Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.

Продължаваме с точка пета от нашата програма, предвидена за точка първа за днес:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносител е Министерският съвет на 5 юни 2017 г.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси. Ще Ви го представи председателят на Комисията народният представител Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля за процедура в залата да бъдат допуснати господин Бойко Атанасов – заместник-министър на финансите, господин Иван Антонов – главен юрисконсулт в Централно управление на НАП, господин Росен Иванов – директор в Дирекция „Данъчно осигурителна методология“ в НАП и госпожа Таня Дренска – заместник-директор на Дирекция „Данъчно осигурителна методология в НАП“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте допускане на посочените от госпожа Стоянова лица в залата.
Гласували 187 народни представители: за 186, против 1, въздържали се няма.
Моля, поканете лицата в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2017г.
На заседание, проведено на 15 юни 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Законопроектът беше представени от господин Бойко Атанасов – зам. министър на финансите.
Със Законопроекта се въвеждат правилата на Директива (ЕС) 2015/2376) на Съвета от 8 декември 2015г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, както и тези на Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
Правилата, въведени с Директива (ЕС) 2016/881, от една страна, са от съществено значение за България с оглед на по- ефективната борба с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране. От друга страна, задължителният обмен на информация между държавите, в които многонационалните групи предприятия извършват дейност чрез свои съставни предприятия, ще стимулира тези предприятия да се откажат от определени практики за агресивно данъчно планиране, като внасят справедлив дял от печалбата в държавата, където е реализирана печалбата. Засилената прозрачност по отношение на многонационалните групи предприятия е съществена част от усилията в световен мащаб за предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Разпоредбите, с които се въвеждат горепосочените директиви, са съобразени също с разработените от ОИСР правила за обмен на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища предварителни споразумения за ценообразуване и отчети по държави, които България следва да въведе в законодателството си.
С Проекта се предвиждат и значителни по размер имуществени санкции при неизпълнение на задълженията за подаване на отчети по държави и уведомяване, предвидени в Закона. Това е обусловено, от една страна, от необходимостта от стриктно спазване на задълженията предвид усилията в световен мащаб за постигане на по-голяма прозрачност по отношение на многонационалните групи предприятия. От друга, за да бъде насърчено изпълнението на Закона и да бъдат постигнати целите на административнонаказателната отговорност, размерът на санкциите е съобразен с факта, че задължените лица са многонационални групи предприятия със значителни по размер приходи на консолидирана основа.
Отменят се разпоредбите, с които в българското законодателство е въведена Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания, поради отмяната й с новата директива.
С оглед на ефективното прилагане на поетите задължения от страна на Република България в областта на данъците съгласно влезли в сила международни договори с Проекта се създават разпоредби в глава Двадесет и седма „б“, като с тях се обвързват правилата за осъществяване на взаимната помощ при събиране на публични вземания съгласно сключени международни договори, по които Република България е страна. Към настоящия момент такива разпоредби съществуват в ДОПК по отношение на обмена на информация, осъществяван по силата на международни договори.
Създаването на нови правила е свързано с все по-широкото международно сътрудничество в областта на данъците през последните години, чиято цел е по-доброто действие и взаимодействие на националните данъчни закони и същевременно спазване на основните права на задължените лица.
Във връзка с обмена на информация с други държави се предлага прецизиране на разпоредби относно обхвата на данъчно- осигурителната информация и основанията за разкриването й. Изрично се регламентира, че данните, получени по реда на взаимната помощ и административното сътрудничество, включително обменът на информация с други държави при условията на Глава шестнадесета, раздели ІІІа, IV, V, VI, Глава двадесет и седма „а“ и Глава двадесет и седма „б“ от ДОПК, представляват данъчна и осигурителна информация и може да бъде разкривана само при условията и по реда, предвидени в международен договор или в съответните глави от ДОПК.
Във връзка с последните препоръки, с проекта се предлага допълване и прецизиране на разпоредбата на чл. 150 от Кодекса за застраховане по отношение на компетентните органи, които могат да искат разкриване на застрахователна тайна, когато при осъществяван обмен на информация с други държави се налага получаването на такава информация.
С оглед на необходимостта от усъвършенстване и допълване на съществуващата уредба в ДОПК с проекта се предлагат изменения в чл. 19 относно отговорността на трети лица. Основната цел на предложението за промяната е насочена към подобряване на ефективността на прилагането на института, отнасящ се до ангажиране на отговорност на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица.
Проектът предвижда още фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да се осъществява и по отношение на акцизни стоки.
Предвиждат се изменения и допълнения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Въвежда се възможност за плащане чрез виртуално терминално устройство ПОС на администрирани от Националната агенция за приходите данъци и осигурителни вноски, като средствата постъпват директно по сметка на НАП в Българската народна банка. Също така се предлага нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащания в брой в страната да бъде поетапно намален от 10 000 лв. на 1000 лв. за срок от две години, като мярка за ограничаване на сивата икономика.
В обсъждане на Законопроекта взеха думата и изразиха конструктивни становища депутати, представители на КРИБ, ИДЕС, Министерство на финансите и НАП, които по принцип подкрепиха духа и философията на Закона.
Повечето от изказалите се участници в дискусията обаче изразиха съмнения в удачността на предлаганите промени, касаещи изменението на чл. 19, особените правила за автоматичен обмен на отчети по държави относно отчетността на многонационалните групи предприятия за България и относно регламентирания начин за плащане на територията на страната.
С цел преодоляване на неясноти и евентуални противоречия в правоприлагането, Комисията по бюджет и финанси се обедини около идеята между първо и второ четене на законопроекта, да се сформира работна група от широк кръг от заинтересовани страни и експерти, която да даде убедителен отговор на дискутираните въпроси.
В заключение членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
С 14 гласа „за“, 7 гласа „против“, без „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Вигенин, за доклада, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерски съвет на 5 юни 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 юни 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителите в заседанието взеха участие следните представители на Министерството на финансите: господин Бойко Атанасов – заместник-министър, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ и госпожа Ирена Христова – началник на отдел в същата дирекция. От страна на Централното управление на НАП присъстваха господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, госпожа Таня Атанасова-Дренска – заместник-директор в същата дирекция, както и господин Иван Антонов – главен юрисконсулт в дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“.
В последвалата дискусия с въпроси и мнения се включиха народните представители Кристиан Вигенин, Ивелина Василева, Петър Петров, Иван Иванов, Имрен Мехмедова, Албена Найденова и Полина Цанкова-Христова.
I. Предложеният Проект на закон цели да въведе редица промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), насочени към синхронизирането и допълването на българското законодателство с действащите европейски норми. На първо място се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, чиито разпоредби е следвало да бъдат въведени в националното законодателство в срок до 31 декември 2016 г.
Задължителният автоматичен обмен на информация между държавите членки се очаква да доведе до по-голяма прозрачност при издаването на данъчни становища и да стимулира справедливата конкуренция в областта на данъчното облагане, като същевременно се засили ефективността на административното сътрудничество между данъчните администрации.
В ДОПК се създават и правила, съгласно които по реда на автоматичния обмен изпълнителният директор на Националната агенция за приходите следва да обменя с компетентните органи на държавите-членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия информация за предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване.
II. С втората група промени се цели да бъдат въведени разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, чийто срок за транспониране е до 4 юни 2017 г. В съответствие с изискванията на директивата трябва да се създават правила за автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците на предприятия, които са част от многонационална група предприятия.
III. Третата група изменения засягат разпоредбите на Глава шестнадесета, Раздел V от ДОПК. Във връзка със запитване EU pilot № 8223/16/TAXU на службите на Европейската комисия, свързано с въвеждане на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отменяне на Директива 77/799/ЕИО и в резултат на започналата процедура за несъответствие на българското законодателство и европейското право, текстът на чл. 143а от ДОПК следва да се поясни съобразно директивата.
IV. Предвижда се също така да бъдат актуализирани някои разпоредби на ДОПК, поради влизането в сила на Директива (ЕС) 2015/2060 на Съвета от 10 ноември 2015 г. за отмяна на Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания – някои остарели норми, с които е била транспонирана Директива 2003/48/ЕО, следва да отпаднат. В допълнение се предлагат промени, въвеждащи и прецизиращи разпоредбите на Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г. относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки.
V. Предложеният Законопроект цели да отрази бележките и препоръките, получени в рамките на предварителния преглед на българското законодателство по прилагане на Общия стандарт за предоставяне на информация, извършен от Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 6 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Третият доклад е на Комисията за наблюдение на приходните агенции, борба със сивата икономика и контрабандата.
Заповядайте, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание представям:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерски съвет на 5 юни 2017 г.
На свое заседание, проведено на 15 юни 2017 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите: господин Бойко Атанасов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, госпожа Ирена Христова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“, госпожа Анна Бъчварова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“; от НАП: госпожа Галя Димитрова – изпълнителен директор, господин Александър Георгиев – заместник изпълнителен директор, господин Иван Антонов – главен юрисконсулт в дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане“ при Централното управление на НАП, господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в Централното управление на НАП, госпожа Таня Атанасова-Дренска – заместник директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в Централното управление на НАП.
Законопроектът беше представен от господин Бойко Атанасов, който подчерта необходимостта от въвеждане на Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015г., която изменя Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, както и Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г., касаеща задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
Правилата, въведени с Директива (ЕС) 2016/881, от една страна, са от съществено значение за България с оглед на по- ефективната борба с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране. От друга страна, задължителният автоматичен обмен на информация между държавите, в които многонационалните групи предприятия извършват дейност чрез свои съставни предприятия, ще стимулира тези предприятия да се откажат от определени практики за агресивно данъчно планиране, като внасят справедлив дял данъци в държавата, където е реализирана печалбата.
С Проекта на закон се предвиждат и значителни по размер имуществени санкции при неизпълнение на задълженията за подаване на отчети по държави и уведомяване, предвидени в закона. С оглед насърчаването на изпълнението на Закона и за да бъдат постигнати целите на административнонаказателната отговорност, размерът на санкциите е съобразен с факта, че задължените лица са многонационални групи предприятия със значителни по размер приходи на консолидирана основа.
Разпоредбите, с които се въвеждат горепосочените директиви, са съобразени с разработените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие правила за обмен на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища, предварителни споразумения за ценообразуване и отчети по държави, които България следва да въведе в законодателството си като част от пакета от мерки на Приобщаващата рамка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Отменят се разпоредбите, с които в българското законодателство е въведена Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания, поради замяната й с Директива (ЕС) 2015/2060 на Съвета от 10 ноември 2015 г.
С оглед на ефективното прилагане на поети задължения от страна на Република България в областта на данъците, съгласно влезли в сила международни договори с проекта се въвеждат нови разпоредби в Глава двадесет и седма „б“.
Във връзка с обмена на информация с други държави се предлага прецизиране на разпоредби относно обхвата на данъчно-осигурителната информация и основанията за разкриването й. Изрично се регламентира, че данните, получени по реда на взаимната помощ и административното сътрудничество, включително обменът на информация с други държави, представляват данъчна и осигурителна информация и може да бъде разкривана само при условията и по реда, предвидени в международен договор или в съответните глави от ДОПК.
Проектът на закон предлага допълване и прецизиране на разпоредбата на чл. 150 от Кодекса за застраховане по отношение на компетентните органи, които могат да искат разкриване на застрахователна тайна, когато при осъществяван обмен на информация с други държави се налага получаването на такава информация.
С оглед на необходимостта от усъвършенстване и допълване на съществуващата уредба в ДОПК се предлагат изменения в чл. 19 относно отговорността на трети лица.
Проектът предвижда още фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да се осъществява и по отношение на акцизни стоки.
Предвиждат се изменения и допълнения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Въвежда се възможност за плащане чрез виртуално терминално устройство ПОС на администрирани от Националната агенция за приходите данъци и осигурителни вноски, като средствата постъпват директно по сметка на НАП в Българската народна банка. Също така се предлага нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащания в брой в страната да бъде поетапно намален от 10 000 лв. до 1000 лв. за срок от две години, като мярка за ограничаване на сивата икономика.
В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Християн Митев, Валентин Николов, Адлен Шевкед, Владислав Николов, Драгомир Стойнев и Дора Христова.
След проведеното обсъждане, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата:
с 11 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 2 „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Становище на вносител ще чуем ли? Не.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който гледаме днес, е подготвен с цел хармонизиране на изискванията на две директиви, свързани с обмена на информация между приходните администрации. Тези промени в разпоредбите на ДОПК са подложени на обществено обсъждане. За тях имаме предварителна оценка на въздействието, както изисква законът. На по-късен етап обаче в повторение на стара и недобра практика, която това мнозинство и в предните парламенти имаше, са внесени нови разпоредби, нови изменения, които са значими по своя характер и от тях зависят не само бизнесът, но и почти всички граждани на страната.
Това е недобър начин на правене на законодателство, зад гърба на заинтересованите страни, на лицата и на гражданите. Това е грубо потъпкване на Закона за нормативните актове и по тази причина, и това е първата причина, поради която ние няма да подкрепим предложените промени в ДОПК.
Така предложените промени са опит за решаване на значими проблеми, на тежки проблеми, които има, но по начина, по който се прави, това се подлага на риск – ефективността на решението, което днес ние ще се опитаме да вземем и проблемите, които дебатираме.
Промените, с които се цели усъвършенстването и допълването на съществуващата уредба относно отговорността на трети лица за данъци и за осигурителни вноски, подкрепяме усилията, които се правят от вносителите за подобряване от прилагането на института на чл. 19, с което да се преодолее порока от продажба на задлъжнели дружества, на малоимотни и безимотни лица. Внесени обаче набързо и в противоречие на изискванията на закона, поемаме риска да приемем промени, които няма да решат толкова значим проблем, и важен, разбира се, който с години не намира ефективно решение. Този проблем е дебатиран. Този член от ДПК е променян и в 2015 г., и не само, че по него нямаме предварителна оценка сега, а по него нямаме и последваща оценка, каквато изисква Законът за нормативните актове.
Наистина повечето от изказалите се в Комисията по бюджет и финанси участници в дискусията изразиха съмнение по отношение удачността на предлаганите промени. Въпреки това, че с мотивите транспонирането на европейските директиви е важно и има срокове, се прокарват и тези текстове, които са значими, засягат важни проблеми и касаят дейността на множество фирми и граждани, но предложени набързо и без дебат.
Не мога да се съглася с изнесеното в доклада, че за преодоляване на неясноти и евентуални противоречия в правоприлагането Комисията по бюджет и финанси, с работна група с широк кръг заинтересовани лица и страни експерти, ще даде убедителен отговор на дискутираните въпроси.
Уважаеми колеги, не е това начинът и редът за преодоляване на пороците, нито това е начинът да се дава отговор на възникналите въпроси и неясноти, а още по-малко това е начинът и редът, по който да се прави законодателство.
Проблемите, които се дебатираха и поставят в предложените текстове, са твърде много и много важни. Предложените промени в чл. 19 са в колизия с Наказателния кодекс и в пряко противоречие с императивните разпоредби на Търговския закон.
Разширява се кръгът на отговорните лица с лица, пълномощници с нотариално заверени пълномощни за управление на цялостната дейност. Това искам да отбележа, че крие риск да бъде използвано и в обратна посока. Тук става въпрос за това, че собствениците, които продават дружествата си на малоимотни и безимотни български граждани, продължават да управляват чрез тези пълномощни. Но ако ние приемем този текст, означава, че утре същите тези недобросъвестни граждани и фирми, ще започнат да назначават пълномощници, за да им управляват дружествата и след това те да носят тази отговорност по чл. 19.
Разбираем и нужен е стремежът за промяна предвид съдебната практика, която многократно подчертава, че институтът на чл. 19 от ДОПК не е средство за преодоляване на бездействието на администрацията по събиране на публични задължения. Но с предложените промени, проблемите не се решават. Напротив, прави се опит за прехвърляне на отговорността другаде, с което проблемът се задълбочава и се дава възможност за административен натиск и произвол.
В предложените промени липсват законови дефиниции на скрито съучастие, на управление на цялостната дейност, на недобросъвестност, на мажоритарен и миноритарен собственик на капитала.
С този Законопроект се въвежда възможност за фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск и по отношение на акцизни стоки. В това няма нищо лошо, когато администрацията е на терен и прави проверки да бъде контролирано движението на акцизните стоки. Но заедно с разширяване обхвата на фискалния контрол и към акцизните стоки беше редно да се прецизира и усъвършенства настоящата нормативна уредба, която създава сериозни предпоставки за необоснована и незаконосъобразна административна намеса в правната сфера на данъкоплатците.
За съжаление, има сериозни съмнения и опасения, че подобна намеса се използва и за в бъдеще може да бъде използвана срещу коректни данъкоплатци, които буквално могат да бъдат изхвърлени от пазара от техни политически или икономически недоброжелатели и конкуренти.
Към настоящия момент има натрупан сериозен брой съдебни определения на административните съдилища из цялата страна, които категорично отхвърлят като незаконосъобразни, а в много от случаите и като нищожни действията на органите по приходите по прилагането на предварителни обезпечителни мерки при фискален контрол. Аз поне не успях да намеря поне едно съдебно определение, което да потвърждава действията на приходните органи като законосъобразни. Напротив, с пълно основание можем да твърдим, че към настоящия момент има над 100 определения на административните съдилища, в които се отхвърлят действията на органите по приходите като незаконосъобразни. Вместо днес да предлагаме промени в тази посока, ние разширяваме обхвата на проблемите!
По отношение на промените в Закона за облекчаване на плащанията в брой, за пореден път правим и водим дебат за намаляване на размера, до който могат да бъдат извършвани тези плащания, тук отново без предварителна оценка на въздействието. Искам да подчертая, че трябва да имаме не само предварителна, но и последваща оценка на въздействието, защото само преди една година променяхме Законопроекта и трябва да знаем какви са резултатите от тези промени. Иначе работим на парче и се превръщаме, както много пъти казваме, че Народното събрание се превръща в гумен печат, който само узаконява предложенията, внесени от Министерския съвет.
Предлага се рестрикция, при която разплащанията в брой да бъдат ограничени за 2 години до 1000 лв. Няма такава практика в Европа! Това няма да подпомогне процеса и да ограничи сивата икономика и всички ние добре го знаем. Нашата оценка за това предложение е, че е текст, който лобира в интерес на търговските банки, защото в последните години те основно печелят от такси и комисиони – такси за откриване и обслужване на банкови сметки, такси за поддържане и за закриването на банковата сметка. Сега ще се наложат и такси за ПОС терминали и за по-малките магазини, ако позволим това да се случи.
От друга страна, въвеждането на тази рестрикция ще доведе до нови, немалки и ненужни разходи за малкия и средния бизнес, а и за всички граждани, разбира се. Необосновани са тези изисквания. Още веднъж искам да кажа, че ние ги оценяваме като лобистки.
Въпреки подкрепата за някои текстове и подкрепата за усилията за решаване на сериозни проблеми, няма как да подкрепим този Законопроект по изложените преди това причини. Ще направим своите предложения между двете четения и разчитаме, че ще бъдат допуснати предложения за промени в други закони, каквито са Търговският закон и Наказателният Кодекс, свързани с така направените предложения в чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Благодаря Ви. (Ръкопляскания за „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Реплики?
Госпожо Стоянова, заповядайте за реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Търновалийски, аз разбирам, че имате поставена задача да се опитате да обосновете отрицателния вот, който Вашата парламентарна група ще направи по ДОПК.
Внимателно слушах изказването Ви и разбрах от него следното. Основната част от ДОПК е за транспониране на европейска директива, свързана с изискванията на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие) за подобряване на взаимодействието между страните с цел избягване на данъчно облагане; международни норми, международни договорености, които при всички случаи ще подпомогнат и намаляването на сивата икономика в България, но Вие сте против.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Не е вярно!
МЕНДА СТОЯНОВА: Ами, сега ще видим как ще гласувате.
Против сте с допълнителни текстове да ограничим възможността на мажоритарните собственици на капитала да прехвърлят на безимотни и социално слаби граждани задлъжнелите си фирми.
Против сте да търсим възможност тези хора да отговарят солидарно за тези задължения със собственото си имущество.
Против сте и срещу разширяването на фискалния контрол, а както по-късно разбрах, сте против въобще срещу фискалния контрол, чиито мерки доведоха миналата и тази година продължават да водят към допълнителни данъчни приходи основно от данък добавена стойност. С разширяването му за акцизните стоки смятам, че това ще се прехвърли върху приходите от акциз.
Против сте и срещу ограничаване на плащанията в брой, което е една от възможностите за генериране на сива икономика. Вие много добре го знаете, защото сте били данъчен служител, заместник-министър на финансите. Съжалявам, защото съм убедена, че Вие не мислите така по тези въпроси, но сте принуден пред тази зала да търсите обосновка за отрицателния си вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Втора реплика? Не виждам!
Господин Търновалийски, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаема госпожо Стоянова, моята задача е защита на интересите на българските граждани и българския бизнес. Когато отправяте тези забележки, трябва често да се сещате в какво сте се клели в тази зала.
Вие сте разбрали от мен какво се въвежда с този Законопроект, но явно не сте разбрали или така Ви е по-удобно, че той е внесен в нарушение на разпоредбите на Закона за нормативните актове. Вие самата го заявихте в залата на заседанието на Комисията по бюджет и финанси и знаете, че това е така.
Ние подкрепяме – това заявих в своето изказване – промените във връзка с изискванията на двете директиви.
Подкрепяме и усилията за справяне с порочната практика с продажба на фирми. Това обаче не е редът и начинът да се прави законодателство – зад гърба на всички заинтересовани лица.
Не сме против фискалния контрол и аз го заявих, но тук говорих и изнесох факти за мнението и позицията на българския съд по отношение на водените дела. Говорих за нуждата законодателството да бъде променено в такава посока, че администрацията да не бъде поставяна в положение да губи дела от лошо и недобро законодателство.
Госпожо Стоянова, Вие по-добре от мен разбирате колко са важни тези текстове. Много по-добре от мен разбирате, че са в противоречие със закон. Ние, Народното събрание, не трябва да допускаме нарушаване на закон, ако очакваме от администрацията, от Министерския съвет, от българските граждани да спазват законите, които ние създаваме. Самата Вие го заявихте в залата. Не Ви прави чест да правите тук реплики в тази посока. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Изказвания?
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз не разбирам мотивите на колегите от ляво. Същите бяха и в Бюджетна комисия – те хем са за, че промяната в ДОПК е необходима във връзка с въвеждането на две директиви; едната е за задължителен автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане; другата пак е свързана с автоматичния обмен на информацията, за които директиви търпим и ще търпим санкции. Това наистина е основният ни мотив да правим промени в ДОПК.
От една страна, колегите са съгласни с това нещо, а от друга страна, казват, че покрай тези директиви се опитваме да прокарваме и други становища. Питам колегите не са ли съгласни, че по този начин – като правим промени в чл. 19 на ДОПК, свързан с продажбата на предприятието, и като усложняваме начина, по който може да бъде извършена продажбата, усложняваме и разширяваме кръга на лицата с вкарване на търговските пълномощници, като се опитваме да намалим и усложним броя на предприятията, които носят големи липси в бюджета, защото всички знаем защо хората продават предприятия и на кои хора се продават, по този начин се опитваме да защитим фиска. Колегите от БСП не намират това за удачно.
Аз си мисля, че тръгвайки по тази линия – да усложняваме начина на прехвърляне, да вкарваме хипотезата за скрито съучастие, да вкарваме и понятието „презумпция за недобросъвестност“, ще намалим начина и възможностите за прехвърляне на тези предприятия. Затова е необходимо според мен да приемем Закона на първо четене и ако имат хората от БСП някакви предложения по отношение най-вече на чл. 19 от ДОПК, защото това е големият и сериозен дебат, който може да се проведе по този член и е важен за фиска, да го направят. Иначе за всичко останало трябва да разбирам, че не искат да въведем усложняване по прехвърлянето на предприятията и да остане да продължават по същия начин хората, които имат задължения, с лекота да си прехвърлят фирмите.
Според мен е необходимо това, което се прави в ДОПК и ние ще го гласуваме и подкрепим. Мисля, че в Бюджетната комисия в работните групи колегите, ако имат конструктивни предложения, ще ги приемем и обсъдим, за да можем да изчистим максимално добре този текст, за да е добре за бюджета на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
За реплики?
Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Николов, Вие нещо сте се объркали с това Ваше изказване, с тези призиви към лявата страна на залата, че очаквате от тях конструктивизъм и текстове между първо и второ четене. Няма да получите такива, господин колега. Няма да получите, защото нямат капацитет за подобни текстове. (Възгласи: „Ееее!“ от „БСП за България“, ръкопляскания от ГЕРБ.) И затова днес не искат да го приемем на първо четене. Защото, ако имаха капацитет, досега да ги бяха въвели. Ще ги видим между първо и второ четене как подкрепят по принцип тези текстове и как ще ни предложат да ги усъвършенстваме, така че да станат работещи и наистина администрацията да работи ефективно и да намалява сивата икономика.
Объркали сте се, според мен. Хубав призив оправихте, ама мисля, че беше напразен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Госпожо Председател, колеги! Господин Николов, ама наистина много сте се объркали, страшно сте се объркали. Явно не сте много наясно и се опитвате да объркате и залата, и българските граждани. Е, няма да се получи!
Ясно и категорично заявихме какво подкрепяме, кое не подкрепяме и защо не го подкрепяме. Незаконосъобразни действия няма как да подкрепяме. Колкото и на интересна да се прави госпожа Стоянова, това е истината – Законът не отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове. Това е. Предложенията Ви са на това ниво.
По отношение на промените в чл. 19, за които Вие тук пледирате да бъдат приети, ние сме „за“, но да бъдат приети работещи текстове, ефективни текстове. Можете ли да ми отговорите, като в края на 2015 г. променихме чл. 19 на ДОПК, какъв е ефектът от това? Не искате да спазите Закона и да дадете последваща оценка. Добре, тогава ми отговорете какъв е ефектът от направените промени. Вие ги предложихте, гласувахме ги в тази зала отново набързо, отново необмислено. Какъв е ефектът? Колко дела са загубени от НАП, колко дела са спечелени?!
Искам да Ви кажа, че ако видите статистиката, ще бъдете дълбоко разочаровани. Не се опитвайте да внушавате неща, които ние не сме заявили, и позиция, която не сме заявили. Ние сме за справяне с този порок, но не по начина, по който Вие предлагате – незаконосъобразно. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Търновалийски.
Трета реплика?
За дуплика – господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Интересно ми е, колега, Вие сте за, пък гласувате „против“. За това сте за и гласувате „против“, за друго сте за и пак гласувате „против“. Значи Вие по принцип сте за, когато излезете на трибуната, ама иначе винаги си гласувате „против“. Аз така Ви разбирам. (Реплики от „БСП за България“.)
Значи Вие сте против да има допълнителен фискален контрол за стоките, които имат засилен риск, тоест някакви акцизни или някаква мярка. Вие сте за, ама сте против, защото гласувате „против“ цялата философия на Законопроекта. Ето това е. Разбирам, ако на второ четене гласувате „против“ за някой член, или пък има дебат по него и Вие сте се въздържали, но Вие в момента гласувате „против“ цялата философия на този Законопроект, тоест нека да оставим тези хора да продължават.
Да, може да има проблеми в чл. 19, но нали затова се опитваме да го поправим? Затова го предлагаме на първо четене. И Вие, като толкова добри експерти, защото Вие имате и добри експерти в тази лява партия, бил сте и заместник-министър на финансите, дайте предложение, така че да не падат в съда актовете на НАП. Нали това искаме всички – искаме в този фиск да влязат парите? Вие сте също така за, но гласувате „против“, за да вкараме ПОС терминали, за да могат хората да плащат данъци и осигуровки без такси. Иначе сте за. Вие сте също така за и гласувате „против“ да вкараме тези двете директиви.
Аз не мога да Ви разбера цялото поведение. Не искам да Ви обиждам, няма да кажа думата, но някак си шизофренно – хем сте за, пък гласувате „против“ за всичко, което е важно за бюджета, защото може би Вие искате да не изпълняваме бюджета, да няма нашата държава добри приходи, а да може по този начин да проваляте правителството, обаче пък резултатите са такива. Ние се борим със сивата икономика и затова правим тези промени. Тези промени, предполагам, че ще дадат резултат, както и другите промени, които са правени преди, защото това се случва всяка година, тоест има повече приходи в държавата. И се надявам, не знам дали ще Ви се случи някога да управлявате, но и Вие ще се борите да има повече приходи в бюджета, за да можете да изпълнявате Вашите политики. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
За изказване – госпожа Христова, заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес за пореден път ще разгледаме Законопроект, внасящ промени, в които не сме много сигурни, че ще работят ефективно. Промени, които не са минали по реда на обществено обсъждане, без предварителна и последваща оценка на въздействие, или пък може да се окажат прибързани и вместо да облекчат работата на бизнеса и гражданите, ще струпат допълнителна административна тежест между тях.
Дискусионни са почти всички поправки на ДОПК, които ще разгледаме днес. Аз обаче ще се спра на част от промените, с които ние от Политическа партия „Воля“ не сме съгласни.
Например в § 1 от Законопроекта, се предлагат промени, с които се разширява кръгът на лицата, солидарната отговорност на които може да бъде ангажирана по реда на чл. 19 от ДОПК – за непогасени данъчни и осигурителни задължения на юридическите лица. Съгласно новите текстове едни от лицата са тези лица, които по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическото лице управляват цялостната му дейност и те ще носят отговорност. Тук, според нас, са възможни проблеми при тълкуване съдържанието на самото пълномощно – кога то е за управление на цялостната дейност на предприятието и кога не е.
Не съм сигурна, че вносителите са разгледали всички хипотези в тази посока, защото при определено тълкуване под ударите на закона могат да попаднат и счетоводители и адвокати на фирмите.
В чл. 127а, ал. 3 се вмъкна една друга промяна, която на пръв поглед може и да не се забележи. Тя предвижда разширяване обхвата на стоките, подлежащи на фискален контрол. Досега той не се прилагаше за стоките под митнически режим. Това означава, че вече за движението на акцизните стоки под митнически режим органите за фискален контрол ще могат да упражняват в пълнота дадените им правомощия, включително – цитирам: „Определяне на обезпечение в пари или с безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-малък от шест месеца в размер на 30 на 100 – обръщам внимание – върху пазарната стойност на стоките“.
Днес при разглеждане на Законопроекта, както и преди малко господин Николов каза, ние не знаем кои точно акцизни стоки ще бъдат включени под митнически режим и ще бъдат обект на този фискален контрол, тъй като знаем, че те се определят със заповед на министъра на финансите и тази заповед още не е факт. Следователно ние гласуваме още безотчетна власт на министъра.
Давам пример.
Вие казвате „всички стоки“. Добре, обаче, ако се включат течните горива в обхвата на фискалния контрол, може да се окаже, че държавата два пъти ще получава обезпечение в общ размер 50% от стойността, като 20% ще бъде върху доставната стойност и 30% върху пазарната стойност за една и съща стока, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 176в от Закона за ДДС – обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция е длъжно да прави всяко данъчно задължено лице във връзка с доставка на течни горива – хипотезите на чл. 176в, ал. 1, точки от 1 до 3 от Закона за ДДС. Този и други подобни казуси ще рефлектират най-вече върху малкия и средния бизнес, тъй като те ще трябва да замразят оборотни средства под формата на обезпечение, което се плаща предварително. Вие знаете, ако търговците не могат да платят това обезпечение, стоката се конфискува от държавата. И както каза господин Търновалийски, аз съм съгласна с него, това може да се използва като начин за изместване на някой фирми от пазара.
Освен това в Законопроекта не е уреден механизмът за възстановяване на тези обезпечения в пари и освобождаване на банковите гаранции. Така на практика бизнесът попада отново в капана на администрацията за пореден път. Господин Търновалийски спомена, че има много заведени дела в тази посока.
В § 60 от Законопроекта се предвиждат и промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой, като се предлага постепенно в рамките на две години допустимите плащания в брой да се намалят до 1000 лв. Както казахме вече, не са спазени изискванията на Закона за нормативните документи, не е внесен за обществено обсъждане, без предварителна и обществена оценка на въздействието. Тази мярка също ще има обратен ефект. Тя няма да допринесе за рязко свиване на сивата икономика, а ще рефлектира върху обикновените хора, върху малкия и средния бизнес. Те ще бъдат натоварени с допълнителни банкови разходи.
Обръщам внимание – може би много от Вас не знаят факта, че при плащане с банкова карта в магазин или при плащане на услуги има комисионна, която е в полза на банките, и тя се заплаща от търговеца, като варира от 0,5% до 2,5% от стойността на продадените стоки, тоест печалбата на търговците ще бъде намалена допълнително с тези проценти. Реално от тази промяна и увеличаването на таксите ще бъдат най-облагодетелствани представителите на банковия картел.
Колеги, кога ще заработим за гражданите на България и ще спрем да защитаваме корпоративните интереси?
Ако говорим професионално, за да бъде тази промяна ефективна, първо, трябва да се промени законодателството, което урежда ограниченията на плащанията в брой. В действащия от 2011 г. Закон за ограничаване на плащанията в брой, който знаете, тъй като може би голяма част от Вас са го приели, е от 2 – 3 страници, са дадени общи положения за плащания в брой. В практиката съществуват още много хипотези като част от тях са разгледани в указанието на Министерството на финансите от същата година, което излезе два месеца след Закона, и то е 3 – 4 пъти по-дълго от Закона.
В това указание има много спорни моменти. Единият от тях е, че към този момент не е ясно санкцията дали се дължи само от платеца на дохода, или от този, който го получава. Това създава големи проблеми на бизнеса и го забива в поредния административен лабиринт.
Друг факт е, че обикновените хора не познават в детайли законодателството за ограничаване на плащанията в брой.
Ще Ви дам един пример.
Ако физическо лице има сключен договор за наем с друго физическо лице и наемът му е 400 лв. на месец, той като не е запознат, че указанието е записано, че когато има сключен такъв договор – обръщам внимание, че в указанието пише, че договорът може да бъде писмен или устен – и той си знае, че на месец плаща 400 лв. и си казва: О’кей, аз си плащам в брой тези 400 лв., обаче ако не е запознат, след като договорът му е сключен за една година, общо плащането по този договор е 4800 лв. и санкцията на това лице ще бъде 25% от направеното плащане, тоест 1200 лв. при първо нарушение, а при второ нарушение става 2400 лв. Вие трябва да си давате сметка, че санкциите по този Закон са много високи. За физически лица при първо нарушение е 25%, за юридически лица – 50%, при второ нарушение – за физически лица 50%, за юридически 100%. Освен това липсата на достатъчно банкови клонове в малките населени места, времето, което ще отнема прехвърлянето на пари от една банка в друга, нуждата от допълнително време и персонал за обслужване трансферите, това са все фактори, които ще забавят, а няма да увеличат скоростта на развитие на бизнеса, респективно икономиката.
Ние от „Воля“ не сме съгласни с предложените промени, защото считаме, че след въвеждането им ще останат доста незатворени вратички, които вместо да подпомагат гражданите и бизнеса, ще ги натоварят с още повече административна тежест.
Колеги вносители, добре е да мислим не само за чисто техническото приемане на законите, а за ефекта, който те ще имат върху бизнеса и икономиката. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Политическа партия „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Христова.
Реплики? Не виждам.
За изказване – господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, смятам, че това е един навременен Закон, това е, така да се каже, навременно решение, предложение на администрацията с цел натрупани проблеми. Освен транспонирането на Европейската директива, това е във връзка с прехвърлянето на задлъжнели юридически лица на малограмотни и малоимотни лица. Но аз по-скоро исках да се спра на § 60, защото, смятам, че той не е съвсем добре поставен. Защо?
Предлага се фактически лишаване от индивидуална свобода с цел постъпване на блага в обществото, тоест свободата да избираш дали да платиш с кредитна карта, или по банков път, свободата да имаш или да нямаш сметка в банка, свободата да си плащаш таксите на банките и така нататък, с цел справяне със сивата икономика и постъпления от преки и косвени данъци в хазната, което съответно ще даде блага и на обществото. Дали обаче този ефект ще бъде постигнат? Аз смятам, че не е така! Първо, защото досегашният праг от 10 хил. лв. поставяше пред обществото – 80% от хората нямат такива спестявания от 10 хил. лв., за да могат да бъдат ограничени от именно тази мярка, но когато вече смъкнеш прага все повече и повече и стигнеш 1000 лв., това неминуемо обхваща почти всички лица, защото един съвременен телевизор, една съвременна мебел надхвърля тези 1000 лв. Дали налагането на тази мярка на физическите лица ще доведе до този ефект, при условие че администрацията има достатъчно инструментариум да се бори със сивата икономика? Разбира се, с малко повече усилия. Това е борбата с пране на пари, борбата със съответно незаконно придобитото имущество и така нататък, и така нататък.
Това при всички случаи няма да даде възможност да се ограничат големите фирми, които злоупотребяват. Поради тази причина аз попитах и съответно администрацията дали са предложили поредица от мерки да ограничат наказанията за физическите лица и ограничаването на тази свобода, тоест таксите от банките, таксите от обслужването на сметки и така нататък, така нататък? Те ми казаха: ами, не, те са все пак търговски банки.
Ама, чакайте! Физическите лица какви са? Ние ограничаваме физическите лица. Всеки един човек в тази държава ние го ограничаваме и го лишаваме с част от свободата да избира, за да може той да помогне на държавата да събере от сивата икономика нужните й, наистина, правилно дължими данъци. А защо да не ограничим тогава търговските банки? Защо да не ограничим юридически лица и финансови институции, които ще се възползват от тази мярка?
Затова аз смятам, че такава мярка трябва да се предложи в комплекс от мерки. Защо ние не задължим юридическите лица да превеждат заплатите в единствено и само по сметка, а само ограничаваме физическите лица?
Един чужденец, който ще дойде в България и няма вяра в нашата банкова система, че не сме сложили скимиращи устройства в ПОС-терминалите, и ще дойде с 10 хил. евро, както са разрешени в държавата по Митническия закон, той трябва ли да си открие тук сметка, ако не носи своите кредитни карти? Ако е от такава държава, където си държат парите кеш? Затова трябва да има поредица от мерки. Не може само с една административна мярка и ограничаване на индивидуалната свобода да решаваме липсата на справяне с конкретна задача.
Аз смятам, че това отделно трябва да се разработи с поредица от мерки. Нямам нищо против намаляването на прага, но това трябва да бъде комплексно, а да не бъде индивидуална мярка. Затова смятам, че трябва да го помислим. Иначе, Законопроектът е много добър и смятам, че трябва да бъде подкрепен от всички парламентарни групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
За реплики? Не виждам.
За изказване – господин Димитров, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, биха могли да се кажат много положителни и много отрицателни неща по така предложения Законопроект. Аз също имам предложения. Смятам, че между двете четения после всеки един би могъл също да направи, да защити, да убеди колегите си в тяхната полезност.
Като цяло мога да кажа, че самата идея на вносителите на Законопроекта за борба със сивия сектор по отношение на превоза и разпространението на подобни стоки е добра, но не е изчистена докрай, не е ясна. Включват се най-вече превозни средства над три тона, а тези под три тона за Вас маловажни ли са, маломерни ли са? Три тона акцизни стоки са сериозна сума, сериозен риск за бюджета.
И в сегашния текст на чл. 127а не пречи акцизните стоки да бъдат включени в тази Заповед на министъра на финансите – за наблюдението на стоки с висок фискален риск, но, както виждате, има проблеми. Хубаво е да се изчистят, да са и в ДОПК, за да е ясно, че всички акцизни стоки с висок фискален риск могат да бъдат проследявани, проверявани и съответно държавата да не губи.
Сравнението е лесно: за чушки и домати – може, за цигари, алкохол и горива – не може. Горивата донякъде са обхванати.
Предвижда се допълнение в чл. 127а, ал. 3 от ДОПК фискален контрол върху движението на стоки с фискален риск да се осъществи и по отношение на акцизните стоки. В тази връзка може би трябва да се изчисти само ал. 3 на чл. 127, която да бъде със следния текст: не се прилага за стоките под митнически режим, има се предвид европейското законодателство и практика, с изключение на акцизните стоки. Тоест ясно и безапелационно да е ясно, че за всичките акцизни стоки ще има контрол от страна на Националната агенция по приходите.
Водили сме го този дебат и друг път – дали само една институция, или ако две наблюдават високо рисков сектор, дали това няма да е по-добре за бюджета. Със сигурност ще е по-добре! И в момента НАП се справят изключително добре със своите задължения и обхватът, който имат, носи приходи. Нека да разширим този обхват и по отношение на всички акцизни стоки, за да сме сигурни, че приходите в бюджета ще бъдат добри.
В тази връзка между двете четения могат да се направят предложения, но всякакви опити да се приеме закон, който всъщност с нищо да не допринесе за контрола върху акцизните и рискови стоки, е недопустимо. Горива, алкохол и цигари са с приходи в бюджета с най-голям относителен дял. Не можем да си позволим да ги заобикаляме за пореден път. Ще направим предложение между двете четения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики? Не виждам.
Господин Александров – заповядайте, за изказване.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, на първо четене, както на всички по стари народни представители ни е известно, че един закон се дебатира и се гласува именно по неговите принципи, по това, което е застъпено в него и това, което той изповядва, гласува се философията на един законопроект.
Философията на този Законопроект е много проста, а именно борба с нечисти практики, които съществуват в нашето ежедневие и най-вече практики, които са в ущърб на обществения интерес, такива практики, които Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ трябва да прекратяват.
Разпоредбите в чл. 19 според някои не са най-добрите, но те могат да бъдат прецизирани между първо и второ четене много ясно, да станат още по-добри, когато абсолютно всички, които са засегнати от тематиката и са вътре в тематиката се включат, много по-лесно могат да станат приемливи тези разпоредби.
Член 19 въвежда солидарната отговорност за определен кръг лица, разширява кръга на лицата, именно много ясно е записано: за тези, на които е издадено нотариално заверено пълномощно да управляват дружеството в цялост. Тоест възможността да открием една фирма на безимотен български гражданин, на когото сме дали 200 – 300 – 500 лв., за да си даде личния документ и след това да управляваме и накрая да генерираме един ущърб за хазната, не съществува.
Някой ще каже: каква би била оценката на въздействие? Аз ще обърна въпроса и ще Ви питам: кой може да каже колко са такива случаите в рамките на една календарна година? Някой може ли да посочи дали те са константа или са променливи? Как можеш да дадеш оценка на въздействие на нещо, което е до някаква степен променливо и ти ще трябва да го оцениш как би могло да възникне в бъдеще и как ще се отразят разпоредбите, които ти предлагаш?
Член 19 – да, аз съм съгласен с едно, че може би текстът, който беше приет през 2015 г., трябва да бъде на последващ контрол, трябва да има някакъв анализ, който да ни бъде предоставен, анализ, от който ние можем да изходим като база, на който можем да стъпим и да кажем: тези разпоредби са свършили работа, не са свършили работа, трябва да бъдат прецизирани, трябва да бъдат засилени, къде, как, защо.
Другото, на което се заляга, е нормативната база на две евродирективи, като пределно ясно на абсолютно всички ни е, които сме членове на Комисията по бюджет и финанси, че няма как да не приемем, тъй като ние сме и с възможност да търпим санкции от това.
Да, в едната разпоредба има текст, който беше коментиран на Комисията, а именно възможността за местни лица да се събира информация, когато имат оборот над 100 млн. лв., в рамките на една календарна година и това също беше казано, че между първо и второ четене ще се прецизира.
Минавам може би на единия проблемен текст и това е текстът в Преходни и заключителни разпоредби на Закона, където е записано, че в Закона за плащанията в брой, плащанията в брой някак си рязко ще намалеят до параметрите на 1000 лв. от 1 януари 2019 г. Това е текст, който ние няма как да подкрепим.
Между първо и второ четене, макар и подкрепяйки философията на Законопроекта, както ни е дадена в момента, ние ще направим предложение този текст да отпадне и да се запази сегашната норма, която е 10 хил. лв.
Само допреди година нормата бе 15 хил. лв. В момента е 10 хил. лв. и ние не знаем какъв е ефектът от нея, защото там действително може да се даде далеч по-точен анализ, отколкото на разпоредбите в чл. 19.
Другото е, че ние трябва да направим анализ на цялото европейско законодателство: къде има такива разпоредби, защо са възникнали, какво точно трябва да уредят? Иначе начинът, по който е записана разпоредбата в момента, буди едно подозрение, че това се прави с цел търговските банки да генерират приходи от транзакционни такси, които да бъдат в ущърб на обществото. Ние няма как да го допуснем без точен и ясен критерий как евентуалният този ущърб ще допринесе за намаляването на нечистите практики, които биха имали превес, тоест прекратяването на нечисти практики, които възникват, да могат да бъдат с по-голяма полза за бюджета, отколкото са таксите, които ще се генерират.
Оттук правя следната уговорка: когато някои колеги излизат да се изказват относно тези текстове, ще е хубаво да казват и абсолютно цялата истина, защото, когато ние говорим за ПОС терминали и за плащания в ПОС терминали, които правят така нареченото „светене“, тоест ние можем много лесно да проверим или данъчната администрация да ги провери, трябва да направим уговорката, че не всички търговски обекти спазват това правило, а правят даже и в момента една заобиколка като слагат така наречените „АТМ терминали“ на търговските си обекти и тогава даденият гражданин, който иска да плати на дадения търговски обект, се задължава да плати по-високата такса, теглейки пари в брой през АТМ, минавайки да плати на касата. Това също е част от тези разпоредби, част от нашето несъгласие да ги подкрепим, защото това също допълнително генерира по-високи приходи за търговските банки и е в разрез с нашите разбирания за защита на интереса на обществото.
Ще призова и колегите, знам, че може би всички парламентарни групи ще имат най-вече предложения в „Преходни и заключителни разпоредби“ относно тези разпоредби, касаещи плащанията в брой. Мисля, че там можем да постигнем едно решение относно този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка с изказването на господин Александров искам да попитам: кое е наложило за България прагът на база, на който многонационалните групи от предприятия, когато майката е данъчно задължено лице за България, да бъде за България 100 млн. лв., при положение че в Европейската директива, която ние въвеждаме, е 750 млн. евро?
В Комисията, в която участвам за наблюдение на приходните агенции…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Христова, ще искате ли удължаване на времето на групата?
ДОРА ХРИСТОВА: Колко ми остава? Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето на всички групи.
ДОРА ХРИСТОВА: Зададох този въпрос на представителите от Националната агенция за приходите и Министерството на финансите: защо в България този праг е много нисък, за нас този праг е много нисък – 100 млн. лв., при положение че в Директивата е 750 млн. евро? Отговорът беше, че в България почти няма такива предприятия, които да отговарят на тези критерии. Нали разбирате, че това е една допълнителна работа, първо, за тези предприятия, които трябва да изготвят тези консолидирани отчети по държави и, второ, че това е допълнителна работа отново за данъчната администрация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Христова.
Други реплики?
За дуплика – господин Александров, заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема колежке, причината е следната: първото, което е, в Евродирективата, доколкото съм запознат, този размер от 750 млн. евро е препоръчителен. Второто, да, действително в българската реалност, ако запишем 750 млн. евро за местни лица попада, мисля, че само едно дружество.
Другото – с оглед на генерирането на допълнителни разходи, когато имаме прозрачност и когато цяла Европа, цял свят след кризата от 2007 г. върви по посока на изсветляване на оборотите на приходните на данъчните агенции и прочее, ние няма как да наречем тези разходи, че те, виждате ли, са в сериозен ущърб. Напротив, когато едно лице, опериращо на територията на страната, би трябвало да оперира с добросъвестност. Като добросъвестен търговец той трябва да поддържа и да предоставя добросъвестно информацията, която му е поискана от контролните органи.
До известна степен подкрепям този праг да бъде записан в рамките на 100 млн. лв., тъй като обхватът на дружествата, които ще попаднат под него, е значително по-голям, отколкото изискванията на Директивата.
Другото, което е, много често тези директиви се правят за целия Европейски съюз, не се гледа само в частност България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Александров.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2017 г.
Гласували 185 народни представители: за 102, против 80, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред.
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители са Данаил Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.
На свое заседание, проведено на 7 юни 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, моля за тишина в залата.
ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: На заседанието присъстваха: от Върховния административен съд – господин Боян Магдалинчев – заместник-председател и ръководител на Втора колегия; от Българската стопанска камара: госпожа Наталия Събева – главен юрисконсулт, проф. д-р Иван Тодоров – експерт по административно право; и госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Данаил Кирилов, който посочи, че той е разработен от работна група във Върховния административен съд с участието на представители на административноправната доктрина. С него се цели въвеждането на мерки за по-ефективно, бързо и модерно административно правосъдие. Прецизират се законовите разпоредби, по които има противоречива практика и се въвежда електронното призоваване и института на мълчаливото съгласие.
С Проекта на закон се предлага жалбите пред касационна инстанция да се разглеждат в закрито заседания, като се намаляват и делата, по които Върховния административен съд е компетентен като първа инстанция.
Съществена промяна в кодекса е подробната уредба на института на мълчаливото съгласие. Предлаганото изменение създава предпоставка за постепенен преход от презумпция за мълчалив отказ към мълчаливо съгласие, като чрез този способ се цели намаляване на административната тежест. С предложенията за изменение и допълнение на кодекса се създава правна възможност обмена на удостоверенията и документите в администрацията да става изцяло по служебен път.
Законопроектът въвежда мерки за електронно правосъдие в съответствие със заложените приоритети в Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014 – 2020 г.
В представянето на Законопроекта взеха участие и съдия Магдалинчев и проф. д-р Тодоров.
Господин Магдалинчев подчерта, че с него се въвежда електронното призоваване, установяването на презумпцията на мълчаливото съгласие и се прецизират разпоредбите на административния договор и споразумението. Той допълни, че с предложените разпоредби се предлага касационното производство да се развива в закрито заседание като са включени промени относно основанията за касационна проверка и е предвидено изискването в касационното производство доказателствата задължително да се представят със самата касационна жалба, както и задължението касационната жалба и исканията за отмяна да бъдат преподписани от адвокат или правоспособен юрист.
С Преходните и заключителни разпоредби се предлагат изменения в редица специални закони, с които се цели на Върховния административен съд да се осигури възможността да насочи своята дейност в тълкуване и уеднаквяване на съдебната практика.
Господин Тодоров отбеляза, че Законопроектът има за цел да намали административната тежест. С предвидените изменения в чл. 42 се дава възможност документите, необходими в административното производство, да се обменят чрез електронна система за обмен на документи и доказателства, които се намират в държавни, съдебни или общински органи, нотариуси, съдебни изпълнители и в другите овластени със закон органи или организации. Със Законопроекта се предлага и увеличаване на държавните такси в обоснован и съобразен с икономическите условия в страната размер, който да не препятства достъпа до административно правосъдие.
В дискусията взеха участие народните представители Филип Попов, Данаил Кирилов, Христиан Митев и Явор Божанков.
Госпожа Манолова изрази своята подкрепа към Законопроекта, като отбеляза, че повишаването на таксите в касационното административно производство ще ограничи правата на гражданите до правосъдие.
Господин Попов посочи, че няма да подкрепи Законопроект, като поздрави вносителите за електронизацията, но между първо и второ четене следва да се прецизират текстовете. Той посочи, че с въвеждането на мълчаливото съгласие на практика се създадат повече проблеми и затова трябва да се търсят други механизми за стимулиране на администрацията да си свърши работата.
Господин Митев изрази подкрепа си към Законопроекта, но подчерта, че има опасение по отношение на държавните такси. Той посочи, че е необходимо увеличаването им, но размерът трябва да е съобразен с имуществото и доходите на лицата и да се запази възможността на гражданите за касационно оспорване, като не им се налагат прекалено високи такси.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси – с 14 гласа „за”, 3 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Следва становище на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.
На заседание, проведено на 15 юни 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.
Законопроектът беше представен от народния представител госпожа Анна Александрова.
Според вносителите изменението и допълнението на закона е наложително, за да отрази адекватно настъпилите промени при близо десетгодишното действие на кодекса. Инициативата за промени е провокирана от ясно идентифицирани проблеми, а именно липса на мерки за въвеждане на електронно правосъдие, липса на оптимално разпределение на делата между административните съдилища и Върховния административен съд, оптимално ефективно административно правосъдие, неадекватен размер на държавните такси в административното правосъдие.
При запазена философия и основни принципи на АПК, предлаганите промени са многобройни и важни. Сред тях са: въвеждането на мерки за електронно правосъдие като средство за ефективен и бърз административен процес и правораздаване, и въвеждането му в съответствие със Секторната стратегия за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие 2014 – 2020 г. на Министерството на правосъдието; подробната уредба на института на мълчаливото съгласие и административния договор; диференциране на държавните такси, промяна в цената им и осигуряване на равенство на страните в административното производство, без привилегии за държавните и общински органи и организации; нов облик на касационното производство, свързано с преподписване на касационната жалба от адвокат, регламентиране на възможностите за закрито съдебно заседание, бързина при насрочване и произнасяне на делата; ново основание за отмяна на влязъл в законна сила акт; допълване на административнонаказателните разпоредби с такива състави, които да гарантират срещу бездействието на администрацията.
Законопроектът предвижда промени и в други закони, касаещи новите законодателни предложения.
Съществена е промяната в ДОПК и досегашна промяна на подсъдността при разглеждане и решаване на споровете по съдебни жалби срещу ревизионни актове, както и в частта за държавните такси и разноските.
Участниците в обсъждането изразиха принципната си подкрепа за Законопроекта, с изключение на предлаганите промени в ДОПК.
За последните се установи, че не става ясно каква е оценката на въздействието му за заинтересованите страни и какъв би бил финансовият резултат, пресметнат като полза и загуба за граждани, организации, администрация, съдилища и общини. Представителите на НАП защитиха позиция, че следва да се изиска мнението на Министерство на финансите, на национално представените общини в България, както и на министерства и ведомства с децентрализирана структура, с оглед да не се допуска подценяването на финансовите и методологичните последици от подобна промяна в подсъдността. Според наблюдаваната от тях съдебна практика по данъчни дела, промяната в местната им подсъдност в никакъв случай няма да доведе до по-голяма бързина при решаване им, нито до процесуална икономия и/или достъпност до административно правораздаване, каквито са очакванията. По-скоро биха се получили усложнения в административните правоотношения и неефикасност на процедурата както за засегнатите лица, така и за администрацията и за фиска. С оглед на данните, с които разполагат, в заключение считат, че данъчните дела не са фактор, който съществено би повлиял на натовареността на съответния административен съд.
В последвалата дискусия се изрази становище, че между първо и второ четене ще се внесат предложения, коригиращи така предлаганата промяна в частта на ДОПК.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 15 гласа „за”, 6 гласа „против“, без „въздържал се”, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Уважаеми колеги, гости на Народното събрание днес са младежи от област Стара Загора. Моля да ги приветстваме. (С ръкопляскания народните представители приветстват гостите на балкона.)
Следва становище на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 21 юни 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители.
На заседанието присъстваха – от Министерството на икономиката: Ирена Николова – началник на отдел „Политика за малките и средните предприятия“, дирекция „Икономически политики за насърчаване“, и Катерина Ненова – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“.
Законопроектът бе представен от народния представител Анна Александрова.
Според вносителя целта на предложения Законопроект е, без да се променят философията и основните принципи на действащия Административнопроцесуален кодекс (АПК), да се направят промени, породени от десетгодишното прилагане на Кодекса.
Със Законопроекта се въвежда електронно правосъдие, като по категоричен начин се предвижда уведомяването, съчетано с връчването на съответните документи и актове на съда, по електронен път. Кодексът въвежда ефективно и лесно реализуемо уведомяване и когато електронното такова е невъзможно.
Предложени са процедури за разграничаване на административните договори от института на споразумението и се премахва усложняването на материята, която изисква прилагане на голямата част от производството по издаване на индивидуалните административни актове и обжалване на административните договори.
Предлага се легална дефиниция на института на споразумението и допълнение по отношение на основанията за недействителност на споразумението.
Важна промяна в АПК е подробното уреждане на института на мълчаливото съгласие. Предвидено е, ако е уредено в специални закони, непроизнасянето в срок да се смята за мълчаливо съгласие за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Счита се, че мълчаливото съгласие е инструмент, чрез който се игнорира бездействието на администрацията. Отпада възможността за обжалване на мълчаливото съгласие от органа, постановил акта при условията на мълчаливо съгласие.
Съдебната практика на ВАС по прилагане на разпоредбата за обявяване на нищожност на решения, постановени от административните съдилища, е противоречива, поради което с новосъздадения чл. 128а изрично се урежда подсъдността на тези искове.
Вносителите предлагат обосновани по размер такси при касационно обжалване, включително при въведен максимален праг при определяне на пропорционална такса при материален интерес на делото, с цел баланс между принципа за достъп до правосъдие и признатата необходимост за въвеждане на несимволични съдебни такси.
Таксите в първоинстанционното производство се запазват в досегашния нисък размер, което е гаранция за достъп до съда като защита срещу администрацията.
Независимо дали по делото има определяем материален интерес, или не, таксите при касационното обжалване, свързани с пенсионното, социалното и здравното осигуряване, са 30 лв. за граждани и 200 лв. за организации и държавни органи, като по този начин се гарантират правата на гражданите от уязвимите групи.
Регламентира се възможността за закрито съдебно заседание при касационното обжалване.
Въвеждат се бързи срокове за насрочване и произнасяне по делата. Промените дават възможност за ускоряване на административното правосъдие, като се съсредоточи процесът на доказване само в първата инстанция.
Предвижда се изискването на удостоверения и документи да става изцяло по служебен път.
Създават се допълнителни гаранции срещу бездействието на администрацията, като се предвижда административните съдилища да следят за мълчаливите откази и да изискват доказателства от административните органи за произнасянето им в срок.
С оглед на основната цел на Законопроекта е предвидено съдебните производства по редица закони, които касаят проверка на законосъобразност на наложени принудителни административни мерки с относително ниска обществена значимост или които се отличават с относителна липса на правна и фактическа стойност и по които има относително стабилна съдебна практика, да приключват на една съдебна инстанция, като се изключи възможността за касационно обжалване.
Предвидени са съответстващи промени в редица закони.
Към Законопроекта е приложен Доклад за оценка на въздействието. В приложената финансова обосновка са отразени както необходимите бюджетни средства за финансиране на дейностите до 2020 г., така и прогнозните приходи в бюджета на съдебната власт от увеличените държавни такси.
В своето становище Министерството на икономиката счита, че предвид значимостта на предложените законодателни промени, следва да бъдат подложени на широко обществено обсъждане и да бъдат формулирани след задълбочен експертен анализ.
Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ изразиха съображения във връзка с мълчаливото съгласие и размера на държавните такси. Беше обявено, че ще се иска максимален срок за предложения между първо и второ четене.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 11 гласа, без „против“ и „въздържал се“ – 6 гласа, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Следва становище на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.
На извънредно заседание, проведено на 21 юни 2017 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител госпожа Десислава Атанасова.
С предложените изменения и допълнения се цели въвеждането на мерки за по-ефективно, бързо и модерно административно правосъдие. Прецизират се и се доразвиват разпоредбите на административния договор и споразумението. Една от най-съществените промени в Кодекса е предложената с проекта подробна уредба на института на мълчаливото съгласие. Предлаганото изменение създава предпоставка за постепенен преход от презумпция за мълчалив отказ към мълчаливо съгласие, като чрез този способ се цели намаляване на административната тежест.
Законопроектът предвижда жалбите пред касационна инстанция да се разглеждат в закрити заседания.
Предвидено е намаляване на делата, по които Върховният административен съд е компетентен като първа инстанция.
Законопроектът въвежда мерки за електронно правосъдие в съответствие със заложените приоритети в Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014 – 2020 г., като с него се въвежда електронното призоваване.
С предложените изменения и допълнения на Кодекса се създава правна възможност обменът на удостоверенията и документите в администрацията да става изцяло по служебен път. Предвидено е документите, необходими в административното производство, да се обменят чрез електронна система за обмен на документи и доказателства, които се намират в държавни, съдебни или общински органи, нотариуси, съдебни изпълнители и в другите овластени със закон органи или организации.
Със Законопроекта се предлага и увеличаване на държавните такси в размер, който да не препятства достъпа до административно правосъдие.
Предложени са и промени, с които да се прецизират някои от законовите разпоредби, по които има противоречива практика.
В Комисията са предоставени становища на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националното сдружение на общините в Република България и на Българската стопанска камара, в които се изразява принципната подкрепа към Законопроекта, като същевременно са направени и конкретни бележки и предложения за промени в отделни разпоредби. От страна на Българската стопанска камара е изразено несъгласие с увеличаването на размера на таксите за касационно обжалване.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха по принцип Законопроекта, като същевременно обърнаха внимание на необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби в съответствие с изразените становища на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Националното сдружение на общините в Република България. Изразено бе и несъгласие с промените, предвиждащи необжалваемост на определени актове, както и с предложените промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 12 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Следва становище на Комисията по отбрана.
Заповядайте, имате думата, господин Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям Ви:
„ДОКЛАД
относно обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16
На редовно заседание, проведено на 15 юни 2017 г., Комисията по отбрана разгледа за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от народния представител Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.
Присъстваха 18 народни представители.
Председателят на Комисията по отбрана запозна членовете на комисията с разпореждането на Председателя на Народното събрание относно разпределението на Законопроекта между постоянните комисии.
Законопроектът за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс беше представен от името на вносителите от госпожа Анна Александрова – народен представител, член на Комисията по правни въпроси. Според вносителите предлаганият Законопроект цели, без да променя философията и основните принципи на Административнопроцесуалния кодекс, да въведе мерки за по-ефективно и модерно административно правосъдие след близо десетгодишното прилагане на Кодекса, да прецизира законовите текстове, по които има противоречива практика, да попълни празноти в регулацията, да отрази актуалния етап на електронизация на съобщенията, да въведе конкретни срокове за все по-съществено прилагане на електронната идентификация и съобщаване, да облекчи работата на Върховния административен съд и като краен резултат да доведе до ефективен, прозрачен и бърз административен процес и правораздаване.
Становището на Министерството на отбраната беше представено от госпожа Клементина Денева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, и полковник Игнат Спахийски – заместник-директор на дирекция „Управление на човешките ресурси“.
Според Министерството на отбраната Законопроектът е от особено значение и променя радикално основни положения в Административнопроцесуалния кодекс. Поради това той е необходим и навременен. Предлаганите с § 137 от Законопроекта изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили, според Министерството на отбраната обаче не са удачни: водят до премахване на правомощията на министъра на отбраната, делегирани му при ръководството на кадровата политика и на практика не водят до разтоварване на Върховния административен съд, тъй като незначителен брой дела през периода 2010 – 2017 г. са били адресирани към Върховния административен съд от страна на Министерството на отбраната.
В последвалото обсъждане взеха участие народните представители Пламен Манушев, Владимир Тошев, Борис Вангелов и Милен Михов. В изказванията си те подкрепиха Законопроекта на първо гласуване, като подчертаха необходимостта преди разглеждане на Законопроекта на второ гласуване в пленарна зала, да бъдат отчетени предложенията на Министерството на отбраната за промени в § 137.
Госпожа Анна Александрова заяви готовност, от страна на вносителите, да се съобразят със становището на Министерството на отбраната между първо и второ гласуване на Законопроекта.
В последвалото гласуване участваха 18 народни представители. С 12 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържал се“, Комисията по отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от народния представител Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше становището на Комисията по отбрана. Благодаря Ви, ген. Попов.
Позволете ми да дам думата за становище на вносителя.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Действително Законопроектът, който сме представили на Вашето внимание, предизвиква много сериозен анализ на един от основните процесуални кодекси в нашето право – Админитративнопроцесуалният кодекс. Това е кодекс, по който има установена повече от 10 години практика, включително е формирана и трайна, стабилна съдебна практика по неговото прилагане.
Обикновено 10-годишният период е време, в което е уместно да се направи задълбочен анализ, с оглед подобряване действието на всеки един нормативен акт. Такъв е случаят и с Административнопроцесуалния кодекс.
Искам най-напред да започна с това, че този Проектозакон беше разработен от работна група от съдии във Върховния административен съд под ръководството на заместник-председателя на Върховния административен съд Боян Магдалинчев, заедно със съдия Ана Николова – председател на пето отделение; съдия Ваня Анчева – председател на Седмо отделение; съдия Теодора Николова. В работната група взеха участие и представители на административноправната доктрина: проф. Иван Тодоров, проф. Димитър Костов и проф. Дончо Хрусанов. В заключителната фаза в работата на Комисията взе и доайенът на административноправната наука проф. Кино Лазаров.
Този Законопроект беше на нашето внимание и в Четиридесет и третото народно събрание. Тогава беше внесен от Найден Зеленогорски и група народни представители. Получи остра реакция и в комисии, и като становища на заинтересовани организации.
Във варианта, който предлагаме на Вашето внимание, голяма част от получените отрицателни становища в Четиридесет и третото народно събрание съответно са отразени.
Позволете ми съвсем накратко да изложа някои от основните преимущества на този многообхватен, широкообхватен Законопроект.
Това, което мотивира колегите юристи от нашата парламентарна група да подкрепим този Законопроект, на първо място, е разработката по отношение на мълчаливото съгласие. С промените, които се предлагат с настоящия Законопроект, се дава възможност да се премине плавно от презумпцията за мълчалив отказ към правилото за мълчаливото съгласие. Тези случаи и процедури, където това би било допустимо, ще бъдат разработени в съответния Закон.
Смятаме, че това е сериозна първа стъпка, за да изпълним нашия ангажимент във връзка с намаляване на бюрократичната тежест по отношение на гражданите и на бизнеса.
Заедно с принципното въвеждане на мълчаливото съгласие са и промените, които касаят изискването на удостоверения, документи и част от административнонаказателните разпоредби. По отношение на удостоверителните документи се прекратява практиката гражданите и лицата да обикалят администрации за данни и информация, с която те разполагат и могат да си я предоставят взаимно и насреща.
С административнонаказателните разпоредби чрез налагането на наказания за незачитането на ефекта на мълчаливото съгласие се гарантира неговото прилагане и неговото упражняване. Санкциите са обосновани и следват досегашния административнонаказателен апарат на настоящия Административнопроцесуален кодекс.
Редом с това Законопроектът има и още едно сериозно достижение, което е свързано с подобряване на правосъдието и работата в съдебната система по отношение на електронизацията в административното производство. Предвиждат се гъвкави и разумни способи по отношение на призоваването на лицата, предвижда се задължение за обявяване на електронен адрес още при внасяне на молба, жалба – съответният документ, с който стартира административното производство, като по този начин съществено се облекчава процедурата по призоваване и се пести време.
Подобряват се разпоредбите, които касаят електронното административно дело. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че това също е първа стъпка. Да, прилагаме Стратегията за електронно правосъдие, това, което сме обявили като наша управленска програма и принцип по отношение на правосъдието, но тук ще кажа, че след тази стъпка ще има много по-сериозна разработка от Министерския съвет, която касае електронизацията на администрацията и предоставянето на електронни административни услуги.
Сериозно преимущество на Законопроекта е обстоятелството, че доразвиваме една материя, която започнахме да работим в миналото Народно събрание – материята на административния договор във връзка с новоприетия Закон за управление на средствата от европейските фондове. Смятаме, че с подобренията, които се предлагат в настоящия Законопроект, се обхващат не само спорните производства във връзка с национални и европейски фондове, а се обхващат всички материи, в които имаме административно споразумение. Това също е сериозна и полезна стъпка напред.
Няма да говоря за другите преимущества, но ще спомена два въпроса, които бяха акцентирани в обсъжданията на комисиите.
Предложили сме промяна в определянето на държавните такси. Тази промяна не е за първоинстанционните, а за касационните производства. Промяната е 90 лева за физически лица и 450 лева за юридическа лица. В случаите, в които има определяем материален интерес, също е предложена промяна, която касае пропорционална такса, но с горен лимит, с таван. Ще посоча, че максималната такса с интерес до 10 млн. лв. е 3400 лева, а при интерес над 10 млн. лв. максималната такса става 9 хил. лв., което е по-малко от една хилядна от интереса. Смятаме, че в тези случаи ще се създаде адекватност между материалния интерес и стойността на разходите, за да се администрира такъв спор, както и че ще се получи преграда срещу манипулации с жалби, особено в производствата, които имат висок интерес.
Ще спра дотук, защото времето ми на вносител приключва, но вероятно в изложението си по-нататък ще взема становище по отношение на промяната, която касае Министерството на отбраната, а ако има реплики – и по въпроси, които касаят изменение на родовата подсъдност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Кирилов.
Това беше становище от името на вносителите.
Откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи на първо гласуване предложения Законопроект, основно заради неговото главно достойнство – поставяне начало на въвеждането на мълчаливото съгласие – пункт, залегнал в Коалиционното споразумение между ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Смятам, че с предлаганата уредба се поставя механизъм за реалното въвеждане на мълчаливото съгласие, което ще облекчи гражданите и бизнеса в тяхната дейност и замяната на принципа, който сега съществува – мълчалив отказ, създаващ доста и трайни проблеми на лицата, които участват в различни административни производства. Правилен е подходът за въвеждане на мълчаливото съгласие, когато става въпрос за специално производство в специалните закони, а не да прилагаме обща уредба навсякъде, тъй като имаме специфични дейности, при които няма как мълчаливото съгласие да бъде автоматично въведено, без да се отчитат спецификите на съответния административен акт, който се иска да бъде издаден.
Законопроектът има и други достойнства – въвеждането на начална стъпка на електронно производство с електронно призоваване. С призоваването по електронен път се цели да се намерят решения, които сега съществуват с връчването на призовки в административния процес. Смятам, че е даден диспозитивен характер на нормите, защитаващ в определена степен гражданите и юридическите лица от възможно злоупотреби, от използване на способите за електронно призоваване. Тук може да се помисли за промени в Закона за електронното управление, за да имаме по-голяма ефективност и сигурност в извършването на призоваването по електронен път.
Подобряването на процедурите относно искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд, е друго достижение на Законопроекта, както и въвеждането на още едно основание за отмяна на съдебно решение, когато противоречи на съдебно решение на Съда на Европейския съюз.
Добри са предложенията за подобряване уредбата на административния договор. Беше споменато от вносителя, че тази уредбата беше направена от предходния състав на Народното събрание. Тук виждаме нейното доразвитие.
За съжаление обаче остава проблемът с държавните такси и с промените, които се въвеждат там. Увеличаваме таксите в пъти за физически и юридически лица. Вярно е, че са „за“ касационната инстанция, но административното производство е двуинстанционно, а не едноинстанционно. Смятам, че с тези размери на практика ще стигнем не до затрудняване на достъпа, а направо до отказ от правосъдие по отношение на голяма група граждани и юридически лица, които оспорват по касационен ред първоинстанционните решения на административните съдилища. В мотивите основният акцент е поставен върху това, че размерите сега са ниски, че не са преразглеждани и че ще имаме повече приходи в бюджета. Това за мен е недостатъчно и не добре обосновано искане за въвеждане на прекомерните размери от 90 лева за физически лица и 450 лева за юридически лица. Водеща в правораздаването трябва да е справедливостта и тя не трябва да отстъпи на други принципи, които се опитва да въвежда вносителят – имам предвид разтоварването на Върховния административен съд. Разтоварването може да се постигне и по друг начин. Има направени такива опити по отношение на промяната на родовата подсъдност по делата в Проекта за изменения в АПК.
По същия начин стои и проблемът с пропорционалните такси. Не смятам, че трябва автоматично да говорим за материален интерес, когато говорим за административно правораздаване и оспорване на административни актове, при които има основание жалбоподателят да счита, че са незаконосъобразни. Основата на административното правораздаване не е постигането на финансов резултат. Не трябва да смесваме нещата с гражданския процес, където имаме материален интерес на физическо или юридическо лице, който то претендира от друго. Тук основният фокус е върху актове и действия на администрацията, които жалбоподателят счита за незаконосъобразни. Не би следвало да привнасяме тук имуществен критерии и той да е водещ, за да определяме таксите по тези дела и тези производства.
В заключение ще кажа и по отношение на някои промени, които се предлагат в подсъдността по Закона за защита на конкуренцията и Закона обществените поръчки. Смятам, че не е удачно там да имаме промяна на подсъдността с оглед на факта, че в момента имаме доста добра специализация на Върховния административен съд по разглеждането на тези дела като първа инстанция и би било по-скоро експеримент, и то не добър според мен да ги прехвърляме на Административен съд София-град. Подобно е и становището изразено от Комисията за защита на конкуренцията. С това аз отново изразявам нашата подкрепа – по принцип по философията и основни принципи залегнали в Законопроекта като декларирам, че ще направим промени между първо и второ четене особено в частта за държавните такси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли реплики към направеното изказване? Няма.
Други изказвания, уважаеми народни представители?
Заповядайте, уважаеми господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо председател, колеги. АПК се прилага вече почти 11 години и за този период Кодексът уреждаше като общ процесуален закон отношенията в административния процес. Това е една сфера особено чувствителна за гражданите и техните институции, тъй като административните съдилища са призвани да гарантират законосъобразното приложение на Закона от административните органи. Общо известно е, че процедурните правила в процесуалните кодекси се приемат именно с цел да се защитят и гарантират субективните права на гражданите и организациите било в гражданския, наказателния или в административния процес.
Колегите предлагат днес един Законопроект, който изменя и допълва съществено Административнопроцесуалния кодекс, много негови институти, а предлага също така и въвеждане на нови. Изменението както се вижда от мотивите към него е съгласувано и с част от професионалната общност. Най-важното е, че законодателната техника на Законопроекта позволява да изведем определени политики и цели, които се открояват: ускоряване на административния процес при същевременно гарантиране правата на участниците в него, намаляване на административната тежест и разтоварване на Върховния административен съд, което да гарантира качествено изпълнение, именно на конституционно зададената му функция – Върховен съдебен контрол на административните актове. Същевременно обаче не може еднозначно да се даде положителна оценка на Законопроекта. Могат да се оспорят както някои институти, така и конкретни предложения за правни норми, законодателни текстове.
Ще си позволя да мина поетапно по предложенията.
По отношение на електронното правосъдие. С оглед принципа за електронно управление изцяло в държавната администрация, с оглед на новите обществени отношения и дигитализацията на обществото, е съвсем нормално законодателят да търси начин съдебната система да не остане в миналото, а да използва съвременните технологии по начин, който да доведе и до бързина в процеса, но при запазване правата на гражданите. Същевременно обаче, макар идеята да е добра според мен едно уведомяване по електронна поща или дори с SMS би създало първоначално доста проблеми, тъй като първо, не е еднакво състоянието на техническата база на участниците в процеса. Освен това една такава кардинална промяна трябва да бъде съпътствана с промени в Закона за електронното управление, в която насока е и становището към Законопроекта на Националното сдружение на общините.
Админстративният договор и споразумение. Следва да се сподели желанието за нормативна яснота между двата института. Както и ясното определение на предпоставките за недействителност, както е известно на колегите юристи – една е недействителността на административните актове и друга на едностранните сделки или двустранните договори по ЗЗД, към което вече законодателят ще препраща във връзка с административния договор.
По отношение на мълчаливото съгласие. От изключение се предлага то да се превърне в принцип по посочени в специални закони случаи.
Положително може да се отчете намерението това да стане постепенно, но трябва да се изрази и притеснение, че първоначално липсата на практика, както в гражданите и в техните администрации, в техните организации, така и в самите административни органи първоначално ще доведе до сериозно объркване и проблеми според мен.
Неслучайно и в Четиридесет и третото народно събрание Законопроект не само на Реформаторите и на Патриотичния фронт е бил обсъден в Правна комисия и тогава част от вносителите са изложили аргументи в тази насока – „против“, включително отношение към сегашните предложения, тоест трябва много добре да бъдат прецизирани нормите. Исковете за обявяване на нищожност на съдебни решения, определения на административните съдилища и на Върховния административен съд следва да се сподели предлаганата промяна, съществува такъв институт в ГПК и е нормално да го има и в административния процес като се решава с предлаганата промяна един теоретичен правен спор по начин, който лично аз споделям.
Основният въпрос с държавните такси. Логично е въпросът с таксите да предизвика и най-сериозен и широк обществен дебат. Дълго време вратата на Административния съд на административното правосъдие беше много по-широко отворена отколкото това на гражданския процес, включително и с нищожните такси, които се плащат, за да се заведе едно административно дело. Така също и с липсата на преклузивни срокове в административния процес за въвеждане и събиране на доказателства.
Сега с няколко конкретни текста – промени в АПК, включително и чрез предвиждане на по-високи такси се цели едно разтоварване на Върховния административен съд. Крайната цел е добра – отново повтарям, но считам, че размерът на таксите следва да бъде по-добре и дори правилно аргументиран и определен.
Какво имам предвид? Аргументите, които се сочат от вносителя в мотивите са аргументи по отношение натовареността на съда, докато Законът за държавните такси определя, че една държавна такса трябва да бъде съотносима с разходите, които се правят за извършването на услугата за предоставянето й. Така че едно завишаване на таксите според мен може да се обмисля, но то трябва да се аргументира със стойността. Отделно от това, резонни са и аргументите изложени в становището към Законопроекта на Комисията за защита на конкуренцията, че таксите трябва да бъдат определени в тарифа, а не в кодекс. И това е понятно на колегите юристи, тъй като кодексите и законите са нормативни актове, регулиращи трайно обществените отношения, което не може да се каже за размера на таксите.
Касационното производство. Касационнното производство по принцип подкрепа заслужава идеята за приподписване на касационната жалба от юрист. Това е институт, който съществува в касационното производство в гражданския процес и логично се пренася и в административния. Действително двете върховни съдебни инстанции са последна инстанция в съдебните спорове на гражданите и на техните организации с администрацията и затова касационната жалба като институт трябва да бъде внимателно подготвена, защото тя е и последен шанс. Така, че приподписването е един логичен институт, което може би ще гарантира редовност и донякъде основателност на жалбата.
Обратно обаче не приемам и считам, че не следва да се въвежда възможността за закрито заседание в касационното производство. Защо? Защото, първо, съдилищата следва да спазват принципа за непосредственост и устност дори и върховните. И пледирането пред съда, още повече когато в административния процес принципът съществува за двуинстанционна съдебна проверка е важно според мен. Не може да се лишат гражданите от правото да застанат пред Върховния съд и да пледират. Това следва да бъде взето предвид от вносителя.
По отношение удостоверенията и документите. Събирането на документите изцяло от администрацията по служебен път следва според мен безспорно да бъде подкрепено. Действително първоначално това ще създаде сериозно напрежение в администрациите, защото е нов начин на работа, но пък ще се отрази добре на гражданите, на техните организации. Това реално ще спомогне да се прилага принципът за комплексното административно обслужване, въведен в Административнопроцесуалния кодекс в пролетта на 2014 г.
По отношение административнонаказателните разпоредби, които ни се предлагат. Прецизирането на процедурата по установяване и санкциониране на непроизнасянето в срок на административните органи следва да бъде споделена. Не може обаче както прави вносителят в мотивите, да се говори, че тук е налице мълчалив отказ, след като със самите промени се въвежда института на мълчаливото съгласие.
Промени се предлагат и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с измененията в Административнопроцесуалния кодекс. Те са важни, затова ще взема отношение по тях.
Предлаганата промяна на местната подсъдност на първоинстанционните данъчни дела. До момента данъчните дела като първа инстанция пред съд се гледат в административните съдилища, които са по седалището на териториалните дирекции на НАП, което е установена от години практика, сега се предлага всички административни съдилища да разглеждат такива дела. Считам, че това е правилно с оглед на обстоятелството, че всеки един от административните съдилища като комплект състав от съдии – те са отговаряли на едни и същи изисквания като съдебни състави, освен това имат и еднаква родова компетентност, логично е всеки един от тях да може да гледа данъчни дела.
Същевременно следва да се има предвид, че професионалната общност не е единна в подкрепата си за това предложение и то не среща подкрепа навсякъде, тъй като, първо, в тези административни съдилища се е създала определена специализация на съставите, гледащи данъчни дела, което е добре за бързината на процеса и за правилността на съдебните решения.
Второ, това делото да се гледа там, където е териториалната дирекция на НАП, облекчава до голяма степен и страните в процеса, защото ускорено се представят доказателства и делото също се ускорява като процедура.
По отношение на промените в ДОПК също се предлага изменение на таксите, за което важи това, което вече казах за общите такси в АПК – че трябва да бъдат съобразени с разходите.
Родовата подсъдност беше само маркирана от колегата, който се изказа преди мен. Промените целят разтоварването на Върховния административен съд, което, както казах, е добро, но конкретните решения според мен не са безпротиворечиви. Тук също следва да се вземе предвид становището на Комисията за защита на конкуренцията, което е дадено в Законопроекта, в което се казва, че предлаганото изменение взема отношение единствено по решенията на КЗК, докато те се произнасят с още поне четири вида други актове, които са цитирани в становището, за което Законопроектът не взема отношение.
Също не следва да се сподели – доста сериозно е възражението ми тук – предлаганата отмяна на касационното производство в някои специфични процедури примерно по Закона за общинската собственост, за опазване на земеделските земи и други, и превръщането на административния съдебен контрол в едноинстанционен. Това според мен ще наруши принципа за двуинстанционност на съдебния контрол и в крайна сметка ще ограничи правото на защита на гражданите и организациите.
С оглед на всичко това, отчитайки сериозността на обема на нормативния акт, който ни се предлага, и на всичко, което вносителят е свършил, Парламентарната група на БСП на първо четене ще се въздържи от подкрепа на конкретния Законопроект, тъй като той, макар да съдържа очакване и добри предложения, същевременно предвижда ограничителни, спорни и нуждаещи се от прецизиране текстове. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Милков.
Има ли реплики, уважаеми колеги?
За реплика – господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колега! Слушах внимателното изказването Ви. В едната му част е доста разумно, но специално взимам отношение за мълчаливото съгласие, като кмет с осемгодишен опит.
Още като кмет на Пловдив се обърнах към тогавашния парламент и към всички парламентарни групи с идеята да се въведе това мълчаливо съгласие. Тогава изглежда не беше назрял моментът и нито една парламентарна група не го пое като инициатива. Убеден съм обаче, че в залата има и други кметове на големи градове – виждам тук е кметът на Смолян, бившият кмет на Асеновград е тук. Ще Ви кажа само няколко неща.
Ако днес приемем мълчаливото съгласие като принцип в нашето администриране, според мен това е едно от най-добрите неща, които ще направи този парламент. Казвам го категорично! Досега принципът е точно обратният на принципа, който въвежда цяла Европа, именно, който в момента се опитваме да го синхронизираме с тях – мълчаливо съгласие. В момента ние сме на обратния принцип – мълчалив отказ. Повярвайте ми, в момента в администрирането се създава огромна възможност и огромна врата за корупция.
Какво искат гражданите и бизнесът? Искат две неща: бързо администриране, на първо място, и, на второ място, добро отношение и почтеност на съответната институция към тях. Именно това ще даде възможност мълчаливото съгласие да постигне тези две неща. Просто ще накараме администрацията да работи по-бързо, на първо място, и, на второ място, отрязваме огромна възможност за корупционни практики. Повтарям: отрязваме огромна възможност за корупционни практики.
Какво обикновено става? Казвам го директно от опит. Отива гражданинът или бизнесменът при съответния администратор и той му казва: „Слушай какво. Ако аз не ти задвижа документите, отиваш в мълчалив отказ, и както се казва, слагам папката улево и ходи се жалвай на когото си щеш“ – казвам го по най-жаргонния и неприятен начин. Затова Ви казвам, че съм учуден, че специално колегата изкара всъщност несериозен аргумент – това щяло да създаде трудности по прилагането му. Разбира се, че ще създаде трудности, тъй като за първи път променяме административната система в тази насока. Повярвайте, промяната на чл. 57 от Административнопроцесуалния кодекс наистина ще направи революция в администрирането и Ви казвам, че ще има съпротива. Немалка част от кметовете в момента в държавата няма да са съгласни с този принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Атанасов, това все пак е реплика. Може би ще продължите с изказване?
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Извинявайте! Прекъсвам, приключи ми времето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колега Милков! Анализът беше умерен, балансиран, бих казал, че споделям голяма част от аргументите, които изложихте. Във връзка с Вашето изложение искам да кажа обаче следното.
Да – за електронното управление. При всички положения детайлни и подробни промени в съответния закон.
По отношение на държавните такси. За мен е важен изразът, който употребихте – „широко отворена врата“. След като отчитаме това важно обстоятелство, мисля, че е възможно да се балансира умерено и размерът на таксите, така че те да бъдат адекватни и съответно да отговарят на действителните разходи, които се извършват, и да възпират от злоупотреби, защото не мисля, че 450 лв. са много за обжалване на данъчно-ревизионен акт или на друг акт, или документ с интерес 10 милиона, а Ви посочих, че за 10 милиона също е умерена таксата.
По отношение на аргументите за КЗК, смятам, че в становището на КЗК има много смисъл и би трябвало да го съобразяваме. Това обаче са предложенията на върховните съдии по отношение на подсъдността и би следвало ние да ги обсъдим също добросъвестно.
Бих продължил да споря и ще продължим да спорим между първо и второ четене, и на второ четене за смисъла на закритото заседание.
За ДОПК подкрепям това, което Вие казвате, в смисъл, би следвало действително да направим много прецизен анализ като да балансираме така нещата, че да не променяме натрупаната положителна практика досега по данъчните дела, но и по някакъв начин да разтоварим във възможната степен и административното правосъдие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви за втората реплика, господин Кирилов.
Трета реплика? Има ли трета реплика, колеги? Няма.
За дуплика – заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Първо по отношение на репликата на господин Атанасов. Радвам се, че ме е изслушал внимателно, обаче да повторя отново: ние сме „за“ и подкрепяме института. Още от студент преди повече от 17-18 години, изучавайки административно право, професори, които Вие споменавате в мотивите, застъпваха това становище. След това като адвокат многократно съм се сблъсквал лично с това, че е необходимо мълчаливото съгласие.
Тук обаче трябва да говорим не само в лично качество, а да разсъждаваме и за евентуалните проблеми и последици на действията, които ние предприемаме. Затова аз изразих притеснения от въвеждането на института, но заявявам отново, че ние сме „за“.
Институтът в този Законопроект се предлага да бъде внесен, въведен поетапно в правната система в отделни законопроекти – обратно на това, което сте обсъждали на 5 март 2015 г. в Правната комисия, когато Патриотичният фронт предлага тотално въвеждане на института. Това отбелязах в изказването си и пак казвам, ние сме „за“.
По отношение на репликите на колегата Кирилов. Ние сме на абсолютно явно единно мнение – „да“ за електронното управление при промени в Закона за електронното управление, което и аз казах, че е необходимо, той го потвърди и при държавните такси. Не съм съгласен, че трябва да ми се струва дали таксата е висока или не е висока, или да я чувствам. Аз пак Ви казвам и Вие в изказването си се съгласихте, че те трябва да бъдат насочени и аргументирани съобразно стойността на услугата, просто така пише в Закона за държавните такси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Милков.
Уважаеми колеги, има ли други изказвания? Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Несъмнено е желанието на законодателя да ускори процеса и предложенията в тази посока са безспорни. Въпросът е да не загубим баланса и, преследвайки тази цел, да ограничим достъпа до правосъдие и правото на справедлив процес. Именно полемиката около въпроса с таксите поражда такива съмнения и колегата преди мен беше прав, че таксите не трябва да бъдат нито ограничаващи, нито поощряващи. Таксите трябва да почиват на здрав разум и на логиката да се подчинят на Закона, а Законът е много ясен: таксите покриват реално извършени разходи.
Давам конкретен пример, колеги. В предложения ЗИД на АПК таксите не спазват Закона, защото например таксата за държавата и общините е 90 лв., а за организации 450. Е, къде е принципът на разходоориентираност? Как всъщност мотивираме това? По-високи са разходите в процеса за организациите и по-ниски за държавата? Това създава и дискриминацията.
Но каквито и такси да определим, все пак гражданите досега, и аз, и всеки един от Вас, имахме право да защитим своите права и интереси пред съда. И много такси паднаха в съда. Но, забележете, колеги, обърнете внимание, това е важно: трябва да помислим дали мястото на таксите е в Закона. Досега те бяха в тарифа, в подзаконовата уредба. И това даваше право и лесен достъп всеки един да ги обжалва. Сега, когато ги определим в Закона, първо ще ги променяме много трудно, и, второ, гражданите могат да защитават своите права само пред Конституционния съд, а способите за неговото сезиране са изключително ограничени, много е рестриктивен режимът. Така отнемаме правото на гражданите да защитават пред съда, ако те смятат, че таксите не са оправдани.
Та оценявам това, че вносителите казват „широко отворена врата“. Затова и нашето мнение еволюира от против…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Колегата го каза, аз подкрепям понятието „широко…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Не водете диалог от място!
Моля, продължете.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Нашата теза е такава – от „против“ на база Вашите аргументи, които приемаме, сега ще се въздържим, защото това са едни сериозни недъзи в Законопроекта и се надявам, че ако и Вие чуете нашите предложения, в крайна сметка ние с основание ще го подкрепим и от това ще излезе един добър Законопроект, който ще намери баланса между бързото производство и интересите на гражданите. Защото, ако ВАС е претрупан с дела, това се дължи в немалка степен на лошата работа на администрацията.
Ако трябва да сме откровени, АПК не предвижда нито поощряване, нито наказване на администрацията да я стимулираме и тя да решава проблемите още във фазата на административното производство, а прибягваме до таксите като инструмент да решим един проблем. Но таксите не могат да бъдат такъв инструмент, колеги. Надявам се дискусията да продължи градивно в тази посока. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Божанков.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Кирилов, за първа реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Много кратка реплика, защото колегата Божанков коментира и конкретни размери. Аз моля да си представи, да обясни, да каже: разходоопределяща ли е таксата от 15 лв. за жалба? Какво покрива? Покрива ли листите, тонер, консумативите, другите консумативи и пощенските разходи, без да броим работата на хората в цялото производство? Това е такса 15 лв., когато жалбоподателят е гражданин, или 45 лв., когато е юридическо лице. Покриват ли тези 45 лв. понякога три заседания, понякога на петчленен състав, да не говорим тричленен, понякога е на петчленен състав? Аз не мисля, че трудът и стойностите в България са чак толкова ниски. Да, преди 10 години е имало някаква логика да се предпочетат и то точно тези стойности, за да бъде широко отворена вратата за административното правосъдие, но ако спорим по размерите, ние сме отворени за дебати. Важно е да определим една логика, която да следваме.
Също така има логика в това, което казвате: ако може в Закона да установим принципа, няма проблем размерите да са в тарифи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли втора реплика? Не виждам.
За дуплика ¬– заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Кирилов, съгласен съм с Вас, че една такса от 15 лв. не покрива разходите, но това потвърждава тезата ми, че таксата трябва да бъде разходоориентирана и една пропорционална такса от 9000 лева също може да не покрива разходите и това е еднакво несправедливо. Ако в миналото режимът не е бил справедлив, това не значи, че сега трябва да го повторим, но в обратната посока – вместо много ниски да ги направим много високи. И логиката, пак казвам, трябва да бъде подчинена на Закона, а той е пределно ясен в това отношение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Божанков.
Други изказвания? Не виждам. Прекратявам разискванията.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс с вносители Данаил Кирилов и група народни представители, внесен на 1 юни 2017 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 159 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 40.
Предложението е прието.
Следва почивка от 30 минути, след което продължаваме със следващата точка от дневния ред.

(След почивката)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме пленарното заседание. Моля, квесторите, поканете народните представители в залата. В противен случай така, както гледам, ще има поименна проверка.
Заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да бъдат допуснати в залата господин Красимир Ципов – заместник-министър на Вътрешните работи, и господин Бойко Рановски – началник-отдел „Пътна полиция“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение, не беше докладът на комисията, това беше само процедура за допускане в залата.
Моля, гласувайте, уважаеми колеги.
Прекратете гласуването – една минута изтече.
Няма кворум, моля за списъка за поименна проверка.

Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - отсъства
Александър Николаев Сабанов - отсъства
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - отсъства
Ангел Илиев Исаев - отсъства
Андон Димов Дончев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анелия Димитрова Клисарова - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Динев Тодоров - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - тук
Атанас Славчев Стоянов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - тук
Борис Вангелов Борисов - отсъства
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - тук
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - отсъства
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Константинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - тук
Виолета Русева Желева - тук
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - тук
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Евдокиев Марков - тук
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - тук
Георги Колев Колев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Денчо Стоянов Бояджиев - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Жекова Танева - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Димова Саватева - тук
Диана Иванова Йорданова - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Гамишев - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Донка Димова Симеонова - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Дора Стоянова Христова - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Елена Николова Йончева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Емил Маринов Христов - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - тук
Ерол Осман Мехмед - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Живко Иванов Мартинов - тук
Запрян Василев Янков - тук
Ивайло Любенов Константинов - отсъства
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димов Иванов - тук
Иван Ивайлов Ченчев - тук
Иван Киров Генов - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Имрен Исметова Мехмедова - тук
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - тук
Йордан Апостолов Апостолов - отсъства
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Стоянов Младенов - отсъства
Йорданка Иванова Фикирлийска - тук
Калин Димитров Василев - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - тук
Кръстина Николова Таскова - тук
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - отсъства
Манол Трифонов Генов - тук
Маргарита Николаева Николова - тук
Мария Йорданова Илиева - тук
Мартин Владимиров Тинчев - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милен Василев Михов - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Никола Илиев Динков - тук
Николай Асенов Тишев - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Димитров Пенев - тук
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Нина Пейчева Миткова - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Павел Алексеев Христов - отсъства
Павел Димитров Шопов - отсъства
Пенчо Пламенов Милков - тук
Петър Бойков Витанов - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Христов Петров - отсъства
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Радостин Радославов Танев - отсъства
Ралица Трилкова Добрева - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Росен Живков Иванов - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Николов Георгиев - тук
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук

Допълнително са се записали Атанас Стоянов, Борис Борисов, Валентин Найденов, Адлен Шевкед, Ахмед Ахмед, Велислава Кръстева, Александър Сабанов, Денчо Бояджиев, Ивайло Константинов, Кирил Калфин, Вежди Рашидов, Алтимир Адамов, Петър Петров, Даниела Дариткова.
Имаме кворум и може да продължим.
Първо да гласуваме направеното предложение за допускане в залата на заместник-министър Ципов и на Бойко Рановски – шеф на КАТ.
Гласували 165 народни представители: за 164, против 1, въздържали се няма.
Моля, поканете ги в залата.
Пристъпваме към Доклада.
Докладът ще Ви бъде представен от председателя на Комисията – народния представител Халил Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-17, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 2 юни 2017 г.
Проект – второ гласуване.
Закон за изменение на Закона за движението по пътищата“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 165 народни представители: за 164, против няма, въздържал се 1.
Текстът на вносителя за наименованието на Закона е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 1 има предложение от Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 165, ал. 2 т. 8 се изменя така:
„8. обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез мобилни автоматизирани технически средства;“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 161 народни представители: за 30, против 77, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 158 народни представители: за 136, против 6, въздържали се 16.
Параграф 1 по Доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 2 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! Двата текста на чл. 171, т. 2, буква „и“ и т. 2а от Закона за движението по пътищата – предишните текстове, са в сила от 21 януари 2017 г. От тогава досега са минали пет месеца, а от внасянето на Законопроекта – четири месеца.
Казвам всичко това, защото днес се внася промяна, а в двата текста има допусната още от предното гласуване изключително голяма непрецизност. Те съдържат в себе си значителни пороци. Бих казал, че това е като първородния грях.
Днес се предлагат промени изцяло, които, вместо да санират, да заздравят текстовете, разширяват техния обхват, като задълбочават пороците им.
Какво имам предвид, говорейки всичко това? Законът за движението по пътищата, в частта за обжалвания – чл. 189, ал. 14, насочва към Закона за административните нарушения и наказания, в който в чл. 13 се говори, че за административно нарушение могат да се налагат следните административни наказания: обществено порицание, глоба и временно да се упражнява дадена професия или дейност. В случая ограничаване правото на собственост не попада в параграфа на тези ограничения. Това веднага води след себе си значителни противоречия. Говорейки за собственост като цяло, в тези два текста не са взети предвид различните видове собственост, които има. По-точно – много е лесно, когато един автомобил е собственост само на едно лице. Но проблемите възникват, когато той е в съпружеска имуществена общност; когато автомобилът е в някаква съсобственост, придобита по наследство или по друг начин; когато автомобилът е собственост на някоя фирма; когато автомобилът е държавен или общински; когато автомобилът е взет на лизинг. Животът може да предположи още много други хипотези.
Как се процедира тогава, когато един шофьор, който управлява автомобил, без знанието на собственика употреби примерно алкохол или извърши друго административно нарушение? Това, от една страна.
От друга страна, възниква колизия между двата текста. Какво имам предвид? Давам хипотетичен пример със себе си. Ако аз съм собственик на автомобил, който допускам собственото ми превозно средство да се управлява от трето лице, което е извършило административното нарушение, тогава текстът на т. 2, буква „и“ от чл. 171 предвижда: „автомобилът да бъде спрян за срок от един месец“.
Едновременно с това, ако това лице е съсобственик на автомобила и той е употребил алкохол, тогава самият автомобил ще бъде дерегистриран за срок от шест месеца до една година. Веднага се появява едно противоречие: от една страна, аз нося административното наказание за един месец, а от друга страна, заради неправомерното поведение на другия съсобственик, аз съм наказан с невъзможност още една година да ползвам автомобила по предназначение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Казвам всичко това, защото това означава, че този текст е заобиколим. И така ще стане на практика, тъй като съм адвокат, говоря Ви от адвокатската практика. Най-лесното нещо е едно формално прехвърляне собствеността на автомобила на трето лице, а водачът да продължи да го кара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ: Едновременно с това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето изтече, господин Стоянов. Съжалявам, благодаря Ви.
Колеги, има ли реплики?
Изказвания? (Реплики.)
Процедура?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Действително, колеги, този казус е доста специфичен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказване е значи.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, изказване.
Бих помолил или колегата, председателят на Правна комисия господин Данаил Кирилов, или колегите от Министерството на вътрешните работи да обяснят как би се подходило в такива случаи, какъвто пример даде колегата – двама съсобственици, единият управлява с алкохол: спира ли се движението на автомобила, сваля ли се регистрацията? Изобщо да стане ясно, тъй като това е тема, която е интересна за обществото и медиите да отразят казуса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Има ли реплики?
Ако няма изказване или лично обяснение, господин Кирилов, за изказване.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще опитам правно да обоснова логиката на една такава санкция в следния смисъл. Собственикът притежава, той е собственик на една вещ. Правото на собственост включва правото да управлява като собственик тази вещ и правото да я ползва и да се разпорежда с нея.
Когато съм собственик на моторно превозно средство, аз решавам дали да го дам на колегата Иван или на колегата Петър. Аз съобразявам дали колегата Иван е склонен да нарушава правилата за движение по пътищата, или е по-добре да дам собствената си вещ на друг колега, който знам, че по-стриктно спазва Закона, както имам опцията въобще да не я давам. Това си е моята вещ и само аз ще си я ползвам.
За да обясня съсобствеността, трябва да обясня собствеността, защото съсобствеността е хипотеза, усложнение в собствеността.
По тази причина аз като собственик, да, ще нося последиците от действията на Иван или на другия колега, когато той е нарушил Закона. Да, аз ще трябва да търпя това, че той като е нарушил Закона, санкцията – дерегистрация или сваляне на регистрационните номера, мен ме уврежда. Но ще си направя изводи как аз да си управлявам собствеността.
Когато вещта е в съсобственост (реплики от „БСП за България“) е важно кой от съсобствениците пак управлява вещта, кой държи вещта, кой би могъл да я предостави за ползване на трето лице.
Ако аз и господин Свиленски сме съсобственици на един автомобил (смее се), а само аз вземам решенията за автомобила, да, и го дам на колегата Хикс, който извърши нарушение, следва наказание, но тогава автомобилът е дерегистриран. Тогава остават отношенията в съсобствеността. И тогава съсобственикът – господин Свиленски, ще каже: „Съсобственико, Дани, виж колко лошо управляваш вещта!“ (Смях, шум и реплики.) Тоест отношенията остават между нас като съсобственици.
Ако съсобственикът е съпругата ми или съпругата на някой, тя ще каже: „Е, видя ли като управляваш така, сега какво направи?!“ (Смях, шум и реплики.) Това е положението, но това е естествената последица от правото на ангажимента да упражняваш пълномощията, комплекса от собственическите права и правомощия. Те са и отговорност, колеги!
Нашият професор в Софийския университет по вещно право казваше: „Колеги, собствеността не е само право, тя е голяма отговорност!“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплика – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Кирилов, правя Ви реплика. Добре дадохте хипотезата аз и Вие да сме съсобственици, само че не разказахме случая, когато единият съсобственик е пил, тоест Вие разказахте, ако единият даде на друг – трето лице, което употребява алкохол.
Питам: в едно семейство – мъж и жена, двамата са равностойни съсобственици, но единият пие повече и кара тайничко колата пил. Хваща го господин Рановски и какво става? Почтеният човек, който не пие, не употребява алкохол, остава една година без кола. Ако може този казус да разясните, защото той е по-често срещан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Заповядайте за втора реплика.
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ (БСП за България): Господин Председател, господин Кирилов! Аз съм от Трети избирателен район – Варна. Искам един казус да Ви представя.
В момента е туристическият сезон във Варна. Много фирми, за да осъществяват своята дейност, използват рент а кар.
Преди време аз имах фирма за рент а кар. Идват клиенти, предоставям им автомобила, те го вземат, използват го за ден-два-три или колкото е по договор, в един от тези дни той употребява алкохол. Аз, като фирма, какво съм виновен? Защо трябва да нося последствията на трети лица?
Смятам, че наказателната отговорност трябва да бъде понесена от виновното лице. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Заповядайте за трета реплика.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние разглеждаме Закона и употребяваме думата „автомобил“, но това касае и шофьорите на автобуси.
Шофьорът на автобус е задължен преди да се качи на автобуса да мине на предалкохолен контрол. Той минава – чист е, спира го органът на реда и установява, че е пил и тръгваме в хипотезите на Закона.
В случая собственикът съвсем добронамерено е организирал алкохолния контрол. Той се е справил със Закона. Той не е виновен, а е направил онова, което му вменява Законът. Имаме обаче нарушение. Тогава трябва ли да се вземе автобусът или микробусът и собственикът да не може да осъществява своя бизнес? Аз мисля, че не трябва. Затова ще гласувам „против“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
За дуплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги репликиращи! Няма да мога да отговоря на репликите поименно, затова ще отговоря на първия, втория и третия въпрос.
На първия въпрос отговорът е сравнително прост. Съсобствениците може да са двама, но може да са петима. Въпросът е кой управлява, кой разпорежда ползването на веща. Той съпричинява негативен ефект за всички други съсобственици. От неговото управление или неуправление на веща – моторно превозно средство, търпят вреда всички съсобственици. Това се опитах да кажа в изказването си. То е въпрос между съсобствениците. Те трябва да го решат. Затова в сложните съсобствености имаме сложно провеждане на Общото събрание. Когато иде реч за моторни превозни средства, нямаме такава сложна собственост. Най-сложното обикновено е съпружеската имуществена общност. Затова си позволих в известна степен да пародирам от случая. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля за ред в залата!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Вторият въпрос е с по-висока правна сложност, тъй като се касае за търговска дейност, за търговско предприятие – отдаване на моторни превозни средства под наем за ползване от трети лица. В този случай, ако приемем и препотвърдим санкцията, собственикът, тоест наемодателят, рентиерът ще носи отговорност. Той ще трябва да си обезпечи тази отговорност. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той може да няма вина, но има право да изисква. Какво може да изисква? Може да изисква гаранции от лицето, на което дава колата – депозити, обезщетения, че ако колата претърпи санкция при това нарушение, ще остане без движение и няма да може да се ползва. Ако това е често практикуван бизнес, сигурен съм, че това би могло да бъде събитие, което да подлежи на застраховане, но то е въпрос на други договорки.
За обществения транспорт признавам, че нямам отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Заповядайте за изказване, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, мислех днес да не вземам отношение, но… (Силен шум в залата, народни представители от ГЕРБ спорят помежду си.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Извинявайте господин Аталай, но моля за ред в залата!
Господин Кирилов, господин Велчев, господин Йорданов, моля Ви за ред в залата!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Недоразумението в законите поражда това, господин Председател. Спор в ГЕРБ…
Най-после започнахте да чувате, колеги. Всеки закон се пише и се създава за уреждане на обществените взаимоотношения. Когато целта на един закон е да се наложат санкции, чрез които да се събират определени средства, с които за 100 хил. лв. да се направят десет пешеходни пътеки, се създават ето тези недоразумения.
Колеги, помолихме Ви още на първо четене… Този Законопроект е за движение по пътищата. Законът за движението по пътищата трябва да урежда как и по какъв начин автомобилът ще се придвижи, как и по какъв начин аз като собственик на този автомобил ще го ползвам и ще стигна до крайната си цел, забележете, безпрепятствено и безопасно. А Вие мислите обратно – Вашето мислене е как и по какъв начин да бръкнете в джоба на всеки, който се е качил на магистрала, на път, дори и когато се движи пешеходно.
Колеги, това недоразумение, което възниква и във втория параграф… Този Законопроект, предложен от Вас по този начин, е най-добре да го оттеглите още сега. Да се върне!
Не взех отношение по § 1, когато Ви казах, че скрихте полицаите в храсталаците и по този начин ги застрашихте, вместо да им създадете нормални условия на труд. Този Законопроект с идеята си – да оберете всеки шофьор, който по една или друга причина е нарушил правилата, не е за тази зала и не трябва да се обсъжда.
Молбата ми е: щом не можахте да осигурите точен и ясен отговор за автобусите, щом с този Законопроект не можете да осигурите точен и ясен отговор какво ще правят двамата собственици, когато жената на господин Кирилов не му дава да кара колата постоянно и може винаги да му сложи нещо в кафето, за да излезе с алкохол…
Това са смешни неща, колеги, които правите в момента.
Затова молбата ми е, господин Председател на Комисията и вносителите, бъдете така добри, излезте и кажете, че оттегляте Законопроекта, за да може да бъде подложен на ново обсъждане и да се приеме такъв закон, който е необходим да България. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Аталай.
Има ли реплики? Няма.
Давам думата за изказване на господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Господин Председател! Господин Кирилов, слушам Ви, но понеже не разбирам много от право, ако разбирах, сам щях да се оправя, но не разбрах виновникът ли трябва да носи отговорност или моята вещ? Който извърши престъпление в тази държава, той носи отговорност! Няма значение какъв ти е. Ами ако някой в къщата ми повърне горе, аз ли нося отговорността, че съм го вкарал? (Смях в залата.)
Затуй си задавам въпроса и ще Ви разкажа – има една хубава приказка. Един го съдят за убийство с едно ножче. Съдията го пита: „Защо уби човека?“ Той казва: „Не е вярно. Взех от комшията нож. Беля си ябълка. Човекът дойде да си вземе ножа, падна върху него и така – осем пъти“. Кой е виновен – комшията, този, който си бели ябълката или ножът? Който извърши престъпление! Няма защо да се дебатира толкова дълго! Всеки, който има навършена възраст 18 години, носи отговорност за всичко, което извърши. Ако вещите трябва да са виновни за това, извинявайте…
Утре ще дам колата си на внука ми, ако има книжка. Може да направи беля, но ще отговаря! Защо трябва да отговарям аз, барабар с вещта?! Не го разбирам! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Рашидов.
Има ли реплики?
Има думата за първа реплика господин Красимир Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Рашидов, явно е, че в пленарната зала трябва да се дават и примери. Моята реплика към Вас е във връзка с казаното, чисто лаично, нека като юрист, и аз Ви разбрах, но дали Конституцията позволява такъв текст да има в българското законодателство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Янков.
Заповядайте за втора реплика, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Рашидов, аз Ви предлагам, след като имате съмнения в текста на § 2, да не го подкрепите. Той няма да се приеме и няма да има този казус, който всички след това да се чудим как да решаваме.
Остава въпросът: защо правим тези промени? Единствено и само да попълним фонд „Пътна безопасност“ и тези пари, които харчим за знаци – преди година няколко милиона, опитахме се да проверим колко струва това. Не можахме да направим актуална справка, та една година по-късно да кажем – тези няколко милиона, които сме дали за знаци, а не за пешеходни пътеки и хубави пътища, всъщност ги запалваме и не са ни нужни.
Така че ако сте убеден, просто не подкрепяйте текста на § 2. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Трета реплика от народния представител Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми академик Рашидов! С притеснение вземам настоящата реплика само да кажа един основен принцип, който е от двадесет и пет века, още от Римското право: собственикът на вещта отговаря за вредите, които са причинени с нея. Това е общото основание, от което тръгва отговорността на собственика.
И тъй като разказваме случаи във връзка с вещта и с отговорността, класическият пък пример за отговорност от вещ е: когато собственикът на саксия си я остави на балкона и тази саксия падне поради порив на вятъра върху главата на случайно преминаващ минувач – кой отговаря? Не саксията, не вятъра, колеги, собственикът на саксията, който не я е обезопасил. Оставил я е на невярното място и с това е убил човек. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Господин Рашидов, заповядайте за дуплика. (Шум.)
Моля Ви за ред в залата. (Шум.) Моля Ви, колеги, за ред в залата.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, аз мисля, че хубаво е както на Запад всеки, който е виновен да поема вина. Разтегливите текстове може да се окажат доста неудобни за родата.
А относно саксията, аз съм имал жив случай, като студент тук живеех на „Димитър Полянов“ – една капандурка и сланина с буркан имах на прозорец. Отдолу беше Окръжното на МВР? (Смях.) И на един купон някой бутна маста и падна до полицая долу дето пази. До сабале съм писал, че не искам да го убивам и не съм искал, разбира се. (Смях.)
Но, да оставим саксиите и шегите, защото наистина в България има един малък синдром. Ние вместо да вдигнем наказанията, глобите, на хората да им бръкнеш в джоба – това е единственият лост навсякъде по света, навсякъде и затова ще Ви дам сериозен пример. Живях около две години, без да искам, в Париж и се чудех защо винаги там сутрин в 6,30 часа мият прозорците на магазините, а в България не ги мият с месеци. Минават девойчета с едни сини шапки – бомбенца и едни чантички. И като види, че не е измита витрината, като види, че боклукът не е изметен и като види, че един с найлонови ръкавички не взима на кученцето си – домашния любимец, изпражнението, написва една бележка. Глобите са над 200, 300 евро, тогава бяха във франкове. И в общината не се карат с никой. Не може да си реши нито един проблем без да си плати глобата. И като аритметиката му излезе, че три месеца, ако не си измие прозорчето, ще ги подари на държавата, той вика, ами защо ще ги подаря, по добре една аржентинка всяка сутрин да ми ги измие за едни...
Така че разказвайки това – единствено законодателството трябва да приеме добри, сериозни мерки, на хората да им бръкнеш в джоба и да се стресират, че така не може повече и не бива, защото ще бъде ощетено семейството му.
Това са санкциите. Иначе да мислим, ама колата, нарочно Ви разказах за ножа. Никой не е виновен, който е убил той е виновен, а няма значение какво държи в ръката, нали. Не съдим предмета, а съдим човека.
Така че е хубаво като човек, който има и някаква собственост – кола имам, жена имам, деца имам, внуци имам, не е редно да се понася по този начин една отговорност, която да върви едва ли не до магазина. Тогава дайте да осъдим продавача на коли – защо ни ги продава? Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.
Изказване?
Заповядайте, господин Попов за изказване.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Хубаво е, че на време ме прекъснахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Усетих момента.
ФИЛИП ПОПОВ: (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Моето изказване ще бъде съвсем кратко, вземам повод от репликата на колегата Кирилов. Всички знаете за причинно-следствената връзка и пряката причинно-следствена връзка. Тук обаче говорим за опосредяване на тази причинно следствена връзка, тоест тук вече имаме друг правен субект, който е наказателно отговорен. И в примера със саксията няма такъв друг субект, има един човек, който е поставил там саксията.
Ще Ви дам обаче друг пример, относим към този казус, който ние днес разглеждаме. Ако един полицай със законно оръжие застреля някого на улицата, незаконно го застреля, министърът на вътрешните работи ли трябва да вкарваме в затвора? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Бих искал да внеса обаче малко яснота като нов народен представител, че ние правим промени на нещо, което всъщност съществува. Затова като член на Транспортната комисия ще ми позволите да Ви прочета текста, който всъщност ние редактираме, и Вие ще кажете какви са разликите и дали тези промени изобщо решават казусите, за които тук коментираме и на които очевидно и специалисти в правната материя не могат да дадат логични и нормални обяснения.
Променяме чл. 171, т. 2а. Чета Ви текста, който действа в момента, ще ми позволите просто да загубим малко време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, да имате пет минути.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да притежава съответно свидетелство за управление, или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на 1000, и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или за употреба на наркотични вещества, или техни аналози“.
Тук свършва старият текст и вносителите предлагат допълнение. След края или „техни аналози“ има запетая, „както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо ново съответно свидетелство за управление за срок от шест месеца до една година.“
Сами разбирате, че всъщност с промените, които се предлагат, нищо не се решава. Точката, която гласуваме, и в момента съществува и казусите от началото на тази година, защото тази точка е влязла в сила от 21 януари, са актуални и в момента.
Затова нека да помислим за начин, по който можем да прецизираме тази точка от Закона така, че да не създава за съдебната система, откровено казано, смехотворни казуси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.
Реплики? Няма
Други изказвания?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че темата на дебата се измества в друга посока. Нека да не коментираме сега действащи текстове, говорим за поправки, които да дадат възможност на тези неправоспособни водачи, които управляват моторно превозно средство, предоставено от собственика на автомобила – този автомобил да влезе в хипотезата на тези, когато са били правоспособни и са я предоставили.
От проверките, извършени от началото на годината досега, има 11 366 спрени за проверка. Установява се, че само 1212 от тях са били собственици на автомобилите, а останалите 10 хиляди са били реално неправоспособни. Искаме ли да продължаваме това, или искаме да имаме ефективност в противодействието, в борбата срещу жертвите по пътищата?
Дебатът се измести в друга посока и никой не акцентира върху най-важното и върху това, което трябва да гласуваме днес. Коментирате действащ текст, а ние трябва да направим поправка, с която да допълним, че тези, които са неправоспособни и им е предоставено от собственика моторното превозно средство, естествено, че ще бъдат в хипотезата на тези, които са от 1212-те човека. В момента искате да толерирате останалите 10 хиляди – за тях да няма санкции, които трябва да бъдат задължителни и за тях.
Така че нека да се концентрираме, господин Председател, върху поправките, които предлагаме, а не да коментираме действащия текст, който в момента е факт и не подлежи на обсъждане. Ние не правим промяна на действащ текст, правим промяна, с която искаме да оптимизираме правната норма, която да важи за всички, да бъдат равнопоставени всички и действително да имаме ефективност, която ще ни даде резултат, за да намалим жертвите по пътищата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Реплики: първо – господин Янков, господин Свиленски, господин Попов.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Господин Цветанов, говорите назидателно. Ние сме наясно, можем да четем, че става въпрос за разширяване обхвата и увеличаване на срока. И ако слушахте преди това изказалите се колеги, щяхте да разберете протеста срещу това, което Вие искате допълнително да разширите – репресията на държавата над гражданите, над собствеността на гражданите. Няма с тази възможност и репресия на държавата да постигнете резултата, за който говорите.
Не приемам да обвинявате народен представител, който е изразил мнение, различно от Вашето, че толерира нарушения на Закона и в никакъв случай не можете да преборите това нарушаване на Закона за движение по пътищата със закон. Знаете какви мерки трябва да се предприемат и действията се предприемат от изпълнителната власт. За последните осем години, седем години отговорността е Ваша. Това че има нарушения, смъртни случаи, превишена скорост, е Ваша отговорност за несвършена работа. Само Законът няма да помогне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Втора реплика – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Цветанов, прав бяхте, че дискусията се измести в друга посока и не коментираме предложените текстове от Вас като вносители, а коментирахме действащите текстове.
Само че да припомним, колегата го каза, това го приехме само преди няколко месеца пак от същата група вносители. Винаги съм казвал, че колкото пъти се опитаме да правим поправки на парче на Закона за движение по пътищата, ще стигаме до този резултат. Сега малко късно го осъзнахме.
В разговорите с господин Кирилов установихме маса казуси, в които може да изпадне собственик на автомобил, съсобственик, рент а кар, обществен превоз на пътници.
Призивът ми е: нека наистина да спрем да правим поправки на парче в Закона за движение по пътищата. Всеки един от нас е шофьор, всеки един от нас ежедневно се сблъсква с проблеми на пътя и със Закона, и на всеки един от нас непрекъснато ни идват идеи как да се справим с тази война по пътищата. Само че, казвам, с извънредни съботни заседания – било в Министерския съвет, било в парламента, няма да решим въпроса. Давайте да сядаме на една маса и да правим нов закон, в който тези неща да бъдат изчистени от всички гледни точки. Сега ще приемем това, след една седмица има нов Закон – колегите са внесли нова поправка, Министерството чака с трета поправка другата седмица. Това е най-гледаният закон. Дайте, ако трябва точка първа в сряда винаги да бъде Законът за движение по пътищата и да си водим този дебат – ще запълним времето на парламента.
Поправки, правени по този начин, водят до тази дискусия. Ние Ви подкрепихме на първо гласуване, сега по този текст вероятно ще се въздържим, тъй като действително виждаме проблем, който, добре, че усещаме навреме. Но дори и да не го подкрепим, дори и да го оттеглите, действащият текст остава. Ние няма да решим и този казус. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Господин Попов, господин Летифов има желание за трета реплика, бихте ли му отстъпили, или държите да имате? Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Цветанов, статистиката, която изчетохте, че от тези 11 хиляди, няма да бъда толкова точен, 1200 са всъщност собствениците на колите. Останалите 10 хиляди не са неправоспособни, просто това са останалата категория от шофьорите, които ползват рент а кар или служебен автомобил, или обществен транспорт, които са една голяма част. Общо взето идеята на това, което Вие предлагате, е да се разшири обхватът на наказуемост. И пак говорим не за безопасно движение по пътищата, а говорим да попълним фонда за безопасност на движението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов.
Господин Цветанов, заповядайте за дуплика.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, които взехте отношение с реплики! Само да кажа, че изцяло съм съгласен с господин Свиленски. Мога да Ви кажа, че в тази посока има създадена работна група. Убеден съм, че освен трите министерства, натоварени с тази отговорност, където има по-голяма експертиза, и народните представители от съответните ресорни комисии ще могат да участват активно в дебата, когато вече има определени решения по всички казуси, за които казахме. Дотогава обаче не означава, че не трябва да предприемаме някаква оптимизация на законодателството до приемането на закон, който да бъде изцяло нов и да регламентира абсолютно всички въпроси, които дискутираме днес.
На колегата Янков няма да отговарям, защото не смятам, че под една или друга форма съм обидил някого. Разбира се, че когато излизаме на парламентарната трибуна има сблъсък на идеи и спорът се решава с окончателното гласуване.
Изключително разумно е Вашето предложение. Смятам, че изпълнителната власт вече е взела съответните решения за това как да се сформира тази работна група – от другата седмица тя ще започне да работи, доколкото знам, съвсем ефективно.
Искам само да уточня нещо понеже днес се дадоха доста примери. Нека все пак да има и превантивен елемент в тази законодателна мярка. Само да припомня: много са родителите, които предоставят автомобилите на техните деца без правоспособност, заради това че родителят е добър, и че детето под една или друга форма е измъкнало тази привилегия.
Какво трябва да направим? Да толерираме това? Смятам, че всеки родител носи отговорност, всеки работодател носи също отговорност, защото когато предоставяш служебен автомобил или личния си автомобил, трябва да знаеш, че този, който ще седне зад волана, има правоспособност. Смятам че точно това ще ни даде възможност с тази законодателна мярка всеки да си направи и тази насрещна проверка, когато предоставя автомобила, а и всеки да знае, че в общи линии от 6 месеца до една година автомобилът няма да може да се ползва. Това е, което предлагаме.
Не знам защо правим този дебат, за да толерираме нещо, за което всички сме убедени, че е нарушение и, че не трябва да се допуска. Защото ако с тази мярка спасим един човешки живот, повярвайте, че си заслужава да я направим.
Що се касае до това, което каза господин Янков, че осем години сме управлявали – да, осем години сме управлявали. Нека да си припомним до 2009 г. колко бяха жертвите по пътищата. (Възгласи от „БСП за България“.)
Колеги, това е статистика, която може да я проверите по всяко време. Стигнаха до 600 през 2011 – 2012 г., в момента сме на 700 в последните две години. Действително не трябва да го допускаме и да се връщаме в нивата, когато Вие управлявахте, затова дайте да се държим сериозно и да говорим отговорно от тази трибуна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, подкрепен изцяло от Комисията.
Моля, гласувайте § 2 по доклада на Комисията.
Гласували 164 народни представители: за 92 против 21, въздържали се 51.
Параграф 2 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има предложение от народния представител Станислав Иванов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаден § 3:
„§ 3. В чл. 189, ал. 4 изречение първо се изменя така:
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 3 със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Гласували 163 народни представители: за 143, против 13, въздържали се 7.
Параграф 3 по Доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Заключителна разпоредба“ с § 4:
„Заключителна разпоредба
„§ 4. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 78а, ал. 7 след думите „в пияно състояние“ се добавя „или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, колеги.
Няма изказвания. Закривам разискванията.
Предлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на подразделение с наименование „Заключителна разпоредба“, което съдържа § 4 със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма.
Подразделението с наименование „Заключителна разпоредба“, съдържащо § 4 със съответното му съдържание по доклада на Комисията е приет, а с това и Законопроектът на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз Ви благодаря, господин Летифов.
Съобщения за парламентарен контрол на 16 юни 2017 г., начален час 9,00 ч.:
1. Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Валери Симеонов ще отговори на 2 въпроса от народния представител Искрен Веселинов.
2. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на 7 въпроса от народните представители: Васил Антонов; Николай Цонков, два въпроса; Александър Симов; Константин Попов, Пламен Нунев, Владимир Тошев, Емил Христов и Запрян Янков два въпроса; Румен Георгиев; и на едно питане от народния представител Антон Кутев.
3. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на един въпрос от народния представител Николай Цонков.
4. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Гьоков; и Николай Иванов и Иван Генов и на едно питане от народните представители Михаил Христов, Антон Кутев и Георги Гьоков.
5. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на три въпроса от народните представители Миглена Александрова; Георги Стоилов, Пенчо Милков и Крум Зарков; и Йордан Младенов и Надя Клисурска.
6. Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на четири въпроса от народните представители Светла Бъчварова; Георги Стоилов и Светла Бъчварова; Йордан Младенов и Светла Бъчварова; и Георги Търновалийски.
7. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Миглена Александрова.
8. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Нина Миткова два въпроса; Донка Симеонова, Ирена Анастасова и Веска Ненчева; и Стоян Мирчев.
9. Министърът на вътрешните работи Валентин Радев ще отговори на два въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов, Георги Свиленски и Стоян Мирчев; и Николай Цонков и на две питания от народните представители Иван Валентинов Иванов; и Стефан Бурджев.
10. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще отговори на осем въпроса от народните представители Стоян Мирчев; Антон Кутев и Стоян Мирчев; Иван Валентинов Иванов; Манол Генов; Красимир Богданов; Николай Иванов и Иван Генов; Севим Али; и Никола Динков.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят Томислав Дончев – на един въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски;
- заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министърът на външните работи Екатерина Захариева – на един въпрос от народните представители Кристиан Вигенин и Николай Бошкилов;
- министърът за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 Лиляна Павлова – на един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – на три въпроса от народните представители Стефан Бурджев два въпроса; и Кристиан Вигенин и Николай Бошкилов; и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Николай Сираков и Иглика Събева;
- министърът на културата Боил Банов – на един въпрос от народния представител Георги Търновалийски;
- министърът на вътрешните работи Валентин Радев – на един въпрос от народните представители Пенчо Милков и Крум Зарков; и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Теодора Халачева; и Йордан Младенов;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков – на един въпрос от народния представител Веска Ненчева;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов – на един въпрос от народните представители Валентина Найденова и Милко Недялков;
- министърът на здравеопазването Николай Петров – на един въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министърът на младежта и спорта Красен Кралев – на един въпрос от народните представители Весела Лечева и Иван Ченчев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- три въпроса от народните представители Кръстина Таскова два въпроса; и Веселин Марешки към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов;
- един въпрос от народния представител Гергана Стефанова към министъра на икономиката Емил Караниколов;
- един въпрос от народния представител Ивелина Василева към министъра на околната среда и водите Нено Димов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, и министърът за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 Лиляна Павлова.
Поради изчерпване на дневния ред за днес, закривам заседанието. Утре, петък, 23 юни, започваме от 9,00 ч. с парламентарен контрол. (Звъни.)

(Закрито в 13,21 ч.)

Председател:
Димитър Главчев

Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Нигяр Джафер

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков