Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева, Нигяр Джафер и Валери Жаблянов

Секретари: Александър Ненков и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги!
Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Съобщения:
На 6 юли в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 10 за 2017 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 10 от 2016 г. С Решението си Конституционният съд се произнася по искане на група народни представители от Четиридесет и третото народно събрание и обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор.
От Националния статистически институт е постъпила „Информация за ключови показатели за развитието на икономиката в Република България към 6 юли 2017 г.“. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
За декларация – заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Добро утро!
Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Надявам се всички сте разбрали, че ние от „Воля“ сме последователни в действията и го доказваме с последната ни инициатива. Тя се отнася до така наречения „депутатски имунитет“.
Вчера беше изпратено нашето предложение за премахване на този статут и, както знаете, са нужни 60 подписа за внасяне на тази инициатива. Вярвам, че ще се намерят хора сред Вас, които са свободни и почтени, и няма да се притеснят да подпишат този документ.
Какви са аргументите ни за това предложение? За нас този имунитет няма никакъв смисъл, нещо повече – у нас депутатският имунитет се е превърнал в инструмент за притискане и манипулация. Да, в някои държави го има, но примерно в Швеция, Норвегия го няма.
В България имунитетът се използва основно за дискредитиране и за медийни скандали, а когато се докаже, че няма никакви основания за сваляне на имунитета и каквито и да било обвинения, моралната компенсация за нанесените щети на името на човека липсва.
И още нещо, искането на имунитета у нас се е превърнало в осъждане и повод за обществен линч. Ние от „Воля“ нямаме нужда от имунитет и вече го обявихме. Сега призоваваме и Вие да го направите. Ние смятаме, че народните избраници са почтени и чисти хора и нямат нужда от този статут, който дава само власт на задкулисни кукловоди да издевателстват над някого или да се опитват да го сплашват.
Парламентът е с най-нисък рейтинг сред институциите. Заиграването с имунитетите обикновено внушава, че едва ли не тук са събрани виновни за нещо хора, които страхливо се крият зад стените на тази сграда. Така ли искате да мислят избирателите Ви за Вас?! От кого се пазим с тези имунитети – от народа, който ни е избрал ли?! Ако няма от какво да се страхувате, подкрепете подписката ни. У нас имунитетът не дава свобода, а те прави зависим от задакулисието. Ние от „Воля“ Ви призоваваме – бъдете свободни!
И ще Ви отделя само още една минута, основно насочена към председателя на Народното събрание. Ще цитирам негово изказване – БНТ, 2015 г.: „Обществото очаква решения от политиците и дори може би е закъсняло с оглед на това, което се случва“, казва господин Главчев и добавя, че чл. 70 не защитава функционалната същност на народния представител, а се превръща в необоснована привилегия на народните представители спрямо останалите български граждани.
Господин Главчев, ние Ви каним да дадете пример и пръв да подкрепите нашата подписка за промяна на този член и свалянето на депутатските ни, така наречени „имунитети“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.

Преминаваме към работа по дневния ни ред:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ - 30 ЮНИ 2016 Г. И ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЮЛИ - 31 ДЕКЕМВРИ 2016 Г.
Вносител е Съветът за електронни медии, 1 юни 2017 г. и 17 май 2017 г.
Подлагам на гласуване:

„Проект!

РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии
за периода от 1 януари 2016 г. до 30 юни 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията

РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2016 г. – 30 юни 2016 г.“
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 91, против 66, въздържали се 13.
Решението е прието.

Втори:
„Проект!

РЕШЕНИЕ
по отчета за дейността на Съвета за електронни медии
за периода 1 юли 2016 г. – 31 декември 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията

РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2016 г. – 31 декември 2016 г.“
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 89, против 69, въздържали се 9.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители, 10 май 2017 г.; Пламен Христов, Албена Найденова и Полина Цанкова, 12 май 2017 г.; Данаил Кирилов и група народни представители, 30 май 2017 г.; Христиан Митев и група народни представители, 3 юли 2017 г. Комисия по Правни въпроси – доклад за първо гласуване.
С доклада ще Ви запознае народният представител Мария Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с Доклада на Комисията по правни въпроси:

„ДОКЛАД

относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 10 май 2017 г., Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Христов, Албена Найденова и Полина Цанкова – Христова на 12 май 2017 г., Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г.

На свое заседание, проведено на 5 юли 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 10 май 2017 г., Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Христов, Албена Найденова и Полина Цанкова – Христова на 12 май 2017 г., Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г.

На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – госпожа Виолета Обретенова и госпожа Даниела Белчина – държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”; от Върховния касационен съд – господин Красимир Влахов – заместник-председател и председател на Гражданската колегия; от Висшия адвокатски съвет – госпожа Валя Гигова; госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман на Република България, от Администрацията на Омбудсмана на Република България – госпожа Чонка Ковачева, ИД началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“, госпожа Полина Гочева – младши експерт, и госпожа Емилия Караабова – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“; от Камарата на частните съдебни изпълнители – господин Стоян Якимов – член на Съвета, и госпожа Мария Цачева – председател на Дисциплинарната комисия; от Движение „Експерти на гражданското общество“ – госпожа Мариана Станева.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, беше представен от господин Филип Попов, който посочи, че с предлаганите изменения и допълнения се цели да се гарантира справедлив и балансиран изпълнителен процес, като се създаде правна възможност подаденото от длъжника възражение да спира изпълнението и се изключва възможността банките да се снабдяват привилегировано със заповед за незабавно изпълнение. За да се осигури по-голяма защита на длъжниците в изпълнителното производство се предлага те да могат да обжалват по съдебен ред оценката на вещта при публичната продан, отказите за приключване, прекратяване и спиране на принудителното изпълнение, замяната на начина на изпълнение, както и смяната на пазача.
В Проекта на закон е предвидено и задължително посочване на банковата сметка на ищеца в съдебното решение и на заявителя в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за да се улесни доброволното плащане на присъдените суми от длъжника.
Законопроектът предлага промяна в условията и реда за призоваване чрез удължаване на срока, в който ответникът да бъде търсен, както и броя на посещенията на неговия адрес, като допълнително се урежда съдът да извършва служебна справка за актуалния му адрес и за адреса на неговата месторабота.
Предложен е и нов подход при определянето на несеквестируемия доход на физическите лица, обвързан с размера на минималната работна заплата, като удържането на сумите се извършва по ред, определен с акт на Министерския съвет.
Предвиждат се промени в Закона за частните съдебни изпълнители, с които се предлага сборът на всички такси по изпълнението да не надвишава размера на задължението, в случай на изпълнение в срока на доброволно изпълнение да не се събира такса, както и увеличаване на представителите от Министерството на правосъдието в състава на дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители.
Господин Пламен Христов представи Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, и посочи, че с него вносителите се стремят да осигурят провеждането на справедлив и балансиран обезпечителен, исков и изпълнителен процес. Предлага се подобряване на процедурата по призоваване чрез създаването на ефективен механизъм, който да гарантира, че ответникът ще бъде потърсен на посочения по делото адрес, както и на неговия постоянен и настоящ адрес в рамките на един месец и при поне три посещения, като е предложено поне едно от тях да е в неприсъствен ден. Той акцентира върху направеното предложение за намаляване на пропорционалните държавни такси по начин, по който максималният размер на пропорционална такса да стане наполовина по-нисък от размера на настоящите пропорционални такси.
За да се улесни доброволното изпълнение вносителите предлагат да се приемат промени, с които да се задължи посочването на банкова сметка в исковата молба, в съдебното решение, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в самата заповед за изпълнение. Промени се предлагат и в обезпечителното производство, като се осигурява възможност гражданите, които представят убедителни писмени доказателства, да бъдат освободени от задължението да представят гаранция при допускане на обезпечението.
Законопроектът предвижда и възможността възражението на длъжника срещу заповед за незабавно изпълнение със заявител банка, независимо от основанието да спира изпълнението, както и правото на длъжника да обжалва определената от съдебния изпълнител оценка на недвижимия имот, както и отказа за приключване, прекратяване и спиране на принудителното изпълнение. Господин Христов акцентира върху направеното предложение за образуване на несеквестируемия доход на длъжника с размера на минималната работна заплата.
В съответствие с целите на Законопроекта се правят и промени в Закона за частните съдебни изпълнители, като се предлага сборът на всички такси по изпълнението да не надвишава размера на задължението, а в случай на изпълнение в срока на доброволно изпълнение длъжниците да бъдат освобождавани от заплащането на такса. Предвижда се и увеличаване на представителите на Министерството на правосъдието в състава на дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители.
Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, беше представен от господин Кирилов. Той посочи, че предложените изменения и допълнения в изпълнителното производство целят неговото оптимизиране при спазване на принципа за адекватност и съразмерност в производството.
Предвиждат се промени в подсъдността в изпълнителното производство, които да кореспондират с уредбата на подсъдността в исковото и заповедното производство и да се осигури възможност съдебните изпълнители да имат достъп до Национална база данни „Население“ не само по отношение на длъжника, но и по отношение на трети лица, които са задължени да участват в производството като съсобственици, съпрузи недлъжници, ипотекарни кредитори. Проектът на закон урежда задължението за съдебния изпълнител служебно да вдига наложените запори и възбрани след влизане в сила на разпореждането за приключване на изпълнителното производство и предоставя възможност на длъжника доброволно да се издължи, като се намали размера на първоначалната доброволна вноска от 30 на 20% от задължението.
За да се осигури максимална защита на интересите на страните в изпълнителното производство се предлага задължително назначаване на вещо лице при определяне на цената на вещта за недвижимо имущество, както и при продажба на движимо имущество на стойност над 5000 лева.
Направени са предложения за предотвратяване на неоснователно спиране на изпълнителното дело, както и мерки за постигане на ефективен изпълнителен процес чрез увеличаване на срока за внасяне на цената при публична продан от едноседмичен на двуседмичен, премахване на възможността за подаване на множество наддавателни предложения и прозрачен метод за определяне на несеквестируемостта на доходите.
Със Законопроекта се предлага изчерпателна уредба, гарантираща законосъобразно протичане на процесите по налагане на електронни запори върху сметка в банка и подробно се урежда процедурата на електронни публични търгове, чрез която се цели прозрачност и бързина на публичната продажба. Изрични разпоредби регламентират възможността за принудително изпълнение върху марка, патент, промишлен дизайн и обекти на индустриална собственост, като се оптимизира законодателната уредба по отношение на изпълнението на съдебни решения относно родителските права и режима на личните контакти между родители и деца.
Господин Кирилов посочи, че в съответствие с целите на Законопроекта се предлага изменение в Закона за задълженията и договорите, с което вносителите се стремят да премахнат фигурата на „вечния длъжник“ чрез въвеждането на десет годишна абсолютна погасителна давност по отношение на физическите лица. Предвидени са и промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за частните съдебни изпълнители, като предложенията ще отговорят в най-голяма степен на обществените очаквания за справедлив и ефективен изпълнителен процес.
Законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, беше представен от народния представител Христиан Митев. Той отбеляза, че със Законопроекта се предвиждат промени в начина на връчване на уведомления и съдебни книжа в изпълнителното производство и в касационното обжалване.
Той акцентира, че с предложените промени се отговаря на обществените очаквания за справедлив процес, като се вменява в задължение на Касационния съд да посочи противоречива практика, да обобщи съществуващата такава и да се произнесе по съществото на спора. По отношение на изпълнителното производство се предлага вменяването на задължение за заявителя да посочва банкова сметка, по която да се преведат заявените суми, и премахване на възможността банките да се снабдяват привилегировано със заповед за незабавно изпълнение.
В съответствие с мотивите към Законопроекта той съдържа предложения за промени в подсъдността на изпълнителното производство, както и предложения, допълващи основанията за спирането му. В процедурата по уведомяване и призоваване се предлага връчването чрез общината или кметството да бъде за сметка на страната – ищец или заявител, както и длъжностните лица по призоваване да извършват връчването чрез залепване на уведомлението след три посещения, като едно от тях е в почивен ден. Въведена е възможността съдът служебно да проверява адресната регистрация на ответника и да проверява неговата месторабота при връчване чрез работодателя.
Законопроектът предлага уеднаквяване на размера на държавната такса по искове за собственост и по облигационни искове, като се прецизира разпоредбата относно несеквестируемия доход. В съответствие с целите на Законопроекта се предлагат изменения в Закона за задълженията и договорите, Закона за частните съдебни изпълнители и в Закона за съдебната власт.
По законопроектите са постъпили становища от: Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Върховния касационен съд, Камарата на частните съдебни изпълнители, Българската търговско-промишлена палата, проф. Васил Мръчков, доц. д-р Красен Станчев, движението „Експерти за гражданското общество“ и Българската стопанска камара.
В обсъждането взеха участие народните представители Филип Попов, Хамид Хамид, Христиан Митев, Явор Нотев, Емил Димитров, Пенчо Милков, Анна Александрова и Данаил Кирилов, които изразиха подкрепата си към законопроектите, като приветстваха желанието на всички вносители за преодоляване на трудностите в процеса на призоваване на страните и акцентираха върху необходимостта от промени в изпълнителното производство, за да се отговори на обществените очаквания за справедливо принудително изпълнение.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси:
- с 20 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-4, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 10 май 2017 г.;
- с 20 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирова Найденова и Полина Цанкова-Христова на 12 май 2017 г.;
- с 20 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.;
- с 20 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-34, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Илиева.
Господин Кирилов, заповядайте за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя предложение по процедура за допуск в залата на омбудсмана на Република България госпожа Мая Манолова и заместник-омбудсмана госпожа Диана Ковачева. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Моля, режим на гласуване за допуск в залата.
Гласували 125 народни представители: за 122, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Манолова и госпожа Ковачева в залата.
Продължаваме.
Становища на вносители?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, от името на вносители. Предлаганият от нас Законопроект касае справедливи промени в гражданския процес, като се започне от надлежното призоваване на страните, през заповедното производство и се стигне до изпълнителния процес.
На първо място, с предлагания Законопроект целим да се подобри процедурата по призоваване, като се предоставят допълнителни гаранции за намиране и уведомяваме на длъжника. Предложили сме длъжникът да бъде търсен най-малко три пъти на посочения от него адрес, като едното от търсенията да бъде в неработен и неприсъствен ден.
На второ място сме предложили съдът служебно да извърши справка за неговата месторабота, за да може той да бъде призован и чрез работодателя си. С тези промени целим на практика уведомяването на длъжника да се случи по такъв начин, че той да може да разбере, че срещу него се води гражданско дело, за да може своевременно да организира своята защита.
На трето място, важна е предложената промяна относно банките в заповедното производство. С така предложената промяна се предвижда подаденото от длъжника възражение – заявлението по заповедта по чл. 417, да спира изпълнението. Целта е тук да се гарантира справедливост, равнопоставеност и защита на длъжниците на банки, които са в невъзможност да погасяват задълженията си.
На следващо място, предлага се възможност за разрешаване на установения в практиката проблем, а именно липса на информация за банкова сметка, по която доброволно да се превеждат присъдени суми. В тази връзка в Законопроекта е предвидено да се посочи номер на банковата сметка в съдебното решение, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и в самата заповед за изпълнение. По този начин се дава възможност за доброволно изпълнение, без да се стига до образуване на изпълнително производство и натоварване на длъжника с допълнителни такси и разноски, които могат в пъти да увеличат задължението.
Изключително важно е да бъде регламентирана възможността за обжалване на оценката на недвижимия имот, определена от съдебния изпълнител, от длъжниците, като по този начин се избегнат случаите на продаване на имота от съдебните изпълнители на много по-ниска цена под себестойността на самия имот.
Предвидили сме разпоредби размерът на наложените обезпечителни мерки да не надхвърля размера на задължението.
На следващо място, сериозен проблем за длъжниците е създаване прилагането на Разпоредбата на чл. 446, в която определянето на секвестируемия доход на физическите лица е обвързано с размера на минималната работна заплата. В сегашния си вид Разпоредбата на практика е неприложима, тъй като при приемането ѝ минималната работна заплата е била в размер на 220 лв., променяна неколкократно, а регламентираната в Разпоредбата минимална граница от 300 лв. не е била актуализирана нито веднъж. Вследствие на това не малка част от длъжниците търпят по-неблагоприятни условия и в тази връзка е предложена промяна на текста, като удържането следва да се извършва при спазване на ограниченията, определени в акт на Министерския съвет.
Предложили сме също така да не може да бъде налаган запор върху банковата сметка, по която постъпват средства от трудово възнаграждение или пенсия до размера на минималната работна заплата, както и от помощи и обезщетения.
С оглед облекчаването на длъжника в чл. 454, ал. 1 сме предложили изпълнително производство да може да бъде спирано при внасяне на по-нисък спрямо действащия процент от задължението. Първоначалната вноска към настоящия момент е 30%, ние предлагаме да станат 20%.
От съществено значение за длъжниците е въпросът с прекомерните такси, които събират частни съдебни изпълнители и които понякога значително надвишават задължението. С оглед на това се предлага промяна в Закона за частните съдебни изпълнители, съгласно която размерът на таксите да не надвишава задължението, а в случай неизпълнение в срока за доброволно изпълнение, да не се събират такива такси.
По отношение на анализа на разходите в предварителната оценка за въздействието, считаме, че Законопроектът ще доведе до намаляване натоварването на граждани с такси и разноски за образуване на изпълнително производство и извършване на изпълнителни действия от съдебния изпълнител в случаите, в които длъжниците искат да платят доброволно, но не им е предоставена такава възможност. Законодателната инициатива предвижда намаляване на високите по размер такси и разноски на частните съдебни изпълнители, превишаващи понякога в пъти размера на задължението, а в случай на плащане в срок на доброволно изпълнение, както казах, предложението е да не събират такси.
С приемането на Законопроекта не се предвижда сливане или закриване на административни структури. Законопроектът предвижда изменения на няколко нормативни акта – Закона за частните съдебни изпълнители, Закона за съдебната власт, които изменения са в духа на предлаганите промени в Гражданския процесуален кодекс. Разбира се, предвижда се и приемане на акт на Министерския съвет в тримесечен срок от влизането в сила на Законопроекта.
Уважаеми народни представители, това е накратко предложеният от нас Законопроект. Подобен Законопроект беше предложен още в предишното Народно събрание. Ние сме внесли и в настоящото Народно събрание, по предложение на омбудсмана на Република България – Мая Манолова, през непряката й законодателна инициатива. Този Законопроект в момента е на Вашето внимание, и ние настояваме за неговата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Становище на вносител за следващия Законопроект?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам да представя на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-12, внесен от народни представители от Политическа партия ГЕРБ.
В самото начало искам да подчертая, че целта на нашия Законопроект беше да отрази натрупания опит по отношение на обсъжданията, свързани с изпълнителното и със заповедното производство досега, включително и да създаде предпоставките за цялостен и задълбочен дебат, за да може да вземем едни разумни, окончателни решения в рамките на обсъжданията, които протичат вече повече от две години във връзка с тази материя.
Нашият Законопроект е основан на три групи предложения.
Първата група предложения са отразените в Законопроекта на Министерския съвет от предходното Народно събрание, който беше внесен в Народното събрание през 2015 г. Законопроектът отразява работата на междуведомствена работна група, която се е провела и състояла в Министерството на правосъдието през 2014 – 2015 г., поради което смятаме, че тези предложения в същината си отразяват консенсуса между всички участници в изпълнителния процес.
Отделно от това сме добавили чисто нов режим за първи път да бъде предмет на обсъждане, който развива материята на електронните публични продажби, на електронните търгове за публична продажба. Тази уредба е разработена със съдействието на Камарата на частните съдебни изпълнители, които са взаимодействали с колегите си от прибалтийските държави, където този институт работи и дава положителни резултати.
Третата група наши предложения касаят установяването на 10-годишна абсолютна погасителна давност за всички задължения.
Ще опитам накратко да разкажа някои от по-основните моменти в тези три групи предложения.
Започнали сме с подобряване и установяване на подсъдността в изпълнителното производство, така че тази подсъдност да дава възможност на всички страни за равна защита в изпълнителното производство. Запълваме също така конкретни празноти с предложенията за разпоредби в чл. 433а по отношение на приключване на изпълнителното производство с оглед вдигане на наложените обезпечителни мерки.
Предлагаме промяна в размера на вноската при доброволно изпълнение, която от 30% да се намали на 20%, с което да се подобри положението на длъжника.
Избягваме противоречиви практики по отношение на актовете, с които се произнасят частните съдебни изпълнители.
Предлагаме промени по отношение на началните цени при продажба на вещи и установяваме задължения за задължително участие на вещо лице. Това в голяма степен ще преодолее порочните практики едно имущество на значителна стойност да се извежда на публична продан на много ниска стойност, да се извършва публичната продан и да остават както неудовлетворени кредитори, така и длъжникът да има несъразмерно осребряване на имуществото спрямо неговото задължение. С цел постигане на справедлива и максимално висока цена при продажбите на вещите началната цена се предлага да се увеличи от 75 на 85% от стойността на веща. Тази мярка за постигане на максимално висока цена при публичната продан предотвратява неоснователното спиране, както и реализиране на проданта.
Предлагаме също така промяна в чл. 496, за да се преодолее практиката да се накърняват правата на купувачите и на взискателите, особено в случаите когато след внасянето на цената на продавания имот, се открие производство по несъстоятелност спрямо длъжника.
Предлагаме също така изменение в уредбата на несеквестируемостта на доходите, за да се конкретизира процедурата по изпълнение върху вземанията на длъжника, включително задълженията на трето лице в това производство.
Искам малко повече да разкажа за електронните запори, тъй като те в голяма степен биха могли да намалят разходите, които се товарят на гърба на длъжника, и с една такса от 15 лв. да се извърши по електронен път запор във всички банки, където евентуално длъжникът би могъл да има сметки, които биха могли да бъдат предмет на запора. Грубо казано, това означава този разход да се намали от около 650 лв. на 15 лв.
По отношение на електронните търгове, това е чисто нова уредба. Както вече споменах, тя действа успешно в прибалтийските държави. Полезното в тази уредба е, че преодолява съмненията за манипулираност на състезанието на наддавачите, които участват в процедурата на публичната продажба, и е съществена гаранция за това – да се получи обективно най-високата възможна пазарна цена в това неприсъствено състезание.
Тази мярка е и в подкрепа и на дейността, и на частните съдебни изпълнители, защото на практика по отношение на тях ще се премахне вече трайно установеното подозрение и предположение, че те по един или друг начин съдействат за продажба на вещта, на недвижимия имот на по-ниска цена, с което се увреждат интересите и на двете страни. Смятаме, че чрез този обективен, дистанционен и прозрачен способ на състезание се гарантират интересите на всички участници в изпълнителното производство.
По отношение на нашето предложение за 10-годишна абсолютна погасителна давност, подчертаваме, че ние ще останем открити за дебат, с оглед редакцията на конкретната правна норма. Подкрепяме това правно решение, защото то ще допринесе за пределна яснота между всички страни – длъжници и кредитори, включително ще изчисти много натрупани задължения с неясен статут назад във времето, включително и ще подобри статута на длъжника, а и ще дисциплинира кредиторите своевременно да осъществяват правата си.
Смятам, че в дебатите ще имаме възможност да изразим и становището си по другите предложения, които са многобройни и сме направили с нашия Законопроект. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Становище по следващия Законопроект?
Заповядайте господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да започна с моето представяне искам да изкажа личното си задоволство, че успяхме всичките парламентарно представени политически партии да се обединим около тази първоначална инициатива на госпожа Манолова и да излезем с доста добри идеи, които допълват всеки един от законите и надграждат. Надявам се, че на първо четене всички ще успеем да подкрепим и четирите законопроекта.
Представям Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 754-01-5, от 12 май 2017 г. с вносители Пламен Христов, Албена Найденова и Полина Цанкова.
Целта на Законопроекта е да гарантира правото на достъп на гражданите до правосъдие, да осигури възможност на длъжниците да упражнят правото си на защита и да осигури възможност на кредиторите да обезпечат удовлетворяване на вземанията си.
Промените на чл. 38 и чл. 47 целят осигуряване на възможност ответникът, съответно длъжникът, ефективно да упражни правото си на защита. В тази връзка, връчването чрез залепване на уведомление, като най-ненадежден способ за призоваване, е уреден като последна възможност. В рамките на един месец следва да се извършат поне три посещения на адрес, който е посочен по делото, като най-малко едно от тях да бъде в неработен или в неприсъствен ден. Ако лицето не бъде намерено по този ред, трябва да бъде потърсено по настоящ или по постоянен адрес, като те следва да бъдат установени по служебен път от съда, и едва след това ще се приложи институтът на връчване, чрез залепване на уведомление.
Предлагаме и назначаване на особен представител на длъжника в заповедното производство, който да може ефективно и своевременно да предприеме необходимото в негова защита в случаите, когато, въпреки горепосочените мерки за уведомление, лицето не е било открито.
Важно предложение от наша страна е за промяна на чл. 73, което е свързано с намаляване на пропорционалните такси. С промяната се определя горна граница на пропорционалните такси две на сто върху интереса, а по заявление за издаване на заповед – едно на сто върху интереса, които максимални размери гарантират наполовина по-ниски размери на настоящите пропорционални такси.
Предлагаме, също така, изменение и на членове 127, 236 и 412, където се въвежда посочване на банкова сметка на кредитора, като по този начин се осигурява възможност на длъжника да погаси доброволно задължението си чрез плащане на дълга по вече известната му банкова сметка.
Предлагаме промяна и в Разпоредбата на чл. 391 от ГПК, като с нея целим осигуряване на реална възможност за обезпечаване на иска в случаите, когато кредиторът разполага с убедителни доказателства.
Съгласно предложението на Политическа партия „Воля“, когато са приложени убедителни писмени доказателства, съдилищата ще допускат обезпечение на иска без ищеца да предоставя гаранция.
От съществено значение е и предлаганата от нас промяна, с която се дава възможност възражението на длъжника да спира изпълнението по издадена в полза на банката заповед за изпълнение, независимо въз основа на кой от изброените в проблемния за обществеността чл. 417 от ГПК е документ.
Предлагаме промяна и в Разпоредбата относно определяне на несеквестируемия доход на физическите лица. В нашето предложение вместо да се фиксира конкретен размер на границата, несеквестируемият доход е обвързан с минималната работна заплата, и всяка промяна на минималната работна заплата ще се отразява автоматично на несеквестируемия доход на длъжника. По този начин ще се осигури съразмерност на удръжките от доходите на длъжника с актуалната ситуация в страната.
Важни са също и промените, които предлагаме в Законопроекта, представящи възможности за обжалване от длъжниците на доста по-широк кръг действия на съдебните изпълнители.
Предложена е и промяна в Закона за частните съдебни изпълнители, съгласно която размерът на таксите да не надвишава задължението, а в случай на изпълнение в срок за доброволно изпълнение, да не се събират такси.
Това е най-накратко, за да не Ви отнемам от времето. Надявам се, че всички заедно ще постигнем един добър закон, в края на краищата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
По последния Законопроект?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, ще Ви представя внесения от парламентарната група на „Обединени патриоти“ Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Ние предвиждаме промени и по отношение на връчването на уведомленията и съдебните книжа, промени в касационното и в изпълнителното производство.
Аз ще спра вниманието Ви на тези промени, които се различават от представените Ви досега законопроекти, където имаме различни виждания и различни разрешения от тези, които чухте от колегите преди мен.
Може би най-съществената промяна, която предлагаме, това е промяната в касационното производство. В настоящия момент с изискването за посочване на основание за касационно обжалване, включващо и прилагане на решения на съдилищата, относими към предмет на съответния спор, е постигнато изключително сериозно затормозяване на процеса на обжалване в касационната съдебна инстанция, а именно – обжалването пред Върховния касационен съд.
Съгласно Закона съдът е този, който служебно трябва да знае Закона и да познава съдебната практика, то съществуването на такова задължение в сега действащия Граждански процесуален кодекс е в противоречие с юридическата функция и компетентност на съда, установени в правния мир.
По статистика и съгласно Годишния доклад на Върховния касационен съд за 2016 г. само 13% от жалбите, подадени до съда от гражданите и юридическите лица, са разгледани от него, тоест 87% от подадените жалби не се разглеждат и изобщо не могат да прескочат фазата на допустимост, която съществува в сега действащия регламент в Кодекса.
В момента на практика повече време се изразходва от страна на съдебните състави във Върховния касационен съд да постановяват определения, с които се отказва разглеждането на касационните жалби, вместо за същото време да се произнасят с решения по тях. Така Върховният касационен съд се превръща от трета касационна инстанция по граждански дела в администратор на жалбите, което не отговаря на неговия статут и функции.
Сега съществуващият ред, освен това, се явява изключително затормозяващ за работата на процесуалните представители на гражданите и на юридическите лица, тъй като изготвянето на касационна жалба с касационните основания, които сега са предвидени, издирването на относимата съдебна практика е на практика изключително времеемък процес, който предвид ниският процент на допуснати касационни жалби, в крайна сметка демотивира и до голяма степен отказва и на гражданите, и на юридическите лица изобщо да търсят касационното производство като възможност за постановяване на справедливо съдебно решение.
Ние предлагаме отмяна на сега действащите правила за допустимост на касационното оспорване. Нека не забравяме, че съгласно Конституцията правораздаването от Върховния касационен съд следва да бъде извършвано и не в противоречие, естествено, с останалия принцип с другия принцип в чл. 124, за извършването на върховен съдебен надзор на ВКС върху актовете на съдилищата. Не следва единният принцип да става за сметка на другия, затова ние предлагаме отпадането на тези основания за допустимост, които съществуват сега, за да можем да осигурим на гражданите и юридическите лица реална трета касационна инстанция, като по този начин смятаме, че ще постигнем справедливо и ефективно правораздаване в интерес на гражданите и бизнеса, който ще спомогне за развитие на правото и спазването на закона.
На следващо място, предлагаме, промяна в чл. 410 в заповедното производство като изрично предвиждаме възможност работникът, респективно служителят, който има парично вземане към свой работодател – настоящ или бивш, да може да иска да бъде издадена заповед за изпълнение и по този начин той да се ползва от този ускорен ред за събиране на неговите вземания.
В чл. 417, в незабавното заповедно производство предлагаме банките да бъдат изключени като субект, който може да се сравнява със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документи или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват техни вземания. Смятаме, че подобна привилегия е допустима за държавата и общините като публично-правни субекти, защитаващи обществен интерес, но не можем да приемем, че същото се отнася за банките, които макар и особен вид търговец, получават привилегия, която никой друг частно-правен субект към този момент няма, което, разбира се, най-малкото е несправедливо към останалите участници в гражданския оборот.
Предвиждаме и съществени промени в изпълнителния процес, може би една от най-важните – това са предлаганите изменения в чл. 468, като там целим постигане на максимална защита на интересите на страните, при определяне на началните цени на продажбите на вещи, за вещи на стойност над 5 хил. лв. ние въвеждаме правилото „задължително назначаване на вещо лице“, като по този начин се улеснява съдебният изпълнител, тъй като същият не притежава специални знания относно характеристиките на всички вещи и тяхната оборотност в обществото, поради което според нас е по-правилно оценката да се извършва от специалист.
За имущество с по-ниска стойност назначаването на вещо лице зависи от волята на страните или нуждата от специални знания. Предвижда се, всяка от страните да може да оспори цената на вещта към определянето и да поиска нова оценка с назначаве на вещо лице. Въвежда се и задължение за съдебния изпълнител да уважи оспорването и искането за нова оценка, както и правото на страната да обжалва отказа му в този случай, ако той не се е съобразил с искането. По този начин според нас в значителна степен ще се преодолеят съмненията, че оценката, дадена от съдебния изпълнител, е прекомерно завишена или неоснователно занижена, поради липса на достатъчно познания и компетентност в съответната област. Справедливо определената оценка, съответстваща на реалните пазарни цени е в интерес както на взискателя, така и на длъжника и осигурява по-голяма сигурност на публичната продан.
В Закона за частните съдебни изпълнители сме предложили, когато длъжникът изпълни задълженията си в рамките на срока за доброволно изпълнение, да не му бъдат начислявани такси, като по този начин смятаме, че ще се стимулират добросъвестните длъжници да изпълняват задълженията си в този срок без да се стига до използване на способите за принудително изпълнение.
И накрая, в Закона за задълженията и договорите ние предлагаме един малко по-радикален прочит на проблема с установяването на абсолютната 10-годишна давност за частно-правни задължения.
В момента, освен общата и специалната давност в Наказателния кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, въвеждат така наречената „абсолютна давност“. Единствено по повод на частните отношения не съществува уредба, която да регулира абсолютната давност. Липсата на такава уредба вече с това предложение, което сме направили ние, и което правят колегите от ГЕРБ, това ще бъде преустановено. Ние, за разлика от тяхното предложение, предлагаме с изтичане на 10 годишния давностен срок да се погасяват всички вземания без значение дали те са обезпечени или не срещу физически лица, независимо от спирането или прекъсването на давността като по този начин се стига до премахване на фигурата на вечния длъжник и се уеднаквява режимът на абсолютна погасителна давност за публичните и частните вземания, нещо, което към този момент не е факт.
С цел избягването на злоупотреби, предвиждаме това право да не се прилага не само за задълженията на търговски дружества или за еднолични търговци, но и за всички задължения на физически лица, свързани с вземания срещу тях за възнаграждения от трудово правоотношение, обезщетения за труд или за обезщетения от непозволено увреждане.
Използвам възможността да благодаря на всички колеги от Комисията по правни въпроси, които подкрепиха нашия Законопроект и да Ви призова за подкрепа, като се съобразите със становището на Комисията по правни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Господин Попов, заповядайте за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, моето изказване ще бъде съвсем кратко. По отношение на Законопроекта, внесен от колегите от „Обединени патриоти“, същият в неговата цялост подкрепяме като принципи и идеи, той се доближава до този, който ние предлагаме и като философия, но там доста е разширен и обхватът на самия Законопроект, касаещ касационното обжалване и допустимостта до касация.
Знаете, че Законът беше променян с оглед именно допустимостта до касация, с оглед ограничаването на възможности и въвеждането на изисквания и основания за касационно обжалване. Тук, доколкото разбираме, колегите от „Обединени патриоти“ предлагат да се отвори тази врата, което само по себе си не е лошо, но следва да бъде много добре прецизирано и обществено обсъдено, и, разбира се, да се проведе такова обсъждане между първо и второ четене, ако законопроектите бъдат приети всичките на първо четене, както и самите представители на съдебната власт.
По отношение на Законопроекта на ГЕРБ, а именно в неговите Преходни и заключителни разпоредби, където се препраща към изменение на Закона за задълженията и договорите, а именно 10-годишната абсолютна давност, това е стъпка в правилната посока по принцип, като философия. Стъпка, която ние също сме настоявали и настояваме да се случи. Проблемът е в самата законодателна техника. Защо следва да се прави тази промяна, на първо място, през ГПК, а не директно в Закона за задълженията и договорите? Би могло да се спести парламентарно време и парламентарна техника – от една страна.
От втора страна, това е един наистина сложен юридически правен казус, процес, защото с това предложение се променят много обществени отношения, касаят много закони, има редица случаи, в които давност не тече изобщо, в които давността се спира или прекратява. Това не е засегнато в тяхното предложение.
На следващо място, така направеното предложение, на практика, според нас е образно казано удар във въздуха, защото там е предвидено, че 10-годишна абсолютна давност не касае обезпечените вземания.
Уважаеми колеги, те всички вземания – основните вземания, които са на банките, те всички са обезпечени по един или друг начин, така че това няма да повлияе съществено на възможностите на длъжника след 10 години, когато изтече тази абсолютна погасителна давност, а на практика отново да може да влезе в „гражданския оборот“ откъм задължения.
На следващо място, това е първата стъпка, но следва българският парламент да направи своята втора стъпка – тя е изключително сложна, касаеща регламентация на широк кръг обществени отношения, и в крайна сметка да пристъпим към обсъждането. Повтарям, това е сложен процес, изискващ задълбочени анализи, обществени дискусии. Да се въведе в българското законодателство така нареченият, граждански известен, „Закон за фалит на физическите лица“.
Има такъв тип законодателство в редица развити европейски държави, като Германия, но там този Закон е обсъждан години наред, за да може да бъде приложен в тяхната правна система, в техния правен мир и обществен такъв.
В България ние не можем директно да пренесем нито 10-годишната абсолютна давност, нито Закона за фалит на физическите лица, защото имаме своя специфика. Но е редно да започнем обсъждането на този казус и на тази проблематика.
Като цяло, като принципи, като философия всички законопроекти имат своето общо начало и своите общи цели, разбира се, с тези изключения, които споменах преди малко.
Ние ще подкрепим законопроектите на първо четене, но с тази уговорка по отношение на двата законопроекта – това, което цитирах преди малко от самите законопроекти. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики? Не виждам.
Следващи изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колегата Попов засегна две важни теми – аз ще се спра на няколко други.
Законопроектите, внесени от „БСП за България“ и „Воля“, припознават предложения на госпожа Мая Манолова – омбудсман, в които ясно се идентифицира проблем, който тя е видяла в своите приемни, който ние сме длъжни да решим – проблемът с частните съдебни изпълнители. Тези наши предложения – на колегите от „Воля“ и на „БСП за България“, в голяма степен са сходни – и в частта за призоваването, и по отношение отпадането на привилегията за банките при незабавното изпълнение, възлагането и на държавни съдебни изпълнители правомощията за събиране на публични вземания и други.
Заслужава подкрепа на първо четене и Законопроектът, предложен от народните представители от ГЕРБ – и в частта си, в която се предвижда промяна в подсъдността, и по отношение намаляване размера на първоначалната доброволна вноска за длъжника, и промените в уредбата за несеквестируемостта.
Особено внимание заслужава въвеждането на възможност за провеждане на електронни публични търгове за продажба на вещи, върху които е насочено изпълнението, чрез онлайн платформа, създадена и поддържана от Правосъдното министерство. Може би още сега е време да обърнем внимание, тъй като и законодателят трябва да се учи от своите грешки. Тъй като не е предвидено отложено действие на въпросните разпоредби, единствено едногодишен срок от обнародването на Закона – според мен трябва отсега да се вземе предвид и да се внимава да не се изпадне в ситуацията, в която се изпадна наскоро по отношение на онлайн платформата за обществени поръчки.
Както знаете, според Закона за обществените поръчки от 1 юли 2017 г. трябваше да заработи единна електронна платформа за провеждане на процедурите – така наречената „WEB базирана платформа“, която обаче не се случи навреме. Това създаде сериозни проблеми и може да продължи да създава.
Принципно ние ще подкрепим и четирите законопроекта, но имаме много работа както по въпросите, които постави преждеговорившият, а именно – редът на касационно обжалване и въпросът за вечния длъжник, не е достатъчно принципно да сме съгласни, че нещо трябва да се направи – трябва да го направим и добре, така и по отношение на всички други разпоредби.
Разчитаме и на Вашата подкрепа, и на факта, че в Правната комисия всички заявихме, че сме твърдо решени да намерим правилното и достойно решение на тези проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Зарков.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на „Движение за права и свободи“ ще подкрепи и четирите предложени законопроекта. Надяваме се с изготвяне на общия доклад по четирите проекта за второ четене да изчистим всички разминавания, които имаме по конкретните неща.
Факт е, че нямаме разминаване по основната им цел. Нямаме разминаване по това, че трябва да се сложи край на своеволията на някои представители на Камарата на частните съдебни изпълнители. Трябва да се сложи ред. Трябва да се сложи край и на така наречената „фигура на вечния длъжник“. Прекалено много хора – вече говорим за хиляди, десетки, а може би и стотици, които изпадат в невъзможност да погасяват своите кредити. И въпреки че са представили към момента на подписване на този кредит обезпечения за 100, 150, 200% от стойността на кредита, се оказва, че тези обезпечения се продават за по-малко от 50% от тази стойност и кредитополучателят продължава да дължи. Продължават и колекторски фирми, и съдебни изпълнители да събират тези вземания.
Между двете четения ще предложим текст – сходен с текста, предложен от групата на „Обединените патриоти“, който мислим, че е малко по-прецизен и ще сложи край на фигурата на вечния длъжник.
Другото предложение, което ще направим – наред с някои пропуски в ГПК, ще предложим таксите, които се събират от съдебните изпълнители, да влязат в Закона.
Така ще осигурим по-трайна уредба на тези такси, които ще бъдат изменяни доста по-трудно и след провеждане на публичен дебат, но това ще направим между двете четения.
Сега ще подкрепим и четирите проекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Хамид.
Има ли реплики към неговото изказване? Не виждам.
Други изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Вече стана ясно при представянето на Законопроекта, внесен от парламентарната група на „Обединени патриоти“, че ще подкрепим и идеите, и решенията, които се съдържат в останалите законопроекти, предмет на днешното обсъждане.
Тонът на изказванията ме улеснява да потвърдя именно това намерение и това желание на всички вносители – да бъдат решени обществени въпроси, които по различни канали достигнаха очевидно до съзнанието и до интереса на парламентарно представените партии, до народните представители, включително с помощта на омбудсмана, за да се оцени сериозността на проблемите, които засягат интересите на много български граждани и стопански субекти.
Бих искал да направя обобщението за това, което ни предстои като работа преди второ четене, преди разглеждането на съответната казуистика, в опитите да намерим решение на тези общи и значими проблеми. Не бива да забравяме, не бива да изпускаме от внимание, че срещу всеки длъжник, за когото ние говорим, с разбиране към ситуацията, в която е изпаднал, стои и кредитор; че преди да бъде вечен длъжник, длъжникът е станал такъв; че в много от случаите това негово качество се дължи на негов личен избор, на действие, което не е било достатъчно добре оценено или не е било достатъчно разумно.
Искам да кажа, че с тези промени, които предлагаме, не въвеждаме данъчна или друг вид амнистия по отношение на задължения на стопански субекти и на български граждани. Вниманието към собствените дела би следвало да бъде завишено във връзка с тези промени, които предлагаме и които целят дисциплинирането на страните, които участват в изпълнителния процес, а и отговорността на гражданите, които в момента предстои да вземат подобни решения, които биха ги изправили пред сходни проблеми.
По отношение на предложенията, отнасящи се до промените в касационното производство в гражданския процес, що се отнася до възможността за добиване на привилегировани вземания на определени субекти по реда на чл. 417 от ГПК, мисля, че ние ще намерим допирни точки, независимо от резервите, които бяха изказани тук, в името на основната цел, в името на това да се дисциплинират страните, да се ускори процесът и да се постигнат по-справедливи и своевременни съдебни решения.
В тази връзка и в контекста на общия дух на изказванията, като заявявам и повтарям, че от „Обединени патриоти“ ще подкрепим законопроектите, предмет на разглеждане, призовавам народните представители да подкрепим всички законопроекти, с което да създадем възможност за отговорна, прецизна и професионална работа за съставяне на конкретни текстове, които ще направят гражданския процес работещ, а резултатите от него – удовлетворителни за очакванията на българските граждани. Благодаря Ви за възможността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Нотев.
Има ли реплики към неговото изказване? Не виждам.
Заявено е изказване от господин Данаил Кирилов.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Бих искал да благодаря на всички колеги, които взеха участие в работата по законопроектите, които касаят Гражданския процесуален кодекс, както в този парламент, така ще си позволя да адресирам тази благодарност за съдействие и към колеги от предходния парламент, които не са в състава на сегашния.
За мен е важно, че възобновихме, и то енергично, дебат, който продължаваше повече от година, година и половина. Вярно е, че се повтарят някои тези, които вече бяха обсъждани. Вярно е, че за изчерпателност се подновяват твърдения, на които мисля, че сме стигнали до сравнително еднозначен правен извод относно тяхната адекватност и относимост.
При всички положения смятам, че този дебат е изключително полезен в този му вид и сега, при старта на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Смятам, че ще бъдем достатъчно подготвени да завършим тази работа максимално успешно.
Искам да благодаря и на омбудсмана на Република България и на екипа й, защото с нейната енергия и настоятелност ние бяхме поставени в тази времева преса – да дирим максимално съкращаване на сроковете, максимална оптимизация на дискусиите и на обсъжданията по Законопроекта.
Тъй като в дебатите в Правната комисия достигнахме до сериозен консенсус по отношение на принципите на предстоящите изменения. Аз се основавам и на предходен оратор, който подчерта същото – единството на целите в измененията.
Не бих искал да говоря за разликите в законопроектите. Имаме различия по отделни правни решения, но ако тръгнем да ги дискутираме сега едно по едно, по-скоро ще задълбочим различията, отколкото да се обединим по отношение на необходимостта от разумен и точен баланс.
Ще си позволя да поставя акцент, и то съвсем добронамерено, само в две посоки. Първо, с оглед изказването на колегата Филип Попов във връзка с мястото на нашето предложение за 10-годишната абсолютна погасителна давност. Да, формално и абсолютно погледнато, мястото на това предложение си е точно в Закона за задълженията и договорите. Наши предходни две предложения са насочили и адресирали тази промяна към ЗЗД.
Ние Ви го предлагаме в пакета Граждански процесуален кодекс, макар че това е материална норма, безспорно, но тя има много сериозни процесуални последици. Тези процесуални последици са пряко свързани и с развитието на изпълнителното производство. Затова логиката и действието на една абсолютна погасителна давност, и то, забележете, тук нашата идея е абсолютната погасителна давност да погаси не само правото на иск, както е при обикновената погасителна давност, а да погаси самото задължение. Тоест това действително е норма с двойно действие и по отношение на материалното право, и по отношение на изпълнимостта на притежанието. Затова ние смятаме, че мястото на този институт като логика е в настоящия пакет от промени.
Да, пак ще повторя, ние сме отворени за всички предложения и коментари във връзка с обхвата и действието – приложното поле на една абсолютна погасителна давност. Даже в Правната комисия коментирахме някои по-крайни евентуални проявления на този институт.
Ще си позволя да кажа втората група въпроси – касае предложенията, свързани с изменения в чл. 417, по отношение на банките и евентуалното отпадане на банките като субекти, които могат да бъдат страна искател в заповедното производство.
Категорично ще поддържам позиция „против“ отпадане на банките като субект в изпълнителното производство. Смятам, че тази позиция е абсолютно обоснована, че тя защитава цялата ни финансова кредитна система и е в основата на стабилността на множество правоотношения, които касаят абсолютно всички български граждани.
Искам да подчертая, че банките не са само кредитори.
Колеги, моля да забележите, че банките не са само кредитори! Банките пазят нашите пари, парите на вложителите. По тези операции банките са длъжници. По тези операции ние изискваме от банките те да имат адекватно и точно поведение.
Бих помолил всички колеги да съобразяват – след като всеки гражданин може с какъвто и да е писмен документ, в който е посочено някакво задължение, да си извади заповед за изпълнение, защо това да не може да го правят банките?
След като съдебната практика стигна дотам, че да дава заповед за изпълнение дори в случаите на претенция за неустойка, колеги, за неустойка, която винаги е спорна в правоотношенията по изпълнението на един договор, и то спрямо всяко лице, защо банката, която е регулиран субект, която е наблюдаван субект по множество показатели, непрекъснато контролиран субект, да няма възможността да направи такова искане?
Мисля, че тук просто проектираме едно умишлено създавано, бих казал – и несправедливо създавано, несправедливо отношение. Тук по-разумното е ние да регулираме този процес с оглед защитата, гаранцията, възможността длъжникът да знае, че неговият кредит е станал предсрочно изискуем. Няма да коментирам тълкувателните решения на Върховния касационен съд в тази посока – доколко дописват или не дописват закона. Но ние, като законодател, трябва да оценим тази гаранция. Не, грубо казано, да режем на източника, а да дадем гаранция за правилното и законосъобразно развитие на изпълнителния процес.
По отношение подобряване режима на частното съдебно изпълнение, с оглед преодоляване на негативни практики на частните съдебни изпълнители, ние ще подкрепим принципно тази посока. Смятам, че ще намерим добри, работещи решения тази дейност да се балансира.
Обръщам също така внимание на обстоятелството, че една част от тези отношения не се регулират от закона, а се регулират от тарифи, които са подзаконов нормативен акт и са в компетентността на Министерството на правосъдието. За пореден път бих искал да подчертая, че е крайно време Министерството на правосъдието да провери, да актуализира и да коригира, където е необходимо, тарифната си политика по отделните видове изпълнения.
Правилни и справедливи са репликите, че единствено при частните съдебни изпълнители на практика имаме безлимитни такси, пропорционални, безкрайни такси, които са определяеми на база интереса, тоест на стойността на имуществото. Сравнете го с нотариусите – дори там нотариалната такса има лимит.
Извън обхвата на тези законопроекти Ви обръщам внимание на това: ако някой прави безобразия, ако някой скача на главата на длъжниците над закона, въпреки закона, надали това са само частните съдебни изпълнители. Кога ще погледнем какво правят и така наречените „колекторски фирми“? Какви са регулациите по отношение на колекторските фирми? Да, не са в Гражданския процесуален кодекс. Не трябва ли и там да се подобри практиката? Безспорно е, че трябва. Граждани отвън всяка сутрин ме срещат с уведомления за прехвърляне на дълг, които са абсолютно безобразни от правна страна, липсват всякакви атрибути, липсва размер на задължение, и три места, където длъжникът да изпълни погасеното си по давност преди 12 години задължение. Това допустимо ли е? Това не е ли опит за правно изнудване на гърба на длъжника?
Затова ще помоля, макар и да сме извън този обхват, да не забравяме обхватът на това, което ни предстои, на работата, която ни предстои.
Ще заявя подкрепа на този етап и към четирите законопроекта – такова е решението на нашата парламентарна група. Благодаря също на ръководството на нашата парламентарна група, на юристите от нея, които участваха в работата.
Ще поканя всички, без значение дали в началото на месец октомври ще направим дълго планираната научно-теоретична, аналитична конференция за десетгодишното приложение на ГПК, или ще се наложи да я изтеглим в средата на месец септември.
Уважаеми колеги, уважаеми граждани, уважаеми организации, асоциации и субекти, от този момент има поне три месеца. Нека в тези три месеца да протече общественият дебат по всеки един от проблемите, които са предложени за решаване. Работихме две години, но се оказва, че не всички знаят това. Нека през тези три месеца всички заинтересовани да видят какви са предложенията, да предлагат отделно различни способи за решаване, за да можем в края на месец септември да пристъпим към второ четене по законопроектите, максимално подготвени и максимално подкрепени и от нашите избиратели, и от всички субекти, които имат права и задължения в тази връзка. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Заявена е реплика.
Народният представител Хамид Хамид – заповядайте.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! Отначало и аз реагирах чисто първосигнално – да премахнем всяка привилегия на банковите институции, специално в нормата на чл. 417. Замисляйки се обаче, премахнем ли този текст вместо да изпишем вежди, ще избодем очи. Защо, колеги? Защото по този начин нищо не решаваме – само премахваме един способ, вместо да решим самия проблем.
Премахваме възможността банката да използва способа да се снабди с изпълнителен титул, но способи други колкото искате. С какво тази банка ще замени евентуално премахнатия този ред? С нотариална заверка на договорите, колеги, тоест банките ще започнат да заверяват нотариално всички договори. Мислите ли, че банките ще платят нотариалната такса? Всичко ще се товари на гърба на самия кредитополучател и евентуален длъжник. Премахвайки нормата на чл. 417 в частта, която касае привилегиите на банките, ще натоварим допълнително всеки евентуален длъжник с доста по-сериозна сума, тоест банките ще заменят отменения от нас текст. Затова започвам да изпитвам резерви към промяната на чл. 417.
Текстът, който касае абсолютната давност – предложеният от Вас текст, решава само частичен проблем. Трябва да влезем малко по-надълбоко, трябва да го разширим почти до степен до предложението на колегите от „Обединени патриоти“. Трябва да намерим средата или по-скоро трябва да е почти до края на тяхното предложение. Това ми е становището по този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Хамид.
Втора реплика – господин Филип Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Кирилов, по отношение изказването Ви за колекторските фирми – да, съгласни сме. Готови сме още от утре да започнем работа в тази насока. Имайте предвид обаче, че самите колекторски фирми в крайна сметка се явяват кредитор, защото им е цедирано съответното вземане. За способа на изпълнението обаче, принудителното изпълнение срещу длъжника, отново опираме до частни съдебни изпълнители.
По отношение на банките – в нашия Законопроект никой не лишава банките от тяхната възможност в изпълнителното производство. Тук говорим за чл. 417 – именно възражението да спира изпълнението, защото обективната истина, съдебното дирене се случва същински в исковия процес. Там се установява дали длъжникът дължи и дали размерът на задълженията е този, който е претендиран от банката, а не когато банката директно се снабди с изпълнителен титул, след това да се установява дали длъжникът дължи и колко дължи, след като банката вече си е събрала вземането. Това именно натоварва допълнително страните в целия процес с допълнителни разноски.
По отношение на това, което каза колегата Хамид – да, така е. Действително банките ще се опитат да заобиколят най-вероятно тази норма, давайки на нотариус, нотариална заверка на подписите на всички видове договори не само по отношение на касаещите недвижимите имоти, но, от една страна, нотариална заверка на подписа на договор, първо, не струва толкова скъпо, колкото ще излезе на длъжника, когато срещу него е изваден изпълнителен лист, без да има на практика възможност да се защити в исковия процес, или ако има такава възможност, вземането вече ще е събрано.
Второ, готови сме да мислим и в тази насока. Между първо и второ четене имаме достатъчен срок, в който да се помисли и в тази насока. Никой не оспорва, че банките се регулират от страна на държавата, от различните институции. Това, което се случва в гражданския оборот, в гражданското производство наистина редица хора, български граждани страдат неимоверно от тези своеволия в една или друга степен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Попов.
Трета реплика има ли? Не виждам.
Дуплика – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ето, виждате всъщност колко крехко би могло да се окаже едно съгласие. Аз благодаря на колегите, които репликираха, благодаря на господин Хамид затова, че и той е стигнал до този извод по отношение на принципите, които касаят чл. 417 – лесните начини да се заобиколят и колко струват тези лесни начини. Да, действително това ще натовари длъжника с едни нотариални такси.
Не съм съгласен със становището на господин Попов, че те ще бъдат едва ли не символични. Нотариалните такси са на база на интереса, тоест те ще бъдат процент върху материалния интерес на удостоверявания документ и надали ще бъдат толкова малки и символични, че да нямат никакво значение.
Използвам случая да премина към възражението на колегата Попов. Колега, Попов, затова преди десет години е изглеждало толкова атрактивно заповедното производство и толкова е заблудило публиката, просто защото то е едностранно производство. В него длъжникът не участва. Длъжникът разбира накрая, когато се издаде заповед за изпълнение, но той много лесно може да преодолее тази заповед за изпълнение с едно възражение – записа: „Възразявам“ дори без да аргументира, което е много лесно действие. Длъжникът обаче не разбира, че от това действие следва примерно двугодишен процес, следват съдебни разноски при това, ако искът бъде уважен, всички разноски на двете страни са в тежест на длъжника. Ето това трябваше десет години да обясняваме – не знам, политиците ли, юристите ли, всички вкупом да обясняваме, за да знаят хората какъв е резултатът от заповедното производство.
Пак повтарям, каквото и да правим, ние трябва да гарантираме, че длъжникът ще бъде уведомен за заповедта за изпълнение, за да може той да има правилно поведение до следващата стъпка в този процес – до изпълнителния лист, който се издава от съдебния изпълнител. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Има ли други изказвания? Не виждам
Пристъпваме към гласуване – моля, квесторите да поканят народните представители в залата.
Подлагам на гласуване Законопроект, № 750-01-03 от 10 май 2017 г., внесен от народния представител Корнелия Петрова Нинова и група народни представители.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект, № 750-01-19, внесен от Пламен Трифонов Христов, Албена Владимирова Найденова и Полина Цветославова Цанкова – Христова на 12 май 2017 г.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект, № 754-01-12, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме последния Законопроект, № 750-01-89, внесен на 4 юли 2017 г. от Христиан Радев Митев и група народни представители.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Впечатляващо и рядко срещано единодушие. Поздравления. (Ръкопляскания.)
Желание да вземе думата изрази омбудсманът на Република България госпожа Мая Манолова.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за подкрепата и на четирите законопроекта, а така и на предложенията, които направих заедно с граждански организации в заповедното производство и в изпълнителното производство за ограничаване на свръхправомощията на частните съдебни изпълнители, на банките и на монополните дружества.
По този начин Вие дадохте ясен знак, че стоите на страната на обществения интерес, на страната на интересите на Вашите избиратели, а не на страната на частно-икономически интереси. Показахте също, че политиците могат да изоставят политическите спорове и да отидат при проблемите на техните избиратели – да ги чуят, и да ги решават.
Всички знаем, че дяволът е скрит в детайлите, така че много внимателно ще следя работата по законопроектите между първо и второ четене. Надявам се, че ще се включат представители на магистратите, експерти, граждански организации, задължително представители на Асоциацията на частните съдебни изпълнители и на банките, така че да се чуят всички гледни точки и да се стигне до най-добрите и най-прецизните решения.
Много се надявам, че между първо и второ четене философията на Законопроекта, неговите основни моменти няма да бъдат променени, както вече се е случвало в предни парламенти, а ще останат приетите промени, свързани с призоваването, така че граждани да не могат да бъдат съдени без да знаят.
Ще бъде въведена пропорционалност между изпълнителните способи и размера на дълга, така че за малък дълг от 100 лв. да не запорират цялото ти имущество, банковите сметки, трудовото възнаграждение, МПС-та, жилищата. Също така да има възможност да бъдат обжалвани оценките на недвижимите имоти, така че да не се продават за жълти стотинки и, разбира се, да се намалят таксите на частните съдебни изпълнители.
Оптимист съм, че всичко това ще се случи, защото промените бяха подкрепени и от управляващи, и от опозиция, защото когато се отстоява справедливостта, недоволни няма, а успехът е за всички – и за управляващи, и за опозиция, и най-вече за българските граждани. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Уважаеми народни представители, следва тридесетминутна почивка, след което продължаваме с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми колеги народни представители, продължаваме с днешната си работа.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 30 юни 2017 г. до 6 юли 2017 г.
Първо, постъпило е питане от народния представител Павел Шопов към Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите, относно третирането на посевите и овощните насаждения със забранени и опасни препарати за пчелите. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 юли 2017 г.
И още едно питане, постъпило от народните представители Христо Грудев и Живко Мартинов към Нено Димов – министър на околната среда и водите, относно разработване и провеждане на държавната политика в областта на околната среда. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 юли.
Писмен отговор от:
- заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов на два въпроса от народния представител Искрен Веселинов.
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Теодора Халачева.
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Николай Сираков.
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Любомир Бонев.
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Станислав Владимиров.
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Красен Кръстев.
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Георги Търновалийски.
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Николай Пенев.
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Красимир Янков.
- заместник министър-председателя по обществения ред и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Пенчо Милков.
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Калин Василев.
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Цветан Топчиев.
Преминаваме към питане от народния представител Корнелия Нинова относно Бяла книга за развитието на Европа, предложена от господин Юнкер, председател на Европейската комисия. Питането е към министър-председателя на Република България – Бойко Борисов.
Заповядайте, уважаема госпожо Нинова, да развиете питането.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Благодаря.
Господин Председател, господин Министър-председател, уважаеми колеги! България ще бъде председател на Съвета на Европейския съюз в изключително важен момент и за Европа, и за България. Предстоят решения за бъдещето й – и то на кръстопът, пред избор накъде да се развива Европа, в това число и България, важни решения по политиката за миграция, излизането на Великобритания и последиците за нас, кохезионната политика след 2020 г. и други.
През месец март господин Юнкер предложи пет варианта за развитие на Европа.
Първият е както досега. Струва ни се, че това би било трудно за изпълнение дори и само заради това, че Великобритания ще напусне Европейския съюз. Като добавим към това противоречията между лидерите на различни държави членки в Европа, натрупаните проблеми – изглежда ни трудно да продължим по този начин. Европа има нужда от промяна.
Вторият му вариант е: само единен пазар. Това поставя въпроса за онази ценност на общия ни съюз, която се казва „свободно движение на хора“. Означава ли това, че ще върнем границите и митниците и ще сведем Европа само до свободно движение на стоки?
Третият вариант, който предлагат е: едни държави членки да правят повече, други по-малко – така наречената „Европа на две, три и повече скорости“. За нас също не е приемливо, защото вместо догонващото развитие на България до нивото на другите европейски държави, различията между държавите членки ще се задълбочават.
Четвърто, да правим по-малко, но по-ефективно предлага Брюксел, тоест по-малко решения да се взимат общо в Европа и да се даде повече власт на националните парламенти и правителства.
И пето, да правим повече заедно, тоест повече решения да се взимат общо в Брюксел, а националните парламенти и правителства просто да ги изпълняват.
Ето пред този избор е поставена и България, и то в годината, когато ще председателства, тоест ще бъде водеща като държава и като политики.
Господин Министър-председател, за съжаление, Вашето правителство на този етап сведе Председателството до вътрешнопартийни спорове, обвинения в корупция, в натиск, спорове за обществени поръчки и за пари. Но аз не бих искала днес да разговаряме така с Вас. Нека оставим това на прокуратурата, има и Комисия в парламента, органите да се произнесат.
Днес думата ми е за политиките. Затова Ви питам: Вашето правителство и партньорите Ви в мнозинството, обсъждате ли ги тези въпроси? На кой от петте варианта се спира България? Изразили ли сте вече такава позиция? Какви приоритети ще предложите като Министър-председател на държава, която председателства Съвета? Но приоритети, които гарантират бъдещето на общия ни Съюз не само, а приоритети, които да се усетят от всеки български гражданин. Дали това ще е догонващите доходи до тези на европейците; дали ще е гарантираното здравеопазване, както е в Европа; дали това ще е Северозападна България да достигне равнището на развитие на Южна България – какви приоритети? Защото в тази зала и в обществото още не сме чули Вашата дума по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Господин Министър-председател, заповядайте за отговор – разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Бялата книга за бъдещето на Европа представя пет сценария за развитие на Европейския съюз до 2025 г.
Политическият и експертен анализ показва, че те разглеждат хипотези, които не е задължително да са взаимно изключващи се. Всеки един от петте модела съдържа възможности и предизвикателства, и правителството работи така, за да може България да се възползва максимално от решенията, които ще се формулират. Сценариите, свързани с Европа на различни скорости, могат да бъдат считани за приемливи само, ако се базират на волята на дадена страна – член сама да решава къде иска да бъде, а не друг да определя мястото й. България има интерес да участва в силна и обединена Европа с повече интеграция.
Убеден съм, че мястото на страната ни е в ядрото, а не в периферията на Европейския съюз. От особено значение за нас е включването ни в Шенгенското пространство и в Еврозоната, и България успешно покрива критериите, заложени в Пакта за стабилност и растеж.
Засилващата интеграция е това, към което се стремим в развитието на Европа. На тази основа е нужно и задълбочаване на участието ни в Икономическия и валутен съюз, както и в инициативите за социална интеграция на страните от Еврозоната. Имаме нужда и от Европейски сили за отбрана, който да допълнят НАТО например при охраната на външните ни граници.
В този ключов момент ни се дава уникалният шанс да председателстваме Съвета на Европейския съюз и да сме основен двигател в правенето на политики за един по-силен и по-обединен Европейски съюз. Одобрената вече Програма на държавите от триото – Естония, България и Австрия за периода 1 юли 2017 г. – 31 декември 2018 г., предлага ориентирани към бъдещето приоритети, съсредоточени върху очакванията на гражданите, съвместното преодоляване на общите предизвикателства и достигането до реални резултати – всичко това е разработено в петте основни приоритета.
Първо, съюз на работни места, растеж и конкурентоспособност, фокусите върху единния пазар, предприемачеството и създаването на работни места, устойчива околна среда, инвестиране в бъдещето, икономически и паричен съюз.
Второ, съюз, който оправомощава и защитава всички свои граждани и насочваме усилията си върху социалното измерение и по-специално към европейския стълб за социални права, равното третиране и недискриминация, насърчаване на социалната справедливост в борбата срещу бедността и социалното изключване, равенството на половете, модернизирането на обучението, отчитайки ролята на учителите и училищните лидери.
Изключително важна за нас е кохезионната политика, която ни помага да намалим неравенствата в Европейския съюз. Нужна е модернизация на европейските образователни системи с акцент върху по-доброто интегриране на младите хора.
Трето, енергиен съюз с насоченост към бъдещата политика в областта на климата. За нас това означава повече регионално сътрудничество, особено за изграждане на липсващата инфраструктура, сигурност, диверсификация на доставките. Трябва да се сложи край на изолацията на част от държавите членки от европейските газопреносни и електропреносни мрежи.
Четвърто, съюз на свобода, сигурност и правосъдие. Това означава справедливо правосъдие за всички, но и по-нататъшна борба с тероризма и по-добра взаимна съвместимост на информационните системи и бази данни на Европейския съюз.
Пето, Съюзът като мощен фактор на световната сцена. Поставяме фокуса върху прилагането на глобалната стратегия на Европейския съюз, миграцията, Западните Балкани, стабилизиране на съседните на Европейския съюз региони, както и засилване на сътрудничеството отвъд съседните на ЕС региони, политика за развитие и търговия.
Изключително важна тема в рамките на този приоритет е укрепването на контрола по външните граници на Европейския съюз и по-ефективно управление на миграционните процеси. Това изисква по-нататъшно сътрудничество със страните по произход и транзит.
Следвайки програмата на триото, България разработва национална програма за периода на своето председателство, в която ще се постави акцент върху темите и областите от европейския дневен ред, които отчита за особено важни с оглед бъдещото развитие на Европейския съюз и по които ще се стреми да постигне значимите резултати.
Работата по проекта на програмата започна ведна след одобрението на Програмата на триото с предстоящи председателства на Естония, България и Австрия до 20 юли 2017 г. от Съвет „Общи въпроси“, нейното представяне на ниво премиери на трите страни в рамките на Европейския съвет на 23 юни 2017 г.
В процеса на разработване на Националната програма на българското председателство се отчита изключително важният факт, че основната роля на страната председател е да бъде неутрален арбитър и балансьор в рамките на преговорния процес в Европейския съюз и да се стреми да защитава общите европейски цели.
При разработване на Програмата се прилага децентрализиран подход за идентифициране на приоритетните теми и досиета, който и към момента се прилага при разработването на стратегически и планови документи на въпросите на Европейския съюз.
На базата на предложенията от ресорните министерства е изготвен проект на програма, който предстои да се съгласува от Съвета по европейски въпроси. Той ще бъде разгледан на заседание на Министерския съвет на 11 юли, след това ще бъде предложен за обсъждане в широк кръг с всички заинтересовани страни, включително ще бъде представен и пред Вас в Народното събрание. Проектът на програма ще бъде изпратен и на президента. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател.
Госпожо Нинова, имате две минути за два уточняващи въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Да, дотук добре. Имам право на два конкретни въпроса и те са по две от политиките, които министър-председателят спомена: „Миграция“ и „Европа на две скорости“.
Да минем към конкретен разговор по миграцията.
Господин Премиер, води се разговор в Европа за приемане допълнително на квоти мигранти от държавите членки. Чехия, Полша и Унгария казаха „не, няма да приемаме допълнително“. И Европейската комисия обяви, че започва наказателна процедура срещу тях.
Вие, като се срещнахте с госпожа Меркел, какви ангажименти поемахте за България? Поехте ли ангажимент България да приеме допълнителна квота от мигранти? Ако – не, ще има ли това последици за страната ни? Ако – да, колко ще приемем, кога и в какъв график? Неслучайно питам това, защото миналата седмица правителството и мнозинството гласувахте един заем около 400 млн. лв. и в приложението, уточнявам, разбира се, заемът е за съфинансиране по програми, но в приложението към договора, там има едно място, на което пише едно нещо за мигранти. Поемали ли сте ангажимент за квота и част от този заем ще се ползва ли за това – първи въпрос?
Вторият ми уточняващ – за „Европа на две скорости“.
Господин Борисов, когато в предизборната кампания спорехме с Вас, ние от години поставяме въпроса за различното качество на храните, тогава ни обвинихте, че сме антиевропейци, че с това говорене ще извадим България от Европейския съюз и така нататък.
Дойде време Вашето правителство да установи, че има двойни стандарти в храните. Ето, това е „Европа на две скорости“. Държави от Вишеградската четворка категорично казаха: „това няма да го допуснем“ и си предприеха мерки за защита на родното производство.
От Българската социалистическа партия внесохме закон, с който подкрепяме родното производство, мнозинството от ГЕРБ и патриотите го отхвърлиха в комисия. Тоест, каква е Вашата позиция по тази политика за „Европа на две скорости“? Какво ще направите по тази тема – двойните стандарти в храните?
Примирили ли сте с това, че България ще бъде във втората скорост и ще ядем такава храна, или сте изразили пред Вашите партньори в Брюксел, при срещите си, несъгласие с такава политика, и ако не сте съгласни, моля, колегите да подкрепят нашия закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Уважаеми господин Министър-председател, заповядайте за отговор, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Аз съм си направил труд да проверя, но мисля, че за храните говорихме във Враца и Вие на другия ден говорихте за храните, но не съм сигурен, ще го проверя да видя кой първи го е говорил. Кой първи го е водил този разговор като дебат в предизборната кампания.
Но, що се касае до миграцията за поемани отношения, аз мога да Ви кажа каква позиция заех и какво съм говорил пред Европейския съвет. Разбира се, и с президента Щайнмайер, и с канцлера Меркел, и с президента Макрон – едно и също е, ако питате, да няма три питания за тримата дали съм имал различна позиция.
Проблемът е, че Висшеградската четворка по принцип не поиска да приема мигранти, не че не иска допълнителни квоти. Ние се бяхме съгласили на 1200, ако не ме лъже паметта, които по релокация да дойдат в България. Дойдоха двама, един избяга. (Оживление.)
Сега, аз разбирам тенденцията във въпроса, но на Европейския съвет зададох въпрос на колегите – допускаме, че приемем мигранти – 1200, ще ми разрешите ли да направя затвор, за да ги задържа там? Тъй като, ако поискате справка от „Гранична полиция“ ще видите, че ние вече имаме по 20, по 30 пъти задържан един и същи човек на границата със Сърбия, връщаме го в Центъра, той пак бяга, пак го залавяме, пак го връщаме. Просто те не искат да стоят тук, те и в Унгария не искат да стоят, и в Полша на искат да стоят. Там се води един по-глобален спор.
Не ми се иска да влизам от трибуната в него – между Вишеградската четворка и другата част на Европа. Така че ние не само, че не сме поемали никакъв ангажимент, ние не можем дори и стария си ангажимент да изпълним по простата причина, че миграционният натиск в момента ни е почти нула и в същото време, дори това, което сме приели като релокация, те не желаят да се върнат в България. Така че нищо допълнително от това, което и Вашето правителство преди няколко месеца прие. Нищо различно няма, нито аз съм поемал ангажимент от това, което досега го има. Даже служебното правителство прие с повече по-тежко решение, отколкото беше нашето. Така че в това отношение мога да Ви успокоя.
А що се говори за „Европа на две скорости“, затова ние толкова много усилия полагаме за влизане в чакалнята на Еврозоната. В противен случай ние, знаете по предсъединителен договор трябва да приемем еврото в даден период от време.
Влизането в чакалнята не носи риск за нас, защото то гарантира две неща: инвестициите и намаляване на лихви по кредитите като цяло, а показателите сме ги изпълнили. Ако обаче ние не тръгнем в тази посока, не може да се сърдим на държавите, които имат евро, че искат да се защитят – след Гърция това, което се случи, своята валута. Така че ние трябва да подхождаме с разбиране и ако не искаме да изпаднем на втора, трета или пета скорост – газ, за да стигнем и да си вървим в сърцето, в ядрото на развитите европейски държави, и да си изпълним критерия.
В понеделник знаете, че ни се даде целият достъп до Шенгенската информационна система и вече действително влизането на България в Шенген е чисто политическо решение, но знаете, че Холандия още няма правителство.
Така че не виждам нещо, което тук би могло да ни тревожи в момента. Толкова са далече решенията от дискусиите в момента, че не виждам как в следващите години дори ще се стигне до взимане на решение.
Основният проблем, който виси със страшна сила, това е Брекзит и според мен този развод, това казах и на госпожа Мей, ако разрешите, господин Председател, че от моя опит знам, че разводите винаги са скъпи и страдат децата. Това съм казал на госпожа Мей и ще видите, че по никакъв начин, нека съм лош пророк, нека в това да ме оборите след това, но този развод ще бъде много скъп, и много тежък за Европа и Великобритания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаема госпожо Нинова, имате две минути за отношение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Премиер, що се отнася до спора ни за храните, нека да не разчитаме на паметта си, а да видим фактите. В Четиридесет и третото народно събрание ние водихме тежка битка за търговските вериги и тогава и Вашите депутати бяха против, свърши с успех за нас, и ние ще я продължим тази битка.
По същество – има противоречия в думите Ви за бежанците. Не сме поемали ангажименти, не искат да стоят тук, но взимаме един заем, за да ги интегрираме. Не ми казахте нищо за заема. Защо са Ви тези пари?
По отношение на двойните стандарти – аз Ви питам за качеството на храната, а не за влизането в Шенген. По Шенген ние нямаме противоречия. Питам Ви за качеството на храната, каква позиция ще изразите? Ще последвате ли господин Орбан например, на когото се възхищавате…
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Те и на мен ми се възхищават!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …на другите лидери от Вишеградската четворка, ще защитите ли родното производство, ще дадете ли стимул на българската икономика? Ей, такива неща Ви питам, а не общи приказки за Шенген.
Сега, Вие добре си споделяте на тези срещи личния опит, от личния Ви живот, разводите, жените и децата. (Шум и реплики в залата.) Той го казва, не го дърпам аз да говори това.
Питам Ви: на тези срещи поставихте ли въпроса за съдбата на българите, които сега учат и работят във Великобритания и какво ще стане? Не сте стигнали до дам – добре. Говорете си за разводите, ние ще поставим въпроса за съдбата на българите.
И сега, господин Борисов, след изборите имаше среща между нашите две ръководства на партиите тук, в парламента – единствената. Тогава разговаряхме за възможните общи действия между БСП и ГЕРБ. Отхвърлихме предложението Ви за министър във Вашия кабинет от БСП. Отхвърлихме предложението аз да стана председател на парламента, но Ви дадох дума, че по председателство на България на Съвета на Европейския съюз имате пълната ни подкрепа, защото това е кауза за България и България може да спечели от това.
Поставих Ви едно условие – всички въпроси по председателството да се решават в парламента, защото това е парламентарна република и преди да ходите, където и да е навън, и да изразявате позиция, да я обсъдим тук и да я приемем, и Вие ще имате нашата подкрепа, защото това е кауза за България.
Вие обещахте, казахте – да, чудесно ще го правим в парламента.
Разбира се, Вие ме излъгахте, господин Борисов. Отивате, поемате ангажименти. Българският парламент нищо не знае. Казвате сега, че Националната програма по европредседателство тепърва се обсъжда и ще се приема – тепърва, но Вие вече подписахте приоритетите с тройката.
При това, обръщам Ви внимание, че колегата Ви от Естония преди да подпише се изправи пред парламента на Естония и говори там, и получи подкрепа преди да подпише. Вие нещо подписахте, а националната програма ще се гледа през септември.
Ето защо, поради неуважението Ви към парламента, поради това, че изпускате председателството…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …че го сведохте до едни плочки и една корупция, ние поемаме инициативата (провиквания от ГЕРБ: „Ееее!“, шум и реплики) и внасяме предложение за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Времето, госпожо Нинова! Госпожо Нинова, това е извън процедурата, моля Ви! Благодаря Ви. (Предава на председателя Димитър Главчев папка с документи.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Седемдесет подписа, искаме дебат в залата и отговорна национална позиция на българския парламент по българското председателство. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Провиквания от ляво: „Дебата насрочете! Дебатът кога е?“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Преминаваме към въпрос от народния представител Петър Витанов, относно създаването на обща европейска армия.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа народни представители!
Длъжен съм да отбележа, господин Премиер, че позицията Ви относно създаването на обща европейска армия, особено във все по-активния междудържавен дебат за бъдещето на Европа, е противоречива и не дава принципната основа, върху която компетентните органи и експертите биха могли да изработят позиция за страната ни – такава, която да отговаря, първо, на националния интерес, и, второ, с която да участваме в предстоящите разговори за бъдещето на европейската отбрана.
На 6 юни Вие официално заявихте, че Европа се нуждае от единна армия. Според Вашите думи, начинът да спестим пари и да имаме сигурна охрана е обща европейска армия с танковете на Германия, и с други военни формирования на останалите европейски страни.
Нещо повече, Вие предложихте Европейския съюз да стане колективен член на НАТО. Това последното много ме обърка, защото, доколкото знам, в Европейския съюз има страни, които са неутрални, а има и други, които не желаят да членуват в НАТО и не биха искали Съюзът да се превърне в един придатък на военния Алианс.
Вашето виждане влезе в противоречие с последния документ на Европейската комисия. Както знаете вероятно, на 7 юни Европейската комисия публикува документ за размисъл, в който са формулирани трите сценария за бъдещето на европейската отбрана и в нито един от тях не се споменава създаването на обща европейска армия. Само в последния се прави намек, цитирам: „постепенно определяне на обща политика на Европейския съюз в областта на отбраната“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Двете минути изтекоха.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Секунда още, приключвам.
Върховният комисар по външната политика също побърза да изясни, че не става дума за европейска армия, а за европейска отбрана, а три дни по-късно, на 10 юни, германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен категорично заяви, че обща европейска армия няма да има.
Въпросът ми към Вас, господин Премиер е: на какъв етап са разговорите за създаването на тази обща европейска армия? С кого се водят тези разговори, тъй като очевидно не е с европейските началници? Има ли яснота относно въоръжението, с което България ще участва в нея? Разбрахме, че танковете са от Германия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Министър-председател, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми, господин Витанов! Много неща, които са днес, се променят след това. Преди 20 години имаше Варшавски договор и НАТО. Тези, които бяхме във Варшавския договор, сега сме в НАТО.
Моята логика да предложа на колегите общата европейска отбрана е именно това, което казах. Австрия, Финландия и други държави, които спазват неутралитет, то е едно и също между другото, или не са членове на НАТО, също се въоръжават. И аз зададох въпрос на колегите в Европейския съвет: какво би се случило, ако сега някои ни нападнат? Кои могат да нападнат Европа? Те са 4-5 възможности, не са повече. И зададох въпрос: защо вместо Европейската комисия, имаме бюджет, да заделим 2% толкова, колкото е изискването на НАТО, и да осигурим финансирането, така както сме поели всички ангажимент. И тогава военните експерти, стратезите ни да кажат, а за немски танкове аз не съм говорил, защото производителите на военна техника в Европа са 5-6, другите са в Америка, Русия и Китай. Те не са много изборите. Имаме шанс да произвеждаме в България, нашата военно промишлена индустрия и аз съм убеден, че ще стане. Логиката ми е била такава: отделят се 2%, преценяват експертите на България, примерно какво и е нужно, на Гърция, на Румъния. Не е нужно едни и същи летателни средства да закупуваме непрекъснато, едните кораби, другите... Далеч съм от мисълта, че в момента няма достатъчно въоръжение в Европа. Напротив, сигурно има повече, отколкото ни е нужно. Не подценявам НАТО, ни най-малко. В България се провеждат най-големите учения. Сега през месец юли, мисля, че беше най-голямото европейско учение на НАТО в България.
Така че ние тренираме, синхронизираме, правим, но това са огромни финанси, които гълта милитаризацията на държавите. Помните, едно време колко се радвахме като започнаха процесите на разоръжаване, защото тогава парите отиват в социалните системи. Сега говорим за милиарди, които само България трябва да задели, а я сметнете на фона на Европа какви пари ще отидат за въоръжение. И ако стане такава глобална война в Европа, ние за Финландия, за Австрия, за тези, които не са членове на НАТО, ще ли се грижим, или няма? Понеже те не са членове на НАТО.
Така че тук дори не става въпрос да се взимат решения или нещо да се поставя на дневен ред. Аз съм убеден, че един ден, дай Боже да няма такава заплаха, но има ли заплаха това ще стане, защото всички ние ще се обединим и ще започнем да търсим възможностите, които има най-много една отбранителна система. Така че за армия не става въпрос, става въпрос за отбрана, а тази дълбоко ешалонирана отбрана откъм Черно море, откъм Турция, макар че то и тук ние с Турция сме в един пакт. Ние би трябвало от Турция и от Гърция въобще да се пазим.(Реплика от „БСП за България“, от място: „Знаем за Турция и Гърция в Кипър“.) Но в Кипър имаме и обратния случай. Това съм казал. Това нито е протоколирано, аз го изказах пред Съвета като една идея, на която да ми отговорят с „не“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Но това ще стане. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми господин Витанов, имате думата за реплика. Разполагате с две минути.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател!
Господин Премиер, дами и господа народни представители, разбирам, това е било просто Ваше виждане. Аз останах с впечатление, че говорите от името на премиер в страна-членка на Европейския съюз.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място) Точно от такова име говори.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Но от Вашите изявления всъщност виждам, че пропускате и друга много важна възможност за българския военнопромишлен комплекс, Вие споменахте, а именно: тази възможност която разкрива новосъздаденият европейски фонд за отбрана, който има годишен бюджет 5,5 млрд. евро. Със стартирането на този фонд се създават няколко нови проекта за сигурност и отбранителна мощ на страните-членки на Европейския съюз, а само по направление „Разработване и придобиване“ се предвижда Съюзът да предостави финансиране до 500 млн. евро за 2019 г. и 2020 г., и по 1 млрд. евро годишно след това. Участието на България, струва ми се, в тези проекти би било глътка въздух за българската военна промишленост и решително би подпомогнало обявените от Вас по-рано проекти за модернизиране на военни заводи, за ремонт на военни самолети, за създаване на модерна база за построяване на военни кораби и тъй нататък.
Затова струва ми се, че вместо да говорим за имагинерната, въображаема европейска армия, българското правителство би следвало да се фокусира върху подпомагане на българските фирми в усвояване на средства от този фонд, първо, и второ, да разгледа в детайли предложените три сценария за развитие на европейската отбрана, да прецени всичките плюсове и минуси по тях и да излезе с позиция кой от тях най-много отговаря на българския национален интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Витанов.
Уважаеми господин Министър-председател, заповядайте за дуплика. Разполагате с две минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Витанов! Първо, сега се сформира този фонд. Още не е сформиран. Нашата военна промишленост в момента се задъхва от поръчки и не може да смогне.
Освен това, тук е господин Каракачанов – вицепремиер, ще Ви каже нашата доктрина, изрично при конкурсите сме записали, ще запишем и ще се отстоява на първо място, наред с всичко останало, така нареченото „индустриално сътрудничество“. Дали са кораби, дали са бронетранспортьори, танковете са много скъпи, за тях не говорим, за 6 и 8 калесани, или самолети и затова, знаете и за „Авионанс“ колко неща направихме, за да може да се ремонтират руските, на които животът максимум да се удължи до 2027-2028 г., докато се придобие и нов самолет и докато се въведе във въоръжение и след това могат като двойки да летят с тях. Всичко това сме го заложили, може да бъдете сигурни. Просто Вие обичате да се хващате дори и шега човек да каже, след това да го ...
Естествено, че в разговорите с европредседателстващия за Брекзита, специален представител, само преди няколко дни сме говорили за българските граждани във Великобритания, след мен Барние дойде тук, в парламента, така че прекрасно знаете, госпожо Нинова, че това сме го говорили и сме го поставили като основен акцент, както и всичко друго останало. Не бива да се прекалява и да се заиграва с всяка една тема.
Що се касае за храните, използвам случая да Ви обясня, в края на краищата пазарът ги определя. Ние направихме необходимото хората да го знаят и, разбира се, че сега вече всеки може да предпочете и да си купи по-доброто българско качество и за сирене, и за мляко, и за всичко останало. Всичко необходимо ние сме го направили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър-председател. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Да благодарим на министър-председателя Бойко Борисов за участието в днешния парламентарен контрол.
Във връзка с предходното питане към него, уважаеми народни представители, с писмо № 754-00-70 от 7 юли 2017 г., внесено в 11,13 ч. днес, е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане и Проект за решение по питане, № 754-05-21, от 5 юни 2017 г. от народния представител Корнелия Нинова към министър-председателя Бойко Борисов, относно Бяла книга за развитието на Европа, предложена от господин Юнкер – председател на Европейската комисия. Предложението за разискване по питането и Проектът за решение са подписани от 65 народни представители, тоест изпълнено е изискването повече от 1/5 от народните представители да направят предложение по питането за провеждане на разисквания.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
Уважаеми колеги, гости на Народното събрание днес са млади, политически и граждански лидери от Тунис, Мароко, Египет, Йордания, Ливан и България. (Ръкопляскания.) От 3 до 9 юли младите лидер участват в ІV-тата Международна лятна академия за укрепване на демокрацията в Евросредиземноморския регион, която се организира от българското училище за политика „Димитър Паница“. Нека приветстваме гостите с „добре дошли“ в българския парламент, което вече направихме.
Процедура?
Декларация?
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа Вицепремиери, уважаеми колеги!
Декларация от името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Съжалявам, че някои хора излязоха в желанието си да гонят министър-председателя. Ако бяха тук, щеше да е по-полезно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, госпожо Дукова!
СНЕЖАНА ДУКОВА: От името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ искам за пореден път да препотвърдя ангажимента на партията, който поехме по време на предизборната кампания, за създаване на единен антикорупционен орган.
През последните дни станахме свидетели на обрат в позицията на колегите от БСП по тази тема, които възприеха нашата идея и заявиха желанието си да я подкрепят.
Припомням, в предишното Народно събрание подобно предложение не беше подкрепено от Вас, като редица депутати от Българската социалистическа партия публично атакуваха предложението, което беше подкрепено от групата на Политическа партия ГЕРБ. Днес, лидерът на социалистите – Корнелия Нинова, изразява коренно различна позиция от позицията, която имаше само преди няколко месеца. Между другото, това личи и от внушенията, и от антиевропейското говорене преди малко, което тя направи с внушения и манипулации. Припомням, че лидерът на социалистите изразява не само коренно различна позиция, която беше само преди няколко месеца, но ние приемаме тази промяна като признание за нашата правота.
Приветстваме и подкрепата на президента Радев, който също изрази мнение в подкрепа на създаването на единен антикорупционен орган, и се надяваме, че тази подкрепа ще продължи и през следващите месеци, когато Министерският съвет ще предложи Законопроект по тази тема.
За нас борбата с корупцията не се изразява в говорене по телевизионните студиа и декламиране на патетични речи. Оценяваме корупцията както по високите етажи на властта, така и по ниските нива на администрацията като огромно предизвикателство пред обществото и държавата. Затова, освен че ще предложим Закон за единен антикорупционен орган, вече започнахме реформа и електронизация на администрацията, което до голяма степен ще унищожи предпоставките за корупция.
Нашето разбиране е, че борбата с корупцията и злоупотребите трябва да бъдат приоритет и на трите власти – и на законодателната, и на изпълнителната, и на съдебната. Тя трябва да бъде приоритет и на президентската институция.
Оценяваме като негативен симптом, симптом на неискреност, внушенията на лидера на БСП – Корнелия Нинова, от последните дни, която нарича сформирането на анкетната комисия, чиято цел е да провери факти и обстоятелства около закупуването на нови самолети за българската армия, война с президентската институция.
Притеснени сме и от изявлението на президента Радев, който нарече новосформираната Комисия постоянно действащ трибунал. Това хвърля сянка върху работата на целия парламент и уронва авторитета на цялата институция. Припомняме – парламентът нито е разследващ орган, нито може да издава присъди. Парламентът обаче е длъжен да оказва контрол върху изпълнителната власт, особено когато става въпрос за вземане на стратегически решения, свързани с изразходване на милиони левове на българските данъкоплатци. Това е един и от основните процеси и приноси, които Народното събрание може да даде в борбата с корупцията и превенцията на корупционните практики.
Това ни убеждение стои в основата на решението да подкрепим и анкетната комисия, предложена от колегите от БСП, която трябва да разгледа фактите и обстоятелствата около работата на НДК. Ние не нарекохме това предложение война на парламента, или опозицията с НДК, или война с изпълнителната власт. Подкрепихме го, защото вярваме, че българските граждани имат право да бъдат запознати коректно и своевременно с начина, по който са харчени техните пари. Вярваме, че всеки политик, държавен служител и ръководител на държавна институция трябва да носи персонална отговорност за действията си и да подлежи на контрол.
Уважаеми колеги, ние не се страхуваме да водим война с корупцията във всички нива на властта. В ГЕРБ никога не сме се крили зад носенето на колективна отговорност и не сме си позволявали неискреност по тази тема. Това е и основната причина да печелим всички парламентарни, местни и европейски избори през последните повече от 10 години. Това беше причината да спечелим и последните парламентарни избори. Призоваваме колегите от БСП, освен идеята за единен антикорупционен орган, да възприемат и този наш подход, и вместо да се крият зад емоционални и патетични речи на своя лидер, да работят ефективно и целенасочено и в двете анкетни комисии, за да може в края на тяхното съществуване да информираме българското общество коректно за фактите и обстоятелствата, които сме изследвали.
Призоваваме Ви да спрете да въвличате президентската институция в измислени войни и да се възползвате от липсата на политически опит на президента Радев, за да го употребявате за целите на Вашата опозиционна дейност. Това не е от полза за никого, освен за тези, които се страхуват от ефективната борба с корупцията и работят срещу стабилността на българската държава.
Симпатията към премиера не може да бъде изразявана само със странна, крехка, но огрубена аргументация. Надявам се да работим заедно, защото така както министър-председателят работи по Брекзит за българската диаспора в чужбина и има своите успехи, така и ние заедно ще преборим корупцията в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дукова.
Декларация от името на „БСП за България“ – председателят на групата народният представител Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! Да се бориш с корупцията преди всичко означава да спазваш закона, да въвеждаш законност, да контролираш изпълнението на закона. Ето защо не приемаме думите, изречени от тук, и съзираме противоречие.
Незаконно е да нарушаваш грубо Конституцията на България, защото с Комисията, която създадохте, не контролирате изпълнителната власт, а се опитвате да контролирате президентската. Това е нарушение на Конституция (шум и реплики от ГЕРБ), това не е законност, а корупция означава да се спазва законът. Това първо.
Не ние въвличаме президента в тази война, а господин Борисов и господин Цветанов с обвиненията за корупция по високите етажи на властта, за съмнения за натиск от страна на президента и така нататък.
И моля Ви, не използвайте думите „употребявате президента“. Налага ми се за втори път, в рамките на два дни да кажа следното: това не е президентът Плевнелиев. Ако Вие сте свикнали да употребявате президента, да казвате: магаре да Ви вържа, магаре ще изберете, да го потупвате по врата. Това е друг човек. Думата „употребявам“ тук е изключително неподходяща. Президентът Радев излиза със собствени позиции. И знаем, че много Ви заболя за позицията му за единен орган за борба с корупцията. Отговорихте му с тази комисия, защото тя не съвпада с Вашата идея (шум и реплики от ГЕРБ), както и нашата. Видяхме Ви Вашия орган – единен, за борба с корупцията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: … в предишния парламент и защо не го подкрепихме? Защото той беше сбор от досега действащи органи, които нищо не са направили за борба с корупцията. Как ще събереш на едно място 10 органа, които нищо не са направили много години, и очаквате сега те да направят нещо ново?! Първо това.
Какъв е този орган, който ще разглежда анонимни сигнали и ще го използвате за политически репресии? Какъв е този независим орган, дето ще го избират и ще го назначават политици? Нямаме промяна в позицията си – искаме единен орган за борба с корупцията. Но не този, който Вие замисляте, назначен от Министерския съвет, тоест от премиера, занимаващ се с анонимни сигнали и в него участват хора, които и досега – 27 години, не са преборили нито една корупция. Хайде, моля Ви се, стига с тези празни лозунги!
Ако наистина имаме обща воля да се справим с този проблем, дайте да го решаваме реално. Вместо днес да кажете в декларацията си: предлагаме – първо, второ, трето, променяме НК така, НПК така, строим 10 затвора, вкарваме престъпниците в затворите, Вие отново говорите за войните с президентската институция. Това ли Ви е борбата с корупцията? Къде Ви е конкретиката? Колко години управлявате държавата? Колко?! Три мандата! Недовършени, разбира се! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Какво свършихте по този въпрос – борбата с корупцията? Питайте хората на улицата, имат ли усещане, че сте я преборили?
Или да се хващаме наистина да я вършим тази работа, или така – лозунгарската, и с война срещу президентската институция няма да стане! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Преминаваме към въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски относно осъществяване на Проект на Националния статистически институт „Реализиране на Централизирана административна информационна система „Единна входна точка“.
Въпросът е към Томислав Дончев – заместник министър-председател.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник министър-председател! На 31 май тази година на пресконференция в Националния статистически институт бе представен Проект „Реализиране на Централизирана административна информационна система „Единна входна точка“ за подаване на годишни финансови отчети и статистика в машинно четим формат и интеграция с Националната агенция за приходите, Националния статистически институт и Агенцията по вписванията в Търговския регистър.
Най-общо казано, целта на Проекта, така както бе представен, е да даде възможност на фирмите да подават цялата необходима информация на НАП, НСИ и Агенцията по вписванията, в това число и своите годишни финансови отчети, не както е към момента в НАП и в Търговския регистър, а само на едно място. На практика обаче съгласно действащата законова разпоредба това не е възможно, защото съгласно чл. 38 от Закона за счетоводството предприятията следва да публикуват ежегодно не само годишния финансов отчет – респективно консолидирания финансов отчет, но и годишните доклади по Глава седма на Закона, приети от Общото събрание на съдружниците или акционерите, или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър. С две думи, системата предвижда да облекчи подаването на годишните финансови отчети само на едно място в Националния статистически институт, но остават докладите, които Системата „Единна входна точка“ не предвижда да обхване. Съответно намаляването на административната тежест практически няма да се случи. Отделен остава въпросът и за това как изобщо този процес ще бъде уреден законно.
В тази връзка моля да ни отговорите: има ли съществуващи законови норми, които да определят начина, по който следва да се премахне двойното подаване на едни и същи данни за годишните финансови отчети в различни административни звена? Съществува ли възможност Проектът да бъде изпълнен без да има налични законови разпоредби, които да позволяват неговото използване и съответно направеното с него да остане неизползваемо? На каква база е извършено оразмеряването, съответно остойностяването на Проекта, както и защо изпълнението на Проекта е възложено на Националния статистически институт, а не на Националната агенция за приходите или на Агенцията по вписванията? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Данчев.
За отговор – заместник министър-председателят Томислав Дончев.
Заповядайте, господин Дончев – три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа Данчев и Свиленски, ако трябва да Ви отговоря съвсем накратко, ще кажа, че както всеки проект, който предвижда редизайн на услугите, се налага и промяна в законодателството. Това не е изключение, това е практика. Давам Ви пример по отношение на текущата инициатива за премахването на свидетелството за съдимост. Премахването на изискването то да бъде предоставено от гражданите, трябва да се променят около 40 закона.
В конкретния случай трябва да се променят Законът за Търговския регистър, Наредбата към Закона, Законът за счетоводството, Законът за корпоративното подоходно облагане, Законът за данъците върху доходите на физическите лица. Това са идентифицирали към момента експертите. Дори да се работи на ниво конкретни текстове, ще са готови към края на този месец.
Защо е избран Националният статистически институт, това не е политически въпрос. Това е становище на експертите от всички институции, които са въвлечени в Проекта, и са преценили, че е най-целесъобразно да е така.
Но малко по генерална картина и малко повече информация за Проекта. Добре знаете, че приоритет на това правителство е облекчаване на административната тежест върху гражданите и бизнеса. Това се прави по няколко начина. Както коментирах, редизайн на услугите, първична свързаност на регистрите с оглед прекратяване на изискването на документи от гражданите и от бизнеса, както и достъп до услуги по електронен път.
Конкретно, с Решение № 245 на Министерския съвет от 5 април 2016 г., допълнено с още две решения на Министерския съвет, е приета Пътна карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България. Това е концептуалният документ, който урежда всичко, което е необходимо да се направи.
В Етап 1 на Пътната карта са определени 31 приоритетни проекта в областта на електронното управление, които следва да бъдат финансирани от Оперативната програма „Добро управление“. За проекти, включени в Етап 1 на Пътната карта, са определени отговорни институции, максимални бюджети на проектите, както описание на всички дейности, които трябва да бъдат извършени.
Един от тези приоритетни проекти е споменатият от Вас ЦАИС, или Централизирана административна информационна система. Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е сключен на 13 март тази година и предвижда Проектът да се изпълнява от Националния статистически институт, в партньорство с Агенцията по вписванията. Бюджетът на Проекта е 594 хил. 100 лв., като обхватът му е изцяло съобразен с предвидените в Пътната карта приоритетни дейности. Това е пряк отговор на въпроса на каква база е направено остойностяване – на база остойностяване на дейностите, като срокът за тяхното изпълнение е 18 месеца.
С оглед да съкратя краткото парламентарно време, като първа дейност на цитирания проект се предвижда да бъде извършен анализ на нормативната база. Това вече се прави. Чакам експертите да са готови до края на месец юли по текстовете, които цитирах, и след приключване на този процес, при съгласуване с Министерството на правосъдието, очакваме да бъде факт и да бъде на вниманието на Народното събрание.
В рамките на един друг проект от Етап 2 на Пътната карта, също финансиран от Оперативната програма, който се казва „Надграждане на Търговския регистър за интеграция с платформата за обмен на данни между търговските регистри в Европейския съюз“ – вграждане на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, интеграция с имотния регистър, „Единна входна точка“ или прехвърляне на Централния регистър на особените залози – дейност четири, Агенцията по вписванията ще изгради съответния интерфейс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Дончев.
Реплика – господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Дончев, уважаеми колеги народни представители!
Господин Дончев, в репликата няма да задам въпрос, но ще изкажа моето становище. Свидетели сме на поредната процедура или поръчка, както искате го наречете, в която ще бъдат изхарчени може би едни средства, около 600 хил. лв.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: По-малко.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: 590 и нещо – няма значение.
Обаче ще стане ясно, че след като бъдат изхарчени, тя няма да може да работи именно поради това, че трябва да бъдат променени четири закона и една наредба. Поне това казахте до момента Вие, а вероятно и повече. Тоест какво налага да предприемате такива процедури, да обявявате такива поръчки, при положение че законодателството не е променено? И няма ли да станем свидетели на поредната информационна система, която е изградена, направена, но не може да работи? И давам пример, примерно системата, за която говорихте – връзката между КАТ и нотариусите. Изградена преди шест години, но към днешна дата – и премиерът Борисов заяви неговото намерение да бъдат облекчени гражданите – тази система не работи, тази връзка не работи. Тоест кога правителството ще започне да гледа на този процес „електронно управление“ в мащабност, общо, а не като донор или източник на някакви средства, които трябва да бъдат изхарчени, за да бъдат изградени някакви части от системата, които помежду си да не си говорят, които помежду си да не работят, и след нас, колеги, или в бъдеще отново да предприемат действия за уеднаквяване, за наместване или за съвместяване на тези системи, за да може гражданите да бъдат облекчени?
Основателен е въпросът, който задаваме: защо Националният статистически институт става инициатор и той обявява тази процедура, при положение че НСИ работи с обобщена информация? В НСИ не се обработва тази информация. Защо там трябва да се подава това, което се подава в търговските регистри, а не се подава в Агенцията по вписванията или в НАП? Защо е избран Националният статистически институт? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
За дуплика – заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Свиленски, когато имаме единна входна точка, има ли значение къде се подава информацията – в режим на интегрирани регистри? Има ли някакво значение изобщо – къде се подава, когато имаме единна входна точка?!
Имате концептуално неразбиране как трябва да тече процесът. Ако си представяте, че Народното събрание може да промени изцяло нормативната база, всичко свързано с електронизация на процесите и след това да започне техническата работа по интегриране на регистрите, вероятно този целият процес би отнел шест години, което никой няма намерение да чака – не може да се случи така.
Процесите трябва да вървят паралелно – и по изграждане на необходимия софтуер, и по отношение на осигуряване на първичен достъп до регистрите, и по отношение на редизайн на услугите – отпадане специално на тези искания за документи и разрешителни, които не са необходими, успоредно с промяна на нормативната база. Това трябва да тече паралелно, защото не 40, не 50, вероятно стотици са законите, които трябва да се променят. Нещо повече, това няма как да се случи на един етап, защото ние говорим за десетки и стотици услуги. Това ще бъде поетапно, но допускането, че, първо, нека да променим всички закони, след това да осигурим електронната и техническата свързаност – това е неправилен подход, трябва да вървят едновременно, както се случва. (Реплики от народния представител Георги Свиленски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
Благодарим на вицепремиера Томислав Дончев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната.
Първият въпрос от народния представител Славчо Велков относно неконвенционалното оръжие.
Заповядайте, господин Велков, да развиете въпроса си – две минути.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, ако разрешите така да се обръщам към Вас. Преди 18 дни – на 20 юни 2017 г. в национален ефир Вашият колега вицепремиер на въпрос за надеждността на охраната на българо турската граница заяви, че, цитирам: „Има оръжие, което е в състояние да порази едновременно 200 000 човека и е разположено само на два джипа.“
От думите му е видно, че става въпрос за неконвенционално смъртоносно оръжие за масово поразяване, евентуално с лазерна или електронна поразяваща сила.
Признавам, че бях изненадан от подобно изявление и съзнах колко съм остарял и колко не знам за въоръжението на нашата армия, като имам предвид, че говорим за конвенции, които забраняват такива оръжия и поради многобройните въпроси от избиратели и засиления обществен интерес, моля да ми отговорите на следния въпрос от актуален характер: на въоръжение ли е в българската армия или Министерството на вътрешните работи мобилна оръжейна система от неконвенционален тип за масово поразяване и разположена ли е такава по протежение на българо-турската граница? Евентуално за постигането на какви цели се използва? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велков.
За отговор вицепремиерът господин Каракачанов. Имате три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Велков, не сте остарял, а както е известно сте добър експерт в областта на сигурността, не сте остарял и като информация.
За да не влизам в подробности ще Ви отговоря по същество кратко и ясно: като страна – член на НАТО, България, в частност Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи, не разполагат с налична мобилна оръжейна система от неконвенционален тип за масово поразяване, не се предвижда доставяне на такава, следователно при липсата на такава няма как тя да бъде разположена, на която и да е граница. За конкретния въпрос, тъй като питате за българо-турската – отговарям конкретно на въпроса – не, няма такава разположена, тъй като такава не съществува на въоръжение в Българската армия.
Мисля, че бях кратък и ясен. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Велков, за реплика?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, с удовлетворение и разочарование приемам Вашия отговор. С удовлетворение за това, че ние не сме нарушили никакви конвенции и че нямаме такава оръжейна система. Леко съм разочарован, защото все се надявах, че може да спестим огромни пари да купим още два такива джипа и да не правим модернизация на Сухопътни войски. (Смях.)
Сега съвсем сериозно, въпросът не го задавам с цел и умишленост. Ще зачета нещо, което уважаемата госпожа Дукова прочете точно в 11,45 ч. – „Всеки политик трябва да носи персонална отговорност за действията си“ – това е от декларацията на Политическа партия ГЕРБ. Затова си позволявам да Ви препоръчам, ако можете, разбира се, и Вие да го предадете на колегата си – всеки да носи отговорност и да говори това, което е в зоните на неговата отговорност и правомощия. Този, който има отговорности по туризма и други политики, не би трябвало да се произнася по тези въпроси, тъй като плашат, но пък министърът на отбраната и вицепремиер по ведомствата, МВР съответно, би могъл и за това питам Вас. Благодаря Ви, господин Каракачанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Велков.
Дуплика, господин Вицепремиер? Не. (Народният представител Юлиан Ангелов иска думата за процедура по начина на водене.)
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Госпожо Председател, обръщам се към Вас като част от ръководството на Народното събрание, да не допускате задаване на подобни въпроси, които превръщат Народното събрание в посмешище. Това някой рекъл, някой казал, някой се шегувал и така нататък, такъв въпрос е недопустим и превръща в посмешище Народното събрание. Не допускайте такива въпроси да се задават към министрите и вицепремиерите – това просто е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви господин Ангелов. (Народният представител Георги Свиленски иска думата за процедура по начина на водене.)
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Не мога да приема забележката на колегата да Ви дава такива наставления. Много добре (реплики от народния представител Юлиан Ангелов) ръководството на Народното събрание преценява кои въпроси и как да ги допуска. (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов.)
Точно по начина на водене е.
Когато един вицепремиер говори някакви неща, трябва да носи отговорност след това, какво говори и мястото е именно българският парламент да получава тези отговори. Много правилно сте допуснали въпроса и той много адекватен отговор получи от вицепремиера Каракачанов. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря и аз, господин Свиленски.
По тази причина допуснах въпроса и изслушахме отговора. Мисля, че отговорът беше адекватен. (Народният представител Славчо Велков иска думата за процедура по начина на водене.) Няма да дам повече по начина на водене – имаше и от едната, и от другата страна. Благодаря Ви.
Продължаваме.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България, от място): Моля Ви, само 30 секунди.
Заповядайте – 30 секунди, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Каква е процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, че ми предоставихте възможност.
Бих искал да уведомя колегата, че въпросът ми е допуснат с писмо от господин Главчев, доколкото зная председател все още на Народното събрание, на основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 95, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Искам да благодаря още един път на министъра, защото той разбра от половин крачка за какво става въпрос. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тридесет секунди, господин Велков. Благодаря Ви.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Идеята е да не се говорят дивотии в ефир. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Спас Панчев относно възнаграждения на военнослужещи и участващи в охраната на българската граница.
Господин Панчев, заповядайте да развиете въпроса си.
СПАС ПАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министри! Разбрахме, че няма неконвенционално оръжие на границата, но там има български военнослужещи. Заради засиления миграционен натиск през миналата година беше взето решение, парламентът гласува промяна в Закона за въоръжените сили, с което даде възможност на български военнослужещи да участват в охраната на българската граница. Изпълнението на тази промяна се възлага с акт на Министерския съвет, който определя финансовите и ресурсни необходимости, нужди за изпълнението. Вече втора година български военнослужещи участват в охраната. За това време е било необходимо да се изплащат заплати и разходи за техника.
Моят въпрос, уважаеми господин Министър, към Вас е: доколко тези пари са били възстановяване на Министерството на отбраната като разход извън бюджета за 2016 г. и дали има все още пари, които не са възстановени на Министерството на отбраната? През миналата година имаше информация, че разходите са за сметка на Сухопътни войски. Моля Ви, за повече информация по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Вицепремиер – три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Панчев, в отговор на поставения от Вас въпрос Ви уведомявам за следното: изплатените допълнителни възнаграждения на военнослужещите от Българската армия до 30 юни 2017 г. са в размер на 5 млн. 570 хил. лв., в това число – 2 млн. 120 хил. лв. осигурителни вноски, същите не са възстановени в бюджета на Министерството на отбраната.
Извършените от Министерството на отбраната разходи могат да бъдат разделени условно на два периода – използвам повода да Ви информирам допълнително. Първи период, е периодът от 24 април 2015 г. до 30 септември 2016 г. – логистично осигуряване, подпомагане на органите на МВР по охраната на границите. За този период са изразходвани средства за допълнителни възнаграждания в размер на 2 млн. 380 хил. лв., от които 834 хиляди за осигурителни вноски.
Втори период – от 1 октомври 2016 г. до настоящия момент, тоест, по-скоро до края на юни за охрана на границата и логистично осигуряване по Проект „Хоум 2016“ – подкрепа на усилията на Република България за справяне с миграционен натиск по външните граници. По този проект Министерството на отбраната си осигурява само средства за командировка, без средства за допълнителни възнаграждения.
Изразходваните средства за допълнителни възнаграждения на военнослужещите от 1 октомври 2016 г. до 30 юни 2017 г. са в размер на 3 млн. 197 хил. лв., от които 1 млн. 286 хил. лв. за осигурителни вноски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер!
Господин Панчев, за реплика.
СПАС ПАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Господин Министър, позволих си този въпрос, защото знам състоянието на средствата в Министерството на отбраната за издръжка на Българската армия. Те, за съжаление, са недостатъчни и това е една от причините да има недокомплект, да има недостатъчно заплати като размер, отговарящи на времето, в което живеем и знам, че за Вас всеки лев е важен и нашата загриженост е точно в този дух да помогнем с каквото можем и ние като парламент, за да може и Вие своевременно да получавате това, което трябва да Ви бъде преведено, и да се стремим Министерството на отбраната да получава коректен бюджет за издръжка на военнослужещите за бойна подготовка и модернизация на Българската армия.
Отговорът Ви беше изчерпателен, но, за да запознаем колегите, моля Ви да кажете и няколко думи – дали дейността, която българските военнослужещи изпълняват на границата, спомага с нещо на тяхната бойна подготовка или има отрицателно въздействие? Как изпълняват своите задачи българските военнослужещи? Иска ми се от тази трибуна като народен представител да кажа, че моята оценка за българските военнослужещи, които участват в различните мисии – в света и в България, се изпълняват на много високо професионално ниво и нашите военнослужещи заслужават нашата благодарност за това, че макар и недостатъчно като брой, те защитават нашата държава и ние се чувстваме в безопасност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев.
Господин Вицепремиер – за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Панчев, благодаря Ви за това, че парламентът ще подкрепя усилията на Министерството на отбраната. Аз разчитам както на Комисията по отбрана, на която и Вие сте член, така и на целия български парламент по темата българска армия, национална сигурност, всички ние без значение дали сега сме управляващи или опозиция да имаме едно становище, което ще бъде полезно за сигурността на Република България.
По отношение на Вашия въпрос. Участието на българските военнослужещи по охрана на българската границата, макар че, в предишния парламент имаше дебат по въпроса дали това трябва, беше осигурено с промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Впечатлението, което не само аз съм добил, но и всеки, който се е поинтересувал, е, че българският военнослужещ, който е на границата не само съвестно изпълнява своите задължения, но и ефектът от тяхното присъствие на границата е изключително полезен. Като добавим и това, че по време на тяхното присъствие на границата може да се каже, че това не е едно обикновено присъствие, една обикновена охрана – специално бригадата „Специални сили“, на практика тяхното присъствие на границата с операциите, които те са провеждали, води и до допълнителни умения, които те натрупват като боен опит в реални условия, при които трябва да се действа.
Моето убеждение е, че армията трябва още по-сериозно да засили присъствието си по границата по две причини – първо, това е натрупване на реална подготовка. Второ, би освободило един ресурс от Министерството на вътрешните работи – говоря човешки ресурс, който може да се върне по районите, от които е командирован, за да поеме другата важна цел, която правителството си е поставило – решаване на проблемите с битовата престъпност.
Преди повече от месец съм разпоредил да се подготви един проект, който ще запознае колегите от Комисията по отбрана, включително и Вас, с това какво предвиждаме да разположим като численост от нашата армия, с какви функции точно, как да се случат нещата. Пак казвам: това ще доведе до трупане на реален опит на нашите военнослужещи и също така ще осигури ресурс, необходим на МВР за справяне с битовата престъпност.
По отношение на това, че всеки лев е важен, аз съм абсолютно съгласен. Казал съм го публично, използвам най-високата трибуна в Република България, а именно парламентарната, да благодаря на всички български военнослужещи, които гледам по съвместни учения, въпреки че, когато се видят със своите колеги от чужбина – те са с по-ниски заплащания, с по-стари автобуси се предвижват и така нататък, нашите военнослужещи са добре подготвени, представят се достойно. Мога да кажа, че духът на тези млади мъже, които съм наблюдавал в ученията, е висок, и те достойно представят България там, където се налага. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
Преминаваме към третия въпрос от народния представител Николай Цонков относно финансовото и кадрово състояние на Военна академия „Раковски“.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер, Военна академия „Георги Сава Раковски“ е най-старото военно училище в България, което има важна и отговорна мисия да обучава и възпитава лидери и експерти в областта на отбраната и сигурността.
За провеждане на качествен учебен процес са необходими високо подготвен академичен състав, съвременна инфраструктура и технологии на обучение. На всички нас е добре известно, че финансовите средства в Министерството на отбраната не достигат. Този проблем стои пред висшите военни училища, респективно и пред Военна академия. Това изисква ясна визия за развитието на Академията, разумно и изпълнимо целеполагане, съобразено с наличните финансови средства.
В началото на 2016 г. с решение на Академичния съвет е стартиран проект за подобряване на енергийната ефективност на учебния корпус. Този корпус е строен през 1892 г. и му е правен основен ремонт през 1930 г. В момента третият етаж от сградата е необитаем, поради течове от покрива и, ако спешно не бъде ремонтиран, увреждането на корпусът ще продължи.
Проектът за този ремонт се финансира от Националния доверителен екофонд, който участва с 85%, а 15% има съфинансиране на Военна академия. Общата стойност на проекта е 1,5 млн. лв., а Академията трябва да осигури 225 хиляди. През 2016 г. Военна академия е получила от Министерството на финансите допълнителна субсидия от 400 хил. лв. Академията е приключила годината с преходен остатък от около 800 хил. лв., който е прехвърлен за 2017 г.
Буди недоумение фактът, че вече сме във втората половина на годината, а проектът за ремонт все още не е стартирал.
Другият важен елемент е преподавателският състав. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) През 2016 г. Академията премина по ново разписание,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Задайте си въпроса, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: …с цел намаляване на процента на административния състав. През 2017 г. длъжностно разписание отново е променено от новия началник на Академията.
В тази връзка искам да попитам: какво е финансовото състояние на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ към 30 юни 2017 г.? На какво ниво е достигнал проектът за подобряване на енергийната ефективно на учебния корпус и какви са резултатите от кадровата политика на новия началник на Академията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонков.
Господин Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонков, в отговор на поставения от Вас въпрос, Ви информирам следното. Към 30 юни 2017 г. общите трансфери, преведени по сметка на Военна академия „Георги Раковски“, са на стойност 3 млн. 392 хил. 311 лв., с които са изплатени заплати, социални осигуровки и данъци.
Разходите за текущата издръжка на Академията за периода 1 януари 2017 г. до 30 юни 2017 г. са с общ размер 630 хил. 84 лв. За периода 1 януари 2017 г. – 30 юни 2017 г. са изплатени средствата за обезщетение на военнослужещите в размер на 116 хил. 293 лв. и на цивилни служители, в размер на 89 хил. 538 лв.
Гласуваната със Закона за държавния бюджет сума от 6 млн. 868 хил. лв. осигурява изплащането на заплатите и осигуровки само по списъчен състав на Военна академия „Георги Раковски“.
Всички разходи за текуща издръжка и обезщетение са изплатени от собствени средства на Академията.
През месец март 2017 г. е бил извършен одит от дирекция „Вътрешен одит“ на Министерството на отбраната за 2016 г. с изводи, че изпълняваните през 2016 г. дейности във Военна академия са ефективни, ефикасни и не са констатирани финансови нарушения.
По отношение на точка втора от въпроса Ви – на какво ниво е достигнал проектът за повишаване на енергийната ефективност на учебния корпус на Военна академия „Георги Раковски“, Ви информирам. С Решение № 1301 от 21 септември 2016 г. е обявена обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи“ на проект „Повишаване на енергийна ефективност на учебния корпус във Военна академия „Георги Раковски“, с прогнозна стойност – 1 млн. 202 хил. лв. 610 лв. без ДДС. В процедурата са взели участие 14 участници.
С Решение № 13-3 от 28 декември 2016 г. същата е била прекратена, тъй като нито една от постъпилите оферти не отговаря на предварително обявените от възложителя условия и изисквания за изготвяне на ценово или техническо предложение за изпълнение на предмета на поръчката.
Процедурата по прекратяването не е обжалвана пред Комисията за защита на конкуренцията. Известно Ви е, че 85% от финансирането на проекта е следвало да бъде осигурено от Националния доверителен Екофонд, а останалите 15% – от Военна академия.
С писмо № 072 от 2 февруари 2017 г. директорът на Изпълнителния борд на Националния доверителен Екофонд е информирал началника на Военна академия „Георги Раковски“, че на свое заседание на 24 януари 2017 г. Управителният съвет на Екофонда е взел решение временно да отложи изпълнението на проектите, по които тръжните процедури са били прекратени без да е избран изпълнител. По тази причина за 2017 г. не е осигурено финансиране на проекта и дейността по него частично са преустановени. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Посочените 15% за финансиране на проекта не са изразходвани и са по сметка на Военна академия.
Съжалявам, че времето не стигна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Господин Вицепремиер, благодаря за изчерпателния отговор, но смятам, че може би са Ви подвели донякъде с информацията. Не съм удовлетворен от отговора и ще Ви кажа защо.
През 2016 г., както казах, има промяна в щатното разписание, която цели намаляване на административния персонал. В същото време през 2017 г. генерал-майор Груди Ангелов прави ново щатно разписание, с което увеличава административния състав. По същото време имаме едно голямо освобождаване на административен и преподавателски състав от Военна академия, най-вече от административния състав и на негово място, нека се изразя така: са назначени близки до началника роднини или познати и са уредени на работа във Военна академия.
С голямо уважение към Вас господин Вицепремиер, но смятам, че и Вие, и аз искаме Военна академия, както и другите висши военни учебни заведения, да имат висок рейтинг. В този смисъл те да обучават високо подготвени лидери за Българската армия.
Предлагам Ви да разпоредите с Ваша заповед да бъде направена задълбочена проверка за случващото се във Военна академия от Инспектората, а Сметната палата може да провери и да установи какво е финансовото състояние в момента на Военна академия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Целта е да постигнем един добър имидж на Военна академия и да не допускаме нередности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонков.
Господин Вицепремиер, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонков, времето не достигна, за да довърша това, което касаеше точно тази част от Вашия въпрос. Мисля, че успях да отговоря на първите два подвъпроса в общия въпрос, който задавате.
Позволете ми обаче да Ви уверя, че най-вероятно някой Ви заблуждава. Проблемите, за които Вие говорите, най-вече говоря в кадрово отношение, не съществуват.
Генерал Груди Ангелов е уважаван български генерал, не само като военен, но и като ръководител на Военна академия и това е мнението на военното ръководство. Тук не намесвам политическото ръководство на Министерството.
Ако имате някакви притеснения, за мен не е проблем, заповядайте в Министерството на отбраната, лично ще разговаряме по този въпрос. Лицата, които могат и са компетентни да отговорят на тези въпроси, ще отговорят. Аз искам да разсея едно съмнение, което най-вероятно някой не по най-добросъвестния начин се е опитал да Ви втълпи. Отворен съм за тези разговори, тъй като действително престижът на Военна академия е важен за авторитета на цялата институция не само на Военна академия, но и на Министерството на отбраната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева.
Първият въпрос е от народните представители Кристиан Вигенин и Николай Бошкилов относно откриване на нов Граничен контролно-пропускателен пункт Струмяни – Берово (Клепало).
Заповядайте.
НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! На 16 юни 1999 г. е подписана Спогодба между Република България и Република Македония за откриване на два нови гранични контролно-пропускателни пункта, свързващи общините Симитли и Пехчево; Струмяни и Берово, и е влязла в сила на 13 септември 1999 г.
По-късно, през 2004 г., е подписана и Спогодба за откриване на трети пункт, който да свърже общините Невестино и Делчево. Тя е одобрена от правителството през месец юли 2005 г.
И трите пункта към настоящия момент не са открити. През годините са правени различни съвместни усилия за реализирането на тези спогодби, като думите и обещанията са били много повече от делата, а темата е повдигана безрезултатно при всяко правителство и всеки парламент. Това може да се види съответно от стенограмите.
Най-близо до реализация е бил проектът „Струмяни – Берово“ с одобрено финансиране по Програма ФАР, но необходимата инфраструктура от българска страна не е изградена поради фалит на спечелилата фирма търга. По отношение на този пункт обаче от македонска страна са изградени всички съоръжения, включително сградите и Граничния контролно-пропускателен пункт.
В тази връзка, уважаема госпожо Вицепремиер, бихме искали да Ви попитаме: има ли намерение българското правителство да извърши приоритетно необходимите действия с цел скорошното откриване на нов ГКПП между Република България и Република Македония на територията на съседните общини Струмяни – от българска, и Берово – от македонска страна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бошкилов.
За отговор – заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева.
Заповядайте, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бошкилов! Абсолютно сте прав, наистина от 1999 г. по първото споразумение – Спогодбата, която включва Споразумение за откриване на два нови международни пътни гранични контролно-пропускателни пункта, свързващи общините Симитли – Пехчево и Струмяни – Берово, която е в сила и към настоящия момент, за съжаление, все още тези пунктове не са открити.
На 165 км – ако не се лъжа, е дължината на границата ни, ние имаме само 3 контролно-пропускателни пункта. Нямаме все още изградена жп линия, нямаме и магистрала.
Точно това беше един от основните въпроси, които се обсъждаха при посещението на премиера Заев, който беше тук заедно с транспортния си министър. От наша страна имаше среща с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Московски, като общо беше разбирането, че трябва да търсим общи източници на финансиране. Като приоритет, разбира се, се очертава и коридор № 8, който от българска страна вече се изгражда. Разбрахме се да търсим общ източник на финансиране за цялостно изграждане на коридор № 8 и да поставим заедно този въпрос пред европейските институции като например Европейската инвестиционна банка, като част от източниците за финансиране.
За съжаление, както Вие казахте, поради известни исторически обстоятелства, въпреки така изразеното желание от страна на двете държави, няма кой знае какъв напредък по свързаност. Истината е, че една от основните предпоставки за добросъседски отношения е точно свързаност между хората и аз ще дам няколко цифри. Ръстът на туристите от страна на Македония за миналата година е 10,5%, над 580 хиляди туристи, ако не се лъжа, посещават България. Българските туристи са около 200 хиляди по-малко. За съжаление, стокообменът между двете държави за миналата година има малък спад, около 2%, но износът пък има ръст. Така че аз като външен министър полагам и ще продължа да полагам усилия, високо във фокуса на нашето внимание.
Радвам се, че и министърът на транспорта, и премиерът Борисов също поеха ангажимент към премиера Заев. Крайно време е наистина поне този пункт, от който остават за изграждане от българска страна около 30 км, да намери своята реализация. Истината е, че този 30 км ще отнемат няколко години, но все пак ние трябва да започнем изграждането му.
Вие сам споменахте, че този договор е сключен през 2005 г. За съжаление, тогава парите по Програма ФАР са загубени от тогавашното правителство и той така не е реализиран. Всъщност сключен договор през 2005 г. не успява да се реализира до 2007 г., когато е трябвало да бъде реализиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
Заповядайте, господин Бошкилов.
НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, виждам, че сте направили анализ на икономическите ефекти, които ще доведат до откриването на този пункт, но някак си така уверихте ме, че в някакво обозримо бъдеще без никаква конкретика Вие ще направите съответните мерки за неговото откриване – нещо, което е направил и Вашият предшественик министър Митов. Пред мен е стенограмата. Неговите думи са също така красиви, пожелателни.
Бих искал да Ви помоля да се ангажирате с някакъв конкретен срок, тъй като хората в община Струмяни, това е общината може би с една от най-високите безработици в региона, много разчитат на този пункт и в момента следят този въпрос. Така че моля Ви да се ангажирате с някакви по-конкретни срокове, за да могат хората да се успокоят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бошкилов.
Госпожо Вицепремиер? Нямате дуплика.
Продължаваме със следващия въпрос – от народния представител Миглена Дойкова Александрова, относно конкретни искания на България за промяна на Дъблинския регламент.
Заповядайте, госпожо Александрова.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, Дъблинският регламент е приет, когато международната обстановка е била много по-различна от днес. Регламентът не работи и ощетява страната ни, която е външна граница на Европейския съюз, затова трябва да се промени. Той се е превърнал в тежест за България, защото заедно с Гърция и Италия сме подложени на най-голям миграционен натиск. Въпреки това продължаваме да сме гарант за европейската сигурност, охранявайки границата си и недопускайки поток от нелегални мигранти. Но промени трябва да настъпят, за да не бъде ощетена България.
В тази връзка моля да ми отговорите: за какви промени в Дъблинския регламент ще настоява България? Ще искаме ли да отпаднат квотите за бежанци у нас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Александрова! Реформата в Дъблин следва да се допълва от пакет от мерки, които се обсъждат от около година на различни съвети, включително и на Съвета по външна политика, като допълващ съвет по отношение Съвета по правосъдие и вътрешни работи.
България има последователна и много ясна позиция за промяна на Регламента. Съгласна съм изцяло с Вас, че той не отговаря на съвременните условия и изисквания и ощетява държавите, включително България, които са на първата линия или са външна граница на Европейския съюз, изобщо първата държава, приемаща и даваща бежански статут.
България винаги е изразявала – начинът, по който следва да се прекрати Общата политика за убежища, знаете, че се обсъжда пакет от мерки, не само промяна на Дъблинския регламент – следната позиция:
Първо, подкрепа за най-засегнатите държави членки, ефективна политика за връщане, реадмисия, предотвратяване на вторичните движения и така нататък.
За България, като държава членка на предна линия, реформата е много важна – изключително ясна позиция. Основната цел на тази реформа следва да бъде установяване на система, която гарантира баланс между принципите на отговорност и солидарност между всички държави. Тоест не може тежестта да се поема само от държавите, които са първи пункт на достъп и предоставяне на бежански статут.
България се противопоставя на постоянната отговорност на държавите, настоява да се предвиди нейното прекратяване за държавите членки, които законосъобразно и добросъвестно са осъществявали връщането на нелегални имигранти. Имаше възможност сутринта премиерът Борисов да отговори по отношение на втория Ви въпрос.
Позицията, за съжаление, все още е между различните групи държави – за това, че всеки трябва да поеме отговорност. Бих казала, че е далече от постигане на общо съгласие, но все пак България и другите държави постигнаха доста голям напредък: на първо място – финансовата помощ, на второ – човешкият фактор; по отношение на конкретни стъпки за облекчаване на държавите, дори преди да се стигне до пълното съгласие.
Уверявам Ви, ние ще продължаваме да настояваме и мисля, че, с изключение на малко държави – членки на Европейския съюз, голяма част от тях проявяват разбиране и подкрепят нашата позиция.
Надявам се българският парламент също да подкрепя последователните усилия на предишното и настоящото правителство, включително на редица министри, които обсъждат в Съвета промяната на Общата политика по убежище на Европейския съюз, която включва и Дъблинския регламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер.
Госпожо Александрова, заповядайте за реплика.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Удовлетворена съм от отговора Ви. Надявам се да продължавате да настоявате за нещата, които са важни, специално за България. Съответно – да можете да ми кажете следващия път, когато се видим тук, някакви срокове, в които би бил постигнат резултат по отношение на нашите искания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Дуплика ще искате ли, госпожо Вицепремиер? Не.
Трети въпрос от народния представител Иво Христов относно договор за добросъседство между Република България и Република Македония, който се подготвя за подписване на 2 август 2017 г.
Заповядайте, господин Христов, да развиете въпроса си в рамките на две минути.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник министър-председател! При официална визита на македонския министър-председател у нас беше оповестено, че на 2 август 2017 г. премиерите на България и Република Македония ще подпишат Договор за добросъседство.
Припомням, че правителството на Филип Димитров на 15 януари 1992 г. призна независимостта на четири балкански държави, една от които беше Македония.
В съвместна Декларация на министър-председателя на Република България Иван Костов и председателя на правителството на Република Македония – тогава Любчо Георгиевски, от 22 февруари 1999 г. бе препотвърдено решението от 1992 г. за признаване независимостта на Македония. В нея обаче няма текст за признаване на македонски език или на македонска нация.
Съвместната декларация от 1999 г. е препотвърдена със съвместен Меморандум, както знаете, подписан от Република България и Македония в София на 22 януари 2008 г.
Госпожо Вицепремиер, давам си сметка, че дипломацията е изкуство на възможното и, както винаги, следва да се правят компромиси и взаимни отстъпки и от двете страни. Но компромиси и взаимни отстъпки не може да има за сметка на фундаментални национални интереси. В този смисъл има някои демаркационни линии, които не могат да бъдат прекрачвани при никакви обстоятелства и при никакви условия. Прекрачването им означава национално предателство.
Госпожо Министър, настоявам да ми отговорите: в Договора за добросъседство, който предстои да подпишат на 2 август двамата премиери, дали ще бъдат загърбени тези два фундаментални принципа – за език и за националност? Как ще бъде дефиниран терминът „обща история“ – като обща история на един народ или като обща история на два отделни народа? Давате ли си сметка за нюансите в понятията „официален език“ и „македонски език“? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор – три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Имахте възможност в Комисията по външна политика към Народното събрание да се запознаете с проекта на Договора и с усилията на редица български правителства, започващи специално по проекта на Договор за приятелство и добросъседство от 2008 г.
Единадесет кръга преговори до настоящия момент. Както правилно, наистина много добре сте описали хронологията на признаване, след което на компромис, още тогава направен – 1999 г., от българската държава, подписвайки и разбирайки се по този начин.
Ще зачета точно текста от Декларацията от 1999 г. между двамата министър-председатели. Такъв текст съществува в десетки договори, подписани още от 1995 г., в интерес на истината, преди Декларацията. Най-големият Меморандум за европейска и евроатлантическа интеграция от 2008 г., за който Вие също споменавате във Вашето изложение.
Декларацията – неслучайно казвам, че още тогава е направен компромис, както казвате – политиката е изкуство на компромиси, от страна на Република България, и в никакъв случай – нито в текста на проекта на Споразумението за приятелство и добросъседство, нито в другите споразумения, подписвани през годините от редица правителства, повече от това компромис не е правен, защото той още тогава е направен.
Текстът е следният: „Подписан е в София на 22.02.1999 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които – на официалните езици на двете страни: български език съгласно Конституцията на Република България и македонски език съгласно Конституцията на Република Македония, като двата текста имат еднаква сила.“ Буквално цитирам текста от Декларацията.
Със сигурност, ако успеем, надявам се на финалния кръг преговори да постигнем финално съгласие по проекта на Споразумение, категорично България няма къде повече да прави компромис от компромиса, който е направен през 1999 г. с този текст.
Текстът по отношение на общата история Ви беше представен и това е една от другите червени линии. Третата, разбира се – пак текст от Декларацията от 1999 г. за въздържане. И нищо от Конституцията на Република Македония не може да бъде използвано за претенции от нейна страна за малцинства, каквито тя има – знаете, в Република България и защита на правата, които не са нейни граждани.
Няма какво повече да добавя по този въпрос. Редица правителства, повтарям, са работили. Много важно е не само фактическото подписване, което, безспорно, е изключително важно, защото то е знак дали те наистина искат да променят отношението си – това е фактът. Самото подписване е знак.
Но и посещението на премиера Заев тук, съгласието му за първи път в новата история да се почете паметта на цар Самуил в София – на неговия паметник, поканата му към премиера Борисов да честват заедно Илинденско-Преображенското въстание – това са все първи стъпки. Разбира се, нужни са много повече от тяхна страна, като например ще посоча спиране на действия от страна на институциите там, които уронват репутацията на Република България в международни институции. Знаете за делата, които има ОМО „Илинден“ и други срещу България, с цел признаване на малцинства. Така че това са условия, които ние също поставяме и в никакъв случай няма да спрем само с подписването на Договора – дай, Боже, да се случи на 2-ри. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Вицепремиер.
Господин Христов, заповядайте за реплика.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Госпожо Председател, колеги, уважаема госпожо Захариева! Действително е така. На въпроса, който зададох, следваше да бъде отговорено миналия петък, а междувременно беше проведено заседание на Външната комисия, където ние се запознахме с проекта за Договор между Република България и Република Македония. Там тези червени линии действително бяха указани.
И по време на заседанието на Външната комисия, а и после в частен разговор посочих три важни момента, за които според мен българската страна не трябва да прави компромис при никакви условия.
Първото е, че не трябва да се бърза. Аз не виждам никакви обстоятелства или фактори, които да налагат да бързаме с това. Сакралната дата 2 август, надявам се, че ще има 2 август и другата година. Второ, това действително не трябва да става за сметка на българските национални интереси. Те преминават през защита на българското културно-историческо наследство в Република Македония, което нагло се пренебрегва, незачита и направо унищожава. Всеки, който е бил там, знае за какво става дума.
Второ, целият проект за създаване на македонска нация и македонски език, и македонска независима държава след 1945 г. със създаването на така наречената „Народна република Македония“, а след това създаването на Република Македония след разпадането на Югославия, е изграден изцяло на антибългарска основа. Когато Вие махнете антибългарската основа, се разпада цялото това творение, по определение. Следователно, за да може да съществува тази държава, тя по необходимост трябва да бъде извеждана непрекъснато на антибългарска основа. В този смисъл тяхната позиция е логична, ама нашата не е.
Трето, много важно нещо. Имахме възможност с Вас да уточним този въпрос – текстът, който беше предвиден в Проектодоговора по отношение на недопускането на каквито и да било претенции от страна на македонската страна, особено базирани на тяхната Конституция. Знаете за какво става дума. Проблемът на пръв поглед е проблем на международното публично право, реално е политически проблем. Става въпрос за чл. 49, ал. 1 на Конституцията на Република Македония, като ясно пише, че македонската държава се задължава да защитава интересите на своите малцинства, извън пределите на Република Македония в момента.
Не може с международен договор, какъвто ние ще подпишем, дай Боже, да дерогираме член на македонската Конституция. Това е въпрос на национален суверенитет и на първите два въпроса по международно публично право във всеки университет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Госпожо Вицепремиер – за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Христов, с голяма част от нещата, които казахте, съм съгласна, с изключение на две.
Първо, това не е препиране и бързане. Неслучайно започнах, че ако от 2008 г. единадесет кръга преговори, преминаващи през различни етапи, е бързане, аз не виждам, ако сега, при тази възможност, при тази доброжелателност от страна на Република Македония и на новото правителство, не подпишем този договор, кога някога ще го подпишем. Още от 1999 г., малко след това започват първите разговори. От 2008 г. започват, по времето на министър Калфин, интензивните преговори. Разбира се, кога интензивно, кога не чак толкова и, пак казвам, не по наша вина, а
по-скоро от страна на – абсолютно сте прав – антибългарската политика на предишното правителство на Република Македония.
Така е – 1945 г., всички знаем историята, това е основата на македонизма, и то антибългарски. Но вече сме 2017 г. и надявам се македонската политическа класа да узрее за това, че да имаш държава, не означава, че е държава с, между другото, няколко народа в нея. Това е и съгласно тяхната Конституция. Не означава, че трябва единствената връзка за държавата, още повече когато тя е призната – както казахте, ние сме първата държава, която ги е признала януари месец 1992 г. – не означава, че трябва да продължим с тази идеология.
Националният интерес на Република България наистина изисква подобряване на отношенията. Прав сте, че договорът е една стъпка и много по-важни са действията, включително и по опазването на българското историческо и културно наследство. Военните гробища – знаете колко трудно се получават разрешения от македонските власти, ако поискаме да поставим плоча, или искаме да реновираме. Тези въпроси ги повдигаме и продължаваме, така че в никакъв случай не е припряно. Това е една възможност, която България трябва да използва.
По отношение на Разпоредбата само да кажа. В декларацията и временния договор, който имат с Гърция, дори изрично е посочен текстът, че се дерогира. Дебатирахме много. Да, разбира се, видяхме се след това с Вас. Нашите специалисти по международно право, включително и аз, като изчетохме, сме категорични, че това е възможно да се случи с международния договор. Пак казвам, в текста с Гърция дори е посочена Разпоредбата на чл. 49 от тяхната Конституция. Ние по-скоро казваме, че този договор и подписвайки този договор, Република Македония означава, че се задължава да не предявява претенции по отношение на тяхно малцинство в България. Всъщност това е смисълът на тази Разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
Да благодарим за участието на госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи.
Преминаваме към въпроси към министъра на туризма Николина Ангелкова.
Въпрос от народния представител Николай Тишев относно мерките, предвидени от Министерството на туризма, за привличане на чуждестранни туристи до края на летен туристически сезон 2017 г
Заповядайте, господин Тишев, да развиете въпроса си в рамките на две минути.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Ангелкова! Въпреки големите очаквания за ръст на туристи по българското Черноморие за сезон 2017 г., към момента туристическият наплив се оказа мираж. Към средата на месец юни тази година легловата база по Южното и Северното Черноморие е заета на 20 – 30%. Заявката на Министерството на туризма за летния сезон бе за минимум 10% увеличение на туристите. А само преди два дни Вие заявихте, че очакваме това лято да има увеличение на туристите по морето с 20%.
Беше съобщено официално януари месец от Вас, че ние работим за 40% увеличение на руските туристи. За периода 1 юни – 25 юни 2017 г. увеличението на пристигналите летовници на летище Бургас е едва 6,8%, в сравнение със същия период на 2016 г. Гостите от Русия за същия период са с 5,8% по-малко, а при пристигналите рускоговорящи летовници, тоест Русия, Украйна и Беларус, намалението е над 6,6%. Явно голямата вълна от туристи, които очаквахме това лято, ни подмина.
В тази връзка въпросът ми към Вас е следният: след като е ясно, че Вашите прогнози и тези на ръководеното от Вас Министерство не се сбъдват, какви мерки сте предприели досега и какви мерки предвижда Министерството на туризма до края на летния сезон, за да бъде компенсирано това изоставане? Имате ли план за действие в тази насока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тишев.
За отговор – министърът на туризма Николина Ангелкова.
Заповядайте, госпожо Министър – три минути за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тишев, бих искала да Ви уверя, че прогнозите за летен сезон 2017 г. и отчетените посещения на страната ни до този момент се реализират според планираните ръстове. Въпреки рекордната за туризма 2016 г., когато имахме 8 млн. 200 хил. чуждестранни туристи, които са посетили нашата страна, Министерството на туризма си поставя за задача да работи за устойчивост на възходящия тренд и да надгради постигнатите резултати през настоящата година, като на този етап всички данни, с които Министерството разполага, показват, че за втора поредна година ни очаква изключително интензивен и успешен летен сезон. По данни на „Фрапорт“ за периода 1 април – 25 юни 2017 г. пристигналите пътници на двете летища Варна и Бургас са над 577 хиляди, като ръстът спрямо същия период на миналата година е 9,6%.
Първите официални резултати, с които Министерството на туризма разполага, са за крилото на летния сезон 2017 г. и също са положителни. През април общият брой на посещенията на чуждестранни туристи в България е над 496 хиляди, като ръстът спрямо 2016 г. е над 10%, като само през май тази година се постига значителен ръст от редица важни пазари. От Гърция – над 93 хил. посещения и ръст от 9,6%, от Германия – над 47 хил. посещения и ръст от 10,2%, от Украйна – над 40 хил. посещения и ръст от 11,3%, Италия – над 13 хил. посещения, ръст от 14,4%, от Полша – ръст близо 50,1%, близо 11 хил. посещения и така нататък.
На база на регистрираните ръстове в крилата на сезона ние очакваме много добре представяне и на останалите ни водещи пазари, като по данни от „Фрапорт“ общият брой на планираните самолетодвижения за летищата Варна и Бургас за периода юни – септември е над 28 000, а ръстът спрямо периода юни – септември е над 7%.
Прогнозата за летния сезон на 2017 г. ние формираме върху данни от летищата за броя на планираните полети, както и информация от големите туроператори за записванията за почивка в България.
Въпреки изключително доброто начало на настоящия летен сезон, Министерството на туризма се стреми да изготвя реалистични прогнози за целия такъв, като на този етап нашата прогноза е за ръст между 7 и 10% спрямо рекордната 2016 г., като прогнозата се актуализира периодично на база на новополучените данни.
Изминалата година бе изключително успешна и по отношение на пазар Русия, като общият брой посещения на руски туристи у нас беше над 580 000, с регистриран ръст почти 20% на годишна база, което не включва руските граждани с втори дом в България.
Убедени сме, че тази година ще затвърдим тези резултати като към момента, съобразно данни на Майя Ломидзе – изпълнителен директор на АТОР (Асоциацията на руските туроператори), имаме ръст от 15% за руски туристи, а според РИА Новости и съобразно данните, които те ползват, имаме регистриран ръст от 44% на търсенето за почивка от руски граждани в България. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Имам само няколко изречения да завърша, извинявайте.
Аз и моят екип активно ще работим и продължаваме за насърчаването на входящия туризъм, като продължаваме с редица рекламни активности и през 2016 г., а не само организирани борси, но и онлайн реклама, журналистически експедиентски турове, различни панаири, на които да представим традициите и културата на България, така че да потвърждаваме, да затвърждаваме тези резултати и те да бъдат превърнати в устойчива тенденция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Тишев – две минути.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, тук забелязвам някакво разминаване в данните, тъй като току-що Вие заявихте, че по данни на летищата в Бургас и Варна за юни месец имаме увеличение над 9,5%, докато аз ще Ви цитирам от преди два дни: „Очакваме 20% повече туристи през това лято“, заяви министърът на туризма Николина Ангелкова пред БНТ. Най-голям ръст се очаква да отбележат гостите от Германия, Чехия и Полша. Летищата във Варна и Бургас поемат средно 8% повече пътници.“
Да приемем че 1-1,5% разлика не са от такова значение. Ако юни месец имаме само 8% увеличение на туристите, това означава, че юли и август трябва да имаме над 30% увеличение, за да спазим цялостната прогноза от 20% увеличение за летния сезон.
Тук искам да отбележа следното: ако надутите прогнози могат да служат като евтин PR на Министерството на туризма, това за туристическия бранш създава определен проблем, защото, когато излезе български министър или представители на Министерството и заяви дадена прогноза, за туристическия бранш, това е държавата, която излиза и казва: „Очаквайте, гответе се за 20% повече туристи.“ и браншът инвестира повече в инфраструктура, в материална база, в човешки ресурси. Да, те наемат повече персонал, за да обслужат това увеличение на туристопотока, и когато това увеличение не се случи, тогава, те търпят загуби. Кой ще покрие тези допълнителни разходи на туристическия бранш – било то ресторантьори, хотелиери, туроператори? Със сигурност няма да е Министерството на туризма, нито пък Вие, госпожо Министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тишев.
Госпожо Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Тишев! Първо, не знам от къде взимате тези цифри – за пореден път казах и откакто на 4 май стартира работа настоящият кабинет и аз лично като министър на туризма, че ръстът, който очакваме за лятото на база на изключително успешния летен сезон, който имахме миналата година, е между 7 и 10%. Такъв е и към момента на база на данните, които има в Министерството на туризма, и съобщих, че продължаваме да работим активно, така че да затвърдим позициите на всички водещи пазари, които има.
Данните по отношение на летищата Варна и Бургас, за които съобщих, са за периода 1 април – 25 юни, както Ви информирах и в изложението на моя отговор.
Мога да Ви уверя, че основна задача на Министерството на туризма е превръщането на този положителен тренд от миналата година в устойчива тенденция с непрекъснато нарастване на туристопотока към България от целевите ни пазари, както и разработването на други такива с всички рекламни активности, които Министерството е стартирало, за да може да популяризира страната и да я превърне в целогодишна туристическа дестинация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Благодарим за участието на министъра на туризма Николина Ангелкова в днешния парламентарен контрол.
Следват въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Първият въпрос е от народния представител Стоян Мирчев относно състоянието на пътя Тутракан – Кубрат.
Заповядайте господин Мирчев – две минути да развиете въпроса си.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър! В приемните ми като народен представител в Област Силистра, по конкретно в Тутракан, дойдоха редица граждани, които се оплакаха от състоянието на пътя Тутракан – Кубрат. Не знам дали сте гледали и по новините няколко пъти са давали за този път, в какво тежко състояние е и го сравняват включително с лунен пейзаж.
Въпросът съм го задал преди около месец, надявам се, че вече има развитие по темата, тъй като знам, че е имало и процедури, но все пак да задам и въпроса: моля да ме информирате какво ще извърши ръководеното от Вас Министерство през тази година – 2017 г., за да може да подобри състоянието на пътя Тутракан – Кубрат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мирчев.
За отговор – министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Николай Нанков. Заповядайте – три минути, за да развиете отговора.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Мирчев! Не е моя вината, че сте задали въпрос преди 30 дни, а аз не съм отговорил. Аз съм тук всеки петък, изключвам миналия, но просто не стигна времето за мен.
Набързо това, което са ми подготвили колегите от АПИ, аз в дупликата ще дам малко повече подробности.
Движението от Кубрат до Тутракан се осъществява по републикански път II-49 до кръстовището с път II-21 Русе – Силистра и продължава до град Тутракан.
Участъкът Кубрат – Тутракан е с дължина 25,7 км и преминава през територията на двете области – Разград и Силистра.
Дължината на отсечката на територията на област Разград е 15,9 км, а в област Силистра – 9,8 км.
Път II-49 – Търговище – Разград – Кубрат – Тутракан е основна транспортна връзка за региона и именно поради това през годините АПИ е включвала отсечката от второкласния път в програми за рехабилитация.
Участъкът от края на град Кубрат до отклонението за село Бисерци вляво, с дължина 6,7 км. е рехабилитиран през 2011 г. по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 2013 г.“ Лот 5 и се намира в много добро експлоатационно състояние.
За още два участъка от път II-49 има одобрена безвъзмездна финансова помощ по новата Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“. Това са Лот 13 на територията на област Разград и лот 14. Скоро започна, преди две седмици стартира Лот 13 и Лот 14 на територията на област Силистра.
Споменах за Лот 13 – има сключен договор, стартират респективно строително монтажните и ремонтни дейност.
Лот 14 включва участъка от път II-49 – участъкът, за който Вие споменавате с начало границата област Разград и край кръстовище с път II-21 – Русе – Силистра. Трасето преминава през регулацията на едно населено място – село Старо село. За обектите има издадено разрешение за строеж. Проведени са процедурите по ЗОП за изпълнител на строително-монтажни и ремонти дейности и надзор. Процедурата за избор на изпълнител на строителен надзор не е обжалвана, но за избор на изпълнител за СМР в момента тече процедура по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията.
Отхвърлени са жалбите и е потвърдено решението на възложителя, решението на КЗК обаче е обжалвано пред Върховния административен съд. Рехабилитацията на отсечката ще започне след окончателното решение на компетентните органи.
С рехабилитация на участъка ще се осигури добра и пряка връзка във всички направления както на територията на страната, така и извън нея към Дунав мост и при град Русе. Остава обаче една отсечка от 9,1 км., която е в най-лошо състояние, тя не е включена в проекта по Оперативна програма „Региони в растеж“, тя се нуждае от основен ремонт.
За реализацията на проекта е необходимо да бъде актуализирана наличната техническа документация. В момента се разработва технологичен проект. Добрата новина е, тук вече зависи от възможностите на бюджета през настоящата година, МРРБ, респективно Агенция АПИ е подготвила проект за постановление на Министерския съвет, при възможност в държавния бюджет пътят е включен като приоритетен. Тези 9,1 км, тоест цялата отсечка – от Търговище до Тутракан ще бъде рехабилитирана, било то по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ или по линия на държавния бюджет, респективно бюджета на АПИ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Мирчев, заповядайте за реплика.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Министър.
Бяхте доста обстоен. Има редица процедури, които са започнати. Едни са в процес на изпълнение, други – не, но проблемът е голям. Както сам казахте, пътят е основна пътна артерия, важна е за хората от региона. Все пак, това е един от най-бедните региони. Не можем хората да ги натоварваме и допълнително с различни разходи, поради липсата на качествен път.
За мен е важно да не се отлага за пореден път и тази година, тъй като ремонтът на този път се очаква ототдавна. По принцип в бюджета има и средства за издръжка.
Аз лично се надявам пътят да бъде рехабилитиран през тази 2017 г., проблемът да бъде решен. Хората също го очакват. Аз лично ще следя развитието по темата, защото разбирам, че може отговорността да се прехвърля постоянно, но хората очакват този път и се надявам Вие да проследите и тази процедура да бъде завършена точно тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мирчев.
За дуплика, господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Мирчев, може би не бях достатъчно ясен. Не съм прехвърлял нито отговорността, нито… напротив – не съм отлагал във времето.
Аз, как да кажа, по-положителен, позитивен отговор за даден район и за даден път досега в парламентарна зала не съм давал, тъй като, споменах, имаме рехабилитирана отсечка. Имаме отсечка, само че на територията на област Разград, между Търговище и Разград, след кръговото за Лозница, която рехабилитация стартира в момента.
За отсечката от 15,9 км, която е с осигурено финансиране по Оперативна програма „Региони в растеж“, очакваме да приключи обжалването във Върховния административен съд. Ако се потвърди решението на възложителя, започваме, както се казва, от следващия ден. Имаме осигурено финансиране, имаме осигурена проектна готовност. Ресурс, проектна готовност, остава само отсечката от 9 км, която, наистина, е в най-лошо състояние.
В този един месец, както Вие зададохте въпроса, между другото, се случи немалко. Бяха съответно, предполагам следите, на територията на Вашия избирателен район бяха подготвени банкети, беше почистена храстовата растителност, беше извършена подготовка след изготвяне на технологичния проект, който в момента колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ разработват, да се премине към текущ ремонт в тези 9 км 100 м, които ще останат единствените с неосигурено европейско, споменах откъде сме осигурили или ще осигурим, респективно, финансиране и за тези 9 км и 100 м.
Прав сте, съществува в бюджета на АПИ перо „Издръжка“. За съжаление, тази година от „Издръжка“ по настоящем остават 24 млн. лв., които не достигат само за два от тунелите на автомагистрала „Хемус“. Не разбивам целия бюджет на АПИ през годината, но разплатени 80 млн. лв. февруари и март месец, и април – респективно, за зимно снегопочистване, сключени договори на база на бюджета за издръжка от служебния кабинет за мостови съоръжения на автомагистрала „Хемус“, но, повярвайте – не просто повярвайте, успокойте във Вашите приемни жителите на общините Кубрат и Тутракан, това е по-скоро в Разградска област, в община Тутракан, че пътят ще бъде рехабилитиран и то основно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към втория въпрос от народния представител Антон Кутев и народния представител Стоян Мирчев относно строителство на втори Дунав мост при Русе и отваряне на два сухопътни пропускателни пункта.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, само една скоба ще отворя – обвинението не беше към Вас, а просто това е път, който се отлага вече години и там положението е страшно. Наистина е като лунен пейзаж, иначе – за усилията, разбрах.
Относно втория въпрос – на среща между премиера на Румъния Сорин Гриндяну и министър Захариева, е обсъждано изграждането на втори мост на Дунав при Русе, както и пускането в експлоатация на два нови пропускателни пункта на сухопътната граница, които са готови.
Въпросът ми е: от 1996 г. се водят разговори за създаване на Дунав мост и при Силистра. Актуалният документ за двете държави е Меморандум за разбирателство, подписан в 2014 г. Съгласно този документ двете държави дават приоритет на два моста, като нови транспортни връзки – единият е при Никопол, другият е при Силистра.
От гледна точка на практическата реализация на идеята за нови мостове най-важен и незаобиколим момент е подписването на спогодба между двете държави. За тази цел трябва да се извърши сериозен процес на документиране.
Във връзка с това с Меморандума е създадена Българо-румънска работна група по въпросите на транспортната инфраструктура. Съгласно Меморандума, работата по тази група е към Министерството на транспорта и към Министерството на регионалното развитие.
Реализирането на идеята има един-единствен път – поредица от заседания на въпросната работна група, за която споменах, че трябва да е създадена, на които да бъдат изчистени всички моменти между двете държави.
Друго важно нещо за създаването на мост над река Дунав при Силистра е, че от българска страна не се оценява факта, че такъв мост на практика може да направи пристанище Варна важна входна артерия за Югоизточна Европа и за Централна Европа. Досега се оценява само връзката Лесово и Силистра, като транспортен коридор.
В тази връзка, с осъзнатата нужда от засилване на инфраструктурна свързаност между двете държави и проектите за изграждане на Дунав мост край Силистра, както изграденото КПП при община Кайнарджа, моля да ни отговорите: на какъв етап на реализация е проектът за Дунав мост – Силистра, и пускането на въпросния ГКПП при Кайнарджа? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мирчев.
За отговор, господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мирчев! В рамките на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион особено внимание се отделя на подобряването на мобилността и свързаността в региона.
Развитието на транспортната инфраструктура по Трансевропейски транспортен коридор № 7, а именно река Дунав, е една от целите на Дунавската стратегия, като конкретни усилия са насочени към подобрението на устойчивите видове транспорт.
Приоритетна област №1 на Плана за действие за осъществяване на Стратегията е формулирана като „Подобряване на мобилността и интермодалността”. Изграждането на мостове над река Дунав е сред основните форми за постигане на стратегическите цели по тази приоритетна област.
Във тази връзка между правителствата на България и Румъния, както споменахте, има подписан Меморандум за разбирателство за подобряване на корабоплаването в общия участък на река Дунав.
Една от заложените в този Меморандум мерки е проучване на възможността за изграждане на нови мостови връзки между България и Румъния. В рамките на проект SPATIAL – “Разработване на обща стратегия за устойчиво териториално развитие на трансграничния район Румъния-България”, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България 2007-2013, е проведен първи етап на извършено предпроектно проучване, свързано с избирането на оптимален вариант за изграждане на нов мост над река Дунав за всяка една от следните локации: Оряхово – Бекет; Турну Мъгуреле – Никопол; Гюргево – Русе (втори мост над Русе), и Силистра – Кълъраш.
Като продължение на този първи етап от предпроектните проучвания, през месец октомври 2014 г. между правителствата на България и Румъния е подписан Меморандум за разбирателство, с който се създава Българско-румънска работна група по въпросите на транспортната инфраструктура. Тази група координира дейностите по преглеждане, актуализация и при необходимост извършване на проектни проучвания, оценяване на необходимите инвестиции, както и идентифициране на източници за финансиране, относно изграждането на нови мостови съоръжения над река Дунав при Силистра – Кълъраш и Никопол – Турну Мъгуреле.
За изграждането на тези съоръжения е необходим значителен финансов ресурс. Ограниченият бюджет на Програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Румъния – България“ не позволява финансиране на съвместни проекти и дейности, свързани с горецитираните съоръжения. Реализацията им би могла да бъде осигурена след задълбочен икономически анализ, постигане на консенсус между България и Румъния за постигане на комплексната ефективност, като източници на финансиране ще се търсят по трансгранични програми, както и чрез публично-частно партньорство.
По отношение на отваряне на нови сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове трябва да отбележим, че завършването на пътните проекти за изграждане на ГКПП Липница-Кайнарджа и Добромир-Крушари, финансирани отново по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България 2007-2013 г., е отложено във връзка с необходимостта от финализиране на съответните съгласувателни процедури от румънска страна.
Ние сме готови с устройствените проекти, с общите устройствени планове за съответните площадки, инфраструктурата, линейната е изградена, и двата гранични контролно-пропускателни пункта са построени, споменах, и завършени още през 2014 г., но не са функциониращи поради изискване за налагащи се промени, а именно съответствие с определени правни стандарти от румънска страна. Подчертавам за втори път.
Комитетът за наблюдение на Програмата прие Решение № 98/02.02.2017 г., с което в срок до 31 декември 2018 г., в края на следващата година, водещите партньори трябва да представят доказателства, че проектите са функциониращи, да докажат устойчивостта на проектите, в противен случай средствата, платени по проектите, следва да се възстановят на Европейската комисия.
От румънска страна имаме уверението, че местните съвети на Липница и Добромир са приели решения за финализиране на необходимите процедурни изменения с цел пускане в експлоатация на граничните съоръжения.
Чрез съвместни усилия, добра координация и желание за съвместно сътрудничество, ще постигнем успешно завършване на проектите за изграждане на двете ГКПП-та. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Мирчев – за реплика, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора.
Прочетохте голяма част от хронологията. Хронологията наистина е дълга, тя започва още 1996 г. Аз разбирам, че трябва да се оцени устойчивостта на Проекта, да се направят анализи, да се намери финансиране, разбирам, че за граничния контролно- пропускателен пункт от румънска страна е отложено отварянето му, но в изложението на въпроса си споменах, че трябва вече да има създадена работна група. Точно на такава работна група – между двете страни, задачата е да разрешава такъв тип проблеми.
За това моят въпрос е – защото без да започне работа тази работна група, то говоренето за Дунав мост и отварянето на контролно пропускателния пункт просто са общи приказки.
Затова имам конкретни, уточняващи въпроси: има ли определен състав на българо-румънската работна група по въпросите на транспортната инфраструктура? Има ли изготвени правила за работата и графика на срещата на работната група? Има ли проведени заседания въобще на тази работна група? МРРБ разглежда ли като приоритет връзката на моста Силистра – Кълъраш и пристанище Варна?
Ще Ви кажа защо е много важно за региона това нещо. Силистра е областта в България, където макроикономическите показателите са в най-тежко състояние от четири години насам. Тенденциите там са много негативни: демографската катастрофа е с изразени огромни размери, безработицата е голяма, най-нисък коефициент на заетост, най-нисък брутен вътрешен продукт, липса на публични частни инвестиции и инвеститори.
Всичко това води до обезлюдяване с две хиляди човека на ден и въпросът ми е много важен – за моста, защото този мост ще е глътка въздух за икономиката и за хората там, защото Силистра е транспортно изолирана в най-североизточния край на България и тази изолираност й пречи, и създава огромни дисбаланси между териториите за цялата страна.
Приключвам.
Затова, господин Министър, моля Ви, отговорете ми на въпросите, които зададох за тази работна група и, ако до момента не е имала заседания, молбата ми е да ускорите и да започне най-накрая работа тази работна група между двете държави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мирчев.
Господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, господа народни представители!
Ако не бъркам процедурата по въпроса с реплика, а не с доуточняващи въпроси, мисля, че това е характерно за питането, но това е между другото. Аз ще отговоря все пак на така поставените доуточняващи въпроси. Разбира се, че са важни и затова ще отговоря на тях.
Започвам от работната група. Преди две седмици щяхме да имаме посещение заедно с президента Радев и щяхме да бъдем част от делегация, и заедно с транспортния министър, именно по тези въпроси, но правителството в Румъния падна, тоест, нямаше с кого да се срещнем, както се казва. Така че сте прав, работната група трябваше да продължи съответно своята работа.
Устойчивостта, за която споменах, касаеше проектите по трансграничното сътрудничество по трансграничната програма България – Румъния и за изграждането съответно на ГКПП. И правилно отчетохте и разбрахте от отговора на въпроса, че наистина вината в случая не е българска, тъй като от наша страна всичко е организирано, уредено, точките за пресичане за изграждането на ГКПП-та са уточнени, и въпрос на форсиране на работата от страна на румънското правителство е да бъдат довършени самите съоръжения за гранично преминаване.
Относно Дунав мост 3 – факт е, че са разглеждани няколко варианта и аз споменах, кои са вариантите. Те са разглеждани на междуправителствено ниво и, разбира се, са разглеждани на вътрешно правителствено ниво в рамките на няколко правителства, предхождащи този кабинет. Изборът на вариант къде да бъде трети мост – било то втори при Русе, било то при Никопол – Турну Мъгуреле, Оряхово – Бекет или през Силистра – Кълъраш, е въпрос веднъж на договореност от румънска страна и, на второ място, респективно на наличие на адекватна финансово-икономическа, разбира се, социално-икономическа обосновка за региона.
Ако трябва да съм честен, Вие сгрешихте относно даването на информация за социално-икономическите характеристики на областите в България, но Силистра не изостава в степен, в която – и не е като показател за демографското и социално-икономическото развитие, като например област Видин, където беше добре между другото. Дунав мост е почти еднакъв, но област Видин, за съжаление, е най-изостаналата област.
За съжаление, колегата Попов си тръгна, но виждате какво стана с Дунав мост 2 – изграден именно между Видин и Калафат. Тоест, самото изграждане на мостово съоръжение над река Дунав не решава проблема със социално-икономическото развитие, ако не бъде осигурен адекватен хинтерланд – да го нарека малко по-общо, или малко по-необщо, адекватна свързаност на моста с останалата част на републиканската пътна мрежа.
Тоест какво представлява Дунав мост 2 при Видин (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), без наистина изграденото от двете страни на границата – не само от българска, но и от румънска, на минимум скоростен път, за да може наистина той да оползотвори своя и икономически, и социален потенциал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов относно финансовото състояние на ВиК – Шумен.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете въпроса си.
ИВАН ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, един дългоочакван въпрос. Темата, която днес ще развия, предполагам касае не само шуменското ВиК, но и ВиК в други части на страната, където има консолидирани ВиК асоциации.
Най-вече нас ни интересува една тема, която в последните месеци гражданите на област Шумен се интересуват и касае финансовото състояние на ВиК – Шумен и обвързаната с това цена на питейната вода.
Вие знаете и сте в течение, че тук само преди седмица имаше сесия на Общинския съвет в Шумен, където беше отложено бъдещо заседание на Асоциацията по ВиК в Шумен, като основният въпрос, основният проблем е бизнес планът на ВиК дружеството.
И един особено важен елемент от него – предлаганата цена на водата е от 3,26 лв., такава някаква цена, каквато няма никъде в България и не се очаква да има. (Реплика.) Колегите ме апострофират за Добрич, но там ситуацията е коренно различна.
Аз желая тук, от тази трибуна, Вие да ни запознаете с актуалната ситуация и най-вече да ни отговорите на следния въпрос: какво е финансовото състояние на ВиК – Шумен за 2016 г.? На какво се дължи това? Има ли връзка с исканото повишаване на цената на водата, както и направеният анализ, и дали исканото повишение е социално поносимо за населението? Това ще се отрази ли за бъдещо финансиране на инфраструктурни проекти, свързани с дейността на ВиК – Шумен и най-вече такива, финансирани по оперативни програми? Защото предложеният бизнес план на вниманието на гражданите на област Шумен е свързан единствено с ремонтни дейности и това също буди недоумение. Какво е най-вече отношението на Министерството и Вашето – като принципал на това дружество, към случващото се там? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Иванов, ВиК – Шумен е търговско дружество с ограничена отговорност от системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – знаете, с 51% държавно участие в капитала, а останалите 49% са разпределени на десетте общини според броя на населението им.
Въпреки че общият размер на приходи бележи увеличение за 2016 г. с 1 млн. 841 хил. лв., дружеството е в нестабилно финансово състояние. Това, което и Вие, и ние, отчитаме – за 2015 г. завършва с 317 хил. лв. балансова загуба, а за 2016 г. нараства малко с над 1 млн. 200 хил. лв.
Причините за това състояние са комплексни и включват:
На първо място, загуби на вода, които са значително по-високи по-средните за отрасъла.
На второ място, отписани несъбираеми вземания и такива с изтекъл давностен срок в размер на почти 300 хил. лв. за 2016 г.
На трето място, ниският коефициент на събираемост на вземанията, който бележи намаление спрямо предходната година.
На четвърто място, увеличени разходи за оперативна дейност, като най-голям дял имат тези за електроенергия – знаете една не малка част от населените места, в които оперира ВиК – Шумен се възстановяват чрез помпене метод.
На пето място, отписани от баланса на дружеството публични активи, а именно ВиК системи и съоръжения публична държавна собственост и публично общинска собственост на обща стойност почти 12 млн. лв. съгласно, знаете, Закона за водите е в сила още 2009 г. тези промени за отписване на активите.
На 8 март 2016 г. е подписан договор на основание чл. 198 о, ал. 1 от Закона за водите между Асоциация по ВиК – Шумен и „ВиК Шумен ООД“ – град Шумен за поддържане, стопанисване и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, и предоставяне на услуги на населението на обособената територия срещу заплащане. Съгласно 15-годишния договор задължителното минимално ниво на инвестициите, което дружеството следва да извърши за целия период е в общ размер от 9 млн. 269 хил. лева. През 2016 г. в КЕВР, „Комисията по енергийно и водно регулиране“, е внесен бизнес-планът за развитие на дейността на „ВиК Шумен“ като ВиК оператор за регулаторния период 2017-2021 г. В него се предвиждат комплекс от мерки и действия за подобряване ефективността на дружеството като основните от тях са: плавно увеличаване на цените на предоставяните ВиК услуги, което е съобразено с критерия на социалната поносимост на населението, намален е отчетът на 2,5% през 2015 г. от доходите на домакинствата в съответната обособена територия, намаляването на търговските загуби чрез подобряване качеството и контрола при отчитането на водомерите на потребителите, прекъсване на неизползваеми клонове от ВиК мрежата и домови отклонения, които са предпоставка за нерегламентирано ползване на вода. Разбира се, ред други мерки. В бизнес-плана са заложени и мерки за повишаване на текущата събираемост, както и мерки за повишаване събираемостта на просрочените вземания. Прогнозата е просрочените вземания над 90 дни да намалеят и те да станат около 30% от общия им размер в рамките на изпълнение на бизнес-плана. Очакваме с изпълнението на този бизнес-план Дружеството да стабилизира финансовото си състояние и да повиши качеството и ефективността на предоставената ВиК услуга и, разбира се, да генерира необходимите парични потоци за осъществяване на инвестиционната си програма, съгласно договора, за който споменах, между Асоциацията по ВиК и „ВиК Шумен“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте, господин Иванов за реплика.
ИВАН ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, честно да Ви кажа изнесените данни от Вас са повече от притеснителни, защото това, което тук произнесохте като цифри ми говори буквално за де капитализация на дружеството.
Всички тук присъстващи и зрителите, и тези, които са ме занимавали с тази тема знаят какво означава това – де капитализация на дружеството. Особено силно впечатление прави фактът, за размерите на загубата между 2015 г. и 2016 г. Единственият извод, който аз мога да направя и не само аз, а и всички, които се интересуват е, че тук имаме живо доказателство за изключително лош мениджмънт на ВиК дружеството. И аз наистина ще Ви моля когато следващия път пратите своя заместник-министър да убеждава общинските съветници, той да не идва с ултиматум, а да идва с решение на проблема, защото поведението на госпожа Крумова е меко казано е било скандално в сесия на залата. Ще Ви моля тук ако, разбира се, имате волята и желанието да поемете един ангажимент в най-кратък срок на това ВиК дружество да бъде направен изключително сериозен одит, с всички детайли, за да може да се намери действително една правилна формула за излизане от тази ситуация, включително, ако е необходимо да се смени и мениджмънта на дружеството, защото пак да се върна на старото си изложение, тази фрапираща разлика между загубите за едната година и за следващата, до голяма степен, очевидно от Вашето изложение, се дължи именно на неспособност да се работи в това дружество. Още повече, че аз ще Ви запозная в най-скоро време и предполагам прокуратурата с данни, с които аз съм се сдобил за нарушение при отчитането на водомерите и буквално за кражбите там, което със сигурност ощетява както потребителите, така и самото ВиК дружество. Разбирате, че в такава ситуация много е трудно да допуснем цена от 3 лв. и 26 лв. Още повече аз не чух от Вашия отговор това дали ще се отрази ако продължава с тези темпове да се трупат загуби на бъдещите инвестиции, свързани с оперативните програми, тоест, дали са поставени под въпрос – пречиствателна станция за питейни води и довеждащ водопровод от язовир „Тича“, които са включени в регионалното пред инвестиционно проучване. Това е изключително важен въпрос и Вие като принципал наистина трябва да вземате много бързи и крути мерки, за което Ви умолявам от името на всички граждани на област Шумен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Дуплика – желаете ли?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! За Ваше успокоение, частично, между другото, одит вече е възложен относно дейността на ВиК – Шумен, респективно и на мениджмънта, ръководният състав на ВиК Шумен и то не само по линия на сигнала, който беше констатиран от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – там ще имаме втора проверка респективно, за цялостната дейност и състояние на ВиК оператора. Относно поведението на зам.-министър Крумова и квалификацията от Ваша страна аз не мога да се съглася с това, което споменахте. Просто ми се ще да сложа едни много сериозни аргументи във връзка с бъдещето реализиране именно на проектите, които Вие споменахте. Те все още не са попаднали в регионалните пред инвестиционни проучвания, тъй като те не са изготвени, но логиката води натам, а знаем какъв е проблемът – основният проблем на жителите и гражданите на Шумен. На първо място, качеството на питейната вода, основно на питейната вода, изграждането респективно на пречиствателно съоръжение на язовир „Тича“ и водопровод, свързващ язовира с град Шумен и, разбира се, не на последно място цената на водата – също сериозен проблем, но всички трябва да си дадем една ясна сметка, че реализирането на бъдещи европейски проекти с европейско, респективно национално финансиране, бенефициентите, които ще бъдат ВиК операторите, тоест, търговски дружества ще бъде свързано със съфинансиране на тези проекти от страна на самите дружества. Съфинансирането на тези проекти в размер, примерно 15 – 16%, каквито и индикатори да бъдат заложени на база на разработените финансови и икономически анализи – анализи, разходи и ползи ще трябва да дойде от приходите от дейността на съответното дружество. Вие сте достатъчно интелигентен човек, за да направите сам логиката, на която аз насочвам въпроса. Още веднъж ще повторя одитни ангажименти, одитни проверки от наша страна – да. Благодаря и за това, че ме информирахте конкретно, но ако трябва да върнем времето малко назад – Вие знаете откъде започнаха финансовите проблеми на дружеството. Имаме един договор от 2013 г., знаете за стойност над 5 млн. 170 хил. лв. със „СМ Секси Европа“, гр. Казанлък, финансово необезпечени ангажименти и поемане назад в годините. Винаги съм твърдял, че в онези ВиК дружества, може би и колегата Генов ще потвърди, където имаме чести смени на ръководния състав поради субективни причини – там и финансовите и икономически показатели, а и експлоатационните характеристики на дружествата са наистина доста по-слаби от останалите, което се отразява и върху капитализацията на тези дружества, върху финансовото им състояние и върху оперативната им дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Манол Трифонов Генов, относно състоянието на пътното платно след рехабилитацията на 20 км отсечка от път ІІІ 804 Поповица – Асеновград и мостово съоръжение при километър 0 189.
Заповядайте, господин Генов да развиете въпроса си.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър!
Моят въпрос е относно състоянието на пътното платно след рехабилитация на 20-километрова отсечка от път ІІІ 804 Поповица Асеновград и мостово съоръжение при километър 0 189.
Уважаеми господин Министър, вече сме свидетели на засилен автомобилен трафик по пътищата на страната до морските курорти на Черноморието. Безспорен факт е, при критичното състояние на много от транспортните артерии в страната, при това положение, рискът за сигурността на пътуващите из страната и опасните условия по републиканската пътна мрежа е повече от явен. Преди по-малко от една година от тази трибуна алармирах за пренебрежителното отношение към състоянието на части от републиканските трасета и откровено лишаване на българските данъкоплатци от право на безопасно придвижване.
Характерен пример за това е състоянието на мостово съоръжение при километър 0 189 от цитирания път. Два пъти съм задавал този въпрос на Вашия предшественик госпожа Лиляна Павлова. Най-напред бе обещана реконструкция на моста. След направена конструктивна експертиза стана ясно, че състоянието му не позволява укрепване и реконструкция. Второто обещание, беше обещанието за проектиране на нов мост.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е следния: кога ще бъде изграден този мост, така необходим за хората, защото той е връзката между много области с автомагистрала „Тракия“ с автомагистрала „Марица“, имайки предвид както казах, и засиления трафик по курортите? И ще бъде ли поне в момента обезопасен, защото – минете и изпратете някой да види – няма мантела, няма асфалт, минеш ли с повече от 40 км, може гърнето на ауспуха да ти остане там. Просто е смешно една малка отсечка от 50 – 60 м, вярно, че е свързана както стана ясно със строителството на нов мост, но нека това да бъде оправено, защото хората когато минават оттам – предполагам, че на някого му горят ушите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Генов, дано не са само народните представители от района – като недостатъчно настойчиви може би в исканията и в аргументацията на тезите си.
Аз съм между другото изключително щастлив – забелязвам тенденция, че голяма част от въпросите на парламентарната Ви група следва логиката на действията, които вече предприемаме, или сме предприели в Министерството.
Няколко думи конкретно по въпроса. По програма „Текущ ремонт и поддържане“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ в периода октомври – декември 2015 г. е извършен превантивен ремонт на около 18 км., знаете, от третокласния път ІІІ-804 Поповица–Асеновград на стойност почти 8 млн. лв.
Отсечката е ремонтиране чрез студено рециклиране, съвременна технология за ремонт на пътните настилки, позволяваща ефективно, екологично изпълнение чрез използване на пластове от съществуващата настилка. Положен е неплътен – 6 см, и плътен – 4 см асфалтобетон. Направени са нови земни окопи. Съществуващите водостоци са почистени и са изградени нови. Шахтите са отпушени и са повдигнати до ниво настилка. Вертикалната сигнализация, хоризонталната маркировка и ограничителните системи са възстановени. Експлоатационните и носимоспособността на настилката са възстановени, отводняването на пътя е подобрено и към момента – скромна констатация, участъкът е в много добро състояние.
Разбира се, остава проблемът със съоръжението, за което Вие споменахте.
Състоянието на мостовото съоръжение на път ІІІ-804 при км от 0 до 189 м над река Черкезица следствие на многогодишната му експлоатация е силно влошено и не подлежи на ремонтно-възстановителни дейности по линия на текущото поддържане.
Това е много важно да разберем всички, тъй като тук имаме съответно конструктивни дефекти, тук имаме необходимост от проектиране, респективно възлагане не по линия на „Текущи ремонти и поддръжка“, а на строително-монтажни ремонтни дейности с нова процедура.
За осигуряване на безопасността на пътуващите, съоръжението е обезопасено със стоманена предпазна ограда – палиативно временно решение. Взето е решение за изграждане на ново мостово съоръжение на мястото на съществуващото. За обекта вече има изготвен технически проект, като от бюджета на Програма „Ново строителство“ на АПИ за 2017 г., преди няколко дни успяхме да осигурим близо 600 хил. лв. с ДДС за възлагане на ремонт на съоръжението, за което стана въпрос.
Подготвя се тръжната документация за провеждане на обществената поръчка за избор на изпълнител за строителството и за строителния надзор. В случай, че няма обжалване строителството ще започне своевременно след подписване на договор с избраните изпълнители.
Поемам от тази трибуна ангажимент, че в рамките на 25 дни от днешна дата ще стартираме обществената поръчка за рехабилитацията на старото и изграждането на ново мостово съоръжение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Министър.
Имате думата за реплика.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Аз Ви благодаря за отговора.
Моят въпрос не е от скоро. От доста време е, така че едното дали следва другото няма значение. Въпросът е да се свърши работа на хората и те да останат доволни.
Ако Вие твърдо поемате ангажимент, защото тези обещания са Ви наследени от предшественика, както казах преди малко, два пъти ми бяха обещавани тези неща. Нека сега това да се случи и аз ще бъда изключително прецизен по отношение на Вашите обещания.
Благодаря за положените усилия от името на избирателите, защото те са на всички живеещи в района и техните очаквания за това съоръжение бяха изключително големи. Имаше протести във времето преди години.
Не само аз, а и те ще следят това как, какво се случва и кога ще бъде завършено това съоръжение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Генов.
Господин Министър, Вие отказвате дуплика?!
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Севим Исмаил Али, относно републикански път III–208 Провадия – Дъскотна – Айтос, от километър 51 плюс 130 до километър 82 плюс 650 в териториален обхват – граници на община Руен, област Бургас и скален тунел, намиращ се на 56-ти километър от този участък.
Заповядайте, господин Али.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Моят въпрос е относно републикански път III-208 Провадия – Дъскотна – Айтос, от километър 51 плюс 130 до километър 82 плюс 650 в териториален обхват граница на община Руен, област Бургас и скален тунел, намиращ се на 56-ти километър от този участък.
В републиканския път III-208 Провадия – Дъскотна – Айтос, уважаеми господин Министър, е в много лошо експлоатационно състояние. Налице е амортизирана, износена асфалтова настилка с мрежовидни пукнатини и деформации с многобройни пропаднали участъци от настилката.
Налице е необходимост от спешно, неотложно възстановяване на гореописания пътен участък. Пътят Провадия – Дъскотна – Айтос, е с много лошо и с много интензивно движение поради факта, че същият се явява главна артерия, обслужваща пътникопотока от граждани и работници на община Руен и община Айтос, и не само.
Недостатъчната техническо-експлоатационна поддържка през последните години от страна на АПИ на пътното платно и прилежащи банкети от отводнителни канавки доведе до настоящото изключително лошо техническо състояние на разглеждания пътен участък, което е предпоставка за ПТП.
При 56-ти километър на участък III-208 Провадия – Дъскотна – Айтос, се намира скален тунел, който е много опасен и следва спешно да се подобри техническо-експлоатационното състояние на съоръжението, като тунелът е изключително тесен и разминаването на превозни средства е невъзможно. Тунелът е дълъг 16 м, изсечени в скала преди близо век и никога не е ремонтиран основно. Съоръжението се намира между две села и местните жители са притеснени от моментното му незадоволително състояние.
В началото на текущата година бяха предприети крайно недостатъчни мерки за обезопасяването на съоръжението, като се извърши обрушване на тунела, монтиране на обезопасителни мрежи и други дейности. Необходимо е да се извърши основен ремонт на тунела, като се предвиди уширяване на тунела хидроизолации и нова настилка.
В тази връзка моят въпрос към Вас, уважаеми господин Министър, е: има ли предвидени средства през 2017 г. за извършване на основна рехабилитация на републиканския път III-208 Провадия – Дъскотна – Айтос, от километър 51 плюс 130 до километър 82 плюс 650 в териториален обхват – граница на община Руен, област Бургас, както и средства за извършване на основен ремонт на скален тунел, намиращ се на 56-ти километър от този участък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Али.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Али!
Републиканският път III-208 Провадия – Дъскотна – Айтос, беше включен в приоритетния списък с отсечки, които да бъдат финансирани по Оперативна програма „Региони в растеж
2014 – 2020 г.“ Към момента договореният финансов ресурс по Оперативната програма е изчерпан, ще се търси възможност да се осигурят средства за обекта от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като той попадна на доста по-задно място още преди няколко месеца, и да се планира рехабилитацията на отсечката през следващите години.
За основния ремонт на участъка има изготвен технически проект, тоест имаме проектна готовност, включващ извършването на ремонт на скалния тунел, за който споменахте при километър 56-ти, както следва:
Осигуряване на необходимия габарит на тунелното съоръжение и тунелното сечение посредством контролирани взривни работи, които да оформят необходимия профил през скалния масив, и трайно укрепване на откоса посредством непрекъснато анкериране на ската по цялата му дължина и височина.
Проектната разработка предвижда и укрепване на ската преди и след тунела посредством монолитна стоманобетонова конструкция тип полутунел.
Агенция „Пътна инфраструктура“ се стреми да поддържа третокласния път в добро експлоатационно състояние. През 2016 г. съобразно средствата по Програма „Текущ ремонт и поддържане“ са извършени видове работи на обща стойност 105 хил. лв.
В участъка от километър 51 до 73 по Аварийна програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ през 2016 г. са изпълнени 10 броя бетонови подпорни стени с обща дължина 912 м. Тези стени са изградени за предотвратяване свличането на скални и земни маси на пътната настилка при поройни дъждове. Общата стойност на договора за инженеринг е близо 1 млн. 500 хил. лв. с ДДС. С изпълнението на стените се увеличи безопасността на движение на моторните превозни средства през Айтоския проход и се улесни поддържането на пътя в посочения участък.
Към момента, съгласно одобрените бюджетни средства по Програма „Текущ ремонт и поддържане“ – за съжаление, това са възможностите, с които разполагаме към настоящия момент, е извършено изкърпване на настилката на обща стойност 67 202 лв. с ДДС. През месец юни предстои да бъде изпълнено студено изкърпване на част от настилката.
През месец февруари тази година специализирана комисия е извършила оглед на скалния тунел на път IIІ-208 „Провадия – Дъскотна – Айтос“ при 56-ти километър с цел проверка и оценка за установяване на състоянието на съоръжението и предприемане на краткосрочни и дългосрочни мероприятия за подобряване на технико-експлоатационното му състояние. Като краткосрочна мярка, през месец февруари 2017 г. са изпълнени дейности на обща стойност почти 40 000 лв. с ДДС.
За периода 2016 до месец юни 2017 г. Агенцията е вложила за поддържането на експлоатационното състояние на път „Провадия – Дъскотино – Айтос“, над 1 млн. 652 хил. лв. с ДДС, включително и аварийни дейности, което представлява значителен финансов ресурс единствено и само от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“.
За увеличаване на средствата, които се реинвестират в пътната инфраструктура и за повишаване на пътната безопасност, нашето правителство, знаете, почти на всеки въпрос, касаещ републиканската инфраструктура – аз отговарям, че като основен приоритет в програмата си, е въвеждането на смесената система – електронната винетка за леки и тол такси за тежкотоварни автомобили над три тона и половина. С това ще се повиши събираемостта на средствата за пътища до почти 1 млрд. лв.
В момента държавата събира и реинвестира едва 300 млн. лв., които са крайно недостатъчни за поддържането в качествено състояние, в добро експлоатационно състояние на голяма част, за съжаление, на републиканската ни пътна мрежа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър, за отговора.
Реплика?
Заповядайте, господин Али.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Министър, не съм удовлетворен от Вашия отговор.
Имайте предвид, че в момента има спешна нужда от ремонт на този пътен участък, който е 31 км, и всяко едно отлагане на ремонта, на рехабилитацията на този пътен участък във времето носи риск за здравето на ползвателите на този участък. Държа да отбележа, че 27 от общо 40 на брой населени места, само в община Руен този път се явява главна артерия и се ползва интензивно от жителите на тези населени места и не само – ползва се от леки и тежкотоварни автомобили, които пътуват от Бургаска за Варненска област. Затова е необходимо спешно да се извърши ремонт и рехабилитация на този пътен участък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Али.
Желаете ли дуплика, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Али! В крайна сметка ще отговоря, че аз също не съм удовлетворен от собствения си отговор, но това е положението, това са реалностите в нашата страна.
Аз спокойно ще изпадна в хипотезата: о,кей, теглим инвестиционния заем. Колегите от ляво веднага ще кажат: „Защо теглите и защо увеличавате размера на дълга на държавата, и то през инфраструктурни проекти, а не на социални придобивки?“ Знаете, нормалната икономическа логика е, че човек харчи толкова, колкото изкарва. Аз споменах – 320 милиона са ни приходите от винетки, 320 милиона отиват за пътна поддръжка, за пътна безопасност, за зимно поддържане, за аварийни ремонти. Изключая, естествено, което, разбира се, внасяме по линия на „Европейска солидарност“, двете оперативни програми „Региони в растеж“ и Оперативна програма „Транспорт“.
За трайното, глобалното, дългосрочното решаване на този проблем, нещо което не е направено в България, за съжаление, 28 години, а именно максимално бързото внедряване на модела, за който споменах – смесеният модел на таксуване – електронни винетки за леките автомобили и тол такси за тежкотоварните автомобили. Тогава ще имаме достатъчно финансов ресурс за качествената поддръжка и пълната рехабилитация.
Наистина е ключова, аз не отричам, че това е ключова отсечка, аз също я използвам често, пътувайки за Варна, особено, тъй като Котленският проход, например, е доста по-натоварен с тежкотоварни автомобили. Минавам също през Айтоския проход. Наистина функционалното състояние на пътя е тежко и ангажиментът, който трябва и можем да поемем, обективният ангажимент, е именно въвеждането тол таксата и максимално бързо той ще бъде цялостно отремонтиран.
Към момента, дейностите които споменавам, са или аварийни ремонти, свързани с осигуряване на нормалното преминаване през част от населените места, знаете, укрепихме свлачището, за което споменах, те са няколко свлачища в район на село Дъскотина, а и респективно текущ ремонт, който наистина е палиативна мярка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Какво ще кажат колегите от ляво, това е въпрос на аргументация и на правителството, а не въпрос на някаква догматична позиция. Благодаря също.
Следващият въпрос е от народните представители Николай Георгиев Иванов и Иван Киров Генов, относно ремонт на републикански път ІІ-11, участък обходен път на Козлодуй.
Кой ще развие въпроса?
Заповядайте, господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър!
Доживяхме нашият въпрос да дойде на дневен ред, въпреки че той се поставя тук не за първи път. Искрено се надявам да го поставяме за последен, защото става въпрос за един много важен участък, който е свързан не само с безопасното движение на нашите работници от града Козлодуй и от региона, работещи в Централата, но тук става въпрос и за безопасност. Става въпрос за път, който трябва да обезпечава евакуацията на населението в случай на аварийна ситуация. Такива аварийни планове има, всяка една атомна централа има авариен план за евакуация на населението и в този план е включено, че пътища за евакуацията трябва да се поддържат в много добро състояние.
Аз живея в Козлодуй от 1980 г. От 2015 г. се дават хоризонти за ремонт на пътя, за рехабилитация през 2016 г. , след това – 2016 г. се дава обещание за 2017 г. Все още нищо не се случва. Напротив, по-лошо състояние на този път, откакто аз живея в този град, не е имало. В момента има участъци на околовръстния път на Козлодуй, около 20 – 30 м, които вече са като гробища и там почти не може да се минава. Това е след като казахме и обещахме, че пътят ще се направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Времето изтече, господин Генов. Минете към задаването на въпроса.
ИВАН ГЕНОВ: Въпросът е: кога, все пак, рехабилитацията ще бъде факт, за да може хората да пътуват безопасно и евакуационните пътища от Козлодуй да бъдат в изправно състояние?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, участъкът на обходен път Козлодуй е част от републиканския път ІІ-11, граница област Монтана, Оряхово, с границата на област Плевен.
Рехабилитацията на участъка от път ІІ-11 Козлодуй – Хърлец, е част от предвидените дейности по Проект „Изграждане на Национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци“. Между другото, скоро, преди три седмици Националният експертен съвет се сдоби с решение за строеж.
Проектът ще се реализира на площадка „Радиана“, която е собственост на държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и е разположена върху вътрешно заводски път на АЕЦ „Козлодуй“ и път ІІ-11, за който споменах. Очакванията са реализацията на национално хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци да доведе до значително облекчаване на трафика в участъка – второкласният републикански път, тъй като по трасето на път ІІ-11 минава част от предвидените маршрути за евакуация на населението от зоната за неотложни защитни мерки около АЕЦ „Козлодуй“, за който проблем респективно Вие споменахте.
Проектът има одобрено финансиране в рамките на Грантово споразумение 035 между Европейската банка за възстановяване и развитие и Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Към момента е проведена обществена поръчка за избор на изпълнител. Строителството на обекта е предвидено да стартира през настоящата 2017 г.
Агенция „Пътна инфраструктура“ води активна кореспонденция за рехабилитацията на пътния участък, за който Вие задавате Вашия въпрос, с Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, община Козлодуй и Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 2014 г., за да окаже необходимата техническа помощ при подготовка на проектното предложение и Проекта от гледна точка на устройствени процедури.
Във връзка с реализацията на Проекта за национално хранилище Агенция „Пътна инфраструктура“ е осигурила необходимото съдействие, като е предоставила всички необходими материали за изработване на техническия проект, а именно:
- утвърдено задание за проектиране на технически проект за основен ремонт на обект път II-11 Козлодуй – Хърлец, като част от заданието за проектиране АПИ е предоставила на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“;
- технически проект за път II-11, който следва да бъде актуализиран в съответствие с изискванията на заданието за проектиране.
Предоставени са изходни данни за изготвяне на проект за ремонт и таблица за средноденонощна и годишна интензивност на автомобилното движение за 2015 г. и прогноза до 2030 г. на допълнителен пункт в този участък.
Тоест резюмирам отговора на въпроса – строителството на пътя, рехабилитацията на пътя трябва да стартира през 2017 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Генов – имате думата за реплика.
ИВАН ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, от Вашите думи – можем да се надяваме, че това е последното питане по въпроса. Дано не се окаже предпоследно, защото обходният път на Козлодуй няма и връзка с пътя Козлодуй – Лом, той не е довършен. Там има около километър и половина черен път – просто е такъв от години.
Ако говорим за тол системи, АЕЦ „Козлодуй“ отдавна е в собствена тол система, защото е един от най-големите данъкоплатци в България и всяка година по различни направления внася в бюджета на страната около 400 млн. лв. Всяка година!
Сега се оказва, че сме обезпечили средства от фонд „Козлодуй“ – няма значение откъде ще дойдат средствата, важното е пътят да бъде направен – и обходният на Атомната централа, и обходният на Козлодуй, като се завърши участъкът към Лом.
Искрено се надявам, че това ще стане. Разчитам, че това е последният въпрос по този повод. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Господин Министър, дуплика? Няма да ползвате.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Никола Илиев Динков относно крайно тежкото аварийно състояние на републикански път III-5509 Свиленград –Райкова могила – Щит – Пашово – Сладун – Варник – Маточина, област Хасково.
Заповядайте, господин Динков, да развиете въпроса.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е относно крайно тежкото аварийно състояние на третокласния път 5509 Свиленград – Райкова могила – Щит – Пашово – Сладун – Варник – Маточина.
Уважаеми господин Министър, този републикански път обслужва осем села с население около 1200 човека. Изключително е затруднено автобусното движение, както и обслужването от страна на Бърза помощ. Пътят е от изключителна важност и за държавната ни граница, тъй като служителите на Гранична полиция не могат да изпълняват своевременно своите задължения, с необходимата бързина.
Затруднено е развитието на земеделието в района, което е основен поминък.
В близост до селата Михалич и Маточина се намират едни от най-значимите туристически обекти. На територията на община Свиленград – средновековната кула при село Маточина, скални църкви и други, долмен близо до село Студена. Тези туристически обекти от национално значение са от най-посещаваните в района.
Във връзка с всичко това е моят въпрос: предвижда ли се рехабилитация на този третокласен път и кога ще стане това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви за въпроса, господин Динков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Динков! Третокласният път III-5509 Свиленград – Райкова могила – Щит – Пашово – Сладун – Варник – Маточина в по-голяма си част е в изключително тежко техническо състояние, с множество повреди, деформация на настилката, на места с тесен широчинен габарит. По пътя са изградени пет големи съоръжения, четири от които са с тесен широчинен габарит. Основен ремонт не е изпълняван от 1984 г. – 33 години.
За подобряване на технико-експлоатационните параметри на пътя могат да се използват два подхода:
Предприемане на мерки в краткосрочен план, извършване на превантивен ремонт. По експертна оценка на този вид дейност, са необходими около 12 млн. лв. с ДДС.
Вторият подход – предприемане на мерки в дългосрочен план, извършване на рехабилитация, реконструкция, при което ще се подобрят и геометричните характеристики на трасето – деформирани, неефективно проектирани преди 33 години. В този случай следва да се изготви технически проект и да се проведе процедура за избор на изпълнител. Ориентировъчните финансови средства по установени показатели за извършване на този вид ремонт са в размер на почти 30 млн. лв.
Междувременно с оглед решаване непосредствени проблеми на пътната безопасност и осигуряване нормалната проходимост на пътя се възлагат частични ремонти в рамките на Програма „Текущ ремонт и поддържане“ на АПИ, като през 2015 – 2016 г. са изпълнени асфалтови работи, отводнителни мероприятия, ландшафтно оформяне на обща стойност над 150 хил. лв. с ДДС.
През май тази година е извършено попълване на банкета на третокласния път. През август тази година се предвижда изпълнение на асфалтови дейности на стойност около 50 хил. лв. с ДДС.
Разбира се, търсят се възможности за осигуряване на средства, включително и целево финансиране. При наличието на финансов ресурс Агенция „Пътна инфраструктура“ има готовност за предприемане на съответните действия по един от двата варианта. Всички ние трябва да си дадем ясна сметка – споменах годишен бюджет на Агенцията от 300 млн. лв., 30 млн. лв. за основен ремонт на пътя – една десета от целия бюджет на Агенцията, която не е единствено и само за рехабилитация на отделни пътни отсечки.
Така че всички заедно трябва да преценим и да си зададем ясно въпроса, пък може би сами да си отговорим – не аз от тази висока трибуна: как трябва да прогнозираме поддържането, новото строителство, рехабилитацията на пътната инфраструктура, как трябва да осигуряваме нейната безопасност по линия на хоризонтална, на вертикална маркировка, на по-добри пътни характеристики и респективно какви са социално-икономическият и демографският ефект след реализирането на подобни инвестиции?
Няма отново да прехвърлям темата за тол такси. На предишния въпрос господин Генов малко несправедливо ме обвини, да не му говоря пак за тол такси, аз не споменах тол такси по предишния въпрос, тъй като сме осигурили по линия на европейско финансиране необходимия ресурс за обхода на Козлодуй, в случая – без въвеждането на тол такса.
С ръка на сърцето мога да Ви отговоря, че трайно решаване на проблема наистина е реалистично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Времето изтече.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз също благодаря за отговора.
Заповядайте за реплика, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Министър, разбрах от отговора Ви, че рехабилитация на пътя няма да има, но се надявам все пак да бъдат положени достатъчно усилия пътят да бъде изкърпен и да бъде що-годе проходим, тъй като трябва да бъдем отговорни пред населението в този граничен район.
Искам да Ви насоча вниманието към нещо специфично – този път беше разрушен във връзка с извозването на инертни материали за изграждането на подхода ГКПП „Капитан Андреево”, а така също и за изграждането на пътя до оградата, която се строеше с Република Турция. Имам един отговор при мен от Министерството, където е написано, че след въвеждането в експлоатация на ГКПП „Капитан Андреево” ще бъдат предприети мерки фирмата, която е извозвала строителните материали, да помогне за това пътят да бъде приведен в състояние така, че хората да могат да се движат спокойно. Мисля, че това може да бъде от помощ за това пътят да бъде изкърпен и да бъде що-годе проходим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Динков.
Искате дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Динков, или не сте ме разбрал, или знаете нещо, което аз не знам, тъй като аз обвързах пълната рехабилитация на пътя с въвеждането на тол таксите. Ако знаете, че тол таксите няма да бъдат въведени, кажете ми, да не полагаме тези усилия да ги въведем, тъй като наистина при сегашния ресурс, който генерира пътния сектор, необходимостта не само в Хасковска област, а във всички 28 области в страната – хайде 27, София да я изключим настрана, са изключително големи. Във всяка една област мога да посоча поне по три отсечки от републиканската пътна инфраструктура, които са в същото, да не казвам и в по-лошо, експлоатационно състояние.
Във Враца например – колегата Ви Иванов посочва пример, там и пет отсечки мога да посоча. Нека бъдем малко прагматични и да осъзнаем за това кратко време, тези няколко месеца, в които заложихме – не, че преди не е поставен като приоритет, но заложихме като основен приоритет в пътния сектор именно въвеждането на системата за толтаксуване на тежкотоварния трафик, който именно Вие споменахте, че е основната причина за разрушаването на асфалтовата настилка по съществуващия третокласен път. Ами, какъв по-справедлив модел има от таксуването в по-голяма степен на тежкотоварния трафик на база на принципа: „Който амортизира, който руши – той ще плаща повече!” – на база на тонажа и изминатите километри.
Съжалявам, че трябва да го кажа, но интерпретацията наистина не беше точна. Не съм казал „пътят няма да се прави”, но обвързах пълната му рехабилитация с въвеждането на тол таксите. Иначе да, текущ ремонт и превантивното му поддържане, доколкото – отново повтарям, бюджетът на Агенцията позволява, споменах какви суми ще отделим тази година за закърпване на настилката в най-тежките участъци, но това не са палеативни мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Министър. С Вашата дуплика изтече и времето за днешния парламентарен контрол.
Закривам днешното парламентарно заседание.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 12 юли 2017 г., редовно заседание, от 9.00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,13 ч.)

Председател:
Димитър Главчев

Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Валери Жаблянов
Нигяр Джафер

Секретари:
Александър Ненков
Слави Нецов