Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателят Цвета Караянчева

Секретари: Филип Попов и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги! (Звъни.)
Има кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание Програмата за работата на Народното събрание за периода 7 – 9 юни 2017 г., включително.
Няма постъпили предложения на парламентарните групи по реда на чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагаме:
1. Първо гласуване на Законопроекта за българския жестомимичен език. Вносители – Георги Гьоков и група народни представители, 17 май 2017 г.
2. Проект на решение за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. Вносител – Министерският съвет, 19 май 2017 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за концесиите. Вносители – народният представител Данаил Кирилов и група народни представители, 30 май 2017 г.
4. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г. Вносител – омбудсманът на Република България, 5 май 2017 г.
Предлагаме това да бъде първа точка за четвъртък – 8 юни 2017 г.
5. Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2016 г. Вносител – Комисията за защита на личните данни, 26 май 2017 г.
Предлагаме това да бъде втора точка за четвъртък – 8 юни 2017 г.
6. Парламентарен контрол, който да се проведе в петък – 9 юни 2017 г. от 9,00 ч., включващ:
- разисквания по питане № 754 05-13 от 17 май 2017 г. от народния представител Георги Йорданов към министъра на здравеопазването Николай Петров относно Стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България;
- разисквания по питане № 754-05-9 от 16 май 2017 г. от народните представители Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Манол Генов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Следват традиционните отговори на въпроси и питания.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 177, против няма, въздържали се 24.
Програмата за работа е приета.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: По процедура!
КРИСТИАН ВИГЕНИН: По процедура, да.
Предлагам точка трета – Първо гласуване на Законопроекта за концесиите, да стане точка втора за четвъртък. Аргументите ми са, че Законопроектът е внесен миналия вторник и е минал през основната комисия в сряда – 31 май 2017 г., когато беше и редовното заседание на Комисията по европейските въпроси. Ние сме включили в дневния ред за разглеждане този Законопроект днес, когато е първото възможно редовно заседание на Комисията, а доколкото този Закон има претенциите да бъде евроинтеграционен, хармонизационен, мисля, че е редно да мине и през заседание на Комисията по европейските въпроси, въпреки че Правната е основната.
Мисля, че – тъй като по никакъв начин нито вносителите, нито ръководството на Народното събрание не е дало сигнал, че иска по-рано, на извънредно заседание, да гледаме този Законопроект, затова не сме го направили, но смятам, че от гледна точка на процедурата е важно той да мине през нашата Комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Обратно становище има ли? Не виждам.
Мисля, че дадохте сигнала в четвъртък, ако не се лъжа, че искате да се придвижват по-бързо законопроектите. В името на коректността ще заявя, че от десет комисии, на които е разпределен Законопроектът, шест са успели да го гледат.
Гласуваме предложение на народния представител Кристиан Вигенин за разместване на точки в Програмата за работа.
Гласували 206 народни представители: за 97, против 52, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 31 май 2017 г. до 6 юни 2017 г.:
На 31 май 2017 г. е постъпил Доклад за прилагането на Закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2016 г. Вносител е Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 31 май 2017 г. е постъпил Доклад на Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2016 г. Вносител е Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства. Разпределен е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.

На 31 май 2017 г. е постъпил доклад за прилагането на Закона за дейността на съдилищата през 2016 г. Вносител е Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 1 юни 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Вносители са народните представители Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на: Комисия по образоването и науката – водеща, и на Комисията по бюджет и финанси.
На 1 юни 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносители са народният представител Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 1 юни 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс. Вносители са народният представител Данаил Кирилов и група народни представители. Разпределен е на: Комисия по правни въпроси – водеща, на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по икономическа политика и туризъм, на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, както и на Комисията по отбрана.
На 1 юни е постъпил Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода от 1 януари до 30 юни 2016 г., вносител е Съветът за електронни медии, разпределен е на Комисията по културата и медиите.
На 1 юни 2017 г. е постъпил Доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г. с вносител Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Разпределен е на Комисията по правни въпроси, на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
На 2 юни 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за движение по пътищата с вносител народният представител Цветан Цветанов и група народни представители. Разпределен е на: Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения – водеща, както и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
На 2 юни 2017 г. е постъпил Проект на решение във връзка с разискванията по питане № 754-05-9 от 16 май 2017 г. от народните представители Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Манол Генов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков относно политиката на МРРБ за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, вносители са народните представители Корнелия Нинова и група народни представители, разискването ще се състои в петък, както вече приехме.
На 2 юни 2017 г. е постъпил Проект за решение във връзка с разискванията по питане № 754-05-13 от 17 май 2017 г. от народния представител Георги Йорданов към министъра на здравеопазването Николай Петров относно Стратегия за развитие на лечебните заведения, вносители са Корнелия Нинова и група народни представители – също ще бъде разискван в петък.
На 5 юни 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на: Комисия по бюджет и финанси – водеща, на Комисията по европейските въпроси и контрол над европейските фондове, Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
От министър-председателя е постъпило Решение № 304 на Министерския съвет от 2017 г. за оттегляне на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2016 г., който е одобрен с Решение № 212 на Министерския съвет от 2017 г.:
„Министерският съвет

РЕШИ:
Оттегля Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2016 г., одобрен с Решение № 212 на Министерския съвет от 2016 г., внесен за разглеждане в Народното събрание.“
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил участието на Военновъздушните сили на Румъния в провеждащата се съвместна българо-американска летателна тренировка „Тракийски орел 2017“. Уведомлението е постъпило на 5 юни 2017 г. с вх. № 703-09-12 и е предоставено на Комисията по отбраната.
На 1 юни 2017 г. с вх. № 702-00-13 в Народното събрание на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление контрол в публичния сектор е постъпил Консолидиран годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., внесен от министър-председателя на Република България.
С писмо на председателя на Народното събрание Докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси, на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 5 юни 2017 г. с вх. № 729-00-1 в Народното събрание са постъпили материали, изготвени от Конфедерацията на независимите синдикати в България, свързани със социалния диалог и справедливото и достойно заплащане на труда, защитата на работното място, както следва: Втори годишен доклад за резултатите от колективно договаряне на работните заплати през 2016 г.; Втори годишен доклад на КНСБ за нарушение на права, свързани с упражняване правото на труд през 2016 г., заедно със Заключителен документ.
С писмо на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание е постъпил Доклад за резултатите от осъществения контрол за изпълнение на препоръките на Одитен доклад № 0000000115 за извършен одит на изпълнението „Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка за периода от 1 януари 2012 до 31 декември 2014 г.“ Одитът е възложен на Сметната палата на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за сметната палата с Решение на Народното събрание, прието на 29 април 2015 г., изменено с Решение на Народното събрание от 21 юли 2015 г., обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 32 от 2015 г., изменено с „Държавен вестник“, бр. 57 от 2015 г.
С писмо на председателя на Народното събрание Докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към програмата ни за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОМИМИЧЕН ЕЗИК.
Процедура – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание молим в залата да бъдат допуснати Николай Нинов – председател на Съюза на глухите в България, и госпожа Вера Василева, която е негов преводач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е предложение.
Обратно становище? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 198 народни представители: за 94, против 3, въздържали се 101. (Шум и реплики.)
Предложението не е прието.
Прегласуване – госпожа Светлана Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние – от парламентарната група на ГЕРБ, искаме прегласуване, защото в дебатите в Комисията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма да Ви дам да говорите същество. Основанието е, ако някой не е успял да гласува. (Шум и реплики.)
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Има и…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Някой не е успял да гласува. Да, благодаря Ви.
Прегласуване.
Гласували 203 народни представители: за 97, против 3, въздържали се 103.
Предложението не е прието.
С Доклада на Комисията по труда, социалната и демографска политика ще Ви запознае председателят на Комисията народният представител д-р Хасан Адемов.
Имате думата, уважаеми господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Позволете ми да направя ново процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Грета Ганчева – директор на дирекция в Министерството на образованието и науката, и госпожа Елена Пачеджиева – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното процедурно предложение от д-р Адемов.
Гласували 199 народни представители: за 140, против 5, въздържали се 54.
Поканете лицата в залата.
Имате думата, уважаеми господин Председател.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за българския жестомимичен език, № 754-01-6,
внесен от Георги Гьоков и група народни представители на 17 май 2017 г.
Комисията по труда, социалната и демографска политика на редовно заседание, проведено на 31 май 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за българския жестомимичен език с вносител Георги Гьоков и група народни представители.
В заседанието участваха: госпожа Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Бояна Алексова – старши експерт в Дирекция „Приобщаващо образование“ в Министерството на образованието и науката, госпожа Марияна Павлова – заместник-председател на Националната агенция за професионално образование и обучение, и представители на национално представени неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от народния представител Георги Гьоков.
Той обясни, че в България живеят над 120 000 лица с различна степен на увреждане на слуха. По данни на Европейския съюз на глухите броят на ползващите българския жестомимичен език е 50 000. За преобладаваща част от лицата с увреден слух, глухите и сляпо-глухите жестомимичният език е основно средство за комуникация и за пълноценно осъществяване на техните човешки и граждански права. Липсата на държавна политика за признаване, регламентиране и развитие на българския жестомимичен език се явява пречка за интеграцията на хората с увреден слух в обществото и за достъпа им до качествено образование, публични услуги и заетост.
Вносителят Георги Гьоков изрично подчерта, че Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания е ратифицирана от Европейския съюз на 23 декември 2010 г., а на 10 февруари 2012 г., с обнародването на Закона за ратифициране на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, в Република България окончателно се гарантира предимството на нормите на Конвенцията пред вътрешното законодателство. Прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания като част от вътрешното право на страната ни изисква да се уреди законодателно използването на жестомимичния език.
Според вносителите със създаването на Закон за българския жестомимичен език Република България ще изпълни свои основни международноправни ангажименти, произтичащи от ратифицирането на Конвенцията на ООН, както и ще се регулират обществени отношения, които до момента не са уредени пълноценно на законодателно ниво. Ще се регламентира ролята и мястото на преводачите от и на жестомимичен език.
Георги Гьоков изрази мнение, че след като се е запознал подробно с получените становища по Законопроекта, намира, че не трябва научното признаване на жестовия език да бъде обвързано с приемането на закон за жестомимичния език. Също така подчерта, че приема всички предложения за промени към Законопроекта, които да бъдат внесени между първо и второ гласуване след обсъждане с експерти и юристи.
В Комисията бяха получени и предоставени на вносителите на Законопроекта и членовете на Комисията становища на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Агенцията за хората с увреждания, Националната агенция за професионално образование и обучение, Съюза на глухите в България, Националната асоциация на преводачите на жестов език в България, Националната асоциация на сляпо-глухите в България и Асоциацията на гражданите с увреден слух в България. Институционалните становища в по-голямата си част посочват недостатъци и непълноти в предложената законодателна уредба и по-скоро преобладават предложения за изменение и допълнение на текстовете на Законопроекта. Становищата на неправителствените организации са разделени на подкрепящи и отрицателни, в зависимост от разписание им правомощия в Законопроекта.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Хасан Адемов, Светлана Ангелова, Михаил Христов, Милко Недялков, Юлиян Папашимов и Надя Клисурска, както и представители на институциите и неправителствените организации.
Госпожа Бояна Алексова от Министерството на образованието и науката подчерта, че е целесъобразно да се приеме Закон за българския жестов език, който да узакони жестовия език като самостоятелен език. Но на този етап все още не е налице готовност жестовият език да се защити със статут на самостоятелен език, поради липсата на научното му признаване, липсата на лингвистичен модел на жестовия език като самостоятелна система със съответните правила, унифициране и методика за обучение. В тази връзка Министерството на образованието и науката е предприело необходимите действия за научно доказване на жестовия език като самостоятелна лингвистична система. Следователно не трябва да се избързва с приемането на Законопроекта на този етап.
Госпожа Елеонора Пачеджиева от Министерството на труда и социалната политика изрази на първо място принципната подкрепа на Министерството за предложения Законопроект, който е в синхрон с основните разпоредби на чл. 21 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, но предлагат използването на термина „жестов език“ вместо „жестомимичен език“.
Беше подчертано, че Законопроектът следва да бъде внесен за обсъждане на заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, който е консултативен орган към Министерския съвет и задължително се произнася по въпроси, засягащи правата на хората с увреждания.
Госпожа Пачеджиева изрази становище, че предложенията в проектозакона изискват осигуряването на значително по-голям размер на финансовия ресурс в сравнение с предвидения бюджет за целеви помощи по Закона за интеграция на хората с увреждания. В тази връзка следва да бъде изискано становище на Министерството на финансите. Също така, че е нужно внасяне на яснота в текста на чл. 9 от Законопроекта, тъй като Законът за социално подпомагане урежда обществените отношения, свързани с гарантирането на правото на гражданите в Република България на социално подпомагане чрез социални помощи и социални услуги, като не се допуска пряка или непряка дискриминация на лицата, включително и по признак увреждане.
Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания господин Минчо Коралски обясни, че приемането на Законопроекта е крайно наложително, защото пряко засяга хората с увреждания. Той припомни, че подобен проект вече е обсъждан в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания в друг формат, който също е бил спрян поради друго изследване на жестовия език. Господин Коралски изрази мнение, че държавата изостава по отношение на възможностите за достъпа на хората с увреждания до службите на държавните органи, което нарушава конституционните им права.
В изказването си заместник-председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение госпожа Марияна Павлова, акцентира върху няколко важни въпроса по отношение на Законопроекта, а именно: неизяснени условия и ред за вписване в Регистъра по чл. 6, ал. 2; неяснота за мястото в Регистъра на лицата с висше образование, които имат придобита квалификация в конкретната професионална област; как ще се процедира с всички лица, преминали до този момент неформално обучение по жестов език; предвижда ли се в Регистъра да се включат лица, които полагат грижи за свои роднини с увреден слух и вече владеят жестовия език; предвижда ли се валидиране на придобити професионални знания, умения и компетентности по реда на Наредба № 2 от 13 ноември 2014 г. за условията и реда за валидиране на професионални знания, умения и компетентности от министъра на образованието и науката.
Народният представител Светлана Ангелова изрази становището на парламентарната група на ГЕРБ, които няма да подкрепят Законопроекта, който е схематичен и непълен; също така поради липсата на единен жестов речник и наличието на различни жестови езици в различните райони на страната; поради факта, че жестовият език не е унифициран и няма признат статут на езикова система, както и поради липсата на лингвистичен модел за обучение. Госпожа Ангелова подчерта необходимостта от обсъждане на Законопроекта в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, както и от широко обществено обсъждане.
Народният представител Михаил Христов заяви, че ще подкрепи Законопроекта, но изразява съгласие с мнението на госпожа Ангелова.
От изказаните мнения и писмените становища стана ясно, че Законопроектът за българския жестомимичесн език е в синхрон с основните разпоредби на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, така също и с приетата от Европейския парламент през ноември 2016 г. Резолюция за жестомимичните езици и професионалните жестомимични преводачи. Но що се касае до предложените конкретни текстове болшинството от участниците в дискусията предлагат изменения, допълнения или нови формулировки, по-детайлно и прецизирано разписани текстове. По този начин се изразява принципна подкрепа на Законопроекта, но същевременно е налице неодобрение на така разписаните разпоредби.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 9 „за“, без „против“ и 10 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за българския жестомимичен език, № 754 01-6, внесен от Георги Гьоков и група народни представители на 17 май 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми д-р Адемов.
Становище от вносителя. Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, сега ли ще ми разрешите да заявя отношение по прецедента с недопускане или след това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да си представите Законопроекта. След това в рамките на процедура.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата от името на вносителите, за да Ви представя Законопроекта и да чуете нашето становище като мотиви на вносителите, с които го внасяме.
В България живеят над 120 – 130 000 българи с различна степен на увреждане на слуха. От тях броят на ползващите български жестомимичен език е около 50 000 човека. За преобладаващата част от тях това е език – основно средство за комуникация и за пълноценно осъществяване на техните човешки и граждански права. Липсата на държавна политика за признаване регламентирано развитие на българския жестомимичен език се явява една от основните пречки за интеграция на хората с увреждания в обществото и достъпът им до качествено образование, до информация, до публични услуги и до заетост. Към момента Република България е една от двете страни – членки на Европейския съюз, другата е Люксембург, които не са уредили законово използването на жестовия език. В някои държави от Европейския съюз като Австрия, Португалия, Финландия жестовият език е признат на конституционно равнище.
Ние, вносителите на Законопроекта, считаме, че чрез него ще се уредят обществените отношения, свързани с използването на жестовия език като средство за общуване на хората с увреден слух, за да се създадат условия за тяхната пълноценна реализация и интеграция в обществото, както и за тяхното обогатяване с информация от околния свят.
В съответствие с този Закон българският жестомимичен език се признава като пълноценен начин за общуване наравно с говоримия писмен български език.
Този Закон има за цел да създаде условия и гаранции за няколко неща:
Първо, използване и изучаване на жестомимичния език, за да стане възможно да се осигурят равни възможности на хората с увреден слух и да се подпомага тяхната социална, образователна и трудова интеграция.
Второ, обучение на преводачи от и на жестомимичен език на хора, които ще работят с деца и възрастни с увреден слух.
Трето, осигуряване на превод от и на жестомимичен език за хората с увреден слух при осъществяване на комуникацията им с държавните органи, органите на местното самоуправление, съдебните органи и други обществени институции и организации.
Четвърто, но не на последно място, осигуряване на достъп до информация за хората с увреден слух чрез превод от и на жестомимичен език.
Какво още целим със Законопроекта?
На децата и младежите с увреден слух се осигурява на първо място обучение с жестомимичен език в държавните и общински училища; в специализираните училища за деца и ученици с увреден слух жестомимичният език се въвежда като задължителен учебен предмет; в специализираните училища за деца и ученици с увреден слух като помощно средство при обучението се въвежда двуезичното обучение – едновременно с говор и с жест; за децата и учениците с увреден слух, които пък учат в интегрираните училища, се осигурява асистент-преводач на жестомимичен език, дори ако в класа има само едно дете с увреден слух.
Следващата цел, която преследваме със Законопроекта, е да се регламентира обучението на преводача от и на жестомимичен език, което да се осъществява по реда и условията на Закона за професионалното образование и обучение. Предвижда се също в Законопроекта да се създаде Национален регистър на преводачите от и на жестомимичен език в България, който ще бъде администриран от Съюза на глухите в България. Сигурно ще попитате защо от Съюза на глухите в България. Защото те са единствената национално представена организация на хората с увреден слух и са членове на Съвета.
Подобен подход ще засили връзката между държавната власт и органите за местно самоуправление, от една страна, и структурите на гражданското общество в лицето на национално представителната организация на лицата с увреден слух.
Предвижда се и правото на целева помощ от държавата за ползване на превод от и на жестомимичен език за тежко чуващи лица и за сляпо-глухите лица. Разноските за ползване на тълковник преводач от и на жестомимичен език в съда, в органите на съдебното производство и в други особени юрисдикции се поемат в съответствие с правилата на приложните закони за работа на тези органи.
С приемането на Законопроекта Република България ще започне да изпълнява свои основни международни ангажименти, произтичащи от ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, както и ще се регулират обществените отношения, които до момента не са уредени пълноценно на законодателно ниво. Ще се регламентират ролята и мястото на преводачите от и на жестомимичен език.
С предлаганите промени в Закона за предучилищното и училищното образование ще бъде сложен край на отричаните от съвременната специална педагогика практики при обучението на деца и ученици с увреден слух. На тях ще бъде осигуряван наистина равен достъп до качествено образование както в специализираните, така и в общите училища.
Не на последно място, внимателно прочетох всички становища от заинтересованите страни . Осем са внесени в Комисията по труда, социалната и демографската политика. В по-голямата си част тези становища са положителни. В нито едно от тях не открих отхвърляне на необходимостта от това българският жестов или жестомимичен език да се признае като пълноценен начин за общуване наравно с говоримия писмен български език.
Ще се спра с две думи на становището на Министерството на образованието и науката. Там от една страна се твърди, че е целесъобразно да се приеме Законът за българския жестов и жестомимичен език, който да утвърди този език като самостоятелен, а от друга страна, че не е налице готовност този език да се защити със статут на самостоятелен език и съответно да се приложи в специалните училища като задължителен учебен предмет или при билингвистичното обучение на децата и учениците с увреден слух в детските градини и училищата.
Ще обърна внимание, че позицията на Европа в случая и с Резолюцията на Европейската комисия от 2016 г. законовото признаване на жестовия език не е пряко свързано и зависимо от научното му доказване и развитие.
Похвални са добрите намерения на Министерството на образованието и науката да предприеме необходими действия за научно доказване на жестовия език чрез обществена поръчка на тема „Национално научно изследване на българския жестов език“ по Проект „Подкрепа за равен достъп и личностно развитие“ на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, която се финансира от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Тази поръчка ще приключи през месец ноември 2017 г.
Няма да ангажирам цялата аудитория и всички народни представители с това какво мисля аз, но в никакъв случай това изследване не бива да бъде причина да се отхвърли Законопроектът до приключване на тези научни изследвания и доказвания. Няма пречки сега да приемем Законопроекта, а в едно близко бъдеще или да запишем в Преходните и заключителните разпоредби, че в срок, например до 31 декември 2017 г., е необходимо българският жестомимичен език да е научно доказан като самостоятелна лингвистична единица.
Много от становищата съдържат конкретни предложения за промени. Аз и в Комисията по труда, социалната и демографската политика поех ангажимент заедно да прегледаме всяко едно внимателно и ако е необходимо, дори да се създаде работна група в Комисията, да консултираме с юристи и експерти всички предложения. При постигнат консенсус да го предложим заедно с всички колеги вносители като промени за второ гласуване, въпреки че единствената комисия, която го е гледала Законопроекта до момента, го отхвърли. Казвам единствената, защото Комисията по образованието и науката щеше да го разглежда днес, но разглеждането става безсмислено, след като влезе в зала. Там отхвърлянето стана само с един глас и аз останах със сериозни надежди разумът в пленарната зала да надделее и този Проект да бъде подкрепен, ако не единодушно, то поне да бъде подкрепен, защото приемането му е наложително, за да се преодолеят критичните моменти, които съществуват в българското законодателство при осигуряване на възможност на хората с увреден слух да търсят, получават и споделят информация наравно с останалите членове на обществото.
Искам да се обърна от трибуната към всички народни представители, включително и тези, които гласуваха „против“, не „против“, а „въздържали се“ в Комисията по труда , социалната и демографската политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Десет секунди Ви остават.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Моля Ви, не убивайте надеждите на стотици хиляди хора с увреден слух, които очакват от нас да решаваме проблемите им. Подкрепете Законопроекта. Благодаря Ви за вниманието. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Има думата народният представител Светлана Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна оттам – защо парламентарната група на ГЕРБ се въздържа и не допусна представителите на Съюза на глухите в България…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само да Ви кажа, че те са на балкона, в момента са тук.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: …в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Съюзът на глухите в България не е единствената организация на и за хората с увреден слух.
В дебата в Комисията по труда, социалната и демографска политика активно участваха и има входирано становище от Асоциацията на гражданите с увреден слух. Те в момента са на балкона, така че не е равнопоставено една част от неправителствените организации, които касаят хората с увреден слух, да бъдат в пленарната зала, а други да бъдат на балкона.
Ще премина към самия Законопроект. От изключително значение е признаването на официалния статут на българския жестов език, за да имат българските граждани с увреден слух достоен и по-качествен живот – равнопоставеност, по-успешна личностна и трудова реализация и по-широк достъп до образование. За съжаление Законопроектът за българския жестомимичен език, внесен от Георги Гьоков и група народни представители, не решава основните проблеми на хората с увреден слух в България. Много от текстовете са неясни или общо разписани. Законопроектът не отчита някои много важни обстоятелства, свързани с жестовия език у нас.
На първо място – жестовите знаци, които се използват у нас, не са унифицирани. В различните райони на страната за множество еднакви думи се използват различни жестови знаци, които са разбираеми само за глухите хора, живеещи и учещи в тези райони.
Един от основните проблеми във връзка с жестовия език в България е, че към момента няма единен жестов речник, който да е възприет за универсален и да се използва от всички лица с увреден слух. Жестовите речници на Съюза на глухите в България не са регламентирани и достатъчно обхванати за отразяване на учебното съдържание, за да може този език да влезе в училищата.
Жестовият език на хората с увреден слух не е изследван задълбочено и няма признат статут на езикова система. Липсва богат, граматически правилен жестов език като средство за обучение. Липсва лингвистичен модел – научно изследван, признат, на който да се извърши обучението на деца и ученици с увреден слух.
Тези изброени особености на жестовия език са много важни и трябва да се имат предвид, защото с предложения Законопорект за българския жестомимичен език се цели регламентиране на жестовия език като средство за комуникация с оглед създаването на пълноценна интеграция и реализация в обществото на хората с увреден слух.
Има грешки още в заглавието на Законопроекта. Правилната терминология е „жестов език“, а не жестомимически, така както е предложена в концепцията за промени в нормативната уредба по прилагане на чл. 21 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Първо, трябва научно да се признае жестовият език като самостоятелен език, да се узакони като езикова система, да се унифицира на база на българската граматика. След това да се въведе като учебен предмет в специалните училища и да се използва при обучение на ученици и студенти с увреден слух.
Всички тези изброени стъпки, които са много важни, са част от мерките заложени в Плана за действие за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. За целта Министерството на образованието и науката е предприело действия за научно доказване на жестовия език като самостоятелна лингвистична система по Проект „Подкрепа за равен достъп на личностно развитие“ по Оперативна програма „Иновации и интелигентен растеж“. Това ще позволи да се въведе законова разпоредба, която да се отнася до равностойното прилагане на жестовия език както в областта на образованието, така и в другите сфери на обществения живот. По този въпрос е сформирана работна група в Министерството на образованието и науката в партньорство с национално представените организации на и за хора с увреждания.
Бих искала да насоча вниманието Ви върху няколко текста от обсъждания Законопроект. В чл. 4 е посочено, че на децата и младежите с увреден слух се осигурява обучение с жестов език в държавните и общински училища. По принцип, колеги, това е добра идея, но липсва пълнота и яснота при прилагане на разпоредбата.
От представеното становище на Националната агенция за професионално образование и обучение става ясно, че за 4-годишен период – от 2013 г. до 2016 г., са обучени общо 42 лица по част от професията „преводач на жестомимичен език“.
Друг важен факт е, че за последните четири години няма обучено лице по професия, което да притежава свидетелство за професионална квалификация.
Как тогава с тези 42 лица ще обезпечите процеса с квалифицираните кадри, за да осигурите обучение във всички училища, където има дете с увреден слух? На кой жестов език ще се обучават учениците, след като у нас няма единен жестов речник? Тези важни обстоятелства явно законотворците не са отчели.
Друг съществен въпрос, който заслужава да бъде споменат и да получи отговор, е как и откъде ще се осигурят достатъчно асистент-преводачи за деца и ученици с увреден слух в интегрираните училища? Как ще обезпечите този процес с квалифицирани кадри, за да е работещ наистина този Закон?
На следващо място, в Законопроекта се предвижда създаването на Национален регистър на преводачите от и на жестомимичен език в България, който да се води от Съюза на глухите в България. Не искам да се заяждам, но сте допуснали грешка в наименованието на сдружението, което се нарича „Национална асоциация на преводачите на жестов език в България“, което показва непознаване на материята.
Възниква въпросът: защо неправителствена организация, каквато е Съюзът на глухите в България, ще поддържа този регистър, а не държавна институция? Кой ще осъществява контрол по този регистър? Защо в Закона не са посочени условията и редът за регистрация, каквато е законодателната практика?
Членове 5, 7, 8 и 9 са препратка към други закони на съществуващи права и с така предложените текстове ще се получи колизия. Този факт също показва, че не е работено професионално и задълбочено по този Законопроект.
Друг важна особеност, която ни дава право да не подкрепим този Законопроект, е, че той не е представен за обществено консултиране и обсъждане по надлежния ред от максимален брой организации на и за граждани с увреден слух. Това лишава засегнатата общност от хора да изразят мнение и препоръки, които биха могли да бъдат от изключително значение за експертността, качеството и целите на Законопроекта.
Съюзът на глухите в България, който е дал положително становище, не е единствената организация в нашата страна, както казах, на хората с увреден слух. Така например от становището на Асоциацията на гражданите с увреден слух в България, постъпило в Комисията по труда, социалната и демографската политика, става ясно, че те не подкрепят този Законопроект. Той не е бил обект на обществено консултиране с тяхната организация или други подобни организации. Именно социалният диалог и общественото допитване е от първостепенно значение при засягане правата на хората с увреждане.
На следващо място, предложеният Законопроект следва да бъде внесен за обсъждане в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, който е консултативен орган към Министерския съвет и задължително се произнася по въпроси, засягащи правата на хората с увреждания.
В заключение може да се каже, че слабите страни на предлагания Законопроект са вследствие на недостатъчната степен на прозрачност и обществено допитване при изготвянето му. Всички изброени факти ни дават основание, от парламентарната група, да не подкрепим този Законопроект и да се въздържим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Реплики?
Господин Гьоков – първа реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Уважаема госпожо Ангелова, сигурно си мислите, че ме разбихте с това изказване. Трудна работа е да стане така, защото голяма част от твърденията Ви са смешни и ще Ви обясня защо.
Първо, защо не допуснахте председателя на Съюза на глухите в залата? Не го допуснахте…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Мисля, че това беше обяснено.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да обясня моята гледна точка защо е поканен. Защото има Национален съвет за интеграция на хората с увреждания, Вие го споменахте най-накрая, има и Правилник за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с уврежданияq и критерий за представителност на организациите на хората с увреждания. Там фигурира единствено и само Съюзът на глухите с председател Николай Нинов, затова го поканихме тук. Толкова за това. Разделяйки и противопоставяйки хората, не е добре.
Ползвате разни опорни точки – жестовите знаци не са унифицирани, няма единен жестов речник. От 1970 г. в България се обучават хора в жестомимичен език и към момента в Националната асоциация на преводачите на жестов език членуват 220 преводачи. Имат неофициален регистър, който се води към тях. Чудя се – от 1970 г. има и новини по телевизията, хората обясняват с жестов език, превеждат – как хората се разбират помежду си, като има диалекти.
Казахте смешни твърдения: нямало как да се осигурят преводачи на децата, защото били малко. Вие като приемете след една година Закона, как ще осигурите преводачи, като сега ги няма?
Не било работено професионално. Не знам, ние работихме съвместно със Съюза на глухите и успяхме да направим този Законопроект. Хубав, лош – това е налице. Вие сега ще го отхвърлите, не знам кога ще предложите решение на тези хора и кога ще изпълните Вашите стъпки (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) по Конвенцията, която и българският парламент е ратифицирал. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Други реплики?
Госпожо Жекова, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председателстваща, уважаема госпожо Найденова! От 2009 г. е въведен стандарт по професията, утвърден в „Държавен вестник“ през 2012 г., и има квалификация по професията „Преводач на жестомимичен език“.
Държавните образователни стандарти – това е гаранция, че има създаден такъв държавен образователен стандарт. От изложеното становище виждаме, че са 42, но ние не можем да коментираме, че само и единствено 42 човека владеят този български жестов език.
Както чухте, а и по време на заседанието на Комисията имаше представители на Асоциацията на преводачите на жестомимичен език и тогава стана ясно, че в тази Асоциация има регистрирани над 200 човека. Според мен проучването на този български жестов език от Министерството на образованието по никакъв начин не е свързано с приемането на днешния Законопроект.
Тук говорим за една думичка и тя се нарича „политическа воля“ – политическа воля в един момент да вземем решение, чрез което донякъде да изравним възможностите на хората с увреден слух.
Защо говоря за политическа воля? Ако погледнем ратифицираната конвенция на ООН за хората с увреждания в детайли – че все още не е ратифициран констативният протокол, с който Конвенцията да влезе в сила, ако постъпим по този начин и с този Законопроект… В заседанието на Социалната комисия чухме от господин Коралски едно изречение: „Законопроектът е изключително важно да бъде приет сега, защото такова проучване беше правено и преди и поради тази причина той беше отложен“.
Колко пъти ще го отлагаме? В случая става въпрос за предпоставки за пълноценна интеграция в обществото на хората с увреждания. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Жекова.
Други реплики?
Дуплика – заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Жекова, господин Гьоков, дами и господа народни представители! Ще помоля репликиращите за по-малко емоции и повече експертност в тяхното изказване.
Хубаво е, че имате идеи, че сте си направили труда да напишете някакви текстове. Не е важно обаче количеството и броят на внесените законопроекти в Народното събрание, важно е качеството и съдържанието на този Законопроект.
Уважаеми колеги от ляво, законотворчеството не е състезание, а е професионализъм. Недейте да бързате! Имаме четири години пред нас, в които трябва да направим качествени закони. (Реплики и възгласи от „БСП за България“.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Не говори по същество. (Шум и реплики.)
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Също така не забравяйте, че хората, които са ни изпратили тук и са ни гласували доверие, очакват от нас качествени, ефективни и работещи закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
Изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да не съм емоционален, макар че темата е трудна. Сигурен съм, че и Вие, макар че говорите експертно, чувствате тази емоция, защото за хората с увреден слух всичко или поне почти всичко опира до техния език. За хората с увреден слух в България, е българският техен език. Затова повече от 80 години различни поколения учители, специалисти, логопеди, сурдопедагози работят за развитието и утвърждаването на определена езикова система, която да бъде призната именно за български жестомимичен език.
Макар трудът на хора като Марчо Радулов и Никола Янкулов – авторите на първия жестов речник от 1961 г., както и целенасочените усилия на Съюза на глухите, а и на други организации, са допринесли, има и речници, те не са достатъчни и проблемите остават, права сте. До голяма степен те остават, поради факта че този език няма официален статус, което, от своя страна, му пречи да развие своите институции.
Създаването на общоприет граматически установен и достатъчно богат език, използвам Вашите думи, за да отрази сложността на нашето съвремие, изисква целенасочено и централизирано усилие. Това не може да се случи само на проектен принцип и да е дело на един или друг научен екип, който веднъж завинаги да установи и да фиксира езика. Това е жива материя. Трябва да бъдат преодолени съществуващите различия както в жестовете, ползвани в различните региони на страната, така и в тълкуванията, вижданията и разбиранията на отделни представители на общността на хората със слухови увреждания.
Това, че поканихме да влезе в залата един от техните представители, уверявам Ви, не сме искали да го направим, за да попречим на други. Ако бяхте направили процедурата, че има и други хора – ние не знаехме, иначе с най-голямо удоволствие щяхме да ги поканим в залата.
Законът ни дава основание и основа да направим нещо и да го направим конкретно. Сигурно той не е перфектен. Никой закон не е перфектен. Но си струва, ако бъде приет на първо четене, нека удължим максимум срока между първо и второ четене, нека попълним разпоредбите, които мислите, че не са прецизни, нека с хората, които са тук на балкона и с експерти, да видим какво можем да направим за този Център.
Ако днес бъде гласуван Законът, ще има едно огромно значение. Той ще донесе признание за съществуването на български жестомимичен език и ще позволи организирането и задълженията за официален превод. Важността на тези аспекти се доказва от факта, че те са основен момент както в българските, така и в международните концепции по темата.
Европейският парламент наскоро – месец ноември миналата година, с внушаващо мнозинство от 661 гласа, между другото, там дебатът не беше толкова по-различен от тук, прие нарочна резолюция за жестовия език и професионалния жестов превод в чийто чл. 1 се подчертава, цитирам: „Необходимостта от квалифицирани и професионални преводачи, която може да бъде задоволена, единствено въз основа на официално признаване на езика на знаците на национално ниво и организирането на формално обучение, регистрация и система на контрол“.
Българският жестомимичен език да бъде разпознат като самостоятелна езикова система, различна от словесния български и регулирана в собствени правила и закономерности, е и ключовото изискване, записано в концепцията за въвеждане на жестовия език на Министерството на образованието и науката, утвърдена със заповед от 25 март 2015 г. Всички знаем, че това трябва да се направи, всички – от международните организации, през предишното редовно българско правителство, надявам се, и сегашното, до хората, които са днес тук. Защото в днешния свят технологичното развитие предоставя много нови възможности на хората с увреждания, в частност на тези със слухови проблеми, но никое от тях не може да замени необходимостта от общ жестомимичен език.
Този Закон е необходим! Необходим е не само поради морална, социална или правозащитна гледна точка, макар че те не трябва да бъдат подценявани. Той е необходим и от икономическа гледна точка. В страна като нашата, в която страдаме от свирепа демографска криза, която преминава в обезлюдяването на цели региони, в страна, където една от основните пречки пред развитието на икономиката се явява липсата на кадри и работна ръка, е от изключителна икономическа важност стотици хиляди работоспособни българи с увреждания да намерят пътя, първо, към училището и после към пазара на труда.
Тези хора, както много хора, не искат да живеят на социални помощи. Те просто искат условия да бъдат полезни на себе си и на страната си. Моля Ви, подкрепете Законопроекта. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Всички с Вас имаме дар от Бога – да чуваме, слушаме и говорим свободно. Една част от българските граждани – хората с увреден слух, нямат това, с което ние си служим всеки ден. Един на хиляда всеки ден среща трудности в своето изразяване, а близо 40 години в България е бил забранен жестомимичният език и за 80 години – в целия свят. За мен това е тежко психическо увреждане и причиняване на тежки условия за живот. Обобщено казано, уважаеми народни представители, геноцид върху една група от българското общество и не само.
Тези хора няма как да се изразяват свободно освен на жестомимичния език. Тук е моментът да Ви припомня чл. 39 от Конституцията на Република България, който гласи: „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“. Сега питам как този член се спазва за тези хора и как тези хора да се чувстват пълноправни граждани на Република България, ако техният език не е правно и законово уреден? Ние мислим в сферата на речта, така че извън емоциите и усещанията рационалните им настройки са на конкретен език.
Хората, които никога не са чували, не мислят на езика, който познават – жестомимичния език. Дори когато глухите научават формално езика на страната, в случая българския, той не се превръща в техния вътрешен глас и в езика, на който мислят. Жестомимичният език за тях си остава основен. Ние нямаме право да ограничаваме никого и по никакъв начин затова, че е различен от нас.
Колеги, мисля, че не губите нищо от този Закон, но печелите морално. Печелите уважението и признанието на едни българи, за които това е важно. Важно е за техния бит, за тяхното самочувствие, важно е за техните права като български граждани. Не мисля, че тук сме дошли да ограничаваме човешки права, а точно обратното – да подкрепяме всеки български гражданин, бил той различен от нас. Всеки носи морална отговорност за това, което казва и всеки може да говори свободно. Марк Твен е казал: „Добротата е езикът, който глухите чуват и слепите виждат“. Всъщност това е идеята на този Закон. Тези хора не чуват какво говоря, но мисля, че ще видят ето това. (Показва.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Други реплики?
Господин Жаблянов, заповядайте за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз лично не съм си представял, че такъв законопроект може да предизвика тежък междупартиен дебат и да доведе до използване на аргументи, които имат изцяло формален – в други времена биха го нарекли „бюрократичен“ характер.
Днешният дебат е пример за онези ситуации, които българският народ ги е описал на нежестомимичен език, че когато не искаш да свършиш една работа, ще намериш много аргументи. И няколко въпроса по изложените дотук аргументи.
Най-напред не мога да разбера част от аргументите, които се основават на научното съществуване или необходимостта от научно доказване на жестомимичния език. Както стана ясно от всички изказвания до тук, това е жива система на разговор и на общуване между български граждани на български език. Тук не става въпрос за някакъв чужд език, става въпрос за нашия собствен български език и поради физически недостатъци една голяма част от нашите съграждани не могат да ползват това, което ние ползваме. Те общуват помежду си и преди да се е появила идеята за закон. И аз искам тук да успокоя колегите, които търсят с конкретни названия, формулировки, които са определили законопроект за схематичен, което аз не знам какво означава, но очевидно е, че има проблеми с българския език, но не с жестомимичния.
Искам да поставя въпроса за това, че няма език, който да е възникнал в резултат на това, че е гласуван със закон. Нали ние не си представяме тук, че светът се управлява със законите, които не сме гласували? И неслучайно във всеки закон отгоре пише, че Законът има за цел да уреди съществуващи отношения. Ние се опитваме да помогнем с тези няколко члена, защото тук не знам Вие какво открихте, като че ли обсъждаме някакъв кой знае какъв закон. С няколко члена във формата на закон се опитваме да помогнем на нашите съграждани да могат да се обучават, да си предават езика и да получават помощ от държавата, когато имат нужда да го ползват, когато не могат да си платят в съда някой да им помогне и да преведе, когато имат нужда да получат някаква информация от държавните органи и когато тези, които предават техния език, са регистрирани по някакъв начин за да може все пак този български език и хората, които практикуват този начин на комуникация, да имат някаква система помежду си. Аз така и не разбрах въпроса с речника. Какво означава „няма речник“, след като първо вече стана ясно от изказалите се, че речници има, а това, че те не са придобили съответния научен статут, е само допълнителен аргумент в необходимостта да има законодателно уреждане на този език.
Ужасяващо е твърдението, че езикът не е изследван, аз не мога и да го приема. Какво означава не е изследван, след като бяха приведени аргументи и имена на хора, които са се занимавали с неговото систематизиране и изследване? Дали българското Народно събрание в днешния негов състав, една или друга парламентарна група ще го подкрепят или не, това няма никакво отношение към неговото съществуване. Нашият български език в рамките на Османската империя смятате ли, че се е ползвал със законодателни протекции, бил е изследван и така нататък? Ами не е, разбира се. Имало е хора, посветени на това дело, работили са, докато се е стигнало до неговия книжовен вариант.
Аргументът, че имало думи в различни райони на страната. Извинете, аз по-несериозно нещо не съм чувал. И днес ако отидете в Трънския край, няма да разберете 60-70% от това, което си говорят на местното наречие българските граждани. Това не е аргумент да няма речник на книжовния български език или да няма книжовен български език. Една голяма част от нашите съграждани използват различни езици и това, че някой не иска да прояви желание да улесни живота на нашите съграждани, за мен е неразбираемо. Това е някакъв тесен ведомствени егоизъм, както се казваше навремето, който аз не знам с какво може да бъде обяснен. Тука става въпрос за елементарно финансово подпомагане на използването на тази езикова система, става въпрос за това, че разноските трябва да бъдат поети по някакъв начин от държавата или от бюджета. Защо да не бъде направено това, уважаеми колеги? Нали всички се обявяваме как ежедневно искаме да помогнем на хората, които се нуждаят от интеграция? И когато трябва да се заведат няколко законови постановки, тук се превръща в един дебат, на който наистина не мога да схвана логиката от самото начало.
А пък привличането на научните аргументи за това, че езикът не е изследван, не знам на какво да ги отдам.
Още нещо по този закон. той цели както е записано в първи, не да създаде език, а цели да подпомогне използването на жестомимичния език като средство за общуване на хората с увреден слух, просто да подпомогне. Не е въпросът да го създава и така нататък. Струва ми се, ако има някакви обосновани предложения за подобряване на текстовете или за нещо, което може да бъде добавено към този Проектозакон, това може да стане между двете четения. Апелирам за тази подкрепа, защото нашите добри намерения за подкрепа на нашите съграждани, които не се ползват с всичките дарове от природата, които ние имаме, остават едни празни намерения, празни приказки и накрая опираме до обикновения партиен егоизъм. (Ръкопляскания от „БСП за България“, единични ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Доста неща чухме в залата, но като че ли останаха недоизказани доста неща.
Член първи на предложения Законопроект гласи: „С този закон се уреждат обществените отношения, свързани с използването на жестомимичния език като средство за общуване на хората с увреден слух“. На практика обаче този закон не урежда никакви отношения. Къде е този език? Кой го е унифицирал? Къде е издаден? Кой го ползва? Не е ясно.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Еее!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Хайде стига, това е срамота, бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
МЛАДЕН ШИШКОВ: Трябва да го цитираме поне в Закона, колеги! Законът не казва как да се осигурят ресурси, включително финансови, за провеждане изследването на българския жестов език с оглед на неговото официално признаване от Република България. Законът не казва как да се провеждат обучения и на преподаватели с увреден слух, за да стимулират популяризирането на този език. Законът не казва как да се осигурят ресурси, включително финансови средства, за преводачески и други услуги, които са част от заетостта на тези хора. Законът не казва как да се предостави официална информация на хората с увреден слух, като се отчитат потребностите на този жестов език. Законът не казва как да се разгледа в контекста на обществените телевизия възможността за въвеждане на законодателство, което позволява превода на жестов език, поставянето на субтитри на разнообразни телевизионни предавания, новини, политически програми и особено по време на избирателни кампании и културни програми.
Законът не казва как да се осигури подпомагане на медицинското обслужване на хората с увреден слух чрез видеоклипове, субтитри и жестов превод. Законът не казва как да се създадат условия, комуникационните системи да са по-достъпни за хора с увреден слух чрез новите технологии. Законът не казва как да се подкрепи развитието и производството, разпространението на финансово достъпни помощни средства, слухови апарати, ФМ системи, таблети със специален софтуер, който е специален за онлайн преводачите.
Това е причината, колеги, да бъдем резервирани към този Закон. Според нас е необходима фундаментално различна концепция за уреждането на тези взаимоотношения. Голяма част от текстовете в този Закон, които сте изписали, дублира други закони. Приемането на самостоятелен закон може да се окаже, че дори не е необходимо. Могат да бъдат направени промени в специализираното законодателство като в Закона за интеграцията на хората с увреждания, Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за социалното подпомагане и други законови рамки, които да бъдат съобразени с жестовия език на глухата общност.
И накрая, колеги, бих искал да Ви призова да обединим усилията наистина и на тези хора да им обърнем внимание – с девет члена, изписани в две страници, проблемите на хората с увреждания не могат да бъдат решени. Това е унижение към тези хора!
Нека да се обединим, да направим, както беше предложено: обществено допитване, разширен форум, тези хора да бъдат поканени и да излезем с единна позиция за решаването на техните проблеми. Девет члена не решават проблеми, трупани 30 години. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шишков.
За реплики – господин Гьоков, после госпожа Жекова, после господин Христов. От другите парламентарни групи, ако има, ще дам и на тях реплика.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, първо, да удължим времето на групата.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шишков, това, дето го казахте тук, не знам мислите ли го?! Вземете стенограмата после, прочете какво сте казали и си помислете какво казахте всъщност с това изказване.
Аз не уреждам „някакви никакви“ отношения. Законът не казва откъде ще дойдат финансови ресурси, как да се урежда еди-какво си. Ами, като не го казва Законът и призовавате за консенсус, че девет члена не стигат, ами, дайте да гласуваме и да приемем Законопроекта на първо четене. Ще направим работна група, ще удължим срока максимално, дайте предложения от тези девет да станат 900 членовете, и да уредим на тези хора въпроса.
Значи ние, не ние, а тези хора, Ви чакат (ръкопляскания от „БСП за България“) да се натуткате, защото през последните осем години – седем години управлява ГЕРБ. И сега ми казвате, че някой се е сетил или е обърнал внимание на тези хора, внесъл е законопроект и Вие го критикувате. Ами, дайте да го направим по добър този Законопроект, какво го критикувате?! (Реплики.) Защо да го направим дотогава? Дайте, нали съвместно ще го правим?! Странно отношение към хората с увреждания!
Минчо Коралски – Вие не бяхте, не сте член на Комисията по труда, социалната и демографска политика, но той направи едно много емоционално изказване човекът, защото е много навътре в проблематиката на хората с увреждания. И той Ви каза: „Ако с тези аргументи, с които отхвърляте постоянно законопроекти, че ще има научни изследвания, че доказваме еди-какво си, до никъде няма да стигнем“. Един път е отхвърлен, сега за втори път ще отхвърлите такава идея, не знам докога ще го правите това нещо! Само че не сте на прав път и хората гледат какво правите. (Реплика от ГЕРБ:“Какво правим?“.)
Хората гледат кой решава проблемите в обществото и кой ги задълбочава! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря на господин Гьоков.
Реплики?
Госпожа Жекова, заповядайте.
Няма от другите парламентарни групи.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Първо, аргументите Ви са несъстоятелни, защото в случая говорим за подкрепа, за подкрепа на 120 хиляди души, които са с увреден слух. Какво Ви пречи Законът, текстовете от Закона, след като имаме три седмици, в рамките на които да развием този Законопроект и да го направим такъв, че да бъде съвършен?
Явно, че си търсите оправдание за неща с несъстоятелни аргументи. В крайна сметка аз се надявам разумът в залата да надделее и да защитим интересите на тези хора. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Жекова.
Трета реплика – господин Христов, заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, не мога да разбера как очаквате един закон да уреди всичко?! Колегата от ГЕРБ спомена и слуховите апарати.
Ако си отворите Закона и прочетете, има една инструкция – Инструкция за помощни средства за хора с увреждания. Там много ясно е описано на кой, какво и как, по какъв канален ред се отпуска. Не може да мешате Закон за жестомимичния език с Инструкцията за помощни средства.
Не дай си, Боже, аз да внеса един закон за хората с увреждания – ами, съжалявам, ще трябва сигурно да напусна, като слушам какво се случва тук! Какъв е проблемът точно на този Закон? Нали по някакъв начин той трябва да се уреди. Между първо и второ четене това му е идеята – да се усъвършенства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
За дуплика – господин Шишков, заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, очевидно всички вървим в една и съща посока, искаме едно и също, обаче пътищата са различни. Защо се ангажирах с този Закон? Защото имам роднини, които са в подобно състояние, и хора, които страдат повече от 40 години от липсата на нормативна уредба. Аз съм съгласен с Вас, че такъв закон е необходим. Ние сме абсолютно „за“ това да бъде приет, но липсва фундаментална основа, колеги.
Аз съм строител. Цял живот се занимавам със строителство. Знам, че една сграда, за да бъде построена, трябва да има основа. А във Вашия Закон няма такава основа. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Нашата идея е да направим фундаментална законодателна основа, върху която да изградим всичко, което е необходимо, за да решим проблемите на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шишков.
Други изказвания?
Доктор Адемов, заповядайте. (Реплики.)
Не, не, д-р Адемов, защото БСП имаше доста изказвания. Нека да редуваме групите.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председателстваща.
Дами и господа народни представители, уважаеми гости, на Вашето внимание ние представяме един много интересен Законопроект.
Започвам с това, че нашата парламентарна група ще подкрепи предложения Проект, с ясното съзнание... (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Не бързайте да ми ръкопляскате, ще чуете и другите ми аргументи. (Смях и реплики.) С ясното съзнание, че между първо и второ четене са необходими както експертни, така и надпартийни усилия, за да може да бъде предложен един работещ законопроект. Защото по начина, по който е предложен, има страшно много проблеми, има страшно много нерешени въпроси, има доста неточности, които трябва да бъдат преодолени. Убеден съм, че ако има воля Народното събрание, тези различия могат да бъдат преодолени.
Въпросът е не дали ще се приеме. То е ясно, че ще трябва да се приеме, защото има Конвенция на Организацията на обединените нации за хората с увреждания. Европейският парламент, българският парламент са ратифицирали тази Конвенция и съгласно чл. 21 от нея ние сме задължени да гарантираме свободата на изразяване на мнение, свободата на достъп до информация. Това може да стане единствено и само чрез приемане на закон – дали ще бъде за жестовия език, дали ще бъде за жестомимичен език, отново е въпрос на аргументиране.
И понеже споменах за жестомимичен и жестов език искам да приключа с тази терминологична дискусия. В Конвенцията се говори за жестов език, а в българския Класификатор на професиите и длъжностите се говори за български жестомимичен език. Това са неща, които са технически и могат да бъдат уредени, пак повтарям, с експертни и надпартийни усилия.
В Народното събрание много често се е случвало да има непреодолими противоречия между колегите от ГЕРБ и от БСП. В такива случаи ние от Движението за права и свободи винаги изразяваме готовност да помогнем с прагматизъм, да помогнем с експертиза, да помогнем с реализъм. Защо казвам това? Защото тук се чуха призиви да бъдем по-малко емоционални, да бъдем повече реалистични. На този призив аз бих отговорил: да бъдем емоционално реалистични, от една страна, но, от друга страна, да не забравяме, че очакванията на хората с увреждания, в случая очакванията на хората с увреден слух, са в посока на това този проблем да бъде решен веднъж завинаги, а не да бъде отлаган.
Искам да кажа няколко думи по често споменаваната от тази трибуна теза за това, че няма становище и този Законопроект не е разглеждан в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. На всички, които се упражняват на тема Национален съвет за интеграция на хората с увреждания, искам да кажа каква е фактологията към днешна дата.
Уважаеми дами и господа народни представители, тези, които са запознати с тази материя, знаят или трябва да знаят, че в началото на всеки един мандат се сформира новият състав, новият екип на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, който е консултативен орган към министъра на труда и социалната политика. Неговите решения не са задължителни, защото по дефиниция той е консултативен орган. И сега ми кажете, защото чувствам упрек към ръководството на Комисията, че не сме изпратили Проекта за разглеждане и обсъждане в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания: е, към коя структура да го изпратим, като тя още не е структурирана, не е изградена? Двадесет са представителните организации на хората с увреждания, които участват в този Национален съвет. В него, освен представители на хората с увреждания, членуват и представители на отделните министерства и ведомства. Министерството на труда и социалната политика към днешна дата все още очаква предложения от съответните ведомства за попълване на състава. Нека да приключим с тази тема: защо не е разгледан проектът в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
Сега искам да спомена няколко проблема, които предстои да бъдат решени, ако Законопроектът бъде приет на първо четене.
Уважаеми колеги, на първо място е фактът, че с този Закон екс леге се дават правомощия на Съюза на глухите в България, която е най-голямата организация на хората с увреден слух. На тази структура се дават екс леге правомощия да поддържа Националния регистър. Това е първият проблем. Вторият проблем с този Национален регистър е, че няма в Закона разписани текстове, които да регулират, да дадат възможност на тези, които кандидатстват за членство в този Национален регистър, тоест няма ги условията и редът, по който трябва да бъдат включени съответните преводачи в този Национален регистър. И когато тези условия, този регламент не е разписан в Закона, всеки един административен съд ще отмени отказа за влизане или за излизане от този регистър. Така че това е нещо много важно, което трябва да бъде разписано в регистъра.
На следващо място, Националната агенция за професионално образование и обучение, съгласно Закона за професионално образование и обучение, издава документ за придобита професионална квалификация – свидетелство за цяла професия. Беше казано тук преди малко. В Допълнителните разпоредби е казано, има определение за това кой е преводач на жестомимичен език или на жестов език. И там е казано, че този човек, за да влезе в Националния регистър, трябва да притежава свидетелство за цяла професия, удостоверение – документ за професионална квалификация. Да, но от НАПОО казват, че такива за цяла професия няма. Има само 42-ма, беше казано тук, обучени за частично познаване на професията.
Тогава възниква и другият въпрос: в така наречените „специални училища“, в така наречените „интегрирани училища“ трябва да има асистент преводачи. Хубаво, трябва да ги има асистент преводачите, но ги няма в правния мир. Асистент преводачите не са регламентирани по никакъв начин. Асистент преводачите трябва да влязат в класификатора на длъжностите и професиите, за да може да бъде регламентирана тяхната дейност на законодателно ниво.
И тук искам да кажа няколко думи за това, че жестомимичният език, или жестовият език не е признат като език, няма лингвистичен анализ и така нататък. Това са детайли, които сигурно са важни от гледна точка на изследователския подход, но трябва да признаем факта, че в живия живот този език съществува, макар и под различни форми – признат или непризнат. Само че има един друг въпрос. Този език трябва да има статут на такъв език, признат вече на законодателно ниво. И трябва да бъде извървяна процедурата. Въпросът е кога трябва да се случи това, как да се случи, какви трябва да бъдат процедурите.
Затова, уважаеми колеги, ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепим този Законопроект и ако се стигне между първо и второ четене, ще помогнем с възможностите на тази експертиза да бъде приет този Закон, така че да може да работи, а не във вида, в който е внесен. (Ръкопляскания от ДПС и „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Реплики?
Заповядайте – народният представител Милен Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Господин Адемов, ние често с Вас сме били на различни позиции и сега ще трябва да изразя своето несъгласие с Вашата теза, че ще подкрепите Закона, защото на тези две изречения, в които казахте: „Ще подкрепим Закона“, говорихте шест минути и половина как Законът не трябва да е подкрепен. Вие изредихте толкова експертни аргументи за слабостите на Закона, за недостатъците на неговите членове, че просто затвърдихте нашето убеждение, че трябва да се въздържим от тази подкрепа.
Аз съм съгласен с Вас, че въпросът е изключително важен, че трябва да се подходи не политически, а експертно. И аз апелирам към всички колеги, специално към Вашата комисия, да приеме една инициатива за изработване на един експертен Проект за закон. Иначе наистина Вие ни дадохте много сериозни аргументи да се въздържим за тази подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Втора реплика – народният представител Снежана Дукова. (Оживление в „БСП за България“.)
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, много време работим заедно и аз винаги съм се впечатлявала от Вашите професионални и балансирани изказвания. Това обаче, което казахте, за липсата на прагматизъм, за експертиза, намирам Вашето изказване за нонсенс.
Прав е колегата Михов, като каза, че има много сериозни аргументи. Нашето съгласие за това, че трябва да има знаково отношение към тази група, ако мога да я нарека така, без тя да е социална, но има своите параметри и измерения в нашето пространство, което не е политическо.
Защо станах? Не защото трябва да повторя аргументите, които каза колегата и да кажа, че наистина е нонсенс, а заради това, че „БСП за България“ непрекъснато афишираше своите внесени законопроекти – пет на брой. И ако всички те носят това качество, тази експертиза, тази процедурна неадекватност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за реплика към народния представител д-р Хасан Адемов.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Мислите ли за какво говорим? Ние да преминем към приемане на едни закони само просто защото те са входирани в Народното събрание и защото те казват, че ги има. Не можеш да приемеш един закон, както каза колегата, когато той няма основа за това, който трябва изцяло да бъде променен, още повече, когато говорим, че там няма нормативно несъответствие.
Вие сте парламентарист с дълъг стаж. Не позволявайте такова нещо. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Дукова.
Има ли трета реплика? Не.
Заповядайте, д-р Адемов, за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, колеги, за репликите. Аз продължавам да твърдя, че този Закон, дори и във вида, в който е внесен, може да бъде коригиран. Ние сме парламентарна група със собствен стил, ние сме хора, които знаем как и кога да подкрепяме и кога да не подкрепяме законопроекти. И в този смисъл искам да Ви кажа, че този Закон е от групата на законопроектите, които могат да бъдат коригирани. Ако не могат да бъдат коригирани, бъдете сигурни, че никога няма да го подкрепим.
В този смисъл искам да кажа и пак да повторя – този Закон, дали днес ще бъде приет, дали ще бъде приет след няколко месеца, след няколко години, той ще бъде приет. Въпросът е не „Дали?“, въпросът е „Кога?“.
Аз съм свидетел на много отлагания на много законопроекти. Отлагането на приемането на един законопроект не е част от решението му. Отлагането на един законопроект е част от създаване на нови и допълнителни проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
За изказване думата има народният представител Милко Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Голяма част от аргументите „за“ и „против“ се казаха. Аз благодаря на господин Адемов – той каза част от моето изказване, особено за Националния съвет като консултативен орган към Министерството на труда и социалната политика.
Искам само да уточним в тази дискусия три неща. Първото, че проблемите, които регулира този Законопроект, не са лингвистични. Моля тук всички аргументи, които бяха, че няма утвърден такъв език, който да се обсъжда, да отпаднат. Мисля, че това е Законопроект, който урежда социални взаимоотношения, особено интеграционни взаимоотношения – в образованието, в социалната и в трудовата сфера, и тук може да бъде още една стъпка в доработването на този Законопроект между първо и второ четене.
Един такъв момент, който беше изтъкнат в дискусията и който дразни – казвате, че няма узаконен жестов език. Аз питам: кой трябва да го узакони? Кой трябва да направи закона, с който този език трябва да бъде узаконен? Това единствено може да бъде парламентът. И тук се учудвам, като парламентарист първи мандат, защо парламентът има двоен стандарт? Защо употребява това понятие, когато се касае разбирането на избирателите в Изборния кодекс и въвеждането на жестомимичен превод на изказванията и на посланията по време на изборите, а сега се страхува да направи стъпката – да узакони този език като едно от средствата за общуване при хората с увреждане?
Бих искал да се обърна и към представителите както на Съюза на глухите, така и на Асоциацията на хората с увреден слух. Независимо от това какви мнения имате, те могат да бъдат дискутирани между първо и второ четене, законопроектът може да бъде обогатен. Лошото е, че ако той сега се отхвърли, проблемът ще се задълбочи и ще остане назад във времето. Жестов език има. Той се развива. Ние гледаме само как по политически причини да отхвърлим един или друг законопроект. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Има думата народният представител Галя Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, много неща наистина се казаха, много аргументи и „за“, и „против“. Това е изключително важно. Радвам се, че беше направено точно тук в залата, защото и в Комисията е важно да чуем становищата на различните организации и институции, които имат отношение, но е много важен знак ние като народни представители да дадем доброто послание към обществеността, към българските граждани за това как трябва да се води един дебат по определена законотворческа инициатива.
Много е важно да се постави проблемът на тази група от хора – на хората с увреден слух. Важно е не само защото сме ратифицирали Конвенцията, важно е не защото имаме ангажименти като държава, а е важно по една простичка причина – че тези хора са част от нас, до нас, сред нас и те имат нужда от общата подкрепа на държавността и на всичко, което се случва около тях.
Другото важно нещо, което стана ясно от този дебат – че тук не говорим за политически дебат. Акцентът във всички изказвания – и на тези, които се изказваха от ляво, от дясно, от център, беше по отношение на експертизата, по отношение на сериозността, отговорността на базата, която предлага тази законотворческа инициатива на колегите. Много важно е да се заяви, че ние трябва да направи така, че да имаме последователност в решенията си и в политиката си към хората с увреждания.
Освен ратифицирането на Конвенцията, в държавата има приет План за действие и за прилагане на тази Конвенция. В този План има достатъчно много разписани институции, отговорности, срокове и време, в които те да се реализират. Тоест това не е първата стъпка в тази посока, а тя трябва да бъде последваща, която да приложи, да обобщи натрупания опит и да продължи развитието на нормативната уредба в тази посока.
Пред нас въпросът не стои днес дали да подкрепим на първо четене един законопроект. Пред нас въпросът стои да подкрепим текстове, законопроект, идея, които ще доведат до реални решения на проблемите на една група от хора, на една общност. За съжаление обаче, в повечето от изказванията, и най-важното в повечето от становищата, които бяха подадени и към Социалната комисия, и към Комисията по образованието и науката, виждаме, че натежават
по-скоро несъответствията, притесненията, несъгласията със сериозна част от текстовете, колкото и малко да са те, от предложения Законопроект.
Девет становища има подадени. Осем имаше до онзи ден и вчера има подадено девето становище по този Законопроект. От тези девет становища, уважаеми колеги, само три, тоест една трета от становищата от организациите, които имат отношение по темата, имат положителна и позитивна подкрепа към текстовете. Това за мен и за моите колеги означава едно – има сериозно разминаване между това какви са нагласите в общността, какви са нагласите сред хората и организациите, които се занимават с тази тема и работят ежедневно, с текстовете, които ни се предлагат. Тоест имаме сериозно основание наистина да се въздържим, защото някъде нещо в базата не е както трябва.
Няма да се спирам конкретно върху текстовете по Законопроекта, защото това не е предмет на първо четене на Закона. Ще акцентирам върху няколко от проблемите, които коментирахме и бяха споменати. В детайли няма да влизам, въпреки че мога да го направя по отношение на понятието „жестомимичен и жестов език“. Много неща се казаха и бяха в 90% верни. Истината е, че „жестов език“ е терминът, който е по-подходящ, и ние трябва да се съобразим с всичко това, което има.
Жестовите преводачи – това е изключително сериозна тема. Това е всъщност едно от нещата, които будят неприемане на текстовете, които предлагате, и на цялата законова база, която искате да се уреди. Няколко пъти се каза, и аз изключително много благодаря на господин Адемов, защото неговото изказване беше много експертно и професионално. Няма да повтарям това, но то е факт – има само 42 лица обучени по тази професия за последните четири години, тоест нямаме нито един човек, който има специалност, професионална, обучен и може да я подкрепи с всички необходими документи, които това изисква. Спорно е колко е голям броят на тези преводачи. Спорно е и като статистика, и като качество на труда, който те ще подадат. А при тази спорност на качеството на работата на тези хора, имаме вече липса и на гаранция, която е една от основните Ви цели, заложена във Вашия Законопроект, че ще дадем наистина добрата услуга на хората, които имат нужда от нея.
Много важно, което искам да подчертая, е, че при подготовката на този Закон за нас не е сигурно дали е потърсено мнението на езиковеди и педагози, които се занимават в момента с жестовия език и комуникацията на глухите хора. В момента има липса на задълбочени научни изследвания – както и на езиковедско, така и на социолингвистично описание, множество териториални варианти на този език, навлизането на нови жестове и процесите на развитие на езика. Липсва методика за обучение на жестовите преводачи. Липсват специализирани методи и методики за преподаване на учебните дисциплини в специалните училища с помощта на жестов език.
До голяма степен липсват и методики за преподаване на жестовия език като самостоятелен учебен предмет. Много e важно и трябва на хората да им помогнем, да направим възможното за тях, но това не може да става хаотично, трябва да имаме правила, трябва да има методики, по които това обучение да се провежда.
Още няколко изречения по отношение на преводачите. На няколко места в текстовете, които сте ни предложили, говорите за преводач, говорите за тълковник, говорим за асистент-преводач. Ще тълкуваме ли езика или ще учим хората, по-скоро децата, които имат най-голяма нужда от това да започнат и да бъдат активни? Как ще ги учим? С методика, която ни обяснява как това да бъде направено с експерти или ще тълкуваме понятията? Това ще доведе ли до единство в подготовката на кадрите, ще доведе ли до гаранция, че всички хора, които имат нужда от тази подкрепа и от тази подготовка, ще бъдат еднакво подготвени и те ще могат да си служат еднакво с този език?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ще има преводач за различните тълкувания ли?
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Да, може би трябва да направим преводачи между различните тълковници и различните диалекти на този език.
Нещо много важно относно образованието. Вие давате текст в една от разпоредбите: „В специалните училища по ал. 1, т. 1 за деца и ученици с увреден слух като помощно средство при обучението се въвежда двуезичното обучение едновременно с говор и жест“. Това описание е, меко казано, проблематично. Защото какво е двуезичното обучение – към вносителите? Обучение едновременно с говор и жест. Това е специфичен метод, който трябва да събере двата езика – българския словесен език и българския жестов език.
Много важно е да направим така че хората, които имат нужда от този език, да намерят своята алтернатива, която да използват. Да намерим така, че прилагането на методиките и на уредбите в българското училище, в което има нужда децата да го използват, да бъде абсолютно от професионалисти, от експерти от тази сфера и да дадем възможност на родителите и на децата наистина да бъдат спокойни, че децата им ще получат такова образование, което е необходимо, което ще им помогне и ще им гарантира интегрирането в българското общество и ползването на всички услуги, които искаме абсолютно всички в тази зала да им дадем – да могат нормално да използват и да правят това, което и ние правим, въпреки техния проблем, който имат физически.
Колегите от парламентарната ни група казаха, че ние ще се въздържим. Да, ще се въздържим. Ще се въздържим, защото за нас не е важно да правим имитация на вършене на законодателна инициатива. Ние не искаме да подкрепим този Закон само защото определени конвенции, правила и протоколи го изискват.
Бих отправила своето предизвикателство към колегите вносители. Да, Вие сте започнали една добра инициатива. Дори и да не подкрепим днес Законопроекта на първо четене, продължете в тази посока, направете необходимите работни срещи, работни групи, но поканете на тях не само едната страна. Поканете всички онези хора, които имат интерес, имат отношение, имат грижа и ангажимент към тази тема. Тогава съм сигурна и гарантирам, че всички ние заедно ще направим настина най-добрите текстове и ще постигнем този ефект, който всички искаме – хората с проблеми в слуха да са нормално интегрирани, да се чувстват истинска част от това общество и ние да им бъдем реално полезни.
Другото, уважаеми колеги, е имитация, а имитацията не ни е разрешена на нас, особено по отношение на проблемите на хората с увреждания. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Заповядайте, господин Гьоков – първа реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Извинявайте, че ставам постоянно да репликирам.
Хубаво е, че казахте, че това не е политически дебат. Ставам да репликирам, защото съм работил по този Закон много дълго време – година, година и нещо. Преживяли сме всички тези неща, които казвате, и сме решили, че това е една добра форма на Законопроект и сме го внесли в Народното събрание.
Вие решавате, че е различно от това, което казвам аз. Казвате, че не е политически дебатът. Наистина горе-долу се получи неполитически дебат, но трябва да има политическа воля за законовото признаване на този език, защото най-малкото е срамно, че България е една от двете страни в Европа, където този език не е признат нито на законово, нито на конституционно ниво. Недопустимо е това в ХХI век.
Становищата – Вашата гледна точка е, че едва ли не становищата били отрицателни. Моят прочит на становищата не е такъв. Становищата са изключително положителни и дори голяма част от тях, особено на неправителствените организации, са в посока на предложения между първо и второ гласуване. Те са съгласни, че този Закон трябва да се приеме и да се променя между първо и второ гласуване.
Жестов или жестомимичен език – прието е в европейската практика да се нарича „жестов език“. В България обаче във всички подзаконови нормативни актове се споменава жестомимичен език, затова ние като вносители се спряхме на това. Няма никакъв проблем да бъде променен на „жестов език“ или каквото друго решим да бъде.
Четиридесет и две лица в последните години са със спорно качество на обучение. Съжалявам, но докато този език не стане законов, няма да има интерес към него за обучение в тази професия.
Имитация на законодателна инициатива – не мисля, че е такова, казах Ви колко дълго сме работили. Само ще Ви припомня за една имитация на законодателна инициатива – Законопроекта за равнопоставеност между жените и мъжете, който Вие яростно защитавахте, а той е най-голямата имитация и тази година, а и следващите 10 години няма никой да се позове на този Закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Други реплики?
Заповядайте за дуплика, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Гьоков, аз наистина си мислех, че ще успеем да запазим добрия тон и да не намесваме отново политическия дебат. Темата не е политическа.
По отношение на становищата, които споменахте – Вие оборвате и смятате, че аз гледам по друг начин. Да, аз също ще кажа, че Вие гледате по друг начин. Не е въпросът ние с Вас как гледаме, а какво са написали хората, които имат всекидневно отношение по тази тема и работят. Това са всички институции, асоциации, агенции, неправителствени организации, които работят по тази тема и са дали своите становища. Три от тези организации в своите становища изразяват категорична подкрепа. Другите шест са неподкрепящи Вашия Законопроект по простата причина, че той не издържа на експертно и на професионално ниво. Нито едно от тези становища не коментира политики, не коментира БСП, не коментира ГЕРБ.
Ние тук трябва да намерим най-верния път към тези хора, а верният път е чрез широка обществена дискусия не само с една от тези организации. Верният път е чрез дискусия на повече нива, за да може наистина да се вземат всички детайли и тогава да излезем пред обществеността с читав законопроект, който, пак казвам, няма да е имитация на дейност и бързане в подкрепа на други конвенции, а ще бъде законопроект, който ще отговори на очакванията на хората, които имат нужда от него. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нуждата от създаване на Закон за българския жестов език е безспорна. От този Закон се нуждаят между 120 и 150 хиляди български граждани, които са лишени от говор, за да се увеличи тяхната възможност за комуникация. Един такъв Закон трябва да даде възможност те да получат адекватно, пълноценно обучение в училищата, което ще спомогне за техния по-пълноценен живот и реализацията им. Спор, че такава нужда от такъв Закон няма.
Четейки обаче предлагания ни Законопроект, въпреки твърденията, че той е правен година и половина, аз останах с впечатлението, че той е написан много бързо, както се казва – на коляно, не е пълен, схематичен и недовършен е и няма да реши проблемите на гражданите с увреден слух, а ще ги задълбочи.
Колкото и, колеги отляво, да се мъчите да омаловажите темата, че съществуват няколко жестови езика в България, това е факт. Това е дадено и в становищата на организациите, които бяха цитирани тук. Хора, живеещи в различните региони не могат да контактуват помежду си, поради тези различия. Ние искаме да създадем единен национален жестов език. Ама кой да бъде той: този, който се практикува във Варна или този, който се практикува в Благоевград?
Няма как да няма акт на узаконяване на единен национален жестов език. Трябва да има такъв жестов език, за да може да бъде въведен задължителният учебен предмет по жестов език, както и да се практикува в детските градини и в училищата със специално обучение. Без наличие на такъв жестов език – единен за цялата страна, това няма как да бъде реализирано.
Разглеждайки Законопроекта в Комисията по труда, социалната и демографска политика, и тук, в залата, се прокраднаха мнения, че в различните райони на страната се говори на различни диалекти. Да, това е факт. Това е така, но във всички български училища в България се изучава и преподава на официалния български език, а не на диалект. Така трябва да бъде и с жестовия език. Трябва да има официален български жестов език. Докато той не бъде създаден и официално признат много се затруднява и обучението, практикуването и оценяването на преводачите от и на жестов език. Липсата на един такъв критерий за всичко това ще доведе само до хаос.
Аз искам да се спра и на още нещо – чл. 6, ал. 1 гласи, че се създава регистър на преводачите от и на жестов език. Дотук е добре, но, забележете, че той се съставя и поддържа от Съюза на глухите в България. С една-единствена разпоредба Законът създава този регистър и прехвърля цялата отговорност по създаването и въвеждането му върху Съюза на глухите в България. Никъде в Законопроекта не е споменато какви са критериите за вписване или отписване на преводача от и на жестов език в този регистър. Правилата за вписване и отписване в този регистър трябва да залегнат в Закона, а не да се определят от Съюза на глухите в България и от Националната асоциация на жестовите преводачи, защото това, колеги, ще доведе до много проблеми в последствие.
Няма ясна процедура, по която да се оценяват преводачите от и на жестов език, а това може да доведе до проблеми с недобросъвестни лица или с такива с недостатъчно знания и умения.
Няма да се спирам и на въпроса за подготовката на квалифицирани преводачи от и на жестов език. Беше цитирано няколко пъти, че няма нито един преводач, който да е в цялата професия. Има 42-ма, които са в частичната професия, но в цялата професия няма нито един, като този факт също ще доведе до много проблеми.
От Националната агенция за професионално образование и обучение задават още няколко доста важни въпроса, които не намират отговор в този Законопроект. Ще цитирам само няколко от тях: какво място в регистъра ще заемат лица с висше образование, които имат придобита квалификация в конкретната професионална област? Как ще се процедира с всички лица, преминали до този момент неформално обучение по жестов език? Предвижда ли се в регистъра да се включват лица, които полагат грижи за своите роднини с увреден слух и вече владеят жестов език?
На тези и на още много други въпроси Законопроектът не дава никакъв отговор. Ето защо още в самото начало казах, че този Законопроект е непълен, схематичен, недовършен и няма да решава проблемите, а ще ги задълбочава.
Законът за българския жестов език, колеги, е много важен и затова не трябва да гледаме на него повърхностно, а трябва да навлезем в детайлите и да направим един работещ закон, защото този няма да бъде работещ. Той трябва да премине на обсъждане през максимално голям брой организации на глухите в страната, да се анализират техните мнения и препоръки и те да бъдат адекватно включени в Закона. Нашата цел е не само да има такъв Закон, но той да бъде работещ. Явно Законопроектът, който ни е представен, няма да бъде работещ Закон, поради многото слабости.
Невинаги бързината е добър съюзник. Аз Ви призовавам да отделим малко повече време и да създадем един Закон за жестовия език, който да отговаря на всички нужди на хората с увреден слух и да е достоен за тях, а да не прибързваме и да гласуваме някакви недомислици.
Вие много пъти, колеги в ляво, сте ни обвинявали, че ние не работим. Това не е така и Вие го знаете много добре. Ние можем да работим по-бавно, но създаваме работещи закони! (Шум и реплики.)
Вие работите по-бързо или създавате илюзия, че работите и създавате неработещи закони. Такива закони на нашите граждани, на гражданите на България, не са нужни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Папашимов.
Има ли реплики?
Заповядайте!
АНДОН ДОНЧЕВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Понякога много трудно се сдържам да си остана на мястото и да не изляза. В момента не е най-крайно наложително да изкажа своето мнение, но все пак.
Чух едно обвинение оттук, че групата от едната страна създава и генерира неработещи закони, непълни, несъвършени, докато групата от другата страна създава перфектните закони, които… (Шум и реплики.) Нищо, че работи бавно, но просто да проанализирам какви закони досега опитва да вкара групата от едната страна – тази, която създава бавно работещи, перфектни закони. Макар че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Каква е репликата Ви към господин Папашимов? (Силен шум и реплики.)
АНДОН ДОНЧЕВ: Репликата е в това, че реално това, което аз забелязвам, е, че тази група генерира по-скоро лобистки до момента закони, макар и бавно! (Ръкопляскания от „БСП за България“, реплики и провиквания от ГЕРБ.)
…Които не мога да призная аз за работещи, още повече, че на последната комисия, на последната Временна комисия, моля да не ме прекъсвате, по транспорт, където разглеждахме дали да входираме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма никаква връзка Комисията по транспорт!
АНДОН ДОНЧЕВ: Дали да бъде входиран Законът за концесиите – бе признато от самата група, че Законът не е перфектен, но въпреки това те решиха да го входират. (Шум, реплики и провиквания.) Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Господин Папашимов, заповядайте за дуплика. (Реплики.)
Дуплика – преди процедура по начина на водене, госпожо Дукова!
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Смятам, че така направената преди секунди реплика няма никакво отношение към дискутирането на този Закон, така че няма какво да дупликирам. Благодаря Ви. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има отношение по скоростта. (Оживление.) Въпреки че обвиненията бяха по-скоро към моята скорост преди това. (Оживление и реплики.)
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги!
Господин Председател, ние работим вече 6 – 7 седмици. Не мога да си представя да излезеш на трибуната и да не знаеш Правилника за толкова голям период от време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За мен ли става въпрос? (Оживление и смях в „БСП за България“.) Защото е по начина на водене. (Смях, реплики и ръкопляскания в „БСП за България“.)
СНЕЖАНА ДУКОВА: Господин Председател, да допускате хора, които водят индулгенции от липсата на знание – това е недопустимо от тази трибуна.
Колега от „Воля“, да бяхте прочели поне Закона, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви – по начина на водене. (Реплики от „БСП за България“.)
СНЕЖАНА ДУКОВА: …за да може да вадите някакви заключения и изявления.
Господин Председател, не допускайте лаически някой да стои тук само да позьорства. Благодаря. (Смях и ръкопляскания в „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за българския жестомимичен език, № 754-01-6, внесен от народния представител Георги Гьоков и група народни представители на 17 май 2017 г.
Уважаеми колеги, моля гласувайте.
Гласували 207 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 104.
Законопроектът не е приет. (Реплики от „БСП за България“.)
Моля за ред в залата, да спрете движението, за да разбера кой какво иска.
Заповядайте, господин Гьоков. Някой не е успял да гласува. Без аргументи по същество, за да не Ви отнемам думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, няма да ползвам аргументи по същество по Закона, въпреки че е важно да го направя, но най-малко двама човека не можаха да гласуват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Прегласуване.
Гласували 213 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 110.
Законопроектът не е приет.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2017 - 2030 Г.
Доклад на Комисията по образованието и науката.
Имате думата, уважаема госпожо Дамянова – председател на Комисията по образованието и науката.
Няма доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Няма доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 - 2030 г., № 702-00-11, внесен от Министерския съвет на 19 май 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 май 2017 г., Комисията по образованието и науката обсъди горепосочения Проект за решение.
На заседанието присъстваха: Красимир Вълчев –. министър на образованието и науката, проф. Иван Димов – заместник-министър, академик Юлиан Ревалски – председател на БАН, член-кореспондент Константин Хаджииванов – заместник-председател на Българската академия на науките, проф. Любен Тотев – председател на Съвета на ректорите, доц. Григорий Вазов – секретар на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов – ректор на Технически университет – София, проф. Стати Статев – ректор на Университета за национално и световно стопанство, проф. Запрян Козлуджов – ректор на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, проф. Станислав Семерджиев – ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство, и други представители на академичната общност и на синдикалните организации в областта на висшето образование и науката.
Проектът на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. бе представен от министър Красимир Вълчев. Той информира народните представители, че държавата има задължение по Споразумението за партньорство да приеме Националната стратегия за насърчаване на научните изследвания, което следва да бъде докладвано на Европейската комисия до 30 юни.
Той отбеляза, че Проектът на Стратегия е разработен от работна група с участието на ръководството на Българската академия на науките, на учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на Фонд „Научни изследвания“ и Министерството на образованието и науката.
Основна цел на Стратегията е чрез мащабно, бързо и дългосрочно развитие на системата на научни изследвания България да се превърне в привлекателен център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, да се възстанови и издигне международният авторитет в областта на науката, да се задържат и привлекат талантливи учени в България и като краен резултат – да се постигнат дългосрочен икономически растеж и значително повишаване на качеството на живот. Стратегията цели да се подпомогне науката в България за превръщането й във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности, като целевата група, към която е насочена, са университетите и научните организации в България.
Стратегията съдържа ясен ангажимент за увеличение на средствата от държавния бюджет. Тя предвижда три етапа на изпълнение на заложените цели:
- етап на възстановяване (2017 – 2022 г.) – въвеждане на основните механизми и дейности, осигуряващи възстановяване и модернизация на системата за научни изследвания;
- етап на ускорено развитие (2023 – 2025 г.) – ускорено развитие на научните изследвания, позволяващо доближаване до средно европейско ниво;
- етап на научни изследвания на световно ниво (2027 – 2030 г.) – третият етап ще гарантира устойчиво и балансирано развитие на научните изследвания и издигането им на световно ниво на основата на успешното изпълнение на предните два етапа.
Стратегията предвижда откриване на Изпълнителна агенция за наука към Министерството на образованието и науката, която ще управлява и подкрепя изследванията в научните организации и висшите училища в България. Тя ще извършва и мониторинг на научноизследователските дейности. В структурата на агенцията ще бъде включен Фонд „Научни изследвания“. Целта е да бъде продължено проектното финансиране на научните разработки. В същото време дейността на Агенцията ще се разшири към създаване на различни програми за финансиране на кариерно развитие на учените, за приложни изследвания, за развитие на научните центрове, за международно сътрудничество, както и към разработване на специализирани и секторни програми за научни изследвания.
Предвижда се основното възнаграждение да е фиксирано за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висше училище. Размерът на заплатите ще се определя спрямо средната работна заплата в страната за предходната година. Ще има и допълнителни стимули, обвързани с конкретни научни резултати. За младите учени без научни резултати ще има различен механизъм за допълнително възнаграждение, като тяхното кариерно развитие ще бъде обвързано с резултатите от научната им дейност.
Обновената Стратегия предлага още в цялата страна да се създадат научно-иновационни комплекси, като за целта бъдат привлечени и партньори от бизнеса. Активно участие в развитието на комплексите трябва да имат общинските и областните управи и водещи партньори от чужбина. Тези структури ще бъдат финансирани чрез различни източници, включително и от структурните фондове на ЕС.
Финансирането на Стратегията ще се осъществява със средства от държавния бюджет за съответната година, със средства от европейски фондове и други източници, съгласувано с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 651/2014 и на Рамката за държавна помощ за научни изследвания, експериментално развитие и иновации.
Министър Вълчев предложи и след думите „консолидирана фискална програма" да се добави „с изключение на разходите с източник европейските структурни и инвестиционни фондове“, за да се отговори максимално на изискванията на Европейската комисия за ясен ангажимент на държавата.
Проектът на Стратегията е бил публикуван за публично обсъждане, като получените бележки и коментари са взети под внимание.
Заместник-министър Иван Димов допълни, че в Стратегията се поставя изключително важен акцент върху качеството на научната дейност в измерими параметри. Той уточни, че направеният в Стратегията анализ се основава на два много сериозни одиторски доклада. Единият е докладът в резултат на партньорската проверка от Европейската комисия. Вторият е Одитният доклад за участието на България в програмата „Хоризонт 2020“, където също са направени редица много критични изводи.
Писмени становища по Проекта на актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. постъпиха от: Софийски университет „Св. св. Климент Охридски“, Българска академия на науките, Съюз на учените в България, Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ. В хода на дискусията Съветът на ректорите на висшите училища в Република България представи устно становище. В представените становища е изразена подкрепа за актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания, като са направени и се съдържат бележки и предложения за нейното усъвършенстване. Основната бележка беше свързана с предвиденото „финансиране в рамките на консолидираната фискална програма“, което може да доведе до намаляване на необходимите средства като процент от БВП в сравнение с варианта „директно финансиране от държавния бюджет“. Предлага се предвидената двукомпонентна система за въвеждане на диференцирано заплащане на учените да бъде обвързана с размера на средната работна заплата за страната, както и с нарастващо проектно финансиране, разпределяно от Фонд „Научни изследвания“ или организация правоприемник.
Несъгласие с внесения Проект на Стратегия в писмено становище изразяват Федерация на независимите синдикати от земеделието – КНСБ, Национална федерация „Техническа индустрия, наука и информатика” – КТ „Подкрепа“ и Синдикален академичен съюз – БАН.
В дискусията се включиха народните представители Анелия Клисарова, Иво Христов, Станислав Станилов, Стоян Мирчев, Милен Михов, Ирена Анастасова, Николай Цонков, Милена Дамянова и Снежана Дукова.
Народният представител Анелия Клисарова отбеляза, че във варианта на Стратегията, който е бил предмет на обществено обсъждане, при източниците на финансиране се използва изразът „от държавния бюджет“, а във внесения в Народното събрание вариант той е заменен с израза „от консолидираната фискална програма“. Според нея всички текстове, където Министерството на финансите има ангажимент за осигуряване на пълното изпълнение на Стратегията, са останали пожелателни.
Народният представител Иво Христов изрази мнението, че причини за провала на предишната Стратегия са липсата на контрол и съотношението между парите, които науката получава от държавния бюджет, и така нареченото „проектно финансиране“. Също така отбеляза, че липсва заинтересованост на големи икономически субекти от развитието на наукоемки инвестиции.
Народният представител Станислав Станилов уточни, че в България обикновено стратегиите, приети след 1990 г., не се реализират, защото често Министерство на финансите не осигурява заложените средства. Според него базовите заплати на изследователите трябва да се вдигнат двойно, за да може да се привличат качествени докторанти. Като положителен елемент на Стратегията той посочи, че тя предвижда Национална комисия за апелация.
Според народния представител Стоян Мирчев докато държавата не застане зад науката и не започне да инвестира в нея, а евросредствата да се използват само като допълнение на държавното финансиране, ще се говори само за спад в развитието на българската наука.
Народният представител Милен Михов постави въпрос пред министъра дали намира в предоставените писмени и устни становища рационални предложения, които биха могли да намерят място както в очаквания План за прилагане на Стратегията, така и в дейността на Министерството.
Народните представители Ирена Анастасова и Николай Цонков отбелязаха, че трябва да се търси ясен финансов ангажимент на държавата за българската наука и българското образование.
Народният представител Милена Дамянова обърна внимание на текста, регламентиращ контрола на изпълнението на Стратегията, в който е предвидено той да се осъществява от Народното събрание и Международен контролен съвет. За първи път в Стратегия се определят такива контролни функции на ресорната парламентарна Комисия.
Народният представител Снежана Дукова подчерта, че е изключително важно да има добър управленски капацитет и добър механизъм за мониторинг и контрол.
В хода на дискусията активно се включиха представители на академичните среди. Председателят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев изрази подкрепа за Стратегията с предложение за корекции на финансовата рамка.
Ректорът на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ професор Запрян Козлуджов изрази становище, че Стратегията трябва да бъде приета в максимално кратък срок.
Председателят на БАН академик Юлиан Ревалски отбеляза, че приемането на Стратегията е много важно, за да върне България позициите си на страна, в която има солидна наука на световно ниво. Напомни, че оперативните програми не са онази панацея, която ще спаси българската наука, а държавата трябва да се ангажира чрез бюджета си. Той подчерта, че пари трябва да се дават срещу определени резултати, затова вътре в Стратегията са заложени международната оценка на научните организации, периодичната атестация както на институциите, така и на самите изследователи, има заложено диференцирано заплащане, което също е елемент на контрол как ще се изразходват средствата.
Ректорът на УНСС професор Стати Статев отбеляза, че приемането на Стратегията предопределя и последваща промяна на законовата уредба.
От Синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ отбелязаха, че очакват в бъдещото изпълнение на мерките по Стратегията да има много сериозна концентрация на науката във висшите училища, защото това е важно за цялата система и за качеството на образованието.
След проведената дискусия министърът на образованието и науката господин Красимир Вълчев отговори на поставените въпроси и отново посочи, че с цел дефиниране на параметъра на ангажимента на държавата предлага допълнение на два текста от актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г., а именно на стр. 33 и на стр. 62, като след думите „консолидирана фискална програма“, да се добави „с изключение на разходите с източник Европейските структурни и инвестиционни фондове“. Народните представители единодушно подкрепиха предложението на Комисията да бъдат направени допълнения в Раздел 4.1, Хоризонтална дейност 1, на стр. 33 и в Раздел 5.2, в таблица 6, в индикатор Финансиране на НИРД по консолидираната фискална програма като процент от БВП, на стр. 62 от разглежданата Стратегия.
При обсъждането също така се установи, че се налага прецизиране на Проекта на решение за приемане на Стратегията, като правните основания за неговото приемане да бъдат допълнени с думите „чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България“ и с наименованието на посочения в него регламент, което да бъде изписано в цялост. Министърът на образованието и науката се съгласи с направените правно-технически редакции в Проекта на решение.
Народните представители се обединиха около становището, че се налага правно-техническо прецизиране на текста на Проекта за решение и единодушно подкрепиха това предложение.
След проведената дискусия, след направените предложения за допълнение на Проекта на решение на Народното събрание за приемане на разглежданата Стратегия и за допълнение на два текста от Стратегията, както и след гласуване с резултат 17 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме решението за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г., № 702-00-11, внесено от Министерския съвет на 19 май 2017 г., заедно с подкрепените от Комисията предложения за допълнение на Проекта на решение и на Стратегията.“
Сега ще изчета Решението:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания и като основа за изпълнение на Тематично предварително условие № 1 от Част І на Приложение ХІ към Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347/20.12.2013 г.)
РЕШИ:
Приема актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. (приложение).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Половин час почивка. В 12,00 ч. продължаваме.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля да заемете местата си.
Продължаваме по втора точка с Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
по Проект на решение за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г., № 702-00-11,
внесен от Министерския съвет на 19 май 2017 г.
На заседание, проведено на 31 май 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Проекта за решение за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства заместник-министърът на образованието проф. Иван Димов, който представи Проекта и изтъкна, че основната цел на Стратегията е чрез мащабно и дългосрочно развитие на системата за научни изследвания България да се превърне в привлекателен център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, да се привлекат и задържат талантливи учени в България и като краен резултат да се постигне дългосрочен икономически растеж и значително подобряване качеството на живота.
Дефинирани са определени политики, мерки и инструменти за тяхното реализиране.
Предвиждат се три етапа на изпълнение на Стратегията. Първият етап е етап на възстановяване от 2017-а до 2022 г. Вторият етап е на ускорено развитие 2023 – 2025 г. Третият етап е за достигане на световно ниво до 2030 г. на основата на успешното изпълнение на предишните два етапа.
Предвидено е въвеждането на критерии за атестиране на съответните учени, което ще доведе до допълнителни стимули, включително финансови, за привличане на млади учени и за завръщането на учени в България.
Стратегията предвижда създаването на научно-иновационни комплекси, чрез привличане на партньори от бизнеса, включващи четири национални центъра за върхови постижения и осем иновационни центъра, свързани с регионалния бизнес.
Финансирането ще се осъществява със средства от държавния бюджет за съответната година, със средства от европейските фондове и други източници, като основните средства ще са от Фонд „Научни изследвания”.
При обсъждането на Проекта се проведе дискусия и бяха поставени редица въпроси, на които проф. Димов даде изчерпателни отговори.
Народните представители от парламентарната група на „БСП за България” заявиха, че няма да подкрепят Проекта за решение и изказаха следните съображения за това:
Народният представител Светла Бъчварова заяви, че има сериозно отстъпление във финансовата част на настоящата Стратегия и варианта от предходната година, тъй като в предишната Стратегия е заложено финансиране за 2020 г. в размер 0,7 на сто от брутния вътрешен продукт, а в настоящата този процент е 0,5 на сто. Тя заяви, че средствата по Фонд „Научни изследвания“ са недостатъчни.
Народният представител Румен Гечев също изрази мнение, че заложените средства за финансиране на науката в размер 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт са недостатъчни, като това би задълбочило разликата с други европейски държави, където този процент е по-висок. В Стратегията трябва да бъдат заложени националните приоритети, както и въпросите относно възнаграждението и запазването на научните работници в България.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 10 народни представители, „против” – 7 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проекта за решение за приемане на актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г., № 702-00-11, внесен от Министерския съвет на 19 май 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йорданова.
Давам думата за становище на вносителя – господин Министър, заповядайте.
Има думата министърът на образованието и науката господин Вълчев.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът до голяма степен беше представен с подробности от госпожа Дамянова.
Научните изследвания са национален приоритет и имат стратегическо значение за развитието на страната. Развитието, базирано на науката и технологиите, е обща европейска цел. Превръщането на научните изследвания във фактор за развитието на икономиката, базирана на знанието и на иновационните дейности, е от изключителна важност и представя дългосрочна стратегическа визия за укрепване на научно-изследователската дейност.
С тази цел и в съответствие със Закона за насърчаване на научните изследвания е разработена и Националната стратегия за развитие на научните изследвания, която определя целите и мерките от страна на държавата за развитие на изследванията в периода 2017 – 2030 г.
Обновяването на Националната стратегия за развитие на научните изследвания е задължително предварително условие по Споразумението за партньорство с Европейския съюз.
Националната стратегия отразява и политиката на правителството като част от отговорностите му по отношение на стратегическото развитие на страната и стремежът за постигане на синергия с целите и резултатите от другите стратегически документи, като Иновационната стратегия за интелигентна специализация и с редица национални европейски документи.
Представеният в Стратегията анализ за състоянието на научно-изследователската дейност прави преглед на националната система за научни изследвания през последните години.
От анализа на разходите за научно-изследователска и развойна дейност могат да се направят изводи, посочващи основни проблеми и слабости в научната система. Националната система е недофинансирана, основно заради липса на структурни реформи и ниска ефективност. В системата на научни изследвания е силно фрагментирана и не позволява провеждането на мащабни и програмни научни изследвания в помощ на държавата и на икономиката.
Сред проблемите и слабостите на системата следва да се отчетат демографският срив и масираното изтичане на хора от страната, което влияе силно негативно върху съществуващия човешки ресурс в науката, в частност върху научния потенциал.
Преструктурирането на индустрията и затварянето на основни индустриални комплекси е също предпоставка за намаляване на индустриалните инвестиции в науката. Нали с множеството проблеми и слабости в сектора от анализа на състоянието могат да се изведат и силните страни в областта на научните изследвания в България, които са свързани основно с човешките ресурси.
В страната съществуват отделни силни центрове и научни групи както в научните организации, така и във висшите училища. Българските учени са сред водещите в редица традиционни силни области. Този потенциал трябва да се запази и послужи за основа за развитието на научните изследвания в страната. Именно затова Стратегията има амбициозна цел чрез мащабно бързо и дългосрочно развитие и модернизиране на системата на научните изследвания България да се превърне в привлекателен център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии, за да се издигнат позициите на страната в областта на науката, да се повиши общественото доверие към науката и да се задържат и привлекат млади и водещи учени в България.
Предвижда се осъществяването на основната цел на Стратегията да се постигне посредством прилагане на комплекс от взаимосвързани и взаимодопълващи се политики, въздействащи върху един или няколко компонента на научноизследователската дейност. Въз основа на тази цел са дефинирани определени политики, както и конкретни мерки и инструменти за тяхното реализиране.
Настоящата стратегия предвижда поетапно повишаване на директното финансиране за научноизследователска и развойна дейност по години, като се предвижда до 2025 г. публичното финансиране да достигне 1% от брутния вътрешен продукт. Тъй като и публичните, и частните инвестиции са взаимосвързани, се очаква планираното нарастване на публичното финансиране да има ускоряващ ефект и върху частното финансиране, като по този начин се постигнат стойности от 1,5% от брутния вътрешен продукт през 2020 г. и 2% от брутния вътрешен продукт през 2025 г.
Друг тип дейности, които държавата може да използва за осъществяване на поставените цели са измененията на действащите и приемането на нови закони и други нормативни документи. Стратегията предвижда синхронизирани нормативни промени, които правно да уредят организацията, финансирането и развитието на науката в страната, както и да осигурят реформиране на управленските и административните органи, свързани с научните изследвания.
Успехът на Стратегията е свързан с осигуряването на достатъчен брой мотивирани и висококвалифицирани изследователи. Важно е също балансираното разпределение на научния потенциал както по възраст и по пол, така и по научни области и географски райони, включително и чрез привличането на български учени, работещи в чужбина.
Критична точка за осигуряване на възпроизводството на научния персонал е привличането на талантливи и млади хора в научната кариера.
Специфични цели, свързани с политиката за развитие на човешкия потенциал, са подчинени на осигуряването на висока квалификация на учените и създаването на условия за труд, конкурентни на другите държави в Европейския съюз, включително посредством повишаване на социалния статус на учените. Визията на Стратегията е България да разполага с модерна и устойчиво поддържана научноизследователска инфраструктура за провеждане на висококачествени научни изследвания и обучение.
Модерната инфраструктура допринася и за задържането на висококвалифицирани кадри в страната и привличането на млади учени и стимулира международното научно сътрудничество.
В настоящата Стратегия е предвидена насочена държавна политика за развитие на фундаменталните научни изследвания и насърчаване на върховите научни постижения. Качествените и количествените резултати от фундаменталните изследвания ще бъдат използвани като критерии за оценка на научните организации и висшите училища, както и техните звена и като индикатор за изпълнение на настоящата Стратегия.
Основните начини за подкрепа на фундаменталните научни изследвания са националното и проектно финансиране на конкурсен принцип, както и различни мерки за специализация и повишаване на квалификацията.
В политиката за стимулиране на приложни научни изследвания предвижда в областта на приложните изследвания водещи да бъдат направленията, определени като приоритетни в Стратегията за интелигентна специализация.
Тематичното обвързване на двете стратегии ще допринесе за постигането на по-силен синергичен ефект в насърчаването на приложните изследвания в България, синхронизирайки предвидените в тях мерки.
Основната част от приложните изследвания ще бъдат свързани с конкретни нужди на бизнеса, като държавата ще ги подпомага чрез съфинансиране на конкурсен принцип.
Други приложни изследвания, които ще бъдат подпомагани от държавата, са свързани с изпълнението на конкретни задачи на държавни институции, задачи от национален интерес или свързани с международни ангажименти на страната.
В заключение е важно да се уточни, че актуализацията на националната Стратегия е не просто условие за успеха на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Стратегията цели да се създадат добри условия за научните изследвания в България и за превръщането на науката във фактор за развитие на икономиката, базирана на знанието, иновационните дейности и подобряването на качеството на живот на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Откривам разискванията.
Заповядайте, проф. Клисарова, за първо изказване.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вълчев, дами и господа народни представители! Както беше казано, Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България е изключително важна. Важна е по две причини. Даже казвам, че по-малката е като задължително предварително условие за приемане на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. По-важна и по-значима е, защото не бива България да остава в научните изследвания, в мотивацията на млади учени – не бива да слагаме науката в ъгъла. Науката и образованието – за да има качествено образование, трябва да се развива и науката, както и обратно. Затова казвам, че тази Стратегия е изключително важна.
Целите и мерките в Стратегията, както ни бяха представени – становище е, че са балансирани, че ще мотивират, така както е написано, и млади учени, а и учените с голям опит, да развиват своите научни постижения. Не по-малко важни са тези центрове, които ще бъдат създадени, пак беше казано, по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Но какво искам да кажа?
Имахме една Стратегия до 2020 г. за развитие на научните изследвания. Както беше подчертано на Комисията – виждам проф. Станилов, да, за съжаление тази Стратегия не се осъществи. Останаха само добри думи и пожелания. Защо? Защото не беше финансирана.
Ако нямаме гаранция, че и тази Стратегия ще е финансирана, ако няма такава гаранция, тогава няма как и да се случат всички добри неща, написани в Стратегията.
В тази връзка искам да подчертая едно – за 2015 г. от брутния вътрешен продукт сме имали само 0,27%, като сме записали в Стратегията, че за 2018 г. ще постигнем 0,5%. Това е до 2020 г. Може да видите бюджетната прогноза за 2018 г. – 0,38% от брутния вътрешен продукт.
Дами и господа народни представители, трябва да настояваме, трябва да бъдем обединени всички в това, че минимум 1% от брутния вътрешен продукт, както беше подчертано, но реално, да се дадат като средства за наука – било за млади учени за съфинансиране на проекти, и без да кажем, че включваме оперативните програми, които носят едни допълнителни 300 млн. лв.
Искам да благодаря на колегите от Комисията, на финансовия министър, защото послуша нашите предложения. Така направихме, че приехме вместо по консолидираната фискална програма да направим една запетайка – с изключение на структурните и инвестиционни фондове. Това означава, че държавният бюджет трябва да се ангажира и да отделя средства за наука. Това ще бъде изключително важно и ключов фактор както и за оперативната програма, защото трябва ясно да подчертаем, че държавата се ангажира с проблемите на младите учени и на учените и в университетите, и в Българска академия на науките, и в Селскостопанската академия.
Затова искам две неща да кажа. Нека да направим така, че по време на докторантурата всеки млад доктор, който работи по своите теми, да има насочена, нарочна субсидия за това. Нека университетите имат в пълен размер субсидията си за научни изследвания, така че да могат да мотивират студентите да участват в научни изследвания. Ако има студенти в научните изследвания, те по-нататък ще успеят да се включат и в следващите програми и научни изследвания. Така ще привлечем повече млади учени.
Затова искам да кажа – да, ние ще подкрепим Стратегията, но строго ще следим за финансовите й параметри още при определянето на Бюджет 2018 г.
Господин Вълчев, Вие сте финансист. Строго ще следите това, което е записано, да бъде изпълнено. Ангажиментът на държавата да си проличи – само така българските учени и младите хора ще ни повярват, че държим на научните изследвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема проф. Клисарова.
Реплики?
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Репликата не е по същество, но тя е свързана с много други изказвания. Искам да Ви помоля – факт, е че не всички са завършили математика, но все пак да се съобразяваме с числата. Подобна реплика направи и финансовият министър на Консултативния съвет за национална сигурност при президента.
Госпожа Клисарова каза: „Да дадем 1%“ – ако ще и 10% да дадем, ако брутният продукт падне сто пъти, тези 10% ще бъдат по-малко, отколкото са в момента. Тоест нека да се концентрираме не върху процент, който може да се окаже много по-нищожен от това, което вземат в момента хората, а върху числа, които са необходими за наука, образование, здравеопазване, за военната индустрия и така нататък.
Има определено число, което е необходимо. В брутния вътрешен продукт е нещо, което може да се покачва, а може и да спада. Господин Горанов каза: „Брутният продукт на Гърция спадна и техният процент от брутния вътрешен продукт, като разходи за въоръжаване, стана 3%.“ И какво от това? Хората не са доволни от процента, а са доволни от числото, което им е необходимо, за да могат да извършват своята дейност – просто за да сме максимално точни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
Има ли още реплики от залата? Няма.
Заповядайте за дуплика, проф. Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Марешки, разбирам Вашата бележка за това, наистина трябва да има достатъчно пари за наука. Като се борим за 1%, искам само две цифри още да кажа.
В Германия, Италия е 2 – 2,5% от брутния вътрешен продукт за наука, или държавата инвестира в това, а в страни като Китай и Южна Корея достига до 4 – 4,5%. Дай Боже, в следващата Стратегия да стигнем тези проценти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема проф. Клисарова.
За изказване – заповядайте, колега.
Прощавайте, само да дадем думата на проф. Станилов, понеже е от друга парламентарна група, и ще продължим.
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Няма да правя обширно изказване, защото във връзка с Отчетния доклад на Българската академия на науките имах възможност да говоря по-дълго за състоянието на изследователската работа в България.
Всяка Стратегия е едно намерение. На два пъти ме цитираха какво съм казал в Комисията, че стратегиите в България не се изпълняват, което също е вярно.
Колегата Анелия Клисарова се обърна към министъра и каза, че всичко трябва строго да се контролира във връзка със средствата за научни изследвания – дали се изпълнява.
Контролът по принцип, по конституционен принцип в България, е на Народното събрание. Ако ние се концентрираме върху това дали правителството, управляващите, изпълнителната власт ще изпълняват тази Стратегия, всяка година трябва да се отчита нейното изпълнение, всяка година Народното събрание трябва да приема този Отчет. Всяка година трябва да обръщаме внимание точно на тези неща, на тези проблеми, защото иначе Стратегията пак няма да се изпълнява. Стратегиите трудно се изпълняват.
Господин министърът ме репликира в Комисията, че една от стратегиите се изпълнявала, но изпълнена стратегия по принцип няма. Наскоро проверявах – те са няколко десетки тези стратегии, даже точният им брой не може да се каже.
Какво е основното в Стратегията? Основното са намеренията, че ние можем да задържим в България част от тези кандидати за научна диаспора, можем да върнем част от тях и най-важното – ще трябва да се опитаме да върнем талантливите деца, които отиват в други изследователски институции, които работят в чужди институции. Част от тях да се върнат при нас. Те могат да се върнат, но нещата трябва категорично, рязко да се променят със заплащането.
Ще започнем да обсъждаме през следващите месеци Закона за академичния състав. Там може би трябва да се фиксират заплатите на учените спрямо средната работна заплата, защото сега заплатата на един професор от Българската академия на науките е под средната работна заплата. Това е абсурдно и не е поносимо изобщо от българското общество.
Ето защо призовавам Народното събрание, въпреки че ние сега ще приемем тази Стратегия, независимо какви слабости тя има, да се концентрира именно по този проблем и да не го изпуска от своето внимание.
Парламентарната група на „Обединени патриоти“ ще гласува Стратегията. Радвам се, че Комисията и част от колегите от БСП се присъединиха към нашия глас „за“. Точно тези проблеми не могат да излязат извън същинската, фундаменталната политика на една държава. Политика спрямо науката трябва да има. Това е безспорно, стига да бъдат малко хората, които, като чуят думата „наука“, се хващат за пистолета, както е казал Гьобелс. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Реплики? Не виждам.
За изказване – господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Стратегията, която предстои да приемем, е важна, защото с нея показваме дали осъзнаваме и докъде разбираме важността на науката за развитието на страната. Ето защо Стратегията е израз на желанието ни да подкрепим науката и да покажем какво означава за развитието на системата и на държавата.
Искам да обърна внимание обаче на няколко слабости, които не могат да бъдат пренебрегнати.
Ако направим едно сравнение на Стратегията с предишния вариант на проф. Денков, ще видим, че тя не се различава по нищо, освен по финансовите изражения, финансовия гръбнак, тоест съдържателната част, направленията, в които трябва да се работи, са останали. Те са добри, хубави намерения, но ако нямаме финансов израз, отговорност от страна на държавата чрез ангажиментите, които поема в определени текстове, тогава ние всъщност си противоречим. Как ще изпълним Стратегията и как показваме на обществото и на научните среди, че искаме да им помогнем, когато държавата не поема конкретно финансовия ангажимент?
Макар че в Комисията добавихме един текст: „С изключение на европейските структурни фондове“, когато запишем, че финансирането на научните изследвания е от държавния бюджет, имаме точен и ясен ангажимент от страна на държавата. Всъщност тук и правителството, последно, смята ли, че науката е важна и трябва да я развиваме? Осъзнаваме ли връзката на науката с икономиката, с просперитета на България, или не?
Ние ще подкрепим Стратегията, защото това е задължително, за да стартира и Европейската програма. Бихме искали министърът на образованието и науката да си помисли между двете четения дали все пак не е по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма да има второ четене.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приема се на едно четене.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Да си помисли все пак: дали не можем да променим този запис и да покажем конкретния ангажимент на държавата?
И нещо друго искам да кажа. Професор Бъчварова е обърнала внимание на заседание на Комисията по бюджет и финанси. Има отстъпление от Вас, управляващите, относно отношението към науката. В стратегията на Денков е записано 2020 г. 0,7% да достигнат парите за наука. Сега виждам в разчетите, в прогнозите – 0,5%. Е, ние ще развиваме ли науката, или не?! (Реплика от народния представител Милена Дамянова.).
Да, важни са парите, но все пак държавата – размиват се отговорностите. Така може да прехвърлим отговорност, да кажем: нека общините с публични финанси да осигурят финансирането на научните организации. Всички са отговорни, но това е основен приоритет на държавата.
Ние ще го подкрепим, но не сте прави и приемаме предишния вариант на стратегия, който беше предложен от проф. Денков. (Реплика от народния представител Милена Дамянова.) Напротив, с финансовите текстове, които конкретизират държавата какво ще изпълни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Реплики към изказването на господин Цонков? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Стратегията за развитие на научните изследвания дава дългосрочна визия за развитие на тези изследвания с цел повишаване на тяхната ефективност и достойното позициониране на българската наука на световната сцена. Тя е необходимо, но задължително условие да бъде финансирана първата ос на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Предложеният вариант е добре структуриран документ, ясно се забелязва приложеният експертен подход при неговото разработване. За съжаление, в началото на документа анализът на състоянието на научната система показва устойчиво изоставане на страната ни спрямо сравнимите с нас държави. Пораженията са сериозни, но с надежда за обратимост.
Проектът включва подробно описани цели и мерки за преодоляване на изоставането, които са адекватни и амбициозни и изпълнението им би стимулирало научните изследвания в страната. Безспорно е, че доброто образование върви с добре развита наука винаги ръка за ръка. В този смисъл науката, която донякъде е по-скрита за обществото, трябва да бъде подкрепяна, а тя да даде това, което е необходимо. Например Българската академия на науките работи успешно с учителите по съвместни проекти, помага в квалификацията на педагогическите кадри – различните институти с различен дял. Трябва да се направи всичко възможно процесът по занижаване на грамотността да спре, да се обича и уважава българският език, а за това е необходимо да пишем и говорим правилно. В този смисъл е похвална инициативата на Института за български език – в навечерието на 24 май да стартира кампания „Пиши правилно. Написаното остава!“.
В средното образование е необходима промяна на начина на преподаване, при който с помощта на технологиите ученикът от пасивен слушател се превръща в активен участник в обучителния процес. Тоест това е така нареченият „научноизследователски подход“ в обучението по учебни предмети. В този смисъл научните институти трябва да подпомагат въвеждането на иновативните методи на преподаване в училище. Иновациите са движеща сила на развитието, базирани са на дългогодишни научни изследвания в различни области, но се прилагат с разбиране и доверие.
Друг пример са програмите, които подкрепят млади учени, например конкурсът „Питагор“, с идеята за запазване на човешкия потенциал в областта на науката и неговото устойчиво развитие.
Генерален е изводът, че триъгълникът на знанието е образование, научни изследвания и иновации. Убедена съм в необходимостта от балансирана подкрепа на отделните му компоненти. В този смисъл някои от мерките, залегнали в Стратегията, които биха стабилизирали научната система и които са релевантни на образователната, са: адекватно финансиране, отговарящо на визията за развитие на науката; финансиране, обвързано с получените резултати; увеличаване на частното финансиране за иновации и мерки за подобряване на условията за привличане на частни капитали в науката; сътрудничество между научни институции, университети и бизнес; приоритетно развитие на нови, нетрадиционни за страната ни научни области; повишаване мобилността на учените; привличане на българската научна диаспора към съвместни научни изследвания; превръщане на България в обучителен хъб на Балканите; популяризиране на значимите научни постижения на страниците на съответните институти и в социалните мрежи.
Наскоро в Доклада „Икономическа обосновка на публичното финансиране за наука и иновации и неговото въздействие“, изготвен по поръчка на Европейската комисия, е записано, че две трети от икономическото развитие в Европа за период от 12 години се дължи пряко или косвено на инвестиции в наука. Очаква се Европейската комисия да изготви мерки за осигуряване на рискови фондове за стартиращи предприятия, различни от тези по Програма „Хоризонт 20/20“ и структурните фондове. С тях трябва да се гарантира капитал за рискови иновации и демонстрационни проекти в размер на 1, 5 или 10 млн. долара, а ефектът от инвестициите ще бъде сериозен.
Успехът на Стратегията е свързан най-вече с осигуряване на достатъчен брой мотивирани и високо квалифицирани изследователи, достойно заплатени, както и разширяване на конкурсното и програмното финансиране на научните изследвания, и не на последно място – сериозно финансиране от държавата. В този смисъл и убеденост за важността на Стратегията парламентарната група на ГЕРБ ще я подкрепи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Петрова.
Изказване от парламентарната група на ДПС – господин Кичиков.
Заповядайте.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще гласува за приемане на актуализираната Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България. Ще подкрепим така предложения ни документ, с надеждата, че няма да бъде поредният стратегически такъв само с пожелателен характер и че след някоя и друга година, вместо да отчетем положителния ефект от неговото прилагане, да правим констатации, като тези в преамбюла, а те не са никак добри.
Стратегията отчита кризисното състояние на научните изследвания в страната ни, трайното изоставане от останалите европейски страни. На една от графиките за динамика на научните резултати може да се проследи спадът на научното развитие на страната ни от 51-во на 58-о място. Някои страни от така наречения „трети свят“, като Виетнам, Алжир и Пакистан, които са били доста назад в тази класация от нас, вече са ни изпреварили.
Имайки предвид горепосоченото, може да кажем, че Стратегията почива на обективен анализ на моментното състояние на научните изследвания в България. В нея са описани целите и мерките за наваксване на изоставането, забелязва се експертността при тяхното формулиране. Да се надяваме, че след приемане на Плана за действие от Министерския съвет и изпълнението на Националната стратегия за развитие на научните изследвания, ще се изпълни със съдържание логото на Стратегията, а именно „По-добра наука за по-добра България!“.
Знаем, че приемането на този документ от българския парламент е от голямо значение, тъй като е етап от пътя за постигане на целите, залегнали в Споразумението за партньорство на Република България с Европейската комисия, но това не трябва да бъде самоцел – да приемаме даден акт, документ или стратегия, защото се налага и трябва. Всеки наш акт трябва да бъде подчинен на една главна цел: подобряване качеството на живот и просперитет на българския народ. Затова ние от Движението за права и свободи все още очакваме да видим управленска програма или Стратегия за развитие на страната от страна на Министерския ѝ съвет, в която да са разписани всички политики, водещи към тази главна цел, а не да гласуваме на парче, защото имаме препоръки от Комисията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кичиков.
Реплики имате ли, колеги? Не.
За изказване – народният представител Валери Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Някои биха казали, че пред нас е поредната Стратегия за развитие на българската наука, и ще бъдат частично прави и частично неправи. Първо, не е поредната, това е втората. И другото, което е – че в преамбюла се отчита неуспехът на първата.
Аз не съм сигурен какви точно са причините – и дали могат да бъдат формулирани в едно изказване – за състоянието и на научните институции в България, и на нивото на съвременните научни изследвания, на кадровото развитие на тези институти, но искам да започна моето изказване с една статистика, която е дадена вътре в Стратегията. В Стратегията не можах да открия онези механизми и пътища, по които тази статистика да бъде преодоляна. От държавите – членки на Европейския съюз, към 2015 г. България отделя 0.27% от брутния си вътрешен продукт за научно развитие. Това е най-ниската стойност от всички държави, които членуват в Европейския съюз. И ще прочета държавите, които отделят около 1%: Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Чехия и Швеция. Е, струва ми се, че всеки може да направи връзка между размера на отделените средства и нивото на икономическо, технологично и социално развитие на тези държави.
И големият въпрос пред нас е: иска ли България да измени своята траектория на развитие, която ние през последните две десетилетия очертахме към общество с ниска степен на застъпване на науката в индустрията, в селското стопанство, във високите постижения, иска ли България да стане технологично развито общество, или ще остане в онова състояние, в което се озовахме в резултат на редица исторически и други управленски неблагополучия? От Стратегията аз не виждам, може би някъде съм пропуснал нещо, как това ще се случи в периода, който амбициозно е посочен от 2017 г. до 2030 г.? Тук няма и една буква по въпроса какво ще направи българската държава в следващите 13 години. Поставяме ли си за цел да се достигне 1% от брутния вътрешен продукт за наука, или не си поставяме такава цел? Никой не е казал, че това трябва да стане догодина или до 2020 г., но в края на периода би следвало.
Вторият въпрос: как ще стане това? Няма и буква по тази тема.
Третият въпрос: в какви сфери са стратегическите намерения за развитие на българската наука, в кои области? Ясно е, че държава като България не може да развива науката въобще. Кои са научните приоритети? По тази тема също не можах да открия някакви съществени предложения.
Искам да отида на въпрос, който има значение за всяка една стратегия, не само за тази за науката, но за науката най-вече. Това е въпросът за международното сътрудничество и формите на коопериране с чужди на България научни институти. Най-напред, така наречената глава „Интеграция в европейското изследователско пространство и международната научна общност“ ми се струва доста семпла. Тя се изчерпва в една страничка, в която са написани вътре 10 точици. В това се изразява представата на Стратегията за бъдещата ни интеграция в един такъв сложен процес, какъвто е съвременният изследователски и развоен процес, и многообразието от научни институти и програми. Още повече от направения преглед на текста оставаме с впечатление, че българската наука ще се развива в рамките на европейското научно пространство. Как? Кои са структурите, кои са механизмите, каква е организацията на българската наука, с която тя се включва в тези международни проекти и изследвания?
Когато отидем в следващата глава, която е свързана с така наречената „Политика за развитие на съвременната научна инфраструктура“, тоест мястото, където би трябвало да отидат парите, откриваме, че там се разкриват центрове за върхови постижения, центрове за компетентност и регионални научни центрове. Така да се кажа, това е гръбнакът – институционалният и организационният, чрез който ще се задвижи тази Стратегия.
Уважаеми колеги, тук не мога да не се съглася, че са необходими нови форми на организация. Но не може тук, където са записани въпросите за развитието на съвременната научна инфраструктура, традиционните български научни институти, които са се доказали, съществували, центровете към университетите, Българската академия на науките, институтите към Българската академия на науките, да не фигурират, включително като форми, които трябва да бъдат модернизирани по някакъв начин. Тук нямам обяснение за тази празнота.
Въпросът: за какво ще се използва държавният бюджет? Това е решено много интересно. Основен източник на финансиране и осъвременяване на сградния фонд и други ремонтни дейности е целево повишаване на субсидията от държавния бюджет. Значи, сградите, лабораториите – всичко, което е необходимо за научните изследвания, го пращаме на държавния бюджет, науката се осъществява в традиционните институти, а от друга страна, създаваме центрове за компетентност, центрове за върхови постижения и регионални научни центрове.
Какъв е кадровият потенциал на българската наука, че да се пръсне във всичките тези направления? В момента какъв е? Или за нея не важат демографските проблеми, за нея не важат тенденциите, че най-квалифицираните научни и други кадри напускат държавата по разбираеми причини?! Струва ми се, че Стратегията е написана хубаво, но е извън времето и пространството на съвременните реалности за развитието на науката в България.
Искам да се спра на въпроса за международната научна дейност или така нареченото, както се казваше и както според мен е уместно, „международно коопериране“, европейското научно пространство.
Не зная дали тук се отчита един дребен факт. Ако се погледне броят на регистрираните патенти за единица време, като някаква индикация за успешни постижения в развитието на определени научни подходи или постижения, най-голям брой патенти се регистрират в Съединените щати. Същото е положението и с Източна Азия. Става въпрос за Япония, Китай, Тайван, Южна Корея.
Какви са формите за коопериране на българската наука извън Европейския съюз? В научно отношение, ако трябва да бъдем точни и честни, центровете на научно и технологично развитие отдавна не се намират само между Париж и Лондон, даже напротив: Европейският съюз се превърна в консуматор на научни постижения и на съвременни развойни продукти.
Какви са формите българската наука да се кооперира с тези новопоявили се центрове на научно развитие – в Стратегията такъв хоризонт въобще няма! А отпред пише, че Стратегията имала визия. Е, каква визия, къде й е визията?! Къде е?! Като гледам тук написаното за формите на международно сътрудничество в тези десет точки, съжалявам за моята констатация. Сигурно ни е необходима Стратегия и със сигурност ще я приемем, но изразявам дълбокото си съмнение, че с този подход и на тази основа могат да бъдат постигнати резултатите, които бихме желали да имаме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Жаблянов, числата, които изнесохте за състоянето на българската наука и дела от брутния вътрешен продукт, който отива за научни изследвания, за съжаление, са по-лоши от тези, които Вие цитирахте, поради това че не направихте разлика между общите разходи – публични и частни, за научни изследвания.
Уважаеми колеги, те са, както следва: около почти 2,5% от брутния вътрешен продукт за страните – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В България от 0,27 са малко над 0,4%, тъй като всички знаем, че частният бизнес в България е прохождащ и заделя твърде малко за научни изследвания. Страните, с които трябва да се конкурираме на европейския и световен пазар, така наречените „нововъзникващи пазари“ – Китай и Корея, отделят 4,5% от брутния си вътрешен продукт.
Като направим скромна сметка, колега Жаблянов, виждаме, че в Стратегията пише през 2030 г. да постигнем 1,1%. Е, как ще догоним европейските страни и как ще бъдем конкурентоспособни на световния пазар, уважаеми колега?! Това е стратегия на изоставането! За да достигнем тези страни, трябва да заделяме по-голям дял!
Второ, именно защото сме по-неразвита страна, държавата трябва да помогне в по-голяма степен в първоначалния период, за да излезем от това състояние, както направиха Китай, Южна Корея, Сингапур, Хонг Конг, както правят страни, като Полша, Унгария и Чехия.
И накрая, колега Жаблянов, при оценката на Стратегията не казахте проблем, който изтъкнах и в Бюджетна комисия. Уважаеми колеги, казвам това най-приятелски и колегиално. Приемаме Стратегия за развитието на науката, при положение че ние, българите нямаме Стратегия за развитие на българската икономика. Как ще стане тази работа?! Искаме нещо непосилно от нашите колеги. Направили сме стратегия, около която сега трябва да мислим как да се развива България, вместо да е обратното!
Ще я гласуваме обаче, защото все пак е свързана с европейски фондове и защото се надяваме между първо и второ четене да положим всички усилия да подобрим варианта. (Шум и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Гечев.
Има ли други реплики?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Жаблянов, нямаше да Ви направя реплика, ако наистина бяхте показали, че сте прочели внимателно Стратегията. Понеже казахте, че няма някъде ред и число, което да е показано в перспектива, на стр. 33 има таблица – Таблица № 5, в която е посочено планираното публично финансиране на научноизследователската и развойната дейност като процент от брутния вътрешен продукт. Аз обаче ще се съглася с колегата от „Воля“, че не процентът от брутния вътрешен продукт е важен, а парите, защото можем да покажем високи проценти на брутния вътрешен продукт, но пък малко пари. Тогава нека сами си направим извода кое е по-важното!
През 2025 г. – 1%.
Веднага след таблицата, във втори абзац под нея, ще го прочета, тъй като публичните и частните инвестиции са взаимно свързани: „Очаква се нарастването на публичното финансиране да има ускоряващ ефект и върху частното финансиране до достигане на стойности от 1,5% през 2020 г. до 2% от брутния вътрешен продукт през 2025 г“.
Колеги, много моля, когато коментираме документите, да го правим коректно, за да не злоупотребяваме! Не е полезно за никого.
Важна е тази Стратегия. Казах го и в Комисията. За първи път виждам такива отговорни контролни функции на ресорната Комисия към парламента, която ще трябва да утвърди членовете на Международния контролен съвет, който съответно ще разглежда проекти на документи, ще дава препоръки и така нататък. Ако се възползваме максимално от правомощията, които ни се дават, смятам, че в бъдеще Стратегията може да бъде подобрена и да имаме наистина изключително добър план за развитие на научно-изследователската дейност в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Жаблянов, заповядайте за дуплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми професор Гечев, благодаря за репликата. Струва ми се, че тя в някаква степен подчертава допълнително някои елементи от Стратегията, които не могат да бъдат наречени визионерски, така да ги наречем, и по никакъв начин не помагат за планираното възраждане на българската наука, на нашите научни институти и научните ни постижения.
Съгласен съм изцяло с Вас, че въпросният документ планира на практика в най-добрия случай, включително и с този 1% до 2025 г., запазването на сегашното ни състояние.
Госпожо Дамянова, има един неизяснен въпрос в този 1% и това е въпросът за публичните и частните средства. Въпросът за разпределението на публичните и частните средства в българския случай няма нищо общо с този в развитите икономики. Неслучайно проф. Гечев обърна внимание върху този факт. В България процентът на частните инвестиции в науката е пренебрежимо нищожен. Поради тази причина хипотезата, върху която стъпва Стратегията, че финансирането ще се развие основно за сметка на оперативните програми, а в началото на текста на Стратегията има ясната констатация, че това финансиране е свързано с дела, който се отделя от националното финансиране, защото никой не иска да Ви дава пари, когато вижда, че не се ангажирате с развитието на науката, така влизаме в омагьосан кръг. Поради тази причина дълбоко се съмнявам, че този 1% ще бъде постигнат, по простата причина че тези, които предлагат различни форми на научно финансиране, искат да видят сериозен насрещен ангажимент, а този ангажимент през 2025 г. – това е краят на програмния период. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Първо, подлагам на гласуване предложените ни от Комисията и приети от същата изменения в Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. На стр. 33 и 62 се предлага след думите „консолидирана фискална програма“ да се добави „с изключение на разходите с източник европейските структурни и инвестиционни фондове“.
Това единодушно е подкрепено в Комисията, което води до допълнение в Раздел 4.1 „Хоризонтална дейност 1“, на стр. 33 и в Раздел 5.2, в Таблица 6, в индикатор „Финансиране на научноизследователската и развойна дейност по консолидираната фискална програма като процент от брутния вътрешен продукт“, на стр. 62.
Подлагам на гласуване направените и приети в Комисията предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 177, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети като допълнение на Проекта на решение за Стратегията.
Моля, гласувайте Проекта на решение, както Ви беше представен, с приетите вече допълнения в Стратегията и приложението.
Гласували 185 народни представители: за 181, против няма, въздържали се 4.
Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г. е приета.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОНЦЕСИИТЕ.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
С Доклада ще ни запознае председателят на Комисията, народният представител Данаил Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
На свое заседание, проведено на 31 май 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерския съвет – госпожа Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика”, госпожа Мариана Славкова и господин Георги Йончев – държавни експерти към същата дирекция; от Българската стопанска камара – господин Камен Колев – заместник-председател; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – госпожа Румяна Георгиева – парламентарен секретар и ръководител сектор „Индустриални отношения”, и господин Стефан Илиев – парламентарен секретар на заместник министър-председателя господин Томислав Дончев.
Законопроектът беше представен от господин Данаил Кирилов, който посочи, че с него се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г., за възлагане на договори за концесия, която е част от законодателния пакет на Европейския съюз за реформиране на правото в областта на обществените поръчки и концесиите (заедно с Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и Директива 2014/24 относно възлагането на поръчки от секторни възложители). Той отбеляза, че с предложения Закон се цели усъвършенстване на действащите разпоредби за концесиите и се предлага отмяната на сега действащите Закон за концесиите и на Закона за публично-частното партньорство, тъй като съществена част от материята, уредена с тях, е предмет на уредбата на Директивата за концесиите.
Законопроектът предлага две основни форми на концесии – публично-частното партньорство, с което публичен партньор възлага строителство или услуги на икономически оператор, и концесията за ползване, която е традиционната концесия в съответствие с действащия Закон за концесиите. С него се предлагат и три вида процедури, които са: открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог. Въвеждат се всички изискуеми по Директивата за концесиите процедурни гаранции, като се осигуряват изискваните от Директивата правила за обявяване, прозрачност, недопускане на дискриминация и състезателност от страна на концедентите, както и изискването концедентът да осъществява както контрол, така и мониторинг за изпълнението на концесионния договор.
Директивата за концесиите въвежда праг от 5 225 000 евро, като концесиите, които са над този праг, са с трансграничен интерес, а съответно всички останали концесии за строителство и услуги, които са под този праг, както и концесиите за ползване, са дефинирани като концесии без трансграничен интерес.
Проектът на закон предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като Министерският съвет и общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения.
Предлага се всяка концесия да е за определен срок, като конкретната му продължителност не може да бъде по-дълга от максималния срок, който е предвиден при откриване на процедурата с решение на концедента. С цел гарантиране на обществения интерес се въвежда допълнителна гаранция като санкция от Народното събрание, когато определеният от концедента максимален срок е 35 години или по-дълъг. По отношение на общинските концесии, когато максималният срок е 20 години или по-дълъг, се предлага одобряването да стане с мнозинство две трети от общия брой от общинските съветници, а когато срокът е 35 години или по-дълъг, освен решение от общинския съвет е необходимо и решение от Народното събрание.
Създава се правна възможност в националния концесионен регистър да се публикува както информация относно изпълнението на договорите, така и информация относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии, с цел разширяване на публичността и превръщането му в централизирана административна информационна система. Също така се предвижда офертите и заявленията да се подават като електронни документи с цел по-плавно преминаване към електронни услуги.
Законодателната инициатива ще има за резултат привличане на частния капитал за изпълнение на строителство и услуги, като се предвижда определените бюджетни средства за финансиране от държавата да се изразходват значително по-ефективно чрез управлението им от икономически оператори при най-доброто съотношение качество-цена.
Очакваните последици с приемането на Закона включват разширяване на възможностите за използване на концесията като форма на публично-частно партньорство за създаване на публични ресурси, развитие на инфраструктурата и на услугите без или с минимално финансово участие на държавата и общините, както и създаването на възможност за използване на опита на частния сектор за постигането на ефективност и ефикасност при предоставянето на услуги от обществен интерес.
Приемането му ще допринесе до дългосрочни ползи от концесионните договори както в икономически, така и в обществен аспект, чрез прилагането на иновативни идеи и практики, с които да се постигне повишаване на качеството и оптимизиране на цената на предоставяните услуги, като същевременно се стимулира конкуренцията на вътрешния пазар посредством създаването на допълнителни възможности за насърчаване на частните инвестиции в сферата на строителството, поддържането и управлението на обекти на техническата и социалната инфраструктура.
В обсъждането взеха участие народните представители: Филип Попов, Хамид Хамид, Христиан Митев, Крум Зарков, Явор Божанков, Валери Жаблянов, Емил Димитров, Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Народните представители Филип Попов, Валери Жаблянов, Крум Зарков и Явор Божанков изразиха своето отрицателно становище за Законопроекта.
Народният представител Хамид Хамид изрази своята подкрепа към Законопроекта, като посочи, че между първо и второ четене ще предложи прецизиране на отделни разпоредби, касаещи увеличаване на размера на наказанията в Глава девета „Административнонаказателни разпоредби”.
Народните представители Христиан Митев и Емил Димитров изразиха своята подкрепа за Законопроекта.
Господин Митев постави акцент върху четири разпоредби в Законопроекта:
1. по отношение на така наречените „запазени концесии“ – по програми за създаване на защитени работни места на хора с увреждания или хора в неравностойно положение се предвижда концесионер на запазена концесия да може да бъде само икономически оператор, при условие че най-малко 70 на сто от неговите работници и служители са хора с увреждания или хора в неравностойно положение;
2. във връзка с публично-частните дружества се предвижда публичният съдружник (държава или община) задължително да участва в управлението;
3. въвежда се и изрична забрана да се извършват разпоредителни сделки с недвижими имоти, които са апортирани от публичния съдружник в публично-частните дружества и
4. предвидено е заплащането на концесионни възнаграждения за строителство и услуги да бъде винаги задължително.
В отговор на поставените от господин Божанков и господин Зарков въпроси, господин Кирилов уточни, че със Законопроекта за концесиите не се засяга децентрализацията на местната власт и, че Народното събрание е законодателният орган, който отразява интересите на всички общини, както и, че срокът е задължителен елемент от процедурата при определяне на концесионер и се задава с първоначалното обявление за откриване на процедурата от концедента като финансово-икономически параметър в рамките, на който участниците подават предложенията си.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, 8 гласа „против“ и без „въздържал се”,предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.“
Уважаема госпожо Председател, моля думата за процедурно предложение, което пропуснах да направя при откриване на дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника процедура за допуск за представителите от Министерския съвет госпожа Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика“, госпожа Мариана Славкова и господин Георги Йончев – държавни експерти към същата дирекция, за времето, през което обсъждаме този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 85 народни представители: за 66, против 6, въздържали се 13.
Предложението е прието – моля, поканете гостите в залата.
Продължаваме със следващия Доклад – на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Господин Веселинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 1 юни 2017 г. съвместно с Комисията по енергетика, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, обсъди Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
В заседанието взеха участие представители на дирекция „Икономическа и социална политика“ от администрацията на Министерския съвет. От името на вносителя Законопроектът бе представен от господин Данаил Кирилов.
Предложеният изцяло нов Закон е в съответствие с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (Директива за концесиите). Директивата за концесиите е част от законодателния пакет на Европейския съюз (ЕС) за реформиране на Общностното право в областта на обществените поръчки и концесиите, заедно с Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и Директивата относно възлагането на поръчки от секторни възложители.
В приложното поле на Директивата за концесиите попадат дейности, чиято регламентация в българското законодателство се съдържа в два отделни закона: Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство.
Анализът на изискванията на Директивата за концесиите и на съответствието на двата закона с нея налагат възприемане на подход за приемане на нов Закон за концесиите.
Принципно материята, която следва да се уреди, за да се въведат в националното законодателство изискванията на Директивата за концесиите, е същата, както и по Закона за концесиите, но промените са съществени и многобройни. Това обстоятелство покрива хипотезата на чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове и налага отменянето на Закона за концесиите и заменянето му с нов. Съществена част от материята, предмет на уредба със Закона за публично-частното партньорство, попада в характеристиките на концесиите и в съответствие с чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове, следва да бъде уредена с един, а не с два отделни закона. Структурата на Законопроекта като цяло следва структурата на Закона за концесиите и на Закона за публично-частното партньорство, които са сходни, с което се цели приемственост в законодателството и улесняване на правоприлагането.
В съответствие с Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове в 9 приложения под формата на списъци са изнесени дейности, които са включени или изключени от приложното поле на Законопроекта, международни конвенции в социалната област и в областта на околната среда, които следва да се спазват при изпълнението на концесии, както и минималното съдържание на обявленията, с които се оповестява откриването на процедура за определяне на концесионера.
Законопроектът е изчерпателен и в необходимата пълнота урежда обществените отношения, които подлежат на трайна уредба, както и в достатъчна степен – правилата за тяхното прилагане. Във връзка с това е преценено, че не е необходимо правилник за прилагане на закона. Предвидена е законова делегация на Министерския съвет, който да издаде две наредби.
Законопроектът отменя досегашния Закон за концесиите и Закона за публично-частното партньорство, тъй като преурежда уредените с тях обществени отношения.
С Преходните и заключителни разпоредби са предвидени изменения на редица закони, съдържащи разпоредби, които попадат в обхвата на новия Закон за концесиите, като се цели терминологично уеднаквяване на текстовете, които уреждат изисквания, свързани със спецификата на обекта на концесията и произтичащите от тях особени условия, и създаване на предпоставки за прилагане на новия Закон за концесиите.
В хода на дискусията част от изказалите се народни представители подкрепиха предложения Законопроект, като подчертаха, че с новите регламенти се създават по-добри предпоставки за предоставяне на концесии за строителство на важни за държавата и общините инфраструктурни проекти и тяхната реализация в условия на публично-частно партньорство. Действащото до момента законодателство е показало слабости, които до голяма степен произтичат от наложилата се практика на концесия да се предоставят или природни ресурси, или съществуващи обекти на инфраструктурата.
До момента не е предоставена нито една концесия за строителство за значим инфраструктурен обект, което означава, че институтът на концесията и на публично-частното партньорство в досегашната им уредба, не позволява ефективното им използване за основното им предназначение – предоставяне на концесии за строителство, с последващо предоставяне и управление на услуги чрез обекта на концесията, съчетано с поемане от концесионера на строителния и на експлоатационния риск.
Поставен бе и въпросът с какво предложеният Законопроект се отличава от приетия от предишното Народно събрание и направени ли са промени в разпоредбите, по които бе наложено вето от Президента на Републиката. От страна на вносителите бе направено уточнението, че Законопроекта възпроизвежда текстовете на приетия на второ гласуване Законопроект от предишното Народно събрание, като в него са направени четири промени, но те не са свързани с наложеното вето поради липса на конкретика в мотивите.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 15 гласа „за”, 7 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Преминаваме към Доклада на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вниманието Ви:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 юни 2017 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г. и разпределен на Комисията по правни въпроси, като водеща.
На заседанието от Министерството на околната среда и водите присъстваха: Николай Кънчев – заместник-министър, Красимира Бръмчева – директор на „Управление на водите“, и Румяна Братованова – държавен експерт в същата дирекция.
Председателят на Комисията откри заседанието, представи гостите и обяви дневния ред, приет от членовете на комисията с 12 гласа „за“ и 6 „против“, след което даде думата за представяне на Законопроекта.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Анна Александрова, която посочи, че с Директивата за концесиите на ниво Европейския съюз, Директива 2014/23/ЕС, е приета нова регламентация на концесионните договори, като за пръв път същата е уредена в самостоятелен акт. С нея се „надгражда“ досегашната уредба на материята за концесиите по отменената Директива 2004/18/ЕО, което обуславя различията между действащата национална нормативна уредба и новия режим на концесиите на общностно ниво.
Различията се обуславят основно от новия подход на Европейския съюз за разграничаване на отделните форми на партньорство между публичния и частния сектор, като водеща роля има поемането на експлоатационния риск от концесионера. В приложното поле на Директивата за концесиите попадат дейности, регламентирани в националното законодателство в два отделни закона: Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство. Анализът на законодателството, свързано с концесиите, показа слабости, които до голяма степен произтичат от наложилата се практика на концесия да се предоставят или природни ресурси (плажове, минерални води, подземни богатства), или съществуващи обекти на инфраструктурата. До момента не е предоставена нито една концесия за строителство за значим инфраструктурен обект, което означава, че институтът на концесията не се използва ефективно за основното си предназначение – предоставяне на концесии за строителство, с последващо предоставяне и управление на услуги чрез обекта на концесията, съчетано с поемане от концесионера на строителния и на експлоатационния (оперативния) риск.
Основни причини за неефективното използване на Института на концесиите са: несъответствие между единствената процедура по Закона за концесиите за определяне на концесионер и възможностите, давани от европейското законодателство; ограничената възможност за плащане от страна на концедента и нагласата в обществото, че концесията се възприема като източник на приходи, а не като инструмент за изграждане на инфраструктура с частни инвестиции и предоставяне на услуги при най-добро съотношение качество-цена.
В Закона за публично-частното партньорство: публично-частното партньорство е определено като дългосрочно договорно сътрудничество за дейност от обществен интерес за по-добро усвояване на публични средства и разпределение на рисковете между публичния и частния партньор, тоест дефинираното партньорство попада в обхвата на директивата за концесиите; по същество са уредени две форми на публично-частно партньорство – договорно и институционализирано; до момента не са реализирани на практика проекти с публично-частно партньорство по Закона за публично-частното партньорство поради ограничения обхват на услугите, неефективната схема на планиране, финансовите условия и неподходящите процедури за избор на частен партньор.
Анализът на изискванията на Директивата за концесиите и на съответствието на Закона за концесиите и на Закона за публично-частното партньорство с нея налагат възприемане на подход за приемане на нов Закон за концесиите, който да обедини действащите Закон за концесиите и Закон за публично-частното партньорство. Законопроектът запазва установеното в националното законодателство правило за ограничаване на кръга на субектите, които може да възлагат концесии, обусловени от статута на собствеността. Във връзка с това концесии може да се възлагат не от всички публични органи, а само от министри и от кметове на общини. Относно възлагащите органи Законопроектът запазва трайно установения термин „концедент“, с който се назовава субектът, който извършва действията по възлагане на концесия (извършва подготвителните действия и организира провеждането на процедурата за определяне на концесионер), сключва концесионния договор и е страна по него.
Ново законодателно решение е, че функциите на концедент се възлагат пряко на министрите и на кметовете на общини.
Основното разграничение на концесиите е според техния предмет: за строителство; за услуги; за ползване на държавна и общинска собственост. Включването на срока като критерий за възлагане, като той не може да надвишава максималния срок, посочен в обявлението.
Със Законопроекта се въвеждат допълнителни гаранции, които да предотвратят възможност за „вечна” концесия, като когато определеният от концедента максимален срок за концесия за строителство или за концесия за услуги е равен или надвишава 35 години е необходимо разрешение на Народното събрание, а за общински концесии за строителство и концесии за услуги, при които определеният от концедента максимален срок е над 20 години – разрешение от общинския съвет. Възлагащите органи и възложителите винаги трябва да се съобразяват с принципите, заложени в чл. 3 от Директивата за концесиите: равнопоставеност, недискриминация и прозрачност.
Със Законопроекта са определени три вида процедури, които са съобразени с практическата сложност на концесиите: открита, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог. Въвеждат се всички изискуеми по Директивата за концесиите процедурни гаранции, като се осигуряват изискваните от Директивата правила за обявяване, прозрачност, недопускане на дискриминация.
Към Законопроекта е приложена предварителна оценка на въздействието на Закона за концесиите, като е посочено привличането на частен капитал за изпълнение на строителство и услуги, използване на професионалния опит на икономическите оператори за постигане на най-добро съотношение цена-качество, прехвърляне на задължения и функции от публични органи, освобождаване на администрация от неприсъщи дейности и задоволяване на належащи нужди на обществото. Посочени са заинтересованите страни, направен е общ анализ на разходи и ползи, както и са определени административната тежест и въздействието върху нормативната уредба.
Отношение по внесения Законопроект взеха: народният представител Манол Генов относно оценката на въздействието на Законопроекта, който получи отговор от госпожа Александрова; народният представител Джевдет Чакъров, който посочи коректността на представянето от страна на вносителя и обърна внимание на обществения интерес; председателят на Комисията Ивелина Василева, която обяви, че има подробно обосновано становище на Министерския съвет, качено на страницата на Народното събрание, като даде думата на заместник-министър Кънчев да представи становището на Министерството на околната среда и водите; господин Кънчев представи положителното становище на Министерството, като обърна внимание, че концесиите на минералните води се уреждат съгласно Закона за водите и че имат някои предложения за малки изменения и допълнения, които могат да бъдат направени между двете гласувания; народният представител Петър Петров относно връзката на Законопроекта с наказателни процедури, и народният представител Румен Георгиев, който направи предложение за отлагане обсъждането на Законопроекта. Председателят на комисията подложи предложението на господин Георгиев на гласуване, в резултат на което то не беше прието от членовете на Комисията – 6 гласа „за“ и 12 „против“.
След прекратяване на дискусиите и проведената процедура по гласуване Комисията по околната среда и водите, с 12 гласа „за“, 6 ”против“ и 1 ”въздържал се“ подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Следва Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, който ще бъде представен от господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 2 юни 2017 г., беше обсъден Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
На заседанието присъстваха: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Албена Лазарова – директор на дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика“ към Министерския съвет, и госпожа Мариана Славкова – държавен експерт в същата дирекция.
Законопроектът бе представен от народния представител Анна Александрова.
Госпожа Александрова обясни, че с предложения Законопроект се предвижда отмяната на Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство поради възприетия подход за приемане на нов Закон за концесиите, който да въведе многобройните изисквания на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (Директива за концесиите).
Законопроектът запазва установеното в националното законодателство ограничаване на кръга на субектите, които могат да възлагат концесии. Предложението за ново законодателно решение е функциите на концедента да се възлагат пряко от министрите и кметовете на общини, а досегашните концеденти – Министерският съвет, съответно общинският съвет, само да одобряват основните актове, свързани с възлагането и изпълнението на концесиите.
Основното разграничение на концесиите е според техния предмет: за строителство, за услуги и за ползване на държавна и общинска собственост.
Предвижда се приходите на концесионера от експлоатацията на строителството и на услугите да се формират от плащания от потребителите или от потребителите и концедента, или само от концедента. Плащане от концедента към концесионера може да има при така наречените „несамофинансиращи се концесии“, когато за предоставяните от концесионера услуги не се дължат преки плащания от потребители или от други лица, както и когато се дължат такива плащания, но не е предвидено концесионерът да ги получава.
Народният представител подчерта, че Директивата за концесиите не поставя изискване за определяне на максимален срок, който да е общ за всички концесии. Със Законопроекта се определя задължение на концедента да достигне възможно най-кратък срок за концесията при спазване на определени изисквания.
Госпожа Александрова изтъкна, че се въвеждат допълнителни гаранции, които да предотвратят възможността за предоставяне на така наречените „вечни концесии“:
- когато определеният от концедента максимален срок за концесия за строителство или за концесия за услуги е равен или надвишава 35 години, да е необходимо разрешение от Народното събрание;
- за общински концесии за строителство и концесии за услуги, при които определеният от концедента максимален срок е над 20 години, да е необходимо разрешение от общинския съвет, прието с мнозинство от 2/3 от общия брой на съветниците; когато срокът е 35 години или по-дълъг, за откриване на процедурата е необходимо и разрешение от Народното събрание.
Изискванията на Директивата за концесиите са приложими само за концесии за строителство и за концесии за услуги, които са на стойност, равна или по-висока от 5 млн. 225 хил. евро. Този така наречен „европейски праг“ е възприет като разграничителен критерий, при който концесиите на стойност равна или надвишаваща този праг са определени като концесии с трансграничен интерес. Народният представител подчерта, че Законопроектът урежда и правилата за концесиите без трансграничен интерес, както и за концесиите за ползване, които също са изключени от приложното поле на Директивата за концесиите.
Госпожа Александрова обърна внимание, че по действащия Закон за концесиите единствено допустимата процедура за възлагане на концесия е откритата процедура. Законопроектът предвижда още две процедури – състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог, които осигуряват на концедента известна степен на гъвкавост и позволяват определяне на оптимални параметри на конкретната концесия.
Със Заключителните разпоредби се правят промени в редица секторни закони, сред които в Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за железопътния транспорт и Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Измененията са свързани с отмяна на разпоредби относно реда за предоставянето на концесии, както и терминологично уеднаквяване с терминологията на Законопроекта.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси във връзка с максималния срок на концесията и по-конкретно относно възможността за възникване на така наречените „вечни“ концесии. В отговор представителите на Министерския съвет посочиха, че Директивата за концесиите не предвижда срок, а предвиденото в Законопроекта ограничение е по отношение на това, че концесиите се предоставят с краен срок, тоест винаги има краен срок и той е обвързан с икономическия баланс на интересите и с възвръщаемостта на инвестициите. Те допълниха, че Законопроектът предвижда, когато максималният срок на концесията е над 35 години, определен въз основа на финансово икономическия модел на концесията, да бъде получено разрешение от Народното събрание.
Въз основа на проведените дебати и мненията, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за“ и 8 „против“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов.
Следва Докладът на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Атанасов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 1 юни 2017 г. Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопрект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Данаил Кирилов.
Представеният изцяло нов Закон е в съответствие с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент 2014 г. и на Съвета от 26 февруари за възлагане на договори за концесия. В приложното поле на Директивата за концесиите попадат дейности, чиято регламентация в българското законодателство се съдържа в два отделни закона: Закона за концесиите и Закона за публично-частното партньорство. Анализът на съответствието на тези два закона с изискванията на Директивата за концесиите наложи приемането на нов Закон за концесиите, който да ги обедини. Законопроектът запазва установеното в националното законодателство правило за ограничаване кръга на субектите, които могат да възлагат концесии, обусловени от статуса на собствеността.
В своето изложение вносителят акцентира върху частта от Законопроекта, която попада в рамките на компетенции на Комисията.
Вносителят поясни, че Законопроектът предлага две основни форми на концесия: публично частно партньорство, с което публичният партньор възлага строителство или услуги на икономическия оператор, и концесията за ползване, която вече познаваме от действалите досега концесионни закони. За първи път Директивата, респективно и Законът въвежда праг от 5 млн. 225 хил. евро, който праг разделя концесиите на две групи: на такива с трансграничен интерес и такива, които не са с трансграничен интерес. За концесиите, надхвърлящи този праг, се налага съобразно изискванията на Директивата да има уведомления за държавите от Европейския съюз и респективно се повишават изискванията както към регистъра за концесиите, който специално се създава и се доразвива с оглед публичност и прозрачност, така и увеличава безспорно състезателността в процедурите за избор на концесионери.
Друг важен акцент е специфичното правно и състезателно решение по отношение на концесионните процедури за сроковете. Концесиите стартират като срочни, като концесионният договор се сключва за срок, продължителността на който се определя чрез конкуренция в процедурата за възлагане на концесията чрез включването на срока като критерий, като той не може да надвишава максималния срок, поставен от концедента. Така всеки от кандидатите се стреми да предложи по-нисък срок, да предложи по-икономически обосновани и атрактивни показатели на концесията, да даде по-кратка възвръщаемост на инвестиционния ресурс, да даде по-добра цена на публичната услуга.
Три са способите на състезанието: открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог.
Този Закон за разлика от всички закони преди това дава гъвкавостта и възможността да имаме концесии на спортни обекти и съоръжения, концесии по видове социални услуги. По отношение на възможността спортните обекти да се използват от трети лица на състезателно, прозрачно правно основание може да бъде регламентирано в Закона за физическото възпитание и спорта.
В последвалото обсъждане взеха участие народните представители Славчо Атанасов, Весела Лечева, Стефан Апостолов, Христо Проданов, Валентин Милушев, Теодора Халачева и Иван Ченчев.
В хода на дискусията част от изказалите се народни представители подкрепиха предложения Законопроект, като подчертаха, че новите регламенти създават по-добри предпоставки за предоставяне на концесии за строителство на важни за държавата и общините проекти в областта на спортната инфраструктура и тяхната реализация в условия на публично-частно партньорство. Беше подчертано, че концесията е добра възможност и за инвестиции, и за по-добро управление, като това е добър начин да се съхранят много от спортните съоръжения, чието дългогодишно експлоатиране изисква твърде голям финансов ресурс за поддържането им в добро състояние.
По време на обсъждането беше обърнато внимание, че преди да се пристъпи към прилагане на нормите, които предоставя този Закон по отношение на спортни обекти и съоръжения, е необходимо да бъдат изработени и въведени стандарти с оглед на това каква спортна инфраструктура е необходима в отделните населени места, във връзка с изпълнение на държавната политика и политиката на местно и регионално ниво в областта на спорта. Това в немалка степен се отнася и за спортните обекти и съоръжения – публична държавна собственост, свързани с държавната политика за развитие на спорта за високо спорно майсторство, както и представянето на българския спорт в международен план.
Беше поставен въпросът за необходимостта от гаранции за достъпа до спортните обекти и съоръжения – държавна и общинска собственост, предоставени на концесия, на деца и младежи безплатно или срещу преференциално заплащане, както и на лица с трайни увреждания или такива в неравностойно положение.
Вносителят отговори на поставените въпроси, като поясни, че критериите, определящи спортните обекти и съоръжение на такива от национално значение и на такива, които се експлоатират в полза на общините, следва да се определят от специалния закон в областта или в случая това е Законът за физическото възпитание и спорта. Същото се отнася и до поставянето на клаузи в концесионните договора, свързани със социалните ангажименти на държавата и общините в областта на спорта.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване, с 12 гласа „за“, 7 „против“ и без гласове „въздържал се“, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Последният доклад е на Комисията по енергетика.
Господин Добрев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от господин Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
На свое заседание, проведено на 1 юни 2017 г., съвместно с Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по енергетика разгледа Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от господин Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май
2017 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерския съвет: госпожа Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика“, господин Георги Нейков и госпожа Мариана Славова – държавни експерти.
Законопроектът беше представен от вносителя – господин Данаил Кирилов. С него се въвеждат изискванията на Директива 2014/23 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (Директива за концесиите). В конкретния случай се предлага изцяло нов закон, който по същество обединява действащата уредба за концесиите и публично-частното партньорство.
С новия закон се отменя Законът за публично-частното партньорство, тъй като съществена част от материята, която е уредена с него, попада в характеристиките на концесиите.
Законопроектът е структуриран в девет глави без необходимост от допълнително приемане на Правилник за прилагането му, като единствено е предвидено приемането на две наредби, с които да се доразвият финансово-икономическите елементи на концесията и редът за осъществяването на мониторинга, управлението и контрола.
В него са дефинирани три основни вида концесии според техния предмет – концесия за строителство, концесия за услуги и концесия за ползване на държавна и общинска собственост. Законопроектът въвежда понятието „европейски праг“, който представлява сумата от 5 225 000 евро, определен като разграничителен критерий. Концесиите, които са над този праг, са определени като концесии с трансграничен интерес. В концесиите с трансграничен интерес се прилагат изискванията за публикуване на обявление за тях в Официален вестник на Европейския съюз.
Запазва се понятието „концедент“, но с друго съдържание. Концеденти ще са министрите и кметовете на общини.
В законопроекта е отделено внимание на финансово-икономическите елементи на концесията: стойност на концесията, начин за определяне на прогнозната стойност на концесията, оперативен риск, срок на концесията, икономически баланс, плащания от концесионера към концедента и от концедента към концесионера. Всяка една концесия е с определен краен срок. Срокът на концесията ще се определя предварително с обявлението за процедурата и ще е въз основа на финансово-икономическия анализ, изготвен от концедента и това ще бъде максималният срок, върху който ще се състезават участниците в процедурата, тоест този срок в самата процедура ще бъде намален, защото е предвидено да бъде задължителен критерий при определяне на спечелилия процедурата кандидат за концесионер. Създават се условия за много по-голяма публичност и прозрачност на процеса, като е предвидено всяка една стъпка с всички документи, както и всяко едно решение на комисиите за провеждане на процедури да бъдат качвани на интернет страницата на Националния концесионен регистър.
В хода на дискусията част от изказалите се народни представители подкрепиха предложения Законопроект, като подчертаха, че с новите регламенти се създават по-добри предпоставки за предоставяне на концесии за строителство на важни за държавата и общините инфраструктурни проекти и тяхната реализация в условия на публично-частно партньорство.
Действащото до момента законодателство е показало слабости, които до голяма степен произтичат от наложилата се практика – на концесия да се предоставят или природни ресурси, или съществуващи обекти на инфраструктурата. До момента не е предоставена нито една концесия за строителство за значим инфраструктурен обект, което означава, че институтът на концесията и на публично-частното партньорство в досегашната им уредба не позволява ефективното им използване за основното им предназначение – предоставяне на концесии за строителство, с последващо предоставяне и управление на услуги чрез обекта на концесията, съчетано с поемане от концесионера на строителния и на експлоатационния риск.
Поставен бе и въпросът дали предложеният Законопроект се отличава от приетия от предишното Народно събрание и направени ли са промени в разпоредбите, по които бе наложено вето от Президента на Република България. От страна на вносителите бе направено уточнението, че Законопроектът възпроизвежда текстовете на приетия на второ гласуване Законопроект от предишното Народно събрание, като в него са направени няколко промени, но те не са свързани с наложеното вето от президента поради липса на конкретност в мотивите.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 8 гласа „за“, 6 „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от господин Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Липсват доклади на Комисията по икономическа политика и туризъм, на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по културата и медиите.
Продължаваме със становище на вносителя.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В изслушаните досега доклади беше поставен акцентът на голяма част от съществените елементи на новия Закон за концесиите. По тази причина ще си позволя по-скоро да бъда лаконичен, отколкото да повтарям това, което вече чухте. Няма да коментирам приложението на европейските директиви. Те бяха коментирани подробно в докладите и в комисиите.
Съвсем накратко разликата между действащия към момента Закон за концесиите спрямо предложения Законопроект за нов Закон за концесиите. Действащият Закон за концесиите е от 2006 г. и не позволява ефективното използване на института на концесията в следните три основни насоки.
По Закона за концесиите единствената допустима процедура за определяне на концесионер е откритата, което ограничава възможностите, дадени от европейското законодателство.
Второ, възможността за плащане от страна на концедента към концесионера е силно ограничена. Това ограничение има възпиращ ефект върху публичните органи за предоставянето на така наречените „несамофинансиращи се концесии“, при което се налага възстановяване на част от разходите на концесионера от страна на публичния партньор. Например за постигане на социално поносима цена на дадена услуга или за услуги, в които потребителите не дължат такси, или потребител е публичният орган.
Трето, Директивата за концесиите принципно не предвижда уредба на възприетия от Закона за концесиите институт на плащане от концесионера към концедента, тъй като това плащане би се вкючило в разходите на концесионера по изпълнението на дейностите по концесията, а това би довело до ненужно удължаване на срока, за да може концесионерът да си възвърне инвестициите.
Освен това към настоящия момент концесионна уредба се съдържа в множество отделни закони с оглед отделните предмети. Работата по този Закон за концесиите е започнала преди повече от две години и половина, когато с оглед на новата европейска наредба е започнал пълен анализ на българското концесионно законодателство, за да се прецени до каква степен то отговаря на изискванията на директивите. В крайна сметка заключението е, че има множество съществени и многобройни различия, което предполага отмяната на Закона за концесиите и създаване на чисто нов нормативен акт, така че да се приложат най-пълно и най-точно изискванията на европейското право. Плюс това при този преглед възниква и въпросът за недействащия Закон за публично-частното партньорство и с оглед материалната връзка между двата института и близостта им, затова и в настоящия Законопроект имаме подробна разпоредба по отношение на публично-частното партньорство.
По отношение на видовете концесии, също в докладите и колегите в комисиите, бяха дискутирани видовете концесии, включително и разширяването на обхвата на новия концесионен закон спрямо видовете концесии.
Няколко думи искам да кажа за финансово-икономическия модел на концесиите. Проектът възприема основния модел на разпределение на рисковете при концесията, при който концесионерът носи изцяло оперативния риск да бъде изложен на колебанията на пазара. В тази връзка основните елементи на концесията се дефинират чрез тяхната финансово-икономическа същност. Първо, разпределение на рисковете. Концесионерът във всички случаи поема оперативния риск. Не му е гарантирано възвръщането на направените инвестиции на разходите. При концесия за строителство концесионерът поема задължително и строителния риск. При възлагане на строителство или на услуги, което включва елементи на концесия, но оперативният риск не е поет изцяло от концесионера, договорът следва да се възложи като обществена поръчка. Ето, тук виждате – има ясно разделение на критериите между концесия и обществена поръчка.
Плащане от концедента към концесионера за възстановяване на инвестиционните разходи, покриване на оперативни нужди на концесионера, извън получаваните от него приходи от експлоатация – тогава, когато за услугите не се дължат преки плащания от потребителя или от други лица, или ако се дължат такива плащания, не е предвидено концесионерът да ги получава.
Когато се цели постигане на социално приемлива цена на услугите, при държавно регулирани цени на услугите, след това – плащане от концесионера към концедента, тоест възнагражденията. Макар да не е принципно уредено от Директивата, Проектът го урежда като допустимо, когато обектът на концесията е държавна общинска собственост, и в зависимост от справедливото разпределение на икономическата изгода от концесията между концедента и концесионера, прогнозният размер на инвестициите в обекта на концесията, постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставени с обекта на концесия.
Следващ принцип във финансово-икономическия модел е икономическият баланс, равновесието между ползите за концесионера и концедента и разпрелението на рисковете между тях. Определеният икономически баланс на концесията се поддържа през целия срок на концесионния договор.
Стойност на концесията: тя се определя въз основа на общия оборот – приходи на концесионера за срока на договора. Понастоящем Законът за концесиите не изисква определяне на подобна стойност.
Съвсем кратко за срока, тъй като очевидно и той ще продължи да бъде елемент на дебатите. При дългострочните договори за концесия, с цел допълнителна защита на обществения интерес, се въвеждат две гаранции за законосъобразно провеждане на процедура по предоставяне на концесия. При концесия за строителство или услуги, за които определеният от концедента максимален срок е 35 години или по-дълъг, процедурата по избор на концесионер започва с решение на Народното събрание като непосредствен изразител на волята на суверена. Аналогично, когато кмет на община решава да предостави концесия за строителство или услуги с максимален срок 20 или повече години, процедурата се открива с решение на общинския съвет, а ако срокът е 35 години или по-дълъг, е необходимо и решение на Народното събрание.
Ще огранича изложението до тук с оглед настъпването на изтичането на часа за пленарно заседание, но много може да се говори по детайлите и по отделните елементи. Ясно е, че дебатите в утрешния ден ще бъдат изключително напрегнати, но бих помолил, освен емоцията, да се стремим да бъдем обективни и коректни в тезите в изложенията си. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Вие сте прав, времето за пленарно заседание изтече.
Редовно пленарно заседание – утре, 8 юни 2017 г., от 9,00 ч. Първа точка ще бъде точка четвърта от нашата програма – Доклад на омбудсмана на Република България.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)



Председател:

Димитър Главчев


Заместник-председател:

Цвета Караянчева


Секретари:
Филип Попов
Юлиан Ангелов