Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателят Явор Нотев

Секретари: Юлиан Ангелов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Съобщения.
В Народното събрание е постъпило Решение № 47-91 от 1 юни 2017 г. на Централната избирателна комисия. С Решението са обявени резултатите от гласуването в Националния референдум на 6 ноември 2016 г., като е посочено, че е налице хипотезата на чл. 23, ал. 3 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. С писмо на председателя на Народното събрание Решението е изпратено на Комисията по правни въпроси. Изпратено е на народните представители на служебната им електронна поща, публикувано е в регистъра по чл. 10, ал. 7 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за индексите на потребителските цени за месец май 2017 г.: Приложение № 1 – „Индекси на потребителски цени за май 2017 г.“, второ – „Серии от хармонизирани индекси на потребителските цени по месеци за периода януари 1997 – май 2017 г.“; трето – „Общи индекси на потребителските цени по месеци за 2016 и 2017 г.“ Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Заповядайте за процедура, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение днешното заседание да започне с продължение на разискванията по Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители. Вчера в края на пленарния ден имаше бурни дебати по този Законопроект – важна тема. Има доста желаещи да се изкажат по този Законопроект.
Затова предлагам да подложите на гласуване първа точка от днешния дневен ред да бъде продължение на Законопроекта за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, а втора точка да бъде Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Има ли обратно становище? Няма.
Гласуваме предложението.
Гласували 199 народни представители: за 198, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
И аз ще направя предложение – утре парламентарният контрол да бъде с начален час 9,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 192, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме с разисквания по
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Изказвания са направили народните представители Светлана Ангелова и Георги Гьоков. По изказването на Георги Гьоков има недовършена процедура. Има възможност за трета реплика.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Гьоков, имате възможност за дуплика. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, във връзка с репликите, които вчера бяха отправени към мен, ще се обърна към господин Ангелов.
Господин Ангелов, направихте ми реплика, все едно че не сте чули моето изказване. В репликата Ви нямаше нито дума по нашето предложение. Не казвате отричате ли го, къде грешим, казвате ли, че не бива да се прави такова преизчисляване? Ако е така, още сега заявете, че отхвърляте предложението на БСП, че няма да правите преизчисления, нищо че го обещавахте по време на изборите. Вие можете да разчитате на късата памет на хората, но аз ще Ви го напомня.
Цитирам предизборната програма от преди два-три месеца на „Обединените патриоти“ – на „Атака“, ВМРО и НФСБ: „Увеличаване на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 300 лв., и – забележете – преизчисляване на останалите пенсии“.
Какво се промени, господин Ангелов, за два месеца и половина? Вместо да седите кротко и виновно, Вие яростно скачате срещу нашето предложение. (Силен шум в ОП, реплика на народния представител Юлиан Ангелов.) Вместо да излезете и честно да кажете, че не го подкрепяте, макар че съвпада с Вашите предизборни обещания…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за ред в залата!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …но сега, когато сте във властта, се вижда съпротива от Вашия коалиционен партньор и нито 300 лв. пенсия ще се случи, нито ще преизчислите останалите пенсии! Както Ви казах – ГЕРБ партньорите си мени, но нрава и политиката си не ги мени. (Силен шум в ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Репликата е към господин Ангелов, а не към ГЕРБ!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И като малките деца – „Вие не ни подкрепихте миналата година в предложението за 300 лв.“ Ако Ви е къса паметта, ще Ви кажа, че ние като група Ви подкрепихме, но Вие не искахте да мине Вашето предложение, защото само осем човека гласувахте за Вашето предложение в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Към господин Гърневски. Не намирам необходимост да му отговарям, тъй като той по същество не ме репликира за нищо, а ми каза какво не му харесва в предложението, къде сме сбъркали, ама не каза стихче пак, което сигурно е добре за дебата и за експертността на дебата.
Господин Гърневски, когато човек няма аргументи при обсъждането на сериозни неща, касаещи съдбата на два милиона, два милиона и половина човека, прибягва до поезия от съмнителни източници и което е по-лошо, прибягва до политически нападки и каква е била пенсионната система преди десет години. Ами добра беше, хората си получаваха пенсиите, живееха предвидимо и спокойно. (Смях.)
Докога ще се връщате в миналото, господин Гърневски? Това няма да направи нито пенсионера по-богат, нито Вас по-велик в очите на сведената до минимум група антикомунисти. Така че това е моят отговор по Вашите реплики. Помислете си какви са били приоритетите Ви, господа от „Обединените патриоти“, и дали не си струва да подкрепите нашето предложение?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Други изказвания?
Заповядайте, проф. Станилов, след него – д-р Адемов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): С няколко изречения да кажа на колегите от ляво следното нещо. Наистина ние обещахме на нашите избиратели 300 лв. пенсия, само че тези 300 лв. пенсия щяха да станат със сигурност, ако ние бяхме не 27, а 107 примерно. И Вие много добре знаете, че ние имаме коалиционно споразумение и в момента гласуваме по коалиционното споразумение пенсиите да станат 200 лв. Това постигнахме с 27 души.
Пак ще Ви повторя – да бяхте спечелили изборите! Ама ги спечели Борисов. Сега какво правим? Това каза народът, друго не е казал. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.)
И като постоянно говорите, че ние сме предавали този и сме предавали онзи и какви ли не приказки, че сме излъгали избирателите си, ами Вие 27 години обяснявате на Вашите избиратели, че сте социалистическа партия! (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
По марксистката теза социалистическата партия защитава хората на наемния труд. Всички социалистически партии в Европа това не го правят. Те се правят на социалистически, само така се казват, а те са социални либерали, а по марксистката теза социаллибералите са съглашатели с едрия капитал.
И за предателство не искам да говорите, не искам никого от Вас да обиждам, обаче „Обединени патриоти“ не са предали никого! Кой предаде министър-председателя Жан Виденов? Кой предаде собствения си лидер? Кой го сатанизира? Защо и досега се цитира като най-черен дявол в българското политическо пространство почтеният, социалиста? От тогава насам Вие не сте социалистическа партия, Вие сте социални либерали. И тук, от трибуната, на това същото изречение, от Вашите редици Янаки Стоилов ми каза: „Съгласен съм, че сме социални либерали“.
Така че, сменете си логото и не се занимавайте с „Обединени патриоти“. (Реплики: „Браво!“) Това сме постигнали, това можем, това сме направили! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Реплика – заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че дебатът тръгва в тази посока, наистина, но понеже професорите имат склонност да вкарват дискусията в други посоки... Марксистката квалификация за социалистическа партия не е точна, проф. Станилов. От средата на XX век Бад-Годесбергската програма променя дефиницията и Ви призовавам да й обърнете внимание.
Второ, Българската социалистическа партия не е социаллиберална, тъй като в програмата на партията ясно е записано, че социалдемократическите и социалистическите принципи са в основата на нейното развитие. Социаллиберализмът е характерен за Великобритания, Холандия и Скандинавския полуостров. Там има социаллиберални партии.
Понеже чувствам, че сте изкушен от тематиката, можем да проведем разговор, какъвто сте провели с проф. Стоилов. Той все пак е юрист, не е специалист по идеологиите и може да Ви е заблудил. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Други реплики има ли?
Заповядайте, проф. Станилов, за дуплика.
Макар и извън темата, виждате, че е съвсем в рамките на добрия тон.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Направо си е в темата.
Това, което каза господин Жаблянов за европейските партии, е вярно, но то е само на книга, на теория. И за Вас е на теория. Най-голямото свидетелство за Вашия социален либерализъм е черното петно, което лепнахте на челото си, с приемането на Закона за плоския данък. Този плосък данък, който Вие въведохте, е чисто социаллиберална мярка и пълни джобовете на оригархията, а не на обикновените хора. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Доктор Адемов, заповядайте за изказване.
Аз съм убеден, че Вие ще ни върнете в темата.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, излизам на тази трибуна с известно притеснение, бих казал, огорчение от това, което се случи вчера в края на пленарното заседание. Сякаш и днес езикът на омразата и противопоставянето продължава да набира скорост от тази парламентарна трибуна. Българските пенсионери, нашите майки и бащи нямат нужда от това жестоко противопоставяне на тема „пенсии“ в българския парламент. Българските пенсионери имат нужда от обединени усилия, за да бъдат решени техните многобройни проблеми.
Уважаеми дами и господа, ние от „Движението за права и свободи“ винаги сме приветствали предложенията за търсене на възможности за увеличаване на пенсионните доходи. Правим това, защото доходите от пенсии за голяма част от българските пенсионери са единствените доходи. Точно затова дали предложението, което правят колегите от „БСП за България“, е най-доброто предложение, дали има и други възможности, е работа на българския парламент да се произнесе по тези проекти. Затова ние от „Движението за права и свободи“, отново повтарям, приветстваме всяка идея за търсене на възможности за повишаване размера на пенсиите в България.
Колегите от „БСП за България“ сега предлагат преизчисляване на пенсиите, отпуснати до края на 2012 г., с осигурителния доход за 2013 г. Може ли да се случи това, на каква цена може да се случи или не може да се случи?
В предния парламент колегите от „Патриотичния фронт“ на 30 ноември 2016 г. от тази трибуна защитаваха абсолютно същата теза или малко по-различна. Сега ще Ви кажа какво беше тяхното предложение, защото Народното събрание има и памет, която се регистрира в стенографските протоколи.
Уважаеми колеги, Вие тогава предложихте два варианта за увеличение на пенсиите в Проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване. Единият вариант предлагаше увеличение на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на 300 лв. Вторият вариант предлагаше увеличение на минималния размер на пенсията за стаж и възраст от 1 април с 200 лв. Това предложение беше придружено с преизчисляване на пенсиите, забележете, на всички пенсии, за разлика от това, което предлагат колегите от БСП с осигурителния доход за 2013 г. и това да се случи от 1 юли 2017 г.
Тогава бяха направени изказвания от тази трибуна, които сега ще цитирам: „Не може двама човека, седейки примерно един срещу друг в една и съща канцелария, или работейки на едни и същи машини в едно производство, само заради това, че са се пенсионирали с разлика от една година, да имат примерно 10 или 15% разлика в доходите.“ А това е факт! Мисля, че никой не може да го оспори.
Какво Ви кара да оспорвате това предложение сега, уважаеми дами и господа от „Патриотичния фронт“? Ако някой се припознае в тези думи, има възможност сега от тази трибуна да защити обратната теза, репликирайки.
Понеже от тази трибуна се казаха някои неверни неща, аз искам да се позова на стенограмата от 30 ноември 2016 г. За предложението 200 лв. минимален размер на пенсията за стаж и възраст от 1 април, придружено с предложение за преизчисляване на пенсиите, са гласували „за 69, против 13, въздържали се 61“. От „Патриотичен фронт“ – тогавашната им парламентарна група, са гласували 13 човека, при 21 човека парламентарна група.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП, от място): Това не е вярно!
ХАСАН АДЕМОВ: Можете да проверите. Ето протокола от заседанието. (Реплики от „Обединени патриоти“, ръкопляскания от ДПС и „БСП за България“.)
При прегласуването са гласували 14 човека „за“, а само с 5 гласа предложението не минава. Колеги, коригирайте се! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
На следващо място, основният аргумент. В тази зала бяха казани емоционални аргументи, с които се противопоставиха едните на другите, но задълбочена експертна оценка на предложението не беше направена от нито един, мога да го потвърдя.
И сега слушайте, уважаеми дами и господа, за какво става въпрос в предложението на колегите от „БСП за България“. Основният аргумент, с който се оспорва това предложение, е във формулата за изчисляване размера на пенсията. Твърди се, че пенсионерите, когато придобият право на пенсия за стаж и възраст, не са задължени да внасят осигурителни вноски. И това е така. Всеки, който е придобил право за пенсия, не е длъжен, понеже няма трудовоправни или служебни отношения, да внася осигурителни вноски за пенсии.
От тази гледна точка се стига до другата теза, че след като нямаш принос в ръста на осигурителния доход, няма как твоята пенсия да се преизчислява с ръста на осигурителния доход.
Връщам се към формулата за изчисляване размера на пенсията. Там е казано, че размерът на пенсията се определя от дохода, който се умножава по 1,1%, както е записано в Кодекса за социално осигуряване, тежестта на всяка година осигурителен стаж. В реформата Калфин се предвижда този коефициент 1,1 да стигне 1,5 някога.
Откъде идва проблемът? Доходът се изчислява от индивидуалния коефициент – приноса на всеки един пенсионер през годините върху какъв доход се е осигурявал, умножен по средния осигурителен доход за страната през последната година преди датата на пенсиониране. И понеже тази величина е динамична, тя се променя всеки месец, средният осигурителен доход за страната се променя всеки месец, расте с 5 – 6 лв., на годишна база расте с близо 50 – 60 лв., което означава, че дори и хора с един и същ индивидуален коефициент, дори и хора, които седят в едно и също помещение, работят на едни и същи машини, само затова, че са се пенсионирали в различни месеци, имат различен размер на пенсията. Това трябва да го разберете, уважаеми дами и господа народни представители. Това е казано във формулата за изчисляване размера на пенсията. Ако трябва да променяме нещо, трябва да променим формулата за изчисляване размера на пенсията, за да можем да търсим справедливост, защото формулата минава през осигурителния принос на всеки един от българските граждани и българските пенсионери.
Защо казвам това? Защото и за догодина се предвижда осъвременяване на пенсиите с така нареченото „швейцарско правило“. Златното швейцарско правило – 50% ръста на осигурителния доход и 50% ръста на потребителските цени или на инфлацията.
При това положение, при прогнозата на Министерството на финансите и инфлация – 1,2%, ръст на осигурителния доход – 6,2%, процентът, с който ще се индексират пенсиите през следващата година, е 4%.
Какво бихме могли да направим, за да търсим справедливост, защото не е вярна тезата, че българските пенсионери нямат принос в ръста на осигурителния доход? Вярна е, доколкото от осигурителни вноски в приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване 50% са от вноски, а другите 50% са от данъци. Кой плаща най-много данъци в България? Най-големият инвеститор в българската икономика са българските пенсионери с техния бюджет във Фонд „Пенсии“ – 9 млрд. лв. Те са хората, които допринасят за ръста на брутния вътрешен продукт, защото потреблението е един от важните компоненти в ръста на брутния вътрешен продукт. Така че тази теза е най-малкото спорна.
Затова ние от Движението за права и свободи, ако не се приеме това предложение, ще предложим, за разлика от Вас, колеги от „БСП за България“, съгласно чл. 19 от Закона за публичните финанси, както казваше един бивш премиер „когато му дойде времето“, в хода на бюджетната процедура ще предложим промяна в това златно швейцарско правило. Примерно каква промяна можем да предложим? Вместо 50% ръст на осигурителния доход – 75% ръст на осигурителния доход, и 25% ръста на инфлацията, понеже инфлацията расте с бавни темпове. И това ще даде увеличение на пенсиите, уважаеми дами и господа, индексация с 5,4%.
И знаете ли колко струва тази мярка на бюджета на държавното обществено осигуряване? По информация от актюерите на Националния осигурителен институт струва 290 млн. лв., които са поносими за бюджета на държавното обществено осигуряване.
И преди да завърша, уважаеми дами и господа, ще се опитам да цитирам един древен философ и мислител. Той казва следното: „В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни“. Уважаеми дами и господа, управлявайте с разум, за да не се срамуваме всички ние! (Ръкопляскания от „БСП за България“, ДПС и „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Реплика – заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми д-р Адемов, аз уважавам Вашия професионализъм, но тъй като беше извършена манипулация от трибуната на Народното събрание, съм длъжен да се върна все пак към паметта и към това, което се е случило само преди няколко месеца.
Парламентарната група на „Патриотичния фронт“ в Четиридесет и третото народно събрание е влязла с 19 народни представители, а в момента, в който е гласуван бюджетът на общественото осигуряване, групата наброява 17. Така че Вие извършихте манипулация оттук. Не знам дали се дължи на недостатъчната паметливост на това, което се е случвало, или на лошата математика. Все пак сте специалист в социалната сфера, а не в математиката. Така че моля Ви следващия път да бъдете по-обективен и точен, когато назовавате такива цифри и споменавате ролята на патриотите. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов.
Заповядайте. Втора реплика – народният представител Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Аз също ще си позволя да репликирам д-р Адемов по няколко причини.
На първо място, предложението, което обяви тогава Патриотичният фронт, на практика беше в рамките на една бюджетна процедура, където имаше приходи и разходи. Ние успяхме да направим изменение на проекта за бюджета, което да бъде обвързано. В случая имаме хвърлено в празното пространство предложение, което не е обвързано.
Нещо повече, цитирайки гласуването, забравихте да цитирате гласуването на всички тези групи, които споменахте, в приходната част на бюджета, когато трябваше да се набавят източниците на финансиране на това увеличение, където бяхме бламирани от всички Вас – и отляво, и от Вас.
В този дух гласуването беше очевидно от нас с желание да мине тази поправка, защото тя беше защитима и бе в рамките на нормалната бюджетна процедура. Гласуването на голямата част от залата вляво беше как хем да гласуваме, хем да не стане работата, за да имаме една добра предизборна теза.
Много неща се промениха оттогава, д-р Адемов. Ние се явихме на избори с желание да увеличим тези доходи, както се явиха колегите отляво със същата теза. Нито ние, нито те спечелихме изборите. В този дух имаме разумния компромис и ние сме заложили всичко това, включително преизчислението на пенсиите, като част от програмните приоритети и това са неща, които ще се случват в следващите месеци и години. Тоест приоритетът остава, формулата и размерът на тези увеличения остават като съществен приоритет в сегашното управление, което априори е дясно. Смятам, че формулата и размерът са определени в управленските ни приоритети, но фактът, че ние изменихме акцента на това управление, е една немалка победа на „Обединени патриоти“. Мисля, че това е разбираемо за всички граждани. Не искат да го разберат само тия, които предпочитат, както се изразявате Вие, с езика на омразата да заличават нашите заслуги. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Съгласен съм с твърдението, че е възможно да съм сбъркал в числата, но хората, които са гласували, са 13, а към онази дата, уважаеми дами и господа от Патриотичния фронт тогава, и „Обединени патриоти“ сега, Вие вече работихте заедно с колегите от „Атака“. Оттам са гласували само шест човека. Вие сте гласували, включително и за приходите, 13 човека. Ето я разпечатката от гласуването. (Показва документ.) Няма как да Ви излъже тази разпечатка! (Реплики от народния представител Данаил Кирилов.)
Ако искате, елате да ме репликирате, господин Кирилов. Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не влизайте в реплики със залата!
ХАСАН АДЕМОВ: В репликата обаче има едно изречение, което си заслужава вниманието: „Сега ситуацията е различна.“
Да, аз съм съгласен, че ситуацията сега е различна, защото тогава, след президентските избори и по време на предишния мандат, Вие подкрепяхте само Програмата, тоест можехте да предлагате каквото си искате, защото не носехте отговорност за това. Сега носите политическа отговорност и затова сега гласувате против това решение. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Други изказвания?
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да направя конкретното си изказване, ще прочета няколко реда от „Приоритетите за управление 2017–2021“ на Политическа партия ГЕРБ и „Обединени патриоти“: „Стабилна пенсионна система, която гарантира предвидимост и спокойствие на хората в дългосрочен план. Може да съчетава балансирано повишаване на пенсията, от една страна, с намаляване на дефицита в системата, от друга. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да се увеличи на 180 лв. от 1 юли, а от 1 октомври – на 200 лв. Ще се преизчислят всички пенсии, отпуснати преди 2010 г., със средния осигурителен доход за 2009 г. със средства, спестени от неправомерно отпуснати инвалидни пенсии.“
И „Обединените патриоти“, и ГЕРБ в тези документи, освен увеличението на минималната пенсия, обещават и поемат ангажименти за призчисляване на пенсиите като необходима и разумна мярка.
С формулировката си „Приоритети за управление“ те обещават преизчисляване, но е ясно, че нямат никакво намерение да изпълнят ангажимента си към огромна част от пенсионерите – 1 милион 490 хиляди и отгоре. (Шум и реплики.)
Нещо повече – те противопоставят пенсионерите за осигурителен стаж и възраст…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата. Ако искате да репликирате, заповядайте след изказването!
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …на пенсионерите с пенсии за инвалидност. Ще дадем на добрите, когато накажем лошите. Но, ако въобще има неправомерно отпуснати инвалидни пенсии, за това нямат вина пенсионерите, а правителствата. А от последните осем години ГЕРБ управляваха седем.
Общо разходите за всички инвалидни пенсии възлизат на 1 млрд. 700 млн. лв., тоест, за да бъдат преизчислени пенсиите за осигурителен стаж и възраст, трябва едва ли не да бъдат спрени голяма част от инвалидните пенсии.
В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018–2020 г., качена на страницата на Министерството на финансите, отново всички социални плащания се замразяват. От нея е видно, че правителството предвижда за следващите години увеличението на пенсиите да е в рамките на не повече от 2,5%. Това ще доведе до увеличение на бедността и неравенствата, до нарастващо и натрупващо се изоставане на пенсиите за трудова дейност на заварените по-стари поколения пенсионери, в сравнение с новите пенсии на лица с еднакъв осигурителен принос. Отново се противопоставят поколения и групи хора.
Това ли гарантира предвидимост и спокойствие на хората в дългосрочен план?
Над 1 млн. 500 хил. пенсионери, 60% от общия брой, са с пенсии под прага на бедността. От бюджетната прогноза, както казах, е видно, че индексирането ще става с 2,4% годишно, което съществено не променя нещата. Положението не търпи отлагане. Нарастването на средния осигурителен доход за 2016 г. е повече от 200% спрямо 2007 г. и това, от своя страна, има своите негативни последици за пенсионерите. Преодоляването на това различие може да се осъществи само с преизчисляване. Това твърди и сегашният министър на труда и социалната политика Бисер Петков, който през миналата година казва, че действително може да бъде извършено преизчисляване, и това е по волята на Народното събрание. Ние всички го знаем! Принципът на солидарност и равнопоставеност на осигурените лица, заложен в Кодекса за социално осигуряване, както и спазване на принципа на задължителност и всеобхватност на осигуряването, е необходимо да се спази! Но, за да стане, е необходимо да има все пак изравняване на пенсиите на лицата с еднакъв или приблизително еднакъв принос. Проблемът е свързан със старите пенсии тяхното изоставане и няма ефективен механизъм, по който това да се случи.
По информация на НОИ нашият Законопроект предвижда допълнителни разходи в размер на около 400 млн. лв., а целогодишният ефект допълнителни разходи възлизат на около 900 млн. лв.
Вчера в Комисията по труда, социалната и демографската политика стана ясно, че преизпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване по прогнози до края на годината се очаква да бъде над 280 милиона.
В крайна сметка ние, ако вземем такова решение в залата, донякъде няма да нарушим финансовите параметри на бюджета, или със съвсем малка сума в размер на около 200, до 300 млн. лв.
Пенсиите, които са отпуснати до 31 декември 2012 г., са 1 млн. 721 хил. 719 човека, което означава, че след преизчисляването за 2012 г. ефектът ще бъде върху 62% от пенсионерите. От предложението в изменението на бюджета на Държавното обществено осигуряване, свързано с увеличение на минималната пенсия, виждаме, че в момента около 520 хил. пенсионери, след като се получи това увеличение към 1 октомври на минималната пенсия на 200 лв., ефектът ще бъде върху 800 хил. пенсионери, или 38%. Де факто, нашето предложение е разумно и в границите на разумното да направим така, че 62% от пенсионерите да получат своето преизчисление на пенсиите.
В заключение ще кажа едно: нормално е да извършваме на няколко години такова преизчисление, защото действително пенсиите са крайно ниски и хората мизерстват. Ние сме с една от най-ниските пенсии в Европа и това компрометира България и българските управници в очите на света, особено когато след няколко месеца ставаме председател и вече Европа ще ни гледа с друго око. С какво лице ще даваме идеи и решения на другите наши партньори, членове на Европейския съюз, като самите ние сме неспособни да се погрижим за нашите възрастни хора? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска-Жекова.
Реплика?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Интересно е, когато една партия е в опозиция, как е дашна, как може да реши всички проблеми, как, едва ли не, всички останали са лоши, те са най-добрите?!
Ще Ви кажа само следното: достатъчно години управлявахте българската държава – и в коалиция, и самостоятелно. Всички тези проблеми можехте да ги решите. Защо не ги решихте? (Шум и реплики.)
Нима минималната пенсия в България от вчера е 160 лв.? Нима от вчера е 160 лв. минималната пенсия в България?
И когато искате да излезете да направите изказване, госпожо, не излизайте да сричате и да четете, подготвени от партията текстове, а говорете по същество!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Ангелов, моля Ви!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Защото, когато някой има претенции, че много знае и може да реши проблемите на държавата, трябва да излезе и да го каже, както трябва! (Тропане с крака от „БСП за България“.)
И другото – Вие увеличавахте пенсиите винаги в края на Вашите мандати, когато трябваше да идва ново правителство и то да търси парите. Ние правим обратното – предлагаме увеличение още на втория месец от този мандат, и тази година минималните пенсии ще бъдат с най-голямото увеличение изобщо в историята на България – 25%.
Ако Вие ми посочите по време на управление между БСП и ДПС кога увеличихте минималните пенсии с 25% за една година, ще Ви кажа „Браво!“.
Когато говорите какви държавниците сте и как решавате проблемите, помислете какво правехте Вие, като управлявахте. А ние нашият ангажимент като коалиция – ГЕРБ и „Обединени патриоти“, сме направили така, че тези проблеми ще бъдат решени през този мандат. И това, че тази година се увеличава с 25% минималната пенсия, не означава, че това ще бъде единственото увеличение и индексация за пенсиите. След разговорите, които сме провели, сме посочели мерките откъде, какво и какви средства могат да се отделят, включително и за повече коледни добавки за пенсионерите и така нататък – неща, които ние ще направим за разлика от Вас! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Заповядайте, господин Тошев, за втора реплика.
Господин Цветанов – за трета реплика.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Имам няколко въпроса към говорителката на БСП. Или – читателката на БСП… (Весело оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Казва се госпожа Клисурска-Жекова.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Да, видях как се казва. (Реплики на народния представител Драгомир Стойнев.)
Първият ми въпрос е: знаете ли кога е национализиран Пенсионният фонд?… (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Стойнев, моля Ви!
Моля Ви, господин Стойнев! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин Стойнев, понеже казахте, че винаги е нулирана сметката, да Ви запитам Вас и нея…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Тошев, не влизайте в диалог със залата.
Господин Стойнев, правя Ви забележка да не се обаждате от място.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Да, да!
Нека да стане да говори оттук, а не оттам.
Кога е национализиран Пенсионният фонд на Царство България и колко е бил спрямо бюджета на България?
Второ, какво можеха да си купят българските граждани, включително и пенсионерите, по време на управлението на Вашия министър-председател Луканов?
Трето, колко бяха пенсиите по време на управлението на Вашия министър-председател Жан Виденов? (Шум и реплики отляво.)
Четвърто, на коя дата от управлението си Вашият министър-председател Станишев увеличи пенсиите на пенсионерите?
Пето, с колко увеличи Вашият министър-председател Орешарски пенсиите на пенсионерите и тогава ми четете тези безкрайни справки от НОИ и от Националната статистика! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Цветанов – трета реплика към госпожа Клисурска-Жекова.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Жекова, уважаеми дами и господа народни представители!
Този дебат по същество се измества. Не давате никакъв отговор във Вашите коментари, които правите тук.
Аз само ще дам една съпоставка от всичките тези 27 години: 1990 г. хората, които са получавали инвалидни пенсии, са около 145 хиляди при 9 милиона население. Това е 1,5 като процент от населението.
В Европейския съюз тези граждани, които получават инвалидни пенсии се движат от 0,8 до 1,5 като процент от населението на държавата – членка на Европейския съюз.
Знаете ли след 27 години колко са инвалидните пенсии, които плаща НОИ и българската държава – 980 хиляди?!
Знаете ли колко са парите, които се дават от бюджета на държавата – 1 млрд. 700 млн. лв.?!
Нека да търсим тези пробойни или това, което всяко едно правителство за тези 27 години е пропуснало и е допуснало този процент да стане 15% от населението, а не както е било в 1990 г. – 1,5.
И когато излизате, говорите и обвинявате днешното парламентарно мнозинство нека все пак да говорим, че бюджетът трябва да бъде стабилен, трябва да дадем възможност да има инвеститорски интерес към страната ни.
Аз също така искам тук да поздравя господин Тошев за това, че Ви припомни периодите. Нека да не се връщаме към тези периоди, за които Вие постоянно алармирате. Нека да бъде обективни!
И аз искам още веднъж да благодаря на колегите от БСП за това, че четат предизборната платформа на ГЕРБ и се запознават с това, което сме подписали с „Обединени патриоти“ за основните акценти в управленската ни програма.
Да, действително, това, което прочетохте, ние ще го изпълним, но се надяваме, че и Вие ще участвате в този процес конструктивно, а не по този начин, по който Вие го правите днес от парламентарната трибуна. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Вие сте имали възможност да управлявате. Имали сте възможност да реализирате много политики, но процентът на инвалидните пенсии е толкова голям! И всеки един от Вас знае, че трябва да се направи действителна стъпка, която да ограничи тази възможност за харченето на толкова много пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Цветанов!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: И те да отидат действително за преизчисляването на пенсиите. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, уважаема госпожо Клисурска-Жекова, за дуплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще кажа едно изречение: ние от парламентарната група на „БСП за България“ няма да се връщаме вече в миналото и няма да гледаме в миналото. (Силен шум, реплики и провиквания.)
Нашето предложение гледа в бъдещето и точно защото не можем да понесем мизерстващите пенсионери (размахва показалец към дясната част на залата)…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля! Моля, не се обаждайте от място!
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …които бъркат в кофите за 160 лева… (Шум и реплики.)
Само заради това правим…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не се обаждайте от място!
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Отговарям на въпросите конкретно, госпожо Дукова! (Реплики от ГЕРБ.)
Така – конкретно! (Размахва показалец към ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Ангелов, госпожо Дукова! Не се обаждайте от място!
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Конкретно – по отношение на (размахва заканително показалец към дясната страна на залата), в 2007 г. по време на управлението на правителството на Сергей Станишев… И ако Вашата памет е къса, нашата… Ние добре помним – тогава преизчислихме всички пенсии и увеличението за 4 годишния мандат на пенсиите беше 108%! (Силен шум, провиквания, ръкопляскания, викове: „Еее!“ от ГЕРБ.)
И другото нещо, което искам да Ви кажа! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Вие не увеличавате в момента пенсиите с 25%, ако можете да смятате добре. Точната сметка е 22,6% на тези ниски и мизерни размери, които са в момента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“, провиквания: „Браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска. (Силен шум и реплики. Народният представител Владимир Тошев се отравя към трибуната.)
Господин Тошев, какви намерения имате?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, процедура по начина на водене.
Не бива да допускате фактологически лъжи от тази прибуна! Станишев не увеличи пенсиите в 2007 г., а ги увеличи една седмица преди да сдаде властта на Бойко Борисов. И трябваше да ги изплаща Бойко Борисов и първото правителство на Бойко Борисов и ГЕРБ, а не БСП! (Шум и реплики.)
Второто, не бива да допускате хора, които нямат никакво понятие…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, без квалификации!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Искахме да декларирам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, без квалификации за „хора, които нямат понятие“. Вие сте по начин на водене… (Силен шум, реплики.)
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Добре, Вие имате понятие… (Оживление.)
Добре, извинявайте, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други за изказване? Има ли други изказвания?
Търся господин Жаблянов – къде е в залата, за да ме смени.
Заповядайте, господин Свиленски. (Шум и реплики.)
Не злоупотребявайте с права. Ще прилагам много стриктно Правилника!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. (Силен шум, реплики, провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Позволете ми да се изкажа по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявайте, господин Свиленски.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: То е във Ваша подкрепа, тъй като в предишната процедура бяхте обвинен, че не спазвате Правилника.
Напротив, аз искам да заявя на колегите, че спазвате Правилника. Колегите говорят правилно и Вие правилно не им отнехте думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Е, това не е по начина на водене.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Няма как да Ви обвиняват, че не водите в случая правилно заседанието, тъй като всичките данни, които каза колежката, бяха верни, а пенсиите, които бяха платени през 2009 г. и 2010 г….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Свиленски!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тях не ги беше платил господин Борисов, а ги бяха платили всички български граждани от бюджета. И това трябва да е ясно. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
И това е истина. И аз не лъжа в момента, така че, господин Председател, продължавайте по този начин да водите и ще имате и моята подкрепа. Благодаря Ви. (Провиквания, шум, ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други изказвания?
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че предложеният от парламентарната група „БСП за България“ Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване отговаря на насъщните очаквания и интереси на огромен брой български граждани.
Според становището на Националния осигурителен институт, той засяга 62% от пенсиите, бих добавил, при спазване на един от основните принципи на социалното осигуряване – равнопоставеността. Хората разбират този принцип като синоним на справедливостта и вярват, че тя може да бъде постигната чрез българското законодателство.
Не е нужно да си кой знае какъв специалист по проблемите на пенсионното осигуряване, за да установиш, че при сегашната социална политика „старите“ пенсии – слагам това понятие в кавички заради терминологичната непълнота – са обречени да изостават от новите. Както е известно, това е свързано непосредствено с много по-бързото нарастване на средния осигурителен доход в основа на новите пенсии и предлаганото повишение на тежестта за всяка година осигурителен стаж, от една страна, и значително по-ниския процент ежегодна индексация на старите пенсии.
Видно от стенограмите на Народното събрание още преди година тогавашният управител на НОИ, сега министър Борис Петков, е констатирал пред Социалната комисия: „Факт е, че има изоставане в размера на старите пенсии“. Причината е, че през последните години пенсиите са били индексирани не по формула и правила, а според финансовите възможности на бюджета на държавното обществено осигуряване.
Учените, занимаващи се с проблематиката, са още по-категорични. Ето какво казва един от тях: „Съзнателно или несъзнателно се премълчават неизбежните негативни социални последици за старите пенсионери“, особено в дългосрочен план, свеждащи се до задълбочаване на наблюдаваното изоставане в размерите на старите пенсии спрямо новоотпуснатите при лица с еднакъв принос за пенсионната система. Като последица, това е противопоставяне на старите и новите пенсионери, перманентна загуба на място в социалната йерархия на старите пенсионери и нарастващо равнище на бедността сред тях“.
Нали чувате как говорят от експертизата: за същественото нарушаване на справедливостта. Предложената от нас промяна може да бъде характеризирана като съществена стъпка за възстановяване на тази справедливост.
Ето един пример от ежедневието. Такъв пример искаше да даде господин Гьоков вчера, но се спря и го спести. Всеки един от залата може да даде десетки такива примери.
Учителка със „стара“ пенсия, с индексацията, по швейцарското правило и без вдовишките, взема сега 254 лв. Нейна съседка също учителка, но пенсионирана преди година и половина, започва с минимум 430 лв. Не че са много, малко са. И двете са работили в една и съща обществена сфера, и двете са обучавали и възпитавали българските деца.
Тези примери са всекидневни, те са от живота. Те ни поставят въпроса как чрез закона да възстановим справедливостта между хората, имащи еднакъв осигурителен принос и то сега, в най-подходящия момент. Защо? Защото в бъдещето, което е начертано, не по-малко несправедливо е пенсиите, които ще бъдат отпуснати на хората, пенсионирани след края на 2026 г., ще са с 36,3% по-високи от тези, които са отпуснати през 2016 г. Тази прогноза прави Националният осигурителен институт в актюерския, прогнозния си доклад за развитието на осигурителната система.
Сега е моментът, на днешния Видовден, за възстановяване, макар и частично, на справедливостта чрез увеличаване на пенсиите – увеличение, основаващо се на принципната основа и отразяващо приноса на всяко едно лице, участващо в социалното осигуряване.
Сега е моментът предложението на „БСП за България“ да бъде подкрепено от всеки народен представители заради сегашните доверили му се граждани и заради техните потомци. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, повикайте колегите народни представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 754-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 20 април 2017 г.
Моля, уважаеми колеги, гласуваме.
Гласували 206 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 110.
Законопроектът не е приет. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
Излезте и поискайте прегласуване. Вече от място ли искате прегласуване?! Малко е прекалено.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, разбира се, че от трибуната ще поискам.
Моля за прегласуване, тъй като колеги не успяха да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Прегласуване.
Гласували 213 народни представители: за 98, против 7, въздържали се 108.
Законопроектът не е приет.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС.
Първият Законопроект с № 754-01-2 е внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 10 май 2017 г., а вторият Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-19 е внесен от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители на 8 юни 2017 г.
Докладът на Комисията по правни въпроси ще Ви бъде представен от народния представител Мария Илиева. (Част от народните представители от ПГ на „Обединени патриоти“ напускат залата. Залата напускат и народни представители от други парламентарни групи.)
Изчакайте, уважаема госпожо Илиева.
Колегите, които желаят да напуснат залата, да го сторят, а останалите моля да заемат местата си.
Господин Велков, господин Ерменков, ще заемате ли местата си или ще напускате залата? (Реплика от народния представител Таско Ерменков.) Добре.
Имате думата, уважаема госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-2, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 10 май 2017 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-19, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 8 юни 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Един момент, госпожо Илиева. Господин Летифов, моля Ви, ако имате разговори, неуважително е да стоите с гръб към оратора.
Имате думата, уважаема госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
„На свое заседание, проведено на 13 юни 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-2, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 10 май 2017 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-19, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 8 юни 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на външните работи: госпожа Кръстина Лекова – изпълняващ длъжността началник отдел в дирекция „Правна”, и госпожа Деница Мотева – главен юрисконсулт в дирекция „Консулски отношения”; от Централната избирателна комисия – госпожа Мария Мусорлиева – заместник-председател, и госпожа Катя Иванова – член; господин Стоил Стоилов – експерт по изборно законодателство; от Фондация „Българско либертарианско общество” – господин Калоян Правов и госпожа Ева Марчева от сдружение „Движение експерти на гражданското общество”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-2, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 10 май 2017 г., беше представен от господин Данаил Кирилов, който подчерта, че с него се цели промяна на изборната система при избори за народни представители от пропорционална към мажоритарна система, в резултат на проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум.
Господин Кирилов акцентира на предимствата на мажоритарната избирателна система, свързана с личностните качества на кандидата и по-тясната връзка с неговите избиратели.
Със Законопроекта се въвежда мажоритарната изборна система с абсолютно мнозинство в два тура чрез създаване на 240 едномандатни изборни района в страната. Във всеки едномандатен изборен район е предвидено образуването на районни избирателни комисии, които да се състоят от 13 членове, включително председател, заместник-председатели и секретар, предложени от парламентарно представените партии и коалиции.
Предлага се кандидатите за народни представители да могат да бъдат предлагани за регистриране само от една партия, коалиция или инициативен комитет и само в един едномандатен изборен район, като кандидатите няма да могат да бъдат включвани в кандидатска листа на друга партия, коалиция или инициативен комитет.
Предвижда се наименованията, границите и номерацията на изборните райони да се определят с указ на президента на Републиката въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението по данни, предоставени от Националния статистически институт на база резултатите от последното преброяване на населението и от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Със Законопроекта се предлага в едномесечен срок, преди произвеждането на първите избори за народни представители по мажоритарната изборна система, българските граждани, живеещи извън Република България, да могат да подават заявления за активна регистрация за гласуване извън страната чрез интернет страницата на Централната избирателна комисия, като условията и редът за извършване на активната регистрация да бъдат определяни от Централната избирателна комисия.
Предвижда се намаляване на годишния размер на държавната субсидия за един получен действителен глас на 1 лев за политическите партии и коалиции.
Господин Хамид Хамид представи мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-19, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители. Със Законопроекта се предлага да се отмени задължителното гласуване, както и квадратчето „не подкрепям никого”. Цели се възстановяване на правилата за образуване на избирателни секции извън страната, действали през 2014 г. и 2015 г. Въвежда се възможността за използването на майчин език по време на предизборната кампания от лица, които се самоопределят като принадлежащи към малцинствени групи в Република България. Предлага се Централната избирателна комисия да определя реда и жребия веднага след изтичане срока на регистрация на партии, коалиции, инициативни комитети за съответните избори, като те могат при регистрация на кандидатските си листи за всеки вид избори под номера на листата, който съвпада с номера на жребия, да няма кандидат.
В обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-2, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители, взеха участие народните представители Крум Зарков, Явор Божанков, Данаил Кирилов, Христиан Митев, Хамид Хамид Филип Попов, Явор Нотев, Емил Димитров, Йордан Цонев, Пенчо Милков, Иглика Събева, Валери Жаблянов и Димитър Лазаров.
Народните представители Крум Зарков, Явор Божанков, Пенчо Милков, Филип Попов и Валери Жаблянов изразиха своето отрицателно становище към Законопроекта, като посочиха следните недостатъци на мажоритарната система: слаба представителност на гласоподавателите, намаляване на политическата конкуренция и капсулиране на едномандатните изборни райони.
Господин Зарков отбеляза, че парламентарната група на „БСП за България“ има готовност да внесе в Деловодството на Народното събрание Законопроект за смесена избирателна система.
Народните представители Христиан Митев, Явор Нотев и Емил Димитров посочиха, че няма да подкрепят така внесения Законопроект.
Господин Митев постави акцент върху прекомерната административна тежест и необходимостта от допълнителен човешки ресурс в изборните комисии.
Народните представители Хамид Хамид и Йордан Цонев отбелязаха, че е необходима промяна в изборната система с цел дисциплиниране на самата система, като изразиха готовност да подкрепят Законопроекта на първо гласуване и посочиха, че ще направят предложения за неговото прецизиране.
Народните представители Данаил Кирилов, Димитър Лазаров и Иглика Събева заявиха своята подкрепа за така предлагания Законопроект, като господин Кирилов отбеляза, че с него се изпълнява волята на избирателя за намаляване на размера на държавата субсидия. Господин Данаил Кирилов акцентира върху готовността на Политическа партия ГЕРБ да обсъжда и други правно-технически варианти на отделни разпоредби.
В обсъждането взеха участие и представители на неправителствени организации и на Централната избирателна комисия.
В обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, №754-01-19, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители, взеха участие Христиан Митев, Йордан Цонев, Емил Димитров, Хамид Хамид, Валери Жаблянов, Димитър Лазаров и Данаил Кирилов.
Народните представители Христиан Митев, Емил Димитров и Валери Жаблянов изразиха своето отрицателно становище за Законопроекта.
След проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси гласува:
- с 12 гласа „за”, 10 гласа „против“ и без „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-2, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 10 май 2017 г.;
- с 2 гласа „за”, 11 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-19, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 8 юни 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева.
Вносителите имат думата да представят законопроектите.
Заповядайте, господин Кирилов, по първия Законопроект.
Законопроектът е разпределен на още една Комисия – Комисията по бюджет и финанси, но нямаме постъпил доклад.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Бих искал накратко да представя основните акценти на Законопроекта, който е внесен от Цветан Цветанов и нашата парламентарна група с номер 754-01-2. Законопроектът е реакции и изпълнение на волята на мнозинството български избиратели, която беше изразена на референдума, проведен на 6 ноември 2016 г. На този референдум бяха поставени три въпроса.
Със Законопроекта даваме правни решения и правна разработка по два от тях. Първият по отношение на мажоритарното гласуване, въвеждане на мажоритарна система в два тура с абсолютно мнозинство и вторият въпрос, в който даваме решение съобразно вота на избирателя, това е намалението на субсидията за парламентарно представени политически партии от 11 лв. на един лев.
По третия въпрос, който хронологично беше подреден като втори, по отношение въвеждането на задължителен вот бяха приети изменения в Изборния кодекс през май месец 2016 г. Поради тази причина не разработваме материята на задължителния вот.
Във връзка с ключовия проблем – въвеждане и установяване на мажоритарна система, в нашия законопроект сме предложили разделяне на територията на страната на 240 едномандатни избирателни райони. Това е сериозна трансформация – от 31 многомандатни избирателни района в 240 едномандатни избирателни района. Не сме предложили в Законопроекта образуване на едномандатни избирателни райони извън територията на държавата, но настояваме и даваме правно решение за българите в чужбина, които да имат възможност да гласуват и гласът им да бъде отчетен по последното постоянно местоживеене. Смятаме че по този начин ще се преодолеят всички изкривявания и диспропорции при определяне на теглото на отделните едномандатни избирателни райони, както по този начин ще гарантираме правото на българите в чужбина да упражнят правото си на глас.
При това положение ще се наложат изпълнения на две сериозни технически предпоставки. Първото – да имаме гъвкава възможност за българите в чужбина, които ще гласуват, да имат необезпокоявана технически гарантирана възможност да изберат която съответства избирателна листа. Това означава, че би следвало да се използва технически метод за гласуване. Като най-благоприятен според нас е методът на машинното електронно гласуване, тъй като той би дал възможност машината да генерира и да съдържа всичките 240 регистрирани листи.
По отношение сложния въпрос за районирането. Ние имахме много дълъг дебат, работихме с доста експертни екипи, видяхме и се убедихме колко субективен би могъл да бъде подходът и методът на районирането. За да предпазим участниците в конкурентната политическа изборна борба от изкушенията да предрешават, да предначертават, да чертаят по изборните райони, затова сме предложили в този Законопроект тази функция да бъде изпълнена под егидата, ръководството, наблюдението, участието и контрола на Президента на Републиката. Смятаме че в този състезателен процес той е най-равно отдалечен от всички участници и би могъл да възстанови доверието в изборната система и в изборния процес и да даде възможност за безпристрастно райониране, като за тази цел би могъл да използва целия административен инструментариум на държавата, всички подразделения и администрации на държавата, които съдържат данни, бази данни или имат съответно компетентност в тази връзка, няма да ги изброявам всичките, Вие добре ги познавате, не само ГРАО, не само НСИ, не само База данни „Население“ или БДС, но всички структури които не само общините разбира се които имат съответните данни.
С оглед публични изявление става ясно, че Президентът не би желал да поеме тази отговорна работа и функция. Аз не бих искал да кажа, че това решение трябва да бъде чисто и само на законодателя, макар и да, формално това решение да се взема в тази зала. Важна е, разбира се, волята и готовността, защото особено при първоначалното прилагане тя ще изисква сериозна ангажираност и мотивираност, за да се постигне един точен и обективен резултат, но в случай, че продължава това нежелание и влезем в дебат между първо и второ четене, имаме готовност да предложим тази работа да се извършва съобразно компетентния по Изборния кодекс орган –Централната избирателна комисия, която, за да свърши тази задача да свърши правилно, действително ще трябва да направи една много сериозна мобилизация, ще трябва много да надскочи сегашните си възможности и трябва да предприеме специални мерки, бих казал да докаже пред обществото или участниците в политическия процес, че може да се справи с тази задача.
Позволявам си да не влизам в дебат по отношение на характеристиката и историята, специфичните изисквания спрямо мажоритарния вот както неговото съотнасяне спрямо другите избирателни системи. Убеден съм, че в настоящия дебат това ще бъде една от основните теми. Но пак ще повторя, че според нас след като българският избирател категорично с над 76% заяви волята си, че иска и предпочита тази избирателна система, ние следва да изпълним волята на избирателя, следва отговорно да се отнесем към това волеизявление и бих казал, че следва да вземем правилното решение.
Освен това във всичките си действия и в предстоящия дебат аз смятам, че ще проявим такава отговорност на парламентаристи, че да излъчваме доверие в изборната система на България и в нейното развитие, а не да дестабилизираме с внушения и с лъжи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
По втория Законопроект? – Заповядайте да го представите, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, чухте от становището на Правна комисия подробно това, което предлагаме.
С няколко думи за всяко от нашите предложения. Голяма част от тях сме внасяли и преди, и ще продължим, колеги, да ги внасяме, докато се приемат, защото смятаме, че са важни, че са съществени и са в полза на българското общество.
На първо място, искаме да отпадне забраната за агитация на език, различен от българския. Това, колеги, е проблем, защото противоречи на утвърдени демократични стандарти; противоречи на вече четири-пет препоръки на Венецианската комисия; противоречи на препоръките на Ограничената мисия на ОССЕ; присъства в няколко доклада на Съвета на Европа и вече препоръките, както усещам, няма да са толкова настойчиви, а ще бъдат по-скоро осъдителни към България.
Предлагаме превод на официалния български език в същия текст, защото е нормално да присъства и някой, който не знае езика, на който се извършва агитацията.
Другото, което предлагаме, колеги, е да отпадне текстът за задължителното гласуване. Този текст е мъртъв, той не работи, особено след Решението на Конституционния съд за обявяване за противоконституционни текстовете, с които беше въведена санкцията за този, който не е гласувал. Този текст е мъртъв и е по-добре да го няма, защото не работи. Виждате какъв голям процент български граждани не се съобразиха с него и Ви моля да не караме всички тези хора да се чувстват нарушители на закона, въпреки че няма санкции.
Предлагаме решение, с което да се избегне феноменът, станал известен като 15:15 – тази грешка, до която се стигна, без да закачаме режима за преференцията. Той си остава същият.
Предлагаме жребият за номерата на партиите, коалициите и инициативните комитети в интегралната бюлетина да бъде проведен преди регистрацията на кандидатските листи и веднага след регистрацията на партиите, коалициите и инициативните комитети. По този начин ще дадем възможност на всяка партия или коалиция при регистрация на своята кандидатска листа да остави празно мястото, което съвпада с номера, изтеглен на жребия на съответната партия или коалиция. Това го предлагаме като право, но не задължение на всяка партия. Тоест партии, които не се притесняват от тази грешка, спокойно могат да се регистрират там когото си преценят. Мисля, че това по никакъв начин няма да засегне този силен мажоритарен елемент – преференцията, и ще даде възможност всяка партия сама да прецени как да избегне това.
Предлагаме също да бъде възстановен режимът за откриване на секции извън Република България, който действаше до момента, в който 43-тото народно събрание въведе ограничения, въведе лимит на тези секции – от начало извън страната, после отменихме този лимит за Европейския съюз, но така или иначе тези текстове позволиха, колеги, българските граждани да бъдат категоризирани. А това е нещо, което нашата Конституция, не допуска и аз смятам, че тези текстове са противоконституционни. Конституцията гарантира еднакви права на всеки български гражданин и е недопустимо със закон гражданите да се делят на три отделни категории – на тези, които живеят в България, на тези, които живеят в страни от Европейския съюз, и на всички останали.
Затова Ви моля да подкрепите тези текстове, а впоследствие ще се изкажем по тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги!
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние с колегите от „Воля“ ще подкрепим предложението за Законопроекта за изменение на Изборния кодекс, тъй като сме твърдо „за“ въвеждането на мажоритарния елемент в Изборния кодекс на страната.
Естествено ние също имаме собствено мнение и собствени идеи, които смятаме, че са полезни за обществото. Вчера внесохме в Деловодството на Народното събрание наше предложение за изменение на Изборния кодекс, което се различава в основната си част и по-специално в броя на районите. По този начин предложението на колегите от ГЕРБ за 240 едномандатни района в нашия вариант се запазва броят, какъвто е сега, също многомандатни. Считаме, че по този начин ще спестим не малко средства на държавата за организирането на такъв тип избори. В същото време ще избегнем прехвърлянето на този горещ картоф кой-как да разпредели новите 240 едномандатни района.
Обявяваме се твърдо „за“ въвеждането на всякакви инициативи и промени в Изборния кодекс, които да доведат все повече и повече до мажоритарния елемент в изборите.
Надявам се всички Вие с интерес и със съвест да се запознаете с предложеното от нас и вече между първо и второ четене, съответно на второ четене, да ни подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Имате ли реплики към изказването на народния представител Христов? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, днес дебатираме една изключително, може би една от особено важните теми в българското общество. Това е темата, по която ще се избира представителната власт – една тема, която в световен мащаб, ако някой си е правил труда да прави обобщение и разгледа различните избирателни системи, може би е констатирал, че в света съществуват случаи, които могат да бъдат преброени на пръстите на едната ръка, в които може да обозначите избирателна система в еднокамарен парламент с парламентарно представителство, която да е мажоритарна, с абсолютни мнозинства в два тура. Причината е, че голяма част и исторически погледнато мажоритарните системи в света фигурират в един по-далечен период. В периода след Освобождение – вярно е, първите системи, с които са се избирали в България народните представители, са били мажоритарни. След това е въведена пропорционалната система поради една проста причина.
Пропорционалната система дава път на идеята, на идеологията като водеща и дава по-голяма представителност в българския парламент на различни части от българското общество.
Мажоритарната система сама по себе си може да изключи голяма част от българското общество, да остане извън парламента, тя да не бъде представена или да потискана за сметка на всички останали. Има много такива примери. Включително ако разгледате изборите за президент в САЩ, ще забележите, че президентът Доналд Тръмп е избран с по-малко гласове, отколкото неговият опонент, но въпреки това е президент на Съединените американски щати. Това само по себе си доведе до някои обществени мероприятия, да го наречем.
Първото, с което аз не мога да се съглася с колегите от ГЕРБ, които са и вносители на Законопроекта, е, че ние трябва да го приемем задължително, макар съдът да ни казва обратното нещо, тоест да не дебатираме. Видите ли, ние не трябва да имаме широк обществен дебат по темата. Защото, колеги, поне според мен има няколко проблема в това, което ни се предлага.
Ако успеете да си представите една избирателна секция, хайде, пленарната зала е доста голяма, но Вие знаете в какъв мащаб и размер са избирателните секции в страната и в чужбина, представете си една избирателна секция, в която трябва да има 240 кутии, в които трябва да пуснете бюлетина. Представете си една избирателна секция в чужбина, която трябва да изготви 240 изборни протокола – различни за всеки район, и първото нещо, което трябва да направи, когато Вие отидете там, е да установи по лична карта Вие в коя секция трябва да гласувате, в кой списък трябва да се подпишете, коя бюлетина трябва да Ви дадат, и този процес трябва да го проследят и след това да гласувате.
С предложението – евентуално в България, видите ли, да може да се гласува с хартиена бюлетина и с електронна, а пък навън да се гласува само по електронен път, някак си поставяме дисбаланс, който Конституцията ни забранява. Конституцията ни е казала, че българският гражданин, независимо къде се намира, има равни права с този, който се намира на територията на страната и ние не можем да кажем: ти понеже си заминал в чужбина и не си тук, ще имаш различни права; ако се върнеш в България, ще гласуваш с хартиена бюлетина, ако седиш в чужбина – няма да гласуваш с хартиена бюлетина. Няма такъв вариант.
Най-големият проблем в едно законодателство, което е мажоритарно за избирателна система, е свързан с определянето на границите на районите. В английското издание на Уикипедия, ако се разровите, има таблица, която показва различните методи и методологии, по които Вие може да изградите един район. В тази таблица са показани силните и слабите страни на всеки един район.
Все още продължавам да се чудя, макар и вече половин година, след като вече е минал референдумът, след като се е провел, коя ще бъде тази институция в България, която ще може да отсее най-справедливо и да каже: такава ще бъде системата? Много ми е интересно дали пък в президентството случайно не се намира някоя невидима структура, която да се нарича „структура за определяне на избирателните райони в България“ или „структура по определяне на каквито и да е други райони, освен тези, които са административни по Конституция“. Това е най-големият капан и най-голямата клопка, която съществува в една такава система.
Да не говорим, че другият принцип е кой отива на балотаж. Ако имаме двама души на балотажа – българската практика е доказала, че гласуването се провежда „против“, а не „за“, то тогава ние можем ли да твърдим, че даденият кандидат е „добрият“ кандидат или е „лошият“ кандидат? Тогава в пленарната зала какви кандидати ще попадат – „добрите“ или „лошите“ кандидати?
Ако го разгледаме по друг начин – някои казват: вкарваме мажоритарния елемент. Тогава тези, които го казват, защо се бият в гърдите и казват, че преференцията е мажоритарен елемент? Ако сме казали, че в момента сме дали мажоритарност и тази мажоритарност съществува и в момента в българската избирателна система, то ние към какво вървим?
Някой ще каже: каква е мажоритарността? Всеки един от тази зала и всеки един кандидат за народен представител може да се кандидатира като независим. Когато се кандидатира като независим, тогава ще може да покаже неговата фигура като мажоритарност колко би тежала в обществото и колко гласа ще събера. На последните парламентарни избори, които се проведоха, броят на независимите кандидати – имаше във почти всеки избирателен район , и общата тежест на гласовете, които успяха да съберат, е около осем хиляди.
Защо не изваждам преференцията оттук? Преференцията представлява предпочитание, когато ти си избрал вече дадена партия да гласуваш по идеология, примерно, или поради това, че лидерът на дадена партия ти е симпатичен и ти вече предпочиташ за кой евентуално да пуснеш гласа си. Сама по себе си преференцията не е 100% мажоритарност.
Тук ще отворя една скоба към колегите от ДПС. Тяхната мисъл в посока на преференцията и в елиминирането на грешката 15/15 е правилна. Но моето предложение, над което може да се мисли, е заместването на цифровия знак с буквен такъв. Там единственият проблем би се създал при местни избори, като най-дългата листа в София за общински съветници е 61, а при дублажа става 122. Тоест ще трябва три пъти да дублираме, примерно а, б, в и така нататък. (Реплика.)
Може да се измисли. Това е начин за избягване също на тази грешка, защото елиминирането само по себе си, видите ли, ако се падне номерът – дали можеш да го извадиш, да го смениш, или дали можеш да го разместиш, не е удачно. Защото може да накърни някакви права на когото и да било от участващите вътре в листата. Но даването на еднакви основания на всички останали, би било абсолютно нормално. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Има ли реплики?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, въпросът ми е много кратък и ясен: знаете ли в колко страни в света има мажоритарна система в чистия вид, който искаме в момента да въведем? (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз не знам господин Александров да е привърженик на мажоритарната система, но заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Аз не съм привърженик, но мога да Ви кажа, че в този вид – като България, ако го сравним някъде, мисля, че са четири или пет, по начина по който ни се предлага и в условията на нашата Конституция. Характерни са, примерно, Централно-Африканската република и така нататък. Мажоритарни системи съществуват и в еднопартийните модели в света и поради тази причина се смята, че по-голямата част от обществото гласува по мажоритарен начин. Погледнете Северна Корея и така нататък – те гласуват с такива системи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други изказвания?
Заповядайте, господин Попов. След него е господин Ибрямов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз ще се спра предимно на първият Законопроект, защото той на практика преформатира цялата избирателна и политическа система в България.
Уважаеми народни представители! Чистата мажоритарна система на практика убива демокрацията, представителността в парламента, както и плурализма. Пропорционалната избирателна система, като такава, е създадена да компенсира недостатъците на мажоритарната. Тя е приложена за първи път през 1889 г. в Белгия. Част от тези недостатъци на мажоритарната избирателна система ще се опитам да представя пред Вас в своето изказване. Мажоритарната система води до липса на парламентарно представяне на голям процент от гласоподавателите.
И във връзка с предния въпрос – системата се прилага в 58 държави в света, повечето от които се намират в Африка и Азия: Еритрея, Етиопия, Габон, Гамбия, Кения, Нигерия, Танзания. В Азия това са: Индонезия, Индия, Северна Корея, Пакистан, Филипините, Мианмар.
Тази система ще доведе до изкривяване и липса на представителство на половината от гласовете на практика.
Тази система крие най-малко две тежко опасности и два тежки недостатъка. На първо място, тя облагодетелства големите партии за сметка на плурализма и ще доведе до тежък удар срещу демокрацията. На второ място, другата опасност е, че като цяло този вид изборна система в България – мажоритарната, на практика ще раздроби националната политическа система и ще стимулира формирането на локални и регионални партии. Предизборната кампания ще е фрагментирана, регионална, а не национална такава, което от една страна я прави по-скъпа и със сигурност ще стимулира и престъплението „купуване на гласове“. Това го има в България и всички Вие добре го знаете и познавате.
Въздействието върху избирателите ще е тотално и ще включва: агитация, натиск и рекет от така наречените „местни феодали“. При предлагането на практика прекратяване на държавната субсидия за партиите ще се засилят корпоративният натиск, интересите и то от локален характер. Политиките, идеите и убежденията ще отстъпят напълно пред частните икономически интереси.
На трето място, друг сериозен недостатък е, че при мажоритарната избирателна система има голяма загуба на гласове. Тази загуба идва от това, че гласовете, подадени за съответния кандидат, се губят. Допринесли за вота са само гласовете на избрания кандидат. При това загубени са гласовете не само за неспечелилия, загубени са гласовете и за кандидата, който е спечелил, но не са му били нужни за победата. Гласовете, подадени за неизбраните кандидати, на практика нямат абсолютно никаква стойност.
Когато се прилага мажоритарна система с абсолютно мнозинство, е възможно кандидатът да получи 50 плюс един гласа. При това положение останалите 49,9% от гласоподавателите, упражнили правото си на глас, остават без парламентарно представителство.
Мажоритарният избор е в това, че в избирателния район печели този кандидат, който е спечелил най-много гласове, без разлика коя партия го издига и каква политика или идеи същият следва.
В България при мажоритарната избирателна система освен качествени хора с авторитет, в парламента ще влязат доста съмнителни „политици“, добрали се до депутатското място със скъпа кампания или с директно купуване на гласовете. В българските условия в парламента сигурно ще влязат 240 или поне две трети политически неангажирани и безотговорни към националните политики депутати, хора със самочувствие, че са мажоритарно избрани и независимо дали изразяват партийна принадлежност, трудно ще се поддават на партийна дисциплина, последователност и предвидима политика. Ще скачат от група в група и всеки ще тегли чергата към себе си.
Ако въобще има парламентарно мнозинство, то ще е твърде крехко и ще има страхотни, невиждани до този момент пазарлъци на практика за всеки един глас. Няма да може да се формира национална линия, стратегия и политика. Правителствата ще са много нестабилни, няма да вършат никаква работа и най-вероятно ще се сменят почти на всеки шест месеца.
Това становище е изразено на практика от всички експерти в проведените до настоящия момент разисквания и дебати.
Поради тези аргументи и с оглед нашата последователна позиция и националната ни отговорност ние от „БСП за България“ няма да подкрепим този Законопроект, защото той не решава политическите проблеми в България, не лекува недъзите на политическата ни система, заради които гласува част от българския народ на референдума, а ги задълбочава и постига единствено частно партийните интереси на ГЕРБ, поднесени с голяма доза популизъм и демагогия.
Този дебат обаче не трябва да спира до тук, а да се води отговорно, държавнически, с държавнически маниер и мисъл, задълбочено и аналитично.
Уважаеми народни представители, когато Алеко Константинов пише очерка си „Бай Ганьо прави избори с Гочоолу и Дочоолу“, системата е била мажоритарна и той много добре описва всички тези недъзи. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам отношение по така внесения Законопроект.
Колеги, вчера беше огласено проучване на агенция, в което ясно е изразено самото отношение на българските граждани към мажоритарния вот. Има сериозен спад в поддръжниците на тази система.
Защо се получава това? Защото в продължение на няколко месеца вече българските граждани разбраха до какви опасности може да доведе тази мажоритарна система в два тура.
Ако се върнем назад: беше инициирана, беше създадена група, започнаха да се събират подписки да се инициира референдум във връзка с тази система. Нямаше разяснителна кампания и се говореше как българският парламент ще бъде изграден само от личности, които ще имат пряко отношение към българските граждани.
Това обаче беше заблуда за българския народ. Факт е, както в началото се каза, че голяма част, мнозинството от всички български граждани, които участваха в референдума, гласуваха „за“ тази система. Но аз питам: защо когато имаше предложение референдумът да бъде проведен не заедно с провеждането на изборите за български президент, и ако имаше разяснителна кампания кои са основните заплахи за българската демокрация в така предложената система, не съм сигурен дали мнозинството от български граждани, които участваха в изборите за президент и подкрепиха референдума, щяха да гласуват с положителен знак?
Уважаеми колеги, вместо да подрива партийния вот, както се твърди, намерението на вносителя беше именно такова. Това ще доведе до отстъпление от завоюваното от самите граждани отслабване на партийния вот с въвеждане на преференцията, даваща възможност именно на тези граждани да избират един измежду десетки предложени от съответната партия кандидати. Ако действително мотивът на предлаганата промяна е избор на личности и ограничаване на партийния вот, то такъв ефект има и в момента с тази избирателна система, а именно с преференциите.
За да видим дали предлаганата мажоритарна система действително би довела до очакваното отслабване на влиянието на партийните централи, е достатъчно в момента да вземем картата на България и да преброим мажоритарно избраните кметове в страната на последните проведени местни избори през 2015 г. За всички е ясно, че една трета, дори повече от една трета от мажоритарно избраните кметове със сега действащата избирателна система са от една политическа партия.
Освен този негативен ефект, ще посоча и още един, доколкото шансовете на партиите за успех пряко зависят от това къде са прокарани границите. Когато начертаваме границите, на базата на които се определят 240-те избирателни района, битката за тях би била много ожесточена и вероятността резултатът да е безпристрастен е много малка.
Една от популярните критики срещу тази мажоритарна демокрация е начертаването на границите на едномандатните райони по начин, който дава предимство на една политическа партия. Това е именно практиката на Джери Мандеринг или предварително нагласения избор. Нека обърнем внимание, че определянето на границите на едномандатните райони вероятно ще се извършват от администрация, която се подчинява на управляващите, уважаеми колеги. Очакваме, че подобна избирателна система би увеличила корупционният натиск. Често дори няколко гласа биха се оказали решаващи за избор на народен представител.
В тази връзка, приведените аргументи водят до следните заключения.
Няма основания да очакваме положителни ефекти върху политическата ни система, а точно обратното – ще има негативни, а именно намаляване на политическия плурализъм в демократична България, намаляване на конкуренцията, намаляване на представителството на гражданите, създаване на условия за корумпиране на изборния процес и за оспорване на резултатите, което допълнително би подрило доверието на гражданите у демократичния процес у нас.
Тези аргументи би трябвало да са достатъчни, за да разберем защо предложената избирателна система не се използва за избор на законодателен орган в нито една съвременна демокрация.
Разбира се, можем да експериментираме с нова избирателна система, ако настоящата не ни удовлетворява, но е добре да знаем каква е цената на един такъв експеримент.
Ако Движение за права и свободи се ръководеше от чисто партийния си интерес, би трябвало да подкрепи тази система, но тъй като сме национално отговорна партия и винаги се ръководим от националния интерес, ние няма да подкрепим така предложените изменения, а именно тази мажоритарна система за провеждане на избори в два тура. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибрямов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Народният представител Георги Марков.
Имате думата, уважаеми господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има нещо много символично в това, че именно нашият парламент ще дебатира толкова важен въпрос – дали да минем от чисто пропорционална избирателна система, която господства в България над четвърт век, към мажоритарна. Казвам, че е символично, защото нашият парламент е юбилеен – той е десетият парламент от демократичните промени в България през 1989 г. И ако сме живи и здрави всички тук, именно този парламент би трябвало 2019 г. да посрещне 30 годишнината от онези паметни месеци ноември-декември на 1989 г., тоест 30 години, които са достатъчно време да се направи осмисляне на извървения път в България, що се касае до избирателното право. Българските граждани имаха достатъчно време да ползват тази пропорционална система и най-накрая да кажат с гласа си свободно и демократично дали я харесват. И те казаха, че не я харесват.
И понеже гледам тук много млади колеги, много млади народни представители, което според мен е силата на този парламент, това са бъдещи добри политици, аз ще се върна малко назад, защото някои от тях са родени след 10 ноември 1989 г.
В България имаше много голям дебат каква да бъде избирателната система в зората на самата демокрация. И този дебат стана пред очите на милиони българи. Не знам как е било в провинцията, но София приличаше на светулка. Градът светеше нощем до 3,00 ч., за да слуша Кръглата маса, все едно има олимпиада или световно по футбол, как да изберем Великото народно събрание, как да изберем тези 400 души народни представители.
Две крайно противоположни тези на двете големи формации на Кръглата маса. Българската социалистическа партия тогава настояваше за абсолютно мажоритарна система на всичките 400 народни представители. И тя беше права за себе си, защото към този момент, съвсем естествено, тя разполагаше с много по-популярни, много по-известни държавни и партийни функционери. СДС в лицето на покойния доктор Желев, беше за изцяло пропорционална система. Доктор Желев, покойният ми приятел, казваше, че в крайна сметка ще се гласува на тези избори за идеи, за смяна на системата, или с две думи: за комунизъм или за демокрация.
Този голям спор свърши с един исторически компромис, който за мен беше добър – прие се смесена избирателна система: 200 народни представители да се изберат пропорционално и 200 мажоритарно в едномандатни райони на два тура с абсолютно мнозинство.
Аз имах честта да бъда един от тези избрани народни представители. Тук има още един колега – уважаемият господин Бояджиев от Разград, и той мажоритарно избран. Двама сме от Великото народно събрание. Даже бях един от тези 32-ма от СДС избран на първи тур – 54 на 46 с много силен кандидат от БСП, един много уважаван шеф на Окръжна болница.
Много жалко беше, че в следващата година – 1991 г., когато трябваше да се избира обикновено Народно събрание, за съжаление, Българската социалистическа партия на 360 градуса смени своето виждане за избирателната система и от желание в 1990 г. за чисто мажоритарно, с абсолютното си мнозинство във Великото народно събрание наложи пропорционална система. Бяха прави за себе си социалистите тогава, защото СДС чрез микрофона на Великото народно събрание имаше вече много популярни депутати. От друга страна, започна да се разцепва – СДС с тирета, център, либерали, петковисти. Взеха тогава 10% и на 13 октомври ние победихме само с 1%, а не с 10, примерно. Говоря за СДС.
Истината е, че с тази смесена система тогава, в 1990 г. гласуваха над 92% български избиратели. И понеже много се говори за немска смесена система, има и унгарска, ние си направихме 1990 г. българска смесена избирателна система. И тогава имаше немска усложнена, имаше и унгарска с остатъчни листи, но ние си направихме българска смесена система, която, за съжаление, отпадна в 1991 г. и оттогава насам сме заробени с тази пропорционална система с малкото омекотяване, което се направи 2009 г., когато бяха избрани мажоритарно 31 народни представители.
Искам да Ви кажа, че съм голям привърженик, това е мое становище над две десетилетия, голям привърженик на мажоритарната система, то не е конюнктурно. Затова в далечната 1993 г., беше 20 май, внесох предложение за референдум за мажоритарни избори. Вчера отидох в Библиотеката, беше много любезна госпожата да ми направи извадка от протоколите, и видях, че едва една година по-късно – 1994 г. въпросът, първо, Сашо Йорданов, като председател на парламента, второ, уважаемият Кадир Кадир се опита да го вкара в дневния ред, но не можа да мине за няколко гласа. СДС и ДПС гласуваха шарено, БСП беше против. Янаки Стоилов, който ми е приятел, добър юрист, тогава от името на БСП каза: „Не му е дошло още времето за референдум“. Може би 1993 г. не му е било дошло, но вече му дойде и той се състоя.
Защо съм такъв почитател на мажоритарната система? Защото като бях избран мажоритарно, след това бях избран в Тридесет и шестото и по листи, бях даже в основата на успеха на СДС, хората ми реагираха много добре, аз живея в центъра на София, ходя си пеша, никога не съм имал кола, защото няма къде да ходя с нея, ме спираха и ми викаха: „Ние сме люлинци!“. Те знаеха кого са избрали, говорихме си, ходихме си на срещи – тогава нямаше такива зали и не беше толкова модерно парламентарното житие – в един трафопост. Тоест дълги години след това те знаеха кого са избрали, радваха се, че ме виждат и аз можех да им кажа какво съм направил, например, че бях депутатът във Великото народно събрание, макар и от опозицията, с най-много приети законопроекти.
На второ място, личностният принцип е безспорен при мажоритарната система. Това е много важно. Хората искат да избират в едномандатен район лице срещу лице кандидати. Тези депутати не са анонимни. Връзката между избрания народен представител и избирателите очевидно е много по-голяма. Казах на практика, но така е и на теория.
Второ, самият мажоритарен вот прави изборите много интересни, той е непредсказуем. Ще дам пример. Кой е мислил 1990 г., че е възможно армейският генерал Добри Джуров, та той беше легенда за милиони българи предимно от лявата страна на залата, дългогодишен министър, той загуби мажоритарно не в синя София, той загуби в Троян от никому неизвестния, освен в малки литературни среди, Йордан Василев. Обратен пример в София, синя София: с 22 на 2 СДС побеждава БСП, но решава СДС в един избирателен район в столицата, наситен с много ромско население, да издигне рома интелектуалец – Мануш Романов, почтен човек, но хората предпочетоха Вашия колега Янаки Стоилов, защото Янаки е юрист, по-добре говори и си спечели мажоритарно един мандат.
Имаше и много голям сблъсък на личности, защото партиите тогава при мажоритарния вот се стремяха да издигат силни кандидатури. Един пример: поетесата Блага Димитрова, кандидат на СДС. Срещу нея не кой да е, а големият български артист Васил Михайлов от БСП. И Петко войвода спечели тогава мажоритарния вот между двамата.
И трето, което е много важно и е предимство на мажоритарната система, е правенето на по-големи и по-силни парламентарни мнозинства. Това е и в теорията, така е и на практика. Сега големият въпрос е: лошо ли е това? Аз мисля, че това не е лошо. Прави сте във Вашите изказвания, че пропорционалната система има по-голяма представителност, това е нейната сила, влизат и малки партии, все пак представителен орган сме. Но ако погледнем от гледна точка на Конституцията, а всички българи искат да е силно управлението, за да има силно управление трябва да е не само можещ премиерът и можещи министри, трябва да има силно парламентарно мнозинство, защото правителството е еманация на парламента. А ние в новото хилядолетие, колеги, не сме били свидетели на нито една партия да може да постигне самостоятелно мнозинство и да може да управлява, носейки си съответно и отговорността.
Стигна се дори до парадокса: в 2014 г. ГЕРБ побеждава втората и третата партия взети заедно, това е един много голям резултат. И ако дойде някой чужденец, ще каже: „Сигурно са взели 120-130 депутата“. Не. Взеха 84, защото след тях се бяха накачулили партии и коалиции. Тоест нашата пропорционална система със сравнително ниска бариера от 4%, в повечето страни е 5, и без бонус, какъвто хитрите гърци направиха – който победи, днес е Ципрас, утре ще е Нова демокрация, ето му 50 депутата отгоре, създаде нагон за правене на коалиции. И най-простият пример беше Реформаторският блок. Получили на последните избори 1, 2 и 3 процента, събрали се и направили 7%. И каква беше тази тяхна представителност? Съжалявам, че ги няма, но не ги избраха хората. Всичките бяха в коалиция с ГЕРБ, но едните подкрепяха управлението, другите бяха люта опозиция, но и като люта опозиция имаха министри. Това е псевдопарламентаризъм и псевдодемокрация.
Да не говорим за една друга партия, на един уважаван български журналист – господин Бареков. Какво беше нейното представителство? Тя влезе в парламента да си представлява избирателите и преди клетвата се разпадна! Тоест струва ми се, че 40 партии за малка България са прекалено много.
Ако нашата идея е да вкарваме всички малки партии, те са стотици, дайте да махнем четирите процента – да влизат всички. Пък кой ще иска да стане министър-председател с 80-партиен парламент?! Това е голям проблем и голямо преимущество на мажоритарните…
Тук си говоря с колеги, от БСП имам приятели – с Иво Христов, с Тома Томов, от Патриотите. Те симпатизират на Виктор Орбан!
Като идвам пеша към парламента, хора ме питат: как ги прави тези работи? Не само с мигрантите. Как ги прави с монополите? Как ги прави с банките? Как направи така да дава 33 хил. евро за трето дете – подарък от държавата? Прави ги с две трети. Защото там голямата част от народните представители – той намали техния брой на 199, но 106 избират мажоритарно. Там спечели с 96:10! Иначе по листи – 52% само.
И да си дойдем на думата. Този дебат може да е безкраен, защото е вековен – коя система е по-добра, той е вековен в различни общества, в различни демокрации. Имало е и пропорционална, и мажоритарна. Сега в Германия, в Унгария е смесена, която, както казах, е най-справедлива. Но българските граждани се произнесоха по този въпрос.
И сега нека видим вота – 2,5 млн. български граждани! Нека да видим в новото хилядолетие: кой получи такъв вот, коя политическа фигура, кой кандидат за президент и коя партия?
Уважаемият господин Радев спечели много убедително на втори тур, силно групиране на гласове – с половин милион под този резултат.
Царят дойде – вълна, ще ни оправя за 800 дни! Хората: „Ура!“, спечели във всички избирателни райони. Само че и той – половин милион по-малко.
На първи тур на тези президентски избори: господин Радев – шеф на Военновъздушните сили, госпожа Цачева – два пъти председател на парламента, господин Орешарски – министър-председател, ами те тримата не взеха 2,5 млн. гласа.
Ако се върнем в края на 90-те години, Петър Стоянов – 2,5 млн. гласа с голямо групиране на гласове, включително и с помощта на ДПС, пак е със 7 хил. гласа по-малко.
И като сложим чертата, какво излиза? Излиза, че след януари 1992 г., когато д-р Желев получи 2 млн. 738 хил. гласа, такъв вот няма.
Сега някои казват: „Да, 2,5 млн. само гласуваха, но останалите милиони са против мажоритарната система“.
Колеги, дайте да обърнем обратно нещата. Дайте да видим колко гласуваха за пропорционалната – 500 хиляди от милионите български избиратели. Просто червен картон на тази пропорционална система.
Българската избирателна система има нужда от освежаване. Виждате, партии се явяват – Нова република искат. Това е някаква неолиберална фантазия. Каква нова република може да има в България?
С тази република ще си караме, госпожи и господа, защото за да имаме нова република, трябва Велико народно събрание – да стане президентска. Това Велико народно събрание трябва да има на три четения по две трети! Така че това са неолиберални някакви неща, ходят си хората, протестират си.
Нова република искаха и през 2012 г. в Унгария, защото Орбан ги би две трети. Те не знаят какво да искат – викат: „Нова република искаме, нови хора!“.
Така че има нужда от освежаване и това освежаване може да дойде при смяна на мажоритарната система, която в България е приета през 1880 година.
Има някои проблеми. Единият от тях е с районирането. Тук съм съгласен – не е работа на държавния глава да се занимава с районирането. Ако ние видим Закона за Великото народно събрание, който, за съжаление, беше отменен преди три години – наистина държавният глава определи 200-те мажоритарни района, само че при действието на старата Конституция тогава държавният глава имаше изключителни правомощия! Доктор Желев имаше законодателна инициатива – макар избран от парламента, внесе Закона за деполитизация на армията, отмени Наредбата за жителството, Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители.
Сегашният президент обаче, макар и мажоритарно избран, за съжаление, има доста по-ограничени правомощия – те са конституционно посочени. Не може ние със закон – това не мога да го приема като човек, който е бил 9 години конституционен съдия –да му възлагаме задачи, които не са негова работа.
Съгласен съм с колегата, който каза за задължителното гласуване. Тази норма не е само мъртва. Видях Мая Манолова публично, тук при охраната, и я поздравих за куража да сезира Конституционния съд. Страхотен резултат – 11:0 гласа, не може да има задължително гласуване в България, без промяна на Конституцията. Това е елементарно.
Ако бяхме казали на Орлов мост на 7 юни, че ще караме хората да гласуват задължително, щяха да ни обесят на орлите! Че всичко дойде в името на свободата на мисълта, съвестта – чл. 39, правото на свободен избор. И чл. 57 забранява някой да пипа тези основни права. Текстът е: те са „неотменими“.
Така че дали ще се отмени, или не този член 3, има пряко действие на Конституцията. Българските граждани трябва да знаят, че могат да се позовават на това пряко действие и че това тяхно право на свободен глас е неотменимо. Тоест наистина е мъртва нормата, по-добре беше да я отменим.
Искам да завърша с това. Казва се: „Няма я никъде тази мажоритарна система в момента в Европа“ – има я в друг вариант във Франция и Англия, в различни времена я има по различен начин.
Ние сме суверенна държава. Член 1 от българската Конституция казва, че цялата власт принадлежи не на Брюксел, не на Франция, не на Русия, не на Америка, а на българския народ; че тя се упражнява от него не само чрез нас – органите, които е избрал, но и не-по-сред-ствено! Никой не може да си присвои народния суверенитет.
Над 2,5 млн. български граждани упражниха своето суверенно право на непосредствено упражняване на държавната власт. Надявам се да се съобразим с него, да чуем гласа на народа ни Божий и да не погребваме пряката демокрация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марков.
Господин Михов – реплика. Господин Жаблянов – реплика, и господин Ибрямов – трета реплика.
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Високоуважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Господин Марков, ще започна отзад напред. Вие сте прав, че народът се произнася, но цитирам точното число – 4 млн. 355 хил. 222 избиратели не са подкрепили мажоритарната система на господин Слави Трифонов, включително и аз.
Второ, Вие дадохте пример – изборите за Седмото велико народно събрание като добри. Аз Ви питам, като бивш седесар: намирате ли за добри резултати, в които БСП спечели 47% от избирателите, а получи абсолютно мнозинство с 211 гласа – благодарение на това, господин Андрей Луканов стана министър-председател.
Ако тогава системата беше пропорционална, не комунистическата, демократичната опозиция в различните партии щеше да има мнозинство в това Велико народно събрание.
Конституцията, против която Вие гладувахте и излязохте, нямаше да бъде тази! Вие защитавате нещо, което предначерта прехода, доминирайки от БСП и от бившите комунисти. С това ние, „Обединените патриоти“, не можем да се съгласим. (Ръкопляскания от ОП.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Марков, ние всички Ви дължим много за увлекателния разказ в историята на българската демокрация. Всяка избирателна система търпи своята еволюция не защото народните представители имат едни или други хрумвания, а заради потребностите на обществото – да отрази това, което хората мислят, което желаят, да отрази техните въжделения в политиката.
В развитието на българската избирателна система през последните две десетилетия има един важен момент, който Вие пропуснахте. Никъде не функционира абстрактна избирателна система. Тя изразява груповите, социалните, класовите интереси на гражданите. И ако някой си затваря очите пред това, то той не подхожда обективно.
През 1990 г. на онзи знаменит митинг, за който Вие говорите, не само на орлите, и на кестените щяха да Ви обесят, ако им бяхте казали, че ще направите такава приватизация. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
И тогава днешните интереси, които се появиха, днешните крупни олигархични кръгове, които контролират или се опитват да контролират българската демокрация, щяха да приветстват мажоритарната избирателна система, защото купуването щеше да бъде бързо, евтино и ликвидно.
Днес в българския парламент има структурирани политически партии – демократични, които излъчват легитимни народни представители, които отразяват идейното и политическото развитие на българското общество през последните две десетилетия. Интегрирали са ценностите на демокрацията в програмите си.
Днес българската демокрация е две десетилетия напред пред времената, за които Вие говорите – тогава ние прохождахме, Вие участвахте. Много от нашите колеги също са участвали. Българската социалистическа партия натрупа своя опит.
Днес, когато наблюдаваме това, което се случва около нас – купуването на гласове, ужасните практики, които настъпиха в българските избори, ни дава основание да считаме, че това, което Вие предлагате, е връщане към едно минало незабравимо, което няма как да бъде повторено, защото условията са други. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, колеги! Колега Марков, когато давате пример с унгарския парламент, дайте и с българския – половината народни представители са изцяло нови, първи мандат са.
Когато се връщаме в онези времена – 1989 г., защото Вие това казахте, тогава левите – БКП, не са подкрепяли мажоритарната система. Аз не искам да се връщам пак в тези времена. Историята е хубаво нещо, но не трябва да се пренася автоматично, а да черпим опит от тази история.
Когато говорим за Велико Народно събрание, колеги, направете си труда, потърсете протоколите от това Велико народно събрание – кой и под каква форма е бил избран?! Аз не намирам тези протоколи. Дори имам спомен, че бяха се загубили бюлетини, господин Марков, липсваха бюлетини. Откъде да знам, че Вие като мажоритарен кандидат сте бил избран точно от люлинчани. Нямам нагледно доказателство за това.
Ако искате да бъдете – не казвам, че не сте, ако искате да бъдете отново избран като личност, тази система Ви позволява да се явите като независим кандидат не да се криете зад партията ГЕРБ. Явявате се, отивате и агитирате в „Люлин“, „Младост“ и така нататък. Избират Ви и сте народен представител както всички останали.
Затова когато говорим за глас Божи, глас народен, ще се съглася, но в България има 7 милиона избиратели. Колегата спомена – ако определен брой гласували са подкрепили, две трети от българските граждани не подкрепиха този референдум. Трябва да сме внимателни, когато говорим. Трябва да говорим не само цялата истина, а абсолютно цялата истина. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибрямов.
Заповядайте за дуплика, господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, аз Ви благодаря за репликите. Вие сте съвършено прав – колегата от Патриотичния фронт, и от ДПС – че само два милиона и половина са подкрепили мажоритарната, останалите милиони не са. Но пропорционалната, както и тази, която действа в момента, беше подкрепена едва от 500 хиляди души. Много слабо беше подкрепена. Това е истината с ръка на сърцето, това са реални цифри. Не така добре стои парламентът в очите на хората, както но нас ни се вижда, когато стоим тук. Падна много нивото на институцията „парламент“. С 50% падна избирателната активност от 1990 г.
Колкото до това какво е искала БСП през 1990 г. – точно тогава тя искаше 400 мажоритарни депутати, но това е политика. Възгледът на различните партии еволюира по въпроса на избирателната система. В крайна сметка два милиона и половина е такова огромно число избиратели, че не можем да хвърлим този резултат просто в коша.
Трябва да Ви кажа: много добре бяха подготвени българските избиратели за този референдум. Защото не три, не шест, 36 български политолози, елитът на българската политологическа мисъл заля всички медии, всичкото пространство – електронно и така нататък, да обяснява колко лоша е мажоритарната система, до какъв апокалипсис ще доведе. На българските граждани обаче очевидно им е дошло до тук от сега действащата система и въпреки тези заклинания, в болшинството си гласуваха за мажоритарни избори. Резултатът е убийствен! Изумителен! Не мислех, че за нещо в България могат да се консолидират два милиона избиратели.
Колкото до приватизацията – не съм участвал в нея. Бях конституционен съдия и си живея в жилището, в което ме завари демокрацията. То си е от царска България. Не съм купувал апартамент нито при комунизма, нито при демокрацията. Далеч съм от приватизацията и никога не съм я разбирал.
Силен съм в реституцията. С тази ръка през 1991 г. върнах 25 хиляди магазинни помещения на български граждани, без оглед на партиен цвят. И госпожа Нора Ананиева, която уважавам, си взе и тя магазинчетата. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми приятелю, господин Марков! Двамата с теб сме ветерани в политическия процес и можем да разказваме дълго от тази трибуна – няма толкова време.
Разказите са увлекателно нещо. Мога да разкажа също много увлекателни епизоди от началото на демокрацията, отпреди това, тъй като съм член, казвал съм го от тази трибуна, бил съм член на неформални сдружения още преди 10 ноември – такива, които искаха плурализъм. Този плурализъм дойде в 1991 г. с Конституцията, която държа в ръката си.
Тази Конституция беше приета, въпреки бойкота, господин Марков – моят уважаван приятел, я бойкотирахте. Аз също като главен редактор на „Демокрация“ подкрепих стачката на 39-те, които излязоха да протестират срещу… Срещу какво? Срещу продължаването на Великото народно събрание, защото то се превърна в един конвент, превърна се в Събрание, което не е само да учреди демокрацията и да създаде Конституция, а започна да приема закони. Тогава излязоха 39-те, сред които бяхте и Вие, на гладна стачка – необичайна, нестандартна форма в българската политика, но такива бяха времената. Вие бойкотирахте всъщност тази Конституция. Това не попречи след това Вие, като уважаван и авторитетен юрист, да станете конституционен съдия, което със сигурност е допринесло за българската юриспруденция.
Искам да обърна внимание на факта, че чл. 5 в тази Конституция казва, че: „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат“.
Чл. 11 на същата Конституция казва ясно, че: „Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм“. Точно нещо, за което се борихме заедно с Вас, точно нещо, за което много хора мечтаеха, искаха го, и то в някаква форма се появи. Да, естествено, не идеалната, не прекрасната, не съвършената, но кой я знае идеалната форма? Няма такава. Обикновено става това, което можем да постигнем.
Ние постигнахме плурализъм. Днес имаме парламент, в който има представителство на най-различни партии. Има възможност наистина да влязат – тази бариера не е ниска, не е безотговорна. Четири процента е достатъчно отговорна бариера, за да може да се формира платформа – идейна, политическа, и да влезе партия, която да привлече своите последователи. Партия, повтарям, защото тази дума – да, тя беше омърсена през годините, беше посочвана като лоша, но това беше упражняване, умишлено създавано внушение – през определени медии и през обществено мнение, че партиите са лошо нещо.
А кое е добре, питам тогава? Анархия, болшевизъм, тоталитаризъм, абсолютизъм? Ако някой смята, че това е добре, да излезе и да каже: аз съм за анархия. Да, заповядайте, искам да няма институции, искам да няма партии – те са лошо нещо, политиците са лоши, да ги избесим и всеки да прави каквото си иска. Да излезе и да го каже – дали ще е член на шоупрограма, представител на шоубизнеса, или представител на политиката, да излезе и да го каже ясно. Не да се позовава на два и половина милиона българи, които са гласували – ще Ви поправя, господин Марков, уважавам Ви – без разяснение. Политолозите, които споменахте, излязоха след референдума. Излязоха в месеците, в които стана ясно, че много хора са подлъгани от некоректната кампания, в която се казваше: политиците са лоши, партиите са лоши. Само че, дами и господа, колеги, в тази същата Конституция, в която ние се кълнем, когато ставаме народни представители, пише ясно: „Формирането и изразяването на политическата воля на гражданите става чрез партиите“. Няма друга форма.
Ако някой иска да излезе, да не е обвързан с партия, сегашните закони дават прекрасна възможност за това. Заповядайте – дали ще е Георги Марков, Волен Сидеров, някой друг, аз също съм разпознаваем, името ми е известно, мога да изляза и да привлека избиратели.
През 2005 г. аз формирах партия, защото Конституцията казва така: „Партиите формират политическите идеи и чрез тях гражданите ги изразяват“. Формирах партия, влязох в парламента. Ако някой иска, може да излезе като независим депутат, колегата го каза тук преди малко. Заповядайте и сега има тази възможност. Защо трябва да променяме избирателния закон, за да направим нещо, което съществува и сега? Това е измама. Това, което се прави в момента, което се предлага, и на което, за съжаление, нашите партньори от Коалицията – партия ГЕРБ, се поддават, не работи за българската демокрация. То унищожава плурализма, тъй като вече няма да има възможност партии, които изразяват някаква по-различна позиция от основната „мейнстрийма“, както се казва, да влязат в парламента. Няма да повтарям колегите, които вече казаха, че представителността на народа ще бъде орязана.
Нещо друго, могат да влязат хора – мажоритарни, казах го на Комисията онзи ден, които да обърнат Вашата евроатлантическа ориентация. Уважаеми колеги от ГЕРБ, от ДПС, от БСП, всички сте членове на някакъв Европейски алианс и защитавате евроатлантически ценности, което в момента означава членство в Евросъюза и НАТО. Представете си при чиста мажоритарна система 162-ма, които влизат и казват: „излизаме от Евросъюза и от НАТО, и отиваме в Евразия“. О, ужас ще настане в политическото пространство! Как така? А Вашите либерални, народнодемократични, християндемократически и социалдемократически алианси просто ще изреват като „мечка в бяло време“, както казал Остап Бендер.
Какво ще стане тогава с Вашето членство в тези алианси? Замислихте ли се? Замислихте ли се на каква врата отваряте, когато подкрепяте такъв мажоритарен вот? Пак ще повторя и ще завърша с това. Аз лично нямам никакъв проблем с мажоритарния вот. Мога да го издържа, мога да мина през него и да бъда народен представител. Само че какви идеи ще се развиват? Какво ще се предлага? Какво мнозинство? На каква база? Сега партиите хубави, лоши, оплювани или не, те имат някаква идеология. Не я харесваме, но тя съществува и този, който я харесва, гласува за нея.
Каква ще бъде идеологията на 240 свободни елекрони, които ще влязат много често, и най-често в момента вече много хора имат пари за това – да си купят вота в един мажоритарен район. Знаете, че това не само се случва, то вече е практика, особено при местните избори, където всъщност това става. Тогава ще имаме не само пъстър парламент – неработещ, тогава ще имаме парламент, в който няма да е ясно накъде се движи държавата. Ако искаме да направим това, нека да експериментираме.
Хубаво, но, тъй като ние сме разумни, тъй като ние сме хора вече патили, искаме да извлечем опит от историята, аз предлагам следното нещо, което казах и в Правната комисия. Въпросът е спорен, много авторитетни представители на политологията, на конституционното право се изказаха, посочиха много сериозни недостатъци на тази система. Нека да бъдем отговорни политици, нека да възложим една експертиза на група авторитетни учени, ако трябва да бъдат поканени и от други държави и да споделят опита си. На базата на тази експертиза да се направи една реална оценка на въздействие на тази система и тогава вече да кажем приемаме я, или приемаме някаква друга, или започваме да работим по законопроект, който да изработи друг вид избирателна система, ако не си харесваме сегашната. Това е държавническият подход според мен. Ако някой не е съгласен, може да каже и да репликира, но смятам, че само по този начин можем да постъпим разумно и държавнически, чрез експертиза, чрез широка обществена дискусия.
Пак ще кажа: не мисля, че хората бяха достатъчно запознати с особеностите на избирателните системи, когато гласуваха на този референдум. Те просто спонтанно изразиха своята неприязън към политиката, която им беше внушавана десетилетия, а това също не е полезно, защото политиката, политиците и партиите са част от същия народ, който гласува, те не падат от космоса – ние сме част от българския народ. Да говориш против политиците изобщо не е конструктивно, не е полезно за обществото, не е полезно за държавата. Нека да възложим експертиза, нека да организираме една широка, истинска обществена дискусия и чак тогава да тръгнем да работим по законопроект, който да определи изборния регламент. Това ще бъде отговорното поведение. Всичко друго е игра със съдбата на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров. (Ръкопляскания от ОП.)
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, искам да заявя още веднъж, че „Движението за права и свободи“ се отказа от собствените си интереси, от партийните си интереси и застава зад националните интереси.
На всички Ви е ясно, че досега измененията и допълненията, дори и когато се оформяше и съставяше Изборният кодекс, и всички изменения досега на този кодекс са правени винаги против „Движението за права и свободи“. За първи път в тази зала виждам как другите политически сили усещат тежестта, когато се прави изменение и допълнение в Изборния закон и засяга тях, но въпреки това голяма политическа сила днес, предлагайки изменението и допълнението в Изборния кодекс, върви против националните интереси. Защо е така? Ако се въведе мажоритарната система с избори на два тура, на Вас Ви е ясно, че „Движението за права и свободи“ ще бъде в следващия парламент, и ГЕРБ ще бъдат в следващия парламент, и други политически сили, от които ще е без значение дали са тук или не, защото голямата политическа сила с този мажоритарен вот ще управлява самостоятелно. Дали ще е демократично? Като гледам досегашното им управление, се съмнявам дали ще е демократично.
Уважаеми колеги, има нужда от поглед и от изменение, или както го каза господин Марков: от „освежаване на политическата система“. Мисля, че преди два мандата беше направен първият опит част от народните представители да влязат мажоритарно, друга част пропорционално. Пак тогава предложението, което направихме заедно с БСП, беше на предна линия националният интерес. Да направим така, че да може да се оформи определена политическа сила, която да носи политическата отговорност за управлението на тази държава.
Уважаеми колеги, ние не сме против мажоритарната система. Представете си, че в този парламент влязат 127 или 130 нарциса – ние имахме един такъв, сега има и други. Тези нарциси, как и по какъв начин ще се обединят под шапката за управлението и защита на държавните интереси? Аз не си представям, колеги, не виждам как ще се случи това нещо.
Колеги, предлагам Ви днес изменението, което ни предлагат от ГЕРБ, те го предлагат с ясното съзнание, че няма да мине в тази зала, и нека отговорността да бъде тяхна. Те, ако разберат, че днес ще мине тази система, ще видите, че ще напуснат залата. Често пъти са го правили с влизане и излизане. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Аталай...
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, времето…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не, времето е добре, ама все пак подбирайте си приказките. Навън е слънчево.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз не разбрах, Вас ли Ви засегнах? Ако не съм Ви засегнал, ако сте от ГЕРБ, ако не сте председател на парламента, на всички, тогава може да се чувствате засегнат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Едното не пречи на другото.
Питайте госпожа Джафер от кого е.
РАМАДАН АТАЛАЙ: За да бъда по-кратък, мажоритарната система в този си вид, в това състояние, няма да е в интерес на държавата. Мажоритарен вот може да се въведе, има такива системи. Дали ще е немската, френската и поставен на обсъждане пред обществото, и може тогава да се седне, след като се направи обществено обсъждане и да се види дали ще се приеме една от тези системи, но пак Ви казвам: политическата отговорност е основната водеща идея и в този парламент трябва да се знае, че мнозинството е на определена идеология, на определена политическа сила, която да носи отговорността за управлението на държавата. Всичко друго е популизъм.
Но аз искам да се спра и на онези изменения и допълнения, които ги правихте досега и отляво, и отдясно и се радвахте, примерно за броя на секциите. В Конституцията, господин Марков, се казва, че трябва да се създадат условия на всички български граждани да могат да си упражняват правото на гласуване. И въпреки всичките тези изисквания – и конституционни, в предишния парламент под популизма на националистите и ГЕРБ гласуваха за задължителното гласуване и Вие днес установихте, че това е мъртвородено. Ако днес мине това изменение за мажоритарната система, тя не ще е мъртвородена, а ще е с вредно влияние върху управлението на държавата.
И затова, колеги, предлагам задължителната система за гласуване да отпадне.
Идва въпросът за броя на секциите. Какво Ви пречеше броят на секциите в Македония, какво Ви пречи броят на секциите в Чикаго, какво Ви пречи броят на секциите в Украйна? Не, на Вас Ви пречи броят на секциите в Турция, онези български граждани, които по една или друга причина бяха изгонени оттук и Вие сега не им давате право да гласуват. Това беше истината, колеги.
А ние пак от държавническия подход Ви предлагаме: нека да създадем равноправни условия на всички български граждани да имат право да гласуват и както видяхте, голяма част от тези в Турция, изгонени оттук, на тези избори гласуваха за ГЕРБ! И както видяхте, премиерът ни вчера отиде да се извини за българска гражданка, когато беше дърпана от националистите на границата в Турция. Вместо да седне да се извини и да отстрани националистите от управлението отиваме в чужда държава да се извиняваме за Валери Симеонов. Представете си докъде стигнахме!
Следващото, колеги, за този феномен става въпрос – за пропорционалната система за преференциите. Уважаеми колеги, този феномен няколко пъти изигра лоша шега и на БСП, много пъти изигра шегата и на ГЕРБ, но при ГЕРБ действаха много интелигентно, отстраниха си ги от парламента. Някои от тях ги направиха областни управители, други не знам къде ги изпратиха, но тази система с преференциите, колеги, при този процент, когато имаме възможност всеки народен представител да може да се яви като независим и да бъде избран като народен представител, без да се възползва от мнозинството гласове, които са гласували за идеята, за идеологията, за съответната политическа сила, трябва да отпадне.
А ние Ви предлагаме един по-мек подход, с което лично аз не съм съгласен. Уважаеми колеги, ако не обърнем внимание и за уседналостта, ако не направим, така че в който и да е парламент не се създаде силно парламентарно мнозинство, не само хората ще гласуват за мажоритарен вот с два вота, но ще гласуват в най-близко време да напуснем и парламента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви уважаеми господин Аталай.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Заповядайте.
Почивка след гласуването.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Воля“ ще подкрепи мажоритарния вот, защото избирателите ни са изморени. Изморени са от огромната пропаст между политици и народ. Избират ни и всичко се забравя.
И да, господин Сидеров е много разпознаваем и още по-разпознаваем стана с това, че обещава 300 лв. пенсия и никой, и нищо не можеше да го накара да се отрече от това обещание, и България беше над всичко, но всички виждаме, че властта стана над всичко.
И затова ние ще подкрепим мажоритарния вот, защото народът ни няма да допусне точно такива обещания, които не се изпълняват, от хора, които не се изпълняват, да бъдат в следващото Народно събрание. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова.
Реплики? Няма.
Други изказвания обаче има, затова ще направим почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме.
За изказване има думата народният представител Цветан Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес проведохме един доста сериозен дебат – дали да има промяна на избирателната система, дали да бъде мажоритарна, дали да бъде смесена, или да остане сегашната, която е пропорционална.
Разбира се, че имаше достатъчно доводи в едната и в другата посока, но когато са се произнесли над 2,5 млн. български граждани, аз смятам, че този политически дебат не е наш. Защото ние трябваше да водим подобен дебат много преди провеждането на референдума, много преди президентските избори, за да може действително да информираме обществеността за ползите и загубите за гражданското общество.
Това, което направихме, е никой да не говори преди и по време на референдума, за да може действително всеки да изконсумира, ако има някаква енергия по време на президентската кампания. Някои от партиите даваха мълчаливото си съгласие за мажоритарната система, защото знаеха, че това може да им доведе до някакъв бонус в кампанията за президентските избори.
Точно затова ние бяхме искрени и казахме, че за нас мажоритарната система не е нещо, което смятаме, че трябва да бъде прилагано. Но все пак ние ще се съобразим със суверена и когато приключи референдума на база на резултатите, ще изградим и своята политическа позиция.
Тук категорично искам да заявя, че когато участвахме за първи път на парламентарни избори, ние знаем, че колегите от БСП направиха тогава избирателна система, която да е смесена. Имаше пропорционален, имаше и мажоритарен елемент за всичките многомандатни избирателни райони. Тогава ГЕРБ участваше по правилата, определени от 40-тото народно събрание. Тогава ние нямахме претенциите да претендираме, че сме могли да направим някакви правила, които да бъдат приети от парламента и в които ние да участваме или някой да ни е канил за определени обсъждания каква да бъде системата.
Но когато бяха проведени тези избори през 2009 г., видяхте, че обществото се нуждае действително от този мажоритарен елемент и то иска да гласува за личности и за хора, които могат действително да изпълняват ангажимента си през цялото време, когато те са народни представители.
Аз не мога да разбера защо са много партиите, които казват, че мажоритарната система не е добро нещо? Ако погледнем реално, местните избори са един много ясен изразен мажоритарен вот, защото знаете, че когато имаме анализ, който правят всички партии, се вижда, че пропорционалната система за общинските съветници, почти винаги резултатите са по-малко от номинирания за кмет на дадена община. Защото знаем, че кметът е личност и всяка от партиите се стреми действително да издигне подходящия кандидат, който да може да бъде избран и да може в годините, когато има своя управленски мандат в местната власт, да може действително да отговори на очакванията на хората, които са го избрали.
Аз искам все пак да се съобразим с тези 2,5 млн. български граждани, защото виждам, че днес залата е пълна, което означава, че ще има висока избирателна активност за това каква да бъде – мажоритарна система или да запазим сегашната.
Аз мога да Ви уверя, че този дебат ще продължи, независимо какво ще бъде днес решението на 44-тия парламент, защото обществото ни е задало съответните въпроси, на които ние трябва да отговорим. А когато те са над 2,5 милиона, аз смятам, че не е необходимо да отнемам повече от времето и призовавам колкото е възможно повече народни представители подкрепят мажоритарната система, защото това означава, че ние можем действително да излезем пред обществеността и да кажем: „Ние се съобразихме с тези наши работодатели, които са над 2,5 млн. български граждани“. Благодаря Ви и се надявам, че действително всеки ще направи правилният информиран избор, а когато са гласували 2,5 милиона, смятам, че ние достатъчно сме им дали възможност да изберат това, което те желаят, а ние трябва да се съобразим с тях. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Реплики?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Господин Цветанов, обръщам се конкретно към Вас като вносител. Вие споменахте мажоритарните избори през 2009 г. В тази система няма нищо мажоритарно, защото казвате, че се избират личности. Бях втори във Велико Търново, където Вие бяхте водач през 2009 г. и бяхте мажоритарен. Тогава с голям натиск Сергей Станишев се съгласи срещу Вас да се изпрати проф. Пантев. Проф. Пантев е един учен, историк, който когато Вие сте учили ВИФ, той е правил дисертация в Лондон… (Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Паунов!
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: …и когато Вие сте въртели обиколки… (Викове от ГЕРБ: „Еее!“.) Преподавал е Европейска история в Щатите. Резултатът беше убийствен – 63 хиляди за Вас и 27 хиляди за Пантев, който е професор във Великотърновския университет. (Шум и ръкопляскания от ГЕРБ.) Така че когато играят много пари, когато се сблъскват парите и идеите, идеите отстъпват засрамено. (Викове от ГЕРБ: „Еее!“.)
Втори случай – Видин. Вашата кандидатка, уличната фотографка Любомила излезе срещу проф. Гайдарски – уникален европейски хирург, който е спасявал стотици животи. Тази фотографка би Гайдарски с 1000 гласа. (Ръкопляскания и викове от ГЕРБ: „Браво!“.) Но тази същата фотографка в 41-то народно събрание беше депутат-риба, която не каза една дума. Мажоритарно избрана депутатка!?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Паунов, подбирайте си изразите.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Последният пример – с господин Ганев, който беше човекът-парламент. Когато беше избран мажоритарно във Великото народно събрание и който прокара Конституцията, се взе на сериозно, и съм го питал: „Гиньо, защо те избраха мажоритарно, а след това в 36-тото не те избраха изобщо?“. Вика: „Взех се на сериозно като човека-парламент и отидох в родния Бургас, където имах 4000 гласа“. Така че не се избират личности! Защото ако партията не застане…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: …с финанси, със структури, с медии, нито един не може.
Кадиев – известен, яви се – 2 хиляди гласа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето Ви изтича, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Така че повтарям, нищо мажоритарно няма в цялата работа.
Обръщам се към депутатите от дясно! Помислете, а не гласувайте като оловни войници! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Паунов.
Заповядайте, господин Марешки, за реплика.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, внимавайте какво си пожелавате, защото най-вероятно така внесения закон, независимо че ние ще го подкрепим, тъй като ние ще подкрепяме всеки закон, който повишава мажоритарността в Избирателния кодекс, той няма да мине. Но след седмица или две, ще бъде внесен друг закон, който също е за изцяло мажоритарни избори. Той обаче няма недъзите на този, който е внесен. А съм сигурен, че ще трябва да обяснявате точно обратното. Няма да минат и две седмици, когато ще разглеждаме другия мажоритарен въпрос и тогава наистина се надявам, че ще си спомните днешните думи и ще кажете, че ще продължавате да твърдите, че трябва да се вслушваме във волята на тези 2,5 млн. български избиратели, които наистина се надяват, че в края на краищата ще влизат личности и хора със защитено име в своите градове, в своите общини и наистина да изберем и направим един мажоритарен закон, за да може, както каза и господин Марков – когато се срещаме, когато се разхождаме пеша сред своите съграждани, първо да го правим гордо, и, второ, всички да ни познават, и съответно да ни поздравяват за хубавите неща, които сме направили или да отнесем мажоритарно ругатните, ако не сме си свършили работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
Господин Лазаров, заповядайте за трета реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Цветанов! Във Вашето изказване в защита на внесения Законопроект за мажоритарния избор Вие пропуснахте да споменете нещо. Когато една партия е водила гибелна политика за своята държава, за своите избиратели, когато са спирали еврофондове, когато е имало разследвания на политиката на тази партия, когато тази партия е била в коалиция с други партии, за съжаление, каквито и известни личности да издигн…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не е посочена партията.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: …то тази партийна политика винаги води до негативен резултат по отношение на личностите. Това просто пропускате да споменете и е така.
В примера с мажоритарно избраните кметове, издигнати от Политическа партия ГЕРБ, затова печелят, за разлика от другите представители, издигнати от лявата страна на залата, които губят поради това, че са издигнати от една партия с провалила се политика. Имам предвид изборите през 2015 г., които бяха след управлението на колегите от БСП и ДПС, по време на правителството на Орешарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за дуплика, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Паунов, Вие дадохте добра характеристика за мен и мога да Ви кажа, че съм обиколил страната действително много повече, отколкото Вие можете да си представите, че може да го направи един човек (ръкопляскания от ГЕРБ), и точно затова партия ГЕРБ е в това състояние. Понеже казахте, че през 2009 г. сте били втори в листата на БСП – не съм Ви виждал тогава, аз не знам дали тогава успяхте да влезете в парламента (ръкопляскания от ГЕРБ), но мога да Ви кажа, че сега сте влезли от Варна, доколкото разбирам, защото са Ви спуснали отново, както са Ви спускали по всяко Ваше политическо решение в районите, без да Ви избират. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Доколкото си спомням, в предишния парламент май сте били избрани от София – от Двадесет и трети многомандатен избирателен район, мисля, или че беше Двадесет и четвърти. (Реплика:“Грешите!“.) Значи, може би не сте бил депутат, не съм Ви следил биографията.
Само да Ви кажа, че аз уважавам проф. Андрей Пантев и имахме прекрасна комуникация във Велико Търново. Човекът си призна, вика: „Ти ще обиколиш навсякъде, аз ще си седя във Велико Търново, ако стане – стане“. Някой път сутрин с господин Пантев си пиехме кафето, а вечер, след като свършвах обиколките, го намирах отново във фоайето на хотела.
Само да Ви кажа нещо изключително важно: когато се правят избори, хората избират действително личности и затова винаги съм се съобразявал с решенията на нашите общински структури, на областните структури в страната и затова от 2009 г. – когато съм избран мажоритарно във Велико Търново, и 2013-та, и 2014-та, и 2016-та, и 2017-та година винаги съм присъствал в региона и винаги съм защитавал принципната си позиция да развиваме област Велико Търново, ще го правя и занапред.
А това, че Вас Ви местят, за да Ви намерят място да влезете като депутат, това е проблем на Вашето политическо ръководство. Но мога да Ви кажа, че всички народни представители, които са избрани от Политическа партия ГЕРБ, са номинирани на редовни събрания на реално действащи политически структури. Хората имат своите приемни дни и се срещат с избирателите, и затова имат по-голям авторитет от Вашите народни представители. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И това ще бъде и занапред. Затова на местните изборите, които приключиха през 2015 г., ГЕРБ получи този успех, защото и кметовете, и общинските съветници, и народните представители, и членовете на българския кабинет, и Министерския съвет са хора, които действително не забравиха откъде са тръгнали и не забравиха никога за хората.
А що се отнася до парите, за които говорите, мога да Ви кажа, че през 2009 г. партия ГЕРБ нито е получавала субсидии, нито е имала субсидии. Просто хората вярваха на тази гражданска инициатива (продължителни ръкопляскания) и създадохме партия „Граждани за европейско развитие на България“, за да върнем страната…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: …в единствения възможен път – европейския, а не това, което Вие направихте с тези санкции (шум и реплики) …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата! Времето, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: …и с тази изолация, която имаше страната ни! Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За изказване – народният представител Веселин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разбираме, че през тези 27 години всички сте доволни от това, което е свършено. Единствено недоволен остава българският народ, затова на около 50% е отвратен от всичко това и не излиза да гласува.
Гледам и виждам страх. Ослушвам се и пак чувам страх. (Шум и реплики.) Помирисвам – мирише на страх, на страх да се вслушаме във волята на два милиона и половина българи от тези, които са излезли да гласуват, и са подкрепили мажоритарните избори. И с такива процедурни хватки – да вкарваме неработещи закони, за да опорочим една хубава идея, за да покажем, че и това не работи, да кажем на българските граждани: вие сте глупави, защото сега имало някакво изследване, че гражданите не подкрепят точно тази система. Да, те не я подкрепят, защото разбраха, че е глупава и неработеща. Но има и умни такива.
Защо всъщност се вижда, чува и мирише на този страх? Защото малко след изборите в България имаше избори в Съединените щати, след това или някъде в този промеждутък имаше избори в кметство „Младост“ в София, а неотдавна имаше избори във Франция. И всички тези избори потвърдиха, че има една вълна на негодувание срещу статуквото – на негодувание във всичките тези години, в които в празнотемие, в празноговорене, във вкарване на неработещи закони и ние всъщност опорочавахме всяка една идея.
И тук нека да напомня още един път числата. Да, ГЕРБ са първа политическа сила, да, БСП са втора и така нататък. Но какви са процентите? Шестнадесет цяло и нещо са процентите, които имат ГЕРБ от българския народ, и с шестнадесет цяло и нещо няма как да има диктатура. Диктатура може да има с над 50% и повече, даже и 50% не стигат за диктатура. Така че нека да сме малко по-смирени, да се вслушаме във волята на българския народ, да не опорочаваме добрите идеи, желанието на българския народ да гласува за личности.
И Вие ще кажете: ами, нали преференциите са нещо такова. Не, не са нещо такова, защото третият в листата или петият, или десетият, може да няма и един глас преференция, но той може да стане народен представител. С нула гласове преференции в своите избирателни райони тези хора няма как да бъдат народни представители.
Затова в сряда, от 14,00 ч., ние каним всички парламентарно представени и извънпарламентарно представени партии, граждански организации и медии – ще видим в коя зала е най-удобно, или ако трябва в друга, по-голяма, за да Ви представим нашата идея на един изцяло мажоритарен закон, в който – може и нещо да сме сбъркали, да се вслушаме във всички и да направим мажоритарни избори за следващия парламент. Да видим кои ще бъдат представителите и дали този следващ парламент наистина ще работи по-добре и ще защити интересите на българския народ, българската държава и българския бизнес. Благодаря Ви и Ви пожелавам успех. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? (Реплики: „Няма, няма!“.)
Има ли изказвания, или няма?
Народният представител Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, слушах последните няколко изказвания. Не е единствено важно тези мажоритарни личности, които са избрани от хората, да се подкрепят и да се харесват от хората, но много е важно и това, което господин Цветанов каза – че трябва да са местни хора и наистина хората да ги подкрепят.
Господин Марешки, не ми се сърдете, но във Вашата листа в Хасково, не знам как е била по други места в страната, нямаше нито един човек от област Хасково.
За колегите от БСП пък просто ми стана жал, защото близо 20 години няма водач в листата от Хасково от БСП. Винаги водачите се пращат от София.
Не трябва да са само мажоритарни личности, а личности, които наистина носят отговорност за регионите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Добрев! Освен Вашето учудване, аз също се учудих защо не попитахте защо снощи се входира така очакваният Законопроект на колегите от Политическа партия „Воля“, който съдържа уникални и свръхуспешни решения за мажоритарния вот? Защо се пропусна възможността този Законопроект да бъде част от настоящия дебат, за да може да обсъдим и тези прагматични модели и възможности?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Очевидно сега ще стане част от дебата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Те опират пак до листи.
Моля да ми отговорите на този въпрос. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Добрев, най-вероятно господин Марешки ще отговори на въпроса. (Смях и оживление.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, вземам думата единствено за дуплика на колегата Кирилов, защото той ме помоли, но всъщност нямам отговор на неговия въпрос. Благодаря. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Марешки ще каже – под формата на лично обяснение. Да използваме целия арсенал от процедури.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Добрев, наистина всеки трябва да дава обяснение. Това поставях като въпрос по-рано и в други дебати: кой, на какво основание, за какви услуги пред бизнеса, пред хората, пред съгражданите си е станал министър? Какво е направил, когато е станал министър? Сега доволни ли сме от това, че някой е бил министър? С какво може да се похвали някой, за това че е бил министър в определен период от многото тук, които са били министри, а в момента държавата е най-окаяната и най-корумпираната в Европа! Това ли ми казвате с Вашите пропорционални листи?!
Нашите листи бяха такива, защото участвахме по Вашите закони. Когато направим мажоритарните избори, ще видите какви личности ще представим пред българския народ! (Оживление и възгласи: „Ееее!“ от ГЕРБ.) Тогава ще видим кой има тежест в обществото, от една страна.
От друга страна, извинявайте, но Вашите варненци, които Вие сте представили във Варна, искате ли заедно да излезем в центъра на Варна и да видим дали някой ги познава, дали ги различават като народни представители?! (Смях.) Искате ли?!
Видях Ви онзи ден в самолета и за първи път разбрах, че сте народен представител. (Силен смях и оживление.) Не говорим за Вашите партийни функционери, а говорим за свободните варненци. Нека излезем, да видим кой кого познава и така ли ще продължаваме – с анонимни листи, с хора, които влизат на гърба на царя, на гърба на Борисов или на някой друг! Нали затова искаме да променим това нещо?!
Ако Вие не искате нашите да са анонимни, нека и Вашите!
Нали искате да излезем на мажоритарни избори? Нека видим кои ще станат народни представители и каква работа ще свършат след това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Марешки. Само едно уточнение – парламентарните избори са за народни представители, а не за министри. (Смях от ГЕРБ.)
Има ли други изказвания? (Реплики: „Няма, няма!“.) Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс № 754-01-2, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 10 май 2017 г.
Гласували 220 народни представители: за 99, против 120, въздържал се 1.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
За прегласуване – господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Господин Председател, моля за прегласуване, тъй като колеги не успяха да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Моля, прегласуване.
Гласували 220 народни представители: за 98, против 121, въздържал се 1.
Законопроектът не е приет на първо гласуване. (Шум и реплики.)
Господин Ерменков, заповядайте – първи отрицателен вот.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против“ този Законопроект не защото не съм чул гласа на 2,5 милиона българи, а напротив – защото съм го чул!
Гласувах не „против“ 2,5 милиона българи, а в името на техния интерес, защото ние като политици тук сме призвани да защитаваме интересите на целия български народ!
Гласувах „против“ този Законопроект, защото Вие, колеги от ГЕРБ, се криете зад тези 2,5 милиона като зад смокиново листо, но тайно се надявахте този Законопроект да не мине тук, защото това е Вашата политика, показвайки лицемерното си поведение към хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за Вашите мотиви за отрицателен вот, а не за колегите от ГЕРБ!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Извинявайте.
Това са ми мотивите.
ПРЕДСЕДАЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ама не техните да казвате!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Защото не искам да бъда заедно с тях в един отбор.
Другото нещо, заради което гласувах „против“, е защото в България опитите да се налага олигархично, частно управление щяха да бъдат налице, ако този Законопроект беше приет. Колеги, ние сме изпратени тук да защитаваме хората, да провеждаме политики и те да бъдат ясно подкрепени и от партиите, които ги провеждат, стига те да имат такива.
Когато човек се отказва от партийната си листа, означава, че той се отказва от политиката, това означава, че се отказва от демокрацията. Гласувах, защото съм демократ. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Възгласи: „Еееее!“ от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Има ли други отрицателни вотове? Няма.
Преминаваме към гласуване на следващия Законопроект.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 754-01-19, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 8 юни 2017 г.
Гласували 209 народни представители: за 23, против 109, въздържали се 77.
Законопроектът не е приет.
Прегласуване – заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми колеги, искам прегласуване, защото за пореден път ще направите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само ако някой не е успял да гласува. Няма да Ви дам да говорите по същество.
РАМАДАН АТАЛАЙ: …изменение и допълнение на Изборния кодекс против Движението за права и свободи. Поне този път бъдете демократи – подкрепете ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Прегласуване.
Гласували 206 народни представители: за 24, против 113, въздържали се 69.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОЦЕСА НА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 30 ЮНИ 2016 Г. И ОТЧЕТ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОЦЕСА НА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 31 ДЕКЕМВРИ 2016 Г.
Със Становището на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае заместник-председателят на Комисията Даниела Савеклиева.
Имате думата, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Първо искам да направя процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допуск в залата на представителите на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Митко Симеонов – изпълнителен директор, и Михаил Владов – изпълняващ длъжността „председател на Надзорния съвет“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, гласувайте предложението.
(Резултатът от гласуването – Гласували 122 народни представители: за 112, против 6, въздържали се 4.)
Предложението е прието.
Моля, квесторите, допуснете поканените лица в залата.
Заповядайте за Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На Вашето внимание ще представя
„СТАНОВИЩЕ
относно Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. и Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г., № 704-00-5, внесени от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 16 май 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 юни 2017 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа отчетите за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. и 1 януари – 31 декември 2016 г.
Отчетите бяха представени от Михаил Владов – член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
През първото шестмесечие на 2016 г. паричните постъпления от приватизационни продажби, платени неустойки, лихви и разсрочената част от цената по приватизационни сделки, подлежащи на контрол, са на обща стойност 2 870 хил. лв. През отчетния период Агенцията е извършила разходи в размер на 1 457,549 хил. лв. В процентно отношение спрямо уточнения план изпълнението на разходите е 44,28%.
Приети са приватизационните оценки за 29 обекта. Агенцията е предложила за продажба 46 обекта, представляващи имоти – частна държавна собственост, обособени части и пакети акции от търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала. Осъществени са сделки за 11 обекта.
Постъпилите плащания от дейността по приватизация са в размер на 838 хил. лв.
Към 30 юни 2016 г. Агенцията е работила по ресурс от:
- 9 дружества с над 50 на сто държавно участие;
- 8 обекта, представляващи дялове/акции, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества;
- 23 обособени части;
- 63 миноритарни пакета от акции/дялове, собственост на държавата в капитала на търговски дружества;
- 125 имота – частна държавна собственост и имоти с предоставени права на управление на ръководители на държавни ведомства.
По отношение на 26 приватизационни договора е извършен следприватизационен контрол. Установено е неизпълнение на поети ангажименти по един договор и на купувача е начислена неустойка.
Постъпилите плащания от дейността по следприватизационен контрол и свързаното с него процесуално представителство са в размер на 2 032 хил. лв.
През отчетния период от страна на юрисконсултите и юристите от Агенцията са изпълнени всички изискуеми и възможни процесуални действия. Постъпили са плащания по влезли в сила осъдителни решения по 15 изпълнителни дела.
Към 30 юни 2016 г. подлежащи на контрол по отношение на изплащането на цената са 182 приватизационни договора. Общият брой на договорите, подлежащи на контрол по отношение на различни социални ангажименти и други задължения, включително и задължения за извършване на инвестиции, е 91. Осъществено е процесуално представителство по 203 висящи дела.
През 2016 г. постъпленията от приватизационни продажби, платени неустойки, лихви и разсрочената част от цената по приватизационни сделки, подлежащи на контрол, са в размер на 19 560 хил. лв., в т. ч. 86,46 хил. лв. в непарични платежни средства (компенсаторни инструменти). През отчетния период Агенцията е извършила разходи по бюджета си за 2016 г. в размер на 3 252 хил. лв.
От предложените за продажба 67 обекта (акции/дялове, имоти-частна държавна собственост миноритарни пакети), сделки са осъществени за 24 обекта, с което се отчита 70,6% изпълнение на целевата стойност на показателя. Постъпленията по приватизационните продажби са общо в размер на 15 806 хил. лв., от които 37,86 хил. лв. в непарични средства.
Предложени за продажба са 67 обекта. Обявени са публични търгове с явно наддаване за продажбата на 45 обекта. Проведени са 37-ми, 38-ми и 39-ти ЦПТ, на които са предложени за продажба миноритарни пакети акции от капитала на 21 дружества. Осъществени са маркетингови мероприятия за 66 обекта.
През отчетната година, от страна на агенцията, са изпълнени всички действия по контрола върху поети от купувачите по приватизационни договори ангажименти. По отношение на 65 дружества е извършен следприватизационен контрол, което представлява 163% спрямо планираните. Изпълнени са приватизационните задължения при 64 договора, с което се отчита 213% изпълнение на поставената цел. Постъпилите плащания от дейността по следприватизационен контрол и свързаното с него процесуално представителство са в размер на 3 581 хил. лв, от които 48,6 хил. лв. в непарични средства.
Анализирани и приключени с констатации са общо 83 отчета по 65 приватизационни договора. Начислена е неустойка по 1 приватизационен договор. Приети са плащания по 30 приватизационни договора. Осъществени са проверки на място в приватизирани дружества и обособени части по 16 договора. Извършена е проверка на документация и са издадени 18 удостоверения за изпълнение на задължения и за липса на задължения. Представени пред ЧСИ/ДСИ или друг орган са общо 439 молби във връзка с хода на изпълнителни производства. По 48 изпълнителни дела са проведени публични продани на недвижими имоти. По 21 изпълнителни дела са насрочени и извършени описи на движимо или недвижимо имущество, собственост на съответните длъжници.
Към 31 декември 2016 г. ресурсът от обекти на приватизация, по които се осъществяват дейности по подготовката или по осъществяване на същинските приватизационни процедури, се състои от 13 мажоритарни пакета акции/дялове; 3 пакета от дялове/акции, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества; 62 миноритарни пакета акции/дялове; 16 обособени части, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала; 130 обекта, представляващи имоти-частна държавна собственост и имоти с предоставени права на управление на ръководители на държавни ведомства, за които има предложения за приватизация.
Към 31 декември 2016 г. подлежащи на контрол по отношение на изплащането на цената са 176 приватизационни договора. Общият брой на договорите, подлежащи на контрол по отношение на различни социални ангажименти и други задължения, включително и задължения за извършване на инвестиции е 88. Извършено е процесуално представителство по 209 висящи дела.
След представяне на отчетите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
По Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г.: „за” – 12 народни представители, „против“ – няма, „въздържали се” – 8 народни представители;
По Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г.: „за” – 12, „против“ – няма, „въздържали се” – 8 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме две решения:
„РЕШЕНИЕ
по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
РЕШИ:
Приема Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2016 г.“
„РЕШЕНИЕ
по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
РЕШИ:
Приема Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 31 декември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Има ли желаещи народни представители за изказване?
Заповядайте, господин Вигенин – имате думата.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Ще гласувам против Отчета не защото той не отразява обективно това, което се е случило през миналата година, а защото смятам, че през миналата година беше извършено, бих го нарекъл, престъпление от страна на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. В нарушение на закона или по-скоро благодарение на престъпно тълкуване на Закона за приватизация и следприватизационен контрол беше извършена приватизация на обособени части от дружество, което е в забранителния списък на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, а именно Агенцията за дипломатически имоти в страната.
Тогава ние много внимателно анализирахме текстовете в Закона. Установихме, че той наистина, вероятно умишлено е създаден по начин, който да позволи това тълкуване, въпреки че всяка логика показва, че когато едно предприятие е в забранителния списък, то е вътре с всяка своя обособена част.
Тълкуването, което тогава Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол направи – за да не бъде позволена такава приватизация, необходимо е всяка една обособена част от имуществото също да бъде вкарана в забранителния списък, е най-малкото нелогично. Пак казвам, според мен е едно престъпно тълкуване.
За да не се случват такива неща занапред, в една скоба да кажа, в този доклад има интересна част, в която са давани интервюта на различни медии, по различни теми – към края на доклада е. Ако погледнете, ще видите, че половината, ако не и повече интервюта, давани от ръководството на Агенцията по теми, свързани с приватизацията и контрола, са именно свързани с Агенцията за дипломатически имоти в страната.
Да припомня също, че в резултат на тези действия на Агенцията през миналата година беше внесен Законопроект от Министерския съвет, в който се описваха всички обособени части от имуществото на Агенцията за дипломатически имоти в страната, което само по себе си, разбира се, беше абсурд. Този Закон мина на първо четене с подкрепата на „БСП лява България“ тогава, но така и не стигна до второ.
Също така беше внесен и Законопроект от представителите на Реформаторския блок, в който Законопроект се правеше тълкуване на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, как би следвало да се тълкуват текстовете, свързани със забранителния списък. Това също мина на първо четене дори беше подкрепено от ГЕРБ тогава, струва ми се, с ясното съзнание, че няма да стигне до второ четене, тъй като беше месец януари.
След всичко, което казах, искам да кажа, че ние сме подготвили Проект на промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в които промени да кажем ясно какво означава всъщност включването на предприятия в забранителния списък, за да стане ясно, че включване на предприятие означава, че то влиза с всички свои обособени части, и приватизация на обособена част от такова предприятие може да става вече само и единствено с решение на Народното събрание.
Надявам се тези уточняващи разпоредби в Закона да бъдат подкрепени също от ГЕРБ, защото е в логиката, в която беше и подкрепата им на Закона от Реформаторския блок през месец януари, и по този начин да затворим възможността по един съмнителен начин, в услуга на сенчести интереси, да се заобикаля Законът и в края на краищата да се работи за интереса на държавата и на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Вигенин.
Има ли реплики към изказването? Не виждам желание.
Има ли други народни представители, които биха взели отношение по изслушания Отчет? Не виждам желание за други изказвания.
Има възможност вносителите, които са гости, да вземат отношение, ако имат желание.
Желаете ли да вземете отношение? Няма да вземете отношение.
Закривам обсъждането.
Предстои гласуване – моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Колеги, предстои да приемем две решения, които бяха прочетени в края на Становището на ресорната комисия. Ще възпроизведа отново техния текст. Те се отнасят за двата периода, които са предмет на отчет.
Гласуваме:
„РЕШЕНИЕ
по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и след приватизационен контрол за периода от 1 януари до 30 юни 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
РЕШИ:
Приема Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода от 1 януари до 30 юни 2016 г.“
Гласуваме. Изчакваме, тъй като има народни представители, които все още не са успели да гласуват.
Гласували 88 народни представители: за 60, против 16, въздържали се 12.
При този резултат предложението не се приема. (Народният представител Станислав Иванов иска думата за прегласуване.)
Имате думата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Предлагам процедурата по прегласуване, тъй като много от колегите не можаха да упражнят правото си на глас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Повторно ще призова народните представители от кулоарите да влязат в залата, за да упражнят възможността да гласуват за приемане или отхвърляте на Отчета.
Гласуваме, колеги. Изчакваме, за да могат да гласуват всички, които влизат сега.
Гласували 116 народни представители: за 83, против 22, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Чета текста на второто решение, което следва да гласуваме по повод на изслушания Отчет:
„РЕШЕНИЕ
по Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода от 1 януари до 31 декември 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 22д, ал. 1, т. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол
РЕШИ:
Приема Отчета за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода от 1 януари до 31 декември 2016 г.“
Моля, народните представители – гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 81, против 18, въздържали се 13.
Предложението е прието.
С това приехме и двете решения, които се отнасят до двата периода, предмет на изслушания Отчет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Уважаеми колеги, преминаваме към разглеждането на следващата точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ЗА 2016 г.
Вносител е Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Кой ще докладва?
Господин Кирилов, нека да излъчим народен представител, който да докладва.
Заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, дами и господа!
„СТАНОВИЩЕ
Относно Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г., № 720-00-9, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 1 юни 2017 г.
На свое заседание, проведено на 7 юни 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г., № 720-00-9, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 1 юни 2017 г.
На заседанието присъстваха: господин Николай Николов – временно изпълняващ длъжността председател, госпожа Катя Станева и господин Паскал Бояджийски – членове на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Годишният доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г., наричана по-нататък „Комисията“, беше представен от господин Николай Николов. Той отбеляза, че докладът проследява основните дейности на Комисията, сключващи установяване на конфликт на интереси, прилагане на административно-наказателните разпоредби, превенция на конфликта на интереси и международната дейност на Комисията.
През 2016 г. Комисията е провела 81 заседания, като образуваните пред комисията административни производства по установяване на конфликт на интереси за този период са 249. Най-голям брой производства са инициирани по сигнали на граждани, следвани от държавни органи и юридически лица. От създаването си Комисията се е самосезирала и е образувала 41 производства, като през 2016 г. вследствие на информация от медиите са приети решения за образуване на 4 производства. За установяване наличието на конфликт на интереси по инициатива на лицата, заемащи публични длъжности, през 2016 г. са образувани 9 производства.
През 2016 г. Комисията е взела общо 236 решения, от които 190 за прекратяване на административното производство поради нередности по депозираните сигнали и 46 за установяване наличието или липсата на конфликт на интереси. Установени през 2016 г. са 12 нарушения на лица, заемащи публична длъжност и едно нарушение, вследствие на нарушаване на ограничението за заемане на трудово и служебно правоотношение след освобождаване от публична длъжност. Господин Николов отбеляза, че за изтеклата година 70 % от образуваните производства са приключили в нормативно определения двуседмичен срок, като адресати по производството са били 63 лица.
Общият брой на издадените през 2016 г. наказателни постановления и резолюции по образувани производства бележи ръст и представлява 40 % от постановените актове от започване дейността на Комисията, като с общо 44 наказателни постановления са наложени глоби и имуществени санкции в размер на 180 462,89 лева. Над 9100 са лицата, проверени дали са спазили сроковете за подаване на декларациите, като за неподадени в срок декларации са издадени 34 наказателни постановления. Като причина за ниския брой нарушения, той посочи провеждането на обучителни семинари от Комисията и дейността на Националното сдружение на общините в Република България, с което съвместно е изработен наръчник за реда за подаване на декларациите.
С цел предотвратяване на нарушения по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси през 2016 г. Комисията е провела 13 обучителни семинара, на които са обяснени основните правни механизми за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, законовите забрани, както и режима на деклариране.
В изпълнение на препоръките по Механизма за сътрудничество и оценка Министерският съвет одобрява План за действие за 2016 г., в който са определени основни мерки за работата на Комисията, като: провеждане на обучения, проверка за сроковете за подаване на декларации и за спазване на изискването за водене на регистри и анализ, както и доклад относно приложението на Закона.
Общата численост на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е 36 щатни бройки, от които 5-ма членове на Комисията и 31 служители. През 2016 г. бюджетът на Комисията е 992 255 лева при утвърдени със Закона за държавния бюджет 1 300 000 лева.
След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против“ и без „въздържал се” подкрепи внесения Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г., № 720-00-9, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на първи юни 2017 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г.
Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 22а, ал. 7 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Фикирлийска. Това беше докладът на Правната комисия.
С доклада на ресорната парламентарна комисия – господин Ячев.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Искам да Ви запозная със
„СТАНОВИЩЕ
относно Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на първи юни 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 08 юни 2017 г. парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика разгледа Годишен доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 год., №720-00-9, внесен от Комисията на 1 юни 2017 г.
На заседанието присъстваха: господин Николай Николов – изпълняващ длъжността председател, госпожа Катя Станева и господин Паскал Бояджийски – членове на комисията.
Годишният доклад за дейността на КПУКИ за 2016 г. беше представен от господин Николай Николов. Той отбеляза, че докладът на Комисията се състои от пет раздела, в които се представя нейната дейност по установяването на конфликт на интереси, административнонаказателната дейност, превенцията на конфликта на интереси, изпълнение на препоръките по Механизма за сътрудничество и проверка, както и административния капацитет на Комисията. Представена е и цялостна визия за работата на Комисията от момента на нейното създаване досега.
За периода юни 2011 – декември 2016 пред КПУКИ са образувани 1748 административни производства. Комисията е приела 1548 решения по производства за установяване на конфликт на интереси, като с тях общо е приключила 1647 процедури за установяване на конфликт на интереси и се е произнесла по отношение на 2096 лица. През 2016 г. Комисията е провела 81 заседания, като образуваните пред Комисията административни производства по установяване на конфликт на интереси за този период е 249. Най-голям брой производства са инициирани по сигнали на граждани, следвани от държавни органи и юридически лица. Административнонаказателната дейност по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси бележи съществен ръст по отношение на броя на образуваните производства. За периода 2011-2016 наложените санкции са в размер на 2 млн. 3 хил. 316 лв. Приключени са 598 производства, от които 42% през 2016 год. По реда, предвиден в Закона, за периода са проверени сроковете за подаване на декларации по чл.12 от ЗПУКИ на около 15 000 лица, заемащи публични длъжности, в т.ч. 9 064 през 2016 год.
През 2016 год. КПУКИ е извършила проверка на декларациите по чл.12 на всички новоизбрани 8702 общински съветници и кметове за мандат 2015 – 2019 год. Извършват се регулярни проверки за спазването на задължението по чл. 18, ал. 1 от ЗПУКИ за водене на регистри на декларациите по чл. 12 от Закона. С цел предотвратяване на нарушения по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси през 2016 г. Комисията е провела 13 обучителни семинара, на които са обяснени основните механизми за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, законовите забрани както и режима на деклариране.
По Механизма за сътрудничество и проверка Комисията е изпълнила всичките четири мерки, заложени в Плана за действие за 2016 г., одобрен от Министерския съвет, изцяло и в срок. По-конкретно това са: провеждане на обучения, проверка на сроковете за подаване на декларации и за спазване на изискването за водене на регистри, както анализ и доклад относно приложението на закона.
Общата численост на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е 36 щатни бройки, от които 5-ма членове на Комисията и 31 служители. През 2016 г. бюджетът на Комисията е 992 хил. 255 лв., при утвърдени със Закона за държавния бюджет 1 млн. 300 хил. лв.
В обсъждането на доклада взеха участие народните представители Борис Ячев и Милко Недялков. Поставени бяха въпроси относно нуждата от законодателна промяна в посока усъвършенстване на нормативната уредба за по-ефективна работа на системата за превенция и установяване на конфликт на интереси, евентуалното намаляване на минималния размер на санкцията за неизпълнение на задълженията по чл. 12, както и възможност за налагане на санкции по закона на органите, които не публикуват декларациите на задължените лица.
След проведеното гласуване, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика с 9 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г., № 720-00-9, внесен от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на 1 юни 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, колега Ячев.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказване по чутите становища и по доклада? Не виждам заявено желание от залата, няма записани за изказване народни представители.
Моля, квесторите, поканете народните представители, предстои гласуване.
Уважаеми народни представители, гласуваме:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 22а, ал. 7 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за 2016 г.
Решението е прието от Четиридесет и четвъртото народно събрание на 15 юни 2017 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“
Моля, режим на гласуване на Решението за приемане на доклада.
Гласували 124 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 17.
Предложението за текста на Решението и самото Решение са приети. Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, с това изчерпахме дневния ред за днес.
Запознавам Ви с въпросите за парламентарния контрол, който ще се състои утре, според взетото днес решение, от 9,00 ч. Напомням – 9,00 ч.
Ще изслушаме:
– заместник министър-председателя Томислав Дончев, който ще отговори на един въпрос от народния представител Миглена Александрова;
– министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на четири въпроса от народните представители Васил Антонов, Валентина Найденова, Милко Недялков и Иво Христов, два въпроса, както и на едно питане от народните представители Таско Ерменков и Иван Генов;
– министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на два въпроса от народните представители Красимир Янков, Даниел Йорданов и Миглена Александрова;
– министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Нина Миткова, два въпроса; Ирена Анастасова и Петър Витанов; и на едно питане от народния представител Манол Генов;
– министърът на вътрешните работи Валентин Радев ще отговори на четири въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов, Георги Свиленски и Стоян Мирчев, Красимир Янков, два въпроса, Миглена Александрова и на едно питане от народния представител Красимир Янков;
– министърът на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
– министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Миглена Александрова;
– министърът на правосъдието Цецка Цачева ще отговори на два въпроса от народния представител Миглена Александрова;
– министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще отговори на девет въпроса от народните представители Манол Генов, Станислав Владимиров, Валентин Милушев, Станислав Иванов, Иван Миховски, Драгомир Стойнев, Никола Динков, Надя Жекова и Йордан Младенов, два въпроса; Стоян Мирчев, Антон Кутев и Стоян Мирчев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
– министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на едно питане от народния представител Корнелия Нинова, и на един въпрос от народния представител Петър Витанов;
– министърът на вътрешните работи Валентин Радев – на три въпроса от народните представители Боряна Георгиева, Николай Цонков и Веселин Марешки, и на едно питане от народния представител Иван Валентинов Иванов;
– министърът на културата Боил Банов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Миглена Александрова;
– министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – на два въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов и Манол Генов;
– министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов – на пет въпроса от народните представители Веселин Марешки, Светла Бъчварова, Кръстина Таскова, два въпроса; и Георги Стоилов и Светла Бъчварова;
– министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народния представител Гергана Стефанова, и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Светла Бъчварова;
– министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос от народните представители Донка Симеонова, Ирена Анастасова и Веска Ненчева, и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Иван Валентинов Иванов и Ирена Анастасова;
– министърът на труда и социалната политика Бисер Петков – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Георги Гьоков;
– министърът за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 Лиляна Павлова – на два въпроса от народния представител Жельо Бойчев, и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Жельо Бойчев.
Поради предварително планирано посещение в Командването на Военноморските сили на Република България, град Варна, и среща с личния състав в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на два въпроса от народния представител Искрен Веселинов към заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика Валери Симеонов.
Поради предварително поет външнополитически ангажимент, свързан с работна среща с участието на всички дипломатически представители на чужди мисии в Република България, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на труда и социалната политика Бисер Петков и министърът на околната среда и водите Нено Димов.
С това изчерпахме дневния ред за днешното заседание.
Следващо заседание е утре, 16 юни 2017 г., петък от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,35 ч.)



Председател:
Димитър Главчев



Заместник-председател:
Явор Нотев



Секретари:
Юлиан Ангелов

Симеон Найденов