Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева и Явор Нотев

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, позволете ми да Ви представя Проекта за програма, който беше обсъден на Председателския съвет и придоби следния вид:

„ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за периода от 5 до 7 юли 2017 г.

Няма постъпили предложения на парламентарните групи по реда на чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
1. Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020). Вносител – Министерският съвет, 15 юни 2017 г.
2. Прекратяване мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса. Има подадена оставка от Глинка Комитов – управител на Националната здравноосигурителна каса, на 29 юни 2017 г.
3. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Вносители – Министерският съвет, 12 юни 2017 г.; Константин Попов и група народни представители, 22 юни 2017 г.
4. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2016 г. и Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2016 г. Вносител – Съветът за електронни медии, 1 юни 2017 г. и 17 май 2017 г.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между администрацията на Министерския съвет на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет, 23 юни 2017 г.
6. Доклад на Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати и Проект за решение по доклада. Вносител – Временната комисия, 28 юни 2017 г. – точка първа за четвъртък, 6 юли 2017 г.
7. Второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните. Вносител – Министерският съвет, 19 юни 2017 г. Приет на първо гласуване на 28 юни 2017 г. – точка втора за четвъртък, 6 юли 2017 г.
8. Парламентарен контрол.“
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 130, против 35, въздържали се 12.
Програмата е приета.
Имаме постъпило предложение за включване на точка в седмичната Програма за работа на Народното събрание за периода 5 – 7 юли 2017 г. по реда на чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от народните представители Корнелия Нинова, Крум Зарков и Филип Попов. Предложението е недопустимо, като неотговарящо на изискванията на чл. 53, ал. 3 от Правилника ни. То касае Законопроект за Гражданския процесуален кодекс. Днес ще бъде разгледан в Правната комисия – докладът ще постъпи до 9,00 ч. утре. Поех ангажимент на Председателския съвет всички законопроекти по темата да бъдат обсъждани в петък като първа точка.
Съобщения:
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 28 юни до 4 юли 2017 г.:
На 28 юни 2017 г. е постъпил Отчет за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г. Вносител – Националният осигурителен институт. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика.
На 29 юни 2017 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Департамента по националната отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Кралство Дания, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, Правителството на Кралство Швеция, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно Центъра за координация на придвижването „Европа“. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбрана. Разпределен е и на комисиите по бюджет и финанси и по външна политика.
На 29 юни 2017 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия ССI 2014ТС16I5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Разпределен е и на комисиите по бюджет и финанси, по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и по външна политика.
На 30 юни 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител – народният представител Станислав Иванов. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Отново на 30 юни 2017 г. е постъпил Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. Вносител – Комисията за регулиране на съобщенията. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
На 30 юни 2017 г. е постъпил Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. – „Анализ на пощенските услуги“. Вносител – Комисията за регулиране на съобщенията. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
На 3 юли 2017 г. е постъпил Законопроект за държавните помощи. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на комисиите по земеделието и храните, по правни въпроси и по икономическа политика и туризъм.
На 4 юли 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител – народният представител Христиан Митев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
На 4 юли 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносители – народните представители Данаил Кирилов, Емил Димитров, Христиан Митев, Анна Александрова и Иглика Иванова-Събева. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учения в страната и в чужбина за 2017 г. в периода от 1 до 14 юли 2017 г. ще се проведе съвместна българо-американска летателна тренировка „Тракийска звезда 2017“. Уведомлението е постъпило на 30 юни с вх. № 703-09-20 и е предоставено на Комисията по отбрана.
В Народното събрание е постъпил Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода от 25 май до 24 юни 2017 г., Протокол № 27 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Съгласно Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективи в Народното събрание е постъпило Становището на Фискалния съвет относно Конвергентната програма на Република България за периода 2017 – 2020 г., одобрена с Решение № 284 на Министерския съвет от 2017 г. С писма на председателя материалът е предоставен на всички постоянни комисии и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила Информация за общ индекс на цени на производител в промишлеността, индекси на цени на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността за май 2017 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги народни представители, думата поиска министърът на вътрешните работи Валентин Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Заставам пред Вас, за да Ви информирам какво се случи през последните дни във връзка с наводненията и чрез Вас да информирам българските граждани.
Но преди това, понеже днес е 5 юли – Празник на Министерството на вътрешните работи, си позволявам да Ви поканя – от 11,30 ч. пред „Александър Невски“ ще има водосвет на знамената, строени са силите, ще има показ на техника на МВР. Така че заповядайте на празника.
Във връзка с постъпилата информация от Националния институт по метеорология и хидрология – БАН, за предстоящата усложнена обстановка тогава вследствие на очаквани обилни валежи на територията на страната в периода 2 – 4 юли тази седмица и в края на миналата, със Заповед № 124 на министър-председателя господин Борисов и на основание чл. 62, ал. 2 от Закона за защита при бедствия беше свикан Националният щаб съгласно Националния план за защита при бедствия, и то Част втора „Защита при наводнения“. Ръководител бях аз, заместник-ръководител – мой заместник-министър.
В тази заповед и в този Национален план участваха: министър Нанков – на регионалното развитие, Димов – на околната среда и водите, министър Порожанов – на земеделието, комисар Младенов – главен секретар на МВР, и Николай Николов – директор на Главна дирекция в Министерството.
В качеството си на ръководител на Националния щаб Ви информирам, че с колегите министри и останалите членове, включени в Националния щаб, предприехме всички необходими превантивни мерки, а впоследствие и дейности, които следва да се изпълняват по изискванията на Националния план.
В изпълнение на заповедта на министър-председателя още на 2 юли, в неделя, от 18,00 ч. в сградата на Министерството на вътрешните работи проведохме първото заседание на членовете на Националния щаб. На заседанието се докладва информация за очаквани обилни валежи в областите на страната, която ни беше съобщена от проф. Христомир Брънзов – директор на Националния институт по метеорология и хидрология. Обсъдени бяха задачите, стоящи пред органите на централната и местната власт, за предприемане на допълнителни превантивни мерки за недопускане и намаляване последствията от наводненията.
С мое писмо № 81-21К, като ръководител на Националния щаб, изпратих указание към областните управители. Писмото беше изпратено и до Националното сдружение на общините.
В изпълнение на дадените указания към областните управители от тях беше извършено следното: направен беше преглед на областните общински планове за действие; създадена бе организация за наблюдение на критичните места, особено реки и язовири; направен бе преглед за готовността на техниката за провеждане на неотложни аварийно-възстановителни работи и за изграждане на диги; направена бе връзка с доброволни формирования за включване в изпълнението на неотложни аварийно-възстановителни работи; създадена бе организация за въвеждане при необходимост на областните и общинските планове за действия при извънредни ситуации; създадена бе организация за поддържане на постоянна връзка с дежурните по общини по линия на оперативните части на МВР.
Отделно от това, бяха изпратени указания до териториалните структури за предприемане на допълнителни превантивни мерки за повишаване готовността на съставните части на така наречената „Единна спасителна система“, включваща Полиция, Бърза помощ, Пожарна и БЧК – заедно.
Създадена беше и организация за постоянен обмен на информация между Националния институт по метеорология и хидрология на БАН, Метеорологичния център на военновъздушните сили, Центъра за аерокосмическо наблюдение, ДКСИ и МВР относно развитие на метеорологичната обстановка. Тя се следеше постоянно. Информирани бяха органите на изпълнителната местна власт в областите, в които бе обявен оранжев код.
На 3 юли, в понеделник, в 15,00 ч. отново в сградата на МВР проведохме второто заседание на Националния щаб. В заседанието взеха участие и допълнително привлечени членове, включително и кметът на столицата госпожа Фандъкова.
На заседанието бяха изнесени доклади за фактическата обстановка, предприети бяха действия, включително по готовността на ведомствата и състоянието на частите на този План. Изслушани бяха по телефона директно становища на областните управители на Видин, Враца, Плевен, Търговище и Разград относно обстановката в момента, готовността на силите и средствата, и предприетите мерки в тази област.
След анализиране на постъпилата информация от тях и оценка на обстановката бе отчетено, че необходимата координация и организация на работа на всички институции, ангажирани към проблема с обилните валежи и градушки, е създадена. Отчетено беше по нивата, че големите язовири имат достатъчно свободен обем за поемане на очакваните количества валежи, включително тези с питейна вода, които са към МРРБ, и другите големи язовири, които са за поливане и са към Министерството на земеделието.
Разпоредих на областните управители на Видин, Враца, Ловеч, Плевен, Търговище и Разград да предприемат мерки за информиране на кметовете, и нещо, което се пропуска – и на населението, относно създадената организация.
За периода от 18,00 ч. на 2 юли, неделя, до вторник – 12,00 ч., по Националния телефон за спешни повиквания 112 постъпиха над 650 сигнала, свързани с усложнената обстановка – паднали клони, дървета, задръстени шахти и така нататък, нещо обичайно, което се случва при наводнения.
Най-критична беше обстановката в Плевенска област – общините Плевен, Подем, Гулянци. За преодоляване на последствията от падналите валежи бяха сформирани оперативни групи от засегнатите общини.
Със заповед РД-10 на кмета на Плевен бе обявено частично бедствено положение. Затворен бе пътният участък Плевен – Ловеч. Падналите обилни валежи допълнително доведоха до затваряне пътищата Победа – Подем, Подем – Комарево, което бе по причина струпани водни количества и кал на платното.
На 3 юли, в понеделник, около 2,00 ч. в рамките на седем часа само значително бе усложнена обстановката в района на община Самоков – информирани сте от телевизията, поради паднали интензивни валежи от дъжд.
Получени бяха над 260 сигнала и със заповед на кмета на Самоков и тук беше обявено частично бедствено положение.
За оказване на помощ на застрашеното население бяха въведени екипи на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ от София област и столицата. В операциите бяха включени осем противопожарни автомобила, 32 мотопомпи, специализирана амфибия „Тайга“ и 4 мотопомпи от аварийното звено в Столичната община. Извършена бе евакуация на 12 граждани.
Област Търговище – предупредихме и директно от щаба часове преди да ги връхлети дъжда. Около 18,00 ч. на 3 юли 2017 г. на територията на Омуртаг се разви тази буря и там паднали клони, дървета, къщи и също беше обявено частично бедствено положение, само за община Омуртаг.
Област Бургас – около 19,00 ч. в понеделник, обстановката в Созопол рязко се влоши, силна буря, дъжд, отново изпратени екипи. Около 23,00 ч. вечерта положението в града се нормализира.
В София за периода от 2 до 3 юли 2017 г. фронтът на лошото време премина през западната част на града – района на Горна баня, Люлин и Обеля, и централната част на града. Общо регистрирахме 23 сигнала.
В областите Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Монтана, Ловеч, Русе, Кюстендил и Перник бяха получени също множество сигнали, но обстановката в тези региони не налагаше обявяване на бедствено положение.
Българската армия със своите модули в страната беше в готовност, но не се наложи включването им.
Информация за щетите, касаещи пътната обстановка: нанесени са щети по републиканската пътна мрежа в областите Плевен, Ловеч, Враца, Велико Търново и София. Има наводнени пътни участъци, свлечени земни маси, изровени банкети, наноси по пътното платно, паднали дървета, с които в момента се справяме.
Вследствие на голямата буря е забелязан теч в лявата тръба на тунел „Ечемишка“. Тунелът се наблюдава и ще се пристъпи към почистване на платната и осигуряване на безопасно движение на моторните превозни средства.
Информация за състоянието на реките: през изминалите денонощия водните нива на почти всички реки в Дунавския басейн са се повишили, но са под праговете за средни води.
Щети за земеделската продукция: към 4 юли 2017 г., вчера, до края на деня има подадени осем заявления за сформиране на комисии за оглед.
В Министерство на земеделието, храните и горите информират, че за периода 2 и 3 юли 2017 г. са проведени девет въздействия върху 75 облачни градоносни клетки, като са изстреляни 736 ракети.
В заключение ще подчертая, че съгласуваните действия между всички институции от изпълнителната власт, както и своевременното свикване на Националния щаб допринесоха за компетентното реагиране на екипите на всички нива на управление в процеса на изпълнение на Националния план при бедствия и аварии. Това доведе и до недопускане на жертви.
Днес и през следващите дни ще продължи оказване на помощ на пострадалите населени места и описване на щетите. През днешния ден, 5-ти, продължаваме да наблюдаваме обстановката в страната като отчитаме нейното нормализиране, което предполага и прекратяване дейността на Националния щаб за изпълнение на Националния план за защита при бедствия.
На 6-ти, утре, е насрочено заседание на Междуведомствената комисия за подпомагане и възстановяване към Министерския съвет, която ще оптимизира разходването на оставащи финансови средства – близо 28 млн. от 70 млн. лв. общия бюджет на Комисията като се вземат предвид и щетите от обилните валежи през последните дни.
Уважаеми народни представители, смятам, че с докладваните пред Вас навременни превантивни действия на правителството, те дават представа на Вас и българските граждани как работи и как трябва да работи системата за защита при бедствия и аварии на страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Моля да предадете поздравленията на всички народни представители към служителите на Министерството на вътрешните работи, дори на тези, които няма да успеят да присъстват в 11,30 ч.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има подадено искане за декларация от името на парламентарната група на „Воля“ първо, след това на ГЕРБ.
От парламентарната група „Воля“ – господин Христов, имате думата.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В рамките само на няколко дни за пореден път бяха пребити лекари – в Пловдивската окръжна болница и в болница „Шейново“ в София.
Партия „Воля“ изразява категоричната си подкрепа за тях и за всички български медици, които полагат неимоверни усилия, за да продължават да работят при тези ненормални условия. Що за държава е тази, която не може да защити представителите на една от най-важните и хуманни професии? Така ли ще задържим медиците в България като оставяме всеки хулиган да издевателства над тях?
Настояваме правителството да вземе мерки за прекратяване на насилието над българските лекари. Вместо да покровителстват картелите и да се занимават с вътрешнопартийни лобистки скандали, призоваваме управляващите партии да се заемат с реалните проблеми на хората. Побоят този път е над медици, но това е само един от примерите за ширещата се престъпност, на която не виждаме адекватно противодействие. Това е малък, но категорично ярък пример за тоталната абдикация на държавата от основната ѝ роля – да защитата живота, имуществото и правото на достойно съществуване на нейните граждани.
Какво става в България? Пребити лекари всяка седмица, ученици посягат на учители и съученици, агресията в обществото ни расте с всеки изминал ден. Усещането за липса на държава, за безнаказаност е повсеместно и развързва ръцете на хора, които нямат място в съвременното ни общество. В същото време сме свидетели и на поредното напрежение между роми и българи – този път в Асеновград. Проблем, който няколко дни кой знае защо не се решава? Възникват някои въпроси: дали пък някой не се възползва от ситуацията, за да измести общественото внимание от други неудобни теми, като например: какво точно е ставало в НДК? Защо се наложи толкова спешно държавата да вземе нов заем? Защо минималната пенсия не стана 300 лв., както беше щедро обещавано на възрастните хора? Защо полицаите днес са пред парламента?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП, от място): Защото имат празник.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Превръщането на България в територия с необразовано и лесно манипулируемо население може да е цел на политическия и икономическия картел, но нашата воля е друга – държавата да защити правата и достойнството на своите граждани, за да живеем в нормална държава, в която законът е над всичко и над всички. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Заповядайте, госпожо Захариева, от името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Ние от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, твърдо вярваме, че образованието и грамотността са право и задължение на всеки човек. Работим активно всеки български гражданин да бъде грамотен, за да бъде полезен за себе си и за цялото общество. Във всяко свое действие до момента сме отстоявали политики за гарантирано и стабилно, и качествено образование.
Приетият с решение на Министерския съвет и на премиера Бойко Борисов механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици, задължителна предучилищна и училищна възраст, е една от стъпките за изпълнение на категоричния ангажимент на ГЕРБ и правителството за преодоляване на неграмотността с цел по-добър живот и икономически растеж.
Държавата и обществото ни не могат повече да си позволят да има хора, които са с ниско образование или без образование. Не можем да допуснем семейства, които пренебрегват задълженията си и лишават децата си от правото на по-добър живот. Липсата на образование води до конфликти като в Асеновград или Столипиново, до безработица и престъпност. Високите доходи и стабилната икономика се постигат само с качествено образование.
Не можем да си позволим да харчим държавен и обществен ресурс в подкрепа на семейства или групи от обществото, които не изпълняват конституционните си задължения да изпращат децата си на училище. Длъжни сме да осигурим достатъчно механизми, така че всяко дете още на този 15-и септември да влезе в детската градина или класната стая и да остане там.
Приетият механизъм от Министерския съвет е мярка в тази посока, която ще гарантира спазването на конституционното задължение на всеки родител да осигури образование на детето си до 16 години.
Документът, който е част от общото разбиране и последователна политика на ГЕРБ, изисква ангажираност на всички институции в образованието, в социалната система и на полицията в помощ на семействата и на децата и учениците. В него са разписани точни и кратки срокове, които да осигурят на всяко населено място, за всяко училище и детска градина екип от специалисти в образованието, социалните служби, общините и полицията, които да работят заедно, така че всяко едно дете, без изключение, да получи индивидуална помощ и подкрепа по пътя на знанието.
Във всяко населено място с училище до 20 август 2017 г. ще бъдат сформирани екипи, които ще работят за това всяко дете да е в детската градина или училище. Има ясни правила за бързо взаимодействие между институциите и конкретни мерки за подкрепа.
По данни на Националния статистически институт през учебната 2015/2016 г. всеки седми ученик между 15 и 18 години не е в училище. Екипите трябва да установят децата и учениците, които изобщо не са ходили на градина или училище, както и тези, които са спрели да ги посещават преждевременно. Тяхно задължение е да установят и за кои деца съществува риск да напуснат образователната система, както и да се предприемат мерки за допълнителна подкрепа.
По информация от ГРАО до 31 август 2017 г. кметовете на общини трябва да изготвят списък на децата, които е трябвало още миналата година да тръгнат на градина или училище, но не са били записани. Екипите ще посещават домовете им, ще разговарят с родителите. За убеждаването им да изпращат децата си на училище ще бъдат привлечени медиатори и местните общности. Механизмът предвижда и оптимизиране на процедурата за отпускане на семейни и други помощи в натура, спрямо индивидуалните потребности на децата и учениците. Събраната информация ще бъде предоставена на кметовете на общините, за да санкционират нарушението на Закона за предучилищното и училищно образование.
Ако някои от децата не са открити на адресите си, ще се търси съдействие от управленията на МВР за установяване на местопребиваването им.
Уважаеми колеги, ГЕРБ обеща и двойно увеличение на учителските заплати за четиригодишен мандат. Всяка година 330 млн. лв. инвестиции в образованието – това е твърд финансов и политически ангажимент за мотивирани учители и за по-добро образование.
Продължаваме да инвестираме в предучилищното образование и в грижите от ранна детска възраст. Имаме нов Закон за предучилищното и училищното образование, който гарантира свобода на работата за учителите и изисква качествено обучение за поколенията на XXI век.
Насочваме средства за развитие на личности с гарантиран успех и професионална реализация. Работим и продължаваме да работим за програми за професионалното обучение на учениците. Подкрепяме политики от детската градина до края на гимназията за развие на личния талант. Говорим непрекъснато с бизнеса как да направим необходимото, за да има високо качество на кадрите на пазара на труда, независимо от професията, защото всичко това е в основата да имаме стабилна държава, сигурност в обществото и икономически просперитет на нацията.
В образованието, уважаеми колеги, няма място за популизъм и евтини нереални обещания, като даването на еднократни помощи, каквото чухме преди няколко дни от страна на БСП. Знаем, че за колегите от ляво е въпрос на партиен дълг да се упражняват по темата и да се опитват да трупат политически дивиденти. Опитите непрекъснато да се внушава недоверие към всичко, което се прави за по-добро образование и просперитет е политически безотговорно.
Тук не става дума за успеха на ГЕРБ, а за това, че ние, като общество не можем да си позволим образование, което не успява да образова; за училища, които не могат да задържат учениците в класните стаи; за родители, които безнаказано лишават децата си от правата им; за институции, които имат механизъм и финансов ресурс, но не могат да се разберат как да работят заедно. Това са трудните процеси и ние от ГЕРБ знаем отлично това, но освен здраво да работим за преодоляване на предизвикателствата, нямаме друг път.
Ние в ГЕРБ поехме своята отговорност и ангажимент за преодоляване на проблема с неграмотността. Поехме и изпълняваме своя ангажимент към всяко българско дете с политиките, които партията и правителството на премиера Бойко Борисов прие за изпълнение. Всеки един от нас съзнава, че това е въпрос не за дебати, а за категорични решения – днес и сега, и работи, и ще работи в тази посока.
Вярваме, че с усилията на всеки от нас, с усилията на нашите съмишленици, с усилията на всеки българин ще дадем шанс на всяко дете да получи знания и ще дадем шанс на нас, като нация, да изградим сигурно бъдеще и просперитет.
Това, уважаеми колеги, не са просто думи. Статистиката, анализаторите, примерите от останалия свят са категорични – образованите хора получават повече, работят по-добре и живеят по добре в икономически и социална стабилна държава. Благодаря. (Реплики от „БСП за България“: „Браво! Браво!“. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
От името на парламентарната група „Движение за права и свободи“ думата има народният представител Хамид Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми народни представители! Днес е 5 юли – професионалният празник на полицаите и служителите в МВР, позволете ми да ги поздравя най сърдечно от името на парламентарната група на ДПС и да им пожелая щастие, здраве и късмет, да им пожелая професионални успехи и нека този празник тази година, на който те не празнуват, а протестират, да е последен в този вид! Нека следваща година празникът им да е истински, а не да протестират за по-високи доходи и за решаването на проблемите в Министерството на вътрешните работи.
Искам да поздравя и министъра на вътрешните работи, и целия политически кабинет. С поздрава имам един апел към тях – нека да чуят какво искат полицаите, защото, съгласете се, колеги, не звучи никак добре от устата на министър на вътрешните работи думи като: „Аз леко не разбирам какво искат тези полицаи.“
Господин Министър, чуйте тези хора, те не протестират за това, че имат празник, както чуваме подмятания. Те не протестират защото не искат да празнуват. Те протестират, защото ножът е опрял до кокала. Много години търпят, много години обещаваме. Похвално е това, което правите в сферата на образованието. Поздравявам госпожа Захариева за декларацията, но искам същата декларация от Политическа партия ГЕРБ и твърд ангажимент, и стратегия за решаване проблемите в Министерството на вътрешните работи. Проблемите там са много, проблемите в сектор „Сигурност“ са много, липсва ясна визия и стратегия за решаването им, но днес е празник, колеги. Честит празник! – още веднъж на полицаите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
За декларация от името на парламентарната група на „БСП за България“ думата има народният представител Иван Валентинов Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес на 5 юли, отбелязваме професионалния празник на Министерството на вътрешните работи – институция, създадена преди 138 години от княз Александър Батенберг и имаща основополагаща роля при формирането и развитието на българската държава след Освобождението и гарант за нормално функциониране на обществените отношения и сигурността на гражданите.
За съжаление, уважаеми дами и господа, на днешната дата не е възможно да очакваме от тези, които трябва да поздравим за професионалния празник, признателност и благодарност за добре свършена работа. Продължаващите системни и неуспешни опити за реформиране на Министерство на вътрешните работи през последните две години особено, показаха липса на държавническо отношение към сигурността на страната не само от политическото ръководство на Министерството в този период, но и от всички, които подкрепят подобен подход, а именно управляващите коалиции в Четиридесет и третото и Четиридесет и четвъртото народно събрание, доминирани от Политическа партия ГЕРБ. Това води до неизмерими негативни последици и, за съжаление, най-вече увеличава недоверието на гражданите в това, че Министерството на вътрешните работи като институция има капацитет да гарантира тяхната сигурност.
Секторът „Сигурност“, уважаеми дами и господа, трябва да има своята устойчивост, своята прогнозируемост, че за тези служители, които носят службата, а и за тези, които постъпват на работа, няма всяка година да се влошават условията на труд, по които те са назначени и трябва да изпълняват своите задължения.
Днес тези полицаи, които ще протестират пред Народното събрание и срещу които беше оказан неимоверен натиск, за да не осъществят това свое право, имат много основания за това, което правят. Те не трябва да спират след арогантното отношение на правителството към тях.
Ние не приемаме премиерът Борисов да прехвърля отговорности, защото трима, даже четирима министри от ГЕРБ управляват от години МВР – от 2009 г. насам, а главната причина за това, което ще се изрази навън като недоволство, е липсата на социален диалог и разнобой в позициите на политическото ръководство.
Само да си припомним политическата Програма на ГЕРБ от последните избори, където се обещаваше попълване на щата на полицаите с 6 хиляди души; присъствие във всяко населено място на униформен полицай, а в действителност се оказа, че служителите на Министерството са със скъсани обувки и си купуват униформите, за да отидат да охраняват българската граница. Само страхът от протести доведе до скоростна промяна на Закона за Министерството на вътрешните работи, даваща възможност за липсващи дрехи, да се заменят с пари.
В същото време всички очакваме управляващите да изпълнят ангажиментите, поети на последното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, а именно в срок до 30 юни, който вече изтече, да се предоставят конкретни планове за попълване на недостига на личен състав в сектор „Сигурност“ и в частност Министерство на вътрешните работи; да се представят мерки за повишаване квалификацията, престижа и мотивацията на работещия в сектора; да се представи план за неговата модернизация – нищо такова! Само липса на отговори и действия както от министъра на вътрешните работи, така и от премиера, и то на фона на заявеното от финансовия министър Горанов намерение да намали бюджета на Министерството за 2018 г. с 300 млн. лв., пренебрегвайки огромното напрежение в системата за сигурност и заявените по-горе намерения за мерки и в сектор „Сигурност“, точно на прага на предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз.
Какво можем да очакваме от служителите в системата на МВР, които получават непрестанно подобни „изненади“ и за положения труд са „награждавани“ с по-ниско заплащане и лоши условия на изпълнение на служебните задължения? Единственото, което може да очакваме в такава ситуация, е задълбочаващата се и необратима демотивация при носене на службата.
И за да могат достойно да посрещнат своя професионален празник хората, които в момента се подготвят да излязат отвън и да изкажат своите искания пред нас и да се спре демотивацията, не е нужно много, уважаеми дами и господа. Просто трябва да бъдат чути и да се доведе до промяна на определени обществени взаимоотношения към техния подобрен вариант, което ще доведе до по-добри условия за изпълняване на професионалния дълг, а именно, да се отговори на исканията на тези хора – нов Закон за МВР, изчистен от противоречия, повишаване на възнагражденията на тези хора и нормални условия на труд.
Честит празник, уважаеми дами и господа полицаи и служители на Министерството! Дано следващият празник да бъде посрещнат с достойнство! Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
АДМИНИСТРАТИВЕН МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ЗА 2016 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ (2012 – 2020).
Вносител е Министерският съвет на 15 юни 2017 г.
Доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Заповядайте, господин Калфин. (Смяна на председателите.)
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ КАЛФИН: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер!
Моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допусната в пленарна зала госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване.
Гласували 159 народни представители: за 150, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостенката в залата.
Заповядайте, господин Калфин, продължете.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ КАЛФИН:
„ДОКЛАД
относно Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерски съвет на 15 юни 2017 г.
На редовно заседание, проведено на 29 юни 2017 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерски съвет на 15 юни 2017 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Христина Христова – заместник-председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет, госпожа Росица Иванова – секретар на същия Съвет и експерти.
От името на вносителя Докладът беше представен от госпожа Росица Иванова. Тя подчерта, че Административният мониторингов доклад е в съответствие с решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020). Всяка година Министерският съвет внася доклад в Народното събрание за изпълнението на Националната стратегия на национално ниво по приоритети. Той включва информацията, която е подадена от институциите, като се отчита напредъкът по заложените мерки и дейности по шестте приоритета на Националната стратегия – образование, здравеопазване, заетост, жилищни условия, култура и медии, върховенство на закона и антидискриминация.
Административният мониторингов доклад за 2016 г. е разделен на две части – информация, предоставена от държавните институции, и приложение, в което са залегнали областните стратегии и общински планове за действие към тези стратегии.
Госпожа Иванова отбеляза, че предстои изработване на система за мониторинг и контрол на Националната стратегия и от следващата година докладът ще е с аналитичен характер.
Напредък в сферата на образованието се отчита с: въведената целодневна организация на учебния ден за учениците от I до VII клас; гарантирането на равен достъп до качествено образование на децата и учениците от малките населени места, включително чрез интеграция на ромски деца и ученици в етнически смесени детски градини и училища.
През 2016 г. в областта на здравеопазването значителен напредък е увеличаването на здравните медиатори, мобилните кабинети и обхватът на профилактичните прегледи сред ромското население, особено сред малките деца.
В областта на заетостта като успех се посочва мобилизирането на усилията на всички заинтересовани страни за активизиране на ромските общности по отношение на интеграцията на пазара на труда.
Резултатът от подадената информация от съответните институции е, че интеграцията на ромите се включва във всички релевантни секторни политики като част от дългосрочната борба със социалното изключване и с проблемите, свързани с бедността. В този смисъл сериозен напредък е постигнатото по отношение на местните политики – общините припознават проблема и изготвят свои общински планове за действие в изпълнение на Националната стратегия.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители: Красимир Велчев, Евгения Алексиева, Павел Шопов, Стоян Мирчев, Николай Тишев, Хайри Садъков, Валентина Найденова и Тодор Байчев.
След проведените разисквания, Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 14 гласа „за”, без „против“ и 2 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерски съвет на 15 юни 2017 г., и приложения към него Проект за решение на Народното събрание.“
Ще Ви прочета и Решението:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с Раздел VIII, т. 6 от Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020)
РЕШИ:
Приема Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020).“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Калфин.
Следва докладът на Комисията по здравеопазване. Кой ще ни запознае с този доклад?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър и Вицепремиер, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването относно Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерски съвет на 15 юни 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 юни 2017 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 –2020), № 702-00-18, внесен от Министерски съвет на 15 юни 2017 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Христина Христова и госпожа Иванка Кръстева – съветници на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика, госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет, д-р Снежана Поповска – експерт в Министерството на здравеопазването, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентски и неправителствени организации.
Административният мониторингов доклад за 2016 г. беше представен от госпожа Росица Иванова.
Госпожа Иванова информира членовете на Комисията по здравеопазване, че Докладът отчита постигнатия напредък през 2016 г. по изпълнението на мерките от Плана за действие по приоритетите на Националната стратегия от страна на всяко отделно министерство, съобразно неговите компетенции. За следващата година е планирано на вниманието на народните представители да бъде предоставен доклад, изработен по индикаторен модел, с трендове за всяка отделна мярка и при отчитане на нейната ефективност.
В Доклада е акцентирано върху дейността на здравните медиатори и функционирането на мобилните кабинети, което се финансира от държавния бюджет. Всички други инициативи се финансират по европейски програми и с помощта на Конфедерация Швейцария и Кралство Норвегия. Акцентирано е върху развитието на здравно-информационни кампании с подчертано профилактична насоченост, дейности за здравно неосигурени бременни и родилки с фокус върху малолетните и непълнолетните, както и върху положителната практика за подпомагане на стипендианти-роми за обучение по медицина.
Срещнатите предизвикателства и трудности относно незадоволителния обхват на профилактичните прегледи сред ромската общност са в резултат на: нередовни здравни осигуровки; липса на избор на семеен лекар; ниска грамотност и липса на здравна култура; липса на здравни медиатори за работа сред ромската общност; незадоволителни нагласи сред ромската общност за интегриране към общо профилактичните дейности за по-добро здраве. Сериозен проблем представлява здравната неосигуреност сред ромското население, което ограничава достъпа до медицинска помощ. Голям процент от ромите считат за здраве отсъствието на болест. Здравето се превръща в грижа само при наличието на симптоми и възпрепятстващи последствия и поради това понятието за превенция и профилактика на здравословното състояние почти напълно отсъства.
Наблюдават се редица положителни тенденции при интегрирането на ромите, като е необходимо осигуряването на повече национално финансиране за изпълнението на мерките от Плана за действие. Общините започват все по-добре да планират, приоритизират и мониторират мерки и дейности за постигане на реални резултати.
Членовете на Комисията направиха задълбочен анализ на представения Доклад, като направиха конкретни бележки, препоръки и заключения: неравномерно покритие на географската територия на страната от работещите 215 медиатори в 115 общини и недостатъчно финансиране на обучението на нови медиатори; затруднен достъп до здравна информация и ниска здравна култура у младите ромки, водещи до ранно забременяване и практическа реализация на принципа, че „децата не трябва да раждат деца“; засилване на ролята на трудовите медиатори в бюрата по труда за осигуряване на заетост на младите роми; преодоляване на ширещите се антиваксинални нагласи; отчитане на ролята както на здравните медиатори, така и на личните лекари, работещите в регионалните здравни инспекции и на неправителствените организации; редица технически неточности в Доклада, които следва да не се допускат от гледна точка на прецизността; липсва темата за репродуктивното здраве на ромите, която следва да е във фокуса на Доклада.
В заключение, госпожа Иванова информира народните представители, че докладът се изпраща и в Европейската комисия, като същевременно неправителствените организации изготвят паралелен доклад „в сянка“.
Секретарят на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси изрази мнение, че е налице политическа воля и последователност при реализирането на мерките за интегриране на ромите.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 15, „въздържали се“ – 4, „против“ – няма, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Борисов.
Следващият доклад е на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Кой ще ни го представи, колеги?
Госпожо Дукова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СНЕЖАНА ДУКОВА: Уважаема госпожо Председател, ще представя доклада на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
„ДОКЛАД
относно Административен мониторингов доклад за 2016 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегрирането на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерския съвет на Република България на 15 юни 2017 г.
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое редовно заседание, проведено на 22 юни 2017 г., разгледа и обсъди Административен мониторингов доклад за 2016 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегрирането на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерския съвет на Република България на 15 юни 2017 г.
На заседанието на Комисията Докладът бе представен от госпожа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към Министерския съвет.
При представянето бе отбелязано, че настоящият Административен мониторингов доклад съдържа резултатите от постигнатото през 2016 г. от институциите на национално ниво по отделните приоритети, както и информация за напредъка по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г. В приложение са посочени резултатите от дейностите за изпълнение на областните стратегии и на общинските планове за действие.
Националната стратегия прилага интегриран подход за решаването на комплексния характер на многоаспектните проблеми, засягащи уязвимите лица от ромски произход и лица в неравностойно положение от други етнически групи. Политиката за интеграция на ромите е част от политиката за борбата с бедността и социалното изключване. В представената информация от отговорните институции е видно, че интеграцията на ромите е включена във всички релевантни секторни политики, включително и в тематичните цели в социалното включване, образованието и заетостта. Докладът представя приноса на всички ангажирани институции за интегрирането на ромската общност в българското общество. За посочения период са налице голям брой местни инициативи, осъществени от общини и неправителствени организации по всички приоритети, изградени са много партньорства, местни инициативни групи, споразумения и различни механизми за координация в работата между институциите и гражданските организации. Организациите, работещи в сферата на ромската интеграция, участват във всички етапи на разработване, изпълнение, мониторинг и оценка на мерките за интеграция в тематичните групи по оперативните програми и други международни програми и механизми на финансиране, в работни групи, в комитети за наблюдение.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Антон Кутев, Снежана Дукова, Даниела Дариткова и Надя Клисурска. Акцент в обсъждането бяха въпросите относно проблемите със здравната култура сред ромското население, образованието, търсенето на други решения за създаване на устойчива трудова заетост на ромите. Поставен бе въпросът и за липсата на видими резултати от изпълнението на мерките по Националната стратегия за интегриране на ромите, независимо от отчетения в Доклада напредък. Част от народните представители изразиха подкрепата си за Доклада и отправиха препоръки за оптимизирането му, относно фактическите данни, които не дават ясна представа на какво основание се диференцира населението като ромско.
Въз основа на представения Доклад и след последвалото гласуване, Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 9 гласа – „за“, 0 гласа „против“ и 6 гласа – „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме Административен мониторингов доклад за 2016 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегрирането на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерския съвет на Република България на 15 юни 2017 г.“ Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дукова.
Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Имате думата – д-р Адемов, председател на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Административен мониторингов доклад за 2016 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2016 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 21 юни 2017 г., разгледа и обсъди Административен мониторингов доклад за 2016 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), № 702-00-18, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха госпожа Ахавни Топакбашиян и господин Никола Петков – експерти в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет, представители на социалните партньори и неправителствени организации.
Докладът беше представен от госпожа Топакбашиян и съдържа резултатите от постигнатото през 2016 г. от институциите на национално ниво по отделните приоритети, както и информация за напредъка по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г. В приложението са посочени резултатите от дейностите за изпълнение на областните стратегии и на общинските планове за действие.
В обхвата на компетенциите на Комисията по труда и социалната политика е докладваното за напредъка по приоритет „Заетост”, като водещата институция за постигане целите на този приоритет е Министерството на труда и социалната политика, ръководено от принципите за недопускане на дискриминация и осигуряване на условия за равни възможности и равно третиране на всички български граждани, независимо от етническата им принадлежност, което е и част от политиката за борба с бедността и социалното изключване. Активната политика за подпомагане на социално-икономическата интеграция на етническите малцинства и други уязвими групи в неравностойно положение на пазара на труда се реализира от Агенцията по заетостта.
През 2016 г. е планирано 18 100 безработни лица от ромски произход, регистрирани в дирекциите „Бюро по труда” в страната, да бъдат включени в дейности за повишаване пригодността за заетост и квалификацията, осигуряване на заетост и насърчаване на предприемаческата им култура.
Броят на обхванатите лица през 2016 г. по различните дейности в плана е 30 757, което е 170% изпълнение на годишния план. От общия брой обхванати лица, 17 978 са жени, 11 505 са младежи до 29 години възраст.
Включените лица в дейности за повишаване на пригодността им за заетост и квалификация през годината са 11 334, при план 7 500:
- мотивирани за активно поведение на пазара на труда – 5 403 лица;
- включени в индивидуални и групови форми за професионално ориентиране – 5 167 лица;
- включени в обучение за професионална квалификация – 764 лица.
В изпълнение на мярката за осигуряване на заетост на ромите през 2016 г. са включени в заетост 19 380 лица, което е 185% изпълнение на годишния план. Най-много са започналите работа на първичния пазар на труда – 13 610 лица. По програми и мерки за заетост и обучение са устроени на работа 1950 лица, по проекти на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” – 3820 лица.
Относно мярката в плана за насърчаването на предприемачеството, през 2016 г. в обучение за стартиране и управление на собствен бизнес са включени 43 лица.
Ромските медиатори обслужват търсещите работа лица в ДБТ и изпълняват специфични дейности – цел на програмата, а именно, мотивиране на неактивни и обезкуражени лица от ромски произход за регистрация и ползване на посредническите услуги на ДБТ за заетост и обучение. Във връзка с това, медиаторите провеждат информационни кампании, индивидуални и групови срещи с неактивните и обезкуражените лица на терен, в кварталите и селищата, обслужвани от ДБТ с по-компактно ромско население, ангажирани са с провеждането на срещи с работодатели, представители на ромски неправителствени организации и други. Към 31 декември 2016 г. 92-ма ромски медиатори по Националната програма „Активиране на неактивни лица” от ДБТ и филиалите към тях са активирали и мотивирали за регистрация в бюрата по труда 11 946 неактивни и обезкуражени лица от ромския етнос, от които 2 795 лица са намерили своята реализация.
През 2016 г. 3482 безработни младежи от ромски произход на възраст до 24 години са включени в различни форми на обучение и заетост, както следва:
- в мотивационно обучение – 21 лица;
- в обучение за професионална квалификация – 12 лица;
- в заетост – по програми и мерки за заетост и обучение, ОПРЧР и първичен пазар на труда – 3 449 младежи, от които 1 672 на първичния пазар на труда.
През 2016 г. 2 673 младежи до 24 години са участвали в Ателие за търсене на работа, 199 младежи до 24 години са получили индивидуално консултиране от мениджър на случай и съдействие за връзка с други институции за преодоляване на пречките за започване на работа.
За отчетения период Агенцията по заетостта е организирала и провела 5 специализирани трудови борси, насочени към ромската общност. На тях са присъствали 431 търсещи работа лица.
Мерките, заложени в приоритет „Заетост“ в Националния план за действие 2015 – 2020 г., се реализират чрез изпълнението на поставените задачи. Така например по задача „Повишаване на пригодността за заетост и квалификация на безработни роми“ с мярка: Организиране на обучение за придобиване на професионална квалификация и/или на ключова компетентност, през 2016 г. са включени 764 лица.
Относно изпълнението на мярка: Подкрепа за провеждане на инициативи и кампании с ромски организации на местно и национално ниво през 2016 г. са проведени 270 срещи с ромски лидери и организации по места при планирани 150 срещи.
По задача „Насърчаване заетостта на ромите“ с мярка: Насърчаване на заетостта на роми, чрез включване в програми и мерки по реда на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), в рамките на годишните програми по Националния план за действие по заетостта, първичния пазар на труда и други проекти и планове в доклада са отчетени следните резултати:
1. Създаване на възможности за трудова реализация на ромите – общо 19 380 роми са устроени на работа през 2016 г.
2. Осигуряване на заетост на трудови медиатори за активиране на неактивни лица от ромски произход, както и активизиране на продължително безработни лица, чрез насърчаване на трудовото медиаторство – през 2016 г. е осигурена заетост на 92 безработни лица, които работят като трудови посредници – ромски медиатори в бюрата по труда.
В Доклада се отчитат и резултатите по няколко конкретни проекта по ОП РЧР – като допълнителни мерки, а именно:
1. По Проект „Обучения и заетост”, чиято целта е интеграцията на безработни лица на възраст над 29 г., регистрирани в бюрата по труда, в заетост при работодател в реалния бизнес или институции на местното самоуправление чрез обучения, съобразени с индивидуалните нужди на работното място и субсидия за заетост, като от общо включените 3 766 лица през 2016 г. 442 неактивни и безработни участници от ромски произход на възраст от 30 до 54 години вкл. са включени в дейности по проекта.
2. По Проект „Обучения и заетост на младите хора”, чиято цел е интеграция на безработни лица до 29-годишна възраст, включително, през 2016 г. 2980 неактивни и безработни младежи от ромски произход са включени в дейности по процедурата.
3. Проект „Нова възможност за младежка заетост”, процедура „Младежка заетост”, е улеснило прехода от образование към заетост на 3959 договора с 3515 работодатели, като в заетост до този момент са включени общо 7146 безработни лица до 29 годишна възраст.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Георги Гьоков, Хасан Адемов, Милко Недялков и Калин Поповски. Акцент в обсъждането бяха въпросите относно необходимостта от търсене на други решения за създаване на устойчива трудова заетост на ромите; съмнителната ефективност от дейността на ромските трудови медиатори; липсата на видими резултати от изпълнението на мерките по Националната стратегия за интегриране на ромите и независимо от отчетения в Доклада напредък, проблемите на ромската общност и на цялото общество с ромската общност продължават да се задълбочават.
В заключение от дискусията се наложи мнението, че видими резултати от изразходваните средства по програмите няма и следва да се признае неефективността на досегашната политика спрямо това население и решителната необходимост от изготвянето на нова стратегия.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 11 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържали се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Административен мониторингов доклад за 2016 г. по изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012 – 2020 г., с вносител Министерският съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
От името на вносителите думата има заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Валери Симеонов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Сидеров, в тази зала Вие сте единственият председател на парламентарна група, който на дело показа своята ангажираност и съпричастност към ромската тема. Благодаря Ви.
В съответствие с решението на Народното събрание от 1 март 2012 г. за приемане на Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите Министерският съвет прие свое Решение № 325 от 15 юни 2017 г. – настоящия Административен мориторингов доклад, и го внесе в Народното събрание.
Докладът отчита действията по изпълнение на Плана за действие за 2016 г. по Националната стратегия. Това е административен доклад, който включва информация, получена от министерствата, които имат отговорности по изпълнението на планираните мерки по приоритетите в Стратегията, както и от областните администрации.
Като структура: в Доклада информацията е представена по всеки от шестте приоритета на стратегията. В приложение извън Доклада е изведена информация за изпълнението на областните стратегии. Докладът обхваща мерките със значително въздействие върху приобщаването на ромите, като там, където е възможно, резултатите от тях са представени в сравнителен хронологичен план, онагледени са и позволяват да се проследят процеси и тенденции в тази посока.
Интеграционната политика има многосрочен характер и е част от цялостната стратегия на борбата с бедността и социалното включване. Ежегодните доклади показват, че усилията за осигуряване на условия за равен достъп до всички обществени сфери продължават и принос за това имат всички заинтересовани страни, включително и неправителствените организации и самите ромски общности.
Докладът представя приноса на всички ангажирани институции за интегрирането на ромската общност в българското общество. Представени са някои от основните мероприятия в отделните сфери през отчетния период.
На първо място – в областта на образованието. Приемането на Закона за предучилищното и училищното образование отразява настъпилите промени в общественото развитие и отговаря на очакванията и на участниците в системата, и на обществото за по-качествен и пълноценен образователен процес. Съгласно Закона за предучилищното и училищното образование не се допуска обособяването на деца и ученици в групи и класове въз основа на етническата им принадлежност. За първи път в българското училище е въведен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Това е Наредба № 13 от 21 септември 2016 г.
Новото, което предлага Наредбата, е включването на интеркултурното образование в първи гимназиален етап в „Часа на класа“ – „Час на класния”, както и в рамките на целодневната организация на учебния ден и предучилищното образование. Въпреки усилията в това отношение все още са масови случаите на недобро владеене на български език, отпадане от училище, отсъствие и други. Необходим е сериозен контрол при изпълнението на планираните дейности по отношение на тяхната ефективност за постигането на реални резултати по места.
Второ – в областта на здравеопазването. Като значим успех през 2016 г. се посочват утвърдените методи и подходи за работа на терен в междусекторните екипи на общинските администрации, регионалните здравни инспекции, медицинските специалисти и институции, неправителствените организации и здравните медиатори. Здравните медиатори имат съществен принос при оптимизирането на обхвата на профилактичните програми сред ромското население и особено сред малките деца. Все още са налице предизвикателства в работата с уязвимите групи, свързани с нередовно здравно осигуряване, липса на избор на общо практикуващ лекар, ниско ниво на здравната култура, липса на здравни медиатори за работа в ромската общност.
Трети раздел – в областта на заетостта. Като успех се посочва мобилизирането на усилията на всички заинтересовани страни за активизиране на ромската общност по отношение на интеграцията на пазара на труда и възможностите за работа, предлагани от дирекциите „Бюра на труда“. Прилага се индивидуален подход, ориентиран към нуждите на тези уязвими групи на пазара на труда.
Акцент е активирането на дългосрочно безработни и икономически неактивни хора. Въпреки полаганите усилия, преобладава липсата на активност и интерес към търсенето на работа, които в комбинация с ниската грамотност и квалификация, ниска мотивация и недоверие, са сред основните фактори, създаващи трудности за трудовата реализация и интеграция на ромите.
В областта на жилищните условия. Във връзка с подобряването на жилищната условия на хората, живеещи в обособени квартали, махали, гета в отчетите си общините посочват, че най-честото търсят решение на най-належащите проблеми чрез осигуряване на вода и електричество за всички домакинства, асфалтиране на улиците, изграждане на нови и ремонтиране на старите тротоари.
Проблемът с незаконните постройки продължава да бъде актуален и често непосилен за решаване само от местните власти. Нужна е национална държавна политика в това направление.
Положителна стъпка, чрез която да бъде намерено решение на съществуващите проблеми, е разработването на Проект на национална жилищна стратегия и национални програми за нейната реализация.
В областта на върховенството на закона и антидискриминацията институциите и гражданските организации провеждат инициативи, свързани с повишение на осведомеността на обществото относно проблемите на ромските общности.
В заключение Докладът показва, че е съвкупност от целенасочени, добре прецизирани мерки. Усилията и доброто партньорство между институциите са ключов фактор за постигане на положителни и устойчиви резултати в изпълнение на целите и приоритетите на Националната стратегия за интегриране на ромите 2012 – 2020 г.
Изминалият период показва, че за решаването на съществуващите проблеми и за постигане на целите на интеграционната политика е необходим нов подход, наличието на политическа воля, последователни усилия, мониторинг, икономически растеж, дългосрочно планиране е ефективно използване на финансовия ресурс.
Всички сме убедени, че интеграцията на ромите и дългосрочна политика. Тя обаче не е самоцелна, тя е част от политиката за борба като цяло с бедността и социалното включване. За съжаление, има несвършени задачи, които също са посочени в Доклада. Препоръките се отнасят до интеграцията на ромите. Тя трябва да бъде включена във всички секторни политики, включително и в тематичните цели в социалното включване, образованието и заетостта. Важен елемент за осъществяване на интеграционната политика е работата в посока преодоляването на негативните стереотипи и традиции. Националната стратегия няма целево финансиране, няма специални средства за изпълнението си. Финансирането на дейностите е от бюджета на съответните министерства. Осигурено е финансиране и чрез Европейски фондове и чрез други донорски програми.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Постигнатото до момента трябва да бъде продължено и да се развива. Това, с което не сме се справили, трябва да бъде добре анализирано и да се направят необходимите изводи, които да покажат какви мерки трябва да бъдат предприети. Бедността засяга не само безработните, но и работещите, не само ромите, но и всички етнически групи. Бедността може да се пребори не само от правителството, а от цялото общество и съвсем не с помощи, а с развитие на икономиката и обезпечаването на социални помощи само срещу образование и заетост.
Да живее България! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател!
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Аз ще започна с Националния съвет по етнически въпроси. Когато се разглежда един толкова важен въпрос от гледна точка на етническите въпроси, а именно Административният мониторингов Доклад за изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите, е много добре, че присъства председателят на Съвета по етническите въпроси. Аз изказвам задоволство от това и се надявам не само да присъства, но и да вземе отношение по изказаните становища, препоръки и забележки и най-активно да участва в обсъждането преди всичко на въпроса как ще се изпълнява тази Стратегия в бъдеще, защото досега видими резултати от нея няма. Съжалявам, че го казвам, но е така.
Сега по Доклада. В този Доклад реално имаме сбор от едни чиновнически отчети. Докладът общо взето представлява приноса на всички ангажирани институции за интегрирането на ромската общност в българското общество. Това е един документ, който може би е добре администриран от работливи и уважавани от мен хора, които съвестно, но формално са си свършили работата. Представили са какви дейности са извършили отговорните институции и хора в изпълнение на Стратегията. Сигурно хората имат повод за гордост от извършената работа. Но на мен ми идва наум родната мъдрост: „Залудо работи, залудо не стой!“ или, ако мога да я перифразирам малко – „Залудо харчи едни пари, залудо не стой!“. Необходимо ни е на база на всички тези отчетени дейности в отделните министерства, в общините, в държавата един цялостен анализ по проблемите на ромската интеграция – дали тя напредва? Случват ли се очакваните резултати? Ако не, защо не се случват? Какви са пречките? Без един критичен анализ на свършеното досега, който да бъде представен на народните представители, ние няма да имаме представа за това изпълнява ли се Стратегията, или само отбиваме номера, както се казва.
Без такъв анализ няма да знаем какви конкретни цели и резултати да търсим в бъдеще и няма да знаем как да ги постигнем.
Смятам, че ако изхождаме от това: изпълняват ли се дейностите по Стратегията, можем да сме снизходителни и да приемем Доклада, защото те формално наистина се изпълняват.
Но какви са резултатите? От ден на ден – по-добре, от година на година – по-зле. Никой в тази държава не може да каже, че има някакъв видим напредък в интеграцията на ромите в българското общество.
Затова, ако имаме уважение към себе си като институция, няма да приемем Доклада по предложения ни начин, защото това ще дискредитира допълнително нашата дейност. И без това не ни е толкова висок рейтингът, ще дадем лош сигнал на обществото, че се отнасяме безкритично към една сериозна тема, която е част от живота на българското общество, която е много болезнена за същото това общество и в момента е особено актуална.
Казвам „болезнена и актуална“, защото имам предвид събитията от последните дни в Асеновград, а преди това в Катуница, Гърмен, Орландовци и къде ли още не. Ако всичко бе така розово и управляващите адекватно изпълняваха стратегията си по отношението на ромите, щеше ли да има такива събития като в Асеновград? Не мисля. Ами побоищата над лекарите щеше ли да ги има? Отново не мисля, че щеше да ги има.
Повярвайте ми играем си с огъня и е въпрос на време да се случат по-сериозни и безвъзвратни събития, ако така неглижираме въпросите по интеграцията на ромите и ако приемем така безкритично всичко, което ни предлага Министерският съвет. Щом се случват такива събития е ясно, че нещата не се развиват в правилната посока и докато формално приемаме отчети, които амбициозно наричаме „доклади за еди какво си“, няма да ги пратим в правилната посока.
За мен изводите са, че имаме Стратегия, но в България липсва политика, която да води до превенция на такива случаи, като цитираните от мен. Липсва адекватна политика, която да е насочена към интегрирането на ромското население към българското общество, и която да го прави възможно. Липсва политика, която да прави възможно предотвратяването на конфликти или овладяването им в начална им фаза.
Имам усещането, че днешните управляващи, а те всъщност са и вчерашните управляващи, водите една силова политика, спрямо ромите. В случая е нужна не силова, а силна политика, основана на демократични, хуманни действия и решения, които да довеждат до решаване на проблеми, а не до задълбочаването им. Отношенията между малцинствените общности и мнозинството не са управлявани адекватно от сегашното мнозинство и те не са техен приоритет.
Връщам се на Доклада. Той не ни дава анализ, на базата на всичко отчетено като действия и дейности, какъв е напредъкът по интеграцията, има ли го или го няма? И, ако го има, защо никой не го вижда, а с всяка изминала година все по-голям процент от ромските деца се причисляват към армията на неграмотните, на безработните, на бедните, на маргинализираните, да не говоря за отпадналите от училище? Да не говоря за липсата на каквато и да е здравна профилактика, която да предотвратява заболяванията сред този етнос, за да не тежат на здравната система на един по-късен етап, защото, заради редица причини, те не плащат и здравни осигуровки.
Тази Национална стратегия на Република България за интегрирането на ромите може да не е перфектната стратегия, но като че ли има конкретна визия – стратегия, цели, оперативни цели. Добре звучи, като цяло. В нея са записани много добри пожелания, но въпросът е: могат ли и защо досега не са превърнати в реална политика?
И ако искаме да покажем, че не само пишем красиви стратегии, държим красиви речи и имаме хубави намерения, трябва да отговорим на въпроса: защо няма резултати? Въпроса не го задавам аз, той се задава от обществото ни. А няма резултати, защото навярно управляващите не прилагат правилно тази Стратегия на практика и се отнасят формално към проблема. Аз съм изпълнявал тази Стратегия в частта ѝ приоритет, „Заетост“ – един от шестте приоритета, разбира се, на едно по-ниско ниво, и съм вярвал, че така наистина допринасям за интеграцията на ромите, на този етнос.
Тук е мястото да кажа, че в Доклада се демонстрира неразбиране на ролята на труда, като фактор за пълноценна интеграция на ромското население. Необосновано нисък е броят на ромите, на които е оказана помощ за започване на работа. И това не е защото службите по заетостта не си вършат работата, а защото е сгрешен подходът към проблема.
Знам много неща за тази Стратегия, включително и това, че през 2012 г., когато тя е приемана е подкрепена и от БСП в лицето на тогавашната парламентарна група на „Коалиция за България“, с разбирането, че такава Стратегия е нужна и необходима. Сега си задавам въпроса: тази Стратегия не е ли доста далеч от хората, за които е предназначена? Защото вече пет години отчитаме изпълнението ѝ с административни мониторингови доклади за всяка една от изминалите години. Тези доклади всяка година си приличат като две капки вода и отчитат напредък, но защо ли никой не вижда този напредък?
И, разбира се, може би най-важното нещо, за да бъде успешно изпълнявана тази Стратегия е всички тук откровено да проведем дебат: къде бъркахме досега, какви са проблемите досега и защо оперативните, стратегическите цели се разминават с постигнатото? Защо, продължавайки така, вървим по път без изход?
Хубаво е, че заместник министър-председателят Валери Симеонов като председател на добре звучащата структура „Национален съвет по етнически въпроси“ е тук, в Народното събрание и, ако намери за нужно, може да предложи промени в Стратегията. Ако предложенията му са читави и адекватни, ние ще подкрепим.
Може пък в дебата да стигнем до конкретни мерки как Стратегията да бъде изпълнявана, че да има позитивни резултати. Имам чувството, че досега стотици милиони са изразходвани, но с почти нулев ефект. Ето Ви пример: според доклада 25 млн. лв. са заделени за ограмотяването на неграмотни роми. Какъв е резултатът от изхарчването на толкова много пари? Да са станали по-грамотни ромите? Напротив! А това са само поредните милиони потънали за ограмотяване.
Ще направя едно сравнение, което няма да Ви хареса, но е факт. Преди 1990 година нямаше Стратегия за интеграция на ромите, но те бяха десетки пъти по-грамотни и
по-работливи, по-интегрирани от сега. Сега харчим милиони и не само, че не постигаме резултати, но и се отдалечаваме безвъзвратно от интегриране на ромите в обществото ни.
Ромската общност е даденост, тя е ресурс, който щем не щем трябва да ползваме. Трябва да се работи за тяхната грамотност, квалификация, заетост и така нататък – въобще за тяхната интеграция в обществото, както е модерно да се казва сега.
Аз си мисля, че дебат сега няма да има, както нямаше и по приемането на миналогодишните доклади. Ще се гласува, ще се приеме поредният административен документ, поредният бюрократичен доклад, проблемите ще се заметат под масата образно казано и още догодина, при следващия доклад отново ще се питаме: къде сбъркахме?
Ще Ви кажа и до какъв извод стигнахме заедно, като обсъждахме Доклада с експерти в интеграцията на малцинствата. Изводът е, че като цяло Мониторинговият доклад оставя усещането от тези, които го четат и анализират, че политиката за интеграция на ромите се реализира с мисълта, че имаме напред десетилетия спокойствие за интегриране на ромите или, което е още по-лошо, че всичко се прави с представата, че има някакви неизчерпаеми еврофондове и други източници на средства, които ще можем да ползваме до безкрай. Нито едното е вярно, нито другото.
За съжаление, жестоката истина е, че ромската интеграция в България се осъществява с грешни политики, създадени от хора, които са далеч от грубата действителност и реалност в страната. Така се въвежда обществото ни в заблуда, че постигаме някакъв напредък в интеграцията на ромите, а то не е така. Всичко това ме кара да гласувам против приемането на този Доклад. Така препоръчвам да гласуват на народните представители от парламентарната група на „БСП за България“, а и на останалите парламентарни групи, които се отнасят отговорно към проблема с интеграцията на ромите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Реплики имате ли, уважаеми колеги? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Манев.
Има думата народният представител Маноил Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости! Не знам защо, излизайки да говоря за Доклада, с първите си думи искам да се обърна с един поздрав към моите колеги, които имат днес професионален празник – към полицаите на България. Искам да им пожелая: Честит празник, на тях и на семействата им!
А не да четем от тази трибуна напудрени и захаросани поздравления от хора, които не знаят що е полицай и що е служител на МВР! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви по темата, господин Манев!
МАНОИЛ МАНЕВ: Така.
Да се върна на темата, господин Председател. (Реплики от „БСП за България“: „По темата, по темата!“.)
По темата ще Ви кажа следното. Тук преди малко един колега призова да не приемате Доклада – колега, който години наред най-вероятно е подписвал части от доклада и ги е подавал като информация, тъй като служебните му задължения са го изисквали; колега, който тогава не е решил да променя нищо в Доклада, а сега не му харесва. О'кей, всеки има право да харесва или да не харесва това, което чете.
Но истината е следната: Докладът показва реалната ситуация в момента. Докладът отразява това, което се случва. Наше задължение в парламента на Република България е да знаем, че този Доклад може да ни помогне да вземем решения, да правим стъпки – и го правим. Ако някой не иска да ги прави и не му харесва, трябва да си отговори на въпроса: какво той е направил досега? Защо? Защото във всички функции по присъединяването и по интеграцията на ромите има три много важни елемента, с които ние трябва да се съобразяваме.
Първо, искам да Ви задам една гатанка за вкъщи. Всеки от Вас, който не може да си отговори какво означават думичките – хорхане, лигур, лахо… (Реплики.) Точно така – който не може да си отговори на тези думички, нека да не се занимава с темата „роми“. Защото единият от проблемите, за който казах, е, че години, десетилетия наред се предлагат мерки, които са свързани с присъединяването на ромската общност. Тя, ромската общност е съставена от страшно много ей такива думички, дето Ви ги казах. Има още поне десет. И непознаването на техните проблеми, на техния начин на живот и общите мерки стигат до резултатите посочени в Доклада.
Вторият много страшен проблем, наистина страшен, е, че на една част от политическите партии в България им трябва точно такава ромска общност, каквото имаме в момента – неинтегрирана, неграмотна, безработна, гладна и бедна, и несъобразяваща се със законите на тази държава. Защо ли? Много лесно – поглеждате резултатите от изборните секции в ромските райони, и си отговаряте на въпроса бързо и лесно.
И следващото нещо, което също е много важно – не можем да говорим за интеграция на ромското население в България, когато не говорим за бързи и ефективни неотменни наказания при нарушаване на законите в тази държава. Защото само и единствено върховенството на закона към всички граждани, прилагането му без ходатайства, без обаждания по телефона, когато има някакви проблеми като в Асеновград примерно до органите на полиция, прокуратура и други такива, ни прави еднакви пред закона.
И ако тези три основни проблема не си ги извадим като изводи от резултатите, посочени в Доклада, който, пак повтарям, отразява абсолютната истина към момента и ние нямаме право да не го приемаме, защото той е такъв в резултат на действията или бездействията или намесата на нас политиците, и на много други хора, имащи отношение към това.
Не трябва да пропускаме, че организации, които издават речници на цигански език в България, са основните двигатели на интеграцията. Ако казвате, че един речник на цигански език помага за интеграцията, аз няма да се съглася. Но те са там. И те също там трябва да направят своите изводи какво точно и как точно да го направят.
Така че, колеги, призовавам Ви да приемете Доклада, но по-важното е друго – всеки от нас да си даде реална и точна сметка: какво правим и как децата ни и внуците ни ще живеят занапред? С това е свързан въпросът за интеграцията на ромите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Манев. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Реплики?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател! Уважаеми господин Манев, изпълнявал съм Стратегията наистина – споменах го в изказването си, на едно доста по-ниско ниво. Много съвестно съм я изпълнявал и си мисля, че съм дал своя принос за интеграция на ромите много повече отколкото някои, които го докарват на приказки. Изпълнявал съм Стратегията и заложените в нея политики, защото работа на един държавен служител е да изпълнява държавната политика, в която и да е сфера, в която работи. Само че ролята на политиците е да определят тези политики.
В отчета, който е наречен „Доклад“, не видях наистина какви са политиките, които да доведат до някои видими резултати от цялата работа. Всеки път ще Ви давам това за пример. Ако излезем отвън пред Народното събрание и запитаме 10 човека, без значение, случайно срещнати: „Има ли напредък в България по интеграцията на ромите?“ какво ще Ви отговорят? Ще Ви отговорят, че няма такова нещо. Защото от ден на ден става по-зле, разберете го това нещо. Сега сигурно ще приемете докладите. (Шум и реплики.)
Не викайте оттам – станете и си кажете мнението по Стратегията и по Доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от място, имате право на изказвания, на реплики.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ако ние си затваряме очите сега – да, хубав е отчетът, аз не обвинявам хората, които са работили нито по отчета, нито в изпълнение на държавните политики по тази Стратегия. Само че какъв е резултатът, пак питам? Ако приемем сега доклада, догодина пак няма ли да се питаме – защо сме на това дередже, защо се случва Асеновград, защо се случват другите събития, защо бият докторите, същите тези роми? Защото 90% от побоищата над докторите са именно от този етнос. Все въпроси, на които в този Доклад аз не намирам отговор и Вие няма да можете да ми кажете отговора.
Може би ще отговорите на репликите, но не знам какво ще отговорите. Сигурно ще подкрепите доклада, но какъв ще бъде резултатът от цялата тази работа? (Шум и реплики.) Да, ще видя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Сега ще чуем.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Манев, заповядайте за дуплика.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колега, аз нямах предвид, че Вие не сте изпълнявали съвестно задачите си като държавен служител. Имах предвид, че голяма част от държавните служители, особено на ръководни длъжности, реагират към проблемите с присъединяването и с интеграцията на ромите по този начин: „Аз изпълнявах своите задължения съвестно“ и точка. А от тях хората на терен, защото Вие наистина бяхте човек на терен, се очакваше и се очаква да дават идеите, да дават реалните предложения по административната линия, за да могат да се вземат решения, защото такъв е реда на управление на една държава – от тези, които са на терен, да идват инициативи. Това исках да кажа.
Що се отнася до всички останали думи, които казахте тук, ще бъда безкрайно кратък. От днес нататък аз публично пред всички казвам, че с този, който не може да ми отговори какво означават онези думички, няма да разговарям с него за ромски проблеми. Съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Христов. (Шум и реплики.)
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес обсъждаме важен документ – документ, който не е преувеличено да кажем, че касае българската национална сигурност; документ, който би трябвало да отчита свършеното по един от животрептящите въпроси на България, касаещ нейната демографска структура, и, да го кажем още по-ясно – цивилизационното бъдеще на България.
Какво виждаме насреща? Виждаме ниско ниво на дебата, виждаме липса на елементарна експертност и разбиране за какво става дума. Най-важното, което виждам, е липсата на елементарна тревога за проблем, който касае непосредственото, подчертавам – непосредственото, до 15 – 20 години бъдеще на тази страна.
Вижте как започва само Докладът на чисто лингвистично ниво: „Националната стратегия прилага интегриран подход за решаването на комплексния характер на многоаспектните проблеми, засягащи уязвимите лица от ромски произход и лица в неравностойно положение от други етнически групи“. Това се нарича… (Шум и реплики.)
Когато аз говоря, никой да не говори в залата! (Оживление. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Христов, нека да не си разменяме функциите, ако обичате!
ИВО ХРИСТОВ: Тогава влезте във функциите си, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
ИВО ХРИСТОВ: Първо, Докладът страда от структурни проблеми, той страда от структурни проблеми, защото липсва ясен подход към проблема като такъв. Проблемът за така нареченото „циганско малцинство“ в България, не използвам термина „ромско“ поради известни за специалистите причини, е поставил грешни приоритети, оттам имате грешни решения, оттам имате резултатите, които имате, сиреч – никакви. Те се изразяват в следното.
Първо, проблемът на циганското малцинство в България, разбира се, зависи от въпросите, свързани с образованието, но те не са централният въпрос, те са следствие.
Проблемът с циганското малцинство действително включва проблемите на здравеопазването, но те са следствие, а не причина от другите два.
Проблемите, свързани с циганското малцинство действително касаят и проблемите, свързани с жилищната политика и настаняване, но те са следствие от другия проблем.
В какво се изразява основният проблем с циганите в България? Тяхното пълно цивилизационно изключване от цивилизованото българско общество за последните 25 – 30 години. Всичко друго е следствие, уважаеми колеги.
Той се изразява в това, че преди 25 – 30 години това малцинство беше интегрирано в България що-годе, и с моркова и тоягата българската лоша социалистическа държава успяваше да направи така щото това население да бъде що-годе с приличен здравен, образователен и най-вече, забележете, трудов статус.
Какво стана преди 25 – 30 години? Тези хора бяха изхвърлени от реформиращата се българска икономика тоест, другото име на ликвидирането на индустрията в България. По този начин те бяха лишени от елементарни трудови… и оттам социален статус.
От там нататък идва всичко останало: капсулирането на тази общност – нейната бедност, оскотялост, превръщането на циганските гета в анклави на престъпност и, забележете, анклави, застрашаващи българската национална сигурност.
Не знам дали на колегите в тази зала им е известно, че най-голямото циганско гето на Балканите и май и в Европа – Столипиново, е гето, в което се намира огнището на ислямския фундаментализъм в България? Нима си мислите колко дълго време още ще продължи това? Колко дълго време още ще продължи и ситуацията, в която структурата на остатъчното българско население в тази страна, която е 5,5 милиона, за специалистите, те много добре знаят за какво става дума – циганското малцинство в България е около 1 милион. Структурата на това циганско малцинство, забележете, в млада и средна възраст, е в 50 и повече процента в сравнение с така наречения „държавотворен народ“ българите – колко време мислите, че това нещо ще продължи по този начин?
И второ, което е много важно. Докато ние тук си играем на стратегии, което не е нищо друго, освен отбиване на номер, същевременно там, в тези гета зрее бомба, и тази бомба започва да гърми, все повече и все по-начесто. В тази работа има закономерност, за който има очи да вижда, и който има компетентността, каквато аз не виждам.
На следващо място, не знам дали сте забелязали, че държави и общества се взривяват отвътре именно с наличието на такъв готов взривоопасен материал. Така че, когато говорим за тези неща, на Вас ще Ви стане ясно, че бъдещето на отношенията между българите и циганите не е в полза на българите.
Тук трябва да се замисли този парламент. От водеща нация, каквато тя е била преди 120 г. „прусаците на Балканите“, така са ги наричали българите, българите постепенно се свиват като шагренова кожа – от Македония, от Поморавието, от Беломорието, от Източна Тракия, от Добруджа. Сега те се свиват в рамките на стара България. Българите се свиват и бягат буквално, като екзодус библейски – не просто от различни територии на страната, те се концентрират в няколко големи града или бягат в чужбина. Изселването през терминал 2, като метафора, е просто спасяване от тази територия, забележете – територия, която е хранела четири империи! В това време циганското население, което забележете, тук искам да бъда ясно разбран, е жертва на този процес, на процеса на демонтаж на България…
Когато Вие имате проблеми с циганите си, това е индикация за това, че имате проблеми със собственото си общество, със собствената си индустрия, със собствената си държава. Кой разреши например заселването на огромни цигански маси в градовете абсолютно безконтролно – да не би циганите? Кой разреши създаването на незаконни постройки на територията на тези гета – да не би циганите? Кой разреши вкарването на наркотрафик и организирана престъпност точно в тези гета, и това се знае от компетентните органи – да не би циганите? Кой разреши на територията на тези гета да се осъществява легална и нелегална, там се знае много добре, фундаменталистка дейност – да не би циганите? Циганите са само донори, жертва и следствие от този проблем.
Когато имате проблем с циганите, значи имате проблем със себе си, със собствената си виталност като цивилизация. Както албанците станаха капсул-детонатор за взривяване на една държава на запад от нас, казва се Югославия, така и циганите ще станат капсул-детонатор за взривяването на българската държава, докато тук си играем на игрички, колко сме умни и си подмятаме от ляво и от дясно. Съжалявам, дами и господа, не сте на нивото на проблема. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики?
Имате реплика или изказване, господин Сидеров?
Реплика – заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Да се кача на нивото на проблема.
Уважаеми господин Христов, радвам се, че повтаряте неща, които аз говоря и пиша вече 20 години. Стигнали сте до това ниво, благодаря Ви. Значи сте проницателен, интелигентен човек, не се съмнявам. Въпросът е, че патосът, с който говорите сега от тази трибуна, е повторение на думи, и много по-патетично казани от мен и от мои колеги от 2005 г. насам, десетки, може би стотици пъти. Вие сега откривате проблеми, за които сме говорили, за които Вие, Вашите съпартийци са ме нападали, така както не са нападали, не знам какви други врагове.
През всички тези години бях посочван, охулван и очернян, точно защото се занимавах с този проблем, точно защото го поставях, точно защото говорех подобни като Вас неща – опасностите от неинтегрирането на циганското население. Само че сега Вие идвате тук, като този, който да посочи с пръст какъв бил проблемът и кой е на ниво.
Недейте да бъдете толкова назидателен, защото нямате аудитория от студенти първокурсници пред себе си, имате аудитория от хора, които са в политиката, някои от тях много, много повече време от Вас; хора, които са минали през такива изпитания, през които Вие, ако минете, не знам дали ще оцелеете. Така че бъдете не само по-снизходителен, бъдете и по-разбиращ, че тези въпроси, за които говорим, са наистина много важни. Тези въпроси изискват държавническо отношение. Именно ние от „Обединени патриоти“ сме с този подход – държавническо отношение, изискване, рестрикции.
Всичко друго може да бъде тема за дебати. Такива дебати са се водили. Обикновено тази тема е посочвана като щекотлива, като деликатна, като не знам какво още – такава, за която по-добре да не се говори. Но, ние сме говорили, аз лично съм говорил. Аз нямам от какво да се притеснявам през годините – говорил съм и съм я поставял, и съм писал. Стотици текстове имам по този въпрос. Бил съм нападан, заплашван, включително с физическа разправа за живота ми, заради това, което съм писал. Така че бъдете по- на ниво Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
Други реплики?
Господин Христов, заповядайте за дуплика.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Господин Сидеров, ами не го очаквах това от Вас. (Шум и реплики в залата.) И затова ще бъда снизходителен. (Шум и реплики.)
Когато нямаш аргументи по същество, имаш аргументи Ad hominem към личността.
Аз изказах проблеми съдържателни, Вие се занимавате със скромната ми персона. Едва ли тя вълнува публиката.
Второто нещо – дали държа речи пред аудитория от студенти, или пред аудитория от български народни представители, не е лошо аудиторията от български народни представители да се издигне до нивото на някои студентски аудитории.
Трето, което трябва да кажем ясно – продължавам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Христов, моля Ви за трети път да говорите за нивото на българските народни представители.
ИВО ХРИСТОВ: …продължавам да настоявам, че става въпрос за изключително важен въпрос, касаещ българската национална сигурност. И в това отношение, господин Сидеров, ние сме на едно мнение с Вас. Става въпрос… (Шум и реплики.)
Е, съжалявам, моето ЕГН е малко по-малко от Вашето.
Става въпрос за национален проблем и аз не виждам защо по националния проблем, действително няма единство по въпроса? Това е големият проблем, така че, когато говорим по приемането на тази Стратегия, и с това ще приключа, още един път казвам: тя се занимава със следствието, а не с причината.
Второ, тя се занимава с излекуването на тези следствия, без да може да излекува основната причина, а основната причина се нарича, колеги, „икономическо включване на малцинството“, но това касае съвършенно друга структура на българската икономика, касае съвършено друга подготовка на това, което се нарича „човешки капитал“ за тази икономика.
И сега имаме пожарни мерки, които ние действително трябва да извършим, защото наистина гетата ще се взривяват, но от там нататък възниква по големият проблем за средносрочна, устойчива, независимо от политическия режим, който ще дойде, стратегия по този въпрос. Това е важното и искам да бъда разбран правилно.
В противен случай, помните ли онзи прекрасен филм на известния руски режисьор „Слънчев удар“? Малко преди да потопят руското дворянство в морето единият от основните герои си задаваше въпроси: „Как допуснахме всичко това?“, но ще бъде късно. (Реплики и провиквания: „Кой ги потопи дворяните? Кажи!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Госпожа Снежана Дукова – първо, след това господин Вежди Рашидов.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги!
Трябва да Ви кажа, че не станах, защото имам написани десетина страници от някого да ги прочета добре, нито станах за това какво на практика е направено, защото аз се съгласявам с много неща, които казаха колегите от опозицията, и колегите, които казаха от парламентарната група на „Патриотичния фронт“ и ГЕРБ.
Станах, защото вицепремиер за първи път присъства на така обсъжданата тема, която Народното събрание ежегодно приема. Високият статут на приема на тези мониторингови доклади наистина трябва да бъде променен от гледна точка на това какво се поднася от зала, и от гледна точка на това когато вадиш кирливи ризи, гледай гредата в своето око, не сламката в чуждото.
Станах за това, защото екзистенциалната лекция, която изнесе професорът, иначе уважаван дълбоко от мен, трябва да знаем, че ораторското изкуство е великото майсторство на диалога – да умееш да говориш, но да умееш да слушаш също. Това с лекции няма да стане.
Само с едно изречение: защото интегрираният подход в тази политика трябва да бъде наистина дългосрочен, и да се смирим от всички посоки – от ляво, от дясно, и от центъра, защото свършено е много, но това, което е свършено, трябва да е много видимо и много ярко, за да може да присъства днес в зала – вероятно то не е точно такова.
Искам да кажа, че понякога тишината в залата я определя ораторът, а тя говори много, дори за такива хора като мен, които не са професори, дори ако оратор приключва с това, че приковава залата.
И сега малко по темата. Искам да кажа, че аз изразих доста остро становище, когато Комисията, на която съм заместник председател, за гражданските организации и жалбите разгледа този Доклад. Това не е моето първо изказване в годините, и аз смятам, че за това има определени причини, а иначе Мониторинговият доклад е доста аналитичен, но му липсват някои видими неща, за да стане ясен, въпреки че това не зависи от четиримата представители, които работят и обобщават тези справки на различните министерства.
Искам да кажа, че образователният процес и всичко това, което трябва да се свърши на тази територия, е индикативна мярка за това, какво трябва да се прави в този регистър на всякаква секторна политика.
Вторият голям проблем е, че стандартът за гражданско образование, който ще се публикува, и който беше артикулиран от трибуната, много ясно визира интеркултурното образование, като тема. Никой тук не каза, че в това отношение не само нашите политически действия и държавнически неща, които трябва да се вършат, трябва да влезе всякакъв вид религия, защото това население – казвам всякакъв вид, всички вероизповедания, защото това население много бързо се приобщава към религията.
Третото нещо, което искам да кажа, е, че този механизъм е за интегративен подход. От години наред аз за първи път виждам толкова министри, събрани на едно място, които изразяват своята държавническа политика за този подход, защото без това нещата няма да имат реализация в нито една уязвима група, била тя и ромска, колкото и медиатори да изпратим в тази група, колкото и високопарни слова да говорим от тази трибуна. Ниската мотивация – това е вярно, но тя се възпитава, тя се обучава, и когато това направим, интеграцията на пазара на труда ще бъде по-силна.
Аз искам да споделя една моя тревога, която колегата проф. Христов артикулира от тази трибуна. Не са виновни ромите, а кой? Тези гета, които се формираха, които започнаха да намаляват с нашето управление, мен също ме притесняват, но регистрирани по 400 човека на един адрес?! Когато това законодателно не се промени, ние няма как да реагираме, колеги. Когато те са регистрирани, те не могат да бъдат премахнати оттам, където са.
В този смисъл, няма да говорим за стереотипи, а трябва да бъдем сериозни и отговорни, и наистина на нивото на този дълбок проблем. Защо той е дълбок? И защо не можем да го артикулираме правилно от трибуната? Защото няма индикативна мярка, мониторингова мярка, която да измери броя на това население, което не се легитимира като такова, а е българско, и ние никога и по никакъв начин не можем да измерим това, защото държавната политика е интегративна и тя не може да я дефинира, като такова население по признак „ромски“ или някакъв друг. Така че в този смисъл диаграмите ще бъдат сложни.
Аз имам няколко предложения. Трябва да се направят такива критерии, колкото и да ни струва това, каквото и да трябва да направим. Без тази скала не можем да дадем реален резултат на отчет какво точно се случва. Ние бием комар в тъмна стая. Не може да нямаме мерителна единица в тази посока и тя да се дефинира като такава.
Второто ми предложение – ясна графика и географска карта по местонахождение. Областните и общинските администрации трябва да се включат изключително много. И аз смятам, че това, което правителството прави като сериозна стъпка в административната реформа, също ще може да успокои този процес и това да се случи.
Не гледайте работата с това население като липса на видими резултати. Има ги, но те не са ярки. Аз бих искала да станат ярки и те ще станат само по този начин, по който казах в моите предложения. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дукова.
Реплики? Няма.
Господин Рашидов, заповядайте.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господин Вицепремиер! Чудех се, като Ви слушам, тъй като аз също съм част от малцинствата в България, дали да взема отношение по този въпрос. Сигурно въпросът е много сериозен по една проста причина – че вече 70 години говорим как да интегрираме, особено това малцинство – ромското, или не знам как е по-правилно, не виждам нищо обидно да кажем и циганско. Седемдесет години почти, от времето на другаря Живков, финансираме проекти, харчим милиони, създадохме циганските барони и още не се интегрира това малцинство.
Господин Христов, преди малко се чудех дали да не изляза, защото явно се почувствах много ниско в този парламент, но реших да Ви отговоря.
В този парламент се надявам, че има достатъчно достойни и умни хора. Лично аз с много от тях общувам.
Ако се измерваме по титли, за първи път ще си позволя да кажа: академик съм на две академии – едната е във Франция, другата е в Русия. Член-кореспондент съм на Българската академия на науките, доктор съм на три международни академии, но защо не го споменавам това често? В живота е много важно да сме качествени хора, като хора. Това са нашите титли и звания.
Има един истински случай с акад. Дечко Узунов – светла му памет, в Париж, когато го водят от посолството да открият в Солната къща изложбата „Музея на Пикасо“. И, разбира се, с лакти, нокти, много народ, стигат до Пикасо и му представят Дечко Узунов. Марин Димитров, културното аташе, казва: „Господин Пикасо, това е великият български художник, герой на социалистическия труд, лауреат на Димитровска награда, проф. акад. Дечко Узунов.“ Пикасо се обръща и казва: „Приятно ми е, Пикасо!“ Много е важно да имаме имена.
Има един малък проблем за решаване. Да, тук сте прав – държавата не си е вършила работата години наред. Ако се упрекваме кой какво е правил за ромското малцинство, ами, всички го правиха. На изборите: нима гласовете не ги купуваха всички? Нима за неплатения ток не си затваряха очите всички в управление? Нима като сечаха дърветата по горите, незаконно, не си затваряхме очите? Не е честно тогава всички да се нападаме от тази трибуна, вместо да се обединим около един важен проблем.
Мисля, че вицепремиерът един път се изпусна да каже една хубава фраза. Вижте, когато станем всички равни пред законите, ще се интегрират. И с пари трудно ще стане. Равни пред закона, няма милост за незаконника, няма милост за кражби, няма милост за незаконно сечене на гори, няма милост за продаване на гласове на избори. Ако това го направим всички ние тук, няма начин да не се интегрират. Няма начин! Значи за едни тоягата, за други нищо!? Дори и морков няма.
Колеги, няма нужда от толкова дълъг дебат според мен. Извинявайте, не съм и експерт. Вие ще кажете като специалисти, но явно още 70 години ще плащаме пари, за да интегрираме българското население. Те са български граждани. Няма какво да ги делим. Сопата равно за всеки гражданин. Който не му харесва, светът е голям – взема си паспорта и заминава, и плаща данъци на друга държава. Но докато тук ще се плащат данъци, всички равни пред закона – и аз, и Вие, и циганите, и турците.
Да, турците се интегрираха, май че. По една проста причина: скромни хора, работливи. Изградихме с „Трудови войски“ панелния социализъм, днес строим хубавия капитализъм. Работим. Тютюн отглеждат хората. Гурбетчии са. Ето, така ще се интегрират, ще се трудят, но по законовите правила. Стига с тези пари. Всеки път: как да ги интегрираме? Равни пред закона.
Вчера гледам филм за джебчиите. Седим и казваме: ей, какви хора имало! Ами, бой през главата, как ще краде? Един ще работи 10 години да си купи телевизор, тоя краде и ние му опрощаваме кражбата. Как така?! Няма да се интегрират. И аз не бих се интегрирал при тази ситуация.
Да се обединим, колеги, наистина. Да вкараме правила. Тези правила да работят, да са валидни, и всички да бъдем едни почтени български граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.
Има ли реплики?
Други изказвания?
Първо народният представител Хайри Садъков, след него – госпожа Жекова. (Реплика.)
Никой не се е изказвал от групата на „Движение за права и свободи“, затова извинявайте.
ХАЙРИ САДЪКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Годината, за която е представен Докладът, е 2016 г. Фактически е изтекла по-голямата част от срока на прилагане на Стратегията за интегриране на ромите.
Ефектите, които се отчетоха и в комисиите, а днес слушаме всички в залата, са близки до нулата или малки, прекалено малки. Една стратегия трябва да носи ефекти в дългосрочен план, трябва да дава реални ползи и фактически, за да бъде включена тази общност, трябва да променим начина на прилагане на тази Стратегия. Интегритетът няма мерна единица нито в Стратегията, нито може би по принцип, но ние виждаме интегритета на ромската общност навсякъде около нас. Виждаме на терен каква е, виждаме ефектите от работата по адрес на тази общност. Дори можем да видим тук, в парламента, колко са интегрирани самите роми – какъв процент от нашия парламент е представляван от тях самите. Така че тези хора със сигурност не чакат гръмки слова, много добре направени документи, а чакат реални действия и те зависят от нас, от държавата, зависят от това как ще ги приложим.
Ако погледнем ред по ред в сектор „Образование“, там може би са най-големите пропуски. В здравеопазването видяхме част от мерките, които са дали резултати – здравни медиатори, други мерки, които се споменаха. Те реално на практика на терен са дали своите ефекти, но най-голямата част от Стратегията и от нашите действия, която трябва да бъде насочена и обърната, е в сектор „Образование“.
Ако тези хора не бъдат достатъчно добре подготвени образователно, те няма да дават своя ефект и ще дават отпор и в другите сектори, в които е насочена Стратегията – и в здравеопазване, и в трудовия пазар, и навсякъде другаде. Обвързаността на всички останали сектори със сектор „Образование“ – да има взаимна зависимост в ангажиментите на ромите, е много важна. Когато те получават каквито и да е блага, да имат ангажимента да бъдат достатъчно отговорни към сектора „Образование“. Затова дали тази Стратегия трябва да бъде променяна, дали трябва да бъде писана нова Стратегия, дали трябва да бъде прилагана в детайли, отговора трябва да го намерим тук днес или в следващата година. Но трябва да намерим подход, който да дава по-различни резултати. Към момента резултатите не са добри.
„Движение за права и свободи“ по принцип и като цяло подкрепя да има специална Стратегия за общността и да се прилага на практика, но днес няма да подкрепи и ще гласува „против“ Отчета за изпълнение на тази Стратегия, защото фактите говорят – резултатите не са добри. Затова на този етап не можем да подкрепим такъв Отчет и настояваме да се работи по-обстойно, за да имаме по-видими резултати, защото на този етап резултатите, колеги, не са видими. Ще гласуваме „против“ и ще следим как се развива останалата част от прилагане на Стратегията до 2020 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Садъков.
Реплики? Няма.
Заповядайте, уважаема госпожо Жекова, имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Ще започна с прессъобщението на правителствената служба във връзка с Мониторинговия доклад: Мониторинговият доклад отчита напредъка – напредъка! – за 2016 г. по изпълнението на Националната стратегия.
За какъв напредък, колеги, говорим в момента? Трябва всеки от нас да си сложи ръка на сърцето и да каже, че тази интеграция се провали. От 2004 г., когато започнахме да си пишем стратегии, които вътре са пълни с демократични термини и кухи фрази, първата стратегия беше за интеграцията на учениците от ромските малцинства в сферата на образованието от 2004 г., започна Десетилетието на ромското включване 2005 – 2015 г., сега в момента си говорим за Стратегия до 2020 г. Колко години минаха оттогава и какъв е резултатът? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Резултатът е трагичен.
Ще върна темата по отношение на Мониторинговия доклад, само секундичка, да продължа с това, което искам да кажа. Защо се провалихме? Пак се връщам на прессъобщението, като зачитам в сферата на образованието: „В областта на образованието като положителен резултат е отчетено въвеждането за първи път в българското училище на стандарт за гражданско, здравно, екологично, интеркултурно и така нататък образование.“
Уважаеми колеги, 21 000 ученици през тази учебна година не са тръгнали на училище. 99% от тях са от ромската общност.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Как ги преброихте?
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: За какво образование говорим, след като те не са тръгнали на училище? След като не можем да ги накараме да влязат в училище и точно днес, когато е протестът на служителите на МВР, чухме за мерките.
Нали щяхме да опазваме обществения ред във всяко населено място със служителите на МВР?! Днес служителите на МВР имат нови отговорности, независимо че възнагражденията им няма да бъдат повишени. Те ще ходят от къща на къща…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, по темата!
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …да изпращат децата на училище. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Но да се върнем на темата. По отношение на мониторинга, за който няколко пъти говорим – Мониторинговия доклад. Ако сте си направили труда да отворите...
Може ли да удължим времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, да. Удължете времето. (Смях и оживление.)
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Ако сте си направили труда да отворите страницата на Националния съвет по етнически и демографски въпроси и видите Отчета за дейността на Националния съвет по етнически и демографски въпроси за 2016 г., ще прочетете – написан е един чудесен проект, който е защитен, и той се нарича: „Разработване и внедряване на система за мониторинг, оценка и контрол на Националната стратегия за интеграция на ромите“. Договорът по този проект е сключен на 31 март 2015 г. и е със срок на изпълнение до края на 2016 г.
Сега, в средата на 2017 г., след като отчитаме този Мониторингов доклад, защо не ни беше представен този Проект? Защо не ни беше представен този Проект?! Ето го измерителя. След като се е разработила такава система за мониторинг и оценка, защо не я видяхме в този Мониторингов доклад?!
Като заключение ще кажа само едно последно нещо. Интеграцията допуска всеки личен избор при спазване на договорени правила за толерантност, уважение и съществуване. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Жекова.
Има ли реплики?
Господин Манев, Вие реплика ли имате?
Господин Филип Попов след него.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема колежке! Аз виждам, че експертното мнение все пак започва да взема власт в тази зала. (Смях и оживление.)
Не, аз не се шегувам. Колежката най-вероятно като общински съветник е запозната…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожа Жекова се казва!
МАНОИЛ МАНЕВ: Госпожа Жекова, извинявам се.
Най-вероятно като общински съветник и така нататък познава проблемите и говори за тях професионално.
Само че имам един въпрос, ако искате, да го обсъдим с нея. Бихте ли ми казали кой създаде тези гета в крайна сметка, защото в тази зала много си говорим на тази тема, но никой не го казва? Дали не беше създадено с едно Министерско постановление още 1958 г.? Дали пък не носи и някой отговорност като наследник на тези, които създадоха тези гета, вътре да работи в тях истински? Но това не е най-важното.
Най-важното е друго. Според мен може би трябва да споменете какъв е най-големият проблем на общността – че когато някой успее да пребори сегрегацията, разделянето, или каквото и както да го наричате, и завърши средно, висше образование, реализира се, постигне резултати, първата работа, която той се стреми да направи, е да се скрие от общността и да казва, че не е неин член. И ние не можем да показваме добрите примери. Това е един от най-големите проблеми. Аз предлагам и Вие да го обсъдите тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Манев.
Господин Попов – втора реплика. Трета реплика – народният представител Юлиан Ангелов, четвърта няма да може да има.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Като цяло изразявам съгласие с това, което колежката спомена. Но една Стратегия е такъв документ, че следва да разрешава поне в краткосрочен и средносрочен план определен проблем. Сама по себе си тази Стратегия не се бори наистина с огнището на този проблем.
И тук ще направя една съпоставка – това е като лечението на болен човек. Българското общество в България има заболяване, болно е. Ние обаче не се борим с първопричината чрез тази Стратегия, а се борим с последиците. Това е като на болен от бронхопневмония да му даваме аспирин, за да му се свали температурата. Няма антибиотик, иначе казано, в тази Стратегия. Ние не се борим с истинския проблем по отношение на циганите в България, а той има и решение, имаше и антибиотик, и беше добре приложен. Той се казва икономика и работа. Когато имаха работа, когато икономиката на България работеше, и то в близкото минало преди 20 – 25 години, тогава нямаше такъв проблем. Сега обаче нямат работа и, естествено, тук се навързват всички останали причини, с които по някакъв начин се опитваме да се борим с една абсолютно калпава, да не я нарека, Стратегия. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Трета реплика – народният представител Юлиан Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Интересно е как БСП формира подобни доклади и философия за решаването на проблемите, свързани с циганите, през годините, включително и ДПС, и по времето на Станишев, и по времето на Орешарски, как са гласували, включително отпускането на средства.
Изведнъж днес те са против! Изведнъж разбрали, че има проблем!
Кой създаде проблема с тези хора, които живеят в България? Някои от Вашите представители ги наричат „малцинство“.
В България, господа, няма признати малцинства – има етнически групи. И това трябва да Ви е известно, когато говорите от тази трибуна.
И другото, което ще добавя. Откъде идва проблемът? Девети септември 1944 г. – в България има 100 хил. цигани; 10 ноември 1989 г. – 600 хиляди! Кой ги разселваше, заселваше по селата, кой разби българските села с това да ги заселва и да унищожава? Кой го направи? Вашата партия! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Вие унищожихте българските села, защото заселвахте това население и правихте от селата градове! В днешно време селата в България са в това състояние заради Вас!
И още нещо ще добавя. Явно сте забравили първите години на демокрацията: чий електорат бяха те и кой направи така, че да правят каквото си искат в гетата? Тогава Вие застанахте зад това да не бъдат притеснявани, защото те гласуват за Вас. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Така че когато говорите за проблемите с циганското население в България, върнете страниците назад и вижте как Вашата партия ги заселваше и разселваше, как им даваше апартаменти за многодетни семейства, как им даваше помощи! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
От 100 хил. ги направихте 600 хил. за 45 години! Вие създадохте проблема с Вашите измислени коминтерновски решения! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за дуплика, госпожо Жекова. Ако можете да се върнете към Доклада, ще е добре.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми колеги! Явно Вие слушате само собствените си гласове. Това, което казах аз, … (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: ...е, че всеки от нас в тази зала трябва да сложи ръка на сърцето си и да признае, че ние се провалихме в интеграцията. Всички ние! Говорим за всички стратегически документи през тези години.
Това, което искам да Ви кажа – правите голяма грешка постоянно да се връщате в миналото. Сега сме 2017 г. Проблемът е голям – трябва да тръгнем да го решаваме заедно и с консенсус в тази зала. Това е в основата.
И когато пишем подобни стратегически документи, да напишем три реда, но да ги изпълним! А не да пишем двеста страници, които нищо не означават! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Жекова.
Има ли други изказвания?
Заповядайте.
След процедурата по начина на водене ще дам прекъсване от 30 минути.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Процедурата ми по начина на водене е във връзка с направената реплика от колегата, която нямаше нищо общо, ама нищо общо с темата, която днес обсъждаме. Аз разбирам, че таванизацията на анализа се свежда единствено до това какво е било направено от БКП и от БСП съответно.
Уважаеми колеги, призовавам Ви – и това, което колегата Христов обясни: бъдете на по-голяма висота поне в тази дискусия. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
В почивката в северното фоайе ще бъде открита фотоизложбата „Аз съм българка“, дело на фотографа Радослав Първанов. Тя е част от Националния проект, в който се представя красотата на българката, романтиката на националните ни носии и магията на българската природа. Всички народни представители са поканени да присъстват, както и Вие, господин Вицепремиер.
Да направим прекъсване, след 30 минути продължаваме с изказванията.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме пленарното заседание, уважаеми колеги.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
За изказване има думата народният представител Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи Доклада, без да му прави лингвистичен анализ. Би могъл да бъде написан много по-добре, но това е един отчетен доклад, и то за период, в който ние нямаме представител в изпълнителната власт.
Аз лично ще се въздържа и ще обясня защо се въздържам. Както стана вече дума, от много години се занимавам с тази тема, но съм се убедил в нещо много ясно – политиката е поле за действия, политиката не е литературен кръжок, не е интелектуален кръжец, в който да дебатираме, да си поднасяме остроумия и всичко да остава на същото ниво.
Тук беше отбелязано преди почивката, че така наречената „интеграция на ромите“ не постигнала почти нищо. С констатации нещата не могат да се решат. Констатации няма смисъл да се правят от тази трибуна, а има смисъл да се обединим, включително и партиите, които са в опозиция, около това какво може да се свърши.
Ние, „Обединените патриоти“, не разделяме българските граждани по етнос или по религия – това е категорично виждане, което съм спазвал винаги, въпреки необоснованите нападки, които съм получавал.
Сега е точно моментът, в който да покажем, че ние сме точно такива – не разделяме българските граждани. За мен дори е странно да се говори за Национална стратегия за интегриране на ромите. Защо не се говори за Национална стратегия за интегриране на арменците, евреите или други етнически групи? Защо точно такава Стратегия има? Тя се поддържа, беше поддържана от международни организации и поначало този въпрос у нас се тика към публичност –от външни фактори винаги.
Целта за мен е била ясна през годините, но това е теоретичен въпрос – да се разбива българското общество, да се удря неговата идентичност и България да бъде една слаба, подчинена и колонизирана държава.
Патриотичната партия, надявам се вече в България всички партии да станат патриотични, ние сме били точно за обратното – България да бъде добре поставена, силна, с добра икономика, с еднакъв стандарт и еднакъв държавен подход към всички граждани. Ето тук е ключът към темата, която днес обсъждаме.
Ние не можем да решим въпроси на народопсихологията, на етническите характеристики на една или друга група, но казваме ясно: всички граждани на България са пълноправни граждани. Не е коректно, даже конституционно не е редно, да отделяме част от тях и да казваме: сега ще започнем да правим стратегии и да се грижим за тази общност.
За какво сме ние, Патриотите? Ако законът се прилага както трябва, той не се прилагаше през годините назад, в които – тук са партии, които са управлявали, но няма да се връщам на това, не е това въпросът, въпросът е напред какво може да се направи – ако законът се прилага, ако Конституцията се спазва, в нея пише, че основното образование е задължително, но това не се изисква. Ако държавата на всичките си нива е на мястото си и изисква от всеки един гражданин – не говоря за общности, защото това е грешно, некоректно поначало – всеки един гражданин, родителите да са длъжни да изпълнят Конституцията, детето им да завърши поне основно образование. Иначе този, който не го направи, е нарушител на Конституцията.
Когато имаш нарушение на закона, трябва да има санкция. Който не си плаща данъците, тока, водата и всички останали задължения, трябва да има санкции. Който построи незаконна постройка, трябва да има санкции. Това не е дискриминация, това е спазване – равенство, върховенство на закона.
Например ако искам да си построя къща на площад „Свети Александър Невски“, няма да ми позволят. Но в България има хиляди, хиляди, може би десетки хиляди постройки, които са незаконни. Защо са били допуснати – няма да се връщаме.
Въпросът е занапред какво може да се направи. И тук вече мога да Ви кажа, че имам надежда, тъй като „Обединени патриоти“ са във властта – тук стои човекът, който може да действа практически по този въпрос. Разбира се, ако бъде оставен да действа, ако не го занимават с несъществени въпроси, с измислени скандали и прочее, и прочее, други медийни манипулации.
Аз съм сигурен, че вицепремиерът Симеонов ще направи каквото трябва, тъй като това е в неговия ресор. Докладът е до 2016 г., сега сме 2017 г. и ние ще видим с очите си, че могат да се случват нещата в тази посока, без, разбира се, никаква дискриминация, без никакви двойни стандарти – просто законът да се прилага за всички.
Това е човекът, който ще го направи. И оттук вече трябва да сме спокойни, че следващият доклад, който може да бъде написан и по-добре, ще помагам в това отношение, литературно, ще отрази доста по-голям напредък от досегашния.
Досега управляващите партии и управляващите правителства се въздържаха, да го кажа меко, дипломатично, да прилагат еднакво закона към всички в България. Какви съображения са имали – беше казано тук от някои колеги. Това повече не трябва да се повтаря. В това е смисълът и надеждата, че ще се получи общество, в което няма да има групи, които да са извън обществото, които да са извън цивилизационния модел, които да са извън правилата на живеене в една държава.
Гаранцията е нашето участие във властта – именно затова сме се наели с тази отговорност, именно за това понасяме и негативите на тази отговорност. И сега, въпреки че може би изглежда нелогично, моите колеги ще подкрепят Доклада, защото този Доклад е част от дейността на правителството. Правителството е правителство, в което ние участваме и ще продължим да бъдем там стимулът нещата да се случват. Политиката е практика, поле на действия.
С това ще завърша, и с уверението, че по тази тема „Обединените патриоти“ ще бъдем действащите, не говорещите. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров. (Ръкопляскания от ОП.)
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване е предизвикано от един от патриотите, който с пещерен анти комунизъм обясняваше как циганите са станали от 100 хиляди на 600 хиляди. Все едно, че Българската комунистическа партия е влизала в къщите е и създавала циганчета. Това просто е смешно.
Аз съм от град Пазарджик, където има доста голямо циганско население, обаче съм работил и си спомням как беше при социализма. В Инспекцията по труда в София съм работил, където имаше специално Постановление на Министерския съвет № 146, където, първо, децата – задължително ходят на училище. Имаше санкции, ако те… (Реплика от ОП: „И сега го има.“) Само че не ходят.
Второ, всички от циганите се издирваха и се настаняваха на работа, това беше разликата. Тогава имаше държава, която следваше законите и се изпълняваха. Затова нямаше толкова циганска престъпност, защото циганската престъпност се явява социално-икономическа последица, защото това са хора, които, голяма част от тях, са с по-ниско образование, с по-ниска квалификация, освен това имаше ГУСВ, когато създаваше в своите редове хора, които получаваха професии – заварчици, зидари, мазачи и така нататък, и намираха работни места. ГУСВ го няма, в момента държавата я няма да прилага нашата Конституция и законите, че задължително трябва да се ходи на училище, и затова според мен е необходимо, академик Сендов постави въпроса за създаване на образователно трудови войски, защото действително задължително е основното образование, и когато не ходиш на училище, трябва да има санкции.
Основата на всички тези проблеми с циганите е, че те нямат съответната подготовка като образование и като занаяти, и като професии. При всички случаи… (реплики от ОП) Не ме репликирайте, ако имате нещо, след това ще се изкажете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Паунов.
Моля, не се обаждайте от залата.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Ако нещо не Ви харесва, това е друг въпрос, но има и друго мнение, което понеже сте демократи, трябва да го изслушате.
При всички случаи на тези хора трябва да им се даде образование и професия, което може да стане с възстановяване и функциите на ГУСВ и възстановяване на тези трудово-образователни войски. Такова предложение ще постъпи сигурно и до министъра на отбраната, защото ГУСВ в момента е към Регионалното министерство, а трябва да премине към Министерството на отбраната и тогава тази идея спокойно може да се реализира. Това е единият от изходите да бъдат адаптирани към българското общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Паунов.
Реплики има ли?
Реплика – господин Тома Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Паунов, разбрах Вашите конкретни мерки като една възстановка на това, което е било през комунизма, както се правят възстановки на Освобождението на България, на Шипка – ходят хора, преобличат се.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): При социализма.
ТОМА БИКОВ: Сега Вие искате да направим една възстановка и по този начин да решим проблема с интеграцията на ромите. Интеграция означава приобщаване към общи ценностни и общ културен фундамент. Този проблем е културен. Той не е нито класов, нито расов. Този проблем е културен. Проблемът обаче е, че ние нямаме общ културен фундамент в тази зала. Вашата партия изповядва една идеология, с чиито принципи ние нямаме нищо общо. Нищо общо! Може би дезинтеграцията на циганското малцинство е симптом за нашата обща дезинтеграция, защото в продължение на 45 години Вие разрушавахте фундамента на българското общество и на българската нация през идеологията на комунизма. Ако интеграцията на ромите в комунизма беше изключително успешна, тя нямаше да се разпадне за две години след 1990 г. – нямаше да се разпадне, щеше да е устойчива и досега. Защо изчезна за една година тази интеграция?
Още нещо, понеже възхвалявахте и колко хубаво е било 1989 г. – ами като беше хубаво, защо Вашата партия свали Тодор Живков и един месец след това го изключи от нея, като беше толкова хубаво? Вие дадохте оценка на комунистическия режим с този акт и интеграцията на ромите няма да се случи по начина, по който сте я правили. Докато не стигнем до общ консенсус по отношение на ценностния фундамент в България, няма да има не само интеграция на ромите, а на цялото българско общество, защото има дезинтегрирани хора и от българския етнос дори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Има ли други реплики? Заповядайте.
Заповядайте за дуплика, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Биков, трудно се спори с красив и умен човек, защото те всичко знаят, само че не е културен проблемът, а е, казах – социално-икономически. Тази интеграция се разпадна, защото след 1990 г. започна масова приватизация, където хората, които работеха в металургията, в химическата промишленост, в минното дело, останаха на улицата.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Къде го чукаш, къде се пука?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Оттук дойде проблемът – тази голяма безработица. При социализма нямаше безработица, ако си спомняте. Имаше недостиг на работна ръка, внасяха се работници от Полша, Виетнам, Куба, Ангола. Имаше недостиг на работни места и тогава нямаше проблеми циганите да работят. След като дойде така наречената „демокрация“ с разпадане на нашата икономика, оттам се появиха проблемите с ромите. Ако те имат работни места и образование, няма да се стигне до този проблем. Не е културен, а социално-икономически проблем, и само с това може да се реши. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Паунов.
За следващо изказване – народният представител Танер Али.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Говорим за Стратегия по демографски, етнически въпроси и интеграция на ромите. Спомням си годините 2001, 2002, 2003, когато подготвяхме такива стратегии в областни управи и по демографски, и етнически въпроси, всеки се стремеше да бъде активен и да направи така, че да има истинска интеграция в Европейския съюз като пълноправен член България. Оказа се обаче, че тази Стратегия и днес е само козметично променена, тоест, без никакъв ефект.
В годините, когато ние предлагахме и като политическа партия да се слезе на ниво общини и всички групи да се разглеждат поотделно защото знаете, че ромите в България не са еднакви, те са различни, всеки си е със специфичен манталитет. Затова не можем да разглеждаме обща стратегия, докато не стигнем на нивото до най-малкото населено място в България. Има и такива населени места, където ромите са достатъчно интегрирани. Напротив, дори вече имаме и такива, които са завършили висше образование, примерно в моя регион, където аз представлявам област Търговище и то със специалности като „национална сигурност“, като лекари, като юристи.
За съжаление, тези млади хора, които са завършили висше образование, и сме направили всичко възможно тези хора да бъдат интегрирани в обществото, те не могат да си намерят работа, и в момента са безработни и работят като спасители на плажа в летния сезон. Тук трябва да помислим за една по-добра стратегия и да направим съвместно с Националното сдружение на общините в Република България една обща стратегия, но разпределена по региони и по райони, защото всеки един район, пак повтарям, е специфичен за себе си. Не може да правим обща стратегия и само от София да наблюдаваме процеса. Трябва да се вземат добрите практики и да се премахнат от стратегията лошите практики, които са нямали никакъв ефект от тези 27 години насам демокрация в България.
Уважаеми колеги, примери много – кандидатстват млади хора от ромски произход завършили, забележете „Национална сигурност“, но заради името си, мога да бъда и по-груб, или заради цвета си, те не биват приемани или просто не могат да минат психотеста, където е най-голяма секира при кандидатстване в службите за сигурност.
Когато започнем да интегрираме истински тези младежи, които са завършили висше образование, те ще дадат пример и на другите. Тогава ще има желание да се учи, да се интегрира, и да бъдат пример за всички останали.
Какво правим ние? Ние ги дезинтегрираме и в годините на преход стигнахме до това положение, че само на листи показваме някаква Стратегия, която наистина е безсмислена. Именно в тази връзка, ние днес няма да подкрепим тази Стратегия с идеята да се подготви една стратегия, която наистина да заслужава внимание и да има истинска интеграция на малцинствата в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към изказването? Не виждам желаещи.
Професор Станилов, заявихте желание за изказване – имате думата, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няколко думи, част от които ще бъдат повторение на изказаното от мен, от нас – „Атака“, „Обединени патриоти“ и така нататък, при предишните обсъждания на подобни доклади.
Някои от колегите докоснаха основата на проблема, аз искам да я изкажа направо, донякъде с метафори. Някой трябва да каже, че „Царят е гол“.

Какъв е основният проблем? Става дума за цивилизационен сблъсък. Това са два културни модела – от едната страна българи, турци, арменци, прочие и прочие, със стационарно население. „Стационарно население“ означава онези, които живеят по правила, определени от законите, а циганите са социални номади – обяснявал съм от тази трибуна какво означава „социален номад“. „Номад“ по принцип значи онзи, който не влага нищо в околния свят, бил той социум или природа, не влага нищо и ползва само благата наготово. В природата има степни номади, има пустинни номади, има морски номади и така нататък, но това е съвсем друг въпрос. Това са социални номади – няма никакво съмнение. Това, че около 20% примерно са интегрирани, което е истина, защото в селските райони има многобройни цигани, които – аз знам село, където живеят 300 души цигани на 1500 души население, всичките работят в селското стопанство без изключение добросъвестно и не крадат. Това е истина. Обаче големите гета са проблемът и там те живеят в своя собствен свят на социален номадизъм.
Социалният номадизъм, културният модел, уважаеми колеги, изразява особена ценностна система – в случая ценностна система, в която правата имат най-висока стойност, а задълженията и отговорността нямат никаква стойност. Защо не ги пращат на училище? Защото този културен модел „образованието“ няма стойност. Говоря за по-голямата маса, не говоря за изключенията и това не може да се промени.
Колеги, има едно понятие, което в културологията се казва „социална генетика“ – от майчиното мляко нагоре, когато живееш в определена среда, тя те възпитава, тя те оформя като личност, като човек с ценностна система и ти не можеш да бъде променен. Това е съвсем сигурно. Какъв е изходът обаче? Нека да се обърнем към държави, които решават този проблем, в момента го решават, макар че не могат да ги интегрират – това е ясно. Например Унгария, например Чехия, където са ги принудили да спазват законите, да се държат по друг начин, макар че и там има големи проблеми, нека да се обърнем към техния опит.
Тук Вежди Рашидов каза, както и господин Сидеров, ако ги накараме всички да спазват законите, те по някакъв начин ще се интегрират. Не, няма да се интегрират, но може да се получи една поносима среда да живеем заедно.
Трябва да минат много поколения, за да се промени нещо в тяхната ценностна система и да разберат за какво става дума. Те това не могат да го разберат не защото са глупави, а защото си имат определен цивилизационен, културен модел, който им диктува определена ценностна система. Това „интеграция“ трябва да го забравим, някак си трябва да намерим друг термин да го изразим.
Кой е основният ни проблем? Основният ни проблем е онази част от философията, според която съществува Европейският съюз, на който ние сме членове. Това е така наречената „политическа коректност“, която вече срутва Европейския съюз. Политическата коректност е мантра. Да не обръщаш внимание на хора, които живеят в обществото без да се трудят – това е мантра.
Свети Климент Охридски пише в „Житието“ си – там има такава фраза: „В безделието са корените на всяко зло“. Всички хора – и българи, и турци, и арменци, и евреи, които живеят в България, го знаят това. Те живеят по тези закони, живеят по нашите закони и всички са равни и отговарят пред този закон. Затова принудата, морковът и тоягата, санкции – не! Дори репресии, ако трябва репресии – не се срамувам да го кажа пред Вас, репресивното отношение по този начин ще бъде полезно, и ако морковът е 20 см, тоягата трябва да бъде два метра. Няма спасение! Един ден тези огромни групи ще тръгнат да убиват. Запомнете какво съм Ви казал! Ще са образува една огромна маса от безделници, които от безделие ще творят зло. Затова на всяка цена ние трябва да употребяваме и репресията. Те ще тръгнат да колят наред и няма да питат кой българин, кой турчин, наред ще бъде това, бъдете сигурни, ако ние продължаваме да спим, а ние спим. Този доклад е приспивателен, той може да казва истината, но не казва изхода, а изходът е само политическа воля, законност и ред, както е пишело в нашата Конституция преди 70 – 80 години. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, проф. Станилов.
Има ли реплики към изказването на проф. Станилов? Не виждам заявени желания.
Господин Аталай, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, разглеждаме един много сериозен, общественозначим, може би национален дори европейски проблем. Равнището на дебата?! Аз няма да дам оценка дори бих препоръчал на проф. Христов – дано и той някога да се издигне на нивото на студентите си.
Уважаеми проф. Станилов, изслушах Ви много внимателно изказването, с много от нещата – да създадем социалната среда на онова малцинство, което не е възприето от мнозинството, съм съгласен, но като че ли Вашата организация ОП, в последното Ви изречение – да наложим репресиите, от „Движение за права и свободи“ не ги възприемаме. Убеден съм, че и ГЕРБ би трябвало да изразят тяхното виждане и становище.
Уважаеми колеги, проблем е, не че разглеждаме Националната стратегия и доклада. Проблемът е много сериозен и аз ще кажа: не се възприема като такъв и от управляващите, особено от изпълнителната власт, още повече от министър-председателя.
Уважаеми колеги, проблемът днес, особено след случаите в Асеновград, след случаите в магазините на инакообличащите се, след случая на побоя в родилен дом „Шейново“ като че ли затапи сетивата на изпълнителната власт. Днес според нас министър-председателят трябваше да бъде тук, на това място, за да може да предаде загриженост и същевременно да каже становището, мнението на изпълнителната власт, мнението на институциите, становището на ГЕРБ.
Уважаеми колеги, в тази Национална стратегия няма политики, няма приоритети, дори и мотивите, които пишат, и това което се случва през последните години, е факт. И оттам, колеги, взетите грешни решения днес фактически дават ясната картина за интеграцията на малцинствата в България.
Не само грешните решения, особено грешните хора, които се занимават с този проблем. Няма как проблемът с интеграцията на малцинствата да бъде решен от хората, които не ги възприемат, от хората, които ги мразят. Няма как да минете, колеги, на принципа „лисицата да пази курника”. Няма как да сложиш най-големия крадец да пази Националната банка.
Няма как, уважаеми колеги, уважаеми колеги от ГЕРБ, да ръкопляскате, че днес онези, които въведоха езика на омразата, че днес, които, мразейки голяма част от обществото, ще решат въпроса с интеграцията на малцинствата.
Уважаеми колеги, на всички ни е ясно, че интеграцията трябва да минава през подобряване на стандарта на живот, подобряване на икономиката и оттам на образованието.
Уважаеми колеги, нарушаването на баланса в обществото, равновесието между обществените етнически малцинства въвежда напрежение. Това напрежение не може да се реши чрез предизвикателство да назначиш най-големия националист да се занимава с този проблем. (Шум и реплики от ПГ на ОП.)
Уважаеми колеги, нарушеното равновесие трябва да се реши с взимане на определени мерки и действия за интегриране на тези малцинства, за съставяне на онази среда, уважаеми колеги, и това е задължение на мнозинството. Капсулирането на това малцинство, неприемането от мнозинствата – тези малцинства довеждат до разделението на обществото. А мнозинството днес, в своите си добри състояния – жилищни или образователни, ако не предприеме подобаващите действия…
Аз от тази трибуна преди години съм казал и сега ще си позволя да го кажа: Уважаеми колеги, ако не се обединим, ако не направим така да изискваме…
И днес нашата молба, нашият призив е от тук към институциите – нека да излязат с официалното си становище за случая в Асеновград! Нека да излезем и тогава да видим какво прави изпълнителната власт! Изпращането на Динко и на Пери, перки и така нататък в огнища от изпълнителната власт, няма да разреши въпроса.
Излезте с официално решение за ситуацията в магазина!
Излезте с официално решение за ситуацията в „Шейново“! Това е задължение на изпълнителната власт.
Иначе, колеги, не ми се мисли!
През 1994 г. бях в Южна Африка. Тогава се срещнах с холандци и немци, които си товареха багажа и напускаха страната. Когато ги попитах защо, какво става, техният отговор беше: ако бяхме достатъчно разумни, трябваше да създадем средна класа от тези хора, за да бъдем днес възприети ние. Дано не дойде този ден! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли реплики?
Искате думата?
За изказване – народният представител Валери Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Може би от дебатите, които аз поне лично съм слушал по тази тема в Народното събрание и българските институции, днешният, независимо от някои крайни изявления, е най-съдържателният, или поне обсъждането на Доклада за изпълнението на Стратегията не преминава формално. Това може би се дължи и на фактите, и на събитията, които настъпиха през последните дни, а може би и на вече омръзналия на всички формален подход към приемането на подобни мониторингови доклади. Ние трябва да се обърнем към фактическото положение на циганското малцинство в България с ясен анализ на причините, поради които то се намира в това състояние.
Тук се чуха различни хипотези – от културни и културологични, включително, бих казал, космогонични, които обявяват малцинството за непоправимо, до абсолютно материалистични хипотези, които твърдят, че промяната в неговите битови и трудови навици е възможен с принудата на Закона и на държавата. Едва ли някоя от тези хипотези може да бъде доведена до крайност. Ние обаче не можем да избегнем някои факти, които мисля, че са неоспорими.
Първият факт е провалът на този етап на Стратегията, така както е записана „2012 – 2020 г.”. Мисля, че около тази констатация, така изразена от мен, има едно общо разбиране. Ясно е, че това, което наблюдаваме в днешния ден на България – растящата конфронтация и насилие, сблъсъкът между етносите, означава, че тази Стратегия, така както е приета и разписана „2012 – 2020 г.”, не работи. Не става въпрос за това дали днес и по какъв начин ще изразим отношение към Мониторинговия доклад. Докладът – не знам, едва ли някой се е задълбочил чак в детайли да го погледне какъв е, но Докладът констатира това, което е набелязано като мерки. Докладът не коментира мерките успешни ли са, правилни ли са, докъде са довели? Докладът е пълен с формални числа за изпълнението на една или друга оперативна програма, колко души са назначени, на колко души им е предоставено училище и така нататък. Но това е Мониторинговият доклад. Ние можем да го отхвърлим. И е нормално да го отхвърлим при резултатите, които наблюдаваме, но това не сваля въпроса: необходима ли е нова стратегия? Това за мен е същностният въпрос. Защото, ако ние продължим до 2020 г. да изпълняваме тази Стратегия, в следващите три години ще имаме същите мониторингови доклади, защото там параметрите са ясни, те са зададени. Това означава, че въпросът няма да се реши не защото Докладът е грешен, а защото очевидно приетата през 2012 г. Стратегия не отчита реалните тенденции в развитието на този проблем.
Моят призив е и към Народното събрание, и към другите институции, които се занимават с тези въпроси: да се помисли за разработването и приемането на нова стратегия, която отчита българските реалности. Истината е, че декадата на ромското включване, Стратегията, така както е разработена през 2012 г., се основава върху едни идеологически догми, върху едни разбирания, които бяха натрапени в една изцяло сгрешена концепция за един въображаем, изпълнен с фантасмагории мултикултурализъм. Това общество и този тип общество не се състоя и то нямаше как да се състои, защото отричаше фундаменталните ценности на нацията и на държавата.
Преосмисляйки всичко това, вече на практика, това, с което се сблъскваме в нашето общество, на всичко онова, с което сме принудени да действаме постфактум, е необходимо да бъде разработена нова българска стратегия за разрешаването на въпросите, които възникнаха в тези все повече обособяващи се етнически групи. Въпросът за националната интеграция – това не е въпросът за интеграцията на един или друг етнос! Стои въпросът за националната интеграция на България! И този въпрос е от изключително значение. И тази Стратегия, така както е предложена, е частична. Тя беше вдъхновена от разбирането на някои крайни либерални фундаменталистки виждания за мястото на етносите, но тя вече няма своето място.
Затова призовавам Народното събрание, може би в отделно свое решение, или Министерският съвет на Република България, да постави въпроса за разработването на нова Стратегия, ако такава е необходима, или пък, ако не искаме да се нарича „Стратегия”, нека да се нарича „Дългосрочна държавна политика”. Това е ключовият въпрос и ние на този въпрос трябва да обърнем съществено внимание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Реплика или изказване?
Заповядайте за изказване.
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Уважаеми господин Председател, колеги! Доживяхме да видим ситуация, в която всеки е компетентен по един въпрос, по-скоро това, което виждаме е извличане на политически дивиденти от колеги, които дори може би нямат представа за какво се говори. Отношението за мен е книжно, с цел да се извлече политически дивидент. Нищо друго.
Доживяхме да видим и ситуация, в която палачите на една общност са много загрижени за нея, които създаваха ценностна система на отрицание по отношение на тях. От 2005 г. това е много сериозно явление в политическия живот, спектър на създаване на отрицателно отношение към една общност, към различието. Проблемът всъщност се състои в това, че се отрича различният, особено когато става въпрос за различния по цвят, за различния по етнос, за различния по отношение на религия и така нататък. И така се печелят политически дивиденти. Това е политика, която се развива, набляга се върху нея и няма как да се реши този проблем, ако този проблем не бъде решен в основата си на пречупване на тази ценностна система на всеки един от нас. Колко от колегите наистина се интересуват от този казус, колко от колегите наистина възприемат тази общност за равноправна? Ако изключим политическото говорене, сами за себе си си поставете този въпрос. Дали наистина ги възприемате тези хора като равностойни на Вас самите? Когато това се пречупи във Вас и когато това се предаде като политическо послание и като действия, и се предаде на цялото общество, тогава вече ще има истинска интеграция. В течение на годините хората са направили така, щото тази общност да бъде отделена, сегрегирана и тя да има своя собствена ценностна система, дори като реакция по отношение на обществото, в много случаи, като реакция на антиподна реакция, като собствена защита. Това няма как да бъде преодоляно, колеги, ако ние не преодолеем този ценностен разрив в нас самите. И ценностната система на отношение, и нашата ценностна система, и на обществото към ромската общност особено, е показател, индикатор за развитието на обществото – цивилизационното развитие на нашето общество. Ако ние не спрем с фалшивите послания, с измислената политическа загриженост по отношение на тази общност, аз мисля, че наистина националната сигурност на страната ще има своя собствена угроза – заплаха за националната сигурност. Благодаря Ви, колеги. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето Ви изтече.
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Благодаря Ви, колеги, това исках да кажа. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз Ви Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Народният представител Антон Тодоров.
АНТОН ТОДОРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги!
Не можах да разбера кои са палачите, господин Ебатин? Кого имахте предвид? Това език на омразата ли е, или е слаба реакция от хората, към които беше обърнато?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Или реплика, или лично обяснение, господин Тодоров?
АНТОН ТОДОРОВ: Вероятно хората в ДПС и БСП изповядват индианския принцип за морала. Какъв е той? Когато Голямо перо открадне коня на Малка луна, това е добре. Когато Малка луна открадне коня на Голямо перо, това е зле, тоест, когато някой Ви нарече „убийци”, като наследници на партия от убийци, това е език на омразата, когато Вие говорите за престъпници, това не е език на омразата.
Искам да кажа няколко неща, защото от час и половина се говорят пълни нелепици, никой не показва документи по въпроса за циганския казус. Аз съм взел от архива няколко документа, които ми се струват важни и искам да ги прочета.
В средата на 60-те години на миналия век в Народната република се случва нещо, което малко се знае. Тогава е постигнато най-ниско ниво на раждаемостта. В 1966 г. – знам, че за много от Вас това е като откровение, но това е самата истина, броят на абортите превишава броя на ражданията. В 1966 г. няма СДС, няма демокрация, никой на никого нищо не е отнел. Комунистическата власт в България е в паника и предприема панически мерки. Какви са те? Бяха споменати няколко указа, но никой не спомена Указа от 1968 г. за насърчаване на раждаемостта. Този Указ започва да изгражда няколко десетки интернати, които поемат на пълна държавна издръжка 30 000 цигански деца. И какво се получава? Няколко години по-късно те стигат 30 000 деца, които са на пълна държавна издръжка. По данни от 1970 г. прирастът на циганското население е 17,5%, а в отделни окръзи той дори е два пъти по-висок – в Благоевград е 36%, Кърджали – 27%, Михайловградски – 31%, Старозагорски – 30%. Прирастът на българското население по това време е 5,6%. Още в средата на 70-те години циганите са близо 10% от населението във Видин, 8,5% от населението на Михайловград, над 10% от населението на Сливен. В Плевенски окръг средногодишният прираст на циганското население по това време е 20% при 4,2% за целия окръг – близо 5 пъти повече. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, колеги! Моля Ви! Бъдете толерантни, много хора се изказаха в този стил. В този стил много хора се изказаха!
АНТОН ТОДОРОВ: Четем бюлетин… (Реплики от народния представител Таско Ерменков.)
Ще Ви направя копие.
Четем бюлетин за получени по-характерни сигнали и данни за подривна дейност на противника от Управление 6-то на ДС – 1989 г.: „В ж.к. „Филиповци“ има много деца, които не учат. Този факт е отминаван без внимание от обществеността. Много деца отсъстват безпричинно и нивото на техните знания е крайно незадоволително”.
Доклад на Георги Георгиев, член на ЦК на БКП и председател на Комитета за държавен контрол в края на 1989 г.: „Постъпващите на работа млади хора с незавършено основно и средно образование са близо 40 на сто от контингента на трудовите ресурси на възраст до 29 години”. Повтарям за неразбралите: в края на 1989 г. от постъпващите на трудовия пазар млади хора до 29 години, 40% имат незавършено основно и средно образование!
Докладът е при мен, ще го дам на господин Ерменков. (Шум и реплики.) Не, защото той претендира, че трябва да му покажа конкретния доклад.
И накрая, една справка от Информационния център на ЦК на БКП от началото на 70-те години: „Предизвиква безпокойство високата престъпност сред циганското население. Основната част от извършителите на кражби, убийства, изнасилвания, хулигански деяния и други аморални прояви в различните окръзи са от средата на циганското население“. Това е казано в началото на 70-те години.
И сега, искам само да Ви прочета нещо и завършвам с него. Обзорен бюлетин за дейността на следствения апарат от ноември 1988 г. – година преди падането на тоталитарния режим: „В отдел „Следствие“ на Велико Търново се води предварително следствие срещу Красимир Пушков, 28-годишен, осъждан, циганин с възстановено име, който изнасилил и удушил в дома й в село Комарево 77-годишната самотно живееща Невена Панталеева.
Рязко увеличение бележат изнасилванията на възрастни жени и грабежите на самотно живущи граждани.
Беше заловен извършителят на общо 21 изнасилвания на самотно живеещи жени в Североизточна България. Това е 28-годишният В.К, от цигански произход, безделник, многократно осъждан за криминални престъпления, изнасилил 21 жени в Русе, Търново, Плевен, Стражица, Попово и Гурково.
Във Враца е задържан 40-годишния Андрей Арсов, многократно осъждан, безделник, баща на 6 деца, от цигански произход, за убийство с цел грабеж на 85-годишната Нели Каручевска, село Добролево.“
В архивите на МВР и ДС подобни случаи са хиляди. Не стотици – хиляди. Така че, когато говорим за проблема на днешна България, те са там – в мрачното наследство на болшевишка България. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Тодоров.
Реплики? (Народният представител Таско Ерменков иска думата.)
Лично обяснение, по начина на водене – какво си избирате? (Реплики.)
Добре, което си изберете. Давайте, с което искате.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Няма време!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): И за двете се иска време, господин Председател на Правната комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Лично обяснение или по начина на водене?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Четете Правилника, да не Ви уча аз Вас, Вие трябва да учите нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Ерменков!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам процедура, първо, по лично обяснение, защото това, което искат да ми предложат като Доклад, въобще не ме интересува. Аз живея с днешното и с бъдещето време. Не съм се заровил в миналото, както някои, които видимо там им е била историята и там им е било желанието. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Там, някъде са се загубили и още не са се намерили. И сигурно ще продължават да живеят в това минало, защото настоящето някак си не им се е отдало. А блясъците, които проявяват на трибуната, са най-вероятно последните им прояви на някакво самочувствие, на някакво неоправдано самочувствие.
Затова вземам личното обяснение – да Ви кажа: този Доклад не ме интересува. Не ме интересува, защото този Доклад, който беше прочетен…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Какво Ви е засегнало тогава? Ако не Ви интересува, с какво Ви е засегнал?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: С това ме засегна, че искат да ми дават един Доклад, който…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Лично обяснение, ако сте лично засегнат.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, точно затова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: След като не Ви интересува, с какво сте засегнат?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, обяснявам защо не искам този Доклад. Това искам да му обясня аз. С това ме засегна. Искаше да ми даде нещо, което аз не искам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако не Ви интересува, няма как да Ви засегне. Извинявам се много.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Той иска да ми даде нещо, което аз не искам. Разбирате ли? (Смях, шум и реплики.). Как да Ви го обясня по-подробно? Това ме засяга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Трудно е за обяснение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Засяга моята лична воля за неща, които не бих желал насила да ми ги дават. Много Ви моля, недейте така! Все пак сме в парламента.
Вярно, че преждеговорившият се опита да го превърне в нещо средно между мемоари, някакви възпоменания и нещо, което...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: В момента от какво сте засегнат?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …може би беше, за да запълни времето на парламентарната група.
А сега, господин Председател – по начина на водене.
Питам Ви, предишното изказване, господин Председател, какво общо имаше с темата „Административен мориторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите“? Една дума, айде не, защото някаква дума може да намерите, едно смислово свързано изречение, което да отговаряше на темата, по която в момента говорим? Дали беше за 2016 г. или за 1966 г.? Дали това беше общото с Мониторинговия доклад? Дали отчетите, които чухме за това какво се е било случило и кой го е арестувал, е свързано с дейността на... (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: … държавата по отношение на изпълнението през 2016 г.?
За пореден път, още един път ще го кажа: не позволявайте на хора, които живеят не в тази година, не в този век, още в средата на миналия, да губят ценно време на Народното събрание, защото всеки парламентарен ден, всяка парламентарна минута струва на данъкоплатците пари! Не давайте право на хора, които не са си доизживели младините, да си ги доизживяват днес – 60 години по-късно!
И последно, господин Председател. Много отдавна смятах, че ще прекъснете изказващите се, но Ви предлагам, след като във всички изказвания досега говорихме за проблеми на циганите, да преименувате Доклада, защото за роми в момента не говорихме, и той да бъде Доклад за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на циганите. Защото всички говорихте за цигани, никой не говореше за роми. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Ерменков, очевидно, за разлика от Вас, следя много внимателно дебата в неговата цялост. Това, за което говорите, че трябвало да отнема думата на народния представител Антон Тодоров, поне още пет-шест човека имаше, на които трябваше да отнема думата по същата причина. Само че те аргументират къде са корените за това дали липсва интеграция на ромите. Намирам в това някакво основание да ги оставям да си изказват позицията. Не би трябвало да прилагам двоен аршин, към различните народни представители.
Ако следихте всички какво се изказват от различни парламентарни групи, щяхте да забележите, че много от тях оставих да си аргументират позицията по Доклада по този начин. Няма как точно господин Тодоров да репресирам. Не искайте това от мен.
Пръв съм сред равни, но това не означава, че трябва да репресирам народните представители от ГЕРБ, съжалявам.
Лично обяснение, заповядайте. (Шум и реплики.)
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Господин Тодоров, не Ви познавам лично, но това, което казахте, по пътя на така наречения „морфичен резонанс“ без дори да Ви познавам, по отношението съм убеден, че Вие сте от хората, които са част от тази политическа клика, които създават този ценностен проблем,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, с какво Ви е засегнал лично?
ЕРДЖАН ЕБАТИН: ...на ценностната система в обществото. Защото аз говорих по принцип, че коренът на проблема се състои в това, че психологически много хора в тази страна не възприемат различието, особено, когато става въпрос за различие по отношение на цвят, религия и така нататък. Вашето отношение показва, че Вие сте част от тази политическа клика и работите много усърдно в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, без квалификации!
С какво Ви е засегнал лично народният представител Антон Тодоров?
ЕРДЖАН ЕБАТИН: Точно по отношение на неговото изказване. Там се кореняха такива квалификации по отношение на политическата сила, в която лично влиза.
Подобен тип политическо говорене, подобен тип политическо отношение показва ценностна система, която е деструктивна, която ние трябва да направим всичко възможно да преодолеем като политици и независимо от политическите си различия, да имаме основания да комуникираме помежду си без личностно да се отрицаваме по отношение на религия, по отношение на цвят и така нататък. Нещо, което Вие трябва да преодолеете сам за себе си и по отношение на себе си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ебатин.
По начина на водене – народният представител Вежди Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господин Вицепремиер! Водите недобре, защото явно и Вие не ме забелязвате, както някои хора от тази страна, явно съм много малък. Затова много Ви моля, когато вдигна картата, нека да имам и аз възможността да бъда близо до Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ето, Вие сте на трибуната в момента.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, тъй като и аз съм от малцинствата и ще Ви го натъртвам – ценностна система не е обща фраза. Ценностната система има образ и форма. Ценностната система е най-добрите качества от личността. Това създава понятието ценностна система. Защото има думата ценност – основата на тази дума.
Преди малко се опитах да Ви кажа: не с пари, с пари ще създадем още цигански барони. Сутринта слушах Цветелин Кънчев по телевизия. Било е кокошкарско да краде българинът или турчинът, или евреинът и да не обръщаме внимание, защото имало по-големи крадци. Не, колеги, за всеки, който краде, думата е „кражба“.
Каква е ценностната система? Моята жена работи 30 години в „Пирогов“ и когато влезе един болен, никога не си задава въпроса: българин ли е, турчин ли е, циганин ли е, евреин ли е? Тя има едно задължение – да излекува болния човек.
Коя е ценностната система, след като си излекуван да ти теглят един бой? За това ли говорим? Кого поощряваме? Одеве се опитах да кажа: време е всички политици да се обедините около една обща кауза – да се спре това, което наричаме престъпление и нито един от ГЕРБ не е срещу престъплението. Какво искате да кажете: „Вие, ние“? Кои сте Вие, кои сме ние?
Има един проблем, той е за решаване. Кой от ГЕРБ е за престъпността? Не е ли същата тема? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Много Ви моля, много е деликатен въпросът. Няма малцинства, в България има български граждани и го приемете така. Те се наричат по свободна воля – дали са цигани, турци, те избират, майка ги е раждала. Но правилата са едни и същи за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Рашидов!
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Днес трябва да решите ето този проблем: спазваме ли законите на държавата? Има закони, просто за едните законът не работи, а за другите работи. Това е. И това ще интегрира, не се съмнявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.
Приемаме, че това е процедура по начина на водене и не съм забелязал народният представител Вежди Рашидов в рамките на друга процедура, за което съжалявам. (Реплики.)
Други изказвания? (Народни представители от „БСП за България“ искат думата.)
Нямате време, съжалявам.
Закривам разискванията.
Думата има вицепремиерът Валери Симеонов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако позволите, ще се опитам да направя едно обобщение в духа на темата, която е поставена за разискване в Народното събрание, като започна от частното към общото.
В частен план беше внушено, че в мое лице може да се направи сравнението с „лисицата, която трябва да пази курника“, „грешният човек, който да решава етническите проблеми“ и даже „палачът“ или „един от палачите“ на цяла общност. Нужно е да поясня и да подчертая дебело и ще Ви го докажа веднага, че в тази зала надали има някой, който да е извършил толкова практически действия за приобщаването на циганския етнос, колкото въпросната „лисица“, „палач“ или не знам какъв, в следните области: политика, икономика, младежта и спорта, културата, религията и духовността.
Доказателства.
Първо, в качеството си на съсобственик на редица фирми. В моите фирми мога да Ви кажа, да Ви уверя, че работят няколко десетки представители на циганския етнос и не само като изкопчии и общи работници, а и като кабелни техници. Плащат си данъците, осигуровките, гледат си децата и ги образоват.
В областта на политиката: мога да Ви уверя, че в редиците на Националния фронт за спасение на България има немалко цигани, като има между тях и такива, които заемат постове на председатели, секретари и координатори.
В областта на младежта и спорта – може би не сте разбрали, но съвсем наскоро извоювалият европейска титла, европейски шампион по бокс Даниел Асенов е възпитаник на клуб „Априлец“, на който аз съм председател и издържам повече от 10 години. В този клуб поне половината от спортистите са от цигански произход от ямболските села. Самият Даниел Асенов от дълги години е на трудов договор като служител на телевизия СКАТ и към настоящия момент.
По-нататък, в областта на културата. В областта на културата мога да Ви кажа, че телевизия СКАТ, която доскоро ръководех, е единствената телевизия, която има циганско предаване – предаване за циганския етнос. (Реплики.) Не сте доволни или какво? (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Вицепремиер, моля Ви по Доклада!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И най-накрая, в областта на религията и духовността мога да Ви информирам, че моя милост със съдействието на общинските съветници от Националния фронт за спасение на България изградихме със собствени средства не параклис, а храм в циганския квартал „Победа“ в град Бургас на стойност около 1,5 милиона. Дано някой от Вас да е направил толкова за приобщаването на циганския етнос. Тогава той ще има правото да раздава такива определения, каквито си позволявате Вие да раздавате от тази трибуна. Толкова в частен план.
В по-глобален поглед, искам да благодаря на всички изказали се по темата, с изключение на малкото изказали се, които направиха чисто политически изказвания. Те бяха двама или трима.
Всички останали изказали се говориха с емоция, говориха с гняв, говориха със съпричастност, говориха с отговорност по този въпрос. И аз заставам на 99% зад това, което казаха господин Гьоков, господин Христов, госпожа Дукова, господин Сидеров, госпожица Жекова и господин Жаблянов. Ако пропускам някой, да ме извини.
Всичко, което казахте е вярно. Същността не е в това дали този Доклад е добър или лош, всъщност няма и особено значение дали ще гласувате „за“, или „против“ този Доклад. Но този Доклад, както каза господин Жаблянов, всъщност представлява един сбор, един отчет на отделните министерства какво са направили по определената програма – нищо повече. Той няма претенции да бъде стратегия, каквото очакване имаше тук от едно изказване. Стратегията е нещо различно.
Самият факт, че толкова време българското Народно събрание по най-отговорен начин разглежда този въпрос, според мен за първи път в новата си история, е показателен, че има единомислие по въпроса за интеграцията на циганския етнос в българското общество. Това е добър знак, това дава надежда и оптимизъм.
Също такава готовност за разглеждане и решаване проблемите лице в лице аз срещам и сред голяма част от министрите в сегашното правителство. Това също е добър знак.
И най-накрая, такава готовност за решаване на въпроса е налице и във въпросния етнос. Когато строяхме храма „Свети Георги Победоносец“ в квартал „Победа“ в Бургас, една недобронамерена журналистка от една недобронамерена телевизия беше дошла да прави репортаж. Показа как се изгражда храмът, направи някои внушения и в това време в строителния обект влязоха няколко циганчета. Тя се наведе съпричастно, поднесе микрофона и ги попита: „Кажете дечица, какви искате да станете?“ Те отговориха: „Българчета.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател.
Преминаваме към гласуване.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с Раздел VIII, т. 6 от Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020)
РЕШИ:
Приема Административен мониторингов доклад за 2016 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020) .“
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 103, против 66, въздържали се 21.
Докладът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРЕКРАТЯВАНЕ МАНДАТА НА УПРАВИТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА (ПОДАДЕНА ОСТАВКА ОТ ГЛИНКА КОМИТОВ – УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, 29 ЮНИ 2017 г.).
Постъпило е писмо до председателя на Народното събрание на Република България:
„Уважаеми господин Главчев, на основание чл. 19, ал. 4, т. 5 от Закона за здравното осигуряване подавам оставка като управител на Националната здравноосигурителна каса“.
Подпис – Глинка Комитов.
В резултат на това Ви предлагам следния служебен
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за предсрочно прекратяване мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 4, т. 5 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Предсрочно прекратява мандата на Глинка Димов Комитов като управител на Националната здравноосигурителна каса.“
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Процедура – заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че когато разискваме въпроса за д-р Глинка Комитов, трябва да го поканим в залата.
Правя предложение да бъде поканен в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е негово лично решение дали ще бъде тук, или не, но нищо не пречи, ако е тук. Да гласуваме, ако е тук, да влезе в залата.
Моля, гласувайте предложението. (Реплики.)
Сега гласуваме допускане в зала, а пък той ако реши – да дойде. Не е задължително.
Още веднъж пояснявам – това е пожелателно гласуване, ако реши д-р Комитов да присъства в залата, да може да влезе, в противен случай няма да има такава възможност.
Гласували 153 народни представители: за 126, против 3, въздържат се 24.
Предложението е прието.
В случай на желание от господин Комитов, може да присъства в залата.
Имате думата за разисквания по оставката. (Шум и реплики.)
Повече от това няма как да го поканя.
Който е направил предложението – да го информира.
Имате думата за разисквания.
Заповядайте, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, за мен лично е доста тягостно да се разделим с д-р Комитов по този начин – първо, без среща с него и второ, в условията на подадена от него оставка, тъй като за мен лично той е един от най-изявените специалисти по областта на здравния мениджмънт, и един от дългогодишните ръководители на тази толкова сериозна институция.
Това обаче не променя проблема за причините за неговата оставка, върху които аз ще се опитам за няколко минути да се спра и да посоча колко сериозни са те, тъй като д-р Комитов, като член на Надзорния съвет на Касата, едва ли е могъл да влияе върху няколко твърде сериозни и твърде за нас неоправдани решения от последните шест месеца.
На първо място, през месец януари Надзорният съвет на Касата отказа – първо прие, а после отказа да заплати надлимитната дейност на болничните заведения, което ги постави в много сериозна ситуация, която продължава и до ден днешен и накрая на своето изказване аз ще представя някои от данните, които вече са оповестени от Министерство на здравеопазването.
С това обаче не се приключи плеядата от много сериозни и увреждащи интересите и на професионалната общност, и на българските пациенти и решения на Надзорния съвет. Малко по-късно, без това да бъде вкарано в Националния рамков договор, чрез условията на наредбово решение бяха отложени плащанията за направления онкология при пациенти, които са подложени на химиотерапия.
Беше въведена абсолютно недопустима норма за проверка на квадратурата и теглото на българските граждани, беше предложено нещо, което е недопустимо от професионална гледна точка, дори като пожелателно решение в наредбата, която беше извадена от Надзора на НЗОК, да бъдат групирани пациентите с онкозаболявания съобразно това, да могат да се разходват по-малко количество медикаменти предназначени за тяхната терапия, което е абсолютно неприемливо с оглед на едно от основните правила в лечението на онкопациенти, именно плътността на терапията.
Всичко това създаде много сериозно напрежение, за което ние нееднократно представяхме своите и аргументи, и предложения за решения – тук, в залата на Народното събрание. Но с това отново не се приключи, само преди не много време излезе ново Решение на Надзорния съвет на Касата, което до голяма степен вече взриви професионалната общност, която към Приложение № 1 обхващаща централизирани дейности, каквито са раждания, лечение на онкопациенти, да бъдат въведени така наречените „индикативни стойности“ и по тези индикативни стойности да се заплаща дейността на лечебните заведения.
Можете да си представите, ако слушате за какво говорим в момента, че ражданията биха могли по този начин да бъдат регулирани и да се обсъжда въпросът дали да бъдат, или не финансово овъзмездени от Надзорния съвет на Касата. Това е абсолютен професионален нонсенс, казано на български – глупотевина, която обаче излезе като Решение на Надзорния съвет и беше представена като дилема пред здравните заведения в страната, съответно на това, разбира се, Българският лекарски съюз моментално реагира с много остро заявление за възможност за протести от страна на лекарите от страната.
Всичко това подсказва, че Надзорният съвет на Касата, независимо дали със или без съгласието на д-р Комитов, в момента създава една много нереална от професионална гледна точка и опасна за българските граждани обстановка, която създава възможност за проблеми в заплащането на лечебната дейност.
Още повече, че заложените параметри – финансови и в публичния разход на средствата за здравеопазване са такива, че предполагат, и това беше казано официално от ръководството на Надзорния съвет на Националната каса на едно от заседанията на Здравната комисия, че създават предпоставка за предполагаем дефицит в края на сегашната календарна година.
И завършвайки цитирането на всички тези решения, които разклатиха и без това сериозно разклатената рамка на българското здравеопазване, пред мен тук е Доклад на Министерството на здравеопазването, който беше изпратен на всички членове на Здравната комисия, проф. Петров, като един добър мениджър, е направил една много точна снимка на състоянието на болниците в страната.
Всеки от Вас има възможност да се запознае с този Доклад и когато го видите ще разберете, че болниците, които са с най-големи задължения в България, са най-работещите и най-централизираните лечебни заведения, които се занимават с най-сериозните проблеми и с най-тежките пациенти в България. Няма да споменавам всички имена – тук са Александровска болница, болница „Царица Йоана“, Университетската болница „Света Марина“ – Варна, и някои високо технологични болници.
Желанието ми е като професионалист да обърна внимание на всички участници в тези разисквания, че по този начин да се продължава политиката на здравеопазването от страна на Националната здравноосигурителна каса е абсолютно неприемливо и това ще създаде изключително сериозни затруднения във второто шестмесечие от календарната година.
Ние сме свидетели на много тревожни събития, тревожни събития в определени холдери на обществото – образованието, вътрешната сигурност, инциденти с нападения върху здравни служители. Всичко това подсказва, че прагът на респект на нацията към тези професии е силно занижен. А това идва от много тежките условия, в които те работят в момента и ако тези факти не се променят, ние ще берем много по-сериозни плодове, отколкото последствията от протестите, които в момента текат навън, тъй като здравеопазването представлява един от най-сериозните холдери – тоест държачи на обществото в съвременния свят, и придобива все по-голямо значение, и няма как Народното събрание да не се обърне към тези проблеми и да не се опита сериозно да ги реши, тъй като оставката на д-р Комитов, идването на нов управител на Здравната каса, само по себе си няма да доведе до решаване на проблемите.
Основните проблеми в дейността на Националната каса, която финансира над 90% от здравеопазването в страната, са свързани с модела на финансиране. Този модел на финансиране довежда до такива изкривявания, които водят след себе си задължения на болниците, които надхвърлят вече – и това е много коректно посочено в доклада на проф. Петров, над 400 млн. лв.
Затова Ви призовавам сега, когато се поставя въпросът за издигане на новото ръководство на Националната здравна каса, много добре всички да обмислим по какъв начин тя ще бъде управлявана и какъв ще бъде моделът на финансиране на здравеопазването в следващите месеци и години, тъй като от това зависи на практика ефектът в цялостната политика на здравеопазването. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Михайлов.
Уважаеми колеги! Не Ви прекъснах, проф. Михайлов, но все пак обсъждаме оставка. Оставката е личен акт и всички изказващи проявявайте някакво уважение все пак към човек, който си е подал оставката, не го превръщайте в политически дебат.
Не обсъждаме здравната система в момента, нито начина на финансиране на Здравната каса, обсъждаме оставката на…
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (встрани от микрофоните):Изразих, господин Председател, още в самото начало, не сте ме чули.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви!
Особено от колеги на д-р Комитов очаквам уважение към неговия морален акт, пък и от всички, които биха могли някога да подадат оставка. Недейте го превръща и това в политика. Има достатъчно теми за здравеопазването, ще имате възможност да ги обсъдим.
За изказване?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наистина днес обсъждаме оставката – оставката на един от последните мохикани на българското здравеопазване. Казвам „мохикани“, защото трябва да имаш много доблест, за да вкараш в Надзорния съвет на Касата два пъти искане за отпадане на лимитите за заплащане дейността на болничните заведения, като знаеш каква е ситуацията. Така че аз не мога да не оценя положително дейността на д р Комитов. (Реплики.)
Така е, доктор Дариткова.
В същото време трябваше да се случат неща, които не се случиха и ние не трябва да си затворим очите. На първо място – за мен ние сме единствената здравна система в света, която финансово е планирана с икономия, а не с дефицит. В цял свят здравните системи завършват с дефицит своите години, а ние трябва да завършим с икономия.
За първи път управлението на здравеопазването в България не се извършва от Министерството на здравеопазването, не се извършва от Здравната каса, а се извършва от една импозантна сграда на улица „Раковски“.
Панацеята – вкарването на електронното здравеопазване, без което не може нищо да стане, като реформа не беше направено. И в крайна сметка от две години ние имаме лимит за дейността на здравните заведения.
Всичко това предполага, за съжаление, че зад д-р Комитов не стоеше политическата воля за реформа. И затова той достойно, според мен, подаде своята оставка.
Искрено се надявам, че министърът на здравеопазването няма да бъде следващият, който ще подаде своята оставка. Искрено се надявам, че когато казваме, че искаме да имаме съвременно здравеопазване в нашата страна, ще трябва да осигурим в тази зала и ресурсите за него, за да имаме успешни управленци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Няма как, въпреки че обсъждаме оставка поради лични мотиви, днес да не говорим за здравеопазване, и за това, което се случва в здравеопазването. Няма как да се избяга от този дебат.
На път сме да изберем шестнадесетия управител на Здравната каса в 16 годишната история на тази институция.
Глинка Комитов си отива, проблемите в системата остават и те, за съжаление, ще се задълбочават. Надяваме се всичко с него да е наред, личните мотиви да са не от този сорт, че да предопределят съдбата по друг начин, но е факт, че тази оставка поставя много въпроси за това кой управлява Националната здравноосигурителна каса, за начина на взимане на решения, за отговорността за взетите решения, за бъдещето на Здравната каса и за бъдещето въобще на здравноосигурителния модел.
Глинка Комитов е достоен професионалист. Той беше един от многото управители на Здравната каса, които заеха с желание този пост. По-сериозният проблем е, че наблюдаваме един феномен на най-скоростно протичащия бърнаут синдром, който се развива сред управителите на Здравната каса, синдром на професионалното прегаряне, неизвестно защо, който се развива толкова бързо само сред управителите на Здравната каса.
Ще говоря с факти. Да припомним очакванията при избора на 12 март 2015 г. на д-р Комитов на този пост.
Освен традиционните за всички контрол, прозрачност, към него се отправи искане от народен представител от „Патриотичния фронт“ за излишък от бюджета, и се изразява увереност, че ще има излишък в бюджета на Здравната каса. Впрочем, последният излишък, само да припомня, е от 456 милиона и 1 млрд. 200 милиона голям оперативен резерв, но това е през далечната 2009 г.
Обещанията на д-р Комитов са от стенограмата, че за него ръководството на Здравната каса е мисия, че ще контролира не просто разходите, а и качеството, че ще превърне Здравната каса в основно средство за подобряване на здравните индикатори, че Здравната каса няма да стане втори център на властта, че за всеки пациент ще бъде заплатено.
Какво обаче е сегашното състояние на системата? Около 250 – 300 милиона дефицит за 2015 – 2016 г., неплатена надлимитна дейност, тоест неплатено за лечението на много пациенти.
520 милиона неразплатени разходи на лечебните заведения. Очаквано надхвърляне на средствата за медикаменти с близо 100 милиона само за тази година.
Какво се случи по-различно по време на управлението на д р Комитов? Надзорният съвет беше тотално одържавен, защото държавата вкара още двама свои представители в този надзор. Въведоха се фиксирани бюджети, „надлимитната дейност“ – този термин придоби общественост, и се прие, че няма да се плаща. Създадоха се листи на чакащите, въведоха се пакетите. Не стана втори център на управление Здравната каса. Не беше ясно обаче кой я управлява. И мисля, че това е част от проблема. Дано това да не са част от личните мотиви на д-р Комитов. Тоест въпреки опита за регулация, която се опита да въведе д р Комитов, това очевидно не доведе нито до повишаване качеството на медицинската услуга, още по-малко до намаляване на дефицита.
В търсене на решенията постфактум се видя невъзможността да се преодоляват проблемите и да се очертават тенденциите, както и да се влияе въобще върху проблемите и тенденциите. Стигна се до утвърждаване на един от най-мощните монополи в тази държава, и това е монополът на Здравната каса.
Ето защо ние смятаме, че управителите на Здравната каса са заложници на модела. Смятаме, че управленците, управляващите трябва да вземат решение за промяна на финансирането, за демонополизация на Здравната каса. Да вземат ясно решение за връщане на трипартитния принцип на управление на Здравната каса.
По времето на ГЕРБ, вместо Общо събрание на представителите, вместо Контролен съвет и Управителен съвет на Касата, се създаде един орган – Надзорен съвет, който в момента взема решенията. Абсолютно одържавен Надзорен съвет, който прави заложници всички управители на Здравната каса. Такива ще бъдат и следващите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема д-р Джафер.
Реплики? Няма.
Господин Ибришимов, заповядайте.
След него народният представител Илиян Тимчев.
Господин Тимчев, ако нямате нищо против, преди Вас д р Адемов да мине, за да има редуване на групите. Благодаря Ви.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Безспорно проблемите в здравеопазването са много и едва ли ние днес ще ги разрешим в тази зала. Но отново искам да фокусирам Вашето внимание върху подадената оставка от д-р Комитов, така внезапно.
Аз съм член на Комисията по здравеопазването. Имахме заседание точно преди една седмица, на което присъства д-р Комитов и не даде никакъв признак, че има намерение да подава оставка, макар и с лични мотиви. Д-р Комитов не е просто директор на Националната здравноосигурителна каса. Доктор Комитов управлява над 3 млрд. лв. публичен ресурс и няма как една такава внезапна оставка да не буди притеснение и в мен, предполагам, и във всички Вас.
За неговата оставка разбрах от медиите, като член на Комисията по здравеопазването. Предполагам, че повечето от Вас в залата са го разбрали също от медиите.
За мотивите на оставката също разбрах от медиите. Ако не той, или човекът, доколкото знам, който е внесъл неговата оставка, не е тук в залата, тогава кой ще обясни на нас и на обществото, на съсловните организации, които имат отношение и са подписали Националния рамков договор заедно с д-р Комитов – Фармацевтичен съюз, Лекарски съюз, Зъболекарски съюз, болниците и ръководствата на болниците, които ползват този публичен ресурс, кой ще обясни каква е причината д р Комитов да подаде тази оставка? Дали мотивите са наистина лични?
И понеже д-р Комитов е кандидатура на ГЕРБ, назначение на ГЕРБ, мисля, че Вие, колеги от ГЕРБ, трябва да дадете обяснение за тази оставка. Иначе ще останем с впечатление, че всеки назначен на висок държавен пост, преди да бъде назначен, си подписва оставката, която лежи в нечие чекмедже, в нечий партиен офис, и при неподчинение тя може да му бъде депозирана – било то в Министерския съвет, или в Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибришимов.
Има ли реплики?
Оставката е внесена в Деловодството на Народното събрание на 29 юни в 17,23 ч.
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Тази дискусия е малко тягостна, защото разглеждаме оставката, макар и по лични мотиви, на един достоен човек. На един завършен, изграден професионалист, който е отдал от живота си повече от 12 – 13 години в името на здравното осигуряване в България. Бил е на различни отговорни позиции като управител, като подуправител, като директор на една от големите районни здравноосигурителни каси, и в тези си качества той е показал завидни нива на компетентност, които бяха признати от абсолютно всички институции в България, които имат отношение към системата на здравеопазването.
Господин Председател, Вие вероятно имате правото да правите забележка, че след като оставката е подадена по лични мотиви, не трябва да обсъждаме системата на здравеопазването като цяло, а само личния мотив на Глинка Комитов, но в случая в Закона за здравното осигуряване ясно е казано, че оставката, както и назначението се приемат от Народното събрание. Ако искате да няма такава дискусия, нека този, който желае да няма такава дискусия, да внесе промени в Закона за здравното осигуряване, където да отпадне коментирането на оставката по лични причини, и тогава няма да има такива съмнения.
Съмнения обаче върху оставката на Глинка Комитов има, и те са породени не от самия акт на подаване на оставката, а от това, което се случва в системата на здравеопазването, напрежението, което има. За съжаление, когато в системата на здравеопазването има напрежение, виновен най-често е управителят на Националната здравноосигурителна каса.
Но искам да Ви кажа нещо, което е изключително важно. В Закона за здравното осигуряване има 19 правомощия на управителя на Националната здравноосигурителна каса, само че той е управител на Националната здравноосигурителна каса. Без проф. Михайлов да е член на Надзора на Националната здравноосигурителна каса, той участва в заседанията на Надзорния съвет на Касата, без да има право на глас. И това е ясно от Закона за здравното осигуряване.
Освен това едно от най-главните му правомощия е да изготвя Проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, който проект, забележете, по предложение на предишния екип на Министерството на здравеопазването задължително минава за съгласуване и за становище от министъра на здравеопазването, тогава се внася в Надзорния съвет и Министерският съвет внася Проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса в Народното събрание.
Народното събрание приема параметрите на бюджета. Надзорният съвет е този, които има правомощия, а управителят на Националната здравна каса е изпълнителният орган. Той няма никакви правомощия да влияе върху каквито и да е процеси в системата на здравеопазването. Той е изпълнителен орган и в това си качество винаги е уязвим от атаките както на съсловието, така и на лечебните заведения, така и на обществото като цяло, така и на народните представители. Затова ако не променим правомощията на управителя на Националната здравноосигурителна каса, ако не подобрим или не променим структурата на управление на Националната здравноосигурителна каса, ако не подобрим начина на финансиране на системата на здравеопазване, всеки следващ управител на Националната здравноосигурителна каса ще бъде заложник и в един момент ще си подаде оставката – било то по лични причини, или било по – не искам да подбера най-точната дума, но съм изкушен да кажа: ще бъде принуден да си подаде оставката независимо по какви причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми д-р Адемов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за процедура, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предвид на това, че вероятно в тази дискусия ще се изложат всички проблеми на здравеопазването отново, може пък и да се родят някои добри законодателни предложения.
Искам да призова колегите да подкрепят удължаване на времето до приемане на оставката на д-р Комитов. Ще подчертая, че това е личен акт, който трябва да бъде уважен. Законът дава такава правна възможност, а от тук нататък процедурата предвижда в едномесечен срок да се избере нов управител. Ако искаме наистина да не дадем възможност за безвластие и безвремие, моля Ви да удължите времето, за да приключим дискусията днес и да гласуваме тази оставка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова.
Обратно становище има ли? Няма.
Гласуваме направеното предложение да удължим работното време за днес до гласуване оставката на д-р Комитов.
Гласували 140 народни представители: за 94, против 40, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Още една процедура – народният представител Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Моля за процедура. Колеги, да гласуваме удължаване на срока между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ДОПК с пет дни – до 11 юли 2017 г. включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли обратно становище?
Гласуваме.
Отдъхнах си. Мислех, че е по начина на водене.
Гласували 146 народни представители: за 145, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Тимчев, имате думата.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа! Каква е равносметката от дългогодишното управление, уважаеми дами и господа, Вашето управление, депутати от ГЕРБ? Хаос в системата на здравеопазването. Искам да Ви попитам: колко мандата трябва да Ви даде българският народ, за да понесете политическата отговорност за състоянието, до което докарахте българското здравеопазване?
Общото между всичките Ви управления досега е, че се характеризират с липсата на визия за здравеопазването. Проявление на тази липса на визия е смяната на министри и отсъствието на каквато и да е приемственост между тях – всеки с различна идея за развитието на здравеопазването, техни си модели. В същото време не се следва партийна програма, като по този начин се избягва и поемането на политическа отговорност. Що се отнася до партийната Ви програма, тя винаги си остава само пожелателна. Например основна точка в програмата Ви е демонополизирането на Касата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Тимчев, извинявайте, минута и половина очаквам нещо да кажете за оставката, която обсъждаме. Моля Ви в това магистрално изказване включете и тази тема.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Във всичките Ви програми е заложено демонополизирането на Касата, а не сте предприели никакви стъпки в тази посока. Няма дори развита концепция как може да се случи това.
Здравната каса, образно казано, е в Министерството на финансите. Каква е логиката да е там? Ще Ви кажа: повече от 1 милиард отрязани от Касата по времето на Дянков. Същевременно постоянно недофинансиране на клиничните пътеки и Вашето решение, което предлагате за проблема с клиничните пътеки, са така наречените „клинично свързани групи“, но както много други неща си остава само на думи и само в предизборното време.
С политиките си на дерегулация стимулирахте появата и на частни болници на фона на фалиращи общински такива.
Не на последно място е и кадровата Ви политика – опасността от срив на системата поради липсата на кадри. Медицински сестри и лекари напускат страната заради условията на труд и мизерните заплати.
В заключение, обобщение на политиката Ви досега. Реактивна политика, а не проактивна, каквато трябва да бъде. Гасите пожари, вместо да предотвратявате появата им. Оставката на шефа на Националната здравноосигурителна каса е едно от следствията на провалената Ви политика в здравеопазването – поредният пожар, който трябва да гасите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики има ли? Няма.
По начина на водене? Също няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
Моля Ви, колеги, засягайте поне веднъж в изказването си обсъжданата тема, а тя е оставката на управителя на Здравноосигурителната каса.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Няма нищо чудно, че колегите лекари в тази зала вземат отношение.
Права беше заместник-председателят на Народното събрание, когато каза, че си отива един добър професионалист, тъй като всички ние, макар и по-нови, познаваме д-р Комитов от години. Действително имаме една подкрепа за неговата работа, но ние и съжаляваме, че в такъв момент, когато започна истинският дебат след толкова години, от 10 ноември насам, за бъдещето на здравеопазването, той си отива.
Безспорно съмненията са много, безспорно д-р Комитов знае, че ще продължим. Всички ние тук, в тази зала, го дължим на нашите граждани.
Уважаеми народни представители, не се страхувайте от темата. Темата много боли. Темата е като горещ картоф, който обаче не е само в градината на управляващите, а те не бива и да я прехвърлят към другите. Ние лекарите сме тук, в тази зала, да искаме Вашето съгласие за промени. Ние не сме дошли тук за заплати. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема д-р Найденова.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Още един път да повторим служебния
„Проект!

РЕШЕНИЕ
за предсрочно прекратяване мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 4, т. 5 от Закона за здравното осигуряване

РЕШИ:
Предсрочно прекратява мандата на Глинка Димов Комитов като управител на Националната здравноосигурителна каса.“
Този Проект е в резултат на подадена от д-р Комитов оставка.
Моля гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 67.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители – Министерският съвет, 12 юни 2017 г.; както и Константин Попов и група народни представители, 22 юни 2017 г.
Доклад на Комисията по отбрана, който ще ни бъде представен от председателя на Комисията – народният представител Константин Попов.
Имате думата, уважаеми господин Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Ще Ви представя:

„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г.

На редовно заседание, проведено на 22 юни 2017 г., Комисията по отбрана разгледа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г.
На заседанието присъстваха 20 народни представители.
От Министерството на отбраната при обсъждането на Законопроекта взеха участие заместник-министър Атанас Запрянов, директорът на дирекция „Правнонормативна дейност“ Клементина Денева и директорът на дирекция „Социална политика“ Иво Антонов.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от заместник-министъра на отбраната ген. Атанас Запрянов, който подчерта, че предлаганото изменение ще осигури равни възможности на мъжете и жените военнослужещи да ползват родителския отпуск, въведен с Директива 2010/18/ЕС, при условията и по реда, въведени в общото трудово законодателство на страната, както и ще се постигне синхронизиране на националното право с посочената Директива, което пък, от своя страна, ще осигури и изпълнение на препоръката на Европейската комисия.
Изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се налага с оглед на привеждането на неговите разпоредби в съответствие с Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г., за прилагане на Рамковото споразумение за родителския отпуск.
Според вносителите на Законопроекта, ако предлаганата промяна бъде приета от Народното събрание, ще се избегне възможността стартираната пилотна процедура на Европейската комисия да се превърне в официална процедура за нарушение срещу страната ни.
В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Славчо Велков, Владимир Тошев, Таско Ерменков и Пламен Манушев, които се изказаха в подкрепа на предложената промяна.
Беше повдигнат въпросът дали промяната няма да се отрази на окомплектоването с личен състав и готовността на формированията от Въоръжените сили, и се обърна внимание на необходимостта да се вземат съответните мерки от Министерството на отбраната.
След изслушване на мотивите и приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което Комисията по отбрана единодушно, с 20 гласа „за“, прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да ни запознаете и с доклада по втория Законопроект.
Уважаеми колеги, с този и още един доклад ще приключим работата за днес.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.

„ДОКЛАД
относно обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 754-01-30, внесен от Константин Попов и група народни представители на 22 юни 2017 г.

На редовно заседание, проведено на 29 юни 2017 г., Комисията по отбрана разгледа за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), № 754-01-30, внесен от Константин Попов и група народни представители на 22 юни 2017 г.
Присъстваха 18 народни представители.
След откриване на заседанието председателят на Комисията по отбрана запозна членовете на Комисията с разпореждането на председателя на Народното събрание относно разпределянето на Законопроекта към Комисията по отбрана.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 754-01-30, беше представен от председателя на Комисията по отбрана от името на вносителите. Със Законопроекта се предлагат изменения в разпоредбите на чл. 79, чл. 82, чл. 136 и чл. 160 от ЗОВСРБ.
Предложенията за промени в членове 79 и 82 се отнасят до фигурата на постоянния секретар на отбраната. В сега съществуващите текстове на Закона има противоречия, които през годините се проявиха в практически аспект при действия, свързани с прекратяване на правоотношението на постоянния секретар с Министерството на отбраната.
Една от целите на Законопроекта е преодоляване на съществуващите неясноти и непълноти в действащите разпоредби. С предлаганите промени ще се постигне пълна синхронизация между текстовете на ЗОВСРБ и разпоредбите на Закона за държавния служител.
Като пример за прилагане на разпоредбите на Закона за държавния служител по отношение на аналогична на постоянния секретар в Министерството на отбраната длъжност бяха посочени Законът за дипломатическата служба и Законът за Министерството на вътрешните работи. Новата редакция на чл. 82 е изготвена по аналогия с разпоредбите в Закона за дипломатическата служба – по отношение на постоянния секретар в МВнР, и Закона за Министерството на вътрешните работи – по отношение на административния секретар в МВР.
С предлаганото с чл. 79 от Законопроекта се въвеждат ясни, кумулативно определени изисквания за заемане на длъжността „постоянен секретар на отбраната“.
С новата алинея в чл. 136 се въвежда изискване за изслушване от Комисията по отбрана към Народното събрание на офицерите, предложени за удостояване с висши офицерски звания, преди разглеждане на кандидатурата им от Министерския съвет. Изслушването на офицерите от членовете на Комисията по отбрана е стъпка, произтичаща от статута и функциите на Комисията като специализиран орган на Народното събрание. Нейното участие във формирането на отбранителната политика на Република България и съдействие за прецизното й провеждане предполага адекватна информираност за състоянието и перспективата на развитие на висшия команден състав.
С предложението за допълнение на ЗОВС в Комисията по отбрана ще бъде осигурена по-голяма прозрачност на стартиралия процес по удостояване на офицерите с първо и последващо висше военно звание, както и заемането на длъжност, което е оправдано от гледна точка на бъдещите отговорности на представените кандидати.
Изслушването ще бъде проява и стимул за кандидатите да се представят пред Комисията по отбрана на Народното събрание по въпросите на отбраната и Въоръжените сили, да отговорят на поставени въпроси и да развият визията си в изпълнение на бъдещите функционални задължения и отговорности по командването и управлението.
Предложението не влиза в противоречие и не нарушава съществуващите норми по ЗОВС в чл. 22, ал. 2, т. 19 в смисъл на вмененото в Закона общо ръководство на отбраната и Въоръжените сили от Министерския съвет, чл. 27, т. 6 по отношение на регламентираните отговорности на министъра на отбраната и чл. 33, ал. 3, т. 5 по функциите на Съвета по отбрана, като помощен орган на министъра на отбраната.
Изслушването в Комисията по отбрана ще издигне формалния авторитет на висшето офицерско звание и без да повлиява върху решението на Министерския съвет, респективно на Президента на Републиката, ще даде пълен завършек на цялостния процес по удостояването на кандидата и заемането на съответна длъжност.
Промените в чл. 160 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са продиктувани от влезлите със Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в сила изменения на чл. 138, с които висшето офицерско звание за военноморските сили „комодор“ е изменено на „флотилен адмирал“. С цел синхронизиране на разпоредбите на чл. 160 с чл. 138 от Закона се налага аналогична промяна и в чл. 160.
В последвалото обсъждане взеха участие народните представители: Владимир Тошев, Константин Попов, Георги Станков, Славчо Велков, Пламен Манушев, Милен Михов, Спас Панчев, Емил Христов, Христо Гаджев, Симеон Симеонов, Георги Андреев, Николай Цонков. С изказванията беше дадено разяснение на притесненията на Министерството на отбраната. С изключение на един народен, който се изказа против промените, предлагани с чл. 136 по отношение на висшите офицери, изказалите се подкрепиха законопроекта на първо гласуване. В същото време беше подчертана необходимостта, преди разглеждане на законопроекта на второ гласуване в пленарна зала, да бъде прецизирано мястото на изслушването в рамките на процедурата за номиниране с висши офицерски звания и неговия формат.
Господин Христо Гаджев заяви готовност, от страна на вносителите, поисканото прецизиране да бъде извършено между първо и второ гласуване на законопроекта.
В последвалото гласуване участваха 18 народни представители: с 15 гласа „за“, 1 гласа „против“ и 2 гласа „въздържали се“, Комисията по отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 754-01-30, внесен от Константин Веселинов Попов и група народни представители на 22 юни 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Комисия по труда, социалната и демографската политика – заповядайте, господин Кърчев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КЪРЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Предлагам на Вашето внимание:

„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г.

Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 21 юни 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха генерал-лейтенант о.р. Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, Ивайло Иванов, заместник-министър на труда и социалната политика, Калина Петкова, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на отбраната господин Атанас Запрянов.
Според мотивите на Законопроекта, изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се налага с оглед на привеждането на негови разпоредби в съответствие с Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 г. за прилагане на Рамково споразумение за родителския отпуск.
На 5 февруари 2016 г. Европейската комисия е стартирала пилотна процедура срещу Република България за несъответствие на разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с Директива 2010/18/ЕС. Съгласно сроковете по процедурата България следва да уведоми Европейската комисия за обещаното изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не по-късно от 31 юли 2017 г.
Според вносителите на Законопроекта, ако предлаганата промяна бъде приета от Народното събрание, ще се избегне възможността стартираната пилотна процедура на Европейската комисия да се превърне в официална процедура за нарушение срещу страната ни.
Съгласно действащата разпоредба на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите жени ползват в пълен обем правата, произтичащи от общото трудово законодателство, свързани с ползването на различни видове отпуски за отглеждане на малко дете.
Военнослужещите мъже могат да ползват само някои от тези видове отпуск и то при смърт, тежко заболяване на майката или когато сами се грижат за отглеждане на детето. В този смисъл разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не съответства на Директива 2010/18/ЕС поради обвързване на ползването на въведения с директивата родителски отпуск с условия, каквито не са предвидени в същата. В общото трудово законодателство на страната този родителски отпуск е регламентиран в чл. 167а от Кодекса на труда, като условията и редът за ползването му съответстват в пълна степен на Директива 2010/18/ЕС. Това налага изменение на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в частта на отпуска по чл. 167а от Кодекса на труда, като се предостави възможност на военнослужещите мъже да ползват този отпуск при условията и по реда, предвидени в общото трудово законодателство в страната. По този начин ще се осигури съответствието на разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с Директива 2010/18/ЕС.
Предлаганото изменение ще осигури равни възможности на мъжете и жените военнослужещи да ползват родителския отпуск, въведен с Директива 2010/18/ЕС, при условията и по реда, въведени в общото трудово законодателство на страната, както и ще се постигне синхронизиране на националното право с Директива 2010/18/ЕС. Така ще се осигури и изпълнение на препоръката на Европейската комисия.
Заместник-министър Ивайло Иванов представи становището на Министерството на труда и социалната политика, с което се изразява подкрепа за Законопроекта.
В проведената дискусия взеха участие народни представители Руслан Тошев и Хасан Адемов. Те изразиха удовлетворението, че с промяната на Закона се осъществява равнопоставеност на правата на жените и мъжете военнослужещи във връзка с отглеждането на децата. Тази промяна дава възможност освен разширяването правата на мъжете военнослужещи, да се осигури равновесие между професионалния и личния живот на работещите в системата на отбраната. Не е за подценяване и това, че с промяната ще се избегне „наказателната“ процедура за неспазване препоръките на Европейската комисия.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 19 гласа „за“, без гласове „против“ „въздържали се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кърчев!
Уважаеми колеги, поради изчерпване на времето, предвидено за днешното пленарно заседание, го закривам. Утре продължаваме с Доклад на Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати и Проект за решение по Доклада. Вносител е Временната комисия на 28 юни 2017 г.
Утре редовно заседание в 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,07 ч.)



Председател:
Димитър Главчев


Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Явор Нотев

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков