Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева и Валери Жаблянов

Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги!
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъдат включени в седмичната Програма за работа на Народното събрание следните допълнителни точки:
1. Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по здравеопазването на 5 юли 2017 г.
Предлагаме това да стане точка втора за днес, четвъртък, 6 юли 2017 г.
2. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители са народният представител Корнелия Нинова и група народни представители на 10 май 2017 г.; Пламен Христов, Албена Найденова, Полина Цанкова на 12 май 2017 г.; Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.; Христиан Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г.
Предлагаме това да бъде точка първа утре, петък, 7 юли 2017 г.
Ще направя едно уточнение – предвидената и гласувана за днес точка втора – Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г., който е приет на първо гласуване на 28 юни 2017 г., да стане точка трета за днес – 6 юли 2017 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 170, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Съобщение:
На 5 юли 2017 г. е постъпил и раздаден на народните представители общ проект на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приети на първо гласуване на 30 юни 2017 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. При приемането на законопроектите на първо гласуване народните представители са гласували срокът за писмени предложения да бъде 10 дни от представянето на Общия проект. Срокът е до 17 юли 2017 г., включително.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА СЛУЧАИТЕ НА НЕИЗПЛАТЕНИ ЗАПЛАТИ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА.
Докладът ще Ви бъде представен от председателя на Комисията – народния представител Диана Йорданова.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Колеги,
„Доклад за дейността на Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати.“
Комисията бе конституирана за срок от два месеца.
Само ще внеса едно уточнение, че докладът, който сме представили на Вашето внимание и с който ще запозная залата е разделен на три основни части – основен доклад с две приложения.
Приложение № 1, в което сме коментирали законодателната инициатива на омбудсмана и КНСБ с приложени становища на възможно голям брой засегнати страни и организации.
Втората част – Приложение № 2, сме излезли с предложение за обща законодателна инициатива, тоест предложения, около които всички се обединихме, и след евентуално приемане на доклада с колегите от Комисията сме си дали срок. Знаете, че тя беше съставена на паритетен принцип – до една седмица да внесем предложенията, които сме подкрепили.
„Задачата на Комисията е да събере, обобщи и анализира данните за случаите на дължими, но неизплатени заплати от страна на работодателите. По време на първото си заседание народните представители се обединихме около идеята въз основа на идентифицираните проблеми да се инициират промени в действащото законодателство (въпреки че това не бе предмет на решението), които в крайна сметка да допринесат за предотвратяване и намаляване на случаите на неизплащане на трудови възнаграждения и обезщетения на работниците от техни работодатели.
На първото ни заседание, проведено на 10 май 2017 г. информация за случаите на дължими, но неизплатени заплати бе представена от омбудсмана на Републиката – госпожа Мая Манолова, от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ госпожа Румяна Михайлова и от директора на Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите към НОИ госпожа Ваня Борисова.
В изказването си госпожа Манолова подчерта, че темата с некоректните работодатели в България е от десетилетия. Никой досега не се е наемал да реши този проблем.
Анализът на описаните в жалбите случаи показва, че са налице пропуски в законодателството, които дават възможност на непочтени и некоректни работодатели да се възползват от тях, а именно:
1. При възникване на финансови затруднения, често работодателят прехвърля предприятието си на социално слабо лице, обикновено това лице е от ромски произход. Такъв е случаят с „Еко скарпе“ ЕООД, при който в началото на 2017 г. собственикът, италиански гражданин, прехвърля дружеството, ведно с прекратилия дейност цех в с. Ветрен, област Пазарджик на жена с адресна регистрация в с. Крива бара, област Монтана. При проверка в Търговския регистър се установява, че същата жена притежава или участва в управлението на общо 22 фирми.
2. Няма пречка, според действащото законодателство, работодателят да прехвърли фирмата си и да продължи да работи на същото място със същите машини, със същата производствена дейност, но вече под друга фирма и под друго име. Такъв е случаят с „Абонданца“ ЕООД, град Дупница.
3. Макар работодателите при неплатежоспособност да са длъжни да поискат откриване на производство по несъстоятелност пред съответния съд, те не го правят и по този начин ощетяват работниците си, на които не са изплатили трудовите възнаграждения и обезщетения. Това е така, тъй като по време на забавянето се прехвърля цялото имущество и работниците пропускат сроковете, в които могат да претендират изплащането на вземането си от Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите. В същото време работниците нямат право да искат откриване на производство по несъстоятелност, макар понякога да са кредитори на работодателя със суми в голям размер, например от 10 000 и повече лева.
Друг проблем, който е индифицирал омбудсманът от жалбите, които са постъпили при нея, е, че макар и да не са заплатили трудовите възнаграждения, обезщетения на работниците и служителите, некоректните работодатели могат без проблем да участват в процедури по възлагане на обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.
Според омбудсмана дейността на Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите е неефективна и неефикасна. По данни от самия Фонд от 250 млн. лв., събрани от този момент в него, за 2016 г. са изплатени суми на работници и служители, възлизащи на 2 млн. лв. Това е така, тъй като законовото изискване за тримесечен срок между прекратяването на трудовото правоотношение и влизането в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност е условие, което практически не може да бъде изпълнено. Самият работник не може да иска откриване на производство по несъстоятелност, а то започва по искане на работодателя или на друг кредитор.
От друга страна, самото съдебно производство е бавно и на практика този срок е почти непостижим. Инспекцията по труда няма правомощия след прекратяване на трудовите правомощия да издава принудителни административни мерки по отношение на неизплатени обезщетени отпуски и трудови възнаграждения.
За разрешаване на така очертаните проблеми госпожа Манолова информира народните представители, че тя и Конфедерацията на независимите синдикати в България, са внесли предложение до председателя на Народното събрание, с Вх. № 739 02 1 от 20 април 2017 г., за изменение и допълнение в Кодекса на труда, Гражданския процесуален кодекс, Търговския закон, Закона за обществените поръчки, Закона за гарантираните вземания на работниците и служители при несъстоятелност на работодателя, Закона за задълженията и договорите и Закона за особените залози.
Накратко, предложенията за законодателни промени се отнасят до следното:
- да се забрани прехвърлянето на фирми, когато не са изплатени трудовите възнаграждения и обезщетения на работниците и служителите;
- да се предостави на работниците право да искат откриване на производство по несъстоятелност на своя работодател;
- в изпълнителното производство работниците да отидат на първи ред на привилегированите кредитори;
- да се създаде облекчена процедура, чрез която без съдебни дела, работниците да се снабдяват с изпълнителен лист за дължимите към тях суми от съответните ведомства на работодателя;
- да се осигури реален достъп на работниците до Фонда за гарантирани вземанията на работниците и служителите, като срокът за прекратяване на трудово правоотношение до влизането в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност бъде удължен от 3 месеца на 1 година;
- да не бъдат допускани до участие процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители фирми, които не са се издължили на своите работници;
- да се разширят правомощията на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ по отношение на неизплатените трудови възнаграждения и други социални ангажименти, след прекратяването на трудовото правоотношение.
При очертаването на проблемите при случаите с неизплатени заплати на работници от техните работодатели, госпожа Румяна Михайлова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в презентацията си очерта една тенденция в годините по този въпрос.
В изложението си тя подчерта, че забавеното изплащане на заплати или не изплащането им, от една страна, е проблем, свързан както с нормалното оцеляване на работещите и техните семейства, от друга страна, е едно от ярките проявления на сивата икономика. По този начин се поставят в една неконкурентна среда некоректните пред коректните работодатели.
През периода 2009 г. – 2011 г. в страната са установени от Главна инспекция по труда хиляди предприятия със забавени възнаграждения. В резултат на това са предприети конкретни действия за преодоляването на този проблем, а именно:
- със собствени финансови средства през 2012 г. Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ изгражда специализиран софтуер за проследяване изплащането на забавени възнаграждения. Целта е да осигури актуално текуща информация за обектите на контрол, които, след извършени проверки, е установено забавено изплащане на трудовите възнаграждения. По този начин се осъществява своевременно последващ контрол веднага, след изтичане на срока на даденото задължително за изпълнение предписание за изплащане на възнагражденията.
- Проверява се задължително и с приоритет всеки сигнал за забавени трудови възнаграждения, независимо от начина на подаване, включително и анонимен.
В резултат на предприетите от Главна инспекция по труда мерки през годините значително намаляват случаите на неизплатени трудови възнаграждения. Така от общата сума на забавени възнаграждения, установена за периода от 2012 г. до настоящия момент, възлизаща на 322 млн. лв., са изплатени 30 млн. лв. забавени възнаграждения. През същия период са съставени 5446 броя акта за установяване на нарушения, свързани със забавени трудови възнаграждения, като сумата по влезлите в сила наказателни постановления възлиза на 7 млн. 963 хил. 404 лв. Тази тенденция към намаляване на случаите с неизплатени заплати е видна и по икономически дейности. Следва да се има в предвид, че тези данни значително се влияят от броя на предприятията в икономическата дейност, от броя на заетите в тях, от размера на възнагражденията, които работодателите им са забавили, както дори и къде са разположени съответните работодатели.“
В Доклада сме приложили, колеги, в табличен вид измеренията в годините. Ще си позволя съвсем накратко да Ви запозная с най-фрапиращите случаи по:
„Икономически дейности и сума на забавените възнаграждения за 2012 г. – 2016 г.
На първо място се очертава сектор „Строителство на съоръжения“ – 45 млн. 919 хил. 639 лв.; строителство на сгради – 45 млн. 070 хил. 728 лв.
Икономически дейности и сума на остатъка за изплащане на заплати 2012 г. – 2016 г., отново сектор „Строителство на съоръжения“ – 10 млн. 62 хил. 676 лв.; строителство на сгради – 17 млн. 705 хил. 619 лв.
Най-големият брой предприятия със забавени трудови възнаграждения на работниците са в търговията, тъй като там оперират и най-голям брой стопански субекти.
Икономическите дейности и броят предприятия със забавени възнаграждения – съответно започват с търговия на дребно, без търговия с автомобили и мотоциклети – 764 броя предприятия; ресторантьорство – 659 и така нататък.
Тенденцията, която сме очертали в Доклада от 2012 г. до 2016 г. е, че, ако през 2012 г. броят на тези предприятия е бил 2811, то през 2016 г. техният брой вече става 453, тоест виждате едно значително намаляване.
По отношение на броя на ощетените работници – през 2012 г. са били 261 хил. 315, като през 2016 г. техният брой намаля на 56 хил. 791.
По отношение на трудовите възнаграждения броят в сума на забавените трудови възнаграждения през 2012 г. е бил 126 млн. 895 хил. 689 лв., докато в края на 2016 г. сумата пада на 22 млн. 164 хил. 676 лв.
Според Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ причините за забавяне на изплащането на трудови възнаграждения, изтъкнати от работодатели, при оспорване на техните актове, са следните: междуфирмена задлъжнялост; задължения към банки и други кредитори; запори на сметки или учредяване на особени залози; липса на пазари; при здравните заведения – липса на обезпеченост на дейността със средства от Касата; при учебни заведения – недофинансирани делегирани бюджети, не преведени средства по проекти и програми; при предприятията, които осигуряват временна работа – неизплатени средства от предприятия в чужбина.
Проблемите, които пречат за ефективността на контрола, са идентични с някои от тези, посочени от омбудсмана на Република България, а именно:
1. Прехвърлянето на дялове на фирми на неплатежоспособни лица.
2. Работодатели с адреси постоянно местоживеене в чужбина и липса на определено длъжностно лице за контакт с Инспекцията по труда.
3. Работодатели, които се укриват от контролните органи.
4. Налагането на обезпечителна мярка запечатване на предприятието на работодателя, като по този начин контролните органи са лишени от достъп до документите на предприятието, за да извършват такива проверки.“
Цитираните случаи са едни от станалите широко известни в публичното пространство фирми с такива проблеми.
„С оглед на така очертаните проблеми при контрола, осъществяван от Инспекцията по труда, се предлагат следните законодателни решения, а именно.
1. Регламентиране правомощията на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ след прекратени трудови правоотношения.
2. Въвеждане на срокове за изплащане на обезщетения след прекратяването на трудовите правоотношения, остатъкът на възнаграждението по чл. 245 от Кодекса на труда.
3. Допълване на категориите работодатели, определени в чл. 412а, които могат да носят административнонаказателна отговорност като самостоятелни субекти.
4. Разширяване обема на видовете нарушения, които ограничават правото на участие в обществени поръчки, като тук се включи и нарушението „работа без трудов договор“.
Госпожа Ваня Борисова – директор на Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, информира народните представители, че към настоящия момент Фондът разполага със средства, които биха могли да бъдат използвани за изплащане на гарантирани вземания в размер на 257 милиона лева. Средствата се съдържат в портфейл от държавно гарантирани облигации с различен матуритет като по този начин се реализира доста добра доходност. За 2016 г. Фондът е изплатил малко над 2 милиона лева гарантирани вземания на 488 работници и служители от дружества, обявени в несъстоятелност от общо 508 подадени заявления. Следователно 64 лица са получили отказ за изплащане.
В изложението си госпожа Борисова подчерта, че за разлика от очертаната от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ низходяща тенденция, то при Фонда от началото на неговото създаване през 2005 г. до настоящия момент се забелязва възходяща тенденция, тоест увеличаване на сумите на изплащане на гарантирани вземания. Причината за това е, че в началото Фондът е твърде непопулярен, а освен това и подзаконовият нормативен акт, който е променян многократно, не е уреждал достатъчно добре процедурите по уведомяване, съответно по провеждане на проверките, събиране на доказателства. Ежегодно Фондът изплаща по-големи суми, независимо от констатираното намаляване на броя на некоректните работодатели.
Една трета от отказите за изплащане на гарантирани суми се дължат на изтичане на 3-месечния срок от прекратяването на трудовото правоотношение до датата на вписването в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност. В тази връзка може да се обсъди възможността за удължаване на този срок, както и на срока, в който следва да бъдат подавани заявленията до Фонда.
На заседание, проведено на 17 май 2017 г., народните представители изслушаха представителите на синдикалните организации на работниците – Конфедерация на независимите синдикати в България и КТ „Подкрепа“ – и на национално представените работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Съюза за стопанска инициатива.
От името на Конфедерацията на независимите синдикати в България господин Чавдар Христов – вицепрезидент, подчерта, че проблемът с неизплатените заплати в България има голяма социална значимост. С оглед на изнесените данни от Инспекцията по труда в случая е налице явление, което дори и в малки размери дава отражение в други обществени отношения – осигурителни, фискални, в потребление, в икономическия оборот. Ето защо те считат, че единственият начин да се преустанови или да се намали, да стане обществено поносим този проблем, е комплекс от законодателни мерки, съобразени с Конституцията, която казва: „Всичко, което е заработено, трябва да бъде изплатено!”. Тя не казва кой да го изплати, което е много съществен момент. Трябва да бъде изплатено от този, който дължи – тоест от работодателя.
По отношение на Фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите застъпиха становището, че неговата роля е социална, а не да управляват и да трупат пари. В тази връзка следва да се обмисли възможността за промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя не само по отношение на удължаване на съответните срокове, но и по отношение на основанията, при които може да се изплащат трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители, чиито работодатели са изпаднали във финансова криза.
Господин Божидар Митев от Конфедерацията на независимите синдикати в България представи проблемите с неизплатените трудови възнаграждения в рудник „Бабино” към „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД. През последните две години практически там няма колективно договаряне, няма никакъв социален диалог, заплатите се получават със закъснение от два, три, четири месеца.
Императивно изискване на Закона е, че ако договореното трудово възнаграждение не се извърши в рамките на установения с индивидуалния договор или със Закона срок, работодателят дължи лихви. В последните пет години лихви въобще не са изплащани. Според него назрява много сериозно напрежение в Югозападна България сред миньори и енергетици, нещата са стигнали до предела. Освен това голяма част от работниците не са получавали работно облекло от три-четири години. Преди три или четири месеца дадоха на една част от работниците.
Господин Ивелин Желязков – директор на дирекция „Тристранно сътрудничество“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България, изрази общото мнение на организациите на българските работодатели, съгласувано с колегите. Той се позова на думите на господин Христов, че не твърдят, че има епидемия, която може да ни умори, но според работодателските организации тази епидемия може да стане реална, ако се приемат предлаганите от омбудсмана на Република България и Конфедерацията на независимите синдикати в България законодателни промени.
Забавените за 2016 г. трудови възнаграждения възлизат на 23 милиона лева, а платените възнаграждения са в размер на над 3 милиарда лева, тоест съотношението е 1:1000 в полза на коректните работодатели. Заради отделни случаи на некоректни платци се създава риск да бъде наказано огромното мнозинство коректни български работодатели. Тези, които имат възможността да направят нещо нерегламентирано, те ще се опитват да го правят. Те по правило не членуват в представителни организации, не искат да излязат на светло и да се покажат. С подобни мерки ще се демотивират и останалите работодатели, които ще си кажат: „Защо аз да съм този, който ще плаща всичко за всички, а някой друг, за сметка на такива като мен, ще си прави каквото намери за добре и от това няма да последва никаква санкция за него?“
Становището на работодателските организации по отделните предложения за законодателни промени е отразено в Приложение № 1 към настоящия доклад, в което са отразени и становищата на всички заинтересовани страни.
Предложението на госпожа Мая Манолова - омбудсман на Република България, и Конфедерацията на независимите синдикати в България, с вх. №739-02-1, от 20 април 2017 г., за изменения и допълнения в Кодекса на труда, Гражданския процесуален кодекс, Търговския закон, Закона за обществените поръчки, Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, Закона за задълженията и договорите и Закона за особените залози беше разгледано и обсъдено на заседание на Комисията, проведено на 7 юни 2017 г. Различните институции и организации, имащи отношение по посочените промени в законодателството, предоставиха своите становища по предложението, които са отразени в Приложение № 1 към настоящия Доклад.
В хода на обсъждането народните представители се обединиха около предложенията за създаване на облекчена процедура, чрез която работниците и служителите да могат бързо да се снабдяват с изпълнителен лист за дължимите към тях суми на основата на влезли в сила предписания на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“; за осигуряване на достъп на по-голям брой лица до Фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите чрез удължаване на съответните срокове; за недопускане до участие в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители фирми, които не са се издължили на своите работници; за засилване на контролните функции на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ за установяване на забавени плащания на работодателя по вземания, произтичащи от трудови правоотношения.
Законодателните промени, по които народните представители са постигнали съгласие, са отразени в Приложение № 2 към настоящия доклад и ще бъдат внесени като общ Законопроект на всички политически сили в Народното събрание.
Що се отнася до останалите предложения на омбудсмана на Република България и на Конфедерацията на независимите синдикати в България те могат да бъдат припознати от отделните политически партии и внесени като техни законопроекти.
На заседание, проведено на 28 юни 2017 г., Докладът за дейността на Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати беше приет с 10 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ и предлага на Народното събрание да приеме следния проект за решение:
Проект!

РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Йорданова.
Уважаеми народни представители, чухте доклада на Временната комисия.
Благодаря на Комисията за подробната работа, за аргументите и за хората, които са участвали в обсъжданията.
Имате думата за изказвания по Доклада.
Господин Крум Зарков – заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди всичко искам да започна с благодарност към председателя на Временната комисия и към всичките й членове за добрата работа, добрия тон, защото първият въпрос, на който трябва да си отговорим е, имаше ли смисъл от тази Комисия? Важно е да се припомни как започна тя – инициативата дойде отвън, инициативата беше на омбудсмана на Републиката, както и на Конфедерацията на независимите синдикати в България – КНСБ, които поставиха на дневния ни ред острия проблем за хора, които добросъвестно изпълняват своите трудови задължения, но не получават заплатите, които са заработили.
Защо от БСП решихме да помолим за такава Комисия?
Искахме да извадим този остър проблем, който – сигурни сме, всички познавате, и за който – сигурни сме, всички искате да решим, от острото противопоставяне, което цареше в тази зала, особено в началото на парламента и което най-вероятно ще продължи да цари, тъй като това е все пак един от аспектите на парламентаризма. Това не беше Временна комисия, която търси да разнищи или да създаде скандал – това беше Временна комисия, която търсеше решения.
Вторият по важност е въпросът дали успя да ги намери тези решения? И според мен той заслужава сериозен отговор.
В работата си установихме, че има, общо взето, два големи случая, в които не се изплащат заплати. И те заслужават различен отговор, тъй като са различни по своето същество. В единия случая става дума за работодатели, на които бизнесът върви, имат пари, но не плащат заплати по различни причини. Това са некоректните работодатели. В другия случай става дума за работодатели, които обективно срещат трудности в своя бизнес и не могат да изплащат заплатите. За тях е създаден специален фонд, има специална процедура – ще стигнем и до нея.
В осемте групи проблеми, идентифицирани от Комисията след двумесечната ни работа, се вижда, че по-голямата част от случаите на неизплатени заплати засягат именно втория тип работодатели, които са изпаднали или са на път да изпаднат в несъстоятелност.
Първият тип – това, което е некоректният работодател, мошеникът, този който не плаща и издевателства над трудовите си хора, е този, който фокусира общественото мнение. Това е проблемът, който всеки ден почти четем по вестниците, и виждаме основателни протести. На този проблем Комисията даде начало на решение – увеличаваме правомощията на Инспекцията по труда, даваме различни гаранции, с които да се контролират тези некоректни работодатели. Дали обаче тези законови промени ще проработят? Аз съм сигурен, че ще ги подпишем бързо и ще ги внесем в залата. След широкото обсъждане, което направихме, те би трябвало да вървят бързо по законодателния ред. Въпросът дали те ще проработят, зависи от волята на изпълнителната власт, зависи също така от волята на това събрание, когато решим да гласуваме бюджета, защото ще трябва новите правомощия на Инспекцията по труда да бъдат обезпечени кадрово и финансово, за да проработят, и зависи от много други аспекти, които, за съжаление, надминават сегашния въпрос, а именно начина, по който функционира съдебната ни система, начина по който различните сиви петна в българския живот и икономика процъфтяват, вместо да се свиват.
Но директно за нашата Комисия.
Това, което не успяхме да свършим, и причината, поради която подписахме този доклад, одобрявайки го, но с особено мнение, е, че не можахме да отворим пътя към специалния ред, по който работници, които не са получили своите заплати, могат да бъдат обезщетени извън процедурата по несъстоятелност. Именно защото, тази процедура по несъстоятелност не гарантира в достатъчна степен правата на работниците, законодателят е предвидил специален ред. Създал е и специален Фонд – Фонд, който трябва да го кажем ясно – работи, и работи добре. Фонд, в който има достатъчно средства, за да се задоволят легитимните искания на работниците. Фонд, в който се акумулират средства с вноски на коректните работодатели, но те не са внасяли в него в последните години, поради простата причина, че той не се изразходва. Двеста и петдесет милиона са по Закон в този Фонд. Той практически разполага с повече, само два милиона обаче са изплатени на работници през миналата година. Това е така не поради вина на Фонда, не поради вина на работниците, а защото условието за достъп до него е започване на процедурата по несъстоятелност.
За съжаление, тази процедура по несъстоятелност тръгва трудно по няколко причини. Някои от тях са законови и можем да помогнем, други от тях са свързани с многобройните начини, по които може да се шиканира началото на тази съдебна процедура. Едно от решенията, които бяха предложени, и които Комисията не прие, за съжаление, е да се даде възможност работниците, както други длъжници на предприятието, да поискат отваряне на процедура по несъстоятелност пред компетентния съд. Аргументът, с който това беше отхвърлено, беше, че видите ли, може да се създадат някакви основания за злоупотреба – и работник, и работодател да се разберат, за да източат по някакъв начин Фонда. Този аргумент е неоснователен, тъй като тук става дума за молба, която се пуска до компетентния съд, и този съд ще прецени дали са налице обективните обстоятелства за започване на такава процедура, или не. Това беше пътят, по който можехме да отворим Фонда. Не го направихме, за съжаление.
Този Фонд има смисъл, само ако стига до своята цел. Неговата цел, освен солидарната отговорност на различните работодатели, е именно да удовлетвори легитимни искания на работниците, защо те не могат да бъдат удовлетворени. Това е вторият път, който можеше да поемем, защото работниците са поставени на четвърто място в списъка на привилегировани кредитори в рамките на процедурата по несъстоятелност. До тях практически никога не се стига, до удовлетворяване на техните искания не се стига. Затова друго предложение, ако не приемем това за Фонда, или то може дори да е кумулативно, е да пренаредим този ред и да поставим работниците на първо място сред тези, чиито взимания трябва да бъдат удовлетворени в случай на фалит или несъстоятелност. Тези предложения бяха обсъди, за тях бяха събрани много – признавам, противоречиви становища, но е време да ги разгледаме отново, защото тази Комисия свърши половината работа, което е важно, но не успя да реши целия проблем, което е още по-важно. Затова още днес ние ще се възползваме от правото си, съвсем коректно го заявихме и на Комисията, да припознаем някои от предложенията, които бяха направени като ги обогатим и подобрим със становищата, които изслушахме, и да ги внесем като Проект на Закон за изменение на Търговския закон още днес.
Още веднъж апелирам, нека да ги разгледаме бързо, тъй като тази дискусия се състоя, до голяма степен всичко горе-долу е на масата, време е да се вземе решение.
Приключвам с това, че тази Временна комисия беше полезна, тя показа, че това Народно събрание може да работи, че е предложение на опозицията, което е прието, припознато и доразвито от управляващото мнозинство – има смисъл. Нека да се възползваме от подобен прецедент и занапред, но трябва да знаем, че още много предстои да се направи, за да не остават в България хора, които работят добросъвестно и не получават заплатите си за това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, другарю Зарков. Има заявени вече две изказвания.
Господин Павел Шопов – заповядайте. След него господин Хасан Адемов. (Шум и реплики.)
Реплика?
Господин Шопов, извинявайте, не видях, че има реплика.
Реплика – заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Зарков, не съм съгласна с една част от Вашето изказване, което направихме в контекста на това, че искате да направите промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Фондът и самият Закон за гарантиране на вземанията са създадени през 2004 г. в отговор на Директива на Европейския съюз с основната цел да се гарантират вземанията на всички работници и служители, чийто работодатели са изпаднали в несъстоятелност. Самата идея на Фонда е да покрива риска от несъстоятелност, а не да покрива всякакви задължения, които работодателите имат към работниците и служителите.
На практика Вие искате да промените философията на самия Закон, да отворите вратичката и да разширите обхвата на работодателите, които да се възползват от събраните средства във Фонда, а те не са никак малко, както казахте Вие – 257 милиона.
Аз не съм съгласна с това предложение, защото на практика ще се получи така, че ние ще накараме некоректните работодатели да бъдат още повече некоректни и да се възползват от тази вратичка. Няма как тези средства, които са събрани от коректните работодатели, да бъдат раздадени на некоректните. Тези промени с отварянето на тази вратичка и промените, които смятате да предложите, както казахте преди малко, те няма да бъдат в полза нито на държавата, нито в полза на самите работници и служители и най-вече те ще бъдат във вреда на коректните работодатели, които години наред са внасяли вноски в този Фонд. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Други реплики има ли към изказването на господин Зарков?
Заповядайте за дуплика, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Найденова, разбирам голяма част от Вашите аргументи. Ние ги обсъждахме и в Комисия, ще продължим да ги обсъждаме и занапред.
Позволете едно уточнение. Няма да внасяме промени в този Закон, а в Търговския закон и няма да пипаме философията на Фонда, тъй като я разбираме достатъчно добре и Вие ни я обяснихте.
Проблемът е друг и се възползвам от това, че Вие ми направихте реплика, за да дам примера с казуса, който добре познаваме – Русенската корабостроителница. Значи, десети месец съдът не започва не процедурата по несъстоятелност, а разглеждането му на молбата за започване на тази процедура. Това е големият проблем.
Законът за Фонда е добре конструиран и по съответните европейски, и по съответните международни документи. Въпросът е, че в нашата действителност – доста тъжна, хората не стигат до него, въпреки че биха имали основания за това.
Работникът от Русенската корабостроителница, който не е получавал заплатите си от декември, не може да се обърне към Фонда, защото процедурата не е започнала. Отговорникът за самата корабостроителница твърди, че няма основание за несъстоятелност, а съдът – отвод на единия съдия, липса на адвокат, ден след ден отлага с месеци.
Това е голям проблем, защото ние сме поставили в същия този Закон срокове, при които работникът може да отиде пред Фонда, за да си поиска парите. Тези срокове текат, Фондът и Законът не се интересуват от факта, че съдебната система не работи. И това всичко не може да се оправи с този Закон – разбирам.
Затова, се отказахме от една първоначална наша идея да променяме условията, при които Фондът да дава обезщетенията си. Ще предложим да направим така, че работникът или част от работниците да имат възможност поне да влияят върху момента, в който започва тази процедура по несъстоятелност, тъй като тя е тази, която отваря пътя към Фонда. Това няма да създаде риск от злоупотреби, повтарям Вие ще се запознаете и с конкретното ни предложение. Вземаме предвид и Вашето становище, и тези на други хора, които го защитаваха. Няма да отвори път за злоупотреби, но, ако работодателят не изпълнява законовите си задължения не само по отношение на заплатите, а по отношението на задължението, което има да поиска започване на процедура по несъстоятелност, когато е изпаднал в дълготрайни затруднения, нека и работниците да имат начин да влияят върху тази процедура – това едно.
И втори път, ако все пак няма достъп до този Фонд, нека тези работници имат шанс в рамките на процедурата по несъстоятелност да удовлетворят своите искания. Бидейки четвърти се получава така, че някой, който има далеч по-малки вземания, може да ги превари.
И последно, Фондът, давайки пари на работниците, не се лишава от тези пари, тъй като той стъпва в техните права и може в последващата процедура, която хипотетично е започнала, да си ги иска. Тоест Фондът няма да загуби от това нещо. Приема аргументите Ви, вземаме ги предвид, но предлагаме друг начин на решение.
Трябва нещо да се направи. Не може 250 – 260 милиона да се трупат, защото са заделени за един проблем, този проблем е 40 милиона, тоест…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Зарков, пресрочихте времето. Ако обичате, ориентирайте се към приключване!
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря Ви.
Извинявам се, че пресрочих времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Думата за изказване има господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председателю.
Това Народно събрание започна с нещо много полезно. Едно от първите важни неща, които направи, е сформирането на тази Комисия по въпрос, който не е от вчера. Този проблем е от десетилетия и тук според мен неправилно беше казано, че едва ли не по инициатива на омбудсмана е започнало разглеждането на проблемите.
От „Атака“ в две предишни народни събрания сме внасяли законодателни инициативи. Правили сме своите предложения, но те, както ставаше с много други законопроекти на „Атака“, попадаха в чекмеджето на председателя и не излязоха оттам.
Сега нашето удовлетворение и една от причините, заради които казваме, че участваме във властта е именно тази – че ще свършим редица полезни неща. С това започваме, ето едно полезно нещо в свършването, на което ние вземаме вече участие.
Аз ще се присъединя към мнението, че атмосферата, в която работи Комисията, беше прекрасна, до голяма степен благодарение и на нейния председател госпожа Йорданова. Може би всички бяха водени от съзнанието, че стои един домашен проблем да го нарека, който не е партиен. Нямаше място вътре за съперничества и показ на някакви партийни интереси, и нещо в тази връзка. Затова Комисията работи изключително конструктивно.
За да се стигне до тази Комисия, проблемът имаше съответните натрупвания в годините. Всички Вие знаете – при срещи с граждани, избиратели, на приемни и в самата предизборна кампания, проблемите за неизплащане на заплати и възнаграждения, бяха поставени пред всички нас многократно. Знаем с каква болка в очите, хората поставяха проблема, защото се касаеше просто до средства за техния живот, за месечни пари, които не бяха получавали от много време.
Медиите също допринесоха за натрупвания, които да доведат до решаването на проблема, защото в годините най-редовно се съобщаваше за неизплатени пари в една или друга връзка от определени предприятия и фирми.
Това натрупване доведе до една картина, която се очертава в Комисията – картина, която очерта, тук в Доклада беше споменато, едни цифри за около десет години общо неплатените стотици, хиляди левове, но имаше и конкретни данни за миналата година от около 20 и няколко, 23 – 24 млн. лв., които пари се дължаха.
Тревожното беше и това трябва да се спомене, че тази година тенденцията се забързва, и за първите само 3 – 4 месеца сумата е по-голяма, отколкото неизплатените пари за изминалата година.
Ползата от Комисията е двустранна не само защото се даде картина за първи път и се очертаха размерите на проблема, но и защото се очертаха мерките, които да се вземат като законодателна инициатива.
Аз съм малко несъгласен тук да обсъждаме законопроектите, които ще бъдат внесени. Конкретно всеки един от тях ще дебатиран в пленарната зала тогава, когато му дойде времето и тогава ще проведем дебата – кое е добро, кое е лошо. Ще спорим, разбира се, за всеки един от законопроектите.
Важното обаче в Комисията е, че се очерта един пакет от законопроекти като насока. А конкретното звучене, конкретните текстове ще бъдат разработени, разбира се, от специалисти и внесени, както сме се разбрали, в Комисията, след като вземем партийната санкция от своите парламентарни групи и съгласуваме с тях нашето действие, ще внесем законопроектите на тези, които са безспорни общо, за да бъдат разгледани и в пленарна зала.
Разбира се, всяка една от партиите и парламентарните групи ще има възможността да внесе и допълнителни такива, каквито счете, че са извън от това, по което ще постигне консенсус.
Ние от „Атака“ винаги сме имали идеята да внесем текстове за криминализирането на деянието, което според мен е най-радикалното и най-силното средство за предпазване на обществото от бъдещи такива деяния на работодатели. Така силно и много според нас действащо средство е и възможността на работниците да искат несъстоятелност на фирмите, което също беше идея, но по нея няма консенсус.
Искам да Ви споделя впечатлението си при дебата. Бяха, и това беше достойнството на Комисията, поканени всички възможни заинтересовани страни – синдикати, представители на отделни фирми, граждани и представителите на работодателските организации.
Какво направи впечатление? Уважаеми колеги, не можете да си представите яростта и упоритостта, с която представителите на работодателските организации бяха против да се вземат мерки или пък не такива мерки, не радикални мерки за решаване на проблема. Стигна се до цинизъм в някои позиции и становища за това, че едва ли не някакъв минимален процент беше цитиран само 1% от заплатените възнаграждения е предмет на тези проблеми и видите ли 99% от заплатите се изплащали нормално и в срок, и такъв проблем едва ли не в държавата не съществува. Просто не можеше да не направи впечатление това. Но за този, дори ако щете 1%, стоят много съдби, много случаи на хора без средства за решаване на екзистенциални нужди.
Така че този въпрос също беше поставен и мисля, че е огледан от всички страни и по някакъв начин бяха контрирани тези щения.
Ще завърша с удовлетворението, което остана у мен, от това, че проблемът за първи път не е на ниво медии, не е на ниво наши отделни срещи с избиратели, а проблемът се решава комплексно, цялостно за първи път в това Народно събрание, с набелязване на съвсем конкретни мерки в изменението на законодателството, и от тук нататък ни чака втората фаза. Дано нещата да продължат така консенсусно, както и досега в пленарна зала за обективирането на необходимото, което трябва да се направи в законодателството на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И аз Ви благодаря, господин Шопов, за изказването.
Имате думата за реплики. Няма реплики към изказването на господин Шопов.
Има думата за изказване господин Хасан Адемов.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да започна с това, че предметният обхват на дейността на Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати включваше един изключително сериозен социален феномен. Наричам го „феномен“, защото изработените и неизплатени заплати създават проблеми както за работниците и служителите, така и за работодателите. Неизплатените заплати на част от работодателите е един много важен елемент от сивата икономика и от нелоялната конкуренция, защото тези, които забавят или неизплащат работните заплати, имат конкурентно предимство пред останалите, които са коректни работодатели и изплащат отработените заплати в срок.
Основната задача на Временната комисия беше да проучи и събере информация, да обобщи, и да анализира случаите на неизплатени заплати, тоест да направи една снимка на моментното състояние и на базата на получената информация, на базата на идентифицираните проблеми да излезе със законодателно решение, защото получаването на отработеното под формата на заплата, е конституционно закрепено право на работниците и служителите. Тук въобще не става въпрос за това кой трябва да плати, а става въпрос за това, че отработеното от работника и служителя трябва да бъде заплатено.
Аз искам да се спра на част от идентифицираните проблеми и на решенията, защото Комисията се постара и постигна според мен надпартиен консенсус по по-важните идентифицирани проблеми. Въпросът, който искам да засегна, е по отношение на контролните функции на оторизиран държавен орган в лицето на Главната инспекция по труда.
Уважаеми колеги, част от правомощията на Главната инспекция по труда трудно могат да бъдат реализирани, защото Главната инспекция по труда в момента разполага с щат по-малко от 350 човека, като една много малка част от тях са трудовите инспектори, а предприятията, които трябва да проверява Главната инспекция по труда, са над 250 хиляди. Сами разбирате невъзможността с такъв щат Главната инспекция по труда да може да изпълнява своите ангажименти съгласно Кодекса на труда, съгласно Закона за насърчаване на заетостта, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Какво имам предвид? Главната инспекция по труда например няма възможност да изпълнява контролни функции след прекратяване на трудовото правоотношение. В Кодекса на труда няма срок, в който работодателят да изплаща отработеното от работника и служителя.
Именно в тази посока са насочени усилията и промените, които Временната комисия предлага за изменение и допълнение на Кодекса на труда, са точно в тази посока: разширяване на правомощията на Главната инспекция по труда – да имат право на контролни функции след прекратяване на трудовите правоотношения, от една страна, и, от друга страна, да има срок, в който работодателят да изплаща трудовото възнаграждение.
На следващо място. Искам да кажа няколко думи по въпроса, който беше коментиран тук от колегите, които се изказаха преди малко – Фондът за гарантиране на вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя.
Уважаеми колеги, този Фонд е работодателски Фонд. Той е създаден за солидарност между работодателите. Неслучайно осигурителната вноска е само и единствено за сметка на работодателите. Този Фонд е създаден, когато работодателят, който внася редовно осигурителни вноски в този Фонд, когато изпадне в състояние на тежка и критична ситуация на базата на плащания, да бъде подпомогнат от този Фонд, за да може, евентуално, предприятието да бъде оздравено и да влезе в нормалния ритъм на работа.
Само че има некоректни работодатели, които, както беше казано тук преди малко, независимо от изискването на Търговския закон – „30 дни след изтичане последния падеж по дължимото плащане, работодателят е задължен да иска процедура по обявяване в несъстоятелност“. Независимо от законодателния текст, няма решение на този въпрос, няма случаи, в които работодателят да бъде санкциониран, независимо от това, че не е поискал процедура по обявяване в несъстоятелност.
Защо тази процедура е изключително важна? – Защото от нея следват възможности за работника или служителя да се възползва от правата си чрез Фонда за гарантиране на вземания.
Защо това е така? Защото в рамките на три месеца след прекратяването на трудовото правоотношение работникът и служителят има права по този Закон. И затова предложенията, които се правят в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, са в посока на това да бъдат удължени двата срока. Единият срок – тримесечен, да бъде удължен на шест месеца, другият – двумесечен, в който работникът или служителят има право да си подаде заявлението във Фонда, от два месеца на три месеца.
Надяваме се, че тези предложения, които се правят, които бяха приети с консенсус, ще бъдат подкрепени от Народното събрание. Трудно можем да бъдем убедителни, че всички тези предложения ще решат проблемите с неизплатените заплати, но искам да Ви кажа едно число, което е много важно.
През последните години от 2012 г. до 2016 г. от 322 милиона дължими, но неизплатени работни заплати, около 300 милиона след намеса на Главна инспекция по труда, са изплатени. Тоест само 22 милиона са тези, които не са изплатени. Но независимо от това дали са 22 милиона, или 2 милиона, или 200 лв., когато работникът или служителят имат такъв проблем, това е сериозен проблем за него.
Аз съм убеден, че направените предложения ще помогнат, независимо от това, че няма да решат напълно проблема. Важното е да бъде минимизиран този проблем, за да може коректните работодатели да са повече от некоректните и работници и служители да могат да си получат навреме изработеното.
Трябва да отбележим и тенденцията, която се наблюдава през последните години: от 2012 г. до 2016 г. броя на предприятията от близо три хиляди, в които има некоректни работодатели, намалява на около 450, съответно броят на ощетените работници и служители от 260 хиляди, намалява на около 57 хиляди.
Тази тенденция беше оспорена от омбудсмана, която твърди, че през първите четири месеца има лавинообразно нарастване на жалбите за неизплатени работни заплати. Вероятно става въпрос и за стари, заварени случаи, по които няма още решение на въпросите.
Предложенията, които се правят на базата на постигнатия консенсус в Комисията са, освен за засилване на контролните функции на Главна инспекция по труда и промени в Гражданско-процесуалния кодекс, които да дадат възможност за по-бързо постигане на заповед за незабавно изпълнение, тоест на изпълнителния лист по по-бърза процедура и на базата на този изпълнителен лист работници и служители да имат право на съответните претенции.
Разбира се, не на последно място са и промените в Закона за обществените поръчки, защото това, което предлагаме сега е на базата на предложенията, които са консенсусни. Работодателите, които имат задължения към работници и служители, да нямат право да участват в процедурите по обществените поръчки.
Надявам се след приемането на тези предложения от Временната комисия проблемът, свързан с начислените, но неизплатени работни заплати да бъде минимизиран, а защо не и ликвидиран, защото, пак повтарям, това е един изключително сериозен социален проблем, който, надявам се, да намери своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Има ли реплики към изказването на господин Хасан Адемов? Няма.
За следващо изказване – госпожа Дора Христова.
Заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям изказванията на колегите, които бяха направени досега. Подкрепям изказването на господин Шопов, който даде много добра оценка за работата на Комисията, начело с госпожа Йорданова за конструктивната работа. Също така и оценката на господин Адемов.
Инициативата на омбудсмана на Република България повдигна много важни за гражданите въпроси за необходимостта от преустановяване на случаите на експлоатация на българския работник. Трябва да имаме предвид, че за голяма част от тези работници и служители, които са с неизплатени заплати, това е единственият доход.
Предложенията бяха подложени на широко обществено обсъждане, бяха предоставени становища и предложения за промяна на текстовете от редица институции и организации – от страна на работодателите, и от страна на работниците.
„Воля“ подкрепя голяма част от предложените промени. Аз няма да се спирам на основните промени, които бяха предложени от Комисията, тъй като колегите ги посочиха, но искам да обърна и аз внимание, както тях, че изпълнителната власт трябва да има волята да ги преведе в действие и да ги направи работещи и полезни за всички страни в трудовия процес.
Беше казано, че съществена промяна в предложените промени това е увеличаване на правомощията на Инспекцията по труда. Аз също искам да обърна внимание, че беше посочено от представителите в Комисията, от Изпълнителната агенция на Главна инспекция по труда беше посочено, че в момента кадрите им не достигат, а с увеличаване на техните правомощия или тази промяна, ако не се увеличи броят на служителите в Инспекцията по труда, просто тази промяна няма да бъде въведена в действие.
Искам да обърна внимание, че при тази промяна има риск от сезиране на Инспекцията по труда от недобросъвестни работници и служители, за които единствената цел е да се възползват от тази промяна, ще бъде увреждането на интересите на работодателя. Поради тази причина контролният орган трябва да организира по такъв начин привеждането на новите си правомощия с действията си, които новия Закон му позволява да предприема, че това да не води до вреда на добросъвестните работодатели. Необходимо е правилно съблюдаване на Закона и коректно изпълнение на контролните функции на Инспекцията по труда в интерес на всички страни в трудовия процес.
Практиката, която имам, показва, че много често това се извършва от недобросъвестни работници, които сезират Инспекцията по труда за осъществяване на такива проверки.
Ние от Политическа партия „Воля“ подкрепихме и промените в Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Предложената законодателна промяна в тази разпоредба има за цел от Фонда за гарантиране на вземанията да се ползват работници и служители, които са прекратили трудовите си правоотношения с работодателя през последните шест месеца от съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. Увеличаването от три месеца на шест месеца крие своите рискове, които се изразени в редица от становищата, с които Временната комисия разполага.
Когато говорим за пари, плащани от бизнеса, няма значение той дали е малък, среден или голям, трябва да сме с ясното съзнание, че тези средства, чрез които се захранва Фонда, са събрани с цел да гарантират вземанията на работниците в случай на несъстоятелност, когато тя не е причинена с цел злоупотреба.
Ние от Политическа партия „Воля“ имаме притеснения, че съществува възможност недобросъвестни работодатели да злоупотребят с тази законодателна промяна и множество новообразувани дружества под един и същ контрол да ползват този Фонд за покриване на задълженията им към работниците и по този начин да се доведе до източване на Фонда за гарантиране на вземанията.
Никой от досега, които се изказаха, не обърна внимание, че вноските за този Фонд са правени за периода от 1 януари 2005 г. до края на 2010 г. От 2011 г. вече работодателите нямат задължения да правят вноски за Фонда, като към момента размерът на този Фонд е в размер на 257 млн. лв. При нас възниква въпросът: защо чак след седем години се насочи изключително внимание към този Фонд и кому станаха интересни тези 257 милиона?
Ние от „Воля“ също предлагаме в Закона да се включат текстове, които да дават предимство на работниците, чиито работодатели са участвали солидарно с вноски във Фонда до 2010 г., тъй като на практика Фондът може да се източи от работодатели, които започват дейност след 2010 г. и не са участвали в събирането на тези 257 милиона във Фонда.
Отделно от това ние смятаме, че трябва да се направи една добра икономическа обоснованост и задълбочен анализ дали Фондът след тези промени ще може да поеме това увеличение.
И накрая да обобщя, че всички тези висящи въпроси остават в нас колебание дали тази законодателна промяна в Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя се прави и се инициира в интерес на работниците и служителите или целта е източване на Фонда. Ето защо приканваме към задълбочено анализиране на въпросната разпоредба или поне поетапно увеличаване на срока от три на шест месеца, за да може да бъде направена една обективна и всеобхватна оценка на законодателната промяна. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Имате думата за реплики, уважаеми народни представители, заповядайте. Няма реплики към изказването.
Имате думата за изказвания, заповядайте.
Заповядайте, госпожо Найденова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати приключи своята дейност.
Бих казала, че тя изпълни успешно своята задача, а именно да събере, обобщи и анализира данните за случаите на дължими, но неизплатени заплати от страна на работодателите.
Идеята да се търси решение на проблема с неизплатените заплати заслужава внимание. Въпросът е обаче не само да констатираме проблема, защото ясно е, че проблем има, никой не го отрича, а как да намерим верните решения, точните законодателни текстове, които да намалят до минимум това порочно явление или общо казано, проблемът с неизплатените заплати да стане обществено поносим.
Комисията работи в продължение на два месеца в дух на разбирателство и конструктивен диалог, не в името на някакви тясно партийни интереси, а в името на желанията от страна на всички народни представители от всички парламентарни групи чрез законодателни инициативи да въведем допълнителна защита за работниците и служителите при некоректност на работодателя, в резултат на което имаме и готов Законопроект за промени в Кодекса на труда, в Гражданския процесуален кодекс, в Търговския закон, в Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, и в Закона за обществените поръчки.
Текстовете на Законопроекта са представени на вниманието на всички парламентарни групи за обсъждане и се надявам в най-кратки срокове Законопроектът да бъде внесен в Деловодството на Народното събрание. Това са, както беше казано от преждеговорившите, консенсусни текстове, по които членовете на Комисията сме се обединили с ясната презумпция, че между първо и второ четене ще бъдат внесени допълнителни текстове, по които отделните парламентарни групи имат различни становища.
Проблемът с неизплатените заплати от недобросъвестни работодатели не е от вчера. Той е от десетилетия. Практиката показва, че най-засегнати са работещите в шивашкия бранш, в миннодобивната промишленост, в ресторантьорството и в търговията на дребно.
Трябва да отбележим, че в годините назад са търсени решения на проблема. Правени са промени в законодателството, най-вече в трудовото законодателство, които да осигурят по-голяма защита на работниците и служителите при продължително забавяне или неизплащане на работни заплати, както и промени, свързани с повече рестрикции за некоректните работодатели. Тези промени се оказаха положителни, но явно и недостатъчни, защото, за съжаление, тази порочна практика продължава и до днес и въпреки че тези случаи днес са по-малко, те са факт и показват, че проблем има.
Анализът на констатираните случаи на забавени или неизплатени заплати показва, че са налице пропуски в законодателството, които дават възможност на непочтените и некоректните работодатели да се възползват от тях, като най-разпространената процедура, до която прибягват работодателите при възникване на финансови затруднения – прехвърляне на предприятието на друго лице, обикновено социално слабо.
Неизплащането на възнагражденията е сериозен социален проблем, който лишава работника и служителя от средства за физическо оцеляване. Този проблем със забавянето на заплатите се задълбочи с началото на икономическа и финансова криза, когато хиляди предприятия, по данни на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, са със забавени възнаграждения.
В резултат на това са предприети конкретни действия за преодоляване на този проблем, като контролът по заплащането на труда става един от приоритетните дейности на Главна инспекция по труда.
В края на 2012 г. е разработен и въведен специален софтуер. Чрез него се събира цялата информация за проследяване на процеса на изплащане на трудовите възнаграждения в проверяваните предприятия. Това дава възможност да се извърши проверка веднага след изтичане на срока на даденото предписание, за да се види дали то е изпълнено.
В резултат на активната дейност от страна на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и предприетите мерки в тази връзка, от 2012 г. до настоящия момент тези случаи с неизплатени заплати намаляват. В подкрепа на този факт е, че само за 2016 г. идентифицираните от контролните органи на Инспекцията предприятия със забавени възнаграждения, са 239, а сумата на забавените възнаграждения, установени към края на 2016 г., е 11,9 млн. лв., като през цялата 2016 г. са изплатени над 16 млн. лв. забавени заплати, включително за предходни години. Всичко това показва, че въпреки ограничения капацитет, с който работи Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, тя разполага с 350 инспектори, резултати има.
Въпросът, който стоеше на вниманието на всички народни представители, членове на Комисията, е по какъв начин да решим този проблем и как да направим така, че рискът от неизплащане на заплати да бъде намален до минимум.
Във връзка с преодоляването на съществуващия проблем със забавяне и неизплащането на трудовите възнаграждения излязохме с консенсусни предложения в Законопроекта, който смятам, че ще бъде внесен в най-скоро време. Законопроектът е в резултат от необходимостта от спешни промени в законодателството, уреждащи правата на работниците и служителите, и най-вече цели допълнителна защита при некоректност от страна на работодателите.
Тази законодателна инициатива е в интерес на всички работници, включително и на лицата с прекратени правоотношения, които не са получили трудовите си възнаграждения или обезщетения от работодателя си.
Ние от парламентарната група на ГЕРБ сме удовлетворени от дейността на Комисията, най-вече от факта, че нейната работа не се сведе само до идентификация и анализ на проблемите, свързани със случаите на неизплатени заплати, а действително предложихме законодателни мерки за преустановяване на тази порочна практика от недобросъвестни работодатели с цел да защитим по-пълно интереса на работниците и служителите така, както повелява Конституцията на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря за изказването, госпожо Найденова.
Има ли реплики към изказването? Няма реплики.
Други изказвания има ли? Няма.
Поради липса на заявки за изказвания прекратявам дискусията по Доклада на Комисията и преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да заемат местата си.
Комисията е представила на Народното събрание следния
„Проект!

РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати.“
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 170, против и въздържали се няма.
Проектът за решение на Комисията е приет единодушно. Резултатът е забележителен сам по себе си. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към точка осма от нашия дневен ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, д р Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание
На свое извънредно заседание, проведено на 5 юли 2017 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса.
Народното събрание на основание чл. 19, ал. 4, т. 5 от Закона за здравното осигуряване прие с решение на 5 юли 2017 г. подадената оставка на досегашния управител на Националната здравноосигурителна каса – д-р Глинка Комитов, заведена в Деловодството на Народното събрание под номер № 739-00-6 от 29 юни 2017 г. Приемането на процедурни правила за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса е в изпълнение на чл. 93, ал. 1 и ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с правната уредба по Закона за здравното осигуряване.
Съгласно чл. 19, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, нов управител на Националната здравноосигурителна каса се избира от Народното събрание в срок не по-дълъг от 30 дни от прекратяването на договора на предишния управител в случаите по ал. 4, един от които е подаване на оставка. В съответствие с чл. 93, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изборът се извършва след проведена публична процедура. Процедурата се провежда въз основа на приети от Народното събрание процедурни правила, изготвени от компетентната за всеки избор постоянна комисия, съгласно чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В хода на дискусията не бяха направени предложения по Проекта за решение за приемане на процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване, Комисията по здравеопазването единодушно с 21 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме следния
„Проект!

РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 19, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване

РЕШИ:
Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание:
I. Предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса
1. Предложения за кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса могат да се правят от парламентарните групи. Предложенията се внасят в писмена форма чрез председателя на Народното събрание до Комисията по здравеопазването в 5 дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание.
2. Предложенията за кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса се придружават с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата. Към предложенията се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата по образец, съгласно Приложение № 1 към решението;
б) подробна автобиография;
в) заверено от кандидата копие от диплома за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;
г) документи, удостоверяващи придобити допълнителни специализации и квалификации;
д) документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискването по чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за здравното осигуряване за професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното
дело;
е) свидетелство за съдимост;
ж) декларация по образец съгласно Приложение № 2 към решението, че кандидатът притежава българско гражданство съгласно изискването на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване;
з) декларация по образец съгласно Приложение № 3 към решението, че не са налице обстоятелствата по чл. 21, aл. 1, т. 2 – 5 от Закона за здравното осигуряване;
и) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец съгласно Приложение № 4 към решението.
II. Публично оповестяване на документите
1. Предложенията по Раздел I, т. 1 и документите по Раздел I, т. 2 се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването.
2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни. Всички данни в документите на кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават.
3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации могат да представят на Комисията по здравеопазването становища за предложените кандидати, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени в срок не по-късно от 3 дни преди изслушването на кандидатите.
4. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по здравеопазването въпроси към кандидатите, които да бъдат поставени по време на изслушването в срок не по-късно от 3 дни преди изслушването на кандидатите.
5. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
6. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по здравеопазването, или по електронен път на адрес: health_conimittee@parliament.bg.
7. Становищата и въпросите по т. 3 и 4 се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок до 3 дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
1. Кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по здравеопазването. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Проверка на представените документи за допускане на кандидатите до изслушване
1. Комисията по здравеопазването, в срок до 3 дни от изтичане на срока по Раздел I, т. 1, изпраща списък на кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса в Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството за проверка на гражданството съгласно изискването на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и за отсъствието на правното ограничение по чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
2. Комисията по здравеопазването на свое заседание проверява представените документи.
3. Комисията по здравеопазването може да изисква допълнителна информация както от кандидатите, така и от съответния компетентен орган.
4. До изслушване не се допускат кандидати, които не са представили документите по Раздел I, т. 2.
5. След извършване на проверката, Комисията по здравеопазването изготвя списък на кандидатите, които са допуснати до изслушване. Списъкът се изготвя по азбучен ред на собствените имена на кандидатите и незабавно се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
V. Изслушване на кандидатите
1. Комисията по здравеопазването изслушва само допуснатите кандидати, като поредността се определя съгласно списъка по Раздел IV, т. 5.
2. Изслушването е публично и се провежда в открито заседание на Комисията по здравеопазването.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя на предложението за избор за управител на Националната здравноосигурителна каса в изложение до две минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. На всеки кандидат се дава възможност за лично представяне, включително за допълване на данни от професионалната си биография и за представяне на вижданията си за развитие на дейността на Националната здравноосигурителна каса в изложение до 15 минути.
5. Председателят на Комисията по здравеопазването представя в резюме становищата и въпросите, постъпили в Комисията по здравеопазването от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като изложението за всеки въпрос и становище е до две минути.
6. Кандидатите отговарят на поставените им въпроси по т. 5 в изложение до 10 минути.
7. Народните представители могат да задават въпроси към кандидатите, включително и въпроси, съдържащи се в становищата на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като изложението за всеки въпрос е до две минути.
8. Кандидатите отговарят на поставените им въпроси по т. 7 в изложение до 10 минути.
9. От заседанието за изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията по здравеопазването изготвя и внася в Народното събрание доклад за резултатите от изслушването на кандидатите за заемане на длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса със съдържанието, определено в чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
11. Когато са изслушани няколко кандидати за длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса, към доклада по т. 10 се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на всеки кандидат за длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса.
12. Докладът на Комисията по здравеопазването за резултатите от изслушването на кандидатите за заемане на длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса се предоставя на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
VI. Избор на управител на Националната здравноосигурителна каса от Народното събрание
1. Заседанието, в което се провежда избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Комисията по здравеопазването представя на Народното събрание доклад за проведеното изслушване на кандидатите за заемане на длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя на предложението за избор в изложение до две минути.
4. След представяне на доклада по т. 2 и на кандидатите по реда на т. 3 Народното събрание провежда разисквания по представените кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По време на разискванията народните представители могат да поставят въпроси към кандидатите.
5. След приключване на разискванията, кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса могат да правят изказвания и да отговарят на поставените към тях въпроси в изложение до 10 минути.
6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване.
7. В случаите когато има няколко кандидати за длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
8. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
9. В случай че двама или повече кандидати са получили равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях.
10. В случай че никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
11. В случай че и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема д-р Дариткова.
Колеги, чухте Проекта за решение за приемане на правилата за предложения за кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса.
Откривам разискванията.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Гласували 139 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 8.
Приети са процедурните правила, както и четирите декларации, които са като приложение към Доклада.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ.
Заповядайте, госпожо Танева, да ни запознаете с доклада.
Колеги, нека да поздравим нашите гости от Ротари клуб – Момчилград. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, № 702-01-5, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2017 г., приет на първо гласуване на 21 юни 2017 г.“
„Закон за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложения?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение от народния представител Георги Станков, което е на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Не е обсъдено и гласувано.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания.
Господин Станков.
ГЕОРГИ СТАНКОВ (ГЕРБ): Тъй като моите предложения не бяха разгледани по процедура, ги оттеглям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За всички предложения, които са направени от Вас, важи, така ли?
ГЕОРГИ СТАНКОВ: Които съм направил, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 130, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Допълнителна разпоредба“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да бъде отхвърлено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Предложението на Комисията за отхвърляне текста на вносителя за наименованието на подразделението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 2 „Заключителни разпореди“, § 3 и § 4 включително няма постъпили предложения, няма и предложения за технически редакции на Комисията. Затова предлагам да се гласуват анблок, като се подкрепят текстовете на вносителя по параграфите и „Заключителни разпореди“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2, наименованието на подразделение „Заключителни разпоредби“ и § 3 и 4. Всички те са подкрепени от Комисията.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Параграф 2, наименованието на подразделение „Заключителни разпоредби“, § 3 и 4 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 45д навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен и редактиран от Комисията в съответствие с текста по доклада.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Параграф 5 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 6 и 7 няма предложения за технически редакции, нито постъпили предложения.
Комисията подкрепя текстовете на двата параграфа, затова предлагам да бъдат гласувани анблок по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 6 и 7 по доклада на Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 9.
Параграфи 6 и 7 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В Закона за биологичното разнообразие (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 8 по вносител, подкрепен и редактиран от Комисията, както е представен в нейния доклад.
Гласували 134 народни представители: за 130, против 1, въздържали се 3.
Параграф 8 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17 включително няма постъпили предложения, няма предложения за редакция на Комисията.
Комисията подкрепя тези текстове по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате ли изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 9 до 17 включително по доклада на Комисията.
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Параграфи от 9 до 17 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване § 18 по доклада на Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Параграф 18 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 и 26 включително няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания, уважаеми колеги? Не.
Подлагам на гласуване параграфи от 19 до 26 включително по доклада на Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 3.
Параграф от 19 до 26 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27:
„§ 27. В Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 15, ал. 3 думите „Министерството на земеделието и храните“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“.
2. Навсякъде в закона думите „Министерството на земеделието и продоволствието“, „министърът на земеделието и продоволствието“ и „министъра на земеделието и продоволствието“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 27 по доклада на Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 4.
Параграф 27 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 28, 29, 30 и 31 включително няма постъпили предложения, няма предложения за редакция на Комисията.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя по тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 28 до 31 включително по доклада на Комисията.
Гласували 128 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 3.
Параграфи от 28 до 31 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32:
„§ 32. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. ...) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 32 по доклада на Комисията.
Гласували 140 народни представители: за 137, против 3, въздържали се няма.
Параграф 32 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 33 и 34 няма постъпили предложения, нито предложения за редакция от Комисията.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 33 и 34 по доклада на Комисията.
Гласували 136 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 4.
Параграфи 33 и 34 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35:
„§ 35. В Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. ...) в § 27 от Преходните и заключителните разпоредби навсякъде думите „министърът на земеделието и храните“ се заменят с „министърът на земеделието, храните и горите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 35 по доклада на Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 131, против 4, въздържали се 3.
Параграф 35 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36:
„§ 36. В Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. ...) в § 42 от Преходните и заключителните разпоредби навсякъде думите „министърът на земеделието и храните“ се заменят с „министърът на земеделието, храните и горите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 36 по доклада на Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 133, против 2, въздържали се 2.
Параграф 36 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 37 и 38 на вносителя няма постъпили предложения, няма предложения за редакция на Комисията.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 37 и 38 по доклада на Комисията.
Гласували 142 народни представители: за 139, против 2, въздържал се 1.
Параграфи 37 и 38 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39:
„§ 39. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „Министерство на земеделието и храните“ и „Министерството на земеделието и продоволствието“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“, а думите „министъра на земеделието и храните“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 39 по доклада на Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 3.
Параграф 39 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 40 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 140, против няма, въздържали се 3.
Параграф 40 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41 :
„§ 41. В Закона за лечебните растения (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 41 по доклада на Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3.
Параграф 41 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По параграфи 42, 43, 44, 45, 46, 47 и 48 включително няма постъпили предложения, няма предложения за редакции на Комисията.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме параграфи от 42 до 48 по доклада на Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 5.
Параграфи от 42 до 48 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49:
„§ 49. В Закона за опазване на селскостопанското имущество (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В § 5 от Преходните и заключителните разпореди думите „министъра на земеделието и храните“, „министъра на горите и опазване на природната среда“ се заменят с „министъра на земеделието, храните и горите“.
2. В останалите текстове на закона думите „Министерството на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 49 по доклада на Комисията.
Гласували 144 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 2.
Параграф 49 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По параграфи 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63 и 64 няма постъпили предложения, нито предложения за редакция на Комисията.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи от 50 до 64 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме параграфи от 50 до 64 включително по доклада на Комисията.
Гласували 148 народни представители: за 147, против няма, въздържал се 1.
Параграфи от 50 до 64 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65:
„§ 65. В Закона за Селскостопанската академия (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В § 1, ал. 1 от Допълнителната разпоредба:
а) в ал. 1 думите „Министерството на земеделието и храните (МЗХ)“ се заменят с „Министерството на земеделието, храните и горите“;
б) в ал. 2 думите „Министърът на земеделието и храните“ се заменят с „Министърът на земеделието, храните и горите“.
2. В останалите текстове на Закона думите „министърът на земеделието и храните” и „министъра на земеделието и храните“ се заменят съответно с „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 65 по доклада на Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 6.
Параграф 65 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По параграфи 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72 и 73 включително няма постъпили предложения, няма предложения за редакция на Комисията.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за тези параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме параграфи от 66 до 73 включително по доклада на Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 3.
Параграфи от 66 до 73 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74:
„§ 74. В Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „Министерството на земеделието и храните“, „министъра на земеделието и храните“ и „заместник-министри на земеделието и храните“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието, храните и горите“, „министъра на земеделието, храните и горите“ и „заместник-министри на земеделието, храните и горите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 74 по доклада на Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 3.
Параграф 74 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По параграфи 75 и 76 няма постъпили предложения, нито предложения за редакция на Комисията.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за двата параграфа, които са последни в предложения Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме параграфи 75 и 76 по доклада на Комисията.
Гласували 146 народни представители: за 143, против няма, въздържали се 3.
Параграфи 75 и 76 по доклада на Комисията са приети, а с това и Законопроектът на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вчера бяха представени на Вашето внимание докладите на две комисии. Продължаваме със становище на вносителя.
Някой от вносителите?
Заповядайте, господин Станков.
ГЕОРГИ СТАНКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Искам да Ви представя мотивите към Законопроекта за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
С предложения Законопроект се предлагат изменения в разпоредбите на чл. 79 и чл. 82 относно фигурата на постоянния секретар на отбраната. Цели се преодоляване на съществуващи неясноти и непълноти в действащите разпоредби, които водят до противоречива практика при прилагането им, при възникване и прекратяване на правоотношенията с най-висшия държавен ръководител в Министерството на отбраната, респективно на правомощията му.
С Проекта ще се постигне пълна синхронизация между текстовете на този Закон и разпоредбите на Закона за държавния служител, по отношение изискванията за заемането, осъществяването на правомощията и прекратяване на правоотношенията с постоянния секретар на отбраната.
Предлага се въвеждане на ясни кумулативно определени изисквания за заемане на длъжността „постоянен секретар“ на отбраната, като се отчитат предвидените изисквания за ранг и професионален опит в класификатора на длъжностите в администрацията.
Акцентира се на наличието на професионален опит, на ръководна длъжност в администрацията, част от които, и като държавен служител в Министерството на отбраната с цел осигуряването на възможност за познаване спецификата на дейността на ведомството.
Възникването на правоотношенията с постоянният секретар на отбраната налага създаване на ясна процедура по неговия избор. Като сезираща законова разпоредба се изключва възможността за съдебен контрол върху решението на министъра на отбраната да утвърди или отхвърли предложения кандидат в Комисията за подбор.
Новата редакция на чл. 82 е изготвена по аналогия с разпоредбите в Закона за Дипломатическата служба по отношение на постоянния секретар в Министерството на външните работи, и Закона за Министерството на вътрешните работи по отношение на административния секретар в МВР.
Причина за предлаганото изменение е обстоятелството, че предвидените в настоящата редакция на чл. 82 от Закона хипотези за предсрочно прекратяване на правомощието на постоянния секретар на отбраната, не съвпадат със случаите на прекратяване на правоотношенията с този държавен служител. Част от тях са непълно възпроизведени, а други липсват – например налагане на наказание „уволнение“. Това води до невъзможност и сериозно затруднение при прилагането на посочената разпоредба.
С новата алинея в чл. 136 се въвежда изискване за изслушване от Комисията по отбрана към Народното събрание на офицерите, предложени за удостояване с висше офицерско звание, преди разглеждане кандидатурата им от Министерския съвет. Предложението не влиза в противоречие и не нарушава съществуващите норми в чл. 22, ал. 2, т. 19, в смисъл на вмененото в Закона за общо ръководство на отбраната и въоръжените сили от Министерския съвет – чл. 27, т. 6 по отношение на регламентираните отговорности на министъра на отбраната, и чл. 33, ал. 3, т. 5 по функциите на Съвета по отбрана, като помощен орган на министъра на отбраната.
Изслушването на офицерите от членовете на Комисията по отбрана е стъпка, произтичаща от статута и функциите на Комисията, като специализиран орган на Народното събрание. Нейното участие във формирането на отбранителната политика на Република България и съдействие за прецизното й провеждане, предполага адекватна информираност за състоянието и перспективата на развитие на висшия команден състав.
Предложението за допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили в Комисията по отбрана ще бъде осигурена по голяма прозрачност на стартиралия процес по удостояване на офицерите първо, и последващо висше военно звание, както и заемането на длъжност, което е оправдано от гледна точка на бъдещи отговорности на представените кандидатури.
Заслушването ще бъде проява и стимул за кандидатите да се представят по основния орган на Народното събрание по въпросите на отбраната и въоръжените сили, да отговорят на поставените въпроси и да развият визията си в изпълнение на бъдещи функционални задължения и отговорности по командването и управлението.
Изслушването на Комисията по отбрана ще издигне формалния авторитет на висшето офицерско звание и без да повлияе върху решението на Министерския съвет, респективно и на президента на Републиката, ще даде пълен завършек на цялостния процес по удостояване на кандидата и заемането на съответната длъжност.
Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната на въоръжените сили на Република България, (ДВ. бр. 98 от 2016 г.) е изменен чл. 138, като в т. 6 – висшето офицерско звание „комодор“ е изменено на „флотилен адмирал“. Това налага синхронизирането на разпоредбите по чл. 138 и чл. 160 от Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Станков.
Второ становище на вносител? Няма да има.
Откривам разискванията. Заповядайте за изказвания.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, колеги народни представители! Някак си кротко, тихо и като че ли без интерес се гледа на тези законопроекти.
Аз ще говоря по втория, внесен от господин Попов и група народни представители, и няма да е кротко и тихо, ще е възпитано, но...
Ще Ви дам аргументи защо да не подкрепяте този Законопроект.
Този Законопроект представлява нова атака срещу президента! (Възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.)
Този Законопроект е вмешателство в правомощията на президента! Той е грубо нарушение на разделението на властите, кух закон, който не поражда правни последици, но е размахване на пръст към президентската институция. Този Законопроект заобикаля Конституцията и я нарушава. И сега ще кажа защо.
В Конституцията на Република България пише, че: „Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.”
Това е фактическият състав в Конституцията – предложение на Министерския съвет и акт на президента.
Със Закона, който предлагате, Вие допълвате Конституцията със закон, защото казвате, че „президентът може да издаде този акт едва след задължително изслушване на кандидатите в Комисията по отбрана.” Задължително! И то преди да стартира процедурата през Министерския съвет и през президента. Тоест към две части от фактическия състав на Конституцията със закон, което е абсолютно недопустимо, добавяте трета такава.
Защо казвам, че този Закон е кух? Защото в самите мотиви сте записали, че той няма да повлиява на решенията на Министерския съвет и на президента. Тогава защо го правите? Няма да има правни последици, но приемаме специален закон за това. Сигурно ще направите и следваща крачка в опита си да ограничите президента. Ще предложите подобно нещо сигурно и за посланиците, и за дипломатите?!
След като искате правомощието му да дава звание да минава през парламента на предварително изслушване – ами, ако ще прилагате еднакъв аршин, следващата седмица ще го приложите и за посланиците. Що за политика е това и за отношение?
Защо го правите? И Вие сте написали в мотивите защо се прави това. Първо: „за да се издигне формалният авторитет на висшето офицерско звание”.
Дами и господа народни представители, Армията и Църквата се единствените институции с положителен рейтинг. Армията има одобрение от 30%, а парламентът от 9%. Може ли някой да ми обясни как институция с 9% рейтинг ще издигне авторитета на такава с 30% рейтинг? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не, ще я свалите до нашата, за съжаление, с тези действия.
Втори мотив, който сте записали: „за да има по-голяма прозрачност при връчването на званията“. Ами, то и сега може да има! Има Комисия по отбрана, има Правилник на парламента, в който се казва, че можете да поканите всеки да дойде и да го изслушате. Сега правите обаче задължително това да става със Закон и като част от фактическия състав на текста в Конституцията. Ако искате прозрачност, поканете ги тези хора, никой не Ви пречи! Правилникът Ви дава право – изслушайте ги, поканете журналисти, задавайте им въпроси. Не – трябва специален закон, за да кажем на президента: „Внимавай! Ние тук ще решаваме кого ще отсвирим и кого не, и ще ти отнемем правото ти да преценяваш на кого да даваш звания!“.
Затова, ние няма да подкрепим този Закон по причините, които изтъкнах – и юридически, и фактически, и заради нарушаването на принципа на разделението на властите.
Използвам обаче обсъждането на Закона. Обръщам се към премиера Борисов, защото нямаме илюзия, че зад това стои той. Това, че го внасят група народни представители на своя глава, е виц. Няма как да го направите без одобрението на премиера. Така че към него: спрете тази война с президента Радев! Спрете с всеки свой акт да разпалвате противопоставяне между институциите, защото това е вредно за държавността! Освен това нямате отсреща си господин Плевнелиев. Разберете го, колеги, най-накрая!
Господин Цветанов онзи ден каза в реплика към президента Радев: „Не се опитвайте да вбивате клин между мен и господин Борисов. Други са опитвали и са се провалили!“.
Клин няма. Те действат заедно!
Сега пък моля да чуете и моите думи: не се опитвайте да опитомявате президента Радев! Няма да стане. Ще се провалите в това. Проваляйки се обаче в тази лична битка, ще съсипете държавата и държавността! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
За реплики? Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Нинова!
С удоволствие слушах Вашето изказване. Само има един малък проблем в него – президентът не може да назначи, ако Министерският съвет не му предложи по принцип. Тук не става въпрос някой да се меси в работата и процедурата. Даже, ако поговорите с колегите Ви от ресорната комисия, ще Видите, че ние постигнахме един консенсус там – въпросното изслушване да бъде след процедурата по удостояване. Така че това опасение го изчистихме между нас в Комисията и съответно е ангажимент и от нашата политическа група, и от БСП да внесем подобни промени в Закона за второ четене. Едно на ръка.
Второ, ако говорим за дипломатите, впрочем дипломатите и към момента са задължени да минават на изслушване в Комисията по външна политика и отдавна е желание от страна на БСП това нещо да стане със закон. Може да питате и господин Янаки Стоилов и господин Кристиан Вигенин, които отдавна са искали това нещо да влезе в Закона за дипломатическата служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Други реплики? Не виждам.
За дуплика – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми колега! Ние днес обсъждаме текст, който е внесен в залата и го четем. А тук пише: „Министерският съвет разглежда предложенията за удостояване на офицери с висши офицерски звания след изслушването им в Комисия по отбрана към Народното събрание“. Тоест, изслушването е преюдициално действие, заради което трябва да тръгне целият механизъм, а не след това, след като бъде одобрен. (Реплики от ГЕРБ.) Тоест четем това, което сте подписали Вие от ГЕРБ. Мога да Ви кажа и кои: Константин Попов, Пламен Манушев, Пламен Нунев и така нататък. Първо е изслушването на Комисията по това предложение, след това Министерският съвет, след това президентът.
По втория Ви аргумент и реплика.
Защо трябва в специален закон да правите това, след като Правилникът и сега – и Правилникът е закон, Ви го позволява. Ами, викайте ги, изслушвайте ги – преди това, след това! Имате тази правна възможност, фактическа възможност. Задавайте им въпроси! Защо трябва специален закон, в който даже сте записали, че той няма да има ефект? Няма да повлиява на решението на Министерския съвет, няма да повлиява на решението на президента. Защо Ви е това тогава, като можете да го правите нормално без изключителен закон. Това е извънредно законодателство. За какво е? Ами, съвсем нормално навежда на мисълта за какво, особено когато нарушава Конституцията – за ограничаване правомощията на президента. Заобиколно, през закон!
И сега да Ви кажа – ако приемете този текст, с който допълвате конституционен текст, 48 подписа, не 80 подписа – 48 са необходими, но ще имате 80, и ако това се приеме, отивате в Конституционния съд. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Колеги, тъй като е 11,29 ч., давам 30 минути почивка и след това ще продължим с разискванията по Законопроекта.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, почивката изтече.
Продължаваме с разискванията по Законопроекта.
Господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители!
Аз ще взема отношение по другата част на предложението – за Изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, а не по това, което чухме от госпожа Нинова.
Надявам се тук присъстващият Николай Цонков, той е и заместник-председател на Комисията по отбрана, да вземе отношение по статута на постоянния секретар.
Бих искал да Ви кажа следното.
Само една лека забележка, господин Гаджев. Ние не сме постигали никакъв консенсус по отношение на това, което Вие казахте. Ставаше въпрос за след Министерския съвет, за след производство и така нататък.
Вие предлагате, уважаеми колеги, изменение на чл. 79 относно постоянния секретар и в него залагате критерий, забележете, който е получил по-висока годишна оценка на изпълнението на длъжността. По-натам, вижте какво ни предлагате, и ще чуете после нашето предложение: „Подборът на кандидат се извършва от комисия”. След това: „При утвърждаване на доклада на комисията министърът на отбраната изпраща предложението за назначаване на постоянен секретар за съгласуване от министър-председателя.” Отдолу сте предложили нещо, което не че не можем да се съгласим, а и никой от Вас няма да се съгласи: „Решението на министъра на отбраната не подлежи на съдебен контрол”.
Чувате ли се за какво става дума? Само че Вие не ни казвате друго, че на 31 май 2017 г. със своя заповед № ОХ–150 министърът на отбраната господин Каракачанов заповядва да се извърши подбор за назначаване на длъжността „Постоянен секретар”, посочва кои служители могат да кандидатстват и чуйте какви критерии залага – съвсем различни от това, което ни предлагате. Всъщност Вие се опитвате да ни подведете.
Първо, годишна оценка на изпълнението на длъжността – „Изключително изпълнение”, или изпълнението надвишава изискванията. Получена най-висока годишна оценка и бъдещ потенциал на кандидата. Само че в тази заповед, която, ако не я знаете, ще Ви я дам още сега, е написано следното: „В срок до 10 юни” – тоест преди един месец – „заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов да ми представи доклад по точка четвърта с мотивирано предложение за назначаване на държавен служител на длъжността „Постоянен секретар на отбраната”. Тоест преди един месец заместник-министърът на отбраната е представил доклад на министъра, а Вие искате сега да гласуваме промени в Закона. От всичко това, което виждаме, и от изискванията, които Вие сте заложили, а не тези в заповедта на министъра е видно, че става въпрос за определен човек. Ако някой от Вас не е съгласен, мога да Ви кажа и името му, но няма да правим прецедент в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велков.
За реплики? Не виждам.
Следващо изказване? Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Нашата политическа позиция е да не подкрепяме предложения от Вас Законопроект – от Константин Попов и група народни представители, поради две много важни причини. Те са свързани освен с изслушването, в което вече стана въпрос за произвеждане на генералите, с постоянния секретар. Кои са двете причини?
Първото, тази длъжност е уникална и не разбирам защо трябва да се променя редът, по който той се назначава и освобождава? Да се принизява до един обикновен служител, при положение, че има тези уникални функции! И още нещо – нарушава се принципът на мандатност, на приемственост в Министерството. Не за първи път казваме, че има една несигурност в системата. Е, с подобни промени продължаваме да налагаме тази несигурност, нестабилност. Докога?
Второ, постоянният секретар не може да бъде сравняван дори и с постоянния секретар на Външно министерство, защото в Министерството на отбраната се казва, че постоянният секретар е висшият служител, професионален ръководител. Да, обаче в Министерството на отбраната това е началникът на отбраната. (Шум и реплики.) Не са равни.
Трето, длъжността. Нека да припомним: постоянният секретар е въведен с една идея – да интегрира в себе си и съчетае Генералния щаб и Министерството на отбраната. Тоест тази идея за умерена интеграция е съчетана в правомощията и функциите на постоянния секретар. Затова и не разбирам какви са точно мотивите за предложения Законопроект? Какво налага тези промени?
Моделът на постоянния секретар и на началника на отбраната, като изпълняващи стратегическия мениджмънт в Министерството на отбраната, по-скоро не трябва да бъдат сравнявани по този начин с функциите на нито едно министерство и на нито един главен секретар или постоянния секретар на Външното министерство.
Записали сте в чл. 79, че „Постоянният секретар на отбраната е най-висшият държавен служител в Министерството на отбраната”. Да, но това противоречи на чл. 5, ал. 2 от Закона за държавния служител, защото в него се казва: „Ръководните служители, които заемат длъжностите „главен секретар”, „секретар на община”, „главен директор на главна дирекция”, „директор на дирекция” и „ръководител на инспекторат”, са висши държавни служители. Защо е нужно да се променя съществуващият текст?
На следващо място и основно – въведени са много интересни изисквания в правомощията и по-скоро в избора за постоянен секретар. Те не само са въведени от класификатора за длъжностите в администрацията, но така са записани, че зад тях прозира нещо много елементарно. Няма да назовавам кое е лицето. Е, докога ще правим длъжности за определени хора? Няма ли най-накрая принципно да гледаме на системите? Няма как да приемем подобни предложения!
И нещо друго искам да кажа по отношение на въведените изисквания. След като ги има в класификатора, нека там да останат, те трябва да се изпълнят. За по-голяма гъвкавост и оперативност няма нужда да се променят текстовете по този начин.
И на последно място бих искал да кажа отново за начина, по който е записано, че трябва да бъде освобождаван постоянният секретар по Закона за държавния служител.
Е, извинете, но няма как да приемем подобен запис, защото, както казах, постоянният секретар в Министерството на отбраната е нещо съвършено различно от постоянния секретар на Външното министерство. Той съчетава гражданско-военната експертиза с предложение към министъра за назначаване.
За какво говорим? Значи, Вие искате един уникален модел – с постоянния секретар на Министерство на отбраната, да го зачеркнете с лека ръка. Стига с тези безсмислени промени.
Какъв е изводът? За пореден път Вие предлагате промени, които целят да устроите един определен човек и, второ, да промените реда за неговото освобождаване – да отговаря по Закона за държавния служител, като го обезценявате. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонков.
Реплики? Няма реплики.
Господин Тошев, заповядайте.
РУСЛАН ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще взема отношение по другия Законопроект, който внесен от Министерския съвет, пак е за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, но той дава възможност на военнослужещите мъже да ползват отпуск по чл. 167а от Кодекса на труда по реда на общото трудово законодателство, тоест да имат право на неплатен отпуск в рамките на първите осем години от живота на детето в размер на шест месеца. Поощрява се ползването на отпуск по чл. 167а от Кодекса на труда на равни начала от двамата съпрузи и се подкрепя равновесието между професионалния и личния живот, като се подпомага отглеждането на деца в условията на демографска криза.
С предлаганото изменение, нашето законодателство се хармонизира с изискването на Директива 18 от 8 март 2010 г. за прилагането на Рамковото споразумение за родителския отпуск и се насърчават мъжете да увеличат своят дял в семейните отговорности.
Тук искам да отбележа, че нашето законодателство е приело по-широка база от минималните изисквания на Рамковото споразумение, а именно този отпуск е шест месеца, при условие че Рамковото споразумение изисква най-малко четири месеца.
Не на последно място трябва да имаме предвид и стартираната пилотна процедура срещу Република България за несъответствие на чл. 203, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на въпросната Директива 18 от 2010 г. Налице е риск за стартиране на официална процедура и съгласно изискванията на процедурата трябва да уведомим за изменението до 31 юли 2017 г.
Бих искал да обърна внимание и на един потенциален проблем, който ще възникне с приемането на тази разпоредба, а именно командирите не разполагат с механизъм за заместване на военнослужещия, който е ползвал този родителски отпуск – както за майчинство, така и за бащинство.
И де леги ференда може би проблемът трябва да се реши чрез механизмите на доброволната военна служба, както и чрез осигуряване на по-добро финансиране за възможностите, които дава Законът за резерва на Въоръжените сили на Република България.
Друг подход, макар и с частично решение, е да се ограничим в рамките на тези четири месеца, които са минимално изискуеми от Рамковото споразумение за родителския отпуск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Следващото изказване е заявено от господин Гаджев.
Заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! След защитата и аргументацията по Законопроекта на Министерски съвет, ще се върна отново на Законопроекта, който е внесен от мен и група народни представители.
За съжаление, дебатът, който слушам до момента показва едно жестоко непознаване на системата на отбраната и големи стратегически грешки. Впрочем постоянният секретар и началникът на отбраната са изравнени в интегрираното Министерство на отбраната, като началникът на отбраната отговаря за военната експертиза и за армията, а постоянният секретар отговаря за администрацията. Двамата взаимно подпомагат дейността си – едно на ръка.
Второ, тук се чува обвинение, че се прави заради даден човек. Ами самите Вие, господа, казахте, че такъв човек вече има назначен, така че как правим Законопроект за някой, който вече е назначен – малко е абсурдно цялото това твърдение.
Цялата идея на този Законопроект дойде заради едно друго нещо, дойде заради безобразията, извършени от служебното правителство през март месец, когато за две седмици човек, който без един ден административен стаж, в която и да е държавна администрация, беше назначен за постоянен секретар. Без нито един ден стаж в държавната администрация! Беше назначен първоначално по заместване като младши експерт и в рамките на две седмици стана най-висшият държавен служител в Министерството.
Ако смятате, че подобни неща са редни и че трябва да има вратички в Закона – да, гласувайте „против“. Ние просто искаме да регламентираме, така че да не се получават такива безобразия повече.
С аргументите и с всичките текстове, които сме посочили тук, максимално добре описваме възможностите на какви неща трябва да отговаря постоянният секретар. Впрочем една голяма част от тях са и сега в Закона – само се прецизират, така че да се затворят тези вратички.
Още повече, че в т. 2 на ал. 2, на чл. 79 искаме да е бил поне една година на ръководна длъжност в Министерство на отбраната – не само на момента, може да е бил е преди това, но да има опит в системата. Независимо дали е сегашен служител, или не, но да има опит в системата.
Колкото до другите изисквания за годините, за ранга и така нататък мисля, че това са едни напълно резонни изисквания към човек, който ще ръководи администрацията и, който има и правомощия по отбранителната политика на страната. Това са много важни промени.
Тук дори на няколко пъти чух едни обърквания, които са споменати хем не по Закона за държавния служител, хем пък се позовават на Закона за държавния служител. Колеги, той е държавен служител. Постоянният секретар било то във Външно, било то в Отбраната, било то административният секретар в МВР – това са държавни служители.
Също така бих искал да Ви кажа и няколко думи по § 2, или по-скоро § 3, който е заради изслушването, за което казахме. Тук имам чувството, че ние малко не познаваме системата, по която стават назначенията на висшия команден състав или начина, по който се предлага за заемане на длъжности, които изискват висше генералско звание.
Първо, решението не е на президента, решението е на министъра. Началникът на отбраната предлага за армията, а заместник-министърът на отбраната предлага за въоръжените сили на министъра. Министърът може да се съгласи с това предложение, може и да не се съгласи и сам да си посочи човек.
Тези номинации се разглеждат на Съвет по отбрана, който е консултативен орган към министъра на отбраната. Едва след като министърът реши кои хора да предложи, той може да проведе неформално съгласуване с президентството, може и да не проведе, след което ги внася в Министерския съвет, който да вземе решение, и чак тогава да предложи на президента. Президентът от своя страна може да издаде указ, може и да не издаде указ – това си е негово право.
В начина, по който тук коментираме, ние по-скоро контролираме дейността на министъра и на изпълнителната власт. Но нека да правим разграничение между правомощията на различните институции в произвеждането на висшия команден състав. И наистина, да видим къде ще бъде по-удачно да бъде – дали преди, или след?! Защото, ако е „след Министерския съвет“, вече наистина може да се тълкува като опит за забавяне на указа на президента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Реплики? Не виждам реплики.
За изказване – господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми колеги, за пореден път, за кой ли път вече се изненадвам от това как може да се трактоват ясни и черно-бели неща. Виждате или търсите поводи за изостряне на диалога, за отваряне на войни и така нататък.
В това, което ние предлагаме, предполагам, че предложението на Министерския съвет и Министерството на отбраната няма никакви колизии, но в трите предложения, които ние правим, не би трябвало да виждаме политика по простота причина, че такава няма.
Тези колеги, които са членове на Комисията по отбрана и сега и в предишни издания на Народното събрания знаят, много добре, че там по никакъв повод, никога ние не сме си позволявали да дебатираме политически, защото става въпрос за държавни дела, касаещи националната сигурност на Република България. По никакъв начин и в момента не се опитваме да политизираме нещата.
За постоянния секретар на отбраната, ако сте чели нашето предложение, ще видите, че буквално едно към едно то е адаптирано със Закона за държавния служители и единствената му цел е да изчисти неяснотите, които има в сега действащия Закон за отбраната и въоръжените сили, който е задължителен за министъра, и който доведе до това, което колегата преди мен спомена, да се назначават на най-отговорни ръководни постове държавни служители, които нямат никакъв стаж, защото тогава рискуваме да бламираме една отговорна институция, като цивилния състав на Министерството на отбраната.
Ние сме предвидили 8 години за IV държавен ранг на служител; три години ръководен стаж и поне една година в Министерството на отбраната, като последната му оценка от атестациите е по-висока от тази, която се изисква за заеманата длъжност. Тоест, ние не търсим Иван Петров Димитров, а търсим човек, който отговаря на изискванията за длъжността, на която би трябвало да бъде назначен.
Пълен нонсенс е подозрението, че със Закона, който ще влезе в сила може би след месец, два или не знам кога, ние търсим да уредим правоотношенията на министъра на отбраната в момента с човек, за когото той вече е издал заповед за назначение. Как може да стане това ми е напълно непонятно?!
За да не се получават не само със служебния, а и с редовните министри на отбраната такива прецеденти, ние предлагаме в Закона за отбраната и въоръжените сили да бъде разписано: какви са изискванията за подбора, кой подбира, какви са изискванията за назначаването и кой уволнява този човек, с какъв мандат е той, какви отговорности има и нищо повече.
По по-изострената тема за дебат относно повишаването на офицери в следващото висше офицерско звание, ако колегите от Комисията по отбраната имаха някакъв контакт с председателя на парламентарната група им група, щеше да стане ясно, че в Комисията по отбрана ние постигнахме договореност – това изслушване да бъде, след като бъде взето решение на Министерския съвет, за да няма подозрение, че ние предопределяме нещо. Това, първо.
Второ, в изслушването, което ние предлагаме на генералитета да се случва в Комисията по отбрана, няма нищо политическо по простата причина, че към момента в Комисията по отбрана има достатъчно брой членове колеги, които не са виждали жив генерал. Ние предлагаме, първо, да издигнем авторитета на висшия команден състав на армията канейки го в Комисията по отбрана за един професионален, отговорен и насочен към бъдещото развитие на Въоръжените сили на Република България разговор, от една страна, и, от втора страна, по никакъв начин никъде не е записано, че изслушването на кандидатите за повишаване в следващо генералско звание офицери може да има отношение към процедурата за тяхното произвеждане. Абсолютно никъде! (Шум и реплики.)
Правим го, за да може, първо, генералитетът да се запознае с един от ръководните органи на отбраната и на въоръжените сили в тази република и второ, за да може народните представители да се запознаят с генералитета. Това е целта ни, и това е добра практика, която Ви моля да осъзнаете и да приемете като нещо нормално, като в никакъв случай не търсим и не отваряме войни.
Второ, една лична молба – недейте, винаги когато чуете думата „генерал“ да я свързвате в едно изречение с думата „президент“. Няма такава връзка.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Има – президентът е генерал!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Няма такава връзка.
Президентът, който е генерал, или генералът, който е президент, го познаваме много, много отдавна, много преди Вие да се запознаете с него. Недейте да правите връзки, които ги няма.
Нещо, което не се споменава досега. Ще аргументирам и третото ни предложение. Допуснали сме, когато променихме в Закона за отбраната и въоръжените сили званието „комодор“ с „флотилен адмирал“ сме пропуснали да променим члена, в който е определено каква възраст може да служи флотилният адмирал. Просто сега изчистваме този пропуск и нищо повече. Не променяме името на званието – това е истината.
Бих искал пак да се върна към дебата и тона, който имахме в Комисията по отбрана, разглеждайки и тези текстове. Нека да дадем възможност на висшия команден състав на армията в присъствието на министъра или на упълномощен от него заместник-министър и на началника на отбраната да дойде и да поговори за членовете на Комисията по отбрана. В този парламент ние не сме болшинство – една голяма част са и от опозицията, от други политически представени в парламента сили. Всички имат правото и възможността да поговорят, да разсъждаваме заедно, загрижено за развитието на Въоръжените сили на Българската армия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев!
Реплики?
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Виждам, че и Вие лека-полека започвате да стигате до осъзнаването, че всъщност експертното започна да губи своето място от политическото и политиканстването на дадени наши колеги. Защото, ако си спомним Четиридесет и второто народно събрание – тогавашният председател на Комисията по външна политика от Коалиция за България не само изслушваше предложените дипломати, но пращаше становища на Комисията дали този дипломат става или не става до президента. Тогава можеше, сега никой да не пипа!
Ето виждате ли, тук се опитват да ни вкарат в една допълнителна война. Да измислят една интрига, да вкарат интрига между президентската администрация и Народното събрание.
Господин Тошев, моля уточнете, че всъщност не става въпрос за такова нещо. Става въпрос за една съвсем нормална процедура, с която искаме да вдигнем престижа на генералите и адмиралите в нашата армия, а не да ни вкарат в една интрига, че едва ли не някой обявява война на някого. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Друга реплика?
Заповядайте, госпожо Нинова, за реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Тошев и колеги, и сега не Ви пречи да викате тези хора в Комисията и да ги изслушвате. В миналия парламент не стана обаче с извънреден закон това, а днес го правите с извънреден закон.
И моля, да влезе в историята на Четиридесет и четвъртото народно събрание следният експертен бисер, а не политически. Експертен бисер! Четиридесет и четвъртото народно събрание прие извънреден закон, „за да могат народните представители да се запознаят с генерали и генералите да се запознаят с народни представители“. Това каза господин Тошев.
Щом Четиридесет и четвъртото народно събрание приема закони за запознанство в извънреден порядък и в нарушение на Конституцията, значи сте ударили дъното и копаете надолу! Жалко за парламентаризма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Тошев, за дуплика.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря.
На господин Гаджев – вижте, това което се предлага от колегите, да си променим Правилника, той е вътрешен Правилник на Комисията. С този вътрешен Правилник на Комисията ние не можем да задължим никого, освен членовете на Комисията.
Да променим Правилника на парламента е също както да променим Закона за отбраната и Въоръжените сили, защото и двата са закон.
Второ, дали нарушаваме Конституцията, или не я нарушаваме, не решаваме нито аз, нито госпожа Нинова. Решава го специален съд и тя би трябвало добре да го знае.
Трето, надявам се този дебат да бъде сведен до знанието на президента и да разбере от първоизточника, от вносителите, че няма нищо насочено срещу него. Той отдавна е станал генерал и, надяваме се, повече няма да се върне във Въоръжените сили, освен като главнокомандващ.
Това, което Вие го казвате, питайте Ваши членове и Вашия заместник-председател на Комисията колко живи генерали познават и колко живи офицери – действащи. Така че… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, не се обаждайте от залата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Не виждам какво иронично и какво ехидно има в това, което казах.
И последно – недейте да считате, че ние, които се занимаваме цял живот с отбрана и Въоръжени сили, имаме нещо против офицерите, сержантите, войниците и генералитета на тази армия.
Аз пак Ви казвам: това, което Вие го твърдите, не е вярно. Ние не можем да поканим командира на Сухопътни войски, защото той трябва да иска разрешение от министъра. Той не може да дойде където и да е, и да говори за когото и да е, без разрешение на висшестоящия си началник, който и да е офицер в армията.
Моля Ви се, нека Ви информират.
И последно ще завърша дупликата си с едно съжаление, без да засягам никого от колегите сега. Съжалявам, че в тази Комисия го няма Ангел Найденов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Други изказвания?
Заповядайте господин Михов, после господин Манушев изяви желание.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители!
Аз ще се изкажа по ключовия проблем с § 3.
Трябва да кажа добри думи за Комисията по отбрана и за всички представители на всички парламентарни групи в тази Комисия. Аз мисля, че там се проведе един изключително професионален и високоотговорен дебат. Там се изказаха много сериозни аргументи при обсъждането на този параграф.
Обсъди се идея, че той трябва да бъде редактиран, дори и може би да отпадне. Общото мнение, дори споделено от голямата част на представителите от БСП, беше, че една такава поправка е полезна и добра.
Да, за първи път можем да кажем в историята, българският парламент, Народното събрание ще има отношение към назначаването на висшите офицери в Българската армия. Никога досега законодателният орган, не е имал отношение към кариерното развитие на армията и офицерството – нито по Търновската конституция, нито по следващите републикански конституции. Те са били прерогатив изключително на изпълнителната власт – на монарха, а по-късно на партията-държава.
И аз мисля, че когато се защитава тезата за върховенството на закона, Конституцията и парламентарната република, няма логика да се оспори, че парламентът не може и не трябва да има отношение към издигането в най-висше офицерско звание. Разбира се, това отношение трябва да бъде до такава степен дозирано, че в никакъв случай да не се допуска политизирането и партийното кадруване при българските висши офицери. Това са двата основни принципа, които ние от „Обединените патриоти“ защитаваме.
И в дебата много ясно се изказаха разсъждения, предложения кога да бъде това, нека да го наречем изслушване, представяне, но в никакъв случай санкциониране от Комисията по отбрана на бъдещите български генерали. И мисля, че се постигна едно съгласие, което е регистрирано в протоколите на Комисията, за редакция на този § 3, който да отговори на тези два принципа, че парламента в една парламентарна република трябва да има отношение към производството на висшите български офицери и, второто, да не се допусне политизирането, партизирането, кадруването, в тази област. И това беше подкрепено от част от представителите на БСП, за което аз лично ги приветствам. Защото беше професионален, откровен и патриотичен дебат.
Днес БСП излиза отново с поредното обявяване на война от чуждо име. Отново застава в защита на ненападнатия от никого и високо уважавания от нас – „Обединените патриоти“, президент на Република България, така както сме уважавали всички президенти досега и декларираме, че ще уважаваме всички следващи.
Това е нещо, с което ние не можем да се съгласим. И аз съм убеден, че с един отговорен дебат в Комисията на второ четене ще постигнем дозирането на тези два принципа и изработването на един действително действащ текст на Закона, който в бъдеще не само засега, а и за следващите народни събрания, и за следващите президенти, да удостои с високата чест бъдещите български генерали да се представят и да бъдат изслушани от Комисията по отбрана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михов.
Реплики? Не виждам реплики.
За изказване – адмирал Манушев, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители!
И аз искам да се присъединя към доц. Михов, че атмосферата в Комисията по отбрана наистина е такава, каквато би трябвало да бъде в институция и в елемент от Народното събрание, който е отговорен за развитието на държавата, развитието на българската армия, и също смятам, че се проведе един много сериозен дебат без остри нападки по тези всички въпроси, които се предлагат в този Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Там, наистина нямаше подобни твърдения и за нарушение на Конституцията, или за нещо такова гръмко. Дебатът беше изключително професионален. Не зная защо в залата се получи това противопоставяне за пореден път в този парламент, което не носи нищо добро нито за българската армия, нито за имиджа на българския генерал.
По законопроектите няколко думи ще кажа.
Малко в сянка остана Законопроектът на Министерския съвет, тъй като той беше инициативата, а не извънредният Закон за изслушването на генералите. Ние в нашата група решихме да използваме промяната в Закона за отбраната и въоръжените сили. Свързана е с чл. 79 – за правото на мъжете също да ползват отпуск по майчинство, както е известно, тъй като ще се наложи сериозно наказание на наказателна процедура на Република България. Затова го приехме, и то беше спешно да бъде прието.
Това е много сериозен акт. Впрочем, мина между другото, всички се съгласиха да гласуваме „за“, но той ще доведе до едно още по-тежко състояние в българската армия, тъй като голяма част от военнослужещите мъже ще се възползват от възможността да излязат в майчински, и тогава наистина – сега момичетата, сигурно една трета от тях са в майчински, като излязат и бащите, тогава наистина няма да остане никой, който да носи службата. Аз се пошегувах в Комисията, че 1985 г., като учех в Ленинград беше забранен алкохолът тотално, и тогава, за да кажат нещо положително за офицерите, които пиеха, казваха че пият с отвращение, което беше положително.
Аз с неудовлетворение гласувах за този Закон, но той е наложителен, тъй като санкциите – това поне, което е написано, са нещо много сериозно, и ние не можем да не приемем такава поправка. И заради тази поправка са нашите трите поправки на група народни представители от Политическа партия ГЕРБ.
За постоянния секретар наистина се налага такава промяна, защото, ако служебното правителство не беше направило това назначение по време на неговия мандат – безпринципно, нямаше да има тази поправка. Искаме да въведем ред, там не става въпрос за място за някого. Наистина нещата са разделени там, постоянният секретар е в администрацията, а с Щаба на отбраната се занимава началникът на отбраната и постоянният секретар не му е началник, повярвайте.
Аз никога не бих се изказал по теми, примерно, на здравеопазване, на селско стопанство, тъй като не ги разбирам съвсем, но повечето от нещата, тезите които застъпихте тук, и не застъпихте, между впрочем, в Комисията по отбрана, не са верни, не са правилни. Нито Конституцията нарушаваме, нито атакуваме някого, най-малко.
С генерал Радев се познаваме от толкова много години, че не е необходимо някой да ни казва какъв е той, и кой е. Ние с него служехме заедно на България. Отношенията ни са прекрасни, независимо от това, че бяхме опоненти по време на президентската кампания, но почти не сме казали дума един срещу друг, защото наистина се познаваме и го уважаваме като летец, генерал, а сега като президент, като държавен глава.
По отношение на изслушването на генералите. Нямаме, честно, такъв замисъл – да противопоставим отново Народното събрание на президента. Не, нямали сме такава мисъл, повярвайте! Не е идеята на премиера, изобщо. Това е идеята на нас в тази група да направим така, че генералите не да се запознаят, да бъдат изслушани, да дойдат в Комисията.
Повярвайте, българският генерал не е стъпвал тук. Аз служих 35 години офицер и съм влизал два пъти в Народното събрание, и то като заместник-началник на отбраната. Има страхопочитание в офицера към тази институция. Повярвайте! И това, че той ще бъде поканен на един разговор, да каже какъв е, що е, да му зададат въпроси, той да каже какво прави, кое е лошото в това нещо? Нищо.
Ние се разбрахме в Комисията по отбрана кога да бъде. Написано е „преди Министерският съвет“. Казахме „добре“. Идеята е важна. И ние приехме идеята, че е добре да го направим. Ще го променим, както кажете. Може и след Министерския съвет, и след президента, това не е най-важното. Не ни е мисълта да направим така, че да спрем някой генерал. Нито ни е работа, нито искаме това нещо да направим.
Идеята беше – генералът да дойде, да види Комисията по отбрана, в която има не само от управляващата коалиция, има и от опозицията, и ние сме баланс почти, ние сме почти една и съща бройка. Но това е полезно, повярвайте, за българския генерал и който ще стане генерал, да дойде, да види уважението на най-важната институция в тази държава, в парламентарната република. Това е парламентът и с приказки такива ние само рушим неговия авторитет с вечната мисъл за някаква конспирация или за някакви задни мисли. Не са такива. Огромната част от тези хора са дошли да служат на българския народ и на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми адмирал Манушев.
Реплики? Не виждам желаещи за реплики.
За изказване – господин Попов, заповядайте. (Шум и реплики.)
Колеги от ляво, да Ви помоля да седнете на местата си. Заповядайте на местата си.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, абсолютно ненужно действие от страна на управляващото мнозинство с предлагания Законопроект. Няма нужда от такъв Закон, защото вече съществува такъв Закон, и този Закон се нарича, ето тази книжка, която всички трябва да сте я чели – Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, която има силата на закон, и то на специален закон.
Ще Ви зачета чл. 28, ал. 4 от нашия Правилник, който трябва да познавате:
„(4) Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинска администрация и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, както и становища, необходими за дейността на постоянните комисии.“
Следващата алинея:
„(5) По искане на една трета от членовете на комисията председателят й е длъжен незабавно да отправи искане до държавни органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията. Поканените са длъжни да се явят пред комисията и да предоставят поисканата им информация, както и да отговарят на поставените им въпроси в срок до 7 дни от отправяне на поканата или на първото редовно заседание, ако то е след изтичането на тези 7 дни.“
Трети текст в нашия Правилник – чл. 32:
„(3) Всеки член на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията.“
Още един текст в нашия Правилник по отношение на чл. 117:
„Чл. 117. (1) Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явят пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.“
Четири текста в нашия Правилник има по отношение на това, което Вие предлагате, и в същото време се опитвате през закон да уредите нещо, което вече е уредено, и което очевидно е логиката, която ние тук изказахме в предишните изказвания за какво го правите? Просто ненужен удар във въздуха, което да се направи през закон, на една седянка да се опознават.
Ето, има го тук, ако искате да се опознавате – Правилника, да дойдат в група, в парламента, в комисия, да се опознават. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
Госпожо Председател, моля Ви да вземете мерки по отношение на подвикванията на колегите от ОП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, господин Попов, благодаря Ви за изказването.
Реплика ли имаме?
Първа реплика – господин Христов, втора реплика – господин Тошев.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Помните ли Швейк – войната си вървеше много добре, докато не се намеси генералният щаб?
Добре си работеше Комисията по отбрана с различни мнения, с достигане на консенсуси понякога, докато не се намесиха и политическите сили вътре.
Много политика вкарахме в този дебат, все пак това е Законът за отбраната. Колкото повече го зареждаме с политика, толкова по лошо става. Между двете гласувания, колеги, ще имаме възможност да направим много промени, може да ги съгласуваме.
А що се отнася, господин Попов, до текстовете, които цитирахте от нашия Правилник, те са несъотносими към това, което е записано в нашето предложение. Разбирам Ви, но опитайте се да разберете смисъла на това предложение, което е, но не такъв, какъвто го вкараме. Ние наистина не искаме по никакъв начин да вкарваме някаква друга институция в този Закон. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Втора реплика – господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, за съжаление се учудвам, и бих попитал колегата Филип Попов да ми направи, защото аз не съм юрист, разграничение между общ закон и специален закон. И тогава, когато общият закон разпорежда нещо и специалният надгражда, кой е за изпълнение? Това, първо.
Второ, не бих приел да ни се дава от тук съвет как да действаме от хора, които не са влизали през войнишки портал, през портал на поделение. (Ръкопляскания.)
И последното, бих попитал колегата Попов, от тук да отговори: как стана популярна и от кого е популяризирана тази реплика за седянката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Тошев.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
Много кратка реплика, господин Попов.
Вие хубаво цитирахте членовете на Правилника, но все пак да Ви направя едно уточнение, че военнослужещите не са държавна или общинска администрация. Не принизявайте статута на военнослужещите. Прочетете Закона за отбраната и въоръжените сили, подзаконовите актове, Устава за войсковата служба и така нататък, все пак да се запознаете със статута им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
За дуплика – господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
По отношение на първата реплика, тук сме Народно събрание. Тук творим закони, законотворчески орган се казва и Конституцията е над всички тези закони. В Конституцията няма такава възможност и такава разпоредба да се отнемат на практика правомощия, които са дадени по Конституция на президента.
Да се състави комисия, която да изслушвала генерали и кандидат-генерали и така нататък. Абсурд, абсолютен абсурд! И вече сме събрали подписите, ако това нещо противоконституционно мине по този начин в днешното парламентарно заседание, отива на Конституционен съд. Нека да се произнесе Конституционният съд. Затова тук освен че сме политически орган, като Народно събрание в парламентарна република, ние сме и законодателен орган в една правова държава, и следва да съблюдаваме законите.
По отношение на втората реплика.
Уважаеми господин Тошев, правните съвети се заплащат. Аз тук, от тази трибуна, няма да Ви говоря за правни съвети. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Конституцията, пак се обръщам към Конституцията, е основният закон в една страна. А разликата между специален и общ закон – има го в лекциите по право за I курс. Отворете, прочетете да видите каква е разликата и дали има разлика.
По отношение на останалите реплики, няма просто какво да се коментира, защото те са абсолютно извън темата, извън дебата и политическа, и правна логика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Други изказвания? Не виждам изказвания.
Закривам дебата.
Моля, квесторите, поканете колегите в залата. Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме Законопроекта на Министерския съвет – Законопроект за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 702-01-3, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласували 175 народни представители: за 173, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 754-01-30, внесен от Константин Попов и група народни представители на 22 юни 2017 г.
Гласували 175 народни представители: за 90, против 69, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, моля за процедура по прегласуване.
Моля и народните представители, преди да гласуват, да си прочетат отзад на картата, която цял ден носят в джоба си, какво пише. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Процедура по прегласуване.
Гласували 179 народни представители: за 94, против 68, въздържали се 17.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за отрицателен вот.
Имате думата, уважаеми господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах отрицателно по три причини.
Първата причина, поради която гласувах отрицателно, е, че не може да деполитизираш Народното събрание. Няма как да го направиш, защото ние сме висшият политически орган на България и решенията, които вземаме тук, независимо къде и как, са политически. Затова се делим на управляващи и опозиция. Затова провеждаме политики. Затова по това се различаваме пред хората по изборите. Така че не може да твърдим, че когато вземем едно решение на парламента, то е експертно, а не е политическо.
И когато говорим за това кога, къде и как трябва да се правят изслушвания, трябва да ги правим евентуално, след като бъде взет и указ, ако все пак стигнем до това решение, а не преди указа, защото наистина имаме намеса в работата на парламента и на президента.
Второто нещо, поради което гласувах против, беше заради статута на постоянния секретар, който Вие се опитвате да смените. Може би причината за това нещо – да го смените, е прочетената вече заповед от 31 май 2017 г., в която министърът на отбраната си позволява не само да изпълнява Закона, а и да го разширява с изисквания, които ги няма в Закона.
Тук видяхте критериите, които той е поискал. Те нямат нищо общо с действащия Закон в момента, което е закононарушение. Може би Вие със задна дата се опитвате сега, с промяната на този Закон, да му узаконите закононарушението, което е абсолютно недопустимо. Затова имаме специален Закон за отбраната и въоръжените сили, който е специален, поради което този секретар не може да го слагате под статута на държавния служител. Иначе го приравнявате с един обикновен главен секретар, който може да прави каквото си иска, и по Закона за държавния служител да бъде освободен. Поради тази причина гласувах против и няма как да се съглася с едно такова обезличаване на най-важния човек на административна длъжност в Министерството на отбраната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Втори отрицателен вот, заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Господин Председател, дами и господа народни представители! Гласувах против Законопроекта, защото с него се въвеждат изискванията за изслушване от Комисията по отбрана към Народното събрание на офицерите, предложени за удостояване с висши офицерски звания, преди разглеждане на кандидатурата им от Министерския съвет.
Българската армия е строго йерархична система, имаща разписан регламент за кариерно развитие. Смятам, че е недопустимо въвличане на Народното събрание с изслушване. Дами и господа от управляващото мнозинство, това е целенасочен акт, с който може да се урони авторитетът на висшия офицерски състав, признание за безсилието на изпълнителната власт, опит за прехвърляне на отговорност от Министерски съвет на Народно събрание и първа стъпка за отнемане на правомощия.
Призовавам Ви, с промени преди окончателното приемане на Закона да не допуснем възможност за уронване на авторитета на българските офицери. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов. (Ръкопляскания от „БСП за България“).
Няма трети отрицателен вот.
Процедура – заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! На основание чл. 80, ал. 2 от нашия Правилник и чл. 81, ал. 1, която гласи, че когато някой от законопроектите е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, предлагам гласуването на Законопроекта, който е внесен от Министерския съвет, на Закона за отбраната и въоръжените сили, № 702-01-3, да го гласуваме на второ четене, тъй като в него имаме срок да бъде приет до 31 юли тази година, за да не изпаднем в наказателна процедура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
За целта трябва да бъде разгледан, а това става след гласуване от парламентарната зала.
Предложението е това – да бъде допуснат до разглеждане за второ гласуване в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Още повече че по него не бяха заявени предложения, които ще последват между първо и второ четене.
Гласували 144 народни представители: за 124, против 7, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Кой ще ни запознае със Законопроекта?
Заповядайте – имате думата, господин Гаджев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Доклад за второ четене – „Закон за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“.
„§ 1. В чл. 203 ал. 3 се изменя така:
„(3) Военнослужещите мъже имат право на отпуск за отглеждане на дете в размерите и при условията на чл. 164 от Кодекса на труда и за гледане на болно дете по чл. 162, ал. 1 от Кодекса на труда при смърт или тежко заболяване на майката, или когато сами се грижат за отглеждане на детето, както и на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст при условията, по реда и в размерите по чл. 167а от Кодекса на труда.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания има ли? Няма.
Дайте и Заключителната разпоредба.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: „Заключителна разпоредба“.
„§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Гласуваме Закон за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с неговите § 1, Заключителна разпоредба и § 2 по Доклада на Комисията, така както Ви беше представен от парламентарната трибуна.
Гласували 137 народни представители: за 136, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 30 ЮНИ 2016 Г. И ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЮЛИ – 31 ДЕКЕМВРИ 2016 Г.
Има Доклад на Комисията на културата и медиите.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 49, ал. 2 от нашия Правилник моля в залата да бъде допусната госпожа София Владимирова – председател на Съвета за електронни медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте, уважаеми колеги.
Гласували 127 народни представители: за 100, против 22, въздържали се 5.
Поканете госпожа София Владимирова в залата.
Доклад на Комисията по културата и медиите – имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по културата и медиите относно Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2016 г. – 30 юни 2016 г., № 730-00-2, внесен от Съвета за електронни медии на 1 юни 2017 г., и
Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2016 г. – 31 декември 2016 г., № 730-00-1, внесен от Съвета за електронни медии на 17 май 2017 г.

На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 15 юни 2017 г., беше обсъден Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2016 г. – 30 юни 2016 г., и Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2016 г. – 31 декември 2016 г.
В заседанието участваха представители от Съвета за електронни медии: София Владимирова – председател, Мария Стоянова, Розита Еленова, Бетина Жотева – членове на СЕМ; Виржиния Панайотова – директор „Специализирана администрация”; Емилия Станева – главен юрисконсулт; Спаска Янева – началник отдел „Бюджет и финанси”.
Отчетите бяха представени от госпожа София Владимирова.
Съветът за електронни медии внася отчетите в Народното събрание съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията.
В своите отчети Съветът за електронни медии представя информация за: радио- и телевизионната среда у нас; осъществявания от него надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги; лицензиране и регистриране на радио- и телевизионни програми; правни дейности и съдебна практика; международна, финансова и административна дейност.
В своята дейност членовете на СЕМ се ръководят от принципите на: колегиалност, публичност и прозрачност; независимост при обсъжданията и вземането на решения; сътрудничество с държавните органи, доставчиците на медийни услуги и неправителствените организации, чиято дейност е в областта на медийните услуги или защитата на авторското право и сродните му права. Съветът отчита интересите на обществото като защитава свободата на словото, плурализма на идеи, различни гледни точки в радио- и телевизионните програми и независимостта на доставчиците на медийни услуги.
Основният критерий в надзорната дейност на регулатора е защитата на аудиторията от нарушения на Закона за радиото и телевизията в разпространяването на програми на различни доставчици.
Мониторингът върху електроните медии заема най-голяма част от работата на СЕМ. През 2016 г. е осъществен общ обем наблюдение на радио- и телевизионни програми в размер на 27 378 часа.
Госпожа София Владимирова открои следните важни акценти през отчетния период:
- избор на генерален директор на БНР;
- проект за нова процедура за избор на генерални директори на БНР и БНТ;
- надзорът върху създаваните и предоставяните за разпространение радио- и телевизионни програми и изследване на съдържанието им за съответствие към законовите разпоредби, към актуални и трайни обществени интереси и нагласи, за спазване на основни човешки права, етични норми, професионални стандарти, програмни и технологични правила, конкурентност и свобода в пазарното разпределение;
- достъпът до програмите на хора със слухови и зрителни увреждания;
- наблюдение на програми на обществени и търговски доставчици на медийни услуги за наличие на: аудио-визуално съдържание с акцент върху насилието; „Език на омразата” в електронните медии; търговското слово и наличието на скрита реклама и позиционирани продукти в някои предавания;
- повишаване на достъпността на аудиовизуалните медийни услуги;
- защитата на детската аудитория от неблагоприятно съдържание;
- мониторинг върху нивото на звука на рекламите и на обема на рекламните спотове;
- специализиран мониторинг по време на предизборната кампания за избор на президент и вицепрезидент на Република България и информационно-разяснителната кампания за национален референдум.
По време на обсъждането народните представители Диана Саватева, Боряна Георгиева и Нона Йотова зададоха въпроси, на които представители на Съвета за електронни медии отговориха.
След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите:
- единодушно с 15 гласа „за” предлагат на Народното събрание да приеме Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2016 г. – 30 юни 2016 г., № 730-00-2, внесен от Съвета за електронни медии на 1 юни 2017 г.;
- единодушно с 15 гласа „за“ предлагат на Народното събрание да приеме Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2016 г. – 31 декември 2016 г., № 730-00-1, внесен от Съвета за електронни медии на 17 май 2017 г.“
Това е, колеги, становището на Комисията по културата и медиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да представите и проектите за решения.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Колеги, ще представя пред Вас:
„Проект!

РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2016 г. – 30 юни 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията

РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2016 г. – 30 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И втория Проект за решение.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: И вторият Проект за решение, колеги:
„Проект!

РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2016 г. – 31 декември 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията

РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2016 г. – 31 декември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Милкова.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Йончева.
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Първо, искам да благодаря за така направения Отчет на Съвета за електронни медии.
Съветът за електронни медии е независим орган. Той е призван да защитава свободата на електронните медии в България, тяхната независимост, тяхната обективност, техния надпартиен характер.
Съветът за електронни медии обаче загуби своята обществена легитимност. Това се случи в резултат на това, че човек от СЕМ, човек, който е призван да защитава свободата на словото, призван да бъде защитник на свободата на словото, се превърна в палач на свободата на словото. Става дума за казуса Бетина Жотева.
Проблемът обаче е много по-голям от казуса Жотева. Съветът за електронни медии загуби своята легитимност както сред журналистическата гилдия в България, така и сред българската общност. Три журналистически организации излязоха с декларации по този повод. Това са Съюзът на българските журналисти, асоциацията на европейските журналисти и Съюзът на издателите в България.
Ето какво казва Съюзът на българските журналисти: „Поведението на члена на СЕМ Жотева е неприемливо и в разрез с основните принципи на журналистическата етика и свободата на словото.“
Съюзът на издателите: „Заплахите, изречени от член на независим регулатор на медийните услуги се явяват форма на институционален натиск“.
Асоциацията на европейските журналисти отправя препоръка, дами и господа: „Препоръчва членът на СЕМ да преосмисли дали може да продължи да изпълнява пълноценно задълженията си в Съвета за електронни медии“.
Спадът на доверието в Съвета за електронни медии, лишаването му от неговия независим статут чрез казуса Жотева върви успоредно с краха на свободата на медиите в България, уважаеми колеги. Според две международни организации България се намира на дъното по свободата на медиите в Европа. „Фридъм Хаус“ ако 2005 г. е определял медиите в България като свободни, днес ги определя като частично свободни и прави забележка, че медийната среда в България се влошава. „Репортери без граници“, които определят България на 34 място през 2003 г. по свобода на медиите, днес класират България на 119 място. И ако цифрите не са достатъчни, ще цитирам следната квалификация на свободата на медиите в България. „Репортери без граници“ казва: „Медийната свобода, медийната атмосфера в България е доминирана от корупция. Има таен сговор между медии, политици и олигарси“.
Ние обичаме много да говорим за нашите евроатлантически ценности, но основната европейска ценност е свободата на медиите, уважаеми колеги. Липсата на позиция по казуса Жотева означава липса на позиция по срива на свободата на медиите в България. Нещо повече – липсата на позиция, липсата на отношение прави всички нас съучастници. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Йончева. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
От преклонение към свободата на словото Ви оставих да говорите, въпреки че обсъждаме Доклада на СЕМ за 2016 г., а казусът мисля, че е след това. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Точно така! Точно така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, нека се съсредоточим, но няма да спирам някой, който говори за свобода на словото. (Ръкопляскания и реплики: „Браво! Браво!“ от „БСП за България“.)
Заповядайте, господин Симов.
Реплика ли е това, или изказване?
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Уважаеми господин Председател, скъпи колеги, няма как да отделим двата въпроса – отчета на Съвета за електронни медии и аферата Бетина Жотева – това е едно и също на практика, тъй като аферата Бетина Жотева е най-голямата морална криза, през която Съветът за електронни медии минава, и към този момент минава абсолютно безуспешно и изключително некадърно – според мое собствено мнение.
Нека да Ви припомня, искам да го цитирам дословно, тъй като е много важно, какво каза Бетина Жотева на журналист, който пита, който задава въпрос и не прави друга интрига (чете от мобилния си телефон): „Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става“ – това не е поведение на регулатор, това е поведение на комендант в концлагер. Така се говори на концлагеристи, но не и на журналисти. (Ръкопляскания от „БСП за България.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Симов, моля Ви, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Същевременно шефката на Съвета за електронни медии казва следното (чете от мобилния си телефон): „СЕМ стои зад ангажимента си да стои зад свободата на словото, плурализма и вероятно в този казус госпожа Жотева не намери правилния тон и думи да се обърне към колегите.“ Това не е тон, нито думи, това е откровена заплаха, това е откровен бич за свободата на свободното слово, това е недопустимо поведение за един човек, изпратен да отбранява свободното слово. В този смисъл казусът Бетина Жотева е основната тема, която трябва да се обсъжда тук. Другото, техническите подробности – как е бил избран шеф на БНР, колко часа програма е била гледана – това може да е обект на някаква друга дискусия, но политическият момент тук е, че имаме регулатор, който се държа като цензор, и който в продължение на два дни обикаляше телевизиите, за да ни обяснява как е жертва на някаква висша хибридна атака, дори вдигна пред себе си като жив щит вицепремиерът Екатерина Захариева, за да изкара, че атака е срещу нея. Това е недопустимо поведение и точно заради това, когато говорим, че България пада в класациите за свободата на словото, трябва да попитаме такива като госпожа Жотева, дават ли си сметка за тяхната отговорност за това? Тъй като тя – госпожа Жотева, принадлежи към едно поколение хора, занимаващи се с медии, които много обичат да говорят за свободата на словото, страшно обичат да говорят за морални стандарти,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Симов, моля Ви.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: …но при първа възможност започват да се държат по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Казусът Жотева е след 2016 г., моля Ви малко хронология да вкараме в изказването.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Така е, само че този скандал е твърде актуален, за да не стане обект на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Внесете по този казус някакво предложение.
Нека да обсъждаме Доклада за 2016 г., моля Ви.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Добре. За да приключим, за да не кажат, че излизам от тона на дискусията,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: То е факт.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: …ще се опитам пред Вас, колеги, да цитирам една реплика, едно интересно изказване на Бертолт Брехт, който в една своя пиеса срещаше двама души и единият казваше: „Знаете ли, аз съм противник на вестниците. Не искам никакви вестници.“ Другият обаче отговаряше следното: „Аз съм по-голям противник на вестниците, искам други вестници.“
В този смисъл трябва да кажем: аз не искам СЕМ да изчезне от хоризонта, аз искам друг Съвет за електронни медии и най-вече Бетина Жотева да не е в него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви. (Възгласи от „БСП за България“: „Оставка! Оставка! Оставка!“ Всички народни представители от „БСП за България вдигат принтирани снимки на Бетина Жотева, някои от снимките с надпис: „Бетина, иди си!“)
Моля Ви за ред в залата, колеги. (Възгласи от „БСП за България“: „Оставка! Оставка! Оставка!“)
Това там аз ли съм? (Реплики.)
Добре, моля Ви за ред в залата, колеги.
Аз затова попитах, няма такова лице тук.
Изказване? Реплика имате, добре.
Заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Симов! Аз като един човек, който ме определят на ниско интелектуално ниво някои от Вашите колеги (смях и ръкопляскания от „БСП за България“), защото всички останали са на ниско интелектуално ниво освен професорите, които имате Вие в групата, но ние пък имаме член кореспондент, (смях от ГЕРБ), искам да Ви кажа, че следя Вашите публикации, следя това, което пишете, само че там не мога да кажа, че това е интелектуален език или език на интелектуалец, искам да кажа, че днес разглеждаме един много сериозен Доклад и това шоу, което с недостоен сценарий и още по-слаби актьори сте направили…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, без квалификации.
СНЕЖАНА ДУКОВА: …не се случва в тази зала за първи път от Вас. Ние не сме нито развлекателно шоу, нито пийп такова, затова Ви моля, отнесете се съвсем сериозно и частния случай, който Вие разигравате, извадете от сериозната тема на СЕМ, която днес разглеждаме. Иначе ще сваля интелектуалното доверие към Вас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Ууууу! от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
Втора реплика – народният представител Тома Биков.
Моля Ви, колеги, за ред в залата.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на цирковото изкуство! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Видяхме пърформънса, разбрахме за него предварително и с интерес очаквахме да го видим. (Реплики от „БСП за България“.)
Този Доклад, аз и в двете изказвания не чух, първо, нито една дума за Доклада, който е в дневния ред, ако искате някакво обсъждане на тема: „госпожа Бетина Жотева, „госпожа София Владимирова, има и други членове на СЕМ, внесете го по някакъв начин, Вие и без това обикаляте телевизиите, той се обсъжда този въпрос. Той се обсъди, получи се извинение.
Това, което ми направи впечатление в изказването на уважаемия господин Симов – той накрая каза нещо много важно. Каза: „Ние не сме против СЕМ, ние сме против този СЕМ. Ние сме против този персонален състав, в частта „Бетина Жотева“, а може би и други хора. Искаме наши хора да сложим там. Това искате. Това искате. (Шум и възгласи от „БСП за България“: „Еееее!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, моля.
ТОМА БИКОВ: Хайде да бъдем откровени.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Няма да стане.
ТОМА БИКОВ: Обаче не можете, защото загубихте изборите. Ако ги бяхте спечелили, на другия СЕМ щяхте да си предложите, може би, Ваши хора, както Вие ги делите – на Ваши и на наши. (Шум.)
Ние не сме толкова емоционални като Вас, защото СЕМ е независим регулатор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
ТОМА БИКОВ: Ние нямаме право като народни представители да се бъркаме в работата на СЕМ. Можем тук, в рамките на това обсъждане, да кажем – добре ли е било през 2016 г., добре ли се е справил СЕМ или не. През 2016 г.! Вие говорите за април 2017 г., май 2017 г. – поне го оставете за догодина това обсъждане, когато гледаме следващия доклад.
С вдигане на табелки, с опошляване и с циркаджилъци по всяка тема, не само по тази…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: … няма да покачим нито авторитета на СЕМ, нито авторитета на българските електронни медии, защото СЕМ отговаря само за електронните медии.
Призовавам Ви да направим една дискусия наистина по същество, защото това, което правим в момента и това, което започнахте, нито е дискусия,…
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Изтече му времето на това момче. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, господин Биков – времето.
ТОМА БИКОВ: …нито ще доведе до нещо добро. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков. (Ръкопляскания.)
Трета реплика има ли?
Трета реплика ли имате?
Заповядайте.
АНДОН ДОНЧЕВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Аз няма да коментирам интелектуално ниво, няма да коментирам и госпожа Бетина Жотева. Единствено ще прочета нещо, което ми попадна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплика към господин Симов!
АНДОН ДОНЧЕВ: Имам го от 2016 г. Свързано е със свободата на словото, за която говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Най-много трябва да е свързано с господин Симов и неговото изказване.
АНДОН ДОНЧЕВ: Да, да. Искам да кажа, че от 35 място по свобода на словото за десет години България е отишла на 113 – това е било миналата година, а сега разбрахме, че вече е на 119. Това е реплика на онова, което чухме, и оценка не на доклада, но на цялото състояние на нашите медии. Мисля, че няма за какво повече да се обсъжда докладът при такова състояние на медиите. (Ръкопляскания от „Воля”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Симов, заповядайте за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател!
Уважаема госпожо Дукова, щях да се почувствам лично засегнат, ако не бяхте взели реплика на това мое мнение. Нямаше начин! Бях убеден, че ще вземете, само че трябва да Ви кажа нещо: много искам със същия ентусиазъм, със същия патос да бяхте реагирали на това, което наблюдавахме от поведението на члена на един регулатор, тъй като там имаме шокиращо посегателство на онова, което наричаме „свобода на словото”. Това заслужаваше истинския гняв, това заслужаваше истинското отношение. Оставете ме мен!
Аз обаче знам едно – може да имам всякакви грехове като журналист и да съм използвал всякакъв език, но никога не съм отишъл да кажа на колега: няма да пишеш така! Никога не съм отишъл на кажа на колега: само да посмееш да ми споменеш името! А госпожа Жотева го направи.
Господин Биков, благодаря Ви за признанието, че СЕМ в този си състав е зависим и политически ангажиран, защото Вие точно това казахте. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Ние никога не сме се борили за някакъв партизиран състав на СЕМ, за нас е важно в СЕМ да има хора професионалисти, за нас е важно в СЕМ да има хора, които са достатъчно обективни.
Каква обективност обаче можем да очакваме от госпожа медийната регулаторка, която, за да каже кой е направил интригата, започва да говори с думи като „комунета” и „ти да не си някаква комунистка от „Аспекто“?”.
Тази жена трябва да гласува за шеф на БНТ само след два месеца. Ето заради това е важна темата! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Симов.
За изказване – народният представител Вежди Рашидов.
След него Велислава Кръстева, след нея Павел Шопов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател!
Колеги, има един човек в залата, към когото изпитвам и обич, и уважение, и респект. Това е Стефан Данаилов. Изключителен артист, легендарен човек! И съм откровен, като казвам това.
Стефане, стегни сценария! Пада нивото на българския театър. Някой трябва да е много притеснен от този панаир. Ако нямате сили за кубе и плакати, поръчайте си! Протестърите имат скъпи плакати. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И те са по-добре платени понякога.
Скъпи колеги, не знам какво става на моите колеги – имаме една комисия, в която заседаваме известно време, и е изключително качествена, от интелигентни хора. Заседаваме, опитваме се да вземем добри решения и разумно, и мъдро да разсъждаваме върху проблемите на културата. Казал съм и на колегите си – културата и медийте са малко надпартийни. И не бива да влизаме прекалено много в тази сфера, защото касае едни талантливи, извънпартийните страсти хора, хора, на които се радва цяла България, те стават кумири на българския народ по един или друг начин и са едни от най-познатите, разпознаваеми известни талантливи български люде.
Именно затова винаги трябва да се отнасяме малко сериозно към въпроса.
Днес не знам какво Ви става – явно партийното поръчение надминава таланта и възможностите на някои хора, но нито Комисията за култура, нито СЕМ, когото днес обидихте много – защо обиждате едни професионалисти, нито парламентът е място, на един скандал между две жени, две девойки, които се скараха. (Шум и реплики.) Българският съд е онази институция, която ще реши спора между двама. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Вие не сте съдии, за да осъждате на публична смърт някого. Как българският парламент линчува този или онзи? Кой Ви дава това право да съдите някого? (Шум и реплики.) Да, дебатираме днес доклада на СЕМ.
Второ, не си играйте със свободата на словото! Кой – обществото ли ограничи свободата на словото, СЕМ ли я ограничи, парламентът ли я ограничи, Комисията по културата ли ограничи свободата? Забравяте, че медийте имат собственици. Кой ограничи свободата, та говорите толкова често за свободата? Да, на последно място ще бъде, но причината е коренно различна и не е това, което искате Вие да ме убедите. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви не се обаждайте от залата!
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз. Доволен ли сте? Какво е уплашен журналист? Всички трябва да уважаваме държавната заплата, защото ни я дава данъкоплатецът. Не пада от небето. Ние трябва да сме честни към държавата, която отделя от нямането си имане за някого. Това съм казал.
Какво се страхуват – от кого се плашат нашите медии? Плашат се от лошото говорене. Защо днес Вие заплашвате СЕМ – единственият орган, който е професионален. Вие го плашите. Защо ги обиждате? Защо го правите това? Не Ви разбирам. Не сме цензурата ние. Самоограничението на словото е по-страшния бич за самите медии.
Проблемът на медиите е може би в самите медии, колеги! Дайте тези неща – те са важни! Имаме нужда от медии. Аз съм живял – целият ми живот мина в Клуба на журналистите, между едни от най-големите български журналисти. Целият ми живот – с тях пораснах, с тях раснах, с тях живях, с тях споделях и една малка част, която останаха живи, продължавам да ги виждам. Изключителни високи летви за мене!
Много Ви моля, не боравете така със свободите! Свободите не ги дава парламентът, а собствениците. Много медий са частни, обществената медия не я обиждайте, тя единствена се мъчи да отрази нещо правилно за нас.
Нека да си решат двете девойки проблема, скандала, обидата, защото начинът, по който се изрече: някой ми каза, че Вие сте казали. И аз това помолих в Съвета – нека да се занимаваме със сериозни неща, да спрем това „някой ми каза”!
По този начин… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, не се обаждайте от залата!
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Вижте, всички ние сме жертви. Много Ви моля! Винаги много лесно се борави. Някой каза за този че е… Честно ли е? Ами искате ли да Ви кажа, че някой ми каза нещо за Вас? Честно ли е? Не е честно!
Така че, колеги, благодаря Ви. Мястото е в съда. Не взимайте ролята на съда. Съдът ще установи кой е сбъркал, кой не, и едва тогава, ако има упреци за нещо, особено за качеството на българските медии или обществените – да, колеги, заповядайте, ще го дебатираме!
Господин Председател, затова, ако днес няма качествен дебат и това е политически акт, аз ще помоля моите колеги да излезем от тази зала, защото – стига вече! Стига! Като имате такъв изключителен гениален актьор, стига сте изпълнявали лош театър, колеги. Нямаме нужда от това. Затова пада доверието у нас. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Симов, за реплика.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Господин Рашидов, при цялото ми уважение към Вас, този спор, за който ние тук говорим, не може да бъде сведен до „една жена каза”, „друга жена каза”. Имаме запис. Има запис на думите на Бетина Жотева, която, като я питат: „Това заплаха ли е?”, тя казва: „Да, абсолютно”. Няма тук някакъв абстрактен спор да решаваме от една везна или на другата. Имаме конкретна заплаха, отправена към журналист за един въпрос. Всичко останало – приемам Вашия морален патос за медийте и за свободата, но тук имаме запис, имаме реално нарушение и от тук нататък разговорът става безсмислен. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Симов.
Реплика ли, господин Данаилов, или лично обяснение?
Добре, така и така сте дошъл – значи, реплика тогава.
Имате думата, уважаеми проф. Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (БСП за България): Аз не знам това лично обяснение ли е, или какво е, но това, че аз съм добър артист е ясно, нали Дукова? (Ръкопляскания.)
Моят въпрос е следният – аз винаги съм смятал, убеден съм, че срещу жена не може да се говори въобще, и остро. Това е така. Никога не съм казвал нищо лошо за никоя жена, която ми е направила и най-лошото. Особено, когато е красива и пикантна жена, макар че вече годините говорят. Но, това че моите колеги – в нашата група има и журналисти. Тяхно право е да реагират по този начин.
Вежди, никой не ме е питал. Тук аз не съм участвал. Даже аз се изненадах от това. Отделен въпрос е колко го приемам и колко не този начин. Но поне да бяха турили по-хубава снимка, по-голичка, така. Те имат право да реагират по този начин.
Моят въпрос е следният: скъпи колеги, как бихте реагирали, ако така беше отговорил – знаете, че има едно наше предложение от предишните години в СЕМ – Иво Атанасов? Ако Иво се беше изцепил в Комисията: „Ти ще мълчиш, че ще ти майката разплача“? А той може да го каже.
Какво щеше да бъде Вашето поведение сега? Кажете си честно. Щяхте да ни попилеете: мръсни комунисти, гадове и прочие. (Шум и реплики.) Ей ги там, патриотите са готови. Убеден съм, че така щеше да бъде.
Едностранно се гледат нещата – защо се реагира така срещу Жотева? Аз очаквах Жотева, като една интелигентна жена, отдавна да ни е освободила от този ангажимент, напускайки СЕМ. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
И от тук нататък всеки от нас, когато дойде време за избор, да имаме предвид общо взето какво седи зад човека – дали само фигурата или има още нещо?
Господин Рашидов, другия пък ще режисираме двамата с теб някакво по-интересно нещо. Благодаря Ви за вниманието, прощавайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Данаилов. (Бурни ръкопляскания от „БСП за България“.)
Трета реплика – народният представител Джейхан Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, колеги! Господин Рашидов, много правилно казахте от трибуната, че, когато има спор между двама, независимо „мъж – жена“, „жена – жена“ и така нататък, трябва да се решава по друг начин.
Изключително опасно е, когато един човек е овластен и си позволява като овластен да използва груби реплики срещу друг колега. Това е недопустимо, това е морален акт. И давам пример веднага с Вас: миналата година имаше такъв случай. Няма да влизам в подробности, но имахте доблестта на следващия ден да се извините.
Българското общество, чака точно този акт. А това, че СЕМ, този независим орган не функционира както трябва, това е друга тема.
Днес обсъждаме Доклада. Естествено, като всеки Доклад са казани думи, много хубави, високопарни и така нататък. (Реплики от народния представител Снежана Дукова.)
Госпожо Дукова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата!
Господин Ибрямов, не влизайте в диалог със залата.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Мога да дам десетки примери не само за езика на омразата и за свободата на словото, а вече и за действие на омразата, за които СЕМ трябва да се самосезира. Ето това е проблемът в България, не е нещо друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибрямов. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Заповядайте за дуплика, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Господин Председател, колеги! Господин Симов, не искам да Ви противореча или да кажа, че нямате право на мнение. Не става въпрос за това. Изречението ѝ аз знам как завърши: „Ти не си даваш сметка...“ не знам още какво и не се доизказа.
Аз ще Ви дам един пример: представете си, че тя е искала да каже, че ще я съди или ще я целуне.
Друг е въпросът и тук се каза – дали човекът ще излезе да се извини. Когато е сбъркал човек, много голямо достойнство трябва да се извини, повече мъжкарлък. Лесно се правят бели, много лесно се наскърбяват хора, правил съм го. Трудно се събира кураж да се извиниш, ако разбереш, че не си прав. Това е морален избор да го направи.
Аз по-скоро исках да Ви дам един пример. Не бива да ставаме съдници. Исках да избегнем това нещо, да бъдем съдии тук, да линчуваме един човек.
Знаете, че за един крем от 40 лв. един човешки живот може да бъде съсипан, ако има кампания, за едното нищо човек може да бъде омърсен. Аз много примери бих могъл да Ви дам.
Тук става въпрос друго. Един ден, когато бях свободен артист, така по свободен, айде сега малко се освободих от министерския пост, така подхвърлих едно изречение: „Там в този съюз“ – няма да кажа кой, че да не ми се обидят, че ми е любим – „има едни хора с много мек характер“. Десет човека ми се обадиха да ми кажат, че ги обиждам. Самоопределението е демокрация, всеки избира къде да се припознае.
Днес Ви моля: не се припознавайте в тази обида! Затова казвам: ако някъде има обида между две дами, против никой не искам да кажа, всеки има правото да защити себе си или да докаже истината. След като я докаже, може да обсъждаме.
Вие тук обаче тръгнахте да анализирате цялата дейност на един Регулатор. Не е честно. Много хора работят в СЕМ, хора, към които трябва да имаме малко уважение.
Ако трябва да Ви говоря за свободата на словото, ще Ви стане лошо. Осем години все в свобода живеем. Хора, има си собственици! (Шум и реплики.)
Не е така. Ние трябва да се борим за правилата в този парламент и за законите, които трябва да дадат шанс словото да бъде свободно и несвободно, и да е защитен обектът на словото. Както е навсякъде по света. Да не Ви давам примери с Мърдок – най-издаваните списания!
Хора, тук трябва да решим по-важните проблеми: как ще живеем оттук нататък? Понякога думата „свобода“ застрашава свободата на други хора, затова да оставим тази свобода в ръцете на СЕМ, като орган. Нека те да се произнасят, ако ние не сме доволни, оттук ще решим работата на СЕМ, но работата на СЕМ, а не отношението на две дами. (Шум и реплики.) Дайте, хора, да ги оставим в съда да се разберат, а ние да обсъждаме по-важните неща. По-важните неща са: законите за медии, законите за култура. Иначе го превръщаме в нещо, от което нямаме полза нито Вие, нито който и да е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
За изказване – народният представител Велислава Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА (ДПС): Уважаеми господин Председател, колеги, ще започна с едно уточнение: чели сме докладите, тъй като се чу от залата подобен въпрос.
Чели сме ги много внимателно – госпожо Дукова, на Вашето внимание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Чели сме докладите на СЕМ, обсъждали сме докладите на СЕМ. Това важи за цялата парламентарна група.
Ще ми се колеги като припомним това, че днес разглеждаме отчетите на СЕМ съгласно Закона за 2016 г. да върна дебата или поне да обърна дебата към един друг много важен аспект. Искам да се спра на това как се отнася работата на Регулатора към едно от най-опасните явления на нашето съвремие и на съвременната демокрация. В частност, разбира се, на начина, по който функционира демокрацията в България. А това е езикът на омразата.
Въпреки, че в докладите е написано, че „езикът на омразата в електронните медии остава един от основните приоритети в дейността на СЕМ“ и още пак там: че „освен постоянен мониторинг върху съдържанието на излъчваните радио и телевизионни програми по спазването на разпоредбите срещу враждебна реч“ се казва, че е „извършено тематично наблюдение върху отразяването на гей парада, проведен на 18 юни“. Забележете, става дума за гей парада от миналата година, въпреки че моят коментар, че същият този анализ би могъл със същата сила да бъде използван и за отчитането на наблюдението на Регулатора върху отразяването на гей парада тази година. С изключение на едно лице, всички участници в единия другия случай са еднакви, темите са еднакви, начинът, по който се говори, е еднакъв, а най-любопитното е, че Регулаторът отчита, че няма драстично нарушение на нормите. Тоест, че всичко е в норма, независимо от вниманието към езика на омразата.
В същите тези доклади намерих още няколко примера, които искам да приведа на Вашето внимание.
В наблюдението си на отразяването на лова на имигранти на границата, регулаторът е отчел „медийно съдържание, което показва в унизително положение задържани лица от доброволчески отряди“ – задържани от доброволчески отряди, и припомня своя декларация, с която дава указания на електронните медии и на операторите да не допускат съдържание, което оневинява жестокост, и това – те да следят за правата на децата.
Тъй като този абзац едва ли Ви говори нещо, ще припомня, че точно тези репортажи извадиха на дневен ред фигурата, не на дневен ред, извадиха на екран една, меко казано, спорна фигура – тази на Динко от Ямбол, но за сметка на това регулаторът е останал глух и сляп за езика на омразата, използван от този субект, транслиран от същите тези медии.
И още нещо. По повод на бунта в Центъра за бежанци в Харманли, за който СЕМ се е самосезирал и е извършил така нареченото „експресно наблюдение“, свързано с наблюдаването на кризисни събития, е констатирал, че след първоначална нервност медиите овладели тази си емоция и, забележете, че не е използван езика на омразата, отново, въпреки че дори самото присъствие на гореспоменатия герой, чието име няма да повтарям отново, подсказва, че той надали се е явил в обектива на телевизиите, за да призове за световен мир, поне аз не си спомням подобно нещо.
Уважаеми колеги, още в древния Рим са казвали, че от един съд изтича това, което е налято в него. И е така. Не можем да очакваме от регулатора повече от това, което може, при условие че във всички свои документи той се застрахова с недостатъчна законова възможност за това, например, да регулира разпространението на програми, непосредствено ангажирани с политически субекти.
Застраховката до някаква степен е вярна, но по този начин регулаторът заобикаля едно интересно обстоятелство, че две от телевизиите, които са официози на езика на омразата, са пряка собственост на представители на управляващата днес коалиция, но даже и това не е фокусът на моето изказване.
В Отчета четем определението на Съвета на Европа за враждебната реч. И ако не сте вече изключително изморени от дългия ден и не сте прекалено гладни и бързате да тръгнете за обяд, ще Ви помоля с внимание да изслушате това определение на Съвета на Европа, защото, повярвайте ми, има значение:
„Всякакви форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, внушават или оправдават расова омраза, ксенофобия, антисемитизъм или други форми на омраза на основата на нетолерантност, включително нетолерантност, изразена чрез агресивен национализъм, етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинствата, преселниците и имигрантите“.
Уважаеми колеги от СЕМ, във Вашия Отчет се твърди, че проблемът с враждебната реч като цяло не съществува. Не става ясно дали това се отнася изключително и само до мониторинга върху отразяването на гей-парада или въобще и при лаишки прочит, уважаеми колеги, определението на Съвета на Европа е ясно, че ако се прилагат препоръките, дори заседанията на Народното събрание трябва да се излъчват без звук, защото езикът на омразата се превърна в официален език и в българския парламент, и в българските власти, и оттам – в българските медии.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, аз не очаквам от Вас чудеса от героизъм, още повече че един от главните говорители на езика на омразата вчера каза тук, от тази трибуна, че не го интересува кой как ще гласува, че не го интересува дали ще гласуваме „за“, „против“ или „въздържали се“, но ние от „Движението за права и свободи“ ще напомняме всеки ден, че сме тук по волята на нашите избиратели, в изпълнение на ангажиментите пред нашите избиратели, независимо че същите тези избиратели Вас не Ви интересуват.
Ние всеки ден ще алармираме за това, че превръщайки в официален езика на омразата, Вие насаждате омраза и нетърпимост в цялото общество. (Шум и реплики от дясно.)
Нашите избиратели всеки ден с тревога следят същите тези медии, които така обтекаемо са анализирани в този Доклад, и от поведението и думите на овластените националисти, радикалисти и популисти те – нашите избиратели, изразяват недоумение как е възможно в демократична България, в европейска България въздаването и допускането на правосъдие от екрана чрез език на омразата, а не от съдебната зала, където му е мястото.
И Ваша е отговорността, колеги от ГЕРБ, за това, че езикът на омразата стана официален в европейска България.
Да, сигурно за Вашето правителство няма значение нито вота на опозицията, нито вота на избирателите, които са ни изпратили тук, но ще Ви припомня, че точно официалният език на омразата във всичките му форми руши държавността, подронва устоите на демократичната държава и в крайна сметка, и с това ще приключа, рано или късно ще сработи закон, който прокламира, че който език на омразата вади, от език на омразата си отива. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева. (Шум, реплики, провиквания.)
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кръстева! Всъщност, слушайки Вашето изказване, посветено на езика на омразата, се замислих, че връзка между всичко онова, което казахме днес в тази зала всъщност има и това е именно този език на ненавистта, станал основна цел и мода тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Симов, реплика, а не съгласие с изказващия се. Не съгласие!
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ: Да, реплика. Сега ще кажа!
Затова искам да Ви попитам, и несъгласие донякъде – само едно. Вие казахте, че тук управляващите са наложили този език на омразата. Въпросът е обаче, че всички останали паразитни регулаторни органчета, не са ли и те тези, които спомагат на налагането на този език? Не правят ли и те така, че този език да стане норма, и не само че да стане норма, но днес да говорим три пъти по-зловещо, да са възприети някои думи, които само допреди няколко години никой нямаше да използва?!
Ето това е големият въпрос, това е моята реплика към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Симов.
За втора реплика – заповядайте.
Ако не изразявате несъгласие, ще Ви отнема на мига думата! (Шум, реплики и провиквания от “БСП за България“.)
Трябва да спазвам Правилника, съгласете се! Какво да правя?! (Реплики и провиквания от ляво.)
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Рашидов, бих искала да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Рашидов не се изказа сега, а госпожа Кръстева. (Оживление.)
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: А, да – госпожа Кръстева.
Уважаема госпожа Кръстева, бих искала да не се съглася с Вашата констатация. Смятам, че езикът на омразата се налага изключително активно, изключително агресивно в българските медии, много повече, отколкото Вие го констатирахте. Това е моето несъгласие с Вас.
И още нещо бих искала да споделя – Съвета за електронни медии ние не го виждаме във всички изказвания, които имахме тук напоследък. Ние просто констатираме, че Съветът за електронни медии вече няма тази обществена легитимност, защото той е компрометиран в резултат на изказвания на един от неговите членове, който заплашва свободата на словото.
Ние уважаваме членовете на СЕМ, уважаваме всички усилия, които те полагат, но неговата дейност е компрометирана, за това става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Йончева.
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: И още нещо, по отношение на циркаджийството само искам да кажа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Йончева, за циркаджийство не е говорено от госпожа Кръстева. Отнемам Ви думата!
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: „Здравейте, циркаджии!“ има своя автор… (Народният представител Елена Йончева продължава да говори на изключени микрофони. Реплики и провиквания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Трета реплика? (Силен шум и провиквания от ляво.)
Заповядайте, господин Кирилов. (Силен шум, провиквания, депутати от „БСП за България“ стават прави.)
Седнете си по местата!
Трета реплика! Не можете ли да броите? Трета реплика! Съжалявам, това е аритметика! Трета реплика! (Реплики от място на народния представител Драгомир Стойнев: „Защо й взехте думата? Защо изключихте микрофоните? Защо?“.)
Трета реплика, господин Стойнев. (Реплики и викове от „БСП за България“.)
Заповядайте, господин Кирилов. (Провикване на народния представител Драгомир Стойнев от място: „Кой първи каза „циркаджийство?“. Следва силен шум и провиквания от „БСП за България“.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! (Шум, реплики, провиквания от ляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Стойнев, правя Ви забележка за поведението в залата!
Предупреждавам Ви, че ще Ви отстраня от залата! (Викове: „Ооо!“, силен шум от „БСП за България“, депутатите от парламентарната група стават прави.)
Отстранявам господин Стойнев от залата за безредие! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП. Част от народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ и ДПС излизат от залата.)
Имате думата, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Въобще не съм съгласен с изказаното мнение и становище от предишния оратор, поради което остро възразявам!
Остро възразявам и по начина на водене, но правя процедурно предложение за увеличаване времето на пленарното заседание до неговото приключване с гласуване! (Много силен шум, провиквания, реплики от „БСП за България“, народни представители стоят на групи между банките в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, госпожо Кръстева.
Заповядайте, госпожо Кръстева, за дуплика.
Моля, колеги от групата на БСП, или заемете местата си, или напуснете залата!
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА (ДПС): Господин Председател, ако обичате, въведете ред в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изчакайте, госпожо Кръстева.
Или заемете местата си, или – квесторите, помогнете на господата от „БСП за България“ да напуснат залата. (Шум и реплики. Народните представители от „БСП за България“ на групи стоят прави до вратата на пленарната зала.)
Заемете местата си, ако ще участвате в пленарното заседание. В противен случай – напуснете залата!
Моля Ви, госпожо Кръстева, изчаквам. Съжалявам! Извинявайте.
Изпитват колебание колегите. Нека да ги изчакаме. (Оживление, шум и реплики.)
Господин Касабов, моля да заемете мястото си. (Шум. Реплики и провиквания от ГЕРБ: „До-виж-да-не!“ и „Беше театър, сега е цирк!“.)
Който ще участва в заседанието, да заеме мястото си. (Реплики.)
По начина на водене, след като завърши процедурата. Съжалявам, че и това трябва да Ви обяснявам, освен че трябва да заемете местата си.
Следващият, който ще бъде отстранен от заседанието, е този, който няма да заеме мястото си! Благодаря.
Извинявайте, госпожо Кръстева.
Заповядайте, имате думата за дуплика.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Като се надявам, че няма да минем през всички форми на сценичните изкуства, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз се надявах от началото.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Извинявайте, госпожо Йончева.
Първо, господин Кирилов, казвам се Велислава Кръстева. Въпреки че възпитанието при говоренето от тази трибуна не е първи приоритет и на Вашата група, и на Вашите партньори, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: …бих била благодарна, ако се обръщате по име, когато говорите.
Второ, не съм очаквала да бъдете съгласни с моята оценка по отношение на Доклада на СЕМ, защото едно Ваше съгласие би означавало, че не съм си свършила работата – да прочета с достатъчно критични очи този доста скучноват и за сметка на това – обемист текст.
Госпожо Йончева, ограниченото време и трудностите при задържането на вниманието на народните представители наложиха изложението ми в кратце. Всъщност в този Доклад наистина се констатира не-нарушаването на правилата за ограничаване езика на омразата.
Що се отнася до това дали би трябвало да бъдат използвани конкретни примери – разбира се, но това е функция и задача, вменена на регулатора.
Единствено ще се върна на заключението, което бях направила, че ако се спазва нормата, ако се спазва изцяло ограничението за излъчване на съобщения, които съдържат враждебна реч или език на омразата, то тези заседания най-малкото трябваше да бъдат предавани без звук, за да бъдат защитени зрителите от войнстващия език на омразата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Кръстева.
Следват процедури по начина на водене.
Първата – заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Главчев, уважаеми колеги! Протестирам срещу начина, по който водите заседанието, и ще се мотивирам защо. Когато допускате от тази трибуна да се правят квалификации за интелектуалното, културното, ценностното равнище на колеги, които се изразяват по определен начин, без да обиждат никого, Вие ограничавате правото им на свободна изява. Никой от състава на Народното събрание не беше обиден – по начина, по който колегите се изразяват.
Второ, протестирам по начина на водене, защото когато започнем да обсъждаме по същество, съдържателно, с доводи определени въпроси, които очевидно по някаква причина не са Ваше мнение, Вие така подменяте дискусията по начина на водене, че тя се обръща в остър политически и груб конфликт, което проваля съдържанието на дискусията.
И трето, Вие си позволихте по начина на водене и вчера от тази трибуна да прозвучат квалификации, внушения, четейки справки на служби преди 1989 г., че една етническа група в България извършва точно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това трябваше вчера да ми го кажете – сега говорим за днешното водене. (Реплика от ГЕРБ.)
Моля Ви, не се обаждайте от залата.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Плакатите са начин на свободно изразяване, без да обиждат никого.
Ето защо аз протестирам по начина на водене от Ваша страна – по отношение на подмяна съдържанието на въпроса и ограничаване правата на народните представители за изразяването им. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Друг протестиращ?
Заповядайте.
Господин Рашидов след това също ще протестира.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, колеги! Господин Главчев, вземам процедура по начина на водене, защото позволихте на колега народен представител – разбирам може би защо, от управляващата коалиция да отправя реплика и в същото време да иска процедура! Това е заобикаляне на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А Вие откъде знаете, че ще бъде допусната тази процедура, за да протестирате в аванс?
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Вие допуснахте той това да каже и не го прекъснахте.
Преди един месец разглеждахме именно Вашата оставка – не се прие. Недейте кара народните представители отново да искаме Вашата оставка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е Ваше право.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Вие сте пръв сред равни и бъдете точно такъв, господин Главчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е Ваше право, разбира се.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Моите уважения към Вас, но не допускайте нарушаване на Правилника на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само да поясня, че не съм допуснал нарушаване на Правилника, тъй като никаква процедура не е гласувана още.
Има ли други процедури по начина на водене, лични обяснения?
Господин Рашидов, заповядайте.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Съжалявам, че това е малко като ученически стол – днес ще ям, утре няма да ям. Както се казва, няма да работя вместо БСП, извинявайте. Всеки е на работа.
Тук въпросът е много важен – поканили сме председателя на СЕМ. Най-малко трябва да имаме уважение към дамата, която е тук и днес слуша всичко това. Свикнали сме обществото да ни се смее, свикнали сме сами да си сваляме рейтинга колкото поискаме.
Личното обяснение ми е по друг повод. Аз съм съгласен с доста неща, които каза госпожа Кръстева – друга е темата обаче. За свободата на словото и за законите за медиите, законите изобщо – това е друга тема.
Днес има една-единствена тема. Не знам защо някои трябва да са като деца. Защото непрекъснато искаме да вкараме овцата в кошарата, която е за крави. Бетина Жотева, та Бетина Жотева! Ще отидат две девойки, като са се скарали, в съда. Тук съд не бива да има.
Днес колко човека, преди да станат оттук, дебатираха наистина Доклада на СЕМ? Не е ли важно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само госпожа Кръстева.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Да, тя каза някои верни неща, с които аз съм доста съгласен – за езика на омразата особено, който се лее не от свободата на словото, а от слободията на словото. Но това е друга тема, колеги.
Аз мога да говоря. Ще Ви дам един малък пример, когато съм бил щастлив като бебе, защото това няма да се случи повече в българската култура – да видим Лувъра, камо ли Уфици. Не се притеснявайте, личен контакт беше, един спечелен бас. Никога не излага Лувъра чуждо изкуство, само свойто, гостуват единични ценни неща. България с две хиляди неща гостуваше в Лувъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Само завършвам, господин Председател. Днес водите прекрасно, миналия път просто не бяхте ме забелязали, затова имах реплики към Вас. (Оживление, смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Случва се. Извинявайте, нали ми се извинихте.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Все по-често ме забелязвате и се издигате високо в очите ми. (Ръкопляскания.)
Само две думи, ако разрешите, господин Председател, хубаво е като пример.
Ако уважаваме себе си, ако искаме светът да има респект, обществото ни също, нека парламентът да стане работилница на сериозните идеи. Много е повърхностно всичко.
Никога не напускайте залата само защото Ви се иска да говорите за Бетина Жотева. Ще я извикате някъде и ще си разговаряте с нея. Днес трябва да се говори за СЕМ. Благодаря. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.
Това беше обяснение от народния представител Вежди Рашидов с какво е бил засегнат лично.
Заповядайте за лично обяснение, господин Кирилов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС, от място): Аз не съм го споменавал лично.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Ибрямов, няма как да не ме споменахте лично, след като ме индивидуализирахте по еднозначен начин. Моля Правилникът да се прилага стриктно. Засегнахте ме, че съм нарушил Правилника. Всъщност по отношение на моето искане за процедура беше нарушен Правилникът, защото, докато говореше госпожа Велислава Кръстева, аз заявих искане за процедура. Ясно е, че това искане за процедура е, за да се осигури време да се завърши нормалният дебат. Нормалният дебат, колеги!
Ако някой е честен спрямо дебата, щеше по смисъл и по съдържание да разгледа моята реплика и искането ми за процедура. Аз настоявам да се гласува моето предложение за процедура. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря. (Искане за лично обяснение.)
Е, лично обяснение на лично обяснение, хайде стига! (Реплики.) Иначе искане за процедура се дава веднага, освен ако няма заявени реплики. Няма как по времето на изказването да стане.
Има ли други изказвания? Няма други изказвания.
По начина на водене, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Категорично искам да се противопоставя на начина, по който беше изгонен колегата Стойнев от залата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: То има ред за обжалване, господин Марешки, който…
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: В крайна сметка ние не сме в ученическа стая и Вие не сте класната ни ръководителка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбира се, затова има Правилник.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Затова Ви моля в следващ случай, дори и формално да е спазен Правилникът и някой наш колега да заслужава отстраняването му от залата, това да бъде направено по възпитано. Да го помолите: „Господин Стойнев, бихте ли…“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Три пъти го помолих. Вие бяхте ли в залата, господин Марешки?
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Аз бях – много грубо се отнесохте Вие: изгонвам Ви, къш, марш и така нататък. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Явно не сте били, явно не сте били в залата.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Молбата ми е следващия път депутат,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …който заслужава такова нещо, да го помолите да напусне залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбира се. (Силен шум и реплики.)
По начина на водене – заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Само искам да Ви напомня, че часът в момента е 14,14 ч. Работното време на парламента в нормалните, без поискване за удължаване на работното време и гласуване на такова в рамките на работното време до 14,00 ч., е 14,00. Много Ви моля, спазвайте Правилника. Прекратете в момента заседанието, защото с 15 минути вече го нарушаваме, освен, разбира се, ако няма реплики, дуплики, както Вие го казахте, до които да се приключат нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбира се.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вие след тези реплики и дуплики, вместо да прекъснете заседанието, почнахте да давате думата по процедури…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нямаше да може и Вие да се изкажете, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, нямаше да мога да се изкажа и нямах намерение да се изказвам. Нямаше да се изкажа, защото щяхте да сте спазили Правилника и нямаше да Ви правя забележка. Затова, много Ви моля, прекратете заседанието и насрочете за утре, когато му е редът и по начина, по който трябва да бъде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Закривам заседанието и насрочвам утре в 9,00 ч. гласуване на разисквания доклад. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: А парламентарния контрол?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Парламентарния контрол ще го видите на сайта, но ще Ви го прочета и сега:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на един въпрос от народния представител Петър Витанов и на едно питане от народния представител Корнелия Нинова.
2. Заместник министър-председателят Томислав Дончев ще отговори на един въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски.
3. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на три въпроса от народните представители Славчо Велков; Спас Панчев; и Николай Цонков.
4. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на три въпроса от народните представители Миглена Александрова; Кристиан Вигенин и Николай Бошкилов; и Иво Христов.
5. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще отговори на 24 въпроса от народните представители Стоян Мирчев; Антон Кутев и Стоян Мирчев; Иван Валентинов Иванов; Манол Генов; Красимир Богданов; Николай Иванов и Иван Генов – два въпроса; Севим Али; Никола Динков; Стефан Бурджев – два въпроса; Кирил Калфин – два въпроса; Кристиан Вигенин и Николай Бошкилов; Кольо Милев; Георги Йорданов, Виолета Желева и Никола Динков; Явор Божанков; Виолета Желева и Никола Динков; Дора Янкова; Донка Симеонова; Иван Миховски и Калин Василев; Николай Сираков и Васил Цветков; Йордан Младенов; и Георги Гьоков.
6. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на два въпроса от народните представители Веска Ненчева; и Ивелина Василева, Димитър Бойчев и Диана Саватева.
7. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на два въпроса от народните представители Кристина Сидорова; и Георги Йорданов.
8. Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на 12 въпроса от народните представители Веселин Марешки; Кръстина Таскова – два въпроса; Ивелина Василева; Стефан Бурджев – два въпроса; Димитър Данчев; Димитър Данчев и Румен Георгиев; Надя Жекова и Кристина Сидорова; Спас Панчев; Стоян Мирчев и Светла Бъчварова – два въпроса.
9. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Гергана Стефанова.
10. Министърът на туризма Николина Ангелкова ще отговори на един въпрос от народния представител Николай Тишев.
11. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на шест въпроса от народните представители Ивелина Василева – два въпроса; Валентина Найденова и Милко Недялков; Дора Янкова; Атанас Костадинов; и Адриан Райков и Радостин Танев.
12. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на два въпроса от народните представители Красимир Богданов; и Георги Търновалийски.
13. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народните представители Весела Лечева и Иван Ченчев.
14. Министърът на здравеопазването Николай Петров ще отговори на три въпроса от народните представители Миглена Александрова; Николай Иванов и Иван Генов; и Иво Христов.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от ПОДНС отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – на един въпрос от народните представители Васил Антонов, Стефан Бурджев и Чавдар Велинов; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Стефан Бурджев;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на четири въпроса от народните представители Галя Захариева и Снежана Дукова; Донка Симеонова; Стоян Мирчев; и Нина Миткова; и на две питания от народните представители Анелия Клисарова, Иво Христов, Николай Цонков и Стоян Мирчев; и Халил Летифов, Ерол Мехмед, Сергей Кичиков и Исхан Халил;
- министърът на здравеопазването Николай Петров – на шест въпроса от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов; Стефан Апостолов, Даниела Савеклиева, Георги Динев, Александър Мацурев и Димитър Гамишев – два въпроса; Красимир Събев и Борислав Борисов; Юлиян Папашимов и Румен Генов; и Валентина Найденова, и на едно питане от народните представители Илиян Тимчев, Георги Йорданов и Валентина Найденова.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народните представители Анелия Клисарова и Ирена Анастасова към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев;
- два въпроса от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков; и към министъра на околната среда и водите Нено Димов;
- два въпроса от народния представител Владислав Николов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на финансите Владислав Горанов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на правосъдието Цецка Цачева, министърът на вътрешните работи Валентин Радев и министърът за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 Лиляна Павлова.
Поради изчерпване на времето, предвидено за днешното пленарно заседание, го закривам.
Утре продължаваме от 9,00 ч. с дневния си ред. (Звъни.)

(Закрито в 14,21 ч.)


Председател:
Димитър Главчев


Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Валери Жаблянов

Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов