Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Георги Търновалийски и Калина Балабанова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, добър ден! Моля да се регистрираме. Налице е кворум. (Звъни.)
Откривам пленарното заседание.
Във вчерашния ден започнахме:

ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Гласувано е наименованието на Закона, докладван е § 1, предложенията към него, дебатът бе открит, имаше заявени желания в края на работния ден за изказвания.
Моля народните представители да подновят волеизявленията си за участие в дебата.
Колеги, има ли желаещи? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Таско Ерменков, Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 125 народни представители: за 16, против 66, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Гласуваме неподкрепено предложение на господин Камен Костадинов.
Гласували 114 народни представители: за 7, против 60, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Чавдар Георгиев и група народни представители, Комисията не го подкрепя.
Гласували 125 народни представители: за 15, против 65, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Предложение на народния представител Анна Александрова, което ми се струва, че е напълно идентично с предложението на господин Явор Хайтов. Всъщност то е идентично по съдържание и не се подкрепя от Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 12, против 43, въздържали се 71.
Предложенията на народните представители Анна Александрова и Явор Хайтов не са приети.
Имаме две подкрепени предложения.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за § 1 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 118, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Предложение на народния представител Петър Славов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС в редакцията до 4 ноември 2016 г.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 78 ал. 8 се изменя така:
„ (8) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Славов, след него – господин Байрактаров.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Стигаме до един от най-важните текстове в този Законопроект и аз ще си позволя с две думи да кажа няколко неща. Дълго го коментирахме в Комисията по правни въпроси – основно за колегите, които не са били там и не са следили дебата, но използвам да благодаря на всички колеги от Правна комисия, които отделиха това време и мисля, че написахме един добър текст, който да защити потребителите от едни изключително неприятни злоупотреби на дружества с монополни положения – всякакви доставчици, като започнете ВиК-услуги, енергоразпределителни дружества, топлофикации и така нататък. Тази лоша и вредна практика стана широко известна в обществото като такса „юрисконсулт“, както мисля, че я нарече и омбудсманът.
Това, което сме направили тук, е преди всичко да сложим горна граница на възможността да се присъждат определен вид разноски в едно съдебно дело в такова дружество. Колеги, оказва се, че много от тези дружества злоупотребяват – за една претенция по дадено дело в порядъка на 50-60 лв. си начисляват такси „юрисконсулт“ от порядъка на 300 и повече лева. Сами разбирате, че това хем граничи с абсурда, хем е изключително несправедливо и некоректно към длъжниците, които много често в тези производства дори не участват, когато са възрастни хора или хора, които не могат да си осигурят необходимата правна защита и по този начин нямат възможност да възразят срещу прекомерността на едно подобно възражение и то тогава бива присъдено.
Така че това, което ние направихме с колегите от Правна комисия – първо, да кажем, че съдът ще се произнася по размера на възнаграждението, ще има правото на преценка, а не просто ще уважава искането на ищцовата страна да уважи определена финансова претенция. Казахме, както вече обърнах внимание, че ще има и горна граница на това възнаграждение на тези разноски за юрисконсулт, и това ще бъде размерът, посочен в Закона за правната помощ. Преди всичко се надяваме по този начин да спрем такива недобросъвестни практики – някои дружества, които злоупотребяват с монополното си положение и по този начин на практика неоснователно се обогатяват за сметка на своите клиенти, получавайки суми в рамките на тези съдебни производства, далеч, далеч надхвърлящи задължението на въпросното лице, и суми, които въобще не съответстват на направените разноски по това производство, както би трябвало да бъде по смисъла на целия чл. 78.
Така че наистина, моля Ви колеги, нека да бъдем твърди и нека – както мисля, че почти единодушно на Правна комисия подкрепихме този текст, да го подкрепим и в зала, и той наистина да помогне на много потребители, на много български граждани, които си патят от монополистите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Славов? Няма.
Думата има господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми колеги, както разбрахте от преждеговорившия колега Петър Славов, става въпрос – аз ще бъда малко по-краен, за незаконно обогатяване от страна на монополистите под формата на юрисконсултски възнаграждения. За това става въпрос. И взех думата, тъй като има предварителна информация, за огромно съжаление, че отново има намеса на монополист, който желае този текст да отпадне. Монополистът е „Топлофикация“ – София, така както беше станало и в промените в Закона за енергетиката, и благодарение на тази намеса отпаднаха важни текстове, които съсипват българските граждани по отношение на така наречената „сградна инсталация“. Затова аз предварително вземам думата, за да Ви обясня, че този текст е справедлив, този текст е балансиран, защото практиката посочи, че за вземания от 20 лв. се начисляват юрисконсултски възнаграждения в размер например на 300 лв., тоест абонатът дължи 20 лв., а трябва да плати 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. В момента текстът е прецизирал, че възнаграждението не може да надхвърля размера на задължението, тъй като това е справедливото.
Даже, ако не знаете, има внесени много по-тежки текстове по отношение на юрисконсултските възнаграждения, защото огромна част от така наречените „юристконсулти“ всъщност работят на трудови договори и тяхното възнаграждение е включено в себестойността на продаваната услуга, стока и така нататък. Тоест, при това положение пък въобще не може да се претендира за каквото и да било юристконсултско възнаграждение, когато то е включено в себестойността.Така че се надявам този път българският парламент да подходи отговорно и да подкрепи текста, който е изработила Правната комисия, защото, пак повтарям, той е справедлив и балансиран.
И най-после, наистина дай Боже, тази информация, която аз имам, да не е вярна, да не се потвърди, а това може да се докаже само с гласуването, което предстои по този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байрактаров.
Реплики? Няма.
Изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 2 със съответното му съдържание, съгласно доклада на същата.
Моля, гласувайте.
Гласуваме § 2 по доклада на Комисията.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Параграф 2 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 2 – Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
По § 3 – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители – § 4 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Анна Александрова – § 4 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Явор Хайтов – § 4 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представел Камен Костадинов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 405 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 3 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „окръжния съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника“.
2. Създава се нова ал. 5:
„ (5) Съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж решения“.
3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложения на народните представители Чавдар Георгиев, Анна Александрова, Явор Хайтов, които не са подкрепени от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласуваме неподкрепени предложения от народни представители.
Гласували 112 народни представители: за 10, против 22, въздържали се 80.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване параграфи 3, 4 и 5 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 102, против 5, въздържали се 4.
Параграфи 3, 4 и 5 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. (1) Висящите производства по глава двадесет и втора се разглеждат по реда на този закон.
(2) Започналите до влизането в сила на този закон арбитражни производства се приключват по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, които се прекратяват.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам текста на вносителя за наименование на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, както и § 5 по вносител, който става § 6 в доклада на Комисията, след подкрепа и редакция от нейна страна.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“ и § 6 по доклада на Комисията са единодушно приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 6.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 6, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 6, отразен на систематичното му място в нов § 6, ал. 2.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 6 по вносител е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Камен Костадинов:
„В Закона за защита на потребителите в чл. 30 се създава ал. 4:
„ (4) Всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат извънсъдебно решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна, освен ако това е уговорено между страните индивидуално.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Михаил Миков и група народни представители, напълно идентично с предложенията на народния представител Анна Александрова и народния представител Явор Хайтов – § 7 отпада.
Комисията не подкрепя тези три идентични предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В Закона за защита на потребителите в чл. 3 се създава ал. 4:
„ (4) Всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Камен Костадинов, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 10, против 52, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване идентични и неподкрепени от Комисията предложения на народните представители Михаил Миков, Анна Александрова и Явор Хайтов.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 6, против 18, въздържали се 75.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване приетия по принцип текст на вносителя от Комисията и редактиран от същата за § 7 по нейния доклад.
Гласуваме § 7 по доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 7 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 8 има предложение на народния представител Велизар Енчев.
На основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника предложението не е обсъдено и гласувано.
Предложение на народния представител Таско Ерменков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Камен Костадинов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, 4 и 5 и не го подкрепя по т. 2 и 6, като на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника предложението по т. 3 не е обсъдено и гласувано.
Сега ще прочета неподкрепените т. 2 и 6. Точка 2:
„2. В чл. 11 се създава ал. 3:
„ (3) Като арбитър в постоянна арбитражна институция може да бъде вписан дееспособен пълнолетен гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и има висше образование.“
И точка 6:
„6. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за международния търговски арбитраж се правят следните допълнения:
а) В § 3 ал. 2 се изменя така:
„ (2) Постоянните арбитражни институции се вписват в регистър, воден към Министерството на правосъдието.“;
б) Създава се § 3а:
„§ 3а. (1) Председателите на постоянните арбитражни институции представят до министъра на правосъдието заявление за вписване в регистъра на постоянните арбитражни институции, воден към Министерството на правосъдието.
(2) Към заявлението се прилагат следните документи:
1. правилник за организацията и дейността на постоянната арбитражна институция;
2. устав на постоянната арбитражна институция;
3. тарифа за арбитражните такси и разноски на постоянната арбитражна институция;
4. списък на арбитрите и медиаторите при постоянната арбитражна институция.
(3) Министърът на правосъдието в 3-месечен срок от влизане в сила на този закон издава правилник за устройството и реда на работата и воденето на регистъра по ал. 1.
(4) Заявените обстоятелства по ал. 2 се вписват незабавно.
(5) Министърът на правосъдието отказва вписването по ал. 1 с мотивирано решение, ако арбитрите в списъка не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 3 или не са представени документите по ал. 2. Налице е мълчалив отказ за вписване, ако то не бъде извършено в 14-дневен срок от датата на заявяването му.
(6) Отказът за вписване подлежи на оспорване в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(7) На вписване подлежат и промените в документите по ал. 2.
(8) Регистърът е публичен, като всеки може да иска справка или извлечение от съдържанието му относно информацията, която подлежи на обявяване.
(9) Постоянните арбитражни институции могат да упражняват дейност след датата на вписването им в регистъра, воден към Министерството на правосъдието.
(10) Съществуващите към датата на влизане в сила на този закон постоянни арбитражни институции продължават дейността си, като са длъжни в срок от 12 месеца, считано от датата на влизане в сила на този закон, да приведат дейността си в съответствие с него.“
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3 и не го подкрепя по т. 2, 4 и 6, а по т. 1 и 5 предложението е оттеглено.
Затова представям на Вашето внимание предложението по т. 2, която не е подкрепена:
„2. по т. 2:
а) т. 2 – отпада.
б) в случай на неприемане на предложението по предходната буква „а“ за отпадане на т. 2, то: в съдържанието на създаваната ал. 3 числото „10“ се заменя с „5“.“
Точка 4 – също неподкрепена:
„4. В т. 5 се правят следните изменения и допълнения:
а) В б. „а“ след думите „ал. 1“ се поставя точка и запетая и текстът до края изречението – отпада.
б) В б. „б“:
- уводното изречение се изменя на: „създава се ал. 2“.
- в създаваната ал. 2 се добавя изречение второ: „Нищожността може да се предяви чрез иск или възражение.“
- създаването на ал. 3 – отпада.“
Точка 6, която също не е подкрепена:
„6. т. 7 – отпада.“
Предложение от народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3 относно отпадането на т. 6 и не го подкрепя по т. 1, 2 и т. 3 относно отпадането на т. 3, 4, 5 и 7.
Предложение от народния представител Явор Хайтов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3 относно отпадането на т. 6 и не го подкрепя по т. 1, 2 и т. относно отпадането на т. 3, 4, 5 и 7.
Предложение от народния представител Свилен Иванов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника в редакцията до 4 ноември 2016 г.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В Закона за международния търговски арбитраж (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7, ал. 3 след думата „производство“ се добавя „чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание“.
2. В чл. 11 се създава ал. 3:
„ (3) Арбитър може да бъде дееспособен пълнолетен гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, има висше образование, най-малко 8 години професионален стаж и притежава високи морални качества.“
3. В чл. 31:
а) създава се нова ал. 2:
„ (2) Всяка страна получава възможност да проверява делото и дистанционно, включително и чрез интернет страницата на арбитражния съд.“
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. В Глава шеста се създава чл. 46а:
„Чл. 46а. Всеки арбитражен съд води архив, в който се съхраняват приключените дела в продължение на 10 години от приключване на производството. След изтичане на този срок се съхраняват само решенията и мотивите към тях, както и сключените спогодби.“
5. В чл. 47:
а) досегашният текст става ал. 1 и в него т. 3 се отменя;
б) създава се ал. 2:
„ (2) Арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.“
6. В чл. 49 думите „чл. 47, т. 1, 2 и 3“ се заменят с „чл. 47, ал. 1, т. 1 и 2“ и думите „чл. 47, т. 4, 5 и 6“ се заменят с „чл. 47, ал. 1, т. 4, 5 и 6“.
7. В чл. 51, ал. 1 думите „Софийският градски съд“ се заменят с „Окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника.“.
8. Създава се Глава осма с чл. 52-54:
„Глава осма „Административнонаказателна отговорност“
Чл. 52. (1) Министърът на правосъдието упражнява контрол за спазването на този закон от арбитражни съдилища и от арбитрите чрез Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт.
(2) Контролът се упражнява чрез проверка, която се възлага със заповед на министъра на правосъдието служебно или по повод сигнал или жалба на заинтересовано лице. В заповедта се определя арбитражният съд, съответно арбитрите, които подлежат на контрол, инспекторите, на които е възложен контролът, срок за осъществяване на проверката и период, който обхваща проверката, както и други обстоятелства.
(3) Председателят на арбитражния съд осигурява свободен достъп до служебните помещения и до служебния архив за извършване на назначената от министъра на правосъдието проверка.
(4) За констатациите от проверката се съставя протокол.
(5) Министърът на правосъдието може да издава задължителни указания до арбитражния съд и арбитрите със срок за отстраняване на констатираните нарушения на разпоредбите на този закон.
Чл. 53 (1) Арбитър, който постанови решение по спор, в който едната от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, се наказва с глоба от 500 до 2500 лева. На юридическо лице, което извърши нарушението по изречение първо, се налага имуществена санкция в размер 5000 лв.
(2) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция в е в трикратен размер.
(3) Арбитър или юридическо лице, което не изпълни задължителните указания по чл. 52, ал. 5 се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Чл. 54 (1) Актът за установяване на административно нарушение по чл. 53 се съставя от инспекторите по чл. 52, ал. 2, а наказателното постановление се издава от министъра на правосъдието.
(2) Актовете за установяване на нарушенията се съставят и наказателните постановления се издават, обжалват и изпълняват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Преди да Ви дам думата за изказвания, уважаеми колеги народни представители, да Ви запозная с неподкрепената част в абсолютно идентичните предложения на народния представител Анна Александрова и Явор Хайтов:
„1. Точка 1 се заличава.
2. Точка 2 се изменя така:
В чл. 11 се създава ал. 3:
„ (3) Като арбитър може да бъде вписан дееспособен пълнолетен гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, има висше юридическо образование и най-малко две години юридически стаж.“
3. Точки 3, 4, 5, 6 и 7 се заличават.“
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Камен Костадинов в неподкрепената от Комисията част, а това именно са т. 2 и 6.
Моля, р гласувайте неподкрепената част на предложение.
Гласували 112 народни представители: за 5, против 44, въздържали се 63.
Предложенията по т. 2 и 6 от направеното предложение на Камен Костадинов не са приети.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Чавдар Георгиев в неподкрепената от Комисията част, а именно по т. 2, 4 и 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 7, против 41, въздържали се 62.
Предложенията на народния представител Чавдар Георгиев по т. 2, 4 и 6 не се приемат.
Гласуваме предложения на народните представители Анна Александрова и Явор Хайтов – абсолютно идентични. Гласуваме неподкрепената им част от Комисията по т. 1, 2 и 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 9, против 15, въздържали се 83.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя от Комисията и редактиран от същата за § 8.
Гласуваме § 8 по доклада на Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Параграф 8 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 9 има предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника в редакцията до 4 ноември 2016 г. – § 9 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 9 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 9 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 103, против 1, въздържали се няма.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 9 по вносител е прието, а с това и Законът на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОСНОВАВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА И НА НЕЙНИЯ УСТАВ.
Вносител е Министерският съвет на 31 ноември 2016 г.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Някой от Комисията по бюджет и финанси ще излезе ли да прочете доклада? Иначе ще трябва аз да го представя.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Протоколи за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав, № 602-02-38, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 24 ноември 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Протоколи за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав, № 602-02-38, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2016 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите.
Международната инвестиционна банка е международна финансова институция, основана през 1970 г. в гр. Москва. Дейността й се осъществява съгласно Споразумението за учредяване, регистрирано на 10 юли 1970 г. в Секретариата на ООН, и нейния Устав. Страните членки на банката са България, Виетнам, Куба, Монголия, Румъния, Русия, Словакия и Чехия. На 20 декември 1990 г. с Протокол на съвета на банката са направени изменения на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав, който е временно въведен в действие от 1 януари 1991 г. и не е ратифициран в съответствие с действащото към онзи момент законодателство на страната ни.
През 2013 г. са изготвени ревизирани и преработени проекти на учредителните документи на Международната инвестиционна банка. Измененията в учредителните документи на Международната инвестиционна банка са изцяло съобразени с основните принципи и организационни практики на устройство и работа на международните финансови институции и засягат следните съществени въпроси: въвеждане на пропорционална система за разпределение на гласовете, базирана на дела на всяка страна членка във внесената част на капитала на банката, както и на нов ред за вземане на решения (единодушно по ключови въпроси, а по останалите въпроси с квалифицирано мнозинство от 3/4, като е предвидено и допълнително условие за подкрепа на решенията от обикновено мнозинство на присъстващите на заседанието представители на страните членки независимо от количеството на гласовете им); тристепенна система за корпоративно управление чрез създаване на съвет на директорите, натоварен с оперативното ръководство на банката. Предлага се и увеличение на записания уставен капитал на банката до 2 млрд. евро (понастоящем той е 1,3 млрд. евро) чрез увеличаване размера на неразпределената между страните членки част, тоест без поемане на финансови ангажименти и ефективно плащане.
С това се цели в бъдеще да се привличат нови акционери и да се удовлетворят евентуални желания на страните членки за увеличаване на дяловото им участие. Предвижда се невнесената част от разпределените между страните членки квоти да се трансформира в капитал при поискване.
Приложението към протокола, подписан от името на правителството на Република България на 8 май 2014 г., е неразделна част от него и представлява нова редакция на текста на Споразумението за основаването на Международна инвестиционна банка заедно със сведения за размера на записания уставен капитал и за разпределението на квотите между членовете на банката, представени в Приложение № 1 към новата редакция на Споразумението, и новата редакция на устава на Международната инвестиционна банка, представляващ Приложение № 2 към новата редакция на Споразумението.
Протоколите за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав подлежат на ратифициране от Народното събрание със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 16 гласа „за”, без “против” и „въздържал се”, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протоколи за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав, № 602-02-38, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Следващият доклад е на Комисията по правни въпроси.
Кой от Комисията по правни въпроси ще го представи?
Госпожо Александрова, заповядайте. Като компенсация за неприетите Ви текстове по ГПК.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на протоколи за изменение на Споразумението за основанието на Международната инвестиционна банка и на нейния устав, № 602-02-38, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2016 г.
На свое заседание, проведено на 23 ноември 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на протоколи за изменение на Споразумението за основанието на Международната инвестиционна банка и на нейния устав, № 602-02-38, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите господин Фейзи Бекир – заместник-министър, госпожа Росица Димитрова и господин Момчил Русев – държавни експерти в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“.
Законопроектът беше представен от господин Фейзи Бекир, който посочи, че Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Протокол за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на устава й от 1990 г., както и Протокол за внесените изменения в Споразумението и приложението към него, подписан от България през май 2014 г.
С предлаганите промени в учредителните документи на Банката се цели тяхното актуализиране в съответствие със съвременната практика на функциониране и организация на международните банки за развитие.
Организационните предложения включват въвеждане на пропорционална система за разпределение на гласовете, както и тристепенна система за корпоративно управление чрез създаване на Съвет на директорите, натоварен с оперативното ръководство на Банката. Предлага се и увеличение на записания уставен капитал до 2 млрд. евро чрез увеличаване размера на неразпределената между страните членки част, като липсва поемане на финансови задължения и ефективно плащане, което ще предостави възможност да се привличат нови акционери.
Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България.
След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на протоколи за изменение на Споразумението за основанието на Международната инвестиционна банка и на нейния устав, № 602-02-38, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Следващият доклад е на Комисията по външна политика.
Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на протоколи за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав, № 602-02-38, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 23 ноември 2016 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от Фейзи Бекир – заместник-министър в Министерството на финансите, както следва:
Република България е член на Международната инвестиционна банка (МИБ) от създаването й. Дейността на Банката се осъществява съгласно Споразумението за основаването на Международна инвестиционна банка и на нейния устав, регистрирано на 10 юли 1970 г. в Секретариата на ООН. Страните – членки на Банката, са България, Виетнам, Куба, Монголия, Унгария, Румъния, Русия, Словакия и Чехия.
На 20 декември 1990 г. с протокол на Съвета на Банката са направени изменения на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав. С измененията ЕКЮ-то замества преводната рубла като операционна валута на Банката, актуализират се целите на Банката и терминологията се привежда в съответствие с тогавашните изисквания. Протоколът временно е въведен в действие от 1 януари 1991 г. и не е ратифициран в съответствие с действащото към онзи момент законодателство на страната ни.
През 2013 г. бяха изготвени, ревизирани и преработени проекти на учредителните документи на Международната инвестиционна банка. Измененията в учредителните документи целят актуализиране с оглед привеждането им в съответствие със съвременната практика на функциониране на международните банки за развитие. Тази нова редакция на учредителните документи е предложена с Протокола за внесените изменения в Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав с приложението към него, който е подписан от името на правителството на Република България на 8 май 2014 г. в изпълнение на решението по т. 9 от Протокол № 16 от заседанието на Министерския съвет на 23 април 2014 г.
Измененията в учредителните документи на Международната инвестиционна банка са изцяло съобразени с основните принципи и организационни практики на устройство и работа на международните финансови институции и засягат следните съществени въпроси: въвеждане на пропорционална система за разпределение на гласовете, базирана на дела на всяка страна членка във внесената част на капитала на Банката, както и на нов ред за вземане на решения (единодушно по ключови въпроси, а по останалите въпроси с квалифицирано мнозинство от ¾, като е предвидено и допълнително условие за подкрепа на решенията от обикновено мнозинство на присъстващите на заседанието представители на страните членки независимо от количеството на гласовете им); тристепенна система за корпоративно управление чрез създаване на Съвет на директорите, натоварен с оперативното ръководство на Банката. Предлага се и увеличение на записания уставен капитал на Банката до 2 млрд. Евро (понастоящем той е 1,3 млрд. евро) чрез увеличаване размера на неразпределената между страните членки част, тоест без поемане на финансови ангажименти и ефективно плащане. Това ще предостави възможност в бъдеще да се привличат нови акционери и да се удовлетворят евентуални желания на страните членки за увеличаване на дяловото им участие. Предвижда се невнесената част от разпределените между страните членки квоти да се трансформира в капитал при поискване.
Към момента делът на България във внесената част на капитала е 13,48 на сто, като надвишава тежестта на гласа на страната при действащата система „една страна – един глас“, при която, предвид броя на участниците в Банката (9), разполагаме с 11,11 на сто от общото количество на гласовете.
Приложението към Протокола, подписан от името на правителството на Република България на 8 май 2014 г., е неразделна част от него и представлява нова редакция на текста на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка заедно със сведения за размера на записания уставен капитал и за разпределението на квотите между членовете на Банката, представени в Приложение № 1 към новата редакция на Споразумението, и новата редакция на устава на Международната инвестиционна банка, представляващ Приложение № 2 към новата редакция на Споразумението.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 5, 7 и 8 и ал. 3 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет Проект за Закон за ратифициране на Протоколи за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, госпожо Грозданова.
От името на вносителя няма представител.
Откривам дебата.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам дебата и подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протоколи за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и нейния устав с № 602-02-38, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2016 г.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура – заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Предлагам процедура за второ гласуване на току-що приетия Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Обратно становище? Няма.
Направено е процедурно предложение за разглеждане на второ гласуване на настоящия Законопроект.
Моля Ви, режим на гласуване.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
За разглеждане на второ четене – заповядайте по самия текст, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
„ЗАКОН
за ратифициране на протоколи за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав
Чл. 1. Ратифицира Протокола за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав, подписан на 20 декември 1990 г.
Чл. 2. Ратифицира Протокола за внесените изменения в споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав с приложението към него, подписан от правителството на Република България на 8 май 2014 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване наименованието на Законопроекта, както чл. 1 и чл. 2.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
С доклада за второ гласуване има думата председателят на Комисията по култура и медии – господин Славчо Атанасов.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги народни представители!
„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 602-01-71, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2016 г. и приет на първо гласуване на 20 декември 2016 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме наименованието на Закона по вносител, подкрепено от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: По § 1 има предложение от народния представител Славчо Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„ (4) Алинея 3 може временно да не се прилага по отношение на програма от друга държава – членка на Европейския съюз, при условие че:
1. програмата открито, съществено и грубо нарушава чл. 17, ал. 2 и 3;
2. за предходен период от една година са установени най-малко две нарушения на т. 1, извършени от телевизионния оператор;
3. Съветът за електронни медии е уведомил писмено телевизионния оператор и Европейската комисия за твърдените нарушения по т. 1 и за мерките, които възнамерява да предприеме, ако подобно нарушение възникне отново;
4. консултациите с държавата членка, под чиято юрисдикция попада телевизионният оператор, и с Европейската комисия не са довели до приемливо уреждане на въпроса в рамките на 15 дни от уведомлението, предвидено в т. 3, и твърдяното нарушение продължава.“
2. Създават се нови ал. 5 и 6:
„ (5) Европейската комисия се произнася по съвместимостта на мерките по ал. 4, т. 3 с правото на Европейския съюз в срок до два месеца след уведомлението по ал. 4, т. 3. При установяване на несъвместимост СЕМ спешно прекратява мерките по ал. 4, т. 3.
(6) Алинея 4 се прилага независимо от наличието на основания за търсене на административнонаказателна или друг вид отговорност, когато за съответните нарушения такава е предвидена в държавата членка, под чиято юрисдикция попада телевизионният оператор.”
3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 7 и 8 и се изменят така:
„ (7) Алинея 3 може временно да не се прилага по отношение на определена медийна услуга по заявка от друга държава – членка на Европейския съюз, когато ограниченията са:
1. необходими за:
а) опазването на обществения ред, по-специално за предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, включително защита на децата и борбата срещу подбуждането към омраза въз основа на раса, пол, религия или националност и накърняване на човешкото достойнство на отделни лица;
б) опазването на общественото здраве
в) гарантирането на обществената сигурност, включително на националната сигурност и отбрана;
г) защитата на потребителите, включително на инвеститорите;
2. предприети срещу определена аудио-визуална медийна услуга по заявка, която накърнява или може съществено и грубо да накърни посочените в т. 1 цели;
3. пропорционални на целите по т. 1.
(8) Преди да се приложат ограниченията по ал. 7, т. 1 и без да се нарушават съдебни процедури, включително предварителни процесуални действия, извършвани в рамките на следствието, се уведомява:
1. съответната държава членка, под чиято юрисдикция попада доставчикът на медийната услуга, да предприеме мерки, тъй като последната не е предприела такива или предприетите мерки са били недостатъчни;
2. Европейската комисия и държавата членка, под чиято юрисдикция попада доставчикът на медийната услуга, за намерението си да предприеме мерките по ал. 7.”
4. Създава се ал. 9:
„ (9) Условията, предвидени в ал. 8, може в спешни случаи да не се прилагат. Тези случаи се съобщават в най-кратък срок на Европейската комисия и на държавата членка, под чиято юрисдикция попада доставчикът на медийната услуга, като се посочват причините, поради които случаят е спешен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Преди да Ви дам думата за изказвания, уважаеми колеги, едно допълнение: в ал. 6 има предвидена освен „административнонаказателна“ и „наказателна“ отговорност.
Тоест, след търсене на „административнонаказателна“, има и „наказателна“ и продължава нататък текстът, който ни беше представен по доклада.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип текст на вносителя от Комисията и редактиран от същата за § 1 по нейния доклад.
Подлагам на гласуване § 1 по доклада на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: По § 2 има предложение от народния представител Славчо Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 2 по вносител.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението на Комисията за отхвърлянето на § 2 е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: По § 3 има предложение от народния представител Славчо Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме текста на вносителя за § 3, подкрепен от Комисията и ставащ § 2 в нейния доклад.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: „Заключителни разпоредби“.
Предложение от народния представител Славчо Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението – „Заключителна разпоредба“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме редактираното наименование на подразделението от Комисията – „Заключителна разпоредба“.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Наименованието „Заключителна разпоредба“ е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: По § 4 има предложение от народния представител Славчо Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 4 по вносител.
Гласували 82 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 3.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 4 е прието.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: По § 5 има предложение от народния представител Славчо Атанасов.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 5, който става § 3:
„§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 3 по доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет, а с това и Законът на второ четене.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председател, благодаря Ви, колеги.
След три наказателни процедури на Европейската комисия най-после тази сага приключи с днешното гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ ЗА ПЕРИОДА 20 ДЕКЕМВРИ 2015 Г. – 20 ЮЛИ 2016 Г.
Вносител е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия от 19 юли 2016 г.
С доклада на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Петров.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще Ви прочета:
„СТАНОВИЩЕ
по Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2015 г. – 20 юли 2016 г., № 620-00-17, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 19 юли 2016 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 28 септември 2016 г., разгледа Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2015 г. – 20 юли 2016 г., № 620-00-17, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 19 юли 2016 г.
От Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия на заседанието присъства председателят Евтим Костадинов.
Евтим Костадинов представи накратко дейността на Комисията в посочения отчетен период. В Доклада са отразени данни за създаването на централизиран архив на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Представени са дейностите по осигуряване достъп до документи, изследователската и международната дейност на Комисията. Дадена е информация за съдебните дела и предстоящите задачи.
Комисията, спазвайки разпоредбите на Закона, за отчетния период е извършила проверка на 23 639 български граждани и е обявила принадлежност на 645 лица. За периода 1 декември 2015 г. – 30 юни 2016 г. Комисията е обсъдила и приела 92 решения.
Евтим Костадинов подчерта, че съгласно направено Споразумение между Комисията и „Военна информация“ се осъществява поетапно и в съответствие със съставен план приемане и предаване на архива на „Военна информация“.
Всички задължителни проверки съгласно чл. 3 в дейността на Комисията протичат регулярно и ще бъдат изпълнени съгласно изискванията на Закона.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи с 11 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ внесения Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2015 г. – 20 юли 2016 г., № 620-00-17, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 19 юли 2016 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2015 г. – 20 юли 2016 г.
Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2015 г. – 20 юли 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Петров.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да Ви информирам, че Българската социалистическа партия, Парламентарната група на БСП лява България няколко пъти в последната година имаше възможност да изрази своето отношение към дейността на тази Комисия и наложителността от нейното съществуване или по-точно от безполезността ѝ.
Ние считаме, че повече от 27 години след началото на тъй наречения „преход“ работата на тази Комисия по-скоро се превръща в лов на вещици или нещо, което е свързано с използване на информацията в рамките на една политическа целесъобразност.
Нямаше да вземам отношение, но исках само да Ви информирам, че именно поради тази причина, смятайки, че тази Комисия се е превърнала само в място, където са настанени „наши хора“, за да получават не лоши заплати, секретарки, автомобили и уплътняване на собственото време, Българската социалистическа партия и Парламентарната група на БСП лява България няма да участват в гласуването на този Доклад. Ще го отминем с презрение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Реплики?
Заповядайте, господин Андреев. Добре е да се концентрирате върху Доклада.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Господин Ерменков, аз много се учудвам на наглостта на някои хора тук. Редно е, поне когато ставате, да казвате: „О.з. капитан Радулов – по псевдоним, понастоящем – Ерменков.“
Най-малкото ако тази Комисия не действаше, нямаше да знаем, че Вие се казвате и Радулов. Нямаше да знаем примерно как сте отзован от Германия, защо сте отзован от Германия, и много други интересни неща от биографиите на велики разузнавачи като Вас.
Ако беше обаче изпълнено и желанието на, Бог да го прости, Цвятко Цветков, също офицер от Държавна сигурност, той пък призоваваше да се направят досиетата на прехода. Тогава можеше да научим нещо и за фирмата Ви „Ролинекс“.
Така че аз съм категорично против това, което демонстрира БСП. То още веднъж показва какви са намеренията на тази партия, ако не дай си Боже се случи това тежко природно бедствие – БСП да вземе властта заедно с ДПС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Дуплика – господин Ерменков. Няма да ползвате.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, който Ви беше представен от парламентарната трибуна. Ще Ви го прочета още веднъж:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2015 г. – 20 юли 2016 г.
Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2015 г. – 20 юли 2016 г.“
Моля, гласувайте.
Прекратете гласуването.
Докато представях Законопроекта, неизвестно защо течеше времето, но нищо няма да се промени.
Прекратете гласуването. Няма кворум.
Моля, дайте списъка за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:

Айдоан Муталиб Али - отсъства
Айхан Ахмед Етем - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Христов Методиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Ана Георгиева Баракова - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Ангелов Долапчиев - тук
Антони Антониев Тренчев - тук
Атанас Зафиров Зафиров - отсъства
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Славчев Стоянов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - тук
Бойка Грозева Маринска - тук
Борис Борисов Станимиров - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Михайлов Борисов - отсъства
Борислав Райчов Миланов - отсъства
Борислав Сабинов Иглев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Любенов Павлов - отсъства
Валентин Николов Иванов - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Валери Симеонов Симеонов - отсъства
Васил Миланов Антонов - тук
Велизар Пенков Енчев - тук
Венка Константинова Стоянова - тук
Венцислав Йорданов Каймаканов - отсъства
Вили Младенов Лилков - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Симеонова Георгиева - тук
Георг Даниелов Георгиев - тук
Георги Александров Ковачев - тук
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Недков Кючуков - тук
Георги Николов Недев - тук
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Страхилов Свиленски -тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Георги Ченков Търновалийски - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гроздан Спасов Караджов - тук
Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Йорданова Панайотова - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Славов Чуколов - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Андреев Делчев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Григоров Шишков - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Кирилов Байрактаров - тук
Димитър Крумов Танев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Спасов Димитров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Танев Танев - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Добромир Проданов Проданов - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - тук
Живко Иванов Мартинов - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димитров Стойнов - тук
Иван Кирилов Иванов - тук
Иван Костадинов Станков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Пенков Иванов - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - тук
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илия Янков Илиев - тук
Ирена Любенова Соколова - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - тук
Катя Николаева Попова - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Николаев Добрев - тук
Кирил Петров Цочев - отсъства
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Костадин Иванов Марков - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Арангелова Ковачка - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кънчо Янев Филипов - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Лъчезар Стаменов Никифоров - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Мариана Василева Георгиева-Бенчева - отсъства
Мариана Георгиева Тодорова - отсъства
Мариана Радева Бояджиева - отсъства
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мартин Стоянов Иванов - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Борисов Андреев - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Парашкевов Тодоров - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михо Димитров Михов - тук
Муса Джемал Палев - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Найден Маринов Зеленогорски - тук
Настимир Ананиев Ананиев - отсъства
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нено Христов Влайков - тук
Никола Пейчев Хаджийски - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Петър Владиславов Славов - тук
Петър Георгиев Кадиев - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - тук
Петър Костадинов Петров - тук
Петър Пандушев Чобанов - тук
Петър Христов Беков - тук
Петър Христов Петров - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Полина Кръстева Карастоянова - отсъства
Радан Миленов Кънев - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Росен Петров Петров - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Димитров Христов - тук
Румен Динев Желев - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Рушен Мехмед Риза – отсъства
Салиха Хакиф Емин - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - отсъства
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Светослав Димитров Белемезов - тук
Свилен Филипов Иванов - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - тук
Силвия Анастасова Хубенова - отсъства
Слави Пенчев Бинев - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Снежана Георгиева Дукова - тук
Станислав Георгиев Иванов - тук
Станислав Димитров Анастасов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства

До момента допълнително влезли след поименното им извикване по азбучен ред: Александър Ненков, Алиосман Имамов, Атанас Ташков, Атанас Зафиров, Джейхан Ибрямов, Валери Симеонов, Атанас Стоянов, Кирил Калфин, Кънчо Филипов, Мариана Бояджиева, Костадин Марков.
Налице е кворум – продължаваме.
Моля, от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред проектът за решение.
Кой е докладвал по тази точка? Петър Петров, Проектът за решение го няма. Как да пусна нещо за гласуване, което го няма пред мен?
Господин Петров, представихте ли Проекта за решение от доклада?
Подлагам на гласуване докладвания Проект за решение към Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, по Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2015 – 20 юли 2016 г.
Гласуваме.
Гласували 103 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 17.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА ЗА 2014 г. И ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА ЗА 2015 г.
Вносител: Комисията за защита на конкуренцията – продължение.
В предходно пленарно заседание сме чули доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм. Имаше обстойно изказване на народния представител Таско Ерменков и сме в режим на разисквания по доклада на Комисията по защита на конкуренцията.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъжданата точка? Няма.
Дебатът е закрит.
Преминаваме към гласуване.
Припомням проектите за решение.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2014 г.“
Гласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2015 г.“
Гласуваме.
Гласували 81 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.

Следваща точка:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА В ОБЛАСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ ЗА 2015 Г.
Вносител е Комисията за регулиране на съобщенията.
Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения, № 620-00-15, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 19 октомври 2016 г., бе разгледан Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения, № 620-00-15, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията.
На заседанието присъстваха: господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, членовете на Комисията за регулиране на съобщенията – госпожа Андреана Атанасова, господин Константин Тилев и госпожа Ирина Романска, експерти от Комисията, представители на неправителствените организации в областта на електронните съобщения.
Годишният доклад бе представен от господин Веселин Божков.
Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, изготвен на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, представлява анализ върху развитието и напредъка в сектора на електронните съобщения през 2015 г.
При представянето на доклада господин Божков очерта основните тенденции в развитието на пазара на електронни съобщения в България за 2015 г. Съгласно регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията общо 1162 предприятия са имали право да осъществяват дейност по предоставяне на обществени електронни съобщения като за една година броят им е нараснал с 0,5 %. От регистрираните предприятия 1051 са подали информация в Комисията за регулиране на съобщенията в изпълнение на чл. 5 от Общите условия при осъществяване на обществени електронни съобщения. В доклада е отбелязано, че общият обем на пазара на електронни съобщения в България за 2015 г. се запазва почти без изменение в сравнение с 2014 г., като възлиза на 2,505 млрд. лв.
Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията подчерта, че през 2015 г. продължава преодоляването на негативната тенденция на спад в обема на пазара, започнало през 2014 г. Както през предходните години, така и през 2015 г. общият обем на пазара на електронни съобщения в България се определя от приходите от гласовите услуги, пакетните услуги и услугите за пренос на данни и/или достъп до интернет, предлагани самостоятелно.
Господин Божков отбеляза, че през 2015 г. 457 предприятия са вложили инвестиции в изграждането и поддържането на обществени електронни мрежи, които са с 11,8% по-малко от предходния период. Общият размер на вложените от тези предприятия инвестиции достига 524 млн. лв. при планирани през 2014 г. инвестиции за 2015 г. от 544 млн. лв. Тези данни показват, че планираните от предприятията инвестиции за 2015 г. почти изцяло са реализирани.
С оглед ефективното управление на радиочестотния спектър през 2015 г. Комисията е провела обществени консултации във връзка с перспективите за ползване на свободния ресурс в радиочестотен обхват 2,6 GHz. В резултат на консултациите Комисията за регулиране на съобщенията е обявила намерение за провеждане на търг за издаване на 9 разрешения за ползване на радиочестотен спектър в лента 2500-2690 MHz. В рамките на определения срок не са постъпили намерения за издаване на такива разрешения, поради което търг не е провеждан.
През 2015 г. Законът за електронните съобщения е изменян няколко пъти, като промените не водят до принципни изменения на регулаторната рамка. Най-важното изменение в Закона за електронните съобщения е въвеждането за първи път на имуществени санкции за неизпълнение на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза.
С изменения в Закона за електронните съобщения беше разширен и обхватът на приложимата процедура при установено неизпълнение на общите изисквания, условията на издадени разрешения за ползване на ограничен ресурс и/или на наложени специфични задължения.
С цел повишаване на ефективността на контролната дейност, свързана с осъществяването на електронните съобщения и спазването на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис, през 2015 г. са извършени инспекторски проверки. Беше изтъкнато, че особено внимание е обърнато на спазване на изискванията на Закона за електронните съобщения по отношение на защита на обществения интерес и интересите на крайните потребители. В тази връзка господин Божков подчерта, че около 52% от инспекторските проверки са извършени на трите най-големи предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги – БТК, „Мобилтел“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД, във връзка с подадени жалби от крайни потребители, касаещи предлаганите от тях услуги.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2015 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2015 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Процедура.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми колеги, предлагам процедура за допуск в залата на господин Веселин Божков, Детелина Кръстева и Боряна Стоева по точки 13 и 14, които са: Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2015 г. и Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“.
Предложението ми е по двете точки, за да не се гласува втори път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, благодаря Ви.
Гласуваме направеното предложение.
Гласували 87 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля, поканете лицата в залата.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Още един път, позволете, да Ви запозная с Проекта за решение за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2015 г.:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2015 г.“
Моля, гласувайте така предложения Ви Проект за решение.
Гласували 84 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 4.
Докладът е приет.

Следващата точка е:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА В ОБЛАСТТА НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ – „АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ ЗА 2015 Г.“
Вносител е Комисията за регулиране на съобщенията от 20 юни 2016 г.
Отново доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“, № 620-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 19 октомври 2016 г., бе разгледан Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“, № 620-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 20 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха: господин Валери Борисов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията – госпожа Андреана Атанасова, господин Константин Тилев и госпожа Ирина Романска, както и експерти от Комисията.
Господин Веселин Божков представи Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.”.
В доклада, изготвен на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги, е направен анализ на предоставянето на универсалната и на неуниверсалната пощенски услуги в страната. Съдържа се и информация за състоянието на конкуренцията на пощенския пазар. В него е посочено, че секторът на пощенските услуги се развива бързо в последните години главно поради променящите се пазарни условия и развитието на нуждите на потребителите, което, от своя страна, обуславя промяна в търсенето на пощенските услуги.
Господин Божков отбеляза, че колетните услуги нарастват значително, което се дължи на електронната търговия. За тригодишен период броят на предоставените колетни услуги е нараснал два пъти. Същевременно за същия период броят на потребените традиционни пощенски услуги е намалял с 3%, а броят на куриерските услуги е нараснал с 57%.
През 2015 г. броят на пощенските оператори, вписани в публичните регистри, регламентирани в Закона за пощенските услуги, възлиза на 154, което представлява ръст от 5% спрямо предходната година.
От неуниверсалните пощенски услуги, както е посочено в доклада, най-голям търговски интерес предизвикват куриерските услуги, които се предоставят на базата на значително облекчен уведомителен режим. През изтеклата година броят на операторите, регистрирали намеренията си да предоставят куриерски услуги, достигна 145, от които 14 са новорегистрирани.
В Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги за 2015 г. е представена и структурата на приходите от пощенски услуги за периода 2013 – 2015 г. Общата сума на приходите, реализирани от предоставяне на пощенски услуги през 2015 г., възлиза на около 315 млн. лв., което спрямо 2014 г. представлява нарастване от 5%. Развитието на пощенския пазар и през 2015 г. се дължи на услугите, предоставяни в пазарния сегмент неуниверсални пощенски услуги.
Съотношението между дяловете на универсални пощенски услуги и неуниверсални пощенски услуги през 2015 г. спрямо предходната година се е изменило незначително, като е нараснало с 2 процентни пункта в полза на универсалните пощенски услуги. Това се дължи основно на увеличението на приходите от колетни пратки от обхвата на универсални пощенски услуги през 2015 спрямо 2014 г.
Съгласно посочените в доклада данни, през 2015 г. приходите от пазарния сегмент универсални пощенски услуги възлизат на 65 млн. лв. и бележат ръст спрямо 2014 г. в размер на около 15%. Реализираните обеми пратки и услуги от обхвата на универсални пощенски услуги общо за страната и чужбина са около 36 млн. броя и остават почти непроменени в сравнение с предходния отчетен период.
Приходите от неуниверсални пощенски услуги през 2015 г. – куриерски услуги до 35 кг, хибридна поща, пряка пощенска реклама, наложен платеж и известия за доставяне, са в размер на 240 млн. лв., като в сравнение с 2014 г. са се увеличили с около 2%. За същия период общият брой на обработените пратки е 131 милиона броя, което е намаление с 5% спрямо 2014 г.
Намалението на общия брой обработени пратки за периода се дължи на намаляването на броя пратки от услугите „пряка пощенска реклама“ и „хибридна поща“, които влизат в обхвата на неуниверсални пощенски услуги. През 2015 г. броят обработени пратки от услугата „пряка пощенска реклама“ намалява с 21% спрямо 2014 г., а „хибридната поща“ – с 13%.
В доклада е отбелязано, че в Комисията са разгледани 197 жалби/сигнали от страна на потребители на пощенски услуги срещу пощенски оператори. От общо подадените жалби 83 са били счетени за основателни и исканията на жалбоподателите са удовлетворени с определени действия и/или чрез изплащане на дължими обезщетения съгласно приложимите Общи условия.
От представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията изказване по доклада бе направено от господин Валери Борисов. Той изтъкна, че „Български пощи“ ЕАД са успели да се адаптират към даденостите на свободния пазар и въпреки намалението в пазарния дял при предоставяне на традиционните пощенски услуги в други сфери, като колетните пратки, те бележат ръст. Господин Борисов подчерта, че историческият оператор участва в изпълнението на различни проекти, за да може да отговори на повишените изисквания на потребителите към качеството на предоставяните услуги във връзка с разрастването на електронната търговия. Господин Деян Дънешки очерта конкретните мерки, предприети от управленския екип на „Български пощи“ ЕАД с цел повишаване на конкурентоспособността на предприятието.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.”
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 87, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, който Ви беше представен от парламентарната трибуна от народния представител Иван Вълков.
Гласували 84 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 6.
Проектът за решение е приет, а с това и Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за процедура.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам в Програмата за работа на парламента през тази седмица да включим и Законопроекта за промени в Кодекса за застраховането, на който аз и мои колеги сме вносители. Вчера този Законопроект мина в Комисията по икономическа политика, а както виждам, Програмата ни за тази седмица не е твърде натоварена.
Правя процедурно предложение за включване в дневния ред на Кодекса за застраховането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Гласуваме предложението.
Гласували 87 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Обявявам половин час почивка. Продължаваме в 11,40 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ. Вносители са народните представители Петър Славов и Мартин Димитров на 16 май 2016 г.
Няма доклад на Комисията по бюджет и финанси, на която е разпределен Законопроектът, и затова преминаваме към становище на вносителите.
Имате думата, уважаеми господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Законопроекта сме го внесли май месец миналата година, доста време е чакал реда си, и мисля, че можем да се справим без доклад на водещата Комисия, тъй като не е обемен, и ми се струва, че е доста ясен. Както и при представянето му казах, за което благодаря на всички колеги, които подкрепиха да го включим в дневния ред, той касае Фонда за гарантиране на влоговете в банките и отчетността му, тоест задължението му да бъде отчетен пред българските граждани по Закона за достъп до обществена информация. Знаете, по този Закон, включително и това Народно събрание направи промени, направи подобрения, разшири предмета на отчетност на държавните и общински органи, с основната цел тези органи да са в услуга на гражданите и да са отчетни пред тях каква работа вършат.
Откъде идва проблемът обаче? Идва оттам, че Фондът, както установихме в хода на съдебно дело, което водихме преди време срещу него, именно защото отказа да ни даде информация по реда на Закона за достъп до обществената информация, представители на Фонда, и то от ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете считат, че това не е държавен орган и не е задължен субект по Закона за достъп до обществена информация. Това ни се струва, меко казано, странно, но откровено е незаконосъобразно, тъй като, както и в съдебните решения, които след малко ще посоча, може да прочетете, че ясно и недвусмислено българският съд е казал, че счита Фонда за институция, задължена по Закона за достъп до обществена информация, предвид начина на формиране на управителния му орган и функционирането му. И за да не изпадаме в хипотезата, абсурдната хипотеза, по-скоро гражданите да не изпадат в хипотезата да цитират това съдебно решение на представители на Фонда, които да им казват: да, ама то касае само конкретния случай, затова Вие, ако сте толкова убедени – един вид, съдете ни отново, искайте съдът отново да постанови и да ни задължи да Ви предоставим информация, за нас е ясно, че трябва да направим малка промяна в Закона и ясно и категорично да кажем, че този орган е задължен субект по Закона за достъп до обществена информация.
Защо е толкова важно той да бъде отчетен и да предостави информация, когато бъде питан?
Едва ли е нужно да Ви напомням, че именно Фондът за гарантиране на влоговете назначава синдиците в банка в несъстоятелност и това в контекста на КТБ в момента е една изключително болезнена за обществото тема, която неведнъж сме дискутирали, тема – която включително с колеги регулярно поставяме, и в рамките на парламентарния контрол се стараем да получаваме тази отчетност до голяма степен, за която говоря, като поставяме въпроси към министъра на финансите, а той от своя страна, изисква от въпросния Фонд и въпросните синдици информация колко пари са събрали от източеното в КТБ, какви дела се водят, какъв е напредъкът по тях и така нататък, и така нататък – тоест цялата информация, която на практика не само нас, но и цялото общество го интересува, по отношение на обема средства, които ще могат да бъдат възстановени от откраднатото, от източеното от КТБ, от онези близо 4 млрд. лв., че и повече всъщност, но тези четири милиарда, които на практика данъкоплатецът осигури, за да могат да бъдат платени гарантираните влогове. Общата сума отиде над 6, както си спомняте, от загубени средства в тази потънала банка. Това е смисълът на предлаганите промени. Моля Ви наистина да ги подкрепите.
Тези от Вас, които проявяват интерес, могат спокойно да погледнат и две съдебни решения. Едното е на Върховния административен съд по адм. д. 10934 от 2013 г., другото е на Административния съд – София-град по адм. д. 11861 от 2015 г., където ще видят именно това, че Фондът е задължен субект по този Закон и следва да предоставя информация на гражданите.
Както обърнах внимание, тези съдебни решения на практика касаят само конкретните казуси, само конкретната жалба по конкретното заявление по Закона за достъп до обществената информация. Ако искаме този принцип, който е извел съдът, по тълкувателен път да го закрепим в Закона и той да бъде задължителен, ясен и недвусмислен, това минава през тази малка законодателна промяна. Бих казал малка, но много съществена. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте – народният представител господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Обръщам се към Вас с настоятелна молба за подкрепа на Законопроекта с много кратки мотиви.
За какво става дума? Ако някой от Вас, колеги, иска да разбере с днешна дата колко пари е възстановил Фондът за гарантиране на влоговете в масата на несъстоятелността от КТБ например, може да получи отговор единствено през министъра на финансите. Фондът за гарантиране на влоговете казва, че не е задължено лице и не е длъжно да отговаря на въпроси било то на депутати, или граждани. Според Вас редно ли е, допустимо ли е?
Редно ли е един Фонд, който работи със стотици милиони публични средства, който се занимава с много важен въпрос като КТБ, да не е публично отчетен по Закона за достъпа на обществена информация? Или поне да има спор, дали такава отчетност съществува, или не.
Колегата Славов Ви информира за решение на българския съд. Съдът казва следното: според съда, Фондът е отчетен, така или иначе, и следва да дава информация по Закона за достъп до обществена информация. Това не пречи обаче на въпросния Фонд на всеки неудобен въпрос – чуйте ме добре, на всеки неудобен въпрос да не се дава отговор, да се отказва информация и да трябва гражданите или депутатите да водят дело в съда за получаване на информация, каквото дело ние с колегата Славов водихме.
Призовавам Ви да подкрепите. Става въпрос за нищо повече или по-малко от прозрачност, публичност и обществен контрол.
Принципът е много прост. Ако боравиш със стотици милиони публични средства, е редно да отговаряш и на въпроси на граждани, и на депутати за своята работа, да си задължено лице. В противен случай се оказва, че тези хора не се отчитат пред обществото, всъщност не е ясно и пред кого се отчитат, мен ако ме питате.
Уважаеми колеги, призовавам Ви да гласувате „за“. Това е едно правилно, добро дело. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Димитров, напълно съм съгласен с доводите, които изтъкнахте, но искам да Ви запитам: освен Фонда за гарантиране на влоговете има и други публични финансови институции, които са не по-малко важни, които боравят с не по-малко средства и носят не по-малка отговорност за финансовата стабилност на държавата, на държавните институции, например в БНБ Комисията за финансов надзор. Има ли подобни аналогични текстове, има ли подобна аналогична възможност за достъп до информация от тези институции? Защото, ако няма, то тогава ще се получи така, че за едни има, за други няма. Трябва да има еднакъв подход. Това е въпросът ми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Други реплики има ли? Няма.
Заповядайте, господин Димитров, за дуплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Господин Председател! Уважаеми колега Казак, благодаря за репликата Ви. Няма съмнение, че БНБ е задължено лице по Закона за достъп до обществена информация и самата Банка никога не е твърдяла нещо различно.
Проблемът с Фонда за гарантиране на влоговете е, че те твърдят, че не са задължено лице, включително пред нас, и се наложи да водим дело в съда за изясняване на този въпрос. Тоест за институциите, които Вие споменахте, господин Казак, такъв казус няма. Ако има институция, с която Вие сте се сблъскали и сте видели подобен проблем, и се е наложило да търсите достъпа до информация по съдебен ред, можете, както нас, да добавите принципа на отчетност и за тази институция в този Закон, но специално с БНБ такъв казус не съществува. Ние уеднаквяваме на практика съществуващите възможности и практика – достъп да има до всички, да бъде универсален и никой да не може да крие информация и да не се отчита пред обществото, така че въвеждаме един и същ принцип за всички, което е универсално.
Разбира се, давам си сметка, че вероятно и в бъдеще ще се появят подобни казуси. Когато има такъв казус и когато някоя институция твърди и не отговаря на въпроси за достъп до обществена информация, ще се налагат и подобни промени в законодателството. Иначе има универсален принцип и той е следният: когато една организация е под обществен контрол, тя трябва да се отчита, и когато работи с обществени средства, трябва да се отчита. Това е общият принцип, така разбирам аз това законодателство.
Колеги, призовавам Ви още веднъж да ни подкрепите. Изводът ще бъде следният: всеки български гражданин ще може да задава въпроси до Фонда за гарантиране на влоговете за събраните пари, да речем, от КТБ. Тази информация следва да бъде публична, нищо за криене няма. След като този Фонд взема стотици милиони лева от бюджета, включително гласувани от нас, няма никаква разумна причина да не се отчита пред българското общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Други изказвания има ли? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влоговете в банките, № 654-01-65, внесен от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров на 16 май 2016 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 32, против 2, въздържали се 38.
Законопроектът не е приет.
Заповядайте за прегласуване.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми колеги, моля за прегласуване – колегата Делчев не можа да гласува.
Но и другата причина е, че видях основно „въздържали се“ колеги, които не заеха ясна позиция всъщност искаме ли ние да има ясна отчетност, или предпочитаме да се въздържим. Така че предлагам Ви, колеги, наистина нека подкрепим този Законопроект. Ако има някакви проблеми, между двете четения могат да бъдат отстранени. Това е първо гласуване и гласуваме по принцип искаме ли да има ясна отчетност за всички органи в тази държава, които работят с публични средства, или считаме, че за някои от тях трябва да се прилагат „особени правила“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Славов.
Процедура по прегласуване.
Гласували 82 народни представители: за 36, против 3, въздържали се 43.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка, която беше гласувана преди почивката:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
С доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае заместник-председателят на Комисията народният представител Даниела Савеклиева.
Имате думата, уважаема госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Законопроект за допълнение на Кодекса за застраховането, № 654-01-85, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 7 юли 2016 г., приет на първо гласуване на 15 декември 2016 г.
„Закон за допълнение на Кодекса за застраховането“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 481, ал. 1, изречение първо накрая се добавя „включително къмпинг-автомобилите“, а в изречение второ накрая се добавя „включително къмпинг-ремаркетата“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип от Комисията текст на вносителя за § 1.
Моля, гласуваме § 1 по доклада на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Параграф 1 в редакцията на Комисията по нейния доклад е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 489, ал. 4 се създават т. 4 и 5:
„4. при сключване на застраховка на моторни превозни средства категории L1 – L5 е съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1, букви „а“ – „к“ от Закона за движението по пътищата;
5. при сключване на застраховка на къмпинг-ремаркета или къмпинг-автомобили.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения по принцип от Комисията текст на вносителя и редактиран от същата за § 2.
Гласуваме § 2 по доклада на Комисията.
Гласували 77 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 4.
Параграф 2 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 53 и 54:
„53. „Къмпинг автомобил“ е превозно средство със специално предназначение от категория М, чиито характеристики са определени в Приложение 1, част А, т. 5, подточка 5.1 от Наредба № 60 от 24 април 2009 г. за одобряване на типа на нови превозни средства и техните ремаркета.
54. „Къмпинг ремарке“ е превозно средство със специално предназначение от категория О, чиито характеристики са определени в Приложение 1, част А, т. 5, подточка 5.6 от Наредба № 60 от 24 април 2009 г. за одобряване на типа на нови превозни средства и техните ремаркета.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, редактиран от същата, за § 3.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
§ 3 по доклада на Комисията е приет, с това и Законопроектът на второ гласуване.
Съобщение за Парламентарен контрол на 13 януари 2017 г., петък, 11,00 ч.
1. Министърът на отбраната в оставка Николай Ненчев ще отговори на един въпрос от народните представители Иван Валентинов Иванов и Атанас Зафиров.
2. Министърът на околната среда и водите в оставка Ивелина Василева ще отговори на два въпроса от народните представители Джевдет Чакъров, и Катя Попова.
3. Министърът на земеделието и храните в оставка Десислава Танева ще отговори на два въпроса от народните представители Бойка Маринска, и Димитър Делчев.
На основание чл. 92, ал. 3 и чл. 95, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи в оставка Румяна Бъчварова – на два въпроса от народните представители Явор Хайтов, и Магдалена Ташева, и на въпрос с писмен отговор от народните представители Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров,
- заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика в оставка Томислав Дончев – на два въпроса от народните представители Явор Хайтов, и Вили Лилков,
- министърът на финансите в оставка Владислав Горанов – на два въпроса от народния представител Явор Хайтов,
- министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова – на два въпроса от народните представители Явор Хайтов, и Манол Генов, и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров,
- министърът на културата в оставка Вежди Рашидов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Петър Славов, Мартин Димитров, и Методи Андреев,
- министърът на земеделието и храните в оставка Десислава Танева – на два въпроса от народните представители Светла Бъчварова и Добрин Данев, и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Джевдет Чакъров, Йордан Цонев, и Станислав Анастасов,
- министърът на туризма в оставка Николина Ангелкова – на два въпроса от народните представители Атанас Зафиров, и Васил Антонов,
- министърът на младежта и спорта в оставка Красен Кралев – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров, и Валентин Павлов.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на енергетиката в оставка Теменужка Петкова.
Поради служебни ангажименти, свързани с дейността на Кризисния щаб за защита на населението при бедствия и аварии във връзка с усложнената обстановка в страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова.
Поради предварително поети ангажименти от международен характер, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва и министърът на здравеопазването в оставка Петър Москов.
Поради здравословни причини, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на икономиката в оставка Божидар Лукарски.
Във връзка с ръководството на Кризисния щаб, сформиран с цел овладяване на усложнената зимна обстановка и приетия от Министерския съвет План за противодействие на битовата престъпност и координиране на организацията на специализираната полицейска операция за противодействие на битовата престъпност, която започва да се изпълнява на местно ниво, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи в оставка Румяна Бъчварова.
Утре продължаваме, 13-и януари е датата, от 9,00 ч. с Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози – общ проект, изготвен от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения въз основа на приетите на първо гласуване на 28-и октомври 2016 г. законопроекти с вносители Министерски съвет на 16 юни 2016 г., както и на законопроектите на Иван Вълков и Станислав Иванов от 7 октомври 2016 г.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание.
Следващо такова – утре, 13 януари, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 12,10 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов

Секретари:
Георги Търновалийски
Калина Балабанова