на първия приобретател, като същите се извършват във формата на писмен договор, придружен от декларация на прехвърлителя относно обстоятелството, че до момента на сключване на сделката конкретният кораб не е бил вписан в корабен регистър.
Предвид гореизложеното и въз основа на проведените разисквания, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно, с 13 гласа „за“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 602-01-75, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Вълков. Представихте становищата на Вашата Комисия.
Следващото становище е от Комисията по труда, социалната и демографската политика. Госпожа Светлана Ангелова ще го представи пред народните представители.
После да се готвят представители на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 602-01-75, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 23 ноември 2016 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на търговското корабоплаване.
На заседанието присъстваха Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Мария Калева – началник отдел в дирекция „Правна“ в МТИТС, Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Павлинка Ковачева – директор на дирекция „Правна“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Деница Сачева – заместник-министър на труда, социалната и демографската политика.
Законопроектът беше представен от госпожа Павлинка Ковачева в частта му, отнасяща се до трудовите права на членове на корабните екипажи и на обслужващия персонал.
Според вносителя на Законопроекта основната цел на предлаганото изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване е да бъдат въведени част от изискванията на Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 декември 2014 г. в българското законодателство. Това са тези изисквания, които се отклоняват от действащите в момента в страната законови разпоредби относно трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме и корабопритежателя.
В нашето законодателство трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения на членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя са уредени в чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване и в Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя. За неуредените в тези два акта въпроси субсидиарно приложение намират общите правила на Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане.
През 2013 г. и в началото на 2014 г. бяха направени промени с цел съобразяване на българското законодателство с изискванията на Морската трудова конвенция от 2006 г. на Международната организация на труда. В резултат от тези промени правилата, установени в Морската трудова конвенция от 2006 г. относно организацията на работното време на морските лица, работещи на борда на морски кораби, се прилагат и по отношение на морските лица, работещи на кораби, които плават под българско знаме по вътрешните водни пътища на Европа.
В Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 декември 2014 г. се отчита спецификата в условията на труд и живот на борда на плаващи по вътрешните водни пътища кораби. Тя създава минимални стандарти по отношение организацията на работното време, здравословните и безопасни условия на труд на борда на кораба на така наречените „мобилни работници“ – членове на корабните екипажи, и на обслужващия персонал на пътническите кораби, плаващи по вътрешните водни пътища на Европа. Тези минимални стандарти са: максималната продължителност на работното време за приетия референтен период от 12 месеца; средната продължителност на работното време за една работна седмица; максималната продължителност на работния ден; минималната продължителност на междудневната и междуседмичната почивка; разпределението на ползването на почивките през деня.
Тези стандарти бележат известни различия в сравнение с установените в българското законодателство. Освен това, за разлика от действащите в момента национални правила, съгласно които всички лица, работещи на борда на кораб като част от корабната команда, са членове на корабния екипаж, Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт разглежда и още една категория служители на борда – лицата от обслужващия персонал. Тази категория служители е характерна само за пътническите кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, и включва камериери, готвачи и други служители, които нямат пряко отношение към управлението и експлоатацията на кораба като плавателно средство.
Със Законопроекта се предлагат разпоредби относно статута на капитана и на членовете на корабния екипаж, нова организация и допълване на нормите, регламентиращи трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме и корабопритежателя. Предлага се още създаването на нов член, с който да бъде установено законовото съдържание на понятието „обслужващ персонал“; предлага се изменение, с което да се прилагат действащите и в момента законови правила за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, които са общоприложими, независимо дали става дума за член на екипажа на морски кораб, за член на екипажа на кораб, плаващ по вътрешните водни пътища, или за член на обслужващия персонал на пътнически кораб, плаващ по вътрешните водни пътища.
С § 11 от Законопроекта се предлага създаването на три нови разпоредби в – чл. 88в, чл. 88г и чл. 88д. Първата от тях урежда специфичните правила по отношение на трудовите правоотношения на членовете на екипажите на морски кораби. С втората се регламентират специфичните правила по отношение на трудовите правоотношения на членовете на корабните екипажи и на обслужващия персонал на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Последната възпроизвежда съществуващ и в момента текст, относно субсидиарната приложимост на действащото българско трудово законодателство.
Пълното въвеждане на изискванията на Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 декември 2014 г. за прилагане на Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт следва да бъде извършено с приемане на необходимите изменения и допълнения на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя.
След приключване на представянето на Законопроекта и проведеното гласуване с резултати: 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 602-01-75, внесен от Министерски съвет на 15 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, госпожо Ангелова, за подробния доклад.
Остана да чуем доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Думата има госпожа Панайотова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПАНАЙОТОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 602-01-75, внесен от Министерския съвет на 15 ноември 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 декември 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Предложеният Законопроект цели да синхронизира българското законодателство с изискванията на Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 декември 2014 г. за прилагане на Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт, сключено от Европейския съюз за речно корабоплаване (EBU), Европейската организация на речните превозвачи (ESO) и Европейската федерация на работниците от транспорта (ETF). Това следва да се постигне чрез изменение на част от нормите в Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), засягащи отношенията между членовете на екипажа на кораб, който плава под българско знаме, и корабопритежателя. В тази връзка се въвеждат стандарти, касаещи организацията на работното време и здравословните и безопасни условия на труд на борда на кораба, като се отчита спецификата на така наречените „мобилни работници“ – членове на корабните екипажи и на обслужващия персонал на пътническите кораби –камериери, готвачи и други. Тези стандарти включват максимална продължителност на работното време за период от 12 месеца, средна продължителност на работното време за една работна седмица, максимална продължителност на работния ден, разпределение на междудневната и междуседмичната почивка, както и на почивките през деня.
Пълното транспониране на Директива 2014/112/ЕС следва да се извърши с приемане на изменения и допълнения на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, предвидено като Мярка № 97 в Плана за действие за 2016 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
В допълнение, настоящият Законопроект цели да хармонизира в пълна степен Кодекса за търговско корабоплаване с актуалните редакции на актове на вторичното право на ЕС и актове на международното право, по които Република България е страна. Сред множеството такива актове е и Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, понастоящем въведена в българското законодателство с Наредба на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията № 23 от 24 октомври 2011 г. Във връзка с пълното ѝ транспониране законопроектът предлага включване на точки в Допълнителните разпоредби на Кодекса, които да дефинират понятия като „много тежко морско произшествие“, „тежко морско произшествие“ и „значително замърсяване на околната среда“.
Обръща се също така внимание на разграничаването на правилата и органите, свързани с разследването на произшествия във вътрешните водни пътища спрямо тези, приложими при морските произшествия и инциденти. Не на последно място, проектът на Закон предвижда и синхронизация с разпоредбите на Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол, първоначално транспонирана в българското законодателство с Наредба на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията № 12 от 16 декември 2010 г. За тази цел в Кодекса се въвежда изискване за извършване на определен брой проверки по реда на държавния екологичен контрол на корабоплаването в рамките на една календарна година, като същевременно се установят ясни процедурни правила за осъществяване на контрола по отношение на всеки един параметър.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 602-01-75, внесен от Министерски съвет на 15 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, чухте становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, представено от народния представител Даниела Панайотова. Очевидно няма как вносителят да представи Законопроекта.
Има ли изказвания? Няма.
С това приключваме неговото обсъждане и утре в поредността, която е в дневния ред, този Законопроект също ще бъде подложен на гласуване.

Сега преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ ДОКУМЕНТИ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС.
Вносител е Министерският съвет на 17 ноември 2016 г.
Има становище на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, няма доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Имаме възможност да чуем доклада, който ще представи господин Вълков от името на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 602-01-78, внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 7 декември 2016 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 602-01-78, внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Росен Желязков – председател на Държавна агенция „Електронно управление“ и господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
Основната цел на Законопроекта е да приведе националното законодателство, регламентиращо предоставянето на електронни удостоверителни услуги с Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.
При представянето на Законопроекта вносителите подчертаха, че новата уредба в областта на удостоверяванията при електронни трансакции на пазара на стоки, услуги и капитали в Европейския съюз има за цел да създаде предпоставки за бъдещо развитие на цифровата инфраструктура и да подобри качеството на публичните услуги.
В резултат на предлаганите промени структурата на закона ще обхваща следните основни подразделения: електронно изявление и електронен документ, електронни удостоверителни услуги, надзор, акредитация на органи за оценяване на съответствието, защита на личните данни и административнонаказателни разпоредби.
Съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 устройствата за създаване на квалифицирани електронни подписи и устройствата за създаване на квалифицирани електронни печати подлежат на сертифициране. Сертифицирането се извършва от лица, определени от държавите членки. Със Законопроекта се посочва, че националният орган ще е Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, която ще определя сертифициращите организации.
Съобразно променената структура на закона, нормите, свързани с тайната на данните и оспорването на изявленията при ползването на удостоверителни услуги, систематично са преместени в Глава трета „Електронни удостоверителни услуги“ като чл. 18а и 18б.
С предложената редакция на чл. 19 чрез препращане към Регламента се въвеждат общото понятие за доставчик на удостоверителни услуги, както и специфичната категория доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги.
Законопроектът посочва и изискванията, на които трябва да отговарят доставчиците на удостоверителни услуги при осъществяване на дейността си, включително допълнителните изисквания към доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги съгласно чл. 24 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
В съответствие с разширения обхват на закона се предлага промяна в наименованието и уредбата на Раздел III, Глава трета, като разпоредбите обхващат не само удостоверенията за квалифициран електронен подпис, а всички квалифицирани удостоверения по Регламент (ЕС) № 910/2014.
Отделни текстове от Законопроекта регламентират, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е националният надзорен орган, осъществяващ правомощията по Регламент (ЕС) № 910/2014, включително да предоставя и да отнема квалифицирания статут на доставчиците на удостоверителни услуги.
Създава се и изрично правомощие на КРС да получава от доставчиците на удостоверителни услуги необходимата информация за изпълнение на функциите й на надзорен орган, както и да участва в провеждането на съвместни разследвания с надзорни органи на други държави членки. С предложената нова редакция на чл. 32, ал. 4 на КРС е възложена и дейността по създаване, поддържане и публикуване на националните доверителни списъци на лицата, предоставящи удостоверителни услуги и квалифицирани удостоверителни услуги.
Със Законопроекта се предвижда доставчиците на удостоверителни услуги да не подлежат на акредитация. Съгласно чл. 21 от Регламента, ако доставчик реши да предлага една или повече квалифицирани услуги, трябва да направи уведомление за намерението си пред надзорния орган – КРС, и да приложи доклад за оценяване на съответствието, съставен от орган за оценяване на съответствието. Комисията за регулиране на съобщенията ще трябва да провери дали доставчикът и предоставяните от него услуги отговарят на изискванията на Регламента, и при положителна преценка на тези обстоятелства – да му предостави квалифициран статут и да го включи в доверителните списъци в тримесечен срок от уведомяването от доставчика.
С друг текст от Законопроекта се предвижда след вписването в доверителните списъци доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги да подлежат на периодични одити най-малко веднъж на 24 месеца, за тяхна собствена сметка, от орган за оценяване на съответствието.
С предлаганата промяна на Закона за електронния документ и електронния подпис се прецизират и допълват административнонаказателните разпоредби, като е предвидено налагането на имуществени санкции и глоби за нарушения на конкретни разпоредби на Регламента № 910/2014.
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са предложени изменения в редица закони, които препращат към Закона за електронния документ и електронния подпис.
След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 602-01-78, внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯНАКИ СТОИЛОВ: Благодаря, господин Вълков.
Изказвания за първо четене по Законопроекта има ли? Няма.
Тогава ще оставим неговото гласуване за утрешното пленарно заседание.
Ако не възразявате, предлагам сега да приключим, а утре, съобразно приетата Програма, остават три точки.
Първо, след 9,00 ч. предстоят гласувания на обсъдените законопроекти, след което ще продължим с точка 12: Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, вносител – Министерският съвет.
Закривам обсъжданията по първото гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, вносител – Министерският съвет, на 17 ноември 2016 г.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,42 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Янаки Стоилов
Иван К. Иванов

Секретари:
Айхан Етем
Чавдар Пейчев