Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева и Валери Жаблянов

Секретари: Александър Ненков и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги! Моля да заемете местата си.
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Съобщение:
На основание чл. 14, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви представям следното Решение:
„С Протокол от заседание на Парламентарната група на Обединени патриоти, състояло се на 6 юни 2017 г., се взе решение за промяна в ръководството на парламентарната група.
За председател е избран Волен Николов Сидеров, за заместник-председател Валентин Кирилов Касабов и Искрен Василев Веселинов. Секретари са Юлиан Кръстев Ангелов, Борис Янков Ячев и Десислав Славов Чуколов.“
Още едно съобщение:
На 7 юни 2017 г. в Народното събрание е постъпило искане от главния прокурор на Република България господин Сотир Цацаров, вх. № 727-00-6, за даване на разрешение за възбуждане (продължаване) на наказателно преследване срещу народния представител Димитър Иванов Аврамов, № С-12 от 2017 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 19-ти състав, образувано по внесен обвинителен акт от Софийска градска прокуратура по преписка № 4-11-88 от 2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура за престъпление по чл. 304б, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс.
С писмо от 7 юни 2017 г. председателят на Народното събрание е уведомил народния представител за постъпилото искане и възможността да се запознае с него и приложените материали.

Преминаваме към:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 г.
Доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
С доклада ще Ви запознае председателят на Комисията, народният представител Красимир Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Позволете процедура по чл. 49, ал. 2 – за допуск на лица в залата.
Става дума за омбудсмана на България госпожа Мая Манолова, заместник-омбудсмана госпожа Диана Ковачева и главен експерт „Връзки с обществеността“ госпожа Христина Рангелова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме предложението, направено от народния представител Красимир Велчев.
Гласували 188 народни представители: за 187, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете лицата в залата.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
относно дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
На редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, проведено на 25 май 2017 г., бе обсъден Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
На заседанието присъстваха госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Полина Стоянова – началник кабинет, и госпожа Емилия Караабова – директор на дирекция „Връзки с обществеността“ в институцията.
Докладът за дейността на омбудсмана през 2016 г. бе представен от омбудсмана – госпожа Мая Манолова. Тя подчерта, че за институцията на омбудсмана изминалата 2016 г. е била година на действието. Такива са били и очакванията на гражданите – за практически действия, за конкретна намеса и решаване на техните проблеми. И това е най-значимата победа на институцията – да покаже, че работи ефективно. Сред по-големите кампании, проведени от омбудсмана и които се отнасят до защита на правата на много граждани, е тази, с която потребителските спорове са изключени от обсега на арбитражните съдилища. По този начин приключва паралелната съдебна система, при която потърпевши са били стотици хиляди граждани.
Втора кауза, която е завършила успешно, е кампанията за отпадане на ДДС върху дарените храни. Важна стъпка, с която се създава механизъм, чрез който излишните храни достигат до хората, нуждаещи се от тях. Това е от значение както за производителите, за хранителния бранш, така и за обществото, защото се учим да бъдем по-толерантни и съпричастни.
В битката срещу монополите, конкретно срещу топлофикационните дружества, не е отбелязан сериозен напредък, но намаляването на размера на юрисконсултските възнаграждения с шест пъти е крачка в правилната посока.
Основен приоритет за 2016 г. е и проведената кампания „В нашите ръце“, посветена на правата на децата.
Според вносителя доказателство за повишеното доверие към институцията е и рекордният брой жалби и сигнали, които са постъпили през изминалата година – 10 640. Гражданите, консултирани в приемната на институцията са 17 362, като общо получилите непосредствено съдействие от омбудсмана са 27 037, което е с 12 000 повече от предходната година.
Както всяка година, най-голям е броят на жалбите от потребителите на обществени услуги – 3138, които са нараснали с над два пъти в сравнение с 2015 г. Отново на първо място сред тях са жалбите и сигналите срещу топлофикационните дружества – 886, следвани от мобилните оператори – 531, електроснабдяване – 503, ВиК услуги – 422, банки и финансови институции – 322 жалби.
Госпожа Манолова посочи и другите жалби, увеличени с над 100% – тези относно нарушени социално-икономически права, нарушено право на собственост, нарушаване на основни права и свободи и лошо административно обслужване.
В изпълнение на ангажимента, който е поела пред Комисията по вероизповеданията и правата на човека при избирането ѝ за омбудсман, тя е изнесла работата на институцията на терен, като 50 са населените места в страната, в които се е срещнала с гражданите, 27 са изнесените приемни, така че да бъде осигурен пряк и непосредствен достъп до екипа, организирани са и тематични приемни. Проведени са 18 кръгли маси и обществени дискусии.
В резултат на дейността си по конкретни проблеми омбудсманът е упражнил правото си на косвена законодателна инициатива – внесени са 11 законопроекта и 4 искания до Конституционния съд.
Госпожа Манолова отбеляза като положителна тенденция доброто сътрудничество и взаимодействие с Народното събрание, институциите и администрацията – на централно и местно ниво, благодарение на което са решени много проблеми. През изминалата година всяка втора препоръка, отправена от нея, е била изпълнена независимо коя е институцията, към която е адресирана.
Годишният доклад на омбудсмана за 2016 г. включва за първи път отделна част, която се отнася до наблюдението, осъществявано върху прилагането на конвенции, свързани със защита на права на човека, по които Република България е страна.
В хода на дискусията народните представители Красимир Велчев, Павел Шопов, Джейхан Ибрямов и Васил Антонов изразиха мнения по доклада и зададоха въпроси към госпожа Мая Манолова. Въпросите бяха свързани с увеличаването на броя на жалбите и сигналите, с дейността на контролните органи по отношение на електроразпределителните дружества, със статута на институцията и предстоящите законодателни инициативи. Госпожа Мая Манолова отговори подробно на всеки зададен към нея въпрос.
Председателят на комисията подчерта, че Комисията ще окаже необходимото съдействие на омбудсмана, за да бъдат справедливо решени проблемите на българските граждани.
След проведените дебати, Комисията по вероизповеданията и правата на човека, единодушно, със 17 гласа „за”, без „против“ „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велчев.
Следва Доклад на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Господин Кутев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНТОН КУТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое редовно заседание, проведено на 1 юни 2017 г., разгледа и обсъди Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
На заседанието на Комисията докладът бе представен от госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България. В изпълнение на чл. 22, ал.1 и 4 от Закона за омбудсмана, докладът за дейността е внесен в Народното събрание.
Като вносител, омбудсманът представи в резюме доклада за извършеното през 2016 г. През 2016 г. 27 037 граждани са потърсили помощ от омбудсмана, което е 73,49% повече спрямо 2015 г., 10 640 са подадените жалби и сигнали. Приключени са 9675 проверки по жалби и сигнали на гражданите през 2016 г., като от тях 7448 са допустими, по които са дадени препоръки и становища. В съответните глави от доклада са посочени конкретни действия на омбудсмана за защита на правата на гражданите по сектори. За една година през приемната на националния обществен защитник са преминали 17 362 души.
Основен приоритет на Националния омбудсман за 2016 г. е – правата на децата. Стремежът е да се повиши чувствителността към правата на детето, изискванията да се създават политики и нормативни промени след оценка на въздействието им върху детето и семейството, както и да бъдат основани на доказани добри практики. Работата през 2016 г. е била особено активна в областта на мониторинга, работата по жалби и сигнали на граждани, застъпнически действия за популяризиране и защита на детските права.
Като независим орган за мониторинг по правата на детето, омбудсманът намира за важно да открои силните страни и предизвикателствата в областта на детските права и политики:
- воля и готовност на институциите и неправителствените организации да работят за повишаване на благосъстоянието на децата;
- успешна реализация на първия етап от процеса на деинституционализация на грижите за деца и закриване на институциите за деца с увреждания;
- разгръщане на широк спектър от социални услуги за деца и семейства.
С висок интензитет се характеризират жалбите за деца с увреждания, като повечето от тях следват промени в законодателството и негативното въздействие, което тези промени оказват върху правата на децата. Най-често жалбите и сигналите са подадени от родители и близки на детето, следват неправителствените организации, като Националната мрежа за децата, която винаги адресира своите позиции и становища до омбудсмана.
Огромна част от работата през миналата година е насочена към защита на правата на потребителите на обществени услуги, тоест това са действията по защита правата на гражданите от монополните дружества. През миналата година и през тази най-голям е броят на жалбите на граждани срещу топлофикационните дружества, в частност Софийска топлофикация, като проблемите се прехвърлят през всяка следваща година. По отношение на другия огромен брой от жалби срещу енергоразпределителните дружества, основният проблем е – корекция на електрическата енергия за минал период, без доказана вина на потребителя. Не малко са и жалбите срещу мобилни оператори по отношение участие в игри и викторини без изрично съгласие на клиента.
Важна тема в работата на омбудсмана е защита на една от най- уязвимите групи в обществото ни – хората с увреждания, които се нуждаят най-много от подкрепа при реализирането на техните права. В активния процес за намиране на по-добри и ефективни решения, през 2016 г. омбудсманът е изпратил десетки препоръки до държавната администрация, има внесени няколко предложения за законодателни промени, организирани са редица срещи и публични дискусии за правата на хората с увреждания.
Защитата на правата на гражданите в здравеопазването е един от основните приоритети в работата на институцията през изминалата година. Анализът на проблемите показва, че няма обективни данни, които да сочат, че достъпът на пациентите до своевременна и качествена медицинска помощ се е подобрил в резултат на предприетите през годината промени.
В края на 2015 г. омбудсманът създава Консултативен съвет към институцията, в който са поканени безспорни юристи и чиято експертиза подпомага омбудсмана при упражняване на неговите правомощия за защита правата на българските граждани. Въз основа на експертните анализи на Съвета, омбудсманът е сезирал Конституционния съд с искания за противоконституционност на разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, текстове от Гражданско процесуалния кодекс, ДОПК и Изборния кодекс.
След многобройни жалби на граждани, отбелязването на проблема в годишните доклади на омбудсмана и търсене на различни пътища за разрешаването му, през 2016 г. институцията отчита сериозно увеличаване на жалбите срещу действията на държавните и частните съдебни изпълнители. За поредна година жалбоподателите търсят съдействието от омбудсмана във връзка с налагани от съдебните изпълнители запори върху банкови сметки, по които се превежда несеквестируем доход, прекомерност на начислените такси и разноски и други.
Годишният доклад на омбудсмана за 2016 г. включва за първи път отделна част, която се отнася до наблюдението, осъществявано върху прилагането на конвенции, свързани със защита на правата на човека, по които Република България е страна: Европейската конвенция за защита направата на човека и основните свободи на Съвета на Европа, Конвенцията за защита на правата на детето на ООН, Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, Конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция) на Съвета на Европа.
В хода на дискусията се изказаха народните представители Снежана Дукова, Крум Зарков, Велислава Кръстева и Милена Дамянова, които като цяло подкрепиха представения доклад и изразиха мнения, че институцията се ползва с доверието на българските граждани. Категорично бе заявено, че съвместната работа на Комисията и институцията на омбудсмана е много важна и полезна за решаването на проблемите на хората. Изказано бе задоволство, че основен приоритет в доклада са проблемите на децата. Бяха зададени редица въпроси, на които госпожа Манолова даде изчерпателни отговори.
Въз основа на представения Доклад и след последвалото гласуване, Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Наред е следващият Доклад – на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 31 май 2017 г., разгледа и обсъди Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г.
На заседанието присъстваха госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, Емилия Караабова – директор на дирекция, Венцислава Мирчева – началник на отдел, и експерти от администрацията на омбудсмана, представители на неправителствени организации.
Докладът беше представен от госпожа Манолова. Тя започна отчитане на дейността си с представяне на приоритетите, които омбудсманът и неговата администрация са имали през 2016 г., а именно – защита на правата на децата, защита на правата на гражданите от злоупотребите на монополите, защита на правата на гражданите, които са в риск от социално изключване. Госпожа Манолова представи изчерпателно всички кампании, които са били организирани и проведени през изминалата година. „Великден за всеки“ – „Дари празник за баба и дядо“ е кампанията, чиято цел е свързана с възможността повече възрастни хора да посрещнат достойно един от най-големите християнски празници. Ваучери за храна на обща стойност 11 000 лв., останали непотърсени след кампанията „Великден за всеки“, са били дарени от омбудсмана на пострадалите жители от село Хитрино.
Омбудсманът Мая Манолова и представители на браншовите организации от хранителната промишленост и хранителните вериги, Българската агенция по безопасност на храните, Българската хранителна банка и Българският Червен кръст са организирали и реализирали нова съвместна кампания под наслов „Великден – Всеки ден“. Нейната цел е била да отпадне 20-процентният данък добавена стойност върху дарената храна.
В рамките на тази кампания омбудсманът е предложил изменение в нормативните актове, с които да се премахне ДДС върху дарените храни, и е настоял пред отговорните институции параметрите в тази промяна да бъдат заложени още в Бюджет 2017 г.
Следващата кампания е „Не хаби – дари!“, която е насочена към всички български граждани и е срещу разхищението на храни. Инициативата е включила и благотворителен Коледен базар и е била подкрепена от Българския Червен кръст, Българската хранителна банка, Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите и много други организации.
По повод Световния ден на детето и годишнината от подписването на Конвенцията за правата на детето на ООН, омбудсманът е организирал Национална седмица в подкрепа правата на детето. Целта на инициативата е била да се насочи вниманието на институциите и обществеността към проблемите на децата в България и за гарантиране и защита на техните права, някои от които често остават скрити или подценени. На 17 ноември омбудсманът е внесъл в Народното събрание специален доклад „Състоянието на правата на непридружените деца-бежанци, търсещи или получили закрила“.
В рамките на националната кампания омбудсманът организира обществена дискусия на тема „Достъпът на децата с увреждания до правата им – реални проблеми и възможни решения“. Фокусът на дискусията е бил върху проблемите с ограничения достъп на децата с увреждания до адекватна и достъпна асистентска подкрепа; проблемите с помощните средства и медицинските изделия; липсата на подходяща социално-икономическа закрила и предложенията за преодоляване на предизвикателствата, както и върху нефункциониращите все още регистри за статистическа информация, свързана с децата с увреждания.
Следващият акцент при представянето на отчета госпожа Манолова постави върху работата й с гражданите. Тя информира народните представители, че през годината 27 037 граждани са потърсили помощта на омбудсмана; 17 362 граждани са приети и консултирани в приемната на омбудсмана.
Изхождайки от предмета на дейност на Комисията по труда, социалната и демографската политика обстойно бяха представени констатациите и препоръките, свързани със защита на социалните права на гражданите, разписани в доклада под заглавието „За социалните права на гражданите“.
Според Доклада на омбудсмана през 2016 г. се запазва тенденцията за непрекъснато увеличаване на жалбите и сигналите, особено на колективните, свързани със застрашени или нарушени социални права. Налице е повишена чувствителност към тяхното зачитане и възможност за упражняване. Постъпилите жалби и сигнали са 1429, което е с 88% повече от тези през 2015 г. и представляват близо 14% от общия брой, отправени към институцията на омбудсмана жалби.
Най-голям ръст спрямо предишната година имат исканията за съдействие по въпроси за право на социална помощ, помощ за жилище и право на пенсия, породени от липса на достатъчен собствен доход и очаквана социална подкрепа.
Гражданите изразяват недоволство от действията или бездействията на администрации, несъгласие със съдебни решения и с установеното от нормативната уредба, като отправят предложения за нейната промяна.
Трудови права и заетост.
Упражняването на права, свързани с престиране на труд и свързаните с това въпроси, продължи да е обект на значителна част от жалбите и сигналите през 2016 г. По отношение на трудовите възнаграждения и обезщетенията, данните в Доклада показват, че в повечето случаи размерите на трудовите възнаграждения не могат да гарантират достоен живот на гражданите. Често те са близки до установения за страната размер на минималната заплата. При проверките става ясно, че има случаи на доплащане под формата на месечни „бонуси”.
Преобладаваща част от жалбите и сигналите са за неизплатени от работодатели – търговски дружества, основни и допълнителни трудови възнаграждения. Не се изплащат и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, неотработено предизвестие за първия месец от оставането без работа.
Притеснително е, че месеци наред, въпреки забавата на изплащането на възнагражденията или изобщо неизплащането им, гражданите са работили с надежда за тяхното изплащане, без работодателите им да предприемат действия за изпълнение на уговореното с трудовите договори плащане.
Социално осигуряване и обезщетения.
Жалбите на гражданите, свързани със социалното осигуряване, се отнасят предимно до проблеми:
- възникнали при възстановяване, спиране или прекратяване на парични обезщетения за бременност и раждане и/или отглеждане на малко дете, както и за безработица.
Гражданите са възпрепятствани да получават обезщетения за временна неработоспособност и за майчинство, когато не може да бъде открит работодателят/негов надлежно упълномощен представител, както и при липса на финансово-счетоводна документация на работодателя, особено след смяна на собствеността на търговско дружество с големи парични задължения. При подобни обстоятелства, както и при недекларирана от осигурителя дължимост на осигурителни вноски, гражданите не могат да упражнят свои осигурителни права.
Като отделен проблем се очертава ниският размер на обезщетението за гледане на дете до 2-годишна възраст.
Право на социално подпомагане и социални услуги.
Както и през предишни години, гражданите търсят съдействие за предоставяне на социална помощ, отмяна на заповеди за откази за предоставяне на социална помощ, промяна на нормативната уредба, съвет. Споделят, че помощи се предоставят на хора или семейства, които според стандарта им на живот всъщност разполагат с достатъчно доходи.
През зимния сезон традиционно се наблюдава увеличаване на жалбите с искане за отпускане на целева помощ за отопление или срещу откази за предоставяне на такава помощ.
Право на пенсия.
Жалбите и сигналите, отнасящи се до правото на пенсии на българските граждани, и проблемите, с които са се сблъсквали в тази насока, са 475. Проблемите са свързани най-вече с ниския размер на получаваните пенсии. Наред с това има жалби, отнасящи се до: откази за отпускане на пенсия или коригиране на нейния размер; получаване на наследствена пенсия от дете на починал родител, който поради възрастта или заетостта си като студент във висше учебно заведение не е имал възможност да придобие изисквания от Кодекса за социално осигуряване осигурителен стаж; неравностойното третиране на лицата, които биха искали да се възползват от предоставената от закона възможност за ранно пенсиониране до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО; липса на законова възможност за признаване за осигурителен стаж при пенсиониране на времето, през което дете полага грижи за родител (осиновител) с трайно намалена работоспособност над 90% и нуждаещ се от чужда помощ, в случай че детето не е осигурено.
В защита на пенсионните права на гражданите омбудсманът препоръчва:
- да бъде намерена възможност за получаването на наследствена пенсия от дете на починал родител, който поради възрастта или заетостта си като студент във висше учебно заведение не е имал възможност да придобие изисквания от КСО осигурителен стаж;
- да бъдат разгледани всички възможности за осъвременяване на Гарантирания годишен минимален доход за страната, който към момента е 780 лв. и не е променян от 2009 г.;
- да бъде обсъдена промяна в КСО, която да даде възможност на гражданите за равностойно третиране.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Милко Недялков, Михаил Христов и Хасан Адемов. Те изразиха задоволството си от представения доклад и поздравиха омбудсмана за добре свършената работа през годината. Бяха зададени въпроси най-вече по отношение констатациите и дейностите, свързани с правата на хората с увреждания. Бяха направени и препоръки към госпожа Манолова да отстоява и защитава правата на българските граждани още по-настоятелно, макар че това понякога да е свързано с непопулярни решения и мерки, за които народните представители си дават ясна сметка.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Следващият доклад е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен на 5 май 2017 г. от омбудсмана на Република България
На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2017 година, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., внесен в Народното събрание от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г. на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана.
На заседанието присъстваха госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, Полина Стоянова – началник кабинет на омбудсмана, Емилия Караабова – директор „Връзки с обществеността и протокол“, Нуртен Патраклъ – главен експерт в отдел „Права на децата, хората с увреждания и дискриминация“, Атанаска Мутафчиева – главен експерт, отдел „Социални права, образование, здравеопазване и околна среда“.
От името на вносителя Докладът в частта, в която влиза в компетенциите на Комисията – „Правата на децата и младежта“, бе представен от госпожа Мая Манолова. В своето изложение омбудсманът отбеляза, че дейността на институцията за 2016 г. по отношение на правата на децата е определена като година на активна комуникация и действия за утвърждаване и закрила на правата на децата.
Вносителят посочва, че в резултат на дейността си институцията е успяла да дефинира проблеми и предизвикателства, както и силните страни, и да реши редица конкретни проблеми, за които е била сезирана.
По отношение констатациите за силните страни, на първо място трябва да се отбележи успешната реализация и приключването на деинституционализацията, на второ място – разгръщането, включително и с участието на българските общини, на един много широк спектър от социални услуги за деца и семейства, и на трето място – волята и готовността на институциите и на неправителствения сектор да работят активно за защита правата на децата и за повишаване на тяхното благосъстояние.
От общият преглед на жалбите и сигналите, свързани с правата на децата, е видно, че в сравнение с миналата година броят им се е увеличил близо три пъти.
От Доклада става ясно, че бележат натрупване жалбите от родители за насилие над децата им в детски градини и училища, използване на методи и подходи на работа, които унижават детето и накърняват неговото достойнство. При системната си работа по такива жалби омбудсманът констатира, че липсва ефективен механизъм за установяване и доказване на случаи на насилие, особено в детските ясли и градини.
Нарастват и жалбите за нарушения, свързани с упражняване на родителските права, както и на правото на детето да поддържа контакт с двамата си родители, което дава знак, че системата за закрила не може да дефинира какви конкретни действия да предприеме и как да привлече родителите за сътрудничество и разрешаване на проблемите.
Омбудсманът препоръчва промени в Семейния кодекс с конкретна уредба за родителската отговорност след раздялата на родителите, както и родителските права да бъдат предоставяни за съвместно упражняване след развод, заедно със заложени санкции за родители, които системно нарушават предписания на органите за закрила на детето и съдебни решения.
Сериозен ръст имат и жалбите, при които хората търсят социално-икономическа защита на децата заради лошо качество на живот, лоши битови условия, липса на средства, следвани от жалбите за децата с увреждания, както и тези, свързани с образованието, здравеопазването и насилието над деца.
В изложението си вносителят посочва, че родителите стават все по-чувствителни при досега на децата със съдебната система. Дълги срокове, непосилни съдебни такси, нечувствителна съдебна система са само част от поставените проблемите. Омбудсманът подчерта, че България е единствената държава от Европейския съюз, в която няма закон, който да е в съответствие със съвременните стандарти за детско и младежко правосъдие.
Особено важен проблем, върху който акцентира вносителят, е съществуването единствено в България на така наречените „специализирани възпитателни и социални интернати“. В Доклада се отбелязва, че в този вид интернати е създадена среда на насилие, която се превръща в норма на поведение на децата. Проблеми са физическата и социалната изолираност на интернатите, дефицитът на подготвени кадри, нагласите на местното население. Омбудсманът препоръчва закриване на интернатите в интерес на правата и интересите на децата.
В Доклада се подчертава и ролята на спорта за детското развитие и се обръща внимание на сигнали, в който се посочва, че в много детски заведения спортните занимания се предлагат от външни фирми срещу заплащане от родителите. Поставя се искането физическото възпитание да стане част от целодневната програма на децата, подлежащи на предучилищна подготовка и в детските градини да бъдат назначени учители по физическо възпитание.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Михаил Христов, Светлана Найденова, Йордан Йорданов и Славчо Атанасов.
Във връзка с констатациите на Омбудсмана, свързани с нарушаване правата на децата с увреждания, се постави въпросът доколко е обърнато внимание на възможностите им да спортуват, както и изграждането на спортни площадки за деца с увреждания, което гарантира социализирането и интегрирането им.
Омбудсманът отговори на въпросите и поясни, че активната дейност на институцията оказва влияние върху увеличения брой на гражданите, които се обръщат към нея, но буди тревога това, че констатираните проблеми в доклада за 2015 г. се повтарят през 2016 г. и се добавят нови.
Членовете на комисията и гостите от институциите отчетоха постигнатия напредък, както и наличието на проблеми и изявиха готовност да работят съвместно за по-добрата защита на правата на децата.
Въз основа на проведеното гласуване със „за“ – 19 гласа, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г. № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Следващият доклад е на Комисията по здравеопазване, който ще бъде представен от госпожа Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 юни 2017 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването проф. д-р Николай Петров, госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник омбудсман на Република България, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентски и неправителствени организации.
Докладът за дейността на Омбудсмана на Република България за 2016 г. бе представен от госпожа Мая Манолова.
Омбудсманът запозна членовете на Комисията по здравеопазване с констатираните от неговата институция тенденции в сферата на здравеопазването, съдържащи се в Глава шеста „Право на здравеопазване“. Госпожа Манолова отбеляза, че се наблюдава нарастване на броя на жалбите с близо 60% спрямо 2015 г. Сред основните проблеми е лимитирането на дейността на лечебните заведения и съответно ограничаването на достъпа на гражданите до здравни услуги. Друг проблем са регулативните стандарти в доболничната медицинска помощ, като по-голямата част от подзаконовите нормативни актове през 2016 г. са отменени от съда и това доведе до създаването на нормативен хаос в сектора.
В Доклада са засегнати недостатъчният достъп до долекуване, палиативни грижи и регулирането на използването на алтернативни методи за лечение. Налице е необходимост от подобряване на функционирането на Фонда за лечение на деца. В областта на лекарствените продукти слабостите са свързани с така наречения паралелен износ, осигуряването на ваксини и острата нужда от пренасочването на финансови средства, заплащани от Националната здравноосигурителна каса за лекарствени продукти към доболничната и болничната помощ. При медицинската експертиза следва да се променят процедурите, свързани с оценката на нетрудоспособността.
Омбудсманът акцентира и върху още няколко проблеми, свързани с правото на здравеопазване: изтичане на човешки ресурси от националната здравна система, лекарските грешки и лошо качество на здравните услуги, необходимост от приемане на Закон за защита правата на пациента и отправи следните конкретни препоръки:
- Да бъде установен траен диалог между страните в процеса на здравеопазването, като всички важни решения и нормативни промени бъдат провеждани след постигане на обществено съгласие и консенсус;
- Спешно да бъдат предприети мерки за ускоряване на времето за освидетелстване и преосвидетелстване на гражданите от ТЕЛК и НЕЛК, включващи промени както в Закона за здравето, така и на подзаконовата нормативна уредба;
- Да бъдат обсъдени възможности и да се предприемат действия за заплащане с обществени средства на палиативните грижи, а също на долекуването и продължителното лечение в достатъчен обем;
- Да бъде регламентирана нормативно достъпна за гражданите възможност за провеждане на лечение с използване на алтернативни медицински методи;
- Да бъдат предприети промени в лекарствената политика, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и подзаконова нормативна уредба, с които да се предотвратят липсата и недостигът на лекарствени продукти в аптечната мрежа, както и за осигуряване лечението на пациентите с лекарствени продукти, чието разпространение на територията на страната е спряно;
- Да бъдат приети промени, които да позволяват своевременно включване в списъците и заплащане от НЗОК на нови лекарствени продукти и медицински изделия;
- Да бъде оптимизирана процедурата за одобряване на заплащането с обществени средства на медицински изделия, ползвани при операции на деца, така че да е достъпна за родителите;
- Законодателно уреждане на възможност за провеждане на адекватно и в пълен обем лечение на граждани, останали здравно неосигурени за продължителен период и непопадащи в системата за социално подпомагане, както и за разширяване обхвата на безработните лица, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет;
- Да бъдат осигурени достатъчни средства за подпомагане на дейностите по асистирана репродукция.“
Членовете на Комисията направиха задълбочен анализ на представения доклад, като акцентираха върху доплащането от страна на пациентите, незаплатената от НЗОК надлимитна дейност на лечебните заведения и достъпа до медицинска помощ. Народните представители се обединиха около становището, че докладът обективно отразява състоянието на здравната система и информираха госпожа Манолова, че в Закона за здравето са регламентирани неконвенционалните методи за лечение, както и че в действащата нормативна уредба в достатъчна степен са уредени правата на пациентите и тяхната защита. В заключение беше отбелязано, че препоръката на омбудсмана относно финансиране на дейностите по асистирана репродукция вече е изпълнена от правителството.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 20, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Следващият доклад е на Комисията по образованието и науката. Предоставям думата да бъде представен докладът.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Предоставям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 юни 2017 г., Комисията по образованието и науката разгледа Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
В заседанието взеха участие: госпожа Мая Манолова, омбудсман на Република България, и госпожа Атанаска Мутафчиева, главен експерт в отдел „Социални права, образование, здравеопазване и околна среда“ в администрацията на омбудсмана.
Докладът за дейността на омбудсмана, в частта му за образование, бе представен от госпожа Мая Манолова. Омбудсманът подчерта, че изминалата година е от изключителна важност за образованието, предвид влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование. Постъпилите общо 186 жалби, сигнали и отворени писма – в тази сфера са с 32 % повече в сравнение с предишната година.
След извършените проверки в защита на обществения интерес омбудсманът е отправил 25 препоръки, като 19 от тях са взети предвид, 2 са били частично изпълнени и по 1 не са предприети действия. Идентифицирани са основните проблеми:
- ограничен достъп до детски заведения и училища;
- правила за прием в училищата;
- равен достъп до качествено образование;
- състояние на материалната база;
- конкурси за различни академични длъжности.
Проблемите в областта на средното образование повтарят темите от минали години. Остават въпросите с районирането на училищата, строителството на нови училища и закриването на учебни заведения.
Преодоляването на въпросите, свързани с ограничения достъп в детските градини, с приема в училищата, както и състоянието на материалната база, предполага по-голяма роля на общините.
В областта на висшето образование жалбите се отнасят до студентските такси, стипендиите, а така също и до качеството на административното обслужване във висшите училища.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители: проф. Станислав Станилов, Милена Дамянова, Ирена Анастасова, доц. Милен Михов, Донка Симеонова, Нина Миткова, Ерол Мехмед. Те изразиха своето одобрение за дейността на омбудсмана и поставиха като много важен за разрешаване въпроса с детското правосъдие и по-конкретно закриването на социално-педагогическите интернати и на възпитателните училища-интернати. Беше подчертано, че е необходима алтернативна грижа и подкрепа за тези деца. Само закриването на училищата не решава проблема, неговото преодоляване може да стане само с ново детско правосъдие.
Изказано бе мнение, че докато не се гарантира качеството на образованието във всички училища, няма да се преодолее проблемът с приема в училищата.
Народните представители изразиха задоволство от голямата загриженост на омбудсмана по проблемите на образованието.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 20 гласа, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.“
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Последният доклад, който е предоставен, това е становище за дейността на омбудсмана на Република България от Комисията по правни въпроси. Моля да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г
На свое заседание, проведено на 7 юни 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Чонка Ковачева – началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба”, госпожа Емилия Караабова – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол”, и госпожа Христина Рангелова – главен експерт в дирекция „Връзки с обществеността и протокол”.
Докладът за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г. беше представен от госпожа Мая Манолова. Докладът съдържа шест глави, в които се разглежда дейността на омбудсмана по постъпилите от граждани и организации, сигнали и жалби. В него е включена и статистическа информация относно броя на постъпилите и приключени през годината преписки, групирани съобразно естеството на засегнатото право, информация за установените нарушения и броя на жалбите и сигналите, разглеждането на които е извън компетентността на омбудсмана. Докладът съдържа дадените препоръки и предложения към държавни органи, граждани и организации. Анализирано е влиянието на действащата нормативна уредба върху правата на човека, като е отчетено международното сътрудничество и са представени разходите за 2016 година.
Омбудсманът отчете като успех проведените през изминалата година кампании, които са довели до ограничаването на компетентността на арбитражните съдилища по отношение на потребителските спорове, намаляване на размера на юрисконсултските възнаграждения и освобождаване от данък добавена стойност на дарените храни.
В доклада се съдържат основните цели, препоръки и приоритети, които са в областта на правата на децата, защитата правата на потребителите и на хората с увреждания. Посочва се запазване на тенденцията за увеличаване на жалбите и сигналите, свързани със застрашени или нарушени социални права, като за 2016 г. те са с 88 % повече от тези през 2015 г. и представляват 13,43 % от общия брой подадени през годината жалби. С най-голям ръст спрямо 2015 г. се открояват исканията за съдействие по въпроси, свързани с правото на социална помощ, жилищни нужди и правото на пенсия.
Най-много са жалбите и сигналите срещу доставчиците на обществени услуги, както за нарушаване на правата на потребителите, следвани от оплакванията, които касаят социални права, и такива за нарушаване на основните права и свободи на гражданите. Основните оплаквания в жалбите са за липса на справедлив съдебен процес, нарушения в изпълнителното производство, както и ограничаване на гражданските и политическите права. Съдържат се конкретни оплаквания срещу действията на държавните и частните съдебни изпълнители, свързани с налаганите от тях запори върху трудово възнаграждение или пенсия и запори върху банкови сметки, по които се превежда несеквестируем доход.
Госпожа Манолова отбеляза, че акцент в работата й е била работата по жалби и сигнали на граждани и организации във връзка със защитата правата на детето и тяхното популяризиране. Сред преобладаващите нарушения се открояват лошо администриране и формализъм в действията на органите за закрила на детето, липса на чувствителност в социалната и образователната система към правата на децата, практики, които водят до отрицателно въздействие върху благосъстоянието на децата и липса на механизми за интегриран подход между секторите.
Съществено място в Доклада е отделено на ролята на омбудсмана като Национален превантивен механизъм по спазване на условията за защита на правата и свободите на гражданите, включващи посещения в местата за лишаване от свобода, домове за отглеждане и възпитание на деца, домове за хора с ментални увреждания, бежански центрове и домове за стари хора. Омбудсманът изтъкна, че съществена част от дейността му е свързана с наблюдение на изпълнението на принудителните административни мерки по Закона за чужденците в Република България.
През 2016 г. Омбудсманът е сезирал Конституционния съд на Република България с искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби в Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс относно размера на юрисконсултското възнаграждение в съдебното производство, както и искане за обявяване на противоконституционност на чл. 242а от Изборния кодекс относно последиците при неупражняване на избирателно право.
През 2016 г. Омбудсманът е отправил предложения и препоръки за промени в нормативната уредба и прецизиране на текстове в Гражданския процесуален кодекс, Изборния кодекс, Закона за данък върху добавената стойност, Кодекса за социално осигуряване, Закона за частните съдебни изпълнители, Закона за кредитиране на студентите и докторантите, Закона за управление на отпадъците, Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г., Закона за семейни помощи на деца, Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
В обсъждането на Доклада взеха участие народните представители Филип Попов и Данаил Кирилов, които изразиха подкрепата си към внесения от омбудсмана на Република България Доклад за дейността през 2016 г. и благодариха за социалната ангажираност и проявените инициативи.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от омбудсмана на Република България на 5 май 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Уважаеми народни представители, с това представянето на докладите на комисиите относно Доклада на омбудсмана на Република България приключи.
Предоставям думата на госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, да представи Доклада.
Заповядайте, госпожо Манолова – ще ни удостоите и с прожекция, доколкото виждам.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя пред Вас Доклада за работата на институцията на Омбудсмана за 2016 г. Това е Докладът. (Показва доклада.) Колкото и да се старахме с моя екип да отбележим в него най-важното, не можахме да се поберем в под 230 страници, така че сега пред мен има две възможности за представянето на този доклад – да започна да го чета, което означава, че няма да имате тревоги с дневния ред и през следващата седмица, или да представя презентация, която сме подготвили заедно с моя екип.
Искам специално да отбележа, че Докладът, както и резюмето, което е в 72 страници, както съвсем справедливо ги преброи господин Адемов по време на заседанието на Социалната комисия, са на разположение на всички народни представители. Така че ако някой се интересува по-детайлно от свършеното от нас по отделните направления, може да прочете, а и, разбира се, аз и госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсманът, сме тук, за да отговорим на Вашите въпроси.
Пристъпваме към презентацията.
Институцията на омбудсмана в България е относително нова, всъщност най-новата и най-младата в Европа, работи вече 11-та година. Всички сте наясно, че има двама предшественици – господин Гиньо Ганев и господин Константин Пенчев, към които се отнасям с огромно уважение и респект. Те поставиха основите на институцията.
Това, което аз се опитах да направя, е да уплътня всичките правомощия и възможности на омбудсмана, да надградя и да променя, образно казано, четири неща. На първо място, опитах се да направя институцията проактивна, не просто гара „Разпределителна“ за жалби, а омбудсман в действие, омбудсман, който е на терен, и пресреща проблемите на гражданите на място.
Опитах се да направя институцията абсолютно прозрачна. Опитах се да събера достатъчен експертен потенциал около омбудсмана в лицето на именити юристи, професионалисти, хора с експертиза.
Работя с Консултативен конституционен съвет, в който са включени топ юристи, представители на целия политически и професионален спектър. По отделните теми работя с повече от 150 неправителствени организации, които разполагат с много сериозна експертиза.
И четвърто, което смятам за най-важно, положих усилия да направя институциите мои съюзници. Казвам го не, защото съм пред Вас и не, защото искам да Ви благодаря за добрата работа в интерес на българските граждани, но и за да призная очевидното. Да, работя добре и с изпълнителната власт, с министрите – редовни и служебни, с различните агенции, с областните управители, с кметовете и всичко това е в интерес на гражданите.
Благодарение на това, отчитайки 2016 г., мога да го направя с едно изречение – 2016 г. за омбудсмана беше година на действия, но и година на резултати. Защото така отчетох, така усетих очакванията на хората – не просто от една институция, която е последната врата, на която ще почукат, която е готова да ги изслуша, да ги утеши, но и институция, която е готова да решава проблеми, да стои зад гърба им, да ги подкрепя докрай и в крайна сметка да намери решение на техния проблем.
Така, благодарение на доброто взаимодействие с институциите, успяхме да решим много конкретни казуси, но и завършихме няколко мащабни кампании, които са в интерес на десетки хиляди, бих казала, на стотици хиляди български граждани.
Например: успяхме да затворим паралелната частна съдебна система, която функционираше в страната и която съдеше граждани. Затворихме я за потребителски спорове – става дума за така наречените „арбитражни съдилища“, които съдеха зад гърба им, дори без да ги уведомят, граждани, даже и за несъществуващи вземания. Успяхме, благодарение на съдействието на Правната комисия, на депутати от всички цветове, които внесоха Законопроекта.
Използвам случая да благодаря на тези, които бяха и в предния парламент, и сега са в Правната комисия, и специално на нейния председател господин Кирилов за добре свършената работа по тази гражданска кауза.
Успяхме да се преборим и финализирахме кампанията за отпадане на ДДС върху дарените храни. Това също е много важна кампания, която е в интерес на българските граждани, на бедните и гладните, на тези, които нямат достатъчно възможности да хранят децата си пълноценно. Тя е в интерес и на българския хранителен бранш, защото не се пилее трудът на производителите на храни. В интерес на обществото, надявам се, че много скоро ще е и в интерес на държавата, защото социалното напрежение, когато има подкрепа за гладните хора на България, неизбежно пада.
Успяхме да го направим заедно с подкрепата на Бюджетната комисия в парламента, на депутати от всички цветове и, разбира се, на финансовия министър. Обещах и няма как да не го отбележа, но всички си даваме сметка, че без благословията на Финансовото министерство подобна кампания няма как да бъде финализирана. Така че благодаря изрично и на депутати, които не са в този парламент, в лицето на господин Славов и господин Мартин Димитров, които внесоха законодателните предложения.
Всъщност с тази кампания надградихме кампанията „Великден за всеки“, която е единствената национална кампания, насочена към българските пенсионери. Вчера получих много трогателно писмо от възрастна жена, бивша учителка, която е пенсионер, получава минимална пенсия, която ми пише, че изобщо не е очаквала и наистина е щастлива за това, че е получила един хранителен ваучер в рамките на тази кампания.
Поздравявам Ви за решимостта да започнете действия за повишаването на доходите на българските граждани и на първо място – на българските пенсионери. Те имат нужда от подкрепата на всички институции и от повече уважение и съпричастност в обществото.
През тази година, използвам да Ви информирам, продължаваме кампанията с друга, която сме нарекли условно „Не хаби – дари“, която вече е насочена и към българските домакинства, защото годишно в България се унищожават 670 000 тона храни! 670 000 тона, а се спасяват само 250! Не 250 000, а 250 тона, като две трети от тази храна се разпилява именно от българските домакинства, от всички нас, които не уважаваме достатъчно храната, купуваме, изхвърляме, докато има хора, които гладуват – и те, и техните семейства.
Друга важна кампания беше насочена срещу произвола на монополите в България. Тук имам най-малко с какво да се похваля, защото битката е сериозна, бих казала, неравна, но отново това, което успях да постигна, е благодарение на подкрепата на парламента. Намалихме шест пъти юрисконсултските възнаграждения, с което надбавките върху един дълг в съдебен процес и в частно съдебно изпълнение бяха намалени шест пъти. Ако досега „Топлофикация“, ЕРП-та, ВиК-та си начисляваха 3 пъти по 300 за техните юрисконсулти, с което един дълг се увеличаваше с 1000 лв., сега максимумът, който могат да направят, е 3 по 50, което е 150 – намаление шест пъти.
И кампанията „В нашите ръце“ за правата на българските деца, но за нея ще говоря по-късно.
Това са всъщност пό мащабните кампании, но ако трябва да кажа кои са най-значимите резултати, трябва да направя уговорката, че за всеки отделен гражданин, който се е обърнал към мен за подкрепа и за съдействие, най-важен, най-значим е неговият проблем и най-голямата победа е в случай, че сме успели да помогнем неговият проблем да бъде решен.
А за мен и за моя екип най-голямата победа е промяната в отношението към институцията. Ако до вчера се казваше, че омбудсманът няма никакви правомощия и от него нищо не зависи, днес не е така. Доживях да чуя в една от парламентарните комисии, че изглежда, че омбудсманът има прекалено много правомощия и би следвало те да бъдат преразгледани от гледна точка на тяхното поорязване. Разбира се, депутатите сте в правото си, но това, което исках да покажа, е, че една институция изглежда и работи така, както работят хората, които са в нея. Тук е моментът да благодаря на моя екип, с който наистина положихме много усилия.
Всъщност един от критериите за доверието в институцията е и повишеният брой жалби. Може би сега е моментът да поговоря с числа. През миналата година ръстът на жалбите спрямо 2015 г. е точно със 74%. 10 640 жалби и сигнали са постъпили в институцията срещу 6202 през 2015 г., от които 9675 са приключени срещу 5250 през 2015 г. Тоест ние не просто получаваме и прибираме жалби и сигнали от граждани, а работим по преписките и се произнасяме, решаваме казусите в срок.
17 362 души са приети и консултирани в приемната на омбудсмана, от които 1109 са се срещнали лично с мен, а няколкостотин – със заместник-омбудсмана, който също всяка седмица има един приемен ден. Или 27 037 души са потърсили помощ и съдействие от институцията, и са я получили, с жалба, с писмо, с посещение в приемната или с обаждане по горещата телефонна линия, което е с 12 000 повече от 2015 г.
Както поех ангажимент пред тези от Вас, които участваха в моя избор, изнесох изцяло работата на институцията на терен, като сме провели 27 изнесени приемни, от които например във всички общини в област Монтана – специален акцент върху Северозапада.
Проведохме и първите тематични приемни. Една – посветена на проблемите на столичани с „Топлофикация“, в която се включиха над 250 души. Една специализирана приемна по проблемите на децата в Перник, в която участваха над 35 души.
Повдигнахме за публично обсъждане важни за българските граждани теми, като ги обсъдихме на 18 кръгли маси и обществени дискусии с участието на всички отговорни институции, експерти и, разбира се, граждански организации.
Изготвихме четири специални доклада по важни теми, три от които внесохме в Народното събрание – Доклад за проблемите на децата в конфликт със закона и за специализираните интернати, който беше на разположение на предния парламент, специален Доклад за непридружените деца бежанци и Доклад за проблемите на гражданите с топлофикационните дружества. За съжаление, предното Народно събрание не успя в своя мандат да разгледа тези важни теми.
В резултат на свършеното ние сме отправили 840 препоръки към различни институции, към администрацията – централна и местна. Статистиката е положителна – всяка втора препоръка на омбудсмана е била изпълнена от съответните институции.
Написали сме и сме изпратили на съответни институции 5176 становища, а в 447 конкретни случая сме осъществили посредничество между страните за успешно решаване на конкретните случаи.
Може би трябва да отбележа един проблем. Все още е сериозен броят на жалбите, които традиционно се отчитат като недопустими, тоест са свързани с теми, които са извън правомощията на омбудсмана. Опитали сме се обаче, нищо че нямаме правомощия по тези казуси, да обърнем внимание на всеки, който се е обърнал към нас, и ако не можем да му помогнем с друго, да му дадем съвет по какъв начин би могъл да търси решение на своя проблем.
В „Топ 5“ на жалбите срещу нарушени права на граждани, на първо място са права на потребители, проблеми на гражданите с монополните дружества. През миналата година сме работили по 3138 жалби и сигнали. Има ръст на тези жалби от 100%.
На второ място са социалните права на гражданите, където също има близо 100-процентов ръст – 1429 жалби по трудови и социални права срещу 761 през 2015 г.
На трето място са нарушенията, свързани с правото на собственост на гражданите – 1169 срещу 889.
На четвърто място, жалби, свързани с основни права и свободи.
На пето място жалби, свързани с лошо административно обслужване – и на централно, и на местно ниво.
В „Топ 6“ от слайда за правата на потребителите очаквано най-много жалби има срещу топлофикационните дружества – 886, срещу мобилните оператори – 531, срещу електроснабдяващите дружества – 503, срещу ВиК-тата – 422, срещу банки и финансови институции – 322.
През 2016 г. отправих четири искания до Конституционния съд. Мисля, че с това доказвам, че притесненията на част от народните представители, участвали в моя избор, са били неоснователни, тъй като най-голямата тревога беше дали няма да злоупотребявам с това свое правомощие и да изпращам много законодателни решения на парламента в Конституционния съд. Направила съм го само по четири случая и мисля, че с одобрението – гласно или негласно, на народните представители от всички парламентарни групи.
Първата моя конституционна жалба беше знакова, посветена на защитата на производителите на домашна ракия, жалба за възстановяване справедливостта в полза на малките срещу големите, защото такова беше законодателното решение. Конституционният съд отказа да се произнесе по нея с мотива, че нямам право да защитавам еднолични търговци, каквито са производителите на ракия. Благодаря, че парламентът се съобрази с моето настояване и по предложение на Патриотичния фронт тази несправедливост беше поправена, така че нещата си дойдоха на местата.
Друга важна жалба беше тази срещу юрисконсултските възнаграждения. Загубих битката в Конституционния съд, но спечелих в парламента. Благодаря, защото заедно променихме закона и юрисконсултските възнаграждения бяха намалени шест пъти.
Имаше две жалби по повод на текстове от Изборния кодекс, свързани с правото на глас на нашите сънародници в чужбина. Междувременно парламентът сам промени текстовете, така че едната жалба се оказа безпредметна. По другата мисля, че всички отдъхнахте с облекчение, когато Конституционният съд отмени санкцията при задължително гласуване, а именно заличаването от избирателните списъци. Мисля, че това е нещо, което така или иначе не съответстваше на идеята на парламента да повишава избирателната активност чрез въвеждане на задължително гласуване.
Сега, в зависимост от това колко издържите да слушате, ще мина телеграфно по отделните теми – предмет на работа на институцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Парламентът е издръжлив, госпожо Манолова, заповядайте. (Смях, оживление.)
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Правата на децата беше мой основен приоритет през 2016 г., който продължавам и през тази година. Приемам мисията си да защитавам правата на българските деца не просто като законов и конституционен мандат, не просто като законов ангажимент, а като кауза, в която трябва да бъдат посветени много време, много усилия, много експертиза, много работа с неправителствени организации и с различни институции. Това правихме с моя екип през 2016 г.
Ще си позволя да отбележа само по-мащабните проблеми, с които се сблъскахме и които бяха предмет на жалбите до институцията.
Жалбите, свързани с права на деца, са нараснали три пъти: от 103 броя през 2015 г. на 297 през миналата година, което е свързано със специалния акцент, който поставихме с моя екип върху правата на децата. За проблемите ме сезират родители, педагози, деца.
На първо място са проблеми, свързани с детската бедност, с неравенствата в обществото, което не е изненада за Вас.
Има много жалби на деца по повод на родителски конфликти. От разводите на родителите и битките за родителски права страдат децата. В тази връзка подкрепих усилията на Социалното министерство и заедно изработихме предложение за промени в Семейния кодекс, където предложихме да се въведе споделеното родителство. За съжаление, предишният парламент нямаше време да финализира тези текстове, но много се надявам те да стоят на вниманието на този парламент.
Децата с увреждания, семействата на децата с увреждания, които са избрали трудната мисия сами да се грижат за своите деца, а не просто да ги оставят в институция, наистина трябва да бъдат подкрепени. В момента работим заедно по изработването на текстове на Закон за личната помощ, защото асистентските грижи по начина, по който са уредени в България през последните 10, 15, 20 години, са много несправедливи към семействата на деца с увреждания. Едно дете има нужда от грижи не от програма на програма и от проект на проект, а от непрекъсната грижа и подкрепа на семейството за това.
Жалбите, свързани с образованието и със здравеопазването на децата, също стояха като предмет на моето внимание. Ще си позволя да кажа само едно изречение, свързано с правата на децата в образованието. Проблемите се повтарят от 2015 до 2016 г. и чакат намеса на институциите, като започнем от насилието и агресията в училище и стигнем до приема на първокласниците. Трябва наистина да бъдат наложени правила, които да се спазват от всички, да бъдат справедливи, а не да се създава впечатление, че правилата работят само в интерес на някои.
Положихме много усилия за подкрепа на децата в системата на здравеопазването. Имаме доста свършено. Отрицателен пример как не трябва да се решават проблеми е проблемът на децата с увреден слух, децата с кохлеарни импланти – тема, с която се занимавам от 2010 г., когато бях народен представител. След това бях такава от управляващото мнозинство, от опозицията, след това – омбудсман, занимавала съм сигурно десет на брой здравни министри. Мисля, че сега, най-накрая е дошло време този абсолютно справедлив за деца и семейства въпрос да бъде решен.
Ще кажа няколко думи по темата „Монополи“ и битката на гражданите срещу издевателствата на монополите.
Като говорим за това, първата е „Топлофикация“. Упражних и използвах всичките си правомощия и всичките си законови възможности да озаптя, образно казано, това дружество в неговите отношения със столичани. Срещнах се с всички отговорни институции, проведох публична дискусия, направих открита приемна по проблемите на „Топлофикация“, написах специален доклад с конкретни препоръки, който изпратих на отговорните институции и внесох в парламента, проведох срещи с отговорните парламентарни комисии – Комисията по енергетика и Комисията за наблюдение на КЕВР, писах жалба до Конституционния съд, до Върховния касационен съд, до Върховния административен съд, срещах се с еврокомисаря по защита на потребителите и с този по проблемите на енергетиката – направих всичко по моите сили. Участвах няколко пъти на заседания на Столичния общински съвет, който се явява принципал на това дружество. В крайна сметка всички тези усилия се оказаха на практика безрезултатни. Естествено, има малки победи. „Топлофикация“ вече уведомява своите клиенти в случаите, когато ще ги дава на съд, ще отнесе проблема в съдебна зала. Намалихме и юрисконсултските възнаграждения, които бяха сериозна тежест за гражданите. Генерално обаче проблемите могат да бъдат решени със законодателни промени, така че в условията на работна група заедно с Министерството на енергетиката продължаваме работата по тях и скоро ще бъдат представени на вниманието на парламента.
Независимо дали във времето „Топлофикация“ е била държавна, както беше в периода 2005 – 2009 г., или общинска, както е след това, проблемите са едни и същи – това е дружество, което се радва на институционален и политически комфорт независимо от това кой управлява.
Сред правата на потребителите, на второ място, са жалбите срещу мобилни оператори. Нараснали са повече от два пъти. От това страдат най-вече възрастните хора, на които им се продава, без да са разбрали, скъп мобилен интернет, или телефонните им номера се включват в SMS-игри. Теми, по които работим, и с които така или иначе още не сме успели да се справим.
Проблеми на гражданите с електроснабдяването. Искам само да вметна, че предстоящата реална либерализация на енергийния пазар е предизвикателство и пред парламента. Вече имам първите случаи на измамници – продавачи на ток на свободния пазар. Също така Вие сте наясно повече и от мен, че уязвимите потребители имат нужда от специална законова подкрепа.
Правата на гражданите, свързани с водоснабдяване, знаете цена, качество, но и факта, че в 21 век в България все още има населени места, и то големи, в които хората са на воден режим – Севлиево, отделни махали на Троян, населени места в Родопите.
Ще прескоча жалбите в транспорта.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Защо?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Те стоят на вниманието на парламента, част от тях бяха решени. Например, беше прието и моето предложение за въвеждане на еднодневна винетка, което е добре.
Отправяли сме многобройни препоръки без резултат по темата сметосъбиране. Отлага се и се отлага решаването на въпроса с формиране на таксата „битови отпадъци“, според количеството изхвърлени отпадъци, макар че парламентът, още докато бях народен представител, направи тази законова промяна. Надявам се, че това ще се случи през близките години.
Няма как да не кажа няколко думи за колекторските фирми. Част от жалбите са насочени срещу този бранш. Тук проблемите са ясни. Гражданите не биват уведомени за това, че дългът им е продаден. Все още се използват и силови прийоми при събирането на дългове, а често се продават и събират дългове, които отдавна са погасени по давност. Тук ще трябва да има промени – например да се забрани на дружествата, които предоставят обществени услуги, да продават задълженията на своите клиенти на колекторски фирми.
Темата с финансовите услуги, с банките и фирмите за бързи кредити, също би следвало да стои и на Вашето внимание, защото има многобройни оплаквания от граждани. Аз например, като бивш народен представител, живеех с мисълта, че ние сме сложили ред в сектора на бързите кредити. Имаше такива законодателни промени през 2013 г. Оказа се, че това е илюзия, защото реално част от фирмите просто не спазват тези правила, нито прословутия ГПР – годишен процент на разходите. Начисляват се всякакви такси – за осигуряване на поръчител или за други измислени услуги. В крайна сметка гражданите са натоварени.
Внесла съм законодателни предложения, свързани с частните съдебни изпълнители и банките. Използвам да го кажа тук, макар че мястото му е по-назад в доклада, защото виждам вече, че по-активните народни представители си гледат часовниците, явно съм прекалила с времето.
Благодаря на Правната комисия за демонстрираната решимост по време на вчерашното заседание заедно да организираме форум, на който да поставим тези проблеми на българските граждани. Само да напомня, че България е в процедура за прословутия чл. 417. Тук също трябва да има някакви промени, в зависимост от това какво мнозинство се събере.
А що се отнася до частните съдебни изпълнители, извън законодателните промени, които са предмет вече на Вашето внимание, искам да презентирам от тази трибуна една идея. Предвид факта, че частните съдебни изпълнители събират по техни данни около милиард и половина вземания годишно и образуват около сто хиляди дела, сметнете само: 108 лв. е началната такса за образуване на дело и сте наясно как вървят процентите при събиране на по-големи дългове – кумулира се огромен ресурс, според мен би било редно, тъй като те изпълняват държавна функция, възложена им от българската държава, важната функция по изпълняване на съдебни решения, също да бъдат включени в списъка лица, които декларират своето имущество, за да е ясно за какви… (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Да, защо не? За да е ясно, както има публичност и прозрачност за всички лица в държавата, които изпълняват държавни функции, с какво имущество разполагат, би следвало това да стане. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Добре, както и да е. Това е предложение на моя екип в резултат на работата, която вършим.
Темата със социалните права подробно презентирахме по време на заседанието на Социалната комисия. И в момента трудовите права на гражданите, забавените, неплатените заплати са предмет на обсъждане на специалната комисия. Много се надявам около предложенията, или около подобрен техен вариант да се обединят депутати от всички цветове, защото проблемите на хората на наемния труд в България, свързани с неплащане и бавене на заплати са много сериозни. Давам последния пример с мина „Оброчище“ – манганова мина, в която аз лично съм за трети път. Благодарение на намесата на държавата и на обединяването на усилията на всички институции, вече съм оптимист и миньорите са оптимисти, че нещата ще се решат. Но трябваше да се включи Министерският съвет – изпълнителната власт, трябваше да се включи Прокуратурата, която влезе в предприятието с една група заедно с МВР, ДАНС, НАП, за да може хората, които редовно си получават забавено мизерните заплати, за 600 лв. се работи под земята, имаше трудова злополука преди една седмица… Тоест това е един пример за това как когато се обединят институциите, хората в България с чувстват защитени.
Право на образование, право на здравеопазване, право на здравословна и благоприятна среда, право на собственост, на добро управление и добра администрация, на справедлив съдебен процес и на защита в изпълнителното производство.
Национален превантивен механизъм – всъщност Омбудсманът, освен за всичко, което изредих, отговаря за затворите, за психиатриите, за домовете за възрастни хора, за следствените арести, за арестите в системата на МВР, за бежанските центрове, за непридружените деца. По тези проблеми сме изготвили специален доклад, който внесохме в края на предния парламент, който сме готови да внесем отново и който се надявам, че ще бъде на вниманието на отделните специализирани комисии.
Законодателни предложения. Вие сте наясно – през миналата година сме направили 11 препоръки и предложения за промени в закони, които се отнасят изключително и основно до правата на българските граждани. Всъщност така е формулирано и правото ми на косвена законодателна инициатива – в случай на нарушени и защитени права Омбудсманът прави предложения и препоръки за промени в законодателството през председателя на парламента, или през премиера.
За първи път тази година сме включили специална глава в доклада, която беше изготвена под ръководството на заместник-омбудсмана госпожа Диана Ковачева, която е свързана с изпълнението в България на ключовите конвенции за правата на човека и на решенията на Европейския съд по правата на човека. За тези от Вас, които се интересуват, всичко е описано подробно.
Международната дейност на омбудсмана – членуваме в близо десет международни, европейски и световни организации и развиваме сериозна международна дейност, тъй като подкрепата за правата на гражданите е кауза и важна тема и на повечето европейски институции.
Приключвам. Оценката за моята работа е във Вашите ръце. Очаквам с огромно внимание и с огромен респект Вашите мнения, препоръки, критики, защото въпреки всичко, което се постарахме да направим през миналата година, имаме амбицията да ставаме все по-добри в защитата на гражданите. Много се надявам, че ще работим добре заедно, както и в предишния парламент.
Не съм благодарила на медиите. Благодарение на тях огласихме и показахме много проблеми на граждани и на практика стана ясно, че първата, втората, третата и четвъртата власт в България могат да работят заедно за една кауза, когато имат пресечна точка. Тази пресечна точка са правата на българските граждани, каузата на омбудсмана, сечението между всички власти, а правата на гражданите са част от демокрацията, за която и Вие и аз имаме своите отговорности. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Откривам разискванията.
За изказване – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Омбудсман! Взимам думата, за да изразя не оценка – не смятам, че това изявление трябва да прозвучи като оценка, а пълната колегиална подкрепа, която като юрист и като член на Правната комисия, би следвало да изразим спрямо усилията на омбудсмана и на екипа, който всъщност представлява Институцията омбудсман.
Безспорно е, че е извършена широка по обхват дейност. Безспорно е, че голяма част от мероприятията и действията са породили желания ефект. Бих казал, че е постигната полза в защита на правата на гражданите. Смятам, че трябва да оценим и подкрепим тези усилия, и да пожелаем на омбудсмана и в следващите годишни доклади да има толкова факти, обстоятелства, постижения, които да докладва пред Народното събрание.
Позволих си да поискам първи думата, защото през 2016 г. омбудсманът много интензивно товареше Комисията по правни въпроси, която пък реагираше, бих казал, адекватно и кооперативно по отношение на законодателните инициативи. Тук потвърждавам, без да се проявява каквато й да е междуинституционална или политическа ревност, ние смятаме, че когато една идея, концепция или теза заслужава подкрепа, не би следвало да се борим, да се състезаваме за първенство чия е идеята и кой след това ще докладва ползите пред гражданите, пред избирателите, пред публиката. Както се казва, когато има успех, бащите са много. На провала обаче е само един виновният. (Оживление.)
По тази причина ние ще продължим колегиално да взаимодействаме по инициативите, без значение кога проявяваме повече нервност, кога смятаме, че ни се прережда дневният ред или приоритетите, но това е правна работа, която би следвало да се извърши.
За да не хваля пък прекалено много омбудсмана, ще спра дотук и ще пожелая успех, съдържателни усилия както на госпожа Мая Манолова, така и на целия екип от колеги, които работят. Когато се работи със сърце и душа, се постигат резултати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Господин Атанасов, заповядайте с молба да ме извините, че не Ви посочих първи.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Манолова! Винаги съм смятал, че личността прави длъжността. Смятам, че длъжността, която в момента заемате, е подходяща за Вас. По-старите народни представители помним Вашата хиперактивност в парламента.
Е, моето мнение е, че понякога пресолвахте манджата, но специално за длъжността, която в момента заемате, тази Ваша активност е изключително полезна. Винаги съм смятал, че ако щете политик, ако щете пък специално за Вашата длъжност – омбудсман на Републиката, е много важно да сте отворен към хората. А истината е, че Вие това го вършите и фактите го показват – много внимателно се интересувам от дейността Ви.
Ще кажа само едни факти: през 2015 г., когато Вие не бяхте поели този пост, гражданите, приети лично от омбудсмана, бяха 330 – за 2015 г.
За 2016 г., за която си правите отчета, сте приели лично 1109 граждани и в над 60 населени места сте правили изнесени приемни. Лично в моя избирателен район – Пловдивският, сте били пет пъти. Пет пъти сте идвали в Пловдив, което е изключително похвално и сте правили срещи с пловдивските граждани, където съм представител от този избирателен район. В това отношение категорично Ви подкрепям. Ценя Вашата активност. Работите много добре с неправителствените организации, работите добре и с народните представители – това е безспорно.
Нямам въпроси към Вас, тъй като повечето неща Ви зададохме в Комисията и не е нужно от трибуната на Народното събрание да казвам повече неща. Лично аз ще подкрепя отчета Ви.
И само една препоръка към Вас: нещо, което казвате за 34 минути, спокойно може да го кажете и за 10 минути, да знаете. Благодаря. (Оживление.)
Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Манолова!
Спорихме с колегите малко или много са правомощията на омбудсмана. Констатирахме, че правомощията на Институцията омбудсман са толкова, колкото са амбициите на човека, който управлява тази институция. Поздравления за презентацията и за доклада!
Ще ми позволите да кажа и няколко думи за това, което сте направили в областта на здравеопазването. Безспорно сме впечатлени от това, че има четири сезирания на Конституционния съд – говоря принципно за всички области и секторни политики, и десет косвени законодателни инициативи.
Що се отнася до здравеопазването прави впечатление ръстът от хората, които са се обърнали към Вас, а те са с 60% повече, отколкото през предходната година.
Съвсем достоверно и правилно сте констатирали основните проблеми в сектора, който познавате, и като човек, работил в Комисията по здравеопазване. Те са: лош достъп и липса на равен достъп на територията на страната; качество, което е под стандартите за добра медицинска практика; проблеми с лечението на деца – изключително сериозно доплащане в сферата на здравеопазването; искания за промени в лекарствената политика; проблеми с фондовете, които са финансирани с публични средства.
За първи път в доклад на омбудсмана се споменава, че има сезирания както за нарушени права на пациенти в системата, така и за нарушени права на работещи в системата, защото пациентите имат права, имат и задължения, защото например пациентите имат задължение да бъдат здравноосигурени, имат задължение да ходят на профилактични прегледи и да живеят здравословно.
Поздравления за това, че има и друг акцент вече във вашия доклад. Направих моята забележка по отношение на една от препоръките Ви за това да се преосмисли идеята за регламентация, тоест да се направи регламентация на нетрадиционните методи на лечение. Тогава зададох въпрос, най-вероятно Вие ще търсите отговор, каква е целта на тази препоръка – да накараме знахарите да плащат данъци или да изравним екстрасенсите и тези, които прилагат неконвенционални методи, с хората, които са учили и практикуват традиционна медицина.
Завършвам като Ви поздравявам за доклада и за презентацията. Пожелавам Ви да бъдете себе си – да това е Вашето място! Желая Ви много енергия в защита на интересите на българските граждани! Ние ще подкрепим този доклад и то убедено. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Джафер.
За изказване – госпожа Нинова. Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Разбира се, и ние ще подкрепим доклада на омбудсмана.
Госпожо Манолова, госпожо Ковачева и към целия Ви екип: приемете нашето уважение и подкрепа за това, което правите. Бих го изразила в три думи и те са: съдържание, доверие и резултати. Вие дадохте съдържание на институцията омбудсман, повишихме значително доверието на българските граждани в институцията и, разбира се, благодарение на това има и своите резултати.
Обаче, уважаеми колеги, високата оценка, която всички даваме на тази активност и съдържание в работата на Институцията омбудсман, е предизвикателство и към нас – дали ние отговаряме достатъчно активно и съдържателно на предложенията на институцията за законодателни промени, защото не бива да оставяме тези усилия без да свършим своята работа. Много по-голям би бил резултатът, ако реагираме по-бързо и по-адекватно на предложенията на госпожа Манолова. И аз Ви призовавам оттук нататък да бъдем малко по-активни в тази своя отговорност и в тези свои функции на законодатели. Надявам се, че разговорът за правомощията и тяхното орязване е шеговит.
Госпожо Манолова, ако и дума е ставало за това, да знаете, че няма да го позволи в този парламент да се случи. Така че работете спокойно със същата енергия и ентусиазъм. Имате нашата подкрепа и уважение.
Успех от тук нататък! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Госпожа Георгиева от Партия „Воля“ и после господин Ибрямов.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Във връзка с всичко, което чухме за годишния доклад за дейността на омбудсмана на Република България, искам да поздравя госпожа Манолова за добре свършената работа. Може би за първи път от съществуването си ролята на омбудсман придобива реален образ и авторитет. От „Воля“ сме доволни, че тя прие нашите предложения за поправки в ГПК по отношение на работата на частните съдебни изпълнители. Имахме възможност да обменим идеи и смятаме, че обществото ще приветства резултата.
Но, от друга страна, отчетените десетки хиляди жалби на хората, които търсят госпожа Манолова като последна инстанция за помощ, не говори добре за работата на всички останали институции. Така че този отчет е по-скоро тревожен. Огромната армия от държавни служители или не са си на мястото, или има явна некомпетентност, или контролът на работата липсва. Направих си труда да погледна годишните отчети на омбудсманите в някои други по-големи европейски държави. Уверявам Ви, жалбите и от изпълнителната, и от местната власт са значително по-малко.
Ние от „Воля“ искаме администрацията да е слуга на хората, а не обратното. Не искаме да виждаме своеволие в едно или друго учреждение или държавно предприятие, размотаване на хората по гишетата, искане на подкупи и какво ли още не. Няма как да очакваме от омбудсмана да реши проблемите на 7 милиона души. Този отчет говори за огромните усилия на госпожа Манолова, което е похвално, но за съжаление е огледало и на една лоша функционална управленска държавна система. Смятам, че работата на политиците ще е свършена тогава, когато все по-малко хора търсят помощта на омбудсмана на Република България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
За изказване – господин Ибрямов от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, госпожо Манолова! Присъединявам се към преждеговорившите за това, че докладът е достатъчно обемист, изчерпателен и ясен. Както сте озаглавили „Годината на омбудсмана“, бих добавил: това е, може би, годината на гражданите, на българските граждани, на недоволните граждани, защото от доклада е видно, че има сериозен ръст на жалбите на хора, потърсили помощ от Вас по различни проблеми. Не приемайте моето изказване като критика, а, както казах и в Комисията, като препоръка. Живо ме интересува на какво се дължи този ръст. Интересува ме причината, самото съдържание дали този ръст се дължи на наистина недоволството на гражданите и от какво е породено това недоволство, защото е видно от това, че Вие сте хиперактивен човек, и Вашият екип, има ръст в подадените жалби, изнесени приемни и така нататък.
Второто нещо, на което бих искал да обърна внимание, с интерес ще следя следващия доклад, защото никъде не е посочено жалби на религиозна етническа основа, а примери могат да се посочат много както от тази, така и от миналата година, така и по предни години. А това е много важно и ние като Движение за права и свободи сме много сензитивни към тази тема.
И третото, което е похвално също, Вие отбелязвате, че за първи път в доклада има Глава трета, която е свързана с европейските конвенции и тяхното прилагане в съответствие с българското законодателство, но никъде в доклада няма достатъчно обосновано изложение дали наистина нашето законодателство е приведено в съответствие с тези конвенции, особено от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа. Може би това е най-съществената тема, тема, която изисква отчетливо и ясно да се говори, защото в момента, във времената, в които живеем – и на Балканите, и в Европа, и в света със ширещите се терористични актове, езикът на омразата, може би тази конвенция е най-важната и трябва да бъде най-важната в следващия Ви доклад.
Приемете, пак казвам, моето изказване като препоръка за Вашата работа. Наистина като ДПС ще подкрепим доклада Ви и Ви пожелавам успех и на Вас, и на целия Ви екип. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибрямов. Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Заповядайте, господин Иванов, за процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура за поименна проверка на присъстващите в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Моля, дайте списък за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Поименна проверка. Моля, колеги, с вдигане на ръка.
Адлен Шукри Шевкед - тук
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Александър Димитров Манолев - отсъства
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ангел Илиев Исаев - тук
Андон Димов Дончев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анелия Димитрова Клисарова - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Динев Тодоров - тук
Антон Константинов Кутев - тук
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - тук
Богдан Емилов Боцев - тук
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - тук
Валентин Алексиев Николов - отсъства
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Константинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - тук
Веселин Найденов Марешки - тук
Веска Маринова Ненчева - тук
Виолета Русева Желева - тук
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Василева - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - тук
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - тук
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - тук
Георги Колев Колев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Денчо Стоянов Бояджиев - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Жекова Танева - отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Димова Саватева - тук
Диана Иванова Йорданова - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Гамишев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Донка Димова Симеонова - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Дора Стоянова Христова - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Елена Николова Йончева - тук
Елхан Мехмедов Кълков - тук
Емил Димитров Симеонов - тук
Емил Маринов Христов - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Живко Иванов Мартинов - тук
Запрян Василев Янков - тук
Ивайло Любенов Константинов - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димов Иванов - тук
Иван Ивайлов Ченчев - тук
Иван Киров Генов - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - тук
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - тук
Йордан Апостолов Апостолов - отсъства
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Стоянов Младенов - тук
Йорданка Иванова Фикирлийска - тук
Калин Димитров Василев - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - тук
Кръстина Николова Таскова - тук
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Дотук имаме кворум, продължаваме заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Допълнително са се записали: Александър Паунов и Георги Андреев.
Подлагам на гласуване Проекта за решение по Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г.:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г.“.
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 190, против и въздържали се няма. (Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
Докладът е приет единодушно.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ОТЧЕТ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ ЗА ДЕЙНОСТТА Й ПРЕЗ 2016 г.
За процедура – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време на днешната пленарна сесия до приключване на обсъжданията и гласуването по точка трета от дневния ред, която беше започната във вчерашното пленарно заседание. Бяха изслушани докладите на комисиите, беше представено становището на вносителя, но не беше започнал и проведен дебатът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Гласуваме направеното предложение.
Гласували 186 народни представители: за 113, против 58, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, имате думата, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – от Комисията за защита на личните данни да бъде допуснат господин Цонко Цолов – член на Комисията за защита на личните данни.
Поради служебен ангажимент в Брюксел отсъства председателят на Комисията Венцислав Караджов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Така или иначе него няма да го допускаме.
Подлагам на гласуване предложението направено от парламентарната трибуна от народния представител Пламен Нунев.
Гласували 175 народни представители: за 163, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля, поканете лицето в залата.
Преди да започнем с доклада, господин Нунев, уважаеми колеги, наши гости на Балкона са младежи от град Хасково. (Ръкопляскания.)
Имате думата, уважаеми господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2016 г., № 720-00-4, внесен от Комисията за защита на личните данни на 26 май 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 май 2017 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишния отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2016 г., № 720-00-4, внесен от Комисията за защита на личните данни на 26 май 2017 г.
На заседанието присъстваха представители от Комисията за защита на личните данни: Венцислав Караджов – председател на Комисията, и Десислава Николова – главен секретар.
Отчетът бе представен от Венцислав Караджов. През 2016 година са доусъвършенствани информационната и комуникационната електронни системи, които са улеснили и облекчили гражданите и бизнеса, и са намалили административната и бюрократична тежест върху дейността на администраторите на лични данни. Административните електронни услуги се предоставят чрез сайта на електронното правителство. През 2016 г. са вписани 6176 нови администратори на лични данни. С тях общият брой на вписаните в регистъра администратори е 284 592. Комисията е разгледала и се е произнесла с административен акт по 430 жалби. През отчетния период в Комисията са постъпили общо 650 жалби, като 220 от тях са по повод произведените през отминалата година избор за президент и вицепрезидент на Републиката и национален референдум. Общият размер на наложените наказания през отчетната година е за 366 500 лева.
Комисията, в качеството й на надзорен орган, относно задържането и достъпа до трафични данни по Закона за електронните съобщения е отчела искане за достъп до трафични данни общо 73 326, което е намаление с 32% спрямо предходната година, а случаите, в които не е могло да се отговори на искане за предоставяне на трафични данни, са 2783, което е четирикратно увеличение спрямо предходната година. Намалението на исканията за достъп до трафични данни, както и увеличението с четири пъти на случаите на непредоставяне на информация, са в резултат на завишените законови изисквания към компетентните органи, както и засиленият съдебен контрол след 31 март 2015 г.
Накратко се представиха и целите, и приоритетите през 2017 г., свързани с въвеждането на новата Европейска правна рамка и синхронизиране на националното законодателство по отношение на публичния и частния сектор, също така и по отношение на секторите „Полиция“ и „Правосъдие“, продължаване на усилията в областта на защита на личните данни за присъединяване към Шенген.
В разискванията взеха участие народните представители Красимир Янков, Тодор Байчев, Димитър Стоянов, Веселин Марешки и Цветан Цветанов.
Във връзка с прилагането на новата правна рамка в ЕС в областта на защитата на личните данни председателят на Комисията Цветан Цветанов предложи Комисията за защита на личните данни да внесе за предварително обсъждане в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред основните предложения за законодателни промени, които да бъдат обсъдени на ниво работни групи. Предложението бе прието.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с единодушие подкрепи внесения Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2016 г., № 720-00-4, внесен от Комисията за защита на личните данни на 26 май 2017 г., и предлага на Народното събрание следния проект за решение:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2016 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 6 от Закона за защита на личните данни
РЕШИ:
Приема Годишния отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Нунев.
От името на вносителите – няма.
Откривам разискванията. Имате думата за изказвания, уважаеми колеги!
Няма изказвания. Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, който Ви беше представен от народния представител Пламен Нунев от парламентарната трибуна. Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма и въздържали се 2.
Проектът за решение е приет, с това и докладът на Комисията.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
„ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА КОНЦЕСИИТЕ, № 754-01-13.
Внесен е от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
Има постъпил доклад от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Вигенин, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Главчев.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
На заседание, проведено на 7 юни 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
В заседанието на Комисията взеха участие: госпожа Анна Александрова – народен представител и вносител, както и госпожа Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика“ в Администрацията на Министерския съвет, и госпожа Мариана Славкова – държавен експерт в същата дирекция.
Настоящият Законопроект цели да хармонизира националната нормативна уредба с изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия. Директивата е част от законодателния пакет на ЕС за реформиране на Общностното право в областта на обществените поръчки и концесиите, заедно с Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и Директива 2014/25/ЕС относно възлагането на поръчки от секторни възложители.
В приложното поле на Директива 2014/23/ЕС попадат дейности, до този момент регламентирани в българското законодателство от два отделни нормативни акта – Закона за концесиите (ЗК) и Закона за публично-частното партньорство (ЗПЧП). От своя страна вносителят е възприел подход за приемане на изцяло нов Закон за концесиите, който да обедини действащите ЗК и ЗПЧП, а в допълнение се предвижда изменение на 28 закона, които съдържат разпоредби, свързани с концесиите, с цел терминологично уеднаквяване на текстовете и създаване на предпоставки за прилагане на новия закон.
Законопроектът предвижда функциите на „концедент“ – субект, който извършва действията по възлагане на концесия, да се поемат от министрите и от кметовете на общини, а досегашните концеденти – Министерският съвет и съответно общинският съвет, само да одобряват основните актове, свързани с възлагането и изпълнението на концесии. Проектът на закон въвежда и разграничение между видовете концесии, според техния предмет – за строителство, за услуги и за ползване на държавна и общинска собственост. Първите два вида са изрично посочени от Директива 2014/23/ЕС, а институтът на концесията за ползване се запазва в националното законодателство с цел изпълнение на нормата на чл. 18, ал. 5 от Конституцията на Република България.
Изискванията на Директива 2014/23/ЕС са приложими само за така наречените концесии с трансграничен интерес – концесии за строителство и концесии за услуги на стойност равна или по-висока от 5 млн. 225 хил. евро. Същевременно, предложеният Законопроект цели да уреди и правилата относно концесиите, попадащи под този праг, тоест концесиите без трансграничен интерес, към които спадат и концесиите за ползване. За разлика от Директива 2014/24/ЕС относно обществените поръчки, Директива 2014/23/ЕС не предвижда конкретни процедури за възлагането на концесии, независимо от тяхната стойност. Страните членки следва да уредят това в националните си законодателства, съобразявайки се с принципите, заложени в чл. 3 от Директивата – равнопоставеност, недискриминация и прозрачност. В тази връзка, законопроектът определя три вида процедури за възлагане на концесии – открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог, като последните две предоставят възможност за повече гъвкавост на възлагащите органи.
Следва да се има предвид, че срокът за транспониране на Директива 2014/23/ЕС е изтекъл на 18 юни 2016 г. За неизпълнение на задължението да хармонизира своето законодателство в срок срещу България е открита процедура за нарушение, която към момента се намира на етап мотивирано становище – последният етап на досъдебната фаза по чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз преди сезирането на Съда на ЕС. От своя страна, вносителят и представителите на Министерския съвет заявиха, че предложеният Законопроект коректно транспонира Директива 2014/23/ЕС.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 2 гласа „за” и 4 гласа „въздържал се” на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.“
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Това беше седмият доклад от десет такива, разпределени на десет комисии. Нямаме доклади от Комисията по икономическа политика и туризъм, от Комисията по бюджет и финанси и от Комисията по културата и медиите.
Процедура – заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По време на обсъждането на Законопроекта за концесиите в ресорните комисии на Народното събрание стана ясно, че една част от колегите, вносители на Законопроекта, не познават неговото съдържание, както и мотивите към него. В този смисъл те се обявиха като съвносители на Законопроекта.
Моето предложение е конкретно за министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чиято политика се основава на този Законопроект – да го поканим да присъства по време на дебатите за обсъждане на Законопроекта тук, в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.
Ще вляза във връзка с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е първият много сериозен Законопроект, който Четиридесет и четвъртото народно събрание има да обсъжда. За съжаление, обсъжданията не са на необходимото ниво. Законопроектът беше внесен на 30 май 2017 г. след обяд в Деловодството на Народното събрание, а няколко часа по-късно разгледан от Правната комисия, без членовете й да имат въобще време да се запознаят с него, нито с Директивата, която той би трябвало да транспонира. (Шум и реплики.) Естествено, това е Законопроект, който има своята парламентарна история, и аз разбирам, че много от колегите го познават и от предишно Народно събрание. Но това не извинява факта, че всички би трябвало да го гледаме достатъчно подробно, защото той засяга огромна част от българската икономика, от остатъка на българското богатство.
Странно е именно и това, че в миналия парламент същият Законопроект беше внесен от Министерския съвет. Беше гласуван от пленарната зала и сега, при същия Законопроект и практически почти същия Министерски съвет, той е внесен от група народни представители. Няма ясна политическа отговорност зад този Законопроект.
В комисиите присъстваха директори на дирекция от Министерския съвет. Нашите уважения към тях и тяхната работа, но те не са политическите лица, които могат да дадат гръб. И днес тази тенденция на размиване и на бягство от политическа отговорност продължава. Уверявам Ви, колеги, нямаше нужда от триковете за броене на хората в залата. Не сме имали никакво намерение да спрем този дебат, нито да го предотвратим, ние сме готови за него. Преброихте ни в залата, за да може да излезете и да си вършите по-важна работа – сигурно имате такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви по Законопроекта.
КРУМ ЗАРКОВ: Но не е това начинът да се преглежда нещо, в което са заложени срокове с десетки години напред.
И минавам наистина към Законопроекта. Твърди се, че със Законопроекта се бърза и е необходим, защото транспонира Директива на Европейския парламент, която сме закъснели да въведем в нашето законодателство и заради която ни грози наказателна процедура, евентуално дело пред съда в Люксембург. Това е така – действително закъсняваме, действително такава процедура е в ход, но тя е в ход, защото съответната Директива трябваше да бъде транспонирана април месец миналата година. Ние сме в закъснение с повече от година. Не знам защо една или две седмици повече за обсъждания щяха да наклонят везните много в една или друга посока. И нека да погледнем дали наистина този Законопроект привежда съответната директива. Директива 2014/23 на Европейския парламент и на Съвета…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Зарков, извинявайте, за момент само.
Моля народните представители да заемат местата си в залата.
КРУМ ЗАРКОВ: Може ли да продължа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изчакваме да се заемат местата. (Шум и реплики.) Благодаря Ви.
Продължете, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Директива 2014/23 на Европейския парламент и на Съвета, която е, между другото, от далечната вече 2014 г., трябва да бъде приведена и ние бихме подкрепили законовите разпоредби, които ще спестят на България унижение и много пари, още повече в навечерието на българското председателство. Но тя засяга два вида концесии: за строителство и за възлагане на услуги, докато Законопроектът за концесиите, предложен от вносителите, засяга и трети вид: възлагане на концесия за ползване на обекти – публична държавна или публична общинска собственост. Член 1, ал. 2, чл. 6, ал. 2 и т. 3 на този Законопроект засягат обхват, отиващ далеч, отвъд съответната директива.
Нещо повече, Директивата на Европейския съюз експлицитно изключва от своето действие този тип концесии. Цитирам: „Не следва да се разглеждат като концесии по смисъла на настоящата Директива договори, които имат за предмет правото на даден икономически оператор да експлоатира определени обекти или ресурси, които са публична собственост, като земя или всяка публична собственост, по-специално в сектора на морските или вътрешни пристанища или летищния сектор.“ Огромна част от тази Директива е въведена в този Законопроект, друг въпрос е дали е въведена правилно, но Законопроектът не е за Директивата. Той е за концесии за отдаване на ползване, и там се крие според нас неговата основна слабост.
Сроковете. Нека да видим дали тази Директива е приведена правилно в българското законодателство чрез този Законопроект в един много чувствителен за всички, знаете, въпрос, а именно за колко време държавата ни може да отдаде за ползване или за строителство, или за услуги своя собственост на частен оператор. Това е уредено в чл. 34 на Закона, който би трябвало да привежда в българското законодателство чл. 18 от Директивата.
Не знам дали сте имали време да се запознаете с тази Директива, защото Законопроектът дойде на Вашите банки доста бързо, но нека да видим чл. 18. Член 34 на Законопроекта преписва дословно чл. 18 от Директивата, с изключение на едно изречение. Изречението, което не е намерило място в Законопроекта, е: „Срокът на концесиите е ограничен.“ Това изречение не е влязло в този Законопроект.
Казвате, че предишният Законопроект за концесиите беше лош. Той е такъв и ние сме готови да го преразгледаме в светлината и на европейското законодателство. Но ако имаше едно достойнство онзи Закон, то е, че фиксираше горен праг на концесиите до 35 години. Сега този праг го няма. Предвидени са – и това ще стане обект на дебат, сигурен съм – гаранции, с които да се ограничи срокът, но те съвсем не са достатъчни. Решението на Народното събрание за срок, който може да отиде и до хиляда години, е всъщност, дами и господа народни представители, решение на мнозинството.
Не на последно място по важност е, че върху този Законопроект има наложено президентско вето, върху същия този Законопроект. И да, то не обвързва тази легислатура, но това не го прави несъществуващо. Ветото е някак си така, отхвърлено с лека ръка – било конюнктурно, било политически. Не знам как го определяте това вето, но то е конституционно пълномощие на президента на републиката. И фактът, че не само не го приемате, но не го и обсъждате, няма нито дума в самите мотиви или в обсъжданията по комисиите по това вето, ни кара да мислим, че неговите аргументи трудно могат да бъдат оборени.
И не само това. Нали бързаме? Моля защитниците и вносителите на този Законопроект да вземат отношение по съответното вето най-малкото защото президентската институция трябва да чуе Вашите аргументи срещу ветото, иначе би трябвало да го повтори, тъй като нищо от Законопроекта не се е променило и не виждам защо президентството ще промени отношението си към него.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Кажете му да го повтори.
КРУМ ЗАРКОВ: И накрая, доста неприятно и вредно за България като цяло е, когато внасяме Законопроект, който очевидно е нелицеприятен дори за самото правителство, което с половин уста го защитава, да се оправдаваме с Брюксел. Тази техника – че, видите ли, ние правим нещо лошо, но това е, защото Брюксел го иска, води до растящ евроскептицизъм, води до сриване на доверието не само в българските, но и в европейските институции.
Директивата – да, Законопроекта Ви – не! (Ръкопляскания от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Ще приключим процедурата с господин Зарков и тогава ще обявя почивка.
Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Зарков, ще започна отзад-напред.
Никой не се извинява с Брюксел и не казва, че прилагаме нещо лошо, защото Брюксел бил казал така. Точно обратното: смятаме, че тази Директива, която се прилага в момента, е най-високият стандарт по отношение на този вид правоотношения.
Изцяло подкрепяме високите европейски изисквания за публичност, прозрачност и гарантирана състезателност в тези процедури. Изцяло подкрепяме и интеграцията на българския пазар, условно казано, на концесии, с европейския пазар. Подкрепяме да се отвори възможността, първо, и европейски оператори на услуги да могат да участват в състезанието и да подобряват параметрите, както и в Европа да знаят какво става в България по отношение на концесионирането.
За кратко време ще се опитам бързо да отговоря на всичките Ви въпроси.
Третият вид концесия също е положителен факт и елемент, тоест благо, а не проблем. Да, не се изисква от Директивата, но какъв е проблемът този по-висок стандарт да се отнесе и по отношение на концесиите за ползване? Какво, да ги оставим отделно при един съответно по-нисък режим на изисквания ли?! При това, режимът тук става единен. При това нашата Конституция ни задължава този вид ползвания да е с концесия, нашата Конституция ни задължава за това.
По отношение на интерпретацията Ви за сроковете. Колега, сега е 35 години, но плюс възможност за удължаване на срока с една трета, тоест общият срок пак става 50 години. Срокът е ограничен и е ограничен от старта на процедурата, от момента, в който заявителят каже: „Искам да открия концесия“, той дава фиксиран, ограничен срок. И този срок в състезанието може да пада, но не може да се увеличава. Това е особеният смисъл на механизма срокът да се отнесе като състезателен елемент. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Извинявайте за просрочието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Други реплики?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Зарков, понеже започнахте с това, че, виждате ли, Законът бил прибързан, че сега буквално за една-две седмици трябвало да го изгледаме, казахте и за Директивата и кога е приета, и срока, в който трябваше да транспонираме тази Директива. Всъщност процедурата по приемането на този Законопроект е започнала в края на 2014 г., месец септември или октомври, цялата процедура през Министерския съвет, през две гледания в Народно събрание, през всичките комисии и сега продължаваме по темата.
Прави ми впечатление, че Вие, вместо да помолите своите колеги да се подготвят, защото виждам, че добре сте се подготвили по Законопроекта за последните две седмици, някак си не отива, щом Вие сте могли да го направите, може би и другите Ваши колеги са могли да го направят за тези една-две седмици, за които Вие казахте.
Що се отнася до Директивата и президентското вето. Разбира се, Директивата дава общата насока на това какво трябва да транспонираме, но ние, разбира се, сме надградили над това, което има като изискване. Ще Ви дам пример: в Директивата не се изисква, няма изрично изискване винаги строителният или финансовият риск да бъдат за икономическия оператор, но ние сме го включили да бъде така. Мога да дам още много други такива примери, които надграждат това, което имаме като изискване, защото все пак имаме традиции в, за съжаление, макар не толкова развита институцията на концесията, но имаме и свои традиции, и на база и на обществените очаквания сме се съобразили и с тях.
Не може винаги да казваме, че е само защото има Директива. Оправданието, видите ли, че приемаме този Законопроект само заради Директивата, е абсолютно невярно. Този Законопроект се приема и се надявам да бъде приет, защото регламентира много важни обществено-икономически отношения в полза на обществото. Не трябва да се спекулира с темата, че само заради Директивата се налагало неговото приемане. Благодаря Ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господа репликиращи, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Ненков, именно защото имаме традиции и тези традиции не са никак добри, гледаме този Закон по този начин.
Уважаеми господин Кирилов, Директивата изключва този вид концесии не защото не им се занимава с тях, а защото зад този тип отдаване за ползване, често се крие един доста по-прост и обикновен договор за отдаване под наем. Това е голям проблем. Погледнато през тази перспектива, той не касае чл. 18 от Конституцията, който Вие имплицитно споменахте. Не може да бъде достатъчна гаранция за срока състезателният елемент, защото за най-важните и най-дългосрочни концесии много често кандидатът за концесионер е само един!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Така е било и при Вас.
КРУМ ЗАРКОВ: Тогава отиваме на пряко договаряне.
Не виждам защо, ще го предложим между първо и второ четене, ако Законопроектът все пак бъде приет на първо четене, не виждам защо трябва да се сложи горната граница – защо бягате от нея? Нека продължим този дебат, няма да го принизяваме. Моите колеги са достатъчно добре подготвени и всеки един от тях в своя сектор ще има възможност да каже защо този Закон няма да помогне за развитието на българската икономика, но може да е последният удар по нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Обявявам 30 минути почивка до 12,10 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля да заемете местата си – продължаваме с изказванията по Закона за концесиите.
За изказване – господин Ахмедов, от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, господин Ахмедов.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложеният Проект на Закон за концесиите урежда основните принципи и правила, свързани с подготовката, провеждането и приключването на процедурите, също така изпълнението и контрола по концесионните договори, както и необходимите действия по планирането им.
С Проекта за нов Закон се уреждат изискванията на Директивата на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесии като се отчита спецификата на националното законодателство и на традиционните за него решения относно концесиите, публично-частното партньорство, управлението, респективно и разпореждането с държавна и общинска собственост, практиката и досегашният опит в областта на концесиите.
С приемането на новия Закон ще бъдат отменени действащите Закон за концесиите и Законът за публично-частното партньорство и ще бъдат изменени законите, съдържащи разпоредби, свързани с концесиите с цел синхронизиране изпълнението на новия Закон.
В мотивите към Законопроекта се посочва, че понастоящем има слабости заради наложилата се практика на концесия да се предоставят или природни ресурси, или инфраструктурни обекти, като до момента не е предоставена нито една концесия за строителство на значими инфраструктурни обекти, което според вносителите означава, че институтът на концесията не се използва ефективно, с което ние от ДПС сме съгласни.
Споделяме необходимостта от въвеждането на нов подход при регламентирането на обществените отношения, свързани с предоставянето, изпълнението, изменението и прекратяването на концесиите с цел защита на обществения интерес. В Законопроекта не е провъзгласен принципът на оперативна самостоятелност на публичните органи, което е признато в чл. 2 от Директивата и което налага принципът да залегне и в новия Закон.
Необходимо е да се разграничат и предефинират дейностите и функциите на органите на централната и на местната власт.
Предвиденият нов модел на процедурите създава възможност за пряк контакт между администрация и участник, което създава условия за корупция. Следва да бъдат предвидени мерки за защита в този аспект.
По отношение на сроковете на концесии за строителство и услуги коригираният срок е достатъчен. За дългите концесии, националните и общинските, те трябва да бъдат одобрени от съответния представителен орган, като е разписан максимален срок само за концесии за ползване. Липсата на единен механизъм при определяне на концесионните срокове противоречи на принципната необходимост от обща регулация и условия за възлагане. При концесии за минерални води липсват изисквания за точно определяне на документите, които се подават по процедурата. Липсват и правила за спазване на документите от концесионната процедура за определен срок. И двата пропуска будят сериозно притеснение.
С бъдещия Закон се нарушават правата на общините, защото с него се намалява процентът на концесионното заплащане, който общините могат да получат от държавата за концесия на държавни води на тяхна територия. От минимум 30%, размерът е намален на 30%.
Споделяме становището на Националното сдружение на общините в Република България, че процентът на концесионното възнаграждение, който се предоставя на общините трябва да се повиши, защото това ще позволи по-добро поддържане на прилежащата инфраструктура и ще стимулира бизнеса. За много общини минералните извори са единствен фактор за растеж и развитие на местния туризъм.
Впечатление прави, че еднакви по съдържание разпоредби от европейското законодателство са възприети различно в Проекта. Визирам основанията за отстраняване на икономическия оператор от процедурата за отстраняване на концесионер, разписани в чл. 60 от Проекта. Освен това въведените критерии за отстраняване са твърде общи, което може да доведе до административен произвол.
Ние от Движението за права и свободи считаме, че приемането на Закона следва да бъде обвързано с отстраняването на посочените, макар и неизчерпателно, слабости и несъответствия, защото не подлежи на съмнение фактът, че този Закон следва да създава гаранции за равнопоставеност и контрол при изпълнение и да предвижда общи критерии за участие в концесионните процедури, независимо от собствеността – държавна или общинска. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ахмедов.
Реплики към изказването на господин Ахмедов? Не виждам.
Преминаваме към изказването на господин Христов от парламентарната група на партия „Воля“.
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няма как да не кажа от мое име и от името на колегите ни от партия „Воля“ нашето задоволство от това, че най-накрая видяхме, че в Четиридесет и четвъртото народно събрание може да се работи бързо, организирано и въпреки външния натиск да се следва един курс, който е заложен от управляващото мнозинство.
За съжаление обаче това не се забелязва във връзка със закон за пенсии от 300 лв., във връзка със закон за увеличаване на работните заплати на учителите, на полицаите, на лекарите, а това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Христов, моля по същество!
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Това се прави във връзка точно със Закона за концесията – един Закон, който дава сериозно основание да се съмняваме, че няма да бъде използван за лобистки интереси; един Закон, срещу който остро се изказаха не една неправителствени организации, срещу който се изказа и голяма част от обществото, голяма част от колегите в залата и не на последно място – срещу който се изказа и президентът на Републиката.
Стана ясно и при разглеждането в Комисия, че на мотивите на президента не е обърнато особено внимание, въпреки че аз считам, че до голяма степен сме длъжни да им обърнем внимание, най-малкото заради факта, че след като господин президентът веднъж е наложил вето с определени доводи и ние пък, от друга страна, бързаме този Закон да го гласуваме на първо и на второ четене, ако ние наистина бързаме, по всяка вероятност господин Президентът ще наложи ново вето, така че това ще ни отдалечи още повече от заветната дата, която сме си заложили и която е все пак условна – 15 юни, както стана ясно в Комисията на господин Кирилов.
Много се притеснявам, че следващото, което ще ни се наложи да гласуваме тук, е удължаването на концесия на някой стратегически концесионер за 50, а защо не и за 100 години? И така, и така сме набрали инерция, искрено се надявам да не се наложи да приемаме законите на пакет, както се случва с този – за два дни минава през шест или седем комисии, за четири дни влиза в пленарна зала. Защо да не направим едни пакети от по пет закона, които са интересни и стратегически за управляващото мнозинство, да ги гласуваме за един месец и после да се разпуснем и да си черпим благата от свършения труд? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Реплики? Не виждам реплики към изказването на господин Христов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „Обединени патриоти“ ще подкрепят така внесения вариант на Законопроекта. Какви са нашите мотиви?
На първо място, този вариант на Законопроекта, макар и с малко като брой промени, за нас качествено променят текста, който беше внесен първоначално от Министерския съвет, отразява до голяма степен възраженията, които имахме в първото гледане на този Законопроект, когато вносител беше Министерският съвет, отразява, в интерес на истината, голяма част от възраженията на опозицията сега в пленарната зала, включително и в една част от разпоредбите, съобразяват и част от мотивите, доколкото ги има в президентското вето, наложено обаче – подчертавам тук, по друг Законопроект. Гледаме два различни законопроекта, с различно съдържание, и това различно съдържание за мен поне е съществено.
На първо място, в чл. 13 на този Законопроект се подчертава, че при запазена концесия, тоест това е концесия, която се изпълнява по програми за създаване на защитени работни места на хора с увреждания или хора в неравностойно положение. Концесионерът на такава концесия може да бъде само икономически оператор, при условие че най-малко 70 на сто от неговите работници или служители са такива хора с увреждания, или хора в неравностойно положение.
В предходния вариант това бяха 30%, което създаваше вече основателни съмнения за възможни злоупотреби, особено когато концедент е община и когато се изпълняват концесии, чийто обект не предполага голям числен състав на концедента. Много лесно беше примерно от едни 20 работници или служители, 7 от тях да бъдат назначени дори с чисто формални трудови договори и от тук нататък този концедент да се ползва с всички привилегии, с които се ползват концедентите на запазени концесии, предвидени в този Законопроект. Така че смятам, че в това отношение това е една еволюционна промяна, които са възприели колегите от ГЕРБ, за което ги поздравявам.
На следващо място, в чл. 22 се предвижда императивно, а не диспозитивно участие на публичния съдружник, когато имаме публично-частно дружество, в управлението на това дружество. По този начин според мен много по-добре ще бъдат гарантирани именно обществените интереси, а не само с диспозитивната възможност, каквато беше по първоначалния проект на Министерския съвет.
Абсолютно можем да кажем, че и промяната в ал. 7 на този законов текст, също защитава обществения интерес, а именно предоставените права върху недвижими имоти, които са предмет на непарична вноска от публичния сътрудник – отново говорим за публично-частно дружество тук, се смятат за предоставени до прекратяване на дружеството и не могат да бъдат обект на разпоредителни действия от страна на публично-частното дружество. Това е възможност и правило, което не беше установено и определено при предходния вариант, внесен от Министерския съвет. Смятаме, че по този начин безспорно се охранява общественият интерес, за който чухме доста критики как едва ли не в този закон по никакъв начин не е защитен и не е съхранен.
Съществена е промяната, която се открива в чл. 33, ал. 2 от Законопроекта. Там имаме отново една императивна норма, която разпорежда, че при концесия за строителство и при концесия за услуги, концесионно възнаграждение се предвижда. В предходния вариант на Законопроекта, концесионното възнаграждение можеше да се предвиди, тоест можехме да имаме концесии, в които изобщо нямахме концесионно възнаграждение. При този вариант концесионно възнаграждение задължително следва да има и това следва точно от този императивен запис на нормата.
В чл. 34, който може би е един от най-дискутираните текстове, свързан със случаите на концесии, които са със и над 35 години срок, също имаме въведени императивни норми, които задължително ни казват, че когато имаме такъв максимален срок на концесия и става въпрос за концесия, при която концедент е държавата, съответен министър по-точно, следвайки новите записи в Закона за концесиите, решението за концесия се открива задължително след решение на Народното събрание. Факултативната възможност, която съществуваше в предходния вариант, тук се превръща в императивна и при всички положение при такива концесии решението се взима от висшия законодателен орган на страната, което, смятам, че е добро разрешение, предвид факта, че България е република с парламентарно управление. Редно е в такива случаи да имаме задължително решение на Народното събрание. По същия начин стоят нещата и с общинските концесии, където имаме дори двоен контрол – веднъж, когато концесията е над 20 години, трябва да имаме решение на Общинския съвет, отново императивно въведено, и, втори път, трябва да имаме и решение, когато е над 35 години една общинска концесия, на Народното събрание, с което също се охранява общественият интерес.
В чл. 64 също смятам, че се прави съществена промяна, като при концесиите без трансграничен интерес, концедентът задължително определя като условие за участие изисквания към професионалните и техническите способности на кандидатите или участниците или към тяхното финансово-икономическо състояние.
Този текст в предходния вариант беше като една възможност, тоест при концесиите без трансграничен интерес изобщо да нямаме условия нито към професионални или технически способности на кандидатите, нито към тяхното финансово-икономическо състояние. С новата редакция на текста това става абсолютно задължително.
Смятам, че в максимална степен тези изменения са законосъобразни, целесъобразни и защитават изцяло интересите на държавата и на обществото. Разбира се, Законопроектът, както всеки законопроект, се нуждае и от някои допълнителни редакции на текстовете. Ние си запазваме правото да направим подобни предложения между първо и второ четене. Още сега мога да кажа, че ще направим редакция по отношение на сключените до влизане в сила на този Закон концесионни договори по отношение на възможността да се удължават и ще предложим, че в този случай сключените концесионни договори до влизане в сила на този Закон запазват действието си за договорения срок без право на удължаваме. Това смятаме, че е редно и логично в този случай – да не се пренася възможността да се удължават сключени по един стар ред доста, даже бих казал, много различен от този, който се установява със сега предложения Законопроект за концесиите.
Ще направим, разбира се, и други предложения за промени, но като цяло с тези направени изменения и допълнения, с които накратко Ви запознах, ние ще подкрепим този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Заповядайте за реплика, господин Сливенски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Митев, изслушах внимателно Вашето изказване. Вие вероятно сте намерили мотиви в този Законопроект да го подкрепите, тоест в рамките на това Народно събрание да окажете помощ на колегите от ГЕРБ за приемането на Законопроекта.
Само че от изказването на вносителите аз разбрах, че това е същият Законопроект, който шест месеца е обсъждан в обществото, преди това още шест месеца – в Министерския съвет, преди това още няколко месеца – по комисии, и с това беше обяснено бързото приемане в рамките на 6 – 7 дни в сегашното Народно събрание. А Вие твърдите, че това е нов, коренно различен законопроект от този, който е върнал президентът.
Въпросът ми към Вас е: ние гледаме този Закон, който е обсъждан няколко десетки месеци в обществото, в Министерския съвет и в комисиите, или гледаме друг закон, който Вие сте прочел, и виждате съвсем друг закон. Защото това, което аз съм прочел и това, което аз съм видял, е, че това е същият Закон, даже несъобразен с мотивите на президента.
Въпросът ми към Вас е: Вие същия Закон ли четете, същия Закон ли ще подкрепите, или има някакво раздвоение на позицията? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Свиленски.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Безспорно такъв закон е нужен на страната, но не и във вида, в който се предлага. Лично аз съм гледал господин Митев в телевизионни предавания на една телевизия, когато той е бил недоволен от този Закон. И сега съм изненадан, че ние, като народни представители, които трябва да защитаваме позицията на държавата и на обществото, той не е обърнал внимание на философията на внесения Закон, а именно, че е насочен към защита на частния интерес и на концесионера. Концесии от този тип по-скоро ни връщат към Африка от средата на миналия век. Ние се превръщаме в донор на ресурси и на суровини. Къде тук е принадената стойност на тези суровини и ресурси? Къде са разкритите работни места, които за нас като държава тук ще бъдат от полза?
Това е философия, която трябва да бъде променена и обърната към обществото, господин Митев. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байчев.
Господин Костадинов – за трета реплика.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Митев! Моята реплика е по повод дефинирането на публичния интерес по начина, по който го поставихте, и Вашето лежерно и позитивно отношение към конкретни текстове от Закона.
Репликата ми се състои в един цитат –. 8 юли 2016 г.: „Това е вреден за България закон. Кабинетът да си върне 85 хил. лв., които е дал на адвокатската кантора за изготвянето му, и да ги дари за животоспасяващи операции. Концесията е инструмент на колониалното завладяване на света. Концесията е ограбване, експлоатиране на суровините и богатствата на една държава от друга. Вече 11 години пледираме за прекратяване на вече съществуващите концесии. Те нанесоха милиардни щети на нашата държава.“
Господин Митев, това е водещото изказване на лидер на Вашата формация в момента. Вие изразихте Ваше лично мнение или това е официалната позиция на Вашата парламентарна група? И кое поражда тази разлика като позиция от 8 юли 2016 г. и сега? Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
За дуплика – господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
По реда на зададените реплики.
Уважаеми господин Свиленски, това е Законопроектът, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители, не е законопроектът на Министерския съвет.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Тоест това е друг закон?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да, това е друг закон. Това е не е законопроектът на Министерския съвет. И ако седнете да четете текст по текст… (Реплики от „БСП за България“.) Какво правят вносителите ще си зададете въпрос към вносителите, аз не съм вносител на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за ред в залата!
ХРИСТИАН МИТЕВ: Що се отнася до репликата на господин Байчев.
Господин Байчев, това, което съм имал като позиции, аз съм ги изразявал и в Правна комисия при гледането на първия Законопроект, вариант на Министерския съвет, с колегата Емил Димитров – Ревизоро, и трябва да Ви кажа, че тогава, в интерес на истината, Вашите колеги от БСП на повечето обсъждания ги нямаше. Ако така ревностно си правите справки, можете да видите на второ четене на Закона за концесиите кой е единственият, който е вземал някакво отношение по този Закон изобщо. Не е от Вашата група, не е представител на БСП.
По отношение на последната реплика и този цитат, аз смятам, първо, че този цитат се отнася до предходния вариант. Така беше и цитиран. Това е текстът, който е с вносител Министерският съвет. Аз неслучайно си направих труда да прочета промените, които, пак казвам, са малко на брой, но като качество на съдържание са коренно различни от това, което беше внесено от Министерския съвет. И променят философията на Закона. За съжаление, в краткото време на дуплика, нямам време да изнасям лекции защо се променя философията, каква е разликата между диспозитивна и императивна норма и какво е въвеждане на задължение.
Що се отнася като цяло в духа на репликите и смисъла им, във философията на Вашите реплики аз оставам с впечатление, че едва ли не досега не сме имали закони за концесиите. Ако се върна назад във времето, сега действащият Закон за концесиите с всичките му недостатъци и с всичките му недъзи е приеман по времето, когато Вие управлявахте, заедно с НДСВ и с ДПС. Благодаря.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Точно така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
За изказване – госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност предметът на Законопроекта, зад големия дебат, в това число на Комисия, не знам защо и от представителите на Министерския съвет, шумно се говори за директивата и за концесиите за строителство и концесии за услуга, които са предмет на чл. 1, ал. 1. Но там днес за първи път господин Кирилов сподели, в ал. 2 е записано, че този Законопроект урежда условията и реда за възлагане на концесии за ползване на обекти публична държавна и публична общинска собственост, тоест ние вкарваме всичко. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
По чл. 2, колеги, това, което мен ме притеснява, за да вземем информирано решение и да бъдем на нивото на отговорността като законодатели, в чл. 2, ал. 4 е записана есенцията на Законопроекта: икономическата ефективност при управлението на публичната собственост. И може би още по-доразвито – икономическата ефективност при определянето на собствеността в защита интересите на гражданите и на обществото.
Сигурно няма тук някой, който да не мисли, че става въпрос за българските национални интереси – и за строителството, и за услугите, които ще се възлагат на концесия. Ако ще се възлагат, да, има устройствен характер, но и за българския национален интерес, който касае публичната и държавна собственост.
Смятам, че седемте колеги, които са подписали този Законопроект, са големи смелчаги, изключително смели – да поемат отговорност пред нас като законодатели, които безспорно ще се включим на второ четене, и пред целия български народ да кажат: Ние тук сме героите и предлагаме най-хубавия Закон за концесиите като публичност, откритост, регистър и други неща. Но има няколко въпроса, колеги, които стоят.
Ние не направихме дискусия, аз казах и в Комисията, ще го кажа и сега: какъв ще бъде режимът по отношение на публичната собственост, по отношение на съществуващите 400 до 500 договорени концесии за находища занапред, те ще влязат ли в този режим да се удължават срокове и да стават вечни концесии? В това число и за тези 67 концесии, които са придобити от приватизационни сделки? Или те ще бъдат оставени да изтече срокът по стария Законопроект и ще влезем изцяло занапред с този Законопроект в действие, тъй като те, безспорно, са предмет и на други законопроекти? Самият Закон за концесиите кореспондира с около 29 законопроекта и фактически той навлиза много надълбоко в икономическия интерес на страната.
Стои още един въпрос. Аз съм голям привърженик на публично-частните партньорства. Смятам, че в съвременна България това е един от въпросите, с който може да се създават, чрез дефиниране на публичния интерес да се търси и партньор. Но в този Законопроект ние не равнопоставяме публичния концедент, ние го слагаме на долното качество и слагаме за водещ частния. Равнопоставеността на двамата съдружници в този Законопроект липсва. Тук има накланяне на едната страна и няма спор – Вие сте представители на дясната група и можете в управлението на частната собственост, на публичния интерес, да наклоните повече към частния интерес.
Трето, стои още един въпрос: в Директивата 2014/23 на Европейския съюз е възприето правилото за ограничаване срока на концесиите. Ние казваме: до определен срок и даваме по-широк марш с възможности – да, на органите по вертикала – дали общински съвет, Министерски съвет, Народно събрание, да се увеличава този срок.
Пак ще кажа, концесиите, които досега са сложени, ще стане ли бързата процедура за тези 400, 500, които по същество не са в полза на българския обществен интерес? Прав беше Волен Сидеров в предишните си свои изказвания – част от доброволното сдаване на суверенитета на държавата, е да дадеш националното богатство да се управлява за минимални стотинки. През месеците октомври, ноември сигурно ще дойдем на дебата за държавния бюджет. Когато дойдем на дебата за държавния бюджет, ще видим графата – колко вземаме от концесиите? Сигурно ще питаме министъра какво занапред, в следващата година, по-добро ще дойде от концесиите? Това е нормално да бъде поставено като въпрос.
Уважаеми колеги, няма как да не се спра и на този въпрос: в чл. 17 Законът размества отношенията в местното самоуправление, които много ясно са дефинирани. Когато става въпрос за общинска собственост, там на ход е общинският съвет. Общественият интерес е на общинския съвет, тоест обществен интерес на гражданите, на собствеността. Кое Ви кара да сложите кмета? Вие се намесвате в разместване на принципите на местното самоуправление. Изважда се, че концедент става кметът и общинският съвет. Това е грубо нарушение на самия устройствен закон, който е основен за функциониране на местното самоуправление.
Тези въпроси, които в момента ни ангажират, стоят отворени – с голямата промяна, която едва ли не е направена в Закона на Министерския съвет, казвам, са смелчаците – седем човека, и се крием зад европейската директива.
Гражданите на България искат да знаят: ние отговорни ли сме като хора? Публичният, големият интерес за богатството на отечеството по ал. 2, който се управлява, означава ли, че ще дефинираме по-нататък вечните концесии? Този Законопроект прави ли отношенията – по отношение на строителството – да, на услугите – да, но на публичната и общинската собственост може би с много по-задълбочен дебат. Затова ние искахме и сигурно ще дойде време да поискаме дебати в залата по концесиите в отделните направления – до каква степен те се ползват ефективно? Дори в момента, в който гледахме Законопроекта, се разпореди да бъде прекратен договорът за Оброчище – временен договор за Оброчище. Това са съображенията, които ме карат да гласувам против Законопроекта.
Моля Ви за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Удължете времето на всички групи.
Реплики? Не виждам реплики.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! България освен своята политическа, културна, каквато и да е друга най-нова история – приватизационна, разбира се, има и своята, за съжаление, концесионна история в най-новото си време, когато, смея да кажа, че е записала най-срамните страници в последните 30 години.
Всички, които са наблюдавали отблизо работата на Четиридесет и третото народно събрание си спомнят, че броени минути преди да завърши, много набързо беше гласуван върнатият от президента Закон.
Тогава оправданието беше, че под заплаха от транспониране на приложимото европейско законодателство това трябва да стане. Това е така, но предложеният Законопроект, уважаеми вносители, има несъответствие с приложимата директива.
Бих си позволил накратко в пет точки да обоснова как виждате Вие благото от концесиите, не че това е порочна дума, но съдържателна. Тук виждаме нещо друго.
Между другото, госпожо Председател, уважаеми колеги, редно е да уточним кой е вносителят, защото на съвместно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по енергетика представителите на Министерския съвет заявиха пред двете комисии, че те не са гледали този Закон, че изхожда от господин Данаил Кирилов. Ние повярвахме на господин Кирилов, че Министерският съвет внася Закона, който е изработил, но нека текущо да уточним това – важно е все пак.
Първият сериозен порок на Законопроекта за концесиите е фактът, че същият ограничава принципа на публичност. В директивата това е водещият принцип. Тази Директива създава задължения за държавите членки да възлагат концесиите при спазване на принципа за публичност. Както казах, Законопроектът предвижда принципът за прозрачност да бъде ограничен.
Законопроектът за концесиите не дава ограничение и ясни правила в кои случаи със закон може да се ограничи прозрачността. Това означава ли, колеги, че в конкретния случай Народното събрание адхок може да избере за конкретна концесия или за определен тип концесии да ограничи принципа за прозрачност. Текстът, с който се ограничава прозрачността, смятам за изключително критичен.
Вторият сериозен порок на Законопроекта е, че ограничава принципа на местното самоуправление. Някои колеги казаха няколко думи по този въпрос.
Ще се върна отново към условията на Директивата. Приложимата европейска директива изрично указва, че се признава принципът на оперативна самостоятелност на местните органи. Това е много ясен текст и европейски принцип. Но Законопроектът дава възможност на държавата да влияе на органите на местното самоуправление относно условията, при които се възлага концесията, имайте го предвид. Това са случаите, при които общинските концесии за възлагане на строителство или услуги са със срок по-дълъг от 35 години. В тези случаи при откриването на процедурата за възлагане на концесията е необходимо, забележете, решение на Народното събрание. Забравихме ли текста на чл. 2 от Конституцията на Република България, в който: „Република България е единна държава с местно самоуправление. …“? Според мен сме го забравили. Самата Конституция определя, че общината има право на собственост, респективно, да се използва в интерес на местната общност.
Кой е върховният орган по отношение на местното самоуправление? Колеги, това е общинският съвет, а с така предложения Законопроект Вие създавате предпоставки за пряко влияние на Народното събрание – друг тип власт, в самостоятелността на общините, и правото на общините да се управляват и разпореждат със собствения си ресурс.
На трето място, Законопроектът създава възможност за вечни концесии без ограничение на срока на концесията. Всъщност, първо, Законопроектът определя, че максималният срок за концесия е 35 години. Това е вярно. Този условно поставен срок може обаче да бъде преодолян след решение пак на нас, на Народното събрание, като няма посочен максимален срок за представяне на концесията. Тоест Народното събрание може да реши 200 или 300 години.
Посоченото означава, че парламентарното мнозинство може да даде зелена светлина на един-единствен икономически оператор да се възползва от публично имущество, от публични капитали и активи, без значение държавни или общински са те, за неоправдано продължителен срок. Смятам, че няма разумен човек в тази зала, който да подкрепи това. Това е реална предпоставка, извинявайте, за злоупотреби и даване на концесии на приближени икономически кръгове, които да бъдат облагодетелствани за сметка на държавата и за сметка на местната общност.
Бих казал, че това дори не е родово-феодална, а родово- племенна поправка, защото ние си познаваме добре държавата, познаваме си и традициите, и маниерите, и е излишно да се убеждаваме в това.
На четвърто място, изключително притеснителен и в разрез с правовата държава е начинът на формулиране на публичните органи, които възлагат концесиите. Колеги, Министерският съвет вече няма да е основният държавен орган, който възлага концесиите, а съответният министър, в чиято отраслова компетентност попада предметът на концесията.
Даването на правомощията на едноличен орган на власт не Ви ли светва някаква червена лампа? Министерският съвет е лишен вече от водеща позиция по възлагане на концесии, а нали това е органът, който ще балансира публичния интерес независимо кой е на власт и пряко ще защитава някакъв устойчив модел на развитие. Ситуацията при възлагането на общинските концесии не е по-различна.
За разлика от сега действащия Закон за концесиите, който, както и да го наречем – добър или лош, предлаганият Законопроект предвижда, че общинските концесии ще се възлагат след решение на кмета на общината. Точка по въпроса.
Предложението на чл. 17, ал. 3 от Законопроекта за концесиите противоречи на общия принцип – че управлението на общинското имущество се осъществява от общинския съвет. Тук има много колеги, които пряко са работили в общинска и местна власт.
В заключение – предложеният от Вас Законопроект има и други недъзи: създава се обоснована възможност за разделяне на концесии; не се поставят нито минимални, нито максимални условия за професионални или технически възможности като условия за допускане на участие в концесията; не се създават ясни правила при какви условия могат да бъдат възлагани концесии. Така верига хипермаркети няма проблем да кандидатства за концесията на летище София, четейки пряко този Закон, и няма да има колизия.
В заключение можем да кажем – Вие ще ме репликирате – че с предложения Законопроект за концесиите не се цели прозрачност и публичност, а лобизъм и корпоративни интереси; не се цели децентрализация на местната власт, а феодализация; не се гарантира националният интерес, а глобална приватизация; не се планира стратегия за конкурентни предимства и растеж, а път към колониален слугинаж.
Колко голяма трябва да бъде, уважаеми колеги, тази малка България, за да й посягаме още с този Закон?! Моля Ви, не забивайте поредния пирон в сандъка на изстрадалата ни Родина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За втора реплика господин Кирилов, трета господин Иванов.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, много противоречиви мисли се изказаха от тази трибуна с цялото ми уважение, господин Костадинов, хубаво някой Ви го е написал, обаче трябва да вникнете малко повече в това, което се изказвате. И ще ви кажа само две от нещата, които ми направиха най-яко впечатление, които си противоречат едно с друго.
Първо, казахте, че Вие сте прочели ветото на президента и че едва ли не се нарушава принципът на прозрачността и така нататък, а пък после казвате, видите ли, как Народното събрание ще се бърка в местната власт. Извинявам се, как тогава ще ограничаваме публичността и прозрачността при даването на такива концесии, особено за тези с по-дълъг срок над 35 години, при положение, че ще минават със санкция на Народното събрание? Ако има по-прозрачен орган в тази държава, заповядайте и кажете кой е той. Тука са всички парламентарни групи, било опозиция, било управляващи, всеки ще има възможност да се изказва дали е целесъобразно процедурата да започне или не. Няма по-прозрачно място от тази трибуна в държавата и обвиненията, че едва ли не има нарушаване на прозрачността, са абсолютно нелепи.
След това казвате така: могат да се ограничават – и това го казвате като упрек, броят на участниците в светлата концесия, в концесионната процедура, и то при положение, че има доста така разписано внимателно процедура, по която дава определени критерии кои фирми могат да участват и не могат да участват за съответната концесионна процедура според зависи от предмета на дейността. После казват обаче така: една верига хипермаркети ще може да участва в концесия за взимане на летище. Не, напротив, точно първото нещо, което казахте и всъщност е най-важното, е, че когато започва процедура, възложителят може да определи общи критерии какви компании какви икономически оператори ще са подходящи, за да могат да участват примерно да изграждат път. Това трябва да са компании, които са правили, имат опит с това нещо, имат ноу хау. Така че двете теории са абсолютно противоречащи си една на друга. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ненков.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Костадинов! Може би трябва да ви напомня, че в Закона за концесиите няма нищо лошо – нито в сегашния, нито в предишния според мен. Но според Вас може би има нещо лошо в предишния и се притеснявате по какъв начин ще прилагате новия. Сега ще Ви дам малко данни. Пристанищен терминал „Леспорт“ – договорът е сключен май месец 2005 година, от министър Николай Василев; фериботен терминал Силистра – договорът е сключен 2006 година, 30-годишен договор от министър Петър Мутафчиев; пристанищен терминал Свищов – договорът е сключен 2007 година от министър Петър Мутафчиев за срок 31 години; пристанище терминал Балчик договорът е сключен 2005 година със срок 25 години, министър Петър Мутафчиев; пристанищен терминал Оряхово – договорът е сключен 2007 година, 25 години, министър Петър Мутафчиев; пристанище терминал Сомовит, влязъл в сила 2009-та година, 22 годишен договор, министър Петър Мутафчиев, пристанищен терминал Никопол – договорът е сключен 2013 година, влязъл в сила на 2013 година, министър Данаил Папазов; пристанищен терминал Русе Запад, 35-годишен договор – и предишният договор беше 35-годишен, министър Данаил Папазов; пристанищен терминал Несебър, 35 годишен договор, министър Данаил Папазов.
Уважаеми колеги, за какво говорим? Това са само факти. Надявам се, че ще млъкнете и ще си понесете отговорността оттук нататък, а не да скачате и да говорите нелепости от Народното събрание. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
И нещо много важно искам да допълня: Български речен флот и Български морски флот кой ги продаде? Дори не са и на концесия! Кой ги продаде? Ето един въпрос от уважаемите колеги отляво! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Има ли трета реплика?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Костадинов! Две минути е много кратко време действително да се репликират всички лъжи и измислици, които произнесохте тук преди малко (възгласи „Еее!“ от БСП за България, ръкопляскания от ГЕРБ).
Ще почна с техническите изисквания – чл. 66 изчетете го, той е огромен текст, повече от две страници. Те са абсолютно задължителни за случаите, когато концесията е с трансграничен интерес. Направихме ги абсолютно задължителни в случаите, когато концесията е под критерия за трансграничен интерес. Така че навсякъде това е доминиращо изискване заедно с финансово икономическите показатели.
Много исках да мълча за концесиите за добив, но и Вие се плъзнахте по линията на вечните концесии. Подробно ще обясня и на вас, и на госпожа Дора Янкова, как се завладява мина за вечни времена, ще Ви обясня схемата в Оброчище и ще Ви питам: кога и в кой момента можете да пуснете някой друг концесионер там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря ви, господин Кирилов.
Господин Костадинов за дуплика.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ненков, господин Иванов, господин Кирилов! За разлика от Вас, аз съм категорично на мнение, че Вие като хора с висок парламентарен и богат опит сами си пишете нещата и те не са продукт на някакво външно влияние, за разлика от нас, както казахте. Също така Вие четете и разсъждавате много по-бързо от нас, но може би именно защото сте по-отдавна парламентаристи. Подкрепям, няма да се противя на това Ваше твърдение.
В същото време искам господин Иванов този дълъг списък, който изчете, ако може да го предостави като информация на всички народни представители, но да го стойности, защото стойността на всичко изчетено… В държавата влизат над 20 милиона лв., а от Вашата концесия на пристанище Бургас резултатът е нула, господин Иванов (ръкопляскания от БСП за България). Така че остойностяването е добро.
И искам да завърша със следното: 1901 година, господин Кирилов, е първата концесия в Трън за добив на злато. Извинявайте, колеги, първата концесия за добив на злато в Трън! Искам да видите духа на законодателя, на закона на държавника: 50% от добива на злато остава за държавата и 50% държавата изкупува на международни пазарни цени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
За лично обяснение – госпожа Янкова. Заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Кирилов, може би с репликата, която направихте, дойдохте на моето изказване, че трябваше да направим анализ на концесиите. И тези, които са опорочени, които не са в полза на българския интерес, да вземем едно решение, отговорност и да ги прекратим, и да ги пуснем по процедурата на този закон, защото който е дал за концесии, които не са в полза на Националния интерес, и които в момента… Нека да направим, да прегледаме този списък от 500 концесии! Нека да прегледаме концесиите, които са давани от правителства, където БСП е участвало, да видим в целия преход как те са позиционирани. Нас това не ни притеснява.
Ако ние сме на нивото на отговорността като хора, които регулираме обществения и публичния интерес, дайте да го направим. Ето затова смятам, че Вие дойдохте на моето: можехме да направим анализ на всички концесии, да кажем, че всичко ще бъде занапред. За мен ще бъде много интересно от тук занапред, тези концесии, които ги изчетохте, ще ги сложите ли по-нататък в списъка на вечните? Ще го следя! Ще го следя много внимателно и ще видим как прелива от пусто в празно общественият интерес, за съжаление. Дайте да се съсредоточим и хората да кажат, че ние пазим и браним действително обществения интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Янкова.
За изказване – господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, безспорно сега гледаният Закон за концесиите е считан за структуроопределящ. Структуроопределящ, изобщо за развитието на българската икономика и, от друга страна, за обществено-икономическите отношения в страната.
Разбира се, две са основните причини, по които трябва да се търси аргументация за приемането на този Закон. Първата, разбира се, е изискването на Европейската директива, където България, естествено, е в закъснение и не би било целесъобразно ние да влезем и да плащаме милиони евро за това, че не сме си свършили работата. Но тук много ясно искам да подчертая, че не може първата причина да бъде и не смятам, че тя е най-важната, а втората е много по-съществена. Втората причина за приемането на този Закон е, че наистина практиката до този момент – без да се замерваме с излишни обвинения кой, коя концесия, какво е дал…
Колегата Станислав Иванов преди малко – това, което прочете, не каза, че са лоши всички концесии, не го е казал това нещо. Той просто прочете концесионни договори, сключвани по сега действащия Закон, когато Вие сте били управление. Но не е казал, че са лоши! Сигурно някои за тях са лоши, сигурно има корупционен натиск в обществените поръчки и сега, сигурно е имало и преди, сигурно има обществен натиск и в тези концесии – корупционен такъв, но това не означава, че ние не трябва да вървим в усъвършенстването на нашето законодателство.
Факт е – и втората причина също за приемането и за гледането на този Закон, е фактът, че до този момент ние нямаме нито една, забележете, нито една концесия за построяването на голям инфраструктурен обект, където, разбира се, оперативният, строителният риск да бъде в ущърб – за сметка на икономическия оператор, което означава, че сега действащото законодателство не е достатъчно гъвкаво. То не създава такива условия и ред за предоставяне на концесии – такива, които хем, от една страна, да са в интерес, в полза на възложителя, хем, от друга страна, да са в полза и интерес на самите икономически оператори, и това, като добра симбиоза, трябва да бъде в полза на обществото. Факт е, че до този момент ние имаме голям пропуск именно в тази част, в тази материя.
Другата голяма причина, която пак е свързана с това нещо, е, че ние трябва да си отговорим ясно на въпроса: след 2020 г., при положение че на всички ни е ясно, че след края на тези оперативни програми, парите, особено за инфраструктура, рязко ще намалеят, което обуславя, както Вие казвате, „бързането“, а според мен закъснялото приемане на такъв Закон, който наистина да даде някаква нова рамка и да усъвършенства именно тези отношения между възложителя и икономическите оператори. Защото след този програмен период би било трудно, и със сигурност има такива обекти – било пътища, било магистрали, други големи структурни обекти, които… (Реплика от „БСП за България“.)
Летище София е съвсем различна тема, ще стигнем и дотам. Но такива инфраструктурни обекти, в които държавата най-малкото няма да може да си позволи да инвестира такива средства и при едно добро намиране на добър баланс между интереса на възложителя и на икономическите оператори, то тези проекти биха били възможни да се случат. Защото, ето виждате сега, примерно една магистрала „Хемус“, за която са необходими над милиард, не знам колко е точната крайна сума, сигурно над милиард лева, тези пари ще дойдат изцяло за сметка на българския данъкоплатец – няма оперативни програми, няма откъде да бъдат финансирани, и ние ще трябва да ги платим от нашите данъци. Защо да не използваме интереса на частни инвеститори именно и за изграждане на такива обекти? До този момент ние не сме го направили това нещо.
Ще Ви дам един прост пример. Ако погледнете малко по назапад и ще видите как примерно тунелът под Ламанша е даден за 99 години ползване и английско-френският консорциум, който го е изградил за негова сметка, си поема всичките – и оперативни, и строителни разходи, рискът е за него. Дали за тези 90 години той ще успее да си възвърне инвестицията със съответната печалба, рискът си е изцяло за него. Но тук не трябва да ни плаши цифрата 99 години, няма нищо лошо в това нещо. Няма нищо лошо! Хората са го измислили много преди ние и очевидно ние се забавяме. И аргументът, видите ли, че се бърза да се приеме – това не е вярно.
Това е Законопроект, който от края на 2014 г., е за обществено обсъждане, минал е процедура през Министерския съвет, минал е на две гласувания, има президентско вето, пак е гласуван, и просто това са несъстоятелни аргументи, по-скоро се търси опит за…
Аз разбирам, логично е, опозиция сте, трябва да търсите винаги обратната страна на монетата, но в крайна сметка ние тук трябва по-скоро да се обединим около това как максимално да усъвършенстваме това законодателство, да регламентираме да е максимално прозрачно, максимално честно, да се търси добрият баланс между възложителя и оператора, но не просто да казваме – не, не трябва да се приема този Закон с несъществуващи аргументи. Защото тук не мога да не отбележа и президентското вето, в което така Вие така дословно цитирате – в крайна сметка във ветото на президента няма нищо абсолютно конкретно, общи фрази.
С цялото ми уважение към президентската институция, в крайна сметка Вие си спомняте добре, мотивите се забавиха много повече, отколкото когато беше направен самия акт на вето. Да, президентът е осъществил своето правомощие като такъв и е наложил вето, но в крайна сметка очевидно забавянето на тези аргументи за налагането на наложеното вето говорят от само себе си, че очевидно не е бил 100% сигурен относно мотивите за налагането на ветото. Но ще спра дотук.
Разбира се, президентът си има своите правомощия и ние няма как да му ги оспорим. И когато сега пак внасяме този Законопроект, имаше наистина детайли, които бяха изчистени от първоначалния – било то за сроковете, било за начините на носене на риска, и така нататък. Смятам, че в този си вид Законът гарантира една много сериозна прозрачна процедура, изключвайки Европейската директива, с която сме се съобразили, но гарантира едно много, много високо ниво на процедура, която да доведе наистина до някакъв баланс, защото до този момент – факт е, че на тези концесии се явява един кандидат или изобщо даже няма кандидат, означава, че и самите възложители, било общинари или държава, не са си свършили работата.
Именно тук трябва да се отбележат тези две нововъведения, именно тези състезателни диалози и договаряния, които водят до откритата процедура в крайна сметка. В тези моменти, примерно, давам как възложител – било община или държава, изхожда от някакъв икономически интерес и направи един финансово-технически проект, обаче това е от неговата гледна точка. От гледната точка обаче на частния инвеститор това не е точно, това не са необходимите параметри, с които да излезе неговата сметка. И именно заради това до този момент повечето такива икономически оператори пак не са участвали в такива концесии. Именно в тези процедури по предварително договаряне още повече ще се изчисти рамката – финансовата, техническата, икономическия модел на проекта, за да може, когато вече се стартира откритата процедура, не просто да симулираме, че правим такава, а наистина да се явят фирми – международни, разбира се, български фирми, които да отговарят на определени условия, и наистина те да имат интерес да участват и да се борят с по-добри условия.
Колеги, наистина ще завърша тук. Сигурно още много може да се каже.
Апелирам към Вас да приемем Закона на първо гласуване. Сигурно и Вие имате добри предложения между първо и второ гласуване. Няма нищо лошо. Хайде да усъвършенстваме това законодателство. Ние не бързаме, ние много се забавихме да направим това назад в годините, за да може наистина, когато говорим за икономически растеж, за икономическо развитие, за привличане на частен капитал, на чуждестранни инвестиции, думата „концесия“ не трябва да бъде мръсна дума, а напротив, ние трябва да се опитаме да развием тази институция и занапред да търсим именно икономически възход на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Господин Свиленски, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще започна моето изказване, и то ще бъде съвсем кратко. А до този момент не разбрах кой е вносител на закона – дали колегите, или представителите на Министерския съвет. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сложете си картата!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Извинявайте. (Шум и реплики.)
Не разбрах кой е вносител. В Транспортна комисия зададох ясно въпроса: „Български пощи“ могат ли да бъдат концесионирани? Този Закон дава ли възможност да се концесионира универсалната пощенска услуга и изплащането на пенсиите на всички български пенсионери? Половината представители казаха, че не може, другата половина се усъмниха в тяхното становище, а мнението на заместник-министъра беше категорично и това го има в стенограмата, че: „Законът не дава тази възможност“.
Но когато прочетете чл. 8, ал. 2 и чл. 15, ал. 3, Приложение 2 и 3 на Закона – ясно е записано какво се дава на концесия. Затова беше нашето искане тук да присъства министърът на транспорта. За съжаление, той не дойде.
Притесненията ни са, че с приемането на този Закон, със сключването на такива концесии ще стигнем до случая на концесията в Пловдив, за който всички знаете и за който мисля, че държавата няма абсолютно никакъв интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Реплики?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Свиленски, бихте ли обяснили случая в Пловдив? Благодаря Ви. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Стойнев, да, прав сте, че не обясних за какво става въпрос по случая в Пловдив, като си мислех, че колегите са достатъчно информирани по случая. Сега ще обясня на Вас, а с това и на цялото Народно събрание.
Уважаеми колеги, става въпрос за концесия, в която държавата е инвестирала повече от 12 млн. лв. за изграждане на бензиностанция, автомивка, терминали (реплики), 70 дка площ дадени на концесия на една-единствена фирма, една-единствена се е явила срещу 5 хил. лв. на месец! (Шум и реплики.) Ако този, същият договор беше предложен за гласуване тук, в тази пленарна зала, съм сигурен, че щеше да бъде продължена концесията му може би за 50 години. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)
Това са нашите притеснения как се ощетява държавното имущество, как се ощетява държавната собственост именно с такива концесии, които, господин Иванов, чакам да ми ги прочетете в някой списък.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Има ли европейско финансиране?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, господин Стойнев, този обект е направен с европейско финасиране, изграден е с европейски пари и ще бъде подарен всеки момент – тези седмици, на една фирма, няма да си позволя да я кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това са Ваши хипотези!
Давайте по същество!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Всеки може да я прочете. Участникът е един, спечелилият е един, фирмата е от Пловдив, с четири букви е. Ние сме сезирали съответно и медиите, а сега и цялото Народно събрание.
За това искаме този Закон да не бъде приеман, защото съдбата на летище София – някой каза летище София било „друга бира“, но на летище София предстои концесията по Вашите предизборни програми. Там концесията е за може би над 30 години и вероятно ще искате още 30, тоест да оставите години напред България без летище, а София без доходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
По начина на водене – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, изглежда, че аз или колегите от залата не можем да разберем какво гледаме. Сега действащия в момента Закон за концесиите е приет от правителството на Сергей Станишев. (Шум и реплики.) По този закон в момента се правят изказвания, че е направено предложение за някаква концесия, а не закона, който е предмет на настоящо разглеждане на първо гласуване.
Ако ще гледаме закона, приет от правителството на Сергей Станишев, тогава да дебатираме, да поставите на дебат концесията на летище Варна – за 35 години, концесията на летище Бургас – приет по този закон, а не една концесия по един действащ в момента закон.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Предстоящото е на летище Пловдив.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Разбирам, че страшно много на колегите им харесва действащият в момента Закон на правителството на Станишев, но много Ви моля, не им давайте възможност да говорят за един Закон, който не е предмет на настоящото обсъждане. Говорим за друг Закон за концесиите, уважаема госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Ще си взема бележка от Вашите думи. (Шум и реплики.)
Процедура по начина на водене – господин Кирилов, и след това е господин Свиленски.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Обръщам се към Вас заради начина, по който опозицията спечели три минути за дуплика чрез подаване, което беше някакво квази подобие на реплика. Всъщност нямаше никаква реплика, а имаше указание: „господин Свиленски, разкажи еди кой си случай!“ (Шум и реплики от „БСП за България“.)
За да бъдем коректни при отчитането на времето, настоявам, госпожо Председател, да се отнеме екстра времето, което неправилно беше предоставено за тази така наречена „дуплика“. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ, силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Иначе и ние ще започнем да правим същия номер. Имаме 20 минути, ще се прехвърляме през всяка една минута, ще си подаваме репликите и ще спечелим поне още 1 час. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Занапред това няма да се допуска, но, естествено, аз няма как да знам каква ще бъде репликата и колко ще бъде дълга. Всеки има право на 2 минути реплика.
Заповядайте, господин Свиленски.
Но благодаря Ви за процедурата все пак.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): По начина на водене ще бъде моята реплика, госпожо Председател, и тя е отправена изцяло към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Когато давате възможност на колегите народни представители да правят реплика по начина на водене, да Ви правят забележка, бъдете така добра да не им давате възможност да обясняват за летище Варна и да го сравняват с летище София, тоест да заблуждаваш колегите, обръщайки се към Вас, защото случаят в летище Варна е, че концесионерът е направил цялата инвестиция, за да стане това летище летище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сега Вие се възползвате от процедурата по начина на водене, за да обяснявате концесиите.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Просто молбата ми е, изполвайки воденето на заседанието, да не давате възможност на народните представители да бъдат манипулирани.
Разликата между двете концесии е от тук до небето. В едната е инвестирала държавата, а в другата е инвестирал частен инвеститор. (Силен шум и реплики.) Благодаря Ви, госпожо Председател и се надявам повече да не давате по такъв повод думата и да не ограничавате опозицията, когато има реплика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Не ограничавам опозицията, просто внасям корекция в изказването Ви и си вземам бележка от всички направени процедури по начина на водене.
За изказване – господин Добрев.
Нека да се редуваме – Вие имахте изказване, господин Добрев, сега ще бъдете Вие.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Слушам колегите от ляво и не мога да повярвам на ушите си. (Смях, шум и реплики.)
Те дават примери за злоупотреби в концесиите! Точно Вие, колеги, от ляво, на които да припомня, че във Вашето управление, в кабинета Орешарски дадохте на концесия една трета от Черно море на България на една фирма свързана с Красимир Георгиев – Фронтиера, с 5 хил. лв. капитал срещу 200 хил. евро бонус. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Помните ли го това?
Впоследствие процедурата, която ние проведохме, привлякохме „Тотал“, ОМВ и „Репсол“ в блок „Хан Аспарух“ с осемдесет милиона евро без ДДС бонус! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Осемдесет милиона евро!
Разликата между 200 хил. евро и 80 млн. евро е 400 пъти! За да не давам само един пример, да кажете: „Ами, измисли нещо друго!“, ще Ви дам още един пример.
Помните ли имахме Временна комисия, която беше за установяване на фактите и обстоятелствата от концесията в Бобов дол? Помните ли я тази Временна комисия, с която сега се занимава прокуратурата?
Какво се оказа там? Че държавата е прехвърлила безвъзмездно, без пари – тогава казахме, срещу 1 лв. Оказа се, че е без пари. Държавата, с решение на Министерския съвет, въпреки отрицателните становища на Министерския съвет, на Министерството на икономиката, на всички възможни институции – отрицателни становища към Министерския съвет, се прехвърлят права и то не влезли в сила права, на една частна фирма, безвъзмездно.
И няколко месеца след прехвърлянето на тези права, частната фирма ги продава на друга частна фирма за 35 млн. евра. Но парите влизат в първата частна фирма, която, първа частна фирма, между другото, ако си спомняте, беше свързана с един, който в медиите наричаха „Паргов“, който, мисля, че също е от лявата страна на залата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Близък, приближен до лявата страна на залата.
Колеги, Вашият проблем с този Законопроект не е в нещо друго, не е в евентуалния риск от злоупотреба или нещо от сорта. Вашият проблем в този Законопроект е, че той създава правила, с които примерите, които Ви дадох, не могат да се случат. Създава правила и не могат да се случат тези примери. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Дори и да дойдете на власт няма да имате възможност да направите нещата, които сте правили в миналото.
По същество да кажа няколко думи за Законопроекта. Законопроектът е работещ Законопроект, който ще даде възможност частният сектор да инвестира в публична инфраструктура –възможност, каквато частният сектор е нямал в последните 30 години. За пръв път ще дадем възможност на частния сектор да инвестира в публична инфраструктура и то с ясни правила и критерии, които никой не може да заобиколи. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Реплика? (Народният представител Драгомир Стойнев иска думата.) Нека да минем по процедурата с реплика и дуплика, и тогава.
Реплика – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Добрев! Възразявам срещу това, че се концентрирахте само срещу два примера. (Оживление в групата на ГЕРБ.)
Искам да опитате да си припомните по времето на правителството на тройната коалиция – 2006 г., когато се прие Законът за концесиите, коя беше една от най-големите планови, стратегически концесии, която развиваше МРРБ? Не беше ли по отношение на магистрала „Тракия“? Какво предвиждаше тази концесия? Не беше ли опит тази концесия да се даде на едни репликанти, да кажем, на италианските дружества…
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България, от място): Португалски бяха.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Португалците бяха уж зад италианците, господин Генов, вижте как добре знаете. (Оживление в ГЕРБ. Възгласи.) А зад португалаците кои бяха?! Зад португалците кои бяха?
Господин Добрев, държа и настоявам да обясните тези обстоятелства, както и като министър Вие не казахте какъв пик от концесии сте заварили – виждате, 2006 г. законът, в 2007 г. колко концесионни обекта и договори са сключени? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Втора реплика – госпожа Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Добрев! Бяхте министър на икономиката и енергетиката и бяхте много информиран, и продължавате да сте много информиран човек. Държахте в ръцете си информацията за природния ресурс. Вие склонен ли сте Народното събрание да направим преглед на концесиите, на тяхната ефективност и да сложим край на тези неща, които тежат на българското общество? Защото – от пусто в празно.
Сега ми идва още нещо, за което няма да Ви питам. Спомням си при концесията на „Тракия“ един млад момък в кабинета на министър Паскалев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): А-а?! От БСП ли беше този момък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Трета реплика чакаме.
Реплика – заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Добрев! Искам да направя едно уточнение. Идеологиите – лява или дясна, в по-широк смисъл и партиите, концесии не раздават. Винаги отговорността е лична, винаги тя е субектна. Когато говоря с болка за концесиите, това не е някакъв политически фалш.
Подкрепям това, което каза Дора Янкова, че е абсолютно необходимо по този срамен за България въпрос – как са изтекли много концесии, да има такъв консенсус.
Защо е моята реплика? Лошо впечатление ми прави следното. Винаги, когато влезем съдържателно в някакъв спор, когато започне дискусия по същество – на второ четене ние ще положим много усилия да прецезираме Закона, но на първо четене очевидно имаме във философията на законодателството разминаване и това не е срамно, не е позорно. Когато си кажем ясно, че сме против не може да давате политически контекст.
Иначе, нека прокуратурата, Вие сте по запознат с действията на прокуратурата, лично да търси отговорност за това, което всеки лично е свършил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Господин Добрев – дуплика.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всъщност колегите от БСП се подведоха по моето изказване. Аз като политик и като човек, седящ на тази трибуна, имам право да развия каквато си искам тема, но тя не беше по същество.
Концесиите, които аз дадох като примери, се разглеждат в Закона за подземните богатства, а не в Закона за концесиите. Така че, колеги, тъй като ми задавате реплики, свързани със Закона за подземните богатства, хубаво е да прочетете Закона за концесиите, за да видите, че той изключва подземните богатства. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Тъй като репликите от страна на БСП бяха свързани със Закона за подземните богатства, ще Ви дам още един, много хубав пример.
Спомняте си много добре в Мадан имаше едно предприятие „Горубсо“ – Мадан, което фалира, където хората протестираха, бяха месеци наред без заплати. Повече от 6 месеца стояха без заплати. Тогава намерихме начин да решим проблема и не само, че „Горубсо“ – Мадан заработи, а се отвориха две нови находища, ако си спомняте – „Шахоница“ и „Печинско“.
В тези две нови находища концесионерът плаща максималното възможно по закон концесионно възнаграждение от 4% от оборота за разлика от концесиите, които са раздавани преди това на процент, процент и половина. Има приватизационни сделки по под 1%. Не само че се разкриха нови работни места, нови находища за подземни богатства, а и концесионното възнаграждение, което се плаща, е 4% и нагоре.
Господин Кирилов, много съжалявам, ще Ви разочаровам. Според мен от БСП ми направиха комплимент, че съм много запознат човек – благодаря, за което. В случая не съм запознат с процедурата за концесията на магистрала „Тракия“. Това обаче, което си спомням, е, че бяха предвидени някакви милиарди левове или евро да се дадат отново на фирми без никакъв опит – доколкото си спомням от Португалия, вместо тази магистрала да бъде изградена, както направи кабинетът Борисов, със средства от европейските фондове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
По начина на водене – господин Генов. (Народният представител Драгомир Стойнев иска думата.) Помоли ме да бъде преди Вас, господин Стойнев.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не допускайте от трибуната хора, които бъркат хронологията и събитията. Нека да се уточним.
Концесията за магистрала „Тракия“ беше предизборен мотив на БСП за изборите през 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Само да кажа нещо последно. За онзи кабинет, дето едно момче стояло, беше шеф на кабинета на господин Паскалев. И аз съм го виждал много пъти. Да стане и да си каже. Като е бил против, да е възразил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Генов.
Няма как да не давам думата на колегите народни представители. Лично обяснение?
Първо господин Стойнев или господин Кирилов?
Заповядайте, господин Кирилов. (Ръкопляскания, шум, оживление.)
Господин Кирилов беше по-настоятелен от Вас, ще Ви дам думата и на Вас.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Тъй като от БСП за България много настояват да видят момчето. Да припомня факти и обстоятелства. Не намесвайте и не петнете Паскалев! Паскалев беше противник на всеки един опит на италианци, португалци, та дори и на царя. Той затова напусна, в интерес на истината, да се възражда по какъвто и да е начин въпросната концесия. Решението за концесията беше взето много след като Паскалев подаде оставка от кабинета на тройната коалиция. Няма да споменавам името на министъра, защото той вече е покойник. „Бог да го прости“! Той внесе Проекта за решение от Министерския съвет, но като търсите момчето проверете в Деловодството и в електронната справка на Върховния административен съд, кое беше момчето-адвокат, което подаде жалба срещу Решението на Министерския съвет? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Питам Ви: защо Министерският съвет тогава? Заради моята жалба, на това момче, засекрети цялата процедура за магистрала „Тракия“.
Благодаря на господин Добрев, че припомни вярното решение за магистрала „Тракия“, не концесия. Вие изменихте Закона за концесиите, за да може да платите, за да може да плащате за непостигнат трафик само заради това изменихте Закона през 2006 г. Вярното решение е това – с европейски средства, със собствени средства и затова, уважаеми колеги, затова не плащаме по 50 лв. еднократно от София до Бургас. Затова! (Ръкопляскания от групата на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Господин Стойнев, за лично обяснение дойде и Вашето време.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще бъда съвсем кратък.
Уважаеми колеги, понеже се опита да се направи опит за провокация, в крайна сметка това, което се даде като пример, касае Закона за подземните богатства. Хубаво би било този Закон за концесиите – и ние сме настоявали да се гледа и Законът за подземните богатства, защото тогава Ви уверявам, че наистина щяхме да намерим според мен и най-правилното решение, защото този Закон също трябва да бъде пипнат. Но остро възразявам срещу инсинуациите, че едва ли не се приписва това бъдещо находище надолу да го има изцяло на ГЕРБ, защото не е така. Вие може да попитате за извършената работа за това, което сме дали като подкрепа, за разговори за много неща, които бяха забатачени от Вас, които след това ние оправихме. Това, че не сме ходили по медиите, че не сме се обяснявали, не означава, че не е работено именно по това находище, защото и президентът на „Тотал“ е наясно за това, което се свърши и пълната подкрепа, която са имали.
Второ, нека да не забравяме, че имаше едва ли не вътре, около Плевенско, ще потекат едни реки от петрол, за които 2011 – 2012 г. се обясняваше на хората, които бяха една пълна издънка и пиар акция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За лично обяснение, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕ: Нека да не забравяме, че имаше концесии, които заради слабия контрол, който беше създаден – за съжаление, си отидоха хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Сега ще Ви дам думата за начина на водене. Само да Ви кажа, че в момента гледаме Закона за концесиите. Не се отклонявайте, моля!
Заповядайте, господин Ерменков, и после – господин Добрев.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Тук, преди малко, господин Лазаров Ви помоли във всичките дискусии да се придържаме към темата, която обсъждаме в момента. Господин Добрев даже със риск да вземе лично обяснение от три минути и десет секунди изказване – две минути и четиридесет и пет секунди говори съвсем по друг Закон, даже той си призна това нещо. След което нарушихте Правилника с даването на лично обяснение за определението, че едно момче е било началник кабинет на министъра. Това засегна ли го с нещо, обиди ли го, че той стана да вземе думата? (Шум и реплики.) Или е някаква форма и начин да вземеш думата и да започнеш да се оправдаваш за неща, за които може би имаш основание, може би нямаш. Господин Стойнев се засегна, защото като министър...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Точно затова – да, права сте. Това беше един диалог, който не трябваше да започнем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не правете диалог със залата и не адвокатствайте на господин Стойнев.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Който пожелае ще му обясня, защо господин Стойнев като министър се засегна за работа, която беше свършил, в това число и аз, по „Тотал“ и по тази концесия. Това е друга тема. Така, че много Ви моля, оттук нататък, когато става въпрос за обсъждане на Закона за концесиите, нека да не прехвърляме топката – Вие защо биете негрите примерно и кой, какво, кога и как е направил, а да видим наистина дълбоките грешки в този Закон, който се предлага – поне според нас с политически оценки, и върху тях да се съсредоточим и там да търсим аргументите „за“ и „против“, а не в миналото или някога, когато нещо се е случило и някой си го е интерпретирал, както трябва. Много Ви, моля иначе изпускате заседанието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков за съвета.
Само да кажа, че дадох думата на господин Кирилов, който не беше по име споменат, но по същия повод дадох и думата на господин Стойнев, който също не беше споменат по име.
Господин Добрев, заповядайте. За начина на водене ли?
Заповядайте. (Шум.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, позволявам си да Ви отправя остра забележка за това, че давате възможност за процедура по начина на водене, в която някой да говори по същество и дори не по този Закон, а по друг Закон, за който аз пръв започнах да говоря. (Шум.)
Предлагам да се върнем към темата. Моето изказване беше провокирано от опита да се даде някакъв лош пример за концесия с летище Пловдив и да обърна внимание на колегите, че е по-добре да не влизаме в този диалог и в размяната на примери, защото ние със сигурност имаме многократно повече и по-грозни примери, отколкото Вие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Преминаваме към изказване на господин Божанков, заповядайте. (Шум и ръкопляскания от групата на БСП.)
Много Ви се радват колегите, не знам какво сте намисли да кажете – сигурно ще бъде интересно.
Прощавайте за момент. Нека да поздравим – наши гости са група от област Добрич. (Ръкопляскания.)
Заповядайте за изказване, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
За съжаление, аз не съм от миналото, от настоящето съм, не мога да взема отношение по вашите стари интриги, за да не употребя по-тежка дума. По отношение на Закона и начина, по който беше вкаран. Ясно е, че вносителите не признават мотивите на ветото и не вземат отношение по тях. Искам да обърна внимание, че, колеги, не сте прави. Последният мотив на ветото на президента гласи, че: „Не е проведено достатъчно обсъждане в Народното събрание и в обществото“.
Нека да Ви припомня как прочете Комисията по околна среда при разглеждане на Законопроекта. Вносителят господин Кирилов, при зададените му въпроси от страна на депутатите от БСП отговори, че той не е вносител, той е само фиктивен вносител – реалният е Министерският съвет, и той не може да отговори на въпросите и трябва да изчакаме представителите на Министерския съвет. Представителите на Министерския съвет не дойдоха и логично от БСП предложихме да отложим заседанието за следващата седмица, за да може да поставим нашите въпроси. На този въпрос ни казаха – не, преминаваме към гласуване и изведнъж се оказа, че вносителят е в залата. Защото вносителят е в залата, можем да гласуваме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По същество господин Божанков, не преразказвайте случки, по същество говорете.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Разказвам го с много ясната мисъл, че ветото на президента е основателно. Дебат липсва. Нито един народен представител от БСП не можа да си зададе въпроса.
Аз като юрист – може би съм млад, може би ми липсва опит, но си задавам въпроса: каква е тази магическа функция на вносителя: когато му задават въпроси народни представители, той не може да отговори, защото не е вносител, когато трябва да гласуваме, изведнъж той става вносител и може да гласуваме. Това звучи смешно и щеше да бъде смешно, ако не ставаше дума за толкова сериозен Законопроект. Това говори за отношението на управляващите към законодателния процес и то със сигурност не добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Божанков. (Ръкопляскания от групата на БСП.)
Реплики? Няма.
Изказване? Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди да пристъпя накратко по същество спрямо Закона, искам да кажа, че няма как да съм казал твърдените неща, защото никога не съм ходил на Екологична комисия да докладвам този Законопроект.
Пристъпвам обаче по същество, взимайки повод от тези конкретни обвинения. По никакъв начин нямайте съмнение, че вносителите стоим изцяло зад Законопроекта, който беше приет като Закон в 43-то Народно събрание. Ние нямаме нито колебание, нито по никакъв начин сме правили някакви шизофренни твърдения да се разграничаваме от онзи Закон и от този Законопроект. За нас законодателната логика е вярна, последователна и непрекъсната. Приехме един Закон в 43-тото Народно събрание – да, под натиска на времето, но свършихме работата, която се изискваше от нас като законодателен орган, при това смятам, че я свършихме прекрасно с оглед политическата ситуация, която беше в последните няколко дни и при изтичащ мандат и легислатура на 43-то Народно събрание.
Много настоятелно питате за съобразяване на ветото на президента. И тук моля внимателно да бъда чут. Ние сме неглижирали волята на президента. Уважаваме я. Да, беше в неподходящ момент изразена, беше му за пръв път, създаде се усещане и впечатление у обществото, че това е чисто предизборен ход, за да се създаде определена политическа преднина на някой от участниците в изборите. Нека всичко това, колеги, да го забравим! В част от дебатите в комисиите е коментирано едно или друго от твърденията на президента, в мотивите на президента. Аз няма да влизам в подробен коментар. Колегите от Министерския съвет, на които благодаря, че са тук и в този дебат, са направили подробна разработка на твърдение, кореспонденция с правна норма и мотиви защо не може да се отрази това, но не искам да влошавам междуинституционалния диалог тук по тези аргументи, не искам да казвам нещо, което би могло да звучи присмехулно или неуважително към правната мисъл на някои от служителите в президентството.
Ще направя обратното: ще отправя покана към президентството, към правния екип, ако се приеме този Законопроект на първо четене и пристъпим на работа към второ четене, съответно с предложения между първо и второ четене, доколкото отговарям за организацията на работа на Правната комисия. Оттук правя покана към правните експерти на президентството да вземат и да участват във всяко едно от заседанията, всяка една от формите, ако се наложи да правим работна група, нека да участват в работна група, ако сме директно на дебата на второ четене в Комисията, нека да заповядат на този дебат. Смятам, че това по никакъв начин няма да наруши разделението на властите, а напротив, ще помогне за подобряване еднозначността в публичната интерпретация на сложни правни институти, които са разработени тук, и аз твърдя, разработени са по най-добрия възможен начин досега. Не искам да правя пълен преглед и паралел на всички закони за концесиите, които са от 1996-та година до настоящия момент, но смятам, че в конкретната процедура, в конкретната ситуация с приложението на директивата за концесиите ние…
Да, пресирани сме от времето, но имаме възможност да получим сериозна полза за българското право, сериозна полза за развитие на инвестиционния процес в държавата, сериозна полза за публичност при управление на общинското и държавното имущество и за прозрачност.
Затова апелирам към всички колеги да подкрепят този Законопроект на първо четене. Няма да хабя повече парламентарно време. Извинявам се, ако съм звучала емоционално в някои предходни моменти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплики имате ли, колеги? Няма. Други изказвания? Също няма. Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30-ти май 2017 година.
Моля, гласувайте.
Гласували 192 народни представители: за 124, против 68, въздържали се няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ и БСП за България.)
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Тъй като чухме, господин Председател, уважаеми колеги, много хубави предложения, предлагам срокът между първо и второ четене да бъде три седмици, за да може цялата тази есенция, която се изсипа тук на микрофона –и от тази страна, и от тази страна, и от всички, да намери място с предложенията, които ще бъдат направени между първо и второ четене, така че предлагам максималният срок по правилник три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Обратно становище?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Всъщност искам да кажа, че с приемането на първо четене смятам, че в голяма степен сме изпълнили една от времевите предпоставки – на 15-ти юни на общия мониторинг за всички държави по изпълнение на концесионната директива да може да се каже, че в България наново има приет законопроект на първо четене. По тази причина смятам, че с решение на нашата група ще подкрепим най-дългия възможен срок. (Ръкопляскания от БСП за България.)
Гласуваме направеното предложение от народния представител Манол Генов.
Гласували 186 народни представители: за 184, против 1, въздържал се 1.
Предложението за удължаване на срока е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Съобщение за парламентарен контрол на 9 юни 2017 г., петък, от 9,00 ч.
1. Разискване по питане от народния представител Георги Йорданов към министъра на здравеопазването Николай Петров относно Стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България.
2. Разискване по питане от народните представители Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Манол Генов към министъра на регионалното развитие и благоустройството за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Въпроси и питания към:
- министър-председателя на Република България Бойко Борисов ще отговори на един въпрос от народния представител Елена Йончева и на едно питане от народния представител Антон Кутев;
- заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов ще отговори на два въпроса от народните представители Джейхан Ибрямов и Теодора Халачева;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на четири въпроса от народните представители Васил Антонов, Валентина Найденова и Милко Недялков, Иво Христов с два въпроса и на едно питане от народните представители Таско Ерменков и Иван Генов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще отговори на шест въпроса от народните представители Манол Генов, Станислав Владимиров, Валентин Милушев и Станислав Иванов, Драгомир Стойнев и Никола Динков, Надя Клисурска-Жекова, Йордан Младенов и Иван Миховски;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Нина Миткова – два въпроса, Ирена Анастасова и Петър Витанов и едно питане от народния представител Манол Генов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на три въпроса от народните представители Миглена Александрова, Георги Стоилов, Пенчо Милков и Крум Зарков, Йордан Младенов и Надя Клисурска-Жекова;
- министъра на туризма Николина Ангелкова ще отговори на един въпрос от народните представители Красимир Янков и Даниел Йорданов;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков – ще отговори на едно питане от народните представители Михаил Христов, Антон Кутев и Георги Гьоков;
- министъра на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народния представител Стоян Мирчев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят Томислав Дончев – на един въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на правосъдието Екатерина Захариева – на един въпрос от народния представител Николай Цонков;
- министърът на правосъдието Цецка Цачева – на един въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – на един въпрос от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Йордан Младенов;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народния представител Миглена Александрова.
Поради необходимост от присъствие в деня за посещение на високопоставени гости на учението „Balkan Dragger“ – двустранна съвместна подготовка между Въоръжените сили на Република България и Република Гърция, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва и министърът на вътрешните работи Валентин Радев.

Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Утре започваме в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Димитър Главчев

Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Валери Жаблянов

Секретари:
Александър Ненков
Джейхан Ибрямов